Author: Стоянова Д. Божилова Ц. Христова P.
Tags: речник българския език немски икономика
ISBN: 95480-47-21 -7
Year: 1993
Text
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ
РЕЧНИК
DOBRINA STOJANOVA ZENKA BOJILOVA RADOSVETA CHRISTOVA
Unter der Mitwirkung von:
T, Ivanova, A. Smilenova, I. Stoeva, S. Christova, M. Zonevska
Rezensenz: W. Simenov, L. Tarpov
DEUTSCH¬
BULGARISCHES
WIRTSCHAFT
WÖRTERBUCH
BIBLIOTEKA 48
SOFIA 1993
ДОБРИНА СТОЯНОВА ЦЕНКА БОЖИЛОВА РАДОСВЕТА ХРИСТОВА
Със съдействието на:
Т. Иванова, А. Смилепова, И. Стоева, С. Христова, М. Цоневска
Рецензенти: В. Сименов, Л. Тарпов
НЕМСКО -
БЪЛГАРСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ
РЕЧНИК
БИБЛИОТЕКА 48
СОФИЯ 1993
© ИК „Библиотека 48“
ISBN - 954-80—47-21-7
ПРЕДГОВОР
Настоящият немско-български речник е първият том от двутомника Икономически
немско-български и българо-немски речник.
В него са включени около 30 000 думи и понятия от съвременния немски
икономически език — финанси, счетоводство, застрахователно и банково дело, анализ и
автоматизация на стопанската дейност.
Речникът е подготвен с използването на последните издания на Gabler, Wahrig и др.
специализирана литература.
Надяваме се, чс това издание ще бъде полезно за всички, които изучават или ползват
немски език.
ОБЯСНЕНИЯ:
Немските думи и изрази са дадени с по-тъмен шрифт. Вместо последователното
повторение на една и съща дума е използван знакът *:
Termin т — срок; дата; einen - festsetzen — определям срок
При съществителните имена след думата са обозначени родът (т — за мъжки,/—
за женски и п — за среден род) и начинът за образуване на множествено число. Когато
обичайното използване на думата в икономическия немски е само в единствено число,
множественото число не е показано, а за думи, които се използват в множествено число, е
посочено само то, като след думата е обозначено pl.
Umbruch m, -^е — прелом, обрат, преустройство
Umlauf т — обращение, циркулация, оборот (на пари)
Umlaufmittel pl — оборотни средства
При глаголите е обозначен видът — tr. (преходен) и itr. (непреходен). Ако
непреходният глагол образува Perfekt със sein, след обозначението itr. е добавено 5., а
когато глаголът е възвратен — refl.
verlieren tr. — губя, изгубвам
unterliegen itr. — подлежа на
verlaufen itr s. •— вървя, минавам, преминавам, протичам
verpflichten refl. — задължавам се, поемам задължение
В случаите, когато глаголът се използва задължително с определен предлог и падеж,
последните са посочени в средни скоби.
verstoßen itr [gegen AkkJ — нарушавам, пристъпвам закон
В края па речника е добавена и таблица с неправилните глаголи в немския език с
трите им форми : Infinitiv, Präteritum, Partizip Perfekt.
Тъй като речникът е и терминологичен, при превод на изрази трябва да се търси
основната дума, например за израза "einen Vertrag abschließen" трябва да се търси
основната дума "Vertrag".
Някои от думите нямат точни аналози на български език, поради което в българската
част са използвани по-дълги обяснения и изрази:
Unfallkrankengeld п — помощ при временна нетрудоспособност поради
производствена травма или професионално заболяване
Когато една немска дума има повече еквиваленти на български език, подреждането
е извършено по следния начин: синонимите са отделени със запетайки, близките по
значение думи — с точка и запетайка, а различните заначения — с арабски цифри,
например:
Verband w, ■ ■ — съюз, обединение, асоциация; федерация
Verfall т — 1. ■ западане, разрушение, разпадане; 2. настъпване на срока за
изпълнение на задълженията; 3. отпадане, отслабване (на сили); 4. упадък, развала; гибел
В речника са включени и най-често употребявани чужди думи в немския език,
произходът на които е обозначен в скоби с курсив, например:
Pool т (engl,) — ■ 1. бюро, обединение; 2. общ фонд, обединен резерв; 3. пул
(съглашение от картелен тип между конкуренти)
Понякога след българските значения на немските думи в скоби е дадено най-честото
им употребяване или е посочено от коя област е терминът, например:
hoch möglichst adv. — по най високия курс (борс.).
СЪКРАЩЕНИЯ:
adj. —-Adjektiv
adv. — Adverb
pl — Plural
pari, adj. — Partizip Adjektiv
prp. — Präposition
От авторите
a conto — 1. по сметка; 2. частично (плащане)
а dato — от днес; от датата на издаването
а la baisse spekulieren (fr.) — спекулирам на
спадане
а meta (it.) — наполовина (търе.) —— при
делене на печалбите и загубите
а vista — след предявяване (в оборота на
трати за срока на плащане)
abprp. [Akk.] — -1945 от 1945 нататък; das
Auf und Ab der Preis — повишаване и
спадане на цепите; ab Berlin — франко
гара Берлин; ab ersten Juli —от 1 юли; ab
Lager •— франко склада; ab wann — от
кога (за доставка); ab Werk — франко за¬
вода, склада, производителя (EXW...)
abändern tr. — 1. изменям (частично), вна¬
сям промени; 2. преправям дрехи
Abänderunn/— промяна
Abänderung eines Akkreditivs— промяна в
условията па акредитив
Abandon т — абацдоп; отказ от права и
имущество (мор. застр.)
Abandonement л, -е — абандон; вж.
Abandon
abandonieren tr. — отказвам се от права и
имущество
ab arbeiten tr. — 1. изработвам изцяло (въз¬
ложена работа); 2. отработвам
ab arbeiten reß. — изтощавам се, съсипвам сс
Abart/ —en — разновидност
Abbau m, —ten — 1. добиване на руди и
минерали; разработка и експлоатация на
мина; 2. намаление па цепите; 3. съкраще¬
ние на служби и служители; ограничаване
на производството
Abbaubeihilfe / — парична помощ за съкра¬
тени работници
abbauen tr. — 1. добивам, разработвам, ек¬
сплоатирам; 2. съкращавам (длъжности),
уволнявам; ограничавам- (произв.); 3. на¬
малявам (цепи, заплати)
Abbauforrcrr]nggr— извозване на руда
Abb äuge dinge п — разработване на акорд
(по сделпоразредгата система)
Abbaugerechtigkeit /— право за разработ¬
ване на залежи; вж. Abbaurecht
Abbaurecht п — право па разработване на
залежи
abbauwürdig adj. — рентабилен (мин.); зас¬
лужаващ експлоатация
abbefordern tr. — извозвам, отправям (сто¬
ки, товари)
abbestcllen tr. — отменям (поръчка, среща,
събрание)
abbczahlen tr. — плащам на части
Abbezahlunn/ — плащане на части
abbictcn tr. — 1. давам по-висока цена (при
търг), наддавам; 2. давам по-ниска цена;
подбивам цената; пазаря се (търг.)
abbröckcln tr. — спада бавно (за курсове,
цепи)
Abbröckclung/—спадаllе (бавно) на курсо¬
ве, цени
abbrechcn tr. — прекъсвам, прекратявам;
Außenhandelsbeziehungen ~ прекъсвам
външнотърговски отношения
abbringen tr. — пласирам; eine Ware
пласирам стока
Abbruch m, — прекъсване; - der
Handelsbeziehungen —- прекъсване на
търговските връзки; * der Verhandlungen
— прекъсване на преговорите
Abbruchkosten pl — разходи за демоптаж
или събаряне
abbueben tr. — приспадам (сума)
Abbuchung/— 1. приспадане; 2. приспадна¬
8
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
та от сметката сума; 3. вземане (безспор¬
но); събиране (на данъци)
Abbuchungsauftrag т — нареждане за при¬
спадане на суми от сметката
ABC-Staatenpl— подреждане на държавите
по азбучен ред (Argentina, Brasilien, Chile)
abdecken ir. — 1. погасявам (дълг); 2. пок¬
ривам (разходи, дефицит)
Abdeckung f — 1. погасяване (на дълг); 2.
покриване (на разходи, дефицит)
abdingbar adj. — подлежащ на преразглеж¬
дане със съгласието на страните (договор)
ab drän gen tr. — изтласквам, изблъсквам
abdrosseln tr. — спирам, ограничавам; den
Handel ~ — спирам, ограничавам търгови¬
ята
abebben intr. s. — спадам (за конюнктура)
Abendscliicht f— смяна вечерна, нощна
abführen tr. — 1. внасям (в бюджета), пла¬
щам данъци; 2. отчислявам (от печалба)
Abführung/ — 1. внасяне; плащане (на да¬
нъци); 2. отчисляване (напр. печалба)
Abführungsvcrpflichtung / — задължение
да се направят отчисления
Abfahrtsfrequenz/—честота па падане (на
курс и др.)
Abfall ш, — отпадъци
ab fallen itr. — отделям се като отпадък; die
Preise * — цените спадат
Abfaliindustrie/ — индустрия, използваща
отпадъчни материали
Abfallprodukt п, -е — отпадъчен, страничен
продукт
Ahfallquote/— процент на отпадъците
Abfallstoff т — отпадъчен материал; вж.
Abfallmatcrial
Abfailverbrauch т — използване на отпадъ¬
ците
Abfall vor wen düng/ — използване на отпа¬
дъците
Abfalhvirtschaft / — 1, използване на
(произв.) отпадъци; 2. индустрия, използ¬
ваща отпадъчни материали; вж.
Abfaliindustrie
abfertigen tr.-— |. изчиствам от митнически
формалности (кораб); 2. обслужвам няко¬
го на гише (в учреждение); 3. приготвям за
изпращане; експедирам
Abfertigung/— 1. изчистване от митничес¬
ки формалности; 2. служба; обслужване в
учреждение; 3. експедиция; 4. обработка и
изпращане на пощенска кореспонденция 5.
оформяне, обработка на документи
Abfertigungsgebühr/ -en — I. митнически
сбор; 2. сбор (заплащане) за извършване на
операциите по експедицията
Abfertigungsschein т, -е — митническа
декларация
Abfertigungsschreiben п — 1. митническа
декларация; 2. митническа квитанция; 3.
декларация при изпращане на стока; 4. съп¬
роводителен документ
Abfertigungsstclle / — експедиция, багажно
бюро
Abfertigungsuntcrlagen pl — съпроводи¬
телни документи
Abfertigungszeit/—време за изпращане
abfinden refl. [mit D.] — помирявам се
abfindcn tr. — 1. задоволявам, удовлетворя¬
вам, отчасти обезщетявам, компенсирам;
2. погасявам дълг; 3. постигам съглашение
Abfindungsbetrag т — обезщетение; вж.
Abfindungssumme
Abfindungsleistung/, Abfindungszahlung/
— предоставяне па (парична) компенсация
Abfindungssumme /— обезщетение
Abflauen des Marktes—отслабване конюн¬
ктурата на пазара
abflauen itr. — утихвам, отслабвам, спадам,
намалявам
Abflauen п — 1. снижаване, спадане (цени,
курс); 2. намаляване (за търсене); 3. спад
(на конюнктурата); 4. отслабване (на тър¬
говската дейност)
abfließen itr. s. — изтичам; das Geld fließt
ins Ausland ah—парите, капиталите изти¬
чат в чужбина
Abfluß т — изтичане; - des Geldes ins
Ausland — изтичане па пари в чужбина
Abfuhrkosten pl — разходи по превоза
Abgabe/ -п — 1. даване, предаване за съх¬
ранение (стока, багаж); 2. ~ п — данък,
налог, такса; 3. продажба на стоки и ценни
книжа на борса; 4. трата (менителница)
* n, rückständige — недобори
abgabefrei adj.—свободни от такси и данъци
Abgabenbefreiung / — освобождаване от
данъци и такси
Abgabenfreiheit / — освобождаване от да¬
нъци и такси; вж. Abgabenbefreiung
Abgabenliohcit / — изключително право на
държавен или административен орган да оп¬
ределя системата на данъчно облагане
Abgabenordnung/—правила за събиране на
данъци и такси; данъчно законодателство
Abgabcnplanung/—планиране на данъчни¬
те постъпления
Abgabenreform/—- данъчна реформа
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
9
Ahgabepflicht f— данъчно задължение
abgabepflichtig adj. — облагаем, подлежащ
на данъчно облагане
Abgabepreis т,—е — заводска цена
Abgabcsoll и — наряд
Abgang т, ■==* — 1. експедираме; 2. отпадък,
фира, загуба, шкарт, 3. пласмент, продажба
abgeben tr. — 1. продавам; die Ware billig -
— продавам стоката евтино; 2. тегля;
einen Betrag, Wechsel auf einen *—тегля
сума, менителница; den Vermittler ~ -—
посреднича; die Stimme ~ [für A., gegen A.J
— давам- глас за, против; etw. auf Wechsel
~—приемам трата като форма за плащане
ab gegolten рап. adj. — изплатен, ликвиди¬
ран
abgehen itr. s. — 1. продава се, пласира се (за
стока); 2. приспада се; 10 DM gehen vom
Gesamtbetrag ab — от общата сума се
приспадат 10 марки
abgelagert рап adj. — залежал (за стока)
abgelaufcn рап adj. — изтекъл, просрочен
(папр. за трата)
Abgeld п — дизажио (борс, фин.)
abgelten tr. —> 1.- изплащам, ликвидирам;
eine Schuld * —— изплащам дълг; einen
Verlust ~ — ликвидирам загуби; 2. отпра¬
щам се, отработвам (дълг)
Abgeltung/, -en — компенсация, обезщете¬
ние, задоволяване, погасяване (дълг)
Abgellungsbctragm—размер на обезщете¬
нието (компенсацията)
Abgeltungsdarlehen п — заем (кредит) за
изплащане на обезщетение (компенсация)
abgerechnet adj. раП — без, с изключение
на, като се приспадне, махне, изключи; die
Kosten - — без разноските
abgleichen tr. — уравнявам, балансирам
(дълг); eine Forderung ~ — погасявам
дълг; eine Schuld ~ — погасявам дълг
Abglcfchunn/— уравняване, балансиране
Abgrenzung/— 1. разграничаване (напр. на
пазарите); 2. лимитиране (фин.); 3. разгра¬
ничаване на постъпленията, и разходите
(счет.); ~ der Ausgaben — отделяне па
разходите
- , aktive — разграничаване -па разходите
между близки отчетни периоди (счет.)
passive — разграничаване на постъплени¬
ята между близки отчетни периоди
ab hängen itr. [von D.] — завися от
abhängig adj. [von D.) — зависим от, подчи¬
нен на
Abhängigkeit/ -en — зависимост
ab halten tr. — провеждам (заседание), водя
(разговори)
abhandcln tr. — 1. купувам след дълги па¬
зарлъци; 2. ~ [D., Akk.) — отбивам (от
цената)
abheben tr. — тегля, изтеглям; Geld bei der
Bank -—тегля, изтеглям пари от банката
Abhebunn/ -en — теглене (на пари от бан¬
ка); eine - durchführen—оформям тегле¬
нето на пари от банката; massierte * von
Einlagen — масово теглене на влоговете
от банките
Abkauf т — купуване, закупуване
ab kaufen tr. [D., Akk.] —купувам, откупувам
Abkommen л, — споразумение, спогодба,
конвенция; ein ~ treffen — сключвам спо¬
годба, споразумение; ein * brechen —
прекратявам споразумение; einem **
beitreten — присъединявам се към спора¬
зумение
~ , bilaterales — двустранно споразумение
~ , multilaterales — многостранно споразу¬
мение
Abkommen über technische Hilfe — спора¬
зумение за техническа помощ
Abkoinmennllefeerun/ —доставка по спо¬
разумение
ablösbar adj. — 1. подлежащ на погасяване,
на откупуване; 2. сменяем
ablöschen tr. — погасявам; вж. abdecken
ablösen tr. — 1. откупувам (рента, задълже¬
ние), изкупувам; 2. погасявам (дълг); 3.
иззимам (напр. капитал от предприятие); 4.
сменявам, редувам; 5. уволнявам, осво¬
бождавам от длъжност
Ablösunn/ — 1. погасяване (на дълг); 2.
откупуване (напр. на ценни книжа); 3. иззи-
мане, изтегляне (на капитали); 4. смяна,
редуване
Ablösungsanlhihe / — конверсиоиен заем
Ablösungsbetrag w, — — погасителна сума
Ablösungsfonds т — погасителен фонд
AblösungsrfhUt п — право па погасяване
Ablösungssumme /— погасителна сума
Abladcdokument л—документ за разтовар¬
ване
Abladefrist /— срок за разтоварване
AbIяdchchühu/-fn —такса за разтоварване
Abladegewicht п — разтоварно тегло
Abladelohn т — такса за разтоварване
abladen tr. — разтоварвам
Abladeort л, —е — рампа, място за разтовар¬
ване
Abladeplatz т, -ае — място за разтоварване;
10
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
вж, Abladcort
Ablader т, — разтоварач
Abladung / -сп — разтоварвам; вж.
abladen Abladung / -en — рампа; вж.
Abladeplatz
Ablaae/-* — 1. класьор; 2. архив; 3. скла¬
дово помещение, място за съхраняване;
вж. Abladeplatz
ablagern -tr. — 1. складирам, поставям на
склад; 2. оставям да отлежи (за подобрява¬
не па качеството)
ablagern refl. — залежава, разваля сс от дъл¬
го съхраняване
Ablagceung/— 1. складиране, съхраняване
в склад; 2. отлежаване (за подобряване на
качеството)
ablasscn tr. 1. - преотстъпвам, отстъпвам;
2.[D., Akk.] продавам (стоки); vom Preis ~
— отстъпвам от цената
ablauen itr. — 1. die Kurse, die Preise * —
курсовете, цепите падат, понижават се; 2.
die Stimmung an der Börse интересът
на борсата отслабва
Ablauf m, ^е — 1. изтичане (на срок, година);
протичане (на ден, заседание); 2. ход, тече¬
ние, развитие, последователност; der - des
Produktionsprozesses — протичане (ход)
на производствения процес
Ablaufplan т — текущ (оперативен) план;
календарен план
Ablaufplanung / — текущо (оперативно)
планиране; календарно планиране
Ablebensveericheemn/ — застраховка жи¬
вот .
ab legen tr. — 1. слагам към дело; Akten ~—
пришивам преписки към дело; 2. сортирам
Ableger т, — клон, филиал
ablehnen tr. — отклонявам се, отказвам се,
отхвърлям (предложение, план)
AblchnungJ/ -en — отклонение, неприема-
не, отказ ■
ab liefern tr. — предавам, доставям, връчвам
(стока по предназначение)
A blieef eung j/ -en — предаване на стока
Ablieferungsbedingungen / — условия за
предаване на стока
Ablieferungsfrist / — срок за предаване
Ablieferungsort т — място за предаване
Ablieferungsschcin т — разписка за преда¬
ване, за доставка
Ablieferungssoll л — наряд за доставка на
селскостопанска продукция
ablicgen itr. — отлежава на склад (за вино,
плодове)
ab lohnen, ablöhnen tr. — плащам за поло¬
жен труд
Ablokation /— даване под наем, под аренда
ablozieren tr. — давам под аренда
Abmaß п — 1. размер, измерване; 2. откло¬
нение от размера
Abmachung / — споразумение, договоре¬
ност, сделка; eine — treffen — сключвам
споразумение
ab markten tr. — отбивам от цената чрез
пазарене
abmelden tr. — анулирам, отказвам
abmelden refl. —— отписвам се
Ab meld uiinj/— анулиране (папр. на заявка);
отказ от участие (папр. в панаир)
Abmeesuung/ -en — 1. размер, измерение;
2. габарит
abmieten tr. [D.,- Akk.] — наемам, взимам
под наем
Abmieter ш наемател (аре!адатор)
ab montieren tr. — разглобявам, демонти¬
рам
abnützen, abnutzen tr. — износвам, изхабя¬
вам
ab nützen, ab nutzen refl. — износвам се, из¬
хабявам се .
Abnahme/^-n —- 1. намаляване, спадане; 2.
купуване; 3. пласмент; die Ware findet
gute ~ — стоката се пласира бързо
abnehmen tr. — 1. купувам, закупувам; 2.
приемам стока, продукция; 3. намаляване,
спад, снижаване (иапр. покупателна стой¬
ност)
Abnehmer т, 1 . кугцваач , юшентг, потре¬
бител, абонат; 2. получател
Abnehmerbetrieb m, -е предприятие, заку¬
пуващо основни средства за производство
и материали
Abnehmerkreis т, -е •— кръг от купувачи
(па търговско предприятие)
Abnehmerland и, ^чмг — страна—вносител,
страна-купувач
Abnehmerrisiko л — риск на потребителя,
клиента (стат, при контрол на качеството)
Abnehmerscbaft/— кръг от купувачи; вж.
Abnehmekreis
AbnuIzunag*—амортизация, износване
-, natürliche — естествена амортизация
~ , substantielle — физическа амортизация
(на оборудване)
Abnutzungsgrad т — процент на амортиза¬
ция; вж. Abnutzungsquote
Abnutzungsquote /— процент на амортиза¬
ция
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
11
Abnutzungswort т — стойност на изхабява¬
нето (амортизацията)
Abonnement л — абонамент
Abonnementspreis m, -е — цена на абона¬
мента
Abonnent m, -en — абонат
abonnieren tr., itr. — абонирам (се)
abpachten tr. — взимам под аренда; аренду¬
вам
Abpackautomat m, .-en -— разфасовъчен,
опаковъчен автомат
abpackon tr.—опаковам в стандартно коли¬
чество (масла, кафе, ампули)
Abpackung/ -еп — разфасовка, опаковка
Abpackungsvorrichtuun/ -en — опаковъ¬
чен автомат; еж. Abpackautomat
Abprodukt л, -е — отпадък, отпадъчен про¬
дукт
abrechnen tr. — 1. приспадам (разноски,
тегло); държа сметка за нещо, .вземам
предвид; 2. отчитам нещо; 3. приключвам,
балансирам сметки, разплащам се; die
Tara ~ — приспадам тарата
Abrechnung der Verluste — приспадане на
загубите
AbrQchngnn/-сп— 1. приспадане; 2.отчи-
тане, отчет, ликвидиране на сметки; ' die *
vorlegcn — представям, давам отчет,
сметка
Abrechnnggsbörse f — клирингова палата;
жироцентрала
Abrechnungsbeleg т — оправдателни доку¬
менти при отчитане
Abrechnungsbogen m, - — ведомост
Abrechnungs^™ т — курс на чуждестран¬
ните валути
Abrechnungsstelle f — уравнителна камара
AbrhhhgnngsngtcrIageg pl — оправдателни
документи при отчитане
Abrechnungsverkehr т — клиринг
Abrehhgnngszeitraum т — отчетен период
Abrede /-п — 1. .споразумение, постигнато
съгласие; 2. отричане, оспорване; die *
[über et w. Akk.] treffen — уговарям нещо;
etw, in “ stellen, ziehen, nehmen — отри¬
чам, оспорвам нещо; wider die ~ — въпре¬
ки споразумението
abreden tr. [etw. mit D.] — 1. уговарям, спо¬
разумявам се; 2. разубеждавам; einem von
etw. - — разубеждавам някого за нещо
Abrogation f— отмяна (на закон); анулира¬
не (на поръчка)
abrollen tr. — отправям, изпращам; die
Ware * lassen —■ изпращам стока по же¬
лезниците
Abrollkosten pl — разходи ло доставянето
на стоката до сточна гара
Abruf т —нареждане за изпращане на по¬
ръчана стока; eine Ware auf * kaufen —
купувам стока с условие да се изпраща
само по нареждане на клиента
abrufen tr. — 1. искам изпращането на поръ¬
чана стока; 2. тегля пари от сметка; Geld
von einem Konto ~—тегля пари от сметка
abrunden tr. — закръглям (числа, сметка)
ab sacken tr. — опаковам в чували
Absatz т, ^е —— 1. продажба, пласмент; -
finden намирам пласмент; 2. отбив, прис¬
падане от сметка
~, bedarfsgerechter — пласмент, задоволя¬
ващ търсенето
* , betrieblicher — пласмент в рамките на
предприятието; вътрешнозаводски плас¬
мент
~ , flotter — добър, бърз пласмент; еж.
Absatz, schneller
gesicherter — осигурен пласмент
~ , kontinuierlicher — непрекъснат плас¬
мент
lokaler (örtlicher) — местен пласмент
*, schleppender — слаб, бавен пласмент
schneller — добър, бърз пласмент
Absa ttzab te -en — отдел „Пласмент“
Absatzanalyse/— анализ на пласмента, на
търговско-пласментната дейност
Absatzausglefch т — балансиране на плас¬
мента
Absatzaussichten/?—перспективи на плас¬
мента
Absatzbedingungen pl — условия за плас¬
мент
Absatzbeziehungen pl *— тьрговско-пласт-
ментни връзки
Absatzchancen pl — възможности за плас¬
мент; еж. Absatzmöglichkeiten
Absatzergebnis л, -sse — резултат от тър¬
говско-пласментната дейност
Absatzcrlös m, -е — доход от реализацията
(на продукцията)
Absatzerwartungcn pl — прогноза за обема
на пласмента, прогнозна оценка
absatzfähig adj. *— с добър пласмент; лесно
пласируем
Absatzffirderu ng/— разширяване обема на
пласмента, съдействие за пласмент
Absatzfeld n, .-er — пласментни пазари;
neue ■ -er eröffnen/erschlicßen — разкри¬
вам нови пласментни пазари
12
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Absatzfinanzierung f— финансиране на
пласмента
Absatzforschung'—- проучване условията
за пласмент
f—— функция на пласмента
Absatzfunktionen pl — мерки за осигурява¬
не пласмента (па продукцията)
Absatzgebiet п — пазар (па стоки)
absatzgebietbe/^^npari. adj.— 1. отнасящ
се към конкретен пласментен пазар; 2.
свързан, с особеностите па пласментния
пазар
Absatzgebielstafffl/— цепи, диференцира¬
ни в зависимост от пласментния пазар
Ab satzgelegen he it/— възможности за плас¬
мент; вж. Absatzmöglichkeit
Absatzgenossenschaft /, -en — търговско- -
пласментно дружество
Absatzgroßhandcl т —- търговия на едро
със суровини и материали
Absatzhonorar п, -е — хонорар, определян
от броя -на продадените книги
AbsatzkatkuIatil)O /— калкулация на плас¬
ментните (продажбени) цепи
Absat/kartei /— картотека с информация за
различните- аспекти- на търговско-плас¬
ментната дейност
Absatzkette / — верига от търговско-плас¬
ментни организации - за реализация
Absatzkosten pl — разходи по пласмента;
разходи по реализация на готовата продук¬
ция
Absatzkrise /— криза в пласмента
Absatzlage/—- условия па пласмент; конюн¬
ктура на пласментния пазар
Absatziagcr я, ^е — склад за продукцията на
производствени предприятия; пласментна
база
Absatzkistungen pl — производство на про¬
дукция и предоставяне на услуги
Absatzleiter т — завеждащ отдел „Плас¬
мент“
AbsatzktiUIlnJr— управление „Пласмент“
AbJШt7Jcnkung/— регулиране на пласмента
Absatzmöglichkeiten pl — възможности за
пласмент
Absatzmarkt , -е — пласментен пазар;
еж. Absatzgebiet
Absatzmenge f — обем на пласмента
Absatz^et^den pl— комплекс от мерки за
осигуряване на пласмента
Absatzzn / — намаляване обема на
пласмента; стесняване , на, пласментните
пазари
Absatzmonopol п —монополно господство
на пласментния пазар
Absatzorgan п — пласментен орган
Absatzorganisation f -en —организация по
пласмента
Absatzperspektiven pl — перспективи на
пласмента
Absatzplan т — план за пласмента
Absaazplan n^r^gj/— планиране на пласмента
Absaazpollitk/— политика на пласмент
Absatzpreis w, -е — пласментна (продажна)
цена
Absatzprogramm п — пласментна програма
Absatzquclk /,-п — канал- за пласмент
Absatzquote / — пласментна квота (дял за
участие на пазара, определяна от картел
Absatzrückgang т — намаляване на плас¬
мента; еж. Absatzhinderung
Absat;zregetunu/—регулиране на пласмента
Absat/nse rve / — 1. произведени запаси от
суровини, материали и готова продукция;
2. стокови запаси на търговскс-пшасмент-
ни организации
Absatzrisiko п — търговски риск, свързан с
пласмента на стоки
Absatzschwierigkeiten pl — затруднения
при пласмента
Absatzstaaisttk/—статистика на пласмента
Absatzstockung/—- увеличаване обема на
пласмента
Absatzstcuer / — данък оборот
Al)satisstQckuпn g/— застой в пласмента
Absatztätigkeit / — търговско-пласментна
дейност •
Absatzvcrcinbarung / — споразумение- за
условията и реда за пласмент
Absatzvcnmiitiunn/— посредничество при
пласмента
Absatzvertrag m, — споразумение за ус¬
ловията и реда на пласмента; вж.
Absatzvcrfinbarung
Absatzvorrat т . — стокови запаси; вж.
Absatzreserve
Absatzweg m, —е — канал за реализация
Absatzwirtschaet / — търговско-пласмент¬
на дейност; вж. Absatztätigkeit
ab sch ätzen tr. — 1. оценявам, таксувам; 2.
преоценявам (стоки)
Abschätzung/ —en — 1. оценка, таксуване;
2. преоценка (па стоки)
abshhöpefn tr. — изземам (напр. капитал),
изчерпвам
Abschöpfung der Kaufkraft—държавно ре¬
гулиране на покупателната способност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
13
чрез данъците
Abschöpfung/— 1. изземване (на капитал);
2. вносно мито; вж. Ahschöpfungsabgabc;
3. импортни такси за изравняване на външ¬
нотърговската и вътрешната цена
Abschöpfungsabgabe/—п — 1. доггьлпител-
но вносно мито (за изравняване цените на
селскостопанските продукти); 2. вносно
мито, компенсиращо разликата в цените па
селскостопанската продукция в ЕО
Abschöpfungsbetrag т, -е — импортпи так¬
си; вж. Abschöpfungsabgabe
abschaffen tr.—отменям, ликвидирам, airy-
лирам, отстранявам; Steuern, Gesetze *—
отменям данъци, закони
Abschichtung / — 1. разслояване; 2. дял,
част, пай; 3. разделяне (на имущество)
Abschichtungsbilanz/— баланс на имущес¬
твеното положение па дружеството при от¬
деляне на съдружници
Abschlag т, — 1. понижаване курса на
цепни книжа, дизажио; 2. отстъпка от цена;
3. аванс, предварителна вноска; 4. търг, на
който постепенно се намалява високата це¬
на; auf ~ — па изплащане; auf - zahlen —
внасям като предварителна вноска (при по¬
купка на изплащане); in - bringen — прис¬
падам (от цената)
~, außerplanmäßiger — извъппланов аванс
~, geplanter — планов аванс
Abschlag vom Preis — отстъпка от цената
abschlagen tr. 1. спадане курса на цепни кни¬
жа; 2. приспадам, удържам (пари); 3. спа¬
дам (цена)
Abschlagsdividende / -п — предварителен
дивидент
Abschlagszahlung/-сп—плащане на части
abschließcn tr. 1. завършвам, свършвам; 2.
сключвам (договор, сделка); 3. правя ба¬
ланс (снет.): 4. закривам сметка (счет.);
5. приключвам (папр. финансова година);
ein Geschäft ~ сключвам сделка; eine
Vereinbarung сключвам договор;
einen Vertrag - — сключвам договор; mit
einem Saldo ~ — правя баланс
Abschluß w, -sse — I. завършване, свърш¬
ване; 2. сключване (договор, сделка); ~
eines Vertrages — сключване на договор;
3. съставяне на баланс (счет.); 4. закрива¬
не на сметка; - einer Rechnung — закри¬
ване па сметка; einen - auflösen — прекра¬
тявам сделка; einen ~ tätigen — сключвам
сделка или контракт; zum ~ kommen —
състои се (за сделка)
*, defizitärer — балансиране с дефицит
Abschluß des Rechnungsjahres — край на
бюджетната година
Abschluß ohne Defizit — балансиране (на
бюджета) без дефицит
Abschlußagcnt m, -en — агент на фирма,
упълномощен да сключва договори; вж.
Abschlußvertreter
Abschlußbilanz/ — заключителен баланс
Abschlußbuch п — балансова книга
Abschlußkostcn pl — разходи, свързани със
сключването на застрахователен договор
~, äußere—външни разходи по застрахова¬
нето (за вербуване и обслужване на застра¬
ховката)
~, innere — вътрешни разходи по застрахо¬
ването (по сключването на застраховате¬
лен договор)
Abschluümenge/ — п — договорно количес¬
тво стока
Abschlußprüfer т, аудитор
Abschlußprüfung/— I. проверка на счето¬
водните книги в края на определен период;
2. окончателна проверка, окшгчателно из¬
питание
Abschlußprovision / — комисиона; еж.
Abschlußvergütung
Abschlußvergütung/,-en — комисиона, да¬
вана на агент за сключване на договор за
покупко-продажба
Abscldußvertreter /и, — агент на фирма,
упълномощен да сключва договори за по¬
купко-продажба
Abschlußvollmacht / — пълномощия за
сключване на сделка или договор
Abschlußvorschrift / -сп — инструкция
(упътване) по съставянето на баланс
Abschlußzahlung / —en — 1. плащане на
остатъчна сума от дълг, последна вноска;
2. остатък от данъчно задължение за опре¬
делен период
~, steuerliche — плащане на данъчно задъл¬
жение в края на годината
Abschlußzcitpunkt т — ден за приключване
на счетоводните сметки
Abschlußzwang т — определено от закона
задължение за сключване на договори
Abschnitt wi, —е ■— 1. отрязък, участък, сек¬
тор; 2. параграф, член (от бюджета); 3.
раздел (в документ, протокол); 4. талои
(контролен), купон
Abschnittsplanung/—планиране на сектори
abschreiben tr. — 1. приспадам (сума); 2.
отписвам, зачертавам от сметката (балан¬
14
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
са); 3. . амортизирам; спадам, минавам,
вписвам за амортизация
Abschrcibepolicc f—генерална полица (при
транспортното застраховане)
AbshhreibeschwierigkeiUeg pl — затрудне¬
ния при пласмента
Abschreibeoersihherugg f — транспортно
застраховане
Absshrribuug/— 1. приспадане (сума); 2.
отписване, зачертаване (от сметка, ба¬
ланс); 3. амортизация, амортизационни от¬
числения; вж. Abschreibungen
~, außerordentliche — извънредни, особени
амортизационни отчисления
- , bilanzmäßige — балансови амортизаци-
ошш отчисления
Absschcrhibungcg pl—амортизационни от¬
числения
Abshhrribnngs(rieht)satz т — норма на
амортизация; вж.. Ahschreibuggsnrrn
Abschrcibungsaufwand т — амортизацион-
. ни разходи
Abschreibungsbetrag т — годишен размер
на амортизация; вж. Abschreibungssumme
Abschreibungsfonds т — амортизационен'
фонд
Abshhrcibungskrntr п — сметка, отчитаща
балансовите. амортизационни отчисления
Abschreibungskosten pl— амортизационни
разходи; вж. Ahschreihungsaufwagd
Abschrcibuggsgrrm f — норма на аморти¬
зация
Abschreibungsquote /—-норма на аморти¬
зация; вж. Abshhrcibuggsnrrm
Abschreibungsrate f — норма на амортиза¬
ция; вж. Abshhreibuggsgrrm
AbschгeiЬungssvm тС-Д-п — сума на амор¬
тизационните отчисления
* , jährliche — годишен размер на аморти¬
зация
Abschreibungswagnis/— риск, свързан с осъ¬
ществяваната амортизационна политика
Absehreibungsveit/— амортизационен пе¬
риод
Ahssdireibutigszcitrauin т — амортизацио¬
нен период; вж. Abshhrhibungszcit
Abschrift / -en -— препис, копие (па доку¬
мент); eine - anfertigen — изготвям препис
~, beglaubigte — заверен препис
abschriftlich adj. — под формата на препис
Abschwung т — 1. влошаване (на конюнк¬
турата); 2. отслабване (па конкуренция); 3.
спадане (на деловата активност)
absenden tr. — изпращам
Absender т, 1 .изпращач ; 22 -
Absender im Frachtvertrag — изпращач по
договор за морски превоз
Ahsenderecklärrun/ -en — митническа дек¬
ларация, попълвана от изпращача
Ahsendechaftuug/ — материална отговор¬
ност на изпращача
Absi^i^i^K^i^'^i^rtrag —дългосрочен дого¬
вор между изпращача и транспортното
предприятие
absetzbar adj. — 1. намиращ добър плас¬
мент (стока); 2. сменяем; подлежащ на от¬
страняване (длъжностно лице)
ab setzen tr.. — 1. изключвам (напр. опреде¬
лена сума от бюджета), приспадам, удър¬
жам; 2, пласирам, продавам, реализирам;
3. снемам, свалям, отстранявам от длъж¬
ност; 4. отсрочвам, отлагам; über den
EL^:z<^11^s<!^c^cI -- — продавам а; деебоо;
über den Großhandel ~ — продавам на
едро; restlos * -— разпродавам
AbsctuungsC -оп — 1 . изключване (напр. на
определени суми от бюджета); 2. плас¬
мент, продажба, реализация; 3. снемане,
отстраняване от длъжност
Absetzung für Abnutzung — отстъпка за
износване
Absetzung für Snbstazvcrringcrugg — отс¬
тъпка за изчерпване на запасите от изкопа¬
еми (дан.)
Albsicllecilngs/— осигуряване
Absichteшlg/dcs Grundlohns ——• осигуря¬
ване получаването па основна заплата
AbsicCtu/ -en — намерение, цел, преднаме¬
реност; in gutee на добра вяра . „бона
фиде“ (добросъвестност в действията)
Absinken л — 1. рязко понижаване (напр. на
курса на цепни книжа); 2. спад (па деловата
активност); намаляване, влошаване
Absolutismus т — абсолютизъм, абсолют¬
на монархия
Absperrung / —en — '1. изолация, блокада;
2. заграждение, бариера
Abspi^^rungssystem п, -е — система на про¬
текционизъм
Abstand ги, ^е — 1. компенсация за предос¬
тавяне на помещение, изплащана от наем;
2. отстъпване, пари срещу отстъпване,
компенсация; ' 3. разстояние, дистанция,
интервал, промеждутък
Abstandsgeld п — пари срещу отстъпване, .
компенсация
Abstandskoeffizient т — коефициент па от¬
далеченост
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
15
Ab stention f — отказ от наследство
abstimmen itr. — 1. сверявам (сметки); 2.
съгласувам, координирам (план); 3. [über
Akk.] -—гласувам, провеждам гласуване
Abstimmsumme f, -n — контролна сума
Abstoßen п — 1. продажба на акции (в игра
на падане); 2. разпродажба на безценица; 3.
погасяване (на дълг)
abstoßen tr. — 1. продавам акции (играейки
на понижаване на курса); 2. разпродавапе
на безценица; 3. погасяване (на дълг)
abstrekhen tr. .— 1. приспадам, удържам;
съкращавам (бюджет); 2. свалям, отстъп¬
вам (от цената); 3. приспадам, махам от
сметката (счет.)
Abstrich m, -е — 1. приспадане, удържане
(пари), съкращаване (бюджет); 2. сваляне,
смъкване, отстъпване (от цената); 3. прис¬
падане, изваждане от сметката (счет.)
Abssufuiig/ -сп — 1. градация, диферепциа-
ция, класификация, степенуване; 2. скала (па
данъците, па работната заплата); 3. степен
Abtcliung/ -сп — 1. отдел (в учреждение);
2. цех, секция; 3. район, участък, зона
ab tragen tr. — изплащам, погасявам, правя
вноски (срещу дълг и подобни)
Abtragunn g/ -сп — 1. погасяване, плащане
(на дълг); 2. ликвидиране па задължения; 3.
разрушаване па здания
Abtransport т, -е — изпращане, пренасяне,
отправяне (на стоки)
abtransportieren tr. — изпращам, отправям
(стоки)
ab treten tr. [D., Akk.] — отстъпвам, преда¬
вам, преотстъпвам (право, изискване);
Rechte -—преотстъпвам права; Sachen -
— преотстъпвам вещи
AbtrelunnZ-еп — 1. прехвърляне па взема¬
не; 2. отстъпване
Abwägen п — измерване, претегляне
abwägen tr. —— претеглям, преценявам
Abwägen und Abpackcn — разфасовка
abwälzen tr. [auf Akk.] — прехвърлям;
Steuern auf den Vcfbrauchuf npe--
върлям данъци върху потребителя
Abwätzunn/ — 1. прехвърляне риск (върху
контрагента); 2. - прехвърляне на данъци
Abwälzungsgesetz п — закон за прехвърляне
на риска
abwandern itr. s. —— отивам (да купувам);
zur Konkurrenz отивам да купувам
при конкуренцията
Abwяndefunn/, -сп — 1. преселване, емиг¬
рация; 2. изтичане (па капитал)
Abwasяtrrhinignngsp flicht f — задължение
за почистване на отпадъчните води
AbwasjH?rverordnung / — разпоредба от¬
носно задълженията на предприятията да
изграждат съоръжения за пречистване на
водите
Abwchrstreik m, -s — стачка за защита на
собствените права
Abwchrzoll m, — — защитно мито
abwerfen tr. —— давам, нося (печалба);
Zinsen --—давам, нося лихва
abwerten tr. — дсвалвирам, намалявам кур¬
са, стойността (на валута); eine Währung
- — намалявам курса на валутата
AbwcerunnZ -en — девалвация
Abwickelung/ -en — 1. развой, развитие,
протичане, ход; 2. осъществявам; вж.
abwihkhln
Abwihk(e)Iungsbch()rdf / -n — ликвидаци¬
онна служба
Abwick(ellungsstzllee', -n — ликвидационна
служба; еж. Abwkk(c)lnngsbeUördn
abwickeln refl. —- развивам се, протичам,
ставам, извършвам се
abwickcln tr. — уреждам (задължения, дъл¬
гове, сметки); ein Geschäft осъщест¬
вявам сделка
Abwickler т, — ликвидатор (на фирма)
Abwicklungsbilanz f —■ ликвидационен ба¬
ланс
Abzüge p! — събирания, данъци, издръжки
abzüglich prp. [G.] — след приспадане на
нещо; ~ der Kosten — след приспадане на
разходите; - der Zinsen — след приспада¬
не па лихвите; ~ des Fahrgeldes — след
приспадане на пътните разноски
abzüglich adv. — без, с приспадане на нещо
abzahlen tr — I. изплащам на разсрочки,
изплащам окончателно; monatlich--— из¬
плащам па месец; 2. заплащам (труд и пр.);
Abzahlungf-en — плащане, частична внос¬
ка срещу дълг; auf - kaufen — купувам на
изплащане
AbzaUlnngsghgenstand m, — предмет, купен
на изплащане
Abzahlungsgeschäft п — сделка с плащане
на части
AbsahlungsUypntUek / -en — ипотека,
предвиждаща еднакви вноски за погасява¬
не на задълженията
Abz.ahlungskauf т — покупка с разсрочено
плащане
Abzahlungskredit w, -е — кредит с изпла¬
щане па части (потребителски кредит)
16
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Abzahlungsrate/— 1. вноска за погасяване
на задължението (равномерна); 2. частич¬
на вноска
abzichen tr. — удържам сума
Abzinsen л, Abzinsung/— намиране на пър¬
воначалната сума подадена олихвена сума
Abzug m, -че — 1. удръжка (от заплата), отс¬
тъпка, намаление, отбив, приспадане; in -
bringen — приспадам; nach - der Kosten —
след приспадане на разходите; ohne без
приспадане, в пъпен размер; 2. данък, налог
abzugsfähig adj. — 1. облагаем' с данък, с
удръжки, с отчисления
Abzugsfranchise f — безусловен отбив
(франшиз)
abzugsfrei adj. — необлагаем с данък, осво¬
боден от данъци; без удръжки
Abzweigimn/ -en — 1. отрасъл; 2. заделяне
(напр. на финансови средства)
achten tr. — 1. почитам, уважавам, зачитам
(законите); Gesetze ~— спазвам законите;
2. имам предвид, обръщам внимание, зачи¬
там; seine AnsiicH -— имам предвид мне¬
нието му
Achtung der Interessen—зачитане па инте¬
ресите
Adihung/ — почит, уважение, зачитане
Ackerbau т — земеделие, полевъдство
Acker b а u b cvö Iker u n g— земедел с ко насе¬
ление
Ahkerbhuuystrm и, -е —земеделска система
Acker bau 'М^5сЬаЛ/—земеделско стопан¬
ство
Ackerboden т — земеделска земя; вж.
Ackerland
Acker klassifizier ung f— класификация на
земеделските земи
Ackerland и, -er — земеделска земя
ad acta (lat) — към дело
ad valorem (lat) — 1. в зависимост от цена¬
та, съобразно стойността; 2. адвалорен
Administration /— администрация
administrativ adj. — административен, уп¬
равление ски
administrieren tr. ■—администрирам, управ¬
лявам
Advalorenzoll т,—— адвалорно мито
Affe^tionsprcis т, Aff^lktiunsw<^irt т — про¬
изволна цена или стойност
Aftermiete /— субаренда
Afterpacht/— субаренда; вж. Aftermiete
Agent т, -en — агент (търг.), посредник
Agcаtrnproeision / — комисиона, заплаща¬
не на търговски агент
Agentierung f von Schiffen — агентирапе на
кораби
Agentur / -en — агенция, представителст¬
во, клон
Agcniurvertrag т, -е — агентски договор
Agenzien pl — фактори
Agglomeration /—агломерация, струпване,
съсредоточаване (на населението)
Agio п — ажио, лаж (борс., фин.)
Agiogewinn п, -е — печалба от ажио
Agiojäger т, — борсов играч, борсов спеку¬
лант; вж. Agioteur
Agiokonto п — ажиосметка
Agiotage /—ажиотаж (борс.)
Agioteur m, -е — борсов играч, борсов спе¬
кулант
agiotieren tr. —— създавам ажиотаж (борс.)
Agrarökonomie / — аграрикономика (ико¬
номика па селското стопанство)
Agrar Überschüsse р! — излишъци от селс¬
костопанска продукция
Agraraktiengesellschaft / -en —— аграрно
акционерно дружество
Agrar ausfuhr /— износ на селскостопанска
продукция
Agrarbank/— земеделска банка
Agrarbedarf т — търсене па селскостопан¬
ска продукция
Agrarcinfuhr/— внос на селскостопанска
продукция
Agrarerzeugnisse pl — селскостопанска
продукция
Agrarexport т — износ но селскостопанска
продукция; вж. Agrarhuufuhr
Agrarimport т — внос па селскостопанска
продукция; вж. Agrareinfuhr
Agrarkapital п — аграрен капитал
Agrarkredit т, —е — кредет
Agrarkrise / -п — аграрна криза
Agrarland п, -е —пемеделска сраана
Agrarmarkt -ч* ,— аграрен пазар
Agrarnachfrage/— търсене на селскосто¬
панска продукция; вж. Agrarbedarf
Agrarp latiunn f— планиране развитието на
селското стопанство
Agrarpolitik /— 1, аграрна политика; 2.
земеделска политика
Agrar preis m, -е — цена на селскостопанс¬
ката продукция
Agrarprodukt п,-е — селскостопански про¬
дукт .
Agrarproduktion/—- селскостопанска про¬
дукция
Agrarvcrfassuna/— аграрно законодател¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
17
ство
Agrikultur f— земеделие
AH-Bank f— външнотърговска банка
Akkord т, —е — работя на парче, на разцен¬
ка, на акорд; auf (im, in) * arbeiten —
работя на акорд
gerichtlicher — конкордант
Akkordarbeit / -en — работа на акорд, на
парче
akkordieren tr. [Akk., mit D.] — споразумя¬
вам се c някого
Akkord köpfen n — намалена разценка на
работа на парче; еж. Akkordsc^^
Akkordlohn т — заплащане на парче
Akkordlohnsystcm п, -е—система на акор¬
дно заплащане
Akkordsatz т — разценка
Akkordschcre/ —п — намалена разценка на
работа на парче за сметка на увеличаване
на нормата на работа
Akkordvcrtrag m, ; — трудов договор при
условията на акордно заплащане
akkreditieren tr. — 1. давам, откривам кре¬
дит; 2.акредитирам
Akkreditiv п, -е — акредитив; ein - eröffnen
(stellen) откривам акредитив
-, einmalig gestelltes — еднократен акреди¬
тив
~, übertragbares— прехвърляем акредитив
bestätigtes —■ потвърден акредитив
-, langfristiges — дългосрочен акредитив
*•, revolvierendes — револвиращ (автома¬
тично възобновяем) акредитив
-, teilbares — акредитив, платим на части
~, unbefestigtes — безсрочен акредитив
unbestätigtes — непотвърден акредитив
-, unwiderrufliches — неотменяем акреди¬
тив
-, widerrufliches — отменяем акредитив
* , sich automatisch erneuerndes — револ-
винг акредитив; еж. Akkreditiv,
revolvierendes
Akkreditioanftrag m, — нареждане за от¬
криване на акредитив
Akkreditivbetrag m, -че — акредитивна су¬
ма, сума по акредитива
Akkrcditivcröffnung/— откриване на акре¬
дитива
Akkreditivsteller m, аррддитиводател
(наредител по акредитива)
Akkrcditivsi^^^l^l^l^i^n^.f—откриване на акреди¬
тив; еж. Akkreditiveröffnung
Akkumulation/ -en — натрупване (на капи¬
тал)
AkkunulationvcnUwicklugg / — динамика
на натрупването
Akknmulatirgsfrrm / -сп — форма на нат¬
рупване
Akkunulatirgskraft/— способност за нат¬
рупване
Akkunnlatirnsmasvc /— маса на натрупва¬
не, абсолютна величина на натрупване
AkknmulatirnsmitUhl pl — средства за нат¬
рупване (материални и финансови)
Akkumulationsquellen pl —— източници на
натрупване
Akkumulationsquote / — 1. норма на нат¬
рупване (на натрупваната част от принаде¬
ния продукт); 2. част от националния до¬
ход, използвана за натрупване
Akkumulations-ate /— норма на натрупване
akkumulieren tr. — натрупвам, извършвам
натрупване
Ako ntozahtungsг— 1. плащане по сметка; 2.
частично плащане
akquiren tr. — .1. придобивам (изгодно); 2.
вербувам (клиенти, купувачи)
Akq^i^m/ — 1. придобивка (изгодна); 2.
вербуване на клиенти (купувачи)
Akt т, - е — акт
~, kommerzieller — 1. акт на покупко-про¬
дажба; 2. търговски акт (документ)
Aktcnpl — 1. документи, официални книжа;
2. дело, папка с документи
Aktie / —п — акция, дял; in ~ an legen —
влагам пари в акции; ~ ausgeben — емити-
рам акции; die - fallen — курсът на акции¬
те спада; ~ kaufen -— купувам акции;
-, neue — нови акции
Aktim-Deposlienbank / — акционерна де¬
позитна банка
AktirnahschnitU т — купон от акция
A^enante^ m, -е — дял в акционерния ка¬
питал
Aktienausgabe/— емисия (пускане) на акции
Aktienaustausch т — обмен на акции
Aktienbörse /— фондова борса
Akticnghng/— акционерна банка
Aktienbeitrag m, -м* — вноска за акция
Aktienbesitz т — 1. притежаване на акции;
2. пакет от акции
Aktienbesitzer п, акционер, притежател
на акции
Akticnbeteiilgung/— предаване на част от
акциите от АД на кредитора за частично
покриване на задълженията
Akticgbezugsrchhu л, -е — право за получа¬
ване на акции
2. Немско-български икономически речник
18
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
AktifgbucU л, ^ег — книга за регистрираме
собствениците на поименни акции
Akticnctnnzhlung'// -en — вноска за акция;
еж. Aktienbeitrag
Aktienemission f -en — емитиране на ак¬
ции; вж. Aktienausgabe
Aktienfonds т — фонд на акционерното дру¬
жество
Akticngatungen pl — видове акции
Aktiengesellschaft f, -en (AG) — акционер¬
но дружество
Aktiengesetz п, -е — закон за акционерните
дружества
Aktiengesetsgebnng f — законодателство,
регламентиращо -дейността на АД
Aktienhalter т — акционер; вж. Aktionär
Aktienhandelm — покупко-продажба па ак¬
ции
Aktienindex т — индекс на котирането на
акциите, индекс на курсовете па акциите
Aktieninhaber т — акционер; вж. Aktionär
Aktienkapital л — акционерен капитал
Aktienkontrollpaket п — контролен пакет
от акции
Aktienkurs т — курс на акциите
Aktienkurshldex т — индекс на котиране на
акциите; вж. Aktienindex
Aktienmackkr т, — борсов маклер, посред¬
ник при сделки с акции
Aktienmarkt т, -=е — фондова борса
Aktienpakete f— пакет акции
Aktienposten т — пакет от акции — него¬
лям
Aktienrecht п —акционерно право
aktiegshUwhr adj. — притежаващ крупен па¬
кет от акции
AktiegshUwindei т — ажиотаж, прекомерна
спекулация с акции
Aktienspeknlatinn f— игра на курсовете на-
акциите (борс.)
Aktienstimmreclit л, -е — право па глас па
акционерите
Akticnstltrhung/'— продажба на акции на
голям кръг акционери (едри и дребни)
AkticIlugitauscU т — обмен на акции
AktiennnterneUmeg л, - — акционерно
предприятие
Aktienzefchnllng/— подписка за акции
Aktion / -en — действие, постъпка, дело
Aktion nach Reaktion — действие и против
водействис
Aktionär л?-е — акционер
AktionärH al.lplvccsяmm huin у— общо съб¬
рание на акционерите
aktiv adj. — деен, активен
Aktiv-Passivkonto п, -ten — активно-па¬
сивна сметка
Aktiva pl — 1. активи, наличност; 2. активна
част на баланса, дебит; 3. авоари
- , antizipative — антиципирапи активи
(счет.)
ständige — устойчиви активи
transitorische — разходи за бъдещи пе¬
риоди (счет.)
Aktiva und Passiva — актив и пасив
Aktiven pl — активи
AktivV(lnrerrnng/ -en — дългово искане по
активната част на баланса (счет.)
Aktivgeschäft л — кредитна банкова сделка,
кредитиране (от банка)
Aktivhandel т — активна въпшпа търговия
(с положително салдо)
aktivieren tr — 1. активирам, ускорявам,
довеждам до подем; 2. записвам в активна¬
та част па баланса
Akk — активиране, ускоряване
Aktivieп.шgsqq()teJ/— съотношение на от¬
разените вече в баланса общи капитали
Aktivität / — активност, дейност, предпри¬
емчивост
Aktivkapital л — актив, наличен капитал
Aktivkonto n,-ten—активна сметка (счет.)
Aktivkredit m, -е — кредит от -собствени
средства
Aktivmasse/— маса при несъстоятелност
Aktivposten т — активно перо (по търговс¬
ките книги)
AktivFückständc pl — нспотърсепи задъл¬
жения
Aktivsaldo п — активно салдо
Aktivseite /— актив (па баланса) (счет.)
Aktiv um т, -iva — актив на предприятието
Aktivvermögen п — актив, конкретен иму¬
ществен състав
Aktivzins m, - -en — дебитен процент по кре¬
дита
aktualisieren tr. — актуализирам
AktuatisicrllnnJ/ -en — обновление, актуа¬
лизация
aktuell adj. — 1, актуален, съвременен; 2,
действителен
aktueller Wert — действителна стойност
Akzepisse п — разписка за получаване
(търг.)
Akzept л, -е — 1. приемане, акцептиране,
подписване па трата от длъжника; 2. акцеп-
тирана трата (менителница); ein ~ cnnloscn
— плащам трата; einen Wechsel zum -
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
19
vorlegen — предявявам трата за подпис;
das - cinhaltcn — получавам съгласие за
плащане по трата; mangels поради
липса на акцспт; zum * vorzeigen — пре¬
доставям за акцептирапе
~, allgemeines — безусловен, общ акцепт
* , bedingtes — условен акцепт
- , bedingungsloses — безусловен; вж.
Akzept, allgemeines
~, eigenes — акцепт па трата от банката-из¬
дател, банков акцепт
~ , illiquid cs — псликвиден акцепт
*, offenes — положителен, открит акцепт
~, reines — чист акцепт
~ , stilles — мълчалив акцепт
~ ,vcrlängerungsfähiges— възобновяем ак¬
цепт
Akzept per Intervention — колатсралсн ак¬
цепт
akzeptabel adj. — приемлив
Akzeptant m, -en — посмател по трата,
длъжник
Akzeptation/—en—приемане, акцептирапе
на трата, съгласие, признаване
Akzeptbuch л, *сг — книга за акцепти
Аkzeptgeschäfte pl — акцептпи операции
(па банките)
Akzepthaus л, ^ег — акцептпа къща, акцеп-
тна кантора
akzeptieren tr. — приемам, акцептирам
(трата, условие)
Akzeptkredit л — кредит чрез теглене на
трата
Akzoptmarkt — пазар за акцептпи кре¬
дити
Akzeptrabatt т, -е — отстъпка, предоставя¬
на на длъжника за акцептирапе на дълг
Akzeptverbindlichkeiten pl — 1. задълже¬
ния на банката по акцептен кредит; 2. ак¬
центирани (от банката) трати
Akzeptverweigerung/ -en — отказ от ак¬
цепт
~ , teilweise — частичен отказ от акцепт
Akzidenz/— 1. работа (случайна, странич¬
на); 2. митнически сбор (допълнителен),
митническа глоба
Akzidenzeinnahmen pl — страничен, слу¬
чаен доход
Akzidenzien pl — странични, случайни до¬
ходи
Akzise/ -п — акциз
akzisefrei adj. — свободен от акциз
Akzisefrcilicit/—освобождаване от акциз;
~ gewähren — освобождавам от акциз
akzisepflichtig adj. — облагаем с акциз
alind (lat.) — стока, доставена вместо пред¬
видената в договора
Alind-Licfcrung/-en — доставка на стока,
непредвидена в договора; произволна за¬
мяна
alla rinfusa (it.) — 1. стока, доставена без
опаковка; 1. забележка за доставка на стока
без опаковка в договора
Alleinanbicter т — оферент-монополист;
монополен оферент
Alleinberechtigung/ -en — 1. изключител¬
но право; 2. изключителна лицензия
Alleinbesitz т — изключително право на
владение; еднолично владение
Alleinbesitzer т — собственик (едноличен)
Allcinbctricb m, -е — 1. монополно произ¬
водство; 2. предприятие, намиращо се в
еднолично владение
Alleindebit т — монополна продажба; вж.
Alleinverkauf
Alleincigentum л.-чт — еднолична собстве¬
ност ■
Alleincrzeuger т —монополен (единствен)
производител
Alleinfabrikation/ -сп — монополно про¬
изводство
Alleinhandel т — монополна търговия
Alleinherrschaft / -сп — еднолично (неог¬
раничено) господство
Aileinhcrstcller »j, монополен произво¬
дител; вж. Alleincrzeuger
Alleinherstellung/ -сп — монополно про¬
изводство; вж. Alleinfahrikation
Alleinlieferant /я,-еп — монополен достав¬
чик
Alleinnutzung/— изключително, еднолич¬
но (неограничено) право на ползване
Alleinproduktion/ — монополно производ¬
ство; вж. Alleinfahrikation
Alleinproduzent m, -сп — монополен про¬
изводител; вж. Alleinerzouger
Alleinrecht п, —е — монополно (изключи¬
телно) право
Alleinvcrdioner т — единствен работещ
член в семейството
Alle inver Käufer iw, — монополен продавач
Alleinverkauf m, —=е — монополна продажба
Alleinvertreter т — единствен (изключите¬
лен) представител
Alleinvertrieb т, -е — монополнана про¬
дажба, монополен пласмент; вж.
Alleinverkauf
Allgemeingut л — 1. обществена собстве¬
20
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ност; 2. общо (всеобщо) достояние
Allgemeinheit f — общност
Allgemeinheit der Besteuerung — принцип
на равенство при облагане с данъци
Allonngf -п — алопж, отрязък на трата (за
джиросване)
Allphasen(umsatz);steuer / -п — многофа¬
зен данък оборот (при всички фази на про¬
изводството и обращенисто)
alpari (it.) — по номинална. стойност; .~
kaufen •— купувам по номинална стойност
Altcrgativwährugg f, -en — обращснис на
златни и сребърни монети едновременно
Altersaufbau т — състав, структура на на¬
селението (възрастова)
Altervbcgregzugg' f — ограничение на въз¬
растта на застраховащия се
Altcrsem -en — намаляване раз¬
мера на данъка при достигане на определе¬
на възраст
Altersfürsorge f—осигуровка за навършва¬
не на определена възраст .
AltcrsgllcCecrng/— състав, структура на
населението (възрастова); еж.
Altersaufbau
Altersgrenze f—пределна възраст (служ.);
ограничение (ценз) за възраст
Altersgruppe / -п — възрастова група
(стат.)
Alterspcnsirg / -en — пенсия за навършена
възраст
Altersrente / -п — пенсия за навършена
възраст
Altcrsrentner т, пенсионер (за навър¬
шена възраст) •
Althrsruhegeld п — пенсия за навършена
възраст или поради инвалидност
Altt>|-Ävoesii?htcung_/С -en — пенсионна зас¬
траховка
Allcrsvoeivrruun,/Г —. осигуряване на въз¬
, растните хора
Alterszulage / -п — надбавка към заплатата
за прослужени голини
Altmaterial п — отпадъци (за преработка);
вторични суровини
Attmaterialwert т—стойност на вторични¬
те суровини
Altpapier л — хартиени отпадъци
Altschuldon р/ — стари дългове
Altstoff т — отпадъци за преработване
Altstofthandel т — търговия с отпадъци
Altware / -п — 1. залежала стока; 2. упот¬
ребявана стока; 2, вещи .„втора ръка“,
предлагани за продажба
Altwarenhandel т — търговия с употребя¬
вани стоки
Ametageschäft л, -е — сделка на равни на¬
чала (търг.) с еднакъв дял участие в печал¬
бите и загубите
Amortisation / -en — l. планомерно пога¬
сяване на дълг; 2. амортизация
Amortisationen pl — амортизационни от¬
числения (в паричен израз)
Amorit.ivtii)osvhtührling.g/■-cn—амортиза¬
ционни отчисления
Amortisationsabzüge pl — амортизационни
отчисления; еж. AmorUisaUionvahführngg
Alnorit.iivttiirsяatoiheJe-n — заем, погасяван
в порядъка на амортизационни плащания
Amrrtisatirnsanfkommcn п—постъпления
в амортизационния фонд
Anortisationshetrag т — сума на аморти¬
зационните отчисления; вж.
Amortisatirgssummc
Amortisationsdarlohen п, .— 1. заем, погася¬
ван в порядъка на амортизационни плаща¬
ния; 2. целеви заем за производство на
амортизационни плащания
Amortisationsfonds т — амортизационен
капитал (за погасяване на дълг)
Amoi‘ttsaÜonsliyyotheek/ -en — амортиза¬
ционна ипотека
Amortisationskasse / — погасителен фонд
Amortisationskosten pl — разходи, свързани
с амортизацията (па основните фондове)
Amortisationsnormativ и —— норматив за
амортизационни отчисления
Amortisationsquote/--п — 1. ежегоден про¬
цент . за погасяване на дълга; 2. норма на
амортизация
Amortisationsratc /-п — норма на аморти¬
зация
Am <»r tisation summe/ -п — сума на аморн
тизационпите отчисления
Amoгtivati(Insumverteilugg / —en — пре¬
разпределяне на амортизационните отчис¬
ления
Anrrtlvationsoerwenduggsfrndv т — фонд
за използване на амортизационните отчис¬
ления
amortisieren /г. — 1. погасявам постепенно;
2. амортизирам
Amt л, -er — 1. служба, длъжност, служебна
работа/задьлженис; 2. учреждение, бюро,
ведомство
amtlich adj. — I. служебен; 2. официален; ~
es Schreiben — официално писмо
An- und Abfuhr/— превоз (с докарване и
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
21
откарване иа стоки)
An-Bord-Konnossement п, -е — коноса-
мент бордов; „прието на борда“
analog adj. [D.J — аналогичен, подобен
analog adv. — по аналогия
Analogieschluß т, —ssc — заключение, извод
по аналогия
Analogie verfahren и — метод на аналогията
Analogrechner т — аналогово (моделира¬
що) изчислително устройство
Analyse / -п — анализ
* , allgemeine ökonomische — общоиконо-
мичсски анализ
~. a*ussageeäUige — съдържателен анализ
*, einleitende — предварителен анализ
ergonomische —— ергономичен анализ
~, externe — анализ на стопанската дейност
па предприятието, извършван от друга ор¬
ганизация
-, interne — анализ на стопанската дейност
на предпирятието, извършван от самото
предприятие
-, kombinatorische—комбинаторен анализ
qualitative — качествен анализ
*, quantitative —— - количествен анализ
", statistische — статистически анализ
strategische — стратегически анализ
*, tehUniscU-ökonomiscUe — технико-ико-
номически анализ
~, wiederholte — повторен анализ
Anatozismus т —- начисляване на проценти
върху лихвите
an bahnen tr. — подготвям (търговски връз¬
ки), проправям (път)
Anbau т — 1. обработване, отглеждане,
култивиране, засяване (селско стопанст¬
во); 2. заселване, колонизация; 3. прист¬
ройка
Anbaufläche f -n — посевна площ
anbelangen tr. — касае се, отнася се до нещо
Anbetracht т, Anbetreff т — самоадверби-
ално; in ~ G.(dessen) — предвид на (това);
in ~ der Verhältnisse — с оглед па услови¬
ята
anbetreffs prp. [G.J — относно, по отноше¬
ние на
Anbietende m, -n; Agbicthgdhr m, — офе-
рент
anbringen tr.— 1. продавам, пласирам, пус¬
кам в обращепие; 2. подавам, излагам
(молба, оплакване); eine Klage - — пода¬
вам оплакване
Anl)rцchun)enne/,-п — количество стока в
разкъсана опаковка
an dauern itr. — трае, продължава; die
Nachfrage търсенето трае, продължава
Ander depot n,-s—влог, непринадлежащ иа
депонея^а, а на трето лице
Andcrtonta п — странична сметка
andernfalls adv. — 1. в друг случай; 2. иначе
and^nen tr. — 1. предлагам (стока); 2. уве¬
домявам (напр. за срока на доставка); 3.
предявявам (документ за плащане)
AndicnшlgJ/ -en — i. предлагане на стока
за доставка; 2. предявяване на документ за
плащане; 3. претенции за заплащане на ще¬
ти в морското застраховане
aneignen refl. [D.] — присвоявам си, заграб-
вам, обсебвам; sich Mehrwert ~ — присво¬
явам си добавена стойност
Anclgnuлlj—присвояване, заграбване, об¬
себване
Anerbieten л, Anerlbelungg/ -en — 1. пред¬
ложение; 2. оферта
AnerkcnnUs и, —sse — 1. признаване (напр.
на иск) (юр.); 2. акцептиране (на трата)
Anerkennunn g/ -en — 1. признаване, одоб¬
рение; 2. акцептиране (на трата); еж.
Anerkenntnis 2.
Anerkennung einer Schuld — признаване на
дълга
Anfalir-kusten pl — разходи в пусковия пе¬
риод
Anfall einer Erbschaft — получаване на нас¬
ледство
Anfall т- - — 1. постъпления; 2. получаване
anfallen itr. — 1. постъпвам, получавам; по¬
явявам се; 2. пада се (по наследство); пре¬
минава -(по наследство)
AgeallsbcrehUtigte m/f -n — имащ право да
получава наследство
Ageaggsanwenduggen pl — първоначални
разходи; вж. Anfangs^sten
Anfangsbedingungen pl — начални условия
Aneangsbestalid - - ~e - l. начален запас; 2.
начален остатък (снет.)
Anfangsbetrag — начална сума
Anfangsbilanz / —en — начален (встъпите¬
лен) баланс (снет.)
Anfangskapital л, -ien — начален капитал
Anfangskapitalwert w, —е — начална стой¬
ност на капитала
Anfangs^sten pf — първоначални разходи
(преди пускане в експлоатация)
Anfangskurs т,-е — начален курс; курс в
момента на откриване на борсата
Anfangspreis m, -е — 1. начална цена; 2.
начално значение, изходна величина
22
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Anfangswerte pl — начални (изходни) данни
Anfangszustand т, -е — начално състояние
(напр. на системата)
Anfec h htu n gf, -е п—оспорване; протестира¬
не; обжалване; възражение
anfertigen tr. — произвеждам, правя (дрехи)
Anfeertgllna/-пг — 1. изготвяне, производ¬
ство; 2. съставяне (на списък, протокол)
anflechten tr. — оспорвам, обжалвам, възра¬
зявам
anfordern tr, — 1, изисквам, настоятелно
искам; 2. требвам (заплати, суми)
Anfo jdeerlna^-еп — искане, поръчка, треб¬
вано; hohe ~en stellen — поставям големи
изисквания, предявявам претенции
Anfrage / -п — запитване
anfragen tr — запитвам, правя запитване
(търг.); die angefragte Ware — стоката, за
която е направено . запитване...
Anfuhrklausel / -п — клауза, забраняваща
прилагане на облекчени условия за доставка
Angabe / -п — .1. указание, сведение; 2.
обозначаване (на стоките, на цените); 3.
указание, упътване, инструкция
Angaben pl — данни; lauu -- — според днн-
ните; nach - [G.] — по данни на
*, nähere — по-подробни данни
weitere — други данни
angeben tr. —. обявявам, декларирам, указ¬
вам, обозначавам, посочвам; die Waren
zur Verzollung * — декларирам стоки за
обмитяване
angebogen pal adj. — приложен
Angebot и, -е — 1. предлагане; 2. оферта; 3.
предложение, предложена стока; ein ~
ablehnen — отказвам предложение; ein ~
annehmen — приемам предложение; ein -
machen, tun — първа предложена цена иа
търг; ein - machen, tun, unterbreiten —
правя предложение, оферта; ein -
rückgängig machen — анулирам предло¬
жение, оферта
~ , äußerst kalkuliertes — оферта с посоч¬
ване на крайната цена
*, befristetes — оферта с опция
~ , bemustertes — оферта с прилагане на
мостри
~, bindendes (festes, fixes) — твърда оферта
*, freibleibendes — свободна оферта
* , kalkuliertes — оферта с посочване на
цена
~, monetäres — количество пари в обраще-
ние
-, reichhaltiges — предлагане с богат избор
на стоки
-, unverbindliches — свободна оферта
*, ursprüngliches — първоначална оферта
*, verbindliches — твърда оферта
Angebot und Nachfrage — предлагане и
търсене
Angebot süherhang m, -=4? — превес на пред¬
лагането над търсенето '
Angebotsabgabe/ -п — предлагане на цени
(напр. на търг)
Angebotsdyopol л, -е — диполност на про¬
давачите
Angebotsclastizität / -еп — еластичност,
гъвкавост на предлагането
Angebotsform / -еп — вид, форма на пред¬
лагането
Angebotsfunktion /.-еп — функция на пред¬
лагането
Angebotskalkulation / . -еп — предварител¬
на калкулация на разходите
Angebotuknrve/-п—крива на предлагането
Angcbotslenkung / -еп — регулиране на
предлагането
Angebotsmarkt т, =е — пазар на продавачите
Angebotsmonopol п, —е — монопол на про¬
давачите
Angebotsoligopol п, -е — олигопол на про¬
давачите
Angebotspreis m,-e —цена на предлагането
(обикновена, ориентировъчна)
* , verbindlicher — твърда цена на предла¬
гане
Angebo jtuial)ilitätJr—устойчивост, стабил¬
ност на предлагането
Angelegenheit / -еп —— работа, дело; in
welcher ~? — по каква работа?; ~ en regeln
— уреждам работите
angelegtpart adj. — вложен (напр. капитал)
angolloffrtpari. adj. — доставен,
angemessen pari. adj. [D.] — съобразен; съ¬
ответен; подходящ; уместен
angemessene Frist — съответен срок
angenähert pari. adj. — приближен
angesehen pari. adj. — виден, уважаван; ein
-es Haus — видна, почтена фирма
Angespanntheit f — напрегнатост (напр. на
труда)
angcstelltp>ar-f. adj. —работя към фирма; bei
einer Firma ~ sein — работя, на служба
съм във фирма
Angestellte^) m, -n — служещ (в предприя¬
тието)
angewandt pari. adj. — 1. приложен; 2. вж.
anwenden
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
23
angewandte Chemie — приложна химия
angewiesen pari, adj. [auf Akk.] — разчитам
на нещо; завися от; auf etw. ~ sein—завися
от нещо
Angleichung / -en — 1. приравняване, из¬
равняване; 2. нивелиране; 3. привеждане в
съответствие
Angstkäufe pl — покупки поради опасения
за повишаване на цената
Aggstklausel f — уговорка „без гаранция“
anhängen tr. — прилагам (трата, мостра)
Anhängsel и — придатък към държава
Anhäufen n von Geld — тезаурация, тезау-
риране
anKäufen tr. — трупам, натрупвам (пари,
непродадена стока)
anhäufcn rcfl. — натрупвам се
Anhaltswerte pl — изходни (отправни) данни
anhand prp. [G.J — с помощта на нещо, на
някого; посредством
Anhang nt, ее — 1. допълнение, приложение
(напр, към договор); 2. алонж (добавка към
менителница); 3. приложение, допълнение,
добавка ( в книга, в договор)
Anhangsregister п — съдържание на прило¬
жението
anhangsweise adv.- — в приложение, като
притурка
Anhc t) u п gg/ -en — увеличаване, повишение
(на цени, заплати)
Ankäufer ж, — закупчик, закупвач
яп^пШ/сп, ankünden tr-. — авизирам (тра¬
та)
Ankündigung^—cn—обявяване, известява¬
не, уведомяване, съобщаване
Ankündigung dcr Leistung — уведомяване
за готовността на длъжника да изпълни за¬
дълженията си
Ankündigung von Transporten — уведомя¬
ване за готовността на жп вагоните за то¬
варене
Ankündigungsschreiben п — уведомително
писмо, авизо
Ankauf т, *4 — закупуване, покупка
ankaufcn tr. — (за)купувам
Ankaufs^n т, -е — курс купува (борс.)
Ankaufspreis m, -е — цена на закупуване
(придобиване)
Ankergcbühr / —е —— такса за спиране в
пристанище
Ankcrgcld л, -er — такса за спиране в прис¬
танище вж. Anker gebühr
anknüpfcn tr. — завързвам (търговски връз¬
ки); an ihre Mitteilung ~d — във връзка със
съобщението Ви
Ankunft/ -е — пристигане; nach - — след
пристигането (клауза в договор)
ankurbcln tr. — давам тласък, раздвижвам;
die Wirtschaft * — давам тласък на разви¬
тието на стопанството
Ankurbdunns/ -en — 1. привеждане в дейс¬
твие; 2. стимулиране, оживление (на тър¬
говията); 3. форсирано развитие (на иконо¬
миката)
anläßlich prp. [G.] — по повод на, по случай
на, по причина на
Anlägcr m, —- вложител на пари в борсови
ценности
Anlage / —п — 1. . инсталация; 2. pl построй¬
ка, съоръжения (на завод, ТЕЦ и др.); 3.
инвестиране, влагане, пласиране (на капи¬
тал); ~ п — инвестиции; 4. приложение
(към писмо); in dcr -»erhalten Sic — при¬
ложено изпращаме Ви
Anlage von Vorräten—натрупване на запаси
Anlage und Umlaufmittel pl — основни и
оборотни средства
A^agch^!^^^/— счетоводство на ос¬
новните средства
Anlagefcld п des Kapitals— сфера за прило¬
жение на капитала
Anlagefonds/*/—основни фондове, основни
средства
Anlagcfondsbiiannj/ -en — баланс на основ¬
ните средства
Anlagegütcr pl — основни средства за про¬
изводство
AglagegcsellschafU / -cn — инвестиционен
тръст; холдинг-компания
AiilagcgcwiiHi /и--е — доходи от капиталов¬
ложенията (инвестициите)
Aglagcinvestitioneg pl — инвестиции, капи¬
таловложения
Anlagekapital п — 1. основен капитал, . инвес¬
тиционен капитал; 2. неподвижен капитал
Anlagekonto n, -еп —— имуществена сметка
Atllagckostcn pl — инвестиционни разходи
AnlagekrhdiU о,-е—инвестиционен кредит
Anlagemittel pl — вложения, инвестиции
Anlagen/»/— 1 .инвестиция, капиталовложе¬
ние; 2. съоръжения, устройства, агрегати
~, direkte — преки инвестиции
-, kurzfristige — краткосрочни инвестиции
- , langfristige — дългосрочни инвестиции
Antagenbudltüütung/—— счетоводство
AntagsnerwdtccrnnSC -en — увеличаване
обема на основните средства
Ag^agenГmgngiecrng/— 1. финансиране на
24
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
инвестициите; 2. финансиране на капитал¬
ното строителство
AnlagJninltnsttätJ/— фондосмкост
Anlagenkartei f— картотека на основните
средства
Aglagcnnachwcis m, -е — счетоводство
Anlagepapiere pl — ценни книжа, основани
на инвестиран капитал
Anlageplan wi, -=-е — инвестиционен план
Anlagesphäre / -и — сфера на приложение
на капитала
Anlagevermögen п — основен капитал (на
предприятието)
~, ab nutzbares — основни средства, подло¬
жени на износване
-, bewegliches — оборотен капитал
Anlagcwagnis л, -sc — риск на предприяти¬
ето, свързан с преждевременното износва¬
не на основните средства
Anlagewerte pl — ценни книжа, основани на
инвестиран капитал; вж. Anlagcpapiere
Anlauf т — 1. пускане в експлоатация; 2.
усвояване (начало) на дейност
anlaufcn itr. s. [auf Akk -] — възлиза на, на¬
раства (за дългове, лихви)
Anlaufcn п — 1. пускане в експлоатация; 2.
влизане в пристанище; 3. усвояване (напр.
на нови видове производство)
Anlaufkosten pl — разноски за доставка (на
материали)
anlegen rr. — 1. влагам (капитал); 2. създа¬
вам (запаси)
Anfcgimn g/ —сп — инвестиране, влагане на
капитали
Anlegung von Geld — влагане на пари
Anlegung von Vorräten — създаване на за¬
паси
Anleihe / -п — заем; eine * auflegen ——
пускам заем; eine * auegeUmen — вземам
заем; eine ~ ausgeben; вж. eine Anleihe
begeben; eine * ausretehen —— предоста¬
вям, отпускам заем; eine ~ ausschreiben—
разпределям заем; eine ~ emittieren —• от¬
пускам заем; eine - gewähren — предос¬
тавям, отпускам заем; eine — Uerausgebeg
— отпускам заем; eine * unterbrinuen;
вж, eine Anleihe ausshhrciben; eine - zur
Zeichnung auflegen — обявявам подписка
за заем
- , äußere — външен заем
- , öffentliche — държавен заем; правиталег
твен кредит
~ -, fundierte — фундиран, консолидиран
заем .
- , gedeckte — консолидиран заем; вж.
Anleihe, fundierte
- , kommunale — комунален заем
- , konsolidierte — консолидиран заем; вж,
Anleihe, fundierte
*, konvertible — конвертируем заем
*, kurzfristige — краткосрочен заем
*, langfristige — дългосрочен заем
~ , nicht beanspruchte — ^предоставен
заем
- , prnfitveгlhiUende — обещаващ печалба
заем
ungedeckte — заем, непокрит с обезпече¬
ние
~unkündbare — безсрочен заем
~, unverzinsliche — безлихвен заем
- , verzinsliche — заем с определена лихва
~ , zinsfreie (zinslose) — безлихвен заем;
вж. Anleihe, unverzinsliche
Anleihe mit Gelddeckung—заем със златно
покритие; „златен заем“ (разе.)
Anleihe mit Staatsgarantie — заем, ©безде-
чен с държавни гаранции
Anleihe ohne Rückzahlungi^termin — без¬
срочен заем
AgleiUcabkommeg п — договор за предос¬
тавяне на заем
Aglelheabil)ssnnu/— конверсия на заем
AgleiheйbiöstlngusshuIdg/ —сп — заем, кой*
то се погасява с друг отпуснат заем
AnleiUhablösungsschuIld-Titel pl — заемни
задължения по нов заем, погасяващ пре¬
дишния *
Anlethceunenhme/ —п — отпускане на заем
AnIcthueunsshuribbnng/ —сп — разпределе¬
ние на заем
AglciUebesitzcг т — притежател на облига¬
ции
AnlelhudechknnU/—покритие назаем
AgleiUeemissti)n/, -сп — - пускане на заем
Anleihegeber т — кредитор по заем
Anleihegläubiger т кредотгор по заем
Anleihe h al ter m- заемодрржатлл
AgleiUekogs<nrtium n, —ticn — консорциум
за отпускане на заеми
Anleihekonto л, -ten -—— заемна, кредитна
сметка
AnlciUc'kogversion /— конверсия на заема
Anlelhekennvhtichrnguг— конверсия на за¬
ема; вж. Anlhihhknnversinn
Anlcilh^i^i^irkt т, - — пазар на кредитния
капитал
AnlciUemittel pl — кредит
Anleihepapier л,-е—облигация .
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
25
Anleiheschein т,-е — 1. облигация за заем
(без талона); 2. облигация; вж.
Anlcihcpapier
Anleiheschuld f— дълг (по заем)
Anlciheschuldncr т длъжник по заема
Anleiheserie/; -п — разред на заема
Anleihestück и,-е—облигация за заем; вж.
Anleiheschein
Anleihetilgung/-en — погасяване на заема;
вж. Anleiheablösung
Anleihcverschuldung / -en — задължение
(дълг) по заема
Anleihezahlung/ -еп — плащания по заема
Anlcihezcichner т подписвай по заема
Anlcihczeichnung/ -еп — подписка за заем
Anlcihczinscndienst m, -е — плащане на
лихви по заема
Anlernberuf т. -е — професия, усвоявана в
процеса на производственото обучение
Anlernling /и, -е •— ученик (в производство¬
то), чирак
Anlieferer т —доставчик
anlicfcrn tr. — доставям
Anlieferung/ -en •— доставка
Anlicfcrungsmenge/ -n — количество дос¬
тавена стока; обем на доставката
anliegend adj. — приложен (писмо, доку¬
мент, квитанция)
Anlieger т — 1. собственик па съседен учас¬
тък; 2. собстпеник на участък, прилежащ
към път/шосс
Anlicgerbeiträgepl — вноски (суми) за път¬
но строителство, плащани от собственици¬
те па участъци
Anlockcii n von Kunden — привличане на
купувачи чрез натрапвана реклама
anmachen tr. — напомням, припомням
Anmcldcabteilung/ -еп — отдел „Заявки“
(в патентно ведомство)
Anmeldegebühr / -еп — регистрационна
такса
anmcldcn tr. — 1. обявявам, заявявам, уве¬
домявам; 2. давам заявка (напр. за участие
в конкурс); 3. регистрирам
Anmeldepflicht / —еп — 1. регистрация за¬
дължителна; 2. задължение да се съобщава
(напр. на митническите власти) за наличие
на ценности
Anmeldeschein т — декларация (за присти¬
гане на стоки)
Anmeldcschluß т, -sse — изтичане на срока
за подаване на заявки
Anmeldung eines Patentantrages — подава¬
не па заявка за патент
Anmeldung/;-еп — 1 .обявяване, заявяване,
уведомяване; 2. заявка; 3. приближаване;
in erster - — при първо приближаване
annährungsweise adv. — приблизителен; по
метода на приближението
Annährungswcrt der geschuldeten Leistung
— приемане изпълнението на задължение¬
то (от кредитора)
Annährungswcrt des Wechsels — акцепт
(акцептирапе) на трата
Annährungswcrt einer Rechnung — акцеп¬
тирапе по сметка
Annährungswcrt m, -е — приблизителна
стойност (мат.)
Annahme/-п— 1. акцепт, приемане, акцеп¬
тирапе на трата; die ~ verweigern —отказ¬
вам да акцептирам трата 2. приемане (на
спестовни влогове); 3. заприходяване (на
налични суми); 4. приемане (на търг, пред¬
ложения); 5. приемен пункт, гише; 6. пред¬
положение, допускане, хипотеза
*, allgemeine — общо акцептирапе
*, bedingte — условно акцентиране
-, bedingungslose—общо акцептирапе; вж.
Annährungswcrt, allgemeine
~ , vorbehaltlose — безусловно Приемане
Annahmeerklärung/ — акцептирапе; заяв¬
ление за приемане (на предложение)
Annahmepflicht/-еп — задължение за при¬
емане
Annahmeschein т, -е — квитанция за полу¬
чаване на стоки
Annahmesperre/ -п — прекратяване прие¬
мането на стоки за превоз
Annahmevermerk т — акцепт, отметка за
приемане (на трата)
Annahmeverweigerung/— отказ на получа¬
теля да приеме стоката
Annahmeverweigerung/— 1. отказ от при¬
емане, от акцептирапе; 2, просрочване от
страна па кредитора приемането на задъл¬
женията от длъжника
annehmbar adj. —приемлив (условия, цени,
предложения); допустим
annchmen tr. — 1. приемам; 2. акцептирам
(трата); 3. предполагам, допускам; 4. при¬
емам за плащане (напр. трата)
Annehmer т, 1. акцептант; 2. приемател
Annonce/ — п — обява, реклама
Annuität/ —сп — годишна вноска, анюитет
annulieren tr. — анулирам, отменям
Annulier ung/—cn — анулиране, отменяне,
обявяване за недействително
anordnon tr. — нареждам, разпореждам,
26
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
постановявам
Anordngngy;-еп— 1. наредба, разпорежда¬
не, постановление; 2. разположение, раз¬
местване; 3. заповед, разпореждане; die *
treffen — давам разпореждане
Anpassung der Löhne — съгласуване равни¬
щето на работната заплата
Anpassung des Zinssatzes — адаптиране ни¬
вото на лихвените проценти
Anpaasvngg-сп . L приспособяване (напр.
на предпр. към пазара); 2. адаптиране; съг¬
ласуване; привеждане в съответствие
~ , selektive — приспособяване селективно
към промяната в производствените условия
~zeitliche —— промяна продължителността
на работната седмица в зависимост от тър¬
сене
Anpassungsbeihilfe / für Arbeitnehmer —
парична помощ за овладяване на специал¬
ност ,
Anpassungsfaktor т, -еп — фактор па прис¬
пособяване (акомодация)
AnpassungstesU т ■— критерии (тест) за по¬
добие
anpreiscn tr. — хваля, препоръчвам; einem
seine Ware - — хваля някому стоката си
anrechenbar adj.——• подлежащ па начисле¬
ние, начисляем
-en — начисляване, зачисля¬
ване; in - bringen — минавам по сметка,
начислявам; unter ~ der Spesen .— отчи¬
тайки разноските
Anrecht и, . —е — 1. претенция; 2. право (пре¬
имуществено); 3. дял
Anrechtsinhaber т — 1. абонат; 2. притежа¬
тел на дял
Anrechtsschcin т, -е — 1. предварителна
акция; 2. удостоверение на притежател па
дял
Anreiz т,-е — стимул, поощрение, заинте¬
ресованост; materieller ** — материална
заинтересованост
Ansageverfahrcn п — предаване на стоката
за митническо оформяне вътре в страната
Ansatz m, — перо в сметка, в тарифа;
цена, оценка (па стока); in ** е bringen —
пиша, минавам по сметка; mäßige ~ -— е
умерени цени
Anschaafuugg■,-е и— 1. получаване, набавя¬
не, доставяне, покупка, заготовка; 2. пла¬
теж, покритие (на дълг) .
Agschaffnggsgeschäfu л. -е .—. сделка за на¬
бавяне на цепни книжа
Anvchaffuiigvkovtcg pl — разноски по наба¬
вянето
Anschaffungspreis т — костуема цена
AnschaffungswcrU т — костуема стойност
Anschlag mt -че — калкулация; оценка; раз¬
чет; in ~ bringen — калкулирам, взимам
предвид, включвам; nicht in ~ kommen —
не влиза в сметката .
Anschlagskosten pl —■ предварително калку¬
лирани цени
Anvhhlagsprcis т — калкулирана цена
Agsch!«agwerhnng / — рекламиране чрез
плакати, афиши и обяви .
Anschluß m, -ssc — . 1. присъединяване 2.
съгласуване разписанията на влаковете
A^.s(^lhljßj^fääddung/ -en — повторен опис
на имуществото от други кредитори
Anschreiheg п съпроводатслнн дкку-
мент
anschrcibcn tr. — записвам по кредита (неп¬
латена стока)
An ss c hrft u/ - en — препис
~, beglaubigte — заверен препис
Anschwärzen п —разпространяване на све¬
дения, опорочаващи конкурента
ansehnlich adj. — значителен (за сума)
Ansprüche aus fälligen und nicht gezahlten
Abgaben — бюджетни вземания. c настъ¬
пил падеж
Anspruch m, -ee — претенция, изискване,
право да изисква; einen ~ erheben, geltend
machen, stellen — претендирам, предявя¬
вам претенция, изисквам; den - aufgcben
— отказвам се от претенция; отказвам се
от подаване на иск; den - n staUtgeben —
удовлетворявам претенции; die *
befriedigen — удовлетворявам претенции
*, berchhtigrr —— обоснована претенция, за¬
конно искане
~, dinglicher — вещна претенция
~ , verhaltener — искане, изпълнявано от
длъжника след прекратяване на сделката
Ausländsbrief т, -е — писмо, с което се
представя фирмата
Anstandssristt/ -е—допълнително предос¬
тавен срок
(an)statU prp. [G,] — вместо, наместо
(an)statt konj. — anstatt zu, anstatt daß —
вместо да ...
ansteigen itr. s. — 1. нараства, увеличава се.
(за количество) 2. расте, повишава се, . вди¬
га се (за цени)
anstelle;«/). [G., von D.J — вместо, в замяна
(па нещо)
anstcllen tr. —назначавам (па служба)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
27
Anstellung / —en — назначаване
Agst:hIlugusvertrag щ, -е — трудов договор
Anteil т (п), -е [an D.] — дял, част; am
Gewinn - haben — имам дял от печалбата;
den - steigen — увеличавам дела
Anteilbeitrag т-е —дялова вноска
Anteilbesitzer т акщюиер
Anteilennds т — дялов фонд
Anteilhaber т — — съдружник; вж.
Teilhaber
anteilig adj. — 1. на дялове (плащания)
anteilig adv. — пропорционално; die Kosten
werden - gctrenin — разходите се разпре¬
делят пропорционално
Anteilkapital п — дялов или акционерен ка¬
питал
anteilmäßig adj. — на дялове, пропорцио¬
нално; вж, anteilig
Anteilnehmer т. съдружник; вж.
AnteilUaber
Anteilpapier л, -е — акция; цепна книга,
даваща право на дял от имуществото
Anteil sb с rec i^i^u пи// -си—право на дял от
имущество на дружество
Anteilschein т,-с — акция
Anteilsei^entümcr т — акционер; притежа¬
тел на дял
Anthilseiuegtum п — собственост на дру¬
жество
Anteilseigner т акционер - притежател
на дял; вж. Anteilseiuentümer
Anteilsgemeinschaft f — общност на владе¬
ние на имущество
AnteiIsrehht nt -е — право на участие или на
ДЯЛ
antideflationistishU adj. — аптпдафлациопан
Antidumping п — аптидъмпинг
Antidumpingsgesetz и,-е — антидъмпингов
закон
Antidumpingszoll w, —е — антидъмпингово
мито
antiinflationist isch adj. — аптиипфлационен
Antikrisenmaßnahme/ -n — аптикризисна
мярка
An ti strelkgcsslzgubllug/— законодателст¬
во за забрана на стачките
AIltiirnstbhWcgunlu//‘-€n—антитръстовско
движение
AntitrnstueselzzuhungU, — антитръстовско
законодателство
Antizipation /<— антиципация (иапр. на да-
пъдите)
antizyklisch adj. — аптицикличен
Antrag m, - ——- 1. предложение, оферта; 2.
ходатайство, прошение, заявяване, заявка,
изискване; einen - stellen, einbringen —
правя, внасям предложение; подавам мол¬
ба; заявявам
Antrhgsueuger т отеттник (юр.)
Antragssteller т ищец (юр,)
Antragsverfahren п — система на патенто¬
ване
Antretung f der Erbschaft — влизане във
владение на наследство; приемане на нас¬
ледство -
Antrieb m, -е — 1. стимул, подбуда, мотив,
инициатива; 2 задействане
Anwachs т — прираст, нарастване
anwachsen Hr. s. — нараствам, увеличавам
се (население, разноски)
Anwachsen п — прираст, нарастване
Anwartschaft f — право на получаване на
пенсия при определени условия
AnwartshUaetsdeckuggsverfhhren п — нат¬
рупване па вноски от социалното застрахо¬
ване за пенсии
anweisen tr. — 1. предписвам, разпореждам;
2. инструктирам; 3. превеждам пари (с по¬
щенски запис, чрез банка); 4. асигнирам;
отчислявам; 5. предоставям, заделям
Anweisende m/-n—трасант; лице, даващо
поръчение да се извърши плащане
Anweisung/, -<n— 1. упътване, инструкция,
указание; предписание, разпореждане; 2.
директива; 3. превод на пари, пощенски
запис, нареждане за плащане; * auf bares
Geld — заповед за плащане в брой; * -auf
die Bank — нареждане до банката за пре¬
вод на пари; 4. аситация (вид трата); бон
(auf 1000 DM — бон за 1000 DM); 5. асиг--
одране; отчисляване; 6. предоставя не; 7.
ордер
Anweisungsempfänger т 1. получател
на ордер; 2. трасат; лице, задължено да
плати паричния превод
Anweisungsschein т — 1. асигнация, бон; 2.
ордер; 3. превод (паричен); чек
AnweisuggstUhoric f des Geldes—държавна
теория на парите
Anwendbarkeit f—— приложимост, пригод¬
ност
- , vielseitige — универсалност (напр. на
машина)
an wen den tr. [zu D.] — употребявам, прила¬
гам (средство, мерки); изразходвам
Anwenderbetrieb m, -е — предприятио-
потребител ‘
Anwendung;/ -en—употреба, приложение;
28
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
in/zur ~ bringen — употребявам, прила¬
гам; zur ~ kommen — употребява се, при¬
лага се (закон, разпоредба)
Anwendungsbereich —сфера (област)
на приложение
Anwcnduggshreite f,-n — диапазон на при¬
ложение
Anwendungsgebiet и, -е — сфера па прило¬
жение; еж. Anwendungsbereich
Anwenduggsmöglichkeit / -en — възмож¬
ност за приложение (използване)
Anwegdungsmodus m, -di — начин на при¬
ложение
anwendungsreif adj. — готов за приложение
(използване)
An^t^i^c^i^n^^sssphrre/ -п — област на при¬
ложение; вж. Anwendungsbereich
Anwend^/sweist f— начин на употреба.
anwcrben tr. — вербувам, наемам; набирам;
привличам (напр. работна сила)
Anwecrllngs/ -en —. вербоване, наемане;
привличане (напр. работна сила)
Anwuchs т — прираст
Anzahl т — брой
anzahlen tr •— 1. внасям първа вноска, за¬
почвам да плащам; 2. давам капаро, . капа-
рирам
Anzaatungg‘,-еn — 1. първа вноска; 2. капа¬
ро; eine « leisten, machen — давам (вна¬
сям) капаро; плащам първа вноска
Anzeige / -п —• 1. обява, обявление, рекла¬
ма; 2. . авизо
Anzeigeagentur / -en — рекламно бюро,
отдел (бюро) за обяви
Anzeigebrief т, -е — 1, авизо; 2. нотифика¬
ция
Anzeigegeb b üh r/ -en — такса за поместване
на обява във вестник
Anzeigenwerbung /— рекламиране чрез
обяви
Anzeigcpreis w-c— цена за поместване на
обява .
Anziehen п — повишение, покачване . (напр.
на цепи)
Approximation /— приближаване, апрокси-
мация
Arbeit / -en .— 1. труд, работа, занятие,
дело; дейност, действие; 2. изделие, работа
(като продукт); dic « aufnchmen — започ¬
вам работа, пристъпвам към работа; dic «
ausführen — извършвам работа; dic «
cinstcUcn -— прекратявам работа; dic ~
erledigen — извършвам работа; die —
leisten; вж. dic Arbeit ausführcn; die ~
giederlbgbg — стачкувам; mit der «
aufhörcn — прекратявам работа; mit der
« aussctzen — прекратявам временно ра¬
бота; dic ~ bewerten — извършвам оценка
на работно място; «suchen — търсярабо-
та; « verschaffen — предоставям работа -
arbeiten itr. — работя, трудя се;
gebenberuШch -- — ра(отяя по съвмести¬
телство; verkürzt « — работя на непълен
работен ден; voll « — работя на пълен
работен ден
Arbeiter т работник. трудещ се, труже¬
ник
angelernter —работник с ниска квалифи¬
кация (с опит в производството)
е , gelernter (geschiuter,qualifizicrter) —
квалифициран работник
«, ungelernter — неквалифициран работник
Arhbitcr-Schutzbckllbdllnge/— работно за¬
щитно облекло
Arheiiur■ban nj/ -en — работническа банка
Arhritei-beiebgshhat^U/ -en -— работнически
колектив
Arhbiterhbrnfsverbln /и-е — работнически
професионален съюз
A]iheiieriClttassvng g/ —cn — уволняване на
работници
Arheitcrgcesiuzebhngg'— трудово законо¬
дателство
Arhbitergeweeksvhhat^t/ -en — работничес¬
ки профсъюз
Arheltcrgbwinnhbtbiligung / — участие на
работниците в печалбите на предприятие
Arhblternaggbl т — недостиг на работна
сила
Aгhbltershhntz т — охрана на труда на ра¬
ботниците
Arheiiubrahl_l/— численост на работниците
Arh^eiubreityi-eg —време, изразходвано от
работниците за изпълнение нададена задача
Arbbiterznfnhr /— приток на работници
Arbeitgeber т работодател
Arheitgebcrhoitrag m, ее — вноска на рабо¬
тодателя за застраховка
Arbeitgebhi•haf^pfllchtuobslchherugg/— за¬
дължителна застраховка за отговорност на
работодателите
Arbeitgeberverband m, -==е — съюз на рабо¬
тодателите
Arbeitgeberverbig т — съюз на работода¬
телите; вж. Arbeitgeberverband
Arbeitnehmer т — работник, наемен работ¬
ник; работещ, служещ
Arbeltnbhmerhagk/—работническа банка;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
29
вж. Arbeiterbank
Arbeitnehmerverband tny -=е — съюз на на¬
емните работници
Arbeite- und Lebensbedingungen pl — ус¬
ловия на труд и живот
Arbeitsökonomik f— икономика на труда
Arbeitsablauf wi, •=« — 1. трудов процес; 2.
технологичен процес; 3. режим на работа;
4. производствен цикъл
Arbeitsabschnitt т, -е — 1. работен процес
(отделно взет); 2. част от дейност
Arbeitsabschnitt /л, -е — раздел, тема на
работа (напр. изследване)
Arbeitsaktivitätf— трудова активност
Arbeitsalter п — трудоспособна възраст
Arbeitsamt п, ^ег—ведомство, занимаващо
се с въпросите на труда
Arbeitsanalyse / -п — анализ на трудовия
процес
Arbeitsangebot п — предлагане на работна
ръка
Arbeitsart/ -сп — вид на труда
Arbeitsaufwand m, — разход на труд
arbeitsaufwendig adj. — трудоемък; с раз¬
ход на много труд
Arbeitsausführung/— изпълняване на ра¬
бота
Arbeitsanfall т,~с — престой в работата
Arbeitsausgabenpl—трудови разходи; раз¬
ходи на труд
Arbeitsauslagen pl — трудови разходи; вж.
