Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания - Попова М.

Author: Попова М.
Tags: поговорки речник българския език немски фолклор
ISBN: 978-954-02-0334-8
Year: 2016
Similar
Речник на немски и български пословици
Немско-български и българско-немски речник по зеленчукопроизводство
Немски и български пословици и антипословици
Text
                    ТЕМАТИЧЕН
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
ПОГОВОРКИ, пословици,
СЕНТЕНЦИИ И УСТОЙЧИВИ
СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
THEMATISCHES
DEUTSCH-BULGARISCHES
WÖRTERBUCH
SPRICHWÖRTER UND FESTE
REDEWENDUNGEN

Маргарита Попова
Т ЕМАТИЧЕН
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
поговорки, пословици,
СЕНТЕНЦИИ И УСТОЙЧИВИ
СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
Първо издание
Наука и изкуство
София. 2016

Margarita Popova
T HEMATISCHES
DEUTSCH¬
BULGARISCHES
WÖRTERBUCH
SPRICHWÖRTER UND FESTE
REDEWENDUNGEN
Erste Auflage
Nauka i izkustwo
Sofia, 2016

СЪВРЕМЕННИ ДВУЕЗИЧНИ РЕЧНИЦИ
Съставител на поредицата Лорета Пушкарова
МАРГАРИТА ПОПОВА
ТЕМАТИЧЕН НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ, СЕНТЕНЦИИ И УСТОЙЧИВИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
Първо издание
Художник Кремена Филчева
Коректори: Невена Петрини - от 1 до 305 стр.
Кремена Бойнова - от 306 до 528 стр.
Излязла от печат през 2016 г.
Печатни коли 33. Формат 70/100/16
Издател НАУКА И ИЗКУСТВО
София 1000, пл. „Славейков“ 11
Тел.:02/987-24-96 и 02/987-47-90
E-mail: loretaya@gmail.com
www.naukaiizkustvo.com
Предпечатна подготовка ИК „Полистар“ ЕООД, София
Печат „Симолини 94“, София
© Маргарита Пенчева Попова, 2016
© Кремена Станчева Филчева - художник, 2016
© НАУКА И ИЗКУСТВО, 2016
ISBN: 978-954-02-0334-8

ПРЕДГОВОР
ПОГОВОРКИТЕ, ПОСЛОВИЦИТЕ, СЕНТЕНЦИИТЕ И УСТОЙЧИВИТЕ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ -
ДВА НЕИЗЧЕРПАЕМИ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕДОСТАТЪЧНО ПОЗНАТИ И ИЗПОЛЗВАНИ ЖАНРА
ОТ НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО В ПРЕПОДАВАНЕТО И ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК (НЕМСКИ)
■ Поговорките и пословиците - синтез на трупаната с векове народна мъдрост
Поговорките, пословиците, еднокуплетните стихотворения и народните мъдрости спа¬
дат към малките фолклорни жанрове. Те съдържат, както е известно, натрупания през вековете
опит на народите, тяхната историческа съдба и житейска философия, най-чистия им стремеж
към съвършенство и добродетелност. По форма те са съвсем кратки, но подчертано образни
и изразителни. Във всеки език те се явяват като синтез на цялата натрупана народна мъд¬
рост, която в бъдеще никога няма да изгуби от стойността си. Тъкмо обратнотт-тя все повече
ще нараства през годините. Това важи най-вече за хората, които ги познават и са в състояние
правилно да ги тълкуват и ако е необходимо, адекватно в точния момент да ги цитират. Това
приложение на поговорките и пословиците в точното време на точното място е действително
едно голямо умение, което малко от нас притежават. Често ние се страхуваме да ги цитираме
или се въздържаме, за да не прозвучим твърде старомодно. Тук обаче не може да става въ¬
прос за мода, макар че езиковият изказ се променя осезаемо с времето. Този естествен процес
на езикова промяна не може да се спре. Могат обаче да се съхранят тези кратки, но ценни
житейски мъдрости, защото случаят и възникналата ситуация по съвсем естествен път предиз¬
викват цитирането им. И това се случва толкова спонтанно и непринудено, че е само още едно
доказателство за неделимостта им от езика. Те се употребяват предимно в разговорната реч,
правейки я по-жива и изразителна. На тях се дължи разнообразието и раздвижеността й, те я
обогатяват неимоверно и затова ще са все така ценни, а хората трябва да се научат да ги ценят
по достойнство и да добавят към това безценно национално богатство и своя принос.
Как да се предлагат поговорките и пословиците в обучението по чужд език? - Това изцяло
зависи от волята и фантазията на преподавателите. Творчески и с любов във всеки случай би
трябвало да се подходи към тях, изборът е действително невероятно голям. Включването на
тези истински бисери в процеса на преподаването на чужд език обаче предполага една много
интензивна предварителна работа, подготвеността тук е от решаващо значение. Всеки препо¬
давател, който ги прилага в работата си, трябва е да е сигурен в своята компетентност, за да
се избегнат някои недоразумения и проблеми, които е съвсем реално да възникнат в процеса
на обучението.
Поговорките и пословиците се явяват също така интересен начин за събуждане на инте¬
рес към изучавания чужд език (немски), за освежаване на позабравените езикови знания и
умения, за разнообразяване на стандартните методи на обучение и връщане към старите, но
утвърдени във времето ценности, които са ни толкова нужни, особено в условията на криза -
духовна и финансова.
Тъкмо затова аз смятам за изключително важно и уместно да се изучават пословици, по¬
говорки и сентенции и да се предлагат на обучаемите. От години аз ги проучвам, защото са
действително един много интересен езиков материал. Във всички учебници, които съм съз¬
дала досега, съм им отредила достойно място. Много хора биха ме попитали вероятно: ,,Това
пък защо?" Отговорът ми на този въпрос би бил еднозначен: „Поговорките са ми много скъпи
и ценни и много държа на това, младите хора да ги познават и използват уместно. Те са „до¬
брите помощници" както в чуждоезиковото обучение, така и в самия живот."
Този речник би могъл да е от голяма помощ както на изучаващите двата езика - немски и бъл¬
гарски, така и на учителите при това невероятно интересно и продуктивно занимание. Също
и креативността на всеки един от нас ще помогне, а резултатите съвсем скоро ще се усетят.
■ Устойчиви словосъчетания
Устойчивите словосъчетания също са широко застъпени в настоящия речник. Всеки, който
изучава или преподава чужд език (немски), се е сблъсквал с неизбежните трудности при усво¬
яването, превода, обяснението и приложението им в живата разговорна реч. А по какви при¬
чини - това е повече от ясно: Фразеологизмите (идиомите) имат често съвсем различно или
далечно значение като цяло от значението на отделните думи, от които се състоят. Те винаги
са събуждали интереса на филолози и езиковеди и са били безкрайно предизвикателен обект
на задълбочени изследвания и проучване. Идиомите съдържат в много голяма степен образ¬
ното богатство на езика. В различните езици обаче те се различават по структура и образност,
което затруднява техния превод. Който ги овладее, той вече е постигнал едно действително
по-високо ниво на владеене на езика, а речта му става чрез тях по-цветиста и раздвижена. Тази
изключителна експресивност на изказа се дължи на чувствително разширения благодарение
на тях словесен запас.
Немският, както и българският са едни от най-богатите на такива експресивни изразни
средства езици. В някои случаи липсва обаче в единия от езиците точна съответка и тогава се
прибягва към превод чрез обяснение или описание. Важно е дори при липса на фразеологи-
чен еквивалент да се схване смисълът на фразеологичното съчетание, така че то да се употре¬
бява правилно и на място. Езиковата култура се обогатява осезаемо, а това е и целта както на
авторката, така и на всички, ползващи този речник. Видно е, че той е предназначен за студенти
по немска филология, преводачи от и на немски език, а така също и за хора, които се интересу¬
ват от тънкостите, богатството на изказа в немския език или пък го проучват, защото речникът
засега е единственият такъв, който предлага немски пословици, поговорки и устойчиви слово¬
съчетания, структурирани в тематично-семантични мрежи по принципа на „ключовата дума".
Естествено в речника е направен подбор и в него се предлагат приоритетно най-често упо¬
требяваните в разговорната реч фразеологични устойчиви словосъчетания.
Автор: МАРГАРИТА ПОПОВА
6

VORWORT
DIE SPRICHWÖRTER UND DIE IDIOME - ZWEI UNERSCHÖPFLICHE, SEIT LANGEM
ERFORSCHTE, ABER IMMER NOCH UNGENÜGEND IM FREMDSPRACHENUNTERRICHT
(DEUTSCHUNTERRICHT) AUSGELASTETE FOLKLOREGENRES
■ Die Sprichwörter - eine Synthese der im Laufe der Jahrhunderte angehäuften Volksweisheit
Die Volksweisheiten, Sprüche und Sprichwörter gehören zu den kleinen Folkloregenres. Sie
enthalten, wie bekannt, die im Laufe der Jahrhunderte angesammelte Lebenserfahrung der Völker,
ihr Geschichtsschicksal und ihre Philosophie, ihr reinstes Streben nach Vollkommenheit und
Gutmütigkeit. Der Form nach sind sie kurz und bündig, aber betont bildhaft und aussagevoll. Sie
erscheinen als eine Synthese der ganze Jahrhunderte lang angehäuften Volksweisheit, die ihren
Wert künftig nie verlieren würden. Doch im Gegenteil - er wird mit den Jahren immer mehr steigen.
Dies gilt insbesondere für die Menschen, die sie kennen und in der Lage sind, sie richtig zu deuten
und wenn nötig adäquat gerade im richtigen Moment genau zu gebrauchen. Die angebrachte
Anwendung von Sprichwörtern ist tatsächlich eine große Kunst, die nur wenige beherrschen. Oft
hat man Angst davor, sie anzuführen, damit man nicht allzu altmodisch erscheint. Es ist keine Frage
der Mode, auch wenn sich die Sprache und der Sprachausdruck mit der Zeit bedeutend ändern.
Dieser natürliche Prozess der ständigen sprachlichen Änderung ist nicht aufzuhalten. Man kann aber
diese kostbaren kurzen Lebensweisheiten behalten, der richtige Zeitpunkt und die entstandene
Situation rufen einfach auf ganz natürlichem Wege das Zitieren des passenden Sprichwortes hervor.
Es ereignet sich so spontan und ungezwungen, dass es nur zum Beweis dient, dass die Sprichwörter
ein untrennbarer Teil der Sprache sind. Sie sind vor allem in der Umgangssprache gebräuchlich, sie
bereichern sie und machen sie lebendiger und aussagevoller. Und sie verlieren nie an Wert, die Leute
müssen sie hochschätzen lernen und dieses Volksgut aufbewahren und erweitern.
Wie werden die Sprichwörter im Unterricht angeboten? - Dies hängt völlig vom Willen und von
der Phantasie der Lehrkräfte ab. Nicht zu vergessen ist aber, dass die Anwendung der Sprichwörter
im Fremdsprachenunterricht eine gründliche und intensive Vorbereitung und eine hohe
Sprachkompetenz voraussetzt, damit die eventuell entstandenen Missverständnisse und Probleme
leicht gelöst werden können. Schöpferisch und mit Liebe sollte man jedenfalls daran herangehen,
die Wahl ist wirklich unglaublich groß.
Die Volksweisheiten erscheinen auch als eine ansprechende Weise, das Interesse an der
erlernten Fremdsprache (Deutsch) aufzufrischen und die Unterrichtsmethodik abwechslungsreicher
zu gestalten. Sie verschaffen uns den Rückblick auf die alten, aber im Laufe der Zeit bewährten
geistigen Werte, die uns so vonnöten, insbesondere in der Situation einer Krise - geistigen und
finanziellen, sind.
Eben darum halte ich es für sehr wichtig und angebracht, Sprichwörter zu erlernen und sie den
Lernern beizubringen. Seit Jahren befasse ich mich damit, weil sie mir wirklich sehr anliegen. In allen
Lehrbüchern, die ich verfasst habe, habe ich ihnen einen würdigen Platz zugeteilt. Viele würden mich
fragen: „Wozu denn das?" Meine eindeutige Antwort darauf wäre: „Sprichwörter sind für mich sehr
kostbar und wichtig. Ich halte sehr darauf, dass man sie beherrscht. Sie sind „die guten Helfer" im
Fremdsprachenunterricht, aber auch im Leben."
Dieses Wörterbuch würde sowohl den Lernern als auch den Lehrern sehr behilflich bei dieser
äußerst interessanten Beschäftigung sein. Auch ihre Kreativität hilft ihnen, und die Ergebnisse ihrer
Bemühungen werden sich bald spüren lassen.

■ Feste Redewendungen
Jeder, der Deutsch unterrichtet oder erlernt, ist gegen die unvermeidbaren Schwierigkeiten beim
Behalten, bei der Übersetzung, der Erklärung und der Anwendung von festen Redewendungen in die
Umgangssprache gestoßen. Aus welchen Gründen? - Die Antwort auf diese Frage wäre eindeutig:
Die eigenartigen Redewendungen einer Sprache haben oft eine ganz verschiedene Bedeutung
als die der einzelnen Wörter, aus denen sie bestehen. Sie haben immer wieder das Interesse von
Philologen und Sprachwissenschaftlern erweckt und sind ein unendlich herausforderndes Objekt
zu unendlicher, vertiefter Forschung und Erkundung. Sie enthalten die eigentümliche Bildhaftigkeit
des sprachlichen Ausdrucks. In den einzelnen Sprachen unterscheiden sie sich ihrer Struktur
und Aussagekraft nach, was ihre Übersetzung bedeutend erschwert. Wer sie beherrscht, der hat
schon bestimmt ein höheres Sprachniveau erreicht. Seine Rede wird dadurch viel ausdrucksvoller,
expressiver und flexibler. Diese außerordentliche Expressivität des Ausdrucks ist auf den spürbar
erweiterten Sprachwortschatz zurückzuführen.
Die deutsche, wie auch die bulgarische Sprache, sind einige der an solchen expressiven
Sprachmitteln reichsten Sprachen. In einigen Fällen aber fehlt es an der genauen Entsprechung
in der einen Sprache, und dann wird die Redewendung entweder übersetzt oder ihre Bedeutung
wird durch Erklärung beschrieben. Hauptsache dabei ist es, dass die feste Redewendung richtig
verstanden wird, so dass sie später auch richtig und angebracht gebraucht wird.
Dadurch bereichert sich die Sprachkultur spürbar, und dies ist eben mein Anliegen.
Es ist ersichtlich, dass sich dieses Wörterbuch für Germanistikstudenten, Lehrer, Dolmetscher,
Übersetzer eignet, aber auch für Leute, die Interesse an den Sprachnuancen, dem Reichtum der
deutschen und der bulgarischen Sprache und ihrer Aussagekraft und Ausdrucksfähigkeit haben oder
sie erforschen.
Es ist das erste Wörterbuch, das Sprichwörter und feste Redewendungen in thematisch¬
semantischen Netzen nach dem Prinzip des „Schlüsselwortes" strukturiert anbietet.
Es werden natürlich vorzugsweise die in der Umgangssprache meist gebrauchten Idiome
angeführt.
Autor: MARGARITA POPOVA
8

УКАЗАНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
•	Народните умотворения са подредени по теми, които следват по азбучен ред, а в сама¬
та тематично-семантична мрежа и по азбучен ред на „ключовата дума". Поговорките и
устойчивите словосъчетания, съдържащи една и съща ключова дума, също са подредени
по азбучен ред. За ключови думи служат:
-	съществително име
-	прилагателно име (или неговите степени сравнителна и превъзходна)
-	наречие
-	числително име
-	глагол
-	причастие
•	Повечето тематично-семантични мрежи в речника са съставени според принципа на ан¬
тонимията (в нейните разновидности) на ключовите думи. Това означава, че те имат про¬
тивоположни значения (напр. „всичко / нищо", „стар / млад / нов", „Бог / дявол" и т.н.).
Много от мрежите са изготвени по принципа на синонимията (частична или пълна) на
ключовите думи. Между тях съществува семантичното отношение „еднакво значение"
(напр. „страдание / болка", „вещ / предмет", „познание / мъдрост" и т.н.). Други пък са
структурирани според едно видово, общо понятие (напр. „растения", „птици", „цветове"
и т.н.).
•	Символи:
В главата на всяка тематично-семантична мрежа за улеснение на търсенето са посочени
по азбучен ред всички ключови думи, които са включени в темата. Ключовите думи от
поговорките, които се съдържат и в устойчиви словосъчетания, са маркирани с *.
Тематично-семантичните мрежи са структурирани според езиковия материал в различни
комбинации / варианти:
1.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговор¬
ки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова дума
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчета¬
ния c тематично или със семантично близка ключова дума
2.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
п Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
3.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговор¬
ки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова дума
4.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания

a Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
5.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Словосъчетания c тема¬
тично или със семантично близка ключова дума
6.	Вариант
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
7.	Вариант
Л Sprichwörter / Поговорки
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговор¬
ки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова дума
Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
8.	Вариант
л Sprichwörter / Поговорки
gl Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчета¬
ния c тематично или със семантично близка ключова дума
9.	Вариант
л Sprichwörter / Поговорки
' ' Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчета¬
ния c тематично или със семантично близка ключова дума
10.	Вариант
Jt Sprichwörter / Поговорки
11.	Вариант
0 Feste Redewendungen / Устойчиви словосъчетания
С тези знаци те са маркирани и в съдържанието, както следва:
■
□
а
л
•	Ключовата дума е акцентирана с тъмен шрифт, което веднага помага при ориентирането.
•	Ако формите на съществителните имена - ключови думи, за единствено и множествено
число са еднакви, за яснота в скоби е даден определителният член (der / die / das) или
съкращението (PI.) за множествено число.
•	Някои немски пословици, поговорки, сентенции и устойчиви словосъчетания се срещат в
различни варианти в различните източници и думите и изразите, които допълнително са
включени, са поставени в скоби (...), а вариантите са маркирани с курсив.
о □
10

Някои немски пословици, поговорки, сентенции, както и идиоми имат само един точен
еквивалент в български език, а други по няколко.
Срещат се и такива пословици, поговорки, сентенции и идиоми, за които липсва българ¬
ски еквивалент, и при тях се предлага свободен превод, а при устойчивите словосъчета¬
ния и допълнителни обяснения на книжовен немски и български език, които се намират
в скобите (...). Всички те са маркирани с курсив или, където е необходимо, с нормален
шрифт.
Със символи • /° са маркирани немски пословици и поговорки и преводът им на българ¬
ски език.
Със символи * / и са маркирани немски устойчиви словосъчетания / фразеологизми и
преводът им на български език.
Със символи ® /© са маркирани осъвременени варианти на пословици или съвременни
афоризми и преводът им на български език.
Курсив се използва и при синоними / варианти за превод.
При някои от идиомите се отбелязва на кое езиково ниво се употребяват.
-	(abwert.) = abwertend = (негат.) = негативен смисъл
-	(derb) = (грубо)
-	(geh.) = gehoben = (книж.) = книжовен език
-	(Händlerspr.) = Händlersprache = (търг.) = търговски език
-	(hist.-militär.) = historisch-militärisch = (военнои^^.) = военноисторически език
-	(iron.) = ironisch = (ирон.) = иронично
-	(Jugendspr.) = Jugendsprache = (млад, ез.) = младежки език
-	(jur.) = juristisch = (юрид.) = юридически език
-	(Kartenspiel) = (карт.) = картоиграчество
-	(kirchl.) = kirchlich = (църк.) = църковен език
-	(med.) = medizinisch = (мед.) = медицински език
-	(poet.) = poetisch = (поет.) = поетично
-	(salopp) = (жаргон) = груб/жаргонен език
-	(scherzh.) = scherzhaft = (шег.) = шеговит език
-	(seem.) = seemännisch = (мор.) = моряшки език
-	(spott.) = spöttisch = (ирон.) = иронично
-	(u) = Umgangssprache = (разг.) = разговорен език
-	(вулг.) = вулгарен език
-	(прен.) = преносно
Съкращения:
-	jemanden = нкг. = някого
-	jemandem = нкм. = някому
-	etwas = нщ. = нещо
Приятни и успешни занимания с настоящия речник!

GEBRAUCHSANWEISUNG
•	Die Volksweisheiten sind nach Themen eingeteilt, die alphabetisch eingereiht sind. In jedem
thematisch-semantischen Netz sind sie auch alphabetisch nach dem Schlüsselwort eingeord¬
net. Die Sprichwörter und Phraseme, die das gleiche Schlüsselwort enthalten, folgen auch dem
Alphabet. Als Schlüsselwörter dienen:
-	Substantiv
-	Adjektiv (oder seine Komparativ- und Superlativform)
-	Adverb
-	Numerale / Zahlwort
-	Verb
-	Partizip
•	Die meisten thematisch-semantischen Netze im Wörterbuch sind nach dem Prinzip der kont¬
radiktorischen, konträren oder konversen Antonymie der Schlüsselwörter zusammengestellt.
Das heißt, dass sie gegensätzliche Bedeutungen aufweisen (z.B. „alles / nichts“, „alt / jung /
neu", „Gott / Teufel“ usw.). Viele sind nach dem Prinzip der partiellen oder totalen Synonymie
der Schlüsselwörter zusammengesetzt. Zwischen ihnen besteht eine semantische Beziehung der
Bedeutungsgleichheit (z.B. „Leid / Schmerz“, „Ding / Sache“, „Kenntnis / Weisheit“ usw.). An¬
dere sind nach einem Hyperonym (Oberbegriff) strukturiert (z.B. „Pflanzen“, „Vögel“, „Farben“
usw.).
•	Symbole:
Am Anfang eines jeden thematisch-semantischen Netzes werden zur Erleichterung der Suche
und zur schnelleren Orientierung alle Schlüsselwörter alphabetisch angezeigt, die darin einbe¬
zogen sind.' Die Schlüsselwörter von Sprichwörtern, die auch in Phrasemen enthalten sind,
sind mit * markiert.
Die thematisch-semantischen Netze sind je nach dem Sprachmaterial in verschiedenen Kombi¬
nationen / Varianten strukturiert wie z.B.:
1.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort /
Поговорки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова
дума
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
2.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
■	Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
3.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
а Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort /
12

Поговорки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова
дума
4.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
5.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Словосъчетания c
тематично или със семантично близка ключова дума
6.	Variante
■	Sprichwörter und Phraseme / Поговорки и устойчиви словосъчетания
7.	Variante
х Sprichwörter / Поговорки
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort /
Поговорки и устойчиви словосъчетания с тематично или със семантично близка ключова
дума
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
8.	Variante
X Sprichwörter / Поговорки
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Поговорки c тематично
или със семантично близка ключова дума
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort/Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
9.	Variante
я Sprichwörter / Поговорки
п Phraseme mit thematisch oder semantisch nahem Schlüsselwort / Устойчиви словосъчетания
c тематично или със семантично близка ключова дума
10.	Variante
х Sprichwörter / Поговорки
11.	Variante
0 Feste Redewendungen / Устойчиви словосъчетания
Mit diesen Zeichen sind sie auch im Inhalt wie folgt markiert:
■
□
x
□
0
13

•	Das Schlüsselwort ist dunkel markiert, was es gleich auffallend macht und die Suche wesentlich
erleichtert.
•	Wenn bei Substantiven, die Schlüsselwörter sind, die Singular- und Pluralform übereinstim¬
men, ist auch der bestimmte Artikel (der / die / das) oder die Abkürzung (PI.) in Klammern
angegeben.
•	Einige Sprichwörter und Phraseme kommen in den verschiedenen Quellen in unterschiedlichen
Varianten vor, und die zusätzlichen Wörter oder Ausdrücke stehen in Klammern (...). Die Varian¬
ten sind kursiv markiert.
•	Einige Sprichwörter und Phraseme haben nur ein genau entsprechendes Äquivalent im Bulgari¬
schen, andere doch mehrere.
•	Es kommen auch solche Sprichwörter vor, für die ein Äquivalent im Bulgarischen fehlt. In die¬
sen Fällen wird eine freie, sinngemäße Übersetzung angeboten. Für Phraseme ohne genaue
Entsprechung im Bulgarischen wird eine zusätzliche Erklärung/Deutung in Hochdeutsch oder
-bulgarisch angeführt, die in den Klammern zu entdecken ist. Die Varianten sind in Kursivschrift
oder, wo es nötig ist, in normaler Schrift angegeben.
•	Mit den Symbolen • / sind die deutschen Sprichwörter und deren Übersetzung ins Bulgarische
markiert.
•	Mit den Symbolen * /й sind deutsche Phraseme und deren Übersetzung ins Bulgarische mar¬
kiert.
•	Mit den Symbolen ® / r sind gegenwärtige Aphorismen oder Variationen von schon beste¬
henden Sprichwörtern und deren Übersetzung ins Bulgarische markiert.
•	Die Kursivschrift wird auch zur Markierung von Synonymen und Übersetzungsvarianten ge¬
braucht.
•	Bei den meisten Phrasemen wird auch das Sprachniveau, auf dem sie gebraucht werden, ange¬
geben.
-	(abwert.) = abwertend = (негат.) = негативен смисъл
-	(derb) = (грубо)
-	(geh.) = gehoben = (книж.) = книжовен език
-	(Händlerspr.) = Händlersprache = (търг.) = търговски език
-	(hist.-militär.) = historisch-militärisch = (военноистор.) = военноисторически език
-	(iron.) = ironisch = (ирон.) = иронично
-	(Jugendspr.) = Jugendsprache = (млад, ез.) = младежки език
-	(jur.) = juristisch = (юрид.) = юридически език
-	(Kartenspiel) - (карт.) = картоиграчество
-	(kirchl.) = ki rchlich = (църк.) = църковен език
-	(med.) = medizinisch = (мед.) = медицински език
-	(poet.) = poetisch = (поет.) = поетично
-	(salopp) = (жаргон) = груб/жаргонен език
-	(scherzh.) = scherzhaft = (шег.) = шеговит език
-	(seem.) = seemännisch = (мор.) = моряшки език
14

-	(spott.) = spöttisch «(ирон.) = иронично
-	(u) = Umgangssprache = (разг.) = разговорен език
-	(вулг.) = вулгарен език
-	(прен.) = преносно
Abkürzungen:
-	jemanden = нкг. = някого
-	jemandem = нкм. = някому
-	etwas = нщ. = нещо
Viel Spaß und erfolgreiche Beschäftigung mit dem Wörterbuch!

INHALT
СЪДЪРЖАНИЕ
•	Предговор
•	Vorwort
•	Указания за ползване на речника
•	Gebrauchsanweisung
а Thematisch-semantisches Netz 1. ACHTUNG / LOB / NEID / TADEL / VERACHTUNG
m Тематично-семантична мрежа 1. УВАЖЕНИЕ/ПОХВАЛА/ОМРАЗА / УКОР / ПЕЕЗРЕНИЕ
■	achten / Achtung / beneidet / Lob / loben* / Loben (das) / Neid* / neiden / Neider (PI.) /
Neidische (der) / Tadel / tadeln / Verachtung
■	уважавам / уважение / завиден, за завиждане / похвала / хваля* /хвалене, хвалба /
завист * / завиждам / завистници / завистник / укор / коря, укорявам / презрение
Beckmesserei / Leviten / Rüffel / Standpauke
дребнаво критикарство / конско евангелие, левити, дреха на дякон / калай, кастре¬
не, мъмрене / конско евангелие
•	' Thematisch-semantisches Netz 2. ADJEKTIVE / PARTIZIPIEN / SUBSTANTIVIERTE ADJEKTIVE
UND PARTIZIPIEN
" Тематично-семантична мрежа 2. ПРИЛАГАТЕЛНИ / ПРИЧАСТИЯ / СУБСТАНТИВИРАНИ
ПРИЛАГАТЕЛНИ И ПРИЧАСТИЯ
■	blind / Blinde (der) / Blinde (PI.) / geschielt / Gleiche (das) / Hinkende (PI.) / Kahle (der) /
Kahler (ein)/Lahme (der)/Nackte (der)/ taub*/ Taube (der)/ Tauben (die)/ Trübe (das) *
■	сляп / слепецът / слепци / кривоглед / съсцото, едно и също нещо / куци (хора) / пле-
шивецът, плешивият (човек)/плешивец, плешив (човек)/сакатият (човек)/голият
(човек)/глух*/глухият (човек)/глухите (хора)/мътна (вода)*
1) Klare (das) / Rechte (das) / Reine (das) / Trockene (das) / Weite (das)
ü яснотата / правилността, правотата / чистото, чистотата / сухото, сушината /
далечното, далечината
К Thematisch-semantisches Netz 3. ALLES / NICHTS
и Тематично-семантична мрежа 3. ВСИЧКО / НИЩО
■	alles * / allzu viel/jeder / keinen / keiner / nicht/nichts * / Nichts (das) / niemand
■	всичко* / твърде, прекалено много / всеки / никого / никой /не / нищо* / нищото /
никой
: alle
з всички
16

ft Thematisch-semantisches Netz 4. ALT / JUNG / NEU
ft Тематично-семантична мрежа 4. СТАР / МЛАД / HOB
■	alt/Alte (das )/Alte (PL)/Alten (die) /Alter (das) / ältee/Greis / Greise/Jugend* /jung /
Jungen (die) / Neue (das)
■	стар/старото (нещо)/стари (хора), старци/старите (хора), старците/възраст¬
та / по-стар / старец / старци / младост * / млад / младите (хора) / новото (нещо)
V. Thematisch-semantisches Netz 5. ANFANG / MITTE / ENDE
Тематично-семантична мрежа 5. НАЧАЛО / СРЕДА / КРАЙ
■	Anfang / anfangen / Anfängen (das) / Anfänger (der) / angefangen / auf hören / Ausgang /
beginnen / begonnen / Ende * / geschehen / Mitte * / Neige / Rand * / sein * / unbegonnen
■	начало /започвам, начевам/началото/начинаещ, новак / започнат(о) / преставам,
спирам / изход/започвам/започнат(о)/край/ставам, случвам се/среда*/оста¬
тък, край/ръб, край/съм/незапочнат(о)
л Thematisch-semantisches Netz 6. ANGST / FURCHT / MUT
Тематично-семантична мрежа 6. СТРАХ / УЖАС / СМЕЛОСТ
■	Angst* / Feigheit / Furcht / fürchten / fürchten (sich) / Furchtsame (der) / gewagt / Kühne
(der)/ Mut*/Mutige (der)/Mutigen (die)/Schrecken (der)/ wagen
■	/трах * / страхливост, нерешителност / ужас, страх/ страх ме е / боя се, страхувам
се/страхливецът/рискован, смел/смелчагата, смелият (човек)/кураж, смелост*
/ неустрашимият, смелият (човекк/смелчаците/ужас, голям страх/осмелявам се,
дръзвам
п Heidenangst / Mumm
□ ужасен страх / кураж, сърцатост
> Thematisch-semantisches Netz 7. ARBEITEN / TUN / RUHEN
■ Тематично-семантична мрежа 7. РАБОТА / ТРУД / ПОЧИВКА
■	Arbeit* / arbeiten / Arbeiter (der) /Arbeiter (PI.) / Arbeitswut / ausruhen / ernten /fegen /
geleiert / getan / graben / kehren / Mache* / machen / mahlen / Rast / rasten / Ruhe / ruhen
/säen /Säen (das)/ Tat/ Taten / ТИбдкеИ/ treiben / tun / vollenden / vorgetan/ Werktag /
wirken / Wirkung
■	работа, труд*/работя/работник/работници/престараване в работата /почи¬
вам (си) / жъна / мета / шляещ се / направено, свършено / копая / мета / изработка,
работа* / правя, върша / меля / почивка, отдих / почивам си, отдъхвам / спокой¬
ствие / почивам / сея / сеене, сеитба / дело, действие / дела, действия / дейност /
действам, движа / върша, правя / завършвам, приключвам / предварително извър¬
шен / работен ден / действам, работя / въздействие, ефект
d Geschäftssachen / Knoten (der) / Last* / Lohn / Wohltat
ö служебни дела/възел/товар, тежест*/заплата, възнаграждение/благодеяние
: Tun (das)
1 действия, дела
17

<• Thematisch-semantisches Netz 8. ARM / REICH
«t Тематично-семантична мрежа 8. БЕДЕН / БОГАТ
■	arm * / Arme (der) / Arme (PI.) / Armen (die) / Armut / reich / Reiche (der) / Reiche (PI.) /
Reichen (die) / reicher / Reichtum / Schatz
■	*еден* / бедният, беднякът / бедни (хора), бедняци / бедните (хора), бедняците /
бедност / богат / богатият, богаташът / богати (хора), богаташи / богатите
(хора), богаташите / по-богат / богатство / съкровище, богатство
Armutszeugnis
свидетелство за бедност
•' Thematisch-semantisches Netz 9. AUSBILDUNG / ERFAHRUNG
и Тематично-семантична мрежа 9. ОБРАЗОВАНИЕ, ОБУЧЕНИЕ / ОПИТ
■	Ausbildung / Beispiel / Beispiele / Bildung / Erfahren (das) / Erfahrung / Erziehung / Fehler
(df))/Ffhlf) (PI.)/Gebrechen (PI.)/Neugier/Probieren (das)/Übung* / Versuch/ Versuchen
(das)
■	образование, обучение / пример / примери / образование / опит (жизнен) / житейски
опит / възпитание /грешка /грешки / недъзи /любопитство / опит, проба / упраж¬
нение* / опит / опитване, пробва не
! beschlagen / Konzept
i; подкован, подготвен / концепция
• Thematisch-semantisches Netz 10. BERUFE / HANDWERK / HANDWERKER
ц Тематично-семантична мрежа 10. ПРОФЕСИИ / ЗАНАЯТ(И) / ЗАНАЯТЧИИ
■	A)zt/Ä)zif/BaJf)/Boif (der) / Doktor/Hebammen / Heger (der) / Hirt/Hirten /Jäger (der)
/ Jäger (PI.) / Kaufmann / Koch / Köche / Krämer (der) / Meister (der) * / Schmied / Schneider
(der)* /Schuster (dere*/neemann /Sekretärinnen / Töpfer (der)/ Wirtin
■	лекар / лекари / селянин / пратеник, куриер / доктор / акушерки / пазач, горски
(стражар) / овчар / овчари / ловец / ловци / търговец / готвач / готвачи / бакалин /
майстор * / ковач / шивач * / обущар * / моряк / секретарки / грънчар / кръчмарка
□	Fach / gewachsen / Handel / Handelschaft / Handwerk * / Handwerke / Jahrmarkt / Klappern
(das) / Maurerschweiß / vorgebaut / Werk / Werke
□	специалност / дорасъл / търговия / търговия, сделка / занаят * / занаяти / панаир /
тракане, шум/зидарска пот/предварително подготвен/построен/дело, работа/
дела
0 Bau / Dachdecker (der) / Kantonist / Ladentisch / Schliff / Schneidersitz / Schnitzer (der) /
taugen / Zimmermann
□	строеж / майстор по покриване на здания / подлежащ на военна служба / тезгях /
шлифовка, политура / седяща поза (по турски) / езикова грешка / струвам, бива ме /
дърводелец
18

Thematisch-semantisches Netz 11. BETRUG / LÜGE / WAHRHEIT
Тематично-семантична мрежа 11. ИЗМАМА / ЛЪЖА / ИСТИНА
Betrug / betrügen / Betrüger (der) / Dieb / Diebe / List / Lüge / Lügen (PI.) / lügen * / Lügen
(das)/Lügner (deif /Lügner (PI.)/Schalk/Schelm*/Schwören (das)/Schwüre/verhehlen/
Vee^ / Verräter (derr/wahr/Wahrheit
измама / измамвам, мамя / измамник / крадец / крадци / хитрост / лъжа / лъжи /
лъжа* / лъжене / лъжец / лъжци /хитрец, измамник / шмекер / клетва, обричанн/
клетви / прикривам, скривам / предателство / предател / истински / истина
drohen /Geheimnis / Gelegenheit*/ Gerücht/gesponnen /Hehler (der) / Wunder (das)*
заплашвам /тайна/възможност, сгоден случай*/слух/скроен, изплетен/укрива¬
тел /чудо *
Gelackmeierte (der) / Petze / Räuberhöhle / Schliche / Schnippchen (das) / unmöglich /
Unwesen / wahrhaben /Zauber (der)
измамен, будала / доносник, предател / разбойническа дупка / трикове, хитрини /
щракане с пръсти / невъзможен, невъзможно / поразии, безчинства / приемам, при¬
знавам нщ./магия
Thematisch-semantisches Netz 12. BEWEGUNG
Тематично-семантична мрежа 12. ДВИЖЕНИЕ
Fall / fallen / Fallen (das) / Fallende (der) / hiefallfe / kriechen / Lauf / Laufen (das) /
mitgegangen / regen (sich) /Schritt* /Schritte /springen* /Sprung* / Sprünge* /steigen /
Stolpern (das) / Tn^Jb * / überholen / umkehren / vorwärts / wandern
случай / падам / падане / падащият (човек) / падам / пълзя / ходене, вървеж / тичане
/ вървящ заедно с нкг. / движа се / стъпка * / стъпки / скачам * / скок * / скокове * / из¬
качвам, качвам се / препъване / тръс* / задминавам / връщам се обратно / напред /
пътешествам, странствам
Bummerl/hin und wider/Laufende (das)/ Laufpass/Marsch /Parade/ Rollen (das) /Runde
/ Runden /schwirren / Schwung /Settfnsp)ung /Spur / Tour / Touren
губеща точка, загуба /в двете посоки/ текуща работа, информация / уволнителен
билет, уволнение/марш/парад/движение, устрем /кръг, обиколка/кръгове, оби¬
колки / фуча, свистя / размах, тласък / отклонение, забежка / следа / разходка, тур
/ обороти
Thematisch-semantisches Netz 13. BITTEN / DANKEN / SCHENKEN
Тематично-семантична мрежа 13. МОЛБА / БЛАГОДАРНОСТ / ПОДАРЯВАНЕ
Bitten (das)/Daek/daekba)/Dael<ba)kfii/Danken (das)/Gfschfek/GfSchfekf/gescheeki
/ höflich / Höflichkeit / schenken / Schenken (das)
молене, молби / благодарност / благодарен / благодарност / благодарност, бла-
годарене / подарък / подаръци / подарен / учтив, любезен / учтивост, любезност /
подарявам / подаряване, подаръци
Bescherung / Umgang / umgehen / Undank
раздаване на подаръци / компания, общуване / общувам, поддържам връзки / небла-
годарност

.» Thematisch-semantisches Netz 14. BRENNEN / RAUCHEN / FEUER / RAUCH
n Тематично-семантична мрежа 14. ГОРЯ / ПУША / ОГЪН / ДИМ
■	brennen / Feuer (das) * / Funken (der) / Funken (PI.) / Glanz / Glut / Kohle * / Kohlen * / Öl* /
Rauch *
■	горя / *гън* / искра / искри / блясък / жар / въглища, кинти* / въглища, въглени* /
масло, олио*/дим, *ушек*
abgebrannt / anbrennen / Dauerbrenner / Docht / Feuer (PI.) / Feuerprobe / Flammen / Furz
/ Kreuzfeuer / Lauffeuer / Ölgötze / rauchen / Zigarre
.. изгорял/подпалвам, опърлям /печка с непрекъснато горене/фитил/огньове/изпи¬
тание през огън / пламъци / пръдня / кръстосан огън / пожар на суха растителност
/ пън, истукан / пуша, димя / пура
■( Thematisch-semantisches Netz 15. BUCH / KUNST / MUSIK
i' Тематично-семантична мрежа 15. КНИГА / ИЗКУСТВО / МУЗИКА
■	OucC * /Bücher * / Dudelsack / Feder* / Gesang / Kunst* / Lied*/ Muse/Musik * / Musikanten
/Papier/Ofeife*/Pünktchen (dasf/Saite*/singen/Singen (das)/Ton*
■	книга * / книги * / гайда / перо, писец * / пеене, песни / изкуство * / песен * / муза / му¬
зика * / музиканти / хартия / свирка * / точица / струна * / пея / пеене / тон *
Akten / Ammenmärchen / Uände / ^griff/ Uild / Uilder / Urie/Uühne / Drama / Fassung /
Federfuchser (der) / Federlesen (das) / Federstrich /flöten / Formee/ Grdicht/Grigr / Geigen
/ Heft / Hintertreppenroman / Kapitel / Kulissen / Künste / Leier / Lexikon / Makulatur /
Nullpunkt / Opern / Pauke / Pauken / Punkt / Reim / Rolle / Romane / Saiten / sang- und
klanglos / Strich / Striche / Szene / Takt / Theater (das) / Tinte / Töne / Triller (der) / Tuten
(das) / Zeilen
и документи /глупави приказки / томове /понятие / картина / картини / писмо / сце¬
на, подиум / драма / самообладание / драскач, писач / церемонене / линия, драсване
с перо / свиря на флейта, гугукам / формула / стихотворение / цигулка / цигулки /
тетрадка / долнопробен роман /глава на книга / кулиси / изкуства /лира /речник/
макулатура, изцапан лист хартия/нулева точка/опери/тимпан, тъпан/тимпа-
ни, тъпани / точка /рима / роля / романи / струни / безшумно, тихомълком / щрих,
черта / щрихи, черти / сцена / такт / театър / мастило / тонове, звуци / трели /
тръбене / редове (в книга)
i£ Thematisch-semantisches Netz 16. BUCHSTABEN
0 Тематично-семантична мрежа 16. БУКВИ
х А (das) / В (das) / U (das)
X А/Б/У
□ А bis Z / А und О / Uuchstaben / F / Effeff/FF / Jota / (i)Tüpfelchen (das) / X / x-beinig /
x-beliebig / x-mal/x-Mal
АдоЯ/АиО/букви /Ф/ ФФ / йота / дъгичката (на й)/хикс / крака на хикс / хикс на
брой / неизвестно колко пъти
20

Thematisch-semantisches Netz 17. DENKEN / HÖREN / SEHEN
Тематично-семантична мрежа 17. МИСЛЯ / ЧУВАМ / ВИЖДАМ
Anschauen (das)/Ansehen (das)/Uedacht/bedachtLbedenk/n*Lb/sinnen/Ulick/d/nk/n
/ Denken (das) / Denker (der) / Entschluss / Gedanken / gesehen / Horcher (der) / hören /
klären (sich) / Meinung / Nachsehen (das)* / schauen / sehen* / Sehen (das) / Überlegung
/ vergessen /	/ Versehen (das) / wägen / Zuhörer (PI.) /
Zuschauer (PI.)/Zusehen (das)
разглеждане, гледане / гледане / разум, внимание / разсъдливо, обмислено / помис¬
лям, разсъждавам* / обмислям / поглед / мисля / мислене / мислител / решение /
мисли / видян / подслушван / чувам, слушам / изяснявам се / мнение / прецаканост,
минавка * / гледам / виждам * / гледане / размисъл, премисляне / забравям / забрава
/ забравяне / пропуск поради недоглеждане / претеглям, премислям / слушатели /
зрители / гледане, наблюдение
Uildfläche / Ulindheit / Denkzettel (der) / Gedächtnis / Nimmerwiedersehen (das) / rocknen /
Schau
полезрение/слепота/паметен „урок"/памет/изчезване завинаги/преда (с хурка)
/ показ, ревю, изложба
Thematisch-semantisches Netz 18. DING / SACHE
Тематично-семантична мрежа 18. ВЕЩ/ПРЕДМЕТ
Art/Ding*/Dinge*/Sache*/Stoff/ Ware/was/ Was (das)/Zeug*
начин, вид/предмет, нещо*/предмети, неща*/вещ, предмет/материал, плат/
стока/какво/какво, „нещо"/материя, вещи*
dingfest / Element / Kram / Rummel / Sachen / Schikanen / Stück / Stücke / Stückeln
задържан, арестуван / елемент / дреболия, дребни вещи / дандания, тупурдия /
неща, предмети / удобства, мурафети / парче / парчета / представления, игрички
Thematisch-semantisches Netz 19. DUMMHEIT / KLUGHEIT
Тематично-семантична мрежа 19. ГЛУПОСТ / УМ
dumm * / Dumme (der) / Dumme (PI.) / Dummen (die) / Dummheit / Dummkopf / dümmst- /
klug / Kluge (der) / Kluge (PI.) / Kluger (ein) / Klügere (der) / Klugheit / Leichtsinn / Narr* /
Narren / Narrheit / Sinn* / Tor (der) / Toren (PI.) / Torheit / Torheiten / töricht / Vernunft /
Verstand* / Wahl
глупав(о) * /глупакът / глупаци / глупаците / глупост / глупак, глупец / най-глупав /
умно / умникът / умници / умник / по-умният (човек) / ум, интелигентност / леко¬
мислие /глупак, тъпак*/глупаци, тъпаци/глупост /смисъл, значение*/глупакът
/ глупаци / щуротия, глупост / щуротии, глупости / глуповат / разум / разсъдък,
интелект * / избор
Daten / Dummbeutel / dümmer / gebacken / Intelligenz / Mätzchen / narrensicher / Quatsch
данни/„торба c глупости"/ по-глупав / печен / интелигентност / фасони, дяволии
/ наивен (до глупост) / глупости

и Thematisch-semantisches Netz 20. DURST / HUNGER
и Тематично-семантична мрежа 20. ЖАЖДА / ГЛАД
■	Durst*/Hunger* /hungern/hungrig/Hungrige (der)/Hungriger (ein)/satt*/Satte (der)
■	жажда*/глад*/гладувам/гладен/гладният (човек)/гладен (човек)/сит*/сити¬
ят (човек)
г ‘ Hungertuch
□	„гладория"
и Thematisch-semantisches Netz 21. EHRE / LASTER / TUGEND
ü Тематично-семантична мрежа 21. ЧЕСТ/ПОРОЦИ / ДОБРОДЕТЕЛИ
■	Adel/Bescheidenheit / Ehre* / Ehren / ehren / ehrlich /Ehrlichkeit / Erhabene (das) / Gemüt
/ Gewissen* /Laster (das)/Laster (PI.)/Neigungen /Redlichkeit/ Toleranz / Tugend/ Würde
/ Würden
■	благородническо съсловие, благородство /скромност /чест* /почести/почитам /
честен /честност /възвишено(то) /душа, сърце /съвест* /порок /пороци /склон¬
ности, наклонности / честност, почтеност / толерантност / добродетел / дос¬
тойнство / достойнства
п Ausbund
; съвършенство, връх
Thematisch-semantisches Netz 22. EHRGEIZ / EIFER / FLEISS / MUSS / STREBEN / WILLE
Тематично-семантична мрежа 22. АМБИЦИЯ / СТРЕМЕЖ / СТАРАНИЕ / ВОЛЯ
■	Absicht / abwarten / Ausdauer / ausharren / Beharrlichkeit / Eifer / Erfolg / Fleiß / Fleißige
(der) / Geduld / geduldig / Harren (das) / hoffen / Hoffen (das) / Hoffnung / Jugendfleiß
/ Können (das) / krümmen (sich) / Mühe / Muss (das) / nachgeben / plagen (sich) / Plan /
streben / Streben (das) / unverhofft/ Vorsatz / warten / Wille / wollen / Wunsch / Wünsche /
wünschen / Wünschen (das)
■	намерение / изчаквам / издръжливост, упорство / изтрайвам, издържам / упори¬
тост, постоянство / усърдие / успех / старание, прилежание / усърдният (човек)
/ търпение / търпелив / търпение, изтрайване / надявам се / надяване / надежда
/ младежко усърдие / можене, умение / превивам се / усилие / абсолютна необходи¬
мост / отказвам се / измъчвам се, блъскам се / план / стремя се / стремеж / нена¬
дейно, неочаквано / намерение / чакам / воля / искам / желание / желания / желая /
желаене
□	Courage / Ehrgeiz / Kadavergehorsam / Probleme / Schneid / sitzen
□	смелост, кураж / амбиция / покорство / проблеми / устрем, замах / седя
Й Thematisch-semantisches Netz 23. EIGENLOB / NAME / RUF / SELBST
Й Тематично-семантична мрежа 23. САМОХВАЛСТВО / ИМЕ / РЕНОМЕ / СОБСТВЕНА
ЛИЧНОСТ
■	allein / Charakter/Dicktun (das)/Dünkel/Eigenliebe/Eigenlob/Hochmut*/mein /Meine
(das) / mir* / Name* / Prahler (der) / Ruf/ Ruhm / rühmen (sich) / Scham / Schande / Seine
22

(das) / Seite * / Seiten / selber / selbst / Selbst (das) / Stolz* / Titel (der) / Übermut / unfähig
сам / характер / самохвалство, надуване / надменност / себелюбие, самолюбие / са¬
мохвалство /високомерие*/мое/моето/на мен*/име*/самохвалко, хвалипръцко
/ реноме, репутация / слава / славя се/срам/ позор, безчестие / своето, собствено¬
то/ /трааа*/страни/лично, сам/сам, лично/азът, егото, собствената личност
/гордост*/титла/надменност, горделивост/неспособен, некадърен
Thematisch-semantisches Netz 24. EILE / HAST / LANGSAM
Тематично-семантична мрежа 24. БЪРЗАНЕ / БЪРЗИНА / БАВНО
Eile / eilen / Eilen (das)/Eileviel (das)/ gemach/Hast/hastig/jäh /Surf / Kürze / Sänge*
/ langsam / schnell / vorbei
бързина, бързане / бързам / бързане / голямо бързане / полека, спокойно / бързина /
припрян / внезапно, прибързано / кратко* / краткост / дължина* / бавно / бързо /
отминало, свършило
Kürzere (der) / nahe / weii/ Weite (das)
по-късия(т) / близо / далеч, нашироко / далеч, нашироко
Thematisch-semantisches Netz 25. ELTERN / KINDER
Тематично-семантична мрежа 25. РОДИТЕЛИ / ДЕЦА
Brüder* / Kind* / Kindchen (das) / Kinder* / Mädchen (das)* / Mädchen (PI.) / Mutter* /
Mütter* / Sohn / Tochter* / Vater / Zwerg / Zwilling
*ратя* / Тете* / детенце / Кеца* / момиче /момичета / майка* / майке / син /
дъщеря * / баща / джудже / близнак
Vaterland / Verwandte (PI.) / Vetter
родина / роднини / братовчед
Dreikäsehoch / Eltern / Familie / Familien / Großmutter / Junge / Musterknabe / Muttermilch
/ Mütterchen (das) / Prügelknabe / Rabenmutter, Rabenvater /Waisenknabe
палечко, педя човек/родители/семейство/семейства/Кабa/нонч*/човек-оКаа-
зец / майчино мляко / майчица / набеден виновник / мащеха, жесток баща / новак,
профан
Thematisch-semantisches Netz 26. ERDE / ERDFORMEN / ORTSCHAFTEN
Тематично-семантична мрежа 26. ЗЕМЯ / ЗЕМНИ ФОРМИ / НАСЕЛЕНИ МЕСТА
Acker/Berg* / Serge* / Soden* / Dorf/ Erde / Feld* / Grund* / Insei / Land* / Länder / Ort*
/Staat/Städtchen (PI.)/Städte/ Weit*
нива / планински връх * / планински върхове * / почва, земя * / село / земя * / поле * / ос¬
нова, кричина*/остров/страна, село*/страни, села/място/държава/градчета
/ градове / свят *
*och* / hoch *111014* / höher/ ländlich
висок(о*) / високо нагоре * / по-висок(о) / селски
Achse /	/ Damm / Ebene / Erdboden / Fleck / Gehege / Gründe / Höhe / Höhle / kreuz

und quer / links / Quere / Stelle / über / Welten
i ос, вал/нагоре, по нагорнище/насип, дига/равнина, плоскост /земя, почва/място,
кът(че) / ограден горски участък / почви, причини / височина / пещера / надлъж и
нашир/ляво/напречна посока/място/над/светове
п Thematisch-semantisches Netz 27. ESSEN / NAHRUNGSMITTEL
и Тематично-семантична мрежа 27. ХРАНЕНЕ / СЪЕСТНИ ПРОДУКТИ
■	Abendbrot / Appetit / Bissen (der)* / Brei* / Brot* / Brühe / Butter* / essen / Essen (das)
/ Honig* / Käse / Kost / Kuchen (der) / Mampf / Mus / naschen / Naschen (das) / Salz /
schmecken / Senf* / Speck * / Speise / Suppe * / Teig / Wurst* / Würze / Zucker
■	вечеря / апетит / залък, хапка* / каша* / хляб* / бульон, супа / масло * / *м* / ядене,
хранене/мед*/сирене/храна/сладкиш/плюскане, похапване/пюре, каша (от пло¬
дове) /ям, похапвам/ похапване /сол/вкусно е/горчица*/сланина*/ ястие/супа*
/тесто/салам, колдас*/ подправка /захар
□	eingebrockt / Futter /futtern / füttern (sich) / gar / gekaut / genießen / Genuss / heiß /
schmieren / süß
□	надробен(о) / кльлпачпа / кльопам / тъпча се / сварен, уврял / сдъвкан(о) / наслаж¬
давам се, похапвам сладко / наслада, удоволствие / горещ(о) / мажа, намазвам /
сладко
!; Braten /Bratkartoffelverhältnis/Brocken (der)/Brocken (PI.) / Brotkorb/Butterbrot/Diät/
Essig / Extrawurst / Fett / Fleisch / gefressen / Grütze / Gusto / Leberwurst / Nudel / Patsche
/Portion/Pudding/Quark/Rahm/Rosinen/Schlucker (der)/Semmeln /Soße/Strudelteig
/Tobak/ Würstchen (das)
( . j печено / отношения c користна цел / къс, залък, парче /късове, залъци, парчета / па¬
нер за хляб/сандвич/ диета /оцет /изключение (прен.) /мазнина, тлъстина /месо
/ презрян(о) (прен.) / грухано жито, мозък, пипе / вкус, нравене, кеф / лебервурст /
фиде, юфка/каша, бульлн/nлсция/nудинг/извара, глупост (прен.)/каймак, смета¬
на / стафиди /клет човечец/малки, бели хлебчета/сос/тесто за щрудел/тютюн
/ наденичка
Й Thematisch-semantisches Netz 28. FARBEN
Й Тематично-семантична мрежа 28. ЦВЕТОВЕ
■	blau * / Blau(e) (das) * / grau * / Grün (das) * / rot* / schwarz *
■	син, синьо* / синевата, синьото* / сив(о)* / зеленина, зелено* / червен(о)* / черен,
черно *
□	bunt / Farbe / Farben / gefärbt / gelb / grün / rosarot / rosig / Schwarze (das) / weiß
п пъстър, шарен / цвят, боя / цветове, бои / цветен, оцветен / жълт(о) / зелен(о) /
розово-червен^о) / розов(о) / черното / бял(о)
Й Thematisch-semantisches Netz 29. FAULENZEN / MÜSSIGGANG
Й Тематично-семантична мрежа 29. МЪРЗЕЛ / БЕЗДЕЛИЕ
■	*aul* / Faule (der) / Faule (PI.) / Faulenzer (der) / Faulenzer (PI.) / Fauler (ein) / Faulert /
Faulheit / müßig / Müßiggang
24

мързелив* / мързеливият (човек) / мързеливци, мързеливи хора / мързеливецът /
мързеливци / мързелив човек / мързелан(ко) / мързел / бездеен, безделен / безделие,
леност
aufgeschoben / verschieben / verschoben
отложен(о) / отлагам / отложен(о)
Thematisch-semantisches Netz 30. FEIND / FREUND / NACHBAR
Тематично-семантична мрежа 30. ПРИЯТЕЛ / ВРАГ / СЪСЕД
Feind / Feinde* / Feindschaft / Freund* / Freunde* / freundlich* / Freundschaft* / Geselle
(der) / Nachbar / Nachbarschaft
враг / врагове * / вражда / приятел * / приятели * / любезен, любезно * / приятелство,
дружба * / другар / съсед / съседство, съседи
feind
неприязнен, враждебен
Thematisch-semantisches Netz 31. FRAU / MANN
Тематично-семантична мрежа 31. ЖЕНА / МЪЖ
Frau * / Frauen / Maid / Mann * / Männer / Weib / Weiber
жена* /жени/момиче, девойка/мъж*/мъже/жена, съпруга/жени, съпруги
Frauengeld / Hausfrau / Weibergarten / Weiberrache
пари на жената / домакиня / градина на жената /женско отмъщение
Männchen (das) / Stamm
мъжко животно / племе, род
Thematisch-semantisches Netz 32. GAST / GÄSTE
Тематично-семантична мрежа 32. ГОСТ / ГОСТИ
Gast* / Gäste / gastieren
гост*/гости / гостувам
gelten / willkommen
важа, валиден, признат съм/добре дошъл
Thematisch-semantisches Netz 33. GEBEN / GEIZ / SPAREN
Тематично-семантична мрежа 33. ДАВАМ / СТИСКАМ СЕ / ПЕСТЯ
Borgen (das) / bringen / Gaben / geben / Gebühr / Geiz / Geizhals / geizig / Geizige (der) /
haben / Haben (das) / Habenichts (der) / Habich (der) / Knauser (derf / Leihen (das) /Schuld/
Schulden/Schuldige (der)/sparen /Sparen (das)/sparsam /Sparsamkeit
заемане, вземане назаем / нося, донасям / дарове, дарения / давам / такса / скъпер¬
ничество / скъперник / свидлив, стиснат / скъперникът / имам / авоари, имане /
бедняк, сиромах / имащ, имотен (човек)/пинтия, стипца / заемане, даване назаем/
вина, дълг / дългове / виновникът, виновният (човек) / пестя, спестявам / пестене /

пестелив, спестовен / пестеливост, спестовност
а Beutel*/fassen/geborgt/Gefälligkeit/genug/Millionär/Sack*/strecken (sich)/Tasche*
/ verlangen / Vorrat
а торба, кесия* / хващам, улавям / взет назаем / услуга / достатъчно / милионер /
чувал, сак*/простирам се/джоб, чанта*/изисквам, искам/запас
и Bündel / Kasse / Kasten / Konto / nehmen / Päckchen / Platte / popelig / quittieren / Quittung
/ Rest / Reste / Schachtel / Talon / Tüte
; връзка, сноп, вързоп/каса/сандък, ракла/сметка/вземам/пакетче, колетче /пло¬
ча, платка/стиснат, гаден/издавам квитанция/квитанция/остатък/остатъци
/ кутия / талон / кесия
• Thematisch-semantisches Netz 34. GEFAHR / VERDACHT
и.	Тематично-семантична мрежа 34. ОПАСНОСТ / СЪМНЕНИЕ
■	Gefahr/Hut (die)*/Misstrauen (das)/trauen/ Vierborgene (das)/ Verdacht/Viertrauen (das)
/ Vorsicht/Zweifel (der) /zweifeln
■	опасност /грижене, щрек*/недоверие/имам вяра, доверие/скрито (нещо) /съмне¬
ние / доверие / предпазливост / съмнение / съмнявам се
и Thematisch-semantisches Netz 35. GEFÄSSE
п. Тематично-семантична мрежа 35. СЪДОВЕ / ПОСУДА
■	Becher (der)* / Fässer / Flasche* / Flaschen / Glas* / Henkel (der) / Kanne* / Kessel (der) /
Krug / Mörser (der) /Schale*/Scherben /Schüsseln / Teller (der) / Tonnen / Topf* / Töpfe /
Wasserkrug
■	чаша (цилиндрична)* / бъчви / бутилка, шише* / бутилки, шишета / чаша (стъкле¬
на)* / дръжка / вана* / котел /стомна / хаван / купа, нбвивка* / парчета (от счупен
съд) /паници, купи /чиния /каци/ тенджера, гърне*/тенджери, гърнета /стомна
(за вода)
п Eimer (der) / Eimer (PI.) / Fass / Fettnäpfchen (das) / Flasche / Geschirr / Kannen / Korb /
Mattscheibe / Pfanne / Präsentierteller (der) / Pulle / Pulverfass / Tassen
и кофа / кофи / бъчва / поничка / посуда, съдове /кани / кош /матово стъкло / тиган /
място за показ / шише / буре с барут / чаши (за чай/кафе)
I» Thematisch-semantisches Netz 36. GELD / GOLD / SILBER
ft Тематично-семантична мрежа 36. ПАРИ / ЗЛАТО / СРЕБРО
■	Bargeld / Dreier (der)* / Geld* / Geldkasten / Bold* / *olden* / Goldliebe / Goldmünze /
Gulden (der) / Heller (PI.) / Mittel (PI.) / Münzen / Pfennig * / Pfennige / Schmiergeld / Silber /
silbern / Taler (der) / Taler (die)
■	пари в брой/монета от 3 нфенига*/нари*/касичка/злато*/златен*/любов към
златото / златна монета / гулден / хелери (пари/монети) / средства / монети /
пфениг н / пфениги / рушвет / сребро / сребърен / талер / талери
п Aktien/Bankrott/eersengeld / Geldbeutel / Geldschneiderei / gemünzt / Goldstück/Groschen
(der) / Körberigeld / Mark / Münze / Zaster
26

акции / банкрут / пара (за бягане) / кесия / кожодерство, скъпчийство / прицелен,
насочен/бижу, златен (човек)/грош/много пари/марка/монета/кинти, мангизи
Thematisch-semantisches Netz 37. GEMÜSE / OBST
Тематично-семантична мрежа 37. ЗЕЛЕНЧУЦИ / ПЛОДОВЕ
Apfel* / Äpfel / Birne* / Birnen / Frucht / Früchte / Kartoffel / Kartoffeln / Kohl / Nuss* /
Trauben*
ябълка в / ябълки / круша * / круши / плод / плодове / картоф / картофи / зеле / орех,
лешник в / грозде в
Kastanien / Kirschen / Kürbis / Pelle / Pfifferling / Pilze / Tomate / Tomaten / Zankapfel /
Zwetschgen
кестени / череши / тиква / корица, кожица (на картофи) / гъба пачи крак, дреболия,
незначителна работа (прен.) / гъби / домат / домати / ябълката на раздора / сливи
(бардачки)
Thematisch-semantisches Netz 38. GESUNDHEIT / KRANKHEIT
Тематично-семантична мрежа 38. ЗДРАВЕ / БОЛЕСТ
Arznei / Tesund* / Gesunde (der) / Gesunden (die) / Gesundheit* / krank / Kranke (der) /
Kranken (die) /Krankheit/Krankheiten/ ungesund
лекарство /здрав, здраввсловен* /здравият (човек)/здравите (хора)/здраве* / бо¬
лен / болният (човек) / болните (хора) / болест / болести / нездравословно
genesen /jucken / Kopfweh / kratzen (sich) / nutzen / Privatpatient / Vorbeugen
оздравявам, излекувам се / сърбя / главобол / чеша се / полезно е, помага / частен
пациент / предпазвам
husten / impfen / indisponiert / Pille / Quacksalber / Schiss / Star / Vitamin
кашля / ваксинирам / неразположен /хапче, таблетка / врач, знахар /лайна, посира-
не / перде, катаракта / витамин
Thematisch-semantisches Netz 39. GEWINNEN / VERLIEREN
Тематично-семантична мрежа 39. ПЕЧАЛБА / ЗАГУБА
auf halten (sich)* / Bürgen (das) / erben / erhalten /finden /futsch / Gewinn / gewinnen /
Gewinnen (das) / gewonnen / Gut/ gutlos / Kauf* / kaufen / Konkurrenz / Bosten / Treis*
/ Technung* / Schild / Schilder / setzen / Spesen / suchen / Tausch / Überfluss / Unnützes
/ verlieren / Verlieren (das) / Verlust / verrechnet / Würfel (der)* / zahlen / Zahler (der) /
zerstreuen
задържам (се)* /гарантирам, поръчителствам/наследявам/получавам/намирам
/загубено, пропаднало/печалба/печеля/печелене/спечелено/благо, имущество/
безимотен / покупка в / купувам / конкуренция / разходи, разноски в / цена в / сметка в
/ табела* / табели / слагам, залагам / разходи / търся / размяна / изобилие, изли-
шество / безполезно, непотребно нещо / изгубвам / загубване / загуба / объркан (за
сметка) /зар, жребий*/плащам/платец/разпръсквам, пръскам
ВИИ^ / Boppelt* / Teuere (das) / Teuerste (das)

а евтин(о) * / двоен, двойно * / скъпото нещо / най-скъпото нещо
п auszahlen (sich) / Doppelte (das) / lumpen (sich) / Paroli / teuer
i: струвам си (труда) / двойно повече / циганя се / удвояване на мизата / скъп(о)
и Thematisch-semantisches Netz 40. GEWOHNHEIT / VERÄNDERUNG
н Тематично-семантична мрежа 40. НАВИК/ПРИВИЧКА / ПРОМЯНА
■	Abwechslung/Ändern (das) / Gewohnheit/ Hall/ Nachahmung/Neuerung /Schall/Sitte/
Umstände* / Veränderung / Wiederholung
■	разнообразии/промяна/навик, привичка/ехо, звук/подражание/обновление/звук,
ехтеж/обичай, традиция/обстоятелства* /промяна/ повторение
Ja/ Riecher / Zack
: да/нюх / бодрост, напетост
h Thematisch-semantisches Netz 41. GLÜCK / UNGLÜCK
и Тематично-семантична мрежа 41. ЩАСТИЕ / НЕЩАСТИЕ
■	Glück*/glücklich/Glückliche (der)/Los*/*ack*/*ech*/Unglück*/*nglücklich*
■	щастие* / щастлив / щастливецът, щастливият (човек) / късмет, съдба, участ /
пакет, вързоп*/несполука, *еуспех* /нещастие*/уещастен*
и Thematisch-semantisches Netz 42. GOTT / TEUFEL
Л Тематично-семантична мрежа 42. БОГ/ДЯВОЛ
■	Goata/Satan * Teufel*
■	Господ, Бог * / сатана / дявол *
а Hölle / Teufelsküche
п ад/пещта на дявола
Й Thematisch-semantisches Netz 43. GROSS / KLEIN / VIEL / WENIG
ii Тематично-семантична мрежа 43. ГОЛЯМ / МАЛЪК / МНОГО / МАЛКО
■	Große (der)/Großsein (das)/Halbe (das)*/karg/kleln*/Kleine (das)/Kleinen (die)/mehr*
/ Mehr (das) / viel / viele / wenig / Wenig (das) / weniger
■	великият, големият (човек) / корпулентност / половинката * / оскъден, беден / ма¬
лък, малнко/малкото нещо/малките, обикновените (хора)/*овече*/болшинство¬
то, мноиинството/много/много (хмpa)/манкм/манкм/м (по количество)/по-мал¬
ко
а Größe / leer / voll / Volle (das) / Vollen (die)
п размер, големина, величие / празен / пълен, пълно / изобилие / големи количества
28

Thematisch-semantisches Netz 44. GUT / SCHLECHT / ÜBEL
Тематично-семантична мрежа 44. ДОБРО / ЛОШО / ЗЛО
besser/Bessere (das)*/bessern (sich)/Besserung/Beste (das)*/Böse (das)/Böses/gut*/
Gute (das)/Gutes/Güte/Sanftmut/schlecht*/Schlechte (das)/Schlechten (die)/schlimm
/ übel * / Übel (das) * / Übel (PI.) / Unheil
по-добро, по-добре / *о-доброто* / поправям се, ставам по-добър / подобрение /
*ай-доброто* /лошото/зло, лоши неща/добър, *обро*/доброто/добрина, добри
неща /доброто/нежност/лош(о)*/злото, лошото/лошите (хора)/лошо/зле,
лошо*/зло, злина*/злини/ беда, гибел
schaden / Schaden* / Schadenfreude
вредя / вреда, щета * / злорадство
Thematisch-semantisches Netz 45. HASS / LIEBE
Тематично-семантична мрежа 45. ОМРАЗА / ЛЮБОВ
Eifersucht / Hass / Liebchen (das) / Liebe / lieben / lieben (sich) / Lieben (das) / Minne /
verliebt
ревност / омраза / любимо същество / любов / обичам / обичам се/любов, любене/
любов / влюбен
Geliebte (die) / Kuss / Mutterliebe / Treue / Untreue
любимата / целувка / майчина любов / вярност / невярност, измяна
Handkuss / Techtelmechtel / Treu / treulos / verknallen (sich)
целуване на ръка / шушу-мушу, вземане-даване / вярност / неверен / хлътвам, влюб¬
вам се
Thematisch-semantisches Netz 46. HÄSSLICHKEIT / SCHÖNHEIT
Тематично-семантична мрежа 46. ГРОЗОТА / КРАСОТА
Hässliche (das) / Putz * / schön / Schönheit / Weiberschönheit
грозното /накит, украса*/хубав, красив /красота /женска хубост
abwischen (sich) / außen / blank / bürsten (sich) /fein * / gefallen * / oben
изтривам, избърсвам се / вън, отвън / лъскав(о) / изчетквам се / фин * / харесвам * /
горе
aufgedonnert / pomadig / unten
натруфен, нагизден / намазан с крем, плъзгав / долу
Thematisch-semantisches Netz 47. HAUSAUSSTATTUNG UND -ELEMENTE
Тематично-семантична мрежа 47. КЪЩА/ДОМ И ДОМАКИНСКИ АКСЕСОАРИ
*ude*/ Dach* / Decke* / Esse / Gemach / Glashaus / Haus* / Häuslein (das) / Heim / Herd
/ Hütte / Küche / Leiter (die) / Mauer / Ofen / Pfeiler (PI.) / Rohr / Schornstein * / Schrank /
Schwelle / Stube / Stufe / Stühle * / Treppe * / Tür* / Wand* / Wände */Zaun*
барака, будка * / таван * / покривка, покривало * / комин / покои / стъклен дом / къща,
0Q

дом * / къщичка / дом / огнище / колиба / кухня / стълба / зид, стена / печка / диреци,
стълбове / тръба, кюнец / комин * / шкаф / праг / стая / стъпало / столове * / стъл¬
ба, стълбище * / врата * / стена * / стени * / жив, зелен плет *
□	Bett* / daheim / Hausfriede / Loch * / Löcher / Löchlein (PI.) / Luftschlösser* / Spiegel (der) /
umziehen / Wiege
□	легло * / вкъщи, у дома / домашно спокойствие / *упка* / дупки / дупчици / въздушни
кули* / огледало / местя, пренасям се /люлка
Adresse / Bank / Dachschaden / Ecke / Ecken / Fenster (das) / Häuschen (das) / Häuser / Hof
/ Kante / Oberstübchen (das) / Rahmen (der) / Stuhl / Tapet / Tapeten / Teppich / Tisch /
Tischtuch / Torschluss / Torschlusspanik / Türen /Zaunpfahl/Zelte
. адрес / банка, пейка / повреда в главния мозък / ъгъл / ъгли / прозорец / къщичка /
къщи / двор / кант / горен етаж, горна стаичка / рамка / стол / тапет / тапети /
килим / маса / покривка за маса /затваряне на вратите / страх от отказ / врати /
дирек на жив плет / палатки
’ Thematisch-semantisches Netz 48. HEIRAT/TRENNUNG
Тематично-семантична мрежа 48. ЖЕНИТБА / РАЗДЯЛА
■	Braut / Ehe / Ehestand /freien / Freien (das) / gefreit / Heirat / heiraten / Heiraten (das) /
Hochzeit*/Hochzgitee*/ JunggeseH/Scheiden (das) / Trennung/ Witwer (der)
■	булка, невяста / брак / семейно положение / оженвам, женя се / оженване / женен /
женитба /женя, омъжвам се /женене, женитба / сватба* / сватби * / ерген /разде¬
ляне, развод / раздяла / вдовец
® gleich / Gleiche (PI.) / Unterschied / warten
В еднакъв, същ / еднакви (хора) /разлика / чакам
Lj Brautschau
и сгледа
и Thematisch-semantisches Netz 49. HILFE / RAT
j Тематично-семантична мрежа 49. ПОМОЩ / СЪВЕТ
■	gewarnt / helfen * / Hilfe / Nachrat / Rat* / raten / Raten (das) / Ratgeber (der) / Ratgeber
(PI.) / Ratgeberin / vergeben / Vergeben (das) / verlassen (sich) / verzeihen / Verzeihen (das)
/ warnen
■	предупреден / помагам * / помощ / закъснял съвет / съвет * / съветвам / съветване
/ съветник / съветници / съветничка / прощавам / прощаване, прошка / разчитам,
осланям се / прощавам / прошка / предупреждавам
Й Thematisch-semantisches Netz 50. HIEB / SCHLAG
Й Тематично-семантична мрежа 50. УДАР
■	Hieb / Klotz * / Schlag * / Schläge / Späne * / Splitter (der) / Streich * / Streiche *
■	извивам/удар, замах/пън, *ръвник*/удар*/удари/трески, стърготини*/треска,
отломък/удар, лудория* / удари, лудории *
30

Anhieb / Anstoß / Brett / Druck / Griff/ heben / hieb- und stichfest / Kerbe / Kippe / Klemme
/ Reißaus / schlagen / Wink
импулс, стимул / тласък, подбуда / дъска / натиск / гриф, похват / вдигам / твърдо,
сигурно / резка / наклоненост, полегатост / затруднение, нужда / офейкване / уд¬
рям, бия/знак, намек
Thematisch-semantisches Netz 51. INSEKTEN
Тематично-семантична мрежа 51. НАСЕКОМИ
Ameisen / Biene* / Fliege* / Fliegen* / Flöhe* / Laus* / Mücken* / Spinnen*
мравки / пчела * / муха * / мухи * / бълхи * / въшка */ комари * / паяци *
Floh / Grillen / Läuse / Made / Motte / Motten / Mücke / Wespennest
бълха / щурци / въшки/ларва, личинка /молец /молци / комар /гнездо на оси
Thematisch-semantisches Netz	52. JAHRESZEITEN / NATURERSCHEINUNGEN / WETTER
Тематично-семантична мрежа 52. СЕЗОНИ / ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ / ВРЕМЕ
Güsse / Hitze* / Mond* / Osten / *egen* / Regenwetter* / Sommer / Sonne* / Sonnen /
Untergehen (das) / Wetter* / Wind*
порои/горещина, жега*/*уна*/изток/*ъжд*/дъждовно време*/лято/слънце*
/ слънца/залез, залязване / време * / вятър*
einschlagen
пада, удря гръм
Altweibersommer / Blitz / Donnerwetter / geschneit / Lenz / Mondschein / Schnee /
Schneegestöber / Sonnenseite / Stern / Sterne / Sturm / Tau/ warm / Winde
сиромашко лято / светкавица / буря / снежен / пролет / лунна светлина / сняг /
снежна виелица, фъртуна / слънчева страна / звезда / звезди / буря / роса / топъл,
топло / ветрове
Thematisch-semantisches Netz 53. KAMPF / MACHT
Тематично-семантична мрежа 53. БОРБА / ВЛАСТ
besiegen (sich) / Diener (der) / Dienst / Diplomat / Einigkeit / Eintracht / entzweien / Festung
/ Freiheit/Friede(n) / *ewall/Hader* / Held / Helden / Herr* / Herren / Herrengunst / Kaiser
(der) / Kampf / kämpfen / Kanzler (der) / Knechte / König / Könige / Königin / Kraft / Krieg /
Lumpen (PI.)/Macht/Mächtigen (die)/*ache/Rang*/regieren/Reich/ringen/Schlacht
/ Sieg / Sklave / Soldat / stechen / Steuermann / Stiche / Streit* / streiten (sich) / Wache* /
Wächter (PI.) /Zank* /zanken /Zanken (das)/zänkisch /Zwang /Zwietracht* /Zwist
побеждавам, надвивам (се) / слуга / служба / дипломат / единство / съгласие, сговор
/разединявам, разделям / крепост / свобода /мир / насилие / свада, разпра*/герой
/ герои / господар / господари / господарско благоволение / император, цар / борба /
боря се / канцлер / ратаи / крал / крале / кралица / сила / война / парцали, лумпени /
власт/ властимащите/ отмъщение/ранг, сан* / управлявам /империя, царство/
боря се/битка/победа/роб/войник/бода/кормчия, капитан/рани (от прободно
оръжие)/спор, вражда*/карам се, споря/пост, *храна*/пазачи/вражда, кавга*/

карам се/караница, свада/свадлив/принуда/раздор, кавга*/крамола, разправия
1 Bresche / Hintertreffen (das) / Krone / Opfer (das) / Partei/ Partie / Posten (der) / Regimenit /
Schneekönig / Stich
■	пробив, бреш / заден план / корона / жертва / партия / партия (от игра) / пост /
полк / снежен човек / пробождане
. • Thematisch-semantisches Netz 54. KENNTNIS / WEISHEIT
■	• Тематично-семантична мрежа 54. ПОЗНАНИЕ / МЪДРОСТ
■	Darum (das) / erkennen / kennen (sich) / Kenntnis / Philosophen / Unwissenheit / weise /
Weise (der) / Weise (PI.) / Weises (ein) / Weisheit* / wissen * / Wissen (das) / Wissenschaft
■	затова / опознавам, разбирам / познавам се / познание / философи / незнание / мъ¬
дър / мъдрецът / мъдреци /мъдрост, мъдро нещо / мъдрост * / зная * / знание, позна¬
ние / наука
Ahnung / Bescheid / Binsenweisheit / Idee / naseweis / Quintessenz
представа, понятие / информация, отговор / общоизвестна, стара мъдрост / идея /
нахокан, дързък/ квинтесенция
• Thematisch-semantisches Netz 55. KIRCHLICHES / RELIGION
j. Тематично-семантична мрежа 55. ЦЪРКВА / РЕЛИГИЯ
■	Abt / Beten (das) / Fanatismus / Fasten (das) / Geist* / Glaube / glauben * / Glöckchen (PI.) /
Glocke*/Heilige (der) /Heilige (PI.) /irren /Irren (das)/Irrtum / Irrtümer/Kanzel/ Kirche*
/ Kirchweih / Kreuz* / Kutte / Mönche / Papst* / Paradies / Pastor / Pilgerfahrt / predigen *
/ Predigen (das) / Prediger (der)* / Priester (der) / Priester (PI.) / Prophet / Reue / scharf /
Schelle*/Seele*/Seelen/Segen (der)/Sintflut/*ünde*/*ünden*/sündigen/zufügen
■	игумен на манастир, абат / молитви, молене / фанатизъм / постене / *ух* / вяра
/ вярвам* / звънчета, камбанки / камбана* / светец / светци / греша, съгрешавам
/ съгрешаване / заблуда, грешка / заблуди, грешки / амвон / църква* / освещаване
на църква / кръст */ расо / монаси / папа * / рай / пастор / пътуване на поклонение /
*роповядвам*/проповядване/*роповедник*/ поп, кюре /попове, кюрета / пророк
/ разкаяние / остър, строг / звънче, камбана * / душа / души / благословия / потоп /
грях * / грехове * / съгрешавам / прибавям, причинявам
Engel (PI.) / Gardinenpredigt / Gebet / Geister/ Heidenangst / Sanctus / Tempel (der)
i '• ангели / конско евангелие /молитва / духове/ огромен страх / благословия, благово¬
ление/ храм
и Thematisch-semantisches Netz 56. KLEIDUNGSSTÜCKE
»j. Тематично-семантична мрежа 56. ОБЛЕКЛО / ДРЕХИ
■	Ärmel (der) * / Gewand / Hemd* / Hut (der) * / Jacke * / Kappen / Kleid / Kleider / Kleidung /
Kragen (der) * / Mantel* / Mütze / Rock / Röcke / Schuh * / Schuhe * / Tressen
■	ръкав * / одежда / риза * / шапка * / яке * / кепета, капи / дреха, рокля / дрехи, рокли /
облекло / яка * / палто * / каскет / сако, пола / сака, поли / обувка * / обувки * / галони,
нашивки
32

barfuß / Faden * / Fädchen (das / die) / Fäden * / Geschmack / Geschmäcker / Knäuel (der /
das) / Manier / Mode / nackt / passen * / Pelz / Perlen * / Samt / Seide / Strick* / Wäsche /
Wolle* / Zwirn*
бос, босоног / конец, влакно* / конче(та) / конци* / вкус / вкусове / кълбо конци /
маниер / мода / гол / ставам, пасвам * / кожа (с козината) / перли * / кадифе, велур /
коприна/дебела връв, примка*вбеньо/вълна*/конец*
Ärmel (PI.) / Band / Bausch / Binde / Fetzen (der) / Fetzen (PI.) / Gala / Garn / Garnitur /
geschniegelt / Gürtel / Handschuhe / Handtuch / Haube / Hose / Hosen / Hutschnur/ Hülle /
Kappe / Kinderschuhe / Knopf/Knöpfe /Lappen (PI.) / Latschen (PI.) / Leisten (der) / Nähte /
Pantinen / Pai^1^(^off^fl/perlie/F^i^c^be / Proben / Rockzipfel / Schlafittchen / Schllps/Schnürchen
(das) / Schuhsohlen / Schürze / Socken / Sohle / Sohlen / Stiefel (der) / Stiefel (PI.) / Streifen
(der) / Stricke / Strümpfe / Tuch / Weste / Westentasche / Wickel (der)
ръкави / лента, връзка / буфан (на ръкав) / бинт, превръзка / късче, парче (от плат,
хартия) / късчета, парчета / парадно, гала облекло / прежда, конец, ибришим / гар¬
нитура / (из)докаран / колан, пояс / ръкавици / кърпа за ръце / боне / панталон /
панталони / шнур на шапка / воал, мантия / кепе, капа / детски обувки / копче /
копчета / партакеши, парцали / чехли, налъми / калъп за обувки / шевове, тегели /
налъми / пантоф / перла / опит, проба / опити, проби / пеш, долен край на дреха /
пеш (на дреха) / вратовръзка / шнурче / подметки / престилка / къси мъжки чорапи
/подметка/подметки/ботуш/ботуши/ивица, лента/дебели въжета, примки/
дамски чорапи/кърпа / жилетка / джоб на жилетка / пелена
Thematisch-semantisches Netz 57. KÖRPERTEILE genannt, des Menschen Eigenschaften
und Tätigkeiten gemeint
Тематично-семантична мрежа 57. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ОРГАНИТЕ МУ като символи на
човешки качества и дейности
Achseln * / Antlitz / Arm * / Arsch * /Auge * / Augen * / *art* / Bärte / Bauch * / Beine * / Finger
(der)*/Finger (PI.)*/Fuß*/Füße*/Galle* /Gesicht*/Gesichter/Haar*/Haare*/Hand*
/Hände*/Haut*/Häute/Herz*/Hintern*/Hirn/Knochen (der)*/Knochen (Pl.)*f Kopf*/
Köpfe*/Körper (der)/Leib*/Magen (der)*/Mund*/Nase*/Ohr*/Ohren /Rücken (der)*
/ Schlund / Schultern * / Stirn * / Zahn * / Zähne * / Zunge *
рамене*/лик, лице/ръка*/задник, гъз*/вко* /очи*/*рада*/бради/корем, тър-
бух* / *рака* / пръст (на ръка)* / пръсти (на ръце)* / ходило, *ога* / ходила, нозе*
/ жлъчка* /лице* /лица / коса, косъм* / коси, косми* / ръка (от китката)* / ръце
(от *итката)*/кожа (човешка)*/кожи (човешки) /сърце* /задни части, задник* /
мозък/кост, кокал*/кости, кокали*/глава*/глави* /тяло /тяло (на живо съще¬
ство)* /стомах*/уста*/нос*/ухо*/гръб*/гърло, глътка/рамене*/чело*/зъб*
/ зъби* / език*
Уlößr*/Blut*/Handbreite/Handumdrehen (das)*/Kindermund/Kindnshiamd/Mundwern
/Narrenhände/Rechte (i^ii^lf/Schweiß*
голота* / кръв* / педя / завъртане на ръката, миг (прен.)* / детска уста / детска
ръка / уста, чене * / ръцете на глупците / дясната ръка / пот *
Achsel / Arme / Augenapfel / Augenweide / Bein / Brust / Buckel (der) / Daumen (der) /
Daumen (PI.)/Elle/Ellenbogen (PI.)/Faust/Fäustchen (das)/ Fersen /Fingerspitzen/Fleisch
/ Fußstapfen (PI.) / Gaumen (der) / Hacken (PI.) / Hals / Hals- und Beinbruch / Handgelenk /

Hinterbeine / Hucke / Hühneraugen / Kehle / Kippe / Knie / Köpfchen (das) / Leber / Lippe /
Lippen / Mark (das) / Miene / Münder / Nacken (der) / Nagel / Nägel / Nagelprobe / Nasen
/ nase(n)long / Nasenspitze / naseweis / Nerven / Nieren / Oberhand / Rippen / Rückgrat /
Schädel (der) /Scheitel (der) /Schopf / Schulter / Schuppen / Sitzfleisch /Spucke / Stielaugen
/ Wimper /Zahnfleisch /Zehen /Zungen
рамо / ръце / очна ябълка / радост за окото / крак / гърди / гърбица / палец / палци
/лакътна кост, пищял/лакти /юмрук / юмруче /пети / върхове на пръсти /месо,
плът / стъпки, дири / небце / пети / гърло / успех (прен.) / китка (на ръката) / зад¬
ни крака / гърбина, гръб / кокоши тръни, мазоли / гърло, гръклян / ребро, полегнало
положение / коляно / главичка / черен дроб / устна / устни / костен мозък / физио¬
номия / усти / врат / нокът / нокти / прецизна проба / носове / често / връх на носа
/ натрапчив(о), нескромно / нерви / бъбреци / надмощие / ребра / гръбначен стълб,
гръбнак / череп / на път (за прическа), теме / перчем, кичур коса / рамо / пърхот,
люспи / задник (прен.) / плюнка / изпъкнали очи / мигла / венец (в устата) / пръсти
(на краката) / езици
- Thematisch-semantisches Netz 58. KUMMER / SORGE / WUT/ZORN
<■ Тематично-семантична мрежа 58. ТРЕВОГА / ГРИЖА / ЯРОСТ / ГНЯВ
■	Ach (das) * / besorgen / Gram / Kummer / Kümmernisse / Not* / Sorge / Sorgen / sorgen /
Vorsorge/ Wahn / Wut* /Zorn /Zornige (der)
■	жалба, ахкане* / осигурявам, набавям / скръб, горест, печал / мъка, тъга / грижи,
тегоби / нужда, необходимост * / грижа / грижи / грижа се / грижа, предварителна
мярка/заблуда, илюзия/ярост, гняв*/гняв, яд/разяреният, гневният (човек)
I ach!/ausrasten/Mütchen (das)/piepe/schnuppe / wurscht
i; ах, ох, уви! / навилнявам, набушувам се / гняв / безразлично / все едно / все тая
»1. Thematisch-semantisches Netz 59. LACHEN / SCHERZ / FREUDE
Тематично-семантична мрежа 59. СМЯХ / ШЕГА / РАДОСТ
■	feiern / Feste / Foppen (das) / Freude /freuen (sich) / gefreut / lachen * / Lachen (das) / Lust*
/ Scherz / scherzen / Scherzen (das) / Spaß / spaßen / Spötterhaus / Unzufriedene (der) /
Vergnügen (das)/*eche*/Zufriedenheit
■	празнувам / празници / подигравка, майтап / радост / радвам се / зарадван / смея
се*/смях/желание*/шега/шегувам се/шега, шегуване/майтап, шега/майтапя,
шегувам се/подигравач/недоволният /удоволствие/сметка, консумация* /задо¬
волство
anlachen, anlächeln (sich) / anpflaumen / barbieren / hänseln / Kalauer (der) / madig /
Schabernack / Schindluder / Schmäh / veräppeln
:: усмихвам се (на нкг.) / подигравам, закачам / измамвам (обръсвам, оскубвам) / подиг¬
равам / каламбур / червив / номер, лоша шега / гавра, подигравка / хула / майтапя
(се)
34

Ä Thematisch-semantisches Netz 60. LEBEN / TOD
Ä Тематично-семантична мрежа 60. ЖИВОТ / СМЪРТ
■	Begräbnis / Grab / Graben (der) / Grube / leben * / Leben (das) * / Lebendigen (die) / Leiche *
/ Menschenleben (das) /Sarg/sterben*/ Tod*/ tot*/ Tote (der)/ Tote (PI.)*/ Toten (die) /
Totgesagte (PI.) / umbringen *
■	погребение/гроб/трап, ров/яма, дупка/живея*/живот*/живите (хора)/труп*
/ човешки живот / ковчег / умирам * / смърт * / мъртъв * / мъртвецът / мъртъвци *
/умрелите, мъртъвците/считаният за умрял/убивам*
□	Lebensfaden / Leichen / mausetot / mundtot / Sterben (das) / Sterbenswörtchen (das) /
Totlachen (das)
n нишка на живота / трупове / съвсем, напълно безжизнен / със запушена уста / уми¬
ране / нито дума, пълно мълчание / смях до припадък
ii Thematisch-semantisches Netz 61. LEHREN / LERNEN / SCHREIBEN
А Тематично-семантична мрежа 61. ОБУЧЕНИЕ / УЧЕНИЕ / ПИСАНЕ
■	gelehrt/Gelehrte (der)/Gelehrten (die)/Lehre*/lehren/Lehren (das)/Lehrer (der)/Lehrer
(PI.) / Lehrgeld* / Lehrjahre / Lehrling / lernen / Lernen (das) / lesen / schreiben / Schreiber
(PI.) / *chule*
■	учен/ученият (човек)/учените (х<^/^с^)/г^с^ука, учение*/обучавам, преподавам/обу¬
чение, преподаване/учител/учители/пари, такса за *бучение*/години на учение/
чиракуване / чирак / уча / учене / чета / пиша / автори, съчинители / училище, шко¬
ла*
□	eintrichtern / Lehren (PI.) / Lektion / Schulbank / Semester (das)
□	втълпявам, внушавам / поуки, напътствия / лекция, урок / ученически чин / семес¬
тър
р. Thematisch-semantisches Netz 62. LEICHT / SCHWER
А Тематично-семантична мрежа 62. ЛЕСНО/ТРУДНО
■	einfach / *art* / leicht / leise /schwer* /Schwere (das)
■	просто, лесно / твърд(о)* /лесно / тихо / тежко, трудно* / тежкото, трудното
(нещо)
□	steif
п упорито, твърдо
" Thematisch-semantisches Netz 63. LEID/SCHMERZ
•?. Тематично-семантична мрежа 63. СТРАДАНИЕ / БОЛКА
■	fühlen / Jammer / jammern / Klagen (das) / Leid / leiden / Leiden (das) / Leiden (PI.) /
Leidenschaft / meiden / Mitleid / Narbe / Narben / Qual / Riss / Schmerz / Schmerzen /
seufzen / Träne * / Tränen * / verletzen / Weh / wehtun / Wunde / Wunden *
■	чувствам / неволя, мъка / вайкам се, ридая / оплакване / болка, мъка / страдам /
страдание, мъка / страдания, мъки / страст / отбягвам, избягвам / състрадание,
съчувствие / белег от рана / белези от рани / мъка, мъчение / пукнатина / болка /
35

болки/въздишам/сълза*/сълзи*/наранявам, обиждам/болка, страдание/причи¬
нявам болка, боля / рана / рани *
~ Krokodil(s)tränen / Tränendrüse / Trost / Trübsal
[7- крокодилски сълзи / слъзна жлеза / утеха, утешение / печал, горест
и Thematisch-semantisches Netz 64. LEUTE / MENSCH
)' Тематично-семантична мрежа 64. ХОРА / ЧОВЕК
■	Leute / Mensch * / Menschen / Volk
■	хора, люде / човек * / хора / народ
~ Menschheit / Unmensch
, човечество / изверг, звяр
n Thematisch-semantisches Netz 65. MASS / ZIEL / ZWECK
а Тематично-семантична мрежа 65. МЯРКА/ЦЕЛ
■	ausmessen / Maß* / mäßig / Mäßigkeit / messen / Unmäßigen (die) / Ziel / zielen / Zielen
(das) / Zweck / Zwecke
■	измервам/мярка*/умерено, cмярка/умереност, сдържаност /меря/незнаещите
мярка (хора)/цел/ целя се/целене/цел, намерение/ цели, намерения
■ Gewicht / Maße(n) / Mittel (das) / Mittelmaß
и тегло, важност / мерки, измерения / средство / средна величина/големина
и Thematisch-semantisches Netz 66. NATURELEMENTE
н Тематично-семантична мрежа 66. ПРИРОДНИ ЕЛЕМЕНТИ
■	Dunkeln (das)*/Himmel (der)*/Licht*/Luft*/Natur/Schatten (der)*/Schein/schimmern
/ Wolke / Wolken *
■	тъмнина* / небе* / светлина* / въздух* / природа / сянка* / сияние, светлина / бле¬
щукам, трептя / облак / облаци*
□	Himmel (PL)/Himmelblau/lichterloh/Schattenseite/Schimmer (der)/Schlusslicht/Schwebe
п небеса / лазур, синева / c ярък, буен пламък / сенчеста страна / (слаба) светлина /
стопова светлина / вие
й Thematisch-semantisches Netz 67. NATURSTOFFE
Й Тематично-семантична мрежа 67. ЕСТЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ / ВЕЩЕСТВА
■	Dreck* / Eisen* / Holz* / Kleie / Marmor / Pech* / Rost / Schmutz / Stein* / Oteine* / Tropfen
(der)*/ Tropfen (PI.) / Tropf lein (PI.) / Wasser* / Wasser (PL) *
■	мръсотия, Еоклук*/желязо* /дърво, дървесина*/трици/мрамор/смола, Езифт*/
ръжда /мръсотия / камък* / камъни* / капка* / капки / капчици / вода* / води *
□	Blech / Blei / Dampf / Dunst / Eis / eisern / Gips / Glatteis / Granit / Kalk / Kerbholz /
Kohldampf/ Korken / Kreide / Lack / Leim / Oberwasser / Pappe / Pulver (das) / Sand /Staub
/ Wässerchen (das) / Wasserfall / Wasserstrahl
36

□	ламарина / олово / пара / омара, изпарения /лед/железен, желязно / гипс / поледица
/ гранит / вар, варовия / рабош / глад / корк, коркова тапа / креда, тебешир / лак /
туткал/горно течение (на яз)/картон, мукава/ прах, барут/пясък/прах/водичка
/ водопад / водна струя
И Thematisch-semantisches Netz 68. ORTS- / LÄNDER- / PERSONEN- / VÖLKERNAMEN
Л Тематично-семантична мрежа 68. ИМЕНА HA НАСЕЛЕНИ МЕСТА / ДЪРЖАВИ / ХОРА /
НАРОДИ
■	Bulgaren (die) / Dänemark / Deutsche (der) / Hans * / Hänschen / Leukerbader (der) / Rom /
Schweinemichel/Zigeuner (der)
■	българите/Дания /германецът/Ханс*/малкият Ханс/лойкербадец / Рим / Михел
свинята / циганин
п Abraham / Achillesferse / Adam / Adam Riese / Adam/Eva / armenisch / Athen / Barthel /
Berserker (der) / böhmisch / Buxtehude / Canossa (Kanossa) / Casanova / deutsch / Deutsch
/ Fritz / Hansdampf / Hinz/Kunz / Holland / Holle / Hornberger / Jakob / J/jemine / Jude /
Kathrin/Krethi/Plethi/Latein/Lieschen Müller/Matthäi/Michel/Minna/Nassauer (der)
/ Neptun / Pappenheimer (PI.) / Pascha / Peter / Petrus / Pontius/Pilatus / Potemkinsch /
Preußen (die) / Schweden (die) / schwedisch / spanisch / Thomas / Türke / Türkin / Wilhelm
□	Абрахам / ахилесова пета / Адам / Адам Ризе / Адам/Ева / арменск(и/о) / Атина /
Бартел / берзеркер / бохемски / Букстехуде / Наноса / Казанова / немски / немски
език / Фриц / фурия/Хинц/Кунц / Холандия / Холе / хорнбергски / Якоб / Боже / евреин
/ Катрин / Крети/Плети / латински език / Лизхен Мюлер / Матей / Михел / Мина
(полицейска кола) / насауец / Нептун / папенхаймци (от Папенхаймския полк) / паша
/ Петер / апостол Петър / Понтиус/Пилат Понтийски / Потемкинови села (мними)
/ прусаци / шведи / шведски / испанск(о/и) / Томас / турчин / туркиня / Вилхелм
1	Thematisch-semantisches Netz 69. PFLANZEN
• ■. Тематично-семантична мрежа 69. РАСТЕНИЯ
■	Baum* / Bäume* / Blume* / Blumen*/Busch* / Disteln / Eiche / Flachs / Getreide / Gras* / Kraut*
/ Kräutlein (das) / Lorbeeren * / Nesseln * / Rebe * / Reis / Rose / Rosen * / Unkraut / Weizen *
■	дърво * / дървета * / цвете * / цветя * / храст, храсталак * / магарешки тръни / дъб /
лен/зърнени, житни култури/трева*/бурен, трева*/тревичка/*аври*/копри¬
ва* /лоза, лозова *ръчка* /ории /роза/рози*/плевел/жито, *шеница*
□	Ast* / Aussaat / *latt* / *lüte* / Blüten / Dorn* / Dornen / Garten / Gärten / Heu / Hülle
/ Kern* / Korn* / Körnlein (PI.) / riechen* / Rute / Saat* /Spreu /Stecken (der)* /Stock* /
Stroh * / Strohhalm * / Wald* / Wurzel* / Wurzeln * / Zweig *
□	клон (дебел) * / сеитба, семе за посев/листо * / цъфтеж, цвят, разцвет / цветове (на
растения)/трън, бодил/тръни, бодли/градина/градини/сено/шушулка, черупка,
ципа/ядка, ядро*/зърно/зрънца/мириша, ухая*/пръчка, тояга /семе, семена*/
плява /тояга, *ръчка* / сопа, *ръчка * / слама*/сламка* / гора* / корен* / корени* /
клон (по-тънък)*
I	angewurzelt / Binsen / blümerant / Bohne / Büsche / Ernte / Espenlaub / Glückspilz / Hopfen
/ Kastanien / Keim / Kirschen / Klee / Klette / Palme / Pappenstiel / Petersilie / Pfeffer /
Spießruten /Spießrutenlaufen (das) / Stumpf/Süßholz / verpflanzen (sich)
37

забоден, засаден/тръстика / смешно / боб/храсти /реколта, жътва / трепетли-
кова шума / щастливец /хмел /кестени /зародиш, кълн / череши / детелина /репей
/ палма / стъбло на глухарче / магданоз / черен пипер / върбови пръчки / спускане по
върбова пръчка (опасно нещо) / пън, дънер / сладник (сладко коренче) / пресаждам,
премествам (се)
и Thematisch-semantisches Netz 70. RECHTSPRECHUNG
.0. Тематично-семантична мрежа 70. ПРАВОСЪДИЕ
■	Abbitte / Advokat / Ausnahme / Ausnahmen / behaupten / Behauptung / Diplomat / Fessel
/ Galgen (der) / gerecht / Gerechtigkeit / Gesetz / Gesetze / Gitter (das) / hängen /Juristen /
Kerker (der) / Kette * / Ketten * / Kläger (der) / Ohrfeige / Ordnung / Prozess * / recht / Recht*
/Rechte (PI.)* / Regel/Richter (der) /Richter (PI.)/Schuldige (der) /Strafe/streng/Strenge
/ Unrecht / Verbot / verboten / Vergehen (das) / Zeuge / Zeugen
■	извинение, молба за прошка / адвокат / изключение / изключения / твърдя / твър¬
дение / дипломат / окови / бесило, бесилка / справедлив(о) / справедливост / закон /
закони/решетка/беся/юристи/затвор, тъмница/верига*/вериги*/тъжител,
ищец /плесница / ред / процес* / вярно, правилно / право* / права* / правило / съдия/
съдии/виновният, виновникът / наказание / строг(о) / строгост / неправда/забра-
на/забранен(о)/прегрешение, провинение/свидетел/свидетели
□	Schlingen / Unschuld* / urteilen / verhütet
□	клопки, примки / невинност * / съдя / предотвратен(о)
i in flagranti / Fesseln / Folter / Galgenfrist / Galgenhumor / Galgenstrick / Gnade / Hängen
(das) / Pranger (der) / Regeln / Register (PI)/Schlinge / Schrankee/Spur/Stab / überführen
/ verdonnern / verknacken
i; явно (нарушение на закона) / окови / изтезание, мъчение / последна (спасителна) от¬
срочка / горчив смях (хумор на отчаянието) / подлец, измамник / милост / обесване
/ позорен стълб/ правила / регистри / примка, клопка / ограничения / следа / пръчка,
жезъл / изобличавам, уличавам / осъждам / друсвам наказание
и. Thematisch-semantisches Netz 71. REIHENFOLGE / ZAHLEN / ZIFFERN
Я Тематично-семантична мрежа 71. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ / ЧИСЛА / ЦИФРИ
■	Dritte (der)*/Eimer/einmal/Erste (der)/Letzte (der)/Letzten (die)/Nächste (der)/sechs(e)
/ sieben / Zahlen (PI.) * / zwei * / zweimal
■	третия(т) * / един (човек) / един път / първия(т) / последния(т) / последните (хора)
/ближния(т)/шестима (души)/седем (души)/числа*/двама, две*/два пъти
□	drei/fünf/fünft-/hundertachtzig / Hundertste (das) /Nenner (der) / Nummer/Reihe/ übrig
/ Übrige (das) / vier
□	три / пет / петия(т), петото / сто и осемдесет (за кръвно налягане) / стотното /
знаменател/номер/ред, редица/излишно/излишно(то), останало(то)/четири
38

Thematisch-semantisches Netz	72. SCHLAFEN / TRÄUMEN
Тематично-семантична мрежа 72. СПЯ / СЪНУВАМ
sich bettenn/ Schlaf* / schlafen / Traum / Träume / Träumen (das)
постилам си леглото, лягам си/сън* /спя/сън, мечта */&нища, мечти/сънуване,
мечтаене
Kissen (das) / Wecker (der)
възглавница / будилник
Thematisch-semantisches Netz 73. SCHWACH / STARK
Тематично-семантична мрежа 73. СЛАБ / СИЛЕН
Fehl / Flecken (PI.) / Gegensätze / grob / Mängel / Nachteil / Schwache (der) / Schwachen
(die) / stark / Stärke / Stärkere (der) / Vorteil
недостатък, грях / петна / противоположности / груб / недостатъци, дефекти /
ущърб, щета / слабият (човек) / слабите (хора) / силен / сила / по-силният (човек) /
предимство, изгода
schwach
слаб
Thematisch-semantisches Netz 74. SCHWEIGEN / SPRECHEN
Тематично-семантична мрежа 74. МЪЛЧАНИЕ / ГОВОР/РЕЧ
Antwort/ antworten /Ausrede/ Botschaft/Frage /fragen /Fragen (das) /geredee/gesagt
/ Geschrei / Gespräch / Honigrede / Lärm / munkeln / Nachrede / Nachricht / Nachrichten /
Rede * / reden * / Reden (das) / sagen / Sagen (das) / Sager (PI.) / schimpfen / schweigen * /
Schweigen (das)/Sprache*/Sprachen* /sprechen*/Sprechen (das)/Spruch/Stllischweigek
(das) / Stimme / stumm / verschweigen / versprechen / Versprechen (das) / Versprechungen /
versprochen / Vorrede / Warum (das)
отговор / отговарям / извинение / вест / въпрос / питам / питане / говорено / ка¬
зано, речено / вик, викове / разговор / сладки приказки / шум / шушукам, мълвя / зло-
словие, лоша репутация /новина, вест / новини, вести /реч, слово* / *риказвам* /
приказване, говорене/казвам/казване, говорене/обещаващи, говорещи големи при¬
казки (хора^ругая/мълча*/мълчан(и)е/език*/езици*/говоря/говорене, приказки
/ поговорка, мъдрост / мълчание / глас / ням / премълчавам / обещавам / обещание
/ обещания / обещан(о) / предисловие, предговор / причина
Flausen /Gerede/klipp/lakonisch/ Palaver (das)/schlicht/Schri/zureden/Zureden (das)
празни приказки, брътвежи / клюки, бърборене / ясно (като звук) / лаконичен, лако¬
нично / брътвежи / прост, семпъъ /вик/увещавам, придумвам/ придумване, увеща¬
ния
Thematisch-semantisches Netz 75. SPIELEN
Тематично-семантична мрежа 75. ИГРА
*all* / *arte* /Spiel* /spielen /Spieler (der) / Tanz
топка * / карта * / игра * / играя / играч / танц
39

abgekartet / Eigentor / Fiasko / herausschinden / Kapriolen / Karten / matt / Puppe / Puppen
/ Runde / Schach / Trumpf/ va banque / Vorhand
уговорен, скроен / автогол / фиаско / одирам / кабриоли, скокове във въздуха / карти
/ мат / кукла / кукли / обиколка, кръг / шах / коз / ва банк / предимство (при игра)
Thematisch-semantisches Netz 76. TEMPORALADVERBIEN / -PRÄPOSITIONEN
" Тематично-семантична мрежа 76. ТЕМПОРАЛНИ НАРЕЧИЯ / ПРЕДЛОЗИ
■	bald / erst /früh / früher / heute * / hinterdrein / lange / morgen / nachher / sofort / solange
/spät/ wennschon* / zuerst / zuletzt
■	скоро / първо / рано / по-рано / *нес* / впоследствие, по-късно / дълго / утре / след
това, после / веднага / докато / късно / щом като, ако и *а* / първо / най-накрая
ab / hin und wieder / nach / Vor (das)
от (за време, място) / понякога / след / движение напред
Thematisch-semantisches Netz 77. TIER genannt - Mensch gemeint
‘ Тематично-семантична мрежа 77. ЖИВОТНИ се посочват, а се имат предвид хора с
техните качества
■	Affe * / Bär* / Bären / Böcke / Esel (der) * / Esel (PL) / Ferkel (das) / Fisch * / Fische / Frosch * /
Frösche / Fuchs * / Füchse * / Gaul* / Hase * / Hasen / Haushund / Hengst / Hund* / Hunde * /
Hündin/Igel (der)/Kalb*/Kälber/Kamel*/Katze*/Katzen*/Krebs/Kuh*/Kühe/Lamm
/Löwe* /Löwen/Maulwurf /Maus*/Mäuse*/Ochs(e)*/Ochsen/Packesel (der)/Pferd*
/ Pferde * / Pudel (der) * / Ratten / Raupen * / Sau * / Schaf* / Schafe / Schlange * / Schnecke *
* Schwein*/Schweine /Stier* / Widder (der)/Wolf* / Wölfe/Wuum*/Ziege
■	маймуна* / мечка* / мечки / мъжки четириноги животни / магаре* / магарета /
прасенце/риба*/риби/жабИ/жаби/лисица*/лисици/жребец, кранта*/заек*/
зайци / домашно куче /жребец /куче* / кучета* / кучка / таралеж/ теле * / телета
/ камила * / котка * / котки * / рак / крава * / крави / агне * / лъв* / лъвове / къртица
/мишка* /мишки* / вол* / волове / товарно магаре / кон* / коне*/ *гудел* / плъхове
/ гъсеницИ / свиня* / *вцИ / овце / змия* / *хлюИ / *расе* / прасета / *ик* / овен /
вълк * / вълци / червей, глист * / коза
□	Beute / Eselskopp/ Euter (das) / Fell* / Herde / Kleinvieh / Köder (der) / Krippe* / *eder* /
Maul* / Pferdehandel / Rossäpfel / Sattel* / Bättel* / Schaf stall / Scheuern / Schwänzchen
(das) / Tier* / Tierchen (das) / Vieh / Wild / Zaum * / Zügel (PL) *
□	плячка/дебела глава (като на магаре)/виме/кожа (скосмите)*/стадо/дребен до¬
битък /стръв, примамка /*слИ /кожа (обработена)* /муцуна* / търговия (с коне)
/ конски фъшкии / седло* / седла * / овчарник / хамбари / въртиопашка / животно * /
животинче / добитък / дивеч / юзда * / юзди *
j Aal / Affenschande / Affentanz / Affenzahn / Amtsschimmel (der) / Backfisch / Bärendienst /
Bärenhaut/Bock / Bockshorn / Elefant / Eselsbrücke / Felle / Froschperspektive / Hasenpanier /
Haxe/Hecht/Horn/Hörner/Hundeleben/hundsgemein/Kandare/Kater (der)/Katzensprung
/ Katzentisch / Katzenwäsche / Kirchenmaus / Krallen / Kröte / Kröten / Kuhhaut / Leine / Luchs /
Maulaffen /Mauseloch /Mäuschen (das) /mausig/Murmeltier/Natter/Nullbock/Pferdefuß
/Pfingstochse/Riemen (derrKRpss/Säue/Saufüttern (das)/Schäfchen (das)/Schießhund/
Schnauze / Schneckentempo / Schwanz / Schwarte / Schwein(e)hund / Steckenpferd / Stegreif
40

/ Trott/ungeschoren/ Unschuldslamm/verbeißen (sich) / wild/ Würmer
змиорка/срам и позор/лудешки танц/лудешка бързина/бюрокрация, канцеларщи-
на / пържена риба / мечешка услуга / меча кожа / мъжко четириного животно / спи¬
раловиден рог (на козел, овен)/слон/помагало, ключ/кожи (скозината)/ограничен
поглед, кръгозор / заешки, панически бяг/колянна става/щука/рог/рога/ кучешки
живот, кучешко тегло / низък, долен / мундщук на юзда / котарак / котешки скок /
детска масичка за хранене / небрежно миене на лицето / църковна мишка / (лапи с)
нокти / крастава жаба / крастави жаби / кравешка кожа / въже, поводи за юзда/рис
/зяпльовци, блейки /миша дупка /мишле / дързък, оперен /алпийски мармот /смок
/липса на интерес/дяволски крак / накичен бик за изкарване на лятна паша/ремък,
каишка/кон/свине/излишък, изобилие (и за прасетата)/овчица/ловджийско куче
/ зурла / бавно темпо (като на охлюв) / опашка / дебела, жилава кожа / куче за глига¬
ни / слабост, побърканост / стреме /тръс/неостриган/ невинно агънце /захапвам,
вкопчвам се / див, луд / червеи, глисти
Thematisch-semantisches Netz 78. TRANSPORT
Тематично-семантична мрежа 78. ТРАНСПОРТ
Bahn * / Boot* / Brücken * / Fußweg / gefahren / Gefährte (der) / Karren (der) * / Karren (PI.) /
Landstraße/Meile/*ad*/*äder* /Reise/reisen/Schiff/Schiffe/Wagen (der)* / Weg* /
Wege*
железница*/лодка*/мостове*/пътека/возен, докаран/спътник/каруца, кола*/
каруц и/селски път / миля / кплело * /келела* /пътуване / пътувам / кораб / кораби
/ лола* / лът* / лътища*
abfahren / Abfuhr/Anschluss / Auto / Bahnen / Bahnhoo/ Bord / Dampfer (der) / Eisenbahn
/fahren / Fahrkarte / Fahrt / Flug / gerädert/ Gleis / Holzweg / Karre / Koffer (PI.) / Kurve /
Meilen / Mittelweg / Passagier/Pfad / Pfade / Pflaster/Rädchen (das) / Ruder (das) / Ruder
(PI.) / Sackgasse / Schiffbruch / Schlitten (der) / Straße / Strecke / überfahren / Umwege /
Vehikel (das)
отпътувам / неуспех, поражение / връзка, контакт / автомобил / (железни) пъти¬
ща / жп гара / борд / параход / железница / пътувам / билет / пътуване / полет /
смачкан, скапан/перон/горски nът/двуалеа/, ръчна количка/аоф/ри/з/вой/миеи
/ среден път / пътник / пътека / пътеки / паваж, пластир / колелце / кормило, рул
/ гребла, весла / улица без изход / корабокрушение / шейна / улица, път / участък от
път, трасе / задминавам, стъпквам / заобиколни пътища / превозно средство, та-
ратайка
Thematisch-semantisches Netz 79. TRINKEN / GETRÄNKE
Тематично-семантична мрежа 79. ПИЕНЕ / НАПИТКИ
Alkohol/austrinken /Betrunkene (derf / getrunken /Saufaus (der) / trinken*/ Trinken (das)
/ Trunk / trunken / Trunkene (der) / Wein * / Wermut
алкохол/изпивам до капка/пияният (чoввл)/лил/къркане, лияница/пия*/пиене/
глътка, пиене/пияният (чове^/вино*/пелин, вермут
Bier / Kaffee / Kakao / Saft / Tee
бира / кафе / какао / сок / чай

.»< Thematisch-semantisches Netz 80. VÖGEL
" Тематично-семантична мрежа 80. ПТИЦИ
■	Adler (der) / Adler (PI.) / Ente * / Eule / Eulen * / Gans / Gänse / Habichte / Hahn * / Henne /
Huhn/Hühner*/Krähe/Krähen/Kranich/Kücklein (das)/Lerche*/Lerchen/Nachtigall*/
Pfau / Rabe * / Raben * / Schwalbe / Spatz * / Spatzen * / Sperling / Sperlinge / Storch * / Taube
/ Tauben
■	орел / орли / патица, юрдечка * / кукумявка / кукумявки* / гъска / гъски / ястреби /
*етел*/кокошка/кокошка/кокошки*/врана, гарга/врани, гарги/жерав/кукувич-
ка / чучулига* / чучулиги / славей* / паун / гарван* / гарвани* / лястовица / врабче*/
врабчета*/ врабец, врабче/врабци, врабчета/щъркел* /гълъб/гълъби
□	Ei* / Eier*/ Federn * /Käfig / Nest* /Rabengeschrei/Raubvögel/ Vogel*/ Vögel*/Vögelein
(das)
□	яйце*/яйца*/пера*/кафез/гнездо*/грачене на гарга/грабливи птици/птица*/
птици*/птиче, птичка
Enten / Fittich / Fittiche / Flügel (PI.) / flügge / Gänsehaut / Gänsemarsch / Hahnenschrei /
Hühnchen (das) / Kauz / Kuckuck / Kuckucksei / Pechvogel/ piepen / Rohrspatz / Schnabel /
Schwanene/sane/Spaßvogel/ Taubenschlag / Vogelscheuche
патици, юрдечки / крило / крила / крила / можещ да хвърчи / патешка (гъша) кожа
/ гъша колона / кукуригане на петела / кокошчица / сова / кукувица / кукувиче яйце
/ кутсузлия / писукам, пискам / тръстикова овесарка / клюн / лебедова песен / май¬
тапчия / гълъбарник / плашило
• Thematisch-semantisches Netz 81. WASSERBECKEN
" Тематично-семантична мрежа 81. ВОДНИ БАСЕЙНИ
■	Bach / Bäche / Bächlein (das) / Brunnen (der) / Brunnen (PI.) / Meer / Qu/H/* / See (die) /
Strom * / Sumpf/ Teiche
■	поток / потоци / поточе / кладенец / кладенци / море / извор * / море / голяма река,
*орой* / блато /малки езерца, бари, рибарници
® Abtrocknen (das) /Ertrinken (das) /nass/Schwimmer (PI.) / Tiefe / Ufer (das)
IS изсъхване, подсушаване / удавяне / влажен, мокър / плувци / дълбочина / речен бряг
n Ebbe / Fluss / Kanal / Netz / Quellen / Schaum /Schwimmen (das) / Segel (PI.) / Welle
и отлив /река / канал / мрежа / извори, източници / пяна / плуване / корабни платна
/вълна
ü Thematisch-semantisches Netz 82. WERKZEUGE / GEWEHR
W Тематично-семантична мрежа 82. ИНСТРУМЕНТИ / ОРЪЖИЯ
■	Ahle/Amboss/Besen (der)*/Besen (PIJ/Hammer*/Keulen/Kugel*/Kugeln/Löffel (der)*
/ Löffel (PI.)* / Messer (das)* / Nadel* / Nagel* / Pfeii/ Pfeile / Pflug / Schermesser (das) /
schießen / Schlüssel (der) / Schwert / Schwerter/ Sehne / Sense / Sichel / Sieb / Spaten (der)
/ Waffen*
■	шило / наковалня / метла * / метли / чук* / бухалки, боздугани / патрон, куршум * /
патрони, куршуми /лъжица* /лъжици* / нож* / *гла* / гвоздей, *ирон* / стрела /
42

стрели / плуг / нож на стригачна машина/стрелям / ключ / меч / мечове / тетива
/ коса / сърп / сито / лизгар / оръжия*
Häkchen (das} / Keil / Knallen (das) / Mühle * / Mühlen / Schloss * / Schuss * / Stachel* / Stiel
кукичка/клин/гърмене, врява/мелница*/мелници/катинар, ключалка, Орава*/
изстрел, гърмеж*/остен, Оодил*/дръжка (на инструмент)
Angeln (PI.) / Axt / Beil / Bombe / Draht / Feile / Fuchtel / Hackl / Haken (der) / Harke /
Harnisch / Kamm/ Kanone/Kanonen/Kanthaken/Klinge/Knüppel (der)/ Kriegsbeil /Lanze
/ Leitung /Lot/ Lupe / Mühlrad / Nadeln / Nadelstiche / Nägel / Pike / Pistole / Riegel (der)
/ Röhre / Säbel (der) / Scharte / Schippe / Schlauch / Schraube / Schwamm / Seifensieder
(der) / Seil / Spieß / Spitze / Stange / Strang / Stränge / Strippe / Tretmühle / Tube / Visier /
Windmühlen /Zacken (der) /Zange /Zwickmühle
въдици, панти / секира, Орадва / топор, Орадва / ОомОа / тел, жица / пила / камшик
/ острие / кука / греОло / Ороня (на рицар), комплект от нищелки / греОен / оръдие,
топ/оръдия, топове/кантовач, дървооОръщачка/острие(нахладно оръжие)/дър-
вен чук (на столар, скулптор) / томахавка / пика, копие / електро-, водопровод / от¬
вее / лупа / колело на мелница / игли/бодове, уОождания / пирони, гвоздеи / пика, ко¬
пие / пистолет / резе / цев, тръОичка / саОя / Оойница, амОразура /лопата / маркуч
/винм/гъба/ сапунаа/въже/копие, шиш/връх/прът, върлина/ страничен ремък
за впрягане, въже (на Оесилка/камОана) / странични ремъци за впрягане, въжета (на
Оесилка/камОана) / връв, шнур, канап / колело-долап (двигател) / туОа / наличник
(на шлем), мерник / вятърни мелници / зъО, зъОец (на колело/Орана) / клещи, маша /
двойна воденица (при игра на дама)
Thematisch-semantisches Netz 83. WORT
Тематично-семантична мрежа 83. ДУМА
Duden /Schmähwort/Sprichwort/ Wort*/ Worte*/ Wörtchen (das)*/ Wörter*
Дуден (речник) / зла думи, ругатня / поговорка / дума * / думи (в свързана реч) * / ду¬
мичка* /думи (отделни)*
Machtwort
властническа, Оезапелационна дума
Thematisch-semantisches Netz 84. ZEIT /ZEITEINHEITEN
Тематично-семантична мрежа 84. ВРЕМЕ / ТЕМПОРАЛНИ ЕДИНИЦИ
Abend / April* / Augenblick / August / Heute (das) / Jahre / Mai / Minute* / Minuten* /
Mittag / Montag * / Morgen / Nacht* / Sonntag / Stunde* / Tag * / Tage * /Zeit* / Zeiten *
вечер/април* / момент/август/днешният *1^н/годш^и/май/м^инута*/минути*
/ оОед / *онеделник* / утро, сутрин / нощ* / неделя / час* / *ен* / *ни* / време* /
времена*
Ewigkeit / Morgenrot / Morgenstunde / Pünktlichkeit / Sonnenuhr / Tagesanbruch / vergangen
/ vergänglich / währen
вечност / зазоряване, утринна зора / утринен час / точност / слънчев часовник /
зазоряване, начало на деня / отминал(о) / преходно / трая, продължавам

j Epoche /Jubeljahre / Nimmerleinstag / Nu (das) / Ostern / Uhr
. i епоха / юОилеи / куково лято / миг / Великден / часовник
Thematisch-semantisches Netz 85. BUNTE MISCHUNG - Sprichwörter
•	Тематично-семантична мрежа 85. ПЪСТРА СМЕС - Поговорки
л Abgang / hitzig / Mal / schmeicheln / Seifenblasen / sicher / Wechsel/zerstören
л загуОа, отпадък / сприхав, изОухлив / път (за време) / лаская / сапунени мехури / си¬
гурно /промяна / разрушавам
- Thematisch-semantisches Netz 86. BUNTE MISCHUNG - Feste Redewendungen
•	• Тематично-семантична мрежа 86. ПЪСТРА СМЕС - Устойчиви словосъчетания
> abblitzen / abgedroschen / abgefeimt / abgekratzt / abgetakelt / abklappern / abknöpfen
/ abkupfern / Abreibung / Abwesenheit / angebunden / anhängen / anzetteln / ausbaden
/ ausmerzen / ausspannen (sich) / ausstechen / baden / Biegen (das) / Breitseite / Brüche /
Deut / dick und dünn / durchsetzen (sich) /fackeln / Fahne / Fisimatenten / Flagge / Garaus
/geliefert /geschmieer/hanebüchen /Häuflein (das)/hin und/wie her/Hin und Her (das)/
inkognito / Irrwisch / klar / Knüller (der) / krumm / Mumpitz / nachstellen / petto / pingelig
/prstwendend/quitt/richtig/schftwenzeln/Schlfmfssel/Schmiere/Spießbürger (der)/
Stellung / Stichproben / überkandidelt / verduften / Vergleich / verschütt / verzetteln (sich)
j оставам на сухо, не ме огрява / раздрънкан(о) / изпечен, рафиниран / драснал, офей¬
кал / Оракуван / оОхождам, оОикалям / разкопчавам, изкопчвам / преписвам / напер-
дашване / отсъствие / мълчалив, раздразнителен / приписвам нкм. нщ. / подклаж¬
дам / изплаквам / премахвам / отмъквам, отпочивам (си) / измествам / къпя (се) /
сгъване, огъване / дължина / разриви, счупвания / дреОолия, малка стара монета /
всякакви трудности / утвърждавам се / разтакавам, Оавя се / знаме / усукване, из¬
въртане / флаг / уОийство / изпратен, доставен / подкупен / нечуван, недодялан /
купчинка/насам-натам / скитане нагоре-надолу / инкогнито / Олуждаещ огън / ясно
/хит, шлагер/крив/нелепости/преследвам, предпочитам нкг. /резерва/дреОнав,
оОидчив/с оОратна поща/квит/ правилно, вярно/умилквам се/неразОория/смаз-
ка, каша / еснаф / позиция, отношение / оОщи, произволни проОи / предвзет / махам
се / сравнение / изгуОен / пилея се
К Thematisch-semantisches Netz 87. GEREIMTE PAARREDEWENDUNGEN
и Тематично-семантична мрежа 87. РИМУВАНИ УСТОЙЧИВИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
Библиография
Bibliografie / Quellennachweis
44

ft Thematisch-semantisches Netz 1.
ACHTUNG / LOB / NEID / TADEL / VERACH¬
TUNG
ft Тематично-семантична мрежа 1.
УВАЖЕНИЕ / ПОХВАЛА / ОМРАЗА / УКОР /
ПРЕЗРЕНИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
achten /Achtung / beneidet / Lob / loben * /
Loben (das) / Neid* / neiden / Neider (PI.) /
Neidische (der) / Tadel / tadeln / Verachtung
уважавам / уважение / завиден, за за-
виждане / похвала / хваля* / хвалене,
хвалба / завист * / завиждам / завистни¬
ци / завистник / укор / коря, укорявам /
презрение
achten
уважавам
•	Achte eines jeden Vaterland, das deine aber
liebe.
° Уважавай родината на всеки го, твоята оба¬
че обичай.
Achtung
уважение
•	Achtung ist besser als Gold.
-	Вниманието / Уважението е от злато по-
скъпо.
•	Eine Handvoll Achtung ist besser als eine
Metze Geld.
-	Малко уважение е по-ценно от куп пари.
beneidet
завиден, за завиждане
•	Besser beneidet als beklagt.
° По-добре да ти завиждат, отколкото да те
съжаляват.
•	Besser/Lieber beneidet als bemitleidet.
° Да ти завиждат е по-хубаво, отколкото да
те съжаляват.
По-добре завист, а не жалост.
Добре си, когато ти завиждат, а не кога-
то те окайвот.
•	Wer nicht beneidet wird, hat noch nichts
Großes getan.
° Ha когото не завиждат, значи няма за как¬
во.
° Който не изпитва завистта на другите,
не е направил нищо велико.
Lob
похвала
•	Fremdes Lob und Brot schmecken besser als
das eigene.
° Чуждата похвала и чуждият хляб са по-
сладки от твоите.
•	Lob ist des Toren Prob.
° Хвалбата е хула.
° Похвали глупака, та да му пораснат уши¬
те.
•	Lob macht nicht satt.
° Хвалбата е празна заплата.
° Похвала стомах не пълни.
•	Lob macht rührige Hand.
° Похвалата разчувства/разтваря ръката.
loben*
хваля
•	Jede Bäuerin lobt ihre Kuh.
° Всяка селянка своята крава хвали.
•	Jeder Krämer lobt seine Ware.
° Всяка циганка своите вретена хвали.
° Всеки бакалин хвали стоката си.
•	Lobe die Berge und bleibe im Tal.
° Хвали върховете / висините, но остани в
подножието им / ниското.
•	Loben und bitten gehört zum Kauf.
° C хвалба и молба става добра сделка.
©Man soll das Gehalt nicht vor der Steuer lo¬
ben.
&He хвали заплатата, преди да си платил
данъка.
©Man soll das Kind nicht vor der Zeugung lo¬
ben.
45

^Не хвали детето, преди да се е родило. /
Нероден Петно не хвали.
©Man soll den Flug nicht vor der Landung
loben.
Ф Не хвали полета преди приземяването на
самолета.
©Man soll den Handwerker nicht vor der
Rechnung loben.
•'< Не хвали майстора, преди да ти е дал
сметката.
©Man soll den Tag nicht vor dem Feierabend
loben.
- • Не хвали деня преди края на работното
време.
•	Viele loben die alte Welt und leben, wie es
der neuen gefällt.
° Много хвалят стария свят, а живеят
според повелите на новия.
•	Wer sich selber lobt, den hassen viele.
° Който сам се хвали, става омразен на
другите.
•	Wer sich selbst lobt, der tadelt sich.
° Който сам се хвали, ще жали/кори се.
•	einen von vorn loben und hinten nach
schelten (u)
и изричам похвали пред нкг., а зад гърба му
го оплювам (държа се лицемерно спрямо
него) (разг.)
Loben (das)
хвалене, хвалба
•	Loben ist nicht Lieben.
° Хвалбите / Похвалите не означават лю-
бов/обич.
Neid*
завист
•	Besser Neid als Mitleid
° Докато ти завиждат, радвай се, започнат ли
да те съжаляват - тежко ти.
° Да ти завиждат, не да те съжаляват.
° Да ти завиждат, ти да не завиждаш.
° Добре си, кога то ти завиждат, а не кога-
то те съжаляват.
•	Der bloße Neid tut sich selber Leid.
° Който е завистлив, светът му е крив.
•	Der Neid hat noch keinen reich gemacht.
° От завист никой не е забогатял.
•	Der Neid ist die schlimmste Krankheit.
° Завистта е най-лютата болест.
©Mitleid bekommt man geschenkt, Neid muss
man sich verdienen.
Q Състраданието се дарява, завистта се
заслужава / трябва да се заслужи.
•	Neid gräbt andern ein Grab und fällt selber
hinab,
° Който гроб копае другиму, сам пада в него.
с Завистта другиму гроб копае, но сама пада
в него.
•	Neid ist des Glücks Gefährte.
c Дето хубост, там и завист.
•	Neid ist des Teufels Kleid.
° Завистта е одеждата на дявола.
•	Neid kommt nicht weit.
° Завистта далеч не стига.
•	Neid sieht die Mängel ehe als was Gutes.
° Завистта вижда повече злото, отколкото
доброто.
•	Neid tut sich Leid.
° Завистта сама себе си поболява.
•	Wer durch Neid will schaden, wird selbst mit
Angst beladen.
° Който завиди, не види.
•	vor Neid erblassen (u)
И позеленявам от завист (разг.)
и завладява/обзема ме силна завист (книж.)
•	vor Neid (fast) platzen (u)
и пръскам се от завист (разг.)
46

И много завистлив съм (книж.)
neiden
завиждам
•	Wer neidet, der leidet.
° Който завиди, добро не види.
° Който е завистлив, светът му е крив.
Neider (PI.)
завистници
•	Besser Neider als Mitleider.
° Нека ти завиждат, а не да те омайват.
•	Besser zehn Neider als ein(en) Mitleider /
denn ein Mitleider.
° По-добре десет завистници, отколкото
един съчувстващ ти.
•	Wer keine Neider hat, der hat kein Glück.
° Който няма завистници, не е щастлив.
Neidische (der)
завистник
•	Der Neidische ist sein eigner Henker.
° Който е завистлив, светът му е крив.
- Завистникът е сам на себе си враг.
Tadel
укор
•	Der Tadel des Weisen ist besser als das Lob
des Narren.
= По-добре мъдър/умен да те кори, а не глу¬
пав да те хвали.
•	Gerechter Tadel ist besser als falsches Lob.
По-добре справедлив укор, а не/отколко-
то фалшива похвала.
tadeln
коря, укорявам
•	Tadele heimlich, lobe öffentlich.
•- Вместо пред мнозина да те похвалят, по-
добре е насаме да те похулят.
Критикувай потайно, хвали открито.
•	Tadeln ist leicht, können ist schwer.
Да критикуваш е лесно, мъчно е до мо¬
жеш да правиш нещо.
*	Tadeln kann jeder Bauer, besser machen wird
ihm sauer.
° Да кори всеки може, но да поправя му е
трудно.
Verachtung
презрение
*	Verachtung ist schlimmer als Hass.
° Презрението е по-лошо и от омразата.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Beckmesserei / Leviten / Rüffel / Standpauke
дребнаво критикарство / конско еванге¬
лие, левити, дреха на дякон / калай, кас¬
трене, мъмрене / конско евангелие
Beckmesserei
дребнаво критикарство
*	Beckmesserei (и)
И леко сдъвкване / дребнаво критикарство
(разг.)
и малка/лека критика (книж.)
Leviten
конско евангелие, левити, дреха на дякон
*	jemandem die Leviten lesen (u, scherzh.)
й чета нкм. конско евангелие / лекции / мо¬
рал (критикувам го) (разг.-шег.)
Rüffel
калай, кастрене, мъмрене
*	den Rüffel einstecken/(ruhig) hinnehmen (u)
й изядам/преглъщам си калая (разг.)
й поемам / понасям / приемам (спокойно)
критика (книж.)
*	einen Rüffel bekommen (u)
й получавам мъмрене / калайдисват ме / че¬
тат ми конско (разг.)
й критикуват ме (книж.)
*	jemandem einen Rüffel erteilen (u)
й калайдисвам / скастрям / накастрям нкг.
(скарвам му се) (разг.)
47

Standpauke
конско евангелие
•	jemandem eine Standpauke halten (u,
scherz.)
и чета нкм. конско евангелие / лекции / мо¬
рал (критикувам го) (разг.-шег.)
п Thematisch-semantisches Netz 2.
ADJEKTIVE / PARTIZIPIEN / SUBSTANTI¬
VIERTE ADJEKTIVE UND PARTIZIPIEN
I Тематично-семантична мрежа 2.
ПРИЛАГАТЕЛНИ / ПРИЧАСТИЯ / СУБСТАН-
ТИВИРАНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ И ПРИЧАСТИЯ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
blind / Blinde (der) / Blinde (PI.) / geschielt
/ Gleiche (das) / Hinkende (PI.) / Kahle (der)
/ Kahler (ein) / Lahme (der) / Nackte (der) /
taub* / Taube (der) / Tauben (die) / Trübe
(das)*
сляп / слепецът / слепци / кривоглед /
същото, едно и също нещо / куци (хора)
/ плешивецът, плешивият (човек) /
плешивец, плешив (човек) / сакатият
(човек) / голият (човек) / глух* / глу¬
хият (човек) / глухите (хора) / мътна
(вода)*
blind
слял
•	Gib blind, nimm sehend.
° Даваш ли - не гледай, вземаш ли - отваряй
си очите.
•	Keiner ist blinder, als der nicht sehen will.
; Няма по-глух от тоя, който не ще да чуе.
° Няма по-сляп от тоя, който не ще да
види.
Blinde (der)
слепецът
•	Es ist gefährlich, wenn der Blinde den Blinden
führt.
° Опасно е, когато слепец води слепия.
•	Wenn ein Blinder den anderen führt, fallen
die beiden in den Graben.
Когато слепец слепеца води, и двамата
падат в трапа / ямата.
•	Wir sollen sehen, sagt der Blinde, wie der
Lahme tanzen geht.
Присмял се хърбел на щърбел: Де ти е ухо¬
то? - Ами на теб де ти е дъното?
6 Присмяла се кука на криво бука / криво
дърво.
Blinde (PI.)
слепци
•	Der Blinden Leiter und Blinde fallen beide in
die Grube.
' Ако слепец слепеца води, и двамата ще
паднат в ямата.
•	Сляп слепия води, и двамата в ямата.
©Die Blinden werden nie den Einäugigen zum
König wählen. Er sieht ihre Probleme nicht.
4 1 Слепците никога не биха избрали едноо¬
кия за цар. Той не вижда проблемите им.
•	Es ist gefährlich, wenn Blinde den Blinden
führen.
■> Сляп сляп води, и двамата в ямата.
©Unter den Blinden genießt der Einäugige
blindes Vertrauen.
4' Сред слепците едноокият се радва на сля¬
по доверие.
•	Unter den Blinden ist der Einäugige König.
Между сто слепи едноокият е цар.
ü Сред слепците едноокият е цар.
geschielt
кривоглед
© Besser geschielt als ganz blind.
•ä По-добре кривоглед, отколкото сляп.
Gleiche (das)
същото, едно и също нещо
•	Wenn zwei das Gleiche tun, ist es noch lange
nicht dasselbe.
c Когато двама вършат едно и също нещо,
резултатът е съвсем различен.
48

° Когато двама вършат едно и също нещо, те
го вършат по свой начин.
Hinkende (PI.)
куци (хора)
•	Wer mit Hinkenden umgeht, lernt hinken.
° Ако замръкнеш c куц, на сутринта ще заку-
цаш.
° Ако със сляп замръкнеш, кривоглед ще ос¬
ъмнеш.
° С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Kahle (der)
плешивецът, плешивият (човек)
•	Was soll dem Kahlen ein Kamm.
° Ha плешивия гребен не (му) трябва.
Kahler (ein)
плешивец, плешив (човек)
•	Ein Kahler nennt den anderen Glatzkopf.
° Присмял се хърбел на щърбел.
° Присмяла се кука на крива бука / криво
дърво.
Lahme (der)
сакатият(човек)
•	Beim Lahmen lernt man hinken, beim Säufer
trinken.
-■ C когото си, се такъв си.
« С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Nackte (der)
голият (човек)
•	Einen Nackten kann man nicht ausziehen.
-	Гол се от обир не бои.
-	Един гол хиляда злодеи го не събличат.
; На босия не можеш взе цървулите, а на го¬
лия ризата.
taub*
глух
•	Es ist keiner so taub, als der nicht hören will.
Няма по-глух от оня, който си прави оглу¬
шки / не иска да чуе.
•	auf taube Ohren stoßen (u)
и говоря на стената (разг.)
й говоря на нкг., който не ме слуша / иска до
ме чуе (книж.)
Taube (der)
глухият (човек)
*	Keinem Tauben soll man zwei Messen singen.
° За глухите (баби) два пъти камбана не бие.
Tauben (die)
глухите(хора)
*	Den Tauben ist gut predigen.
° Бай си, бабо, няма кой да чуе.
Trübe (das)
мътна (вода)
*	Im Trüben ist gut fischen.
° В мътна вода лесно се лови риба.
*	im Trüben fischen (u)
Д ловя риба в мътна вода (разг.)
ö опитвам се да мамя / се облагодетелс¬
твам (използвайки ситуацията) (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Klare (das) / Rechte (das) / Reine (das) /
Trockene (das) / Weite (das)
яснотата / правилността, правотата
/ чистото, чистотата / сухото, суши-
ната / далечното, далечината
Klare (das)
яснотата
*	im Klaren über etwas (A) sein (u)
ö наясно съм за нщ. / по някакъв въпрос
(ясно ми е за какво става дума) (книж.)
Rechte(das)
правилността, правотата
*	nach dem Rechten sehen (u)
й проверявам дали всичко е наред (разг.)
й убеждавам се в изправността на нщ.
(книж.)
Reine (das)
чистото, чистотата
*	etwas (А) ins Reine bringen/schreiben (u)
й уреждам/изчиствам нещата (разг.)
49

ö изяснявам / оправям нщ. (книж.)
*	im Reinen sein mit etwas (D) /jemandem (u)
и начисто съм c нщ. /нкг. (разг.)
в нямам нищо за изясняване / оправяне по
отношение на нщ.. /с нкг. (книж.)
*	mit jemandem ins Reine kommen (u)
й изяснявам си нещата c нкг. (разг.)
и обяснявам се с нкг. (книж.)
Trockene (das)
сухото, сушината
*	auf dem Trockenen sein / (fest)sitzen (u)
и оставам но сухо (без пари / имоти / пиене
съм) (разг.)
Weite (das)
далечното, далечината
*	Das geht ins Weite, (u)
и Това отива твърде далеч/до безкрайност
/ минава границите/всякаква граница / е
вече прекалено. (разг.)
*	das Weite finden (u)
й спасявам се чрез бягство (избягвам) (книж.)
*	das Weite suchen (u)
и побягвам/избягвам (книж.)
*	des Weiten und Breiten erzählen (u)
и разправям /разказвам надълго и наширо¬
ко (в най-големи подробности) (разг.)
*	sich (А) ins Weite verlieren (u)
й губя се в подробности (разг.)
и отклонявам се от предмета / темата на
разговора (книж.)
)» Thematisch-semantisches Netz 3.
ALLES / NICHTS
?». Тематично-семантична мрежа 3.
ВСИЧКО/НИЩО
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
*lles* / allzu viel / jeder / keinen / keiner /
nicht/nichts*/Nichts (das) /niemand
всичко*/твърде, прекалено много/все-
ки / никого /никой /не / нищо * / нищото
/ никой
alles*
всичко
•	Alles hat sein Aber.
- Всичко има своето „но".
•	Alles hat sein Warum.
c Всяко нещо буди въпроса „защо".
•	Alles oder nichts.
° Всичко или нищо.
° Риск печели, риск губи.
° Който рискува, (той) печели.
•	Alles zu seiner Zeit.
° Всяко нещо c времето си.
•	Einer kann nicht alles wissen.
= Човек не може всичко да знае.
•	Man kann nicht alles/zwei Dinge auf einmal
machen.
° Всичко не може да се върши / прави едно¬
временно /наведнъж.
° Две неща не могат да се вършат / правят
едновременно / наведнъж.
•	Sage nicht alles, was du weißt; wisse aber
alles, was du sagst.
° Не казвай всичко, което знаеш, но знай
това, което казваш.
•	Wer alles wissen möchte, wird schnell alt.
° Който иска да знае всичко, бързо остаря¬
ва.
50

•	für jemanden ein und alles sein (u)
й за нкг. съм всичко на света (означавам мно¬
го за него) (разг.)
allzu viel
твърде, прекалено много
•	Allzu viel ist ungesund.
° Много без мяра е вредно.
° Всичко прекалено е вредно.
•	Allzu viel reißt den Sack.
° Две дини под една мишница не се носят.
jeder
всеки
•	Jeder bekommt, was er verdient.
° Всекиму заслуженото.
° Всеки си получава заслуженото.
•	Jeder hat seine Stärken.
° Всеки си има силните страни.
•	Jeder ist sich selbst der Nächste.
» Всеки е най-мил на себе си.
•	Jeder nach seinem Geschmack.
-	Всеки с/според вкуса си.
•	Jeder sollte vor seiner eigenen Tür kehren.
c Всеки да си гледа неговите дела.
keinen
никого
•	Man hängt keinen zweimal.
° От две смърти никой не умира.
■■ Два пъти не се мре/умира.
г- Никого не обесват два пъти.
keiner
никой
•	Es klagt keiner über sich selbst.
-	Никой не се оплаква от себе си.
•	Keiner ist blinder, als der nicht sehen will.
Сляп е този, който не иска да види.
©Keiner ist unnütz: Er kann immer als schlechtes
Beispiel dienen.
•	Няма ненужни хора: В края но краищата
те могат и като лош пример да послу¬
жат.
•	Keiner kann alles.
° Никой не може/умее да върши всичко.
•	Keiner vergisst sich selbst.
° Всеки гледа себе/него си.
° Никой не забравя себе си.
©Was keiner kann, das kann ich auch.
© Това, което никой не може, това го мога и
аз.
©И аз не мога да свърша нещо, което никой
друг не го може.
nicht
не
•	Was nicht ist, kann noch werden.
o Не случиш ли първия път, опитай пак.
nichts*
нищо
•	Es ist nichts so schlecht, es ist zu etwas gut.
° Всяко зло за добро.
° Няма зло без добро, нито добро без зло.
•	Nichts ist ewig.
° Нищо не е вечно.
•	Nichts macht so müde, wie nichts tun.
° Нищо не изморява / уморява повече от
безделието.
•	Nichts wird so heiß gegessen, wie es gekocht
wird.
1 Ако ти пари, подухай го да изстине.
•	Von nichts kommt nichts.
" От нищо нищо не става.
" Няма нещо от нищо.
•	Was nichts kostet, ist nichts wert.
- Това, което нищо не струва, няма никаква
стойност.
•	Wer nichts hat, dem kann man auch nichts
nehmen.
Гол от обир не се бои.
51

•	Wer nichts hat, kann auch nichts geben.
От нищо нещо не става.
От нямане имане не става.
■■ Който нищо няма, нищо не може и да
даде.
•	Wer nichts macht, macht nichts falsch.
Ако нищо не правиш, няма опасност да
сгрешиш.
•	für nichts und wieder nichts (u)
и (работя) за този, който / дето духа / клати
гората (разг.)
и (трудя се) напразно / за никакви пари
(книж.)
•	nichts au/jemanden kommen lassen (u)
й не давам лоша дума да се каже за нкг.
(разг.)
и не позволявам прах / прашинка да падне
върху нкг. (треперя над него) (разг.)
•	sich (D) nichts aus etwas (D) / jemandem
machen (u)
и не давам пет пари за нщ. /нкг. (разг.)
й нщ. ми е безразлично/няксй ми е безраз¬
личен (книж.)
•	zu nichts nutz sein (u)
и не ставам/ме бива за нищо (разг.)
и негоден / неподходящ / безполезен съм
(книж.)
Nichts (das)
нищото
•	Aus Nichts wird nichts.
o От нищо нещо не става
niemand
никой
•	Niemand gibt, was er nicht hat.
° От нямане имане не става.
•	Niemand ist unersetzlich.
° Никой не е незаменим.
° Незаменими хора няма.
•	Niemand kann es anderen Leuten gut ma¬
chen.
Никой не може да угоди на другите/всич-
ки.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
alle
всички
• nicht alle be/einander haben (u)
й не съм c всичкия си / наред с ума / откачен
съм (разг.)
и луд съм (книж.)
л Thematisch-semantisches Netz 4.
ALT/JUNG/NEU
l Тематично-семантична мрежа 4.
СТАР / МЛАД / HOB
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
alt/Alte (das )/Alte (PIJ/Alten (die)/Alter
(das) / älter / Greis / Greise / Jugend / jung
/Jungen (die)/Neue (das)
стар / старото (нещо) / стари (хора),
старци / старите (хора), старците /
възрастта / по-стар / старец / старци
/младост*/млад/младите (хора)/но¬
вото (нещо)
alt
стар
•	Alt genug und doch nicht klug.
° Остаре, побеле, а умът му не дойде.
с Главата му остаре, умът му не дойде.
° Глава побеляла, ама изкуфяла.
•	Alt hat schwer genug zu tragen.
° Старосс- нерадост.
•	Alt und weise fahren nicht in einem Gleise.
o Стар дъртел, пък ум няма.
0 Старост и мъдрост не вървят заедно.
•	Alt werden will jeder, älter werden - niemand.
52

о Всеки иска да остарее, но не и да одър-
тее.
•	Es ist gut alt werden, wo man das Alter ehrt.
o Да остарееш там, където почитат ста¬
рите, е хубаво.
•	Jeder will lange leben, aber niemand will alt
sein.
o Всеки иска да живее дълго, ама да не ос¬
тарява.
•	Man ist so alt, wie man sich fühlt.
o Човек е на толкова години, на колкото
(сам) се чувства.
•	Man wird alt wie eine Kuh und lernt noch alle
Tage zu.
° Човек цял живот се учи.
° Никога не е късно да научиш нещо ново.
•	Wer alt ist, macht sich den Ofen zum Freunde.
° За младите е векът, за старите - кътът.
о На стареца печката му става най-добър
приятел.
•	Wer alt werden will, tue früh dazu.
-	Който иска да остарее, отрано взема
мерки за това.
•	Wer alt will werden, tue beizeiten dazu.
-	Който иска да остарее, навреме се погри-
жва за това.
Alte (das)
старото (нещо)
•	Das Alte ist bequem, das Neue angenehm.
■’ Старото е удобно, а новото - приятно.
•	Das Alte klappert, das Neue klingt.
Старото дрънчи, новото звънти.
•	Das Alte wird nie alt, alt wird nur das Neue.
Старото никога не остарява, остарява
само новото.
•	Nicht alles Alte ist gut, nicht alles Neue
schlecht.
Не всичко старо е добро, не всичко ново е
лошо.
Alte (PI.)
стари (хора), старци
•	Alte soll man ehren, Junge soll man lehren.
° Дето старо се не зачита, там за добро не¬
дей пита.
•	Alte soll man ehren, Junge soll man wehren,
Weise soll man fragen, Narren vertragen.
° Дето не слушат старите, не прокопсват и
младите.
Alten (die)
старите (хора), старците
•	Der Alten Rat, der Jungen Tat, macht Krummes
grad.
o Младо да работи, старо ум да дава (така се
всичко оправя).
•	Die Alten können gute Suppen machen.
° Старо гърненце, по-сладко варивце.
o Старо гърне по-вкусно готви.
•	Die Alten reden vom alten Käs.
° Каквото баба знае, това си бае.
•	Die Alten sind den Jungen Spott.
° Дойде ли старост, и присмех дойде.
o Човек остарее ли, за смях става.
•	Die Alten soll man ehren.
° Старите трябва да се почитат.
° Дето старо не се зачита, там за добро не¬
дей пита.
•	Die Alten zum Rat, die Jungen zur Tat.
e Младо да работи, старо ум да дава.
° Млад работи, стар ум дава.
Младо да роботи, старо да наставлява.
•	Was /Wie die Alten singen / sungen, das/so
pfeifen die Jungen.
° Какъвто бащата, такъв и синът.
° Каквито старите, такива и младите.
= Каквато козата, такова и ярето.
" По майката ще познаеш и дъщерята.
•	Was die Alten sündigen, das büßen oft die
53

Jungen.
Синовете изкупват / плащат често грехо¬
вете на бащите.
•	Wie die Alten die Geigen gestimmt, so fiedeln
die Jungen,
Каквато козата, такова и ярето.
©Wie die Alten sungen, darauf pfeifen die
Jungen.
-	Младо старо не зачита.
•	Wie die Alten sungen, so zwitschern (auch)
die Jungen.
От маймуна - маймунки, от кратуна - кра-
тунки.
Каквито родителите, такива и децата.
Alter (das)
възрастта
•	Alter hat Vorrecht.
Старостта има предимство.
•	Alter ist ein schweres Malter.
Старостта е тежко бреме / голям товар.
•	Alter ist ein Spital, das alle Krankheiten
aufnimmt.
-	Стар човек не го питат що те боли, ами що
те не боли.
•	Alter macht zwar immer weiß, aber nicht
immer weise.
o Стар дъртел, пък ум няма.
п Бяла брада и мъдра глава невинаги си под¬
хождат.
©Alter schützt vor Liebe nicht.
© Любовта възраст не знае.
•	Alter schützt vor Torheit nicht.
° Брада сива, глава дива.
° Защо му е брадата, га го няма в главата.
©Alter schützt vorTorheit nicht, aber Dummheit
vor Intelligenz.
© Старостта не пречи на глупостта, но
глупостта - на интелигентността.
•	Das Alter soll man ehren, die Jugend soll man
wehren.
c: Зачитай сторите, пази младите.
•	Wer das Alter nicht ehrt, ist des Alters nicht
wert.
° Дето не слушат старите, не прокопсват и
младите.
ö Дето старо не се почита, там за добро не¬
дей пита.
Не почиташ ли старите, не заслужаваш
да остарееш.
•	Wer im Alter ernten will, muss in der Jugend
säen.
- Който иска да бере плодове през ста¬
ростта, трябва да сее през младостта.
'- Който иска да жъне на стари години,
трябва да сее на млади.
•	Wer sich im Alter wärmen will, muss sich in
der Jugend einen Ofen bauen.
o Каквото придобиеш на младост, то ще ти
остане на старост.
älter
по-стар
•	Je älter, je dünner.
° Глава побелява, акъл изветрява.
° Главата му побеле, умът му не дойде.
Greis
старец
•	Ein verliebter Greis ist ein guter Narr.
° Влюбен старец - пълен глупак.
©Greis-ein Kind mit Vergangenheit.
<2 Старецът е дете c минало.
Greise
старци
•	Viel Greise und wenig Weise.
o Много старци, малко мъдреци.
•	Es gibt mehr junge Greise als alte.
o Има повече млади старци от старите.
54

Jugend*
младост
•	Am längsten behält man das, was man in der
Jugend gelernt hat.
° Каквото придобиеш на младост, то ще ти
остане на старост.
•	Arbeite in der Jugend, damit du zu zehren
hast im Alter.
° Който лете пладнува, зиме гладува.
° Който много поспива, той гладен походва.
° Празен седи, гладен ходи.
•	Der Jugend Fleiß, des Alters Preis.
° Каквото посееш на младост, това ще пожъ¬
неш на старост.
° Каквото придобиеш на младост, то ще ти
остане на старост.
•	Der Jugend Spiel wird den Alten oft zu viel.
° Младите кога се веселят, старите се сърдят.
•	Der Jugend steht die ganze Welt offen.
° Светът е за младите.
•	Die Jugend ist kein Fehler, und das Alter kein
Verdienst.
c Младостта не е порок, старостта не е
заслуга.
•	Die Jugend weiß nicht, und das Alter kann
nicht.
° Младите не знаят, а старите не могат.
Младо(ст) не знае, старо(ст) не може.
•	Fleißige Jugend macht behagliches Alter.
o Работиш ли на младост, добруваш на ста¬
рост.
° Прилежна младост - спокойна старост.
•	Führe Jugend mit der Jugend.
Бъди млад на млади и и\
•	Jugend hat keine Tugend.
c Младост и лудост - две близнета.
o На младостта всичко е позволено.
•	Jugend schadet der Weisheit nicht.
" Младостта не пречи на старостта /мъд¬
ростта.
•	Jugend und verlorene Zeit kommt nicht
wieder in Ewigkeit.
° Времето, каквото отнесе, назад не го връ¬
ща.
° Изгубеното (време/младост) не се връща.
•	Jugend will sich austoben.
° Младост и лудост - две близнета.
•	Was man in der Jugend krümmt, wird im Alter
nicht mehr gerade.
o Грешките на младини не се поправят на
старини.
•	Jugend wild, Alter mild.
° Младостта е луда/дива, старостта е крот¬
ка/ тиха.
° Луд на младини, кротък на старини.
•	Was man in der Jugend sät, das erntet man im
Alter.
° Каквото посееш на младост / младини,
това ще пожънеш на старост / старини.
•	Wenn's die Jugend wüsste und das Alter
könnte ... (würde kein Bettler sein / würde die
Welt nie schief gehen.)
3 Да би младо знаяло, да би старо можало ...
•	Wer faul ist in der Jugend, muss arbeiten im
Alter.
° Излежавай се млад, да мреш на старост от
глад.
o Мързелувал ли си на младини, ще гладу¬
ваш на старини.
•	die erste Jugend hinter sich (D) haben (u)
и не съм (вече) първа младост / минал съм
първа младост (разг.)
и младостта ми е (от)минала / вече не съм
млад (книж.)
jung
млад
•	Denke jung an den alten Mann, so du nicht
willst betteln gehen.
° Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
55

•	Jung an Jahren kann alt an Verstand sein.
Млад на години, стар по акъл.
- Младият може и да има много акъл.
•	Jung gefreit hat nie /oft gereut.
■ Или се млад жени, или се млад калугери.
•	Jung gelehrt, alt geehrt.
•	Изучи се на младини, да те почитат на
старини.
•	Jung getollt, alt gezollt.
'■ Ha младини лудува, на старини си плаща.
•	Jung gewohnt/gewollt, alt getan.
Каквото придобиеш на младост, то ще ти
остане на старост.
Каквото посееш на младост, такова ще по¬
жънеш на старост.
•	Junge Leute - dumme Leute.
Млади хора - глупави хора.
•	Junges Blut hat Mut.
Младостта е смела / има кураж.
•	Wer jung will nicht graben, wird im Alter
nichts haben.
° Който млад поспива, той стар попостя.
o Мързелувал ли си на младини, ще гладу¬
ваш на старини.
Jungen (die)
младите (хора)
•	Die Jungen wollen den Alten raten.
° Ела, тате, да ти кажа де е нивата.
° На (стар) краставичар краставици ще про¬
дава.
° Не учи баща си как се деца правят.
Neue (das)
новото (нещо)
•	Es geschieht nichts Neues unter der Sonne.
° Нищо ново под слънцето.
H Thematisch-semantisches Netz 5.
ANFANG /MITTE/ENDE
M Тематично-семантична мрежа 5.
НАЧАЛО / СРЕДА / КРАЙ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Anfang / anfangen / Anfängen (das) /
Anfänger (der) / angefangen / aufhören /
Ausgang / beginnen / begonnen / Ende* /
geschehen / Mitte * / Neige / Rand* / sein * /
unbegonnen
начало / започвам, начевам / начало¬
то / начинаещ, новак / започнат^) /
преставам, спирам / изход / започвам /
започнат^/край*/ставам, случвам се
/ среда / остатък, край / ръб, край* /
съм / незапочнато)
Anfang
начало
©Aller Anfang ist Gefahr.
^Всяко начало крие опасности.
©Aller Anfang ist leicht, wenn man ihn mit dem
Ende vergleicht.
© Сравнено c края, всяко начало е лесно.
•	Aller Anfang ist schwer.
° Всяко начало е трудно.
© Aller Anfang ist schwer, besonders der Anfang
vom Ende.
Всяко начало е трудно, особено началото
на края.
©Aller Anfang ist nur dann schwer, wenn man
ihn sich zu leicht macht.
© Всяко начало е трудно само ако се опит¬
ваш да си го направиш лесно.
•	Anfang gut, alles gut.
° Всичко е добре, щом почне добре.
•	Anfang und Ende reichen einander die Hände.
° Започнал ли си нещо, доведи го докрай.
Без начало няма край.
О
56

•	Böser Anfang nimmt bösen Ausgang.
o Лошо начало, лош край.
•	Guter Anfang ist die halbe Arbeit.
° Захваната работа преполовена се брои.
•	Guter Anfang (verspricht) gutes Ende.
° Добрият ден се познава от сутринта.
° Доброто начало обещава добър край.
anfangen
започвам, начевам
•	Wer niemals anfängt, bringt niemals etwas
zustande.
° Не започнеш ли, няма да завършиш.
•	Wer viel anfängt, endet wenig.
° Който много неща захваща, докарва малко
докрай.
•	Wohl anfangen ist gut, wohl enden ist besser.
° Да започнеш добре е хубаво, да завършиш
добре - още по-хубаво.
Anfängen (das)
началото
•	Anfängen ist leicht, Beharren ist Kunst.
c Да започнеш е лесно, да издържиш до
края е цяло изкуство.
Anfänger (der)
начинаещ, новак
•	Ein Anfänger ist kein Meister.
0 Новакът не е майстор.
angefangen
започнат(о)
•	Angefangene Arbeit ist halb getan.
° Започната работа, наполовина свършена
работа.
aufhören
преставам, спирам
•	Man soll aufhören, wenn es am schönsten ist.
Човек трябва да спре, когато е най-хубаво.
Ausgang
изход
•	Ausgang gibt den Taten ihre Titel.
° Краят / Резултатът увенчава делото.
•	Ehe man eintritt, soll man an den Ausgang
denken.
o Преди да влезеш, мисли как ще излезеш.
beginnen
започвам
•	Besser nicht beginnen als nicht beenden.
o По-добре не започвай нещо, отколкото
да не го довършиш / доведеш докрай.
•	Der vielerlei beginnt, gar wenig Dank gewinnt.
o Който c много неща се нагърбва, малко
благодарност получава.
•	Wer beginnt und beendet, hat seine Kraft /
Kräfte verschwendet.
o Много сили са нужни, за да започнеш и да
доведеш нещо до края му.
•	Wer vieles beginnt, gar wenig zustande bringt.
o Който c много неща се залавя, малко
свършва.
begonnen
започнат(о)
•	Frisch begonnen ist halb gewonnen.
o Започнатото със свежи сили е наполови¬
на свършено.
•	Wohl begonnen ist halb gewonnen.
° Доброто начало е половин / наполовина
свършена работа.
Ende*
край
•	Alles hat sein Ende.
° Всичко си има край.
©Alles hat sein Ende, nur die Wurst zwei.
QВсичко има (един) край, само саламът -
два.
•	Am Ende soll man auf den Anfang sehen.
° Прави каквото правиш и сетнината не за¬
бравяй.
° Каквото и да захванеш, мисли къде ще му
излезе краят.
57

•	Besser/Lieber ein Ende mit Schrecken als ein
Schrecken ohne Ende.
По-добре ужасен край, отколкото ужас без
край.
•	Das dicke Ende kommt noch.
Най-трудното тепърва предстои.
Ще усети той / тя дебелия край.
•	Das Ende krönt das Werk.
Краят / Резултатът увенчава делото.
•	Ende gut, alles gut.
Всичко е добре, щом свършва добре.
Добър ли е краят, всичко е добре.
•	Was du tust, bedenke das Ende.
Прави каквото правиш и сетнината не за¬
бравяй.
Каквото и да захванеш, мисли къде ще му
излезе краят.
•	am Ende der Welt (u)
й на другия край на света / накрай света
(някъде много далеч) (разг.)
•	das dicke Ende (kommt noch) (u)
й ще му се види дебелият край (разг.)
и най-лошото тепърва предстои/ще дойде/
се случи/настъпи (книж.)
•	das Ende vom Lied (u)
я печалният / тъжният край на историята
/ разочарованието (за нщ., което е приклю¬
чило тъжно /с разочарование) (разг.)
geschehen
ставам, случвам се
•	Es geschieht doch, was Gott will.
» Ще стане, каквото е рекъл Господ.
•	Nichts geschieht ohne Grund.
° Няма нещо без нищо.
° За всяко нещо си има и причина.
•	Was geschehen ist, kann man nicht wenden.
° Станалото, станало (да гледаме напред).
з Колелото на историята не може да се за¬
върти обратно.
Миналото не можеш промени.
•	Zwischen Saat und Ernte kann viel geschehen
Едно е да посееш, а друго да пожънеш.
Между сеитбата и жътвата могат да
станат много неща.
Mitte*
среда
•	In der Mitte geht man am sichersten.
Златната среда е най-сигурна.
•	die goldene Mitte (u)
И златната среда (средно, относително до¬
бро положение) (разг.)
Neige
остатък, край
•	Was auf die Neige geht, wird leicht sauer.
-	Което е на свършване, лесно се вкисва.
•and*
ръб, край
•	Am Rande des Glases tanzen böse Geister.
-	Дяволът е на ръба на чашата, но кой до
го види.
•	außer Rand und Band sein (u)
и като изтърван съм (сякаш съм изпуснат от¬
някъде) (разг.)
•	den Rand halten (salopp)
й държа си човката (затворена) / затварям си
устата (жаргон)
й не говоря/мълча (книж.)
•	etwas (А) am Rande bemerken / erwähnen
(u)
и казвам/споменавам нщ. между другото (в
потока на речта) (разг.)
•	etwas (А) zu Rande bringen (u)
и докарвам нщ. докрай (разг.)
й справям се с/завършвам нщ. (книж.)
•	mit etwas (D) zu Rande kommen (u)
й успявам да се справя с нщ. (завършвам го)
(книж.)
58

•	seinen Rand ganz schön weit aufreißen (u)
и отварям си прекалено много устата (обиж¬
дайки нкг.) (разг.)
sein*
съм
•	Was sein muss, muss sein.
° Каквото трябва да станн/се случи, ще ста¬
не.
° Каквото е писано, ще стане.
•	Was sein soll, schickt sich wohl.
° Каквото е писано, ще стане.
•	k. o. sein (u)
И съсипан / скапан съм (разг.)
й изтощен съм (след голямо физическо нато¬
варване) (книж.)
unbegonnen
незапочнат(о)
•	Lieber unbegonnen als unbeendet.
= По-добре не започвай нещо, отколкото
да не го довършиш / докараш докрай.
с По-добре иезапочиата, отколкото недо¬
вършено.
н Thematisch-semantisches Netz 6.
ANGST/FURCHT/MUT
Тематично-семантична мрежа 6.
СТРАХ / УЖАС / СМЕЛОСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Angst* / Feigheit / Furcht/fürchten / fürch¬
ten (sich) / Furchtsame (der) / gewagt /
Kühne (der)/Mut*/Mutige (der)/Mutigen
(die) / Schrecken (derf / wagen
страх* / страхливост, нерешителност
/ ужас, страх/ страх ме е/боя се, стра¬
хувам се / страхливецът / рискован,
смел / смелчагата, смелият (човек) / ку¬
раж, смелост / неустрашимият, сме¬
лият (човек) / смелчаците / ужас, голям
страх / осмелявам се, дръзвам
Angst*
страх
0 Angst ist die Mutter der Tapferkeit.
© Страхливостта е майка на храбростта.
•	Angst ist kein guter Freund.
° Страхът е лош приятел.
•	Angst macht das alte Weib laufen.
o Страхът и бабата подгонва.
•	Die Angst macht Beine.
° Страх крака дава.
•	Wer Angst hat, ist leicht zu fangen.
° Лесно е да хванеш страхливеца.
•	Wer keine Angst hat, dem tun die Hunde auch
nichts.
o Който не се страхува, нямо да пострада,
o На страхливеца никой не обръща внима¬
ние.
•	die Angst bindet jemandem die Zunge (u)
й страхът връзва нкм. езика (страхът го кара
да онемее) (разг.)
•	jemandem Angst (und Bange) machen (u)
й плаша / изплашвам нкг. (подплашвам го)
(книж.)
•	jemandem ist/wrd angst (und bange) (u)
й някой се бои/плаши/изплашва (става му
страшно) (книж.)
Feigheit
страхливост, нерешителност
•	Feigheit ist der Feind der Wahrheit.
- От страх истина се крие.
Страхът е враг но истината.
o Страхът заслепява.
Furcht
ужас, страх
•	Die Furcht hat große Augen.
Ha страха очите са големи,
■ Страхът гледа на едро.
•	Die Furcht hat tausend Augen.
59

<' На страха очите са големи.
•	Die Furcht ist oft größer als die Gefahr.
Страхът често е по-голям от опасност¬
та.
•	Furcht hütet das Haus.
-	Страх лозе пази.
•	Furcht hütet den Wald (mehr als der Jäger).
Страх лозе пази.
•	Furcht kennt kein Gesetz.
o За страха закон няма.
•	Furcht macht lange Schritte.
-	Страхът гледа на едро.
Страхът има дълги крака.
•	Furcht sieht überall Gespenster.
j Ha страха очите са големи.
° Страхът навсякъде вижда призраци.
•	Zu viel Furcht zerbricht das Glas.
Страхът поразии прави.
fürchten
страх ме е
•	Was man fürchtet, trifft zu, als was man hofft.
o Опасенията се сбъдват по-скоро от на¬
деждите.
fürchten (sich)
боя се, страхувам се
•	Wer sich fürchtet, ist leicht zu schrecken.
° Лесно е да уплашиш страхливия.
Furchtsame (der)
страхливецът
•	Dem Furchtsamen rauschen die Blätter.
» Шумна шумна - сърце трепна.
gewagt
рискован, смел
•	Frisch gewagt ist halb gewonnen.
° Смелост град превзема.
Kühne (der)
смелчагата, смелият (човек)
•	Dem Kühnen hilft das Glück, den Feigen
weist's zurück.
o Щастието помага на смелите.
а Страхливците нямат шанс:.
Mut*
кураж, смелост
•	Mut macht alles gut.
-	Със смелост / С кураж всичко се оправя.
•	Mut über Gut.
■ Смелостта е по-ценна от парите.
•	Mut verloren, alles verloren.
-	Изгубиш ли кураж, всичко губиш.
•	Mut haben (u)
и стиска ми (разг.)
И имам смелост/кураж (книж.)
Mutige (der)
неустрашимият, смелият (човек)
•	Dem Mutigen gehört die Welt.
o Светът е / принадлежи на смелите.
•	Dem Mutigen hilft Gott.
° Ha смелия и Бог помага.
Mutigen (die)
смелчаците
•	Den Mutigen gehört die Welt.
o Светът е / принадлежи на смелите.
Schrecken (der)
ужас, голям страх
•	Der Schrecken ist oft größer als die Gefahr.
° Ha страха очите са големи.
wagen
осмелявам се, дръзвам
•	Wer nicht wagt, gewinnt nicht.
° Който не рискува, той не печели.
° Риск печели, риск губи.
Wer nichts wagt, hat nichts zu hoffen.
Който не рискува, той не печели.
Който нищо не рискува, той няма и на как-
60

во да се надява.
° Риск печели, риск губи.
•	Wer wagt, gewinnt.
° Който рискува, (той) печели.
•	Wer zu viel wagt, verliert alles.
o Който всичко рискува, той и всичко губи.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Heidenangst / Mumm
ужасен страх / кураж, сърцатост
Heidenangst
ужасен страх
•	eine Heidenangst haben (u)
й ужасно / страшно много се страхувам
(разг.)
й ужасявам се/миого ме е страх (книж.)
Mumm
кураж, сърцатост
•	(keinen) Mumm in den Knochen haben (u)
и имам (нямам) мъзга в костите / стиска ми
(не ми стиска) (разг.)
й имам (нямам) смелост/кураж (книж.)
•	keinen rechten Mumm zu etwas (D) haben (u)
й нщ. хич /никак не ми се прави (разг.)
И нямам никакво желание за / да правя нщ.
(книж.)
н Thematisch-semantisches Netz 7.
ARBEITEN/TUN/RUHEN
ft Тематично-семантична мрежа 7.
РАБОТА / ТРУД / ПОЧИВКА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Arbeit* / arbeiten / Arbeiter (der) / Arbeiter
(PI.) / Arbeitswut / ausruhen / ernten /
fegen / geleiert / getan / graben / kehren /
Mache * / machen / mahlen / Rast / rasten
/ Ruhe / ruhen / säen / Säen (das) / Tat /
Taten / Tätigkeit / treiben / tun / vollenden /
vorgetan / Werktag / wirken / Wirkung
работа, труд* / работя / работник /
работници / престараване в работата
/почивам (с^/жъна/мета/шляещ се/
направено, свършено / копая / мета / из¬
работка, работа* / правя, върша /меля
/почивка, отдих/почивам си, отдъхвам
/ спокойствие / почивам / сея / сеене, се¬
итба / дело, действие / дела, действия
/ дейност / действам, движа / върша,
правя / завършвам, приключвам / пред¬
варително извършен / работен ден /
действам, работя / въздействие, ефект
Arbeit*
работа, труд
•	Angefangene Arbeit ist halb getan.
° Захванатата работа преполовена се брои.
o Започнато работа е наполовина свърше¬
на.
•	Arbeit adelt.
o Работата / Трудът краси човека, мързе¬
лът го грози.
° Работата / Трудът облагородява човеко.
•	Arbeit bringt Brot, Faulenzen Hungersnot.
» Кой оре, той (е) добре, кой лежи, той тъжи.
° Работата - хляб, а мързелът - глад.
•	Arbeit bringt Ehr'.
o Работата / Трудът краси човека, мързе¬
лът го грози.
•	Arbeit erhält das Leben.
c Трудът е здраве и живот.
•	Arbeit ernährt, Müßiggang / Müßigkeit
verzehrt.
o Работата храни, мързелът глад докарва.
•	Arbeit gebiert Ruhe.
Работата дава спокойствие.
o Човек е спокоен, когато има работа.
•	Arbeit gibt Brot, Faulheit gibt Not.
61

Кой оре, той (е) добре, кой лежи, той тъжи.
•	Arbeit gibt den Speisen guten Geschmack.
-	Умори се, та да ти е сладко.
•	Arbeit hat bittere Wurzel, aber süße Frucht.
° Копано лозе - пълна бъчва.
Който се мъчи, той се и пъчи.
•	Arbeit ist der beste Schlaftrunk.
-	Без труд почивката не е сладка.
•	Arbeit ist des Lebens Würze.
-	Трудът е солта на живота.
•	Arbeit ist des Ruhmes Mutter.
Работата/Трудът краси човека.
©Arbeit ist Zeit, Zeit ist Geld, Geld ist Luxus
und Luxus können wir uns beim besten Willen
nicht leisten.
Трудът е време, времето е пари, а пари¬
те са лукс, който при най-добро желание
трудно можем да си осигурим.
•	Arbeit ist kein Hase, läuft nicht in den Wald.
Работата не е заек, (та) да избяга.
©Arbeit macht das Leben mies, allein der
Müßiggang ist süß.
-'Работата прави живота горчив, безде¬
лието го подслажда.
•	Arbeit macht das Leben süß.
c Трудът прави живота сладък.
o Работата подслажда живота.
©Arbeit macht das Leben süß, aber wer kann
schon so viel „süß" vertragen?
© Трудът подслажда живота, но кой би мо¬
гъл да понесе толкова много „сладост"?
©Arbeit macht das Leben süß, deshalb Vorsicht,
Diabetiker!
© Внимание, диабетици! Трудът подслажда
живота.
©Arbeit macht das Leben süß, Faulheit stärkt
die Glieder.
Трудът подслажда живота, мързелът ук¬
репва тялото.
©Arbeit macht das Leben süß, leider bin ich
Diabetiker!
Работата подслажда живота, колко
жалко, че съм диабетик1.
•	Arbeit macht volle Küch' und Beutel.
= Кой(то) е работен, ще бъде имотен.
•	Arbeit, Mäßigkeit und Ruh schließen dem
Arzt die Türe zu.
‘ Трудът, умереността и почивката затва¬
рят вратата за лекаря / са здравословни.
•	Arbeit(samkeit) ist die beste Lotterie.
■■ Работата е най-добрата лотария.
•	Arbeit schändet nicht.
° Няма срамна работа.
•	Arbeit und Lohn müssen immer gleich stöhn /
stehn.
Каквото е заслужил, такова ще го заслужат,
а Каквато ръчица пипала, такава гърбица но¬
сила.
o За равен труд - равна заплата.
•	Arbeit und Sparen macht reiche Knechte.
u Работи да ядеш и скрий да имаш.
©Der Kerl, der die Arbeit erfunden hat, (der)
muss nischt zu tun jehabt/gehabt haben.
© Този, който е измислил работата, тряб¬
ва да не е имал какво да прави.
•	Die Arbeit lehrt den Arbeiter.
° Работата на ум учи.
•	Einer Frau Arbeit ist nie getan.
o За жената работата никога не свършва.
•	Erst die Arbeit, dann das Spiel.
° Първо да шием, че после да пием.
° На воденица гайда не струва.
•	Erst die Arbeit, dann das Spiel (nach der Reise
kommt das Ziel).
62

o Първо работата, а после играта (до цел¬
та се стига след пътуването).
•	Erst die Arbeit, dann das Vergnügen.
° Първо работата, после удоволствието.
•	Halbe Arbeit ist gar keine.
o Половинчатата работа не е работа.
•	Jede Arbeit ist ihres Lohnes wert.
° Каквато работата, такава и платата.
•	Lust und Liebe zum Dinge macht alle Arbeit
geringe.
o Върши ли се една работа с любов и жела¬
ние, тя не тежи.
•	Nach getaner Arbeit ist gut ruhn.
° Сладка е почивката след свършена работа.
° Без труд почивката не е сладка.
•	Ohne Arbeit und Mühe baut man kein Haus
und melkt man keine Kühe.
° Без захмет не се яде мед.
° Няма добро без пот.
° Който шета на двора, той играй на сбора.
° Без мокри гащи раци не се хващат.
•	Schmutzige Arbeit, blankes Geld.
° Който се цапа, той лапа.
•	Viel Arbeit um ein Leichentuch.
' Много труд/шум за нищо.
° Много крякане - малко файда.
е Напънал се планина да роди, че родил
мишка.
•	Viel Arbeit, wenig Segen.
•	Работа много, полза малко.
•	Viel Arbeit, wenig Zungenstreit.
° Лозето не ще молитва, а мотика.
Мотика молитва не ще.
Работа се с приказки не свършва.
•	Weit von der Arbeit, nah beim Teufel.
- Ha тоя свят няма прокопсия.
Далече от работата, близо до дявола.
©Wenn die Arbeit so leicht wär', so tät's der
Bürgermeister selbst.
QAko работата беше хубаво нещо, и дядо
владика щеше да работи.
•	Wer Arbeit liebt und sparsam zehrt, der sich
in aller Welt ernährt.
° Работи да ядеш и скрий да имаш.
•	Wer der Arbeit zusieht, wird davon nicht
müde.
o Отстрани всяка работа е лека.
©Wer die Arbeit kennt und sich nicht drückt,
der ist verrückt.
© Който знае що е труд и не бяга от него,
пиши го луд.
•	Wer zuschaut, dem ist keine Arbeit zu schwer.
o Отстрани всяка работа е лека.
•	Wie die Arbeit, so der Lohn.
•	Каквато работата, такава и платата.
° Според работата и парите.
•	Wo die Arbeit das Haus bewacht, kann die
Armut nicht einsteigen/hinein.
° Сиромашията се бои да влезе у работна
жена.
•	Zu Arbeit und Mühe will niemand Erbe sein.
° Кой ял, бегал, кой остал - дигал.
° Кой ще носи мотиката? - Казвайте пък и
другиму бе!
•	Zur Arbeit sei kretzig, zum Fressen aufsetzig.
n Бърз на лъжицата, тромав на теслицата.
° За ядене - бърза му лъжицата, за работа -
мудна му ръчицата.
•	jemand flieht die / der Arbeit wie ein Hund
die Ofengabel (u)
и някой се бои /бяга от работа като куче от
ръжен / от огън (избягва /не обича да ра¬
боти) (разг.)
•	jemand geht der Arbeit aus dem Wege wie
der Teufel dem heiligen Kreuze (u)
й някой се бои /бяга от работа като дявол от
63

тамян (избягва/не обича да работи) (разг.)
•	jemand geht mit der Arbeit so um, als ob er
auf Eiern säße (u)
ö доде шавне, то мръкне (някой бавно се за¬
действа /заработва, муден е) (разг.)
и някой ходи като пет за четири (напълно
безхаберно / без да върши нещо) (разг.)
arbeiten
работя
•	Arbeite, als wolltest du ewig leben, und sei
fromm, als solltest du diese Stunde sterben.
Работи така, като че ли ще живееш сто го¬
дини, а живей така, като че ли ще умреш
утре.
•	Arbeite frisch, die gebratenen Tauben fallen
nicht auf den Tisch.
Нищо не пада (наготово от небето.
•	Arbeite frisch, die gebratenen Tauben fliegen
nicht selbst auf den Tisch.
-	Нищо не идва даром.
Нищо не пада (на)гатава от небето.
•	Arbeite in der Jugend, damit du zu zehren
hast im Alter.
-	Който лете лладнува, зиме гладува.
Който не сее на младост, няма да жъне на
старост.
-	Лете измекяр, зиме господар.
•	Arbeite, wenn du kannst, bekommst du auch
nicht, was du verdienst.
° Работи без плата, но не ходи без работа.
0 Залудо работи, залудо не стой.
•	Es ist bös' arbeiten und Wasser trinken.
° Гладна мечка хоро не играе.
•	Niemand arbeitet gern umsonst.
o Никой не обича да работи нахалост.
•	Wer arbeitet für's gemein, der arbeitet für
kein'n.
° Аз наша, ти ваша, а кой ще вари каша?
o Който работи за всички, не работи за ни¬
кого.
•	Wer arbeitet/schafft, hat keine Langeweile.
Залудо работи, залудо не стой.
Трудът пропъжда скуката.
Който работи, няма време да скучае.
•	Wer nicht arbeitet, begeht keinen Fehler.
Който не работи, той не греши.
•	Wer nicht arbeitet, soll auch nicht essen.
Който не работи, не бива /трябва да яде.
©Wer nicht arbeitet, soll wenigstens essen.
Който не работи, трябва поне да яде.
©Wer nicht arbeitet, soll wenigstens gut essen.
Който не роботи, трябва поне добре да
се храни.
•	Wer nicht arbeiten will, findet immer eine
Ausrede.
Боли я буля петата, та не може да преде.
° Който не иска да работи/го мързи, винаги
се измъква /си намира изв/иеи/е.
•	Wer nicht gern arbeitet, der hat bald ein'n
Feiertag gemacht.
! Който не ще да работи, той си търси моха-
бети.
Arbeiter (der)
работник
•	Ein schlechter Arbeiter kann kein gutes
Werkzeug finden.
- Вилата била крива, та очите му избила.
" За Мирча вила няма.
j Останала Трена без вретена.
•	Jeder Arbeiter ist seines Lohnes wert.
■ Какъвто работникът, такава и цената /
платата.
o Всяка работа / Всеки работник си заслу¬
жава цената.
•	Wie der Arbeiter, so die Arbeit.
o Какъвто майсторът, такъв и майстор¬
лъкът му.
•	Wie der Arbeiter, so der Lohn.
° Какъвто работникът, такава и платата.
64

Arbeiter (PI.)
работници
•	Zu viel Arbeiter richten wenig aus.
° Много баби, хилаво /хилаво дете.
Arbeitswut
престараване в работата
^Arbeitswut tut selten gut.
© Препалената работа не е здравословна.
© Препалено много^о) труд разболява.
ausruhen
почивам (си)
•	Wer viel ausruht, wird bald nichts zu beißen
haben.
° Който много поспива, той гладен походва.
ernten
жъна
•	Wer ernten will, der muss säen.
° Който иска да жъне, трябва да посее.
•	Wer ernten will, muss auch säen.
° Който иска да пожъне, трябва и да се пот¬
руди.
fegen
мета
•	Jeder fege vor seiner Tür!
° Всеки пред къщата си да мете.
= Всеки да си мете пред своята врата.
•	Jeder hat zu fegen vor seiner Tür.
•	Всеки да си мете пред своята врата.
geleiert
шляещ се
•	Besser geleiert als gefeiert.
' И малката работа е по-добра от голямо¬
то /празното шляене.
getan
направено, свършено
•	Frisch angefangen ist halb getan.
Започната на бистър охъл работа е на¬
половина свършена.
•	Leicht gesagt, schwer getan.
Лесно е да се каже, трудно е да се свърши/
направи.
° Едно е да го кажеш, друго е да го напра¬
виш.
•	Selbst getan ist bald/gut getan.
o Свърши с/ сам работата, че да си сигу¬
рен.
graben
копая
•	Wer will haben, der muss graben.
o Който йена да има, трябва да се (по)тру-
ди.
kehren
мета
•	Kehre zuerst vor deiner Türe!
° Първо помети пред собствената си врата!
Mache*
изработка, работа
•	Wie die Mache, so die Sache.
° Каквото месила, таквоз и измесено.
° Какъвто майсторът, такава и работата.
o Кахъвто майсторът, тахъв и майстор-
лъхът му.
•	jemanden in die Mache nehmen (u)
и оправям / шлифовам нкг. (уча го на добро
поведение / държание / добри маниери)
(разг.)
•	nur Mache sein (u)
й само ефект /реклама /театър е (разг.)
и не е нещо истинско / заблуда е (книж.)
machen
правя, върша
•	Erst mach dein Sach’, dann lach!
<> Първо си свърши работата, пък после се
радвай.
mahlen
меля
•	Wer zuerst kommt, mahlt zuerst.
° Кой превари, той печели.
° Който превари, той ще (на)товари.
65

Rast
почивка, отдих
•	(Ruh' und) Rast ist die halbe Mast.
От почивка се дебелее.
rasten
почивам си, отдъхвам
•	Rast ich, so rost ich, sagt der Schlüssel.
Почивам л/ си, ще ръждясам, казва / казал
ключът.
•	Was nicht rastet und nicht ruht, tut in die
Länge auch nicht gut.
Който не си почива, няма да издържи дъл¬
го.
•	Wer rastet, der rostet.
Който спи, не печели.
Ruhe
спокойствие
•	In der Ruhe liegt die Kraft.
Силен е този, който е спокоен.
ruhen
почивам
•	Wer ruhen will, muss zuvor arbeiten.
Който иска да почива, трябва първо да се
потруди.
säen
сея
•	Der eine sät, der andere erntet.
o Един сее, друг жъне.
•	Was du säst, das wirst du ernten.
° Каквото посееш, такова / това ще пожъ¬
неш.
•	Wer nicht sät, der kann nicht ernten.
° Който не посее, той няма и да пожъне.
° Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
•	Wer nicht sät, soll auch nicht ernten.
« Щом не си посял, не трябва и да жънеш.
•	Wer sät, der mäht.
° Който посее, той и жъне / ще мели.
•	Wer wenig sät, erntet wenig.
От едно зърно брашно се не смила.
С малко брашно - малка пита.
Säen (das)
сеене,сеитба
•	Man muss das Säen nicht unterlassen aus
Furcht vor den Tauben.
Който се страхува, той просо не сее.
Tat
дело, действие
•	Begangene Tat leidet keinen Rat.
- Свършеното не можеш вече върна назад.
•	Böse Tat bleibt nicht verborgen.
Злото се чува по-далеч от доброто.
•• Злото скрито не остава.
•	Böse Tat trägt böse Frucht.
c Всяко зло влачи по / след себе си и друго
зло.
'■ Отишъл с един дявол, върнал се със сто.
с Лошите дела зл/н/ раждат.
•	Ein Löffel voll Tat ist besser als ein Scheffel voll
Rat.
o По-добре малко дела от цял куп съвети.
•	Nach der Tat ist jeder klug.
° Като се прекатури колата, пътища много.
° След дъжд качулка.
•	Nach der Tat weiß jeder guten Rat.
° Като се прекатури колата, пътища много.
° След Коледа - коладе ле!
•	Vor der Tat kommt der Rat.
o Направи си план, преди да се захванеш с
нещо.
•	Wie die Tat, so der Lohn.
° Според работата и платата.
Taten
дела, действия
•	Gute Taten leuchten auch im Dunkeln.
o Добрите дела и в мрака светят.
66

•	Taten sprechen mehr als Worte.
o Делата казват / говорят повече от думи¬
те.
° Да оставим делата да говорят, думи не са
нужни / думите са излишни.
•	\No Taten sprechen, bedarf es keiner Worte.
o Щом делата говорят, думите са излиш¬
ни.
•	Zu geschehenen Taten ist nicht mehr zu raten.
° Като се прекатури колата, пътища много.
° След дъжд качулка.
Tätigkeit
дейност
•	Tätigkeit ist das Salz des Leben(s).
c Дейността / Работата / Трудът е солта
на живота.
treiben
действам, движа
•	Wie man's treibt, so geht's.
° Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
-	Както си постелеш, така ще легнеш.
tun
върша, правя
•	Erst tun, dann ruhn.
« Първо работата, после почивката.
•	Was immer du tust, bedenke die Folgen.
Каквото и да правиш, мисли за после.
•	Was man /einer gern tut, ist keine Arbeit.
-	Хобито не е работа.
•	Was man nicht gern tut, soll man zuerst tun.
Неприятната работа най-напред се вър¬
ши.
•	Wer nichts tut, tut Böses genug.
Който нищо не прави, прави достатъчно
зло.
•	Wer tut, was er kann, der tut genug.
Който върши това, което може, прави дос¬
татъчно.
•	Wer tut, was er will, tut oft, was er nicht soll.
o Който върши каквото иска, често прави
това, което не бива.
•	Wer viel kann, muss viel tun.
o Който много може, трябва много да вър¬
ши.
vollenden
завършвам, приключвам
•	Wer nicht vollendet, hat nichts getan.
° Който не довършва започнатото, той нищо
не прави /е направил.
vorgetan
предварително извършен
•	Vorgetan und nachgedacht hat manchen in
groß Leid gebracht.
o Доста са си изпатили, ако първо са дейст¬
вали, а после са мислили.
Werktag
работен ден
•	Dem Faulen Werktag ist immer morgen, sein
Ruhetag heute.
° За мързеливия работният ден е утре.
o Мързеливият все отлага работата за
утре.
wirken
действам, работя
•	Kraft, die nicht wirkt, erschlafft.
° Сила, която не действа, залинява.
Wirkung
въздействие, ефект
•	Keine Wirkung ohne Ursache.
■ Ако не духа вятър, гората не се люлее.
Няма нещо без нищо.
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Geschäftssachen / Knoten (der) / Last* /
Lohn / Wohltat
67