Arbeitsausgaben
Arbeitsbeanspruchung /-еп — напрежение
(физическо и умствено) в работата
Arbeitsbedingungen pl — условия на труд
Arbeitsbereich т, -е — сфера, поле на дей¬
ност
Arbeitsbercitschaft f — 1. готовност за ра¬
бота; 2. работно състояние (на машина)
Arbeitsbewertung/— оценка на труда
~, analytische — аналитична оценка на труда
~, qualitative — качествена оценка на труда
~, quantitative — оценка на труда по коли¬
чествени показатели
Arbeitsbeziehungen pl трудови взаимо¬
отношения
Arbcitsbilanz/ -еп — трудов баланс
Arbeitseinheit/ -еп — единица за отчитане
на труда; единица за изработка
Arbeitseinkünfte pl — трудови доходи
Arbeitseinkommen и,—трудов доход; зара-
ботка
Arbeitseinsatz ти, —е —1. работа, участие в
работата; 2. използване на робтната сила
Arbeitseinstellung/ -еп — 1. прекратяване
на работата, стачкуване; 2. отношение към
труда
Arbeitseisatzlenkung/— икономия на труд
Arbeitsentgelt п — възнаграждение, запла¬
щане на труда
Arbeitsentlohnung / — възнаграждение,
заплащане на труда; вж. Arbeitsentgelt
Arbeitsergebnis п, -sse — резултат от труда
Arbeitserleichterung / — облекчаване на
труда; подобряване условията на труд
Arbeitserschwernis/ — влошаване услови¬
ята на труд
Arbeitsersparnis/— икономия на труд; вж.
Arbeitseinsparung
arbeitsfähig adj. —работоспособен; трудос¬
пособен
Arbeitsfähigkeit/ — трудоспособност; ра¬
ботоспособност
Arbeitsfaktor т,-en — фактор на труд
Arbeitsfluß m, -sse — 1. технологичен (про¬
изводствен) процес; 2. режим на работа
Arbeitsgang т> -ч» — 1. технологична (про¬
изводствена) операция; 2.работен ход (на
машина)
Arbeitsgebiet п, -е—област на труд; област
на дейност
Arbeitsgegenstand т, - — предмет на труда
Arbeitsgesetzbuch п — кодекс на труда (на
трудовите закони)
Arbeitsintensität / — трудоемкост, разход
на труд за единица продукция
Arbeitskampf —борба за подобряване
условията на труд; стачка
Arbeitsklima п — 1. климат в производстве¬
ните помещения; 2. работна атмосфера в
предприятието
Arbeitskonflikt m, -е — трудов конфликт
Arbeitskostenpl—стойност, цена на труда;
цена на работната сила
Arbeitskräfteablauf т — намаляване броя
на заетите работници
Arbeitskräfteabwanderung/— изтичане на
работна сила
Arbeitskräftemarkt m, — пазар на работ¬
ната сила
Arbcitskräftependler pl—работници, които
живеят извън територията, където работят
Arbeitskräfteumsetzung / — преместване
на работната сила
Arbeitskräfteverteilung / — разпределяне
на трудовите ресурси
Arbeitskräftewanderung/ — миграция на
работната сила
30
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Arbeitskraft/ -мз — работна сила
Arbcitslauf — 1. трудов (работен) про¬
цес; 2. технологичен (производствен) про¬
цес
Arbeitsleistung f — 1. производителност,
мощност; 2. производителност ма труда; 3.
изработка, извършена работа; 4. трудово
постижение; трудово усилие
Arbeitslohn — заплата, цена (възнаг¬
раждение) на труда
~, direkter — директна заплата
*, nomineller — номинална заплата
~, zusätzlicher — допълнителна заплата
arbeitslos adj. — безработен
Arbeitslose т, -п — безработен
Arbcitslosenfiirsorge f— социално осигуря¬
ване за безработните
Arbeitslosengeld п —парична помощ за без¬
работни
Arbeitslosenversicherung/— застраховане
в случай на безработица
Arbeitslosigkeit /— безработица
~, chronische — хронична безработица
- , fließende — временна безработица
konjunkturelle— безработица, предизви¬
кана от конюнктурни причини
*, latente — скрита безработица
*, saisonelle — сезонна безработица
-, stockende — застойна безработица
~, Struktur bedingte — безработица вслед¬
ствие структурни промени в икономиката
-, verdeckte — скрита безработица
Arbeitsmaß п —мярка на труда
Arbeitsmarkt т, — пазар на труда, на
работната сила
Arbeitsmasse/— маса на труда
■ Arbeitsmenge/— 1. мощност; 2. обем рабо¬
та; 3. производителност (за определен от¬
рязък от време); 4. количество труд
Arbeitsmethode/-п — метод, начин на ра¬
бота
Arbeitsmittel pl — 1. технологично оборуд¬
ване (на предприятие); 2. средства на труда
Arbeitsmonotonie/— еднообразие, моно¬
тонност на работата
Arbeitsnachweis т — L трудова борса; 2.
обява за наемане на работна сила (във вес¬
тник); 3. трудоустрояване
Arbeitsnachweisungsbüro п — посредни¬
ческо бюро по трудоустрояване
Arbeitsniederlegung / — прекратяване на
работа, стачкуване
Arbeitsnorm / -en — норма на изработка;
производствена норма
Arbeitsnormativ п—норматив на разходва¬
нето на труд
Arbeitsnot/ — недостиг на работна сила
Arbeitsnutzen т — ефективност на труда
Arbeitsorganisation/— организация на тру¬
да
Arbeitspensum п — норма, (зададен) обем
на работа
Arbeitsplan m, ^е — план за работа
Arbcitsplanung/— планиране на труда (ра¬
ботата)
Arbeitsplatzausstattung/— обзавеждане на
работно място
Arbeitsplatzbewertung/— оценка па работ¬
ното място
~ , analytische — аналитична оценка на ра¬
ботното място
Arbeitsplatzgestaltung/— организация на
работното място
Arbeitsplatzwechsel т — смяна на работно¬
то място
Arbeitspotential п — трудови ресурси
Arbeitspraxis/— 1. производствена практи¬
ка; 2. трудов стаж
Arbeitspreis m, -е — цена на труда
Arbeitsprodukt п — продукт на труда
Arbeitsproduktivität /— производителност
на труда
- , betriebliche — заводска производител¬
ност на труда
- , industrielle — индустриална производи¬
телност на труда
-, stündliche—часова производителност на
труда
- , tägliche — дневна производителност на
труда
Arbeitsproduktivitätsentwicklung/—дина¬
мика на производителността на труда
Arbeitsprogramm и, -е работна програма
(напр. на ЕИМ)
Arbeitsprozeß m, —sse — 1. процес на рабо¬
та, трудов процес; 2. технологичен (произ¬
водствен) процес
Arbeitspsychologie/— психология на труда
Arbeitsqualifikation /— производствена
квалификация
Arbeitsquantum п — количество на работата
Arbeitsrationalisierung/—рационализация
на труда
Arbeitsraum т, — производствено (ра¬
ботно) помещение
Arbeitsrecht п — трудово право
Arbeitsrechtsfähigkeit/ — трудова правос¬
пособност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
31
Arbcitsrcchtsvahhcn pl — трудови спорове;
вж. Arbeitsstrcitigkeit
ArbclUsrchhtsvcrhrltnls, -sse —. трудово
правоотношение
Arhhltsrehhtsvcrktzngg ft —en — наруше¬
ние на трудовото законодателство
Дrbeltsrescroen pl — 1. резерви за увелича¬
ване производителността на труда; 2. тру¬
дови резерви
Arbbltsrcssonrhen pl — трудови ресурси
ArbblUsshhema п, -ta—технологична схема
Д^сНиИс^и/ —en — работна смяна
Arbeitsschutz т — охрана на труда
Arbbitsvchutzagordnnngen pl — 1. правила
на техниката по безопасност; 2. разпоред¬
би, нормативни актове за охрана на труда
Arbcitsschutzbekllbddug/— специално за¬
щитно облекло
Ar bbitsschutzbbvtimnuggbn pl—разпоред¬
би, нормативни актове за охрана на труда;
вж Дrbcitsshhutzagordllnngcg
Arbeitsschutzgesetzgebung f— законода¬
телство по охраната на труда
Дrbbltsschutznaßgahmbn pl — мерки по
охраната на труда
Arbbltsshhntzorgan л, -е — орган, контро¬
лиращ спазването на инструкциите по тех¬
ника на безопасност
ДrbbitsschutzUbchgik f — техника на безо¬
пасността
ДrbbiUsvchutzObrordgnggeg pl — норма¬
тивни актове за охрана на труда; еж.
Дrheltvschntzanordnungcg
Дrbhltsslhhbrchcit f -— 1. безопасност на
труда; 2. безопасност на експлоатацията на
машина
Arbeitsstelle / -п — 1. място на работа; 2.
работно място
Arbcitsstreitigkeiten pl — трудови спорове;
трудови конфликти
Arbbitsstnfe / -п —- 1. преход (част от тех¬
нологична операция); 2. работен такт; ра¬
ботен период; 3. степен (етап) на производ¬
ствен процес
Arbeitsstunde f —g —• работен час
Дrhcitssubslunz/ “ субстанция на труда
Arbeitstag m, -е — работен ден
*, ausgefallener — самоотлъчка
~, gekürzter — съкратен работен ден
~, nicht genormter — ненормиран работен
ден
«, normierter — нормиран работен ден
~, verkürzter — намален работен ден; вж.
Arbeitstag, gekürzter
~, voller — пълен работен ден
Arbct tslciillnge/— разделение на труда
Arbeitstempo п — темпо на работа
arbeitsunfähig adj. — неработоспособен
Arbeitsunfähigkeit f— неработоспособ¬
ност, нетрудоспособност; загуба на тру¬
доспособността
~ , vorübergehende — временна нетрудос¬
пособност
*, dauernde — продължителна нетрудоспо¬
собност
Arbcitsnnfällc pl — производствен травма-
тизъм
Arbhltvnnfall т — трудова злополука
Дrhciisuntueiubiung/ — разграничаване на
Трудовите процеси
Arbeltsocrhranhh т — разход на труд
Arbeitsverdienst т.— трудов доход, възнаг¬
раждение за труда
Дrbhitsvcrcitlbar nnf// -en — споразумение
трудово
Arbhltvvcrcig|gung f —cn .— коопериране
(обединяване) на работните процеси
Arbeitsverfahren л 1 . меоодика на ра¬
бота; производствен метод; 2. технологи¬
чен (производствен) процес
Arbcltvvergendngg / — разточителство,
прахосване на труд
Arbcitsoerhrltniv л, —ssg — отношения, про¬
изтичащи от трудовия договор
Дrbbitsoerhrltnivsc pl — условия на труд
Arbeitsvermögen п — 1. трудови ресурси; 2.
трудоспособност, работоспособност
Arbeitsvermittlung / — 1, посредническа
кантора по трудоустрояване; 2. посредни¬
чество при наемане на работна сила
Дrhcitsvoenchtunge/ -en — 1. изпълняване
на професионални задължения; 2. техноло¬
гична (производствена) операция; 3. тру¬
дова функция
Arbbitsoersrnmglv n, -sse — неявяване на
работа, самоотлъчка
Arbeit sve e rti bin ng/ -cn — разпределение на
работата
Arbcltvoertrag т, -=е — трудов договор
Arbeitsverweigerung / -en .— отказ да се
пристъпи към работа
Дrhcitsvorbhcrilunge/ -cn — 1. подготовка
за изпълнение на определена задача; 2.
подготовка на производството
Arbeitsvorgang т, — — 1. работна опера¬
ция; 2. технологичен (производствен) про¬
цес; 3. трудов (работен) процес
Дrhcltvoorschrlft / -е — инструкция за ра-
32
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
бота
Arbeitsweise f -n — начин, стил • на работа
Arbeitswert т, -е — 1. показател на работа;
2. стойност на труда
Arbeitswissenschaft /— наука за труда
Arbeitswoche/ -п — работна седмица
Arbeitszeit f — работно време
Arbeitszeitaufwand т — разход на работно
време
- , direkter —• преки разходи иа работно
време
-, indirekter —1 косвени разходи на работно,
време
~ , unproduktiver — непроизводствени раз¬
ходи на работно време
~, voller betrieblicher — разходи на работ¬
но време — пълни производствени
Arbeitszeitausfall т —- престой, загуба па
работно време
Arbeitszeitausnutzung f — използване на
работното време
Arbeitszeitbedarfm—потребност отработ-
но време
Arbeitszelibilann/ —сп — баланс на работ¬
ното време
Arbeitszciichlsparuun/ — икономия на ра¬
ботно време
Arbeitszoltfonds m,— фонд работно време
Arbcilszoiiverkцrzznn/,-<п — съкращава¬
не на работния ден, работната седмица
Arbeitszeitverluste pl — загуба на работно
време
Arbeitszwang т — принудителен труд, тру¬
дова повинност
Arbeitszyklus т — работен, производствен
цикъл
Arbetsplatz т,^е — 1. месторабота; 2. ра¬
ботно място
-и — • 1. арбитраж, арбитражен
съд; 2. арбитраж (борс.), арбитражна сдел¬
ка, арбитражна операция
Arbitrage, Staatliche — Държавен арбит¬
раж
~, direkte — прост (директен) арбитраж
- , indirekte — сложен (многостранен) ар¬
битраж
Arbitragegericht л, -е ■— арбитражен съд;
вж.. Arbitrage 1.
Arbitragegeschäft л,-е — арбитражна сдел¬
ка, операция (борс.)
Arbitragckammcr/— арбитражна палата
Arbitragekommission /—• арбитражна ко¬
мисия
Arbitrageur т — арбитражор
Arbitгageveroinnarungg', -en — арбитраж¬
но споразумение
Arbitrageverfahren п, — арбитражно съ¬
допроизводство
Arbitration / — арбитражна операция; вж.
Arbitrage 2.
Äreaf — зона (валутна)
Areal л, —е — 1. ареал, пространство, тери¬
тория; 2. участък земен
Arealmanko и — недостиг на свободни пло¬
щи ■
arm adj. [an DJ — беден на (напр. полезни
изкопаеми)
Arrangement л, -s — провеждане/извърщ-
ване на борсови операции
Arrest m,-e — конфискуване, опис (на иму¬
щество); Waren mit ~ belegen — конфис¬
кувам стоки
- , dinglicher — конфискация на вещи/ на
имущество
arrestieren tr. — конфискувам, описвам
имущество
Arrrstverfahrrn п — 1. налагане на конфис¬
кация в/у имуществото на длъжника; 2. съ¬
допроизводство, свързано с осигуряване
на иска чрез конфискация па имуществото
Arrosement л, Arrosiceunng'— конверсия
на държавни книжа и акции, свързана с до¬
пълнителни вноски на притежателите
Art und Güte /— вид и качество
~ , mittlere — средно .качество
ArtfeststeПunge/— определяне вида (харак¬
тера) на имуществените ценности (фин.)
Artikel т — 1. стока; вид стока, артикул; ~
führen — продавам определена стока; 2.
точка, параграф (от договор); 3. страна (на
сметка, баланс); 4. статия (във вестник)
-, ausgefallener — стока, която не се търси
-* 5 • gängiger — стока търсена
Artikel des täglichen Bedarfs — стоки от
първа необходимост
Artikrlaufschlag т, • — надбавка към це¬
ната на стока от определен вид
Artvorschreibunng'— фиксиране изменени¬
ята па вида (характера) па имуществените
ценности
Assekurant m, —en —застраховател
Assekuranz f — застрахователна компания
Assekuranzfonds m, —- резервен застрахо¬
вателен фонд
Assskuranzgerslischeft/; -en • - застрахова¬
телно дружество
Assckuranzmakler m, — застрахователен
агент (маклер)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
33
Assenbling п — обединяване на предприятия
с цел рационализация
Asservatenkonto л,-ton— 1. сума, депони¬
рана в банката от вносителя като залог за
валута; 2. специална сметка, чийто актив е
предназначен за определени цели;
Assignant т — трасант, лице, издаващо ме-
ни-тел^ци
Assignat т — трасат, платец по менителница
Asssgnatar т — ремитент, получател на су¬
ма по менителница
Assignation f — 1. асигнация; нареждане за
паричен превод; 2. паричен превод
assiunicren tr. — 1. асигнирам, нареждам;2.
превеждам пари
assortieren tr. — 1. попълвам (асортимент);
снабдявам със стока (напр. склад); 2. раз¬
пределям (подбирам) по вид, сортирам
Assoziationsabkommen п — 1. съглашение
(договор) за асоцииране; 2. съглашение за
сътрудничество
assoziieren tr. [in Akk.] — обединявам, сдру¬
жавам (търг.)
assoziieren refl. [in Akk.] — обединявам се,
сдружавам се
assoziiert part. adj. -— асоцииран
assoziierte Staaten — асоциирани държави
asyn^e^ch adj. — таепптатичат
atomar adj. — атомен
Atomenergie f — атомна енергия
Atomkraftwerk w,-e—атомна елек-троиен-
трала
Atommüll m — радиоактивни отпадъци
Atomreaktor m, -en — атомен реактор
Atomstrom m — атомна енергия
Attest л, —e — удостоверение, свидетелство;
атестат, заключение (лекарско)
attestieren tr. — атестирам, удостоверявам,
давам заключение
A^te^stii^lln^l^U/ — атестация (на продукция)
Außena пкИи/ -п ■— външен заем
Außenbilanzkogtn л, -ten — извътбалатео-
ва сметка
AußenbnrdabnhUme / -п — приемане на
товара- от външния борд на един кораб на
борда на
AuOenbordhnlieferunu / —доставяне
на стоката към външния борд на кораба
AußenfilanziarunlU/ -en — финансиране на
предприятие за сметка на външни средства
Außengroßhandel т — едрова външнотър¬
говска дейност
Außenhandel т — външна търговия
Außenhhndelsöknnnm tk /— икономика на
външната търговия ‘
Außenhandelsüberschuß т, -sse — активно
външнотърговско салдо
AnßenUhgdelsüberwhcUunu / — външно¬
търговско регулиране
AußenUagdelsabUhbepreis m-e — външно¬
търговска цена .
Außenhägdelsаrbitrhge / — външнотъргов¬
ски арбитраж
Außenhandelsbilanz / — външнотърговски
баланс
Außenhandelsdefizit п ■— външнотърговски
дефицит; пасивно салдо на външнотъргов¬
ския баланс
AußenUаndelsexpаnston/'— външнотъргов¬
ска експанзия
AußenhandellfiaghgierrugUr — финансира¬
не на външната търговия
AnßenUagdelseonds т — външнотърговски
фондове
Außenhandelsgeschäft л, —е — външнотър¬
говска сделка
AnßenUagdelsgesellscUaft / — външнотър¬
говско дружество
AußenhandelsSehlmner/ —п — външнотър¬
говска палата
Außenhandelsmesse / —п — международен
търговски панаир
Außenhandelspolitik /— външнотърговска
политика
Außenhandelspreis т, -е — външнотъргов¬
ска цена
AnßcnhagdelspreishnsgleicU т — изравня¬
ване на цените във външната търговия
Außenhandelsquote / ■— дял на външната
търговия в националния доход
Außenhandelsrecht п — външнотърговско
право
AußhnUandhlsrentabilität/—рентабилност
на външната търговия
AußenUandhlsrestriktionen pl — ограниче¬
ния във външнотърговския режим
AnßcnUagdelsrisikoeogds т — външнотър¬
говски рисков фонд
Außcnhande^al^ т — салдо по външно¬
търговския баланс
Außenhandelsschiedsgericht п —— външно¬
търговски арбитраж
Außcnhаndellssааnee'—разлика между Це¬
ните на вътрешния и външния пазар
AußhnUande^strhgshktinn / -en —— вън¬
шнотърговска сделка; еж.
AnßenUagdelsueshUäet •
Außenhandelsumsatz т, -— външнотър¬
3. Немско-български икономически речник
34
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
говски оборот
Außenhandelsunternehmen п — —— външно¬
търговска фирма (предприятие)
Außenhandelsverbindungen pl — външно¬
търговски връзки
Außcnhandhlsverfahrrn п — външнотър¬
говски режим; ред за извършване на външ¬
нотърговски операции
Außenhandclsvertrag m, =е — външнотър¬
говски договор
Außenhandelsvolumen п — външнотъргов¬
ски обем
AuGcnhandcrswcrblmne/ — външнотъргов¬
ска реклама
Außenmaße pl — габарити
Außenmarkt тл, -че — външен пазар
Außenschuld /— външен дълг
Außenseiter т — аутсайдер (предприятия
или фирми извън монополни обединения)
AuDensc^terbann/ -en — банка аутсайдер
Außcnselleefirma/— фирма аутсайдер
Außenstände pl — дебиторско задлъжняване
Außentarif т — единна митническа тарифа
на страни от митнически съюз спрямо
страните извън него
Außcnverkäufer т — агент по продажбите
AulЦclnvcrsicllerun^eeг—застраховане на ве¬
щи, намиращи се временно извън мястото
на застраховане
* , abhängige — застраховане, при което
част от вещите са извън мястото на заст¬
раховане
* , selbstständige — застраховка на вещи,
които не се намират на мястото на застра¬
ховане
Außenwert • -е — стойност (на валута) на
външния пазар
Außenwirtschaft /— външна икономика
außenwirtschaftlich adj. — външноиконо¬
мически
Außenwirtschaftsbeziehungen pl — външ¬
ноикономически връзки
Auß<^j^r^ii^1^:^<^1^2^ftt^üia^r^z^ieev^nn^y~—баланси¬
ране в сферата на външноикономическите
отношения
Außenwirtschaftspolitik/— външноиконо¬
мическа политика
Außenzoll т, • — единна митническа тари¬
фа; еж. Außentarif
Außcnzollsatz т — ставка на мита, взимани
от страните на митнически съюз; вж.
Außentarif
Außer-Haus-Licferung — доставка по. до¬
мовете на готови ястия и напитки от заве¬
дения
außerökonomisch adj. —извъникономичсски
außerbetrieblich adj. — 1. извън производс¬
твото; извън предприятието; 2. непроиз¬
водствен
Außerbetriebs^Tzung/— прекратяване, спи¬
ране на производството; спиране (на ход)
AuOerdicns f— уволняване, снема¬
не от длъжност
außeretatmäßig adj. —• 1. извън бюджета;
2. извънщатен
Außerkrafttreten п—прекратяване на дейс¬
твие (на закон, договор)
Außerkurssetzung/ — 1. изземване на па¬
рични знаци от обращение; 2. превръщане
на ценна книга на предявител в поименна
ценна книга; 3. снемане от котировка
Äußerl а de gut п — извънгабаритен товар
außerplanmäßig adj. — извънпланов
Außerumlauftsrzuuneг — изземване от об-
ращение
außer vertraglich adj. — извъндоговорен
auf Sicht (bei Wechseln) — плащане на виж¬
дане; при предявяване (при трата)
Auf und Ab des Krisenzyklus — фази на
подем и спад в цикъл на криза
Auf- und Abbewcrgl1lgg/ -en — подем и спад
aufarbeiten tr. ■—отработвам
Aufbau »j-ten — 1. строителство, съоръже¬
ние, постройка; 2. структура; 3. строеж,
конструкция
Aufbau darlchcn и, — кредит за реконструк¬
ция на жилищни помещения
aufbauen tr. — изграждам, построявам, съз¬
давам
Autbaugrundschuld /—en —• • 1. дълг по кре¬
дити, получени за жилищно строителство,
осигурен; 2. залог на недвижимо имущес¬
тво ,
autbrrhitcn tr. — обработвам материал;
преработвам за нова употреба
Au^Ъer eilunge/ -en — 1. оценка и съпостав¬
ка на страните на счетоводния отчет; . 2.
подготовка и обработка (напр. на данни);
3. подготовка, подготвителни работи
aufbessern tr. —- 1. подобрявам;2. увелича¬
вам заплата » ■
Aufbesserung / -en — 1. подобряване (на
материално положение); 2. увеличаване,
повишаване (на заплата, цени) : ■
aufbewahren tr. — съхранявам; пазя; държа
на склад
Aufbewahrer т — лице, на което са повере¬
ни депозити (ценни книжа) .
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
35
Aufbcwahning/ — I. съхраняване, пазене;
2. място за съхраняване; гардероб
Aufbcwahrungsgcschäft и, -е — 1. депозит¬
на сделка; 2. сделка за предаване на съхра¬
нение на ценни книжа
Aufbewahrungskosten pl — разходи по съх¬
ранението
aufbringen tr. ■■— доставям (напр. парични
средства)
Aufbringunggf— 1. заготовка; 2. закупуване;
доставяне; 3. мобилизация (на парични
средства)
Anfbringnngsumlagc / -п — разхвърляне
на доставките
AufcmandeefoIgee/ -gg — 1. последовател¬
ност; 2. приемственост
Aufcnhal tsgcnehmfggnge/— разрешение за
престой; еж. Aufenthaltserlaubnis
Aufenthalt т — престой
Дnfcnthaltserlanhgls / — разрешение за
престой
Auffüllung// -en -— 1. възобновяване (на
акредитив); 2. възстановяване (напр. на
фонд); 3. попълване, комплектоване
Auffindung// —сп — намиране (напр. на па¬
рични средства)
. anffordcrn tr. — предупреждавам •
tt tg/ -gg — 1 .предупреждение; 2.
молба
Aufgabe des Geschäfts — закриване на тър¬
говско предприятие
Aufggaec/ -gg —1. задание; nnUcr * — при
уведомяване, с означаване, при авизиране
2. задача, проблем; 3. отказ (Доброволен);
~ cincs Geschäfts — отказ от сделка; 4.
подаване, предаване (на багаж, писмо); 5.
прекратяване (на дело)
aufgcbcn tr. — подавам, публикувам, закри¬
вам, отказвам се; cin Telegramm по¬
давам телеграма, cinc Anzeige ~ — публи¬
кувам обява; eine Unternehmung - — зак¬
ривам предприятие
Aufgebot и,—е — 1. обявяване, провъзглася¬
ване, огласяване; 2. покана за предявяване
на претенции (юр.); 3. трудова вахта
aufgehend adj. — безостатъчен (на баланс)
Aufgeld п — 1. надбавка, доплащане; 2. ажио
(6орс.)\ 3. разлика между действителната и
номиналната стойност на ценни книжа
anfgliedcrn tr. — 1 .децентрализирам; 2. раз¬
пределям (напр. средства); 3. разчленявам
(напр. производствени операции); 4. раз¬
членявам, разделям, диференцирам
Aufglle Cccu ngg/ -сп — 1. децентрализация;
2. разделяне, диференциране; 3. разпреде¬
ление (на средства); 4. разчленение (на
производствени операции)
aufhcben tr. — 1. вдигам; 2. отменям, анули¬
рам (закон); 3. съхранявам (стоки)
Auflh^b е un t^ss^ll^ursi f, — клауза за анулира¬
не (напр. на договор)
Дuflthellngs/ -en — 1. анулиране (напр. на
договор); 2. закриване (на учреждение);
3.отмяна, ликвидация, отстраняване, уни¬
щожаване, прекратяване; * des
Lohnstopps — размразяване на работната
заплата, увеличаване на заплатата; 4. сне¬
мане (на забрана); ~ der Beschlagnahme —
снемане на запор 5. спестяване, запазване,
съхраняване, скътване; 6. подем
Aufliebungsvertrag т, — — договор за ану¬
лиране па трудови отношения
Aufholen п — 1. ликвидация; 2. наваксване
(на изоставане с доставки); 3. повишение
(на цени, на курсове)
Дu1Пlündigunne/ -en — 1. известяване (уве¬
домяване, предупреждение) за разтрогва¬
. не; 2. разтрогване (на договор); обмяна,
унищожаване, отказ
Aufkauf /и, -е — закупуване на голямо ко¬
личество
aufkaufen tr. — закупувам в голямо коли¬
чество; изкупувам стоки
Aufkanfhägdler т —-- l.зккyпчик; 22 . купу¬
вач на едро
Aufkommen п — 1. появяване, възникване;
2. постъпления, доходи; * an
Staatseinnahmen — постъпления в дър¬
жавния бюджет; 3. компенсация, обезще¬
тение; 4.ресурси (на материали, фондове);
aus eigenem - — за сметка на собствегпте
(националните) ресурси; 5. количество
произведен продукт; размер на изработе¬
ното; добив; 6. наличие (на работна сила)
A ufkommensb Hlnz/— баланс на ресурсите
auflöscn tr. — 1. закривам, ликвидирам пред¬
приятие; 2. денонсирам договор .
Auflossn g^f, -cn — 1. ликвидация, закриване
(на предприятие); прекратяване; 2. раз¬
трогване, денонсиране (на договор); 3. ре¬
шение (мат.)
Auflösung von Beständen — реализация на
запасите
Auflösungsrecht п, -е — право на ликвида¬
ция (на търг, дружество)
Дufladegeebühu/ -en — такса за натоварване
A^ffl^i^c^e/ -п— 1. издание, тираж (на книга);
2. данък, налог, облагане; 3. лимит (за раз¬
. 36
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ход на материали); 4. наряд, норма (за из¬
работка); 5. серия (еднородни изделия); 6.
условия по договор
AufatssngU'-еп — 1. ликвидация; закрива¬
не; прекратяване на експлоатацията; 2,
предаване правото на собственост (върху
недвижим имот), 3. споразумение за пре¬
даване правото на собственост
Auflaufen п — 1. нарастване; натрупване (на
лихвени проценти); 2. ръст (на данъците) -
auflegen tr. — 1. възлагам, налагам - (напр.
задължения); 2. издавам (книга); 3. изла¬
гам (стока на показ); 4. облагам (с данък);
5. отпускам (заем)
Auflcffrungg'-eg — 1. доставка (на стоки);
2. издаване на товар (за изпращане)
Anflieferungsbeshheinigung / -en — кви¬
танция за приет за изпращане товар
AuftnechuugU'-eg — 1. опаковка (на стока);
2. оформление, външен вид (па стока)
Aufnahme / -п — 1. приемане; 2. получава¬
не (на кредит); ~ von Kapital —заемане на
капитал; 3. включване (на уговорка в дого¬
вор); 4. усвояване (на ново производство);
5. установяване (на делови връзки)
aufnehmen tr. — 1. приемам; 2. вземам, по¬
лучавам (заем); 3. приемам, включвам
(уговорка в договор); 4. усвоявам (ново
производство); 5. установявам (делови
връзки); Beziehungen ~ [zu D.) — устано¬
вявам връзки; 6. съставям (протокол); 7.
Verhandlungen ~ — започвам преговори
Aufpreis т, -е — надценка, надбавка към
цената
Aufräumen л, rn^g/— 1. отстраня¬
ване, ликвидация; 2. разпродажба, ликвида¬
ция (па складови запаси)
Aufrechnung / -en 1. взаимно зачитане на
насрещни искания; 2. изравняване на за¬
дължения, компенсация; 3. изравняване,
компенсиране на еднакви суми по сметка;
4. минаване по нечия сметка
Aufrcctlltchrhutlunnu/ -en — оставане, за¬
пазване в сила (на договор)
Aufschlag rn,-=e •— 1. допълнителни събира¬
. ния (допълнителен сбор); 2. надценка, над¬
бавка към цената
aufschlagen tr. — 1. увеличавам цените, сла¬
гам надценка; 2. повишавам, увеличавам
се (ценово)
Aufschub -, - — отсрочка (на плащания¬
та); удължаване (на срок); einen -
gewähren — предоставям отсрочка
hneschwänzen tr. — вдигам курс на ценни
книжа (изкуствено) (борс.)
Aufschwung т— 1. подем; 2. полет, възема-
нс; 3. разцвет
Aufsicht /— надзор, контрол, наблюдение,
проверка; unter ständiger - halten — дър¬
жа под постоянен контрол;- ~ durch
Verwaltungsorgane — надзор, осъществя¬
ван от административните органи; unter ~
stehen — намирам се под контрол; ~
ausüben [ über Akk.] — упражнявам надзор
~ , technische — технически надзор
Aufsichtsamt п, *ег — инспекция, контроли¬
ращ орган, надзорен орган
Aufssc h tsrat m, -е — надзорен съвет
Auestchtsrаtsteucr - -п —— данък, събиран
от членовете на надзорни съвети
aufspeichern tr. — натрупвам, акумулирам
Aufs tückelungu/ —en — раздробяване
aufstcllcn tr, — 1. монтирам, сглобявам; 2.
назначавам (опекун); 3.- разработвам
(план); 4. съставям (сметка, баланс)
Aufs tellunng/ -en 1. пресмятане на стоките;
проверка па инвентара; 2. разработване (на
план); 3. сметка, сметна калкулация, спе¬
цификация; 4. ~ der Bilanz — съставяне на
баланс; 5. списък, регистър,- ведомост; 6.
съоръжение, монтаж, сглобяване
Aufstieg m, -е — 1. подем; 2. развитие; 3.
повишаване (на цени)
~, steiler — повишаване рязко (на цени)
~, wirtschaftlicher — подем на стопанството
Aufstiegsmöglichkeiten р! — възможности
за развитие
Aufstockung des Umlaufmittelfonds — уве¬
личаване на фонда на оборотни средства
Anfstonheugg'-eg — 1. прираст (на резерви);
2. увеличаване, натрупване (запаси, капи¬
тал); 3. уедряване на дребните предприятия;
4. концентрация на земните участъци ’
Aufte Ищц/ -en — 1. разделение, разпреде¬
ляне; 2. делене, делба (на имущество) -
Auftrag m, -^е —— 1. поръчка (търг,); einen -
erteilen — възлагам поръчка; einen ~
zurückziehen — анулирам поръчка; ~ zur
Warenlieferung — искане за доставка на
стока; 2. поръчение, нареждане; im ~ und
für Rechnung—по поръчение и за сметка;
im - und in Vertretung — по поръчение и
в изпълнение на задълженията; „Kein ~ “
— няма известяване, не е постъпило авизо
от банката; * zur Eröffnung eines
Akkreditivs — нареждане за откриване па
акредитив; 3. наряд
~ , Öfce^ntlc^^^e^ — държавна поръчка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
37
- , ausstehender — неизпълнена поръчка
~ , rückständiger — неизпълнена поръчка;
вж. Auftrag, ausstehender
Auftragrmрfanger m
приело поръчката; вж. Auftragnehmer
Auftraggeber т - — 1. поръчител; човек,
който дава поръчка; 2. доверител
Auftragnehmer т 1 . ипгплпитеел на по¬
ръчка, доставчик; лице, приело поръчка; 2.
пълномощник (юр.)
AnttragsabrechnunnJ/ -en—калкулация на
разходите по отделни поръчки
Auftragsausff rttguIlge/ —en — оформяне на
поръчките
Auftragsberrbeltungg''— обработка на по¬
ръчките
AuftragsЪcrtti ttiglIlgg/— потвърждение .(по¬
лучаването) на поръчка
Auftragseingang т — постъпване на поръч¬
ката
Auftragscrfüll ung— изпълнение на поръчка
Auftragserteilung / — даване на поръчка,
правене на поръчка
Auttrаgsferrigunge/— изготвяне на поръчка
auftragsgemäß adv. ■— съгласно поръчката
Auftragsgeschäft и, -е — сделка по поръче¬
ние (на стокова борса)
Auftragskauf т, — комисионно поръчение
Auftragssprzlfikation /— спецификация
Auftragsverkauf т, •=£ — комисионна про¬
дажба
Auftragswrhhrl m, — краткосрочна мени¬
телница; менителница по инкасо
Auftragswert m, -е стойност на поръчката
Auftragszahlungen pl — плащания по поръ¬
чение (папр. на висшестоящи организации)
Auftrieb т, -е — подем, оживление (след
спад); тласък, импулс
Aufwand т — 1. разход, потребление; 2.
разходи, издръжки
* , überhöhter — преразход
-, direkter — преки разходи
~, einmaliger—едновременни (еднократни)
разходи
~, indirekter — косвени разходи
~, laufender — текущи разходи
~ , neutraler — извъполанови и разходи,
несвързани непосредствено с производст¬
вото
prodnUtlonsbrdlngtrr — производствени
разходи
*, tatsächlicher — фактически разходи
~, unproduktiver — непроизводствени . раз¬
ходи
«, zritungIeicher — неедновремеппп разходи
Aufwand-Ertrag т — разход — приход
Aufwandskennziffer ./ -п — показател за
разходите
Aufwяndskorffizirnt т — коефициент на
разходите
Aufwandskonto n, -ten — разходна сметка
(на бюджета)
Aufwandsnormativ п — норматив на разхо¬
дите
Aufwandsrelation /— съотношение на раз¬
ходите
Aufwandsseenunn/ — съкращаване на раз¬
ходите
Au fwandss teuer/, -n — 1. данък върху пред¬
метите за потребление; 2. данък върху спе¬
цифичните форми на използване на дохо¬
дите (ловуване)
Aufweichung der Währung—„размекване“
на валутата .
aufwendig adj. •— скъпоструващ, с много
разходи
Aufwendungen pl— 1. разходи, издръжки;
2. заделени, отпуснати средства; 3. обем на
произведената продукция; еж. Ausstoß
Aufwendungen für Investitionen—разходи,
свързани с осъществяването на инвестиции
Aufwendungen und Erträge — разходи и
доходи
~ prriodentremdr — разходи и доходи,
които не се отнасят към отчетния период
(счет.)
~, außergewöhnliche — извънредни разходи
- , betriebsfremde — пзвънпропзводствепп
разходи
~, finanzielle — парични разходи, остойнос-
тени разходи; еж. Aufwendungen,
wertmäßige
*, produktive — производителни разходи
reduzierte — съкратени разходи
-, saisonbedingte — сезонни разходи
*, soziale — разходи за социални нужди
*, tatsächliche — фактически разходи, изд¬
ръжки
~ , unproduktive — непроизводителни раз¬
ходи
~ , wertmäßige — парични разходи; остой-
ностени разходи
zeitliche — разграничаване на разходите
й постъпленията между отделни периоди
-, zusätzliche — допълнителни разходи
aufwerten lr. ■ — 1. повишавам номиналната
стойност (на ценни книжа); 2. ревалвирам
(валута)
38
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Дufweeiunu/— 1. повишаване номиналната
стойност (на ценни книжа); 2. ревалвация
(на валута)
Aufwertungsprozeß т, -sse — процес на на¬
растване на стойността
aufzeihhnen tr. — 1. записвам; 2. отчитам
(счет.); 3. представям графично
Aufzins m, -еп — ажио, лаж
Aufziuseu п, Aufzinsung/— начисляване на
сложна лихва
Aufzinsungsfaktor т — коефициент на на¬
растването (фин.)
Auktton/ -gg — аукциои, публичен търг; in
die - geben — продавам на търг
- , außergerichtliche (freiwillige) — добро¬
волен търг
~, gerichtliche — принудителен търг
*, internationale — международен търг
Auktionator т, -еп — аукциопист (водещ
аукциона)
auktionieren /г. — продавам на търг
AukUiouisU ж, -сп — а^диони^'; вж.
Auktionator
AukUirnsbedlngungrn pl — условия за про¬
дажба на търг
Auktionsgebühr / —еп — такса за участие в
търг
АukUirnvkatalrg т —- тръжен каталог ■
Auktionsliste / -— аукционен меморандум
(след завършване на търга)
Auktionsmakler т а^ксиионен брокер
Auktionsverfahren п — процедура на търга
Aus- und -Rückfracht/— иавло и в двата
края на превоза
Ausbau m, -tcu — 1. създаване, разширява¬
не, развитие, усъвършенствуване; 2. пре--
устройство, трансформация (на здание, те¬
рен); 3, демонтаж, разглобяване; 4. изчер¬
пване (водни ресурси); 5. изчерпване (па
рудник)
ausbaucn tr.—разширявам (магазин, връзки)
Ausbesserung / — 1. поправка, ремонт; 2.
доработка, отстраняване на брак
Ausbeute /— 1. разработка, добив, експлоа¬
тация (на природни ресурси); 2. промишле¬
на експлоатация
Ausbeutung^/ -еп — използване, експлоата¬
ция; (прен.) ограбване
- , industrielle — промишлен добив; вж.
Ausbeute 1.
intensive — интензивна експлоатация
*, sekundäre — вторична експлоатация
AusLecrung/ -еп — промишлена експлоа¬
тация; еж. Ausbeute 2.
аш^еисп tr — 1. подбивам покупка на търг;
2. предлагам за продажба; 3. обявяване на
конкурс за заместване на някаква длъж¬
ност
Ausbieter т, -■— ауксционист
ausbilden reß. — образовам се
ausbilden tr. — усъвършенствам способнос¬
ти, обучавам
Ausb Ийш^/— 1. образование; 2. обучение,
подготовка; - von Fühuuggskurften —
подготовка на ръководни кадри; 3, образу¬
ване, формиране, възникване; 4. развитие,
усъвършенствуване
*, berufliche — професионално обучение
Дusbrcetunge/ — разширяване, експанзия
wirtschaftliche — икономическа експан¬
зия
ДuгVringeng/— 1. производителност; 2.
излизане (на готова продукция); 3. коефи¬
циент на използване
Ausbuchung / — заличаване (на пера) по
книгите (снет.)
ausdehnen refl. — разширявам се, увелича¬
вам се (напр. за дейност)
ausdehnen tr. —разпространявам
A^ts^cChungg;-g'g — 1. разширение, увели¬
чение; 2. разпростиране
Ausdruck ж, -е — израз
~, mengenmäßiger — количествен израз
-, qualitativer — качествен израз
wertmäßiger — стойностен израз •
~, zahlenmäßiger — числен израз
Auseen ander klaffen п — несъответствие,
съществено различаване
Дuseinuadocuvezzun/, -еп — 1. споразуме¬
ние, спогодба (юр.); 2. разпределяне на ак¬
ционерен капитал между акционерите след
ликвидация
Auscinandorsctzungsgufhabeu п — суми,
които трябва да се изплатят на напускащ
акционер
Дusoinand(r■ulgzunuevoculuigecrnug/—при¬
нудителна продажба на търг при ликвида¬
ция на дружеството
ausführcu tr. — 1. изнасям, експортирам; 2.
изпълнявам, извършвам ‘
Ausfall т, . — 1. недостиг, недоимък; отпа¬
дане, непостъпване; липса, дефицит; .2.
престой, бездействие (на машина); излиза¬
не от строя; 3. резултат, изход
Ausfallbürgc т, -п — поръчител в случай на
загуби или на намаляване на дохода
Дusfallbürgsshaatuvoculchhcung/— застра¬
ховка в случай на неизпълнение па задъл¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
39
женията към кредитора
Ausfallforderung/ -en — претенции за въз¬
мездяване на загубите (при несъстоятел¬
ност)
Ausfallmuster п — образец на стока, изпра¬
щан от купувача за потвърждение
Ausfall tage pl — дни иа нетрудоспособност
Ausfallwahrscheinlichkeit /, -en — вероят¬
ност на отказ
Ausfallzeit/— престой в работата; загуба на
работно време
ausfertigen tr. — изготвям документ
Ausfertigung/— изготвяне; in zweifacher ~
— в два екземпляра; vollstreckbare ~ —
изпълнителен лист с допълнителен надпис
Ausfcr t i gu ngsgc b ü h r/ -en—държавна так¬
са (за съставяне на документ)
Ausfcrtigungszolldiensstclle /, -п — митни¬
ческо учреждение, издаващо съпроводи¬
телни документи
Ausfertigung/— 1. съставяне, оформяне (на
документ); 2. оригинал; 3. заверено копие
Ausfindigmachung/—добиване, намиране;
* von Geldmitteln — намиране на парични
средства
Ausfuhr / -сп — износ, експорт; - zu
Schleuderpreisen — експорт на безцени¬
ца; дъмпинг
- , direkte (händlcrfreie) — пряк, без учас¬
тие на посредници, експорт
* , indirekte (mittelbare) — косвен, с учас¬
тие на посредници, експорт
~, unmittelbare — пряк износ вж. Ausfuhr,
direkte
~, unsichtbare — невидим експорт
Ausfuhr Überhang т — активно експортно
салдо
Ausfuhrüberschuß т — активно експортно
салдо; вж. Ausfuhrüberhang
Ausfuhrabgabe / -n — износно мито вж.
Ausfuhrzoll
Ausfuhragent w, -en — агент по експорта
Ausfuhrartikel m, — 1. предмет на експорта,
експортна стока; 2. параграф в договор за
експорт
Ausfuhrbürgschaft/ -en — поемане от зас-
трахователя на кредитния риск на износи¬
теля
Ausfuhrbeschränkungen/?/—експортни ог¬
раничения
Ausfuhrbewilligung/ -en — експортно (из¬
носно) разрешение; експорт—лиценз
Ausfuhrdeklaration / — износна деклара¬
ция; вж. Ausfuhrerklärung
Ausfuhren/?/ — 1. износ, експорт; 2. износни
стоки
Ausfuhrerklärung/-еп—експортна декла¬
рация
Ausfuhrerlös т, -е — доход (печалба) от
износа
Ausfuhrerlaubnis/ -sse—експортно разре¬
шение; вж. Ausfuhrbewilligung
ausfuhrfahig adj. — годен за износ
Ausfuhrförderung/— стимулиране, поощ¬
ряване на експорта
Ausfuhrfinanzicrng/ — финансиране на ек¬
спорта
Ausfuhrgarantie/—п—експортна гаранция
Ausfuhrgenehmigung/— експортно разре¬
шение; вж. Ausfuhrbewilligung
Ausfuhrgeschäft и, -е — експортна сделка
Ausfuhrgut п, ^ег — стока за износ; вж.
Ausfuhrartikel
Ausfuhrhändlcr m, — търговец, специализи¬
рал се в търговия с вносни и износни стоки
Ausfuhrhändlcrvergütung/—възстановява¬
не на платен от износигслите данък оборот
Ausfuhrhandel т — експортна търговия
Ausfuhrkontrolle/— експортен контрол
Austuhrkosten pl — разходи по износа на
стоки
Ausfuhrkrcditversichcrung/ — застрахов¬
ка на експортните кредити
Ausfuhrland л, -^ег — страна-износител
Ausfuhrlicferung / —en — експортна дос¬
тавка
Ausfuhrlizenzf— разрешение за износ; вж.
Ausfuhrbewilligung
Ausfuhrordnung/ — ред за осъществяване
на износните операции
Ausfuhrposten т — партида експортна стока
Ausfuhrpreis m, -е — експортна цена
Ausfuhrquote / -п — експортна квота; дял
в общия износ
Ausfuhrrestriktion/—експортно ограниче¬
ние
Ausfuhrrisiko л, -еп — риск, свързан с осъ¬
ществяване на експортни операции
Ausfuhrsperre/— ембарго върху износа
Ausfuhrtarif т — експортна тарифа
Ausfuhrverbot п — ембарго върху износа;
вж. Ausfuhrsperre
Ausfuhrverfahren п — експортен режим
Ausfuhrvolumen п — обем на износа
Ausfuhrware / -п — стока за износ; вж.
Ausfuhrartikel
Ausfuhrwert m,-e — 1 .експортна стойност;
2. стойност на експорта
40
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Anefuhrzollehhnld f — задължение да се
плати експортно мито
Anefnhzoll /и-е — експортно мито
Ansgabebeleg ли, е — оправдателен доку¬
мент (за разходи)
Ausgaben der öffentlichen Hand —разходи
на държавата и местните органи на власт¬
та; вж. Ausgaben, Öffentliche
Ausgaben pl — разходи, издръжки
~ , öffentliche — разходи на държавата и
местните органи на властта
-, abzugsfähige — разходи на предприятие¬
то, които се приспадат от печалбата
~, aurßhrordrntlihhr— извънредни разходи
~ , außeretatmäßige — извънбюджетни раз¬
ходи
einmalige — еднократни разходи
-, etatmäßige — бюджетни разходи
~, fortdauernde — постоянни разходи
~ , krlegebedingte (militärische) — военни
разходи
~, produUtionshrdingte —. непроизводстве¬
ни разходи
~, unproduktive — производствени разходи
Ausgabenbilaaz/-cn — баланс на разходите
Ausgab rnctat т, -s — разходна част на бю¬
джета
Ansgabebgliedcrnng f — класификация на
разходите
Ansgabenlimit п — лимит на разходите
Ausgabc^sp^l^ -п — графа на разходите
AusgabenteH ти, -е — разходна част (папр.
на бюджета) •
Ausgab/reste pl — неизползвани калкулаци-
онни асигнации
Ausgang /л, -е — изход
Ansgangedateb pl—начални (изходни) дашш
Anegangerrzeugbis n, -sse — изходен про¬
дукт
Ausgangsgröße / -п — изходна величина
Aiisgangsinformation / -en — изходна ин¬
формация
Au£gangsll)seune/ -en — изходно решение
Ausgangs^iaterlal п — изходна суровина
Ausgang-sparm/tir т — изходен параме¬
тър
Ausgangsprodukt л, -е — изходен продукт
Ausgan chi rn^^^ -en — изходяща смет¬
ка; сметка, изпращана от предприятие на
купувач
Auegabgsrohetotf т, -е — изходаа суровина
Ausgangsschein m,—r — товарителница
Ausgangs-wert m, -е — изходна величина;
вж. Ausgangsgröße
Ausgangszoll а, —е — износно мито
Ausgangs/usland т der Wirtschaft — на¬
чално състояние на икономиката
auegrbeb tr. — 1. изразходвам, харча; 2. от¬
пускам (стоки); 3. пускам в обращение,
издавам; 4. раздавам; разпределям
Ausgeber т, емигенг (лще иити учреж¬
дение, издаващо ценни книжа)
Ausgebot и, —е — 1. обявление за продажба;
2. обявяване цените на търг
Ausgeglichenheit f— балансираност
Ausgeglichenheit der 61^1^11X^11
Lirfirungen — балансираност на взаим¬
ните доставки
ausgeliefert pari. adj. — доставена; •-*
„gesund“ — стоката доставена в „здрав
вид“ (клауза в договор)
AusgcrtartUIlne/ -en — оформление
Ausgleich ти—е —• 1. изравняване; 2. възмез¬
дяване, компенсация; 3. изравняване, съг¬
ласуване (па данни); 4. погасяване (дълг),
плащане (сметка), покриване (дефицит);
zum ~ — за плащане, за погасяване; 5.
споразумение, мирно уреждане; 6. уравно¬
весяване, балансиране
ausglclchen tr. — 1. изравнявам, уравнявам,
балансирам; 2. възмездявам, компенси¬
рам; 3. погасявам (дълг), плащам (сметка),
покривам (задължение^ефицит); 4. при¬
мирявам, одобрявам, уреждам конфликти,
недоразумения '
Ansgleicheabgabr / — уравнителен данък
оборот; еж. Ansgeulchseteurr
Ausgleichsbelrag m, а — 1. остатък, салдо
(снет.); 2. салдо (па търговски или плате¬
жен баланс); 3. уравнителна (компенсаци¬
онна) сума
AnsgleicheГtnbabicruuber — компенсацион¬
но финансиране
Ausgleic1esgclb’ü]er / — уравнителен данък
оборот; еж.
Ausgleichskasse / -n — разчетна каса; жи-
ро централа; клирингово учреждение
AnsgleichsUobto л, -ton — клирингова,
уравнителна сметка
Ausgleichsprlnzip п, -irn — принцип на из¬
равняване
Ausglrichssteuer /,-и — уравнителен данък
оборот
AusgLeichstarif т,-е — компенсационна та¬
рифа
Ansglrichswechel m, — римеса
Ausgleicheezaluune/ —en — компенсацион¬
но плащане; (парична) компенсация ■
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
41
Auvglcihhvzrll т,.—компенсационно мито
Аusglcihhvzuvhhlag m, -е — уравнителна
надбавка
Ausgleichung / -en — изравняване; еле.
Ausgleich
Ausgliederung/ -eu — разклоняване, отде¬
ляне
aushändigen tr. — връчвам
Aushändigung/— връчване
aushandcln tr. —оттъргувам, уговарям чрез
пазарлъци
Aushilfe /, -п — 1. временен работник; 2.
временна работа
Aushilfskraft / -е — помощен, временен
работник
Ausklariernug / — клариране-митниаесаа
формалност преди заминаването на кораб
Auskunft/ [über -Akk.. — 1. cпrpaвlra.; С1е-
дение, информация; - erhalten — получа¬
вам информация; ~ cinzichcn — изисквам
информация; um * bitten — моля за ин¬
формация; 2. отзив (напр. за платежоспо¬
собност)
Auskunftui/-еп—информационно бюро за
платежоспособността на предприятията
AuskunftspflichU / -eu — задължение за да¬
ване на отчет
Ansknnftsrecht и, -е — право на акционера
да изисква отчет за състоянието на дружес¬
твото
Ausländer — Sonderkonten pl — специални
(валутни) текущи сметки за чужденци
Auslände rkonve rtibili itäU /— конвертируе¬
мост на валутата (за чужденци)
Auslägdcrkrnvertlcrharkclt / — конверти¬
руемост на. валутата; еж.
Дusländerkogoertlhilltät
unslöhnen tr. — 1. изплащам работна запла¬
та; 2. уволнявам ■
Auslösung / — възстановяване на разходи,
извършени от работник
Auslösuugsanlcihc / -п — заем, погасяван
на части
Anslösungsgelder pl — пари за откуп
Auslage / -п — 1. излагане' на стоки във
витрина; 2. оформена витрина; 3. ~ п —
разходи, издръжки; die - abgerechnet —
без да се смятат собствените разходи; die
~ erstatten — възмездявам разходи
Аuslageeechllnnne/ -eu — сметка за разхо¬
дите
auslagern tr. — премествам от един склад в
друг
Дuslli^g!gunge/— преместване на продукци¬
ята от един склад в друг
Ausland п — чужбина, странство
Auslandsabsatz m, . — продажба в чужби¬
на, продажба на външния пазар
Auslandsanlagcn pl — капиталовложения
(инвестиции) в чужбина, чуждестранни ин¬
вестиции
Дuvlandvanlcihc / -п — външен държавен
заем; чуждестранен заем
Auslandsauftrag т, — индент (външно-
търг.) .
A^<^si^i^c^ss^a^r^g^k/ .-eu — чуждестранна банка
Auslandscinkünftc pl — доходи от чужбина
Auslandsfiliale / —п —- задграничен филиал
(на банка)
Auslandsfonds т — задграничен фоцд
Auslandsgeschäfte pl — задгранични опера¬
ции на банка
Auslandsguthaben pl—чуждестранни авоа¬
ри
AuslandsiuvestiUionen pl -— чуждестранни
инвестиции; вж. Anslandsanlagcn
Auslandskäufcr т, — външен (от чужбина)
потребител
Auslandskapital п. — чуждестранен капитал
Auslandskontcn pl — сметки в чуждестран¬
ни банки
AuslandskrcdiU т, -е — чуждестранен (вън¬
шен) кредит
Auslandslagcr и, - — склад за експортни
стоки, който се намира зад граница
AussandsrnarkU тп, — външен пазар
Auslandsniederlassung / -en — филиал в
чужбина; еж. Auslandsfiliale
Auslandspreis m, -е—цена на външния пазар
Дuslandsreiscverkehu т — чуждестранен
туризъм
Auslandsschuld/ -eu —чуждестранен (вън¬
шен) дълг
Auslandsumsatz ти, . — външнотърговски
оборот
ДusIandvverhindlichkciUcg pl— задължения
по чуждестранните кредити
Aussandsverkanf m, -=е — продажби зад гра¬
ница
Auslandsverkchr ти— 1. международен ту¬
ризъм; 2. международни съобщения, меж¬
дународни превози
Auslandsvemögcn п — имущество зад гра¬
ница
ДuslandsocгpfllhhUnngcn pl — външно зад-
лъжняване; натрупване на външен дълг
Дuslandsvocuichtcrnng; -eu — застрахова¬
не, предвиждащо настъпване на събитието
42
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
в чужбина
Austandssvetrrlungu/ -en — представител¬
ство в чужбина
Aussands^i^^tricb т — пласмент зад граница
Austandstvähullng_^г— чуждестранна валута
Auslandsware f -n — вносна стока
auslasten tr. — 1, натоварвам максимално;
2. използвам (работна сила, машини)
Austаstung/ — 1. използване, натоварване;
2. коефициент на използване
Auslastungsgirad т — 1. степен на използва¬
не; 2. степен на натоварване
AuslastuguskneefIzinnt т — коефициент па
натоварване, на използване
auslaufen itr, s. — снемам от производство
Auslaufzcit / — период на прекратяване на
производството на дадено изделие
auslegen Z. — 1. излагам (стоки на витрина);
2. експонирам (стоки на изложба); 3. - пла¬
щам; харча, разходвам; 4. тълкувам, ин¬
терпретирам (правни норми), обоснова¬
вам, излагам
Ausleihe/, — заемане, заемообразно разда¬
ване
Auslieferung, -en — 1. доставка; 2. издава¬
не, отпускане (на стоки); 3. предаване (на
акт, на договор) (юр.)
Auslieferungsauftrag m, - — дели вери ор¬
дер
Auslieferungskosten pl — разходи по дос¬
тавката
Auslieferungslager л, “ — транспортно-^-
епадицnотат склад
Auslieferungsschein m,-e—деливериордер
Auslieferungsschein - -е — разписка за из¬
даване (напр. на стоки)
Auslieifejrungsz<^i^it / — 1. срок на доставяне;
2. срок на издаване
Auslohnung/, Aussöhnung/— 1. плащане на
работна заплата; 2. уволнение
Austßssng/ -en — 1. погасяване на ценни
книжа; 2, публикуване на цени с рекламна
цел;3.хвърляне на жребий; лотария
Auslnsuggswort zn, -е — стойност на ценни¬
те книжа към момента на погасяването им
Ausmaß л, -е —— размер, обем
ausmacUen tr. — уговарям се, договарям се,
споразумявам се (за цена)
AusnhUmefrahhtsatz т — ставка на изклю¬
чителна тарифа
Ausnahme^e/-п —списък на стоки, кои¬
то не са включени във външнотърговската
операция
Ausnahmepreis т, -е- — особена цена
Ausnahm etarif т, -е — изключителна, осо¬
бена тарифа
Ausnahmezoll m, ** — специално мито
AusgaUmezollsatz т — специална ставка по
митническата тарифа
ausnutzen, ausnützen tr.— 1. експлоатирам;
2. използвам, утилизирам (отпадъци)
AusnuIzilng/— 1. експлоатация; 2. износва¬
не; 3. използване, утилизация (на отпадъци)
Ausgutzuggseаktor ти, -еп — фактор, опре¬
делящ износването, амортизацията (на ма¬
шина)
Ausgntzuggskgcffizient т — коефициент на
използване
Auspendler pl — работници, живеещи извън
територията на местоработата им
Auspr agimu/— сечене (на монети)
auspreisen — означавам цената (на стока)
ausrüsten tr, .— оборудвам, снабдявам, съо¬
ръжавам, екипирам
A^s^si^ssuщ/ -en — 1. въоръжение, снаря¬
жение; 2. оборудване, съоръжение, екипи¬
ровка
Ausrüstungkosten pl — разходи за оборуд¬
ване
Ausrüstunusanteil т, -е —— дял от капита¬
ловложенията, предназначен за машини,
инвентар
AusrüstungsStlahn/ - -en — баланс на обо¬
рудването
ausredinen tr. — пресмятам, изчислявам
Ausrechnung -сп — пресмятане, изчисля¬
ване
Ausseichung/—еп —предоставяне (на кре¬
дит)
AuIiricthuug_g-ап — 1. изравняване, изпра¬
вяне; 2. насока, ориентация
Ausrufpreis zn, -е — начална цена ( на търг)
ausshhöpeen tr. — изчерпвам, изцяло изпол¬
звам, изразходвам
ausschütten tr. — разпределям; Anteile - —
разпределям дялове; Dividende * — разп¬
ределям дивиденти
Ausse Ь ИГити/— 1 . разпределяне (дивиден¬
ти); 2. разпределяне (на имущество между
кредиторите)
ausscheiden itr. ■— излизам от строя, напус¬
кам; aus dem Amt - — напускам служба -
Ausscheiden п — 1. излизане от строя (на
машина); 2. излизане, напускане (на фир¬
ма, на дружество)
ansschieeen tr. — разтоварвам от кораб
ausschließlich adj. — монополен, изключи¬
телен (за право)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
43
Ausschließlichkeitsrecht л-е — монополно
(изключително) право
Ausschllcßßnn/ -en — 1. изключване, отс¬
траняване (на член от дружество); 2. приз¬
наване на недействителен (в акционерното
право)
Ausschluß т, -sse — изключване, отстраня¬
ване; еж. Ausschließung 1.
Ausschireiber т, — фирма, обявила открит
конкурс
An;s^^<zhl»^<^il^l^I^b^J/ —en — 1. обявяване на отк¬
рит конкурс; 2. издаване (на сметка, на
чек); 3. въвеждане на данък; 4. откриване
на подписка за ценни книжа; 5. публично
обявяване (напр. за наемане на работна
ръка); 6. търгове
*, Öffentliche — публични търгове
-, beschränkte — търгове с ограничен брой
участници
-, geschlossene (interne)—закрити търгове
*, offene — открити търгове
Ausechreibungsgeshhätt п, -е — сделка,
сключена въз основа на открит конкурс
Ausschuß т, -sse — 1. комитет, комисия,*
колегия, управително тяло, ръководство;
2. брак, лошокачествена продукция, отпа¬
дъци
- , ansbeseernnestähleer — поправим, изп¬
равим брак (лошокачествена продукция)
~ , äußerlich feststellbarer —външен брак,
открит извън пределите на предприятието
* , eingeschränkt verwebdnngstähiger •—
частичен брак
- , intgültlgrr — пълен, окончателен брак
~, innerlich feststellbarer — вътрешен брак
(открит в предприятието)
~, reparaturfähiger — поправим брак
Ansechnßabteil т — дял на лошокачестве¬
ната продукция
Ausschußelgenshhяften pl — дефектност на
продукцията
ausschuß frei adj. — без дефекти
Ausschuß ko sten pl — разходи за отстраня¬
ване на брака
Ausschufproduktion f —■ производствен
брак, бракувана продукция
Aussc1шßsenbllnbg'— намаляване на брака
Ausschußursachr/-п — причина за възник¬
ването на брак
^^8^1111^011111 — мерки за предотв¬
ратяването на брак
Ausschußvorlust m,-e — загуби поради брак
Ausschußware / -п — бракувана стока
Aussc hutzprozrnUsaUz т—процент на брака
aneeeUzlb tr. — 1. определям (помощ); 2.
прекратявам, отсрочвам (съдебен процес);
3. предоставям (сума)
Aussetzung f — 1. определяне (на пенсия,
помощи); 2. излагане на показ (за продаж¬
ба); 3. преустановяване, прекъсване, отс¬
рочка, отлагане (съдебен процес)
Aussichten pl — 1. възможности, перспекти¬
ви; 2. конюнктура
AusseIlbseuubg/ -en — 1. избор, подбор; 2.
изземане (напр. на основни • средства); 3.
премахване, отделяне
Ausspannen п — отнемане, изключване
Ausspannen von Kunden — отнемане, при¬
мамване на клиенти
aussperrrn tr.—отстранявам от работа (при
стачка); Arbeiter ~ — отстранявам работ¬
ници от работа при стачка
Aunceelrunbg,— отстраняване от работа,
уволнение; обявяване на локаут, локаут
Ausständige т, Ausständlrr т — стачник
Ausstand m, а — 1. стачка; 2. напускане,
уволнение; in drn ~ treten — прекратявам
работа, обявявам стачка
Ausstattung einer Anleihe — условия за от¬
пускане на заем
Ausstattung / -сп — 1. оборудване, обза¬
веждане; 2. оформление, външен вид; 3.
снабдяване, предоставяне (напр. на фондо¬
ве); * mit Vollmachten—предоставяне на
пълномощия (юр.)
-, 111^1X1^11 — еперговъоръжепост
-, tlchbiehhe — техническо обзавеждане
Ausstattvngsgrad т — степен на оборудва¬
не (обзавеждане)
AusstaUtungskosUrn pl—разходи по оборуд¬
ване на предприятието
AusstaUtnngsschutz т — 1. охрана на тър¬
говската марка (юр.)\ 2. охрана оформле¬
нието на стоката
ausstrhind adj. — исвнссен; неизплатен
ansetellln tr. — 1. излагам, експонирам (сто¬
ки); участвам в изложба; 2. издавам (чек,
паричен документ), трасирам (трата), из¬
давам ценна книга
Aussteller т, г . .eспппнпнт,yчaтпииа в
изложба; 2, издател (на чек, паричен доку¬
мент), трасант
Aussteller ilnes Wertpapleris — издател на
цепна книга (трата, чек)
AusstelluIlbg; -en— l • изложба, изложение;
2. издаване (на паричен документ), траси¬
ране (на трата)
Ausstellungsdatum п—дата на издаване (на
44
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
документ)
Ausstellungsgegenstand ... — експонат
AussUclIungsgelände п — територия на из¬
ложбата
AussUellungskosten pl — 1. разходи за орга¬
низиране на изложба; 2. разходи за участие
в изложба
ДltssleiIunusvri<iritUtt/ -eu — преимущест¬
вено право за участие в изложба
Ausstellungsstück и, -е — експонат
AussUcllungsver Sicherung f — застраховка
на изложбени експонати
Ausstoß m, . — 1. обем на произведената
продукция; 2. производство (на продукция)
ausstoßen /г, — пускам, произвеждам (про¬
дукция), изработвам
AussUoßmenge f— количество произведена
продукция
Austausch т — размяна, обмяна, обмен; *
von Waren — обмен на стоки
* , äquivalenter — еквивалентен обмен
-, nichtäquivalenter — неравностоен обмен
~ , unglcichwertighr — ^еквивалентен об¬
мен
Austausch ungleicher Werte — неравнос¬
тоен обмен
Austanshhabkrmmcn п — бартерно спора¬
зумение
Austauschakt т —- обменна операция
austauschbar adj. — заменим; взаимозаме¬
няем
Дltslauгvhbhrrcit_U/—заменяемост; взаимо¬
заменяемост
Austanshhbcdiggungcn pl — условия на об¬
мен
austauschen tr. -— 1. обменям, . разменям;
заменям, сменям; 2. споделям (мнение, от¬
критие)
ausUanshhfähig adj. — (взаимозаменяем
Дustaushhfonds т — обменен фонд
Austanshhhagdcl т — обменна или бартер¬
на търговия
AustaushhuclaUirn /—обменно (съотноше¬
ние
Austauschstoff ш, -е — заместител
AusUauschUcilc pl — взаимозаменяеми де¬
тайли ‘
ДusUauvchvrluncn п — количествен обем
на вноса и износа
A usSauгvhwareC-п — 1. обменна стока; 2.
стока в замяна на друга (дефектна или не¬
доставена)
Austritt /и, -е — излизане, напускане (от
фирма, дружество) ■
Ausverkauf ., . —разпродажба (на стоки)
ausvcrkaufcn tr. — разпродавам
Ausverkaufsprcis . . -е — намалена цена на
имуществото на ликвидирано предприятие
Ausverkaufswesen п — система на разпро¬
дажба (на стоки)
Auswahl/— избор, асортимент (на стоки)
Auswanderer w. — емигрант; преселник (в
друга страна)
Дuswangeeilnne/ — емиграция, преселване
(в друга страна)
Дuгwcchsts)Iunge/ — замяна, смяна (на ня¬
кого, на нещо)
auswechselbar adj. — заменяем, сменим
Auvwcichkurv т — номинален курс, откло¬
няващ се от фактическия (борс.)
Ausweis m,-c — 1. . справка, документ, удос¬
товерение (за самоличност); 2. оценка, по¬
казател на оценката; 3. отчет (на банката)
за състоянието на сметките, баланс; * der
Gewinne—привеждане на официални дан¬
ни за печалбите във финансов отчет; 4.
данни, доказателство, свидетелство
ausweisen tr. — 1. доказвам, свидетелствам
(с документ); 2. изселвам, екстернирам
(зад граница); 3. посочвам в баланса; уста¬
новявам (данни) в отчета; отчитам
Au^^'wч^ii^llng^e/ -eu — изселване, екстернира-
не (зад граница)
AusweCiungg/—разширяване, задълбочаване
auswerten tr. — 1. оценявам, правя изводи;
2. използвам, усвоявам
Ausweeitшg/— 1. оценка, анализ, изводи; 2.
използване, усвояване (производствен
опит)
Auszählung / — пресмятане, преброяване,
изброяване
ДuszalhungZ-еп — 1. изплащане (на запла¬
та); 2. паричен превод (документ); 3. пла¬
теж, изплащане, банкова операция по изп¬
лащане на пари
~, bargeldlose — плащане безналично
Auszahlungskonto л, -teu — сметка дисбур-
сментска
AuszahlungsmaUrix / — матрица на плаща¬
нията, платежна матрица
Auszahlungsschein п,-с — разходен ордер с
разписка за получаване пари по спест. влог
AuJ^iz<^i<^ilt^l^ng^e/ -eu —- 1 • награждаване, от¬
личие; присъждане (на премия), поощрява¬
не; 2. маркировка; обозначаване на цена
(върху стока)
Auszug тп, . — 1. извлечение (от сметка); 2.
извадка (от счетоводни книги)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
45
Autarkie f— автаркия, стопанска независи¬
мост
Authenzität f — истинност, достоверност,
автентичност (на подпис, документ)
antUnrity to purchase (engl.) — пълномощие
за покупка
Auhn-Kase(n-Verstchueunlu/— застраховка
каско
Autokode - - -n — автокод
Autokorrelation f—■ автокорелация
Automat m, -en — 1. автомат, автоматично
устройство; 2. търговски автомат
Automatenhandel т — търговия чрез авто¬
мати
Automhtegknmplex m, -е — комплекс тър¬
говски автомати
Automatenverkauf т, -е — продажба чрез-
търговски автомати
AntnmatenversihUerugg f — застраховане
съдържанието на търговските автомати
(пари, стоки)
Automation/ ^^<<^n^^^t^ti^ii^eungJ/— автома¬
тизация
- , komplexe (umfassende) — комплексна
автоматизация
volle — пълна автоматизация
autonom adj. — автономен, самостоятелен
Autonomie / — автономия, самостоятел¬
ност, самоуправление
Autoregresstan/— авторе^с^
Autnrenknntroile/— контрол в/у усвояване
на капиталовложенията - от проектантски
организации
Autotransporter m, — автомобиловоз
Aval т — авал, поръчителство по трата
Avatbürgus•huffy‘— авал, поръчителство до
трата; вж. Aval
Avalg<eber m, —— авалист, поръчител по
трата
Avalist т — авалист, поръчител по трата;
вж. Avalgeber
Avalkredit m,-e — гаранционен кредит
Avalprovision / -en — възнаграждение - за
авал
Avalvermerk m, -е — гаранционен подпис
на авалиста върху тратата
average (engl.) — средно качество
Avers т, -е —лицева страна на монета
Aversion al kauf m, -е — покупка на едро
Avcrsionalsumme / -п — 1. компенсация,
възмездяване; 2. паушална сума
aver^cren tr. — 1. - известявам, авизирам,
уведомявам; 2. предупреждавам
Avis т (п), —/—е — авизо
avisieren tr. — уведомявам, известявам;
авизирам (документ)
Avisklausel /- — бележка върху трата за из¬
вестяване на трасата за издаването й
Aviso п — авизо; вж. Avis
Avu-Rcnte/ —n ——допълнителна пенсия за
нетрудоспособност
Axyomensystem п, — аксиоматична систе¬
ма, система от аксиоми
azyklisch adj. — ацикличен, исци-клинен
В
BаgаteПktаasul/— клауза за фреичайз
Bahn /— железница .
Bаhn-RoIIeuUr-VersihUcrшlgsshhein m, -е
—застрахователно свидетелство за товар,
превозван с автомобил
BaUtlabffrtiggun/— документно оформяне
на жп товари
bhhnamtlihh adj. — железничарски
BhUgfrhhUtgescUäet л,-е—операции по пре¬
воз на жп товари
bhhgerei adj. — навло платено (търг.)
BaUguleis и, -е — коловоз
Bahnhof ж, -=е — гара
BaUngetz п —- железопътна мрежа
Bahnsendung / -en — партида стоки, пре¬
возвани по жп
Bahntarif m, -е — жп тарифа
BaUnverkeUr т — железопътен транспорт
Baisse / — падане на курса на акциите
starke — рязко падане на курса
Baissebewegugu / — падане на борсовите
курсове, тенденция към падане
Baisseklausel /-— клауза, предвиждаща па¬
дане на цените
Baisseposition / — игра на падане на курса;
вж. Baissespekulation
46
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Baissespekulation f—игра на падане на курса
Balssitendenzf -en — тенденция към пада¬
не на курса, цените
balseloren — за борсов курс
Balance / -п — баланс; dir ~ halten —
поддържам баланс
Ва^пи^-п — баланс; еж. Bilanz
balancieren tr. — балансирам, изравнявам;
den Etat ~— балансирам, изравнявам бю¬
джета
Ballen т — бала
Ballinware / -п — балирани стоки; стоки,
опаковани на бали
ballenweise adv. — на бали
Barlunbg/-еп— 1, агломерация; 2. опаковка
на стоки; 3. съсредоточаване, концентра¬
ция
Ballungsgebiet и, -е — район на концентра¬
ция на промишленост, население
Ballungszentrum и, —trin — център на ра¬
йон с концентрация на промишленост
Banderole / -п — бандерол
Banderolenstcucr / -п — бандеролна такса
bandirollirib tr. — опаковам в бандерол
Bandfirtlgnng / -en — конвейерно произ¬
водство
Bandspeicher т --—запомнящо устройство
па магнитна лента
Bank / -en — банка; bei riner ~ deponieren
—— давам на съхранение в банка; eine ~
entflechten — разкруппявам банка
~ , öffcntlich-rrchUliche — публично-прав¬
на банка
-, öffinUliche — банка с държавно участие
—, abwihkelndo — банка-изпълнител
*, anw/lsende — банка, открила акредитив
~, ausführende — банка-изпълпител
~ , a^zahlende (beauftragte) — банка-из¬
пълнител
-, diskontierende — баика-дисконтьор
~ , gemischte — смесена бапка
~, konUinführrndr — обслужваща бапка
~ korrespondierende — банка-кореспон¬
дент
* , landwirtschaftliche — селскостопанска
банка
Bank für Handel und Industrie — търгов¬
ско-промишлена банка
Bank-AG f— акционерна банка
Bank-Akkriditiv n, -r — банков акредитив
Bablk—ant—B^rnk—Zichunge/ -en — взаимно
трасиране на менителници от банките
B2bküberwQisenn/ —en — банков превод
Bankab t eiiuIlbe/ —сп — банков отдел
Bankagio п — банково ажио
Bankaktie/ -п — банкова акция
Bankaktiva pl — банкови активи (напр. вло¬
гове, ценни книжа)
Bankakzept п — 1. акцептен кредит; 2. бан¬
керска менителница; 3. банков акцепт
Bankanlagen pl — банкови инвестиции
Bяbk^rIneiller/ -п —дългосрочни заеми на
банката
Banka^teR/ -en — банка
BankanUell m, -е — банков дял
Bankantcilselebrr т — акционер на банка
Babkantellsechein — банкова акция
Babkяnweisenbg-rb — 1. банков превод; 2.
акредитив
Bankaufgcld п — банково ажио; вж.
Bankageo
Bankaufelcht / — банков надзор; вж.
BabkrnaufsihhU
Bankauftrag т, -че — банково поръчение
Bankauskunft / — сведения, информация
на банката за платежоспособността на кли¬
ентите й
Bankausweis m, -е — финансов отчет на
банката; вж. BankberlchU
Bankauszug т, -=е — извлечение банково
Bankaval т — авал на банката
Bankavis т — авизо
BankЬürgseheftu/ -en — банкова гаранция
BankbedinbgInnee/ -en — условие за извър¬
шване на банкови операции
Banki/rlchU w,—r—финансов отчет на бан¬
ката
Bankbcliehtulrtartunb/-сп — банкова от¬
четност
Bankbc tciiliglnne/ -сп — банкови инвести¬
ции (банково участие)
BankbrUrirb т — дейност на банката, бан¬
кови операции
BankbrUrirb m, -е — банка
Bankbilanz,-сп — баланс на банката
bankbrüchig adj. — банкрутирал
Bankbruch m, -не — банкрут, фалит, несъс¬
тоятелност -• ’’
Bankb uchharluIЗbg/— банково счетоводство-
Bankdarlehen п — банков кредит (дългос¬
рочен)
Bankdibltor w, -en — длъжник на банката
Ban k d е с k u u nf -еп — банково покритие
Bankd/poslturn л, -tin — 1. депозит, паричен
влог; 2. ценност на съхранение в банка
Bankdepot л — 1. отдел за влогове в банка¬
та; 2. ценности на съхранение в банката,
депозит
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
47
BankdepoUgesetz и, -е — закон за влоговете
Bankdiucktruiun п — управление, директо-
рат на банката
Bankdiskont т — 1. банков дисконт; 2. отс¬
тъпка, предоставяна от банка
BankdisponcnU т, -еп — доверено лице на
банката
Bankeintagee/ -п — влог, депозит в банката
Bankeinzahlungy/ . -en — внасяне на пари в
банката
В ankern issionf— емисия на банкноти, бан¬
кова емисия
BankcgaufsihhU f— държавен надзор над бан¬
ките (упражняван от централната банка)
Bankenberechttgungg/— правомощия за из¬
вършване на банкови операции
Bankcufnsion f— сливане на банки
Bankcuiukasso п — банково инкасо; еж.
Bankinkasso
Baokcokarteil п — банков картел
BankcgkrnsorUlun л, -Uieo — банков кон¬
сорциум ■
Baokenkootrollc f— банков контрол -
BankegkrediU ти, -е — банков кредит; еж.
Bankkredit
Bankcnqnctc f — ревизия на дейността на
банката
bankfähig adj — редовен (за менителница)
Bankfiilalug- -п — банков филиал
Bankfonds т — банкови фондове
Bankgarantie / —п — банкова гаранция
Bankgeheimnis и, -sc — 1. банкова тайна; 2.
тайна на влоговете
Bankgeld п — банкови пари
Bankgeschäft п, -е — 1. банкова операция;
2. банкова сделка
Bankgesctzgchugg / — банково законода¬
телство
bankgiriert part. perf. —джиросан
Bankgläubiger т — кредитор на банка
Bankguthaben п — банкови активи; еж.
Bankaktiva
Bankier m--s — банкер
Bankinkasso п — банково инкасо
BankkapiUal л, --ieu — банков капитал
Bankkrnmandltc /— командитна банка
Bankkompcosatioo / — компенсационна
операция на банката
BankkondiUioncn pl — условия за сключва¬
не на сделки между банката и клиентите й
Bankkonto и, -ton — сметка в банката; das
~ überziehen — надвишавам авоарите си;
ein ~ eröffnen — откривам сметка в банка;
das ~ lüscheo — закривам сметка в банка;
das ~ schließen — закривам сметка в банка
~, laufendes — текуща сметка в банката
Bankkontokorrent п, -е — аднтоадренг, те¬
куща сметка (разплащателна)
Bankkredit л, -е — банков кредит
Bagkkrediltecuuue/ — банково кредитиране
Bankk^edit^t^rUrag т,. — договор за бан¬
ков кредит; einen * ahschlicßcn — сключ¬
вам договор за кредит; . einen ~ kündigen—
прекратявам договор за кредит
Bankkunde m, -u — клиент на банката
Bankliquidität /— ликвидност на банката
~, echte —действителна лиавпднoст на бан¬
ката
Bagknogopol л — банков монопол
Bankno к^-п — банкнота; ~ en aufrnfen —.
изземвам. банкноти от обращение; * еп
ausgebeo — емитирам, издавам банкноти;
* еп eiozichcn — изземвам банкноти от
обращение; еж. aufrnfeu
* еп , ungedeckte — банкноти без златно
покритие
~еп , umlaufende — банкноти вобращение
Baokootco-VorraUsfouds т — резервен
фонд от банкноти
Bankno tenaurggbec/ -п—емисия, издаване
на банкноти; еж. BagkgrUcgcmisviro
Bankgotcoemissioo /-еп — емисия, издава¬
не на банкноти
Bankootcnknrs ти, -е — курс (борсов) на
банкнотите
BankgoUcnploilcg л, —ico — привилегия за
емисия на банкноти
BanknoUcnrcgal п, -ieu — право на държа¬
вата да емитира книжни пари
Bankuotcnumlauf т — обращение на банк¬
ноти
Baokuotcnzähkr т — брояч на банкноти
Bankobligationen pl — облигации (заемни)
на банката
Bankpassioa pl — банкови пасиви, дългове
Baokprüfuno/— ревизия на банки и кредит¬
ни учреждения •
Bankprofit m, -е — банкова печалба
Baokprokura /— пълномощие, издавано от
банката
Bankprovision /-еп — комисиона за банко¬
ви операции ■
Bankrüüklagen pl — резервен фонд на бан¬
ката
Baokratc / -п — банков лихвен 'процент;
еж. Banksatz
Bankrcgcl, Goldene ~ — „златно правило“
за банкова ликвидност
48
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Bankrembours т — банков рамбурс
BhIlkreserve/-n — банков резерв, банков
запас, резервен капитал на банките
bankrott adj. — фалирал, обявен в несъсто¬
ятелност; - gehen — фалирам; - machen
— фалирам; - sein — фалирал съм; -
werden — фалирам; sich für * erklären
— обявявам фалит
Bankrott m, -е — банкрут, неплатежоспо¬
собност, IIасъстояталтоcт;eiпап -
erklären — обявявам фалит; - machen —
фалирам
betrügerischer — преднамерен фалит
*•, einfacher — обикновен фалит
-, offener — явен фалит
strafbarer — наказуем фалит
Bhgkrotterklärungg'—обявяване на фалит
Bankrotteur m, -е — банкрутирал
bankrottieren tr. — фалирам
Banksatz т — банков лихвен процент
Bankscheck т, -s — банков чек
Bagkshhein m, --е — банкнота; вж.
Banknote
Bankschuld / -en — 1. дълг към банка; 2.
дълг на банка
Bankschnldhnkogto л.-ten — сметка на за¬
дълженията на банката
Bankstatus т — - състояние на сметките на
банката
Bankstatut п — устав на банката -
Bаnkttcцne_r/-п — 1. данък върху банковите
операции; 2. данък върху пускането па бан¬
кноти пад необлагаемия контингент
Bhgktaue pl — гратисни дни (срок с отстъп¬
ка за изплащане на менителници
В hnktranshktion / -en — банкова операция,
банкова сделка
Baтll<tt*attt! e/ -п — банкова трата
Bhnkumlhuf т — 1, обращепие на банкови
платежни средства, респ. на банкноти; 2.
сума банкноти в обръщение
Bankumsatz т — оборот на банката
Bankunternehmen п— банково учреждение
Bagkvrlntr / — банкови кредитни разпла¬
щателни средства
Bankverkehr т — банкови операции
Bankvermögen л — имущество, капитал на
банката
Bankverpflihhtugu / -en — задължения -
пред банката, задължения на банката; den
~egghcUkommcg—изпълнявам задълже¬
ния към банка; die * en abstoßen — пога¬
сявам задълженията си към банка
Bhgkverrehhnungskogto л, -ton — разпла¬
щателна сметка в банка
Bhgkver^rethr т — агент на банка
Bankvorschuß ^sse — банков аванс
Bank wechsel т — първокласна менителни¬
ца, банкова трата
Bankwelt / — финансов свят, финансисти,
банкери
Bankwerte pl — банкови ценни книжа
Bankwesen л — банково дело
Bankzettcl т — банкнота
BankzicUung / —— предявяване на банкова
трата, банкова трата
Bankzins т, -еп — банков лихвен процент
Bankzinsfluß т — лихвен процент на банка¬
та, процентен размер на банков кредит
Brgkzusammenbruch т, -=е — банкрут на
банката
Bangbrnch т, — превоз на контрабандна
стока
Banngut л — контрабандна стока
Bannwarr/ -en — контрабандна стока
bar adj. — в брой, наличен (за пари); gegen
- — само срещу пари в брой; in - zahlen
— плащам в брой
Bär т — падане курса на акциите; вж.
Baissor
Brrübershhüsse pl — излишъци на касова
наличност
Barüberwelssnguг— превод на налични па¬
ри; вж. Bargeldüberweisunu
BarrbheЬung/ — изземване на наличните
средства- (от банката)
Barabschluß т, -sse — сделка с плащане в
брой; вж. Bargeschäft
BarrIns:hurfengU'— покупка срещу пари в
брой
Baratt т — бартср, пряк стокообмен
Baratterie /— фалшификация на стоките
BarattUagdel т ■— бартер; вж.
Barterhandel
baratticren tr,—извършвам бартерна сделка
. Barauslrucn р! — разходи в брой
Barruszahlungu/— плащане в брой
Barbcsitz т — касова (парична) наличност
Barbestand т — касова (парична) налич¬
ност
Barbetrru m, -=ч — налична сума
BardarleUeg л — кредит в брой
Bardeckung der Brnkgoten—(златно) пок¬
ритие на банкнотите ■■
Bardeckung / — покритие със средства в
брой
Barcinkommcn п — паричен доход
Bareinlage / -п — влог в брой
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
49
Barllbzarllllnner — плащане в брой
Bargeld и — пари в брой, налични средства
BareeldüЪe]rweieunbe/— превод на налични
пари
Baree1daufordshunbg-ln—заявка за пари
в брой
Bargeldausgabcn pl — разходи на налични
средства
Bargeld auszahl ung/— касов оборот по раз¬
хода
В argeidauszahlungeüberschuß т преви¬
шаване на разходите на налични средства
над приходите
Bargcldbcdarf т — потребност на налични
средства •
BargrldbeslUz т—парична наличност, оста¬
тък на налични средства
BargeldbesUand т — парична наличност, ос¬
татък на налични средства
BаrgeldbewegnbgekonUo п — сметка на обо¬
рота на налични средства
Barghldelngänge pl — постъпления на на¬
лични средства
Bargildiinnahmrn und -ausgaben pl—ка¬
сов оборот
Bargeldemission f — емисия на пари
BareeldSertunbg'— задържане на пари (в
населението)
Bargeldinkasso л — инкасиране на налични
пари
BargeldllmlU п —лимит на наличните сред¬
ства
bargeldlos adj. — безналичен
Bargcldst^m т, — поток на налични
средства
Barghldnmlauf т — парично обращение,
обращение на налични средства
Bargeldumsatz т—касов оборот, оборот на
налични средства
Bargeld vor kihr т — парично обращение;
вж. Bargrldnmlanf
Bargeldvrrmögen п — парична наличност
Bargeldoolumeb л — парична маса
Bargeldzahlnbgsübrrshhnß nt — превиша¬
ване прихода на налични средства над раз¬
хода
Bargeldzlrbulatiob f— обращение на пари
Bargeschäft л,-е — сделка с плащане в брой
Barguthaben п — влог от налични пари
Barkauf т, -^е — покупка срещу пари в брой
Barmittel pl — касови ресурси на банката,
налични средства
Barrise/wi/ -п ■— наличен паричен резерв
Barscheck а . -s — чек за плащане в брой
Barsendunne/— превод на пари в брой
Barterabkommen л—бартерно споразуме¬
ние
Bartergeschäft и, -е — бартерна операция
BarUcrhandel т — бартерна търговия
Barver1gitungJ/— възмездяване (компенса¬
ция) в брой
Barverkauf /и, — продажба срещу пари в
брой
Barvermögrn п — парична наличност; еж.
Bargeldvermögen
Barvorschuß т, -sse — аванс, капаро в брой
Barzah]unng/ -en — заплащане в брой
Barzahlungsehschätt и, -е — сделка с пла¬
щане в брой; вж. Bargeschäft
Barzahlungsrabatt т, -е—отстъпка за пла¬
щане в брой
Basar т, -е — базар
Basis / -srn ——— 1. база, основа; 2. базисен
курс на борсата
Baslsfrachtratr / — основен размер на нав-
лото
Basiehafen ш, - —— основно пристанище
Bаststаdunng/ -en — основен товар
Basispreis т, -е — базисна цена
Basisrate / — основен размер на навлото;
вж. Basisfrachtrate
Bastardweheeel т — бронзова менителница
Bau m,-Uen — 1. постройка; 2. строителство,
строеж; den ~ ^111^^ — спирам строеж
Bauabgabr/ -п — данък сгради
Bauaufwand т — разходи за строителство
Baubetrieb m, —е — строително предприя¬
тие
BambUlanz/ -сп — строителен баланс
Bandarlchhn п — кредит за строителство
Bauer ш, -п — селянин, земеделец
Bauernhof т, -е — чифлик, селски имот
Bаufiilаnziehunbe/— финансиране на стро¬
ителството
Baufirma / -men — строителна фирма
Baufebde т — фонд строителство
Ban<e^*r‘:albtti^ volsteherunbe/ — гаранционно.
застраховане на постройки или съоръже¬
ния (застр.)
Baugclder pl — средства за строителство
Baugllderhypethek /— ипотека срещу оси¬
гуряване заем за строителство
BaugildkredlU m, -е — кредит за строител¬
ство
Bаugenelt miieenneг— разрешение за строеж
Baugewerbe п — строително дело
Bauherr т, -еп — собственик на строеж
Bauindex т — индекс на цените на строи¬
4. Немско-български икономически речник
50
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
телните дейности
Bauindustrief— строителна промишленост
BaninvesUititooco pl — капиталовложения в
строителството
Baukastensystem п — модулна система на
строителство
Baukrvtco-AusglcichssnbocnUion / -еп —
субсидия за покриване разходите за строи¬
телство
Baukostenanschlag т, . — строителна кал¬
кулация
Baukostcuauteil т, -е — дял на капиталов¬
ложенията в строителството
Baukostenzuschuß w, -sse — безвъзмезден
кредит на трети лица за покриване разхо¬
дите по строителството
Baulandstcuer / -п — данък върху строи¬
телни участъци, . незастраховани от собст¬
вениците им
Banlcitplan яо, -*е — план за застрояване
Bannatcricligdus<rlc /— промишленост за
строителни материали
Banpacht f—строителна аренда
Banrisikooersilhtei■ung/füu Schiffe — заст¬
раховане на строящи се кораби
Bausparkasse/ -eu — кредитно учреждение
за кредити за индивидуално строителство
Bausparkasscnhcitrag m, . — вноска в кре¬
дитен институт, отпускащ заем за индиви¬
дуално строителство
BanunUcroehmco п — строително предпри¬
ятие
Bauunternehmer т — строителен предпри¬
емач
Bauocrbrt т — забрана за строителство
В au wirtschaft f— икономика на строителс¬
твото
Banzioseo pl — лихвени проценти върху ка¬
питала, вложен в строителство
Ве- und Entladearhciten pl — товаро-раз-
товарни работи
Ве- und Eutladeulitthl pl — товаро-разто-
варни средства
Beamte m, -gg — държавен служител
beanspruchen tr. — предявяване на претен¬
ции
Beanss»1-шгЬ ипо/ -е п — 1. заявяване на пре¬
тенции, искане; 2. натоварване
beanstanden tr. — предявявам претенции,
протестирам, оспорвам
БeanslanduIlue/ -eu — рекламация, претен¬
ция, възражение, оспорване
beantragen tr. — подаване на молба
bearbeiten tr. — обработвам
Bcarbeiiuno/-eu —обработка
beauftragen tr. — възлагам
Beauftragung/— пълномощие
bebauen tr. — застроявам
Bebauung/ — застрояване
Bchauungsflächh/-g—площ за застрояване
Bebauungsplan т — застрдптелеп план
Bedürfnis л, -sc — потребности, нужди; die
~ sse befriedigen — задоволявам нужди,
потребности
Bedarf .<— потребност, нужда; den ~ decken
— задоволявам нужда, потребност
gedeckter—удовлетворени потребности
-, konsumtiver — потребителско търсене
produkUiogsbedingter — потребности на
производството
*, ständiger — постояшю търсене
voraussichtlicher — очаквано търсене
Bcdarfsanalyss/— анализ на потребностите
Bedarfsdeckung / — задоволяване на пот¬
ребностите
Bcdarfsclastizität /— еластичност на търсе¬
нето
BedarfsÜH-d^ruogcn pl — изискване на пот¬
ребителите
Bedarfsforsvhting/— проучване на потреб¬
ностите
Bedarfsgüter pl — потребителски стоки
bedarfsgerecht adj. — съответстващ, отго¬
варящ на търсенето
Bcdarfsplanung/— планиране на потребле¬
нието
Bcdcckungszushhlag ло, — надбавка към
тарифата на превоз на товари в покрити
превозни средства
Бe4^<^n0^frisljf'— срок до вторичното предя¬
вяване на менителница
bedienen tr. —обслужвам
Bedienung/ -eu — обслужване
Bedienungskosten pl — експлоатационни
разходи
Bcdiconugspcrsogal п — обслужващ персо¬
нал
bedingen tr. — 1. обуславям; 2. определям,
споразумявам се (за)
bedingt adj. — условен, обусловен, зависим, .
ограничен
Bedingung/ -eu — условие; - en stellen —-
поставям условия; ~ en aufculcgcn —- на¬
лагам условия; * en cinhalten — спазвам
условия
* , einschränkende — ограничително усло¬
вие
*, hiorcihhcndc — достатъчно условие
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
51
-, notwendige — необходимо условие
*, unerläßliche — задължително условие
vorläufige — временно условие
- , übliche — общ режим на кредитиране и
разплащане
- en, gegenseitig vorteilhafte — взаимноиз¬
годни условия
-, vertragsmäßige — договорни условия
bedingungslos adj. — безусловен
Bedingungsverbot т — включване на уго¬
ворки в сделката
beeinträchtigen г*. — нанасям вреда, нару¬
шавам интереси
Beelirächliaung/— нанасяне на вреда, на¬
рушаване на интереси
befähigen tr. [zu D.] —давам възможност за
нещо
-en — способност, годност
-, rechtliche — правоспособност
befördern tr. —транспортирам, превозвам,
повишавам в длъжност
Befördeeungg— 1. повишаване в длъжност;
2. транспортиране, превозване
Beförderung über kurze Entfernungen -—
превоз на къси разстояния
Beförderung auf dem Landweg ■— -сухопъ¬
тен превоз .
Beförderung auf dem Seeweg — морски
превоз
Beförderung in der Linienschiffahrt — ли¬
неен превоз, по определен маршрут
Beförderung per Schiene — жп превоз
Beeörderuggsruslrgen pl — експедиционни
разходи
Beförderuggsbestimmnnueg pl — транс¬
портни правила
Beförderungseinheit / -en — транспортна-
единица
BefördernnusfäUiukeit /— товароподем¬
ност
Bcfirdeeungugubühr^r -en — превозна такса
Bcerrderungsuenehlniggnn/—разрешение
за превоз на товари
Beförderungskosten pl —— транспортни раз¬
ходи, разходи по превозването
Befördcrnngsleistnnueg pl ■— транспортни
услуги
Beförderungsmittel pl — транспортни сред¬
ства
Beförderungspapiere pl — документи за
превоз
Blförderunusselbstknsteg pl — себестой¬
ност на превоза
Beerrdernngssteuer / -п — данък върху
превозите
Beforderungsvertrag т, ^е — договор за
превоз в жп транспорта
Beförderungsweg т, -е — транспортен път
befrachten tr. — 1. натоварвам кораб; 2.
фрахтувам
Befrachter т —товарач
Befrachlung/— фрахтоване
Befrachtungsauftrag - - — фрахтово на¬
реждане
Befrachtungsgeschäft л, -е — фрахтова опе¬
рация
Befrachtungsmakler т — фрахтов брокер,
маклер по фрахтоване на кораби
Befrachtungszelt/ — време за натоварване
на кораб
befragen tr. — правя допитване
Befragung / -en — допитване, изследване
чрез допитване
befreien tr. — освобождавам
— освобождаване от данък, мито
befristen tr. — поставям, определям срок '
befristet part. adj. — срочен
Befristung des Rechts — предоставяне на
права за определен срок
BcfeiiSt^ngUr— определяне на срок
Befugnis / —se — пълномощие, компетент¬
ност; die - sse überschreiten — превиша¬
вам права, пълномощия; eine * erteilen —
упълномощавам; еж. eigränmen; eine *
[D.l cinräumhn — давам някому права,
упълномощавам; besondere - sse besitzen,
erhalten — притежавам, получавам особе¬
ни права, пълномощия
befugt adj. — упълномощен, компетентен
‘ Befund т, -е — резултат от експертиза
begünstigen tr. — облагодетелствам, давам
привилегии
Begünstigte т, -п — бенефициент
Begünstigung eines Gläubigers — преиму¬
ществено удовлетворяване на един креди¬
тор
Begiinstigungu/ -en — 1. благоприятствате;
2. незаконно облагодетелстване; 3. покро¬
вителство, протекция; 4. преференция,
предпочитание
-, einseitige — преференция без взаимност
-, fr acht liehe — фрахтова привилегия
begeben tr. — 1. продавам менителница,
ценни книжа; 2. пускам в обращение ценни
книжа; 3. сконтирам трата; 4. джиросвам
трата
Begebende m,-n —джирант
Begebung einer Anleihe — емисия на заем
52
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Begeb тш/ -en — пускане на ценни книжа
в обращение; вж. begeben
Begebubgskure w, -е — курс на ценните
книжа при пускането им
beglaubigen /г •— заверявам, удостоверя¬
вам; акредитирам
beglaubigt pari. adj. — заверен, • удостове¬
рен; акредитиран
begleichen tr. — 1. плащам сметка; 2. покри¬
вам разходи; 3. погасявам дълг; 4. удовлет¬
ворявам
Begklchenb/ — 1. плащане на сметки; 2.
погасяване на дълг; 3, удовлетворяване на
претенции
Begleichung dir Zahlungen — погасяване
на плащанията
Begleitbrief т, -е — съпроводителен доку¬
мент
begleiten tr. — придружавам, съпровождам
Begleitpapiere pl — съпроводителни доку¬
менти
Begleitschein w, —е — съпроводително пис¬
мо; вж. Begleitbrief
Brglritschciilvertйhreb п —• митническа
система за пренасочване на стоките със
съпроводителни документи
Bogle/iimn/ — съпровождане на товара от
митнически служител
Begnadigung/ — привилегии, отстъпки
begründen tr. — обосновавам
Bigründungsfrisli/— срок за обосноваване
на жалба
begrenzen tr. — ограничавам
Begrenztheit / — ограниченост (папр. на
вътрешния пазар)
BegrcnzuIlge/ -en — лимит, ограничения
Begriff а , -е — понятие
begutachten tr. — проверявам, оценявам,
правя експертиза
Begutachter т — експерт
Begutacht iing^-rn — 1. експертиза; 2. пре¬
ценка на вещо лице
BchаndIunbg/-еп — 1 .изложение, обсъжда¬
не, трактовка, разглеждане; 2. обработка,
третиране
-, grrichtlihhe — съдебно разглеждане
*, zollamtliche — облагане с мито
Behandlung von Arbeitsstrrltigkeitrn —•
разглеждане на трудови спорове
Behälter т — резервоар, контейнер
Brhältercisatz т — коптейперпзация на пре¬
возите
Bihältrrfahrzrug я, -е — контейнеровоз
Brhältrrshhltt л, -е — контейнерен кораб
Behälterwagen т — вагон-цистерна ,
behaupten tr. — запазвам се, оставам посто¬
янен за цена, борсов курс
behoben tr. — 1. намалявам загуби; 2, отме¬
ням; 3. отстранявам дефекти, грешки; 4.
тегля пари
Bchcrbelgenb/-еп — настаняване в хотел
Bihrrbergungsgrwerbe п — хотелиерство
Behcrbergnbgsstcuer / -п — данък, вземан
от собственици на хотели и къщи
brhrrrs^chrn tr. — владея
Beherrsch шш/— господство, владеене
~, monopolistische — монополно господство
BchinderungswetUbewrrb т — недобросъ¬
вестна конкуренция
Behörde / -п — орган на властта, учрежде¬
ние, ведомство
behördlich adj. — ведомствен, официален
beidirseitig adj. — взаимен, двустранен
Beihilfe / -п — парична помощ, субсидия;
[D.] ~ leisten — оказвам помощ някому;
mit - unterstützen — субсидирам
Beilagen pl — приложение с рекламен ха¬
рактер във вестници и списания
beilegen itr. [D., Akk.) —прилагам
Blilegunne/— уреждане на конфликт, спор
~ , gütliche —— уреждане на спор по мирен
начин
BriraU т — 1. съвет, комисия; 2. съветник,
консултант
Briträger т — вносител
Beitrag m, -че — вноска, дял, принос; einen ~
leisten [zu D.] — допринасям за
Beitragsübertrag т, -че — пренос на част от
годишната застрахователна премия към.
новата календарна година
Beiiragseehöhunbe/ — увеличаване размера
па вноската
Bciiragstg■uppel/ -п — група задължителни
плащания в системата на социалното заст¬
раховане
Blitraeskarkularillo/—изчисляване на зас¬
трахователни вноски
Blitragskassteeunne/— събиране на вноски
Beiiragsrückblstartunger— връщане на пла¬
тени застрахователни вноски
Beitraeerühbgewähr / — връщане на плате¬
ни застрахователни вноски; вж.