служебни дела / възел / товар, тежест *
/ заплата, възнаграждение / благодея¬
ние
Geschäftssachen
служебни дела
•	In Geschäftssachen hört die Freundschaft auf.
Служба не е дружба.
- Службата си е служба, дружбата - дружба.
Knoten {der)
възел
•	Wer keinen Knoten macht, macht den ersten
Stich vergebens.
Бързата работа, два пъти работа.
Last*
товар, тежест
•	Eine Last, die man gern trägt, fühlt man auf
den Schultern nicht.
■	От свой камък не боли.
•- Носиш л/ приятен товар, не те болят
раменете,
•	Eine Last, wohl gefasst, ist nur eine halbe Last.
c Добре хванат товар по-малко тежи.
•	Eigene Last wird nicht zu schwer.
° От свой камък не боли.
•	Erst die Last, dann die Rast.
° Първо работата, после почивката.
•	Es weiß keiner des anderen Last.
° Сит на гладен вяра не хваща.
■	Никой не знае какво тегло носи другият.
•	Je schwerer die Last, je leichter wirft man sie
ab.
o Колкото по-тежък е товарът, толкова
по-лесно е да го хвърлиш.
•	jemandem zur Last fallen (u)
и превръщам се в бреме за нкг. (дотежавам
му) (разг.)
•	jemandem etwas (А) zur Last legen (u)
и прехвърлям нкм. някакво бреме / товар
(отговорност) (разг.)
й прехвърлям нкм. вината / товара за нщ.
(отговорността) (разг.)
п натоварвам нкг. с вина / отговорност за
нщ. (книж.)
Lohn
заплата, възнаграждение
•	Guter Lohn macht die Arbeit leicht.
° Добра плата - лека работа.
•	Wie der Lohn, so die Arbeit.
-■ Каквато заплатата, такава и работата.
Wohltat
благодеяние
•	Wohltat annehmen ist Freiheit verkaufen.
o Пр/емането на благодеяния превръща
човеко в роб.
с Даровете заробват човека.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Tun (das)
действия, дела
•	jemandes Tun und Treiben (u)
И нечии действия и дела (разг.)
И нечия дейност (книж.)
ü Thematisch-semantisches Netz 8.
ARM / REICH
Й Тематично-семантична мрежа 8.
БЕДЕН / БОГАТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
arm*/Arme (derr/Arme (PI.J/Armen (die)
/Armut / reich / Reiche (der) / Reiche (PI.) /
Reichen (die)/reicher/Reichtum/Schatz
*еден* / бедният, беднякът / бедни
(хора), бедняци / бедните (хора), бед¬
няците / бедност / богат / богат/ят,
богаташът / богат/ (хора), богаташи
/ богат/те (хора), богаташите / по-бо-
68

гат / богатство / съкровище, богатс¬
тво
arm*
беден
•	Arm an Gelde, arm an Begierden.
° И ние знаем доброто, ама сме оскъдни в
среброто / н/ липсва среброто.
° Знам доброто, дай среброто.
•	Arm am Beutel, krank am Herzen.
o Празна кесия - готова треска.
° Безпарична треска го гази.
•	Arm ist nicht, wer wenig hat, sondern wer viel
bedarf.
° Скъперникът е най-сиромах.
° Сиромах е, ама си има парички.
° Болярин, а с качамак си гощава гостите.
° И ний бяхме сиромаси, ама поимвахме си
парици.
o Беден е не този, който /ма малко, а този,
който /ма нужда от много.
•	Arm sein ist eine Kunst, wer's kann.
° Сиромах е дяволът, че си няма надежда.
= И да си беден е изкуство за този, който го
може.
•	Arm sein ist keine Schande, noch Unehr.
° За нямане срам няма.
° За сиромашия никого не са обесили.
= Сиромашията не е грях.
•	Arm sein ist keine Schande, wenn man nur
Geld genug hat.
° Докле имам две овце, всеки ми вика добър
ден.
° Доде имаш, дотогава те познават.
o Да с/ беден не е срамно, стига пари да
/маш.
•	Arm und reich, der Tod macht alles gleich.
« Смъртта не гледа/п/та чий син си.
Един гроб е и за сиромаха, и за болярина.
•	Arm und reich ist dem Gott alles gleich.
<: Един гроб е и за сиромаха, и за болярина.
Пред Господ сиромахът / богатият са
равни.
•	Arm und reich sind selten gleich.
° Един се родил да сее, друг да пее.
° Боляринът на кон язди, а сиромахът ne¬
in ком ходи.
•	Arme Leute soll man nicht verachten.
° Бедността не е порок.
•	Es ist besser arm in / mit Ehren, denn reich
mit Schande(n).
° По-добре честна сиромашия, отколкото
безчестно богатство.
•	So arm ist kein Mann, dass er sich nicht
Tugend erwerben kann.
° Ако не можеш да си богат, кой ти пречи да
си прав / достоен?
•	arm wie eine Kirchenmaus sein (u)
й беден съм като църковна мишка (разг.)
и нищо си нямам / съвсем беден съм (книж.)
•	arm wie die Schnecke sein (u)
п живея като сврака без драка (разг.)
и ходя като сврака без полог (разг.)
И нищо си нямам / съвсем/много беден съм
(книж.)
Arme (der)
бедният, беднякът
•	Dem Armen fehlt Brot, dem Reichen Appetit.
o Дай на бедния хляб, а на богатия - апе¬
тит.
•	Dem Armen mangelt viel, dem Geizigen alles.
° Бедният се нуждае от много, стиснатият -
от всичко.
•	Dem Armen sieht / sitzt / steht jedes Kleid
wohl.
° Нова риза c нови кръпки кърпена.
° Сиромах три пъти се радва на дрехите си:
кога са нови, кога ги обърне и кога ги за-
кърпи.
° Научил се поп на прашен / пържен боб,
свърши се боб, отучи се поп.
69

•	Dem Armen wird immer das Ärgste zuteil.
Дето е тънко, там се къса.
Тоягата дето е тънка, там се троши.
Не ми стигна кахърът, та ме ритна и катъ¬
рът.
•	Der Arme isst, wenn er was hat, der Reiche -
wenn er will.
Богатите ядат, кога сколасат / сварят, си¬
ромасите - кога найдат / намерят.
•	Der Arme isst, wenn er was hat, der Reiche,
wenn er will, ist er auch satt.
Богатите ядат, кога сколасат / сварят, ако
и да са сити, сиромасите - кога найдат /
намерят.
•	Der Arme kann nicht, der Reiche will nicht.
Сиромахът-доде може, богатият- колкото
иска.
На богатия - волята, на сиромаха - неволя¬
та.
' Беднякът / Бедният не може, богаташът /
богатият не иска.
•	Der Arme muss den Reichen erhalten.
■ Да не бяха сиромасите, не щеше / нямаше
да има кой да работи.
г На богатия - волята, на сиромаха - неволя¬
та.
•	Der Arme schenkt ein, und der Reiche trinkt
den Wein.
° Един държи рогата, друг дои кравата.
° Един сее, друг жъне.
•	Der Arme schläft in Sicherheit.
° Гол се от обир не бои.
° Един гол хиляда злодеи го не събличат.
•	Verschämter Armer bekommt nichts.
° Срамежлив слепец/просяк, празна му тор¬
бичката.
в Was dem Armen die Hoffnung, ist dem Rei¬
chen das Erbe.
Q Каквото за бедняка е надеждата, такова
е за богатия наследството.
•	Wenn der Arme auf ein Pferd kommt, hält er
straffer als ein Herr.
Сиромахът, щом се замогне, никому не ще
да помогне.
Arme (PI.)
бедни (хора), бедняци
•	Arme haben die Kinder, Reiche die Rinder.
Ha сиромаха деца се раждат, а на богатия -
телци.
- У сиромаха деца, у болярина златни колца.
! Болярите телци водят, сиромасите деца въ¬
дят.
с Бедн/те имат деца, богат/те - доби¬
тък.
Сиромахът е богат с деца, а богатият с
доб/тък.
•	Arme haben Kinder, Reiche haben Rinder.
o Бедните имат деца, богат/те - доби¬
тък.
•	Arme schlafen sicher.
g Гол се от обир не бои.
Бедните спят по-спокойно.
•	Arme suchen keine Kuchen.
o Вчера боб, днес бобец.
0 Сиромах човек, и от глад сит.
о Сол и хляб - готов обяд.
Armen (die)
бедните (хора), бедняците
•	Der Armen Ehre ist mehr wert als der / des
Reichen Gold.
° Над къщата слама, ала над къщата слава.
° Честта е по-скъпа от парите.
o За бедните / бедняците честта е по-ценна
от парите.
•	Die Armen helfen alle, dass der Reiche nicht
falle.
° Да не бяха сиромасите, богатите и псетата
не ги ядват.
•	Die Armen helfen die Füchse fangen, damit
die Reichen in Pelzen prangen.
° Един се мъчи, друг се пъчи.
° Един се родил да сее, друг да пее.
70

•	Die Armen müssen geben, dass die Reichen
können leben.
° Сиромасите си горят свещите да смятат на
болярина парите.
•	Es ist besser, die Armen sitzen vor deiner Tür,
als du vor ihrer.
o По-добре да даваш, а не да искаш.
Armut
бедност
•	An der / die Armut will jeder den Schuh / die
Schuhe wischen.
° Сиромах ли е, натъпчи го в калта.
° Сиромах видиш ли, стъпи му на врата.
•	Armut braucht List.
° Сиромах човек - жив дявол.
•	Armut hat keine Scham /Schande.
o Гладният гол не е, че да го е срам.
о Гладен и патрикът хляб си открадва.
•	Armut ist aller Künste Meister.
-	Човек е в нужда досетлив.
-	Сиромах човек - жив дявол.
•	Armut ist die größte Plage.
r Сиромашията е и от болест по-лоша.
•	Armut ist ein schlimmer Gast.
'■ От нямане по-лошо няма.
•	Armut ist eine böse Krankheit.
•	Сиромашията е най-тежката болест.
•	Armut ist eine schwere Last und ehrlichen
Menschen Mut und Rast.
' Сиромах човек е научен на тегло.
Сиромашията не е играчка.
•	Armut ist für's Podagra gut.
•	Няма добро без лошо.
•	Armut ist kein Laster/keine Schande.
Бедността не е порок.
©Armut ist kein Laster, aber auch keine Tugend.
Бедността не е порок, но не е / доб¬
родетел.
©Armut ist keine Schande, aber ein leerer Sack
steht nicht gut aufrecht.
© Бедността не е порок, но празен чувал не
стои изправен.
©Armut ist keine Schande, Reichtum auch
nicht.
©Бедността не е порок, богатството
също.
•	Armut kann nichts verlieren.
° Който няма, не губи.
•	Armut lehrt Künste.
o Гладът на много работи е майстор.
° Гладът е по-голям майстор и от царя.
©Armut schändet nicht, aber sie drückt.
© Бедността не е срам за човека, но го по¬
тиска.
•	In der Armut lernt man Freunde kennen.
° Приятел в нужда се познава.
•	Wenn die Armut kommt ins Haus, fliegt die
Liebe zum Fenster hinaus.
° Влезе ли беднотията през вратата, любовта
излиза през комина.
•	Wer Armut ertragen kann, ist reich genug.
° Сиромах до шия, неволя до воля.
o Който се справя с бедността, той е дос¬
татъчно богат.
reich
богат
•	Bist du reich, hast du Freunde.
■■ Богат ли си, имаш и приятели.
•	Ehrlich macht reich, aber langsam geht's her.
От работа гърбат ставаш, а не богат.
©Lieber reich und gesund als arm und krank.
'■По-добре богат / здрав, отколкото бе¬
ден / болен.
•	Reich genug ist derjenige, der / welcher in
71

steter Gesundheit lebt.
Здравето е най-голямото богатство.
Здравето цена няма.
•	Reich im Sinn, arm in Beutel.
C много ум в главата, ама с празна торбич¬
ка.
•	Reich und faul sind gern beisammen.
Богатството / мързелът се обичат.
Много често богат/те са / мързел/в/.
©Reich und reich gesellt sich gern.
- Пари пр/ пар/отиват.
Reiche (der)
богатият, богаташът
•	Der Reiche stiehlt, und der Arme wird
gehängt.
Когато богатият краде, бесят бедн/я.
Reiche (PI.)
богати (хора), богаташи
•	Reiche essen, wenn sie wollen, Arme, wenn
sie etwas /was haben.
° Богатите ядат, кога сколасат, бедните /си¬
ромасите - кога намерят.
Reichen (die)
богатите (хора), богаташите
•	Die Reichen haben den Glauben in der Kiste.
•	Вярата на богатия е в парата.
•	Die Reichen wissen nicht, wie den Armen
zumute ist.
° Богат на беден вяра не хваща.
reicher
по-богат
•	Je reicher, je kärger^.
o Колкото по-богат, толкова по-стиснат.
Reichtum
богатство
•	Der ist reich, des Reichtum niemand weiß.
o Богат е този, ч/ето богатство никой не
познава.
•	Dicktun ist sein Reichtum, zwei Pfennig sein
Vermögen.
-	Голо, ама голямо.
' Ha гол тумбак чифте пищови.
Цървули няма, гайда иска.
•	Großer Reichtum, wenig Schlaf.
Голямо богатство - лош / неспокоен сън.
•	Jäher Reichtum währt nicht lange.
-	Богатството е като слана пред слънце.
Бързото забогатяване не трае дълго.
•	Rechten Reichtum stiehlt kein Dieb.
r Истинското богатство не може да се
открадне.
Schatz
съкровище, богатство
•	Je größer Schatz, je größer Sorge.
o Голям /мот - голем/ гр/ж/.
•	Verborgener Schatz liegt sicher.
° Скритото съкров/ще / /мане е на сигурно
място.
•	Vergrabener Schatz ist keinem nütz.
o Заровено имане не носи полза н/кому.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Armutszeugnis
свидетелство за бедност
•	etwas ist ein Armutszeugnis (u)
й нщ. е/представлява свидетелство за бед¬
ност /некадърност (книж.)
•	sich (D) ein Armutszeugnis ausstellen (u)
И сам доказвам неспособността / некадър-
ността си (убеждавам себе си и околните
в нея) (книж.)
72

ft Thematisch-semantisches Netz 9.
AUSBILDUNG / ERFAHRUNG
ft Тематично-семантична мрежа 9.
ОБРАЗОВАНИЕ, ОБУЧЕНИЕ / ОПИТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Ausbildung / Beispiel / Beispiele / Bildung
/ Erfahren (das} / Erfahrung / Erziehung /
Fehler (der) / Fehler (PI.) / Gebrechen (PI.) /
Neugier/Probieren (das)/Übung* / Versuch
/ Versuchen (das)
образование, обучение / пример / при¬
мери / образование / опит (жизнен) /
житейски опит / възпитание / грешка /
грешки / недъзи / любопитство / опит,
проба / упражнение* / опит / опитване,
пробване
Ausbildung
образование, обучение
•	Ausbildung verhindert Einbildung.
° Образованието отстранява / пречи на ви¬
сокомерието.
•	Je weniger Ausbildung, je mehr Einbildung.
° Да те пази господ от сляпо, що прогледне.
° Да пази господ сляпо да прогледа.
- Пази боже, сляпо да прогледа / прогледне.
Beispiel
пример
•	Böses Beispiel verdirbt gute Sitten.
c Лошият пример разваля добрите нрави.
г- Лошият пример заразява.
•	Ein gutes Beispiel ist der beste Lehrmeister.
Един добър пример е най-добрият учител.
Beispiele
примери
•	Böse / Schlechte Beispiele verderben gute
Sitten.
Лошите примери развалят добрите нрави.
Bildung
образование
е Bildung schützt vor Torheit nicht.
©Образованието не предпазва от оглупя¬
ване.
Erfahren (das)
опит (жизнен)
•	Erfahren kommt mit den Jahren.
° Опитът идва c годините.
Erfahrung
житейски опит
•	Durch Erfahrung wird man klug.
° Опитът на ум учи.
•	Erfahrung ist der beste Lehrmeister.
° Опитът е най-добрият учител.
•	Erfahrung ist ein langer Weg.
° Опитът се трупа дълго.
•	Erfahrung macht klug.
° Човек се учи от опита си.
° От опит се поумнява.
•	Erfahrung trügt nicht.
° Опитът не лъже.
Erziehung
възпитание
•	Erziehung ist Beispiel und Liebe, sonst nichts.
° Възпитанието е пример и любов, нищо
повече.
° Възпитанието е нищо друго освен личен
пример и любов).
Fehler (der)
грешка
•	Ein Fehler, den man erkennt, ist schon halb
gebessert.
•	Осъзнатата грешка е наполовина попра¬
вена.
•	Eines anderen Fehler ist ein guter Lehrer.
° Човек се учи от грешките на другите.
©Jeder Fehler erscheint unglaublich dumm,
wenn andere ihn begehen.
73

Всяка грешно изглежда невероятно глупа¬
ва, ако я направи друг, а не ти.
•	Jeder Fehler hat seine Ausrede.
За всяка грешка се намира извинение.
•	Wer nicht arbeitet, begeht auch keinen
Fehler.
Който не работи, той не греши.
Fehler (PI.)
грешки
•	An fremden Fehlern erkennt man die eigenen.
Осъзнавайки грешките на другите, човек
осъзнава и своите.
Човек се учи от грешките на другите.
•	Anderer Leute Fehler sind gute Lehrer.
Чуждите грешки са добри учители.
©Aus Fehlern wird man klug; unsere Herr¬
schenden machen aber keine Fehler.
- Човек се учи от грешките си, но нашите
управници не провят никакви грешки.
•	Eigene Fehler sieht man nicht.
Човек не вижда собствените си грешки.
©Fremde Fehler beurteilen wir wie Staatsan¬
wälte, die eigenen als Verteidiger.
-1 Чуждите грешки осъждаме като проку¬
рори, а собствените като защитници.
©Großer Leute Fehler sieht man weit.
©Грешките на големите / известните хора
отдалеч / надалеч се виждат.
©Politiker sind dazu da, um Fehler zu machen,
nicht, um aus ihnen zu lernen.
© Политиците са призвани да правят греш¬
ки, а не да се учат от тях.
Gebrechen (PI.)
недъзи
•	An fremden Gebrechen erkennt man die
eigenen Schwächen.
o Човек от чуждите грешки се учи.
Neugier
любопитство
•	Neugier treibt den Vogel in die Schlinge.
Любопитството вкарва птичката в клетката.
Probieren (das)
опит, проба
•	Probieren geht über Studieren.
Не питай старило, а патило.
Опитът учи (понякога) повече от книги¬
те.
Übung*
упражнение
•	Übung ist der beste Schulmeister.
•	Практиката е най-добрият учител.
•	Übung macht den Meister.
•	Повторението е майка на знанието.
° Никой научен не се ражда.
•	Übung tut mehr als aller Meister Lehr'.
Практиката учи повече от теорията.
Човек, доде не потроши, доде не разсипе,
може ли да се научи?
° От практиката човек учи повече, откол¬
кото от теорията.
•	aus der Übung kommen (u)
и загубвам / изгубвам формата си / излизам
от (добра) форма (разг.)
Versuch
опит
•	Versuch macht klug.
° Опитването не ще пари.
° Опитът учи.
Versuchen (das)
опитване, пробване
•	Versuchen schadet nicht.
° Опитването не ще пари.
° Да опиташ не е беда.
74

□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
beschlagen / Konzept
подкован, подготвен / концепция
beschlagen
подкован, подготвен
*	auf allen vieren beschlagen sein (u)
Д добре съм подкован (разг.)
Д подготвен съм много добре (книж.)
Konzept
концепция
*	Das passt mir nicht ins Konzept, (u)
Д Това не влиза / се вписва в плановете ми
(не ми пасва), (разг.)
*	jemanden aus dem Konzept bringen (u)
Д изкарвам нкг. от нерви {докарвам го до бяс
/вбесявам го) (разг.)
*	nicht ins Konzept passen (u)
д не пасвам/се вписвам в екипа (разг.)
•i Thematisch-semantisches Netz 10.
BERUFE / HANDWERK / HANDWERKER
и Тематично-семантична мрежа 10.
ПРОФЕСИИ / ЗАНАЯТ(И) / ЗАНАЯТЧИИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Arzt / Ärzte / Bauer / Bote (der) / Doktor /
Hebammen / Heger (der) / Hirt / Hirten /
Jäger (der) / Jäger (PI.) / Kaufmann / Koch
/ Köche / Krämer (der) / Meister (der)* /
Schmied/Schneider (der)*/Schuster (der)*
/ Seemann / Sekretärinnen / Töpfer (der) /
Wirtin
лекар / лекари / селянин / пратеник, ку¬
риер / доктор / акушерки / пазач, гор¬
ски (стражар) / овчар / овчари / ловец
/ ловци / търговец / готвач / готвачи
/ бакалин / майстор * / ковач / шивач * /
обущар* / моряк / секретарки / грънчар
/кръчмарка
Arzt
лекар
•	Arzt, hilf dir selber!
° Ако врачката познаваше, най-напред на
себе си би познала.
Ärzte
лекари
•	Zwei Ärzte - drei Meinungen.
o Двама доктори - три мнения.
Bauer
селянин
•	Bauer bleibt Bauer, koch' ihn süß oder sauer.
° Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.
° Вари го, печи го, все си е същият.
о Селянинът си остава селянин.
•	Den Bauern erkennt man an der Gabel, den
Advokaten am Schnabel.
o Селянинът по вилата се познава, адвока¬
тът по устата.
•	Hat der Bauer Geld, hat es die ganze Welt.
0 Богат ли е селянинът, богат е светът.
•	Hungriger Bauer ist halb toll.
c Гладна врана на зло грачи.
•	Was der Bauer nicht kennt, (das) frisst er
nicht.
> Непозната гозба селянинът не яде.
•	Wenn sich der Bauer nicht bückt, so ackert er
nicht gern.
’ Ако селянинът не се наведе, той не може
да оре.
•• Изправен гръб не оре.
Bote (der)
пратеник, куриер
•	Der beste Bote ist, wenn man selber geht.
r' Ha вълка му е дебел вратът, защото сам си
върши работата.
75

•	Gib dem Boten zwei Pfennig und geh selber.
- Дай на пратеника пара и иди сам.
•	Selbst ist der beste Bote.
Ha вълка му е дебел вратът, защото сам си
върши работата.
Doktor
доктор
•	Den Kopf halt kühl, die Füße warm, das macht
den besten Doktor arm.
•	Главата да ти е на хладно, краката да ти
са топли, това ще разори и най-добрия
доктор.
•	Was bringt den Doktor um sein Geld/Brot: a)
die Gesundheit, b) der Tod.
Какво лишава доктора от хонорар: а)
здравето, б) смъртта.
Hebammen
акушерки
•	Wenn alles gut ausgeht, so sind alle gute
Hebammen gewesen.
c Добър ли е краят, всички си приписват за¬
слуги за това.
•	Wo viele Hebammen sind, ist's ums Kind
geschehen.
0 Много баби, хилаво дете.
Heger (der)
пазач, горски (стражар)
•	Auf einen/ Nach dem Heger kommt ein Feger.
o Ha всеки пъдар и пакостник.
Hirt
овчар
•	Wie der Hirt, so die Herde.
o Какъвто овчарят, такова и стадото.
Hirten
овчари
•	Viele Hirten übel behütet.
° Много баби, хилаво дете.
•	Wenn sich die Hirten zanken, hat der Wolf
gewonnen.
" Двама се карат, третият печели.
Jäger (der)
ловец
•	Der beste Jäger kommt oft leer nach Hause.
Най-добрият ловец често се връща празен
вкъщи.
•	Es ist nicht jeder ein Jäger, der einen grünen
Rock trägt.
° Гегата не прави овчаря.
•	Kein Heger, kein Jäger.
o Няма пазач, няма и ловец.
Jäger (PI.)
ловци
•	Es sind nicht alle Jäger, die das Horn blasen.
° Гайдата не прави овчаря.
Kaufmann
търговец
•	Heute Kaufmann, morgen Bettelmann.
o Днес богат, утре беден.
•	Jeder Kaufmann lobt seine Ware.
° Всяка циганка своите вретена хвали.
° Всеки мечкар своята мечка хвали.
° Всеки търговец си хвали стоката.
Koch
готвач
•	Der Koch wird vom Gerüche satt.
o Ha готвача му стига миризмата.
•	Ein guter Koch ist ein guter Arzt.
o Добрият готвач е и добър лекар.
•	Es ist nicht jeder ein Koch, der ein lang Messer
trägt.
° Гегата не прави овчаря.
° Който носи нож, не е непременно готвач.
° Лъжицата не прави готвача.
Köche
готвачи
•	Es sind nicht alle Köche, die lange Messer
haben / tragen.
° Като съм чер, не съм циганин.
° Гегата не прави овчаря.
0 Не всички, които носят нож, са готвачи.
76

•	Viele Köche verderben den Brei.
° Много баби, хилаво дете.
° Дето пеят много петли, там скоро се съмну-
ва / съмва.
•	Viel Köche, viel Sinne.
o Колкото хора, толкова и акъли.
Krämer (der)
бакалин
•	Jeder Krämer lobt seinen Kram.
° Всеки бакалин хвали стоката си.
° Всяка циганка своите вретена хвали.
Meister (der)*
майстор
•	Alles hat seinen Meister.
° Всяко нещо си иска майстора.
° Всяка работа от майстора се бои.
•	Am Werke erkennt man den Meister.
° Майсторът по работата си личи.
° Майстора го работата показва.
•	Es ist kein besserer Meister als die Not.
° Неволята учи.
•	Es ist kein Meister geboren, sondern er muss
gemacht werden.
-	Никой не се ражда научен.
•	Es ist (noch) kein Meister vom Himmel
gefallen.
■ Никой не се ражда научен.
° Мечка се научава, та човек ли не може?
© Es ist noch kein Meister vom Himmel gefallen,
ohne sich dabei wehzutun.
Q Няма майстор, паднал от небето, който
да не се е ударил здравата.
•	Es wird keiner als Meister geboren.
-	Никой не се ражда научен.
•	Früh übt sich, wer (ein) Meister werden will.
Практиката прави майстора.
Отрано се учи, ако искаш майстор да
ставаш.
•	Jeder findet seinen Meister.
° Намерил си е майстора.
° Всеки си намира майстора.
•	Jeder ist Meister in seinem Handwerk.
° Всяко нещо си иска майстора.
° Всяка работа от майстора се бои.
° Всеки си знае работата.
•	Niemand wird Meister mit einem Sprung.
° Никой не се ражда научен.
° Майстор лесно се не става.
•	Wie der Meister, so das Werk.
° Какъвто майсторът, такава и работата.
° Каквото ръчица пипала, таквоз и гърбица
носила.
° Каквото месила, таквоз се измесило.
° Майстора го работата му показва.
° Какъвто Сава, такава му и слава.
•	(in jemandem) seinen Meister finden (u)
Д намирам си майстора (в лицето на нкг.) (ня¬
кой добре ме „оправя"/ слага на място)
(разг.)
Schmied
ковач
•	Ein schlechter Schmied, der die Funken fürch¬
tet.
o Който се бои от огън, не става ковач.
•	Jeder ist seines Glückes Schmied.
° Всеки е ковач на щастието си / собстве¬
ното си щастие.
Schneider (der)*
шивач
•	Der Schneider trägt zerrissene Kleider.
(’ Терзията със скъсани терлици ходи.
•	aus dem Schneider sein (u)
ö измъкнал съм се от трудностите (преодо¬
лял съм най-трудното) (разг.)
й имам над 30 бройки (при игра на карти)
(разг.)
и прехвърлил съм трийсетте / тридесет¬
те лазарника (навършил съм 30 г.) (разг.)
77

•	frieren wie ein Schneider (u)
и мръзна като куче (разг.)
й треперя като циганин / бера голям студ
(разг.)
и много ми е студено (книж.)
•	Schneider sein/werden (u)
п не съм взел нито/ни една бройка / нямам
30 бройки (при игра на карти) (разг.)
Schuster (der)*
обущар
•	Der Schuster hat / trägt (immer) die schlech¬
testen Schuhe.
Обущарят все със скъсани обуща ходи.
У грънчар ново гърне няма.
Терзията незакърпен ходи.
•	Des Schusters Weib und des Schmiedes Pferd
haben allezeit zerrissene Schuhe.
Жената на обущаря и конят на ковача са
най-неугледни в краката.
•	Schuster, bleib bei deinem Leisten!
Всяка жаба да си знае гьола.
Ако си булка, булото си гледай.
; Простирай се според чергата си.
•	auf Schusters Rappen (u)
й пешком / пеша (без превозно средство)
(разг.)
Seemann
моряк
•	Einen guten Seemann erkennt man im Sturm.
Добрият кормчия / капитан в буря се по¬
знава.
Sekretärinnen
секретарки
©Viele Sekretärinnen verderben den Chef.
5) Многото секретарки провалят шефа.
Töpfer (der)
грънчар
•	Jeder Töpfer lobt sein Geschirr.
- Всеки грънчар си хвали грънците.
Wirtin
кръчмарка
•	Eine schöne Wirtin verkauft auch saures Bier^.
Хубава кръчмарка и кисело вино продава.
•	Je schöner die Wirtin, je schwerer die Zeche.
Колкото по-хубава кръчмарката, толко¬
ва по-голяма сметката.
□ Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
а Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Fach / gewachsen / Handel / Handelschaft
/ Handwerk* / Handwerke / Jahrmarkt /
Maurerschweiß / vorgebaut / Werk/ Werke
специалност/дорасъл/търговия /тър¬
говия, сделка / занаят * / занаяти / пана¬
ир / тракане, шум / зидарска пот / пред¬
варително подготвен/построен / дело,
работа / дела
Fach
специалност
•	Bleibt ein jeder bei seinem Fach, fällt kein
Schneider vom Dach.
° Всяка жаба да си знае гьола.
gewachsen
дорасъл
•	Seiner Aufgabe muss man gewachsen sein.
° Човек трябва да е дораснал / дорасъл /
подготвен, за да си върши работата /
работата, която върши.
Handel
търговия
•	Am Handel erkennt man den Wandel.
c Кажи ми c кого търгуваш, да ти кажа кой /
какъв си.
° Човек се познава по делата.
•	Beim Handel wird nicht gebrudert.
° Приятелството е приятелство, но сиренето
е с пари.
° Дружбата си е дружба, но сиренето е с пари.
78

o В търговията няма побратими.
•	Handel ohne Verstand, Schaden vor der Hand.
o Който търгува без разум, губи.
•	Jeder Handel will einen Mann ganz haben.
° Търговията очи иска.
o Търговията всеотдайност иска.
Handelschaft
търговия, сделка
•	Handelschaft leidet keine Freundschaft.
° Братя сме, братя, ама кесиите ни не са сес¬
три.
° Брате, брате! Ама сиренето да се плати.
° Дружбата си е дружба, ама сиренцето е с
пари.
Handwerk*
занаят
•	Das Handwerk sinkt wohl, aber stinkt / stirbt
nicht.
c Занаятът запада, ама не пропада.
•	Ein Handwerk lässt seinen Meister nicht
verderben.
° Занаят къща храни.
■ Занаят не тегли глад.
•	Ein jeder redet von seinem Handwerk.
- Каквото баба знае, това си бае.
•	Ein schlechtes Handwerk, das seinen Meister
nicht ernährt.
•	Лош занаят е този, който не храни май¬
стора си.
•	Ein schmieriges Handwerk nährt auch.
" И мръсният занаят храни.
•	Grobes Handwerk macht grobe Finger.
Груб занаят - мазолести ръце.
•	Handwerk ernährt.
Занаят къща храни.
Занаят не тегли глад.
•	Handwerk hat goldenen Boden.
Занаятът струва злато.
o Занаятът е златна мина.
•	Handwerk nährt seinen Meister.
° Занаят къща храни.
° Занаят не тегли глад.
•	Seines Handwerks braucht sich niemand zu
schämen.
° Няма срамен занаят /срамна работа.
•	ein Handwerk treiben (u)
И занимавам се със / упражнявам занаят
(разг.)
и върша работа, за която имам квалифика¬
ция (книж.)
•	jemandem das Handwerk legen (u)
и спирам / слагам край на нечия престъпна
дейност /нечии машинации (разг.)
и забранявам на нкг. да упражнява (чужд) за¬
наят (книж.)
•	jemandem ins Handwerk pfuschen (u)
И бъркам / намесвам се в работата / зана¬
ята на нкг. (разг.)
И попречвам на нечии дела/нкм. (книж.)
•	sein Handwerk verstehen (u)
ö разбирам си от работата (върша я умело /
компетентно) (разг.)
Handwerke
занаяти
•	Viel(e) Handwerke verderben den Meister.
° Много занаяти погубват майстора.
•	Vierzehn Handwerke, fünfzehn Unglücke.
' Който захваща много работи, ни една не
свършва.
•	Wer viel(e) Handwerke kann, wird zuletzt
Bettelmann.
~ Майстор Хвате десет занаята знае: борина
цепи, катран вари, скрипци прави, трески
бере ...
•	Wer viel(e) Handwerke zugleich lernt, der
lernt selten eines wohl.
■' Изучи един занаят, ама за свят.
79

Който учи сто занаята, и един не изучава.
Jahrmarkt
панаир
•	Kein Jahrmarkt ohne Diebe, kein Mädchen
ohne Liebe.
Панаир без крадци не минава, момиче без
любов не остава.
Klappern (das)
тракане, шум
•	Klappern gehört zum Handwerk.
Занаятът е шумна работа.
•	Viel Klappern, aber wenig Mehl.
Много шум за нищо.
Maurerschweiß
зидарска пот
•	Maurerschweiß steht hoch im Preis.
Зидарска пот скъпо струва.
vorgebaut
предварително подготвен / построен
•	Vorgebaut ist gut gebaut.
q Отдалеко, да ти е леко.
Werk
дело, работа
•	Am Werke erkennt man den Meister.
° Майстора го работата му показва.
•	Das Werk lobt den Meister.
° Майстора го работата му показва.
Майсторът си личи по работата/делата.
•	Gut Werk will Weile haben.
o Добрата работа иска време.
•	Gutes Werk lobt sich selbst.
o Хубавата работа сама се хвали.
•	Wie das Werk, so der Lohn.
° Каквато работата, такава и платата.
o Всяка работа си заслужава цената.
Werke
Дела
•	An den Werken kann man's merken.
Човек се познава по делата.
•	Gute Werke haben keinen Namen.
Добрите дела са безименни.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
и Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bau / Dachdecker (der) / Kantonist / Laden¬
tisch /Schliff / Schneidersitz /Schnitzer (der)
/ taugen / Zimmermann
строеж / майстор по покриване на зда¬
ния / подлежащ на военна служба / тез¬
гях / шлифовка, политура / седяща поза
(по турски) / езикова грешка / струвам,
бива ме / дърводелец
Bau
строеж
•	vom Bau sein (u)
И посветен съм (разг.)
и специалист/познавач съм (книж.)
Dachdecker (der)
майстор по покриване на здания
•	etwas (А) halten wie ein Dachdecker (u)
и не издавам нщ. (пазя го в строга тайна)
(книж.)
Kantonist
подлежащ на военна служба
•	ein unsicherer Kantonist sein (u)
и да му нямаш вяра / вятър го вее (разг.)
ö несигурен/нестабилен човек съм (книж.)
Ladentisch
тезгях
•	etwas (А) unter dem Ladentisch verkaufen (u,
Händlerspr.)
й продавам нещо под тезгяха/масата / на
черно (разг.-търг.)
И върша незаконна търговия (книж.)
80

Schliff
шлифовка, политура
•	etwas (D) den letzten Schliff geben (u)
и изпилвам нещата докрай (завършвам ги
до последната подробност / в детайли)
(разг.)
Schneidersitz
седяща поза (по турски)
•	im Schneidersitz sitzen (u)
и седнал съм/седя (в поза) по турски (книж.)
Schnitzer (der)
езикова грешка
•	einen Schnitzer machen (u)
и правя (езикова) грешка (лапсус) (книж.)
taugen
струвам, бива ме
•	weder zum Sieden noch zum Braten taugen
(u)
и не ставам за нищо (за нищо не ме бива /
непълноценен съм) (разг.)
Zimmermann
дърводелец
•	jemandem zeigen, wo der Zimmermann das
Loch gelassen hat (u)
д изхвърлям нкг. през вратата (изгонвам го)
(разг.)
Л Thematisch-semantisches Netz 11.
BETRUG / LÜGE / WAHRHEIT
Л Тематично-семантична мрежа 11.
ИЗМАМА / ЛЪЖА / ИСТИНА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Betrug / betrügen / Betrüger (der) / Dieb /
Diebe / List / Lüge / Lügen (PI.) / lügen* /
Lügen (das) / Lügner (der) / Lügner (PI.) /
Schalk/ Schelm * /Schwören (das) / Schwüre
/ verhehlen / ^r^erc^t./ Vierräter (der) / wahr/
Wahrheit
измама / измамвам, мамя / измамник /
крадец/ крадци/ хитрост / лъжа / лъжи
/ лъжа * / лъжене / лъжец / лъжци / хи¬
трец, измамник/шмекер*/клетва, об-
ричане / клетви / прикривам, скривам /
предателство / предател / истински /
истина
Betrug
измама
•	Betrug ist selten klug.
° Ha лъжата краката са къси.
•	Betrug und List haben kurze Flügel.
° Ha лъжата краката са къси.
•	Der erste Betrug ist ärger als der letzte.
o Първата измама боли повече от послед¬
ната.
•	Ein Betrug winkt dem anderen.
o Една лъжа влече друга.
o Измамата сама не ходи.
betrügen
измамвам, мамя
•	Wer betrügen will, pfeift süß.
o Който мами, мед му капе от устата.
•	Wer betrügen will, spinnt feine Fäden.
o Който иска да мами, фино пипа.
Betrüger (der)
измамник
•	Der Betrüger wird oft der Betrogene.
° Хитрата сврака c двата крака (в капана).
Dieb
крадец
•	Der ist kein Dieb, der einen Dieb auszeucht /
auszieht.
Халваджия за бозаджия.
•	Ein Dieb baut dem anderen keinen Galgen.
° Гарван гарвану око не вади.
•	Kein größerer Dieb als der Schlaf: Er raubt uns
das halbe Leben.
o Какъв по-голям крадец от съня - отнема
ни половината живот.
81

•	Offene Tür lockt den Dieb.
Отворената врата кани/моми крадеца.
•	Wenn der Wächter nicht wacht, wacht der
Dieb.
Когато пазачът не бди, действа крадецът.
•	Wer einmal stiehlt, bleibt allzeit / immer ein
Dieb
Който открадне игла, той ще открадне и
хазна.
•	Wer einmal stiehlt, heißt allzeit ein Dieb.
Който веднъж открадне, цял живот го смя¬
тат за крадец.
Откраднеш ли веднъж, за вечни времена
те имат за крадец.
•	Wo alle stehlen, ist es schwer, einen Dieb zu
fangen.
Там, където всички крадат, е трудно да се
хване крадецът.
Diebe
крадци
•	Die kleinen Diebe hängt man, die großen lässt
man laufen.
° Законът е като паяжина: осата я разкъсва,
мухата се оплита в нея.
Не бесят обирджиите, а джебчиите.
•	Die sind die ärgsten Diebe, die man im Haus
hat,
° От домашен хайдутин мъчно мож се увар-
ди.
Домашен крадец - най-опасен.
List
хитрост
•	List geht über Gewalt.
o Сила се c хитрост побеждава.
•	List muss man mit List vertreiben.
o Хитрост хитрост прехитря.
Lüge
лъжа
•	Auf eine große Lüge gehört eine große
Ohrfeige.
Който лъже - на въже; който не - на две.
•	Besser eine Lüge, die heilt, als eine Wahrheit,
die verwundet.
Понякога и лъжата си има място.
•	Die Lüge hat einen langen Schwanz.
Опашата лъжа.
Лъжата е с дълга опашка.
© Die Lüge hat kurze Beine, die Wahrheit jedoch
nackte.
- ■ Ha лъжата краката са къси, а на истина¬
та - боси.
® Die Lüge hat kurze Beine, rennt aber schneller
als die Wahrheit.
Q’ Ha лъжата краката са къси, но тя тича
по-бързо от истината.
•	Die Lüge hat kurze Füße und kurze Flügel.
o Ha лъжата краката са къси.
•	Die Lüge ist der Schild des Feigen.
o Лъжата е предпазният щит на страхли¬
веца.
•	Die Lüge ist schnell, aber die Wahrheit ent¬
läuft ihr wohl.
0 Лъжата е дебела, ама кратка, правдицата е
тънка, ама и дебела.
•	Die Lüge mag noch so geschwind sein, die
Wahrheit holt sie ein.
° Лъжата върви напред, истината подир нея.
° Лъжата върви по-напред, но далеч не оти¬
ва.
•	Eine Lüge macht die ganze Wahrheit verdäch¬
tig.
o Една-единствена лъжа прави цялата ис¬
тина подозрителна.
•	Eine Lüge reicht der anderen die Hand.
° Една лъжа води друга.
•	Eine Lüge schleppt zehn andere nach sich.
° Една лъжа води десет нови лъжи след себе
си.
82

•	Lüge ist die erste Staffel zum Galgen.
° Лъжата е първата стъпка към бесилото.
•	Lüge und Wahrheit sind oft Nachbarn.
° Лъжата и истината често са съседи.
•	Lüge vergeht, Wahrheit besteht.
° Лъжата (от)минава, истината остава.
•	Man sagt ebenso bald eine große Lüge und
eine kleine.
o И голяма, и малка лъжа еднакво бързо се
изричат.
•	Wenn die Lüge kalt wird, so stinkt sie.
o Когато лъжата отлежи, почва да вони.
•	Wenn man anderen eine Lüge anheftet, hat
man sich selber schon zehnmal belogen.
° Лъжецът сам себе си лъже.
Lügen (PI.)
лъжи
•	Lügen bezahlen keinen Zoll.
o Лъжата мито не плаща.
•	Lügen haben kurze Beine.
° Ha лъжата краката са къси.
©Lügen haben kurze, aber ausdauernde Beine.
© Лъжата има къси, но издръжливи крака.
©Lügen haben kurze Beine, aber eine sehr
kräftige Stimme.
© Ha лъжата краката са къси, но гласът й е
много силен.
©Lügen haben kurze Beine, aber fällt das in
unserer Dackelgesellschaft auf?
-Ha лъжата краката са къси, но нима
това се забелязва / бие на очи е нашето
общество от дакели?
©Lügen haben kurze Beine, aber Rückenwind.
Ha лъжата краката са къси, но затова
пък я духа / има попътен вятър.
©Lügen haben kurze Beine. Ja, am liebsten
kriechen sie.
© Ha лъжата краката са къси, затова тя
предпочита да пълзи.
•	Lügen sind des Teufels Wahrheiten.
° Лъжите са истините на дявола.
lügen*
лъжа
•	Aus der Fern' lügt man gern.
° Отдалеко се лъже леко.
o Отдалече се лъже по-лесно.
o Хубаво се лъже отдалече.
•	Der hat gut lügen, der von weit her ist.
o Най-добре лъже онзи, който идва отдале¬
че.
•	Einer lügt, und der andere sagt nicht die
Wahrheit.
° Той не лъже, ама и право не казва.
° Единият лъже, а другият не казва истината.
•	Es ist nirgends besser lügen als weit her.
o Най-добре се лъже отдалече.
•	In der Nähe ist gut schießen, in der Ferne gut
lügen.
o Добре се стреля наблизо, добре се лъже
надалече.
•	Lügen lernt man ohne Buch.
° Човек се учи да лъже без книга.
•	Von fern lügt man gern.
° Ожени ме, мамо, надалеко, да се хваля.
" Отдалеко се лъже леко.
©Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht, aber
man wählt ihn trotzdem.
' Който излъже веднъж, не му вярват вто¬
ри път, но защо ли пак гласуват за него?
•	Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht, und
wenn er auch die Wahrheit spricht.
- Ако излъжеш един път, не ти вярват до
века.
5 Лъжливият и право да казва, не го вярват.
■ Който веднаж излъже, дваж му вяра не хва¬
щат.
83

•	Wer gern lügt, der stiehlt auch gern.
Който обича да лъже, обича и да краде.
Покажи ми лъжеца, да ти кажа крадеца.
•	das Blau(e) von Himmel herunterlügen (u)
й c устата си птички ловя / с езика си звезди
снемам/свалям (разг.)
И много лъжа (книж.)
•	lügen, dass sich die Balken biegen (u)
й лъжа, та се късам /без да ми мигне окото
(разг.)
й изричам много лъжи / лъжа колкото мога
(книж.)
•	lügen wie ein Bürgermeister (u)
п лъжа като дърт циганин (разг.)
й лъжа безсрамно и убедително (книж.)
Lügen(das)
лъжене
•	Lügen und Stehlen gehen miteinander.
- Който обича да лъже, обича и да краде.
Покажи ми лъжеца, да ти кажа крадеца.
•	Wer anfängt mit Lügen, der hört auf mit
Betrügen.
° Започнеш ли c лъжа, ще свършиш с изма¬
ма.
Lügner (der)
лъжец
•	Der Lügner muss ein gutes Gedächtnis haben.
° Лъжата скоро на мегдан излиза.
0 Лъжецът първата година се радва на лъжи¬
те си.
o Лъжецът трябва да има добра памет.
•	Ein Lügner hat bald ausgedient.
° Ha лъжата краката са къси.
° Който веднъж излъже, не го вярват втори
път и право да каже.
Lügner (PI.)
лъжци
•	Kleine Lügner, große Diebe.
° Малък лъжец, голям крадец.
Schalk
хитрец, измамник
•	Je ärger der Schalk, je größer das Glück.
' Роди ме мамо c късмет, па ме хвърли на
смет.
° На хитреца му работи късметът.
•	Kein Schalk so groß, es gibt einen größeren.
o Всеки си намира майстора.
Schelm*
шмекер
•	Ein Schelm betrügt den anderen.
•	Това се вика майстор, хайдук хайдука да
краде.
•	Salb' den Schelm, so sticht er, stich ihn, so
salbt er.
c Мазниш ли се на подлеца, той хапе, хапеш
ли го, той се мазни.
•	jemandem sitzt der Schelm / Schalk im
Nacken (u)
и някой е дяволит човек/голям хитрец/дя-
вол (разг.)
Schwören (das)
клетва, обричане
•	Schwören ist ehrlich, Halten beschwerlich.
° Вречеш ли се, стой си на думата; не си ли се
врекъл, не давай дума.
Schwüre
клетви
•	Hohe Schwüre haben die Lüge vor der Türe.
n Чуеш ли някой да се кълне, чакай /очаквай
да те излъже.
•	Hörst du Schwüre, so steht die Lüge vor der
Türe.
° Чуеш ли някой да се кълне, чакай/очаквай
да те излъже.
verhehlen
прикривам, скривам
•	Finden und verhehlen ist so gut wie stehlen.
o Да намериш и да скриеш е все едно да от¬
краднеш.
84

Verrat
предателство
•	Den Verrat liebt man, den Verräter hasst man.
o Предателството ценят, предателя пре¬
зират.
•	Der Verrat fällt auf den Verräter.
o Предателството е бумеранг - връща се
на предателя.
•	Vor Verrat ist keiner sicher.
o Срещу предателство няма застраховка.
Verräter (der)
предател
•	Der Verräter schläft nicht.
o Предателят сън не знае.
wahr
истински
•	Es ist nicht alles wahr, was die Leute reden.
o Не всичко, което хората казват, е исти¬
на.
•	Sprich, was wahr ist, trink, was klar ist, iss,
was gar ist.
° Винаги казвай истината.
•	Sprichwort, wahr Wort.
® Поговорката - чиста истина.
° В поговорката има много истина / мъд¬
рост.
Wahrheit
истина
•	Alles vergeht, Wahrheit besteht.
c Всичко преминава, истината остава.
•	Die Wahrheit hat ein schönes Gesicht, aber
zerrissene Kleider.
■' Истината е c красиво лице, но е облечена
в дрипи.
•	Die Wahrheit ist der beste Advokat.
Истината е най-добрият адвокат.
•	Die Wahrheit ist der Welt leid.
■	Истината боде.
■	• Правдата очи вади.
•	Die Wahrheit ist des Weins, der Kinder und
der Narren.
° От луд и от пиян чуваш правото.
° На детето - каквото му е на сърцето.
o Само лудите, пияните и децата казват
истината.
•	Die Wahrheit ist eine Speise, die niemand(em)
schmeckt.
° Правото в очи боде.
° Истината боде.
o Истината невинаги е приятна.
•	Die Wahrheit ist kein Liebeskuss, man macht
damit sich nur Verdruss.
° Правото в очи боде.
° Истината боде.
•	Die Wahrheit ist wie das Öl, sie schwimmt
nach oben.
° Истината винаги излиза на бял свят/мег¬
дан.
o Има видовден.
•	Die Wahrheit leidet wohl Not, aber nie den
Tod.
° Макар и трудно, истината възтържествува.
•	Die Wahrheit liegt in der Mitte.
° Истината е някъде по средата.
•	Die Wahrheit richtet sich nicht nach uns, wir
müssen uns nach ihr richten.
o Трябва винаги да се съобразяваме с исти¬
ната.
•	Die Wahrheit zu sagen ist nützlich dem, der
hört, und schädlich dem, der spricht.
° Казвай правото, да останеш без приятели.
•	Man kann die Wahrheit drücken, aber nie
erdrücken.
° Правда се гази, но не се прегазва.
•	Mit der Wahrheit kommt man am weitesten.
° C истината най-далеч се стига.
•	Mit Wahrheit kommt man durch.
0 Истината море преплува.
85

•	Wahrheit altert wohl, aber sie stirbt nicht.
Истината остарява, но не умира.
•	Wahrheit besteht, Lügen vergeht.
Истината остава, лъжата преминава.
•	Wahrheit geht über alles.
Правдата е вечна.
•	Wahrheit ist der Zeit Tochter.
Истината е дъщеря на времето.
•	Wahrheit ist die beste Waffe.
Истината е най-доброто оръжие.
•	Wahrheit kann man nicht kaufen.
Истина не се купува.
•	Wahrheit lässt sich nicht verbergen.
Истината не може да се скрие.
•	Wer die Wahrheit sagt, dem schlägt man die
Geige an den Kopf.
; Който каже истината, го отнася.
•	Wer die Wahrheit wollte begraben, müsste
viele Schaufeln haben.
Който се опита истината да погребе, ще
му трябват много лопати.
•	Wo die Wahrheit einkehrt, kann die Lüge
nicht bleiben.
° Истината и лъжата не могат да съжителст¬
ват под един покрив.
o Където се появи истината, лъжата не
може да остане.
•	Zwischen Wahrheit und Lüge ist ein schmaler
Pfad.
o От истината до лъжата има само една
крачка.
□ Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
а Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
drohen / Geheimnis / Gelegenheit* / Gerücht
/gesponnen /Hehler (der) / Wunder (das)*
заплашвам / тайна / възможност, сго¬
ден случай * / слух / скроен, изплетен /
укривател / чудо *
drohen
заплашвам
•	Wer droht, warnt.
Който заплашва, вече предупреждава.
•	Wer lange droht, macht dich nicht tot.
ö Който се кани, не пали.
-	Който заплашва, не посяга.
Geheimnis
тайна
•	Ein Geheimnis juckt auf der Zunge.
•	Сърби ме езикът да го кажа.
•	Wenn ein Geheimnis wissen zwei, so ist es
bald gemein Geschrei.
° Само той да знае и цялото село.
-	Знаят ли го двама - обществена тайна е.
•	Wer ein Geheimnis weiß, der gebe es nicht
preis.
0 Знаещият една тайна я пази ревниво.
•	Zum Geheimnis ist einer zu wenig und drei zu
viel.
° Да го знаем аз, ти, моят брат и целият град.
o Един е малко, а трима са много, щом тай¬
на трябва да се пози.
Gelegenheit*
възможност, сгоден случай
•	Gelegenheit macht Diebe.
o Краде този, който има възможност.
o Случаят прави крадеца.
•	Gelegenheit macht Liebe.
o Прави любов този, който има възмож¬
ност.
о Любовта възниква при сгоден случай.
•	Gute Gelegenheit kommt nicht alle Tage.
o Добра възможност / Добър случай не се
удава всеки ден.
86

•	Wenn man keine Gelegenheit hat, muss man
eine machen.
° Нямаш ли възможност, трябва да си съз¬
дадеш такава.
•	die Gelegenheit beim Schopf(e) ergreifen /
packen (u)
и използвам / издебвам случая (разг.)
й вкопчвам се в отдалата (ми) се възможност
(разг.)
й използвам максимално/ оптимално отда¬
лата (ми) се възможност (книж.)
Gerücht
слух
•	Das Gerücht ist immer größer als die Wahrheit.
c Във всеки слух има от крилце перце.
° Във всеки слух има частица истина.
° Слухът е раздута истина.
•	Jedem Gerücht liegt etwas Wahres zugrunde.
° Във всеки слух има от крилце перце.
gesponnen
скроен,изплетен
•	Es ist nichts so fein gesponnen, es kommt
doch (endlich) an die Sonnen.
- Всяка измама все някога /един ден излиза
наяве.
•	Няма скрито - покрито.
Всичко излиза наяве.
Hehler (der)
укривател
•	Der Hehler ist so gut wie der Stehler.
Който крие крадеца, е същият като него.
•	Der Hehler ist schlimmer als der Stehler.
Който крие крадеца, е по-лош и от него.
•	Der Hehler macht den Stehler.
Укривателят прави крадеца / помага на
крадеца.
•	Wenn nicht wäre der Hehler, so wäre auch
nicht der Stehler.
Да нямаше укриватели, и крадци нямаше
да има.
Wunder (das)*
чудо
•	Ein Wunder währt nicht länger als neun Tage.
° Всяко чудо за три дни.
•	Du wirst (noch) dein blaues Wunder (an/mit
ihm) erleben! (u)
й Ще видиш и патиш (с него)! (разг.)
й Неприятно ще си изненадан/сюрпризиран
(от него), (книж.)
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Gelackmeierte (der) / Petze / Räuberhöhle /
Schliche / Schnippchen (das) / unmöglich /
Unwesen / wahrhaben / Zauber (der)
измамен, будала / доносник, предател /
разбойническа дупка / трикове, хитрини
/ щракане с пръсти / невъзможен, невъз¬
можно / поразии, безчинства / приемам,
признавам нщ./магия
Gelackmeierte (der)
измамен, будала
•	der Gelackmeierte sein (u)
й оставам с пръст в уста (извозеният/преца-
каният / будалата съм аз) (разг.)
й измамен съм (книж.)
Petze
доносник, предател
•	eine alte Petze sein (u)
й стар доносник / предател съм (и снасям
информация) (разг.)
Räuberhöhle
разбойническа дупка
•	wie in einer Räuberhöhle aussehen (u)
й всичко е вили на могили (разхвърляно/на-
опаки) (разг.)
Schliche
трикове,хитрини
•	alle Schliche kennen (u)
й зная всички трикове/хватки (разг.)
87

•	jemandem au/die Schliche kommen (u)
д разкривам нечии спатии (похвати/дейст-
вия) (разг.)
Schnippchen (das)
щракане с пръсти
•	jemandem ein Schnippchen schlagen (u)
Д погаждам / скроявам нкм. номер (попреч-
вам на плановете му) (разг.)
unmöglich
невъзможен, невъзможно
•	sich (А)/jemanden unmöglich machen (u)
Д излагам се/нкг. (разг.)
Д компрометирам се/нкг. (книж.)
Unwesen
поразии,безчинства
•	sein Unwesen treiben (u)
и правя поразии /бели (разг.)
wahrhaben
приемам, признавам нщ.
•	etwas (А) nicht wahrhaben wollen (u)
д не искам да повярвам в нщ. (книж.)
Д не приемам фактите/реалността (книж.)
Zauber (der)
магия
•	den Zauber bannen/lösen (u)
Д развалям магията (книж.)
•	Den Zauber kennen wir! (u)
Д Знаем ги ние тия номера / шашми / фоку¬
си) (разг.)
Д Всички тези трикове са ни известни! (книж.)
•	der Zauber des Geldes (и)
Д магическата сила / магията на парите
(разг.)
•	etwas ist (ein) fauler Zauber (u)
Д нщ. е шашма / шарлатания / чисто мо-
шеничество/чиста проба измама (пълна
заблуда е) (разг.)
•	Mach doch keinen Zauber! (u)
Д Остави номерата/фокусите/шашмите)
(разг.)
д Остави тези трикове! (книж.)
•	wie von Zauber gebannt sein (u)
Д като омагьосан съм (от красотата / при
вида на нщ. /нкг.) (разг.)
•	Zauber ausüben / treiben (u)
Д занимавам се с магии / магьосничество
(книж.)
Д правя магии / упражнявам магьоснически
практики (книж.)
н Thematisch-semantisches Netz 12.
BEWEGUNG
К Тематично-семантична мрежа 12.
ДВИЖЕНИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Fall / fallen / Fallen (das) / Fallende (der)
/ hinfallen / kriechen / Lauf / Laufen (das)
/ mitgegangen / regen (sich) / Schritt* /
Schritte / springen * / Sprung * / Sprünge* /
steigen/Stolpern (das) / Trab * / überholen /
umkehren / vorwärts / wandern
случай / падам / падане / падащият (чо¬
век) / падам / пълзя / ходене, вървеж /
тичане / вървящ заедно с нкг. / движа
се / стъпка * / стъпки / скачам * / скок * /
скокове*/изкачвам, качвам се/препъва-
не / тръс* / задминавам / връщам се об¬
ратно / напред / пътешествам, стран¬
ствам
Fall
случай
•	Ein Fall macht keine Regel.
° Изключението не е правило.
fallen
падам
•	Es fällt nicht alles, was wackelt.
° Не всичко, което се клати, пада.
88

Fallen (das)
падане
•	Durch Fallen lernt man gehen.
° Докле детето не падне, не може да се нау¬
чи да ходи.
•	Fallen ist keine Schande, aber das Liegen¬
bleiben.
° Не е срамно да паднеш, срамно е да не ис¬
каш да се изправиш.
Fallende (der)
падащият (човек)
•	Den Fallenden darf man nicht stoßen.
° Ha умряло куче нож (не) вади.
° Не бий падналия!
hinfallen
падам
©Wenn du hinfällst, dann heb doch etwas.
©Ако паднеш, то поне вдигни нещо от зе¬
мята.
kriechen
пълзя
©Wer kriecht, stolpert nicht.
© Който пълзи, не се препъва.
Lauf
ходене,вървеж
•	Früh auf, gut Lauf.
° Рано пиле рано пее.
Laufen (das)
тичане
•	Was hilft das Laufen, wenn man nicht auf
dem rechten Weg ist.
° Каква полза от тичането, щом не тичаш
натам, накъдето трябва.
° Каква полза от тичането, като не си на
прав път / в правилната посока.
mitgegangen
вървящ заедно с нкг.
•	Mitgegangen, mitgefangen, mitgehangen.
° С какъвто се събереш, такъв и ставаш.
- Хванеш ли се на хорото, пускане няма.
с Дала баба грош да се хване на хорото, дала
два да се откъсне, не я пущат.
° Покрай сухото гори и суровото.
regen (sich)
движа се
©Sich regen bringt Muskelkater.
©Движението предизвиква мускулна трес¬
ка.
•	Sich regen bringt Segen.
° Движението е здраве.
Schritt*
стъпка
•	Der erste Schritt ist (immer) der schwerste.
° Всяко начало е трудно.
° Първата крачка/стъпка е най-трудна (та).
•	Der größte Schritt ist aus der Tür.
° Първата стъпка е най-мъч на / трудна.
° Най-голяма е стъпката / крачката от вра¬
тата навън.
•	Der schwerste Schritt ist über die Schwelle.
° Най-трудната крачка е крачката през
прага.
•	Schritt für Schritt kommt man weit.
° Стъпка по стъпка планина се прехвърля /
преваля.
° Който бавно ходи, далече стига.
•	auf Schritt und Tritt (beobachten, verfolgen)
(u)
и на всяка крачка / под път и над път / нався¬
къде (наблюдавам, преследвам) (разг.)
•	Schritt für Schritt (etwas (A) erreichen) (u)
И стъпка по стъпка / крачка след крачка / по¬
степенно (постигам нщ.) (разг.)
•	Schritt halten (u)
й вървя в крак (разг.)
й не изоставам (книж.)
Schritte
стъпки
•	Des Vaters Schritte sind des Sohnes Tritte.
° Бащина поука - синова сполука.
° Синът върви по стъпките но баща си.
89

•	Lange Schritte machen den Weg kürzer.
Широките/Дългите крачки скъсяват пьтя.
springen*
скачам
•	Erst spring, dann sing.
Преди да си скочил, не викай ,,хоп".
•	etwas (А) springen lassen (u)
и почерлвам / черпя компанията по едно
(питие) (разг.)
Sprung*
скок
•	Zu einem großen Sprunge gehört Anlauf.
За до направиш голям скок, трябва да се
засилиш.
•	au/dem Sprung sein/stehen zu ... (u)
й тъкмо ще правя / готвя се (да правя нщ.)
(книж.)
•	auf einen Sprung vorbeikommen / jemanden
besuchen (u)
ö отбивам се/отскачам при нкг. (разг.)
й посещавам нкг. за малко/кратко (книж.)
•	(nur) au/einen Sprung kommen (u)
й отбивам се (само) за минутка (за малко)
(разг.)
й изненадващо бързо се издигам в служеб¬
ната йерархия (книж.)
•	bis... ist es nur ein Sprung (u)
и само на крачка е до ... (разг.)
й до ... не е далечч/е съвсем близо (книж.)
•	einen großen Sprung machen (u)
й правя голям скок (в кариерата / служба¬
та) (разг.)
и бързо се издигам /напредвам (разг.)
й правя бърза кариера (книж.)
•	einen Sprung haben (das Glas/der Teller) (u)
и има пукнатина (чашата/чинията е спука¬
на) (книж.)
•	einen Sprung in der Schüssel haben (u)
и нещо не съм наред с главата / побъркан
съм (разг.)
й умът ми не е в ред (книж,)
•	einen Sprung nach Hause machen (u)
и отскачам/отбивам се за малко до вкъщи
(разг.)
Sprünge*
скокове
•	Schnelle Sprünge geraten selten.
Бързата работа срам за майстора.
•	hinter jemandes Sprünge kommen (u)
й узнавам спатиите / тайните ходове на
нкг. (тайните му действия) (разг.)
й попадам на нечии следи (откривам го)
(разг.)
•	jemandem ou/die Sprünge helfen (u)
й подпомагам / поощрявам нкг. (обяснявай¬
ки /разяснявайки му нщ.) (книж.)
•	keine großen Sprünge machen (können) (u)
й не мога много (неща) да си позволявам в
материално отношение (книж.)
й разполагам с ограничени финансови сред¬
ства / имам малко пари (книж.)
•	mit etwas (D) keine großen Sprünge machen
können (u)
и не мога да свърша много нещо/работа с
това (то няма да ми свърши кой знае каква
работа) (разг.)
steigen
изкачвам, качвам се
•	Wer hoch steigt, fällt tief.
° Който нависоко се изкачва, ниско пада.
Stolpern (das)
препъване
•	Stolpern fördert.
° Човек що тегли, от него се учи.
° Човек се учи от грешките си.
•	Stolpern ist besser als Fallen.
° По-добре е да се препънеш, а не да пад¬
неш.
90

Trab*
тръс
•	Heute im Trab, morgen im Grab.
° Днес хоп-троп, а утре в гроб.
•	immer auf (dem) Trab sein (u)
и тичам от сутрин до вечер / непрекъснато
съм на педал (разг.)
й винаги/постоянно съм в движение (книж.)
•	jemanden auf/in (den) Trab bringen /halten
(u)
и пришпорвам /мобилизирам /задействам
нкг. да работи (активирам го) (разг.)
•	Wir werden etwas (D) Trab dahinter machen,
(u)
й Ще подтикнем/задвижим нщ. (тая рабо¬
та). (разг.)
überholen
задминавам
©Man kann niemanden überholen, wenn man
in seine Fußstapfen tritt.
Z Никого не можеш да задминеии, ако вър¬
виш по стъпките му.
umkehren
връщам се обратно
•	Besserumkehrenals lrregL'heп.
По-добре да се върне човек, отколкото да
върви погрешно.
с По-добре се върни, отколкото да вървиш
погрешно / в грешната посока.
vorwärts
напред
•	Wer nicht vorwärts geht, der kommt zurück.
- Този, който не върви напред, се връща на¬
зад.
wandern
пътешествам, странствам
•	Wer wandern will, muss den Weg kennen.
Който поема /се отправя на път, трябва и
да го познава.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bummerl / hin und wider / Laufende (das}
/ Laufpass / Marsch / Parade / Rollen (das)
/ Runde / Runden / schwirren / Schwung /
Seitensprung / Spur / Tour/ Touren
губеща точка, загуба / в двете посоки /
текуща работа, информация / уволни-
телен билет, уволнение/марш/парад/
движение, устрем/кръг, обиколка /кръ¬
гове, обиколки / фуча, свистя / размах,
тласък / отклонение, забежка / следа /
разходка, тур / обороти
Bummerl
губеща точка, загуба
•	das Bummerl haben (u)
И разпилян съм (все губя нщ.) (разг.)
И губещият/ощетеният съм (книж.)
hin und wider
в двете посоки
•	hin und wider (u)
й нататък и обратно (разг.)
й в двете посоки (книж.)
Laufende (das)
текуща работа, информация
•	auf dem Laufenden sein (u)
и ö течение/ информиран съм (разг.)
и следя развоя /хода на събитията (книж.)
•	das Laufende aufarbeiten (u)
й свършвам текущата си работа (книж.)
Laufpass
уволнителен билет, уволнение
•	jemandem den Laufpass geben (u)
И посочвам нкм. вратата / давам пътя на нкг.
/ подписвам нкм. квитанцията (разкарвам
/ изгонвам го) (разг.)
Marsch
марш
•	jemandem (gehörig) den Marsch blasen
91

(salopp)
и накарвам нкг. да си обира партакешите (из¬
гонвам/ изхвърлям го) (жаргон)
и свиря нкм. отбой / натирвам нкг. (отпра¬
щам го) (разг.)
й нахоквам/накастрям нкг. (разг.)
Parade
парад
•	jemandem in die Parade fahren (u)
и обърквам нкм. сметките / плановете
(разг.)
Rollen (das)
движение, устрем
•	etwas (А) ins Rollen bringen (u)
й давам ход на нщ. (задвижвам го) (разг.)
Runde
кръг, обиколка
•	eine Runde ausgeben (u)
и черпя по едно (питие) (разг.)
Runden
кръгове, обиколки
•	etwas (А) über die Runden bringen (u)
и справям се / успявам (с труд / усилие) с
нщ. (книж.)
•	etwas (А) / jemanden über die Runden brin¬
gen (u)
и помагам на нщ. / нкг. да преодолее / се
справи с трудностите (книж.)
•	über die Runden kommen (u)
й преборвам / преодолявам препятствия¬
та / трудностите (разг.)
и оправям/справям се финансово (разг.)
й справям се / успявам (с труд / усилие)
(книж.)
schwirren
фуча, свистя
•	jemandem schwirrt der Kopf/Schädel (u)
И нкм. е каша в главата (бръмнала му е глава¬
та / объркани са му мислите) (разг.)
Schwung
размах, тласък
•	etwas (А) in Schwung bringen/setzen (u)
й задвижвам нщ. (давам му тласък / активи¬
рам /раздвижвам го) (разг.)
й раздвижвам нещата (така, че да тръгнат)
(разг.)
*	etwas (А)/jemanden in Schwung halten (u)
й поддържам нщ. / нкг. във форма (в добра
кондиция) (разг.)
*	in Schwung kommen (u)
й в подем съм / задвижвам / засилвам се
(разг.)
й започвам да се развивам (книж.)
*	im Schwünge /in Schwung sein (u)
й в пълен ход /разгара си съм (разг.)
И в подем съм (книж.)
•	jemanden auf den / in Schwung bringen (u)
й накарвам нкг. да заработи (давам му тла¬
сък/ раздвижвам /увличам го) (книж.)
*	mit einem Schwung (u)
й c един замах (разг.)
И от един път / наведнъж (книж.)
Seitensprung
отклонение, забежка
•	einen Seitensprung machen (u)
й правя забежка (за изневяра / неправомер¬
но действие) (разг.)
Spur
следа
•	jemandem auf der Spur sein (u)
И по нечия следа съм (преследвам / открил
съм го) (разг.)
Tour
разходка, тур
*	in einer Tour reden (u)
И говоря / приказвам, без да млъкна / спра
(безспир/непрекъснато) (книж.)
•	jemandem die Tour vermasseln (u)
и осуетявам нечии планове (попречвам му
92

да ги реализира) (книж.)
Touren
обороти
•	ouf(hohe) Touren kommen (u)
и активирам / задействам / задвижвам се
(разг.)
д увеличавам оборотите (разг.)
Д започвам да действам по-бързо (книж.)
*	owfTouren sein (u)
Д чувствам се отлично (разг.)
*	auf vollen Touren arbeiten (u)
Д в пълен ход съм /работя (разг.)
Д работя с пълен капацитет (книж.)
•	jemanden auf Touren bringen (u)
Д накарвам нкг. да кипне / изкарвам нкг. от
кожата му (вбесявам го) (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 13.
BITTEN / DANKEN / SCHENKEN
Й Тематично-семантична мрежа 13.
МОЛБА / БЛАГОДАРНОСТ / ПОДАРЯВАНЕ
х Sprichwörter
х Поговорки
Bitten (das) / Dank / dankbar / Dankbarkeit
/ Danken (das) / Geschenk / Geschenke /
geschenkt / höflich / Höflichkeit / schenken
/Schenken (das)
молене, молби/благодарност /благода¬
рен / благодарност / благодарност, бла-
годарене / подарък / подаръци / подарен
/учтив, любезен / учтивост, любезност
/ подарявам / подаряване, подаръци
Bitten (das)
молене, молби
• Bitten ist lang, Befehlen kurz.
Молбите траят / продължават дълго, запо¬
ведите са бързи.
Dank
благодарност
•	Dank hat Klang.
0 Благодаря - как хубаво звучи!
•	Mit Dank verdient man Dank.
o Ha благодарността се отвръща / отговаря
сблагодарност.
•	Später Dank, schlechter Dank.
o Закъсняла благодарност - лоша благо¬
дарност.
dankbar
благодарен
•	Dankbar sein bricht kein Bein.
o Кожи „благодаря", няма да ти се откъсне
езикът / нищо няма да ти стане!
Dankbarkeit
благодарност
•	Dankbarkeit ist dünn gesät.
o Благодарността е рядко цвете.
•	Dankbarkeit und Weizen gedeihen nur auf
gutem Boden.
o Благодарността е като пшеницата - ви¬
рее само на добра почва.
Danken (das)
благодарност, благодарене
•	Danken bricht keinem das Maul.
o Кажи „благодаря" няма да ти се откъсне
езикът / нищо няма да ти стане!
Geschenk
подарък
•	Geschenk vom Feind ist nicht gut gemeint.
° Подарък от враг не е на добро.
Geschenke
подаръци
•	Feindes Geschenke haben Ränke.
° Даровете от врага са коварни/опасни.
о На враг вяра не хващай.
•	Geschenke machen den Weisen blind.
° Подаръците заслепяват мъдреца.
93

•	Geschenke machen die Weisen klug.
Виж подаръците и си прави изводите.
•	Keine Geschenke erhalten die Freundschaft.
Никакви подаръци не са в състояние да за¬
държат/ запазят приятелството.
•	Kleine Geschenke erhalten die Freundschaft.
Даровете и лошата свекърва сдобряват.
' Малките подаръци поддържат приятел¬
ството.
•	Mit Geschenken ist gut lenken.
C подаръци се пробива / постига целта.
geschenkt
подарен
•	Geschenkt ist geschenkt.
Дар булка не връща.
Подарък се не връща.
höflich
учтив, любезен
•	Höflich gegen alle, aber mit wenigen vertraut.
° Бъди любезен c всички, но близък / прия¬
тел с малко от тях.
Höflichkeit
учтивост, любезност
•	Höflichkeit ist nicht Schuldigkeit.
ü Учтивостта / Любезността не е задължи¬
телна.
•	Höflichkeit kostet nichts.
о Учтивостта пари не струва.
•	Höflichkeit ziert den Mann.
° Любезността краси човека.
schenken
подарявам
•	Schenkt man einem / jemand(em) eine Kuh,
will er auch noch das Futter dazu.
o Tu му подадеш малкия си пръст, то иска
да ти налапа цялата ръка.
Schenken (das)
подаряване, подаръци
•	Schenken heißt angeln.
j Подаръците са стръв (за наивници).
•	Schenken tut niemand kränken.
Никой не се обижда от/сърди на подаръ¬
ци.
са Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
gl Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
Bescherung / Umgang / umgehen / Undank
раздаване на подаръци / компания, об¬
щуване / общувам, поддържам връзки /
неблагодарност
Bescherung
раздаване на подаръци
•	Da haben wir die Bescherung!
■j Те ти, булка, Спасов ден I
Umgang
компания, общуване
•	Schlechter Umgang verdirbt den besten
Menschen.
o Лоши приятели покварят и най-добрия
човек.
umgehen
общувам, поддържам връзки
•	Sag mir, mit wem du umgehst, so will ich dir
sagen, wer du bist.
° Кажи ми кои са ти приятелите, да ти кажа
какъв си.
° С какъвто се събереш, такъв ставаш.
•	Sage mir, mit wem du umgehst, und ich sage
dir/werde dir sagen, wer du bist.
° Кажи ми кои са ти приятелите, да ти кажа
какъв си.
0 Кажи ми с кого общуваш и ще ти кажа ка¬
къв си.
Undank
неблагодарност
•	Undank ist der Welt Lohn.
° Доброто се скоро забравя.
° Храни куче, да те лае.
94

° Дай му нож да ти избоде очите.
о Светът е несправедлив и неблагодарен.
ft Thematisch-semantisches Netz 14.
BRENNEN / RAUCHEN / FEUER / RAUCH
Й Тематично-семантична мрежа 14.
ГОРЯ / ПУША / ОГЪН / ДИМ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
brennen / Feuer (das)* / Funken (der) /
Funken (Pl.)/Glanz/Glut/Kohle*/Kohlen*
/ Öl* / Rauch*
горя / огън * / искра / искри / блясък/ жар
/въглища, кинти*/въглища, въглени*/
масло, *лио* /дим, *ушек*
brennen
горя
•	Was dich nicht brennt, das blase nicht.
c В чужда манджа сол не туряй.
о Не духай, щом не ти пари.
Feuer (das)*
огън
•	Feuer fängt mit Funken an.
c Огънят от искра се разгаря.
•	Feuer lässt sich mit Stroh nicht löschen.
; Огън със зехтин не се гаси.
-■ Огън се със слама не изгасява.
•	Feuer macht Rauch.
- Няма дим без огън.
■	■ Има ли огън, има и дим.
•	Feuer prüft das Gold, Unglück das Herz.
Огънят изпитва златото, а нещастие¬
то - сърцето.
•	Feuer und Wasser sind gute Diener, aber
schlimme Herren.
Огънят и водата са добри слуги, но зли гос¬
подари.
•	Kein Feuer ohne Rauch, kluge Leute fehlen
auch.
° Дим без огън няма, умните хора също гре¬
шат.
•	Mach kein Feuer, so beißt dich kein Rauch.
o Не пали огън, така няма да се опушиш /
одимиш.
•	Ohne Feuer ist kein Leben.
° Огънят поддържа живота.
o Без огън живот няма.
•	Wer das Feuer bedarf, sucht es in der Asche.
o Трябва ли ти огън, разрови пепелта.
•	Wer das Feuer haben will, muss auch den
Rauch leiden / dulden.
° Доде не потьрпиш (на) дима, не можеш да
се радваш на огъня.
•	Wer das Feuer scheut, muss kein Schmied
werden.
° Не става ковач, който се бои от огън.
•	Wer Feuer frisst, scheißt Funken.
° Който огън гълта, светкавици бълва.
ü Злият човек зъл си остава.
•	Wohin das Feuer fällt, dort brennt es.
° Огънят запаля сал там, дето пада въгленът.
•	aus der Pfanne ins Feuer (fallen) (u)
й оттрън (та) на глог(разг.)
Я попадам от една лоша / неприятна ситу¬
ация в друга още по-лоша / -неприятно
(книж.)
•	bei jemandem ist gleich Feuer im / unterm
Dach (u)
И някой много бързо кипва / пламва / пали
(ядосва се лесно) (разг.)
•	das Feuer schüren (u)
й разпалвам спор / страсти (подклаждам
ги) (разг.)
•	etwas (А) mit Feuer belegen (u)
И засипвам нщ. с огън (обстрелвам го) (разг.)
95

•	etwas (A) unter Feuer nehmen (u)
tt поставям нщ. под обстрел (започвам да го
обстрелвам) (разг.)
•	Feuer an ein Haus legen (u)
й запалвам / подпалвам къща (книж.)
•	(leicht) Feuer fangen (u)
й (лесно) хлътвам (разг.)
й влюбвам се лесно/бързо (книж.)
•	Feuer haben (der Wein / Pfeffer) (u)
и огън съм (виното е силно /огън / пиперът е
лют) (разг.)
•	Feuer hinter etwas (D) (einer Arbeit) machen
(salopp)
и давам зор / пара да се бърза (ускорявам /
подтиквам / подбутвам някаква работа)
(жаргон)
й настоявам да се върши нщ. (книж.)
•	Feuer im Dach haben (u)
й c развинтена/богата фантазия съм (разг.)
и голям фантазьор съм (книж.)
•	Feuer und Flamme für etwas (A) sein (u)
й много съм запален по нщ. (силно го желая)
(разг.)
и горя от възторг / въодушевление по нщ.
(запалвам / въодушевявам се за / по нщ.)
(разг.)
•	Feuer und Flamme(n) speien (u)
и бълвам огън и жупел / сипя ругатни (разг.)
й бесен / гневен / разгневен съм и ругая
ужасно (книж.)
•	für jemanden durchs Feuer gehen (u)
И минавам за нкг. през огън и вода / влизам
в огъня за нкг. (всичко правя за него) (разг.)
•	in Feuer kommen (u)
И пламвам / разгорещявам се (запалвам /
въодушевявам се) (разг.)
•	jemandem Feuer geben (u)
И давам нкм. огън (да си запали цигара /
пура) (разг.)
•	jemandem Feuer unter dem Frack / Hintern /
Schwanz / den Füßen machen (salopp)
й давам зор/пара нкм. да бърза (жаргон)
й настоявам да се върши нщ. от нкг. (книж.)
•	jemandes Feuer ist ausgepisst (Da ist kein
Feuer/Leben mehr.) (u)
й нечия песен вече е изпята / това неговото
не е вече живот (животът му е към края си)
(разг.)
•	mit dem Feuer spielen (u)
и играя си с огъня (разг.)
й върша нщ. опасно и рисковано (книж.)
•	sein Süppchen am Feuer anderer kochen (u)
й въртя си игрите (печеля на гърба/за смет¬
ка на другите) (разг.)
•	unter Feuer liegen (u)
й намирам се под обстрел (разг.)
й обстрелват ме / обстрелван съм (книж.)
•	(verschieden) wie Feuer und Wasser sein (u)
и разлика колкото от небето до земята (има
между тях) (пълни противоположности /
антиподи са) (разг.)
•	zum ersten Mal ins Feuer kommen (u)
й получавам бойното си кръщение (разг.)
й влизам за първи път в бой (книж.)
Funken (der)
искра
•	Vom Funken brennt das Haus.
° От една искра много къщи изгарят.
•	Von einem Funken brennt ein großes Feuer.
° От искра гора се запаля.
Funken (PI.)
искри
•	Wer Funken sät, wird Flammen ernten.
° Който сее ветрове, ще жъне бури.
о Духнеш ли в искрите, разгаряш огъня.
•	Wer in die Funken bläst, macht das Feuer
groß.
o Духнеш ли в искрите, разгаряш огъня.
96

Glanz
блясък
•	Viel Glanz blendet die Augen.
° Много блясък заслепява.
Glut
жар
•	Geheime Glut ist gefährlich.
° Покритият въглен па-дълбoкo/навече пари.
° Заровените въглени повече парят.
Kohle*
въглища, кинти
•	Die Kohle wird vom Ruß nicht schwärzer.
° От сажди въглищата по-черни не ста¬
ват.
•	Jeder schart die Kohle um seinen Topf.
° Всеки дърпа чергата към себе си.
; Всеки тегли въглена към своето яйце.
•	Die Kohle stimmt, (u)
й C плащането всичко е наред/точно, (разг.)
й Парите са точно, (книж.)
Kohlen
въглища, въглени
•	Jeder schart die Kohlen um seinen Topf.
- Всеки дърпа чергата към себе си.
' Всеки тегли въглена към своето яйце.
•	feurige Kohlen auf jemandes Haupt sammeln
(u)
й засрамвам нкг. чрез добро дело / личен
пример (книж.)
•	Kohlen schaufeln (u)
и рина пари с лопата (разг.)
й изкарвам /печеля много пари (книж.)
•	wie auf (glühenden) Kohlen sitzen (u)
й седя като на тръни/въглени (разг.)
и неспокоен / притеснен / тревожен съм
(книж.)
ÖI*
масло, олио
•	Man soll kein Öl ins Feuer gießen.
Огън със зехтин се не гаси.
о Не бива да се налива масло в огъня.
•	Öl auf die Lampe gießen (u)
и смазвам си гърлото (разг.)
и приемам/пийвам (едно) питие (книж.)
•	Öl auf die Wogen gießen (u)
и успокоявам топката /духовете (разг.)
и успокоявам себе си /другите (книж.)
•	ÖI ins Feuer gießen (u)
и наливам масло в огъня (разг.)
й разпалвам / подклаждам / създавам на¬
прежение (книж.)
*auch*
дим, пушек
•	Kein Rauch ohne Feuer.
° Няма дим без огън.
° Няма нещо без нищо.
•	Wer den Rauch fürchtet, kommt nicht zum
Feuer.
° Който се бои от дима, не седи до огъня.
•	Wer sich wärmen will, muss auch Rauch
vertragen.
° Искаш ли да се стоплиш, ще търпиш и
дима.
•	Wo Rauch aufgeht, muss Feuer sein,
g Има ли дим, има и огън.
° Дим без огън няма.
•	Wo Rauch ist, ist auch Feuer.
- Има ли дим, има и огън.
° Дим без огън няма.
•	etwas (А) in den Rauch schreiben (u)
й отписвам нщ. (като невъзможно) (прие¬
мам го за неосъществимо / нереализуемо)
(разг.)
•	Fleisch in den Rauch hängen (u)
й окачвам месо за опушване (книж.)
•	hinter jemandem steigt ein Rauch auf (u)
й някой лъже, та дим / пушек се вдига / се
къса (много лъже) (разг.)
97

•	jemandem beißt der Rauch in die/den Augen
(u)
ß димът люти нкм. в / на очите (дразни ги)
(книж.)
•	in Rauch (und Flammen) aufgehen (u)
и превръщам се в пепел (изгарям) (книж.)
Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
. . ■ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
abgebrannt / anbrennen / Dauerbrenner /
Docht / Feuer (PI.) / Feuerprobe / Flammen
/ Furz / Kreuzfeuer / Lauffeuer / Ölgötze /
rauchen /Zigarre
изгорял / подпалвам, опърлям / печка с
непрекъснато горене / фитил / огньове
/ изпитание през огън / пламъци / пръд¬
ня / кръстосан огън / пожар на суха рас¬
тителност / пън, истукан / пуша, димя
/пура
abgebrannt
изгорял
•	abgebrannt sein (u)
и съвсем съм на червено / без пари / оголял
/ нямам пукната пара (разг.)
и нямам никакви финансови средства / на¬
личности (книж.)
anbrennen
подпалвам, опърлям
•	nichts anbrennen lassen (u)
п не пропускам / изпускам нищо (да видя
или чуя) (разг.)
Dauerbrenner
печка с непрекъснато горене
•	ein echter Dauerbrenner sein (u)
и нщ. има продължителен / траен успех
(успешно е) (книж.)
Docht
фитил
•	jemandem auf den Docht gehen (salopp)
ß ходя нкм. по нервите / късам нервите на
нкг. (вбесявам/ядосвам го) (жаргон)
Feuer (PI.)
огньове
*	in allen Feuern gehärtet sein (u)
И огън и вода / врял и кипял / печен съм
(разг.)
ß минал съм през всички изпитания / имам
всякакъв опит / закалка / опитен съм
(книж.)
*	zwischen zwei Feuer geraten (u)
ß пържа се на два огъня (разг.)
ß попадам в двойна опасност (книж.)
Feuerprobe
изпитание през огън
*	die Feuerprobe bestehen (u)
ß издържам успешно на сериозната провер¬
ка (като се утвърждавам/налагам в прак¬
тиката) (книж.)
Flammen
пламъци
*	in Flammen stehen (u)
и в пламъци съм / целият горя (запален /
подпален съм) (книж.)
Furz
пръдня
*	aus einem Furz einen Donnerschlag machen
(derb)
ß правя от нищо нещо (вдигам голям шум
около нщ.) (разг.)
Kreuzfeuer
кръстосан огън
*	ins Kreuzfeuer geraten (u)
ß попадам под кръстосан огън (разг.)
и атакуват ме отвсякъде / от вси страни
(книж.)
*	jemanden ins Kreuzfeuer bringen / nehmen
(u)
и излагам / поставям нкг. на кръстосан огън
(атакувам го отвсякъде / от вси страни)
(разг.)
98

Lauffeuer
пожар на суха растителност
•	sich (А) wie ein Lauffeuer verbreiten (u)
и много бързо плъзвам / се разпространя¬
вам (за вест / новина / слух) (разг.)
Ölgötze
пън, и ступан
•	wie ein Ölgötze dasitzen/dastehen (u)
и седя/стоя като истукан/пън (разг.)
й не се движа / неподвижен съм (книж.)
rauchen
пуша, димя
•	jemandem raucht der Kopf (u)
й главата на нкг. се е подпалила / пуши (от
работа / грижи) (разг.)
й някой има много грижи/работа/пробле-
ми (книж.)
•	rauchen wie ein Schlot (u)
И пуша като комин (разг.)
й много (цигари) пуша (книж.)
Zigarre
пура
•	eine (dicke) Zigarre bekommen (u)
й накастрят / калайдисват ме (здраво) /
ям калая (жаргон)
и скарват ми се (сериозно) (книж.)
•	jemandem eine Zigarre verpassen (salopp)
и калайдисвам / скастрям нкг. / чета нкм.
конско евангелие (скарвам му се сериозно)
(жаргон)
•	sich (D) eine Zigarre anbrennen/anstecken (u)
и запалвам си пура (книж.)
Thematisch-semantisches Netz 15.
BUCH/KUNST/MUSIK
■' Тематично-семантична мрежа 15.
КНИГА / ИЗКУСТВО / МУЗИКА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Such* / *ücher* / Dudelsack / Feder* /
Gesang / *uns^* / Ued* / Muse / Musik* /
Musikanten / Papier / Pfeife* / Pünktchen
(das) / Saite * / singen / Singen (das) / Ton *
книги*/гайда/перо, ппеец*/пе¬
ене, песни / изкуство * / песен* / муза /
музика* / музиканти / хартия / свирка*
/ точица / струна* / пея / пеене / тон*
Buch*
книга
©Besser ein Buch in der Hand als die Fernseh¬
antenne auf dem Dach.
© По-добре книга в ръка, отколкото теле-
антена на покрива.
•	Buch macht klug.
° Който знае книга, той има четири очи.
° Книгата на зло не учи.
•	Ein gutes Buch lobt sich selbst.
° Добрата книга сама се хвали.
° Хубавата книга няма нужда от реклама.
•	Wer ein gutes Buch verliert, verliert einen
Schatz.
° Който загуби хубава книга, съкровище
губи.
•	Wer lernen will ohne Buch, schöpft mit sei¬
nem Siebe Wasser in einen Krug.
° Без книга човек не види.
° Да се учиш без книга е все едно да нали¬
ваш от пусто в празно.
•	Buch/die Bücher führen (u)
й водя счетоводството (книж.)
•	ein Buch mit sieben Siegeln für jemanden
sein (u)
й скрита картинка съм за нкг. (пълна загадка
съм за него) (разг.)
•	ein aufgeschlagenes Buch sein (u)
и разтворена книга съм (разг.)
й открит / неприкрит човек съм (книж.)
•	im schwarzen Buch stehen (u)
й записан съм в черния списък (разг.)
99

и фигурирам / името ми е в списъка на не¬
редовните /набелязаните (книж.)
•	wie ein Buch reden (u)
п говоря като картечница (без да спирам)
(разг.)
й меля / приказвам / говоря непрестанно /
безспир (разг.)
й постоянно / непрекъснато говоря / не
млъквам (книж.)
•	wie es im Buche steht (u)
и както пише по книгите (при цитиране) (разг.)
•ücher*
книги
•	Bücher sind stumme Lehrer^.
Книгите са мълчаливи учители,
•	überden Büchern hocken/sitzen (u)
и вися над книгите (разг.)
и уча/чета много (книж.)
Dudelsack
гайда
•	Ein Dudelsack pfeift nicht, wenn er nicht voll
ist.
•	Гладна мечка хоро не играе.
Feder*
перо, писец
•	Die Feder regiert das Schwert.
° Перото управлява меча.
•	(dauernd) etwas (А) unter der Feder haben (u)
й (постоянно) пиша нщ. (книж.)
и творя/пиша непрестанно (книж.)
•	eine flotte/flüssige Feder haben (u)
и писането ми се удава с лекота (разг.)
и пиша лесна/леаа (книж.)
•	eine scharfe/spitze Feder (führen) (u)
й имам остро перо/слово (разг.)
и критикувам в пропзведенпята/тварчест-
вото си с остър език (книж.)
•	jemandem in die Feder diktieren (u)
и диктувам (определям) нкм. какво да пи¬
ше (книж.)
Gesang
пеене, песни
•	Singe, wem Gesang gegeben.
° Нека пее, който може,
Kunst*
изкуство
•	Arm sein ist eine Kunst, wer's kann.
Сиромах човек, жив дявол.
•	Die Kunst geht betteln.
Изкуството не храни.
•	Die Kunst ist lang, das Leben kurz.
-	Изкуството е вечно, животът кратък.
-	Животът е кратък, изкуството - вечно.
•	Jede Kunst will gelernt sein.
•	Изкуството трябва се изучава.
•	Kunst bringt/will Gunst.
° Изкуството има нужда от покровители.
•	Kunst ehrt ihren Meister.
° Творбата е слава за майстора.
•	Kunst kann man nicht kaufen.
° Изкуството c пари не се купува.
•	Kunst will Fleiß.
° Няма изкуство без труд.
•	Sich selber / selbst kennen / zwingen ist die
größte Kunst.
o Да познаеш / победиш себе си е най-голя-
мото изкуство.
•	Zuviel Kunst ist umsunst.
° Прекаленото увъртане е излишно / на¬
празно.
•	Das ist keine Kunst, (u)
й Това не е кой знае какво / нищо особено.
(всеки може да го свърши) (разг.)
100

Lied*
песен
•	Ein lustig Lied macht ein fröhlich Gemüt.
° Там, където се пее, щастието живее.
о Песента радва човека.
•	Es gibt kein so schönes Lied, man wird des
endlich müd'.
° Всяко хубаво нещо си има край.
•	Wer das Lied angefangen hat, der kann's /
soll's aussingen.
° Захванал ли си песента, изпей я докрай.
° Песен изкарана няма цена.
° Не оставяй недовършена работа.
° Започнеш ли нещо, доведи го докрай / до¬
върши го.
•	Wer das Lied nicht weiter kann, der fang /
fängt es von vorne an.
° Който веднъж не успява, отново захваща.
° Не случиш ли първия път, опитай се пак!
•	Das ist das Ende vom Lied, (u)
и Така свършва историята, (обикновено тъж¬
но) (разг.)
•	Davon kann ich ein Lied singen, (u)
и За това мога да разкажа много работи /
доста неща (от собствен опит), (разг.)
•	Es ist immer das alte/dasselbe Lied, (u)
ö Все старата песен е. (разг.)
и Това не е нищо ново, (книж.)
Muse
муза
•	Muse braucht Muße.
° Музата си иска времето.
Музата има нужда от свободно време.
Musik*
музика
•	Wenn wir die Musik bezahlen, so wollen wir
dabei auch tanzen.
G Който даде цената, той слуша и свирнята.
•	Wer die Musik bestellt hat, muss / soll sie
auch bezahlen.
° Поръчаш ли, трябва и да платиш.
° Който поръчва музиката, той плаща.
•	Wie die Musik, so der Tanz.
° Каквато свирнята, такова и хорото.
•	Das ist keine Musik/ür meine Ohren, (u)
ö Това не е за мене / ми звучи приятно, (не
ми е приятно да го слушам /чувам] (разг.)
•	etwas ist Musik in jemandes Ohren (u)
ö нщ. е музика за нечии уши (приятно му е да
го слуша / чува) (разг.)
Musikanten
музиканти
•	Wer die Musikanten bestellt, hat sie auch zu
bezahlen.
° Който даде цената, той слуша и свирнята.
° Който поръчва музиката, той плаща и на
музикантите.
Papier
хартия
•	Das Papier duldet alles und errötet (über)
nicht(s).
° Хартията е търпелива и от нищо не се
смущава.
© Papier erträgt alles, besonders das Toiletten¬
papier.
Хартията понася всичко, особено тоа¬
летната хартия.
•	Das Papier ist geduldig.
-	Хартията е търпелива / търпи много.
ö Papier ist geduldig. Es könnte sogar die Wahr¬
heit ertragen.
-	' Хартията е търпелива, би могла да поне¬
се даже и истината.
Pfeife*
свирка
•	Wie die Pfeife, so der Tanz.
Каквато свирнята, такова и хорото.
•	nach jemandes Pfeife tanzen (u)
й вървя / играя по гайдата на нкг. (изпълня-
101

вам всичко, което той иска от мен) (разг.)
Pünktchen (das)*
точица
•	Ein Pünktchen macht die ganze Ehre schwarz,
(u)
И малката точица почерня доброто име.
(разг.)
' das Pünktchen / Tüpfelchen auf dem i / das i
setzen (u)
и изпилвам нещата докрай (разг.)
й довършвам всичко до последната под¬
робност / последния детайл (прецизно)
(книж.)
Saite*
струна
•	Wenn man die Saite zu hoch spannt, so
springt sie.
Опънеш ли много струната, тя се къса /
скъсва
•	eine andere Saite aufziehen (u)
0 променям тона / обръщам страницата
(разг.)
й променям се / ставам по-строг и не толкова
комуникативен (книж.)
•	eine mildere Saite aufziehen (u)
й смекчавам тона (омеквам) (разг.)
•	eine schärfere Saite aufziehen (u)
и изострям тона (разг.)
и вземам по-строги мерки (книж.)
singen
пея
•	Wo man singt, da lass dich nieder, böse
Menschen haben keine Lieder.
“ Който пее, зло не мисли.
Singen (das)
пеене
•	Vom Singen und vom Sagen kann man nichts
zu Tische tragen.
Музикант /Цигулар къща не храни.
•оп*
тон
•	Der Ton macht die Musik.
Тонът прави музиката.
Не е важно какво, а как го правиш.
•	den Ton angeben (и)
й давам тон но/диктувам нещата (разг.)
й налагам волята си (книж.)
•	einen anderen Ton anschlagen (u)
и изострям / променям тона / обръщам де¬
белия край (разг.)
и вземам по-строги мерки (книж.)
•	sich (А) im Ton vergreifen (и)
й нарушавам добрия тон (разг.)
й говоря грубо/неприлично (книж.)
с Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
" Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Akten / Ammenmärchen / Bände / Begriff
/ Bild / Bilder / Brief / Bühne / Drama /
Fassung / Federfuchser (der) / Federlesen
(das) / Federstrich/flöten/Formel /Gedicht
/Geigte/ Geigen/ Heft/ Hintertreppenroman
/ Kapitel / Kulissen / Künste / Leier / Lexikon
/ Makulatur / Nullpunkt / Opern / Pauke /
Pauken / Punkt / Reim / Rolle / Romane /
Saiten / sang- und klanglos / Strich / Striche
/Szene / Takt/ Theater (das) / Tinte/ Töne/
Triller (der) / Tuten (das) / Zeilen
документи / глупави приказки / томове
/ понятие / картина / картини / писмо /
сцена, подиум / драма / самообладание
/ драскач, писач / церемонене / линия,
драсване с перо / свиря на флейта, гугу-
кам / формула / стихотворение / цигул¬
ка / цигулки / тетрадка / долнопробен
роман / глава на книга / кулиси / изку¬
ства /лира /речник / макулатура, изца¬
пан лист хартия / нулева точка / опери
/ тимпан, тъпан / тимпани, тъпани /
точка / рима / роля / романи / струни /
безшумно, тихомълком / щрих, черта /
щрихи, черти / сцена / такт / театър /
102

мастило / тонове, звуци / трели / тръ-
бене/редове (в книга)
Akten
документи
•	etwas zu den Akten legen (u)
й за мен нщ. е вече история (оставям го в ар¬
хива) (разг.)
й смятам нщ. за приключено / привършено
(книж.)
Ammenmärchen
глупави приказки
•	ein Ammenmärchen sein (u)
И бабини деветини / измишльотини (измис¬
лици) са (разг.)
и приказка / залъгалка за деца / детински
приказки са (разг.)
Bände
томове
•	Das spricht Bände, (и)
и Това говори много / е красноречиво / по¬
казателно / знаменателно / безспорно.
(разг.)
Begriff
понятие
•	im Begriff sein etwas zu tun (u)
й каня се да правя нщ. (разг.)
й имам намерение да предприема/направя
нщ. (книж.)
•	schwer von Begriff sein (u)
й бавно загрявам / стоплям / схващам
(разг.)
й нямам бърз ум/бърза мисъл (книж.)
Bild
картина
•	ein Bild der Bescheidenheit sein (u)
й олицетворение на скромността съм (разг.)
й много скромен човек съм (книж.)
•	ein Bild von etwas (D) geben /entwerfen (u)
й давам /нахвърлям картина / образ на/за
нщ. (разг.)
й представям нщ. (книж.)
•	im Bilde über etwas (A) sein (u)
И в течение съм за /относно нщ. (разг.)
и информиран съм за/относно нщ. (книж.)
•	sich (D) ein Bild über etwas (A) machen (u)
и изграждам /създавам си представа за нщ.
(информирам се за нщ.) (книж.)
Bilder
картини
•	sich (А) in Bildern ausdrücken (u)
и изразявам се картинно/образно (разг.)
И имам образен език / красноречив съм
(книж.)
Brief
писмо
•	blauer Brief (u)
и писмо за уволнение / предупреждение за
освобождаване от работа (книж.)
•	jemandem Brief und Siegel auf etwas (A)
geben (u)
И гарантирам / потвърждавам нкм. нщ.
(книж.)
Bühne
сцена, подиум
•	ein Stück auf die Bühne bringen (u)
й поставям пиеса (на сцена) (книж.)
•	etwas (А) über die Bühne bringen (u)
й (успешно) прекарвам/прокарвам нщ. (разг.)
й справям се успешно с нщ. (книж.)
•	von der Bühne des Lebens abtreten (u)
и слизам от сцената на живота (разг.)
й оттеглям се от обществения живот / уми¬
рам (книж.)
•	zur Bühne gehen (u)
и излизам на сцена (разг.)
й ставам артист (книж.)
Drama
драма
•	ein Drama aus etwas (D) machen (u)
P правя драма от нщ. (драматизирам го)
(Разг.)
103

Fassung
самообладание
•	jemanden aus der Fassung bringen (u)
ö изкарвам нкг. от нерви/равновесие (вбеся¬
вам го) (разг.)
Federfuchser (der)
драскач, писач
•	ein richtiger Federfuchser sein (u)
Е дребнав човек/човечец съм (истински пе¬
дант, следващ предписанията) (разг.)
Federlesen (das)
церемонене
•	mit etwas (D) / jemandem nicht viel Feder¬
lesen machen (u)
е разправям /оправям се c нкг. /нщ. по бър¬
зата процедура / не се церемоня с нкг. /
нщ. (разг.)
Federstrich
линия, драсване с перо
•	durch einen / mit einem Federstrich etwas (A)
aus der Welt schaffen (u)
Е c един замах/подпис обезсилвам нщ. (ре¬
шение / договор) (правя го невалидно / не¬
валиден) (книж.)
flöten
свиря на флейта, гугукам
•	flöten gehen (u)
Е изпарявам/издухвам се (разг.)
Е изгубвам се / изчезвам / няма ме (книж.)
Formel
формула
•	etwas (А) auf eine einfache Formel bringen
(u)
и правя / представям нщ. по прост / общо¬
достъпен и понятен начин (книж.)
Gedicht
стихотворение
•	Es ist ein Gedicht! (u)
и Истинска приказка е! (разг.)
и Много е красиво! (книж.)
Geige
цигулка
•	die erste Geige spielen (u)
Е свиря първа цигулка / командвам парада
(разг.)
й (аз) диктувам/определям процесите (книж.)
•	die zweite Geige spielen (u)
Е свиря втора цигулка (разг.)
Е подчинен съм (книж.)
Geigen
цигулки
•	Da schweigen alle Geigen, (u)
в Тук всички замлъкват/онемяват (от изум¬
ление). (разг.)
Heft
тетрадка
•	das Heft in der Hand haben /halten (u)
Е държа / дърпам юздите здраво / изкъсо
(управлявам със здрава ръка) (разг.)
Hintertreppenroman
долнопробен роман
•	etwas ist der reinste Hintertreppenroman (u)
Е нещо е булеварден / долнопробен / сенза¬
ционен роман (пълен кич) (разг.)
Kapitel
глава на книга
•	Das ist ein Kapitel für sich, (u)
Е Това е отделна/друга история, (разг.)
•	Das ist ein trauriges Kapitel, (u)
Е Това е отделна (една нерадостна/тъжна)
история, (разг.)
•	es ist ein Kapitel für sich (u)
Е това е широка / голяма / обширна тема
(разг.)
•	etwas (А) tun, um auf ein anderes Kapitel zu
kommen (u)
Е правя нщ., за да променя ситуацията /
сменя темата (книж.)
104

Kulissen
кулиси
*	hinter den Kulissen (u)
й зад кулисите (подмолно/тайно) (разг.)
Künste
изкуства
*	alle Künste spielen lassen (u)
й използвам всички /всякакви трикове (при¬
йоми) (разг.)
Leier
лира
*	immer die alte Leiee/das alte Lied (u)
й пак / отново старата песен на нов глас
(нищо ново не е) (разг.)
Lexikon
речник
*	jemand ist ein lebendes/wandelndes Lexikon
(u)
и някой е жива / подвижна енциклопедия
(има енциклопедични знания / знае много)
(разг.)
Makulatur
макулатура, изцапан лист хартия
*	Dieses Buch ist gute Makulatur, (u)
и Тая книга е добра / става за амбалаж,
(нищо не струва) (разг.)
д Тази книга няма никаква стойност, (книж.)
*	Makulatur reden (и)
д брътвя/плещя (говоря) глупости (разг.)
Nullpunkt
нулева точка
*	auf den Nullpunktsinken (u)
д спадам до нулата (сривам се) (разг.)
Opern
опери
*	Erzähle/Rede keine Opern! (u)
й Не ми говори врели-некипели / глупости}
(разг.)
Pauke
тимпан, тъпан
*	auf die Pauke hauen (u)
й тръбя / бия барабан за нщ. (разгласявам
го) (разг.)
й истински се веселя (книж.)
Pauken
тимпани, тъпани
•	mit Pauken und Trompeten durchfallen (u)
й пропадам / провалям се c гръм и трясък
(разг.)
й търпя грандиозен/огромен провал (книж.)
Punkt
точка
•	am toten Punkt angekommen sein (u)
й достигнал съм до мъртвата точка (разг.)
й не зная какво да правя / предприема по-
нататък (книж.)
•	an einen toten Punkt gelangen (u)
й стигам до застой / мъртва точка / ника¬
къв резултат (разг.)
•	auf den Punkt da sein (u)
й явявам се, цепейки минутата (разг.)
й идвам /пристигам точно навреме (книж.)
•	auf den Punkt kommen (u)
й стигам до същността / същественото /
най-важното (книж.)
•	der dunkle Punkt (u)
й тъмното / черното петно (разг.)
•	der schwache Punkt (и)
й ахилесовата пета (слабото място) (разг.)
•	der springende Punkt (u)
й основното/най-важното (нещо) (книж.)
•	ein schwacher Punkt (u)
й слабо /уязвимо място (разг.)
•	ein toter Punkt (u)
й мъртва точка (застой) (разг.)
•	etwas (А) auf den Punkt bringen (u)
й изразявам се точно / конкретно за нщ.
(книж.)
105

•	etwas ist ein wunder Punkt (u)
ö нщ. е слабо / болно място (болна / болез¬
нена тема) (разг.)
Reim
рима
•	sich (D) keinen Reim auf etwas (A) machen
(u)
й нищо не схващам/разбирам от нщ. (книж.)
Rolle
роля
•	aus der Rolle fallen (u)
и изпадам от ролята си / държа се зле /
странно (разг.)
й излагам се с поведението си (книж.)
•	Das spielt keine Rolle, (u)
й Това не е от / няма никакво значение,
(книж.)
•	Die Rolle ist ihm/ihr auf den Leib geschrieben,
(u)
й Ролята много му / й пасва, (подходяща е
тъкмо за него/нея) (книж.)
•	(k)eine Rolle spielen (u)
и (не) играя някаква роля / (не) съм от значе¬
ние (разг.)
•	jemand hat seine Rolle ausgespielt (u)
и някой си е изиграл ролята (няма вече какво
да каже/прави) (разг.)
и някой е изобличен /уличен в нщ. (книж.)
Romane
романи
•	jemandem Romane erzählen (u)
й разправям нкм. измишльотини / лъжи
(лъжа го) (разг.)
•	Romane schreiben (u)
й правя дълги излияния / обяснявам се на¬
дълго и нашироко (в писмена форма)
(разг.)
Saiten
струни
•	andere Saiten aufziehen (u)
й променям тона / обръщам страницата
(разг.)
и променям се / ставам по-строг и не толкова
комуникативен (книж.)
•	mildere Saiten aufziehen (u)
й смекчавам тона (омеквам) (разг.)
•	schärfere Saiten aufziehen (u)
и изострям тона (разг.)
й вземам по-строги мерки (книж.)
sang- und klanglos
безшумно, тихомълком
•	sang- und klanglos verschwinden (u)
й безславно изчезвам (яко дим) (разг.)
Strich
щрих, черта
•	einen Strich durch etwas (A) machen (u)
й осуетявам / обърквам нщ. (сметките / ня¬
какво начинание) (книж.)
•	einen Strich unter etwas (A) machen /ziehen
(u)
и слагам черта под нещо (приключвам го)
(разг.)
И всичко е простено и забравено (книж.)
•	etwas gehh/ist jemandem gegen / wider den
Strich (u)
й нщ. е против нечии сметки (обърква смет¬
ките му) (разг.)
й нщ. е противно/неприятно нкм. (книж.)
•	jemand ist bloß ein Strich (u)
й някой е слаб/сух като клечка (съвсем слаб
е) (разг.)
•	jemandem einen Strich durch die Rechnung
machen (u)
и попречвам на / обърквам / осуетявам не¬
чии планове/намерения (книж.)
•	jemandem gegen/ wider den Strich gehen (u)
и обърквам сметките на нкг. (опълчвам /
противопоставям му се) (разг.)
106

*	jemanden aujf dem Strich haben (u)
и имам зъб на нкг. (ядосан съм му) (разг.)
*	jemanden nach Strich und Faden veräppeln
(u)
й умело / изкусно мамя нкг. (книж.)
*	nach Strich und Faden (u)
и порядъчно / както си му е редът (разг.)
И както трябва/е редно (книж.)
*	Strich für Strich etwas (A) nachzeichnen (u)
и прерисувам нщ. едно към едно /линия по
линия/черта по черта (точно) (разг.)
*	unter dem Strich (u)
и под чертата (като обобщение / изводи)
(разг.)
Striche
щрихи, черти
*	in groben Strichen zeichnen (u)
й рисувам c груби/едри (щрихи) линии (съв¬
сем общо) (разг.)
*	mit wenigen/knappen Strichen zeichnen (u)
й скицирам нщ. c няколко щриха / бегли ли¬
нии (съвсем общо) (разг.)
Szene
сцена
*	jemandem eine Szene machen (u)
и правя / разигравам нкм. сцена (играя му
театър) (разг.)
*	sich (А) in Szene setzen (u)
и представям/пласирам се добре (разг.)
И лансирам се успешно (книж.)
Takt
такт
*	aus dem Takt kommen (u)
й губя темпо (разг.)
й нарушавам такта / тактичността /
етикета (книж.)
*	sich (А) nicht aus dem Takt bringen lassen (u)
й не позволявам да ме изкарат от нерви /
объркат (разг.)
Theater (das)
театър
•	Es ist nur das reinste/ein wahres Theater, (u)
й Това е чиста комедия / преструвка, (не е
истинско) (разг.)
•	Theater machen (u)
И правя сцени / разигравам комедии / правя
/играя театър (разг.)
й преструвам се / лицемерен съм (книж.)
•	Theater spielen (u)
й разигравам театър / правя сцени (разг.)
й преструвам се/ лицемерен съм (книж.)
Tinte
мастило
•	Da müsste ich Tinte gesoffen haben! (u)
й Да не ми е кукувица изпила ума! / Да не
съм луд! (разг.)
•	in die Tinte geraten (u)
й загазвам /закъсвам/забатачвам се (разг.)
и изпадам в трудна ситуация (книж.)
•	klar wie dicke Tinte (u, scherzh.)
й ясно като бял ден / две и две четири (съв¬
сем е ясно) (разг.-шег.)
•	(schön) in der Tinte sitzen (u)
tt добре съм се накиснал /я оплескал / много
съм загазил (разг.)
й в (много) затруднено положение съм
(книж.)
Töne
тонове, звуци
•	etwas (А) in den höchsten Tönen loben (u)
й говоря големи приказки за нщ. (хваля го
много) (разг.)
•	große Töne schwingen/spucken (salopp)
и приказвам големи приказки / изхвърлям се
(разг.)
•	Hast du Töne! (u)
и Това възможно ли е? / Не може да бъде!
(разг.)
107

*	in großen / hohen Tönen sprechen (u)
д говоря високанарно/високомерно (книж.)
Triller (der)
трели
*	einen Triller / eine Meise unterm Pony haben
(salopp)
й малко тра-ла-ла съм / побъркан / откачен
съм (жаргон)
й луд съм (книж.)
Tuten (das)
тръбене
*	von Tuten und Blasen keine Ahnung haben
(salopp)
п нямам си хабер / понятие от нщ. / съвсем
бос съм е някаква област / по въпроса
(жаргон)
и нямам представа от нщ. (книж.)
Zeilen
редове (в книга)
*	zwischen den Zeilen lesen (u)
и чета между редовете (разг.)
и правя си допълнителни изводи от прочете¬
ното (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 16.
BUCHSTABEN
Й Тематично-семантична мрежа 16.
БУКВИ
х Sprichwörter
х Поговорки
А (das) / В (das) / U (das)
А/Б/У
А (das)
А
*	Wer А sagt, muss auch В sagen.
° Започнеш ли нещо, довърши го докрай.
3 Като си се хванал на хорото, ще го играеш.
*	Mancher sagt А, ohne das В zu beherrschen.
Не започвай, щом не ти е ясна следваща¬
та стъпка.
В (das)
Б
©Wer В sagt, hat das А vergessen.
^■Започнеш ли с Б-то, значи забравил си
А-то.
U (das)
У
•	Hinter dem U kommt gleich das Weh, das ist
die Ordnung im Abc.
- Едно зло никога не идва само.
п Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
А bis Z / А und О / Buchstaben / F / Effeff/
FF/Jota /(i)Tüpfelchen (das) /X/x-beinig /
x-beliebig / x-mal/x-Mal
АдоЯ/АиО/ букви / Ф / ФФ / йота /
дъгичката (на й) / хикс / крака на хикс /
хикс на брой / неизвестно колко пъти
А bis Z
А до Я
*	von А bis Z (u)
и от А до Я (разг.)
и отначало докрай (книж.)
А und О
АиО
*	das А und О / das Alpha und Omega / der
springende Punkt (u)
и алфата и омегата (разг.)
и най-важното/^същественото / базата/
основата на нщ. (книж.)
Buchstaben
букви
•	sich (А) ои/seine vier Buchstaben setzen (u,
scherzh.)
й сядам си на четирите букви / задника
(разг.-шег.)
И спирам се на едно място (книж.)
108

F
Ф
•	etwas (A) nach Schema F tun (u)
И върша нещо по обичайния / стария начин
(по шаблон) (книж.)
•	nach Schema F (u)
й по шаблон (разг.)
й по предварително зададени параметри
(книж.)
Effeff / FF
ФФ
•	etwas (А) aus dem Effeff / FF können /
verstehen (u)
й зная нщ. като петте си пръста/със запе¬
тайките (познавам го в най-големи под¬
робности /детайли) (разг.)
й владея / разбирам нщ. в най-големи тън¬
кости (книж.)
Jota
йота
•	nicht ein Jota zurücknehmen (u)
й нито йота не вземам обратно (разг.)
й не вземам абсолютно нищо (книж.)
(i)Tüpfelchen (das)
дъгичката(на й)
•	ой/den / bis aufs i-Tüpfelchen genau (u)
й точен / акуратен до педантичност / с пе¬
дантична точност (книж.)
•	das Tüpfelchen auf dem i (u)
й дъгичката на й (разг.)
й финалното нщ., с което нещата се изпип-
ват докрай / довършват / финализират
(книж.)
X
хикс
•	jemandem ein Xfür ein U machen (wollen) (u)
й (иска ми се да) будалкам / (из)мамя (под¬
веда) нкг. (разг.)
•	jemandem ein Xfür ein U vormachen (u)
и будалкам/мамя нкг. (подвеждам го) (разг.)
x-beinig
крака на хикс
*	x-beinig (и)
И кривокрак (разг.)
x-beliebig
хикс на брой
*	eine x-beliebige Zahl (u)
й все едно колко / хикс на брой (разг.)
й някакъв брой / някакво произволно число
(книж.)
x-mal / x-Mal
неизвестно колко пъти
*	x-mal/x-Mal (u)
И хикс на брой пъти (разг.)
й неизвестно/неясно колко пъти (книж.)
*	zum x-ten Mal(e)
й за не зная/незнайно кой път (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 17.
DENKEN/HÖREN/SEHEN
ft Тематично-семантична мрежа 17.
МИСЛЯ / ЧУВАМ / ВИЖДАМ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Anschauen (das) / Ansehen (das) / Bedacht
/ bedacht / *edenken* / besinnen / Blick
/ denken / Denken (das) / Denker (der) /
Entschluss / Gedanken / gesehen / Horcher
(der) / hören / klären (sich) / Meinung /
Nachsehen (das)* / schauen / sehen* /
Sehen (das) / Überlegung / vergessen /
Vergessenheit / Vergesslichkeit / Versehen
(das) / wägen / Zuhörer (PI.) / Zuschauer
(PI.) / Zusehen (das)
разглеждане, гледане / гледане / раз¬
ум, внимание / разсъдливо, обмислено /
помислям, разсъждавам* / обмислям /
поглед / мисля / мислене / мислител /
решение / мисли / видян / подслушван /
чувам, слушам / изяснявам се / мнение /
прецаканост, минавка * / гледам / виж¬
дам * / гледане / размисъл, премисляне /
109

забравям / забрава / забравяне / пропуск
поради недоглеждаме / претеглям, пре¬
мислям / слушатели / зрители / гледа¬
не, наблюдение
Anschauen (das)
разглеждане, гледане
•	Anschauen macht Liebe, Gelegenheit Diebe.
От гледане любов се ражда, от възмож¬
ност - крадци.
Ansehen (das)
гледане
•	Ansehen kostet nichts.
Гледането пари не струва.
Зей-пазарът е безплатен.
Bedacht
разум, внимание
•	Alles getan mit Bedacht hat niemand ins
Unglück gebracht.
Вършиш ли всичко c разум, няма да си не¬
щастен.
•	Mit Sacht' und Bedacht hat's mancher weit
gebracht.
- Внимателно/Предпазливо и c разум мно¬
го може да се постигне / далече се стига.
•	Sachte mit Bedacht hat's weit gebracht.
c Бавно и c разум далече се стига.
bedacht
разсъдливо, обмислено
•	Erst bedacht, dann gemacht.
По-добре да си бъхтиш главата, отколкото
да си бъхтиш снагата.
° Първо помисли, после действай.
•edenken*
обмислям
•	Was du tust, bedenke das Ende.
° Каквото и да правиш, мисли за края / по¬
следствията.
•	etwas (А) hin und her bedenken (u)
и оглеждам / обмислям нщ. от различни
страни (книж.)
besinnen
помислям, разсъждавам
•	Erst besinn's, dann beginn's.
Първо помисли/премисли, после се захва¬
щай / започни.
Blick
поглед
•	Ein finstrer Blick kommt finster zurück.
Какъвто поздравът, такъв и отговорът.
•	Каквото повикало, такова се обадило.
•	Wer nicht einen Blick versteht, versteht auch
eine lange Rede nicht.
> Който не разбира от поглед, не разбира и
от думи.
denken
мисля
•	Denk einmal, eh' du einmal sprichst.
•■ Първо помисли, после говори.
•	Denke jung an den alten Mann, so du nicht
willst betteln gehen.
Мисли на млади години за старостта, че да
не просиш на стари.
•	Denke langsam, handle schnell.
° Мисли бавно, действай бързо.
в Denke viel, rede wenig und schreibe noch
weniger.
-Мисли много, говори малко и пиши още
по-малко.
•	Erst denken, dann handeln /lenken.
° Първо помисли, после /тогава действай.
° Преди да действаш, помисли'
•	Es mag einer denken, was er will, aber reden
muss er, was sich ziemt.
° Мисли каквото искаш, но говори каквото
трябва.
° Всеки може да си мисли каквото иска, но
да говори каквото трябва.
•	Was ich denk' und tu', trau ich auch andern
zu.
° Очаквам и от другите да мислят и дейст-
110

ват така, както и аз.
Denken (das)
мислене
©Denken ist eine Anstrengung, Glauben ein
Komfort.
©Мисленето е напрежение / усилие, вяра-
та-оомфорт.
•	Fürs Denken tut man keinen henken.
° Никого не бесят за неизказани мисли.
•	Leben ohne Denken ist Dürsten ohne
Schenken.
° Живот без мислене е като жажда без
вода.
•	Ohne Denken und Sinnen muss man nichts
beginnen.
° Преди да действаш, помисли!
Denker (der)
мислител
•	Der/Ein Denker ist kein Schwätzer.
c Който мисли, не дрънка.
Entschluss
решение
•	Schneller Entschluss bring viel Verdruss.
° Прибързаното решение носи много разо¬
чарования / ядове.
Gedanken
мисли
•	Die besten Gedanken kommen hinten nach.
- Сетни ми уме, де ми беше по-напред?
с Закъснял ум пари не чини.
° Умните мисли/идеи все закъсняват.
•	Die ersten Gedanken sind (nicht immer) die
besten.
'■ Първата мисъл (невинаги) е най-добрата.
©Dumme Gedanken hat jeder, nur der Weise
verschweigt sie.
©Глупави мисли спохождат всекиго, но /
само че мъдрият ги премълчава.
•	Gedanken sind zollfrei.
° Мисленето е свободно.
° Всеки може да мисли каквото си иска.
gesehen
видян
•	Einmal gesehen ist besser als zehnmal gehört.
° По-добре е един път да видиш, отколко-
то десет пъти да чуеш.
Horcher (der)
подслушван
•	Der Horcher an der Wand hört seine eigene
Schänd.
° Подслушвачът чува собствения си позор.
hören
чувам, слушам
•	Erst höre, dann rede.
° Първо чуй/изслушай, после говори.
©Wer nicht hören will, muss fernsehen.
©Който не иска да слуша / е послушен, да
гледа телевизия.
•	Wer nicht hören will, muss fühlen.
° Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
klären (sich)
изяснявам се
•	Was soll sich klären, das muss erst gären.
° Вода дорде не се разбърка, не се избистря.
■ За да се нещо избистри, остави го да пре-
кипи.
Meinung
мнение
•	Viel Meinung bricht Einung.
u Много мнения развалят единството.
Nachsehen (das)*
прецаканост, минавка
•	Wer zu spät kommt, hat das Nachsehen.
Закъснееш ли, ще подсмърчаш / вземеш
нкм. цървулите.
•	das Nachsehen haben (u)
и оставам с пръст в устата {прецакан/прека¬
ран / измамен съм) (разг.)
111

schauen
гледам
•	Erst schauen, dann bauen.
Първо виж, после действай.
sehen*
виждам
•	Was einer gern sieht, das glaubt er auch gern.
Вярва туй, което му уйдисва.
•	Was siehst du den Splitter im Auge deines
Bruders und den Balken im eigenen nimmst
du nicht wahr
Собствените грешки не се виждат.
•	Wer nicht sehen will, braucht keine Brille.
Който не иска да види, не се нуждае от
очила.
•	etwas kann sich (А) sehen lassen (u)
д нщ. е впечатляващо / прави добро впе¬
чатление (книж.)
Sehen (das)
гледане
•	Ein Sehen ist besser denn zehn Hören.
- Вярвай на очите си, а не на ушите си.
" По-добре вярвай на очите си, а не на хора¬
та.
•	Sehen geht über Hören.
Вярвай на очите си, а не на ушите си.
Überlegung
размисъл, премисляне
•	Geht Überlegung vor, kommt keine Reue
nach.
Три пъти мери, един път режи.
•	Мисли, преди да действаш, и няма да съ¬
жаляваш.
vergessen
забравям
•	Vegessen ist (oft) schwerer, als sich zu
erinnern.
•	Да забравиш (често) е по-трудно, отколкото
да си спомниш.
Vergessenheit
забрава
•	Vergessenheit ist die Mutter des Irrtums.
- Забравата ражда заблудата.
Vergesslichkeit
забравяне
•	Vergesslichkeit und Faulheit sind Gesch¬
wisterkinder.
Забравянето и мързелът вървят ръка за
ръка / са свързани.
Versehen (das)
пропуск поради недоглеждане
•	Versehen ist bald geschehen.
' Пропускът / Пропуснатото скоро излиза на¬
яве.
•	Versehen ist kein Vergehen.
Недоглеждането не е престъпление.
wägen
претеглям, премислям
•	Erst wägen, dann wagen.
: Три пъти мери, един път режи.
•	Erst wäg's, dann wag's.
° Три пъти мери, един път режи.
Zuhörer (PI.)
слушатели
•	Fleißige Zuhörer machen fleißige Lehrer.
° Вниманието на слушателите предизвик¬
ва / провокира усърдието на учителите.
Zuschauer (PI.)
зрители
•	Die Zuschauer sind die besten Spieler.
° Зрителите са най-добрите играчи.
Zusehen (das)
гледане, наблюдение
•	Vom Zusehen wird man nicht satt.
° Очи пълни, ръце празни.
° От гледане човек не се наяжда.
° Зяпонето не насища.
112

□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bildfläche / Blindheit / Denkzettel (der) /
Gedächtnis / Nimmerwiedersehen (das) /
rocknen / Schau
полезрение / слепота / паметен „урок"
/ памет / изчезване завинаги / преда (с
хурка)/показ, ревю, изложба
Bildfläche
полезрение
•	von der Bildfläche verschwinden (u)
8 изгубвам се от полезрението / изчезвам от
поглед (разг.)
И не се виждам (книж.)
Blindheit
слепота
•	wie mit Blindheit geschlagen sein (u)
и сякаш съм сляп (не мога да прозра истина¬
та) (разг.)
Denkzettel (der)
паметен „урок"
•	jemandem einen Denkzettel geben (u)
и давам нкм. такъв урок, че да ме (запомни
/му държи влага за цял живот (разг.)
•	jemandem einen Denkzettel verpassen (u)
и оправям / уреждам си сметките с нкг. (ре¬
ванширам му се) (разг.)
Gedächtnis
памет
•	ein Gedächtnis wie ein Sieb haben (u)
8 помня от ден до пладне (разг.)
8 много забравям / нямам добра памет
(книж.)
Nimmerwiedersehen (das)
изчезване завинаги
•	auf Nimmerwiedersehen verschwinden (u)
8 изчезвам безследно и завинаги (книж.)
8 никога повече не се появявам (книж.)
rocknen
преда (с хурка)
•	Die eine rocknet, was die andere spinnt, (u)
(* üble Nachrichten weitertratschen)
8 клюкарствам, предавайки клюките от уста
на уста (разг.)
8 разпространявам клюки (книж.)
Schau
показ, ревю, изложба
•	Das ist eine Schau! (u)
8 Това е страхотно! (разг.)
•	eine Schau abziehen (u)
8 предприемам/организирам нщ. страхотно
(разг.)
•	eine Schau vornehmen (u)
8 предприемам / извършвам / правя оглед,
преглед, проверка (проверявам) (разг.)
•	etwas (А) zur Schau bringen /stellen / tragen
(u)
в изваждам нщ. на показ (показвам/демонс¬
трирам го) (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 18.
DING/SACHE
ft Тематично-семантична мрежа 18.
ВЕЩ/ПРЕДМЕТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Art / Ding * / Dinge * / Sache * / Stoff / Ware
/ was / Was (das) / Zeug *
начин, вид / предмет, *ещо* / предме¬
ти, неща* / вещ, предмет / материал,
плат / стока / какво / какво, „нещо" /
материя, вещи*
Art
начин, вид
• Art lässt nicht von Art,
Кръвта вода не става.
113

Ding*
предмет, нещо
•	Achte kein Ding gering.
И дребното камъче обръща колата.
•	All Ding hat seine Zeit.
Всяко нещо c времето си.
За всяко нещо си има време.
•	Alles Ding währt seine Zeit.
Всичко си има времето.
Всичко е до време.
•	Gut Ding braucht Weile.
•	Хубавите неща бавно стават.
9 Gut Ding will Feile haben.
За да стане (едно) нещо хубаво, то тряб¬
ва да се шлифова.
•	Gut Ding will Weile haben.
" Бавно, но сигурно.
Хубавите неща бавно стават.
•	Jedes Ding hat zwei Seiten.
' Медалът има две страни.
® Jedes Ding hat zwei Seiten - die zweite ist
immer hypothetisch.
Всяко нещо има две страни, но втората
винаги е хипотетична.
•	Jedes Ding will Ruhe haben.
" Всяко нещо има нужда от спокойствие.
° Нищо не трябва да се пришпорва / при¬
бързва.
•	Nachdem ein Ding geschehen ist, sind alle
Gräber voll Weisheit.
" Когато се прекатури колата, пътища много.
•	Könnten wir jedes Ding zweimal machen, so
stünde es besser um alle Sachen.
- Да можехме да правим всички неща по два
пъти, щеше да е много по-добре / те щяха
да са много по-добре изпипани.
•	Nichts übereile, gut Ding will Weile.
Не бързай, карай бавно, но сигурно!
Не бързай, хубавите неща стават бавно.
•	Wenn ein Ding geschehen ist, kommt guter
Rat zu spät.
■	Прекатури ли се колата, акъли / пътища
много.
•	Wer leise geht, geht weit, jedes Ding will seine
Zeit.
■' Който върви полека, стига далеко.
■	Бързата работа срам за майстора.
•	Wie ein Ding nutzt, wird es geputzt.
Според заслугите и отплатата.
•	Wer will, dass es ihm gelinge, seh selbst zu
seinem Dinge.
■■■ Вълкът сам си върши работата, затова му е
дебел вратът.
с Ако искаш да ти се свърши работата, свър¬
ши си я сам.
•	ein Ding drehen (u)
й въртя далавери/тъмни сделки (разг.)
•	ein Ding mit Pfiff (u)
и нещо очарователно / с чар / обаяние
(книж.)
Dinge*
предмети, неща
•	Aller guten Dinge sind drei.
° Що е добро, от света Троица е.
© „Aller guten Dinge sind drei", sagte das vierte
Rad am Wagen und ließ die Luft ab.
Q„Всички хубави неща са три', рекло / каза¬
ло четвъртото колело и спукало гумата.
©„Aller guten Dinge sind drei", sagte das vierte
Rad am Wagen und löste sich von der Achse.
^„Всички хубави неща са три', рекло / каза¬
ло четвъртото колело и се откъснало от
колата.
©Aller guten Dinge sind heute dreimal so teuer.
^Всички хубави неща в днешно време са
три пъти по-скъпи.
114

•	Auch kleine Dinge achte nicht geringe.
° И малкото камъче прекатуря колата.
° От искра гора се запаля.
° Обръщай внимание и на малките неща, те
също са от значение / важни.
•	Geschehene Dinge haben keine Umkehr.
° Било, що / каквото било (да му турим пе¬
пел).
° Станалото, станало (не можем да го проме¬
ним)!
•	Geschehene Dinge leiden keinen Rat.
° Миналото се не връща, само се преглъща.
° Било, що / каквото било (да му турим пе¬
пел).
•	Man kann nicht zwei Dinge auf einmal ma¬
chen.
° Две дини не се носят под една мишница.
° Две неща не могат да се вършат /правят
едновременно / наведнъж.
•	Vier Dinge lassen sich nicht bergen: Feuer,
Grind, Lust und Liebe.
° Четири неща не могат да се скрият: огънят,
крастата, желанието и любовта.
©Wer dreimal lügt, ist guter Dinge, denn aller
guten Dinge sind drei.
'S' Който излъже три пъти поред, значи, че
е в прекрасно настроение, защото всички
хубави неща са три.
•	das /etwas geht nicht mit rechten Dingen zu
(u)
и тази работа не е чиста, дяволът има пръст в
нея (има нщ. неестествено в нея) (разг.)
и нещо не е наред/както трябва (разг.)
и нещо е обезпокоително / необяснимо
(книж.)
•	die Dinge beim (rechten) Namen nennen (u)
и назовавам нещата c истинските им имена
(не ги разхубавявам/прикривам) (разг.)
•	(lustig und) guter Dinge sein (u)
й на кеф / в добро разположение на духа
съм (разг.)
и (весел и) в добро настроение съм (книж.)
Sache*
вещ, предмет
•	Erst mach dein Sach, dann lach!
° Първо работата, после кефа.
•	Jede Sache hat ein Aber.
° Всяко нещо си иска чалъма.
•	Jeder spricht für seine Sache.
° Всеки своето хвали.
•	einer Sache auf den Grund gehen (u)
и разнищвам нщ. из основи (изучавам / про¬
верявам го основно) (разг.)
Stoff
материал, плат
•	Ein alter Stoff reißt von dem Flicken.
° Гнил плат кръпка не държи.
Ware
стока
•	Gute Ware lobt sich selbst.
° Добрата стока сама се хвали.
•	Gute Ware verkauft sich selbst.
° Хубав кон и на яслите се продава.
° За добра стока мющерии сума / купувачи
много.
•	Wie die Ware, so das Geld/der Preis.
o Каквато стоката, такава и цената.
° Според стоката и цената.
was
какво
•	Bei was man ist, das lernt man.
C какъвто ходиш, такъв ставаш.
•	Lerne was, so kannst du was.
r Каквото научиш, това ще ти остане.
Was (das)
какво, „нещо"
•	Es ist kein Was ohne Weil.
r • Крушка си има опашка.
1 Нищо не е без причина.
115

Zeug*
материя, вещи
•	Wer wenig Zeug hat, muss kurze Kleider
tragen.
Комуто чергата е къса, трябва да си свива
краката.
•	das Zeug haben (u)
й особено надарен/способен съм (книж.)
•	das Zeug zu Großem haben (u)
й имам всички данни / сили / способности
/ съоръжения да направя / постигна нщ.
голямо/сериозно (книж.)
•	sich (А) für jemanden ins Zeug legen (u)
й застъпвам се за нкг. (книж.)
•	sich (А) ins Zeug legen (u)
й плюя си на ръцете (разг.)
и захващам/залавям се здраво за работа /
полагам усилия (книж.)
i . . j Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
< . i Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
dingfest/Element Kram / Rummel/Sachen
/ Schikanen / Stück / Stücke / Stückeln
задържан, арестуван / елемент / дребо¬
лия, дребни вещи / дандания, тупурдия /
неща, предмети/удобства, мурафети /
парче / парчета / представления, игрич-
ки
dingfest
задържан, арестуван
•	jemanden dingfest machen (u)
й задържам/арестувам нкг. (книж.)
Element
елемент
•	in seinem Element sein (u)
й в стихията си съм / плувам в свои води
(разг.)
и чувствам се комфортно (книж.)
Kram
дреболия, дребни вещи
•	etwas passt jemandem (nicht) in den Kram (u)
й нщ. (не) уйдисва/пасва нкм. на кроежите
/плановете/работата (разг.)
•	jemandem den ganzen Kram verdorben
haben (u)
й обърнах / развалих цялата работа на нкг.
(разг.)
•	jemandem den Kram vor die Füße werfen
wollen (u)
й искам да пратя по дяволите цялата работа
на нкг. (разг.)
й искам да захвърля нкм. всичките джунджу-
рии (разг.)
Rummel
дандания, тупурдия
•	den Rummel kennen (u)
й имам хабер/представа от нщ. (разг.)
Sachen
неща, предмети
•	die sieben Sachen/Siebensachen (u)
и партакеши (разг.)
й принадлежности (книж.)
•	mit -zig Sachen (salopp)
й c еди-колко километра в час (разг.)
й с голяма бързина/скорост (книж.)
•	seine sieben Sachen/Siebensachen packen (u)
и събирам си партакешите/нещата (за да
си замина /тръгна) (разг.)
•	-zig Sachen (daraufhaben) (salopp)
И карам лудо (с голяна/нревпшена скорост)
(разг.)
Schikanen
удобства, мурафети
•	mit allen Schikanen (u)
и c всичките му салтанати / церемонии /
мурафети / принадлежности (за къща /
автомобил) (разг.)
116

Stück
парче
*	starkes Stück (u)
tt безобразие (книж.)
Stücke
парчета
*	etwas (A) aus freien Stücken tun (u)
И върша нщ. по своя воля / доброволно
(книж.)
*	große Stücke aufjemanden halten (u)
и имам високо мнение за нкг. (книж.)
Stückeln
представления, игрички
*	alle Stückeln spielen (u)
й ставам за много неща (разг.)
й полифункционален съм (книж.)
Ä Thematisch-semantisches Netz 19.
DUMMHEIT/KLUGHEIT
h Тематично-семантична мрежа 19.
ГЛУПОСТ / УМ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
dumm / Dumme (der) / Dumme (PL) /
Dummen (die) / Dummheit / Dummkopf /
dümmst- / klug / Kluge (der) / Kluge (PL)
/ Kluger (ein) / Klügere (der) / Klugheit /
Leichtsinn / Narr*/Narren / Narrheit/Sinn*
/ Tor (der) / Toren (PL) / Torheit / Torheiten /
töricht/	Verstand*/ Wahl
глупав(о)* / глупакът / глупаци / глу¬
паците / глупост / глупак, глупец /
най-глупав / умно / умникът / умници /
умник / по-умният (човек) / ум, интели¬
гентност /лекомислие/глупак, тъпак*
/ глупаци, тъпаци / глупост / смисъл,
значение* / глупакът / глупаци / щуро¬
тия, глупост / щуротии, глупости / глу¬
поват / разум / разсъдък, интелект /
избор
dumm*
глупав(о)
•	Dumm bleibt dumm.
° Глупавият си остава глупав/не поумнява.
° Какъвто беше Петърчо, такъв е и Петър.
•	Dumm geboren, dumm geblieben.
° Родил се теле, умрял вол.
° Глупостта е нелечима.
©Es ist gefährlich, aufrichtig zu sein, außer
wenn man auch dumm ist.
0 Опасно е да си откровен, освен ако не си
глупав.
•	Wer dumm geboren ist, wird auch in Paris
nicht klug.
° Вари го, печи го, с ориз го тъпчи, пак си е
рак.
0 Родил се теле, умрял вол.
•	Wer dumm in die Welt kommt, geht auch
dumm wieder hinaus.
° Който глупав е роден, глупав си и отива /
умира.
•	dümmer als dumm sein (u)
й ужасно глупав / от глупав по-глупав съм
(разг.)
•	etwas/es wird jemandem zu dumm/bunt (u)
й нщ. идва нкм. до гуша / чашата на търпени¬
ето на нкг. прелива (омръзва му) (разг.)
•	jemanden für dumm verkaufen (wollen) (u)
и искам да излъжа / преметна нкг. (разг.)
Dumme (der)
глупакът
•	Dem Dummen hilft der liebe Gott.
' • Ha лудия и Господ помага.
•	Der Dumme hält's Glück.
■ За лудия всякой /всеки ден е празник.
•	Wer mit dem Dummen krebsen gegangen,
mag sehen, wie er wird Frösche fangen.
n Изпрати го за бял боб, да ти донесе бял
дроб.
117

Прати го за ягоди, ще ти донесе ягориди.
Dumme (PI.)
глупаци
•	Dumme machen die Feste, und die Klugen
verzehren den Braten.
Глупак лозе копае, умен вино пие.
Dummen (die)
глупаците
•	Die Dummen sterben nicht aus.
Глупци винаги ще има.
•	Die Dummen werden nicht alle.
Глупци винаги ще има.
Глупостта човешка е вечна.
©Unter den Dummen ist der Dümmste König.
Сред глупците най-глупавият е цар.
Dummheit
глупост
•	Die Dummheit straft sich selbst.
- Глупостта сама се наказва.
•	Dummheit ist eine Gabe Gottes.
; Глупостта е дар божи.
•	Dummheit ist oft schädlicher als Bosheit.
•	Има простотия по-лошо /-вредна от лошо¬
тия.
•	Dummheit ist oft so schädlich als Bosheit.
•	Има простотия по-лоша /-вредна от лошо¬
тия,
•	Dummheit / Grobheit / Torheit und Stolz
wachsen an / auf einem Holz.
u Глупост и гордост две сестри са.
» Глупостта и надутостта един корен
имат.
•	Gegen Dummheit ist kein Kraut gewachsen.
■> За глупостта лек/цяр няма.
•	Gegen Dummheit kämpfen Götter selbst
vergebens.
'■ И господ не може да се пребори с просто¬
тията.
•	Mit der Dummheit kämpfen Götter selbst
vergebens.
И боговете не могат да надвият / пребо¬
рят глупостта.
Dummkopf
глупак, глупец
•	Ein Dummkopf ging fort und ein Schafskopf
kam wieder.
Теле отиде, вол се върна.
■ Теле и говедо, все е волско чедо.
Глупак отиде, простак се върна.
•	Ein Dummkopf kann mehr fragen als sieben
Weise sagen.
•	Един глупак може да пита повече, откол¬
кото седем мъдреци ще кажат.
•	Mit einem Dummkopf darf man sich nicht auf
den Weg begeben.
c C глупав на път не тръгвай.
dümmst-
най-глупав
•	Die dümmsten Bauern haben die dicksten /
größten Kartoffeln.
ö Най-глупавите селяни вадят най-големи-
те картофи.
klug
умно
•	Klug reden ist schwer, klug schweigen noch
mehr
° Умно да говориш - трудно е, умно да мъл¬
чиш - още повече.
Kluge (der)
умникът
•	Bei einem Klugen bedarf's nicht vieler Worte.
° Умният и от половин дума разбира.
•	Der Kluge hält die Augen offen.
o Устата си затваряй, очите си отваряй.
з Ученият е с четири очи.
° Умният с четири очи гледа.
•	Der Kluge kauft im Sommer einen Pelz.
° Отдалеко, да ти е леко.
° Лете без абичка, зиме без торбичка не ходи.
118

•	Der Kluge wartet die Zeit ab.
° Умният не избързва / прибързва / изчаква.
•	Wenn der Kluge nichts ausrichtet, schickt
man einen Dummen hin.
° Каквото умният не може да свърши,
свършва го глупавият.
Kluge (PI.)
умници
•	Sechs Kluge sollen nicht harren auf einen
Narren.
° Петима Петка не чакат.
Kluger (ein)
умник
•	Ein Kluger steht früh auf.
° Умният човек става рано.
Klügere (der)
по-умният (човек)
©Der Klügere, der immer nachgibt, ist am Ende
der Dumme.
Q Глупак и половина всъщност е умният,
който винаги отстъпва.
•	Der Klügere gibt nach.
По-умният отстъпва.
©Der Klügere gibt nach, aber nicht auf.
По-умният отстъпва, но не се отказва.
©„Der Klügere gibt nach", sagen die Dummen.
- „По-умният отстъпва", казват глупаци¬
те.
©„Der Klügere gibt nach", sagte der Fuchs und
ging der Falle aus dem Wege.
„По-умният отстъпва", казала лисицата
и заобиколила капана.
©Der Klügere gibt Nachhilfestunden.
'^По-умният дава частни уроци.
©Weil der Klügere immer nachgibt, regieren
die Dummen die Welt.
Понеже по-умният винаги отстъпва, све¬
та управляват глупаците.
Klugheit
ум, интелигентност
•	Klugheit geht über Stärke.
° По-добре драм памет, а не сто оки сила.
Leichtsinn
лекомислие
•	Leichtsinn und Torheit sind Nachbarn.
° От лекомислието до глупостта - само
една крачка.
° Само крачка дели лекомислието от глу¬
постта / простотията.
Narr*
глупак, тъпак
•	Antworte dem Narren nicht nach seiner Narr¬
heit, dass du ihm nicht auch gleich werdest.
c Ha лудия не ставай другар.
•	Auch ein Narr kann einmal ein kluges Wort
reden.
° И от глупавия умна дума можеш да чуеш.
•	Auf einen Narren soll man nicht harren.
° За лудото не питай, то само се обажда.
•	Aus einem Narren wird kein Weiser.
° От глупака мъдрец не става.
•	Dem Narren fehlt nichts als Verstand.
° Ha глупака само акълът му пречи / акъл му
липсва.
•	Den Narren erkennt man am Kopf, am Klange
den Topf.
■	• Глупавият по приказката си личи.
■	Празна кратуна все дрънчи. j,
•У-
•	Der ist ein Narr, der andere
hält.	je.
Глупак е, който смягпца приятели.
•	Der ist ein Nar$ nach unserem Sinn.
Kesseln die . Ьва, както го желаем.
С лудо се
Виж.Уег Sinn in gesundem Leib.
,рав дух в здраво тяло.
• Reich im Sinn, arm in Beutel.
121

Ще поумнее, кога му закука кукувица на
гроба.
•	Der Narr gilt dem anderen als gescheit.
Глупакът смята подобния нему за умен.
•	Der Narr lässt die Worte zu einem Ohre
eingehen, (und) zum anderen wieder aus.
1 Ha глупака през едното ухо влиза, през дру¬
гото излиза.
•	Der/Ein Narr redet, wenn der Kluge denkt.
- Глупакът говори / приказва, докато умният
мисли.
•	Der/Ein Narr schneidet sich mit seinem eige¬
nen Messer.
Прекален светец и Богу не е драг.
•	Ein Narr bleibt ein Narr, und ob er schon Gold
trägt.
■ • Магарето е магаре, ако ще да има пари с
товари / торби.
•	Ein Narr hat immer Festtage.
' Ha лудия всеки ден е Великден.
° За лудия всеки ден е празник.
•	Ein Narr kann einen Stein in den Brunnen
werfen, den zehn Weise nicht herausziehen.
° Един луд хвърля камък в гераня, четирий-
сет мъдри не могат да го извадят.
•	Eines Narren Namen liest man an jeder Wand.
° Имената на глупците висят по стените.
•	Dummhe№ Not, dass man dem Narren die
wachsen anfä
° Глупост и гордС™ глупаци звънци, желязо-
Глупостта и натроша оката.
имат.
nen Finger, so will er
•	Gegen Dummheit ist kein Ki^
j За глупостта лек/цяр няма. • це ти поиска
•	Gegen Dummheit kämpfen Götter
vergebens.
И господ не може да се пребори с просто
тията.
Всеки си хвали краставото магаре,
•	Jeder hat einen Narren im Ärmel.
c И най-мъдрият си е малко прост.
-	Всеки умен и глупост показва.
" Толкоз кусурец и у царска дъщеря има.
-	• И на слънцето има петна.
•	Jeder ist ein Narr auf seine Art.
c Всеки си е башка луд.
-	Всички сме луди - кой повече, кой по-мал¬
ко.
•	Solange ein Narr schweigt, hält man ihn für
klug.
° Мълчи ли глупакът, минава за мъдър.
•	Träge jeder Narr einen Kolben, das Holz würde
teuer.
° Ако да носеха всички луди звънци, желязо¬
то би станало 100 гроша оката.
•	Wer als Narr nach Rom geht, kehrt als Narr
wiede r.
° Без ум отиде, безумен се върна.
•	Wer einmal als Narr getauft, auch in Paris
Verstand nicht kauft.
° Да е калпак, да ти купя, ама ум не мога.
•	Wer zum Narren geboren, an dem ist Lehrgeld
und Kost verloren.
° Какъвто беше Петърчо, такъв е и Петър.
•	Zum Narren kann sich einer allein machen,
aber neunundzwanzig machen ihn nicht
wieder gescheit.
= Един луд хвърля камък в кладенеца, а че¬
тиридесет мъдри не могат да го извадят /
измъкнат.
•	einen Narren an etwas (D) / jemandem
gefressen haben (salopp)
И луд съм по нщ. /нкг. (много го харесвам и
желая) (разг.)
•	jemanden zum Narren halten (u)
И смятам нкг. за глупак {премятайки / из-
мамвайки го) (книж.)
118

Narren
глупаци, тъпаци
•	Die Narren bekommen die besten Karten.
° Глупаците имат най-добър/-голям късмет.
° Глупците получават най-добрите карти.
•	Die Narren sterben nicht aus.
° Черен гологан не се губи.
° Глупци винаги ще има.
•	Die Narren verlieren den Weg ins nächste
Dorf.
° Пусни лудия на път, тръгни, та го търси.
•	Die Töpfe erkennt man nach dem Klange, die
Narren am Gedankengange.
° Глупавият по приказката се познава.
•	Narren bauen Häuser und kluge Leute
bewohnen sie.
° Лудо давало, мъдро/умно вземало.
•	Narren bedürfen der Schellen nicht.
° Луд звънец не носи.
•	Narren geben Feste, und die Klugen essen
den Braten.
° Лудо давало, мъдро/умно вземало.
•	Narren haben das beste Glück.
■ Щастието помага на глупците.
•	Хубавата ябълка свинята я яде.
•	Глупаците имат най-добър /-голям късмет.
•	Narren stecken die Nase in jeden Dreck.
-• Глупците си пъхат носа навсякъде.
' На всяка манджа мерудия.
- На всяко гърне похлупак.
•	Narren wachsen unbegossen.
••• Лудите несеяни никнат.
•	Wer mit Narren anfängt, muss mit Narren
aufhören.
j C какъвто се събереш, такъв ставаш.
•	Wer mit Narren umgeht, dem hängt die Narr¬
heit an.
C какъвто се събереш, такъв ставаш.
° Кажи ми кои са приятелите ти, да ти кажа
какъв си.
•	Wer Narren will weise machen, der hat gern
verlorene Arbeit.
° Ти го караш в пътя, то върви в тръните.
° Мий магаре, хаби сапун и време.
•	Zwei Narren machen ein Paar.
° От един дол дренки.
° От един пазар грънци.
° Вземи единия, удари другия.
° Намерили се Куку и Пипе.
•	Zwei Narren stecken unter einer Kappe.
° От един дол дренки.
° От един пазар грънци.
° Вземи единия, удари другия.
° Намерили се Куку и Пипе.
Narrheit
глупост
•	Es ist schwer, große Narrheit unter wenig
Papier zu verbergen.
° Глупост трудно се прикрива.
o Трудно е голямата глупост да се прикрие
под малко хартия.
° Трудно е да скриеш глупостта/.
Sinn*
смисъл, значение
•	Des Menschen Sinn bewährt sich in der
Prüfung.
" Човешката личност проличава в изпитани¬
ята.
•	Ein ehrlicher Sinn, ein ehrliches Kleid.
Честността прилича всекиму.
•	Einerlei Sinn macht Freunde.
Единомислието създава приятели.
•	Es geht nicht alles nach unserem Sinn.
' Не всичко става, както го желаем.
•	Gesunder Sinn in gesundem Leib.
■ Здрав дух в здраво тяло.
•	Reich im Sinn, arm in Beutel.
121

Ум много, пари малко.
•	Schwankender Sinn hat keinen Gewinn.
Нестабилният / Колебливият не печели.
•	Was die Natur nicht gegeben hat am Kinn, das
gibt sie am Sinn.
Ако природата те е ощетила откъм хубост,
те компенсира с ум.
•	Williger Sinn hat flinke Beine.
Доброто желание има бързи крака.
•	anderen Sinnes werden (и)
й друг акъл/ум ми идва (разг.)
и променям мнението / намерението си
(книж.)
•	auf seinem Sinn bestehen / beharren (u)
й настоявам на своето (упорствам) (разг.)
й държа на намерението / схващането си
(не се отказвам) (книж.)
•	Das hat keinen Sinn und Verstand, (u)
й Това няма смисъл и логика / е глупаво.
(книж.)
•	Das will mir nicht in den Sinn, (u)
И Главата / Умът ми не може да го побере,
(не го проумявам) (разг.)
•	dem Sinn nach (u)
й по смисъл (разг.)
й според смисъла (книж.)
•	einen sechsten Sinn haben (u)
й имам шесто чувство (разг.)
•	eines Sinnes sein mit jemandem (u)
И на един акъл / ум сме с нкг. (еднакво ми¬
слим) (разг.)
•	etwas fuhr mir durch den Sinn (u)
и нщ. ми мина през ума (разг.)
и помислих (си) за нщ. (книж.)
•	etwas kommt mir nicht in den Sinn (u)
и не се сещам / мога да се сетя за нщ.
(книж.)
•	froher/ leichter Sinn (u)
й весел/лек нрав (характер) (книж.)
•	im eigentlichen / weiteren Sinne (u)
й в истинския / широкия смисъл (книж.)
•	sich (D) etwas (A) aus dem Sinn schlagen (u)
й избивам си нщ. от главата / ума (забра¬
вям го) (разг.)
•	(keinen) Sinn/ür Musik / Humor haben (u)
и имам (нямам) чувство / усет за музика /
хумор (разг.)
•	Was ist der langen Rede kurzerSinn? (u)
й Какво значи c една дума / накратко това
словоизлияние? (книж.)
Tor (der)
глупакът
•	Der Tor bessert sein Leben wie der Krebs
seinen Gang.
- Глупостта ще се оправи, когато ракът
тръгне направо.
•	Womit der Tor protzt, dessen schämt sich der
Weise.
° От каквото се мъдър срамува, с него се лу¬
дият надува.
Toren (PI.)
глупаци
•	Mit Toren ist schlecht scherzen.
0 Луд от шега не разбира.
•	Toren braucht man nicht zu säen, sie wachsen
von selbst.
° Лудите несеяни никнат.
o Не пращай за лудо, то само ще дойде.
Torheit
щуротия, глупост
•	Torheit ist die schwerste Krankheit.
° Глупостта е най-тежката болест.
•	Torheit liebt Gesellschaft.
° Глупост и фукня / горделивост - две близ¬
нета.
122

•	Torheit und Stolz wachsen auf einem Holz.
° Глупостта и надутостта един корен
имат.
Torheiten
щуротии, глупости
©Die einzigen Torheiten, vor denen das Alter
schützt, sind die so genannten Jugendsünden.
© Старостта е сигурна защита (само) сре¬
щу пороците / щуротиите на младостта.
töricht
глуповат
•	Von einem törichten Menschen kommt auch
ein weiser Rat.
° И глупавият на ум може да те научи.
Vernunft
разум
•	Auch im Sieden der Eier ist Vernunft.
° И за най-простите/-обикновените неща
е нужен разум.
° И във варенето на яйца има разум.
•	Jeder Mensch hat Vernunft, aber nicht jeder
gebraucht sie.
c Всеки човек има разум, но не всеки го из¬
ползва.
•	Vernunft, Geduld und Hafergrütze sind zu
allen Dingen nütze.
•> Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Verstand*
разсъдък, интелект
•	Den Mann empfängt man nach dem Kleide
und begleitet man nach dem Verstände.
По дрехите посрещат човека, по разума /
ума го изпращат.
•	Den Verstand kann man verlieren, die Dumm¬
heit nie.
Ум се губи, глупост - не.
•	Der Verstand ist nicht immer zu Hause.
Човек невинаги е на себе си/с всичкия си.
•	Der Verstand kommt mit den Jahren.
C годините човек поумнява.
•	Der Verstand sitzt im Kopfe, nicht im Barte.
° Брада царска, глава воденичарска.
° Защо му е брадата, кога го няма в главата.
° Умът не е в брадата, ами в главата.
•	Mit fremdem Verstand reitet man nicht weit.
° C чуждо въже не се пущай в кладенец, че
може да е гнило.
•	Mit Verstand kann man Gold erwerben, aber
mit Gold keinen Verstand kaufen.
° Ум се c пари не купува, а най-много пари
струва.
° Ум и разум с пари се не купуват.
•	Verstand ist das beste Kapital.
° Разумът е най-ценният капитал / най-го-
лямото богатство на човека.
•	Verstand lässt sich nicht einprügeln.
° От бой се не поумнява.
•	bei vollem/klaren Verstände sein (u)
й напълно c ума си съм (разг.)
•	Da steht einem der Verstand still! (u)
й Умът ми не може да го побере! (разг.)
•	etwas geht über meinen Verstand (u)
й умът ми не побира нщ. (не го проумявам)
(разг.)
•	jemanden um den Verstand bringen (u)
й побърквам / подлудявам / пощурявам нкг.
(разг.)
•	ohne Sinn und Verstand reden (u)
и говоря врели-некипели / пълни глупости
(неразбрани/безсмислени неща) (разг.)
•	Verstand für etwas (А) haben (u)
й разбирам от нщ. (книж.)
•	zu Verstand kommen (u)
и поумнявам / вразумявам / опомням се
(книж.)
123

Wahl
избор
•	Wer die Wahl hat, hat die Qual.
Който избира, примира.
От много мъчно се избира.
©Wer die Wahl hat, wird wählerisch.
Имаш ли възможност да избираш, ста¬
ваш претенциозен.
j Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
. Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Daten / Dummbeutel / dümmer / gebacken
/ Intelligenz / Mätzchen / narrensicher /
Quatsch
данни/„торба c глупости"/ по-глупав /
печен / интелигентност / фасони, дяво¬
лии / наивен (до глупост) / глупости
Daten
данни
•	nicht alle Daten im Speicher haben (u)
и не съм съвсем в ред (с разума / разсъдъка)
(разг.)
и забравил съм някои неща/факти (книж.)
Dummbeutel
„торба с глупости"
•	jemand ist mit dem Dummbeutel geklopft (u)
и някой е ударен / цапнат с мокра кърпа /
мокър парцал по главата (глупав е) (разг.)
dümmer
по-глупав
•	noch dümmer als dumm sein (u)
и от глупав по-глупав съм (разг.)
и много съм глупав (книж.)
gebacken
печен
•	Du bist wohl nicht gebacken! (u) (*
Du bist wohl nicht bei Verstand!) (u)
и Ти май не си с всичкия си/наред с главния
си мозък! (разг.)
Intelligenz
интелигентност
•	die Intelligenz mit dem Schaumlöffel gefres¬
sen haben (u)
f ужасно елементарен / тъп / глупав съм
(разг.)
Mätzchen
фасони, дяволии
•	(bloß) keine Mätzchen machen (u)
й (само) без фасони/усуквания / церемонии
(разг.)
narrensicher
наивен (до глупост)
•	narrensicher sein (и)
й съвсем сигурен съм (чак до глупост / без
никакво съмнение) (книж.)
й направено е като за глупаци (книж.)
Quatsch
глупости
•	Quatsch mit Soße reden (salopp)
й плещя / приказвам / говоря абсолютни /
пълни тъпотии / глупости (жаргон)
3 Thematisch-semantisches Netz 20.
DURST / HUNGER
Ü Тематично-семантична мрежа 20.
ЖАЖДА / ГЛАД
•	Sprichwörter und Phraseme
•	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Durst* / Hunger* / hungern / hungrig /
Hungrige (der) / Hungriger (ein) / satt* /
Satte (der)
жажда* / глад* / гладувам / гладен /
гладният (човек) / гладен (човек) / сит
/ситият (човек)
Durst*
жажда
•	Durst macht aus Wasser Wein.
° Като няма риба, и ракът е риба.
° Като няма кокошка, и свраката се ядва.
•	den Durst löschen/stillen (u)
124

и погасявам /утолявам жажда (разг.)
и напивам се до насита с вода (книж.)
•	der Durst nach Ehre (u)
и жажда/ламтеж за почести/слава (разг.)
•	einen über den Durst getrunken haben (u)
й сръбнал съм малко повечко / попрекалил
съм с пиенето (разг.)
и пиян съм (книж.)
Hunger*
глад
•	Der Hunger erobert die stärkste Festung.
° Глад град съсипва.
° Глад града продава.
° Глад село пали.
•	(Der) Hunger ist der beste Koch.
° Гладен не отбира, а каквото намира.
° Гладен гост и качамак ядва.
° Сладко като в глад.
° Гладът е най-добрият готвач.
•	Der Hunger ist ein guter Lehrmeister.
° Гладът на много неща учи.
•	Der Hunger ist Meister.
o Гладът е по-голям майстор от царя.
•	Der Hunger kommt mit dem Essen.
° Гладът идва c яденето.
•	Der Hunger rät nichts Gutes.
c Глад дружина предава.
° Глад сестра продава.
с Глад глава загубя.
•	Der Hunger treibt den Wolf ins Dorf.
c Гладен вълк и сред село влязва/влиза.
•	Hunger geht vor Scham.
o Гладният гол не е, че да го е срам.
•	Hunger hat keine Scham.
Гладен срам няма / не познава.
' Гладът срам няма.
" Глад очи няма.
•	Hunger hat keinen Ekel.
° Гладен гадно не гледа.
•	Hunger ist der beste Koch; mag er's nicht, so
isst er's doch.
0 Гладът е най-добрият готвач, ако и да не го
харесва, си го изяжда.
•	Hunger ist ohne Scham.
° Гладен срам не познава.
° Глад очи няма.
•	Hunger lehrt gar viel.
° Гладът на много неща учи.
•	Hunger lehrt geigen.
° От зор баба и хоро играе.
° Човек е в нужда досетлив.
° Сиромах човек - жив дявол.
•	Hunger lehrt viele Künste.
° Гладна хрътка зайци гьтка.
•	Hunger macht aus rohen Bohnen Honigku¬
chen.
0 Гладен не отбира, а каквото намира.
° Гладно куче и подлога гложде.
•	Hunger macht hart Brot zu Honigkuchen.
0 Гладът превръща коравия хляб в меден
сладкиш.
° Гладно куче и подлога гложде.
•	Hunger macht rebellisch.
0 Дето има глад, там виреят буни.
•	Hunger macht rohe Bohnen zu Mandeln.
c Ha гладния и сухите корички са сладки.
•	Hunger macht saure Bohnen süß.
° Ha гладния и сухите корички са сладки.
" На гладния всичко се услажда.
•	Hunger macht zahm.
0 Гладът опитомява.
•	Hunger rafft weniger dahin als Fraß.
" Колкото са умрели от ядене, не са толкоз от
неядене.
125

•	Hunger treibt den Wolf aus dem Busche /
Walde.
Гладът и вълка от гората пропъжда.
•	Hunger tut weh.
Глад от чума по-зло.
•	Hunger vertreibt den Schlaf.
Гладни очи не заспиват.
Глад и царя от постеля вдига.
•	Wer Hunger hat, dem schmeckt Schwarzbrot
wie Zwieback.
Гладен човек сухи кори за писмет (сухар)
прихваща.
Гладен гост и качамак ядва.
Гладен не отбира, а каквото намира.
•	den Hunger mit Wind stillen (u)
и засищам глада c празни приказки (разг.)
й Гърло с думи не се пълни, (разг.)
•	Hunger haben wie ein Wolf (u)
й гладен съм като вълк (разг.)
й много съм гладен (книж.)
•	Hunger haben wie eine Kirchenmaus (u)
й гладен съм като църковна мишка (разг.)
й много съм изгладнял (книж.)
•	vor Hunger nicht aus den Augen heraus sehen
können (u)
и не видя /виждам нищо от глад (разг.)
й не съм в състояние да върша нищо от/по-
ради глад (книж.)
hungern
гладувам
•	Lange hungern ist kein Brot sparen.
3 От дългото гладуване хляб не се пести.
hungrig
гладен
•	Wer hungrig ist, dem ist kein Brot zu schwarz.
Ha гладния всеки хляб му се услажда.
• Wer sich hungrig legt auf's Stroh wird keines
Schlafes froh.
- Който гладен си легне, не спи добре.
• Сънят на гладно не е сладък.
Hungrige (der)
гладният (човек)
•	Dem/Den Hungrigen ist nicht gut predigen.
Глад от баене не взема.
Глад уши няма.
-	Гладна мечка хоро не играе.
•	Der Hungrige denkt nur ans Essen.
-	Гладна кокошка просо сънува.
; На бивола окото все в просото.
•	Der Hungrige fürchtet den Stock nicht.
' Гладно магаре търпи удари.
Hungriger (ein)
гладен (човек)
•	Ein Hungriger isst seine Äpfel ungeschält.
•	Гладен не отбира / избира.
° Гладно куче и гол кокал гризе.
° Гладно гадно не гледа.
•	Einem Hungrigen schmeckt alles wohl.
3 Гладен не отбира / избира, а каквото на¬
мира.
satt*
сит
•	Zu satt macht matt.
° Пълен стомах мъчно работи.
с Сит търбух за наука глух.
На пълен корем не се работи /учи.
•	etwas (Ä)/jemanden satt haben (и)
й нщ. / някой ми идва / е дошъл до гуша /
писва ми / писнало ми е от нщ. / нкг. (ом-
ръзва ми / омръзнало ми е / дотяга ми /
дотегнало ми е от него) (разг.)
Satte (der)
ситият (човек)
•	Dem Satten schmeckt das Beste nicht.
° Ha сития нищо не му е сладко / се усла¬
жда.
Der Satte glaubt dem Hungrigen nicht.
Сит на гладен вяра не хваща.
°
126

•	Der Satte mag nicht wissen, wie dem Hungri¬
gen zu Mute ist.
° Сит на гладен вяра не хваща/не вярва.
•	Der Satte versteht den Hungrigen nicht.
° Сит не разбира гладния.
° Сит на гладен вяра не хваща/не вярва.
п Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
u Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Hungertuch
„гладория"
•	am Hungertuch nagen (u)
И умирам от глад (разг.)
и гладувам (книж.)
А Thematisch-semantisches Netz 21.
EHRE / LASTER / TUGEND
) Тематично-семантична мрежа 21.
ЧЕСТ / ПОРОЦИ / ДОБРОДЕТЕЛИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Adel / Bescheidenheit / Ehre* / Ehren /
ehren / ehrlich / Ehrlichkeit / Erhabene (das)
/ Gemüt / Gewissen* / Laster (das) / Laster
(PL) / Neigungen / Redlichkeit / Toleranz /
Tugend / Würde / Würden
благородническо съсловие, благородство
/ соремност/чест* / почести/почитам
/ честен / честност / възвишено(то) /
душа, сърце / съвест / порок / пороци
/ склонности, наклонности / честност,
почтеност / толерантност / доброде¬
тел / достойнство / достойнства
Adel
благородническо съсловие, благородство
• Adel ohne Geld gilt wenig in der Welt.
Цървули/Гащи няма, гайда иска.
Коприва яде, коприна носи.
На гол тумбак чифте пищови.
•	Adel verpflichtet.
° Благородническият произход / Благород¬
ството задължава.
•	Der Adel liegt / sitzt im Gemüt (e), nicht im
Geblüt(e).
° Благородството е в душата, не в кръвта.
° Благородството е в нрава, не в произхо¬
да.
Bescheidenheit
скромност
•	Bescheidenheit, das schönste Kleid.
° Скромността краси човека.
•	Bescheidenheit ist eine Zier.
° Скромността краси човека.
^Bescheidenheit ist eine Zier, doch weiter
kommt man ohne ihr.
& Скромността краси човеко, но по-успеш¬
но се върви напред без нея.
Ehre*
чест
•	Dem Armen Ehre hat Schwere.
° Честта е по-скъпа от парите.
° За бедния / бедняка честта е по-ценна
от парите.
•	Ehre ist zu hüten schwer.
° Чест трудно се пази.
•	Ehre geht vor Glück und Geld.
° Честта е по-скъпо /-ценна от парите.
•	Ehre, Glauben, Augen vertragen keinen Spaß.
Честта, вярата, очите не понасят шеги¬
те/ глумите.
•	Ehre kannst du nirgends borgen, musst schon
selber dafür sorgen.
Чест назаем се не взема.
•	Ehre ist besser als Gold und Silber.
Честта е по-скъпа/-ценно от парите.
•	Ehre verloren, alles verloren.
- Загубиш ли честта си, всичко загубваш.
127

•	Je mehr Ehr', je mehr Beschwer.
Трудно се носи товарът на славата.
•	Verlorene Ehr' kehrt/kommt nimmer mehr.
1 Загубена чест не се връща.
•	Was nützt die Ehr', wenn der Beutel leer.
За какво ти е славата, щом ти е празна
кесията.
•	Wenn die Ehre einen Riss bekommt, so klafft
sie.
Пропука ли се честта, не можеш я залепи.
•	ou/Ehre und Gewissen (u)
й под честна дума / в името на честта си
(честно) (книж.)
•	jemandem die letzte Ehre erweisen (u)
я отдавам нкм. последна почит (на погребе¬
ние) (книж.)
Ehren
почести
•	Ehren beschweren; Würden sind Bürden.
° Славата и достойнството са тежко бре¬
ме,
ehren
почитам
•	Ehre, dem/wem Ehre gebührt.
° Почитай този, който е заслужил / (го) за¬
служава.
° Чест томува, който я заслужава.
° Уважавай/ Тачи този, който (го) заслужава.
ehrlich
честен
•	Besser ehrlich gestorben als schändlich
verdorben.
° По-добре c чест да умреш, отколкото да
живееш на колене.
•	Ehrlich währt am längsten.
° Честността побеждава.
•	Ein ehrliches Nein ist besser als zwei falsche
Ja.
° По-добре едно честно „не", отколкото две
нечестни „да ".
•	Wer ehrlich ist, freit früh, wer klug ist, nie.
Честният се жени рано, умният - никога.
•	Zwischen ehrlichen Leuten bedarf's keine
Rechnung.
° Между честни хора сметките са излишни.
Ehrlichkeit
честност
©Wenn die Ehrlichkeit am längsten währen
würde, würde es nicht so viele Lügner geben.
■>Ако честността побеждаваше винаги,
нямаше да има толкова много лъжци.
Erhabene (das)
възвишено(то)
•	Vom Erhabenen zum Lächerlichen ist nur ein
Schritt.
° От великото / възвишеното до смешното
има само една крачка.
Gemüt
душа, сърце
•	Ein gut Gemüt ist besser als ein gut Geblüt.
° Доброто сърце е по-важно от добрата
кръв / добрия произход.	•
Gewissen (das)*
съвест
©Auch die Stimme des Gewissens hat mal
Stimmbruch.
QH гласът на справедливостта понякога
мутира.
•	Bös Gewissen, böser Gast, weder Ruhe, noch
/ weder Rast.
° Гузната съвест ни сън, ни покой знае.
•	Das böse Gewissen verrät sich selbst.
° Гузен негонен бяга.
©Das Gewissen ist ein Wachhund, der jede
Sünde verbellt.
Q Съвестта е куче пазач, което лае срещу
всеки сторен грях.
•	Gut Gewissen, ein sanftes Ruhekissen.
128

о Чиста съвест - спокоен сън.
•	Ein gutes Gewissen kennt keine Furcht.
° Чистата съвест страх не познава.
•	Ein reines / Gut Gewissen ist ein gutes /
sanftes Ruhekissen.
° У всекиго има съвест, ама блазе томува, ко¬
муто е чиста.
° Чиста съвест - спокоен сън.
©Erleidet des Gewissens Stimme Stimmbruch,
darf man keinen Ton angeben.
©Ако гласът на съвестта ти мутира, не
давай тон.
•	etwas (А) auf dem Gewissen haben (u)
й нщ. ми тежи на съвестта (поради това,
че съм извършил нщ. недотам морално)
(разг.)
•	jemandem ins Gewissen reden (u)
й опитвам се да убедя нкг. в нщ. (да събудя
съвестта му) (книж.)
Laster (das)
порок
•	Ist man des Lasters satt, hat man gut tugend¬
haft sein.
-	Преситиш ли се на порока, лесно е да бъ¬
деш добродетелен.
•	Laster straft sich selbst.
-	Порокът сам се наказва.
•	Wo kein Laster ist, da ist keine Tugend.
' Няма зло без добро, нито добро без зло.
° Ако не видиш злото, не познаваш доброто.
•	Zu einem Laster braucht man keinen Schul¬
meister.
•■ За порока учител не е нужен.
Laster (PI.)
пороци
•	Die Laster stehlen der Tugend ihre Kleidung.
•- Пороците убиват добродетелта.
©Eitelkeit ist aller Laster Anfang.
© Суетата е начало на всички пороци.
©Enthaltsamkeit ist aller Laster Anfang.
© Въздържанието е начало на всички поро¬
ци.
© Hunger ist aller Laster Anfang.
© Гладът отприщва пороците.
•	Laster, die man nicht tadelt, sät man.
° Не се ли борим c пороците, развъждаме
ги.
•	Laster haben einen süßen Anfang, aber ein
bitteres Ende.
° Пороците имат сладко начало, но горчив
край.
•	Laster sind oft Gewohnheiten als Leiden¬
schaften.
n Пороците са по-скоро навици, отколкото
страсти.
•	Wenn man kleine Laster nicht straft, so
wachsen die großen.
° Не се ли преборим c малките пороци, те
ще пораснат.
Neigungen
склонности, наклонности
•	Aus Neigungen werden Tugenden und Laster.
3 От наклонностите човешки се раждат
добродетели и пороци.
Redlichkeit
честност, почтеност
•	Redlichkeit wandert weit.
- С правината / правдата се стига накрай
света.
Toleranz
толерантност
©Toleranz: Jedem das Seine. Aber alles zu
seiner Zeit.
< ■■ Толерантност: Всекиму своето, но кога¬
то му дойде времето.
129

Tugend
добродетел
•	Tugend besteht, Schönheit vergeht.
Добродетелта е вечна, красотата мимо¬
летна.
•	Tugend ist der beste Schmuck.
Добродетелта краси най-много човека.
Würde
достойнство
•	Auf die Würde kommt die Bürde.
Службата е хубава, блазе му, който може
да служи.
Високите са слуги на ниските.
•	Keine Würde ohne Bürde.
Тежка е царската корона.
•	Wir verlieren unsere Würde, wenn wir die
Würde der anderen verletzen.
Човек губи достойнството си, накърнявай¬
ки честта /достойнството на другите.
•	Würde bringt Bürde.
' Високите са слуги на ниските.
с Дълг с плащане е добър.
0 Достойнството/ Честта задължава.
Würden
достойнства
•	Würden sind Bürden.
° Високите са слуги на ниските.
° Достойнството/ Честта задължава.
и Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Ausbund
съвършенство, връх
•	ein Ausbund an Tugend / Schönheit sein (u)
и „образец" / връх / олицетворение на
добродетел(ност) съм (за съвършена / ви¬
сша красота) (разг.)
•	ein Ausbund von Torheit / Frechheit sein (u)
и олицетворение на глупостта / връх на
нахалството съм (разг.)
*	ein Ausbund von Tugend / Gelehrsamkeit sein
(u, iron.)
й „образец" на до6родетел(ност)/уреност
съм (разг.-ирон.)
.»«. Thematisch-semantisches Netz 22.
EHRGEIZ / EIFER / FLEISS / MUSS / STREBEN
/WILLE
и Тематично-семантична мрежа 22.
АМБИЦИЯ / СТРЕМЕЖ / СТАРАНИЕ / ВОЛЯ
х Sprichwörter
х Поговорки
Absicht / abwarten / Ausdauer / ausharren
/ Beharrlichkeit / Eifer / Erfolg / Fleiß /
Fleißige (der) / Geduld / geduldig / Harren
(das) / hoffen / Hoffen (das) / Hoffnung
/ Jugendfleiß / Können (das) / krümmen
(sich) / Mühe / Muss (das) / nachgeben /
plagen (sich) / Plan / streben / Streben (das)
/ unverhofft / Vorsatz / warten / Wille /
wollen / Wunsch / Wünsche / wünschen /
Wünschen (das)
намерение / изчаквам / издръжливост,
упорство / изтрайвам, издържам / упо¬
ритост, постоянство / усърдие / успех /
старание, прилежание / усърдният (чо¬
век) / търпение / търпелив / търпение,
изтрайване / надявам се / надяване /
надежда / младежко усърдие / можене,
умение/превивам се/усилие/абсолют¬
на необходимост / отказвам се / измъч¬
вам се, блъскам се / план / стремя се /
стремеж / ненадейно, неочаквано / на¬
мерение/ чакам/воля/ искам / желание
/ желания / желая / желаене
Absicht
намерение
•	Die Absicht ist die Seele der Tat.
° Намерението е душата на делото.
130

abwarten
изчаквам
•	Besser abwarten als übereilen.
° По-разумно е да изчакаш, отколкото да
прибързаш.
Ausdauer
издръжливост, упорство
•	Ausdauer verdient den Preis.
° Търпението си заслужава.
ausharren
изтрайвам, издържам
•	Wer ausharrt, dem gelingt's.
° Който седи на воденицата, той си смила
брашното.
Beharrlichkeit
упоритост, постоянство
•	Beharrlichkeit führt zum Ziel.
° Целта c постоянство се постига.
•	Beharrlichkeit trägt den Sieg davon.
° C търпение и постоянство всичко се по¬
стига.
•	Beharrlichkeit überwindet alles.
о C труд и постоянство всичко се постига.
Eifer
усърдие
•	Blinder Eifer schadet nur'.
' Препален светец и Богу не е драг.
Erfolg
успех
•	Der Erfolg hat viele Väter-.
'■■ Успехът е плод на общи усилия.
■■ Много хора допринасят за успеха.
•	Vor den Erfolg haben die Götter den Schweiß
gesetzt.
Успех без пот не се постига.
Fleiß
старание, прилежание
•	Der eine hat den Fleiß, der andere den Preis.
Един бие тъпана, друг събира парсата.
° Един държи рогата, друг дои кравата.
•	Der Fleiß verjagt, was Faule plagt.
° Само трудът лекува мързела.
•	Fleiß bricht (das) Eis.
o C труд всичко се постига.
•	Fleiß bringt Brot, Faulheit Not.
° Който работи, е сит, който мързелува,
гладува.
•	Fleiß macht aus Eisen Wachs.
° C труд всичко се постига.
•	Lerne mit Fleiß, so wirst du weis.
° Учението е майка на знанието.
° Който се учи, той ще сполучи.
•	Ohne Fleiß/Schweiß kein Preis.
° Без мъка няма сполука.
° Сухи гащи риба не ловят.
° Без захмет не се яде мед.
•	Sorge und Fleiß bricht Eis.
° Струд и грижа всичко се постига.
Fleißige (der)
усърдният (човек)
•	Dem Fleißigen hilft Gott.
° Труди се, мъчи се, и бог ще ти помогне.
° На работливия и господ помага.
Geduld
търпение
•	Die beste Arznei ist die Geduld.
° Най-доброто лекарство е търпението.
•	Die Geduld ist der Schlüssel zur Freude.
■ Търпението е ключът към радостта.
•	Geduld bringt Rosen / Huld.
C търпение всичко се постига.
° Търпението се възнаграждава.
•	Geduld heilt alle Schmerzen.
° Търпението лекува.
•	Geduld ist die Schwester der Weisheit.
" Търпението е спътник на мъдростта.
131

•	Geduld lehrt hoffen.
Търпението крепи надеждата.
•	Geduld macht alles leichter.
-	Търпението винаги помага.
•	Geduld überwindet alles.
-	C търпение всичко се постига.
•	Geduld und Fleiß bricht alles Eis.
•	C търпение и прилежание / постоянство
всичко се постига.
•	Geduld und Fleiß erringt den Preis.
Търпението и усърдието се възнагражда¬
ват.
•	Geduld und Fleiß, das sind die Flügel, die
führen über Berg und Hügel.
" Търпението и прилежанието помагат да
се преодолеят всички препятствия / труд¬
ности.
•	Geduld und Zeit hindern alle Traurigkeit.
Времето лекува болката.
•■■ Търпението и времето смекчават скръб¬
та.
с Времето и търпението лекуват тъгата.
•	Geduld und Zeit wird's Maulbeerblatt zum
Atlaskleid.
° Търпението превръща черничевото дърво
в коприна.
•	Leichter trägt, was er trägt, wer Geduld zur
Bürde legt.
° Търпението прави товара по-лек.
•	Mit Geduld und Spucke fängt man eine Mucke
/ Mücke.
° C търпение и змия из дупка се изважда.
° С търпение всичко се постига.
•	Mit Geduld und Zeit kommt man (allmählich /
mählich) weit.
° Който не бърза, далеко стига.
° Който иде леко, отива далеко.
•	Mit Geduld und Zeit wird ein Maulbeerblatt
zum Atlaskleid.
° Търпението превръща черничевото дърво
в коприна.
•	Wo Liebe ist, da ist Geduld.
ü Където има любов, има и търпение.
geduldig
търпелив
•	Bist du schuldig, so bleib geduldig.
- Ако си виновен, бъди търпелив.
•	Geduldig sein bringt Segen ein.
c Търпението се възнаграждава.
•	Papier ist geduldig.
° Хартията е търпелива.
° Хартията понася много / търпи много
неща.
Harren (das)
търпение, изтрайване
•	Mit Harren und Hoffen hat's mancher getrof¬
fen.
° Търпи, душо, да се спасиш.
° Търпи, душо, до-ще Великден.
° Надей се, търпи, па може и да успееш.
hoffen
надявам се
•	Der Mensch hofft, solange er lebt.
° Човек се надява, докато е жив.
° Живота си давам, вярата не я оставям.
•	Man hofft solange man lebt.
ü Човек цял живот се надява/таи надежда.
•	Wer viel hofft, täuscht sich oft.
° Който много се надява, често се лъже / раз¬
очарова.
Hoffen (das)
надяване
•	Hoffen und Harren macht manchen zum
Narren.
° Търпи, трай, че няма край.
° Надявай се, душо, дорде оглупееш.
•	Hoffen und Träumen lässt vieles versäumen.
132

° Който чака на надежда, приживе не се на¬
режда.
Hoffnung
надежда
©Des Klienten Hoffnung ist des Advokaten
Futter.
© Надеждата за клиента е храна за адвока¬
та.
•	Die Hoffnung ist das Seil, daran wir uns alle zu
Tode ziehen.
° Който живее c надежда, умира и поглежда.
» Който чака от надежда, приживе не се на¬
режда.
•	Die Hoffnung ist ein langes Seil.
° Надеждата е дълго въже.
•	Die Hoffnung ist ein lang Seil, daran sich viele
zu Tod ziehen.
c Който чака от надежда, приживе не се на¬
режда.
•	Die Hoffnung ist ein süßes Leiden.
» Надеждата е сладка мъка.
•	Die Hoffnung stirbt zuletzt.
' Надеждата умира последна.
•	Hoffnung braucht man nicht zu kaufen.
■= Надежда не можеш да си купиш.
•	Hoffnung erhält, wenn Unglück fällt.
> Надеждата съхранява човека, когато го
сполети/връхлети беда.
•	Hoffnung hilft Lasten tragen.
■' Надеждата е от помощ, когато е тежко.
-	Надеждата помага да се носи житейския
товар.
•	Hoffnung macht den Schwachen stark.
' Надеждата крепи човека / дава сили.
•	Hoffnung macht graue Haare.
-	C надежда човек остарява.
с Надеждата състарява.
•	Hoffnung und Mut sind allzeit gut.
° Смелс^та и надеждата винаги помагат.
° Винаги е добре да си смел и да се надяваш.
•	In Hoffnung schweben macht süß das Leben.
° Животът c надежда е сладък.
•	Mit der Hoffnung wächst der Mut.
° Смелостта се подсилва от надеждата.
•	Nicht jede Hoffnung geht in Erfüllung.
° Не всяка надежда се сбъдва.
•	Ohne Kleid, doch nicht ohne Hoffnung.
° Човек се надява, докато е жив.
•	Wer auf Hoffnung jagt, der fängt Nebel.
° Който чака на надежда приживе, не се на¬
режда.
•	Wer auf Hoffnung traut, hat auf Eis gebaut.
° Само c надежда не се живее.
•	Wer von Hoffnung lebt, stirbt vor Hunger.
° Живееш ли c надежда, от глад ще си ум¬
реш.
Jugendfleiß
младежко усърдие
•	Jugendfleiß belohnt sich im Alter^.
° Прилежна младост - спокойна старост.
Können (das)
можене, умение
•	Können geht über Wollen.
c Едно е да искаш нещо, друго е да можеш
да го направиш.
krümmen (sich)
превивам се
•	Wer durch die Welt will, muss sich krümmen.
Който иска да се издига, трябва да се пре¬
вива.
Mühe
усилие
•	Der eine hat die Mühe, der andere (hat /
schöpft) die Brühe.
■ Един тупа / бие тъпана, друг събира пар-
133

сата.
Един копа и плаче, друг тропа и скача.
Един се мъчи, друг се пъчи.
•	Kein Gewinn ohne Mühe.
Без труд няма печалба.
•	Müh'/Mühe und Fleiß bricht alles Eis.
Трудът над всичко надвива.
•	Ohne Arbeit und Mühe baut man kein Haus
und melkt man keine Kühe.
Без труд къща не можеш построи и крави
не можеш дои.
©Ohne Mühe keine Brühe. / Keine Brühe ohne
Mühe.
- Който не се пече на нивата, не се пъчи на
хорото.
Без труд няма хляб.
•	Was man mit Mühe erworben hat, kann man
mit Lust genießen.
r Постигнатото c труд е най-сладко.
' ' Плодовете на труда най-много се услаждат.
° Спечеленото с труд е сладко.
•	Willst du genießen, so lass dich die Mühe
nicht verdrießen.
° Искаш ли да се наслаждаваш, не си жали/
пести усилията.
•	Zu Arbeit und Mühe will niemand Erbe sein.
° Никой не иска да наследи работа и усилия.
Muss (das)
абсолютна необходимост
•	Muss ist eine harte Nuss.
° Принудата е голямо зло.
nachgeben
отказвам се
•	Besser nachgeben als zu Schaden kommen.
° По-добре се откажи, вместо да направиш
някоя беля/за да не стане по-лошо.
•	Der Klügere gibt nach.
° По-умният отстъпва.
•	Nicht nachgeben gewinnt..
Който не се отказва, печели.
plagen (sich)
измъчвам се, блъскам се
•	Ohne sich vorher zu plagen, kommt man nicht
zu Glückes Tagen.
■ ■ Не опиташ ли от горчивото, няма да ти се
услади сладкото.
Нищо не идва наготово.
Plan
план
•	Ein guter Plan ist halb getan.
11 Добрият план е наполовина свършена ра¬
бота.
streben
стремя се
•	Streben ist Leben.
с Животът е вечен стремеж.
•	Wer nicht strebt, der nicht lebt.
c Живот без цел е истинска смърт /живот
мърцина.
Streben (das)
стремеж
•	Streben ist Leben.
о Животът е вечен стремеж.
unverhofft
ненадейно, неочаквано
•	Unverhofft kommt oft.
° Каквото не си сънувал, това ти иде до гла¬
вата.
° Де го чукаш, де се пука.
° Често се случват неочаквани неща.
Vorsatz
намерение
•	Der Vorsatz allein sprengt keinen Stein.
° Само c едното добро намерение далече не
се стига.
warten
чакам
•	Wer warten kann, dem kommt alles zur rech¬
ten Zeit.
134