Beitragsrückerstattung
Beitragssatz m, а — размер на вноската
Beitragszahlung — застрахователна вноска
•* , untirjährigr — застрахователна вноска
за част от годината
* en, laufende — текущи застрахователни
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
53
вноски
Beitreibung / -eu — принудителни взима¬
ния на данъци, такси, глоби и др.
bei treten itr. s. [D.] — присъединявам се към
Beitritt т — влизане, присъединяване към
организация, договор
Bcituittscuklärngu / -eo — заявление за
влизане в дружество, организация, за при¬
съединяване
beklagen refl. [bei D.] — отправям жалба
пред
Beklagte m, -о — ответник
bekräftigen tr. — потвърждавам
Bekräfftgu n og/-eu — потвърждение на дълг
Bcladcarhcitcg pl — товарителни работи
B^il^<^<^Cfiilt/ -eu — срок за натоварване
beladen tr. — товаря
Belader m — товародател
BeCudung/— товарене
Belastbarkeit /— пределно, допустимо на¬
товарване, товароподемност
belasten tr. — 1. дебитирам; 2. натоварвам;
3. облагям с данъци; hypothekarisch ~ —
обременявам с ипотека
Belastung / -eo — натоварване, облагане;
.вж. belasten
** en, außergewöhnliche — непредвидени
разходи на данъкоплатци
Bclastungsaguяbc /— дебит-авизо, авизо за
дебитиране, известяване за дебитираяе
Belastungsanzeige /— дебит авизо; вж.
Belastunusangahe
BcIasUunusaufgabc / — дебит авизо; вж.
Bclastuugsangabc
Belastungsavis т — 1. авизо за използване
на акредитив; 2. дебит авизо; вж.
BclasUuggsanuahc
belaufen refl. [auf Akk.] — възлизам на .
beleben tr. — оживявам
beleben refl. — оживявам се
Bclebuntg/— оживление на икономиката, на
пазара
Beleg m, -е — документ; отчетен документ
в счетоводството; einen ~ erstellen — из¬
давам документ
Belege pl—документация, документи
belegen tr. — 1. облагам с данъци; 2. потвър¬
ждавам, доказвам, удостоверявам с доку¬
мент
BcIcgee•sltCIllngu/-ъ- издаване на документ
BelcgUarie^/ —п — технически паспорт
BelegusilhaiU/ -eo — колектив, персонал
Bclcgschaftsakticn pl — акции, с които пер¬
соналът участва в предприятието
BcIegsshhafuvocuvihhcunneг— застраховане
на работниците и служителите в предпри¬
ятието
Belegsc hei n . , -е—писмено доказателство,
оправдателен документ
beleihen tr. -— отпускам заем
Beleihung einer Versicherung — даване на
заем срещу застрахователна полица
BcIlChllIlgs/— предоставяне на заем
Bclcihunusgrcnzc / — пределен размер на
заема (в процент към стойността на зало¬
жения предмет)
beliefern tr. — доставям, изпращам, снабдя¬
вам
BelleCecimnS/ -еп — снабдяване, доставяне
(на стоки)
* eo, gegenseitige — взаимни доставки
zentralisierte — централизирано снабдя¬
ване .
Belieferung des Marktes — доставяне на
стоки на пазара
Belieferung im Stucckcnucshhäft — тран¬
зитна доставка (външнотърг.)
БeillhnLIngU/ -eo — възнаграждение
~, natcuiclle—материално възнаграждение
BclnccsvngU;-ен — 1. измерване, определяне
на размери; 2. изчисление, пресмятане
BclncssunguvuruOiaauC/ -п — 1. основа за
изчисляване (напр. на данък); 2. размер на
обекта, облаган с данък
Bcncssuguszeitraum т — период, опреде¬
лен за изчисляване размера на данъка
Bemussueung/— предоставяне, предлагане
на мостри (на стоки)
benachrichtigen tr. — уведомявам, известя¬
вам
Bcgahhuihhtiunnu / —еп — съобщение, из¬
вестие, нотификация (уведомяване за про¬
тест на менителница)
BcnahhrichtiuungspПlchU / — задължение
на регресанта да извърши нотификация
Bcgahhrichtigungsshhrcibcn п — уведомя¬
ване, авизо
bcgachUciliucn tr. — ощетявам
Benachteiilgung/— ощетяване на интереси
Benutzbarkeit /— годност за употреба
Bcnutzuugshcfugnis / — право за ползване,
разрешение за право на ползване
Benutzungsgebühr/-еп—-такса за ползване
Beobachltlnnu/ -еп — 1. констатация, (в ре¬
зултат от наблюдение); 2. наблюдение; 3.
спазване, съблюдаване
BcobachttгngulneiUhOdg^—п—метод на наб¬
людение
54
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
beraten tr. — съветвам, консултирам
Beratungsdienst т, -е — консултантска
служба
Beratunuswesen п — консултантска помощ,
служба за консултации
Beraubi^n/ — 1. лишаване, отнемане;- 2.
ограбване, грабеж, обиране
BeraubuggsversicUerung / — застраховка
срещу грабеж
berechnen tr. ■— изчислявам, пресмятам,
калкулирам, оценявам
Bcrec Впиши/ -сп — 1. изчисление, пресмя¬
тане, калкулация; unter -—с начисляване
(напр. на проценти); 2. разплащане, разчет
BerehUgungsdrten pl — разчетни дати
Bereich т, -е — 1. компетенция; 2. област,
сфера,- район, зона; 3. обсет, диапазон; 4.
радиус на действие
-, abgeschlossener — затворена област
-, führender — водещ сектор
intervalutarischer — валутна сфера
- , nichtmaterieller — непроизводствена
сфера
- , nicUtprnduktiver — непроизводствена
сфера
Bereich der materiellen Produktion — сфе¬
ра на материалното производство
Bereich des Handels—сфера на търговията
BcreiniiJungUr— 1. отстраняване, преодоля¬
ване на трудности; 2. разчистване, изпла¬
щане на дългове, сметки; 3. регулиране,
уреждане на конфликт, разрешаване на
спор
BereliiSellungU'— 1. запазване на стока- за
купувач; 2. изготвяне, изработка; 3. пре¬
доставяне на средства от бюджета, даване
на информация
Bergbau т—минно дело, рудодобивна про¬
мишленост
Bergbaubetrieb m, -е — 1. минно предприя¬
тие, мина; 2. рудодобивна дейност
Bergbaudistrikt т — минен район
BergbruereiUeit /— липса на право на част¬
на собственост върху земните недра
BerubauueJмelschure//-e!n•—минно дружес¬
тво
Bergbauindustrie /— минно предприятие,
мина
Bergbaukonzessinn /— право на експлоата¬
ция на минно предприятие, мина
BergbrurehUt п — минно право
Berubauschutzuebiet л, -е —— охранявано
предприятие, мина
Bergbrusteuer / -п — данък върху разра¬
ботката на залежи
Beruberechligungu/ — право за разработва¬
не на залежи
Bergucselzgubbngu/— минно законодателс¬
тво
Bergmann т — leute — миньор
Berumsrnnsrente /-п — пенсия на миньор,
изплащана поради нетрудоспособност
Bergmannsvollrente / -п — пенсия - на-
миньор, изплащана поради старост или ин¬
валидност •
Bergrecht п — минно право; правни норми,
регулиращи минното дело
Bergsteuer/— данък върху разработването
на залежи
Bergunternehmer т—собственик на минни
предприятия
Bergwerk л, -е — рудник, мина
Bergwerksaktie / -п — акция на минно
предприятие
Bericht т, —е — отчет, доклад; laut - —
съгласно доклада; einen - erstatten [über
Akk.] — докладвам; einen * anfordern ——
изисквам доклад
berichten tr. [über Akk.] — съобщавам, док¬
ладвам за .
Bc ric ht igu пц/— плащане, уреждане на дълг
Berichtigung einer Rechnung — уреждане
на сметка
Berichtigung von Buchuggen—поправка на
грешка в счетоводни книги
Berichtigungsagschlru т ■— допълнителна
калкулация
BerihhtiuungsfelSstellungu/— определяне на
нови позиции за изчисляване на данни
BericUtsbilrgz / -en — отчетен баланс
Berihhtsdrten pl — отчетни данни
Berichtsjahr л, -е — отчетна година
BericUtsselbstknsten pl ■-— фактическа се¬
бестойност
Beruf m-e—професия; einen - ausüben —
упражнявам професия; einen - neignen—
получавам професия; -einen - erlernen —
изучавам професия; einen - ergreifen —
избирам професия
beruflich — професионален, свързан с про¬
фесията
berufliche Bildung — професионално обу¬
чение
berufliche Fortbildung — професионална
квалификация
berufliche- Umschulung — професионална
преквалификация
BernesaunSiiduugu/ — професионално обу-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
55
че ние
Bcгufsanebildubgskosteb pl — разходи за
професионално обучение
Brrnfsauelrse /— подбор на кадри за профе¬
сионално обучение
Blrutsbekteiddnbe/ — работно облекло
Bllrutselggbubg'—професионална пригод¬
ност
Blrutsentwiektunneг — повишаване на ква¬
лификацията
Blrufefähleklit /— професионална способ¬
ност
Bhrutshаftptlichtvelstehecungg'— гаранци¬
онно застраховане по отделни професии
Berufskrankheit f —— професионално забо¬
ляване
berufsmäßig adj. — професионален; вж.
beruflich; eine ~ Tätigkeit beUreiben —
извършвам дейност, съобразена е профе¬
сията
Brrnteehhaden т — увреждане на здравето,
свързано с дадена професия
berufstätig adj. — работещ
Berufstätige т, —п — работещ; вж.
Beschäftigte
Berufstätigkeit f —• 1. работа по специал¬
ността; 2. трудов стаж
Brrnfsunfählekelt f— нетрудоспособност
Brrnfsunfall ™,^е — нещастен случай в про¬
изводството, производствена травма
Birufsvirband т,^с — съюз на работещите
в една професия
Berufsverbot п — забрана да се упражнява
дадена професия
Birufi^n ng/— обжалване на присъда, касаци¬
онна жалба
bevorschussen tr. — давам аванс
Br sc häd ileunge7 -en — 1. нанасяне на вреда;
2. ппввсдд»ппврелодднн
beschäftigt part. adj. — зает, работещ
Beschäftigte m, -n — работещи, работници,
служещи -
nicht ständig — временно заети работници
*, ständig — постоянни работници
Blschäfttgunl>et/ -en — 1. заетост; . 2. занятие,
работа, дейност
Beehhättleunesanfall т—търсене на работ¬
на сила .
Beschäftigungsgrad т ——• степен на заетост
Blschättigubgsrühkeаne т — намаляване
. броя на заетите
Beschäftleuneswahhstum л — увеличаване
броя на заетите
Blechatfeb п — 1. ’ набавяне, доставяне на
пари и стоки; 2. привличане на капитал
beschaffen tr. —набавям, доставям, привли¬
чам; Geld пари; Kapital -• —
привличам капитал; Rohstoffe ~ — доста¬
вям суровини
BeehhaffenhllU /,-гь— 1. структура; 2. със¬
тояние, свойство, качество
~, äußrrr — външен вид на товар
Besch яЯипц/— набавяне, закупуване, прив¬
личане на капитал
Beschaffungskosten pl—разходи за достав¬
ката и съхранението на материали
Bcshhaffubeslagcr п — склад за материали
Beshhaffnngstogletikb/—логистика па мате¬
риалното осигуряване
BeschаffubgtmаrkU т, -е — птазар на средс¬
твата за производство
Beehhaffubgswlg т, • -е — канал за набавяне
на средства за производство
BeechaffubgszclU / — срок за набавяне на
средства за производство
Beschau / — 1. контрол на месо; 2. митни¬
ческа проверка; 3. оглед, проверка; 4. про¬
ба на ценни метали
bescheinigen tr. — потвърждавам писмено
Blscheinlgenne/ -en — 1. разписка, квитан¬
ция; 2. удостоверение, свидетелство
Beschlag т, . — конфискация, изземване,
запор; einen - aufhrben — снемане на за¬
пор или забрана; in - nehmen — конфис¬
кувам, налагам запор или забрана
bischlagfrei adj. — неподлежащ на конфис¬
куване или запор
Beschlagnahme / — конфискация, изземва¬
не, запор срещу имущество, опис на иму¬
щество; eine ~ beantragen — поставям
въпрос за конфискация
Beechlagnahm<e-Vereicherune / — застра¬
ховка на товари при възможна конфискация
beschlagnahmen tr. — конфискувам
Beschlagnahm/risiko п — риск от конфис¬
кация ■ -
beschneiden tr. — 1. намалявам работна зап¬
лата; 2. съкращавам потребление
Bischnlledun/,-еп — съкращаване на пот¬
ребление, намаляване на работна заплата
brechränbeb tr. — ограничавам
beschränkt pari. adj.. — ограничен
BcsthleänkuIln g/ —in — ограничаване, стес¬
няване
Beechräbbungsmaßbahme / -n — ограни¬
чителна мярка; ~ n triften—предприемам
ограничителна мярка
Beschwerde / -n — 1, жалба, оплакване;
56
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рекламация
Beschwerderecht и, -е—право на обжалване
Beschweedelsrhue/—жалба, касационно- де¬
ло
Besem schon п — отстъпка за загуби вследс¬
твие залепване към опаковката
Bestchltauug/— 1. инспекция, проверка на
стоки; 2. митническа проверка; 3. ревизия
besiedeln tr. — -заселвам
BcstedlllngU/ -en — заселване
Besitz т — 1. имот, собственост, имущест¬
во; 2. притежание, владение; in den -
eigeüUren ■— въвеждам във владение; in -
übergeben — предавам във владение; den
« antreten — встъпвам във владение
-- , gewaltsam erworbener — насилствено
владение
* -, nicht gerechtfertigter ■— неправомерно
владение
, ungesetzlicher <— незаконно владение
- , unveraßeriicher —- неотчуждаемо иму¬
щество
*, zeitweiliger — временно владение
zur Ersitzung berechtigender — давнос-
тно владение
Besitz auf Lebzeit — пожизнено владение -
Bcstizst)gure/-n—данък върху имущес¬
твото
BesUzau — отстъпване правото на
собственост
Besitzbestand т — налична недвижимост
Besitzdauer /— срок па владение
Besitzeinkommen п —доход от владение на
имущество
Besi t:scnlseltzлngu'— лишаване от владение
Besitzcnlziellungu/—лишаване от владение
Besitzer т — притежател, собственик
Besitzstand т — 1. налична недвижимост,
активи; 2. размер на имуществото
BestizsteunhJ/ -п — данък върху имущест¬
вото
Besitzwechsel т — 1. римеса, менителница
за получаване (акцентирана менителница);
2. смяна на собственика
Besitzwerte pl — имущество, ценности
Besold u n gg/ -en — заплата на военнослуже¬
щи
BesoIdnnuszu!age / -п — надбавка към зап¬
лата на военнослужещи
Beständewaunis п — предварително плани¬
рани загуби на предприятието
bestätigen tr. — потвърждавам
bestätigt part adj. — потвърден
Bestätigung / -en — 1. потвърждение за
постъпването на поръчка; 2. потвърждение
на чек; 3. ратификация на договор
- , urkundliche — документно потвържде¬
ние •
Bestätigungsschreiben п — писмо-потвър¬
ждение
Bestückunnu'— оборудване
Bestand т, -е — 1. запаси, резерви, фонд; 2.
наличие, наличност; З.салдо остатък
(счет.); 4. състояние, положение
Bestandsaufnahme / — инвентаризация
Bestandi^l^4^1^<^l^ur^lU'—движение на запасите
BestandsbHdungg’— формиране на запасите
Bestandserfnluskonthn pl — 1. активни и па¬
сивни сметки; 2. инвентарни сметки
Bestandsfiananiecungu/ — финансиране на
запасите
Bhstandskonten pl —■ инвентарни сметки;
еж. Bestаndserfnluskonten
Bestagdsknntrolle / — ревизия
Bestandskredit m, -е—краткосрочен кредит,
предоставен за финансиране на запасите
Bestandsrisiko n, -еп — риск, свързан със
създаването на големи запаси
Bestandteil т, -е — съставна част, компо¬
нент, елемент
bestehen itr. —- 1. съществува (за предприя¬
тие); 2. [auf D. държа на- 3- [nms Ö,] -
— състои се от; 4. [in £).] * — състои се в
Bestellbricf m, -е — писмо поръчка
bestellen tr. — 1. назначавам (напр. надзорен
съвет); 2. поръчвам
Besteller т — възлагащ поръчка, купувач
Bestellmegue/ -п — поръчано количество
Bestellschreiben п —— писмо поръчка
Bestelltermin т, -е — срок - за даване на
заявка
BeJ^tt^llun^g^U/ -en — l. заявка, поръчка; auf *
arbeiten — работя по поръчка; 2. назнача¬
ване; eine * erteilen — давам поръчка
bestens — най-изгоден курс при продажба
на акции
Bestens-Aufträge pl — нелимитирани на¬
реждания за разпродажба на акции
besteuerbar adj. — облагаем с данък или
мито
besteuern tr. — облагам с данък или мито
besteuert part. adj. — обложен с данък или
мито
BesteunrunnU/ -en — данъчно облагане .
*, degressive—регресивно данъчно облагане -
indirekte — косвено данъчно облагане
~ , kumulative — кумулативно данъчно об¬
лагане
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
57
~ , progressive — прогресивно данъчно об¬
лагане
~, zusätzliche — допълнително данъчно об¬
лагане
Besteuerung an der Quelle—поддържане на
данъци от източника на доход
BcsUcucuunusfucigucnzc / — максимален,
необлагаем размер на дохода
BesUcucruo^sgegensUaud. т, — — обект на
данъчно облагане
BcsteueiiU10jusgI•un сИия/с/ —п — 1. основа за
данъчно облагане;. 2. размер на облагае¬
мия обект
BcvtcuhruggsrchhU п — право на данъчно
облагане
Bestgröße / -п — оптимална величина, оп¬
тимален размер
Bestimmung / -eo — 1. местоназначение,
предназначение; 2. обозначение, определе¬
ние; 3. постановление, предписание, разпо¬
реждане; 4. точка, положение в договор
BcsUlmnugusbahnhof да, -е — гара-место¬
назначение
BcvUimmunusflughяfcg да,——летище-мес-
тоназначение
Bcvtimnugushafcn т, - — пристанище-
местоназначение
BcvUimmugusorU т — 1. място за осъщест¬
вяване. на покупко-продажба; 2. пункт,
местоназначение
bestmöglich — по най-изгоден курс, по най-
изгодна цена
bestreiken tr. —- парализирам чрез стачка ■
Bestreitung*— I. оспорване, опровержение;
2. покриване на разходи
BcsttcchnoIl)gieC/ -п ■— оптимална техноло¬
гия
Bcstoerfahrco п — оптимален метод
Bestwert о,-е — .оптимум, оптимална вели¬
чина
betagt part. adj.- — с настъпил падеж (мени¬
телница)
beteiligen refl. [an D.] — участвам
BcUciliutc оа, -о — участник, притежател на
дял
Beteiligung/, -eo [an D] — 1. капиталовложе¬
ние; 2. участие, брой на притежатели надял;
unter starker с висок дел. на участие
BeUcШ|ULIngsГinanziie'ung/',-еn — 1. средства
за финансиране дейността на дружеството;
2. създаване на собствен капитал на дружес¬
твото (чрез обединяване на дяловсте)
Bcteiliuungsuhvcllschafu f, -eo — 1. акцио¬
нерно дружество, акционерна компания; 2.
дружество за финансиране дейността на
предприятия
BcUciligungskapital п — дялов или акционе¬
рен капитал
BeUciligungsloho оа, •= — част от заплатата,
давана във вио на ценни книжа
BcUciliguggvqurUef—квота, размер на учас¬
тие (в акционерно дружество)
BcUciliguogsunternchmen л — съвместно
дружество; вж. JoiuU Venture
Betrag оа, ^е — сума, размер; einen ~ dem
Konto — gutbuingcn внасям сума по смет¬
ка; eigen - abuchhncn — отчитам използ¬
вани суми; einen * durch Nachnahme
erheben — събиране на сума с наложен
платеж
überzogener — преразходвана сума
~, absetzbarer — изразходвана сума, която
не се облага с данък
~, ahzuucchncudcr — . подотчетна сума
~, aufaddiertcr — сумарна сума
* , anstehender — неполучена сума; сума,
неизплатена на дебитора по сметка
~ , hcucitgcvtrllter — асигнирана сума
- , eingehender — постъпваща сума
*, fälliger —сума, чийто срок на плащане е
настъпил
-*, geschuldeter — неизплатена сума
* . , hinterlegter — депонирана сума
uichU einziehbarer — несъбираема
~ , rückständiger — сума, неизплатена на
дебитора след настъпване на падежа
steuerfreier — необлагаема сума
*, stcnerpflichttgcc—.облагаема сума
betragen tr. [Akk.] — възлизам на
bcUragsfrci adj. — освободен от плащане на
вноски
Bctrcuungj/—- 1. обслужване; 2. оказване на
материална помощ
Betrieb да, -е — 1. предприятие, производс¬
тво; außer * извън производство; den ~
stille gen — закривам предприятие, спирам
производство; 2. работа, действие, функ¬
циониране, експлоатация; außer ~ setzen
— прекратявам експлоатацията; eigen *
aufnehmen — пускам в ход, в експлоата¬
ция; in * nehmen — пускам в ход, в експ¬
лоатация; den ~ ciusUellco —- спирам про¬
изводство, работа
hctrichlich adj. — производствен, заводски
BcUrichsabrcchouogsbouco т (ВАВ) — ме¬
тод за калкулиране на производствените
разходи
BctuichsabUcllung / -eo -— отдел, цех на
58
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
предприятие
Bctne/sara/ — 1. вид работа, режим на
работа и експлоатация; 2. тип предприя¬
тие; вид производство
Brtrlrbsansgabrn pl — 1. вътрешни издръж¬
ки на предприятие; 2. производствени раз¬
ходи
BetrlebsаlIseüsttInlgr—оборудване на пред¬
приятие
Betriebsbedingungen pl — производствени
условия; unUrr ~ — в производствени ус¬
ловия
Betriebsbelcgschaft /— колектив, персонал
Brtrlrbsbllabz/— баланс на предприятието
Betriebsdaten pl. —— 1. производствени дан¬
ни; 2. техническа (производствена) харак¬
теристика
betriebseigen adj. — принадлежащ на пред¬
приятието
Betriebseinnahmen/?—доходи на предпри¬
ятието
Bhtrlcbsclnr ich tubeen/?—производствени
съоръжения
BrUrirbsführung f — дарекция, управа на
предприятие
Brtrlrbsgrfährdnbg / — разпространяване
на слухове, носещи вреда на съответното
предприятие
BeUrlebegewlnn т, -е — печалба, доход на
предприятие
Betrirbsgrundstück и, -е — поземлен учас¬
тък, собственост па предприятие
Betriebshaftpf lchtvorsteheeunb/—застра¬
ховка на работниците за сметка на предп¬
риятието
Brtrirbshicrarhhlr /—йерархична структу¬
ра на предприятието
Betriebskapital п — оборотен капитал, обо¬
ротни средства
BeUrlibskostin pl — производствени, .експ¬
лоатационни разходи
Brtrirbskrankenkasse /— здравноосигури-
телна каса на предприятието
Betriebslehre / — наука за организация и
икономика на производството; вж.
BitrlebswirUschafUslrhre
Betricbstellnbnng‘ — управление на предп¬
риятието
Betriebsmittelpl.—• I, оборотни средства; 2.
производствен материал; 3. средства за
производство; 4. технологично оборудва¬
не на предприятието
Betrlcbsmlttrltends т — производствени
фондове на предприятието
Brtrlcbsnachfolge / — наследяване на пред¬
приятието
Bi trieb so Миши/—организация на предп¬
риятието
Betrlebepolltlk / — производствено-иконо¬
мическа политика на предприятието
Betriebsrat — работличгсски съвет
BhUrlebsshhulden pl — дългове на предпри¬
ятието
BeUrirbselcherhriU / — 1. безопасност на
труда; 2. експлоатационна надеждност
BrtrlrbssUcnrrn pl — 1. данъци от промиш¬
лено или селскостопанско предприятие; 2.
съвкупност от всички данъци, плащани от
предприятието
Betriebsstoffe pl — производствени матери¬
али с обслужващо предназначение
Bitrlibstransport т — заводски транспорт
Betrlrbsulnstulllшbe/— 1. преминаване към
ново производство; преориентация на про¬
изводството; 2. реконструкция на предпри¬
ятието
Bhtrihbsumwandlunbgг— преориентация на
производството; вж. Bhtrihbsumetcllune
Betriebsunfall т, . —— производствена
травма, нещастен случай в производство¬
то
Brtrirbsuntcrbrechnbgsversicherune / —
застраховка срещу загуби от престой в
производството
Betriebsverfassung / —— устав, статут на
предприятието >
BetriebeverfaesubesgeeeUz п — 1. закон за
правата и задълженията на предприемачи¬
те и на колектива в предприятието; 2. закон
за регистриране на устава на търговско-
промишленото предприятие
Brtrlrbsorrlustr pl — производствени загу¬
би, загуби на предприятието •
Betriebsvermögen п — 1. имущество на
предприятието; 2. собствен капитал на
предприятието
Betriebswirt m, -е — специалист по иконо¬
мика и организация на производството
Betriebswirtschaftslehre/— наука за органи¬
зацията и икономиката на производството
Bitrirbszcit /— време на експлоатация (ра¬
бота)
BitrirbszeitfakUor т, —еп — коефициент на
използване
Bctrlcbsaufti)chbnbe/ — концентрация на
земи (чрез изкупуване и допълнителна
аренда)
beurkunden tr. — заверявам, писмено пот¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
59
върждавам
notariell — заверявам нотариално
beurkundend part adj. -— - оправдателен за
документ .
Beurkundung / -en — заверка, писмено
потвърждение
Bevörkerunnu/ — население
Bevölkernggsausgrben pl — разходи на на¬
селението
Bevölkerпggsbedare т — потребности на
населението
Bevölkerпggseig nah men pl — доходи на на¬
селението
Bevii ö kcrln]ngsvvesoI*gunnu/— снабдяване на
населението
Bev<rlkernngswissegscUaet /— демография
Bevölkerungszuwachs т—прираст на насе¬
лението
bevollmächtigen tr. — упълномощавам
Bevollmächtigte m, -n — 1. доверено лице;
2. упълномощен, пълномощник
BevolllnächliagngU/ -en — 1. пълномощно;
2. упълномощаване
bevormunden tr. — 1. назначавам настой¬
ник; 2. опекупетвам
Bevormund ипц/ — опека, попечителство
Bevorratung / — създаване, попълване на
запаси
bevorrechten tr. — предоставям, давам при¬
вилегии
bevorrechtet part. adj. — привилегирован
BeYonschunssng/ — даване на аванс, аван¬
сиране
bevorzugen tr. — предпочитам
bevorzugt part. adj. — привилегирован,
предпочитан
Bcvorzuuungg/ -en — привилегия, предим¬
ство, предпочитание
beweglich adj. — 1. движим (за имущество);
2. променлив (за разходи)
Bcwegunusmasse/— поток (икономическа
величина)
bewerben refl. [um Akk.] — кандидатствам
Bewerber m — кандидат
Bewerbung / -en [um Akk.] — заявление,
молба, кандидатура за служба
bewerten tr. — 1. оценявам, определям стой¬
ност; 2. преценявам, изчислявам
Bewertung / -en —- 1. котировка; оценка,
определяне на стойност; 2, преценка, из¬
числение; разценка
Bewertungsgesetz п — закон за оценка на
имуществото и взимането на данъци върху
недвижимо имущество
Bewertuggsmerkmrl и, -е — критерий за
определяне на работната заплата
Bewertungssatz т — разценка
Bewilligung /— 1. аситнация на парични
средства, предоставяне на кредит; 2. съг¬
ласие, разрешение
Bewilligungen pl — аситнация
Bewirtschafter т— 1. земеползвател; 2. уп¬
равляващ имота
Bei'itchuftunn/— 1. водене на складово
стопанство; -2. обработка на земя, земепол-
зване; 3. управление на стопанство, стопа¬
нисване
Bezüge pl — доходи, заплата
bezahlbar adj. — платим, подлежащ на пла¬
щане
bezahlen tr. — 1. възнаграждавам; 2. пла¬
щам, заплащам, изплащам; zusätzlich ** —
доплащам; bar ** — плащам в брой;
stückweise -- — плащам на бройка
bezahltpart. adj. — платено, заплатено; sich
— machen — компенсирам разходите си; im
voraus авансиран
bezahlt—Briee (ЬВ) — оферта в брой (борса
„нарежданията за продажба изпълнени“)
bezrUlt-Ghld (bG) — търсене в брой (борса
„нарежданията за покупка изпълнени“)
Beza ГИш!// -en — 1. плащане, заплащане;
2. възнаграждение; 3. погасяване на дълг,
покриване на разходи, компенсация; zur -
voriegen — предявявам за плащане при
менителница; gegen - — срещу заплаща¬
не; prompte - — незабавно плащане; die -
steht noch aus — още не е последвало
плащане
beziehen tr. —— 1. купувам, закупувам; aus
dem Ausland - — внасям; 2. получавам
пари, заплата; über den Großhandel - —
купувам на едро
Bezieher т — 1. купувач, фирма-купувач; 2.
получател на пари
Bezieherland л,-чг—страна-купувач, фир¬
ма-купувач, страна-вносител
Beziehung/ —en — 1. отношение, връзка; 2.
съотношение, условие
Bezirk m, —е — окрът, район, околия
Bezogener т — платец, трасат (на менител¬
ницата)
BczoH!! ти/—- облагане с мито
Bezug m, -е — 1. абонамент (за вестници);
2. набавяне на нови акции от акционерите,
които притежават акциите на дружеството;
3. покупка; 4. получаване, набавяне на сто¬
ка
60
в
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Bezugs а ktico pl — нови акции, издавани от
АД (при увеличаване на акционерния капи-
гал)
Bczngsbcrcchttiulnosг— 1. право на застра¬
хования да предоставя пълномощията си
на трети лица; 2. право на купуване, заку¬
пуване
Bczu/sIuus т — абонаментна цена (на ака¬
ции и облигации)
Bezugsprämicf—премия за опция, плащана
за правото за купуване или продаване на
акции (борс.)
Bczngsrcchu и, -е — право на акционера да
закупува нови акции при увеличаване на
акционерния капитал
BczuguvuchtuuгslaltunoU'— ред за . получа¬
ване на акции
Bezugsschein m, -е — 1. деливери ордер; 2.
талон (на акция, облигация)
bieten fr. . — предлагам (напр. на . търг)
Bieter т — участник в търг
Bilanz f -eu — баланс, равносметка;.
außerhalb dce -- — извънбалансов; die ~
ausferUigen —- съставям баланс; . die ~
ausgleichen — изравнявам. баланс; in der
~ ausweisen — посочвам в баланса; uichU
in der - erscheinend — извъпбалансов
Bilanz dcr Baugclddispositioncn — емисио¬
нен баланс
Bilanz des Außenhandels — външнотъргов¬
ски баланс
Bilanz des Volkseinkommens —- баланс на
националния доход
bilanzieren tr. — 1. оставям баланс, балан¬
сирам; 2. правя равносметка
Bilanzkonto л, —Uen — балансова сметка
Bilanzliquidität f — ликвидни (свободни)
средства на баланса
bilanzmäßig adj. — балансов
Bilagzpcuiodc f, -о — отчетен период
Bilanzposition f— перо в баланса
Bilanzposten т — перо в баланса
Bilanzprüfuog f — проверка (ревизия) на
баланса
Bilanzucvisirn f — ревизия на баланса; вж.
Bilauzprüfung
Bilanzstichtag mt -е — ден, в който се със¬
тавя баланс
BilanzverschtlCcruntU■—завоалиране на ба¬
ланса
Bilaozwahrheit/— достоверност на баланса
Bilanzwert m,-c — балансова стойност, ба¬
лансова оценка
Bilauzziftcr / — показател на баланса
bilateral ad) — двустранен
BilatcralgeschäfU л, -е — двустранна сделка
bilden tr. — създавам (напр. стойност)
BildschirmtexU т (ВТХ)—електронна поща
Biidung/ -eu — 1. просвета, образование;
2. създаване, формиране, образуване
Bildungs-nod Euzlchungswcvcn л — систе¬
ма на образование и възпитание
Bildwerbung f — реклама с помощта на
изобразителни средства, фотореклама
bill of lading (engl.) — коносамент
BimeUallismus m — биметализъм
biuär adj. — бинарен, двучленен
bindend part. adj. — задължителен, задъл¬
жаващ, обвързващ (за оферта)
Binduntg/ -со— 1. замразяване; 2. обвързва¬
не, задължение; 3. свързване, съединяване ‘
Biudl^n^^*^l^ci^^^^<^iзttgv^ng^er— пълномощие да
се извършват разходи, които са извън раз¬
четите (бюдж.)
Bindungsklansci / — обвързваща уговорка
Biunenfrachtschiffahrt /— движение на то¬
варни кораби по вътр. водни пътища
Biooengeld л — пари, използвани във вът¬
решното (парично) обращение
Binnengewässer pl — вътрешни води (реки,
езера)
Binnenhafen — m, - — речно пристанище
Binnenhandel т — вътрешна търговия
BinncokogoossemenU л — коносамент при
вътрешните водни съобщения
Biun^i^^:^rkU . ^е — вътрешен пазар
Binnenschiffahrt /— корабоплаване. по вът¬
решните водни пътища
BinnenschlffahrUsachcn pl — съдебни дела,
свързани с вътрешното корабоплаване
Binnen sc ВДГСак г tstraosport т — преводи по
вътрешни водни пътища
Blnncnschlifahrtsverkehr т — преводи по
вътр. водни пътища
Blgoentraosportocrslhhcrung / —- застра¬
ховка (па товара) при превозите. по вът¬
решни водни пътища
Binnenverkehr т — 1. вътрешни превози; 2.
вътрешни съобщения, вътрешен транс¬
порт; 3. обращение на стоките в границите
на една страна
Binnenwährung/— национална валута
Biuoenwaisscüraßenverkehr т — вътреш¬
ни водни съобщения
Binncnwirtsc haft / — вътрешно стопанство
Binnenzoll Л1, -« — вътрешно мито (в рам¬
ките на един иконом, или мити, съюз)
Blaukctt л — 1. бланкетно задължение; 2.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
61
чиста (непопълнена) бланка на чек, трата
blanko adj. —— 1. без покритие; 2. бланков,
открит, непопълнен; in - akzeptieren —
извършвам бланков акцепт; in - stehen —
нямам покритие; in - trassieren — траси¬
рам бланко-менителница; * kaufen — ку¬
пувам по открита сметка
Blanko и, -s — чиста (непопълнена) бланка
на чек, трата; вж. BlankeUt 2.
Blanko ab gäbe / -en — бланкова продажба;
вж. Blanboverbauf
Blankoakzept n — акцентирана бланкова
менителница
Blabkeglro п —■ бланково джиро
Blanko Indossament п — бланково джиро
Blankoindossant т — бланкоджирант
Blankokauf т— бланкова търговска сделка
Blankokredit т, -е — бланков кредит (без
покритие)
Blankopapiere pl — бланкови ценни книжа
Blankopolice f— бланкова застрахователна
полица
Blankoscheck п,-8—бланков (непопълнен)
чек, бланко-чек
Blankovcrkauf m, i — бланкова продажба
Blankowechsel т — бланкова менителница
Blankezession f—■ бланкова цесия
BlaUUgold п — злато на листа
Blci(eieecl)verechluß т —• пломбиране е
оловна пломба
Blickfang т — предмет на реклама, привли¬
чащ вниманието
Blickfangreklame f— ефектна реклама
Blindenfürsorge f— система на държавно
осигуряване на слепите
Blister pаc1<bnne/ -en — опаковка, съответ¬
стваща на контурите на опакована стока
Block m, -ч; — 1. голяма партида; in -
verkaufen — продавам големи количест¬
ва, големи партиди, продавам на едро; 2.
политически блок от държави
Blockade f-n — блокада; ein Land einer
wirtschaftlichen - unterwerfen — устано¬
вявам икономическа блокада
blockieren m — 1. блокирам; 2. замразявам
банкова сметка
BlocKielunne/ —en — 1. блокиране, затваря¬
не; 2. замразяване на сметка
Blohkpolihe / — бланка; вж.
Blockversichernbgeecheib
Bleckvereihherunesehhlib m, -е — бланка
на застрахователна полица, заверена заед¬
но със заявлението за застраховка
Boden nt, А •— 1. земен участък, територия;
2. почва
Boden ab Schätzung f — оценка на почвата;
еж. Bodenbonitierung
Bodenbesitz т — земевладение
Bodenbesitzer т — земевладелец
BodrnbonitäU f— бонитет на почвата
BedenboniUiernbe f — бонитпрапл, оценка
на почвата
Bodenelnkommen п — доход от земевладе-
ние
Bodenertrag т,^е — 1. добив; 2. доход от
земята
Bodlbfobde т — поземлен фонд
Bodenkatastrr т — поземлен кадастър
BedlnbrediU т, -е — заем, обезпечен с ипо¬
тека на земя
Bedonkreditpfabdbrlef m, —е — заложно
писмо на банка, извършила ипотеката на
земята
Bodinmonopol п — монопол върху земята
Bod е п 01^X11 пц/— земеползване
BedebnuUzubesform / -en — форма на зс-
меползване
Bodinpacht / — аренда на земя
Bodenpolitik/— аграрна политика
Bodinprils т, -е — цена на земята
Boc^c^i^ii^i^IuI/ -п — поземлена рента •
Bodenltuunl.r/ -п — поземлен данък
BodeIlVoertuarПchunng'— национализация
на земята
bödmen tr. — вземане на заем срещу зала¬
гане на кораби или товар
Bogen т — 1. ведомост; 2. купон на акция,
облигация; 3. лист хартия
Bon, —s — 1. банков чек; чек за получаване
на стока в магазин; 2. квитанция, разписка;
талон, ордер
bona fide (lat.) — бона фиде, добросъвестно
Bond m, —s —— облигация с твърд процент,
задължение с твърд процент ,
Bonifikation / — бонификация, възмездява¬
не, възнаграждение
Bonilütu/ -en — 1. бонитет; 2. доброкачест¬
вено^ на • трата; 3. кредитоспособност,
платежоспособност, солидност
Bonilätsaunellnft/■^e—информация за кре¬
дитоспособност на фирма
benitihrcn tr. — оценявам, определям стой¬
ност
Bonus т —— 1. бонус, отстъпка, безплатна
добавка към голяма покупка; 2. борсова
премия; 3. експортна премия; 4. печалба,
част от печалба
Boom m-s — 1. бум, висока конюнктура; 2.
62
В
НЕМСКО-БЪ Л ГАРСКИ
шумна реклама
Bordbes€helгggung_// -en — разписка на ка¬
питана за приемане на товар на борда
Bordereau т — 1. бордеро (опис на ценни
книжа); 2. съпроводително писмо; 3. това¬
рителница
Bordknnnnssemegt п — бордов коносамент
Borg ти, —s — заем
Borgsystem и, —е — система за предоставя¬
не на кредити
Börse / -п — борса; die - fiebert — борсата
е обхваната от треска; die - flaut ab —
борсовите курсове падат
*, feste — борса стабилна
*, schwarze — борса черна
Börsenаrbirtrge f— борсов арбитраж
Börsenaufsicht f— борсов надзор -
Börsenauftrag ги, -е -— борсово поръчение
Börsenausschuß т, -sse — борсова комисия
BörsenbthürdeZ-п — борсова администра¬
ция
Börsenbericht т, -е — борсов бюлетин
Börsenbesucher т — борсови посетители
(всички регистрирани търговски- дружест¬
ва)
Börsenboom т — борсов бум
Börsenbruch т — борсов крах
Börsegdisknnt т — борсов дисконт
Börseneffekten pl — борсови ценни книжа
Brrseneinfühuunlu/'— допускане на борсата
börsenfähig adj — котиращ се; допуснат на
борсата (за ценни книжа)
börsengängig adj —■ котиращ - се; вж.
börsenfähig
BrrseguericUt л, -е — борсов съд, борсов
арбитраж
Börsengeschäft л, -е — борсова операция
-, indifferentes — неутрална (посредничес¬
ка, маклерска) борсова операция
Brrseguesetz и, -е — закон за борсите и
борсовите операции
Brrsenhrndel т — борсова търговия
BörsenUase - -n — борсов заек
Brrsenindex т — индекс на борсовите акции
Börseginteressenteg pl—държатели на бор¬
сови ценности, борсова клиентела
Börsenkonsortium л — борсов консорциум
Börsenkurs т, -е — борсов курс
Börsenmakler т — борсов маклер (агент),
борсов посредник
Brrsengotar т, -е — борсов нотариус
Bö rsennotiaeunng■ — борсова котировка
Börsenordnung/— ред за осъществяване на
операции на борсата
Börsenpapiere pl — ценни книжа; еж.
Börsenwerte
Börsenpreis m, -е — борсова цена, курс
Brrsenschiedsgerihht л — борсов арбитраж
Börsenschluß m, -sse — 1. закриване на бор¬
сата; 2. край на борсовия ден; 3. минимална
стойност на ценни книжа, необходима за
допускане до борсата; 4. печалба от борсо¬
ви операции
Börsenspekulant т — борсов спекулант
Börsenspekulation / -en — борсова спеку¬
лация
Börsenspekulrtinnsueschäft л, -е — опера¬
ция за борсова спекулация
Brrsenspiel л, —е — борсова итра
Börscnsteunr//-п — данък върху борсовите
сделки
Börsen ter miguescUäet n, —е — срочна бор¬
сова сделка
Börsenumsatz т, - — борсов оборот
Börsenumsrtzsteuer f -п — данък върху
оборота по борсовите операциии
Börsenverkehr т — борсови операции
Brrsenvermittler т — борсов посредник
Brrsenvertreter т — борсов агент
Börsenvor stand т — ръководство на борсата
Börsenwerte pl —■ ценни книжа, които се
котират на борсата
Börsenzeit / — времето, в което се състоят
борсовите сесии
Börsenzins m, -en — борсов процент
BörsenzzIаrssngU'•— разрешение за търго¬
вия с ценни книжа
Boxpalette f -п — бокс-палета (транс.)
Boykott т, -е — бойкот
-, wirtschaftlicher — икономически бойкот
brahhliegeg itr. — 1. лежа на угар; 2. оставам
неизползван (производствени мощности,
капитал); 3. оставам теразработат (залежи)
BrachHe/eg von Kapital — неизползване на
капитал
Bra^zeit /-«п — престой на производстве¬
но оборудване
Brackef— бракуване, контрол, проверка (на
стоки)
brackeg tr. — бракувам
Brackgut л, -^т — бракувана стока, брак
Branche / -и — бранш, отрасъл
braghhegbediggt pari. adj. — обусловен от
спецификата на даден отрасъл
braghUegmäßig adj. — отраслов
BrrgdeпtschädiguIguf— обезщетение за -за¬
губите от пожар (при наличие на застра¬
ховка)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
63
Brandkassc f —n — 1. осигурителна каса
срещу пожар; 2. осигурителна сума за
сграда (в случай на пожар)
Brandschaden m, - — щета, възникнала в
резултат от пожар
Buangtwcinahgabc / -п —. акциз върху
епичните напитки
BranntwciobcvUcueuung f —акциз върху
спиртните напитки; вж. Branntweioabgabc
Branntweinmonopol п — монопол върху
производството, вноса и употребата на
спиртните напитки
Branutweenssuerc / —п — акциз върху спир¬
тните напитки; еж. Buauntwcinabuahc
Branotwciuvcrhuяuhh т — потребление на
спиртни напитки
Brennstoff т, -е — гориво, бензин
Brennstoff- und Energiebilanz f — топлив-
но-енсргиен баланс
Brennstoffverbrauch m — потребление на
гориво
Brief ту -е — 1. курс продава (борс.), пред¬
лагане; 2. писмо, послание, документ, акт;
einen - frankieren — освобождавам пис¬
мо; 3. трата, менителница; 4. чеков курс
Brief und Steurer/ -о — акциз върху спирт¬
ните напитки; еж. Braootwciuahuabc
Briefe pl, gemachte трата c джиросване
Briefe von der Hand — трата без индоса-
мент
Bulcfuruodpianduccht п — ипотечно (за¬
ложно) право
BrihfgrunddchlUUd/ -eu — ипотечен дълг
Bricfliypothck/— ипотека; вж. Hypothek
Briefing т (engl.) — брифинг
Briefkopf m, =е — заглавна част па бланка,
писмо
Briefkurs ш, -е — 1. курс продава (борс.); 2.
чеков курс
Briefrepaaislueгcu/ -п — акциз върху спир¬
тните напитки; вж. Branntwcinahuahc
Bricfshhuld / -eu — паричен дълг, потвър¬
ден с документи
Buicfoerkchr т — кореспонденция
Briefwechsel т — кореспонденция
Broker т — брокер (борс.)
Bruch m, . — 1. нарушаване на договор,
неизпълнение па задължение; 2. счупване,
разчупване, срутване; 3.. ■ счупена, натро¬
шена стока
Bruchrabatt m, -с — отстъпка от цената за
счупена стока
Bruchschaden zu, - — щети от счупване на
стоката при транспорт
Buuhhschluß т,— sse—раздробяване на пъл¬
ната печалба (борс.)
Bruchteil m, -е — дял
BuuhhteiibeeechltgungU/ — право на дял от
имуществото на дружеството
BunhhtciivoeiSihhcungg" — застраховане на
определен дял от имуществото
Brutogewino т — брутна печалба
brutto adv. (laUilal.) — бруто, общо, цялос¬
тно
brutto für netto — бруто за нето (клауза в
договор)
Brutto aufschlag m, -че — надценка търговска
Bruttoausuabcn des Staates — брутни раз¬
ходи на държавата
Bruttobetrag т, -ч» — сума брутоо
Bruttoeinnahme / -п — бруто доход; вж.
Bruttoeinkommen
Bruttoerlös w, -е — брутна печалба
Bruttoertrag m, -е — брутен доход; вж.
Buuttocinkonncg
BrutUogcldcinuahmcn der Bevölkerung —
общи парични доходи на населението
BrutUogcwihht п — тегло бруто
Bruttoiglandsprodnkt п — бруто социален
продукт; еж. Sozialprodukt
BrnttoinocsUitioncn pl — общи капиталов¬
ложения
Bruttolohn m, ; — брутна заплата; ■ обща
сума на заплатата без удръжките
BrutUomrnaUsghhalt т — брутна месечна
заплата
Bruttonationalhiukrnmcn п — брутен на¬
ционален ДОХОД
Buuttonatiooalpuodukt п — бруто национа¬
лен продукт
Bruttoprodukt п— д6щпрддкат
Bruttoproduktion f—обща продукция
Bruttoprofit т — брутна печалба
Bruttopurfl träte f— размер на общата пе¬
чалба
Bruttosozialprodukt л — брутен социален
продукт ■
Bruttosozialciokommcn п — общ национа¬
лен ДОХОД
Buuttounsatz т — бруто оборот
Buuttoocu dienst т — бруто заработена сума
Buuttoocrsandgcwihht п — бруто тегло при
изпращането на стоката ■
Brutto VecroHuug/— обмитяване на стоки¬
те на базата на брутното им тегло
Brutto wert т, -е — стойност бруто
BrutUozius m, -eu — лихвен процент
Bußeg-n— 1. . възмездяване на имуществе-
64
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ни и други щети; 2. наказание, глоба
Bußgeld л, -er — парична глоба
BU-Versicherung f — застраховка срещу
загуби вследствие на престой
Buch л, ^г — счетоводна книга, канцеларс¬
ка книга; zu * е nehmen — вписвам в сче¬
товодните книги; - führen — водя счето¬
водна книга, водя отчет
Buchauszug т, -е — извлечение от счето¬
водната книга
Buchbestand m, -=е — наличност по дапни на
счетоводния отчет
Bucheintragung/—вписване в търговските
книги
buchen tr. — вписвам, завеждам по книгите,
осчетоводявам; als Kosten * — минавам
към издръжките; als Rückstand ~ — мина¬
вам към надобороти; als Verlust ми¬
навам към загуби; im Haben *—минавам
към кредит; im Soll минавам към де¬
бит; zu Gunsten минавам към кредит;
вж. im Haben buchen; zu Lasten ми¬
навам към дебит; вж. im Soll buchen
Buchführer m — счетоводител; вж.
Buchhalter
Buchführung/— счетоводство, счетоводна
отчетност
Buchführungspflicht/ — задължение да се
води счетоводство
Buchführungsunterlagcn pl — счетоводна
документация
Buchforderung / -еп — парично искане по
търговските книги
Buchgeld п — налични средства по сметките
Buchgeldbestände pl — сума по сметките
Buchgeldumlauf т — обращение на налич¬
ните средства по сметките
Buchgeldvolumen п — обща сума на налич¬
ните средства по сметките
buchgemäß adj. — 1. изпълнен спрямо сче¬
товодните правила; 2. съответстващ на
счетоводните записи
Buchgewinn т—печалба, отразена в балан¬
са на печалбите и загубите
Buchgläubiger т — кредитор по търговски
книги
Buchhalter т — счетоводител
Buchhaltung/— счетоводство
Buchhai tungskontenp/—счетоводни сметки
Buchhaltungsunterlagen pl — счетоводни
документи
Buchkreditm,-e—кредит по открита сметка
Buchprüfer т — счетоводен ревизор
-, vereidigter — заклет експерт счетоводи¬
тел
Buchprüfung/ — ревизия на счетоводните
книги
Buchrevision /—ревизия; вж. Buchprüfung
Buch schuld / -en — задължение по търгов¬
ските книги
Buch sparen п — съхраняване на парични
средства в спестовна книжка
Buchung/ -еп — счетоводно вписване, на¬
насяне в счетоводните книги; laut unserer
* — съгласно счетоводните ни книги
Buchungsanzeige/ — авизо за отнасяне на
сумата по сметка
Buchungsbeleg m, —е — отчетен документ
Buchungsposten т — страна на счетоводен
отчет
Buchwert m, -е — балансова стойност
Budget л — 1. бюджет; 2. бюджетни средства
Budgetaufstellung/— съставяне на бюджета
Budgetausgleich т — балансиране (израв¬
няване) на бюджета
Budgetausschuß m, -sse — бюджетна коми¬
сия
Budgetbewilligung/— утвърждаване на бю¬
джета
Budgetdefizit п — бюджетен дефицит
Budgetjahr л, -е — бюджетна година
budgetmäßig adj. — предвиден в бюджета,
планиран
Budgetmittel pl — бюджетни средства
Budgetpolitik/— бюджетна политика
Budgetposten т— страна на бюджета
Budgetrestriktion/— ограничение на бю¬
джета
budgetwidrig adj. — неопределен в бюдже¬
та, свръхпланов (разходи)
Bulkfrachtschiff л, —е — кораб за превоз на
масови (насипни) товари
Bummelstreik m, -s — символична стачка
Bundesabgabe / -n — федерални данъци,
такси, отчисления
Bundesbank/—Федерална банка
Bundesbehörden pl — федерални власти
Bundesetat т — федерален бюджет
Bundesgerichtshof т (BGH) — Върховен
съд на федералната република
Bundesgesetz п — федерален закон
Bundeskartellamt и — федерално бюро за
картелите
Bundesmittel pl — федерални финанси
Bundesnotenbank /— Федерална емисион¬
на банка
Bundesschatz т — Федерална хазна
Bundesschuld / -еп — федерален (държа-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
с
65
вен) дълт
Bundessteuern pl — федерални данъци
Buntmctalle pl — цветни метали
busineß (engl.) — бизнес, делова дейност,
делови свят
Bücher pl — търговски книги, отчетни кни¬
ги, счетоводни книги
Bürge т, -п — поръчител, тарант
bürgen itr. [für Akk.] — гарантирам, отгова¬
рям
Büruenhafttrngg/— отговорност на поръчи¬
теля
Bürger т ■ - 1. градски жител; 2. гражданин
bürgerlich adj — граждански
Bürgermeister т — кмет
Bürgschaft /, -eg — 1. гаранция; 2. поръчи¬
телство; - leisten — гарантирам
Bürgschaftsübernahme auf Wechsel — из¬
даване на -гаранции по менителници
Bürgschaetsbcstellllngu/ — предоставяне на
поръчителство
BürgschafttSonreerngZ-eп—изисквана на
поръчителство (по договор)
BürgscUaetskredit т, -е—гаранционен кре¬
дит, кредит по поръчителство
Büruschaftskredit т, -е—гаранционен кре¬
дит, кредит по поръчитсство
Bürgschaftsprovision f — комисиона за по¬
ръчителство
Bürgshhrftsschreiben п — гаранционно пис¬
мо
Büruschrf'tsstellung/— предоставяне на по¬
ръчителство; вж. BüruscUaetsbhstellunu
BüruscUaftsurkugde / —n — гаранционно
писмо; вж. BÜrushhaetsscUein
Bürushhaetsverbindlihhkeiten pl ■— задъл¬
жения, произтичащи от договора за поръ¬
чителство
Büruschaffsvvegütung/— комисиона за по¬
ръчителство; вж. BürgshUaftsprovision
BürjscUaftsvertrau m, - — договор за по¬
ръчителство
Bürgschaftswechsel т — гаранционна мени¬
телница
Bürgschein m-e—гаранционно писмо; вж.
Bürgschaftsshheig
Büro п — бюро, кантора, канцелария; слу¬
жебно място, учреждение
Büroausgrbeg pl— I. канцеларски разходи;
2. разходи по издръжката на кантора
Bürorutomatiog f — автоматизация на ра¬
ботното място
Bürokasse / -п — фонд от наличните сред¬
ства на учреждение
Büro kosten pl — канцеларски разходи
Bürokratie f — бюрокрация
с
Cahier de chargcs (fr.) — проспект, съдър¬
жащ технико-икономически характерис¬
тики
Campsor (ital.) —— камбист, маклер (на ме¬
нителници)
Cargo (engl.) — товар; вж. Frachtgut
Carnet АТА — карнст АТА (митнически
документ)
Carnet TIR—карнст ТИР (митнически съп¬
роводителен документ на международни
превози)
hrrrirge paid to... (engl.) — превозът платен
до...
Carte blanche f (fr.) — картбланш, неогра¬
ничени пълномощия; - geben — предоста¬
вям неограничени пълномощия
casU (engl.) — налично плащане, плащане в
брой .
casU and carry (engl.) — налично плащане
до приемането и транспортирането па сто¬
ката
cash before delivery (engl.) — плащане пре¬
ди доставянето
Cash Management п (engl.) — кеш менидж¬
мънт
cash on delivery (engl.) — плащане в брой
при доставянето
certificate of deposit (engl.) — депозитен
сертификат
certiffcate of origig (engl.) —сертификат за
произход
certifyinu cUeque (engl.) — потвърден чек
chaarman (engl.) —председател на надзорен
съвет
5. Немско-български икономически речник
66
с
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
challcnger (engl.) — алтернатива за инвес¬
тиционен обект '
Change т (engl) — 1. обмяна; 2. обменен
курс; 3. обменно бюро
changieren tr. — обменям
Charakter ти, -е — характер
ch arges collect (engl.) — всички транспорт¬
ни разходи са за сметка на получателя
Charter т (engl.) — чартър
Charterauftrag т, — фрахтов ордер
Charterer m, —s — наемател на плавателен
съд
Chautcuflug т, üe — чартърен полет
Chartern п — наемане на кораб, самолет;
еж. Charterung
chartern tr. — наемам кораб, самолет
Charterpartie f— чартър-парти, договор за
наемане на кораб
CharUcupariic^-^ronnosvcncnt п — чартъ¬
рен коносамент
Chautcuocukchr т — чартърен транспорт .
Chartervertrag m, — фрахтов договор
Chcnichandci т —' търговия с химически
продукти
Chhmicindnstric f— химическа индустрия
Chemie werte pl — . акции на химическата
промишленост
Chel^ii^li^cilng^Ur— химизация
cbcquc harre (fr.) — кръстосан чек
hhcque to bearcr (engl.)—чек на предявителя
ChremaUistik f— хрематистика
cif-Kalkulation f— калкулация на цените по
условията на ClF
hlf-Prciv т, -е — цена CIF
cif — клауза от ИНКОТЕРМС
с Irca-Klauscl /— клауза в договор за покуп¬
ко-продажба, предвиждаща отклонение
circa adv. — около, приблизително
Clearing mit konvertierbarem Saldo — кли¬
ринг c конвертируемо салдо
Clcaulgu л — 1. клиринг валутен, клиринго¬
ва договореност; 2. клирингови сметки
~, bilaterales —. двустранен клиринг
~, duciscitiucv — тристранен клиринг
-,пг1 itilat^^rales—многостранен клиринг
Clearing-nod Zahlungsabkommen п
клирингово платежно споразумение
Clcaringahkomncn п — клирингово спора¬
зумение
Clearingbank / — клирингова банка
Clearinghaus п—клирингова къща (палата)
Clcaulggkuus т, -е — клирингов курс
Cleariogoperalton/— клирингова операция
Clcarluusaldo т, -den — клирингово салдо
ClcauiggsUcllc / -п — клирингова палата;
еж. Clearinghaus
Clearingverfahren п — клирингова догово¬
реност; еж. Clearing 1.
Clcaulngzentrum п, -reu — клирингов цен¬
тър
closed shop (engl.) — предприятие, приема¬
що на работа само членове на профсъюз
Clo^<^id- eud- fund (engl.) — инвестиционни
фондове с твърд капитал
CMR-Verslchhcunfu/ -eu — застраховка за
превоз на товари по шосе
Cr-finanhlnu (engl.) — процедура за отпус¬
кане на кредити на развиващите се страни
СОСОМ (engl.) — КОКОМ (Координацио¬
нен комитет за търговията Изток—Запад)
COCOM-LisUcn pl — КОКОМ списъци за
ембаргови стоки
Cod-Sendung / -eu — партида, плащана
при доставянето
Codd/— код
collar (engl.) — хедже инструмент
com merci al letUcr of (engl.) — стоков
акредитив
Commerzbank / — търговска банка
Commodity Paperspl (engl.) — стокови ме¬
нителници
cmmon stock (engl) — обикновена акция;
еж. Stammaktie
Company / (engl.) — компания, дружество
Company limited (engl.) — дружество c ог¬
раничена отговорност
Comprador m — компрадор
comptant (fr.) — доставка срещу плащане в
брой
Computer т компютър
Computer з^ещс (engl.) — информатика;
вж. Informatik
Computer-Generationen pl — компютърни
поколения
Colmputerbctuug m, -=4* — компютърна из¬
мама
compиtergestützt part. adj. — компютърен
ComputersysUcm o,-e — компютърна сис¬
тема
Container m, -s — контейнер
Container blockzug m, . контейнерен мар¬
шрутен влак
Containerhafen m, .—контейнерно приста¬
нище
Containerlager л, - — контейнерен склад
ContaiuerliniendicnsU ти, -е — служба за
контейнерни превози
Containerschiff л, -е — контейнеровоз, кон-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
67
тсйнерен кораб
Conlatnnestct•rшgg/— конте йнсризация
Containerverkehr т — контейнерен транс¬
порт
Controlling Company (engl.) — холдинг
Controlling т — -коттролитт, функция на
финансовия мениджмънт
Copyright л — авторско право
corner (engl.) — борсов корнър
corporate bcUavior (engl.) — поведение на
предприятието във и извън него
corporate hommпnihrtinn (engl) —комуни¬
кационна стратегия
corporate Identity — имидж
Coupon т, — s — ценна книга; еж. Kupon
Col]ntarge'— комисионна за маклер; еж.
Kurtage
Courtier m, -s — борсов маклер, брокер,
агент, посредник
cover note (engl.) — писмо за застрахова¬
телно покритие .
Credit Card (engl.) — кредитна карта
credit revolving (engl.) — автоматично въ-
зобновяем акредитив
cross llcense (engl.) — предоставяне на ли¬
ценз
cross rate (engl.) — валутен курс, съотноше¬
ние на паритетите
cross- selling (engl.) — банков маркетинг
hross-bnrder-herti^lcate (engl.) — доку¬
мент, потвърждаващ преминаване на сто¬
ката през граница
currency futures, financial futures (engl.) —
финансова фючърс операция
current ratio (engl.) — степен на ликвидност
Custody-Konnossement л,-е—коносамент
за товар, приет за съхранение на склад пре¬
ди товаренето
customs invoice (engl.) — митническа фак¬
тура; вж. Zollfaktura
D
D-Effekten pl — ценни книжа, носещи диви¬
денти
D-Tarif m, -е — транзитна тарифа
DacUfonds т — холдингови фондове
DachgesellschurtJ/ -en —— холдинг-дружес¬
тво
Dachorganisation / -еп — холдинг—органи¬
зация .
DAGj/ Deutsche AngesteПtelп-GewerkscUaet
— профсъюз на немските служители
Damnum л, -пеп — загуба, щета; еж.
Darlehensabgcld
Dämpfung// -еп — намаляване, смекчаване,
отслабване
Darlehen и — заем
-, überfälliges — просрочен заем
“, befristetes — срочен заем
-, fälliges — заем, за който е настъпил сро¬
кът за погасяване
*, gedecktes — обезпечен заем .
-, handelsmäßiges — търговски заем
* , hypothekarisch gesichertes — ипотечен
заем
*, langeristiges — дългосрочен заем
* , nicht rückzahlbares — невъзвръщаем
заем
partiariscUes — заем, срещу чието пре¬
доставяне кредиторът вместо лихва полу¬
чава част от стойността на обекта
-, rückzahlbares — възвръщаем заем
täglich fähiges — кредит до поискване
-, zinsloses — безлихвен заем
*, zweckgebundenes — целеви заем
Darlehen gegen Lombardierung von
Wertpapieren — заем срещу ценни книжа
Darlehen mit RückzahlungsverpflicU^ng —
заем, който клиентът е задължен да върне
DarleUensansprucU m, -е — изискване, про¬
изтичащо от договора за заем
Darlchcnsbberün dirnn g/ -en — обосновава¬
не на заема
DarihUensempeänger т -—кредитополуча-
тел; еж. Darlehensnehmer
DarlelUensfnntlпiaeu unu/ -en — финансира¬
не чрез кредит от трети лица
Darlehensforderunu / -en —- изискване,
произтичащо от договора за заем; вж.
Darlehensaпspruth
Darlehensgeber т заемодател, кредитор
Darlehensgenossenschaft / -en — коопера¬
68
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
тивно кредитно дружество
Darlrhrbsge<ehläfe,-е—кредитна операция
Darlehrnsgewährung f — предоставяне на
заем
Darlehrbseläubieer т р^ддтоор ; вж.
Darlehensgeber
Darichenshypothekt/ -en — ипотека, осигу¬
ряваща заем
Darlrhcnskapltal п — кредитен капитал
Darlchcbskasscbocrcin т — съюз на кре¬
дитните дружества, обединение иа кредит¬
ните каси
Darlehcnsklagc f,-n —— иск за връщане на
предоставен заем
Darlehenskonto п, -trn -— кредитна сметка
в банка
Darlrhebekontrаkt т — договор за заем;
вж, Darlehrnsvcrtrag
Darlehensnehmer т длъжник,— кредито-
получател
Darlehenspflichtige т, -п — длъжник, кре-
дитополучател
Darlclicnsschuld / -in —-задължение по до¬
говора за заем
Dаrlchebsshhuldnrr т длъжник
Darllhcnssteheeunbg/ -cn •— обезпечаване
на кредита
Darlehensvalnta f — валута на кредита
Darlehebsocreib m, -е —- кооперативно
кредитно дружество; вж.
Darlehcbseebossebedtaft
Darlchrnsoerkehr т — операции по предос¬
тавянето на кредити •
DarlchrbsocrptlichUnne f -en — задълже¬
ние по договора за заем; вж.
Dаrlchensechnld
Darlrhensversprichrn п — споразумение,
според което едната страна се задължава
да предостави заем
Darlihinsvertrag m, — договор за заем
Darlehcbsoorvertrag m, — съглашение,
според което едната страна се задължава
да предостави кредит; вж.
Darlrhcbeorrsprrcheb
Darlehcbswuchhr т - — _т^^>^^21р^с^^т^о
Darlrhenszins m, -cn — лихвен процент по
заема
Daten pl — 1. данни, информация; 2. сведе¬
ния
~ , alphannmmerlsche — буквено-цифрови
данни
-, erzcueniebczogene — данни за определен
вид изделия
-, primäre — изходни данни
~, technische — технически данни
~, unvollständige — непълни данни
Datena^sgab/ -сп — извеждане на данни
D^l^i^l^4^Iкl^er»ee/ -en — въвеждане па данни
Datenempfänger т, получател на данни
Datener frssunb /— събиране на данни
D^l^<^i^l^<^i^]^!^l^(^irtragung / —cn —— предаване
на данни на разстояние
Datenfluß w, -ssc — поток данни
Datengewinminn/— събиране на данни
Datenrednktion / —en — редукция на данни
Datenspeicher т, запомнящо устройст¬
во, памет
Daten spelnc пипц/-— съхраняване на данни
Datenträger т. носител на дашш
Datebumwandlnne / — преобразуване на
данни
Datenverarbeitung / -en ■=— обработка на
дашш или информация
*, elektronische — електронна обработка на
данни
~, integrierte — интегрирана обработка на
дашш
~ maschinelle — машинна обработка на
дашш
Datenverarbeitungsanlage / -п — устройс¬
тво за обработка на данни
Daten veerehtüseeIuube/— кодиране иа дан¬
ни или информация
dato (lat.) — това число; bis- — до това
число
dato nach Sicht — след предявяване
Datowechsel т — дато-менителница
Dauer / — 1. времетраене, продължител¬
ност; 2. време, срок, период ■
Dane rauftrag m, -=c — 1. дългосрочно поръ¬
чение па банката или касата за извършване
на плащания; 2. разплащателен влог
Dauerkredit m, -е — дългосрочен кредит
Dauerkrise / -и — продължителна криза *
Danerlaelrnbg / -en — продължително
съхранение
Daucrnntzungsrecht и-е—вещно право за
ползване на земен участък за продължи¬
телно време
Daunireinui/ -п — постоянна пенсия
Dauerschuld / -en —дългосрочно задълже¬
ние
Dau^rschuldv^rhältnls л, -ssi — отношения
по дългосрочно задължение
Dauerschuldzinsen pl — лихви по дългос¬
рочни задължения
Dau<^rvelpachknne/ -cn — многоо6оротлн
амбалаж
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
69
Daueruware/ -п — консервиран продукт за
продължително ползване
de dato (lat.) — от това число, от деня на
издаване
Debet п — дебит
Debctavis т — дебитно авизо
DcbcUnoUn f — дебит-нота
Dcbctvaldr т — дебитно салдо
Debetseite / -п — дебит (страна в счетовод¬
на книга)
Debit т — пласмент, продажба на дребно
debitieren tr. — 1. пласирам, продавам; 2.
оебитирам, записвам по дебита
Debitor т, -еп — дебитор, длъжник
Dcbitoucnkrntr . , —Uon — сметка на дебито¬
рите, длъжниците
Debitorcokoiitokorrcot п — ^п^корента
сметка на дсбиторско задължение
Debitorcnucchouuu / -со — сметка на
длъжниците; вж. Debltrucnkootr
Dcbitoucowngniv л, -sse — отчитан от предп¬
риятието риск при предоставяне на кредити
decken tr. -— 1. погасявам (дълг); 2. einen
Wechsel осигурявам менителница; 3.
den Bedarf задоволявам потребности
Deckfracht f— палубеп товар
D^e^i^ll^<^uг^U^U/ -eu — палубен товар
Deckung des Notenumlaufs -- емисионно
осигуряване
Deckung cioer Wchhsclvhhuld — покритие
на дълга по менителница
Deci<unou/ -eo — 1. покритие, осигуряване
на менителница; Schecks ohne ~ — чекове
без покритие; unter Vorbehalt der при
условие на обезпечаване; 2. удовлетворя¬
ване на потребности; 3. погасяване на дълг
*, fiduziarische — федуцеарпо покритие
DcckungubhiiuaguVlrVuerrchhuung', -со —
метод на изчисляване на разходите
Dci^kungsi^i^i^ik^uf о,т—закупуване па сто¬
ки, цепни книжа с цел покритие на задъл¬
жение
DeckungsSälhggeitt/-е п — . способност, въз¬
можност да служи като покритие за цепни
книжа
Deckungsgeschäft л, -е — 1. борсова сделка
с цел покриване на собствени задължения;
2. покупка с цел заменяне па недоставена.
стока с друга
Deckuggsguad т — степен на покритие
DeckuogsgruodsaUz m, -м*—принцип па пок¬
ритие; вж. Dcckuogsprinzip
D^i^^ung^^^pital п — резервен капитал за
покриване претенциите към застрахователя
Deckungskauf т, . — покупка с цел заме¬
няне на неооставепа стока с друга; вж.
Deckungsgeschäft 2.
Deckungsklansel/— условие за покритие на
преводна менителница
Dcckungsmittcl pl—1. средства за осигуря¬
ване на дълга; 2. средства за покриване
разходите по държавния бюджет
~, allgemeine— бюджетни средства с неце-
лево предназначение за покриване разхо¬
дите по държавния бюджет
^^ckung!^]^<^o^l^^i^!^ / — политика на емисион¬
ната банка за осигуряване покритието на
паричните средства
Deckuogspriozip n,—ihn — принципи на пок¬
ритие
Deekuogsquclie /— източник на финансово
покритие
Deck и c^Ii^i^uC/ -п — резервен капитал
за покриване исканията на застрахователи-
те; вж. Dcckungkapital
Deckungssuehnonng; -eo — калкулация на
финансовото покритие на необходимите
плащания
Deckungsstoek т —— капитал на застрахова¬
телно дружество (застр.) . .
Deckuogvsunme / -п — сума на покритие
DcckutigsverhälUnis л, —sse — норма на пок¬
ритие
Deckuugsverkauf от, — продажба на сто¬
ки и цепни книжа за покриване на собстве¬
ни разходи ,
Dcekuiigsvorscbrift / -eu — законодателни
норми при покритие на задълженията на
банката
Dhhkuogswechshl т — менителница при
осигуряване на кредитни операции; вж.
Depotwechscl
Dchknogszusage / -u писмо за заст¬
рахователно покритие; вж. cover notc
(застр.)
Defizit п, -е — дефицит
vervhhlclcutcs — скрит дефицит
defizitär adj..— дефицитен
Defizitausgleich т, -е — балансиране на де¬
фицита
D^fizzit^deh^u^ngg/ -eu — покритие на дефи¬
цита
DefziifinonoicrunOjg—eo— 1. финансиране
на дефицита; 2. финансиране на бъдещи
бюджетни постъпления
Defizithaushalt т — дефицитен бюджет
Def zitkrcdiU от-е—кредит за покриване на
дефицита
70
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Defizltsaldo m, -den — пасивно салдо
Defizitware/, -п — дефицитна стока
Defzitwirtschaet f—дефицитно стопанство
Deflation f— дефлация
deflationistisch adj. — дефлациотан
Deflatinnspnlitik f—дефлациопна политика
deflatorisch adj. — дафлацпотат; еж.
deflationistisch
Defraudation / -en — злоупотреба, присво¬
яване
degagieren tr. — освобождавам от задълже¬
ния
Degradation /— деградация
Deg^essm/ — детресия
DegresstonпSknrve/ -eg — крива на детреси-
ята, детресионна крива
Degressiolпsts^tlwellee/ -п — максимално до¬
пустимо ниво на производствените разходи
degressiv adj. — детресивет
Dekartcllsteellngg/ -en — декартелизация
Deklaration f -en — декларация, заявление
Deklrrrtiogsprntest m, -e — протест на ме¬
нителница, при който притежателят и про¬
тестиращият са едно и също лице
Deklarationszwang т —— задължение за по¬
даване на декларация
deklarieren tr. — декларирам, заявявам,
обявявам
Dekonzentration f— де концентрация
Dckort m, -s — -декорт; 1. отбив при лошо
качество; 2. отстъпка при плащане в брой
dekortieren tr. — правя отстъпка при пред¬
срочно заплащане или лошо качество
Dekuvert п (fr.) — застрахователен борсов
декувер
Delegartanп/ -en — 1. прехвърляне на дълга
върху друго лице; 2. предаване на правата
на друго лице
delegieren tr. — 1. делегирам; 2. предавам
права, задължения на друго лице; 3. прех¬
върлям дълг върху друТо лице
delivery clause (engl.) — точка от договора
за условията на доставка
delivery Order (engl.) — деливери ордер
delkredere (ital.) — 1. делкредере; 2. регу¬
лираща страна на баланса
Delkrederefonds т — фонд делкрадара, га¬
ранционен фонд на банката
Delkrederekonto л, -ten — фоцд делкреде-
ре; еж. Delkredereeonds
Delkredereprovision/ -eg — комисиона за
делкредере
Delkredererisiko n, -keg — риск, свързан с
делкредере
Delkredereversicherung / -en — застра¬
ховка дедкредере
Demographie /—демография
Demokratie / -п — демокрация
demonetlsieren tr. — демонетизирам
Demonelisteer ug /— демонетизация
Demonstratioпsstreik m, -s — стачка
Demonlaag'e'’ —n — демонтаж, разглобяване
demontieren tr. — демонтирам, разглобя¬
вам
demurrage (engl.) — демюрейдж (глоба за
престой на кораб в пристанище)
Degkmodell л, -е — логически модел
Denomination / —en —— 1. наименование,
обозначение; 2. назначаване на длъжност;
3. деноминация
departmegt störe (amer.) — универсален
магазин
Deponent m, -en -— депонатт, депозитор,
вносител
-, imaginärer — мним депонент
Deponentenaktien pl — акции, предадени на
банката за съхраняване; еж. Depotaktien
deponieren tr. —депонирам, внасям в депо¬
зит, предавам на съхранение
Dcponleerng g -en — депониране, предава¬
не на съхранение
Dep^l^^i^l^^^U^^4^lrtifikat и, -е — депозитна
разписка; еж. Depositenschein
Deport т, -s — борсов депорт
Deportgeschäft п, -е — борсов депорт; -еж.
Deport
Depositalschein m, -е — депозитна разпис¬
ка; еж. Depositenschein
Depositalzins m, -en — лихвен процент по
влоговете
Depositar m, -е — пазител на влог или ценни
книжа
Depositen pl — депозити
Deposttenаngrhme / -п—приемане на съх¬
ранение на влогове или ценни книжа
Depositenbank/ -eg — депозитна банка
Depositenbewahrer т пазител на шюг
или ценни книжа; еж. Depositar
DepositenbucU л, -^ег — депозитна книжка
на собственика на сметката
DcpostteeПenddernng/ -eg — искане за отк¬
риване на влог
Depositengeld л—парични суми, внасяни на
съхранение в кредитни учреждения; еж.
Depositum 1
Depositengeschäft л, -е — депозитна опера¬
ция
Depositenguthaben л — депозити, ценни
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
71
книжа на съхранение в кредитен институт;
вж. Depositum 2
Depositenkapital л —— капитал, внесен на
съхранение в кредитни учреждения
Depositenkassr / -п — депозитна каса
Depositenkonto л, -trn —• депозитна сметка
Depositenschein т,—е—депозитна разписка
Depostienvolstehelung / -en — застрахова¬
не на депозити
Depo^i^l^t^i^^f^i’trag m, а —договор за прие¬
мане на парични суми или ценни книжа на
съхранение
Dcpoeltcbwehhscl т — осигурителна мени¬
телница при кредитни операции; вж.
DcpoUwchhshl
DepostiuIlbzrhdnbe^/-cb —плащания по вло¬
гове
Depositeur п,-с — вносител; вж. Deponent
DcposШoob—e—даване на съхранение на
парични суми и ценни книжа
Dhposltorlnm л, —rlcn — място за съхраня¬
ване на депозити
Depositum л, -tin — 1. парични суми, вна¬
сяни на съхранение в кредитни учрежде¬
ния; 2. ценни книжа на съхранение в кре¬
дитни учреждения, депозити
~, irreguläres — депозит, с който кредит-
< ното учреждение може свободно да разпо¬
лага
~, offenes — депозит, внасян по опис
* , reguläres — депозит, внасян само за
съхранение
-, verschlossenes—депозит, съхраняван в
запечатан вид
Depoeitebklausel f -n — бележка върху ко¬
пието на менителницата за местонахожде¬
нието на оригинала или акцепта
Depot л, -s (fr) — 1. склад, депо; 2. депо,
ценни книжа, дадени за съхранение в кре¬
дитни учреждения; 3. отдел влогове и теку¬
щи сметки; 4. съхраняване; in ~ geben —
внасям на съхранение
DepoU-Einlleferungsbretätleube f -cn —-
свидетелство за съхраняване <
Depotabteilung/ -en — L отдел влогове и
текущи сметки; 2. отдел сейфове, съхраня-
• ване на ценности
Depotaktien pl — акции, предадени на бан¬
- ката за съхранение и управляване
Depo taulf ewaaeunn.g-cn — депониране на
ценни книжа
Depotaufeullunge/ -en — извлечение от де¬
позитни сметки
DcpoUauszngio m, -4J — извлечение от депо¬
зитни сметки; вж. DrpotaufsUellung
Drpotbank f— депозитна банка; вж.
Depositenbank
Dipotbrdlngungen pl — условия за приема¬
не на депозита
DepoUbuch и, ^ег—книга на влоговете, кни¬
га на депозита
* , lebendes — книга на ищевите сметки на
депонентите
* , Uotcs — книга с отчет на ценностите,
приети за съхраняване *
DepoUeffektcn pl — цешш книжа, предавани
на съхранение
Dipotgebühr / -cn — такса за съхраняване
на ценни книжа
Drpotgeschäftc pl — депозитни операции
Depotges/tz и, —л — закон за влоговете
Dlpotgeltu1lunne/ -cn — внасяне на депо¬
зит; вж. Depotstellung
Drpotlnhaber т, -— coбcггвeнюl на влог
DepoUkonto n-tin —депозитна сметка
Dipotpapirre pl — ценни книжа, предавани
на съхранение; вж. DepoUcffekUen
Dcpotprämilc/ -n—депо "Застрахователни
премии"
Dcpotprüffnng/ -cn — контрол върху дей¬
ността на кредитни учреждения, които при¬
емат ценни книжа на съхранение
DlpoUehhlib ти,. -е — депозитна разписка; .
вж. Depositenschein
DepotsteIllШbg", -en — внасяне на депозит
DipotstimmrichU и, —е — право па участие
на банката в дейността на АД по акциите,
внесени за съхранение
Dcpotunlucsshtagenn.g -en—незаконно - из¬
ползване на приетите за съхранение ценни
книжа
Depotvertrag т, ■=* —договор за предаване
на ценни книжа за съхранение
Dcpotvoewaatuube'/ -cn — съхраняване на
парични суми или ценни книжа
Depotwcchscl т — осигурителна менител¬
ница при кредитни операции
DrpuUanU т, -еп — депутант; лице, което
получава част от заплатата си в натура
Deputat w, —е — част от заплатата, получа¬
вана в натура
DcpuUatlohn т, -че — заплащане в натура
Design п (engl) — дизайн
Designer т, —s (engl.) — дизайнер
Desinflation f — намаляване на инфлацията
Desinvestitionen pl — намаляване на капи¬
таловложенията и оборотните средства
despatch (engl.) — диспач, премия за преде-
72
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рочно товарене и разтоварване на кораб
Destinatar т —— получател па товара
detail (fr.) — на дребно; еп - — на дребно -
Detailhandel т—търговия на дребно
detailiert adv. —подробно, детайлно
Detaiine-ung/— детайлизиране
Detailindex - -izes — индекс на цените на
дребно
Detailpreis - - -е — цена на дребно
Detailreisehandhl т — търговия на дребно
чрез търговски пътници
Devalvation f — девалвация
devalvieren lr. — девалвирам
deviation clause (engl.) — условие при чар-
тър за възможност па влизане на кораба в
други пристанища
deviation clause (engl.) — условия в договор
за покупко-продажба за възможни откло¬
нения
devinkulieren tr. — превръщам поименни
акции в акции па предявителя
Devisen pl— безналични чуждестранни пла¬
тежни средства, валута '
Devisenüberschuß m, -е — големи валутни
резерви
Dcvisengübew.аrhlшng/ -en — валутен кон¬
тингент; вж. Devisenkontingent
eingefrorene — блокирана валута
-, freie — свободна валута
DevisenablieferungspflicUt f -en — задъл¬
жително предаване на валута на банката-
Devisenabrechnungsstelle f -n — клиринго¬
во учреждение
Devisenпa telJungJ/—en — валутен отдел на-
банка
DevisenanПonddeungЛ-en — заявка за валута
Dcvisenanmeldung / -eg — заявление па
централната банка за валутни - постъпления
Devisenarbitrage /— валутен арбитраж
Devisenaufkommen п — общата сума на
валутните постъпления
DevisenaunSuhrsperre / — забрана за износ
на валута
De visenПbrsee/ -п — валутна борса
DcviseeПutlk £ -сп — валутна банка
Devisenbedarf т — потребности от чужда
валута
DevisenЬerater т. консултант по 1алуг-
ните въпроси
Devise nb «^1^111’// -еп — осигуряване на
валутни постъпления
Devisenbeschränkungen pl — валутни огра¬
ничения
Devisenbestand m, - — валутен резерв
Dcviseegbwirtsshurtuug/— валутен конт¬
рол, валутни ограничения
Devisenbewirtshhaetungsgesetz п — закон за
валутните ограничения
Devisenbewirtschaetungsstelle / —п — ор¬
ган, осъществяващ валутен контрол
Devisenbilanz /, -eg —валутен баланс
Devisenbonus т — валутна отстъпка
Dcvisenelearigg п — клирингови разчети в
чуждестранна валута
Devisendeckungsbescheinigung / - -eg —
сертификат за валутно покритие
Devisendefizit л, -е — валутен дефицит
Devi^Mndngang т — валутни постъпления
Dcvisenelnnahmen pl — валутни постъпле¬
ния
Devvssener karmu/ -en — валутна деклара¬
ция
Devisenerlös п,—e—печалба в чужда валута
Deviseneetrag m, ^е —- валутни постъпле¬
ния; вж. Deviseneingang
Devisenerwerb m, —е — осигуряване на
валутни постъпления; вж.
Devisenbeschaffung
Devisenfonds т - — в^л^есн фовд, фогдх в
чужда валута
Dcvist^nfrcli)ellrаg т, -=е —част от експорт¬
ната печалба в чужда валута, която остава
на износителя
deviseggünstig adj. — осигуряващ големи
валутни постъпления
Devisengecshäft л, -е — валутна операция
Devisengegenwert m, -е — валутен еквива¬
лент
Deviscngeeпhmigungg/ -сп — валутен сер¬
тификат
- , nachträgliche — валутен сертификат - с
обратна сила <
Devisengeeeezgeeuug/— валутно законода¬
телство
Devisengrenze / —еп — валутна граница
Deviscniiandel т—търговия с чужда валута
Deviecnindex m, -Indizes — валутен кодекс
Devisenkassahagdel т <— търговия с валута,
незабавна доставка до 2 работни дни; спот
операция с валута
Devisen kauf т — покупка на чужда валута
DcviseeneпaphultZ’— - валутен дефицит
Devisenkontingent п — валутен контингент
Devisennon1rolle/, -п — валутен контрол
Devisseneo1rolleertärilnne' -еп — валутна
декларация; вж. Deviscnerklärung
Devisenkonvcrtibilitrz / — конвертируе¬
мост на валутата
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
73
Devisenkonvertierbarkeit f— конвертируе¬
мост на валутата
Devisenkredit m, —е — кредит в чужда валута
Devisenkurs т, -е — валутен курс
~, überbewerteter — завишен валутен курс
~, uotcubewcrtetcu — занижен валутен курс
Devise nkursbericht w,-c—курсов бюлетин
на валутите
Deoisenkuuvblldnog f — формиране на ва¬
лутните курсове
De vissnkuгunoItzeur uU/—en—котировка на
валутния курс
Devisenmangel m, -— недостиг на валута,
валутен глад
Devisenmarkt т, — — валутен пазар
Devisenmittel pl — валутни средства
Deoisenmooopol п — валутни ограничения;
влс. Devisenbewirtschaftung
Devisenpolitik f— валутна политика
Deviuseu rüfinuU/ -eo — контрол за спазва¬
не на валутното законодателство
DeoisenquoUco pl — валутен контингент;
вж. DcviscnkonUinucnU
Deviiseorchhong/—eu — 1. валутен разчет;
2. изчисляване стойността на чуждестран¬
ните трати във валута
DcoisenrcchU п •— валутно право
Deoiscnrcueillnlu£ -со — валутно регулира¬
не, валутен режим
Dc’^j^j^c^e^i^i^ntabiliUäU f — валутна рентабил¬
ност
Devisenreserve / -п .— валутни резерви, за¬
паси
Devisenrestrlktionen pl — валутни ограни¬
чения; вж. Devisenbeschränkungen
Devisenschieber т, вадуген спекулаггг
Dcoiseoschwindel т — валутна спекулация
Devisenspekulation f— валутна спекулация
Deoivenvtock т — валутни запаси; вж.
Devisenreserve
Devisenswap m, —s — суап; вж. Swnp
Dcoisenteuniogcvchäft n, -е — срочна сдел¬
ка в чужда валута
Deoisentcrminhandel т — срочна търговия
в чужда валута
Dcviisnluanovnltoo0/ -eu — валутна опера¬
ция; вж. Devisenopcrntioo
Dco^sonumrcclluungsfakUou m-eo — валу¬
тен коефициент на преизчисляване
Devisen verkehr т — валутно обращение
Devisenverstoß т, -sse — нарушение на ва¬
лутното законодателство
Devisenvorschrift / -со — валутен режим;
вж. Devisenordnitnu
Devisen wert т, —е — стойност, изразена в
чужда валута
Devisenwerte p — чужда валута
Ь^ксо wiztschaftlichkeit f — валутна рен¬
табилност; вж. DcvisenrentnbllitäU
Devisenzahlungsausgleich т — валутен кли¬
ринг
DeoiscпzcrtifiknU и, -е — валутен сертифи¬
кат
Devisenzufluß m, -sse —- приток на чужда
валута
Deviivboutuiluune/ -со — разпределяне на
валутата
DeviscnoлlteiillugsVheSätizдuog> -со — пот¬
върждение за получаване на валутни асиг-
пации
DeviscnzwangsbewirtschafUnog f . систе¬
ма на валутни ограничения *
Deze et tr аПк^и ng// — децентрализация
Diäten pl ■— 1. дневни пари; 2. заплащане,
получавано от парламентаристите в някои .
страни
Dihthogelder pl — дневни пари; вж. Diäten
DiäUist m, -е — надничар
Diatär m, -е — надничар; вж. DiätisU
DiebsSahivoeiSzhheunu/, -со — застраховка
срещу кражба
Dienst m, -е — 1. служба, длъжност; den ~ •
untreUco — встъпвам в длъжност; nus dem
~ nusscheiden—преставам да работя; пен¬
сионирам се; den ** kündigen — напускам
(служба, работа); 2. услуга, обслужване; *
ao Kunden — услуги за клиентите; ~
IcisUco — служа; 3. служебно време, де¬
журство
-, offen tli^l^c^r—работа в държавни органи¬
зации или в местното самоуправление
Dienst der Auslandsschulden — операции по
погасяване на външния дълг; обслужване
на външния дълг
Dienstalter п — служебен стаж '
Dienstanweisung / .-со — служебна инст¬
рукция
Dienstnufwnod w, •=< — служебни разходи
Dienstaufwan ddsnOrshhä ligioU/ -eo — въз¬
становяване на служебни разходи
Dienstbereich m, -е — кръг на служебните
задължения
DienslhezcizhIшnoд/ -со — длъжност
Diensteinkommen п — заплата като част от
дохода
Dienstgeheimnis п, -sse — служебна тайна;
вж. Betuicbvgehcimoiv
Dien виис^ипое/ —eo — услуга
74
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
DiebsUleleUungeberllch m,-e — сфера на ус¬
лугите
DienetleistungsbeUrieb п,-с — предприятие
за битово обслужване
DiebetlhlsUubgebilabZ /-en — баланс на ус¬
лугите
DlcbsUleietubgsprele т, -е — цена на услу¬
гите
Dlebstlelstubgsshäre / -п — сфера на обс¬
лужване
Dilbstlcistubgstarit m, -е —- тарифа за пла¬
тени услуги
DicneUleistUbesubUlrnhhmln п предп¬
риятие за битово обслужване; вж.
Dicnstleistungebltrleb
Dienstpersonal п — дежурен персонал
Dienstreise / -п — командировка.
Dienstreise kosten pl — разходи по команди¬
ровка
DienstuttClunb/-еп — 1 .длъжност, служеб¬
но положение; 2. служебна функция
Dienststrafverfahren п, дисциплинарно
наказание
Dienstverhältnis л, -sse — служебни отно¬
шения
Dienstvolrmittdnge, -cn — посредничество
при наемане на служещи
Dienstvcepflehtunbe/ -cn —— принудително
привличане за отбиване на служба
Dienstvorseheftfube/ -сп •— споразумение
за предаване на работна сила на трети лица
Dienstvertrag m, ^е—трудово споразумение
Dienstvorschrift / -cn — служебна инструк¬
ция
Dicnstwohnnnng/ -en — служебно жилище
Dienstzeit / -en — 1. служебно време; 2.
време на дежурство; 3. срок на действие на
наем; 4, • срок на служба
Diterlntialgle1chunnZ -cn — диференциал¬
но управление
Differentialaufwand . т — диференциални
разходи; вж. Difterebzialaufwebdubgeb
Di fffr спь>/ -cn — разлика, различие
DiffcrcbzgeshhäfU л, -« — борсова сделка с
разликата в курса на ценните книжа (борс.)
Dlfferenzgewlnn m, ^—диференциална пе¬
чалба
Differebzlad-Rentlbelnkemmeb п — дифе¬
ренциален рентен доход
Differebzlaleibkommen п—диференциален
ДОХОД
DiffcrenzlalkosUcn pl—диференциални раз¬
ходи
Differenziallohnsystem п, -е — диференци¬
ална система за заплащане
Diff^irinzialrinUc / -п — диференциална
рента
Differenzialzoll т, а — диференциално ми¬
то
ditfcrlbzllrlb tr. — различавам
Di ff rennten! пц/— диференциация, обосо¬
бяване, разслоение
Diffcrcnzkosten pl — прираст на разходите
Dlfferenzstcuer / -п — данък, взиман от раз¬
ликата между два ценностни показателя
Difterenzstorbierune /— сторниранс на
разликата в счетоводството
differieren intr.—отличавам, различавам се
Diffusionslndcx т, -Indizien —дифузионен
индекс, индекс на дифузията при прогнози¬
ране
Dlgotabr/chncr т — цифрова изчислителна
машина
Digitаlrlhhenmаschibe / -п — цифрова из¬
числителна машина
dlkenUinuilrlich adj. — прекъсваем, с пре¬
късвания, неравномерен, скоково, непос-
тепенен
D llk ie r Гсг! п 1Пь/ -in—диктофонна техника
Dimension/-cn — 1. размер, обем; 2. изме¬
рение
Dlplom-Betrlibswirt т, —е — дипломиран
специалист по икономика и организация на
производството *
Diplom-Kaufmann т — дипломиран специ¬
алист по икономика и организация на тър¬
говията
Diplom-VolkewirU т — дипломиран иконо¬
мист
Dirlbtüberweiesnne/ —en — пряк превод на
парична сума от една сметка на друга чрез
жиро централа
Dirlbtabnlhmer т, непосредствеи-пот-
ребител; вж. Dlrektblzllпer
Direktanlage / -n — преки капиталовложе¬
ния; вж. Direktinvestition
Direktansfuпr / -en — пряк експорт без
посредници; вж. DirektrxporU
Direbtberechbube / —cn — пряко изчисля¬
ване
Direktbezlrher п, -■— непосредствен пот¬
ребител, непосредствен купувач
Direkt bezieh nng/ -en — пряка връзка
Direktbezug m, ^е — транзитно снабдяване
Direkt diskonU т — отчет на търговска ме¬
нителница
DirektiCibfnп/-еп — пряк внос без посред¬
ници; вж. Dirlktimpert
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
75
Direkterzeuger т,~ - непосредствен про¬
изводител; еж. Direktprodnzent
Direktexport т, —en — пряк износ без пос¬
редници
Direktfinanzierunu aus dem Haushalt —
пряко бюджетно финансиране
Direktf in an посини/ -en — пряко финанси¬
ране
DirekteeecUäet л, -е — пряка сделка без пос¬
редници •
DirektUerstellcr т, не посредствен и про¬
изводител; вж. Direktproduzent
Direktimport m, —е — пряк внос без посред¬
ници
Direktinvvesitioog-en—преки инвестиции,
преки капиталовложения
Direktion /,-en—дирекция, управление
Direktkopplunu / -en — директна (пряка)
връзка
Direktor т, -еп —директор
delegierter — директор на АД, избран на
общото събрание на акционерите
Direktorenfonds т д^р>с:1с^ор^с^к^и фонд
Dirhktnrialsystem п, —е — система на коле¬
гиално ръководство на предприятията
Direktorium л,-от1еп—дирекционен съвет
Dircktproduzent m, -en — непосредствен
производител
D^rektrrbrtt т, -е — пряка отстъпка
DirektverbraucUer т, пряк- непосредс¬
твен потребител
DirektvererUren der Gewinnberechnung —
пряк метод за изчисляване на печалбата
Direktverkruf m, -#е — продажба на про¬
мишлена продукция от страна на произво¬
дителя директно на потребителя
DirektverkeUr т — 1. преки съобщения; 2.
преки търговски връзки
Direktverernd т — пряка експедиция на
стоки
Direktvortrag т,^е — договор за преки дос¬
тавки
Direktweebirng/ — реклама непосредстве¬
но сред потребителите
Dirigismus т — дирижизъм, управление на
икономиката чрез държавата
Dierggregatinn f—цез^ет^!», разлагане
Diergin л, -s (ilaL) — дизажио (борс.)
Diergioknntn л, —ton — сметка дизажио
dieUureemeпt (engl.) — разходи по обслуж¬
ване на кораб
Discountladen т,- — магазин на самообс¬
лужване със стоки на по-ниски цени
Diskont m, -е — дисконт, отчетен банков
процент
DiekontabUaп т, -teg — понижаване на от¬
четния лихвен процент
diekontabcl adj. — приеман от банката за
отчет (за менителница)
Diskon1zaпeztt/, -eg — отчетна банка
Diskon1bbake/-еп — отчетна банка
Diskon1bberetшllune/ -еп — калкулация на
отчетния лихвен процент
Diskontbetrag т,*е — сума на дисконта
diskontfähig adj, — приеман от банката за
отчет; вж. diskogtabel
Diskontgeschäft л, -е — банкова операция
по дисконтиране, дисконтова сделка
Diskon Zgheell schuft/J-eg — отчетно акцио¬
нерно дружество
DiekontUrhe f— размер на отчетния лихвен
процент
Diskonthaus л, #г —- отчетна банка
Diskon1Zueaabslzuune/ -en — понижаване
на отчетния лихвен процент; вж.
Diskontabbau
diskontierbar adj — приеман от банката за
отчет; вж. diskogtabhl
diskontieren tr.—диско нтирам менителница
Di skoo ttaeungg/ -eg — дискоттиране
diskontinär adj. — антицикличен (фин.)
Diskontinstitit л,—е — отчетна банка; вж.
Dis^^^i^tanstalt
Diskontinuität f — I. отчетен банков про¬
цент; 2. неравномерност
Diskontkredit m, -е —дисконтов кредит
Disko^tnota / —teg — опис на дисконтира-
ните менителници и чекове
Diskonto m-sMi —дисконт; вж. Diskont
Diskontpolitik f — дисконтова, отчетна по¬
литика
Diekontprnvision / -en — комисио^, взе¬
мана за отчет на менителниците (освен от¬
четените лихвени проценти)
'Diskon1zr ate/ -п — ставка на отчетния лих¬
вен процент; вж. Diskontsatz
Diekontrehh1lung / -eg — изчисляване на
дисконтната сума; калкулация на отчетния
лихвен процент
Diskontsatz - - — норма, ставка на отчет¬
ния лихвен процент
Diskon1teenenge/ -eg — намаляване на от¬
четния лихвен процент
Disknntepesen pl — разходи по дисконтира-
нето на менителниците
Disko ntstcllee/ -n — дисконтова кантора
diskon tun fähig ee# — неприеман от банката
за- отчет (за менителница)
76
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Diskontverkehr m — отчетни операции, от¬
четни обращения
Diskontwechsel т — сконтирана менител¬
ница
Diskrepanz/ -со —. отклонение, разминава¬
не, несъответствие
DiskuctioosUage pl — привилегировани дни
за плащане на менителница
Dis]^^i^i^n^^:zz^i^5^liyse/ -п — опскрпмпнин-
тен анализ в статистиката
Diskriminntioo f—дискриминация
Diski-rrn in tininn/— дискриминация
Diskrimloierungsnaßnahncn pl — дискри¬
минационни мерки
DiskriminterllngspoIlttk/—дискриминаци¬
онна политика
Dispache ffr.) — диспаш, изчисляване загу¬
бите от обща авария на кораб и товар
dispaehicuco tr. — определям загубите от
обща авария, съставям диспаш
Disparität / -со — несъответствие, разми¬
наване, диспропорция
Dispatcher т, диспечер
Dispatehcrhüro л, -s — диспечерски пункт
Dispatcherdienst т, -е —диспечерска служ¬
ба
Dispens т, -е—разрешение по изключение,
освобождаване от задължения
dispensieren tr. — разрешавам, правя изк¬
лючение
Dispersion /— разпространение на реклам¬
ни материали; вж. Streuung
Display п — вид излагане на стока
Dispoocoden pl-—разполагаеми блага, стоки
Disponent m, -eo — 1. оиспонент, управи¬
тел, разпоредител; 2. ■п'ълнднощниа, дове¬
рено лице на търговско предприятие
disponibel adj. — свободен, намиращ се на
разположение
DispontZilitääU/ -со— 1. наличност на стока,
финансови средства и т н.; 2. възможност за
оказване на влияние; вж. Disponierbarkeit
Disprnlhilitätsueseuve / -о — наличен ре¬
зерв (напр. на стока)
Disponierbarkeit / — управляемост,. въз¬
можност за оказване на влияние
disponieren itr. [über Akk.] — разполагам c
нещо, имам па разположение
disponieren tr. — размествам, подреждам
Disposition / -со — 1. разположение, раз¬
местване; 2. диспозиция; 3. разпореждане,
наредба
disprsitionsfähig adj. —дееспособен
Dispositionsfonds т резерви фовд от
държавния или общинския бюджет
Dispositions/ui и, ^сг — имущество, нами¬
ращо се на разположение
Disj^^^s^i^i^^^^^rcdiU m, -е — кредит в размер
на три месечни заплати, отпускан без осо¬
бено разрешение
Disposstionspapiere pl — 1. документи за
право на разпореждане; 2. стдкдворазпоре-
дителни документи
Dispovltirnvvcheio m, -е.— задължение ни
банкера да плати ни трето лице определени
сума
Dilivruoooiioon-eo —диспропорция, несъ¬
размерност
dispute (engk) — бележка в коносаменти за
разногласия между собственика на кораба
и превозвача
Disqualifikation/-со — обявяване за него¬
ден
Distanzfracht / -со — навло за превоз на
товари ни определено разстояние
DistanzgeschäfU л, -е — сделка за покупко-
продажба ни стоки на базата ни каталози
Distanzhnodel т — търговия на бази на ка¬
талози, образци или техническа докумен¬
тация
Distanzkauf w, -че — покупки на базата на
каталози, образци или техническа доку¬
ментация
Distanzscheck т, -s — чек от друг град
Distai/tarif m, -е — тарифа, определяна в
зависимост от разстоянието, диференци¬
рана тара
DisUnozwcehshI т — преводни менителница
от оруг град
Disst-üb uIUzoo/ -eo — разпределяне, дистри¬
буция
Distrihutirnsmcthodc / ■ -п — дистрибути¬
вен метод
- , modifizierte — модифициран дистрибу¬
тивен метод
Distributionsprozeß m, —sse — процес ни
разпределение
Distributionssphäre / -п — сфера ни разп¬
ределение
Distributlrustheorie/ -п — теория ни разп¬
ределението ■
Distrihutiousoerhältoisse pl — отношения
ни разпределението
Distrihutlonsweisc / -п — начин ни разпре¬
деление
distributiv adj. — разпределителен
divergent adj— давергентен, разминаващ се
Divergenz / -со — дивергенция, размина¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
77
ване
DlvcrgcnzkocffizirnU т, -еп — коефициент
на дивер^^я
divers adj. — различен
Diversapl (lat.) —разни (позиция в сметки¬
те) (счет.)
Diversifikation f— диверсификация (вапр.
на производството)
Dividende / -п —дивидент; * abwerfen —
нося дивиденти; - ansshпüUtlb — плащам
(разпределям) дивиденти; ~ bringen — по¬
ся дивиденти
~ , exclusive — привилегировани дивиденти
~ , kumnlaUlvr — дивиденти, изплащани за
минали години (при ненавременно
плащане)
~, nnbehobene — непоискапи дивиденти
~ , unerhebenc — ^поискани дивиденти;
вж. Dividende, unbrhobrnc
Dividendenabgabe f -п — 1. данък върху
дивидентите; 2. изплащане на дивиденти
Dloideпdebausschüttnbe f—— изплащане,
разпределяне на дивиденти
Dioidendcbblrehпuleune / -cn •— право на
получаване па дивиденти
Dioidcndcnerbtärnng f — определяне на
размера на дивидентите
Dividlbdebfobds т — суми, подлежащи на
разпределение между акционерите
Dloidcndcngarantie f -n —— гаранция за из¬
плащането на обусловен минимум диви¬
денти
Dividendcbhöпcf— размер па изплащаните
дивиденти
DividlndcnkobUo л, -ton — дивидентна
сметка
Dioidcndcnpapler л, -е — цепни книжа, но¬
сещи дивидеггт (акции)
Dloidlbdebpolitik f — политика в областта
на дивидентите
Dividonbscbrleevoe‘/ -п — резерв за изпла¬
щане на дивиденти (в периоди на спад)
Dioidcndcllscпcin т,—в—дпPИДCIrтcпталоI^
(на акция)
Dlvidendensc1tпш(Ciböselln/ — инкасиране
па дивидентен купон
Dividrndcnstop т — определена от закопа
забрана за увеличаване размера па диви¬
денти
Dividenbsnvolteiiunne'— разпределяне па
дивидентите
DM-EröfllUbgebllanzf— встъпителен (на¬
чален) баланс, изчислен в DM
DockgeCühe/— докова такса
Dockgeld п —— докова такса; вж.
Dockgebühr
Dockschein т — доков варант
Dockwarrant т — доков варант
dohumhbUs againsU paymrnU (engl.) ■—доку¬
менти при заплащане; > вж. Dokumente
gegen Zahlung
Dokumentationsaustausch m —— обмен на
документация (напр. научно-техническа)
Dokumente pl — документи
- , zaпlubgsauelösendc — платежни доку¬
менти
Dokumente gegen Akzept — акцентиране на
документите
Dokumente gcgcn Zahlung —— заплащане
срещу представяне на документи
Dokumentenakkreditiv п —документарен
акредитив
Dekumentcbaufbaпmc / -п — проверка на
документите
Dokumentcndurhelanf т >— документообо-
рот
Dokumenteninkasso п — документарпо ин¬
касо
DoknmentenkrrdiU m, -е — документарен
кредит
Dokumententratte / —п — документарна
трата
dokumentierin rr. — документирам, обос¬
новавам, потвърждавам с документи
DoHarabfluß т — изтичане на долари
Donarabwandernng /— изтичане на дола¬
ри; вж. Dollarabfluß
^Я11^г^2^г^11^ ihe Г/ -n — доларов заем
Dollar aufkommen п — постъпления в долари
DollardcfiziU п — доларов дефицит
Dollаrcinbапmcn pl — постъпления в дола¬
ри; вж. Dollaraufkommcn
Dollargebiet п — доларова зона; вж.
Dollarzone
Dollarguthaben pl —доларови авоари
Ddlarпnllgcr т — доларов глад, недостиг
на долари
DldlarbnappeiiU / — доларов глад; авж.
Düllarhnnghr
Dollarunterwandhrubg / — проникване на
долара в икономиката, доларпзпран.с на
икономиката
Dollar zahl ungen pl — плащания в долари
Dollarzone / -n — доларова зона
dominierin intr. -— доминирам, преоблада¬
вам, господствам
Dominion я, -«/-irn —доминион
Domizil л, —е -—а 1. местожителство, место¬
78
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
живеене; 2. място ни плащане (ни трити)
Domiziliant т — домицилиант
DomizilinU т — домицилиат
domizilieren itr. -— gомпцилиран (менител¬
ници)
Domizilwechsel т — домицилирана мени¬
телница
* , echter — менителница, домицилирана в
банката не по местожителство ни трасата
~, unechter — менителница, домицилирана
в банката по местожителство на трасата
~ , uoeigcotlicher — менителници, дднпцпа
лирана в бинкита по местожителство ни
трасата; вж. Domizilwechsel, unechter
Doppel п — второ копие, дубликат
DoppeiaaUhiiir-eo—дублиране в работата,
дублираща работа
Doppcibeeluencuuo/ — двойно облагане с
данък
Drppclbestcuerungsabkrmmen п ■ — спора¬
зумение (между държави) с цел избягване
ни двойното облагане
Doppcierfassungg■—двойна система ни сче¬
товоден отчет; вж. Doppelzählung
DoppelfraehtuaUc / -о — двойно нивло
Doppclindrssament п—двойно джиросване
Doppeloption /— двойни опция
Doppelqulttungg -со — двойни разписки
Doppelrate / .-о — двойно навло; вж,
Doppeefrachtratc
Dop pcerechnonog -eo — паралелен отчет
doppelte Buchführtintg/—двойно счетовод^
ство
Drppeivirslzheeun^g/—двойно застрахова¬
не
Doppciwähhunge/ -со — биметализъм (па¬
рична системи)
DoppeiuähhunoU/ -со — двойна система на
счетоводни отчетност; двойно счетоводс¬
тво
Doppik / — двойно счетоводство; еж.
doppelte Buehführung
dosieren tr. —дозирам, ризфисовам
D<rSzeunge/ -со — дозировки, разфасовка
Dotationen pl—парични помощи на общес¬
твени институции и църкви, субсидии
DotnUiooskapiUnl п — дотиционен кипитил,
собствен капитал ни банково-кредитни уч¬
реждения
Dow-Jones Index т — индекс Доу Джоунс .
(индекс ни акциите ни Нюйоркската фондо¬
ва борси)
drücken tr. — L намалявам заплата; 2. на¬
тискам, притискам; 3. подбивам цени,
оказвам натиск върху пазари; 4. подтис¬
кам, угнетявам
Drahtühcrweiivngu/ -со — телеграфен па¬
ричен превод
Drahtnviso т — телеграфно авизо
drawbaek (engl.) — възвръщаемо мито
drawing authruizatlrn (engl.) ■— пълномо¬
щия от вносителя ни износителя за издава¬
не на трити
Dreieekgeshhäfr и, -е — тристранни сделки
Drcikroteotheorie / -п — теория за ризде-
ляне ни сметките на баланса ни три групи
Drelnärktehauoncteu п — барометър зи
движението ни цените на стоковата, фондо¬
вата и паричната борса
DrcimonnUsgeld п — тримесечни помощи
Drcimrnatspapieu « — тримесечни мени¬
телници
Ducimrnntswehhsel т — тримесечни мени¬
телници; вж. Drelnrnatspapier
Dreinonatszicl п — тримесечен срок за ме¬
нителници
DreisshichlarUeeir-eo — трисменна работа
DuhisehiehtsysUhm л, -е — система на три¬
сменна работа
Drittausff rttgungU/ -eo — трети екземпляр
Dritte m, —о — трето лице
Dritthaftung / — поръчителство от трето
лице
DriUtschadeo m, - -— вреди, причинени на
трето лице
Drlttsehnlduer т лице . което тмта за¬
дължение, при което се налага запор
Drittverpfändung//—определяне заложно¬
то право ни трето лице
Drittverwal hung f — форма ни депониране
ни ценни книжа чрез трето лице
drosseln tr — задушавам; die Produktion -
— съкращавам производство; die Preise **
— ограничавам нарастването на цените
Drossseung/— ограничаване, съкращаване
Drosselung der Spekulation—ограничаване
ни спекулацията
Druck т — 1. нилягане,нитиск; тежест; 2.
печат, печатане
*,. wirtsehaftllehcu — икономически натиск
Duuekkosteo pl — типографски разходи
Druckmittel п, .средстао за натиск
dual adj. — двоен
dubios adj. — съмнителен (за искине, дълг)
Dubiosen pl — съмнителни дългови искания
Dubirscnkrorr л, -teu — сметка ни съмни¬
телни длъжници
Dublikat и, -е — дубликат
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
79
Dublika tfrachtbrief т, —е—дубликат на жп
товарителница
Dumping п —дъмпинг
Dumpingpreis т, -е — дьмпинтова цена
Dumpingzoll т, -че — антидъмпинтово мито
Duopol п — дуополие; вж. Dyopol
Dnplnm п — дубликат
Durchführende m,- —n — изпълнител
Durchführung// -eg — 1. изпълняване, из¬
вършване; 2. превозване; 3. прокарване,
прилагане, осъществяване
Durchführung, ereeenmrßiee - des
Haushalts—касово изпълнение на бюдже¬
та
Durchführungsbestimmung / -en — инст¬
рукции за реда на изпълнение
DnrcUfahrtznll л,=е —транзитно мито; вж.
Durchfuhrzoll
Durchfracht f— транзитно иавло
DurcUfrachtkonnoesement п — пряк коно-
самент
DnrchfrachttraneportverfaUren п, ком¬
бинирани превози
Durchfuhr /— транзит, транзитен превоз
Durchfuhrbesshränkunge/ -en —ограниче¬
ние на транзитния превоз .
DurcUfuhrgut л, #ег — транзитен товар
Durchfuhrhandel т — транзитна търговия
Durchfuhrland и, -er — транзитна страна
Durchfuhrtarif m, —е — транзитна тарифа
Durchfuhrverbot п — забрана на транзитен
превоз
Durchfuhrverkehr т — транзитни превози
DnrchfuUrware / -п — транзитен товар;
вж. Durchfuhr/nt
Durchfuhrzoll - - - — транзитно мито-
Durchgang m, -че — 1. преминаване; 2. тран¬
зит на товари
Dnrchganggeeebüu/'-en —транзитна такса
Durchgangsgut л, -чт —— транзитен товар;
вж. Durch fuhr gut
Durchuangeknntn n,-ten—транзитна смет¬
ка
Durchgangeknsten pl—разходи по транзита
Durchgangsverkehr т — транзитни прево¬
зи; вж. Durchfuhrverkehr
durchgehend part adj — 1. транзитен (за
товар); 2. непрекъснат, всеобщ
Durhhkongossemeпt л — пряк коносамент;
вж. Durchfrachtknпnnseement
Durchlkreunznn/— 1. кръстосване, преси¬
чане; 2. място на пресичане; 3. преплитане
(на интереси)
DnrcUlanfplan т, -—трафик, производство
DurcUlaufptanunne/— календарно планиране
DurcUlaufricUtwerte pl — нормативна про¬
дължителност на извършване на операции
DurcUlanfzeit/— време на преминаване
DnrcUlanfzcit / — непрекъснат срок на ра¬
бота
Durch lei tgelder pl — преминаващи суми (в
счетоводството)
durhUrehUnen tr. — изчислявам, пресмятам
Durch rcchnung// -en—пресмятане, изчис¬
ляване
Durchsatz m, #е -— 1. пропускателна способ¬
ност; 2. производителност; 3. разход
Durchsatznorm / -en — норма на разход, на
основни и помощни материали
durhhshUmugghlп tr.—внасям контрабандно
Durchschnitt т — 1. средна стойност, вели¬
чина; im -— средно; 2. средно качество
durchschnittlich adj. — среден
DurhUshUnitteaUgabeпpreis m, -е — средна
фабрична цена
DurcUehhgiZZeabshUreiUппgssatz т — сред¬
на норма на амортизация
Dnrchechпitteanпahme / -п — приблизите¬
лен разчет
DnrcUscUnlttsarbeit / -eg — среден труд
- , gesellschaftliche -— среден обществен
Труд
- , tägliche — средна изработка за деноно¬
щие
DnrcUschпittearbeitstrg т —- средна про¬
дължителност на работния ден
DurhUscUgitteaueu^tben pl — средни разходи
DnrhUschn1ittsbelartun{gr— средно натовар¬
ване
DurcUehhпitteUestand m, -че — средна сте¬
пен на запаси (от стоки)
DnrcUschпiZZedauer / — средна продължи¬
телност
Durchschnittseinkommen л ---— среден до¬
ход
DurcUshUпittehrlre т, -е — средна чиста
печалба
DurcUschnlttsertrau m, -че — среден доход,
печалба
DurcUscUпittserwerU т — среден приход
DnrcUshhпitZegeermtUestrnd m, ■= — сре¬
ден размер на общите (стокови) запаси
DnrcUshhпittegrad т — средна степен
(напр. на автоматизация)
DnrcUehUпitZekapital п — среден размер на
капитала
DurcUshUgitZekogeum т — средно потреб¬
ление; вж. DurcUshhпittsvcrUraucU
80
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Durhhshhnittskostrn pl — средни разходи
DurchscпbittskosUrnsatz т — средна норма
на разходи
Durceschnlltхtcistunb/— средна произво¬
дителност
Durhhshhbittslohb т, а — средна работна
заплата
Durhhschbittelohbzuwachs т —— средно на¬
растване на работната заплата
Durhesceblttemаrbtpreis m, -е — средна
пазарна цена
Durh]es<hlnllttelbrrm// -сп — средна норма
DurcпshпbitUspassiva pl—среден размер на
пасивите
DurchshebitUspreis т, —е — а средна цена
DurchscпbittsprodnbU п, -е <—— продукт със
средно качество -
DurchehhniUtsprotiU m-c — средна печалба
Durceschlbits:profttrarue/ -п — средна нор¬
ма на печалба
DurhпschbittsqualiUäU / — обикновено ка¬
чество
Durhhschnlltueuntch-b — средна процент¬
на част, среден дял
DurcescIlbittsrate / -п — средна норма;
вж. DurchschniUtsnorm
DurchschbittsrrbtabilltäU f— средна рента¬
билност
DurchshhnitUssaUz т, -че — 1. а среден размер,
средна норма; 2. средна котировка
Durh1ee^1пnituseaabbh-n—средна отстъпка
DurhhschnitUsstcurrsaUz т ■.—среден размер
на данъците
DurchschnltUseumme / -п — средна сума
DurhпschIllttstara /— средно тегло на опа¬
ковката
Dnrchschniltstarif m, -в — • средна тарифа
Durceschпittsvcrbrauch т — средно пот¬
ребление
Dnrchshhnitteverdlrnst т —— средна зара-
ботка
DurchschnltUsvcrsUelgelrubesprcle ти, -е —
средна продажна цена на търг, аукцион
DurhhscпnitUsoorratsnerm / -cn — средна
норма на складови запаси
DnrhhschшtUewerU т, -е — средна стойност
Durch sch niituzzrlt_|/ -сп — средно число
DurhhscпnitUszibstuß т — средна процент¬
на норма, среден банков процент
Dnrchschnittszibssаtz т — среден банков
процент; вж. DurcпshhbitUszibsfu
Durcescпnittorrschlriß т — средно износ¬
ване на машина
Duгc1tee1leietu/ -en — копие (машинописно)
(напр. на банков документ)
durchstaffcln tr. — диференцирам
Durcheunhenneг — проверка (митническа),
преглед
Dürresheädeb pl — щети, нанесени от суша
Dülrrrschadcnvorsteheeunlg/—застраховка
срещу щети от суша
Dntzcnd п —дузина
Dynamik / — динамика; ~ der Kosten дина¬
мика на разходите
Dyopol п — дуополпл
dyopolistisch adj. — дуополисгичен
Е
Ecklohn т, -че — средна тарифна ставка
Edelmetall я, -е — благороден метал
Edrlvaluta /— впсококогпраща се валута
Effekt m, -е а— ефект
- , volkswirtschaftlicher — народностопан¬
ски ефект
Effekten pl — капиталови ценни кшнка (ак¬
ции, облигации); ~ lombardieren lassen —
залагам цепни книжа
EtfrkUrbbörse / -п — фондова борса
EttrbUrbeändlrr т—търговец на цетпги кни¬
жа (на борсата)
Effektenhandel т—търговия с ценни книжа
Effekten kur s т, -е — курс на ценни книжа,
котиращи се на борсата
EffcktenlombardgeschäfU п, —е — даване на
кредит срещу залагане на ценни книжа
Ettrbtenlombardirrnbg / —даване на кре¬
дит срещу залагане па ценни книжа; вж.
EttcktrblombardgeshhätU
Effektenmakler т — маклер, агент по опе¬
рациите с цешш книжа (на борсата)
Ettibtinmarkt /и, — фондов пазар, пазар
на ценни книжа
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
81
Effektegueehouog / -со — 1. изчисляване
фактическата стойност ни ценните книжа;
2. изчисляване на процент, получаван от
ценни книжа
EffekreospckulaUioo f— спекулация с ценни
книжа
Effektenumsatzsteuer f -о — данък върху
оборота по фондовите операции
effektiv adj. — 1. ефективен, действен; 2.
наличен (зи валути); 3. чист (за печалба);
фактически, действителен, реален
Effcktlobesrand п,-=-с — фактическа (дейст¬
вителни) наличност
EffekUivgeshhäfU л, —е сделка с реална (на¬
лична) стоки (борс.)
Effektivität f — 1. ефективност, девстве¬
ност; 2. реалност
Effektivitäts/rad т -— степен на ефектив¬
ност
Effektioithtszuwaehv т — нарастване ни
ефективността
Effektiv nutzen т — действителна полез¬
ност
Effektivvermcrk т, -е — бележки в борсов
контракт за реалността пи сделката
Effekthoo!euizovng/ — фактически, дейст¬
вителен доход от лихвените проценти вър¬
ху ценните книжи
EffektivwcrU /и, —е—действителна стойност
(на ценни книжи)
effckUnihuen tr. — изпълнявам поръчка; из¬
вършвам финансови операции
effizient adj. — ефикасен
Effizienz /— ефикасност
Ehega1tteoemnäig/ng/— намаляване ни
данъка, който плаща съпругът
Ehegatteuzusehlag т, — — надбавка към
пенсията за нетрудоспособен съпруг
Ehe gut п — имущество, придобито по време
на браки
ehrenamtlich adj. — почетен (безплатен);
einen Dienst ~ versehen — изпълнявам по¬
четна длъжност
Ehreo/chalU и, -=сг — почетно възнагражде¬
ние
Ehrenmitglied л, -er — почетен член
Ehrensold т -— почетно възнаграждение;
вж. Ehrengehalt
EhucnzahilIntg/ -со — плащане ни менител¬
ници по интервенция
Eichamt л — служба за мерки и теглилки
Eichef— проверка на мерки и теглилки; вж.
Eichung
eichen tr. — проверявам мерки и теглилки
Eicher т, маркировач на мерки и теглил¬
ки; вж. Eichmeister
Eichmaß л — мащаб зи мерки и теглилки
Eichmeister т, марк^рзовач на мерки и
теглилки
Eichstempel т — маркировъчен печат за
мерки и теглилки
Eichung/ — проверки на мерки и теглилки
Eid m,-e—клетва, заклеваме; Erklärung nn
*. es Statt — клетвена декларация; -
nblc/co .-— заклевам се; - пЬосИпсп —
подвеждам под клетви; ~ brechen — нару¬
шавам клетва; ~ leisten—заклевам се; вж.
~ nhlhgeo; ~ schwören — заклевам се; вж.
eidesstattlich .adj. — клетвен; eine ~ е
Erklärung nbgebeo . подавам клетвена
декларация
eidlich adj. — клетвен, под клетва; etw- ~
bekräftigen .— подкрепям с клетва
eigen adj. — собствен, свой; ein Geschäft io
-cm Namen fruUsetzeo — продължавам да
водя фирма под собствено име; ' zn ~em
Gebrauch — за лична употреба; ~сг
Wechsel — запис ни заповед
Eigenart /— своеобразие
Eigenbedarf т — индивидуални, собствени
потребности
Eigcubcdaufdccknng / — удовлетворяване
на собствените потребности
Eigeubesitz т — собственост, владение с
права ни собственост
Elдenbhwirissilhatunu/— управляване ни
собственото стопанство
Eigeodepot и, -s .—- L влог, принадлежащ
лично пи депопента; 2. залог, който служи
ни банката като залог зи спазване задълже¬
нията ни депонепти
Elgencrwlutschaftnug f «— покриване пот¬
ребностите на предприятието от капита¬
ловложения за сметка на печалбата и
амортизацията
ElдcncrwluUsehaftuug der Mittel — - използ¬
ване на собствени източници ни финанси¬
ране
Eigenfzoaoieruno/— покриване потреб¬
ностите ни предприятието от капиталовло¬
жения; вж. El/cnerwlrtsehnftuoд
Eigengeschäfte pl — операции ни банката,
извършвани за собствена сметка
Eigengewicht п — собствено тегло
EigenguU п — независимо наследствено
имущество (юр.)
Eigcngnthahcn п — собствени активи
6. Нсмекобългарски икономически речник
82
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
eigenhändig adj.— собственоръчен; - е
Unterschrift — собственоръчен подпис
Eigenhändler т —- комисионер - извърш¬
ващ операции за своя собствена сметка
Eigenhandel т — търговия за собствена
сметка
Eigenkapital п — собствен капитал, вложен
в предприятието на един от съдружниците
Eigenknneпm т — лично, ктдквкдуалто
потребление
Eigeпkontrrhent m, -eg — 1. доверител,
клиент; 2. участник в договор
Eigenmächtigkeit f — самоуправство, про¬
извол
Eigenmasse f— собствено тегло (на стока)
Eigenmittel pl — собствени средства
Eigenmittelabführung f -—- отчисление от
собствените средства (напр. в бюджета)
Eigenmittelanteil т, -е — собствен дял в
основните и оборотни средства на пред¬
приятието
Elu^nm ^ШЬelteilggnng~— участие със соб¬
ствени средства (в основни и оборотни
средства на предприятието)
Eigenmittelzuführung / -eg — попълване
на собствените средства
Eigenproduktion /— 1. продукция за лично
ползване; 2. собствено производство
Eigenschaft / -en — свойство, качество; in
der * als Vorsitzender — като председа¬
тел, в качеството си на председател
Eigentümer т,
EigentümerUypotUekf— ипотека, премина¬
ла към собственика на недвижимост след
плащане на дълг
eigentlich adj. —действителен, фактически;
- er Wert — фактическа, истинска стойност
Eigentum п — собственост
-, öffentliches — общинска собственост
- , genoseenscUaftllhhes — кооперативна
собственост
*, persönliches—лична собственост
privates — частна собственост
-, unbewegliches—недвижима собственост
EigenIumsSübetzatgInner — предаване, пре¬
отстъпване правото на собственост
Eigentпmeanteil m,-e —дял на собственост
EigeпtumeaufgaUe / -п — доброволно отс¬
тъпване правото на собственост
ElgegtumeUefugniese pl — пълномощия,
произтичащи от правото на собственост
Eigentпmebeechänkung f — ограничаване
правата на собственост
Eigentumsdelikt п -— престъпление срещу
собствеността
Eigentumsee1tel:zuugg~—лишаване от соб¬
ственост, експроприация
Eigentumserwerb т — получаване право на
собственост
Eluentumsse-weer ung/— получаване право
на собственост; вж. Eigentnmserwerb
Eigen1ZInsSonmn/-eg —— форма на собстве¬
ност
EigentumsfreiUeitsklage / -п — не^тареи
иск (юр.)
Eigentumsklage / -п — вктдккацкoтeт иск
(юр.)
Eigentumsrecht и, -е — право на собстве¬
ност
Eigentпmeshhutz т — защита правото на
собственост
Eiuen1umseezeuшl1g/—дифузия на собстве¬
ността
Eigentumstitel т нотариуси акт
EigentumsverbrecUen п — престъпление
срещу собствеността; вж. Eigentumsdelikt
Eigentumsvergehen п — нарушаване право¬
то на собственост
Eigentumsverteilung f — разпределяне на
собствеността
EigentumeverzicUt т — отказ в полза на
държавата от собствеността върху стока,
подлежаща на обмитяване
ЕigentпmsvorUohalt т — уговорка относно
условията за прехвърляне правото на соб¬
ственост върху стоки до изплащането им
ElgentumswecUsel т — променяне правото
на собственост
Eiuennnfall Versicherung f — застраховка
срещу лична злополука на застрахования
eigenverantwortlich adj. — на собствена,
лична отговорност
EigenveranZwnrtllhUkeiZ f —- собствена,
лична отговорност
Eigenverantwnrtung f — лична отговор¬
ност; вж. Eigenverantwortlichkeit
Eigenvermügen п — собствено имущество
Eigonvvessngunпe/—самообезпечаване
Eigenwechsel т, --—обикновена менителни¬
ца, соло менителница, запис на заповед
Eigenwert m, -е — вътрешна стойност
eignen refl- [für Akk., zu D.] — годен съм за
Eigner m,~— собственик
Eignung/-en—годност, пригодност; - [für
Akk.] haben — годен съм за
-, berufliche — професионална пригодност
Eignungserüfunn/ -eu — проверка на про¬
фесионалната пригодност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
83
ElebnbgeUeeU /и, —s — проверка на професио¬
налната пригодност; вж. Eiebunesprüfnbe
Eilauftrag т,-^в — срочна поръчка
Eilavis т — срочно авизо
Eilb 1x^11111111/ —cn — срочна поръчка
E^llf*5^<^h^ hu/ -en — бърза пратка (жп)
Eil ttlUere, -cn — бърз превоз на стоки (жп)
EilgüUerzng m, ■=€ — бърз товарен влак
EllgnU л, -^г — стока, пратка за бърз транс¬
порт
Ellgutverkihr т — транспорт на бързи
пратки (жп)
eilig adj- — неотложен, бърз, спешен
Eilpost f— бърза поща
Ei)sencluubg,-еп — бърза (пощенска) пратка
Eilzng m, а — бърз влак
einarbilUen refl.,- tr. — 1. усвоявам дадена
работа ,
elnarbiiten tr. — включвам в работа, приуч-
вам към работа, въвеждам в работа
elnbüßrn tr. — загубвам
ein ballen rr. — опаковам в денкове
einballleren tr. — опаковам в денкове; вж.
einballen
clbbedibeeb tr. — включвам в условията
eibbee^eiflb tr. — включвам
einbegriffen pari. adj. — включен, включи¬
телно .
Einbeharlunne/— удържане
Einbehaltung an der Quelle — удържане на
данъци от източника на доходи
Einbehaltung vnm Lohn — удържане на
част от работната заплата
einbrrrhпbrb tr. — включвам в сметката
elnbrrnfen tr. — свиквам
EibbenlfuIlbe/ -en — свикване
clnbczirhrn tr. — включвам
clnbringen tr. — 1. наваксвам (загуба); 2.
нося, допринасям (доход); 3. прибирам (ре¬
колта); 4. внасям, депозирам (предложе¬
ние, документ)
clnbrlngllhп adj.—доходен; dir Ersparnisse
* anlcgcn — влагам спестяванията доход¬
но ; ein ~ cs Geschäft — доходна сделка
Einbruhh-Dlebstaht-Verstcheiunb/—заст¬
раховка срещу кражба чрез взлом и грабеж
Einbuße / -п — загуба, щета, ущърб
Eind^^i^i^ t^i^^ j/ — ограничаване
Eindämmung dir Sprknlation — огранича¬
ване на спекулацията
clnd/ckcn refl., itr. — запасявам (се) със
стоки
Eibdeckbnn/— 1. покритие (борс.); 2. про¬
изводство на запаси (от стоки)
eindeutig adj. —еднозначен
с^^Ь/ь tr. — закарвам (кораб) на док
Eindringen п — проникване, навлизане
Einengung / — свиване (на пазар, асорти¬
мент); ограничаване (на търговия)
einführbar adj. — разрешен, пригоден за
внос
с1ьЩПгсь tr. — 1. внасям стоки; 2. въвеждам
ограничения, внедрявам нова техника, ус¬
воявам нови мощности; in cln Amt * —
въвеждам в служба
Elnführer т,
Eintiiheunbe; -en — 1. внос, импорт; 2. въ¬
веждане, усвояване, внедряване; 3.
представяне на стока на пазара
Einführungsrabatt т — отстъпка за въвеж¬
дане в оборот на нови стоки
Eibfühгunesznscпlag тп, —е — надбавка към
цената за покриване допълнителните раз¬
ходи по усвояване на ново производство
Einfluß w, -ssc — влияние; ~ [anf Akk.]
ansübcn — упражнявам, оказвам влияние;
- gewinnen — повлиявам, упражнявам
влияние
Eintlnßbrгeihп m, -е — сфера на влияние
einfordrrn tr. ■— изисквам (пари), предявя¬
вам иск
Eibtordciunge/ -cn — събирания, искове
Einfrieren п — замразяване на заплата, ка¬
питал
EinfuUer/— внос, импорт
~, begünstigte — внос при облекчени усло¬
вия
direkte — пряк внос, без посредници
-, freie — свободен внос
~, hä ndlir freie — внос без посредници; вж.
Einfuhr, direkte .
* , indirekte — косвен внос, с участие на
посредници
-, 11111^111X1 — свободен внос
*, — невидим внос
-, zollfreie — безмитен внос
Eintnnrüberhabg т ■— превишаване на вно¬
са над износа
Einfnhrübiгshпnß т — превишаване на
вноса над износа; вж. Einfuhr über hang
Einfuhrabgaben pl — вносни такси
Einfuhrartikel m вносен артикул
Elnfnhrbcdarf m — потребност от внос
Einfnerbefugnis / -sr — право на внос
Eibtuhrbeleheгnkllnng/ -cn —ограничава¬
не на вноса
Eibltuhebectuiiunng-дп — вносна поръчка
Einfuhrdeklaration / -еп — митническа
84
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
декларация при внос ни стоки
Eiofuhrcuhöhnugf— увеличиване обема на
вноса
EiufuJhrerkläruu//, -eo — митнически дек¬
ларация при внос на стоки;. вж.
Einfuhrdeklaration
Elufnhreulanhols f — разрешение за внос;
вж. Einfuhrbewilligung
Eiofuhrerschweeung// -eo — влошаване ус¬
ловията ни внос
Eiufl^Ih^lfö-i^<^ein^i^J/— стимулиране ни вноси
Eiofuhufiuaozierung f — . финансиране на
вноси
Eiofnhrfiuna / -eu — фирма-вносител
Eiofuhrдcnohmizдnoe/ -со — разрешение
за внос; вж. Einfuhrbewilligung
Einfuhrgeschäft л-е — вносна сделка
EiufuhrgnU и, ^ег — вносна стока, вносен
товар
Eiofnhrhaodcl т ■ — вносни търговия
EinfuhrkontiogeoU п — вносен контингент
Eiufuhrko пОгоПиС/— контрол нид вноси
Einfuhrkucdit т, -е — кредит за осъществя¬
ване на внос
Einfuhrland л, ^сг — страна-вносител
Einfuhrlizenz f—- разрешение за внос; вж..
Einfuhrhcwillignng
Einfuhrmonopol п — монопол върху вноса
Elgfuhugehcnahgahen pl — допълнителни
такси, събирани при внос
Einfuhrprämie / -п — вносни премия
Eiofnhupueis т, -е •— вносни цени
Elofnhrpueisiodex т — индекс ни цените по
вноса
Einfuhr циПиС -п — квота за внос ни стоки
Einfuhr-ueslrikItoo f— ограничение пи вноси
Elofnhusperue / -п —забрана за внос; вж.
EigflIhroerbor
EinflhtilchcthU-n—данък върху вносните
стоки
EinfnhuoerboU п — забрава за внос
Eiufuhrverfahren и, процедури за осъ¬
ществяване ни вносни операции
Eiofnhrvcrtuag m, -е — договор за внос
Einfnhuvolumeo п — обем на вноса
Einfuhrware / -п —- вносна стока; вж.
Einfuhrartikel
Einfuhrzoll m, . — вносно мито
ElnfullrzoIllshlIId d, -eo—задължение да се
плати вносно мито
Eingänge und Ansgäogep/—постъпления и
разходи
Eingang т, — I. вход; 2. въвеждане (пи
динни); 3. постъпление, получаване ни сто¬
ки, приток на поръчки
Eingang voo ВсСиа! ten—при условие на (пред¬
варително) получаване (напр. ни пари)
eingangs adv. — в началото
eingangs prp. . [G.]. — в началото на; wie -
erwähnt — както е посочено по-горе; -
Ihres Schreibens — в началото на Вашето
писмо
EingangsabfeuUigugg / — митническа про¬
верка (преглед)
Eingaogsnhgabe / —п — вносно мито; вж.
Eingnngszoll
Eloдangslidkllru1toIl/—митнически декла¬
рация за внос
Eingangshafen т, - — пристанище на мес¬
тоназначението (пи стоката)
Eiognogspaß m.-ssc—свидетелство за внос
Eiogangsrechoung / -сп — . фактура, изда¬
вана от доставчика
Eingangsscheio т, -е — приходен ордер
Eingangszoll m, -че — вносно мито
ciogeben tr. — подавам молба, заявление
eingefroren part. adj. — замразен (капитал,
работна заплита)
eiogchen itr. s. — постъпвам, пристигам (па¬
ри, пратка, преписки); ein G^^^<^ilt^hf
сключвам сделка; eine Firma geht ein —
пропадам, ликвидирам се, преставам да съ¬
ществувам за фирма
eingeschrieben part. adj. — 1. препоръчан
(писмо); .2. регистриран (дружество)
eingeschrnmpft pari. adj. -— съкратен (бю¬
джет, доходи)
eingetragen part. adj. — регистриран (дру¬
жество)
higglicdcrn tr. присъединявам, — включ¬
вам
Eiogllcede-unog'* присъединяване
cingreifen itr. — намесвам се
eiogrenzco tr. — ограничавам
Eio/nff т, -е — намеса
einhändigen tr. — връчвам, предавам
einhalten itr. '[mit D.] — спирам искове
ciohnlUco tr. — спазвам, съблюдавам
Einhalluno/— спазване, съблюдаване (ус¬
ловия, срок)
einhandclo tr. — 1. загубвам (при покупка,
продажба); 2. купувам, закупувам
einheimisch adj. — местен, родно производ¬
ство
Einheit / -со — ' 1. единица (за измерване);
2. единство; 3. унифициран възел
einheitlich adj. — еднороден, нормиран
~ е Beschaffenheit der Ware — нормирано
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
85
производство .
Einhhitsdifferenzirlkosten pl — диференци¬
ални разходи за единица продукт
Einheitskonto и, —ten — единна сметка
EinUeitekneten pl — разходи за единица про¬
дукция
Einheitskurs т, -е — единен курс (борс.)
Einheitsmarkt zu, -че — 1. единен пазар; 2,.
фондов пазар за търговия с ценни книжа по
единни цени
EiuUeitspreisgeshhrft п, —е — магазин с
единни (нормирани) цепи
Eiuheitssseuer/, -п — единен данък
Einheitstarif w, —е- — единна тарифа
Eiuheitsverpahkuug / -eu — стандартна
опаковка
EiuUeitsvcestahreuпneC -eu — обща застра¬
ховка
EinUeitewchUsel т, менителница върху
стандартизирана бланка
EiuUeitswcrt т—— 1. стандартна валкчкта; 2.
стандартна стойност при оценка на дома¬
кинството
EiuUeitswcrt т — данъчна стойност на сто¬
панските единици
Einheitswerte pl — цешш книжа, за които е
определен единен курс (борс.)
Eiuheitszoll т,ч — единно мито
einhulcn fr. — 1. искам, изисквам (разпоред¬
ба, позволение); събирам (сведения); 2. на¬
ваксвам
einigen re/7. [auf Akk., über Akk.] — споразу¬
мявам се за, стигам до споразумение
Einkäufer т, закупчик (areiD)- купувач
Einkünfte pl — доходи
andere — други доходи
- , außerordentliche — извънредни доходи
- , bedingt pfändbare — доходи, условно
подлежащи на удържане
- , lohgethuhrpflihhtige — доходи, облагае¬
ми с данък общ доход
- - nebenberufliche — доходи от странична
дейност
*, nihUtabgaUepflihhtige —доходи, не под¬
лежащи на включване в данъчна деклара¬
ция
- , pfändbare — подлежащи на удържане
доходи
*, ennetlge — други доходи
- , steuerfreie — необлагаеми доходи
-, eteuerrehUtliche — облагаеми доходи
*, uupfrgdUrre — неподлежащи на удържа¬
не доходи
Einkünfte aus freiberuflicher Tätigkeit —
доходи на лица със свободни професии
Einkünfte in Geld — парични доходи
einkrlkulieren tr. >— 1. включвам в калкула¬
ция; 2. отчитам, вземам под внимание
Eiukаseteerlln// — инкасиране, получаване
(на плащане); инкасо
Einkаssieruugsepesen pl—разходи по инка¬
сирането
Einkauf п, -че — покупка, закупуване
einkanfen refl. [D.] — плащам за приемане
(напр.във фирма); плащам учредителна
вноска във фирма
Einkrпfeabshhluß тл, -sse — сключване на
сделка за закупуване
Einkaпferuftrrg т, че — договор за закупу¬
ване
EinkaufegeuossenshUaft / -eu — коопера¬
ция-закупчик
Einkaпfekommiseionär т, —е -——— комисио-
нер/посредник при закупуване
Einkaufszentrum g-treu — търговски цен¬
тър
einklarieren tr. — 1. освобождавам от мито
стоки, пристигнали с кораб; освобождавам
кораб от данъци и такси; 2. товаря на кораб
Einkommen л, 1 - доход - 2- заравотка
abgeleitetes — вторичен доход -
-, arbeitsloses -— петрудов доход
-, Ueiti■rgspflicUtiges — доход, върху който
се изчислява размерът на задължителните
вноски
- , durch Arbeit erworbenne ррудов
доход '
- , durchschnittliches — среден доход
-, dynamische—доходи, които се променят
в зависимост от колебанието на пазарната
конюнктура
-, erarbeitetes — трудов доход
*, festes — твърд доход
- , fundiertes — доход (%) от капитала или
от владение на земя клк недвижимо иму¬
щество
-, garantiertes — гарантиран доход
-, indirektes — косвен доход
*, lebenslängliches — пожизнен доход
*, nlcUthrarbeitetee — нетрудов доход
-, ständiges — постоянен доход
- , steuerpflichtiges — доход, подлежащ иа
облагане
- , unfundiertes — доход, получаван не от-
владеене на капитал или недвижимост
*, unsichtbares — скрит доход
ursprüngliches — първичен доход
-, verfügbares — чист доход (след приспа¬
86
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
дане на данъците)
*, versteuerbares — облагаем доход
* , wechselndes — променящ се, непостоя¬
нен доход
Einkommen aus Handelstätigkeit — доход
от търговска дейност
Einkommen aus Unternehmertätigkeit —
предприемачески доход
Einkommen aus wirtschaftlicher Tätigkeit
— доход от стопанска дейност
Einkommens- und Verbrauchsbilanz f —
баланс на приходите и разходите
~, differenzierte — диференциран баланс на
приходите и разходите
Einkommensausgleichung/ — изравняване
на доходите; вж. Einkimmensangleichung
Einkommensbesteuerung/— подоходно да¬
нъчно облагане
Einkommensbewegung/—динамика на до¬
ходите
Einkommcnsbeziehcr т — получател на до¬
ходите
Einkommensbildung/— формиране на до¬
ходите
Einkommenseinbuße f— загуба на доход
Einkommensentwicklung/ — динамика на
доходите
Einkommensermittlung/ — определяне на
доходите
~ , steuerliche — определяне на доходите с
цел данъчно облагане
Einkommenskonto и, -ten — сметка на до¬
ходите
Einkommcnslagef— състояние на доходите
Einkommensminderung f — съкращаване
на доходите
einkommen tr. s.—постъпвам (като приход)
Einkommensquelle/, -п — източник на до¬
ходи
Einkommensschichtung/—диференциация
на доходите
Einkommensschmälerung f — намаляване
на доходите; вж. Einkommensminderung
einkommensschwach adj. — с ниски доходи
Einkommenssteuer/ -п—данък общ доход
*, einheitliche — единен данък общ доход
* , ergänzende — допълнителен данък общ
ДОХОД
* , veranlagte — данък общ доход, опреде¬
лян върху заявения доход
Einkommensträger т, — получател на до¬
ход
Einkommensverhältnisse pl — имуществе¬
но положение
Einkommensverteilung/— разпределяне на
доходите
Einkommenszuschlag т, — допълните¬
лен доход
~, beitragsfreier —допълнителен доход, от
който не се плащат вноски за социално
осигуряване
-, steuerfreier —допълнителен необлагаем
доход
Einkommenszuwachs т—ръст на доходите
Einläufe erledigen — отговарям на корес¬
понденция
Einlösbarkeit / — възможност за размяна
(на асигиации)
Einlöseklausel/ — клауза за qj-купуване на
залог или при трата — клауза за плащане;
вж. Einlösungsklausel
Einlösung/— 1. изпълняване (на задълже¬
ние); 2. инкасиране (на платеж); 3. откупу¬
ване (напр. на залог); 4. плащане, заплаща¬
не (по сметка или менителница); погасява¬
не (дълг); 5. размяна; zur * vorlegen —
предявявам за плащане
Einlösungsbetrag m,-=«—сума за откупуване
Einiösungsfonds т, фонд за погасяване
Einlösungsgarantie / -tien — гаранция за
изкупуване
Einlüsungsklausel / — клауза за задължи¬
телно изплащане на договорена сума
(застр.)
Einlage f -n — 1. паричен влог, вноска; дял
в предприятие; 2. приложение
-, befristete — срочен влог
-, feste — дългосрочен влог
-, fiktive — мним (фиктивен) влог
~, fristlose — безсрочен влог
* , jederzeit rückzahlbare — безсрочен
влог; вж. Einlage, fristlose
-, kündbare—срочен влог на текуща сметка
-, kurzfristige — краткосрочен влог
~, langfristige — дългосрочен влог
~, stille — негласен влог
*, unbefristete — безсрочен влог
- , verzinsliche — влог, върху който се на¬
числява лихва
Einlage auf Sicht — влог до поискване, влог
на виждане
Einlage mit einjähriger Kündigungsfrist —
едногодишен срочен влог
Einlagebuch л,-ег — спестовна книжка
Einlagegläubiger т, вносител
Einlagen pl — парични влогове, депозити
Einlagenabfluß w, -sse—отлив на влоговете
Einlagenbestand m, -=е — сума на влоговете
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
87
ElblaeengeshnäfU л, —е — приемане на вло¬
гове; * betreiben — занимавам се с прие¬
мане на влогове
ElblaeebkobUo л, -tcn—сметка на вложите¬
ля, депозитна сметка
Elnlagensnmme / -п — обща сума на вло¬
говете или депозитите
Elblаerbzlnsfuß т — лихвен процент по
влоговете
clnlagcrn tr. — складирам
Einlagell]nbe/ —en — 1. запаси на склад; 2.
разполагане на стоки в склад; 3. складира¬
не на стоки
EiblaerгnngsgrwlchU п — тегло при склади¬
ране на стоките
Einlagrrungskestrb pl—разходи по склади¬
рането
Einlage/ ^11111/ -п—данък върху влоговете
Einlagezinsen pl — лихви по влоговете
Einlanf т, - — 1. постъпление (на пари,
книжа); 2. пристигане на кораб
elnlaufcn itr. s>—влизам, пристигам (кораб,
влак); Briefe, Beschwerden laufen cin —
получавам писма, оплаквания
clnlcgen tr. — 1. влагам (средства); 2. пода¬
вам (жалба); заявявам (протест)
Einleger т, вложител
cinlcitcn tr. — започвам, предприемам (пре¬
говори)
einliefern tr. — донасям, връчвам, доставям
(пакет, стока) ■
Eiblleftrunb/ -en — L доставка; 2. пратка,
доставка
Eibliefrrubgsshпeib m, —е — разписка за
предадена пощенска пратка
ciblirgrb itr. [DJ — влагам, прилагам към
einliegend pari. adj. — вложен, приложен
Einmaligkif— 1. еднократност (на данъч¬
но облагане); 2. изключителност
Einmannarbrit f — работа, извършвана от
един работник
EibmanIlbedieilШlbe/ — обслужване на ма¬
шина от един човек
EinmаnbgrscllschafU f — дружество, чийто
капитал е в ръцете на едно (физическо или
юридическо) лице; еднолично дружество
Einnahme / -п — приход, постъпление,
сбор; als * а (oer)bucпen — заприходявам;
in * bringen — заприходявам
Einnahmen pl — приходи, постъпления
*, außerordentliche — извънредни доходи
* , außerplanmäßige — извънплапови пос¬
тъпления
*, fundierte — приходи (в %) от вложения
на капитали, земя или недвижимост
geplante — планирани постъпления
~, nebenberufliche — приходи от странична
дейност
~, ordentliche — постоянни приходи
~ , regelmäßige — постоянни приходи; вж,
Einnahmen, ^011X11^1
~ , staatliche — постъплдппя в държавния
бюджет; вж. Einnahmen, öffentliche
* , öffentliche — постъпления в държавния
бюджет
- , überplanmäßige — падnлапорn постъп¬
ления
Einnahmen dcs Staates—държавни постъп¬
ления
Einnahmehaushalt т —— бюджет на прихо¬
дите
Einnahmen und Ausgaben—приходи и раз¬
ходи
Einnahmen- nnd Ansgabcnbilanz / — ба¬
ланс на приходите и разходите
Einbaпmrnausfall т, • — намаляване на
• приходите
Elnbaпmebbllanz/— баланс на приходите
Elnbahmebvoranshhlag т — калкулация на
приходите
Einnahmeorder /— приходен ордер
£1^» i^ v^n^ П<1С^-^п — остатък на средства
от държавния бюджет, непостъпили в при¬
ходната му част
Einnahmes/lUe/-п — приходна част в тър¬
говските книги
Elnbaпmeübeгshпuß т, -sse — превес на
приходите над разходите
cinnchmen tr. — 1. заемам (място, длъж¬
. ност); 2. получавам (доход); 3. приемам
(стока)
Einnehmer т, - — инкасатор
1111^X1*1 reß. —закрепвам се, внедрявам се
(за монополи)
Einordininng— разполагане, разместване,
разположение (в определен ред); разпреде¬
ление; класификация
cinpackcn tr. — опаковам
Einpubbtblansrl / — клауза в договор за
покупко-продажба, според която разходи¬
те и рискът минават за сметка на купувача
elnranmin tr. • ■— отстъпвам, предоставям;
einen Rabatt ~ давам отстъпка; einen
Kredit - — отпускам кредит
Einräumung/— 1. отстъпка; 2. предоставя¬
не (на кредит)
elnrangirrrn /г — 1. нареждам по видове; 2.
композирам влак
88
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Einrednen п — зачисляване, включване в
сметка
einrechneu tr — 1 . пресмттам , включвам в
сметка; 2, вземам под внимание
Einrclsee/— влизане в- чужда държава
Eiureiseeriaubшs/— разрешение за влиза¬
не в чужда държава
einreiseu intr. s. — влизам в чужда държава
Einreisevisum л,-еп/-т — входна виза
eigncrten tr. — основавам, изграждам
Einriehlung/ -en — L оборудване; 2, уст¬
ройство, приспособление; 3. учреждение,
организация
*, öffentliche — обществена организация
Einrufung// -eu — откуп (на търг)
Einsackung/— опаковка в чували
Einsatz т, -че — 1. въвеждане в действие; 2.
залагане, залог; 3. прилагане, използване
EineatzbereitscUafZ - / — експлоатационна
готовност
Eiпschärzшlu/ —en — оценка
Einsc hactlielunn// — опаковка в кутии
eiпechalton refl. — включвам (се), вземам
участие
ein schalten tr.— включвам
Eiuschяtluпg/— намеса, включване в вещо
EiusctUсhlzriuei/— работа на една смяна
eigshUihhtig adj. — едносменен
eiпecUiffeg tr. — натоварвам, качвам на ко¬
раб
Einschiffung/— натоварване - па кораб
Einshhiffuuusknsten pl — разходи по това¬
ренето - на кораб
einscUlagcg tr. — 1. - опаковам; вж.
eiпprteeп; der neue Artikel Uat
eigueehhlagen — новият артикул проби на
пазара
einsthließlicU adv. [G.] — включително
Einschluß m — включване; unter - [von D.]
— имайки предвид, включително и (ко-
рееп.)
eigschränken tr— 1. ограничавам; съкраща¬
вам (кредити, мощности); свивам (произ¬
водство); стеснявам; 2. ограничавам, па-
малявам
Einschreibepäckchen п, — препоръчана
пратка; вж. Einschreibebrief
EinschrelbbeeeПdun/ -eu — препоръчана
пратка
Einschrrlbuпg/— 1. писмена оферта при
търг; 2. подаване на препоръчана пратка
Einschuß т — 1. вложен капитал; 2. вноска
в банката за гарантиране на ломбарден
кредит; 3. вноска като гаранция за изпъл¬
нение на срочни сделки (борс.); 4. вноска,
влог; 5. гаранционна сума, плащана от то-
отрдпзпртщача в случай па морска авария
einsehen /г.— преглеждам, проверявам (до¬
кументи)
einseitig adj. — едностранен
einsetzbar adj.— приложим; - vielseitig - —
универсален
Einsetzbarkeit / — приложимост, възмож¬
ност за използване
einsetzen tr. — прилагам, използвам; въвеж¬
дам в действие; etw, beweglich (elaetiehU)
* —— маневрирам (напр. с финансови сред¬
ства)
einsparen tr. ■ — икономисвам, спестявам
чрез ограничаване
Einspaau п gg—- -1. икономия; спестяване; 2.
съкращение (па бюджета)
Einsparungen pl — спестявания
Einspruch m, - — 1. възражение, протест;
2. жалба; einen - erheben [gegen Akk.] —
възразявам, протестирам срещу
Einspruchschreiben п, 1 - отказ от акцен¬
тиране на сметка; 2. писмо-възражение
Einstand т — 1. встъпване в длъжност; 2.
право на покупка с предимство
Einstandsgeld л, -er — такса при постъпва- ’
не на длъжност
Einstandspreis m, -е — себестойност; вж.
AnecUafUungewert
einsteUen intr. [für Akk.] — отговарям, га¬
рантирам (за загуби, плащане на дългове)
einstelleu reß. — ориентирам се, приспосо¬
бявам се
einstellen tr. — 1. назначавам (на работа);
наемам; 2. определям, регулирам, наст¬
ройвам; 3. ориентирам; 4. прекратявам
(работа, доставки); 5. прекратявам (съдеб¬
но дело); 6. слагам, поставям, влагам; 7.
спирам, преустановявам (кредитиране,
плащания) .
Einstcnlinu// -eu — 1. назначаване на рабо¬
та; наемане; 2. определяне; регулиране; 3.
ориентиране; 4. поставяне, слагано; 5.
прекратяване (на работа, доставки); 6.
прекратяване (на съдебно дело); 7. спиране
(па кредитиране)
Einetrömen п — постъпване на пари в обра-
щение; вж. Eiustrom
Einstr-om т — постъпване на пари в обраще-
ние
ein tauschen tr. [gegen Akk.] — разменям,
сменям
einteilig adj. — състоящ се от една част
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
89
Ein tteiiinog, -сп — 1. класификация, подраз¬
деление; 2. разпределение
cilltuäglieh adj. —— доходен, рентабилен, пе¬
челивш
Eiotuhgliehkeir f — доходност, рентабил¬
ност
cintragen tr. — 1. вписвам, заприходявам; 2.
нося печалба; 3.реrпстриран (патент, дру¬
жество)
Eintragung// — 1. вписване, заприходявапс;
2. регистрация (ни патент, дружество); -
im Handelsregister —- вписване в търговс¬
кия регистър; die ~ löschen — оттеглям
регистрация
Eintunguogsgcbühr / -со — регистрацион¬
ни такса
EiotraguпU, -со — задължение за
регистрация (в търговска регистър)
cintreffen itr. s. —-пристигам (с влак, параход)
elotrclbeu tr. — събирам (данъци, дългове)
Eiotueibnog / . —сп .— изискване (ни дълг,
данъци)
eintretco itr. s. — 1. влизам, встъпвам; .2.
възниквам (нипр. ни щета)
Eintritt т — 1. встъпване, постъпване, при¬
съединяване (към договор); 2. възникване
(ни щета)
Elntuittsheltuag т, "с — встъпителна вноска
Elntuittsuecht л, -е — право пи вход
Eintrocknung/— изсъхване
Einvernehmen л — взаимно съгласие; im -
— по взаимно съгласие
einoerzollhn tr. —определям размера пи ми¬
тото
Einwaage. / — намаляване па обема чрез
тръскане при насипни товари (търг.)
Einwnod m, -е — възражение, протест;
eioeo - erheben — протестирам
cinwandcrn Ur.. s. —. имигрирам
Eiiiwandecunu/— имиграция
einwandfrei adj. — безупречен
Ei и wei/oeuaahunog—en—еднократна опа¬
ковка
eioweiseo tr. — въвеждам (в работата)
cinwendeo tr. - —— възразявам
ciowilligeo itr. [io Akk.] — съгласявам cc
със, на
Einwilligung,— 1. съгласие (за извършване
ни сделки); съгласие, позволение
Einwiikunoj/ -со — влияние, въздействие
einzöllig adj. — едпоцолов
ein^al^ill)ar adj. — подлежащ на плащане
cinzahlen tr. — плащам, внасям (пари); пра¬
вя парични вноски %
Einzahlcndc m, -u — платец, вносител
Einzahler т, платец. вж. Etnzaheende
Einzahlung / -со — плащане, внасяне;
durch - von Geschäftsanteilen — на дяло¬
ви начали
Einzahlungen pl — плащания
~ , nussUeheode — суми, полагащи се ни
дружеството от съдружниците
* , uorcuwegv heflodllhhe — плащания, на¬
миращи сс на път
~ , unvollständige -— непълно плащане, не¬
пълен влог
£10X11110/8311-1/ ., ^е — платежно на¬
реждане
EiozahlungsSfisl/, -со — срок на плащане.
Eiuzahlnngspflzhtr/—задължение ни акци¬
онерите да платят номиналната стойност
ни получените акции
Einzahlnngstcmin т — срок па плащане;
вж. Eiozaliluogsfrist
ElIlzei—Дuheltsocrtuag .. . — индивидуа¬
лен трудов договор
Eiozelahschreibung/, -со — индивидуални
амортизационит отчисления
Einzclbcitrag ... — индивидуална (парич¬
ни) вноска
EinzelbesiUzcr т, - . едноличен собственик
Einzelbetrieb w, -е — отделно предприятие
Einzelerzcugnis л, -se ■— отделно изделие
Eiozclfrma/— еднолични фирма
Einzelgütcr pl — стоки на парче
EinzclgeschäfU л,-е — единична сделки
Einzelhändler т, търговец ни дребно
Einzelhandel т — търговия на дребно
Eiozclhandclsnhtz и —- търговска мрежи ни
дребно
Eiozclhaodclsprcis лъ —е — цени ни дребно
Elnzelherstclleu т, шоивиоуален произ¬
водител
Einzelkapital п — капитал, принадлежащ на
едно лице
Elnzelkaufnano m-lcute—едноличен тър¬
говец (кито фирма)
Einzelkooto п, -Ueo — отделна сметки
Einzelkosten pl — единични разходи
Einzelproduzent ш, -еп — индивидуален
производител
Einzclpuozeß т, -sse — единичен процес;
индивидуални работа
Einzelteil и, -е —. детайл
Elozclnoteruehncn п - — еднолично пред¬
приятие
Elnzclngteuuchnuug / -сп — еднолично
предприятие; вж. Einzel roter nehmen
90
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Einzelvcrkäufcr т, едноличен търговец;
вж. Einzelhändler
Einzelverkauf m, <=« — продажба на дребно
Einzelvermögen п — имущество, принадле¬
жащо на едно лице
Einzelversicherung / -еп — индивидуално
застраховане
Einzelwährung/— монометализъм
Einzelwert т, -е — стойност на отделен
предмет; единична стойност
Einzelwirtschaftsichre/—учение за иконо¬
миката на отделното предприятие
einziehbar adj. който може да бъде изис¬
кан или конфискуван
einziehen tr. — 1. взимам, изисквам; инкаси¬
рам (менителница); събирам (данъци); 2.
изземам от обращение (монети, банкно¬
ти); изземам (капитал); 3. конфискувам
(имущество) (юр.); 4. ликвидирам (длъж¬
ност)
Einziehung/— 1. взимане, изискване; инка¬
сиране (на менителница); събиране (данъ¬
ци) 2. изземане от обращение (на монети,
банкноти); изземане (капитал); 3. конфис¬
кация (на имущество) (юр.); 4. ликвидация
(на длъжност)
Einzichungsauftrag m, ^е — 1. инкасово по¬
ръчение, поръчение за инкасиране на пла¬
щането; 2. поръчение за превод на парична
сума по пощата в деня на плащане от една
сметка
Einziehungsverfahren п. начин за инка¬
сиране на платежните искания
Einzug — изискване (на пари); събира¬
не (на данъци); получаване на плащания
Einzugsbereich т, -е — 1. икономически
район; 2. район на снабдяване; зона иа об¬
служване
Einzugsgebiet л, -е — район за снабдяване
на даден потребителски център
Eisenbörse/ -п — борса за черни метали
Eisenbahnaktie/-n—акция на жп компания
Eisenbahnbeförderung/— превоз, експеди¬
ция по жп транспорт
Eiscnbahnfrachtverkohr т — жп товарни
превози
Eisenbahnknotenpunkt т — жп възел
Eisenbahnnetz л — жп мрежа
Eisenbahnprioritätenpl—акции на жп ком¬
пании; вж. Eisenbahnwerte
Eisenbahnverkehr т — жп превози, жп съ¬
общения
Eisenbahnwerte pl — акции на жп компании
Eisenbahnwesen п — железопътно дело
Eiscngewinnug/ — добив на желязо
Eisengießerei/— леярна, леярен завод
Eisenhütte/— металургичен завод
Eisenhüttenindustrie/— черна металургия
Eisenwaren pl — железарски изделия
Eisenwerk п — металургичен завод; вж.
Eisenhütte
Elastizität/— еластичнист, гъвкавост
Elektoenergieverbrauch т — потребление
на електрическа енергия
Elektoenergiewirtschaft /— електроенер¬
гийно стопанство, енергетика
Elektrifizierung/ — електрификация
Elektrizität / — електричество
Elektrizitätserzeugnung /— производство
на електроенергия
Elektrizitätsversorgnung/ —• електроснаб«
дяване
Elektrizitätswerk п — електростанция
Elektrizitätswirtschaft /— електростопанс-
тво,електроенергетика
Elektroenergieausstattung/—електровъо-
ръженост
Elektroindustrie /— електропромишленост
Elektrokapazität /—електроемкост
Elektromaschinenbau m,
Elektromaschinenindustrie / — електро-
машиностроене
Elektronenbuchführung / — електронно
счетоводство
Elektronenrechenmaschine /
Elektronenrechner т — електронно-из¬
числителна машина (ЕИМ)
Elektronik /— електроника
-, industrielle — промишлена електроника
Elektrowirtschaft / — енергетика; вж.
Elektroenergiewirtschaft
Elemcntarschadenversicherung/ — застра¬
ховка срещу стихийни бедствия
eliminieren tr. — изключвам, елиминирам;
отделям, отстранявам
Eiternermäßigung/ — намаляване на данъ¬
ка на лица, издържащи родителите си
Emballage /— амбалаж, опаковка
emballicren tr. — опаковам
Embargo п — ембарго; ein ~ verhängen —
въвеждам ембарго
Emblem и, -е — емблема
Emerit -е — пенсионер
emeritieren tr. — пенсионирам (духовници,
учени)
emeritiert pari. adj. пенсиониран
Emigrant тп, -en — емигрант
emigrieren itr. s. — емигрирам
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
91
Emission f — емисия, пускане в обра^^ние
(пари, ценни книжа)
Emiesionsbilanz f -eu — емисионен баланс
Emissionsfonds m, -s — емисионен фонд
EmiseionegeechäUt и,—е—емисионни опера¬
ции
Emisslons/ewign т — емисионна печалба;
печалба, получена за сметка па емисия на
ценни книжа
Emissioushans m, 4er — емисионна банка
Emissiouskonsortium и, -ieu — консор¬
циум, организация с цел реализиране на
(държавни клк частни) заеми
Emissiouskurs тп, —е — емисионен курс
Emlssti>nseeekenu/—регулиране на емиси¬
ята
Emissionsmarkt п п — пазар на амитиратк
ценни книжа
EmissionspnlШk f — емисионна политика
Emissiousprofit т — емисионна печалба;
еж. Emissionsuewinn
Emissiousrecht n, -е — емисионно право
Emiesionsreghluug / -eg — регулиране на
емисията •
Emisslousstcuer / -п—данък върху емиси¬
ята
EmiesloneZätigkeit f — емисионна дейност
(на банка)
Emittent т, -еп — емитент
emittieren tr. — емитирам, пускам в обра-
щение (пари, ценни книжа)
Empfang m, -че — 1. прием, приемане (на
пратки); zahlbar bei - — подлежи на пла¬
щане при получаването; 2. прием, среща;
3. помещение на администратор (напри¬
мер в хотел)
Emp falпgnahlncer— получаване, приемане
EmpUanusanzcige / -п — известие за полу¬
чаване
empfangsberechtigt pari. adj. — имащ право
(пълномощие) за получаване, упълномо¬
щен да получи
EmpUangsbbeeehltguпu/-еn — право (пъл¬
номощие) за получаване
EmpUangsknnnoeeement п — обикновен (не
бордов) ^^самент
EmpUangsepediteur - - -е — спедитор-полу¬
чател на товар
Empfangsstation / — приемна гара
Empfänger m, L получател (на стока);
2. адресат (на пратка); vom * zahlbar — с
наложен платеж
EmpfängerUetrieU т —е — предприятие -
тоотропдлрчатал
Empfängerlnd л,-чег—страна-получател
empfehlen tr. — препоръчвам
Empfehlung// -eu — препоръка
Empfehlungsschreiben п — препоръчител¬
но писмо, писмена препоръка
Emporschnelleg п — скок, рязко повишава¬
не (напр. на цени)
en bloc (fr.) — цяло, цялостно
еп detail (fr.) — на дребно
еп gros (fr.) — на едро
Endabnehmer т траен получател
Endabrechnung / -еп —— окончателно из¬
числение
EndUaUnUoU m, -е — крайна гара
EndUestrnd т, е — 1. преходен (изходен)
остатък (напр. на банкова сметка); 2. пре¬
ходни стокови запаси
Endbetrag т, -че — крайна сума (напр. на
банкова сметка)
Endbezieher т, краен получател (потре¬
бител); еж. Endabnehmer
Eudbiiaan/ -eg — окончателен баланс
Endergebnis и, -sse — краен резултат
Enderzeuguis п, -sse — краен (готов) про¬
дукт
. Eider^ng/nu/— крайна (готова) продук¬
ция
EudUcritgunu/ — последен стадий на изра¬
ботване, окончателно доработване
Egdhereteller т, !р»аен производител
Endmontage / — краен (довършителен)
монтаж
Endprodukt п, -е — 1. краен продукт; 2.
крайна продукция
Eudprodukttoii/—готова (крайна) продук¬
ция; завършено производство
Endproduzent т, -еп — краен производи¬
тел; еж. Endre^eHcr
Eddyei-branch m — крайно потребление
Endverbraucher т, краен потребител
Eud verkauf m, - — окончателна продажба,
продажба на крайния потребител
Endverwertugg / — крайно (окончателно)
използване; крайна реализация
End wert m, -е — 1. крайна (окончателна)
стойност; 2. общо значение
Energetik /— енергетика
Energie /— енергия
Energieaufwand т — потребление на енер¬
гия; вж- Energieverbrauch
EgergieausbbeIz/—добив на енергия
Energiebedarf т — 1. нужди от електричес¬
ка енергия; потребности от електрическа
енергия; 2.потреблениа (разход) на енер¬
92
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
гия
Encugicbetuiebe pl — предприятия от енер¬
гийното стопанстзо
Energiebilanz / -со — енергиен баланс
Encrgieeiosatz т — използване ни енергия;
разход ни енергия
Eueugicerzcugnug f — производство на
електрическа енергия
Energiehaushalt т — употреба ни енергия
energieintensiv adj. — с. интензивно потреб¬
ление ни енергия
Eoer/iequeeiu/ -eo — енергиен източник
Encugieressouuecn pl — енергийни ресурси
Encugicteehoik f — енергетика; вж.
Energetik
Eoeugletuägeu т, източник на енериия;
енергоносител
Encrgleoerhrauch т — потребление на
енергия
Euergieversorgunoe/— електроснабдяване
Egergieversorguogshetriehe pl — предпри¬
ятия от енергийното стопанство; вж.
Encrgichctriche
Energiewirtschaft /— енергетика, енергий¬
но стопанство
Engagement п — I. задължение; задълже¬
ние, произтичащо от сделка; 2. влагане ни
капитал; 3. сключване ни сделки; 4. срочни
сделка; 5.. служба, място, длъжност
engagieren reß. — обвързвам се със задъл¬
жение .
engagieren tr.—задължавам, обвързвам със
задължение
Enge / — тсснота, ограниченост (нипр. ни
вътрешния пазар)
Engineerings (engl.) — инженеринг; оказва¬
не ни техническо ' съдействие (при разра¬
ботване или осъществяване ни проекти)
Engpaß . . -ssc — 1. тясно място (нипр. в
икономиката, производството); 2. дефи¬
цит, недостиг
Engpaß nn lagen pl—дефицитно оборудване
Eogpaßansrüstiingen pl — дефицитно обо¬
рудване; вж. Engpaßaolagen
Engpaßmaterial n, -ieu — дефицитен мате¬
риал
Eogpaawäa^ie'>-o — .дефицитна стока
Eogroßprois m, -e — цена на едро
enorm adj. — огромен, грамаден .
Enquete / -о — анкети, въпросник
Eotäußeeunog'— 1. отказ; отстъпление; 2.
отчуждение; предаване на права
eotatisiert part. adj. — внесен в бюджета,
планиран
cutbchrlleh adj. — излишен
Eotbin0engg— освобождаване (например
от задължения по договор)
Entbindungsbeihilfe / — допълнителна па¬
рична помощ за раждане ни дете, изплаща¬
ни от предприятието
Eothlndnngskrstenbeituag т, ^е — еднок¬
ратна парични помощ за родилка, изплаща¬
ни от осигурителната каса
enteignen tr. — отчуждавам
Euteigucu т, скспгропр иатор
euteigneU part. adj. — експроприиран; иззет
Enteignung / — експроприация; лишаване
от право на собственост, отчуждаване в
полза на държавата
~ , hotsehädigungslove — безвъзмездно от¬
чуждаване
Enteignung der Entei/ncr—експроприация
на еаспрдnрпатдрпmе
Enteignung des Landes — експроприация на
земята
Enteignung gegen Entschädigung — отчуж¬
даване с изплащане ни компенсация
Entcignungvansprueh m, ■че — претенция за
отчуждаване (юр.)
Enteignungsentshhädignng / — компенса¬
ция за отчуждено имущество
Enteignnngsverfahren п, . . ъдеббоо
производство по отчуждаване на имущес¬
тво; 2. метод (начин) ни провеждане на
експроприацията
enterben tr. — лишавам от наследство
Enterbung^ лишаване от наследство
entfallen itr. s. [auf Akk .] — пада се (някому
нещо)
entfalten tr. —• развивам; организирам; реа¬
лизирам, претворявам (в животи)
EntfernungU/ —сп — 1. разстояние; 2. отст¬
раняване (от длъжност), уволнение
Egtflechitlngu/—де картел изация; де концен¬
трация
Entfremdung//— отчуждаване
Entgegennahme / — приемане, изслушване
cntgegennchmen tr. — приемам (напр. заяв¬
ка); einen Auftrag ~ приемам поръчки
entgegcnstchcn itr, — противостоя
entgegen wirken itr. —— противодействам,
действам против
Entgelt п — възнаграждение, заплащане; als
(gegen) - ■— във вио на възнаграждение;
ohne ~ — безвъзмездно
Entgelte pl — възнаграждения
*, veгeiohaute — договорени възнагражде¬
ния
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
93
~ , vereinnahmte -— фактически постъпили
възнаграждения от различен вид
11X111X11 tr. — заплащам, обезщетявам
rnUgclUp tlicпtie adj. — подлежащ на възнаг¬
раждение, подлежащ на заплащане, платен
EnUerlUenoгmcn pl — норми за заплащане
(на труда)
11X111X11 tr, — съдържам
Enthärtung f — дстезаурирапе (на злато);
пускане в обращение (на стоки)
entheben tr. [G.J—освобождавам от служба
Ebtпi^unbg;—in — 1. освобождаване (напр.
от задължения по договор); 2. отстранява¬
не (напр. от длъжност)
EbtbarUillstecung/—декартелизац^ия
entkräften tr. — отменям, признавам за не¬
действителен; анулирам
Entladearbcitcn pl — разтоварни работи,
операции по разтоварването
Entlade dauer f— продължителност на раз¬
товарването
Ebtladceinbie'htuпn/ а— съоръжение за раз¬
товарване
Entladernes/ -е — срок за разтоварване •
Enttadcceeühe/-ib—такса за разтоварване
Entladekosten pl — разходи по разтоварва¬
нето
Entladepflicht / -en — задължение в опре¬
делен срок да се разтоварят транспортни
средства
Entlader tuild/-п—пункт (място) на разто¬
варване >
Ebtladevorгiehttlnn/— механизъм за раз¬
товарване
Entlad/zcit / -en -— срок за разтоварване;
вж. EntladhdaulГ
En tlad ипи/ — разтоварване
Enttarssnbg-eb — 1. уволнение, отчисле¬
ние; отстраняване от работа, оставка; dic --
anvlsicrcn планирам уволнение; 2. випуск
(на ученици)
*, fristlose — уволнение без предупрежде¬
ние .
Entlassulbgcnlueh tä in nng/ -сп — компен¬
сация, плащана на необосновано уволнени
при възстановяването им на работа
Entlassungsgeld л — парична помощ при
уволнение
EnUlaesubeeehencп т, -е — молба за напус¬
кане
EnHaseunbesclгetunb/'— парична помощ
при уволнение; вж. Entlassungsgeld
entlasten tr. — освобождавам; ein KrbUr *•
заверявам сметка (с издължена сума)
Entlassung/— а 1. намаляване на натоварва¬
нето; 2. записване по кредита (счет.); zn
Inrrr пю кредитг къма Вашата
3. освобождаване (от задължения)
entleihen tr. — 1. вземам в заем; 2. вземам
под наем
Entleiher т,- L а длъжник; 2! а ютент— вии-
мащ под наем
entlohnen tr.— 1. възнаграждавам (за труд),
разплащам се; 2. уволнявам
Entlohnung/— 1. заплащане; възнагражде¬
ние (за труд); 2. уволнение
~ , differenzierte — диференцирано запла¬
щане ■
*, erhöhte — увеличено заплащане
~, prozentuale — заплащане, изчислявано в
проценти
*, liisUnngsabnängige — заплащане в зави¬
симост от извършената работа
Entlohnung nach der Leistung—заплащане
според труда
Entlohnung nach Stückzahl oder Mcngc —
заплащане на парче .
Ebtlonnunesfoгm / -cn — форма на запла¬
щане
EnUlohnunessysUhm л, -е — система на зап¬
лащане
Entmündige т, -п — лишен от дееспособ¬
ност; ограничен в дееспособността си (от
съд); взет под опека
Entnahme/— 1. изземване, взимане; 2. под¬
бор, вземане (на проба); 3. използване на
запаси с цел намаляване на материалните
или финансови средства; 4. изземване на
материални или финансови средства на
предприятието за лични цели
Entnehmer т. *^)аса>т
enUptlicnthb tr. — освобождавам от служеб¬
ни задължения
entrccttcn tr. —— отнемам право
Entrechtung/— отнемане на право
EbUгiictlhrUe m, -n — лице, за чиято сметка
се е обогатило друго лице (юр.)
entrichten tr. — внасям (пари), плащам (да¬
нъци), плащам
Entrichtunn/ — внасяне, плащане; * einer
Schuld — погасяване на дълг
Ebtschädigenb/ -en —— възмездяване, ком¬
пенсиране (щета, загуба), покриване на
разходи; обезщетение •
*, einmalige — еднократна •компенсация
* , nominelle — номинална (незначителна)
компенсация
EnUshhädignbgsanspгuhh т, • претен¬
94
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ция за изплащане на обезщетение
Entschädigungsberechtigte m, -n — лице,
имащо право на компенсация
Entschädigungsleistung/ -еп — възмездя¬
ване, компенсация (юр.)
entschädigungslos adj, — безвъзмездно
Entschädigungspreis т —компенсация; па¬
ри срещу отстъпване; възмездяване
Entschädigungssumme f — компенсация;
еж. Entschädigungspreis
Entscheidung/ —en — 1. решение; ■** treffen
— вземам решение; 2. присъда; решение
(на съда)
Entscheidungsbefugnis/ -se — право на са¬
мостоятелно взимане на решения
Entscheidungsträger т, - — носител (су¬
бект) на решението
Entschlüsselung/ — декодиране, дешифри¬
ране
entschließen refl. [zu D.] — решавам се на
Entschluß т, -sse — решение
Entschuldbarkeit / des Gemeinschuldners
— оправдаващо длъжника обстоятелство
entschulden tr. — освобождавам от дългове
Entschuldung/—ликвидиране на задълже¬
нието
Entschuldungsversicherung/ — застрахов¬
ка живот, при която застрахователната су¬
ма погасява ипотечния кредит
entsetzen tr. — освобождавам от длъжност
Entsetzung/— освобождаване от длъжност
entsorgen tr. — освобождавам от отпадъци
Entsorgung/— отстраняване на отпадъци
entstehen itr. — произлизам, произтичам
entwerfen tr. — проектирам; разработвам
(проект); планирам
entwerten tr. — обезценявам, намалявам
стойността
entwertet part. adj. — обезценен
Entwertung/— 1. обезценяване, намалява¬
не на стойността; 2. унищожаване (на гер-
бови/пощенски марки); 3. амортизационни
отчисления (приспадания)
Entwertung von Kapital — обезценяване на
капитала
entwicklen tr. — 1. развивам, усъвършенст¬
вам; 2. разработвам (проект); конструи¬
рам (машина); проектирам
Entwicklung/— 1. развитие; 2. разработка
(на проект); конструиране (на машина);
проектиране; 3. конструкция; проект
Entwicklungsbank/ -еп — 1. банка за (ико¬
номическо) развитие; 2. банка, финансира¬
ща развиващите се страни
Entwicklungshilfe/— помощ (икономичес¬
ка) за развиващите се страни
Entwicklungsland п, ^ег — развиваща се
страна
Entwicklungsstand т — ниво на развитие
Entwicklungstendenz/ — тенденция на раз¬
витие
Entwicklungstrend т — тенденция (тренд)
в (икономическото) развитие; вж.
Entwicklungstendenz
Entwurf — проект
entziehen refl. [D.] — 1. бягам (от плащане
на данъци); 2. не се поддавам (на отчет)
entziehen tr. — 1. извличам (капитал); иззе¬
мам (от обращение); 2. лишавам, отнемам;
die Bezüge -»— прекратявам плащания
eröffnen tr. — 1. откривам (кредит, сметка,
акредитив); 2. започвам; 3. откривам мага¬
зин; 4. отварям завещание (юр.)
Eröffnung/— 1. откриване (на кредит, смет¬
ка, акредитив); 2. начало; 3. съобщение,
обявление (прен.)
Eröffnungskurs т — курс (цена) при отва¬
ряне на борсата
Eröffnungstermin т für die Angebote —
срок на отваряне на постъпилите предло¬
жения (напр. на търг)
erarbeiten tr — разработвам
erarbeitet part. adj. — трудов (за доход)
Erbanspruch m, -=е — право на наследство
Erbanteil ту -е — наследствена част
Erbbaurecht л, -е — наследствено право на
строеж
erbberechtigt part. adj. — имащ право на
наследство
Erbberechtigung/ — право на наследство
Erb besitz т — наследствено притежавана
земя
Erbbuch п — поземлен кадастър
Erbe m, —n — наследник
-, gesetzlicher — законен наследник
Erbe л, -n — наследство
erbeigen adj. — наследствен
Erbeigentum л, ^er — наследствено иму¬
щество, наследство
Erben л — получаване на наследство
erben tr. — получавам в наследство, насле¬
дявам
erbenlos adj. — лишен от наследство; вж.
erblos
Erbfähigkeit/— правоспособност за насле¬
дяване
erbfällig adj. — падащ се по наследство
Erbfall т — наследяване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
95
Erbfolge f — рео за получаване право ни
наследство (в семейството)
Erbgang т — ред за получаване приво на
наследство; вж. Erbfolge
Erbgut п — наследство; вж. Erbe
erblos adj. — 1. без наследници (за починал);
. 2. лишен от наследство
Erbpacht f— наследствена аренда
Erbrecht п, -е — 1. приво на наследяване; 2.
наследствено приво
Erbschaft/—наследство; eine ~ по UueUeio—
встъпвам в право ни наследяване; eine *
nnssehlngen —- отказвам се от наследство
Erbschaftssteuer / -п — данък наследство
Erbvc- mögen п — наследствено имущество
Erbverzicht т — отказ от наследство
Erbzinsleihe / — наследствени аренда; вж.
Erbpacht
Erdöl п — нефт
Erdö^lf^i^i^c^ci^i^O^j/—добив на нефт
Erdölgewaltige т, —п — нефтен магнат
Eudölknrte 11 п, —е — нефтен картел
Erdöllagerstätte/ —п — находище ни нефт
Erdölleliu nge/ -eu — нефтопровод
Er <dee/— земя
junge —. целини
Erfüllung/— изпълнение, осъществяване
Erfüllungsgehilfe т, -п — лице, с чиято по¬
мощ длъжникът погасява дълговете си към
кредитори
Erfüllungsklnge / -п — иск зи изпълнение
ни задължения
Erfüllungsort m-e — място на изпълняване
на задълженията
Erfülluogstag m, -е — ден на плащане
. Eufüllnngsteumiu m, -е — срок за изпълня¬
' ване ни задълженията
vertuagllehcr—-договорен срок за изпъл-
‘ няване ни задълженията
f Eufüllungszeir / — срок за изпълнение на
задълженията
Eufnhrnug/, -со — опит
Eufahuuogsanstnnseh т — обмяна ни опит
Erfassung//— отчет; наблюдение; събиране
на сведения; регистриране; обхващане
Erfioder т, изобретател
Erfinderpatent и, -е — патент върху изоб¬
ретение
EufindeushhnUz т—защита на изобретател¬
ските права
Erfinder wer/turn/— хонорар за изобре¬
тение
Erfioder Zertifikat о, -е — авторско свиде¬
телство
Eufin d ungs/ -eu — изобретение
EufinduugspaUegU и, -е — патент върху
изобретение; вж. Erfinderpatent
Erfolg m, -е — успех, постижение; резултат
erfrlgueieh adj. — успешен
Erfrlдsbeete-izgrn/— 1. изплащане ни оп¬
ределен процент от сумата по сключен до¬
говор на застрахователен агент; 2. участие
в печалбите на предприятието
Erfolgsbi-llno/, -eo — резултативен балинс
ErrolgskooUo л, -teu — резултативни смет¬
ки; вж. Ergebniskogtr
Eueolgsrechnuno// -eo — отчет за приходи¬
те и разходите (към годишния отчет)
erfolgsverspreehend part adj. — обещаващ
успех
eufrudeulieh adj. -— необходим, нужен, пот¬
ребен, изискуем
eufrrdeulichenГaIIs adv. — ако е необходимо
erforschen tr. — изследвам
erfragen tr. — узнавам чрез питане
Eugänznngsnbgnbe / -п — допълнителни
събирания
Ergänznnдshetung т, -че — доплащане
Eugänznngsbilauz / -eo — допълнителен
баланс
EugäoznogsetaU т — допълнителен бюджет
Ergänzungskapital п — резервен (допълни¬
телен, занасен)капптал
Ergänznnsznhlnug / -eo. — допълнително
плащане •
ergeben tr. — ■ показвам; проявявам; свиде¬
телствам; давам (като резултат)
Ergebnis o,-ssc — резултат, извод, последи¬
ци
Eugebnisbilnnz /— резултативен баланс
EugebniskooUo и, -tco —- резултативна
сметка
Eugebnisrechnnog / -со — резултативна
(окончателни) фактури
eugeboiswirksnn adj. - — 1. ефективен, ре¬
зултатен; 2. влияещ върху резултатите от
(стопанската) дейност
ergiebig adj. — 1. плодороден, продуктивен;
2. изобилен, богат; 3. доходен, печеливш;
рационален; ефективен; wirtschaftlich -
— икономически изгоден
Ergiebigkeit/— 1. плодородие, продуктив¬
ност; 2. изобилие, богатство; 3. доходност
ergo kooj, — следователно, ерго
Ergonomie / — ергономия
eugueieeu tr. —* хващам, обхващам; einen
Beurf ~ — избирам професия; eine
Gelegenheit * — използвам възможност;
96
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Maßnahmen * —— вземам мерки
erhältlich adj. — който може да се получи
erhöhen tr. .— повишавам; Preise, Steuern ~
— повишавам (цени, данъци)
Eгeöhenb/— повишение; увеличение; на¬
растване; стабилизиране (валутен курс)
Erhalt т — получаване; вж. Empfang
Erhaltung dcs Anlagefonds — поддръжка на
основните фондове
Erhaltung/— 1. получаване; 2. съхранява¬
не; поддръжка
Erhaltungsarbeiten pl — ремонтни работи,
дейности по поддръжката
Erhaltungskostcn pl — разходи по поддръж¬
ката
Erhaltungsmittel pl — средства за същест¬
вуване, жизнено важни средства
erhandeln tr. — 1. да спечеля от търговска
дейност; 2. да получа, купя (чрез търговска
сделка)
сгПгЬЬгг adj. — 1. събираем (за данъци,
проценти); 2. поддаващ се на изчисление,
изчисляем
Erhebbarkeit /— 1. възможност за събира¬
не (на данъци); 2. възможност за- изчисля¬
ване
erheben tr. — 1. облагам, събирам (данъци);
2« издигам, правя валиден (претенции);
einen Anspruch - — предявявам претен¬
ция
-еп — 1. събиране (на данъци,
лихви); 2. събиране (на сведения); 3. предя¬
вяване (на претенции, иск); заявяване, по¬
даване (протест) л
-, steuerliche — данъчно облагане
Erhebung einer Akzise — облагане с акциз •
Erhebung von Zöllen — облагане с мито
Eгhibunesbetrag m, -ч; — събираема сума
Erhrbungsff пп/ -дп —— форма на събиране.
(на данъци, такси)
Eгhrbungsvertahren п, ред на събиране
(на данъци, такси)
Eгeeillшb/Sef Marktes — изясняване на
пазарните условия
erholen reß. ■ — 1. вдигам се (за курс); раста
(за цени); 2. възмездявам разходите или
загубите си
Erholung/— 1. оживление, подем (на паза¬
ра); 2. повишение на курс; растеж (цени);
3.отдих, почивка
erkennen tr. — . 1. кредитирам (текущи)
сметки; 2. произнасям присъда; поста но-
вявам (юр.)
Erkennung dir Rechnung — приемане на
сметка (за плащане)
Erkennung— 1. кредит-нота; 2. признание
Erklärung / -еп — декларация (данъчна);
заявление (правителствено)
Erkläгunefzwicspalt т — разминаване, раз¬
ногласие (между договарящи се страни)
Erläge pl — депозити
Erlös m, е—доход; постъпления; вж. Erlöse
Erlöschen л — прекратяване (на застрахов¬
ка); изтичане (на срок); погасяване (на за¬
дължение)
Erlöse ans Lizenzen — лицензни постъпле¬
ния
Erlöse künftiger Abrechnungszeiträume ——
приходи за бъдещи периоди
Erlösepl—доходи; постъпления; вж. Erlös
~ , lrlsUubefUbabnäbeiec — постъпления,
които не са свързани с доходюстта на
предприятието
~ , nihetplabbare — извъппланори постъп¬
ления
-, planbare — планови постъпления
~ , übrige — други постъпления (от опера¬
ции, несвързани с производствените про¬
цеси и пласмента)
erlösen tr. — печеля
Erlaß m, -sfr — 1. указ, постановление; раз¬
пореждане; 2. освобождаване на длъжника
от изпълнение на задължението; намалява¬
не на данъка; освобождаване от данък
Erlag т — платеж, плащане; вноска
erlassen tr. — 1. издавам заповед; 2. обна¬
родвам
Eгlaubnisfhnrib т, -е — позволително
Erlebensfall m; Versicherung auf drn ~ —
застраховка "живот", при която застрахо¬
вателната сума се получава от застрахова¬
ния при изтичане срока на застраховката
Erledigung/ -еп — 1. изпълнение (на по¬
ръчка); 2. погасяване, ликвидация (на
дълг); изплащания (па суми по сметка)
Erleichterungen pl — облекчени условия
ermäßigen reß. — понижавам се, намалявам
се (за цени, разходи)
ermäßigen tr. — намалявам, снижавам, по¬
нижавам (цена); съкращавам (плащания)
Ermäßigunn/ —еп — намаление, снижение,
понижение на (цени); съкращаване (на пла¬
щания); привилегия; отбив
Eгmähhtigung/ -еп — пълномощие
ermitteln tr. — 1. изчислявам; пресмятам; 2.
узнавам, научавам; изяснявам; получавам
(сведения); определям, установявам
Emiiltlunn/, -еп — 1. изчисление, пресмя¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
97
тане; 2. узнаване, научаване; изясняване;
определяне; установяване
Ernrhruugeeütcr pl — продоволствени сто¬
ки, хранителни продукти
Ernrhruggegnrmen pl — норми на хранене
-, physiologische—физиологични норми на
хранене
ernennen tr. [zn D.] — назначавам на
erneuern tr. — 1. обновявам; реставрирам,
възстановявам; 2. възобновявам (креди¬
ти); 3. подновявам (договор)
Erueueeungj/ -eg — -1. обновление; рестав¬
рация; възстановяване; 2. възобновяване
(на кредити); 3. подновяване (на договор)
Ernenerungsinvestltionen pl — капиталов¬
ложения, насочени към създаване на нови
основни фондове
Ernte f — реколта, добив
ErntevereihUeruug / -eu - застраховка на
реколтата
Erpressung/*— изнудване
Erprobung// -en—-опитна (експериментал¬
на) проверка
errichten tr. ■— основавам, учредявам
Ersatz т — 1. възмездяване, компенсация;
възнаграждение; 2. замяна; 3. заместител,
сурогат
-, wertmäßiger — възмездяване в стойнос¬
тен израз
Ersatz der vollen Interessen — пълно въз¬
мездяване на всички щети
Ersatz des aufgewandten Kapitals — въз¬
мездяване на капиталните разходи
Ersatz des voraus/abten Kapitals — -въз¬
мездяване на капиталните разходи; еж.
Ersatz des aufgewagdten Kapitals
Ersatz von Grundmitteln — замяна на ос¬
новните фондове
Ersrtzauuebnt и,-е — 1. предлагане на дру¬
га (равностойна по потребителска стой¬
ност) стока вместо първата; 2. предложе¬
ние за компенсиране на загубите
ErsrtzrnspruhU m, -=е — 1. претенция за ком¬
пенсация на загубите; 2. регрес (при неспаз¬
ване на приетите парични задължения)
Ersrtzrпsrüetuggen pl — 1. запасно оборуд¬
ване, запасен инвентар; 2. обновени основ¬
ни фондове
Ersatzbeleg т, -е — вторичен оправдателен
документ, дубликат на оправдателен доку¬
мент
Erertzfnuds pl— компенсационни фондове
Ersrtzf■onddeunпg/ -en — искане за компен¬
сиране на загубите
ErerZzigveetitionen pl—инвестиции за ком¬
пенсиране на основния капитал
Ersatzkasse / — зуртвтоосигурnтелна каса
на служителите
Ersatzkosten pl —— разходи (издръжки) по
замяната
Ersatzmittel п, заместител, сурогат
EreatzpUlcCUz/ -en—задължение да се ком¬
пенсират загубите (щетите)
ersatzpflichtig adj. — задължен да компен¬
сира загубите (щетите)
Ersatzstücke pl — резервни части; еж.
Ersatzteile
Ersatzstoff т, -е — заместител; еж.
Ersatzmlttel
Erertzsunlinee* -п —- сума, изплащана като
компенсация
Ersatzteil m, -е — резервна част (детайл)
EreatzteilfceUi/mgg/— изработка на резер¬
вни части
EreatzteiПicfueun1//—доставка на резервни
части
Ereatzwert т~^—стойност, която подлежи
на компенсация
Erschöpfung/— 1. умора; 2. изчерпване (на
запаси)
erschüttern tr. — пдурквaм, разклащам ус¬
тоите (напр. на монопол)
Erec^u^li^uI^^e/ -en — явление; проявяване
Erscheinungsform des Wertes — форма на
проявяване на стойността
Erscheinungsform / - -en — форма на проя¬
вяване
Erscheinungsweise / —п — характер или на¬
чин на проявяване (напр. на икономически
закон)
erschließen tr. — разкривам, усвоявам, отк¬
ривам; den Markk усвоявам п^^г^г^р
Ers^l^Uleeunu/— 1. разработване (на при¬
родни богатства); откриване (на находища,
залежи); 2. разкриване (на резерви); усво¬
яване (на нови пазари); откриване
erschweren tr. — затруднявам, усложнявам;
препятствам
Erschwernis /— затруднение
Erehhwerniezпlrge / ErshUwerniszпshUlrg
т — надбавка за работа в трудни условия;
надбавка за особено тежка работа
Ersetzbarkeit / — заменяемост; взаимоза¬
меняемост
EreetzunuU*-аn — 1. замяна, заместване; 2.
компенсация (на щети)
Ersparnis /— икономия -
Ersparnisse pl — спестявания; натрупвания
7. Немско-български икономически речник
98
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Eusparnuiggf— икономия; еж. Ersparnis
Erstattung// -со — .1. компенсация (на раз¬
ходи); 2. надбавки за работи в трудни усло¬
вия; надбавки за особено тежка работа
* со , teilweise — частична компенсация
~ eo , volle — пълна компенсация
erstellen tr. — 1. изработвам, произвеждам;
2. откривам (акредитив); изписвам (факту¬
ра); 3. съставям, разработвам (плин); уста¬
новявам (норма)
EusteCluno/ — 1. изработване,. производст¬
во; 2. откриване (ни акредитив); изписване
(на . фактура); 3. съставяне, разработване
(ни плин); установяване (ни норма)
EusUelluogskosUco pl — капитални разходи
EusUigkciU /— предимство, предоставяно ни
един от кредиторите
Eustpfänduug / — първичен опис ни иму¬
щество
EuUei^i^i^i^gj/— предаване (нипр. ни поръчки)
Ertrag m, . ■— 1. доход, печалби; еж. също
Erträge; eioco - liefern — нося (давам)
доход; keinen - nbwcrecod — неносещ до¬
ход; 2. реколти; добив; 3. размер ни изра¬
ботеното
Erträge т pl — доходи; вж. също Eutua/
*, außeuoudcuUliehc — извънредни доходи
~, betriebseucmde —доходи, получавани не
от производствени дейност на предприяти¬
ето
EuUuäge uns Beteiligungen ,— доходи от
участие в предприятие (от дялове или ак¬
ции)
EuUuägliehkciU f— доходност
Eutuäuuis п — доход; еж. EuUuag
cutuauucieh adj. — 1. доходен, носещ (го¬
лям) доход; 2. продуктивен (високо)
Ertragsanteil m, -е — дял (част) от доходи
EuUragshcrechnunig/— 1. определяне (прес¬
мятане) на доходите; 2. определяне на про
оуктивността
Eutungsbiiano/ -со —и баланс ни доходите
crtuagsfnhig adj. — доходен, носещ печалба
Eutragsfähigkeeir/— 1. доходност; 2. плодо¬
родие
ErUungsgesetz и, -е — закон зи намаляващо
то плодородие (ни почвата)
EuUragshöhe/—размер (величини) ни дохода
Eutuagshoheit /— право ни събиране ни да¬
нъци и използване ни данъчните средства
Ertragsquelle / -п — източник ни доходи
EuUuagsuciehUun т — доходност
EuUuagssteigscilnnS/— 1- увеличение (ръст)
ни доходите; 2. повишаване ни продуктив¬
ността
Eutuagsstener / -п — данък върху доходите
(напр. от паричния капитал)
Eutuagsweut от, -е — чисти капитализирана
печалба
ErUragszuwnehv т — ръст ни доходите
Euwägnogeo pl — съображения
*, kooj uktnu bedingte—конюнктурни съоб¬
ражения
EuweiUeuung / -со —- разширяване; разп¬
ространение; увеличение
EuwciUcuuogsiovcstitioncn pl — екстен¬
зивни капиталовложения; еж,
ExUeosivinvestitiooco
EuwciUcuuggskapiUal п — . капиталовложе¬
ния, насочени към разширяване ни произ¬
водството
Euweub т —— 1. придобиване, получаване,
покупки; 2. доход, заработено; ohne ~ sein
—т без източник ни доходи; 3. занаят, заня¬
тие
erwerben tr. ■— 1. придобивам, получавам,
купувам; 2. заработвам; придобивам; 3.
придобивам (навици); cuwcubco, käuflich
— купувам
Erwerber m, - — получател, купувач
cuweublich adj. — 1. занаятчийски; 2. полу-
чаем; който може да се придобие
crwerbsbcschränkU pari adj. — с ограниче¬
ни трудоспособност
Euwcгhsbesleureunig/—облагане с подохо¬
ден данък
cuwcubseäh-g — трудоспособен
Erwerbsfähigkeit / — трудоспособност
erwerbslos adj. — безработен, без доходи
Erwerbslose m, -о — безработен
Euwcubslosenuntcrstützuog / — помощ. за
безработни
Erwerbslosigkeit /— безработица
Erwerbsquelle / —п —- източник ни доходи,
ни заплита
Euweubssteuer / -п — подоходен данък; да¬
нък върху занаята/занятието
erwerbstätig adj. — печелещ; имащ самос¬
тоятелни доходи; работещ
Erwerbstätige pl — лици, които имат самос¬
тоятелен доход или заплати
~, selbstständige —. лици със самостоятелен
доход, които не са наети
erwerbsunfähig adj. -— нетрудоспособен
EuweubsnofähigkciU — нетрудоспособност
EuwcuhswirtsehnfU /— занаятчийско сто¬
панство
Erwerbung/— придобиване, покупки
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
99
Erwirtschaftung/eines Gewinns — получа¬
ване на печалба от собствена стопанска
дейност
erworben part. adj. — 1. придобит, купен; 2.
добит, получен, заработен
erzeugen tr. — 1. произвеждам, изработвам;
2. пораждам, предизвиквам; 3. отглеждам,
култивирам
Erzeuger ni, производител
Erzeugerfirma / -en — фирма-производи¬
тел
Erzeugerhandel т — пряк пласмент на сто¬
ки от предприятие-производител към пот¬
ребителите
Erzeugerland и, -^ег — страна-производи¬
тел
Erzeugnis des täglichen Bedarfs — продукт
от първа необходимост
Erzeugnis hoher Qualität — висококачест¬
вено изделие; вж. Erzuegnis,
hochwertiges
Erzeugnis minderer Qualität—нискокачес¬
твено изделие
Erzeugnis mit Weltniveau—изделие на све¬
товно равнище
Erzeugnis n, -sse — изделие (готово), про¬
дукт; вж. Erzeugnisse
~ , branchenfremdes — изделие, несвойст¬
вено за даден отрасъл или производство
~, einheimisches—изделие родно производ¬
ство
-, erster Qualität — първокачествено изде¬
лие
- , geringwertiges — нискокачествено изде¬
лие
~, handelsübliches — традиционно изделие
* , hochwertiges — висококачествено изде¬
лие
- , inländisches — изделие родно производ¬
ство; вж. Erzeugnis, einheimische
*, landwirtschaftliches — селскостопански
продукт
*, minderwertiges—нискокачествено изде¬
лие
Erzeugnisart / -еп — вид продукция
erzeugnisbedingt part. adj. — обусловен от
спецификата на изделието
Erzeugniseinheit f —cn — единица изделие
Erzeugnisgruppe/ -n — група изделия
Erzeugnispaß m,-sse — паспорт на изделието
Erzeugnisqualität/— качество на изделието
Erzeugnisselbstkostenpl—себестойност на
изделието
Erzeugnisviclfalt/—многообразие на изде¬
лията
Erzeugnisvorkalkulation / — предварител¬
на калкулация на изделията
Erzeugung/— 1. производство; обработва¬
не; 2. продукция
Erziehungszoll m, -45 — протекционистично,
покровителствено мито
erzielen tr. — постигам, реализирам (печал¬
ба)
Erzielung/— извличане (напр. на печалба)
Erzindustrie / — рулодобивна промишле¬
ност
Erzwingungsgeld п—глоба за непредставя-
не на данъчна декларация
erzwungen part. adj. — принудителен
etablieren tr. — учредявам (напр. предприя¬
тие)
Etat т (fr.). — 1. бюджет (държавен); 2. кал¬
кулация, изчисление; сметка; 3. щат; außer
dem - — извън щата
-, außerordentlicher— извънреден бюджет
etatmäßig adj. — съгласно бюджета; бю¬
джетен
Etatsüberschreitung / — бюджетен дефи¬
цит, пасивен баланс по бюджета
Etatsüberschuß m, -sse — превишаване на
приходите над разходите в бюджета, акти¬
вен баланс по бюджета
Etatsgesetz п — закон за (държавния) бю¬
джет
Etatsjahr п, -е — бюджетна година
Etatsposition/ Etatsposten т — бюджетно
перо
Etikette/ -п — етикет
Etikettierung/— етикетиране
Etwapreis т, -е — приблизителна цена
Euro-Dollar-Markt т — евродоларов па¬
зар
Euro-Dollars pl — евродолари (текущи
сметки и влогове в европейските банки)
Evalvation /— оценка и определяне стой¬
ността на монетите
Eventualschuldenpl — евентуални дългове
Eventualverpflichtung/ -еп — условно за¬
дължение
Evidenz/ — отчет, отчитане
Evidenzbeleg/ — отчетни документи
Evidenzführung/ — водене на отчет
Evidenzzentrale/ — централно бюро за от¬
читане
exekutieren tr. — 1. изпълнявам (съдебно
решение); 2. налагам запор върху имущес¬
твото; 3. ликвидирам (сметка на клиент)
Exekutierung/ Exekution/— 1. изпълнение
100
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
(на съдебно решение, присъда); 2. опис на
имущество; 3. принудителна -лкквидтцкя
на борсова сделка
Exissenn/— 1 . съществуване; 2. средства за
съществуване; jemandem die - nehmen —
лишавам някого от средства за съществу¬
ване
Existenzform / -eu -— форма на съществу¬
ване
Existenzgrundlage / -п — база, основа за
съществуване
Existenzminimum п — жизнен мкткмум
-, steuerfreies — необлагаем жизнен мини¬
мум
Existenzmittel pl — средства за съществу¬
ване; вж. Existenz 2.
ExieZenzweiee f des Werts — начин на про¬
явление на - стойността
Exklusiwee’reter т - — икклюпиеeлтн
представител (агент)
ExIlbeeatleteerug/' — изключване на стоки
от списъка на либерализираните стоки
Exoten pl — задокеански ценни книжа
Expansion/— L експанзия, разпростране¬
ние (на влияние); 2. подем (на промишле¬
ността)
Expaneionskon1unktur / —подобряване на
конюнктурата; (промишлен) подем
Expedient w, Expediteur т — експедитор
expedieren tr. — изпращам (стока)
Expedition f — 1. изпращане, отправяне; 2.
експедиция
Expeditinnsgebühr / -eu —- такса за експе¬
диране
Expegsen pl— издръжки
Experiment п — експеримент
*, rknnnmietUee — икономически експери¬
мент
Expertenauffassung/— експертиза
Experteneigshhätzung/—експертна оценка
* , individuelle — ктукоидралта експертна
оценка
Expoen^e/ -п — експертиза
expertisieren tr. —— извършвам експертиза
explizite adv. — изрично
ExploIarartoIln'— 1. експлоатация, утнетява-
не; 2. експлоатация, разработване
Exploiatatinnegrad т — степен на експлоа¬
тация
Exploiatatlnnsrate /— норма на експлоата-
' ция
Exploiteur т, — експлоататор
exploitieren tr. — 1. експлоатирам, угнетя¬
вам; 2. експлоатирам, разработвам
Exponat п, -е — експонат
Exponent т, —еп — 1. експонент; 2. показа¬
тел на степен
exponieren tr. ■— излагам
Export /и, -е — износ, експорт
direkter (händlerfreier) — директен из¬
нос, без участие на посредници
-, indirekter (mittelbarer) — непряк износ,
с участие на посредници
- , unmittelbarer — директен износ; вж.