° Който умее да чака, ще си получи желано¬
то, като му дойде времето.
° Който умее да чака, ще дочака.
•	Wer warten kann, hat viel getan.
° Умението да чакаш вече значи много.
Wille
воля
•	Gezwungener Wille ist Unwille.
° Принуденото желание не е желание.
•	Wo ein Wille ist, (da) ist auch ein Weg.
o C воля всичко се постига.
©Wo kein Wille ist, sollte wenigstens ein Aus¬
weg sein.
Q Няма ли воля, трябва поне изход да има.
wollen
искам
•	Was du nicht willst, dass man dir tu, das füg
auch keinem anderen zu.
=•- Каквото не искаш да ти причинят, не
причинявай и ти на другите.
•	Was nicht will gehen, das lass stehen.
c Каквото не ти спори, зарежи го.
•	Wer alles will, erhält nichts.
-	Който иска всичко, нищо не получава.
•	Wer will, der kann.
2	Който иска, той може.
Wunsch
желание
•	Da ist der Wunsch der Vater des Gedankens.
” Желанието кара човек да се замисли как
да го осъществи.
■ ■ Желанието поражда мисъл за него.
Wünsche
желания
•	Erfüllte Wünsche machen nicht satt.
-	Изпълнени / Сбъднати желания не заси¬
щат.
•	Je mehr man hat, je mehr man will, nie
schweigen uns(e)re Wünsche still.
° Човешкото око е ненаситно / насита ня¬
ма.
° Колкото повече имаш, толкова повече ти се
иска да получиш / да притежаваш.
•	Wünsche füllen den Sack nicht.
° Който чака от надежда, приживе не се на¬
режда.
° С желание джоб не се пълни.
•	Wünsche lösen Wünsche ab.
° Апетитът идва c яденето.
wünschen
желая
•	Was man wünscht, das glaubt man gern.
° Гладна кокошка просо сънува.
Wünschen (das)
желаене
•	Von Wünschen wird man nicht reich.
° Само от желания не се забогатява / не се
става богат.
° С„да искаш да имаш" не се трупа богат¬
ство.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Courage / Ehrgeiz / Kadavergehorsam /
Probleme / Schneid / sitzen
смелост, кураж / амбиция / покорство /
проблеми / устрем, замах / седя
Courage
смелост, кураж
•	jemandem die Courage / den Schneid ab¬
kaufen (u)
и вземам нкм. страха {наплашвам / сплаш¬
вам го) (разг.)
•	Angst vor der eigenen Courage haben (u)
д в последния момент ме хваща шубе / губя
кураж (разг.)
135

й отказвам се в последния момент от някак¬
во действие / начинание (поради страх)
(книж.)
Ehrgeiz
амбиция
*	etwas (А) aus Ehrgeiz tun / unternehmen (u)
и правя нщ. от амбиция (книж.)
*	voller Ehrgeiz sein/stecken (u)
й изпълнен съм c амбиция (разг.)
й с големи амбиции съм (книж.)
*	vom Ehrgeiz besessen sein (u)
й луд/обладан съм от амбиция (разг.)
й силно амбициран съм (книж.)
Kadavergehorsam
покорство
*	Kadavergehorsam (и)
й сляпо покорство / сляпа покорност (разг.)
Probleme
проблеми
*	Probleme wälzen (u)
й занимавам се с/обмислям трудно ре ши ми
въпроси/проблеми (книж.)
Schneid
устрем, замах
*	jemand hat Schneid (u)
и у нкг. има замах/устрем (разг.)
*	jemandem Schneid abkaufen (u)
и вземам нкм. страха (наплашвам / сплаш¬
вам го) (разг.)
й отнемам нкм. устрема / инициативата
(книж.)
*	Schneid haben (u)
п стиска ми (разг.)
и имам смелост /кураж / смел съм (книж.)
sitzen
седя
*	nicht ou/sich (D) sitzen lassen (u)
и не позволявам да ми стъпят на врата /
ме притискат (разг.)
л Thematisch-semantisches Netz 23.
EIGENLOB / NAME / RUF / SELBST
и. Тематично-семантична мрежа 23.
САМОХВАЛСТВО / ИМЕ / РЕНОМЕ / СОБСТ¬
ВЕНА ЛИЧНОСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
allein / Charakter / Dicktun (das) / Dünkel
/ Eigenliebe / Eigenlob / Hochmut* / mein
/ Meine (das) / mir* / Name* / Prahler
(der) / Ruf / Ruhm / rühmen (sich) / Scham
/ Schande / Seine (das) / Seite* / Seiten /
selber / selbst / Selbst (das) / Stolz* / Titel
(der) / Übermut/ unfähig
сам / характер / самохвалство, надува¬
не / надменност / себелюбие, самолю¬
бие / самохвалство /високомерие* / мое
/ моето / на мен* / *ме* / самохвалко,
хвалипръцко / реноме, репутация / сла¬
ва / славя се / срам / позор, безчестие /
своето, собственото / страна* / стра¬
ни / лично, сам / сам, лично / азът, его-
то, собствената личност / гордост * /
титла / надменност, горделивост / не¬
способен, некадърен
allein
сам
•	Allein getan, allein gebüßt.
o Сам дробил, сам да куса / сърба.
с Сам си забъркал кашата, сам да я сърба /
сам си я сърбай.
•	Es ist niemand allein klug.
° И най-умният си е малко прост.
Charakter
характер
•	Der Charakter des Menschen ist sein
Schicksal.
° Характерът на човека е негова съдба.
Dicktun (das)
самохвалство, надуване
•	Dicktun ist sein Reichtum, zwei Pfennig sein
Vermögen.
136

о Голо, ама голямо/фудул.
° Голяма фирма, бедно положение.
Dünkel
надменност
•	Dünkel geht auf Stelzen.
° Надува се като пуяк.
о Надула се жаба(та) да надмине вола.
0 Надутият все на кокили стъпва.
Eigenliebe
себелюбие, самолюбие
•	Eigenlieb ist niemand lieb.
° Самовлюбеният на никого не е мил.
•	Eigenliebe macht die Augen trübe.
° Самолюбието мъти погледа.
•	Eigenliebe neckt des Hasses Triebe.
o Самолюбието буди / събужда омраза.
Eigenlob
самохвалств
©Das Eigenlob ist der einzige Gestank, der für
manch einen lieblich duftet.
© Самохвалството е единствената воня,
която за някои хора ухае вълшебно.
•	Eigenlob stinkt.
о Който се хвали, сам се квари.
•	Eigenlob stinkt, Eigenruhm hinkt.
° Който се хвали, сам се квари.
©Eigenlob stinkt. Aber angenehm.
Q Самохвалството вони, но вони приятно.
©Eigenlob stinkt. Das Lob der anderen ist par¬
fümiert.
C) Самохвалството вони, но хвалбите на
другите разнасят чудни аромати.
©Es ist nicht alles Eigenlob, was stinkt.
©Не всичко, което вони, ехвалипръцковщи-
на.
Hochmut*
високомерие
•	Hochmut kommt nicht von Armut.
° Високомерие и бедност не се римуват.
•	Hochmut kommt vor dem Fall.
° Големей се, големей се, доде станеш най-
малък.
•	Hochmut tut nimmer gut.
° Който вири нос, на себе си вреди.
•	Hochmut und Stolz wachsen auf einem Holz.
° Високомерие и гордост - два филиза на
едно дърво.
•	Wo Hochmut zunimmt, da nimmt Glück ab.
° Започнеш ли да се надуваш прекомерно,
преставаш да бъдеш щастлив.
•	jemand möchte vor Hochmut platzen wie der
Frosch in der Fabel (u)
И Надула се жаба(та) да надмине вола, (разг.)
й някой се е надул до пръсване (самоза¬
бравил се е от фукане и не е в състояние
да прецени собствените си възможности)
(разг.)
mein
мое
•	Mein und dein ist unser.
° Моето и твоето е наше/общо.
° Това, което е мое, е и твое.
Meine (das)
моето
•	Ich esse das Meine, du das Deine, jeder das
Seine.
“ Всеки да гледа в собствената си чиния.
mir*
на мен
•	Wie du mir, so ich dir.
° Каквото ти на мене, такова аз на тебе.
° Каквото повикало, такова се обадило.
° С каквато мярка мериш, с такава ще те ме¬
рят.
•	mir nichts, dir nichts (u)
и токк-тъй/така (разг.)
й направо/без церемонии/губене на време
и без повод / ни в клин, ни в ръкав
137

Name*
име
•	Der gute Name ist leicht verloren, aber schwer
wiedergewonnen.
За час човек чест добива и за час я изгубва.
•	Ein guter Name ist besser als Bargeld /
Reichtum.
' Честта е по-скъпа от парите.
•	Ein guter Name ist das beste Erbgut.
Рядка е честта, затова е скъпа.
Доброто име - най-голямото имане.
•	Ein guter Name ist ein reiches Erbteil.
Доброто име е богато наследство.
•	Eines Narren Namen liest man an jeder Wand.
■ Имената на глупците висят по стените.
•	Es geht nichts über einen guten Namen.
- Глава да падне, име да не падне.
•	Es kommt nicht auf den Namen an, sondern
auf den Mann.
•• Не е важно името, а (делата на) човека.
•	Man führt den Namen nach der Tat.
u Според делата и славата.
•	Mein Name ist Hase (ich weiß noch nichts).
° От мен да е далеч, че каквото бъде, да
бъде.
° (Правя се, че) Ни лук съм ял, ни (на) лук ми¬
рисал.
•	Wer sich um den guten Namen nicht wehrt,
ist wenig wert.
° Който не брани честта си, нищо не струва.
•	etwas (А) / die Dinge beim richtigen / rechten
Namen nennen (u)
й наричам / назовавам нещата c истинските
им имена (разг.)
й говоря конкретно / директно (книж.)
•	sich (D) einen Namen machen (u)
й създавам си (добро) име (разг.)
И прочувам се/ставам известен (книж.)
Prahler (der)
самохвалко, хвалипръцко
•	Großer Prahler, kleines Feuer.
Много шум за нищо.
•	Großer Prahler, schlechter Zahler.
- Много говори, малко работи.
Ruf
реноме, репутация
•	Der gute Ruf geht weit, aber der schlechte
noch weiter.
Добрата реч /славо иде надалеч, а лошата
още по-далеч.
•	Ein guter Ruf ist bald verloren.
-> Честта бързо/лесно се изгубва.
3	За един час човек чест добива и за един час
я изгубва.
° Честта бързо/лесно се изгубва
•	Es geht kein Ruf von nichts aus.
о Чест не се губи без нищо.
° Няма нещо без нищо.
Ruhm
слава
•	Großer Ruhm, wenig Geld.
3 Голяма фирма, бедно положение.
•	Ruhm ist verführerischer als Gold.
° Славата е по-прелъстителна от злато¬
то.
rühmen (sich)
славя се
•	Wer sich rühmt, bekommt neidige Nachbarn.
° Който се прочуе, c много завистници се
сдобива.
Scham
срам
•	Scham hindert Schande.
° Срамът предпазва от позор.
•	Scham ist des Armen Unglück.
о Срамежлив слепец - празна му торбичка.
•	Wer keine Scham hat, der hat auch keine
138

Ehre.
° Нямаш ли срам, и чест нямаш.
•	Wo Scham ist, da ist Ehre.
° Изпитваш ли срам / Срамуваш ли се, ти
имаш и чест.
Schande
позор, безчестие
•	Arm sein ist keine Schande, noch Unehr'.
° Бедността не е порок.
•	Besser nackt und bloß als mit Schande groß.
° По-добре честен сиромах, а не безчестен
богаташ.
° По-добре сетен сиромах, а не чрез позор
богаташ.
•	Es ist keine Schande, in den Dreck zu fallen,
aber eine Schande ist's, im Dreck liegen zu
bleiben.
3 Не е позор да паднеш в калта, но да оста¬
неш да лежиш в нея - да.
•	Schande lässt sich mit Seife nicht abwaschen.
° Срам се със сапун не опира.
Seine (das)
своето, собственото
•	Ein jeder findet das Seine schön.
" Всекиму своето се струва / чини най-хуба¬
вото.
° Всеки харесва себе си.
•	Jedem das Seine.
•• Всекиму своето.
з Всекиму своя неволя.
'■ Всеки заслужава участта си.
•	Jedem gefällt das Seine.
- Всекиму своето се струва / чини най-хуба¬
вото.
•	Jeder lobt das Seine.
; Всеки неговото си хвали.
Seite*
страна
•	Jeder hat seine schwache Seite.
° Човек без кусур не бива.
° Всеки си има своите слабости.
•	etwas (А) си/die Seite legen (u)
и заделям/отделям/слагам пари настрана
(разг-.)
и оставям финансови средства в резерв
(книж.)
•	jemandem zur Seite stehen (u)
и подпомагам/подкрепям нкг. (помагам му)
(книж.)
•	jemanden von der Seite ansehen (u)
й гледам (на) нкг. пренебрежително / отго¬
ре (разг.)
И високомерен съм спрямо нкг. (книж.)
Seiten
страни
•	Alles hat (seine) zwei Seiten.
° Всяко нещо си има две страни.
seiber
лично, сам
•	Selber tun, selber haben.
° Сам се трудиш, сам береш плодовете от
труда си.
selbst
сам, лично
•	Selbst eingebrockt, selbst ausgegessen.
° Сам си надробил попарата, сам си я из¬
сърбал.
° Каквото си дробил, таквоз ще сърбаш.
•	Selbst getan ist bald/gut getan.
; Сам си свърши работата, да знаеш, че ще
a^t^t^e/е свършена.
■	Добре е човек сам да си върши работата.
•	Selbst ist der Mann.
- Добре е човек сам да си върши работата.
Selbst (das)
азът, егото, собствената личност
•	Selbst ist der beste Bote.
■	Вълкът сам си върши работата, затова му е
139

дебел вратът.
Stolz*
гордост
■ Stolz geht voran und Schande hinterher /
hintennach.
Който хвърчи високо, ниско пада.
•	Wo Stolz ist, da ist auch Schmach.
Който хвърчи високо, ниско пада.
•	seinen Stolz in die Tasche stecken (u)
ß потискам/забравям гордостта си (книж.)
и преставам да бъда толкова горд / надме¬
нен / надут (книж.)
Titel (der)
титла
•	Was hiift/ist/nützt der Titel ohne Mittel?
Голяма фирма - бедно положение.
-■ Каква полза от титли, като няма пари?
Übermut
надменност, горделивост
•	Kein Übermut entläuft der Rut.
° Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
•	Übermut tut selten /niemals gut.
0 Който хвърчи високо, ниско пада.
° Високомерието свършва зле.
•	Übermut verliert den Hut.
° Високомерието свършва зле.
unfähig
неспособен, некадърен
©Es genügt nicht, unfähig zu sein, man muss
auch in die Politik gehen.
Q Не е достатъчно да си некадърен, трябва
и в политиката да влезеш.
Ä Thematisch-semantisches Netz 24.
EILE/HAST/ANIGSAM
Ä Тематично-семантична мрежа 24.
БЪРЗАНЕ / БЪРЗИНА / БАВНО
Eile / eilen / Eilen (das) / Eileviel (das) / ge¬
mach / Hast / hastig / jäh / kurz* / Kürze /
Länge* / langsam / schnell / vorbei
бързина, бързане / бързам / бързане /
голямо бързане / полека, спокойно / бър¬
зина / припрян / внезапно, прибързано /
кратко* / краткост / дължина* / бавно
/ бързо / отминало, свършило
! Eile
бързина, бързане
•	Eile bringt Weile.
■•• Който бърза, късно стига.
•	Eile brach/bricht den Hals.
° Който бърза много, спъва се.
•	Was man tut in Eile, das bereut man in Weile.
° Бързата кучка слепи ги ражда.
° За прибързани действия често дълго /
много време се съжалява / човек се раз¬
кайва.
•	Wer Eile hat, der geht langsam.
o Бавно, но сигурно.
° Който бърза, ходи бавно.
eilen
бързам
•	Eile mit Weile.
c Който иде полека, той отива далеко.
° Бързай бавно/полека!
© Eile mit Weile - aber begib dich auf den Weg.
& Бързай бавно / полека, но не спирай да
вървиш.
•	Wer zu sehr eilt, kommt (gern) zu spät.
° Който много бърза, закъснява.
° Който бърза, късно стига.
•	Wer zu sehr eilt, tut nichts Gutes.
° Бързата работа срам за майстора.
° Бързата кучка слепи ги ражда.
° Който много бърза, не прави нищо добро.
0 Не е добре много да се бърза.
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
140

Eilen (das)
бързане
•	Eilen tut selten gut.
° Когато бърза абаджията, тогава му се късат
конците.
° Бързата прежда лесно се къса.
о Бързата работа срам за майстора.
Eileviel (das)
голямо бързане
•	Eileviel kommt spät ans Ziel.
° Който (много) бърза, късно стига.
gemach
полека, спокойно
•	Gemach fährt man den Berg hinauf.
° Полека-лека планина се преваля.
•	Gemach geht auch weit.
° Полеко-леко, близо далеко.
° Върви полека, ще стигнеш далеко.
•	Gemach/Gemächlich kommt man auch weit.
° Бързай полека, да стигнеш далеко.
Hast
бързина
•	Hast bricht Beine.
•	Бързането крака троши.
hastig
припрян
•	Die zu hastig vorwärts treiben, müssen
endlich hinten bleiben.
° Бързаш ли много, накрая изоставаш.
° Бързай бавно/полека\
jäh
внезапно, прибързано
•	Zu jäh bringt Weh.
o Бързата кучка слепи ги ражда.
Ако действаш прибързано, може и да по¬
страдаш.
kurz*
кратко
•	Kurz und gut ist angenehm.
c Всичко е приятно, когато е кратко и добре
(казано/ свършено).
*	alles kurz und klein schlagen (u)
и правя нщ. на пух и прах (разрушавам го)
(разг.)
*	bei etwas (D) zu kurz kommen (u)
И прецакан съм / оставам без кяр при нщ.
(разг.)
й бивам ощетен в някаква ситуация / няка¬
къв случай (книж.)
И не ми обръщат внимание (книж.)
k kurz angebunden sein (u)
й борсук/отблъскващ съм (разг.)
и неприятен / некомуникативен / необщи-
телен човек съм (книж.)
k kurz und bündig (u)
и стегнато /кротко и ясно (книж.)
*	über kurz oder lang (u)
и рано или късно / след известно време
(разг.)
Kürze
краткост
*	In der Kürze liegt die Würze.
° Кол Koto по-кратко, толкова по-сладко.
*	Kürze ist der Rede Würze.
° Кратко и ясно, затова и прекрасно.
° Смалко думи кажи най-важното.
Länge*
дължина
*	Die Länge trägt die Last.
° Ha дълъг път и дрехата тежи.
*	Wenn man es in die Länge zieht, so fehlt's in
der Breite.
° Теглиш ли го на дължина, ще стане тясно
на ширина.
*	sich (А) in die Länge ziehen (u)
й провлачвам / протакам / удължавам се
(във времето) (разг.)
langsam
бавно
*	Langsam, aber sicher^.
141

Бавно, но сигурно.
•	Wer langsam fährt, kommt auch in die Stadt.
Който бавно се движи, също стига до целта.
•	Wer langsam geht, ermüdet nicht.
Който бавно върви, не се уморява.
•	Wer langsam geht, geht sicher.
■ Който бавно върви, ходи сигурно.
•	Wer langsam geht, kommt auch zu Markt /
onn>/2um Ziel.
Който бавно върви, стига до пазара / цел¬
та.
schnell
бързо
•	Schnell und gut sitzen nicht unter einem Hut.
;i Бързата кучка слепи ги ражда.
vorbei
отминало, свършило
•	Knapp daneben ist auch vorbei.
j Не е достатъчно да си близо до целта.
3 Замалко да стане, ама не стана.
•	Почти не е съвсем.
•	Vorbei ist vorbei.
3 Било, що било.
- Каквото било, било.
•	Was vorbei ist, ist vorbei.
° Било, що било.
° Каквото било, било.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Kürzere (derf/nahe/ weit/ Weite (das)
по-късия(т) / близо / далеч, нашироко /
далеч, нашироко
Kürzere (der)
по-късия(т)
•	den Kürzeren ziehen (u)
и ощетен/прецакан съм (разг.)
й понасям/търпя загуби (книж.)
nahe
близо
*	jemandem zu nahe treten (u)
и настъпвам нкг. (по мазола) (обиждам/за¬
сягам го) (разг.)
weit
далеч, нашироко
*	etwas führt zu weit (u)
и нщ. отива твърде далеч (разг.)
и нщ. излиза от /извън рамките на позволе-
ното/разрешеното (прекалено е) (книж.)
*	mit etwas (D) ist nicht weit her (u)
и нщ. се достига / не е далеч (близо/дости-
жимо е) (книж.)
k weit und breit (u)
й нашир и надлъж (разг.)
и навсякъде / наоколо (книж.)
Weite (das)
шир, далечина
*	Das geht ins Weite, (u)
И Това отива до безкрайност / минава гра¬
ниците /стига до неимоверност. (разг.)
й Това е прекалено. (книж.)
*	das Weite finden (u)
и спасявам се чрез бягство (избягвам, за да
се спася) (книж.)
*	das Weite suchen (u)
и побягвам / бягам (книж.)
k desWeiten und Breiten erzählen (u)
й разправям надълго и нашироко (разг.)
й разказвам в най-големи подробности
(книж.)
*	sich (А) ins Weite verlieren (u)
й губя се в подробности (разг.)
й отклонявам се от предмета / темата на
разговор (книж.)
142

ft Thematisch-semantisches Netz 25.
ELTERN / KINDER
Й Тематично-семантична мрежа 25.
РОДИТМИ/ДЕЦА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Brüder* / Kind* / Kindchen (das) / Kinder* /
Mädchen (das)* /Mädchen (PI.) /Mutter* /
Mütter* / Sohn / Tochter* / Vater / Zwerg /
Zwilling
дратя* / дете* / детенце / деца* / мо¬
миче* / момичета / майка* / майки* /
син / дъщеря * / баща / джудже /близнак
krüder*
братя
•	krüder haben ein Geblüte, aber selten ein
Gemüte.
° Братята са братя, па и те се скарват поняко¬
га.
° Братята са една кръв и пак са различни.
•	Gleiche krüder, gleiche Kappen.
•	От един дол дренки (са).
с Вземи/Хвани единия, (че) удари другия.
•	unter Brüdern wert sein (u)
ö ценен съм заради качествата си (сред себе¬
подобните) (книж.)
kind*
Дете
•	Artiges Kind fragt nicht, artiges Kind kriegt
nicht.
Не заплаче ли детето, майка му не му
дава да суче.
•	Besser das Kind weint jetzt als die Eltern
künftig.
■	Нека плаче детето сега, да не плаче после
майката.
■	По-добре да плаче детето, а не да плаче
майката,
•	Das kränkste Kind ist das liebste.
- Майката и келяв син обича.
•	Ein Kind, Angstkind, zwei Kinder, Spielkinder.
° Едно дете - за страх, две деца - за игра.
•	Es ist besser, das Kind weine denn der Vater.
° По-добре да плаче детето, а не бащата.
•	Es meint jede Frau, ihr Kind sei ein Pfau.
° Всяка майка си мисли, че нейното дете е
най-хубавото.
•	Gebranntes Kind scheut das Feuer.
° Парен каша духа.
° Който се е парил от тикви, и на плет ги духа.
•	Hübsch Kind fragt nicht, hübsch Kind kriegt
nicht.
° Не си поискаш, няма и да получиш.
° Не заплаче ли детето, няма да го чуе май¬
ка му.
•	Kein Kind wird groß ohne Beulen.
° Юнак без рана не бива/ходи.
•	Lieb Kind hat viele Namen.
° Галено дете има много имена.
•	Man soll das Kind beim rechten Namen
nennen.
° Нещата трябва да се назовават с истински¬
те им имена.
•	Man soll das Kind nicht mit dem Bade aus¬
schütten.
За бълхата изгаря юргана.
•	So lange kriecht ein Kind, bis es gehen lernt.
u Детето пълзи, дорде се научи до ходи.
•	Wenn das Kind in den Brunnen gefallen ist,
deckt man ihn zu.
Прекатури ли се колата, пътища много,
■ • След дъжд качулка.
•	bei jemandem lieb Kind sein (u)
и любимо дете / любимец съм на нкг.
(книж.)
•	ein gebranntes Kind sein (u)
й парил съм се / печен съм (разг.)
143

и имам вече опит (книж.)
*	das Kind beim rechten Namen nennen (u)
и казвам нщ, без заобикалки и увъртания
(ясно/директно/направо) (разг.)
я наричам нещата с истинските им имена
(книж.)
*	das Kind im Manne (u)
H детето/детското в мъжа (разг.)
*	das Kind mit dem Bade ausschütten (u)
ö заради бълхата изгарям юргана (разг.)
п покрай къклицата изхвърлям и житото
(разг.)
*	ein Kind der Liebe (u)
и дете на любовта (извънбрачно дете)
(книж.)
*	ein Kind des Glückes sein (u)
ü късметлия съм / върви ми (разг.)
и имам късмет (книж.)
*	ein Kind in die Arme nehmen/schließen (u)
я вземам дете в прегръдките си (прегръщам
го) (разг.)
*	ein Kind seiner Zeit (u)
п дете / рожба / продукт на своето време
(разг.)
*	ein Kind auf den Arm nehmen (u)
й вземам дете в прегръдките си (прегръщам
го) (разг.)
*	jemandes geistiges Kind (u)
И нечий духовен продукт / продукт на нечие
възпитание (книж.)
*	mit Kind und Kegel (u)
й c цялото (си) домочадие (разг.)
и с всички/цялото (си) семейство (книж.)
*	sich (А) bei jemandem lieb Kind machen (u)
д умилквам се нкм. (разг.)
и превръщам се в / ставам нечий любимец
(книж.)
•	wes Geistes Kind (u)
а привърженик на коя идея / кое схващане
(книж.)
•	Wir werden das Kind schon schaukeln, (u)
п Ще я наредим/оправим тая работа, (разг.)
Kindchen (das)
детенце
•	Nun hat das Kindchen, wonach es schrie.
■' Що търсил, това намерил.
kinder*
деца
•	Je mehr Kinder, je mehr Glücks.
- Много деца и късмет много.
•	Kinder und Narren sagen die Wahrheit.
° Ha детето - каквото му е на сърцето.
° Децата, глупците (и пияниците) правда го¬
ворят / истината казват.
•	Kleine Kinder, kleine Plagen / Sorgen; große
Kinder, große Plagen/Sorgen.
° Малки деца - малка беля, а големи - голя¬
ма.
° Малки деца - малки грижи, големи деца -
големи грижи.
•	Kleine Kinder, Kopfweh, große Kinder, Herz¬
weh.
° Малки деца - малки грижи, големи деца -
големи грижи.
•	Kleine Kinder treten der Mutter auf die
Schürze, große aufs Herz.
° Малки деца - малки грижи, големи деца -
големи грижи.
•	Nachbars Kinder sind immer die schlimmsten.
° Най-лоши са винаги съседските / чуждите
деца.
•	Was die Kinder hören im Haus, das plaudern
sie auf der Straße aus.
° Искаш ли казаното да не излезе от къщи,
не го казвай пред децата.
•	Wer keine Kinder hat, weiß nicht, warum er
144

lebt.
° Децата са смисълът на живота.
•	Wie man die Kinder verwöhnt, so hat man sie.
° Детето, както го научиш, такова и ще
бъде.
•	Wohl geratene Kinder, des Alters Stab.
° Добри деца - добра опора на старини.
•	Das ist nichts für kleine Kinder, (u)
й Това не е за малки деца. (Не сте дорасли за
това.) (разг.)
и Това не те/ви засяга /касае, (книж.)
•	Kinder wie die Orgelpfeifen (u)
ö деца като аптекарски шишета (с еднакъв
промеждутък/еднаква разлика в години¬
те) (разг.)
Mädchen (das) *
момиче
•	Als Mädchen tüchtig und verheiratet nichtig.
° Мома мила, а невеста гнила.
•	Kein Mädchen ohne Liebe, kein Jahrmarkt
ohne Diebe.
c Момиче без любов не бива, панаир без
крадци не остава.
•	(das/ein) Mädchen für alles sein (u)
й момиче за всичко съм (за всякаква работа)
(разг.)
Mädchen (PI.)
момичета
•	Alle Mädchen tüchtig und verheiratet nichtig.
-	Мома мила, а невеста гнила.
•	Die Mädchen sind gut und schön, wo kommen
bloß die bösen Weiber her?
-	Харна мома - лоша невеста.
•	Mädchen tragen ihr Heiratsgut im Gesicht.
° Момата я жени лицето.
Mutter*
майка
•	Barmherzige Mutter zieht lausige Kinder.
° Милостива майка-/^оши деца.
•	Der Frau Mutter ist des Mannes Teufel.
° Тъща къща развръща.
•	Eine andere Mutter hat auch ein schönes
Kind.
° За всяка майка детето ü е най-хубаво.
•	Ist die Mutter noch so arm, so gibt sie ihrem
Kinde warm.
° Майката се жертва за чедото си.
° Майка за чедо зло не мисли.
•	Ist die Mutter von guten Sitten, magst du
wohl um die Tochter bitten.
° Гледай майката, вземай дъщерята.
•	Jede Mutter lobt ihre Butter.
° Всяко птиче своето гнездо хвали.
° Всекиму своето се чини най-хубаво.
° Всеки хвали свойто пале.
° Всеки хвали стоката си.
•	Was der Mutter ans Herz geht, das geht dem
Vater nur an die Knie.
° Бащина обич, половин обич.
•	Wie der Baum, so die Birne, wie die Mutter,
so die Dirne.
° Каквато майката, такава и дъщерята.
° Крушата не пада по-далече от корена си.
•	Wie die Mutter, so die Tochter.
° По майката ще познаеш дъщерята.
с Каквато козата, такова и ярето.
•	Ehrwürdige Mutter! (kirchl.)
и Достопочтена майко! (обръщение към игу-
менка) (църк.)
•	Gottes Mutter/Muttergottes (kirchl.)
й Богородица (църк.)
•	bei Mutter Grün (übernachten) (u)
й (пренощувам) сред майката природа / под
открито небе (навън/на открито) (разг.)
145

Mütter*
майки
•	Was die Mütter gebären, sollen sie ernähren.
Каквото си родят майките, такова ще
хранят / гледат.
•	wie bei Müttern (u)
u като у дома си / както при мама (се полагат
грижи за нкг.) (разг.)
Sohn
син
•	Bist du Gottes Sohn, so hilf dir selbst.
Помогни си сам, за да ти помогне и господ.
< Доде човек сам се чува / пази, дотогава го
и господ чува / пази.
Щом си син божи, помогни си сам.
•	Verheirate deinen Sohn, wenn du willst, deine
Tochter, wenn du kannst.
- Сина жени, кога искаш, а дъщерята дай,
кога можеш.
Tochter*
дъщеря
•	Die Tochter geht der Mutter Gang.
° Каквото преде майката, това тъче дъщеря¬
та.
•	Die Tochter noset/ tadelt man und die Schur
meint man.
° Тебе думам, дъще, сещай се снахо.
•	die Tochter an den Mann bringen (u, scherzh.)
п задомявам дъщеря си (омъжвам я) (разг.-
шег.)
Vater
баща
•	Der / Ein Vater ernährt eher zehn Kinder als
zehn Kinder einen Vater.
° Един баща тегли на девет сина гайлето, де¬
вет сина не могат да гледат на един баща
гайлето.
•	Der Vater kniet vor den Heiligen, der Sohn
bestiehlt sie.
° И от добри баща и майка се раждат лоши
синове.
•	Der Vater lügt, der Sohn betrügt.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
о Какъвто бащата, такива и децата.
•	Ein Vater kann eher zehn Kinder ernähren als
zehn Kinder einen Vater.
<• Един баща тегли на девет сина гайлето, де¬
вет сина не могат да гледат на един баща
гайлето.
•	Vater werden ist nicht schwer, Vater sein
dagegen sehr.
1 Да станеш баща е лесно,, да бъдеш баща е
трудно.
•	Wie der Acker, so die Rüben, wie der Vater, so
die Buben.
° Какъвто бащата, такива децата.
•	Wie der Vater, so der Sohn.
o Какъвто бащата, такъв и синът.
Zwerg
джудже
•	Der Zwerg bleibt immerdar ein Zwerg, und
stünd' er auf dem höchsten Berg.
° Джуджето си е джудже дори и нависоко
да стои.
Zwilling
близнак
©Ein Zwilling kommt selten allein.
(ü) Близнакът рядко се ражда сам.
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
S Поговорки c темааично иллсъссемантич-
но близка ключова дума
Vaterland/ Verwandte (PI.) / Vetter
родина / роднини / братовчед
Vaterland
родина
•	Man trägt das Vaterland nicht an den Sohlen
fort.
° Бащино огнище, топло пепелище.
146

Verwandte (PI.)
роднини
*	Mit Verwandten soll man trinken und essen,
aber nicht zählen und messen.
° C роднини яж и пий, но не брой и не мери.
Vetter
братовчед
*	Reicher Vetter, armer Retter.
0 Богатият братовчед / роднина рядко по¬
мага / спасява.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
o Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Dreikäsehoch / Eltern / Familie / Familien /
Großmutter / Junge / Musterknabe / Mut¬
termilch / Mütterchen (das) / Prügelknabe /
Rabenmutter, Rabem/atee/ Waisenknabe
палечко, педя човек / родители / семей¬
ство / семейства / баба / момче/ човек-
образец / майчино мляко / майчица / на¬
беден виновник/мащеха, жесток баща/
новак, профан
Dreikäsehoch
палечко, педя човек
*	ein Dreikäsehoch sein (u)
и дребосък/фъстък / джудже съм (разг.)
и дребен на ръст човек / малко дете (книж.)
Eltern
родители
*	jemand ist bei / in der Wahl seiner Eltern
vorsichtig gewesen (u)
в някой внимателно си е подбирал родите¬
лите (да са богати) (разг.-шег.)
*	etwas ist nicht von schlechten Eltern (u)
й нщ. не е лошо (бива си го / майсторски е
приготвено) (разг.)
*	jemand ist seinen Eltern über den Kopf ge¬
wachsen (u)
n някой не слуша вече родителите си (разг.)
Familie
семейство
*	Das bleibt in der Familie, (u)
й Това да си остане у дома/в тесен кръг/в
тайна/не се разчуе, (разг.)
Familien
семейства
*	Das kommt in den besten Familien vor. (u)
в Това се случва и в най-добрите семейства.
(разг.)
Großmutter
баба
*	Das kannst du deiner Großmutter erzählen.
(u)
и Това го разправяй на баба си. (Не ти вяр¬
вам.) (разг.)
Junge
момче
*	ein schwerer Junge (salopp)
и закоравял/тежък престъпник (разг.)
Musterknabe
човек-образец
*	Musterknabe sein (u)
и човек/момче за пример съм (книж.)
Muttermilch
майчино мляко
*	etwas (А) mit der Muttermilch einsaugen (u)
и получил съм нщ. още с майчиното мляко /
закърмен съм с нщ. (от малък съм го полу¬
чавал) (разг.)
Mütterchen (das)
майчица
*	das alte Mütterchen (u)
и старата бабичка (разг.)
Prügelknabe
набеден виновник
*	als Prügelknabe herhalten müssen (u)
и като набеден опирам пешкира / го отна¬
сям (пострадвам вместо истинския винов¬
ник) (разг.)
147

Rabenmutter, Rabenvater
мащеха, жесток баща
*	eine Rabenmutter/ ein Rabenvater sein (u)
ö жестока майка / жесток баща съм (книж.)
Waisenknabe
новак, профан
*	der reinste Waisenknabe gegen jemanden
sein (u)
й абсолютен / истински новак съм в срав¬
нение с нкг. (начинаещ съм) (разг.)
*	ein reiner Waisenknabe in etwas (D) sein (u)
я новак/начинаещ (съвсем неопитен) съм в
нщ. (разг.)
Ä Thematisch-semantisches Netz 26.
ERDE / ERDFORMEN / ORTSCHAFTEN
Л Тематично-семантична мрежа 26.
ЗЕМЯ / ЗЕМНИ ФОРМИ / НАСЕЛЕНИ МЕС¬
ТА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Acker / Berg* / Berge* / Boden* / Dorf
/ Erde* / Feld* / Brund* / Insel / Land*
/ Länder / Ort*/ Staat / Städtchen (PL) /
Städte / Welt*
нива / планински връх* / планински вър¬
хове * / почва, земя * / село/земя * / поле *
/ основа, причина* / остров / страна,
село * / страни, села / място / държава /
градчета / градове / свят *
Acker
нива
•	Der Faulheit Acker steht voller Disteln.
° Там се грозде не ражда, дето мотика не об-
хажда.
•	Ein unbebauter Acker trägt nicht gut.
° От незасята нива жетва не чакай.
•	In gutem Acker wächst auch Unkraut
r- Няма стадо без мърша.
•	Wer den Acker pflegt, den pflegt der Acker.
•? Грижи се за нивата и тя ще ти се отпла¬
ти.
•	Wer den Acker sät, der mäht.
-	Който посее (в нивата), той ще пожъне.
•	Wie der Acker, so die Rüben, wie der Vater, so
die Buben.
•	Какъвто бащата, такива и децата.
-	Каквато крушата, такава и крушката.
kerg*
планински връх
•	Berg und Tal kommen nicht zusammen, (wohl)
aber (die) Menschen.
= Гора c гора не се събира, човек с човека се
събира.
•	Der Berg gebiert eine Maus.
° Напънал се планина да роди, че родил
мишка.
° И великите могат да имат не чак толко¬
ва велико поколение.
•	Je höher der Berg, je tiefer das Tal.
° Нолкото по-високо се издигнеш, толкова
по-ниско можеш да паднеш.
•	Wenn der Berg nicht zum Propheten kommt,
muss der Prophet zum Berge kommen.
° Щом планината не отива при Мохамед,
Мохамед ще отиде при планината.
•	Wenn der Berg zum Propheten nicht kommen
will, muss der Prophet zum Berge gehen.
° Щом планината не иска да отиде при Мо¬
хамед, Мохамед ще трябва да отиде при
планината.
•	einen Berg bezwingen (u)
и покорявам/успявам да изкача връх (книж.)
•	hinterm Berge wohnen auch Leute (u)
И й другаде (хората) не са по-глупави от тебе
/нас (разг.)
•	jemandem stehen die Haare zu Berge (u)
й нкм. се изправят / настръхват косите (от
14и

ужас) (разг.)
k jemandem überden Berg helfen (u)
д помагам нкм. да преодолее / се справи с
трудност (книж.)
*	mit etwas (D) hinter dem / hinteren Berge
halten (u)
Д тая/крия нщ. (разг.)
Д не казвам нщ. открито / направо / ди¬
ректно (книж.)
*	über Beg und Tal (u)
д през долини й планини (разг.)
д през всякакъв терен (книж.)
*	über den Beg sein (u)
Д преодолял съм трудностите / прескочих
трапа (най-лошото е минало) (разг.)
*	zu Berge fahren (u)
Д пътувам срещу течението (с кораб/лодка)
(книж.)
kerge*
планински върхове
*	Die Berge kreißen, um ein Mäuschen zu ge¬
bären.
-	Напънал се планина да роди, че родил
мишка.
? Много шум за нищо.
*	Es sind nicht alle groß, die auf Bergen stehen.
Не всички, които са по върховете, са „голе¬
ми".
*	Je höher die Berge, desto tiefer das Tal.
-	Колкото по-високо стоиш, толкова по-ни¬
ско можеш да/ще паднеш.
*	Lobe die Berge und bleibe im Tal.
" Хвали планините, но остани в долината.
k Berge für etwas (A) /temondtn versetzen (u)
Д местя/премествам планини за нщ./нкг.
(разг.)
Д правя невъзможното за нщ. /нкг. (книж.)
*	in die Berge fahren /reisen (u)
д отивам на планина (разг.)
а заминавам в планината (книж.)
k jemandem goldene Berge versprechen (u)
д свалям нкм. звезди от небето / обещавам
нмк. планини от злато (правя / давам му
големи обещания (разг.)
k sich (А) über alle Berge machen (u)
д офейквам / отивам отвъд гори и планини
/ хващам си пътя/света (махам се) (разг.)
*	(längst / schon) über alle Berge sein (u)
Д (отдавна / вече) съм офейкал /отвъд гори
и планини съм / хванал съм си пътя / све¬
та / избягал съм зад 9 планини (в десета)
(много далече) (разг.)
koden*
почва, земя
*	Je fetter der Boden, um so fetter das Unkraut.
° Богатството развращава.
*	am Boden zerstört sein (u)
Д претърпял съм тежко поражение (до осно¬
ви съм сринат/разрушен) (книж.)
Д силно депресиран съм (книж.)
*	an Boden gewinnen (u)
Д разпространявам/установявам се (книж.)
*	auf festem Boden stehen (u)
Д имам трезв мироглед / трезви възгледи
(трезвомислещ съм) (книж.)
*	Das ist nicht auf seinem / ihrem Boden
gewachsen, (u)
д Това/ Този идея /теория не е негова /ней¬
на работа, (не е от него/нея) (разг.)
*	den Boden unter den Füßen verlieren (u)
Д губя почва под краката си (ставам нестаби¬
лен) (разг.)
*	eine Stadt in Grund und Boden schießen (u)
д унищожавам един град до основи / напъл¬
но /изцяло (книж.)
*	festen Boden unter den Füßen haben (u)
149

й икономически стабилен / сигурен съм
(книж.)
*	festen Boden unter die Füße bekommen (u)
й ставам икономически стабилен / сигурен
(книж.)
*	in den Boden versinken (u)
й потъвам вдън земя (разг.)
й изгубвам се безвъзвратно (книж.)
*	in Grund und Boden (u)
П из основи / напълно/изцяло (книж.)
*	jemandem brennt der Boden unter den
Füßen (u)
й hkm. пари под краката (грози го опасност
(разг.)
*	jemandem den Boden ebnen (u)
й отстранявам трудностите по / от пътя на
нкг. (книж.)
Dorf
село
*	Kein Dorf so klein, es hat jährlich seine
Kirchweih.
° И на нашата улица ще изгрее слънце.
Erde*
земя
*	Auf Erden ist nichts ohne Mangel.
° Човек без кусур не бива/няма.
° Всяко нещо на земята си има недоста¬
тък.
*	Auf Erden lebt kein Menschenkind, an dem
man keinen Mangel find't.
° Човек без кусур не бива /няма.
©Wenn die Erde schreien könnte, wären wir
alle taub.
©Ако земята можеше да крещи, всички щя¬
хме да оглушеем / сме глухи.
*	jemanden unter die Erde bringen (u)
я уморявам нкг. / вкарвам нкг. (преждевре¬
менно) в гроба (ставам причина да умре)
(разг.)
Feld*
поле
•	Auf des Nachbars Felde steht der Flachs
immer am schönsten.
Чуждото е все по-хубаво й по-сладко.
■ Хорското нещо всякога е по-хубаво.
•	Das Feld hat Augen, der Wald Ohren.
Гора очи има, поле уши носи.
' И стена уши има, й плет очи има.
И стените имат уши.
•	Das wächst auf einem Felde.
•	От един дол дренки (са).
От един пазар грънци (са).
•	Wie das Feld, so die Ernte.
° Каквото полето, такава и жътвата / ре¬
колтата.
•	das Feld räumen (u)
й освобождавам терена (разг.)
й оттеглям се доброволно (книж.)
•	etwas (А) (gegen etwas (А) / jemanden) ins
Feld führen (u)
H привеждам нщ. като доказателство / до¬
вод (срещу нщ. /нкг.) (книж.)
Grund*
основа, причина
•	Auf eigenem Grunde baut man am besten.
° Ha своя земя/почва най-добре се строи.
•	Nichts geschieht ohne Grund.
° Нищо без причина не бива/става.
•	Wie der Grund, so das Gebäude.
° Каквито темелите, такава и къщата.
•	alles/etwas (А) in Grund und Boden stampfen
/ wirtschaften (u)
й унищожавам / разоравам всичко / нщ. до
основи (разг.)
ö стопанисвам нщ. така (некадърно), че го
съсипвам /докарвам до фалит (книж.)
•	bis auf den Grund (u)
И до основи / основно / до последна капка
150

(до дъно) (разг.)
*	den Grund zu etwas (D) legen (u)
и полагам основите за нщ. (основавам го)
(книж.)
*	ein Schiff in (den) Grund bohren (u)
й потопявам кораб (книж.)
*	einer Sache au/den Grund gehen / kommen
(u)
й разплитам / разнищвам нщ. до основи
(разг.)
й проучвам основно истинските мотиви за
нщ. /същността на нщ. (книж.)
*	etwas (А) / sich (А) von Grund auf / aus än¬
dern (u)
п променям нщ. / се из основи {изцяло / на¬
пълно) (разг.)
*	etwas {A)/sich (А) von Grund aus bessern (u)
й подобрявам нщ. / променям се из основи (
изцяло/напълно) (в положителен смисъл)
(разг.)
*	etwas (А) von Grund auf/aus verstehen (u)
п разбирам нщ. из основи {изцяло/напълно)
(разг.)
И разбирам същността на нщ. (книж.)
*	im Grunde (genommen) (u)
И всъщност / ако нещата се разглеждат пра¬
вилно (книж.)
*	jemanden in Grund und Boden reden (u)
И разговарям c нкг. така, че накрая той не
знае какво /как да ми отговори (книж.)
*	sich (А) in Grund und Boden schämen (u)
Д потъвам в земята от срам (разг.)
й много се срамувам /съм засрамен (книж.)
*	von Grund aus (gut / verdorben) (u)
И напълно/изцяло/съвсем (добро / съсипа¬
но/ развалено/скапано) (разг.)
Insel
остров
•	Wenn du eine Insel bist, sollst du mit dem
Meer nicht streiten.
° Ако си островче, не бива да спориш с мо¬
рето.
Land*
страна, село
•	Im Lande der Blinden ist der Einäugige König.
° В селото на слепците блазе на едноокия.
° В страната на слепците едноокият е
цар.
•	Jedes Land hat seinen Tand.
° Друга държава, друга наредба.
’ Всяка страна си има особеностите.
•	Wer das Land wechselt, wechselt das Glück.
° Смениш ли страната, сменяш и щастие¬
то.
•	Wie das Land, so das Sprichwort.
° Каквато страната, такива и притчите.
•	Wie das Land, so die Sitte.
° Ha всяко село и закон.
с Каквато страната, такива и нравите.
•	noch etwas Land haben (u)
й имам още някои запаси / възможности
(книж.)
•	(wieder) Land sehen (u)
й започвам да виждам (отново) целта (разг.)
•	zu Wasser und zu Lande (u)
ö по вода и по суша (книж.)
Länder
страни, села
•	Andere Länder, andere Sitten.
■■ Във всяко село и адет, във всяка къща и та¬
биет.
Друга държава, друга наред(б)а.
•> Ново село, нов закон.
©Andere Länder, gleiche Probleme.
Други страни - същите проблеми.
I
151

Ort*
място
•	Am rechten Ort das rechte Wort.
■> Точната дума тежи на точното място.
•	an Ort und Stelle (u)
й на място (разг.)
•	vor Ort (u)
п на място (разг.)
Staat
държава
•	Viel Staat auf dem Kopf und nichts im Topf.
° Ha гол тумбак чифте пищови.
Städtchen (PI.)
градчета
•	Andere Städtchen, andere Mädchen.
° Във всеки град по едно момиче.
Städte
градове
•	Große Städte, große Sünder.
° Големи градове, големи грешници.
Welt*
свят
•	Also geht es in der Welt. Der eine steigt, der
andere fällt.
° Откак свят светува, едни се издигат,
други падат.
•	Die Welt ist ein großes Dorf.
° Светът е едно голямо село.
° Светът е малък.
•	Die Welt ist eine Leiter, für einige zum Hinauf¬
steigen und für andere zum Hinabsteigen.
0 Светът е стълба, за някои да се изкач¬
ват, за други да слизат по нея.
•	Die Welt schaltet, Gott waltet.
° Човек предполага, господ разполага.
•	Ohne Mein und Dein würd' die Welt ein
Himmel sein.
° Без мое-твое светът щеше да е рай.
*	Viele loben die alte Welt und leben, wie es
der neuen gefällt.
° Едно мисли, друго казва, трето върши.
° Едно мисли, а друго върши/прави.
*	Wenn ich tot bin, mag es in der Welt gehen,
wie es will.
*	Кога умра аз, тогава да опустее всичкият
свят.
о След мен и потоп.
*	Wer da liegt, über den läuft alle Welt.
° Паднеш ли, всеки те гази.
*	abgeschieden / аbgrschnittrn von aller Welt
sein (u)
й откъснат съм от света/целия свят (изоли¬
ран съм) (разг.)
*	alle /die ganze Welt (u)
й целият свят (всички хора /всеки) (книж.)
*	am Ende der Welt liegen (u)
п намирам се накрай света (някъде много
далеч) (разг.)
*	auf die Weh/zur Welt kommen (u)
И идвам на бял свят (раждам се) (разг.)
*	aus der Welt gehen (u)
в отивам си от този свят / напускам света
(умирам) (разг.)
*	das Licht der Welt zum ersten Mal erblicken
(u)
п идвам на бял свят (разг.)
и раждам се (книж.)
*	die Welt aus den Angeln heben (u)
и променям света из основи/ основно (изця¬
ло /напълно) (книж.)
*	durch die Welt ziehen (u)
й обикалям/пътувам по света (книж.)
*	ein Kind zur Welt bringen (u)
й раждам (дете) (книж.)
*	etwas (A}/jemanden aus der Welt schaffen (u)
152

И премахвам /ликвидирам нщ./нкг. (унищо¬
жавам го) (книж.)
*	etwas (А) in die Welt setzen (u)
я разпространявам нщ. (книж.)
*	etwas kostet nicht die Welt (u)
й нщ. не струва кон и вол / бог знае колко /
кой знае колко / какво (не е много / никак
скъпо) (разг.)
*	etwas liegt nicht aus der Welt (u)
й нщ. не е чак толкова далече / на Марс
(разг.)
*	etwas (А) nicht um die Welt tun (u)
ö за нищо на света не правя/няма да напра¬
вя нщ. (разг.)
*	Ich passe nicht in die Welt, (u)
й Аз не съм вече за тоя свят/живот, (разг.)
*	in aller Welt (u)
п e/ло цял свят (разг.)
й собствено / за бога (разг.)
*	in der ganzen Welt herumgekommen sein (u)
И обиколил съм целия свят / странствал съм
по цял свят (разг.)
й бил съм навсякъде по света (книж.)
*	in die Welt hinausgehen (u)
й поемам / тръгвам по света (разг.)
*	in die weite Welt ziehen (u)
и поемам/потеглям по широкия свят (разг.)
*	in einer anderen Welt leben (u)
й живея в друг/различен свят (в собствения
си свят) (разг.)
*	in einer Welt (nicht) heimisch werden können
(u)
и (не) мога да свикна /се приобщя в дадена
среда/общество/свят (разг.)
*	in jemandem bricht / brach eine Welt zusam¬
men (u)
И всичко, в което някой е вярвал, рухва /
рухна (целият му свят се срутва / срути)
(разг.)
*	jemand hat gute Eigenschaften mit auf die
Welt gebracht (u)
H някой е качествен / стойностен човек
по рождение (има / притежава добри ка¬
чества) (книж.)
*	keine bleibende Stätte aufdieser Welt haben
(poet.)
и нямам ни дом, ни родина на този свят
(поет.)
и нямам постоянно местожителство (книж.)
*	nicht um alles in der Welt (u)
и за нищо на света / й дума да не става / в
никакъв случай (разг.)
*	sich (А) durch die Welt schlagen (u)
й пробивам си път по света (боря се за място
под слънцето) (разг.)
*	sich (А) in die Welt zu schicken/fügen wissen
(u)
й умея да се пласирам / нагодя навсякъде
(гъвкав съм) (разг.)
*	sich (А) nicht mehr in der Welt zurechtfinden
(u)
й не мога да се оправям вече в живота (обър¬
кан съм) (разг.)
*	um nichts in der Welt (u)
и за нищо на света / в никакъв случай (разг.)
*	von Welt sein (u)
й светски човек съм (с изтънчени / изискани
маниери) (разг.)
*	wo die Welt mit Brettern vernagelt ist (u)
й накрай света / където свършва светът (мно¬
го далече) (разг.)
*	zur Welt kommen (u)
И идвам / появявам се на бял свят (раждам
се) (разг.)
153

□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
hoch * / hoch hinauf* / höhee/ ländlich
висок(о*)/високо *агоре*/ по-висок(о) /
селски
koch*
високо)
©Was hoch hinaus will, krümmt sich beizeiten.
-- Искаш ли да напреднеш в кариерата, по¬
кланяй се овреме.
•	Wer hoch klimmt, der fällt hart.
Високо хвърка, а ниско пада.
- Който високо хвърчи, от високо пада.
•	Wer hoch steht, den sieht man weit.
° Застанеш ли нависоко, всички те виж¬
дат.
•	Wer hoch steigt, dem schwindelt leicht.
° Изкачиш ли се нависоко, зави ва ти се свят /
ти се завърта главата / се главозамайваш.
•	Wer hoch steigt, fällt tief.
° Високо хвърка, а ниско пада.
° Не брой звездите, че може да / да не пад¬
неш в кладенеца.
•	bei jemandem hoch angeschrieben sein /
stehen (u)
И много добре съм поставен пред нкг. (разг.)
И някой има много добро мнение за мен
(книж.)
l etwas ist jemandem zu hoch (u)
ö нщ. е прекалено / твърде трудно за нкг.
(непостижимо е) (книж.)
•	hoch und heilig versprechen/schwören (u)
й кълна се във ecu / всички светни (обеща¬
вам тържествено) (разг.)
•	jemandem etwas (А) hoch anrechnen (u)
й смятам /считам нщ. за голяма заслуга на
нкг. (книж.)
•	jemandem etwas (А) hoch und heilig schwö¬
ren / versprechen (u)
й кълна се във вси светни (пред нкг.) (разг.)
в обещавам тържествено нкм. нщ. (книж.)
hoch kinauf*
високо нагоре
•	Wer hoch hinauf will, der kann auch tief
fallen.
° Който иска високо да хвърчи, ниско пада.
•	hoch hinauf /hinausstreben (u)
в целя се високо (разг.)
в имам големи амбиции / силно амбициозен
съм (книж.)
höher
пв-виевк(в)
•	Je höher der Baum, desto näher der Blitz.
° Колкото по-високо дървото - толкова по-
близо светкавицата.
•	Je höher der Berg, je tiefer das Tal.
° Колкото по-висока планината - толкова
по-дълбока низината.
•	Je höher hinan, desto höher hinab.
° Колкото по-високо се изкачиш, толкова
по-ниско би могъл / може да паднеш / ще
паднеш.
•	Wer höher steigt, als er sollte, fällt tiefer, als
er wollte.
o Който високо хвърка, ниско пада.
° Напънеш ли се преко сили, ще се сгромоля¬
саш.
ländlich
селски
•	Ländlich, sittlich.
° Във всяко село й закон.
° Селски нрави - чисти нрави.
154

□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Achse / bergauf/ Damm / Ebene / Erdboden
/ Fleck / Gehege / Gründe / Höhe / Höhle /
kreuz und quer / links / Quere / Stelle / über
/ Welten
ос, вал / нагоре, по нагорнище / насип,
дига / равнина, плоскост / земя, почва /
място, кът(че) / ограден горски участък
/ почви, причини / височина / пещера /
надлъж и нашир/ляво/напречна посока
/място / над / светове
Achse
ос, вал
*	auf Achse sein (u)
й на път /в движение съм (разг.)
й в непрекъснато движение съм (пътувам /
постоянно съм на път) (книж.)
*	auf der/per/zu(r) Achse liefern (u)
й доставям по сухо/суша (разг.)
*	die Achse einer Stadt (u)
й главната / основната пътна артерия / ма¬
гистрала на един град (книж.)
*	etwas ist auf (der) Achse (u)
й нщ. е на път / се подготвя (в процес на
подготовка е) (разг.)
bergauf
нагоре, по нагорнище
*	mit jemandem bergauf (oder bergab) gehen
(u)
й следвам нкг. в пътя му (споделям трудно¬
стите заедно с него) (разг.)
Damm
насип, дига
*	auf dem Damm sein (и)
и в разцвета на силите си съм / бива ме
(енергичен съм) (разг.)
ö здрав съм (разг.)
*	(wieder) auf den Damm kommen (и)
й зачервявам (пак) гребена (укрепвам отно¬
во физически) (разг.)
й съвземам /оправям се (разг.)
й отново съм здрав и прав / в добра форма
(оздравявам) (разг.)
*	einer Sache einen Damm entgegensetzen (u)
И слагам преграда на нщ. (разг.)
И обуздавам / възпирам / ограничавам нщ.
(книж.)
*	jemanden (wieder) auf den Damm bringen
(u)
й изправям нкг. на крака / помагам нкм. от¬
ново да стъпи на краката си (разг.)
й изцерявам / излекувам нкг. (книж.)
Ebene
равнина, плоскост
*	au/gleicher Ebene (u)
й на същото ниво/равнище (книж.)
Erdboden
земя, почва
*	wie vom Erdboden verschluckt sein (u)
й сякаш съм изчезнал вдън земя/потънал в
земята (разг.)
Fleck
място, кът(че)
*	mit etwas (D) nicht vom Fleck kommen (u)
й тъпча на едно място с нщ. (разг.)
й не напредвам / нямам успех в нщ. (книж.)
Gehege
ограден горски участък
*	jemandem ins Gehege kommen (u)
й навлизам в нечий запазен периметър
(разг.)
й меся / намесвам се в чужда област / сфе¬
ра (книж.)
Gründe
почви, причини
*	Das hat so seine Gründe, (u)
й Това си има своите причини (за които не е
приятно да се говори), (разг.)
и Това не е без причина, (книж.)
155

Höhe
височина
*	auf der Höhe sein (u)
я в разцвета на силите / апогея си / във
върхова форма съм (разг.)
в светнат (напълно информиран / осведо¬
мен) съм (разг.)
*	den Kopf in die Höhe werfen (u)
я тръсвам глава (повдигайки я нагоре) (разг.)
*	die Preise in die Höhe treiben (u)
я повишавам /увеличавам цените (книж.)
*	in die Höhe fahren (u)
я кипвам / подскачам от яд (разг.)
Höhle
пещера
*	die Höhle des Löwen (u)
я дупката/леговището на звяра (разг.)
*	sich (А) in die Höhle des Löwen wagen (u)
я дръзвам да се вмъкна в леговището на
лъва / бърлогата на звяра (разг.)
я осмелявам се да навляза във вражеска те¬
ритория (книж.)
kreuz und quer
надлъж и нашир
*	kreuz und quer {fahren / reisen / laufen /
wandern) (u)
я (пътувам / ходя / движа се) надлъж й на¬
шир (във всички посоки) (разг.)
links
ляво
*	etwas (А)/jemanden links liegen lassen (u)
я елиминирам нщ. /нкг. (книж.)
Quere
напречна посока
*	in die Kreuz und Quer(e) (u)
я надлъж й нашир (разг.)
в във всички посоки (книж.)
*	jemandem in die Quere kommen / laufen
(salopp)
я пречкам се нкм. (препречвам му пътя) (разг.)
Stelle
място
*	auf der Stelle treten (u)
я тъпча на едно място (разг.)
я не бележа никакъв напредък / напредвам
/просперирам (книж.)
*	nicht von der Stelle kommen (u)
я не отлепям/помръдвам от мястото (разг.)
я оставам оамясто/неподвиже* (книж.)
über
над
*	über und über (u)
я съвсем / напълно (книж.)
Welten
светове
*	Es liegen Welten zwischen ihnen, (u)
я Цели светове ги разделят / делят, (толко¬
ва са различни) (разг.)
И Thematisch-semantisches Netz 27.
ESSEN / NAHRUNGSMITTEL
Й Тематично-семантична мрежа 27.
ХРАНЕНЕ / СЪЕСТНИ ПРОДУКТИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Abendbrot / Appetit / Bissen (der)* / *rei*
/ Brot* / Brühe / *utter* / essen* / Essen
(das) / Honig* / Käse / Kost / Kuchen (der)
/ Mampp/ Mus / naschen / Naschen (das) /
Salz / schmecken / *enf* / Speck* / Speise /
Suppe* / Teig / Wurst* / Würze/Zucker
вечеря/апетит/залък, хапка*/каша*
/ хляб* / бульон, супа / масло* / *м* /
ядене, хранене / мед* / сирене / храна /
сладкиш / плюскане, похапване / пюре,
каша (от плодове) / ям, похапвам / по-
хапваое / сол / вкусно е / горчица* / сла¬
нина* / ястие / супа* / тесто / салам,
колбас*/ подправка / захар
156

Abendbrot
вечеря
•	Kurz Abendbrot macht lange Lebenszeit.
° Вечеряй малко, за да живееш дълго/мно-
го.
Appetit
апетит
•	Der Appetit kommt beim/mit dem Essen.
° Апетитът идва c яденето.
° Уста са кучешки: разядат се.
©Der Appetit kommt beim / mit dem Essen,
aber noch häufiger beim Fasten.
© Апетитът идва c яденето, но много по-
често с гладуването.
Bissen (der)*
залък, хапка
•	Man muss den Bissen nicht gröfter machen
als das Maul.
° Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
•	jemandem bleibt der Bissen im Halse stecken
(u)
й залъкът присяда нкм. в гърлото (разг.)
и някой е силно изумен/изненадан (или от¬
вратен) (книж.)
Frei*
каша
•	Man geht so lang um den Brei, bis er kalt wird.
■= Парен каша духа.
•	Regnet es Brei, (da) fehlt ihm der Löffel.
r- Когато вали манна, няма му лъжицата.
•	Wenn es Brei / Suppe regnet, hat man / der
Bettler keine Schüssel(n).
'• Когато станало морето медено, сиромахът
си изгубил лъжицата.
•	Wer seinen Brei verschüttet hat, kann nicht
alles wieder aufraffen.
'• Веднъж разсипаното трудно се събира
изцяло / напълно.
•	um den heiften Brei herumreden (u)
п увъртам/усуквам го (разг.)
й не говоря оаправо/директоо (книж.)
Frot*
хляб
•	Altes Brot ist hart, kein Brot ist härter.
° По-добре нещо пред нищото.
° По-добре стар хляб пред никакъв.
•	Anderer Leute Brot ist den Kindern Kuchen.
° Хорското всякога е по-добро.
•	Anderer Leute Brot schmeckt allzeit besser.
° Чуждият хляб всякога е по-вкусео / -сладък.
•	Besser eigen Brot als fremden Braten.
° По-добре своя леща от чужда кокошка.
° Свое яйце е по-добре от чужда кокошка.
•	Besser hartes Brot als gar keins.
° По-добре е чер комат, а не празна торба.
° По-добре е бобова слама, отколкото праз¬
ни ясли.
•	Brot kostet Schweift.
° Хлябът с пот се изкарва.
•	Das Brot geht nicht dem Bauche nach.
' Ела, хляб, да те изям.
•	Eigen Brot nährt/schmeckt am besten.
° По-добре своя леща от чужда кокошка.
° Своето е най-сладко.
•	Fehlt das Brot im Haus, zieht der Friede aus.
° Няма ли хляб, и мир няма.
•	Fremdes Brot, herbes Brot.
•• Чуждият хляб със сълзи се яде.
•	Gebetteltes Brot schmeckt wohl.
"■ Изпросеният хляб е сладък.
•	Gegessen Brot ist halb vergessen.
■•■ Доброто се скоро забравя.
•	Kein Brot ohne Not.
Няма добро без пот.
■■ Без захмет не се яде мед.
157

•	Man muss sich mit Brot behelfen, bis man
Fleisch bekommt.
Когато няма риба, й ракът е риба.
-	Ако не крилце, барем перце.
•	Mancher hat Brot, wenn er keine Zähne mehr
hat.
■ Когато станало морето медено, сиромахът
си изгубил лъжицата.
Кога господ дава брашното, дяволът взема
чувала.
©Trocken Brot macht Wangen rot, Butterbröter
noch viel röter.
: i Сух хлебец - червени бузки, намазана фи-
лийка - още по-червенки.
•	Trocken Brot mit Freuden / Frieden ist besser
denn Gebratenes mit Kummier.
По-добре сух хляб c мир, а не печено агне
със свада.
•	Wer Brot will, darf den SchweiB nicht scheuen.
-■ Няма добро без пот.
-	Без захмет не се яде мед.
•	Wer mir Brot gibt, den nenne ich Vater.
° Който ми дава папо, нему викам тато.
j Който ми дава хляб, той е за мен баща и
брат.
•	Wes Brot ich ess, des Lied ich sing.
° Дето се храниш, там да хвалиш.
•	Wessen Brot ich esse, dessen Lied ich singe.
° Която ръка ме храни, нея целувам.
° На чия кола се возиш, нему песен ще пееш.
« Дето се храниш, там да хвалиш.
•	mehr können als Brot essen (u)
й бива ме / сече ми пипето (разг.)
й мога повече / способен / кадърен съм
(книж.)
Brühe
бульон,супа
•	Die Brühe ist oft teurer als der Braten.
r Ha триците скъп, на брашното евтин.
° Който жали подковата, изгубва коня.
° Облизал костница, платил овчица.
•	Keine Brühe ohne Mühe.
" Потруди се, та да хапнеш.
° Без захмет не се яде мед.
Lutter*
масло
•	Butter verdirbt keine Kost.
3 От повече глава не боли.
•	Das geht aber (ab) wie Butter.
■ Продава се като топъл хляб.
•	Wenn man mit Butter umgeht, macht man
sich fett /fettig.
o Който бърка в масло, омазня си пръстите
/се облажва.
с Който бърка в меда, облизва си пръстите.
•	Butter am Kopf haben (u)
й имам/нося вина (виновен съм) (книж.)
•	Es ist alles in Butter, (u, auch iron.)
й Всичко върви по мед й масло. (Всичко е на¬
ред.) (разг.-ирон.)
•	jemandem fällt fast die Butter vom Brot
(salopp)
й някой е като гръмнат /загубва ума и ду¬
ма / се смайва/сащисва (изумява се) (жар¬
гон)
•	sich (D) nicht die Butter vom Brot nehmen
lassen (u)
й не се оставям / позволявам да ме изигра¬
ят/ използват (хитър съм) (книж.)
*ssen*
ям
•	Auf fremde Kosten tapfer zehren und auf
eigene schmale Bisslein essen ist die beste
und gesündeste Diät.
° Яко да лапаш за чужда сметка е най-до¬
брата диета.
•	Besser oft und wenig essen.
c Яж по-добре често и по малко.
•	Selber essen macht fett.
158

о Който няма ортаци, се замогва.
•	Wer den Kern essen will, muss die Nuss
knacken.
° Който иска да изяде ядката, трябва да
счупи черупката.
•	Wie einer isst, so arbeitet er auch.
° Какъвто си оа софрата, такъв си и в ра¬
ботата.
•	Willst du lang leben und bleiben gesund, iss
wie die Katze und trink wie der Hund.
° Искаш ли дълго да живееш и да си здрав,
яж като котка и пий като куче.
*	die Schüssel leer essen (и)
й омитам чинията (разг.)
й изяждам всичко в чинията (книж.)
*	jemanden arm essen (u)
И подяждам нкг. (ям от храната му) (разг.)
*	Karo trocken essen (u)
и ям сух хляб/сухоежбиоа (книж.)
*	mit langen Zähnen essen (u)
и одъвквам се / ям без мерак (не ми е вкус¬
но) (разг.)
и храня се без апетит (книж.)
*	sich (А) (an einer Speise) satt / dick / voll
essen(u)
й оаяждам/натъпквам се (c някакво ястие)
(разг.)
*	sich (А) krank essen (u)
И разболявам се от преяждане (книж.)
Essen (das)
ядене, хранене
•	Essen sehen macht nicht satt.
Да гледаш как другите ядат не засища.
•	Essen und Trinken hält Leib und Seele
zusammen.
Храната и водата поддържат живота.
•	Man soll das Essen beenden, wenn es am
besten schmeckt.
° Когато ти е най-сладко, спри да ядеш.
•	Nach dem Essen soll man / sollst du ruh'n
oder tausend Schritte tun.
° След ядене си почини или хиляда стъпки/
крачки направи / се разтъпчи.	■
•	Nach dem Essen sollst du steh'n oder tausend
Schritte geh'n.
° След ядене си почини или хиляда стъпки/
крачки направи /се разтъпчи.
•	Viel Essen, viel Krankheit.
° От преяждане няма здраве.
° Който яде много, изяда си късмета.
° Лакомията поболява човка.
•	Vom Essen wird man fett.
n Гъста каша пояс разпаша.
Honig*
мед
•	Der Honig ist nicht weit vom Stachel.
° Медът не е далеч от жилото.
° Колкото е медът благ, толкова е и гор¬
чив.
•	Der Honig ist teuer, den man aus Dornen
lecken muss.
° Мед се на точило не лиже.
•	Honig im Munde, Galle im Herzen/Schlunde.
° C устата мед и масло (лее), в сърцето пелин
й отрова.
° На устата мед, зад гърба гроб.
•	Machst du dich zu Honig, so fressen dich die
Fliegen.
Не се прави на мед, ще те налетят мухи¬
те.
•	Wer Honig lecken will, darf die Bienen nicht
scheuen.
Който се страхува от пчели, да не яде
мед.
Който иска да яде мед, до не плаши пчели¬
те.
159

•	Wer keinen Honig im Bienenkorb hat, muss
ihn im Munde haben.
•	Който няма пари в пазвата си, нека има
мед в устата си.
•	Wer mit Honig umgeht, leckt auch einmal die
Finger.
Който бърка в меда, той си облизва пръсти¬
те.
° Който мие медено каче, не може да не си
оближе пръстите.
•	Wer sich zu Honig macht, den benaschen die
Fliegen.
° Който става овца, изяжда го вълкът.
•	Wo es Honig gibt, da sammeln sich die
Fliegen.
° Има ли мед, има и мухи.
•	jemandem Honig um den Bart / Mund
schmieren (u)
И правя вятър / подмилквам се нкм. (разг.)
•	jemandem Honig ums Maul schmieren
(salopp)
й правя мили очички / умилквам се нкм.
(разг.)
Käse
сирене
•	Bei Käs' und Brot leidet man keine Not.
° Хляб и сол - готов обяд.
° Имаш ли хляб и сирене, сиромах не си.
•	Käse und Brot geht auch zur Not.
° Хляб и сол - готов обяд.
•	Mancher ist so faul, er möchte gleich Käse
melken von der Kuh.
° Зяпа, дано му паднат печени врабчета от¬
горе.
Kost
храна
•	Schlichte Kost braucht keinen Doktor.
° Който яде лена храна, здрав остава.
Kuchen (der)
сладкиш
•	Der Kuchen schmeckt immer nach der
Bäckerin.
° Каквато сладкарката, такъв и сладки¬
шът.
Mampf
плюскане, похапване
©Ohne Mampf kein Kampf.
'©Храната прави борбата.
Mus
пюре, каша (от плодове)
•	Wenn's Mus regnet, hat er keinen Löffel.
o Кога морето станало медено, сиромахът си
изгубил лъжицата.
° Кутсузин / Кутсузлия е човекът! (Човек
без късмет е!)
naschen
ям, похапвам
•	Wenn Eva nascht, kostet auch Adam.
° Куса ли Ева, облажва се й Адам.
Naschen (das)
похапване
•	Naschen macht leere Taschen.
° Печено прасе на маса, боси крака под маса.
° Който яде много, изяжда си късмета.
° Лакомия - празна кесия.
Salz
сол
•	Salz und Brot macht Wangen rot.
° Храни душа, да те слуша.
° Сол и хляб - готов обяд.
schmecken
вкусно е
•	Schmecke, wie du willst, ich fresse dich.
° Пенявиш се, не пенявиш, ке /че те ручам.
•	Wenn es an wohlsten schmeckt, muss man
aufhören.
° Когато ти е най-сладко, спри\
160

Senf*
горчица
•	Senf nach der Mahlzeit!
° След дъжд качул ка 1
•	seinen Senf dazugeben (salopp)
й на всяка манджа меродия (съм) (жаргон)
й давам моеоие/изказвам се винаги, без ня¬
кой да ме е питал / е искал мнението ми
(книж.)
Speck*
сланина
•	Geträumter Speck ist mager'.
° Илюзиите не хранят.
•	Ist nur Speck da, die Mäuse finden sich schon.
c Има ли сланинка, има и мишки.
•	Man kann nicht Speck haben und das Schwein
behalten.
° Не може/става хем вълкът сит, хем агне¬
то цяло.
° Няма как й питата да е цяла, й кучето сито.
•	Mit Speck fängt man Mäuse (, mit List die
Menschen).
° Мишки със сланина се ловят (, а хората с
хитрост).
•	'ran an den Speck! (salopp)
й Хайде на работа! (разг.)
Speise
ястие
•	Viel Speise und Trank macht matt und krank.
'• Лакомията и болестта са сестри.
•	Wo Speise, da Mäuse. / Wo Mäuse, da Speise.
Където има ядене, има и мишки.
Suppe*
супа
•	Die Suppe, die man sich eingebrockt, muss
man auch auslöffeln.
Човек трябва да си изсърба попарата, коя¬
то сам си е надробил.
•	Man muss die Suppe erst kosten, ehe man sie
lobt.
° Неопитаната гозба не е сладка.
о Първо опитай супата / манджата, пък то¬
гава я хвали.	■
•	Versalze nur die Suppe.
° Пресолявай само супата.
•	Warme Suppe, warme Freundschaft.
° Пълно да е гърнето, достовете са готови.
° Чорба има ли, чорбалановци колкото щеш.
•	Was nützt die Suppe, wenn der Löffel fehlt.
° Защо ти е чорба, като нямаш лъжица.
•	Wenn es Suppe regnet, hat der Bettler keine
Schüssel.
° Кога морето станало медено, сиромахът си
загубил лъжицата.
•	Wer alte Suppe aufrührt, den holt der
Kuckuck.
° Било, що било. / Каквото било, било.
•	die Suppe auslöffeln (müssen), die man sich
(selbst) eingebrockt hat (u)
ö (трябва) да изсърбам попарата, която (сам)
съм си надробил (разг.)
и {трябва / налага се) сам да си понеса по¬
следствията (книж.)
•	jemandem die Suppe versalzen (u)
й отравям / вгорчавам нкм. живота (създа¬
вам му неприятности) (разг.)
•	jemandem in die Suppe spucken (salopp)
й отравям нкм. живота (създавам му непри¬
ятности) (разг.)
Teig
тесто
•	Jeder Teig findet seinen Kneter.
Всеки си намира майстора.
Wurst*
салам, колбас
•	Brätst du mir die Wurst, so lösch' ich dir den
Durst.
Услуга за услуга.
161

i: Дълг с плащане е добър.
' Дълг неплатен, грях непростен.
*	Gerade wie bei uns zu Land hängt man die
Wurst auch an die Wand.
c Нищо ново под слънцето.
*	es geht jetzt um die Wurst (u)
tt сега е решителният / най-важният мо¬
мент (за вземане на решение) (книж.)
*	Es ist mir alles Wurst/ Wurscht. (salopp)
й Все ми е едно. / Не ми пука, (разг.)
й Безразлично ми е. (книж.)
*	etwas geht um die Wurst (u)
й касае се/става дума за всичко (книж.)
*	mit der Wurst nach der Speckseite werfen (u)
й искам c трици маймуни да ловя (разг.)
й с малко нещо искам да постигна много
(книж.)
*	Wurst gegen Wurst! (u)
й Око за око, зъб за зъб! (Каквото повикало,
такова се обадило!) (разг.)
Würze
подправка
*	Wie die Würze, so der Braten.
° Манджа за хилядо, пипер за дукато.
° Без сол и пипер манджа не бива.
° Каквито подправките, такова и печено¬
то.
Zucker
захар
*	Es ist nicht alles Zucker in der Liebe.
° Не всичко е сладко в любовта.
*	Zucker im Munde, Pfeffer im Herzen.
° Ha уста благ, на сърце свиреп.
° Мед на устата, жлъч в сърцето.
° На устата мед, на сърцето лед.
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
eingebrockt / Futter /futtern /füttern (sich)
/ gar / gekaut / genießen / Genuss / heiß /
schmieren* / süß
*адробе*(о) / кльопачка / кльопам /
тъпча се / сварен, уврял / сдъвкан(о) /
наслаждавам се, похапвам сладко / на¬
слада, удоволствие / горещ(о) / мажа,
намазвам * / сладко
eingebrockt
надробен^)
•	Selbst eingebrockt, selbst aufgegessen.
° Каквото си дробил, такова ще сърбаш.
•	Was du dir eingebrockt hast, muss du selbst
auslöffeln.
° Каквото си дробил, такова ще сърбаш.
•	Was man sich eingebrockt hat, (das) muss
man (auch) auslöffeln.
° Ще си сърбаш nonapamal
Futter
кльопачка
•	Gutes Futter, gute Butter.
ü Добра храна, добър вид.
futtern
кльопам
•	Wer gut futtert, der gut buttert.
° Който добре похапва, добре се налива.
füttern (sich)
тъпча се
©Wie man sich füttert, so wiegt man.
© Теглото зависи от кльопачката.
gar
еварео,уврял
•	Iss, was gar ist, trink, was klar ist, sag, was
wahr ist.
° Яж всякакво, ама всякакво не думай.
162

gekaut
сдъвканСо)
•	Gut gekaut ist halb verdaut.
° Добре сдъвкаоото е наполовина смелено.
genießen
наслаждавам се, похапвам сладко
•	Willst du genießen, so lass dich die Mühe
nicht verdrießen.
0 Искаш ли да се наслаждаваш оа нещо,
постарай се да го получиш.
Genuss
наслада, удоволствие
•	Ohne Verdruss (ist) kein Genuss.
° Няма сладко без горчиво.
•	Willst du den Genuss, so nimm auch den
Verdruss.
° Искаш ли да се наслаждаваш оа нещо,
трябва да приемеш и горчилката / негати¬
вите му.
heiß
горещ^)
•	Es wird nichts so heiß gegessen, wie es
gekocht wird.
-	Дяволът не е толкова чер, колкото го пи¬
шат / рисуват.
з Нищо не е толкова страшно/трудно, кол¬
кото първоначално изглежда.
з Вряла манджа не се слага оа масата.
•	Was ich nicht weiß, macht mich nicht heiß.
Не ме топли това, което не знам.
-- Не ме е грижа за това, което не знам.
-	Каквото не зная, ое ме вълнува.
schmieren*
мажа, намазвам
•	Wer gut schmiert, der gut fährt.
Добра смазка - добра каляска.
©Wer nicht schmiert, verliert.
•	Без рушвет няма мед.
•	jemandem eine schmieren (u)
й забивам / удрям нкм. един шамар / една
плесница (разг.)
süß
сладко
•	Nicht alles, was süß ist, ist Honig.
° Не всичко, което е сладко, е мед.
•	Süß getrunken, sauer bezahlt.
° Пили, пели, плакали, плащали. ■
° Който плаща, виното не го хваща.
©Süß versprochen, bitter gegessen.
©Сладките обещания дават горчиви пло¬
дове.
•	Was süß ist, kommt oft sauer an.
° Сладкото може и горчиво да излезе.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Braten / Bratkartoffelverhältnis / Brocken
(der) / Brocken (PI.) / Brotkorb / Butterbrot
/ Diät / Essig / Extrawurst / Fett / Fleisch /
gefressen / Grütze / Gusto / Leberwurst /
Nudel/Patsche / Portion / Pudding / Quark /
Rahm / Rosinen /Schlucker (der) / Semmeln
/ Soße / Strudelteig / Tobak / Würstchen
(das)
печено / отношения c користна цел /
къс, залък, парче / късове, залъци, пар¬
чета / панер за хляб / сандвич / диета
/ оцет / изключение (прео.) / мазнина,
тлъстина / месо / презрян(о) (прен.) /
грухаоо жито, мозък, пипе / вкус, нра¬
вене, кеф / лебервурст / фиде, юфка /
каша, бульон / порция / пудиог / извара,
глупост (прео.) / каймак, сметана / ста¬
фиди / клет човечец / малки, бели хлеб¬
чета / сос / тесто за щрудел / тютюн /
наденичка
Braten
печено
•	den Braten riechen (salopp) (* Lunte riechen)
(u)
й надушвам / подушвам опасност (усъмня-
вам се) (разг.)
163

*	Hast du den Braten gerochen? (u)
й Помириса ли печеното? (Разбра ли, че ста¬
ва напечено/опасоо?) (разг.)
Bratkartoffelverhältnis
отношения с користна цел
*	ein Bratkartoffelverhältnis haben (u)
Д имам / поддържам отношения с нкг. (по¬
ради това, че добре ме храни / снабдява с
храна) (книж.)
Brocken (der)
къс, залък, парче
*	ein dicker Brocken (u)
й дебеланко/дебелак (разг.)
й едър и пълен мъж (книж.)
*	ein gesunder Brocken (u)
Д здравеняк/як мъжага (разг.)
д здрав й силен мъж (книж.)
*	ein fetter Brocken (u)
Д тлъст залък / тлъста хапка (разг.)
Д доходоносна сделка (книж.)
*	ein harter Brocken (u)
Д костелив орех (разг.)
Д трудна (за изпълнение) работа (книж.)
Brocken (PI.)
късове, залъци, парчета
*	ein paar Brocken können (u)
Д зная някоя й друга дума (от някакъв език)
(разг.)
*	jemandem ein paar Brocken hinwerfen (u)
Д подхвърлям нкм. няколко трохи от трапеза¬
та (давам му съвсем малко) (разг.)
*	gelehrte Brocken (u)
Д учени (умни) приказки/думи (разг.)
Brotkorb
панер за хляб
*	jemandem den Brotkorb höher hängen (u)
Д вдигам хляба на нкг. нависоко/оа полица¬
та (правя го труднодостъпен) (разг.)
Butterbrot
сандвич
*	jemandem etwas (А) aufs Butterbrot schmie¬
ren (u)
Д чукам сол на главата на нкг. / натяквам нкм.
нщ. (упреквам го в/за нщ.) (разг.)
*	für/um ein Butterbrot (u)
Д просто без пари / за паница леща (разг.)
Д на безценица (книж.)
Diät
диета
*	Diät (ein)halten (u)
д пазя /спазвам диета (книж.)
*	jemanden auf Diät setzen (u)
Д поставям нкг. на диета (книж.)
Essig
оцет
*	mit etwas (D) ist es Essig (u)
д нщ. отива по дяволите/ на кино (пропада
/ осуетява се) (разг.)
Extrawurst
изключение (прен.)
*	jemandem eine Extrawurst braten (salopp)
Д гледам хатъра на нкг. (имам специално от¬
ношение към него) (разг.)
Д правя изключение за нкг. (книж.)
Fett
мазнина, тлъстина
*	das Fett abschöpfen (u)
д обирам каймака / облажвам се (разг.)
д вземам/получавам най-хубавото (книж.)
*	(viel) Fett ansetzen (u)
д натрупвам тлъстини / надебелявам (разг.)
д (силно) напълнявам/затлъстявам (книж.)
*	im Fett sitzen (u)
Д живея в охолство / нашироко (разг.)
*	im eigenen Fett ersticken (u)
Д удавям се/пропадам/загивам в излишес-
тва (разг.)
164

*	sein Fett (ab)bekommee/kriegen/weghaben
(salopp)
И мъмрят / кастрят ме / ям калай (жаргон)
И получавам си наказанието (книж.)
Fleisch
месо
*	Das Fleisch am Spieß muss begossen werden,
(u)
й Нещата трябва да се освежават, (за отно¬
шения /контакти) (разг.)
gefressen
презрян^) (прен.)
*	etwas (А) / jemanden gefressen haben
(salopp)
и не искам да виждам ощ. / нкг. (мразя/не¬
навиждам го) (разг.)
Grütze
грухано жито, мозък, пипе
*	Grütze im Kopf haben (u)
й имам акъл / мозък в главата си / сече ми
пипето (разг.)
и умен съм (книж.)
Gusto
вкус, нравене, кеф
*	Das ist nach seinem Gusto, (u)
й Това е по вкуса му/му се нрави, (разг.)
й Това му допада/харесва, (книж.)
*	einen Gusto bekommen (u)
и дояжда ми се нщ. (разг.)
и изпитвам удоволствие (от нщ.) (книж.)
*	einen Gusto haben (u)
и кеф/приятно ми е (разг.)
и изпитвам удоволствие (книж.)
*	etwas macht jemandem einen Gusto (u)
и нщ. прави нкм. кеф (доставя му удоволст¬
вие) (разг.)
Leberwurst
лебервурст
*	die gekränkte Leberwurst spielen (u)
й правя се на докачен / обиден (разг.)
Nudel
фиде, юфка
*	eine dufte Nudel (salopp)
и сладурана / страхотно парче (за хубаво мо¬
миче /хубава жена) (разг.)
*	eine komische Nudel (salopp)
л голяма капия (разг.)
И много смешен човек (книж.)
Patsche
каша, бульон
*	in die Patsche geraten (u)
И попадам натясно (разг.)
й изпадам в затруднение / трудно положе¬
ние (книж.)
*	in der Patsche sitzen/stecken (u)
И намирам се натясно (разг.)
й в затруднение / трудно положение съм
(книж.)
Portion
порция
*	eine halbe Portion (u, spott.)
й слабак / половин порция човек (за дребен/
слаб човек) (разг.-шег.)
Pudding
пудинг
*	au/den Pudding hauen (salopp)
й фукам/праскам/изхвърлям се (жаргон)
й хваля се прекомерно (книж.)
Quark
извара, глупост (прен.)
*	Quark reden (salopp)
й приказвам глупости на търкалета (жаргон)
й говоря пълни безсмислици (книж.)
*	sich (А) um jeden Quark kümmern (u)
й на всяко гърне меродия съм (разг.)
й меся /намесвам се във всяко нщ. (книж.)
Rahm
каймак, сметана
*	den Rahm abschöpfen (u)
й обирам каймака/парсата (разг.)
й вземам най-хубавото (книж.)
165

Rosinen
стафиди
*	(große) Rosinen / Schrullen im Kopf haben
(salopp, spott.)
д имам бръмбари в главата (странни мисли)
(жаргон, ирон.)
*	(sich) (D) die Rosinen aus dem Kuchen picken
(u)
Д обирам каймака / парсата (най-хубавото)
за себе си (разг.)
й тегля (чергата) към себе си (разг.)
й гледам собствения си интерес/ да извле¬
ка максимална полза за себе си (книж.)
Schlucker (der)
клет човечец
*	ein armer Schlucker (и)
й нещастник / горкият (човек) (разг.)
Semmeln
малки, бели хлебчета
*	etwas geht weg wie warme Semmeln (u)
И нщ. върви като топъл хляб (продава се до¬
бре) (разг.)
Soße
сос
*	Quatsch mit Soße (u)
Д пълни глупости (разг.)
Strudelteig
тесто за щрудел
*	etwas zieht sich wie ein Strudelteig (u)
И нщ. се протака / трае дълго (трудно и до¬
садно / скучно е) (разг.)
Tobak
тютюн
*	anno Tobak (u)
й от време оио/дядо Адамово време (разг.)
И от много отдавна / незапомнени времена
(книж.)
Würstchen (das)
наденим^
*	ein armes Würstchen sein (u)
и (жалък) бедояк/окаяоо беден съм (книж.)
Д Thematisch-semantisches Netz 28.
FARBEN
И Тематично-семантична мрежа 28.
ЦВЕТОВЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки л устойчиви словосъчетания
*lau*/Blau(e) (dasüu/grau*/Grün (das)*/
rot* / schwarz*
син, синьо*/синевата, сиивото*/сив(о)*
/ зеленина, зелено* / червео(о)* / черен,
черно *
*lau*
син, синьо
*	Wer durch eine blaue Brille sieht, dem scheint
alles blau.
° Който гледа през черни очила, всичко му се
вижда черно /вижда всичко в черно.
*	blau machen (salopp)
й излежавам се / мързелувам (не работя)
(разг.)
*	blau sein (wie ein Veilchen) (salopp)
й фиркан съм / нарязал / оатряскал съм се
(жаргон)
й много съм пиян (книж.)
*	blaue Bohnen (u)
Д патрони/куршуми (книж.)
*	blaues Blut (u)
Д синя (благородническа) кръв (разг.)
*	die blaue Stunde (u)
Д сумрак / заник слънце (разг.)
Д залез / смрачаване (книж.)
*	einen blauen Montag machen (salopp)
и мързелувам / излежавам / скатавам се
(от работа) (не работя) (разг.)
*	jemandem blauen Dunst vormachen (u)
Д замайвам/залъгвам нкг. (разг.)
*	mit einem blauen Auge davonkommen (u)
166

и леко се отървавам / ми се разминава
(разг.)
й понасям малки/незначителои щети (книж.)
*	sein blaues Wunder erleben (u)
й оставам като гръмнат/треснат (разг.)
й силно се изненадвам от нщ. (книж.)
*	sich (А) blau und grün schlagen (u)
й бия се до посиняване (здраво) (разг.)
Blaue (das)*
синевата, синьото
*	Er lügt das Blau(e) vom Himmel herunter.
° C устата си птички лови, с езика си звезди
сваля / снема.
° Той разправя небивалици. / Лъже, та се къ¬
са.
*	das Blaue vom Himmel herunterlügen (u)
й лъжа, та се късам (много лъжа) (разг.)
И измислям /разправям какви ли не глупос¬
ти /лъжи (разг.)
*	ins Blaue hineinreden (u)
и говоря /плещя напосоки (разг.)
й говоря каквото ми дойде наум / за какао¬
то се сетя (книж.)
*	ins Blaue schießen (und das Schwarze treffen)
(u)
И стрелям напосоки / наслуки (и уцелвам точ¬
но целта) (разг.)
*	ins Blaue treffen (u)
й не уцелвам (книж.)
*	jemandem das Blaue vom Himmel herunter¬
holen wollen (u)
й искам да сваля звезди /сторя зо окг. чуде¬
са (невъзможното) (разг.)
*	jemandem das Blaue vom Himmel verspre¬
chen (u)
й свалям hkm. звезди от небето / обещавам
нкм. златни планини / велики неща (не¬
възможното) (разг.)
grau*
сив^)
*	Grau ist alle Theorie.
° Всяка теория подлежи на съмнение.
*	alles grau in grau sehen (u)	.
й виждам всичко в сиво (разг.)
и гледам на всичко без капчица/никаква на¬
дежда (песимистично) (книж.)
*	sich (D) keine grauen Haare wachsen lassen
wegen etwas (G) (u)
й не се тревожа особено заради/поради нщ.
(книж.)
Grün (das)*
зеленина,зелено
*	Es ist dasselbe in Grün.
° Не по врат, а по шия.
° Не врат, а/ами шия.
c Пременил се Алия, погледнал се - пак в
тия.
*	bei Mutter Grün schlafen /übernachten (u)
й спя / пренощувам под открито небе / оа
открито/сред природата (навън) (разг.)
rot*
червен^)
*	Heute rot, morgen tot.
° Днес те има, утре си мъртъв.
*	ein rotes Tuch sein (u)
й представлявам / съм нщ., което предиз¬
виква агресия (книж.)
*	etwas (А) im Kalender rot anschreiben (u)
й отбелязвам нщ. много важно (в календара)
(книж.)
*	etwas wirkt au/jemanden wie ein rotes Tuch
(u)
й нщ. кара нкг. да побеснее (вдига му ад¬
реналина / кръвното / ядосва го много)
(разг.)
*	rot sehen (u)
й вдига ми се кръвното (побеснявам от яд)
(разг.)
167

schwarz*
черен,черно
*	Bin ich auch schwarz, so bin ich kein Zigeuner.
*	Не съм цигании, нищо че съм черен.
*	Was schwarz ist, muss man nicht weiß
nennen.
~ Черното бяло не става.
' На черното бяло не можеш да кажеш.
*	bei jemandem schwarz angeschrieben sein
(u)
в в нечий черен списък съм (разг.)
й някой няма много добро мнение за мен
или планира неприятни / опасни действия
спрямо мен (книж.)
*	das schwarze Brett (u)
в табло за обяви (черната дъска) (разг.)
*	der schwarze Markt (u)
й черният пазар (място, където се извършва
незаконна търговия) (разг.)
*	die schwarze Kunst (u)
й магии / магьосничество (некромантия)
(разг.)
*	die schwarze Liste (u)
й черният списък (разг.)
И списък с имена на хора (недолюбвани),
спрямо които ще се извършат неприятни /
опасни действия (книж.)
*	ein schwarzer Tag (u)
И черен ден (изпълнен с много нещастия)
(разг.)
*	schwarz auf weiß (u)
й черно на бяло (написано) (разг.)
*	schwarz kaufen und verkaufen (u)
в търгувам на черно (незаконно) (разг.)
*	schwarz fahren (u)
в пътувам гратис (без билет / платена так¬
са) (разг.)
*	schwarz hören (u)
В слушам на черно / непозволено (подслуш¬
вам) (разг.)
*	schwarz sehen (u)
в чериоглед /песимист съм (разг.)
В гледам телевизия непозволено/без да съм
си платил такса (книж.)
*	schwarze Diamanten (u)
в каменни въглища (книж.)
*	schwarzes Elfenbein (u)
в негри - бивши роби (книж.)
*	sich (А) schwarz ärgern (u)
В побеснявам /позеленявам от яд (разг.)
в силно се ядосвам /разгиевявам (книж.)
п Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
bunt/Farbe / Farben /gefärbt/gelb /grün
/rosarot/rosig/Schwarze (das)/ weiß
пъстър, шарен/цвят, боя/цветове, бои
/ цветен, оцветен / жълт(о) /зелен(о) /
розово-червен(о) / розов(о) / черното /
бял(о)
bunt
пъстър, шарен
*	buntes Durcheinander (и)
в голяма/страшна бъркотия (разг.)
*	Das ist mir zu bunt, (u)
в Това ми идва в повече, (не го приемам)
(разг.)
*	ein bunter Abend (u)
в интересна вечер с пъстра / разнообразна
програма (книж.)
*	ein bunter Teller (u)
в чииия/плато с разнообразни мезета/яс¬
тия (книж.)
*	eine bunte Platte (u)
168

И комбинирано плато (с различни мезета /
ястия) (книж.)
*	eine bunte Reihe machen (u)
и подреждам хората така: мъж, жена, мъж,
жена ит.н. (книж.)
*	(es) bunt treiben (u)
И правя какво ли не (разг.)
и имам разнообразна дейност (книж.)
И весел/радостен съм (книж.)
*	es wird mir zu bunt mit etwas (D) (u)
й не мога повече да изтрайвам / понасям /
търпя нщ. (книж.)
*	(es) zu bunt treiben (u)
и прекалявам го (разг.)
и преминавам границите със скандалното си
поведение (книж.)
Farbe
цвят, боя
*	die Farbe wechseln (u)
и меня убежденията/боята си (разг.)
й променям цвета на лицето си (разг.)
й пребледнявам/побледнявам (книж.)
*	Farbe bekennen(u)
й откривам картите си / вземам открито
страна (разг.)
й казвам / изразявам открито мнението си
(книж.)
*	Farbe bekommen (u)
й ставам по-ясеи/-прозрaре* (разг.)
й придобивам (отново) здрав вид / свеж
цвят оа лицето (книж.)
*	etwas (D) (dem Leben) Inhalt und Farbe
geben (u)
и давам на нщ. (на живота) смисъл и съдър¬
жание (книж.)
*	in der Farbe der Hoffnung erscheinen (u)
й има надежда/изглед за успех (книж.)
*	Leute von einer Farbe (u)
й хора c еднакви идеи/възгледи (книж.)
И спортисти от един отбор (книж.)
*	Welche Farbe ist Trumpf? (Kartenspiel) (u)
И Кой цвят доминира/е козът? (карт.) (разг.)
*	zu viel Farbe auftragen (u)
й нанасям твърде силен / тежък грим (пре¬
калено силно се гримирам) (книж.у
Farben
цветове, бои
*	in allen Farben schillern (u)
й сияя c целия си блясък (и красота) (разг.)
*	etwas (А) in krassen Farben schildern (u)
И представям нщ. в ярки краски / образно (с
богати изразни средства) (разг.)
*	etwas (А) in rosigen Farben schildern (u)
й описвам нщ. в розови краски (твърде опти¬
мистично) (разг.)
gefärbt
цветен, оцветен
*	durch eine rosenrot gefärbte Brille sehen (u)
и гледам през розови очила (разг.)
й прекалено / твърде голям оптимист съм
(книж.)
*	einen gefärbten Bericht geben (u)
й давам разкрасен доклад (разг.)
й украсявам фактите, за които докладвам /
съобщавам (книж.)
gelb
жълт(о)
*	gelb vor Zorn werden (u)
и позеленявам от яд (разг.)
й ужасно много/силно се ядосвам (книж.)
grün
зелен(о)
*	Ach du grüne Neune!(u)
й 0, боже! / Ама че (неприятна) изненада!
(разг.)
й Те ти, булка, Спасов ден! (разг.)
*	an jemandes grüne Seite gehen (u)
й минавам от лявата страна на нкг. (до сър-
169

цето) (книж.)
*	auf(k)einen grünen Zweig kommen (u)
й (не) прокопсвам/харосвам (разг.)
й имам /нямам успех (книж.)
*	etwas (D) / jemandem grünes Licht für etwas
(A) geben (u)
й давам на ощ. /нкг. зелена светлина за нщ.
(давам му разрешението си) (разг.)
*	etwas (А) vom grünen Tisch aus entscheiden
(u)
й решавам нщ. на ангро / базата на теори¬
ята (без практически / конкретни позна¬
ния) (разг.)
*	grün hinter den Ohren sein (u)
й младо, зелено съм {незряло / без опит)
(разг.)
*	grün und gelb vor Ärger / Neid / Wut / Zorn
werden (u)
й позеленявам от яд /завист /ярост / гняв
(разг.)
И обзет/завладян съм от негативни емоции
(книж.)
*	grün vor Neid werden (u)
й позеленявам от завист (разг.)
й обзема ме силна завист (книж.)
*	grüne Welle (u)
й „зелена вълна" (на светофарите) (разг.)
*	grünes Fließband (u)
й „зелена вълна" (на светофарите) (разг.)
*	jemand ist bei jemandem nicht grün (u)
й някой не се разбира / понася добре с нкг.
(книж.)
*	jemandem/sich (D) nicht grün sein (u)
й не понасям / изтрайвам / мога да търпя
окг. /себе си (книж.)
*	jemanden grün und blau schlagen (u)
й посинявам нкг. от бой (натупвам / наби¬
вам го здраво) (разг.)
*	jemanden über den grünen Klee loben (u)
й сипя хвалебствия за нкг. (прехвалвам го)
(разг.)
*	Mir wurde grün und gelb vor den Augen, (u)
й Направо ми причерня пред очите, (разг.)
й Много/Страшио се ядосах, (книж.)
*	sich (А) grün und blau / gelb ärgern über
etwas (A) (u)
й позеленявам от яд за нщ. (разг.)
й много се ядосвам на/за нщ. (книж.)
*	zu grün/ür etwas (А)/zu etwas (D) sein (u)
й недорасъл / прекалено зелен съм за нщ.
(разг.)
й твърде млад и неопитен съм за нщ. (книж.)
rosarot
розово-черве^о)
*	etwas (А) durch die rosarote Brille sehen (u)
й гледам / виждам нщ. през розови очила
(разг.)
й прекалено/твърде голям оптимист съм за
нщ. (книж.)
rosig
розов^)
*	etwas (А) in rosigem Licht darstellen (u)
й представям нщ. в розова светлина (разкра¬
сявам го) (разг.)
*	etwas (А) in rosigen Farben schildern (u)
й описвам нщ. в розови краски (разкрасено)
(разг.)
*	nicht gerade in der rosigsten Laune sein (u)
и вкиснат съм (разг.)
и не съм в най-доброто си настроение / в
лошо настроение съм (книж.)
Schwarze (das)
черното
*	das Schwarze im Auge (u)
й зеницата (в окото) (книж.)
*	ein Schuss ins Schwarze (u)
й точен изстрел / точно попадение (книж.)
170

*	ins Schwarze treffen (ci)
и уцелвам десетката / точно в целта
(разг.)
й улучвам целта (книж.)
*	jemandem nicht das Schwarze unter den
Nägeln gönnen (u)
й даже й калта под ноктите на нкг. ми се зло-
види (силно му завиждам) (разг.)
weiß
бял(о)
*	die weißen Mäuse (u)
й катаджии (пътни полицаи) (разг.)
*	Weiß ist am Zug! (u)
й Бялото е на ход! (разг.)
*	weiß wie Kalk werden (u)
И пребледнявам като платно (побледнявам)
(разг.)
*	weiße Mäuse sehen (u)
И имам привидения / халюцинации / халю¬
цинирам (книж.)
k Thematisch-semantisches Netz 29.
FAULENZEN / MÜSSIGGANG
k.	Тематично-семантична мрежа 29.
МЪРЗЕЛ / БЕЗДЕЛИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки л устойчиви словосъчетания
*aul* / Faule (der) / Faule (PI.) / Faulenzer
(der) / Faulenzer (PI.) / Fauler (ein) / Faulert
/ Faulheit / müßig / Müßiggang
мързелив* / мързеливият (човек) / мър¬
зеливци, мързеливи хора / мързеливе¬
цът / мързеливци / мързелив човек /
мързелан^о) / мързел / бездеео, безде¬
лен / безделие, леност
*aul*
мързелив
*	Faul bekommt /kriegt wenig ins Maul.
Празен седи, гладен ходи.
° Мързелът благо не яде и никога ново не
носи.
•	Faule Leute feiern viel.
° Мързеливият си търси мохабети.
•	Faule Leute sind gute Propheten.
° Накарай мързеливия на работа, пророк да
го направиш / да те научи оа акъл.
•	Mancher ist so faul, er möchte gleich Käse
melken von der Kuh.
° Зяпа, дано му паднат печени врабчета от¬
горе.
•	Morgen, morgen, nur nicht heute, sagen alle
faulen / trägen Leute.
° И утре е ден, казва мързеливият.
•	Sei nicht faul, die Krippe kommt nicht zum
Gaul/ Maul.
° Ела, хляб, да те изям.
° Падни, пита, да те изям.
° Хлябът не идва наготово.
•	Wer faul ist in der Jugend, muss arbeiten im
Alter.
o Излежавай се млад, да мреш на старост от
глад.
•	zu faul sein, als dass ich's Maul auftun möchte
(u)
ö от мързел гладен ще умра (разг.)
и мързи ме да си отворя устата (за да ям / се
храня) (разг.)
•	zu faul zum Essen sein (u)
И мързи ме (даже) да ям (разг.)
й много ме мързи (книж.)
Faule (der)
мързеливият (човек)
•	Abends wird der Faule fleißig.
' Ha слънце поспала, на месечинка попрела.
Мързеливите вечер се разработват.
•	Dem Faulen ist der Tag zu lang.
- За мързеливия все късно мръква.
' Ден да мине, друг да дойде.
171

Ако не беше мързеланко, не можехме ско¬
ласа.
•	Der Faule friert bei der Arbeit und schwitzt
beim Essen.
Стани - ох, седни - ох, сложи пита, не се
дига.
Яде като мечка, а работи с клечка.
5 Яде като мечка, работи като буболечка.
Бърз на лъжица, тром/бавен на теслица.
•	Der Faule geht zur Arbeit wie ein Dieb zum
Galgen.
j Отива на работа, като че го водят на за¬
коление.
•	Der Faule schneidet die Bretter, wo sie am
dünnsten sind.
° Търси на работата лекото и на баницата ме¬
кото.
•	Der Faule spricht: Es ist draußen ein Löwe, ich
möchf nicht erwürgt werden auf der Gasse.
c Мързеливият казва: Вън има лъв, не ис¬
кам да бъда удушен на улицата.
•	Der Faule spricht: Es will nicht Nacht werden.
3 За мързеливия все късно мръква.
■■ Мързеливият казва: Ей, ое иска и не иска
да се стъмва.
•	Der Faule wird nicht mit Honig gefüttert.
° Мързелът благо не яде и никога ново не
носи.
° Без захмет не се яде мед.
° Мързеливият мед ие яде.
•	Für den Faulen ist jeder Tag Kirmes.
° За мързеливия всеки ден е Великден.
•	Wann soll ich arbeiten? - sagte der Faule:
Im Frühling ist viel Wasser, im Herbst viel
Schmutz, im Sommer ist's heiß und im Winter
kalt.
° Кога да работя?, казал мързеливият: През
пролетта има много вода, през есента мно¬
го смрад, през лятото е горещо, а през зи¬
мата е студено.
Faule (PI.)
мързеливци, мързеливи хора
•	Am Abend werden die Faulen fleißig.
° Мързеливците вечер се разработват.
•j На слънце поспала, на месечника попрела.
•	Die Faulen machen den längsten Weg.
u Скъперникът два пъти плаща, ленивият по-
далеч ходи.
•	Faule haben allzeit Feiertag.
° За мързеливия всякога е празник.
Faulenzer (der)
мързеливецът
•	In des Faulenzers Hause ist alle Tage Sonntag.
° За мързеливия всеки ден е празник.
Faulenzer (PI.)
мързеливци
•	Faulenzer haben alle Wochen sieben Feier¬
tage, doch kein Werktag.
° Мързеливите по цяла неделя празнуват.
•	Faulenzer haben alle Wochen sieben Feier¬
tage, doch keine Heiligen.
° По цяла неделя празнуват мързеливците.
•	Faulenzer haben das ganze Jahr Feiertage.
° Пуста празна неделя, как не бе цяла годи¬
на.
•	Junge Faulenzer, alte Bettler^.
° Мързел на младост, просешка торба на ста¬
рост.
° Празен седи, гладен ходи.
Fauler (ein)
мързелив човек
•	Ein Fauler ist jederzeit arm.
° Дебела сянка, гладна уста.
•	Ein Fauler wil/ wird lieber drei Tage Hunger
leiden als einen Tag arbeiten.
° Три дни гладува, ама рахата си не разтуря.
•	In Faulers Hause ist alle Tage Sonntag.
° За мързеливия всеки део е Великден.
172

Faulert
мързелан^о)
•	Faulert muss zerrissen geh(e)n.
° Мързелаоко скъсан ходи.
•	In Faulerts Hause ist alle Tage Sonntag.
° За мързеливия всеки део е празник.
Faulheit
мързел
•	Der Faulheit Acker steht voller Disteln.
° Там се грозде не ражда, де мотика не об¬
хожда.
•	Faulheit bohrt nicht gern dicke Bretter.
° Всеки гледа лесното.
° Всеки припка на овършан харман.
° На ниско магаре всеки се качва.
•	Faulheit der Laster Wahrung ist, drum schlaf'
wenig zu aller Frist.
° Безделието е майка на всички злини.
° Безделието/Мързелът е майка на всички
пороци.
•	Faulheit hat Armut zum Lohn.
c Мързелът носи сиромашия със себе си.
•	Faulheit ist der Schlüssel zur Armut.
c Мързелът е ключ към сиромашията.
О Faulheit ist die Mutter aller Erfindungen.
^Мързелът е майка иа всички изобрете¬
ния.
©Faulheit ist: sich ausruhen, bevor man müde
wird.
■'‘Мързелът е почивка, преди още да си се
изморил / уморил.
•	Faulheit kommt nicht weit.
Мързелът далеч не стига.
•	Faulheit lohnt mit Armut.
Мързелът носи сиромашията със себе си.
•	Faulheit und Schlafen macht keinen Grafen.
От мързел никой не е прокопсал.
•	Nach Faulheit folgt Krankheit.
° Мързелът е жива болест.
müßig
бездеен, безделен
•	Müßig sein bringt nichts ein.	'
° Със скръстени ръце нищо ое се постига.
Müßiggang
безделие / леност
•	Müßiggang bringt Untergang.
° Безделието вещае упадък.
•	Müßiggang hat bösen Ausgang / Nachklang.
° Безделието има лоши последствия.
©Müßiggang ist aller Ideen Anfang.
© Безделието ражда много идеи.
•	Müßiggang ist aller Laster Anfang.
° Безделието е майка на всички пороци.
•	Müßiggang ist der Tugend Untergang.
° Безделието убива добродетелта.
•	Müßiggang ist des Teufels Ruhebank.
° Безделието е измислено от дявола.
•	Müßiggang ist ein Hausdieb.
° Безделието краде от дома / е домашен
крадец.
° Безделникът е домашен крадец..
•	Müßiggang lehrt nichts Gutes.
° Безделието ое учи оа добро.
•	Müßiggang verzehrt den Leib wie Rost das
Eisen.
Безделието разяжда тялото, както ръж¬
дата желязото.
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
® Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
aufgeschoben / verschieben / verschoben
отложен(о) / отлагам / отложен(о)
173

aufgeschoben
отложело)
•	Aufgeschoben ist nicht aufgehoben.
' Забавено - незабравено.
Която работа се оставя за после, нея дяво¬
лът я довършва.
Не оставяй днешната работа за утре.
verschieben
отлагам
•	Verschiebe nicht auf morgen, was du heute
kannst besorgen.
- Не отлагай за утре това, което можеш
да свършиш и днес,
•	Was du heute kannst besorgen, das verschiebe
nicht auf morgen.
•	Свърши си днес работата, вместо да я
отлагаш за утре.
verschoben
отложен^)
•	Verschoben ist nicht aufgehoben.
c Отложеното не е отменено.
f. Thematisch-semantisches Netz 30.
FEIND / FREUND / NACHBAR
Й Тематично-семантична мрежа 30.
ПРИЯТЕЛ / ВРАГ / СЪСЕД
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки л устойчиви словосъчетания
Feind / Feinde* / Feindschaft / Freund* /
Freunde* / Freundlich* / Freundschaft* /
Geselle (der) / Nachbar / Nachbarschaft
враг / врагове* / вражда / приятел* /
приятели* / любезен, любезно* / прия¬
телство, дружба* / другар / съсед / съ¬
седство, съседи
Feind
враг
•	Auch vom Feinde kann man lernen.
° Човек и от враговете си се учи.
•	Besser ein offener Feind als ein verstellter
Freund.
° От домашен хайдутин мъчно можеш се ув-
арди.
= По-добре открит враг, отколкото фал¬
шив приятел.
•	Besser ein vernünftiger / verständiger Feind
als ein dummer Freund.
” По-добре враг разумен, а не приятел безу¬
мен.
•	Das ist der gefährlichste Feind, der sich
ausgibt für einen Freund.
Боже, пази ме от приятели, от неприятели
сам ще се пазя.
° Калето се извътре предава.
•	Der ärgste Feind ist in uns selber.
° Човек сам си е най-големият душманин.
•	Ein geschlagener Feind ist noch nicht über¬
wunden.
ö Битият враг невинаги е победен.
•	Ein heimlicher Feind ist der schlimmste.
° Скритият враг е иай-страшеи.
•	Ein jeder ist sich selbst der ärgste Feind.
° Кой що сам си направи, никой не може да
му го направи.
° Човек сам си е най-големият душманин.
•	Ein Feind ist zu viel, und hundert Freunde sind
nicht genug.
° Един враг е твърде много, а сто приятели
не стигат.
•	Einem fliehenden Feind soll man goldene
Brücken bauen.
° Ha душманин, който бяга, направи му зла¬
тен мост.
•	Man kann sich eher vor dem Feind als vor
einem falschen Freund hüten.
o Пази ме, боже, от приятели, от врагове сам
ще се пазя.
•	Man soll weder dem Feinde noch dem
Freunde den Rücken kehren.
174

° Не обръщай гръб ои оа враг, ои оа прия¬
тел.
•	Niemand hat einen größeren Feind als sich
selbst.
° Човек сам си е най-големият душманин.
° Злото, дето сам ще си го сториш, никой
не може да ти го стори.
•	Offener Feind ist besser als zweideutiger
Freund.
° Откритият враг е по-добър от двулич-
оия приятел.
° По-добре открит враг, отколкото фал¬
шив приятел.
•	Tue dem Feind Tür und Tor auf und mach ihm
eine güldene / goldene Brücke, damit er fort
mag.
- Отваряй широко врати на бягащия враг и
златен мост му построй, че по-скоро да се
маха.
•	Was der Feind dem Feinde tut, ist selten gut.
° Враг на врага не помага.
° Враг на врага псалтир не чете.
•	Wenn der Feind flieht, ist es leicht tapfer sein.
° Лесно е да си смел, когото врагът бяга.
Feinde*
врагове
•	Die besten Feinde sind, die zuvor drohen.
'■> Най-добрите врагове са тези, които
предварително заплашват.
•	Es sind viele tapfer, wenn die Feinde fort sind.
° Всеки се пише храбрец, щом неприятелят
се оттегли.
•	Wenn Feinde gute Worte geben / reden,
haben sie was Böses im Sinn.
•	Смее ли се врагът ти, лошо ти се пише.
•	seinen Feinden die Zähne zeigen (u)
я показвам зъби / озъбвам се на враговете
си (разг.)
Feindschaft
оражда
•	Alte Feindschaft ist bald erneuert.
° Стара вражда лесно пламва.
•	Die Feindschaft des Weisen ist besser als die
Freundschaft des Toren.	’
° По-добре един умен душманин, отколкото
/ а не сто приятели будали.
•	Die Feindschaft zwischen Hammer und Am¬
boss kommt dem Eisen zugute.
° Двама се карат, третият печели.
° Кога две кучета се борят за един кокал, тре¬
тото го изяжда.
•	Keine Feindschaft ist größer als unter Brüdern.
° Братска злоба мяра няма.
•	Versöhnter Feindschaft und geflickter Freund¬
schaft ist nicht zu trauen.
° Нямай вяра на потулено вражда и оо за-
кърпено приятелство.
Freund*
приятел
•	Allerwelts Freund, niemands Freund.
° Всекиму приятел - ничий приятел.
•	Altem Haus und neuem Freund ist nicht leicht
zu trauen.
° Ha стара къща и оа нов приятел трудно
се има вяра.
•	Besser einen guten Freund als Silber und
Gold.
'• По-добре хиляда приятели, а не хиляда
гроша.
•	• Добрият приятел е истинско богатство.
•	Besser in der Ferne einen Freund, als in der
Nähe einen Feind.
•	■ По-добре приятел далече, отколкото
враг наблизо.
•	Besser in der Tasche kein Geld als ohne
Freund auu/in dieser Welt.
По-добре без пукнат грош в джоба, от-
колкото без приятел в / на този свят.
175

•	Den (wahren) Freund erkennt man in der Not.
•	Приятел в нужда се познава (а не на сват¬
ба).
5 В нужда се другар/приятел познава,
ö Приятел се познава в неволя, както златото
в огъня.
•	Den Freund zu erkennen, musst du erst einen
Scheffel Salz mit ihm gegessen haben.
° За да опознаеш приятеля си, трябва да
изядеш торба сол с него.
•	Der ist ein Freund, der Gelds und Hilfe nicht
bedarf.
° Приятел е този, който е c теб не заради
парите и помощта ти.
•	Der Person Freund, der Sache Feind.
-■ Ha вид приятел, по душа враг.
•	Ein alter Freund ist besser als zwei neue.
° Един стар приятел е по-добър от двама
нови.
•	Ein alter Freund ist der treueste Spiegel.
o За човека можеш да съдиш по приятели¬
те му.
•	Ein falscher Freund ist schlimmer als ein
offener Feind.
° По-добре явен враг, отколкото фалшив
приятел.
° Едио неверен приятел е по-лош от един
открит враг.
©Ein Freund ist jemand, der dich mag, obwohl
er dich kennt.
© Приятел е този, който те харесва и оби¬
ча, въпреки че те познава.
•	Ein Freund im Glück bleibt in der Not zurück.
° Приятел в нужда се познава.
•	Ein Freund in böser Stund' wiegt mehr als
hundert Pfund.
° Приятел в нужда цена ояма.
•	Ein Freund in der Nähe ist besser als ein
Bruder in der Ferne.
Л Приятел до теб е по-ценен от брат нада¬
леко.
•	Ein Freund ist des anderen Spiegel.
° Кажи кои са приятелите ти, да ти кажа ка¬
къв си.
° С когото те видя, с него те и пиша.
° За човека можеш да съдиш по приятели¬
те му.
•	Ein Freund ist ein Mensch, vor dem man laut
denken kann.
° Приятелят е човек, пред когото можеш
да мислиш оа глас.
•	Ein Freund ist überall ein sicheres Kapital.
° Приятел верен - сигурен капитал.
•	Ein guter Freund ist mehr wert als hundert
Verwandte.
° Верен приятел струва повече от куп род¬
нини.
•	Ein guter Freund kommt ungebeten.
° Добрият приятел помага навреме.
•	Ein guter Freund warnt.
o Добрият приятел предупреждава навре¬
ме.
•	Ein Leben ohne Freund ist ohne Sonne eine
Welt.
° Живот без приятел е един свят без слън¬
це.
•	Ein närrischer Freund macht mehr Verdruss
als ein weiser Feind.
° По-добре умен душманин, а не безумен
приятел.
° По-добре разумен враг, а не глупав прия¬
тел.
•	Ein treuer Freund ist ein (großer) Schatz.
° Верният приятел е цяло съкровище.
•	Ein wahrer Freund ist der beste Arzt in der
Not.
° C истински приятел й в зло време е весело.
° Добрият / Истинският приятел е като мех-
176

лем оа рана в труден час.
•	Einem guten Freund soll man etwas über¬
sehen.
° Ha приятел се прощава.
•	Es ist ein Freund, man findet so viel Liebe bei
ihm wie ein Schaf beim Wolf.
° Мил му е като оа овцата вълкът.
•	Freundes Leid ist bald vergessen.
° Чуждата болка/мъка скоро се забравя.
•	Für einen guten Freund muss man ins Feuer
gehen.
° За добрия приятел й в огъня ще стъпиш /
влезеш.
•	Heute Freund, morgen Feind.
° Днес приятел, утре враг.
•	Neuem Freund und altem Haus ist nicht viel
zu trauen.
° Ha стара къща и на нов приятел вяра ня¬
май.
•	Wer einen Freund ohne Fehler haben will,
findet keinen.
® Приятел без грешка - ненамерено разко¬
вниче.
° Който търси / иска да има приятел без не¬
достатък, няма да намери такъв.
•	Wer leihet seinem Freund, verliert sein Geld
und gewinnt einen Feind.
° Давай пари назаем, да си загубиш прияте¬
лите.
•	Wer ohne Freund ist, lebt halb.
' Живот без приятел - половин живот.
•	Wer seinem Freunde traut, ist sein eigener
Feind.
Който се доверява на приятеля си, е враг
на самия себе си.
•	so lange Freund sein, als die Schüsseln voll
sind (u)
И приятел съм дотогава, докато имам полза /
изгода (книж.)
•	weder Freund noch Vetter haben (u)
и нямам нито приятели, нито роднини (сам-
самичък съм на света) (книж.)
Freunde*
приятели
•	Alte Freunde sind nicht mit Geld zu bezahlen.
° C приятел що се върши, с пари не може да
се свърши.
° Старите приятели са по-скъпи / -ценни от
злато.
•	Alte Freunde soll man nicht verlassen, denn
man weiß nicht, wie die neuen geraten.
° Пази старите приятели, а новите изпит¬
вай /провери.
•	Alte Freunde und alter Wein sind am besten.
° Старо вино й стар приятел - дръж ги.
•	Alte Freunde und alten Wein muss man
Zusammenhalten.
° Старо вино й стар приятел - дръж ги.
•	Alte Freunde und Wege soll man nicht
verlassen.
° Старите приятели и пътища не бива да се
напускат / изоставят.
•	Bei Freunden muss man ein Auge zudrücken.
° Ha приятел се прощава.
•	Das sind keine Freunde, die willkommen
heißen, solange man bringt/gibt.
° Обичам и него, а парите му по-много.
•	Der Freunde Rat ist gut.
9 Приятел верен който има, не една / още
едоа глава има.
•	Der ist reich, der Freunde hat.
- Богат е този, който има приятели.
•	Die alten Freunde sind die besten.
■ Стар приятел душманин не става.
° Старите приятели са най-добрите / -ис¬
тинските.
177

•	Die Freunde schwinden bald, wird die Küche
kalt.
' Ври ли гърнето, имаш й приятели.
•	Es sind Freunde wie Hund und Katze.
-	Обичат се като кучето й котката.
-	Обичат се като котка и мишка.
•	Freunde erkennt man in der Not.
° Приятел(и) в нужда се познава(т).
•	Freunde haben ist nützlich.
"■ Добре е човек й в пъклото да има прияте¬
ли.
•	Freunde in der Not gehen hundert auf ein Lot.
3 Приятел(и) в нужда се познава(т).
•	Freunden ist keine Tür verschlossen.
0 За приятелите всички врати са отворени.
° За приятели затворена врата няма.
•	Für gute Freunde ist bald gekocht.
c Добрите приятели винаги са добре до¬
шли.
•	Gott, behüte mich vor meinen Freunden, vor
meinen Feinden will ich mich schon selber
schützen.
° Господи, пази ме от моите приятели, с
враговете си аз сам ще се справя.
•	Gute Freunde findet man nicht am Wege.
° Приятел не се намира под път и над път.
° Добри приятели ое се срещат под път и
оад път.
•	Neuen Freunden und altem Fass ist nicht
wohl zu trauen.
° Ha нови приятели и оа стара бъчва вяра
да нямаш.
©Verlassen dich die Freunde, empfangen dich
die Feinde.
©Изоставят ли те приятелите, ще те
приемат враговете.
•	Viel Bekannte, wenig Freunde.
° Много познати, малко приятели.
Много познати, оо малко от тях са ис¬
тински приятели.
•	Wenn die Freund' auch Mängel haben, muss
man ihnen doch nicht Gruben graben.
1 Обичай доста си c гърбицата му.
° Обичай приятеля си с недостатъците
му.
с Приятелите трябва да се приемат и с не¬
достатъците им.
•	Zeig mir deine Freunde und ich sage dir, wer
du bist.
° Покажи ми c кого дружиш / кои са ти при¬
ятелите и ще ти кажа какъв си.
•	dicke Freunde mit jemandem sein (u)
n гъсти сме c нкг. (разг.)
п близки приятели сме с нкг. (книж.)
•	Freunde sein wie Katz und Ratz (u)
п приятели са като куче й котка (непрекъсна¬
то се дразнят) (разг.)
freundlich*
любезен, любезно
•	Freundlich abschlagen ist besser als unwillig
geben.
° Любезно да откажеш е по-добре, откол¬
кото пряко волята си да дадеш.
•	so freundlich sein, als wenn man Holzäp¬
felessig getrunken hätte/hat (u)
H толкова съм любезен, сякаш съм пил оцет
(кисел/вкиснат/в лошо настроение съм)
(разг.)
Freundschaft*
приятелство, дружба
•	Eine verlorene Freundschaft ist eine gewon¬
nene Feindschaft.
° Загубено приятелство - спечелена ом¬
раза.
•	Freundschaft geht über Verwandtschaft.
° Приятел е по-скъп от роднина.
•	Freundschaft ist des Lebens Salz.
° Приятелството е солта оа живота.
178

•	Freundschaft ist Liebe mit Verstand.
° Приятелството е любов c разум.
•	Freundschaft ist nicht auf dem Markte feil.
° Приятелство не се купува.
•	Geflickte Freundschaft wird nie/selten ganz.
° Закърпеиото приятелство никога вече ое
може да е истинско.
° На закърпеното приятелство кръпките
много личат.
•	Kurze Besuche verlängern die Freundschaft.
° Гост за кратко - приятел за дълго.
•	Kurze Rechnung, lange Freundschaft.
° Малка сметка - дълго приятелство.
•	Solange der Topf siedet, solange dauert die
Freundschaft.
= Докато ври гърнето, има й приятелство /
приятели.
•	in Freundschaft leben wie zwei Wölfe (u)
п ядат се като кучета / вълци (нападат се
взаимно) (разг.)
Geselle (der)
другар
•	Ein böser Geselle führt den anderen zur Hölle.
Лош другар - върл душманин.
Nachbar
съсед
•	Böser Nachbar, ewiger Krieg.
■ Зъл комшия, зло голямо.
•	Des Schmauses Nachbar ist die Not.
-- Лакомия/Гъз глава затрива.
•	Ein guter Nachbar ist die beste Wache.
Не купувай къща/лозе , а комшия.
•	Ein guter Nachbar ist mehr wert als ein Bruder
in der Ferne.
Харен комшия е от брат по-голям роднина.
Добрият съсед е повече от брат.
•	Liebe deinen Nachbarn, reiß aber den Zaun
nicht ab/ein.
° Карай се c ключа си, да не се караш с ком¬
шията.
Nachbarschaft
съседство, съседи
•	Nachbarschaft ist halbe Verwandtschaft.
° Добрият съсед е наполовина роднина.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
илл със семантично близка ключова дума
feind
неприязнен, враждебен
•	einander feind wie Hund und Katze sein (u)
й като кучето и котката са (постоянно се драз¬
нят / нападат) (разг.)
•	jemandem so feind sein wie der Teufel selbst
(u)
я самият дявол съм за нкг. (голям враг съм
му) (разг.)
Й Thematisch-semantisches Netz 31.
FRAU / MANN
w Тематично-семантична мрежа 31.
ЖЕНА / МЪЖ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки л устойчиви словосъчетания
Frau* / Frauen / Maid / Mann* / Männer /
Weib / Weiber
жена f /жени /момиче, девойка /мъж * /
мъже / жеоа, съпруга / жени, съпруги
Frau*
жена
•	Bei junger Frau und altem Wein ist gut fröhlich
sein.
' Млада жена, старо вино.
° Млада жена и старо вино веселят душата.
•	Die Frau prügelt ihren Mann nicht, hält ihn
aber unter dem Pantoffel.
179

-- Жена мъжа не бие, но лесно му надвива.
•	Die Frau weiß eine Kunst mehr als der Teufel.
<	Жената била родена три дни преди дявола.
<	Парата е дявол, ама жената е по-дявол.
©Eine Frau kann jederzeit hundert Männer
täuschen, aber nicht eine einzige Frau.
^'■Жената винаги може да измами стоти¬
на мъже, оо ое и една-единствена друга
жена.
•	Eine Frau, sei noch so klein, sie stellt dem
Teufel ein Bein.
Жената е по-лукава от дявола.
- Жената е дявол.
с Жена ли е, подлага крак и на дявола.
° Една жена, колкото и да е малка, ще осуе¬
ти плановете оо дявола.
•	Eine Frau und ein Gewitter sind immer zu
fürchten.
c Бог да те пази от жена и от буря.
•	Eine schöne Frau hat immer Recht.
° Хубавата жена винаги има право.
•	Es meint jede Frau, ihr Kind sei ein Pfau.
° Жабата на жабчето си „хубче" му казва.
•	Hat die Frau die Hosen an, ist der Mann ein
Dummerjan.
° Мъжка жена - глупав мъж.
•	Ist die Frau vor dem Spiegel, so vergisst sie
den Tiegel.
° Жена пред огледало - загори тенджера.
•	Junge Frau und alter Mann ist ein trauriges
Gespann.
° Млада жена и стар мъж са тъжна двойка
/ гледка.
•	Was die Frau erspart, ist so gut, als was der
Mann erwirbt.
° Ha жената се гледа какво пести, а на мъжа
какво внася.
•	Wenn die Frau sich schminkt's Gesicht, sieht
sie nach der Wirtschaft nicht.
° Гизда къща не гизди.
•	Wer eine Frau nimmt, der nimmt einen Herrn.
° Който си вземе жена - господар си взема.
•	Wer eine junge Frau heiratet, muss seinen
jungen Freunden entbehren/entsagen.
° Ако жена ти е хубава, не я пущай / пускай
сама на сватба.
- На жена да са къси пътеките.
“ На жена, катър й куче който хваща вяра, ум
няма.
•	ihre Frau stellen /stehen (u)
Я на мястото си е / гледа си работата (за
жена) (разг.)
й храбро отстоява позициите си / бори / бие
се (за жена) (книж.)
Frauen
жени
•	Alle Frauen sind Evas Töchter.
o Всички жени са Евини дъщери / дъщери на
Ева.
•	Die Frauen ändern sehr oft ihre Ansichten,
aber nie die Absichten.
° Жените много често променят възгледи¬
те, оо не я намеренията си.
•	Die Perlen findet man im Schlamm des Meeres
und die besten Frauen unten im Volke.
° Перлите се намират в морската тиня, а
най-добрите жени сред народа.
•	Frauen haben langes Haar und kurzen Sinn.
° Жената е дългокоса, но плиткоумна.
° Ha жените косите са дълги, но им е къс акъ¬
лът /умът.
•	Frauen sind schwer zu durchschauen.
° Женската душа е скрита дълбоко.
•	Frauen und Geld regieren die Welt.
° Жените и парите командват света.
•	Frauen und Jungfrauen muss man loben, es
sei wahr oder erlogen.
180

° Жените обичат хвалбите.
•	Ohne Frauen keine Freude.
° Няма радост без жени.
Maid
момиче, девойка
•	Schmucke Maid, keifend Weib.
° Мома гиздосия, булка поразия.
Mann*
мъж
•	Auch der klügste Mann kann vom Narren
etwas lernen.
° И най-умният може да се поучи от глупа¬
ка.
•	Danach / Darnach der Mann geraten, wird
ihm die Wurst gebraten.
° Според човека и салама.
•	Den Mann empfängt man nach dem Kleide
und begleitet ihn nach dem Verstände.
° Човек се по делата познава.
•	Den Mann erkennt man an seiner Rede.
° Човек по приказките ще го познаеш.
•	Den Mann erkennt man in seinem Amt.
° Човек се по делата познава.
•	Den Mann nimmt man beim Wort, den
Ochsen bei den Hörnern.
- Вол се върже за рогата, а човек за устата.
•	Der kluge Mann baut vor.
° Умният знае кок да се подсигури.
•	Der klügste Mann kann vom Narren etwas
lernen.
•	И най-умният може да се поучи от глу¬
пака.
©Der Mann denkt, die Frau lenkt.
Мъжът предполага, жената разполага.
•	Der Mann ehrt das Amt, nicht das Amt den
Mann.
■ ■ Човекът хвали професията, а ое професи¬
ята човека.
•	Der Mann findet leicht wieder eine Frau, die
Kinder nie wieder eine Mutter.
° Вдовец лесно намира друга жена, но сира¬
ците никога не намират друга майка.
•	Der Mann ist das Haupt, und die Frau - seine
Krone.
° Мъжът е главата, а жената нейният венец /
нейната корона.
° Мъжът вкъщи е главата, а жената - душата.
о Мъжът без жена е като гърне без дръжка.
о Мъжът държи къщата, а жената я краси.
•	Ein alter Mann, der freit, ist nicht gescheit.
° Стар човек, който се жени, ое е наред /
нещо му хлопа.
•	Ein böser Mann ist ein Teufel, ein böses Weib
eine Hölle.
° Зъл мъж - същински дявол, зла жена - ис¬
тински ад.
•	Ein ehrlicher Mann ist überall daheim.
° Честният човек навсякъде е добре дошъл.
•	Ein Mann, ein Wort.
о Казана дума, хвърлен камък.
° Честният, като рече, и отсече.
•	Ein Mann, kein Mann.
° Един юнак не е юнак.
•	Ein Mann/Mädchen macht keinen Tanz, eine
Blume keinen Kranz.
” Една лястовица/птичка пролет не прави.
•	Ein Mann ohne Frau ist ein Baum ohne Laub
und Zweige.
Мъж без жена е като сухо дърво.
•	Ein reicher Mann kennt seine Freunde nicht,
■ Богатият не познава приятелите си.
•	Einem nackten Mann kann man nicht in die
Tasche greifen.
° От бедняка нищо не можеш да вземеш.
181

•	Es ist kein Mann so klug, das Weib macht ihn
zum Narren.
■	Жена и да не се кара, пак мъж ще прекара.
Няма мъж, когото жената да не превър¬
не в глупак.
•	Gebt einem Mann Glück und werft ihn in die
See.
•	Роди ме, мамо, c късмет, па ме хвърли на
смет.
•	Gesunder Mann, reicher Mann.
- Здравият е най-богат.
•	Je größer Mann, je tiefer Fall.
Високо хвърка, а ниско пада.
■	Днес везир, утре резил.
° От ат, та на магаре.
•	Kein Mann ohne Tadel.
° Човек без кусур няма.
•	Man empfängt den Mann nach seinem
Gewand(e) und entlässt ihn nach seinem
Verstand(e).
° По дрехите посрещат, по ума изпращат.
•	Man kann nicht jedem Mann an der Nase
ansehen, was in ihm steckt.
° Не всичко, което е на лицето, е й на сърце¬
то.
•	Mann ohne Weib, Haupt ohne Leib.
° Мъж без жена - тяло без глава.
•	Mann und Weib sind ein Leib.
° Мъжът и жената са едно цяло.
•	Nach dem Manne brät man die Wurst.
° Какъвто гостът, такъв u млинът / такава
и чорбата.
° Какъвто гостът, такава и гощавката.
•	Selbst ist der Mann.
° Силният мъж разчита на себе си.
•	So arm ist kein Mann, dass er sich nicht
Tugend erwerben kann.
° Ако не можеш да си богат, кой ти бърка /
пречи да си прав?
•	Was der Mann kann, zeigt sein Arm an.
u Работата хвали майстора.
•	Wer seinen Zorn beherrschen kann, das ist ein
starker Mann.
'■ Силен е този, който може да се владее /
овладее гнева си.
•	Wer sich gedulden kann, ist ein tapferer Mann,
j Смел е този, който може да търпи / изча¬
ка.
•	Wie der Mann, so der Hut.
° Според юнака й калпака му.
° По главата й шапката.
•	Wie der Mann, so die Ehre.
° Какъвто Сава, такава му й слава.
•	Willst du wissen, wer sei der Mann, so sieh
nur seine Gesellschaft an.
° Искаш ли да опознаеш някого, виж обкръ¬
жението му.
•	alle (vier) Mann hoch (u)
й всички заедно (и четиримата) (книж.)
•	auf den alten Mann sparen (u)
й пестя за старини (книж.)
•	den starken Mann markieren (u)
й важнича/правя се на важен (книж.)
•	den wilden Mann spielen (u)
И беснея / държа се грубо й необуздано
(книж.)
•	der Mann im Mond (u)
й загадъчната фигура върху Луната (книж.)
•	Du bist ein Mann! (u)
й Ти си истински мъж! (книж.)
й На тебе се доверявам, (книж.)
•	die Tochter an den Mann bringen (u, scherzh.)
й задомявам / омъжвам дъщерята (разг.-
шег.)
182

•	ein Mann der Feder (u)
й човек на перото (за писател / интелекту¬
алец) (разг.)
•	ein Mann der Tat (u)
И човек на делото / делата (разг.)
•	ein Mann des Tages (u)
й човек/герой на деня (разг.)
•	ein Mann des Todes (u)
й обречен на смърт (човек) (книж.)
•	ein Mann nach der Uhr (u)
й човек на точността (точен) (разг.)
•	ein Mann vom Leder (u)
й човек на физическия труд/ практик (книж.)
•	ein Mann von Eisen (u)
й човек а) с желязна воля; б) с желязно здра¬
ве (разг.)
•	ein Mann von Welt (u)
й светски човек (книж.)
•	ein Mann von Wort (u)
й човек, който държи на думата си (книж.)
•	ein Mann wie ein Berg (u)
я човек планина (разг.)
й едър човек/исполин (книж.)
•	einen kleinen Mann im Ohr haben (u)
й малко откачен/мръднал съм (не съм съв¬
сем в ред с ума) (разг.)
•	etwas (А) / jemanden an den Mann bringen
(u)
й намирам пазар за нщ. (пласирам / прода¬
вам го) (книж.)
й задомявам нкг. (мома) (рядко) (разг.)
•	Mann an Mann (u)
й човек до човек(а) (разг.)
й един до друг (книж.)
•	Mann für Mann (u)
И всички до един (разг.)
й един след друг (книж.)
•	Mann gegen Mann (u)
й гърди срещу гърди (разг.)
й един срещу друг (книж.)
•	Manns genug sein (u)
и човек с характер/оамясто съм (разг.)
•	m/tMann und Maus untergehen (u)
й потъвам c всичко на борда (разг.)
й загубвам всичко / изчезвам напълно (книж.)
•	seinen Mann stellen/stehen (u)
й на мястото си е / гледа/върши си работата
(за мъж) (разг.)
й храбро отстоява позициите си (бори / бие
се) (за мъж) (книж.)
•	Selbst ist der Mann! (u)
tt Човек трябва сам да може да си помогне /
се справи\ (книж.)
•	Sie hängt ihrem Mann den blauen Mantel um.
(Sie betrügt ihn.) (u)
й Тя слага рога на мъжа си. (разг.)
й Тя изневерява на мъжа си. (книж.)
•	von Mann zu Mann reden (u)
И говоря по мъжки / като мъж с мъж с нкг.
(честно / направо / открито / сериозно)
(разг.)
Männer
мъже
•	Die Männer regieren die Welt und die Weiber
die Männer.
c Мъжете управляват света, а жените -
мъжете.
Weib
жена, съпруга
•	Besser mit einem armen Weibe trocken Brot
essen, als es bei einer reichen mit Zankbutter
streichen.
j Женино имане присяда.
•	Das Weib betrügt den Mann, und wenn er
Augen hätte, wie ein Wagenrad.
183

•	Нечестната жена й в кафез да я поставиш/
сложиш, тя ще му намери колая.
•	Das Weib ist des Mannes größtes Glück oder
Unglück.
c Добра жена - мъжу рай, зла жена - мъжу
ад.
с Жената трябва и за зло, й за добро.
•	Dein Weib, dein Pferd und dein Schwert
magst du wohl zeigen, aber nicht ausleihen.
° Кон, часовник и жена се назаем не дават.
•	Des Schusters Weib und des Schmiedes Pferd
haben allezeit zerrissene Schuhe.
° Ha обущаря децата боси ходят, а на терзия-
та голи.
•	Ein böses Weib hat den Teufel im Leib.
° Зла жена - истински дявол.
•	Ein fleißig Weib im Haus ist besser als ein
schlankes draußen.
° Не хвали ми хубавица, а хвали ми работни¬
ца.
•	Ein frommes Weib ist ihres Mannes Leib.
° Кротката жена мъжа си слуша.
•	Ein häusliches Weib ist eine gute Sparbüchse.
° Въртокъщницата пести в къщи.
•	Ein schönes Weib hat den Teufel im Leib.
° Хубава жена - истински дявол.
•	Ein Weib verschweigt, was es/sie nicht weiß.
° Жената не казва сал което не знай.
•	Junges Weib gibt Zeitvertreib.
° C млада жена добре се поминува.
•	Ohne Weib ist keine Freude ganz.
° Без жена радостта/удоволствието не е
пълно.
•	Schön Weib und guter Wein sind zwei süße
Gifte.
° Хубава жена, хубаво вино - достове/ при¬
ятели много.
° Хубава жена и хубаво вино - две сладки
отрови.
•	Was der Teufel nicht weiß, das weiß ein altes
Weib.
° Това, което дяволът ие знае, го знае една
стара жена.
•	Was einer will verschwiegen haben, das muss
er seinem Weib nicht sagen, es ist bei ihr so
verschlossen, als hätt' er Wasser durch ein
Sieb gegossen.
° Жената не казва сал това, което не знае.
•	Wer da schlägt sein Weib, trifft seinen eigenen
Leib.
° Който бие жена си, сам себе си удря.
•	Wer ein böses Weib hat, (der) braucht keinen
Teufel.
° Дяволът е дявол, ама жената е по-дявол.
° Зла жена и от дявола е по-лоша.
•	Wer ein schönes Weib hat, ist nicht ohne
Sorgen.
° Който има хубава жена, си има и доста
грижи.
Weiber
жени, съпруги
•	Alte Weiber und Frösche quaken viel.
° Старите жени са като жаби - крякат
много.
•	Auf Eiern tanzen und mit Weibern umgehen
will gelernt sein.
° Човек трябва да се научи да общува с же¬
ните.
•	Auf Weiber und Gewinn steht aller Welt der
Sinn.
° Цял свят мисли за жени й пари/печалби.
о Парата и жената - оа тях се крепи све¬
тът.
•	Böse Weiber geben Wort für Schläge.
° От зла жена по-лош душманин няма.
° Злите жени бият / удрят с думи.
° Оръжието на злите жени са думите.
184

•	Böse Weiber haben Maulfreiheit.
° Зла жена - змийска уста.
•	Bösen Weibern kann niemand steuern, weil
sie das Schwert ins Maul führen.
° Зла жена - змийска уста.
о От лоша / зла жена спасение няма.
•	Der Weiber Geist ist von Quecksilber, ihr Herz
von Wachs.
° Женско сърце - памучен чорап, разтяга се.
•	Der Weiber Weinen ist heimlich Lachen.
° Женският плач е таен присмех.
•	Die Weiber heißen alle Eva.
° Всички жени се казват Ева.
•	Die Weiber lachen, wenn sie können, und
weinen, wenn sie wollen.
° Жена се смее, кога може и плаче, кога ще.
•	Die Weiber lieben oder hassen, da ist kein
drittes.
о Жените или обичат, или мразят, средно
положение няма.
•	Drei Weiber in einem Hause sind zwei zu viel.
° В една къща има място само за една жена.
•	Dreier Weiber Gezänk macht ein Jahrmarkt.
-	Скарат ли се три жени, панаир става.
•	Es gibt nur zwei gute Weiber auf der Welt: Die
eine ist gestorben, die andere nicht zu finden.
r- Само две добри жени има на света: умря¬
лата и несъществуващата.
•	Flinke Jäger sind die Weiber, jagen ohne
Schuss und Treiber.
° Жената е опитен ловец.
•	Hässliche Weiber hüten das Haus wohl.
-	Грозната булка дом бере, хубавата сбор
бере.
•' Хубост къща не крепи.
о Не хвали ми хубавица, а хвали ми работни¬
ца.
•	Mit Weibern, Wein und Pferden kann man am
leichtesten betrogen werden.
° Ha жена, катър и куче който хваща вяра, ум
няма.
•	Schöne Weiber kochen nicht gern.
o Хубавата жена не е добра къщовница.
•	Weiber sind Katzen mit glatten Bälgen und
scharfen Tatzen.
о Жената е котка - мека и гладка, а злина-
та си крие като котка ноктите си.
•	Weiber sind unrichtige Uhren.
° Жената е невярна.
•	Wein, Weiber und hohe Würden verändern
den Menschen.
о Вино, жени и почести променят човека.
•	Wo zwei Weiber zusammen sind, ist kein
bellender Hund nötig.
о Където се съберат две жени, няма нужда
от куче да лае.
gl Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
gl Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
Frauengeld / Hausfrau / Weibergarten /
Weiberrache
пари на жената / домакиня / градина на
жената / женско отмъщение
Frauengeld
пари на жената
•	Frauengeld ist gleich Schlangenbiss.
Женини пари - змийска кост.
Hausfrau
домакиня
•	Die Hausfrau kann mit der Schürze mehr
hinaustragen, als der Mann mit dem Wagen
einfahren kann / hinführt.
Мъж да пренася c колата, жена да изнася с
иглата, пак не остава.
185

•	Eine gute Hausfrau bewahrt das Haus, eine
unwirtschaftliche trägt's mit den Händen
hinaus.
•• Добрата жена пълни къщата, а лошата я из¬
празва.
Weibergarten
градина на жената
•	Gehorsam und Geduld wachsen nicht im
Weibergarten.
' Търпението и покорството не са присъщи
за жената.
Weiberrache
женско отмъщение
•	Weiberrache hat keine Grenzen.
- Женената отмъстителност мярна не
знае.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Männchen (das)/Stamm
мъжко животно / племе, род
Männchen (das)
мъжко животно
*	Männchen machen (u)
и заставам /изправям се на задни крака (за
нуче/заен) (книж.)
д опъвам/ежасе /стоя по войнишки (опнат)
/ козирувам (воен.-шег.)
*	Männchen sehen (u)
Д откачен съм (разг.)
Д побеснявам /пощурявам (разг.)
Stamm
племе, род
*	vom Stamm „Nimm" sein (u, scherzh.)
Д обичам да вземам / получавам, но не и да
давам (книж.)
Thematisch-semantisches Netz 32.
GAST / GÄSTE
и Тематично-семантична мрежа 32.
ГОСТ / ГОСТИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Gast* / Gäste / gastieren
гост / гости / гостувам
Gast*
гост
•	Danach der Gast geraten, wird ihm die Wurst
gebraten.
3 Какъвто госта, такъв и млина.
о Според човека и кафето му.
о Според госта и гощавката.
•	Darnach der Gast, darnach der Quast.
° Какъвто светеца, такъв и венеца.
° Според човека и китката.
•	Den ersten Tag ein Gast, den zweiten eine
Last, den dritten stinkt er fast.
° За госта два дни са доста.
•	Der Gast ist am ersten Tage Gold, am zweiten
Silber, am dritten kommt das Kupfer 'raus, am
vierten packt er sich nach Haus.
° Гост е мил ден-два, а третио фанат да го ку-
Дат.
•	Der /Ein Gast ist wie der Fisch, er bleibt nicht
lange frisch.
0 За госта два дни са доста.
о Гостът скоро се превръща в досада.
о Гостът е като риба, ден-два и дотежа ва /
се вмирисва.
•	Dreitägiger Gast ist eine Last.
° За госта два дни са доста.
•	Dreitägiger Gast ist eine Last, den vierten
stinkt er fast.
° Три дни са доста и за най-милия гост.
о Три дни са доста и за най-големия / - важ¬
ния гост.
186

•	Ein froher Gast ist niemals Last.
о Весел гост никога не досажда / дотяга.
•	Ein seltener Gast fällt nie zur Last.
о Редкият гост винаги е добре дошъл.
•	Ein übler Gast ist angenehm wie Salz in den
Augen.
° Без време гост - от турчин по-лош. (оста¬
ряло)
•	Ein ungebetener Gast ist eine große Last.
° Неканен гост - като магаре на ясла.
о Неканеният гост е голяма досада.
•	Einem Gaste ist der andere zuwider und dem
Wirte beide.
° Гост мрази друг гост, а домакинът и двама¬
та.
•	Einen steten Gast (und nächtigen Fisch)
wünscht niemand an seinem Tisch.
° Всеки ден гост - кисел грозд.
•	Gast und Fisch bleiben kaum drei Tage frisch.
° За госта два дни са доста.
- Три дни са много и за най-милия гост.
•	Gehst du zu Gast, so lade auch Gäste zu dir.
-■ Поканят ли те, ще трябва и ти да поканиш.
Ходиш ли на гости, и ти трябва да пока¬
ниш.
•	Je lieber der Gast, je voller der Teller.
о Ha скъп гост - по-пълна паница.
•	Wer Gast ist, muss auch Wirt sein.
c Щом ходиш на гости, ще трябва и ти да
каниш.
•	als Gast auftreten (u)
й гастролирам (в опера/театър) (книж.)
•	bei einem zu Gast sein (u)
и на гости на/ункг. съм (гостувам му) (книж.)
•	ein grober / durchtriebener Gast (u)
й груб тип / хитрец (разг.)
•	ein seltsamer Gast (u)
я чудак/чешит/особняк (разг.)
и странен/особен човек (книж.)
•	jemanden zu Gast bitten (u)
и поканвам нкг. на гости (книж.)
Gäste
гости
•	Er hat gern Gäste, wenn man den Tisch in
einen anderen Winkel setzt.
° Лесно се канят гости на чужда софра / по¬
гача.
° С чужда пита и баба може.
•	Es werden Gäste kommen - hast du die Elster
vernommen?
° Детето лази - гости ще дойдат.
•	Man kann gut Gäste laden in anderer Leute
Häuser.
° Лесно се канят гости на чужда софра / по¬
гача.
•	Mancher ladet Gäste zum Kalbskopf und hat
die Kuh noch nicht gekalbet.
° Рибата в морето - ний туряме котлето.
° Рибата още в морето, а той сложил тигана
на огъня.
° Рибата още в Дунава, той търси скара.
•	Ungebetene Gäste sitzen hinter der Tür.
° Ha неканен /невикан гост мястото му е зад
вратата.
° Некалесан гост - зад вратата му пост.
•	Ungebetene Gäste steckt man hinter dem
Feuerherd.
" Неканен гост - зад вратата му пост.
•	Ungeladene Gäste gehören nicht zum Feste.
n Неканените гости сядат зад вратата.
•	Ungeladene Gäste sind die liebsten.
- Най-мили са неканените гости.
•	Wie die Gäste, so die Speisen.
■ Каквито гостите, такава и гощавката.
187

gastieren
гостувам
•	Wer viel gastiert, hat bald quittiert.
- Който много ходи на гости, му се връща /
скоро му отрязват квитанциите.
® Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
® Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
gelten / willkommen
важа, валиден, признат съм / добре до¬
шъл
gelten
важа, валиден, признат съм
•	Wer will was gelten, der komme selten.
q Дето те обичат, не чести/ходи често.
'■ Рядко, Радко, да е сладко.
willkommen
добре дошъл
•	Wer bringt, ist überall willkommen.
о Който донася, е навсякъде добре дошъл.
•	Wer zu oft kommt, ist selten willkommen.
о Не е добре дошъл този, който прекалява с
ходенето на гости.
й Thematisch-semantisches Netz 33.
GEBEN/GEIZ/SPAREN
й Тематично-семантична мрежа 33.
ДАВАМ / СТИСКАМ СЕ / ПЕСТЯ
X Sprichwörter
хПоговорки
Borgen (das) / bringen / Gaben / geben /
Gebühr / Geiz / Geizhals / geizig / Geizige
(der)/haben/Haben (das)/Habenichts (der)
/Habich (der)/Knauser (der)/Leihen (das)/
Schuld / Schulden/Schuldige (der) / sparen /
Sparen (das) / sparsam / Sparsamkeit
заемане, вземане назаем / нося, дона¬
сям / дарове, дарения / давам / такса /
скъперничество / скъперник / свидлив,
стиснат / скъперникът / имам / авоари,
имане /бедняк, сиромах / имащ, имотен
(човек) / пинтия, стипца / заемане, да¬
ване назаем / вина, дълг / дългове / ви¬
новникът, виновният (човек) / пестя,
спестявам / пестене / пестелив, спес¬
товен / пестеливост, спестовност
Borgen (das)
заемане, вземане назаем
•	Borgen macht Sorgen.
j Борчлия ни сладко яде, ни сладко пие.
•- Който е длъжен, той е тъжен.
•	Вяра, вересия, зла орисия.
•	Borgen und Schmausen endet mit Grausen.
<■ Борч къща разваля.
° От вересия и ракия няма прокопсия.
•	Hüte dich vor Borgen, so schläfst du ohne
Sorgen.
•= Борчлия ни сладко яде, ни сладко пие.
° Който е длъжен, той е тъжен.
bringen
нося, донасям
•	Wer bringt, dem gelingt.
° Който подаде, той ще успее.
Gaben
дарове, дарения
•	Feindes Gaben gelten nicht.
° По-добре вода от приятел, отколкото мед
от враг.
° По-добре празна торба, не змия / врог в
торбата.
•	Gaben vom Feind sind selten gut gemeint.
о Дарове от врага - бъди нащрек!
•	Wer Gaben nimmt, der ist nicht frei.
о Вземаш ли рушвет, не си свободен човек.
geben
давам
•	Bald geben ist doppelt geben.
о Бързо да дадеш е двойно да помогнеш.
188

•	Doppelt gibt, wer bald / schnell gibt.
° Който веднага / бързо помага, двойно по¬
мага.
•	Eins geben ist besser als zwei versprechen.
о По-добре дай едно, отколкото обещай
две.
•	Geben ist seliger denn nehmen.
° Да даваш е по-сладко, отколкото да взе¬
маш.
•	Gebt dem Kaiser, was des Kaisers ist, und
Gott, was Gottes ist.
° (Дайте) кесаревото кесарю, божието - богу.
©Gib mir deine Kontonummer, und ich sage dir,
wer du bist.
©Дай ми номера на банковата си сметка и
аз ще ти кажа кой си.
'©Дай да ти видя сметката и ще ти кажа
кой си.
©Gib mir deinen Ausweis, und ich sage dir, wer
du bist.
© Дай ми личната си карта / паспорта си и аз
ще ти кажа кой си.
•	Wer bald gibt, gibt doppelt.
о Който бързо дава, двойно дава / помага.
•	Wer geben will, der gebe bald.
-	Който иска да дава, да не се мае.
•	Wer nicht geben will, findet immer eine
Ausrede.
° Който не иска да дава, винаги си намира
извинение.
•	Wer schnell gibt, gibt doppelt.
-	Който бързо дава, двойна помощ оказва.
Gebühr
такса
©Die höchste Gebühr bezahlt man heutzutage
für das Licht im Tunnel.
Най-високата такса плащаме в / на днеш¬
но време за светлината в тунела.
Geiz
скъперничество
•	Dem Geiz mangelt alles.
о Ha скъперника всичко му липсва.
•	Den Geiz und die Augen kann niemand füllen.
° Човешкото око насита няма.
•	Der Geiz hat keinen Boden.
о Скъперничеството е бездънна яма.
•	Der Geiz hat seinen Gott im Kasten.
о Кесията е богът на скъперника.
•	Der Geiz ist die Wurzel alles Übels.
о Скъперничеството е богът на всяко зло.
•	Der Geiz muss Hunger leiden, weil der Teufel
den Schlüssel zum Goldkasten hat.
о Скъперникът гладува, защото дяволът
му държи ключа от касата.
•	Der Geiz nimmt sich arm.
о Скъперникът все се мисли за беден.
•	Der Geiz und der Bettelsack sind bodenlos.
° Скъперничеството е като циганска вулгия/
торба - и двете са бездънни.
•	Der Geiz wächst mit dem Gelde.
о Лакомията расте c богатството.
•	Des Geizes Schlund ist ohne Grund.
Q Гърлото на скъперника е бездънно.
©Geiz ist die Armut der Reichen.
© Скъперничеството е сиромашията на бо¬
гатите.
•	Geiz ist die größte Armut.
" Скъперникът е най-сиромах.
Geizhals
скъперник
•	Der Geizhals hinterlässt lachende Erben.
■■ Скъперникът само кога умре, прави добро.
о Умрял скъперникът, веселят се наследни¬
ците.
189

•	Geizhals und Verschwender haben beide
nichts.
Скъперникът и разсипникът никога нищо
нямат.
geizig
свидлив, стиснат
•	Je geiziger, je ärmer.
° Скъперникът е най-сиромах.
Geizige (der)
скъперникът
•	Der Geizige entbehrt, was er hat, und begehrt,
was er nicht hat.
Колкото повече има, толкова повече сти¬
ска.
Скъперникът стиска, което има, и ламти
за това, което няма.
- Скъперникът се лишава от това, което
има, и се лакоми / ламти за това, което
няма.
•	Der Geizige hat nie genug.
g Човешкото око насита няма.
° Колкото повече има, толкова повече се ла¬
коми.
•	Der Geizige hängt nicht auf, um das Pulver zu
sparen.
о Габровецът не пере, за да пести сапуна.
•	Der Geizige ist das Ross, das Wein fährt und
Wasser säuft.
Q Скъперникът е като кон - вино кара, вода
пие.
•	Der Geizige ist ein reicher Bettler.
о Скъперникът е богат просяк.
•	Der Geizige macht sich eine Höllenfahrt sauer.
0 Скъперникът сам си вгорчава пътя към
ада.
•	Der Geizige trägt seine Seele feil.
о Скъперникът продава и душата си.
•	Ein Geiziger hat nie genug.
° Човешкото око насита няма.
•	Je mehr der Geizige hat, je weniger wird er
satt.
•	И морето да се излее над него, пак няма да
му стигне.
Колкото повече има, толкова повече ламти.
“ Човешкото око насита няма.
•	Man kann einem Geizigen nicht mehr Unglück
wünschen, denn dass er lange lebe.
Да живее дълго е най-лошата прокоба за
скъперника.
•	Wer sich bei einem Geizigen wärmen will,
muss das Feuer mitbringen.
j Искаш ли да се стоплиш у цицията, зане¬
си си огъня.
haben
имам
•	Besser haben als hoffen/hätten.
° Имане е по-хубаво от нямане.
о По-добре е да имаш, отколкото да се на¬
дяваш, че ще имаш.
•	Ehe man gibt, muss man haben.
о За да дадеш, трябва да имаш.
•	Haben ist gewiss, kriegen ist miss.
о По-добре е да имаш, отколкото да се на¬
дяваш, че ще имаш.
•	Je mehr man hat, je mehr man haben will.
° Човешкото око насита няма.
о Лакомия - каца без дъно.
•	Läufst du nicht, so hast du nichts.
о Не сели потрудиш, няма (и) да имаш.
•	Lerne was, so kannst du was, schaffe was, so
hast du was.
0 Учи, за да можеш, работи, за да имаш.
•	Was ich habe, ist Gottesgabe.
o Това, което имам, е дар божи.
•	Was man hat, das achtet man nicht.
о Не ценим това, което имаме.
о Човек не цени (достатъчно) това, което
има.
190

•	Wenn er hätte, was er nicht hat, er jägte den
Teufel aus der Hölle heraus.
о Ако той имаше това, което няма, щеше
да изгони и дявола от пъкъла.
•	Wer alles haben will, bekommt nichts.
° Който иска всичко, не получава нищо.
•	Wer etwas hat, behält es billig.
о Не ценим това, което имаме.
” Човек не цени (достатъчно) това, което
има.
•	Wer nichts hat, dem kann man nichts nehmen.
° Гол от обир се не бои.
•	Wer nie genug hat, ist immer arm.
о Винаги е беден този, комуто нищо не
стига.
•	Wer will haben, der muss graben.
о Искаш ли до имаш, работи.
Haben (das)
авоари, имане
•	Ein Haben ist besser als zwei Kriegen.
<- Което е в ръка, не е лъжа.
° Дай ми по-добре днес хляб и сол, а не утре
печена кокошка.
° По-добре пет на ръка, а не десет, че чакай.
•	Haben ist besser als gehabt haben.
-	По-добре е да имаш, отколкото да си
имал.
•	Haben und Kriegen ist zweierlei.
-	Да имаш и да чакаш да получиш са две
различни неща.
о Едно е да имаш, друго е да чакаш да полу¬
чиш.
Habenichts (der)
бедняк, сиромах
•	Dem Habenichts kann auch der Teufel nichts
stehlen.
От сиромаха и дяволът няма какво да от¬
крадне.
•	Der Habenichts hat alle Jahre Junge.
° Ha сиромаха деца се раждат, а на богатия
телци.
Habich (der)
имащ, имотен (човек)
•	Ein dürrer Habich ist besser als ein fetter
Hättich.
° По-добре сврака в ръка, отколкото сокол в
гора.
° По-добре днес яйце, а не утре кокошка.
•	Habich ist ein schöner Vogel, Hättich nur ein
Nestling.
° По-добре сврака в ръка, отколкото сокол в
гора.
•	Habich ist mir lieber als Hättich.
° Имане е по-добре от немане.
° Което е в ръка, не е лъжа.
° По-добре пет в ръка, а не десет, че чакай.
Knauser (der)
пинтия, стипца
•	Ein Knauser ist immer arm.
° Скъперникът е най сиромах.
Leihen (das)
заемане, даване назаем
•	Leihen macht Freunde, Wiederfordern macht
Feinde.
о Давай пари назаем, да си изгубиш прияте¬
лите.
о Блазе, който дава, тежко, който взема.
•	Leihen macht Freundschaft, Mahnen / Wie¬
dergeben Feindschaft.
о Давай пари назаем, да си изгубиш прияте¬
лите.
Schuld
вина, дълг
•	Alle Schuld rächt sich auf Erden.
■	Всяка вина се заплаща.
•	Alte Schuld rostet nicht.
‘ Стар дълг не се забравя.
•	Für alte Schuld nimmt man auch Bohnenstroh.
■	От зъл длъжник и кош плява добра е.
191

•	Man muss die Schuld des Esels nicht auf den
Sattel schieben.
Бий самара, да носи товара.
Бий самара, да се сеща магарето.
•	War es deine Schuld, so trag es mit Geduld.
•• Изсърбай си попарота, щом сам си я на¬
дробил.
Schulden
дългове
•	Besser ohne Abendessen zu Bett gehen als
mit Schulden aufstehen.
По-добре да легнеш, без да си ял, отколко¬
то да се събудиш с дългове.
•	Schulden sind keine Hasen (, sie laufen nicht
weg).
- Дълг неплатен - грях непростен.
о Дълговете не са зайци да избягат.
•	Wer auf Schulden liegt, hat ein hartes Lager.
-■ Борчлията ни сладко спи, ни сладко яде /
пие.
Schuldige (der)
виновникът, виновният (човек)
•	Dem Schuldigen träumt's bald vom Teufel.
о Виновният /Длъжникът все кошмари съ¬
нува.
•	Den Schuldigen erschreckt eine Maus.
° Виновният / Длъжникът и от мишка се
стряска.
•	Der Schuldige läuft, ehe man ihn jagt.
' Гузен негонен бяга.
sparen
пестя, спестявам
•	Spare in der Zeit, dann hast du in der Not.
о Пести през годините / c времето, така ще
имаш, когато си в беда / нужда.
•	Was man spart von Mund, fressen Katz' und
Hund.
° Един пести, друг го изяда/ изяжда.
•	Wer heute spart, hat morgen etwas.
Бели пари за черни дни.
•	Wer Minuten spart, gewinnt Stunden.
Който пести минути, печели часове.
•	Wer spart, wenn er hat, der findet, wenn er
braucht.
Бели пари за черни дни.
9 Който пести, когато има, ще намери, ко-
гато има нужда.
Sparen (das)
пестене
•	Auf Sparen folgt Haben.
° Който спестява, не осиромашава.
° Който пести, той има.
•	Das Sparen kommt zu spät, wenn's auf die
Neige geht.
° Късно е да пестиш, кога не остане.
sparsam
пестелив, спестовен
•	Bei den Reichen lernt man sparsam sein.
о Покрай богатите човек се учи да пести.
Sparsamkeit
пестеливост, спестовност
•	Fleiß ist des Glückes rechte Hand, Sparsamkeit
die linke.
° Трудът е дясната ръка на щастието, спес¬
товността - лявата.
•	Sparsamkeit erhält das Haus.
о C пестеливост дом се съгражда.
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Beutel* / fassen / geborgt / Gefälligkeit /
genug / Millionär / Sack* / strecken (sich) /
Tasche* / verlangen / Vorrat
торба, кесия* / хващам, улавям / взет
назаем / услуга / достатъчно / милио¬
нер/ чувал, сак* / простирам се/джоб,
192

чиниса*/изисквам, иса/и /запас
Beutel*
торба, кесия
•	Arm am Beutel, krank am Herzen.
o Празна кесия - готова треска.
•	Aus fremdem Beutel ist gut wirtschaften /
zechen.
° C чужди пари евтино се купува.
° С чужда пита (майчин) помен прави.
•	Mein Beutel hat die Schwindsucht.
о Парите ми ги хвана липсата.
•	Das geht an den Beutel, (u)
ö Това бърка в джоба, (разг.)
и Това е твърде/доста скъпо, (книж.)
•	den Beutel aufmachen/ziehen (u)
и разтварям /развързвам кесията (разг.)
й давам/харча пари (книж.)
•	den Beutel festhalten/zuhalten (u)
И стискам кесията / парите си (не давам
нито стотинка / стиснат съм) (разг.)
fassen
хващам, улавям
•	Fasse, was du halten kannst.
c Хвани това, което можеш да държиш.
geborgt
взет назаем
•	Lieber barfuß als mit geborgten Schuhen.
- По-добре бос, отколкото c обувки назаем.
Gefälligkeit
услуга
•	Eine Gefälligkeit ist der anderen wert.
=■ Дълг неплатен, грях непростен.
j Услуга за услуга.
genug
достатъчно
•	Genug ist besser als zu viel.
'■ Имаш ли достатъчно, не ламти за пове¬
че.
Millionär
милионер
•	Wenn das Wort „wenn" nicht wär', wär' mein
Vater Millionär.
° Ако я нямаше думата „ако", баща ми щеше
да е милионер.
Sack*
чувал, сак
•	Allzu viel reißt den Sack.
о Твърде многото стока / Прекаленото къ¬
са чувала.
° Две дини под една мишница не се носят.
•	(Auf) den Sack schlägt man, den Esel meint
man.
° Бий самара, да се сеща магарето.
•	Ein leerer Sack bleibt nicht stehen.
° Празен чувал прав не стои.
•	Ein leerer Sack steht nicht aufrecht.
° Празен чувал прав не стои.
•	Man schlägt den Sack und meint den Esel.
° Тебе думам, дъще, сещай се, снахо.
•	Zuviel zerreißt den Sack.
° Твърде многото стока / Прекаленото къ¬
са чувала.
° Две дини под една мишница не се носят.
•	in den Sack hauen (u)
й вдигам си чуковете / зарязвам нщ. (изоста¬
вям го и се махам) (разг.)
•	jemanden in den Sack stecken (können) (u)
й (мога) да сложа / слагам нкг. в малкия си
джоб (превъзхождам го) (разг.)
•	mit Sack und Pack (ausziehen) (u)
И (напускам / изнасям се) c цялата си покъ¬
щнина (книж.)
strecken (sich)
простирам се
•	Strecke dich nach der Decke.
- Простирай се според чергата си.
193

Tasche*
джоб, чанта
*	Aus einer fremden Tasche ist gut zahlen.
*	C чужди пари евтино се купува.
*	Besser in der Tasche kein Geld als ohne
Freund(e) in dieser Welt.
° По-добре хиляда приятели, отколкото хи¬
ляда гроша.
” По-добре без пукната пара, отно/ното
без приятели.
*	die Faust in der Tasche machen (u)
и свивам скрито / е безсилен гняв юмрук
(разг.)
*	die Hände auf der Tasche halten (u)
й стискам си кесията (разг.)
й не давам/харча пари (книж.)
*	etwas (А) in der Tasche haben (u)
п имам нщ. в кърпа вързано (сигурно ми е /
постигнал съм го) (разг.)
п имам някоя и друга пара в джоба си (разг.)
*	etwas (А) wie seine Tasche kennen (u)
п познавам нщ. като петте си пръста (отлично
го познавам) (разг.)
в in die eigene Tasche arbeiten (u)
й работя само за себе си / за своя сметка
(каквото изкарам с труд /работа, си е за
мен) (книж.)
в jemandem/anderen au/der Tasche liegen (u)
й лежа нкм. на гърба / вися нкм. на шията
/ вися на врата на други (чакайки да бъда
хранен и издържан) (разг.)
И живея за нечия сметка (разг.)
*	jemanden in der Tasche haben (u)
И държа нкг. в ръцете си (в зависимост) (разг.)
*	jemanden in die Tasche stecken (können) (u)
и (мога) да сложа / слагам нкг. в джоба си
(превъзхождам го) (разг.)
*	(tief) in die Tasche greifen (müssen) (u)
и (трябва) да се бръкна (много) / бръкна
(дълбоко) в джоба си/се охарча (разг.)
И налага се да изхарча/похарча/дам много
пари (книж.)
•	tüchtig in die Tasche greifen /langen (u)
и охарчвам се доста (разг.)
а давам /изхарчвам/похарчвам много пари
(книж.)
verlangen
изисквам, искам
•	Wer nichts verlangt, bekommt nichts.
c Не щял, не взел.
c Който нищо не си поиска, нищо няма и да
получи.
•	Wer verlangt, der bekommt's.
° Който проси, той носи.
о Който си поиска, той получава.
•	Wer viel verlangt, bekommt gar nichts.
° Който много иска, нищо не получава.
•	Wer zuviel verlangt, verliert noch, was er hat.
о Който твърде много иска, изгубва и това,
което има.
Vorrat
запас
•	Guter Vorrat schadet dem Keller nicht.
° От много глава не боли.
° Къща от имот се не съсипва.
•	Vorrat nimmer schad't.
о Къща от имот се не съсипва.
0 Повече стока очи не вади.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bündel / Kasse / Kasten / Konto / nehmen
/ Päckchen / Platte / popelig / quittieren /
Quittung / Rest / Reste / Schachtel / Talon /
Tüte
връзка, сноп, вързоп / каса / сандък, ра-
194

ала / сметка / вземам / пакетче, аолет-
че / плоча, платка / стиснат, гаден /
издавам квитанция / квитанция / оста¬
тък / остатъци / кутия / талон / кесия
Bündel
връзка, сноп, вързоп
*	ein Bündel Nerven sein (u)
и възел от нерви съм (разг.)
й много съм напрегнат / неспокоен / нервен
(книж.)
*	jeder hat sein Bündel zu tragen (u)
и всеки си влачи теглото / мъкне товара
(всеки със съдбата си / си носи кръста)
(разг.)
*	sein Bündel schnüren (u)
и стягам си багажа / стягам (приготвям) се за
път (разг.)
Kasse
каса
в knapp/schlecht bei der Kasse sein (u)
й зле съм c парите/финансово (разг.)
и разполагам с ограничени финансови сред¬
ства (книж.)
Kasten
сандък, ракла
в etwas (А)/ nichts auf dem Kasten haben (u)
и сече ми /не ми сече пипето (разг.)
й имам / нямам акъл / мозък / ум в главата
си (разг.)
й умен съм / не съм умен (книж.)
Konto
сметка
*	etwas geht / kommt auf jemandes Konto (u)
и нещо отива за нечия сметка (пише му се /
той е виновен) (разг.)
nehmen
вземам
*	sich (D) nicht nehmen lassen, etwas zu tun (u)
й не си давам / изпускам работата (разг.)
й не изпускам възможността да направя нщ.
(книж.)
й не искам да се лиша от удоволствието да
направя нщ. (книж.)
Päckchen
пакетче, колетче
*	sein Päckchen zu tragen haben (u)
и трябва да си нося кръста (разг.)
Platte
плоча, платка
*	Das kommt nicht oufdie Platte, (u)
и За това и дума да не става! (разг.)
И Това не се има предвид! (книж.)
popelig
стиснат, гаден
*	popelig sein (u)
И стиснат /скръндза съм (разг.)
quittieren
издавам квитанция
*	etwas (А) quittieren (и)
й издавам квитанция (книж.)
й напускам служба / давам си оставката
(книж.)
Quittung
квитанция
*	die Quittung/ür etwas (A) bekommen (u)
й понасям / нося си последствията за нщ.
(книж.)
Rest
остатък
*	jemandem den Rest geben (u)
й довършвам / разсипвам / съсипвам нкг.
без остатък (разорявам го) (разг.)
*	sich (D) den Rest holen (u)
й влошавам си състоянието (настивам опас¬
но) (книж.)
Reste
остатъци
*	die irdischen Reste (u)
й тленните останки (книж.)
Schachtel
кутия
*	eine alte Schachtel (u)
195

й стара молла (разг.)
Talon
талон
•	noch etwas (А) im Talon haben (u)
ö имам още скрито оръжие (на склад) /
тайни козове (други възможности / ре¬
зерви) (разг.)
Tüte
кесия
•	Das kommt nicht in die Tüte, (salopp)
И За това и дума да не / не може да става!
(разг.)
к Thematisch-semantisches Netz 34.
GEFAHR / VERDACHT
У: Тематично-семантична мрежа 34.
ОПАСНОСТ / СЪМНЕНИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Gefahr / Hut (die)* / Misstrauen (das) /
trauen / Verborgene (das) / Verdacht /
Viertrauen (das) / Vorsicht / Zweifel (der) /
zweifeln
опасност / грижене, щрек*/ недоверие
/ имам вяра, доверие / скрито (нещо) /
съмнение / доверие / предпазливост /
съмнение / съмнявам се
Gefahr
опасност
•	Gefahr macht die Leute einig.
о Опасността сплотява хората.
•	Nahe Gefahr will rasche Hilfe.
о Близката опасност предполага / се нуж¬
дае от бърза помощ.
•	Wer sich in Gefahr begibt, kommt darin um.
о Не туряй пръст там, къде врата скърца -
ще ти отиде пръста.
•	Wo keine Gefahr ist, (da) sind alle tapfer.
о Мине ли опасността, всеки се пише герой.
Hut (die)*
грижене, щрек
•	Auf der Hut ist immer gut.
° Варди се всякога за веднъж.
' Да бъдеш предпазлив е винаги добре.
•	Gute Hut erhält das Gut.
о Внимаваш ли добре, имота ще си опазиш.
•	auf der Hut sein (u)
и нащрек съм (разг.)
й внимавам много / с изострено внимание
съм (книж.)
Misstrauen (das)
недоверие
•	Misstrauen ist eine Axt im Baum der Liebe.
° Недоверието погубва любовта.
•	Misstrauen kann nichts Gutes erbauen.
° Ако не вярваш на приятеля си, не си зала¬
гай главата.
•	Misstrauen macht fleißig schauen.
° Ако се съмняваш, отваряй си очите на чети¬
ри.
trauen
имам вяра, доверие
•	Einem trauen ist genug, keinem trauen ist
nicht klug.
o Да се довериш на един е достатъчно, на
никого да не вярваш не е умно/е неразум¬
но.
•	Trau, schau, wem.
° Добре внимавай на кого се доверяваш.
•	Traue, aber nicht zuviel.
о Вярвай/Доверявай се, но не прекалено.
•	Wer wenig traut, bleibt unbetrogen.
° Който малко се доверява, остава неизлъ-
ган / неподведен.
Verborgene (das)
скрито (нещо)
•	Alles Verborgene kommt an den Tag.
° Което се крие, то ще да се открие.
196

° Всичко скрито излиза на бял свят/наяве.
Verdacht
съмнение
•	Verdacht ist der Freundschaft Gift.
n Съмнението / Подозрението е отрова за
приятелството.
•	\No Verdacht einkehrt, nimmt die Ruhe
Abschied.
о Подозрението е враг на спокойствието.
Vertrauen (das)
доверие
•	Vertrauen ist gut, Vorsicht / Kontrolle ist bes¬
ser.
° Доверието си е доверие, но контролът
контрол / без контрол не бива.
•	Vertrauen (er)weckt Vertrauen.
о Доверието буди доверие.
Vorsicht
предпазливост
•	Vorsicht geht dem Zufall aus dem Wege.
c Предпазливостта не допуска случайност¬
та.
•	Vorsicht ist besser als Nachsicht.
° Предпазливостта винаги е от полза / по¬
лезна / препоръчителна.
•	Vorsicht ist die Mutter der Weisheit / Porzel¬
lankiste.
c Човек дорде се пази, и бог го пази.
•	Vorsicht verbrennt sich nicht.
- Парен каша духа.
Zweifel (der)
съмнение
•	Im Zweifel handle nicht.
-• Съмняваш ли се, не действай.
•	Zweifel ist des Glaubens Feind.
■ Съмнението е враг на вярата.
zweifeln
съмнявам се
• Wer nicht zweifeln kann, ist ein dummer
Mensch.
° Който не изпитва съмнение / на всичко
вярва, е глупак.
о Който не може да се съмнява, е глупав чо¬
век.
й Thematisch-semantisches Netz 35.
GEFÄSSE
Й Тематично-семантична мрежа 35.
СЪДОВЕ / ПОСУДА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Becher (der)* / Fässee/ Flasche* / Flaschen
/ Glas*/Henkel (der) /Banne* /Kessel (der)
/ Krug / Mörser (der) / Schale* / Scherben
/ Schüsseln / Teller (der) / Tonnen / Topf* /
Töpfe / Wasserkrug
чаша (цилиндрична)* / бъчви / бутилка,
шише*/бутилки, шишета/чаша (стък¬
лена)* / дръжка / вана* / котел / стом¬
на /хаван/купа, вбвивка*/парчета (от
счупен съд)/паници, купи/чиния/каци/
тенджера, гърне*/ тенджери, гърнета
/ стомна (за вода)
Becher (der)*
чаша (цилиндрична)
•	Im Becher ersaufen mehr als im Meer.
c В чашката се давят повече, отколкото в
морето.
•	Was nützt ein goldener Becher, wenn der
Wein sauer ist.
f Каква полза от златната чаша, когато
виното е кисело.
•	den Becher herumgehen lassen (u)
й пускам чашата да обикаля (при пиене в
компания) (разг.)
•	(der) Becher eines Vulkans (и)
и кратер(а) на вулкан (книж.)
197

Fässer
бъчви
•	Leere Fässer klingen hohl.
° Празна бъчва гърми.
Flasche*
бутилка, шише
•	Jede Flasche findet ihren Stöpsel.
o Търкулнало се гърнето, та си намерило по¬
хлупака.
•	Du Flasche! (u)
п Ама че си мухльо / тиквеник / страхли¬
вец! (разг.)
Flaschen
бутилки, шишета
•	Volle Flaschen machen leere Taschen.
о Пълни шишета, празни джобове.
Glas*
чаша (стъклена)
•	Das erste Glas beißt wie der Tod, das zweite
schmeckt zu Brot, wenn's dritte fehlt, ist
große Not.
° Първа чаша за здраве, втора за радост, тре¬
та за веселба, четвърта за лудост.
•	zu tief ins Glas gucken/schauen (u)
й наливам се (c алкохол)/ пийвам си поря¬
дъчно (разг.)
Henkel (der)
дръжка
•	Was nützt der Henkel, wenn der Krug entzwei
ist.
a Защо ти е дръжка, щом гърнето е стро¬
шено / счупено.
*anne*
кана
•	Wenn die Kanne voll ist, so läuft sie über.
о Пълна ли е каната / чашата, тя прелива.
•	In die Kanne! (u)
И Пий! (разг.)
•	in die Kanne steigen müssen (u)
и трябва да пия (наказателно) (книж.)
•	zu tief in die Kanne gucken (u)
И наквасвам/напивам се здравата (разг.)
Kessel (der)
котел
•	Der Kessel scheut das Feuer nicht.
о Черен котел от огън не се бои.
Krug
стомна
•	Der Krug geht so lange zu Wasser / zum
Brunnen, bis er bricht.
° Веднъж тиква на вода, дваж тиква на вода,
трети път тиква сцепена.
° Веднъж стомна за вода, дваж стомна за
вода, трети път стомна строшена.
•	Im Krug kommen mehr um als im Krieg.
о В механата загиват повече хора, откол-
кото на война.
Mörser (der)
хаван
•	Wenn nichts im Mörser ist, gibt's großen
Lärm.
° Празна кратуна се гърми.
Schale*
купа, обвивка
•	Gleiche Schale, gleicher Kern; gleich und
gleich gesellt sich gern.
о Каква то черупката, такава и ядката.
•	Harte Schale, weicher Kern.
° Под грубата външност често се крие добро
сърце.
о Твърд отвън, а с добра душа.
•	In einer harten Schale steckt oft ein weicher
Kern.
° Не му гледай шапката, а под шапката.
о И под твърда черупка се крие мека ядка.
•	In einer rauen Schale steckt oft ein süßer
Kern.
° Под грубата външност често се крие добро
сърце.
•	Je bitterer die Schale, je süßer der Kern.
198

° Не гледай кората, ами средата.
•	die Schale seines Zorns über jemanden
ausgießen (u)
я изливам гнева си върху нкг. (накарвам му
се / набивам го) (разг.)
•	die Schale senkt sich zu jemandes Gunsten
(u)
И блюдото на везните се накланя в нечия
полза (решението е в негов интерес) (разг.)
•	fein in Schale sein (u)
й като изваден от кутия / докаран / након-
тен/нагизден/пременен съм (разг.)
и хубаво и с вкус съм облечен (книж.)
•	sich (А) in Schale schmeißen (u)
и пременявам / докарвам / нагиздвам / из¬
тупвам се (разг.)
я обличам се добре (книж.)
Scherben
парчета(от счупен съд)
•	Scherben bringen Glück.
° Счупеното носи късмет/щастие.
Schüsseln
паници,купи
•	Ungleiche Schüsseln machen schiele Augen.
; Неравенството поражда завист.
Teller (der)
чиния
•	Was nützt ein schöner Teller, wenn nichts
drauf ist?
° Каква полза от хубавата чиния, като е праз¬
на?
Tonnen
каци
•	Leere Tonnen klingen hohl.
■ Шиник глава, акъл въшка.
Празна каца все гърми.
Topf*
тенджера, гърне
•	Auf schiefem Topf schiefer Deckel.
Каквото Куко, таквоз и Пипе.
° На остра брадва остър бръснач.
•	Auf einen schiefen Topf gehört ein schiefer
Deckel.
° Ha остра брадва остър бръснач.
•	Der Topf lacht über den Kessel und doch sind
beide schwarz.
° Присмяло се гърнето на казана, че бил че¬
рен.
° Присмял се хърбел на щърбел.
•	Der schwarze Topf heißt den schwarzen Kessel
Zigeune r.
° Присмяло се гърнето на казана, че бил че¬
рен.
° Присмял се хърбел на щърбел.
•	Der zersprungene Topf des Nachbarn ist
immer noch besser als der eigene, welcher
ganz ist.
° Чуждото яйце е c два жълтъка.
•	Ein leerer Topf am meisten klappert, ein
leerer Kopf am meisten plappert.
° Празна кратуна все гърми.
•	Einem tönernen Topf gebührt ein hölzerner
Kochlöffel.
o Какъвто светеца, такъв и венеца.
•	Jeder Topf findet seinen Deckel.
n Търкулнало се гърнето, та си намерило по¬
хлупака.
о Всяко гърне си намира похлупака.
° Всеки си намира майстора.
•	Nennt mich Topf und lasst mich nur vom
Feuer.
'■> Не се сърдя и гърне да ми каже човек, само
да не ме бутне да се строша.
■ Магаре/Куче от прякор не умира.
•	Siedet der Topf, so blüht die Freundschaft.
'■ Пълно да ти е гърнето, доставете са готови.
° Чорба има ли, чорбалановци колкото щеш.
с Ври ли ти гърнето, и приятелството
цъфти.
199

•	Topf von Ton und Topf von Eisen sollen nicht
zusammen reisen.
•	Ако камък удари гърнето, тежко на гърне¬
то; ако гърнето удари камъка, тежко пак на
гърнето.
•	Wenn der Topf an den Stein stößt, so zerbricht
er; stößt der Stein an den Topf, so zerbricht er
auch.
Ако камък удари гърнето, тежко на гърне¬
то; ако гърнето удари камъка, тежко пак на
гърнето.
•	Wie der Topf, so der Deckel.
° Каквото Куко, таквоз и Пипе.
•	Wie der Topf, so die Pfanne, wie der Hans, so
die Hanne.
Търкулнало се гърнето, та си намерило по¬
хлупака.
•	Zersprungener Topf klingt nicht.
о Пукнато гърне не звънти.
•	alles in einen/den gleichen Topf werfen (u)
Я хвърлям всичко в един кюп (на едно място)
(разг.)
•	wie Topf und Deckel zusammenpassen (u)
и търкулнала се тенджерата, та си намерила
похлупака (разг.)
й двама души много си подхождат (книж.)
Topfe
тенджери, гърнета
•	Die leeren Töpfe klingen am hellsten.
° Празна кратуна все гърми.
•	Die Topfe erkennt man nach dem Klange, die
Narren am Gedankengange.
° Глупавият по приказката се познава.
•	Gesprungene Topfe halten am längsten.
° Счупена стомна повече трае.
° Кърпеното повече трае.
•	Kleine Topfe laufen bald über.
о Малко гърне лесно кипва.
*	Zerbrochene Töpfe werden nicht mehr ganz.
° Счупеното гърне никога вече не може да
стане цяло.
Wasserkrug
стомна (за вода)
*	Wasserkrug macht alt und klug.
■ Бистра водица, мирна главица.
[j Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Eimer (der)/Eimer (PlJ/Fass/Fettnäpfchen
(dasj/Geschirr/Kannen / Korb/Mattscheibe
/ Pfanne / Präsentierteller (der) / Pulle /
Pulverfass / Tassen
кофа / кофи / бъчва / поничка / посуда,
съдове / кани / кош / матово стъкло /
тиган / място за показ / шише / буре с
барут / чаши (за чай/кафе)
Eimer (der)
кофа
*	etwas ist im Eimer (salopp)
п нщ. е скапано / счупено / боклук (за нищо
не става) (жаргон)
*	im Eimer sein (salopp)
и отивам на кино / по дяволите / затривам
се (пропадам) (жаргон)
*	in den Eimer gucken (salopp)
й оставам c пръст в уста / прецакан съм (жар¬
гон)
п измамен съм (книж.)
Eimer (PI.)
кофи
*	Es gießt wie aus Eimern, (u)
й Вали като из ведро / проливно / проливен
дъжд, (разг.)
Fass
бъчва
*	Das brachte das Fass ins Rollen, (u)
й Това даде първия тласък /задвижи неща-
200

та. (разг.)
*	Das schlägt dem Fass den Boden aus. (u)
и Това прелива чашата / е връх на всичко /
възмутително / безобразие, (разг.)
*	Du Fass! (u)
И Шкембе такова! / Дебелак такъв! (разг.)
*	etwas (А) in ein Fass ohne Boden füllen (u)
и преливам от пусто в празно (разг.)
и извършвам ненужна и безсмислена работа
(книж.)
*	frisch vom Fass (Bier) (u)
и направо от бъчвата / прясно наточена
бира (разг.)
и наливна бира (книж.)
*	wie ein Fass trinken (u)
и пия като смок / наливам се като бъчва
(разг.)
й пия много (книж.)
Fettnäpfchen (das)
паничка
*	bei jemandem ins Fettnäpfchen treten (u)
й разсьрдвам / раздразвам нкг. (засягам го)
(книж.)
*	sich (А) in ein Fettnäpfchen setzen (u)
й добре се намърдвам/нареждам (разг.)
И намирам доходоносен бизнес (книж.)
Geschirr
посуда, съдове
*	ins Geschirr gehen/sich (A) legen (u)
й работя здравата (разг.)
и захващам / залавям се здраво за работа
(книж.)
Kannen
кани
*	Es gießt mit Kannen, (u)
И Вали като из ведро / проливно / проливен
дъжд, (разг.)
Korb
кош
*	einen Korb bekommen (u)
Д получавам отказ (отказват ми) (книж.)
*	jemandem einen Korb geben (u)
И обръщам нкм. гръб (загърбвам го) (разг.)
и отказвам нкм. нщ. (предложение за женит¬
ба) (книж.)
*	sich (D) einen Korb holen (u)
И получавам отказ (на предложение за же¬
нитба) (книж.)
Mattscheibe
матово стъкло
*	Mattscheibe haben (salopp)
й давам заето / главата ми е мътна / дава
заето / още спя и не зацепвам (жаргон)
Д не съм в състояние да мисля (трезво)
(книж.)
Pfanne
тиган
*	aus der Pfanne ins Feuer (fallen) (u)
Д от трън (та) на глог (разг.)
й попадам от една неприятна ситуация в/на
друга още по-неприятна (книж.)
*	jemanden in die Pfanne hauen (u)
И правя някого на нищо (разг.)
й излагам нкг., критикувайки го (книж.)
*	(noch) etwas (А) auf der Pfanne haben (u)
й имам (още) нещо в резерв (разг.)
Präsentierteller (der)
място за показ
*	auf dem Präsentierteller sitzen (u)
Д седнал съм като на показ (разг.)
Д в центъра на вниманието съм / стоя
(книж.)
Pulle
шише
*	mit voller Pulle (salopp)
й c всичка сила (колкото мога) (разг.)
201

Pulverfass
буре c барут
•	auf dem Pulverfass sitzen (u)
я седя като на барутен погреб (всеки момент
с мен може да се случи нещо неприятно)
(разг.)
Tassen
чаши (за чай/кафе)
•	nicht alle Tassen im Schrank haben (salopp)
Д не съм редовен / съвсем наред / с всичкия
си/в ред (жаргон)
Д мръднал/луд съм (разг.)
и Thematisch-semantisches Netz 36.
GELD/GOLD/SILBER
я Тематично-семантична мрежа 36.
ПАРИ / ЗЛАТО / СРЕБРО
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Bargeld / Dreier (der)* / Geld* / Geldkasten
/ Gold* / *olden* / Goldliebe / Goldmünze
/ Gulden (der) / Heller (PI.) / Mittel (PI.) /
Münzen/ Pfennig* / Pfennige / Schmiergeld
/Silber/sllbern / Taler (der)/ Taler (die)
пари в брой / монета от 3 *фенига* /
пари * / касичка / злато * / златен* / лю¬
бов към златото / златна монета / гул¬
ден / хелери (пари/монети) / средства /
монети / *фениг* / пфениги / рушвет /
сребро / сребърен / талер / талери
Bargeld
пари в брой
•	Bargeld ist gute Ware.
5 Готовите пари са хубава стока / хубаво
нещо.
•	Bargeld macht den Kauf.
- C готови пари се сделка прави.
•	Bargeld und gare Kost ist leicht verzehrt.
Готови пари, печен хляб скоро се изяждат
/изядат.
Dreier (der)*
монета от 3 пфенига
•	Der eine ist einen Dreier wert, der andere drei
Pfennig(e).
-	Какъвто единият, такъв д другият.
° Каквото Куко, такова д Пипе.
•	keinen Dreier wert sein (u)
й пет пари не струвам (разг.)
п нямам никаква стойност (книж.)
•	seinen Dreier/Senf dazugeben (salopp)
и обаждам / изказвам се д аз (без да има
нужда /ме питат) (книж.)
Geld*
пари
•	Altes Geld und junge Weiber sind gute Zeit¬
vertreiben
Със стари пари и млади жени човек не
може да скучае.
•	Am Geld riecht man es nicht, womit es ver¬
dient ist.
•	Парите не миришат.
o Парите не издават как са спечелени.
•	Arm an Geld, arm an Begierden.
° И ние знаем доброто, ама ни липсва сре¬
брото.
-	Знам доброто, дай среброто.
-	Беден откъм пари, беден откъм планове.
•	Bar Geld und gare Kost ist leicht verzehrt.
° Готови пари и печен хляб скоро се изядат /
изяждат.
•	Beim Geld(e) hört die Freundschaft auf.
о Опре/ Стигне ли се до парите, там свърш¬
ва и приятелството.
•	Besser in der Tasche kein Geld als ohne
Freund auf dieser Welt.
c По-добре без пара в джоба, отколкото
без приятел на този свят.
•	Besser sein Geld beherrschen, als sich vom
Gelde beherrschen lassen.
° Парите не са спечелили мене, аз съм тях
202

спечелил.
•	Das Geld errettet manchen Schalk und Balg
von Straf und Spott.
° Парите и змията излъгват.
•	Das Geld geht von einer Hand in die andere.
° Парата не стои у едного: днес у тебе, утре у
мене.
° Парите от един джоб излизат, в друг вли¬
зат.
•	Das Geld heilt alle Wunden.
° Парите всичко правят.
о Парите и рани лекуват.
•	Das Geld macht stumm und Grades krumm.
° Парите всичко могат.
•	Das Geld stillt weder den Hunger noch den
Durst.
° C пари душа не се държи.
•	Das Geld, was stumm ist, macht recht, was
krumm ist.
° Парите всичко правят, парите всичко могат.
•	Das ist das Leiden dieser Welt, der eine hat
den Beutel, der andere das Geld.
о Това е бедата в този свят, единият има
торбата, другият парата.
•	Das liebe Geld kann alles.
° Парите всичко могат.
•	Dem Geld öffnen sich alle Türen.
o Парите са д от топа по-силни.
•	Dem Geld öffnet sich die eiserne Tür.
° Златен ключ железни врата отваря.
•	Die Königin Geld regiert die Welt.
° Парите управляват света.
° Парица, силна царица.
° Парица е царица.
•	Die viel Geld (und viel Gut) besitzen, müssen
oft in Sorgen schwitzen.
- Ha много пари и грижата много.
•	Es ist alles möglich, aber es regnet kein Geld.
о Всичко е възможно, само дето от небето
не валят пари.
•	Es ist so gut wie bar Geld.
o Това са готови пари.
о Добре е, като да имаш готови пари.
•	Für Geld bekränzt man den Esel.
° Парите и магаре опопват / поп правят.
•	Für Geld kann man den Teufel tanzen sehen.
° Парите опопват д магарето.
о За пари и дяволът се хваща на хорото.
•	Für Geld lässt man den Teufel tanzen.
° За пари се вършат дяволски дела.
° Парите опопват и магарето.
о За пари и дяволът се хваща на хорото.
•	Für Geld macht man eine Gans zum Schwan.
0 Парите и магаре поп правят.
©Für Geld tue ich alles, sogar arbeiten.
Q3a пари бих направил всичко, даже бих ра¬
ботил.
•	Für solches Geld (gehört) ein solcher Säckel /
Sockel.
° За толкоз пари - такава работа.
■ За грош петел, за грош пее.
° Каквито парите, такава и стоката.
•	Geborgtes Geld bringt kein Glück (, denn es
will immer zu seinem Herrn zurück).
° Който язди на чужд кон, от сред пътя пеша
тръгва.
с Назаем взет кожух топло не държи.
-	Борчлията ни сладко яде, ни сладко пие.
-	Чужди пари своя пазва не топлят.
j Чужди пари пръсти горят.
©Geld allein macht nicht ehrlich.
Парите не правят човека честен.
•	Geld allein macht nicht glücklich.
' Щастието не е в парите.
-	Само парите не правят човека щастлив.
203

©Geld allein macht nicht glücklich, aber es
beruhigt ungemein.
Парите не носят щастие, но страшно ус¬
покояват.
©Geld allein macht nicht glücklich, aber es kann
das Glück finanzieren.
Парите не носят щастие, но могат да го
финансират.
©Geld allein macht nicht glücklich. Es muss
einem auch gehören.
-	Сами по себе си парите не носят щастие
- човек трябва и да ги има.
©Geld allein macht nicht glücklich. Wer fragt
aber nach dem Glück, wenn er Geld hat.
-	Само парите не правят човека щастлив.
Но кой ти пита за щастие, щом се докопа
до пари?
©Geld allein macht nicht unglücklich.
' Парите не правят човека нещастен.
•	Geld borgen macht Sorgen.
Който е длъжен, той е д тъжен.
•	Geld geht durch alle Türen, ausgenommen
die Himmelstür.
° Парата върти света, а правдата небето.
о Парите минават през всички врати с из¬
ключение на небесните.
•	Geld genommen, um Freiheit gekommen.
° Парите са душегубци.
о Вземеш ли назаем пари, сбогом свобода'.
•	Geld genug macht dumme Leute klug.
-	Парите дават д ум.
° Парите д магарето поп правят.
•	Geld gibt Ursache zum Bösen.
° Парата е дявол.
-	Парата е юдино желязо.
•	Geld hat manchen an den Galgen gebracht.
■ Парите са душегубци.
•	Geld heckt Geld.
' Парицата грош ражда.
j Пари при пари отиват.
•	Geld ist Abgott in dieser Welt.
g Ha парата цял свят се кланя.
•	Geld ist Blut und Seele des Menschen.
j Парите - баща, парите - майка.
•	Geld ist die Seele des Geschäfts.
Парите са душата на бизнеса / сделката /
търговията.
•	Geld ist Dreck, aber wer keines hat, ist Dreck/
ein Geck.
j Парица боклучещ, без нея ни в лучец.
•	Geld ist ein guter Diener, aber ein böser Herr,
ö Парите са добър слуга, но лош господар.
•	Geld ist gern bei Geld.
° Пари при пари отиват.
©Geld ist immer da, nur die Taschen wechseln.
-Пари има винаги, сменят се само кесии¬
те.
•	Geld ist sein Herz.
° Парите са за човека душа.
©Geld ist wie ein gutes Parfüm - es verdeckt
Probleme.
C Парите са като хубав парфюм - те скри¬
ват проблемите.
•	Geld kann alles.
о Парите са всесилни.
•	Geld kann viel/viFlF), Liebe alles.
2 Парите могат много неща, любовта - всич¬
ко.
•	Geld löst die Zunge.
° Парите развързват езика.
•	Geld macht aus Vogelscheuchen Grazien.
о Парата превръща плашилото в грация /
красавица.
204

•	Geld macht Gunst.
° Няма добро без сребро.
° Дето среброто, там и доброто.
•	Geld macht stumm/taub.
° Парите правят човека сляп/глух.
•	Geld öffnet alle Türe(n).
° Парите са д от топа по-силни.
•	Geld passt in alle Taschen.
° Парата не подбира кесията.
° Парите влизат /пасват във всеки джоб.
•	Geld regiert die Welt.
° Парите управляват света (, а правдата не¬
бето).
©„Geld regiert die Welt", sagte der Teufel und
zückte sein Scheckbuch.
'-■•„Парата върти света', рекъл / казал дя¬
волът и извадил чековата си книжка.
©Geld regiert nicht die Welt, sondern die
Regierungen der Welt.
Q Парите не управляват света, а прави¬
телствата по свето.
•	Geld schafft Geld.
° Парица грош ражда.
° Пари при пари отиват.
•	Geld schließt auch die Hölle auf.
о Парата и пъкъла отваря.
•	Geld stillt keinen Hunger.
° C пари глад не се насища.
° С пари се душа не държи.
•	Geld stinkt nicht.
Всяка пара на хубаво мирише.
о Парите не миришат.
©Geld stinkt nicht, aber bisweilen die Art, wie
es verdient wird.
Q Парите не миришат, но понякога пона-
мирисва начинът, по който са спечелени.
©Geld stinkt nicht, ist aber leicht zu beschnüf¬
feln.
© Парите не миришат, но лесно се надуш-
ват.
©Geld stinkt nicht, wenn man eine Nase dafür
hat.
G Парите не миришат, стига да имаш нюх
за тях.
•	Geld verdirbt den Charakter.
° Парите развалят човека.
•	Geld verjährt nicht.
о Парата давност не губи / няма.
•	Geld verloren - nichts verloren, Mut verloren
- alles verloren.
° Изгубиш ли пари - нищо не си изгубил, за¬
губиш ли кураж - всичко си загубил.
•	Geld vor, Recht nach.
о Парата напред, правото след нея.
•	Geld will zu Geld.
° Пари при пари отиват.
•	Gespartes Geld ist eine gute Rente.
° За старини потуряй настрани.
° Бели пари за черни дни.
•	Hast du Geld, bist du Held.
= Имаш ли златце, имаш д добро сърце.
•	Hast du Geld, bist du Held, du seist Schelm
oder Dieb.
0 Ако си богат, всекиму си сват.
° Ако имаш пари, всеки те иска за татко.
•	Ist Geld die Braut, so wird die Ehe selten gut.
c Жениш ли се за пари, бракът рядко е спо¬
лучлив.
•	Je mehr Geld, desto /je mehr Sorgen.
- Много пари, много грижи.
•	Kein Geld, kein Paternoster.
•’ Без пара д в гроба те не турят.
•	Без пари и в черкова не ходи.
Без пари чиляк/човек и богу не е драг.
205

•	Leicht gewonnen Geld dauert nicht.
■	Както дошло, така д отишло.
Отдето дошло, там д отишло.
От вятър дошло, по вятър отишло.
•	Man kann sich kein Geld aus den Rippen
schneiden.
Парите не извират.
•	Man muss dem Gelde gebieten, nicht
gehorchen.
Заповядай на парите си, / Командвай пари¬
те си, а не им се подчинявай / покланяй.
•	Mit Geld kannst du ein Bett kaufen, aber
keinen Schlaf.
- C пари легло можеш си купи, но не и сън.
•	Mit Geld kannst du ein Buch kaufen, aber kein
Wissen.
j C пари книга можеш да си купиш, но не и
знания.
•	Mit Geld kannst du ein Haus kaufen, aber kein
Zuhause.
' C пари къща можеш да си купиш, но не и
дом.
•	Mit Geld kannst du eine Uhr kaufen, aber
nicht Zeit.
о C пари можеш да си купиш часовник, но не
и времето.
•	Mit Geld kannst du einen Arzt kaufen, aber
keine Gesundheit.
■	C пари можеш да платиш на лекаря, но не
и да си купиш здраве.
•	Nichts gelingt, wenn's (liebe) Geld nicht klingt.
3 Нищо даром / без пари не идва /става.
•	Niemand kann Geld und Gut mittragen aus
dieser Welt.
•	Не ще му турят парите в гроба.
з Пари в гроб не се носят.
•	Nimmer Geld, nimmer Gesell.
•- Без грош вред си лош.
Без пари чиляк д богу не е драг.
•	Ohne Geld ist Kunst umsonst.
•> Без пари ум, на вятър думи.
•	Ohne Geld kann man nicht durch die Welt.
Без пари нищо не върви.
•	Ohne Geld, ohne Furcht.
3 Сиромах се от обир не бои.
•	Redet Geld, so schweigt die Welt.
3 Говори ли парата, светът мълчи.
•	Schlechtes Geld kommt immer wieder.
3 Калпав мангьр се не губи.
- Черен гологан се не губи.
•	So das Geld, so die Ware.
j Каквито парите, такава д стоката.
з Копай, мотичке, според платата.
•	Um Geld und Gut verändert mancher Sinn
und Mut.
■ За пари д баща си продава.
° За пари д честта си продава.
•	Viel Geld, viel Freunde.
о Много пари, много приятели.
•	Vor dem, der Geld hat, trägt man den Hut in
der Hand/in Händen.
3 Ha парите добро утро, на парите добър ве¬
чер.
•	Was soll er eingraben, rostig Geld!
° Да има човек много пари д да ги крие в зе¬
мята, файда не ще види.
•	Was soll Geld und Gut einem kargen Mut!
° Скъперниковото богатство го ядат нехайко-
вци.
° Скъперникът само кога умре, прави добро.
•	Wenn du kein Geld im Beutel hast, bist du von
jedermann verhasst.
° Без грош навред си лош.
•	Wenn's Geld regnet, so bin ich stets unterm
Dach(e).
° Когато морето станало медено, сиромахът
206

си изгубил лъжицата.
•	Wenn es um Geld geht, kann man den Teufel
tanzen sehen.
° Пълно ли е гърнето, достовете са готови.
о За пари и дяволът се хваща на хaротa.
•	Wer baut, findet Geld.
o Който строи, пари намира.
•	Wer Geld hat, hat auch Freunde.
° Който има пари, има и приятели.
•	Wer Geld hat, ist fromm genug.
о Имаш ли пари, и богу си драг.
•	Wer kein Geld hat, dem entfällt keine Münze.
° Който няма, не губи.
° Който няма нищо, не му вземат нищо.
•	Wer kein Geld hat, muss Honig im Munde
haben.
° Който няма пари в пазвата си, нека има
мед в устата си.
•	Wer kein Geld hat, reitet zu Fuß.
° Който няма пари, ходи пеша.
•	Wer kein Geld hat, zahlt mit der Haut.
о Нямаш ли пари, одират ти кожата.
•	Wer nach Gelde heiratet, verkauft seine
Freiheit.
° Ожениш ли се за пари, продал си се на
вяра.
с Ожениш ли се за пари, продаваш свобода¬
та си.
•	Wie die Ware, so das Geld.
c Каквато стоката, такива д парите.
° Според стоката и цената.
•	Wo Geld ist, da kommt/läuft Geld hin.
■ Де отиваш, малко? - При много.
° Дето има, там се стича.
° Пари при пари отиват.
•	Wo Geld ist, da läuft Geld zu.
° Дето има, там се стича.
•	Пари при пари отиват.
° Де отиваш, малко? - При много.
•	Wo Geld ist, hört die Freundschaft auf.
о Стигне / Опре ли се до пари, там свършва
приятелството.
•	Wo Geld redet, muss Verstand schweigen.
° Където парите говорят, разумът мълчи.
•	Wo Geld vorangeht, da stehen alle Wege
offen.
° Златен ключ желязна врата отваря.
•	alles für bar Geld nehmen (u)
Д вземам всичко за чиста монета (разг.)
Д приемам нещата/всичко за истина (книж.)
•	Das Geld ist dünn gesät bei ihm/ihr. (u)
Д Той / Тя е c редки пръсти, (харчи много)
(разг.)
•	Das Geld ist sein /ihr Gott, (u)
Д Той /Тя се кланя на парите / Златния те¬
лец. (разг.)
Д Парите са неговият /нейният бог. (разг.)
•	das/sein Geld zum Fenster hinauswerfen (u)
й пилея/пръскам/хвърлям си парите на вя¬
търа /напразно (разг.)
•	etwas geht ins Geld (u)
й нщ. става бая/доста скъпичко (поскъпва)
(разг.)
•	Geld beim Fenster auswerfen (u)
й пръскам /пилея пари на вятъра/за нищо
(разг.)
й харча пари безразборно / безогледно
(книж.)
•	Geld/etwas (А) au/die hohe Kante legen (и)
й отделям бели пари за черни дни (заделям/
отделям пари/нщ. настрана) (разг.)
•	Geld in die eigene Tasche stecken (u)
й пъхам пари в своя / собствения си джоб
(присвоявам ги) (разг.)
207

•	Geld wie Heu haben (u)
й имам пари c лопата да ги ринеш (разг.)
й разполагам с много пари (книж.)
•	jemand geht mit dem Gelde um, als wenn's
Rübenschnitten wären (u)
й някой си играе c пари (има много пари)
(разг.)
й Пари, пари - с кола ги товари, (разг.)
й Пари -соопата да ги ринеш. (разг.)
•	jemand hat mehr Geld als Fliegen auf der
Welt (u)
й някой е гъбав c пари (има много пари)
(разг.)
й Пари, пари - с кола ги товари, (разг.)
•	mit dem Geld (nur so) um sich werfen (u)
й пилея/пръскам пари на вятъра (разг.)
й харча пари безсмислено д неоправдано
(книж.)
•	sein ganzes Geld verbraten (u)
п пропилявам / орафунвам (изхарчвам / по-
харчвам) всичките си пари (разг.)
•	sein Geld in den Strumpf stecken (u)
й кътам/стискам парите си (крия ги и не ги
давам) (разг.)
Geldkasten
касичка
•	In einem offenen Geldkasten greift auch wohl
eine ehrliche Hand.
о От пари и честният се не отказва.
Gold*
злато
•	Dem Gold ist jeder hold.
•	Всеки е подвластен на златото.
•	Dem Gold ist kein Riegel zu stark.
° Златото железни врати отваря.
•	Es ist kein Gold ohne Schaum.
Ha много пари д грижите много.
•	Es ist nicht alles Gold, was dich blendet.
< Не всичко, което те заслепява, е злато.
•	Es ist nicht alles Gold, was glänzt.
-• Всичко, що свети, не е злато.
о Не всичко, което блести, е злото.
•	Es ist nicht alles Gold, was glänzt, aber es
glänzt nicht alles, was Gold ist.
O Не всичко, що блести, е злато, но и не
всичко, което е злато, блести.
•	Gold bleibt Gold, und läg's im Dreck.
° Парите са д в съдрана кесия драги.
Златото си е злато, даже да лежи в кал¬
та.
•	Gold glänzt auch im Schmutz.
' Парите са д в съдрана кесия драги.
° Добър кон д под съдран чул се познава.
- Златото и в калта блести.
•	Gold hat keine Flecken.
о Златото няма петна / не потъмнява.
•	Gold öffnet alle Türen.
•' Златото отваря всички врати.
•	Mit Gold beweist man seine Unschuld am
besten.
о Със злато най-лесно се доказва невин¬
ността.
•	Mit Gold ist jede Festung zu erobern.
о Злато крепост превзема.
•	Mit Gold kauft man weder Tugend noch
Verstand.
° Ум д разум c пари се не купуват.
° Ум с пари се не купува, па най-много пари
струва.
•	Reich an Gold, reich an Sorgen.
c Много злато, много грижи/тревоги.
•	Reines Gold rostet nicht.
° Чисто злато ръжда го не хваща.
•	Wenn Gold redet, schweigt alle Welt.
~ Златото управлява света.
о Когато златото говори, целият свят
мълчи.
208

•	Wo Gold das Wort führt, hilft aller Reden
nicht.
° Златото управлява света.
° Заговори ли златото, целият свят млъква.
о Всички млъкват, заговори ли златото.
•	Wo es Gold regnet, da regnet es Laster.
о От златото до порока - една крачка.
•	Gold in der Kehle haben (u)
и имам златен/прекрасен глас (разг.)
•	Gold in der Kniekehle haben (salopp)
я умея да танцувам много добре / отличен
танцьор съм (книж.)
•	sich (А) mit Gold aufwiegen lassen (u)
и оставям се да ме подкупят (искам много
пари за услуга) (книж.)
golden*
златен
•	Goldene Tressen, nichts zu essen.
° Голяма му тафрата, малка му софрата.
•	Goldener Kragen, leerer Magen.
° Цървули няма, гайда носи.
° Коприва яде, коприна носи.
•	goldene Worte (u)
Д златни/хубави думи (разг.)
Goldliebe
любов към златото
•	Goldliebe macht das Leben trübe.
о Скъперникът живее мърцина.
Goldmünze
златна монета
•	Die Goldmünze ist klein, gibt aber viel.
q Бисерът е малко зърно, ама има голяма по¬
чит.
■■ Златната паричка е малка, но има голя¬
ма стойност.
Gulden (der)
гулден
•	Des Gulden kann man nicht zu viel tun.
- От много глава не боли.
° Къща от имот се не съсипва.
Heller (PI.)
хелери (пари/монети)
•	Drei Heller sind auch Geld.
° И дребните пари са пак/все пари.
Mittel (PI.)
средства
•	Besser die Mittel als Name und Titel.
о По-добре пари от име и титли.
Münzen
монети
•	Falsche Münzen gibt es überall.
° Фалшиви монети има навсякъде.
° Двуличници има навсякъде.
gfennig*
пфениг
•	Böser Pfennig kommt allzeit wieder.
° Черен гологан не се губи.
•	Ein Pfennig klingt nicht.
o Сама пара не дрънка.
•	Ein ungerechter Pfennig frisst zehn andere.
° Пари от беда беда раждат.
° Парите са душегубци.
•	Ein ersparter Pfennig ist zweimal verdient.
0 Спестеното е два пъти спечелено.
•	Mancher geizt um Pfennig und wirft Taler
weg.
° Скъп на триците, евтин на брашното.
с Скъп на парицата, евтин / щедър на зла-
тицота.
•	Pfennig ist Pfennigs Bruder.
- Парата при пара отива.
•	Pfennig kommt, Pfennig geht.
° Пари се печелят, пари се губят.
•	Pfennig zu Pfennig macht (am Ende) einen
Taler.
° Парицата грош ражда.
" Пари при пари отиват.
209

Капка по капка - вир.
©Wer den Pfennig nicht ehrt, hat einen Hang
zum Großgeld.
Който не почита стотинката, има сла¬
бост към едрите пари.
•	Wer den Pfennig nicht ehrt, ist des Talers
nicht wert.
Който не пази/знае да цени парата, той не
вижда и гроша.
-	Който не си пази парата, не струва д дукато.
©Wer den Pfennig nicht ehrt, rechnet mit
Inflation.
Който не почита стотинката, чака ин¬
флация.
•	Wo der Pfennig spricht, hört man andere
Reden nicht.
" Говори ли парата, ушите друго не чуват.
•	jeden Pfennig (dreimal) umdrehen (u)
И треперя над стотинката (разг.)
й стиснат /пестелив съм (книж.)
•	jeden Pfennig dreimal umdrehen müssen (u)
й много добре трябва да обмислям харчове¬
те /разходите си (разг.)
й имам малко пари / беден съм (книж.)
Pfennige
пфениги
•	Aus Pfennigen werden Taler^.
° От ситни парици стават жълтици.
Schmiergeld
рушвет
©Ohne Schmiergeld scheint allein die Sonne.
-	Без рушвет само слънцето свети.
Silber
сребро
•	Gediegenes Silber rostet nicht.
'j Чисто сребро ръжда го не хваща.
silbern
сребърен
•	Es wird nicht jeder mit silbernen Löffeln
geboren.
° Не всеки се ражда богат.
" Не всеки се ражда със сребърна лъжичка в
устата.
Taler (der)
талер
•	Ein Taler heute ist besser als hundert morgen.
° По-добре днес пет, а не утре шест.
•	Wenn mit dem Taler geläutet wird, gehen alle
Türen auf.
° Златен ключ железни врата отваря.
с Парите всичко правят.
Taler (die)
талери
•	Wo Taler liegen, so rollen Taler hin.
° Парицата грош ражда.
г Пари при пари отиват.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Aktien / Bankrott / Fersengeld / Geldbeutel
/ Geldschneiderei / gemünzt / Goldstück /
Groschen (der) / Körberlgeld / Mark / Münze
/Zaster
акции / банкрут / пара (за бягане) / кесия
/ кожодерство, скъпчийство / прицелен,
насочен / бижу, златен (човек) / грош /
много пари / марка / монета / кинти,
мангизи
Aktien
акции
•	jemandes Aktien fallen (u)
й нечии акции спадат (изгледите / шансо¬
вете му за успех се понижават / намаля¬
ват) (разг.)
•	jemandes Aktien steigen (u)
й нечии акции се покачват (изгледите/шан-
совете му за успех се повишават / нара¬
стват) (разг.)
210

Bankrott
банкрут
g Bankrott machen/gehen (u)
и банкрутирам / разорявам се (книж.)
g Bankrott anmelden/erklären (u)
и фалирам / обявявам банкрут / фалит /
несъстоятелност (книж.)
Fersengeld
пара (за бягане)
•	Fersengeld geben (u)
и плюя си на петите / изчезвам яко дим
(разг.)
Д хуквам да бягам / избягвам (книж.)
Geldbeutel
кесия
•	jemandes (sein / ihr) Geldbeutel hat die
Schwindsucht (u)
и (него / нея) го / я грози парична треска
(разг.)
Д някой е налегнат от безпаричие (няма
пари) (разг.)
Geldschneiderei
кожодерство, скъпчийство
•	etwas ist Geldschneiderei (u)
й нещо е кожодерство / скъпчийство (пре¬
палено / твърде скъпо е) (разг.)
gemünzt
прицелен,насочен
•	auf etwas (А) / jemanden gemünzt sein (u)
й целя (да постигна) нщ. / целя да засегна
нкг. (книж.)
Goldstück
бижу, златен (човек)
•	ein Goldstück von einem Menschen sein
(salopp, scherzh.)
и златен/хубав човек съм (разг.-шег.)
Groschen (der)
грош
•	bei jemandem ist (endlich) der Groschen
gefallen (u)
И някой най-сетне е чатнал / схванал нщ.
(разбрал го е) (разг.)
•	jeden Groschen dreimal umdrehen (müssen)
(u)
и много добре трябва да обмислям харчове¬
те /разходите си (разг.)
и треперя над стотинката (стиснат /песте¬
лив съм) (разг.)
Д имам малко пари / беден съм (книж.)
Körberigeld
много пари
•	sich (D) ein Körberlgeld legen (u)
Д натрупвам куп / купища (много) пари (за-
богатявам) (разг.)
ö вземам си повече бакшиш от позволеното
/редното (книж.)
Mark
марка
•	etwas geht / dringt / zieht jemandem durch
Mark und Pfennig(e) (u, scherzh.)
И тръпки побиват нкг. от нщ. (то го разтърсва
силно / потриса го) (разг.-шег.)
Münze
монета
•	etwas (A)/urbare Münze halten/nehmen (u)
й вземам /приемам нщ. за чиста монета (за
истина) (разг.)
•	mit gleicher Münze heimzahlen (u)
й плащам/отвръщам със същото (разг.)
Zaster
кинти, мангизи
g Zaster (и)
Д кинти /мангизи (пари) (жаргон)
И Thematisch-semantisches Netz 37.
GEMÜSE / OBST
л Тематично-семантична мрежа 37.
ЗЕЛЕНЧУЦИ / ПЛОДОВЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Apfel* / Äpfel / Birne* / Birnen / Frucht /
Früchte / Kartoffel/Kartoffeln / Kohl/ Nuss *
/Trauben*
211

ябълка * / ябълки / круша * / круши / плод
/ плодове / картоф / картофи / зеле /
орех, лешник*/грозде*
Apfel*
ябълка
•	Ein fauler Apfel macht zehn faule Äpfel.
-	Пет крушки гнили навреждат целия кош.
•	Ein fauler Apfel steckt hundert gesunde an.
-	Пет крушки гнили навреждат целия кош.
Една гнила ябълка сто други разваля.
•	Ein roter Apfel lockt den Sinn und doch sitzt
ein Wurm darin.
Червената ябълка е червива.
Червената ябълка мами окото, но често
отвътре е червива.
•	Der Apfel fällt nicht weit vom Stamm.
° Ябълката не пада по-далеч отдънера си.
•	Крушка под круша пада.
© Der Apfel fault nicht weit vom Stamm.
Ябълката не се скапва по-далеч от дървото.
•	in den sauren Apfel beißen (müssen) (u)
И трябва да преглътна / преглъщам горчи¬
вия хап /пия една студена вода (разг.)
И примирявам се / приемам нщ. неприятно
(по неволя) (книж.)
Äpfel
ябълки
•	Die sauersten Äpfel haben die schönsten
Bäckchen.
° Вън лице, вътре трици.
° Отвънка гиздав, в главата гнидав.
° Мома гиздава, глава гнидава.
•	Rote Äpfel sind auch faul.
° И червените ябълки са гнили.
Birne*
круша
•	Für jede Birne ist ein Stiel gewachsen.
' Всяка крушка си има опашка.
•	Wenn die Birne reif ist, fällt sie von selbst.
Зрялата круша сама пада.
•	eine dicke Birne haben (u)
и боли ме тиквата / кратуната (главата)
(жаргон)
•	eine weiche Birne haben (u)
Д нщ. ми липсва/не ми е наред (главата ми е
размътена) (разг.)
•	jemandem eins auf die Birne geben (u)
Д цапвам нкг. по тиквата/кратуната (уд¬
рям го по главата) (жаргон)
Birnen
круши
•	Kleine Birnen, lange Stiele.
° Педя човек, лакът брада.
Frucht
плод
•	An der Frucht erkennt man den Baum.
о Каквото дървото, такъв и плодът.
° Дървото се познава по плода.
Früchte
плодове
•	Verbotene Früchte schmecken am besten.
° Забраненият плод е най-сладък.
•	Verbotene Früchte sind süß.
° Забраненият плод е сладък.
Kartoffel
картоф
•	Jeder Kartoffel gehen die Augen erst auf,
wenn sie im Dreck liegt.
» Всеки проглежда, но едва когато е вече
твърде късно.
Kartoffeln
картофи
•	Rin in die Kartoffeln, raus aus den Kartoffeln.
° Един път така, друг път по друг начин.
Kohl
зеле
•	Unser Kohl schmeckt wohl.
° Боб д (пак) боб - пълен джоб.
212

о И поп яде боб.
Nuss*
орех, лешник
•	Muss ist eine harte Nuss.
° От костелив орех ядка не излиза.
о Принудата е костелив орех.
о Трудно се прави нещо по принуда.
•	Wer die Nuss essen will, muss die Schale
zerbeißen.
° Без захмет не се яде мед.
•	eine harte Nuss sein (u)
й костелив орех съм (разг.)
и представлявам трудна за изпълнение ра¬
бота (книж.)
•	eine harte Nuss zu beißen bekommen /
knacken haben (u)
й имам да свърша / трябва да се справя с
трудна работа (книж.)
Д получавам тежка задача (книж.)
•	eine taube Nuss (salopp, abwert.)
Д гола вода (без / няма никаква стойност)
(жаргон)
grauben*
грозде
•	Die Trauben sind mir zu sauer, sagte der
Fuchs, als er sie nicht erlangen konnte.
> Кисело гроздето, че не го стига лисицата.
•	Von sauren Trauben wird kein guter Wein.
° От кисело грозде добро вино не става.
•	jemandem hängen die Trauben zu hoch (u)
й „Кисело е гроздето", казала лисицата. / Не
ще котана сметана, (разг.)
Д нщ. не е по силите на нкг. (той не е в състоя¬
ние да го свърши) (разг.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Kastanien / Kirschen / Kürbis / Pelle / Pfif¬
ferling / Pilze / Tomate / Tomaten/Zankapfel
/Zwetschgen
кестени / череши / тиква / корица, ко-
жица (на картофи} / гъба пачи крак,
дреболия, незначителна работа (прен.)
/ гъби / домат / домати / ябълката на
раздора / сливи (бардачки)
Kastanien
кестени
•	wissen, wie man die Kastanien aus der heißen
Asche nimmt (u)
й зная как се вадят кестените от жарта/огъ¬
ня (разг.)
Д имам опит в трудна работа (книж.)
Kirschen
череши
•	mit jemandem ist nicht gut Kirschen essen (u)
И да си нямаш работа с нкг. (той не е добър
партньор) (разг.)
Kürbis
тиква
•	gesund wie ein Kürbis sein (u)
И як съм като бик (разг.)
й здрав съм като кочан/камък (разг.)
й силен д здрав съм / много здрав съм
(книж.)
Pelle
корица, кожица (на картофи)
•	aus der Pelle fahren (u)
й излизам извън кожата си (от яд/гняв) (разг.)
и силно / много се ядосвам / разгневявам
(книж.)
•	jemandem auf der Pelle sitzen (salopp)
й вися hkm. на главата (дотягам / досаждам
му) (жаргон)
•	jemandem auf die Pelle rücken (salopp)
й нахвърлям се / упражнявам натиск върху
нкг. (разг.)
Д притискам се силно / плътно до нкг.
(книж.)
•	jemandem nicht von der Pelle gehen (salopp)
213

Д дотягам / досаждам / додявам нкм. (на¬
трапвам му се) (разг.)
Pfifferling
гъба пачи крак, дреболия, незначителна ра¬
бота (прен.)
•	das nützt mir keinen / nicht einen Pfifferling
(u)
Д нямам никаква / ни най-малка полза от
това (книж.)
•	jemand kümmert sich nicht einen Pfifferling
darum (u)
Д някой хич не иска и да знае/счупен мангър
не дава/хич не го е еня за това (изобщо не
се интересува от това) (разг.)
•	jemand würde keinen Pfifferling darauf /
darum geben (u)
й някой не би дал и спукан грош / пукната
пара (нищо) за това (разг.)
•	keinen Pfifferling auf etwas (A) geben (u)
Д не давам спукан грош / пукната пара
(нищо) за нщ. (разг.)
•	keinen Pfifferling wert sein (u)
й не струвам пукнат грош (разг.)
И нямам никаква стойност (книж.)
Pilze
гъби
g wie die Pilze aus dem Boden / der Erde
schießen / wachsen (u)
И никнат като гъби след дъжд (разг.)
и срещат/появяват се бързо и в голямо ко¬
личество (книж.)
Tomate
домат
g eine treulose Tomate (u)
и неверен човек/приятел (книж.)
Tomaten
домати
g Tomaten auf den Augen haben (salopp)
и имам капаци на очите (жаргон)
и нищо не забелязвам/виждам / ограничен
съм (книж.)
Zankapfel
ябълката на раздора
•	der Zankapfel sein (u)
Д ябълката на раздора съм (разг.)
й причината / повода за спора съм / пред¬
ставлявам (книж.)
Zwetschgen
сливи(бардачки)
•	sieben Zwetschgen (ein)packen (u)
Д дим да ме няма / офейквам (разг.)
й избягвам (книж.)
Ü Thematisch-semantisches Netz 38.
GESUNDHEIT / KRANKHEIT
W Тематично-семантична мрежа 38.
ЗДРАВЕ / БОЛЕСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Arznei/gesundd Gesunde (derf/Gesunden
(die) / Gesundheit* / krank / Kranke (der) /
Kranken (die) / Krankheit / Krankheiten /
ungesund
лекарство / здрав, здравословен * / здра¬
вият (човек)/здравите (хора)/здраве*/
болен/болният (чове^/болните (хора)
/ болест / болести / нездравословно
Arznei
лекарство
•	Die beste Arznei ist die Geduld.
о Търпението е най-доброто лекарство.
gesund*
здрав, здравословен
•	Ein gesundes Leib ist besser denn Geld und
Gut.
° Здравето е най-голям /-големият имот.
•	Es ist besser kurz gesund, als lange ungesund
leben.
° Абе то ще се мре, ами току здраве да е.
©Es ist gesund, ins Feuer zu pissen.
Q Добре е да насочваш усилията си в пра-
214

вилната посока.
•	Früh zu Bett, früh wieder auf, macht gesund
und reich im Kauf.
° Рано лягай, рано ставай.
•	Gesund hat zum Klagen keinen Grund.
о Здрав ли си - не се оплаквай.
•	Gesunde Seele will gesunden Körper haben.
° Здрав дух в здраво тяло.
•	Gesunder Mann - reicher Mann, kranker
Mann - armer Mann.
° Здравият е най-богат.
° Здравето е най-голямото богатство.
° Докато е здрав, човек все е богат /с пари.
•	Wer gesund, dem schmeckt das Wasser süß
im Mund.
о Когато човек е здрав, и водата му е слад¬
ка.
•	Wer immer gesund ist, weiß nicht, wie einem
Kranken zu Mute ist.
° Здрав(на) болен не вярва.
° На чужд гръб д сто тояги са малко.
•	Wer nicht gesund, lebt schlimmer als ein
Hund.
° Без здраве имот - омразен живот.
з Който не е здрав, живее по-зле и от куче.
•	Willst du lang leben und bleiben gesund, iss
wie die Katze und trink wie der Hund.
о Искаш ли дълго да живееш и да си здрав,
яж като котка и пий като куче.
•	(so) gesund wie ein Kürbis sein (u)
Д здрав съм като кочан/камък (разг.)
й в отлично здраве съм (книж.)
•	(so) gesund wie ein Saugkalb sein (u)
й здрав съм като бик/биче (як съм) (разг.)
Gesunde (der)
здравият(човек)
•	Der Gesunde ist unwissend reich.
•j Богат е, който е здрав.
° Болестта е най-голямата сиромашия.
•	Der Gesunde weiß nicht, wie reich er ist.
о Здравият не знае колко е богат.
Gesunden (die)
здравите(хора)
•	Die Gesunden und (die) Kranken haben un¬
gleiche Gedanken.
о Здравият и болният различно мислят.
Gesundheit*
здраве
•	Die Gesundheit ist doch das Beste.
° От здравето нищо по-хубаво няма.
•	Die Gesundheit schätzt man erst, wenn man
krank ist.
° Ценим здравето само / едва когато се раз¬
болеем.
•	Die Gesundheit schätzt man erst, wenn man
sie verloren hat.
о Оценяваме здравето едва когато го изгу¬
бим / загубим.
•	Es ist eine teure Gesundheit, die man beim
Arzt kauft.
° Купеното от доктора здраве е скъпо.
•	Gesundheit ist der größte Reichtum.
a Здравето е най-голямото богатство.
° Здравето цена няма.
•	Gesundheit ist eine Tochter der Arbeit.
о Който се труди, е здрав.
•	Gesundheit ist leichter verloren als wieder
gewonnen.
=> Здраве се лесно руши, но трудно възста¬
новява.
•	Gesundheit ist über Geld und Gut.
° Здравето е най-голямото богатство.
’ Без здраве имот - омразен живот.
•	Gesundheit kann man nicht beim Krämer
kaufen.
° Всичко се купува, само здраве се не купува.
215

•	Gesundheit ohne Geld ist am Rhein wie an
dem Tiber ein gar schlimmes Fieber.
•	Без пари здраве - готова болест.
-	Голо здраве - готова болест.
•	Gesundheit und ein heiterer / leichter Sinn
führen leicht durchs Leben hin.
Глава да е здрава д сърце широко.
•	Zur Gesundheit, sollst du leben hundert Jahre
nach der Ewigkeit.
Наздраве, да живееш сто години! (при ки¬
хане)
Живот д здраве!
-	От здраве да не се отървеш!
•	eine eiserne Gesundheit haben (u)
Д имам желязно /крепко здраве (разг.)
й в отлично здраве/здравно състояние съм
(книж.)
krank
болен
•	Die ganze Woche krank und am Sonntag keine
Leiche.
о Цялата седмица болнав / болнава, а в не¬
деля не е труп.
•	Die Zunge stößt immer an den kranken Zahn.
3 Езикът винаги попада на болния зъб.
•	Ein kranker Mensch, ein halber Mensch.
° Болен човек - половин човек.
•	Einer Mutter ist das kränkste Kind das liebste.
’ За една майка най-болното дете е най-
милото.
•	Es ist niemand so krank, er hofft auf
Besserung.
о Всеки болен се надява да оздравее.
•	Es sind nicht alle krank, die ach und weh
schreien.
3 Не всички, които охкат и пъшкат, са бо¬
лни.
•	Immer krank und nimmer tot.
•	Все болен/болна и все не умира.
•	Wenn das Haupt krank ist, so trauern alle
Glieder.
•	Болна ли е главата, страдат всички части от
тялото.
•	Wenn der Stein fällt, so fällt er immer auf den
kranken Fuß.
y Камъкът винаги пада на болния пръст.
•	Wer krank ist, dem will jeder Tee kochen.
° Ha болния всеки иска / се натиска да по¬
мага.
•	Wer Sorgen hat, ist krank genug.
c Който има грижи, е достатъчно болен.
Kranke (der)
болният (човек)
•	Dem Kranken hilft kein goldenes Bett.
| ° Ha болния д златно легло не помага.
I • Ist der Kranke genesen, zahlt er ungern die
| Spesen.
I ° Оздравее ли болният, не му се плащат раз¬
носките.
•	Der Kranke und der Gesunde haben ungleiche
Stunde.
° Животът на болните д здравите е различен.
•	Solange der Kranke atmet, hofft er.
° Утешавай болния, дорде / докле му изско¬
чи душата.
о Болният се надява, дока то диша.
Kranken (die)
болните (хора)
•	Die Kranken und die Gesunden haben unglei¬
che Stunden.
° Животът на болните д здравите е различен.
Krankheit
болест
•	Andere Krankheit, andere Arznei.
° За всяка болка си има лек/цяр.
•	Jede Krankheit hat ihren Arzt.
o Всяка болка си има билка.
° Всяка болка си има свой лек, ала го хората
216

не знаят.
•	Krankheit kommt geritten, geht aber weg mit
Schritten.
° Болестта дохожда на кон, а си отива пе-
шком.
о Болестта бързо идва, но бавно си отива.
•	Krankheit kommt ungerufen.
° Болестта не чака да я (по)викаш.
° Болестта идва неканена / невикана.
•	Krankheit kommt zu Pferde und geht zu Fuß
(weg).
° Болестта дохожда на кон, а си отива пе-
шком.
п Болестта бързо идва, но бавно си отива.
•	Lange Krankheit, sicherer Tod.
° Дълга болест - готова/сигурна смърт.
•	Nach Faulheit folgt Krankheit.
о След безделието следва болест.
с Ако мързелуваш, ще се разболееш.
•	Wer die Krankheit heilen soll, der muss sie
kennen.
о За да лекуваш болестта, трябва да я по¬
знаваш.
Krankheiten
болести
•	Es gibt tausend Krankheiten, aber nur eine
Gesundheit.
о Болестите са хиляди, но здравето е едно.
'■ Има хиляди болести, но само едно здраве.
ungesund
нездравословно
•	Allzu viel ist ungesund.
о Всичко прекалено / превишено е нездраво¬
словно.
И Sprichwörter mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
И Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
genesen/jucken / Kopfweh / kratzen (sich} /
nutzen / Privatpatient / vorbeugen
оздравявам, излекувам се / сърбя / гла¬
вобол / чеша се / полезно е, помага / час¬
тен пациент / предпазвам
genesen
оздравявам, излекувам се
•	Wenn es ihm beschieden, wird er genesen.
° Ако има век, ще има и лек.
о Ако му е писано, ще оздравее.
jucken
сърбя
•	Was dich nicht juckt, das kratze nicht.
° Не се чеши там, (къ)дето не те сърби.
Kopfweh
главобол
•	Allzu viel Wissen macht Kopfweh.
° От многото си знаене тегли.
о От много ум боли глава.
kratzen (sich)
чеша се
•	Kratze dich nicht, wenn es dich nicht beißt!
° Не се чеши там, където не те сърби!
•	Man soll nicht eher kratzen, bis es juckt.
о Не се чеши, щом не те сърби]
nutzen
полезно е, помага
•	Was dem einen nutzt, ist dem anderen
Schaden.
о Едно нещо на един помага, а на друг вре¬
ди.
Privatpatient
частен пациент
©Wer den Privatpatienten nicht ehrt, ist dessen
Schwarzgeld nicht wert.
<p> Не уважаваш ли частния си пациент, не
заслужаваш и рушвета му.
Vorbeugen
предпазвам
•	Vorbeugen ist besser als heilen.
о По-добре е да се предпазваш, отколкото
217

да се лекуваш.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
husten / impfen / indisponiert / Pille / Quack¬
salber / Schiss / Star/ Vitamin
кашля / ваксинирам / неразположен /
хапче, таблетка / врач, знахар / лайна,
посиране / перде, катаракта / витамин
husten
кашля
*	auf etwas (А) husten (u)
в пет пари не давам за нщ. (то никак не ме
интересува) (разг.)
*	jemandem was husten (и)
п изпързалвам / измамвам нкг. (не изпълня¬
вам желанието му) (разг.)
impfen
ваксинирам
*	jemanden impfen (u)
Д подковавам (уча) нкг. как да се отбранява
д какво да говори (пред началството /
съда) (разг.)
й насаждам/втълпявам нкм. нщ. (книж.)
indisponiert
неразположен
*	(etwas) indisponiert sein (u)
И не съм във форма /в добра форма / нещо
не ми е/се чувствам добре (разг.)
И не съм разположен / в добра кондиция
(книж.)
Pille
хапче, таблетка
*	eine (die) bittere Pille schlucken (u)
Д преглъщам/глътвам горчив(ия) хап (разг.)
Д приемам/понасям нщ. неприятно (книж.)
Quacksalber
врач,знахар
*	ein Quacksalber sein (u)
Д врач/шарлатанин (мним лекар) съм (разг.)
Schiss
лайна,посиране
*	Schiss haben vor etwas (D) (salopp, abwert.)
Д пълня гащите / надрисквам се (от страх) от
нщ. (жаргон)
Star
перде, катаракта
*	jemandem den Star stechen (u)
й отварям нкм. очите (помагам му да види
истината/реалността) (разг.)
Д оперирам нкг. от перде/катаракта (мед.)
Vitamin
витамин
*	Vitamin В haben (и)
Д имам връзки (полезни контакти с влия¬
телни личности) (разг.)
н Thematisch-semantisches Netz 39.
GEWINNEN/VERLIEREN
и Тематично-семантична мрежа 39.
ПЕЧАЛБА / ЗАГУБА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
auf halten (sich)* / Bürgen (das) / erben
/ erhalten / finden / futsch / Gewinn / ge¬
winnen / Gewinnen (das) / gewonnen /
Gut / gutlos / Kauf* / kaufen / Konkurrenz
/ Kosten* / (reis* / Rechnung* / Schild* /
Schilder / setzen / Spesen / suchen / Tausch
/ Überfluss / Unnützes / verlieren / Verlieren
(das) / Verhuti/ verrechnee/ Würfel (der)* /
zahlen / Zahler (der)/zerstreuen
задържам (се)* / гарантирам, поръчи¬
телствам / наследявам / получавам /
намирам/загубено, пропаднало /печал¬
ба / печеля / печелене / спечелено / бла¬
го, имущество / безимотен / покупка * /
купувам / конкуренция / разходи, разнос¬
ки* / *ена* / сметка / табела / табе¬
ли / слагам, залагам / разходи / търся /
размяна / изобилие, излишество / без¬
218

полезно, непотребно нещо / изгубвам /
загубване / загуба / объркан (за сметка)
/ зар, жребий / плащам / платец / раз¬
пръсквам, пръскам
aufhalten (sich)*
задържам (се)
•	Was man nicht aufhalten kann, soll man
laufen lassen.
° Насила хубост не става.
•	die Tränen aufhalten (u)
8 сдържам сълзите си {стискам /мъча се да
не заплача) (разг.)
й не си позволявам да заплача (книж.)
•	sich (А) im Freien aufhalten (u)
8 прекарвам / оставам на открито (сред
природата) (разг.)
Bürgen (das)
гарантирам, поръчителствам
•	Bürgen soll man würgen.
c Назаем брашно тъпкано се връща.
с Който е длъжен, той е и тъжен.
с Който няма борч, той е богат.
erben
наследявам
•	Wer will erben, der muss werben.
c Който иска да получи, трябва да се пот¬
руди.
erhalten
получавам
•	Erhalten ist schwerer als erwerben.
° По-лесно е да извоюваш нещо, отколкото
да го задържиш.
finden
намирам
•	Finden und verhehlen ist so gut wie stehlen.
о Да намериш нещо и да го скриеш е все
едно да откраднеш.
•	Wer finden will, muss suchen.
° Който търси, намира.
futsch
загубено, пропаднало
•	Futsch ist futsch und hin ist hin.
° Изгубеното не се връща.
Gewinn
печалба
•	Böser Gewinn fährt bald dahin.
° Откъдето дошло, там и отишло.
° Нечестно придобитото скоро се изгубва.
•	Gewinn und Verlieren ist Kaufmanns Fuhr.
° Ако би търговец само печелил, печелко
биха го нарекли, а не търговец.
о Търговия без печалба и загуба няма.
•	Gewinn und Verlust wohnen in einem Hause.
° Кяра и зарара са (стари) ортаци.
о Търговия без печалба и загуба няма.
•	Leichter Gewinn ist leicht dahin.
° От вятър дошло, по вятър отишло.
° Както дошло, така д отишло.
gewinnen
печеля
•	Besser nicht gewinnen als verlieren.
о По-добре да не спечелиш, отколкото да
загубиш / изгубиш.
•	Gewinne, aber triumphiere nicht!
° Печели, но не се пъчи/хвали*.
•	Wagen gewinnt, Wagen verliert.
° Риск печели,риск губи.
•	Wer alles will gewinnen, dem alles wird
zerrinnen.
о Който иска всичко да спечели, всичко ще
изгуби.
Gewinnen (das)
печелене
•	Wer nicht zu sparen weiß, dem nützt das
Gewinnen nichts.
о Не знаеш ли да пестиш, каква полза от
печалбата.
219

gewonnen
спечелено
•	Übel gewonnen, übel zerronnen.
-	Както дошло, така д отишло.
-	Отдето дошло, там и отишло.
•	Wie gewonnen, so zerronnen.
От вятър дошло, по вятър отишло.
Gut
благо, имущество
•	Billig Gut ist nie gut.
Евтиното е/излиза скъпо.
•	Евтиното месо д кучетата не го ядат.
©Ehrlich Gut gedeiht heute nicht.
Честно спечеленото в днешно време не
ороноосва.
•	Fremdes Gut liegt hart im Magen.
■j Чуждото присяда /засяда в гърлото.
•	Jung zu bleiben und alt zu werden, das ist das
höchste Gut.
о Да се запазиш млад (по дух / духом) и кога¬
то остарееш, това е най-голямото бла¬
го.
•	Selbst erworben Gut macht frohen Mut.
о Човек цени най-много това, което сам е
постигнал.
•	Unrecht Gut gedeiht nicht.
° Чужди пари своя пазва не топлят.
° От чужда кесия няма прокопсия.
0 Unrecht Gut ist steuerfrei.
Q Мръсните пари не се облагат с данък.
•	Unrecht Gut tut selten/nimmer gut.
° Чужди пари своя пазва не топлят.
gutlos
безимотен
•	Besser gutlos als ehrlos.
° Честта е по-скъпа от парата.
*auf*
покупка
•	Teurer Kauf spart.
с Скъпо, ама струва.
о Скъпата покупка пести пари.
о Не съм толкова богат, че да купувам ев¬
тино.
и Не съм богат да купувам евтино.
•	etwas (А) in Kauf nehmen (u)
й по неволя съм принуден да приема едното
покрай другото (разг.)
й приемам/примирявам се с нщ. (книж.)
kaufen
купувам
•	Man muss kaufen, wenn Markt ist.
о Купувай, когато има пазар.
•	Wer kauft, was er nicht braucht, muss bald
verkaufen, was er braucht.
> Който купува каквото му не трябва, прода¬
ва онова, което му най-трябва.
Konkurrenz
конкуренция
•	Die Konkurrenz schläft nicht.
° Конкуренцията не спи.
*osten*
разходи, разноски
•	Auf fremde Kosten tapfer zehren und auf
eigene schmale Bissen essen ist die beste und
gesunde Diät.
° Без пари оцет - по-сладък от мед.
•	auf seine Kosten kommen (u)
й някой е получил своя дял / пай / полагае¬
мото /очакваното (разг.)
Д някой си е изкарал / покрил разноските /
разходите (книж.)
•	die Kosten bestreiten / decken (u)
покривам/плащам разноските (книж.)
•	für die Kosten aufkommen (u)
й поемам / отговарям за разноските / раз¬
ходите (книж.)
220

•	keine Kosten scheuen (u)
Д не жаля парите (разг.)
и харча доста средства за някаква кауза
(книж.)
•	sich (А) in Kosten stürzen (u)
и влизам в големи разходи (разг.)
и харча много пари (книж.)
*reis*
цена
•	Wie der Preis, so die Ware.
° Каквато цената, такава д стоката.
° Копай, мотичке, според платата.
•	einen Preis auf jemandes Kopf setzen (u)
и определям награда за главата на нкг. (за за¬
лавянето му) (разг.)
*echnung*
сметка
•	Es geht alles auf eine Rechnung.
° Веднъж се мре, два пъти не.
•	Klare Rechnung macht gute Freunde.
° Чисти сметки - добри приятели.
•	Kurze Rechnung, lange Freundschaft.
° Дребни сметки - дълго приятелство.
•	Man muss/soll die Rechnung nicht ohne den
Wirt machen.
° Прави си сметката без ханджията.
' Човек не бива да си прави сметките без
кръчмаря.
•	Richtige Rechnung, gute Freundschaft.
о Добри /Точни сметки - добри приятели.
•	Wer die Rechnung ohne den Wirt macht, der
muss zweimal rechnen.
о Който си прави сметката без кръчмаря,
той два пъти плаща.
•	auf/für eigene Rechnung (u)
и на/за своя/собствена сметка (разг.)
•	au/jemandes Rechnung kommen (u)
и някой остава доволен от нщ. /си изкарва
разноските за нщ. (разг.)
и отивам за/на нечия сметка (разг.)
*	eine alte Rechnung begleichen (u)
и уреждам стара сметка / стари сметки
(плащам ги) (разг.)
*	einer Sache Rechnung tragen (u)
и държа сметка за нщ. (контролирам го)
(разг.)
*	etwas (А) außer Rechnung lassen (u)
и не вземам предвид/включвам нщ. в смет¬
ките си (не се съобразявам с него) (разг.)
*	etwas geht auf meine Rechnung (u)
и нщ. е за моя сметка (разг.)
*	etwas (А) in Rechnung ziehen (u)
и вземам под внимание нщ. (съобразявам се
с него) (разг.)
*	jemandem die Rechnung verderben (u)
и развалям нкм. сметките (попречвам на
кроежите/плановете му) (разг.)
*	seine Rechnung bei etwas (D) finden (u)
и намирам собствената си сметка/изгода в
/от нщ. (разг.)
*	(sich) (D) die Rechnung ohne den Wirt
machen (u)
и правя си сметката без кръчмаря (не взе¬
мам предвид някои допълнителни подроб¬
ности / факти /хора) (разг.)
Schild*
табела
*	Schlechtes Schild lockt keine Gäste.
° Лошата реклама /табела гости не привли¬
ча.
*	etwas (А) im Schilde führen (u)
и нщ. съм си намислил / наумил (смятам /
мисля да го направя/предприема) (разг.)
*	jemanden aujf den Schild heben (u)
и провъзгласявам нкг. за вожд (хвалейки и
почитайки го) (книж.)
221

Schilder
табели
•	Schöne Schilder, schlechte Ware.
'■ Хубава реклама/табела, лоша стока.
setzen
слагам, залагам
•	Wer nicht setzt, kann auch nicht gewinnen.
•	Който не рискува/залага, той и не печели.
Spesen
разходи
•	Mehr als Spesen, nichts gewesen.
1 Само разходи и нищо налице.
suchen
търся
•	Suchet, so werdet ihr finden.
' Търсете и ще намерите.
° Който търси, намира.
•	Was jeder sucht, das findet er.
° Кой каквото търси, такова д ще намери.
•	Was sich sucht, das findet sich.
° Краставите магарета през девет баиря се
подушват.
° Краставите магарета през девет дерета се
намират.
о Които се търсят, те се намират.
в Wer nicht sucht, wird bald nicht mehr ge¬
sucht.
©Не търсиш ли, няма и да те потърсят.
•	Wer sucht, der findet.
° Който търси, намира.
в Wer sucht, der findet. Frag nur nicht, was!
Q>Кaйтa търси, намира. Не питай само как¬
во!
•	Wer sucht, was er nicht soll, findet, was er
nicht braucht.
o Търсиш ли не това, което трябва, нами¬
раш това, което не ти е нужно.
Tausch
размяна
•	Beim Tausch kommt immer einer zu kurz.
’ü При размяна / В търговията единият ви¬
наги е губещ.
Überfluss
изобилие, излишество
•	Überfluss bringt mehr um als Mangel.
° От MHoroTO надуване и мяхът се пука.
° От преяждане няма здраве.
•	Überfluss bringt/macht Überdruss.
о Охолството пресища.
•	Überfluss leert den Beutel.
° Печено прасе на маса, боси крака под маса.
о Охолен живот - празна кесия.
Unnützes
безполезно, непотребно нещо
•	Unnützes, noch so billig gekauft, ist immer zu
teuer gekauft.
° Непотребна стока, колкото и да е евтина,
винаги скъпа излиза.
verlieren
изгубвам
•	Man kann nicht mehr verlieren als sich selbst.
о Изгубиш ли себе си, всичко си изгубил.
Verlieren (das)
загубване
•	Verlieren ist oft großer Gewinn.
° Всяко зло за добро.
Verlust
загуба
•	Es ist kein größerer Verlust, als wenn der
Mensch sich selbst verliert.
о Да загубиш себе си - каква по-голяма загу¬
ба от тази.
о Изгубиш ли себе си, всичко си изгубил.
verrechnet
объркан (за сметка)
•	Verrechnet ist nicht betrogen.
о Да объркаш сметките още не значи, че си
излъгал / измамил.
222

Würfel (der)*
зар, жребий
•	Gefallen ist der Würfel.
° Жребият е хвърлен.
•	Was der Würfel gewonnen, ist bald zerronnen.
о Случайната печалба бързо се топи.
•	der Würfel ist / die Würfel sind gefallen (u)
й жребият е хвърлен (разг.)
й всичко вече е решено / изборът е направен
(книж.)
zahlen
плащам
•	Aus einer fremden Tasche ist gut zahlen.
° Лесно се плаща c чужди пари.
•	Erst zahlen, dann prahlen.
c Първо плати, после се хвали/ пречи.
•	Sofort zahlen ist am besten.
о Най-добре е веднага да си платиш.
•	Wer gut zahlt, wird gut bedient.
■ иобра плата, добро обслужване.
•	Който добре плаща, бива и добре обслу¬
жен.
•	Wer zahlt, schafft an.
- Който дава парата, той и пари трупа.
•	Wer zahlt, bestimmt die Musik.
Който плаща, определя музиката.
Zahler (der)
платец
•	Großer Prahler, schlechter Zahler.
; Много се хвали, мавко/сlоulа плаща.
zerstreuen
разпръсквам, пръскам
•	Je mehr du zerstreust, je mehr du bereust.
•	Колкото повече пръскаш, толкова повече
ще съжаляваш.
□ Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
а Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
billig* / doppelt* / Teuere (das) / Teuerste
(das)
евтин(о)* / двоен, Ьвойно* / скъпото
нещо / най-скъпото нещо
*illig*
евтин(о)
•	Billig stinkt, teuer blinkt.
° Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.
•	Billig und gut sind selten beisammen.
о Евтино и добро е рядка комбинация.
•	Wer billig kauft, kauft teuer.
° Евтиното винаги излиза скъпо.
° Не съм толкова богат, че да купувам евти¬
но.
•	billige Ausrede/Phrasrn (u)
й плитко / несъстоятелно извинение / оп¬
равдание (разг.)
•	Das ist recht und billig, (u)
и Това е съвсем редно / напълно справедли¬
во. (книж.)
•	wie billig (u)
й както подобава / следва (както си му е ре¬
дът / е редно) (разг.)
*oppelt*
двоен, двойно
•	Doppelt gemoppelt.
° Излишно многословие (и нищо налице).
о Двойно и пак афиф.
с Двоен шев и пак крив.
•	Doppelt gibt, wer gleich/schnell gibt.
f Навременна помощ - двойна помощ.
Doppelt (genäht) hält besser.
Имай бога, хвани си и светец.
223

ивоен шев дикиш / по-здраво държи.
*	Der Stoff liegt doppelt, (u)
п Платът има/е c двойна ширина, (книж.)
*	doppelt gemoppelt (sein) (u)
п двойна работа (е) (нщ. е свършено два
пъти, без да е било нужно) (разг.)
Д излишни повторения (са) / излишно мно-
гословие (е) (книж.)
*	doppelt so lange/schön (u)
ö двойно по-дълго/-красиво (книж.)
*	doppelte Moral / eine Moral mit doppeltem
Boden (u)
И двойствен / фалшив / лъжлив морал
(разг.)
*	ein doppeltes Spiel (u)
й двойствена/фалшива игра (разг.)
Teuere (das)
скъпото нещо
*	Das Teuere ist billig.
° Скъпото е/излиза евтино.
Teuerste (das)
най-скъпото нещо
*	Das Teuerste ist nicht immer das Beste.
о Най-скъпото невинаги е най-доброто.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
auszahlrn (sich) / Doppelte (das) / lumpen
(sich) / Paroli / teuer
струвам си (труда)/ двойно повече/ци¬
ганя се/удвояване на мизата/скъ^о)
auszahlen (sich)
струвам си (труда)
*	etwas zahlt sich aus (u)
И нщ. си струва усилието / се връща / е до¬
ходоносно (отплаща се) (разг.)
Doppelte (das)
двойно повече
*	das Doppelte leisten (u)
Д върша двойна работа / свършвам двойно /
два пъти повече работа (книж.)
Д постигам двойно повече / по-добър резул¬
тат (книж.)
lumpen (sich)
циганя се
*	sich (А) nicht lumpen lassen (u)
ö не се циганя (живея / харча нашироко)
(разг.)
Ц великодушен/щедър съм (книж.)
Paroli
удвояване на мизата
*	jemandem Paroli bieten (u)
н връщам нкм. нщ. тъпкано/двойно/ слих-
вите (отбранявайки се) (разг.)
teuer
скъп(о)
*	bei allem, was einem lieb und teuer ist,
schwören (u)
в кълна / заклевам се в най-милото / -скъ¬
пото си (книж.)
*	die Ware kommt teuer zu stehen (u)
ö стоката излиза много скъпа (книж.)
*	Diese Stadt ist ein teures Pflaster, (u)
И В този град е голяма скъпотия. (цените там
са твърде високи) (разг.)
*	hoch und teuer schwören/ versprechen (u)
п заклевам се / обещавам най-тържествено
(книж.)
*	teures Lehrgeld zu zahlen müssen (u)
п нщ. излиза нкм. скъпо и прескъпо (разг.)
*	wie die teure Zeit aussehen (u)
Д изпосталял съм като светец (разг.)
И много съм отслабнал / имам нездрав вид
(книж.)
*	Wie teuer ist / kommt das? (u)
ö Какво прави това? (като сума) (разг.)
224

ö Колко струва това? (книж.)
л Thematisch-semantisches Netz 40.
GEWOHNHEIT / VERÄNDERUNG
л Тематично-семантична мрежа 40.
НАВИК/ПРИВИЧКА/ ПРОМЯНА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Abwechslung/Ändern (das) / Gewohnheit /
Hall/Nachahmung/Neuerung/Schall/Sitte
/ Umstände*/	/ Wiederholung
разнообразие / промяна / навик, привич¬
ка / ехо, звук / подражание / обновление
/ звук, ехтеж / обичай, традиция / об¬
стоятелства * / промяна / повторение
Abwechslung
разнообразие
•	Abwechslung stärkt den Appetit.
Разнообразието усилва апетита.
Ändern (das)
промяна
•	Ändern ist noch nicht bessern.
Промяната още не означава подобрение.
•	Ändern und Bessern ist zweierlei.
Промяна и поправка са различни неща.
Gewohnheit
навик, привичка
•	Die Gewohnheit wird zur zweiten Natur.
Навикът е / се превръща във втора приро¬
да.
•	Gewohnheit ist (eine) andere Natur.
° Навикът е втора природа.
•	Gewohnheit wird oft zum Laster.
° От дребните навици стават големи пороци.
•	Gute Gewohnheit soll man behalten.
° Добрият навик трябва да се запази / съх¬
рани.
Hall
ехо,звук
•	Wie der Hall, so der Schall.
° Каквото повикало, таквоз / такова се и
обадило.
Nachahmung
подражание
•	Freiwillige Nachahmung ist die erste Knecht¬
schaft.
о Доброволното подражание е начало на
робството.
Neuerung
обновление
•	Neuerung macht Teuerung.
о Обновлението е скъпо удоволствие.
Schall
звук, ехтеж
•	Wie der Schall, so der Hall.
° Каквото повикало, такова се обадило.
Sitte
обичай, традиция
•	Sitte ist stärker als Recht.
о Нравите са по-силни от закона.
Umstände*
обстоятелства
•	Umstände verändern die Sache.
о Обстоятелствата променят нещата.
•	den Umständen Rechnung tragen (u)
и държа сметка за обстоятелствата / ус¬
ловията (съобразявам се с тях) (разг.)
•	etwas (А) unter keinen Umständen dulden
können (u)
и не мога да търпя нщ. при никакви обстоя¬
телства (не го приемам в никакъв случай)
(книж.)
•	in anderen Umständen sein (u)
и в положение съм (разг.)
ö бременна съм / очаквам дете (книж.)
•	in guten Umständen leben (u)
ö живея при добри условия (разг.)
225

Д в добро материално положение съм
(книж.)
*	keine Umstände machen (u)
в не създавам проблеми (книж.)
в държа се съвсем естествено (книж.)
*	mildernde Umstände (jur.)
й смекчаващи обстоятелства (юрид.)
*	unter (keinen) Umständen (u)
в евентуално / може би (книж.)
в в никакъв случай / по никакъв начин
(книж.)
Veränderung
промяна
*	Veränderung macht Leben.
Животът е като месец - кога пълен, кога
празен.
Wiederholung
повторение
*	Wiederholung ist die Mutter aller Studien.
° Повторението е майка на знанието.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
илд със семантично близка ключова дума
Ja / Riecher / Zack
да / нюх / бодрост, напетост
Ja
да
*	Ja und Amen sagen (u)
в съгласен съм c всички / приемам всичко
(книж.)
Riecher
нюх
*	einen feinen / guten Riecher für etwas (A)
haben (salopp)
И имам нюх/усет за нещата / надушвам нщ.
(предусещам ги/го) (разг.)
Zack
бодрост, напетост
•	ад/Zack sein (и)
в нащрек /на линия съм (разг.)
А: Thematisch-semantisches Netz 41.
GLÜCK / UNGLÜCK
)Тематично-семантична мрежа 41.
ЩАСТИЕ / НЕЩАСТИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки д устойчиви словосъчетания
Glück* / glücklich / Glückliche (der) / bos* /
Pack* / Pech * / Unglück* / unglücklich *
щастие* / щастлив / щастливецът,
щастливият (човек) / късмет, съдба,
участ*/пакет, вързоп*/несполука, не¬
успех* / *ещастие* / *ещастен*
Glück*
щастие
•	Bei großem Glück ist große Gefahr.
о Голямо щастие - голяма опасност.
•	Das Glück fragt nicht nach Recht.
° Щастието / Късметът не пита кой прав, кой
крив.
•	Das Glück hat Flügel.
о Щастието е крилато.
•	Das Glück hat viele Neider.
° Щастието има много завистници.
•	Das Glück hilft denen nicht, die sich selbst
nicht helfen.
« Помогни си сам, да ти помогне и господ.
о Щастието не идва, ако не му помогнеш.
•	Das Glück ist den Kühnen hold.
° Щастието помага на смелите.
« Срам жена не взема.
•	Das Glück ist der Dummen Vormund.
° Щастието помага на глупците.
о Хубавата ябълка свинята я яде.
226

•	Das Glück ist keinem treu.
о Щастието никому не се кълне във вяр¬
ност.
о Щастието може да изневери на всеки.
•	Das Glück ist mit den Dummen.
° Ha глупаците им върви.
о Късметът спохожда глупаците.
о Щастието закриля глупците.
•	Das Glück ist wie Aprilwetter.
° Щастието е като мартенско време.
•	Das Glück muss man erobern.
“ Щастието трябва да се завоюва.
•	Dem Feigen zeigt das Glück den Rücken.
о Ha страхливците щастието обръща
гръб.
•	Des einen Glück ist des anderen Leid.
° Щастието на един е нещастие за друг.
° Един се смее/радва, друг плаче /страда.
•	Die Liebe und das Glück sind blind.
° Любовта д щастието са слепи.
•	Gebt einem Manne Glück und werft ihn in die
See.
■ Роди ме, мамо, c късмет, па ме хвърли на
смет.
©Geteiltes Glück ist das Einzige, das sich ver¬
doppelt, wenn man es teilt.
Q Щастието е единственото нещо, което
се удвоява, кога то се споделя.
•	Glück bedarf keines Rates.
° Щастието съвет не иска.
•	Glück erwirbt Freunde, Unglück bewährt sie.
° Приятел се познава в неволя, както златото
в огъня.
о Щастието създава приятели, нещастие¬
то ги изпитва / проверява.
•	Glück hatTück.
° Щастието е измамно/лъжовно.
•	Glück im Spiel, Unglück in der Liebe.
° Късмет в играта, нещастие в любовта.
о Щастие в играта, нещастие в любовта.
•	Glück ist blind und macht blind.
о Щастието е сляпо, а и заслепява.
•	Glück ist leichter gefunden als erhalten.
° По-лесно е да намериш щастието, отколко¬
то да го задържиш.
•	Glück macht Freunde, Unglück prüft sie.
° Приятел се познава в неволя, както златото
в огъня.
о Щастието създава приятели, нещастие¬
то ги изпитва / проверява.
•	Glück macht Hochmut.
о Щастието те кара да се самозабравиш.
•	(Ehre), Glück und Glas, wie bald/lricht bricht
das.
° Щастието е нетрайно/преходно.
о Щастието е като стъклото - лесно се
чупи.
•	Glück und Unglück sind zwei Nachbarn.
о Щастието и нещастието са съседи.
•	Glück und Unglück tragen einander auf dem
Rücken.
° Няма зло без добро, нито добро без зло.
о Щастието и нещастието са побратими.
•	Großes Glück geht in Stück.
° Много добро не е на добро.
•	Großes Glück ist schwer zu tragen.
о Тежко се носи голямо щастие.
•	Hilf dir selbst, so hilft dir das Glück.
u Помогни си сам, да ти помогне и господ.
•	Je größer Glück, je größer Neid.
c ието хубост, там и завист.
о Колкaтa по-голям е късметът / по-голямо е
щастието, толкова па-говяма е завистта.
•	Jeder ist seines Glückes Schmied.
227

Всеки е ковач на собственото си щастие.
Човек сам кове щастието си.
©Jeder ist seines Glückes Schmied. Aber wer
möchte heute Schmied werden?
« Всеки сам кове щастието си, но кой в / на
днешно време иска да стане / става ковач?
©Jeder ist seines Glückes Störenfried.
Всеки сам пречи на щастието си.
•	Jeder schmiedet sein Glück selbst.
° Всеки е ковач на собственото си щастие.
-	Човек сам кове щастието си.
•	Man darf nicht schlafen, wenn das Glück vor
der Tür steht.
-	Човек трябва да е готов да посрещне
щастието.
•	Man muss das Glück beim Schopfe packen.
о Не изпускай щастието, дръж го здраво1.
© Nicht jeder ist seines Glückes Schmied.
Q Не всеки е ковач на собственото си щас¬
тие.
•	Ohne sich vorher zu plagen, kommt man nicht
zu Glückes Tagen.
° Щастието не идва наготово.
•	Wem das Glück pfeift, der hat gut tanzen.
° Роди ме, мамо, c късмет, па ме хвърли на
смет.
° Щастливият / Щастливецът и без музика
танцува.
•	Wem das Glück wohl ist, dem kalbt ein Ochs.
° Теле му родил и бикът.
•	Wenn das Glück anklopft, muss man um
Verstand bitten.
° Почука ли щастието на вратата, трябва да
се помолим за разум/ сме разумни.
•	Wenn das Glück groß ist, so muss man das
Unglück fürchten.
о Препаленото щастие често вещае не¬
щастие.
•	Wenn das Glück uns verlässt, so bleibt uns die
Hoffnung.
Когато ни напусне щастието, остава ни
надеждата.
•	Wer dem Glück traut, hat auf Sand gebaut.
° Който се осланя на късмета си, може и да
загази.
0 Който разчита само на късмета си, е на¬
ивник.
•	Wer Glück haben will, darf nichts dem Glück
überlassen.
° Който иска да е щастлив, не бива да разчи¬
та само на късмета си.
•	Wer Glück hat, der fährt mit einem Schüssel¬
korbe über den Rhein.
0 Роди ме, мамо, c късмет, па ме хвърли на
смет.
•	Wer sein Glück nicht sucht, der versäumt es.
о Не търсиш ли щастието, пропускаш го.
•	Wer sich über des anderen Glück freut, dem
blüht sein eigenes.
о Искаш ли да си щастлив, радвай се и на
чуждото щастие.
•	Wer's Glück hat, führt die Braut heim.
о Късметлията печели.
•	Wo das Glück einkehrt, da klopft auch der
Neid an.
o Където дойде щастието, там се появява
и завистта.
•	Wo's Glück einkehrt, wandert der Verstand
aus.
о Дойде ли щастието, отива си разумът.
•	etwas (А) auf gut Glück tun (u)
и правя нщ. на късмет/наслуки (разг.)
glücklich
щастлив
•	Der ist glücklich genug, der keine Zeit hat,
unglücklich zu sein.
о Щастлив е този, който няма време да
228

бъде нещастен.
•	Glücklich ist wer vergisst, was nicht mehr zu
ändern ist.
o Щастлив е този, който не се коси / терзае
заради неща, които вече не може да про¬
мени /минали неща.
•	Glücklich über die Brück' verlacht man Sankt
Nepomuk.
° Изтъках си платното, та ти ритнах кросното.
•	Niemand ist immer glücklich.
о Никой не е винаги щастлив.
Glückliche (der)
щастливецът, щастливият (човек)
•	Dem Glücklichen schlägt keine Stunde.
о Щастливият човек не усеща времето.
9 За щастливия времето е спряло.
Los*
късмет, съдба, участ
•	Jeder trägt sein Los in sich.
° Всеки c късмета си ходи.
•	Das Los ist gefallen, (u)
Д Жребият е хвърлен, (разг.)
•	Das Los soll entscheiden, (u)
Д Нека жребият (да) реши, (разг.)
•	das große Los gezogen haben (u)
д ударил (спечелил) съм голямата печалба
(разг.)
•	sein Los geduldig tragen (u)
и понасям c търпение / търпеливо участта
си (книж.)
Lack*
пакет, вързоп
•	Jeder hat seinen Pack zu tragen.
Всеки c чорбата си ври.
- Всеки си носи бремето.
•	Pack schlägt sich, Pack verträgt sich.
u Вчера ме е било, днеска ми е мило.
Докато се бият, д се сдобряват.
•	mit Sack und Pack (u)
й c всичките си партакеши (вещи / принад¬
лежности) (разг.)
Lech*
несполука, неуспех
•	Pech im Spiel, Glück in der Liebe.
° Ha когото не върви в играта, му върви в лю¬
бовта.
•	jemanden ins Pech bringen/reitrn (u)
Д вкарвам нкг. в беля (в неприятна ситуация)
(разг.)
•	(höllisches) Pech haben (u)
й (никак) не ми върви (разг.)
й удрям на камък (разг.)
Д нямам никакъв късмет (книж.)
й имам несполука / неуспех / не успявам
(книж.)
Unglück*
нещастие
•	Anderer Unglück ist uns nur ein Traum.
° От чужда беда не боли глава.
•	Besser ein Unglück denn zwei.
° Има лошо, има д по-лошо.
•	Das Unglück kommt ungebeten.
о Бедата не чака до я викаш - сама си идва.
•	Das Unglück macht zu Weisen.
° Човек, що тегли, от него се учи.
° Не питай сторило/учило, а патило.
•	Des einen Unglück ist des anderen Glück.
Едни плачат, други скачат.
■ Додето не мръкне за едного, за други го не
съмва.
•	Des Freundes Unglück muss man zu tragen
helfen.
■■ Ha приятел се помага в труден час.
•	Ein Unglück brütet das andere aus.
° Едно зло не идва само.
•	Ein Unglück gebiert das andere.
229

Беда беда води.
•	Ein Unglück kommt selten allein.
-	Една беля да е, с шекер да я храниш.
Нещастието никога не идва само.
•	Ein Unglück tritt den anderen auf die Fersen.
° Една беля води друга.
' Иде белята, отваряй вратата.
•	Eines Unglück ist des anderen Glück.
' Едни плачат, други скачат.
Додето не мръкне за едного, за другиго не
съмва.
•	Erst im Unglück weiß man, wer man ist.
Едва в нещастието човек познава себе си.
•	Es kommt kein Unglück allein.
5 Иде белята, отваряй вратата.
-	Нещастието никога не идва само.
° Една беля друга води.
•	Fremdes Unglück vergisst man schnell.
о Чуждото нещастие бързо се забравя.
•	Gemeinsames Unglück ist leicht verschmerzt.
° Общата беда е половин беда.
•	Gemeinsames Unglück tröstet.
° Общото нещастие е половин нещастие.
•	Im Unglück zeigt sich der Freund.
° Приятел в нужда се познава.
•	Jeder kennt sein Unglück.
° Който тегли, той знае.
•	Jeder schmiedet sein Unglück selbst.
° Човек сам си е душманин.
•	Kein Unglück so groß, es hat/trägt ein Glück
im Schoß.
° Всяко зло за добро.
° Няма зло без добро, нито добро без зло.
° Ела, зло, че без тебе по-зло.
•	Man muss das Unglück nicht wecken, wenn
es schläft.
3 Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
° Кога ти мечка не гази ръжта, не я барай.
•	Mancher kommt zu großem Unglück durch
sein eigenes Maul.
° Славеят тегли от езика си.
° Който много говори, той сбърква.
-	Език мой, враг мой.
•	Selbst geschaffenes Unglück lastet schwer.
-	Каквото сам си направиш / причиниш, не
може никой друг да ти стори.
•	Unglück bessert die Menschen.
o Неволята учи/ум дава на човека.
•	Unglück ist die Schule der Weisheit.
° Неволята учи/ум дава на човека.
•	Unglück lehrt die Augen auftun.
° Нещастието учи човека да си отваря очите.
•	Unglück macht oft bitter.
о Нещастието често озлобява човека.
•	Unglück schärft die Augen.
о Нещастието прави човека бдителен.
•	Unglück sitzt nicht immer vor armer Leute
Tür.
о Нещастието не чука само на вратата на
бедняка.
•	Unglück verscheucht die Freunde.
° Приятел в нужда се познава.
о Нещастието пропъжда приятелите.
•	Über fremdes Unglück weint sich niemand
rote Augen.
° Чуждата болка не боли.
•	От чужда беда не боли глава.
•	Von fremdem Unglück tut der Kopf nicht weh.
o Здрав на болен вяра не хваща.
° Чуждата болка не боли.
° От чужда беда не боли глава.
•	Wem fremdes Unglück süß, geht bald auf
eigenem wie auf Kies.
230

о Който се радва на чуждото нещастие,
скоро му се връща.
•	Wen das Unglück einmal packt, den lässt es
nicht bald los.
° Злото лесно дохожда, но мъчно си отхож-
да.
•	Wenn's Unglück sein soll, kann man sich den
Finger im Hirsebrei abbrechen.
° Всеки c късмета си ходи.
•	Wer Unglück haben soll, der kann die Nase im
Bette brechen.
° Всеки c късмета си ходи.
•	Wer Unglück sät, will Unglück ernten.
о Който прави другите нещастни, сам ще
бъде застигнат от нещастие.
•	dem Unglück entgehen (u)
Д изплъзвам се от нещастието (избягвам го)
(разг.)
•	jemanden ins Unglück stürzen / bringen /
treiben (u)
И навличам нкм. беда / беля (правя така, че
да му се случи нщ. неприятно) (разг.)
•	Unglück über Unglück (folgen) (u)
Д нещастие след нещастие (следват) (книж.)
Lnglücklich*
нещастен
•	Unglücklich in dem Spiel, glücklich in der
Liebe.
° Ha когото не върви в играта, върви в любов¬
та.
•	eine unglückliche Hand haben (u)
й не ми върви/спорй в /при работата (разг.)
и нямам лека ръка (при игра) (разг.)
й Thematisch-semantisches Netz 42.
GOTT/TEUFEL
ft Тематично-семантична мрежа 42.
БОГ/ДЯВОЛ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Gott*/Satan / Teufel*
Господ, Бог * / сатана / дявол *
Gott*
Господ, Бог
•	Bei Gott gilt der Bauer so viel als der Edel¬
mann.
° Пред бога всички са равни.
•	Bei Gott gilt Schatz mehr als die Truhe.
° Господ види де е купенът и де е овенът.
•	Bei Gott ist manches eine Sünde, was vor den
Leuten eine Tugend ist.
° Господ го вижда правото, човек го знае
кривото.
•	Bitt den Gott, dass nicht böser wird.
° Пази боже от повече зло.
•	Dem ist Gott gnädig, den er hält ledig.
o Господ когото обича, не го порича / осъж¬
да.
•	Der liebe Gott lässt der Ziege den Schwanz
nicht länger wachsen, als sie ihn braucht.
° Господ знае колко опашка да дава на коза¬
та.
•	Ehe Gott die Tür schließt, öffnet er ein Fenster.
° Господ едни врата затваря, па десет отваря.
•	Ein jeder für sich, Gott für alle.
° Господ за всички, а всеки за себе си.
о Всеки за себе си, господ за всички.
Gibt Gott Korn, so nimmt der Teufel den Sack.
Кога господ дава брашното, дяволът взема
чувала.
231

•	Gott behüte mich vor einem Reichen, der
verarmt, und vor einem Armen, der erwärmt
/reich wird.
Да не дава господ сляпо да прогледне.
Да не дава господ сиромах да разбогатее.
Пази боже, сляпо да прогледа.
•	Gott beschert wohl die Kuh, aber nicht den
Strick dazu.
' Господ дава, ама в кошара не вкарва.
•	Gott führet gern Gleiches und Ungleiches
zusammen.
' Господ цървули дере, хора събира.
-	Господ не избира, а събира.
•	Gott gib, dass es aus deinem Munde in Gottes
Ohr gehe.
-• От твоите уста в божиите уши.
° Чул те господ!
•	Gott gibt dem Zar(en) das Meer nicht ohne
die Ströme.
-	Тежка е царската корона.
•	Gott gibt den Acker, aber nicht den Pflug, das
Wasser, (aber) nicht den Krug.
° Господ дава, ама в кошара не вкарва.
° Амин сандък не пълни.
° Лозе не ще молитва, ами мотика.
° Помогни си сам, да ти помогне д господ.
•	Gott gibt, Gott nimmt.
° Бог (го) дал, бог (го) взел.
•	Gott gibt jedem sein Teil.
° Господ знае кому какво трябва.
•	Gott gibt nicht allen einerlei; er gibt einem die
Gans, dem anderen das Ei.
° Господ не дава всичко сал на едного.
° Господ едному дава всичко, а другиму
нищо.
•	Gott gibt Schultern nach der Bürde.
о Според товара и божията помощ.
•	Gott hilft dem Schiffer, aber rudern muss er.
° Лозето не иска молитва, а мотика.
Лозето не ще дяда попа, иска чича Пота.
( Господ дава, ама в кошара не вкарва.
OGott ist allmächtig, nur nicht auf der Erde.
T Бог е всемогъщ, само не и на земята.
•	Gott ist den Tyrannen wohl gewachsen.
o Господ е най-големият чорбаджия.
•	Gott ist mein Zeuge.
- Бог ми е свидетел.
•	Gott ist recht.
■- Господ (винаги) е справедлив.
•	Gott ist Richter über alle Welt.
° Господ е стар господар.
° Господ е над нази, черната земя под нази.
° Господе единствен съдник.
•	Gott kann man nicht entlaufen.
° От бога нищо нема скрито.
с Не можеш се скри от господа.
° Не можеш да надхитриш господ.
° Не можеш да избегнеш божието наказа¬
ние.
•	Gott teilet seine Gaben ungleich aus.
° Бог дава всичко, ама на всички не дава ед¬
накво.
•	Gott weiß wohl, warum er dem Esel keine
Hörner gegeben hat.
° Ha бодлива крава господ рога не дава.
о Хем шуто, хем тича да боде.
•	Gott wohnt hoch und der Kaiser weit.
° Бог високо, цар далеко.
•	Gottes Zeiger geht langsam, aber richtig.
° Господ забавя, но не забравя.
•	Hilf dir selbst, so hilft dir Gott.
c Помогни си сам, да ти помага / помогне д
господ.
о Господ дава, ама в кошара не вкарва.
о Амин сандък не пълни.
•	Hüte dich vor denen, die Gott bezeichnet hat.
232

o Пази се от хора, белязани от бога.
•	Was Gott tut, ist wohl getan.
о Всичко, направено от бога, е добро.
•	Wem Gott ein Amt gibt, dem gibt er auch
Verstand.
о Комуто бог даде служба, нему той даря¬
ва и разум.
•	Wen Gott lieb hat, den zärtelt er nicht.
o Господ, когото обича, със железа го товари.
•	Wen Gott strafen will, den beraubt er erst
seiner Sinne.
° Кого господ иска да накаже, взема му ума.
o Дорде господ не вземе на човека ума, не
му взема стоката.
•	Wenn Gott einen strafen will, so nimmt er
ihm den Verstand.
= Кога господ иска да накаже /убие някого,
най-напред му взема ума.
•	Wenn Gott einen strafen will, tut er ihm die
Augen zu.
Иска ли бог някого да накаже, най-напред
му затваря очите.
•	Wenn Gott will, so grünt ein Besenstiel.
' Кога е рекъл бог, че цъфнат налъмите.
•	Wenn Gott will, so tagt es.
Ако е рекъл бог, ще съмне.
•	jemand bindet Gott einen flächsernen Bart
um (u) (Betrug wird oft unter der Maske der
Scheinheiligkeit verübt.)
й някой се прави на светец пред господа (на
по-безгрешен, отколкото е) (разг.)
•	wie Gott in Frankreich leben (u)
И живея като 3o пари в кесия (охолно) (разг.)
Satan
сатана
•	Es ist leichter wider den Satan zu streiten als
wider ein schönes Weib.
о По-лесно е да се (пре)бориш със сатана¬
та, отколкото с хубава жена.
Teufel*
дявол
•	An Feiertagen geht der Teufel jagen.
о Дяволът и на празник почивка не знае.
•	Auch der Teufel weiß nicht alles.
о И самият дявол не знае всичко.
•	Den Teufel braucht man nicht rufen, er kommt
wohl von selbst.
° Не викай злото, (то) и само може да си дой¬
де.
•	Den Teufel jagt man hinaus, der Satan kommt
wieder herein.
c Вместо да оправим / изпишем вежди, да
не извадим очи.
•	Der Teufel bleicht seine Großmutter (, sagt
man bei Sonnenregen).
° Дъжд вали, слънце грее, мечка се жени.
•	Der Teufel hat mehr Apostel als zwölf.
° Апостолите на дявола са повече от дванай¬
сет.
•	Der Teufel ist nie so schwarz, als man ihn
malt.
° Дяволът не е толкова чер, какъвто го пишат.
-	Дяволът не е толкова чер, колкото го ри¬
суват.
•	Der Teufel scheißt immer auf den größten
Haufen.
■■■ Най-голямото д най-хубавото винаги при¬
вличат дявола.
Дяволът винаги налита но най-голямото
парче от баницата.
•	Der Teufel schläft nicht.
-	Дяволът не спи.
•	Der Teufel steckt im Detail.
■ Същината/ Опасността се крие в детай¬
ла.
Детайлът е най-опасен.
233

•	Gib dem Teufel einen Finger, und er greift
nach der ganzen Hand.
Подай на дявола малкия си пръст и той ще
ти хване цялата ръка.
•	Im Zweifel ist der Teufel.
Дяволът се крие в съмнението.
•	Je mehr der Teufel hat, desto mehr will er
haben.
Колкото повече има дяволът, толкова пове¬
че иска да има.
•	Jeder hat seinen Teufel, der ihn plagt.
- Всеки си има дяволче, което до го мъчи.
'- Всеки човек си има по едно дяволче да го
мъчи.
•	Male den Teufel nicht an die Wand, sonst sitzt
er dir im Nacken.
° Не дърпай дявола за опашката!
° Да спи зло под камък!
•	Man soll nicht den Teufel mit Beelzebub
austreiben.
° Вместо да оправим / изпишем вежди, да
не извадим очи.
•	Nur der Teufel lebt ohne Hoffnung.
о Само дяволът живее без надежда.
•	Sag ja oder sag nein, alles andere kommt vom
Teufel.
о Кажи само „да" или „не" всичко останало
ще свърши дяволът.
•	Was der Teufel nicht weiß, weiß ein altes
Weib.
° Дявола да го наддяволува бабата.
•	Was zum Teufel will, das lässt sich nicht
aufhalten.
° Каквото / Който иска да върви по дяволи¬
те, не можеш го спря.
•	Wenn er hätte, was er nicht hat, er jagte den
Teufel aus der Hölle heraus.
o Пази боже, сляпо да прогледа!
•	Wenn man vom Teufel spricht, dann kommt
er.
° Не предизвиквай злото!
о За дявола говорим, а той пристига.
•	Wer den Teufel ins Schiff nimmt, der muss ihn
auch fahren.
'• Бръснарят бръсне и здраво, д келяво.
ü Хванеш ли се на хорото, трябва да играеш.
•	Wer den Teufel zum Freund hat, der hat Hölle
umsonst.
° Сдружиш ли се c дявола, пъкълът ти е сигу¬
рен.
•	Wird der Teufel genannt, so kommt er ge¬
rannt.
° Не викай дявола!
° Не дърпай дявола за опашката!
•	Wo man zischelt, ist der Teufel nicht fern.
° Шушу-мушу къща разваля.
•	beim Teufel zur Beichte gehen (u) (Geheim¬
nisse seinen Feinden preisgeben)
Д изповядам се на дявола (разг.)
Д споделям тайни на/пред врага си (книж.)
•	Das müsste ja mit dem Teufel zugehen, (u)
и Това не е за вярване / е невероятно.
(книж.)
•	Das / Dies wäre dem Teufel ein besonderes
Fressen, (u)
и Ha дявола само това му трябва, (разг.)
•	den Teufel an die Wand malen (u)
й викам вълка от гората (разг.)
Д предизвиквам съдбата (книж.)
•	Ei der Teufel! / Pfui der Teufel! (u)
й Дявол го взел! (разг.)
•	ein armer Teufel/Schlucker (u)
й нещастник (книж.)
•	etwas (A) /Fernanden fürchten wie der Teufel
das Weihwasser (u)
234

Д бягам / плаша се / страхувам се от нщ. /
нкг. като дявол от тамян (разг.)
И много се страхувам от нщ. /нкг. (книж.)
•	Hier ist der Teufel los! (u)
Д Тук има дяволска намеса! (разг.)
Д Тук всичко е в пълен безпорядък или се
обърква, (книж.)
•	jemand (sie) kann sogar den Teufel aufs
Kissen binden (u) (Boshafte Starrköpfigkeit
überwindet selbst den Teufel.)
Д някой (тя) може c ината си даже дявола да
пребори (разг.)
•	jemanden reitet der Teufel (u)
И нещо е прихванало нкг. (разг.)
й някой е обзет от маниакални/натрапчиви
мисли (книж.)
•	Kerzen für den Teufel anzünden (u) (Es ist
gut, sich in allen Lagern Freunde zu machen;
jedermann schmeicheln.)
и лижа, мажа навсякъде / мазня се на всич¬
ки / слагам се на всеки (блюдолизец съм)
(разг.)
•	mit dem Teufel zur Schule gegangen sein (u)
д и дявола мога да излъжа (толкова съм хи¬
тър /ловък/безогледен) (разг.)
•	Scher dich zum Teufel! (u)
д Върви по дяволите!/Изчезвай!/Измитай
се! (Махай се!) (разг.)
•	vom Teufel besessen sein (u)
д хванали са ме бесовете/дяволите (обзет
съм от зли духове) (разг.)
T vom Teufel geritten werden (u)
Д дяволът е влязъл в мене / под кожата ми
(та лудувам) (разг.)
t zum Teufel gehen (u)
и отивам по дяволите (разг.)
д пропадам/провалям се (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Hölle / Teufrlsküche
ад / пещта на дявола
Hölle
ад
•	jemandem die Hölle heiß machen (u)
Д давам нкм. да разбере; вкарвам/ навирам
нкг. в миша дупка (разг.)
Д превръщам нкм. живота в ад (притискам
го) (разг.)
Teufelsküche
пещта на дявола
*	in Teufels Küche kommen (u)
Д изпадам в големи трудности/ изпитания
(книж.)
*	in Teufels Küche sein (u)
ö в затруднено положение съм (книж.)
•	jemanden in die Teufelsküche / in Teufels
Küche bringen (u)
Д въртя нкг. на шиш (измъчвам го) (разг.)
Д подлагам нкг. на нечовешки/големи изпи¬
тания (книж.)
Н Thematisch-semantisches Netz 43.
GROSS / KLEIN / VIEL / WENIG
h. Тематично-семантична мрежа 43.
ГОЛЯМ / МАЛЪК / МНОГО / МАЛКО
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Große (der) / Großsrin (das) / Halbe (das)*
/ karg / klein* / Kleine (das) / Kleinen (die)
/ mehr* / Mehr (das) / viel / viele / wenig /
Wenig (das) / weniger
великият, големият (човек) /корпулент-
ност / половинката* / оскъден, беден /
малък, малко* /малкото нещо /малки-
235

те, обикновените (хора)/повече*/ бол¬
шинството, мнозинството / много /
много (хора) / малко / малкото (по коли¬
чество)/ по-малко
Große (der)
великият, големият (човек)
•	Klein und keck stößt den Großen in den Dreck.
И малкото камъче прекатуря колата.
Großsein (das)
корпулентност
•	Großsein tut's nicht allein, sonst holte die Kuh
den Hasen em.
° Едър на вид, а върши дребни дела.
Не всички едри на вид вършат велики де¬
ла.
Halbe (das)*
половинката
•	Lieber das Halbe als das Ganze halb.
; По-добре малко, но цяло, а не цяло напо¬
ловина.
•	nichts Halbes und nichts Ganzes sein (u)
Я ни риба, ни рак съм (разг.)
И нещо съвсем неопределено съм (книж.)
karg
оскъден, беден
•	Besser karg als arg.
° По-добре по-малко, отколкото лошо.
о По-добре нищета, отколкото болест.
klein*
малък, малко
•	Klein, aber fein.
° Малко, ама сладко; много, ама горчиво.
° Да е малко, че да е сладко.
•	Klein, aber mein.
о Малко, но мое.
•	klein beigeben (u)
н подвивам си опашката (разг.)
и прекратявам съпротива / предавам се / от¬
стъпвам (книж.)
Kleine (das)
малкото нещо
•	Wer das Kleine / Geringe nicht ehrt, ist des
Großen nicht wert.
° Който не почита дукатото, той и хилядото
не ще да знае.
о Не зачиташ / цениш ли малкото, не заслу¬
жаваш голямото.
Kleinen (die)
малките, обикновените(хора)
•	Besser unter den Kleinen der Erste als mit den
Großen der Letzte.
° По-добре на две къщи господар, а не/от-
колкото в Цариград говедар.
° По-добре в село чорбаджия, а не в град кю-
мюрджия.
mehr*
повече
•	Je mehr, desto besser.
° Къща от имот се не съсипва.
•	Je mehr man hat, je mehr man will.
° Човешкото око насита няма / е ненасит¬
но.
° Уста са кучешки: разядат се.
•	nach mehr schmecken (u)
Я мирише ми на допълнително (разг.)
Я струва ми се, че (ще) има още нещо (книж.)
Mehr (das)
болшинството, мнозинството
•	Das Mehr gilt.
с Многото се цени.
viel
много
•	Allzu / Gar zu viel ist ungesund.
° Всичко прекалено е вредно.
•	Hast du viel, so brauchst du mehr.
° Човешкото око насита няма / е ненасит¬
но.
•	Mit vielem hält man Haus, mit wenigem
kommt man aus.
° Човек знае д две, д двеста.
236

•	Wer viel bedenkt, leistet wenig.
° Който много умува, малко работа върши.
•	Wer viel fasst, lässt viel fallen.
° Две дини под една мишница не се носят.
° Който търси многото, той загубва д малко¬
то.
•	Wer viel hat, der will noch mehr haben.
° Човешкото око насита няма / е ненасит¬
но.
•	Wer zu viel verlangt, bekommt gar nichts.
° Който ламти за много, изгубва и малкото.
° Който се цели в много врабчета, не удря ни
едно.
•	Wo viel ist, da begehrt man immer mehr.
c Човешкото око насита няма / е ненасит¬
но.
•	Wo viel ist, da will auch viel hin.
° Пари при пари отиват.
viele
много (хора)
•	Viele können mehr denn einer.
•- Много хора могат да постигнат повече от
един/сам човек.
•	Viele sind berufen, aber wenige sind auser¬
wählt.
' Мнозина звани, малцина избрани.
о Много са призвани, но малцина са избра¬
ни.
•	Viele tun mehr Werk als einer.
- Много хора вършат повече работа от един/
сам човек.
wenig
малко
•	Besser wenig und gut als zu viel und schlecht.
° Малко, та сладко, много, та горчиво.
•	Rede wenig, höre viel.
Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слу¬
ша.
По-малко говори, повече слушай.
•	Wenig und oft macht zuletzt viel.
° Капка по капка вир става.
о Често и по малко накрая прави много.
•	Wenig zu wenig macht zuletzt viel.
° От сто бради по косъм, тебе цяла брада.
° Капка по капка вир става.
•	Wer wenig haben will, muss viel verlangen.
° Искай много, за да получиш малко.
•	Zu wenig und zu viel verdirbt alles Spiel.
0 И прекалено малкото и твърде многото
могат да провалят всичко.
Wenig (das)
малкото (по количество)
•	Viele Wenig machen ein Viel.
o От капките вир се пълни.
° Капка по капка вир става.
weniger
по-малко
•	Weniger ist mehr.
° Малко, ама ценно.
о Малкото има по-голяма стойност.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Größe / lrrr / voll / Volle (das) / Vollen (dir)
размер, големина, величие / празен / пъ¬
лен, пълно / изобилие / големи количест¬
ва
Größe
размер, големина, величие
•	die Größe des Übels (u)
п големината/обема (параметрите) на зло¬
то (разг.)
•	Größe X haben(u)
Д нося размер X (на дрехи /ръкавици /обув¬
ки) (книж.)
237

•	eine gewesene Größe sein (u)
в бившо / минало / паднало величие съм
(разг.)
в бивша важна персона /личност съм (книж.)
•	eine Größe auf seinem Gebiet sein (u)
в голям капацитет съм в своята област (спе¬
циалист съм от голяма класа в сферата си)
(книж.)
•	eine unbekannte Größe sein (u)
в неизвестна величина съм (книж.)
*	in natürlicher Größe (u)
в в естествена големина /естествени раз¬
мери (книж.)
•	wahre Größe sein (u)
В истинско величие (важна персона / лич¬
ност) съм (разг.)
leer
празен
T leer ausgehen (u)
В излизам с празни ръце от играта (разг.)
В не получавам нищо / никаква облага
(книж.)
voll
пълен, пълно
*	aus voller Brust/Kehlr / Lunge / vollem Hals
(u)
в c пълни гърди/пълно, цяло гърло (колкото
ми глас държи) (разг.)
*	ein Arm / eine Hand voll (u)
в пълна ръка/шепа (книж.)
•	voll und ganz (u)
й напълно/изцяло (книж.)
Volle (das)
изобилие
*	aus dem Vollen schöpfen (u)
В черпя/греба c пълни шепи от нщ. (вземам
от него/ползвам го максимално) (разг.)
*	im Vollen leben (u)
в живея нашироко (охолно) (разг.)
•	ins Volle greifen (u)
в посягам да си взема (от кацата с меда)
(разг.)
Vollen (die)
големи количества
•	in die Vollen gehen (u)
и събарям /улучвам много кегли наведнъж
(разг.)
в прахосвам сили / пари, така че отиват на
вятъра (пилея ги) (разг.)
Д Thematisch-semantisches Netz 44.
GUT/SCHLECHT/ÜBEL
ft Тематично-семантична мрежа 44.
ДОБРО/ЛОШО/ЗЛО
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
besser / Bessere (das)* / bessern (sich) /
Besserung/Beste (das)*/Böse (das)/Böses
/gut*/Gute (das)/Gutes/Güte/Sanftmut
/ schlecht* / Schlechte (das) / Schlechten
(di*) / schlimm / *b*l* / Übel (das)* / Übel
(PI.) / Unheil
по-добро, по-добре / *о-дабрата* / по¬
правям се, ставам по-добър / подобре¬
ние/ *ай-дабрата* / вашoтo/зла, лоши
неща/добър, добро*/доброто /добри¬
на, добри неща / доброто / нежност
/ лош(о)* / авaтa, лошото / лошите
(хора) / лошо / зле, лошо * / зло, злина * /
злини / беда, гибел
besser
по-добро, по-добре
•	Besser geleiert als gefeiert.
° Залудо работи, залудо не стой.
•	Besser ist besser.
0 Покритото мляко котките го не лочат.
Bessere (das)*
по-доброто
•	Das Bessere ist ein Feind des Guten.
о По-доброто е враг на доброто.
238

•	jemanden eines Besseren belehren (u)
И показвам нкм., че е е заблуда / греши
(книж.)
bessern (sich)
поправям се, ставам по-добър
•	Sich bessern ist nie zu spät.
о Никога не е късно човек да стане по-до¬
бър.
Besserung
подобрение
•	Besserung ist niemand verboten.
о Всеки може да стане по-добър.
Beste (das)*
най-доброто
•	Das Beste ist, was man in der Hand hat.
° Най-доброто е това, което имаш/държиш
в ръцете си.
•	Man soll das Beste hoffen und auf das
Schlimmste gefasst sein.
° Надявай се на най-доброто и се готви за
най-лошото.
•	fürs allgemeine Beste handeln (u)
й действам за/в името на общото благо (за
доброто на всички) (книж.)
•	jemanden zum Besten haben/halten (u)
Д премятам нкг. (смятайки го за пълен глу¬
пак) (разг.)
•	mitten im Besten aufhören (u)
Д преставам/спирам тъкмо когато е най-ху¬
баво (книж.)
•	sein Bestes tun (u)
Д правя всичко, което мога / е по силите ми
/ на което съм способен (книж.)
Böse (das)
лошото
•	Das Böse lernt sich leicht, das Gute schwer.
о Лошото се учи по-лесно от доброто.
•	Dem Bösen muss man mit Gutem begegnen.
r Поклони се злому като на светому.
•	Vom Bösen ist nichts Gutes zu erhoffen.
° От злото добро не чакай.
Böses
зло, лоши неща
•	Böses kommt geritten, geht aber (weg) mit
Schritten.
° Злото много бързо идва, но бавно си отива.
•	Böses lässt sich leicht verrichten, aber nicht
leicht wieder schlichten.
° Злото лесно става, но мъчно отминава.
•	Böses muss man mit Bösem arzneien.
° Клин клин избива.
•	Böses muss man mit Bösem vertreiben.
° Пъди злото със зло.
° Злото се със зло побеждава.
gut*
добър, добро
•	Allzu gut ist dumm.
о Не бъди добър до глупост.
•	Einer ist so gut/wrrt wie der andere.
° Какъвто единият, такъв и другият.
° Хвани единия (за краката), удари другия
(по главата).
•	Was gut ist, bezahlt man nicht zu teuer.
° Доброто си струва цената.
•	gut beieinander/beisammen sein (u)
И добре съм си (разг.)
Д в добро състояние съм {материално /
здравословно) (книж.)
Gute (das)
доброто
•	Das Gute lobt sich selbst.
о Доброто само се хвали.
•	Das Gute vergisst man leicht, das Böse nie.
<■ Доброто се лесно забравя, а злото никога.
•	Des Guten kann man nicht zu viel tun.
<- От много глава не боли.
239

•	Niemand verschmäht das Gute.
c Срещу доброто никой не рита.
•	Zu viel des Guten ist nicht gut.
- Много харно не е харно.
о Много добро не е за/на добро.
Gutes
добрина, добри неща
•	Tue Gutes und sieh dich nicht um.
3 Прави добро и не чакай отплата.
•	Wer Gutes tun will, besinne sich nicht lange.
l Който иска добро да стори, не му мисли
дълго / се колебае.
Güte
доброта
•	Die Güte lockt die Schlange aus der Erde.
•> Ha човек можеш c добро да му извадиш ду¬
шата.
•	Wer Güte erweist kann Güte erwarten.
3 Вършещият добрини може добро да чака.
Sanftmut
нежност
•	Sanftmut macht alles gut.
° Огън се със зехтин не гаси.
о Блага дума всичко оправя.
schlecht*
лош(о)
•	Es ist nichts so schlecht, es ist zu etwas gut.
° Нищо не е толкова лошо, все за нещо ще
стане/става.
•	auf etwas (А) / jemanden schlecht zu spre¬
chen sein (u)
ö не мога да понасям нщ. / нкг. / зле настро¬
ен съм към нщ. /нкг. (не искам и да зная за
него) (книж.)
Schlechte (das)
злото, лошото
•	Das Schlechte ist wie der Dreck, je mehr man
ihn rührt, jr/desto mehr stinkt er.
° Не рови го, да ти не вони!
° Злото е като лайното - ровиш ли го, ще
вони.
Schlechten (die)
лошите (хора)
•	Wer die Schlechten schont, schadet den
Guten.
' Който щади лошите, вреди на добрите.
schlimm
лошо
•	Es ist nichts so schlimm, es hat sein Gutes.
3 Нищо не е чак толкова лошо, все си има и
добрата страна.
о Всяко нещо си има и добрата страна.
Lbel*
зле, лошо
t Übel gewonnen, übel zerronnen.
° Що е c дявола събрано, отива по дявола.
° От вятър дошло, по вятър отишло.
•	Das verdrießt mich übel, (u)
п Това ми е много неприятно / досадно.
(книж.)
•	Es steht übel mit ihm / um ihn. (u)
И Лоша му е работата. (Нещата около него не
са добре.) (разг.)
•	etwas/jemand ist nicht übel (u)
й нщ. / някой е доста хубав(о) (не е лош(о))
(разг.)
•	jemand ist übel zugerichtet (u)
И някой е силно обезобразен (книж.)
•	jemandem übel mitspielen (u)
Д погаждам / спретвам / изигравам нкм.
лош номер (зле го насаждам) (разг.)
•	jemandem übel wollen (u)
Д желая нкм. зло (книж.)
Übel (das)*
зло, злина
•	Besser ein Übel als zwei.
o Ела зло, че без тебе още по-зло.
•	Dem Übel soll man entgegen gehn und stehn.
240

° Лошото се с лошо изпъжда.
•	Ein Übel ist des anderen Geschwisterkind.
° Едно зло никога не идва само.
•	Ein Übel ruft das andere.
° Всяко зло влачи по / след себе си и друго
зло.
•	Ein Übel vertreibt das andere.
° Клин клин избива.
•	Man muss das Übel im Keim ersticken.
о Злото трябва да се унищожава още в за¬
родиш.
•	Man muss nicht das Übel ärger machen.
Не бива вместо да се изписват вежди, да
се извадят очи.
о Вместо да изпише вежди, извадил очи.
•	Tu Übel und wähne nicht Besseres.
■ Всяко зло влачи по / след себе си и друго
зло.
- Направи добро - не кай се, направи зло -
надей се.
•	Übel kommt geritten und geht weg mit
Schritten.
° Лошото идва c колата д се отнема с иглата.
з Лошото идва на кон, а си отива пешком.
•	Wer das Übel flieht, den verfolgt es.
° Със зло се на глава не излиза.
•	Wohin gehst du, Übel? - Wo es mehr Übel
gibt.
Къде отиваш, зло? - При другите злини.
•	das Übel an der Wurzel packen (u)
И изкоренявам злото от корен (унищожавам
го изцяло /в зародиш) (разг.)
•	ein notwendiges Übel sein (u)
й необходимо зло съм (без мене не може да
се мине) (разг.)
•	einem Übel steuern / wehren (u)
H боря се c / противодействам на / вземам
мерки срещу зло / напаст (книж.)
•	j’emandem Übel zufügen (u)
Д причинявам нкм. зло / неприятности
(книж.)
Übel (PI.)
злини
•	Alte Übel sind schwer zu heilen.
° Стари злини / недъзи трудно се лекуват /
оправят.
•	Unter/Von/Zwischen zwei Übeln muss man
das kleinere wählen.
° Ела зло, че без тебе (още) по-зло.
° От две злини по-малката хвани.
Unheil
беда, гибел
•	Ein Unheil kommt selten allein.
o Една беда никога не идва сама.
□ Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
а Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
schaden / Schaden * / Schadenfreude
вредя/вреда, щета*/злорадство
schaden
вредя
•	Was dem einen schadet, nützt dem anderen.
o Това, което помага на един, вреди на друг.
о Полза едному, вреда другиму.
•	Wer anderen Leuten schaden will, den trifft
es oft.
j Който копае гроб другиму, сам пада в него.
о Искаш ли да навредиш на другите, ще ти
се върне.
•	Иска ли някой да навреди на другите, чес¬
то му се връща.
Schaden*
вреда, щета
•	Angerichteter Schaden ist nicht wieder
241

gutzumachen.
Сторено зло се не поправя.
•	Aus Schaden wird man klug.
' Който си чука главата, поумнява.
j Парен каша духа.
з Човек се учи от грешките си.
•	Besser nachgeben als zu Schaden kommen.
■j Който не отстъпва, търси си белята.
•	Des einen Schaden ist des anderen Gewinn.
o Често злото / нещастието на едни е до¬
бро / щастие за други.
©Durch eigenen Schaden wird man klug, durch
fremden wird man reich.
© Човек се учи от собствените си грешки, а
от чуждите забогатява.
•	Durch Schaden wird man klug (, aber selten
reich).
° Човек се учи от що му се случи.
° Човек, дорде не потроши, дорде не разси¬
пе, може ли да се научи?
° Който си чука главата, поумнява.
° Парен каша духа.
о Човек се учи от грешките си.
©Durch Schaden wird man klug, ist aber ein
teures Lehrgeld.
© Човек се учи от грешките си, но заплаща
скъпо за обучението.
•	Wer den Schaden hat, braucht für den Spott
nicht zu sorgen.
о Не сполучиш ли, за присмех ставаш.
•	Wer Schaden tut, muss Schaden bessern.
о Направиш ли беля, поправи я.
©Werden wir je so klug sein, den Schaden zu
beheben, durch den wir es wurden?
© Ще станем ли някога толкова умни, че да
премахнем грешките, от които сме се
учили?
•	Das soll dein Schaden nicht sein, (u)
и Ти няма да загубиш от това. (Това няма да
бъде в твоя вреда/ти навреди.) (книж.)
•	den Schaden aufdecken (u)
й разкривам загубите/щетите (книж.)
•	der Schaden beläuft sich auU... (A) / beträgt...
(A)(u)
и загубите/щетите възлизат на ... (книж.)
•	einen Schaden ausbessern (u)
и поправям повреда/щета/повредено мяс¬
то (закърпвам я / коригирам го) (книж.)
•	einen Schaden davontragen (u)
Д повреждам се/пострадвом от нщ. (физи¬
чески / телесно) (книж.)
И понасям си последствията (неприятни)
(книж.)
•	Fort/Wrg mit Schaden! (u)
И Счупеното настрана! (разг.)
•	jemandem den Schaden ersetzen (u)
и обезщетявам нкг. (за вреди / загуби / ще¬
ти) (книж.)
•	jemandem Schaden bringen/zufügrn (u)
Д нанасям нкм. вреда / щета (напакостя-
вам/повреждам му) (книж.)
•	mit Schaden verkaufen (u)
И продавам на загуба (без печалба) (книж.)
t Schaden anrichten /stiften (u)
й причинявам вреда / щета (правя пакост)
(книж.)
t Schaden an seiner Seele nehmen (u)
И пострадвам душевно /нравствено (поква-
рявам се духовно) (книж.)
L Schaden nehmen (u)
и повреждам / увреждам се (пострадвам)
(книж.)
•	sich (D) einen Schaden (an)tun (u)
и навреждам си / пострадвам (физически /
телесно) (повреждам се) (книж.)
242

•	zu Schaden kommen (u)
Д повреждам / увреждам се (пострадвам)
(книж.)
Schadenfreude
злорадство
•	Schadenfreude ist die reinste Freude.
° Злорадството е най-истинската / -искре-
ната радост.
Й Thematisch-semantisches Netz 45.
HASS / LIEBE
Й Тематично-семантична мрежа 45.
ОМРАЗА/ЛЮБОВ
я Sprichwörter
Я Поговорки
Eifersucht / Hass / Liebchen (das) / Liebe /
lirbrn/lieben (sich)/Lieben (dass/Minne/
verliebt
ревност / омраза / любимо същество /
любов / обичам / обичам се / любов, лю¬
бене / любов / влюбен
Eifersucht
ревност
©Eifersucht ist Angst vor dem Vergleich.
© Ревността е страх от възможно сравне¬
ние.
•	Eifersucht ist eine Leidenschaft, die mit Eifer
sucht, was Leiden schafft.
' Ревността е страст, упорито търсеща
страдания.
•	Ohne Eifersucht keine Liebe.
Няма любов без ревност.
Hass
омраза
•	Hass und Neid bringen viel Leid.
Омразата и завистта причиняват много
болка / страдания.
•	Hass kennt kein Maß.
о Омразата е безгранична.
•	Wer Hass sät, kann nicht Liebe ernten.
о Който сее омраза, не жъне любов.
Liebchen (das)
любимо същество
•	Jedem ist sein Liebchen schön, wär's ohne
Zähne.
° За хората сопол, за мене сокол.
° Любовта е сляпа.
Liebe
любов
©Alte Liebe rastet nicht.
© Стара любов отдих не знае.
•	Alte Liebe rostet nicht.
° Старата любов/севда ръжда не хваща.
° Първо либе не се забравя.
•	Alte Liebe rostet nicht, brennt sie nicht, dann
/so glüht sie doch.
o Първо либе не се забравя.
о Старата любов ръжда не хваща, ако и да
не гори, тя тлее.
•	Alte Liebe rostet nicht, und wenn sie rostet,
dann putzt man sie.
° Стара любов / севда ръжда не хваща, но
хване ли, почисти я.
о Стара любов ръжда не хваща, а когато
ръждяса, може и да се освежи.
©Alte Liebe rostet nicht, wenn sie gut vergoldet
ist.
© Старо любов ръжда не хваща, ако е добре
позлатена.
•	Auf Liebe und Wetter ist kein Verlass.
° Зимно слънце д женско сърце не са да им
вярваш.
о Няма нищо по-променливо от любовта и
времето.
•	Aus Liebe frisst der Wolf das Schaf.
о От любов вълкът изяжда овцата.
•	Das macht der Liebe kein Kind.
243

Не е болка за умиране.
•	Die erste Liebe ist die beste.
Първо либе второ не бива.
- Първата любов е най-голяма.
•	Die Liebe aus der Ferne bleibt am längsten
warm.
3 Любовта отдалеч топли най-дълго.
•	Die Liebe (des Mannes) geht durch den
Magen.
■ Любовта (на мъжа) минава през стомаха.
©Die Liebe geht durch den Magen, bis es einem
schlecht wird.
Любовта минава през стомаха, докато
на човек му прилошее.
© Die Liebe geht durch den Magen - wohin?
©Любовта минава през стомаха, а след
това накъде отива?
•	Die Liebe ist auf der Seite, an der der Geld¬
beutel hängt.
° Любов има там, където има и пари.
•	Die Liebe ist blind.
° Любовта е сляпа.
•	Die Liebe ist blind und macht blind, wer's
nicht glaubt, ist ein Kind.
° Любовта е сляпа (и заслепява).
•	Die Liebe ist stärker als der Tod.
° Любовта е по-силна от смъртта.
•	Die Liebe kann alles.
° Любовта може всичко.
•	Die Liebe macht auch kluge Leute zu Narren.
o Любовта прави и мъдреца глупак.
•	Geflickte Liebe wird nimmer ganz.
° Любовта не е дреха, че да я закърпиш.
•	Gezwungene Liebe und gemalte Wange(n)
dauern nicht lange.
° Насила хубост/любов не бива.
•	Große Liebe, großer Schmerz.
° Голяма любов, голяма болка.
©Ich verstehe nicht, wozu sich die Frauen her¬
ausputzen, da die Liebe doch blind ist.
© Не мие ясно защо жените толкова се кон¬
тят, щом любовта е сляпа.
•	Lieb' ohne Gesicht, gar leicht zerbricht.
r- Невиждано лице скоро се забравя.
©Liebe, die durch den Magen geht, braucht das
Herz nicht zu belasten.
•©Любов, която минава през стомаха, по
правило не тормози сърцето.
•	Liebe duldet keinen Zwang.
° Насила хубост не бива.
° Силом добро не става.
•	Liebe, Feuer, Husten, Kratz' und Gicht lassen
sich verbergen nicht.
o Любов и кашлица не се крият /могат да
се скрият.
•	Liebe findet man nicht auf dem Markte feil.
° Любов от пазара не се купува.
•	Liebe geht durch den Magen.
о Любовта минава през стомаха.
©Liebe geht durch den Magen - wo soll sie
enden?
©Любовта минава през стомаха, а къде ли
свършва?
©Liebe geht durch Mark und Pfennig.
©Любовта минава през парите.
•	Liebe hat kein Alter.
° За любовта възраст няма.
•	Liebe ist der größte Reichtum.
° Любовта е най-голямото богатство.
•	Liebe ist die beste Hut.
° Любовта е най-добра закрила.
•	Liebe kann Berge versetzen.
244

° Любовта може планината / планини да
помести.
•	Liebe kann man nicht erzwingen.
о Насила не можеш да обичаш.
•	Liebe kann man nicht kaufen.
° Любовта не се купува.
•	Liebe kann viel, Geld kann alles.
o Любовта може много, парите - всичко.
•	Liebe macht blind.
° Любовта е сляпа/заслепява.
©Liebe macht blind, aber glücklich.
© Любовта заслепява, но прави човека
щастлив.
© Liebe macht blind, aber wer heiratet, kann
plötzlich wieder sehen.
© Любовта заслепява, но ожениш ли се, то-
ку-виж си прогледнал.
© Liebe macht (so lange) blind, bis einem die
Augen aufgehen.
©■ Любовта заслепява дотогава, докато на
човек (не) му се отворят очите.
© Liebe macht blind, darum tasten sich Verliebte
ab.
© Любовта заслепява, затова влюбените
се опипват.
©Liebe macht blind und nicht selten ein Kind.
Q Любовта е сляпа, но нерядко и деца пра¬
ви.
•	Liebe macht Gegenliebe.
° Любовта събужда любов.
©Liebe macht nicht immer blind, oft sieht sie
mehr, als eigentlich da ist.
©Любовта невинаги е сляпа, често тя
вижда повече неща, отколкото ги има в
действителност.
•	Liebe ohne Gegenliebe ist eine Frage ohne
Antwort.
о Несподелената любов е въпрос без отго¬
вор.
•	Liebe ohne Schmerz bewegt kein Herz.
о Няма любов без болка.
•	Liebe sieht nicht auf Schönheit.
° Любов хубост не гледа.
° Любов на лице не гледа.
° Любовта е сляпа.
•	Liebe und Armut lassen sich schwer ver¬
bergen.
° Любов и беднотия мъчно се крият.
•	Liebe und Armut sind schwer zu verbergen.
° Любов д беднотия трудно могат да се скри¬
ят.
•	Liebe und Ehe ist voll Honig und Weh.
° В любовта и брака има много мед / сла¬
дост д горчилка / болка.
•	Liebe und Hass haben kein Maß.
о За любовта и омразата няма мерки и те¬
глилки.
•	Liebe und Herrschaft lassen sich nicht teilen.
° Любовта и властта не се делят.
•	(Die) Liebe und (der) Husten lassen sich nicht
verbergen.
° Любов и кашлица не могат да се скрият /
се крият.
•	Liebe und Verstand gehen selten Hand in
Hand.
° Любовта д разумът рядко вървят ръка за
ръка.
•	Lieb*/ Geduld überwindet alles.
° C любов /търпение всичко се постига.
о Любовта/Търпението преодолява всичко.
•	Liebe wird durch Liebe erkauft.
° Любов c любов се постига.
•	Liebe wird mit Liebe bezahlt.
° Ha любовта c любов се отвръща.
245

•	Von der Liebe allein kann man nicht leben.
-	Само c любов не се живее.
•	Was Liebe tut, ist alles gut.
•	Всичко, което се прави с любов, е добро.
•	Wer Liebe ernten will, der muss auch Liebe
säen.
-	Който иска да пожъне любов, трябва първо
да я посее.
•	Wer ohne Liebe lebt, (der) ist lebendig tot.
Живот без обич/любов - жива смърт.
° Младост без любов - пролет без цвете.
•	Wider die Liebe ist kein Kraut gewachsen.
-	Няма вен/бисlна за любов.
•	Wo die Liebe treibt, ist kein Weg zu weit.
-	За любовта дълъг път няма.
с За брата до море, за либе през море.
•	Wo ist Liebe, da ist Treue / Geduld.
° Там, където има любов, има и вярност /
търпение.
•	Wo Liebe fehlt, erblickt man alle Fehler.
° Липсва ли любовта, виждат се всички кусу-
ри.
•	Wo Liebe geklopft, da macht Liebe auf.
° Почукаш лис любов на вратата, с любов ще
ти отворят.
•	Wo Liebe ist, da ist auch Vertrauen.
° Има ли любов, има д доверие.
•	Wo man Liebe sät, da wächst Freude.
° Посееш ли любов, ще пожънеш радост.
•	Wo meine Liebe ist, da ist mein Auge.
° Дето сърцето, там и окото.
lieben
обичам
•	Liebe deinen Nachbarn, reiß aber den Zaun
nicht ein.
Обичай съседа си, но остави оградата меж¬
ду вас.
•	Liebe deinen Nächsten wie dich selbst.
° Обичай ближния си като теб самия.
•	Niemand wird von allen geliebt.
& Никой не е обичан от всички.
•	Wer das Hässliche liebt, dem scheint es
schön.
° Който обича грозното, нему то се струва
красиво.
•	Wer die Braut liebt, fragt nicht nach der
Mitgift.
° Който обича булката, не пита за зестрата.
•	Wer nicht eifert, liebt nicht.
° Който не се старае, той не обича.
•	Wer nicht liebt, lebt nicht.
о Който не люби / обича, не живее.
lieben (sich)
обичам се
•	Was sich liebt, das neckt sich.
° Гюл без тръни и любов без пречка не би¬
ват.
о Когато двама се обичат, те се и дразнят.
•	Was sich liebt, gefällt sich auch.
o Любовта хубост не гледа.
о Тези, които се обичат, се и харесват.
•	Wer sich selbst liebt, den hassen viele.
о Кайта сам се обича, него го мразят много
хора.
Lieben (das)
любов, любене
•	Lieben ist leiden.
° Любовта е страдание.
° Да обичаш значи/означава да страдаш.
•	Lieben und Beten lässt sich nicht nöten.
o Не можеш да накараш някого насила да
обича д да се моли на господа.
° За любов и за молитва принуда не тряб¬
ва.
•	Lieben und Husten lässt sich nicht verbergen.
246

° Любовта и кашлицата не могат да се скри¬
ят.
•	Lieben und Singen lässt sich nicht zwingen.
° Не можеш да принудиш някого да обича и
да пее.
о За любов и песен заповед не трябва.
Minne
любов
•	Minne verkehrt die Sinne.
° Любовта помрачава разума.
verliebt
влюбен
•	Wo es verliebte Mädchen gibt, wird die Tür
umsonst geschlossen.
о Там, където има влюбени момичета, на¬
празно се заключва / залоства вратата.
® Sprichwörter mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
® Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
Geliebt* (di*) / Kuss / Mutterliebe / Treu* /
Untreue
любимата / целувка / майчина любов /
вярност / неверност, измяна
Geliebte (die)
любимата
•	Was die Geliebte tut, ist alles gut.
5 Всичко, което любимата върши, е добро.
Kuss
целувка
•	Einen Kuss in Ehren kann niemand verwehren.
о Ha никого не можеш да забраниш целувка
в знак на уважение.
Mutterliebe
майчина любов
•	Mutterliebe altert nicht.
° Майчината обич е до гроба.
° Майчината любов не остарява.
о Майчината любов остава все така силна
през целия живот.
•	Zu viel Mutterliebe schadet den Kindern.
° Децата теглят от майчини д бащини слобо¬
дии.
о Прекадената майчина обич вреди на де¬
цата.
Treue
вярност
•	Gekaufte Treue hat wenig Wert.
о Купената вярност няма стойност.
•	Treue hat Brot, Untreue leidet Not.
о Верността има живот, измяната няма
бъдеще.
•	Treue ist eine Schwester der Liebe.
° Верността е посестрима на любовта.
Untreue
невярност, измяна
•	Untreue bringt Reue.
о Измяната води до разкаяние.
•	Untreue ist gegen alle Menschen misstrauisch.
о Изменникът е подозрителен към всички.
•	Untreue schlägt ihren eigenen Hirn.
° Изневярата / Измяната си отмъщава.
•	Untreue wird mit Untreue bezahlt.
° Каквото правиш, таквоз ще патиш.
о Измяната се заплаща с измяна.
о Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Handkuss / Techtelmechtel / Treu / treulos /
verknallen (sich)
целуване на ръка / шушу-мушу, вземане-
даване / вярност / неверен / хлътвам,
влюбвам се
Handkuss
целуване на ръка
•	zum Handkuss kommen (u)
Д понасям негативите (заради другите) (разг.)
247

и идва ми редът (не по мое желание) (книж.)
Techtelmechtel
шушу-мушу, вземане-даване
*	mit jemandem ein Techtelmechtel anfangen
(u)
в завързвам c нкг. любов (започвам любовни
отношения с него) (разг.)
Treu
вярност
*	auf/in Treu und Glauben (u)
и на доверие (книж.)
treulos
неверен
*	eine treulose Tomate (u)
Д човек, който не държи на думата си (книж.)
verknallen (sich)
хлътвам, влюбвам се
*	sich (А) (total) verknallen (u)
п хлътвам здраво / влюбвам се до уши (разг.)
И много/силно се влюбвам (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 46.
HÄSSLICHKEIT / SCHÖNHEIT
Й Тематично-семантична мрежа 46.
ГРОЗОТА / КРАСОТА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Hässliche (das) / Putz * / schön / Schönheit /
Weibrrschönheit
грозното / накит, украса* / хубав, кра¬
сив / красота/женска хубост
Hässliche (das)
грозното
*	Wer das Hässliche liebt, dem scheint es
schön.
° Любов хубост не гледа.
° Любов на лице не гледа.
*utz*
накит, украса
•	Außen Putz, innen Schmutz.
o Отвън блести, отвътре вони.
° Вън лице, вътре трици.
•	Innen Schmutz, außen Putz.
Отвън блести, отвътре вони.
с Вън лице, вътре трици.
•	Je größer eines Mägdleins Putz, je minder ist
sie selber nutz.
о Отвън красота, отвътре пустота.
Прекалена поза, пък никаква полза.
•	Zuviel Putz und kein Nutz.
о Прекалена поза, пък никаква полза.
•	auf den Putz hauen (salopp)
Д приказвам големи приказки / изхвърлям се
(разг.)
Д хваля се повече/преколено (книж.)
schön
хубав, красив
•	Ein jeder findet das Seine schön.
° Ако всякой сам не се харесваше, всички
биха се издавили.
о Всеки харесва неговото си.
•	Schön ist, was gefällt.
° Хубаво е това, което ти е драго да го гле¬
даш.
•	Schön währt nicht lange.
° Хубост до пладнина.
° Хубост до време.
о Хубостта бързо преминава.
•	Was schön ist, das ist lieb.
° Хубавото всекиму е мило.
•	Was schön ist, ist schwer zu behalten.
° Хубавото трудно се опазва.
•	Wer schön sein will, muss leiden.
° Красотата иска жертви.
° Който иска да е красив, трябва да потърпи.
248

Schönheit
красота
•	Ärger verdirbt die Schönheit.
о Ядовете съсипват хубостта.
•	Die Schönheit ist ein guter Empfehlungsbrief.
л Хубостта носи допълнителни точки.
о Хубостта е добра препоръка.
•	Jugend entflieht, Schönheit verblüht.
Младост отлита / отминава, красота по-
вяхва / прецъфтява.
-	С младостта си заминава и красотата.
•	Mit der Schönheit bringt man keinen Topf
zum Kochen.
q Хубавина хляб не дава.
? Само с хубост работа не се върши.
•	Schönheit ist die beste Mitgift.
■■ Красотата е най-добрата зестра.
•	Schönheit macht nicht satt.
-	Хубавина хляб не дава.
©Schönheit ohne Anmut ist eine Angel ohne
Köder.
г Красота без чар е като въдица без стръв.
•	Schönheit ohne Verstand ist eitel Tand.
r- Ha лице икона, а на ум кокона.
•	Schönheit und Torheit sind Geschwister.
-■ Хубава глава, ама мозък няма.
•	Schönheit und Verstand gehen selten Hand in
Hand.
-	Брада царска, глава воденичарска.
•	Хубава глава, ама мозък няма.
•	Schönheit und Verstand sind selten verwandt.
' Хубава глава, ама мозък няма.
•	Schönheit vergeht, Tugend besteht.
° Красотата минава, добродетелта остава.
•	Schönheit währt nicht lange.
Хубост до пладнина.
Хубост до време.
о Хубостта бързо преминава.
•	Von der Schönheit alleine hat man nicht
gegessen.
° Само хубост не храни.
° Хубостта не се яде, само с очи се гледа.
•	Von der Schönheit frisst man nichts herab.
° Хубостта не се яде, само с очи се гледа.
•	Von der Schönheit kann man nicht leben.
° C едната хубост не се живее.
е Гола хубост не храни.
Weiberschönheit
женска хубост
•	Weiberschönheit, das Echo im Wald und
Regenbogen vergehen bald.
0 Женска хубост, ехо в гората и дъга след
дъжд дълго не траят.
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
abwischen (sich) / außen / blank / bürsten
(sich) / fein * / gefallen * / oben
изтривам, избърсвам се / вън, отвън /
лъскав(о) / изчетквам се / фин / харес¬
вам* / горе
abwischen (sich)
изтривам, избърсвам се
•	Man muss sich selbst erst dreimal abwischen,
ehe man andere putzen will.
Първо добре погледни себе си, преди да
кориш /съдиш другите.
außen
вън, отвън
•	Außen (oben / vorne) hui, innen (unten /
hinten) pfui.
° Отвън кукла, отвътре панукла / чума.
•	Außen schimmert's, innen wimmert's,
249

-	Отвън блести, отвътре вони.
-	Отвънка гиздава, отвътре гнидава.
•	Von außen fix und innen nix.
o Вън лице, вътре трици.
Външният вид лъже.
blank
лъскав(о)
•	Außen blank, innen Stank.
•	Отвън блести, отвътре вони.
° Бяло лице, черна душа.
■ Отвън кукла, отвътре панукла/чума.
-	На очи драга, зад очи поврага.
bürsten (sich)
изчетквам се
•	Wer sich nicht bürsten lässt, wird ausgeklopft.
Който от дума не отбира, от пръчка разби¬
ра.
fein*
фин
•	Allzu fein ist eitel Schein.
° Много хубаво не е на хубаво.
•	fein heraus sein (u)
й файско/га>тина ми е (разг.)
И чувствам се отлично / добре ми е (книж.)
gefallen*
харесвам
•	Allen muss man nicht gefallen.
° Не е задължително да се харесаш / харес¬
ваш на всички.
•	Wer allen gefällt, muss noch geboren werden.
o Още не се е родил този, който да се харес¬
ва на всички.
•	sich (D) etwas (А) gefallen lassen (müssen) (u)
Д (трябва) да се примиря с нщ. (да го приема)
(книж.)
Д (трябва) / принуден съм да търпя / при¬
ема нщ., колкото д да ми е неприятно
(книж.)
oben
горе
*	Wie oben, so unten.
° Каквото му лицето, такова му и сърцето.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
aufgedonnert / pomadig / unten
натруфен, нагизден / намазан с крем,
плъзгав / долу
aufgedonnert
натруфен, нагизден
*	aufgedonnert sein (u)
й натруфен /наконтен съм (разг.)
й облечен съм безвкусно (книж.)
pomadig
намазан с крем, плъзгав
*	pomadig sein (u)
й хлъзгав / гаден / същински плужек съм
(разг.)
unten
долу
*	unten durch sein (u)
и губя нечие благоволение / благоразполо¬
жение (изгубвам позиции) (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 47.
HAUSAUSSTATTUNG UND -ELEMENTE
Й Тематично-семантична мрежа 47.
КЪЩА/ДОМ И ДОМАКИНСКИ АКСЕСОАРИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Bud** / Dach* / Deck** / Ess* / Gemach /
Glashaus / Haus* / Häuslein (das) / Heim /
H*rd / Hütte / Küch* / Leiter (di*) / Mauer
/ Ofen / Pfeiler (PI.) / Rohr / Schornstein* /
Schrank/ Schwelle / Stube/ Stufe / Stühle*/
Treppe * / Tür* / Wand* / Wände* / Zaun*
25o

барака, *удка* / таван* / покривка, по¬
кривало* / комин / покои / стъклен дом
/ къща, *ом* / къщичка / дом / огнище
/ колиба / кухня / стълба / зид, стена /
печка/ диреци, стълбове/тръба, кюнец
* комин* / шкаф / праг / стая / стъпало /
/то/юва*/стълба, стълбище* /врата*
/ стена * / стени* / жив, зелен плет *
*ude*
барака, будка
*	Es wird ihm / ihr schon auch einmal in die
*ude regnen.
° Има още да му/й пати главата.
*	eine sturmfreie *ude (salopp)
Д закътано/сигурно местенце (разг.)
*	jemandem die Bude einrennen (u)
H изтърквам / протърквам нкм. прага (вла-
ча/мъкна се всеки ден в дома му) (разг.)
Dach*
таван
*	Jedes Dach hat sein Ungemach.
° Къща без кавга/дим не бива.
*	Unter eigenem Dach schläft man am sich¬
ersten.
о У дома сънят е най-спокоен /-сладък.
*	Unter jedem Dach ist ein Ach.
° Къща без кавга/дим не бива.
*	(k)ein Dach über dem Kopf haben (u)
Д имам/нямам покрив над главата си (разг.)
и не съм/съм подслонен (книж.)
*	eins / etwas (А) aufs Dach bekommen / krie¬
gen (salopp)
д четат ми конско евангелие / чукат ми сол
на главата / кастрят ме (жаргон)
й търпя укор / критика / критикуват ме
(книж.)
*	etwas (А) unter Dach und Fach bringen (u)
Д свършвам /приключвам нщ. (книж.)
*	jemandem aufs/zu Dach steigen (salopp)
ü дръпвам нкм. калай / кастря здравата нкг.
(карам му се) (жаргон)
*	jemandem Dach und Fach geben (u)
И давам нкм. подслон (подслонявам / прию¬
тявам го) (книж.)
*	jemandem ein(s) aufs Dach geben /schlagen
(salopp)
Д чета нкм. конско евангелие (разг.)
Д тупвам / удрям нкг. по кратуната / заби¬
вам нкм. един (шамар) (удрям му плесни¬
ца) (жаргон)
*	mit jemandem unter einem Dach wohnen (u)
Д живея c нкг. под един покрив (е една къща
/заедно) (разг.)
*	ohne Dach und Fach sein (u)
И нямам подслон / покрив над главата си
(раз^
*	unter Dach kommen (u)
Д (за постройка) бива покрита / довършена
(книж.)
*	unter Dach und Fach sein (u)
ö подслонен /прибран съм на топло (разг.)
И имам подслон / покрив над главата си
(разг.)
Decke*
покривка, покривало
*	Eine gute Decke von Schnee bringt das
Winterkorn in die Höhe.
° Дебел сняг, голям комат.
*	Man muss sich nach der Decke strecken.
o Простирай се според чергата си.
o Всяка жаба да си знае гьола.
*	Strecke dich nach der Decke.
■ Простирай се според чергата си.
° Знай си винаги мярката.
*	Wer sich nicht nach der Decke streckt, dem
bleiben die Füße unbedeckt.
° Простирай се според чергата си.
251

•	an die Decke gehen (salopp)
Д избухвам/излизам вън от себе си (разг.)
Д силно се ядосвам / вбесявам се (книж.)
•	mit jemandem unter einer Decke stecken (u,
abwert.)
И замесен съм c нкг. в нщ. / върша нщ. тайно
с нкг. / преследваме една цел с нкг. (съу¬
частник съм му) (книж.-негат.)
•	sich (А) nach der Decke strecken (müssen) (u)
Д (трябва да се) простирам според чергата си
/ харча оа/cпа^ред джоба си (разг.)
Д (трябва да) живея според материалните /
финансовите си възможности (книж.)
Esse
комин
•	Eine halbe Esse raucht nicht.
- Пречупен / Прекършен / Счупен комин не
пуши.
Gemach
покои
•	Kein besser/größer Gemach als eigen Dach.
° Своя къщица, своя свободица.
° По-добре в свой курник, а не в чужди са¬
рай.
о Няма по-хубав палат от собствения дом.
Glashaus
стъклен дом
©Wer im Glashaus sitzt, soll / sollt* nicht mit
Steinen werfen.
© Седиш ли в стъклен палат, не хвърляй ка¬
мъни.
©Wer im Glashaus sitzt, sollte sich im Dunkeln
ausziehen.
© Който седи в стъклен палат, ще трябва
да се съблича на тъмно.
Haus*
къща, дом
•	Auf einem alten Haus ist immer was zu flicken.
о Ha старата къща все има по нещо да се
кърпи.
•	*ald brennt das Haus, aber langsam löscht
man's aus.
° Пламне ли къщата, върви / иди, че я гаси.
•	Der beste Anker ist das Haus.
о Къщата е най-добрата котва.
•	Ehe du ein Haus kaufst, frag' nach dem Nach¬
bar.
° Не купувай къща, а комшия.
•	Ein Haus leidet nicht/nir zwei Herren.
•	В една къща двама господари не биват.
•	Ein Haus ohne Frau ist eine Wiese ohne Tau.
° Къща без жена, геран без кофа.
° Де няма жена, няма и къща.
•	Erst sieh in dein Haus, dann sieh heraus.
о Първо виж себе си, пък тогава съди други¬
те.
•	Halb Haus, halb Hölle.
° Орташкото месо и кучетата не го ядат.
•	Haus ohne Mann, Haus ohne Rat; Haus ohne
Frau, Haus ohne Staat.
o Къща без жена и мъж без пари огън да ги
гори.
•	Im Hause des Gehängten rede*/spricht man
nicht vom Srii/Strick.
° В къщата на обесения не се говори за въже.
•	In seinem eigenen Haus ist jeder Herr/ König.
° Всеки е на къщата си господар.
•	Jeder ist Herr in seinem Haus.
° У дома си прави каквото си искаш.
о Всеки е господар в собствения си дом.
•	Jeder ist weise in seinem Hause.
° Всеки е силен/господар у дома си.
•	Kein Haus ohne Maus.
° Няма къща без мишки.
о Няма дом без проблеми.
•	Man wird alt wie ein Haus und lernt nie aus.
° Човек се учи, докато е жив, д пак ненаучен
252

остава.
•	Mein Haus, (ist) meine Burg.
° Моят дом е моята крепост.
o Всеки е на къщата си господар.
•	Mit nichts kann man kein Haus bauen.
° От нищо нещо не става.
° С вятър се нищо не купува.
° С вятър се боя не прави.
•	Mit viel hält man Haus, mit wenig kommt man
aus.
c Човек знае и две, и двеста.
•	Wenn des Nachbars Haus brennt, so trägt
man Wasser zum eigenen.
° Гори ли на комшията къщата, върви да га¬
сиш твоята.
•	Wenn mein Haus brennt, so ist meines
Nachbars nicht fern.
- Щом мечката затропа у съседа, ще дойде и
у нас.
•	Wer in seinem Hause Frieden will, der muss
tun, was die Frau will.
о Искаш ли мир вкъщи, слушай жена си.
*	ein offenes Haus (u)
Д Аврамов дом (където всеки има достъп)
(разг.)
*	ein öffentlichrs/schlechtFs Haus (u)
И публичен дом (разг.)
*	einem das Haus wegtragen können, ohne
dass er aufwacht (u)
й ще изнесат нкг. по бели гащи и пак няма да
се събуди (толкова дълбоко спи) (разг.)
*	jemandem das Haus einrennen (u)
й изтърквам /протърквам нкм. прага (вла¬
ча /мъкна се всеки ден в дома му) (разг.)
*	jemanden aus dem Haus werfen (u)
Д изхвърлям нкг. от къщи (изгонвам го) (разг.)
*	sein Haus anzünden, um einen Eierkuchen zu
backen (u)
й разменям кон за кокошка (разг.)
И разрушавам нщ. голямо, за да свърша нщ.
дребно (книж.)
Häuslein (das)
къщичка
•	Jedes Häuslein hat sein Kreuzlein.
° Всеки c проблемите си.
° Всеки дом си има своите грижи / пробле¬
ми.
Heim
дом
•	Trautes Heim, Glück allein.
° Уютен дом, истинско щастие.
Herd
огнище
•	Eigener Herd ist Goldes wert.
° Своя къщица - своя свободица.
о Бащино огнище - топло пепелище.
о Всекиму домашното огнище е най-скъпо.
©Eigener Herd ist Goldes wert für den, der ihn
hat.
©Собственият дом е от злато по-скъп,
стига да го имаш.
•	Je näher der Herd, je heißer es wird.
о Колкото по-близо до огнището, толкова
е по-топло.
Hütte
колиба
•	Lieber eine Hütte auf der Erde als einen Thron
in den Wolken.
u По-добре колиба на земята, отколкото
трон в небесата.
Küche
кухня
•	In einer kalten Küche bleiben keine Fliegen.
r- Студеното огнище мухи не търпи.
•	Wenn die Küche nicht mehr raucht, wird die
Liebe kalt.
•’ Любовта минава през стомаха.
с Спре ли да дими коминът на кухнята, из-
253

стива и любовта.
з Не пуши ли огнището, и любовта изсти¬
ва.
•	Wird die Küche kalt, so gehen die Freunde
bald.
-	Няма ли гощавка, няма и приятели.
Leiter (die)
стълба
•	Nicht jede Leiter führt in den Himmel.
-	Не всяка стълба води към небето.
•	Wer die Leiter hält, ist so schuldig wie der
Dieb.
c Виновен е и този, който прескача ограда¬
та, и този, който държи стълбата.
•	Wer die Leiter hinauf will, muss bei der unter¬
sten Sprosse anfangen.
-	Искаш ли да се изкачиш по стълбата,
трябва да започнеш от най-долното
стъпало.
Mauer
зид, стена
•	Eine rissige Mauer ist bald zerrüttet.
° Пропука ли се стената, спасение няма.
о Разкъртената стена скоро се срутва.
•	Keine festere Mauer denn Einigkeit.
° Сговорна дружина планина повдига.
Ofen
печка
•	Es sucht keiner den anderen im Ofen, der
nicht selbst darin war.
о Опитният много добре знае къде да тър¬
си. (там, където сам той е бил)
•	Hinter dem Ofen ist gut Krieger sein.
о У дома на топло всеки се пише герой.
•	Kalter Ofen bäckt kein Brot.
° Студена(та) печка хляб не пече.
•	Wer alt ist, macht sich den Ofen zum Freunde.
о За младите - света, за старите - дома.
•	Wird der Ofen kalt, gehen die Freunde bald.
•	Дорде имаш, дотогава те познават.
Pfeiler (PI.)
диреци, стълбове
•	Sind die Pfeiler morsch, so fällt die Brücke.
о Не са ли здрави /Гнили ли са подпорите,
мостът пада.
Rohr
тръба, кюнец
•	Wer im Rohr sitzt, hat gut Pfeifen schneiden.
■ Имаш ли вуйчо владика, лесно ще се наре¬
диш.
Schornstein*
комин
•	Der Schornstein schimpft das Ofenloch.
° Присмяла се куката на кривото дърво.
•	Schreibe es in den Schornstein!
° Куче влачи, диря няма.
•	etwas (А) in den Schornstein / Rauch / Wind
schreiben (u)
И отписвам нщ. / пишИ го бегало (смятам го
за загубено) (разг.)
Schrank
шкаф
•	Ein leerer Schrank bringt Streit und Zank.
° Празният шкаф носи / води до разправии /
кавга.
Schwelle
праг
•	Die Schwelle ist der höchste Berg.
° Първата крачка е най-трудна.
Stube
стая
•	Aus einer leeren Stube ist nichts zu nehmen.
° C трън да завъртиш, няма какво/ що да за¬
качиш.
Stufe
стъпало
•	Stufe für Stufe kommt man auf den Turm.
о До върха на кулата се стига стъпало по
254

стъпало.
Stühle*
столове
•	Auf hohen Stühlen sitzt man schlecht.
о Ha висок стол не се седи удобно.
•	Wer auf zwei Stühlen sitzen will, fällt oft
mitten drin.
° От два стола, та ни един.
° От два стола, та на земята.
•	Wer sich zwischen zwei Stühle setzt, kommt
(mit dem Arsch) auf die Erde.
° От два стола, та на земята.
•	zwischen zwei Stühlen sitzen (u)
Д седя между/на два стола (разг.)
й раздвоен съм (и трябва / се налага да на¬
правя своя избор) (книж.)
Treppe*
стълба, стълбище
•	Wenn man die Treppe kehrt / wäscht, fängt
man von oben an.
c Стълбите се метат отгоре надолу.
•	Wer die Treppe hinauf will, geht Stufe für
Stufe.
c До върха на стълбата се стига само стъ¬
пало по стъпало.
•	die Treppe hinauffallen (u)
И вместо очи да избода, изписвам вежди
(разг.)
И постигам неплануван успех / обратен по¬
ложителен ефект (книж.)
Tür*
врата
•	Offene Tür lockt den Dieb.
° Отворената врата сама кани крадеца да
влезе.
•	Offene Tür verführt auch den Heiligen.
« Гладен и патрикът хляб си открадва.
•	Verschließe deine Tür, dass dein Nachbar
ehrlich bleibt.
о Искаш ли честен съсед, заключвай си вра¬
тата.
*	Vor der Tür ist draußen.
о Да си пред вратата не означава, че си въ¬
тре.
*	Zwischen Tür und Wand lege niemand seine
Hand.
° Не туряй пръст, където вратата скърца.
° Братя кога се бият, бягай да ги отминеш, за¬
щото ще те бият.
*	etwas steht vor der Tür (u)
и нщ. е/чука на вратата (разг.)
й нщ. предстои да стане/се случи в най-ско¬
ро време (книж.)
*	etwas (А) zwischen Tür und Angel sagen (u)
и казвам нщ. (важно) между другото / под
сурдинка (тайно) (разг.)
й казвам / говоря с нкг. набързо/на крак/в
последния момент /на тръгване (книж.)
*	jemandem die Tür einrennen (u)
й протривам прага на нкг. (влача / мъкна се
всеки ден в дома му) (разг.)
*	jemandem die Tür weisen (u)
й посочвам нкм. вратата / изхвърлям нкг. (из¬
гонвам го) (разг.)
*	jemanden vor die Tür setzen (u)
й изхвърлям нкг. навън (от дома / работа)
(изгонвам / уволнявам го) (разг.)
*	mit der Tür ins Haus fallen (u)
й питам / действам без заобикалки / ди¬
ректно (разг.)
*	Tag der offenen Tür (u)
и ден на свободен достъп / отворените
врати (книж.)
*	Tür und Tor öffnen (u)
tt отварям широко врати за нщ. (разг.)
*	vor drr/sFinrr eigenen Tür kehren (u)
Д грижа се за собствените си грешки и слабо-
255

сти (занимавам се със собствените си дела)
(книж.)
*	zwischen Tür und Angel (u)
й 1. между другото / набързо / в последния
момент / на тръгване (книж.)
й 2. между чука и наковалнята; притеснено,
натясно (разг.)
Wand*
стена
*	An eine faule Wand soll man sich nicht lehnen.
' Ha гнила дъска не стъпвай.
*	gegen die Wand reden/sprechen (u)
й говоря на стената (на някого, който няма /
не йена да ме чуе) (разг.)
*	jemanden an die Wand stellen (u)
й изправям нкг. до стената (за да му искам
сметка /обяснение) (разг.)
Wände*
стени
*	Auch die Wände haben Ohren.
° И стена уши има, и плет очи има.
° И стените имат уши.
*	Wände haben Ohren.
° Стените имат уши.
*	Das ist ja, um die Wände hochzugehen / an
d*n Wänden hochzuklettern! (u)
и Просто да побеснееш / излезеш извън ко¬
жата cul (от яд/мъка/отчаяние) (разг.)
и Това е просто непоносимо / вече не се из¬
държа! (разг.)
и Това е възмутително! (книж.)
*	die Wände hochgehen können (vor Wut /
Schmerz) (u)
и да полудееш (от яд / болка) (разг.)
*	Es ist zum die Wände Hochgehen, (u)
и Направо да си умреш (от отчаяние / яд /
мъка), (разг.)
*	in seinen vier Wänden bleiben (u)
И оставам между четири стени (вкъщи / у
дома) (разг.)
Zaun*
жив, зелен плет
•	Ein niedriger Zaun ist bald übersprungen.
о Ниска ограда лесно се прекрачва / преска¬
ча.
•	Ich bin nicht hinter dem Zaun aufgewachsen /
aufgelesen.
° Не са ме намерили на улицата.
° Не са ме извадили от калта.
° И мене ме е майка родила.
•	Was nützt der Zaun, wenn die Tür offen ist.
3 Защо ти е ограда, щом ти зяпа портата.
•	Was über den Zaun fällt, ist des Nachbars.
° Изгубеното се не връща.
о Падналото зад оградата е на съседа.
•	Wo der Zaun am niedrigsten ist, da steigt man
über.
о Където съпротивата е най-слаба, там
най-лесно се успява.
•	etwas (А) (einen Streit) vom Zaun(e) brechen
(u)
й започвам / предизвиквам нщ. (разправия /
свада/спор) (книж.)
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Bett* / daheim /Hausfriede / Loch */ Löcher
/Löchlein (Pl.)/Luftschlösser*/Spiegel (der)
/ umziehen / Wiege
легло* / вкъщи, у дома / домашно спо¬
койствие / дупка* / дупки / дупчици /
въздушни *ули* / огледало / местя, пре¬
насям се / люлка
Bett*
легло
©Aus dem Bett, aus dem Sinn.
256

©Далеч от леглото, далеч от чувствата.
•	Im Bett ist alles wett.
о Леглото изглажда противоречията.
•	Im eigenen Bett schläft sich's am besten.
° В собственото легло се спи най-сладко.
•	das B*tt/Zimm*r hüten (müssen) (u)
Д (трябва да) пазя леглото/стаята (разг.)
и (налага се да) лежа, тъй като съм болен
(книж.)
daheim
вкъщи, у дома
•	Daheim ist's am besten.
= Своя къщица - своя свободица.
с У дома си ми е най-добре.
•	Ost und West, daheim das Best.
о У дома си ми е най-добре.
Hausfriede
домашно спокойствие
•	Hausfriede ist Hausfreude.
-	Мир у дома, радост у дома.
Loch*
дупка
•	Ein Loch im Dache verdirbt das ganze Haus.
-	Пробит покрив къща събаря.
•	Was zu einem Loch hereinkommt, geht zum
anderen wieder hinaus.
° От едното влязло, от другото излязло.
с Отдето дошло, там и отишло.
'■ От едната дупка влязло, от другата из¬
лязло.
•	auf /aus dem letzten Loch pfeifen (salopp)
ß издишам / закъсал съм (икономически)
(разг.)
И в тежко финансово състояние съм (книж.)
•	jemandem ein Loch in den Bauch fragen (u)
ß досаждам нкм. c въпросите си (книж.)
•	saufen wie ein Loch (u)
п пия като смок (много) (разг.)
Löcher
дупки
•	Wer in alle Löcher guckt, dem kann leicht was
ins Gesicht fliehen.
° Не си пъхай носа там, където не ти е рабо¬
та.
° Увира се като конска муха под опашка, но
може и да пострада.
Löchlein (PL)
дупчици
•	Kleine Löchlein machen das Schiff voll Wasser.
° Малкото камъче прекатуря колата.
о И малките дупчици правят кораба да по¬
тъне.
Luftschlösser*
въздушни кули
•	Luftschlösser lassen sich leicht aufbauen,
aber schwer niederreißen.
о Въздушни кули лесно се градят, но мъчно
се събарят.
•	Luftschlösser bauen (u)
в строя въздушни кули (фантазирам) (разг.)
Spiegel (der)
огледало
•	Auch ein neuer Spiegel glättet alte Runzeln
nicht.
3 Огледалото не лъже.
о И новото огледало не изглажда бръчки¬
те.
•	Der Spiegel lügt nicht.
■ Огледалото не лъже.
•	Der Spiegel sagt immer die Wahrheit.
3 Огледалото не лъже.
° Огледалото казва винаги истината.
umziehen
местя, пренасям се
•	Dreimal umgezogen ist so gut wie einmal
abgebrannt.
- Три пъти да се местиш е като един път
да ти изгори цялата покъщнина.
257

о Три пъти да се местиш е все едно да ти
изгори къщата.
Wiege
люлка
•	Eine goldene Wiege ist nicht immer eine
Kinderstube.
° Златната люлка не е гаранция за добро въз¬
питание.
•	Man soll nicht für die Wiege sorgen, ehe man
das Kind hat.
° Още кон не видял, крака замахал.
•	Wie in der Wiege, so im Grabe.
i' Каквато го люлка залюляла, такава го и мо¬
тика закопала.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Adresse/Bank/Dachschade*/Ecke/Ecken /
Fenster (das}/Häusch*n (das)/Häusrr/Hof
/ Kant* / Oberstübchen (das) / Rahmen (der)
/ Stuhl / Tapet / Tapeten / Teppich / Tisch
/ Tischtuch / Torschluss / Torschlusspanik /
Türen / Zaunpfahl / Zelt*
адрес / банка, пейка / повреда в главния
мозък / ъгъл / ъгли / прозорец / къщичка
/ къщи / двор / кант / горен етаж, горна
стаичка / рамка / стол / тапет / тапе¬
ти / килим/маса / покривка за маса/за¬
тваряне на вратите / страх от откаа/
врати / дирек на жив плет / палатки
Adresse
адрес
•	(b*i jemandem) an die falsche Adresse gera¬
ten /kommen (u)
и сбърквам адреса (разг.)
И не успявам с нщ. / постигам нищо (с нкг.)
(книж.)
•	an der falschen Adresse sein (u)
и сбъркал съм адреса / не съм на точното
място (книж.)
и не съм попаднал при точния човек /кaгa-
то трябва (книж.)
Bank
банка, пейка
*	etwas (А) auf die lange Bank schieben (u)
и отлагам/протакам/забавям нщ. (книж.)
Dachschaden
повреда в главния мозък
*	einen Dachschaden haben (salopp)
й не съм наред / с всичкия си / хлопа ми дъс¬
ката / мръднал съм (жаргон)
й умът ми не е наред/в ред (книж.)
Ecke
ъгъл
*	jemanden um die Ecke bringen (u)
в премахвам / очиствам нкг. (убивам го)
(разг.)
*	sich an der Ecke stoßen (u)
й удрям се o/но ъгъла (книж.)
*	um die Ecke biegen (u)
8 завивам на/зад ъгъла (книж.)
*	um die Ecke gehen (u)
И пуквам / хвърлям топа (умирам) (жаргон)
Ecken
ъгли
*	оп allen Ecken und Enden/Kanten (u)
И под дърво и камък (навсякъде) (разг.)
Fenster (das)
прозорец
*	weg vom Fenster sein (u)
и потънал съм в забрава (разг.)
и изчезнал съм от публичното пространство
(книж.)
Häuschen (das)
къщичка
*	(ganz) aus dem Häuschen sein (u)
й вън от / извън себе си съм от радост / въз¬
буда (разг.)
и превъзбуден съм (книж.)
258

Häuser
къщи
*	auf etwas (A)/ jemanden Häuser bauen (u)
и разчитам/уповавам се на ни. /нкг. (книж.)
Hof
двор
*	(einer Dame) den Hof machen (u)
и ухажвам [дама/жена) (книж.)
Kante
кант
*	etwas (А) auf die hohe Kante legen (u)
и заделям бели пари за черни дни (разг.)
И спестявам/пестя (книж.)
Oberstübchen (das)
горен етаж, горна стаичка
*	nicht ganz richtig im Oberstübchen sein (u)
И не съм съвсем наред/вред на горния етаж
(с главата / психически) (разг.)
Rahmen (der)
рамка
*	aus dem Rahmen fallen (u)
и излизам от рамките на позволеното / нор¬
малното (нарушавам го) (книж.)
Stuhl
стол
*	jemandem den Stuhl vor die Tür setzen (u)
и изхвърлям нкг. през вратата (изгонвам го)
(разг.)
*	(fast) vom Stuhl fallen (salopp)
и падам от стола от изненада (разг.)
й много силно се изненадвам (книж.)
*	jemanden haut es vom Stuhl (salopp)
В някой пада / ще падне от изненада / учуд¬
ване (силно изненадан е) (разг.)
*	mit etwas (D) zu Stuhle kommen (u)
и докарвам нщ. докрай (довършвам го)
(разг.)
Tapet
тапет
*	etwas (А) aufs Tapet bringen (u)
и подлагам нщ. на дискусия / обсъждане
(книж.)
Tapeten
тапети
*	die Tapeten wechseln (и)
и сменям /променям обстановката (книж.)
Teppich
килим
*	auf dem Teppich bleiben (u)
в запазвам трезв разум/разсъдък (книж.)
*	aufdem Teppich sein (u)
и нащрек съм (разг.)
*	unter den Teppich kehren (u)
и пазя нщ. в тайна / мълча си за нщ. (премъл¬
чавам го) (книж.)
Tisch
маса
*	etwas (А) am/auf dem grünen Tisch entschei¬
den (u)
и решавам нщ. на масата на преговорите
(книж.)
и вземам решение, без да познавам практи¬
ката (книж.)
и говоря или преговарям, без да съм се за¬
познал на място със ситуацията (книж.)
*	etwas (А) unter den Tisch fallen lassen (u)
и 1. не вземам нщ. под внимание (не му об¬
ръщам внимание) (книж.)
и 2. отменям/отлагам нщ. (книж.)
*	etwas (А) vom grünen Tisch aus anordnen /
entscheiden (u)
и решавам/нареждам/разпореждам нещо
бюрократично/наизуст (книж.)
и решавам нщ. на масата на преговорите
(книж.)
*	jemanden unter den Tisch trinken (u)
и напивам нкг. така, че да падне под масата
(книж.)
*	jemanden über den Tisch ziehen (u)
и баламосвам нкг. (мамя го) (разг.)
259

*	reinen Tisch machen (* etwas (A) ins Reine
bringen) (u)
й оправям работата (разг.)
Д изяснявам си нщ. с нкг. (отношенията / про¬
блем) (книж.)
*	vom Tisch sein (u)
Д нщ. е свършено (няма какво да се говори за
него) (разг.)
Д вече не съм тема на разговор (книж.)
Tischtuch
покривка за маса
*	das Tischtuch zwischen zwei Menschen
zerschneiden (u)
И правя така, че да се прекратят отношения¬
та / връзките между двама души (книж.)
Torschluss
затваряне на вратите
*	(kurz) vor Torschluss (u)
И 8 последния момент/миг (книж.)
Torschlusspanik
страх от отказ
*	Torschlusspanik machen (u)
и страхувам се да не хлопнат кепенците пред
мен (разг.)
И страхувам се да не получа отказ / ми от¬
кажат (книж.)
Türen
врати
*	hinter verschlossenen Türen (verhandeln) (u)
й действам прикрито/тайно (книж.)
*	offene Türen einrennen (u)
д застъпвам се за общоизвестни истини
(книж.)
Zaunpfahl
дирек на жив плет
*	jemandem einen Wink mit dem Zaunpfahl
geben (u)
и правя нкм. груб/съвсем явен/недвусмис-
лен намек (книж.)
Zelte
палатки
•	seine Zelte abbrechen (u)
И вдигам си чукалата / обирам си партаке-
шите (напускам мястото) (жаргон)
и Thematisch-semantisches Netz 48.
HEIRAT/TRENNUNG
fj. Тематично-семантична мрежа 48.
ЖЕНИТБА / РАЗДЯЛА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Braut / Eh* / Ehestand /freien / Freien (das)
/ gefreit / Heirat / heiraten / Heiraten (das)
/ Hochzeit* / Hochzeiten* / Junggesell /
Scheiden (das) / Trennung / Witwer (d*r)
булка, невяста / брак / семейно поло¬
жение / оженвам, женя се / оженване /
женен / женитба / женя, омъжвам се /
женене, женитба / сватба* / сватби* /
ерген/разделяне, развод/раздяла/вдо-
вец
Braut
булка, невяста
•	Eine schöne Braut gefällt ohne Schmuck.
о Хубавата булка и без накити се харчи.
•	Hat die Braut den Mann, so strömen zehn
Freier heran.
° Като се ожени мома, тогаз се сгледници по¬
казват.
° След дъжд качулка.
•	Keck holt die Braut weg.
° Брген на сгледа за себе си сгледва.
° Който предвари/изпревари, той натовари.
•	Wer das Glück hat, führt die Braut heim.
° Който късмет има, той ще заведе булка
вкъщи /ще грабне булката.
° Комуто работи късмета, ще си намери бул¬
ка.
260

Ehe
брак
•	Die Ehe ist Himmel und Hölle.
о Бракът е и ад, и рай.
©Die Ehe ist der einzige Krieg, in dem man mit
dem Feind ins Bett geht.
© Бракът е единствената война, при която
човек спи с врага си в едно легло.
©Die Ehe ist der Versuch, zu zweit mit den
Problemen fertig zu werden, die man allein
niemals gehabt hätte.
© Бракът е опит на двама души да се спра¬
вят с проблемите, които никой от тях
не би имал, ако беше сам.
•	In der Ehe mag kein Frieden sein, regiert darin
das Mein und Dein.
° Няма мира в брака, щом нещата се делят
на „мое" и „твое".
•	Keine Schenke ohne Trunk, keine Ehe ohne
Zank.
-	Няма празник без пиене, няма брак без
разправии.
•	Ohne Wehe keine Ehe.
° Няма брак без разправии.
-	В брака има и страдание.
•	Wenn die Frau nichts hat und der Mann nichts
tut, wird die Ehe selten gut.
о Бракът рядко е добър, когато жената
нищо няма, а мъжът нищо не прави.
•	Wer entbehrt die Ehe, lebt weder wohl noch
wehe.
~ И c жена мъка, и без жена мъка.
Ehestand
семейно положение
•	Ehestand, Wehstand.
•	Венчило, черно чернило.
freien
оженвам, женя се
•	Ein alter Mann, der freit, ist nicht gescheit.
Старец, който се жени, си е изгубил ума/се
е побъркал.
©Wer ehrlich ist, freit früh; wer klug ist (gar)
nie.
© Честният се жени рано, умният - никога.
Freien (das)
оженване
•	Man ist oft zu jung zum Freien, aber niemals
zu alt zum Lieben.
° Често човек е прекалено млад за женитба,
но никога твърде стар за любов.
gefreit
женен
•	Jung gefreit hat niemand bereut/gereut.
° Или млад се жени, или се млад калугери.
•	Mit Eile gefreit, mit Muße bereut.
° За един час радост, сто години жалост.
•	Vorschnell gefreit, selten gedeiht.
° Цигу-мигу за два дни, ох, леле, за вси дни.
Heirat
женитба
•	Heirat in Eile bereut man mit Weile.
о За прибързаната женитба се съжалява
дълго / цял живот.
•	Heirat mit Eile bereut man mit Weile.
° Жени ли се на шега, той ще носи и рога.
° За един час радост, сто години жалост.
•	Wem die Heirat übel gerät, der hat's Fegefeuer
im Haus.
i Ожени се, да си вземеш белята.
•	Zur Heirat gehört mehr als vier nackte Beine
ins Bett,
о За брака не стигат четири голи крака в
леглото.
о Бракът е много повече от четири голи
крака в леглото.
heiraten
женя, омъжвам се
•	Wer nach Gelde heiratet, verkauft seine
Freiheit.
261

' Оженил си се зо пари, продал си се на вяра.
•	Wer nicht heiratet, genießt sein Leben (nur)
halb.
Който не се ожени, се наслаждава / радва
на живота наполовина.
Heiraten (das)
женене, женитба
•	Heiraten in Eile bereut man in Weile.
•' Жени ли се на шега, той ще носи и рога.
' За един час радост, сто години жалост.
•	Heiraten in Hast bringt lange Last.
c Ожени го, да не пее!
Бърза женитба - голям товар.
©Heiraten ist die erste Dummheit, die man
begeht, wenn man vernünftig geworden ist.
& Женитбата е първата глупост, която
хората вършат, когато станат разумни /
поумнеят.
•	Heiraten ist leicht, haushalten schwer.
о Лесно е да се ожениш, трудно е дом да
въртиш.
•	Heiraten ist Lotterie.
° Женитбата е лотария.
•	Heiraten ist nicht Kappen tauschen.
° Лесно е да се ожениш, да видим можеш ли
се разжени.
° Ожениш ли се на шега, ще носиш и тъга.
о Женитбата не е размяна на шапки.
•	Zum Heiraten gehören zwei.
о За брака трябват / са нужни двама.
Hochzeit*
сватба
•	Es ist nicht alle Tage Hochzeit.
° Всеки ден не е Великден.
•	Frühe Hochzeit, lange Liebe.
o Рано яж, не май се, рано се жени, не кай се.
•	Glänzende Hochzeit, schlechte Ehe.
° Цигу-мигу за два дни, ох-леле за вси дни.
° Лъскава / Бляскава сватба, лош брак.
•	Hochzeit ist eine kurze Freud und eine lange
Unlust.
c Ожени го, да не пей!
° Ожени го, ожежи / изгори го.
о Ожени го, овържи го.
•	Keine Hochzeit ohne Brautwerber.
° Отишъл без сват на годеж.
•	Man soll nicht ungeladen zur Hochzeit gehen.
c Ha сватба чакай да те поканят два пъти, на
умряло сам върви.
° Неканен на сватба се не ходи.
•	Hochzeit haltrn/machrn (u)
И правя сватба / женя се (книж.)
Hochzeiten*
сватби
•	Man kann nicht auf zwei Hochzeiten tanzen.
° Ha две сватби едновременно не може да
се играе.
•	auf zwei Hochzeiten tanzen gehen wollen (u)
и искам да играя на две сватби едновремен¬
но (разг.)
И искам да преда на две къдели / тъка на
два стана едновременно (разг.)
И искам да върша две неща / работи пара¬
лелно (книж.)
•	nicht auf zwei Hochzeiten tanzen können (u)
Д не мога да преда на две къдели / тъка но
два стана едновременно (разг.)
н не съм в състояние да върша две неща /
работи паралелно (книж.)
Junggesell
ерген
•	Je länger Junggesell, desto länger in der Höll'.
° Старият ерген живее в свой собствен ад.
о Колкото по-дълго ерген, толкова па-дьл-
гов ада.
о Ергенът е половин човек.
262

Scheiden (das)
разделяне,развод
•	Scheiden bringt Leiden.
° Разлъката е мъка.
о От раздялата боли.
•	Scheiden und Meiden tut weh.
о Раздялата носи страдание.
•	Scheiden tut wehe.
o От раздялата боли.
° Раздялата е болка.
Trennung
раздяла
•	Lange Trennung ist der Liebe Tod.
o Далеч от очите, далеч от сърцето.
о Дългата раздяла е смърт за любовта /
убива любовта.
Witwer (der)
вдовец
•	Der Witwer findet leicht eine Frau, aber die
Waisen schwer eine Mutter.
° Дете без баща е половин сираче, а без май¬
ка цяло.
о Вдовецът лесно си намира жена, но сира¬
четата трудно си намират майка.
а Sprichwörter mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
® Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
gleich / Gleiche (PL) / Unterschied / warten
еднакъв, същ / еднакви (хора) / разлика /
чакам
gleich
еднакъв, същ
•	Gleich gesinnt macht gute Freunde.
о Равен c равен се събира.
о Които си приличат, те се и обичат.
•	Gleich sucht sich, gleich findet sich.
° Краставите магарета през девет баира се
поду ш ват.
- Търкулнало се гърнето, та си намерило по¬
хлупака.
° Вземи единия, удари другия.
° Каквото Куко, такова и Пипе.
о Които си приличат, се привличат.
•	Gleich und gleich gesellt sich gern /leicht.
° Търкулнало се гърнето, та си намерило по¬
хлупака.
о Които си приличат, се привличат.
•	Gleich und gleich macht gute Freunde.
о Равен c равен се събира.
о Които си приличат, те се и обичат.
•	Gleiche Brüder, gleiche Kappen.
° От един дол дренки (са).
° Вземи единия, че удари другия.
•	Gleiche Schale, gleicher Kern.
о Каквото отвътре, такова и отвън.
•	Gleiche Seelen finden sich.
° Сродните души се намират.
о Които си приличат, се привличат.
Gleiche (PI.)
еднакви (хора)
•	Zwei Gleiche werden schwer gefunden.
° Трудно / Рядко се намират двама души ед¬
накви.
Unterschied
разлика
•	Es ist ein Unterschied zwischen küssen und
beißen.
о Едно е до целуваш, друго да хапеш.
warten
чакам
•	Die warten kann, kriegt auch 'nen Mann.
° Хубавата невеста и до огнището ще я наме¬
рят.
о Тази, която умее да чака, също ще си на¬
мери мъж.
263

i'j Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Brautschau
сгледа
*	auf Brautschau gehen (u)
й отивам на сгледа (да видя / се срещна с
булката) (разг.)
и Thematisch-semantisches Netz 49.
HILFE / RAT
н Тематично-семантична мрежа 49.
ПОМОЩ / СЪВЕТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
gewarnt / *elf*n* / Hilfe / Nachrat / Rat*
/ raten / Raten (das) / Ratgeber (der) /
Ratgeber (PL) / Ratgeberin / vergeben /
Vergeben (das) / verlassen (sich) / verzeihen
/ Verzeihen (das) / warnen
предупреден / *омагам* / помощ / закъс¬
нял съвет / съвет / съветвам / съвет¬
ване / съветник / съветници / съвет-
ничка / прощавам / прощаване, прошка
/ разчитам, осланям се / прощавам /
прошка / предупреждавам
gewarnt
предупреден
•	Wer gewarnt ist, ist halb gerettet.
о Който е предупреден, е наполовина спа¬
сен.
helfen*
помагам
•	Hilf dir selbst, dann/so hilft dir Gott.
° Помогни си сам, за да ти помогне и господ.
*	jemandem aus der Patsche helfen (u)
и помагам нкм. да се измъкне от трудна си¬
туация /справи с беда (разг.)
Hilfe
помощ
•	Die schnellste Hilfe ist die beste.
■> Който бързо помага, най-добре помага.
•	Sucht man Hilfe in der Not, tut man oft ein
groß Gebot; ist man dann in Sicherheit, so tut
ein Groschen einem Leid.
■■■ Търсиш ли помощ в беда, обещаваш мно¬
го, премине ли опасността, забравяш за
миг обещанията си.
•	Wo Mitleid ist, da ist auch Hilfe.
о Там, където има съчувствие, има и по¬
мощ.
•	Wo Rat ist, da ist Hilfe.
о Там, където могат да ти дадат съвет,
там ще ти и помогнат.
•	Zu Gottes Hilfe gehört Arbeit.
° Ти работи, аз ще ти помагам - рекъл гос¬
под.
о Господ дава, ама в кошара не вкарва.
Nachrat
закъснял съвет
•	Nachrat - Narrenrat.
° Много дават акъл, след като белята е ста¬
нала.
Rat*
съвет
•	Alle wissen guten Rat, nur der nicht, der ihn
nötig hat.
о Всеки може съвети да дава, само не онзи,
комуто е нужен съвет.
о Най-лесно е дадеш съвет другиму.
•	Ein guter Rat ist besser als hundert Hände.
0 Полезен съвет е по-добър от сто ръце.
•	Ein guter Rat zur rechten Zeit wahrt manchen
vor viel Herzeleid.
o Добрият съвет е полезен, ако е даден на¬
време.
•	Erst Rat, dann Tat.
° Посъветвай се, преди да действаш.
264

•	Geschwinder Rat, bereute Tat.
° Бързата работа два пъти работа.
•	Guter Rat ist Goldes wert.
о Добрият съвет струва злато.
•	Guter Rat ist teuer.
° Добрият съвет няма цена / е безценен.
©Guter Rat ist teuer, aber nicht jeder teuere
Rat (ist) gut.
Q Добрите съвети са скъпи, но не всеки скъп
съвет е добър.
©Guter Rat ist teuer, schlechter Rat kann teuer
zu stehen kommen.
© Добрият съвет струва скъпо, но лошият
може и солено да ти излезе.
•	Guter Rat kommt nie zu spät.
-	За добър съвет никога не е късно.
•	Guter Rat kommt über Nacht.
•	Утрото е по-мъдро от вечерта.
•	Habe Rat vor der Tat!
= Първо помисли / потърси съвет, после
дейстаай!
•	Kurzer Rat, guter Rat.
" Кротък съвет, добър съвет.
•	Ohne Rat keine Tat.
g Не действай без съвет/да се посъветваш с
някого.
•	Rat nach (der) Tat kommt zu spät/spät.
-	Като се прекатури колата, пътища много.
След дъжд качулка.
•	Rat soll vor der Tat gehen.
•> Първо съвета, пък после делата.
•	Viele zum Rat, wenige zur Tat.
Ум да дават - много, да работят - малко.
Накарай мързеливия на работа/до рабо¬
ти, да те научи на ум.
•	Vorbedacht hat Rat gebracht.
° Три пъти мери, един път режи.
*	allen Dingen Rat wissen (u)
й на всичко зная цаката (разг.)
й с всичко мога да се справя (книж.)
*	au/einen Rat hören (u)
И вслушвам се в (нечий) съвет (книж.)
*	Dafür gibt es Rat. (u)
и Затова има лек/(раз)решение. (разг.)
*	einen Rat erteilen/geben (u)
й давам съвет (книж.)
*	Es ist nicht Rat, etwas (A) zu tun. (u)
И Не е препоръчително / време да се върши
нщ. (книж.)
*	etwas (А) zu Rate halten (u)
и пестеливо изразходвам нщ. (книж.)
*	jemanden um Rat fragen (u)
И искам нечий съвет / питам нкг. за съвет /
(по)съветвам се с нкг. (книж.)
*	jemanden zu Rate ziehen (u)
й допитвам се до нкг. / консултирам се с нкг.
(книж.)
*	mit jemandem / sich selbst zu Rate gehen (u)
И съвещавам / съветвам се с нкг. / ставам
сам съветник на себе си (книж.)
*	mit Rat und Tat (u)
И c думи /съвети и дела (разг.)
*	Rat schaffen (u)
и справям се (книж.)
*	(seinem Leibe) keinen Rat mehr wissen (u)
й не зная вече накъде / как да си помогна
(разг.)
и не виждам изход (книж.)
*	(sich) (D) bei jemandem in einer Frage Rat
holen (u)
И (по)съветвам се c нкг. по някакъв въпрос
(книж.)
265

•	zu Rate sitzen (u)
д имам съвещание / на съвещание съм (съ¬
вещавам се) (книж.)
raten
съветвам
•	Rate niemand ungebeten.
'• Не давай никому съвет, без да те е помо¬
лил за това / ти го е поискал.
п Не си давай на никого съвета непоискан.
•	Raten ist leichter als helfen.
c По-лесно е ум да даваш, отколкото да по¬
могнеш.
•	Raten ist nicht zwingen.
о Съветването не е принуда.
о Съветването не е натрапване на собст¬
веното мнение.
•	Wem nicht zu raten ist, dem ist auch nicht zu
helfen.
о Който не слуша / взема от дума, нему не
може да се помогне.
•	Wer rät, der gibt nichts.
° Съветите пари не струват.
о На съветващия съветите нищо не стру¬
ват.
•	Wir können anderen raten, aber uns selbst
nicht.
° Човек може да съветва другите, но себе си
не.
Raten (das)
съветване
•	Sei eine Schnecke im Raten, ein Vogel in
Taten.
° По-малко акъл / ум давай, повече дейст¬
вай.
Ratgeber (der)
съветник
•	Der Bauch ist ein schlechter Ratgeber.
° Стомахът е лош съветник.
о Съветникът / Съветниците не носи / но¬
сят отговорност за щетите.
Ratgeberin
съветничка
•	Es gibt keine bessere Ratgeberin als Erfahrung.
° Няма по-добър съветник от опита.
vergeben
прощавам
•	Vergeben ist leicht, vergessen ist schwer.
Да простиш е лесно, да забравиш е труд¬
но.
Vergeben (das)
прощаване, прошка
•	Vergeben ist die beste Rache.
о Прошката е най-доброто отмъщение.
verlassen (sich)
разчитам, осланям се
•	Wer sich auf andere verlässt, (der) ist ver¬
lassen.
° Който се надява на чужда трапеза, гладен
остава.
verzeihen
прощавам
•	Verzeih dir nichts und andern viel.
° Прощавай на другите хора много неща, а
на себе си - нищо.
о На себе си нищо не прощавай, а на други¬
те много неща.
Verzeihen (das)
прошка
•	Verzeihen ist der schönste Sieg.
о Прошката е най-красивата победа.
•	Verzeihen ist die beste Rache.
о Прошката е най-доброто отмъщение.
warnen
предупреждавам
•	Wer sich warnt, der wehrt sich.
о Който сам се предупреждава, се отбраня¬
ва.
Ratgeber (PI.)
• Ratgeber tragen den Schaden nicht.
266

ft Thematisch-semantisches Netz 50.
HIEB / SCHLAG
ft Тематично-семантична мрежа 50.
УДАР
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
biegen / Hieb / Klotz* / Schlag* / Schläge /
Spän* * / Splitter (der) / Streich * / Streich* *
извивам / удар, замах / пън, дръвник* /
удар* / удари / трески, стърготини* /
треска, отломък / удар, лудория* / уда¬
ри, лудории*
biegen
извивам
•	Lieber biegen als brechen.
Q Преклонена главичка (остра) сабя не я се¬
че.
Hieb
удар, замах
•	Auf einen Hieb fällt kein Baum.
o C един замах не се отсича дърво.
° От един удар къща не става.
hlotz*
пън, дръвник
•	Auf einen groben hlotz gehört ein grober Keil.
° Ha зла круша - зъл прът.
° На такава главв - такъв бръснач.
с На дебел дънер - остра брадва и здрав
клин.
*	ein grober hlotz (u)
й голям дръвник (за недодялан човек) (жар¬
гон)
*	etwas/jemand ist für jemanden ein hlotz am
Bein (u)
и нщ. / някой е товар / тежест / спънка за
нкг. (пречи му) (разг.)
*	sich (D) einen Klotz ans Bein binden (u)
и навличам си беля на главата / вземам си
белята (разг.)
и създавам си неприятности (книж.)
*	wie ein hlotz dastehen (u)
й залостил съм се / стоя като пън/дърво (без
да помръдна) (разг.)
Schlag*
УДар
*	Auf einen Schlag fällt kein Baum.
° Един удар дърво не поваля.
*	Kein Schlag zu viel, als der daneben fällt.
о Излишен е оня удар, който не пада на мяс¬
то.
*	Wer den Schlag erwartet, den trifft er nur halb.
о Подготвеният по-лесно понася удара.
*	ein Schlag ins Wasser sein (u)
и поражение / провал съм (за безрезултат¬
но / неуспешно действие) (книж.)
*	ein Schlag unter der Gürtellinie (u)
И удар под кръста (коварен номер) (разг.)
*	mit einem Schlag (u)
И c един удар (наведнъж / от един път)
(разг.)
*	Schlag auf Schlag (u)
И едно след друго (последователно) (книж.)
*	wie vom Schlag gerührt sein (u)
й като гръмнат / ударен от гръм / треснат
съм (разг.)
и силно поразен/изненадан съм (книж.)
Schläge
удари
*	Schläge machen weise.
° Бита книжка - пред царя, а небита - ни
пред говедаря.
о Потилата но ум учат.
*	Von vielen Schlägen wird die Axt stumpf.
*	От работа гърбат ставаш, а не богат.
с- От много удряне брадвата затъпява.
Späne*
трески,стърготини
*	Wer über sich haut, dem fallen die Späne ins
267

Gesicht.
: Вол рови, зад рога му пада.
° Кой що чини, на главата му дохожда.
•	arbeiten, dass die Späne fliegen (mit Eifer) (u)
й работя, та пушек се вдига (разг.)
й трудя се здраво/усърдно (книж.)
Splitter (der)
треска, отломък
•	Jeder hat seinen Splitter.
° Всеки си е башка луд.
° Всички сме луди - кой много, кой малко.
Всички сме откачени - кой повече, кой по-
малко.
•	Man sieht wohl den Splitter im fremden Auge,
aber nicht den Balken im eigenen.
° Види косъма в окото на брата си, а не види
гредите в своето.
Streich*
удар, лудория
•	Hüte dich vor dem ersten Streich.
о От първия удар да се пазиш.
•	Von einem Streiche fällt keine Eiche.
° C един замах не се отсича дърво.
° Не случиш ли веднъж, опитай се пак!
•	Das war ein rechter Streich! (u)
й Голяма глупост / Голямо безумие беше
това! (разг.)
•	jemandem einen Streich spielen (u)
И скроявам / погаждам нкм. номер (мамя
го) (разг.)
•	keinen Streich tun (u)
й не пипвам нищо / си мърдам пръста за
нищо (разг.)
й нищо не правя/върша (книж.)
Streiche*
удари,лудории
•	Viel(e) Streiche fällen die Eiche.
= C един замах не се отсича дърво.
° Много удари повалят дървото.
° Не случиш ли веднъж, опитай се пак!
*	Das sind mir ja schöne Streiche! (u, iron.)
й Хубави лудории си ми извършил! (разг.-
ирон.)
й Добре си се подвизавал! (разг.-ирон.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Anhieb / Anstoß / Brett / Druck / Griff /
heben / hieb- und stichfest / Kerb* / Kippe /
Klemm* / Reißaus / schlagen / Wink
импулс, стимул / тласък, подбуда / дъс¬
ка / натиск / гриф, похват / вдигам /
твърдо, сигурно / резка / наклонено^,
полегато^ / затруднение, нужда /
офейкване/удрям, бия/знак, намек
Anhieb
импулс, стимул
*	ou/Anhieb (и)
й от първия път (веднага) (книж.)
Anstoß
тласък, подбуда
*	an etwas (D) Anstoß nehmen (u)
и шокирам/докачам се от нщ. (разг.)
й формализирам се при нщ. (книж.)
*	Anstoß geben zu etwas (D) (u)
й давам подтик / стимул / импулс за нщ.
(разг.)
й ставам повод за нщ. (книж.)
*	Anstoß mit etwas (D) bei jemandem erregen
(u)
И дразня нкг. c нщ. (книж.)
и засягам нечие чувство за благоприличие
(шокирам го с нщ.) (книж.)
*	ohn* Anstoß lesen / reden (u)
й чета / говоря без запъване/гладко (книж.)
Brett
дъска
*	ein Brett vor dem Kopf haben (salopp)
и не виждам по-далеч от носа си (разг.)
268

и глупав/ограничен съм (книж.)
Druck
натиск
*	jemanden unter Druck setzen (u)
д поставям нкг. под натиск (притискам /
притеснявам /репресирам го) (разг.)
*	unter Druck geraten (u)
и попадам под натиск (притиснат/притес-
няван съм) (книж.)
Griff
гриф, похват
*	etwas (А)/jemanden im Griff haben (u)
и владея нщ. (положението) / нкг. добре
(държа го здраво) (разг.)
heben
вдигам
*	einen heben (u)
й гаврътвам/обръщам едно (питие) (разг.)
hieb- und stichfest
твърдо, сигурно
*	etwas ist hieb- und stichfest (u)
й нщ. е съвсем ясна/неnонватима/твьрда
(не подлежи на промяна) (книж.)
herbe
резка
*	mit jemandem in die gleich* / dirselbe Kerbe
hauen /schlagen (u)
й на еднакво мнение / един акъл сме с нкг.
(разг.)
й една / еднаква цел преследваме с нкг.
(книж.)
hippe
наклоненост, полегатост
*	etwas steht auf der hippe (u)
й положението е несигурно / критично /
опасно (книж.)
hlemme
затруднение, нужда
*	in die hlemme geraten /kommen (u)
й попадам натясно (разг.)
й изпадам в затруднение / трудно положе¬
ние (книж.)
*	in der hlemme sein/sitzrn (u)
Д притеснен / притиснат / натясно съм
(разг.)
Д в затруднение / затруднено положение
съм (книж.)
*	jemandem aus der hlemme helfen (u)
й помагам нкм. да се измъкне (от затрудне¬
ние /трудно положение) (разг.)
Reißaus
офейкване
*	Reißaus nehmen (u)
и плюя си на петите / изчезвам (махам се)
(разг.)
й спасявам се/изчезвам (избягвам от страх)
(книж.)
schlagen
удрям, бия
*	jemanden windelweich schlagen / hauen /
prügeln (salopp)
й спуквам нкг. от бой (бия го много / преби¬
вам го) (разг.-прост.)
Wink
знак, намек
*	ein Wink mit dem Zaunpfahl (u)
и ясен/еднозначен намек (книж.)
Thematisch-semantisches Netz 51.
Insekten
K Тематично-семантична мрежа 51.
НАСЕКОМИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Ameisen / Biene* / Fliege* / Fliegen* /
Flöh* * / Laus * / Mücken * / Spinnen *
мравки / пчела * / муха * / мухи * / бълхи *
/ въшка */ комари* / *аяци *
269

Ameisen
мравки
*	Die Ameisen haben auch Galle.
И мравката има злъчка.
Муха далак има, мравя злъчка има.
° Настъпи мравката, и тя хапе.
*iene*
пчела
*	Eine Biene macht keinen Schwarm.
o Една пчела рояк не прави.
*	dufte Biene (u)
Д готина мацка / апетитна жена / мадама
(разг.)
д привлекателна жена (книж.)
Fliege*
муха
*	Eine Fliege setzt sich auch einem König auf
die Nase.
о Досадникът всекиму досажда.
*	aus einer Fliege einen Elefanten machen (u)
Д правя от мухата слон (разг.)
д силно преувеличавам факт / ситуация
(книж.)
*	die Flieg*/drn Abflug machen (salopp)
Д драсвам / изчезвам /духвам (жаргон)
д махам се по най-бързия начин (разг.)
*	(eine Frau / *in Mädchen) ist eine leichte
Fliege (u)
д лека жена е (каца навсякъде) (разг.)
*	jemanden ärgert die Fliege an der Wand (u)
Д някой се дразни от най-малкото/-малка¬
та дреболия (книж.)
*	keiner Fliege ein Bein ausreißen können (u)
Д не мога да причиня нкм. зло	до¬
бродушен/ кротък човек съм) (книж.)
*	keiner Fliege etwas antun können (u)
Д на мравката път правя (разг.)
д не мога да направя / сторя нкм. зло /
нищо лошо (добър / добродушен човек
съм) (книж.)
*	keiner Fliege etwas zuleide tun können (u)
Д не мога да направя / сторя нкм. зло /
нищо лошо (добродушен / кротък човек
съм) (книж.)
Fliegen*
мухи
•	Besser Fliegen gefangen als müßig gegangen.
° Залудо работи, залудо не седи /стой.
•	Man fängt mehr Fliegen mit einem Tropfen
Honig als mit einer Kanne Essig.
° Муха се c оцет не лови.
•	Wo Aas ist, sind auch Fliegen.
° Има ли мърша, и мухи има.
*	wie die Fliegen sterben (u)
Д мрат като мухи (за масов мор) (разг.)
*	zwei Fliegen mit einer Klappe schlagen (u)
д c един куршум два заека (убивам) (разг.)
Д извличам двойна полза от нщ. / постигам
две цели / два резултата едновременно
(книж.)
Flöhe*
бълхи
•	Besser Flöhe gefangen als müßig gegangen.
° Залудо работи, залудо не седи /стой.
о По-добре бълхи да ловиш, отколкото с
ръце в скута да седиш.
*	die Flöhe husten /niesen hören (u)
д мноказнайко/всезнайко съм (разг.)
д всичко виждам и чувам / нищо не ми убяг¬
ва / изпускам (книж.)
Д хитър и наблюдателен човек съм (книж.)
Laus*
въшка
•	Besser eine Laus im Kohl als gar kein Fleisch.
° По-добре е черен комат, а не празна торба.
° Ако не крилце, барем перце.
о По-добре малко, отколкото нищо / пред
нищото.
*	jemandem ist eine Laus über die Leber ge-
270

laufen (u)
й нкм. е счупен / скършен хатърът/кефът
(paar.)
й някой е ядосан/навъсен (книж.)
*	jemandem / sich (D) eine Laus in den Pelz,
setzen (u)
й пъхам нкм. / си таралеж в гащите (създа¬
вам му/си неприятности) (разг.)
Mücken*
комари
•	Man schlägt Mücken nicht mit Keulen tot.
о По муха се c камък не хвърля.
•	Mücken seihen und Kamele verschlingen /
verschlucken.
° Ha триците скъп, на брашното евтин.
*	jemandem die Mucken / Mücken austreiben
(u)
и изпъждам / изкарвам нкм. бръмбари¬
те (фантазиите / капризите) от главата
(вразумявам го) (разг.)
Spinnen*
паяци
•	Wenn die Spinnen im Regen spinnen, werde/
wird es nicht lange rinnen.
о Плетат ли паяците мрежите си и в дъ¬
жда, той скоро ще спре.
*	die Spinnen weben hören (u)
й чувам /улавям /усещам всичко (не изпус¬
кам /пропускам нищо) (разг.)
И хитър и наблюдателен човек съм (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Floh / Grillen / Läus* / Made / Mott* /
Motten / Mück* / Wespennest
бълха / щурци / въшки /ларва, личинка /
молец / молци / комар / гнездо на оси
Floh
бълха
*	jemandem einen Floh ins Ohr setzen (u)
И пускам нкм. /в главата на нкг. муха (под-
кокоросвам го / давам му идея) (разг.)
Grillen
щурци
*	Grillen fangen (u)
и отдавам се на черни мисли (разг.)
и без настроение съм (книж.)
*	Grillen im Kopf haben (u)
и имам бръмбари / щури идеи в главата
(странни идеи/мисли) (разг.)
*	jemandem die Grillen austreiben (u)
и изкарвам нкм. бръмбарите от главата (вра¬
зумявам го) (разг.)
И отучвам нкг. от капризите му (книж.)
*	jemandem die Grillen vertreiben (u)
й разтушавам нкг. (успокоявам го) (разг.)
Läuse
въшки
*	sich (D) Läuse in den Pelz setzen (u)
и създавам си неприятности (книж.)
Made
ларва, личинка
*	wie die Made im Speck leben (u)
и живея си като търтей / Симеончо (в изо¬
билие *охaлствa) (разг.)
Motte
молец
*	jemand ist eine Motte (u)
й някой е лекомислен / несериозен човек
(книж.)
Motten
молци
*	Da sind die Motten hineingekommen, (u)
й Работата не върви гладко. (Нещо не е на¬
ред /както трябва.) (разг.)
*	Das fressen die Motten, (u)
и Това за нищо не става, (разг.)
271

*	Dass du die Motten kriegst! / Das ist um die
Motten zu kriegen! (u)
и Просто да полудееш / се скъсаш от яд за¬
ради това! (разг.)
*	Du kriegst die Motten! (u)
й Да се чудиш и маеш! (разг.)
*	jemand hat die Motten (u)
й муха е влязла нкм. в главата (той има ня¬
каква луда/шантава идея) (разг.)
Mücke
комар
*	aus drr/*iner Mücke einen Elefanten machen
(u)
И правя от мухата слон (разг.)
и силно преувеличавам факти / ситуация
(книж.)
*	di*/ein* Mücke machen (salopp)
и обирам си партакешите / изчезвам (жар¬
гон)
И заминавам с всичките си принадлежности
(книж.)
Wespennest
гнездо на оси
*	in ein Wespennest greifen/strchrn (u)
и нaвутвaм/нaпьхвaм се в гнездото на оси¬
те (в най-опасното място) (разг.)
Й Thematisch-semantisches Netz 52.
JAHRESZEITEN / NATURERSCHEINUNGEN /
WETTER
ft Тематично-семантична мрежа 52.
СЕЗОНИ / ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ / ВРЕМЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Güss* / Hitz** / Mond* / Osten / R*g*n* /
R*genwett*r* / Sommer / Sonn** / Sonnen
/ Untergeben (das) / Wetter*/ Wind*
порои / горещина, жега* / *уна* / из¬
ток/ *ъжд*/дъждовно време*/лято /
слънце * / слънца / залез, залязване / вре-
ме* / вятър*
Güsse
порои
*	Güsse machen Flüsse.
о От пороите реки стават.
Hitze*
горещина, жега
*	Hitz im Rat, Eil in der Tat bringt nichts als
Schad.
*	Бързата кучка слепи ги ражда.
*	in Hitze geraten /kommen (u)
И вдига ми се кръвното (разг.)
и побеснявам/разгневявам се (книж.)
Mond*
луна
*	Was kümmert's den Mond, wenn ihn die
Hunde anbellen.
° Кучетата си лаят, керванът си върви.
о Какво я е грижа луната, че я лаят кучета¬
та.
*	auf dem Mond leben (u)
и нямам хабер от света (разг.)
И живея самотно / изолирано (книж.)
*	Den / Die möchte ich am liebsten auf den
Mond schießen, (u)
й Тоя /Тая искам да го / я пратя по дяволите,
(да го/я отпратя) (разг.)
*	den Mond anbellen (u)
и чеша си езика / лая напразно (жаргон)
й протестирам без никаква полза (книж.)
*	Die Uhr geht nach dem Mond, (u, scherzh.)
и Часовникът ми върви както си иска / е не¬
точен. (разг.-шег.)
*	Du bist/kommst wohl vom Mond? (u)
и А бе ти от Марс ли падаш? (Къде живееш
ти, бе?) (разг.)
*	(drei Meilen) hinterm Mond l*ben/zu Haus*
sein (salopp)
й нямам хабер от света / живея сто години
272

след света (изостанало) (разг.)
•	einen Mond haben (u)
и плешив съм (за мъж) (книж.)
•	etwas (А) in den Mond schreiben (u)
и отписвам нщ. (смятам го за безнадеждно)
(разг.)
•	hinter dem Mond leben (salopp)
ö живея сто години след света (изостанало)
(разг.)
•	in den Mond gucken (salopp)
и оставам c пръст в уста / прецакан съм (жар¬
гон)
й нямам / не получавам никаква полза от
нщ. (книж.)
•	nach dem Mond greifen (u)
И гоня / стремя се към непостижимото
(книж.)
•	So ein trauriger Mond! (u)
п Ама че скучен човек! (книж.)
Osten
изток
•	Ost und West, daheim das Best.
° Вкъщи си ми е най-добре.
•	Osten und Westen, zu Haus ist's am besten.
° Своя къщица, своя слободица.
" Вкъщи си ми е най-добре.
*egen*
дъжд
•	Auf Regen folgt Sonnenschein.
След дъжд и/идва слънце.
•	Aus dem Regen in die Traufe.
От трън, та на глог.
•	Besser regnen sehen als im Regen stehen.
По-добре да гледаш как вали, а не да сто¬
иш под дъжда.
•	Ein kleiner Regen macht auch nass.
Кроткият дъжд по-добре мокри.
•	Im Regen ist schlecht Heu machen.
° ß дъжд не се пласти сено.
•	Regen bringt Segen.
° Дай, боже, дъжд, да се роди ръж.
° Дъждовен май - плодородие без край.
•	Wenn der Regen vorbei/ vorüber ist, nimmst
du den Mantel um.
° След дъжд качулка.
•	Wer dem Regen entgehen will, gerät in den
Hagel.
° Бягаме от дъжд, сполетя ни град.
° Който бяга от дъжд, на град налита.
•	Wer im Regen geht, wird nass.
о Вървиш ли под дъжда, ще се намокриш.
•	vom Regen in die Traufe kommen (u)
и от трън (та) на глог (разг.)
д попадам от една неприятна ситуация в/на
друга още по-неприятна (книж.)
*egenwetter*
дъждовно време
•	Nach Regenwetter kommt schön Wetter.
° След дъжда идва слънце /хубаво време.
с След дъжд и/идва слънце.
•	ein Gesicht wie drei Tage Regenwetter ma¬
chen (u)
п правя мрачни/тъжни физиономии (разг.)
И лицето ми издава мъка/тъга (книж.)
Sommer
лято
•	Der Sommer dauert nicht das ganze Jahr.
° Дваж лято не бива.
-	Времето хвърчи и никога не се завръща.
•	Es ist nur ein Sommer im Jahr.
° Дваж лято не бива.
•	lm Sommer spricht man vom Schlitten und im
Winter fährt man darauf.
-	Отдалеко, да ти е леко.
• Wer im Sommer nicht erntet, muss im Winter
273

darben.
-■ Който лете поспива, зиме гладен походва.
Sonne*
слънце
•	Auch die Sonne hat ihre Flecken.
° И на слънцето има петна.
с Човек без кусур не бива.
•	Den einen wärmt die Sonne, den anderen
blendet sie.
- Някого слънцето топли, другиго заслепява.
•	Die Sonne scheint an die Berge zuerst.
■ Слънцето огрява най-напред върховете.
•	Die Sonne scheint auch auf den Dreck.
o Слънцето грее и е калта, но не се окалва.
•	Die Sonne scheint auch hinter den Wolken.
г Слънцето и зад облаците си свети.
•	Die Sonne scheint den Armen wie den
Reichen.
° Слънцето навред грее.
o Слънцето не изгрява само за едного.
•	Die Sonne scheint über Gute und Böse.
о Слънцето огрява и добро, и зло.
•	Die Sonne bringt es an den Tag.
о Слънцето/Денят ще покаже истината.
•	Je höher die Sonne, je kleiner der Schatten.
о Ковноma е по-високо слънцето, толкова е
по-малка сянката.
•	Wenn die Sonne scheint, nimm den Mantel
mit auf den Weg.
° Зиме без абичка, лете без торбичка не
ходи.
•	Die Sonne meint es (heute) besonders gut. (u)
И Слънцето грее (днес) много силно, (книж.)
•	Die Sonne zieht Wasser, (u)
И Слънцето припича на дъжд, (дава индика¬
ции, че ще вали) (разг.)
•	einen Platz an der Sonne entdecken / finden
(u)
и откривам / намирам възможност за без¬
грижен живот (книж.)
•	Geh mir aus der Sonne! (u)
и Махай се от очите ми! (разг.)
и Не искам да те виждам повече! (книж.)
•	Sonne im Herzen haben (u)
и слънчев / ведър / лъчезарен човек съм
(разг.)
Sonnen
слънца
•	Es ist nichts so fein gesponnen, es kommt
doch endlich an die Sonnen.
° Лъжата скоро на мегдан излиза.
° Скрито-покрито няма.
•	Zwei Sonnen sind zu viel in einem Himmel.
о Ha едно небе две слънца са много.
Untergehen (das)
залез, залязване
•	Auch im Untergehen ist die Sonne noch
schön.
о Слънцето и на залез е красиво.
Wetter*
време
•	Wer's Wetter scheut, kommt niemals weit.
о Боиш ли се от времето, далеч няма да
стигнеш.
•	Wie das Wetter, so die Laune.
о Според времето и настроението.
•	Alle Wetter! (u)
и Ама/Ах, че изненада! (разг.)
Wind*
вятър
•	Den eigenen Wind riecht jeder gern.
° Своя пръдня на смирно мирише.
•	Fehlt es am Wind, so greife zum Ruder.
o Нямаш ли попътен вятър, грабни весла¬
та.