Export, direkter
-, unsichtbarer — невидим износ
Export auf Vorschuß — субсидиран износ
Export zu Schleuderpreisen — износ по
дъмпингови цени
Export-Import-Firma / -eu — вносно-из¬
носна фирма
Export-Import-Rentabilltät / — рентабил¬
ност (икономическа) на втдснo-кзтоснкта
операции
ExportüberUan/ m, Exportüberschuß т —
превишаване на износа над вноса, активно
салдо на търговския баланс
Exportabgabe / -п — данък върху износни¬
те стоки, износно мито
exportable adj. — експортен, годен за екс¬
порт
Exportabschluß т, -sse — сделка по износа
Exportagent т, -еп — агент по експортните
операции
Exportautrag - - — заявка за износ
Exportartikel т, стока за износ
Exportauftrag т>^е — поръчка за износ
Exportaufwendungen pl — разходи, свърза¬
ни с осъществяването на експортни опера¬
ции
ExportauseicUten pl — експортни възмож¬
ности, перспективи за износ
ExpoгtbürgschrfZ / -еп — застраховка на
експортните кредити
Exportbedarf т — потребност от експорт
Exportbegünstigungen pl — експортни об¬
лекчения
• Exportbeihilfe /— субсидии за износа
Exportbewilllgun g//—разрешение за износ;
вж. Exportlizenz
Exportboшeiketiann* Exportbonus т — ек¬
спортна премия
Exportdokumente pl — документи, съпро¬
вождащи стоката при износ
Exportdumping п — износ по дъмпингови
цени
Exporte pl — стоки за износ
Exporteinnahmen pl — постъпления от из¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
101
носа
Exporterlös т, -в — доход (печалба) от из¬
носа
Exporterzeugnis п, -^1 — изделие за износ
Exporteur ш, —е — износител
ExporUexpanslon f— разширяване (увели¬
чаване) на износа
exportfähig adj. — годен (пригоден) за износ
Ex ро t-tfirdeirI1lle/r— стимулиране на износа
Exportfnanzierung/— финансиране на из¬
носа
Exportfirma / -cn — фирма- износител;
вж. Exporthaus
Exportfonds т, експортен фовд
Exportfracht / -en — транспортни разходи
по износа
ExporUgütrr pl — стоки за износ
~, weltmarktfähige — конкурентоспособни
стоки за износ
Expoгteemeibscnaft / — обединение на
дребни и средни предприятия с цел осъ¬
ществяване на съвместен износ
Exportgenchmingun/— разрешение за из¬
нос
ExprгtershnäfU л, -е — експортна сделка
ExporUguU п, ^ег — стока за износ
Exporthändler т, износител; посредник
(агент) по износа
Exporthandel т — износна търговия
Exporthaus л, -чгг — фирма-износител
exportierbar adj. — годен за експорт; вж.
exportfähig
exportieren tr. — изнасям, експортирам
ExportinUensität / — дял на износа в общия
обем стоки, продадени на дадена страна •
Exportkapazität /— експортни възможнос¬
ти, експортен потенциал
Exiportkartell л — .експортен картел
ExporUkontingenU п •— контингент за износ
Exportkontor л, -еп — износна кантора
Exportkontrolle / — контрол върху износа .
Exportkosten pl — разходи за износ; вж.
Exprrtaufwendnngib
Exportkredit -е — експортен кредит
ExportkreSitgarantir / -п •— гаранция по
експортните кредити
Exportkredilti!T1lnber— кредитиране на из¬
носа
ExportkrrSiltverstcherunlg'—застраховане
на кредитите по износа
Exportland л, -=ег — страна-износител
Ex pt»rt I icifrun ng/ -cn — експортна доставка
Exportlletur/ -п — списък на стоки за износ
E^j^(H^ttlzJ4^c^z7/ -en — разрешение за износ
Exportm/ngc / —п •— физически обем на
износа
Exportm/sse / -п — панаир на стоки за
износ
ExporUmonopol п — монопол върху износа
ExporUmnster л, -п — мостра на стока за
износ
Exprrtnahhfгagr / — търсене на стоки за
износ
Expo r•torgalzlsartonb/ -en —- 1. организация,
‘осъществяваща износ; 2. организация на
износа
Exprгtpotential л — експортен потенциал;
експортни възможности
Exportpreis m, -е — експортна цена
~ , duгhnscnnitUlicncr •— средна експортна
цена
Exprrtprrisibdrx т—индекс на експортни¬
те цени
Exportproduktion / — 1. производство на
стоки за износ; 2. продукция за износ
devisengünstige—производство за износ,
осигуряващо постъпления на валута
* , dcvisenrcnUrbel — производство за из¬
нос, осигуряващо големи постъпления на
валута
ExprгUpгrduktiobskrbUibecnt л — кюптпп-
гент на произвежданата за износ продукция
Exportquote /—— експортна квота
ExprrUгückgabe т — съкращаване на износа
Export^ic-kstand т— 1. задължение по дос¬
тавките за износ; 2. изоставане с доставки¬
те за износ
Exportristriktion/— ограничаване на изно¬
са
ExpcrUfchrumpfung/— съкращаване на из¬
носа; вж. Exportгühkeane
Exports ii^<^i*i^ пЬ^//— увеличаване на износа
Exportsubvention / -en — субсидия за из¬
носа
Exportsubventionierung / —субсидиране
на износа
Exportumsatz т—оборот в износа; обем на
износа
Exprrtubternhhmeb л, предприятие,
работещо за износ
Exportvalntaerklärnng / —еп — валутна
декларация по износа
Exportverbot п — забрана за износ
Exportvertrag m, а — договор за износ
Exportvertreter т, представ1тгел пос¬
редник, агент) по износа
ExporUvolnmen л — обем на износа
Expoftwarri/ -п —— стока за износ
102
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ExpouUwnrrnbrgIriUvehrin ти, -е — стоко-
съпроводителен документ при износа
ExporUzinseo pl — лихвен процент по екс¬
портните операции
Exportzoll .. -че — износно мито
ExporUzuschuß m-ssc — експортна дотация
ExpueßgnUeo, -чт — експресен товар
Expromission f — доброволно поемане ни
чуждо задължение или дълг
Expropriation f— експроприация, лишава¬
не от правото па собственост
extensiv adj. — обширен, екстензивен
ExUensivinocsUiUirneo pl — екстензивни ки-
питиловл оже ния
extern adj. — външен
ExteruiUouinliUäU f — екстериториалност
Extinktion f— погасяване, изплищине
extra adv. — отделно, допълнително, извън¬
редно; специално
Extraausgaben pl, Extuanuslngco pl — из¬
вънредни разходи; вж. Extrakosten
Extraansschüttungg'dcu Dividenden — раз¬
пределение ни допълнителни дивиденти
Ex1^rnbc:^l^i^i^<^rur^tg/—извънредно (особено)
данъчно облагане
Extrnciofnhr f— допълнителен внос
ExUungewion т, -е —допълнителни печалба
Extrakosten pl — особени (специални) раз¬
ходи; допълнителни разходи
Extramehrwert т — допълнителни прина¬
дена стойност
Extraprofit т — свръхпечилба
Extrnprovisioo f— допълнителни комисиова
ExtraucoUe / -п — допълнителна рента
F
Fabrik f, -eu — фабрики; завод
Facha-bciU f -со — квалифицирана работа
Facharbeiter т, — квалифициран работник
Fachausschu m, -sse — експертна комисия
т, -е — специалност; професия
fachbezogen рагСое#. — отраслов
Fnhhcinzclhnndel т — специализирани тър¬
говия ни дребно
Fachgebiet и, -е —- 1. специалност; 2. об¬
ласт от науката
enehgcbunden part.adj. — отраслов
Fahhgeshhheu п, -е — специализиран мага¬
зин
Fachhandel т — специализирани търговия
FnehkennUoisse pl специални знания; знания
по диден предмет
Fachkräfte pl — кадри (специалисти)
Fachmann m-lcute — специалист; професи¬
оналист
Fachmesse / -п — специализиран паниир
FnchtshllIe/-п — техникум; средно специ¬
ално учебно заведение
Fachverkäufer т — квалифициран продавач
Ея^^с-/ m, -е — 1. отрасъл; 2. специал¬
ност
Fnhuois / -se — движимо имущество
Fnhuuishrsitz т — владение на движимо
имущество
Fahrniseigentum п —движимо имущество;
вж. Fahrnis
Fnhrolskane m, «е — покупка ни движимо
имущество
Fnhuoispfaoduecht п — заложно право вър¬
ху движимо имущество
Fahrnisversicherung / — застраховка на
движимо имущество
Fahrplan m, че — график на движение (ни
транспортни средства)
Fahrpreis т, -е — стойност, цени ни превоза
Fnhuprrlsrunäßignog / —eo — намалена
превозни тарифи
FnhrUkosUen pl — транспортни разходи
FnhuUspeseo pl—транспортни разходи; вж.
FnhukosUen
Faktor т — 1. фактор, обстоятелство; 2.
посредник, фактор, агент; комисионер,
маклер
*, aubcitszeitbeeinfußender — фактор, вли¬
яещ върху разходи на работно време
* , außerökonomischer -— пзвъниадноми-
чески фактор
-, pucisbildenddc—ценообразуващ фактор
Faktoren pl — фактори
grbirUsb-Idrndr — фактори (производст¬
вени), определящи икономическия профил
ни райони
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
103
- , persönliche — лични фактори (на произ¬
водството)
~ , stoffcntliche — веществени фактори (на
производството)
Faktura / -еп — фактура, сметка-фактура
~, spezifizierte — спецификация
Fakturenbrief ти, -е — съпроводително пис¬
мо към фактура
Fakturenbuch л, -=ег—фактурна книга, кни¬
га със сметко-фактури
Fall m, — 1. спадане, понижаване, нама¬
ляване; 2. случай (стат.); 3. изход (в теория
на вероятностите); günstiger - — благо¬
приятен изход
Fall der Profitrage т — понижаване норма¬
та на печалба
~, tendenzieller — тевденция към понижа¬
ване на нормата на печалба
Fall eines Handelshauses — банкрут на тър¬
говска къща
falle, wie sie falle — такъв, какъвто е (усло¬
вие на продажба без гаранция за качество)
Fallen л — спадане, понижаване, намаляване
fällig adj. — подлежащ на изпълнение; под¬
лежащ на плащане
fällig werden itr. — настъпва (за срок на
плащане)
Fälligkeit der Steuer — срок за плащане на
данък
Fälligkeit/— настъпване на срока за изпъл¬
нение на задължението; изтичане на срока
(за плащане); bei при настъпване на
срока; vor преди изтичане на срока
Fälligkeitsdatum п — ден на изпълняване на
задължението; ден на изтичане на срок; ден
на падеж
Fälligkeitsdatum eines Wechsels — ден на
падежа на менителницата
Fälligkeitshypothek f — ипотека с опреде¬
лен срок на откупуване
Fälligkeitsstellung f —• изискване, искане
(напр. на кредит); вж. Fälligstellung
Fälligkeitstag т -— ден па падежа
Fälligkeitstermin т — ден на падежа; вж.
Fälligkeitstag
Fälligstellung/— изискване, искане (напр.
на кредит)
Fälligstellung von Krediten — искане на
заем (кредит)
—, vorzeitige—предсрочно искане на кредит
fallieren itr. — банкрутирам
falltt adj. — фалирал, неплатежоспособен
Fallit лч, -е — банкрут, фалит
Falliterklärung/—обявяване на фалит
Falschgeld п — фалшиви пари
Falschifikat л, -е — фалшификат; вж.
Fälschung 2.
Falschifikate pl — фалшиви пари; вж.
Falschgeld
falschifizieren tr. — фалшифицирам
Fälschung/— 1. фалшификация, подправя¬
не; 2. фалшификат
Falschmünzerei/— фалшифициране на мо¬
нети и парични знаци
Familie/ -п — фамилия, семейство
Familienausglcichskasse/ — каса за изпла¬
щане на помощи на многодетни семейства
Familienbeihilfe/— парична помощ за мно¬
годетни семейства
Familienbetrieb т — фамилно (селско) сто¬
панство
Familienbudget п — семеен бюджет
Familieneinkommen п — семеен доход
Familiencrmäßigung/ — данъчни облекче¬
ния за семейства с деца
Familiengüterrecht п — правни норми, ре¬
гулиращи имуществените отношения
между членовете на семейство
Familiengeld п — застраховка, плащана на
семейството на пострадал по време на ле¬
чение
Familienstand т — семейно положение
Familienunterhalt т — 1. издържане на се¬
мейство; 2. средства за издръжка на се¬
мейство
Familienunterstützung / — застраховка;
вж. Familiengeld
Familienzulage /, Familienzuschlag т —
надбавка (към работната заплата) за мно-
годетност
Faszikel т — връзка хартия; преписка, дело
Faulfracht / — мъртъв товар; вж.
Fehlfracht
Fäulenis/— 1 .разлагане, разваляне, гниене;
2. загниване, разложение
Faustgläubiger т, залогодържател
Faustpfand л—залог (залагане) на движимо
имущество
Faustpfandkredit т, -е — кредит срещу за¬
лог на движимо имущество
Fautfracht / — мъртъв товар; вж.
Fehlfracht
Favoritenpl—привилегировани ценни кни¬
жа, ценни книжа с голямо търсене (борс.)
Fazit п — 1. резултат, (обща) сума; 2. извод
FE-und NE- Metallurgie/—черна ицветна
металургия
feedback (engl.) — обратна връзка
104
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Fehlanlage f, -n — погрешна инвестиция;
вж. Fehlinvestitionen
Fehlarbeit f— 1. некачествена работа; 2.
брак
Fehlbedarf m — непокрито търсене
Fehlbestand m, — недостиг, недостигащо
количество
Fehlbetrag m, — паричен дефицит, недос¬
тигаща сума; манко
fehlen itr. — не достигам, липсвам
Fehler m, — 1. грешка, погрешност; 2. не¬
достиг; дефект
Fehlertheorie f — теория на грешките
Fchlorzeugnis п — бракувано изделие
Fehlfabrikat п — бракувано изделие; вж.
Fehlerzeugnis
Fehlfrachtf—мъртъв товар (мъртъв фрахт)
Fehlgewicht п — недостиг, липса в теглото
Fehlinvestitionenpl — некоректни инвести¬
ции
Fehl mässe f — липсващо тегло; вж.
Fehlgewicht
Fehlmenge f — недостиг
Fehlmcngenkosten pl— разходи, свързани с
не използването на складовите помещения
Fehlprodukt л,-е— бракувано изделие; вж.
Fehlerzeugnis
Feinbilanzierung/— съставяне на детайли¬
зирани баланси
Feingehalt т — проба (на монета); чисто
съдържание (на благороден метал в сплав)
Feingewicht п—чисто тегло (на благороден
метал в монета)
Feingold л — чисто злато
Feingoldgehalt т — съдържание на чисто
злато
Feinmetall п — чист метал
Fernbedienung f — обслужване (управле¬
ние) от разстояние, дистанционно управле¬
ние
Fernbezug т, -^е — доставка (на стоки) на
далечно разстояние
Fernfracht f— товар на далечно разстояние
Fernfrachtverkehr т—транспортни прево¬
зи на товари на далечни разстояния
Fernscheck m, -s — чек от друг град
Fernsehwerbung/—телевизионна реклама
Fernsprechnetz п — телефонна мрежа
Fernsprechverbindung / — телефонно съ¬
общение
Fernstudium п — задочно обучение
Ferntransport т — превози, транспорт на
далечни разстояния
Fernverkehr т — съобщения на далечни
разстояния
Fertigerzeugnis п, -sc — готово изделие
Fertigerzeugnisse bl. — готова продукция
Fertigfabrikat и, -е — готово изделие; вж.
Fertigerzeugnis
Fertigprodukt п, -е — готово изделие, готов
продукт
Fertigstellung/— производство (окончател¬
но), крайна изработка
Fertigteil л, -е — готов детайл; готова кон¬
струкция; готов блок
Fertigung/— производство, изработване
~ * automatische — автоматизирано произ¬
водство
~, betriebseigene — изработване на детайли
и части в собственото предприятие
~, fließende — поточно производство
*, serienmäßige — серийно производство
Fertigungsablauf т, — производствен
процес; технологичен процес
* , gleichmäßiger — ритмичен производст¬
вен процес
Fertigungsabschnitt ти, —е — производствен
участък
Fertigungsabteilung/ -еп — цех
Fertigungsart/ -еп — тип (вид) производс¬
тво
Fertigungsauftrag т, — производствена
поръчка
Fertigungsbedingungen pl — условия на
производство
Fertigungseinheit/ -еп — единица продук¬
ция
Fertigungseinzelkosten pl — преки произ¬
водствени разходи
Fertigungsflu m, -sse—технологичен поток
Fertigungsgang m, — 1. работна опера¬
ция; 2. работен процес, ход на работа; 3.
работен ход, работен такт
Fertigungsgemeinkosten pl — общи произ¬
водствени разходи
Fertigungskapazität /— производствена
мощност
Fertigungskosten pl — производствени раз¬
ходи
Fertigungslohn т, ^е — работна заплата за
извършена работа
Fertigungsmaße pl — производствени раз¬
мери
Fertigungsmaterial п — основен и спомага¬
телен производствен материал
Fertigungsprozeß m, —sse — производствен
процес; вж. Fertigungsablauf
Fertigungsqualitätf— качество на изработка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
105
FruUignngsuutruIagro pl — технологична
документация
FruUisuogsocreahuro л, — технология ни
производство; начин ни изработка
Frutisuogsorrgnog т, - — производствен
процес; вж. Frurignogsprrzrß
Fertigware f— готово изделие
Feutigwnuen pl — готова продукция
fCst adj. — твъро, устойчив (напр. зи цена)
FestnogeboU п — твърдо предложение, твър¬
да оферти
erstnogrstrllt par-U adj. — щатен (за работ¬
ник); oichU ~ извънщатен (за работник)
Festbeträge pl — фиксирани плащания
FesUgeld п — срочен влог (в банка, каса)
FrsUgrschhfU л, -е —•. твърда. -сделка; вж.
Fixgeschäft
FesUhypothek f — ипотека с твъро срок ни
откупуване
Festigkeit f— стабилност, устойчивост (ни
цени)
Festigung der Preise ■—• стабилизиране ни
цените
Festiguogstendcoz f -со — тенденция към
стабилизиране
Festkonto л, -еп — блокирани сметка
Festkosten pl — постоянни разходи
FcsUlcgen п — 1. установяване; 2. замразява¬
не (ни кредит) .
Festlegung eioer Akzise -— облагане с акциз
Festlegung eines Limits — лимитиране, ус¬
тановяване ни лимит
Festlegrug oersehhreteu Znhlrues—
Ьг^о/по/го — прехвърляне към особени
форма ни плащане *
ersUlirgrn itr.—замразявам; der Kredit liegt
fest — кредитът е замразен
FesUloho ... — твърда работна заплата
Festpreis т, ~е —твърда цена
FesUpueissysUem и, -е — система на твърди
цени
Festsetzung der Löhne—определяне ни раз¬
мера на работната заплати
FesUseUznng f — установяване (определяне)
ни цени
FesUseUzuog voo KooUingeoUcn (von Quoten)
— установяване на контингенти
Fej^s^^s^^ni^r^O^^— констатация; определяне .
frstverrrelhnrt part. adj. — е твърд разчет
erstoruzigslieh adj. — с твърд процент
Feslwähhunus/ -со — твърди валута
Festwert m, -е —. постоянна величина, пос¬
тоянно значение
Fetischcharakter der Waue — стоков фети¬
шизъм
Fetischcharakter des Geldes — паричен фе¬
тишизъм
FeUischcharnkter des Kapitals — фетиши¬
зъм на капитала
FrUlschizlzeunnS/— фетишизиция
FeUischkult т — фетишизъм
Feudalherrschaft / — феодализъм
Feuerassekuraozf— застраховка cpciity по¬
жар; вж. Feuerversicherung
Feuerverslihheungs/ — задължително заст¬
раховане на здания и съоръжения с/у по¬
жар
fiktiv adj. — 1. фиктивен, мним (за сделка);
2. измислен; 3. условен (за показател)
Ftllnlbetuieb т, -е —многофилиално пред¬
приятие
Filiale am дlriehro Platz — местен филиал
Filiale / —о — филиал
Filinlgrshhäeu и, -е — филиал (филиално от¬
деление) ни предприятие
Filialnetz п — мрежа от филиали
Filialsystem л, -е — филиални система ' на
предприятието
Filinluotruorhnru л, Filialuniemoeimungg'
— (много) филиално предприятие
Fioalerzeugois л, -sc — краен продукт
Fionlpuodnzeot m, -со — краен производи¬
тел
Fionoyiernogs-Lensiug л — финансов ли¬
зинг
Finanz / — 1. финансово дело, финанси; 2.
финансов свят, банкери
Fionoz- nod Kreditsystem и, -е — финансо¬
во-кредитна система ‘
Finanz- und WirUshhaeUssysUrm л — финан¬
сово-икономически система
eioauz-wiutsehaetlleh adj. — финансовсо-
икономически
Finaozökrornir/— икономика ни финанси¬
те; вж. Fionuzwiutsehaeu 3.
Finnozökooomik/ — икономика ни финан¬
сите
Fioanznbgaben pl—събирания; данъци; ми¬
ти; такси
Finanzabkommen л — финансово споразу¬
мение
Fioa lizaabteluroS -eu —- финансов отдел
FionnzakzepU п — финансов акцепт, акцеп-
тирана финансови менителница 1
Finnnznliдnuehir/ финансова
Finanzamt и, . — финансово учреждение,
финансово ведомство
Fioaozansglrieh т -е — 1. финансово би-
106
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
лансиране; бюджетно регулиране; 2. разп¬
ределяне доходите на държавния бюджет
Finanzautonomie f— финансова автономия
Finanzbedarf т — потребности от финансо¬
ви средства
Finanzbehörden pl — финансови органи
Finanzbeteiliginig/—финансово участие (в
предприятие), финансиране
Finanzbeziehungen pl—финансови взаимо¬
отношения ,
Finanzbilanz / -en — финансов баланс
Finanzdecke J— финансово покритие (на
необходими плащания)
Finanzdefizit п — финансов дефицит
Finanzdelikt п — финансово правонаруше¬
ние
Finanzeinnahmen pl — фискален доход
Finanzen pl — 1. финанси, парични средст¬
ва; 2. държавен бюджет, държавни доходи
Finanzerrüttung f — разстройство на фи¬
нансите
Finanzfachmann т — финансист
Finanzgebaren и, Finanzguebrimg/ — фи¬
нансова дейност
Finanzgericht л, -е — данъчно-финансов
съд
Finanzgeschäft л, —е — финансова сделка'
Finmzuesetzgubinin/’— финансово законо¬
дателство
Finanzherr m, —en — финансов магнат, фи¬
нансист; вж. Finanz magnat
Finanzhilfe / -n — финансова помощ
Finanzhoheit /—- финансов суверенитет (на
държава)
Finanzier т, —- финансист; банкер
Finanzierung/— финансиране; кредитиране
* , anftrаgsgbbundbne — подоговорно фи¬
нансиране
~, zyklische— циклично финансиране
Finanzierung über die Preise — финансира¬
не чрез ценовия механизъм
Finanzierung aus dem Haushalt — бюджет¬
но финансиране
Finanzierung durch eine Bank — банково
финансиране
Finanzierung ohne Rückerstattung — без¬
възмездно финансиране
Finanzierung ohne Rückzahlungspflicht —
безвъзмездно финансиране
Finanzierungsart f, -en — вид (начин) на
финансиране
Finanzierungsbedürfnis л — потребност от
финансиране вж. Finanziernnusbedarf
Finanzierungsbcdarf т — потребности от
финансиране
Finanzibrungsbestimmungen pl — правила
за реда на финансиране
Finanzierungsbiianzz'’ -en — баланс на фи¬
нансиране
Finanzierung^sfonds т — фонд за финанси¬
ране
Finanzibrnngsubsbllschaft / -en — финан¬
сиращо дружество
Finanzierungsgrundsatz —принщт на
финансиране
Finanzibrnngsinstitut 'л, -е — финансово
(кредитно) учреждение
FinаnzibrnngsmOglichkeit /-en — възмож¬
ност за финансиране
Finanzierungsmarkt m, -е — паричен пазар
Finanzibrungsoruan л,—е — финансов орган
Finanzieeunggquntle/ —п — източник на фи¬
нансиране
~, zwecksgebundene — източник на целево
финансиране
Finanzibrnngsschwibrigkbitbn pl —■■ труд¬
ности, затруднения при финансирането
Finanzinspektion /— финансов надзор
Finanzjahr л, -е — финансова година
Finanzkapital п —• финансов капитал
Finanzkategorien pl — стойностни катего¬
рии (напр. цена, печалба, себестойност)
Finanzkontrolle /— финансов контрол
Finanzkraft— финансови възможности
(сила)
Finanzkrise / -п — финансова криза
Finanzlage / — финансово ' състояние
Finanzmagnat m, —en — финансов магнат
Finanzmanipulationen pl — финансови ма¬
шинации
Finanzmann т — финансист; вж.
Finanzherr
Finanzmarkt т, -==е —■ финансов пазар
Finanzmittel pl — финансови (парични)
средства
Finanzmonopol л — финансов монопол
Finanzplan т , ' — финансов план
Finanzpolitik /— финансова политика
Finanzprognose/ -п — финансова прогноза
Finanzqullen pl — финансови (парични) ре¬
сурси
Finanzrecht л — финансово право
Finanzreform /— финансова реформа
Finanzreserven pl — финансови резерви
Finanzressourcen pl — финансови източни¬
ци; вж. Finanzqullen
Finanzrevision/— финансова ревизия
Finanzrichtsatz m, ' — финансов норматив
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
107
^^1^$^г^ь»^]^|^1П11 -en — финансово задълже¬
ние
~, geftUbdeUr — просрочено финансово за¬
дължение
Finanzshnulddrгlenrb п —кредит за покри¬
ване на част от финансово задължение
Fibrbzstrtistik f— статистика на финансите
FinаbzsUeuerb pl — данъци, преследващи
фискални цели .
Fibabzstгrfc / —п — наказание (глоба) за
нарушаване на постановленията за дър¬
жавните доходи
Fi babZsyfUcm n, -е — финансова система
Finanztransaktion / —en — финансова опе¬
рация
Finaшweirfrssubg' — сборник от финансо¬
во-правни постановления
Flnrnzvcrmögen и—финансово имущество
(имущество, което е източник на необла¬
гаем доход)
Fibanzvcipflehtunge/ -en — финансово за¬
дължение
Fini^i^s^^^c^ir^ariu^nng/— финансово управле¬
ние
Finanzwechsel an, — финансова менителница
FinanzwrlU f— финансисти
-, hohe — финансова олигархия
Finanzwesen п — финансово стопанство;
финанси; финансова система; финансово
дело; финанси (наука)
Fibanzwirtschaf— 1. финансово стопанс¬
тво; 2. парично стопанство (на предприяти¬
ето); 3. икономика на финансите
Finabzwlfsebscnatu f— финансова наука
Finanzzoll m, ; — фискално мито, бюджет¬
но мито
Firma/ -en — 1. фирма; търговско предп¬
риятие; 2. наименование на фирма, AG или
дружество (юр.) dlc ~ ändern—променям
наименованието на фирмата •
mrrktbrnerrfchrbdr ; доминираща (на
пазара) фирма
~ , renommierte — солидна, реномирана
фирма
~, znverläßige — надеждна фирма
Firmcnbezcic1lnunze/— фирмено обозначе¬
ние
Firmcnfortführunlgf— продължаване на де¬
лата на фирмата от наследниците
Firmrbgrbгauhn т — използване на наиме¬
нованието на фирмата
unbefugter — неправомерно използване
на наименованието на фирмата
Firmrbkerb т — основно название на фир¬
мата (името на собственика)
Fiгmebmabtrl т — съвкупни права на АД за
участие (дял)
Firmenname ; -n — име на фирмата
Firmenregister п — списък (регистър) на
търговските фирми
Firmenvertreter т, — представител (агент)
на фирма
Firminwert m-e—цена (стойност) на фир¬
мата; стойност на деловите връзки и репу¬
тация на предприятието
Fiskal т — фискал, държавен ковчежник
Flskaleinlagen pl — банкови влогове на дър¬
жавата, влогове на държавната хазна в бан¬
ката
fiskalisch adj. — фискален (отнасящ се към
държавната хазна)
Fiskal|rhr л, -е — бюджетна или фискална
година '
FifkalprliUik / — данъчна политика
Fiskal fcnnld / -en — държавен дълг
Flskalzoll ти, ; •— фискално мито; . вж.
Finanzzoll
Fiskns т (lat.)' — фиск, (държавна) хазна
fix adj.—твърд; определен; неизменен; пос¬
тоянен
Flxаbkrmmrb п — споразумение с твърд
срок или при определени условия
fixen tr. — извършвам срочни сделки, играя
на срок (борс.)
Fixgeschäft п-е—твърда сделка (със срок),
твърда (срочна) сделка (борс.)
Fixkauf ^е — 1. покупка със срок; 2.
срочна сделка; вж. Fixgeschäft
FlxkosUen pl — постоянни разходи
Fixtermin ти, -е — твърд срок
Fixum п — твърда част от възнаграждение
(на комисионер); твърдо заплащане
Flxverbrut m, а — продажба със срок
Fläche / -п — площ, територия
Fläcnrnstrner / -п — поземлен данък
flüssig adj. — свободен, ликвиден (за капи¬
тал); лесно рлалпзпрудм; • ~ machen — ре¬
ализирам (имущество); довеждам до лик¬
видно състояние (капитал); превръщам в
ликвиди средства
Flacker streik т, -е — стъпаловидна стачка
(в отделни предприятия)
flau adj. — 1. слаб, вял (за търговия); ндожи-
вен (за борса); 2. залежал (за стока)
Flaumacher т — борсов спекулант, който
играе на понижаване на курса на ценните
книжа (разг.борс.)
F^i^^iluf — вялост, слабост (на конюктура-
108
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
та); застой (в деловата дейност)
* , geschäftliche — спад на деловата актив¬
ност
Flel-Verkehr т —■ комбинирани авио-жп
товарни превози
flexibel adj. —■ гъвкав (напр. за курсове, за
икономика)
Flexibilität f— гъвкавост
Fließband п, — конвейер, поточна линия
Fließbandverfahren п — поточен метод на
производство
Fließferfigung/— поточно производство
Fließreihe /— поточна линия
Fließstraße / — поточна ■ линия; вж.
Fiießreihe
Fließsystem л, —е — поточна система
floating (engl.) — "плаващ" (свободно коле¬
баещ се) курс
Flußfrachtgeschäft л,—е — сделка за превоз
на речен товар
Flußgüterve rsiche fung f— застраховане на
товари при речен превоз; -вж.
Flußkargovbrsichbrung
Flußkargoversteherung/—застраховане на
товари при речен превоз
Flnßkаskovcbsichebung/—застраховане на
речни съдове
Flnßtlansportversichebung/—застрахова¬
не на речни съдове и товари
Flucht ■ f in die Sachwerte ■— стремеж да се
обърнат парите в реални ценности (при ин¬
флация)
Flug-Eisenbahnverkehr т — комбинирани
авио- и железопътни превози; еж. Fki-
Verkehr
Fluktuation / —— колебание (на валутен
курс); текучество (на работна сила)
Fluktuationsklau ^Ь/— уговорка в договор,
даваща възможност да се променя твърда¬
та цена
fblb-Licfet•ungg/ -en —■ доставка (при усло¬
вия ФОБ) (външнотърг.)
fob-Preis m, -е — цена ФОБ
Föderalismus п — федерализъм
Fördermittel pl — транспортни средства
Forderung/— 1. стимулиране; поощрение;
съдействие; 2. минно дело, добив
Folgg ь/ —п — 1. следствие, последствие, ре¬
зултат; 2. извод, заключение; 3. последова¬
телност; 4. ред, серия
Folubbeitrаu m, — последваща застрахо¬
вателна вноска
Folgbinvbstitionen pl —■ свързани капита¬
ловложения
Folgeschaden m, - — щета (в резултат на
несвоевременна или некачествена достав¬
ка на стоки)
folio (lat.) — сметка; ~ meo — за моя сметка
Fonds m, — 1. фонд; 2. фонд (като организа¬
ция)
Fonds pl — 1. запаси, ресурси, натрупвания;
2. фондове (напр. фондове на обращение,
производствени фондове); die ~ sperren —
замразявам фондове; 3. ценни книжа (об¬
лигации, акции) '
~, eigene — собствени фондове на предпри¬
ятието; вж. Fonds, eigene
~ , fremde — заемни фондове; вж. Fonds,
fremde
-, geliehene — заемни фондове; вж. Fonds,
fremde
-■ , öffentliche — обществени фондове
aktive betrieblich genutzte — действува¬
щи фондове
~, ausländische —чуждестранни фондове
-, betriebliche — фондове на предприятието
* , eigene —— собствени (на предприятието)
фондове, средства
~, fremde — привлечени (заемни) средства,
фондове (на предприятието)
- , genossenschaftliche — кооперативни
фондове
geplante — планови фондове
-, konsolidierte — консолидирани фондове
~, materielle — материални фондове
~ , nicht marktgebundene — извънпазарни
фондове
~ , nichtproduktive — непроизводствени
фондове
~, produktive — производствени фондове
schwarze — нелегални фондове
~ , unproduktive — непроизводствени фон¬
дове
~, zweckgebundene — целеви фондове
Fonds der Betriebe — фондове на предпри¬
ятието; вж. Fonds, betriebliche
Fonds für die individuelle Konsumtion—за
лично потребление
Fonds für Investitionen —— фондове по фи¬
нансиране на капиталовложенията
Fonds für soziale Fürsorge — фонд социал¬
но осигуряване
Fonds für Warbnvbllnstb und
Handelsrisiko — фонд за покриване на
стоковите загуби и търговския риск
Fonds zur Erweiterung der Grundmittel —
фонд за разширяване на основните средства
Fondsabgabe / -п — фондови отчисления
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
109
Fondsaurnutzuno/— използване ни фондо¬
вете
FondsaursstnUung/ — фоноoвъдръженост
Fondsbörse / -п — фондова борса
Foodsbcsitzer т, - — притежател на
книжа
Foodsbestände pl — налични фондове
FondsbestandskonUo о, -ieu — сметка от
налични фондове
erodsbrzogro part. adj. — фондов
Fondsb^U ling//— образуване ни фондове
FondscinsnUz т — използване (разходване)
ни фондове
Frodsentu¥^ceellno;//— движение (динамика)
ни фондовете
Frndsergiebizgeit/,—• фондоотдаване
erndsgebuodro part. adj. — фондов
Fondshäudleu т — борсов маклер, борсов
спекулант
Fondshaodel т — фондови операции, търго¬
вия с ценни книжа
Foodsinhaber т — притежател пи акции;
вж. Frodvbrvitzru
Fondsmarkt m, . — фондов пазар
.FrodsrroUahlllUhU f— рентабилност на фон¬
довете
Frndsunsehlng т — оборот (обращение) ни
фондовете
Fondsvermiudeuung / —- намаляване ни
фондовете
Fondsvcrzehr т — разходване на фондовете
Fondssztühhuno/— отчисляване към фон¬
довете
FordceurgS/ —сп —. 1. искане, претенция; *
eo stellen — предявявам искания; eioe ~
nnneldrn — предявявам искане; eioe -
geltend machen (vorbringen) —заявявам
претенция; 2. дългово задължение; eine -
eiozieheo — получавам по сметка; -
nomelden (ппос1псп) — признавам пре¬
тенциите на кредиторите; . 3. полагаща се
суми
-, nnssUehende — искане по открита сметка;
вж. Forderung, oferosUrhrndr
~ , beUngte — искане, чието изпълнение е
просрочено
*, broorurchUigUr — привилегировано иска¬
не; вж. Forderung, priollegleuUr
* , dubiose — съмнително искане; вж.
Forderung, zweifelhafte
*, gruiehUl-ehr — съдебен иск
*, ^со stehen de — искане по открита сметка
~, private -— частна претенция
, privilegicite — привилегировано искане,
искане, което първо трябва да се удовлет¬
вори
~, rückständige — неплатен дълг
«*, urehtsmäßigr — законно искане
~, streitige (strittige) — спорен дълг
~ , unsichere — съмнително искане; вж.
Foudeunng, zweifelhafte
~ , oouueehtslosr — непрпвилегпрдванд ис¬
кане
*, zwrierlhgnütr — съмнително искане
Foudeuuugeu ao Igdustuirhetnrhe—задъл¬
жения ни промишлените предприятия
Fouderuogeu по KrnzruogrsrllsehneUrn —
задължения на дъщерните дружества ни
концерни
Forderungen der Gläubiger—претенции ни
кредиторите
Forderungen pl — дебиторско задължение;
дългове; суми, полагащи се нкм.; креди¬
тор ски претенции
offene (rffenstrhendr) — непогасени за¬
дължения
~, nnrinhuiogliehr — безпадежни искания
~, wähuuogsentwertete—оьлгови задълже¬
ния в обезценени валута
~ , nhgrschuirhrnr (nnsgrhnehUr) — прис¬
паднати от сметката дългове
Frrdruuogshbrrgnng m, -че —. прехвърляне
ни искането (към трето лице)
FrrderuogsnbturUuog / — цесия, отстъпки
на искането (от кредитора към друго лице)
Forderuogsab bre Cu п gg/ stille—негласна от¬
стъпка ни искането
FruderuugshrurehUigUr w, -о — кредитор
Frudeuuugshrtrng w, . — сума, полагащи
се някому '
FordorunusVeereibhng/— инкасиране на
дългове; вж. Fordcunogseinziehnug
FrrdernoдscinzizClJunд/ -со — инкасиране
(взимане) ни дългове
Fouderuugsknue m, - — купуване претенци¬
ите (исканията) на трето лице
Forderuogsklnge /— иск по дългово задъл¬
жение
FordeuriogskooUo л, -еп — сметка на деби¬
торите
Frrdernuдspnpleur pl — ценни книжи, съ¬
държащи стокови или парични искания
Foudrruugsureht п — право на искане
Fnrdernugsocrzieht m, -е — отказ от иска¬
нето
Fruduun/snnsenll т, -че — отпадане ни иска¬
нето (напр. вследствие неплатежоспособ¬
ност ни длъжника)
110
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Formgcbund f— дизайн
~, industrielle—дизайн, художествено кон¬
струиране .
Forschung/, -en — (научно) изследване
Forschung nnd Entwicklung—изследвания
и разработки
FoгschubefrrbriUrn pl — научноизследова¬
телски дейности
Frrfhhnngskrftrb pl — изследователски раз¬
ходи, разходи по изследователска дейност
Forstbetrieb т — горско стопанство
torsUwiгUshnrftlich. adj. — горскостопанст-
вен
Fortbiidunn/ — повишаване на квалифика¬
цията
FortblldungskrsUcn pl — разходи за пови¬
шаване на квалификацията (обучението)
Fortschreibung/— 1. определяне на статис¬
тически условия; 2. променяне на допълни¬
телната стойност на стопанските единици;
промишлената им оценка
Fortshereibubgsveranlarglnber— определя¬
не на нов размер на данъка във времето с
оценка на имуществото
Fortschritt т — прогрес; напредък
Frrtzahtung/-rb — по-нататъшно плащане
FгünbczugsrrbatU т, -е — отстъпка за купу¬
ване на стоки преди настъпването па сезона
Fracht / -cn — 1. фрахт; товар; тонаж; . 2.
фрахт, такса за превоз на товари; in ~
nehmen — зафрахтувам; 3. навло на кораби
Fracht gegen Nachnahme — заплащане на
навлото с наложен платеж
Fracht miteinbegriffen — с включен фрахт
(навло) ,
fracht- nnd spesenfrei — франко превоз и
без торарптллни разходи
Fгrhhtrbfrndrr т, Frachtaufgeber т — то-
раропзпращач
Frachtbcdingnngcn pl — условия на превоз
Frrhntbef)rdeiung f— превоз на товари
Frrchtbreübstigunb/— фрахтови облекче¬
ния (привилегии)
Frachtbrief m-c — 1. коносамелт; 2. това¬
рителница
Frachteigentümer m, FrrcnUelenrг т —
собственик на товара
Frachtempfänger т, товарополучател
frachten tr. — наемам кораб
Fгrchtcbumfrtz m, FгrchUrbumschlag т —
товароюбюрот
Frrcntcгleihntcrubg / Frachterm ä^l^ii^u пц/
— намаляване стойността на превоза
Frachtführer m пдрвoраal а ; тварр
(лице или фирма)
frachtfrei adj. — франко местоназначението
(условие за доставка в договор)
Fгrhetfrcheil/— свободен превоз
Fгrcletg4^bbilet, Frachtgeld п—такса (стой¬
ност) на превоза
Frachtgeschäft л,-е — сделка по наемане на
превозни средства; договор за превоз на
товари
Frachtgut п — товар с малка бързина
Fiachigu tЬef:irdsiungg/— превоз на товари
Fracht kontrakt т — договор за 1ревога на
товари; вж. Frachtvertrag
Frachtkosten pl — разходи по превоз на то¬
вари; транспортни разходи
Frachtpapiere р/ — документи за превоз на
товари
frachtpflichtig adj. — L подлежащ на пла¬
щане за превозването; 2. подлежащ на пла¬
щане с наложен платеж (за товари)
Fгrhntгrbrtt т. —е — фрахтова отстъпка
Frachtrate / -п — фрахтова ставка (норма)
Frrcntschrin mt -е —— товарителница; вж.
Frachtbrief
Frahhtsprscn pl — транспортни разходи;
вж. Frachtkosten
Fгrhletstundung/— отсрочка иа плащания¬
та за превоза на стоки
Frachttarif т — тарифа за превози, товарна
тарифа
Fгahntvrrkrhr т — товарни превози
Frachtversender т, .— експедитор, товаро-
изпращач
Fгrhetveitfeherгun/ — застраховка на то¬
вари, на фрахт .
Frachtvertrag ту ■=« — договор за превоз на
товари
Frachtzahlnng / — заплащане превоза на
товари
Frachtzoll т.ч — тонажна (корабна) такса
Fгrchtznfchlrg m, -ч? — доплащане за пре¬
воза на товари
Franchise /— 1. франшиз; 2. освобождаване
от данък (мито); 3. необлагаем багаж
franco — франко; вж. franko
frankiert pari. adj. —1. заплатен; 2. таксата
за превоз платена
Frankie/unn;/ — заплащане таксата за пре¬
воз
franko — франко, свободен от разходи, пла¬
тен до^^-влс. също frei
franko Bahnhof— франко жп гара
franko Bestiinmungsb^^hnhof— франко га-
ра-иазначение
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
111
franko Fracht — франко-фрахт
franko gegen franko — взаимно плащане на
разходите
franko Waggon — франко вагона
Flagkoliebcbunn/—доставка с платен пре¬
воз
Frankopreis т, -е — цена франко
Frankorechnung g/ — сметка франко
frei — 1. ■ франко, свободен от разходи, пла¬
тен до... ; 2. свободен (неносещ отговор¬
ност за щетите); 3. безплатен; франкиран;
платен предварително; вж. също franko
frei ab Haus — франко от местонахождени¬
ето
frei ab hier — франко оттук
frei ab Schiff — франко от кораба
frei ab Werk — франко от завода доставчик
frei an Bord — франко борда, ФоБ
frei Bahn — франко жп
frei Eisenbahngleis — франко товарната
платформа
frei Grenze —— франко границата
frei Haffen — франко пристанището
frei Haus — франко дома
frei Kai франко кея
frei Schiff — франко кораба
frei Ufer — франко брега
frei von Steuern — необлагаем с данъци
frei von Zoll — необлагаем с мито; франко
мито
frei Waggon — франко вагона
FreiaH tce/ -п — безплатна или допълнител¬
на акция
Freianteil т,-е — дял от имуществото, не¬
облагаем с данъци
Freigabe /— 1 - освобождаване от запор; 2.
снемане на запор; 3. разрешение за про¬
дажба или пращане; 4. деблокиране (на
сметки)
Ггь^ьЬьп tr. — 1. освобождавам имущество
от запор; 2. снемам запор; 3. разрешавам
за продажба или изпращане; 4. деблокирам
(сметки)
Freigut л, -er — безмитна стока
Freihafen m, - — свободно пристанище,
пристанище за безмитен внос и износ
Freihandel т — свободна, безмитна търго¬
вия
Freihandelsuebibt п, -е — безмитна зона;
еж. Freihandelszone
Freihandelszone / -n — зона за свободна
търговия
Freiladegut л, ^ег — насипен товар
Freilager л, - ■ — склад под открито небе,
непокрит склад
Freiliste /— списък на либерализирани стоки
frbimachbn tr. — 1. франкирам; 2.освобож-
давам; вж. freisetzen
FlbimachunnU/ -en — 1. франкиране; 2. ос¬
вобождаване; вж. Freisetzung
Freimarkt m, — безмитен пазар
Freipaß m, -sse—свидетелство за безмитен
превоз
frbisbtzbn tr. — освобождавам (работна си¬
ла, финансови средства)
Freisetzung / — освобождаване (напр. на
работна сила, на финансови средства)
Fmstadt / •= — свободен град
Fleisiellunnu/— 1. освобождаване (на работ¬
на сила, финансови средства); 2. предоста¬
вяне на избор
Fleivbrkbhr т — извънборсов оборот
Freivbrkchrswertb pl — ценни книжа, недо-
пуснати до борсов оборот (неконтрирани
на борсата
Fremd arbeit / -en—труд на чуждестранни
работници
Fremdarbeiter т—чуждестранен работник
Fremdbesitz т — владеене на чуждо иму¬
щество
Frbmdbbsitzbr т — който владее чуждо
имущество
Fremdenrecht п — норми, регулиращи
правното положение на чужденците, ре¬
жим за чужденците
Fremdenstew^^ / -п — данък за чужденци
Fremdenverkehr т — туризъм
Frbmdenvbrkbhrsuewbrke п — приемане и
обслужване на туристи (като занятие)
Fremdfilnanzieeunnu/—чуждо финансиране,
финансиране за сметка на привличане на
средства отвън
Fremdkapital л — заемен (привлечен) капи¬
тал
FlbmdHebfbungU■—чужди доставки; aus *
— докаран, не местен (за стока)
Fremdmittel pl — заемни средства
Fremdversichernnu / -en — застраховане
на чужд риск
Fremdwährngusuuthabbn и — активи в чуж¬
да валута
Fremdwährnngsschnld / -en — паричен
дълг в чужда валута
Fremdwяhrunusversichorugu / — застра¬
ховка, предвиждаща изплащането на заст¬
рахователната сума в чужда валута при
настъпване на застрахователното събитие
Frist / -en ■ срок; eine * gewähren ■—
112
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
предоставям срок; eioe ~ setzen — опреде¬
лям срок; io - eo bezahlen — плащам па
чисти
*, hußeusUr (leUzUe) — краен срок
~, nbgelnufeoe — изтекъл срок
~ , nogrmrvscoc — съразмерен, съответст¬
ващ срок
obl-gnUrrisehr — задължителен срок
*, uiehtruliehr — определен от съди срок
*, verkürzte — съкратен срок
~, vruUungIiehr — договорен срок
fuisU— uod roUshhädignngslrs adj. — по всяко
време и без възмездяване ни щетите
Frlstüherschrciluntgf— нсспизвинс ни срок,
просрочване
Fulstnhlnne т — изтичане на срока
euisUgrnäß, erisUgrureht adj. — в срок
fristlos adj. — безсрочен
FulstoerlängsnmgS/— удължаване ни сроки
FuisUversäunois п — просрочване; вж.
FrisUhbrrsehrrituog •
Fristwechscl т — срочна менителници ■
Fuhrlohn т, че — заплащане ни превоз на
стока
Fuhrpark т — транспортен парк
Fund да, -е — 1. откриване ни залежи (полез¬
ни изкопаеми); 2. залежи (на полезни изко¬
паеми)
fundieuen tr. — 1. основавам, учредявам; 2,
влагам пири (в предприятие); 3. обоснова¬
вам; 4. консолидирам (по държавен кредит)
fundiert part.adj. — l. основан, учреден; 2.
вложен (за пири); 3. обоснован; солиден
FnndouU оа, Fundstätte / —- находище (ни
полезни изкопаеми)
fungibel adj. —■ заменяем
Fungibiiliät /— заменяемост (нипр. ни сто¬
ки от борсовата търговия)
eungirrro itr. — l. действувам, функциони¬
рам; 2. изпълнявам задължения
Frnkltzoo/ -со — 1. функциониране, дейст-
ване; 2. функция, дейност, работа; 3. функ¬
ция; функциова-п (мат.) '
Funktionär ои, -е—деец, функционер
Funktiooeo des Geldes—функции ни парите
eunktiogirurn intr. —— функционирам, дейст¬
вам, работя
ennktlogseähig adj. — годен за експлоата¬
ция; годен за функциониране
FunkUionsfähigkeiU/— функциониране; год¬
ност за експлоатация
FunkUioospuobe / -п .— експлоатационно
изпитание '
ennktirgssichrr adj. — надежден в експлоа¬
тация /
FunkUioossichcrheit / — експлоатационни
надеждност
Fnokweebung/— радиореклама
Führung/ —!• ръководене, управляване; 2.
ръководство, ръководители; 3. водене (ни
сметки); 4. поведение, начин на действие
Führuggsbrurieh о?,—е — сфера ни управле¬
ние
Führuo/skadcr pl — ръководни кадри
Fühunouskräfte pl — ръководни кадри
Fühuuo/sst-l оа — стил ни управление
fündig adj. — богат (зи находище); рудодо-
бивен (зи участък)
Fürsorge / — 1. попечителство;. грижи; 2.
социално осигуряване
*, Öffentliche — държавно или обществено
осигуряване
soziale —. социално осигуряване
FürsougenmU л, ч? — ведомство за социално
осигуряване
FhrsougerinriehUungsbrhöudr /— учрежде¬
ние (орган) за социално осигуряване
Fürsorge uniuruSütrznu/— парична помощ
при социалното осигуряване
Fusion /— сливане, обединение
fusionieren tr. — сливам, обединявам (пред¬
приятия)
ЕшюпоЬПипо/ -со — обединителен балинс
Futurologie /— фут-урология
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
ИЗ
G
Gage / -n (fr.) —хонорар (на артист)
Garant m, -en — гарант, поръчител
Garantie der Versicherer — гаранция на
застрахователите
Garantie f -n — гаранция, поръчителство;
eine * gewähren (stellen, übernehmen) —
предоставям (давам) гаранция, гарантирам
Garantieübernahme f — предоставяне на
гаранция
Garantie anleih е f -n — гаранционен заем
Garantibfonds т — гаранционен фонд
Garagtiefordeпшgg/ -en -— искане за пре¬
доставяне на гаранция
GarantiebricSJ/ -е — гаранционен срок
Garantiegebende m, -n — гарант; вж.
Garant
Garantiekapital п — гаранционен капитал
Garantie ko sten pl — 1. разходи, произтича¬
щи от предоставянето на гаранция; 2. раз¬
ходи, свързани с получаването на държав¬
на или банкова гаранция
Garantickredit т, —е гаранционен кредит
Garantiepflicht / -en — задължение за пре¬
доставяне или получаване на гаранция
garantieren tr. — гарантирам, предоставям
(давам) гаранция
Garantietnnng/ — гарантиране, поръчител¬
ство
GarantieverSicheeunn/— гаранционно зас¬
траховане
Garantie vertrag т, ее — договор за гаран¬
ция
Gаsggebher'^ -en — такса за ползване на газ
Gastarbeiter т — чуждестранен работник,
работник-имигрант
Gastarbbiinbemer т — чуждестранен ра¬
ботник; вж. Gastarbeiter
Gattungj^ -en — вид; род; тип; сорт; катего¬
рия
Gcbüher/ -en ■— такса; данък; мито
Gebührenüberhebung / — неправомерно
взимане на непредвидени такси
Geb ührenneheburin^ — взимане на такса
Gebührenerlaß т, -sse — освобождаване от
плащане на такси
Gcbührenerlnäßicgnng/ — намаляване раз¬
мера на таксата
UUüerenfrbi adj. — освободен от плащане
на такси
Gebührenfreie^ /—освобождаване от пла¬
щане на такса; вж. Gebührenerlaß
gebührenpflichtig adj. — платен, подлежащ
на облагане с такса
Gbbäu<IcbcbSceIbunggr— облагане на сгра¬
дите с различни такси
Gebäude kosten pl — разходи по ползването
на сградите
Gebäudesteuer/ -п — данък сгради
GebälIdebeblicherungU' — застраховка на
сгради
Gebiet п,-в — 1. област; зона; територия; 2.
област, сфера; компетенция; auf dem ~
[G.J — в областта на
Gebot п, -в- — предлагане на цена; ьсп
höheres ~ tun — предлагам по-висока це¬
на; ein ~ tun — предлагам цена
Gebrauch т — 1. употреба, ползване, експ¬
лоатация; 2. обичай
Gebrauheanwetcungg/' -en — инструкция за
експлоатация
Gebrauchsartikel pl — потребителски сто¬
ки; вж. GeUranchsuüter .
GebrauchsdaK^r / — срок на ползване "
Gebrauchseigenschaften pl — потребителс¬
ки качества .
GbUrauchsfäeigkbit/— годност за употреба
Gbbraucesuüter pl — потребителски' стоки
geUrauchsngfäeiu adj. — непригоден за
употреба
Gbbrauchsware / -п — потребителски сто¬
ки; вж. Gtbranchsuüter
Gebrauchswert m,-e— потребителна стой¬
ност
Gebrauchhwarr f -n — употребявана стока
Gbbrauhhtwareneandcl т — търговия с
употребявани стоки
Geburtenabnahme / — спадане на раждае¬
мостта
Gbburtbgbntwicklllnng/ —динамика на раж¬
даемостта
Gefäh rdung sh а ffu п ngf— задължение за въз¬
мездяване на щети, причинени от източник
на повишена опасност
Gefälle и, -п — разлика; различие (напр. в
икономическо развитие)
Gefahr /-en —-1. опасност; 2. риск (застр.)
8. Немско-български икономически речник
114
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
~, veгflcnerUr ~ — застрахован риск
Gefahr über nahm e f — приемане на риск
върху себе си
Gcfahrc nUrif т, -е — застрахователна та¬
рифа, определяща се в зависимост от кла¬
сата на рисковете
Gel^i^l^i^^i^;^i^1i^r^ger—надбавка към заплатата
за работа в опасни условия
Gcfahrcn/uschlag т — надбавка към запла¬
тата за работа в опасни условия; гж.
Gefahrenzulage
Gefahe ti■-aru11■ze/'— отговорност за риск
Gefriergut л, ;г — замразен продукт
Gefrlerware / -п — замразен продукт; гж.
GrfrieruuU
Gegenangebot п — насрещно предложение,
ктнтрапредлтжепил, насрещна оферта
Gegenantrag т, ^д — насрещно предложе¬
ние; дж. Gegenvorschlag
Gcgenauftrrg w, - -че — насрещна поръчка
Gegenbürge ту -п — п^с^^т^^^гтд^ла аа поръчи¬
теля, гарант на поръчителя
Grgenbürgsehaft / -en —• взаимно поръчи¬
телство
Gcgenbllanz / -cn — контрабаланс
Gegenfaktor m, -cn — противодействащ
фактор
Gegenforderunzu/ -cn — насрещен иск; нас¬
рещно искане
GcgebgefhnatU и, -е — насрещна (взаимна)
сделка, контраеделка
Gegenklage / -п — насрещен иск (юр.)
Geucbkobtr л, —Ucn —двойна или кореспон¬
дираща сметка
Gegenmaßnahme / -cn — ответна мярка,
контрамярка
GcgebrffcrUc / -п —— контраоферта; дж.
Gegenangebot
Gegenneeh пипЦ/ -cn — контролна сметка
G^^e^i^i^ti^c^^ssC/ -n — наербщна менителни¬
ца, контраримлса
Gegenstand т, ; — 1. предмет, вид; 2. пред¬
мет, обект; тема
Gegentausch т — взаимен обмен
GegcntrrnsrbUion / -cn — насрещна опера¬
ция; дж. Gegengeschäft
GcuebverbшdllchkeiU/—- взаимно задълже¬
ние
GeuebverpflihnUubu / — взаимно задълже¬
ние; еж. GcgenverbmdllchkelU ■
GegeIlverstc1terunle /— взаимно застрахо¬
ване
Gcucbwehnfel т — насрещна менителница
Gegenwert m, -д — еквивалент
GegenwerUf()bdf /и, — еквивалентен фонд
GegenwerUkrnUr n, -trn — еквивалентна
сметка
Gegen wertmittcl л pl — еквивалентни сред¬
ства
grgen/eichncn tr. — ктнграасигнпрам, пот¬
върждавам с подпис; визирам
GegenzeIehtlllnze/ -cn — контрааспгнация,
потвърждаване с подпис; визиране
Gehalt и — заплата (на служещи); fcftrf
(fixes) *- — твърда заплата
GehalU т — 1. съдържание (напр. на метал в
руда); проба (на мдтал); 2. вместимост,
капацитет
GehalU in Grwichtsteiicn—тегловно съдър¬
жание
GrhalUsabban т—намаляване на работната
заплата
Gehaltsallfbesfeeunlu/— увеличаване на ра¬
ботната заплата
Gehaltsempfänger т, получател на ра¬
ботна заплата
Gehartsenlwiehilшne/—динамика на работ¬
ната заплата
GcleartssittöhtInber—увеличаване на запла¬
та; дж. Gihrltsrufbcffernbu
GchrlUfgefallc п ■ —различие в заплатите (на
служещи от различни категории)
Gehaltskonto и, -дп — сметка (в банка или
каса), на която се превежда заплатата
Gehaitspff — налагане на запор вър¬
ху заплатата
Ge]eaItssenkunngr— намаляване на заплата;
гж. Grhaltsabbrn
Gehaltszulage / GihrlUsznscnlru т — над¬
бавка към работната заплата
GeheimkarUrll п, -г — негласен картел
Gehcimkrbto л, —еп — секретна сметка
Geistes arbeit / -дп — умствен труд
GeläubigeranfcchUung / — оспорване на
правата на кредитора върху имуществото
Geld nihkcbdes Geld — пари, създаващи
пари
Geld п — курс (цена) на купувачите, курс
(цена) на търсенето (борс.)
Geld п — 1. • пари; * akkumulieren — трупам
пари; ~ anlcgen — влагам пари; ~ auf
Kündigung geben — давам пари в заем до
поискване; * auf Zinsen gcbcn — давам
пари срещу лихва; ~ erwerben — заработ¬
вам пари, * erwerben — придобивам, тру¬
пам пари; “grgcn Zinsen verleihen—давам
пари сргщу лихвен процент; -
11X11^111111 — разхищаване на пари; -
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
115
vom Konto пЬНсЬсп—тегля нири от сметка
~, Zinsen Ura/codes — пари, носещи лихва
~ , Zloseszinsco tra/codes — пари, носещи
капитализирана лихви
akzrssruishhrv — акцесорни пари
~, bnues — налични пари
- , billiges — евтини пари
~, effektives—свободни (налични) средства
* , fakultatives — пари, незадължителни за
приемане
* , flüssiges — свободни пари; вж. Geld,
rferktiors
*, fluktuierendes — горещи пири; вж. Geld,
heißes
~, fundiertes — вложени (папр. в бинки) пари
~, gefälschtes — фалшиви пари
*, hartes — метални пири, монети
- ,. heißes — пари "горещи" пари (срочно
преведени в бинки на други страни поради
инфлацията)
~, ZiUcroaUiooalcs — световни пари, между¬
народна валути
nicht konvertierbares — неконвертируе-
ма валута
*, rbligntrrisehrs — пари, задължителни за
приемане
~, sakrales — сакрални (ритуални) пири
~, Uhgllhhrs — еднодневен кредит (борс.)
~, ungedecktes—пири без стоково покритие
-, verfügbares— свободни (налични) сред¬
ства .
~ , 'wertbeständiges — пари с постоянна
стойност
- , wohlfeiles — евтини пари; вж. Geld,
billiges
- »гтзИгпде^ев—пари, носещи лихви; вж.
Geld, Zinsen tragendes
zirkulierendes — пари в дбращенпе
Geld und Brief — търсене и предлагане .
(борс.)
Geldührufluß т — излишък на пири; вж.
Geldnhcushhuß
Geld Überhang т — излишък на пари; вж.
Grldhbrusehuß
Gcldühcuschnß т, -sse — излишък ни пари
Geld über weizvngu/ -eo — паричен превод
Geld- und Kreditsystem л, -е — парично -
кредитна система
GCid- nod Wechselbörse / -о — фондова
(валутна) борси
Geldäquivalent л — паричен еквивалент
ОсИпЬ/пЬс / -п — парични отчисления
Gcidabssih)öPeng/ — изземане от обраще-
ние ни излишната маса пари
GeCd d^l^T^e^eiut под/■— девалвация; обезценява¬
не ни парите
Grldahzug т, - — парично извлечение
GrldnkkonodnUlon f — акомодация ни па¬
ричното дбращенпе
Geldakkord т — паричен акорд
GrldnkkunnlnUlog f— натрупване ни пари
Gcldno/cboU п — 1. предлагане ни пири; 2.
търсене на пари (борс.)
Geldanlags/ -п—влагане ни парични сред¬
ства
GcidanilCZhC/ —п — заем в парична форма
Geldanpassung/— акомодация ни парично¬
то обраше^^; вж. GeldnkkomodnUloo
Geli^i^i^^^c^izs^n^OU/ -eo —- 1. паричен превод;
2. асигнация (документ)
Geldaristokratie/— финансова аристокра¬
ция •
Gelddarlehen л — паричен кредит
Geldaufwand т ——— парични разходи, изд¬
ръжки
Gcldnuewendungen pl —• парични разходи,
издръжки
GeldaufweeUunoS/— повишаване стойност¬
та ни парите; ревалоризация
Gcldausdruek des Wertes —- парично изра¬
жение на стойността
Gcldausdruek т — парично (стойностно)
изражение
Goldaans/nh/— 1. парични разходи; вж.
Geldaufwand 2.; 2. издаване ни пари
Gcldausgnbcn pl — парични разходи
ОеМаивгаНипо/— изплащане ни пари
Geldbhruv/—п — 1. фондови (валутна) бор¬
са; 2. борса ни кредитния капитал
Gcldhe(^^re т— потребности от пари
Geldbeitrag m, -=чгн — парична вноски .
Geldbcleg m, -е -— паричен документ
Gcldbclohnung / — парично възнагражде¬
ние
Geldbeschaffung//— привличане ни парични
средства
Goldbestand m, -че — парична наличност
Gcl^i^l^t^i^c^e^s^r^^g/—движение ни парите
Geldbewilligung/— асигнирине ни парични »
средства
Gcldbezlhhungcn pl — парични отношения
Geldbilnoz / -со — баланс ни паричните
доходи и разходи на населението
GcldbhreC-п —. парична глоба
Gelddeckung//—- 1. стоково покритие на па¬
рите в дбрищенпе; 2. ликвидни средства, ко¬
ито са пи разположение на предприятието
GclddcprsiUum л — паричен влог в бинки,
116
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
депозит
Gbldeinganu т — постъпление на парични
средства
Get<i<bnnettJ/ ■ -en — парична единица
Geldeinkünfte pl — парични доходи
Geldeinkommen п —доходи в парична фор¬
ма; парични постъпления
Geldeinlage / -п — паричен влог, депозит
Geldbinnahmbn pl — парични постъпления,
парични доходи
Geldeinzahler т. — вложител, вносител на
пари
Gbldbinzuu т,*в — инкасация на наличните
пари
Geldemission f— емисия, пускане па пари в
обращение
Geldempfänger т — 1. инкасатор; 2. полу¬
чател на пари •
GbIdentü^leädicUlI^ngr— парична компенсация
Geldentwablilnn;/ — обезценяване на пари¬
те, девалвация
Gelder pl — пари, парични средства
~ , angenommene — средства, получени
като кредит
feste — 1. срочни влогове; 2. пари в заем
за определен срок
~ , kurzfristige — краткосрочни влогове,
краткосрочни кредити
~, langfristige — дългосрочни влогове, дъл¬
госрочни кредити
GetdethebungU' — събиране (вземане) на
пари
Gelderlös т — печалба, парични постъпле¬
ния
Geldertrag т ■— парични постъпления; вж.
Geldeinkommen
Gdidf^l^l^ci^i^i^^g/— фалшификация на пари
Geldfaktor т, -еп — паричен фактор
Gbldfbtcsceismus т — паричен фетишизъм
Geldfonds т — паричен фонд
Geldfordebungg/ -en — парично вземане
~, WbhesblseCiigb — взаимно парично искане
Geldform der Entlohnung — парично изра¬
жение на работната заплата
Geldform / -en — парична форма
Gcldfunktion/ — функция на парите
Geldgebühren pl —— парични такси
Geldgeber т — кредитор, заемодател
Geldgeschäft п, -е —— парична (финансова)
сделка
Ge^hrndel т — търговия с пари; търговия
с валута
Gbldhandlunuskapital л — парично-тьр-
говски капитал
Geldinstitut л, -е — парично-кредитно уч¬
реждение
Geldkapital п — паричен капитал
Getdknapphett/— недостиг на пари, глад за
пари
Geldkontraktion /—дефлация
Geldkredit т, -е — паричен кредит
Getdkrlceb/ -п — парична криза
Geldkurs m, -е — 1. валутен курс; 2. курс
"купува” (борс.)
Getdlaagb/ -п — състояние на паричния па¬
зар
Geldleistungen pl — парични плащания
Geldlohn m, ее — работна заплата, изразена
в пари
~ , fester — гарантиран минимум на запла¬
тата
Geldmarkt m, -че — паричен пазар
Geldmasse / — парична маса
Geldmbceanismns т — паричен механизъм
Geldmenge / — парична маса; вж,
Geldmasse
Geldmittel pl — парични средства; вж.
Gelder
GetdmiCtetbubwgungUг— движение на на¬
личните средства -
Gbldnachfragb / — търсене ■ на пари
Geldnehmer т — длъжник
Geldnot / — недостиг на пари; вж.
Geldknappheit
Getdnoticelшggг— валутна котировка; курс
на парите
Geldoperation /— финансова операция; вж.
Geldgeschäft
Gcldpapiere pl — цешш книжа
Geldpolitik /— валутна политика
Geldreform /— парична реформа
GetdreeuIiebunnU'— регулиране на парич¬
ното обращение
Getdreparliebung/— частично изпълнение
на поръчката за покупка (борс.)
GcIdrimbsse /,-п — паричен превод, римеса
Geld schätz т,^с — тезаврирани пари
Geldschein т,-в — паричен знак; банкнота
GetdssheidJ/ -сп — паричен дълг .
Geld Sorten pl — валута (банкноти на раз¬
личните страни)
Gddstabilität /— стабилност на парите
GetdsSetlnb/, -п — данък в парична форма
GeldsiiileeuunU'— нулификация на парите
Geldstock т — основен капитал
Geldstrafe / -п — парична глоба
Geldstrom m, -=чг —- паричен поток
Geldsystem п, -е —— парична система
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
117
Gcldtauschverkehr т — паричен обмен
GeIdtrabsabtiob / -cn — финансова опера¬
ция; вж. Geldgeschäft
Geldumlauf т —— парично обращение
Geldumsatz т — парично обращение; вж.
Geldumlauf
Gei dveegü tun ц/— парично възнаграждение
Geld verkehr т — паричен оборот; парично
обращениг
Geidverleihrr т — кредитор, заемодател
Geldverlust m, -г—парична щета, загуба на
пари
Geld vermögen п — парично имущество, ка¬
питал; ценности
Geldveipflehtunng/— парично задължение
Geldvolumen п — обем на паричното обра-
щение
Geldvrrshnnß m, ~efe — паричен аванс; па¬
рично авансиране
Geldwechsel т — 1. размяна на пари; 2.
обмяна на (чужда) валута '
Geldwert т, -е — 1. стойност (курс) иа па¬
рите; 2. парична стойност (напр. на стока)
Geldwesen п — финанси, финансово дгло
Geld wirtschaft f — парично стопанство
Grldzählgerät и,-е — банкнотоброячна ма¬
шина
Geldzeichen п — паричен знак .
Geldzahlung f —en — плащания с налични
пари
Geldzins m, -cn — лихвен процент върху
капитала
Geldzirknlation f — парично обращение;
вж. Geldumlauf
Geldzufluß т —• приток на пари
GeiegecbeltsarbbCeU-cn—случайна работа
Gclcuebnciifucshhäfu п,-е—случайна сделка
Geltendm ach ип п/— осъществяване на пра¬
вата; предявяване на претенции
Geilungg/— 1. значение; значимост; 2. дейс¬
твие, действеност (напр. на закон, договор)
Gemeinde f -n — община
Gemeindebesitz т—общинска собственост
gemeindeeigen adj. — общински
GemcindccigcnUum п — общинска собстве¬
ност; вж. Gemeindebesitz
GemcindcguU п — общинско имущество
GrmeindehaushalU т — общински бюджет
Gemeiildsitecneг/ -п — общински данък
Gemeinkosten pl — общи разходи
'Gemeinkorfuenschbuner—покритие на об¬
щите разходи
Gemeinschaft/— 1. общност, единство, съд¬
ружие; 2. общество, обединение, съобщес-
тво
Gemeinschaft nach Bruchteilen — обща дя¬
лова собственост (юр.)
Gemeinschaft zur gesamten Hand — обща
съвместна собственост (юр.)
Gemeinschaftsarbeit / —en — колективен
труд
Gemeinschaftsbesitz т — колективно (съв¬
местно) владение
Gemeinschaftsunternehmen п—съвместно
предприятие
Gcmclbshhuld / -cn — конкурсна маса
(търг.. юр.)
Gemeinschuldner т, ■—— несъстоятелен
длъжник на няколко кредитори; несъст.
търговец
GemeinzvietsehafilehhbiiU'——оценка на сто¬
панската дейност на предприятието, из¬
хождайки от ползата й за обществото
Gememwirtfhhrfisbanb /- сп — профсъюз¬
но-кооперативна банка
Gimifchtbitгiib т, -е — смесено предпри¬
ятие
GenehIniggnge,/ -cn — разрешение; одобре¬
ние
Gcbenmlunngfгceimc n, -n — лицензионен
ред на осъществяване на външнотърговски
операции
Gcnirrlabkrmmib и — общо (генерално)
споразумение
Generalagent m, -cn — генерален предста¬
вител; вж. Generalvertreter
Ginerrlakzife / -n — универсален акциз
Gcnerаrаunfseerгluber— общ локаут
GeneralguU п — генерален товар
GenerrlinsUrbdsitzung / — капитален ре¬
монт
Gcberalkaгeo т — генерален товар; вж.
Gcnrralgnt
Generalkartcll и, -е — генерален картел
Generallizenz / —ien — генерална лицензия
GcneiarparhtUr— генерална аренда
Ge ne ra lpollcc/— генерална застраховател¬
на полица
Gcneralver ste1leeu пцТ— генерално застра-
. коване
Generalvertreter т—генерален представи¬
тел (агент)
Genossenschaft / -cn — дружество; коопе¬
ратив; кооперация; обединение
~, • iibe<^i^^ag^^l^^ — регистрирано сдружение
~, gewerbliche — занаятчийска кооперация
~, industrielle — промишлен кооператив
GcbosfebscnafU mit beschränkter Haftung
118
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
— кооператив с ограничена отговорност
Genossenschaft mit unbeschränkter Haft.
—кооператив c неограничена отговорност
Genossenschaft ohne Nachschußpflicht —
кооператив без задължително заплащане
на допълнителни парични вноски
Genossenschaftler m, член на коопера¬
тив
Genossenschaftsanteil m, -е — кооперати¬
вен дял
Genossenschaftsbank/ -еп — кооперативна
банка
Genossenschaftskonkurs т — банкрут на
кооператива
Genossenschaftskredit ти, -е — кооперати¬
вен кредит
Genossenschaftsrecht п — кооперативно
право
Genossenschaftsregister п—регистър за ко¬
операциите
Genußaktie f -n — привилегирована акция
Genußrechtepl—права на нечленове па AG
върху част от печалбата или част от пос¬
тъпленията при ликвидация
Genußschein т, -е — акция с фиксиран раз¬
мер на дохода (дивидент)
Geopolitik f— геополитика
Geo Soziologie f— геосоциология
Gericht л, -е — 1. съд; 2. жури
Gerichtsgebühren pl — съдебни такси
Gerichtshof т — съд, съдебна палата; три¬
бунал
Gerichtskostenpl — съдебни разноски
Gerichtsvollzieher m, — съдебен изпълни¬
тел
geringbezahlt part. adj. — нископлатен
geringwertig adj.—малоценен; нискокачес¬
твен
Gesamtaktie / -n — глобална акция
Gesamtangebot п — глобално предлагане
Gesamtarbeit/ -еп — съвкупен труд
~ , gesellschaftliche — съвкупен обществен
Труд
Gesamtaufkommen п — общи ресурси
Gesamtaufwand т — общи издръжки; вж.
Gesamtkosten
Gesamtausfuhr f — общ (целият) експорт;
обща сума на експорта
Gesamtausgaben pl — общи разходи; вж.
Gesamtaufwand
Gesamtbestand m, -ч» — 1. целия наличен
състав; 2. всички налични средства
Gesamtbetrag т, — обща сума
Gesamtbruttocinkommen п — съвкупен
бруто доход
Gesamtdienstalter п — общ трудов стаж
Gesamtdienstjahrenpl — общ трудов стаж
Gesamteinfuhr/—общ (целият) внос; обща
сума на вноса
Gesamteinnahmen pl — общ доход; обща
сума на постъпленията
Gesamterlös m, -е —обща печалба
Gesamtertrag m, — обща сума на постъп¬
ленията; общдоход
Gesamtexport т — общ — общ износ; вж.
Gesamtausfuhr
Gesamtgewinn т — обща печалба
Gesamtgläubigerpl—солидарни кредитори
Gesamthand / — обща собственост; вж.
Gemeinschaft zur gesamten Hand
Gesamthandeigentum n — съвместна собс¬
твеност
Gesamthandforderung/ -en — съвместно
искане срещу няколко длъжника; съвмест¬
но искане на някакъв кредит
Gesamthandlungsvollmacht / — съвместни
пълномощия, обща довереност
Gesamtheit /— съвкупност
Gesamtkapital п — съвкупен или общ капи¬
тал
Gesamtkosten pl — общи издръжки, общи
разходи
Gesamtlohn m, -^е — обща работна заплата
Gesamtnutzen т — общ ефект
Gesamtprodukt п — съвкупен (общ) про¬
дукт
-, gesellschaftliches — съвкупен обществен
продукт
Gesamtproduktivität / — обща производи¬
телност
Gesamtprofit т — обща печалба
Gesamtprokura /—обща довереност
Gesamtquantum п — общо количество
Gesamtrechtsnachfolge /— обща (универ¬
сална) правоприемственост
Gcsamtschuld/-en — общ дълг, солидарно
задължение
Gesamtschuldner/?/— солидарни длъжници
Gesamtselbstkosten pl — пълна себестой¬
ност
Gesamtumsatz т — общ оборот
Gesamtumschlag т — общ оборот
Gesamtverb rauch т — 1. общо (съвкупна)
потребление; 2. общ разход (напр. на суро¬
вини)
Gcsamtverschuldung/— общо задлъжнява-
не
Gesamtvertretung/— колективно предста¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
119
вителство
Gesamtvolumen п — общ обем
Gesamtwarenumsatz т—общ стокооборот
Gesamtwert т, —е — обща (пълна) стойност
Geschäft mit nachfolgender Lieferung —
сделка c условие за последваща доставка
Geschäft auf Zeit — сделка със срок
Geschäft и, -е — 1. работа, занятие; 2. сделка,
операция; ein * abschließen — сключвам
сделка; 3. фирма, предприятие; 4. магазин;
5. бизнес; das ~ flaut ab — застой в бизнеса
~, direktes—пряка сделка (без посредници)
~, dissimuliertes — фиктивна сделка, прик¬
риваща друга сделка
~, effektives — изгодна сделка
-, fiduziarisches — фидуциарна сделка
-, statutwidriges— противоуставна (банко¬
ва) сделка
~ , nicht an der Börse abgeschlossenes —
извънборсова сделка
Geschäft ohne Gewinn— сделка без печалба
geschäftlich adj. — делови; търговски
Geschäft mit einer Promptware — сделка c
налична стока
Geschäftsübernahme/—встъпване във вла¬
дение или управление на предприятия
Geschäftsabkommen л — делово споразу¬
мение
Geschäftsabschluß m, -sse — сключване на
сделка
Geschäftsaktivität / -еп — делова актив¬
ност
Geschäftsanteil т,-е — дял в предприятие¬
то, дял в бизнеса
Geschäftsaufhebung/ — ликвидация на де¬
ловата активност
Geschäftsauflösung/—ликвидация на дело¬
вата активност
Geschäftsaufschwung/— подем в деловата
дейност
Geschäftsaufsicht/— надзор, контрол върху
деловата дейност
Geschäftsausgaben pl — операционни раз¬
ходи (на банка)
Geschäftsbank/ -еп — търговска банка
Geschäftsbezeichnung / -еп — наименова¬
ние на предприятието (фирмата)
Geschäftsbeziehungenpl—делови отноше¬
ния, делови връзки
Geschäftsbrief т, —е — делово писмо
Geschäftsbuch л, -^ег — счетоводна книга;
търговска книга
Geschäftsbuchhaltung/— счетоводство във
фирма
Geschäftseinrichtung/ — 1. основаване на
фирма; 2. започване на делова дейност; 3.
обзавеждане на магазин
Geschäftsführer т -— завеждащ фирмата;
търговски директор
Geschäftsführung/—ръководене на фирма¬
та, ръководене на деловата дейност
Geschäftsfähigkeit / -еп — 1. делови спо¬
собности; 2. дееспособност
Geschäftsgebaren п — ръководене на дело¬
вата дейност на фирмата
Geschäftsgeheimnis п, -se—търговска тайна
Geschäftsgewinn m,-e — търговска печалба
Geschäftsguthabenpl—обща сума на дяло-
вете на членовете на дружеството
Geschäftsinhaber т — собственик на фирма
Geschäftskapital п—търговски капитал; ка¬
питал на предприятието (фирмата)
Geschäftskonto л, -ten — сметка на взема¬
нията с подразделенията, които са със са¬
мостоятелен баланс
Geschäftskorrespondenz/ — търговска ко¬
респонденция, делова кореспонденция
Geschäftskosten pl — търговски разходи,
търговски издръжки
Geschäftskreise pl — делови кръгове
Geschäftslage/— състояние на бизнеса
Geschäftsmann m, -leute — делови човек,
бизнесмен
Geschäftsoperation/ -еп — търговска опе¬
рация ,
Geschäftspapier е pl — търговска докумен¬
тация
Geschäftspartner pl — търговски (делови)
партньор
Geschäftspersonal п — служителите (персо¬
нал) на предприятието (фирмата)
Geschäftspolitik / — търговска, делова по¬
литика
Geschäftsrückgang т — застой, спад в дело¬
вата активност
Geschäftsrückschlag т — застой, спад в де¬
ловата ативност
Geschäftsreise / -п — командировка
Geschäftsreisende т, -п — търговски пътник
Geschäftsrisko п — търговски риск
Geschäftsschluß т — 1. закриване на фирма¬
та; 2. приключване на работата в магазин;
3. сключване на сделка
Geschäftsstand т — състояние на бизнеса
Geschäftsstillstand т — застой в деловата
активност
Geschäftsstockung / — застой в деловата
активност
120
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Geschäftstätigkeit f — делова, търговска
дейност
Gcscnäftsteiieabrr т, — съдружник
Geschäftsumtazg т—размер на оборота на
фирмата
Gescnäftsumsatz т — оборот на предприя¬
тието (фирмата)
Geschäftsvermögen п — капитал (имущест¬
во) на предприятието (фирмата) .
Geschäftsvermittler т — търговски посред¬
ник
Geschäftsvertreter т — представител
(агент) на предприятието (фирмата)
Gcshhäftswncher т — користно използване
тежкото положение на контрагентите
Geschäftszusammenbruch тг ^д — крах,.
банкрут на предприятието (фирмата)
Gesellschaft /,-еп— 1. общество; 2. дружес¬
тво, .съдружие; 3. общество, обединение,
съюз
~ , 11^1^1X1 — смесено дружество
~ , gemiscntftaaUlichc — дружество с учас¬
тие на капитал на чужда държава
-, sUille — негласно (анонимно) дружество
Gesellschaft mit beschränkter Haftung
(GmbH) — дружество c ограничена отго¬
ворност
GcsellfcnafU miU unbeschränkter Haftung
— дружество c неограничена отговорност
Gesellschaft anf Anteile — дружество върху
дялове
GcfeHfchafUcг m, участник в дружество,
съдружник
* , beschränkt haftender — съдружник с
ограничена отговорност
- , lästiger — съдружник, грубо нарушаващ
задълженията си
~ , offener — неограничено отговорен съд¬
ружник; вж Gesellschafter, nbbcfchräzkU
haftender
-, stiller — негласен съдружник
~ , unbeschränkt haftender — съдружник c
неограничена отговорност
~ , voller (voll haftender) — неограничено
отговорен съдружник; вж Gesellschafter,
unbeschränkt haftender
GcfcllschafUfrbteil ли-е—дял в дружеството
GefeIlsehertusinlaaeC/ -n — вноска в капи¬
тала на дружеството
Gesellschaftsform f -cn — 1. обществена
форма; 2. форма на дружество
Gcscllfcnaftstormation f — обществена
формация
Gcsells chaftsbapital п — капитал на дружес¬
твото
GestelsfheftuerГdznz/— обществен строй,
обществено • устройство .
Gcse.Ilsshаftхstu'uktur /— структура на дру¬
жеството, обществена структура
Gesellschaftssystem и, —е —- обществена
система
Gcsellschаftsvermöueb п — имущество или
активи на дружеството
Gesetz л, —е — .закон
Gesetzbuch л, *гг — кодекс (от закони)
GeseCzggeunzg/— законодателство
gcfcUzlihn adj. — законен, легален, узаконен
Gcstcnnbgskrfteb pl — издръжки на произ¬
водството; себестойност
Gestenuzgsprels zn, -е — себестойност
Getreide л — 1. зърнени култури; 2. жита,
житни растения, жито
Getreideausfuhr /— износ на зърно
GcireiiIeeörгfe/—п — борса на зърнени кул¬
тури
GetreideeinZunel/— внос на зърно
Getreideeinkauf zz, ^л — закупуване на зърно
Getreideerzeugung / — производство на
зърно
GrtrrldrcxporU т — износ на зърно; вж
Getreideausfuhr
GetreldcimporU т — внос на зърно; вж
Grtreidrelnfnnr
GeUrridiproduktion / — производство на
зърно; вж. Getгeidieгzeuennu
Gewähr /— гаранция, поръчителство; ohne
■■ — бЛ^з гаранция. бЛзз пopъч^ггcлc■пю
gewähren tr. — 1. предоставям, давам (кре¬
дит); 2. изпълнявам, удовлетворявам (мол¬
ба)
gewährleisten tr. — гарантирам
Gewäh 11011^11/— гаранция, поръчителст¬
во
Gewährleistubgsansprnhn zz, ^д — претен¬
ция за предоставяне на гаранции
Grwährleistuzgsfrist / -е — срок на поръ¬
чителство; гаранционен срок
Gewährleiftubgskapital п — -гаранционен
капитал ■
Gewährleistnzgskosteb pl — разходи, про¬
изтичащи от даването на гаранция; вж.
GaranUirkostrn
GewährlrisUnbuspfllhnt/-cz—задължение
за предоставяне на гаранции
Gewänrlcistungswaubis л — риск, свързан с
предоставянето на гаранции
Gewährsmann т — поръчител, гарант
Gewalt / -cz — 1. власт (напр. изпълнител¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
121
на); 2. сила, могъщество; 3. насилие, при¬
нуда. натиск
~, ökonomische — икономическа принуда
-, außerökonomische — политическа (неи-
кономическа) принуда
~, exekutive — изпълнителна власт
*, gesetzgebende — законодателна власт
~, höhere—непреодолима сила, форс мажор
*, soziale—мерки на икономическа и поли¬
тическа принуда
~, vollziehende — изпълнителна власт
Gewerbe п, —и — 1. занятие, занаят; 2. про¬
мишленост
Gewerbebetrieb m, -е — 1. промишлено
предприятие; 2. занаятчийско предприятие
Gewerbegenossenschaft /, -еп — занаят¬
чийска кооперация
Gewerbekammer f— камара на занаятите
gewerbetreibend рап adj. — упражняващ
занаят
gewerblich adj. — 1. промишлен; занаят¬
чийски; 2. професионален
Gewerk л, -е — 1. занаят; 2. занаятчийски
цех, работилница
Gewerkschaft f, -en — профсъюз, синдикат
gewerkschaftlich adj. — профсъюзен
Gewerkschaftsbank / -en — кредитна бан-
► ка, основана от профсъюзите
Gewicht и, -е — I. тегло, тежина; 2. тежест,
влияние; важност
Gewichtsmangel т — недостиг в теглото
Gewichtsmanko п — недостиг в теглото
Gewichtsverlust т, -е — загуба в теглото
Gewinn m, —е — 1. приход; изгода; полза;
доход (от ценни книжа); 2. печалба; -
(ein)bringen нося печалба; ~ erzielen
(hcrausholen, ziehen) — получавам (изв¬
личам) печалба; получавам доход
*, anfallender — получавана печалба
*, ausgeschütteter — разпределена или изп¬
латена печалба
~, bereinigter — чиста печалба
~, effektiver — чиста печалба
~ , eingebildeter — фиктивна печалба; вж.
Gewinn, fingierter
- , entgangener — неполучена, пропусната
печалба,
- , erwirtschafteter (erzielter) — получена
печалба
*, fingierter — мнима, фиктивна печалба
*, imaginärer — предполагаема печалба
-, reiner — чиста печалба
*, steuerpflichtiger — облагаема печалба
* , verhältnismäßiger — пропорционална
Печалба
-, verteilbarer — разпределяема печалба
* , voraussichtlicher — очаквана, предвиж¬
дана печалба
Gewinnanteil mf -е — дял от печалбата; ди¬
видент
Gewinnausschüttung f — разпределяне на
печалбата
Gewinnbeteiligung/ — участие в печалбата
Gewinnbildung / — образуване (формира¬
не) на печалбата
gewinnbringend part. adj.—доходен, рента¬
билен, изгоден
Gewinneinbuße/ -п — загуба на печалба
gewinnen tr. — 1. получавам (извличам) пе¬
чалба; имам изгода, извличам полза; 2. пе¬
челя; 3. добивам (полезни изкопаеми)
Gewinner т, човек, който печели
Gewinnerhöhung/— повишаване на разме¬
ра на печалбата
Gewinnermittlung /—определяне размера
на печалбата; вж. Gcwinnfeststellung
Gcwinnfeststellung/— определяне размера
на печалбата
Gewinnfonds т, — фонд печалба
gewinngünstig adj. — доходен, рентабилен
Gewinngröße/ — размер на печалбата
Gewinnhöhe / — размер на печалбата; вж.
Gewinngröße
Gewinnherausgabeanspruch т, -*е — пре¬
тенция за изплащане на печалба
Gewinnmaximierung/'— максимизация на
печалбата
Gewinnminderung/— намаляване на пе¬
чалбата
Gewinnobligation / -еп — задължение, да¬
ващо право на участие в печалбата; вж.
Gewinnschuldverschreibung
Gewinnquote/— норма на печалба
Gewinnrate/— норма на печалба
Gewinn saldo т — активно (положително)
салдо
Gewinnschuldverschreibung/ -еп — задъл¬
жение, даващо право на участие в печалбата
Gewinnspanne/— разлика между приходи¬
те и разходите
Gewinnsteuer/-п—данък върху печалбата
Gewinntcil т,-е — дял от печалбата
Gewinntransfer т — трансфер на печалба
Gewinnumverteilung/—преразпределение
на печалбата
Gewinnung/—добив (на полезни изкопаеми)
Gewinnungskosten pl — експлоатационни
разходи (в рудодобива); себестойност на
122
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
добива
Gbwignvbrwendnnusfonds т — фонд за из¬
ползване на печалбата
GewCnnznnaemb f — увеличение на печал¬
бата; вж. Gbwinnerhühung
GCftbbtrCbU т — вредно производство
Girant т — джирант
* , nachfolgender (späterer) — следващ
джирант
vorhergehender — предидущ джирант
Girat т — джират
Giratar т —джиратар
girieren tr. — джиросвам
Giro л — 1. джиро, индосамент; 2. безналич-
но разплащане
Girobank / -en — джиробанка ■
Girobinlagbn pl — влогове по разплащател¬
ните и контокорентните сметки
GCrogesceäft и -е —джирооборот, джироо-
перации, безналично разплащане
GirognthaUbn п — суми па джиросметката
Girokonto n,-ten — джиросметка
Giro wechsel т, — преводна менителница
Glrozentrate f -п — жироцентрала
Gläubiger т-—- кредитгор , заемодател
— , hypothekarischer •— ипотечен кредитор
-, begünstiger — привилегирован кредитор;
вж. Gläubiger, bevorrechtigter
—, betreibender — кредитор, който дава ход
на фалит
- , bevorrechtigter (bevorzugter) — приви¬
легирован кредитор
~ , ubricerlihh anerkannter ■— кредитор,
признат по съдебен ред
GlänUiuerrgmeldungsfrist / ■— срок на зая¬
вяване на претенции от кредиторите
Gläubigerbank / -en — банка-кредитор
Gläubigerbeuünsrignng f — предоставяне
на предимство па един от кредиторите
Gläubiger beirat m, ее — съвет на кредито¬
рите
Gläubigerbenachtetiliulnn f — причиняване
на щета на кредиторите
Gläubigerlnd л, -чег — страна-кредитор
Glänbigersceaft f— кредитори
Gläubigerstaat m,-en —държава-кредитор
Gläubigerverzug т — просрочване от стра¬
на на кредитора
Glattsiiblungg/ — 1. ликвидация на сделка
(изпълнение на взаимни задължения)
(борс.); 2.
Glaube т -—доверие убеждение; in gutem ~
— ликвидация на сделка (изпълнение на
взаимни задължения)
Gleichartigkeit f — еднородност, еднотип-
ност
gleichgestellt part. adj. — приравнен;
steuerlich ~—приравнен по данъчно обла¬
гане
Gleichgewicht т — равновесие
Gleichgewichtmarkr m, ■ — пазар на ба¬
лансираното търсене и предлагане
Gleichgewichtsstörung / — нарушение на
равновесието
Gieichgc wichtstleborib f— теория за равно¬
весие (на цените)
GleiceebCr f—равенство, тъждественост ■
Gleichmäßigkeit der Besteuerung — съраз¬
мерност на данъчното облагане
О1сьс110 odnirnn/ — координация
Uleichschrlren tr. — унифицирам
glhchhsetzbn tr. — приравнявам; отъждест¬
вявам
gleichwertig adj. — 1. равноценен; еквива¬
лентен; 2. равнозначен
Gleichwertigkeit f— L равноценност; екви¬
валентност; 2. равнозначност
Glledebunng'— 1. разчленение; класифика¬
ция; подразделение; диференциация; 2. ор¬
ганизация, структура; 3, разшифроване
(счвт.)
GliederungszaOl /—коефициент (като) ико¬
номически показател
Globalabkommen п — глобално споразуме¬
ние
Globalaktie / -п — глобална акция
GlobatggbnbmiguunU‘•‘— общо разрешение
(за внос или износ)
Gold п — злато
Goldübbrshenß m, -sse — излишък от злато
Go Id ankanfpreis m, -e — изкупна цена на
златото
GoldankbCeb/ -п — златен заем
GoldanfkaufprbCs т — изкупна цена на зла¬
тото
Goldaufkommen п — златни ресурси
Goldausbeute / — добив на злато
Goldausfuhr /— износ (експорт) на злато
Goldbestand ■ , ■ — златни запаси
Gold dcekunngr— златно обезпечаване ■
Goidcinfuhr / — внос на злато
С^1^4^<^ь1^1^оь1г/ —en — златна единица
Goldfieber п — златна треска
Goldgehalt т —■ 1. златно съдържание; 2.
проба на злато; 3. съдържание на злато в
рудата
Goldgcld п — златни пари
Goldgewichr п — 1. мярка за тегло на злато¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
123
то; 2. проба на златото
Goldgewinnung/ — добив на злато
Goldkonvertibilität/— конвертируемост на
валутата в злато
G^l(^l^(^i^^^(^rtii^i'b:^itkeit / — конвертируе¬
мост на валутата в злато
Goldmünze / -п — златна монета
Gold markt m, -*е — пазар на златото
Goldparität /— златен паритет
Goldpreis т, —е — цена, изразена в злато
Goldprobe / —п — проба на златото; еж.
Goldgrwicht 2.
Goldschatz m, -=е — 1. златно съкровище; 2.
златен запас
Goldstandard т — златен стандарт; еж.
Goldwährung
Gold verknuapung/— съкращаване златни¬
те запаси на страната
G^oi^^^äärrnu/— златен стандарт, златен
монометализъм
Goldwährnngsmrchanlsmns т — златнова-
лутен механизъм
Goldwert т — проба на .златото
GoodzaariinneC -rn — плащане в злато
G^l^i^;^f^ittlflkat и, -е — златен сертификат
Goldzirknlatlon/— златно обращение
Goldznflnß т, -ssr —— приток на злато
Größe f —п — величина; размер
Größonordnungg*— 1. ред на величините; 2.
класификация по размери
Größwert zzi, —е -—• максимално значение;
максимална величина; максимум
gründen tr — 1. основавам, учредявам; • 2.
основавам, обосновавам
Gründrr т,- — у^рсдщгел (на акщюнерно
дружество)
Gtnudrrakiir / -п — учредителска акция
Grüudrranirll m, -е — учредителскя дял
Gründling / — основаване, учредяване (на
дружество)
Grüudnugsaufwand т, -=е — разходи по уч¬
редяването; вж. Grüuduugskosteu
Gründnngsgrschäft л, -е — учредителна
сделка .
Gründnngvgeseäz л, -е — законодателен акт,
регламентиращ порядъка на учредяване
Gründnngskostru pl — разходи по учредя¬
ването
Gründnngsrrcht п — право на учредяване
(на фирма)
Gründungsverrammlunn/ — учредително
събрание
gratis adv. — гратис, безплатно, даром
gratis nnd franko — безплатно
Gratisaktie / -u — безплатна акция
Gratisgrschäft л, -е— безвъзмездна сделка
Grenze / -п — граница; предел
Greuzeшnahme/ -п—пределен доход; вж.
Grenzertrag
Grenzerlös zn, -е — пределна печалба
Grenzertrag т, • — 1. пределен доход (пе¬
чалба); 2. пределен продукт
Grenzgewlun m, —е — пределна печалба
Grenzkoväeu pl — пределни разходи (изд¬
ръжки)
Grruzleiltшlu/— пределна мощност; пре¬
делна производителност
Grenznutzer т — пределна полезност
Grenzprris т, -е — пределна цена
Grrnzproduntivität/— пределна произво¬
дителност
Grenzratr / -п — пределна норма
Grruzsc]rllnßunuer — затваряне на граница¬
та; блокада
Grenzsperre / — затваряне на границата;
блокада
Grenzwert т, -е — 1. пределна стойност; 2.
пределна величина, пределно значение
Grenzzoll т, -=е -— гранично мито
Grobabnrhmrr т,—— крупен купувач; кру¬
пен потребител (напр. на електрическа
енергия)
Grobberechnnng / -en — предварителен
разчет
Grob gewicht п — тегло бруто
Großaktionär wj, -е — крупен акционер
Großankanf m, ^е — крупно закупуване
Großbankier т, -s — крупен банкер; крупен
финансист
Großbauti^tigkeit>tr— капитално строителс¬
тво
Großbetrieb т, -е — 1. крупно производст¬
во; 2. крупно (голямо) предприятие
Groß bezieh rr тл, — крупен потребител; вж.
Großabnehmer
Großeinkanf m, -не — 1. закупуване на едро;
2. закупуване в големи количества
Großerzengrr т. — крупен производител;
вж. Großprodnzent
Großfcrtigunuer — производство в големи
мащаби
Grüßforsvhunu/ -en — крупни (комплекс¬
ни) научни изследвания
Groegcwnchä п •—- бруто тегло; вж.
Grobgewicht
Großhändler т — крупен търговец; търго¬
вец на едро
Großhandel т—търговия на едро; über den
124
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
~ beziehen — купувам на едро
Großnazdrlsabgabepreis т, -е — цена на
едро
Gгoßnandclsabscnlae т—отстъпка на едро
GroßhrndelsrgcnU т — агент по операции
на едро; вж. Großnandelsvertreter
Großhrndelsrufschlru — • • — надценка на
едро
Großhandelsbetrieb т,-е—■прeдпp^п^ягreлa•
търговия на едро
Grrßnandc1eftrmаr/ -cz — фирма за търго¬
вия на едро
Großhandelsgeschäft и,-е — сделка на едро
Großnandeisegefilechafr/-en—дружество
за търговия на едро
Großhandelslager rn, -—-складза търговия—
на едро
GroßbrnUelstleeeeшln/ -cz — доставка на
едро
GroßhandrlsmarkU m, а — пазар за търго¬
вия на лдро
Großhandclfmrsfe /,-п — панаир за търго¬
вия на едро
GroßhabdhlsbcUz п — мрежа —от предприя¬
тия за търговия на лдро
Großhandelspreis т, -л — цена. на едро
Großhandelsrabatt т, -е — отстъпка на едро
Grrßhandelsnmsatz т — оборот на търго¬
вията на едро
Großhandelsverkauf т,. ^д — продажба на
лдро
GrrßhandrlsvertrrUir т — агент по опера¬
ции на едро
Großncrstrller т, — крупен производител;
вж. Großproduzent
Groß ncrste21nnu f — едро производство;
вж. Großproduktion
Großkapital n — едър (крупен) капитал
Gгoßkrntmann т—едър (крупен) търговец
GtoßkridiU ти -е — крупен (голям) кредит
Großlieferant ти, -дп — доставчик на едро
Großpäcntrr т ■■— крупен (лдър) арендатор
Großproduktion f — голямо (крупно) про¬
изводство
Großproduzent m,-en — едър (крупен) про¬
изводител
Großunternehmen л, •— крупно (голямо)
предприятие
Großunternehmer im — едър предприемач
Groß ипЬиеппЬт mnbg/ -cz — лдро предпри¬
ятие; вж. Großunternehmen
Großverbraucher т, — крупен потребител
Grnndabggbb/, -п — поземлен данък
Grund akten pl — кадастрови актове
GrnndanUell т — дял, парцел земя
Grundarbrit / -еп — основна работа
Grundausbildung/— основно образование
-», ЬегпПкПс — основна (първична) профе¬
сионална подготовка
Grund bedarf т — основни потребности
Grundierl тп, —л — основна професия
Grundbesitz т — поземлена собственост;
вж. Grundeigentum
Grundbesitzer тя, — земевладелец; вж.