*	Vor dem Wind ist gut segeln.
° Лесно се плува по течението/вятъра.
*	Wer den Wind im Rücken hat, kommt schnell
vorwärts.
° C попътен вятър бързо / лесно се върви
напред.
*	Wer gegen den Wind brunzt, bekommt /
macht Tasse Hosen.
о Не пикай срещу вятъра, ще ходиш с мокри
гащи / си намокриш гащите.
*	Wer Wind sät, wird Sturm ernten.
° Който сее ветрове, ще жъне бури.
*	Daher weht also der Wind, (u)
И А, ето откъде духа вятърът. / А, такава била
значи работата! (разг.)
и Значи такава / това е истинската причи¬
на! (книж.)
*	Der Wind hat sich gedreht, (u)
и Вятърът се обърна, (промени посоката си)
(разг.)
*	etwas (А)/alles in den Wind schlagen (u)
й пращам нщ-/всичко по дяволите (разг.)
И не обръщам внимание на нищо (книж.)
*	etwas (А) in den Wind / Rauch / Schornstein
schreiben (u)
Д отписвам нщ. / пиши го бегало (смятам го
за безнадеждно) (разг.)
*	Hier weht ein anderer Wind, (и)
И Тук друг вятър вее. (разг.)
и Тук ситуацията е различна, (книж.)
*	in den Wind reden (u)
п говоря на вятъра/напразно (разг.)
*	in Wind und Wetter unterwegs sein (u)
й на път съм /пътувам във всякакво време
(книж.)
*	jemandem den Wind aus den Segeln nehmen
(u)
п обезоръжавам нкг. (отнемам му хъса / ус¬
трема) (разг.)
*	jemandem Wind vormachen (u)
и мамя/заблуждавам нкг. (книж.)
*	sich (D) Wind um die Nase / Ohren wehen
lassen (u)
и сблъсквам / срещам се с реалния живот
(книж.)
*	Wind machen (u)
и вдигам шум/пара (разг.)
*	Wind von etwas (D) bekommen (u)
и надушвам нщ. (дочувам за него) (разг.)
*	wissen, woher der Wind weht (u)
ö зная откъде духа вятърът (разг.)
и известна ми е истинската причина (книж.)
Sl Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
В Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
einschlagen
пада, удря гръм
*	Es schlägt nicht immer ein, wenn es donnert.
о Невинаги когато гърми, пада гръм.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Altweibersommer / Blitz / Donnerwetter
/ geschneit / Lenz / Mondschein / Schne*
/ Schneegestöber / Sonnenseite / Stern /
Sterne / Sturm / Tau / warm / Winde
сиромашко лято / светкавица / буря /
снежен / пролет /лунна светлина / сняг
/ снежна виелица, фъртуна / слънчева
страна / звезда / звезди / буря / роса /
топъл, топло / ветрове
Altweibersommer
сиромашко лято
*	einen Altweibersommer genießen (u)
275

И радвам се на сиромашко лято (за късно
лято/ранна, топла есен) (разг.)
Blitz
светкавица
*	wie ein Blitz aus heiterem Himmel (u)
й като гръм от ясно небе (съвсем изненадва¬
що /неочаквано) (разг.)
*	wie vom Blitz getroffen (sein) (u)
й като ударен от гръм /гръмнат /треснат
(съм) (разг.)
и силно изненадан съм (книж.)
Donnerwetter
буря
*	Ein Donnerwetter geht auf jemanden nieder,
(u)
и Нещо (неприятно) се стоварва на главата
на нкг. (сполита го неприятност) (разг.)
geschneit
снежен
*	ins Haus geschneit kommen (u)
и пристигам изненадващо / неочаквано (без
предизвестие) (книж.)
Lenz
пролет
*	sich (D) einen schönen Lenz machen (u)
и добре си мърaелувам*лентяйсmвам (без¬
делнича) (разг.)
Mondschein
лунна светлина
*	Er / Sie kann mir im Mondschein begegnen,
(u)
и Не искам да чувам / зная нищо за него /
нея. (книж.)
Schnee
сняг
*	aus dem Jahre Schnee (u)
й ланшен сняг (разг.)
и стара работа / нищо ново (книж.)
*	Schnee von gestern sein (u)
и ланшен сняг съм (за стара работа / остаря-
ла/cкyчна нщ.) (разг.)
Schneegestöber
снежна виелица, фъртуна
*	Fantasie/ Phantasie mit Schneegestöber (u)
И пълни/абсолютни измишльотини (фанта¬
зии) (разг.)
Sonnenseite
слънчева страна
*	auf drr Sonnenseite des Lebens stehen (u)
й галеник на съдбата съм (разг.)
И облагодетелстван съм (книж.)
Stern
звезда
*	oufeinem anderen Stern leben (u)
й живея на друга планета /сто години след
света (не съм от този свят) (разг.)
*	*in / mein guter Stern (u)
и (моята) щастлива звезда (разг.)
И щастлива случайност (книж.)
*	unter einem glücklichen Stern geboren sein
(u)
й роден съм под щастлива звезда (разг.)
Д имам късмет/късметлия съм (книж.)
*	unter einem glücklichen / günstigen / guten
Stern stehen (u)
И живея под щастлива звезда (добре) / върви
ми (разг.)
И имам късмет/късметлия съм (книж.)
*	unter keinem guten / glücklichen / einem
ungünstigen Stern geboren sein (u)
и не съм роден под щастлива звезда (разг.)
и нямам късмет/не ми върви (книж.)
Sterne
звезди
*	Das steht in den Sternen geschrieben, (u)
и Това е въпрос на бъдещето / тепърва
предстои, (книж.)
*	die Sterne vom Himmel holen (u)
И свалям звезди от небето (разг.)
и готов съм да направя и невъзможното
(книж.)
276

*	etwas (А) / jemanden bis über die Sterne
erheben (u)
и въздигам / възнасям нщ. / нкг. до небето
(хваля го прекомерно) (разг.)
*	etwas steht in den Sternen (u)
и нщ. се носи (още) из въздуха (то не е сигур¬
но/ определено/фиксирано) (разг.)
*	für jemanden die Sterne vom Himmel holen
(u)
й свалям за нкг. звезди от небето (старая се
да направя невъзможното за него) (разг.)
*	in den Sternen lesen (u)
и гадая по звездите (разг.)
*	nach den Sternen greifen (u)
й гоня вятъра (разг.)
й стремя се към непостижимото / поставям
си непостижими/нереални цели (книж.)
*	Sterne sehen (u)
й виждам звезди посред бял ден (поради не¬
приятна изненада / голямо натоварване)
(разг.)
Sturm
буря
*	ein Sturm im Wasserglas (u)
й буря в чаша вода / много шум за нищо
(разг.)
й нищо особено/съществено (книж.)
Таи
роса
*	keinen Таи von etwas (D) haben (и)
и нямам идея / представа / хабер за / от
нщ. (не зная изобщо какво представлява
то) (разг.)
*	vor Таи und Tag
и в ранни зори /ранно утро (разг.)
й рано сутринта (книж.)
warm
топъл,топло
*	(irgendwo) warm werden (u)
и свиквам с обстановката (някъде) (приспо¬
собявам се някъде) (книж.)
Winde
ветрове
*	in alle Winde zerstreut sein (u)
и (раз)пръснати сме във всички посоки на
света/по цял свят/из целия свят (книж.)
ft Thematisch-semantisches Netz 53.
KAMPF / MACHT
ft Тематично-семантична мрежа 53.
БОРБА / ВЛАСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
besiegen (sich) / Diener (der) / Dienst /
Diplomat / Einigkeit / Eintracht / entzweien
/ Festung / Freiheit / Friede(n) / Gewalt /
Hader* / Held / Helden / Herr* / Herren /
Herrengunni/KaisFr (der) / Kampp/ kämpfen
/ Kanzler (der) / Knechte / König / Könige
/ Königin / Kraft / Krieg / Lumpen (PI.) /
Macht / Mächtigen (die) / Rache / Rang* /
regieren / Reich / ringen / Schlacht / Sieg
/ Sklave / Soldat / stechen / Steuermann /
Stiche / Streit* / streiten (sich) / Wache* /
Wächter (PI.)/Zank*/zanken/Zanken (das)
/ zänkisch / Zwang / Zwietracht* / Zwist
побеждавам, надвивам (се) / слуга /
служба / дипломат / единство / съгла¬
сие, сговор / разединявам, разделям /
крепост / свобода / мир / насилие / сва¬
да, разпра* / герой / герои / господар /
господари / господарско благоволение /
император, цар / борба / боря се / канц¬
лер / ратаи / крал / крале / кралица /
сила / война / парцали, лумпени / власт
/ властимащите / отмъщение / ранг,
сан* / управлявам / империя, царство /
боря се / битка / победа / роб / войник /
бода / кормчия, капитан / рани (от про-
бодно оръжие) / спор, вражда* / карам
277

се, споря/пост, рхрана*/пазачи/враж¬
да, кавга* / карам се / караница, свада /
свадлив/принуда/раздор, кавга*/кра¬
мола, разправия
besiegen (sich)
побеждавам, надвивам (се)
•	Sich selbst besiegen ist der größte / aller¬
schwerst* Sieg.
j Да победиш себе си е най-галямата /
-трудната победа.
Diener (der)
слуга
•	Ein getreuer Diener ist ein verborgener Schatz.
Верен слуга - дясна ръка/здрав ключ.
Dienst
служба
•	Dienst ist Dienst (und Schnaps ist Schnaps).
л Службата си е служба, дружбата - дружба.
•	Dienst ohne Lohn macht Diebe.
о Не им ли се плаща трудът, хората започ¬
ват / се принуждават да крадат.
а Служба без плата кара хората да кра¬
дат.
•	Ein Dienst ist des anderen wert.
° Услуга за услуга.
Diplomat
дипломат
©Ein wahrer Diplomat ist ein Mann, der
zweimal nachdenkt, bevor er nichts sagt.
©Истински дипломат е този, който два
пъти премисля, а нищо не казва.
Einigkeit
единство
•	Einigkeit ein festes Band, hält zusammen Leut
und Land.
° Съединението прави силата.
•	Einigkeit macht stark.
° Съединението прави силата.
Eintracht
съгласие, сговор
•	Eintracht baut das Haus, Zwietracht reißt es
nieder.
0 Дето има сговор, там и куршумът по вода
плава, а дето няма сговор, там и кратуна
потъва.
•	Eintracht bringt Macht.
° Сговорът е сила.
•	Eintracht das Kleine mehrt, Zwietracht das
Große verheert.
о Сговорът е съзидателен, раздорът е оп¬
устошителен.
о Единството съгражда, раздорът руши.
•	Eintracht ernährt, Zwietracht verzehrt.
° Със сговор и пелинът е мед.
о Сговорът храни, раздорът разяжда.
entzweien
разединявам, разделям
•	Entzweie und gebiete!
° Разделяй и владей!
Festung
крепост
•	Eine Festung ist am leichtesten von innen
einzunehmen.
° Най-лесно крепостта се превзема извътре
/отвътре.
Freiheit
свобода
•	Freiheit geht über Reichtum.
о Свободата струва повече от богатството
/ имането / имота.
©Freiheit ohne Gerechtigkeit ist Willkür.
©Свобода без справедливост е своеволие /
произвол.
Friede(n)
мир
•	Ein Frieden ist besser als zehn Siege.
o По-добре един живот в мир, отколкото де¬
сет победи (във война).
о Един мир е по-добър от десет победи.
278

•	Ein schlechter Friede ist besser als ein guter
Krieg.
° Мършава погодба много е по-хубава от
тлъста сръдба.
о По-добре лош мир от бушуваща война.
•	Friede ernährt, Unfriede verzehrt.
° Мирът гради, войната/враждата руши.
•	Wer den Frieden hütet, verwahrt einen
teuren Schatz.
о Пазиш ли мира, пазиш най-голямото (чо¬
вешко) богатство.
•	Wer in Frieden lebt, schläft in Ruhe.
о Мирният сън е спокоен.
•	Wo Frieden ist, da ist auch Segen.
о Мирът е божа благословия.
•	Wo kein Frieden ist, (da) ist kein Glück.
о Там, където няма мир, нямо и щастие.
о Няма ли мир, и щастие нямо.
Gewalt
насилие
•	Bei Gewalt soll Gnade sein.
- И в насилието трябва да има милост.
•	Bei großer Gewalt ist große Narrheit.
o Сила без разум сама се съсипва.
•	Gewalt geht vor Recht.
0 Дето сила владей, там се закон люлей.
о Сила бога не моли.
•	Gewalt gibt kein Recht.
° Насилието не дава право.
•	Gewalt kann man mit Gewalt vertreiben.
° Сила със сила се пропъжда / побеждава.
•	Gewalt und Zwang währt nicht lang.
■’ Силата и принудата не са вечни / траят
дълго,
с Насилие и принуда дълго не траят.
•	Gewalt wird nicht alt.
° Сила дълго не трае.
•	Große Gewalt kann nicht werden alt.
° Върла буря не трае дълго.
•	Was mit Gewalt erlangt worden ist, kann man
nur mit Gewalt behalten.
о Постигнатото със сила само със сила мо¬
жеш да го задържиш.
•	Wo Gewalt anfängt, hat Verstand ein Ende.
° Сила без разум сама се съсипва.
•	Wo Gewalt anfängt, schweigen die Rechte.
° Сила без разум сама се съсипва.
•	Wo Gewalt herrscht, schweigen die Rechte.
° Дето сила владей, там се закон люлей.
о Там, където властва насилието, мълчи
правото.
•	Wo Gewalt Recht hat, hat das Recht keine
Gewalt.
о Където силата е над правото, правото
не важи / е в сила / е безсилно.
Hader*
свада,разпра
•	Wer sich in fremden Hader mischt, eine Beule
am Kopf davon erwischt.
° Братя кога се бият, бягай да ги отминеш, че
ще те бият.
•	des langen Haders müde sein (u)
й изморен/уморен съм от дългата крамола/
вражда (разг.)
Held
герой
•	Es ist nicht jeder Held, der einen Harnisch
trägt.
о Ризницата не прави героя.
•	Niemand ist ein Held vor seinem Kammer¬
diener.
° Никой не е пророк в отечеството си.
Helden
герои
•	Auch die Helden siegen nicht immer..
° И героите невинаги оавеждавaт/оретьр-
279

пяват поражения.
Herr*
господар
•	Besser ein kleiner Herr als ein großer Knecht.
o По-добре пръв в село, а не последен в гра¬
да.
° По-добре в село чорбаджия, а не в град кю-
мюрджия.
■' По-добре на две къщи господар, а не в Ца¬
риград воловар.
•	Der ist mächtig, der sein selbst Herr ist.
j Могъщ / Силен е този, който е господар
сам на себе си / сам си е господар.
•	Niemand ist frei, der über sich nicht Herr ist.
о Не е свободен този, който не е господар
на себе си.
•	Welchem Herrn du dienst, dessen Kleider du
trägst.
° Дето се храниш, там да хвалиш.
•	Wie der Herr(e), so das Gescherr(e).
° Какъвто господарят, такъв и пъдарят.
•	sich (D) (selbst) eigener Herr sein (u)
и сам съм си господар (никой не ми заповяд¬
ва /диктува действията) (разг.)
Herren
господари
•	Gestrenge / Strenge Herren regieren nicht
lange.
о Тираните не господстват дълго.
•	Große Herren lügen eher.
° Най-големите лъжи у най-големите хора.
•	Man kann nicht (gleichzeitig) zwei Herren
dienen.
o Не можеш служи на двама господари едно¬
временно.
° До пладне с Илия, от пладне с Алия.
•	Mit großen Herren ist schlecht Kirschen
essen.
о Не е хубаво да имаш вземане-даване c го¬
лемци.
•	Niemand kann zwei Herren dienen,
Никой не може да служи на двама господа¬
ри.
° До пладне с Илия, от пладне с Алия.
•	Wenn die Herren sich jucken, blutet dem
Bauern der Rücken.
° Атовете се ритат, магаретата теглят.
•	Zwei Herren im Haus, muss einer hinaus.
6 Къщата си има само един господар.
Herrengunst
господарско благоволение
•	Herrengunst und Lautenklang kling(e)t wohl,
doch währt nicht lang.
о Господарско благоволение до вратата
трае.
Kaiser (der)
император, цар
•	Dem Kaiser, was des Kaisers ist.
° Кесаревото - кесарю, божието - богу.
•	Kaiser oder nichts.
° Всичко или нищо.
•	Mann soll dem Kaiser geben, was des Kaisers
ist.
° Кесаревото - кесарю, божието - богу.
•	Wo nichts ist, hat der Kaiser sein Recht ver¬
loren.
o Това, дето го няма, и царят не го яде.
Kampf
борба
•	Ohne Kampf kein Sieg.
о Без борба няма победа.
kämpfen
боря се
•	Der kämpft gut, der nicht besiegt wird.
о Добре се бори този, когото никой не по¬
беждава.
•	Wer mit sich selbst kämpft, führt einen guten
280

Kampf.
о Да надвиеш себе си - това е изкуство.
Kanzler (der)
канцлер
©Werden Kanzler nicht ehrt, ist der Demokratie
nicht wert.
© Не почиташ ли канцлера, не заслужаваш
и демокрацията.
Knechte
ратаи
•	Faule Knechte sind gute Propheten.
° Мързеливците са добри пророци.
König
крал
•	Allen kann auch kein König gefallen.
c Никой (крал) не може да се харесва на
всички.
•	Heute König, morgen wenig.
° Днес везир, утре резил.
•	Was der König erlaubt, das verbietet der
Diener.
° Царят дава, пъдарят не дава.
Könige
крале
•	Wenn sich die Könige raufen, müssen die
Bauern Haare lassen.
° Атовете се ритат, магаретата теглят.
Königin
кралица
•	Die Königin Geld regiert die Welt.
= Парица, силна царица.
о Парите управляват света.
Kraft
сила
•	Kraft, die nicht wirkt, erschlafft.
Сила, която не се използва, чезне.
Krieg
война
•	Im Krieg und in der Liebe ist alles erlaubt.
■ • Ha война и в любовта всичко е позволено.
•	Krieg sät Krieg.
о Войната сее война,
•	Krieg verzehrt, was Friede beschert.
о Войната унищожава придобитото в мир.
•	Nach dem Krieg melden sich viele Helden.
о След войната герои много.
Lumpen (PI.)
парцали, лумпени
•	Wo Lumpen regieren, machen die Kleider
Leute.
о Където управляват лумпени, там дрехи¬
те правят човека.
Macht
власт
•	Die Macht berauscht.
° Властта замайва/заслепява.
•	Kommt die Macht, so fällt das Recht in Acht.
° Правото е на страната на силния.
•	Macht geht vor Recht.
о Правото е на силния.
•	Macht ist nicht/krin Recht.
о Власт и право са различни неща.
•	Macht ohne Verstand hat keinen Bestand.
о Неразумна власт не трае дълго.
•	Vereinte Macht bricht Burg und Strom.
o Сговорна дружина планина повдига.
•	Wer die Macht hat, der hat auch das Recht.
ö Силният винаги е прав /има право.
с Щом властта е в ръцете ти, то и право¬
то е на твоя страна.
©Willst den Charakter eines Menschen erken¬
nen, so gib ihm Macht.
© Искаш ли да опознаеш характера на да¬
ден човек, дай му власт.
Mächtigen (die)
властимащите
•	Es sind die Mächtigen, die Gesetze schreiben.
281

Законите силните но деня ги пишат.
Rache
отмъщение
•	Auf Rach' folgt Ach.
о Отмъщението носи съжаление.
•	Blinde Rache, schlimme Sache.
о Сляпото отмъщение е лошо нещо.
•	Die Rache ist süß, aber man verdirbt sich
leicht den Magen daran.
-j Отмъщението е сладко, но лесно разваля
стомаха.
•	Es gibt keine schönere Rache als Verzeihen.
° Най-доброто отмъщение е прошката.
•	Rache heilt keine Wunden.
'■ Отмъщението не лекува раните.
•	Rache ist neues Unrecht.
° Всяка мъст е нова неправда.
•	Rache ist süß, Verzeihen süßer.
о Отмъщението е сладко, прошката - по-
сладка.
Rang*
ранг, сан
•	Hoher Rang kommt nicht von Müßiggang.
° Служба без курбан не става.
° Мъчно е войвода да станеш, а то пари се
лесно печелят.
•	Je höher der Rang, je härter der Zwang.
о По-висок сан, по-тежко бреме.
•	ein Sänger ersten Ranges (u)
И певец от (най-висока) класа (разг.)
•	ein Schriftsteller zweiten Ranges (u)
и второстепенен писател (разг.)
•	jemandem den Rang ablaufen (u)
и надминавам/изпреварвам нкг. (е служба¬
та) / измествам нкг. от поста му (заемам
неговото място) (книж.)
•	jemandem den Rang streitig machen (u)
8 оопорввм нкм. ппъввннmоomо / първото
място (книж.)
•	mit jemandem um den Rang streiten (u)
й съпернича нкм. / конкурирам се с нкг. за
първенството /първото място (книж.)
regieren
управлявам
•	Wer andere regieren will, muss zuvor sich
selbst beherrschen (können).
° Който иска да управлява другите, трябва да
преди това да се справи със себе си /овла¬
дее първо себе си.
•	Wer regieren will, muss einen freundlichen
Kopf aufsetzen.
о Който иска да управлява, трябва да се
прави на любезен.
Reich
империя, царство
•	Im Reiche der Blinden ist der Einäugige König.
° В царството на слепците едноокият е цар.
ringen
боря се
•	Wonach einer ringt, danach ihm gelingt.
о Резултатът зависи от поставените це¬
ли.
о Каквито цели си поставиш, такива и ще
постигнеш.
Schlacht
битка
•	Besser weichen als die Schlacht verlieren.
о По-добре да отстъпиш, отколкото да из¬
губиш битката.
Sieg
победа
•	Den Sieg erringt, wer sich bezwingt.
о Победата печели онзи, който преодолее
себе си.
•	Es ist der schönste Sieg, an dem kein Blut
klebt.
о Най-добрата победа е безкръвната.
282

Sklave
роб
•	Lieber tot als Sklave.
° Нека гроб,че не роб.
о По-добре смърт, отколкото робство.
Soldat
войник
©Ein Soldat macht keinen Krieg.
© Сам воинът не е воин.
•	Ein Soldat ohne Schwert ist nicht viel wert.
° Войникът без оръжие не е войник.
о Войник без оръжие нищо не чини / струва.
stechen
бода
•	Wer stechen will, muss stichfest sein.
c Ha бодлива крава Бог рога не дава.
- Който иска да пробива, трябва сам да е
непробиваем.
Steuermann
кормчия, капитан
•	Den guten Steuermann erkennt man im
Sturm.
о Добрият капитан в бурно море се позна¬
ва.
Stiche
рани (от прободно оръжие)
•	Stiche, die nicht bluten, tun weher als andere.
о Рани, които не нррвят, болят повече.
Streit*
спор, вражда
•	Alter Streit ist bald erneut.
0 Стара вражда/Стар спор лесно пламва.
•	Ein Streit ist bald angegangen, aber schwer
geendet.
» Спор бързо пламва, но бързо не приключ¬
ва.
•	Kein Streit ohne Ursache.
•	Нищо без причина не бива.
; Има си крушка опашка.
с Няма кавга / спор без причина.
•	Streit schafft Leid.
о Спорът измъчва спорещите.
•	WerStreitsucht, findet bald eine Ursache.
о Който търси кавга, бързо си намира при¬
чина.
•	Wo viel Streit ist, da halten die Advokaten
Ernte.
° От спора се облажват адвокатите.
•	der Streit der Elemente (u)
и борбата на стихиите (разг.)
•	einen Streit vom Zaun brechen (u)
и започвам препирня/разпра / спор (книж.)
•	im Streit liegen (jur.)
Д водя процес (юрид.)
•	(sich) (А) zum Streite rüsten (u)
Д готвя се за бой/борба (книж.)
streiten (sich)
карам се, споря
•	Man streitet mehr um die Schalen als um die
Frucht.
о Спорят повече за черупките, а не за пло¬
да.
о Карат се повече за черупките, отколко-
то за плода.
•	Wenn zwei sich streiten, freut sich der Dritte.
° Двама се карат, третият печели.
•	Wer nach Batzen streit, ist nicht gescheit.
° Който за малко пари се кара, не е умен.
Wache*
пост, охрана
•	Je besser die Wache, je sicherer das Heer.
о Колкото по-добра е охраната, толкова
по-сигурна е войската.
•	auf Wache sein (u)
Д стоя на стража/пост (карауля) (книж.)
•	auf Wache ziehen (u)
д отивам / застъпвам на стража / пост
283

(книж.)
•	die Wache zieht auf (u)
й часовоят / стражата / караулът застъп¬
ва на пост (книж.)
•	Wache stehen/hatten (u)
И стоя на стража/пост (карауля) (книж.)
Wächter (PI.)
пазачи
•	Wie die Wächter, so die Diebe.
-	Каквито пазачите, такива и крадците.
Zank*
вражда, кавга
•	Alten Zank soll man nicht aufrühren.
-	Стара вражда / свада се не рови.
•	Mit Zank und Streit kommt man nicht weit.
3 Свадата / Кавгата добро не носи.
•	Zank bringt Stank.
° От кавгата се развоинвй/размириава.
•	immer Zank und Streit haben mit jemandem
(u)
п вечно се карам и споря / разправям с нкг.
(книж.)
•	mit jemandem in Streit geraten (u)
И започвам да споря с нкг. (скарвам се с него)
(книж.)
zanken
карам се
•	Zanken zwei, so haben beide Unrecht.
о Карат ли се двама, и двамата не са пра¬
ви.
Zanken (das)
караница, свада
•	Mit viel Zanken und Disputieren tut man die
Wahrheit verlieren.
° В MHoroTO разправии истината умира / се
заглушава.
•	Vergleichen und Vertragen ist besser als Zan¬
ken und Klagen.
••• Взаимното търпение и поносимост са
по-добри от кавги и свади.
zänkisch
свадлив
•	Ein zänkischer Mensch richtet nur Unglück
an.
j Свадлив човек само неприятности / не¬
щастия носи.
Zwang
принуда
•	Zwang währt nicht lang.
о Никоя принуда не трае дълго.
Zwietracht*
раздор, кавга
•	Zwietracht macht Ohnmacht.
° Кавга добра няма/не бива.
о Раздорът разделя.
•	Zwietracht säen (и)
И сея раздори (разг.)
и ставам причина за / подклаждам свади /
разправии (книж.)
Zwist
крамола, разправия
•	Häuslicher Zwist gehört nicht auf die Straße.
° Домашната свада не е за пред хора.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bresch* / Hintertreffen (das) / Kron* /
Opfer (das) / Partei / Parti* / Posten (der) /
Regiment / Schneekönig / Stich
пробив, бреш / заден план / корона /
жертва / партия / партия (от игра) /
пост/полк/снежен човек/пробождане
Bresche
пробив, бреш
•	für jemanden in die Bresche springen (u)
й идвам на помощ на нкг. (дейно се застъп-
284

вам за него) (книж.)
Hintertreffen (das)
заден план
*	ins. Hintertreffen geraten/kommen (u)
д (из)оставам на опашката (губя значимост)
(разг.)
и бивам заобиколен / ощетен / пренебрег¬
нат (в службата) (книж.)
Krone
корона
*	eine / einen (Zacke / Zacken) in der Krone
haben (salopp)
и натряскал / нарязал съм се (жаргон)
И много пиян съм (книж.)
Opfer (das)
жертва
*	(etwas (D) / jemandem) zum Opfer fallen /
werden (geh.)
й падам в жертва / ставам жертва (на нщ. /
нкг.) (книж.)
Partei
партия
*	für etwas (А) / jemanden Partei ergreifen /
nehmen (u)
И вземам отношение за нщ./страна на нкг.
(разг.)
й застъпвам се за нщ./нкг. (книж.)
Partie
партия(от игра)
*	mit von der Partie sein (u)
й навит съм за нщ. (готов съм да се включа /
участвам в него) (разг.)
й и аз съм от групата (участвам) (книж.)
Posten (der)
пост
*	auf Posten ziehen (u)
й отивам (да застана) на пост (книж.)
*	den /di* Posten ablösen (u)
й сменям часовоя/часооите (книж.)
*	einem Posten gewachsen sein (u)
й давасрл /о състояние съм да изпълнявам
дадена служба/работа (разг.)
й способен съм да заемам даден пост / ня¬
каква позиция (книж.)
*	immer auf dem Posten sein (u)
Д винаги съм о добра форма/добре (здраво¬
словно) (разг.)
и винаги съм готов / на поста си / линия
(разг.)
и винаги съм там, където трябва да бъда /
върша си работата (книж.)
*	nicht auf dem Posten sein (u)
И не ме бива /съм добре (разг.)
й не се чувствам добре (книж.)
*	Na, wieder auf dem Posten? (u)
й Във форма ли сте вече? (разг.)
и Оздравяхтели/Добрели сте вече? (книж.)
*	Posten stehen (u)
й стоя на пост (пазя) (книж.)
Regiment
полк
*	das Regiment führen (u, scherzh.)
И давам тон на нщ. / дирижирам парада (ко¬
мандвам) (разг.-шег.)
Schneekönig
снежен човек
*	sich (А) freuen wie ein Schneekönig (u)
д радвам се като малко дете (искрено)
(книж.)
Stich
пробождане
*	einen Stich haben (u)
й нщ. ми хлопа / хлопа ми дъската (не съм
наред с главния мозък) (разг.)
*	jemanden im Stich lassen (u)
Д изоставям нкг. в беда / трудна ситуация
(книж.)
285

д Thematisch-semantisches Netz 54.
KENNTNIS/WEISHEIT
Д Тематично-семантична мрежа 54.
ПОЗНАНИЕ / МЪДРОСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Darum (das) / erkennen / kennen (sich) /
Kenntnis / Philosophen / Unwissenheit /
weis* / Weis* (der) / Weis* (PI.) / W*is*s
(ein) / Weisheit* / wissen / Wissen (das) /
Wissenschaft
затова / опознавам, разбирам / позна¬
вам се / познание / философи / незнание
/ мъдър / мъдрецът / мъдреци / мъд¬
рост, мъдро несцо / мъдрост / зная* /
знание, познание / наука
Darum (das)
затова
•	Jedes Darum hat sein Warum.
° Няма дим без огън.
° Няма нещо без нищо.
erkennen
опознавам, разбирам
в Erkenne dich selbst, um zu begreifen, warum
man dich hasst.
© Опознай себе си, за да разбереш защо те
мразят.
kennen (sich)
познавам (се)
•	Wer sich selbst kennt, spottet nicht über
andere.
о Опознай себе си, за да не се смееш / поди¬
граваш на другите.
Kenntnis
познание
•	Kenntnis geht über Reichtum.
° Без наука няма сполука.
° Ум царува, ум господарува.
о Знанието е по-ценно от богатството.
Philosophen
философи
•	Es sind nicht alle Philosophen, die lange Bärte
tragen.
° Не всички, които са c бради, са философи/
мъдреци.
Unwissenheit
незнание
© Unwissenheit besiegt die Angst - Unwissen¬
heit ist Macht.
Незнанието надвива страха, следовател¬
но незнанието е сила.
•	Unwissenheit schützt vor Strafe nicht.
° Незнанието не е извинение.
о Незнанието също бива наказано.
weise
мъдър
•	Ein weiser Spruch ist ein Freund in Gefahr.
° Една мъдра приказка е приятел/помага в
беда.
•	Keiner ist alle Stunden / Tag* weise.
° Всеки греши (понякога.
° Никой не е застрахован от грешки.
•	Niemand ist sich weise genug.
° Всеки има още какво да учи.
° Човек се учи цял живот.
•	Weiser Mann hat Ohren lang und Zunge kurz.
° Мъдрият повече слуша и по-малко говори.
о Мъдрият има дълги уши и къс език.
Weise (der)
мъдрецът
•	Der Weise wird nur einmal betrogen.
° Мъдрецът само веднъж се лъже.
Weise (PI.)
мъдреци
•	Das sind die Weisen, die durch Irrtum
zur Wahrheit reisen, die bei dem Irrtum
verharren, das sind die Narren.
о Мъдрите хора се учат от грешките си, а
тези, които не си вземат поука, си оста¬
ват глупци.
286

Weises (ein)
мъдрост, мъдро нещо
•	Es ist etwas Weises in jedem Sprichwort.
° Всяка пословица крие мъдрост.
° Във всяка пословица има зрънце мъдрост.
Weisheit*
мъдрост
•	Große Leute, wenig Weisheit.
° Големи хора, малко ум/акъл.
•	Sich selber kennen ist die größte Weisheit.
° Да опознаеш себе си е най-голямата мъд¬
рост.
•	Vorsicht ist die Mutter der Weisheit.
c Предпазливостта е майка на мъдростта.
•	Weisheit beschirmt.
-■ Мъдростта пази/закриля.
•	Wenn du am Leibe nicht stark bist, so lerne
Weisheit und List, denn magst du diese zweie
haben, so bist du ein starker Mann.
= Ако физически не си силен, тогава трупай
мъдрост и се учи на хитрости, защото
тези две неща ще те направят силен.
•	Wo viel Kunst, da ist viel Weisheit.
c Има ли изкуство, има и мъдрост.
•	die Weisheit (auf) der Gasse (u)
п улична / булевордно / изтъркана / тари¬
катска мъдрост (разг.)
•	die Weisheit des grünen Tisches (u)
ö бюрократична мъдрост (разг.)
•	die Weisheit mit dem Löffel gegessen haben
(u)
й черпил съм мъдрост c пълни шепи (разг.)
и много съм мъдър/умен (книж.)
•	Ich bin mit meiner Weisheit zu Ende, (u)
и Изчерпи ми се мъдростта, (разг.)
п Дотук са знанията ми. / Не зная какво да
правя вече, (книж.)
•	Jemand hat die Weisheit in Erbpacht gepach¬
tet (u)
И някой има монопол / патент за мъдрост¬
та (разг.)
•	Jemand tut, als hätte er die Weisheit mit
Löffeln gefressen (salopp)
й някой се мисли за много умен (смята, че
всичко знае / претендира да е от най-умни¬
те) (книж.)
wissen*
зная
•	Je mehr der Mensch weiß, je mehr will er
wissen.
° Жаждата за знания е неутолима.
•	Je mehr einer weiß, je bescheidener ist er.
о Колкото повече един човек знае, толкова
по-скромен е той.
•	Man darf wohl alles wissen, aber nicht alles
tun.
о Може да знаеш всичко, но не бива да пра¬
виш всичко.
•	Man muss viel wissen, um wenig, aber das
Richtige zu tun.
° Много трябва да се учи, за да се прави мал¬
ко, но правилното.
©Was das Volk nicht weiß, macht das Volk nicht
heiß.
QHa народа не му пука за това, което не
знае.
•	Was drei wissen, erfahren hundert.
° Това, което знаят трима, се научава от сто¬
тина.
•	Was du weißt allein, nur das ist dein.
•	Само това, което си знаеш единствено ти,
си е твое.
©Was ich nicht weiß, kann ich nicht vergessen.
Q Щом не знам нещо, няма и да го забравя.
•	Was ich nicht weiß, macht mich nicht heiß.
° Каквото не зная, не ме вълнува /ми пари.
287

©Was ich nicht weiß, macht mich nicht heiß.
Und was ich weiß, machte mich heiß, wenn
ich nur wüsste, wie man's machen müsste.
(Goethe)
v Не зная ли нещо, хич не ми пука за него; но
ако знам нещо, то би ми пукало само ако
знаех как да се справя с него. (Гьоте)
©Was ich nicht weiß, macht mich nicht heiß;
was ich nicht kann, geht mich nicht an.
v Не знам ли нещо - не ми пука, не мога ли
нещо - не ме засяга.
©Was ich nicht weiß, muss ich abschreiben.
- Щом не знам нещо, ще трябва да го пре¬
пиша.
•	Wer alles weiß, altert schnell.
o Който много знае, бързо остарява.
•	Wer alles weiß, wird auch betrogen.
° И най-мъдрият може да се излъже.
•	Zwei sehen/wissen mehr als einer.
° Двама оиждат/знаят повече от един.
•	weder ein noch aus wissen (u)
и като пате в кълчища съм се омотал (разг.)
й напълно безпомощен съм / много съм
объркан (не зная какво да пвaоя/оlведови-
ема) (книж.)
Wissen (das)
знание, познание
•	Vieles Wissen verleidet das Kissen.
° Който много знае, малко спи/ трудно зас¬
пива.
о С пълна със знания глава трудно се заспи¬
ва.
•	Wissen ist leichter als Tun.
о Едно е да го знаеш, друго е да го напра¬
виш.
•	Wissen ist Macht.
° Знанието е сила.
•	Wissen ist Macht, Können ist Großmacht.
о Знанието е сила, умението е велика сила.
©Wissen ist Macht, Macht ist Geld - und
dennoch ist Wissen unbezahlbar.
^-.'Знанието е сила, силата - пари, и въпреки
това знанието е безценно.
*	Wissen ohne Gebrauch ist Feuer ohne Rauch.
о Да знаеш, а да не можеш, е като огън без
дим.
*	Wo das Wissen aufhört, fängt der Glaube an.
о Където науката / знанието е безсилна /
безсилно, там се намесва вярата.
Wissenschaft
наука
*	Wissenschaft ist ein guter Wanderstab.
° C наука има сполука.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Ahnung / Bescheid / Binsenweisheit / Idee /
naseweis / Quintessenz
представа, понятие / информация, от¬
говор / общоизвестна, стара мъдрост /
идея / нахапан, дързък / квинтесенция
Ahnung
представа, понятие
*	keine (blasse) / nicht die geringste Ahnung
von etwas (D) haben (u)
й нямам хабер за / от нщ. (нямам никаква
представа/ понятие за/от него) (разг.)
Bescheid
информация, отговор
*	Bescheid erhalten (u)
и получавам информация /отговор (книж.)
*	Bescheid in etwas (D) / über etwas (A) / auf
etwas (D) (u)
И осведоменост / информация (отговор) за
нщ. (книж.)
*	bis auf weiteren Bescheid (u)
й до второ нареждане (разг.)
288

*	jemandem Bescheid geben /sagen (u)
И осведомявам / информирам нкг. (книж.)
*	jemandem gehörig Bescheid sagen (u)
Д населявам порядъчно нкг. (давам му да
разбере / скарвам му се както подобава)
(разг.)
*	noch keinen Bescheid haben, wie ... (u)
и още не ми е казано как ... (книж.)
*	Bescheid wissen über etwas (А)
й осведомен съм добре / о течение съм за
нщ. (зная го) (книж.)
Binsenweisheit
общоизвестна, стара мъдрост
*	eine Binsenweisheit (и)
й стара / изтъркана / плоска (общоизвест¬
на) мъдрост (разг.)
Idee
идея
*	keine (blasse) Idee von etwas (D) haben (u)
и нямам понятие/идея (никаква представа)
за нщ. (разг.)
naseweis
нахакан, дързък
*	naseweis sein (u)
п нахакан / дърaък / нохалничък / всезнайко
съм (разг.)
и от всичко разбирам (книж.)
Quintessenz
квинтесенция
*	die Quintessenz sein (и)
я квинтесенция / обобщение на цялото съ¬
държание съм (книж.)
" Thematisch-semantisches Netz 55.
KIRCHLICHES / RELIGION
•• Тематично-семантична мрежа 55.
ЦЪРКВА / РЕЛИГИЯ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Abt/Beten (das)/Fanatismus/Fasten (das)
/ Geist* / Glaub* / glauben / Glöckchen
(PI.) / Glocke* / Heilige (d*r) / Heilige (PI.) /
irren / Irren (das) / Irrtum / Irrtümer / Kan¬
zel / Kirche* / Kirchweih / Kreuz* / Kutte /
Mönch* / Papst* / Paradies / Pastor / Pil¬
gerfahrt / predigen* / Predigen (das) /
Prediger (der) * / Priester (d*r) / Priester (PI.)
/ Prophet / Rfuf / scharf/ Schell* * / SffIf *
/ Seelen / Segen (der) / Sintflut / Sünde* /
Sünden * / sündigen / zufügen
игумен на манастир, абат / молитви,
молене / фанатизъм / постене / *ух* /
вяра / вярвам * / звънчета, камбанки /
камбана* / светец / светци / греша, съ-
грешаоам / съгрешаоане / заблуда, греш¬
ка /заблуди, грешки / амвон / църква* /
освещаване на църква / /ръст*/ расо /
монаси / папа * / рай / пастор / пътува¬
не на поклонение / црaпaоядвам* / про¬
повядване / *вaпaведнин* / поп, кюре /
попове, кюрета / пророк / разкаяние /
остър, строг/звънче, камбана*/душа/
души / благословия / потоп / грях * / гре¬
хове*/ съгрешавам / прибавям, причиня¬
вам
Abt
игумен на манастир, абат
•	Wenn der Abt zum Glase greift, so greifen die
Mönche zum Kruge.
° Ако се попът напива, народът не ще изтрез¬
нее.
•	Wie der Abt, so sind die Mönche.
j Какъвто игуменът, такива и братята.
Beten (das)
молитви, молене
•	Beten stärkt den Mut und Arbeit mehrt das
Gut.
j Богу се моли и сам печели.
Fanatismus
фанатизъм
©Vorn Fanatismus zur Barbarei ist nur ein
Schritt.
•	~ От фанатизъм до варварство - само
една крачка.
289

Fasten (das)
постене
•	Wer nicht hungert, kann gut vom Fasten
predigen.
- Сит на гладен вяра не хваща.
Geist*
ДУХ
® Der Geist denkt, das Geld lenkt.
©Духът човешки предполага, но парата
разполага.
•	Der Geist ist willig, aber das Fleisch ist
schwach.
z Духът е склонен, (но) плътта е слаба.
3 Щение има, можене няма.
•	etwas/jemand geht jemandem auf den Geist
(u)
и нщ. / някой вбесява нкг. / досажда нкм.
(дразни го) (книж.)
Glaube
вяра
•	Blinder Glaube führt irre.
о Сляпата ояра заблуждава.
•	Blinder Glaube schadet nur.
о Сляпата вяра не е за добро.
©Blinder Glaube schützt vor Dogmen nicht.
©Сляпата ояра е чиста монета догма / под¬
властна на догмите.
•	Der Glaube versetzt Berge.
° Вяра планина премества.
©Wenn es einen Glauben gibt, der Berge
versetzen kann, so ist es der Glaube an die
eigene Kraft.
©Ako има вяра, която планина повдига, то
това е вярата о собствените сили.
glauben*
вярвам
•	Glauben ist leichter als denken.
о Да вярваш е по-лесно, отколкото да ми¬
слиш.
•	Wer's glaubt, wird selig.
° Блажени са верующите.
•	daron glauben müssen (u)
Д сполетя ме съдбата ми / трябва да се прос¬
тя с живота (разг.)
Д трябва да приема, че съм обречен / уми¬
рам (книж.)
Glöckchen (PI.)
звънчета, камбанки
•	Kleine Glöckchen klingen auch.
° Малко е бисерово зърно, а се носи на го-
сподска шия.
° Бисерът е малко зърно, ама има голяма по¬
чит.
Glocke*
камбана
•	Die Glocke läutet nicht, wenn man nicht den
Schwengel zieht.
о Камбаната не бие, ако не й дръпнеш ези¬
ка.
•	Die Glocke ruft zur Kirche, kommt aber selber
nicht hinein.
° Не гледай що прави попът, а що учи.
•	Je höher die Glocke, desto heller der Klang.
о Колкото е по-високо камбаната, толкова
е по-ясен звънът й.
•	Wie die Glocke, so der Klang.
° Каквато камбаната, такъв и звънът.
•	etwas (А) an die große Glocke hängen (u)
Д бия барабан за нщ. (разгласявам/съобща-
вам / оповестявам го) (разг.)
Heilige (der)
светец
•	Jedem Heiligen seine Kerze.
° Какъвто светецът, такъв и венецът.
° Според светеца и тамяна.
•	Wie der Heilige, so der Weihrauch.
° Какъвто светецът, такъв и тамянът.
290

Heilige (PI.)
светци
•	Es sind nicht alle Heilige, die in die Kirche
gehen.
° C молитва светец се не става.
irren
греша, съгреша вам
•	Wir irren alle, nur jeder irrt anders.
° Всички грешим/грешат, но всеки посвое-
му.
Irren (das)
съгрешаване
•	Irren ist menschlich,
° Ha човек е свойствено да греши.
° И на слънцето има петна.
° Човек без кусур не бива.
° Толкоз кусурец и у царска дъщеря има.
Irrtum
заблуда, грешка
•	Ein alter Irrtum hat mehr Freunde als eine
gute/nru* Wahrheit.
n Една стара грешка се помни от много по¬
вече хора, отколкото една добра / нова
истина.
•	Irrtum ist kein Betrug.
о Заблудата не е измама.
Irrtümer
заблуди, грешки
•	Die Irrtümer der Ärzte deckt die Erde.
c Лекарските грешки земята ги скрива.
Kanzel
амвон
•	Auf der Kanzel ist der Mönch keusch.
° Попа го слушай какво приказва, а не го гле¬
дай какво прави.
*irche*
църква
•	Wie die Kirche, so die Heiligen.
о Каквато черквата, такива и светците.
•	die Kirche im Dorf lassen (wollen) (u)
Д (я / нека) да не преувеличаваме (да оста-
нем/бъдем реалисти) (книж.)
•	mit der Kirche ums Kreuz grhrn/fahren (u)
И въртя/мотая се (разг.)
И обикалям много, за да стигна до някъде /
някаква точка, цел (книж.)
Kirchweih
освещаване на църква
•	Auf anderer Leute Kirchweih ist gut Gäste
laden.
° C чужда пита (бащин /майчин) помен пра¬
ви.
° Лесно се канят гости на чужда погача.
*reuz*
кръст
•	Ein jeder hat sein Kreuz zu tragen.
о Всеки сам си носи кръста.
•	Mancher schnitzt sich selbst ein Kreuz.
° Кой що си сам направи, никой не може да
му го направи.
•	es ist ein Kreuz mit einem /jemandem (u)
п мъчно се кара c нкг. (трудно е да се разбе¬
реш/ спогодиш с него) (разг.)
•	jemanden aufs Kreuz legen (salopp)
и прецаквам / обръсоам нкг. (без бръснач /
сапун) (измамвам го безогледно) (жаргон)
•	zu Kreuze kriechen (u)
и смирявам / подчинявам се (отстъпвам)
(книж.)
Kutte
расо
•	Die Kutte macht nicht den Mönch.
о Каукът / Съдийската шапка не прави ка¬
дията.
Mönche
монаси
•	Gemalte Mönche sind die frömmsten.
° Монасите по картините/иконите са най-
благите/-смирените.
291

*apst*
папа
•	Man muss nicht päpstlicher sein als der Papst.
- Човек не бива да е по-католик от папата.
•	Wer den Papst zum Vetter hat, kann Kardinal
noch werden.
° Който си има вуйчо владика, лесно се на¬
режда.
•	päpstlicher als der Papst sein (u)
и по-голям католик съм и от папата (разг.)
Paradies
рай
•	Im Paradies allein ist Pein/peinlich.
Да си сам о рая, това е истинска мъка.
Pastor
пастор
•	Dem einen gefällt der Pastor, dem anderen
die Pastorin.
c Един се радва на попа, друг на попадията.
° Един гледа майката, друг дъщерята.
° Всеки с вкуса си.
•	Zweimal predigt der Pastor nicht.
° За глухите втори път камбана не бие.
Pilgerfahrt
пътуване на поклонение
•	Eine Pilgerfahrt macht nicht heilig.
о Хаджилъкът не прави хората светци.
*redigen*
проповядвам
•	Andern ist gut predigen.
о Лесно се дава акъл на другите.
•	Wer zu viel predigt, verjagt die Zuhörer.
° Който прекалено много проповядва / при¬
казва, изгонва слушателите си.
•	tauben Ohren /drn Steinen predigen (u)
й говоря на стените (напразно и няма кой да
ме чуе) (разг.)
Predigen (das)
проповядване
•	Viel Predigen macht Kopfweh.
От много приказки глава боли.
Prediger (der)*
проповедник
•	Der Prediger predigt nicht zweimal / nur ein¬
mal.
° За глухите (баби) два пъти камбана не бие.
•	der Prediger in der Wüste (u)
и глас в пустиня (разг.)
И многоглаголстващ / словоохотлив ора¬
тор / говорител (разг.)
Priester (der)
поп, кюре
•	Ein guter Priester kommt durch jede Pfütze.
° Добрият поп всяка преграда преминава.
Priester (PI.)
попове, кюрета
•	Priester und Wegweiser zeigen wohl den
rechten Weg, aber sie gehen ihn nicht selbst.
o Попът на закон учи, а закон не пази/барди.
° Попа слушай какво ти казва, а недей прави,
каквото прави.
° Попа слушай, но подире му не върви.
Prophet
пророк
•	Der Prophet gilt nichts im eigenen Land / in
seinem Vaterland.
° Никой не е пророк в собствената си страна.
Reue
разкаяние
•	Reue bringt Verlorenes nicht wieder.
° Разкаянието не може да върне загубено¬
то.
•	Reue ist ein hinkender Bote, sie kommt
langsam, aber gewiss.
о Разкаянието е като куц човек - пристъп¬
ва бавно, но сигурно.
•	Späte Reu macht Schaden neu.
0 От късно каяне няма файда.
292

•	Späte Reue fruchtet nichts.
о От закъсняло разкаяние полза няма.
•	Späte Reue, lange Reue.
o Закъсняло разкаяние трае цял живот.
•	Wo Reue ist, da ist auch Gnade.
o Има ли разкаяние, има и милост / поща¬
да.
scharf
остър, строг
•	Allzu scharf macht schartig.
c Прекален светец и богу не е драг.
Schelle*
звънче, камбана
•	Jeder hat seine Schelle.
- Всеки си е башка луд.
•	der Katze die Schelle nicht an- / umhängen
wollen (u)
И не искам пръв да разкрия /разглася скан¬
дала (книж.)
в не искам да рискувам (книж.)
Seele*
душа
•	Die Seele eines Verliebten ist nie zu Hause.
° Душата / Мисълта на влюбения никога не е
вкъщи.
•	Eine gesunde Seele in einem gesunden Leib.
" Здрав дух в здраво тяло.
•	Gesunde Seele will gesunden Körper haben.
° Здрав дух в здраво тяло.
•	aus der Seele sprechen (u)
Д изливам душата/чувствата си (разг.)
в споделям / казвам откровено болката си
(книж.)
в говоря иснвено/откровено (книж.)
*	aus arFster/voller Seele (u)
в от дъното на душата си (разг.)
в най-искрено (книж.)
•	eine Seele von einem Menschen (u)
В душа човек (разг.)
в много добър/добродушен човек (книж.)
•	jemand spricht mir aus der Seele (u)
в някой изказва напълно моите мисли и чув¬
ства (мисли и преживява като мен) (разг.)
Seelen
Души
•	Gleiche Seelen finden sich.
° Равен c равен се събира.
•	Verwandte Seelen finden sich.
° Сродни души-добри приятели.
° Равен с равен се събира.
Segen (der)
благословия
•	An Gottes Segen ist alles gelegen.
° Всичко е в божиите ръце.
° Ако господ е рекъл, ще стане.
° Всичко зависи от божията благословия.
•	Geduldig sein bringt Segen ein.
° C търпение всичко се постига.
° Час търпи, век живей.
•	Sich regen bringt Segen.
° Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
“ Трудът е здраве и живот.
о Движението е здраве и живот.
Sintflut
потоп
•	Nach mir die Sintflut.
След мен (ако ще) и потоп.
Sünde*
грях
•	Bekannte Sünde ist halb verziehen.
“ Признат грях - наполовина простен.
° Признат грях - половин грях.
с Изповядан грях не е вече грях.
•	Eine kleine Sünde ist auch eine Sünde.
> И малкият грях си е грях.
• Es ist keiner ohne Sünde.
Безгрешен е само един господ.
293

*	Безгрешен човек няма.
*	der Sünde frönen (и)
и роб съм /отдавам се на порока (разг.)
*	eine Sünde begehen /tun (u)
ö извършвам грях (съгрешавам) (книж.)
*	es ist eine Sünde und Schande (u)
и срамота/срам и позор е (разг.)
*	jemanden wie die Sünde hassen (u)
й мразя нкг. като чумата (много/силно го не¬
навиждам) (разг.)
Sünden*
грехове
©Unter zwei Sünden soll man keine wählen.
© От два гряха ни един не избирай.
*	Sünden abbüßen(u)
и изкупвам грехове (книж.)
sündigen
съгрешавам
*	Einer sündigt, der andere büßt.
° Един пие, друг плаща.
° Нешко крал, Обрешко да плаща.
©Wer sündigt, schläft nicht.
© Който греши, той не спи.
zufügen
прибавям,причинявам
*	Was du nicht willst, das man dir tu, das füg
auch keinem anderen zu.
о Не сторвай никому това, което не би ис¬
кал и на теб да сторят / причинят.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Engel (PI.) / Gardinenpredigt / Gebet / Geis¬
ter/ Heidenangst/Sanctus/ T*mp*l (der)
ангели / конско евангелие / молитва /
духове / огромен страх / благословия,
благоволение / храм
Engel (PI.)
ангели
*	die Engel (im Himmel) singen/pfeifen hören
(salopp)
й 1. виждам звезди посред бял ден/по плад¬
не (от болка /прекомерно усилие) (разг.)
И 2. имам силни болки (книж.)
Gardinenpredigt
конско евангелие
*	jemandem eine Gardinenpredigt halten (u,
scherzh.)
и чета нкм. конско евангелие /лекции / мо¬
рал (карам му се / наставлявам го) (разг.-
шег.)
Gebet
молитва
*	jemanden ins Gebet nehmen (u)
и чета нкм. конско евангелие (мъмря го /
скарвам му се) (разг.)
Geister
духове
*	von allen guten Geistern verlassen sein (u)
й обзет съм от лудост (бесен / побеснял съм)
(разг.)
И държа се като откачен (глупаво / необмис¬
лено/ неразумно) (разг.)
Heidenangst
огромен страх
*	eine Heidenangst haben (u)
и ужасно се страхувам / ужасявам се (книж.)
Sanctus
благословия, благоволение
*	sein Sanctus dazugeben (u)
й давам си благословията / благоволение¬
то за нщ. (разрешавам го) (разг.)
Tempel (der)
храм
*	jemanden zum Tempel hinauswerfen (u)
и изхвърлям / изпъждам нкг. навън (изгон¬
вам го) (разг.)
294

Й Thematisch-semantisches Netz 56.
KLEIDUNGSSTÜCKE
й Тематично-семантична мрежа 56.
ОБЛЕЮ1О/ДРЕХИ
•	Wie du kommst gegangen, so wirst du
empfangen.
° По дрехите посрещат, (по ума изпращат).
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Ärmel (der)* / Gewand/ Hemd*/ Hut (d*r)*
/Jacke* / Kappen / Kleid / Kleider/Kleidung
/ Kragen (der)* / Mantel* / Mütze / Rock /
Röcke / Schuh * / Schuh* * / Tr*ss*n
ръкав * / одежда / риза * / шапка * / яке* /
кепета, капи / дреха, рокля / дрехи, рок¬
ли / облекло / яка* / палто* / каскет /
сако, пола / сака, поли / обувка* / обуо-
*и* / галони, нашиоки
Ärmel (der)*
ръкав
•	Das lässt sich nicht aus dem Ärmel schütteln.
о Не можеш го изсмука от пръстите си.
•	etwas (А) aus d*m Ärmel / den Ärmeln
schütteln (u)
и върша нещо c лекота {без предварителна
подготовка и усилие / импровизирано)
(книж.)
Gewand
одежда
•	Man empfängt den Mann nach dem Gewand
und entlässt ihn nach dem Verstand.
° По дрехите посрещат човека, по ума го из¬
пращат.
Hemd*
риза
•	Das Hemd ist mir näher als der Rock.
' Всеки е на себе си най-близък.
о Кожата ми е по-близка от ризата.
о Мил си ми, ама животът ми е по-мил.
•	Das letzte Hemd hat keine Taschen.
° Последната риза е без джобове.
° Не ще му турят парите в гроба.
о Никой не носи нищо о гроба.
*	jemanden bis aufs Hemd ausziehen (u)
и вземам нкм. и ризата от гърба (ограбвам го
напълно) (разг.)
*	kein Hemd (mehr) am /auf dem Leibe haben
(u)
и нямам (вече) и риза на гърба си (разг.)
и нищо (вече) не ми е останало (книж.)
Hut (der)*
шапка
*	Ein Hut passt nicht auf alle Köpfe.
о Всяка шапка на всяка глава не става.
*	Mit dem Hute in der Hand kommt man durch
das ganze Land.
о Сваляш ли шапка, добре си дошъл.
*	Schnell und gut sitzen nicht unter einem Hut.
° Който бърза, късно стига.
*	Unter einem groben Hut steckt oft ein ge¬
scheiter Kopf.
° Хубав кон и под съдран чул личи.
° Ум много, пари малко.
*	allefss/etwas (А) unter einen Hut bringen (u)
n поставям нщ. / всички / всичко под общ
знаменател (разг.)
И изглаждам противоречия (разг.)
й обединявам интереси / помирявам (книж.)
*	Da geht jemandem der Hut hoch, (u)
И Шапката на нкг. хвръква. (Някой се изумява
/умира от почуда / изненада.) (разг.)
*	Das kannst du dir an den Hut stecken, (salopp)
и Търкай си го на главата. / Дотрябвало ми е.
(Запази си го за спомен.) (разг.)
*	(sich) (D) den Hut nehmen (u)
й вземам си шапката (и изчезвам) (разг.)
и оттеглям / отказвам се / напускам / от¬
стъпвам (книж.)
295

*	Es ist bei jemandem unter dem Hut nicht
richtig, (u)
и Някой не е c всичкия си/наред с акъла, (не¬
нормален е/не е нормален) (разг.)
*	etwas ist ein alter Hut (u)
и нщ. е стара / известна история (нищо
ново под слънцето) (разг.)
*	etwas (А) aus dem Hut machen (u)
И правя нщ. без предварителна подготовка
(импровизирам) (книж.)
*	Hut ab vor etwas (D) /*emandrm (u)
ö свалям шапка на нщ. /нкг. (от възхищение)
(разг.)
*	sich (D) etwas (А) an den Hut stecken können
(u)
ö бия шута на нщ. (изобщо не го искам / от¬
казвам го) (разг.)
*	unter einen Hut kommen (u)
и спогаждам се (стигам до / постигам раз¬
бирателство / помирявам се) (книж.)
Jacke*
яке
*	(Es ist) Jacke wie Hose.
° Не по врат, а по шия.
° Пременил се Алия, погледнал се - пак в
тия.
*	Jeder zieht die Jacke an, die ihm passt.
° Кой каквото си обича, това му прилича.
*	die Jacke voll bekommen /kriegen (salopp)
Д напердашват ме здраво (ям голям бой)
(разг.)
*	etwas ist eine alte Jacke (u)
И нщ. вече е стара / изтъркана работа (от¬
давна известно е) (разг.)
*	etwas ist jemandem Jacke wie Hose (u)
й нещо е напълно безразлично нкм. (все
едно му е) (книж.)
*	jemandem die Jacke voll hauen (salopp)
ö натупоам/набивам здраво нкг. (разг.)
Kappen
кепета, капи
•	Kappen machen keine Mönche.
° Кат съм чер, да не съм циганин.
о Каукът/Качулката не прави кадията.
Kleid
дреха, рокля
•	Eigen Kleid wärmt am besten.
Своята / Собствената дреха най-добре топ¬
ли.
•	Kein Kleid steht einer Frau besser als Schwei¬
gen.
о Мълчанието е най-добрата дреха за же¬
ната.
•	Ein weißes Kleid schützt nicht vor einem
schwarzen Namen.
о C дреха се позор не крие.
о Позорът и под бяла дреха личи.
•	Es gibt kein Kleid, das Schänd' und Laster
decken kann.
о C дреха се позор не крие.
•	Man empfängt die Leute nach ihrem Kleide
und entlässt sie nach ihrem Verstand.
° По дрехите посрещат, по ума изпращат.
•	Nach dem Kleide wird man empfangen, nach
dem Verstände entlassen.
° По дрехите посрещат, по ума изпращат.
•	Ohne Kleid, doch nicht ohne Hoffnung.
° Човек се надява, докато е жив.
Kleider
дрехи, рокли
•	Geborgte Kleiderwärmen nicht lange.
o Назаем взет кожух топло не държи.
•	Kleider machen Leute.
° Премените са половин хубост.
° Дрехите правят човека.
296

Kleidung
облекло
•	Nach der Kleidung empfängt man den Gast,
nach seinem Geiste geleitet man ihn.
° По облеклото посрещат госта, по ума го из¬
пращат.
Kragen (der)*
яка
•	Goldner Kragen, leerer Magen.
° Ha гол задник чифте пищови.
•	Samt am Kragen, Kleie im Magen.
° Коприва яде, коприна носи.
° Цървули няма, гайда иска.
° Голяма му тафрата, малка му софрата.
•	jemandem platzt der Kragen vor etwas (D) (u)
И някой кипва от нщ. {хващат го дяволите/
много се ядосва от нщ.) (разг.)
Mantel*
палто
•	Der Mantel macht keinen Philosophen.
= Дрехите не правят човека.
•	In einem schlechten Mantel steckt oft ein
guter Tänzer.
° Дрехите не правят човека.
•	Man muss den Mantel nicht größer machen,
als der Stoff hergibt.
° Простирай се според чергата си.
•	den Mantel nach dem Wind(e) drehen / hän¬
gen (u)
П обръщам се накъдето духа вятърът (нагаж¬
дам се) (разг.)
Mütze
каскет
•	Unter einer schlechten Mütze steht oft ein
kluger Kopf.
- Добър кон и под съдран чул личи.
° Ум много, пари малко.
Rock
сако, пола
•	Man macht den Rock nach dem Mann und
nicht den Mann nach dem Rock.
о Дрехата се прави според човека, а не чо¬
века според дрехата.
Röcke
сака, поли
•	Es trauern nicht alle, die schwarze Röcke
tragen.
о Каукът/Качулката не прави кадията.
° Дрехата не прави човека.
о Не всички, които носят черно, са в траур.
Schuh*
обувка
•	Ein Schuh passt nicht für jeden Fuß.
о За осеки крак си има и обувка.
•	Jeder weiß am besten, wo ihn der Schuh
drückt.
o Всеки знае най-добре къде го стяга чепи-
кът.
° Всеки знае своето бреме.
•	umgekehrt wird ein Schuh daraus (u)
и точно/ тъкмо обратното (книж.)
•	wissen, wo jemanden der Schuh drückt (u)
И зная къде го стяга чепикът (познавам сла¬
бото му място) (разг.)
Schuhe*
обувки
•	Man muss nicht die Füße in fremde Schuhe
stecken.
° Всяка жаба да си знае гьола.
•	jemandem etwas (А) in die Schuhe schieben
(u)
H натрисам / приписвам нкм. вината за нщ.
(изкарвам го виновен за нщ.) (разг.)
Tressen
галони, нашивки
•	Goldene Tressen und nichts zu (fr)essen.
- Голяма му тафрата, малка му софрата.
° На гол задник чифте пищови.
297

□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
barfuß / Faden * / Fädchen (das / di*) / Fä-
/ Geschmack / Geschmäcker / Knäuel
(der/das) / Manier / Mod*/nackt/passen *
/ Pelz / Perlen* / Samt / Seide / Strick* /
Wäsche / Wolle* / Zwirn *
бос, босоноо/конец, влакно*/кончета)
/ конци* / вкус / вкусове / кълбо конци /
маниер / мода / гол / ставам, пасвам * /
кожа (с козината) / *евви* / кадифе, ве¬
лур / коприна / дебела връв, *римка* /
бельо / вълна * / конец *
barfuß
бос, босоног
*	Wer barfuß geht, den drücken die Schuhe
nicht.
о Който бос ходи, не го стискат обувките.
Faden*
конец,влакно
*	Faden ohne Knoten taugt nichts.
о Конец без възел работа не върши.
*	Wo der Faden am dünnsten ist, da reißt er.
о Конецът се къса там, където е най-тъ¬
нък.
*	an einem dünnen / seidenen Faden hängen
(u)
И вися на косъм (рискован съм) (разг.)
Д успешният изход / развой на нещата е за¬
плашен (книж.)
*	den Faden verlieren (u)
й изгубвам нишката (на мисълта) (разг.)
*	der rote Faden (u)
и червената нишка (разг.)
И основната мисъл / основният смисъл
(книж.)
*	jemanden nach Strich und Faden veräppeln
(u)
й умело/изкусно мамя нкг. (книж.)
*	keinen guten Faden an etwas (D)/jemandem
lassen (u)
И правя нкг. на бъзе и коприва (разг.)
п изяждам нкг. с парцалите (разг.)
й ваaсиооам*раaмазвам нсц. /нкг. от крити¬
ка (разг.)
*	keinen guten Faden miteinander spinnen (u)
и не меля брашно/се погаждам /разбирам
с нкг. (разг.)
И ядем си главите с нкг. (в постоянен кон¬
фликт сме) (разг.)
*	keinen trockenen Faden am Leib haben (u)
й мокър съм до кости (напълно / изцяло)
(разг.)
*	um eines Fadens Breite (u)
й на косъм (разстояние) (разг.)
й съвсем близо (книж.)
*	wie ein roter Faden (u)
и като червена нишка (на мисълта) (разг.)
й като основна мисъл / основен смисъл
(книж.)
Fädchen (das / die)
конче(та)
*	Lange(s) Fädchen, faule(s) Mädchen.
о Мързелива мома дълъг конец вдява.
Fäden*
конци
*	Aus Fäden werden Stricke.
° Съединението прави силата.
о От много нишки въже става.
*	alle / die Fäden (fest) in der Hand haben /
halten (u)
И държа / дърпам юздите (здраво / изкъсо)
(управлявам със здрава ръка) (разг.)
*	die Fäden aufdecken (u)
и разнищвам заплетена работа / труден
казус (разкривам я/го) (разг.)
298

Geschmack
вкус
•	Über (den) Geschmack lässt sich nicht strei¬
ten.
° Всеки c вкуса си.
° Един се радва на попа, друг на попадията.
° Един гледа майката, друг дъщерята.
Geschmäcker
вкусове
•	Die Geschmäcker sind anders.
° Вкусовете са различни.
° Всеки с вкуса си.
Knäuel (der/ das)
кълбо конци
•	Wer das Knäuel sucht, muss dem Faden fol¬
gen.
о Търсиш ли кълбото, тръгни по конеца /
влакното.
Manier
маниер
•	Jeder auf seine Manier.
c Всеки по своему, а магарето по старому.
Mode
мода
•	Die Mode macht Gesetze.
= Модата кове закони.
•	Nicht was schön ist, ist Mode, sondern was
Mode ist, ist schön.
c Не това, което е красиво, е модно, а кое¬
то е модно, то е красиво.
•	Wer der Mode dient, hat eine strenge Herrin.
о Който служи на модата, има строга гос¬
подарка.
•	Wo es Mode ist, trägt man den Kuhschwanz
als Halsband.
■- Модно ли е, и грозно да е, пак се носи.
nackt
гол
•	Besser nackt und bloß als mit Schande groß.
По-добре честен бедняк от богат подлец.
*assen*
ставам, пасвам
•	Was dem einen passt, passt dem anderen
nicht.
° Когато един плаче, друг се смее.
•	wie angegossen passen (u)
й пасва като излято по тялото (разг.)
й става, сякаш е шито специално за нкг.
(книж.)
Pelz
кожа (с козината)
•	Ein fremder Pelz wärmt nicht.
° Чужда дреха не топли.
•	Wasch mir den Pelz und mach mich nicht
nass.
° Хем сърби, хем боли.
° Хем ми се иска, хем не ми стиска.
*erlen*
перли
•	Auch Perlen verlieren ihren Glanz.
° И перлите губят блясъка си.
° Всяко нещо - до време.
•	Die Perlen findet man im Schaum des Meeres
und die besten Frauen unten im Volke.
° Добрата булка и c вехтия сукман е добра.
•	Man soll nicht die Perlen vor die Säue werfen.
c Свиня от бисер не разбира.
•	Perlen vor die Säue werfen (salopp)
й поя свиня c кладенчова вода / хвърлям би¬
сери на свинете (разг.-прост.)
й предоставям нщ. на нкг., който не е в със¬
тояние да го оцени по достойнство (книж.)
Samt
кадифе, велур
•	Samt am Kragen, Hungei/Kleir im Magen.
o Коприва яде, коприна носи.
° Голяма мутафрата, малка му софрата.
° Мре от глад, а готов за сват.
299

Seide
коприна
•	Mit feiner Seide näht man keinen groben Sack.
> Чуоал c коприна се не шие.
Strick*
дебела връв, примка
•	Man zerreißt den Strick, wo er am dünnsten
ist.
° Където е най-тънко, там се къса.
•	Wer für den Strick geboren ist, kann im
Wasser nicht umkommen.
° Комуто е писано да го обесят, няма да се
удави.
•	jemandem einen Strick drehen (u)
Д извивам нкм. врата (прекършвам го) (разг.)
Wäsche
бельо
•	Man muss die schmutzige Wäsche nicht auf
dem Markt ausbreiten.
° Не си показвай кирливите ризи.
•	Schmutzige Wäsche soll man nicht vor allen
Leuten waschen.
° Човек не бива да изнася кирливите си ризи
пред хората.
•	Wasch deine eig(e)ne Wäsche.
° Не се бъркай в чужди работи.
Wolle*
вълна
•	Aus grober Wolle wird nie ein feines Tuch.
о От груба вълна тънко платно не става.
•	Mancher geht nach Wolle aus und kommt
geschoren selbst nach Haus.
° За вълна тръгнал, остриган се върнал.
« Някой тръгва с голяма кошница, а се връща
без пукнат грош.
•	jemanden in (die) Wolle bringen (u)
и ядосвам /вбесявам нкг. (книж.)
•	in der Wolle gefärbt sein (u)
и чиста проба е (разг.)
И чист/неподправен е (книж.)
*	in der Wolle sitzen (u)
Д седя си на топло (разг.)
Д живея охолно/богато (книж.)
*	leicht in die Wolle geraten (u)
Д лесно кипвам / бързо ми се вдига адрена¬
линът (разг.)
Д бързо и лесно се ядосвам (книж.)
Zwirn*
конец
*	Feiner Zwirn hält nicht.
° Дето е тънко, там се къса.
° Тънкият конец не държи/издържа.
*	blauer Zwirn (u)
д въвва/силна ракия (с висок алкохолен гра¬
дус) (разг.)
*	brauner Zwirn (scherzh.)
д бира (книж.)
*	der Zwirn geht jemandem aus (и)
д някой се изчерпва (няма вече какво да
каже) (разг.)
д нкм. се свършват парите (книж.)
*	Meister Zwirn (и)
д шивачът (книж.)
*	Was machen Sie für Zwirn! (u)
д Що за щуротии правите/вършите. (разг.)
*	Zwirn haben (u)
Д имам приумици (щури / шантави идеи /
странни хрумвания) (разг.)
*	Zwirn im Kopf haben (u)
Д сече ми пипето/умът (разг.)
Д умен/начетен човек съм (книж.)
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Ärmel (PI.) / Band / Bausch / Bind* / Fetzen
300

(der) / F*tz*n (PI.) / Gala / Garn / Garnitur /
geschniegelt / Gürtel / Handschuhe / Hand¬
tuch / Haube / Hos* / Hosen / Hutschnur
/ Hüll* / Kapp* / Kinderschuhe / Knopf /
Knöpfe/Lappen (Pi.)/Latschen (Pl.)/Leisten
(d*r) / Nähte / Pantinen / Pantoffel / Perle /
Prob* / Proben / Rockzipfel / Schlafittchen
/ Schlips / Schnürchen (das) / Schuhsohlen
/ Schürze / Socken / Sohle / Sohlen / Stiefel
(d*r) / Stiefel (PI.) / Streifen (d*r) / Stricke
/ Strümpfe / Tuch / И/este / Westentasche /
Wickel (d*r)
ръкави / лента, връзка / буфан (на ръ¬
кав) / бинт, превръзка / късче, парче
(от плат, хартия) / късчета, парчета
/ парадно, гала облекло / прежда, ко¬
нец, ибришим / гарнитура / (издокаран
/ колан, пояс / ръкавици / кърпа за ръце
/ боне / панталон / панталони / шнур
на шапка / ооал, мантия / кепе, капа /
детски обувки / копче / копчета / пар-
такеши, парцали/чехли, налъми/калъп
за обувки / шевове, тегели / налъми /
пантоф / перла / опит, проба / опити,
проби / пеш, долен край на дреха / пеш
(на дреха) / вратовръзка / шнурче / под¬
метки / престилка / къси мъжки чорапи
/ подметка / подметки / ботуш / бо¬
туши / ивица, лента / дебели въжета,
примки/дамски чорапи/ кърпа/жилет¬
ка / джоб на жилетка / пелена
Ärmel (PI.)
ръкави
*	(sich) (D) die Ärmel hochkrempeln (u)
И запрятам ръкави (захващам / залавям се
за работа) (разг.)
И започвам да работя (книж.)
Band
лента, връзка
*	am laufenden Band sein (u)
й върша нщ. на конвейер / непрекъснато /
постоянно (разг.)
*	außer Rand und Band geraten /kommen (u)
и пощррнлявaм / побеснявам / излизам из¬
вън себе/кожата си (разг.)
й много / силно се ядосвам / вбесявам
(книж.)
Bausch
буфан (на ръкав)
*	in Bausch und Bogen (u)
и изцяло/глобално/напълно (книж.)
Binde
бинт, превръзка
*	einen hinter die Binde / d*n Schlips gießen /
kippen (salopp)
И гаврътвам една чашка / обръщам едно пи¬
тие (пийвам си) (разг.)
*	jemandem ist die Binde von den Augen ge¬
fallen (u)
И hkm. се отвориха очите (булото падна от
очите му) (разг.)
й някой осъзна/прозря нщ. (книж.)
*	sich (D) eins hinter die Binde gießen (u)
й обръщам /гаввртвaм едно (пийвам едно
питие) (разг.)
Fetzen (der)
късче, парче (от плат, хартия)
*	(nur) ein Fetzen Papier (u)
й (само) къс/парче хартия (книж.)
Fetzen (PI.)
късчета, парчета
*	jemanden hauen, dass die Fetzen fliegen (u)
й скъсвам /съдирам нкг. от бой (бия го мно¬
го) (разг.)
Gala
парадно, гала облекло
*	sich (А) in Gala werfen (u)
и изтупвам /докарвам се (разг.)
й обличам парадното си облекло (книж.)
Garn
прежда, конец, ибришим
*	ein Garn spinnen (u, seem.)
fl разказвам небивалици / фантасмагории /
измишльотини (измислени истории) (разг.
- моряшки език)
301

*	jemandem ins Garn gehen /laufen (u)
и хващам се на нечия въдица (оплитам се в
мрежите му / повярвам му) (разг.)
*	jemanden ins Garn locken/ziehen (u)
и оплитам нкг. в мрежите си / хващам нкг. на
въдицата си (прилъгвам го) (разг.)
Garnitur
гарнитура
*	erste Garnitur (u)
Д първи отбор/екип (книж.)
*	zweite Garnitur (u)
и втори отбор /екип (книж.)
geschniegelt
(из)докаран
*	geschniegelt und gebügelt (u)
и като изваден от кутийка / изтупан / издо¬
каран (разг.)
и красиво облечен (книж.)
Gürtel
колан, пояс
*	den Gürtel enger (an)schnallen (u)
и затягам/пристягам колана (разг.)
й намалявам разходите (книж.)
Handschuhe
ръкавици
*	jemanden mit Glacehandschuhen / Samt¬
handschuhen anfassen (u)
и пипам нкг. c (кадифени) ръкавици (разг.)
и много съм внимателен с нкг. (книж.)
Handtuch
кърпа за ръце
*	das Handtuch werfen (u)
и хвърлям кърпата (разг.)
и признавам се за победен / отказвам се от
битка (преждевременно) (книж.)
Haube
боне
*	jemanden unter die Haube bringen (u, scherz.)
и довеждам нкг. до венчило (разг.-шег.)
и задомявам / омъжвам жена (разг.)
*	unter die Haube kommen (u, scherz.)
й минавам под венчило (разг.-шег.)
и задомявам/омъжвам се (за жена) (разг.)
Hose
панталон
*	die Hose gestriche* / voll haben (derb)
й насирам / посирам се / сърцето ми пада в
гащите (от страх) (грубо)
й изпускам се в гащите по голяма нужда
(книж.)
*	sich (D) eine Hose anmessen lassen (u)
И вземат ми мярка за панталон / поръчвам
си (да ми ушият) панталон (книж.)
*	sich (D) in die Hose machen (u)
Д подрисквам / надрискоам се (от страх)
(разг.)
й изпускам се в гащите по голяма нужда (от
страх) (книж.)
Hosen
панталони
*	Die Frau hat die Hosen an. (u)
й Жената командва вкъщи, (книж.)
*	die Hosen an haben (u, scherzh.)
й давам тон на нщ. (командвам парада)
(разг.-шег.)
*	die Hosen voll haben (u)
и напълнил съм гащите (надраскал / насрал
/посрал съм се) (от страх) (разг.)
й изпуснал съм се в гащите по голяма нужда
(книж.)
*	etwas geht in die Hosen (u)
й нщ. отива по дяволите / е безуспешно
(няма успех / проваля се / пропада) (разг.)
*	sich (А) auf die Hosen setzen (u)
й сядам си на задника (жаргон)
й спирам се на едно място (книж.)
Hutschnur
шнур на шапка
*	Das geht jemandem über die Hutschnur, (u)
й Това идва нкм. в повече, (разг.)
302

и Това е вече препалено за нкг. (книж.)
Hülle
воал, мантия
*	in Hülle und Fülle (etwas (A) besitzen/gebin
/ haben / verdienen) (u)
и в изобилие (притежавам/давам/имам/
изкарвам/печеля нщ.) (разг.)
Kappe
кепе,капа
*	etwas (А) / alles auf seine (eigene) Kappe
nehmen (u)
и вземам нщ. / осичко на сооя / собствена
отговорност (разг.)
и поемам цялата отговорност за нщ. / всичко
(книж.)
Kinderschuhe
детски обувки
*	den Kinderschuhen entwachsen (u)
п не съм вече дете (пораствам / ставам го¬
лям) (книж.)
*	die Kinderschuhe austreten (u)
и преставам да бъда дете (пораствам/ста¬
вам голям) (книж.)
*	noch in den Kinderschuhen stecken (u)
й още съм дете (малък съм) (книж.)
Knopf
копче
*	jemand ist ein gediegener Knopf (u)
и някой е голям чешит (много асовeн/ства-
нен човек) (разг.)
*	jemandem geht der Knopf auf (u)
и най-после някой се сеща / загрява / сто-
овя/зацеооа (разбира за какво става дума)
(разг.)
Knöpfe
копчета
*	an den Knöpfen abzählen (u)
п обръщам внимание на най-малката под¬
робност / всеки детайл (издребнявам /
формализирам се) (книж.)
*	Knöpfe auf den Augen haben (u)
И имам капаци / кепенци на очите си (така,
че не мога да видя и схвана очевидното)
(разг.)
Lappen (PI.)
партакеши, парцали
*	(jemandem) durch die Lappen gehen (u)
и отскубвам / измъквам се (нкм.) (избягвам
/ изплъзвам му се) (разг.)
*	jemandem ein paarau/die Lappen geben (u)
и зашивам нкм. няколко шамара /плесници
(удрям му плесници / наплясквам го) (разг.)
*	sich (А) auf die Lappen machen (u)
и обирам си партакешите (жаргон)
и вземам си вещите и се махам (книж.)
Latschen (PI.)
чехли, налъми
*	aus den Latschen kippen (salopp)
й падам от стола (от изненада) (разг.)
й силно съм изненадан/удивен (книж.)
Leisten (der)
калъп за обувки
*	alles übereinen Leisten schlagen (u)
й карам всичко по един калъп / меря всичко
с един аршин (разг.)
й не правя никаква разлика между нещата
(книж.)
Nähte
шевове, тегели
*	aus allen Nähten platzen (u)
Д пръскам се по шевовете (поради претъп-
каност /преяждане) (разг.)
Д няма никакво свободно място (в хотел /
превозно средство / за пътуване) (книж.)
Pantinen
налъми
*	aus den Pantinen kippen (u)
й падам /срутвам се от изненада (разг.)
и оставам/съм силно изненадан (книж.)
303

Pantoffel
пантоф
*	unter dem Pantoffel stehen (u)
й под чехъл съм (на жена) (жената командва
/е водеща) (разг.)
Perle
перла
*	jemandem fällt keine Perl* / kein Stein aus
der Krone (u)
й нкм. няма да падне / пострада реномето
(нищо няма да му стане) (разг.)
Probe
опит, проба
*	die Probe aufs Ехетре! / auf di* Rechnung
machen (u)
й проверявам / изпробвам / изпитвам да¬
ден случай (в практиката) (книж.)
*	etwas (&/ jemanden auf die Probe stellen (u)
и поставям нщ. /"кг. на изпитании/провер¬
ка (проверявам/тествам го) (книж.)
и подлагам нщ. / нкг. на проверка / тест
(книж.)
*	nicht die Probe (u)
и съвсем нищо / ни най-малко (книж.)
*	Probe halten (u)
и правя /провеждам репетиция / трениров¬
ка (репетирам/тренирам) (книж.)
Proben
опити, проби
*	Proben von Mut ablegen (u)
и давам доказателства за смелост (доказвам,
че съм смел човек) (книж.)
Rockzipfel
пеш, долен край на дреха
*	an Mutters Rockzipfel hängen (u)
д държа се за полата на майка си (разг.)
и не съм самостоятелен / нямам никаква са¬
мостоятелност (книж.)
*	der Mutter am Rockzipfel hängen
и държа се за полата на майка си (разг.)
п нямам никаква самостоятелност (книж.)
Schlafittchen
пеш (на дреха)
*	jemanden ат/beim Schlafittchen packen (u)
и пипвам/улавям/хващам нкг. за яката (по-
търсвам му отговорност / искам му обясне¬
ния) (разг.)
Schlips
вратовръзка
*	einen hinter d*n Schlips / die Binde / die
Lampe gießen / kippen (salopp)
И овврщам/каовьтвaм/удвям едно питие
(пийвам си) (разг.)
*	jemandem au/den Schlips treten (salopp)
й настъпвам нкг. по мазола (обиждам/зася¬
гам го) (жаргон)
Schnürchen (das)
шнурче
*	etwas (А) wie am Schnürchen kennen /wissen
(u)
и познавам нещо в детайли / най-големи
подробности (детайлно) (книж.)
*	wie am Schnürchen gehen/klappen (u)
И (нещо) върви като по мед и масло (много
века/сlесна / без проблеми) (разг.)
Schuhsohlen
подметки
*	sich (D) die Schuhsohlen nach etwas (D) /
jemandem ablaufen (u)
и скъсвам се да тичам подир нщ. / нкг. (пре¬
следвам го) (разг.)
Schürze
престилка
*	an der Schürz* / am Schürzenzipfel seiner
Mutter hängen (u)
й държа се за полата на майка си (разг.)
и не съм самостоятелен / нямам никаква са¬
мостоятелност (книж.)
Socken
къси мъжки чорапи
*	jemandem auf den Socken sein (u)
й по петите на нкг. съм (преследвам го) (разг.)
304

*	sich (A) auf die Socken / Bein* / Strümpfe
machen (u)
и отправям се/поемам на път (тръгвам си /
потеглям) (книж.)
*	von den Socken sein (u)
и смаян съм (силно изненадан / учуден съм)
(книж.)
Sohle
подметка
*	eine flott*/kess* Sohle aufs Parkett legen (u)
й стъпвам напето (разг.)
й крача с бодра стъпка (книж.)
Sohlen
подметки
*	auf leisen Sohlen (gehen) (u)
й (ходя) на пръсти (разг.)
и (стъпвам) съвсем тихо (книж.)
*	sich (D) die Sohlen nach etwas (D)/jrmandrm
wundlaufen (u)
й скъсвам си подметките в търсене на нщ. /
ннг. (скъсвам се да обикалям за / о търсе¬
нето му) (разг.)
*	sich (D) etwas (А) an den Sohlen ablaufen
(salopp)
и изпитвам нщ. на собствения си гръб (сам
понасям тежестта му) (разг.)
Stiefel (der)
ботуш
*	den / im/nach dem alten Stiefel weitergehen
(u)
й продължавам постарому (както досега /
преди) (разг.)
*	einen guten Stiefel vertragen (u)
й пийвам си здравата / порядъчно (нося /
издържам много на пиене) (разг.)
*	einen Stiefel zusammenreden (и)
й наговорвам куп глупости (разг.)
*	seinen guten Stiefel gehen (u)
й крача c (широка) мъжка стъпка (по мъжки)
(разг.)
*	seinen Stiefel schnarchen (u)
й рендосвам/бича здравата (разг.)
й хъркам много силно (книж.)
Stiefel (PI.)
ботуши
*	Das sind zwei Paar Stiefel, (u)
и Това са две (съвсем) различни неща,
(книж.)
*	lauter linke Stiefel (u)
и само леваци (несръчни хора) (разг.)
Streifen (der)
ивица, лента
*	jemandem passt etwas nicht in den Streifen
(u)
и нщ. не се вписва в сметките на нкг. (не му
пасва) (разг.)
Stricke
дебели въжета, примки
*	wenn alle Stricke reißen (u)
и в краен случай (разг.)
и ако няма друга възможност (книж.)
Strümpfe
дамски чорапи
*	sich (А) auf die Strümpfe machen (u)
и поемам / потеглям / отправям се на път
(тръгвам си) (книж.)
Tuch
кърпа
*	wie ein rotes Tuch wirken (u)
й действам както червеният цвят (на бика)
(разярно^о/възбуждащо) (разг.)
Weste
жилетка
*	eine rrine/saubere/ weiß* Weste haben (u)
й името ми е неопетнено (разг.)
й честен съм / съвестта ми е чиста (книж.)
*	jemandem etwas (А) unter die Weste jubeln/
schieben (salopp, spott.)
й приписвам нкм. вината за нщ. (изкарвам го
виновен за нщ.) (книж.)
305

Westentasche
джоб на жилетка
*	etwas (А) (die Stadt) wie seine Westentasche
kennen (u)
и познавам нщ. (града) на пръсти / като
петте си пръста (детайлно / о/до най-го-
леми подробности) (разг.)
и ориентирам се отлично (в града) (книж.)
Wickel (der)
пелена
*	jemanden am/beim Wickel haben (u)
и подвеждам нкг. под отговорност (карам го
да отговаря за делата си) (юрид.)
*	jemanden ат/bFim Wickel kriegen/nehmin
/fassen (u)
й хващам нкг. за перчема / врата (за да от¬
говаря) (подвеждам го под отговорност)
(разг.)
Я Thematisch-semantisches Netz 57.
KÖRPERTEILE genannt, des Menschen Eigen¬
schaften und Tätigkeiten gemeint
Й Тематично-семантична мрежа 57.
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ОРГАНИТЕ МУ като
символи на човешки качества и дейности
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Achseln * / Antlitz / Arm * / Arsch * / Auge *
/ Augen* / (art* / Bärte / Bauch* / **in**
/ Finger (d*r) * / Finger (PI.) * / Fuß * / Füß* *
/ Galle* / Gesicht* / Gesichter / Haar* /
Haare* / Hand* / Händl* / Haut* / Häute
/ Herz* / Hintern * / Hirn / Knochen (dir)* /
Knochen (Pl.)*/Kopf* /Köpfe*/ Körper (dir)
/ (eia / Magen (dir)* / Mund* / Nase* /
Ohr* / Ohren* / Rücken (dir)* / Schlund
/ Schultern* / Stirn* / Zahn* / Zähn** /
Zunge*
рамене*/пик, лице/ръка* /задник, гъз*
/ *ка / очи* / брада* / бради / корем,
търбух* / крака / пръст (на ръка)* /
пръсти (на ръце)*/ходило, (око*/ходи¬
ла, нозе * / жлъчка * / лице * / лица / коса,
косъм* / коси, косми* / ръка (от китка¬
та)* / ръце (от *итната)* / кожа (чо¬
вешка)* / кожи (човешки) / сърце* /зад¬
ни части, задник* / мозък/ кост, кокал*
/ кости, кокали * / глава * / глави * / тяло
/тяло (на живо същество)* /стомах* /
уста / нос* / ухо * / (ръб* / гърло, глът¬
ка /рамене * / чело * /зъб* /зъби * / език *
Achseln*
рамене
*	Man muss nicht auf beiden Achseln Wasser
tragen.
c Ha кучето дръж, на заека беж.
5 Кобилицата само на едно рамо се носи.
*	auf beiden Achseln tragen (veraltet)
и седя на два стола (разг.)
*	die/mit den Achseln zucken (u)
п свивам / повдигам рамене (в израз на не¬
доумение /учудване) (разг.)
*	etwas (А) auf seine Achseln nehmen (u)
и поемам нщ. на плещите / раменете си
(захващам се с него) (разг.)
Antlitz
лик, лице
*	Wie das Antlitz, so das Herz.
° Каквото лицето, таквоз и сърцето.
° Каквото ти е на сърцето, тооа ти е на
лицето.
Arm*
ръка
*	Man muss den Arm nicht weiter strecken als
der Ärmel reicht.
° Простирай се според чергата / кесията
си.
*	Arm in Arm gehen (u)
и вървя c нкг. ръка за ръка/под ръка (разг.)
*	der Arm des Grseltzi/drr Gerechtigkeit / der
Justiz (u)
Д силата на закона/правото (книж.)
*	einen langen Arm haben (u)
306

и имам дълга ръка (широко влияние/голяма
власт) (разг.)
*	etwas (А) aujf dem Arm tragen (u)
и нося нщ. на вькa/врце (разг.)
*	jemandem den Arm biitin/reichen (u)
й подавам нкм. ръка (предлагам му помощта
си) (разг.)
*	jemandem in den Arm fallen (u)
и енергично се намесвам в нечии действия/
нечия дейност (книж.)
в възпирам нкг. в последната минута (въз¬
препятствам го) (книж.)
*	jemanden am Arm führen (u)
и водя нкг. за ръка (книж.)
*	jemanden auf den Arm nehmen (u)
И вземам нкг. на подбив / на/за мезе (поди¬
гравам му се) (разг.)
*	jemanden unter den Arm nehmin/fassen (u)
й хващам/улавям нкг. под ръка (книж.)
Arsch*
задник, гъз
*	Auf fremden Arsch ist gut schlagen.
° Ha чужд гръб сто тояги са малко.
*	am Arsch der Welt (derb)
и на майната си/гъза на географията (гру¬
бо)
й в джендема (много далеч) (разг.-пренебр.)
*	jemandem geht der Arsch m/tGrundeis (derb)
и нкм. затреперват гащите / мартинките
(от страх) (грубо)
и някой е напълнил / ожълтил гащите (гру¬
бо, вулг.)
*	jemandem in den Arsch kriechen (derb)
й лижа задника на нкг. (падлизувствам /
блюдолизнича / докарвам се /лижа-мажа
пред нкг.) (грубо, вулг.)
Auge*
око
•	Auge um Auge, Zahn um Zahn.
° Око за око, зъб за зъб.
•	Das Auge des Herrn düngt den Acker wohl.
° Едно око домакинско/господарско свърш¬
ва /струва повече от две ръце слугински.
•	Das Auge isst mit.
° Красиво аранжираната храна радва /е ра¬
дост за акото-
° И окото похапоа.
•	Das Auge ist ein treuer Zeuge.
° Окото е верен свидетел.
•	Das Auge kennt kein Verbot.
° За окото забрана няма.
•	Das Auge muss nicht größer sein als der
Magen.
° Очите не биоа да командват стомаха.
•	Das Auge sieht sich nimmer satt.
° Очи се никога не насищат.
•	Des Herrn Auge macht das Pferd fett.
° Господарското око конете гои.
° Вярвай слугата, вярвай и окото си.
•	Die Gefahr flieht, wenn man ihr ins Auge
sieht.
° Опасността изчезва, когато смело я по¬
гледнеш о очи.
•	Die Natur lässt sich leicht sättigen, das Auge
nimmer.
° Глад насита има, очи насита нямат.
° Природата лесно се насища, окото - ни¬
кога.
•	Man glaubt einem Auge mehr als zwei Ohren.
° Човек вярва повече на едно око, отколко-
то на две уши.
Wenn das Auge nicht sehen will, so helfen
weder Licht noch Brill.
Не искаш ли да видиш, не ти трябват ни
307

светлина, ни очила.
*	Da blieb kein Auge trocken, (u)
И Всички се развълнуваха (и разплакаха),
(книж.)
*	Das hätte ins Auge gehen können, (u)
и Това можеше да има лоши последствия,
(книж.)
*	ein Auge auf etwas (A)/jemanden werfen (u)
и хвърлям око на/върху нщ /нкг. (харесвам
го/искам да го притежавам) (разг.)
*	ein Auge riskieren (u)
и наблюдавам нщ. (възможно най-незабеля-
зано) (книж.)
*	ein Auge voll Schlaf nehmen (u)
и удрям една дрямка (подремвам / малко
поспивам) (разг.)
*	ein Aug* / beide /die Augen zudrücken (u)
и затварям си очите пред/за нщ. (разг.)
и съзнателно се правя, че не забелязвам нщ.
/му отдавам значение (книж.)
*	etwas (А) fest ins Auge fassen (u)
п наумяоам/намислям си нщ. (планирам го)
(разг.)
И наблюдавам нщ. (книж.)
*	etwas geht ins Auge/in die Augen (salopp)
Д нщ. ми излиза скъпо (може да свърши зле)
(разг.)
*	etwas (А) im Auge haben (u)
и възнамерявам да правя нщ. (планирам го)
(книж.)
*	etwas / jemand geht / springt ins Auge
(salopp)
и нщ. /някой се набива в очи (прави впечат¬
ление) (разг.)
*	etwas (А)/jemanden im Auge behalten (u)
и държа нщ /нкг. под око (разг.)
и зорко следя / наблюдавам / мисля / не за¬
бравям за нщ. /нкг. (книж.)
*	etwas (А) /jemanden im Auge haben (u)
Д държа нщ./нкг. под око (разг.)
И зорко следя / наблюдавам нщ. / нкг.
(книж.)
*	etwas kann (mir) ins Auge gehen (salopp)
H нщ. може да (ми) излезе скъпо (то може да
свърши зле / има лоши последици за мен)
(разг.)
*	ins Auge /in die Augen fallen /springen (u)
й набивам /хвърлям се на/о очи (разг.)
И правя впечатление на / впечатлявам
околните (книж.)
*	jemandem den Daumen ins Auge drücken /
sitzen (u)
И принуждавам / изнудвам нкг. за нщ. (оказ¬
вам му натиск) (книж.)
*	jemanden aus dem Auge / den Augen ver¬
lieren (u)
И изпускам нкг. от око / очи / поглед (не го
виждам) (разг.)
*	jemanden scharf ins Auge fassen (u)
И държа нкг. под око (наблюдавам го зорко)
(разг.)
*	kein Auge von etwas (D)/jemandem lassen /
winden (u)
и не мога да откъсна очи / поглед от нщ. /
ннг. (толкова съм пленен / възхитен от
красотата му) (разг.)
*	mit einem blauen Auge davonkommen (u)
й отървавам се евтино / леко / с мално
(разг.)
н отървавам си кожата/главата (разг.)
И спасявам си живота (книж.)
*	mit einem lachenden und einem weinenden
Auge (u)
и не напълно щастлив / удовлетворен
(книж.)
308

Augen*
очи
•	Augen auf! Kauf ist Kauf!
° Отваряй си очите на четири! Търговията
си е търговия!
•	Aus den Augen, aus dem Sinn.
° Далеч от очите, далеч от сърцето.
° Невиждано лице скоро се забравя.
•	Der Kluge hält die Augen offen.
° Умният винаги си отваря очите.
•	Der Tag hat Augen, die Nacht hat Ohren.
= Денят има очи, нощта - уши.
•	Des Herrn Augen sparen drei Knechte und
zwei Mägde.
'• Едно око господарско свършва повече от
две ръце слугински.
•	Die Augen glauben sich selbst, die Ohren
anderen Leuten.
- Очите вярват на себе си, ушите - на дру¬
гите / други хора.
•	Die Augen sehen alles, nur sich selbst nicht.
« Очите всичко виждат, само себе си не.
•	Die Augen sind der Liebe Pforten.
° Любовта през очите влиза.
•	Die Augen sind der Spiegel der Seele.
° Чисто сърце излиза на лице.
Очите са огледало на душата.
•	Die Augen sind Fenster, wodurch man ins
Herz sieht.
■	Ако сърцето не казва, лицето показва.
Окото е огледало на сърцето.
•	Die Augen sind großer als der Bauch.
Ha глада очите са големи.
■	Очите са по-големи от стомаха.
•	Es schlafen nicht alle, die die Augen zu haben.
° Не всички, които са си затворили очите,
спят.
•	Nur mit fremden Augen kann man eigene
Fehler sehen.
° Само през чуждите очи можеш да видиш
собствените си грешки.
©Seitdem man mir die Augen geöffnet hat,
sehe ich schwarz.
©Откакто ми отвориха очите, станах
черноглед.
•	Vier Augen sehen mehr als zwei.
° Четири очи от две по-добре виждат.
©Vier Augen sehen nicht besser als zwei, aber
mehr.
© Четири очи не виждат по-добре от дое,
но виждат повече.
•	Volle Augen, leere Hände.
° Очи пълни, ръце празни.
•	Was die Augen nicht sehen, beschwert das
Herz nicht.
° Далеч от очите, далеч от сърцето.
° Не виждат ли очите - не трепна сърце¬
то.
•	Wer die Augen nicht auftut, muss den Beutel
auftun.
° Който не си отваря очите, трябва да си от¬
вори кесията.
•	Wer kranke Augen hat, braucht scharfe
Ohren.
° Който има болни очи, трябва да има здра¬
ви уши / остър слух.
•	Zwei Augen, zwei Ohren, nur ein Mund.
° Дое очи, две уши, една уста.
•	den/siinin Augen nicht trauen (wollen) (u)
й не искам / мога да повярвам на очите си
(разг.)
й безкрайно съм учуден/изумен (книж.)
•	die Augen auf etwas (A) werfen (u)
й хвърлям око на нщ. (набелязвам го) (разг.)
•	die Augen aufmachen (u)
309

и отварям си очите (разг.)
в внимавам за нщ. (книж.)
И отварям си очите за нщ. (проглеждам / ос¬
ъзнавам го) (разг.)
*	die Augen gehen jemandem auf (и)
и очите на нкг. се отварят за нщ. (осъзнава /
осмисля го) (разг.)
Д някой си отваря очите за нщ. (осъзнава /
прозира го) (разг.)
*	die Augen in der Hand haben (u)
Д залавям / захващам се здраво за работа
(разг.)
Д заемам се сериозно с работа (книж.)
*	die Augen in der Tasche haben (u)
Д не виждам по-далеч от носа си (разг.)
Д ограничен съм (книж.)
*	die Augen in die Hand nehmen (u)
Д наблюдавам / гледам много внимателно
(книж.)
*	die Augen vor etwas (D) verschließen (u)
Д затварям си очите за нщ. (истината / факти¬
те) (правя се, че не я / ги виждам) (разг.)
*	die Augen schließen (u)
Д затварям /склонявам очи (умирам) (разг.)
*	ein Brett vor den Augen haben (u)
Д глупав/тъп съм (разг.)
Д не схващам /възприемам (книж.)
*	etwas (А)/jemanden aus den Augen verlieren
(u)
Д изгубвам нщ /нкг. от поглед (губя контакт
с него) (разг.)
*	etwas (А) / jemanden mit den Augen ver¬
schlingen (u)
д поглъщам нщ. /нкг. c очи/ поглед (гледам
го жадно/с копнеж) (разг.)
Д гледам нщ./нкг. втренчено (книж.)
*	etwas liegt vor Augen (u)
д нщ. се вижда съвсем ясно (е налице / оче¬
видно) (книж.)
*	etwas (А) vor Augen haben (u)
Д планирам/представям си нщ. (книж.)
д нщ. е пред очите ми (гледам / виждам го)
(разг.)
*	ganz /lauter Augen sein (u)
д цял съм се обърнал в зрение (разг.)
д гледам много внимателно (книж.)
*	große Augen machen (u)
д акоковвам*аnулвам се / облещвам очи (от
почуда/изумление) (разг.)
*	jemandem die Augen braun und blau schlagen
(u)
Д напердашвам / наплясквам здравата нкг.
(набивам го здраво) (разг.)
*	jemandem die Augen (über etwas (A) /
jemanden) bffnen (u)
Д отварям нкм. очите (за нщ / нкг.) (разкри¬
вам му истината за него) (разг.)
*	jemandem etwas (А) unter vier Augen sagen
(u)
Д казвам нкм. нщ. на четири очи / насаме
(съобщавам му го тайно) (разг.)
*	jemandem fallen die Augen aus (u)
Д някой се блещи/зяпа опулено (изпадат му
очите по нщ/нкг.) (разг.)
*	jemandem ganz aus den Augen kommen (u)
Д съвсем се изгубвам / изчезвам нкм. от по-
лезвениета/погледа (книж.)
*	jemandem gehen die Augen über (u)
Д някой силно пожелава / поисква нщ.
(книж.)
Д някой се разплаква / започва да плаче
(книж.)
*	jemandem nicht in die Augen blicken/srhrn
tönnen (u)
Д нямам очи да погледна нкг. (поради това,
че имам гузна съвест) (разг.)
Д не мога / смея да гледам / погледна нкг. в
очите (книж.)
310

*	jemandem schone Augen / Äugelchen ma¬
chen (u)
и правя нкм. мили очи / очички / мазня се на
нкг. (лаская го / умилквам му се) (разг.)
*	jemandem (zu) tief in die Augen sehen (u)
я хлътвам по нкг. (влюбвам се в него) (разг.)
*	jemanden nicht aus d*n Augen / d*m Auge
lassen / verliirin (u)
и не изпускам нкг. от поглед (постоянно го
следя с очи / поглед) (разг.)
и гледам непрекъснато нкг. (с възхищение)
(книж.)
*	K^pfe auf den Augen haben (и)
И имам капаци /непенци на очите (разг.)
и нищо не виждам /забелязвам около себе
си (книж.)
*	mit jemandem unter die Augen kommen (u)
Д виждам / срещам се с нкг. (случайно)
(книж.)
*	mit jemandem unter vier Augen reden /
sprechen (u)
и говоря / приказвам c нкг. на четири очи
(без соидетели/насаме) (разг.)
*	mit offenen Augen schlafen (u)
и блея / спя с отворени очи (разг.)
и не внимавам (книж.)
*	Ringe um die Augen haben (u)
д имам тъмни кръгове около очите (книж.)
*	sich (D) die Augen aus dem Kopf nach etwas
(D) /Femandim gucken /schauen /sehen (u)
И изглеждам си очите за/по нщ./нкг. / изти¬
чат ми очите в търсене на нщ. / нкг. (търся
го дълго и навсякъде) (разг.)
*	sich (D) die Augen aus dem Kopf schämen (u)
й страшно много / ужасно се срамувам
(книж.)
*	sich (D) die Augen ausweinen / aus dem Kopf
weinen (u)
и изплаквам си очите (разг.)
и много плача (книж.)
•	sich (D) die Augen nach jemandem ausgucken
(u)
И изглеждат ми се очите по нкг. (разг.)
и в очакване съм на нкг. (книж.)
•	sich (D) die Augen rot weinen (u)
H зачервяват ми се очите от плач (книж.)
•	unter vier Augen (и)
Д на четири очи (разг.)
и без соидетели/насаме (книж.)
•	vor Arbeit / Schnupfen nicht mehr aus den
Augen sehen kdnnen (u)
и не мога да виждам вече нищо от работа /
хрема (книж.)
Bart*
брада
•	Am Bart dis Narren / An des Narren Bart*
lernt man das Messer scheren.
0 C лудо се брод изпитва.
•	Bart und Mantel (allein) machen keinen
Philosophen.
° Брада царска, глава воденичарска.
° Брадата му порасла, па му глава опасла.
° Защо му е брадата, га го няма в главата.
•	Besser den Bart verlieren als den Kopf.
° По-добре без брада, а не без глава.
•	Der Bart war früher als der Mann.
° Брада му къделя, умът му нефела.
•	Es kommt nicht auf den Bart an, sonst
beschämte der Bock den Mann.
° Брада има и козата.
•	Machte der Bart heilig, so wäre der Geißbock
heiliger Vater.
° Ако брадата правеше светеца, козелът
щеше да е господ.
•	etwas hat einen solchen/so langen Bart (u)
ц стара вавата/uзтрвнана е (разг.)
и нщ. е (отдавна) известно на всички (за виц,
311

анекдот, новина и т.н.) (книж.)
•	jemand redet/lügt, dass ihm der Bart wächst
(u)
и някой лъже, та се къса (лъже колкото може)
(разг.)
•	jemandem um den Bart gehen (u)
п правя нкм. мили очички / подмилнвам /
мазня се на нкг. (умилквам му се / лаская
го) (разг.)
•	sich (А) um des Kaisers Bart streichen (u)
и спорим / препираме се за тоя, дето духа/
ланшния сняг (излишно/напразно) (разг.)
Bärte
бради
•	Es sind nicht alles Philosophen, die lange
Bärte tragen.
•j Умът не е в брадата, ами в главата.
° Дългата брада не прави философа / уче¬
ния.
*auch*
корем, търбух
•	Der Bauch ist ein bösur/schlechtrr Ratgeber.
° Стомахът е лош съветник.
•	Der Bauch treibt die Faulen zur Arbeit.
° Видя мързелът, че няма що да яде, и прора¬
боти.
° Гладът кара мързеливия да работи.
•	Ein hungriger Bauch hat keine Ohren.
° Гладът от баене не взема.
° Празни приказки не се ядат.
•	Ein hungriger Bauch hat keine Scham.
° Гладният гол не е, че да го е срам.
° Гладен и патрикът хляб си открадва.
•	Ein voller Bauch arbeitet nicht gerne.
- C пълен стомах не се/трудно се работи.
•	Ein voller Bauch denkt nicht gern, aber ein
leerer nicht gut.
i Сит стомах не обича да мисли, но гладен
не мисли добре.
•	(Ein) voller Bauch studiert nicht gern.
c Сит търбух за наука глух.
■» С пълен стомах не се учи.
•	Ist der Bauch voll, ist der Mann /Mensch toll.
° C пълен стомах всичко му на тамон.
•	Lieber einen Bauch vom Trinken als einen
Buckel vom Arbeiten.
» По-добре корем от пиене, отколкото гър¬
бица от работа.
•	Man füllt leichter den Bauch als die Augen.
° Очи синор нямат.
° Глад насита има, очи насита нямат.
•	Vollem Bauch schmeckt alles bitter.
c Сит да гостиш, богат да дариш, тежко е.
° Ситият гостенин лесно се гощава.
•	Voller Bauch lobt das Fasten.
° Пълният стомах хвали постите / постене¬
то.
•	Von Worten wird der Bauch nicht voll, die
Nachtigall nicht satt.
° Думите не хранят.
° Приказни само не засищат.
•	der Bauch ist jemandes Gott (u)
и някой слугува само на стомаха си (живее,
за да яде) (разг.)
•	Es hungert ihn, dass ihm der Bauch schlackert,
(u)
И Някой е толкова гладен, че стомахът му
хурка/червата му свирят/хуркат. (разг.)
и Някой е гладен като куче, (разг.)
•	sich (D) den Bauch voll schlagen (u)
й натъпквам се здраво / наплюсквам се (пре¬
яждам) (разг.)
Beine*
крака
•	Besser gesunde Beine als goldene Krücken.
° По-добре здрави крака, отколкото злат¬
ни патерици.
312

*	an jemandem kann man alle Beine zählen (u)
в на нкг. могат да се преброят ребрата /ко¬
калите (от слабост) (разг.)
*	auf(den) Beinen sein (u)
и на крак(а) съм и върша работа / работя
(разг.)
*	a^^ eigenen Beinen/Füßen stehen (u)
в стъпил съм вече / стоя здраво на краката
си (разг.)
И самостоятелен/стабилен съм (книж.)
*	die Beine in die Hand nehmen (u)
и плюя си на петите/краката (разг.)
и бързам да избягам /изчезна (книж.)
*	die Beine unter die Arme / den Arm nehmen
(u)
в омитам се / изчезвам (по най-бързия на¬
чин) (разг.)
а оъроя вьвао/бързам (книж.)
*	die Beine unter Vaters Tisch / bei jemandem
stecken (u)
в седя със скръстени ръце, осланяйки се на
баща си / нкг. (разг.)
и лентяйствам / нищо не похващам (разг.)
и мьваелувам/бездействам (книж.)
*	es in den Beinen haben (u)
в тежат ми краката / болят ме краката (след
свършена тежка работа) (разг.)
В изморен съм (книж.)
*	etwas (А) auf die Beine stellen (u)
и реализирам нщ. (проект / намерение /
план) (книж.)
*	etwas hat Beine bekommen /gekriegt (u)
в нщ. си е направило крака и е изчезнало
безследно (откраднато е) (разг.)
*	etwas (D) / jemandem auf die Beine helfen
(u)
в вдигам/изправям нкг. на крака (разг.)
в помагам нкм. / на нкг. /нщ. да се изправи /
стъпи на крака (разг.)
*	etwas (А) / jemanden auf die Beine bringen
(u)
в изправям нщ. / нкг.на крака (помагам му
да се оправи след болест / неуспех и др.)
(разг.)
*	immer wieder auf di* Beine/Füße fallen (u)
И изваждам късмет / излизам винаги сух от
водата (разг.)
и имам винаги късмет (книж.)
*	jemandem Beine machen (salopp)
и карам нкг. да се ооразмъвда / раздвижи
(да побърза) (разг.)
*	mit beiden Beinen im Leben stehen (u)
и стоя здраво c двата си крака на земята (ста¬
билен съм) (разг.)
И гледам реално на нещата (практичен съм /
не хвърча в/из облаците) (книж.)
*	sich (А) auf die Bein* / Socken / Strümpfe
machen (u)
в плюя си на краката/подметките (разг.)
в тръгвам / потеглям / поемам (по) пътя
(книж.)
*	sich (D) die Beine in den Bauch stehen (u)
И скапвам се от / след дълго висене / чака¬
не на опашка (от стоене на крана / прав)
(разг.)
*	sich (D) die Beine nach etwas (D) ablaufen /
wund laufen (u)
В изтърквам / изтривам си подметките в
търсене на нщ. (толкова много съм обика¬
лял, търсейки го) (разг.)
*	wieder auf die Beine kommen (u)
в стъпвам / изправям / вдигам се отново /
пак на крака (разг.)
*	wieder auf den Beinen sein (u)
В отново съм на кран/крака (разг.)
и пак съм здрав (книж.)
Finger (der)*
пръст (на ръка)
*	Den Finger, der Honig in den Mund streicht,
313

muss man nicht beißen.
° Не хапи ръката, която те храни.
*	Не режи клона, на който седиш.
*	Der Finger einer Frau zieht stärker als ein Paar
Ochsen.
*	Женски пръсти теглят по-силно от чифт
волове.
*	Wenn man einem den kleinen Finger reicht,
so nimmt er die ganze Hand.
= Покажи му пръст, улови ще те за цяла шепа.
*	den Finger auf etwas (A) legen (u)
й ясно посочвам нщ. (с пръст) (книж.)
*	etwas (А) im kleinen Finger haben (u)
й зная нщ. на пръсти / познавам нщ. като
петте си пръста / пръстите на ръката
си (познавам го в детайли) (разг.)
*	etwas (А) mit dem kleinen Finger machen (u)
И нщ. е играчка за мен (правя го леко / без
предварителна подготовка) (разг.)
*	jemandem den kleinen Finger reichen (u)
и подавам нкм. ръка (за помощ) (помагам
му) (разг.)
*	jemanden um den (kleinen) Finger wickeln
(können) (u)
И (мога да) въртя нкг. на малкия си пръст /
пръста си (да го разигравам) (разг.)
*	keinen Finger krumm machen / rühren für
etwas (A) /jemanden / bei etwas (D) (u)
ö не си (по)мръдвам малкия пръст за нщ. /
нкг. / при нщ. (разг.)
и не полагам никакво усилие за постигането
на/при нщ. (книж.)
*	sich (D) den Finger / Mund verbrennen (u)
и опарвам се / изгарям си пръста (разг.)
и изпащам / изпатвам си (патя си) (книж.)
*	sich (А) in den Finger schneiden (u)
й порязвам си пръста (книж.)
Finger (PI.)*
пръсти (на ръце)
*	Man muss die Finger nicht zwischen Tür und
Angel stecken.
° Не слагай пръст, където скърца ората-
та.
*	Wer durch die Finger sieht, braucht keine
Brille.
° Вършиш ли си работата през пръсти, не
ти трябват очила.
*	Wer kleine Finger hat, kann keine Faust ma¬
chen.
q Без пръсти юмрук не стаоа.
*	an den Fingern abzuzählen sein (u)
и нщ. може да се изброи на пръсти (не е мно¬
го на брой) (разг.)
*	etwas (А) auf dir Finger bekommen (u)
и бивам наказан (книж.)
*	dir/sein* Finger im Spiel haben (u, abwert.)
й имам пръст/замесен съм в нщ. (участвам)
(разг-негативно)
*	die Finger nicht brisich behalten können (u)
tt имам шавливи пръсти (крада / понрадоам
си) (разг.)
*	die Finger von etwas (D) lassen (u)
И оставям на мира нщ. (разг.)
и стоя настрана / преставам да се меся в нщ.
(книж.)
*	durch die Finger lachen (u)
и смея се в шепи (тайно / прикрито) (разг.)
*	durch die Finger sehen (u)
и издавам лека присъда (снизходителен съм)
(книж.)
*	etwas (А) an den Fingern abzählen / hirzäh-
l*n /hersagen können (u)
и мога на пръсти /лесно да пресметна / из¬
числя нщ. (толкова е малко) (разг.)
й зная нщ. точно/наизуст (книж.)
И мога лесно / точно да позная / предвидя
314

нщ. (книж.)
*	etwas (А) an fünf / zehn Fingern abzählen
können (u)
и мога на пръсти/лесно да пресметна/из-
числя нщ. (толкова е малко) (разг.)
я мога лесно / точно да позная / предвидя /
изчисля нщ. (толкова е малко) (книж.)
*	etwas (А) aus den Fingern saugen (u)
я изсмуквам си нщ. от пръстите (измислям си
го) (разг.)
*	etwas (А) in den Fingern haben (u)
и държа нщ. в ръцете си (имам власт над
него) (разг.)
*	etwas (А) mit spitzen Fingern anfassen (u)
я пипам нщ. внимателно/предпазливо (за¬
щото го смятам за мръсно / за да не се из¬
цапам) (книж.)
*	etwas (А) nicht aus den Fingern lassen (u)
я не изпускам нщ. от контрол (разг.)
я не искам да дам / изпусна нщ. (сделка /
бизнес) (книж.)
*	jemandem auf die Finger klopfen (u)
Д санкционирам/наказвам нкг. (като преду¬
преждение) (книж.)
*	jemandem auf die Finger gucken / schauen /
sehen (u)
H не изпускам нкг. от поглед (нонтваливам /
наблюдавам го зорко) (разг.)
*	jemandem durch die Finger sehen (u)
И затварям си очите за /пред нкг. (снизходи¬
телен съм към него / съзнателно се правя,
че не го забелязвам) (разг.)
*	jemandem unter den Fingern zerrinnen (u)
й изплъзвам се нкм. (измъквам му се) (разг.)
*	klebrige Finger haben (u)
H крадлив сьм/пoквадвам си (крада) (разг.)
*	krumme / lang* Finger haben / machen
(salopp)
и имам дълги ръце / дълга ръка (пипам /
крада) (разг.)
*	seine Finger in etwas (A) stecken (u)
я набърквам / забърквам / намесвам се в
нщ. (книж.)
*	sich (D) alle zehn Finger lecken (u)
и кефя се / накефен съм (разг.)
и щастлив/доволен съм (книж.)
*	sich (D) alle zehn Finger nach etwas (D) (ab)
lecken (u)
и текат/изтичат ми лигите по нщ. (толко¬
ва силно го желая) (разг.)
*	sich (D) die Finger verbrennen (u)
Я изпарвам/изгарям си пръстите / опарвам
се (патя си) (разг.)
*	sich (D) etwas (А) an den fünf Fingern
abzählen können/lassen (u)
я нщ. може да се преброи на пръстите на
едната ръка (толкова е малко като брой)
(разг.)
и схващам нщ. много бързо (книж.)
*	sich (D) etwas (А) durch die Finger gehen
lassen (u)
я изпускам/пропускам нщ. изгодно (за сдел¬
ка /оферта) (книж.)
*	sich (D) etwas (А) aus den Fingern saugen (u)
я изсмуквам нщ. от пръстите си (измислям си
го) (разг.)
*	überall seine Finger dazwischen haben (u)
Я имам пръст във всичко / меся / набърквам
се навсякъде (разг.)
Я участвам във всичко (книж.)
Fuß*
ходило, нога
*	Bist du übel zu Fuß, so brich zuerst auf.
c Зле ли си c ходенето, тръгни преди другите.
*	Der Fuß muss gehen, wohin der Kopf will.
Главата трябва да води нраната-
315

*	Ein lahmer Fuß macht vorsichtig.
: Сакатият е предпазлив.
*	Fuß vor Fuß geht man fern.
> Стъпка по стъпка далеко се отива.
*	Lieber mit dem Fuß straucheln als mit der
Zunge.
° По-добре е c крак да се подхлъзнеш, а не с
език.
*	Wer zu Fuß geht, dem kann man's Pferd nicht
nehmen.
-■ Гол от обир се не бои.
- На босия не можеш взе цървулите.
*	auf dem Fuß geht es nicht mehr (u)
и на тая нога повече не маже/вива/оъвви/
става (разг.)
й по този начин / така повече не може да
продължава (книж.)
*	au/großem Fuß(e) (leben) (u)
Д живея на широка нога (охолно) (разг.)
*	auf freiem Fuß sein (u)
й на сообода/свободен съм (книж.)
*	den Fuß aufs Land / auf die Erde setzen (u)
й стъпвам / слизам на земя (от кораб / са¬
молет) (книж.)
*	flüchtigen Fuß setzen (u)
и побягвам (книж.)
*	gut/schlrcht zu Fuß sein (u)
и бива ме за ходене пеша / не ме биоа в кра¬
ката (разг.)
й здрави/не са ми здрави краката (книж.)
*	(festen) Fuß fassen (и)
и пускам корени някъде (установявам / за¬
държам се там) (разг.)
*	jemandem den Fuß auf den Nacken setzen (u)
и стъпвам нкм. на врата (подчинявам го на
себе си) (разг.)
*	jemanden auf freien Fuß setzen (u)
и пускам нкг. на свобода (освобождавам го)
(книж.)
*	jemandes Haus mit keinem Fuß mehr betre¬
ten (u)
й не стъпвам повече в къщата на нкг. (разг.)
*	leichten Fußes die Treppe hinaufsteigen (u)
й изкачвам вена/лесна стълбите (книж.)
*	mit dem linken Fuß aus dem Bett aufstehen
(u)
й ставам накриво/наопаки от леглото (разг.)
й не съм о/нямам настроение (книж.)
*	mit einem Fuß im Grab sein (u)
и c единия крак съм в гроба (разг.)
й почти съм умрял/умирам (книж.)
*	mit jemandem auf gespanntem / schlechtem
Fuß leben/strhrn (u)
й живея / съм в обтегнати отношения с нкг.
(не се разбирам/погаждам с него) (книж.)
*	mit jemandem auf gutem Fuß leben / strhrn
(u)
й живея/съм в добри отношения с нкг. (раз¬
бирам /погаждам се добре с него) (книж.)
*	zu Fuß gehen (u)
И ходя оеша/пешнам (не ползвам превозно
средство) (книж.)
Füße*
ходила, нозе
*	Besser mit den Füßen stolprrn / straucheln
als mit der Zunge.
° C крак се хлъзни, че c език недей.
0 По-добре да се спънеш с крак, а не с език.
*	Man soll seine Füße nicht in fremde Schuhe
stecken.
0 Не се бъркай о чужди работи.
*	Ohne Füße ist schwer tanzen.
o Без крака не може да се танцува.
*	auf eigenen Füßen stehen (u)
и стъпил съм си на краката (разг.)
316

и самостоятелен /стабилен съм (книж.)
*	die Füße unter jemandes Tisch stecken (u)
и ям на софрата / трапезата на нкг. (той
ме издържа /храни) (разг.)
*	etwas brennt jemandem unter den Füßen (u)
я нщ. запарва нкм. (става му горещо /напе¬
чено / опасно) (разг.)
*	etwas hat Füße gekriegt (u)
И нщ. си е направило крака (изчезнало е /
няма го) (разг.)
*	etwas (А) mit Füßen treten (u)
ö тъпча / стъпквам / потъпквам нщ. (пра¬
во /закон) (разг.)
*	jemandem Füße machen (u)
н подгонвам нкг. (книж.)
*	jemandem zu Füßen fallen (u)
Д падам нкм. в краката (коленича пред него)
(разг.)
*	jemanden mit Füßen von sich stoßen (u)
в атвиrооам/атвлрскоам нкг. (книж.)
*	kalte Füße bekommen (u)
й побиват / полазват ме тръпки (по гърба)
(изплашвам се) (разг.)
И изплашвам се и вдигам ръце от някаква ра¬
бота (отказвам се) (разг.)
*	mit beiden Füßen auf der Erde / im Leben
stehen (u)
и стоя здраво c двата крака на земята/о ре¬
алността / не хвърча из облаците (разг.)
И гледам реално / трезво на нещата / реа¬
лист съм (книж.)
*	mit bloßen Füßen gehen /laufen (u)
И ходя c боси крака (вървя босоног / без
обувки) (книж.)
*	sich (А) аи/die Füße machen (и)
н тръгвам / заминавам си (потеглям /от¬
правям се на път) (книж.)
*	sich (D) die Füße in den Bauch stehen (u)
И откъсват ми се краката / оставам без крака
от висене (разг.)
й заболяват ме краката от чакане / стоене
прао (книж.)
*	sich (А) jemandem zu Füßen werfen (u)
и хвърлям се в краката на нкг. (падам на ко¬
лене пред него) (разг.)
*	von den Füßen bis zum Scheitel (u)
Я от глава до пети (от горе до долу) (разг.)
*	wieder auf festen Füßen stehen (u)
й отново съм на крак(а) (стабилен съм) (разг.)
Galle*
жлъчка
*	Ein wenig / Löffel Galle kann einen Topf voll
Honig vergällen.
° За хиляда сладко, за пара горчиво /разва¬
ля сладкото.
*	Wer Galle im Munde hat, dem schmeckt alles
bitter.
o Жлъчна уста сладко не усеща.
*	Gift und Galle spucken (u)
И бълвам / сипя огън и жупел (сипя ругатни
/ругая) (разг.)
Gesicht*
лице
*	Das Gesicht verrät den Wicht.
o По лицето му личи що за чооен е.
*	Ein ehrliches Gesicht ist der beste Reisepass.
o Честното лице е най-добрата легитима¬
ция.
*	Ein freundliches Gesicht hat oft den Teufel im
Nacken.
° Бял на лице, чер на сърце.
° На лице светец, на сърце крадец.
° Вън лице, вътре трици.
*	Ein freundlich Gesicht ist das beste Gericht.
Добрата / Милата дума е най-сладно.
317

*	Ein hübsches Gesicht ist die halbe Mitgift.
> Хубавото лице е половината зестра.
*	Ein reizendes Gesicht hat viel Gewicht.
■ Хубавото лице много печели / врати отва¬
ря.
*	Ein schönes Gesicht ist bei^i^ügliche Ware.
5 Очи на икона, ум на кокона.
*	Hinter einem frommen Gesicht verbirgt sich
der Teufel.
Ha лице светец, на сърце крадец.
° Ангел на лице, дявол на сърце.
*	ein langes Gesicht machen/ziehen (u)
И увисва ми носът (разг.)
и разочарован / тъжен / недоволен съм
(книж.)
*	das Gesicht verlieren (u)
и губя достойнство (излагам се) (книж.)
*	das Gesicht wahren (u)
И запазвам достойнство/уважение (книж.)
*	etwas steht mir ins Gesicht geschrieben (u)
й нщ. ми е изписано на лицето / личи ми (за
чувства /емоции) (разг.)
*	jemandem wie aus dem Gesicht geschnitten
sein (u)
и одрал съм кожата на нкг. (страшно много
му приличам) (разг.)
*	jemandem etwas (А) ins Gesicht sagen (u)
и казвам нкм. нщ. в лицето (директно / от¬
крито /направо) (разг.)
*	sein wahres Gesicht zeigen (u)
И показвам истинското си лице/истинския
си облик (точно какво представлявам/ка¬
къв съм) (разг.)
й показвам истинската си същност (книж.)
Gesichter
лица
*	Schöne Gesichter haben viele Richter.
Дето хубост, там и завист.
Haar*
коса, косъм
*	Auch ein Haar hat seinen Schatten.
° И мравунка направя стъпунка.
о И тънко влакно сянка прави.
*	Es soll ihm/ihr kein Haar gekrümmt werden.
° Косъм да не падне от главата му/й.
*	Langes Haar, kurzer Sinn.
° Дългокоса, плиткоумна.
o Гъста му косата, празна му главата.
*	(nur) an einem Haar hängen (u)
й вися на косъм (разг.)
и рискован съм (книж.)
*	ein Haar in etwas (D) (der Suppe) finden (u)
tt намирам недостатък / нусур (о / на нщ.)
(разг.)
*	jemandem kein Haar / Härchen krummen
können (u)
и правя път и на мравката (разг.)
й добродушен/кротък човек съм (книж.)
*	jemandem steht das Haar zu Berge (vor Angst
/Schrecken) (u)
и косите на нкг. настръхват / се изправят
(от страх/ужас) (разг.)
*	jemandem sträubt sich das Haar (vor
Angst/Schrecken) (u)
и косите на нкг. настръхват / се изправят
(от страх/ужас) (разг.)
*	kein gutes Haar an etwas (D) / jemandem
lassen (u)
и ям/дъвча парцалите на нкг. / изяждам нкг.
с парцалите / правя нкг. на бъзе и коприва
(хокам го) (разг.)
и правя нкм. нщ. лошо (книж.)
Haare*
коси, косми
*	Das kann einem die Haare wohl grau machen.
° Това може да побърка някого.
*	Lange Haare, kurzer Sinn.
318

° Дългокоса, плиткоумна.
° Гъста му косата, празна му главата.
*	Lass dir keine grauen Haare darum wachsen,
o Не си посипвай за това главата с пепел.
*	etwas ist an den Haaren herbeigezogen (u)
й нщ. е изсмунано от пръстите (измислено
е) (paar.)
*	Haare auf den Zähnen haben (u)
й зъбат съм / имам остър език / давам пла¬
тен отговор на всичко / не оставам никому
длъжен (разг.)
*	Haare in drei Teile spalten (u)
п цепя косъма на две (стиснат / циция съм)
(разг.)
*	Haare lassen müssen (u)
ß не ми се разминава (пострадвам) (разг.)
*	jemandem stehen die Haare zu Berge (vor
Angst/Schrickin) (u)
n косите на нкг. настръхват / се изправят
(от страх/ужас) (разг.)
*	jemandem sträuben sich die Haare (vor
Angst/Schreckin) (u)
й косите на нкг. настръхват / се изправят
(от страх/ужас) (разг.)
*	sich (D) die Haare raufen (u)
и скубя си косите (от отчаяние) (ядосан / от¬
чаян съм) (разг.)
*	sich (D) (einander) in die Haare geraten (u)
И хващаме се за косите с нкг. (караме / раз¬
правяме се) (разг.)
*	sich (А) mit jemandem dauernd in den Haaren
liegen (u)
в в непрекъснати спорове/разправии съм с
нкг. (караме / разправяме се постоянно с
него) (разг.)
*	sich (D) keine grauen Haare wachsen lassen
(u)
й не се трогвам особено (книж.)
и не се безпокоя напразно/излишно (книж.)
*	sich (D) um / über etwas (A) keine grauen
Haare wachsen lassen (u)
и не ми пука особено за нщ. (не се тревожа
/притеснявам особено за него) (разг.)
Hand*
ръка (от китката)
*	Aus der Hand in den Mund gibt schlechte
Nahrung kund.
° Не е добре какоото изчукаш да изпукаш.
*	Der freigebigen Hand fehlt es an Freunden
nicht.
° Щедър ли си, приятели много.
*	Die Hand hat fünf Finger, aber jeder ist anders.
° Пет пръста са на ръката, един с един не са
равни.
*	Die linke Hand juckt mir, ich werde Geld
bekommen.
° Сърби ме лявата ръка, пари ще ми дой¬
дат.
*	Die linke Hand soll nicht wissen, was die
rechte tut.
° Лявата ръка не бива да / да не знае какво
прави дясната.
*	Eigene Hand ist die nächste.
° Моята уста си ми е най-близо.
*	Eine Hand, die schenkt, wird nicht gekränkt.
° Ръка, що дава, не я режат.
*	Eine Hand, die uns geschlagen, küsst sich
schwer.
° Трудно се целува ръка, която те е удари¬
ла.
*	Eine Hand gibt, die andere nimmt.
° C една ръка дава, c двете взема.
r> С едната ръка дава, с другата взема.
*	Eine Hand wäscht die andere.
Ръка ръка мие (да бъдат и двете бели).
*	Халваджия за бозаджия.
319

° Услуга за услуга.
» Fleißige Hand baut Leute und Land.
-	C труд всичко се постига.
« Fleißige Hand erwirbt, faule Hand verdirbt.
j Имане без труд лесно се пилей.
*	Fleißige Hand erwirbt sich Brot in jedem Land.
<■ Трудиш ли се, гладен няма да ходиш.
*	Gebende Hand hat viele Freunde.
o Даваш ли, приятели много.
*	Gemeine Hand baut das Land.
-■ Сговорна дружина планина повдига.
-	Сговор къща не събаря.
*	In (der) Hand die Bibel, im Herzen Übel.
j Ha челото Христа, в пазухата дявола.
*	Mit der Hand muss man säen, nicht mit dem
Sacke.
° C ръка трябва да се сее, не с чувала.
*	Mit einer Hand allein kann man nicht
klatschen.
° Сама ръка и в морето не може да се умие.
•’ С една ръка не можеш да ръкопляскаш.
*	Mit leerer Hand ist schwer Vögel fangen.
° C голи ръце птички се не ловят.
*	Von der Hand in den Mund gibt schlechte
Nahrung kund.
° Каквото изчукал - изпукал.
*	Was Fr/si* in die Hand nimmt, gelingt.
° C каквото той/тя се захване, все става/
успява.
OWenn die eine Hand die andere wäscht, (so)
ist das kein Zeichen für saubere Verhältnisse.
Q Когато едната ръка мие другата, това
не е знак за чисти отношения помежду
им.
*	Wer die Hand im Blute badet, muss sie mit
Tränen waschen.
° Изцапана c кръв ръка със сълзи се измива.
*	an Hand / anhand (G) (u)
И c помощта на (книж.)
*	an jemandes Hand (u)
и под нечие ръководство / с нечия помощ
(книж.)
*	aus /von der Hand in den Mund leben (u)
и каквото изчукам, изпукам (разг.)
Д всичко изхарчвам / пропилявам, каквото
изкарам /изработя/спечеля (книж.)
*	b*i etwas (D) die Hand / Händ* im Spiel
haben (u, abwert.)
и участвам в играта (разг.-негат.)
и замесен съм в нщ. съмнително / тъмно
(книж.)
*	die Hand aufdir Tasche haben (u)
и свивам си харчовете / разходите (нама¬
лявам ги) (разг.)
*	die Hand auf etwas (A) legen (u)
й слагам ръка на/върху нщ. (за да го прите¬
жавам) (присвоявам го) (разг.)
*	die Hand/Händ* im Spiel haben (u, abwert.)
й участвам в играта (разг.-негат.)
и замесен съм в нщ. съмнително / тъмно
(книж.)
*	die letzte Hand an etwas (A) anlrgen / legen
(u)
й довършвам нщ. (книж.)
*	eine glückliche Hand haben (u)
и върви ми (разг.)
и късметлия съм / имам късмет (книж.)
*	eine Hand voll (u)
й една/пълна шепа (разг.)
*	eine hohle Hand haben (u)
и поддавам се на подкуп / корупция (подку¬
пен човек съм) (книж.)
*	eine lockere Hand haben (u)
320

и имам лека ръка (разг.)
й бързо я удрям / налетявам на бой / лесно
ми се изтърва ръката (разг.)
И бързо се сбивам (книж.)
*	eine miide/offin* Hand haben (u)
И имам широки/редни ор^ьсти/шивона ръка
(разг.)
и обичам да помагам (книж.)
*	etwas (А) auf eigene Hand tun (u)
я правя нщ. на своя глава (по своя инициати¬
ва и решение) (разг.)
*	etwas (А) aus der Hand geben (u)
и давам друг да свърши работата (отказвам
се от нея) (разг.)
*	etwas (А) aus der Hand lesen (u)
я гледам на нкг. на ръка (гадая му бъдещето
по дланта) (разг.)
*	etwas (А) aus erster Hand erfahren / wissen
(u)
я узнавам / научавам нщ. / зная за нщ. от
първа ръка (от източника) (разг.)
*	etwas (А) aus erster / zweiter usw. Hand
kaufen (u)
и купувам нщ. / пазарувам от първа / втора
ръка и т.н. (разг.)
*	etwas (А) bei der Hand haben (u)
я имам нщ. под ръка (при/у мен е) (разг.)
*	etwas geht jemandem (leicht) von der Hand
(u)
н нщ. спори нкм. (удава му се леко / лесно)
(разг.)
*	etwas hat Hand und Fuß (u)
я нщ. е направено накто трябва / солидно
(бива го) (разг.)
н нщ. е логично / не е лишено от смисъл
(премислено /обосновано е) (книж.)
*	etwas (А) in die Hand/Händ* nehmen (u)
п вземам нщ. (инициативата / работата)
в свои ръце (аз го/я поемам) (разг.)
*	etwas liegt klar auf dir Hand (u)
H нщ. е съвсем / напълно ясно (то няма нуж¬
да от доказателства) (книж.)
*	etwas (А) mit der linken Hand machen (u)
H правя нщ. c лявата си ръка (некадърно /
нескопосно) (разг.)
*	etwas (А) von der Hand weisen (u)
H отказвам / отблъсквам нщ. (не го прие¬
мам) (книж.)
*	etwas (А) zur Hand haben (u)
я имам на разположение / под ръка нщ.
(при/у мен е) (разг.)
*	etwas (А) zur Hand nehmen (u)
я вземам нщ. в ръка (книж.)
*	freie Hand bei etwas (D) haben (u)
И имам свобода на действие при нщ. (книж.)
*	für etwas (А) / jemanden die Hand ins Feuer
legen (u)
я залагам / отрязвам си главата (гаранти¬
рам) за нщ./нкг. (разг.)
*	gut von der Hand gehen (u)
И нщ. върви добре / спори (разг.)
*	Hand an sich legen (u)
я слагам ръка на себе си (разг.)
я извършвам самоубийство / самоубивам
се (книж.)
*	Hand anlegen (u)
н включвам се /участвам (в работа) (книж.)
*	Hand in Hand (gehen) (u)
И ръка за / о ръка / заедно (вървя) (разг.)
*	jemandem an die Hand gehen (u)
H подпомагам /подкрепям нкг. (книж.)
*	jemandem freie Hand geben /lassen (u)
я развързвам нкм. ръцете / давам му сво¬
бода (за действие / вземане на решение)
(разг.)
321

*	jemandem zur Hand gehen (u)
й подпомагам / подкрепям нкг. (c дребни ус¬
луги) (книж.)
*	jemanden an der Hand haben (u)
и във връзка / контакт съм с нкг. (който
може да помогне) (книж.)
*	jemandes rechte Hand sein (u)
й нечия дясна ръка съм (действам заедно с
него) (разг.)
*	mit etwas (D) schnell bei der Hand sein (u)
и бързо изказвам / давам мнение / оценка
(книж.)
*	seine Hand über jemanden halten (u)
й покровителствам/закрилям нкг. (книж.)
*	sich (А) einer anderen Hand bedienen, um die
Kastanie(n) aus dem Ofen zu holen (u)
и карам друг да върши опасната работа /
рискува вместо мен (книж.)
*	sich (А) in der Hand haben (u)
Д владея се добре (овладян съм / контроли¬
рам се) (книж.)
*	unter der Hand (u)
и тайно (книж.)
*	von Hand zu Hand gehen (u)
й минавам /предавам се от ръка о/на ръка
(от един човек на друг) (разг.)
*	von langer Hand vorbereitet (u)
й отдавна/отдалеч подготвено (предвари¬
телно) (книж.)
*	zur Hand liigrn/srin (u)
И под ръка / на разположение / налице съм
(разг.)
Hände*
ръце (от китката)
*	Andere Hände haben immer die fettesten
Schnitte.
° Чуждата кокошка е по-голяма (от нашата
гъска).
о Чуждият комат е по-голям от нашия.
*	An schmierigen Händen bleibt viel hängen /
kleben.
° По мръсни ръце се лепи всичко.
*	Des Faulen Hände sind zart.
° Ha мързеливия ръцете са нежни.
*	Ehe sich die Hände binden, sollen sich die
Herzen finden.
*	Сърце подир сърце върви.
*	Es ist nicht in unseren Händen, dass wir edel
geboren werden.
° Не се ражда всеки господар.
*	Fleißige Hände - schnelles Ende.
° Работливи ръце - бърз край / бързо свър¬
шена работа.
*	Kalte Hände, warme Liebe.
° Студени ръце, топла любов.
*	Mit fremden Händen ist gut Feuer scharren /
schüren.
° C чужди ръце лесно се вадят въглени.
° С чужди ръце горещо желязо да пипаш не е
чудо.
*	Mit fremden Händen ist gut Kohlen schüren.
° C чужди ръце лесно се вадят въглени.
*	Mit leeren Händen fängt man keine Falken.
° C голи ръце птички не се ловят.
*	Viele Hände machen (der Arbeit) schnell ein
Ende.
° Сговорна дружина планина повдига.
■ Viele Hände machen kurze Arbeit.
o Сговорна дружина планина повдига.
*	Viele Hände machen leichte Bürde.
° Много ръце, лен товар.
*	Viele Hände, schnelles Ende.
° Сговорна дружина планина повдига.
о Много ръце - бързо свършена работа.
322

*	Viele Hände, wenig Arbeit.
° Много баби - хилаво дете.
*	Was du nimmst in die Hände, denke wohl an
das Ende.
° Каквото захванеш, мисли какъв ще му е
краят.
° С каквото и да се захванеш, мисли за края/
резултата.
*	Was durch viele Hände geht, wird nicht
besser.
° Много баби - хилаво дете.
*	Was ich nicht in den Händen habe, kann ich
nicht halten.
° Каквото не притежавам, не мога да задър¬
жа.
*	Wer mit leeren Händen kommt, bittet ver¬
geblich.
° C празни ръце нищо се не върши.
° С празни ръце не удряй на молба.
*	alle/beide Hände voll zu tun haben (u)
И до гуша/много съм зает (разг.)
и имам много работа (книж.)
*	die Hände in fremde Taschen stecken (u)
и бъркам / пъхам си ръцете в чужди джобо¬
ве (крада / покрадвам) (разг.)
*	die Hände in Unschuld waschen (u)
в измивам си ръцете (разг.)
и правя се на невинен (книж.)
*	die Hände in den Schoß legen (u)
И скръствам ръце (разг.)
и преставам / спирам да работя / бездейст¬
вам (книж.)
*	etwas fällt jemandem in die Hände (u)
и някой получава нщ. даром / от небето /
неочаквано (наготово) (разг,)
*	etwas /Fernand fällt jemandem in die Hände
(u)
й нщ. / някой попада в ръцете на нкг. (бива
хоанато/хванат от него) (разг.)
*	etwas (А) in die Hände nehmen (u)
й вземам нщ. (инициативата / работата)
в свои ръце (разг.)
И заемам/захващам се с нщ. (книж.)
*	in den richtigen/guten Händen sein (u)
И в добри ръце съм попаднал / се намирам
(разг.)
*	in festen Händen sein (u)
и в здрави ръце съм (разг.)
и имам постоянна връзка / женен съм (книж.)
*	jemandem etwas (А) in die Hände spielen
lassen (u)
И пускам нкм. някаква муха (разг.)
И давам нкм. анонимна информация (книж.)
*	jemanden auf Händen tragen (u)
И нося нкг. на ръце (разг.)
*	lose Hände haben (u)
н имам свобода за действие (свободен съм
да действам) (книж.)
*	mit beiden Händen zugreifen (u)
п вкопчвам се здраво (разг.)
и възползвам се от случая максимално
(книж.)
*	mit Händen und Füßen kämpfin/sich wehren
(u)
И боря / браня/отбранявам се с ръце и кра¬
ка (с всички сили) (разг.)
*	mit Händen und Füßen reden (u)
И жестикулирам силно/интензивно (книж.)
*	mit leeren Händen dastehen (u)
И оставам c празни ръце (без да съм постиг¬
нал /получил нщ.) (разг.)
*	mit leeren Händen kommen (u)
n идоам / връщам се c празни ръце (без по¬
дарък / идеи / предложение) (разг.)
*	sich (D) die Hände reiben (u)
И потривам / потърквам ръце (от злорад¬
ство /радост) (разг.)
323

*	sich (D) in die Hände spucken (u)
й плюя си на ръцете (разг.)
И заемам/захващам се с нщ. (книж.)
*	sich (А) mit Händen und Füßen gegen etwas
(A) /jemanden wehren (u)
n c нокти и зъби се бия/браня/защитавам
от нщ./нкг. (с всички сили) (разг.)
*	sich (D) seine Hände bei etwas (D) verbrennen
(u)
и опарвам се (пострадвам) при нщ. (разг.)
*	zu Händen von (D) (u)
и лично до/за нкг. (книж.)
*	zwei linke Hände haben (u, abwert.)
й имам две леви ръце / кьопав съм (разг.-не-
гат.)
и несръчен съм (книж.)
Haut*
кожа (човешка)
*	Aus fremder Leute Haut schneidet man gute
Riemen.
° Ha чужди гръб и сто тояги са малко.
*	Bleib in deiner Haut.
o Къде из тая кожа в друга.
*	Die Haut ist allweg näher als das Hemd.
° Кожата е човену по-мила от ризата.
*	Haut für Haut.
° Око за око, зъб за зъб.
*	Keiner kann aus seiner Haut heraus.
° Оттази кожа навън не може.
° Никой не може да прескочи/надскочи сян¬
ката си.
*	Ledige Haut schreit überlaut.
o Празен тъпан по-силно гърми.
*	Man soll die Haut / das Fell nicht verkaufen,
ehe man den Bären gefangen hat.
- Преди да убиеш мечката, не продавай ко¬
жата.
*	auf der faulen Haut/Böirnhaut liegen (u)
и клатя си краката (разг.)
и лентяйстоам / мързелуоам / бездейст¬
вам (книж.)
*	aus der Haut fahren (salopp)
а излизам из/от кожата си (от яд) (разг.)
и силно/много се ядосвам (книж.)
*	aus Haut und Knochen bestehen (u)
и само кожа и кости съм (разг.)
и много съм хилав/слаб (книж.)
*	eine ehrliche Haut sein (u)
и честен човек съм (книж.)
*	etwas geht / fährt jemandem unter die Haut
(u)
и нщ. влиза нкм. под кожата (силно го раз¬
вълнува / разтърсва го до дъното на душа¬
та) (разг.)
*	jemand hängt bloß zwischen Haut und
Knochen (u)
и някой е кожа и кости / едоа жив (съвсем /
много слаб е) (разг.)
*	jemand hat seine Haut teuer verkauft (u)
и някой се е пласирал добре / скъпо си е па¬
зарил кожата (получил е добри облаги)
(разг.)
*	jemand ist ihm / ihr wie aus der Haut ge¬
schnitten (u)
и някой е одрал кожата на нкг. (прилича мно¬
го нкм.) (на него/нея) (разг.)
*	jemand wird es mit der Haut bezahlen (u)
в някой ще плати c живота си (разг.)
*	mit Haut und Haaren (u)
и напълно/изцяло (без остатък) (книж.)
*	mit heiler Haut davonkommen (u)
и отървавам кожата / оставам жив и здрав
(разг.)
в спасявам живота си (книж.)
*	nicht aus seiner Haut (heraus) können (u)
324

И не мога да надскоча себе си (разг.)
и не съм в състояние / мога да се променя
/ да променя възгледите / становището
си)
*	nicht in jemandes Haut stecken mögen (u)
и не искам да се пържа в неговия тиган/не¬
говото масло/на неговия огън (разг.)
п не искам да съм на нечие място (книж.)
*	nur Haut und Bein sein (u)
и живи мощи/само кожа и кости съм (разг.)
и съвсем /много слаб съм (книж.)
*	nur (noch) Haut und Knochen sein (u)
И само кожа и кости съм (разг.)
и съвсем /много слаб съм (книж.)
*	seine Haut dransetzen (u)
И залагам си главата /живота (разг.)
И Турил си главата в торбата, (разг.)
И Риск печели, риск губи, (разг.)
*	seine Haut / sein Fell (selber) zu Markte
tragen (u)
И сам си слагам главата в торбата / ще си
изям главата (разг.)
и излагам се на опасност / рискувам (книж.)
*	sich (А) auf die faule Haut / Bärenhaut legen
(u)
И отдавам се на мързел/мързелуване (разг.)
и започвам да бездействам / безделнича /
мързелувам (книж.)
Häute
кожи (човешки)
*	Aus fremden Häuten ist gut Riemen schnei¬
den.
'■ Ha чужд гръб и сто тояги са малко.
*	Kleine Häute, große Leute.
Ръстът не прави човека.
' • Дребните хора са велики.
Herz*
сърце
*	Anders reden, denn im Herzen haben, ist
gemein bei jedermann.
° Отвън мазно - отвътре омразно.
° Бял на лице, чер на сърце.
•	Aus einem fröhlichen Herzen kommen keine
Seufzer.
° Весело сърце въздишка не знае.
•	Aus kaltem Herzen kommt kein warmes Wort.
° Студено сърце топла дума не познава.
•	Bekümmert Herz treibt keinen Scherz.
° Печално сърце шега не знае.
•	Das Herz altert nicht.
° Сърце не остарява/старее.
•	Das Herz denkt oft anders, als der Mund
redet.
° Сърцето и приказката често са различни.
•	Das Herz des Menschen istein wetterwendisch
Ding.
° Човешкото сърце е от месо, лесно се обръ¬
ща.
° Сърце от месо е - превръща се.
•	Das Herz hört feiner als die Ohren.
o Сърцето чува по-добре от ушите.
•	Das Herz lügt nicht.
° Сърцето не лъже.
•	Das Herz und die Augen kann niemand füllen.
0 Сърцето и окото са бездънни.
•	Der Mutter Herz ist immer bei den Kindern.
a Майчиното сърце е винаги с децата.
•	Ein großes Herz ist geduldig.
° Голямото сърце е търпеливо.
•	Ein gutes Herz ist besser als ein schönes
Gesicht.
° Ha лице бог не гледа, а на сърце.
•	Ein Herz hat auch das Tier.
» И животното има сърце.
■ И мравка сърце има.
325

•	Ein Herz ist des anderen Spiegel.
° Душа душа познава, а сърце И вест дава.
•	Ein (gutes) Herz versteht das andere.
° Душа душа познава, а сърце И вест дава.
° Сърце подир сърце върви.
•	Einem zufriedenen Herzen scheint die Sonne
überall.
o Весело сърце къделя преде.
° Широкото сърце от всичко е доволно.
•	Es ist schlecht löschen, wo das Herz brennt.
s Пожар в сърцето мъчно/трудно се гаси.
•	Was dem Herzen gefällt, das suchen die
Augen.
o Дето сърцето лежи, там и окото лежи.
•	Wenn das Herz brennt, muss der Kopf Wasser
holen.
° Пламнало сърце c разум се гаси.
•	Wes Herz voll ist, des geht der Mund über.
° Весело сърце, бъбрив език.
•	Wie das Herz, so (sind) die Reden.
° Каквото му е на сърцето, такова му и на ус¬
тата.
•	Wie das Herz (ist), so sind auch die Gedanken.
° Мислите от сърцето излизат.
•	Wirf dein Herz über den Graben! Dein Pferd
springt ihm nach.
° КоИто рискува - печели.
° Приятел в нужда се познава.
•	Wo ein Herz spricht, da hört ein Herz.
° Сърце подир сърце върви.
•	das Herz an etwas (D) / jemandem verlieren
(u)
и губя си акъла/хлътвам по нщ. /нкг. (разг.)
в влюбвам се силно в нсц/нкг. (книж.)
•	das Herz auf dem rechten Fleck haben (u)
и човек намясто съм (разг.)
в смел/сърцат човек съм (разг.)
д честен / добър / отзивчив човек съм
(книж.)
*	das Herz auf der Zunge haben/ tragen (u)
и каквото ми е на сърцето, това ми е и на ези¬
ка (разг.)
и не крия чувствата си / искрен съм (книж.)
*	ein Kind unter dem Herzen tragen (u)
И нося дете в утробата си (бременна съм)
(книж.)
*	ein weites Herz haben (u)
и имам широко/голямо сърце (разг.)
П добър/отзивчив човек съм (книж.)
*	etwas (А) auf dem Herzen haben (u)
и имам /тежи ми нщ. на сърцето (разг.)
И имам някаква молба/желание (книж.)
*	etwas ist jemandem ans Herz gewachsen (u)
И нщ. е оживяло нкм. на сърцето (силно го
желае) (разг.)
*	etwas liegt jemandem am Herzen (u)
и нщ. еот/има значение за нкг. (книж.)
*	etwas (А) nicht übers Herz bringen (u)
и не ми дава сърце за / съм способен на нщ.
(не мога да се реша да го направя) (разг.)
*	Herz ist Trumpf! (u)
и Купата е коз! (карт.)
И Любовта е над всичко! (прен.)
*	jemand ist jemandem ans Herz gewachsen (u)
H някои е оживял на сърцето на нкг. (много
го обича / е привързан към него) (разг.)
*	jemandem das/sein Herz ausschütten (u)
H давам воля /простор на сърцето си (разг.)
и изплаквам мъката си пред нкг. / казвам
нкм. какво ми тежи (разг.)
*	jemandem das Herz brechen (u)
ö разбивам нкм. сърцето (причинявам му не¬
приятни емоции) (разг.)
*	jemandem etwas (А) ans Herz legen (u)
326

И моля нкг. да вземе присърце нщ. (разг.)
и горещо / настоятелно моля нкг. за нщ.
(книж.)
И моля нкг. да се погрижи за нщ. (книж.)
и доверявам нкм. нщ. (книж.)
*	jemandem fällt/rutscht das Herz in die Hose
(salopp, scherzh.)
и някой си глътва граматиката /езика (сър¬
цето му пада в гащите /петите от страх
/уплаха) (жаргон-шег.)
*	jemanden auf Herz und Nieren prüfen (u)
И изваждам душата на нкг. при изпит (изпит¬
вам /проверявам го основно) (разг.)
п разпитвам нкг. да си каже / проверявам
нкм. и майчиното мляко (разг.)
*	jemanden ins Herz treffen (u)
И улучвам /уцелвам нкг. в сърцето (силно го
засягам) (разг.)
*	mit jemandem ein Herz und eine Seele sein
(u)
И дупе и гащи сме с нкг. (неразделни сме)
(разг.)
*	seinem Herzen einen Stoß geben (u)
и набирам смелост/кураж (разг.)
и решавам се (бързо) за/на нщ. (книж.)
*	seinem Herzen Luft machen (u)
И давам воля / простор на сърцето си / из¬
плаквам мъката си (споделям/казвам как¬
во ми тежи) (разг.)
*	sich (D) ein Herz fassen (u)
и набирам / събирам смелост / кураж (ре¬
шавам се) (разг.)
*	sich (D) etwas (А) ins Herz schießen (u)
и наумявам си нщ. (силно го пожелавам)
(разг.)
*	sich (D) etwas (А) zu Herzen nehmen (u)
и вземам нщ. присърце / надълбоко (на се¬
риозно) (разг.)
*	von ganzem Herzen (u)
и от цялото си сърце (искрено) (разг.)
Hintern*
задни части, задник
•	Hör zu, liebes Kind, manche Leute tragen den
Hintern höher als den Kopf.
° Някои хора вирят задника си по-високо от
главата.
•	sich (А) auf seinen Hintern / den Hosenbo-
den/die Hose(n) setzen (salopp)
й сядам си на задните части / задника /
трите букви (жаргон)
И спирам се на едно място (книж.)
Hirn
мозък
•	Man sieht das Hirn nicht an der Stirn.
° Мислите на човек не са изписани на чело¬
то.
Knochen (der)*
кост, кокал
©Beißt du in den Knochen, wirst du zum Hund.
©Захапеш ли кокала, ставаш куче.
©Sogar die Vegetarier kämpfen verbissen um
den Knochen.
©Даже и вегетарианците се борят ожес¬
точено за кокала.
•	Wenn man mit einem Knochen nach dem
Hunde wirft, so bellt er nicht.
° Захапеш ли кокала, ставаш куче.
° Кучето не лае, ако го замериш с кокал.
•	Du, elender/fauler Knochen! (salopp)
и Мерзавец! / Дръвник такъв! (жаргон, ругат¬
ня)
Knochen (PI.)*
кости, кокали
•	Wo Knochen sind, sind auch Hunde.
° Има ли кокали, и псета има.
•	bis auf die Knochen (nass) (u)
и (мокър) до кости (изцяло / напълно / съв¬
сем) (разг.)
327

•	etwas fährt jemandem in die Knochen (u)
и нщ. смразява кръвта на нкг. (ужасява го)
(разг.)
*opf*
глава
•	Auf solchen Kopf gehört ein solcher Hut.
° Виж му ума, па му крой капа.
° Виж му ума, че му крой аба.
° На такава глава, такъв бръснач.
•	Dem klugen Kopfe genügt ein Wort.
° Умният и от една дума разбира.
•	Den Kopf halt kühl, die Füße warm, das macht
den besten Doktor arm.
° Пазиш ли главата хладна и топли крака¬
та, докторът ще стои далеч от теб.
•	Den Kopf kann man einem nur einmal
nehmen.
- Човек само веднъж губи главата си.
•	Der gute Kopf hat hundert Hände.
“ В добра глава сто ръце.
•	Der kahle Kopf braucht keine Schere.
° Ha плешива глава бръснач не й трябва.
•	Dicker Kopf, klein Gehirn.
“ Глава голяма, ама мозък няма.
° Защо му е глава, кога е празна.
•	Eignen Kopf musst du haben, weil man keinen
zu leihen bekommt.
° Ум се назаем не взема.
•	Ein guter Kopf hat hundert Hände.
° В умна глава сто ръце.
•	Ein kluger Kopf ernährt hundert Köpfe.
° В умна глава сто ръце.
° Умният навсякъде си изкарва хляба.
•	Ein Kopf allein rennt keine Mauer ein.
° C глава се стена не пробива.
•	Einen eisernen Kopf bringt man schwer auf
andere Gedanken.
° Главата му c една кола дърва не увира.
•	Er geht auf dem Kopfe.
° Другите направо, той накриво.
•	Er hat wohl den Kopf im Sack.
° Напъхал си главата в торбата.
° Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй
в торбата.
•	Es redet jeder nach seinem Kopfe.
° Според ума и приказката.
•	Für einen denkenden Kopf gibt es viele Wege.
° За мислещата глава - пътища много.
•	Gehe nicht immer mit dem Kopf durch die
Wand.
° Не се опитвай винаги да разбиваш стена с
глава.
° Не върви винаги с глава през стената.
•	Gleicher Kopf, gleicher Hut.
° Каквато главата, такава и шапката.
° Виж му акъла, па му крой капа.
•	Großer Kopf, kleines Gehirn.
° Глава голяма, ама мозък няма.
° Дал му господ бой, ама ум не му дал.
•	Großer Kopf und kleines Hirn.
° Глава голяма, ама мозък няма.
° Дал му господ бой, ама ум не му дал.
•	Im Kopfe sollst du haben, nicht auf dem
Kopfe.
° Не гледай шапката, а под шапката.
° Умът не е в брадата, а в главата.
•	Jeder hat seinen Kopf für sich.
° Всеки знае своята, а Иван неговата.
•	Kann man mit dem Kopf nicht durch die
Wand, kann man durch die Tür.
° Не можеш ли да пробиеш с глава стена¬
та, опитай през вратата.
•	Kopf verloren, alles verloren.
° Загубиш ли си главата, всичко си загубил.
328

•	Man kann nicht mit dem Kopf durch die Wand
rennen.
° C глава стена се не разбива.
•	Was hilft's, wenn man mit dem Kopf gegen
die Wand rennt.
° C глава стена се не пробива.
©Was man nicht im Kopf hat, hat man's
zwischen den Beinen.
© Който го няма в главата, той го има
между краката.
©Was man nicht im Kopf hat, muss man auf
dem Konto haben.
© Който го няма в главата, добре е да го
има в банката.
©Was man nicht im Kopf hat, muss man im
Computer haben.
'>■ Нямаш ли го в главата, имай го поне в
компютъра.
•	Was man nicht im Kopfe hat, muss man in den
Beinen haben.
c Който го няма в главата, трябва да го има в
краката.
Ако ти е слаб умът, да ти е здрав гърбът.
=> Ако няма ум, крака няма ли?
•	На къс ум - дълги крака.
•	Wer es nicht im Kopf hat, der hat es in den
Beinen.
- Ha който му е къс умът / акълът, са му
дълги краката.
•	Който го няма в главата, трябва да го има в
краката.
•	Wer keinen Kopf hat, der hat Füße.
‘ Ha къс ум - дълги крака.
■ Нямаш ли го в главата, дълги да са ти
краката.
•	Wer nicht da ist, dem wird der Kopf nicht
gewaschen.
Ha отсъстващия не му трият сол на гла¬
вата.
•	Wer obenauf ist, der stößt sich an den Kopf.
° Не брой звездите, да не паднеш в кладене¬
ца.
*	Wer selbst einen Kopf hat, der braucht keinen
zu borgen.
° Човек трябва да мисли със собствената
си глава.
*	Wie der Kopf, so der Hut.
c Виж му акъла, па му крой капа.
° Виж му ума, че му крой аба.
*	Wie der Kopf, so die Rede.
° Според ума и приказката.
*	auf den Kopf gefallen sein (u)
в не ми сече пипето / тъп / задръстен съм
(разг.)
*	auf dem / seinem eigenen Kopf stehen (u)
в държа/настоявам на своето (разг.)
и проявявам инат /инатя се (книж.)
*	aus dem Kopf etwas (A) zitieren) (u)
В цитирам нщ. по памет /спомени / наизуст
(книж.)
*	den/seinen Kopf aufs Spiel setzen (u)
В залагам си главата (рискувам главата /
живота си) (раз!*.)
*	den Kopf aus der Schlinge ziehen (u)
в спасявам / отървавам кожата (живота си)
(разг.)
*	den Kopf beugen (u)
В прекланям/скланям глава (разг.)
в смирявам се (книж.)
*	den Kopf hängen lassen (u)
в клюмвам/опуйчвам се (разг.)
в отчайвам се (книж.)
*	den Kopf in den Sand stecken (u)
В заравям си главата в пясъка (като щраус) /
затварям си очите пред нщ. (разг.)
В не искам да видя / приема някакъв факт /
опасността (книж.)
329

*	den Kopf oben behalten (u)
д оставам c вдигната глава (разг.)
д не губя кураж (книж.)
*	den Kopf unter den Arm tragen (u)
д много съм я закъсал (здравословно) (разг.)
д тежко болен съм (книж.)
*	den Kopf verlieren (u)
Д загубвам ума и дума (самообладание)
(разг.)
*	den Kopf voll haben (u)
д главата ми е задръстена / пълна с грижи /
проблеми (разг.)
д главата ми се е надула / подула (от мисли)
(разг.)
*	den Kopf voller Flausen haben (u)
Д главата ми е пълна с бръмбари (със стран¬
ни идеи /с приумици) (разг.)
*	den Kopf zum Rauchen bringen (u)
Д запушва ми главата (от грижи / проблеми)
(разг.)
Д духовно изтерзан съм (книж.)
*	ein guter Kopf sein (и)
д сече ми пипето / главата / умна глава /
умник съм (разг.)
Д умен човек съм (книж.)
*	einen dicken Kopf haben (u)
Д имам грижи/тревоги (книж.)
*	einen harten Kopf haben (u)
д дебелоглав / инат (човек) съм (разг.)
*	einen heißen Kopf bekommen (u)
д разгорещявам се (в спор/дискусия) (разг.)
*	einen Kopf	/Salatkaufen (u)
Д купувам една зелка/салата (книж.)
*	einen kühlen Kopf bewahren (u)
д запазвам самообладание / трезв разум /
разсъдък (разсъждавам трезво) (книж.)
*	einen offenen Kopf haben (u)
Д имам буден ум (разг.)
Д умен (човек) съм (книж.)
*	es geht an Kopf und Kragen (u)
Д касае се за живота/главата (на живот и
смърт е) (разг.)
*	Es ist so, und wenn du dich auf den Kopf
stelltest! (u)
Д И да се съдереш / И на главата си да за¬
станеш, така си е! (разг.)
*	etwas (А) auf den Kopf stellen (u)
Д слагам нщ. c краката нагоре (наопаки)
(разг.)
*	etwas (А) aus dem Kopf hersagen (u)
д казвам/цитирам нщ. наизуст/по памет
(книж.)
*	etwas (А) im Kopf behalten (u)
д нщ. ми остава в главата (запомням /запа¬
метявам го) (разг.)
*	etwas (А) im Kopf haben (u)
Д имам акъл в главата (умен съм) (разг.)
Д зная нщ. наизуст (книж.)
*	etwas (А) im Kopf rechnen (u)
Д пресмятам / изчислявам нщ. наум (книж.)
*	etwas/die Sache will mir nicht in den Kopf (u)
Д нщ. / това не може да се побере в ума ми
(не мога да го приема/възприема) (разг.)
*	etwas kostet jemandem/jemanden Kopf und
Kragen (u)
Д нщ. е много опасно / може да струва жи¬
вота на нкг. (той може да плати с живота
си) (книж.)
*	jemand hat den Kopf immer voll großer
Rosinen (u)
Д главата на нкг. е пълна с бръмбари /шан¬
тави идеи (той има необичайни хрумва-
ния) (разг.)
*	jemand weiß nicht, wo ihm der Kopf steht (u)
Д някой не знае какво става/се случва (на-
330

пълно объркан е) (разг.)
*	jemandem auf dem Kopf herumtanzen (u)
и качил съм се на главата на нкг. (правя с него
каквото си искам) (разг.)
*	jemandem Beleidigungen an den Kopf werfen
(u)
И хвърлям /наговорвам нкм. обиди в лицето
(обиждам го) (разг.)
*	jemandem brummt / raucht / schwirrt der
Kopf (u)
и нкм. се е запалила/е пламнала главата (от
проблеми/грижи/тревоги) (разг.)
*	jemandem den Kopf verdrehen (u)
и завъртам главата на нкг. (карам го да се
влюби в мен) (разг.)
*	jemandem den Kopf voll machen (u)
И пълня / задръствам нкм. главата (с моите
проблеми) (разг.)
и надувам нкм. главата (с ненужна информа¬
ция) (разг.)
*	jemandem den Kopf warm machen (u)
И главоболя нкг. c нщ. (разг.)
И запалвам нкг. по/за нщ. (разг.)
*	jemandem den Kopfwäschen (u)
И дръпвам нкм. калай / трия нкм. сол на гла¬
вата / насапунисвам главата на нкг. (показ¬
вам му грешките / кастря го) (разг.)
*	jemandem den Kopf zurechtrücken (u)
И вразумявам/наставлявам нкг. (книж.)
*	jemandem etwas (А) an den Kopf werfen (u)
И навирам нкм. нщ. в очите (казвам му го ди¬
ректно /направо) (разг.)
И хвърлям нкм. нщ. на главата (книж.)
*	jemandem etwas (А) auf den Kopf zusagen
(u)
й хвърлям нкм. открито / направо в очите
/лицето обвинения за нщ. (обвинявам го
директно за нщ.) (разг.)
*	jemandem ist der Erfolg in den / zu Kopf
gestiegen (u)
и успехът завъртя нкм. главата (замая го)
(разг.)
*	jemandem ist der Kopf schwer (u)
И нкм. главата тежи (разг.)
И някой има грижи/тревоги (книж.)
*	jemanden vor den Kopfstoßen (u)
и обиждам /наранявам /засягам нкг. (с не-
любезното си поведение) (книж.)
*	Kopf an Kopf (u)
И глава до глава / човек до човек (разг.)
и плътно един до друг (книж.)
*	Kopf und Kragen riskieren/wagen/aufsSpiel
setzen (u)
и слагам си главата в торбата (рискувам/за¬
лагам главата/живота си) (разг.)
*	Kopf und Kragen verlieren (u)
tt загубвам живота (си) (преставам да съ¬
ществувам /умирам) (книж.)
*	Mein armer Kopf! (u)
И O, горката / бедната ми глава! (Горкият
аз!) (разг.)
*	mit bloßem Kopfe herumgehen (u)
И обикалям гологлав (без нищо / шапка на
главата) (разг.)
*	mit dem Kopf durch die Wand wollen (u)
И искам да разбия стената с главата си (разг.)
И инат / упорит съм и на всяка цена искам
да постигна нщ. (книж.)
*	nach jemandes Kopf gehen (u)
И водя се по акъла / ума на нкг. (слушам го,
без да вложа мисъл /помисля) (разг.)
*	nicht aufden Kopf gefallen sein (u)
И не паса трева (не съм прост/глупав/вче¬
рашен) (разг.)
*	nicht ganz richtig im Kopf sein (u)
й хлопа ми дъската / не съм съвсем с акъла
331

си (разг.)
й не съм наред с ума (книж.)
*	nichts anderes im Kopf haben als ... (u)
и не мисля за нищо друго освен за ... (книж.)
*	nur nach seinem Kopf handeln (u)
й действам само на своя глава (по своя ини¬
циатива) (разг.)
й правя само това, което съм решил/си нау¬
мил (без да се съобразявам с нищо /нико¬
го) (книж.)
*	seinen Kopf /sein Köpfchen aufsetzen (u)
й инат съм/инатя се (не искам да отстъпя)
(книж.)
*	seinen Kopf durchsetzen (u)
И успявам да се наложа / постигна това,
което искам (книж.)
й налагам волята си (книж.)
*	seinen Kopf für sich haben (u)
и не ми увира главата (своенравен/твърдо-
глав съм) (разг.)
*	sich (А) an den Kopf greifen/fassen (u)
и хващам се за главата (от учудване /ужас /
изненада) (не мога да повярвам) (разг.)
*	sich (А) auf den Kopf stellen (können) (u)
й изправям се на главата си / (мога) да се из¬
правя на главата си (разг.)
*	sich (D) den Kopf zerbrechen über etwas (A)
(u)
И блъскам си главата над нщ. (разг.)
и размишлявам / разсъждавам интензивно
върху/за нщ. (книж.)
*	sich (D) etwas (А) aus dem Kopf schlagen (u)
И избивам си нщ. от главата / акъла / ума
(забравям го) (разг.)
*	sich (D) etwas (А) durch den Kopf gehen
lassen (u)
и нщ. ми се върти в главата (мисля за него /
премислям /обмислям го) (разг.)
*	sich (D) etwas (А) in den Kopf setzen (u)
И имам идея-фикс (разг.)
И втълпявам/наумявам /намислям си (на¬
трапчиво) нщ. (книж.)
*	sich (А) um Kopf und Kragen / den Kopf/Hals
reden (u)
и рискувам живота си / загубвам си глава¬
та в резултат на думите / приказките си
(разг.)
*	von Kopf bis Fuß (u)
и от глава до пети / от горе до долу (изця¬
ло) (разг.)
*	wie vor den Kopf geschlagen (u)
й като замаян / ударен/цапнат в/по глава¬
та (зашеметен) (разг.)
*	zu Kopfe steigen (starker Wein) (u)
И удря ме в главата / хваща ме (силното
вино /алкохолът) (разг.)
*öpfe*
глави
*	Die besten Köpfe stecken oft unter einem /
dem Strohhut.
° Добър кон и под съдран чул личи.
° Хубава булка и под вехто було е хубава.
*	Gezwungene Köpfe tun selten gut.
° Насила хубост не става.
*	Harte Köpfe kommen selten überein.
Два остри камъка брашно не мелят.
*	Man kann nicht alle Köpfe unter einen Hut
bringen.
° Не е възможно да се накарат всички да
мислят еднакво / по един и същ начин.
*	So viel Köpfe, so viel Sinne.
o Кол Koto глави, толкова и умове / акъли.
*	Viele Köpfe gehen schwer unter einen Hut.
0 Кол koto глави, толкова и умове / акъли.
*	Zwei Köpfe sind besser als einer.
° Два ума са от един по-добри.
332

*	bis (uns) die Köpfe rauchten (u)
и докато ни запушиха главите (от работа)
(разг.)
Körper (der)
тяло
*	Der Körper ist der Handschuh der Seele.
° Тялото е обвивка на душата.
« In einem gesunden Körper wohnt ein
gesunder Geist.
° Здрав дух в здраво тяло.
Leib*
тяло (на живо същество)
*	Alles auf dem Leibe und nichts darin.
° Коприва яде,коприна носи.
" Голо, ама голямо /фудул.
*	Ein gesundes Leib ist besser, denn Geld und
Gut.
- Здравето е най-голям имот.
*	Mancher sorgt für seinen Leib mehr als für
seine Seele.
r-- Видиш лицето, не видиш сърцето.
< Някои се грижат повече за външния си
вид, отколкото за душата си.
*	Wenn du am Leibe nicht stark bist, so lerne
Weisheit und List, denn magst du diese zweie
haben, so bist du ein starker Mann.
Слабо ли е тялото ти, научи мъдрост и
хитрина, а имаш ли ги двете, вече си дос¬
татъчно силен.
*	Wenn man auch den Leib badet, eine schwar¬
ze Seele wird nicht weiß davon.
" Водата изпира всичко, освен черно лице и
лош език.
*	etwas (А) am eigenen Leib erfahren (u)
и сам/лично изпитвам / усещам нщ. (книж.)
*	jemandem nicht vom Leib gehen (u)
п лепнал /залепил съм се / залепнал съм за
нкг. (не се отделям от него) (разг.)
*	mit Leib und Seele (u)
И c цялото си същество / цялата си душа
(физически и духовно) (разг.)
Magen (der)*
стомах
*	Der Magen wird eher gefüllt als die Augen.
° Очи пълни, ръце празни.
° Стомахът се насища по-лесно от очите.
*	Ein guter Magen kann alles vertragen.
° Здравият стомах всичко понася / и камъни
мели.
*	Ein hungriger Magen lernt viele Künste.
° Човек е в нужда досетлив.
° Неволята учи.
*	Ein hungriger Magen versteht keinen Spaß.
° Гладен от шега не разбира.
*	Ein leerer Magen verdaut keine Hoffnung.
° Гладно се не седи.
° Гладен с надежда се не храни.
*	Einem hungrigen Magen ist kein Brot zu
schwarz.
° Гладен не отбира, а каквото намира.
° Гладен човек и със сух хляб се наяжда.
« Einem hungrigen Magen ist nicht gut
predigen.
° Глад от баене не взема.
° Празни приказки се не ядат.
° Гърло с думи се не пълни.
*	Erst der Magen, dann der Kragen.
c Първо храната, после дрехите.
с Човек без ядене не може.
*	Ist der Magen satt, sind die Glieder matt.
" Пълен стомах - мързеливи крака.
*	Man schläft nicht gut mit hungrigem Magen.
° Гладни очи не заспиват.
г Гладно не се спи.
*	Voller Magen lernt mit Unbehagen.
' C пълен стомах се не учи.
333

*	Zu viel beschwert den Magen.
j От преяждане здраве няма.
° Яж, пий - леж, мри.
с Много ядене - жива болест.
*	etwas (А) /jemanden im Magen haben (u)
и не мога да трая / търпя нщ. / нкг. (не го
понасям) (разг.)
*	etwas liegt jemandem im Magen (u)
и нщ. е / представлява голям проблем за
нкг. (силно го тревожи) (книж.)
Mund*
уста
*	Auch mit lachendem Mund kann man die
Wahrheit sagen.
*	Всяка шега е наполовина истина.
*	Beredter Mund geht nicht zugrund.
° Златни уста не загиват.
*	Den Mund spitzen hilft nicht, es muss auch
gepfiffen werden.
° Не стига само да вденеш конеца (в иглата),
трябва и да шиеш.
« Der Mund gibt allzeit, aber die Hand nicht.
o Устата дава по всяко време, ама ръката не.
» Durch zweier Zeugen Mund wird allerwegs
die Wahrheit kund.
° Не слушай едного, пък да съдиш двама.
° Знаят ли за едно нещо двама души, скоро
го научава целият свят.
° Щом тайната я знаят двамина, знае я цели¬
ят свят.
*	Ein verschlossener Mund und offene Augen
haben niemandem geschadet.
° Устата си затваряй, очите си отваряй и
няма да сбъркаш.
» Einem kranken Mund schmeckt auch Honig
bitter.
-- Ha болния и медът му горчи.
*	Einmal in der Leute Mund, kommt man
schwer wieder heraus.
° Влезеш ли веднъж в хорските уста, няма
излизане оттам.
*	Geschlossener Mund fängt keine Fliegen.
o Покритото мляко котки не го лочат.
° Покритото мляко не се праши.
° Човек дорде се пази, и Бог го пази.
*	Im Munde Honig, im Herzen den Stachel.
° Мед на устата, жлъч(ка) на сърцето.
*	Je reger der Mund, je träger die Hände.
Q Който не ще да работи, той си търси моха-
бети.
° Колкото повече мели устата, толкова по-
мързеливи са ръцете.
*	Jeder sorgt am meisten für seinen Mund.
° Всеки гледа първо своето гърло да напъл¬
ни.
° Всеки се грижи най-много за собственото
си гърло.
*	Mäßiger Mund erhält den Leib gesund.
° Имаш ли мярка на устата, здрав ще си.
° Умерената уста запазва тялото здраво.
*	Mit vollem Munde ist bös blasen.
° C пълна уста мъчно се духа.
*	Nimm kein Blatt vor den Mund!
° Говори без заобикалки / директно / напра-
во!
*	Trunkener Mund offenbart / verrät des
Herzens Grund.
° Ha пияния каквото му е на сърцето, това му
е и на устата.
*	Trunkener Mund, wahrer Mund.
° От луд и пиян чуваш правото / истината.
° На пияния истината е на езика.
*	Was der Mund redet, muss der Hals bezahlen.
° Който не си затваря устата, плаща с
главата.
*	Was kommt in den dritten/г Mund, wird aller
Welt (bald) kund.
334

° Щом тайната я знаят двамина, знае я цели¬
ят свят.
•	Was man spart vom Mund, fressen Katz und
Hund.
o Един пести, друг (го) пилее.
•	Wer einmal in den Mund der Leute kommt,
der kommt selten heraus.
o Който влезе веднъж в устата на хората,
рядко излиза оттам.
•	Wie Mund, so Herz.
° Каквото му на устата, такова му и на сърце¬
то.
•	an jemandes Mund hängen (u)
ü зяпам нкг. в устата / не изпускам и дума да
падне от устата на нкг. (слушам го в захлас)
(разг.)
•	aus einem Munde kalt und warm blasen (u)
в говоря и тако, и вако (разг.)
п променям възгледите си според промене¬
ната ситуация (книж.)
•	den Mund auf dem rechten Fleck haben (u)
и устата ми работи / не оставам никому длъ¬
жен (разг.)
в винаги зная какво да кажа/как да отгово¬
ря (книж.)
•	den Mund aufmachen (u)
в отварям си устата (разг.)
и започвам да говоря за тайни, които зная /
проговарям (книж.)
•	den Mund halten (u)
и нито дума не издавам / затварям си устата
(мълча) (разг.)
в пазя тайна (книж.)
•	den Mund nicht aufkriegen (u)
в не смея да си отворя устата (за да кажа нщ.)
(разг.)
•	den Mund rümpfen (u)
И свивам си устата (в израз на неодобрение/
презрение) (разг.)
•	den Mund (zu) voll nehmen (u)
и приказвам на едро (разг.)
и сам се хваля / преувеличавам / представям
се за нщ. повече (книж.)
•	die Nahrung zu Munde führen (u)
в поднасям храна в/към устата си (разг.)
и поемам/приемам храна / храня се (книж.)
•	einen großen Mund haben (u)
В хлевоуст съм / имам голяма уста (разг.)
И много приказвам/говоря (книж.)
•	Halt den Mund! (u)
ü Дръж/Затваряй си устата! (разг.)
ü Мълчи!/Млъкни! (книж.)
•	in aller Leute Mund sein (u)
ü в устите на всички съм (разг.)
ü всички ме обсъждат / говорят за мене
(книж.)
•	in aller Munde sein (u)
ü в устата на всички съм (разг.)
ü всички ме обсъждат / говорят за мене
(книж.)
•	Jeder redet, wie ihm der Mund gewachsen
ist. (u)
а Всеки си говори каквото си знае / както
му дойде, (разг.)
•	jemandem den Mund stopfen (u)
ü затварям нкм. устата (накарвам го да млък¬
не с възражения /доводи) (разг.)
•	jemandem den Mund wäss(e)rig machen (u)
ü разказвам така (за ястия), че устата на нкг.
да се напълни със слюнка / правя нкм. да
потекат лигите (карам го да се облизва)
(разг.)
•	jemandem eins auf den Mund geben (u)
ü цапвам нкг. в устата / давам нкм. да разбе¬
ре (натривам му носа) (разг.)
•	jemandem etwas (А) in den Mund legen (u)
в твърдя, че някой е казал нщ. (приписвам
му някакво изказване) (книж.)
335

и карам нкг. да каже/казва нщ. (книж.)
•	jemandem nach dem Mund(e) reden (u)
и повтарям като папагал (нечии думи /нечие
мн/^г^ии) (разг.)
и говоря поугодата на нкг. (книж.)
•	jemandem überden Mund fahren (u)
И прекъсвам нкг. (книж.)
•	mit hängendem Munde (u)
и унило / опуйчено / с паднал гард (отчаяно)
(разг.)
•	mit offenem Munde (u)
и със зяпнала уста (от удивление / почуда)
(разг.)
•	Mund und Augen / Nase aufreißen / aufsper¬
ren (salopp)
и зяпвам от изненада/изумление / опулвам/
облещвам се (жаргон)
•	nicht auf den Mund gefallen sein (u)
й уста / чене назаем не искам / не съм вър¬
зан в устата (устат/речовит съм) (разг.)
•	nur einen Mund voll nehmen (u)
И хапвам само залък (книж.)
•	reinen Mund halten (u)
й държа си езика (зад зъбите) (разг.)
И пазя тайна (книж.)
•	sich (D) den Mund fusselig reden (u)
й съдирам се да приказвам (разг.)
И заболява ме устата от приказки (книж.)
•	sich (D) den Mund verbrennen (u)
И изпускам се / казвам нщ. нетактично (, кое¬
то ми носи неприятности) (разг.)
•	sich (D) etwas am/vom Mund(e) abdarben/
absparen (u)
И пестя от гърлото си / късам от залъка си /
отгладувам нщ. (разг.)
и лишавам се от храна, за да пестя/ спестя
(книж.)
*	von Mund zu Mund gehen (u)
я вървя от уста в уста / разнасям се (за слух/
новина) (разг.)
*	wie auf den Mund geschlagen sein (u)
И сякаш съм си глътнал езика (разг.)
И не мога да проговоря / занемявам/онемя¬
вам (книж.)
*	wie aus einem Mund antworten / reden (u)
я отговарям / говоря едно и също / еднакво
(с някой друг) (книж.)
Nase*
нос
*	Je weniger einer weiß, je höher trägt er die
Nase.
° Ще му дойде умът, кога го чукне горният
праг, та погледне долния.
*	Jeder nehme sich selbst bei der Nase.
° Всяка коза за свой крак.
*	Man kann nicht jedem an der Nase ansehen,
was in ihm steckt.
° Външността понякога лъже.
° Не може отвън да разбереш какво му е на
човека отвътре/ на душата.
*	Man muss die Nase nicht in alles stecken.
° Не си пъхай носа навсякъде.
*	Man muss/soll seine Nase nicht in Nachbars
Töpfe stecken.
° Ha всяко гърне мерудия.
*	Man mussweitersehen, als die Nase reicht.
° По-далеч от носа си не вижда.
*	Nehm' ein jeder sich selbst bei der Nase.
° Всяка коза за свой крак.
*	Wer die Nase in alle Winkel steckt, der klemmt
sich gerne.
° Не слагай пръст, където вратата скърца.
*	Wer die Nase zu hoch trägt, stolpert leicht.
° Ще му дойде умът, кога го чукне горният
праг, та погледне долния.
336

•	Wer seine Nase in alle Löcher steckt, der holt
sie beschissen heraus.
° Увира се като конска муха под опашка (но
може и да пострада).
•	Wer seine Nase in fremde Dinge steckt, zieht
sie blutig heraus.
° Който не си знае мястото, той скоро си съ-
дира гащите.
•	Wer sich lässt bei der Nase rumführen, der
wird kein guter Regent.
° Който позволява да го водят за носа, той не
става за регент/ръководител.
•	auf der Nase liegen (u)
И зле / на легло съм (разг.)
И болен съм / разболял съм се / боледувам
(книж.)
•	auf die Nase fallen (u)
И счупвам си главата (разг.)
и претърпявам поражение / провал / неус¬
пех (книж.)
•	die Nase/Ohren hängen lassen (u)
И провесвам нос / клюмвам / опуйчвам се /
пада ми гардът (разг.)
И отчайвам се (книж.)
•	die Nase hoch tragen (u, abwert.)
fi виря/навирил съм нос (надменен/надут
съм) (разг.-негат.)
•	die Nase höher als die Stirn tragen (u)
д навирил съм си носа (прекомерно съм се
надул) (разг.)
•	die Nase in alles (hinein)stecken (u)
и пъхам / вра си носа / човката навсякъде
(разг.)
И меся се навсякъде / прекалено любопитен
съм (книж.)
•	die Nase in jeden Quark stecken (u)
й пъхам / вра си носа / човката навсякъде
(разг.)
И меся се навсякъде / твърде любопитен съм
(книж.)
•	die Nase über etwas (A)/jemanden rümpfen
(u)
И муся /мръщя се на нщ. / нкг. (не го прие¬
мам /харесвам) (разг.)
И гледам презрително на нщ./нкг. (книж.)
•	die Nase / Schnauze / den Kanal voll haben
(salopp)
И дошло ми е до гуша / повдига ми се / пис¬
нало ми е от нщ. (жаргон)
И омръзнало ми е от нщ. (книж.)
•	durch die Nase sprechen (u)
и говоря през носа/гъгниво / гъгна (разг.)
•	eine feine/ gute Nase für etwas (A) haben (u)
И имам добър/тънък нюх/усет за нщ. (до¬
бре го усещам) (разг.)
•	eins auf die Nase bekommen (u)
И смачкват ми носа / фасона (получавам
един (удар) е лицето / във физиономия¬
та) (разг.)
•	Fass dich an der eigenen Nase! (u)
и Гледай по-напред себе си (преди да упрек¬
неш друг/другите), (разг.)
•	jemand trägt die Nase so hoch, dass er kein
Lerchennest auffinden kann (u)
И някой съвсем се е забравил (надул се е
прекомерно) (разг.)
•	jemandem auf der Nase / dem Kopf herum¬
tanzen (u)
И качил съм се нкм. на главата (разигравам
го / правя с него каквото си искам) (разг.)
•	jemandem eine lange Nase drehen / machen
(u)
И правя нкм. кавал / показвам нкм. среден
пръст (подигравателен жест) (разг.)
и оставям нкг. с празни ръце (разг.)
•	jemandem etwas (А) auf die Nase binden (u)
И отварям нкм. очите за нщ. (разг.)
И досаждам нкм. с ненужна информация
(която не бива/иска да знае) (книж.)
И информирам нкг. за нщ. (книж.)
337

•	jemandem etwas (A) unter die Nase halten /
reiben (u)
й натривам нкм. носа / натяквам нкм. нщ.
(разг.)
И казвам нкм. нщ. неприятно (книж.)
•	jemandem etwas (А) vorder Nasewegschnap¬
pen (u)
И измъквам / отмъквам нкм. нщ. под носа
(отнемам му го) (разг.)
•	jemandem vor der Nase wegfahren (u)
И заминавам нкм. под носа (за автобус /
влак / такси) (разг.)
•	jemanden an der Nase herumführen (u)
и водя нкг. за носа (мамя / разигравам го)
(разг.)
•	jemanden mit der Nase auf etwas (A) stoßen
(u)
И навирам нкм. нщ. под носа (демонстри¬
рам/ показвам му го) (разг.)
•	mit langer Nase abziehen (u)
И отивам си с оклюмал нос (отчаян / побе¬
ден/ сломен) (разг.)
•	sich (А) an die eigene Nase fassen (u)
и самокритичен съм (книж.)
•	sich (D) die Nase begießen (u)
И наливам се / пия здраво/много (разг.)
и напивам се / пийвам си доста (книж.)
•	Sie haben einander an der Nase, (u) (Sie
betrügen einander.)
И Те взаимно се мамят / си изневеряват.
(книж.)
Ohr*
ухо
•	Rede nicht, wo kein Ohr ist.
° Не говори, като няма кой да те слуша / чуе.
•	Zu einem Ohr hinein, zum anderen hinaus.
- От едното ухо влязло, от другото излязло.
•	ou/diesem Ohr taub sein (u)
И глух съм за това (разг.)
и не искам да чувам/зная нищо (книж.)
•	ein offenes Ohr für etwas (A) / jemanden
haben (u)
И слушам c внимание нщ. / изслушвам вни¬
мателно нкг. (за болката / проблемите
му) (добър слушател съм) (книж.)
•	ein offenes Ohr finden (u)
и намирам си слушател / кой да ме (изслу¬
ша (книж.)
•	ganz Ohr sein (u)
и целият съм в слух (разг.)
И слушам много внимателно (книж.)
•	jemanden übers Ohr hauen (salopp)
й прецаквам / изпързалвам / излъгвам / из¬
мамвам нкг. (финансово) (жаргон)
•	sich (А) aufs Ohr legen (u)
й лягам си да спя (книж.)
•	von einem Ohr zum anderen grinsen (u)
и ухилен съм до уши / хиля / смея се от ухо
до ухо (разг.)
И с широка усмивка / широко усмихнат съм
(книж.)
И подхилквам се (злорадствайки) (злорад¬
ствам) (разг.)
Ohren*
уши
•	An den Ohren erkennt man den Esel.
° Магаретата по ушите се познават.
•	Bei tauben Ohren ist jede Predigt verloren.
° Глух oj гайда/думи не отбира.
° За глухите втори път камбана не бие.
•	Tauben Ohren predigt man vergebens.
° За глухите втори път камбана не бие.
•	Wer Ohren hat zu hören, der höre!
° Който има уши, да чуе!
•	auf den /seinen Ohren sitzen (salopp)
и ушите ми са запушени (разг.)
338

и не искам да чуя / слушам нщ. (книж.)
•	bis über die/beide Ohren verliebt sein (u)
И хлътнал / влюбен съм до уши (разг.)
И много съм влюбен (книж.)
•	die Ohren anlegen (salopp)
и подвивам опашка (разг.)
И оттеглям се безславно / отказвам се от бор¬
бата (книж.)
•	die Ohren hängen lassen (u)
и увисва /пада ми гардът (разг.)
И отчайвам се / спада ми самочувствието
(книж.)
•	die Ohren spitzen (u)
и наострям уши (слухтя) (разг.)
•	die Ohren steif halten (u)
и стоя c наострени уши (слухтя) (разг.)
•	es faustdick hinter den Ohren haben (u)
и голям дявол / измамник/много печен съм
(хитрец и половина /мошеник съм) (разг.)
•	etwas kommt zu jemandes Ohren (и)
и нщ. се разчува/стига до нечии уши (разг.)
•	jemandem eins / ein paar hinter die Ohren
geben (u)
и натупвам / надънвам нкг. (набивам го)
(разг.)
•	jemandem in den Ohren liegen (u)
И досаждам нкм. c приказките си (c постоян¬
ни оплаквания/молби) (разг.)
•	m/tden Ohren schlackern (salopp)
и зяпвам от изненада (жаргон)
и силно изненадан съм (книж,)
•	sich (D) etwas (А) (gut) hinter die Ohren
schreiben (u)
И нщ. ми е обица на ухото (запомням го до¬
бре) (разг.)
•	sich (А) bis über die / beide Ohren verlieben
(u)
И хлътвам /влюбвам се до уши (разг.)
И много силно се влюбвам (книж.)
•	viel um die Ohren haben (u)
И затрупан съм от работа (разг.)
И имам много работа (книж.)
Rücken (der)*
гръб
©Einen fremden Rücken brauchen nur die
Wirbellosen.
© От чужд гръб се нуждаят само безгръб¬
начните.
•	Es fällt mancher auf den Rücken und stößt
sich dabei an die Nase.
° Ha гърба си да падне, пак носа си ще раз¬
бие.
° С чер повой ме е повила майка ми.
•	Wer sich gern bückt, dem tut der Rücken
nicht weh.
° Обичаш ли да се покланяш, няма да те
боли гърбът.
•	einen breiten Rücken haben (u)
и имам широка гърбина (разг.)
и товарно магаре съм (разг.)
и мога много да нося/работя (книж.)
й издържам много / поемам и върша много
работа (книж.)
•	in den Rücken fallen (u)
И падам на гръб (разг.)
й пострадвам лошо (книж.)
•	jemandem den Rücken decken/stärken (u)
И покривам нкм. гърба (осигурявам го) (разг.)
•	jemandem den Rücken kehren/zudrehen (u)
И обръщам нкм. гръб (загърбвам го) (разг.)
•	jemandem in den Rücken fallen (u)
И нападам нкг. отзад/в гръб (разг.)
•	mit dem Rücken an die Wand kommen (u)
И не си оставям магарето в калта (разг.)
И винаги намирам начин да се защитя (книж.)
339

•	mit dem Rücken zur Wand stehen (u)
И притиснат съм до стената (разг.)
и под натиск съм (книж.)
Schlund
гърло, глътка
•	Der Schlund richtet viele zugrund.
° Голямата лакомия поболява човека.
•	Des Geizes Schlund ist ohne Grund.
° Човешкото око насита няма.
Schultern*
рамене
•	Auf fremden Schultern ist leicht tragen.
° Ha чужд гръб и сто тояги са малко.
с Леко се носи на чужд гръб.
•	auf beiden Schultern (Wasser) tragen (u)
и от два извора вода нося / черпя (разг.)
и ползвам информация от две места (книж.)
•	auf jemandes Schultern lasten / liegen /
ruhen (u)
И тежа / лежа / почивам на нечии рамене
(не работя) (разг.)
•	auf jemandes Schultern stehen (u)
И опирам се на нечие рамо (разг.)
И черпя опит/уча се от нкг. (книж.)
•	den Boden mit den Schultern berühren (u)
И победен съм (при борба) (книж.)
Stirn*
чело
•	An der Stirn sieht man nicht das Hirn.
° Глава голяма, ама мозък няма.
•	Breite Stirn, wenig Hirn.
° Глава голяма, ама мозък няма.
° Голяма глава - малко мозък.
•	Eine eiserne Stirn stößt sich keine Beule.
■= Главата му не увира с три товара дърва.
" Дебелата глава от удар се не бои.
•	Leere Stirn ist immer heiter.
Празна глава - веселушка.
•	die Stirn haben (u)
И имам наглостта/нахалството (книж.)
•	etwas (D)/jemandem die Stirn bieten (u)
И оказвам съпротива на нщ. / нкм. (противя
му се) (книж.)
•	sich (А) vor die Stirn schlagen (u)
и плясвам / удрям / чуквам се по челото
(разг.)
И изведнъж се сещам/осъзнавам нщ. (книж.)
Zahn*
зъб
•	Das ist nur für den hohlen Zahn.
° Ha сто вълка/души кози крак.
•	der Zahn der Zeit (u)
и патината на времето (разг.)
•	ein steiler Zahn (salopp)
И яко парче / готина мацка (разг.)
И хубава жена / хубаво момиче (книж.)
•	einen Zahn zulegen (u)
и давам газ / ускорявам темпото (побърз-
вам) (разг.)
•	etwas (А)/jemandjn aufden Zahn prüfen (u)
tt проверявам нщ. /нкг. в детайли (по отно¬
шение на способности / знания / издръж¬
ливост) (книж.)
•	etwas ist für den hohlen Zahn (u)
tt нещо не стига и за един зъб (крайно недос¬
татъчно е) (разг.)
•	jemandem auf den Zahn fühlen (u)
и подпитвам нкг. за нщ. (разг.)
и искам да узная по заобиколни пътища /
индиректно нщ. от нкг. (книж.)
•	jemandem den Zahn ziehen (u)
и избивам нкм. илюзиите от главата (разг.)
и отрезвявам нкг. (относно някакво намере¬
ние /начинание) (книж.)
340

Zähne*
зъби
•	Die Zähne zeigen ist noch nicht lachen.
° Да се зъбиш не значи да се смееш.
•	Es möchte einer beißen, wenn er nur Zähne
hätte.
° Хем шуто, хем тича да боде.
° На бодлива крава бог рога не дава.
•	Hast du keine Zähne, schüttle nicht die
Mähne.
° Хем шуто, хем боде.
•	Mancher hat Zähne und kein Brot, mancher
Brot und keine Zähne.
° Някой има зъби, а няма хляб, друг има
хляб, а няма зъби.
•	Solange man Zähne hat, schmeckt's uns,
solange man Augen hat, ist die Welt schön,
solange man hören kann, hat man Freude an
der Welt.
- Сладост до зъби, свят до очи, радост до
уши.
•	Wer nicht beißen kann, muss die Zähne nicht
zeigen.
° Хем шуто, хем тича да боде.
° На бодлива крава бог рога не дава.
•	auf die Zähne beißen (u)
и прехапвам език / затварям си устата (млък¬
вам) (разг.)
•	bis an die Zähne bewaffnet sein (u)
и въоръжен съм до зъби (разг.)
и тежко въоръжен съм (книж.)
•	die Zähne zusammenbeißen (и)
ö стискам зъби (търпя/трая) (разг.)
•	jemandem die Zähne zeigen (u)
в показвам си нкм. зъбите (зъбя / озъбвам
му се) (разг.)
•	jemanden durch die Zähne ziehen (u)
и говоря зад гърба на нкг. (злословя по негов
адрес) (разг.)
•	sich (D) die Zähne an etwas (D) ausbeißen (u)
И счупвам си главата в/от нщ. (разг.)
И счупвам / строшавам си зъбите в /от нщ.
(разг.)
и постигам успех / справям се / успявам
в/с нщ. (с много усилия) (книж.)
Zunge*
език
•	Böse Zunge, böses Herz.
° Лоша дума от лошо сърце излиза.
° Зъл език - зло сърце.
•	Böse Zunge bricht den Hals.
° Зъл език глава затрива.
•	Böse Zunge schneidet schärfer als ein
Schwert.
° Езикът по-зле сече от ножа.
•	Die Zunge hat kein Bein, schlägt aber man¬
chem den Rücken ein.
° Езикът кости няма, но кости троши.
° Езикът по-зле сече и от ножа.
° Дума стрела не е, пък в сърцето се забива.
•	Die Zunge ist mein Feind. Sie redet, bevor der
Verstand spricht.
° Език мой, враг мой, защо все бързаш пред
разума?!
•	Die Zunge ist oft schneller als der Kopf,
c Език мой - враг мой.
■= Славеят тегли от езика си.
'• Без ум приказва, затова порязва.
" Най-напред избирай думата, тогаз я каз¬
вай.
•	Die Zunge soll nicht schneller sein als der
Gedanke.
" Най-напред избирай думата, тогаз я каз¬
вай.
•	Die Zunge stößt immer an den kranken Zahn.
° Кого де сърби, там се чеше.
Кого де го боли, там се пипа.
•	Dorn und Distel stechen sehr, falsche Zunge
noch viel mehr.
341

° Бодилът и тръните бодат много, лице¬
мерните приказки - много повече.
•	Je feiger Herz, je größer Zunge.
° Най-страхливите най-много говорят.
•	Kein schärfer Schwert als böse Zunge.
° Няма по-остър меч от злия език.
•	Scharfe Schwerter schneiden sehr, scharfe
Zunge noch viel mehr.
° Острите мечове посичат много, остри¬
ят език - още повече.
•	Was die Zunge redet, muss der Rücken (be)
zahlen.
° Език човека коси.
•	Wer eine schnelle Zunge hat, soll wenigstens
nicht langsam denken.
c Щом имаш бърз език, гледай (поне) да не
мислиш бавно.
•	Wo die Augen sprechen, kann die Zunge
schweigen.
g Щом очите говорят, езикът може да мълчи.
•	Ich würde mir eher die Zunge abbeißen, (u)
и Нищо няма да издам/кажа, (книж.)
•	die Zunge hängt jemandem heraus (u)
и някой е изплезил език (от усилие/зор/на-
прежение) (разг.)
•	die Zunge im Zaum halten (u)
И сдържам / обуздавам си езика / държа си
езика зад зъбите (мълча /трая си) (разг.)
•	eine beredte Zunge haben (u)
и приказлив /словоохотлив съм (книж.)
•	eine falsche Zunge haben (u)
и послъгвам /лъготя (лъжа) (разг.)
И двуличен/лицемер съм (книж.)
•	eine feine Zunge haben (u)
И имам изтънчен вкус (гастроном / люби¬
тел на изискани ястия съм) (книж.)
•	eine fertige Zunge haben (u)
И леко и бързо говоря (приказлив / слово¬
охотлив съм) (книж.)
•	eine glatte Zunge haben (u)
и умилквам / мазня се нкм. / мажа и гладя /
лаская (разг.)
И умея да говоря / сладкодумен съм (книж.)
и двуличен/лицемер съм (книж.)
•	eine scharfe/spitze Zunge haben (u)
й имам остър език (разг.)
И говоря рязко (книж.)
•	eine schwere Zunge haben (u)
и трудно си формулирам мисълта / се изра¬
зявам (мъчно говоря) (книж.)
и езикът ми бързо натежава (от алкохол)
(бързо ме хваща) (разг.)
•	etwas (А) auf der Zunge haben (u)
и сърби ме езикът да кажа нщ. (но не го каз¬
вам) (разг.)
И нщ. ми е на върха на езика (разг.)
•	etwas liegt jemandem auf der Zunge (u)
и нщ. е нкм. на езика (върти му се на езика /
иска да го каже) (разг.)
•	jemandem geht etwas glatt von der Zunge (u)
и някой казва/произнася нщ. с лекота (гово¬
ри леко) (книж.)
•	jemandem geht etwas schwer von der Zunge
(u)
и някой казва/произнася нщ. със затрудне¬
ние/ трудно (говори трудно) (книж.)
•	jemandem klebt die Zunge am Gaumen/zum
Halse (her)aus (u)
и нкм. е пресъхнал езикът / загорял / изго¬
рял е за вода (много е жаден) (разг.)
•	jemandem war die Zunge ausgerutscht (u)
И някой си изпусна езика (изтърва се и каза
нщ., което не биваше) (разг.)
•	mit der Zunge anstoßen (u)
И фъфля (артикулирам неясно) (книж.)
342

•	mit der Zunge schnalzen (u)
и цъкам c език (от почуда / удоволствие / за
подкарване на животните) (разг.)
•	mit gespaltener Zunge reden (u)
и имам змийски език (лъжа) (разг.)
seine Zunge im Zaum halten können (u)
8 умея да си държа езика зад зъбите (разг.)
й умея да мълча/пазя тайна (книж.)
•	seine Zunge hüten/zügnln (u)
8 държа си езика зад зъбите (разг.)
и внимавам какво говоря (книж.)
•	sich (А) auf die Zunge beißen (u)
8 прехапвам си езика (за да не кажа нщ.)
(разг.)
•	sich (D) die Zunge brechen bei einem Wort (u)
ö не мога да изговоря / артикулирам (ня¬
каква) дума (трудно ми е да я изговоря)
(книж.)
•	sich (D) die Zunge verbrennen (u)
в казвам нщ., което не е трябвало (книж.)
8 ухапвам се по езика (захапвам си езика)
(книж.)
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Blöße * / Blut * / Handbreite / Handumdrehen
(das)* / Kindermund / Kindeshand / Mund¬
werk* / Narrenhände / Rechte (die) /
Schweiß*
голота* / кръв* / педя / завъртане на
ръката, миг (прен.)* / детска уста /
детска ръка / уста, чене* / ръцете на
глупците / дясната ръка / пот *
Blöße*
голота
•	Jeder hat seine Blöße, aber wer sie zeigt, wird
belacht.
° Всеки си има срамота, ама кому се види,
нему се смеят.
•	sich (D) eine /keine Blöße geben (u)
8 (не) показвам / откривам слабото / бол-
ното/уязвимото си място (разг.)
Blut*
кръв
•	Blut ist dicker als Wein.
o Кръвта вода не става.
° Брат брата / Свой своего не храни, но
тежко му, който го няма.
•	Heißes Blut tut nicht gut.
° Горещата кръв /Горещият темперамент
невинаги са добри.
•	Junges Blut hat Mut.
° Младост е лудост.
° Млада глава - луда глава.
•	Junges Blut kocht bald über.
° Младата кръв лесно кипва.
•	Junges Blut, spar dein Gut, Armut im Alter
weh tut.
° Ha младост лудувай, на старост кроту¬
вай.
•	Blut (und Wasser) schwitzen (u)
8 обливам се в студена пот (треперейки от
страх) (разг.)
•	ruhig Blut bewahren (u)
8 запазвам самообладание / спокойствие
(оставам спокоен) (книж.)
Handbreite
педя
•	Gib ihm eine Handbreite, so nimmt er die
ganze Elle.
° Покажеш / Подадеш ли му пръст, ще ти
хване ръката.
Handumdrehen (das)*
завъртане на ръката, миг (прен.)
•	Vieles kann geschehen in einem Handum-
343

drehen.
° Много неща могат да се случат за миг.
•	etwas (А) im Handumdrehen erledigen / tun
(u)
и върша / правя нщ. бързо и лесно / без уси¬
лие (книж.)
Kindermund
детска уста
•	Kindermund tut Wahrheit kund.
o Децата (будалите и пияните) правда гово¬
рят / истината казват.
Kindeshand
детска ръка
•	Kindeshand ist bald gefüllt, Kindeszorn ist
bald gestillt.
ü Детска ръчица бързо се пълни, детски
плач бързо минава.
Mundwerk*
уста, чене
•	Viel Mundwerk, wenig Handwerk.
° Многото думи пари не струват.
° Много приказки на воденица биват.
° Много приказки - малко работа.
•	ein loses Mundwerk haben (u)
И имам голяма уста / много ми знае устата
(разг.)
И много говоря (книж.)
Narrenhände
ръцете на глупците
•	Narrenhände beschmieren Tisch und Wände.
o Имената на глупците висят по стените.
° Ръцете на глупците зацапват / оплескват
маси и стени.
Rechte (die)
дясната ръка
•	Was die Rechte gibt, lass die Linke nicht
wissen.
° Нека лявата (ръка) да не знае какво дава
дясната.
Schweiß*
пот
•	Ohne Schweiß kein Preis.
° Няма добро без пот.
*	im Schweiß seines Angesichts (u)
И c пот на чело (разг.)
п с голям труд/много усилия (книж.)
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Achsel / Arme / Augenapfel / Augenweide /
Bein / Brust / Buckel (der) / Daumen (der) /
Daumen (PI.) / Elle / Ellenbogen (PI.) / Faust
/ Fäustchen (das) / Fersen / Fingerspitzen /
Fleisch / Fußstapfen (PI.) / Gaumen (der) /
Hacken (PI.) / Hals / Hals- und Beinbruch /
Handgelenk / Hinterbeine / Hucke / Hühner¬
augen / Kehle / Kippe / Knie / Köpfchen (das)
/Leber/Lippe/Lippen/Mark (das)/Miene
/ Münder / Nacken (der) / Nagel / Nägel /
Nagelprobe / Nasen / nase(n)lang / Nasen¬
spitze / naseweis / Nerven / Nieren / Ober¬
hand / Rippen / Rückgrat / Schädel (der) /
Scheitel (der) / Schopf / Schulter / Schuppen
/Sitzfleisch / Spucke/Stielaugen / Wimper/
Zahnfleisch / Zehen / Zungen
рамо / ръце / очна ябълка / радост за
окото / крак / гърди / гърбица / палец /
палци / лакътна кост, пищял / лакти /
юмрук / юмруче / пети / върхове на пръ¬
сти / месо, плът / стъпки, дири / небце
/ пети / гърло / успех (прен.) / китка (на
ръката) / задни крака / гърбина, гръб /
кокоши тръни, мазоли / гърло, гръклян
/ ребро, полегнало положение / коляно /
главичка / черен дроб / устна / устни /
костен мозък/физиономия/усти/врат
/ нокът / нокти / прецизна проба / носо¬
ве / често / връх на носа / натрапчив(о),
нескромно / нерви / бъбреци / надмощие
/ ребра / гръбначен стълб, гръбнак / че¬
реп / на път (за прическа), теме / пер¬
чем, кичур коса / рамо / пърхот, люспи /
задник (прен.) / плюнка / изпъкнали очи
344

/ мигла / венец (в устата) / пръсти (на
краката) / езици
Achsel
рамо
•	etwas (А) auf die leichte Achsel nehmen (u)
п гледам на нщ. през пръсти (лековато/не-
сериозно) (разг.)
•	jemanden über die Achsel ansehen (u)
И гледам нкг. пренебрежително / отвисоко
(разг.)
Arme
ръце
•	einander/sich (D) in die Arme sinken (u)
й падаме си един другиму в прегръдките
(разг.)
И прегръщаме се с нкг. (книж.)
•	jemandem in die Arme laufen (u)
п хвърлям се в нечии обятия/ръце (разг.)
•	jemandem unter die Arme greifen (u)
п подавам ръка нкм. (подпомагам / подкре¬
пям го) (разг.)
•	jemanden mit offenen Armen aufnehmen /
empfangen (u)
и посрещам/приемам нкг. с отворени ръце/
обятия (приемам го сърдечно / радушно)
(разг.)
•	mit verschränkten Armen dabeistehen /
zusehen (u)
д стоя / наблюдавам със скръстени ръце
(бездействам) (разг.)
•	sich (А) aus jemandes Armen reißen (u)
и изтръгвам / изскубвам се от нечии ръце
(разг.)
и освобождавам се от нкг. (книж.)
•	sich (А) jemandem in die Arme werfen (u)
д хвърлям се в нечии обятия / ръце / пре¬
гръдки (разг.)
Augenapfel
очна ябълка
*	etwas (А) /jemanden wie seinen Augenapfel
hüten (u)
и пазя нщ. / нкг. като зеницата на окото си
(разг.)
и треперя над нщ./нкг. (много внимавам за
него и го пазя) (разг.)
Augenweide
радост за окото
•	eine Augenweide sein (u)
п наслада за очите съм (защото изглеждам
добре) (разг.)
Bein
крак
•	jemandem ein Bein stellen (u)
н подлагам/слагам/турям крак нкм. (спъ¬
вам / възпрепятствам нечие начинание)
(разг.)
и попречвам нкм. (книж.)
*	mit dem linken Bein (zuerst) aufgestanden
sein (u)
И станал съм c левия крак / дупето нагоре
(разг.)
И нямам/не съм в настроение (книж.)
*	mit dem linken Bein zuerst aufstehen (u)
и голям кутсуз / кутсузлия съм (не ми вър¬
ви) (разг.)
*	mit einem Bein / Fuß im Grabe sein / stehen
(u)
И c единия крак съм в гроба (на умиране съм
/ отивам си от тоя свят) (разг.)
•	sich (D) bei etwas (D) kein Bein ausreißen
(salopp)
и не си давам много зор за/при нщ. (разг.)
И не се престаравам да работя/ правя нщ.
(книж.)
Brust
гърди
•	einen zur Brust nehmen (u)
и пийвам /гаврътвам една чашка (едно пи¬
тие) (разг.)
345

•	schwach auf der Brust sein (salopp)
и закъсал съм страшно за пари / дантел мар¬
ка съм (разг.)
и страдам от безпаричие (книж.)
•	sich (А) in die Brust werfen (u)
Д приказвам големи приказки / изхвърлям се
(разг.)
я хваля се / преувеличавам твърде много
(книж.)
Buckel (der)
гърбица
•	du kannst mir den Buckel lang- / runter¬
rutschen (u)
Д пет пари не давам за теб / не те бръсна за
слива (разг.)
Д ти изобщо не ме интересуваш (книж.)
•	einen krummen Buckel machen (u)
Д превивам / чупя си гръбнака (пред нкг.)
(разг.)
Д безпринципен съм (книж.)
•	für jemanden den Buckel hinhalten (u)
Д подлагам си гърба нкм. (поставям се в не¬
гова услуга / предлагам му услугите си)
(разг.)
•	jemand hat einen breiten Buckel (u, scherzh.)
Д някой има яка гърбина / широк гръб (може
да носи/работи много) (разг.-шег.)
•	mir lief es kalt den Buckel herunter (u)
Д тръпки ми полазиха по гърба (разг.)
Д настръхнах (от ужас/страх) (книж.)
•	sich (D) einen Buckel lachen (u)
Д превивам се от смях (разг.)
Д смея се много (книж.)
Daumen (der)
палец
•	den Daumen auf etwas (D) haben / halten (u)
Д скъпернически/много пестеливо /рацио¬
нално се разпореждам с нщ. (книж.)
•	etwas (А) überden Daumen peilen (u)
Д преценявам нщ. приблизитeлнo/гаре-да-
лу (относително) (книж.)
Daumen (PI.)
палци
*	(die) Daumen/Däumchen drehen (u)
и седя със скръстени ръце (бездействам)
(разг.)
*	jemandem /für jemanden den / die Daumen
drücken /halten (u)
Д стискам палци нкм. / за нкг. (желая му ус-
пех/моля се да успее) (разг.)
Elle
лакътна кост, пищял
*	etwas (А)/jemanden mit gleicher Elle messen
(u)
Д меря нещата / хората c един и същ ар¬
шин/ еднаква мярка (разг.)
Д имам еднакво отношение към всичко /
всички (книж.)
Ellenbogen (PI.)
лакти
*	Ellenbogen einsetzen (u)
Д оправям се / проправям си път с лакти
(разг.)
Д ставам агресивен (книж.)
*	jemand hat (keine) Ellenbogen (u)
Д някой (не) умее да си пробива път /се бо¬
ри (разг.)
*	seine Ellenbogen zu gebrauchen wissen (u)
Д умея да се тикам / да изтиквам / изблъск-
вам другите (разг.)
Faust
юмрук
*	auf eigene Faust etwas (A) tun (u)
Д на своя глава/отговорност правя нщ. (по
свое решение) (разг.)
*	zu etwas (D) wie die Faust aufs Auge passen
(u)
Д нщ. е ни в клин, ни в ръкав (неуместно е)
(разг.)
346

Fäustchen (das)
юмруче
•	ins Fäustchen lachen (u)
и хиля се злорадо (разг.)
и смея се, злорадствайки (книж.)
•	sich (D) (eins) ins Fäustchen lachen (u)
и злорадствам, подхилквайки се тайничко
(книж.)
Fersen
пети
•	jemandem auf den Fersen bleiben (u)
и вървя по петите на нкг. (преследвам /след¬
вам го плътно) (разг.)
•	jemandem (dicht) auf den Fersen sein/folgen
(u)
И по петите съм на нкг. (следвам го плътно)
(разг.)
•	jemandem auf die Fersen treten (salopp)
И настъпвам нкг. по мазола (засягам го) (жар¬
гон)
•	sich (А) an jemandes Fersen/Hacken hängen
/heften (u)
и залепям / лепвам се плътно за нкг. (не се
отделям от него) (разг.)
Fingerspitzen
върхове на пръсти
•	(musikalisch) bis in die Fingerspitzen sein (u)
в музикален съм до мозъка на костите си
(разг.)
И изключително надарен съм (в музикално
отношение) (книж.)
Fleisch
месо, плът
•	etwas ist jemandem in Fleisch und Blut über¬
gegangen (u)
И нщ. е станало нкм. плът и кръв / втора
природа (свикнал е с него) (разг.)
•	sich (А) ins eigene Fleisch schneiden (u)
в сам вредя на себе си / си навреждам
(книж.)
Fußstapfen (PI.)
стъпки, дири
•	auf/ in jemandes Fußstapfen treten (u)
И следвам нкг. по петите (вървя / ходя след
него) (разг.)
в вървя по стъпките на нкг. (следвам нечии
път) (разг.)
Gaumen (der)
небце
•	Das ist etwas für meinen Gaumen, (u)
и Това е точно/тъкмо по вкуса ми. (книж.)
•	einen feinen Gaumen haben (u)
И ценител на добрата храна съм (гастроном
съм) (книж.)
Hacken (PI.)
пети
•	jemandem (dicht) auf den Hacken sein (u)
и плътно по петите на нкг. съм (преследвам
го) (разг.)
•	sich (А) an jemandes Hacken hängen (u)
и залепям / лепвам се плътно за нкг. (не се
отделям от него) (разг.)
•	sich (D) die Hacken nach etwas (D) ablaufen/
abrennen (u)
И изтърквам си подметките / петите (в
търсене на нщ.) (разг.)
Hals
гърло
•	bis zum Hals in Schulden stecken (u)
и затънал съм до гуша в дългове (разг.)
и имам големи финансови задължения
(книж.)
•	den Hals aus der Schlinge ziehen (u)
8 спасявам си кожата (живота) (разг.)
в измъквам се от трудно положение (книж.)
•	den Hals riskieren / wagen (u)
и залагам си главата / слагам си главата в
торбата (разг.)
в рискувам живота си (книж.)
•	einen langen Hals machen (u)
347

и проточвам шия/врат (разг.)
в любопитен съм / искам да узная / науча
всичко (книж.)
•	etwas hängt jemandem (ganz schön) zum
Halse heraus (salopp)
и нщ. идва нкм. до гуша / втръсва му (се) от
нщ. (писва/омръзва му) (жаргон)
•	etwas (А) in den falschen Hals bekommen (u)
и нщ. ми присяда (разг.)
ö получава се недоразумение / неприят¬
ност (книж.)
в обиден съм от нечие изказване (книж.)
в не съм разбрал нщ. правилно и съм се ядо¬
сал напразно (книж.)
•	etwas (А) /jemanden am Hals haben (u)
в нщ. / някой ми виси на шията (като камък)
(в тежест ми е) (разг.)
•	etwas (А)/'jemanden beim Hals heraushängen
(u)
И писва ми от нщ. /нкг. (омръзва ми) (разг.)
•	etwas kostet jemandem /jemanden den Hals
(u)
в нщ. коства/струва нкм. главата/живо-
та (разг.)
•	Hals über Kopf (etwas (A) tun) (u)
в (върша нщ.) презглава (необмислено)
(разг.)
•	in den falschen Hals geraten (u)
в нщ. попада в кривото ми гърло (присяда
ми) (разг.)
и схващам нщ. погрешно като обида (книж.)
•	jemandem steht das Wasser bis zum Halse /
an den Hals (u)
в някой е много натясно (в ужасно тежка
ситуация / изключително затруднено по¬
ложение) (разг.)
•	jemandem um den Hals fallen (u)
в хвърлям се/увисвам нкм. на врата/шия-
та (прегръщам го) (разг.)
•	sich (А) jemandem an den Hals werfen (u)
в хвърлям се нкм. на шията (прегръщам го)
(разг.)
Hals- und Beinbruch
успех (прен.)
•	jemandem Hals- und Beinbruch wünschen (u)
в желая нкм. късмет/успех (всичко най-ху¬
баво) (книж.)
Handgelenk
китка (на ръката)
•	etwas (А) aus dem Handgelenk machen /
schütteln/tun (u)
В върша / правя нщ. лесно / с лекота (без
подготовка /импровизирано) (разг.)
Hinterbeine
задни крака
•	sich (А) auf die Hinterbeine stellen (u)
В започвам да упорствам / се браня / от¬
бранявам (книж.)
Hucke
гърбина, гръб
•	jemandem die Hucke voll hauen / schlagen
(salopp)
В надънвам нкг. (напердашвам / набивам го
здраво) (жаргон)
•	jemandem die Hucke voll lügen (u)
В излъгвам нкг. здраво (разг.)
•	sich (D) die Hucke voll lachen (u)
В умирам си/падам от смях (разг.)
Hühneraugen
кокоши тръни, мазоли
•	jemandem auf die Hühneraugen treten (u)
в настъпвам нкг. по мазола (по болното мяс¬
то) (жаргон)
Kehle
гърло, гръклян
•	aus voller Kehle schreien (u)
В крещя c все гърло / дера си гърлото (разг.)
В викам колкото ми глас държи / с пълен
глас (книж.)
348

•	jemandem geht's an die Kehle (u)
и касае се за живота на нкг. (книж.)
•	jemanden an die Kehle fassen (u)
и улавям /хващам нкг. за гушата (разг.)
•	sich (D) die Kehle aus dem Hals schreien (u)
и рева c цяло / пълно гърло / дера се (разди¬
рам си гърлото от рев) (разг.)
•	sich (D) die Kehle ausspülen (u, scherzh.)
и квася /разквасвам си гърлото (разг.)
и пийвам си/пия (книж.)
Kippe
ребро, полегнало положение
•	auf der Kippe stehen (u)
и стоя на ребро (малко остава да се премет¬
на /падна) (разг.)
•	mit jemandem steht es auf der Kippe (u)
й hkm. се клатят ребрата (опасна му е работа¬
та) (разг.)
Knie
коляно
•	etwas (А) übers Knie brechen (u)
И избързвам / прибързвам с нщ. (върша го
прибързано) (книж.)
Köpfchen (das)
главичка
•	Köpfchen haben (u)
и умник/голяма глава съм (разг.)
И много интелигентен/умен съм (книж.)
Leber
черен дроб
•	frei /frisch von der Leber weg reden / spre¬
chen (u)
и говоря без заобикалки (директно /откри¬
то / направо) (разг.)
Lippe
устна
•	eine dicke Lippe riskieren (u)
и говоря нахокано/намохоно (разг.)
Lippen
устни
•	etwas (А) nicht auf die Lippen bringen (u)
и не обелвам / казвам нито / и дума за нщ.
(премълчавам го) (разг.)
Mark (das)
костен мозък
•	am Mark des Volkes zehren/fressen (u)
tt довеждам народа до крайна нищета /
просешка тояга (разг.)
•	etwas dringt / geht / zieht jemandem durch
Mark und Bein (u)
и нщ. разтърсва нкг. из основи (потриса го /
тръпки го побиват от него) (разг.)
и нщ. е натоварващо (емоционално и като
звук) за нкг. (книж.)
•	jemandem das Mark aus den Knochen saugen
(u)
и изсмуквам и мозъка от костите на нкг. (взе¬
мам му всичко) (разг.)
•	kein Mark/n den Knochen haben (u)
и нямам сила /мъзга (разг.)
и липсва ми/нямам кураж / смелост (книж.)
Miene
физиономия
•	gute Miene zum bösen Spiel machen (u)
и правя се на весел, когато ми е тъжно
(книж.)
И не се издавам / прикривам тъгата/недо-
волството си (книж.)
и приемам нещата такива, каквито са (по не¬
воля), за да не стане по-лошо (книж.)
•	keine Miene verziehen (u)
и и мускул не трепва по лицето ми (владея
се) (разг.)
Münder
усти
•	aus zwei Mündern sprechen (doppelzüngig,
unaufrichtig sein) (u)
и едно мисля, друго говоря (лицемер/нечес¬
тен съм) (книж.)
349

Nacken (der)
врат
•	jemandem auf dem / im Nacken sitzen (u)
и подкрепям/окуражавам нкг. (помагам му)
(книж.)
•	jemandem den Nacken streifen (u)
и притискам/притеснявам нкг. (книж.)
Nagel
нокът
•	keinen Nagel breit weichen (u)
и не отстъпвам нито на косъм (разг.)
и не правя никакъв компромис (книж.)
Nägel
нокти
•	an den Nägeln kauen (u)
и гриза си ноктите (книж.)
•	etwas brennt jemandem auf den Nägeln (u)
и нщ. припира ням. / не търпи отлагане за
нкг. (разг.)
И нщ. е спешно за нкг. (книж.)
Nagelprobe
прецизна проба
•	die Nagelprobe machen (u)
и проверявам нщ. най-прецизно (до послед¬
ния детайл) (книж.)
Nasen
носове
•	alle Nasen lang (u)
и (на) всеки пет минути (книж.)
nase(n)lang
често
•	alle nase(n)lang (u)
и много често, (на) всеки пет минути (книж.)
Nasenspitze
връх на носа
•	jemandem etwas (А) an der Nasenspitze
ansehen(u)
И нщ. се познава/е изписано нкм. по/на ли¬
цето (за чувства / емоции) (разг.)
naseweis
натрапчив(о), нескромно
•	naseweis sein (u)
И нахокан / дързък / нахалничък / всезнайко
съм (разг.)
Nerven
нерви
•	die Nerven behalten (u)
и запазвам самообладание (овладявам се /
оставам спокоен) (книж.)
•	die Nerven verlieren (u)
и изпускам си нервите (разг.)
И не си владея нервите / загубвам самообла¬
дание (книж.)
•	jemandem auf die Nerven gehen /fallen (u)
и ходя нкм. по нервите (вбесявам / ядосвам
го) (разг.)
•	Nerven wie Drahtseile haben (u)
и имам нерви като корабни въжета (разг.)
и със стабилна нервна система съм (книж.)
Nieren
бъбреци
•	etwas geht jemandem an/auf die Nieren (u)
И някой не може да понася/търпи нщ. (раз¬
стройва се / емоционално се натоварва
от нщ., понеже то му действа неприятно)
(разг.)
Oberhand
надмощие
•	die Oberhand gewinnen (u)
и вземам надмощие / връх (надделявам)
(разг.)
•	die Oberhand haben (u)
и по-силният съм (книж.)
•	die Oberhand verlieren (u)
и губя надмощие (книж.)
Rippen
ребра
•	etwas (А) / nichts auf den Rippen haben (u)
и съм /не съм дебел (книж.)
350

•	sich (D) etwas (A) aus den Rippen schneiden
(u)
и изсмуквам си нещо от пръстите (няма откъ¬
де да го взема) (разг.)
и измислям/съчинявам си нщ. (книж.)
Rückgrat
гръбначен стълб, гръбнак
•	jemandem das Rückgrat stärken (u)
и подкрепям нкг. (книж.)
•	kein Rückgrat haben (u)
и липсва ми / нямам твърдост / безгръбна¬
чен съм (разг.)
и не отстоявам идеите / убежденията си
(книж.)
Schädel (der)
череп
•	einen dicken Schädel haben (u)
И дебела глава съм (не слушам какво ми се
говори) (разг.)
•	sich (D) den Schädel einrennen (salopp)
ö строшавам / счупвам си главата (разг.-
прост., жаргон)
Scheitel (der)
на път (за прическа), теме
•	vom Scheitel bis zur Sohle (u)
u от глава (та) до пети (те) / от горе до долу
(изцяло) (разг.)
Schopf
перчем, кичур коса
•	die Gelegenheit beim Schopf(e) fassen /
nehmen /packen (u)
ö възползвам се (максимално) от случая /
възможността (книж.)
Schulter
рамо
•	etwas (А) auf die leichte Schulter / Achsel
nehmen (u)
и гледам на нещо отгоре / повърхностно
(разг.)
•	jemandem die kalte Schulter zeigen (u)
и обръщам нкм. гръб (загърбвам го) (разг.)
•	jemanden über die Schulter/Achsel ansehen
(u)
и гледам нкг. през рамо (отвисоко / високо¬
мерно) (разг.)
Schuppen
пърхот, люспи
•	jemandem fällt es wie Schuppen von den
Augen (u)
И някой осъзнава истинското / реалното
състояние на нещата (книж.)
Sitzfleisch
задник (прен.)
•	Sitzfleisch haben (u)
и имам даян (издръжливост) (разг.)
п издръжлив съм / издържам / удържам в
работата (книж.)
•	kein Sitzfleisch haben (u)
И нямам даян (издръжливост) (разг.)
И липсва ми търпение (не издържам) (книж.)
Spucke
плюнка
•	jemandem bleibt die Spucke weg (salopp)
И нкм. пада шапката / спира дъхът (от из¬
ненада) (разг.)
Stielaugen
изпъкнали очи
•	Stielaugen bekommen (u)
Я облещвам/опулвам/ококорвам се (от по¬
чуда /изненада) (разг.)
Wimper
мигла
•	ohne mit der Wimper zu zucken (u)
h без да ми мигне окото/мигна с око (разг.)
Н съвсем спокойно (книж.)
Zahnfleisch
венец (в устата)
•	aufdem Zahnfleisch sein (u)
я озъбен съм (поради / от безпаричие)
(разг.)
и затруднен съм материално / имам финан¬
сови затруднения (книж.)
351

Zehen
пръсти (на краката)
•	jemandem auf die Zehen treten (u)
и настъпвам нкг. по мазола (по болното мяс¬
то) (жаргон)
и обиждам / засягам нкг. (с критика / на¬
ставления) (книж.)
Zungen
езици
•	zwei Zungen in einem Maul tragen (u)
и едно мисля, друго говоря (двуличник / ли¬
цемер съм) (книж.)
и Thematisch-semantisches Netz 58.
KUMMER / SORGE / WUT / ZORN
tt Тематично-семантична мрежа 58.
ТРЕВОГА / ГРИЖА / ЯРОСТ / ГНЯВ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Ach (das)* / besorgen / Gram / Kummer /
Kümmernisse / Not* / Sorge / Sorgen / sor¬
gen / Vorsorge / Wahn / Wut* / Zorn/Zorni¬
ge (der)
жалба, ахкане* / осигурявам, набавям /
скръб, горест, печал / мъка, тъга / гри¬
жи, тегоби / нужда, необходимост /
грижа / грижи / грижа се / грижа, пред¬
варителна мярка/заблуда, илюзия / яр¬
ост, гняв* /гняв, яд /разяреният, гнев¬
ният (човек)
Ach (das)*
жалба, ахкане
•	Mit Ach und Weh ist uns nicht geholfen.
° От вайкане полза няма.
•	Ach und Weh schreien (u )
и издавам вопли / крещя от болка (книж.)
•	jemandes (ihr/sein) ewig Weh und Ach (u)
и нечие (нейната/негавата) вечно вайкане
(разг.)
•	mit Ach und Krach (u) (• mit Hängen und
Würgen / * mit knapper Not / * mit Mühe und
Not)
и c голяма мъка / триста мъки / зора / ед-
ва-едва (разг.)
И с големи усилия / много трудно (книж.)
*	mit einem Ach (u)
И c едно „ах" (разг.)
*	das Oh und Ach (u)
й охкания и ахкания (разг.)
besorgen
осигурявам, набавям
© Was du heute kannst besorgen, das verschiebe
nicht auf morgen.
© Не отлагай за утре да се снабдиш с това,
до което можеш още днес до се докопаш.
©Was du heute kannst besorgen, kaufst du
billiger als morgen.
Q Не оставяй днешните покупки за утре -
утре ще ти струват по-скъпо / станат по-
скъпи.
Gram
скръб, горест, печал
*	Gram bricht auch ein starkes Herz.
° Мъката ломи и силното сърце.
Kummer
мъка, тъга
*	Kummer macht alt vor Jahren.
° Мъката състарява без време.
Kümmernisse
грижи, тегоби
*	Kümmernisse sind die härtesten Nüsse.
° Грижите са най-тежкото бреме.
u Грижите най-много смачкват човека / те¬
жат.
Not*
нужда, необходимост
*	Die Not hat keinen Feierabend.
° Нуждата почивка не знае.
*	Es ist kein besserer Meister als die Not.
° Неволята ум дава на човека.
352

° Неволята учи.
*	In der Not erkennt man seine Freunde.
° Приятел в нужда се познава.
*	In der Not frisst der Teufel Fliegen.
° Като няма риба, и ракът е риба.
° Като няма кокошка, и сврака ядва.
° При нужда дяволът и мухи яде.
с Като е на зор, дяволът и мухи лапа.
*	In der Not schmeckt jedes Brot.
° Гладен не отбира, а каквото намира.
° Гладен и със сух хляб се наяжда.
*	In der Not sind alle Freunde tot.
° В беда / неволя всички приятели се из-
покриват.
*	In der Not spürt man den Freund.
° Приятел в нужда се познава.
•	Not am Mann, Mann voran.
-	Като няма риба, и ракът е риба.
•	Not bricht Eisen.
" Нужда закон разваля.
•	Not ist die Mutter der Erfahrung(en).
*	Неволята учи.
•	Not ist die Mutter der Erfindungen.
' Неволята учи.
c Неволята учи на изобретателност.
•	Not j/hat kein Gebot.
c Нужда закон изменя.
•	Not lehrt beten.
-	Нужда врат превива.
© Not lehrt beten, aber noch häufiger fluchen.
Неволята ни учи да се молим, но още по¬
вече да ругаем.
©Not lehrt beten! Arbeit lehrt, wie man gegen
Not sich wehrt.
; • Неволята ни учи да се молим, а трудът
как да се браним от нея.
©Not lehrt betteln.
© Неволята на просия учи.
•	Not lehrt den Bären tanzen und den Affen
geigen.
° Нуждата учи мечката да танцува и май¬
муната да свири (на цигулка).
•	Not macht aus Stein(en) Brot.
° Гладен човек не пробира, а каквото нами¬
ра.
•	Not macht ein alt Weib tanzen.
° От зор баба и хоро играе.
•	Not macht erfinderisch.
° Човек е в нужда досетлив.
° Сиромах човек-жив дявол.
° Неволята ум дава на човека.
©Not macht listig.
© Неволята на хитрост учи.
•	Not sucht Brot.
° Огладнееш ли, ще се досетиш как да на¬
мериш хляб.
*	Wenn die Not am größten (ist), ist Gottes Hilfe
am nächsten.
o Когато нуждата е най-голяма, бог е най-бли¬
зо.
*	aus der Not eine Tugend machen (u)
И Всяко зло за добро, (разг.)
и използвам кризата /затруднението като
шанс (книж.)
*	mit knapper Not (u)
И c голяма мъка / триста зора / мъки / ед-
ва-едва (разг.)
и с големи усилия / много трудно (книж.)
*	wenn Not an Mann ist (u)
и когато / ако нуждата го изисква {когато /
ако е нужно / необходимо) (книж.)
Sorge
грижа
*	Eine Sorge kommt nicht allein.
353

° Една беля /беда сама не иде.
*	Sorge frisst den Menschen / Weisen wie Rost
das Eisen.
o Кахърите ядат човека, както ръждата желя¬
зото.
° Всяко дърво си има червей да го яде.
*	Sorge macht graue Haar'(e) und altert ohne
Jahr'(e).
c Не състаряват годините, състаряват
грижите.
*	Sorge und Kummer rauben den Schlummer.
° Угрижени очи лесно не заспиват.
*	Viel Sorge verkürzt das Leben.
° Много(то) грижи скъсяват живота.
*	Wer Sorge hat, ist krank genug.
o Грижите са истинска болест.
Sorgen
грижи
« Fremde Sorgen hängt man an den Nagel.
° Чужда болка не боли.
° От чужди грижи глава не боли.
*	Kleine Sorgen machen viel Worte, große sind
stumm.
° Дребните грижи развързват езика, голе¬
мите са неми.
*	Man soll Sorgen und Streit nicht mit ins Bett
nehmen.
° Не бива човек да си ляга с грижите в лег¬
лата.
*	Wer keine Sorgen hat, macht sich welche.
° Човек без грижа не може; няма ли - сам си
измисля някаква / някоя.
*	Wer seine Sorgen loswird, hat genug gewon¬
nen.
° Надвиеш ли си грижите, смятай, че си
спечелил.
sorgen
грижа се
*	Jeder sorgt am meisten für seinen Mund.
° Всеки гледа най-вече себе си.
° Всеки гледа най-много собствения си ин¬
терес.
Vorsorge
грижа, предварителна мярка
*	Vorsorge verhütet Nachsorge.
° Предварително взетите мерки предпаз¬
ват от много злини / неприятности.
Wahn
заблуда, илюзия
*	Alles ist eitler Wahn, nur der Tod ist sicher.
° Всичко е лъжа и измама, само смъртта е
нещо сигурно.
*	Der Wahn ist kurz, der Reu' ist lang.
° Лудостта е кратка, разкаянието - дъл¬
го.
Wut*
ярост, гняв
*	In der Wut tut niemand gut.
° Лютият човек сам себе си яде.
° От яд - в ад.
° Който се люти, бързо остарява.
° В яростта си никой не постъпва добре.
*	Wut/m Bauch haben (salopp)
и зъл като дявол съм (жаргон)
д много лош човек съм (книж.)
Zorn
гняв, яд
« Am Zorn erkennt man den Toren.
- По яростта се познава глупакът.
*	Der Zorn ist blind.
° Яростта е сляпа.
*	Der Zorn beherrscht nur schwache Leute.
° Яростта обладава само слабите духом.
*	Flöten geht des Menschen Witz, nimmt der
Zorn von ihm Besitz.
° Разумът на човека пропада, ако гняв го
354

обладава.
*	Nimm den Zorn nicht mit ins Bett.
- Не си лягай c проблемите.
*	Wer seinen Zorn bezwingt, hat einen großen
Feind besiegt.
° Който овладее яростта / гнева си, той е
победил един голям враг.
*	Wer seinen Zorn bezwingt, hat seinen Feind
besiegt.
° Който овладее яростта / гнева си, той е
победил най-големия си враг.
° Обуздан гняв - победен враг.
*	Wo der Zorn einkehrt, muss der Verstand
ausziehen.
° Там, където се появи гневът, разумът си
отива.
*	Zorn gebiert Zorn.
° Гневът поражда гняв.
*	Zorn ist ein schlechter Ratgeber.
c Гневът е лош съветник.
*	Zorn und Geld verwirren die Welt.
° Гневът и парите объркват света.
*	Zorn und Übermut tut selten gut.
' Лошият човек сам себе си яде.
° Който се люти, бързо остарява.
° От яд - в ад.
Zornige (der)
разяреният, гневният (човек)
*	Dem Zornigen soll man das Schwert nehmen.
° Ha разгневения трябва да му се вземе/от-
неме мечът /оръжието.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
ach! / ausrasten / Mütchen (das) / piepe /
schnuppe / wurscht
ах, ох, уви!/навилнявам, набушувам се/
гняв / безразлично / все едно / все тая
ach!
ах, ох, уви!
*	(Ach, du) heiliger Bimbam! (u)
и Милостиви боже! / Боже господи! / Мале
мила! (разг.)
*	Ach, du grüne Neune! (u)
и Леле боже/мале\ (разг.)
*	Ach, du meine Güte! (u)
и Боже моМ/Господи! (разг.)
ausrasten
навилнявам, набушувам се
*	ausrasten (и)
И хваща ме амок / пощурявам (разг.)
и не мога да си намеря място от възбуда /
силно възбуден съм (книж.)
Mütchen (das)
гняв
*	sein Mütchen an jemandem kühlen (u)
и изливам гнева си върху нкг. / изкарвам си
го на някого (яда / лошото настроение)
(разг.)
piepe
безразлично
*	Es ist mir piepe, (u)
й Пет пари не давам, (разг.)
и Абсолютно ми е безразлично, (книж.)
schnuppe
все едно
*	Das ist mir völlig schnuppe, (и)
и Това ми е напълно / съвсем безразлично,
(книж.)
*	jemandem völlig schnuppe sein (u)
и напълно съм безразличен за нкг. / нкм.
(той/тя не се интересува изобщо от мен)
(книж.)
wurscht
все тая
*	etwas ist jemandem wurscht (salopp)
355

ö нщ. е съвсем безразлично за нкг. / нкм.
(изобщо не го вълнува / му пука за него)
(книж.)
ä Thematisch-semantisches Netz 59.
LACHEN / SCHERZ / FREUDE
Ä Тематично-семантична мрежа 59.
СМЯХ / ШЕГА / РАДОСТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
feiern / Feste / Foppen (das) / Freude /
freuen (sich) / gefreut / lachen / Lachen
(das) / Lust* / Scherz / scherzen / Scherzen
(das) / Spaß / spaßen / Spötterhaus /
Unzufriedene (der) / Vergnügen (das) /
Zeche* / Zufriedenheit
празнувам / празници / подигравка, май¬
тап / радост / радвам се / зарадван /
смея се* / смях / желание* / шега / ше¬
гувам се / шега, шегуване / майтап, ше¬
га / майтапя, шегувам се / подиграван
/ недоволният / удоволствие / сметка,
консумация * / задоволство
feiern
празнувам
*	Wer alle Tage feiert, fragt nicht nach dem
Sonntag.
° Който почива всеки ден, не пита за неде¬
лята.
Feste
празници
*	Man muss/soll die Feste feiern, wie sie fallen.
° Празниците трябва да се празнуват как¬
то дойдат / според случая.
©Zu viele Feste verderben die Gäste.
© От много празници боли стомах.
Foppen (das)
подигравка, майтап
*	Foppen geht um.
' Подигравката се връща.
Freude
радост
*	Die einen singen vor Freude, und den anderen
bricht das Herz.
° Едни скачат, други плачат.
0 Един гледа сватба, друг брадва.
° Един ридае, друг нехае.
*	Geteilte Freude ist doppelte Freude.
° Споделената радост е двойна радост.
*	Geteilte Freude ist doppelte Freude, geteilter
Schmerz ist halber Schmerz.
° Споделена радост - двойна радост, споде¬
лена болка - половин болка.
*	Wo Freude ist, da ist Gesundheit.
° Където има радост, има и здраве.
*	Wo Freude ist, da ist Leben.
° Където има радост, има и живот.
*	Zwischen Freud' und Leid' ist die Brücke nicht
breii/ weit.
° Радостта и скръбта наедно ходят.
freuen (sich)
радвам се
*	Wer sich nicht freuen kann, ist ein armer
Mensch.
u Който не може да се зарадва, той е (ду¬
ховно) беден човек.
gefreut
зарадван
©Zu früh gefreut, hat oft gereut.
Q Не се радвай предварително, може да съ¬
жаляваш.
lachen*
смея се
©Am besten lacht dieser, der mit den Regie¬
renden lacht.
© Най-добре се смее онзи, който се смее с
управляващите.
*	Vor dem, der niemals lacht, nimm dich in
Acht.
° Бъди предпазлив c този, който никога не
356

се смее.
©Wer zuletzt lacht, hat den Witz nicht ver¬
standen.
© Който се смее последен, той не е разбрал
вица.
©Wer zuletzt lacht, hat eine lange Leitung.
©Който се смее последен, не е наред с гла¬
вата / бавно загрява.
©Wer zuletzt lacht, lacht allein.
Q Който се смее последен, той сам се смее.
*	Wer zuletzt lacht, lacht am besten.
° Който се смее последен, най-добре се
смее.
©Wer zuletzt lacht, löscht das Licht aus.
© Който се смее последен, той гаси лампа¬
та.
©Wer zuletzt lacht, stirbt wenigstens fröhlich.
© Който се смее последен, поне си умира ус¬
михнат.
*	aus vollem Halse lachen (u)
и смея се от все/с цяло гърло (разг.)
и смея се силно/шумно (книж.)
*	in sich (А) hinein lachen (u)
и смея/усмихвам се под мустак (разг.)
и подсмихвам се тайно (книж.)
*	jemand hat gut lachen (u)
И на нкг. му е широко около врата (лесно му
е) (разг.)
*	jemand hat nichts zu lachen (u)
и на нкг. не му е до смях/шега (съвсем не му
е смешно / той много тегли) (разг.)
*	über das ganze Gesicht lachen (u)
и цял се заливам от /в смях (разг.)
Lachen (das)
смях
*	Am vielen Lachen erkennt man den Narren.
Будалите все се смеят.
*	Auf Lachen folgt Weinen.
° Играчка - плачка.
*	Lachen ist die billigste und beste Medizin.
° Смехът е най-евтиното и най-доброто ле¬
карство.
*	Lachen ist gesund.
° Смехът е здраве.
Lust*
желание
*	Lust und Liebe zum Ding(e) macht alle (Müh'
und) Arbeit gering.
° Никоя работа не тежи, щом се върши с
желание и любов.
° Обичай работата си, та да ти е лека.
*	nach Lust und Laune (u)
И по/според предпочитанието (по желание)
(книж.)
Scherz
шега
*	Auf Scherz folgt Schmerz.
o От играчка става плачка.
*	Aus Scherz wird oft Ernst.
° Господ и на шега помага.
*	Es wird viel im Scherz geredet und im Ernst
gemeint.
° Всяка шега е наполовина истина.
*	Im Scherz und Spiel spricht man oft die
Wahrheit.
” Ha шега и на игра често се казва истината.
*	Wer Scherz ausgibt, muss Scherz einnehmen.
o Искаш ли да се шегуваш, трябва и да пона¬
сяш шеги.
- Който се шегува, трябва и да носи на
майтап.
scherzen
шегувам се
*	Wer scherzen will, soll auch Scherz verstehen
und aufnehmen.
° Искаш ли да се шегуваш, трябва и да пона-
357

сяш шеги.
° Който се шегува, трябва и да носи на
майтап.
Scherzen (das)
шега, шегуване
*	Scherzen mit Maßen wird zugelassen.
° Шега, шега, но до определена граница.
Spaß
майтап, шега
*	Der Spaß ist gut, wenn jeder lacht.
° Щом всички се смеят, шегата е добра.
*	Im Spaß gesagt, im Ernst gemeint.
c Шега, шега, ама в нея има доза истина.
spaßen
майтапя, шегувам се
*	Spaßen, aber nicht über die Maßen.
° Шеги, шеги, но до определена граница / с
мярка.
Spötterhaus
подиграван
*	Spötterhaus brennt auch.
° Който другиму се смее, и нему ще се смеят.
Unzufriedene (der)
недоволният
*	Der Unzufriedene hat oft zu viel, aber nie
genug.
° Недоволният има често твърде много,
но никога достатъчно.
Vergnügen (das)
удоволствие
*	Kurzes Vergnügen, langes Jammern.
° Всяко удоволствие се заплаща.
Zeche*
сметка, консумация
*	Jeder zahlt seine Zeche.
° Всеки си плаща за гяволъка.
*	Wer die Zeche ohne den Wirt macht, muss
zweimal rechnen.
*	Който си прави сметката без кръчмаря, два
пъти плаща.
*	für jemanden die Zeche bezahlen (u)
И опирам пешкира / аз го отнасям вместо
нкг. (разг.)
И поемам/понасям всички отрицателни по¬
следствия /негативи вместо нкг. (книж.)
Zufriedenheit
задоволство
*	Zufriedenheit macht froh.
° Доволният човек е весел/щастлив.
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
anlachen, anlächeln (sich) / anpflaumen /
barbieren / hänseln / Kalauer (der) / madig
/ Schabernack / Schindluder / Schmäh / ver¬
äppeln
усмихвам се (на нкг.) / подигравам, зака¬
чам / измамвам (обръсвам, оскубвам) /
подигравам / каламбур / червив / номер,
лоша шега / гавра, подигравка / хула /
майтапя (се)
anlachen, anlächeln (sich)
усмихвам се (на нкг.)
*	(sich) (А) jemanden (ein Mädchen) anlachen
(u)
д завързвам познанство c нкг. (c момиче)
(разг.)
и запознавам се с нкг. (книж.)
anpflaumen
подигравам, закачам
*	jemanden anpflaumen (u)
и закачам/занасям/майтапя се с нкг. (по¬
дигравам му се) (разг.)
barbieren
измамвам (обръсвам, оскубвам)
*	den Narren ohne Seife barbieren / * jeman¬
den überden Löffel barbieren |* mit jeman¬
dem seinen Spott treiben) (u)
И поднасям/бъзикам се c нкг. (правя си май¬
тап/ шега с него) (разг.)
358

hänseln
подигравам
*	jemanden hänseln (u)
и занасям / закачам нкг. (дразня го / поди¬
гравам му се) (разг.)
Kalauer (der)
каламбур
*	Kalauer (u)
в каламбур (плоско игрословие) (разг.)
madig
червив
*	jemanden madig machen (u)
в очерням нкг. (говоря лошо за него) (разг.)
Schabernack
номер, лоша шега
*	jemandem einen Schabernack spielen (u)
в изигравам / скроявам нкм. (лоша) шега /
номер (разг.)
*	jemandem etwas (А) zum Schabernack tun
(u)
В погаждам/скроявам нкм. номер (разг.)
*	(mitjemandem) Schabernack treiben (u)
в правя си шеги (c нкг.) / закачам нкг. (луду¬
вам / върша лудории / закачам се с него)
(книж.)
Schindluder
гавра, подигравка
*	mit jemandem Schindluder spielen / treiben
(u)
в гавря / подигравам се (злостно) с нкг.
(книж.)
Schmäh
хула
*	auf einen Schmäh hereinfallen (u)
в бивам прецакан / подхлъзнат (измамен
съм) (разг.)
в бивам охулен/осмян (обругаватме) (книж.)
*	jemanden am Schmäh halten (u)
в майтапя / шегувам се с нкг. (разг.)
veräppeln
майтапя (се)
*	jemanden veräppeln / veralbern / verarschen
/ aufziehen (u)
в поднасям / майтапя се c нкг. (правя си
майтап/шега с него) (разг.)
$ Thematisch-semantisches Netz
60. LEBEN/TOD
Й Тематично-семантична мрежа
60. ЖИВОТ/СМЪРТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Begräbnis / Grab / Graben (der) / Grube /
leben / Leben (das)* / Lebendigen (die) /
Leiche* / Menschenleben (das) /Sarg / ster-
*гп*/ Tod* / tot* / Tote (der) / Tote (PI.)* /
Toten (die) / Totgesagte (PI.) / umbringen *
погребение / гроб / трап, ров / яма, дуп¬
ка / живея* / живот /живите (хора) /
труп* / човешки живот / ковчег / уми¬
рам / смърт / мъртъв* /мъртвецът
/мъртъвци*/умрелите, мъртъвците/
считаният за умрял / убивам
Begräbnis
погребение
*	Zum Begräbnis der Wahrheit gehören viele
Schaufeln.
° C лопата пръст няма да погребеш исти¬
ната.
Grab
гроб
*	Wer im Grabe liegt, den drückt die Erde nicht.
■' Умрял кон от вълци не го е страх.
Graben (der)
трап, ров
*	Man soll nicht jubeln, ehe man über den
Graben ist.
° Прескочи, пък тогаз викай хоп.
° Не се радвай, преди да си прескочил тра¬
па.
359

*	Schreie nicht Juchhei, ehe du über den
Graben bist.
° Прескочи, пък тогаз викай хоп.
Напред прескочи, на подир се хвали.
*	Spring nicht über den Graben, wenn der Steg
daneben ist.
° Не скачай през трапа, щом има брод край
него.
Grube
яма, дупка
*	Wer anderen eine Grube gräbt, fällt selbst
hinein.
° Който копае гроб другиму, сам пада в него.
leben*
живея
*	Gut leben, lang' leben.
° Живееш ли добре, дълго ще живееш.
*	Lebe, als solltest du morgen sterben und
arbeite, als solltest du ewig leben.
° Живей, като че ли ще умреш утре, работи,
като че ли ще живееш вечно.
*	Lebe wie du kannst, nicht wie du willst.
° Живей както можеш, а не както искаш.
*	Man lebt nur einmal in der Welt.
° Човек има само един живот.
° Човек само веднъж е на този свят.
*	Niemand lebt für sich allein.
° Никой не живее сам(о) за себе си.
*	Solange ich lebe/atme, hoffe ich.
° Дорде ми държи душата, ще я карам / се
надявам.
° Докато дишам, се надявам.
*	Solange man lebt, solange man lernt.
o Човек се учи, докато е жив.
*	Wer lange lebt, erlebt viel.
° Много живял, много преживял.
*	Leben Sie denn noch! (u)
и Ама Вие още ли сте жив? / Къде се губи¬
те? (разг.)
*	wie jemand leibt und lebt (u)
и някой е съвсем естествен (държи се при¬
вично /неподправено) (книж.)
Leben (das)*
живот
*	Das Leben ist bald dahin, eh' man versteht
den Sinn.
° Днес ни има, утре ни няма.
*	Das Leben ist kein Biskuit.
° Животът няма само сладка страна.
*	Das Leben verschwindet wie Rauch im Wind.
° Животът минава като сън.
*	Des Menschen Leben hängt an einem
Zwirnfaden.
° Животът е кратък, но сладък.
° Човешкият живот но един косъм виси.
*	Ein Leben ohne Freund ist eine Welt ohne
Sonne.
° Живот без приятели е като свят без
слънце.
*	Ein unnütz Leben ist ein früher Tod.
° Безполезен живот - преждевременно
смърт.
*	Leben heißt kämpfen.
° Животът е борба.
° Да живееш значи да се бориш.
*	Leben ist eine Kunst.
° Животът е изкуство.
*	Man muss das Leben eben nehmen, wie das
Leben eben ist.
° Животът трябва да се приема такъв, ка¬
къвто е.
*	Wer das Leben verachtet, fürchtet den Tod
nicht.
° Който презира живота, не се бои от
смъртта.
° Комуто е омръзнал / дотегнал животът,
360

не се бои от смъртта.
*	Wie das Leben, so das Ende.
° Както живял, тъй и умрял.
*	aus dem Leben gegriffen (u)
и взето от живота (съвсем истинско/автен-
тично) (разг.)
*	bei einem / durch einen Verkehrsunfall ums
Leben kommen (u)
И загивам/умирам при/в резултат на път¬
нотранспортна злополука (книж.)
*	Das Bild atmet Leben, (u)
tt Картината е като жива, (толкова е истинска
и автентична) (разг.)
*	Das hätte ich im Leben nicht gedacht, (u)
и Никога не съм смятал това за възможно.
(книж.)
*	das nackte Leben fristen (u)
И имам да ям колкото да не умра от глад
(разг.)
и разполагам със / притежавам съвсем ос¬
къдно количество храна (книж.)
*	durch das ganze Leben (u)
tt през целия (си) живот (книж.)
*	einem Kind das Leben schenken (geh.)
и раждам дете (книж.)
*	etwas (A) ins Leben rufen (u)
и основавам /създавам нщ. (книж.)
*	etwas ist dem Leben abgelauscht (u)
и нщ. е взето от живота (съвсем автентично
/истинско е) (разг.)
*	freiwillig aus dem Leben scheiden (u)
и доброволно се разделям c живота (разг.)
и самоубивам се (книж.)
*	für mein Leben nicht (u)
и никога в живота ми (книж.)
*	in meinem Leben nicht (u)
и никога, докато съм жив (книж.)
*	jemandem das Leben sauer / zur Hölle ma¬
chen / vergällen / versalzen (u)
и вкиселяем / вгорчавам нкм. живота / пре¬
връщам нкм. живота в ад (създавам му
всевъзможни проблеми и неприятности)
(разг.)
*	jemanden ums Leben bringen (u)
и отнемам нкм. живота (убивам го) (книж.)
*	jemandes Leben hängt/hing an einem Faden
(u)
и нечий живот виси / е / висеше / беше на
косъм (за/без малко да загине) (разг.)
*	Leben in die Bude bringen (u)
и оживявам компанията / внасям живец
(създавам весело настроение) (разг.)
И внасям живот в къщата (раздвижвам ат¬
мосферата в дома) (разг.)
*	mit dem Leben abgeschlossen haben (u)
tt няма какво да чакам / нищо повече не оч¬
аквам от живота (книж.)
*	m/tdem Leben davonkommen (u)
tt спасявам живота си (оставам жив) (книж.)
*	m/tdem Leben zahlen (u)
и заплащам с живота си (загивам) (книж.)
*	nicht mehr am Leben sein (u)
И не съм вече жив / сред живите (починал /
умрял съм) (книж.)
*	nur das nackte Leben retten (u)
tt спасявам само живота си (книж.)
*	sein / ihr Leben lang (u)
tt през целия си живот (неговия / нейния)
(книж.)
*	sein Leben wegwerfen (u)
й отказвам се от живота (разг.)
й самоубивам се (книж.)
*	seinem Leben ein Ende machen (u)
361

и слагам край на живота си (разг.)
и самоубивам се (книж.)
*	sich (D) das Leben nehmen (u)
tt отнемам живота си (разг.)
И самоубивам се (книж.)
*	sich (А) durchs Leben schlagen (u)
и боря се с живота (за да оцелея) (разг.)
и пробивам си (трудно) път в / през живота
(разг.)
*	um Lebens und Sterbens willen (u)
и за всеки случай (книж.)
*	ums Leben kommen (u)
и загубвам живота си (разг.)
И загивам/умирам (книж.)
*	wie das blühende Leben aussehen (u)
и цъфтя /в цветущо здраве съм (разг.)
и изглеждам много свеж/здрав (книж.)
*	zeit ihres /seines Lebens (u)
И през нейния / неговия живот (цял живот)
(книж.)
*	zum Leben zu wenig, zum Sterben zu viel (u)
и имам толкова, колкото да не умра от глад
(разг.)
и живея съвсем мизерно / ограничено / ос¬
къдно (книж.)
Lebendigen (die)
живите (хора)
*	Den Lebendigen Fried, den Verstorbenen /
Toten Ruhe.
° Живото c живите, умрялото c умрелите.
Leiche*
труп
©Die politische Leiche stinkt lebend am
stärksten.
© Политическият труп вони най-силно при¬
живе.
*	Nur über meine Leiche! (u)
и Само през трупа ми! (разг.)
и Никога (няма да стане), докато съм жив!
(книж.)
Menschenleben (das)
човешки живот
*	Das Menschenleben hängt an einem
Zwirnfaden.
° Човешкият живот на косъм се държи.
Sarg
ковчег
*	Zwischen Sarg und Wiege ist nur eine Stiege.
° Смъртта и люлката само една стъпка ги
дели.
sterben*
умирам
*	Ist der Mensch geboren, so fängt er an zu
sterben.
° Cраждането си човек започва да умира.
*	Man braucht nur sterben, um gelobt zu
werden.
° Кога умре човек, тогава става добър.
° За мъртвите или добро, или нищо.
*	Daran/Davon stirbt man nicht gleich, (u)
и Това не е болка за умирачка. (разг.)
И От това не се умира, (книж.)
*	Die Mutter starb an ihm/ihr. (u)
И Майката умря, дарявайки му / й живот,
(разг.)
и Майката почина, раждайки го/я/при раж¬
дането му/й. (книж.)
*	ein Geheimnis/die Wahrheit mit sich sterben
lassen (u)
и отнасям една тайна / истината със себе
си в гроба (нея казвам / издавам на нико¬
го) (разг.)
*	jemand stirbt nicht am Herzdrücken (u)
и някой не таи нщ. в себе си (той казва / из¬
разява свободно мнението си) (разг.)
*	überder Arbeit sterben (и)
И умирам над работата си (до последния си
дъх работя /съм на служба) (книж.)
362

•	vor Langeweile / Neugierde (fast) sterben (u)
и (почти) умирам от скука / любопитство
(разг.)
*od*
смърт
•	Alles, was geboren, hat der Tod erkoren.
0 Всеки, който се е родил, ще умре
•	Arm oder reich, der Tod macht alles gleich.
° Смъртта не пита чий син си.
° Един гроб и за сиромаха, и за болярина.
° Смъртта с ред не ходи.
•	Besser ein Tod in Ehren als ein Leben in /mit
Schande.
° По-добре честно да умреш, а не безчестно
да живееш.
•	Der Tod braucht keinen Kalender.
° Смъртта c ред не ходи.
° Смъртта не гледа никого в мустаките.
•	Der Tod fragt nicht nach Zeit.
° Смъртта не пита млад ли си, стар ли си.
° За смъртта време няма.
° Смъртта може да (те) споходи по всяко вре¬
ме.
•	Der Tod hält keine Ordnung.
° За смъртта ред няма.
•	Der Tod heilt alle Leiden.
° Смъртта лекува всички мъки/страдания.
г- Умирачката оправя всичко.
•	Der Tod hört nicht auf unsere Klagen, erfasst,
wen er will am Kragen.
° От смъртта никой не може да се измоли.
° Никой не може да избяга от смъртта.
•	Der Tod ist der Sünde Sold.
' Смъртта е изкупление на греха.
•	Der Tod klopft bei allen an, beim Kaiser und
beim Bettelmann.
; Смъртта чука на всякоя врата.
•	Der Tod kommt wie ein Dieb in der Nacht.
o Докле слънце изгрее, колко калпаци опус¬
тяват.
•	Der Tod lässt sich nicht mit Geld abfinden.
o От смърт откуп няма.
•	Der Tod lauert überall, er kommt zu Fest und
Ball.
° Смъртта дебне навсякъде.
° От смъртта не можем да се скрием / избя¬
гаме.
•	Der Tod nimmt alle Menschenkind, fragt nicht,
ob alt, ob jung, wess' Stand(s) und Ehr'n sie
sind.
° Смъртта не пита чий син си.
•	Der Tod vergisst keinen.
o Във волски рог да се свре човек, смъртта
пак ще го намери.
•	Der Tod will eine Ursache haben.
° Смърт без причина не бива.
•	Des einen Tod, des andern Brot.
° До(р)де не мръкне за едното, за другиго не
съмва.
° До(р)де един не тегли, друг не добрува.
•	Einen Tod kann der Mensch nur sterben.
° Две смърти не биват, а без една не може.
•	Gegen den Tod ist kein Kraut gewachsen.
« От смърт лек няма.
•	Im Tode sind wir alle gleich.
o Пред смъртта всички сме равни.
•	Man kann nicht zweifachen Todes sterben.
° От две смърти никой не умира.
° Веднъж ще се мре, два пъти не.
•	Man lobt im Tode einen/manchen Mann, der
Lob im Leben nie gewann.
« Кога човек умре, тогаз добър става.
•	Nach dem Tode Arznei, dann ist alles / es
vorbei.
” За отсечена глава цяр няма.
363

о Кога падне главата, косите не се жалят.
*	Nach dem Tod(e) braucht man kein Rezept
mehr.
° Кога падне главата, косите не се жалят.
*	Nach dem Tod kommt das Lob.
° За мъртвите или добро, или нищо.
с Признанието идва след смъртта.
*	Nicht entgeht dem Tode, wer nicht der Geburt
entgangen ist.
° Който не се е родил, той няма да умре.
*	Umsonst ist nur der Tod.
° Само смъртта е безплатна / гратис.
*	auf dem/den Tod liegen (u)
и лежа на смъртно легло / отивам си от тоя
свят (умирам) (разг.)
*	auf den Tod sitzen (u)
и излежавам смъртна присъда (лежа в затво¬
ра със смъртна присъда) (книж.)
*	aufTod und Leben kämpfen (u)
ö боря се на живот и смърт (с всички сили /
залагам всичко) (разг.)
*	bis zum Tode betrübt sein (u)
и огорчен съм до смърт (разг.)
И силно обиден съм (книж.)
*	den Tod finden (u)
и намирам смъртта си (разг.)
и умирам /загивам (книж.)
*	den Tod herbeiwünschen (u)
и призовавам смъртта (разг.)
и желая смъртта /да умра (книж.)
*	den Tod über jemanden verhängen (u)
и осъждам нкг. на смърт (произнасям смърт¬
на присъда за нкг.) (книж.)
*	Der Tod sitzt jemandem im Nacken, (u)
и Смъртта чука на вратата на някого, (пред¬
стояща е / съвсем скоро му предстои)
(разг.)
*	ein Kind des Todes sein (u)
и обречен съм да загина /на смърт (книж.)
*	Es geht auf Leben und Tod. (u)
и Това е на живот и смърт. (Сериозно е.)
(разг.)
*	etwas (А) /jemanden in den Tod nicht leiden
(u)
ö не мога да понасям/изтърпявам/търпя
нщ./нкг. (книж.)
*	getreu bis in den Tod sein (u)
и верен съм до смъртта / смърт (не изме¬
ням до края си) (разг.)
*	Ich will des Todes sein, wenn ... (u)
И C това аз тържествено уверявам, че ...
(книж.)
*	jemand ist mir auu/in den Tod zuwider (u)
и някой ми е ужасно противен (не мога да го
понасям / изтърпявам /търпя) (разг.)
*	jemanden in den Tod hassen (u)
и мразя нкг. до смърт (много го мразя) (разг.)
*	jemanden zu Tode erschrecken (u)
й изплашвам нкг. до смърт (силно го изплаш¬
вам) (разг.)
*	jemanden zum Tode verurteilen (u)
ff осъждам нкг. на смърт (произнасям смърт¬
ната му присъда) (книж.)
*	mit dem Tode abgehen (u)
и завършвам / приключвам със смърт (имам
летален изход) (книж.)
*	mit dem Tode ringen (u)
и боря се със смъртта (агонизирам) (разг.)
*	mit dem Tode spielen (u)
и играя си със смъртта (разг.)
И рискувам живота си (книж.)
*	sich (А) über Tod und Teufel unterhalten (u)
и говорим за какво ли не (разг.)
й разговаряме за най-различни / всевъзмож-
364

ни неща (книж.)
*	(sich) (А) zu Tode arbeiten / ärgern / lachen /
schaffen /schämen / wundern (u)
и до пълно изтощение работя и т.н. (ужасно
много работя и т.н.) (книж.)
tot*
мъртъв
•	Heute rot, morgen tot.
° Днес те има, утре си умрял.
•	Wenn ich tot bin, mag es in der Welt gehen,
wie es will.
c След мен и потоп.
° Като / След като умра, да става каквото
ще.
*	den toten Mann spielen (u)
И плувам (държа се / лежа на повърхността
на водата), без да се движа (разг.)
и правя / преструвам се на умрял (не по¬
мръдвам) (книж.)
*	vor Angst mehr tot als lebendig sein (u)
ö едва съм жив от страх (разг.)
и обзет / обхванат съм от голям страх
(книж.)
Tote (der)
мъртвецът
•	Man trägt keinen Toten zurück.
- Умрелите не се връщат.
*	Умрелият/Изгубеното не се връща.
Tote (PI.)*
мъртъвци
•	Von Toten soll man nur Gutes reden.
c За мъртвите или добро, или нищо.
*	ein Lärm um Tote aufzuwecken (u)
и изключително силен шум (такъв, че да съ¬
буди и умрелите) (книж.)
Toten (die)
умрелите, мъртъвците
•	Die Toten kehren nicht zurück.
i ■ Умрелите не се връщат.
*	Von den Toten soll man nichts Übles reden.
° За мъртвите или добро, или нищо.
Totgesagte (PI.)
считаният за умрял
*	Totgesagte leben länger.
° Тия, дето все ще мрат, живеят най-дълго.
•mbringen*
убивам
*	Was uns nicht umbringt, macht uns stark.
° Това, което не ни убива, ни прави по-сил¬
ни.
*	etwas ist nicht umzubringen (u)
п нщ. няма износване / скъсване (толкова е
здраво) (разг.)
*	sich (А) für etwas (А) nicht umbringen (u)
И не си давам много зор за нщ. (разг.)
И не полагам големи усилия за нщ. (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Lebensfaden / Leichen / mausetot / mundtot
/ Sterben (das) / Sterbenswörtchen (das) /
Totlachen (das)
нишка на живота /трупове /съвсем, на¬
пълно безжизнен / със запушена уста /
умиране / нито дума, пълно мълчание /
смях до припадък
Lebensfaden
нишка на живота
*	jemandes Lebensfaden ist abgesponnen (u)
И нечий живот се е изнизал (дните му са из¬
текли) (разг.)
Leichen
трупове
*	über Leichen gehen (u)
и минавам през трупове (разг.)
И брутален съм / не се спирам пред нищо, за
да постигна целта си (книж.)
365

mausetot
съвсем, напълно безжизнен
*	mausetot sein (u)
И мъртъв/умрял съм (книж.)
mundtot
със запушена уста
*	jemanden mundtot machen (u)
И запушвам / затварям нкм. устата (накар¬
вам го да замълчи) (разг.)
*	sich (А) nicht mundtot machen lassen (u)
и не допускам да ми затворят / се затвори
устата (разг.)
Sterben (das)
умиране
*	im Sterben liegen (u)
ö на смъртно легло съм / отивам си от тоя
свят (умирам) (разг.)
Sterbenswörtchen (das)
нито дума, пълно мълчание
*	kein Sterbenswörtchen sagen (u)
и не обелвам /казвам нито дума (разг.)
и запазвам пълна тайна (книж.)
Totlachen (das)
смях до припадък
*	Das/Es ist zum Totlachen, (u)
и Направо да си умреш / паднеш от смях,
(разг.)
И Това е ужасно / страшно /много смешно,
(книж.)
Ü Thematisch-semantisches Netz 61.
LEHREN / LERNEN / SCHREIBEN
ft Тематично-семантична мрежа 61.
ОБУЧЕНИЕ / УЧЕНИЕ / ПИСАНЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
gelehrt / Gelehrte (der) / Gelehrten (die) /
Lehre * /lehren / Lehren (das) /Lehrer (der) /
Lehrer (PI.)/ Lehrgeld * / Lehrjahre / Lehrling
/ lernen / Lernen (das) / lesen / schreiben /
Schreiber (PI.) / Schule *
учен / ученият (човек) / учените (хора) /
поука, учение* / обучавам, преподавам /
обучение, преподаване / учител / учите-
ли/пари, такса за *бучение*/години на
учение/чиракуване / чирак / уча / учене /
чета / пиша / автори, съчинители / учи¬
лище, школа*
gelehrt
учен
•	Wenn der Bart gelehrt machte, so wäre der
Ziegenbock auch wohl gelehrt.
c Ако брадата правеше учения, то и козелът
щеше да е много учен.
Gelehrte (der)
ученият (човек)
•	Der Bart macht nicht den Gelehrten.
c Брадата не прави учения.
° Брадата му къделя, умът му нефела.
Gelehrten (die)
учените (хора)
•	Die Gelehrten sind selten einer Meinung.
° Всеки учен си има собствено мнение.
° Учените рядко са на едно мнение.
Lehre*
поука, учение
•	Lehre tut viel, das Leben mehr.
° Не питай старило, а патило.
° Животът е по-добър учител от науката.
*	bei einem Handwerker / Künstler in die Lehre
kommen/treten (u)
И отивам да се уча при занаятчия / худож¬
ник (книж.)
*	bei jemandem in die Lehre gehen können (u)
и мога да се поуча от нкг. (книж.)
*	die Lehre von ... (geh.)
и учението / теорията на/за ... (книж.)
*	in der Lehre sein (u)
И на обучение / учение съм / чиракувам
(книж.)
366

•	Lass dir das zur Lehre dienen! (u)
Д Нека това да ти (по)служи за урок! (разг.)
lehren
обучавам, преподавам
•	Was versehrt, das lehrt.
° Трябва да се опариш, за да се поучиш.
•	Was wehtut, das lehrt.
ü Човек се учи от болката.
Lehren (das)
обучение, преподаване
•	Durch Lehren lernt man.
° Който обучава, той се и учи.
Lehrer (der)
учител
•	Der/Ein Lehrer kann viel verderben.
c Учените света развалят.
•	Ein Lehrer ist besser als zwei/zehn Bücher.
' Ученият е c четири очи.
c По-добре един учител, отколкото две /
десет книги.
•	Macht der Lehrer ein X für ein U, so spielen
die Knaben Blindekuh.
° Лош учител-лоши ученици.
•	Wer keinen Lehrer hat, den belehrt die Zeit.
° Времето е стар учител.
•	Wie der Lehrer, so der Schüler.
° Какъвто учителят, такъв и ученикът.
Lehrer (PI.)
учители
•	Gute Lehrer, gute Schüler.
° Добър учител-добри ученици.
в Lehrer sind Menschen, die nach der Schule in
Pension gehen.
- Учителите са хора, които след училище
излизат / отиват в пенсия.
•	Viel Prediger, wenig Lehrer.
° Много проповедници, малко учители.
Lehrgeld*
пари, такса за обучение
•	Lehrgeld ist Schwergeld.
° Без мъка няма наука/сполука.
•	Wer sein Lehrgeld bezahlt hat, ist Gesell.
° Който си плаща за наука, той е мъжкар/ис¬
тински мъж.
•	Lehrgeld zahlen/geben (müssen) (u, scherzh.)
И (трябва да) плащам за акъл (чрез загуба)
(разг.-шегов.)
и плащам такса за обучение (книж.)
•	sich (D) sein Lehrgeld zurückgeben lassen (u)
и искам си назад парите от даскала (че не ме
е научил на нищо) (разг.)
Lehrjahre
години на учение/чиракуване
•	Lehrjahre sind keine Herrenjahre.
° Първо се учи, пък после се пъчи.
Lehrling
чирак
•	Ein Lehrling, der nicht nähen gelernt hat,
kann auch kein Geld machen.
° Лошият калфа не може да стане добър
майстор.
° От лош калфа добър майстор не става.
•	Ein Lehrling, der nicht nähen gelernt hat,
kann auch kein Kleid machen.
° Не се ли е научил калфата да шие, и една
рокля не може уши.
lernen
уча
•	Am längsten behält man das, was man in der
Jugend gelernt hat.
° Каквото придобиеш на младост, то ще ти
остане на старост.
“ Най-дълго се помни това, което си научил
на млади години.
•	Bei was man ist, das lernt man.
° C какъвто ходиш, такъв ставаш.
° От учителя зависи на какво ще те научи.
367

•	Der Mensch lernt nie aus.
3 Човек се учи, докато е жив.
•	Der Mensch lernt nur auf eigene Kosten.
° Човек се учи от що му се случи.
° Додето не се излъжеш, не можеш се научи.
° Патилата на ум учат.
° Човек се учи само за своя сметка.
•	Der Mensch lernt, solange er lebt.
° Човек се учи, докато е жив.
•	Es ist kein Mensch so alt, er kann noch etwas
lernen.
° За учене никога не е късно.
° Никога не е късно човек да научи нещо
ново.
° Никога не е късно да се учиш.
•	Je älter man wird, je mehr muss man lernen.
° Колкото по-остарява / стар става човек,
толкова повече трябва да учи.
•	Je mehr man lebt, je mehr man lernt.
° Колкото повече живееш, толкова повече
научаваш.
° Човек се учи, докато е жив.
•	Je mehr man lernt, je weiter man kommt.
° Колкото повече учи човек, толкова повече
напредвв / се развива.
•	Lerne mit Fleiß, so wirst du weis.
° Който се учи, той ще сполучи.
° С труд и постоянство всичко се постига.
° Учението е майка на знанието.
° Учи старателно, за да станеш човек.
•	Lerne selbst, ehe du andere lehrst.
° Първо ти учи, преди да започнеш да учиш
другите.
•	Lerne viel, sage wenig, höre alles.
° Учи много, говори малко, слушай всичко.
•	Lerne was, so kannst du was.
° Без наука няма сполука.
° Ако се не учи, не може да се научи.
° Учението е път към умението.
•	Man lebt um zu lernen und lernt um zu leben.
° Човек живее, за да учи и учи, за да живее.
•	Man lernt alle Tage etwas Neues.
c Всеки ден човек учи / научава нещо ново.
•	Man lernt nie aus.
° Човек винаги има какво да научи.
•	Man lernt, solange man lebt.
° Човек се учи, докато е жив.
•	Man muss lernen bis an das Grab.
° Дорде умре човек, все се учи.
° Човек трябва да учи до смъртта си /
гроб/ докато е жив.
•	Man muss lernen, solange man lebt.
° Човек трябва да учи, докато е жив.
•	Man wird alt wie ein Haus und lernt nie aus.
° Човек остарява и никога не се научава.
•	Solange du lernst, bist du klug, sobald du
meinst, du könntest es, bist du ein Tor.
° C труд и наука - към сполука.
° Докато се учиш, си умен, повярваш ли си,
че го можеш, вече си глупак.
•	Tu, was du kannst, und lerne, was du nicht
weißt.
° Прави, каквото можеш, и учи, каквото не
знаеш.
•	Was Hänschen nicht lernt, lernt Hans nimmer
mehr-.
° Стара дъска боя не хваща.
° Стар кон се на ход не учи.
•	Was man jung lernt, das bleibt.
° Което научиш на младини, то остава.
•	Was man lernt, daran trägt man nicht schwer.
° Знанието не тежи.
•	Wer lernen und gewinnen will, muss leiden
und ertragen viel.
° Без мъка няма наука /сполука.
368

•	Wer lernen will, findet überall eine Schule.
° Който иска да учи, навсякъде ще намери
училище.
° Който иска да се научи, от всичко ще се
поучи.
•	Wer lernt am Morgen, hat abends keine Sor¬
gen.
° Който се учи на младини, няма грижи на
старини.
° Учи, дядо, на младост, що трябва на ста¬
рост.
•	Wer nicht lernen will, den kann man nicht
lehren.
° Дебели глави c тънки умове не се пълнят.
° Учението не е цяр да го изпиеш, че да ста¬
неш учен.
° Насила никого не можеш научи.
Lernen (das)
учене
•	Lernen hat / ist eine bittere Wurzel, aber es
trägt süße Früchte.
° Без мъка няма наука / сполука.
•	Man ist nie alt zum Lernen.
c За наука старост няма.
° Човек цял живот се учи.
•	Zum Lernen ist keiner zu alt.
' За наука старост няма.
c Докато човек умре, все ум събира (и пак
без ум умира).
° Човек се учи, доде умре, и пак ненаучен ос¬
тава.
•	Zum Lernen ist man nie zu alt.
- За наука старост няма.
lesen
чета
•	Einmal lesen hilft wohl, zehnmal lesen hilft
besser.
' Повторението е майка на знанието.
•	Je mehr man liest, je mehr man lernt.
Колкото повече четеш, толкова повече нау¬
чаваш.
•	Lesen und nicht verstehen ist halbes Müßig¬
gehen.
° От четене без разбиране полза няма.
° Да четеш, без да разбираш, е наполовина
свършена работа.
•	Viel lesen und nicht durchschauen ist viel
essen und übel verdauen.
° Много да четеш и да не прозреш е като
много да ядеш и до не смелиш.
schreiben
пиша
•	Was man schreibt, (das) bleibt.
° Написаното остава.
Schreiber (PI.)
автори, съчинители
•	Wie die Schreiber, so das Buch.
° Какъвто писачът, такава и книгата.
Schule*
училище, школа
•	Die Schule des Lebens kann man nicht
schwänzen.
° От житейската школа не можеш избяга.
*	aus der Schule plaudern/schwatzen (u)
и дрънкам /бърборя (разг.)
п издавам тайна/тайни (книж.)
*	Ье/jemandem in die Schule gegangen sein (u)
и посещавал съм нечия школа (учил съм се
при/от нкг.) (книж.)
*	durch eine harte Schule gegangen sein (u)
и преминал съм сериозна / тежка школа
(преминал съм твърд курс на обучение)
(книж.)
*	hinter/neben die Schule gehen (u)
ö кръшкам от училище (разг.)
в бягам от / не ходя на учебни занятия
(книж.)
*	jemanden in (so) eine harte Schule nehmen
(u)
п подлагам нкг. на сурова школовка (провеж¬
дам му твърд курс на обучение) (разг.)
369

*	(sehr schnell) Schule gemacht haben (u)
и (много бързо) съм се научил/изучил (книж.)
и Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
eintrichtern / Lehren (PI.) / Lektion / Schuh
bank/Semester (das}
втълпявам, внушавам / поуки, напът¬
ствия / лекция, урок / ученически чин /
семестър
eintrichtern
втълпявам, внушавам
*	jemandem etwas (А) eintrichtern (u)
и наливам с фуния нкм. нщ. (знания) / на¬
тъпквам нкм. нщ. в главата (втълпявам /
внушавам му го) (разг.)
Lehren (PI.)
поуки, напътствия
*	jemandem gute Lehren geben (u)
и давам нкм. добри съвети/поуки/напът¬
ствия (книж.)
Lektion
лекция, урок
*	jemandem eine Lektion erteilen / geben /
halten (u)
и чета нкм. лекция /морал /конско еванге¬
лие (поучавам го) (разг.)
Schulbank
ученически чин
*	die Schulbank drücken (u)
и ходя на училище (ученик съм) (книж.)
Semester (das)
семестър
*	ein altes/älteres Semester (u)
и дъртак / човек на години (разг.)
и възрастен / стар/старичък човек (книж.)
ft Thematisch-semantisches Netz 62.
LEICHT/SCHWER
ft Тематично-семантична мрежа 62.
ЛЕСНО/ТРУДНО
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
einfach / hart* / leicht / leise / schwer* /
Schwere (das}
просто, лесно / твърд(о}* / лесно / ти¬
хо / тежко, трудно* / тежкото, труд¬
ното (нещо}
einfach
просто, лесно
•	Warum einfach, wenn's auch umständlich
geht.
° Защо да е просто, като може и да е слож¬
но.
*art*
твърд(о)
•	Hart gegen hart niemals gut ward.
° Два твърди камъка брашно не мелят.
•	Es geht hart auf hart, (u)
и Стига се до ожесточени сблъсъци / конф¬
ликти. / Това е въпрос на живот и смърт
/рискована работа (разг.)
и Ситуацията е много сериозна, (книж.)
leicht
лесно
•	Leicht gelacht, leicht geweint.
° Играчка - плачка.
•	Leicht versprochen, leicht gebrochen.
° Обещава му мазно, ала напразно.
° Обещава, а(ла) не дава.
° Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
•	Was leicht ist, wird schwer, wenn man es
ungern tut.
° C желание всичко се постига.
0 И лекото дотежава, вършиш ли го с нео¬
хота.
370

Wer leicht glaubt, wird leicht betrogen.
Лековерният лесно се лъже.
•	Wer leicht schwört, der lügt auch.
° Който лесно се кълне, той и лъже.
leise
тихо
•	Wer leise geht, geht weit.
o Който иде леко, отива далеко.
° Който не бърза, далеко стига.
schwer*
тежко, трудно
•	Was dir zu schwer, das lasse liegen.
° Което не е по силите ти, остави го.
•	einen schweren Kopf haben (u)
и главата ми тежи / махмурлия съм (разг.)
и не се чувствам добре (след много пиене /
работа) (книж.)
Schwere (das)
тежкото, трудното (нещо)
•	Das Schwere fällt, das Leichte steigt.
° Пълен клас тежи, празен стърчи.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
steif
упорито, твърдо
•	steif und fest etwas (A) behaupten/schwören
(u)
и упорито твърдя нщ./кълна се в нщ. (книж.)
u Thematisch-semantisches Netz 63.
LEID/SCHMERZ
Й Тематично-семантична мрежа 63.
СТРТАДАНИЕ / БОЛКА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
fühlen / Jammer / jammern / Klagen (das)
/ Leid / leiden / Leiden (das) / Leiden (PI.)
/ Leidenschaft / meiden / Mitleid / Narbe /
Narben / Qual / Riss / Schmerz / Schmerzen /
seufzen / Träne * / Tränen * / verletzen / Weh
/ weh tun / Wunde / Wunden *
чувствам / неволя, мъка / вайкам се, ри¬
дая / оплакване / болка, мъка / страдам
/ страдание, мъка / страдания, мъки /
страст / отбягвам, избягвам / състра¬
дание, съчувствие/белег от рана/беле-
зи от рани / мъка, мъчение / пукнатина
/ болка/болки / въздишам / сълза* / съл¬
зи*/ наранявам, обиждам / болка, стра¬
дание / причинявам болка, боли / рана /
рани*
fühlen
чувствам
•	Wer nicht hören will, muss fühlen.
° Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
° Който не иска да слуша, ще го усети.
Jammer
неволя, мъка
•	Das ist der alte Jammer!
° Все старата(неприятна)история!
•	Jammer füllt keine Kammer.
° Тюхкането хамбар не пълни.
•	Jammer und schade ist es!
” Много /Колко жалко!
jammern
вайкам се, ридая
•	Wer am meisten jammert, fühlt sich oft am
besten.
° Болен здрав носи.
° Този, който най-много се оплаква, често е
най-добре от всички.
Klagen (das)
оплакване
•	Gesund hat zum Klagen keinen Grund.
° Здрав ли си, не се оплаквай.
•	Klagen füllt nicht den Magen.
° C оплакване стомах се не пълни.
371

Leid
болка, мъка
•	Besser das Leid des Feindes als das Mitleid
des Freundes.
° По-добре да ти завиждат, а не да те омай¬
ват / съжаляват.
•	Des einen Leid ist des anderen Freud.
° Един гледа сватба, друг брадва.
с Един копа (и плаче), друг тропа и скача.
° Дорде един не тегли, друг не добрува.
•	Ein Leid löst das andere ab.
r' Нещастието никога не идва само.
° Една беля води друга.
1 Иде белята, отваряй вратата.
° Ела зло, че без тебе по зло.
•	Es tut dem einen Bettler Leid, dass der andere
vor der Türe steht.
° Само човек със същата съдба може да
разбере себеподобния / страдащия си
брат.
•	Es wird viel Leid in 24 Stunden vergessen.
° Всяко чудо за три дни.
° Всяка мъка до три дни.
° Върла буря не трае много.
•	Fremdes Leid ist bald vergessen.
° Чужда болка лесно се забравя.
•	Geklagtes Leid ist halbes Leid.
o Споделена мъка е половин мъка.
•	Geteiltes Leid ist halbes Leid.
° Споделената болка / мъка е наполовина
болка / мъка.
•	Leid ist der Liebe Geleit.
° Севда от огън по пари.
•	Leid ist ohne Neid.
° Ha болката никой не завижда.
•	Leid und Hass wohnen in einem Fass.
° Болката и омразата вървят ръка за ръка.
•	Nur Leid ist ohne Hass.
° Само на болката никой не завижда.
° За болката само завистници няма.
•	Sucht man Hilfe in der Not, tut man ein groß
Gebot, ist man dann in Sicherheit, so tut ein
Groschen einem Leid.
o Когато е в беда, обещава велики неща, ко-
гато се избави, много бързо ги забрави.
leiden
страдам
•	Wer neidet, der leidet.
° Който завижда, страда.
Leiden (das)
страдание, мъка
•	Das ist das Leiden der/dieser Welt, der eine
hat den Beutel, der andere das Geld.
° Ha света има бедни и богати.
° Такъв е животът - у едни е парата, а у
други - торбата.
•	Ein böses Leiden ist besser denn zwei.
c Ела зло, че без тебе по зло.
Leiden (PI.)
страдания, мъки
•	Verborgene Leiden sind doppelt schwer.
° Несподелената мъка е двойна мъка.
Leidenschaft
страст
•	Leidenschaft oft viel Leiden schafft.
° Страстта е и страдание.
° Често страстта е причина за много
страдания.
meiden
отбягвам, избягвам
•	Meid', hilft es nicht, so leid'.
° Търпи, душо, черней, кожо.
•	Was man nicht kann meiden, soll man willig
leiden.
° Търпи злото, да не дойде по-лошото /
-злото.
° Ела зло, че без тебе по зло.
372

Mitleid
състрадание, съчувствие
•	Vom Mitleid zur Liebe ist oft nur ein Schritt.
° От съжалението до любовта често е / има
само една крачка.
° Често само една крачка дели състрадани¬
ето от любовта.
•	Wo Mitleid ist, da ist auch Hilfe.
° Има ли съчувствие, има и помощ.
Narbe
белег от рана
•	Die Narbe bleibt, wenn auch die Wunde heilt.
° Лоша рана зараства, лоша дума не се за¬
бравя.
с Белегът остава дори и да зарасте рана¬
та.
Narben
белези от рани
•	Wer alte Narben aufreißt, schafft neue Wun¬
den.
-	Ровиш ли се в зараснала рана, отваряш
нова.
Qual
мъка, мъчение
©Die schönste Qual ist die der Wahl.
© Най-приятната мъка е мъката на избора.
Riss
пукнатина
•	Ein kleiner Riss ist leichter zu flicken als ein
großer.
-	Малката дупка се закърпя по-лесно от голя¬
мата.
•	Ein Riss in die Ehr heilt nimmermehr.
» Пропука ли се честта, не можеш я залепи.
Schmerz
болка
•	Der Schmerz ist kein gerechter Richter.
Болката не е справедлив съдник.
•	Der Schmerz klammert sich ans Herz.
Болката в сърцето удря /сърцето поразя¬
ва.
•	Ein Schmerz stillt den anderen.
° Клин клин избива.
•	Es ist kein Schmerz so groß, die Zeit lindert
ihn.
° Времето лекува (всяка болка).
•	Fremder Schmerz geht nicht ans Herz.
° Чужда болка не боли.
•	Geteilter Schmerz ist halber Schmerz, geteilte
Freude ist doppelte Freude.
° Споделената болка е половин болка, спо¬
делената радост -двойна радост.
•	Man muss nicht jeden Schmerz zum Doktor
tragen.
° Не всяка болка е за доктор.
Schmerzen
болки
•	Wer seine Schmerzen klagt, erleichtert sie.
o Изплачи болката си, та да ти олекне.
seufzen
въздишам
©Wer seufzt, gähnt nicht.
© Въздишката не е прозявка.
Träne*
сълза
•	Wir weinen ihm keine Träne nach.
o Прав типът!
° Ей полето, ей ти коня.
•	jemandem keine Träne nachweinen (u)
п не проливам и сълза / сълзи след/за няко¬
го (не плача след заминаването му) (разг.)
Tränen*
сълзи
•	Es kommen nicht alle Tränen aus dem Herzen.
° Не всеки плач е искрен.
° Не всички сълзи излизат от сърцето.
•	Tränen machen das Herz leicht.
» Поплачи си, та да ти мине.
Сълзите облекчават мъката.
373

•	Tränen wecken keinen Toten auf.
° Сълзите не могат да върнат мъртвите.
•	bittere/ blutige Tränen weinen (u)
д роня горчиви / кървави сълзи (разг.)
И плача горко/с голяма болка (книж.)
verletzen
наранявам, обиждам
•	Verletzen ist leicht, heilen schwer.
° Рана лесно става, но мъчно заздравява.
Weh
болка, страдание
•	Auf Weh und Ach folgt Freude nach.
° И на нашата улица ще дойде празник.
° И на нашата улица слънце ще изгрее.
° До ще слънце и пред нашта врата.
° След страдания идва радост.
•	Jeder fühlt/ kennt sein Weh am meisten.
° Всеки знае де го трепе самарят.
° Всеки знае къде го стяга чепикът.
wehtun
причинявам болка, боли
•	Was wehtut, das lehrt.
° Трябва да се опариш, за да се поучиш.
Wunde
рана
•	Keine größere Wunde als ein falscher Freund.
° Приятел без полза враг се нарича.
° Лицемерен приятел е по-лош от враг.
•	Wo die Wunde, da die Hand.
° Всеки се чеше, дето го сърби.
Wunden*
рани
•	Alte Wunden bluten leicht.
c Стара рана лесно кърви / мъчно заздравя¬
ва.
•	Alte Wunden sind schwer zu heilen.
° Стари рани мъчно се лекуват.
•	Alte Wunden soll man nicht aufreißen.
° Стари рани не бива да се разчоплят / чо¬
въркат.
•	Der Liebe Wunden kann nur heilen, wer sie
schlug.
° Любовни рани може да лекува само този,
който ги е причинил.
•	Es gibt für alle Wunden Pflaster.
° За всяка болка си има и билка.
•	Fremde Wunden schmerzen nicht.
° Чужда болка не боли.
•	Heimliche Wunden bluten nicht.
° Скрита болка/рана не кърви.
•	Kleine Wunden schmerzen auch.
° И пръста да си порежеш, пак боли.
•	Tiefe Wunden heilen langsam.
° Дълбока рана мъчно зараства.
•	alte Wunden aufreißen (u)
и разчоплям/бъркам в стари рани (разг.)
и засягам болни теми / проблеми от мина¬
лото (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Krokodil(s)tränen / Tränendrüse / Trost /
Trübsal
крокодилски сълзи / слъзна жлеза / уте¬
ха, утешение / печал, горест
Krokodil(s)tränen
крокодилски сълзи
•	Krokodil(s)tränen weinen (u)
И плача с крокодилски сълзи (разг.)
и лицемеря, плачейки / не съм искрен в пла¬
ча си (книж.)
Tränendrüse
слъзна жлеза
•	j'emandem auf die Tränendrüse drücken (u)
и въздействам сълзливо на нкг. (разчувст¬
374

вам/асзввълнувам / трогвам го до сълзи)
(разг.)
Trost
утеха, утешение
*	Du bist wohl nicht (ganz / recht) bei Tröste?
(u)
и Да не си мръднал нещо? (разг.)
И Ти май не си съвсем наред / с всичкия/ума
си? (разг.)
*	ein lridigrr/schlechtrr/schlimmrrTrost (u)
и слаба утеха (книж.)
*	jemandem Trost einflößen/zusprechen (u)
и давам нкм. утеха (утешавам го) (книж.)
*	nicht beiTrost(e) sein (u)
и не съм c всичкия си / наред (откачен/луд
съм) (разг.)
*	sich (D) Trost in etwas (D) holen (u)
и намирам утеха / разтуха / утешение в
нщ. (книж.)
*	Trost in etwas (D) finden (u)
и намирам утеха / разтуха / утешение в
нщ. (книж.)
Trübsal
лечал, горест
*	Trübsal blasen (u)
и тъпо / кофти ми е / е скапано настрое¬
ние съм (разг.)
и духовно разбит /разочарован съм (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 64.
LEUTE/MENSCH
n Тематично-семантична мрежа 64.
ХОРА / ЧОВЕК
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Leute / Mensch * / Menschen / Volk
хора, люде / човек* / хора / народ
Leute
хора, люде
©Alberne Leute reden Dummheiten, gescheite
Leute machen sie.
©Глупците дрънкат глупости, умните ги
вършат.
•	Allen Leuten / Menschen recht getan ist eine
Kunst, die niemand kann.
c Не можеш на цял свят /всички да угодиш.
c И Господ не може да угоди на всички.
° На хората не можеш угоди.
•	Alte Leute haben täglich neue Leiden.
° Стар човек го не питат що те боли, а що те
не боли.
•	Alte Leute machen ein Ding, wie es zu ihren
Zeiten im Brauch gewest, die neuen Leute
machen es nach dem neuen Manier.
° Старите хора правят нещата по своя си
начин / както са свикнали, новите хора /
младите - поновому.
•	Alte Leute sind zweierlei Kinder.
° Старите хора са като деца.
° Старите са като децата.
° Стар човек - бетер дете.
•	Arme Leute haben bald ausgespeist.
° Сиромахът и c половин поминува.
•	Arme Leute haben wenig Freunde.
- Бедните хора имат малко приятели.
•	Arme Leute soll man nicht verachten.
g Бедността не е порок.
•	Bei guten Leuten verliert man nichts.
g При добрите хора няма какво да изгубиш.
° Добрите хора нищо нямо да ти вземат.
•	Die Berge kommen nicht zusammen, Leute
schon.
° Гора c гора се не ставя / събира, човек с
човека се ставя / събира.
с Планините не се сбират, хората обаче го
могат / правят.
375

•	Die Leute begegnen sich, nicht aber die Berge.
-	Гора c гора се не ставя / събира, човек с
човека се ставя / събира.
-	Човек с човека се среща, планина с плани¬
ната - не.
•	Die Leute werden nicht nach der Elle gemessen
und nicht nach dem Zentner gewogen.
c Хората не се мерят на педи, а на ум.
° За хората има други мерки и теглилки.
•	Ehrliche Leute gehen keine krummen Wege.
° Честният човек не се отбива от правия
път.
•	Es gibt (nur) zweierlei Leute auf der Welt:
solche mit und solche ohne Geld.
° Господ дава всичко, ама на всички не дава
еднакво.
° Господ едному всичко дава, а другиму
нищо.
и Наредил Господ да има бедни и богати.
•	Es sind Leute aus einerlei Teig.
° Това са хора от едно тесто.
° От един дол дренки са.
c От една черница барабонки са.
•	Faule Leute feiern lange Tage.
° За мързеливите празниците са безкрайни.
•	Faule Leute feiern viel.
° За мързеливия всеки ден е празник.
•	Faule Leute haben lange Tage.
° За мързеливия денят няма край.
•	Faule Leute kommen leicht in Schweiß.
° Мързеливите лесно се потят.
•	Faule Leute sind gute Propheten.
° Накарай мързеливия на работа, пророк да
го направиш.
« Накарай мързеливия на работа, да те научи
на акъл.
•	Gescheite Leute haben ihre Zunge(n) im
Herzen, die Toren das Herz auf der Zunge.
-	Когато глупакът говори, умният мълчи.
•	Große Leute, wenig Weisheit.
° Пълна кесия, празна глава.
•	Großer Leute Fehler sieht man weit.
° Грешките на големите/великите се виж¬
дат надалеч.
•	Hastige Leute geben schlechte Jägerbeute.
° Бързата работа - срам за майстора.
° Бърза работа - два пъти работа.
•	Junge Leute, dumme Leute.
° Млад бях: „Мълчи, ти не знаеш." Остарях:
„Тебе кой те пита."
° Млад си - зелен си; стар си - изкуфял си.
•	Kein Feuer ohne Rauch, kluge Leute fehlen
auch.
o Всеки човек греши.
•	Kluge Leute irren auch.
° И умните грешат.
•	Leut', die schweigen, und Hund', die nicht
bellen, sind sehr zu fürchten.
° От тихата вода да те е страх повече.
° Тихите води са най-опасни.
•	Leute und Leute sind zweierlei.
c Човек е човек, човек е и магаре.
c Хората са все различни.
° Човек с човек се не схожда.
•	Man kann den Leuten die Sprache nicht
verwehren.
c Устата на хората не можеш да заключиш /
затвориш.
•	Man lernt die Leute kennen nicht, bis man mit
ihnen verkehrt und spricht.
° Кон се хвали след месец, човек след годи¬
на.
° Не можеш да опознаеш човека, докато не
поговориш с него.
•	Morgen, morgen, nur nicht heute, sagen alle
faulen / trägen Leute.
° И утре е ден, казва мързеливият.
376

•	Niemand kann es anderen Leuten gut ma¬
chen.
° Не можеш угоди всекиму.
•	Wachende Leute träumen nicht.
° Буден човек не сънува.
•	Weise Leute geben kurzen Bescheid.
° Мъдрите c малко думи много нещо казват.
° Мъдрите пестят думите си.
•	Wer anderen Leuten eine Grube gräbt, (der)
fällt selbst darin / hinein.
° Който гроб другиму копае, сам пада в него.
•	Wer anderen Leuten schaden will, den trifft
es.
c Който копае гроб другиму, сам пада в него.
° Който копае яма другиму, сам пада в нея.
•	Wie du die Leute grüßt, so dankt man dir'.
•' Каквото повикало, такова се обадило.
Mensch*
човек
•	Besser ein Mensch sterbe, als das ganze Volk
verderbe.
•	По-добре един да загине, отколкото цял
народ.
•	Der gute Mensch denkt an sich selbst zuletzt.
-	Добрият човек най-накрая помисля / се
сеща и за себе си.
•	Der Mensch denkt, (und) Gott lenkt.
-	Човек предполага, господ разполага.
©Der Mensch denkt, und die Leute ziehen
Schlüsse.
Човек предполага, а хората си правят из¬
води.
•	Der Mensch gewöhnt sich an alles.
'- Човек знае и две, и двеста.
Човек с всичко свиква.
•	Der Mensch hat zwei Gesichter: eins für Gott,
das andere für den Teufel.
-	След дявола върви и Богу се моли.
•	Der Mensch hat zwei Ohren und einen Mund,
dass er viel hören und wenig reden soll.
° Две уши са - дваж да чуват, и две очи -
дваж да виждат (и една уста, та по-мал¬
ко да говори).
•	Der Mensch hofft, solange er lebt.
° Човек се надява, докато е жив.
° Живота си давам, вярата не я оставям.
° Човек никога не губи надежда.
•	Der Mensch ist das Maß aller Dinge.
° Човекът е мерило за всичко.
•	Der Mensch ist ein Feld, auf dem alles
wachsen kann.
° Човекът е разтворена книга.
•	Der Mensch ist Gewohnheitstier.
° Човекът действа по навик.
•	Der Mensch ist seines Glückes Schmied.
° Човек сам е ковач на щастието си.
•	Der Mensch ist zur Arbeit geboren wie der
Vogel zum Fliegen.
° Човек е роден да се труди/работи, както
птицата да лети/ввърчи.
•	Der Mensch kann nicht alles, was er will.
° Човек знае и две, и двеста.
•	Der Mensch lebt nicht vom Brot allein.
« Човек не живее само от хляба.
•	Der Mensch lernt nie aus.
° Човек се учи, дорде умре (и пак остава не-
научен).
с Човек, докато умре, все ум събира (и пак
без ум умира).
•	Der Mensch lernt nur auf eigene Kosten.
Човек се учи от що му се случи.
с Додето не се излъжеш, не можеш се научи.
•	Патилата на ум учат.
•	Ein kranker Mensch, ein halber Mensch.
° Болният е половин човек.
377

•	Ein Mensch bedarf des anderen.
o Сам човек и в рая не може.
•	Ein Mensch soll des anderen Gott sein und ist
des anderen Wolf geworden.
° Човек за човека е вълк.
•	Es hofft der Mensch, solang' er lebt.
° Човек се надява, докато е жив.
•	Es ist ein Mensch mit zwei Gesichtern: eins
für Gott, das andere für den Teufel.
- След дявола върви и богу се моли.
•	Ist der Mensch geboren, so fängt er an zu
sterben.
’ Днес човек се родил и гробът му се отво¬
рил.
•	Jeder Mensch hat sein Aber.
° Човек без кусур няма.
•	Jeder Mensch hat seine Fehler.
° Всеки човек си има своите кривини / кусу-
ри.
•	Jeder Mensch hat seine Plage.
° У всекиго свой кахър.
° Всеки c мъката си.
•	Jeder Mensch hat seine Stunde.
° До ще и за мен по-добър ден.
° Ще протече вода и на мойта воденица.
° И на нашата улица ще дойде празник / из¬
грее слънце.
•	Jeder Mensch hat seinen Preis.
° Всеки си има цена.
•	Jeder Mensch hat Vernunft, aber nicht jeder
gebraucht sie.
° У всекиго се намира за една пара ум.
° Ум с колата, разум с лопата.
•	Jeder Mensch hat seine Vorzüge und seine
Nachteile.
« Всеки си има предимства и недостатъци.
•	Kein Mensch gleicht dem anderen.
° Човек е отвътре пъстър (не прилича на дру¬
гите).
° Човек не е цвете да го помиришеш и позна¬
еш какво е.
° Човек с човек не си прилича.
•	Kein Mensch ist unersetzlich.
° Няма незаменими хора.
•	Kein Mensch ist ohne ein Aber.
° Няма човек без кусур/недостатък.
•	Man kennt einen Menschen erst, wenn man
einen Scheffel Salz mit ihm gegessen hat.
° Дорде не изядеш една ока сол с човека, не
можеш позна какъв е.
•	Mensch und Wind ändern geschwind.
° Човек е като вятъра - бързо се мени.
•	So mancher Mensch, so manche Weise.
° Колкото хора, толкова и табиети.
° Всеки по своему живее и работи.
•	Von einem törichten Menschen kommt auch
ein weiser Rat.
° И глупавият на ум може да те научи.
•	Was der Mensch sät, das wird er ernten.
° Каквото човек посее, такова и ще пожъне.
•	Was der Mensch wünscht, das hofft er.
° Каквото човек иска, на това се и надява.
•	(nur noch) ein halber Mensch sein (u)
и половин човек съм (разг.)
и непълноценен човек съм (книж.)
Menschen
хора
•	Allen Menschen gefallen ist nicht möglich.
° Ha цял свят не можеш да се харесаш.
•	Böse Menschen haben keine Lieder.
° Който пее, зло не мисли.
° Лошите хора не знаят да пеят.
•	Die Menschen sind keine Engel.
° Хората не са ангели.
378

•	Die Menschen sind nicht immer, was sie
scheinen.
° Хората невинаги са това, което изглеж¬
дат.
©Es gibt Menschen, die Fische fangen, und
solche, die nur Wasser trüben.
ОИма хоро, които ловят риба, и такива,
които само мътят водата.
•	Man muss die Menschen nehmen, wie sie
sind.
c Хората трябва да се приемат такива, какви-
то са.
•	Man soll junge Menschen biegen, aber nicht
brechen.
c Младото трябва да се превива грижовно,
та до не се пречупи.
•	Menschen sind nicht aus einem Stein
gesprungen.
- Не всички хоро са от едно тесто замесе¬
ни.
•	Menschen und Äpfel sind oft von innen faul
und von außen gut.
•	Бял на лице, чер на сърце.
° На лице Христа, а в пазва дявола.
•	Wer mit faulen Menschen umgeht, fängt auch
an zu stinken.
r C какъвто дружиш, такъв ще станеш.
-■ С когото си, такъв си.
Volk
народ
•	Jedes Volk wählt die Führung, die es verdient.
' Всеки народ си избира водачите, които
заслужава.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Menschheit / Unmensch
човечество / изверг, звяр
Menschheit
човечество
•	jemanden auf die Menschheit loslassen (u,
scherzh.)
8 оставам някого (наскоро получил образо¬
ванието си) сам да си блъска главата (да се
оправя в живота) (разг.-шег.)
Unmensch
изверг, звяр
•	jemand ist kein Unmensch (u)
и някой не е от камък (и той душа носи / е
човек) (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 65.
MASS/ZIEL/ZWECK
ft Тематично-семантична мрежа 65.
МЯРКА/ЦЕЛ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
ausmessen / Maß* / mäßig / Mäßigkeit /
messen / Unmäßigen (die) / Ziel / zielen /
Zielen (das) / Zweck / Zwecke
измервам / мярка* / умерено, c мярка /
умереност, сдържаност /меря / незнае-
щите мярка (хора) / цел / целя се / целе-
не/цел, намерение / цели, намерения
ausmessen
измервам
•	Wie man ausmisst, wird einem eingemessen.
° C какъвто аршин мериш, c такъв ш,е те
(пре)мерят.
Maß*
мярка
•	Alles hat sein Maß.
c Всяко нещо c мярката си/си има мярка.
•	Das Maß ist voll.
° Мярката / Чашата е препълнена / преля.
•	Halt Maß im Salzen, doch nicht im Schmalzen.
° C мяра соли, но мазнината не жали.
379

•	Maß ist zu allen Dingen gut.
° Препален светец и Богу не е драг.
о Всяко нещо с мярката си / си има мярка.
•	Maß und Ziel gibt das beste Spiel.
° Всяко нещо c мярката си / си има мярка.
•	Mit welcherlei Maß ihr messet, wird euch
gemessen werden.
° C какъвто аршин мериш, c такъв ще те
мерят.
•	Wer Maß hält in allen Dingen, der wird's auch
zu etwas bringen.
° Който си знае мярката, далече ще стигне.
•	Който спазва мярка във всичко, ще успее.
•	Das macht das Maß voll! (u)
и Това вече е прекалено /прелива чашата)
(разг.)
•	etwas (А) zu Maß machen (u)
и правя нщ. както трябва/се полага (разг.)
•	in reichem Maße (u)
и изобилно / в голямо изобилие (богато)
(книж.)
•	Maß /ür Maß (u)
й отплата за отплата / мяра за мяра (разг.)
•	Maß halten (u)
и спазвам мярка (и приличие) (разг.)
•	nach Maß der Verhältnisse (u)
tt според условията / обстоятелствата
(ситуацията) (книж.)
•	nach Maß kaufen (u)
И купувам на тегло (не на бройка) (разг.)
•	nicht Maß noch Ziel kennen (u)
tt не зная мярка / нямам мяра (разг.)
и не мога да се спра (книж.)
•	über das übliche Maß weit hinaus (u)
и много повече над /от обичайното (разг.)
и далеч извън обичайната мярка (книж.)
mäßig
умерено, с мярка
•	Wer mäßig lebt, kann lange leben.
c Който спазва мярка, може дълго да жи¬
вее.
Mäßigkeit
умереност, сдържаност
•	Mäßigkeit erhält die Gesundheit.
° Всичко умерено е здравословно.
•	Mäßigkeit führt das Leben weit.
° Живей c мярка, за да живееш дълго.
•	Mäßigkeit ist die beste Arznei.
° Яж по-малко и бъди на себе си слуга.
° Умереността е най-доброто лекарство.
messen
меря
•	Besser zweimal messen als einmal vergessen.
° Дваж мери, веднъж режи.
•	Man muss dreimal messen, bevor / ehe man
einmal schneidet.
° Три пъти мери, веднъж режи.
•	Ehe man einmal abschneidet, muss man
zweimal messen.
c Два пъти мери, един път режи.
c Преди да отрежеш, трябва два пъти да пре¬
мериш.
•	Erst messen, dann schneiden.
° Първо мери, после режи.
•	Richtig zählen, ehrlich messen, darf der
Kaufmann nicht vergessen.
° Правилно да брои, честно да мери, това
търговецът не бива да забравя.
Unmäßigen (die)
незнаесците мярка (хора)
•	Der Unmäßigen Gott ist der Bauch.
0 За незнаещите мярка търбухът е господ.
Ziel
цел
•	Das Ziel heiligt die Mittel.
38c

° Целта оправдава средствата.
•	Je weiter das Ziel, so mehr Abwege.
° Колкото по-далечна е целта, толкова по¬
вече са отклоненията от пътя към нея.
•	Mit klarem Ziel gewinnt man viel.
° Ясна цел - сигурен успех.
•	Wer nicht nachlässt, kommt ans Ziel.
° И от пиле мляко се намира, кога човек тър¬
си.
° Съдра железни цървули, докато го найде.
zielen
целя се
•	Wer gut zielt, trifft gut.
° Сигурна ръка - право в целта (улучва).
Zielen (das)
целене
•	Zielen ist nicht genug, es gilt Treffen.
° Не стига само да се целиш, трябва и да
улучиш / уцелиш.
Zweck
цел, намерение
©Dem Zweck, der die Mittel heiligt, ist nichts
heilig.
Q Нищо не оправдава цел, която оправдава
всички средства.
•	Der Zweck heiligt (nicht) alle/die Mittel.
° Целта (не) оправдава средствата.
©Mancher Zweck heiligt nicht die Mittel. Er
missbraucht sie.
Q Някои цели не оправдават средствата, а
злоупотребяват с тях.
Zwecke
цели, намерения
©Manche Zwecke verderben die heiligen Mit¬
tel.
Някои цели злоупотребяват c оправдани¬
те средства.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Gewicht/Maße(n) /Mittel (das)/Mittelmaß
тегло, важност / мерки, измерения /
средство /средна величина/големина
Gewicht
тегло, важност
*	auf etwas (А) Gewicht legen (u)
п поставям тежест върху нщ. (отдавам му
значение, то е важно за мен ) (разг.)
Maße(n)
мерки, измерения
*	mit verschiedenen Maßen messen (u)
и меря c два различни аршина (разг.)
И имам различно отношение към различни
обекти/хора (книж.)
*	ohne Maßen (u)
И без мярка (неограничено) (книж.)
•	über alle Maßen (и)
И извънредно/изключително много (книж.)
Mittel (das)
средство
•	sich (А) ins Mittel legen (u)
tt застъпвам се за нкг. (книж.)
Mittelmaß
средна величина / големина
•	das goldene Mittelmaß (u)
и златната среда (разг.)
381

Й Thematisch-semantisches Netz 66.
NATURELEMENTE
Й Тематично-семантична мрежа 66.
ПРИРОДНИ ЕЛЕМЕНТИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Dunkeln (das}* / Himmel (der)* / Licht* /
Luft* / Natur / Schatten (der)* / Schein /
schimmern / Wolke / Wolken *
тъмнина* / небе* / светлина* /въздух*
/ природа / сянка* / сияние, светлина /
блещукам, трептя/облак/облаци*
Dunkeln (das)*
тъмнина
•	Im Dunkeln ist gut munkeln.
° Ha тъмно е удобно да се шушука.
•	im Dunkeln tappen (u)
И блъскам /лутам се в тъмнината (в търсене
на верния път) (разг.)
И не зная по кой път да тръгна/кой път да
хвана (разг.)
Д опипвам пътя си в тъмното (разг.)
и лутам се в неизвестност (книж.)
Himmel (der)*
небе
•	Auf heiteren Himmel und lachende Frauen ist
nicht leicht zu bauen.
° Ha ясно небе и засмяна жена не разчитай.
•	Der Himmel ist hoch, man kann sich nicht
daran halten.
° Бог високо, цар далеко.
° Високо е небето, не можеш се хвана за
него.
•	Der Himmel ist hoch, und der Kaiser ist weit.
° Бог високо, цар далеко.
•	Der Himmel schütze uns vor kleinen Feinden,
vor großen nehmen wir uns selber in Acht.
' Пази ме, боже, от малки врагове, от голе¬
мите сам ще се пазя.
•	Ein klarer Himmel fürchtet keinen Blitz.
° Ясно небе от гръм се не бои.
•	Kein Himmel ohne Wolken.
° Има ли небе без облаци?
•	Was vom Himmel fällt, schadet niemand.
° Щото господ дава, все е добро.
•	Wen der Himmel strafen will, dem beschert
er ein böses Weib.
“ Иска ли небето да накаже някого, праща му
зла жена.
•	Wer nach dem Himmel speit, dem fällt der
Speichel in den Bart.
° Който плюе срещу вятъра, плюе на брадата
си.
•	Wer nicht in den Himmel will, braucht keine
Predigt.
° Не искаш ли да идеш на небето, не ти
трябва проповед.
•	Wer sich an den Himmel hält, der hat kein
Glück auf Erden.
° Който разчита на небето, няма щастие /
късмет на земята.
•	Wo der Himmel aufhört, da fängt die Hölle
an.
° Пъкълът започва там, където свършва
небето.
•	Das stinkt zum Himmel, (u)
Д Това смърди до бога, (разг.)
Д Вони ужасно/нетърпимо. (разг.)
Д Това е (страшно) възмутително, (книж.)
•	etwas (А) / jemanden in den Himmel heben
(u)
Д превъзнасям нщ./нкг. (хваля го прекомер¬
но / говоря велики приказки за него) (разг.)
•	Himmel und Е1^г^сг/Н011г in Bewegung setzen
(u)
д обръщам света / опитвам всички средства
(разг.)
Д правя всичко възможно (за да постигна
382

нщ.) (книж.)
*	im siebten Himmel sein (u)
И на седмото небе (от щастие) съм (поради
това, че съм влюбен) (разг.)
*	vom Himmel fallen / schneien
и падам от небето (разг.)
И появявам се неочаквано (книж.)
*	wie (ein Blitz) aus heiterem Himmel (u)
и като гръм от ясно небе (разг.)
И (съвсем)
(книж.)
изненадващо
/ неочаквано
Licht*
светлина
• Auch ein
Finsternis.
kleines Licht
leuchtet in der
° И малката светлинка пробива мрака.
•	Kein Licht ohne Schatten.
-	Няма светлина без сянка.
•	Man muss sein Licht nicht unter den Scheffel
stellen.
-	Не крий запалена свещ под шиник - там тя
ще угасне.
•	Ohne Licht sieht man die Fehler nicht.
c Грешките само на светло се виждат.
•	Unbedacht hat manches schon ans Licht
gebracht.
r Необмислени слова кирливи ризи разкри¬
ват.
•	Wer dich einmal hinter das Licht geführt hat,
dem traue nie wieder.
•	Който излъже един път, не вярват му втори
път.
•	Wer recht handelt, braucht das Licht nicht zu
scheuen.
-	Честният човек не се бои от светлината/
истината.
•	Wer's Licht scheut, hat nichts Gutes im Sinn.
г Който се крие от светлината, не мисли
добро.
•	Wo Licht ist, (da) ist auch Schatten.
° Няма светлина без сянка.
•	ans Licht kommen (u)
и излизам на светло (наяве / на бял свят)
(разг.)
•	das Licht der Welt erblicken (u)
и идвам на бял свят (разг.)
и раждам се (книж.)
•	das Licht mit Körben an den Tag tragen (*
seine Zeit nutzlos vertun) (u)
И пилея /губя си времето (върша нещо без¬
смислено) (разг.)
•	ein bezeichnendes Licht auf etwas (A) /
jemanden werfen (u)
и хвърлям светлина върху нщ. / нкг. (освет¬
лявам/ изяснявам го) (разг.)
•	ein Licht aufgeben (u)
и подавам светлинка/надежда (разг.)
•	ein schiefes Licht auf etwas (A) / jemanden
werfen (u)
и показвам / представям нщ. / нкг. в по¬
грешна светлина (в друг / различен облик)
(разг.)
•	einem vors Licht bauen (u)
И строя под носа на нкг. (засенчвам му дома)
(разг.)
•	etwas (А) ans Licht bringen (u)
и изваждам нщ. на бял свят (разг.)
и давам гласност на нщ. (разяснявам / ос¬
ветлявам го) (книж.)
•	etwas (А) / jemanden / sich (А) ans / ins
rechte Licht rücken/setzen/stellen (u)
и показвам нщ. / нкг. / себе си в правилна
светлина (осветлявам / изяснявам го / се)
(разг.)
•	etwas (А) /jemanden /sich (А) in ein schiefes
Licht rücken (u)
383

И представям нщ. / нкг. / себе си в погрешна
светлина {неправилно/нереално) (разг.)
•	im rechten Licht erscheinen (u)
В явявам се в истинската си светлина (разг.)
И показвам се е реалния си облик / такъв,
какъвто съм (книж.)
•	jemandem geht ein Licht/Seifensieder auf (u)
И някой загрява (очите му се отварят / прос¬
ветва му / става му ясно) (разг.)
•	jemandem im Licht stehen (u)
и отклонявам вниманието от нкг., насочвай¬
ки го към себе си (засенчвам нкг.) (книж.)
•	jemanden hinters Licht führen (u)
В пращам нкг. за зелен хайвер (изигравам /
извозвам го) (разг.)
•	kein großes Licht sein (u)
и не съм кой знае какво / чак толкова нада¬
рен / такова светило (разг.)
•	Licht ins Dunkel bringen (u)
в внасям светлина в тунела / осветлявам нщ.
(пояснявам го) (разг.)
•	sein Licht leuchten lassen (scherzh.)
8 проявявам / показвам / демонстрирам
уменията/таланта си (книж.)
•	sein Licht nicht unter den Scheffel stellen (u)
8 не съм излишно скромен (показвам какво
зная и мога) (разг.)
•	sein Licht unter den Scheffel stellen (u)
8 твърде скромен съм, за да покажа истин¬
ските си способности / на какво съм спо¬
собен (прекалено срамежлив съм) (книж.)
Luft*
въздух
•	Aus / Von der Luft allein kann man nicht
leben.
° Само от въздух не се живее.
•	an die Luft gehen (u)
8 излизам на въздух/открито/навън (разг.)
•	Die Luft ist rein, (u)
8 Пътят е чист/свободен. (разг.)
8 Няма опасност, (книж.)
•	Es ist dicke Luft. / Es riecht nach dicker Luft.
(salopp)
8 Напечено /нагнетено е. (жаргон)
8 Обстановката е напрегната, (книж.)
•	etwas ist (frei / völlig) aus der Luft geholt /
gegriffen (u)
В нщ. е изсмукано от пръстите (изцяло из¬
мислено /съчинено / пълна измишльотина
е) (разг.)
•	etwas hängt in der Luft (u)
8 нщ. не е сигурно / фиксирано / е висящо
(неуточнено/неопределено е) (разг.)
•	etwas liegt in der Luft (u)
8 нщ. (опасност) е надвиснало / тегне във
въздуха (нщ. ще се случи) (разг.)
•	gesiebte Luft atmen (u, scherzh.)
8 в пандиза съм (разг.-шегов.)
8 лежа в затвора (книж.)
•	in die Luft reden (u)
8 говоря на вятъра (напразно) (разг.)
•	(leicht /schnell) in die Luft fliegen / gehen (u)
8 (лесно / бързо) излизам вън от себе си /
хвръквам / пощурявам / експлодирам от
яд/гняв (избухвам) (разг.)
в излитам (за самолет) (книж.)
•	(noch / völlig / zur Zeit) in der Luft hängen /
schweben (u)
в (още / в момена) тегна във въздуха (за на¬
прежение/ опасност) (разг.)
а съвсем неясно/неопределено е (книж.)
•	jemandem bleibt die Luft weg (u)
8 hkm. спира дъхът (от изненада / ужас)
(разг.)
в някой не може да диша (книж.)
•	jemandem Luft schaffen (u)
в давам/позволявам нкм./оставям нкг. да
384

си поеме дъх / отдъхе / почине (облекча¬
вам го) (книж.)
•	jemanden an die (frische) Luft befördern /
setzen (u)
И изхвърлям /изгонвам нкг. (книж.)
•	jemanden in der Luft zerreißen (u)
и проклинам / размазвам нкг. (с критика /
критикувайки го) (разг.)
в убивам нкг. (от ярост) (книж.)
•	jemanden wie Luft behandeln (u)
и за мен някой все едно, че го няма / не съ¬
ществува (не му обръщам никакво внима¬
ние) (разг.)
•	Luft machen (u)
в проветрявам (книж.)
•	Luft sein/ür jemanden (и)
в безинтересен / безразличен съм нкм. (не
съществувам за него) (книж.)
•	nach Luft schnappen (u)
в изтерзан съм от работа / имам нужда от
глътка въздух (поради изтощение) (разг.)
•	sich (А) in Luft auflösen (u)
в размивам се в нищото / превръщам се в
нищо (изгубвам се) (разг.)
•	sich (D) /seinem Herzen Luft machen (u)
В изричам /споделям всичко, което ми е те¬
жало/ ме е измъчвало (книж.)
•	sich (D) Luft verschaffen (u)
в осигурявам си пространство / въздух
(разг.)
•	von Luft und Liebe leben (u)
в тъна в блаженство (разг.)
в живея в свят, в който материалните неща
нямат значение (книж.)
в задоволявам се с малко (храна) (нямам
нужда от храна / ям съвсем малко) (книж.)
•	wieder Luft bekommen/kriegen (u)
в поемам отново глътка въздух (олеква
ми) (разг.)
Natur
природа
•	Die Natur lässt sich leicht sättigen, das Auge
nimmer.
° Глад насита има, очи насита нямат.
0 Земята се насища, окото човешко никога.
•	Die Natur lässt sich nicht zwingen.
c Нищо не става насила.
° Насила хубост не става.
•	Die Natur will ihr Recht.
° Природата си иска правата / своето.
•	Was die Natur nicht gegeben hat am Kinn,
(das) gibt sie am Sinn.
” Ако не е хубаво, поне е умно.
•	Was die Natur versagt, kann niemand geben.
° Това, което природата не дава, никой не
може да го даде.
Schatten (der)*
сянка
•	Niemand kann über seinen eigenen Schatten
springen.
° Никой не може да прескочи сянката си.
•	Wer nach dem Schatten greift, hat nichts in
der Hand.
Който гони сянката / вятъра, остава с
празни ръце.
•	alles bisher Dagewesene in den Schatten
stellen (u)
в засенчвам всичко досегашно (превъзхож¬
дам го) (разг.)
•	etwas (А) / jemanden in den Schatten stellen
(u)
в поставям нщ. / нкг. в сянка (засенчвам /
превъзхождам го) (разг.)
•	jemandem wie seinen Schatten folgen (u,
abwert.)
В следвам нкг. като сянка/неотлъчно (вър¬
вя постоянно след него) (разг.-негативно)
385

•	nicht der Schatten eines Beweises / Verdachts
(u)
и няма (и) ни най-малка сянка / следа от до¬
казателство /съмнение (разг.)
•	nicht über seinen Schatten springen können
(u)
и не мога да надскоча себе / сянката си
(разг.)
и не мога да дам повече от себе си / правя
това, което мога / е по силите ми (книж.)
•	nur der Schatten seiner selbst sein (u)
и само бледа сянка / бледо подобие на са¬
мия себе си съм (след отслабване или бо¬
лест) (разг.)
•	über seinen/ihren eigenen Schatten springen
wollen (u)
и той / тя иска да надскочи себе си / сянка¬
та си (да постигне повече) (разг.)
Schein
сияние, светлина
•	Allzu fein ist eitel Schein.
° Прекалената изтънченост е лъжовна.
•	Der Schein betrügt, die Farbe lügt.
° Не всичко, що свети / блести, е злато.
•	(Der) Schein trügt.
° Гледаш му лицето, не му знаеш сърцето.
schimmern
блещукам, трептя
•	Außen schimmert's, innen wimmert's.
° Отвън блести, отвътре вони.
Wolke
облак
•	Eine kleine Wolke kann den schönsten Tag
verderben.
° И малкото облаче може да помрачи хуба¬
вия ден.
•	Es regnet nicht aus jeder Wolke.
Не всеки облак носи дъжд.
Wolken*
облаци
*	Nicht alle Wolken regnen.
° Не всеки облак носи дъжд.
j Когато гърми, невинаги вали.
*	Ohne Wolken kein Regen.
- Няма дъжд без облак.
° Нищо без причина не бива.
*	aus allen Wolken fallen (u)
й падам от небето / стола / срутвам се (от
изненада) (разг.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Himmel (PI.) / Himmelblau / lichterloh /
Schattenseite / Schimmer (der) / Schlusslicht
/ Schwebe
небеса / лазур, синева / c ярък, буен пла¬
мък / сенчеста страна / (слаба) светли¬
на / столова светлина / вие
Himmel (PI.)
небеса
*	aus allen Himmeln fallen (u)
и като паднал от небето съм /стоя (от изне¬
нада) (разг.)
Himmelblau
лазур,синева
*	genau das Himmelblau treffen (u)
и стигам / издигам се до небесния лазур
(разг.)
lichterloh
с ярък, буен пламък
*	lichterloh brennen (u)
й цял съм пламнал / целият горя (от любов)
(разг.)
Schattenseite
сенчеста страна
*	auf der Schattenseite des Lebens stehen (u)
и ощетен съм от съдбата / не съм галеник на
386

съдбата (разг.)
и не съм от слънчевата страна на живота
(разг.)
и живея много ограничено / оскъдно / ми¬
зерствам (книж.)
Schimmer (der)
(слаба) светлина
•	keinen (blassen) Schimmer von etwas (D)
haben (salopp)
и хабер си нямам от нщ. (нямам ни най-мал¬
ка представа за/от него) (жаргон)
•	nicht den geringsten Schimmer von etwas (D)
haben (u)
И нямам хабер / ни най-малка представа
за/от нщ. (нищо не зная за него) (разг.)
Schlusslicht
столова светлина
•	das Schlusslicht machen (u)
ö оставам последен (разг.)
Schwebe
вие
•	in der Schwebe bleiben (u)
и (нещата) висят / са висящи (несигурни /
неуточнени/нерешени) (разг.)
.ч Thematisch-semantisches Netz 67.
NATURSTOFFE
Тематично-семантична мрежа 67.
ЕСТЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ / ВЕЩЕСТВА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Dreck* / Eisen* / Holz* / Kleie / Marmor /
*ech* / Rost / Schmutz / Stein* / Steine* /
Tropfen (der)* / Tropfen (PL)/ Tröpflein (PI.)
/ Wasser* / Wasser (PI.) *
мръсотия, *оклук* / желязо* / дърво,
дървесина* / трици / мрамор / смола,
*зифт* / ръжда / мръсотия / камък* /
камъни* / капка* / капки / капчици /
вода* / *оди*
Dreck*
мръсотия, боклук
•	Einen alten Dreck soll man nicht aufrühren,
sonst stinkt es.
° В старо бунище не рови - вони страшно.
•	aus dem großen Dreck heraus sein (u)
п най-лошото мина (преодолях го / справих
се с него) (книж.)
•	Dreck am Stecken haben (u)
и работата не (ми) е чиста (има нщ. гнило)
(разг.)
•	etwas (А)/jemanden in den Dreck ziehen (u)
и похулвам (хуля) нщ. (свято)/нкг. (книж.)
•	im Dreck sitzen (u)
и затънал съм/тъна в мизерия/мръсотия
(разг.)
•	mit allem Dreck und Speck (u)
И немит (мръсен / неизмит) (за човек)
(книж.)
•	sich (D) einen Dreck aus etwas (D) machen (u)
и пет пари не давам / не ме е еня/ми пука за
нщ. (то не ме интересува) (разг.)
•	sich (А) um jeden Dreck kümmern (u)
и занимавам се c всяка дреболия (разг.)
И погрижвам се и за най-малката подроб¬
ност/ всеки детайл (книж.)
Eisen*
желязо
•	Das Eisen lässt sein Rosten nicht.
•	Няма желязо без ръжда.
•	Eisen wetzt Eisen.
■ Нуждата калява.
•	Man muss das Eisen schmieden, solange es
heiß ist.
'> Желязото се кове / чука, дорде е топло.
Кови желязото, докато е горещо.
•	Schmiede das Eisen, solange es glüht.
Кови желязото, докато е светнало.
387

*	das / etwas ist ein heiß(es) Eisen (u)
и това / нещо е рискована / щекотлива /
деликатна работа (опасно е) (книж.)
*	durch Eisen sterben (u)
и умирам (пронизан) от меч (книж.)
*	ein Eisen im Feuer haben (u)
и имам коз/шанс (разг.)
и имам спешна работа (книж.)
*	ein heißes Eisen anfassen (u)
й захващам/;^аемам се с трудна / деликат¬
на / опасна тема/работа (книж.)
*	ein heißes Eisen sein (u)
й представлявам / съм трудна / деликатна /
опасна тема/работа (книж.)
*	ein zweites / mehrere / zwei Eisen im Feuer
haben (u)
И пускам много пипала (разг.)
й имам втори вариант/ няколко/ два вари¬
анта (книж.)
*	etwas (А) durch Eisen und Blut entscheiden
(u)
И решавам нщ. чрез меча / силата на оръ¬
жието (с война) (разг.)
*	etwas (А)/jemanden zum alten Eisen werfen
(u)
и захвърлям нщ. / нкг. като непотребна
вещ/в архива (разг.)
и изваждам от употреба нщ. (бракувам го)
(книж.)
й освобождавам нкг. от работа поради ста¬
рост (отписвам го) (книж.)
*	jemanden in Eisen legen (u)
й оковавам нкг. във вериги (слагам му окови)
(книж.)
*	(bereits) zum alten Eisen gehören/zählen (u)
и непотребен/за боклука/извън употреба
съм (вече) (изпял съм си песента) (разг.)
й не ставам (вече) за нищо [остарял/стар
съм) (разг.)
Holz*
дърво, дървесина
•	Dürres Holz wird nicht grün, wenn man es
auch begießt.
° Сухото дърво не се разлиства дори и да го
поливаш.
•	Hartes Holz will eine starke Axt.
° Корав хляб, корави зъби.
° Коравото дърво иска остра брадва.
•	Nicht aus jedem Holz(e) kann man Pfeifen
schneiden / schnitzen.
° От всяко дърво свирка не става.
•	Nicht jedes Holz gibt einen Bolz.
° От всяко дърво свирка не става.
•	Wie man ins Holz ruft, schallt's heraus.
° Каквото повикало, такова се обадило.
•	Wo (man) Holz gehauen wird/haut, da fallen
Späne.
° Покрай сухото гори и суровото.
•	aus gutem Holz geschnitten sein (u)
И от добра мая съм замесен (бива ме) (разг.)
И солиден/свестен човек съм (книж.)
•	wie ein Stück Holz (da) sitzen (u)
й седя като пън/дърво/чукан (и не зная как¬
во да правя) (разг.)
Kleie
трици
•	Wer sich unter die Kleie mischt / mengt, den
fressen die Säue.
° Който се меси в /стриците, изядат го сви¬
нете.
Marmor
мрамор
•	Auch der Marmor wird glatt, wenn er poliert
ist.
° Мраморът става гладък едва когато го
полират.
388

Pech*
смола, дзифт
•	Wer Pech angreift, (der) besudelt sich.
° Който гази калта, ще се окаля.
° Който бърка в гюбрето, нему вонят ръцете.
° Който хвърли камък в рядка кал, опръсква
се.
•	etwas klebt jemandem wie Pech an (u)
И нщ. преследва нкг. непрекъснато/посто¬
янно (той не може да се отърве от него)
(разг.)
•	Pech an den Fingern haben (u)
й вързан/кьопав съм в ръцете (разг.)
И несръчен съм (книж.)
•	Pech an den Hosen haben (u)
и не мога да се откъсна от кръчмата (все там
вися) (разг.)
•	wie Pech und Schwefel Zusammenhalten
(derb / salopp)
п дупе и гащи съм с нкг. (прост. / грубо)
в неразделни сме с нкг. (книж.)
Rost
ръжда
•	Rost frisst Eisen, Sorge den Menschen.
c Ръждата разяжда желязото, а грижата /
тревогата човека.
•	Rost frisst Eisen, Sorge den Weisen.
c Кахърите / Грижите ядат човека, както
ръждата желязото.
Schmutz
мръсотия
•	Alten Schmutz muss man nicht aufrühren.
■ Не хвърляй камък в рядка кал, ще те опръ¬
ска.
•	Je mehr man den Schmutz rührt, je mehr
stinkt er.
° Кол кота повече ровиш в бунището, толкова
повече вони.
Stein*
камък
•	Auf dem rollenden Stein wächst kein Moos.
° Камък, който се търкаля, мъх не лови.
с Камък, който се търкаля, трева не хваща.
•	Der Stein betrügt, die Farbe lügt.
° Камъкът мами, боята лъже.
•	Ein kleiner Stein im Wege wirft einen großen
Wagen um.
° Малкото камъче прекатуря / преобръща
колата.
•	Ein Stein allein kann kein Korn mahlen.
° Воденица без два камъка брашно не мели.
•	Ein Stein allein macht keine Mauer.
° C един камък зид/къща не става.
•	Einen geworfenen Stein kann man nicht
zurückrufen.
° Казана дума, хвърлен камък.
•	Walzender Stein wird nicht moosig.
° Камък, който се търкаля, мъх не лови.
° Камък, който се търкаля, трева не хваща.
•	Wenn der Stein fällt, so fällt er auf den
kranken Fuß.
° Камъкът все на болния крак пада.
•	Wer den Stein nicht heben kann, muss ihn
wälzen.
° Не можеш ли вдигна камъка, търколи го.
•	Wer den Stein über sich wirft, dem fällt er auf
den Kopf.
° Който хвърля камък нависоко, на главата
му пада.
•	bei jemandem einen (guten) Stein im Brett
haben (u, Jugendspr.)
й имам нечии симпатии на своя страна (полз¬
вам се от нечии симпатии / симпатичен
съм му) (разг.-млад. ез.)
•	den Stein ins Rollen bringen (u)
й търкулвам камъка / задвижвам нещата
389

(разг.)
й давам тласък на нщ. (книж.)
*	Es friert Stein und Bein.
й Вълчи / Кучешки студ е. (разг.)
и Много е студено. / Температурата е много
ниска, (книж.)
*	jemandem fällt ein Stein vom Herzen / von
der Seele (u)
й камък пада нкм. от сърцето (олеква му)
(разг.)
*	Stein des Anstoßes (u)
й ябълката на раздора (разг.)
й причината за споровете (книж.)
*	Stein und Bein schwören (u)
и тържествено се кълна/заклевам (книж.)
Steine*
камъни
*	Nicht alle Steine sind ohne Wert.
° Камъкът тежи на мястото си.
*	Wenn zwei harte Steine zusammenkommen,
gibt es schlechtes Mehl.
° Два остри камъка брашно не мелят.
*	Zwei harte Steine mahlen selten feine/kleine
/reine.
° Два остри камъка брашно не мелят.
*	jemandem die Steine aus dem Weg räumen
(u)
й разчиствам камъните от пътя на нкг. (пома¬
гам му) (разг.)
*	etwas (D) / jemandem Steine in den Weg
legen (u)
п възпрепятствам нщ. / създавам нкм. про¬
блеми (преча на нщ./нкг.) (книж.)
Tropfen (der)*
капка
*	Ein Tropfen macht das Meer nicht voller.
c C капка се море не пълни.
©Steter Tropfen höhlt die Leber.
Ф Капка по капка - цироза.
•	Steter Tropfen höhlt den Stein.
° Капка камък копае.
° Капка на камъка трап изкопава.
° Мекото въже претрива якия камък.
©Steter Tropfen leert das Hirn.
Ф Капка по капка и... оглупяваш.
•	ein Tropfen ou/einen heißen Stein (u)
и капка в морето (разг.)
й нищожно малко (книж.)
•	ein Tropfen ins Meer (u)
й капка в морето (разг.)
й нищожно малко (книж.)
•	Hast du noch einen Tropfen Milch? (u)
й Имаш ли още мъничко млекце? (разг.)
Tropfen (PI.)
капки
•	Aus Tropfen wird ein großer Fluss, aus Flüssen
ein(e) See.
o Капка по капка вир става.
•	Viele Tropfen machen einen Bach/Platzregen.
° От капките бара/вир става.
° Капка по капка вир става.
° От капките порой става.
Tröpflein (PI.)
капчици
•	Kleine Tröpflein füllen endlich einen großen
Topf.
° Капка по капка вир става.
° От капките вир се пълни.
Wasser*
вода
•	An der Quelle ist das Wasser am reinsten.
° Ha извора водата е най-чиста.
•	Das Wasser fließt, wo es früher geflossen.
° Всичко си върви по старому.
•	Das stille / stillste Wasser hat den tiefsten
Grund.
390

° Тихата вода е най-дълбока / -опасна.
•	Das Wasser läuft nicht den Berg hinauf.
° Вода връз баир не върви.
•	Ein jeder / Jeder / Jedermann leitet das Was¬
ser auf seine Mühle.
° Всеки на своята воденица вода завръща /
навръща.
° Всеки към своята воденица водата отби¬
ва.
° Всеки кара водата в неговата воденица.
•	Es ist bös arbeiten und Wasser trinken.
° Гладна мечка хоро не играе.
•	Es wird überall mit Wasser gekocht.
° Всеки е от майка раждан.
•	Fürchte dich nicht vor schnellem Wasser, die
Teufel hausen im stillen Wasser.
° Пази / Бой се от тихата вода.
•	Im Wasser waten und nach Wasser dürsten.
c Вода гази, жаден ходи.
•	Klares Wasser, klarer Sinn.
° Бистра водица, мирна главица.
•	Man lernt erst schwimmen, wenn einem das
Wasser ins Maul läuft.
' Не глътнеш ли вода, няма да се научиш да
плуваш.
•	Mit Wasser und Brot kommt man durch alle
Not.
C вода и хляб се преодоляват всички нево¬
ли.
•	Tiefes Wasser hat keine Furt, schönes Mäd¬
chen keine Geburt.
- • Дълбока вода брод няма, хубава мома род
няма.
•	Trau keinem stillen Wasser und keinem stillen
Mann.
Пази / Бой се от тихата вода.
•	Wasser hat keine Balken.
° Вода греди/таван няма.
•	Wasser macht keinen Kopfweh.
° Бистра водица, мирна главица.
•	Wasser und Feuer schonen keinen.
° Огън и вода хатър не гледат.
•	Wenn das Wasser über drei Steine gelaufen
hat, wird's helle.
° Всяко чудо за три дни.
•	Wer das Wasser fürchtet, lernt nie schwim¬
men.
° Страх ли те е от водата, никога няма да
се научиш да плуваш.
° Който от вода страх има, никога няма да
плува.
•	Wer frisches Wasser trinken will, der muss zur
Quelle gehen.
c Който иска прясна водица да пие, трябва
до извора да иде.
•	Wie das Wasser, so die Mühle.
o Според водата и воденицата.
•	Wie die Quelle, so das Wasser.
° Какъвто изворът, такава и водата.
•	Wo Wasser geflossen ist, fließt es wieder,
° Където е текла вода, пак ще тече.
•	Woanders wird auch nur mit Wasser gekocht.
° И другите не са кой знае колко по-способ-
ни.
•	am Wasser gebaut haben (u)
й правил съм си сметката без кръчмар (разг.)
й не съм се съобразил с действителност¬
та /реалната ситуация) (книж.)
•	auch nur mit Wasser kochen (u)
и не представлявам / съм нищо повече от
другите (книж.)
•	bei Wasser und Brot sitzen (u)
й на хляб и вода съм / тримиря (разг.)
й крайно беден съм (книж.)
391

*	Da fließt noch viel Wasser den Berg / die
Donau / den Rhein hinunter / hinab, bis das
kommt, (u)
и Още много вода ще изтече, докато стане/
се случи това, (разг.)
и Много време има още да мине, докато
стане/се случи това, (книж.)
*	das Wasser geht / steht ihm / ihr bis an den
Hals / Kragen / bis zum Halse (u)
и някой (той / тя) е в затруднено положе¬
ние (силно притеснен е) (книж.)
*	ein stilles Wasser sein (u)
ö тиха вода съм (разг.)
и прикрит/потаен човек съм (книж.)
*	etwas ist ein Schlag ins Wasser (u)
и нещо е дупка в морето (безполезно / без¬
смислено е) (разг.)
*	ins Wasser fallen (u)
ö пропада(м) (нещо се проваля) (книж.)
*	ins kalte Wasser springen (u)
И започвам нщ. без каквато и да било сигур¬
ност (рискувам) (книж.)
*	jemandem das Wasser abgraben (u)
й преча на нкг. /нкм. да се развива (книж.)
*	jemandem das Wasser nicht reichen können
(u)
й не мога да се хвана/закача нкм. и на мал¬
кия пръст (много под неговото ниво съм)
(разг.)
и не мога да развържа нкм. обувките / се
меря на малкия му пръст (много под него¬
вото ниво съм) (разг.)
*	jemandem fließic/läuftdas Wasser im Munde
zusammen (u)
и нкм. текат / потичат лигите / потича
слюнката (дояжда му се силно нщ.) (разг.)
*	jemandem Wasser in den Wein gießen (u)
и поливам нкг. със студена вода / студен
душ (охлаждам ентусиазма / въодушевле¬
нието му) (разг.)
*	jemanden auf Wasser und Brot setzen (u)
п поставям нкг. на хляб и вода / пост и мо¬
литва (не му давам нищо друго да яде)
(разг.)
*	jemanden über Wasser halten (u)
И държа нкг. под мишниците (крепя/подкре-
пям го) (разг.)
й помагам нкм. (книж.)
*	nahe am/ans Wasser gebaut haben (u)
И ревлив / плачлив съм / лесно ми потичат
сълзите (разг.)
ö чувствителен човек съм и бързо се раз¬
плаквам (книж.)
*	Rotz und Wasser heulen (u)
ö рева (плача), като че ли ме колят (рева сил¬
но) (разг.)
*	sich (А) kaum über Wasser halten können (u)
и едва свързвам двата края/се крепя (разг.)
И оцелявам/разполагам с оскъдни средства
(книж.)
*	sich (А) über Wasser halten (u)
И държа се над водата (удържам положение¬
то) (разг.)
*	von reinstem Wasser (sein) (u)
и чиста проба (съм) (не съм фалшификат)
(книж.)
*	Wasser abschlagen /lassen (u)
ö пускам една вода/пикая (разг.)
Д уринирам (книж.)
*	Wasser auf jemandes Mühle(n) gießen (u)
и наливам вода в нечия воденица (без да ис¬
кам) (разг.)
и помагам неволно нкм. с действията си
(книж.)
*	Wasser аи/jemandes Mühle sein (u)
И нещо е вода в нечия воденица (подпомага
неволно нечия дейност) (разг.)
*	Wasser in den Brunnen schütten/tragen (u)
и нося дърва в гората/вода в морето (разг.)
392

и върша безполезна / безсмислена работа
(книж.)
*	Wasser in ein Sieb schöpfen (u)
и преливам от пусто в празно (разг.)
и върша нещо, което е обречено на неуспех/
безсмислено (книж.)
*	Wasser ins Meer / in die Elbe / in den Rhein
tragen (u)
И нося дърва в гората / вода в морето
(разг.)
и върша безполезна / безсмислена работа
(книж.)
*	wie mit kaltem Wasser begossen (u)
й като полят със студено вода / студен душ
съм (разг.)
и силно разочарован/изумен съм (книж.)
*	zu Wasser und zu Lande (u)
Я по суша и по вода (разг.)
*	zu Wasser werden (u)
и провалям / осуетявам се / пропадам / не
се реализирам (за начинание) (книж.)
Wasser (PI.)*
води
*	In trüben Wassern ist gut fischen.
= Риба се лови най-добре в мътна вода.
*	Stille Wasser gründen tief.
- Кротката вода е най-дълбока.
*	Stille Wasser sind tief.
Тихата вода бряг рони.
Бой се от тихата вода.
Тихата вода е дълбока.
©Stille Wasser sind tief, darum oft eiskalt.
Тихите води са дълбоки, но и леденосту-
дени.
©Stille Wasser sind tief, leere Brunnen auch.
■ Тихите води са дълбоки, сухите кладенци
също.
*	mit allen Wassern gewaschen sein • (u)
й врял и кипял / от стара коза яре / стре¬
лян заек съм (разг.)
И печен съм (зная / познавам всички трико¬
ве) (разг.)
и имам опит/опитен съм (книж.)
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Blech / Blei / Dampf/ Dunst / Eis / eisern /
Gips / Glatteis / Granit / Kalk / Kerbholz /
Kohldampf / Korken / Kreide / Lack / Leim
/ Oberwasser / Pappe / Pulver (das) / Sand
/ Staub / Wässerchen (das) / Wasserfall /
Wasserstrahl
ламарина / олово / пара / омара, изпа¬
рения / лед / железен, желязно / гипс /
поледица / гранит / вар, варовик / ра-
бош / глад / корк, коркова тапа / креда,
тебешир /лак/туткал/горно течение
(на яз) / картон, мукава / прах, барут /
пясък / прах / водичка / водопад / водна
струя
Blech
ламарина
*	Blech daherreden (u)
и дрънкам / приказвам празни приказки
(разг.)
й говоря глупости/безсмислици (книж.)
Blei
олово
*	etwas liegt jemandem wie Blei in den Knochen
/ Gliedern (u)
и нщ. тежи нкм. като олово (много му тежи)
(разг.)
Dampf
пара
*	Dampf ablassen (u)
и изпускам пара / изкарвам си напрежение¬
то /ядовете (разг.)
и разтоварвам се емоционално (книж.)
*	Dampf aufmachen (и)
393

ö подгрявам (котела на кораба) (разг.)
*	Dampf hinter etwas (А) machen/setzen (u)
и давам форца / тласък на нщ. / форсирам
нщ. (разг.)
й подтиквам/подканвам настойчиво за нщ.
(книж.)
*	jemandem Dampf machen (u)
и давам форца / зор на нкг. (подтиквам /
подканвам го настойчиво за нщ.) (разг.)
Dunst
омара, изпарения
*	Alles ging in Dunst und Rauch auf. (u)
и Всичко се превърна в дим/разпадна (про¬
падна). (разг.)
*	Alles wurde zu Dunst, (u)
И Всичко се превърна в дим/разпадна (про¬
падна). (разг.)
*	jemandem blauen Dunst vormachen (u)
и разправям нкм. небивалици/бабини деве-
тини (лъжа/мамя го) (разг.)
*	keinen (blassen) Dunst von etwas (D) haben
(salopp)
И нямам си хабер за/от нщ. (жаргон)
и нищичко не схващам / разбирам от нщ.
(разг.)
й нямам никаква представа от нщ. (книж.)
*	mächtigen Dunst bekommen haben (u)
и страшно ме драха / праха (обстрелваха)
(разг.)
Eis
лед
*	aufs Eis tanzen gehen (u)
й ставам самонадеян / търся си белята (разг.)
и поемам ненужен риск / рискувам излишно
(книж.)
*	das Eis brechen (u)
И разчупвам ледовете (разг.)
и създавам по-топли / -близки отношения
(книж.)
*	das Eis war gebrochen (u)
й ледът се разтопи / разчупи (отношенията
се затоплиха / станаха по-близки) (разг.)
*	etwas (А) auf Eis legen (u)
й прекъсвам/спирам някаква дейност (за да
я продължа по-късно) (разг.)
и преставам да се занимавам с нщ. / времен¬
но отлагам нщ. (книж.)
*	jemanden aufs Eis führen (u)
и подвеждам / подхлъзвам нкг. (измамвам
го) (разг.)
eisern
железен, желязно
*	Aber eisern! (u)
И Естествено! (разг.)
*	eisern sein/bleiben (u)
й оставам железен /непоколебим (разг.)
*	eisern schweigen (u)
й запазвам желязно мълчание (нищо не каз¬
вам) (разг.)
*	mit einem eisernen Besen auskehren (u)
fl мета c желязна метла (разг.)
tt създавам безупречен ред (книж.)
*	mit eiserner Stirn lügen (u)
й гледам нкг. в очите и го лъжа (разг.)
и лъжа безогледно / безсрамно (книж.)
Gips
гипс
*	Gips im Kopf haben (u)
й мозъкът ми е гипсиран / тъп съм (разг.)
Glatteis
поледица
*	jemanden aufs Glatteis führen (u)
И подхлъзвам / прецаквам / подвеждам /
измамвам нкг. (поставям го в затруднено
положение, измамвайки го) (разг.)
Granit
гранит
*	(bei jemandem) auf Granit beißen (u)
394

8 удрям на камък (при нкг.) (разг.)
и натъквам се на съпротива / отпор / не
сполучвам (при нкг.) (книж.)
Kalk
вар, варовик
*	bei jemandem rieselt schon der Kalk (salopp)
8 някой започва да остарява / одъртява /
оглупява/изкукуригва (жаргон)
Kerbholz
рабош
*	etwas (А) auf dem Kerbholz haben (u)
8 имам вина/виновен съм за нщ. (книж.)
Kohldampf
глад
*	Kohldampf haben (и)
8 много ми се похапва/яде (разг.)
8 гладен съм (книж.)
*	Kohldampf schieben (и)
8 стърже/реже ми (стомахът) от глад (разг.)
я гладен съм (книж.)
Korken
корк, коркова тапа
*	einen Korken abschießen / steigen lassen
(salopp)
Я казвам нщ. неподходящо / противно / не¬
цензурно (книж.)
Kreide
креда, тебешир
*	bei jemandem (tief) in der Kreide stehen (u)
я задлъжнял съм нкм. (много) (имам големи
дългове към нкг. /дължа му много) (книж.)
*	immer tiefer in die Kreide geraten (u)
я все повече затъвам в дългове (разг.)
и задлъжнявам все повече (книж.)
*	mit doppelter Kreide (an)schreiben (u)
п надписвам дълг / задължение (измамвам
длъжника) (книж.)
Lack
лак
*	Fertig ist der Lack, (u)
В Работата е готова/завършена. / Всичко е
тип-топ. (разг.)
я Готов съм. / Готово (е)! (книж.)
Leim
туткал
*	aus dem Leim gehen (u)
я разпадам/разтурям се (рухвам) (разг.)
и развалям си линията / пръскам се от дебе¬
лина (разг.)
и затлъстявам / надебелявам / напълня-
вам много (книж.)
*	Das ist ein Leim! (u)
Я Това е примка/капан\ (Уловка е!) (разг.)
*	jemandem auf den Leim gehen (u)
я попадам нкм. в клопката/капана (преца-
кан/измамен /излъган съм от нкг.) (разг.)
И хлътвам по нкг. (влюбвам се в него) (разг.)
*	jemanden auf den Leim locken (u)
Я изпързалвам / подхлъзвам / подлъгвам
мг. (примамвам / подмамвам / измамвам
го) (разг.)
Oberwasser
горно течение (на яз)
*	Oberwasser bekommen /kriegen (u)
и оправя ми се положението (разг.)
И оправям/справям се с трудности (преодо¬
лявам ги) (книж.)
*	Oberwasser haben (u)
п имам надмощие / преимущество (в изгод¬
но положение съм) (книж.)
Pappe
картон, мукава
*	nicht von Pappe sein (u)
я нщ. е солидно/стабилно (бива си го) (книж.)
Pulver (das)
прах, барут
*	das Pulver nicht erfunden haben (u)
8 не виждам по-далече от носа си (разг.)
8 глупав /ограничен човек съм (книж.)
*	kein Pulver riechen können (и)
395

и страхливец съм (книж.)
*	keinen Schuss Pulver wert sein (u)
Ине струвам лула тютюн / да се хаби кур¬
шум за мен (разг.)
н нямам никаква стойност (книж.)
*	sein Pulver verschossen haben (u)
я изстрелял съм си патроните (разг.)
и нямам повече резерви / резервни вариан¬
ти (книж.)
Sand
пясък
*	auf Sand bauen / gebaut haben (u)
я строя / строил съм върху пясък / правя /
правил съм си сметката без кръчмар (разг.)
я не съм се съобразил с действителност-
та/реалната ситуация (книж.)
*	au/dem Sand sitzen (u)
п заседнал/затънал съм (разг.)
я не мога да продължа (книж.)
*	auf Sand gebaut sein (u)
п нестабилен/несигурен съм (книж.)
*	im Sande verlaufen (u)
я изгубвам се като вода в пясъка (без резул¬
тат) (разг.)
я приключвам безуспешно / не оставям ни¬
каква следа (книж.)
*	jemandem Sand in die Augen streuen (u)
n хвърлям нкм. прах/пясък в очите (заблуж¬
давам го) (разг.)
*	jemandem Sand ins Getriebe streuen /werfen
(u)
и заблуждавам/мамя нкг. (книж.)
*	Sand im Getriebe haben (u)
я задръстен / тъп съм (трудно зацепвам /
не схващам) (разг.)
*	wie Sand am Meer (u)
я c лопата да ги ринеш / безчет и безброй
(разг.)
и в изобилие/огромно количество (книж.)
Staub
прах
*	demütig in den Staub sinken (u)
Я падам ничком смирено/покорно (разг.)
*	einen aus dem Staub erheben (u)
И изваждам / измъквам нкг. от калта (пома¬
гам му да се изправи на крака) (разг.)
*	etwas (А) /jemanden in den Staub treten (u)
Я стъпквам / смазвам / размазвам нщ. /
нкг. (разг.)
*	etwas (А) / jemanden in den Staub zerren /
ziehen (u)
H очерням/охулвам нщ. / нкг. (погазвам го)
(разг.)
*	jemandem Staub in die Augen streuen /
werfen (u)
Я хвърлям нкм. прах в очите (заблуждавам /
мамя го) (разг.)
*	jemanden in den Staub stürzen / werfen (u)
п повалям/свалям/низвергвам нкг. (книж.)
*	im Staub liegen (u)
Я лежа на земята /в праха (като / бидейки
победен) (разг.)
*	sich (А) aus dem Staub(e) machen (u)
я офейквам / изчезвам / дим да ме няма
(разг.)
Я отивам си по най-бързия начин (книж.)
*	sich (А) im Staub winden (u)
я гърча се на земята / в праха (като / би¬
дейки победен) (разг.)
*	(viel) Staub aufwirbeln (u)
н вдигам (много / голям) шум / пушек / пу¬
шилка (разг.)
я създавам (голямо) безпокойство / напре¬
жение (книж.)
*	wieder zu Staub (und Asche) werden (u)
Я ставам пак на пръст / изтлявам (умирам)
(разг.)
396