Grundeigentümer
Grundbuch и, ^лг — поземлен кадастър
Grundeigentümer ; . — земевладелец, соб¬
ственик на земя
GгnnUeigenUum п — земевладение, позем¬
лена собственост
GrunUeгwerbssteuer / -п — данък, взиман
при покупка на земен участък
Grundfonds pl—основни фтпдтвe,тснтвпи
средства
* , aufgeso■ld^c]tUe — отделени основни фон¬
дове
-, vershnlifse]ne—износени основни фондове
Grundfonds der nihhUpгodnktiven Sphäre
— непроизводствени основни фондове
Grundfonds der nihntprrUnzierinUen
Sphäre — непроизводствени основни фон¬
дове
GrnndfonZUfаnnn1zung/— използване на
основни фондове ,
GrnnUtondseunfsnnuiuun/ — отделяне на
основните фондове
Grundfondsaunsfurtung/—фондорътръже■
ност
GrnndtondsSilaan/-лп — баланс иа основ¬
ните фондове
Grundtrndfettektivilät /— .ефективност на
основните фондове
GrunUf()ndstnlenstlät / — интензивност на
основните фондове
Grundfondsquote / —п — фтндттгдаванд
Grnndtrndsrentabilität / — рентабилност
на основните фондове
GrunUfrndsverscnlelO т — износване на ос-
новнитл фондове
Grundform /,-еп — основна форма; първо¬
начална форма; главна форма
Grundgebühr / —-дп — основна такса
Grundgehalt п, -дп — основна заплата
Grnndgeshhäft и, -е — основна сделка
Grundgesetz п —— основен закон
■ , ökrnrmiscnes — основен икономически
закон
GrnndinveftiUion / -еп — основни капита-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
125
лоштожения, основни инвестиции
Grundkapital п — основен капитал; дялов
капитал; учредителен капитал
Grnndkapirrlaufstockngu f — натрупване
на основен капитал
Grundkosten pl —— основни разходи, основ¬
ни издръжки
-, direkte — преки основни разходи
**, indirekte — косвени основни разходи
Grundkredit тп, —е — поземлен (земеделс¬
ки) кредит
Grnndkreditinstitur и,-е—земеделска банка
Grundlage / -п — основа; опора; база; фун¬
дамент
Grundlohn т,^-е—ра(оттна загиаата
Grundlohnfonds т—фонд основна работна
заплата
Grugdloenfornlbn pl—форми на основната
работна заплата
Grundmittel pl — основни средства
«■ , stcllgblcurb. — неизползваеми основни
средства
* , vermietete und verpachtete ■— основни
средства под аренда
GrugdmШibausnnUrungU' — използване на
основни средства
Grngdmirtblausstrttngg / — фондовъоръ-
женост
Grundmittelbestand т, -че — наличие на ос¬
новни средства
Grundm i t 1^<^11^<^ь^сь1г^1^^— оценка на основ¬
ни средства
GrnndmittblUilanz/ -en—баланс на основ¬
ни средства
Grundmittcleinsatz т — задействане на ос¬
новни средства
Grundmittelfonds pl — фонд основни сред¬
ства
Grngdmitrelintegsitär f— интензивност на
основните фондове; вж.
Grugdfondsintbnsität
Grundmittblkonio и, -en — сметка основни
средства
Grnndmittelqnotb / ■ -п — фондоотдаване;
вж. Grundfondsquote
GrnndmШblveгkanf m, т — продажба на
основни средства
Grundmittdwcrt m, -е — стойност на ос¬
новни средства
Grundnorm / -en — основна норма
Grugdpatbtlt я, -е — ■ основен патент
Grugdpfagdreher п — ипотека (ипотечно
право)
Grundpreis т, -в — базисна (основна) цена
Grnndrehegnnuen pl — аналитични сметки
Grundrecht п — 1. основно (конституцион¬
но) право; 2. земеделско право
Grundschiud f, -en — ипотечен дълг
Grundsortiment и, -е — основен асорти¬
мент
Grundstück п — земен участък; участък зе¬
мя с постройките върху него
Grnndstühkskrtaster т — поземлен кадас¬
тър
Grngdstühkskrbdit m, —е — ипотечен (земе¬
делски) кредит
Grugdstückspfandrbhht п — ипотека; вж.
Grngdpfagdrecet
Grundstücksvollmacht f — пълномощие за
право на владение на земен участък
Grundsteuer -n — поземлен данък
Grundstoffe pl—-основни суровини и мате¬
риали
Grundstoffindustrief—основни отрасли на
тежката промишленост
Grundvermögen п — 1. поземлена собстве¬
ност; недвижимо имущество; 2. основен
капитал
GrnndvebpfäanunnU* — ипотека ■ на земен
участък
Grundwerkstoff e—основна (производ¬
ствена) суровина
Grundwert т, -е — 1. стойност на земята;
2. основен капитал; 3 основна стойност
Grundzins m> -en — 1. поземлен данък; 2.
арендно заплащане за земята
Grundzollsatz т, — основен размер на
мито
Grupponakkord т—колективно заплащане
на парче; вж. Gruppbnstйhklohn . .
GruppenanoodniHing/ -en — групировка
Grnppenbinsatz т, т — групов метод на
работа; вж. GruppbnarUeir
Gruppenfe r ti cu^IU/— производство по пар-
тидй
Gruppenkapital п — групов капитал .
Gruppenkosten pl —— разходи, свързани с
изработването на партиди изделия
Gruppenmatrix /—групова матрица
Gruppennorm / -en — групова норма
Gruppensrücklohn m, т — колективно зап¬
лащане на парче
Gruppenverteilung / — групировка; вж.
Gruppenanordnunu .
Gruppieninnj/ -en — групиране, разделяне
на групи .
Grnpprnarbeir / -en — групов метод на
работа
126
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Gilt n — 1. имущество, имот; 2. стока, товар;
3. материал, продукт; 4. благо; 5. имение
abgesacktes — товар (стока) в чували
~ — депонирано имущество
(имот)
*, auflanfeudes — пристигащ товар (стока)
-, bewegliches — движимо имущество
~ , deronürrtrs —— товар (стока) не. по пред¬
назначение .
** , empfindliches —- товар, който лесно се
поврежда
-, erbloses — безстопанствен, безнаследст-
вен имот
flüssiges — наливна стока
*, gestapeltes • стифирана стока
herrenloses — безстопанствено имущес¬
тво (имот)
, le ich tvrr der bliche s — бързо разваляща
се стока
** , liegendes — недвижимо имущество
(имот)
~, loser -- —• насипна стока (товар)
~ selbstverladeues — товар, товарен със
средства на изпращача
-, sperriges —— извънгабаритен товар
stückiges — стока (товар) на парче
*, teilbares — делимо благо
~, ^bewegliches — недвижимо имущество;
вж. Gnt, liegendes
~, п^сП^яг^ — неделимо благо
п^г^сдо befindliches — товар на път
- , verpacktes — опакован товар
Grachten п, — мнение, отзив; заключение,
експертиза
Gntachter т, — експерт; арбитър
Guttat/ -en — вид (род) на товара
Gutgewichi п — добавка към (определено)
тегло
gntglänbig adj.—бона фиде, "на добра вяра"
Gehaben п — активи; кредитно салдо в
сметката на клиента; авоари; влог
~, auvläudiscres — чуждестранни авоари
~, befristetes—срочен влог
-, jederzeit verfügbares — безсрочен влог
-, kündbares — срочен влог
~, totes (umvatzJovev) — неподвижен влог
-, uubefriviries — безсрочен влог
-, verzinsliches —— процентен влог
g^haben tr. — имам в актив
Gnthabenumssellunn/ — преоценка на вло¬
говете (при валутна реформа)
Gutiяge/— приемливо качество, предел на
брак (контрол на качеството)
gemachen tr. ■—• 1. поправям (грешка); 2.
възмездявам (щета); 3. заглаждам (вина);
4. подобрявам (сорт, порода) ,
Gemässe f ■— добавка към тегло; вж.
Guigewlcht
Guisbesltz m — имение, чифлик
Geschein m, -е — 1. талон, ордер; 2. банков
чек
gutscrrelbeu tr. — записвам към кредит (на
сметката); кредитирам, заприходявам
GutsshrintäC -en — 1. записване към кредит
(на сметка); 2. квитанция за кредитирана
сума
Gnts^hrift nnter Vorbehalt ■— записване
към кредит с уговорка
Guiscrrlfiauzrige f — кредитно авизо, кре¬
дит нота
Gutschrifiavis т — кредитно авизо, кредит-
нота
Guischriftkouio л, -еп — кредитуема смет¬
ка (счет.)
Gutschrintmelddnug-rn — кредитно авизо;
вж. Gnischrifiauzeige
Guiselgentum п — поземлена собственост,
земевладение
gutsrerrllcr adj. — земевладелски, чифлик¬
чийски
Gutsrerrscrafä f — .1. собственици на име¬
ния; земевладелецът и семейството му; 2.
земевладение
Gntshof т, , — участък земя заедно със
стопанските постройки; имение; чифлик
Gniswirischafi f— земевладелско (чифлик¬
чийско) стопанство .
gültig adj. — 1. действителен, законен; дейс¬
тващ; 2. значещ (за цифри) (мат.)
Güliigkelt f — действителност, законност;
сила (на закон, договор)
Gültigkritsdaüer f —■ срок на действие
(напр. на договор)
Gülilgkeiisfгlvä f— срок на действие (напр.
на договор)
Güte / — качество (добро); доброкачестве-
ност
Güiraufordrruugeu pl —. изисквания към
качеството
Gütcbestiinmunn/—оценка на качеството
Gü teЬelveetunuec— оценка на качеството
Gütefaktor т, -еп — коефициент (фактор)
на доброкачественост
Güteprüfung/— контрол на качеството
Güter des täglichen Bedarfs — стоки за ши¬
роко потребление (за всекидневна употре¬
ба)
Güter рА— 1. стоки; 2. блага
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
127
übermäßig lange — стоки със свръхдьл-
жина
~, heterogene — разнородни стоки
~, kurzlebige — малотрайни стоки
~, langlebige ■— дълготрайни стоки
~, schwere — тежки товари
*, strategische — стратегически стоки
~, substituiert are—— взаимозаменяеми стоки
~, vertretbare — взаимозаменяеми товари
Güterabferticuing/—приемане на товарите
за изпращане, товарни операции
Güterabsender т—експедитор, товароизгь
ращач
Güter^aЬlrleiшggr— преотстъпване правото
на владение на имуществото
Güteranfall /и, ^е — товаропоток; вж.
Güterstrom
Güteraustausch т — стокообмен
Gu te гЪсК^^т gf— товарни превози
GüterUewetUlnnJ/—движение на товарите
GüterUezetchnшlngг— наименование на то¬
вара
Güterempfängcr т —■ получател на товара
Güterfernverkehr т — товарни превози на
далечни разстояния
Gütergemeinschaft /— имуществена общ¬
ност (напр. на съпрузи)
Gürereaftpflichtversihherugu / — застра¬
ховка отговорност за товара
Güternahverkehr т — товарни превози на
близко разстояние
Güterpartie / -п — партида товар*
Güterproduktion /— производства на стоки
Güterrecer п — имуществено прщ(о
Güterstrom m, -че — товаропоток
Güterstruktnr /— структура на/тревозите
Gütertarif т, -е — тарифа на стоките
Gürerrransit т — транзит на товарите
Gütertransport т —- превоз (транспортира¬
не) на стоки
GütertragsportletcStlnng/—стокооборот
Gütertragsportplrn т т — план на товар¬
ните превози
Gütertransporrversicheeungg"—застрахов¬
ка на стоките по време на транспортиране¬
то им
Gütertrennшlng/ — разделяне на имущест¬
вото
Güterumlauf т — стокооборот
Güterumsatz т — стокооборот
Güterverkehr т — стоки — превози на сто¬
ки (товари) '
Güterversicheellпng~— застраховка на сто¬
ките по време на транспортирането им;
вж. Gütertransportversicherung
Gürerwrubnumlаuf т—оборот на товарни¬
те вагони
Güterzins m, -en — лихви от инвестиран
капитал или ценни книжа
Güter zufuhr /— докарване на товари
Habe/— имущество, състояние, собственост
~, bewegllche—движимо имущество
~, нnUbWbglcheb — недвижимо имущество
Haben п—кредит на сметка; in das ~ burten
— кредитирам на сметка; вписвам (отна¬
сям) към кредит .
HaUenbestägde pl — авоари; активи
HabennuнhengU—еп—вписване (отнасяне)
към кредит
HaUenposition /— страна на кредит
HaOenposten т — страна на кредит; вж.
HaUbnposirion
HaUbnsaldo т — кредитно (отрицателно)
салдо
Habenseite / -п — кредитна страна, кредит
Habbnsnmsrrz т— кредитен оборот, обо¬
рот по кредита
HaUbnzinsaUkommbn п — споразумение за
проценти по кредита
HaUenzCnsen pl — проценти, плащани от
банката по влоговете и кредитите
Hafen т,- — пристанище
Hafen-Konnossement п — пристанищен ко-
носамент
HafegabgrUen pl—пристанищни такси (при
морските превози)
Hafengebühren pl — пристанищни такси
Hafengeld п—пристанищни такси (при вът¬
решни водни превози)
Hafenumschlag т — стокооборот на прие-
128
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
танище
Hafenzoll m, -е —- пристанищни такси; вж.
Hafenabgaben
Haft f— отговорност; гаранция
haftbar adj. •—— носещ отговорност; вж.
haftpflichtig
haften itr. [für Akk.] — нося отговорност;.
отговорен съм; отговарям
Hafterklääungg/ -еп — гаранционно писмо
Haftpflicht / -еп — отговорност
-, anßervirtrrglicni—отговорност, непро-
изтичаща от договор
~ , mlU beschränktet — с ограничена отго¬
ворност вж.също Haftung
haftptlichtiu adj. — носещ отговорност ►
Hattpflichtlichtveesteheeunner—застрахов¬
ка "гражданска отговорност"
HaftpflihhUveгbindlihhkeiten pl — задълже¬
ния, свързани с гражданската отговорност
Haftung aus Vertrag — договорна отговор¬
ност; вж. Haftung, vertragliche
Haftung für Schadenersatz — отговорност
за нанасяне на вреда
Haftung / -еп — отговорност, гаранция; .
вж. Haftpflicht
, anteilmäßige — отговорност в зависи¬
мост от притежавания дял
~, beschränkte — ограничена отговорност
~ , Uibgliche — имуществена отговорност;
вж. Haftung, sachliche
~, gemeinschaftliche — солидарна отговор¬
ност
~, materielle — материална ттттртрптсг
~, persönliche — лична отговорност
*, sachliche — имуществена отговорност
~, selbftfcnnlUneгifhhe -—лична (експртмп■
сорна) отговорност
~ , srlidariscne •—— солидарна отговорност;
вж. Haftung, uemiinschаftlicne
~, unbeschränkte — неограничена. отговор¬
ност
*, vertragliche — договорна ттговтрпосг
~ , zivilrechtliche ■■ — граждаанска отговор¬
ност
Haftung mit dem Vermögen — имуществе¬
на отговорност; вж. Haftung, eahhllcne
HafUungsbereich m, -е — сфера на отговор¬
ност
Hаftungsbbefheгаbtlnne/ -еп — огранича¬
ване на отговорността
Haftungsemptänger m, — кредитор, полу¬
чил поръчителство
Hrftnngfze^t /. -еп — гаранционен срок
Haftuzsansscniuß т, -sse — изключване на
отговорност
Halbautomat m,-en — полуавтомат
Halbcгzeuenlf п — полуфабрикат
Halbfabrikat т — полуфабрикат; вж.
Halberzeuunls
Halbfabrikatware / -п — полуфабрикат
Halbmonopol п—частичен монопол на дър¬
жавата
nalbsUaaUllcn adj. — с държавно участие, по-
лудьржавен (за предприятие)
Halbtagsarbeit /—работа на половин рабо¬
тен ден
Halbtagsbeefhnätieunn;e/— работа на птлт-
вин работен ден
nalbverarbelteU pari. adj. — полуобработен
Halle / —п —• 1. цех; 2. павилион; 3. закрит
пазар, хали
haltbar adj. — здрав, устойчив, траен (при
съхраняване)
HaltbaгkiitsUauer /— срок на годност
halten tr.—пазя, съхранявам (пари в банката)
Halter т — държател (на ценни книжа)
HalUezeiU/— престой (в работата); време на
престой
Haltung der Börse — положение (настрое¬
ние) на борсата, тенденция в движението на
курсовете
H^l^l^i^i^l^g/ .-еп — 1. устойчивост; 2. съхраня¬
ване, пазене (напр. на пари в банка); 3.
водене (на счетоводни книги); 4. гледане,
отглеждане (на животни); 5. положение
(напр. на пазар) .
*, feste (sichere) — тенденции към повиша¬
ване (борс.)
~ , nnflhheгe — тенденция към понижаване
(борс.)
Hand / -е — 1 • ръка ; 2 — лице (юриди-члеско)
бюр-)
- , öffentliche — органи на държавната
власт; ans ötteillllchce от държавните
средства
Handarbeit /— 1. ръчен труд; 2. физически
труд; 3. работа, извършвана ръчно
nrbUbeUiebU pari. adj. — неавтоматичен, с
ръчно управление, ръчно обслужван
Handel am Platz — местна търговия
Handel im Kleinen — търговия на дребно
Handel im Großen — търговия на едро
Handel т — 1. търговия; 2. търговска сдел¬
ка, търговска операция
~, äußerer — външна търговия
~, ambulanter — разносна търговия
* , beweglicher •— разносна търговия; вж.
Handel, ambulanter
1
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
129
~ , bilateraler — двустранна търговия
-, direkter — търговия без посредници
~, engsp ezia 1li sc r re er—тясно специализира¬
на търговия
flotter — оживена търговия; вж. Handel,
regrr
~, freier — свободна търговия
~ , genossenschaftlicher — кооперативна
търговия
~ , inländischer — вътрешна търговия; вж.
Handel, mnerer
~, innerer — вътрешна търговия
~, rechtswidriger — незаконна търговия
-, reger — оживена търговия
*, schwnngvoller — оживена търговия; еж.
Handel, reger
*, vpekulaiiver — спекулативна търговия
~, zweiseitiger — двустранна търговия; вж.
Handel, bilateraler
handeln itr. — 1. търгувам, правя търговия;
2. водя преговори, договарям се; 3. дейст¬
вам; anf eigene Gefahr -* — действам на
собствен риск
Haudrlsüberclukunft/ —търговско съг¬
лашение
handelsüblich adj. —- 1. приет в търговията;
2. стандартен
raudeiv-indnvtrlell adj. —. търговско-про¬
мишлен
raudeIv-rrcrillch adj. — търговско-правен
Handelsabgaben pl — търговски разходи;
вж. Haudrlvanfwand
Handelsabkommen п —— търговско споразу¬
мение
Handelsabschlag т^е—търговска отстъпка
Handelsagent т, -еп — търговски агент
Handrisagentnr/ -en — търговска агенция
Handelsakt m, -е •— търговска сделка
Handelsaktir / -п —• акция на търговска
компания
Handclsakzcpt и, -е — акцентирана трата
Handrlsangestrllte т, -п — търговски слу¬
жител
1130001^^^^1/ -п — арбитраж по тър¬
говски конфликти
Handels arten pl — форми на търговия
Handelsartikel т — търговски артикул
Handelsattache т — търговско аташе
Handeisa^schlag т, , •— търговска. над¬
ценка
Haudelvaufwand т — търговски разходи
HandeIsausrüstungen pl —— търговско обо¬
рудване
Handelvaustauseh т — .търговски обмен
~, muItiaicralcr — многостранен търговски
обмен
HaudellV)ban j/ -en — търговска банка
Haudelsbelange pl — търговски интереси
Handelsberechriieмln/— право на търгуване
Handelsbeschränkuugen pl—търговски ог¬
раничения
Handelsbesprrernugen/;/ —— търговски пре¬
говори
Haudelsbelätigunng* — търговска дейност
Handelsbetrieb m,-e — търговско предпри¬
ятие; търговско дело
Haudelsbetrlcbswirtseraftslrrre f— търго¬
вия, икономика и организация на търговс¬
кото предприятие (наука)
Handelvbezelehnnng f — търговско назва¬
ние; търговско обозначение
Haudelsbezlerungeu pl • търговски отно¬
шения; търговски връзки
Handelsbilanz / -en — търговски баланс
~, aktive — активен търговски баланс
~, ausgegllcheue — изравнен търговски ба¬
ланс
-, passive — пасивен търговски баланс
Haudclsbioreaadrr—-търговска блокада
Handelsboykott т — търговски бойкот
Handelsbrirf m, -е — търговско писмо
Händelsdiskriminirrnng / — дискримина¬
ция в търговията
Haudclseffekteu pl —■ търговски ефекти
(трати и други платежни документи)
Haudelveinkommen п —доход от търговска
дейност
Handelsembargo п — търговско ембарго
Handelserlös т, -е — чиста търговска пе¬
чалба
Haudelverirag /и, -че — доход от търговска
дейност
Handelsexpansion /— търговска експанзия
№^01^0^^™^/— стимулиране разви¬
тието на търговията
handrlsfähig adj. — котиращ се на борсата;
реализируем; обменяем
Haudrlvfarrzrug л, -е — търговско транс¬
портно средство
Handrlsfaktnra /чп — търговска фактура
Handrlsfirma / -en — търговска фирма
Haudclsflxkauf т, ^е — покупка със срок
Haudcisflaute /— застой в търговията
Handelsflotte f—търговски флот
Handellform/—еп — форма на търговия
randelvfrel adj. —— разрешен за продажба
Handelsfreiheit /— свобода на търговията
Handelsgrgrnstand т.т—търговски арти¬
9. Немско-български икономически речник
130
н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
кул; вж. Handelsartikel
Handblsueld п — търговска печалба
Иatldelsubmeinkosteg pl — търговски ре¬
жийни разноски
Handelsgeschäft л, -е — 1, търговско пред¬
приятие, търговска фирма; търговско де¬
ло; 2. търговска сделка; търговска опера¬
ция; търговия
Handelsgesellschaft / -en—търговско дру¬
жество
~, offene — отворено търговско дружество
(с неограничена отговорност на участни¬
ците)
Handelsgesetzbuch п—търговски закон, ко¬
декс
Han d dsge se tzueb ung/—— търговско законо¬
дателство
Hagdelsuewbrbh n — търговски занаят, тър¬
говия •
Handelsgewohnheit fy -en — търговски на¬
вици
Hrndblsulied n — търговско предприятие
(като звено от общата верига търговски
предприятия)
Handelsgut и,=чг—търговски артикул; вж,
Handelsartikel
Handelshaus л, — търговска къща
Handblshbmmnisse pl — пречки в търговия¬
та (напр. мита)
HrndcIshilfsgbwcrUb п—помощна дейност,
свързана с търговията (реклама, застрахо
ване)
Handclshindcrnisse —пречки в търговията
Handcisinterbssbn п pl—търговскиингереси
Handelskammer f — търговска камара (па¬
лата)
Handelskapital п ■ — търговски капитал
Handelskauf т ■ ее — покупко-продажба
Handhiskanfmann т — търговски работник
(със специално образование)
Hrndctlketttb, —п — търговска верига
Handdsklausd f— търговска клауза (напр.
условия на доставка)
Handelskonvention / — търговска конвен¬
ция
Hаndelskonzbrn т, -е — търговски концерн
Handelskorrespondenz / — търговска ко¬
респонденция
Handelskosten pl — търговски разходи
Hrndelskrbdit т,-е — търговски заем (кре¬
дит)
Handelskreditbrief m, -е — стоков акреди¬
тив (чието изплащане се извършва срещу
доказателство за разтоварване на стоката)
HandcCskreise pl — търговски кръгове
Handelskrieg т, -е — ■!. търговска война; 2. ■
дискриминационни мерки в търговските
отношения .
Handetlkrlceb/ ~п — криза в търговията
Handelsleistung / —— работа на търговско
предприятие
Handelsleistungen pl — търговски услуги
Hagdblsmaklbr т — търговски агент
Handelsmarine /— морски търговски флот
Handelsmarke / -п — търговска марка
Handelsmesse / -п — търговски панаир
Handdsmißbräuchb pl — злоупотреби в
търговията
Handelsmonopol п — 1. търговски монопол,
монопол на търговията; 2. голямо моно¬
полно търговско предприятие
Handelsnamb m, -n — наименование на
(търговско) предприятие с посочване фа¬
милното име на собственика ■ или съдруж¬
ника (юр.)
Handelsnetz п — търговска мрежа
Handelsniederlassung / -en —— филиал на
търговско предприятие
Hrndelspapccre pl — 1. ценни книжа, използ¬
вани в търговията; 2. търговски документи
Handelspartner m, — търговски партньор,
партньор по търговските сделки
Handelspatent л, —е — търговски патент
Handcispfand и, -er — залог по търговска
сделка
Handelspolitik/— търговска политика
Handelsprämie / -п — търговска премия
Handdsprdcb ün Пипп/ — определяне на за¬
дължителни цени в системата на търговс¬
ките предприятия
Handblsprivilbu'n, —ccn — търговска приви¬
легия
Handdsprodukt л, -е — стока
Handelsprofit т — търговска печалба
Handelsprovisorium л — временно търгов¬
ско споразумение
Handelsrabatt т, -е — търговска отстъпка
Handdsraum m, ■ — търговска зала, тър¬
говско помещение
Handelsrecht п — търговско право
HandcisreuCme л, -п — търговски режим
Handelsregister п — търговски регистър,
регистър на търговските фирми
Handelsreisende /и, —п — търговски пътник;
вж. Hagdlungsrbcsendb
Handelsrestriktionen pl — ограничения, ог¬
раничения във външната търговия
Handdsrisko п -ken — търговски риск
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
131
Handelssache f -n — съдебен спор, произ¬
тичащ от търговска сделка
Handelsschiff л,—е — търговски кораб -
Handelsschranke f -n —търговска барие¬
ра; търговски ограничения
Handelssortiment п — асортимент от стоки
Handelsspanne ft -n — 1. търговска надцен¬
ка; 2. търговска отстъпка
Handelsspekulation f— спекулация с цените
на стоките
Handelssperre/ -п — търговска блокада
Handclsspesen pl — режийни разходи на
търговските предприятия
Handelsspionage f— търговски шпионаж
Handelssteuer des Handwerks — търговски
данък върху занаята
Handelsstillstand т — застой в търговията
Handelsstockung/— временно нарушаване
на търговските отношения; временно
прекратяване на търговията
Handelsstraße f, -n — търговски път
Handelssystem л,-е — система на търговия
Handelstätigkeit/-еп— търговска дейност
Handelstransaktion / -еп — търговска
сделка, търговска операция
Handcistransport т — транспорт на стоки
Handelsumsatz — търговски оборот;
обем на продажбите
Handelsunkostenpl — режийни разноски на
търговските предприятия; вж.
Handclsspesen
Handelsunternehmen п — търговско предп¬
риятие
Handelsuntcrnchmung/— търговско пред¬
приятие
Handclsvcrband m, — търговско обедине¬
ние, търговски съюз; търговска асоциация
Handelsverbindungen^/—търговски връзки
Handelsverbot п — търговска забрана
Handcisverein т, -е — търговско обедине¬
ние, търговски съюз
Handcisvereinbarung / -еп — споразуме¬
ние (съглашение)
Handcisvereinigung/ -еп—търговско обе¬
динение; вж. Handcisverein
Handelsverhandlungenpl—търговски пре¬
говори
Handelsverkehr т — търговия
~, internationaler — международна търго¬
вия
Handelsverluste pl — загуби от търговия,
търговски загуби
Handelsvermittlung/— търговско посред¬
ничество
Handelsverpackung/ —еп — търговска опа¬
ковка
Handelsvertrag т, ■=« — търговски договор
Handelsvertretung/— 1. търговско предс¬
тавителство; 2. представителство на тър¬
говска фирма
Handelsvollmacht/— 1. пълномощие за из¬
вършване на търговски сделки и операции;
2. пълномощно (документ) за извършване
на търговски сделки
Handelsvolumen п — обем на търговията
Handelsvorrat т> — търговски резерви
Handelsvorrecht л, -е — търговска приви¬
легия
Handelswaren pl — стоки, подготвени за
реализация в търговската мрежа
Handelswechsel m,—търговска менителница
Handclsweg w, -е — търговски път; вж.
Handelsstraße
Handelswerbung/— търговска реклама
Handclswert т, -е — търговска (пазарна)
стойност
Handelszeichen л, — търговска марка; сто¬
ков знак
Handelszins т, -еп — търговски процент
Handelszirkulation/—търговско обращение
Handciszuschlag т, -=е — търговска надцен¬
ка; вж. Handcisaufschlag
Handelszweig го,-е—отрасъл на търговията
Handeltreibende т, -п — търговец
Handfertigkeit / — похватност, умение,
сръчност
Handgeld п — капаро
Handgewerbe п — занаят
Handkauf т,^ — 1. покупка срещу налични
пари с едновременно получ.на стоката; 2.
покупка от ръка
Handlager п, ~— склад (в търговски предп¬
риятия) за краткосрочно складиране на
стоки
Händler т — продавач; тъговец
~, abhängiger — зависим търговец
Handlung/ -еп — 1. действие, постъпка; 2.
търговско дело, търговия
~ , rechtswidrige — деликт, неправомерно
действие (юр.)
Handlungsagent m, -en — търговски агент
Handlungsbevollmächtigte m,-n—упълно- '
мощен (доверено лице) на фирмата
Handlungsfähigkeit / -еп — дееспособност
Handlungsgehilfe zn,-n —търговски служи¬
тел; продавач
Handlungskoston pl — търговски разходи;
вж. Handelskosten
132
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Handlnnusrbisbndb т, -п — ■ търговски път¬
ник
Handlungsunfähigkeit / -еп —■ недееспо-
собност
Handlungs-unkosten pl — режийни разходи;
вж. Hrgdelsspbscg
Handlnngsvollmaahl/—пълномощие за из¬
вършване на търговски операции; вж.
Handelsvollmacht
Hanntrrtteb-n~мените■лница без джирос¬
ване
Handwerk п — занаятчийско производство
Handwerker от, — занаятчия
HagdwbrksbrzenunCs п, -sc — занаятчийско
изделие
Handwerkskammer /— камара на занаятите
Handwerkssteuer / -п —данък върху зана¬
ята
Hаndwbrksvbrbagd т — съюз (обединение)
на занаятчиите
Handwerksvbrein т — съюз на занаятчии¬
те; вж. Handwerksverband
Hanse f— Ханза, Ханзейски съюз (ист.)
Hrriwähel]nl>g/ -en — твърда валута
Harvard-Modell п — Харвардски модел (на
икономическо прогнозиране)
Harzbnrgbr—Modbll п — Харцбургски модел
Hättckalkulation /— ориентировъчна
(предварителна) калкулация
Hаnpigvestitionsträuer от—основен инвес¬
титор, генерален заявчик
Hauprrkriogär m, —е — главен акционер
HaupranftraugbUbr от, — главен заявител;
който дава поръчката
Hauptauftragnehmer от—главен изпълни¬
тел, генерален предприемач
Hauptbeschäftigung / —— основно занятие, ■
основна дейност
HauprUbtrau от, ■ — основна част от по¬
мощта при безработица; вж.
Hrnprunterstürzugu
Hauptdaten pl — основни данни; основни
характеристики; основни параметри
Hauptbrzbugnis л, —se — основно изделие
(на предприятие)
Hanptbrzenunissb pl — основна продукция
(на предприятието)
Hauptfläche f,-n— площ от основните и
помощни помещения (на търговски или
промишлени предприятия)
Hanprinstandsctzllnl’/— капитален ремонт
Hauptinvbstitionbn pl «— основни капита¬
ловложения, основни инвестиции
Hauptkonsument от, -еп — основен потре¬
бител
Haupt^sten pl — основни разходи
Hauptkunde от, -п — основен клиент; осно¬
вен купувач
Hauptlieferant от, -еп—генерален доставчик
Hauptmerkmal л,—е—основна характерис¬
тика, главен признак
Hrnptniedeelarsunn;g/ -еп — централна ад¬
министрация; централно управление
Hauptnurzbr pl — основни потребители
Hauptprodukt от, -е — основен продукт (на
предприятие)
Hauptproduktion / — основна продукция
(на предприятие)
Hauptschuldner от, — основен (първонача¬
лен) длъжник (при поръчителство)
Hanpitbilhrber от — основен (главен) съд¬
ружник
Haupttrend от, -еп — основна тенденция
Hanprugrernbemer от, — генерален предп¬
риемач
Hаuptuntbrstürzung / — основна част от
помощта при безработица
Haupliveranlaglintuг— 1. определяне основ¬
ния размер на данъка; 2. основна сума на
данъка
Hanprvbrrbchgungskonto п, -ten — основна
разплащателна сметка
Hanptvet•sammltlnn/ — общо събрание ■ на
акционерите
Hau ptveblrlbUIlng/ — генерално представи¬
телство
Hanprwarbnuгuppe/,—п—основна стокова
група
Haus п, -чгг — търговска фирма, ■търговска
къща
Hausbank / -еп — банка, представляваща
интересите на концерн; банков холдинг
Hau sb ei c c fe ru njg/— обслужване по домове¬
те (от службите за услуги) -
Hansbeschcu /— оглед на доставената стока
след предаването й от спедитора (външно-
търг.) 1
HansUbsitz от ■ домовладение '
Haushalt т — 1. бюджет (държавен); an den
* abführen — отчислявам в бюджета; aus
dem ~ finanziert werden — финансиран за
сметка на бюджета; den - verabschieden
— приемам бюджет; 2. домакинство
Haushaltposten от —■ бюджетно перо; вж.
HausOaltposition
HaushaltsüUerschnß от, -sse—превишаване
на доходите над разходите (в бюджета)
HansOaltsaUführungbn pl —— отчисления в
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
133
бюджета
Hansraltsabreeruung f— отчет за изпълне¬
ние на бюджета
Hanshaltsakkurnuiathio/— бюджетни нат¬
рупвания
Hausralivaufban т—структура на бюджета
Hausralisanvgaben pl —■ 1. разходи на бю¬
джета, разходна част на бюджета; 2. разхо¬
ди на домакинството
Hausraltsausglrieh т — балансиране на бю¬
джета
Hauvralisausscrnß т, -ssr — бюджетна ко¬
мисия (в парламент)
Haushallst)bstäeeernu/— данъчно облага¬
не на доходите и имуществото на семейс¬
твото
HauvhalisbrwlШgung f — бюджетно асиг-
ниране
Hansrältsbeziernngeu pl — финансови вза¬
имовръзки на бюджета
HaushaIlsbiiяan//—еп — баланс на доходите
и разходите; баланс на бюджетно учрежде¬
ние
HaushallsVbcerührrnu/— бюджетно сче¬
товодство
Hansraltsdefizli п — бюджетен дефицит •
Hausraltsrlnkrmmen п — доход на дома¬
кинството
Hausraltvrinnallmen pl — доходи на бю¬
джета, доходна част на бюджета
raushaltsfiuauzicrt part. adj. — бюджетен,
финансиран от държавния бюджет
Hausralisfinauziernng f — бюджетно фи¬
нансиране
Häusralisglelehgewicht л — балансираност
на бюджета
л, -е — бюджетна година
Hausraliskouto л, -еп — бюджетна сметка
Hausralislücke f — бюджетен дефицит; die
~ schließen — покривам бюджетния дефи¬
цит
ransrälismäßig adj. — в съответствие с бю¬
джета
Hansralismitiel pl — бюджетни средства
-, nicht ausgescröpfte—пасивни бюджетни
остатъци
~ , • elugespar te — икономисани бюджетни
средства
* , nicht ansgrimtzte — пасивни бюджетни
остатъци
~, veranschlagte — калкулирани бюджетни
асигнации
Hayshaltsplanung/— бюджетно планиране
Hausralispollilk — бюджетна политика
Hauvhaltvpoviilon f — бюджетно перо
Haushaltvreform f— бюджетна реформа
Haushalivreserven pl • бюджетни резерви
Hansralivverbrauer т — потребление на
домакинството
Haushalivvolumen п — обща сума на дохо¬
дите и разходите на бюджета
Hanshalivwareu pl—-стоки за домакинството
Hausraltvw^rävcrafi f — бюджетно стопан¬
ство
Hanshaltvzuvehuß m, -ssr — държавна (бю¬
джетна) дотация
Hanshalivznwrisungeu pl—бюджетни асиг¬
нации
Haushaltszuwendungen pl —— бюджетни
асигнации
HanshalCungg*— 1. управляване (водене) на
домакинство; 2. лица с общо домакинство
Hanshalinugskostcu pl —■ домакински раз¬
ходи
HaushallverrSnerrrnug' —• застраховане на
домашното имущество
hansierrn itr. •— търгувам разносно, разна¬
сям стоки по домовете
HanvmieteC -п ■— наем за жилище или квар¬
тира
Hansrat т — (домашна) обстановка и пред¬
мети от домакинството
Hauvratverslerernug / — застраховане на
домашната обстановка и домакинските
предмети
Hausss/— L повишаване на борсовия курс
или цени; 2. икономически подем
Haussebew4‘ggnn/ — тенденция към пови¬
шаване (борс.) .
hanssen intr. — играя на повишаването на
курса (борс.)
Haussespekulanä т, -еп — спекулант, който
играе на повишаването • на курса; вж.
Нан^кт •
Hяussespekutяtil)r f— игра на повишаване¬
то на курса (борс.)
Hanssetendcnz / -еп —— тенденция към по¬
вишаване; вж. Hausvebeweguug
Hanssirr т — спекулант, който играе. на
повишаването на курса
haussierrn itr. <— играя на повишаване на
курса; еж., hausveu
Hauswirivcraft /— 1. домашно стопанство;
2. селски двор (стопанство)
HausznsieIlgcbühr / -еп — такса за достав¬
ка в дома
Havarie / -п — авария
Havarieschaden m, - — вреда, нанесена от
134
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
авария
Hebel т,-лост
-, ökonomische — икономически лостове
Hebung f — 1. повишаване, подем; ръст,
увеличаване, развитие; 2. получаване (на
пари); взимане, събиране (данъци, такси);
3. отстраняване; прекратяване; отменяне
Hedge-Geschäft п, -е—сделка по хеджиране
hedging (engl.) — хеджиране
Hccresbudget п — военен бюджет
Heeresetat т — военен бюджет
Hegemonie f— хегемония
heimisch adj. — роден, местен -
Heiratsbeihilfe f, -n — парична помощ при
встъпване в брак
Hektar и, -е — хектар
hemmen tr. — задържам, затруднявам, пре¬
пятствам, преча, спирам; прекратявам
herab drücken tr. — снижавам, понижавам
(цени)
Herabsetzung/ — намаляване (на работна
заплата); понижаване (на цепи); съкраща¬
ване; снижаване
Herangehen п, — подход
Heraufsetzung/—повишаване (на цени, нор¬
ми); увеличаване (на планирани разходи)
Herausgabe/ — пускане (на ценни книжа)
herausziehen tr. — изземам (от обращение)
Hereingabe/— залог на ценни книжа
Hereingeber m, — лице, залагащо ценни
книжа
Hereinnahme /— 1. даване на заем срещу
залог на ценни книжа; 2. привличане на
средства (при депозитни сделки)
hereinnehmon tr. —давам заем срещу залог
на ценни книжа
Hereinnehmer т,—лице, приемащо в залог
цепни книжа
Herkunft / ^е — 1. пристигане, идване; 2.
произход
Herkunftsbezeichnung/ —данни за произ¬
хода на стоката
Herrschaftsbereich /л, —е — сфера на влия¬
ние, сфера на господство
Hersteller m, — производител
Herstellerfirma/—еп — фирма-производи¬
тел
Herstellerland л, -ч*г — страна-производи¬
тел
Herstellung/— 1. производство,изработка
(на продукция); получаване, създаване; 2.
установяване (на връзки); организация,
създаване; 3. възстановяване; възобновя¬
ване; реставрация
Herstellungsaufwand т — разходи по про¬
изводството; вж. Herstellungskosten
Herstellungskosten pl — разходи по произ¬
водството
Herstellungslizenz/ -еп — лиценз за произ¬
водство
Herstellungsmittel pl -— средства за произ¬
водство
Herstellungsmonopol л — монопол на про¬
изводство
Herstellungsprozeß m, -sse — производст¬
вен процес
Herstcllungsqualität/— качество на произ¬
водството
Herstellungsverfahren л, — технологичен
процес, технология на производството
Herstellungsweise/ -п — метод (начин) за
изработка
Hcrstcllungswert т, —е — първоначална
стойност (иа основните фондове)
heterogen adj. — хетерогенен
herstellcn tr. — 1. произвеждам, изготвям
(продукция); получавам; създавам; 2. ус¬
тановявам (връзки); организирам, създа¬
вам; 3, възстановявам; възобновявам; рес¬
таврирам
Hierarchie/— йерархия
Hilfe / -n 1. — помощ, поддръжка
Hilfe/ -п 2. — парична помощ
~, materielle — материална помощ
-, finanzielle — финансова помощ
~, gegenseitige— взаимопомощ
*, staatliche finanzielle—държавна субсидия
Hilfsarbeitenpl—помощни (спомагателни)
дейности
Hilfsausrüstung/-еп — спомагателно обо¬
рудване
Hilfsmaterial п, —ien — спомагателен (по¬
мощен) материал
Hilfsproduktion/—помощно производство
Hilfsquellen pl — ресурси
*, örtliche — местни ресурси
~, natürliche — природни ресурси
Hilfsstoff m, —е — помощен материал; вж.
Hilfsmaterial
Hinbeförderung/— превоз до местоназна¬
чението
Hoch л — бум
~, konjunkturelles — период на бум
hochentwickelt part.adj. — високоразвит
Hochfinanz / — финансова олигархия, па¬
рична аристокрация, финансови тузове
Hochkapitalismus т — зрял капитализъм
Hochkonjunktur / — висока конюнктура;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
135
период на бум
HocIrc1ntänner— висока производителност
rochleistnugfärig adj. — високопроизводи¬
телен
hochmöglichsä adj. — по най-високия курс
(борс.)
Hrehsehutzzrll т, • — високи защитни мита
Hochrvanuunng'—• 1. висока конюнктура,
висока делова активност; 2. високо напре¬
жение
rocrtrribru tr. — силно покачвам (на цени)
hochwertig adj. •— висококачествен
hochwirksam adj. — високоефективен
Höehvtbieiende т, -u — предлагащ най-ви¬
сока цена
HöchstdcckungbsvIшnc/ -п — максимална
сума на покритие
Höchstgrenze / -п — предел; лимит
Höchstk^s rn, —е — най-висок курс (борс.)
Höchrtie1ntänng'— максимална производи¬
телност
Höehsipavsiva pl •— максимален размер .на
пасивите
Höchstprofit т, -е — максимална печалба
Höchstwert т, -е — максимална стойност,
максимум
Höhr der Kapitalanlagen
(Kapltalinvrsiiilrnrn) — обем на капита¬
ловложенията
Huluе/ -u —1. ниво (на цени); 2. • предел; 3.
височина, размер (на данъци)
Holding / — • холдингово дружество; вж.
Holdinggesellschaft
Ho ld ingbban f, -en — банка, представляваща
интересите на концерна, банков холдинг
Holdinggesellschaft / -en — холдинг-ком¬
пания, холдинг
Honorar л, -е — хонорар
Honorar steuer / -u — данък върху хонорара
Honorat т — лице, за чисто плащане гаран¬
тира акцептапта; лице, за което е платил
акцептанта
Honorinrrnug, — 1. плащане, платеж (по
менителница); акцентиране (на менител¬
ница); 2. възстановяване (на загуби); 3. из¬
плащане на хонорар (за свършена работа)
Hor^ng / — 1. натрупване (създаване) на
запаси; 2. тезоризация, натрупване (на зла¬
то)
Hortunbskanf т,-е — закупуване с цел съз-
* даване на запаси
Hrrtuugsmiitel п ——средство за образуване
на съкровищата (функция на парите)
Hotel п, -s/-r — хотел
Hotel wesen л — хотелиерство
Hnekepaektranvport т—комбиниран тран¬
спорт; вж. Hnekepackv€rkerr
Hnekepackverkerr т — комбинирани пре¬
вози (с камиони и жп)
^ро^к/ -en — ипотека, залог на недви¬
жимо имущество; eine - aufnkrmru —
вземам ипотечен заем; mit einer - belasten
— ипотекирам имущество, обременявам
имуществото с ипотека
~, erste (ervtsiclllge) — първа ипотека
Hyprthekablösung / -en — погасяване на
ипотечен заем
Hypothekar т, -еп — ипотечен кредит; еж.
Hypothekendarlehen
hypothekarisch adj. — ипотечен, ипотека-
рен
Hypothekarkrrdit т, -е — ипотечен кредит
Hypolhckarlcbensvccrtcererlnub'— застра¬
ховка живот, при която застрахователната
сума служи за погасяване на ипотечен
заем
Hypoihckarrbllgaiiou /—ипотечна облига¬
ция
Hypolhckarrverllllderrvercibllnub/ — ипо¬
течна облигация
Hypotrcken-Krediivervlchrrung / — заст¬
раховане на ипотечните кредити
Hypothrkenabtretnng / — предаване (отс¬
тъпване) на ипотеката
Hypothekenaulclhrn pl— ипотечни заеми
Hypothrkruaustali /— ипотечна (ипотекар-
на) банка •
Hypothekenbank /— ипотечна банка
Hypothekendarlehen • л — ипотечен кредит,
заем срещу недвижимо имущество
hypothekenfrei adj. — свободен от ипотека
Hyprthkkeubevchäfik pl — банкови опера¬
ции по издаване на ипотечни заеми
Hypoirekenblänbibem т, — ипотекодържа-
тел, кредитор по ипотеката
Hypoihekenpfandbrirfe m, -в —• ипотечно
(заложно) писмо
Hypotheken^cM п — ипотечно (заложно)
право
Hypotrekrnrrgisirr л,—ипотечен регистър
Hypoihckenseruld / — ипотечно задълже¬
ние, ипотечен дълг
Hyprihкkeusehulden pl — ипотечни заеми
Hypothckenschuldncr m, — длъжник по
ипотека
Hyprihrkrnvcrschnldnug /— ипотечен
дълг; вж. Hypoirckenschuld
hypothekicrcn tr. — залагам' под ипотека,
136
I
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ипотекирам хтотезата
Бурови©/ -в — хипотеза Hypotebsenwahrshheinlihhkbit f—■ хипоте-
Hypotebscnprüfugu / -en — проверка на тична вярност
I
Ideen find ип ngf— откриване на идеи
identisch [mit D.] — 1. идентичен със; 2.
еднакъв, тъждествен; die Handschriften
sind nicht - ■— почеркът не е един и същ
Identität / — 1. еднаквост, идентичност; 2.
die ~ ь1пьг Person — самоличност
Identitätsnachweis т — потвърждаване
идентичността на стока (при митнически
преглед)
Па tion nggü пП L^r^n^g? -en — участие в учредя¬
ването на АД с имуществен дял
illimi tier t adj. — неограничен, нелимитиран
illiquid adj. —— неликвиден
Illiquidität f — неликвидност; липса па на¬
лични средства •
in prp. [Akk., D.] — в
im Einvernehmen [mit D.] — в съгласие с
im Falle [G.] — в случай на
im Rahmen [G.J — в рамките на
in Rente geilen — пенсионирам се
im Vordergrund steebn — стои на преден
план <
im engeren Sinne — в тесен смисъл
im wesentlichen ■ — по същество
imaginär adj.. ■—мним; въображаем; имаги¬
нерен
Immaterialgut п, .. — нематериална цен¬
ност
Immaterialgüter recht п — право на немате¬
риални ценности (авторско, патентно право)
immobil adj. — недвижим
Immobiliarbesitz т, -е — владение на нед¬
вижимо имущество
ImmoUiliarklausbl / -п — клауза, разширя¬
ваща пълномощията на довереното лице за
разпореждане със земя
Immobiliarkredit м -е — кредит срещу
недвижимост; ипотечен кредит
ImmoUiliarkrbdiilnsritnt и, -е — ипотечно
кредитно учреждение, ипотечна банка
Immobiliarvermögen п, - — недвижимо
имущество; вж. Immobilien
Immobillarverpfandngu / -en — залагане
на недвижимо имущество
ImmobiilnrveblichebunnU -en — застрахо¬
ване на недвижимо имущество
Immobilien pl —> недвижимо имущество,
недвижимост
Immobilienkredit т, -в — ипотечен кредит;
вж. Immobiliarkredit
ImmoUiliensieucr / -n — данък върху нед¬
вижимо имущество
Importüberhang т — превес на вноса над
износа; пасивен външнотърговски баланс
Importüberschuß т — пасивен външнотър¬
говски баланс; вж. Importüberhang
Import от, —е — внос, импорт; вж. Einfuhr
direkter —— пряк (без посредници) внос
* , indirekter (mittelbarer) — косвен (с
участие на посредници) внос .
~, unsichtbarer — невидим внос
importaUhl adj. — годен за внос :
Importanteil m, -е — дял на вноса
Importartikel т, вносна стока, вносен
артикул
Im portaufwc ьП dung -en — разход за внос
ImportUbdürfnls п, -sse — потребност от
внос
Importbedarf т — търсене (потребност) на
вносни стоки
Importbewilligung f-en — разрешение за
внос; вж. Importlizenz
Importdoknmbnt и, -е —документ за внос
Importen) pl — вносни стоки, предмети от
внос
ImportbrlauUgls / —sse — разрешение за
внос; вж. Importlizenz
ImportershOwbrnnu / -en — ограничение
на вноса
Importerzeugnis л, -sse — вносно изделие
Importeur т, нносителт
Importfirdce urinu/— стимулиране на вноса
importfähig adj. — пригоден за внос
Importfnanzichunnj/ -en — финансиране
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
1
137
на вноса
Importfirma^* -men — фирма-вносител
1m portgenehm igung/-en — разрешение за
внос; вж. Importlizenz
Importgeschäft л, -е — 1. импортна сделка;
2. импортно търговско предприятие
Importgut п, -чгг — вносна стока
Importhandnl т — внос, вносна търговия
Import haus и, ^ег —- фирма-вносител; вж.
Importfirma
importieren tr..— внасям, правя внос
Importintensität /— дял на вноса в снабдя¬
ването е някаква стока
Importkapazität /— възможности за внос
(на страната)
Importkaufmann m,-leute—търговец, кой¬
то се занимава с операции по вноса
Importkontor и, —еп — кантора по вноса,
импортна кантора
1mpoI■tkontгc01eh*—n — контрол върху вноса
Importkosten pl — разходи, свързани с вноса
Importlager т—— сюаадза вносни стоки
Importland л, -ч;г — страна-вносител
Importliste / -п — списък на вносни стоки
Importlizenz / -en — разрешение за внос
Importmeldung/, -en — декларация за внос
Importposition / -en — предмет на внос
Importposten т,- — позиция по вноса; вж.
Importposition
Importpreis m, -е — вносна цена
~, durchschnittlicher — средна вносна цена
Importpreisindex m, —е auch -dizes — ин¬
декс на вносните цени
Importquote / -и — импортна квота
Importrückgang т —■ съкращаване (нама¬
ляване) на вноса
Importrestriktion / -en — ограничение на
вноса
Importsog т — голямо търсене на вносни
стоки
Importsperre / -п — забрана за внос
Importsteuer / -п — данък върху вноса на
стоки
Importumsatz т — оборот по вноса
1mportuntnrnnhmnn п -- -— фирма-вноии-
тел; вж. Importfirma
Importverbot л, -е — забрана за внос
Importverfahren л, - — вносен режим
Importvertrag т, -=е — договор за внос
Importvolumen л —обем на вноса
Importware / -п — вносна стока
Importzertifikat п,-е — сертификат за внос
Importzins m, -en — лихвен процент върху
вносните операции
Importzoll w, ^-е — вносно мито
in 2-facher Hinsicht — двукратно
in Anspruch nehmen — възползвам се
in Grenzen halten — задържам на определе¬
но ниво
in Saldo — в остатък (счет.)
in Saldo bleiben—оставам длъжен, оставам
в дълг
in Zahlung geben — плащам
in Zahlung nehmen — получавам заплащане •
inäquivalent adj. — вееквквалентен
Inanspruchnahme /— L използване; 2. ли¬
шаване (от собственост) в полза на държа¬
вата; 3. ограничаване на правата
Inanspruchnahme bewilligter
Haushaltsmittel—усвояване (използване)
на отпуснатите бюджетни средства
Inbetriebnahme / — въвеждане, пускане в
експлоатация, в производство
Inbetriebnahme neuer Kapazitäten — въ¬
веждане па пови мощности
1nbhtrihbsctzшln/ -en — пускане в експло¬
атация; вж. Inbetriebnahme
Incoterms (International Commercial
Terms) —— ИНКОТЕРМС (международни
търговски термини)
Indemnität f— 1. възстановяване (компен¬
сация) на щети; 2. освобождаване от отго¬
ворност, ицдемнитет (юрид.)
Indemnitätsbrief т,—е —гаранционно писмо
Indent m,-e — индент (поръчка)
Indentgeber т, ——вносител, даващ поръчка
за закупуване на стока
Indentgeschäft л, -е — иадептна операция
Indentgeschäft л, -е — поръчка за закупува¬
не на вносна стока чрез посредник
indentin/ieren tr. •— идентифицирам, отъж¬
дествявам
Indentnehmer т, - — износител, получаващ
поръчка за доставяне на стока
Indentvertreter т, 1 . пpeдтт-китeл на
вносителя в чужда страна; 2. посредник
при индентни операции
Index m, -е auch -dizes — 1. индекс; показа¬
тел; 2. регистър, списък; 3. указател; индекс
Indexb iill unn f, -en — индексация
Indexlohn m, •= — форма на заплащане при
промяна на индекса на поскъпване на живота
IndeKwährung/, -еп — регулируема валута
Indiensthaltung / — поддържане в изправ¬
ност
Indikation / -еп — индикация
indisponibnl adj. — 1. замразен (капитал); 2.
весвобндев; който не може да бъде изпол-
138
I
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
зван
iudrssabel adj. — който може да се джирос¬
ва; вж. indossicrbar
Indossament л, —е — джиросване, джиро,
индосамент
~, beschränktes — ограничено джиросване
*, iuvollsiändigks — непълно джиросване
vollständiges — пълно джиросване
Iudrsvameutrbllgr п, -s — задължение по
джиросването •
Indossamкnäverbiudlichkeit / — задълже¬
ние за джиросване
Indossant от,-en —джирант, шщосант
nachfolgender — последващ джирант
vorhergehender — предидущ джирант
Indossat т, —е — джиратар (индосатор)
Indossatar m-e —■ джиратар; вж. Indossat
Indossaten т, -е —джиратар; еж. Indossat
indossserbar adj. — който може да се джи¬
росва
indossieren tr. •—джиросвам
Indosso п — джиросване; вж. Indossament
indnvirlallsierru tr. — индустриализирам
IIldustrialistceunub/—индустриализация
Iudnvtriallvmus т —— индустриализъм, пре¬
обладаване на промишлеността (в иконо¬
миката)
IJldustäin/ -п — индустрия, промишленост
*, bearbeitende —обработваща промишле¬
ност; вж. Industrie, läudkselgeuk
*, kinreimlscrk — родна (местна) промиш¬
леност
~ , exportintensive — ориентирана към екс¬
порт промишленост
- , extraktive — добивна промишленост
inländische— родна (местна) промишле¬
ност
- у kapitalintensive —. капиталоемка про¬
мишленост
« , laudeseigene — родна (местна) промиш¬
леност
- , leivtuugvfärlgk —мощна индустрия
-, stoffgewinnende—добивна промишленост
verarbeitende — преработваща промиш¬
леност
Indüstrieökonomik/— икономика на про¬
мишлеността
Ш^гЬе- rnd Hande1lbbaU/ -en —• тър¬
говско-промишлена банка
Indusirie— md Handelskammerf -n—тър¬
говско-промишлена палата
Iudustrie~Agrarland n, <=er — промишле¬
но-аграрна страна
Iuduvirik--Nrrm / — промишлен стандарт;
Ве^^е - (DIN) — Немски промишлен
стандарт •
^де^е ab fall е pl — промишлени отпадъци'
Iudnstrirabwässer pl—промишлени отпад¬
ни води
Ние/ -u — акция на промишлено
предприятие
Iudnstrleausrüviung / -en — промишлено
оборудване; оборудване за промишлено
предприятие
Iudustricbbrrvk/-n — борса за готови изделия
Iudustrlebauk_/;-еп — промишлена банка
Iudustrieban т — 1. промишлена сграда; 2.
промишлено строителство
Iudusirlebeirieb о,--е—промишлено пред¬
приятие
Iudustrie1blanu_i/ -en — баланс на промиш¬
лено предприятие
Iudustrlrdynamlk / — индустриална дина¬
мика (метод за изследване работата на
предприятията)
Iuduvtrlrerzrubniv л, —sse — промишлено
изделие
IIldnvtrirfuslou /— сливане на промишлени
предприятия
Iuduvtrlegüier pl — промишлени стоки
л, -е — индустриален район
Iudnstrlebelände л, -п — 1. заводска тери¬
тория; 2. промишлен (индустриален) ра¬
йон; район на промишлено предприятие (в
града)
Iudustricgbes11schrftJä-ku —индустриално
общество
Iudnsirlrgrwerkseraft / -en — професио¬
нален съюз на производствените работни¬
ци (от даден отрасъл)
Iuduvirleryprirek / -en — ипотека върху
участък, зает от промишлено предприятие
Iudnstrlrinveviiilrn / -en — капиталовло¬
жение в промишлеността
Indnstriekapital л,—1еп — промишлен капи¬
тал
Iudusirirkredlt от, —е — промишлен кредит
Iudustrlrkredlibauk / -en —— банка за кре¬
дитиране на индустрията
Iuduvirlrkreis от,—е — промишлен кръг
/ -п — промишлена криза
Industrirland л, 'г—промишлено развита
страна
ludnsirlrll adj. — L промишлен, индустриа¬
лен; 2. фабрично изработен
Iudnvtrlcllenverband m, ■=• — съюз на ин¬
дустриалците
Iudustrleller т, индустриалец, фабри¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
I
139
кант
Industriemacht f— индустриална мощ
Indusirlbmlnistbrlum л, -ien — министерс¬
тво на промишлеността
Indnstriemonopol п — промишлен монопол
Igdnstrlemuster п, промтшшен образец
IndnstrienacOfrage f— промишлено търсе¬
не, търсене на промишлена продукция
IndustrleoUlluarlon / -en — промишлена
облигация
Indnsrribplodnkt л, -е — промишлено про¬
изводство
Industrieunternehmen л проминшено
(индустриално) предприятие
Indusrrleunrernehmbr т, индустриалец
Indusrribvbrbrgd т, — съюз на индуст¬
риалците; вж. Industrievereinigung
IgdnsltrlevebetinnungU*, -en — съюз на ин¬
дустриалците
-п — промишлена стока
Industrie wcebuntu/— промишлена реклама
Industriewerk и, -е — промишлено предп¬
риятие, завод
Industribwcrt ти, -е — акция на промишлена
компания
-е , führende — акции на водещи промиш¬
лени компании
IndustrlewlrtscOaft f — индустриално сто¬
панство
Industribzoll m, ■ — защитно мито за внос
на промишлени стоки
Indnsirleeoon /-п — промишлена зона
Industriezweig m, -е — отрасъл на промиш¬
леността
Industriezyklns т, -len—промишлен цикъл
Inflation / — инфлация, обезценяване
~, autonome — автономна инфлация
importierte — вносна инфлация
* , schleichende — пълзяща (скрита, бавно
развиваща се) инфлация .
inflationär adj. — инфлационен
Inflationser sc he ьпп nng/ -en—инфлационно
явление
Inflationtggbfre f — опасност от инфлация
inflatoriscO adj. — инфлационен; вж.
inflationär
Information f -en — информация
Informationtdatrtn -en — информационен
масив
Informationseinheit / -en — информацион¬
на единица
Informationsfluß m, -sse — информационен
поток
Informationsgbwinnung / ■— получаване
(събиране) на информация
InformationsrbhOr и, -е — право на получа¬
ване на информация
Informattonsspeicherunnf— натрупване на
информация
Information п^з^с^ь^г^г^-^с^ЬСг^г^п^^/— обработка на
информация
Infrasiruklnnl/ -en — инфраструктура
Infrrstrnktnrkrbdlt m, -е — кредит за фи¬
нансиране на инфраструктурата
Inhaber т, - собственик (на предприятие,
на ценни книжа); auf на предявител
Inhaberaktie / -п — акция на предявител
InOrberhypolreb_k—en — ипотека на предя¬
вител
Inhaber Indossament л, -е — бланково джи¬
росване
Inhaber-konnossement и, -е — коносамент
на предявител
Inh ab er lager scOecn m,—e— складово свиде¬
телство на предявител
InOrUbrpolice / -n — (застрахователна) по¬
лица на предявител
InOrUbrscObck т, -s — чек на предявител
InOrbbrshOuldvershOreiUugg / -en — за¬
дължение (дълг) на предявител
InOabbrspаrgntllаUbn п, штог на предя¬
вител
Inhaberwechsel т, менителница на пре¬
дявител
Inhalt m, -е — 1. съдържание; 2. капацитет,
вместимост, обем
inkassierbn tr. — инкасирам
Inkasso л—инкасо; zum ~— на инкасо; zum
~ einrbicOen — представям за инкасо; zum
- enrueuennbOmen приемам на инкасо;
2. инкасиране, получаване на плащания
~, dokumentäres — документарно инкасо
Inkasso mit Nachakzept — инкасо с ■ послед¬
ващ акцепт
Inkasso mit Vorakzept — инкасо с предва¬
рителен акцепт
Inkassoa Ь1гс I^i^i^iu/— отстъпване от инкаси¬
ране
Inkassoakzept л, -е — акцептен кредит
Inkassoanzeige/ -п — инкасово авизо; вж.
Inkassoavis
Inkassoauftrag т,^в — инкасово поръчение
Inkassoavis т — инкасово■ авизо
Inkassogeschäft л, -е — инкасова операция
Inkrssoindossambnt л, -е — джиросване на
инкасо .
Inkassoprovision / -en — комисиона за ин¬
касо
140
1
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Inkassorisiko л, -ken — риск от неплащане
(при инкасова форма на разплащане)
Inkassospesen pl — разходи по инкасирането
Inkassoverfahren п, инкасова форма на
разплащане
1nkassooeegütuun/-en — комиси^а за ин¬
касо; еж. Inkassoprovision
inkassoverkchr т — инкасови операции
Inkassovollmacht / — днверевнот на инкаси¬
ране, пълномощие за получаване на плащане
inkassozession / -en — отстъпване от инка¬
сиране; вж. Inkassoabtretung
inkonvertibel adj. — неконвертируем (за ва¬
лута)
Inkrafttreten л —— влизане в сила (действие)
inlandaufkommen п, - — вътрешни ресурси
Inlandsanleihe / -п — вътрешен заем
Inlandserlös /и, -е — доход от реализацията
на вносните стоки на вътрешния пазар
Inlandsmarkt т, =е — вътрешен (национа¬
лен) пазар
Inlandsnachfrage f— търсене на вътрешния
пазар
Inlandsprodukt п, . -е — изделие родно про¬
изводство
linlandsprüdukttoo/— родно производство
Inlandsschuld f, -en — вътрешен дълг, вът¬
решна задлъжнялост
Inlandsverbrauch т—вътрешно потребле¬
ние
Inlandsverschuldung f — вътрешен дълг,
вътрешна задлъжнялост
1ilialndsvWhrunn/,-nri—национална валута.
Inlandswechsel т, -— — менителница от вът¬
решно обращение
Innen anleihe f -n — вътрешен заем; вж.
Inlandsanleihe
Innenhandel т — вътрешна търговия
innerbetrieblich adj. — вътрешен, вътреш¬
нозаводски (ресурси)
innerregional adj. — вътрешпорегкнналев
innerstaatlich adj. — вътрешнодържавен
innerwirtschaftlich adj. — -ътрешвното-
пански
Innovation / -en — нововъведение; обнов¬
ление
innovativ adj. — новаторски
Inserat л, —е — обява в пресата (рекламна,
делова)
Insertion/ -en — поместване на (рекламни)
обяви в пресата
insolvent adj. — неплатежоспособен, несъс¬
тоятелен (длъжник)
Insolvenz f -en — неплатежоспособност,
несъстоятелност, банкрут
instabil adj. . нестабилен, неустойчив
Instabilität f— нестабилност, неустойчи¬
вост
Instandhaltung / -en — 1. поддържане в
изправност, поддръжка; 2. текущ ремонт
Instandhaltungsfonds т фовд Ремонт
на основни средства
Insuffie nn/ — неплатежоспособност
Integral л, -е — 1. дългосрочен държавен
дълг, гарантиран с покритие от специални
постъпления; 2. интеграл (мат.)
Integration f —— интеграция, обединяване,
сливане
integrieren tr. — интегрирам, обединявам,
сливам
intelligenzarbcit f -en — интелектуален
Труд
Intensität f — интензивност
1ntensivk*eung/—интензифициране, засил¬
ване, усилване
intensivinveetttioo/ -en — интензивно ка¬
питаловложение
intensivität / — интензивност; вж.
Intensität
Interesse п — интерес, заинтересованост
Interessen pl — лихви
Intemsi^c^i^l^c^i^c^c li nu^u^ng / -en — изчисляване
(начисляване) иа лихвени проценти
interessengemceiinshaat/ -en — 1. обедане-
ние (тръст, концерн); 2. общност (единст¬
во) на интереси
Interessent m, -en — 1. заинтересовано ли¬
це, заинтересована страна; 2. партньор,
компаньон
1ntnrcssenneetrcIunn/—представяне на ин¬
тересите
Interessiertheit /— заинтересованост
~ »materielle—материална заинтересованост
~, persönliche — лична заинтересованост
Interim п — временно споразумение
interimsaktie / —п —■ временна акция; вж.
Interimsschein
Interimsbilanz / -en — промеждутъчен ба¬
ланс
intcrimsfaktur / -en—предварителна фак¬
тура
Interimskonto п, -ten —■ промеждутъчна
сметка; спомагателна сметка
Interimsschein т, -е — 1. временно свиде¬
телство (за акция или облигация); 2. свиде¬
телство за право на получаване на предва¬
рителни дивиденти, 3. временна акция
luter kalarzinsen pl — лихвени проценти, на¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
I
141
трупали се за периода па създаване да АД
Interpolation f— интерполация
interregional adj. — междурегионален
iutervalntariser adj; — междувалутен, • ин¬
тервал утарен
Intervention / -en — 1. интервенция, вме¬
шателство; 2. посредничество, ходатайст¬
во; протекция; 3. протест; демарш
Interveutlrulsmus т, -men—интервенцио-
иизъм
Interveutlrusklabk / -п •— 1. интервенцио-
нен иск; 2. иск (на трето лице) за право на
собственост върху описано имущество; 3.
иск за изключване на имущество от опис
Iutrrvrntiruspnukte/7/ — система на интер-
вениране на валутния курс в ЕО (от Цент¬
ралната емисионна банка)
Invalidenrente / -п — пенсия за инвалид¬
ност
Invalidenveestl:er eun ng/ -en — застрахова¬
не в случай на инвалидност
Invalidität f— инвалидност
Invalld iiä tse1■lIsvhr dingrlug -en — компен¬
сация за загубване на трудоспособността
(поради злополука)
Invaliditätsfall m, — случай на инвалид¬
ност (застр.)
invariabel adj. — неизменяем, неизменен,
постоянен
Inventar и, -е — 1. инвентар; 2. инвентари¬
зационен опис; das • * anfnehmeu — правя
инвентаризация
Inventarisieren tr. — инвентаризирам
Inventar vertSlerrunub-en—застраховане
на инвентара
Inventarr/ -eu — инвентаризация, ревизия
Invrutnrdiffcrrnz / -en — липси или изли¬
шъци, установени при инвентаризация
negative ■— липси, установени при инвен¬
таризация
* , positive — излишъци, установени при
инвентаризация
investieren tr. — инвестирам, влагам капитал
Iuvestiernng / -сп — инвестиране; вж.
Iuvksililru
Iuveetilicn n/ -en — инвестиране, капитало¬
вложение, влагане на капитал
Investitionen pl — инвестиции, капитало¬
вложения
~ , antonomk — автономни (независими от
обема на производството) капиталовложе¬
ния
* , dezentrale — децентрализирани капита¬
ловложения
*, direkte — преки капиталовложения
*, indirekte — косвени капиталовложения
*, indnzierte—индуцирани капиталовложе¬
ния ■ . • , . .
*, planmäßige — планови капиталовложения
~, prodnktive—производствени капиталов¬
ложения
-, staatliche —държавни капиталовложения
Iuvrstitirnsanftraggrber т, инвеститор
Investitionsauftragnehmer т, предпри¬
емач
Investiiirnsarfwaud т — капиталовложе¬
ния, капитални разходи
Iuvrviitirnsanfwendnnbeu pl — капитални
разходи; вж. Iuvestitlrnsaufwaud
Investitionsbank / -en — инвестиционна
банка
Iuvrstitlousbau т—капитално строителство
InvrsiiilrnvЬiIanz/ -en — баланс на капи¬
таловложенията
Iuvesiiiiruvbrrm т — инвестиционен бум
InvrstitiolIsfnunuicctlr us/ -eu — финанси¬
ране на капиталовложения
Iuvrvtiiionvfoudv т, — — инвестиционен
фонд
Invrstiiirnvfrriheii /— свобода на инвести¬
рането '
iuvrviitirnsfrerdib adj. — склонен към ин¬
вестиране
Investitionsgüter pl — дълготрайни матери¬
ални активи
Investitionsgüter р^п^^ / -ел — произ¬
водство на дълготрайни материални активи
Iuvestltirusgeskllsehaft / -eu — инвестици¬
онна компания
Invesiiiirnsgrä п, -чт — средство (основно)
за производство; оборудване
Invksiiiirnsharshalt т,-е — инвестиционен
бюджет
Iuvksiiiiruvhilfe / -п — инвестиционна по¬
мощ
Iuvestiiirnv^nteusität /— капиталоемкост
Iuvestitiruskrstcn pl — разходи за инвести¬
ране
Invrstltirnskrstcn pl — капитални разходи;
вж. Invksiiilousaufwaud
IuvrstitlrnslkolVänsve^Uunubг—съкращаване
на капиталните разходи
Iuvestiiii)osVraft/— основна маса капита¬
ловложения
Invksiitirnskraft /— финансов потенциал на
инвеститора
Investiiiruskrrdiä m, -е — инвестиционен
кредит
142
J
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
InvestitionsidnkunnU—регулиране на капи¬
таловложенията
InvesrirConsmangbl т —липса на капиталов¬
ложения
Investitionsmaß nah nce / -п — инвестици¬
онно мероприятие
Investitionsmittel pl — инвестиционни
средства
Investitionsobjekt л, -е — инвестиционен
обект
InvestiCiontpIlltшnnu/— планиране на капи¬
таловложенията
Investitionspolitck f— инвестиционна поли¬
тика
Investitiolttqu()lr/ -п — относителен дял на
капиталовложения в нетния национален
продукт
Investitiogsratb / -п — относителен дял на
общите капиталовложения в общия нацио¬
нален продукт
Invesritionsschnrzrbkommen п, < спора¬
зумение за закрила на чуждестранните ка¬
питаловложения .
Invbstitionsspritze f -п —— финансова "ин¬
жекция" с цел стимулиране на капитало¬
вложенията
Investitionsstabilisiernng f— стабилизира¬
не на капиталовложенията
IllvcsiШoossieenr/-п —данък върху капи¬
таловложенията
InvestitionstätiukbCt/ -en — инвестиционна
дейност
Investitionsträger т, инвеститор; вж.
Investitionsanftraugbbbr
Investitionsumfang т — обем на капитало¬
вложенията
Investitionsvolumen п, обем на капита¬
ловложенията; вж, Investitionsumfang
Investment-Anteilschein m, -е — акция на
инвестиционна компания
Investment gesell schäft / -en — инвестици¬
онна компания
Investmentsparen pl — използване средст¬
вата на дребните вложители за създаване
на инвестиционен фонд
Investmcnttrnst т, -s — инвестиционен
тръст
Investor т, -вн — инвеститор
^Г-Ряп/^AbuebhngngU -en —изчисля¬
ване на стокооборота на база фактически¬
те постъпления от стоките
Istab rech П1Шп/, -en — калкулация на фак¬
тическите разходи; вж. Istkostenrechnnnu
Istarbdtsanfwand m — фактически разхо¬
ди; вж. Istkosten
Istaufwcndungen pl — фактически разходи;
вж. Istkosten
Istausgaben pl — фактически разходи; вж.
Istkosten
Iste in nahmen pl — фактически постъпле¬
ния, фактически приходи
Isterlrs ти, -е — фактическа (реална) печалба
^gewinn т, -в — фактическа (реална) пе¬
чалба, фактически (реален) доход
Istgrrße/--п—действителна (реална) вели¬
чина
IstkalkuIatiimn/ -en — отчетна калкулация
Istkosten pl —■ фактически разходи
IstkostbnrbcOnnng / -en — калкулация на
фактическите разходи
IsrselUstkosten pl — фактическа себестой¬
ност
Istspannne/ -п — фактическа разлика между
цената на закупуване и продажба
Istvcrstt tlnbunlg£ -en — данъчно облагане на
фактически полученото възнаграждение
Istwert т, -е — действително (реално) зна¬
чение; действителна (реална) величина
Istzahkn pl — фактически (реални) цифри
(на разходите)
J
Jahr л, -е — година; das ganze ~ hindurch
— през цялата годила; alle vier ~е — на
всеки четири години; dieses тази годи¬
на; heute in einem ~ — точно след една
година; im ~е 1992 — през (в) 1992;
gäclesSet допдишаа; von - zu - — от
година на година;
Jahrbuch л, еег — годишник
*, statistisches — статистически годишник
jahrelang adj. — дългогодишен
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
J
143
jahrelang adv. — години наред
Jahresbedarf m, -е — годишна потребност
Jahresbilanz / -en — годишен баланс
Jahreseinkommen п, ——годишен доход
Jahresendabrechnung -en — годишен от¬
чет
Jahresplan zn, -е — годишен план
Jahresproduktion f—годишно производство
Jahrestag т, -е — годишнина
Jahresurlaub zz, —е — годишен отпуск
Jahresurlaubsanspruch т — право на годи¬
шен отпуск
Jahresabonnement л, -s — годишен абона¬
мент
Jahreshauptversammlung/—сп—общо го¬
дишно събрание
Jahresabrechnung/ -en — годишен отчет
Jahresabschluß zh -sse —— 1. годишен баланс
(счет.); 2. край на стопанската година; 3.
годишно счетоводно приключване
Jahresabschnitt т, -е — годишен период,
година
Jahresanfang т — начало на годината
Jahresaufkommen п годашна продук¬
ция; годишен добив; годишни ресурси
Jahrc!sansgahen pl — годишни разходи
Jahresausglcich т, -е — годишен баланс;
вж. Jahresabschluß
Jahresbeitrag т, — — ежегодна (парична)
вноска
Jahresbericht т, -е — годишен отчет
Jahresbestand m, --че — остатък в края на
годината '
Jahresbiiannzj-еп — годишен (заключите¬
лен) баланс
Jahresbonus т — бонус от сумата, за която
са закупени стоки през годината
Jahresbudget и, -е — годишен бюджет
Jahresdurchschnitt т — средногодишно
jahresdurchschnittlich adj. — средногоди¬
шен
Jahreseinkünfte pl — годишен доход; еж.
Jahreseinkommen
Jahreseinkommen п, годишен доход
Jahresende п — край на годината
Jahreserhebunn/ — годишна отчетност
Jahresfrist / — едногодишен срок; binnen ~
— в срок от една година
Jahresgehalt п — годишна заплата
Jahresgeschäftsbericht т, —е — годишен от¬
чет за дейността (на фирма, предприятие)
Jahreskostenplan т, — — годишна сметка
на разходите
Jahreslohn годишна работна заплата
~ , garantierter —— гарантиран размер на
годишната работна заплата
Jahreslohnfonds т, годашген фогдг "Ра¬
ботна заплата"
Jahrespauschale л, -п—обща годишна сума
Jahresplan zn, =е — годишен план
Jahresplanirnn/ -en — годишно планиране
Jahresprämie / —п — годишен размер на
(застрахователна) премия
Jahresrate /—годишна вноска; eine Schuld
in ~ n abzahlen — изплащам дълг на го¬
дишни вноски
Jahresrente f— годишна пенсия
Jahressoll п — годишно задание, годишен
план
Jahresumsatz т — 1. годишен оборот; 2,
оборотът през една календарна година
Jahresumschlag т — годишен оборот; вж..
Jahresumsatz
Jahresverbrauch т -— годишно потребле¬
ние
Jahreswuchs т — ежегоден прираст, нарас¬
тване
Jahreszahlunn/ -en — - годишно плащане
Jahreszinsen pl — годишни лихви (лихвени
проценти)
Jahreszuwachsrate / -п — годишни темпо¬
ве на нарастване
jährig adj. — годишен; zwei--—двегодишен
jährlich adj. —годишен, ежегоден
jährlich adv. — всяка година, ежегодно, го¬
дишно
Jahrtausend л, -е — хилядолетие
Jahrzehnt п, -е — десетилетие
Jahrgang т, -е — реколта (от грозде)
Jahrhundertvortrag т — споразумение
между предприятия на въгледобивната и
енергийната промишленост
Jahrpacht/ -сп — аренда (на земя) за година
jahrzehntelang adv. — в продължение па
десетилетия
jetzig adj. — сегашен, досегашен, съвреме¬
нен; in der * en Zeit — в днешно време
jeweilig adj. — съответен, даден, наличен
Job Sharer т, раооникк, който длли
работното място с друг колега
Job Sharing п — разделяне па работното
място между двама работници
Job nn, —s, (umg.) — работа, служба
Jo^Enlargement п—разширение на обема
на работата чрез повече операции
Joh-Enrechment п — обогатяване на рабо¬
тата чрез разнообразна дейност
Job-Rotation /—смяна на работното място
144
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
и определена съвместно работеща група
Jobber т, търговец на едро, комисионер
Joint Venture n, -s — обединение на самос¬
тоятелни предприятия и на предприятия с
чуждестранно участие хато форма на ин¬
вестиране, Джойн Венчър
Jornal л, -е —— 1. ■ журнал; 2. (счетоводен)
журнал
Journal--HanptbncO л, -=5Г — главен жур¬
нал, главна книга (снвт.)
Jnbll, Jubiläum л, -en — юбилей
Jubilar m, -е — юбиляр
JngendarbectsscOntz т——защита на работе¬
щите младежи на възраст под 18 години
Jugbndarbeitsschuizuesbtz п, —е — закон за
защита на работещите младежи (под 18 г.)
и Германия
Jugendliche m,-n — младеж, млад човек
Juniorpartner т, младаш партньор
jüngst adv. — неотдавна
Jnnktimgbschäft n,-e — 1. компенсационна
сделка; 2. операция, поставена и зависи¬
мост от вноса на съответни стоки
Jnra f — право, правни науки; ~ studieren
—— следвам право
juridisch adj. —юридически, правен
Jurisdiktion f— юрисдикция
Jurisprudenz / -en — юриспруденция,
правни науки
Jrгicir, —еп —юрист, правист
juristisch adj. — юридически, правен
juristische Person — юридическо лице
justieren tr. — юстирам; сверявам . теглото
на монети
justifizkren tr. — 1. оправдавам; 2. проверя¬
вам; сверявам; установявам верността
Jnstinzcernng / -en — потвърждаване; *
ь1пьг Rechnung — потвърждаване на
сметката; проверка на сметка
Justiz/ -en — правосъдие, правораздаване
Justizbehörden pl — съдебни власти
J ns tizm in istcr—министър на правосъдието
Justizbehörde / --n — съдебен оргаи
Juksack т, — конопен чувал
Jnw^hlcbwаrr/ -п —= 1. бижутерия; 2. зла¬
тарско, бижутерско изделие
JuwelveelichubunnU’—en — застраховане на
скъпоценности •
к
Kaba / — означение върху напитки предим¬
но от какао и подобни
Kabel л — 1. кабел; 2. презокеанска телег¬
рама
• Kabel dien st т — презокеанска телеграфна
служба
^Ьь^-п^Ощ л — кабелна телевизия
Krbelverkbhr т — 1. телефонна (телеграф¬
на) връзка; 2. сделки, сключвани по теле¬
фона (оси. борсови)
Kader т — кадър
Krderrbteiiunng/ -en — отдел кадри; личен
състав
Kaderrrbblr f— работа с кадрите
Kaderausbildung / -en — подготовка на
кадрите
Kaderleiter т — началник отдел кадри
Kaderpolitik f— кадрова политика
kaduzicren tr. — l. обявявам ценни книжа за
недействителни; 2. признавам (обявявам)
имот за безнаследствен; 3, спирам (напр.
съдебен процес); 4. изключвам от състава
членове на АД
Krdu:zict■unnJ/— 1. обявяване на ценни кни¬
жа за недействителни (борс.); 2. обявяване
на имот за безнаследствен (юр.); 3. спиране
(на съдебен поцес); 4. изключване от със¬
тава (на членове на АД)
KadnzibrnggsverfaOren л — процедура за
обявяване в несъстоятелност
Kahlp tfindunnU' — съдебен опис на цялото
имущество на длъжника
Kai т, -s — кей
Kaia-beiter т — пристанищен работник
Kalamitäten pl — трудности
wirtschaftliche—икономически трудности
Kalender т — календар
Kalenderjahr л, -е — календарна година
Krlhndermonat m, -е — календарен месец
(от първия до последния ден)
Kakndet■wooho/, -п — календарна седмица
(броена от 1 януари); in der 50 - — през
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
145
50-та календарна седмица
Kalidünger т — калиев тор
Kaliko т, -s — книговезко платно; калико
Kalilanbe / -п — калиева луга
Kalisalpeter т — калиев нитрат
Kalisalze pl — калиеви соли
Kalinm п — ■ калий
K^Ili^i^^^vebbiUdnu.g-ku — калиево съеди¬
нение
Kalk m, -е — вар
gelöschter — гасена вар
«, nngelöschter — негасена вар
Kalkdünger т — калциев тор
Kalkgrnbe / —п — варница
kalkhaltig adj. — варовит
kalkig adj, — варовит
Kalkmilch f—- варно мляко; воден, варов
разтвор
Kalkofen т, —е — варна пещ; пещ за изпича¬
не на вар
Kalkstein m, —е —— варовик
Kalknlation f— калкулация, изчисляване;
разчет
Kalknlatiousfaktor ш, —е — калкулативен
фактор
Kalknlationspreis ш, —е — калкулационна
цена
Kalknlaiionszrvehlag т, -че — калкулативна
добавка
Kalknlator ш, -eu — калкулатор
kalkulairriseh adj. — 1. калкулативен; 2. c
помощта на калкулатор
~ е Abschreibnngen •— калкулативни амор¬
тизационни отчисления
~ е Kosten — калкулативни разходи
~ е Wagnisse — калкулативни рискове
* е Ziuseu — калкулативни лихви
* er Uuteruermerloru — заплата на предп¬
риемача по калкулация
kalknliereu tr. — калкулирам, изчислявам,
пресмятам
Kalo ш, -s — 1. фира, естествена загуба в
теглото; 2. отстъпка от цената за фира
kalt adj. — студен; ~ Miete — наем без
отопление
Kaltstart т — студен старт, включване на
компютър
Kambio т, -s — менителница, камбио
Kameraiudnsirik / — индустрия за произ¬
водство на фотокамери
Kammer für Anßenhandel — външнотър¬
говска палата
Kammer/-u—парламент, народно събра¬
ние; палата, камара
Kampagne / -п — кампания
Kampf т. -е [für, nm Akk.] —— борба за; ~
[gegen Akk.] борба срещу; ~ [zwischen D.]
— борба между; eiueu * dnrehfeehteu —
довеждам борбата докрай
Kampf цш Absatzmärkte—борба за пазари
Kanal ти, -е — канал
Kaualdnrehsäier т, -е — превключване на
канал
Kaualli>vtior/-ku — канализация
kanalisieren tr. — канализирам
Kanalwähler т — превключвател за кана¬
лите
Kandidat т, -еп — кандидат; jmdn. als * eu
anfstkllru — издигам кандидатурата на ня¬
кого; eiueu ~ eu nominieren — издигам
кандидат
Kandiildtär/ -еп — кандидатура
kandidieren itr. [für Akk.] — кандидатирам
се, кандидатствам, поставам кандидатура¬
та си за
Kanister т — бидон
Kaunkanfmann ш, -lentr—фирма, дружес¬
тво, занимаващо • се със селскостопанска и
горскостопанска дейност
Kantine / -п — стол (за хранене); лавка,
бюфет
Kantiuenkssku п — хранене в стол, лавка
Kauton т — кантон; провинция в Швейца¬
рия; окръг във Франция и Белгия
kantonal adj. — отнасящ се към кантона
Kauj^^zl^li/ -еп — канцелария
Kaiuzllki; srac 1^гс/ -п — канцеларски език
Kanzler т — канцлер
Kanzlist ui, —еп — канцеларски чиновник
Кар и, —s — нос
Kapazität/ -еп — Е капацитет, производс¬
твена мощност; 2. вместимост, капацитет,
обем 3. авторитет, капацитет, голяма фи¬
гура (преи.); 4. пропускателна способ¬
ност
Kapazitäisanslastuub / — натоварване на
производствените мощности
Kapazitäisäusuutznugsgrad т — степен на
натоварване на производствените мощ¬
ности
Kapaziiätse1ilUr1t/-е п—единица мощност
Kapazitätsrubpaß m, -ч* .— тясно място в
производството
Kapaziiäisrrwriterrngvveffekt ш, -е —
ефект на разширяване на капацитета
kapital adj. — 1. главен, основен; 2. чудесен,
великолепен
, Kapital л, -ieu — капитал; ~ beschaffen на¬
10. Немско-български икономически речник
146
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
бавям, намирам капитал; * anlegen—вла¬
гам капитал; * investieren — влагам капи¬
тал; еж. Kapital anlegen; - schöpfen —
създавам капитал; ~ sicherstellen — вла¬
гам надеждно капитала си; • unterbringen
■— влагам капитал; еж. Kapital anlegen;
über ~ verfügen —• разполагам с капитал;
[aus etw. D]. •* schlagen — извличам полза
от нещо; das - bringt Zinsen — капиталът
носи лихви; das * erhöhen — увеличавам
капитала
~, überflüssiges — капитал в излишък
~, akkumuliertes — натрупан капитал
~, angelegtes — вложен капитал
~, angewandtes — използван капитал
ausgeliehenes — взет на заем капитал
~, ausländisches — чуждестранен капитал
~ , betriebsbedingtes — вложен в предприя¬
тие капитал
~, bewegliches — оборотен капитал
brachliegendes — мъртъв капитал
* disponibles — свободен (наличен) капи¬
тал
~ , dividendenberechtigtes — носещ диви¬
денти капитал
*, eigenes — собствен капитал
~eingefrorenes — замразен капитал
—, eingeschossenes — вложен капитал
** > eingesetztes — използван капитал
eisernes — неприкосновен капитал
fiktives (fingiertes) — фиктивен капитал
*, fixes — капитал основен
~, flüssiges •— оборотен капитал
~ , flott an des ~ — оборотен капитал; вж.
Kapital, bewegliches
frei gesetztes — освободен капитал
~ , fungierendes — функциониращ капитал
~ , fusioniertes — обединен капитал
~, genehmigtes — акционерен капитал, уве-
, личен чрез пускане на нови акции
~, gesellschaftliches — акционерен капитал
~, haftendes — уставен капитал
indisponibles — несвободен капитал
individuelles — индивидуален капитал
~, industrielles — промишлен капитал
*, konstantes — постоянен капитал
~, latentes — скрит капитал
~, leihbares — кредитен капитал
produktives — производителен капитал
~, sachliches — веществен (предметен) ка¬
питал
~, totes — мъртъв, неносещ доходи капитал
~, umlaufendes — оборотен капитал
~, unbeschäftigtes — бездействащ капитал
*, variables — променлив капитал
~, verfügbares — наличен капитал
verleihbares — кредитен капитал
~ , verwertetes —— 1, използван капитал; 2.
капитал с нараснала стойност
~, verzehrtes — употребен капитал
*, verausgabtes — изразходван капитал
*, vorgeschossenes — авансиран капитал
*, zinstragendes — носещ лихви капитал
~, zirkulierendes — оборотен капитал; вж.
Kapital, umlaufendes
Kapital in Effekten — фондов капитал
Kapital in Wertpapieren — фондов капитал;
вж. Kapital in Effekten
Kapitalüberhang m — излишък от капитал
KapitalüberschuO m — излишък от капитал
Kapital Übeetrajgrnng/—трансфер, прехвър¬
ляне на капитал; вж. Kapitaltransfer
Kapitaländerung/ -en — промяна на капи¬
тала
Kapitalabfluß т — изтичане на капитал
Kapitalabwandeeunn f—изтичане на капи¬
тал; вж. Kapitalflucht
Kapitalakkumulation/—натрупване на ка¬
питал
Kapitalanhäufung / —натрупване на капи¬
тал; вж. Kapitalakkumulation
Kapitalanlage / —n — капиталовложение;
инвестиране на капитал
Kapitalanlagcgesellschaft / -en — инвести¬
ционно дружество
Kapitalanteil, -е — капиталов дял; участие
на капитала
Kapitalarmut / — недостиг на капитал
Kapitalaufstockuugg' — увеличение на ос¬
новния капитал на фирмата
Kapitalaufwand т — капитални разходи
Kapitalanfwendengg; -en — капитални раз¬
ходи
Kapitalausfuhr т — износ на капитал
Kapitalausstattung / — капиталовъоръже-
ност
Kapitalbedarf т—необходимост от капитал
Kapitalbedarfsrechnunfg—изчисляване на
нуждите от капитал
Kapitalberchaffuug/—■ набавяне, намира¬
не, увеличение на капитал
Kapitalbeteiligung / -en — капиталово
участие
Kapitalbetrag т, — сума на капитала
Kapitalbe'^c^c^111^?^ J/— движение на капитала
Kapitalbewertung/— оценка на капитала
KapitalbrwiillgUDg/— предоставяне на ка¬
питал
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
147
KapitalbllanzX -сп — баланс на капитала;
вж. KapitalverkcOrsbllanz
Kap Л^;^Г1^111^1^1^1' f — образуване на капитала
Kapitaleiigner т, собственик на капитала
Kapitaleinfuhr f— внос на капитал
Kapltalbinkommbn п — сума на капитала;
вж. Kapitalbet-ag
^^11^1! ьс^11^г^€^ь/ -к — 1 • капиталовложение;
2. дялово участие в капитала на (акционер¬
но) дружество
KaplrrlerOöhnng / -en — увеличаване на
капитала
~ , Ubdinutb ~ — увеличение на основния ка¬
питал на фирмата при определени условия
KаpiCаtdrhetlilnnX -en — запазване на ка¬
питала непроменен
Kapitalertrag ти, ■ — доход от капитала
(дивиденти)
Kapltrlertrausstener f— данък върху печал¬
бата (включително лихвите и дивидентите)
kapitalbxtbnsiv adj. ■— нуждаещ се от повече
капитал
Kapitalflucht f—— изтичане на капитал; вж
Kapitalabfluß
Kapitalfluß т— преливане на капитали
Kapitalgeber т, притежател на капитала
Kapitalgesellschaft / —en — дружество, в
което съдружниците участват с капитал
Kapitalgbwlnn т — печалба от (вложен) ка¬
питал
Kapitalgnthaben pl — капитал, активи
* , liberalisierte — либерализирани сметки
на капитали, собственост на чужденци
Krpitrlhbrabshtzunu / -en — понижение
(намаление) на капитала
Krplrrlhunger т — недостиг на капитал;
вж. Kapitalarmut
Kapitalimport т — внос на капитал; вж.
Kapitaleinfuhr
kapitalintensiv adj. — капиталоемък
Kapltallnvcsticrunu f — влагане (инвести¬
ране) на капитала
Krpitаtlnvcciiiioon, -en — инвестиране на
капитал
Kapitalinvestitionen pl — капиталовложе¬
ние, инвестиране на капитал; ■ вж.
Kapitalanlaue
kapitrllsibrbn tr. — капитализирам, превръ¬
щам в капитал
Kapitalisierung f — капитализиране, прев¬
ръщане в капитал
Kapitalismus т — капитализъм
Kapitalist ти, -en — капиталист
KrpitalknаppOclt f — недостиг на капитал;
вж. Kapitala-mut
Kapitalkonto и, -ten — сметка "капитал”
Kapitalkonzentration f— концентрация на
капитал
Kapitalkraft f — финансова мощ
Kapitalletciung / -en — капиталовложение
kapitalmäßig adj. — съобразно капитала
KapitalmacOt f — власт, могъщество на ка¬
питала
Kapitalmagnat яи, -en — магнат
Kapitalmangel т — недостиг на капитал;
вж. Kapitalarmnt
Kapitalmarkt ти, ■ — капиталов пазар; па¬
зар на дългосрочни кредити
Krpitаlmrrktzins ти-en —лихвен процент
по кредитите
Kapltalmarktzlnsnivbrn п — ниво на лихве¬
ния процент на капиталовия пазар
Kapitrlmasse f— маса на капитала
Kapitalmcngb f — 1.маса на капитала; вж
Kapitalmassb; 2. размер, обем на капитала
Kapitatll^tahefrgg —търсене на капитал
Kapitatprodunlюnn'—■ възпроизводство на
капитала
Kapitalprofit т,-в — печалба от капитала
Kapitalquantnm л — размер, обем на капи¬
тала; вж. Kapitalmhnub
Kapitalrücklage f— 1. създаване на резерви
(запаси) от капитал; 2. резерв (запас) от
капитал
Kapitalrückzug т —■ изземане на капитал;
отказ от участие с капитал във фирма
Kap !1^г^Г|^1^ь^1гь/ -en — рента от капитала
Kapitalsättigung/— наситеност с капитали
KapitalscOurzaUkommen и — споразуме¬
ние за защита на чуждите инвеститори
Kapitalstbubr/ -п — данък върху капитала
Kapitalsnmmb / -п — капиталова сума
Kapitalteil т, -е — част (елемент) на капи¬
тала
Kapitalteil, fixer —— основен капитал (като
част от капитала въобще)
Krp^raltragsaktion / -en — сделка, чийто
предмет е капитал
Kapitaltransfer т ■— трансфер (прехвърля¬
не) на капитали
Kapitalnmsatz т — оборот на капитала
(един цикъл)
KapitalnmscOlag т — прехвърляне на капи¬
тал
Krpitalllmsshldrgfnnkong-tn — функция
по прехвърляне на капитала
Kapital um setzung f — прехвърляне (пре¬
местване) на капитал
148
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kapital verbran^ т —— потребление на ка¬
питал
Kapitalverflechtnng f — срастване (слива¬
не) на капитали
Kapital verkehr т — движение (обращение)
на капитала
Kapitalvrrkehrsbilauz f -en — бзданс на
капитала вж. Kapiialbilanz
Kapital verkehrvstkrrr / -u — данък върху
движението на капитала
Kapitalverrageeunu/— преместване на ка¬
питал
Kapitalvrrlrihkr т, лжее • даващо капи¬
тал на кредит
Kapiäalveulnsi т — загуба на капитал
Kapitalvermögen п — капитал
Kapital verm ek ninu/ — нарастване (увели¬
чение) на капитала
Kapital verrmnUoermg/—намаляване на ка¬
питала
KapitalverIlichrung/—унищожаване на ка¬
питала
Kapital vveschiikungf— преместване на ка¬
питала
Kapital verschleiß т— износване на капитала
Kapital verweHung/— 1. увеличаване стой¬
ността на капитала; 2 • .доходно влагане на
капитала; 3. използване на капитала
Kapital verflre1uru/' — срастване (слива¬
не) на капитали
Kapital verzehr т ■— потребление на капи¬
тал; вж. Kapital verbranch
Kapitalvrrvehre т — авансиран капитал
Kapitalwandcruntgf— миграция на капитала
Kapitalwert т, -е — 1. стойност на капита¬
ла; 2.съвкупен капитал
Kapitalwirävcraft / <— капиталистическо
стопанство
Kapitalzeetvlitteemnub'— раздробяване на
капитала
Kapiäalzinv т, -еп —лихвен процент върху
капитала
Kapitalzirkrlatiou / — обращение на капи¬
тала
Kapitalzulfihrrlnu/ — приток (набавяне) на
капитали
Kapiialzrflnß т — приток на капитал
KapiialzusamIneeUetblnIS/— 1 • обединяване
на капитали; 2. съкращаване на (основния)
капитал на АД
Kapitalznserrßlaud и, —=ег — страна, вна¬
сяща капитали
Käpitalzrwaehs т — нарастване на капитала
Kap 1 tulatior u/ -en — капитулация
kapitnlieren Ur. — капитулирам
Karat л, -е — карат
Karbid п, -е — карбид
Kargo т, -s—товар (корабен), карго
Kargrverstchreung/— застраховка "карго"
Karriieee/ -п — кариера; ~ macheu правя
кариера
Kareleeivшrs т — кариеризъм
Karrierist т, -еп — кариерист
Karte / -п — 1. карта; Eiuteiiis—• Fahr ~—
билет (входен, пътен); Visiten -—визитна
картичка; 2. Lands - — географска карта;
Post пощенска картичка; 3. Wkiu ~ ,
Speise ~ — меню, лист за напитки и ястия'
-еп — картотека
Karteikarte / -п — картотечен картон
Karteikasten т, - — кутия (чекмедже) за
картони
Kartrieritcr т — картотечен указател
Karteivcrrauk т,*е — картотечен шкаф
Kartrllaшt п, -чвг ——• учреждение, контроли¬
ращо образуването па картели
Kartell и, —е — картел
Kaeikllgcsktz п — закон за картелите
Kartellpreis т, _е — картелна цена
Kar teil verband т, —обединеше на фир¬
ми под формата на картел
Kar teil verbot ти-е— забрана за образуване
на картели
Kartrlivcrteag ти, ab — картелен договор
Kaeteilzwanb ти — принудително обединя¬
ване в картел
Kaetrnvrrkanf ти, ^е — продажба на билети
Kartrnvrrverkaf т, — • предварителна
продажба на билети
Karton ти, -s — картон, мукава
Kartonuaek-u — картонена опаковка
Kartrnvvrpaaeurug/ -еп — картонена ку¬
тия, кашон
Kartothek /,-еп — картотека
Kaskoversichernng / -еп — 1. застраховка
на превозни средства; 2. каско
Kassabeschäft и,-е—касова сделка (на бор¬
сата), сделка спот
Kassahaudrl т — част от фондова борса,
където се сключват касови сделки
^зда^^ ти, —е — курс на касовите сделки
(брре.) '
Kass а markt т,*е — пазар на касови сделки
(борс.)
Kassascreck ти, -s — чек на предявителя
Kassazяa1unueC —еп — плащане в брой (на¬
лично плащане)
Kasse /• —п •— 1. каса, сейф (в предприятие¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
149
то); 2. спестовна каса; 3. пари в наличност;
4. здравноосигурителна каса; die ~ führen
— водя касата; schlecht bei* sein—нямам
пари; bei * sein —— имам пари
Kasse bei Auftragserteilung — пари в брой
при даване на поръчката
Kasse der gegenseitigen Hilfe — взаимоспо¬
магателна каса
Kasse gegen Dokumente — документарно
инкасо; netto Kasse — плащане срещу до¬
кументи; per Kasse по наличен път (за пла¬
щане);
gegen Kasse kaufen — купувам срещу пари
в брой
Kassenarzt т, ^е — лекар от здравноосигу-
рителната каса
Kassenb^nnd m, ; — касова наличност
Kassenbon m,-s — касов бон
Kassenbuch л, ^ег — касова книга
Kassengeschäft л, -е — касова сделка (на
борсата) вж. Kassageschäft
Kassenscheck m, —s — касов чек (бележка за
плащане в брой)
Kassensturz m, . — проверка на касата
Kassenzettel т — касова бележка
Kassier m,--— касиер; вж. Kassierer
Kassierer m, касиер
kassieren tr. — инкасирам, правя сметка на
касата (търг.); einen Urteil * — .касирам,
отменям присъда
Katalog т, —е — каталог
KatalogbestellunnT/ -en —— поръчка по ката¬
лог
katalogisieren tr. — каталогизирам.
Kategorie/ —n — категория
Kauf m, . . ——— покупка, купуване; zum ~
anbictcn — предлагам за покупка; einen ~
abschl^ßen — правя покупка, сключвам
сделка за покупко-продажба; einen ~
rückgängig machen — обявявам сделка за
покупко-продажба за недействителна;
einen * vermitteln — посреднича при по¬
купка
*, fixer — твърда сделка
Kauf ab Lager — покупка от склада
Kauf auf Abruf — покупка при поискване
Kauf auf Borg — покупка на кредит
Kauf auf Kredit, Teilzahlung, in Raten —
покупка на кредит •
Kauf auf Lieferung — покупка c доставка на
място
Kauf auf Probe — покупка при проба
Kauf auf Umtausch — покупка със замяна
Kauf auf erster Hand — покупка от първа
ръка
Kauf auf fest -— покупка срещу плащане в
брой
Kauf auf feste Lieferung (Rechnung) —
твърда сделка
Kauf nach Muster — покупка по образци
Kauf nach Probe — покупка след проба
Kauf und Verkauf — покупко-продажба
Kauf zu einem annehmbaren Preis—покуп¬
ка при изгодна цена
Kauf zur Probe — покупка за проба
Kaufangebot п — 1. предложение за продаж¬
ба (от страна на продавача) 2. предложение
за покупка (от страна на купувача)
Kaufan trag . . ^е — поръчка за покупка
Kaufauftrag т, ; — поръчка за закупуване;
einen * erteilen — възлагам поръчка
kaufbar adj. — продаващ се, продажбен
Kaufbrief m, -е — договор за покупко-про¬
дажба (при покупко-продажба на парцели)
kaufen tr. — купувам
Kaufengagement п, -s — ангажимент за по¬
купка
Kauffähigkeit f — покупателна способност
Kauffreudigkeit f— повишено търсене на
стоки
Kaufgeschäft и, -е — сделка за покупко-
продажба
Kaufhalle / -п — супермаркет
Kaufhaus и, —=сг — универсален магазин
kaufkräftig adj. — платежоспособен
Kaufkraft/— покупателна способност, си¬
ла (на пари)
*, nominelle—номинална покупателна спо¬
собност
-, reale — реална покупателна способност
Kaufkraft gewinn т, —е — печалба при поку¬
пателна способност
Kaufkurs m, —е — курс "купува” (борс.)