Wässerchen (das)
водичка
*	kein Wässerchen trüben können (u)
п по-тих от водата, по-нисък от тревата съм
(разг.)
д много тих и кротък човек съм (книж.)
и напълно безобиден / невинен съм (книж.)
Wasserfall
водопад
*	wie ein Wasserfall reden (salopp)
й говоря като картечница (непрекъснато /
без да спирам) (разг.-прост.)
Wasserstrahl
водна струя
*	wie ein kalter Wasserstrahl wirken (u)
ß действам като студен душ (отрезвяващо)
(разг.)
)». Thematisch-semantisches Netz 68.
ORTS- / LÄNDER- / PERSONEN- / VÖLKER¬
NAMEN
n Тематично-семантична мрежа 68.
ИМЕНА HA НАСЕЛЕНИ МЕСТА / ДЪРЖАВИ /
ХОРА / НАРОДИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Bulgaren (die) / Dänemark / Deutsche (der)
/ Hans* / Hänschen / Leukerbader (der) /
Rom /Schwrinrmicher/Zigeuner (der)
българите / Дания / германецът / Ханс*
/ малкият Ханс / лойкербадец / Рим /
Михел свинята / циганин
Bulgaren (die)
българите
©Die Bulgaren sind die Preußen des Balkans.
' : ■' ■ ■ Българите са прусаците на Балканите.
Dänemark
Дания
*	Es ist etwas faul im Staate Dänemark.
•- Има нещо гнило в Дания.
Deutsche (der)
германецът
©Der Deutsche denkt, die Polizei lenkt.
^Германецът предполага, полицията раз¬
полага.
•	Was der Deutsche bezahlt, das isst er auch.
c Пенявиш се, не пенявиш се, ще те ям / че те
ручам - пари съм давал.
Германецът е точен: каквото ял, такова
платил.
Hans*
Ханс
•	Jeder Hans findet seine Grete.
° Всеки си намира своята половинка. / Все¬
ки намира половинката си.
•	Was Hans für wahr hält, ist dem Frank kein
Bargeld.
° Всеки си има своята истина.
с Това, в което вярва Ханс, не е истина за
Франц.
•	ein Hans im Glück sein (u) (einer, der immer
Glück hat) (u)
ß късметлия съм (имам късмет / върви ми)
(разг.)
Hänschen
малкият Ханс
•	Was Hänschen nicht lernt, lernt Hans nimmer
mehr.
g Ако се Иванчо не научи, Иван вече никога.
Това, което се пропусне в детските годи¬
ни, никога повече не се научава.
©Was Hänschen nicht lernt, werden ihm die
Mädchen beibringen.
■C' Това, което Иванчо не знае, ще го научи
от девойките.
•	Was Hänschen versäumt, holt Hans nicht
mehr ein.
г Каквото Иванчо пропусне, Иван не може
да навакса.
с Пропуснатото в детството никога пове¬
че не се наваксва.
397

Leukerbader (der)
лойкербадец
•	Kartoffeln und Käse sind des Leukerbader
Leibspeise.
-	Картофите и сиренето са любимата храна
на лойкербадеца.
Rom
Рим
•	In Rom tu(e), wie Rom tut.
c Като си дошъл в/на селото ни, ще играеш
и на хорото ни.
•	Rom ist / war nicht an einem Tag erbaut
(worden).
' И слънцето изведнъж не изгрява.
'■ И Рим не е бил построен за един ден.
•	Rom wurde auch nicht an einem Tag erbaut.
; И Рим не е бил построен за един ден.
•	Wer in Rom ist, muss leben wie ein Römer.
-	Като си дошъл в /на селото ни, ще играеш
и на хорото ни.
° В чужд манастир свой псалтир не чети.
° Във всяко село и адет, във всяка къща и та¬
биет.
° Който е дошъл в Рим, трябва да живее
като римляните.
° Дошъл ли си в Рим, ще спазваш римските
закони.
Schweinemichel
Михел свинята
•Nur ein Schweinemichel macht zweimal in die
gleiche Hose.
° Само едно истинско прасе си върши рабо¬
тата два пъти на едно и също място.
° Само едно истинско прасе се насира два
пъти в едни гащи.
Zigeuner (der)
циганин
•	Bin ich auch schwarz, so bin ich kein Zigeuner.
-	Ако съм чер, не съм циганин.
Ако съм чер, опален пън не съм.
•: Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Abraham / Achillesferse / Adam / Adam
Riese / Adam/Eva / armenisch / Athen /
Barthel / Berserker (der) / böhmisch / Buxte¬
hude / Canossa (Kanossa) / Casanova /
deutsch / Deutsch / Fritz / Hansdampf /
Hinz/Kunz / Holland / Holle / Hornberger /
Jakob / J/jemine / Jude / Kathrin / Krethi/
Plethi / Latein / Lieschen Müller / Matthäi /
Michel / Minna / Nassauer (der) / Neptun /
Pappenheimer (PI.) / Pascha / Peter / Petrus
/ Pontius/Pilatus / Potemkinsch / Preußen
(die) / Schweden (die) / schwedisch / spa¬
nisch / Thomas / Türke / Türkin / Wilhelm
Аврам / ахилесова пета / Адам / Адам
Ризе / Адам/Ева / арменск(и/о) / Атина
/ Бартел / берзеркер / бохемски / Бук-
стехуде / Наноса / Казанова / немски /
немски език / Фриц / фурия / Хинц/Кунц
/ Холандия / Холе / хорнбергски / Яков /
Боже / евреин / Катрин / Крети/Плети
/латински език/Лизхен Мюлер / Матей
/ Михел / Мина (полицейска кола) / наса-
уец / Нептун / папенхаймци (от Папен-
хаймския полк) / паша / Петер / апостол
Петър / Понтиус/Пилат Понтийски /
Потемкинови села (мними) / прусаци /
шведи / шведски / испанск(о/и) / Тома /
турчин / туркиня / Вилхелм
Abraham
Аврам
*	in Abrahams Schoß ruhen / schlafen (gebor¬
gen, sicher) (u)
и (сигурен) като в лоното Аврамово (разг.)
Achillesferse
ахилесова пета
*	Achillesferse (и)
и ахилесова пета (разг.)
И слабо/уязвимо място (книж.)
Adam
Адам
*	den alten Adam ablegen / abstreifen / aus¬
treiben (u)
398

и ставам нов човек (разг.)
й поправям се / забравям старите / лоши¬
те привички (книж.)
*	der alte Adam (u)
и старите пороци/привички (старата човеш¬
ка слабост) (книж.)
*	der alte Adam regt sich (wieder) in jemandem
(u)
е старите пороци (пак) надделяват / взе¬
мат връх в нкг. (разг.)
п човешката слабост (отново) надделява в
нкг. (книж.)
Adam Riese
Адам Ризе
*	nach Adam Riese (richtig gerechnet) (u)
Е правилно изчислено/пресметнато (книж.)
Adam / Eva
Адам / Ева
*	bei Adam und Eva anfangen (u)
й започвам от Адам и Ева {отначало/отда¬
леч) (разг.)
*	von Adam und Eva abstammen (u)
й от времето на А0ам / боба и дядо съм
(разг.)
Е допотопен/остарял съм (книж.)
armenisch
арменск(и/о)
*	armenischer Besuch (u)
й арменско гости (разг.)
в продължаващо дълго гостуване (книж.)
Athen
Атина
*	Eulen nach Athen tragen (u) (* etwas Über¬
flüssiges tun)
Е преливам от пусто в празно (разг.)
Е върша нщ., което е обречено на неуспех /
безсмислено (книж.)
Barthel
Бартел
*	wissen, wo Barthel (den) Most holt (u) (schlau
sein / * alle Schliche kennen)
Е зная на всичко цаката / къде зимуват ра-
ците/всички хитринки и трикове (разг.)
Е от всичко разбирам / хитър съм (книж.)
Berserker (der)
берзеркер
*	wie ein Berserker wüten (u)
Е яростен съм / гневя се като истински воин
/ берзеркер (скандинавско мит. същество)
(разг.)
böhmisch
бохемски
*	Das sind nur böhmische Dörfer, (u) (Das sind
unverständliche Dinge.)
Е Това е тъмна Индия, (разг.)
Е Това е напълно непонятно и съвсем обър¬
кано. (книж.)
Buxtehude
Букстехуде
*	in Buxtehude (u) (in einem kleinen Dorf
irgendwo)
Е в някое затънтено селце / накрай света
(много далеч) (разг.)
Canossa / Kanossa
Каноса
*	den Gang nach Canossa antreten (u)
Е пълзя на колене пред нкг. / кланям се на
нкг. (подчинявам му се) (разг.)
*	ein Gang nach Kanossa (u) (eine demütige
Bitte um Vergebung)
Е унизителна молба за прошка / опрощение
(книж.)
Casanova
Казанова
*	ein Casanova sein (u)
Е Казанова / Сладострастник съм. (покори-
тел на женски сърца) (разг.)
deutsch
немски
*	deutsch mit jemandem reden (u) (gerade¬
heraus / offen mit jemandem reden)
Е говоря c нкг. откровено (директно / от¬
крито /направо) (книж.)
399

Deutsch
немски език
*	auf gut Deutsch (u) (direkt und einfach
gesagt)
й просто казано (на ясен / понятен език)
(книж.)
Fritz
Фриц
*	Das ist für den alten Fritz(en)! (u)
й Това е за бог да прости! (разг.)
Hansdampf
фурия
*	Hansdampf in allen Gassen sein (u) (einer, der
überall hinkommt)
й на всяко гърне меродия съм (разг.)
и дето го не сееш, там никне (разг.)
и фурия (много активен човек, който се опра¬
вя /ориентира навсякъде) (разг.)
ö появявам се навсякъде (книж.)
Hinz / Kunz
Хинц / Кунц
*	Hinz und Kunz (u) (jedermann /jeder Beliebi¬
ge)
й всеки един (човек) / всякой (книж.)
Holland
Холандия
*	Da ist Holland in Not. (u)
и Тук вече я закъсахме / работата е епек /
се закучи, (разг.)
д Тук вече се появи / възникна проблем,
(книж.)
Holle
Холе
*	Frau Holle schüttelt die Betten aus. (u) (Es
schneit.)
Д Вали сняг, (книж.)
Hornberger
хорнбергски
*	etwas geht wie das Hornberger Schießen (u)
ö нещо, за което много се е говорило / око¬
ло което се е вдигал голям шум, е пълен
крах/провал (тотално се проваля) (разг.)
Jakob
Яков
*	nicht der wahre Jakob sein (и)
й не съм точното средство за постигане
на целта/това, което трябва (книж.)
J/jemine
Боже
*	О J/jemine! (и)
и Ах, божичко!/ Олеле! / О, боже! (разг.)
Jude
евреин
*	geizig wie ein Jude sein (u)
й стиснат съм като евреин (циция / скъпер¬
ник съм) (разг.)
Kathrin
Катрин
*	die schnelle Kathrin haben (u) (Durchfall
haben)
й имам разстройство /диария (книж.)
Krethi / Plethi
Крети / Плети
*	Krethi und Plethi (u)
и куцо и сакато / сбирщина / пъстър/ шарен
свят (разг.)
и всякакви /какви ли не хора (книж.)
Latein
латински език
*	Hier ist mein Latein zu Ende, (u)
и Повече не зная (какво да кажа / правя).
/ Нататък не мога да се оправя / справя.
(книж.)
*	jemandem geht das Latein aus (u)
и някой не знае какво да прави / как да
действа по-нататък (книж.)
*	mit seinem Latein am Ende sein (u)
й не зная как да действам по-нататък (изчер¬
пан / объркан съм) (книж.)
И не зная вече какво да правя / кок да про¬
дължа (книж.)
400

Lieschen Müller
Лизхен Мюлер
*	Lieschen Müller (u) (der durchschnittliche
Spießbürger) (im Geschmack)
и обикновеният еснаф (според общоприетия
вкус) (книж.)
Matthäi
Матей
*	Matthäi am Letzten sein (u)
и одрънквам се до последно (разг.)
ö изхарчвам и последните си пари (книж.)
Michel
Михел
*	der deutsche Michel (Michael) (spott.) (der
fleißige, doch engstirnige deutsche Bürger)
й немският Михел (Михаил) (символ на чест¬
ния, но (политически) ограничен немски
еснаф) (ирон.)
Minna
Мина (полицейска кола)
*	die grüne Minna (u, scherzh.) (der Polizei¬
wagen / das Polizeiauto)
и полицейска кола за превоз на затворници
(книж.)
Nassauer (der)
насауец
*	ein alter Nassauer sein (u)
и стар л^фтаджия/келепирджия съм (разг.)
й живея на гърба на другите / използвач съм
(книж.)
й насоуец/жител на Насоу съм (книж.)
Neptun
Нептун
*	(dem) Neptun opfern (scherzh.)
й драйфам / хваща ме морска болест (повръ¬
щам) (разг.-шег.)
Pappenheimer (PI.)
папенхаймци (от Папенхаймския полк)
*	seine Pappenheimer kennen (u)
й познавам си (добре) хората / юнаците
(разг.)
и зная с кого работя / си имам работа
(книж.)
Pascha
паша
*	wie ein Pascha mit sieben Kopfschweifen (u)
й като (достолепен) паша (разг.)
Peter
Петер
*	jemandem den schwarzen Peter zuschieben
(u)
й пробутвам / прехвърлям нкм. отговор¬
ността /вината (разг.)
Petrus
апостол Петър
*	Petrus meint's gut. (u) (Das Wetter wird gut.)
й Времето ще е хубаво, (книж.)
Pontius / Pilatus
Понтиус / Пилат Понтийски
*	von Pontius zu Pilatus geschickt werden (u)
и разтакават /разкарват ме от една капия
(инстанция) на друга/едно гише на друго
(разг.)
*	von Pontius zu Pilatus laufen (u)
й обикалям къде ли не (за да постигна нщ.)
(разг.)
Potemkinsch
Потемкинови села (мними)
*	Potemkinsche Dörfer (u)
и мираж/илюзия / измишльотини (разг.)
й измислици / фалшиви факти / данни
(книж.)
Preußen (die)
прусаци
*	So schnell schießen die Preußen nicht, (u) (So
schnell geht das nicht.)
й Така бързо не става. / Нещата не стават тол¬
кова бързо, (книж.)
Schweden (die)
шведи
*	wie sieben Schweden trinken (u)
й пия юнашки /здраво/за седмина (като се¬
дем шведи) (разг.)
401

schwedisch
шведски
*	hinter schwedischen Gardinen sitzen (u) (*
im Gefängnis sitzen)
й зад решетките съм (в затвора) (разг.)
spanisch
испанск(о/и)
*	Das kommt mir spanisch vor. (u) (Das kommt
mir seltsam / verdächtig vor.)
й Тази работа не е читава. / Това ми понами-
рисва. (разг.)
й Това ми се струва странно / съмнително.
(книж.)
Thomas
Тома
*	ein ungläubiger Thomas (u) (ein Misstraui¬
scher)
и Тома неверни (във всичко се съмнява)
(разг.)
Türke
турчин
*	wie ein geschlachteter Türke schlafen (u)
й спя като заклан (дълбоко) (разг.)
Türkin
туркиня
*	blass wie eine Türkin (и)
и бледа/c фина кожа като на туркиня (книж.)
Wilhelm
Вилхелм
*	ein falscher Wilhelm (u) (ein unechter Haar¬
teil)
И перука / изкуствен(а) коса/кичур (книж.)
ft Thematisch-semantisches Netz 69.
PFLANZEN
П Тематично-семантична мрежа 69.
РАСТЕНИЯ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Baum / Bäume* / Blume* / Blumen* /
Busch * / Disteln / Eiche / Flachs / Getreide /
Gras * / Kraut*/ Kräutlein (das) / Lorbeeren *
/ Nesseln * / Rebe* / Reis / Rose / Rosen * /
Unkraut / Weizen *
дърво* / дървета* / цвете* / цветя* /
храст, храсталак* / магарешки тръни
/ дъб / лен / зърнени, житни култури
/ трева* / бурен, трева* / тревичка /
лаври* / коприва / лоза, лозова пръч-
*а* / ориз / роза / рози * / плевел / жито,
*шеница*
*aum*
дърво
•	Auch ein guter Baum bringt ungleiches Obst.
° И доброто дърво дава гнили плодове.
•	Auf einen Baum, der sich neigt, klettern auch
die Ziegen.
° Като падне дървото, всеки си дърва наби¬
ра.
•	Den/Einen Baum soll man biegen, solange er
jung ist.
° Дървото се превива, докато е младо.
° Старо дърво на обръч не става.
•	Der eine pflanzt den Baum, der andere isst
die Pflaum'.
° Един сее, друг жъне.
° Един бие тъпана, друг събира парсата.
° Един се мъчи, друг се пъчи.
•	Der knarrende Baum steht am längsten.
° Кърпеното повече трае.
•	Der Raupen wegen darf / muss man den
Baum nicht umhauen.
° Не бива заради бълхата да се изгаря юрга¬
нът.
•	Ein Baum ist schwer (zu) verpflanzen.
° Къде е никнало, там и навикнало.
° Старо дърво мъчно се пресажда.
•	Ein Baum fällt nicht von einem Streich.
° C един замах не се отсича дърво.
- Не сполучиш ли веднъж, опитай (се) пак.
402

•	(Ein) hoher Baum fängt viel Wind.
° Високите дървета ги брули вятърът.
•	Einen alten Baum soll man nicht verpflanzen.
г Къде е никнало, там и навикнало.
° Старо дърво не бива да се пресажда.
•	Es ist kein Baum so stark, die Axt dringt ihm
ins Mark.
° C търпение и труд всичко се преодолява /
постига.
•	Je höher der Baum, desto näher der Blitz.
•	Колкото по-високо се издигнеш, толкова
по-лесно падаш.
° Светкавицата пада върху високите дърве¬
та.
•	Man haut den Baum nicht ab, wenn auch ein
Wurm im Apfel ist.
n За червива ябълка дърво не се отсича.
•	Niemand kann auf einen Baum steigen, der
keine Äste hat.
•	Никой не може да се покатери на дърво
без клони.
•	Wenn der Baum fällt, so klaubt jedermann
Holz auf.
° Като / Кога падне дървото, всеки си дърва
набира.
•	Wenn der Baum fällt, will jeder Späne lesen.
° Като / Кога падне дървото, всеки трески
събира.
•	Wie der Baum fällt, so bleibt er liegen.
° Отдето дървото е подсечено, нататък и
пада.
•	Wie der Baum, so die Birn', wie die Frau, so
die Dirn'.
° От маймуна - маймунки, от кратуна - кра-
тунки.
Каквото дървото, такъв и плодът.
•	Wie der Baum, so die Frucht.
° Каквото дървото, такъв и плодът.
•	der Baum der Erkenntnis (u)
И дървото за разпознаване на доброто от
злото/на познанието (разг.)
•	Der Baum ist eingegangen, (u)
й Дървото загина/изсъхна, (книж.)
•	jemandem einen Baum aufstellen (u)
Я създавам нкм. спънки/пречки (неприятно¬
сти) (разг.)
•	jemanden auf den Baum bringen (salopp)
п вдигам нкм. кръвното / изкарвам нкг. от ко¬
жата му (ядосвам/вбесявам го) (разг.)
•	zwischen Baum und Borke sitzen / stecken /
stehen (u)
и ни напред, ни назад / стоя на кръстопът (на
кръстопът съм) (разг.)
и намирам се натясно / напечено ми е (разг.)
И притеснен съм (книж.)
*äume*
дървета
•	Alte Bäume biegt man nicht mehr.
° Старо дърво мъчно се превожда / превива.
° Старо дърво на обръч не става.
•	Alte Bäume lassen sich nicht biegen.
° Старо дърво трудно се превива.
•	Alte Bäume sind bös zu biegen.
° Старо дърво трудно се превива.
0 Старо дърво на обръч не става.
° От старо дърво обръч не става.
•	Bäume sterben aufrecht.
с Дърветата умират прави.
•	Die Bäume wachsen nicht in den Himmel.
c Дърветата не могат да стигнат небе¬
то.
•	Es ist dafür gesorgt, dass die Bäume nicht in
den Himmel wachsen.
° Погрижил се господ / бог дърветата да
не стигат небето.
•	Hohe Bäume trifft der Blitz.
403

а Високите дървета мълния ги поразява.
*	Hohe Bäume tun schwere Fälle.
- Високото дърво пада тежко.
*	Wo man Bäume behaut, da fliegen auch
Späne.
Покрай сухото гори и суровото.
*	Zwei Bäume machen keine Allee.
C едно дърво градина не става.
*	Bäume ausreißen können (u)
й кипя от енергия / мотивиран / окрилен
съм (чувствам се добре) (книж.)
*	dafür sorgen, dass die Bäume nicht in den
Himmel wachsen (u)
й грижа се за това някой да не се самозабра¬
ви (книж.)
*	Das geht über die Bäume, (u)
й Това минава вече всякаква граница, (прека¬
дено е) (разг.)
*	Das klettert/steigt auf die Bäume, (u)
й Това е вече прекадено, (разг.)
*	den Wald vor lauter Bäumen nicht sehen (u)
и не виждам купата, а в нея иглата (разг.)
и не виждам вълмото, а влакното (разг.)
и от дърветата не виждам гората (разг.)
и не виждам същественото / губя се в под¬
робности (книж.)
*	Es ist, um auf die Bäume/Akazien zu klettern,
(u)
и Просто / Направо да полудееш / откачиш
/се побъркаш, (разг.)
и За отчайване/ Отчайващо е. (книж.)
*	keine Bäume ausreißen können (u)
й не съм в добра форма/кондиция (разг.)
и не се чувствам много силен /добре (книж.)
*lume*
цвете
*	Eine Blume macht keinen Kranz.
C едно цвете венец не става.
•	Heute Blume, morgen Heu.
° Днес хоп-троп, а утре в гроб.
° Днес човек, утре прах.
*	die Blume des Biers (u)
И пяната/яката на бирата (разг.)
*	etwas (А) durch die Blume sagen (u)
и казвам нщ. прикрито (чрез заобикалки /
намеци / увъртам го) (книж.)
*	jemandem etwas (А) durch die Blume zu
verstehen geben (u)
И карам нкг. да разбере нщ. индиректно /
чрез намеци (книж.)
*lumen*
цветя
•	Die Blumen machen den Garten, nicht den
Zaun.
° Цветята, а не оградата правят градина¬
та.
•	Gemalte Blumen duften nicht.
° Рисувани цветя не миришат.
•	Schöne Blumen stehen nicht lang am Wege.
° Красивите цветя бързо ги обират.
*	Vielen Dankfürdie Blumen! (iron.)
И Благодаря за намеците! (ирон.)
*usch*
храст, храсталак
•	Der eine/Einer klopft/schlägt auf den Busch,
der andere fängt/kriegt den Vogel.
° Един бие тъпана, друг обира / събира пар-
сата.
•	Wer sich vor dem Busch fürchtet, kommt
nicht in den Wald.
c Който се бои от шумка, да не ходи в гората.
*	{bei jemandem) auf den Busch klopfen /
schlagen (u)
И опипвам почвата (при нкг.) (подпитвам го
отдалече/предпазливо) (разг.)
*	mit etwas (D) hinter dem Busch (nicht) hal-
404

ten (u)
п (не) казвам нщ. открито (директно / на¬
право / без да крия) (книж.)
Disteln
магарешки тръни
•	Disteln sind dem Esel lieber als Rosen.
Магарето предпочита тръните пред ро-
зите.
•	Disteln tragen keine Feigen /Trauben.
' Див глог питомно грозде не ражда.
От ракита грозде бива ли?
Eiche
дъб
•	Es fällt keine Eiche vom ersten Streiche.
C един удар дървото не пада.
•	Was kümmert es die Eiche, dass sich eine Sau
an ihr scheuert.
Всяка коза за свой крак.
Flachs
лен
•	Flachs bei Feuer ist nicht geheuer.
Огън и слама не стоят миром /мирно един
до друг..
Слама до огън не туряй!
•	Wie der Flachs, so das Garn.
Каквато нишката, такъв и конецът.
Getreide
зърнени, житни култури
•	Jedes Getreide hat sein Stroh.
Всяко зърно си има плявата.
Gras*
трева
•	Indessen das Gras wächst, verhungert der
Gaul.
c Трай, коньо, за зелена трева.
•	Wo jedermann geht, wächst kein Gras.
" Там, където всички ходят, трева не ник¬
не.
•	das Gras wachsen hören (u, spott.)
п ум море, акъл бръснач (бързо ми работи
мисълта/мозъкът) (разг.-шег.)
и имам тънък усет / нюх (предугаждам /
предусещам нещата) (книж.)
*	Es ist Gras darüber gewachsen, (u)
Д Нещо е (отдавна) забравено / потънало в
забрава, (книж.)
*	Gras über die ganze Geschichte / etwas (A)
wachsen lassen (u)
ö оставям цялата история / нщ. да се за¬
брави /потъне в забрава (книж.)
*	ins Gras beißen (salopp, derb)
и хвърлям топа / опъвам петалата (умирам)
(жаргон, грубо)
*	jemand hört das Gras wachsen, die Flöhe
hustm/niesen (u)
и някой се мисли за много умен (смята, че
всичко знае) (книж.)
*	Wo er/sie hinhaut, da wächst kein Gras mehr,
(u) w
й Където той/тя се докосне, трева вече не
никне, (унищожава всичко/действа пагуб¬
но) (разг.)
*raut*
бурен, трева
*	Für den Tod ist kein Kraut gewachsen.
° Против смъртта няма още билка.
©Gegen den Tod ist ein Kraut gewachsen, das
Leben.
Q Срещу смъртта има само един-един-
ствен лек - животът,
©Gegen die Dummköpfe ist kein Kraut gewach¬
sen.
© Срещу глупостта лек няма.
©Gegen die Jahre ist kein Kraut gewachsen.
© Няма биле против стареене,
©Gegen geschwollene Beine ist kein Kraut
gewachsen. Aber ein Strumpf.
© Няма лек срещу подути крака. Но пък има
405

ластични чорапи.
*	Dagegen ist kein Kraut gewachsen, (u)
д Против това още няма билка, (нищо не
може да му противодейства) (разг.)
*	ein gutes Kraut (u)
Д добър тютюн (книж.)
*	etwas macht das Kraut nicht fett (u)
Д нщ. е маловажно / не е от значение (не
променя нещата) (книж.)
*	wie Kraut und Kohl /Rüben (aussehen) (u)
Д c краката нагоре / наопаки / в хаос / без¬
порядък (изглежда) (разг.)
Kräutlein (das)
тревичка
*	Das Kräutlein Geduld wächst nicht in allen
Gärten.
° Търпението е дарба.
° Не всеки има нужното търпение / е дос¬
татъчно търпелив.
■ Търпението е рядко цвете.
Lorbeeren*
лаври
*	Von Lorbeeren wird man nicht satt.
° Лаврите не хранят.
*	Lorbeeren ernten (u)
Д жъна лаври (успехи и почести) (разг.)
*	sich (А) auf seinen Lorbeeren ausruhen (u)
Д почивам на старите си лаври / старата
си слава (разг.)
Nesseln*
коприва
*	An Nesseln riecht man nicht.
° Коприва се не мирише.
*	sich (А) (mit etwas) (D) in die Nesseln setzen
(u, negat.)
Д насаждам се (на пачи яйца) / навличам си
беля / неприятности / ,,добре" се под¬
реждам (с нщ.) (разг.-негат.)
Rebe*
лоза, лозова пръчка
•	Wie die Rebe, so der Wein.
° От маймуна - маймунки, от кратуна - кра-
тунки.
° Каквато лозата, такова и виното.
•	die Rebe weint (u)
д лозата плаче/пуска мъзга (разг.)
Reis
ориз
•	Dürres Reis gibt rasches Feuer.
° Сухи съчки бързо пламват.
Rose
роза
•	Auch die zertretene Rose duftet.
° Хубав кон и под съдран чул си личи.
° И стъпканата роза ухае.
•	Keine Rose ohne Dornen.
° Няма шипка без тръни, нито севда бе сва¬
да.
° Трендафил без тръни и либе без кусур не
бива.
*osen*
рози
©Die Rosen verblühen, aber die Dornen blei¬
ben.
Ф Розите поецъфтяват, но бодлите им ос¬
тават.
•	Rosen und Jungfern sind bald verblättert.
° Розите и девойките бързо прецъфтяват.
•	Wo Rosen sind, da sind auch Dornen.
° Където има рози, има и бодли /тръни.
•	nicht auf Rosen gebettet sein (u)
Д пътят ми не е обсипан с рози (разг.)
Д срещам трудности / не ми е леко в живо¬
та (книж.)
Unkraut
плевел
•	Unkraut braucht man nicht zu begießen, es
wächst über Nacht.
406

° За злото не трябва да пращаш, то само иде.
° Расте, сякаш дяволи го теглят за ушите.
•	Unkraut vergeht nicht.
° Черен гологан не се губи.
е Unkraut vergeht nicht, wenn's regelmäßig
begossen wird.
Q Плевелите не загиват, ако редовно се по¬
ливат.
•	Unkraut wächst auch ungesät.
° Плевелите сами никнат.
•	Unkraut wurzelt besser als Weizen.
° Расте, сякаш дяволи го теглят за ушите.
Weizen*
жито, пшеница
•	Auch unser Weizen wird einmal blühen.
° До ще слънце и пред нашта врата.
° И на нашата улица ще дойде празник /
слънце ще изгрее.
•	Im besten Weizen ist Unkraut.
° Гора без криво дърво бива ли?
° Няма зърно без плява.
•	jemandes Weizen blüht (u)
ö някой има късмет (късметлия е/върви му)
(книж.)
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Ast* / Aussaat / *latt* / *lüte* / Blüten /
Dorn* / Dornen / Garten / Gärten / Heu /
Hülle / Kern* / Korn* / Körnlein (PL) /
riechen* / Rute / Saat* / Spreu / Stecken
(der)* / Stock* / Stroh* / Strohhalm /
Wald* / Wurzel* / Wurzeln * / Zweig *
клон (дебел)* / сеитба, семе за посев /
листо* / цъфтеж, цвят, разцвет / цве¬
тове (на растения) / трън, бодил/тръ-
ни, бодли / градина / градини / сено /
шушулка, черупка, ципа / ядка, *дро* /
зърно / зрънца / мириша, ухая* / пръч¬
ка, тояга / семе, семена* / плява / то¬
яга, *ръчка* / сопа, *ръчка* / слама /
сламка / гора / *орен* / корена / клон
(по-тънък)*
Ast*
клон (дебел)
•	Bösem Aste scharfe Axt.
° Каквото повикало, такова се обадило.
= На лошото се отвръща слошо.
•	Es sägt niemand den Ast ab, auf dem er sitzt.
° Не сечи клона, на който седиш.
п Никой не сече клона, на който седи.
•	Man sägt nicht den Ast ab, auf dem man sitzt.
° Никой не сече клона, на който седи / е сед¬
нал.
•	Säge nicht den Ast ab, auf dem du sitzt.
° Не сечи клона, на който седиш.
©Säge nicht den Ast ab, auf dem du sitzt, bevor
du dir nicht einen höheren gesichert hast.
© Не сечи клона, на който седиш, преди да
си си осигурил по-висок.
•	den Ast absägen, auf dem man sitzt (u)
и режа клона, върху/ на който седя (разг.)
й сам си вредя/навреждам (книж.)
•	einen Ast durchsägen (u)
и стържа/бича (хъркам силно) (разг.)
•	jemandem den Ast absägen (u)
п отрязвам клона, на който някой стои (уни¬
щожавам го) (разг.)
•	sich (D) einen Ast lachen (salopp)
И умирам /превивам се от смях (разг.)
и хиля се шумно, забавлявайки се (разг.)
и смея се високо/силно (книж.)
Aussaat
сеитба, семе за посев
•	Wie die Aussaat, so die Ernte.
° Каквото си сеял, таквоз ще жънеш.
407

*latt*
листо
*	Ein dürres Blatt kann ein bös Gewissen
erschrecken.
° Шумка шумна, гузен хукна.
*	alles auf ein Blatt setzen (u)
fl залагам всичко на една карта (разг.)
й рискувам всичко (книж.)
*	Das Blatt/Blättchen wendet sich, (u)
и Нещата се обръщат, (разг.)
И Настъпва обрат, (книж.)
*	Das steht au/einem anderen Blatt, (u)
и Това е друго нещо, (разг.)
и На това не му е мястото тук. (книж.)
*	ein gutes Blatt haben (u)
п имам добри карти (разг.)
*	ein unbeschriebenes Blatt sein (u)
й някой е вода ненапита (прави се на неви¬
нен) (разг.)
й някой е непознат / неизвестен (още не се
показал що за човек е) (книж.)
*	(sich) (D) kein Blatt vor den Mund nehmen (u)
и говоря без заобикалки/стеснение (напра¬
во /открито / директно) (разг.)
*	vom Blatt spielen (u)
и свиря на прима виста (без предварителна
подготовка) (разг.)
*lüte*
цъфтеж, цвят, разцвет
*	Erst die Blüte, dann die Frucht.
•j По-напред цъфтеж, че тогава плод.
*	in der Blüte des Lebens sein (u)
и в разцвета на живота (си) съм (в най-хуба¬
вите си години) (разг.)
*	in voller Blüte sein/stehen (u)
и цъфтя/в разцвета си съм (в най-хубавите
си години) (разг.)
*	in der Blüte des Lebens sterben (u)
и умирам в разцвета на живота (си) (в най-
хубавите си години) (разг.)
Blüten
цветове (на растения)
•	Je mehr Blüten, desto weniger Früchte.
0 Голям цъфтеж, малко плод.
Dorn*
трън, бодил
•	Dorn und Distel stechen sehr, falsche Zungen
noch viel mehr.
° Лоша рана зараства, лоша дума не се за¬
бравя.
° Злият език от трън е по-бодлив.
•	jemandem ein Dorn im Auge sein (u)
И (като) трън съм в очите на нкг. (дразня го
постоянно) (разг.)
Dornen
тръни, бодли
•	Wer die Dornen scheut, kommt nicht in den
Busch.
° Който се бои от вълци, да не ходи в гора¬
та.
•	Wer Dornen sät, darf nicht barfuß gehen.
° Сееш ли тръни, не ходи бос.
•	Wer in Dornen greift, sticht sich.
° Бъркаш ли в кошера, пчелите ще те жи¬
лят.
Garten
градина
•	Was in des Nachbars Garten fällt, ist sein.
° Това, което пада у съседа, е негово.
Gärten
градини
•	Zwischen Nachbars Gärten ist ein Zaun gut.
° Карай се c ключа си, да не се караш с ком¬
шията си.
Heu
сено
•	Man braucht viel Heu, um allen Leuten das
408

Maul zu stopfen.
c Хорските уста не са чувал да ги затъкнеш.
с Чуждото гърло не е чувал, не мож го върза.
Hülle
шушулка, черупка, ципа
•	In einer rauen Hülle / Schale steckt oft ein
süßer Kern.
Под грубата обвивка често се крие добро
сърце.
*ern*
ядка, ядро
•	Wer den Kern essen will, muss die Nuss
knacken.
Без захмет не се яде мед.
Искаш ли да изядеш ядката, счупи ореха.
•	der Kern der Sache liegt in (D)... (u)
8 същността / същината на нещото / не¬
щата е в ... (книж.)
•	des Pudels Kern sein (u)
8 същността / същината на работата /
нещата представлявам/съм (книж.)
•	/njemandem steckt ein guter Kern (u)
8 в нкг. се крие/има нщ. ценно (разг.)
*orn*
зърно
•	Kein Korn ohne Spreu.
Гора без криво дърво бива ли?
Няма зърно без плява.
•	Nimmt das Korn ab, so nimmt das Schwein zu.
Намалее ли зърното, свинята дебелее.
•	Wie das Korn, so das Mehl.
Каквото житото, такова и брашното.
•	etwas (А}/remandrn aufs Korn nehmen (u)
8 вземам нщ. / нкг. на мерник / прицел /му¬
шка (кастря го) (разг.)
в вземам нкг. на мезе/подбив (майтапя се с
него) (разг.)
•	von echtem Schrot und Korn sein (u)
и печен/кален човек съм (със стара закалка)
(разг.)
Körnlein (PI.)
зрънца
•	Viele Körnlein machen einen Haufen.
Зърно по зърно - погача.
° Камък по камък - сарай.
riechen*
мириша, ухая
•	Wer riecht, der stinkt.
c Както ухаеш, много лесно можеш и да за-
вониш.
*	den Braten riechen (u)
8 подушвам /надушвам келепира (разг.)
8 усещам, че ще има полза и за мен (книж.)
*	etwas (А) nicht riechen können (u)
8 не мога да понасям (миризмата на) нщ.
(книж.)
*	jemanden nicht riechen können (u)
8 не мога да понасям / търпя / трая нкг.
(книж.)
*	nach mehr riechen (u)
8 мирише / понамирисва на нещо повече (от
очакваното) (разг.)
Rute
пръчка, тояга
•	Die Rute macht aus bösen Kindern gute.
° Боят е излязъл от рая.
Saat*
семе, семена
•	Böse Saat trägt böse Ernte / Frucht.
° Който сее ветрове, ще жъне бури.
•	Wie die Saat, so die Ernte.
° Каквото си сеял, таквоз ще пожънеш.
° Каквото посееш, такова ще пожънеш.
*	Die Saat geht auf. (u)
8 Нещата / Последствията от нечии пос-
тъпки/дела лъсват (излизат наяве), (разг.)
409

Spreu
плява
*	Wo keine Spreu ist, da sind auch keine Körner.
° Няма ли плява, и жито няма.
Stecken (der)*
тояга, пръчка
*	Ein krummer Stecken wirft keinen geraden
Schatten.
° Криво дърво чутура не става.
*	Dreck am Stecken haben (u)
й не ми е чиста съвестта (оцапал съм я, из¬
вършвайки нщ. нередно) (разг.)
*	Heute steht mal wieder kein Stecken gerade.
(u)
и Днес пак/отново всичко се обърква /ни¬
що не върви, (книж.)
Stock*
сопа, пръчка
*	Ein Stock hat keine Seele.
° Дърво душа няма.
*	am Stock gehen (u)
й вървя/ходя / движа се с бастун (книж.)
*	gehen / laufen, als wenn man einen Stock
verschluckt hätte (u)
и вървя / ходя, сякаш съм глътнал бастун
(вдървено /с вдървена походка) (разг.)
Stroh*
слама
*	Stroh am Feuer ist nicht geheuer.
° Огън, слама и топъл вятър - пази боже!
° Слама до огнище - запаликъща.
*	leeres Stroh dreschen (и)
и дрънкам / плямпам / говоря безсмислици/
празни приказки (разг.)
*	Stroh im Kopfe haben (u)
д имам шантави идеи (разг.)
и главата ми е празна (разг.)
Strohhalm*
сламка
•	Wer schlecht geht, stolpert über einen Stroh¬
halm.
° Който не си гледа в краката, р от сламка
се препъва.
•	sich (А) an einem Strohhalm halten (u)
й държа се за сламка (за най-малкото нщ. с
надежда) (разг.)
•	sich (А) an einen Strohhalm klammern (u)
й хващам/залавям/улавям се за сламка (за
най-малкото нщ. с надежда) (разг.)
Wald*
гора
•	Der Wald hat Ohren, das Feld Augen.
° Гора очи има, поле уши носи.
•	Im Walde regnet's zweimal.
° В гората два пъти вали.
•	Je höher der Wald, desto näher der Blitz.
° Колкото по-висока е гората, толкова по-
близо е до светкавицата.
•	Je tiefer in den Wald, je mehr Bäume.
° По-далеч в гората, по-много дърва.
•	Je tiefer im Walde, je dichter das Holz.
° По-далеч в гората, по-много дърва.
•	Wie man in den Wald hineinruft, so schallt es
(wieder) heraus.
0 Каквото повикало, такова се обадило.
•	den Wald vor lauter Bäumen nicht sehen
(können)(u)
И не виждам / мога да видя купата, а в нея
иглата (разг.)
и не виждам/мога да видя вълмото, а влак¬
ното (разг.)
и от дървета не виждам/мога да видя гора¬
та (разг.)
и не виждам същественото / губя се в под¬
робности (книж.)
410

Wurzel*
корен
•	Je bitter die Wurzel, je süßer die Frucht.
c И от лоши баща и майка излизат добри си¬
нове.
° Горчив корен - сладък плод.
•	etwas (А) an / bei der Wurzel erfassen /
packen (u)
й захващам се c нщ. от корен/самото му на¬
чало (разг.)
•	etwas (А) mit der Wurzel ausreißen / aus¬
rotten (u)
й изтръгвам нщ. c корените / от корен (уни¬
щожавам го изцяло / нацяло / напълно)
(разг.)
Wurzeln*
корени
•	Wenn die Wurzeln vertrocknen, so stirbt der
Baum.
° Изсъхне ли коренът, дървото умира.
•	\No die Wurzeln stehen, da wird es wieder
grün.
° Имали корен, ще има и филизи.
•	Wurzeln schlagen (u)
И пускам корени (от прекалено дълго стоене
/чакане на едно място) (разг.)
й застоявам се (книж.)
Zweig*
клон (по-тънък)
•	Der Zweig dünkt sich klüger als der Baum.
° Яйцето иска да учи кокошката.
•	Wer den Zweig nicht biegt, der wird den Ast
nicht biegen.
' Дървото се превива, докато е младо /тън¬
ко.
•	auf (k)einen grünen Zweig kommen (u)
й (не) прокопсвам (разг.)
й имам/нямам успех / успявам/не успявам
в живота (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
angewurzelt / Binsen / blümerant / Bohne
/ Büsche / Ernte / Espenlaub / Glückspilz /
Hopfen / Kastanien / Keim / Kirschen / Klee
/ Klette / Palme / Pappenstiel / Petersilie /
Pfeffer/Spießruten/Spießrutenlaufen (das)
/Stumpf/Süßholz/verpflanzen (sich)
забоден, засаден / тръстика / смешно /
боб/храсти/реколта, жътва/трепет-
ликова шума / щастливец/хмел / кесте¬
ни / зародиш, кълн / череши / детелина
/ репей / палма / стъбло на глухарче /
магданоз/черен пипер/върбови пръчки/
спускане по върбова пръчка (опасно нещо)
/ пън, дънер / сладник (сладко коренче) /
пресаждам, премествам (се)
angewurzelt
забоден, засаден
*	wie angewurzelt (da)stehen (u)
й стоя като закован/истукан (разг.)
и стоя неподвижно /не помръдвам (книж.)
*	wie angewurzelt stehen bleiben (u)
й стоя / спирам като истукан/закован (разг.)
и заставам неподвижно / не помръдвам
(книж.)
Binsen
тръстика
*	in die Binsen gehen (u)
й отивам по дяволите / затривам се (разг.)
й загивам/пропадам (книж.)
blümerant
смешно
*	Es ist mir blümerant zumute, (u)
и Вие ми се свят. / Лошо ми е. (разг.)
*	Mir wird blümerant, (scherzh.)
й Ужасно ме напушва смях / ми е смешно.
(шег.)
и Причернява / Притъмнява ми пред очите,
(разг.)
411

Bohne
боб
*	nicht die Bohne wert sein (u)
д не струвам и пукнат грош / лула тютюн
(разг.)
Д нищо не струвам / нямам никаква стойност
(книж.)
Büsche
храсти
*	sich (А) in die Büsche schlagen (u)
Д измъквам / покривам се / изчезвам яко
дим (разг.)
Д спотаявам се (книж.)
Ernte
реколта, жътва
*	jemandem ist die ganze Ernte verhagelt (u)
Д цялата реколта на нкг. е унищоженна/ всич¬
кият труд на нкг. е съсипан (книж.)
Espenlaub
трепетликова шума
*	wie Espenlaub zittern (u)
Д треперя като лист /трепетлика (разг.)
Д много се страхувам (книж.)
Glückspilz
щастливец
*	ein Glückspilz sein (u)
д късметлия съм (имам късмет / върви ми)
(разг.)
Hopfen
хмел
*	an / bei jemandem ist Hopfen und Malz ver¬
loren (u)
Д за / при нкг. всичко е загубено / напразно
(книж.)
*	da ist Hopfen und Malz verloren (u)
д това е загубена работа / кауза пердута
(тук няма никаква надежда) (книж.)
Kastanien
кестени
*	für jemanden die Kastanien aus dem Feuer
holen (u)
д вадя кестените от огъня заради нкг. (разг.)
Д върша вместо нкг. нщ. трудно / опасно
(книж.)
*	wissen, wie man die Kastanien aus der heißen
Asche nimmt (u)
Д зная как се вадят кестените от огъня /
печен съм (разг.)
д имам опит (книж.)
Keim
зародиш, кълн
*	etwas (А) im Keim ersticken (u)
д задушавам /унищожавам нщ. още в заро¬
диш (в самото начало) (разг.)
Kirschen
череши
*	mit jemandem ist nicht gut Kirschen essen (u)
Д да си нямаш работа с нкг. (труден човек е)
(разг.)
Klee
детелина
*	jemanden überden grünen Klee loben (u)
Д превъзнасям нкг. в небесата (хваля / пре-
хвалвам го прекомерно) (разг.)
Klette
репей
*	wie eine Klette an jemandem hängen (u)
Д залепнал съм за нкг. като гербова марка /
репей (постоянно съм с него / не се отде¬
лям от него) (разг.)
Palme
палма
*	jemanden auf die Palme bringen (u)
H вбесявам/ядосвам нкг. (книж.)
Pappenstiel
стъбло на глухарче
*	kein Pappenstiel sein (u)
д не е дреболия/дребна работа (разг.)
*	nicht einen Pappenstiel für etwas (A) geben
(u)
Д не давам и петак за нщ. (то няма никаква
стойност за мен) (разг.)
412

Petersilie
магданоз
•	Petersilie in allen Suppen sein (u)
й на всяка манджа съм меродия (разг.)
ö появявам се навсякъде / вземам отноше¬
ние по всякакви въпроси (книж.)
Pfeffer
(чер) пипер
•	dahin gehen, wo der Pfeffer wächst (u)
ö отивам в джендема / на майната си /
пръждосвам /чупя се (разг.)
и махам се далеч оттук (книж.)
Spießruten
върбови пръчки
•	Spießruten laufen (müssen) (u, hist.-militär.)
и търпя/ изложен съм на критика (разг.)
и шибат ме с камшик (пред строя) (разг.-во-
еннорстот.)
И шибат ме с пръчки при минаване пред
строя (жестоко наказание) (военноистор.)
Spießrutenlaufen (das)
спускане по върбова пръчка (опасно нещо)
•	Spießrutenlaufen (das) (u)
й извършване на нещо опасно / неприятно
преди другите (книж.)
Stumpf
пън, дънер
•	etwas (А) mit Stumpf und Stiel ausrotten (u)
я изкоренявам / унищожавам нщ. от корен
/из дъно (в основата му/из основи) (разг.)
Süßholz
сладник (сладко коренче)
•	Süßholz raspeln (u)
в говоря сладки приказки (разг.)
в лаская/ухажвам дама (слагам ü се) (книж.)
verpflanzen (sich)
пресаждам, премествам (се)
•	sich (А) (mächtig) verpflanzen (u)
и (много) се залутвам (обърквам / изгубвам
пътя) (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 70.
RECHTSPRECHUNG
Й Тематично-семантична мрежа 70.
ПРАВОСЪДИЕ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Abbitte / Advokat / Ausnahme / Ausnahmen
/ behaupten / Behauptung / Diplomat /
Fessel / Galgen (der) / gerecht / Gerechtig¬
keit / Gesetz / Gesetze / Gitter (das)/hängen
/ Juristen / Kerker (der) / Kette * / Ketten * /
Kläger (der) / Ohrfeige / Ordnung / Prozess *
/ recht / Recht* / Rechte (PI.)* / Regel /
Richter (der) /Richter (PI.)/Schuldige (der) /
Strafe / streng/Strenge/Unrecht / Verbo t /
verboten / Vergehen (das) / Zeuge / Zeugen
извинение, молба за прошка / адвокат
/ изключение / изключения / твърдя /
твърдение / дипломат / окови / бесило,
бесилка / справедлив(о) / справедливост
/ закон / закони / решетка / беся / юр¬
исти / затвор, тъмница / верига* / ве¬
рига / тъжител, ищец / плесница / ред
/ *роцес* / вярно, правилно / право* /
*рава* / правило / съдия / съдии / винов¬
ният, виновникът / наказание / строг(о)
/ строгост / неправда / забрана / забра¬
нено) / прегрешение, провинение / сви¬
детел / свидетели
Abbitte
извинение, молба за прошка
• Abbitte ist die beste Buße.
z Преклонена главичка остра сабя не я сече.
Advokat
адвокат
©Ein Advokat und ein Wagenrad wollen ge¬
schmiert sein.
QАдвокатът е като колата - трябва му
смазка.
Ausnahme
изключение
©Ausnahme bestätigt das Chaos.
O Изключението потвърждава хаоса.
413

© Die Ausnahme von der Regel ist in der Regel
die Regel für die Ausnahme.
Изключението от правилото е по прави¬
ло правило за изключението.
©Die Ausnahme von einer Regel führt immer
zur Annahme einer neuen Regel.
Изключението от дадено правило води
до появата на ново правило.
Ausnahmen
изключения
©Ausnahmen beschädigen die Regel.
'^Изключенията объркват правилата.
•	Ausnahmen bestätigen die Regel.
° Изключенията потвърждават правило¬
то.
©„Ausnahmen bestätigen die Regel", sagte der
Weg und führte an Rom vorbei.
-„Изключенията потвърждават прави¬
лото", рекъл / казал пътят р заобиколил
Рим.
©Wenn Ausnahmen durch Regeln bestätigt
werden, droht regelmäßig Ausnahmezustand.
"Ако изключенията потвърждават прави¬
лото, то по правило ни грози извънредно
положение.
©Zu viele Ausnahmen töten die Regel.
@ Многото изключения убиват правилото.
behaupten
твърдя
•	Behaupten ist nicht beweisen.
- Едно е да твърдиш нещо, а съвсем друго да
го докажеш.
Behauptung
твърдение
•	Behauptung ist kein Beweis.
Твърдението не е доказателство.
Diplomat
дипломат
•	Ein Diplomat ist ein Mensch, der offen (aus)
spricht, was er nicht denkt.
Q) Дипломатът е човек, който говори това,
което не мисли.
Fessel
окови
©Was für den einen die Fessel, ist für den
anderen der Sicherheitsgurt.
Q3a един окови, за друг(и) предпазен колан.
Galgen (der)
бесило, бесилка
•	Der Galgen ist für die kleinen Diebe, die
großen lässt man laufen.
° Бесилото е за джебчиите, големите риби
се разхождат свободно.
•	Was hilft ein goldener Galgen, wenn man
daran hängen muss?
° Защо са ми жълтици, ако ще ми скъсат вра¬
та?
° Защо ти е златно бесило, щом ще трябва
да висиш на него?
•	Wer am Galgen vertrocknen soll, ersäuft nicht
im Wasser.
° Който е за бесене, няма да се удави.
•	Wer zum Galgen geboren ist, ersäuft nicht.
° Който е за бесене, няма да се удави.
gerecht
справедлив(о)
•	Gerechte Sache hilft sich selbst.
° Справедливото дело побеждава.
Gerechtigkeit
справедливост
•	Gerechtigkeit hat lahme Füße.
° Справедливостта е саката.
•	Wenn man die Gerechtigkeit biegt, dann
bricht sie.
0 Справедливостта не е лък да го опънеш;
опънеш ли го, ще се счупи.
•	Wo Gewalt Herr ist, da ist Gerechtigkeit
Knecht.
° Няма ли справедливост, няма р мир.
414

•	Wo keine Gerechtigkeit ist, da ist auch kein
Friede.
c Няма ли справедливост, няма р мир.
©Wo keine Gerechtigkeit ist, ist keine Frei¬
heit, und wo keine Freiheit ist, ist keine Ge¬
rechtigkeit.
V Няма ли справедливост, няма р свобода, а
няма ли свобода, няма р справедливост.
Gesetz
закон
•	Am wenigsten fürchten das Gesetz jene, die
es umgehen.
° Най-малко се страхуват от закона онези,
които го заобикалят.
•	Sobald Gesetz ersonnen, wird Betrug gespon¬
nen.
° Има ли закони, има р измами.
Gesetze
закони
•	Gesetze ohne Strafen sind Glocken ohne
Klöppel.
° Закони без наказания са като камбанки
без езичета.
•	Gesetze sind wie Spinnweben: Hummeln
fliegen durch und Fliegen werden gefangen.
° Законът е като паяжина: Осата я разкъс¬
ва, мухата се оплита в нея.
•	Je mehr Gesetze, je weniger Recht.
° Много закони - малко права.
Gitter (das)
решетка
•	Ein goldenes Gitter ist auch ein Gitter.
•	По-добре на клонче, а не в кафезче.
« Клетката си е клетка, ако ще да е от зла¬
то.
•	Hinter dem Gitter schmeckt auch Honig bitter^.
r По-добре на клонче, а не в кафезче.
■■ По-добре да си бик, че бит, а не вол, че
впрегнат.
5 Нека гроб, че не роб.
° Зад решетките р медът горчи.
hängen
беся
•	Man hängt keinen zweimal.
° Веднъж ще се мре, два пъти не.
с От две смърти никой не умира.
•	Wer hängen soll, ertrinkt nicht.
e Който е за бесене, няма да се удави.
Juristen
юристи
•	Die Juristen zerren das Recht, die Schuster
das Leder.
r Юристите разпъват правото, както
обущарите кожата,
Kerker (der)
затвор, тъмница
•	Es gibt keinen schönen Kerker und keine
hässliche Geliebte.
° Няма хубав затвор р грозно либе.
Kette*
верига
•	Eine Kette ist nur so stark wie ihr schwächstes
Glied.
° Веригата се къса, където е най-слабото ü
място.
•	Wer frei sein will, dem ist keine Kette zu fest.
o Искаш ли свобода, счупи оковите.
•	jemanden an die Kette legen (u)
и връзвам / завързвам нкг. на каишка (за
себе си) (обвързвам го) (разг.)
•etten*
вериги
•	Der ist nicht frei, der seine Ketten mit sich
trägt.
o Не е свободен този, който търпи вериги¬
те си.
•	Goldene Ketten sind auch Ketten.
° Верига, р златна да е, пак е верига.
•	jemanden in die Ketten legen/schlagen (u)
и оковавам нкг. с/във вериги (слагам му бе¬
лезници) (разг.)
415

Kläger (der)
тъжител, ищец
•	Wo kein Kläger, da (ist auch) kein Richter.
= Няма ли ищец, няма р съдия.
Ohrfeige
плесница
•	Eine ehrliche Ohrfeige ist besser als ein
falscher Kuss.
•- По-добре честна плесница, отколкото
фалшива целувка.
Ordnung
ред
•	Ordnung ist das halbe Leben.
Порядъкът е половин живот.
©Ordnung ist das halbe Leben, aber die andere
ist schöner.
Редът е половината живот, но другата
половина е по-хубава.
©Ordnung ist das halbe Leben, Unordnung die
andere.
Редът е половината живот, но безредие¬
то - другата половина.
•	Ordnung muss sein.
° Трябва да има ред.
•	Ordnung, Ordnung, ich liebe sie, sie erspart
die Zeit und Müh'.
ü Порядък, порядък, така те обичам, защо¬
то спестяваш р време, р усилия.
•	Ordnung regiert die Welt.
° Редът управлява света.
©Ordnung regiert die Welt, und der Knüppel
den Hund.
l Редът управлява света, а тоягата - ку¬
чето.
•rozess*
процес
•	Wer einen Prozess führt um eine Kuh, gibt
noch eine zweite dazu.
Който се съди за телето, ще загуби и крава¬
та.
•	mit etwas (D) / jemandem kurzen Prozess
machen (u)
й разправям се / приключвам c нщ. / нкг. по
бързата процедура (разг.)
И вземам бързо решение относно нщ. / нкг.
(книж.)
и издавам бърза присъда за нщ./нкг. (книж.)
recht
вярно, правилно
•	Recht tun ist besser als recht haben.
° Прави добро и във водата го хвърли.
° Да защитаваш правдата е по-добре, от¬
колкото да чакаш твоята правда да за¬
щитят.
•	Tue recht, so hast du recht.
° Който прави добро, добро намира.
° Който прави зло, да не чака добро.
° За правото мри, за кривото - удри!
•	Tue recht und scheue niemand.
° Кажи си право пред всеки и не се бой от
никого.
° Който е прав, той не се бои.
•	Was dem einen recht ist, ist dem anderen
billig.
° Каквото за единия, такова и за другия.
° За всички еднакво/поравно.
•	Was recht ist, gefällt jedermann.
° Това, което е право, се харесва на всекиго.
•echt*
право
•	Das Recht des Stärkeren ist das größte
Unrecht.
° Правото на (по)-силния е най-голямата
неправда.
•	Es genügt nicht, Recht zu haben, man muss es
auch bekommen.
° Не е достатъчно / стига да имаш право,
трябва р да ти го признаят.
•	Recht ist fechten.
° Правото е война.
416

•	Recht scheidet wohl, freundet aber nicht.
° Правото по-скоро разделя, а не създава
приятелства.
•	Von Recht zu Unrecht ist nur ein Schritt.
° От правото до неправдата е само една
крачка.
° Само крачка дели правото от неправда¬
та.
©Wer ist schuld daran, dass er Recht hat.
Ф Кой му е крив, като е прав.
•	Wer Recht fordert, muss auch Recht pflegen.
° Който изисква право, трябва р да го ува¬
жава.
•	Wer Recht hat, behält den Sieg.
г' Който е в правото си, побеждава.
•	Wer Recht nicht will leiden, darf über Gewalt
nicht klagen.
° Който не иска да попада под ударите на
закона, той не трябва да се оплаква от
насилие.
•	Wer Recht tut, wird Recht finden.
c Който действа според правото, ще срещ¬
не същото.
©Wer sein Recht nicht braucht, verliert es.
Q Не си ли ползваш правата, губиш ги.
•	Wer sein Recht gebraucht, beleidigt niemand.
° Който използва правото си, не обижда
никого.
•	auf etwas (А) Recht haben (u)
И имам право на нщ. (книж.)
•	auf sein Recht bestehen/pochen (u)
8 държа/настоявам на правото си (книж.)
•	Das ist Rechtens, (u)
и Това е законно /по/според закона, (книж.)
•	das Recht mit Füßen treten (u)
и потъпквам закона (нарушавам го) (разг.)
*	durch Urteil und Recht (u)
и по решение на съда (книж.)
*	es aufs Recht ankommen lassen (u)
й отивам до съд / обръщам се до / към съда
(във връзка с някакъв случай) (книж.)
*	es für/zu Recht erkennen (u)
и признавам нщ. за справедливо (книж.)
*	im Recht sein (u)
и в правото си съм (книж.)
*	jemandem Recht sprechen (u)
и признавам нкг. за невинен (оправдавам го)
(книж.)
*	mit Fug und Recht (u)
и c пълно право (книж.)
*	nach Recht und Billigkeit/Gerechtigkeit (u)
и по право и справедливост (книж.)
*	Recht sprechen (u)
и раздавам правосъдие (съдя) (книж.)
*	sich (D) das Recht nehmen (u)
и ползвам се от правото си (книж.)
*	sich (D) sein Recht verschaffen (u)
и извоювам си правото (разг.)
*	von Rechts wegen (u)
и по право/закон (книж.)
*	wider das Recht handeln (u)
и вървя срещу закона (разг.)
и действам противозаконно / против зако¬
на (нарушавам го) (книж.)
*	zu Recht bestehen (u)
и в сила е / важи (за закон / разпоредба)
(книж.)
*	zu seinem Recht kommen (u)
и признава ми се правото (книж.)
417

Rechte*
права
•	Gleiche Rechte, gleiche Pflichten.
» Равни права, равни задължения.
•	in seine Rechte treten (u)
й встъпвам в правата си (книж.)
•	die Rechte studieren (u)
Д следвам право (студент съм по право)
(книж.)
Regel
правило
•	Keine Regel ohne Ausnahme.
° Всяко правило си има изключение.
° Няма правило без изключение.
Richter (der)
съдия
•	Bist du nicht Richter, so sei auch kein Schlich¬
ter.
° Не се меси в триците, изядат те свинете.
° Не се меси в чужда свада.
•	Ein blinder Richter hört's Geld auch klingen.
° И слепият съдия чува звъна на парите.
•	Ein Richter soll zwei gleiche Ohren haben.
° Съдията трябва да слуша еднакво р с две¬
те уши.
Richter (PI.)
съдии
•	Richter sollen zwei gleiche Ohren haben.
° Съдиите трябва да слушат еднакво и с
двете уши.
° Съдиите трябва да имат две еднакви
уши.
Schuldige (der)
виновният, виновникът
•	Dem Schuldigen träumt's bald vom Teufel.
° Виновният все кошмари сънува.
•	Den Schuldigen erschreckt eine Maus.
Виновният и от мишка се стряска.
•	Der Schuldige läuft, ehe man ihn jagt.
° Гузен негонен бяга.
Strafe
наказание
•	Die Strafe ist ein hinkender Bote, der langsam
kommt, aber gewiss.
° Господ забавя, ала не забравя.
•	Man entgeht wohl der Strafe, aber nicht dem
Gewissen.
° Може да се избегне наказанието, но не и
гузната съвест.
•	Strafe kennt weder Maß noch Ziel.
° Наказанието компромис не знае.
streng
строг(о)
•	Allzu streng zerreißt.
ü Прекадената строгост вреди.
Strenge
строгост
•	Die Strenge hat schon oft gereut, die Milde
nicht.
° Строгият се кае по-често от отстъпчи¬
вия.
•	Große Strenge taugt nicht auf die Länge.
° Сила дълго не трае.
° Сила силовита не е вековита.
Unrecht
неправда
•	Besser Unrecht erleiden als Unrecht tun.
° По-добре да претърпиш неправда, а не да
извършиш неправда / я извършиш.
•	Kein Unrecht bleibt unbestraft.
° Всяка неправда си отмъщава.
° Неправда ненаказана не остава.
Verbot
забрана
•	Je strenger das Verbot, je süßer schmecken
die Äpfel.
° Забраненият плод е най-сладък.
41и

verboten
забранен(о)
•	Was nicht verboten ist, ist erlaubt.
° Което не е забранено, е позволено.
Vergehen (das)
прегрешение, провинение
•	Für jedes Vergehen gibt es auch ein Vergeben.
° Ha грешка има и прошка.
Zeuge
свидетел
•	Ein Zeuge ist einäuge.
- Един свидетел не е свидетел.
•	Ein Zeuge, kein Zeuge.
° Един свидетел не е свидетел.
Zeugen
свидетели
•	An falschen Zeugen fehlt es nie.
° Лъжлив свидетел винаги ще се намери.
° Винаги има лъжливи свидетели.
•	Briefe sind besser als Zeugen.
° Написаното е най-добрият свидетел.
•	Wer Zeugen hat, hat schon bald gewonnen.
g Който има свидетели, е вече спечелил.
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Schlingen / Unschuld* / urteilen / verhütet
клопки, примки / невинност / съдя /
предотвратен(о)
Schlingen
клопки, примки
•	Es ist nicht so leicht, allen Schlingen zu ent¬
gehen.
' Всичките добрини не се събират на едно
място.
° Невъзможно е да избегнеш всички житей¬
ски клопки.
•	Wie einer seine Schlingen stellt, so fängt er.
c Каквато примка туриш, такава риба ще хва¬
неш.
Unschuld*
невинност
•	Unschuld verloren, alles verloren.
° Изгубиш ли невинността си, всичко си из¬
губил.
•	seine Hände in Unschuld waschen (u)
й уверявам, че съм невинен / измивам си ръ¬
цете (и не понасям вината си) (разг.)
urteilen
съдя
•	Man muss erst hören, ehe man urteilt.
° Първо изслушай, после съди.
verhütet
предотвратен(о)
•	Besser verhütet als beklagt.
o По-добре вземи мерки да предотвратиш
нещо, отколкото да бъдеш след това об¬
виняем.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
in flagranti / Fesseln / Folter / Galgenfrist /
Galgenhumor / Galgenstrick / Gnade / Hän¬
gen (das) / Pranger (der) / Regeln / Register
(PI.) / Schlinge / Schranken / Spur / Stab /
überführen / verdonnern / verknacken
явно (нарушение на закона) / окови /
изтезание, мъчение / последна (спаси¬
телна) отсрочка / горчив смях (хумор
на отчаянието) / подлец, измамник /
милост / обесване / позорен стълб /
правила / регистри / примка, клопка /
ограничения / следа / пръчка, жезъл / из¬
обличавам, уличавам / осъждам / друс-
вам наказание
419

in flagranti
явно (нарушение на закона)
*	jemanden in flagranti erwischen (u)
и хващам/залавям нкг. на местопрестъпле¬
нието (книж.)
Fesseln
окови
*	jemanden in Fesseln legen/schlagen (u)
Д оковавам нкг. / хвърлям нкг. в окови/вери-
ги (разг.)
Folter
изтезание, мъчение
*	jemanden au/die Folterspannen (u)
й разпъвам нкг. на кръст (подлагам го на не¬
човешки изтезания/мъчения) (разг.)
и мъча/изтезавам нкг. (поставям го в мъчи¬
телно /трудно положение) (книж.)
Д държа нкг. под напрежение (книж.)
Galgenfrist
последна (спасителна) отсрочка
*	eine Galgenfrist haben (u)
и имам последна (спасително) отсрочка /
последен шанс (преди вземане на реше¬
ние) (книж.)
Galgenhumor
горчив смях (хумор на отчаянието)
*	Galgenhumor haben (u)
д разказвам вицове / правя си шеги в без¬
изходна ситуация / смея се пред лицето
на смъртта (смях през сълзи / горчив смях)
(книж.)
Galgenstrick
подлец, измамник
*	ein Galgenstrick sein (u)
й голям обесник / подлец / измамник съм
(разг.)
Gnade
милост
*	sich (А) jemandem auf Gnade und / oder
Ungnade ausliefern /ergeben (u)
fi предавам се във властта на нкг. (предавам
му се безусловно) (разг.)
Hängen (das)
обесване
*	mit Hängen und Würgen (u)
И c триста зора/голяма мъка (разг.)
и много измъчено и трудно (книж.)
Pranger (der)
позорен стълб
*	am Pranger stehen (u)
и изправен съм на позорния стълб (за да ме
критикуват/съдят) (разг.)
*	jemanden an den Pranger stellen (u)
Д приковавам нкг. на позорния стълб (за¬
клеймявам го) (разг.)
Regeln
правила
*	nach allen Regeln der Kunst (u)
Д по всички правила на изкуството / игра¬
та (разг.)
Д както го изисква редът/е редно (книж.)
Register (PI.)
регистри
*	alle Register ziehen (u)
Д пускам всички средства в ход (разг.)
Д използвам всичко, с което разполагам, пре¬
доставяйки го на нкг., за постигане на ня¬
каква цел (книж.)
Д използвам всички възможности за пос¬
тигането на определена / поставена цел
(книж.)
Schlinge
примка, клопка
*	jemandem die Schlinge um den Hals legen (u)
д нахлузвам нкм. примката около врата
(разг.)
Д създавам нкм. неприятности (притеснявам
го) (книж.)
*	in die Schlinge gehen (u)
Д улавям се в примката/капана/клопката
(разг.)
Д попадам в клопка (книж.)
*	den Hals / Kopf in die Schlinge stecken (u)
420

в нахлузвам си примката / клупа на главата
(разг.)
и сам си създавам неприятности (книж.)
*	sich (А) aus der Schlinge ziehen (u)
в измъквам се (ловко) от капана (разг.)
в откопчвам / спасявам се / избягвам
(книж.)
Schranken
ограничения
*	die Schranken überschreiten (u)
и прекрачвам / не спазвам ограниченията
(нарушавам ги) (книж.)
*	einer Sache Schranken setzen (u)
В поставям ограничения за /на нщ. (ограни¬
чавам го) (книж.)
*	für jemanden in die Schranken treten (u)
и явявам се в защита на нкг. (застъпвам се за
него) (книж.)
*	in die Schranken gehen (u)
в излизам на турнир / двубой (на състеза¬
ние) (книж.)
*	jemanden in die Schranken fordern (u)
и викам нкг. на двубой (книж.)
*	jemanden vor die Schranken fordern (u)
в призовавам нкг. на съд/пред съда (книж.)
*	Schranken errichten/setzen (u)
и издигам бариера (разг.)
и поставям граници (книж.)
*	sich (А) in Schranken halten (u)
и пазя / спазвам мярка (ограничавам се)
(разг.)
*	sich (D) keine Schranken auflegen (u)
и не зная граница/предел (разг.)
и не се ограничавам (книж.)
*	vor den Schranken stehen (u)
и стоя / отговарям пред съда (книж.)
Spur
следа
*	jemandem auf die Spur kommen (u)
и попадам по следите на нкг. (откривам го)
(разг.)
и разгадавам нечии действия (книж.)
Stab
пръчка, жезъл
*	den Stab über etwas (А) /jemanden brechen
(geh.)
и осъждам нщ. /нкг. (книж.)
überführen
изобличавам, уличавам
*	jemanden etwas (G) (einer Tat, eines Ver¬
brechens) überführen (u)
в изобличавам/уличавам нкг. и нщ. (постъп¬
ка, престъпление) (книж.)
verdonnern
осъждам
*	jemanden zu etwas (D) verdonnern (u)
и друсвам hkm. някакво наказание / наказа¬
ние от ... (осъждам го на ...) (разг.)
verknacken
друсвам наказание
*	jemanden zu etwas (D) verknacken (u)
и друсвам hkm. някаква присъда / присъда
от ... (осъждам го на ...) (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 71.
REIHENFOLGE / ZAHLEN / ZIFFERN
ft Тематично-семантична мрежа 71.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ / ЧИСЛА / ЦИФРИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Dritte (der)* / einer / einmal / Erste (der) /
Letzte (der) / Letzten (die) / Nächste (der)
/ sechs(e) / sieben / Zahlen (Pi.)* / zwei* /
zweimal
третия(т)* / един (човек) / един път /
първия(т) / последния(т) / последните
(хора) / ближния(т) / шестима (души) /
421

седем (души) / числа*/двама, две*/два
пъти
Dritte (der)*
третия(т)
•	Wenn zwei sich zanken, lacht der Dritte in
Gedanken.
° Двама се карат, третият печели.
° Двама се карат, а третият им се смее.
•	der lachende Dritte sein (u)
и двама се карат, третият печели (разг.)
и печелившият трети съм (от спор между
двама) (книж.)
einer
един (човек)
•	Einer ist keiner.
° Сам човек за нищо не става.
° Един свидетел не е свидетел.
° Сам воинът не е воин.
einmal
един път
•	Besser einmal als nie.
° По-добре един път, отколкото никога.
•	Einmal ist immer das erste Mal.
° Все някога има първи път.
•	Einmal ist keine Gewohnheit.
° Веднъж навик не прави.
•	Einmal ist keinmal.
° Не случиш ли първия път, опитай (се) пак.
•	Einmal lesen hilft wohl, zehnmal lesen hilft
besser.
° Повторението е майка на знанието.
•	Einmal sehen ist besser als zehnmal hören.
° Вярвай на очите, а не на ушите.
•	Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht, und
wenn er auch die Wahrheit spricht.
° Който веднъж излъже, не му вярват втори
път и право да каже.
- Ако излъжеш един път, не ти вярват довека.
Erste (der)
първия(т)
•	Besser der Erste im Dorf als der Letzte in der
Stadt.
° По-добре в село чорбаджия, а не в града
кюмюрджия.
° По-добре пръв на село, отколкото после¬
ден в града.
Letzte (der)
последния(т)
•	Den Letzten beißen die Hunde.
° Последният тегли /плаща / го отнася.
° Последният опира пешкира.
Letzten (die)
последните (хора)
•	Die Letzten werden die Ersten sein.
° Последните ще бъдат/станат първи.
Nächste (der)
ближния(т)
•	Jeder ist sich selber/selbst der Nächste.
° Всеки е на себе си най-близък.
•	Liebe deinen Nächsten.
° Обичай ближния си.
©Liebe deinen Nächsten, aber lass dich nicht
erwischen.
© Обичай ближния ср, но внимавай да не те
спипат.
sechs(e)
шестима (души)
•	Wo sechs(e) essen, ist auch der Siebente satt.
° Където има за пет, има и за Петко.
sieben
седем (души)
•	Sieben sollen nicht harren auf einen Narren.
° Петима Петка не чакат.
•	Sieben warten nicht auf einen.
° Петима Петка не чакат.
° Трима едного не чакат.
422

Zahlen (PI.)*
числа
•	Zahlen lügen nicht.
° Числата не лъжат.
•	etwas/jemand schreibt rote Zahlen (u)
f нщ./някой понася загуби (губещ е) (книж.)
•	in den roten Zahlen sein (u)
й на загуба съм / търпя загуби (губя) (книж.)
•	in die roten Zahlen geraten (u)
й понасям/търпя загуби (започвам да губя)
(книж.)
zwei*
двама, две
•	Wenn zwei sich streiten, freut sich der Dritte.
° Двама се карат, третият печели.
•	Wo sich zwei vertragen, hat der Dritte nicht zu
sagen.
° Разбират / Погаждат ли се двама, трети¬
ят няма думата.
•	Wo zwei sind, da ist er der Dritte.
° Ha всяко гърне меродия.
° Където се съберат двама, той е третият.
•	zwischen zwei Stühlen (sitzen) (u)
й от два стола, та на земята (разг.)
й от две възможности, та никоя (книж.)
zweimal
два пъти
•	Besser zweimal fragen als einmal irregehen.
Два пъти мери, един път режи.
•	Könnte man alles zweimal machen, so stünd'
es besser in allen Sachen.
Да можеше всички неща да се правят по
два пъти, резултатът щеше да е много
по-добър.
•	Zweimal verrückter ist der, der es erlaubt /
gibt.
j Луд и два зелника изяда, (дваж) по-луд,
който му ги дава.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
drei / fünf / fünft- / hundertachtzig / Hun¬
dertste (das) / Nenner (der) / Nummer /
Reihe / übrig / Übrige (das) / vier
три / пет / петия(т), петото / сто и
осемдесет (за кръвно налягане) / стот¬
ното / знаменател / номер / ред, реди¬
ца / излишно / излишно(то), останало(-
то) / четири
drei
три
*	nicht bis drei zählen können (u)
И задръстен/тъп (глупав) съм (разг.)
fünf
пет
*	(alle) fünf gerade sein lassen (u)
й гледам на нщ. през пръсти (разг.)
й оставям от мен да мине (разг.)
й снизходителен съм към нщ. / не обръщам
сериозно внимание на нщ. (книж.)
*	die fünf Sinne zusammennehmen (u)
и събирам си ума (разг.)
И съсредоточвам / концентрирам се / вни¬
мавам (книж.)
*	fünf vor zwölf (u)
й дванадесет без пет (11.55 ч.) (разг.)
*	nicht bis fünf zählen können (u)
й не мога да броя до две / на две магарета
сламата не мога да разделя (разг.)
й глупав съм (книж.)
*	seine fünf Sinne beisammen haben (u)
и умът ми е и главата / събрал съм си ума
(разг.)
И концентриран/съсредоточен съм (книж.)
fünft-
петия(т), петото
*	das fünfte Rad am Wagen sein (u)
423

й девета(та) / последна(та) дупка на кава¬
ла съм (разг.)
й маловажен/незначим съм / нямам никак¬
во значение (книж.)
hundertachtzig
сто и осемдесет (за кръвно налягане)
*	jemanden auf die hundertachtzig bringen (u)
й вдигам кръвното на нкг. (вбесявам / ядос¬
вам го) (разг.)
Hundertste (das)
стотното
*	vom Hundertsten ins Tausendste kommen (u)
й преливам от пусто в празно (разг.)
й върша безсмислена / безрезултатна ра¬
бота (книж.)
Nenner (der)
знаменател
*	alle / alles auf einen Nenner bringen (u)
и слагам всички / всичко под един знамена¬
тел / меря всички / всичко с един аршин
(разг.)
и отнасям се еднакво към всички / всичко
(книж.)
Nummer
номер
*	auf Nummer Sicher gehen (u)
и залагам на сигурно (разг.)
й нищо не рискувам (това е сигурна работа)
(книж.)
*	auf /in Nummer Sicher sitzen (u)
и в пандиза съм (в затвора съм) (разг.)
*	eine gute Nummer bei jemandem haben (u)
й имам нечии симпатии на своя страна (сим¬
патичен съм му) (книж.)
Reihe
ред, редица
*	an der Reihe sein (u)
й на ред съм (книж.)
*	an die Reihe kommen (u)
и идва ми редът / на ред съм (книж.)
*	aus der Reihe tanzen (u)
й върша нещата наопаки/както си зная (не
както трябва) (разг.)
й криввам / отклонявам се от правия път
(разг.)
*	etwas (А) auf die Reihe kriegen
tt мога да се справя с нщ. (книж.)
übrig
излишно
*	für etwas (А) / jemanden etwas (А) übrig
haben (u)
й имам слабост / изпитвам нщ. към нщ. /
нкг. (разг.)
й нщ. / някой ми е доста симпатично / сим¬
патичен (книж.)
*	nichts (mehr) übrig haben (u)
й нямам нищо (повече) (книж.)
Übrige (das)
излишно(то), останало(то)
*	ein Übriges tun (u)
й правя повече от необходимото (върша
нещо, което е ненужно/излишно) (книж.)
*	im Übrigen (u)
й впрочем / иначе (книж.)
*	so viel für heute, das Übrige nächstens (u)
й толкова / това е за днес, останалото /
другото в много близко време (по-ната¬
тък /-късно / скоро) (книж.)
*	um ein Übriges zu tun (u)
й за успокоение на съвестта (върша / правя
нщ.) (книж.)
vier
четири
*	die vier Buchstaben (u, scherzh.)
й дупе / задник (задни части) (разг.-шег.)
424

ft Thematisch-semantisches Netz 72.
SCHLAFEN/TRÄUMEN
•	Тематично-семантична мрежа 72.
СПЯ / СЪНУВАМ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
sich betten* / Schlaf* / schlafen / Traum /
Träume/Träumen (das)
постилам си леглото, лягам си / сън* /
спя / сън, мечта* / сънища, мечти / съ¬
нуване, мечтаене
sich Tetten*
постилам си леглото, лягам си
•	Bettest du dich gut, so liegst du gut.
o Както си постелеш, така и ще спиш.
•	Wie man sich bettet, so schläft/liegt man.
° Каквото постелеш, на таквоз ще легнеш.
•	Кой както се нареди.
©Wie man sich bettet, so lebt man.
^Постели си добре, за да живееш добре.
•	sich (А) weich gebettet haben (u)
н попаднал съм на богато място (разг.)
и оженил съм се за богата жена / богат
мъж (книж.)
Schlaf*
сън
•	Der Schlaf ist der größte Dieb, er raubt uns
das halbe Leben.
Сънят е половин смърт.
•	Der Schlaf nährt.
Сънят е лекарство.
•	Eine Stunde Schlaf vor Mitternacht ist besser
als zwei danach.
Един час сън преди полунощ е по-добре от
два след това.
•	Es kommt nichts im Schlaf.
- Нищо не идва като насън.
•	Im Schlaf vergisst man die Sorgen bis zum
nächsten Morgen.
° Заспим ли, грижите ни изчезват до след¬
ващата сутрин.
•	Schlaf ist die beste Medizin.
° Сънят е най-доброто лекарство.
•	Schlaf und Tod sind Zwillingsbrüder.
= Сънят е половин смърт.
•	etwas (A) im Schlaf können (u)
й умея да правя нщ. насън (и насън да ме
бутнат, го мога) (разг.)
й зная / познавам нщ. със запетайките (вла¬
дея / разбирам го и най-големи тънкос¬
ти /подробности) (разг.)
schlafen
спя
•	Es schläft nicht jeder, der im Bett liegt.
° Не всеки, който лежи в леглото, спи.
•	Wer bei Tage schläft, muss nachts hungern.
° Който денем спи, нощем гладува.
•	Wer schläft, sündigt nicht.
° Който спи, не греши.
©Wer selbst schläft, kann andere nicht auf¬
wecken.
© Заспал ли си, не можеш да събудиш други¬
те.
Traum*
сън, мечта
•	Ein Traum gewährt, was man wachend
begehrt.
° Каквото мислиш, такова сънуваш.
•	Im Traum gewonnen, im Traum zerronnen.
° Който вярва (на) сънищата, той пасе ветро¬
вете.
° Който вярва на сънищата, туря ума си на
облаците.
©Wer seinen Traum wirklich will, muss erst mal
aufwachen.
425

©Който иска да осъществи / реализира съня
си, трябва първо да се събуди.
*	nicht im Traum (u)
и ни най-малко (разг.)
Träume
сънища, мечти
©Nur die Träume sind steuerfrei.
© Само мечтите са без ДДС.
*	Träume sind Schäume.
° Който вярва (на) сънищата, той пасе ветро¬
вете.
° Сънищата са сапунени мехури.
Träumen (das)
сънуване, мечтаене
*	Von Träumen kommt Versäumen.
° От сън може и нещо важно да изпуснеш /
пропуснеш.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Kissen (das) / Wecker (der)
възглавница / будилник
Kissen (das)
възглавница
*	das Kissen um Rat fragen (u)
й лягам да подремна /поспя (за да размисля
на починала глава) (книж.)
Wecker (der)
будилник
*	jemandem auf den Wecker gehen / fallen
(salopp)
И ходя нкм. по нервите / късам нкм. нервите
(ставам досаден / досаждам му) (разг.)
Ä Thematisch-semantisches Netz 73.
SCHWACH / STARK
t Тематично-семантична мрежа 73.
СЛАБ / СИЛЕН
л Sprichwörter
л Поговорки
Fehl / Flecken (PI.) / Gegensätze / grob /
Mängel/Nachteil/Schwache (der)/Schwa¬
chen (die) / stark / Stärke / Stärkere (der) /
Vorteil
недостатък, грях / петна / противопо¬
ложности / груб / недостатъци, дефе¬
кти / ущърб, щета / слабият (човек) /
слабите (хора) / силен / сила / по-силни¬
ят (човек) / предимство, изгода
Fehl
недостатък, грях
•	Niemand ist ohne Fehl.
° Толкоз кусурец и у царската дъщеря има.
° Никой не е без кусур.
Flecken (PI.)
петна
•	Es ist nichts so schön, es hat seine Flecken.
° Ина слънцето има петна.
а Толкоз кусурец и у царската дъщеря има.
Gegensätze
противоположности
•	Gegensätze ziehen sich an.
° Противоположностите се привличат.
grob
груб
•	Wer grob ist, ist noch lange nicht stark.
° Грубостта не значи сила.
Mängel
недостатъци, дефекти
•	Des Freundes Mängel soll man kennen, aber
nicht nennen.
° Ha приятел се прощава.
° Греха зная, грешника не зная.
426

Nachteil
ущърб, щета
•	Kein Nachteil ohne Vorteil.
° Всяко зло за добро.
Schwache (der)
слабият (човек)
•	Dem Schwachen ist sein Stachel auch gege¬
ben.
Настъпи мравката, и тя хапе.
•	Der Schwache findet überall seinen Herrn.
° За слабия навсякъде се намира господар.
Schwachen (die)
слабите (хора)
•	Vereint sind auch die Schwachen mächtig.
° Сговорна дружина планина повдига.
Една пръчка лесно се счупва, но повече -
мъчно.
stark
силен
•	Willst du stark sein, so erkenne deine Schwä¬
chen.
Искаш ли да бъдеш / си силен, опознай /
осъзнай слабостите ср.
Stärke
сила
•	So Stärke nicht hilft, muss man List versuchen.
Не помага ли силата, опитай с хитрост.
•	Was Stärke nicht kann, tut Behändigkeit.
Не става ли със сила, опитай със сръч¬
ност.
Stärkere (der)
по-силният (човек)
•	Der Stärkere hat immer Recht.
По-силният винаги е прав.
Правото е винаги на страната на силния.
Vorteil
предимство, изгода
•	Kein Vorteil ohne (seinen) Nachteil.
•■ Няма добро без зло.
' ■ Всяко добро си и има и лоша страна.
'■ Всяко нещо си има както положителни¬
те, така р отрицателните страни.
•	Vorteil geht vor Stärke.
° Предимството важи повече от силата.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
schwach
слаб
*	das schwache/zarte Geschlecht (u, scherzh.)
и слабият / нежният пол (женският пол)
(разг.-шег.)
V Thematisch-semantisches Netz 74.
SCHWEIGEN/SPRECHEN
Ä Тематично-семантична мрежа 74.
МЪЛЧАНИЕ / ГОВОР/РЕЧ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Antwort / antworten / Ausrede / Botschaft
/ Frage / fragen / Fragen (das) / geredet /
gesagt / Geschrei / Gespräch / Honig rede
/ Lärm / munkeln / Nachrede / Nachricht /
Nachrichten / Rede* / reden* / Reden (das)
/ sagen / Sagen (das) / Sager (PI.) / schimp¬
fen / schweigen* / Schweigen (das) / Spra¬
che* / Sprachen / sprechen / Sprechen
(das) / Spruch / Stillschweigen (das) / Stim¬
me / stumm / verschweigen / versprechen
/ Versprechen (das) / Versprechungen / ver¬
sprochen / Vorrede / Warum (das)
отговор / отговарям / извинение / вест
/ въпрос / питам / питане / говорено /
казано, речено / вик, викове / разговор /
сладки приказки / шум / шушукам, мълвя
/ злословие, лоша репутация / новина,
вест /новини, вести/реч, слово*/при¬
казвам* / приказване, говорене / казвам
/казване, говорене/обещаващи, говоре¬
щи големи приказки (хора) / ругая / мъл¬
ча* /мълчан(р)е/еезк* Р езици * / говоря
/ говорене, приказки / поговорка, мъд¬
427

рост / мълчание / глас / ням / премъл¬
чавам / обещавам / обещание / обеща¬
ния / обещан(о) / предисловие, предговор
/причина
Antwort
отговор
•	Besser eine kluge Antwort langsam als eine
dumme schnell.
0 По-добре бавно даден умен отговор от
бързо даден глупав.
•	Es gehört nicht auf alle Fragen Antwort.
° Не на всички въпроси има отговор/може
да се даде отговор/може да се отговори.
•	Gute Antwort bricht den Zorn.
a Благата дума сломява гнева.
•	Keine Antwort ist auch eine Antwort.
° И липсата на отговор е отговор.
u Мълчанието също е отговор.
antworten
отговарям
•	Antworte dem Narren nicht nach seiner Narr¬
heit, dass du ihm nicht auch gleich werdest.
° Не отговаряй на глупака, за да не се пре¬
върнеш р ти в същия глупак.
° Не отговаряй на глупака, за да не запри¬
личаш р ти на него.
•	Wie man dir ruft, so antworte.
° Каквото повикало, такова се обадило.
Ausrede
извинение
•	Wer eine Ausrede sucht, findet zehn.
° Който търси едно извинение, ще намери
(поне) десет.
Botschaft
вест
•	Üble Botschaft kommt immer zu früh.
3 Лошата вест никога не закъснява.
з Лошото иде с колата, а се отнема с иглата.
Frage
въпрос
•	Auf eine solche Frage gehört eine solche
Antwort.
° Както питаш, тъй ти и отговарят.
° Каквото повикало, такова се и обадило.
° На такъв въпрос - такъв отговор.
fragen
питам
•	Besser zweimal fragen als einmal irregehen.
° По-добре два пъти питай, отколкото един
път да сгрешиш.
•	Wer fragt, der lernt.
° Който пита, (той) се учи.
•	Wer viel fragt, bekommt viel Antwort.
° Който много въпроси задава, много отго¬
вори получава.
° Който много пита, много научава.
Fragen (das)
питане
•	Durch Fragen wird man klug.
° Чрез питане човек се учи.
•	Fragen kostet kein Geld.
° Да питаш не е беда.
° Питането пари не струва.
•	Mit Fragen kommt man durch die (ganze)
Welt.
° Кой пита, не скита.
з С питане Цариград се намира / до Цари¬
град се стига.
•	Mit Fragen kommt man nach Rom.
° C питане до Цариград / Рим се стига.
geredet
говорено
•	Geredet ist geredet, man kann's mit keinem
Schwamm abwischen.
° Казана дума - хвърлен камък.
gesagt
казано, речено
•	Gesagt, getan.
428

° Речено-сторено.
с Казана дума - хвърлен камък.
•	Gesagt ist nicht getan.
c Едно е да кажеш нещо, друго е да го напра¬
виш.
Geschrei
вик, викове
•	Viel Geschrei und doch kein Ei.
° За две пари яйца, за сто пари гюрултия.
° Много шум за нищо.
о Тумба-лумба шикалка, няма сватба никак¬
ва.
•	Viel Geschrei und wenig Wolle.
° Тумба-лумба два дни, а до века гладни.
За две пари яйца, за сто пари гюрултия.
Gespräch
разговор
•	Gut Gespräch kürzt den Weg.
o Приятният разговор скъсява пътя.
■ В сладки приказки унесен не усещаш пътя.
Honigrede
сладки приказки
•	Honigrede ist nicht ohne Gift.
■■ Ha устата мед, зад гърба гроб.
° С устата мед и масло (лее), и сърцето пелин
и отрова.
Lärm
шум
•	Viel Lärm um nichts.
° Много шум за нищо.
•	Празна Мара тъпан била.
munkeln
шушукам, мълвя
•	Im Dunkeln ist gut munkeln.
° Хубаво се шушука / се правят скрити не¬
ща на тъмно.
Nachrede
злословие, лоша репутация
•	Nachrede ist wie ein Schneeball.
Лошата мълва е като снежна топка -
търкаля се р расте.
•	Nachrede schläft nicht.
с Лошата мълва не спи.
•	Üble Nachrede ist bald flügg'.
° Лошата мълва се коси на крила, но оставя
подире си воня.
Nachricht
новина, вест
•	Eine gute Nachricht geht durch geschlossene
Türen.
° Добрата вест р през заключена врата
минава.
•	Schlimme Nachricht kommt stets zu früh.
c Лошото / Лошата вест и вода го / я не
спира.
° Лошата вест (никога) не закъснява.
Nachrichten
новини, вести
•	Schlechte Nachrichten haben Flügel, gute
kommen geschritten.
° Лошите вести са крилати, добрите едва
кретат.
•	Schlechte Nachrichten wandern schnell.
° Лошите вести са крилати / на криле се но¬
сят/ бързо се разчуват.
*ede*
реч, слово
•	An der Rede erkennt man den Mann.
° Човек по приказката се познава.
•	An der Rede erkennt man den Toren wie den
Esel an den Ohren.
° Магарето се познава по ушите, а глупа¬
кът по приказките.
•	Die beste Rede ist die wohlerwogene.
c Най-доброто слово е добре премислено¬
то.
•	Die Rede ist des Mannes Bildnis.
° Човек по приказката се познава.
•	Eine gute Rede findet eine gute Statt.
° Добра(та) дума железни врата отваря.
429

° Добра дума, златен ключ.
•	Eines Mannes Rede ist keines Mannes Rede:
man soll sie billig hören beede/ beide.
° Думите на един човек са ничии думи: тряб¬
ва / справедливо е да се изслушат всички
страни.
•	Kluge Rede ehrt den Mann.
° Умния приказката му го хвали.
° Умната реч - чест за човека.
•	Kurze Rede, gute Rede.
° Кратка реч, добра реч.
•	Nicht jede Rede verdient eine Antwort.
o Не всеки въпрос заслужава отговор.
•	Verständige Rede schützt vor (vieler) Fehde.
° Говори разбрано / ясно, за да не те разбе¬
рат погрешно/криво.
•	jemandem Rede und Antwort stehen (u)
и давам обяснения нкм. (отговарям му на за¬
дадените ми въпроси) (книж.)
•	jemanden zur Rede stellen (u)
и държа нкм. сметка (за нщ.) (искам обясне¬
ние от него) (разг.)
•	nicht der Rede wert sein (u)
и не си струва да се говори (за нщ.) (то е ма¬
ловажно / съвсем ясно) (разг.)
reden*
приказвам
•	Anders reden, denn im Herzen haben, ist
gemein bei jedermann.
° Долно е едно е да мислиш, а друго да гово¬
риш.
•	Besser viel wissen als viel reden.
° По-добре знай много и говори малко.
•	Der eines redet und anders meint, der redet
des Teufels Sprache.
Който едно мисли, а друго говори, говори
на езика на дявола.
' Ангел на лице, дявол на сърце.
•	Hintennach ist leicht reden.
° Лесно се приказва, щом всичко свърши.
•	Klug reden kostet kein Geld.
° Умната приказка c пари не можеш купи.
•	Rede nicht, wo kein Ohr ist.
° Не говори, щом няма уши да те слушат.
•	Rede wenig, höre viel.
° Слушай много, думай малко.
•	Rede wenig mit andern, aber viel mit dir
selbst.
° Говори малко c другите, но много със себе
си.
•	Rede wenig, rede wahr, zehre wenig, zahle
bar.
° Говори малко, казвай истината, яж малко,
плащай в брой.
•	Reden ist leichter als tun.
° Да говориш е много по-лесно, отколкото
да вършиш работа.
•	Reden und tun ist zweierlei.
° Да приказваш р да действаш са две раз¬
лични неща.
•	Was einer nicht weiß, davon soll er nicht
reden.
° Не говори за нещо, което не разбираш.
•	Was man nicht versteht, darüber muss man
nicht reden.
ü Не разбираш ли нещо, по-добре си мълчи/
не приказвай за него.
•	Wer redet, was er nicht sollte, muss hören,
was er nicht wollte.
° Ако думаш, каквото не бива, ще чуеш, как-
вото не искаш.
•	Wer viel redet, tut nichts.
° Който много приказва / говори, нищо не
прави.
° Празна кратуна все гърми.
° Който не ще да работи, той си търси мо-
430

хабети.
•	Wer will bauen an den Straßen, muss die
Leute reden lassen.
° Който иска да постига нещо, трябва да
изслушва хората.
•	Zuerst sollte man denken und dann reden.
° Първо мисли, а после говори.
•	reden wie ein Buch / Wasserfall (u)
и меля / приказвам / говоря непрестанно /
безспир (разг.)
И говоря като картечница / речовит съм (разг.)
•	reden wie der Schnabel gewachsen ist (u)
и говоря без задръжки (директно / свобод¬
но /направо) (книж.)
•	von sich (D) reden machen (u)
и карам / правя така, че да се заговори за
мен (книж.)
Reden (das)
приказване, говорене
•	Alles Reden ist verloren, findet man nicht
offene Ohren.
c Сякаш на камък хортуваш/говориш.
•	Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.
-- Думането - сребро, мълчанието - злато.
© Reden ist Silber, Schweigen ist Karriere.
Говоренето е сребро, мълчанието - кари¬
ера.
sagen
казвам
•	Erst wäg's, dann sag's.
Първо помисли, тогава/после говори.
•	Man soll nicht das eine sagen und das andere
tun.
Не говори едно, пък върши друго.
•	Sage mir, mit wem du umgehst, so will ich dir
sagen, wer du bist.
c Кажи ми кои са ти приятелите, да ти кажа
какъв си.
•	Sage nicht alles, was du weißt, aber wisse
immer, was du sagst.
° Не казвай всичко, което знаеш, но знай ви¬
наги това, което казваш.
•	Sage niemals nie.
° Не казвай никога „ никога ".
•	Sagen und tun ist zweierlei.
o Лесно е да говориш, но мъчно е да го сто¬
риш.
° От речено до сторено като от лист до ко¬
рен.
° Да приказваш и да действаш са две раз¬
лични неща.
©Selig, wer nichts zu sagen hat und doch /
trotzdem schweigt.
© Блажен е този, който няма какво да каже
и въпреки това мълчи.
•	Wer viel sagen will, der muss viel wissen.
° Който иска много да приказва, трябва р
много да знае.
•	Wer zu viel sagt, sagt nichts.
° Който говори прекалено много, той нищо
не казва.
Sagen (das)
казване, говорене
•	Durch Sagen und Wiedersagen wird ein
Geheimnis durch die Stadt getragen.
° Знаят ли я дваминката, знае я на селото по¬
ловинката.
•	Zwischen Tun und Sagen geht ein breiter
Wagen.
c Едно е да го кажеш, а съвсем друго е да го
направиш.
Sager (PI.)
обещаващи, говорещи големи приказки
(хора)
•	Große Sager, kleine Wager.
° Който големи приказки говори, малко
неща се осмелява да свърши.
431

schimpfen
ругая
•	Wer schimpft, der hat verloren.
° Сърдитко Петко, празна му торбата /
торбичката.
schweigen*
мълча
•	Besser zu viel schweigen als zu viel reden /
sprechen.
° По-добре е много да си мълчиш, отколкото
прекалено много да приказваш / говориш.
•	Lerne schweigen, so kannst du am besten
reden.
° Научи се да мълчиш, така ще можеш по-до¬
бре да говориш.
•	Leut', die schweigen, und Hund', die nicht
bellen, sind sehr zu fürchten.
o Страхувай се от хора, които мълчат, и от ку¬
чета, които не лаят.
° Страхувай се от човек, който си мълчи, и от
куче, което не лае.
•	Schweigen ist nicht einwilligen.
o Мълчание не означава/значи съгласие.
° Това, че мълчиш, невинаги означава, че
одобряваш.
•	Schweigst du still, so ist's dein Will'.
° Мълчанието е знак на съгласие.
•	Wer schweigen kann, der ist der beste Mann.
° Най-добър е този, който умее да мълчи.
•	Wer schweigt, bejaht.
° Който мълчи, дава съгласието си / се съ¬
гласява.
•	Wer schweigt, sagt auch etwas.
° И мълчащият казва нещо.
•	Wer schweigt, stimmt zu.
° Мълчанието е знак на съгласие.
•	Wer schweigt, verredet sich nicht.
- Който мълчи, няма шанса да сбърка / не
рискува да сгреши.
•	Wohl schweigen ist eine größere Kunst als
wohl reden.
° Да умееш да мълчиш е по-голямо изку¬
ство, отколкото да умееш да говориш.
•	Zur rechten Zeit zu schweigen ist lauteres
Gold.
° Да знаеш кога да замълчиш, е много цен¬
но.
•	schweigen wie das Grab (u)
и мълча като гроб (разг.)
И запазвам пълно мълчание / не говоря
(книж.)
Schweigen (das)
мълчан(и)е
•	Kein Kleid steht einer Frau besser als Schwei¬
gen.
° Никоя дреха не подхожда на жената пове¬
че от мълчанието.
•	Kluges Schweigen ist besser als dummes
Reden.
° По-добре умно да мълчиш, отколкото да
говориш глупости.
•	Mit Schweigen beleidigt man keinen.
° Мълчанието никого не обижда.
•	Schweigen bricht Freundschaft.
° Мълчанието руши приятелството.
•	Schweigen ist auch eine Antwort.
° Мълчанието също е отговор/може да оз¬
начава много.
•	Schweigen ist auch eine Kunst.
° И мълчанието е изкуство.
•	Schweigen ist eine Kunst, viel Klaffen bringt
Ungunst.
° И мълчанието е изкуство, многото при¬
казки отблъскват.
О Schweigen ist Gold, doch keineScheidemünze.
©Мълчанието е злато, но не р разменна
монета.
432

•	Schweigen schadet selten.
° Мълчанието рядко може да навреди/вре-
ди.
•	Schweigen und Denken kann niemand krän¬
ken.
° Който повече мълчи, по-хубава дума ще
рече.
•	Schweigen zur rechten Zeit übertrifft Bered¬
samkeit.
° Който мъдро мълчи, той по-добре говори.
•	Vom Schweigen tut dir die Zunge nicht weh.
° От мълчание език не боли.
Sprache*
език
•	Wer anders redet und anders meint, der redet
Teufels Sprache.
° Ангел на лице, дявол на сърце.
•	die Sprache auf etwas (A) bringen (u)
й засягам някаква тема (започвам да говоря
за нщ.) (книж.)
•	dieselbe Sprache sprechen mit jemandem (u)
и говоря на един и същ език с нкг. (разбирам
се много добре с него) (разг.)
•	eine andere Sprache sprechen (u)
и говоря на друг език (разг.)
и казвам нщ. друго (книж.)
•	eine deutliche Sprache reden/sprechen (u)
й казвам/показвам нщ. ясно (книж.)
•	etwas kommtzur Sprache (u)
й нщ. бива / е засегнато / споменато (като
тема) (книж.)
и заговорва се за нщ. (книж.)
•	etwas (А) zur Sprache bringen (u)
й започвам да говоря за нщ. / казвам нщ. (не¬
приятно) (книж.)
•	jemandem die Sprache rauben / verschlagen
(u)
й накарвам нкг. да онемее / замлъкне (при¬
нуждавам го да замълчи) (разг.)
•	mit der Sprache herausrücken (u)
й казвам какво съм направил (започвам да
говоря за това) (книж.)
Sprachen*
езици
•	Wer fremde Sprachen nicht kennt, weiß
nichts von seiner eigenen. (Goethe)
° Който не знае чужди езици, той не позна¬
ва р своя роден език. (Гьоте)
•	in sieben Sprachen schweigen (salopp)
tt мълча като пън (жаргон)
и не казвам / проронвам нито дума / мълча
(книж.)
sprechen*
говоря
•	Jeder spricht sein eigenes Latein.
° Всеки си знае неговото.
•	Sprich nicht, wenn man dich nicht hören will.
° Не говори, щом няма кой да те чуе.
•	Sprich wenig und höre viel.
° Кога малко думаш, по-много чуваш.
•	Wer angenehm spricht, dem hört jeder gern
zu.
° Яж люто, но говори сладко.
•	Wer spricht, was er will, muss hören, was er
nicht will.
° Който говори, каквото иска, чува, каквото
не иска.
•	Wer viel spricht, der muss viel hören.
° Който много говори, трябва и много да
слуша.
•	auf etwas (А) / jemanden zu sprechen kom¬
men (u)
й случайно започвам да говоря за нщ. / нкг.
(засягам случайно някаква тема) (книж.)
•	für sich sprechen (u)
И говоря красноречиво за себе си (колко съм
433

важен) (книж.)
•	jemand ist gut / schlecht zu sprechen auf
jemanden (u)
и някой гледа добре на нкг. /не иска р да чуе
за нкг. (има добро /лошо мнение за него)
(книж.)
Sprechen (das)
говорене, приказки
•	Das viele Sprechen hat viele Gebrechen.
° Многото приказки водят до много греш¬
ки.
Spruch
поговорка, мъдрост
•	Ein weiser Spruch ist ein Freund in Gefahr.
° Мъдро дума - добър приятел.
Stillschweigen (das)
мълчание
•	Mit Stillschweigen antwortet man viel.
° Мълчанието е красноречив отговор.
Stimme
глас
•	Die Stimme des Volkes ist die Stimme Gottes.
° Глас народен - глас божи.
•	Volkes Stimme ist Gottes Stimme.
° Глас народен - глас божи.
stumm
ням
•	Besser stumm als dumm.
° По-добре да мълчиш, отколкото глупос¬
ти да редиш.
verschweigen
премълчавам
•	Verschweige, was du tun willst, so kommt dir
niemand dazwischen.
o Не разкривай плановете си и никой няма
да ти пречи.
versprechen
обещавам
•	Es verspricht mancher goldene Berge und hat
keine bleiernen.
° Обещава му мазно, ала напразно.
° Обещава, а не дава.
•	Es wird mehr versprochen als gegeben.
° Хората (обикновено) обещават повече,
отколкото дават.
©Ich verspreche nichts; und das halte ich auch.
©Дз нищо не обещавам и ще удържа дума¬
та си.
•	Versprechen ist ehrlich, halten beschwerlich.
° Едно е да обещаеш, но трудно е да спазиш
обещанието си.
•	Versprechen und halten ist zweierlei.
° Обещаването не е като даването.
° Който много се врича, нищо не дава.
° Едно е да обещаеш, друго е да си спазиш
обещанието.
•	Versprechen und halten ziemt (wohl) Jungen
und Alten.
° Всеки трябва да спазва даденото обеща¬
ние / дадената дума.
•	Wer schnell verspricht, der bald vergisst.
° Който бързо обещава, той бързо/скоро за¬
бравя.
Versprechen (das)
обещание
•	Versprechen ist dem Narren gute Freude.
° Обещай (се) на лудия да се порадва.
•	Versprechen muss man halten.
° Като не си дал дума, не давай, като дадеш
- не шавай.
° Казана дума - хвърлен камък.
° Речено - сторено.
•	Versprechen soll man nicht brechen.
° Обещанията трябва да се спазват / не
бива да се нарушават.
Versprechungen
обещания
•	Versprechungen und Pilze wachsen sehr
schnell.
434

° Обещанията никнат като гъби след дъжд.
•	Wer auf Versprechungen traut, hat auf Sand
gebaut.
° Който вярва на обещания, далече няма да
стигне/много се заблуждава.
versprochen
обещан(о)
•	Besser nicht versprochen als nicht gehalten.
c По-добре не се вричай, а не да се вречеш,
че да не изпълниш.
•	Leicht versprochen, leicht gebrochen
° Обещание къща не разваля.
° Обещава му мазно, ала напразно.
° Обещаването не е като даването.
•	Versprochen ist versprochen.
° Дадена дума, хвърлен камък.
Vorrede
предисловие, предговор
•	Vorrede spart Nachrede.
- Предварителните приказки/ Предупрежде¬
нията спестяват говоренето след това.
•	Vorrede macht keine Nachrede.
° Предварителните приказки / Предупрежде¬
нията спестяват говоренето след това.
Warum (das)
причина
•	Jedes Warum hat sein Darum.
° Всяка крушка си има опашка.
° Всеки въпрос си има и отговор.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Flausen / Gerede / klipp / lakonisch / Palaver
(das) / schlicht / Schrei / zureden / Zureden
(das)
празни приказки, брътвежи /клюки, бър¬
борене / ясно (като звук) / лаконичен,
лаконично / брътвежи / прост, семпъл
/ вик / увещавам, придумвам / придум-
ване, увещания
Flausen
празни приказки, брътвежи
•	Flausen im Kopf haben (u)
й имам бръмбари / мухи в главата (странни
идеи/мисли) (разг.)
Gerede
клюки, бърборене
•	etwas /jemand kommt ins Gerede (u)
и нщ. /някой влиза в устите на хората (разг.)
и нщ. / някой става тема за разговор на дру¬
гите (започват да говорят за него) (книж.)
klipp
ясно (като звук)
•	klipp und klar (reden / etwas (A) erklären) (u)
и (съвсем) ясно / еднозначно / недвусмисле¬
но (говоря / обяснявам нщ. / формулирам
мисли/се изразявам) (книж.)
lakonisch
лаконичен, лаконично
•	lakonisch(e) (Antwort) (u)
й безразличен/лаконичен (кратък) (отговор)
(книж.)
Palaver (das)
брътвежи
•	nicht ein solches Palaver machen (u)
й не вдигам такъв голям шум (разг.)
и не говоря / преговарям толкова дълго /
много (книж.)
schlicht
прост, семпъл
•	schlicht und ergreifend (reden / etwas (A)
erklären) (u)
И съвсем просто / достъпно / ясно (говоря
/ обяснявам нщ. / формулирам мисли / се
изразявам) (книж.)
Schrei
вик
•	der letzte Schrei (der Mode) (u)
и последният вик (на модата) / моден хит
(разг.)
435

zureden
увещавам, придумвам
•	sich (D) nicht zureden lassen (u)
и не вземам от дума/съвет (разг.)
и не слушам никого (книж.)
•	zureden wie einem kranken Pferd (u)
и придумвам/увещавам нкг. за нщ. (разг.)
Zureden (das)
придумване, увещания
•	trotz allem Zureden (u)
и въпреки всички съвети / увещания / нас-
тоявания (книж.)
f Thematisch-semantisches Netz 75.
SPIELEN
ft Тематично-семантична мрежа 75.
ИГРА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
*all*/Karte* / Spiel*/spielen / Spieler (der)
/Tanz
топка * / карта * / игра * / играя / играч /
танц
•all*
топка
•	Der Ball sucht den guten Spieler.
° Всичко/ Всяка работа си иска майстора.
•	am Ball bleiben (u)
й продължавам да действам (не се отказвам)
(книж.)
•	immer am Ball sein (u)
й винаги съм активен и актуален (постоянно
съм и действие) (книж.)
•arte*
карта
•	Die Karte und die Kanne macht manchen zum
armen Manne.
° Карти р вино докарват човека до просеш-
ка тояга.
•	alles auf die / eine Karte setzen (u)
И залагам всичко на една (единствена) карта
(разг.)
и рискувам всичко (книж.)
•	au/die falsche Karte setzen (u)
И залагам на погрешна карта (сбърквам)
(разг.)
•	die letzte Karte ausgespielt haben (u)
H изиграл съм си и последния коз / послед¬
ната карта (нямам други възможности /
варианти) (разг.)
Spiel*
игра
•	Beim Spiel ist Aufhören das Beste.
o Игра гърне не пълни.
° Играй, но знай кога да спреш.
•	Der Jungen Spiel wird den Alten zu viel.
° Младите кога се веселят, старите не ги тър¬
пят.
° Всяко нещо с/на времето си.
•	Im Spiel gibt es keine Freundschaft.
° В играта приятелство няма.
•	Im Spiel und Spott sagt man oft die Wahrheit.
° Всяка шега наполовина истина.
•	Nach dem Spiel will jeder wissen, wie man
hätte ausspielen müssen.
° След играта всеки иска да знае как е тряб¬
вало да се играе.
•	Spiel will Augen haben.
° Играта иска очи.
° Играеш ли, отваряй си очите'.
•	Unglücklich in dem Spiel, glücklich in der
Liebe.
° Комуто не върви в играта, върви му в лю¬
бовта.
•	Wer das Spiel mit anfängt, muss es mit fort¬
setzen.
° Уловил / Хванал ли си се на хорото, ще го
играеш.
436

° Хванал ли си се на хорото, трябва да го иг¬
раеш.
•	alles / etwas (А) wie im Spiel lernen / machen
(u)
й уча/правя всичко/нщ. като на игра/шега
(несериозно) (разг.)
•	das Spiel verloren geben (и)
и признавам се за победен (книж.)
•	das Spiel zu weit treiben (u)
й преминавам границата / отивам твърде да¬
лече (прекалявам) (разг.)
•	ein abgekartetes Spiel (u)
tt скроена игра/работа (разг.)
й тайна уговорка / нечестна игра (книж.)
•	ein abgekartetes Spiel spielen (u)
и играя нечестна игра/нечестно (разг.)
•	ein doppeltes Spiel spielen (u)
и играя двойна игра (лицемер съм) (разг.)
•	ein leichtes Spiel mit jemandem haben (u)
и не ми е трудно c нкг. (нямам проблем с
него) (книж.)
•	ein Spiel austragen (u)
й провеждам игра/състезание/мач (книж.)
•	ein Spiel mit dem Feuer (u)
й игра c огъня (разг.)
й опасна /рискована игра (книж.)
•	etwas (А) aufs Spiel setzen (u)
й вкарвам нщ. и играта (разг.)
й залагам нщ. (книж.)
•	etwas (А) / jemanden (ganz) aus dem Spiel
lassen (u)
и оставям нщ. / нкг. (напълно) извън играта
(изключвам нщ./нкг. от играта) (разг.)
•	etwas (А) im Spiel führen (u)
и използвам нщ. и играта (разг.)
•	etwas steht auf dem Spiel (u)
и нщ. е поставено на карта (рисковано/опас¬
но е) (разг.)
и нщ. е заложено/включено и играта (разг.)
•	freies Spiel haben (u)
и имам свобода на действие (свободен съм
да действам, както пожелая) (книж.)
•	gewonnenes Spiel haben (u)
tt спечелил съм играта (успял съм) (книж.)
•	gute Miene zum bösen Spiel machen (u)
и прикривам яда си (усмихвам се, но не ми е
до смях) (книж.)
•	im Spiel sein (u)
й и играта съм (участвам) (разг.)
•	jemandem das Spiel verderben (u)
й развалям / осуетявам нкм. играта / пла¬
новете /кроежите (разг.)
•	jemandem freies Spiel geben lassen (u)
и давам / предоставям нкм. свобода на
действие (оставям го да действа свободно)
(книж.)
•	jemandem gewonnenes Spiel geben (u)
и признавам се за победен пред нкг. (книж.)
•	jemandem ins Spiel gucken/sehen (u)
й разбирам/разкривам / виждам нкм. спа¬
тиите (усещам ходовете / методите му)
(разг.)
•	mit im Spiel sein (u)
Д участвам/включен съм в играта (разг.)
•	seine Hand im Spiel haben (u)
й имам пръст / замесен съм / участвам в
играта (разг.)
spielen
играя
•	Wer nicht spielt, hat schon gewonnen.
° Който не играе, вече е спечелил.
437

Spieler (der)
играч
•	Junger Spieler, alter Bettler".
o Млад комарджия, стар просяк.
Tanz
танц
•	Tanz vor dem Tode ist nicht in der Mode.
° Никой не танцува, преди да умре.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
abgekartet / Eigentor / Fiasko / heraus¬
schinden / Kapriolen / Karten / matt / Puppe
/ Puppen / Runde / Schach / Trumpf / va
banque / Vorhand
уговорен, скроен / автогол / фиаско /
одирам / кабриоли, скокове във въздуха /
карти / мат / кукла / кукли / обиколка,
кръг / шах / коз / ва банк / предимство
(при игра)
abgekartet
уговорен,скроен
•	ein abgekartetes Spiel treiben (u)
й играя задкулисна игра (разг.)
и действам прикрито/нечестно (книж.)
•	eine abgekartete Sache (u)
й скроена/нагласена работа (комплот) (разг.)
Eigentor
автогол
•	ein (prächtiges) Eigentor schießen (u)
и вкарвам си (чудесен) автогол (разг.)
и сам си навреждам (книж.)
Fiasko
фиаско
•	ein Fiasko erleben (u)
и претърпявам поражение/фиаско (книж.)
•	etwas ist ein Fiasko (u)
И нщ. е пълен провал / фиаско / поражение
(книж.)
herausschinden
одирам
•	etwas (А) (einen Elfmeter) herausschinden
(u)
и забивам / бия удар (дузпа) (разг.)
Kapriolen
кабриоли, скокове във въздуха
•	Kapriolen schlagen (u)
й върша лудории/щуротии (разг.)
Karten
карти
•	die/seine Karten aufdecken (u)
И откривам/разкривам спатиите/карти¬
те си (разг.)
•	dij/seinj Karten (offen) auf den Tisch legen
(u)
и откривам/разкривам спатиите/карти-
те си (и преносно) (разг.)
•	jemandem in die Karten schauen (u)
и надничам/надзъртам и картите на нкг. (и
преносно) (разг.)
•	jemandem nicht in die Karten schauen lassen
(u)
й не позволявам да се наднича/надзърта в
картите на нкг. (разг.)
й не допускам някаква тайна за нкг. да стане
известна (книж.)
•	mit offenen Karten spielen (u)
и играя c открити карти (разг.)
и действам открито (книж.)
•	mit verdeckten Karten spielen (u)
tt играя със скрити карти /прикрито (разг.)
й действам тайно (книж.)
•	sich (D) nicht in die Karten gucken/schauen/
sehen lassen(u)
й не позволявам да се наднича /надзърта в
картите ми (разг.)
й не издавам намеренията / тайните си
(книж.)
438

matt
мат
•	jemanden matt setzen (u)
и поставям някого в мат (правя го безопасен)
(разг.)
Puppe
кукла
•	eine Puppe in den Händen anderer sein (u,
abwert.)
й марионетка съм и ръцете на другите (разг.-
негат.)
Puppen
кукли
•	bis in die Puppen (u)
й много дълго време (книж.)
Runde
обиколка, кръг
•	eine Runde ausgeben (u)
и черпя (по едно питие) всички (книж.)
•	eine Runde machen (u)
й правя обиколка (обикалям като патрул /
лекар) (книж.)
•	jemanden nicht über die Runde bringen (kön¬
nen) (u)
й не мога да спася/помогна на нкг. (книж.)
Schach
шах
•	jemanden in Schach halten (u)
и държа нкг. и шах (контролирам го / не му
позволявам да стане опасен) (разг.)
Trumpf
коз
•	den letzten / (seinen Trumpf ausspielen (u)
й изигравам последния си коз / последната
си карта (разг.)
и използвам последната си възможност
(книж.)
•	einen Trumpf/ alle Trümpfe /nderHandha-
ben (u)
й имам коз / всички козове (разг.)
•	etwas ist Trumpf (u)
И нщ. е коз/силна карта (разг.)
и нщ. е модерно/предпочитано (хит) (книж.)
va banque
ва банк
•	va banque spielen (u)
и играя ва банк (разг.)
и залагам всичко (в играта) / твърде/прека-
лено много рискувам (книж.)
Vorhand
предимство (при игра)
•	die Vorhand haben (u)
й имам предимство (книж.)
•	in der Vorhand bleiben (u)
й запазвам си преднината / надмощието
(книж.)
•	jemandem die Vorhand lassen (u)
й оставям нкг. да играе/действа пръв (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz 76.
TEMPORALADVERBIEN / -PRÄPOSITIONEN
Ä Тематично-семантична мрежа 76.
ТЕМПОРАЛНИ НАРЕЧИЯ / ПРЕДЛОЗИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
bald / erst / früh / früher / heute* / hin¬
terdrein / lange / morgen / nachher / sofort
/ solange / spät / wennschon* / zuerst /
zuletzt
скоро / първо / рано / по-рано / днес* /
впоследствие, по-късно / дълго / утре /
след това, после / веднага / докато / къс-
но/щом като, ако р *а*/първо/най-на-
края
bald
скоро
•	Bald getan ist viel getan.
° Бързо / Навреме свършената работа има
голяма стойност.
439

•	Was bald reif wird, wird bald wieder faul.
° Бързата кучка слепи ги ражда.
° Бързо узрелият плод бързо нагнива.
•	Wer bald gibt, gibt doppelt.
° Двойно дава, който навреме дава.
° Бързата помощ двойно се брои.
erst
първо
•	Erst bedacht, dann gemacht.
° Първо помисли, после действай.
•	Erst messen, dann schneiden.
° Дваж мери, веднъж режи.
° Три пъти мери, един път режи.
•	Erst sieh auf dich, dann richte mich.
o Себе си съди като другите, а другите като
себе си.
•	Erst wägen, dann wagen.
° Дваж мери, веднъж режи.
° Три пъти мери, един път режи.
früh
рано
•	Früh auf, gut Lauf.
° Рано пиле рано пее.
° Станеш ли рано, добре ще мине денят
ти.
•	Früh aufstehen und jung freien, wird nieman¬
den gereuen.
° Никой няма да съжалява, ако рано става р
рано се ожени.
•	Früh gefreit hat nie gereut.
° Или се млад жени, или се млад калугери.
•	Früh mit den Hühnern zu Bette und auf mit
dem Hahn um die Wette.
° Лягай c да спиш кокошките, ставай c пе¬
тела.
° Вечер си лягай с кокошките, сутрин из¬
преварвай петела.
•	Früh zu Bett, früh wieder auf, macht gesund
und reich in Kauf.
° Лягай рано, ставай рано - здрав ще бъ¬
деш р богат!
•	Man soll sich nicht zu früh freuen.
° Не се радвай препалено рано!
° Човек не бива да избързва с радостта си.
•	Wer früh lacht, der weint gern abends.
° Който се заран смее, вечер плаче.
früher
по-рано
•	Je früher, desto besser.
° Колкото по-рано, толкова по-добре.
heute*
днес
•	Besser heute und nicht morgen.
° По-добре днес пет, а не утре шест.
° По-добре днес едно яйце, а не утре една
кокошка.
° По-добре днес, отколкото утре.
•	Heute gegastet, morgen gefastet.
° Човек знае две и двеста.
° Заранта господар, вечерта говедар.
° Кога пита и плоска, кога сух хляб на рогоз¬
ка.
•	Heute mir, morgen dir.
° Днес мене, утре тебе.
•	Heute noch auf stolzem Rossen, morgen
durch die Brust geschossen.
° Днес човек, утре прах.
•	Heute rot, morgen tot.
° Днес хоп-троп, а утре в гроб.
° Днес човек, утре прах.
о Днес човек, утре черна пръст.
° Днес венчило, утре носило.
•	Heute stark, morgen im Sarg.
° Днес хоп-троп, а утре в гроб.
° Днес човек, утре прах.
•	Heute zechen, morgen nichts zu brechen.
o Кога пита и плоска, кога сух хляб на рогоз¬
ка.
440

° Заранта господар,вечерта говедар.
° Човек знае две и двеста.
•	Was du heute kannst besorgen, das verschiebe
nicht auf morgen.
° Днешната работа не оставяй за утре.
•	Wer heute lacht, kann morgen weinen.
° Кой заран се смее, вечер плаче.
•	von heute au/morgen (u)
и от днес за утре (разг.)
й много бързо (книж.)
hinterdrein
впоследствие, по-късно
•	Hinterdrein hat man gut reden.
° Като се прекатури колата, пътища много.
lange
дълго
•	Jeder will lange leben, aber niemand will alt
sein.
° Всеки иска дълго да живее, но никой не
иска да остарява.
Искаш ли да си поживееш, трябва да ос¬
тарееш.
•	Lange bedacht, geschwind gemacht.
Първо измери, тогаз крой.
Три пъти мери, еднаж режи.
•	Was lange währt, wird endlich gut.
Хубавите неща бавно стават.
•	Wer lange droht, macht dich nicht tot.
' • Куче, което много лае, не хапе.
•	Wer lange lebt, erlebt viel.
Много живял, много видял.
morgen
утре
•	Morgen, morgen, nur nicht heute, sagen /
sprechen alle faulen Leute.
° Утре, утре, само не днес, казват всички
мързеливи хора.
•	Verschiebe nicht auf morgen, was du heute
kannst besorgen.
° Не оставяй днешната работа за утре.
° Която работа се остави за после, нея дяво¬
лите я довършват.
nachher
след това, после
•	Nachher ist jeder klug.
° Като се прекатури колата, пътища много.
sofort
веднага
•	Was man nicht sofort tut, tut man später.
° Отложеното не се отменя.
solange
докато
•	Solange man lebt, solange man hofft.
° Човек се надява, докато е жив.
spät
късно
•	Besser spät als nie.
° По-добре късно, отколкото никога.
•	Wer zu spät kommt, den bestraft das Leben.
° Който закъснява, го отнася.
•	Zu spät ist ein böses Wort.
° Твърде късно е лоша дума.
wennschon*
щом като, ако и да
•	Wennschon - dennschon!
о Ако е гарга, рошава да е!
° Ако ще бъде, да бъде!
° След като ще е, да е.
•	(Na) wennschon! (u)
И (Че) какво от това? (разг.)
zuerst
първо
•	Wer zuerst kommt, mahlt zuerst.
° Който превари, той натовари.
•	Wer zuerst nimmt, hat die Auswahl.
° Който е първи, има избор / може да изби¬
ра.
441

zuletzt
най-накрая
•	Wer zuletzt lacht, lacht am besten.
° Най-добре се смее онзи, който се смее по¬
следен.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
ab / hin und wieder/nach / Vor (das)
от (за време, място) / понякога / след /
движение напред
ab
от (за време, място)
•	ab und an (u)
и от време на време (понякога) (разг.)
•	ab und zu (u)
и от време на време (понякога) (разг.)
hin und wieder
понякога
•	hin und wieder (u)
й сегиз-тогиз / от време на време (понякога)
(разг.)
nach
след
•	nach wie vor(u)
й както преди, така и сега (без промяна)
(книж.)
Vor (das)
движение напред
•	kein Vor und kein Zurück mehr (u)
и ни назад, ни напред (разг.)
й няма(ше) повече / вече никакъв шанс
(книж.)
ft Thematisch-semantisches Netz 77.
TIER genannt - Mensch gemeint
ft Тематично-семантична мрежа 77.
ЖИВОТНИ се посочват, а се имат предвид
хора с техните качества
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Affe* / Bär* / Bären / Böcke / Esel (der)*
/ Esel (PI.) / Ferkel (das) / Fisch* / Fische /
Frosch * / Frösche / Fuchs * / Füchse* / Gaul*
/ Hase* / Hasen / Haushund / Hengst /
Hund / Hunde * / Hündin / Igel (der) / Kalb *
/ Kälber / Famel* / Katze * / Katzen * / Krebs
/ Fuh* / Kühe /Lamd / Löwe* / Löwen /
Maulwurf / Maud / Mäuse* / Ochs(e)* /
Ochsen / Packesel (der) / Pferd* / Fferde*
/ Pudel (der)* / Ratten / Faupen* / Fad /
Schaf* / Schafe / Schlange* / Schnecke* /
Schwein / Schweine / Stier* / Widder (der)
/ Wolf* / Wölfe / Wurm * / Ziege
маймуна* / мечка* / мечки / мъжки че¬
тириноги животни / магаре* / мага¬
рета / прасенце / *иба* / риби / жаба*
/ жаби / лисица* / лисици* / жребец,
*ранта* / заек* / зайци / домашно куче
/жребец / куче* / кучета* / кучка / та¬
ралеж / теле* / телета / камила* /
котка* / котки* / рак / крава* / крави
/ *гне* / лъв* / лъвове / къртица / миш¬
ка* / мишкП / кол* / волове / товарно
магаре/ кон*/коне * / кудел* / плъхове /
гъсеници * / свиня * / овца * / овце / змия*
/ охлюв * / прасе* / прасета / *ик* / овен
/вълк*/вълци/червей, глист* /коза
Affe*
маймуна
•	Der Affe bleibt ein Aff', werd' / und wird er
König oder Pfaff'.
o Магарето е магаре, 'ко ще (да) има пари с
торби/ товари.
•	Immer bleibt der Aff' ein Aff', werd' er König
oder Pfaff'.
° Магарето, колкото и да е кискин, ат не ста¬
ва.
442

•	Je höher der Affe steigt, je mehr zeigt er den
Hintern.
° Покачи ли се маймуната на дърво, лъсва й
задникът.
•	Not lehrt den Affen geigen.
° От зор баба и хоро играе.
° Сиромах човек -жив дявол.
° Човек е и нужда досетлив.
•	einen Affen an etwas (D) / jemandem gefres¬
sen haben (salopp)
и загубил съм си ума / акъла по нщ. / нкг.,
заплеснат съм по нщ. / нкг. (луд съм по
нщ. / нкг.) (разг.)
•	einen (kleinen) Affen (sitzen) haben (salopp)
и подпийнал съм / натряскал / нарязал съм
се (жаргон)
и пиян съм (книж.)
•	jemanden laust der Affe (u)
й някой се е оцъклил / е зяпнал / ококорил
очи (от изненада) (разг.)
•	nicht für einen Wald von Affen (u)
и за нищо на света (разг.)
и никакъв случай (книж.)
•	seinem Affen Zucker geben (u)
и отдавам се на любимото си занимание /
хоби (книж.)
и правя това, което ми доставя удоволствие
(книж.)
•	sich (D) einen Affen kaufen (salopp)
й нарязвам /натрясквам се (жаргон)
й напивам се (книж.)
•	vom wilden Affen gebissen sein (salopp)
й обзет съм от бяс/някаква фикс-идея (разг.)
и хлопа ми дъската / загубил съм си ума /
акъла (откачил /луд съм) (жаргон)
•är*
мечка
•	Bär bleibt Bär, fährt man ihn auch übers Meer.
° Вълк куче не става.
° Който се е родил лисица, вълк не става.
•	Einem alten Bären ist schwer tanzen lehren.
° Стар кон се на ход не учи.
•	Einen Bären schlägt man nicht mit einem
Strohhalm.
° Мечка c клечка се не учи.
•	Er entgeht dem Bären und wird vom Wolf
gefressen.
° Оттрън (та) на глог.
° От зло, по на зло.
•	der Große / Kleine Bär (u)
й Голямата / Малката мечка (съзвездия)
(книж.)
•	ein rechter Bär sein (u)
и цяла / истинска мечка съм (за тромав /
груб човек) (разг.)
•	Hier ist der Bär los! (u)
и Тук наистина става нещо / нещо не е на¬
ред] (разг.)
•	jemandem einen Bären aufbinden (u)
й мят^^м/пращам нкг. за зелен хайвер (с лъ¬
жите си) (прецаквам / извозвам го) (разг.)
Bären
мечки
•	Zwei Bären vertragen sich nicht in einer
Höhle.
° Две мечки и една бърлога не живеят.
Böcke
мъжки четириноги животни
•	Wenn die Böcke lammen.
° Когато се отели волът.
° На куков ден /куково лято.
° Когато цъфнат налъмите.
° Когато на кьосето поникнат мустаци.
Esel (der)*
магаре
•	Als Esel geboren, als Esel gestorben
° Магаре се родил, магаре ще си умре.
•	Auch ein Esel mit Gold beladen frisst nur
Disteln.
443

Магарето си е магаре, ако ще да има пари с
торби/ товари.
Dem Esel, der das Korn zur Mühle trägt, wird
die Spreu.
Един бие тъпана, друг обира парсата.
Den Esel kennt man an den Ohren und an den
Worten den Toren.
Магарето се познава по ушите, а глупа¬
кът по приказките.
Den Esel kennt man bei den Ohren, bei den
Worten kennt man den Toren, und bei dem
Angesicht den Mohren.
Свраката по цвърченето, соколът по хвър-
ченето.
Птицата се познава по перата, а човек по
лакърдията.
Магарето се познава по ушите, а глупа¬
кът по приказките.
Den Esel schick, wohin du willst, kein Pferd
wird draus, das etwas gilt.
Магаре и на хаджилък да иде, пак си до¬
хожда магаре.
Der Esel und der Treiber denken nicht eins.
Какво си мисли камилата, а какво камила-
рят.
Каквото мисли мишката, котката го разва¬
ля.
Der Esel und die Nachtigall haben beid' un¬
gleichen Schall.
Едно е да ревеш като магаре, а друго - да
пееш като славей.
Магарето р славеят различно звучат.
Der Intelligentere gibt nach, und der Esel
bleibt stehen.
Запъва се като магаре на мост.
Ein Esel bleibt ein Esel, (und) kam' er nach
Rom.
Магаре и на хаджилък да иде, пак си до¬
хожда магаре.
Ein Esel ist ein Esel.
° Магарето си е всякога магаре.
° Телето си е пак теле.
•	Ein Esel kraut den anderen.
° Халваджия за бозаджия.
•	Ein Esel nennt den anderen Langohr.
° Присмял се хърбел на щърбел.
° Присмяла се кука на криво дърво.
•	Ein Esel stößt sich nicht zweimal an denselben
Stein.
° Лисицата дваж и капана не влиза.
° Магаре два пъти не се препъва о един р
същи камък.
•	Ein lebendiger Esel ist mehr wert als ein toter
Löwe.
° По-добре жива мишка, а не умрял аслан /
лъв.
•	Einem willigen Esel packt jeder auf.
° Доброто магаре всеки го товари.
•	Es ist mehr ein Esel, der Martin heißt.
° Само едно магаре не се казва Марко.
•	Man führ' den Esel nach Paris, es wird aus
ihm kein Gaul gewiss.
° Магаре и на хаджилък да иде, пак си до¬
хожда магаре.
•	Man kann den Esel nicht zum Saufen zwingen,
wenn er keinen Durst hat.
° Вола го закарваш да го напоиш, ама зорлен
не можеш го накара да пие.
•	Man kann einen Esel satteln, ein Reitpferd
wird er aber nicht.
° Магарето, колкото и да е кескин, ат не ста¬
ва.
° Магарето си е магаре, ако ще да има злат
палдъж (подопашник).
° Магарето си е магаре, р златно седло да
има.
•	Man ruft den Esel nicht anders zu Hofe, als
wenn er Säcke tragen soll.
° Магарето викали на сватба: или вода няма,

или дърва няма.
= Канили магарето на сватба, но му заръчали
да си вземе и самара.
•	Vom Esel kann man nicht Wolle fordern.
c Иска да дои от ялова крава мляко.
•	Was ein Esel von mir spricht, das acht' ich
nicht.
° Какво говори едно магаре за мен, хич не
ме интересува.
■ Wenn es dem Esel 2u wohl ist, geht er aufs Eis.
c Магарето, кога се наяде, щръклица го хва¬
ща.
° Въшка, кога се наяде, на челото излиза.
•	Wenn es dem Esel zu wohl ist, geht er aufs Eis
tanzen (und bricht ein Bein).
° Магарето, кога се наяде, щръклица го хва¬
ща.
° Въшка, кога се наяде, на челото излиза.
•	Wer sich zum Esel macht, muss die Säcke
allzeit tragen.
Която кобила се хване, тя вършее на харма¬
на.
° Който се прави на магаре, ще го това¬
рят.
•	Wo sich der Esel einmal gestoßen hat, da
stößt er sich nicht wieder.
Втори път магаре не се удря там, къде¬
то вече се е удряло.
•	dastehen wie der Esel am Berg (u)
п не зная кой път да хвана / стоя като и не¬
брано лозе (объркан съм) (разг.)
•	ein Esel in der Löwenhaut (u)
и прикрит страхливец/комплексар (разг.)
Esel (PI.)
магарета
•	Esel werden nur zur Hochzeit geladen, um
Wasser zu tragen.
c Магарето викали на сватба: или вода няма,
или дърва няма.
- Канили магарето на сватба, но му заръчали
да си вземе и самара.
•	Es gibt viele Esel, die keine Säcke tragen.
° Има много магарета без самар.
•	Nicht alle Esel haben vier Beine.
c Не всички магарета са четирикраки.
Ferkel (das)
прасенце
•	Wenn das Ferkel satt ist, stößt es den Trog
um.
° Свиня, кога се наяде, обръща коритото.
с Изтъках си платното, ритнах ти кросното.
•	Wer das Ferkel haben will, muss den Sack
aufheben.
° Канят ли те- еж, гонят ли те - беж.
° Гонят ли те - беж, дават ли ти - еж.
° Без захмет не се яде мед.
Fisch*
риба
•	Besser ein kleiner Fisch als gar nichts auf dem
Tisch.
° По-добре е чер комат, а не празна торба.
° По-добре врабче в ръката от жерав в не¬
бето.
•	Besser ein kleiner Fisch auf dem Tisch als ein
großer im Wasser.
° По-добре е нещо пред нищото.
•	Der Fisch fängt am Kopfe an zu stinken.
° Рибата от главата замирисва.
•	Der Fisch fängt am Kopf an zu faulen.
° Рибата от главата се вмирисва.
•	Der Fisch stinkt vom Kopf her.
° Рибата от главата замирисва.
•	Fisch und Weib haben kein Alter.
° Риба и жена не стареят.
•	Gesottenem Fisch hilft das Wasser nicht.
° След дъжд качулка.
•	Kleiner Fisch auf dem Tisch ist besser als im
445

Bach ein großer Fisch.
o По-добре сврака и ръка, отколкото / а не
сокол в гора.
•	Weder Fisch noch Fleisch.
° Ни риба, ни рак.
•	sich (А) wie der /ein Fisch im Wasser fühlen
(u)
ö чувствам се като риба във вода (разг.)
и познавам много добре обстановката
(книж.)
и свеж/бодър съм (книж.)
•	weder Fisch noch Fleisch sein (u)
ö ни риба, ни рак съм (разг.)
й неопределено нещо съм (книж.)
•	wie ein Fisch auf dem Trockenen sein (u)
ö като риба на сухо съм/се чувствам (разг.)
й в непривична/необичайна обстановка съм
(книж.)
Fische
риби
•	Die großen Fische / Große Fische fressen die
kleinen.
° Големите риби изяждат / ядат по-малки¬
те.
•	Fische fängt man mit Angeln, Leute mit
Worten.
° Риба се лови c въдица, хората - със сладка
дума.
•	Frische Fische - gute Fische!
o Кови желязото, докато е горещо!
° Забавянето е равносилно на смърт.
•	Lehre nicht die Fische schwimmen und die
Tauben fliegen.
° Ha краставичар краставици не продавай.
•	Ungefangene Fische sind nicht gut zu Tische.
° Рибата в морето - ний туряме котлето.
° Заекът и гората, а той ръжена тъкми.
Frosch*
жаба
•	Blas dich nicht auf wie ein Frosch.
° Видяла жабата, че коват / подковават
вола, и тя вдигнала крак.
•	Setz einen Frosch auf einen /goldenen Stuhl,
er hüpft doch wieder in den Pfuhl.
° Ha свинята и зурлата ü да отрежеш, пак ще
рови.
•	Wenn sich der Frosch zum Ochsen bläst, so
muss er platzen.
° Надула се жаба да надмине вола.
•	Und säß' er auf goldenem Stuhl, der Frosch
hüpft wieder in den Pfuhl.
° Ha свинята и зурлата ü да отрежеш, пак ще
рови.
« Жабата си остава жаба, ако ще р на зла¬
тен стол да я сложиш.
•	aufgeblasen wie ein Frosch sein (u)
д надул съм се като пуяк (самозабравил съм
се) (разг.)
•	einen Frosch im Hals haben (u)
ö пресипнал съм (говоря дрезгаво) (книж.)
Frösche
жаби
•	Die jungen Frösche lernen von den alten das
Quaken.
° Какъвто бащата, такива и децата.
° Каквато козата, такова и ярето.
° По майката ще познаеш и дъщерята.
•	Wo Frösche sind, sind auch Störche.
° Има ли жаби, ще има и щъркели.
Fuchs*
лисица
•	Alter Fuchs kommt nicht zweimal ins Garn.
° Лисицата дваж в капана не влиза.
•	Der Fuchs ändert den Balg und bleibt ein
Schalk.
° Вълкът козината си мени, нрава си не мени.
° Вълкът козината си мени, но не и нрава.
446

•	Der Fuchs ändert's Haar und bleibt, was er
war.
■■ Вълкът козината си мени, но зъбите не.
' Вълк куче не става.
•' Който се е родил лисица, вълк не става.
•	Der Fuchs verleugnet seinen Balg nicht.
Кръвта вода не става.
•	Der schlaueste Fuchs findet seinen Kürschner.
: И най-хитрата лисица свършва при кожа¬
ря.
•	Ein alter Fuchs ist schwer zu fangen.
Стара лисица в капан не влиза.
•Ein alter Fuchs kommt nicht zweimal ins Garn.
Лисицата дваж и капана не влиза.
•	Ein alter Fuchs lässt sich nicht prellen.
Старата лисица не ще пръчка.
Стара лисица не можеш я преметна.
•	Ein schlafender Fuchs fängt kein Huhn.
Лисицата, кога спи, не може да лови ко¬
кошки.
•	Einmal muss der Fuchs doch zum Loch hinaus.
Кога и да е, ще излезе лисица на пазар.
•	Man kann nicht Fuchs und Hase zugleich sein.
Невъзможно е да си лисица и заек едно¬
временно.
•	Wenn dem Fuchs die Trauben zu hoch hängen,
so sagt er, sie sind sauer.
Кисело гроздето, че не го стига лисицата.
•	Wenn der Fuchs predigt, muss man die Gänse
eintun.
Когато ти се види най-кротка лисицата, то¬
газ най-добре си варди кокошките.
•	Wenn der Fuchs predigt, so nimm die Hühner
in Acht.
- Лисицата и калугерка да стане, между ко¬
кошките не я пущай.
•	Wer den Fuchs fangen will, muss mit den
Hühnern aufstehen.
° Който иска да хване лисицата, ще трябва
да стане с петлите.
•	Wer mit dem Fuchs geht, muss mit dem
Schwanz wedeln.
° Общуваш ли миаща, ще въртиш опашка.
•	Wo der Fuchs sein Lager hat, da raubt er nicht.
° Вълкът около леглото си пакост не прави.
•	wo sich Fuchs und Hase gute Nacht sagen (u)
n накрай света (много далеч) (разг.)
Füchse*
лисици
•	Alle listigen Füchse kommen endlich beim
Kürschner in der Beize zusammen.
p И лисицата е хитра, а кожата ü на кюркчии-
те продават.
•	Alte Füchse gehen nicht in die Falle.
° Лисицата дваж и капан не влиза.
•	Schlaue Füchse werden auch gefangen.
° Хитрата лисица c четирите крака и капана.
° Хитрата сврака с двата крака.
•	die Füchse brauen (u)
й мъгли пъплят (нагоре) (разг.)
и появяват се мъгли (книж.)
•	wo sich die Füchse gute Nacht sagen (u)
И накрай света (много далеч) (разг.)
Gaul*
жребец, кранта
•	Auch der beste Gaul stolpert einmal.
° И най-добрият кон понякога се спъва.
•	Einem geschenkten Gaul schaut / sieht man
nicht ins Maul.
o Ha харизан кон зъбите се не гледат.
° На харизано магаре за подковите не гле¬
дат.
•	Das bringt einen Gaul um. (u)
й Това не се издържа / е за изтрайване (не
може повече да се трае/търпи), (разг.)
447

Hase*
заек
•	Beschossener Hase fliegt vor jedem Gebüsch.
° Бяга като гърмян/ изтърван заек.
° Плашена врана от шубрак се бои.
•	Der eine fängt den Hasen, der andere isst ihn.
° Един върши работата, друг се облажава.
•	Rufe nicht „Hase", bis du ihn im Sacke hast.
o Пилците се броят наесен.
•	Man fängt den Hasen nicht mit Trommel.
° C дайре се заек не лови.
•	Wenn der Hase läuft über den Weg, so ist das
Unglück schon auf dem Steg.
o Пази се да не ти мине черна котка път.
•	Wer einen Hasen im Busen trägt, der fliehe.
° Имаш ли заешко сърце -бягай*.
•	Da liegt der Hase im Pfeffer! (u)
й Значи такава била работата! (разг.)
Д Ето, това е същината / трудността*.
(книж.)
•	ein alter/junger Hase sein (u)
п врял и кипял съм (разг.)
И стрелян заек / старо куче (медалист) съм
(разг.)
И опитен съм/рмам опит (книж.)
•	Mein Name ist Hase, ich weiß nichts, (u)
й Изобщо не зная за какво става въпрос /
иде реч (и затова съм напълно невинен),
(разг.)
Hasen
зайци
•	Wer nach zwei Hasen jagt, fängt keinen.
° Който два заека гони, нито един не хваща.
° От два стола, та на земята.
•	Wer zwei Hasen zugleich hetzt, fängt keinen.
- Който гони два заека, р двата изпуща / не
стига ни един.
" От два стола, та на земята.
Haushund
домашно куче
•	Ein Haushund beißt seinen Herrn oft ehe /
0Ц€^ггАз ein fremder.
° Храни куче, да те лае.
Hengst
жребец
•	Stirb nicht, lieber Hengst, es kommt die Zeit,
wo Gras wächst.
° Трай, коньо, за зелена трева.
° Трай, коньо, скоро пролет иде.
Hund*
куче
•	Begossener Hund fürchtet das Wasser.
° Парен каша духа.
•	Besser ein lebender Hund als ein toter Löwe.
° По-добре жива мишка, а не умрял аслан /
лъв.
•	Den alten Hund ist schwer bellen lehren.
° Учената маймуна не ще тояга.
° На учен кон юзда не трябва.
•	Den Hund schickt man nicht nach Bratwürsten.
° От куче касапин не става.
° Вълк овчар не става.
•	Der Hund bellt den Mond an, aber der Mond
scheint fort.
° Кучетата си лаят, а керванът си върви.
•	Der Hund bellt den Postwagen an, der ruhig
weiterfährt.
e Кучето си лае, а керванът си върви.
•	Der Hund ist daheim am stolzesten.
° Всяко куче у дома си лае.
° Всяко куче пред вратата си лае.
•	Der Hund ist keck im eigenen Haus.
° Кучето най-смело у дома си лае.
° Кучето лае пред къщата си.
•	Der Hund knurrt, wenn man ihm den Knochen
nehmen will, auch wenn er ihn nicht frisst.
0 Куче държи кокала, па нито го гложде, нито
448

го на друго дава.
- Кучето ляга и сламата, па нито плявата яде,
нито на коня дава.
•	Der Hund schläft, wenn er will, und frisst,
wenn er was hat.
° Кучето, кога ще спи, но кога ще не може да
яде.
•	Der Hund weiß am besten, wo er das Fleisch
gestohlen hat.
° Знае котката, кое месо е изяла.
о Гузен негонен бяга.
° Кучето най-добре си знае откъде се е об¬
лажило.
° Кучето най-добре си знае откъде е доко¬
пало месото / кокала.
•	Der Knüppel liegt beim Hund.
' Кучето другар направи и тоягата не хвър¬
ляй.
•	Eilte der Hund nicht, so würde er nicht blinde
Jungen gebären.
° Бързата кучка слепи ги ражда.
•	Ein alter Hund bellt nicht umsonst.
•	Старо куче напразно не лае.
•	Ein alter Hund bellt zur rechten Zeit.
° Старо куче знае кога да лае.
•	Ein alter Hund lernt keine Kunststücke.
° Стар кон се на ход не учи.
° Дървото се превива, докато е младо.
•	Ein bissiger Hund zeigt die Zähne nicht.
Куче, което хапе, не се зъби.
•	Ein blöder Hund wird selten fett.
•	Глупакът рядко прокопсва.
° Куче сланина не прави.
•	Ein böser Hund wird selten fett.
° Зло куче сланина не прави.
•	Ein guter Hund bellt zur rechten Zeit.
° Старо куче знае кога да лае..
•	Ein Hund, der mit heißem Wasser gegossen
worden ist, fürchtet auch das kalte.
° Парено куче и от дъжд се бои.
° Парен каша духа.
•	Ein Hund, der nach zwei Hasen jagt, fängt
keinen.
° Куче, което гони два заека, р / нито един
не хваща.
•	Ein Hund, der sich einmal das Maul verbrannt,
fürchtet auch kaltes Wasser.
° Парено куче и от студена вода се бои.
° Парен каша духа.
•	Ein Hund, der zwei Tore bewacht, überfrisst
sich nicht.
° Куче, което варди на две врати, гладно
умира.
•	Ein Hund ist ein treu Tier.
° Кучето е верен другар на човека.
•	Ein Hund ohne Zähne beißt nicht.
° Беззъбо куче не хапе.
•	Ein Hund schlägt keinen Knochen aus.
° Кучето не изпуска кокала.
•	Ein toller Hund beißt seinen eigenen Herrn.
° Бясно куче и стопанина си не познава.
•	Ein toter Hund beißt nicht.
° Умрял кон не рита.
° Умряло куче не хапе.
•	Einem Hunde, der einmal Leder frisst, stets
darnach gelüst't.
° Опиташ ли веднъж на хляба мекото,
само него ще търсиш.
•	Einem tollen Hunde soll man aus dem Wege
gehen.
° Пази се от бясно куче.
•	Einen bunten Hund kennt jeder.
° Известен е като бяло магаре.
•	Greift man den Hund beim Schwanz, so knurrt
449

er.
Не хващай куче за опашката - ще те уха¬
пе.
Hund und Katze taugen nicht zusammen.
Куче р котка не спят заедно.
Jeder Hund ist ein Löwe in seinem Haus.
Всяко куче пред вратата си лае.
Kommt man über den Hund, kommt man
auch über den Schwanz.
Много мина, малко остана.
Lass den Hund bellen, singen kann er nicht.
Кучето нека си лае, да пее то не може /
знае.
Lässt man den Hund herein, so kriecht er in
den Topf / Schrank.
Пуснеш ли кучето вътре, ще ти изяде ман¬
джата.
Man muss nicht den Hund nach den Brat¬
würsten schicken.
От куче касапин не става.
Man schmeißt nicht nach getretenem Hund
mit Steinen.
Ha умряло куче нож не вади!
Не бий падналия!
Soll der Hund Schläge haben, so findet man
bald einen Stock.
Което куче искат да обесят, казват, бясно е.
Wenn der Hund einen Knochen sieht, wedelt
er mit dem Schwanz.
Види ли куче кокал, маха опашка.
Wenn der Hund schläft, beißt er nicht.
Спящо куче не хапе.
Wenn man dem Hunde an die Haut will, so
sagt man, er sei wütig.
Искаш ли да затриеш кучето, кажи, че е
бясно.
Wenn man einem Hunde übel will, macht
man ihn toll.
° Което куче искат да обесят, казват, бясно е.
•	Wenn man einen Hund für toll erklärt, so wird
er es.
° Като кажеш за едно куче, че е бясно, и да
не е, (то) побеснява.
•	Wer den Hund füttert, dem leckt er die
Hände.
° Който дава папо, нему викам тато.
° Чийто хляб ядеш, по неговата свирка ще иг¬
раеш.
•	Wer mich liebt, der liebt auch meinen Hund.
° Който обича мене, обича и кучето ми.
•	Wer schlägt meinen Hund, der liebt mich
nicht von Herzensgrund.
° Който бие кучето ми, не ме обича истин¬
ски.
•	Zu einem bösen Hunde gehört ein Knüppel.
° Ha зло куче - зъл прът.
*	(völlig) auf den Hund kommen (u)
И зле съм (здравословно/финансово) (про¬
падам / сривам се) (разг.)
и стигам до просешка тояга (разг.)
Д пропадам финансово/ разоравам се (книж.)
*	(ganz) auf dem Hund sein (u)
Д съвсем съм изпаднал / много зле съм
(здравословно/финансово) (разг.)
Д в крайна нищета съм (книж.)
*	Bei diesem Wetterjagt man keinen Hund vor
die Tür. (u)
д Времето е много лошо / отвратително
студено/ужасно, (книж.)
*	bekannt sein wie ein bunter/scheckigerHund
(u)
Д познат съм и на кучетата / всички като
шарено/пъстро куче / бяло магаре (разг.)
д всички ме знаят/познават (книж.)
*	Da liegt der Hund begraben! (u)
д В товв/Emo къде е причината / трудност-

та / същността! (Ето, това е!) (книж.)
*	Da liegt der Knüppel beim Hund, (u)
й Това е последицата/причината, (книж.)
*	Damit lockt man keinen Hund hinter dem
Ofen vor. (u)
и И куче не можеш подмами / примами с
това, (разг.)
*	den Hund vorm Löwen schlagen
и бия самара, да се сеща магарето
И Тебе думам, дъще, сещай се, снахо.
*	der fliegende Hund (и)
й вид прилеп (книж.)
*	ein dicker Hund sein (и)
й неприятна / мъчна / дебела работа е
(разг.)
й голямо безобразие е (книж.)
*	etwas ist unter allem / dem Hund (salopp)
и нщ. е под всякаква критика (на много ниско
ниво) (разг.)
*	feind einander sein wie Hund und Katze (u)
й като куче и котка са (враждебно са настро¬
ени един към друг / не се понасят) (разг.)
*	jemanden auf den Hund bringen (u)
й съсипвам финансово нкг. (разорявам / pyu-
нирам го) (книж.)
*	mit etwas (D) keinen Hund hinter dem Ofen
hervorlocken können (u)
й никого не мога да примамя / заинтересо¬
вам с нщ. (книж.)
*	Pass auf, dass kein schwarzer Hund
dazwischen kommt! (Die Sache könnte schief
gehen.) (u)
и Внимавай да не се провали работата!
(разг.)
*	roter Hund (u)
и бяла врана (рядък / необичаен / странен
екземпляр) (разг.)
•	wie Hund und Katze sein / zusammen leben
(u)
и живеем / обичаме се като куче и котка /
два остри камъка сме (разг.)
и трудно се понасяме / търпим / живеем в
постоянна вражда (книж.)
Hunde*
кучета
•	Alte Hunde bellen auch.
° Старата коприва повече жили.
•	Alte Hunde, treue Hunde.
° Кучето е верен другар.
° Старо куче, верен приятел.
•	Arge Hunde gehen stets mit zerrissenem Fell.
° Злите кучета рани носят.
•	Bellende Hunde beißen nicht.
° Куче, което лае, не хапе.
•	Bissige Hunde haben zerbissene Ohren.
c Бесен гъз - кървав нос.
° Злите кучета рани носят.
•	Böse Hunde muss man kurz anbinden.
° Злите кучета вързани се държат.
•	Den Letzten beißen die Hunde.
° Последният го отнася.
•	Die Hunde bellen, aber die Karawane zieht
weiter.
° Кучетата си лаят, но керванът продължава.
•	Es geschieht, wenn die Hunde mit dem
Schwanz bellen.
° Ще стане, кога вълкът стане куче.
° Ще стане, кога върбата роди грозде.
° (Ще стане) на куковден / куково лято,
•	Es gibt überall Hunde, die einen anbellen.
° Лаещи кучета има навсякъде.
•	Es gibt viele/mehr Hunde, die Pudel heißen.
° Само едно куче не думат / се казва Шаро
или Караман.
° Не само едно куче се казва Шаро.
451

•	Getroffene Hunde bellen.
° Не закачай куче, да те не лае.
BHunde, die schielen, beißen daneben.
© Кривогледото куче хапе не където тряб¬
ва.
•	Hunde, die (viel) bellen, beißen nicht.
° Куче, което лае, не хапе.
° Бой се от тихата вода.
•	Schlafende Hunde soll man nicht wecken.
° Кога ти мечка не гази ръжта, не я барай.
° Белята си търси оня, който търси змия да
бие.
° Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
•	Stumme Hunde und stille Wasser sind
gefährlich.
° Бой се от тихата вода.
° От тихата вода да те е страх повече.
•	Tote Hunde beißen nicht.
° Умрял кон не рита.
° Умряло куче не хапе.
•	Viele Hunde sind des Hasen Tod.
° Съюзят ли се много срещу един, то рабо¬
тата му е спукана / той няма никакъв
шанс.
•	Wer mit Hunden zu Bette geht, steht mit
Flöhen auf.
•	Който спи c куче, навъжда бълхи.
•	Zwei Hunde an einem Bein (Knochen) kom¬
men selten überein.
° Две кучки и едно корито не ядат.
° Две кобили от една торба не зобят.
•	die weißen Hunde (u)
й зайчета (пяната по морските вълни) (разг.)
•	etwas (А) vor die Hunde werfen (u)
и изхвърлям нщ. на кучетата (разг.)
и захвърлям нщ. с презрение (книж.)
•	mit allen Hunden gehetzt sein (u)
й врял и кипял съм / гърмян заек съм / минал
съм през сито и решето / печен / отракан
съм (разг.)
й опитен съм/имам опит (книж.)
•	vor die Hunde gehen (salopp)
и отивам на вятъра / на кино/по дяволите
(жаргон)
и пропадам / загивам (книж.)
Hündin
кучка
•	Die eilende Hündin wirft blinde Jungen.
° Бързата кучка слепи ги ражда.
° Бърза кобила сляпо добила.
Igel (der)
таралеж
•	Wer einen Igel streichelt, muss sich nicht über
die Stiche beklagen.
o Таралеж се не милва /в пазва не туря.
° Щом галиш таралеж, не се оплаквай, че
боде,
Kalb*
теле
•	Ein schmeichelndes Kalb saugt zwei Mütter
aus.
° Хитро теле от две крави бозае.
° Кроткото агне от две майки суче.
о Подлизурка яре от две майки бозае.
•	Im Schafstall kann auch ein Kalb König sein.
° В кошарата р телето може да е госпо¬
дар.
•	Mit fremdem Kalb ist wohlfeil pflügen.
° Чуждото жито се лесно за „бог да прости"
раздава.
•	Wenn man ein Kalb fortschickt, kommt ein
Ochse wieder.
° Телето си е пак теле.
° Теле и говедо, все е волско чедо.
•	das Goldene Kalb anbeten (u)
й кланям се на Златния телец (разг.)
й обичам твърде много парите (книж.)
•	den Brunnen zuschütten, wenn das Kalb er-
452

trunken ist (Erst wenn das Unglück geschehen
ist, wird etwas unternommen.) (u)
ö след дъжд качулка (разг.)
и прекалено / твърде късно е (да се направи
/предприеме нщ.) (книж.)
Kälber
телета
•	Nur die allerdümmsten Kälber wählen sich
den Schlächter selber.
Само най-глупавите сами си избират пала¬
ча.
Kamel*
камила
•	Das Kamel ging um Hörner zu suchen aus und
kam ohne Ohren nach Haus.
Ходила камилата за рога и се върнала без
уши.
Който търси многото, изгубва и малкото.
•	Es ist leichter, dass ein Kamel durch ein Nade¬
löhr gehe, denn ein Reicher im Reich Gottes
komme.
По-лесно е камила да мине през иглени
уши, нежели богат да влезе и царството Бо¬
жие.
•	Du Kamel! (u)
и Тъпа глава! / Вол такъв! (Глупак такъв!)
(жаргон)
•	eher geht ein Kamel durch's Nadelöhr, als
dass ... (u)
ö по-скоро камила ще мине през иглени уши,
отколкото ... (разг.)
и невъзможно е да ... (книж.)
*atze*
котка
•	Auch die kleinste Katze kratzt.
j И най-малкото коте дращи.
•	Die Katze fällt immer wieder auf die Füße.
- Котката не пада на гърба си, а на краката
си.
" Котка по гръб не пада.
•	Die Katze fängt die Mäuse nicht in Hand-
453
schuhen.
° И котката би ловила риба, ама не ще да си
мокри краката.
° Който се цапа, той лапа.
•	Die Katze frisst gern Fische, sie will aber nicht
ins Wasser.
° Яде ü се на котката риба, но я е страх от во¬
дата.
» Без мокри гащи раци се не хващат.
° Сухи гащи / Сухо дупе риба не ядат /яде.
•	Die Katze hat neun Leben.
° Котката има девет живота.
•	Die Katze lässt das Mausen nicht.
° Котката умира и за мишки(те) си мисли.
° Котката калугерка не става.
•	Die Katze liebt den Speck und die Sau den
Dreck.
° Котката обича сланинка, свинята - по-
мийка.
•	Die Katze wäscht / putzt sich, wir kriegen
Gäste.
° Котката се мие, ще ни дойдат гости.
•	Eine gebrühte Katze scheut das kalte Wasser.
° Парен каша духа.
•	Einer schlafenden Katze läuft keine Maus ins
Maul.
° Котката, кога спи, не лови мишки.
•	Es ist eins, ob man von der Katze oder vom
Kater gekratzt wird.
° Котката и котаракът-две мачки са.
•	Gebrühte Katze scheut auch kaltes Wasser.
° Парен каша духа.
•	Ist die Katze aus dem Haus, tanzen die Mäuse
auf dem Tisch.
° Няма я котката, играят мишките.
•	Katz(e) aus dem Haus, rührt sich die Maus.
° Няма я котката, играят мишките.

•	Katz und Hund machen selten Freundschafts¬
bund.
° Куче и котка не спят заедно.
•	Katz und Hund verträgt sich nicht.
° Разбират се като куче и котка.
° Като куче и котка са.
•	Man kauft die Katze nicht im Sack.
o Агне се в чувал не купува.
° Котка в торба се не купува.
•	Man mag die Katze werfen, wie man will, sie
kommt doch auf die Beine.
° Котката никога не пада по гръб.
•	Wenn die Katze aus dem Haus ist, tanzen die
Mäuse auf Tischen und Bänken.
° Няма я котката, играят мишките.
•	Wenn die Katze fort ist, tanzen die Mäuse.
° Няма я котката, играят мишките.
*	Das ist für die Katz', (u)
и Това е съвсем напразно / за тоя, дето
духа, (съвсем излишно е) (разг.)
*	der Katz(e) die Schelle umhängen (u)
и разгласявам / разтръбявам нщ. / бия ба¬
рабана за нщ. (разг.)
И съобщавам нщ. (правя го публично достоя¬
ние) (книж.)
*	die Katze aus dem Sack lassen (u)
и изплювам камъчето (издавам се) (разг.)
й изпускам / изтървавам се (без да искам)
(разг.)
й издавам някаква тайна (книж.)
*	die Katze im Sack kaufen (u)
й купувам нещо слепешката / на сляпо (на
доверие) (разг.)
*	die neunschwänzige Katze (u)
и кожен камшик с девет ремъка (книж.)
*	jemand ist wie die Katze, die immer auf den
Pfoten fällt (u)
и някой подобно на котката никога не пада
по гръб (разг.)
•	wie die Katze um den heißen Brei herumgehen
(u)
и боя се/не зная как да започна да говоря за
нщ. (увъртам/усуквам го) (книж.)
Katzen*
котки
•	Der Katzen Scherz ist der Mäuse Tod.
° За един сватба, за друг - брадва.
•	Gebrühte Katzen fürchten auch kaltes Wasser.
° Парен каша духа.
° Който се е парил от тикви, той и на плет ги
Духа.
° Парено куче и от дъжд се бои.
•	Hüte dich vor Katzen, die vorne lecken und
hinten kratzen.
° Пази се от оногова, който едно говори, а
друго прави/вършр.
° Пази се от ат - отзад, от бик - отпред, а от
калугер - отвред.
° Пази се, кога имаш работа с лукав човек.
•	In der Nacht/Nachts sind alle Katzen grau.
° Нощем всички котки са сиви.
° Нощта е най-доброто прикритие.
•	Katzen und Frauen gehören ins Haus.
° Жената и котката да си знаят къщата.
•	Wer sich mausig macht, den fressen die
Katzen.
° Който става овца, изяда го вълкът.
° Бъркаш ли се между мишките, изяждат
те котките.
•	jetzt andere Katzen zu bürsten haben (u)
й сега не ми е до това (разг.)
и имам си сега друга, по-важна работа
(книж.)
Krebs
рак
•	Der Krebs wird nicht mit Ersaufen bestraft.
° Мокър от дъжд се не бои.
454

•	Ein Krebs lernt niemals vorwärts gehen.
° Ракът никога няма да се научи направо /
напред.
Kuh*
крава
•	Alte Kuh gar leicht vergisst, dass sie ein Kalb
gewesen ist.
° Старата крава лесно забравя, че е била
теле.
•	Des Nachbars Kuh gibt allzeit mehr Milch.
° Людското е все по-голямо /-много / -хуба¬
во.
•	Eine Kuh deckt viel Armut zu.
o Крава на двора, храна на масата.
•	Es gibt mehr als eine bunte Kuh.
° Само едно куче не думат / се казва Шаро
или Караман.
•	Von böser Kuh kommt kein gutes Kalb.
1 От шугаво прасе здраво свинче не бива /
става.
•	Was nützt der Kuh Muskate, sie frisst ja
Haberstroh.
e Разбира ли магаре от кантар / военна му¬
зика?
•	Wenn die Kuh den Schwanz verloren hat,
merkt sie erst, wozu er gut war.
След като загубим нещо, тогава го оце¬
няваме правилно.
•	dastehen wie die Kuh vor dem neuen Tor
(salopp)
й стоя като теле пред шарена порта / пуля се
(не зная какво да правя) (жаргон)
•	dastehen wie die Kuh, wenn's donnert (sa¬
lopp)
и гледам като теле и железница / пуля се (не
зная какво да правя) (жаргон)
•	die Kuh des kleinen Mannes (u)
и козата (книж.)
Kühe
крави
•	Der eine hat die Kühe, der andere die Mühe.
° Един бие тъпана, друг обира парсата.
•	Kühe fremder Leute haben immer größere
Euter.
° Чуждото е все по-голямо / -много / -хуба¬
во.
•	Kühe machen Mühe.
0 За да ядеш риба, трябва да влезеш във во¬
дата / се намокриш.
•	Schwarze Kühe geben auch weiße Milch.
° Биволицата е черна, ама дава бяло мляко.
•	Wenig Kühe, wenig Mühe.
° Малко работа, малко грижи.
° Малко животни, малко зор.
•	Wer seine Kühe anspannt, mag seine Pferde
melken.
° Който си впряга кравите, нека си дои ко¬
нете.
Lamm*
агне
•	Ein Lamm flieht, wenn's den Geier sieht.
° Агнето c бяг се спасява, види ли лешояда.
•	Wer sich zum Lamm macht, den fressen die
Wölfe.
° Който става овца, изяда го вълкът.
•	geduldig wie ein Lamm (u)
п търпелив като агне (много кротък) (разг.)
Löwe*
лъв
•	Auch der Löwe muss sich vor der Mücke
wehren.
° И лъвът си пъди мухите.
•	Den toten Löwen kann jeder Hase an der
Mähne zupfen.
° Ha умряло куче (всеки) нож вади.
•	Ist der Löwe tot, so raufen ihm die Hasen den
455

Bart.
° Куц вълк всяко куче го дърпа.
° На умряло куче нож вади.
*	Mit dem Löwen ist nicht gut Beute teilen.
° C лъв плячка се не дели.
*	Was der Löwe nicht kann, das kann der Fuchs.
° Което не може лъвът, може го лисицата.
*	den schlafenden Löwen (nicht) wecken (u)
и (не) будя спящия звяр (не го дразня / драз¬
ня го) (разг.)
*	der Löwe der Gesellschaft (u)
В салонен / паркетен лъв (светски / галан¬
тен /изискан мъж) (разг.)
*	der Löwe des Tages (u)
и героят на деня (най-изявеният за момента)
(разг.)
*	in die Höhle des Löwen gehen (u)
й отивам /влизам и устата на вълка / бър¬
логата на звяра (рискувам) (разг.)
*	sich (D) in die Höhle des Löwen wagen (u)
в осмелявам се / дръзвам да вляза в бърло¬
гата на звяра (разг.)
И рискувам / предприемам смело начинание
(книж.)
*	wie ein Löwe fechten (u)
и боря се като лъв (смело и докрай) (разг.)
Löwen
лъвове
*	Löwen fangen keine Mäuse.
° Лъвовете мишки не ловят.
Maulwurf
къртица
*	Was weiß der Maulwurf von der Sternen¬
kunde.
° Разбира ти свиня от кладенчова вода.
*	Разбира ти къртица от астрономия.
Maus*
мишка
•	Die Maus weiß mehr als ein Loch.
° Мишката знае няколко (спасителни) дупки.
•	Es ist eine schlechte Maus, die nur ein Loch
weiß.
° Спукана й е работата на мишката, щом
само една дупка знае.
•	Wenn die Maus satt ist, schmeckt das Mehl
bitter.
° Сит да гостиш, богат да дариш, тежко е.
° Ситият гостенин лесно се гощава.
•	Da beißt die Maus keinen Faden ab. (u)
д Това не подлежи на промяна / може да се
промени, (книж.)
•	Da beißt keine Maus einen Faden ab. (u)
8 Това не подлежи на промяна / може да се
промени, (книж.)
•	mit Mann und Maus untergehen (u)
8 потъвам / пропадам c всичко живо (на
борда) (разг.)
И пропадам / провалям се изцяло / тотално
(книж.)
Mäuse*
мишки
•	Die Mäuse in unserem Haus gehören uns.
° Всичко в къщата си е наше.
•	Wo Mäuse sind, sind auch Katzen.
° Има ли мишки, има р котки.
•	die weißen Mäuse (u)
в пътната полиция (КАТ) (книж.)
•	weiße Mäuse sehen (u)
в имам халюцинации/привидения (халюци¬
нирам / пиян съм) (книж.)
Ochs(e)*
вол
•	Das passt wie dem Ochsen ein Sattel.
° Ha свинче звънче.
° Приляга му като на свинче звънче.
456

•	Der Ochs stößt von vorn, das Pferd von hinten,
der Pfaff' von allen Seiten.
От ат -отзад, от бик-отпред, а от калугер -
отвред (се пази).
•	Der Ochs will den Hasen erlaufen.
Поискал волът да надбяга / намине заека.
•	Einem Ochsen kann man nur einmal das Fell
über die Ohren ziehen.
Ha вола само веднъж можеш да му оде¬
реш кожата.
•	Wer den Ochsen bekommt, bekommt auch
seine Hörner.
Който получи вола, трябва да приеме р
рогата.
•	den/die Ochsen hinter den Pflugspannen (u)
а захващам нщ. от краката за главата (правя
го наопаки) (разг.)
•	wie der Ochs am neuen Tor stehen (u)
й гледам като теле в железница / хванат
от гората (нищо не разбирам) (разг.)
Ochsen
волове
•	Alte Ochsen machen gerade Furchen.
Старият вол по-дълбоко оре.
Packesel (der)
товарно магаре
•	Bist du ein Packesel, kannst du überall Arbeit
finden.
Магаре ли си, самари много.
*ferd*
кон
•	Das Pferd beim Zaun, den Mann beim Worte.
•	Конят се държи за юздата, мъжът - за
думата.
•	Das / Ein Pferd, das langsam geht, kommt
auch weit.
« Бавно, но славно.
•	Das Pferd stirbt oft, eh Gras wächst.
° Трай, коньо, за зелена трева.
° Трай, коньо, пролет иде.
•	Das Pferd will wohl den Hafer, aber nicht den
Sattel.
° Конят иска зоб, а не седло.
•	Ein braves Pferd stirbt in den Sielen.
° Добрият кон c хамут на шията си умира.
•	Fremdes Pferd und eigner Sporn machen
kurze Meilen.
° C чужд кон по-лесно се върви.
•	Hast du kein Pferd, so brauche den Esel.
o Ако нямаш кон, вземи си магаре.
•	Man kann bald vom Pferd auf Esel kommen.
o От ат на магаре.
•	Man fasst das Pferd beim Zaum, den Mann
beim Wort.
° Кон се държи за юздата, човек за думата.
° Конят се държи за юздата, мъжът - за
думата.
•	Man soll nicht vom Pferde auf den Esel
kommen.
° Не падай толкова ниско / от ат на мага¬
ре.
•	Pferd und Esel spannt man nicht zusammen.
o Кон р магаре заедно се не впрягат.
•	Stolpert doch dein Pferd auf vier Eisen (und
hat vier Beine).
° Конят има четири крака и пак се препъва,
та камо ли човек.
•	Wenn der Reiter nichts taugt, ist das Pferd
Schuld.
° Лош ли е ездачът, виновен е конят.
•	Wer plagt sein Pferd und Rind, der hält's
schlecht mit Weib und Kind.
° Който тормози коня р добитъка ср, той
тормози р семейството си.
•	aufs falsche Pferd setzen (u)
457

д залагам на грешна(та) карта (сбърквам)
(разг.)
*	das Pferd beim Schwanz / von hinten auf¬
zäumen (u)
и започвам (да върша) нщ. наопаки/от кра¬
ката за главата (правя го противно на
всякаква логика) (разг.)
*	das Pferd hinter den Wagen spannen (u)
и започвам (да върша) нщ. наопаки/от кра¬
ката за главата (правя го противно на
всякаква логика) (разг.)
*	sich (А) auf das falsche Pferd setzen (u)
и сбърквам адреса (не попадам на точното
място) (разг.)
и поемам по грешен път / в грешна посока
(книж.)
*	vom Pferd auf den Esel kommen (u)
и от ат, та на магаре (разг.)
и падам много ниско / пропадам (книж.)
*	wie ein blindes Pferd durch einen türkischen
Friedhof gehen (u)
и вървя като кон c капаци / минавам като
през турски гробища (разг.)
и не виждам / забелязвам нищо около себе
си (книж.)
*	wie ein Pferd arbeiten (u)
и работя като кон / вол / впрегатно живот¬
но (разг.)
д работя / трудя се здраво/много (книж.)
Kferde*
коне
*	Fremde Pferde laufen schnell.
° C чужд кон по-лесно се върви.
° Чуждите коне по-бързо ходят.
*	Man kann die Pferde zur Tränke führen,
saufen müssen sie selbst.
° Конете но водопой можеш да заведеш, но
да пият трябва самите те.
*	Ungleiche Pferde ziehen nicht wohl.
° Различни коне не теглят добре.
*	jemandem gehen die Pferde durch (u)
и нкг. го наскачват лудите (изпуска си нерви¬
те / изгубва самообладание) (разг.)
*	Keine zehn Pferde bringen mich dahin, (u)
и За нищо на света няма да отида/направя
нщ. (разг.)
*	mit jemandem Pferde stehlen können (u)
и мога да се осланям/разчитам на нкг. (ве¬
рен другар ми е) (книж.)
Pudel (der)*
пудел
*	Ein nasser Pudel scheut das Wasser nicht.
° Мокър от дъжд се не бои.
*	des Pudels Kern (u)
д истинската причина / същността на нещата
(книж.)
*	wie (ein) begossener Pudel dastehen (u)
и стоя смутен/като посран (засрамен съм)
(разг.)
Ratten
плъхове
*	Die Ratten verlassen das sinkende Schiff.
° Плъховете първи напускат потъващия ко¬
раб.
Raupen
гъсеници
*	Der Raupen wegen darf man den Baum nicht
ab-/u/mhauen.
° Заради гъсеницата дърво не се отсича.
*	jemandem Raupen in den Kopf setzen (u)
д пускам hkm. бръмбари и главата (давам му
някаква (щура) идея) (разг.)
*	Raupen im Kopf haben(u)
и имам бръмбари и главата / прихващат ме
лудите (разг.)
и имам странни идеи/мисли (книж.)
Sau*
свиня
*	Aus einer Sau zeucht man keinen Zelter.
458

° Магарето, колкото и да е кескин, ат не ста¬
ва.
•	Der Sau ist im Dreck am wohlsten.
° Разбира ти свиня от кладенчова вода.
° Свиня разбира ли ти от хубаво?
•	Die böseste Sau, die beste Möhre.
° Хубавите ябълки свинете ги ядат.
•	Eine volle Sau weiß nicht, wie es den Hungri¬
gen ist.
° Сит на гладен вяра не хваща.
•	Es ist keine Sau so schmutzig, sie findet einen
Eber, der sie küsst.
° Краставите магарета през девет баира се
подушват.
о Намерили се Куко и Пипе.
п Всеки си намира еша.
•	Je schlimmer die Sau, desto besser die
Eicheln.
c Хубавата ябълка свинята я яде.
•	Hier zieht die Sau den Zapfen raus.
- Оттук изтича информацията.
•	Was soll der Sau ein goldenes Halsband.
° Какво ти разбира свиня от кладенчова во¬
да.
•	Wenn die Sau mit einem Fuß vorüberkommt,
so folgt sie bald mit dem Rüssel hinnach.
o Видяла свинята рогозина, па сакала и по¬
стеля.
•	Wenn die Sau satt ist, wirft sie den Trog um.
° Свинята, като се наяде, обръща копанята/
коритото.
•	etwas ist unter aller Sau (u)
й нщ. е под всякаква критика (неописуемо /
ужасно зле е) (разг.)
Schaf*
овца
•	Das einzelne Schaf ist in Gefahr vor dem Wolf.
° Овца, отдели ли се от стадото, вълкът я
изяда.
•	Ein gutmütig Schaf wird von allen Lämmern
gesogen.
° Ако станеш овца, всеки ще те стриже.
•	Ein räudiges Schaf steckt die ganze Herde an.
° Една шугава овца цяло стадо ошугавя.
•	Ein Schaf, das sich nicht zur Herde hält, frisst
der Wolf.
° Която овца се дели от стадото, вълкът я из-
яда.
•	Von außen ein Schaf, von innen ein Wolf.
° Ha лице светец, на сърце крадец.
•	das schwarze Schaf sein (u)
И черната овца съм (все мен нарочват за
всичко) (разг.)
•	(ein) verlorenes Schaf sein (u)
п заблудена овца съм (объркан съм) (разг.)
Schafe
овце
•	Der eine schert Schafe, der andere Ferkel.
° Един живее и охолство, друг мизерува.
•	Schafe ohne Schäfer sind des Wolfes Beute.
° Овце без овчар на вълка са дар.
•	Wer sich unter die Schafe mischt, der wird mit
ihnen geschoren werden.
0 Овца ли си - ще те стрижат.
Schlange*
змия
•	Den einmal die Schlange beißt, der fürchtet
sich auch vor jedem gewundenen Seil.
° Който е хапан от змия, той се бои и от гу¬
щер.
о Парен каша духа.
•	Die Schlange wechselt wohl die Haut, aber
nicht die Giftzähne.
° Вълкът козината си мени, но нрава - не.
° Змията кожата си сменя, но не р зъбите.
459

•	Einer Schlange ist nicht zu trauen, wenn sie
auch stirbt.
•	Змията умира и отровата си държи.
•	Wen eine Schlange gebissen, den erschreckt
eine Eidechse.
° Който е хапан от змия, той се бои и от гу¬
щер.
•	eine Schlange/Natter am Busen nähren (u)
и храня змия и пазвата си (разг.)
ö грижа се за нкг., който е много опасен и
може да ми навреди (книж.)
•	Schlange stehen (u)
И стоя / чакам на опашка (на каса / гише)
(разг.)
Schnecke*
охлюв
•	Die Schnecke trägt ihr Haus bei sich, weil sie
den Nachbarn nicht traut.
° Охлювът носи своята къщичка на гърба
си, защото не вярва на съседите си.
•	Sei eine Schnecke im Raten und ein Vogel in
Taten.
° По-малко давай акъл, повече действай.
•	jemanden zur Schnecke machen (u)
И розмазвам / смачквам нкг. с думи (крити¬
кувам го остро) (разг.)
Schwein*
прасе
•	Auswendig fein, inwendig ein Schwein.
° Ha лице светец, на сърце крадец.
° Ангел на лице, дявол на сърце.
° Вън лице, вътре трици.
Бял на лице, чер на сърце.
° Мома гиздава, глава гнидава.
° Отвънка гиздав, в главата гнидав.
•	Das Schwein fühlt sich im Dreck am wohlsten.
° Зарекла се свиня да не рови в калта.
•	На свинята й дай да рови в гюбрето / кал¬
та.
•	Ein gutes Schwein frisst alles.
o Доброто прасе яде всичко / не пробира.
•	Ein Schwein bleibt Schwein.
0 Ha свинята и зурлата ü да отрежеш, пак ще
си рови.
•	Das kann kein Schwein lesen, (u)
И Това не може да се чете/е четливо напи¬
сано. (ужасно грозно е написано) (книж.)
•	Das Schwein ist durch den Bauch gestochen,
(u) (Die Sache ist von vornherein abgemacht¬
es ist unwiderruflich.)
И Работата е опечена. / Нещата са необрати¬
ми /не могат да се променят, (предвари¬
телно са уговорени /нагласени) (разг.)
•	Schwein haben (u)
й имам късмет (късметлия съм / nравървб-
ва ми) (книж.)
Schweine
прасета
•	Schweine und Geizhälse nützen erst nach
ihrem Tod.
° Свинете р цициите не са полезни.
•	Wenn das Tor offen ist, laufen die Schweine
ins Korn.
° Отвориш ли вратата, прасетата ще тр
изядат зърното.
•	Wenn die Schweine satt sind, stoßen sie den
Trog um.
° Свинята, като се наяде, обръща копанята/
коритото.
° Свиня кога се наяде, обръща копанята.
Stier*
бик
•	Man muss den Stier an / bei den Hörnern
packen.
° Вържи попа, да ти е мирно селото.
•	den Stier beiden Hörnern packen (u)
и хващам бика за рогата (разг.)
и захващам се сериозно с нщ. (за да го пре¬
дотвратя /спра) (книж.)
460

Widder (der)
овен
•	Bist du kahl, so bocke mit keinem Widder.
° Шут c рогат не може да се боде.
о Хем шуто, хем боде.
Wolf*
вълк
•	Alten Wolf reiten die Krähen.
Стар вълк, на кучетата ма скара.
•	Aus einem Wolf wird kein Schafhirt.
Викал вълка да му варди овцете.
От вълк овчар не става.
•	Besser es fresse mich ein Wolf als ein Lamm /
Schaf".
По-добре да ме рита кован кон, а не босо
магаре.
Не ме е яд кога ме пари коприва, а сцрр /
бурен.
•	Der Wolf ändert wohl das Haar, doch bleibt er
/ aber bleibt, wie er war.
Вълкът козината си мени, но не и нрава.
Вълкът козината си мени, но зъбите /нра¬
ва - не.
Вълк куче не става.
•	Der Wolf frisst auch von gezählten Schafen.
r Вълкът и от броените овце яде.
За вълк броено няма.
•	Der Wolf ist vor Wölfen sicher.
Вълкът вълк не дави.
•	Der Wolf muss in seiner Haut sterben.
Вълк куче не става.
Който се е родил лисица, вълк не става.
•	Der Wolf wird älter, aber nicht besser.
Вълкът остарява, но нрава си не мени.
•	Ein Wolf im Schlaf findet kein / fängt nie ein
Schaf.
° Който много поспива, той гладен походва.
•	Einer ist dem anderen ein Wolf.
° Човек за човека е вълк.
•	Es beißt kein Wolf den anderen.
° Вълкът вълк не дави.
° Гарван гариану око не вади.
•	Füttere den Wolf im Winter, und im Sommer
frisst er dich.
° Храни куче, да те лае.
° Храни гарга, да ти изкълве очите.
о иоброто се скоро забравя.
•	Man muss dem Wolfe nicht die Schafe zum
Hüten geben.
° Вълкът овчар не бива.
•	Man muss den Wolf erst fangen, ehe man ihm
das Fell abziehen kann.
° Първо хвани вълка, пък после му дери ко¬
жата.
•	Wenn der Wolf gefangen ist, stellt er sich wie
ein Schaf vor.
° Уловеният звяр се прави на овчица.
•	Wenn der Wolf tot ist, spielt ein Kind mit
dessen Zähnen.
° Куц вълк всяко куче го дърпа.
° Всеки на умряло куче нож вади.
° Умрял кон не рита.
•	Wenn man den Wolf nennt, so kommt er
gerennt.
° За вълка говорим, а той в кошарата.
•	Wenn man den Wolf zum Hirten macht, ist
die Herde in Gefahr.
° Вълк му пасе овцете.
•	Wenn man vom Wolfe redet, so sieht man
seinen Schwanz.
n За вълка говорим, а той и кошарата.
•	Wenn man vom Wolfe spricht, so sieht man
den Schwanz.
° За вълка говорим, а той и кошарата.
•	Wenn sich die Hirten zanken, hat der Wolf
gewonnen.
o Докато овчарите се карат, вълкът е спе¬
челил.
461

•	Wer einen Wolf zum Freunde hat, braucht
einen Hund zum Wächter.
•	C кучето дост стани и тоягата не пущай.
•	Wo der Wolf liegt, da raubt er nicht.
° Вълкът около леглото си пакост не прави.
•	dem Wolf die Schafe anbefehlen (u)
й поверявам овцете на вълка (разг.)
й правя неправилен избор (книж.)
•	hungrig wie ein Wolf sein (u)
д гладен съм като вълк (голям глад ме гони)
(разг.)
й много съм гладен (книж.)
•	ein Wolf im Schafpelz (u)
й вълк и овча кожа (прикрит звяр / зъл / ко¬
варен човек) (разг.)
•	jemanden durch den Wolf drehen (u)
й въртя нкг. на шиш (тормозя/измъчвам го
жестоко) (разг.)
Wölfe
вълци
•	Bei Wölfen und Eulen lernst du heulen.
° C вълците трябва някой по вълчешки да
вие.
° С вълците трябва да виеш като вълк.
з С какъвто се събереш, такъв ставаш.
•	Bei Wölfen und Eulen lernt man's Heulen.
° C какъвто се събереш, такъв ставаш.
•	Mit den Wölfen muss man heulen.
° C вълците вълк бъди.
° C вълците трябва някой по вълчешки да
вие.
- С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Wurm*
червей, глист
•	Auch der Wurm krümmt sich, wenn er getre¬
ten ist.
° И мравка да стиснеш, ще те ухапе.
' И червеят се свива / гърчи, като го настъ¬
пиш.
•	Ein jeder hat seinen Wurm.
° Всеки си е башка луд.
о Всеки си има своята слабост.
•	ein armes Wurm (u)
й клетото червейче (за бедняк / нещастник)
(книж.)
Ziege
коза
•	Die Ziege muss grasen, wo sie angebunden
ist.
° Всяка жаба да си знае гьола.
° Всяка коза за свой крак.
□	Sprichwörter und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Beute / Eselskopf/ Euter (das) / /eil*/Herde
/ Kleinvieh / Köder (der) / Krippe * / Leder* /
Maul* / Pferdehandel / Rossäpfel / Sattel* /
Sättel* / Schojfsl^(^///Scheuem / Schwänzchen
(das) / Sier* / Tierchen (das) / Vieh / Wild /
Zaum * / Zügel (PI.) *
плячка / дебела глава (като на магаре) /
виме / кожа (с *осмите)* / стадо / дре¬
бен добитък / стръв, примамка / ясла*
/ кожа (обработена)* / муцуна* / тър¬
говия (с коне) / конски фъшкии / седло*
/ седла* / овчарник / хамбари / върти-
опашка / животно * / животинче / доби¬
тък/ дивеч / юзда * / юзди *
Beute
плячка
•	Keine Beute ohne Streit.
° Всеки за плячка се бори.
° За плячката винаги има спор.
Eselskopf
дебела глава (като на магаре)
•	Auf einen Eselskopf sind Laugen umsonst.
° Мий магаре със сапун, да загубиш и сапу¬
на, и труда.
° Черният бял не става.
462

Euter (das)
виме
•	Ein schönes Euter gibt nicht immer gute
Milch.
И хубавото виме невинаги дава добро /
хубаво мляко.
Fell*
кожа (с космите)
■ Aus fremdem Fell kann man gut Sohlen
schneiden.
° Ha чужд гръб и сто тояги са много.
•	Gib nie das Fell, wenn du mit der Wolle
bezahlen kannst.
Не давай кожата, щом можеш да платиш
с вълната.
•	Man kann niemandem mehr als ein Fell her¬
unterziehen.
; От една овца две кожи не се дерат.
От една овца два меха не могат да бъдат.
•	Man muss das Fell nicht verkaufen, ehe man
den Bären hat.
Още на кон се не качил, крака замахал.
Преди да убиеш мечката, не продавай ко¬
жата.
•	Man soll das Fell des Bären nicht verteilen,
bevor er erlegt ist.
Преди да убиеш мечката, не разпределяй
кожата.
•	das Fell des Bären verkaufen, bevor man ihn
erlegt hat (u)
ö връзвам каруцата пред коня (разг.)
и изпреварвам събитията (книж.)
•	ein dickes Fell brauchen (u)
и ще ми трябва дебела кожа (разг.)
и нужни (ще) са ми голяма издръжливост и
търпение (книж.)
•	ein dickes Fell haben (u)
й имам дебела кожа (разг.)
й нечувствителен човек съм / не се трогвам
лесно (книж.)
*	jemandem das Fell/das Leder/die Schwarte
gerben (u)
и съдирам нкм. кожата / спуквам нкг. от бой
(набивам го здраво) (разг.)
*	jemandem das Fell über die Ohren ziehen
(salopp)
и прецаквам нкг. (излъгвам / измамвам /
изигравам го) (жаргон)
*	sein Fell/seine Haut zu Markte tragen (u)
и слагам си главата и торбата (разг.)
й рискувам живота си (книж.)
Herde
стадо
•	In jeder Herde findet sich mal ein schwarzes
Schaf.
° Няма стадо без мърша.
Kleinvieh
дребен добитък
•	Kleinvieh macht auch Mist.
° Дребните духом също вършат мръсотии,
Köder (der)
стръв, примамка
•	Ohne Köder ist schlimm Fische fangen.
° Без стръв риба не се лови,
©Wer sich zum Köder macht, nach dem
schnappen die Haie.
© Щом служиш за стръв, ставаш плячка на
акулите.
Krippe*
ясла
•	Sei nicht faul, die Krippe kommt nicht zum
Gaul.
° Ела, хляб, да те изям.
0 Падни, пита, да те изям.
*	an der Krippe sitzen (u)
И наместил съм се на топло / настанил съм се
под върбова сянка (разг.)
и осигурил съм си прехраната / оцеляване¬
то (книж.)
463

*	an die Krippe kommen (u)
И добирам се до кокала / намазвам (разг.)
и получавам изгода/облага (книж.)
Leder*
кожа (обработена)
*	Aus fremdem Leder ist gut Riemen schneiden.
° Ha чужд гръб и сто тояги са малко.
*	Das ist ja das reinste Leder! (u)
й Та това е истинска подметка! (за жилаво
месо) (разг.)
*	ein dickes Leder haben (u)
и дебела ми е кожата /дебелокож съм (разг.)
И нечувствителен човек съм (книж.)
*	jemandem auf dem Leder sitzen (u)
й притискам нкг. (накарвам го насила да на¬
прави нщ.) (разг.)
*	jemandem aufs Leder knien (u)
И притискам нкг. (накарвам го да насила да
направи нщ.) (разг.)
И вися на нечия глава (разг.)
и дотягам/досаждам нкм. (книж.)
*	jemandem das Leder gerben/ versohlen (u)
И одирам нкм. кожата (отбой) (напердашвам
го) (разг.)
И съдирам нкм. кожата (вземам му много
пари) (разг.)
*	jemandem nicht vom Leder / Leib / von der
Pelle gehen (u)
и залепнал съм за нкг. (не се отделям от него)
(разг.)
*	(gegen jemanden) vom Leder ziehen (u)
и изваждам меча / ножа (срещу нкг.) / нах¬
върлям се върху нкг. (започвам да го ругая)
(разг.)
*	zuschlagen, was das Leder hält (u)
й удрям колкото ми стигат силите (разг.)
й нападам словесно / нахвърлям се безпо¬
щадно (книж.)
Maul*
муцуна
*	Das Maul ist des Leibes Henker und Arzt.
° Устата човешка е р доктор, р палач.
*	Ein böses Maul ist schärfer denn ein Schwert.
° Езикът по-зле сече от ножа.
*	Man kann nicht allen das Maul stopfen.
° Хорските уста не са чувал, да ги затъкнеш.
° Чуждото гърло не е чувал, не мож го върза.
*	das Maul auf dem rechten Fleck haben
(salopp)
и устат съм / устата ми работи / не искам уста
назаем (разг.)
и много плямпам/приказвам/говоря (разг.)
*	das Maul aufreißen (u)
й хваля се прекалено / преувеличавам (раз¬
дувам) (книж.)
*	das Maul /den Rand halten (derb)
и затварям си човката / устата (мълча)
(грубо)
*	das Maul vollnehmen (derb)
и приказвам големи/велики приказки (раз¬
дувам) (разг.)
й хваля се прекалено / преувеличавам (книж.)
*	ein großes Maul haben (u)
и имам голяма уста / държа нкм. (груб) език
(разг.)
и изкарвам се велик (много се хваля / при¬
казвам) (разг.)
*	ein schiefes Maul ziehen (u)
и изкривявам уста (и израз на несъгласие /
неодобрение) (разг.)
*	jemand hängt das/sein Maul in alles (u)
fl някой си пъха носа/човката, където не му
е работа {твърде/прекалено любопитен е
/ меси се навсякъде) (разг.)
*	jemand ist zu faul, als dass er's Maul auftun
möchte (u)
й някой от мързел гладен ще умре (мързи го
464

да диша) (разг.)
•	jemandem das Maul stopfen (u)
и затварям устата/човката на нкг. (накар¬
вам го да млъкне) (разг.)
Pferdehandel
търговия (с коне)
•	Im Pferdehandel gilt keine Freundschaft.
Братство за братство, сирене за пари.
Службата си е служба, дружбата - дружба.
г- Чисти сметки - добри приятели.
Rossäpfel
конски фъшкии
•	Rossäpfel sind keine Feigen.
Конските фъшкии не са смокини.
Sattel*
седло
•	Auf eigenem Sattel reitet man am besten.
Чуждо седло не е меко.
•	Den Sattel schlägt man, den Esel meint/reitet
man.
Удряй самара, да се сеща магарето.
Тебе думам, дъще, сещай се, снахо.
•	fest im Sattel sitzen (u)
й здраво държа юздите (разг.)
и положението ми е солидно / стабилно /
стабилен съм (книж.)
•	jemanden aus dem Sattel heben / werfen (u)
й изритвом / изтиквам / избутвам нкг. от
мястото му (измествам го) (разг.)
Sättel*
седла
•	Wer sich zwischen zwei Sättel setzt, reitet
schlecht.
От два стола, та на земята.
•	in allen Sätteln gerecht sein (u)
й дялан камък съм (разг.)
и имам опит / опитен съм / справям се във
всяка ситуация (книж.)
Schafstall
овчарник
•	Im Schafstall kann auch ein Kalb König sein.
° В царството на слепите и едноокият е цар.
Scheuern
хамбари
•	In leere Scheuern kriecht keine Maus.
° В празен хамбар мишка не влиза.
•	Wenn alte Scheuern brennen, hilft kein
Löschen.
° Стар боклук, като се запали, зле гори.
о Стар кон млада трева ище.
Schwänzchen (das)
въртиопашка
® Früh regt sich, was ein Schwänzchen werden
will.
© Практиката на въртиопашковците от-
ранозапочва,
Lier*
животно
•	Quäle nie ein Tier, denn es fühlt wie du den
Schmerz.
° Живинка нали е, не мъчи я.
° Никога не измъчвай животно, защото р
то като теб изпитва болката,
•	ein großes/hohes Tier sein (u, oft spott.)
й важна клечка съм (разг.-шег.)
й влиятелна/силна личност съм (книж.)
Tierchen (das)
животинче
•	Jedem Tierchen sein Pläsierchen.
° Всекиму удоволствието.
0 Всяка живинка по своему се кефр.
•	Jedes Tierchen hat sein Pläsierchen.
° Всеки c вкуса си.
° Всеки си има своето удоволствие,
Vieh
добитък
•	Geschenktem Vieh besieh die Zähne nie!
° Ha харизан кон зъбите не се гледат.
465

Wild
дивеч
•	Der eine jagt das Wild, der andere isst den
Braten.
c Един пие, друг плаща.
° Един бие тъпана, друг събира парсата.
° Един се мъчи, друг се пъчи.
Zaum*
юзда
•	Ein goldener Zaum macht das Pferd nicht
besser.
° Добрият кон и под съдран чул личи.
•	In den Zaum beißen hilft nicht.
° Срещу ръжен не се рита.
° Щом те държат за поводите, няма сми¬
съл да хапеш юздата,
•	Sich selbst im Zaume halten ist die größte
Herrschaft.
o Да надвиеш себе си е оай-галбмата изку¬
ство.
•	etwas (А) /jemanden im Zaum(e) halten (u)
И държа / стягам нкм. юздите (държа го
строго) (разг.)
ö обуздавам/контролирам нщ./ноя. (книж.)
Zügel (PI.)*
юзди
•	Es lenken nicht alle, die Zügel halten.
° Не всички, които държат юзди, управляват.
•	Wer die Zügel fahren lässt, kommt bald aus
dem Sattel.
c Отпуснеш ли юздите, падаш от коня /
лошо ти се пише.
•	Wer redet ohne Zügel, verdient seine Prügel.
° Който говори каквото иска, чува каквото не
иска.
•	die Zügel in der Hand haben (u)
и държа юздите (командвам / управлявам
със здрава ръка) (разг.)
•	die Zügel lockern (u)
ö отпускам юздите (разг.)
и намалявам/ отслабвам контрола /дисци¬
плината (книж.)
* die Zügel schleifen lassen (u)
й изпускам юздите / отпускам му края (разг.)
й губя/изгубвам контрол (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Aal / Affenschande / Affentanz / Affenzahn
/ Amtsschimmel (der) / Backfisch / Bären¬
dienst / Bärenhaut / Bock / Bockshorn / Ele¬
fant / Eselsbrücke / Felle / Froschperspektive
/ Hasenpanier / Haxe / Hecht/ Horn / Hörner
/ Hundeleben / hundsgemein / Kandare / Ka¬
ter (der) / Katzensprung / Katzentisch / Kat¬
zenwäsche / Kirchenmaus / Krallen / Kröte /
Kröten / Kuhhaut / Leine / Luchs / Maulaf¬
fen / Mauseloch / Mäuschen (das) / mausig
/ Murmeltier / Natter / Nullbock / Pferde¬
fuß / Pfingstochse / Riemen (der) / Ross /
Säue / Saufüttern (das) / Schäfchen (das) /
Schießhund / Schnauze / Schneckentempo /
Schwanz / Schwarte / Schwein(e)hund / Ste¬
ckenpferd / Stegreif / Trott / ungeschoren /
Unschuldslamm / verbeißen (sich) / wild /
Würmer
змиорка / срам и позор / лудешки танц
/ лудешка бързина / бюрокрация, канце-
ларщина / пържена риба / мечешка ус¬
луга / меча кожа / мъжко четириного
животно / спираловиден рог (на козел,
овен) / слон / помагало, ключ / кожи (с
козината) / ограничен поглед, кръгозор
/ заешки, панически бяг / колянна ста¬
ва / щука / рог / рога / кучешки живот,
кучешко тегло / низък, долен / мундщук
на юзда / котарак / котешки скок / дет¬
ска масичка за хранене / небрежно мие¬
не на лицето / църковна мишка / (лапи
с) нокти / крастава жаба / крастави
жаби / кравешка кожа / въже, поводи
за юзда / рис / зяпльовци, блейки / миша
дупка / мишле / дързък, оперен / алпий¬
ски мармот / смок / липса на интерес /
466

дяволски крак/накичен бик за изкарване
на лятна паша / ремък, каишка / кон /
свине / излишък, изобилие (и за прасета¬
та) / овчица/ ловджийско куче / зурла /
бавно темпо (като на охлюв) / опашка /
дебела, жилава кожа / куче за глигани /
слабост, побърканост / стреме / тръс /
неостриган / невинно агънце / захапвам,
вкопчвам се / див, луд / червеи, глисти
Aal
змиорка
*	den Aal beim Schwänze fassen (u)
и започвам (да върша) нщ. от опашката /
краката за главата (наопаки) (разг.)
и мъча се напразно (книж.)
*	glatt wie ein Aal/aalglatt sein (u)
Д хлъзгав съм като змиорка (изплъзвам / из¬
мъквам се от отговорност / наказание)
(разг.)
*	sich (А) winden wie ein Aal (u)
Д вия се като змиорка (опитвам се да се из¬
мъкна от отговорност /наказание) (разг.)
Affenschande
срам и позор
*	eine Affenschande sein (u)
Д нщ. е голяма излагация/издънка (разг.)
Affentanz
лудешки танц
*	ein Affentanz sein (u)
д голям театър/голямо шоу е (разг.)
Affenzahn
лудешка бързина
*	einen Affenzahn / ein Affentempo drauf ha¬
ben (salopp)
д карам c бясна скорост / бясно темпо
(много бързо) (разг.)
Amtsschimmel (der)
бюрокрация, канцеларщина
*	Der Amtsschimmel wiehert, (u)
д Налице е служебно разтакаване / канце-
ларщина (бюрокрация), (разг.)
Backfisch
пържена риба
*	sich (А) wie ein Backfisch benehmen (u)
д държа се като девойче/малко момиче (не¬
додялано /недозряло) (разг.)
Bärendienst
мечешка услуга
*	jemandem einen Bärendienst erweisen /
leisten (u)
Д правя нкм. мечешка (лоша) услуга (разг.)
Bärenhaut
меча кожа
*	auf der (faulen) Bärenhaut liegen (u)
д клатя си краката (разг.)
д леотбйствам / бездействам / мързелу-
вам (книж.)
*	sich (А) auf die Bärenhaut legen (u)
Д започвам да лентяйствам / мързелувам
(книж.)
Bock
мъжко четириного животно
*	Bock aufetwas (А) haben (u)
д имам мерак/желание за нщ. (разг.)
д много ми се прави нщ. (книж.)
*	den Bock melken (u)
Д опитвам се да направя невъзможното
(книж.)
*	den Bock zum Gärtner machen (u)
Д вкарвам вълка в кошарата / пускам вълци¬
те да пасат овцете (разг.)
Д избирам неподходящия човек за някаква
работа/функция (книж.)
*	einen Bock haben (u)
Д инат/упорит съм (книж.)
*	einen Bock schießen (salopp)
Д правя пропуск / допускам груба грешка
(сбърквам) (книж.)
*	jemanden stößt der Bock (u)
д някой е ужасен инат (разг.)
Д някой хълца, че се тресе (разг.)
467

И някой се оригва (книж.)
Bockshorn
спираловиден рог (на козел, овен)
*	jemanden ins Bockshorn jagen (u)
и изплашвам /подплашвам нкг. (слисвам го)
(книж.)
Elefant
слон
*	sich (А) wie ein Elefant im Porzellanladen
benehmen (u)
и държа се като слон в магазин за порцелан
/в стъкларски магазин (непохватно/не¬
уместно)
(разг.)
Eselsbrücke
помагало, ключ
*	eine Eselsbrücke sein (u)
И помагало съм (особено непозволено) (го¬
тови отговори /ключ и учебник/за тест)
(книж.)
и помощ за събуждане на спомен съм (при-
помняне) (книж.)
Felle
кожи (с козината)
*	seine Felle weg-/davongeschwommen sehen
(u)
И надеждите ми се изпаряват (разг.)
И изгубвам всякаква надежда (книж.)
Froschperspektive
ограничен поглед, кръгозор
*	aus der Froschperspektive (u)
и от позицията на тесногръд/ ограничен чо¬
век (книж.)
Hasenpanier
заешки, панически бяг
*	das Hasenpanier ergreifen (u)
й удрям го на бяг (избягвам / побягвам)
(разг.)
Нахе
колянна става
*	sich (D) keine Hachse / Haxe / keinen Haxen
ausreißen (u)
и не си давам много/голям зор (разг.)
и не се престаравам (книж.)
Hecht
щука
*	ein Hecht im Karpfenteich (u)
и вълк и овче стадо (разг.)
и опасен / коварен / неподходящ човек
(книж.)
Horn
рог
*	in das gleiche Horn stoßen (u)
й една и съща песен пея с нкг. (разг.)
и преследвам едни и същи цели с нкг. (книж.)
*	mächtig ins Horn stoßen (u)
и приказвам големи/велики приказки (сил¬
но преувеличавам) (разг.)
*	mit jemandem in das gleiche / dasselbe Horn
blasen (u) (* mit jemandem in die gleiche
Kerbe hauen/schlagen) (u)
й на един глас/една песен пея с нкг. (разг.)
й на еднакво мнение съм с нкг. (книж.)
Hörner
рога
*	jemandem (die) Hörner aufsetzen (u)
й слагам нкм. рога (изневерявам му) (разг.)
*	jemanden auf die Hörner nehmen (u)
й вдигам нкг. на рогата си (започвам да го
преследвам / следя) (разг.)
*	sich (D) die Hörner ablaufen/abstoßen (u)
И навилнявам / нащурявам се / поумнявам /
помъдрявам (разг.)
И ставам разумен след натрупан опит (от по-
млади години) (книж.)
й събирам / набирам / натрупвам опит (и
сексуален) (книж.)
Hundeleben
кучешки живот, кучешко тегло
*	ein Hundeleben führen (u)
й живея като куче (и много лоши условия /
мизерно) (разг.)

hundsgemein
низък, долен
*	hundsgemein sein (u)
и низък/долен/подъл (човек) съм (разг.)
Kandare
мундщук на юзда
*	etwas (А)/rrmаnden an die Kandare nehmen
(u)
й слагам юзда на нщ, /нкг. (разг.)
И обуздавам нщ./нкя. (книж.)
Kater (der)
котарак
*	(einen) Kater haben (u)
й имам махмурлук/мускулна треска (разг.)
Katzensprung
котешки скок
*	nur einen Katzensprung entfernt sein (u)
й на педя място съм (разг.)
и намирам се съвсем близо / на малко раз¬
стояние (книж.)
Katzentisch
детска масичка за хранене
*	an den Katzentisch kommen (u)
й отивам на детската масичка за хранене (ни¬
ската маса) (книж.)
Katzenwäsche
небрежно миене на лицето
*	Katzenwäsche machen (u)
й мия се на две, на три / наплисквам небреж¬
но лицето си с вода (разг.)
й мия се повърхностно (книж.)
Kirchenmaus
църковна мишка
*	arm wie eine Kirchenmaus sein (u)
й беден съм като църковна мишка (разг.)
й съвсем /много беден съм (книж.)
Krallen
(лапи с) нокти
*	jemandem die Krallen zeigen (u)
й показвам си нкм. зъбите / озъбвам / оз-
вервам се на нкг. (като разярено животно)
(разг.)
й показвам нкм. нокти (и зъби) (ставам опа¬
сен) (разг.)
Kröte
крастава жаба
*	eine Kröte schlucken müssen (u)
и трябва да преглътна нщ. трудно смилаемо
/горчивия хап (да приема и се примиря с
неприятен факт) (разг.)
Kröten
крастави жаби
*	Kröten - Geld: „Die paar Kröten ..." (u)
й кинти/мангизи - пари: „Няколкото кинта
... " (разг.)
Kuhhaut
кравешка кожа
*	Das geht auf keine Kuhhaut, (u)
и Това е просто нечувано, (надхвърля всяка
представа/мярка) (разг.)
Leine
въже, поводи за юзда
*	jemanden an die Leine legen (u)
и водя нкг. за юздите / стягам нкм. юздите
(подчинявам го) (разг.)
*	jemanden an der (kurzen) Leine haben /
halten (u)
й държа нкг. изкъсо /в ръцете си (и подчине¬
ние) (разг.)
*	Leine ziehen (salopp)
й обирам си партакешите / парцалите /
вдигам си чуковете (махам се) (жаргон)
Luchs
рис
*	Augen wie ein Luchs haben (u)
И имам очи като на ястреб/орел (разг.)
й с много силно/остро зрение съм (книж.)
*	Ohren wie ein Luchs haben (u)
й имам отличен/остър слух (книж.)
469

Maulaffen
зяпльовци, бдейки
*	Maulaffen feilhalten / -hoben (u)
й лапам мухи(те) / зяпам /блея и простран¬
ството (блуждая с поглед) (разг.)
Mauseloch
миша дупка
*	jemand hat sich (А) in ein Mauseloch ver¬
krochen (u)
й някой се е скрил / сврял и миша дупка (не-
откриваем е) (разг.)
Mäuschen (das)
мишле
*	Da möchte ich Mäuschen sein, (u)
й Бих искал да се спотая като мишле и да чуя
всичко, (разг.)
mausig
дързък, оперен
*	sich (А) mausig machen (u)
й опервом / напервам се (разг.)
и важнича / държа се предизвикателнс)/на¬
трапчиво (книж.)
Murmeltier
алпийски мармот
*	wie ein Murmeltier schlafen (u)
ö спя като лалугер (разг.)
Natter
смок
*	eine Natter am Busen nähren (u)
й храня змия и пазвата си (разг.)
и грижа се за опасен човек, без да подози¬
рам, че би могъл ми навреди (книж.)
Nullbock
липса на интерес
*	einen Nullbock aujf etwas (A) haben (u,
Jugendspr.)
и нщ. не ме кефи / ми е кеф (не ми е прият-
оа/дocтгвб удоволствие/харесва) (разг.-
млад. ез.)
Pferdefuß
дяволски крак
*	Da schaut der Pferdefuß hervor, (u)
И Тук проличава дяволската работа, (разг.)
й Тук е видно, че има нещо нередно, (книж.)
*	einen Pferdefuß haben (u)
й случва ми се дяволска работа / нщ. нега¬
тивно (разг.)
й имам трудност/затруднение (книж.)
Pfingstochse
накичен бик за изкарване на лятна паша
*	geputzt wie ein Pfingstochse (u)
И нагизден/оакрпрен/дакарао съм (разг.)
Riemen (der)
ремък, каишка
*	sich (А) am Riemen reißen (u)
И давам си зор (разг.)
й полагам големи усилия / много се постара-
вам (книж.)
*	sich (D) den Riemen enger schnallen (u)
й затягам ремъка / колана (ограничавам си
харчовете) (разг.)
И намалявам разходите си (книж.)
Ross
кон
*	auf dem hohen Ross/Pferdsitzen (u)
й правя се на важен / дуя/надувам се (разг.)
й високомерен / надут / надменен съм
(книж.)
*	sich (А) aufs hohe Ross/Pferd setzen (u)
и започвам да се надувам/перча / пораства
ми работата (разг.)
й започвам да важнича / хваля се (книж.)
*	vom hohen Ross steigen (u)
и слизам на земята (разг.)
И преставам да бъда високомерен / надут /
надменен (книж.)
Säue
свине
*	Rosen/ Perlen vor die Säue werfen (u)
й поя свиня c кладенчова вода (разг.)
й предоставям нкм. нщ., което той не е и със¬
тояние да оцени (книж.)