Kaufladen т, - — магазин
kaufmännisch adj. — търговски
Kaufmann т, -leute — 1. търговец (фирма);
2. специалист по икономика на търговията
Kaufmannsgrhilfenprüfung / -en — изпит
за търговски помощници
Kaufmannskapital п — търговски капитал
Kaufmittel pl— средства, предназначени за
покупка
Kaufprämie / -п — премия за направена
покупка
Kaufpreis w—e — покупна цена
Kaufvertrag . , -=е ■— договор за покупко-
продажба :
Kaufwar е / -п — стока
150
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kanfwert т — стойност на стоката при по¬
купката й
Kanfzelt f—време за превръщане на парич¬
ния капитал в производителен
Kälteanlagu/ -п — хладилна инсталация
kälten tr. — охлаждам, изстудявам
Kältetechnik f— хладилна техника; хладил¬
но дело
kämpfen itr. [für Akk., nm Akk.] — боря се
за; - [mit D.] — боря се c; - [gegen Akk.] —
боря се срещу
Käufer m — купувач; - anlocken — привли¬
чам купувачи
Käufe rgbwohnhetlr' -en — навик на купува¬
чите
KänfernachOf agef—потребителско търсене
KänfbrverOrlren — поведение на купувачите
käuflich adj. — 1. който може да се купи, за
продан; ~ ьт-ь-Ьш — купувам; 2. прода¬
жен, подкупен
Kausalität f— причиниост
Kaution /-en — парична гаранция, поръчи¬
телство; u^JUe -- — поД гарацция ■ eine -
leisten, zahlen — плащам гаранция
KbllbrwehOsbl т — фиктивна менителница
Kelter / -п — винарска или плодова преса
keltern tr. —— изстисквам, прекарвам през
преса (грозде, сокове)
Kenn begriff т, -е — ключово (базово) поня¬
тие
Kenndaten pl — идентификационни данни
kennen tr. — познавам, зная
Ke et nggöße j/ -п — параметър
Kenninformatlon / —— идентификационни
данни; вж. Kenndaten
Kennlinie / -n — характеристика; характе¬
ристична крива (линия)
Kennsatz m, ■ — маркер (на магнитен но¬
сител); идентифициращ запис
kenntlich adj. — различим, който може да се
познае; ~ [an D.] machen — обозначавам
върху ■
Kenntnis / ■--sse — знание, познание; etw.
[Akk.] zur * nehmen — вземам си бележка
от нещо; in - setzen — уведомявам; - [von
D.] bekommen (ьг0г1Гьп) — научавам за
нещо, получавам сведения за нещо; .•* [von
D.] haben — зная нещо; имам сведения
Kenntnisnahme / — сведение; zur * — за
сведение
kenntnisreich adj. — добре осведомен, све-
дущ
KbnntnlsvebmilrlllnnU■— съдействие за ус¬
вояване на знания
Kennwert m, -е — 1. параметър; 2. показа¬
тел, характеристика, коефициент
Kennwort и, er — ключова дума
Kennwort и, -е — мото, парола, знак
Kennzahl / en — показател, индекс; вж.
Kennziffer
Kennzeichen п — 1. отличителен белег,знак;
признак, условен код, идентификатор; 2.
характеристика, показател
kennzeichnen refl. [dnicO Akk.] — отлича¬
вам се със
kennzeichnen tr. —-отбелязвам, обозначавам,
маркирам, характеризирам, обрисувам
kennzbicOnbnd adj. —характерен, типичен
Kennze ьсЬ nn ngu/ -en — обозначаване, мар¬
кировка, характеристика
Kennziffer / —п — показател, индекс
^11^^11 т — дял на ядрената енергия
KernbUrle/-п—зърнена борса
Kernbrennstoff т, -е — ядрено гориво
Kernchemie/— ядрена химия
Kbrnbnbrgie / — атомна енергия
Kernexplosion / -en — ядрен взрив
KbrnforscOnnu / -en — изследване в об¬
ластта на ядрената физика
g/ -en — ядрен синтез, термояд¬
рена реакция
Kerningenieur т,-в — ядрен инженер
Kernkraft f — ядрена енергия
Kernkraftwerk и, -е — атомна електроцен¬
трала
Kernproblem п, —е — основен проблем
Kernreaktion /-et — ядрена реакция
Kernreaktor ти-en — атомен реактор
Kunzelt /— основно работно време
Kette / -п — търговска верига
Kettenantrieb ш, —в — верижно задвижване,
верижно предаване
KetltcnЬuliuheb/ — п -— верижен мост
KbtregfaOrzbнg л, -е — верижно моторно
превозно средство
Keynesianismus т — ксйнсианство
Kiel м, -е — кил (на кораб)
Kielraum m—— — трюм
Kies m, -е — дребен чакъл, баластра .
Kilometer л, (km) — километър
Kilometerstein m, -е — ■километричен камък
Kilometerzähler m, — килoметргnгказател
Kilovolt п (kV) — киловолт
KilowattrStlnge/ -g (kWh) — киловатчас
Kinderarbeit f— труд, полаган от деца
KindbrUbiOilfb / —g — парична помощ за
Деца
Kindergeld п — детски надбавки към зрплр-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
151
тата
kinderreich adj. —многодетен
Kinderscrntz т — закрила на детето
Kind^k‘unfallvvretnerkrlnner — застраховка
срещу нещастни случаи с деца
Kiudcrzulagk f — 1. надбавка за деца към
заплатата; 2. надбавка за деца към пенсията
Kindrezrvchlab т, -^е • — детски добавки
(към заплата)
Kinderzrvehrß т, — детска надбавка
Kippanhänger т, •— самосвално ремарке
Kippsicherheit f—• стабилност
Kirerrustener / -u — данък за църквата;
църковен данък
Kistenpackunu/ -eu — опаковка в каси
Kitt ти—е •— маджун.
Kittel тп, — работна престилка
Kläger ти, — ищец, тъжител
Kläranlage / -п — пречиствателно съоръ¬
жение
klären tr. — избистрям, пречиствам
Klärunue//— изясняване
Klärwerk л, -е — пречиствателен завод
klagbar adj. —■ подсъден; ~ werden [geben
Akk.] — завеждам дело срещу някого
Klage / -U [über Akk.] — иск, жалба, оплак-
ванв; eiue - riuerieheu — подавам жалба;
eine - erheben — завеждам дело; eiue ~
führen [gegen Akk.] водя дело срещу; eiue
- zneüeUzlereu — оттеглям жалба; *
[begku Akk.] anhängig • machen — завеж¬
дам дело, подавам жалба срещу някого
Klage anf Schadenersatz — иск за обезще¬
тение
klagen itr. [über Akk.] — оплаквам се (от
някого)
Klagseserint/ -eu — тъжба, искова молба
Klammer / -п — 1. щипка; скоба, стяга
(техн.)\ 2.кламер (канц.)
klar adj. — ясен, бистър, разбираем
Юllchrit/-eu — бистрота, яснота; - [Abcr
Akk.] gkwiuneu — изяснявам нещо
klarieren tr. •— освобождавам от митничес¬
ки формалности
Klarierung/—освобождаване от митничес¬
ки формалности
KIarvichtverpaekuub / -eu —- прозрачна
опаковка
Klasse / -п — 1. класа; 2. клас, разряд, кате¬
гория; 3. класа, тип на вагон, каюта
Klassifikation / -eu — класификация
klassin zieren tr, —— класифицирам
Klasttnlzi<irunu.g —eu — класификация; вж.
KlasslfiUaiiou
Kfai^j^s^ll/ —u — клауза, пункт, параграф
Klansel der HaftpШcrtbeschräuknug —
клауза за ограничаване на отговорността
Kleber т, — лепило
Klebemittel п, — лепило
Kleberolle / -п — ролка лепенки:
Klebstoff т, -е — лепило
Klebestreifen т, — лепенка
Kleinaktinr/ -п —малка акция
Kleiuaktionär тп, -е — акционер с малко
участие в АД *
Klkiubksitz т — дребна собственост
Kleinbesitzer тп дребен собственик
Kleinbetrieb т, -е — малко предприятие
Klkiucompnter ти миникомпютър
Kleiuerzenger тп дребен производител
Kleingewerbe л — дребно занаятчийство
Kleingewerbetreibender ти дребен про¬
изводител, дребен търговец
Ulkiugewkrblleh adj. —дребнозанаятчийски
Kleinhändler тп търговец на дребно
Kleinhandel т — търговия на дребно
Klkiuhaudklvpeeis ти, -е —— цена на дребно
Klriuindnstrir /—дребна промишленост
Kleinklima п, -s — микроклимат
Kleinpackunus/ -eu — опаковка на дребно;
малка разфасовка на стоката
Klkiuprodnktion /—дребно производство
Klein verkanf т — продажба на дребно
Klempner т, тенекедаия, водопроводчик
klettern itr. — качвам се, покачвам се (за
цени, мита и други)
Klient ш, —eu — клиент
Klientel / — клиентела
Klimaanlage/ -u — климатична инсталация
(уредба)
klopffest adj. <— антидетонационен
kuüpfeu tr. [an Akk.] — връзвам, завръзвам,
свързвам (нещо за нещо); eiue Bediugnus
[an Akk.] - — поставям условие за; uene
Beziehungen завързвам нови връзки
Knappe ли, -п — миньор, рудокопач
КпаррЬеИДап D.]—недостиг (на), оскъдица
Knappheit an Geld — недостиг на пари
Knappheit an Mitteln — недостиг на средс¬
тва
Kuapphriisшesscr ти, — показател на недос¬
тига
Kuapphcltsperblrш и, -е — проблем за не¬
достига
Knap^ctaft / —en — миньорски колектив
Kuappschafirrhegeld п — миньорска пен¬
сия за прослужени години
Kuappschaftsgesktz т — закон за пенсион-
152
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
иото осигуряване на миньорите
Knappsshaftrollfcnjc/-п — пълен размер
на миньорска пенсия
Knrbrlujgsvertrag -че — заробващ дого¬
вор
Know-how п — ноу-хау
Koalliien/-чn — коалиция; eine ~ eingehen
[mit D.] — влизам в коалиция със
Koali tinnsfreihrit f— свобода за обединяване
Koalitionsregierung / -en — коалиционно
правителство
Kode m, -s — код, машинен код, мнемони¬
чен код •
Kodeinform adin j/ -en — кодирана инфор¬
мация
Kod^o^ л, -нег — кодова (закодирана) дума
Kodex т, -е, -dizes — кодекс
Kodicrernrichtung/ -сп — шифровъчно ус¬
тройство
kodieren tr. — кодирам, шифровам-
Kodierer т, ■— шифровчик
Kodi^rn! jo/ -en — кодиране, шифриране
Kodifikraien j/ -сп — кодификация
kodifizieren tr — кодифицирам, съставям
кодекс
Koeffizient т, -сп — коефициент
Koexistenz / — съвместно съществуване
koexistieren intr. — съществувам съвмест¬
но, по едно и също време
kohärent adj. — свързан
Kohäsion f — сцепление
Kohle f —— въглища; - abbaucn, fördern —
добивам въглища
Kohle bergb au m — въгледобивна промиш¬
леност
Kohlekuisr /— криза във въгледобива
kohlen itr, — 1. тлея, горя непълно, чернея,
овъглявам се; 2. товаря въглища
^кюпа^и^ т -— въглекопач
Kohlenbecken п — каменовъглен басейн
Kohlenbergwerk л,—е—каменовъглена ми¬
на
Kohlenbrenner ; въглищар
Kohlenflöz л, -е — въглищен пласт
Kohlengas л, —е — каменовъглен, светилен
газ
Kohlengrube / -п — въглищен рудник
Kohlenmonoxid л, -е — въглероден окис
Kohlenoxid л, -е —- въглероден окис
Kohlensäure /— въглена киселина-
kohlensauer adj. — киселинен
kohlensauerer Kalk — калциев карбонат
kohlensaueres Natrium — натриев карбонат
Kohle nsc hilf л, -е — въглевоз (кораб)
Kohlenstaub т — въглищен прах
Kohlenstoff т — въглерод
KohlenJtrnfverbinjdnjg-rj — въглеродно
съединение .
Kohtenverbie jenjJ/ -en — въглеродно съ¬
единение
Knhlenverbrauch т- — консумация на въг¬
лища
Kohlenvorkommen л — залежи на въглища
Kohlenwasserstoff т — въглеводород
Kohlepfennig т,—е—добавка към цената на
електроенергията, произведена с немски
въглища
Kohlerunee /— кръгла маса по проблемите
на въгледобива
K^t^hl^n n^f— карбонизация, овъгляване
körnig adj. — зърнест, гранулиран
Körperschaft / -en — корпорация, сдруже¬
ние, обединение
Körperschaft des öffentlichen Rechts —
корпорация на обществения сектор
Körperschaft des Paivatrrchts —— частно¬
правна корпорация
körperschaftlich adj. — корпоративен
Körpruschaftsbestnurrujg f — данъчно об¬
лагане на корпорациите
Körperschaftsteucr / -п — корпоративен
данък
Körprrschaftstcucrpflichtigr т, —п — юри¬
дически лица, задължени да плащат корпо¬
ративен данък
Koinzidenz /— съвпадение
Koje / —п — 1. комка, легло; 2. изложбен
щанд
Kokerei / -en — коксов .завод; коксуване
Koks т,—е — кокс
Koksofen ти, - — коксова пещ
Kollege т, -п — колега
kollegial adj. — колегиален
KoПfrielitätr/— колегиалност
Kolkgialprinzip т — принцип на колегиал¬
ност
Kolkgienzusammenhang m, че — взаимоза¬
висимост между колективите
Kollegium л; Kollegien — учителско, препо¬
давателско тяло; колектив
Kollektion / -en — колекция, сбирка
kollektiv adj. — колективен
Kollektiv п, —е, —s — колектив
/ — колективна отговор¬
ност
Kollektivschuldколективна вина
Kolkkrtvveetiehertш j;/— колективна заст¬
раховка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
153
KoIlektiCvиertrru ■ ■ — колективен дого¬
вор
KonicanaaOd-en — брой на колетите
kollidieren itr. — противореча си (идеи, ин¬
тереси); ~ [mit D.) — сблъсквам се (със)
Kolllckm/ -en — сблъскване, стълкновение;
in * kommen — ■влизам в стълкновение
Kollo и, Kolli — пакет
Kollio-Markleiugg / -en — маркиране на
пакети
Kolonialware / -п — колониална стока
Kolonlalwarenhandlung / -en — бакалия,
магазин за бакалски стоки
Kombination /-et —— 1. комбинация, съче¬
тание, съвместяване, конфигурация; 2. ра¬
ботен комбинезон
komUinarionsfäOlg adj. — съчетаем, съвмес¬
тим, комбинируем
Kombinrtionsfolub / — и — последовател¬
ност от комбинации
Kombinatorik f — комбинаторика
kombinieren tr. — комбинирам
Komfort т. — комфорт, mit allem ~ — с
всички удобства
komfortabel adj. — комфортен
Kommanditaktionär m,e — акционер в ко¬
мандитно дружество
Kommanditanteil m, -е — дял в командитно
дружество
Kommanditeinlage / -п — вноска в коман¬
дитно дружество
Kommanditgesellschaft anf Akkien/(KGaA)
— командитно дружество с акции
Kommanditgesellschaft / en (KG) — ко¬
мандитно дружество
Kommanditist m, en — командитист, съд¬
ружник в командитно дружество
kommen itr. s. [in Akk.; zu D.) — идвам;
дойда (в, при); in Frage -- — става въпрос
за; zum Zug ~ ■ ■— пробивам, изпъквам;
zustande става, осъществява се
Kommentar w, —е — коментар, забележка
Kommentator m, -en — коментатор
kommentieren tr. — коментирам
Kommerz m •— търговия
Kommeezbuagk/ -en — търговска банка
kommerziell adj. —търговски, комерсиален
KoInmicsSiog-—en — 1. комисия; 2. комиси-
она; in ~ г-Ьь^ьк — работя на комисионни
начала -
Kommissionär m,e — комисионер, посред¬
ник
Kommissionsgeschäft и, -е — комисионна
сделка; търговска сделка на комисионни
начала
Kommissionshändlcr m комисионер
KommissiogsOrgdbl т — комисионна тър¬
говия
Kommissionshandelssteuer / -п — данък
върху посредническите възнаграждения
Kommissiogsmitglied л, er ;— член на ко¬
мисия
Komm lssionsrlmbssbf— комисионна римеса
Kommissюnstrattb / -n—комисионна трата
Kommissionswechsel m, — комисионна ме¬
нителница
Kommitiv п — довереност, писмено пълно¬
мощие
Kommittent m, -е — комитент
kommittieren tr. — доверявам, възлагам
kommunal adj. — общински, градско-об¬
щински, комунален
KommutaBim т—комунално строителство
Kommnnalblgbgtnm т — общинска (муни-
ципрлнр) собственост
KommugaloUlluatiog / еп —— комунални
(обществени) облигации
Kommunaler trete- т,—общински заседа¬
тел
Kommunalverwaltung / en — общинско
управление
Kommunatwared, -en — избори за общинс¬
ки заседатели
Kommunikation /-et— 1. връзка; 2. кому¬
никация, съобщение
KommunikationsanubUot т — комуникаци¬
онно предлагане
Kommnnikationsbedarf т — необходимост
от комуникации
Kommunikationsbeding^i^g/^-и^п — усло¬
вие за комуникация
Kommunikationse-folg т, -е — успех в об¬
ластта на комуникациите
KommngikatCogsfläcOb / — комуникацион¬
но поле (пространство)
kommugikarionsfrbudig adj. — комуника¬
тивен
Kommunlkationtinöölilll1Oeitit/ -eg — въз¬
можност за комуникация
Kommunikationsmirtblj?' — средства за ко¬
муникация
Kommunikarionsmix п — комуникационен
микс (маркетинг)
Kommunikationsmodell п —е — комуника¬
ционен модел
Kommnnikationspolitlk /— комуникацион¬
на политика
Kommunikationsprozeß — m, -sse — кому¬
154
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
никационен процес
KrmmnuiUatirulsvysäem к, -е — комуника¬
ционна система
Kommnnikatiousweg ти, -в — комуникаци¬
онен път
KommunlkaCtonuwirUunuS/ -eu — комуни¬
кационно въздействие
Kommnnikator ш, -eu — комуникатор
Kompagnon т —- съдружник, участник във
фирма
kompakt adj. — компактен, плътен
Kompanie (Co. Cie) — търговско дружест¬
во; вж. Handelsgesellschaft
komparativ adj. —сравнителен
komparative Vorteile — сравнителни пре¬
димства
Kompatibilität f — съвместимост
Kompeudinm n, -ieu — наръчник, очврк
Kompensation ' -eu — компенсация
Kompensationsgeschäft n, •—c — компвнса-
ционна сделка
Kompensatiouvkrev ш, -е — компенсацио¬
нен (ликвидационен) курс
Kompensationsvertrag ш, • — компенса¬
ционен (бартерен) договор
Kompensations2ah1llng'/, -eu —— компенса¬
ционно плащане
kompensierbar adj. — компенсиращ се, за¬
читащ сс при компенсацията
kompensieren tr. — компенсирам
kompetent adj. •— компетентен
Kompetenz / -eu — компетентност, компе¬
тенция, пълномощие
Kompeiknzübeevcheeiirug f —• превишава¬
не на пълномощията
Kompetenzbereich т, -е — компетенция
-eu — компилация
Kompilc^r m, комлпилаатор
kompilieren tr. — компилирам
Komplement n, —e — допълнение
komplementär adj. •—допълнителен, допъл¬
ващ
Komplementär m, -e — член на командитно
дружество, който в неограничено отговорен
komplett adj. — пълвн, цялостен, завършен,
комплектен
komplettieren tr. — комплектувам, окомп-
лектовам
Kom р^еНии!! uS/ — комплектоване, попъл-
• ванв
komplex adj. — комплексен, сложен, всест¬
ранен
Komplex m--e —- комплекс
~, иüsirngvindrsteirllkr — военнопромиш¬
лен комплекс
Komplexprogramm л, -в — комплексна
програма
KompllnuCinoU/-еп•—компликация, услож¬
нение
komplizieren tr. — комплицирам, усложня¬
вам
koшplizicrt adj. — комплициран, сложен,
труден
Komponente / -п — компонент, съставна
част
komponieren tr. — съставям
Kompost ш, —е — компост
Komposterde / — компост
Komposthanfku ш, — компостно торище
Komprcssti>ru/ -eu — компресия, сгъстява-
нв, свиване
komprimieren tr. — компресирам, сгъстя¬
вам
Kompromiß ж, -sse — компромис; eiueu ~
scrlleßeu, machen [über Akk.] — правя
компромис относно
Kompromißbereitschaft / — готовност за
компромис
Kompromißlösnng / -eu — компромисно
решение
Kompromiß vor serlab ш, — компромис¬
но предложение
Kompermißabkommeu n — компромисно
споразумение
Kompromißantrag ш, —че — компромисно
предложение .
kompromißbereit adj. — готов за компромис
kompromißlos adj. — безкомпромисен
komiprometirrku tr. — компрометирам
Kompnter m - компютър
Kondition /— исканв връщането на неза¬
конно получено
Kondition / —eu —- 1. състояние, положение;
2 условие
Konditionen pl — условия, при които св осъ¬
ществява дадена сделка; ~ anbietrn —*
предлагам условия; «vorlegen — предста¬
вям условия; ~ gewähren — предоставям
условия; ~ ermöglichen — правя условия¬
та възможни
Koudiiiousgcsehäft л, -в — кондиционна
сделка
Krnditiouskaeikll л, —в — картелно съгла¬
шение за еднородни условия на търговия
Koncusns т — консенсус
K<)nUöödeutioon^-вп — конфедерация, съюз
U<lnföderieeru refl. — съюзявам се, конфв-
дерирам се
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
155
Kon nf rkteo f, -en — конфекция
Konfektionsanzug zn, -не — мъжки костюм
конфекция
Konfektionsgeschäft л, -е — магазин за го¬
тово облекло
^^0^^/—en — конференция, съвещание
konferieren itr. [mit Drüber Akk.]. — разиск¬
вам (c някого, по)
Konfiguration /, -en — конфигурация,
структура
Konfiskation /- -e j — конфискация, конфис¬
куване
konfiszieren tr. — конфискувам
Konflikt m, -e —— конфликт; einen *
unterdrücken (schlichten) — потушавам,
изглаждам конфликт
Konfliktkommission / — конфликтна коми¬
сия
Konfliktstoff m, -е — материал (повод) за
конфликти
konform adj. — единен, еднакъв, отговаряш,
съответстващ
Konjfon1rlti)o/ -en — конфронтация, про¬
тивопоставяне
konfrontieren tr. [mit DJ — конфронтирам
се; [mit D.] ~ — изправям срещу (конфрон¬
тирам)
Konfron jg/ -en — конфронтация; вж.
Konfrontation
Konfusion / -en — смущение, объркване,
бъркотия, безредие •
Konglomerat л, -е — конгломерат
Kongreß m, -sse — конгрес
kongruent adj. — еднакъв
Kongruenz/— еднаквост
Knnjuktnаbelebung /— оживяване на ко¬
нюнктурата
Konjuii ktou/—конюнктура, икономическо
положение
*, labile — неустойчива конюнктура
*, günstige — благоприятна конюнктура
*, sinkende —— спадаща конюнктура
~, stabile — устойчива конюнктура
*, steigende — покачваща се конюнктура
* I . weltwirtschaftliche — конюнктура на
световния пазар
Knn1unktuuücktall т — спад на конюнкту¬
рата
Kon1unkrul'abssCwäcCuuj/ — отслабване
на конюнктурата
Konjunkturabschwujg т — рецесия, вло¬
шаване на икономическото положение
Konjunkturanfschwu1lg т — подобряване
на конюнктурата
Konjunktnuausgleichsrücklagr /— спестява¬
не заради последиците от лоша конюнктура
konjunkturbedingt рап. adj. — конюнктур¬
но обусловен
Konjunkturbewegung*— промени, движе¬
ние в конюнктурата
KnnjunkrurdämfunJ; f — задържане на ко¬
нюнктурата
konjunkturell adj. — конюнктурен
Knnjunkturflantr /— застой, затишие в ко¬
нюнктурата
Kmj unktur forsch илю/— изследване на ко¬
нюнктурата
Konjunktur läge / — състояние на конюнк¬
турата
Knn1unkrurtenkun j/— регулиране на ико¬
номическите цикли
Konj unkrurncid т—завист при конкуренция
Kojjunkturphase/--п — конюнктурна фаза
Konjunkturpolitik / — конюнктурна поли¬
тика ■
Knnjunkturproguamm л, -е —• програма за
стабилизиране на конюнктурата
Konjunkturrückgang т — спад на конюнк¬
турата
Knjjunktuarückschlag т — спад на конюн¬
ктурата
KnJJ1unkttnrrat т — съвет, занимаващ се с
проблемите на конюнктурата
Konjunkturschwankung / —еп — промени,
отклонения в конюнктурата
Konjunktur steueeung/—регулиране на ко¬
нюнктурата
Konjunktur st ndier;-j — изследване на ко¬
нюнктурата
Knnjujkturtirf т — депресия
Konjunktur verlauf т — протичане, етапи,
фази в конюнктурата
Konjunkturverschlechterung /— влошава¬
не на конюнктурата
Knnjunktut■’wellrn pl — периоди на иконо¬
мически цикли
Knnjujkturzyklns гл, -len — конюнктурен
цикъл
konkludent adj.— конклудентен
konkludente Handlung — конклудентно
действие; вж. Willenserklärung
konkret adj. — конкретен
konkretisieren tr. — конкретизирам
Konkurrent m, -en — конкурент
Konkurrenz / — конкуренция
~, lautere — лоялна конкуренция
~, unlautere — нелоялна конкуренция
Knnkururjzausschluß m — елиминиране на
156
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
конкуренцията .
Konkurrenz!) ubshe-änunnU'— ограничава¬
не на конкуренцията
KonkштbnzbezieOnggbn pl — конкурентни
отношения
Konkurregzdrnck т — натиск от страна на
конкуренцията
Konkurrenzcrkuitduntu//—определяне със¬
тоянието на конкуренцията на пазара
konknr-bnzfäOiu adj. — конкурентоспосо¬
бен, конкурентен
KonkштenzfälOigkettJ/ -en — конкурентос-
посгбнгст
KonkurrbnzforscOnng / -en — проучване
на конкуренцията
Kogku-renzf-eiObit f — свобода на конку¬
ренцията
Konkurrenzkampf т, -=чв — конкурентна
борба
Konkurrenzklarнst/ -п — клаузи при кон¬
куренцията
konkurrenzlos adj. — без конкуренция
KoKku-ienz-piels лщ-е — конкурентна цена
Konkn-renzp-inzlp п —'принцип на конку¬
ренция
Konkurrenzsitnatlog f — ситуация в конку¬
ренцията .
konkurrenzunfähig adj. — не конкурентос¬
пособен
Konkurrenzve-bot т — забрана за ■ конку¬
ренция
konkurrieren iir. [mit DJ — конкурирам се
със; съпернича, състезавам се със
konkurrierend adj. — конкуриращ
konknr-ib-bndb Gesetzubbunu — конкури¬
ращо законодателство
Konkurs т,—е — фалит, банкрут, несъстоя¬
телност; den - aimelden — обявявам бан¬
крут; in - geraten (geOen) —— фалирам
KoKknrsansfallgeld п —— загуба при фалит
Konknrsbeamtb т, -п — ликвидатор
Konkursfall т, -че — фалит, изпадане в не- '
състоятелност
Konkursgrnnd m, ■ —— причина за несъсто¬
ятелност на длъжника
Konkursmasse f— процент на фалити
Konkursverfahren п — процедура за фалит;
ein - eröffnen — откривам процедура по
обявяване в несъстоятелност
т, -че — разпродажба на
предмети от имуществото на длъжника
Konkursverwalter т, — управител (адми¬
нистратор) при фалит
Kongex■ т, -е — контакт, връзка
Konnossement к, -е — коносамент
- е , gleichlautende — коносрмснти с еднак¬
во съдържание
-, direktes — пряк коносамент
indossiertes — прехвърляем (джиросан)
коносамент
reines — чист коносамент
Konsens т — консенсус
konsbntlbreg tr. ■—— постигам съгласие, кон¬
сенсус
kogsbqnbnt adj. —— последователен
KonssquennT/ -en — 1. последица, последс¬
твие; 2. последователност, постоянство,
упоритост; 3. извод; die -en brueUeg sccO
■— следват изводи; die - tiagen — отгова¬
рям за последствията; -eg zibObn — правя
изводи
Konssbveb, -K — консерва
Konservenbüchse / -п — консервна кутия
Koкsbrvbndose / -п — консервна кутия
konservibrbn tr. — консервирам., съхранявам
KontsbviebunnU-nn — консервиране
Konssigitatim f— консигнация
Konsignationsgeschäft л, -е —— консигнаци-
онна сделка
KonsignatlonsOandel т — консигнационна
търговия
Konsignationslager т,~ — консигнационен
склад
Konssgn аНип п^п t un g/» -en — консигнаци-
онна пратка
Kon$ignnttlmtswr- f -п — консигнационна
стока
konsistent adj. — плътен, гъст
Konsistenz /— плътност, конзистенция
Konsolidation /— 1. консолидация, укрепва¬
не, сплотяване; 2. обединяване, уедряване;
3. консолидация на държавни заеми
konsolidieren refl. — .затвърдявам се, зазд¬
равявам се
konsolidieren tr. — затвърдявам, заздравя¬
вам, консолидирам
konsolidiert adj. — консолидиран
konsolidierte Bilanz — консолидиран ба¬
ланс
Konsolidierung f — консолидация; вж.
Konsolidation
Konsolld^erungsklbUit w, —е —— консолиди¬
ран кредит
KonsorttaIbetctlllUlnngr'— участие в консор¬
циум
Konsortialvertrag ■ ■ ■ ——договор за създа¬
ване на консорциум
Konsortium и, -1ьп — консорциум
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
157
konstant adj. — непроменлив, непрестанен,
постоянен, константен; * halten — запаз¬
вам постоянен
KonutäaIäk/ -п — константа, постоянна ве¬
личина
Konstanz f —— константност, непроменли-
вост
konstatieren tr. — констатирам, установявам
Konstellation /-eu — положение на нещата,
стечение на обстоятелствата
konstituieren reß. —■ учредявам се, основа¬
вам се
konstitnleиen tr. — учредявам, основавам
Krustiintlou / -eu — конституция
koustiintlourll adj. — конституционен
krusilinilv adj. — 1. основен, съществен,
определящ; 2. учредителен (юр.)
koustitntive Wirkung — съществено, конс-
титутивно влияние
Uonsterirrkn tr. — строя, построявам, конс¬
труирам
Konstrukteur ш-е — конструктор
Konstruktion / -eu — конструкция
Konstruktionsbüro, -s ■— конструкторско
бюро
koustruktiv adj. — конструктивен
kousnlariser adj. — консулски
konsularische Vertretung— консулски отдел •
Konsulat л, —е — консулство; консулски от¬
дел
Kousul! n — консулт, решение
Konsultation /, -eu — консултация
Kousnltailvkommliee u, -s — консултати¬
вен комитет
Uousnltirurn tr. — консултирам, съветвам
Konsum m — консумация, потребление
Konsum m, -s—магазин за хранителни про¬
дукти ■
Kousum(a)tiou / -eu — потребление
Kousnmatiousmittel pl — потребителски
стоки
Konsum ausgabrn pZ—разходи за потреблв-
ние
Kons1^1^1U(^l^^^]f т — потребителско търсене
KousumelnuserrnUunuS'— ограничаване на
потреблението
Konsument ш, -eu — консуматор, потреби¬
тел
Kousrmentruvrreiniguug / — обединение
на потребители за защита на техните инте¬
реси
Konsumfreihcit/ — потребителска свобода
* einschräuUeu [dneeh Akk]—ограничавам
потребителската свобода чрез
Konsum guter pl — стоки за широко потреб¬
ление
dauerhafte — дълготрайни стоки за ши¬
роко потребление
kurzJebibk — стоки за широко потребне-
нив с кратък живот (малотрайни)
Krnsumgüterbeärieb т, -в — предприятие
за потребителски стоки
Kousumgütrr messe /,-u — панаир за потре¬
бителски стоки
Konsumgüternachfrage / — потребителско
търсене
Konsum gütäcvvranuVäCluIlug/ -eu—мероп¬
риятие за представяне на потребителски
стоки
Krusnmgkursscuscräfä / —eu —— потреби¬
телска кооперация; еж. Konsum
Kouvnmgewohuheitru pl — навици на пот¬
ребителите
Uonvumieeeu tr. — консумирам
Konsumkaufhaus л, еег — универсален ма¬
газин (на потребителска кооперация)
Kouvumladen т, - — магазин
KousuшmerUmal и, -в —— свойство на пот¬
реблението
Konsumtion /— потребление
Kousumtiruvausgabeu pl — разходи за по¬
купка на потребителски стоки
Kousumtionsbeeseränkung/—ограничава-
нв на потреблението
konsumtiv adj. — потребителски
w, • —е —- потребителски
кредит
Konsum verein w, -в — потребителска коо¬
перация
Konsumverzicht т — ограничение на пот¬
реблението
Konsumwarenhaus и, -ег — 'универсален
магазин; еж. Konsumkaufhaus
Konsumzwang т — потребителски натиск
Kontakt w,—е [zu D„ mit D.] — контакт със;
връзка със; - aufnehmen [mit D.] — свър¬
звам се c някого; einen - auknüpfeu —
установявам контакт
kontaktru itr. — влизам в контакт, устано¬
вявам контакт
Kontakter т — сътрудник в рекламно бюро
Krutaktmögllnhk<ktt/ -eu — възможност за
контакти
Kontango п — борса, репорт
Kouiangogeschäfi л, -е — борсова (репорт-
на) сделка, репортиране ’
kontant adj. — наличен (за пари)
Kontantru pl — пари в наличност
158
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
konternt adj. —• в брой, срещу плащане в
брой
Kontemten pl — пари в. брой
Konten pl — сметки (снет.)
Kontenausgleich т — балансиране на смет¬
ките, салдиране
Kontenfiihrunj/— водене на сметки
Konteninhaber m, — притежател на сметка
Knntenklassr /--п — клас сметки
Kontenplan m, . — план на сметките
Kojtrnrarmrn — pl — рамки (граници) на
сметки
Kontensperre f— блокиране на сметка
Konterbande f— контрабанда
Kontrrmine f — 1. спекуланти на борсата,
играещи на понижаване на курса (борс.); 2. .
борсова контраманевра
Kontermineur m, -е —— борсов спекулант,
играещ на понижаване на курса
knntruminirrrj tr. — 1. разчитам на пони¬
жаване на курса (борс.); 2. действам про¬
тив повишаване на курса (борс.)
Kontext т, -е — контекст
Konttgen1teeun j/— определяне на контин¬
генти, квотиране
Kontinentalklima п—континентален климат
Kontingent я, —е — контингент
tr —- установявам контин¬
генти
kontinuierlich adj. — непрекъснат, без пре¬
късване
Kon —непрекъснатост, последова¬
телност
Konto л, -ten . — сметка; Geld aufs ~
einzahlen — внасям пари на влог; Geld
vom ~ al^eben — тегля пари от сметка;
ein ~ gutscraeibej — заверявам сметка;
den Betrag vom ~ abbuchen —приспадам
сума от сметка; einen Betrag dem -
gutscharibej — заверявам сметката със
сума; ein ~ belasten—задължавам сметка;
das - ist ungedeckt —. сметката е непокри¬
та; ein ~ führen — водя сметка; das -
überziehen — тегля суми от сметка над
наличността; auf das - überweisen — пре¬
веждам по сметка пари; das - abbuchen —
приспадам от сметката; ein - eröffnen —
откривам сметка
-, laufendes — текуща сметка
*, bezogenes — сметка, от която трябва да
се извършат плащанията
erkanntes — кредитусма сметка
*, gebundenes — жиросметка
-, ого^Му^ — контраактив
~, gegenpassives — контрапаеив
~, gemischtes — смесена сметка
-, gesperrtes — блокирана сметка
~ , laufendes — текуща (контокорентна)
сметка
offenes — отворена, открита сметка
*, unverzinsliches — сметка, по която не се
начислява лихва
~ , verzinsliches —— сметка, по която се на¬
числява лихва
~, zinsloses — безлихвена сметка
Kontoabschluß т — закриване на сметка
Kontoauszug . -=е — извлечение от сметка
Kontoblatt я, нг — сметководна ведомост
Kontobuch и, -чйг — сметководна книга
Kontocröffn пп j/— откриване на сметка
Konto guthaben п — авоар по сметката
Kontoinhaber т — притежател (титуляр) на
сметката
Kontokorrent п — текуща сметка .
Kontnkorarjtauszug т,. — извлечение от
текуща (контокорентна) сметка ■
Knntnkorrejtknntn л,-Ггп — текуща сметка
Kontokorrrntkreeit m,—г—кредит по теку¬
ща сметка
Kol1tokorrrntverttag т, =4 —■ договор за
разплащане чрез текуща сметка
• Kontonummer / -п —— номер на сметката
Kontor п — кантора
Kontor п — кантора, филиал на корабно
дружество в чужбина .
Kontorist m, -en — служител в търговско
предприятие
Knjtnsaldn т, -den — салдо по сметката
-п — страна по сметката
linke — дебит >
*, urcrtr- — кредит
Kontostand т — състояние на сметката;
салдо
Kontovertrag т,. ■—договор за откриване
на сметка :
konträr adj. — противен, противоположен -
Kontra п — контра; das Pro und ~—доводи
за и против
Kontrahent m, -en — контрагент
kontrahieren tr. — споразумявам се; einen
Vertrag —— сключвам договор
Krrnr аИ!«* un jg/— сключване на договор
Kontuarirrungsmix п — принцип при мар¬
кетинга, при който се решават условията
за сключване на договор (напр. цени, отс¬
тъпка и др.)
KnntrarieuujgspoIitik / — политика. на до¬
говаряне
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
159
Koi^i^irakt т, -е — договор
Kontraktabschluß m, ■ — сключване на
договор
KontrakiU-nhO ■ ■ — нарушение на дого¬
вор
Kontraktelnkommen л —-доход от договори
kont-aktllch adj. — договорен
Kontraproresr m, —е—контра протестиране
на менителница
Kontribuent т, —en — данъкоплатец
kont-ibnleren /г. — плащам данъци
KontrollanfgaUe f-n — контролна задача
Kon troll anfwand т — разходи за контрол
Kont-ollberlcht т, —в—доклад за извършен
контрол
Kontrolle/ -п [über Akk.]—контрол, провер¬
ка (върху); unter - stellen — установявам
контрол; die ~ rUshOaffbn — премахвам
контрола; - elnrlcOten —установявам кон¬
трол; * ansüUen — упражнявам контрол
Kontrolleur m, -е — контрольор
Kontiollgrcmlnm л, -u-bmlen—контролна
институция
kontrollierbar adj. — контролируем
kont-ollibren tr. —контролирам, проверявам
Kontrollkommission/ -en — контролна ко¬
мисия
Kont-ollo-gan л, -е—контролен орган
Kontrollpunkt m, -е — контролен пункт
Kontrollrat m, -че — контролен съвет
Kontroll-ecOt л, -е—право на контрол
Ko п tro Hisa Но og/ -en — място за извършва¬
не на контрол
Kontlollsummb/ -п — контролна сума
Kontrollzentrum л, -Zentren — център за
контрол
Kontrollziffer / -п — контролна цифра
Konvention / -en — конвенция, установена
норма, споразумение, договор
konvenrionrl adj. — конвенционален, об¬
щоприет
Konventionalstrafe / -п — наказание прл
неспазване на договора
Konventionalzoll m, че — конвенционално
мито
konventionell adj. — конвенционен; вж.
konventional
Konvenzionalstrafe /--t — конвенционална
(обикновена) глоба
Konvergenz f— конвергенция
Konvergenztheorie f— теория за конверген¬
цията
konvergieren tr. — съвпадам
Konversion f — конверсия
KonvbrsionsaglelOb / -п — конверсионен
заем
konvertibel adj. — конвертируем; вж.
konvertierbar
Konvertibilität f — конвертируемост
konvertierbar adj. — конвертируем
Konvertierbarkeit f — конвертируемост;
вж. Konvertibilität
konvertieren tr. — конвертирам, преобразу¬
вам, превръщам
Konvertle-ungsanlblOe / -п — конверсло-
нен заем
Koкverrlbrungsrlsiko л, -ken — риск прл
конвертиране на валутата
Konvertionopbrationbn pl — операции по
обмяна на валута
Konzentration / -en — концентрация, със¬
редоточеност .
vertikale ~ — вертикална концентрация
Konzentration des Kapitals — концентра¬
ция на капитал
Konzentrationsb-shOeinnng / -е — прояв¬
ление на концентрация
Konzen trationsform/ -en — форма на кон¬
центрация
Konzentrationshorlzontale /— хоризонтал¬
на концентрация
Konzentrationsprozbß m, -sse — процес на
концентрация
Konzentrationstheorie / — теория ■ за кон¬
центрацията; вж. Marxslsmns
konzentrieren refl. [auf Akk.] — концентри¬
рам се, съсредоточавам се върху
konzentrieren tr. —концентрирам, съсредо¬
точавам
Konzept л, -е — 1. чернова, план, програма;
2. концепция
Konzeption / -en — концепция, схващане,
разбиране; ьСпьг ~ folgen — следвам, спаз¬
вам концепция, разбиране; eine ~
bnrwihkblк — разработвам концепция
Konzeptpaplbr л, -е — чернова
Konzern т, -е — концерн
KonzbrnaUscOluß т, - -sse — баланс на кон¬
церна
KonzeenluldungU’—en — образуване на кон¬
церн
Kogмrnbnlfl!t!hOtlnкU'—декартелизиране
KonzernfüOrnnu / — ръководство на кон¬
церна
Konzcrnfüh-nggsp-axis /— практика за ръ¬
ководене на концерн
KonzerngbscOäftsbbrlhOr т, —в — отчетен
доклад на концерна
160
к
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Konzerngesslllserft/ -eu — концерн
Kouzeeugkvkllvehafteu pl — фирми, влиза¬
щи в състава на концерн
KonMrniieunus/— образуване на концерн
kouzeruleiteud adv. — ръководещ концерна
Kouzerumanagcmeut п — управление на
концерна
Kouzernunternchmeu п — концерн
Kouzeruveebnnd т, -в •— обединение на
концерни
— срастване на кон¬
церни
ko u zerfriert part. adj. — концентриран
Konzession / -eu —■ 1. концесия, съгласие,
писмено съгласие; 2. разрешително (зада¬
дена промишлена дейност); eiue -
gewähren —давам концесия
Konzessionär т, -в — собственик, притежа¬
тел на концесия
konzessionieren tr. — разрешавам
Kouzessiouvauleire f — концесионен заем •.
Kouzessiouvbedlugnugeu pl — условия за
предоставяне на концесия
Kouzessionvbesetz п — закон за предоставя¬
не на концесии
KooppkaCicru/ -eu — кооперация
kooperativ adj. — кооперативен
kooperieren itr. [mit D.] — кооперирам cc
със; сътруднича си със
Koordination / -eu — координация
Koordination / -eu — координация; вж.
Koordinierung .
koordinieren tr. —координирам, съгласувам
Koordiinnrunu.Ä —eu — координация
Kopf m, • — глава; pro - der Bevölkerung
— на глава от населението
Kopfbahuhof ш, -в — челна гара
Koplbogeu п — фирмена бланка
Kopfsteine/ -п — данък на глава
Kopie/ —п — копив, фотокопие, препис
kopieren tr. — копирам, • правя копие (от нв-
що); подражавам
Kopierpapier п — фотохартия
Kopp(c)lnub / — свързване, съединяване,
връзка, скачване
koppeln tr. — връзвам, свързвам, съединя¬
вам, окачвам (космически кораби)
Koprodukttl)ll/ -eu — съвместна продукция
Korn л, еег — зърно, жито, зърнени храни
Kornfeld п, -er — житна нива
Koenhäudkl т—търговия със зърнени храни
Kornkammer / -п — житница
Kornspeicher ш, -—
Korrealgläubiger w, - -— общ кредитор
Konkalhypothek f— обща ипотека
Korrealschuldner т — общ длъжник
korrekt adj. — правилен, коректен (поведе¬
ние) ‘
Korrektor т, -еп — коректор
^N•€^1/ -eu — коректура
Korrelation / -eu — корелация, съотноше¬
ние
korrelativ adj. — корвлационвн, съотнасящ
св
Korrespondent т, —еп — кореспондент
Korrespondenz _/-еп — 1. кореспонденция,
преписка, дописка; 2. съответствие, съот¬
ношение
KorukvpoudrnzЬank / -еп — банка - корес¬
пондент
krиrrsprudirиen intr. — кореспондирам (си)
koueigieuru tr. — коригирам
koeruшplerru tr. — подкупвам, корумпирам
korrupt adj. — подкупен, продажен, безчес¬
тен, корумпиран
Korruption /— корупция
Korsopoliek / — застрахователна полица
срещу всякакви рискове; универсална
Kosmetika pl — козметични изделия
Kost-Aslv^kuranz-Feacrt (CIF)-Liefernng
— доставка CIF ,
Kosten — Nutzen — Analyse / —- анализ
ириходи—разходи
Kosten pl — разходи, разноски, сметка; ~
aufalleu — явяват се (случайни) разходи;
anf eibene ~ — за собствена сметка; die *
übernehmen — поемам разходите; anf
seine - kommen —— правя добра сдвлка;
задоволен съм; die ~ decken — покривам
разходите; die * [für Akk.] tragen — нося,
поемам разходите за нвщо; die - znr Hälfte
tragen — нося, поемам половината раз¬
носки; anf ~ [G]. — за сметка на; anf - vou
— за сметка на; als - bneheu — минавам
като разходи; anf eigene • — за своя смет¬
ка; ohne ~ — "не подлежи на протест"
(надпис върху трата)
hohe — високи разходи
geringe — ниски, малки разходи
~, übrige — други разходи
~, bewegliche — променливи раззходи; вж.
Kosten, variable
~, dkbUkvslvk — намаляващи разходи
*, direkte — преки, непосредствени разходи
*, feste — постоянни разходи; вж. Kosten,
fixe
~ , flexible •— променливи разходи; вж.
Kosten, variable
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
161
~, indirekte — косвени разходи
komparative — сравнителни разходи
* , konstante — постоянни разходи; еж.
Kosten, fixe
*, laufende —текущи разходи
~, progressive-— растящи, прогресивни раз¬
ходи
* , regressive — намаляващи разходи; вж.
Kosten, degressive
~, tatsächliche — фактически разходи
variable — променливи разходи
*, vorläufige — предварителни разходи
-, voruaussichtliche — вероятни разходи
~, zusätzliche — допълнителни разходи
kosten tr. [Акю] — струва, коства
Kosten und Fracht — доставка, при която
разноските и навлото се плащат от прода¬
вача
Kostcnüberjarme / -п — поемане на раз-
ходите/разноските
Kostenüberschreitung f — превишаване на
разходите
Kosten Übersicht/ -en — отчет на разходите
Kostei[n-Veltsicherunю-Frachr — доставка
CIF
Kostenanschlag -=е — предварителна
сметка
Knstrjanteil т, -е — дял на разходите (изд¬
ръжките)
Konten jrt/ -en — вид на разхода
Kosten arten pl — видове разходи
Kosten nr г^1^г^г:1^п im j/ -en — изчисляване
(сметка) по видове разходи
Koste jaufbau т — структура на разходите
Kostenaufschlag m, не — надбавки към раз¬
ходите
Kostenaufwand т — разходи
kostnjrufwnneig adj. —— свързан с големи
разходи
Kostencharakter т — характер на разходите
kostnjdecknne adj. — покриващ разноските
Kostendeükung/— покриване на разходите
Kostendngrnssion /— намаляване на разхо¬
дите
Kostendynamik / — динамика на разходите
Knsteneinsparung/— икономия по линия на
разходите; вж. Kostenersparnis
Kosten Jrth)örn jf — повишаване на разхо¬
дите
Kostenertparms/ -se—икономия на разхо¬
дите
Kostenfaktor m-en — фактор на разходите
Kostenfrage / -п — въпрос на разходи
kostenfrei adj. — безплатен, безвъзмезден
kostengünstig adj. — с малки, благоприятни
разходи
Kostenhöhn / — размер на разходите (изд¬
ръжките)
Kostenkontunllplan . -=е — план за управ¬
ление на разходите
Kostejkojtrollsystem и, -е — система за
управление на разходите
kostenlos adj. — 1. без разходи; 2. безпла¬
тен; вж. kostenfrei
kostenmäßig adj. — съобразено с разходите
Kostenminimum п — минимални разходи,
разноски
Kostennptimirrnngskojznpr п — концепция
за оптимизиране на разходите
Kosten platz m, — етап от производстве¬
ния процес, свързан с определени разходи
Koste^platzmchnung /— изчисляване на
разходите на конкретното работно място
Kostenposition /— перо разходи
Kosten jeehnju jg -еп—сметка за разходи¬
те, изчисляване на разходите
Kostensatz т — 1. норма на разходите; 2.
разценка
Kostenssnkun jg/ -en — понижаване на раз¬
ходите
Kostensituarinn / -en — състояние на раз¬
ходите
Knstnnstnigernng / -en — повишаване на
разходите
Kosten ^^<^Г1|‘г/ - j — 1. място на извършения
разход; 2. местоназначение на разхода
KostensteilfnJaeCIllIIlj/ -en — изчислява¬
не на разходите по местоназначение
Knstenstelfrnverrnrwnarlichn т, -п — отго¬
варящ за направените разходи в даден отдел
Kostenträger m, 1 . смекаа"разходи’ ' ,
носител на разходите; 2. предназначение
на разхода (за продукт, услуга)
Kostenjrägeerechnnu j/ -en — фактура за
разходи
Kosten verlauf m, ■€ — процес на извършва¬
не на разходите
Kosteejerteileeg/— разпределение на раз¬
ходите
Knstenvolumrn п — обем на разходите
Kostcnvorausschlag m, -=е — предварително
изчисляване на разходите
Kostenvorgabej pl — планирани разходи
Kostenwert m, -е — 1. разходи в стойностно
изражение; 2. размер, показател на разхо¬
дите
kostspielig adj. — скъп, свързан с големи
разходи
И. Немско-български икономически речник
162
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
kotieren tr. — котирам (борс.)
^00111111 f — котировка, котиране (борс.)
Kräfte pl — кадри, работна сила .
Krämer т — бакалин
Krämn-laden m, - — малко магазинче за
различни стоки
Krach т — крах, банкрут
kraftprp. [G.] — по силата на, въз основа на;
kraft des Gesetzes — по силата на закона
Krafft/ ■—1- въздействие, сила; 2. възмож¬
ност; 3. енергия; 4. ■ служител, работник
neue - binsihllcn — назначавам нови ра¬
ботници; in ~ nnOmtK — вземам предвид;
in ~ sein — в сила съм (юр.); in * ГгпГпк —
влизам в сила (юр.); anßnr * ГгпГпп — от¬
меням (закон)
Kraftaufwand т ■— разход на енергия, на
сила
Kraftfahrer т — водач, шофьор на моторно
превозно средство
Kraftfahrzeug п, -е (Kfz) — моторно пре¬
возно средство (МПС) .
Kra'ftfaOrzbugOlrfrpflicOrvelslhOerunu / —
застраховка гражданска, отговорност ■ за
водачите на МПС ■
Kraftfeld л, -er — силово поле
Kraftfntte- п — концентриран фураж
Kraftstoff т — гориво
Kraftwagen т — 1. автомобил; 2, камион
Kraftwrgbnanhänger т — автомобилно ре¬
марке
Kraftwerk и-е — електроцентрала
Kraftwerk и, —е — електроцентрала; вж,
Elhktizlrätswbrk; ein * stillegen — спирам
работата на електроцентрала
Kramladen m, - — малко магазинче за раз¬
лични стоки
Kran m, -=е — кран (товароподемен)
krank adj. — болен
krank schreiben—давам някому отпуск по
болест
Krankengeld и, -er—парично обезщетение
при болест; болнична осигуровка
Krankenhansbchandlunigg'—лечение на бо¬
лен вкъщи
Krankenhauspfleun / — гледане на болен
вкъщи
Krankllbltskosren pl — разходи при заболя¬
ване
Krankenkasse /— п — здравноосигурлтелна
каса
KrankenkrssbnUeitrrg т, . — 1. здравна
осигуровка; 2. вноска в здравноослгури-
телната каса
KrankenpfdnuZ-п — гледане на болея
Krankenschein т, -е — болничен лист
Krankenstand т —— заболеваемост (по ста¬
тистика)
Krankenurlanb m, -е — отпуск по болест
Krankenversicherung / — здравна осигу¬
ровка
KrankbnzнshOüssb pl — парични помощи
прл заболяване
Krankhetcs’eblrlntnngr — заместване в ■ слу¬
чай на заболяване
Kredit т, —е — кредит, заем; einen *
b-ancOin, benötigen — нуждая се от кре¬
дит, заем; п1ппп ~ гш^пСОпк — заемам,
давам в заем кредит; einen ~ beantragen—
искам кредит; einen - blg-äumbк — пре¬
доставям кредит; вж. Kredit gewähren;
пСкпк - gew'ährnK — предоставям кредит;
пСкпк * rbsrgbк — отказвам кредит; einen
« anfKehmen — приемам заем; пСкпк *
kündigen — отказвам кредит; einen ~
wiederhb-sreileк —— възобновявам кредит;
einen ~ znrühOzihOhn — анулирам кредлт;
anf - kaufen — купувам на ■ кредит; пСкпк *
vnrgnObK — давам кредит; den ~
^>11/11011 — превишавам кредит
~ , übn-fällign- — просрочен кредит
* , Uпfristпter ■— кредлт c определен срок
(срочен кредлт)
blanko ningeräumtnr — бланков кредит
~, fälliger — срочен кредит
~, fristloser — безсрочен кредит
- , garantierter — гарантиран кредит
* , gпUпktп- (gesicherter) — кредит, осигу¬
рен с покритие
- , kurzfrlstlgn- — краткосрочен кредит
~, mittelfristiger — средносрочен кредлт
offener — открит кредит
~, unbefristeter — безсрочен кредит
ungedeckter — кредит без гаранции (пок¬
ритие)
- , unwiderruflicher — неотменяем кредит
~, verzinslicher — олихвен кредит
“, widbrrnflichbr — отменяем кредит
*, zinsloser — безлихвен кредит .
Kredit 1к аnslänUiscObr WäOrnng — ■кредит
в чужда валута
Kredit in laufende- Rechnung —■ контоко-
рептен кредлт
Kredit-Scoiing — тест за получаване на
кредит
Krediiakzbpt и, -е — финансов (кредитен)
акцепт
Kreditanstalt / -nn — кредитен институт,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
163
банка; еж. Kreditinstitut
Krrdi tau fnahmek/ -u — вземане на заем от
банката
Kredi tb ü rgsc h пП/ -eu—поръчителство по
кредит
Kreditbank / -eu — кредитна банка
Kreditbedarf т — необходимост от кредит
Kreditbrief ту -в — 1. акредитив, кредитно
писмо; 2. нареждане на банката за отпуска¬
не на кредит
Kredit deckunn/— покритие на кредит
Kueditdeflaiiru /— кредитна дефлация
Krediteinräumung, / — предоставяне на
кредит, кредитиране
Kreditcrötfnunub'— откриване на кредит
kreditfähig adj. — кредитоспособен
Kreditfähigkeit /— кредитоспособност
Krediitшuauierurgg' — финансиране чрез
кредит
Kreditform / -eu — форма на кредита
Kuediigaeäntiegrmriuveraft / -eu — дру¬
жество за гарантиране на кредитите
Kreditgeber • • кредитор
Kreditgenossenschaft / -eu — кредитна ко¬
операция
Kreditgeschäft / -eu — кредитна сделка
Kurditgcsellschaft / -eu — кредитно дру¬
жество
Kueditgrsellvehaft arf Gegenseitigkeit —
взаимоспомагателно кредитно дружество
Krkditgeweäruцus/— предоставяне на кре¬
дит
Urediiieeeu tr* — 1. кредитирам, отпускам
заем; 2. записвам в кредит, минавам по
кредит (счет.)
Kreditierung/*— 1 кредитиране; .записване
в кредит, минаване по кредит (счет.); die ~
ab brechen — прекъсвам, спирам кредити¬
рането; die * einstcllen — спирам кредити¬
рането
Kerdiiinflatlru /— кредитна инфлация
mit Sonderaufgabeu — банка
със специални задачи
Krediiiusiiint и,-е — кредитно учреждение;
кредитен институт
Kredite л, —е — пълномощие
Krrdiikündiibrn/ •— 1. закриване на кре¬
дит; 2. искане за погасяване на кредит
Kreditkarte / -п —• кредитна карта; *
überprüfen — проверявам кредитна карта;
~ verfälschen — фалшифицирам кредитна
карта; ~ vorlegeu — представям кредитна
карта
Kerditkarteuiuraber т, притежател на
кредитна карта
Kreditkauf ш, • — покупка на кредит
Kurdiikonditilu / -eu — условие за отпус¬
кане на крвдит
Kreditkonto л, -teu — кредитна сметка
Kurdiilrihgeschäft и, -в — сдвлка за залага¬
не на крвдит
Kreditmacgee/ -п — кредитен марж
KerdiimaeUi ш, ее — пазар на заемния (крв-
дитния) капитал
Kreditmittel л — средства за кредитиране
Kurdiinehmru т — кредитополучател
Kreditnota /— кредит-нота, кредитно авизо
Krrditnote / —п — кредит-нота, кредитно
авизо
Kreditor ш, -eu — кредитор
Kreditor т, -eu —— кредитор; еж.
Kreditgeber .
Krcditplafoud т — предел (таван) на креди¬
тиране
KreditpoliiiU / — кредитна политика
Krrdiiprovivion / -eu — комисиона за пре¬
доставен кредит
KurditeüeUfiußdauer / — срок (продължи¬
телност) на погасяване на крвдит
Kukditeüekzahlnnb / -eu — изплащане на
кредита
Kurdiiriviko л, -keu — кредитен риск
Kueditsaldo т, -deu — кредитно салдо
Kueditschnldeu pl — задължения по крвдит
Krrditsicreenugvverirab т, ее —договор за
отпускане на крвдит; eiueu -* Babschließcu
— сключвам договор за отпускане на кре¬
дит
Kreditstr judunus/—отсрочване плащанията
по кредит
Kredittiigunu/— погасяване на кредит
kreditunfähig adj. — ^кредитоспособен
Kredilvvre;aabk,-u — предоставяне на крв¬
дит
Krediävcгlängeerlnger— удължаване на кре¬
дита
Kreditversicherung / — застраховане на
кредита
KrediläveesorgurueC -eu — осигуряване на
кредита
Kreditvertrag m, -ее — договор за отпускане
на кредит; eiueu ~ äbschließeu — сключ¬
вам договор за крвдит; einen ~ vorlegen —
представям договор за крвдит
kreditwürdig adj. — кредитоспособен
Kreditwürdigkeit / — отговаряне на усло¬
вия за получаване на кредит, кредитоспо¬
собност
164
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kreditwesen п — кредитно дело
Kueditzijsen pl — лихви по кредита
Kureitznrhckziehung/— анулиране на кре¬
дит
Kreislauf т, .—движение в кръг, кръгооб-
ращение
Krida f (Össeru.) — неплатежоспособност
Kridaa т - (östem) — несъстоятелен (бан¬
крутирал) длъжник
Kridatar тл, -е (oslerr.) —— несъстоятелен
(банкрутирал) длъжник
kriegsindustrieH adj. — военнопромишлен
Kriegslasten pl — контрибуции; репарации
Kringsopfervnrsnugung f — издръжка на
жертвите от войната
Kriegsschulden pl — военни дългове
Krise /,-п—1. криза; 2. криза (икономическа)
allgemeine — обща криза
~, ineusrinlln — промишлена криза
landwirtschaftliche — аграрна криза
~, latente — скрита криза
~, scrlnichrnde (schleppende) — продължи¬
телна (пълзяща) криза
-, zyklische — циклична криза
Krise der Zahlungsbilanz —. криза на пла¬
тежния баланс
krisrjabwendejd adj, — интдкрдаисен
KaisrncrscCriejngg--nn—-кризисно явление
krisenfest adj. — стабилен
Krisengefaru, f — заплаха (опасност) от
криза
krisengrlähmt adj. — парализиран от криза
krisenhaft adj. — кризисен
krisenlos adj. — безкризисен
Krisenmrnagemrjt п — управление при
кризисни ситуации
Krisrnsiiuarien j/ -en — кризисна ситуация
Krisnnsubventinj / -en — субсидия за пре¬
одоляване на криза
kuisejvrrrijderje adj.. — антдкрдаиеен
Ktisenwiuknngnn pl—последици от кризата
Kriterium л, -trnen — критерий
Kritik f — критика, критическа статия; ~
üben [an D.] — критикувам нещо
Kritiker т — критик, рецензент
kritiklos adj. — безкритичен
Kritiklosigkeit f— безкритичност
kritisch adj. — критичен •
kuitisirurm tr. — критикувам
Kubikdezimeter n (drn)— кубически деци¬
метър
Kubikinhalt m, -е -у обем
Kubikmeter n, - (т^ — кубически метър
KuWkzerhmetern, (cmr)— кубически
сантиметър
Kullessn; -n — кулиса (борс.) ■
Kulissengeschäfrn pl — сделки (операции) c
кулиса
Kulture inгichtullgJ/ -en — културна инсти¬
туция
Kulturznjtuum j,-tarj — културен център;
културно средище
Kumpel m, митор, рудокопач
Kumu^ ГНи»/ -en — събиране, натрупване
kumulativ adj. — събирателен
Kunde m,-j — клиент, купувач, потребител,
абонат; einen ~ n an locken — привличам
клиенти; п1ппп ~ n bneinjnn — обслужвам
клиент; einen ~ n werben — печеля клиенти;
~ ЬпггГгп — консултиране на клиентите; ~
gewinnen (werben) — привличам клиенти
или купувачи; drm ~j rinen Scheck
gurschrribrm — заверявам чек на клиент
Kujerm-Betarujgseirjsr т ■— служба за
консултации и съвети за потребителите
Kujdrnakzept и, -е — акцентирана трата
Kun drn auftrag m, -=e — поръчка на клиент
или купувач
Kujdenbearbeiirnn/—работа с клиентите
Kundrnbestrllung / -en — поръчка на
клиент; вж. Knjdrnruftuag
KujdcnberreuunюГ—обслужване на клиен¬
тите
KnjdenbcwerUцng/— привличане на кли¬
енти
Kujdrmbucr л, нг — книга на клиентите
Kundrmeirnsr т — обслужване на клиенти¬
те (купувачите); сервиз
Kujdrndinnstbndürftigknir / -en — необхо¬
димост от служба за обслужване на клиента
Kujernforeernng / -en — изискване на
клиентите
Kujdrnfrequejz/— поток от клиенти (ку¬
пувачи)
Kujdrnkrute / -п — картон на клиент .
Knjdrnkartei / -nn — картотека на клиен¬
тите
Kujdrjkreeit т, —е — кредитиране ни кли¬
ентите
Kujdrnkunis т,~е — клиентела
Kujdenstruktur /— структура на клиентите
Kundenwerbung/—привличане на клиенти
Knjdrnwnnsch ... — желание на клиен¬
тите
kujdgebej tr. а, е — обявявам, съобщавам
Kundschaft/ (österr.) — сведения, инфор¬
мация
Kundschaft/—’ клиентела, купувачи
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
165
~, festb — постоянна клиентела
kundtuK tr. — известявам, обявявам
Kunst f— изкуство
~, angewandte — приложно изкуство
Kunstdünger т — изкуствен тор
Kunstfaser / -п — изкуствено влакно
KnnstgegbкstrкU m, ■ — произведение на
изкуството, художествен предмет
KunstuпwпUп л, -п — изкуствена тъкан
KuкstgпwerUп л,-п—художествени занаяти
Kunstgewerbler т — приложния
Kunsthändler т—търговец на художестве¬
ни предмети
KHnstOandwerk л,-е—художествен занаят
Kunststoff т, —е — пластмаса
Kunststoffe р! — синтетични материали
Kupfer л — мед
Kupfer л — медна руда
Kupon m, -s — ценна книга; вж.
ZinsaUscOкltt (We-tpapli-)
KupoкUogeк т — купон (от акция, облига¬
ция)
Kuppelprodukte pl — продукти за съединя¬
ване
kurant adj. — 1. намиращ се в обращение (за
пари); 2. търсен (за стока)
л —■ намиращи се в обращение
пари
Knrator, -nn — законен представител, слу¬
жител в администрация, администратор
Kuratorium «'—Сек — служба за осъществя¬
ване на надзор на обществени сдружения
Knrort ■ ■ -е — курорт
Knrs m, -е — 1. курс (борса, валута); 2.
учебен курс; außer - gesetzt — изваден от
обращение; den ~ drücken — подбивам,
смъквам курса; den * enden — променям
курс (на борсата); den * notlerin — коти¬
рам курса; den-'ändern — променям курс
(на борсата); dir * fallt —— курсът пада; der
~ sinkt — курсът пада; dir ~ steigt — кур¬
сът се качва; dir ~ verändert sich — кур¬
сът се променя; hoch im - stehen — коти¬
рам се; vom ~ aUweiceen—отклонявам се
от курса; den - herabsetziK — курсът па¬
да; zn einem ~ von 100 DM — по курс 100
DM; zn einem ~ von DM kaufen, verkaufen
-— купувам (продавам) по курс... DM; Uik
~ steigern — вдигам (повишавам) курса;
der - bessert slcO — курсът се вдига; der ~
hält sicO — курсът е стабилен; hoch im (in)
- stehen — котирам се високо
ini1rvalnta-ish0er — междувалутен курс
*, laufender — текущ курс
nominnllnr — номинален курс
KnrsändebunnU*— променяне на курса
Kursabschlag т — понижаване на курса
Kursanstliu т — повишаване на курса
kräftiger ■ — силно покачване на курса
Kursbildung/—- образуване на курса
Ku-si1kU- ncO т—внезапно падане на курса
Kurselnbnße / -п — загуба при промяна в
курса на валутата
KnrsentwicIdunKU-en—промяна на валут¬
ния курс
Kursfall т — падане на курса; вж.
Knrsrückgang
Knrsuewlnn т — курсова печалба
Kursmakler т—дилър, брокер, борсов мак-
лер ■
**, amtlicher ~ — официален дилър
KHrsnoftc run gf -nn — котировка на курса
Kursnotlz / -en — бележка за курса
Kursparität /— валутен паритет
Kn-srückganu т, че — падане на курса (на
парите)
Kuls-ükhscOlag т,^с — влошаване/падане
на курса
Kursrisiko ■ л, -krn — риск от промяна в
курса на валутата
KnrsshOwrкknng'Ч—еп—колебание на курса
Knrsi^i^i^l^i^ii^tit^ g/ — застраховка срещу въз¬
можни загуби от колебания на курса (при
вносно-износни операции)
Kursspinng m, ■ — рязко повишаване на
курса (за валута)
KnrssSab)lllrIrr— стабилност на курса
Kurssteigerung m,-en — покачване на курса
Knrsstniuernngswelle / —п —- вълна на по¬
качване на курса
Kurssturz т, х-в — внезапно спадане на курса
Kursus m, -е — курс (учебен)
Kulsve-lusr т, —е — загуба от колебания на
(борсовия) курс
Kurswechsel т — промяна в курса (за посо¬
ка, политика)
Kurswert т — стойност (значение) на курса
KHrswert m, -е —■ борсова цена
Knlszusaiz т, ■-че — допълнение към курса
Kn-taxe /— курортна такса
Kulza-U1lt /— непълен работен ден; непъл¬
на заетост
Ku-zа-U1lt /— работа с непълен работен
ден (с намалена заплата)
kurza-b1lien c7r. — работя на намален рабо¬
тен ден
Kulzа-U1li1l т—работник с намален рабо¬
тен ден
166
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kurzarbeiter-srld n, -er—заплащане на ра¬
ботници c намален работен ден
kurzfristig adj. — краткосрочен
Krrzräudleи т, — галантсрист
Knrzlehegang т, — курс — кратък курс
Kühlwagen т — хладилен вагон ■
kündbar adj.—който може да бъдв отменен
(договор)
künden tr. •— обявявам, известявам
kündigen tr. — предизвестявам, чв считам
договорните отношения за приключени;
die Wohnung съобщавам, че
давам жилището; съобщавам, чв жилище¬
то трябва да се освободи; eiur Hypothek *
— прекратявам ипотека; eiueu Vertrag *
— развалям договор; kündigen itr. [DJ —
освобождавам някого от работа
Küudigur ub^— 1. прекратяване, денонсира¬
не (на договор); 2. предупреждение, уведо¬
мяване (уволнение, напускане на работа,
прекратяване на договор); 3. уволнение
KündibungebukinnurueC -eu — условие за
прекратяване на договор (уволнение, на¬
пускане на работа)
Kündigungsfrist/ -eu — срок за прекратя¬
ване на договор (уволнение, напускане на
работа)
Küudibrubsgelder pl — обезщетение при
съкращаване на работници
Kündigungsschutz т — 1. защита от увол-
нвнив; 2. защита при съкращаване
künftig adj. — бъдеш, предстоящ
Künstler ш,—художник,човвк на изкуството
Künstler sozilävveetcereuune/ — осигурява¬
не на хората на изкуството
kürzen tr. —1. намалявам (разходи); 2. по¬
нижавам (възнаграждения); 3. съкращавам
(време, текст)
Kürzung f— съкращаване
Küste / —п — крайбрежие, морски бряг
Küstenfahrer т — каботажен кораб
Küstenfischerei / -eu — крайбрежен рибо¬
лов
Küstengebiet п, -в — крайбрежна зона
Küsieubewäsver п — крайбрежни води
Küsienvchiffahrt / — крайбрежно корабоп¬
лаване
Küstenstrich ш, -е — крайбрежна ивица
Kurzwaren pl — галантерийни стоки
knuzzeiiig — adj. — кратковременен, крат¬
котраен
Knx т, -е — 1. дял в миньорски профсъюз,
нанесен в профсъюзната книжка; 2. кукса
(дял в минно предприятие, акции в минно
предприятие)
KHxenD^s/ -п -— борса на кукси
Knxiuhabrr т —• собственик на кукса (който
има дял в минно предприятие) .
Kybernetik/— кибернетика
kybernetisch — adj. —— кибернетичен
L
Labor л, -s — лаборатория; еж.
Labruatoelnm
Laborant m, -en — лаборант
Laboratorium u,-ieu —лаборатория
Lackfarbe / -u — лакова боя
LaclknUd1tvie_e-n—лакова промишленост
Ladearbeiten pl — товарни дейности
Ladebrief ш, -в — коносамент
LadeelnUrlt/, -eu — товарна единица
Ladefähigkeit / — товаровместимост
Ladeenltt/ -eu — срок на товарене
Ladegewicht п — товароподемност; това-
ровместимост
Ladegut л,-=ег —- товар
LadrUapazität / — капацитет (вместимост)
при натоварване
Ladekosten pl — разходи по товаренето
Ladekran m, ее — товаро-разтоварен кран
Ladeliuik / -п — линия на максимално на¬
товарване (на кораб)
Ladclun^/ -п —— товарен люк
Lademaß п — габарит на товара
Laden m, - — 1, магазин; eiueu - eröffnen
— откривам магазин; einen ~ schließen —
затварям магазин; 2. зареждане (на прог¬
рама в паметта на компютъра); 3. товарене
ladeu tr. — 1. товаря, натоварвам; die
Verauäwoeinnb [auf Akk.] -■—поемш от¬
говорност; 2. зареждам
Ladkuöffnnngszeiikn pl — работно време на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
167
магазин
Ladrndlrbsiarl т — кражба в магазин
Ladenfenster п — витрина (на магазин)
Ladenhüter т — залежала стока
Ladenpreis т, -в — цена на дребно, пазарна
цвна
La deu schlußgcsetz п ■— закон за работното
врвмв (в Германия)
Ladenschluß т — край на работното време
на магазин; kurz vor малко преди да
затворят магазините
Ladenutärae е/ -п — търговска улица
Ladentisch ш, -в — тезгях, щанд (за прода¬
ване); etw. unter dem ~ verkaufen — про¬
давам нещо "изпод тезгяха"
Ladepapiere pl — товарни документи
Ladeplatz т, • — товарна площадка, място
за товарене
Laderam^ei —п — товарачна рампа
Laderaum zu, ее — помещение за багаж,
място за товари
Laderaum w, • — 1. полезен обвм (на то¬
варен вагон); 2. трюм
Ladeschein zu,—е — товарителница, коноса-
мент в речния транспорт
Ladrwasserliuie / —п — товарна водолипия
на кораб
Ladunu g — 1. товарене; 2. товар, фрахт
~, flüßige — наливен товар
~, gemischte — смесен товар .
~, gestapelte — стифиран товар
* , voepaletiivirrik — товарене с предвари¬
телна палетизация
Ladrubsbrief т, -е —— товарителница; вж.
Ladeschein
Ladungsfähigkeit f — товароспосоаност
Ladrnbsglänbigeu т — кредитор, предоста¬
вил кредит срещу заложен товар
LadrubSverUehr т — транспорт на товари
Lage/—-п — 1. положение, местоположение,
разположение; 2. • състояние
Lager и, • — склад, складово помещение;
anf ~ haben — имам на склад
Lageuansgang т — издаване на стоки или
продукти от склада
Lagrrbestäude pl — складови запаси
Lager bestand т, — складова наличност
Lager dauer / ■— време (продължителност)
на съхранение в склад
Labruringaug т — постъпване (влизане) на
стоки или продукти в склад
Lagruempfangvschrin zu, -в — складова раз¬
писка
lagerfähig adj.. — годен за лагеруване, из-
държлив на съхранение
Lager fläcerk ~п — складова площ
Lager fr ist^-eu — продължителност на съх¬
ранение; вж. Lager dauer
Lagergebühr -eu — такса за съхраняване
на стока в склад; вж. Lagergeld
Lagergeld zi—rr — магазинаж, такса за ма¬
газин (склад)
Lagergut л,-=сг — товар (стока), съхраняван •
в склад
Lagerhalter т — склададжия
Lagerhaltung— 1. складово стопанство; 2.
складово съхраняване, складиране
LagerhalinngsdoUumeut и, -в — документ
за оформяне постъпленията на стоки в
склада
Lagcrhalinngsplau m, -че — план за складови¬
те наличности; eiueu ~ — изра¬
ботвам план за складовите наличности
Lagerhaus л, евг — голям склад
Lagerist ш,—eu — работник в склад
Lagerkaeiei/ -eu — складова картотека
Lagerkosten pl — складови разходи, разхо¬
ди по съхранението на складовите запаси
lagern tr. 1. ■— съхранявам в склад, държа на
склад; намирам се на склад (стока); 2. скла¬
дирам
lagern itr. — 1. лагерувам (плодове); 2. от-
лвжавам (вино, бира); hier ~ Eisenerze —
тук има залежи от желязна руда
Lagrrnutzfläche / -п — полезна складова
площ
Lagerplatz -ее — място за складиране (на
стоки)
Lagereanш zu, ее — склад, складово поме-
щвнив
Lagerschein т, -е — складова разписка
Lagerspesen pl — складови разходи; вж.
Lagerkosten
Lagerstätte / —u — залежи, находище
LagrrtrchniU / — складова техника
Lagrrteauvpret т — вътрвшноскладов
транспорт
Laece"ungj/— 1. съхранение в склад, склади¬
ране; 2. съхраняване, лагеруване (плодове,
зеленчуци); 3. отлвжаване (вино, бира)
— функция на съхраня¬
ване .
Lagerverlust т,~е — загуби от съхраняване
на продукция в склад
Lagervrrwalier т — магазинер, управител
на склад
Lagcrwirtvehaft /— складово стопанство
Land п — 1. страна; 2. земя, почва; das ~
168
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
UrUanпк — застроявам; 3. земя, суша; 4.
селска местност, село; 5. провинция-адми-
нлстративна единица в Германия л Авст¬
рия; 6. село; anf dem -- — с на село
Land л, чег — страна, държава
Land- nnd Forstwirtschaft f — селско л
горско стопанство
Ъа^и-ии/’—еп — селскостопанска работа
Landarbeiter m, - —— селскостопански ра¬
ботник
landarm adj. — малоимотен
Landbesitz rn, -е — земевладенле
Landbesitzer т, -земевладелец
^пИпН adj, — из цялата страна
landen itr. s. — кацам, приземявам се, спи¬
рам (на пристанище)
landesüblich adj. — обичаен, общоприет
LandnsginKzen pl — граници на страната
LandпsknnUп /--п — знания за страната
Landesregierung/ -nn — правителство на
страна провинция)
Landпsv1rslh01rnкgsaкsralt f. -nn — заст¬
рахователен институт в германска провин¬
ция
Landeswäheung/ -еп — валута на страна¬
та, национална валута
LandeszentralUank / -еп — централна бан¬
ка в някоя от провинциите на Германия
Länder pl — страни; вж. също Land
abOäKuigb — зависими страни
~, Oochentwicketle — високоразвити страни
- , scOwacOentwlhkelre — слаборазвити
странл
Ländereien pl — полски имоти, земи
Ländr-kende f— география
Lärmbekämpfung/— борба с шума
Landgemeinde / -п — селска община
Landgut и, ■ г — именле, чифлик
laкUlänflg adj. — обичаен, разпространен
Landmann т, -lente — селянин
Landmaschine / -п — селскостопанска ма¬
шина
Landmesser m, — земемер
Landpacht /— аренда на земя
Landschaft / -еп — местност, ландшафт
landschaftlich adj. — областен, местен, ло¬
кален
LаndshhaftsUlld л,-<г — ландшафт, пейзаж
LrndscOaftsshOntz т — защита на природата
LаnUsh0rfissh0nrzgrUl1t и, -е — национа¬
лен парк, резерват
Lrndsiraße/ -п — шосе
Landtechnik /— селскостопанска техника
LanUi-ansport т — сухопътен транспорт
Landung/ -еп — приземяване, кацане, сли¬
зане на суша
LаndverUrauhO т — използване на земята
Landwirt т, -е — 1. агроном; 2. земеделски
стопанин, земеделец
Landwiclrcheft/— селско стопанство, зе¬
меделие
Iакdwlrrsh0аfrlic0 adj. — селскостопански
Landwlrtschaftsausstillnng / -еп — селс¬
костопанска изложба
LanUwir1rs:haftrbuak/ -еп — Банка за под¬
помагане селското стопанство
Landwirtschaftskammer / — Камара на зе¬
меделците л горските работници в Герма¬
ния
Landwirtschaftsministerlnm л, -len — Ми¬
нистерство на земеделието
LandwirtscleaГfsproduIctiolt/— 1. продук¬
ция на селското стопанство; 2. селскосто¬
панско производство
Landwirtschafts-iglon / —е —— селскосто¬
пански район
Landwirrschaftsverslchernnu / — селскос¬
топанско застраховане
LanUwlrrscOaftswlssпnschaft /— 1. селско¬
стопански науки; Akademie der ■ ~пк —
селскостопанска академия; 2. агрономст¬
во академия
lang adj. — дълъг; е1ке Sekunde - — в про¬
дължение на една секунда; seit langem от¬
давна; etw anf die ~n Bank scOIiUik —
отлагам нещо
Läntubj-K — 1. дължина; 2. продължител¬
ност; anf die-gesehen —за по-продължи¬
телно време; [Akk.] 1k dir ~ 211011 —
протакам нещо; 3. размер (на файл, запис)
(ЕОД); 4. разрядност (реквизит, число)
Längeangabb / -п —— задаване на дължина
(на реквизит)
Län-^<^t^«^tnl^erij/ — единица дължина
Längenmaß и.—sse — мярка за дължина
Längsssitc/-n — дългата страна (на маса,
сграда, кораб)
längstens adv. — не повече от; не по-късно
от (разг)
langfristig adj. — дългосрочен
langjährig adj. — дългогодишен
langlebig adj. — 1. траен, солиден (прен- ■ 2.
дълголетен, с дълъг живот
Langlebigkeit /— дълголетие
Laserstrahl m, —ек — лазерен лъч
Lasertechnik /— лазерна техника
lasieren tr. — гланцирам, полирам, лакирам
lassen tr. —1. карам, накарвам да; 2. оставям
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
169
да; 3. отказвам се от; 4. позволявам (разре¬
шавам) да
lassen itr. [D., Akk.] zukommen - — изпра¬
щам на някого; [von D.) * — отказвам се
от нещо, изоставям нещо
lassen refl. Inf — може да; der Umsatz läßt
sich steigern — оборотът може да бъде
повишен
Last f —en — товар
Lastanhänger m, — ремарке
Lastauto л, -s — камион
lasten itr. — тежа, тегна; auf dem Haus ~
Schulden—къщата е обременена c дългове
Lasten pl — 1. отчисления; zu - [G] — за
сметка на; zu - des Käufers— за сметка иа
купувача; zu * gehen — утежнявам, обре¬
менявам; 2. данъци; 3. бреме, тежест
Lastenaufzug, m, — асансьор за товари
Lastenausgleich т — изравняване на това¬
рите
lastenfrei adj — свободен от дългове, необ-
ременен с дългове; необременен със за¬
дължения
Laster m, — камион (разг)
Lastkahn m, -=е — шлеп
Lastkraftwagen т— (LKW / Lkw)—товарен
автомобил, камион
Lastschrift /— 1. задължение (счет.)\ 2.
минаване (на сума) в задължение, в дебит;
задължаване (счет.)
Lastschriftauftrag т, — инкасово поръ¬
чение
Lastschriftverfahren п — метод да задължа¬
ването
Lastträger т — преносвач
Lastwagen т — товарен автомобил; вж.
Lastkraftwagen
Lastzug — автовлак
Latte / —п — летва
Lattenkiste/ -п — щайга, кафез
Lattenverschlag m, — голям дървен кон¬
тейнер
Lauf т, ■=« — 1. изпълнение (на програма)
(ЕОД); 2. ход, движение; 3. течение; im ~е
der Zeit — с течение на времето; im ~е
dieser Woche — през тази седмица; im ~е
von zwei Jahren — в продължение на две
години
Laufbahn f — кариера, поприще (прен.)
Laufband и, -=ег — транспортна лента, кон-
вейр
laufen itr. s. — бягам, вървя, тека, работя;
der Vertrag läuft noch — договорът е още
в сила; eine Gefahr излагам се на
опасност, рискувам; ein Schiff vom Stapel
- lassen — спускам новопостроен кораб
във водата
laufend adj. — текущ, постоянен; im ~еп
Monat — през текущия месец; * zu tun
haben имам постоянно работа; ат -еп
Band — на конвейер; auf dem ~еп sein —
в течение съм на работата, ориентиран съм
по въпроса; Jmdn auf dem ~en halten —
държа някого в течение на работата
laufende Ausgaben—текущи разходи
laufende Nummer — пореден номер
Laufnummer/, -п — пореден номер
Laufschrift / -еп — движещ се светлинен
надпис
Laufsteuerung/ — управление на движени¬
ето (на лентата)
Laufzeit / — 1. срок на действие (на дого¬
вор); 2. срок на минаване (на документи);
3. време за изпълнение на програма (ЕОД);
4. машинно време; 5. продължителност на
работата (на хода); 6. срок (за плащане на
кредит, менителница)
lautprp. [G.J, (lt.) — съгласно, по силата на
laut Gesetz — по силата на закона
laut Rechnung — съгласно (със) сметката
laut unseres Schreibens vom... — съгласно
(c) нашето писмо от...
lauten itr. — звуча, глася; der Originaltext
lautete—оригиналният текст гласеше; die
Antwort lautete günstig — отговорът бе¬
ше благоприятен; das Urteil lautet
auf.Gefängnis — присъдата е затвор
lauter adj. — честен, лоялен
lautere Konkurrenz — лоялна конкуренция
läutern tr. — пречиствам, рафинирам
Läuterung/-en—пречистване, рафиниране
leasen tr. — вземам под наем, наемам
lcasing (engl.) — лизинг
Leasing n — 1. лизинг; 2. аренда
Leasing-Güter pl — стоки за лизинг
Leasing-Gesellschaft fl -en — компания
(фирма), занимаваща се с лизинг
Leasing-Institut п, -е — лизингов институт
Leasinggeber т, даващ на лизинг (под
аренда)
Icasinggeeignet adj. — подходящ (удобен,
годен) за даване на лизинг (под аренда)
Leasinggesellschaft /, -еп — дружество
(предприятие), притежаващо обект за да¬
ване на лизинг
Leasingnehmer т, вземащ на лизинг
(под аренда)
leben itr. — живея
170
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Leben я — живот; etw. ins * rufen — създа¬
вам нвщо
Lebensalter n — възраст
Lebensart/ -en — начин на живот
Lebensbedürfnis л, -sse — насъщна потреб¬
ност
Lkbkusbediuguugeu pl — условия на живот
Leben usd лелее/— продължителност на живо¬
та (на урвд, машина)
Leben ssütnunu g/ -eu — начин на живот
Lkbeusfläcrk /— жизнено пространство •
lebeuvgefä1lulich adj. — много опасен, опа¬
сен за живота
LebonuVr1llinu/ — 1. жизнено равнище; 2.
жизнено ниво, бит, начин на живот
~, bescheidene —• скромен (начин на) живот
Lebensraltnngvkostku pl — 1. разходи за
бита; 2. разходи по поддържане на жизне¬
ното равнище
Lebensjahr л,—в -— година, възраст
Lebenskampf т, -чв — борба за съществуване
Lebenslage / -п — положение в живота
Lebenslauf • • • — биография
*, drtailicrtr u •— детайлна (подробна) биог¬
рафия
tabellarischer — таблична (кратка) биог¬
рафия
Lebensmittel pl — 1. хранителни продукти;
2. хранителни стоки
Lebensmittel-SB-Laden т, - — магазин на
самообслужване за хранителни стоки във
Германия
Lkbrnsmittel-S B-Markt т, • — супермар¬
кет за хранителни стоки на самообслужва¬
не във Германия
Lebkuvmiitelbksehäft и, -в — магазин за
хранителни стоки
Lebeusшiiäelrändlkr т — търговец на хра-
нитвлни стоки
Lkbrusmitirlindlnttrie / — хранителна про¬
мишленост
Lrbrus-uud Gel^l^l^]^ilii^1ll^dU1täin^er—хра¬
нително-вкусова промишленост
Lebcustnitte1vvrevrgunnJ/ -eu — продовол¬
ствие
Lebeusqualltät / — качество на живота
Lebenseaum те,-ч—жизнено пространство,
условия на живот
Lebensstandard т — стандарт на живота,
жизнено равнище; den * heben — повиша¬
вам жизнения стандарт
Lebensstellung / -en — обществено поло-
женив
* , gesicherte — солидно положение в об¬
ществото
Lebensstil т, -в — стил (начин) на живот
lebensstiladäquaä adj. ■— адекватен на начи¬
на на живот
Lebensunterhalt т — 1. средства за живее¬
не; прехрана; 2. издръжка, препитание
Lkbkusv<erviereenug /' -eu — застраховка
живот
Lebensweise / — начин на живот
lkbkuswiertib adj. — жизнено важен, от пър¬
востепенно значение
Leckage /— изтичане, загуби от разсипване
на течна стока (от превозни средства)
lediglich adv. — само, изключително
leer adj. — 1. празен, незает; 2. незапълнен
(магнитен носител); - lanfen — работя на
празен ход
Lerrakiie / -п — акция без право на глас
Lerrbaud п, еег—— чиста (празна) магнитна
лента (ЕОД)
leeeeu tr. — изтривам (магнитен носител)
Leeegang т,-ее — 1. празен ход; 2. фиктивно
изпълнение (на програма)
Lrregut п — амбалаж; празни опаковки (бу-
. тилки, буркани)
LeerUarf т, • — фиктивна покупка; вмс.
BlaukoUauf
Leorkostkn pl—част от постоянните разхо¬
ди за неизползвани производствени мощ¬
ности
Leerlauf т — празен ход (на машина)
Lccrpackunu/ -eu — амбалаж, празни опа¬
ковки; еж. Leergut
LrrrverUarf те, —• фиктгивна продажба
(борс.) .
legal adj. •— легален, законен
Legalisation /— легализация, узаконяване
lebalivieekn tr. —легализирам
Legalisierung / — легализация; еж.
Legalisation
Legalität /—-легалност, законност
legen tr. — слагам, поставям; Gewicht [auf
Akk,] ~ — отдавам голямо значение на
нвщо; die Basis [füe AUU.] -—полагам база
(начапо)за
legislativ adj. — законодателен *
Legislative/— законодателна власт
Legitimation/— 1. легитимация; 2. пълно¬
мощие, довврвност; 3. удостоверение за
самоличност
Legitimationsühertragnug / —- првдаванв
правото на глас от акционера на трето лице
legitimieren tr. —легитимирам, узаконявам
Legitimität / — законност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
171
Lehranstalt / -en — учебно заведение
Lehrberuf m, -е — изучавана професия
Lehrbrief т,—е — свидетелство за завърше¬
но (професионално) образование
ЪПг-гг/ -п — 1. урок; 2. учение, доктрина,
теория
Lehrfach п, н-ег — учебен предмет
Lehrgang m, . — учебен курс
Lrhagаjgsgcbührej pl — такси за обучение
Lehrkraft/ . — учител. преподава-гел
Lehrling m, ~е — чирак, ученик, който учи
занаят
Lehrplan.т, -=е — план за обучение .
Lehrstoff m, —е — учебен материал; ~
vermitteln — подпомагам, посреднича при
изучаването на учебния материал
Lehrwerkstatt / не — учебна работилница
Lehrzeit /— времетраене на обучението
^гЬгсп1гг/ -п — пожизнена рента
Leibrentenveesiehreuujf, -rn — застрахо¬
ване на пожизнена рента
leicht adj. — лесен,. лек, незначителен, дре¬
бен
leichtentzündlich adj. — леснозапалим
Leichtindustrie f— лека промишленост
leiclrtverdcablich adj. — бързо развалящ се
(за стока); ~е Warrn — стоки, които под¬
лежат на бързо разваляне
leihen tr. [D., Akk.] — 1. вземам на заем,
заемам, дивим на заем; Geld * — заемам
пари
leihen refl. [vnn D., Akk.] — вземам на заем
от някого нещо
Leirfnjes т — кредитен фонд
Lrihgrschäft и, -е —депорт (борс.)
Leihkapital п, -irn — кредитен капитал
LeirkяpitaImarkt m, . — пазар на кредит¬
ния капитал
Leihmittel п —• средство за кредитиране
(функция на парите)
Legrand п — залог срещу кредит
Leihwagen т — кола под наем
leihweise adv. — 1. заемообразно; 2. назаем,
в заем
leisten .tr. — върша, извършвам; Bürgschaft
[für Akk.] “—поръчителствам за; Gewähr
** — гарантирам; [D.] Hilfe, Beistand “ —
оказвам някому помощ; Unterschrift “ —
подписвам; [D.] Widerstand “ — оказвам
съпротива някому; Zahlungen “ — извър¬
швам плащане, плащам; acht Stunden
Arbeit am Tag раЮтяя осем часа иа
ден; [D.] einen Dienst “ — оказвам услуга;
viel * — свършвам много нещо; für dir
Wirtschaft Hervorragender извърш¬
вам за икономиката нещо изключително
Leistung an Eufhllungsstatt — замяна на из¬
пълнение (на задължение) със съгласието
на кредитора
jj/ -rn — 1. извършена работа, из¬
работено; eine “ erbringen — извършвам
работи; 2. изпълнение (на договор, достав¬
ка); 3. плащане; 4. производителност;
мощност; ■продукедвнхет;■ 5. поетдженде,
успех; 6. изпълнение, работа; 7. капацитет;
die “ steigern — увеличавам капацитет; 8.
мощност, производителност
Leistung in Geld und Naturalien—плащане
в брой и натура
Leistungen pl — 1. услуги; 2. успехи, пости¬
жения, резултати
leistungsabhängig adj. ■— зависещ от изра¬
ботката (постижението, резултата)
Lnistungsrusgabnm pl — производствени
разходи
Leistujgsbefaeiung / — освобождаване на
мощности
LristungsbercCraibuung; -rn — оценка на
ефективността
Lristungsbeweetunn/— оценка на труда
Lcistungsbilanz / -en — част от платежния
баланс — търговски и преводен баланс и
баланс на услугите
Leistungsdaten pl — работни (технически)
характеристики
Lnistujgseifferrnz / -en — разлика в оцен¬
ките (постиженията)
lcistujgsdifferenzierr adj. — с различни
оценки (постижения)
Leistungsdurchschnitt т—средна изработка
Leistungsrinhrit / -rn — . произведение .
Leistungsrinheit / -en — производствена
единица
leistungsfähig adj. — 1. рибхехспхсхбен,
трудоспособен; 2. производителен, про¬
дуктивен, мощен
Lristujgsfähtgk<nerг— 1 .работоспособност,
трудоспособност; 2. производителност,
продуктивност; 3. мощност, потенциал
Lcistungsfrist / -en — срок на изпълнение
(на договор); срок на плащане
Lristungsgrad т — 1. коефициент на изпол¬
зване на мощностите; 2. коефициент на
използване производителността на труда
Lnistujgsklrge / — иск по изпълнение на
задължение
Leistungslohn т, не — заплата, която зависи
от производителността
172
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
LblstUKuslohKi-fassHKU f —- обхващане на
плащането на акорд
Lп^situnlJJminnueunnU/— спадане на произ¬
водителността на труда
Leistungus rä ämcf/ -п — прсмиално възнаг¬
раждение *
Lblstungsrückganu m, че —изоставане
lbisrnnusshOwacO. adj. — с малка мощност
(машина)
LпisruкusspitZb/H-я—върхово постижение,
най-висока мощност
LelstuкgssraкU т — успех, бал, постижение
leistiingsssark adj. — мощен, с голяма мощ¬
ност (машина)
L1lstungssietggrunnJ/— повишаване на про¬
изводителността на труда
Lelstungsvergütung/— заплащане на труда
Leistungsvergleich т — сравняване на ре¬
зултатите от производствената дейност
Leistungsvermögen п — работоспособност; ■
вж. Leistungsfähigkeit
Lblstui^^’s^(^t^i^«^tC^gri^u^^g/—■ отказ от изпъл¬
нение на задължение
LbistUKgsvcrzuu т — 1. забавяне (просроч¬
ване) на изпълнение (на договорните за¬
дължения); 2. ■ забавяне на плащане
LblstUKgszuiage / -п — добавка към запла¬
тата, премия
LblstUKgszuschlau m, -че —добавка към зап¬
латата за добра работа
leiten tr. — водя, ръководя; riKe AbtriluKU -
— ръководя отдел; п1кп Filiale ~ — ръко¬
водя филиал; rtw. in dir Wege ~ — подгот¬
вям, организирам нещо
leitend adj. — ръководен, ръководещ
ibitendei Angestellter ■ мениджър, влсш
служител във фирма
Leite- т — ръководител; управляващ; за¬
веждащ •
Leitfirma /--men — главна (водеща) фирма
Leitungj/— 1. ръководство; управление; die
~ eines Betriebes — ръководене на предп¬
риятие; 2. управление, ръководене; 3. про-
вод; 4. електрически проводник (инстала¬
ция); 5. канал за свръзка; 6. ръководна
служба; 7. телефонна ллнля
Lbl^unjJsab)reldnng/ -еп — отдел за управ¬
ление -
LeitHKusaKteil m, —е — дял на ръководство¬
то
LbltungsbelugrKcs/ -sse — пълномощие прл
управление
LbliungsUblblhO т, -е — сфера на управле¬
ние
L1itungserutlK1/ -п — ниво (степен) на уп¬
равление
LbitnngsgebühreK pl — такси за управляване
Lbltungsinformarion / — управленска ин¬
формация
Leiruкgsinstrument л, -е — инструмент на
управление
Leitungskader т — ръководни кадри
Leitungskräfte pl — ръководни кадри; вж.
Leitungskader
Leitungsnetz п, -е — електрическа мрежа
Leitungstätigkeit / — процес на управление
Leltunuswasser(schяUen)veгsicherung / —
застраховка прл щети от неизправна во¬
допроводна или отоплителна система
LbirungszusammenOanu m, *че — връзка с
управлението
Leitvermerk m, -е — водеща забележка прл
препредаване на кореспонденция
LritwähounnZ -еп — водеща (ключова) ва¬
лута
Leil/aaid/ -еп —— код
Leirziкssarz m, ■ — водещ лихвен процент
lenkbar adj. — управляем, напр.авляем; ре¬
гулируем
Lenkbarkeit / — направляемост, управляе¬
мост
lenken tr. — 1. управлявам, карам, ръководя;
das Gespräch [auf Akk.] насочвам раз¬
говора върху нещо; 2. регулирам; разпреде¬
лям (работна сила, капиталовложения)
Lenkungu/— 1. управление; ръководство; 2.
регулиране; разпределяне (на работна си¬
ла, капиталовложения); 3. ръководство
(првн.); 4. управление, направляване
«, indirekte — косвено регулиране
~ ■ , pletirl1 — държавно регулиране с по¬
мощта на ценовия механизъм .
Lenkungsap parat т — административно-
управленчески апарат
LenkuKuskosten pl—управленчески разходи
Lbnkuкgsmitrbl п — средство за управление
Lerorelloformular и, -в — рулонен (безко¬
нечен) формуляр хартия
Leror1llopapier п —— хартия на руло; вж.
Leporrlloformular
lernen itr. [bei D.] — уча се, уча занаят прл
1егкек tr. — уча, научавам
LernmascOine / -п — учебна машина, ма¬
шина за обучение •
^-пше^^ / -п —■ учебен метод, метод
на обучение
Lbrnmlit1l л, — средство за обучение
Lernrlozeß m, -sse — учебен процес
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
173
Leeuteehuik f— учебна техника, техника за
обучение
Lese / -п — гроздобер
Lesce1nuineränns/ -eu — устройство за чв-
твне, четящо устройство, устройство за
въвеждане
Lesegerät л, -в — устройство за четене; вж.
Lkserinrlcrtnnb
LkskgksehwiudigUklt f — скорост на четене
(ЕОД)
Leselristnub f ■— скорост на чвтене; вж.
LksegksehwiudigUelt
Lesrmavchine f—n — устройство за четене;
вж. Leseeшrlehtuug
lesen tr. — 1. бера (грозде, малини); 2. съби¬
рам (класове жито, дърва); 3. чистя (грах)
letzt adj. — последен; im ~eu Sommer —
през миналото лято; iu der ~eu Zeit — в
последно време, напоследък; zum ~eu Mal
— за последен път; ~ Woche — миналата
свдмица; letzten Endes — в края на краи¬
щата
Letzte тл—u; /—п; л, -п — последният, пос¬
ледната, последното; der ~ des Mouats —-
последното • число на месвца
Lencrie/,-п — светило • (прен.); er ist eiue ~
iu seinem Fach — той в авторитет в специ¬
алността си
Leuch1rektame/ —п — светлинна реклама
Lkncrtserrifä / -eu — светещ надпис
Lerchtwerburu/—- светлинна реклама
leugnen tr. ■— отричам; es lässt sich nicht ~,
daß ... — нв може да се отречв, чв ...