Saufüttern (das)
излишък, изобилие (и за прасетата)
*	etwas ist zum Saufüttern (u)
й има, та има (разг.)
И има нщ. и излишък /рзабрлрe/предастг-
тъчно (книж.)
Schäfchen (das)
овчица
*	sein Schäfchen ins Trockene bringen (u)
й не си оставям магарето и калта (разг.)
й оправен съм (книж.)
Schießhund
ловджийско куче
*	wie ein Schießhund aufpassen (u)
и дебна като ловджийско ку^^е/крътка / от¬
варям си очите на четири / слушам с нао¬
стрени уши
(нащрек съм) (разг.)
Schnauze
зурла
*	die Schnauze halten (salopp)
й затварям си човката / устата (мълча)
(жаргон)
*	die Schnauze voll haben von etwas (D) (u)
и дошло ми е до гуша / писнало ми е от нщ.
(страшно ми е омръзнало от него) (разг.)
Schneckentempo
бавно темпо (като на охлюв)
*	im Schneckentempo (u)
й с темпото на охлюв (разг.)
и съвсем бавно (книж.)
Schwanz
опашка
*	den Schwanz einziehen (salopp)
й подвивам си опашката (разг.)
и преставам / отказвам се да правя нщ.
(книж.)
*	den Schwanz zwischen die Beine klemmen
(salopp)
и стискам се (да не харча) (разг.)
й ограничавам / намалявам разходите си
(книж.)
Schwarte
дебела, жилава кожа
*	arbeiten, bis / dass die Schwarte knackt /
kracht (salopp)
и спуква ми се гьонът от работа (разг.)
И работя изключително много/до пълно из¬
тощение (книж.)
Schwein(e)hund
куче за глигани
*	den inneren Schwein(e)hund überwinden (u)
и преодолявам себе си (вътрешната си съ¬
протива) (разг.)
и опитвам се да спазвам мярка и приличие
(дисциплина) (книж.)
Steckenpferd
слабост, побърканост
*	ein Steckenpferd haben/reiten (u)
й имам хоби/любимо занимание (книж.)
Stegreif
стреме
*	aus dem Stegreif (sprechen) (u)
fl говоря на прима виста (без предварителна
подготовка) (разг.)
Trott
тръс
*	der alte/gleiche Trott (abwert.)
и нищо ново (все си е същото) (негат.)
*	es geht alles den alten /gewohnten Trott (u)
и всичко е такова, каквото беше (нищо не се
е променило) (разг.)
*	seinen alten Trott gehen (u)
и следвам стария си ред / ход (вървя си по-
старому) (разг.)
ungeschoren
неостриган
*	jemanden ungeschoren lassen (u)
и оставям нкг. на мира (не го безпокоя пове¬
че) (разг.)
Unschuldslamm
невинно агънце
*	kein Unschuldslamm sein (u)
471

и не съм света вода ненапита (разг.)
и не съм съвсем невинен (книж.)
verbeißen (sich)
захапвам, вкопчвам се
*	sich (А) in etwas (А) verbeißen (u)
й улавям / вкопчвам се за нщ. / захапвам
(здраво) нщ. (разг.)
й захващам се за нщ. и не искам да го пусна/
изпусна) (книж.)
wild
див, луд
*	wild auf etwas (А) sein (u)
й луд съм по нщ. (страстно го желая) (разг.)
Würmer
червеи, глисти
*	jemandem die Würmer aus der Nase ziehen
(salopp)
й измъквам / изтръгвам (c хитрост) тайна /
признание от нкг. (разг.)
ft Thematisch-semantisches Netz 78.
TRANSPORT
fi Тематично-семантична мрежа 78.
ТРАНСПОРТ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Bahn * / Boot * / Brücken * / Fußweg / gefah¬
ren / Gefährte (der) / Karren (der) * / Karren
(PL) / Landstraße / Meile / Rad* / *äder* /
Reise/reisen/Schiff/Schiffe/ Wagen (der)*
/ Weg* / Wege*
железница* / *одка* / мостова / пъте¬
ка / возен, докаран / спътник / каруца,
*ола* / каруци / селски път / миля / ко¬
лело* / колела*/ пътуване/пътувам /
кораб / кораби / кола / *ът* / пътища*
*ahn*
железница
*	Bekannte Bahn und alte Freunde sind die
besten.
■' Познатите пътища р старите приятели
са най-добрите.
*	auf die schiefe Bahn geraten/kommen (u)
й тръгвам по криви пътища/пътеки / пъту¬
вам по наклонена плоскост (разг.)
й отклонявам се от правия път (разг.)
и попадам/тръгвам по лош път (книж.)
*	etwas (D) /jemandem Bahn brechen (u)
и прокарвам път / пъртина за нщ^. / нкг!.
(помагам му) (разг.)
*	jemandem die Bahn ebnen (u)
й отъпквам нкм. пътя (помагам му) (разг.)
*	jemanden aus der Bahn werfen (u)
й изкарвам нкг. из релси (отклонявам /от¬
бивам го от пътя) (разг.)
Boot*
лодка
*	Wir sitzen alle in einem Boot.
° Каквато люлка ни е залюляла, такава ни и
отлюлява.
*	im gleichen / selben Boot / in einem Boot
sitzen (u)
й преследваме една и съща цел (с нкг.) (разг.)
й имаме еднакви / общи интереси (с нкг.)
(книж.)
Brücken*
мостове
©Wer alle Brücken hinter sich reißt, sollte
wenigstens schwimmen können.
© Не руши всички мостове след себе си, ако
не можеш да плуваш,
*	alle Brücken abbrechen zu etwas (D)/jeman¬
dem (u)
И изгарям всички мостове към нщ. / нкг.
(разг.)
И събарям всички мостове след себе си
(разг.)
й прекратявам / прекъсвам всички контакти
/всякакви отношения с нщ./ноя. (книж.)
*	jemandem die Brücken treten / niederlassen
(u)

и съдействам нкм. (книж.)
*	jemandem goldene Brücken bauen (u)
и обещавам нкм. златни планини (давам му
големи обещания) (разг.)
Fußweg
пътека
*	Auf einem Fußweg wächst kein Gras.
' По отъпкан път трева не расте.
gefahren
возен, докаран
*	Besser schlecht gefahren als gut gelaufen.
По-добре на лоша кола, отколкото добре
пеша.
Gefährte (der)
спътник
*	Am Gefährten erkennt man den Mann.
C какъвто се събереш, такъв ставаш.
Кажи ми с кого дружиш, да ти кажа какъв
си.
*	Auf der Reise ein guter Gefährt ist so gut wie
ein Pferd.
Умният спътник съкращава пътя наполо¬
вина.
С умен спътник не усещаш как изминаваш
пътя.
*	Ein kluger Gefährte kürzt den Weg um die
Hälfte.
C умен спътник не усещаш как изминаваш
пътя.
Един умен спътник съкращава пътя напо¬
ловина.
Karren (der)*
каруца, кола
*	Man soll den Karren nicht vor die Ochsen
spannen.
-• Не се впряга каруцата пред коня,
*	Wer den Karren in den Dreck schiebt, der soll
ihn auch wieder herausziehen.
Вкараш ли каруцата в калта, сам ще
трябва я изкараш / измъкнеш.
*	Wie man den Karren schmiert, so fährt er.
° Както смажеш колата, така р ще върви.
*	den Karren /die Karre aus dem Dreck ziehen
(u)
D изваждам колата от тинята (разг.)
и оправям забутана/запряна работа (разг.)
*	jemanden vor den / seinen Karren spannen
(u)
и впрягам нкг. (използвам го за чужди / свои
интереси) (разг.)
Karren (PI.)
каруци
*	Alte Karren gern knarren.
° Стара талига скърца.
Landstraße
селски път
*	Auf der Landstraße wächst kein Gras.
° По отъпкан път трева не расте.
Meile
миля
*	Die letzte Meile ist die längste/schwerste.
° Последните крачки са най-дълги / най-
много дотежават.
Rad*
колело
*	Das morsche Rad bricht zuerst.
° Гнила прежда лесно се къса.
° Изгнилото колело най-напред се чупи.
*	Das passt wie das fünfte Rad am Wagen.
° Това е изключително неподходящо / неу¬
местно.
*	Das Rad der Zeit kann nicht zurückgedreht
werden.
° Времето не може да се върне назад.
° Времето хвърчи и никога не се завръща.
*	bei jemandem ist ein Rad locker (u)
и някой не е c всичкия си / на нкг. му хлопа
дъската (не е е ред /наред с ума) (разг.)
*	das fünfte Rad am Wagen (sein) (u)
473

и деветата / последната) дупка на кава¬
ла съм (разг.)
и маловажен / незначителен съм / нямам
никакво значение (книж.)
*	ein Rad schlagen (u)
ö правя (циганско) колело (разг.)
и премятам се по земята (книж.)
*äder*
колела
*	Brüchige Räder knarren am meisten.
° Празна кратуна все гърми.
° Пукнато колело най-много скърца.
*	Ungeschmierte Räder knarren.
° Кола без катран не вървят.
° Несмазано колело скърца,
*	unter die Räder kommen (u)
и съвсем изпадам / пропадам (бивам пре-
мгчкао/смачkао/стъnоао) (книж.)
Reise
пътуване
*	Die Reise ist noch nicht zu End, wenn man
Kirch und Turm erkennt.
° Пътуването още не е свършило, преди да
се (про)видят църквата р кулата,
*	Wer eine Reise tut, so kann er was erzählen.
° Който е пътувал, има какво да разказва.
reisen
пътувам
*	Wer viel reist, erfährt viel.
° Който пътува много, научава много.
Schiff
кораб
*	Lade nicht alles auf/in ein Schiff.
° Не залагай само на една карта.
*	Vieler Zugriff hält das/ein Schiff.
u Сговорна дружина планина повдига.
*	Wenn ein Schiff auf den Grund gefahren, lotet
man zu spät.
6 Като се прекатури колата, пътища много.
Schiffe
кораби
*	Große Schiffe, große Wasser.
° Голяма риба голяма вода иска.
° Голяма риба и малко вода не живее.
Wagen (der)*
кола
*	Ein leerer Wagen rasselt am meisten.
° Празна кратуна все гърми.
*	Ein ungeschmierter Wagen knarrt.
° Несмазана врата скърца.
*	Überladener Wagen bricht leicht.
° Претоварена кола лесно се преобръща,
*	Wenn der Wagen zerbrochen ist, fehlt's nicht
an Wegweisern.
° Прекатури ли се колата, пътища много.
*	Wer den Wagen überladet, zerbricht ihn.
° Претовариш ли колата - строшаваш я,
*	Zu viel wirft den Wagen um.
° Премного товар обръща колата.
*	jemandem gründlich an den Wagen fahren
(salopp)
И изкарвам нечии кирливи ризи / нареждам
/подреждам нкг. „хубаво" (жаргон)
И развалям нечии сметки / планове / крое-
жи (разг.)
Weg*
път
*	Auf betretenem Wege wächst nicht leicht
Gras.
° По отъпкан път трева не расте.
*	Auf dem Wege, den viele gehen, wächst kein
Gras.
o По отъпкан път трева не расте.
*	Besser auf dem rechten Wege hinken als auf
dem falschen reiten.
° По-добре да куцукаш по правия път, от-
колкото да фучиш по грешния.
474

*	Dass viele unrecht gehen, macht den Weg
nicht recht.
c Чуждите грешки не те оправдават.
©Der direkteste Weg der Listigen ist die
Schlangenlinie.
' Най-прекият път за хитреците е змий¬
ският.
*	Der gerade Weg ist der kürzeste /beste.
■ Правият път е най-кратък.
*	Der längste Weg ist oft der kürzeste.
Най-дългият път често се оказва и най-крат¬
кият.
*	Der Weg ist das Ziel.
Пътят е самата цел.
*	Der Weg zum Ruhm führt über Dornen.
Пътят към славата е осеян с тръни / трън¬
лив,
*	Der Weg zum Ruhm geht über Kreuzdörner.
Пътят към славата е осеян с тръни / трън¬
лив.
*	Der Weg zur Hölle ist breit.
Пътят към ада е широк,
*	Der Weg zur Hölle ist mit (lauter) gutem
Willen / guten Vorsätzen gepflastert.
Пътят към ада е постлан с добри намере¬
ния.
*	Ein langer Weg ist schwer zurückzulegen.
Дълъг път няма стигане.
*	Guter Weg um ist nie krumm.
Добрият заобиколен път никога не е
крив.
*	Schmal ist der Weg zur Tugend, breit zur
Sünde.
Към добродетелта пътечка води, а ши¬
рок друм към греха / порока.
*	den Weg alles Fleisches/Irdischen/Zeitlichen
gehen (scherzh.)
И извървял съм си пътя земен / заминавам
по пътя на тленното (умирам) (шег.)
*	jemandem / etwas (D) aus dem Wege gehen
(u)
И избягвам да срещна нкг./нщ. (книж.)
й предотвратявам нщ. (книж.)
*	jemandem den Weg verstellen (u)
f препречвам нкм. пътя / изпречвам се нкм.
на пътя (попречвам му) (разг.)
*	jemandem im Wege stehen (u)
и стоя нкм. на пътя (преча му) (разг.)
*	jemandem in den Weg treten (u)
и препречвам нкм. пътя / изпречвам се нкм.
на пътя (попречвам му) (разг.)
*	jemandem nicht über den Weg trauen (u)
й недоверчив съм към нкг. (нямам му дове¬
рие) (книж.)
*	sich (А) auf den Weg machen (u)
и тръгвам / потеглям / поемам / отправям
се на път (книж.)
*	sich (А) jemandem in den Weg stellen (u)
и изпречвам се на пътя на нкг. (разг.)
й създавам нкм. трудности (попречвам му)
(книж.)
*	Weg und Steg kennen (u)
й познавам всяка пътечка / керемидка
(разг.)
и	у/в детайли познавам пътя (книж.)
Wege*
пътища
*	Alle Wege führen nach Rom.
° Всички пътища водят към Рим.
*	Alle Wege führen nach Rom (aber mancher
eher als der andere).
° Всички пътища водят до Рим (но някои от
тях по-бързо от другите).
©Alle Wege führen nach Rom. Aber nur einer in
den Himmel.
475

©Всички пътища водят към Рим и само
един към небето.
*	Auch krumme Wege führen zum Ziel.
o И кривите пътища водят към / довеждат
до целта.
*	Die Wege des Herrn sind unergründlich.
° Неведоми са пътищата божии.
*	Es führen viele Wege zur Hölle, aber keiner
heraus.
o Много пътища водят към ада, но нито
един обратно,
*	Gottes Wege sind unerforscht.
° Божиите пътища са неведоми. / Неведоми
са пътищата божии.
*	Kurze Wege sind oft Umwege.
° Прекият път невинаги е най-краткият.
*	etwas (А) in die Wege leiten (u)
Д подготвям нещо (книж.)
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
abfahren / Abfuhr / Anschluss / Auto / Bah¬
nen / Bahnhof / Bord / Dampfer (der) / Ei¬
senbahn /fahren / Fahrkarte / Fahrt / Flug
/ gerädert / Gleis / Holzweg / Karre / Koffer
(PI.) / Kurve / Meilen / Mittelweg / Passagier
/ Pfad / Pfade / Pflaster / Rädchen (das) /
Ruder (das) / Ruder (PI.) / Sackgasse / Schiff¬
bruch / Schlitten (der) / Straße / Strecke /
überfahren / Umwege / Vehikel (das)
отпътувам / неуспех, поражение / връз¬
ка, контакт / автомобил / (железни)
пътища / жп гара / борд / параход / же¬
лезница / пътувам / билет / пътуване /
полет / смачкан, скапан / перон /горски
път /двуколка, ръчна количка/куфари/
завой/мили/среден път /пътник/пъ¬
тека/ пътеки / паваж, пластир / колел¬
це / кормило, рул / гребла, весла / улица
без изход / корабокрушение / шейна /
улица, път / участък от път, трасе /
задминавам, стъпквам / заобиколни пъ¬
тища / превозно средство, таратайка
abfahren
отпътувам
*	au/etwas (А) abfahren (и)
И нщ. страшно ме кефи/ми допада (доставя
ми удоволствие) (разг.)
Д ужасно си падам по нщ. (разг.)
Abfuhr
неуспех, поражение
*	jemandem eine Abfuhr erteilen (u)
д отрязвам нкм. квитанциите {помитам /
отрязвам го) (разг.)
Д разкарвам/отпращам нкг. (разг.)
Anschluss
връзка, контакт
*	Anschluss suchen/finden (u)
Д търся /намирам познанство / компания /
контакт (книж.)
*	den Anschluss verpassen (и)
д изпускам връзката (с друго превозно сред¬
ство) (разг.)
д оставам стара мома (разг.)
*	im Anschluss an etwas (A) (u)
Д във връзка с нщ. (книж.)
Auto
автомобил
*	gucken wie ein Auto (salopp)
д гледам със зяпнала уста / опулвам се (от
изумление) (жаргон)
Bahnen
(железни) пътища
*	in die gewohnten Bahnen zurückkehren (u)
Д вървя по отъпкани пътища (разг.)
Д връщам се към стария си начин на живот
(книж.)
*	sich (А) auf/in völlig neuen Bahnen bewegen
(u)
Д тръгвам/поемам по съвсем нов път (разг.)

Bahnhof
жп гара
*	großer Bahnhof (u)
й голяма бъркотия / каша (разг.)
й много непонятно / объркано (книж.)
*	(immer nur) Bahnhof verstehen (salopp)
й да пукна, ако разбирам нщ. (жаргон)
и нищо не разбирам (книж.)
Bord
борд
*	etwas (А)/jemanden über Bord werfen (u)
и изхвърлям нщ. / нкг, зад борда (разг.)
й отказвам се от нщ. / нкг, (елиминирам го)
(книж.)
Dampfer (der)
параход
*	auf dem falschen Dampfer sein/sitzen (u)
f правя си сметката без кръчмар (заблужда¬
вам /лъжа /мамя се) (разг.)
й не се съобразявам с обстоятелствата (книж.)
Eisenbahn
железница
*	Es ist (die) höchste Eisenbahn! (u)
й Крайно време е! (разг.)
й Не може повече да се отлага! (книж.)
fahren
пътувам
*	Was ist (bloß) in dich gefahren? (u)
й Какви бръмбари / мухи са ти влезли и гла¬
вата? (разг.)
й Какво те прихваща /ти става? (разг.)
Fahrkarte
билет
*	eine Fahrkarte schießen (u)
и произвеждам неуспешен/неточен изстрел
(не уцелвам мишената/целта) (книж.)
Fahrt
пътуване
*	eine Fahrt ins Blaue (u)
й пътуване в неизвестна посока / без цел р
посока (за развлечение) (книж.)
и нщ. не е сигурно (действа се напосоки)
(книж.)
*	jemanden in Fahrt bringen (u)
И ядосвам/вбесявам нкг. (книж.)
*	in Fahrt sein (u)
tt на път/обиколка съм (книж.)
й говоря много / и добро настроение съм
(книж.)
*	in voller Fahrt sein (u)
f действам / съм на пълна пара / е пълен
ход (разг.)
Flug
полет
*	wie im Fluge vergehen (u)
и преминавам като миг (неусетно / много
бързо) (разг.)
gerädert
смачкан,скапан
*	sich (А) wie gerädert fühlen (u)
й сякаш трамвай е минал през мен / чувст¬
вам се скапан / капнал / смачкан (от умо¬
ра) (разг.)
*	wie gerädert sein (u)
й като разбит/смазан съм (от умора) (разг.)
Gleis
перон
*	ой/einem toten Gleis sein (u)
и и задънена улица/безизходица съм (разг.)
*	aufs falsche Gleis geraten (u)
И попадам на погрешното / неточното
място (не където ми е мястото) (разг.)
*	aufs tote Gleis geraten /kommen (u)
и попадам и задънена улица / безизходица
(разг.)
*	aufs tote Gleis geschoben/geworfen werden
(u)
й попадам и задънена улица / достигам до
мъртва точка (разг.)
И изпадам и безизходица (книж.)
И плановете ми биват осуетени / провале-
477

ни (книж.)
*	ins rechte Gleis kommen (u)
й попадам на точното място/където ми е
мястото (разг.)
*	jemand ist / war aus dem Gleis gebracht /
gekommen (u)
й някой е бил изтикан / излязъл от релсите
/правия път (разг.)
Holzweg
горски път
*	ouj/dem Holzweg sein (u)
й правя си сметката без кръчмар (заблужда¬
вам /лъжа/мамя се) (разг.)
й не съм на прав път (разг.)
й не се съобразявам с обстоятелствата
(книж.)
Karre
двуколка, ръчна количка
*	die Karre hat sich festgefahren (u)
й работата се закучи /запъна (възникнаха/
появиха се трудности) (разг.)
*	die Karre in den Dreck fahren / schieben
(salopp)
и оплесквам нещата (обърквам всичко) (жар¬
гон)
и загазвам с колата (разг.)
*	die Karre laufen lassen (u)
й зарязвам нещата / оставям нещата на са-
мотек (вдигам ръце от нщ.) (разг.)
*	jemandem gründlich an die Karre fahren
(salopp)
й изкарвам нечии кирливи ризи / нареждам
/подреждам „хубаво" нкг. (жаргон)
и развалям нечии сметки/планове (разг.)
Koffer (PI.)
куфари
*	Da können wir die Koffer packen, (u)
й Тук вече няма какво да правим, да се маха¬
ме. (разг.)
Kurve
завой
*	die Kurve kratzen (salopp)
й драсвам / духвам / изчезвам (махам се)
(жаргон)
Meilen
мили
*	drei Meilen gegen den Wind riechen (u)
й виждам / надушвам (усещам) нещата от¬
далече (разг.)
Mittelweg
среден път
*	der goldene Mittelweg (и)
й златната среда (разг.)
Passagier
пътник
*	(ein) blinder Passagier (u)
й гратисчия (разг.)
й пътник без билет (книж.)
Pfad
пътека
*	ein dorniger Pfad (u)
й трънлива пътека (разг.)
и труден/опасен път (книж.)
Pfade
пътеки
*	(nur) auf ausgetretenen Pfaden wandeln (u)
И вървя / ходя (само) по отъпкани пътеки
(разг.)
И не поемам излишни рискове (книж.)
*	krumme Pfade wandeln (и)
й вървя по криви пътища (разг.)
Pflaster
паваж, пластир
*	auf dem Pflaster liegen (u)
й на улицата съм (разг.)
и без работа /безработен съм (книж.)
*	ein heißes Pflaster sein (u)
и опасно място е (книж.)
* ein teures Pflaster sein (u)

и скъпо място (за живеене) е (за регион с ви¬
сок жизнен стандарт) (книж.)
*	jemandem ein Pflaster auf den Mund kleben
(u)
й запушвам нкм. устата (накарвам го да
млъкне) (разг.)
*	jemanden aufs Pflaster setzen / werfen (u)
й изхвърлям нкг. на улицата (уволнявам го)
(разг.)
*	Pflaster treten (и)
й кръстосвам улиците (разг.)
я обикалям из улиците без цел и посока
(книж.)
Rädchen (das)
колелце
*	bei jemandem ist ein Rädchen / eine Schraube
locker(u)
н на нкг. му хлопа дъската (не е с всичкия си/
наред с акъла) (разг.)
Ruder (das)
кормило, рул
*	am Ruder bleiben / sein (u)
я оставам / съм начело на управлението /
на ръководен пост (книж.)
*	ans Ruder gelangen / kommen (u)
й поемам руля/кормилото (на управление¬
то) (разг.)
й идвам на власт / вземам властта (книж.)
*	jemanden ans Ruder bringen (u)
й поставям нкг. начело на управлението/на
ръководен пост (книж.)
Ruder (PI.)
гребла, весла
*	sich (А) in die Ruder legen (u)
й хващам се здраво за греблата (греба/заг-
ребвам здраво) (разг.)
и залягам здраво (хващам се здраво за рабо¬
та) (разг.)
Sackgasse
улица без изход
*	in eine Sackgasse geraten (u)
и попадам и задънена улица (разг.)
й изпадам и безизходица / безизходно поло¬
жение (книж.)
Schiffbruch
корабокрушение
*	Schiffbruch erleiden (u)
и претърпявам корабокрушение (и пренос¬
но) (разг.)
Schlitten (der)
шейна
*	mit jemandem Schlitten fahren (u, abwert.)
и чета нкм. конско (евангелие) (карам му се)
(разг.-негат.)
*	unter den Schlitten geraten (salopp)
й съвсем изпадам / пропадам (провалям се
и живота) (книж.)
*	unter den Schlitten kommen (u)
и попадам влоша компания (книж.)
Straße
улица, път
*	auf der Straße sitzen (и)
и на улицата съм/останал съм на улицата
(без дом /работа) (разг.)
*	auf die Straße gehen (и)
й излизам на улицата (за да протестирам)
(разг.)
й продавам се (проституирам) (разг.)
*	auffreier / offener Stra ße (u)
й насред / посред пътя / в / на открито поле
(сред полето) (разг.)
*	etwas liegt nicht auf der Straße (u)
й нещо не се копае / намира на улицата /
пътя (парите) (разг.)
*	jemanden auf die Straße setzen / werfen (u)
й изхвърлям нкг. на улицата (от дома / увол¬
нявам го) (разг.)
479

*	jemanden von der Straße auflesen (u)
и изваждам нкг. от калта / мизерията (по¬
магам му в крайна нужда) (разг.)
*	seine Straße ziehen (u)
и вървя по/следвам пътя си (разг.)
Strecke
участък от път, трасе
*	jemanden zur Strecke bringen (u)
и откривам нкг. и го арестувам (книж.)
überfahren
задминавам, стъпквам
*	jemanden überfahren (u)
я слагам нкг. и джоба си (превъзхождам го)
(разг.)
Umwege
заобиколни пътища
*	etwas (А) auf Umwegen zu erreichen suchen
(u)
И опитвам се да постигна нщ. по заобиколни
пътища (търся нови варианти / начини за
постигането му) (разг.)
Vehikel (das)
превозно средство, таратайка
*	Das ist vielleicht ein Vehikel! (u)
я Ама че таратайка! (разг.)
Й Thematisch-semantisches Netz 79.
TRINKEN / GETRÄNKE
Й Тематично-семантична мрежа 79.
ПИЕНЕ/НАПИТКИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Alkohol / austrinken / Betrunkene (der} / ge¬
trunken / Saufaus (der) / trinken* / Trinken
(das) / Trunk / trunken / Trunkene (der) /
Wein*/ Wermut
алкохол / изпивам до капка / пияният
(човек) / пил / къркане / пия* / пиене /
глътка, пиене/пияният (човек)/вино*
/ пелин, вермут
Alkohol
алкохол
в Alkohol löst die Zungen, aber nicht die Prob¬
leme.
©Алкохолът развързва езиците, но не р
проблемите.
austrinken
изпивам до капка
•	Wer das Meer austrinken will, muss einen
großen Bauch haben.
° Който иска да изпие морето, трябва да
има голям стомах.
Betrunkene (der)
пияният (човек)
•	Der Betrunkene kennt keine Gefahr.
° Пияният страх не знае.
° На пияния морето е до коляно.
•	Einem Betrunkenen weicht ein Fuder Heu
aus.
0 й лудият бяга от пияния.
getrunken
пил
•	Süß getrunken, sauer bezahlt.
° Сладко попил, кисело плащал.
Saufaus (der)
къркане
•	Mit Saufaus ist's bald aus.
» Пиенето бързо погубва/убива.
trinken*
пия
•	Trink, aber sauf nicht, disputier, aber ruf nicht.
° Пий c мярка.
0 Пий, но не се напивай, спори, но не викай.
•	Wer getrunken hat, muss auch zahlen.
° Който е пил, трябва р да си плати.
•	trinken wie ein Schlauch (u)
И пия/смуча като смок (разг.)
и голям пияница съм/пия много (книж.)

Trinken (das)
пиене
•	Das viele Trinken führt zum Hinken.
° Многото пиене до добро не води.
Trunk
глътка, пиене
•	Lass den Trunk dem Manne, aber nicht den
Verstand der Kanne.
' Остави пиенето на мъжа, но не р акъла в
каната.
trunken
пиян
•	Trunkener Mann verrät des Herzens Grund.
Пияният всичко си казва.
•	Was man trunken sagt, hat man nüchtern
gedacht.
Каквото на пияния на устата, такова на
трезвия на ума.
Що мисли трезвен, пиян го казва.
Което казваш на пияна глава, си го ми¬
слил на трезв ум.
Trunkene (der)
пияният (човек)
•	Der Trunkene ist ein Schiff ohne Steuer.
Пиян човек - съдран чувал.
Wein*
вино
•	Bad, Wein und Weib erquicken den Leib.
Банята, виното р жената освежават
тялото.
•	Beim Wein geht die Zunge auf Stelzen.
Виното развързва езика.
•	Der eine hat den Wein getrunken, der andere
muss die Zeche bezahlen.
Един пие, друг плаща.
•	Der Wein bringt mehr zu Falle als das Schwert.
Който вино попийва, глава си разбива /на
ледеца поспива.
•	Der Wein hält nichts geheim.
r Виното развързва езика.
•	Der Wein löst die Zunge.
° Виното развързва езика.
•	Der Wein macht die Alten beritten.
° Виното и дядо разиграва.
° Виното и мъдрия подлудява.
•	Ein guter Wein hilft den Alten auf den Bein.
° Виното и старите подмладява.
° Виното и дядо разиграва.
•	Es ersaufen mehr im Wein als im Rhein.
° Който вино попийва, глава си разбива.
•	Es ertrinken mehr im Wein als im Meer /
Wasser.
° Който вино попийва, глава си разбива.
° Повече хора се давят във виното, откол¬
кото и морето / във водата.
•	Guten Wein braucht man nicht anzupreisen.
° Добрата стока сама се хвали.
•	Guter Wein bedarf keines Kranzes.
° Добрата стока сама се хвали.
•	Guter Wein ist der Alten Milch.
° Ha дяда попа окото все във виното.
•	Guter Wein macht böse Köpfe.
° Доброто вино лоши глави прави.
®lm Wein ist die Wahrheit und noch einiges
mehr.
© Във виното се крие истината р още някои
неща.
•	Im Wein ist/Hegt Wahrheit.
o Във виното е истината.
©Im Wein ist Wahrheit, im Schnaps Fantasie.
0>Във виното е истината, а в ракията -
фантазията.
©Im Wein liegt Wahrheit? Jedoch: Sie steht
nicht auf dem Etikett.
© Във виното е истината, но / само че това
не е написано на етикета.
481

•	Ist der Wein in dem Manne, ist der Verstand
in der Kanne.
° Виното и умния изумява.
° Виното не седи (мирно) в главата като в
бъчвата.
©Wahrheit im Wein? Verdirbt das nicht den
Geschmack?
©Във виното имало истина? Това не му ли
разваля вкуса?
•	Wein auf Bier, das rate ich dir, Bier auf Wein
lass sein!
° Да пиеш вино след бирата те съветвам,
бира след вино, забрави1.
•	Wein macht zum Schwein.
° Виното превръща човека в свиня.
° От виното човек се освинва.
•	Wenn der Wein eingeht, geht der Mund auf.
° Трезвен го мисли, пиян го дума.
° Що мисли трезвен, пиян го казва.
° Виното развързва езика.
° Навлезе лр виното в човека, истини изли¬
зат от устата.
©Wer die Wahrheit im Wein finden will, soll
sich mit dem Suchen Zeit lassen.
© Който иска да открие истината във ви¬
ното, не трябва да бърза.
•	Wer täglich in dem Weine schwimmt,
schwimmt, bis er endlich Schiffbruch nimmt.
° Вино, вино голо, продаде ми воло, на бате
и двата, на тате колата.
° Вино виновато, с пакости богато.
•	Wie die Rebe, so der Wein.
° От маймуна - маймунки, от кратуна - кра-
тунки.
° Каквато лозата, такова и виното.
•	jemandem klaren /reinen Wein einschenken
(u)
й казвам нкм. истината (книж.)
Wermut
пелин, вермут
*	Wermut macht Schwermut.
° Вермутът замайва / опива / натъжава.
□	Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□	Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Bier / Kaffee / Kakao / Saft / Tee
бира / кафе / какао / сок / чай
Bier
бира
*	Das ist nicht mein Bier, (u)
и Това не ме засяга/е мой проблем, (книж.)
*	etwas (А) /jemanden wie sauer / saures Bier
ausbieten (u)
й гледам да се отърва от нщ. / нкг. на всяко
цена /с четири очи (с натрапливо предла¬
гане) (разг.)
Kaffee
кафе
*	Das ist doch/ja (alles) kalter Kaffee! (u)
и (Всичко) това е стара работа / вече из-
eecmHo! (Нищо ново!) (разг.)
Какао
какао
*	jemanden durch den Kakao ziehen (u)
и вземам нкг. на подбив (подигравам му се)
(разг.)
Saft
сок
в im eigenen Saft schmoren (u)
ö пека се е собствен сос/на собствен огън
(разг.)
и сам се измъчвам /тормозя (книж.)
*	in Saft gehen (u)
и вкисвам се / избухвам (от гняв) (разг.)
482

Tee
чай
•	Abwarten und Tee trinken, (salopp)
и Ще поживеем, ще видим, (разг.)
й Нека да изчакаме и да помислим, (книж.)
И Thematisch-semantisches Netz 80.
VÖGEL
Й Тематично-семантична мрежа 80.
ПТИЦИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Adler (der) / Adler (PI.) / Ente* / Eule /
Eulen* / Gans / Gänse / Habichte / Hahn* /
Henne / Huhn / Hühner* / Krähe / Krähen /
Kranich / Kücklein (das) / Lerche* / Lerchen
/ Nachtigall* / Pfau / Rabe* / Raben* /
Schwalbe / *patz* / Rpatzen* / Sperling /
Sperlinge / Storch * / Taube / Tauben
орел / орли / патица, юрдечка* / куку¬
мявка / кукумявки* / гъска / гъски / яс¬
треби / петел* / кокошка / кокошка /
кокошки* / врана, гарга / врани, гарги /
жерав / кукувичка / чучулига* / чучули¬
ги / славей* / паун / гарван* / гарвани*
/лястовица / врабче*/ врабчета* / вра¬
бец, врабче / врабци, врабчета / щър¬
кел* / гълъб / гълъби
Adler (der)
орел
•	Es meint mancher, er sei ein Adler, und ist
doch nur ein Pfau.
Пуякът се надува, защото се мисли за
орел.
Adler (PI.)
орли
•	Adler brüten keine Tauben.
Змия гълъб не ражда.
п Орелът не мъти гълъби.
•	Adler fangen keine Fliegen.
Орел мухи не лови и с мухи не се храни.
•	Adler haben große Flügel, aber auch scharfe
Klauen.
o Орлите имат силни криле, но р остри но¬
кти.
Ente*
патица, юрдечка
•	Die Ente lacht über das Watscheln der Gans.
° Присмял се хърбел на щърбел.
° Присмяла се кука на криво дърво.
•	etwas ist eine Ente (u)
й нщ. е измишльотина (лъжлив слух / лъжа)
(разг.)
•	eine kalte Ente (u)
и питие от бяло вино, лимон и захар (вид
боле) (книж.)
Eule
кукумявка
•	Es ist keine Eule, die nicht schwüre, sie hätte
die schönsten Jungen.
° Попитали враната кой е най хубавец. - „Е,
че моите пиленца" - рекла тя.
° Жабата на жабчето си ,,хубче" му вика.
•	Jedem dünkt seine Eule ein Falk.
o Свое дете и гърбаво пак е мило.
•	Jeder hält seine Eule für einen Falken.
° Всеки си хвали краставото магаре.
•	Was dem einen seine Eule, ist dem anderen
seine Nachtigall.
° Всеки със съдбата си.
° Всеки си носи кръста.
Eulen*
кукумявки
•	Es ist wie Eulen nach Athen tragen.
° В чужд манастир свой псалтир не чети.
° На бостанджия краставици не продавай.
•	Eulen und Licht vertragen sich nicht.
o Нощни птици не понасят светлина.
•	Eulen nach Athen tragen (u)
и нося дърва в гората/вода в морето (разг.)
483

и върша безполезна / безсмислена работа
(книж.)
Gans
гъска
•	Aus einer Gans wird kein Adler.
° Гъската си е гъска, орел от нея не става.
•	Die Gans geht so lange zur Küche, bis sie
stecken bleibt.
° Еднъж тиква на вода, дваж тиква на вода,
трети път тиква сцепена.
° Веднъж стомна за вода, дваж стомна за
вода, трети път стомна строшена.
•	Eine Gans übers Meer, eine Gans wieder her.
° Телето си е пак теле.
° Магарето и на хаджилък да иде, пак си до-
хажда магаре.
° Гъска отиде, гъска се върна.
•	Flog' eine Gans übers Meer, kam' eine Gans
wieder her.
° Магарето и на хаджилък да иде, пак си до-
хажда магаре.
° Гъска отиде, гъска се върна.
Gänse
гъски
•	Die Gänse halten ihre Beine für eine Ehren¬
pforte.
° През краката му може да мине мачка с по-
гачка.
° Гъските смятат краката си за триум¬
фална арка.
•	Jeder hält seine Gänse für Schwäne.
° Всеки си хвали краставото магаре.
Habichte
ястреби
•	Wo Habichte wohnen, schlagen keine
Nachtigallen.
° Където живеят ястреби, славеи не пеят.
Hahn*
петел
•	Der Hahn ist König auf seinem Mist.
" Всеки петел на бунището си пее.
•	Der Hahn kräht am kühnsten auf eigenem
Mist.
° Петелът пее най-смело на собственото
си бунище.
•	Der Hahn kräht nicht auf Befehl.
° Петелът по заповед не пее.
•	Jeder Hahn ist König auf seinen Mist.
° Камъкът на мястото си тежи.
•	Wem's glückt, dem legt ein Hahn Eier.
° И петлите му носят яйца.
•	(der) Hahn im Korb(e) sein (u)
И петел сред кокошки съм (разг.)
й всеобщ любимец/в центъра на внимани¬
ето съм (книж.)
•	jemandem den roten Hahn aufs Dach setzen
(u)
й подпалвам / запалвам нечий дом / нечия
къща (книж.)
•	Kein Hahn kräht (mehr) danach. / Danach
kräht kein Hahn mehr, (salopp)
И Никой не иска и да знае (вече) за това,
(разг.)
и Никой не се интересува повече от това,
(книж.)
Henne
кокошка
•	Auch eine schwarze Henne legt weiße Eier.
° И черна кокошка бели яйца носи.
•	Die Henne lebt nicht mehr, die goldene Eier
legt.
° Няма я вече кокошката, дето снасяше
златни яйца.
•	Eine Henne brütet nicht auf zwei Nestern.
° Една кокошка на два полога не мъти.
•	Kräht die Henne und piept der Hahn, steht'
dem Hause übel an.
o Закукурига ли кокошката и разкудкудяка ли
се петелът-тежко ü на къщата.

•	Nachbars Henne legt immer die größten /
größere Eier.
Комшийската кокошка все по-едри яйца
снася.
■ Чуждото яйце е с два жълтъка.
Huhn
кокошка
•	Auch ein schwarzes Huhn legt weiße Eier^.
И черна кокошка бели яйца носи.
•	Der Huhn des Nachbars ist eine Gans.
Чуждата кокошка е по-голяма от нашата
гъска.
•	Ein blindes Huhn findet auch einmal ein Korn.
И на кьоравия му проработва късметът.
И кьоравият понякога изважда късмет.
И сляпата кокошка все някога намира
зрънце.
•	Hungriges Huhn träumt von Hirse.
Гладна кокошка просо сънува.
Hühner*
кокошки
•	Fette Hühner legen wenig Eier.
Кокошка, кога затлъстее, не снася.
•	Früh mit den Hühnern zu Bette, auf mit dem
Hahn um die Wette.
Рано пиле рано пее.
С кокошките лягай, но с петлите ставай.
•	Gehe mit den Hühnern schlafen, aber stehe
mit den Hähnen auf.
Рано пиле рано пее.
С кокошките лягай, но с петлите ставай.
•	Hühner, die viel gackern, legen wenig Eier.
Много крякане, малко яйца.
•	Wer mit den Hühnern zu Bett geht, kann auch
mit den Hühnern aufstehen.
' Рано пиле рано пее.
•	Da lachen ja die Hühner! (u)
й И кокошките ще се смеят на това! (разг.)
п Никой няма да повярва в/на това! (книж.)
•	mit den Hühnern aufstehen / schlafen gehen
(u, scherzh.)
И ставам / лягам си с кокошките (рано)
(разг.-шег.)
Krähe
врана, гарга
•	Als man die Krähe fragte: „Welche sind die
schönsten Vögel?", sagte sie: „Meine Jungen."
° Попитали враната кой е най хубавец. - „Е,
че моите пиленца" - рекла тя.
° Жабата на жабчето си „хубче" му вика.
•	Eine erschreckte Krähe flieht vor jedem
Gebüsch.
° Плашена врана и от шубрак се бои.
° Попарен петел и от дъжд бяга.
° Парен каша духа.
•	Eine junge Krähe wird kein alter Adler.
° От врана сокол не става.
•	Eine Krähe fliegt wohl über das Meer, kommt
aber wieder als Krähe wieder her.
° Дето да идеш, все си ти.
° Дето да отиде врана, все е посрана.
•	Eine Krähe hackt den anderen die Augen nicht
aus.
° Гарван гарвану око не вади.
° Вълкът вълк не дави.
•	Eine Krähe hackt der anderen kein Auge aus.
o Гарван гарвану око не вади.
° Вълкът вълк не дави.
•	Fliegt eine Krähe über den Rhein, kommt eine
Krähe wieder heim.
° Дето да идеш, все си ти.
° Дето да отиде врана, все е посрана.
Krähen
врани, гарги
•	Alte Krähen sind schwer zu fangen.
° Лисицата дваж и капан не влиза.
° Стар вълк и капан не влиза.
•	Wo Aas ist, fliegen die Krähen.
° Има ли мърша, и мухи има.
485

° Гарваните на мърша налитат.
Kranich
жерав
•	Der Kranich hat den Fuchs zu Gast.
° Жеравът има гостенка лисицата.
Kücklein (das)
кукувичка
•	Das Kücklein lehrt die Glucke scharen.
° Не учи дяда си попа как се деца кръщават.
° От зелена тиква семе не вземам.
Lerche*
чучулига
•	Die Lerche fliegt hoch, aber sie baut ihr Nest
auf der Erde.
° Чучулигата лети високо, но си прави гнез¬
дото на земята.
° Чучулигата хвърка високо, но ср прави
гнездото на земята.
•	eine Lerche schießen (u)
И строполявам се през глава (разг.)
И падам на земята (книж.)
Lerchen
чучулиги
•	Wo Lerchen singen, hört man Krähen nicht.
° Пеят ли чучулигите, гаргите мълчат.
Nachtigall*
славей
•	Wo die Nachtigall singt, hört man die Krähe
nicht.
° Запее ли славей, гаргите млъкват.
•	die Nachtigall singen lehren wollen (u)
й на (стар) краставичар искам краставици да
продавам (разг.)
и искам да уча някого с богат опит / някой
опитен човек (книж.)
Pfau
паун
•	Den Pfau erkennt man an seinen Federn.
° Паунът по перата се познава.
•	Pfau hat adlig Gewand, gleisnerischen Gang
und teuflischen Gesang.
° Паунът има благородна одежда, лице¬
мерна походка р дяволски глас.
•	Pfau, schau auf deine Beine.
° Паунът си гледа краката и пищи, (защото са
грозни)
° По-напред / Първо виж себе ср, па / пък
тогава кори / критикувай другите.
•	Wenn man den Pfau lobt, breitet er den
Schwanz aus.
° Похвалиш ли пауна, той разпериа опашка.
Habe*
гарван
•	Beim Raben hilft kein Bad.
o Арапинът колкото р да се мре, пак / все е
чер.
•	Erziehst du dir einen Raben, wird er dir die
Augen ausgraben.
° Храни гарга, да ти изкълве очите.
° Храни куче, да те лае.
•	ein weißer Rabe (u)
И бяла врана {правещ изключение / по-раз¬
личен от всички останали човек) (разг.)
•	wie ein Rabe stehlen (u)
и крада като свраките / грабя като крадлива
сврака (разг.)
И много съм крадлив / крада (книж.)
Haben*
гарвани
•	Die Raben müssen einen Geier haben.
° Сред гарваните трябва да има лешояд
(да ги води).
•	Was den Raben gehört, ertrinkt nicht.
° Който щат бесят, той не се удавя.
•	Weiße Raben und treue Freunde findet man
selten.
° Бяла гарга / врана р верен приятел рядко
се намират / срещат.
•	wie die Raben stehlen (u)
486

и крада(т) като сврака (свраките) / грабя(т)
като крадлива сврака (крадливи свраки)
(разг.)
и много съм крадлив / са крадливи / крада /
крадат (книж.)
Schwalbe
лястовица
•	Eine Schwalbe macht (noch) keinen Sommer.
- Една лястовица/птичка пролет не прави.
Spatz*
врабче
•	Besser ein Spatz in der Hand als eine Taube
auf dem Dach.
c По-добре гарга и ръката, отколкото сокол и
гората.
•	Besser einen Spatz gefangen als müßig
gegangen.
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
По-добре врабчета да ловиш, а не празен
/ без работа да седиш.
•	Ein alter Spatz lässt sich nicht mit Spreu
fangen.
Стар вълк и капан не влиза.
С трици маймуни не се ловят.
•	wie ein Spatz essen (u)
ö ям като врабче (съвсем малко) (разг.)
Spatzen*
врабчета
•	Auf Spatzen schießt man nicht mit Kanonen.
Не си струва по врабци c топ да стреляш.
•	Das pfeifen auch die Spatzen auf / von den
Dächern/ vom Dach, (u)
и Това е публична /обществена тайна / не е
тайна за никого, (всички го знаят) (книж.)
•	mit Kanonen ou/Spatzen schießen (u)
u стрелям по врабци стоп (разг.)
и използвам ненужна енергия за постигане¬
то на нщ. (книж.)
•	Spatzen unter dem Hut haben (u)
и въртят ми се шантави идеи/мисли и глава¬
та (имам щури идеи) (разг.)
Sperling
врабец,врабче
•	Besser ein Sperling in der Hand als ein Reb¬
huhn im Strauch.
° По-добре сврака и ръка, а не сокол и гора.
= Гълъбът на стряхата, врабчето и ръката.
•	Ein Sperling schimpft den anderen Dach¬
scheißer.
° Присмял се хърбел на щърбел.
° Присмяла се кука на криво дърво.
Sperlinge
врабци, врабчета
•	Zwei Sperlinge auf derselben Ähre vertragen
sich nicht.
° Две кобили и една торба не зобят.
Storch*
щъркел
•	Dem Storch gefällt sein Klappern.
° Щъркелът сам си харесва тракането.
•	Der Storch liebt den Sumpf der Frösche we¬
gen.
° Щъркелът обича блатото заради жаби¬
те.
•	dem Storch nachsehen (u)
и оставам c празнр/излъгани надежди (разг.)
•	Der Storch kommt bald zu (Müllers), (u)
и (Мгалерови) скоро ще си имат бебе, (книж.)
•	Nun brat mir aber 'nen Storch! (u)
И Ама / Брей че работа / чудо! (Чудя се и
мая!) (разг.)
•	wie ein Storch im Salat gehen (u)
и ходя като на кокили (неестествено /вдър¬
вено) (разг.)
Taube
гълъб
©Einte Taube macht noch keinen Frieden.
© Един-единствен гълъб мир не носи.
48'

Tauben
гълъби
•	Gebratene Tauben fallen einem nicht ins
Maul.
o Нищо не се получава наготово.
° Печените врабчета не валят от небето.
•	Satte Tauben lassen die besten Körner liegen.
° Ситият гостенин лесно се гощава.
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
с тематично или със семантично близка
ключова дума
Ei* / Eier* / Federn / Käfig / Nest* /
Rabengeschrei / Raubvögel / Eoggl* /Vögel*
/ Eögelein (das}
яйце * / яйца * / пера * / кафез / гнездо * /
грачене на гарга/грабливи птици / пти¬
ца* /птици*/птиче, птичка
Ei*
яйце
•	Auf ein Ei gehört ein Trunk, auf den Apfel ein
Sprung.
o Яйце изяж - пийни, ябълка хрусни - скокни!
•	Besser ein Ei im Frieden als ein Ochs im Kriege.
° По-добре сух хляб c мир, а не много гозби
с' зехир/яд/мъка.
° По-добре сух хляб с мир, а не печено агне
с' зехир.
•	Besser heut ein Ei als morgen ein Küchlein.
° По-добре днес яйце, отколкото утре
сладкиш.
•	Das Ei will (immer) klüger sein als die Henne.
° Кога порасна, кога почна на баща си акъл
да дава.
° Пораснаха пилците, закълваха квачката.
° Не учи дяда си попа, как се деца кръщават.
° От зелена тиква семе не вземам.
•	Ein Ei in der Hand ist besser als eine Henne
über Land.
° Което е в ръка, не е лъжа.
*	Ein faules Ei verdirbt den (ganzen) Brei.
° За хиляда сладко, а за пара горчиво.
° Вмирисаното яйце разваля манджата.
*	Lieber heute ein Ei als morgen eine Henne.
° Днешното яйце от утрешната кокошка е по-
добро.
*	Während zwei zanken um ein Ei, so steckt's
der dritte bei.
o Двама се карат, третият печели.
*	das Ei des Kolumbus sein (u)
и изненадващо най-простото / -лесното
решение е (гениално е) (книж.)
*	jemand muss das Ei unter dem Huhn ver¬
kaufen (u)
И някой е на голям зор за пари (прави всичко
възможно, за да се сдобие с пари) (разг.)
*	jemanden wie ein rohes Ei behandeln (u)
И гледам/третирам нкг. като рохко/шаре¬
но /писано яйце (треперя над него) (разг.)
*	Sie gleichen einander wie ein Ei dem anderen,
(u)
И Те си приличат като две капки вода, (много
си приличат / съвсем еднакви са) (разг.)
*	wie aus dem Ei gepellt/geschält (u)
и като от кутия / калъп излязъл / изваден
(спретнато / с хубави дрехи облечен)
(разг.)
Eier*
яйца
*	Lege nicht alle Eier in einen Korb.
° Не залагай всичко на едно.
° Не слагай всички яйца в една кошница.
*	Ungelegte Eier werden nicht ausgebrütet.
° (Само) неснесените яйца не се излюпват.
*	sich (А) um ungelegte Eier kümmern (u)
И тръшкам / тревожа се предварително за
нщ. (разг.)
488

*	wie auf Eiern gehen (u)
И стъпвам/ходя предпазливо (внимателно)
(книж.)
Federn*
пера
*	An den Federn erkennt man den Vogel.
° Птицата се познава по перата.
*	Schöne Federn machen einen schönen Vogel.
° Премените са половин хубост.
*	Viele Federn machen ein Bett.
° От влакно руно става.
©Wer sich mit fremden Federn schmückt, sollte
wenigstens Geschmack haben.
Q Който се кичи c чужди пера, трябва поне
да има вкус.
*	Wer zu hoch fliegt, verbrennt sich die Federn.
° Не хвъркай нависоко - ще си опърлиш
крилцата.
*	aus den Federn kriechen (u)
и измъквам се от постелята / завивките /
леглото (разг.)
й ставам от леглото (книж.)
*	Federn/Haare lassen (müssen) (u)
й не ми се разминава (разг.)
и пострадвам сериозно / претърпявам сери¬
озни загуби (книж.)
*	in den Federn liegen/stecken (u)
й лежа си и постелята /завивките /легло¬
то (книж.)
*	in die Federn kriechen (u)
п намъквам се и постелята / завивките /
леглото (разг.)
и лягам си и леглото (книж.)
*	sich (А) mit fremden Federn schmücken (u)
п кича се c чужди пера (перча/кича се с чуж¬
да слава) (разг.)
й приписвам си чужди успехи (книж.)
Käfig
кафез
•	Je enger der Käfig, umso schöner die Freiheit.
c Колкото е по-тясна клетката, толкова е
по-мила свободата.
•	Schöner Käfig ernährt den Vogel nicht.
° Гизда / Гиздосия къща не храни.
° И златна да е, клетката си е клетка.
Nest*
гнездо
•	Besser ohne Fest als ohne Nest.
c По-добре без празник, отколкото без
дом.
•	Das Nest verrät den Vogel.
o Гледай ума му, съди за дома му.
° Какъвто му умът, такъв му и домът.
•	Eigen Nest ist das best'.
° Своя къщица - своя слободица.
•	Няма нищо по-хубаво от своя дом.
•	Eigenes Nest hält wie eine Mauer fest.
° Моят дом е моята крепост.
° У дома и стените помагат.
•	Erst das Nest und dann den Vogel.
° Първо клетката, па тогава птицата.
•	Mein Nest ist das Best.
° Моят дом е моята крепост.
° Своя къщица - своя слободица.
° Своята къща е най-мила / -скъпа.
•	das eigene Nest beschmutzen (u)
й очерням собствената си страна/ предпри¬
ятие / семейство (говорейки лошо за тях)
(разг.)
•	sich (А) ins gemachte/warme Nest setzen (u)
И намърдвам се на топло (местенце) (печеля
/живея от труда на другите) (разг.)
•	sich (D) sein eigenes Nest bauen (u)
и свивам / градя / строя (си) свое гнездо
(свой дом) (разг.)
489

Rabengeschrei
грачене на гарга
•	Rabengeschrei verdunkelt die Sonne nicht.
° Граченето на гаргите не скрива слънце¬
то.
Raubvögel
грабливи птици
•	Raubvögel singen nicht.
° Грабливите птици не пеят.
Vogel*
птица
•	Besser ein Vogel im Netz als hundert fliegende
in der Weite.
° Неуловените птичета по хиляда за пара.
° По-добре сврака и ръката, а не сокол и го¬
рата.
•	Besser ein Vogel in der Hand als ein Rebhuhn
im Strauch.
° По-добре сврака и ръката, отколкото сокол
в гората.
° Що е и ръка, не е лъжа.
•	Besser ein Vogel in der Hand als zehn über
Land.
° По-добре сврака и ръката, отколкото сокол
и гората.
•	Den Vogel kennt man ат/beim Gesang.
° Свраката по цвърченето, соколът по хвър-
ченето (се познава).
•	Der frühe Vogel fängt den Wurm.
° Рано птиче рано пее.
•	Der Vogel, der am frühesten auf ist, findet das
erste Korn.
° Който превари, той натовари.
° Рано пиле рано пее.
•	Es ist nicht alles ein Vogel, was fliegt.
° Не всичко, което хвърчи, се яде.
•	Jedem Vogel gefällt sein Nest.
° Всяко птиче свойто гнездо хвали.
•	Jeder Vogel hat sein Nest lieb.
° Всяко птиче свойто гнездо хвали.
*	Wie der Vogel, so das Nest.
° Гледай ума му, съди за дома му.
° Какъвто му умът, такъв му и домът.
*	den Vogel abschießen (u)
и c най-добрите постижения / резултати
съм (книж.)
*	der Vogel geht ins Garn / auf den Leim (u)
и птицата се хваща и примката (омотава се)
(книж.)
*	ein loser/lockerer Vogel sein (u)
и развейкаах съм (лекомислен / несериозен
човек съм) (разг.)
и шегаджия / веселяк съм (книж.)
*	ein lustiger Vogel sein (u)
й забавен/весел човек / веселяк съм (книж.)
*	ein schräger Vogel sein (u)
и странна птица / особняк съм (странен /
ексцентричен човек) (разг.)
й с труден / тежък характер съм (книж.)
*	ein seltener Vogel sein (u)
и странна/рядка птица / чудак съм (разг.)
*	einen Vogel haben (salopp)
и мръднал / откачен съм / нещо изкуквам /
не съм с всичкия си (жаргон)
И не съм наред с ума (книж.)
*	frei wie ein Vogel in der Luft (u)
й волен като птичка / волна птичка (свобо¬
ден съм) (разг.)
*	Vogel-Strauß-Politik (и)
и политика на самоуспокоение / самоизма¬
ма (книж.)
Vögel*
птици
*	Alte Vögel sind schwer zu rupfen.
° Стар петел мъчно се скубе.
*	Vögel, die morgens singen, holt abends die
490

Katze.
' Кой се смее заран, вечер плаче.
Най-добре се смее онзи, който се смее по¬
следен.
•	Vögel von gleicher Feder fliegen zusammen.
-■ Краставите магарета се поду ш ват през де¬
вет села и десето.
•	Wer Vögel füttert, hat Dreck zum Dank.
Който храни кокошки, ще тъпче курешки /
курешницр.
■ Храни куче, да те лае.
•	Friss Vögel oder stirb! (salopp)
и Щеш - не щеш, ще го направиш! (Нямаш
избор!) (разг.)
Vögelein (das)
птиче, птичка
•	Das Vöglein will hin, wo es ausgebrütet ist.
Където е никнало, там и навикнало.
•	Krankes Vöglein lässt die Flügel hängen.
Болното птиче отпуска крила.
i Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
j Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Enten / Fittich / Fittiche / Flügel (PI.) / flüg¬
ge / Gänsehaut / Gänsemarsch / Hahnen¬
schrei / Hühnchen (das) / Kauz / Kuckuck /
Kuckucksei / Pechvogel/ piepen / Rohrspatz
/ Schnabel / Schwaнengjsанg / Spaßvogel /
Taubenschlag / Vogelscheuche
патици, юрдечки / крило / крила / кри¬
ла / можещ да хвърчи / патешка (гъша)
кожа / гъша колона / кукуригане на пе¬
тела / кокошчица / сова / кукувица / ку¬
кувиче яйце / кутсузлия / писукам, пис¬
кам / тръстикова овесарка / клюн / ле¬
бедова песен/ майтапчия / гълъбарник /
плашило
Enten
патици, юрдечки
*	blaue Enten (u)
й жълтини (вестникарски клюки / лъжи)
(разг.)
Fittich
крило
*	jemand ist auf leichtem Fittich über den
Abgrund geschwebt (poetisch)
H някой прелетя върху леките крила над про¬
пастта (поетично)
Fittiche
крила
*	jemanden unter seine Fittiche nehmen (u)
И вземам нкг. под свое крило / покровител¬
ство (покровителствам го) (разг.)
й подкрепям /подпомагам нкг. (книж.)
Flügel (PI.)
крила
*	jemandes Flügel beschneiden/stutzen (u)
й подрязвам нкм. крилата (убивам ентусиаз¬
ма му) (разг.)
*	sich (D) die Flügel verbrennen (u)
й опарвам се (пострадвам) (разг.)
flügge
можещ да хвърчи
*	flügge werden (u)
й птичката започва да лети (книж.)
й ставам самостоятелен (за млад човек)
| (книж.)
Gänsehaut
патешка (гъша) кожа
*	eine Gänsehaut bekommen /kriegen (u)
й кожата ми настръхва / настръхвам (от
страх/студ/уплаха) (разг.)
Gänsemarsch
гъша колона
*	im Gänsemarsch gehen (u)
й вървя и гъша колона / индийска нишка (и
колона един зад/след друг) (разг.)
491

Hahnenschrei
кукуригане на петела
*	beim ersten Hahnenschrei (aufstehen) (u)
й (ставам) по първи петли (много рано)
(разг.)
Hühnchen (das)
кокошчица
*	m/tjemandem ein Hühnchen zu rupfen haben
(u)
и имам / трябва да се разправям / изясня¬
вам с нкг. за нщ. (книж.)
Kauz
сова
*	ein komischer Kauz sein (u)
й особняк / чешит / оригинал / стран¬
на птица съм (странен / смешен човек)
(разг.)
Kuckuck
кукувица
*	Das weiß der Kuckuck, (u)
и Бог/Кой знае дали е така, (разг.)
Kuckucksei
кукувиче яйце
*	jemandem ein Kuckucksei ins Nest legen (u)
й „хубав" подарък правя на нкг. („хубаво" го
нареждам /подреждам) (разг.)
и слагам нкм. рога (изневерявам му) (разг.)
Pechvogel
кутсузлия
*	ein Pechvogel sein (u)
й кутсузин / кутсузлия съм (човек, на кого¬
то / комуто не върви) (разг.)
piepen
писукам, пискам
*	Bei mir/dirpiept's wohl! (u)
ü Аз / Tu май нещо съм / си мръднал! / Не
съм/си май с всичкия си! (разг.)
Rohrspatz
тръстикова овесарка
*	wie ein Rohrspatz schimpfen (u)
и ругая /разгълчал съм се като сврака (разг.)
Schnabel
клюн
*	Das ist nicht für seinen /ihren Schnabel, (u)
й Това не е за неговата / нейната уста лъ¬
жица. (не е по сили те му/й) (разг.)
*	den Schnabel an allem wetzen (u)
и пъхам си човката навсякъде (разг.)
и меся се във всичко (книж.)
*	den Schnabel halten (salopp)
й затварям си човката / устата (мълча)
(жаргон)
*	reden, wie einem der Schnabel gewachsen ist
(salopp)
и приказвам както бог дал (разг.)
и говоря направо / открито (естествено /
директно) (книж.)
*	sich (D) auf seinen / ihren Schnabel viel
einbilden (u, scherzh.)
й въобразявам си, че съм много хубава му-
тричка (голям хубавец / голяма хубавица)
(разг.)
и мисля се за много красив(а) (книж.)
Schwanengesang
лебедова песен
*	etwas ist jemandes Schwanengesang (u)
и нщ. е нечия лебедова песен (последното,
на което е способен) (разг.)
Spaßvogel
майтапчия
*	ein Spaßvogel sein (u)
и веселяк / майтапчия съм (весел човек
съм, който прави щуротии / майтапи /
шеги) (разг.)
Taubenschlag
гълъбарник
*	es geht wie in einem Taubenschlag zu (u)
и един идва, друг си отива / голямо движе-
ние/голяма лудница е (много е оживено)
(разг.)

Vogelscheuche
плашило
• wie eine Vogelscheuche aussehen (u)
й изглеждам като плашило (занемарен /
безвкусно облечен /грозен съм) (разг.)
А Thematisch-semantisches Netz 81.
WASSERBECKEN
А Тематично-семантична мрежа 81.
ВОДНИ БАСЕЙНИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Bach/Bäche/Bächlein (dasl/Brunnen (der)
/Brunnen (PI.) /Meer/Quelle*/See (die/
Strom * / Sumpf/ Teiche
поток / потоци / поточе / кладенец /
кладенци / море / извор* / море / голя¬
ма река, порой* / блато / малки езерца,
бари, рибарници
Bach
поток
•	Mancher flieht einen Bach und fällt in den
Rhein.
Който бяга от дъжд, на град налита.
с От трън (та) на глог.
Bäche
потоци
•	Viele Bäche machen einen Fluss.
От капките бара става.
Капка по капка вир става.
Bächlein (das)
поточе
•	Wer dem Bächlein nachgeht, kommt zur
Quelle.
Тръгнеш ли по поточето, ще стигнеш до
извора.
Brunnen (der)
кладенец
•	Dess Brunnen, dess ich getrunken hab', kann
ein ander' auch zu schmecken kriegen.
° Не плюй и кладенеца, от който ще пиеш.
•	Man muss nicht/me sagen: von dem Brunnen
trink ich kein Wasser mehr.
° Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Brunnen (PI.)
кладенци
•	An kleinen Brunnen löscht man auch den
Durst.
° Жадна мечка и росата ближе.
Meer
море
•	Im Meer ertrinkt kein Fisch.
0 Риба се в море не дави.
•	Lobe das Meer und bleibe auf dem Land.
o Хвали морето, но остани / стой на суша¬
та.
•	Wer auf das Meer war, hat keine Angst vor
Pfützen.
•	Който е падал и морето, от дъжд не бяга.
•	Wer im / ins Meer fällt, greift nach dem /
einem Halme, sich zu retten.
° Давещият се и за сламка се хваща.
Quelle*
извор
•	An der Quelle ist das Wasser am reinsten.
° От извора водата е най-чиста.
•	Wie die Quelle, so das Wasser.
o Какъвто изворът, такава р водата.
•	an der Quelle sitzen (u)
й черпя (информация) от извора / първа
ръка (разг.)
и някой/нш.. е и центъра на нещата (разг.)
•	frisch von der Quelle (u)
И от първа ръка (разг.)
и автентично / актуално от извора / из¬
точника (книж.)
See (die)
море
•	Auf hoher See wirft niemand Anker.
o Никой не пуска котва в открито море..
493

•	Lobe die See, aber bleib auf dem Lande.
o Хвали морето, но остани / стой на суша¬
та.
Strom*
голяма река, порой
®Am leichtesten schwimmt man mit dem
Strom, man vergisst aber, dass er nach unten
führt.
Q Най-лесно се плува по течението, но то
води само надолу.
•	Es ist schwer, gegen den Strom zu schwimmen.
o Трудно (е да) се плува срещу течението.
•	Gegen den Strom ist nicht gut schwimmen.
o Не е добре да се плува срещу течението.
©Schwimmst du mit dem Strom, erreichst du
die Quelle nicht.
Q Носиш ли се по течението, трудно ще
стигнеш до извора.
•	Wenn der Strom anschwillt, ist das Wasser
trübe.
o Придошлата река мътни води влачи.
•	Wer gegen den Strom schwimmt, muss
ersaufen.
o Който плува срещу течението, той се
дави.
•	Wider den Strom ist übel schwimmen.
o Срещу течението мъчно се плува.
•	mit dem Strom schwimmen (u)
И плувам/нося се по течението (без да про¬
меням нщ.) (разг.)
И нямам собствено мнение (книж.)
Sumpf
блато
•	In einem Sumpfe muss man kein klares Was¬
ser suchen.
o Не ходи в блато за чиста вода.
•	Wer im Sumpf steckt, möchte auch andere
hineinziehen.
- Затъващият в блатото повлича р други
след себе ср.
Teiche
малки езерца, бари, рибарници
•	Man kann nicht in zwei Teichen zugleich
fischen.
° Две дини под една мишница не се носят.
° На глава се два калпака не слагат.
и Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
а Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
Abtrocknen (das) / Ertrinken (das) / nass /
Schwimmer (PI.) / Tiefe / Ufer (das)
изсъхване, подсушаване / удавяне / вла¬
жен, мокър / плувци / дълбочина / речен
бряг
Abtrocknen (das)
изсъхване, подсушаване
•	Was nützt das Abtrocknen, wenn man nicht
aus dem Regen geht.
° Каква полза да подсушаваш, като стоиш на
дъжда.
Ertrinken (das)
удавяне
•	Wer am Ertrinken ist, ergreift jeden Stroh¬
halm.
° Давещият се и за сламка се хваща.
° Който се дави, улавя се и за змия.
nass
влажен, мокър
•	Nässer als nass kann man nicht werden.
o Мокър от дъжд се не бои.
•	Wer nass ist, fürchtet den Regen nicht.
° Мокър от дъжд не се бои.
Schwimmer (PI.)
плувци
•	Die besten Schwimmer ertrinken zuerst.
o Добрите плувци р на плиткото се давят.
о Най-добрите плувци първи се давят.

Tiefe
дълбочина
*	Man muss die Tiefe des Flusses kennen, ehe
man hinein fährt.
Доде не изпиташ брода, не нагазяй вода.
Ufer (das)
речен бряг
*	Ersoffen ist ersoffen, am Ufer oder im Meer.
° Човек и на плиткото се дави.
п Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
□ Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Ebbe / Fluss / Kanal / Netz / Quellen /
Schaum / Schwimmen (das) / Segel (PI.) /
Welle
отлив / река / канал / мрежа / извори,
източници / пяна / плуване / корабни
платнн/ вълна
Ebbe
отлив
*	Bei mir ist Ebbe (in der Kasse/im Geldbeutel).
(u)
и Тресе ме безпаричие. / Портфейлът ми е
празен, (разг.)
И Останах без пари. / Нямам пари, (книж.)
Fluss
река
*	alles ist in/im Fluss (u)
и всичко тече/се променя (разг.)
*	der Fluss der Rede (u)
й потокът на речта (думите) (разг.)
*	es ist noch alles in/im Fluss (u)
и всичко е още и стадий / процес на разви¬
тие (книж.)
*	etwas (А) wieder in Fluss bringen (u)
й раздвижвам / задвижвам / задействам
отново нщ. (разг.)
и правя нщ. да тръгне / потече (пускам го
отново и ход) (книж.)
*	(wieder) in Fluss kommen (u)
И възобновявам се (за прекъсната работа)
(книж.)
и протичам (отново) гладко (за разговор)
(книж.)
Kanal
канал
*	den Kanal voll haben (salopp)
й дошло ми е до гуша / гади / повдига / по¬
връща ми се от нщ. (страшно ми е омръз¬
нало от него) (разг.-прост.)
Netz
мрежа
*	jemandem ins Netz gehen (u)
и влизам и примката на нкг. (заплитам / оп¬
литам се и мрежите му) (разг.)
Quellen
извори, източници
*	aus trüben Quellen schöpfen (u)
й черпя информация от жълти източници (от
клюкарски издания) (разг.)
Schaum
пяна
*	Schaum schlagen (abwert.)
и фукам /перча се (nрвтеба., негат.)
Schwimmen (das)
плуване
*	ins Schwimmen kommen (u)
и ставам нестабилен / несигурен (губя поч¬
ва) (книж.)
Segel (PI.)
корабни платна
*	die Segel aufziehen / klar machen (u)
и подготвям (кораба) за път / опвам платната
(книж.)
*	die Segel bergen / einziehen / reffen (u)
и прибирам / свивам платната / знамената
(разг.)
и отстъпвам / отказвам се (книж.)
*	die Segel streichen (u)
и свивам платната (за поздрав) (разг.)
495

*	mit vollen / prallen Segeln (auf das Ziel los¬
gehen) (u)
и c пълна сила /пара (поемам /устремявам
се към целта) (разг.)
Welle
вълна
*	grüne Welle (u)
й зелена вълна (на светофари) (разг.)
Й Thematisch-semantisches Netz 82.
WERKZEUGE / GEWEHR
Й Тематично-семантична мрежа 82.
ИНСТРУМЕНТИ / ОРЪЖИЯ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Ahle / Amboss / Besen (der)* / Besen (PI.) /
Hammel / Keulen / Kugel* / Kugeln / Löffel
(der) * / Löffel (PI.) * / Messer (das) * / Nadel*
/ Nagel*/Pfeil/ Pfeile / Pflug / Schermesser
(das) / schießen / Schlüssel (der) / Schwert
/ Schwerter / Sehne / Sense / Sichel / Sieb /
Spaten (der) / Waffen *
шило / наковалня / метла* / метли /
чук* / бухалки, боздугани / патрон, кур¬
шум* / патрони, куршуми / лъжица* /
лъжици * / нож * / игла * / гвоздей, пирон *
/ стрела / стрели / плуг / нож на стри-
гачна машина / стрелям / ключ / меч /
мечове / тетива / коса / сърп / сито /
лизгар / оръжия *
Ahle
шило
*	Die Ahle im Sack verrät sich durch ihre Spitze.
° Шило и торба не седи/стои.
*	Eine Ahle lässt sich im Sack nicht verbergen.
° Шило в торба не седи/стои.
Amboss
наковалня
*	Amboss fürchtet den Hammer nicht.
° Наковалня от чук се не бор.
Besen (der)*
метла
©Ein neuer Besen kehrt sich allmählich selbst
zugrunde.
©И новата метла се съсипва от метене¬
то.
*	Ich fresse einen Besen, dass/wenn ... (salopp)
и Главата си отрязвам, ако ... / Името да не
ми е ..., ако ... / Сто на сто съм убеден, че ...
(разг.)
й Абсолютно съм сигурен, че ... (книж.)
*	jemanden auf den Besen laden (salopp)
ö бъзикам / закачам нкг. (майтапя / шегу¬
вам се с него) (разг.)
Besen (PI.)
метли
*	Neue Besen kehren gut/wohl.
° Нова метла чисто мете.
© Neue Besen kehren gut, aber die alten kennen
die Winkel.
©Новата метла чисто мете, но старата
не пропуска ъгълчетата.
©Neue Besen kehren nicht nur gut, sie sind
auch hübscher als alte.
© Новата метла не само добре мете, но е р
по-хубава от старата.
Hammer*
чук
*	Lieber Hammer als Amboss.
° По-добре чук, отколкото наковалня.
*	Wer zwischen Hammer und Amboss kommt,
wird geschlagen.
0 Между чука и наковалнята се намирам.
° Попаднеш ли между чука р наковалнята,
тежко ти.
*	etwas (А) unter den Hammer bringen (u)
й продавам нщ. на търг / публична разпро¬
дажба (книж.)
*	unter den Hammer kommen (u)
И попадам под чука (ударите) (разг.)

Keulen
бухалки, боздугани
*	Große Keulen schlagen große Beulen.
Големите бухалки големи црцини правят.
Kugel*
патрон, куршум
*	Nicht jede Kugel trifft ins Ziel.
Не всеки куршум улучва целта.
*	eine ruhige Kugel schieben (u)
д не си давам много зор / давам го спокойно
(разг.)
ö не се престаравам особено (книж.)
Kugeln
патрони, куршуми
*	Wer mit silbernen Kugeln schießt, gewinnt.
У когото е парата, у него е и печалбата.
Löffel (der)*
лъжица
*	Besser ohne Löffel als ohne Brei.
По ■ - добре без лъжица, отколкото без чор¬
ба.
*	Ein Löffel voll Tat ist besser als ein Scheffel voll
Rat.
Важни са делата, а не приказките.
*	Es begibt sich viel zwischen Löffel und Mund.
Между лъжицата и устата много неща мо¬
гат да се случат.
*	Mit dem Löffel kann man nicht das Meer
ausschöpfen.
C лъжица не можеш да изгребеш морето.
*	Strecke deinen Löffel nicht in anderer Leute
Töpfe.
Не туряй сърп и чужда нива.
Не се бъркай и чужда работа.
Не си пъхай носа, където не ти е работа.
*	Was nützt ein Löffel ohne Suppe?
Защо му е лъжицата, като няма нищо в
паницата?
*	den Löffel abgeben / wegschmeißen / weg¬
werfen (salopp)
и хвърлям топа/ пуквам (умирам) (жаргон)
*	jemand ist mit einem goldenen / silbernen
Löffel im Mund geboren (u)
и някой се е родил богат (книж.)
*	jemanden überden Löffel halbijrrn/barbij-
ren (salopp)
И измамвам/обръсвам нкг. без бръснна/ са¬
пун (обирам му паричките) (жаргон)
Löffel (PI.)*
лъжици
*	Es wird nicht jeder mit silbernen Löffeln
geboren.
° Не всеки се ражда богат.
*	jemandem eins hinter die Löffel geben (u)
ö забивам/удрям нкм. един зад врата (разг.)
*	sich (D) etwas (А) hinter die Löffel / Ohren
schreiben (u)
и записвам нщ. на челото си (запомням го
добре) (разг.)
Messer (das)*
нож
*	Es ist kein Messer, der schärfer schiert, als
wenn der Bauer ein Edelmann wird.
o Дай му нож, да ти избоде очите.
о Пази боже сляпо да прогледа.
*	Messer, Schere, Feuer, Licht sind für kleine
Kinder nicht.
° Нож, ножица, огън / кибрит, светлина /
свещ не са за малки деца.
*	Wer das Messer für andere wetzt, schneidet
sich meist selber in die Finger.
o Който вади нож другиму, от нож умира.
*	auf (des) Messers Schneide stehen (u)
И нщ. виси на косъм (несигурно / рисковано
е) (разг.)
И нещата са на ръба на бръснача / ножа (не¬
сигурни /рисковани са) (разг.)
*	jemandem das Messer an die Kehle setzen (u)
497

и опирам нкм. ножа на шрбта/вратг/гър-
лото (разг.)
и хващам нкг. натясно (разг.)
и притискам /изнудвам нкг. (книж.)
Nadel*
игла
*	Hast du die Nadel, ich habe den Faden.
° Халваджия за бозаджия.
*	Mit einer Nadel gräbt man keinen Brunnen.
° C игла се геран не копае.
*	mit der heißen Nadel genäht (u)
и зашито е като за умряло (съвсем / много
небрежно) (разг.)
Nagel*
гвоздей, пирон
*	Ein Nagel treibt den anderen.
° Клин клин избива.
*	Man muss nicht alles an einen Nagel hängen.
° Не бива да се залага всичко на една карта.
*	den Nagel auf den Kopf treffen (u)
п улучвам точно и целта (разг.)
и казвам / улучвам същината / истината
(книж.)
*	einen Nagel haben (u)
и пернат съм / нщ. ми мърда/бръмчи (разг.)
й надут/гамомнителео съм (разг.)
*	einen Nagel krumm schlagen (u)
й изкривявам гвоздей / пирон (удрям го на¬
криво) (книж.)
*	etwas (А) an den Nagel hängen (u)
и зарязвам нщ. (професия/занаят) (разг.)
й отказвам се от нщ. (книж.)
*	sich (D) etwas (А) unter den Nagel reißen (u)
й заграбвам / присвоявам си нщ. (без да
имам право на него) (книж.)
Pfeil
стрела
*	Ein goldener Pfeil trifft am sichersten.
o Най-сигурно улучва златната стрела.
Pfeile
стрели
*	Man muss nicht alle Pfeile auf einmal ver¬
schießen.
o Не ср изстрелвай патроните наведнъж.
Pflug
плуг
*	Der Pflug am Morgen macht die besten
Furchen.
° Рано пиле рано пее.
*	Einer mit dem Pfluge, sieben mit dem Löffel.
° Един се мъчи, друг се пъчи.
0 Един работи за хилядо.
° Един бие тъпана, друг събира парсата.
*	Gebrauchter Pflug blinkt, stehend(es) Wasser
stinkt.
° Работно рало блести, застояла вода
вони.
*	Wenn der Pflug arbeitet, dann blinkt er.
° Ралото е лъскаво, когато оре.
Schermesser (das)
нож на стригачна машина
*	Kein Schermesser, das härter schiert, als
wenn der Bauer ein Herr wird.
° Сляпа кокошка кога прогледа, иска да се
качи и на петела.
° Дойде ли селянин на власт, той сече/ реже
по-страшно и от най-острия нож.
schießen
стрелям
*	Oft schießen trifft einmal das Ziel.
° Стреляш ли често, все някога ще улучиш
целта.
Schlüssel (der)
ключ
*	Ein goldener Schlüssel öffnet alle Schlösser.
° Златен ключ железни врата отваря.
*	Ein goldener Schlüssel öffnet alle Türen, nur
nicht die Himmelstür.

Златен ключ железни врата отваря (само
не и небесната).
*	Wo der Schlüssel am Tor hängt, da geht man
gern aus und ein.
Ha отворена стая много прозорци не тряб¬
ват.
През отворена врата лесно се влиза р из¬
лиза.
*	Wo kein Schlüssel passt, da öffnet Geduld.
Не става ли ключът, опитай с търпение.
Schwert
меч
*	Das Schwert kennt keinen Freund.
■	Мечът / Ножът приятели не познава.
*	Kein schärfer Schwert als böse Zunge.
Езикът по-зле сече от ножа.
Езикът понякога глава сече.
Няма по-остър от подлия език.
*	Wer das Schwert nimmt, der soll durch
Schwert umkommen.
: Който вади нож, от нож умира.
*	Wer das Schwert nimmt, wird durch das
Schwert umkommen.
Който вади нож, от нож умира.
Schwerter
мечове
*	Scharfe Schwerter schneiden sehr, scharfe
Zunge noch viel mehr.
■	Езикът кости няма, но кости троши.
Остра дума и сърце влиза.
Sehne
тетива
*	Was nützt es, die Sehne zu spannen, wenn
der Pfeil nichts taugt.
Каква полза да опъваш тетивата, щом
стрелата не струва.
Sense
коса
*	Wie die Sense, so der Schnitt.
'> Каквато косата, такава и коситбата.
Sichel
сърп
*	Es soll keiner seine Sichel in fremden Schnitt
anlegen.
° Не туряй сърп и чужда нива.
° Не се бъркай и чужда работа.
Sieb
сито
*	Ein Sieb hält kein Wasser.
° Сито вода не държи.
Spaten (der)
лизгар
*	Fleißiger Spaten ist immer blank.
o Копае ли мотиката / лопатата, тя блести.
Waffen*
оръжия
*	Goldene Waffen, sicherer Sieg.
o Златен ключ железни врата отваря.
° Парите всичко правят.
*	Waffen, Frauen und Bücher muss man all Tag
versuchen.
° Оръжията, жените р книгите трябва
всеки ден да се проверяват.
*	Wenn die Waffen sprechen, schweigen die
Musen.
° Когато оръжията говорят, музите мълчат.
*	die Waffen strecken (u)
п свивам знамената / прибирам оръжията
(разг.)
И отстъпвам / отказвам се да се боря / капи¬
тулирам (книж.)
□	Sprichwörtrer und Phraseme mit thematisch
oder semantisch nahem Schlüsselwort
□	Поговорки и устойчиви словосъчетания
със семантично близка ключова дума
Häkchen (das) / Keil / Knallen (das) / Mühle*
/ Mühlen / Schloss* / Schuss* / Stachel* /
Stiel
кукичка / клин / гърмене, врява / мелни-
*а* / мелници / катинар, ключалка, бра-
499

ва* /изстрел, гърмеж* /остен, бодил* /
дръжка (на инструмент)
Häkchen (das)
кукичка
*	Was ein Häkchen werden will, krümmt sich
beizeiten.
° Който ще става „кука", отрано се прегъ¬
ва.
Keil
клин
*	Auf einen groben Klotz gehört ein grober Keil.
° Ha такава глава-такъв бръснач.
° На зла круша - зъл прът.
*	Ein Keil treibt den anderen.
° Клин клин избива.
*	Je größer der Keil, je weiter der Riss.
° Голям клин, голяма/широка цепнатина.
Knallen (das)
гърмене, врява
*	Vom Knallen fällt kein Wild.
° C много врява не се върши работа.
Mühle*
мелница
*	Die Mühle hör' ich klappern, aber seh' kein
Mehl.
° Много шум за нищо.
*	Wenn die Mühle steht, kann der Müller nicht
schlafen.
° Навик е една мъка, а отвик две.
° Навикът е втора природа.
*	in die Mühle der Ämter / Bürokratie /
Verwaltung geraten (u)
и попадам а мелницата на службите / бю¬
рокрацията /управата (създават ми про¬
блеми а държавните институции) (разг.)
Mühlen
мелници
*	Die Mühlen der Götter mahlen langsam, aber
fein (Mehl).
ü Господ забавя, но не забравя.
° Забавя Бог, ама не забравя.
*	Gottes Mühlen mahlen langsam, aber klein.
° Господ забавя, но не забравя.
Schloss*
катинар, ключалка, брава
*	Jedes Schloss kann man öffnen mit einem
goldenen Schlüssel.
° Златен ключ железни врата отваря.
*	Schloss und Schlüssel macht man nicht für
treue Finger.
° Катанецът е за добрите хора, а за лошите и
зид не помага.
° Катинар и ключ не се правят за честните
хора.
*	Zu jedem Schloss gibt's einen Schlüssel.
° За всяка ключалка си има и ключ.
*	ein Schloss vor dem Mund haben (u)
и имам кофар/катинар на устата си / не си
отлепям устата (разг.)
И мълчалив съм / не говоря много (книж.)
*	jemanden ein Schloss vor den Mund hängen/
legen (u)
ö слагам кофар / катинар на устата на нкг.
(накарвам го да мълчи / затварям му уста¬
та) (разг.)
*	jemanden hinter Schloss und Riegel bringen
(u)
й тиквам / пъхвам / затварям нкг. зад ре¬
шетките /в пандиза (разг.)
И вкарвам нкг. а затвора (книж.)
*	unter Schloss und Riegel (u)
и под ключ (заключен) (разг.)
Schuss*
изстрел, гърмеж
*	Weit von Schuss ist gut lachen.
° Лесно му е, който гледа отстрани.
*	in Schuss sein (u)
И във форма/в добро състояние съм (разг.)
500

Stachel*
остен, бодил
*	Wider den Stachel ist nicht gut lecken.
Срещу ръжен не се рита.
*	der Stachel der Skepsis/Schmach/Reue (u)
и жилото на скептицизма / мъчителното на
позора /разкаянието (разг.)
*	einen Stachel entfernen (u)
и изваждам бодил/жило (от кожата) (книж.)
*	wider den Stachel locken / lecken (u)
п ритам срещу ръжена (противя се) (разг.)
Stiel
дръжка (на инструмент)
*	Wenn man einem übel will, so findet man der
Haue/Hacke bald einen Stiel.
■j Мътиш, не мътиш водата, ще те изям.
Искаш ли да навредиш на някого, повод
винаги ще намериш.
[] Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
r.i Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Angeln (PI.) / Axt / Beil / Bombe / Draht /
Feile / Fuchtel / Hackl / Haken (der) / Har¬
ke / Harnisch / Kamm / Kanone / Kanonen /
Kanthaken / Klinge / Knüppel (der) / Kriegs¬
beil / Lanze / Leitung / Lot/Lupe/Mühlrad/
Nadeln / Nadelstiche / Nägel / Pike / Pistole
/ Riegel (der) / Röhre / Säbel (der) / Scharte
/ Schippe / Schlauch / Schraube / Schwamm
/ Seifensieder (der) / Seil / Spieß / Spitze /
Stange / Strang / Stränge / Strippe / Tret¬
mühle / Tube / Visier/ Windmühlen /Zacken
(der) / Zange / Zwickmühle
въдици, панти / секира, брадва / то-
пор, брадва / бомба / тел, жица / пила
/ камшик / острие / кука / гребло / бро¬
ня (на рицар), комплект от нрщелки /
гребен / оръдие, топ / оръдия, топове /
кантовач, дървообръщачка / острие (на
хладно оръжие) / дървен чук (на столар,
скулптор) / томахавка / пика, копие /
електро-, водопровод / отвее / лупа /
колело на мелница / игли / бодове, убож¬
дания / пирони, гвоздеи / пика, копие /
пистолет / резе / цев, тръбичка / сабя
/ бойница, амбразура / лопата / маркуч
/ винт / гъба / сапунар / въже / копие,
шиш / връх / прът, върлина / страничен
ремък за впрягане, въже (на бесилка/
камбана) / странични ремъци за впряга¬
не, въжета (на бесилка/камбана) / връв,
шнур, канап / колело-долап (двигател) /
туба / наличник (на шлем), мерник / вя¬
търни мелници / зъб, зъбец (на колело/
брана) / клещи, маша / двойна воденица
(при игра на дама)
Angeln (PI.)
въдици, панти
*	etwas (А) / jemanden aus den Angeln heben
(u)
ö променям нщ. / нкг. изцяло / напълно
(книж.)
Axt
секира, брадва
*	einer Sache die Axt an die Wurzel legen (u)
П пресичам нщ. от корен / самото начало
(разг.)
ö унищожавам нщ. из основи / nокавчвам на
нщ. (книж.)
Beil
топор, брадва
*	jemand wirft das Beil zu weit (u)
п някой се цели прекалено далече (има пре-
калено големи амбиции / високи цели)
(разг.)
Bombe
бомба
*	wie eine Bombe einschlagen (u)
й гръмвам/отеквам като бомба (разг.)
й имам силен резонанс (книж.)
Draht
тел, жица
*	auf Draht sein (u)
й нащрек/на линия съм (разг.)
501

И много ме бива / съм добър а нщ. (интели¬
гентен съм) (разг.)
И енергичен/находчив/изобретателен съм
(умея да използвам положението) (книж.)
*	einen heißen Draht zu jemandem / einer
Institution haben (u)
и имам връзки / свой човек а някаква инсти¬
туция (разг.)
*	jemanden auf Draht bringen (u)
ö раздвижвам / размърдвам нкг. (накарвам
го да се активизира) (разг.)
*	nach dem Draht (u)
ö мераклийски / c мерак (c желание) (разг.)
*	wie auf Draht gezogen (u)
ö като че ли съм глътнал бастун [вдървен /
скован съм) (разг.)
Feile
пила
*	die letzte Feile an etwas (A) legen (u)
й изпипвам нщ. докрай (приключвам / за¬
вършвам го окончателно) (разг.)
Fuchtel
камшик
*	jemanden unter der Fuchtel haben / halten
(u)
И държа нкг. в лапите си/под калъчка (в ръ¬
цете си) (разг.)
*	unter der Fuchtel stehen (u)
и намирам се под ботуш/чехъл (разг.)
а притиснат съм / някой има власт над мен/
ме държи в подчинение (книж.)
Hackl
острие
*	jemandem das Hackl ins Kreuz hauen (u)
й забивам нкм. нож а гърба (нападам го в
гръб) (разг.)
р действам коварно спрямо нкг. (книж.)
Haken (der)
кука
*	die Sache/etwas hat einen Haken (u)
й работата / нещо има мъчнотия (про¬
блем) (разг.)
*	hier liegt/steckt der Haken (u)
й те/тъкмо тук е мъчнотията (проблемът)
(разг.)
*	jemandem einen Haken schlagen (u)
и слагам нкм. крак (препъвам го/попречвам
му) (разг.)
Harke
гребло
*	jemandem zeigen, was eine Harke ist (salopp)
И показвам нкм. къде зимуват раците (давам
му да разбере) (жаргон)
Harnisch
броня (на рицар), комплект от нищелки
*	jemanden in Harnisch bringen (u) (ihn auf-
bringen/zornig machen)
И докарвам нкг. до бяс /лудост (вбесявам /
ядасвгм/разгневявам го) (разг.)
Kamm
гребен
*	alle / alles über einen Kamm scheren (u)
и карам всички/всичко по един калъп (разг.)
и меря всички/всичко с един аршин (разг.)
И поставям всички / всичко под общ знаме¬
нател (разг.)
и едно си баба знае, едно си бае (разг.)
*	jemandem schwillt der Kamm (u)
й нкм. пораства работата / самочувствие¬
то (държи се надменно) (разг.)
Kanone
оръдие, топ
*	unter aller Kanone sein (salopp)
й под всякаква критика съм (разг.)
И на много ниско ниво съм (книж.)
Kanonen
оръдия, топове
*	mit Kanonen auf/nach Spatzen schießen (u)
и изразходвам си барута за дреболии (разг.)
И полагам излишни/напразни усилия за нщ.
(книж.)

Kanthaken
кантовач, дървообръщачка
*	jemanden am Kanthaken packen (u)
и улавям/хващам нкг. за яката (искам/тър-
ся му обяснение / отговорност) (разг.)
Klinge
острие (на хладно оръжие)
*	jemanden / alle über die Klinge springen las¬
sen (u)
й подлагам нкг. /всички под нож (разг.)
й жесток съм към нкг. / всички (книж.)
Knüppel (der)
дървен чук (на столар, скулптор)
*	jemandem einen Knüppel zwischen die Beine
werfen (u)
и причинявам / създавам нкм. неприятно¬
сти /трудности (спъвам го) (книж.)
Kriegsbeil
томахавка
*	das Kriegsbeil begraben (u)
и заравям томахавката (разг.)
й прекратявам спора/враждата (книж.)
Lanze
пика, копие
*	für jemanden eine Lanze brechen (geh.)
й застъпвам се за нкг. (защитавам го) (книж.)
Leitung
електро-, водопровод
*	auf der Leitung stehen (u)
0 нищо не загрявам / схващам / разбирам
(разг.)
*	eine lange Leitung haben (u)
п албански реотан съм (бавно / трудно за¬
грявам / зацепвам / схващам / разбирам)
(разг.)
Lot
отвее
*	etwas (А) (wieder) in(s) Lot bringen (u)
й слагам нщ. (отново) а ред (оправям го)
(разг.)
*	jemand ist nicht ganz im Lot (u)
й някой не е съвсем наред (нещо му липсва)
(разг.)
*	(nicht) im/in Lot sein (u)
и съм (не съм) наред/в ред (разг.)
Lupe
лупа
*	etwas (А) / jemanden (genau / kritisch /
scharf) unter die Lupe nehmen (u)
й разглеждам / наблюдавам нщ. / нкг. под
лупа (много внимателно и обстойно / кри¬
тично) (разг.)
Mühlrad
колело на мелница
*	Mir geht es wie ein Mühlrad im Kopf herum,
(u)
й В главата ми всичко е объркано / пълна
каша, (много съм объркан) (разг.)
Nadeln
игли
*	wie auf Nadeln sitzen/stehen (u)
й стоя (като) на тръни (разг.)
и неспокоен / тревожен съм / безпокоя се
(книж.)
Nadelstiche
бодове, убождания
*	jemandem Nadelstiche versetzen (u)
й спъвам нкг. / създавам пречки / спънки на
нкг. (преча му) (разг.)
Nägel
пирони, гвоздеи
*	Nägel mit Köpfen machen (u)
и работя като истински професионалист
(умело/професионално) (книж.)
Pike
пика, копие
*	von der Pike auf (и)
й съвсем отначало / от най-ниско / -долно
ниво (книж.)
Pistole
пистолет
* jemandem die Pistole an / auf die Brust
503

setzen (u)
и опирам нкм. пистолета а гърдите (притис¬
кам / изнудвам го) (разг.)
*	wie aus der Pistole/Kanone geschossen (u)
и (явявам се) на момента / с мълниеносна
бързина (много бързо) (разг.)
Riegel (der)
резе
*	einer Sache einen Riegel vorschieben (u)
й пускам резето / бариерата за нщ. (спъ¬
вам / възпрепятствам го) (разг.)
Röhre
цев, тръбичка
*	durch/in die Röhre gucken (u)
й прецакан съм / отивам си с празни ръце
(нищо не получавам) (разг.)
й зяпам /гледам телевизия (разг.)
Säbel (der)
сабя
*	mit dem Säbel rasseln (u)
й дрънкам оръжие (разг.)
и готвя се да воювам /за война (книж.)
Scharte
бойница, амбразура
*	eine Scharte auswetzen (u)
и възстановявам честта/престижа / рено¬
мето (след неуспех/поражение) (книж.)
Schippe
лопата
*	jemanden auf die Schippe nehmen / laden
(salopp)
й будалкам/бъзикам нкг. (вземам го на под¬
бив) (жаргон)
Schlauch
маркуч
*	auf dem Schlauch stehen (u)
й задръстен съм (бавно загрявам/стоплям
/схващам) (разг.)
Schraube
винт
*	bei jemandem ist eine Schraube locker / lo¬
se (u)
и нщ. мърда/хлопа нкм. (разг.)
й някой не е наред с ума (книж.)
*	alte/verdrehte Schraube (u)
И изтъркана / стара работа (нищо ново)
(разг.)
*	eine Schraube locker haben (u)
и откачен съм / хлопа ми дъската (луд съм)
(разг.)
*	eine Schraube ohne Ende (u)
й нщ./работа без начало и без край (разг.)
Schwamm
гъба
*	Schwamm d(a)rüber! (u)
и Да теглим черта на нещо! (разг.)
й Да забравим за това! / Всичко е простено и
забравено! (книж.)
Seifensieder (der)
сапунар
*	(bei) jemandem geht ein Seifensieder auf (u)
и някой загрява нщ. / схваща/зацепва (раз¬
бира го) (разг.)
Seil
въже
*	am gleichen Seil ziehen (u)
и и аз съм в кюпа/играта (участвам) (разг.)
*	auf dem Seil tanzen (u)
и танцувам по въже (и преносно) (разг.)
й върша рисковано действие / рискувам
(книж.)
Spieß
копие, шиш
*	den Spieß gegen jemanden kehren (u)
й обръщам оръжието срещу нкг. (нападам /
атакувам го) (разг.)
*	den Spieß umdrehen/ kehren (u)
й c моите камъни по моята глава (разг.)
И обръщам дебелия край/ръжена/оръжие¬
то към нападателя (разг.)
И променям методите си на действие (книж.)
504

*	wie am Spieß schreien (u)
и крещя, сякаш жив ме дерат / дера се като
побит на кол (разг.)
и викам много силно (книж.)
Spitze
връх
*	etwas (А) auf die Spitze treiben (u)
и довеждам нщ. /нещата до краен предел/
край (разг.)
Stange
прът, върлина
*	bei der Stange bleiben (u)
й не се отказвам да свърша нщ. (продължа¬
вам) (книж.)
и а час съм (отлично информиран съм) (разг.)
*	jemandem / für jemanden die Stange halten
(u)
й протягам hkm. ръка за помощ (помагам му)
(разг.)
й вземам нкг. под крилото си / покровителст¬
вам нкг. (застъпвам се за него) (разг.)
*	(ein Anzug) von der Stange (и)
и конфекционна дреха (костюм) (книж.)
Strang
страничен ремък за впрягане, въже (на бе¬
силка / камбана)
*	am gleichen / selben / an demselben / einem
Strang ziehen (u)
й опъваме/теглим наедно (разг.)
и гоним едно и също нещо (с нкг.) (разг.)
й преследваме / стремим се към пости¬
гането на еднакви цели / целим едни и
същи неща (с нкг.) (книж.)
*	jemanden zum Strange verurteilen (u)
й осъждам нкг. на обесване (книж.)
*	seinen Strang ziehen (u)
й върша/гледам си работата (разг.)
*	über den Strang hauen/schlagen (u)
й карам през просото / отпускам му края
(разг.)
и лудувам / прекалявам го (разг.)
Stränge
странични ремъци за впрягане, въжета (на
бесилкк / камбана)
*	über die Stränge hauen /schlagen (u)
й карам през просото / отпускам му края
(разг.)
и лудувам / прекалявам го (разг.)
*	wenn alle Stränge reißen (u)
й ако опре ножът до кокал (разг.)
и ако няма друга възможност / а краен слу¬
чай (книж.)
Strippe
връв, шнур, канап
*	an der Strippe hängen (u)
й вися на телефона (разг.)
й говоря продължително / дълго време по
телефона (книж.)
Tretmühle
колело-долап (двигател)
*	in der Tretmühle leben (u)
и имам сиво (монотонно / безрадостно)
ежедневие (разг.)
Tube
туба
*	a^^ die Tube drücken (salopp)
и давам зор/пара (за нщ.) (kарам/огстаб-
вам да се побърза) (жаргон)
Visier
наличник (на шлем), мерник
*	mit offenem Visier kämpfen (u)
й боря се c открито чело (разг.)
И водя честна /открито борба (книж.)
Windmühlen
вятърни мелници
*	gegen Windmühlen kämpfen (u)
й боря се с вятърни мелници / срещу несъ¬
ществуващ враг (разг.)
и върша нщ. безсмислено (книж.)
505

Zacken (der)
зъб, зъбец (на колело / брана}
*	einen Zacken d(a)rau/haben (u)
й бърз съм по отношение на нщ. (реагирам
бързо на нщ.) (книж.)
*	sich (D) keinen Zacken aus der Krone brechen
(u)
и нищо няма да ми стане / загубя / изгубя,
ако участвам /се включа а нщ. (книж.)
Zange
клещи, маша
*	jemanden in die Zange nehmen (u)
и пресиргм/оlгтрсогм/пpumucкам нкг. (да
си признае) (разг.)
й оказвам нкм. натиск (изнудвам го) (книж.)
Zwickmühle
двойна воденица (при игра на дама)
*	in der Zwickmühle stecken (u)
й натясно / а безизходица съм (разг.)
и а безизходно положение съм (нямам из¬
ход) (книж.)
М Thematisch-semantisches Netz
83. WORT
й Тематично-семантична мрежа
83. ДУМА
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Duden / Schmähwort / Sprichwort/ Wort* /
Worte* / Wörtchen (das)*/ Wörter*
Дуден (речник) / зла дума, ругатня /
поговорка / дума* / думи (в свързана
реч)*/думичка*/думи (отделни)*
Duden (Wörterbuch)
Дуден(речник)
©Aus dem Duden, aus dem Sinn.
, Далеч от речника, далеч от смисъла.
Schmähwort
зла дума, ругатня
• Ein Schmähwort ist schlimmer als ein Backen¬
streich.
° Люта рана заздравява, лоша дума не се за¬
бравя.
Sprichwort
поговорка
•	Ein Sprichwort im Mund wiegt hundert Pfund.
° Поговорката е много ценна / има голяма
стойност.
•	Sprichwort, wahr Wort!
° В поговорката има много истина / мъд¬
рост!
Wort*
дума
•	Das letzte Wort gilt.
° Последната дума се брои /важи.
•	Das Wort heraus schlägt über's Haus.
° Бърз кон се стига, бърза дума не може.
•	Das Wort macht den Handel.
° Думата / Приказката прави алъш-вери-
ша / търговията.
•	Das Wort verhallt, die Schrift bleibt.
° Думите отлитат, написаното остава.
•	Ein bitteres Wort kommt aus bitterem Herzen.
° Лоша дума от лошо сърце излиза.
•	Ein böses Wort verwundet mehr als gesch¬
liffenes Schwert.
° Дума стрела не е, пък а сърце се забива.
° Тежка рана заздравява, лоша дума не се за¬
бравя.
•	Ein gesprochen Wort und ein geworfen Stein
kehren nicht wieder in ihren Schrein.
° Дума назад не се връща.
° Думата не е врабче, ама като я изпуснеш,
не се улавя.
•	Ein gutes Wort bleibt lange im Gedächtnis.
° Добрата дума не се забравя / завинаги се
помни.
•	Ein silbern Wort öffnet ein eisern Schloss
506

leichter als ein eherner Schlüssel.
Блага дума железни врата отваря.
Добра дума скъпа не бива.
Добрата дума цена няма.
•	Ein Wort gibt das andere.
Дума дума отваря.
•	Ein Wort, ins Ohr gesagt, wird weit gehört.
Ha ушенце казана дума далеко се чува.
•	Ein Wort ist kein Donnerschlag.
Дума дупка не прави.
•	Entfahrenes Wort kommt nie zurück.
Казана дума не се връща.
•	Es soll einer neunmal ein Wort im Munde
umkehren, ehe er es sagt.
По-добре избирай думата, тогаз я казвай.
Думата не е врабче, ама като я изпуснеш,
не се улавя.
•	(Ein) Gutes Wort findet gute Stott/guten Ort.
Блага дума железни врата отваря.
•	Gutes Wort ist halbes Futter.
Добрата дума цена няма.
•	Wenn das Wort heraus ist, gehört es einem
anderen.
Казана дума - хвърлен камък.
•	Wort ohne Tat ist ein Acker ohne Saat.
<■ Думи без дела - угар без посев / нива без
посев.
•	Zwischen Wort und Werk liegt ein großer Berg.
Едно е да го кажеш, друго да го направиш.
•	alles aufs Wort glauben (u)
п вярвам на всяка дума/всичко (книж.)
•	Auf ein Wort, bitte! (u)
и Моля за една дума! (Искам да кажа нещо!)
(книж.)
•	bei jemandem ein gutes Wort für jemanden
einlegen (u)
Д казвам нкм. добра дума / добри думи за
нкг. (застъпвам се / ходатайствам за не¬
го пред нкг.) (разг.)
*	das große Wort führen (u)
И говоря велики приказки / изхвърлям се
(хваля се прекомерно) (разг.)
И постоянно си отварям устата (разг.)
н играя ръководна роля (рядко) (книж.)
*	das leiseste Wort niemals fallen lassen, dass
... (u)
й и дума не съм продумвал, че ... / не съм
споменавал нито дума, че ... (разг.)
*	das letzte Wort behalten (u)
и на всичко капак слагам (имам последната
дума) (разг.)
*	das Wort führen (и)
и говоря от името на група/мнозина (книж.)
*	das Wort haben/ergreifen/nehmen (u)
п имам/вземам думата (разг.)
*	Das Wort liegt mir auf der Zunge, (u)
И Думата ми се върти на езика, (разг.)
и Сега ще се сетя за/кажа думата, (книж.)
*	ein großes Wort gelassen aussprechen (u)
ö казвам нещо важно със съвсем прости
думи (книж.)
*	ein wahres Wort (u)
и права дума (умна забележка) (разг.)
*	Ein Wort gab das andere, (u)
й От дума на дума (и скандалът избухна.)
(Дума дума отваряше.) (разг.)
*	etwas (А) beim Wort nehmen (u)
и приемам нщ. буквално/на сериозно (книж.)
*	etwas (D) das Wort reden (u)
И застъпвам се за нщ. (книж.)
*	etwas (А) nicht Wort haben wollen (u)
и не искам да (си) призная нщ. (оспорвам го)
(книж.)
507

*	immer das letzte Wort haben müssen (u)
и винаги се произнасям / говоря последен
(моето мнение винаги е определящо)
(книж.)	.
*	(immer) ein loses Wort auf der Zunge haben
(u)
и малко цапнат съм в устата (разг.)
я винаги трябва да казвам последната дума
(да се произнасям последен) (разг.)
*	in Wort und Bild (u)
и в думи и образи (разг.)
я с текст и илюстрации (книж.)
*	in Wort und Schrift (u)
я устно и писмено (книж.)
*	Ist das dein letztes Wort? (u)
ö Това последната тр дума / последното
ти решение ли е? (разг.)
и Приключихме ли разговора? (книж.)
*	jedes Wort auf die Goldwaage legen (u)
и внимателно обмислям / премислям / пре¬
теглям всяка дума (за да не обидя нкг.)
(разг.)
я много внимавам за всяка дума, която изри¬
чам (книж.)
*	jedes Wort unterschreiben (u)
и подписвам се за/под всяка изречена дума
(разг.)
я гарантирам, че всичко, казано от мен, е ис¬
тина (книж.)
*	jemandem das Wort abschneiden (u)
я прекъсвам нкг., когато / докато говори
(книж.)
*	jemandem das Wort aus dem Mund nehmen
(u)
я казвам нщ./същото преди някой друг (из¬
преварвам го с изказването си) (книж.)
*	jemandem das Wort geben/erteilen (u)
и давам / предоставям нкм. думата (давам
му възможност да се изкаже) (разг.)
*	jemandem das Wort entziehen (u)
я отнемам / вземам нкм. думата (отнемам
му възможността да се изкаже) (разг.)
*	jemandem das / sein Wort im Mund um¬
drehen (u)
и преиначавам/преправям нечии думи (пре¬
давам ги неточно / променям ги) (разг.)
*	jemandem ein gutes Worf/ernige gute Worte
geben (u)
я казвам нкм. добра дума / няколко добри
думи (разг.)
*	jemandem erstickte das Wort im Munde /
blieb im Munde stecken (u)
я думата застина / замръзна /заседна нкм.
а гърлото (той спря да говори) (разг.)
*	jemandem ins Wort fallen (u)
я прекъсвам нкг., когато / докато говори
(книж.)
*	jemandem ist das Wort entschlüpft (u)
h някой изтърва думата/се изпусна, без да
иска/неволно (разг.)
я нкм. думата се е изплъзнала / избягала
(разг.)
*	jemanden beim Wort halten /nehmen (u)
я улавям / хващам се за нечии думи (за не¬
чие изказване) (разг.)
*	jemanden / keinen zu Wort kommen lassen
(u)
я давам нкм. думата / не давам на никого ду¬
мата (говоря само аз) (разг.)
*	jemandes Wort haben (u)
я имам нечия дума (нечие обещание) (разг.)
*	kein Wort fallen lassen (u)
я не обелвам / проронвам р / нито дума
(разг.)
я нищо не казвам / мълча (книж.)
*	kein Wort über etwas (A) verlieren (u)
и не обелвам / проронвам и дума за нщ. (не
говоря за него) (разг.)

*	mit einem Wort(e) (u)
и c една дума (разг.)
и накратко казано (книж.)
' sein Wort brechen (u)
и не удържам / изменям на думата / даде¬
ната дума (разг.)
й не спазвам / нарушавам обещанието си
(книж.)
ж sein Wort einlösen (u)
й държа на / спазвам дадената дума (разг.)
й изпълнявам / спазвам обещанието си
(книж.)
*	sein Wort geben (u)
й давам дума (разг.)
й давам обещание / обещавам (книж.)
*	sein Wort halten (u)
й държа на думата си (разг.)
й изпълнявам / спазвам обещанието си
(книж.)
*	sich (А) zu(m) Wort melden (u)
й искам / поисквам думата (за да говоря / се
изкажа) (разг.)
*	so ein Wort nicht in den Mund nehmen (u)
й не използвам/употребявам такава дума /
такива думи (книж.)
*	ums Wort bitten (u)
и моля за / да ми дадат думата (разг.)
й искам / поисквам да говоря / се изкажа
(книж.)
*	vor Angst keines Wortes mächtig sein (u)
й не мога да проговоря / кажа и дума от
страх (разг.)
*	Wort für Wort (u)
й дума по дума (буквално/дословно) (разг.)
*	zu seinem Wort stehen (u)
и не се отмятам от казаното / държа на дума¬
та си (разг.)
й спазвам обещанието си (книж.)
•	zu Wort kommen (u)
и вземам думата (за да говоря) (разг.)
Worte*
думи (в свързана реч)
•	Allzu gute Worte haben keinen Glauben.
c Прекален светец и Богу не е драг.
•	An den Worten erkennt man den Toren (wie
den Esel an den Ohren).
-	Глупака по думите му ще го познаеш.
•	Auf Worte kommt's nicht an, die Tat macht
den Mann.
° Не думите, делата правят човека.
•	Aus kleinen Worten (wird) oft großer Streit.
-	Дребните думи често водят до големи
неприятности /спорове.
•	Besser auf Worte hören als auf Schläge
warten.
По-добре c думи да те съдят, отколкото
да те бият.
•	Freundliche / Gute Worte vermögen viel und
kosten wenig.
r Добрата дума цена няма.
° Кроткото агне от две майки суче.
° С любезност много се постига, а р не
струва пари.
•	Betrug schleift glatte Worte.
o Мазните думи са сигнал за измама.
•	Große Worte, kleine Taten / Werke.
•	Много думи малко пари струват.
° Много думи - торба орехи.
•	Gute Worte füllen den Magen nicht.
0 От дума попара/пилаф не става.
° Добрите думи не пълнят стомаха.
•	Gute Worte kosten nichts.
° Добра дума/реч пари не струва.
5 Блага приказка пари не струва.
•	Höfliche Worte machen die Zähne nicht
stumpf.
509

° Няма да ти се откъсне езикът, ако си веж¬
лив.
•	Höfliche Worte vermögen viel und kosten
doch wenig.
° C любезност много се постига, а тя нр
струва толкова малко.
•	Je mehr Verstand, je weniger Worte.
° Колкото повече разум, толкова по-малко
думи.
•	Mit guten Worten fängt man die Leute.
° C добри думи се печелят хората.
•	Mit guten Worten verkauft man schlechte
Waren.
° C благи думи лоша стока се продава.
•	Mit schönen Worten kocht man keinen Brei.
° От думи попара не става.
° С лаф пилаф не става.
•	Mit Worten totschlagen ist auch gemordet.
° Думата стрела не е, пък а сърцето се заби¬
ва.
•	Mit Worten zahlt man keine Schulden.
° C думи се дълг не плаща.
•	Schöne Worte helfen viel und kosten wenig.
o Добрите думи помагат много р струват
малко.
•	Schöne Worte füllen den Sack nicht.
° Гърло / Чувал c думи не се пълни.
' Глад от баене не взима.
•	Слава славея не храни.
•	Schöne Worte geben keine fette Suppe.
-	От думи попара не става.
-	С лаф пилаф не става.
•	Schöne Worte machen das Kraut nicht fett.
От думи попара не става.
С лаф пилаф не става
•	Spritzige Worte gehen durchs Herz.
Думата стрела не е, пък а сърце се забива.
•	Taten / Tatsachen sprechen mehr als Worte.
° Фактите говорят повече от думите.
° Фактите са по-важни от думите.
•	Viel Frauen, viele Worte.
° Много жени, много думи / приказки.
•	Viel (е) Worte, wenig(e) Werke.
° Много думи, малко дела.
•	Von Worten wird der Bauch nicht voll.
° Гърло c думи не се пълни.
° Глад от баене не взема.
° Празни приказки не се ядат /не хранят.
•	Von Worten zu Werken (ist) ein weiter Weg.
° От речено до сторено като от лист до ко¬
рен.
•	Worte, die vom Herzen kommen, gehen zu
Herzen.
° Добра дума - златен ключ.
•	Worte füllen den Beutel/Sack nicht.
° Чувал/Кесия c думи не се пълни.
° Празна реч джоб не пълни.
•	Worte haben Flügel.
° Думите са крилати.
•	Worte kosten kein Geld.
° Думите пари не струват.
•	Worte ohne Tat ist ein Acker ohne Saat.
° Думи без дела са като нива без посев /
угар без посев.
•	Worte schlagen kein Loch in den Kopf.
° Дума дупка не прави (ама и не я пълни).
•	Worte sind der Seele Bild.
° Думите са огледало на душата.
•	ou/jemandes Worte hören (u)
и вслушвам се в нечии думи (послушвам
нкг.) (разг.)
•	etwas (А) in Worte kleiden (u)
И обличам нщ. а думи {формулирам / изра-

зявам го) (разг.)
*	etwas ist für Geld und gute Worte nicht zu
haben (u)
й милиони да даваш и куп добри думи да из¬
говориш, не можеш да купиш / притежа¬
ваш /имаш нщ. (разг.)
*	geflügelte Worte (и)
п крилати думи / слова (съдържащи много
смисъл) (разг.)
*	geistreiche / greifende /packende Worte (u)
ö духовити / затрогващи / завладяващи
думи (разг.)
*	große Worte reden (u)
й говоря големи думи / приказки / гръмки
слова (много се хваля / обещавам) (разг.)
*	Hast du Worte! (u)
й Е, какво ще кажеш?! / Имаш ли думи за
това? (разг.)
и Как ще коментираш това?! (книж.)
*	hochtönende / treffende Worte (u)
й помпозни / високапарои / сполучливи
думи (разг.)
*	in Worten (u)
й с думи/словом (при обозначаване/посоч-
ване на сума) (разг.)
*	jemandem die Worte im Mund umdrehen (u)
й преиначавам нечии думи (променям ги /
цитирам ги неточно) (разг.)
*	jemandem einige gute Worte geben (u)
й казвам нкм. добра дума / няколко добри
думи (разг.)
*	jemandem Worte in den Mund legen (u)
й приписвам нкм. не^ани думи (разг.)
*	jemanden mit leeren Worten abspeisen (u)
й храня /залъгвам нкг. c празни думи (разг.)
й само обещавам нкм. нщ. / давам празни
обещания нкм. (и нищо не му давам/пра¬
вя за него) (книж.)
*	nicht viel Worte machen (u)
и не приказвам / говоря много, а действам
(книж.)
*	viel Worte machen (u)
й моогоялаяалствгм/многослоен (разг.)
и приказвам/говоря много (книж.)
*	Worte und Taten / Werke (u)
и думи и (добри) дела/действия (разг.)
Wörtchen (das)*
думичка
*	Wenn das Wörtchen „wenn" nicht wär, wär
mein Vater Millionär.
~ Ако би слушал Господ псетата, от небето са¬
муни биха завалели.
° Гладна кокошка просо сънува.
*	ein Wörtchen mitreden (wollen) (u)
й (искам) и аз да кажа нщ. в подкрепа / под¬
крепя казаното (книж.)
*	jemand hat dabei auch ein Wörtchen / ein
Wort mitzureden (u)
й някой също има да каже нещо / си каже
думата (по тая работа / проблема / те¬
мата) (разг.)
*	jemand wird noch ein Wörtchen mit je¬
mandem zu reden haben (u)
и някой ще насоли / накастри / скастри
здравата нкг. (много ще му се кара) (разг.)
Wörter*
думи (отделни)
*	Ein Bild ist besser als tausend Wörter.
° Една картина е много по-добра / -показа¬
телна от хиляда думи.
*	Wörter sind (keine) Schwerter.
° Човек (и) c дума (не) се убива.
*	Wörter prägen (u)
й измиисям/създавам/кова нови думи (за¬
нимавам се със словотворчество) (книж.)
□ Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
511

п Устойчиви словосъчетания с тематично
или със семантично близка ключова дума
Machtwort
властническа, безапелационна дума
•	ein Machtwort sprechen (u)
й изричам / казвам решителна / решаваща
дума / отсичам (разг.)
Й Thematisch-semantisches Netz 84.
ZEIT/ZEITEINH EITEN
ft Тематично-семантична мрежа 84.
ВРЕМЕ/ТЕМПОРАЛНИ ЕДИНИЦИ
■	Sprichwörter und Phraseme
■	Поговорки и устойчиви словосъчетания
Abend / April* / Augenblick / August / Heute
(das} /Jahre / Mai / Minute* / Minuten* /
Mittag / Montag* / Morgen / Nacht* / Sonn¬
tag / Stunde * / Tag * / Tage* / Zeit*/Zeiten *
вечер / април */момент / август /днеш¬
ният ден/години/май / минута* / ми¬
нути* / обед / понеделник* / утро, су¬
трин / *ощ* / неделя / час* / *ен* / дни*
/ време * / времена *
Abend
вечер
•	Der Abend lobt den Tag.
° Денят си личи от предната вечер.
•Es/ Noch ist nicht aller Tage Abend.
c Нов ден, нов късмет.
- Все още има шанс/нищо не се знае.
•	Wer weiß, was der Abend bringt.
Кой знае, какво ще ни донесе вечерта.
April*
април
•	April, April, der macht das, was er will.
Времето през марта е като малко дете.
Баба Марта кат дете е: Ту заплаче, ту се
смее.
•	jemanden in den April schicken (u)
и пращам нкг. за зелен хайвер / премятам
нкг. (излъгвам го) (разг.)
И правя нкм. първоаприлска шега (излъгвам
го за първи април) (книж.)
Augenblick
момент
•	Den versäumten Augenblick bringt kein
Wunsch zurück.
° И най-силното желание не може да върне
изгубения / пропуснатия миг.
August
август
•	August ohne Feuer macht das Brot teuer.
° Ако август не е топъл, хлябът ще е скъп.
•	Was der August nicht kocht, lässt der Sep¬
tember ungebraten.
° Ден година храни.
Heute (das)
днешният ден
•	Das Heute soll dem Morgen nichts borgen.
° Не оставяй днешната работа за утре.
Jahre
години
•	Andere Jahre, andere Haare.
° Бремето нараства c годините.
•	Die Jahre wachsen, aber die Kräfte schwinden.
° Множат се годините, чезнат силите.
•	Die Jahre wissen mehr als die Bücher.
° Главата е по-стара от книгата.
•	Jahre lehren mehr als die Bücher".
“ Годините учат повече от книгите.
Mai
май
•	Es ist nicht immer Mai.
o Всеки ден не е Великден.
•	Es währet kein Mai sieben Monat.
° Всеки ден не е Великден.
•	Mai kühl und Juni nass, füllen beides Scheun'

und Fass.
Студен май р дъждовен юни - сигурна
храна за зима.
•	Mai - kühl und nass, füllt dem Bauern Scheun'
und Fass.
Гергьовски дъжд цена няма.
Гергьовски дъжд - всяка капка жълтица
става.
•	Mai - warm und trocken, verspricht geringe
Brocken.
Горещ май без дъжд обещава голям глад.
Minute*
минута
•	Eine Minute heute ist besser als eine Stunde
morgen.
Днешната работа не я оставяй за утре.
По-добре е днес да изгубиш минута, а не
утре цял час.
•	Was man von der Minute ausgeschlagen, gibt
keine Ewigkeit zurück.
Каквото си изпуснал от минутата, не могат
да ти върнат векове.
•	сш/die Minute kommen (u)
й разцепвам минутата / идвам точно на ми¬
нутата (съвсем точно) (разг.)
и абсолютно точен съм (книж.)
Minuten*
минути
•	Besser fünf Minuten früher als eine Minute
später.
По - добре пет минути по-рано, отколко-
то една минута по-късно.
•	Wer Minuten spart, gewinnt Stunden.
Който пести минутите, печели часове.
•	(es ist) fünf (Minuten) vor zwölf (u)
ö дванайсет без пет е (крайно време е) (разг.)
йнщ. е (вече) неспасяемо / необратимо
(твърде късно е) (книж.)
Mittag
обед
•	Das dauert von zwölf bis Mittag.
- Ще трае от ден до пладне / Божич до Коле¬
да.
•	Nach dem Mittag sitz ein Weilchen, nach dem
Abendessen geh ein Meilchen.
° След обеда си почини, след вечерята се
(по)разходи.
Montag*
понеделник
•	Montag blau, Dienstag Hunger
0 Днес махмурлия, утре гладория.
•	der blaue Montag (u)
й понеделник, когато отсъстваме от работа
(обикновено поради махмурлук/прелива-
не) (книж.)
•	blauen Montag machen (u)
и отпочивам си от гуляя а неделя (книж.)
Morgen
утро, сутрин
•	Am Morgen erkennt man den Tag.
° Денят се познава от сутринта.
•	Der Morgen ist klüger als der Abend.
° Утрото е по-мъдро от вечерта.
•	Der Morgen kommt, auch wenn der Hahn
nicht kräht.
° И без петли съмва.
Nacht*
нощ
•	Bei Nacht sind alle Katzen grau.
= В тъмнината всички крави са черни.
° Всяка крава нощем е черна.
° В тъмното всички котки са черни.
•	Bei Nacht sind alle Kühe schwarz, alle Weiber
schön.
° В тъмнината всички крави са черни.
° Нощем всички котки са черни, а всички
жени красиви.
513

•	Die Nacht hat große Macht.
° Нощта има голяма сила /може много.
•	Die Nacht ist die Mutter der/von Gedanken.
° Нощта забременява, денят ражда.
° Нощта е майка на размишленията.
•	Die Nacht kann viel erzählen.
° Нощта крие много тайни.
° Нощта е видяла много / може да разкаже
много.
•	Je dunkler die Nacht, je schöner der Tag.
° Колкото е по-тъмна нощта, толкова е
по-хубав денят.
•	bei Nacht und Nebel (etwas tun) (u)
и (върша нщ.) тайно/в потайна доба (разг.)
•	die Nacht zum Tage machen (u)
й превръщам нощта в ден (разг.)
и бодърствам / не мигвам / заспивам през
нощта (книж.)
•	hässlich wie die Nacht (u)
й грозен/грозна като смъртта (много грозен
/грозна) (разг.)
•	sich (D) die Nacht um die Ohren schlagen (u)
и не мога да мигна цяла нощ (разг.)
й бодърствам/не спя/заспивам през нощ¬
та (книж.)
Sonntag
неделя
•	Alle Tage ist kein Sonntag.
° Не всеки ден е неделя.
Stunde*
час
•	Besser eine Stunde zu früh als eine Minute zu
spät.
° По-добре да подраниш, отколкото да за¬
къснееш.
•	Eine Stunde Schlaf vor Mitternacht ist besser
als zwei danach.
Един час сън преди полунощ / 12 ч. е пове¬
че от два след това.
•	In einer Stunde heilt keine alte Wunde.
° Стара рана не заздравява / зараства бър¬
зо.
•	Verlorene Stunde, verlorenes Leben.
° Изгубен час, изгубен живот.
•	die Stunde null (u)
й нулевият час (нула часът / полунощ) (разг.)
Tag*
ден
•	Am Tage errungen, am Abend verschlungen.
° Каквото изчука, изпука.
•	Besser ein Tag bei einem Weisen als ein Jahr
bei einem Narren.
° C умния плачи, c лудия не пей.
° С умния (човек) камъни носи, с безумния
другар не бивай.
° С умен да седиш, умен да станеш.
•	Der Tag hat Augen, die Nacht hat Ohren.
° Денят очи има, нощта уши има.
•	Der Tag weiß nicht, was die Nacht bringen
wird.
° Никой не знае какво ще му донесе утреш¬
ният ден.
•	Ein guter Tag fängt morgens an.
° Денят си личи / се познава от сутринта.
•	Ein klarer Tag vertreibt viel düstre Tage.
° Един слънчев ден разсейва дузина мрачни.
•	Ein Tag gewonnen ist oft ein Jahr gewonnen.
° Ден година храни.
•	Es ist nicht ein Tag wie der andere.
o Ден c ден не си приличат.
•	Es kommt alles zu Tag, was man unter dem
Schnee verbirgt.
° Всичко излиза на бял свят.
° Няма скрито-покрито.
•	Es wird Tag, wenn auch der Hahn nicht kräht.
“ И без петли (се) съмва.

*	Jeder Tag hat seine Plag'.
Един ден не прилича на другия.
*	Man soll den Tag nicht vor dem Abend loben.
Денят не бива да се хвали от сутринта.
*	Neuer Tag, neues Glück/neuer Rat.
Нов ден, нов късмет.
*	Wenn der Tag zu Ende, regt der Faule die
Hände.
Мързеливите вечер се разработват.
*	Wer am Tage Gutes tut, hat am Abend frohen
Mut.
Прави добро и във водата го хвърли.
Прави добро, да ти е леко на душата.
*	Wer bei Tage schläft, muss nachts hungern.
Който много поспива, той гладен походва.
Който лете пладнува, зиме гладува.
*	bis in den hellen Tag schlafen (u)
Д спя до пладне/обед (разг.)
*	den Tag nicht vordem Abend loben (geh.)
и пилците се броят наесен (разг.)
и да не се радваме предварително (книж.)
*	etwas (А) an den Tag bringen (u)
ö изваждам нщ. на бял свят (разкривам го)
(разг.)
*	etwas kommt an den Tag (u)
й нщ. излиза на бял свят / наяве (бива раз¬
крито) (разг.)
*	in den Tag hinein leben (u)
h живея ден за ден (без ясна цел и грижа)
(разг.)
*	viel reden, wenn der Tag lang ist (u)
и говоря врели-некипели/глупости (не съм
сериозен) (разг.)
*	(unterschiedlich) wie Tag und Nacht sein (u)
ö (различни) като деня и нощта сме (разг.)
и пълни противоположности / антиподи
сме (с нкг.) (книж.)
Tage*
дни
•	An böse Tage denkt man länger als an gute.
- Лошите дни се помнят по-дълго от до¬
брите.
•	Die Tage folgen einander wohl, aber sie
gleichen sich nicht.
° Ден c ден не си приличат.
•	Es ist nicht alle Tage Sonntag.
° Всеки ден не е Великден.
•	Es ist nicht aller Tage Abend.
0 Пилците се броят наесен.
= Нов ден, нов късмет.
° Още не е изгубено всичко.
•	Fangen die Tage an zu langen, kommt der
Winter erst gegangen.
° Започнат ли дните да дотежават, идва
зимата.
•	Man kann alle Tage jagen, aber nicht alle Tage
fangen.
° Човек може да ловува всеки ден, но не и да
има улов всеки ден.
•	Man stirbt alle Tage.
° Човек умира всеки ден по малко.
•	Schöne Tage lobt man abends, schöne Frauen
morgens.
= Хубав ден се хвали вечер, а хубава жена су¬
трин.
•	Nichts ist schwerer zu ertragen als eine Reihe
von guten Tagen.
0 Нищо не се издържа по-трудно от поре¬
дица хубави дни.
•	jemandes Tage sind gezählt (u)
И нечии дни са преброени (предстои ско¬
рошната му смърт /скоро да умре) (разг.)
Zeit*
време
•	Alles hat seine Zeit.
° За всичко си има време.
515

° Всяко нещо с времето си.
•	Alles zu seinerzeit.
° Всичко с времето си.
•	Andere Zeit, andere Leut'.
° Други времена, други умове.
° Други времена, други хора.
•	Das beste Mittel gegen den Zorn ist die Zeit.
o Времето най-добре успокоява / уталожва
гнева.
•	Der beste Prediger ist die Zeit.
° Най-добрият учител е времето.
•	Der ist glücklich genug, der keine Zeit hat,
unglücklich zu sein.
° Щастлив е този, който няма време да е
нещастен.
•	Die Uhr bleibt stehen, die Zeit nicht.
° Часовникът спира, времето не.
•	Die Zeit bringt alles an den Tag.
° C времето всичко на мегдан излиза.
•	Die Zeit eilt, teilt, heilt.
° Времето бърза, разделя, лекува.
•	Die Zeit entblättert jede Rose.
° Който не се е родил, той няма да остарее.
° С времето и най-хубавото цвете увяхва.
•	Die Zeit heilt alle Wunden.
° Времето лекува всички рани.
©Die Zeit heilt alle Wunden. Oft mit einem
Schlag.
Q Времето лекува всички рани. Понякога
само с един удар.
•	Die Zeit heilt alles/jedes Leid.
•	Времето лекува всичко/всяка болка.
©Die Zeit heilt Wunden, aber als Kosmetikerin
ist sie miserabel.
© Времето рани лекува, но като козметик
не струва.
©Die Zeit heilt Wunden, aber keine Narben.
© Времето лекува рани, но не заличава бе¬
лези.
©Die Zeit heilt Wunden, aber wer heilt die
wunde Zeit?
© Времето рани лекува, но има ли кой да ле¬
кува раненото време?
©Die Zeit heilt Wunden - doch wer hat heute
schon Zeit?
© Времето лекува, но кой разполага днес с
време?
•	Die Zeit ist an keinem Pfahl gebunden.
° Времето не чака.
° Времето хвърчи и никога не се стига/за-
връща.
•	Die Zeit ist Balsam, der alles heilt.
° Времето е мехлем за всичко.
•	Die Zeit ist der beste Arzt.
° Времето е най-добрият лекар.
•	Die Zeit ist der beste Schulmeister.
° Времето както ни научи.
° Времето е стар учител.
•	Die Zeit lindert jeden Schmerz.
° Времето лекува всичко /всяка болка.
•	Die Zeit macht gescheit.
° Времето ще ни научи.
•	Die Zeit macht greis, aber nicht weis.
° C времето човек остарява, но не поум¬
нява.
•	Die Zeit steht nicht still.
° Времето се изнизва.
° Времето тече, не спира.
•	Die Zeit stillt den Zorn.
° Времето успокоява/уталожва гнева.
•	Die Zeit teilt, heilt, eilt!
° Времето разделя, лекува, бърза!
516

•	Die Zeit vergeht nicht, aber wir.
Времето си върви, а нас ни коси.
•	Die Zeit wartet auf niemanden.
Времето никого не чака.
•	Gute Zeit macht keine Langeweile.
Щастливият не брои часовете.
•	Kommt Zeit, kommt Rat.
Като му дойде времето, ще му се намери и
колаят.
Времето ще ни/ви/те научи.
Времето ще покаже (какво трябва да се
прави / предприеме).
•	Man muss sich nach der Zeit richten, die Zeit
richtet sich nicht nach uns.
Човек трябва да се съобразява с времето,
времето не се съобразява с нас.
•	Meid', leid' und schweig', es kommt die Zeit.
Търпи, душо, до ще Великден.
Търпение - спасение.
Търпеж му е майката.
•	Mit der Zeit vergisst man's Leid.
Времето лекува.
C времето и болката отшумява.
•	Mit der Zeit werden auch die späten Früchte
reif.
И късният плод узрява, когато му дойде
времето.
•	Spare in der Zeit, so hast du in der Not.
Пести бели пари за черни дни.
•	Verlorene Zeit kommt nie / niemals wieder.
Загубено време не се връща.
•	Vor der Zeit ist gut raten.
Лесно е да се дават съвети, преди да се е
запалила чергата / е опрял ножът до кока¬
ла.
•	Was man nicht tun kann, tut die Zeit.
•' Каквото не успееш да свършиш, ще го
свърши времето.
•	Wer keinen Lehrer hat, den belehrt die Zeit.
Който няма учител, него ще го научи вре *
мето.
•	Wer mit der Zeit geizt, ist ein guter Sparer.
o Който се скъпи за минутата /времето, е
добър спестовник.
•	Wer nicht kommt zur rechten Zeit, der muss
essen/bekommt, was übrig bleibt.
° Петима Петко не чакат.
° Който закъснява, каквото остане получа¬
ва.
° Който закъснява, огризки получава.
•	Wer Zeit gewinnt, gewinnt viel.
3 Който не си губи времето, печели двойно.
•	Wie die Zeit, so die Leut".
c Времената се менят и ние се меним с тях.
•	Zeit bringt Rat.
с Времето ще ни/ви/те научи.
° Времето ще покаже (какво трябва да се
прави / предприеме).
° Времето е добър съветник.
•	Zeit, Ebbe und Flut warten auf niemand.
° Времето, приливът и отливът никого не
чакат.
•	Zeit gebiert Wahrheit.
° С времето истината излиза на бял свят.
° Времето ражда истината.
•	Zeit gewonnen, alles gewonnen.
° Спечелиш ли време, печелиш всичко.
•	Zeit ist der beste Ratgeber.
° Времето е най-добрият съветник/учител.
•	Zeit ist des Zornes Arznei.
° C времето ядът преминава.
° Времето успокоява.
° Времето лекува / уталожва гнева.
•	Zeit ist die beste Medizin.
° Времето е най-добрият лекар/лечител.
517

•	Zeit ist Geld.
° Времето е пари.
©Zeit ist Geld. Deshalb wird sie einem auch so
oft gestohlen.
© Времето е пари, затова честичко ни го
крадат.
©Zeit ist Geld - Freizeit kostet Geld.
© Времето е пари, а в свободното време се
охарчваш добре.
©Zeit ist Geld und Geld ist teuer.
Q Времето е пари, а парата е нещо скъпо.
•	Zeit ist köstlich Gut.
° Времето е голямо богатство.
•	Zeit kann man nicht kaufen.
r‘ Време не се купува.
•	Zeit macht gesund.
° Времето лекува.
•	Zeit und Stunde bindet man nicht mit dem
Seil fest.
g Времето не можеш да спреш.
•	Zur rechten Zeit schweigen ist eine Kunst.
° Да замълчиш навреме е цяло изкуство.
•	(eine Abmachung) auf Zeit (u)
и срочно/за определен срок (споразумение)
(разг.)
•	alle /einige Zeit (u)
и винаги / известно време (разг.)
•	auf einige / kurze / eine Zeit (von zwei Mona¬
ten) (u)
ö за известно / късо / кратко време (от два
месеца) (разг.)
•	außer der Zeit (u)
и не в обикновеното / определеното / оби¬
чайното време (книж.)
•	Damit hat es (noch gute) Zeit, (u)
я Има още време за това, (то може да поча¬
ка) (разг.)
и Това не е чак толкова спешно, (книж.)
*	Das hat Zeit bis morgen, (u)
и Това може да почака до утре, (не е чак тол¬
кова бързо /спешно) (разг.)
*	Du meine Zeit! / Liebe Zeit! (u)
И Боже, света Богородице! (разг.)
*	Es sind schon 2 Tage überleit. (u)
И Минаха 2 дни от определеното време.
(Времето е просрочено с два дни.) (книж.)
*	etwas ist an der Zeit (u)
И време е за нщ. (дошло му е времето - то
трябва да се прави/върши) (разг.)
*	in vorgerückter Zeit (u)
и в късен час/късна доба (късно) (разг.)
*	jemandem die Zeit verkürzen/vertreiben (u)
й развличам /разсейвам нкг. (забавлявам го
така, че да не усеща как минава времето)
(книж.)
*	jemandem (mir) wird die Zeit ganz lang (u)
Д hkm. (на мен ми) става скучно/доскучава
(книж.)
*	Lass dir nur Zeit! (u)
й Не се припирай/притеснявай само! (разг.)
и Не бързай! (книж.)
*	nach der Zeit kommen (u)
и идвам по-късно от определеното време
(закъснявам) (книж.)
*	nach kurzer Zeit (u)
И не след много / дълго (време) (след мал¬
ко) (книж.)
*	seit unvordenklicher Zeit (u)
и от незапомнени времена (от много отдав¬
на) (разг.)
*	sich (D) die Zeit mit etwas (D) vertreiben (u)
и убивам/запълвам си времето с нщ. (разг.)
И занимавам се с нщ., за да минава времето

(книж.)
*	sich (D) Zeit gönnen (u)
u давам си време / не се припирам/притес-
нявом (не бързам) (разг.)
*	sich (D) Zeit zu etwas (D) nehmen (u)
и отделям / намирам време за нщ. (не бър¬
зам с нщ.) (книж.)
*	Sie hat ihre Zeit, (u)
аТяев мензис / менструация, (в менструа¬
лен цикъл) (разг.)
*	stille Zeit (u)
и мъртъв сезон (нищо не се променя / всич¬
ко е застинало) (разг.)
*	um diese Zeit (herum) (u)
и по (около/към) това време (разг.)
*	von Zeit zu Zeit (u)
ö сегиз-тогиз (от време на време / поняко¬
га) (разг.)
*	vor kurzer / geraumer Zeit (u)
ß неотдавна / наскоро / преди много време
(книж.)
*	zu aller/jeder Zeit (u)
и по всяко време (винаги) (книж.)
*	zu meiner/unserer Zeit (u)
ö по мое/наше време (разг.)
*	zu rechter/gelegener/passenderZeit (u)
и в удобно/подходящо време (книж.)
Zeiten*
времена
*	Andere Zeiten, andere Sitten.
' Други времена, други нрави.
*	Das sind schlimme Zeiten, wo das Unkraut
teurer ist als der Weizen.
Лоши времена са тези, в които триците
са по-скъпи от брашното.
*	Die Zeiten werden nicht schlechter, aber die
Menschen.
o Времената не стават по-лоши, а човеците.
•	die finsteren Zeiten des Mittelalters (u)
п тъмните времена на Средновековието
(мрачното Средновековие) (разг.)
•	die vier hohen Zeiten (u)
H четирите велики /големи (църковни) праз¬
ника (книж.)
•	in uralten Zeiten (u)
и в древни / прастари времена (много от¬
давна) (разг.)
В Sprichwörtrer mit thematisch oder seman¬
tisch nahem Schlüsselwort
В Поговорки c тематично или със семантич¬
но близка ключова дума
Ewigkeit / Morgenrot / Morgenstunde /
Pünktlichkeit / Sonnenuhr / Tagesanbruch /
vergangen / vergänglich / währen
вечност /зазоряване, утринна зора/ ут¬
ринен час/ точност/слънчев часовник/
зазоряване, начало на деня / отминал(о)
/ преходно / трая, продължавам
Ewigkeit
вечност
•	Auch die Ewigkeit besteht aus Augenblicken.
° И вечността е сбор от мигове.
Morgenrot
зазоряване, утринна зора
•	Morgenrot mit Regen droht.
° И изгревът заплашва с дъжд.
•	Morgenrot schafft Brot.
° Рано пиле рано пее.
° Който рано става, нему и бог помага.
Morgenstunde
утринен час
•	Morgenstund(e) hat Gold im Mund(e).
° Рано пиле рано пее.
° Който рано става, нему и бог помага.
519

Pünktlichkeit
точност
•	Pünktlichkeit ist die Höflichkeit der Könige.
° Точността е учтивостта на кралете.
Sonnenuhr
слънчев часовник
•	Mach es wie die Sonnenuhr: Zähl die heiteren
Stunden nur.
° Бъди като слънчевия часовник - отмер¬
вай само светлите мигове.
Tagesanbruch
зазоряване, начало на деня
•	Vor Tagesanbruch ist es am dunkelsten.
0 Преди зазоряване е най-тъмно.
vergangen
отминал(о)
•	Was vergangen ist, soll man vergangen sein
lassen.
° Миналото се не връща, само се преглъща.
° Изгубеното се не връща.
° Станалото - станало.
vergänglich
преходно
•	Es ist alles vergänglich.
° Всичко е преходно.
° Няма нищо вечно.
währen
трая, продължавам
•	Ehrlich währt am längsten.
° Честността е най-трайното нещо / се на¬
лога накрая.
•	Es währt nichts ewig in der Welt.
- Нищо на тоя свят не е вечно.
•	Was lange währt, wird endlich gut.
° Бързата работа срам за майстора.
° Бавно, но славно.
г. Phraseme mit thematisch oder semantisch
nahem Schlüsselwort
п Устойчиви словосъчетания c тематично
или със семантично близка ключова дума
Epoche / Jubeljahre / Nimmerleinstag / Nu
(das) / Ostern / Uhr
епоха / юбилеи / куково лято / миг / Ве¬
ликден / часовник
Epoche
епоха
*	etwas macht Epoche (u)
И нщ. прави цяла епоха (е от епохално значе¬
ние) (разг.)
й нщ. има огромно значение (книж.)
Jubeljahre
юбилеи
*	jemanden nur alle Jubeljahre sehen (u)
И от дъжд на вятър / сегиз-тогиз виждам
нкг. (разг.)
и виждам нкг. много рядко (книж.)
Nimmerleinstag
куково лято
*	am Sankt Nimmerleinstag (u)
й на куковолято/куковден (никога) (разг.)
Nu (das)
миг
*	im Nu / in einem Nu (u)
и e/за миг / мигновено / светкавично (мно¬
го бързо) (разг.)
Ostern
Великден
*	wenn Ostern und Pfingsten auf einen Tag
fallen (u)
ö на куковолято/куковден (никога) (разг.)
Uhr
часовник
*	jemandes Uhr ist abgelaufen (u)
и нечии дни са се изнизали/изтекли (живо¬
тът му е свършил) (разг.)
520

o. Thematisch-semantisches Netz 85.
BUNTE MISCHUNG - Sprichwörter
h. Тематично-семантична мрежа 85.
ПЪСТРА СМЕС - Поговорки
л Sprichwörter
л Поговорки
Abgang / hitzig / Mai / schmeicheln /
Seifenblasen /sicher/ Wechsel/zerstören
загуба, отпадък / сприхав, избухлив /
път (за време) / лаская / сапунени меху¬
ри/ сигурно / промяна / разрушавам
Abgang
загуба, отпадък
•	Der Abgang des einen ist des anderen Auf¬
gang.
” Падението на един е възход за друг.
hitzig
сприхав, избухлив
•	Hitzig ist nicht witzig.
Избухливостто не е признак на разум.
•	• Да си избухлив не е много весело.
Mal
път (за време)
•	Einmal ist kein Mal.
От веднъж нищо не става.
schmeicheln
лаская
•	Erst schmeicheln, dann kratzen, das schickt
sich für Katzen.
° Вземи пример от котката: първо ласкай,
после драскай.
Seifenblasen
сапунени мехури
•	Seifenblasen sind bunt, aber hohl.
Сапунените мехури са пъстри, но кухи.
sicher
сигурно
•	Sicher ist sicher.
'• Сигурното си е сигурно.
Wechsel
промяна
•	Ein jeder Wechsel schreckt den Glücklichen.
(Schiller)
Всяка промяна плаши щастливия. (Ши-
лер)
zerstören
разрушавам
•	Zerstören ist leichter als aufbauen.
° Да се руши е по-лесно, отколкото да се
гради.
li Thematisch-semantisches Netz 86.
BUNTE MISCHUNG - Feste Redewendungen
1a Тематично-семантична мрежа 86.
ПЪСТРА СМЕС - Устойчиви словосъчета¬
ния
0 Phraseme
0 Устойчиви словосъчетания
abblitzen / abgedroschen / abgefeimt / ab¬
gekratzt / abgetakelt / abklappern / abknöp¬
fen / abkupfern / Abreibung / Abwesenheit /
angebunden / anhängen / anzetteln / ausba¬
den / ausmerzen / ausspannen (sich) / aus¬
stechen / baden / Biegen (das) / Breitseite
/ Brüche / Deut / dick und dünn / durchset¬
zen (sich) / fackeln / Fahne / Fisimatenten
/ Flagge / Garaus / geliefert / geschmiert /
hanebüchen / Häuflein (das) / hin und/wie
her/Hin und Her (das) / inkognito / Irrwisch
/ klar / Knüller (der) / krumm / Mumpitz /
nachstellen / petto / pingelig / postwendend
/ quitt / richtig / scharwenzeln / Schlamas¬
sel / Schmiere / Spießbürger (der) / Stellung
/ Stichproben / überkandidelt / verduften /
Vergleich / verschüt/ verzetteln (sich)
оставам на сухо, не ме огрява / раз¬
дрънкало) / изпечен, рафиниран / драс¬
нал, офейкал / бракуван / обхождам,
обикалям / разкопчавам, изкопчвам /
преписвам / напердашване / отсъствие
/мълчалив, раздразнителен / приписвам
нкм. нщ. / подклаждам / изплаквам /
премахвам / отмъквам, отпочивам (си)
521

/ измествам / къпя (се} / сгъване, огъва¬
не / дължина / разриви, счупвания / дре¬
болия, малка стара монета / всякакви
трудности / утвърждавам се / разта¬
кавам, бавя се / знаме / усукване, извър¬
тане / флаг / убийство / изпратен, до¬
ставен / подкупен / нечуван, недодялан /
купчинка / насам-натам / скитане наго-
ре-надолу / инкогнито / блуждаещ огън
/ ясно / хит, шлагер /крив / нелепости
/ преследвам, предпочитам нкг. / резер¬
ва / дребнав, обидчив / с обратна поща
/ квит / правилно, вярно / умилквам се /
неразбория / смазка, каша / еснаф / по¬
зиция, отношение / общи, произволни
проби / предвзет / махам се / сравнение
/ изгубен / пилея се
abblitzen
оставам на сухо, не ме огрява
*	jemanden abblitzen/abfahren lassen (u)
Д отрязвам нкм. квитанциите (отпращам го /
отказвам му) (разг.)
abgedroschen
раздрънкан(о)
*	abgedroschen sein (abgedroschenes Klavier
/abgedroschene Redensarten) (u)
Д овършан / изтъркан / бледен / безсъдър-
жателен съм (раздрънкано пиано / изтър¬
кани изрази/фрази) (разг.)
и изпразнен от съдържание съм / нямам ни¬
какъв смисъл и никаква стойност (книж.)
и смачкан / съсипан съм (от работа и др.)
(разг.)
abgefeimt
изпечен, рафиниран
*	abgefeimt sein (abgefeimter Schurke) (u)
д изпечен/рафиниран съм (в лошо) (опитен
мошеник/измамник) (разг.)
abgekratzt
драснал, офейкал
*	abgekratzt sein (salopp)
Д хвърлил съм топа / пукнал съм (жаргон)
Д драснал / изчезнал / офейкал съм нанякъ¬
де (избягал съм) (жаргон)
abgetakelt
бракуван
*	abgetakelt sein (u)
И изпял съм си песента / минал съм в архива
(негоден съм) (разг.)
д претърпял съм поражение / крушение /
уволнен съм (книж.)
abklappern
обхождам, обикалям
*	alles abgeklappert haben nach etwas (D) /
jemandem (u)
И обърнал съм света да открия/намеря нщ.
/нкг. (разг.)
Д обходил съм всичко /ходил съм навсякъде
и съм разпитал всички за нщ./нкг. (книж.)
abknöpfen
разкопчавам, изкопчвам
*	jemandem etwas (А) abknöpfen (u)
д изкопчвам нщ. (някаква информация) от
нкг. (разг.)
abkupfern
преписвам
*	abkupfern (и)
Д преписвам (на изпит /контролна работа
/тест) (книж.)
Abreibung
напердашване
*	jemandem eine Abreibung verpassen (salopp)
Д нажулвам / нопердашвам нкг. / скастрям
нкг. здравата/здраво (жаргон)
Abwesenheit
отсъствие
*	durch seine Abwesenheit glänzen (u, scherzh.)
Д блестя c отсъствието си (липсвам / отсъст¬
вам) (разг.-шег.)
angebunden
мълчалив, раздразнителен
*	kurz angebunden sein (и)
Д мълчалив / лаконичен / едносричен / рязък
съм (разг.)
Д готов съм да посягам /се бия (поради това,
че лесно кипвам) (разг.)
522

anhängen
приписвам нкм. нщ.
*	jemandem etwas (А) anhängen (u)
и приписвам /прикачвам нкм. нщ. (без реал¬
на причина) (разг.)
и злословя по нечий адрес, приписвайки му
несъществуваща вина за нщ. (книж.)
anzetteln
подклаждам
*	etwas (А) anzetteln (и)
й подклаждам/кроя нщ. (заговор / интрига /
въстание) (разг.)
ausbaden
изплаквам
*	etwas (А) ausbaden (müssen) (u)
й опирам пешкира (заради нкг.) (разг.)
и (трябва) да понеса неприятните послед¬
ствия от нщ. (книж.)
и оправям някаква неприятна ситуация /
грешка (книж.)
ausmerzen
премахвам
*	etwas (А) ausmerzen (и)
и унищожавам / премахвам / заличавам /
ликвидирам нщ. (грешки в текст/ долнока¬
чествен добитък) (книж.)
ausspannen (sich)
отмъквам, отпочивам (си)
*	jemandem etwas (А) ausspannen (u)
и отнемам / отмъквам нкм. нщ. (книж.)
*	sich (А) ausspannen (и)
и отпускам се (отпочивам / отдъхвам си)
(разг.)
ц отсядам (в хан/хотел) за почивка (книж.)
ausstechen
измествам
*	jemanden ausstechen (u)
и измествам / превъзхождам / засенчвам
нкг. (съперник) (разг.)
baden
къпя (се)
*	baden gehen (salopp)
И нщ. отива на кино / по дяволите (пропада
/ проваля /осуетява се) (жаргон)
Biegen (das)
сгъване, огъване
*	es geht auf Biegen oder Brechen (u)
И въпросът се поставя ребром (или - или)
(разг.)
Breitseite
дължина
*	volle Breitseite geben (u)
и нападам на широк фронт / безпощадно
(разг.)
и атакувам от всички страни (книж.)
Brüche
разриви,счупвания
*	in die Brüche gehen (Händlerspr.)
п банкрутирам (търг.)
й нщ. остава в миналото / е вече минало
(разг.)
Deut
дреболия, малка стара монета
*	keinen Deut wert sein (u)
и пет пари/нищо не струва(м) (разг.)
dick und dünn
всякакви трудности
*	durch dick und dünn gehen mit jemandem
(u)
И преминавам през огън и вода с нкг. (прео¬
долявам всякакви трудности заедно с него)
(разг.)
durchsetzen (sich)
утвърждавам се
*	jemand setzt sich (А) durch (u)
й някой се налага (смело) (утвърждава се)
(разг.)
fackeln
разтакавам, бавя се
*	Bloß nicht lange fackeln! (и)
И Само не се майте / церемонете (бавете)
дълго /много! (разг.)
523

Fahne
знаме
*	die Fahne nach dem Wind hängen (u)
И обръщам се натам, откъдето духа вятърът
(разг.)
и въртя се като слънчоглед / ветропоказа-
тел (нямам собствено мнение) (разг.)
й нагаждам се към /според обстоятелствата
(книж.)
Fisimatenten
усукване, извъртане
*	keine Fisimatenten machen (u)
и не се церемоня / назлъндисвам / го усук¬
вам (разг.)
Flagge
флаг
*	vor etwas (D) / jemandem die Flagge streichen
(u)
И свивам знамената пред нщ./нкг. (капиту¬
лирам /отстъпвам пред него) (разг.)
Garaus
убийство
*	jemandem den Garaus machen (u)
И светявам маслото на нкг. (убивам го) (разг.)
geliefert
изпратен, доставен
*	geliefert sein (u)
и спукана ми е работата (разкрит съм) (разг.)
geschmiert
подкупен
*	geschmiert (worden) sein (u)
И бутнали са ми нщ. (рушвет) (разг.)
и бил съм подкупен / подкупили са ме (книж.)
hanebüchen
нечуван, недодялан
*	etwas ist (wirklich) hanebüchen (u)
и нещо е (наистина / действително) нечу¬
вано / възмутително (разг.)
*	hanebüchener Unsinn (и)
И пълна/нечувана безсмислица (разг.)
Häuflein (das)
купчинка
*	ein Häuflein Elend sein (u)
и жалка картинка/развалина съм (разг.)
hin und /wie her
насам-натам
*	das ist hin wie her (u)
й това е все едно (разг.)
*	hin und her gerissen sein (u)
И раздвоен съм (не мога да направя своя из¬
бор /избера) (книж.)
Hin und Her (das)
скитане нагоре-надолу
*	Hin und Her (das)
и сноване насам-нататък / скитане нагоре-
надолу (разг.)
и безпокойство / неспокойствие / вълнение
(бъркотия) (книж.)
*	nach langem Hin und Her (u)
и след дълги размишления / разсъждения
(книж.)
inkognito
инкогнито
*	inkognito bleiben wollen (u)
И искам да мина инкогнито (да остана нераз¬
познат /анонимен) (разг.)
Irrwisch
блуждаещ огън
*	ein richtiger Irrwisch sein (u)
и истинско кълбо от нерви съм (страшно съм
напрегнат) (разг.)
й лудетина съм (необуздан / весел младеж
съм) (разг.)
klar
ясно
*	etwas ist klar wie Kloßbrühe / dicke Tinte (u,
scherzh.)
И нещо е съвсем ясно /прозрачно като мът¬
на вода/мъгла (разг.-шег.)

Knüller (der)
хит, шлагер
*	ein echter Knüller sein (u)
и истински хит/шлагер съм (книж.)
krumm
крив
*	etwas (А) nicht krumm nehmen (u)
И не приемам нщ. откъм лошата му страна
(не се сърдя за нщ.) (книж.)
*	jemandem nicht auf die krumme Tour kom¬
men (u)
И не мамя нкг. /крия нищо от нкг. (открит /
откровен съм спрямо него) (книж.)
Mumpitz
нелепости
*	Mumpitz sein (u)
и нщ. е безсмислица / нелепост / празни
брътвежи (приказки само) (разг.)
й нщ. е шарлатания (измама) (разг.)
nachstellen
преследвам, предпочитам нкг.
*	etwas (А) / jemanden dem anderen nach¬
stellen (u)
И поставям нщ. / нкг. на второ място след
друго нщ. / някой друг (не го предпочитам
пред друго/друг) (разг.)
*	jemandem nachstellen (u)
и вървя по петите на нкг. (преследвам / спо-
дирям го) (разг.)
й следвам / преследвам нкг. неотлъчно
(книж.)
petto
резерва
*	(noch) etwas (А) in petto haben (u)
й имам (още) един коз (нещо в резерв) (разг.)
pingelig
дребнав, обидчив
*	nicht (so) pingelig sein (u)
И не съм толкова обидчив (не приемам не¬
щата толкова надълбоко) (разг.)
и не съм толкова дребнав / педантичен
(книж.)
postwendend
с обратна поща
*	postwendend antworten (u)
И отговарям на момента / с обратна поща
(разг.)
quitt
квит
*	mit jemandem quitt sein (u)
и квит съм с нкг. (разг.)
richtig
правилно, вярно
*	mit etwas (D) richtig liegen (u)
и прав съм в нщ. (с предположенията /
твърденията си) (книж.)
scharwenzeln
умилквам се
*	um jemanden herum scharwenzeln (u)
И чупя си гръбнака / усуквам се около нкг. /
умилквам се на нкг. (като безгръбначно)
(разг.)
и въртя си опашката на всички страни (разг.)
И подлизурствам / нагаждам се спрямо нкг.
(книж.)
Schlamassel
неразбория
*	Da hast du den Schlamassel! (u)
И Ето ти бъркотия/каша\ (Ама че неразбо¬
рия!) (разг.)
Schmiere
смазка, каша
*	die ganze Schmiere bezahlen (u)
И тегля / поемам / плащам целия масраф
(разг.)
И плащам всичко / цялата сметка (всички
разходи) (книж.)
*	in der Schmiere stehen (u)
И забъркал съм се в една каша (оплескал
съм я) (разг.)
*	Schmiere stehen (u)
И вардя/пазя (при обир) (разг.)
525

Spießbürger (der)
еснаф
*	ein Spießbürger sein (u)
в еснаф/филистер съм (книж.)
Stellung
позиция, отношение
*	die Stellung der Gestirne (u)
и констелацията / разположението на
звездите / небесните светила (разполо¬
жението им) (книж.)
*	die Stellung halten (u)
и оставам на позиции / продължавам / не се
отказвам (книж.)
*	eine hohe Stellung bekleiden / innehaben (u)
В заемам висок пост (на ръководна позиция
/ръководен пост съм) (книж.)
*	eine Stellung antreten (и)
в постъпвам на служба/работа (книж.)
*	hockende / kniende Stellung (и)
И клекнало / коленичило положение (на ко¬
лене) (книж.)
*	Stellung nehmen zu etwas (D) (u)
и вземам отношение за/по нщ. (разг.)
в изразявам позицията / мнението / от¬
ношението си за /по нщ. (тема / въпрос /
проблем) (книж.)
Stichproben
общи, произволни проби
*	Stichproben nehmen (u)
И вземам произволни проби / обща проба
(наслука / оттук-оттам) (книж.)
überkandidelt
предвзет
*	überkandidelt sein (и)
в в еуфория съм (превъзбуден съм) (книж.)
в предвзет съм (книж.)
verduften
махам се
*	verduften (и)
в изчезвам / омитам / махам / изпарявам
се (разг.)
Vergleich
сравнение
*	Der Vergleich hinkt, (и)
И Сравнението е неуместно / неподходящо.
(книж.)
verschütt
изгубен
*	verschütt gehen (u) (verloren gehen)
И загубвам /затривам се / отивам в панди-
за (в затвора) (разг.)
verzetteln (sich)
пилея се
*	sich (А) verzetteln (и)
И пилея /разпилявам се в дреболии (разг.)
И изразходвам се/ силите си за дребни / из¬
лишни неща (книж.)
Й Thematisch-semantisches Netz
87. GEREIMTE PAARREDEWENDUNGEN
Й Тематично-семантична мрежа
87. РИМУВАНИ УСТОЙЧИВИ СЛОВОСЪЧЕ¬
ТАНИЯ
*	auf Biegen und Brechen (u)
в на всяка цена / каквото ще да става (непре¬
менно)
*	auf Schritt und Tritt
В на всяка крачка / под път и над път (повсе¬
местно / навсякъде)
*	aufXNeg und Steg
В под път и над път (навсякъде / повсемест¬
но) (разг.)
*	durch Rusch und Busch
в през храсти и тръстики / по неотъпкан път
(по нов/непознат път)
*	Es friert Stein und Bein.
в Дърво и камък се пука (от студ). (Много е
студено. / Температурата е много ниска.)
*	genug und übergenug
526

и достатъчно и предостатъчно / стига и прес-
тига (препалено много е)
*	Habchen und Babchen
ö партакеши / домашно имущество (собст¬
вени предмети)
*	Handel und Wandel
и трафик / търговия / вземане-даване (кон¬
такти - социални/търговски)
и житие-битие (житейска суета)
*	Hege und Pflege
И грижи и отговорности (обгрижване)
*	hegen und pflegen
И грижа се съзнателно/отговорно/с цяла¬
та си отговорност (обгрижвам)
*	in Hülle und Fülle
И в изобилие/разкош (разкошно)
*	in Rick und Schick
и както му е редът / както следва (в пълен
ред)
*	in Saus und Braus leben
и водя разгулен живот (живея разгулно /
разюздано / харча /пилея без сметка)
*	Knall und Fall
и без церемонии / изведнъж (внезапно/не-
очаквано) (разг.)
*	Lug und Trug
и измама и лъжа (пълна измислица)
*	mit Ach und Krach
й едва-едва / с триста зора / мъки (с много
усилия)
*	mit allem Drum und Dran
и c всичко необходимо / подобаващо (обо¬
рудван / съоръжен)
*	mit Gruß und Kuss
и привет / поздрави и целувки (поздравявам
и изпращам целувки)
*	mit Rat und Tat
ö c думи / съвети и дела (словесно и прак¬
тически/ на практика)
*	mit Sack und Pack
и c всичките си партакеши (със собствените
си предмети / с имуществото си)
*	mit Sang und Klang
и c песни и с музика /веселие/ веселба (ве¬
село)
*	ohne Steg und Weg
И без път и пътека (без алтернатива)
*	Recken und Strecken
и капани / увъртания (уловки)
*	Saft und Kraft
й плът и кръв (жизнени сокове и сили)
*	schlecht und recht
и криво-ляво / как да е (някак си)
*	Schritt für Schritt
И стъпка по стъпка (постепенно)
*	Schulter an Schulter
И рамо до рамо / един до друг (заедно /
дружно)
*	Stirn gegen Stirn
й лице в лице / очи в очи (един срещу друг)
*	Strich für Strich
И линия по линия / черта по черта (абсолют¬
но точно)
*	unter Dach und Fach
И под покрив (подслонен)
*	weit und breit
И надлъж и шир (навсякъде)
*	Wort für Wort
й дума по дума (дословно)
*	Wurst wider Wurst!
и Око за око, зъб за зъб! (борба докрай)
527

И Услуга за услуга 1
* Zug für Zug
ö като две капки вода (абсолютно еднакво /
точно същото)
* Zug um Zug
И стъпка по стъпка (последователно / по¬
степенно / без прекъсване)
Библиография:
Bibliografie / Quellennachweis:
1.	Бижева, Е.; Костова-Добрева, X. Übungsbuch zur deutschen Phraseologie. София: Наука и
изкуство, 1973
2.	Вапорджиев, В.; Мичри, Е. Речник на немските идиоми. София: Наука и изкуство, 1993
3.	Влахов, С. Немски пословици за изучаващите чужди езици в българските училища. София:
ЕТО,1999
4.	Григоров, М.; Кацаров, К. 5000 български пословици и поговорки - 1, 2 част. София: Наука
и изкуство, 1969
5.	Милев, Й. Deutsche Weisheiten. София: ЕТ „Роксана", 2007
6.	Научен кръжок по немски фолклор. Немски пословици и българските им съответки. Со¬
фия: Наука и изкуство, 1974
7.	Петлеваннии, Г. П.; Малик, О. С. 400 немецких рифмованннх пословиц и поговорок. Мос¬
ква: Издательство литератури на иностранни язнках, 1981
8.	Симеонова, Р. Речник на немски и български пословици. София: Просвета, 2005
9.	Симеонова, Р. Deutsche und bulgarische Sprichwörter und Antisprichwörter. Пловдив: Коала
прес, 2009
10.	Agricola, E.; Görner, H.; Küfner, R. Wörter und Wendungen. Leipzig: Leipziger Druckhaus, 1972
11.	Bücken, H. Redensarten und ihre Bedeutung. Genehmigte Lizenzausgabe. Fränkisch-Crumbach:
EDITION XXL GmbH, 2007
12.	Herzog, A.; Michel, A.; Riedel, H. Deutsche idiomatische Wendungen für Ausländer. Leipzig:
Verlag Enzyklopädie, 1980
13.	Herzog, A.; Schütze, R.; Frey, Chr.; Michel, A. Deutsche Sprichwörter für Ausländer. Leipzig:
Verlag Enzyklopädie, 1988
14.	Projekt Sprichwort / Sprichwörter in fünf Sprachen: www.sp rieh wort- plattform.org

ПОГОВОРКАТА ИМА ГОАЯМА СТОЙНОСТ. >
* Пословиците, поговорките и сентенциите
са огромно богатство, от което ние трябв
да черпим с пълни шепи. Чрез тях ставаме
духовно по-извисени, а езиковите ни позна-
*
ния значително се обогатяват. Общуванет
ни става по-непринудено, по-естествено и
по-директно и дори сме в състояние да се
шегуваме със собствените си човешки сла¬
бости и недостатъци. А може чрез тях да
получим и стимул сами да сътворим някоя
мъдрост, която да остане за поколенията
след нас!
Идиомите съдържат в много голяма сте¬
пен образното богатство на езика. Който
ги овладее, той вече е постигнал едно дейс¬
твително по-високо ниво на владеене на
езика, а речта му става чрез тях по-цве-
тиста и раздвижена. В речника се предла¬
гат най-често употребяваните в разговор¬
ната реч фразеологични словосъчетания.
•л
*	Идеята за паралелно предлагане на послови¬
ци, поговорки, сентенции и устойчиви слово¬
съчетания е базирана на неоспоримия факт,
че така би се провокирало асоциативното
мислене и те биха се запаметили много по-
лесно и бързо.
Опитайте и Вие!
EIN SPRICHWORT IM MUND WIEGT
HUNDERT PFUND.
*	Die Sprichwörter und die Idiome sind ein
unendlicher Reichtum einer jeden Sprache,
aus dem wir mit vollen Händen schöpfen soll¬
ten. Dadurch werden wir geistig erhobener
und unser sprachliches Können verbessert sich
bedeutend.
Versuchen Sie es auch!