Lew m, Lewa — лев (българската парична
вдиница)
liberalisieren tr. — либерализирам; deu
Handel -- — либерализирам търговията
Liberalisierung/—либерализация; либера¬
лизиране
LlberaliviernugstllVäk -п — списък на либе¬
рализирани стоки
lichten tr. — разтоварвам кораб; die AnUre
~ — вдигам котва
L^Mpcnse / -п —• хелиографно копив
Liertpanspapiee л, -в — хелиографна хар
тия
Lichtreklame / -п — светлинна реклама
Llertenfvignal л, -в -— светлинен сигнал за
повикване
Lieferangebot л, • -в — 1. предложение за
доставка на стоки; 2. асортимент от стоки,
предлагани за доставка
Lieferant т, -еп — доставчик
LirferauienUeedit ш-е—кредит, предоста¬
вян от доставчик
Liefreautrnvvrbindlichkkit / -eu — задъл-
жвнив към доставчиците
Liefer aufschub т—отсрочване на доставка
Lieferanftrag m, • — поръчка за доставка
Liefer ausfall т — неизпълнение на достав¬
ката
lieferbar adj. — доставим, разполагаем;
който може да се достави; die Ware ist
sofort може да ве дсстаии
веднага
Lieferbasis / — база за доставка
Lirfrrbedingnugе -вп—условие за доставка
Lieferdatum п — дата (двн) на доставка
Lieferet т, доставяше
liefe rfähig adj. — способен да извърши дос¬
тавка
Lieferfirma / -meu — фирма-доставчик
Liefor toiis/— срок на доставка
Liefeefгistübueesere1läru / — просрочване
на доставка
Lirfeebarautie f -u — гаранция за доставка
LieOcrktaussl/ -п — клауза при доставка
LirOer koudition /,-еп—условие на доставка
Likfee kosten р\ — стойност на доставката
Lieferland л, *ег — страна-износителка;
страна-доставчик
Liefermenge / -п — обем (количество) на
доставката
liefern tr. — доставям
LirOerort т — място на доставка
Lieferparität / — 1. база (базисни условия)
на доставка; 2. • паритвс (равенство) при
доставка
Llrfrrpfliehi / -eu — задължение за извър¬
шване на доставка
Lieferschein т,• -в — товарителница; дели-
вери ордер
Liefer scnstiniltät /— чувствителност на
доставката.
Liefertermin /л, -в — срок за доставка
Lieferung / -eu — L доставка; eine ~
vornehmen — осъществявам доставка; 2.
доставена стока
~, bevchlenuigik — ускорена доставка
~, komplette — доставка в комплект, комп¬
лектна доставка
*, lose—доставка в насипно съътоянив; вж.
Lieferung als Schüttgut
-, prompte — незабавна (срочна) доставка
-, termingerechte — доставка в срок
~, verzögerte — просрочена доставка
Lieferung als Schüttgut—доставка в насип¬
но състояние
174
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Lieferung im Dirrktvrrkerr — доставка
транзит
Linfnrungsgnschäft n,-r—сделка за доставки
Lieferumgsaisiko n -krn — риск при доста¬
вяне
Lirferungsvertrrg m, <=r — договор зи дос¬
тавки
Linfeuungsvnrzug m — I. задържане ни охе-
тавката; 2. просрочване от длъжника из¬
пълнението ни задълженията
LirferverpflleC Ггшп j/ -rn — задължение зи
доставки
Liefervertrag т, не — договор зи доставки
Lirferverzögerungj/ -rn — забавяне на дос¬
тавка ’
Lieferverzug . . не— забавяне ни доставка¬
та; вж. Licfcrvcrzögcrung
Linfeuwaenn т — малък камион за доставки
Lieferzeit / -en — срок на доставки
~, kurze — кратък срок ни доставки
~ »lange — дълъг срок ни доставка
LinfnuzicI п, -е — цел ни доставки
Liegegeld л, —er — такса поради забавяне ни
разтоварване (ни кораб в пристанище)
lirgen itr. — намирам се, разположен съм;
links ~ lassen — оставям ни страна; der
Unterschied liret darin, daß — разликата
се състои в това, че; dir Arbeitslnsejquntr
liegt bri — процентът на безработните е...
Iieeenbleibcj itr. s. —. залежавам (стоки)
liegejlassen itr— оставям, забравям
Liegejscraftnj pl — недвижими имоти
Lieeestundr / -и — престой
Liegezeit f, -rn — срок на престояване
Llfcrant т, -еп — охеmивчдк
Lifrramtcmkrceit zn, —е — кредит от достав¬
чик; einen ~ einräumrj — предоставям
стоков кредит
Lignit т — лигнитни въглищи
Limit п — 1. предел, граници, лимит; das *
überschreiten — превишавам лимит; rin *
setzen — поставям (определям) лимит; 2..
лимитирана цени; 3. желан борсов курс
Limitation /, -en — ограничаване, лимити¬
ране
limitativ adj. — ограничаващ
• limited (engl) — ограничен, с ограничена
отговорност
limitieren tr. — ограничавам, лимитирам
Limiiterun j/— ограничаване, лимитиране
Limitpunis т, е — пределна цена
linear adj. — линеен
Line ar opttmierunn/—► линейно програми¬
ране, линейно планиране, линейна оптими¬
зация
Lincаrprogrаmmierunner — линейно прог¬
рамиране; вж. Linraroptimierung
Linir fünf — 1. трамвайна линия, автобусна
линия, въздушни линия ; die * Sofia¬
München (въздушна) линия София-Мюн-
хен; 2. линия, черта, ред; dir 30I0-DM—~
überschuritrm — прескачам ЗОО-маркови-
та граница; eine mittlere * halten—държа
средно положение; in erster на първо
място, най-отпред; in letzter - — на пос¬
ледно място
Lijirnfahrt / -сп — линейно (редовно) ко¬
рабоплаване •
Lijinjflngznug л, -е — редовен самолет
Linienorgajisation / — линейна система за
организация на управлението на производ¬
ството
Linienschiff л, -е — линеен кораб
Li1licnschtffahrt / — редовно (линейно) ко¬
рабоплаване (по точно определен марш¬
рут); вж. Linienfahrt
Lijiejverkrha т — редовен транспорт
liquid adj. — 1. на разположение (за пари);
2. платежоспособен; 3. ликвиден (пари,
средства) ■
Liquidation /— 1. ликвидация; 2. изпълнява¬
не на срочна сделка (Борс.)
Liquieatiojsrjtcilschrim . —е — ликвида¬
ционни акция
Liquieationscalös w, —е — получената от
ликвидацията сума
Liqnieatiojskurs ги,—е — курс ни акциите на
компании, които си пред ликвидация
Liquieatiojsvrreleich т — ликвидиране на
задължения чрез продажба на имущество
то на длъжника
Liqllieatiojsvcrkauf »i, -е — ликвидацион¬
на (риз) продажби
Liquidator -еп — ликвидатор на предп¬
риятие
liquidr adj. — ликвиден, платежоспособен;
вж. liquid
liquidirren tr. —ликвидирам, разпускам
Liquid Hält / — лдквдоноет; die ~ sichern —
осигурявам лдквионхст
~, bilanzmäßige — лдквддносе на баланси
Liquid itätseaairllej п, кредит, отпускан
за попълване па ликвидните средства
Liquieitätskureit т,~с — кредит, целящ по¬
добряване на лдквдонхеееа; вж.
Liquieitätserrichrn
Liquieitätsansrrvcj pl — резерви от ликвед-
ни средства
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
175
Leu f Llie, (L.) — лира (италианската ос¬
новна парична единица)
Liste / —п — 1. списък; eine ~ anlegen
(rнfsrblleк)—съставям списък; Ск (von) der
~ streichen — зачерквам от списък; 2. про¬
токол; ■ 3. разпечатка, листинг; 4. таблица
listen tr. — L съставям списък, включвам в
списък; 2. разпечатвам (програма) (ЕОД)
Listenpreis m, ■ —е — цена по ценоразпис
Liter к, (L) — литър ; zwei ~ — два литра
Llifassäule / —п — рекламна колона
Lizenz / --еп — 1. лиценз; разрешение; Ск
Lizenz — по лиценз; еСке ~ erteilen —
издавам лиценз 2. лиценз, разрешение за
свободен превоз
- , aussh0li1ßlih0e — изключителен ■ лиценз
-einfache — обикновен лиценз
*, volle — пълен лиценз
Lizenzabkommen п —лицензно споразуме¬
ние
Lizenzantrag т,—в — заявка за лиценз ■
Lizenzbroker т, лшеензиран брокер
Lizenzentzug т — анулиране на лиценз
Lizenzen tetluiigj/— издаване на лиценз
LlzcnzfceltiJungУ—лицензно производство
Lizenzgeber т, лииензод^ртeл
Llzenzgegensrand rn, *в — предмет на ли¬
ценза
Llzenzubwlnn т——е — от реалиии-
рането на лиценз
Lizenzhandel т ‘— търговия с лицензи
Lizenzinhaber m, -■ — лицензодържател
Lizenznahme f— получаване на лиценз
Lizenznehmer т, л ицензополучат^л
Llzenzproduktion /— производство по ли¬
ценз; вж. Lizenzfertlgunu
Lizenzsystem л, -в — лицензна система
Lizenzvergabe /— предоставяне на лиценз;
вж, Llzпnzeriпllunu
Lizenzverkauf m, *в — продажба на лиценз
Lizenzvertrag ти, че — договор за лиценз
Lizitation / -nn — наддаване (на търг)
ИгСНе-ек tr. — наддавам
lobenswert adj. — похвален
Lochband л, -=er — перфолента
Locher т — перфоратор, устройство за пер¬
фориране
Lochkarte / -п — перфокарта
Loc0kartenmash0in1 / -п — перфокартна
машина
Lochkartensieuelung / -еп — програмно
управление с перфокарти
^^^-11^1 т — перфолента
LogiO/ — логика
logisch adj. — логически
Logijstilk/— звено (отдел) за складова дей¬
ност
Lohn т, — 1. работна заплата, надница;
den * auszahlen — изплащам заплата; den
~ steigern — увеличавам заплата; 2. въз¬
награждение за труд (на работници)
Lohn ти, [füi Akk.] — награда, възнагражде¬
ние за
lohn abhängig adj. — зависещ от работната
заплата
Lohnabrnchnungssystrm л,-е—система за
изчисляване на работната заплата
Lohnabzüge pl — 1. удръжки от работната
заплата; 2. парични начети
Lohnabzug тн, ^-е — удръжка от заплата -
Lohn anteil т,—е—дял на работната заплата
Lohnaibrit / — наемен труд
Lo0na-Urirrr m, наемен работнгкс
LohnauIЪuessruun/ — увеличаване на ра¬
ботната заплата
LoOna и ftrie b sste п d nnj/ -en — тенденция за
покачване на заплатите
Lohnaufwand т — разходи за работна зап¬
лата
LohnbedlKUUKgen/?—условия на заплаща¬
не на труда !
Lohnberechnunu / -еп — изчисляване на
заплатата
LoOkUucO п, -чег — ведомост (за заплати)
LoOndifff 1*011101^1^—диференциране на
работната заплата
LollnetnЬchetltlntJrr — удръжки от работна¬
та заплата
LoOKiinkommnn п, — доход от заплати
lohnen tr. — възнаграждавам
Lohncrhüroun/ -еп — повишение на ра¬
ботната заплата
1^0(1)^ adj — 1. продупчен с дупкл; 2.
порест, шуплив
Löhne pl—заплати; ~ aushaKdrlK — спора¬
зумявам се за заплати; - fest legen—опре¬
делям заплати
Löhne und GeOältir pl — работни заплати
на работници л служители
Löhnung f, -rn — ■ заплата, войнишка заплата
Lohnfonds ти, — фонд "работна заплата"
LoenfondsüberzicOung /— преразход на
фонд "работна заплата"
Lohnforderung / -еп — искане за повиша¬
ване на работната заплата
Lohnformen pl — форми на работна заплата
Lohnfortzrelung / -еп — продължение на
изплащането на заплатата
176
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Lohngruppp/ -u — степен (разряд) на зап¬
лащане ,
Lohnhöhe f — размер на работната заплата
Lolrnhreuausezurgb‘— намаляване на ра¬
ботната заплата
Lohnkürzung/, -eu—намаляване на работ¬
ната заплата
Lo h nkam up/П -^е — борба за повишаване на
работната заплата
L0rukonäo и, -ton — 1. (счетоводна) сметка
"разходи за заплати"; 2. сметка "работна
заплата"
LornUosVe1Up/—разходи за работна заплата
Lohnliste / -п — ведомост
Lohnmaximum п ■— максимална работна
заплата
Lohumiuimum п ■—минимална работна зап¬
лата
Lrruprämie / -п — премия към работната
заплата
Lrrupreissshreeeг— ножица между размера
на работната заплата и цвните
Loh jurcgdunu^— регулиране на работната
заплата
Lohnsatz т — норма на работна заплата
Loh nsenkunuS~— понижаване (намаляване)
на работната заплата
Lrr]ustchreunusC'— осигуряване на заплата •
Lohnstikleeurue/ —eu — увеличение на ра¬
ботната заплата; еж. Lohnerhöhung
Loh п^ nie/ -u—данък общ доход
LornvteuerUaиtr / -п — осигурителна
книжка за получаване на социални осигу¬
ровки
Lohnsteuer-recht п, -в — право на удържане
на данък общ доход
Lohnstopp т —— замразяване на работната
заплата
Lohnstreifen т — фиш за работна заплата
Loruväreik т — стачка за по-високи заплати
Loruvummeuvienee / -п — данък върху
фонд "работна заплата" на предприятието
Lohntüte / —п — плик с работната заплата
Lrrunutersehied т,-е—разлика в заплатите
Lornvere1ilunlb/'— ишлеме
Lornverriubarnug / -eu — споразумение
по въпросите на работната заплата
lohuwirUsam adj. — оказващ влияние върху
работната заплата
Lohnzahlung / — изплащане на работната
заплата
Lo1luzettel т — фиш за работната заплата;
еж, Lohnstreifen
Lohuzulage/ -u—добавка към заплатата
Lohuzuschlag т, ■ — надбавка (доплаща¬
не) към работната заплата
Lok/ —s — локомотив; еж. Lokomotive
lokal adj, — локален, местен
киснеш tr. — локализирам
Lokation /eeu, (engl) — определяне място,
посока
Lokaut т — локаут
Lokogeschäft л,-в — 1. сделка за покупко-
продажба с незабавна доставка; касова
сделка; 2. сделка, сключена и реализирана
на местонахождението на продавача
LrUohaudel т — търговия с налични стоки
Lokomotive / -п — локомотив
Lokomotivführer т — машинист (на локо¬
мотив)
Lokomotivschuppen п —локомотивно депо
Lokowwar/ -п — стока в наличност
Lombard т •— 1. заложна къща; заложна
банка; 2. отпускане на кредит срещу зало¬
жени вещи или ценни книжа; 3. крвдит от
заложна къща (заложна банка) срвщу цен¬
ни книжа
Lombardaulrihe, / —u — кредит срещу за¬
лог (на ценности)
Lombarddarlehen п — ломбардан крвдит;
вж. Lombaedanlrihe
LrmbaedeOOekteu pl — ценни книжа на съх¬
ранение в банката като гаранция за кредит
LrmbardgesehäOi и, -в — заложна опера¬
ция, ломбардна сделка; вж. Lombard
lombardieren tr. — 1. залагам (ценност); 2.
давам крвдит срещу ценни книжа; 3. давам
завм срещу залог .
Lombardkredit т, —е — 1, (банков) крвдит
срещу • заложена ценност; 2. крвдит от цен¬
трална банка • на друга банка срвщу залага¬
не на цвнни книжа
Lrmbaedsaiz т, • — 1. ломбардвн лихвен
процент за крвдит срвщу залагане на цвнни
книжа; 2. процентен размер на заложните
(банкови) крвдити
Lrшbardvrrvernß m, -sse — ломбардвн
крвдит; вж. Lombaedanleihe
Lome / —u — вагонетка ,
Lote / —u — открит товарен вагон
Lorokonto л, -teu — лоро-сметка, сметка,
открита от банката за нейния кореспондент
Lorokonto п, -teu — сметка на банка, водена
от друга банка
lose adj. — в насипно състояние; не пакети¬
ран; iu loser Schütting— в насипно състо¬
яние
Losfcr ttisu nug— продукция, пускана на пар-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
177
тддд или серии
loskaufen tr. — откупувам
lossagrn refl. [von D.] — отричам се, отказ¬
вам се от
fnsschlagej itr. — продавам (евтино), плиси¬
рам
lösbar adj. — разрешим (прен)
Löschen п — погасяване, разтоварване; вж.
Löschung -
löschen tr. — 1. анулирам, погасявам; закри¬
вам (сметка); 2. разтоварвам (кораб); 3.
изтривам (написаното); сторнирам (счет);
4. изтривам (запис, дискета) (ЕОД); 5. гася
(огън, вар)
Löschkosten pl — 1. разходи по разтоварва¬
не (ни кораб); 2. разходи по гасене на пожир
Löschung einer Strafe — отменяне на нака¬
зание
Löschung rinrs Akkreditivs — закриване на
акредитив
Löschung/— 1. анулиране, погасяване; зак¬
риване (на сметки); 2. разтоварване (ни ко¬
раб); 3. зачерквам, изтривам (написано); 4.
сторниране (счст.); 5. изтриване (на запис,
дискета) (ЕОД); 6. погасяване (ни дълг); 7.
гасене (на огън)
lösen tr. — 1. развързвам, разплитам; 2. раз¬
хлабвам, отпускам; 3. ~ [vnn D.] — отде¬
лям от; rinr Aufgabe ~ -—решавам задачи;
rin Problem разрешавам проблем;
Fahrkarte ~ — купувам (вадя, изваждам)
билет; einen Vertrag анулирам дого¬
вор
löslich adj. — разтворим
Löslichkeit f— разтворимост
Lösuu jgj-ej — I. разрешение, решение (ни
задача); 2. анулиране (договор); 3. реше¬
ние, разрешение (задача, проблем)
Lösung rmrs Arbritsrechtsveuhältnissrs —
прекратяване ни трудово правоотношение
Lösungswrg m, —е — метод (ничин) на реше¬
ние (вариант)
lossprrchrn tr, — оправдавам (някого)
;[Akk.] vnn der Verpflichtung ~ — осво¬
бождавам някого от задължението
Lntse m, -n — лоцман .
Lotterir /, -n — лотария; in der ~ spirlrj
(setzen) — играя на лотария
Lntteairrinmchmra m — предприемач, зани¬
маващ се с лотария
Lnttrnreewmn л, -е — печалба от лотария
Lnttrriclos п, -е —-лотариен билет
Lnttrrirspirl л, -е — лотарийна игри
Lottrrirzirhrn л, — теглене на лотарията
Lotto л, —s — томбола, лото
loyal adj, — лоялен
Loyalität /—лоялност
Löwenanteil ти, -е — лъвски пий (прсн.)
Lnftbeföreruungskostrn pl — разходи за
въздушен превоз
Luftfahrt /— въздухоплаване
LuftfarrtgrseilfcCrrt/, -en—авиокомпания
Luftfаrrtijeusrаie / — авиоиндустрия
Luftfahrtvcrsiehrcuu g g— застраховане на
въздушен превоз
Lnftfrachtr/ -rn — въздушна пратка; per ~
— чрез въздушна пратка
Luftfrachtbrief т, -е — въздушни товари¬
телница
Luftkurort /и, -е — климатичен курорт
Luftpost/— въздушна пощи; per ~ — чрез
въздушна поща
Luftraum m, -не — въздушно пространство.
Luftrrcht л, -е «—— въздушно право
Luftrrinhallun j/— запазване чистотата на
въздуха
Lufttransport т — въздушен транспорт;
вж. Luftverkehrstransport
Luftverkehr т — 1. въздушен транспорт; 2.
въздушни съобщения
Luftverkehrsgesellschaft f, -en — ■ авио-
(въздушно-транспортна) компания
Luftverkehrstransport т —• 1. въздушен
транспорт; 2. превози с въздушен транс¬
порт
Luftverschmulzun1o/—замърсяване ни въз¬
духа
Lücke /, —п .— 1. интервал; 2. празнини (в
знанията); rinr ~ ausfüllrn — запълвам
празнина (прсн.); 3. призно място; 4. про¬
пуск (в текст)
Lückenbüsser т — временен заместник
lückenhaft adj. — непълен, с празноти
lückenlos adj. — без празноти, пълен, непре¬
къснат
lukrativ adj. — изгоден, доходен, печеливш
luxuriös adj. — луксозен
Luxus т — разкош; лукс
Luxusartikel т — луксозен артикул
Luxushotel л, -s — луксозен хотел
Luxusstrrur/ -п — данък върху луксозни
стоки
Luxuswrur / -п — луксозна стока; вж.
Luxusartikel
Luxusznll т, . — мито при внасяне ни лук¬
созни стоки
12. Немско*български икономически речник
178
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
м
MahnU-i1f m, -е — писмо-предупреждсние
Mahnung g/-in — 1. напомняне; 2. предуп¬
реждение
~ , gпllhOtllcOп — предупреждение по съде¬
бен път
Mahnung zui Zahlung—напомняне за пла¬
щане
Majorat п — майорат (юр.)
Majorität /—болшинство (гласове)
Majoiltätsspiel в, -е — мажоритарна игра
Makler т, »аклее; ■ брокер,, трроовсии
посредник
~, ve-1iUig1ter — заклет маклер
Makler bank / -en —■ посредническа, бро-
ксрска банка
Makler darlehrn п, посреднически (бро¬
кер скл) кредит
Maklerfirma ■ / -men — посредническа
(брокер^а) фирма
Maklergeschäft л-с—посредническа (бро-
серсср, маклер ска) сделка
Maklerlohn w, че — възнаграждение на тър¬
говски посредник (брокер,■ маклер)
MaklrrpiovisloK / -еп — възнаграждение
на търговски посредник; вж. Maklerlohn
Makler vertrag m, -че — брокере^ (маклее—
ски) договор
Makroökonomie / — макроикономика
MakOnslaKlsmus т — мрлгусирнство
Mammutkonzern m, -е — концерн-гигант
Management и — 1. управление; 2. ръковод¬
ство (на предприятие); 3. наука за управле¬
нието (мениджмънт)
Manager т,-— ръковгдuт'ел- мениджър
Manager theeric/—теория на управлението
Mandant т — мандант, доверител
Mandatar т, -еп — мрндргрр, упълномо¬
щен (получил мандат)
Mangel т -— 1. недостатък, дефект; 2. не¬
достиг, дефицит; е1кгк * rügen — правя
рекламация на качество; 3. нужда, бедност
verdeckter — скрит дефект
mangelfrei adj. — безупречен; без недоста¬
тъци
mangelhaft adj. — 1. дефектен, с недостатъ¬
ци; 2, дефицитен
Mangelhaftigkeit /— 1. дефектност; несъ¬
вършенство; 2. дефицитност
MaKgelkosten pl —— 1. разходи, свързани с
отстраняването на дефекти; 2. разходи,
свързани с дефицита на материали
mangels prp. [G.] — поради липса
mangels Annahme — поради нсприсмане,
поради липса на акцепт (протест в случай
на нeрсцсnтuеане на менителница)
mangels Zahlung — поради нсплащане
MäKgnlansprücOn pl — претенции към ка¬
чеството
Mängetbeecllinuun/ — отстраняване на де¬
фекти
MängeleinrпUe /— възражение (претенции)
към качеството
Mängelrüge / — рекламация на качеството
лли недостига в количеството
Manipulation / — 1. манипулация (похват
при ръчна работа); 2. манипулация на сто¬
ката (с цел приспособяване към вкуса на
потребителите)
Manko и — майко, липси в количеството
mankofibl adj. — бвз недостиг, без липси
Mantel т, 1 ■ акщяя бСз 1^пюнен (трясък;;
2. организационна форма на предприятие
(напр. АД)
Ma ntetig* üng ding/ — формално (фиктивно)
основаване (на АД)
Mrnieltarifvcrtiag m, — тарифен дого¬
вор, съдържащ общи положения; типов та¬
рифен договор
Marge /— 1. марж; 2. гаранционна вноска
(борс.)
Marke/ -п — 1. марка, фирмен знак, стоков
знак; 2. марка (пощенска, гербова); 3. мар¬
ка, сорт (за стока)
MalkenplrUukiion /— фирмено производ¬
ство
Maikeкshhнtz т — защита на фирмения
(стоковия) знак
Mrrkrкwаlb/ -п — фирмено лзделле
Markenzeichen п,- — мдарка■ вж. М^г^^1^о 1.
Ma-ketlnu к — маркетинг
Markicriinng/-b!n —маркировка, обозначе¬
ние ■
Markt т, — пазар; der - ist flau—конюн¬
ктурата на пазара с вяла; der - ist günstig
— конюнктурата ма пазара с благоприят¬
на; dir - Ost lustlos ■ конюнктурата на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
М
179
пазара в неблагоприятна; der * Ist stetig —
конюнктурата на пазара в устойчива
* ,• einheimischer — местен пазар; вж.
nationaler Markt
~, Oester — устойчив пазар
~, feeier — свободен пазар
-, gemeinsamer — общ пазар
*, geschlossener — затворен (изолиран) па¬
зар
-, labilem •— неустойчив пазар
- , nationaler — национален (вътрешен) па¬
зар
~, offener — отворен пазар
~, organisierter — организиран пазар
~, schwarzer — черен пазар
~, stabilem -— стабилен пазар
Marktanalyse /— проучване на пазара; вж.
MaektOrrscrnug
Marktanteil т — дял на пазара
Maektbrdüefuisse pl— потребности на па¬
зара
MarkibedarO т — потребност на пазара
Marktbrdiuunuueu pl — пазарни условия
MarUtbei^li^fll^ßi^i^Ub f — въздействие (влия¬
ние) върху пазарните условия
marktbeherrschend adj. — господстващ
(доминиращ) на пазара
MarUtbeobacerunu/— наблюдаване на па¬
зара
Marktbeziehuugen pl—пазарни отношения
MauUidnrcrsieriigkriä / — прозрачност на
пазара; вж. MarUiieauvpareuz
MarUteinfühnrng/— внедряване на пазара
MarUieiuschä äzu ng f — пазарна оцвнка
MarUteutwicktur u j/ —динамика на пазара
MarUteuseh1leßu ng/— усвояване (открива¬
не, намиране) на пазар
marktfähig adj. — който се търси на пазара;
вж. marktgängig
Marktf nanzileunu/— форма на финанси¬
ране чрез разпределение на акции или дър¬
жавни облигации
Markifläere / -п — пазарна територия
Marktfonds т, пазарен фотщ
MaeUiform / -ku — форма на пазара
Marktforschung;/— проучване на пазара
mamUtgängIb adj. — който' се търси на пазара
Marktgebiet л, -в — район на пласмент,
район на покупко-продажби
MaeUt^gefüge п — структура на пазара
mauktgrereht adj. —съответстващ на изис¬
кванията на пазара
MarUtgclta1lunu/— формиране на пазара
Marktgicichgewicht п — пазарно равнове¬
сие
Markthandel т — пазарна търговия
MarUtUonUunIkär/— конюнктура на пазара
MarkiUnev т, —в — пазарен курс
Marktlage /— положение, състояние на па¬
зара
MamUtlr nkunu/— регулиране на пазарните
отношения
Marktmechanismus т — пазарен механизъм
MarUtnaehOeage / — търсене на пазара
MarUtordnunug/— организация на пазарни-
тв отношения
Marktrrgauisation /—организация на паза¬
ра; вж. Marktoedunug
Marktpolitik/— пазарна политика
Mauktpoviiirn /— положение на пазара
Marktpreis w, —е — пазарна цена
Maektpeodrki и, -е — пазарен продукт
Marktprognose / -п — прогноза (за разви¬
тието) на пазара
MarUtvättiguru f — насищане на пазара
MauktschwauUnugeu /— пазарни колебания
MarUtvitnatiou/— състояние, ситуация на
пазара
Marktteilnehmer т — участник в пазарните
отношения
Markttendenz / -сп — тенденция на изменв
нив на пазарната конюнктура
Markiiranvpaernz/— прозрачност на пазара
Marktvomteil т, -в — предимство на пазар¬
ната икономика
MaeUtwirtserafi /— пазарна икономика, па¬
зарно стопанство
~, 0гг1г — свободно пазарно стопанство
soziale — социално пазарно стопанство
Maevrall-Plau т — планът Маршал
Masskeiuheit / -ku — тегловна единица
Masvemauko п — загуба в теглото
Massenbedarf т—масови потребности, ма¬
сово търсене
MasseubrdarOsgütrr pl — стоки за широко
потребление
MassenUerrtguru/— масово производство
MassenПießOertignug / — масово поточно
производство
Massengut и, -ег — масов (насипен) товар
Masseverlust т — загуба в теглото
Masse / — 1. маса; тегло; 2. товар
Maß л — 1. мярка; 2. размер, величина; 3.
степен
Maßnahme/ -п — мероприятие, мярка; ~ п
1г^г00гп — вземам мерки
Maßstab т, ■ — мащаб
Material л — 1. материал, суровина; 2. ма-
180
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
еердалнд средства
Material- und Wаunjbesrägee pl — стоко¬
во-материални запаси
Matrrialabfälle pl — отпадъци от суровини
и материали
Mrtrrirlaufwrgd т — разход на суровини и
материали ..
Mаtcriаlbclirfeаujg f — материално-тех¬
ническо снабдяване .
Materialbcsttnllln jj/—поръчки (заявка) ни
материали
Materialrinkauf т—закупуване на матери¬
али
Matcriakinoparun jf — икономия па суро¬
вини и материали
Matraialrrsparjis/ — икономия на сурови¬
ни и материали; вж. Materialeinsparung
Mrterirlkostnn pl — разходи за суровини и
материали
Materialschaden m, - — материална щети
matruialspaaegd adj. — икономисващ суро¬
вини и материали
Materialverbrauch т — потребление ни су¬
ровини и материали
Materialverecudunjg— преразход ни суро¬
вини и материали
Material vvrlustr pl — загуби на суровини и
материали
Matruialveusoreujg / — митердалнlх-еех-
ническо снабдяване
Matrrialzirkulatinj /— оборот на суровини
и материали
mrteriell-stnfflicr adj. — материално-ве¬
ществен
Matrix /— матрица
Mаximalbesshrfttegune/ — максимална за¬
етост
Mrximrlbetare m, . — максимална сума
Maximalprofit т — максимална печалба
Maximalwert m,—r — максимална стойност
Maximalznll т,^в — максимално мито
Maximumpainzip п — принцип .на максиму¬
ма
Mochan1eierшl j/— механизация
Medinn pl — медии, средства за масова ин¬
формация
Mcrrarbritszeit /—допълнително (наднор¬
мено) работно време
Merrrnfwrjd т — допълнителни разходи
Mehrerlös т, -е — допълнителни печалби
Mcrrfrchbcrtrilnrunn/ — многократно да¬
нъчно облагане
Mehrfracht / — допълнително навло
Mehrgewicht п — излишно (допълнително)
тегло
Mehrgewinn т — свръхпечилба
Mrhagewinnstcunr / -п — данък върху
свръх печалбата
Mehrkosten pl — допълнителни разходи;
преразход
Mehapaofit т — свръхпечилба
Mehrschichtenarbeit / — многосменна ра¬
бота
mehrstufig adj. — многостепенен
Mehrwere,eruarCruner — амбалаж за мно¬
гократно използване
Mehrwert т —. добавена стойност
- , absoluter — абсолютна добавени стой¬
ност
-, kapitalisi^<^]ttrr — капитализирана добаве¬
на стойност
- , relativer — относителна добавена стой¬
ност
Mehrwertsteuer /, -п — данък върху доба¬
вената стойност
Mrrrwertthrorie / — теория зи добавената
стойност
Meijujgskauf /и, -=е — спекулативна покуп¬
ки (при игра на повишаване) (борс.)
meist begünstigen tr. — предоставям режим
на на1-облагодетелствини нация
Meistbegün jttggujg' — режим на най-голя-
мо. облагодетелстване
Mnistbrgünstignngskirusnl /— клаузи за ре¬
жим на най-обла годcтeлсенана нация
Meldepflicht/— задължение за регистрация
~, steuerliche — задължение зи данъчна ре¬
гистрация
Mrngr / —п — миси, количество
mengr jgrmäß adv. — по количество, в ко¬
личествено отношение
meneejgerecht adj. — съответстващ ни оп¬
ределеното количество
Mengnjkennznichjung / — ■ количествена
характеристика
mengenmäßig adv, — по количество; вж.
mengejeemäß ,
Mengenno tkruu jg f— косвена котировка
Mengenrabatt m, —е -— отстъпка от цената
при закупуване на голямо количество
Mengenverhältnis л, —ssr — количествено
съотношение ,
Merkmal и, -е — признак, отличителна чер¬
та, характеристика
Messe / —п — панаир
Mrss<r- und AnssteilunjsveetkhrruujJ/ —
застраховка на експонати за панаири и из¬
ложби
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
М
181
MbssegrIänUb п — територия на панаира
Messegeschäft и, -с — сделка, сключена по
врсме на панаир
MesseweebunкJг — панаирна реклама
Messung/— измерване, премсрванс
Metallbörse / -п — стокова борса за метали
MetrllgrshOäft л, —с — сделка с метали
Metrllismнs т — металлзъм, металистична
теория за ■парите .
metallverarbeitend adj. —меmрлгпрсеабоm—
ващ
^4rt:rverlulldung g/— банков консорциум
Meterware / -п — стока, продавана на ме¬
тър
hoddr/ -п — метод
Mctist т — участник в сдслка с общо учас¬
тие в риска
Metrologie /— метрология
meßbar adj. — измерим
Meßwert m, -с — измерена или измсряема
величина ;
Miete/-« — наемане, наем; сума за наем
*, kalte ■— наем без отопление
mieten tr. — наемам (жиллще, помещение)
MCbtOöhe /— размер на плащания наем
Mietvertrag m, чс — договор за наем (на
помещение)
Mikroökonomie /— млкеоикономика
MlkromitOode / -п — мuсеомегод
Militär-■Indust-ie—-Komplex т—— военно¬
промишлен комплекс
Mllltä-UuUger п — военен бюджет
Militäretat т — воснсн бюджет; вж.
MllliärbuUget
Militäreausealt т — военен бюджет; вж.
MllltärUudget
Mlliiärigdust-le f— военна промишленост
Mlndiibr Гггг m, — недостигаща сума
Mindergewicht n — недостиг в теглото
Migdliheltsbetilllgugu f — миноеиmарно
(малцинствено, минимално) участие
MlgUr-eeltsrehete pl — права на малцинст¬
вото (от акционери)
Mii^(^<^t^ilc^1eir^r^n^g'> -in — непълна доставка
MinderqunШät f — понижено качество
Minderung/— 1 намаляване, съкращаване;
2. намаляване на цсна (поради ниско качес¬
тво)
MlкUrrwert m, -с ■— намалена стойност,
намалена ценност
minderwertig adj. — нискокачествен, не¬
доброкачествен
MinUesiarbettsietcSпnк/— минимална про¬
изводителност на труда
Mind1stb1liiag m, че —минимална вноска
MigdhstbesietllnengJ/ -п — минимално ко¬
личество, предвидено от условията на по¬
ръчката
MlndestUetlag m, че — мишмаална сумаа
* , steuerfreie- — данъчно необлагаем ми¬
нимум
MlnU1steinlag1 / -п — минимална вноска
MinUestfracht т ■— минимално навло; вж.
MlnlmalfiacOt
Mindnstgibot п — резервна цсна (на търг)
Mindbsrgeealt л, чг —■ минимална работна
зрплртр (нр служещи)
Mlndestgruкdkarltal п — минимален раз¬
мер на основния капитал на АД
Mlndrstkrrazität /—минимална мощност,
минимален капацитет
MlnUbstlelstunusfähigkrlr / —— минимална
производителност
Mindbsrlohn m, rn ■—— минимална работна
заплата (нр работници)
Mlgdesimengr/ —п — минимално количес¬
тво
MlgU1stn1nnb1tiag т — минимална номи¬
нална стойност
MinU1stg1ggbetrag der Aktien—минимал¬
на номинална стойност на акции
MinUbstpassiva pl — минимален размер на
пасивите
Mindestpreis m, -е —минимална цена
Mlкdbsrprrvislrк / -in —минимална комл-
слона
MindestrentaUllität / — минимална рента¬
билност
Mlnd1srreseive / —п — минимален резерв
(нр кредитни учреждения)
MlnUestscead1K1rsarz т — минимален раз¬
мер на обезщетение за претърпени щетл
Mit 001^^1^-/ -п — минимален данък
Mindesrvblsiherruggszeit / — минимален
срок нр застрахователен договор
MigUestzrll m, че — минимално мито; вж.
Minimalzoll
MiniC-Flauit/— мини-спад (в икономиката)
MinimalbrstaKd m, чс — минимален запас
Minimalfracht /— минимално навло
Mlgimalkrsteg pl — минимални разходи
Minimalwirt zt, —е — минимална стойност
MiKimalzoll zn, чс — минимално мито
Minimum п ■ — минимум; zum ~ machen —
довеждам до минимум
~, struirfriirs ■— необлагаем минимум
Minoritäts-ecOte pl— права на малцинство¬
то; вж. Minderheits-echt
182
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Mischladung/— смесен товар
mltübeunehmen щ — 1. встъпвам в съсобс¬
твеност; 2. съвместно поемам (задълже¬
ние)
Mitbenu izunu j/—съвместно използване
Mitbestimmunuu/'— 1. право да се участвува
в делата на фирмата или предприятието; 2.
право на решаващ глас, социално съучас¬
тие
Mitbkvtlшmuugsгkcht и, -в -— право на
участие в решаването на въпроси
Miikiueutüшee m, съсобственик
Miteiukuium п — обща собственост, съсоб¬
ственост
Miteigentum nach Bruchteilen —дялова съ¬
собственост
Mligläubiger т, съкредитор
Mitinhaber т, съсобстветк
Mltschuldner m, съдпъжник
Mittel pl — (материални) средства
-* , Öffentliche — обществени (държавни)
средства
~, abzufühmeudk — отчисляеми средства
~ , eigene — собствени средства
~, frei verfügbare — свободни средства
~ , fremde (geliehene) — заемни (привлече¬
ни) средства
~, liquide — ликвидни или свободни срвдс-
тва
~, marktUDufommk — средства за икономи¬
ческо въздействие на държавата
MittelredarO т — потребности от средства
Mittelbetrieb т, -е — средно (по големина)
предприятие
mittelfristig adj. —срвдносрочвн
MitirlUnrs т, -е — среден курс (борс.)
Mittelwert /и, -в — средна стойност
Mittler т посредник
mitvkuautwortlieh adj.—солидарно отгово-
рвн
Mitverantwortlichkeit/— солидарна отго¬
ворност
MitveranUtverrärub’— солидарна отговор¬
ност; вж. Mitverantwortlichkeit
Mitversicherunuu/— съвместно застрахова¬
не
Mißlklstnuueu р! — задължителни плаща¬
ния (по социално застраховане)
Mißverhältnis л, -sse — диспропорция; не¬
съответствие; несъразмерност
Mi^lw^lttserCt/— безстопанственост
Mobiliar п — движимо имущество
Mobillar-kredit m, -е — кредит срещу зало¬
жено движимо имущество
Mo binarste urm/,-п—данък върху движимо
имущество
Mrblliarvrmmöuku п, - — движимо имущес¬
тво; еж. Mobiliar
MobiillLCUvrtVierrung/— застраховка на
движимо имущество
Mobilien pl — движимо имущество; еж.
Mobiliar -
Modell n, -в — модел; образец •
MruatseluUommkU п — месечен доход
Monatsgehalt л, ег — месечна заплата (на
служещ)
Mouatsbeld п—месечен завм (който трябва
да св погаси в последния двн на месеца)
Monatslohn т, =« месечна заплата (на
работник)
monetär adj. — монетарен
Monetarismus т — монетаризъм
Monometallismus т — мономвсализъм
Monopol л — монопол
Mrnrprlbetrikb ш, —е — пpедпpиятиeв-мд-
нополист
Mourpolbesetz л, -е — закон за монопола
Monopolherr ш, -еeu -—— монополист
monopolistisch adj. — монополен
Monopolpreis ш, -в — монополна цена
Monopolprofit т — монополна печалба
Mrnrprluuteruehmeu п предприятие
монополист; вж. Mrurprlbetrieb
Monopol veeelnUbcunu/— монополно спо¬
разумение
Mrutauakiien pl — акции от рудодобивни
компании
Moutaubevellsehaft /—eu — рудодобивно
дружество
Montanindustrie /— рудодобивна промиш¬
леност
Mruiauuniou/— Европейско обединение за
въглища и стомана, ЕОВС
Moratorium и — мораториум, отсрочване
Mrriifikation /— признаване за недействи¬
телен, загубил сила (цвнни книжа)
Motivforiiserlnu/— мотивационен анализ
multilateral adj. — многостранен
MnudpeoduUtlou / —- хлебни, сладкарски и
кулинарни изделия за незабавна консумация
Münzamt л, евг — монетен двор
Münze /,-п — монета
münzen tr. — сека монети
Münze ugold п — монетно злато
Müuz1O^isvhrrub'— фалшифициране на мо¬
нети
Münzfuß т — стандарт за тегло и съдържа¬
ние на метал в монетите
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
183
Münzgnld п — монетно злато; вж.
Münznognld
Münzhof т — монетен двор
Münzho0rii/— монетен суверенитет
Münzprageii j/ — сечене ни монети
Münzunion / — монетен съюз
Muster п, 1. образен» оштген екземплпяр,
мостра; 2. пример, образец
Mustermersen; -п — мострен панаир
Musterpolice /. -п — типова (стандартизи¬
рана) полица
Musterrabatt т — отстъпка на комисионер
за стоки, използвани като образец
Musterverkauf m — продажба по образци
Mutrr т, лице (фирма,. кем^то иска да
получи разрешение за разработване ни
минни залежи
Muttrrfiаmr / -mro — фирма-майка
Mu ttrrgr seiifcCrrtr; -en—дружество-май¬
ка, основно (главно) дружество
Mutungrvorurcht п — преимуществено пра¬
во за разработване ни рудни залежи
N
nötigem tr. — принуждавам; заставям
nüchtern adj. — 1. делови (прсн.)\ 2. здраво-
мислещ, умерен; 3. сух, прозаичен, без за¬
мах; ~ denken .- мисля трезво
Nüchternheit /— 1. прозаичност, делови-
тост; 2. умереност, разсъдливост (прсн.)
Nützllchhrit/■— полезност; полза, изгоди
nächst adj. — 1. най-близък; 2. следващ
nächstfällig adj. — пореден, следващ, най-
близък (външна търг.)
Nährrrecht п ,-е—приво на преимуществено
придобиване (ни недвижимо имущество)
Nähem jj/—приближение (мат)
Näheuujeslösung / -rn — приближено ре¬
шение
Närerujesmerhoee / -п — метод на приб¬
лижение (мат.)
Nähcruijgsrerhn niin/ -по — приблизител¬
но изчисляване
Nährrujesverfanaen п — метод па прибли¬
жение; вж. Näheuujesmrthode
Näherungswert т, -е — приближено значе¬
ние
Nährstoffertuag т — реколти на селско-сто¬
пански култури в количествено изражение
Nährwert т — хранителна стойност
Nämlichkeit / — 1. тъждество, тъждестве-
ност, идентичност; 2. идентичност ни сто¬
ката (мити.)
Nämlichkeitsmittel п,р! — средства за обез¬
печаване идентичността на стоката (митн)
Nämlicnkeitrgrcnweis т — потвърждаване
идентичността ни стоката (митн.)
Nämlichkeitsschein m, -е .— свидетелство,
потвърждаващо идентичността ни стоката
(митн.)
Nämlicnkeitrvcrfahurn п — митническа
процедура с издаване на свидетелства зи
дденеификицдя на стоки
Nässe /— влага; vnr ~ schützen! — съобще¬
ние върху опаковки: "пази от влага!"
NC-Marcnije / -п — стан с цифрово прог¬
рамно управление
NC-Werkzeugmaschinr / -п — стан с циф¬
рово прорамно. управление; вж. NC-
Maschine
NE-Mrtall n, -е — нежелезен метал
NPC-Länder — страни, осъществяващи
платежи чрез европейския съюз; вж. Nno
Pauticipatije Coujtainr
nach prp. [DJ — след (време)
nach Köpfen verteilen — разпределям на
глава
nach Sicht — при предявяване (ни виждане)
nach prp. [D.J — за, към, в, ни (място)
j j/ — 1. подражание, копиране;
2. имитация; моделиране; 3. подправяне
фалшифициране
Nachakzept п — последващ акцепт
Nacharbeit / — преработване на данни; вж.
Nachbearbeitung
Nacharbeit /— 1. последваща (допълнител¬
на) обработка; 2. работи по поправяне на
бракувани изделия
Nаchaubritrkosrej pl — 1. разходи (издръж¬
ки) по допълнителна обработка; 2. разходи
(издръжка) по отстраняване на брака
Nacharbeitung / — преработване на данни
184
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
вж-Nacharbeit
Nacharbeitung / -no — преработване на
данни; вж. Nachbearbeitung
Nrcharbnitugeszeit f— време за поправки
на бракувани изделия
Nachauftrae т, —допълнителна поръчки
Nachauftragnehmer т — сублоставчик;
субпредприемач
Nachb^rsr fi-n — борсови търговия след
приключване на борсовата сесия
grchböаrlicn adj. — след приключване ни
борсовата сесия; след закриване на борсата
Nachb^rer т, -п — гарант на гаранта
Nrchbüugschaft f— поръчителство за поръ¬
чителя
Nachbarrncht п* -е — правни норми при
взаимоотношенията на с'ьседд-собсевечд-
ци на недвижими имоти
Nachbearbeitung f — преработване; вж.
Nacharbeit
Nrchbcnrbeiirng j/ -no — последваща (до¬
пълнителни) обработка (на данни)
Nrcnberrbeituggskostng pl — разходи по
допълнителна обработка; вж.
Nrchaubritskostrg
Nachbehandlung / -eo — 1. допълнително
обработване, дхобработнане (твхн.); 2.
следваща (технологична) операция
grcnbnrsnrj tr. — отстранявам дефекти (не¬
достатъци); внасям допълнителни поправки
Nachbesserung / -eo —. отстраняване ни
дефекти (недостатъци); допълнително
поправяне
Nrchbrrsnaunespflicnt /—. задължение за
отстраняване ни (заводски) дефекти
grcnbesrnlleg tr. —поръчвам допълнително
Nachbestellung / -по — допълнителна по¬
ръчка
gachbesteueag tr. — облагам с допълните¬
лен данък
Nachbesreueeungg■—допълнително облага¬
не с данък
grchbnzahlen tr. — 1. заплащам допълни¬
телно; 2. доплащам
Nachbezahlung / -по — 1. допълнително
заплащане, допълнителна заплата; 2. доп¬
лащане
Nacnbrzue m, . — допълнителна покупки;
допълнително получаване (на стока)
Nrcnbrzuesrrchr л, -е — право на допълни¬
телно получаване на дивиденти по приви¬
легировани акции
Na£hbiideng/,-еп— 1. копиране, изготвяне
по образец; 2. модел; макет; 3. моделира¬
не; имитация
Nachbuehllng/,-«п —допълнителна счето¬
водна операция
nacneatinurg tr-. — слигим задна дата (на
документ)
Кг^г^- т, -о — следващ наследник
Nacnerbegvermerk т, -е — забележки в ка¬
дастъра за заместване (на наследник) (юр.)
Nacnerbrcnrft / -еп — субституция (при
наследяване)
Nrcnnrriggis л, -ssn — събитие, непосредс¬
твено следващо след даденото
Nach er h cbu п gO", —еп — допълнително съби¬
ране (ни данъци)
Nachrfkrrrierung f, -еп — последващо на¬
писване на сметка-фактури
Nachfertrrrilllugg’,-<п — последващо опре¬
деляне ценността на стопански единици^а
размера на данък) .
Nachfolge / -п — приемственост; ns war
keine «da — нямаше приемници; jmds ~
an treten — ставам приемник на някого, .
поемам нечия служба
Nachfolge bank / -eo — банка-приемник
Nachfolge bedarf m—търсене ни съпътства¬
щи стоки
Nrchfoleegrscllscnafr / -ro — дружество-
приемник
Nachfolgi-institut п, —е — банки-приемник;
вж. Nachfolgi-bank
Nrcnfnleeinves(itioтrт / pl — последващи
инвестиции, последващи капиталовложения
grchfnleeg itr. [D.] — 1. замествам в служ¬
бата някого; 2. следвам, последвам някого;
3. ставам присмткк на някого
Nachfolger т — наследник, приемник, за¬
местник
Nrcnfolgeuntergrnmrg п — предпрюятже-
приемник
Nachfolge zusatz m,-4i—добавяне ни думата
"наследник" към името ни фирмата
grchforeeгj tr. — изисквам допълнително
Nrchforeerugg / -еп — 1. допълнително
изискване; 2. искане на доплащане; 3. не¬
обходимост от повторни доставки (при
срочна сделка) (борс.); 4. искане за пови¬
шаване на цената на стхката(прд нефикси¬
рана цена в договори)
Nachforderuggsgnrcnäfr п, -в — сделка с
право на поставяне на допълнителни иска¬
ния
Nacnfordrrugerrecnr л, -е — 1. право ни
поставяне на допълнителни искания; 2.
приво за искане на повишаване на ценати
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК N 185
или доплащане
Nachfrage auf dem Binnenmarkt—търсене
на вътрешния пазар
Nachfrage des Handels — търсене на тър¬
говските предприятия (iia стока)
Nachfrage/ -n [nach D.] — 1. запитване; 2.
търсене на; die - läßt nach — търсенето
спада
Nachfrage nach Agrarprodukten — търсе¬
не на селскостопански продукти
Nachfrage nach allen Qualitäten — търсене
на всички видове качество от дадена стока
Nachfrage und Angebot — търсене и пред¬
лагане —; Verhältnis von Angebot und -
— съотношението между търсене и пред¬
лагане; die - übersteigt das Angebot —
търсенето превишава предлагането; die ~
dämpfen — подтискам търсенето;
~, agrarisch е—търсене на селскостопанска
продукция
<*, befriedigte — удовлетворено търсене
~, fiktive — фиктивно търсене
~, gedeckte — удовлетворено търсене; вж,
Nachfrage, befriedigte
~, geringe — слабо търсене (на стоки)
~, gesteigerte — повишено търсене
~, kaufkräftige — платежоспособно търсене
~, konsumtive — потребителско търсене
periodische — периодическо търсене
~ , produktionsbedingte — производствено
търсене
* , produktionsbestimmte -— производстве¬
но търсене
~, produktive — производствено търсене
~, steigende — растящо търсене
*, teilweise — частично търсене
~, unbefriedigte — неудовлетворено търсене
~, ungedeckte — неудовлетворено търсене;
вж. Nachfrage, unbefriedigte
-, voraussichtliche — очаквано (предпола¬
гаемо) търсене
*, zahlungsfähige — платежоспособно тър¬
сене
- , zahlungskräftige — платежоспособно
търсене
Nachfragebegrenzung f — ограничение на
търсенето
Nachfrageduopol п — дуопол на купувачите
Nachfragedyopol п — дуопол на купувачи¬
те; вж. Nachfrageduopol
Nachfrageelastizität f— еластичност на
търсенето
Nachfrageentwicklung/—динамика на тър¬
сенето
Nachfrageerwartung/— очаквано (предпо¬
лагаемо) търсене
Nachfragefunktion f— функция на търсенето
~, individuelle — функция на индивидуално¬
то търсене
~, kollektive — функция на общото търсене
~ j statische — статистическа функция на
търсенето
Nachfragekurve /—крива на търсенето
Nachfragemarkt т — пазар на купувачите
Nachfragemonopol п —монопол на купува¬
чите
nachfragen itr. — 1. запитвам, попитвам,
осведомявам се; 2. търся (стока)
Nachfrageoligopol п — олигопол на купува-
ачите
Nachfrageperiodizität/ — периодичност на
търсенето
Nachfrager т, 1. купувач, потребител;
2. търсещ (стока), интересуващ се
Nachfragerückgang т, — съкращение
(намаляване) на търсенето
Nachfrageschrumpfung / -еп — съкраще¬
ние (намаляване) на търсенето; вж.
Nachfragerückgang
Nachfragestabilität/— устойчивост на тър¬
сенето
Nachfragesteigerung / — увеличаване на
търсенето
Nachfragestruktur/— структура на търсе¬
нето
Nachfrageumfang т — величина (обем) на
търсенето
Nachfrageverlagerung / — изместване на
търсенето
Nachfrist / -еп — допълнителен срок
Nachfristbewilligung/— предоставяне на
допълнителен срок, отсрочка
Nachfristgewährung / — отсрочка
Bx.Nachfristbewilligung
Nachfristsetzung / — отсрочка; вж.
Nachfristbewilligung
Nachgebühr / -en — 1. глоба; 2. допълни¬
телна такса, доплащане
nachgeben itr. —> 1. отстъпвам, съгласявам
се; 2. падам (курса, цените)
Nachgebot и, -е — допълнително предложе¬
ние
Nachgirant т — последващ индосант; вж.
Nachindossant
Nachgiro п — последващо джиросване; вж.
Nachindossament
Nachholbedarf т — 1. потребност (нужда)
от наваксване; 2. отложено търсене
186
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Naelrlrolllrueгdem Stkukufkstvktzung — пос¬
ледващо установяване на уточнени данъч¬
ни ставки
Naehludovsamkni п — последващ индоса-
мвнт, последващо джиросване
Naehiudovsaut т — последващ индосант
(джирант)
Nachkalknlatiou / -eu — 1. последващо
(повторно) изчисление; 2. преизчисляване,
проверка на изчисления
uaehkalknliruen tr. — преизчислявам, про¬
верявам (повтарям) изчисления
' uaehkrmmeu Zfr-.[D.] — изпълнявам нещо;
deu Verpfliehtnuueu ~ —- изпълнявам за¬
дължения
Nachkontrolle /— последващ контрол
uachUDntuolllemeu fu. — контролирам пов¬
торно
naehkotuiuirren tr. ■— коригирам
NäehUrvieu pl — разходи по осссранявдне
на дефекти в бракувана продукция
NaehkrlruvkonunuUiru / — следвоенна ко¬
нюнктура
Naehkulegswirtsehaft / — следвоенна ико¬
номика
NaehladeOunUtlru / — 1. допълнително въ¬
веждане; 2. допълнително извикване
(ЕОД); 3. допълнително натоварване
uaehladen tr. — 1. въвеждам допълнително;
2, натоварвам допълнително; 3. извиквам
(БОД)
Nachlassen der Geschäftstätigkeit — спад
на деловата активност
Nachlassen der KonUuuUtur — влошаване
на конюнктурата
Nachlassen dem Nachfrage — съкращаване
(намаляване) на търсенето
nachlassen itr, — 1. намалявам (интерес,
напрежение); 2. отслабвам (сили)
N^^1^^ п — отслабване; намаляване,
съкращаване
uaehlävsku tr. — 1. намалявам; die
AUilviiäteu ~ — намалявам активността;
2. отстъпвам (от цената), намалявам;
jmdm deu Rest der Schulden опроща¬
вам някому остатък от дълг
Naehlcufe1nrichtung/, -eu — следящо уст¬
ройство
Nachlaß ш, -sse — 1. отслабване, намалява¬
не, съкращаване; 2. отбив, отстъпка, бони¬
фикация (за понижение на качеството);
einen * gewähren — давам отстъпка; 3.
наследство
Naehlaßbrstrnernng / — облагане на нас-
леденото с данък
Nachlaßuegenstäudk mtpl -—обекти на нас¬
ледство
Naerlaßuläubigrr ш — кредитор, реализи¬
ращ вземанията си от наследство
NaehlaßkouUuuv т — разпродажба на нас¬
ледството
NachlaßpflkuschaOt / —опека над наследст¬
вото (юр.)
Naehlaßsteueг / -п — данък наследство
NachlaßverbindlichUriten pl—дългове, об¬
ременяващи наследството
Naehlaßveuglklcr т — гражданска сделка с
цел предотвратяване на разпродажбата на
наследство
NaehIaßvvrwe1lilng/— управляване на нас-
ледссвдсд
Nachlelstung/, -eu — парични загуби
~, finanzielle —доплащане
пиГ liefern fu. —доставям по-късно, доста¬
вям допълнително
Nachllnefeunug/ -eu — по-късна доставка,
допълнителна доставка
п — подправяне, фалшифика¬
ция
Naehmann т, -евг — последващ итщосднт,
еж. Nachludossaut
uachшksveu tr. — повторно измервам; про¬
верявам (контролирам) размера
Nachnahme / -п — наложен платеж, рамб-
рус; gegen - — срещу наложен платеж
Nachnahmegebühr / —п — такса за пратка с
наложен платеж
NachuahmeUosteu pl — сума за наложен
платеж
Ncchnahmcportänwe1svnue/ -eu — извес¬
тие за пощенска пратка с наложен платеж
NachnahmceseudnnU -п •— пратка с нало¬
жен платеж
naehurhmku tr. — изисквам (вземам) такса
за наложен платеж
Nachnutzung / — използване на научно-
технически постижения на едни предприя¬
тия от други
Nachporto л, —s auch -ti —- допълнителна
такса; вж. Nachgebühr
nach prüfen fu. —_ проверявам (ощв веднъж)
Nachpptü furue/ -eu — контролна) проверка
NacrprüOunusverfarren п — метод на до¬
пълнителна проверка; метод на допълни¬
телен контрол
Nach proviiHioni-eu —допълнително коми¬
сионно възнаграждение
uachmechurn tr. — I. пресмятам повторно;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
187
2. ■ проверявам изчисленото
Nachricht / -in — 1. съобщение, известие,
вест; 2. даннл, сведение, информация; пСкп
~ [von D.'über Akk.] erhalten — получавам
известие от някого зр нещо
Nach-lcOten/?—данни; съобщения; инфор¬
мация; известия
Nah0-lc0tenüUertragнngst0eorle f — 1. те¬
ория зр предаване на информацията; 2. те¬
ория на съобщенията
NrhO-icetenrustauscO т — обмен на инфор¬
мация (ЕОД)
NachiiheteкU1föiderungsl1istungiк pl —
услуги на органите зр съобщения
Nahhlihetinfluß т — информационен поток
NrhhricetinkoUb m, —s — информационен
код (ЕОД) - .
NachiihOreкnetz л,-с— съобщителна мрсжа
NahhllhOieкqнille f -к — 1. източник нр
данни; 2. предавател на' съобщения
NahOrlceiegtechnik f— съобщителна тех-
никр
Nachrfch0enve1ltrbetCrmgJ/—- обработка на
информацията (съобщенията)
Nah0rihOtenvhlkiOrssystim п — комуника¬
ции, система зр разпространение на ин¬
формация
NachrichOetlgeilnittidun/ — обмен на ин¬
формация; вж. Nachllhht1кaнstaнshh
NahhiihOteкwiseк п — съобщения
Nachosat r/ -сп —допълнителна (повторна)
сеитба
Nachschau т — надзор (контрол), осъщест¬
вяван от данъчната инспекция
кahhshhickbn ti. — пращам допълнително
nаhOshOickeк tr. — препращам
NachschCnben л — непозволена търговия
със стоки, придобити след официално обя¬
вена разпродажба
Nachschub т, — снабдяване с припаси
№^^0 т — доплащане; допълнителна
парична вноска; последваща парична вноска
Nachschunßflicce/-e — задължение зр доп¬
лащане; задължение зр внасяне нр допъл¬
нителна сума
NacOschußriäшle f -к — допълнителна
застрахователна премия •
nachsenden tr. — изпращам допълнително;
вж. nachschickin
Nah0slc0rwhc0sel т,~ — мeнигeлницa- под¬
лежаща нр заплащане в определен срок
след предявяване
Nachspannn pl — допълнителни графи (ко¬
лонки) (снет.)
NahOstbcObn п — вземане на проба от дос¬
- тавен насипен ■ товар прсди окончателното
му приемане
nachstellbar adj. —регулируем, койтоможе
да сс регулира
Nac hssttinrr/ -п —■ допълнителен данък
Nachtarbeit / -in — нощен труд
NrhOrriUiitszushOlau m, -=с — надбавка за
нощен труд
NahOtbitileU т — нощсн труд
Nachteil m,-e — 1. врсда, щета; 2. загуба; 3.
недостатък; 4. неизгодно положение, нсиз-
года
nachteilig adj. — врсдсн, неблагоприятен,
неизгоден
nachteilig adj. — 1. неизгоден; 2. неудачен,
неуспешен, несполучлив; 3. неизгодно, в
ущърб (на себс си), на загуба; 4. отрицате¬
лен
NacOrbllluk1lt f — нсизгода
Nachtrag т — добавка, допълнение; прило¬
жение
NacOtragsrtat т — допълнителен бюджет
NrcOrrrgsOrusOаlr т — допълнителен бю¬
джет; вж. №£0^^^^
NacOtiagsvertbilunu f— разпределение
след заключителното разпределение
NaclltrchlchOJf,—еп — нощна смяна
Nachtschichtprämie/ -п — надбавка за ра¬
бота на нощна смяна
Nachttarif тс, -с — нощна тарифа
Nachtt-esoi т — сейф зр депониране на цен¬
ности в банките извън работно времс
Nrc0rwac0Ui1nst т — служба зр охрана
прсз нощта
Nachtzulaggl/ -п — надбавка зр нощсн труд
NacOtzuscOlau m, —=с — надбавка за нощсн
труд; вж. Nachtzulage
NachnntirniOmer т —■ субпредприемач
Nachurlaub т — допълнителен отпуск
Nachveraкlrgunu/ — последващо устано¬
вяване размера нр данъка; 2. последващо
(допълнително) разпределение на данъци¬
те; 3. допълнителна сума на данъците
nachvrigütin tr. — допълнително възнаг¬
раждение, допълнително заплащане, доп¬
лащане
Na^clOvcrgütUllgJ/ -en —допълнително въз¬
награждение, допълнителна заплата, доп¬
лащане
KacOverlangen tr. — допълнително изиск¬
вам, изисквам в качеството на доплащане
Nad^rv<^t^^sc lieiiintu/ -nn — 1. допълнително
застраховане; 2. застраховане със задна
188
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
дата
gacnversreurrg tr. — плащам допълнител¬
но, доплащам (данък)
огоП wägen tr. — проверявам тегло чрез пов¬
торно претегляне, претеглям повторно
КасИ™^!!^/-^ — проверки ни тегло чрез
повторно претегляне, повторно претегляне
Na^w^r schaftj, (Schweiz) — отговорност
(за скрити дефекти в продаденото имущес¬
тво)
Nachweis über Kassejgnrcnäfrn — отчет за
касовите операции
Nachweis über gezahlte Steuern — справка
за сумати ни изплатените данъци •
Nachweis des Verkaufs von Frr-
rigerzenggisseg — отчет за реализацията
на готовата продукция
Nachweis т, -е — 1. доказателство, доказва¬
не; dem ~ erbringem (führen) — обоснова¬
вам, привеждам доказателства; einen —
vorleeen — представям доказателство;
dem ~ über prüfen — проверявам доказа¬
телство; 2. свидетелство; потвърждение;
удостоверение;- 3. изчисляване, пресмята¬
не; отчет; 4. посреднически кантора; борса
на труда (Zimmer -); 5. протокол, регист¬
рационен списък; 6. сводни, отчет; 7. справ¬
ка; ведомост (счст.)
Nachweis mach Krstrnartem — отчет по еле¬
менти на разход
Nachweis jach drr Art der Kos-
rcgrgtstcnugg — отчет по елементи на
възникване ни разходите .
Nachweis schwebender Beträge — отчет за
неизплатени суми
~, analytischer — аналитично пресмятане
- , brlremäßiecr — документално доказа¬
телство
- , direktir — непосредствено пресмятане
~, mengenmäßiger—количествено пресмя¬
тане ,
~,. wert- und mrnernmäßigrr — количест¬
вено-стойностен отчет
- , wertmäßiger — стойностен отчет, прес¬
мятане в парично изражение
nachweisbar adj, — 1 .доказуем; който може
ди се установи
nachweisen tr. [D.,Akk.] — 1. представям
доказателства, доказвам, потвърждавам;
2. намирам (работа за някого в ролята на
посредник); 3. посочвам (жилище, работа);
4. доказвам някому нещо
nachweislich adj. — както е доказано (уста¬
новено)
Nachweisi-makier т — посредник, посочващ
само възможност за сключване ни сделка
Nachweiimiittriuu g j/ -eo — регистрацион¬
но съобщение
Nachweispflehrr'—задължение на данъкоп¬
латеца да даде верни данъчна декларация
Nrchweiesrriler/ -п — сж. Nachweis 4.
Nachweis u jg/ -по — 1. доказателство, пот¬
върждаване; 2. списък, опис; . З.отчет, от¬
четност 4, намиране (на работа)
Nachwuchs т — 1. подрастващо поколение,
деца; 2. млади кадри; drr wisrenscnrftlichr
~ — младите научни кадри
NachwuehrrörUeruuj/ -по —- поощряване
(издигане) на млади кадри
Nachwuchskräfte pl — млади кадри
gacnzänlem tr. — 1. преброявам; 2. проверя¬
ва пресметнатото; das Geld - — проверя¬
вам пирите
Nachräätuujg-rj— 1. пресмятане повтор¬
но, проверяване на сметки; 2. повторно
преброяване
machzahlrm tr. — 1 доплащам, заплащам до¬
пълнително; 2. заплаща (изплаща) със зад¬
на дата; snim Grhalt wird mrcherzrnlt —
заплатата му се изплаща допълнително
Nachzahlung/ -eo — 1. допълнително зап¬
лащане, доплащане; 2. последваща вноски;
3. плащнне сс с зада а дтиа . •* к^еп —
доплащам
Na^zoH m, — дхпълддтелдо мито
Nrchzugsrktie / -п — отсрочени акция, ак¬
ция с отсрочено плащане ни дивидент
Nadrldruck m, -не — иглен печат (ЕОД)
Nahuunesrrwrrb т — зариботка, даваща
средства за придобиване ни хранителни
продукти
Nähr ^0^0 ter pl — продоволствени стоки
Nahuumgrmittrl pl — хранителни (съестни)
продукти
Nanaujermittclbedarf т —нужда от продо¬
волствени стоки
Nahuungsmittrlijeurtrir / — хранително-
вкусова промишленост
Nahunngrmittrlsteurr / -п — продоволст¬
вен данък (ист.)
NanrujgsmiitclverfilfchllnnjГ— фалшифи¬
циране на хранителни продукти
Nahrunesstajd т — състояние (положение)
на продоволствието
Nanrumgrvernältnisre pl — състояние на
продоволствията; сж. Nanuujesstand
Nahrunes-vorrat w, —xpджmгллни пршасси
Nanrugeszufnnu / -по — продоволствие,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
189
снабдяване с хранителни продукти
Nahteurignis п — място на съприкосновение
(мреж-план)
Nahverkehr т — транспорт на къси разсто¬
яния, местен транспорт
Nah'^^i^kcl^rspmrisv^r^^dnnng ' -eu — та¬
рифа на местни превози
Nahverkehrsmittel п — превозно средство
за близки разстояния
Narveukchrssysäem л, --в — транспортна
система (в 'селище, в предприятие)
Nah'v4^i^]^<^1^rstarif т — тарифа на местни пре¬
вози; вж. NahveeUehrspuelsveeoedunug
Name m, -u — 1. име, название, наименова¬
ние; 2. идентификатор (ЕОД); 3. реноме,
репутация, слава
uimeus adv. — на имв
uimeus prp. [G.] — от името на
^ше^ские f —u — поименна акция
~, einfache — проста поименна акция
*• , gebundene (vlnkuliruie) — винкулирана
поименна акция (предавана на друг с раз¬
решение)
Nameuvguthabrn п — поименен дял, пои¬
менна вноска
Namenvindrssameuä п — поименен индоса-
. мвнт
N1menvlagrrsehriu ш, —е — поименна скла¬
дова разписка
N1mensoblig1iirn / -eu — поименна обли¬
гация .
Namrnspapicr п — 1. поименен документ; 2.
поименна цвнна книга
Namenpolice/ —п — поименна застрахова¬
телна полица
Namkuvschkek тл, -s — поименен чек
Nameuvschuldvervchrelbnub /, -eu — пои¬
менна облигация
Namensweehskl т, — поименна менителница
namentlich adj. — поименен
namentlich adv. —особено, главно, предим¬
но
naßfest adj. — непромокаем
natürlich adj. — природен
natürliche Peuson — физическо лице
Nationalökonomie /— полисикдномия
Nationalbudget п —» национален бюджет
Nationaleinkommen п — национален доход
- , produziertes — произведен национален
доход •
N1tionalkinkommrnvbil1nz /— баланс на
националния доход
uatiouilisierrn tr. — одържавявам'
Nationalisierung f — национализация, прв-
даване в собственост на държавата
Natirualk1pital п — национален капитал •
Nationalprodukt п -— национален продукт
National relchtum т—национално богатство
N1ilrn1lsehuld /— национален дълг
N1älru1lvkumöbeu п — национално богатс¬
тво .
Natioluгalvehrunub-elu—национална валута
Nailon1lwirtseh1Ot /— национална иконо¬
мика
Natur- uud Kliшaverhältuivse pl—природ-
но-климатични условия
Natur- und Wirisch1ftsverrälinlssr е>/-при-
родно-икономически — условия
uitima, tu -—в натура; в натурално (вещес-
свенд) изражение
Naturalabgabe / -п — 1. натурален данък;
2. натурална повинност (ист.)
Natuealiuuibr /--п — натурален показател;
натурално изражение
NatnualanvdrneU т — натурално израже¬
ние: натурален показател; 1ш * — в нату¬
рално (веществено) изражение
N1inu1l1nvt1nser т -— натурален обмен
(ист.)
Natrualbriteau т, —е — вноска в натура,
вноска в натурална форма
NaturaIbesteueeuruer— натурално данъчно
облагане, данъчно облагане в натурална
форма
N1ine1lbezüge pl — натурални доходи, до¬
ходи в натурална форма
Natnr1lbkzleruugku pl — отношения при
натуралната размяна
Naiuu1ld1elrrru л, — натурален заем, заем
в натурална форма
N1tnrale1nhr1tä/ -eu — натурална единица
N1ine1lrlnkommkn л - доход в натурална
форма .
Natiralrutgrlt л, -в — заплащане на труда
в натура
Natnualrrsaiz т — обезщетение в натура
(застр)
NainralOrrm /— натурална (натурално-ве¬
ществена) форма
Natnualgeld л — природен еквивалент на
парите (зърно, сол, добитък) (ист.)
Natnealgrößr/ -п — натурална величина
Natuealrrusirllnug / —• възстановяване 'в
предишното състояние; реституция (юр.)
Naturalien pl — селскостопански продукти
NatnralUcnnzalhj/ -eu — натурален показа¬
тел (стат.)
Natnu 1lkcnuziOfrr f - натурален показател;
190
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
еж. Naiuialkinnzael
Natu-alk-idlt m, -с — натурален заем, кре¬
дит в натурална форма
NaturrlletciШln f, -in — плащане в натура
Naturalleistungen / pl — натурална повин¬
ност; натурален оброк (ист.)
Naturallohn т,=* — заплащане в натура
■Nаiu-аlmiiOrde /, -п — натурален мстод
(зр определяне на производителността на
труда) (стат.)
Narнialmrnarslren m, -че — месечна зара-
ботка в натура (ист.)
Naturalparhl/— натурална аренда (ист.)
Naturalrräшie / ■ -п — премия в натура
(застр.)
Naturalrabatt т — отстъпка зр количество,
безплатна доставка на част от стоката
N3(11^^111^ е/ -п — натурална рента
Nаtu-rl-istliution f — възстановяване нр
предишното състояние; вж. Natural¬
herstellung; 2. възстановяване на загуби в
натура (юр.)
Nаiu-rlsi1urr / -п — данък в натура
NatuialrauscO т — стокообмен в натура
(ист.)
NarulalrauscewiltshOaftf— натурално раз¬
менно стопанство
^^ггШ^цпп/ — погасяване па ипотечен
кредит със залозл
Naturrlumsatz т — бсзпрричен оборот,
оборот в натура
Naturalven-güttinn/ —* заплащане в натура;
вж. NaturaliKtgilt
Naturalvcr sicllOilInкJr— натурално застра¬
ховане
Naruirlversorgung/— обезпечаване (снаб¬
дяване) в натурална форма
Naiulalvcrtrliunlu/ — разпределяне в нату¬
рална форма
Nаrui^llvrlumiк п — физически обем (нр
производството)
Naruialvorshhuß т — аванс в натура
Naturalwirtschaft / -nn — натурално сто¬
панство
Natnralzins m,—е—лихва зр натурален заем
(в натуралното обменно стопанство)
Naturalzlns т, -е — натурален оброк (ист.)
Naturalzuwendung/ — изплащане в натура
Natн-U1din^uшggnnг,pl — естествени (при¬
родни) условия
Naturfaser /,-п—естествено влакно, естес¬
твена нишка
NaturfrnUsaUgaUb / -п — такса (данък) за
обезпечаване на най-рационално използ¬
ване на природни ресурси
Naturgas и, -с — естествен (земсн) газ
NrtuigeUier л? -с — резерват
naturgemäß adj. — естествен, природо^о»-
разсн
naturgemäß adv. — естествено, разбира сс
(разг.)
Naturgröße / — естествена величина; еж,
Natnralgröße ,
Naturpark m, -е aucO -s — 1. резерват, на¬
ционален парк; ■ 2. ■ природен (естествен)
парк
Naturprodukt и-с — 1. продукт с естествен
произход; 2. селско--стопански продукт; 3.
суровина
Naturr1ih0iümer pl — природни ресурси;
природил богатства
Katu-irin adj. — натурален (вино)
Naturschätze pl — природни богатства; вж.
NatuгrrlcOiümer
Naturschutz т — защита (охрана) на приро¬
дата
Nrrн-schutzgesirz п — закон за опазване на
природата
Naturstoffe pl — природил материали
NrrulViiOälinissi pl — природни условия
Natu-wein т, -с — натурално влно
naturwidrig adj. — противоестествен, неес¬
тествен
Navicert к (engl) — свидетелство за отсъст¬
вие на кораба на контрабандна стока
NrbbnabgrUeк pl — 1, допълнително ■ съби¬
ране на данъци; 2. допълнителни мита; 3.
допълнителни данъци .
NrbenabkommbK п — допълнително спора¬
зумение
Nrbenabteilung/, -nn — спомагателен цсх
Nebenamt п, -чсг ■— допълнителна служба
(работа); служба (работа) по съвместител¬
ство
nebenamtlich adv. — по съвместителство
NrUbnrкlauhкp/— 1. спомагателно оборуд¬
ване; 2. помощно стопанство
Nebenarbeit / — работа по съвместителст¬
во, допълнителна работа
Nibinausgabn /'--п — допълнителен разход
NhbhgUÖrsb /, —п — неофициална борса, ку¬
лиса
NiUiiiUücOii pl — допълнителни книги
(снет.)
Nibenbe dinggen U/ -еп—допълнително ус¬
ловие
N1UenUerbhenung / -in — допълнително
изчисляване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
191
Nebenberuf w, —е —— 1. работа по съвмести¬
телство, съвместителство; 2. втора профе¬
сия; допълнителна професия (работа,
служба); im * — по съвместителство; im «
arbeiten — работя по съвместителство
grbegbeunfllcn adj. — по съвместителство,
извънщатно
Nebenbesthäfttiomjg; -no— 1 .допълнител¬
но занятие; 2. работа по съвместителство,
съвместителство; als -—по съвместител¬
ство
Nebrnbrstimmung f -по — доnъпдитепдо
условие ни договор
Nrbenbetrirb т,—е — 1. спомагателно пред¬
приятие; 2. допълнително производство; 3.
помощно стопанство
Neben bnzug m, -не — дхпспдителед доход;
вж. Nrbngnimkommrn
Nebenbuchbaltungen pl — 1. форми ни спо¬
магателно счетоводно отчитане; 2. отчита¬
не на капиталовложения (складова дей¬
ност, заплати)
N^l^c^r^t^ucliun jjf -em — разнасяне по книги¬
те ни спомагателното счее.оечиеаде
Nrbegeinkümfte р! — странични доходи
Nebrmrinkommen п —допълнителен доход
Nebejirscneшume / -по -— странично (съ¬
пътстващо) явление
Nebenertrag т — чист доход от реализира¬
нето на отпадъците от производството
Nebenerwerb т — допълнителен доход
(заплати, печалби, покупка, поминък)
Nebenerwerbsbetrirb т, -с — стопанство,
даващо допспддтелед (страничен) доход
Nebenerwerbslajewirt т, -с — работник с
допълнителен поминък селско стопанство
Nebenrrzruemis л, -ssr — страничен про¬
дукт
Nebenfach п, нег — втора специалност
Nrbemfchlrr т - второстепенен дефект
Nrbenterrieujg / -по —> странично произ¬
водство
Neben ffähei -п—част от площта (ни пред¬
приятие), използвана за странични цели
КеЬептипкНоп jfläähr/-n — площта ни по¬
мощни помещения (ни търговско или про¬
мишлено предприятие)
Neben jjnbhru; -ro —допълнителна такси
Nnbnn geschärte pl — помощни (допълни¬
телни) сделки
- ., kaufmännische — доnспддеелнд сделки
ни търговеца
Nebenerwerbe и-п — страничен (дхпъпдд-
телен)занаят
Nebrnhaurhalt т — допълнителен бюджет
Nebrnkapazität f—. допълнителни произ¬
водствени мощности
Nnbrmkarrnm pl — спомагателни каси (за
разтоварване на главната каса)
Nebenkosten pl — 1. допъпджтепнд разходи;
2. странични (допълнителни) загуби; 3.
странични (gхпъпдителда) издръжка
Nnbrmkrstenstnllen pl — мести ни възниква¬
не ни разходи, свързани с помощното про¬
изводство
Nebrnlager п - помощен цехов склад за ма¬
териали
Nebemlnirtung -no —— допълнително задъл¬
жение (споразумение)
Nnbrnlnlrtungnjp/— 1. допълнителни услу¬
ги, допълнително извършвана работи; 2.
плащане зи допълнителни услуги; 3. до¬
пълнителни изплащания
Nrbhn1cierungsrkriоr g ereiif haftft-n — ак¬
ционерно дружество, чиито акционери по¬
емат допълнителни задължения
Nebrmprrsnnal п — спомагателен персонал
Nebrnplatz . . — населено място, където
липсва централна земеделска банки
Nebenprodukt л, -е — 1. допълнителен про¬
дукт; 2 вторичен (отпадъчен) продукт
Nnbrnproduktirn f — 1. странично произ¬
водство; 2. странична продукция
Nrbrnpuogramm и, -е — помощна програ¬
ма (ЕОД)
Nebrnprozeß т, -sse — спомагателен (про¬
изводствен) процес
Nebrnrarnm т, •= — 1. допълнително поме¬
щение; 2. оперативно-спомагателно поме-.
щение (зи разфасовка на стоки)
grbrgrecngcm lr. — проверяване на изчисле¬
ния
Nebenjerhii gun j/ -ro .— спомагателен от¬
чет
Nebensachn / -п — второстепенна работа,
второстепенен въпрос
Neben1iоhrruujeг — допълнително обезпе¬
чение
Nebrnsprsem pl — допълнителни разходи;
вж. Nebenkosten
Nrbeussenir/ -е—клон, филиал, оедеп-дие;
представителство; агенция
Nebr / -п — допълнителен данък
Nebentätigkeit /—допълнителна професия;
вж. Nebenberuf
Nrbrnunkosten pl — режийни разноски .
Nrbrnuntrrgenmru т — субпр-дприемач
Nrbrnverbraucn т — допълнително пот-
192
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рвблвние
NebrnverbriH eher т — страничен (допъл¬
нителен) потребител
Nebenverdienst т — странична (допълни¬
телна) заработка; страничен доход
Nrbenverpfllcertmus/ —eu — допълнително
(странично) задължение
Nrbenw ir ku nggj -ku — странично действие,
страничен вфвкт
Nebenwirtschaft f —помощно стопанство
NebenzeH/— спомагателно време (в произ¬
водствения процвс)
Negation / -ku — логически оператор "не"
(БОД) .
UkU1ilv adj. — отрицателен, негативен
Neuativattestat п — отрицателна атестация
NkU1tivbevtätiguug / — потвърждаване на
липса на производство на дадена стока в
страната
Negitivlisteu pl — списък на стоки, за които
вносът в ограничен
NkU1äivrkUoud т, —s • — отрицателен (нега¬
тивен) рекорд
Nkuitivsaldo т — пасивно салдо
Negotiant т — търоввц; еж. Negoziant
Negotiation f — търговска сделка; вж.
Negoziation
Negotium п — търговска сделка; търговия
negoziabel adj. — 1. може да бъдв предмет
на сделка или търговия; 2. способен за об-
ращвние; 3. може да бъде платен
Negoziant т — търговец; нвгдциднс
NrgüzilairrU’— 1. търговска сделка; търго¬
вия; 2. посредничество; водене на прегово¬
ри; 3. продажба на ценни книжа или пласи¬
ране на заем чрез банка; 4. дискднсирдне
(изчисляване) на документарни трата
Nkbrzi1ttousuewicht п — значимост на сто¬
ката в международната търговия
Neuoziatimskredit ш, —е — банков кредит
чрез дисконтиране на документарни трата
nrgoznerbar adj. — вж. negoziabel
negoziieren tr. — 1. сключвам сдвлки; водя
търговия; 2. водя преговори в качеството
си на посредник; 3. пускам цвнни книжа в
обращение; пласирам заем чрез банка; 4.
дисконгарам документарна трата
Negoziierung / -eu — продажба на ценни
книжа; вж. Negoziation 3.
Negozilcrr ngsorder / -u — поръчка от бан¬
ка на свой филиал да дискоитира док-трата
nehmen nufAkk. D.) — вземам, отнемам ня¬
кому нвщо; Rücksicht [auf Akk.] взв-
мам нещо под внимание; etw. zur Kenntnis
* — вземам си бележка от нвщо;' tu
Anspruch * — възползвам се от нещо; tu
Kauf ~ — вземам предвид; zu einer Frage
Stelli^nu" вземам отношение към даден
въпрос
Nehmer m 1 - кппуаач ; 2 • ремтеетг,
получател на плащане по менителница
Nennbetrag ш, — 1- номинална сума; 2.
номинална (нарицателна) стойност, • поми¬
нал; достойнство
Nrunbetuieb т, -в — номинален режим
Nenngröße /— 1. номинална величина, но¬
минално значение; 2. сипдрдзмер
NrnnUipitil п — номинален капитал
NelUlul^klVänu;e/— номинална производител¬
ност; номинална мощност
Nennmaß п — номинална величина; вж.
Nenngröße
Nennprkiv т, -в — нарицателна (поминал-
на) цена
Nrnnverbr1neh т — номинално потреб^в-
нив
Nennwert ш, -в — номинална стойност
Nermalthustanivmus т — нвдмаасусиднство
NeomerUanäilivmuv т — нвомеркантализъм
Nessff rttgungg/— производство по предмет-
но-nдтвдрен принцип
NestfCrtiuungsbeukicr т — првдметно-зат-
ворвн участък (производство)
net wright (engt) — нвто тегло; вж.
Nettogewicht
netto — 1. нвто, бвз опаковка (за тегло); 2.
без отбив (дсссъпкд) (за цена); 3. слвд из¬
важдане на всички данъци и разходи (за
доход); 4. след изваждане на всички отс¬
тъпки и удръжки (за сума)
netto Kasse—нето каса, налично без отбиви
Nrtto-Grundfoudsluteusität / — чиста фон-
довмкост
Ncttoarbcitsrutgeli л, -в — нетно трудово
възнаграждение
Nrttrausg1beu pl —— чисти разходи
Nettobeitrau т, ^е—застрахователна нето-
премия, чиста застрахователна вноска
Nettobetrag т,^е — сума нето
Nettobilanz / -р — нсто-баланс
Nettodevisenerlös т—чиста валутна печал¬
ба (приход) -
Nettoeinkaufspurlv m, -в — закупна цена
нето
Nettoeinkommen п — нетен (чист) доход
Nrttorinuahme / -п чист доход; вж.
Nettoeinkommen
Nettormpfäuger т — страна от ЕО, която
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
193
повече получава от бюджета, отколкото
дава
Nittorrlös т — чиста печалба, чист приход,
нетен приход, нстна печалба
Nettoertrag т ■■— чист доход; вж.
Nhttrelnmommeк
NettofiKanzierung / -in — бюджетно фи¬
нансиране на държавни организации, дохо¬
дите на които са малки
NettofondsreKtabllität f— изчислена рента¬
билност на производствените фондове
Nittogehalt л, -er —— работна заплата слсд
удържане на всички данъци
Nrttouildeinnaemen dri Bevölkerung —
чисти парични доходи на населението
Nettogewicht п —— чисто тегло
Nettogewinn m, —с ■—чиста печалба 1
Nettogrwinпrbfü0rнngeк pl — отчисления
от чистата печалба
*, überzahlte — свръхнормативни отчлслен
пля от чистата печалба
Nettoinlandsprodukt л,-е—чист вътрешен
продукт
NettolKvrstitloKeK pl — чисти капиталовло¬
жения
Nettokarital п — чист капитал
Nettokaritalausfu0r f— износ на нетсн ка¬
питал
Nettokurs m, —е — фактически курс (борс.)
Ncttolohn m, ec — работна заплата след
приспадане на всички данъци (за раб.)
NettolrhnUlatr л, есг — платежна ведомост
за фактическите работни заплати
Nettomasse f — чисто тегло; вж.
Nettogewicht
Nettoprämie / -п — нето-премия (застр.)
Nettopreis т, —е- — 1. цсна на производител,
фабрична цена; 2. цена нсто
Nettoprodukt л, -с — чист продукт
~, gesellschaftliches—чист обществен про¬
дукт
NettoprrUuktlrк f— чиста продукция
NettoproduktCon je Arbeitskraft — чиста
продукция на сдин работник
NettoproduktCon je ArbeiiszelieigObit —
чиста продукция на единица изразходено
работно време
NertrprrUukrlogsmrr0oUe f — метод за оп-
ред.призводителността на труда (стат.)
NrttorirUнktloкswerr т—стойност на чис¬
тата продукция
NettoproUuktionszнwah0s т. — прираст на
чистата продукция
Nettoprodukltniträ't/—чиста производител¬
ност на съвкупния труд
Nettoprofit т — чиста печалба
Nettoquotb f -n — относително тсгло на
чистата ■стойност на произведената про¬
дукция към валутата; 2. отношение на бру¬
то- към ^^коефициента на възпроизвод¬
ство на населението
Nettoiate / -п — товарна ставка нсто (бсз
отбиви л надбавки)
Nettorrchnung / —еп — 1. отчитане на ре¬
зултатите от стопанската дейност (счет);
2. отчет с резултатите (счет.)
Nettoregisr1-rognage f— нето-реглстър то¬
наж
Nbttrro0stoffbinsatznrrm/ -in ■— норма за
чистия разход на суровини
Nettosatz л» ее — нсто-ставка
Nettoso^i^al]^rodukt л, -с — нетен социален
продукт
Nrttosozialprodukt zu FaktorkostiK — не¬
тен социален продукт по производствени
(калкула^ионни) разходи
N1ttosozialproUukt zu Maiktprelsrn — не¬
тен социален продукт по пазарни цени
Nettotara f— чиста тара, фактическо тегло
на опаковката
Nettotarif ти, —с — нетна тарифа
Nettoumsatz т — чист оборот
Nettoverdienst ти, —е — чист (нетен) доход
Nettoverdienst ти, -с — чиста (нстна) заплата
Nettove- kaufserlös m, -е — чиста печалба
от продажбите •
Nettoverkaufspreis m, -е -— продажна цена
нето
NettovirmögbK л — фактическо имущcство■
Nettoverzollung f —• обмитяване на стока
нсто тегло
Nettowert т — фактическа лли остатъчна
стойност (дълготрайни матерсриалнл ак¬
тиви)
Nitroza0lii т—страна от ЕО, която повсчс
внася в бюджета, отколкото получава
N^^1^ f— чисто времс
NettozlKs m, -е — I. нстна лихва; 2. чиста
лихва по кредита
Netto Zinssatz m, ■чв — ставка за члстия про¬
цент на лихвата по кредита
Netz dri BcschaffungsstrlleK — снабдител¬
на мрежа
Netz der Verkaufsstellen—търговска мрежа
Netz л, -е — мрежа; ein ~ biwerben — сдо¬
бивам сс със (сервизна) мрежа
~ ykritiscOis—критична зона (мрежовплан)
~ , suUkiitishOes — нодсритична зона (мре¬
ГЗ Немско-български икономически речник
194
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
жов план)
verzweigtes — разгъната мрежи
~ , waaemzufünreoder — сехкопроводяща
мрежа
Netzabrhnaltung f -ro — изключване на
мрежата ■„
Netzanschluss т, -ssn — включване в мре¬
жата
Netzdichtn f— плътност ни транспортната
мрежа
Netzlciirrnn j/ -eo — мощност на електри¬
ческа мрежа
Nctzplam ли, — мрежов план
Netzplanelemegr л, -е — -п-мент ни мрежо¬
вата графики, елемент ни мрежата .
Netzplancrstcilung/— изготвян- ни мрежов
план
Nctzplanmatrix f — матрица ни. мрежовия
график
Nntzphmmrdel п — мрежов модел
Nhtzplanstruktua f— типология ни мрежо¬
вия график
Netzplan^n^m 1к/ — техника ни мрежовото
планиране
Netzspannung"—. напрежение ни електри¬
чески мр-жи
Netzven-sorgeu g g” — захранване на мрежата
Netzwerk л, -е — мрежов план; вж.
Nctzplam
Netzwerkamalysr f— 1. мрежово планиране;
2. анализ на мрежовия грифик
Nrtzwrrkberechnumg / — изчисляване на
мрежовия график, изчисляване на мрежов
модел
Netzwerkdiagramm п — мрежов план; вж.
Netzplam
Nctzwerkkalkulation f — система ни мре¬
жово планиране
Nctzwertklhirln g_j"— мрежовд управление
Netzwerkmetnodn / — метод ни мрежовото
планиране; вж. Nhrzplrjunesmntnrdn
NetIпverkortiоmeruuj/— оптимизация ни
мрежовия график
Netzwerkplan uug g— мрежово планиране
Nntzwerkplagumgsmntnndr / — метод на
мрежово планиране
Netzwerktrchgik /— техника ни мрежовото
планиране; вж. Netzplrgrncnnik
Neuanfertigung / — 1. изготвяне на нов
предмет, капиталния ремонт на който е
н-целесьхбрзa-д; 2. изготвен за пръв път
предмет
Ncnanlage/vrg Kapital — ново капиталов¬
ложение
~ m, unfertign — незавършено ново строи-
тепстно .
Neuаmscnaffumg / — придобиване ни нови
вещ
Neuamscnaffumeskostnj pl—разходи по об¬
новяване на оборудването
Neuamsiedlumg / -nm — 1. дхвозаселнзн-
(нзсепено място); 2. довосъздаване (ни
предприятие)
Neualterrierun g j/ — преае•-седран-
Neuaufbau т — възстановяване
nnurufbaunn tr. — 1. възстановявам; 2. ре¬
организирам
Neuaufnahmr / — попълн-ни-; dir - vom
Arbeitern — приемане ни нови работници
neuаufscnlirßnn tr. — .1. провеждам работи
по откриване ни ново находище; 2. въвеж¬
дам в експлоатация; 3. възобновявам рабо¬
тата
Neuaufschluß т — 1. работа по разкриване
ни ново находище; 2. въвеждане в експлоа¬
тация; 3. възобновяване на работи
Neu аи Пийте /— преразпределение
neuausfrrtigem .tr. — съставям отново
(снст.)
oruaurrürtrn tr. — преоборудвам
Neuаuesüstung / — преоборудвине; превъо¬
ръжаване
- ., technischn — техническо превъоръжава¬
не; технически нововъведения
geuaurstаttrn tr. —— прехбхруавзм; вж.
gruaurrürtem
gnuaursthllhn tr. — съставям отново
вж.mnuаurfnrtigng •
Neubau т — нов строеж, новострояща се
сграда
Neubauamt л — служби "управление ни ка¬
питалното серодтелсево"
Neubaugebiet и, .-е — територия на нов
строеж
Neubauwo0n gung” -по — квартира в довх-
застроен район
Neubedarf т — ново търсене
Neuberrchgumg / -по — преизчисляване,
ново изчисляване
nrubrstruerm tr. — облагам отново (повтор¬
но) с данъци
Neubewertung” -eg — птеоценkа,птхв-ж-
дане ни нова оценка(на аълготр.матер.ак-
тиви) .
Nnunm SShätzung/ -по — преоценки
Neuein1rrJllfuge”-nn — 1. ново набиране (на
рибхеницд); 2. възстановяване (ниработа);
3. прехтд-дезцдя
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
195
Nkuemivsion/, -eu — нова емисия на акции
и цвнни книжа
NeuenUieiretunn/-ku — 1. нова разработка,
ново изделие; 2. разработка, създаване на
нещо ново (нов модел, метод)
Neucr-Kunde-Rabatt т, -в — отбив на нов
клиент при първа поръчка
Neuerer т, иоватор' рационализатор
Neuere rbüro п, —s — бюро за рационализа¬
ции и изобретения
Neuerermelhoode/ -п — новаторски метод
Neuerertum п — новаторство
Neuererwesen п — рациондаизасорстуо' и
изобретателство
Neueeunub/—eu — 1. новост, нововъведение,
преобразуване; 2. обновление; реформа;
реформиране-
NeuOestsvezunuU'— преоценка, установяване
отново (на цени); преразглеждане
Neufestsetzung des Versichernngvwertrs —
преоценяване на застрахователната стой¬
ност
Neufestsetzung von Preiseu — установяване
на нови цвни
Nrufeetstä1lunnZ -eu — ново определяне на
цената на стопанска единица
nrugegründet adj. — новооснован
neugkscr1OOkU adj. — новосъздаден
neugevtalteu tr. — 1. преустроявам; 'Првоао-
рудвам; преобразувам; реформирам; 2. ре¬
организирам; преработвам
Neugeetä1tänug/ -сп — 1. ново оформление; '
2. преустройство; реорганизация, п^еоб-
разуване
Nkugkwichä п — тегло при разтоварване;
тегло, премерено на местоназначението
Neugläubiger от • пргедявям щ
искания слвд откриване на процедура фалит
Neu|U'üiiudru.g-ku — 1. основаване на нова
организация или предприятие; 2. новосъз¬
дадено предприятие; новосъздадена орга¬
низация
NeutU'uppireuHue/ -eu — прегрупиране
Neuheit / — новост
Nruhkitrnschan т — изложба на новости
Nruigkeitsgrid т — степен на новост
Neuinveettiti)l1Ukn/ pl — нови каписаловлои
жвния
Neuiahrszuweeuiinus/ -eu — новогодишно
парично възнаграждение, новогодишни
награди
Neuländkukien pl — целинни земи, целина
Nenlaud л, ерг — целинна земя, целина
Neulanderschließung / — усвояване на це¬
лини
Nrrlandgewinuunub’— усвояване на цели¬
ни; еж. Neulanderschließung
neunfach adj. —двввсокрасен, деветорен
neunmal adv. — девет пъти
Neuutkl п —девета част; elu ~—една девета
Neuordnung / — 1. нов строй, нов рвд; 2.
реорганизация; преустройство; преобра¬
зуване
Neuorirntiruunu / -eu — првориентиранр,
нов курс
Neupicht / — 1. повторна аренда; 2. обвкт
даден отново под аренда
Neuprägunuj/ — 1. монета от нова емисия;
2. ново свчвнв на монети
Neuprodukt л, -в — отново създаден про¬
дукт
Neuprodukten /— изготвяне на нови видо¬
ве продукция
nenprrduziert adj. — произведен отново
Neureu(ekIunuU/ -eu — реорганизация
Neuregelung des Steukuweseus — реоргани¬
зация на данъчната система; данъчна рв-
форма
Neuregelunug- -eu — въвеждане (установя¬
ване) на нови правила
Neuregelurug/ -eu — урегулиране на нова
основа
N1ellschätä:urlue/ — преоценка (застр.)
Neutaxierung / •—■ преоценка; еж.
Neuschätzung
nrnteil adj. — неутрален
urnteales Mitglied — неутрален члвн в над¬
зорния съвет при съгласуване на интереси
Neuveraulagung / — установяване на нов
размер на данъците
Neuver tellunug/ -eu —— преразпределение
Nci^i^siI^Iu/ -eu — нов избор
Neuwahl /-eu — преизбиране
Neuwert о,-в — 1. новосъздадена стойност;
2. възстановителна стойност на обекта на
застраховане; 3. цена (стойност) на ново
издвлив
Neuwertentvchädigung / — 1- застрахова¬
телно обезщетение на стойността на новия
предмет; 2. обезщетение по възстанови¬
телна стойност на обвкта на застраховане
Neuweerävettcernшug'— 1. • застраховане
на отново създадена стойност; 2. застрахо¬
ване по възстановената стойност на обекта
на застраховане
nicht hacken! — надпис върху опаковка: "Не
окачвай на кука!"
nichtöffentlich adj. — при закрити врати
196
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
NiclOt-SterlingUlrck-Länder pl — страни,
невлизащи в сТерлинговата зона
NlhOtäqнlvalenrbкaнstauscO т — несквива-
лентсн обмсн
Nichtabnahme f — нсприеманс (на стока)
NlcUtrUUielen п — с-гарниране
NihOtrkzept п — нcрсиcптиеане
Nichlatk'ebrtcruun/ —— нерсцcптйерне; вж.
NihOrakzipt
nichtamtlihU adj. — неслужебен, неофициа¬
лен
NichtaKnaOme f—■ ^приемане; вж. Nicht¬
akzept
ting g/ — неупотрсба
nihOtalbelt1nd adj. — неработещ
Nic0trrUelt1nde т,-п — неработещ
Nichtauslastung f — непълно натоварване
(па предприятие)
Nichtauslastung der PrrUukrloкskapazltä
—■ непълно натоварване ■ на производстве¬
ните мощности
- , h0ronlsc0b ■ — хроническо непълно нато¬
варване
Nichtbeachitmig— нссъблюдаванс, неспаз¬
ване -
NichtbegUu iccung f — нсплащанс (на дълг)
NlhOtUbrbhOtigrb m, -п — непеавгмощен
nichtberufstätig adj. — неработещ
Nicht Ucsietld nnU/ —еп—отменяне на поръчка
Nichtbezahlung/— неизплащане
NihOthlearinglrкU л, eer — страна, нямаща
клирингови съглашения с други страни
Nichtetnhoaiting/— неспазване, неустоява-
нс (на пости задължения)
NichOeinlussng/ — неизплащане (на мени¬
телница) -
Nichteinm ic^s:c^ui^n^j/— невмсшатслство
NichteicitteilungU/ -nn — отказ за приемане
на работа
Nichierfüllung/— неизпълнение
Nih0tgebraucOswerr т —— непотеебитcлнр
стойност
NicOtueschäftsfählgb т, -п — недееспособ¬
но лице (юр.)
Nichtgesse tld ngg/ eiKes Akkreditivs — неот-
криванс на акредитив
K^f^c^ttc^ ue# — L анулиран; 2. незначителен,
нищожен, невалиден, недействителен; etw.
für (null und) ~eiklärrn—обявявам нещо
за невалидно, анулирам
nlhUrlub Gründe —— незначителни основания
Nichtigkeit /— невалидност, недействител¬
ност
NichtigkcitssM-klärnng / — анулиране, обя¬
вяване за недействително (невалидно)
кichrlкUizierr adj. — без ин¬
декси, нсиндексируем (ЕОД)
кlhOrlndust-iell adj. — непромишлсн
кihOrkrgvbrtiUil adj. — необратим, нскоя-
вертируем
Nichtkonvertibilität / — необратимост, нс-
конвертируемост
nie 0 (konvertierbar adj. — ^конвертируем;
вж. кlchkrкviгrlUel
NidOtkonvv t^lti^t^^i^iikelt / — нcсонвертиеуc-
мост; вж. Nichtkonver№11^^
Nichtlösbarkeit /— неразрешимост
Nit^l^t^ti^test^i^t^g/ -in — неизпълнение
nichtlinear adj. — нелинссн
NlhOrmbrallgblU n — нсметаличсскл пари
NlhOtmitglcbdbrgbShUäftb pl — операции,
осъществявани c нсчлснове (на кооперация)
кihhrnuшmiriscU adj. — нсцифров
кihhrprodнktiv adj. — непроизводителен,
нс производствен
кihhrprodнziereкd adj. — непроизводствен
кihhrprofltrUel adj. — нспсчсливш, недохо¬
ден
Kichtprogrammierbar adj. — ^програми-
руем
nicOtrückzaUlbar adj. -— невъзвращасм
(дълг)
кihhtstandaiUu1rbcUt adj. ■ — нестандартен
(стока)
KicO (umkehrbar adj. — необратим
NichtverläUrbarkelt / ■ — ^прилагане на
срока на давност
Nii:htveilähounn/ — нсприлаганс на срока
на давност; вж. NichtverläUrUaikblt
NichtweilerverUreitung / — неразпростра¬
нение
Nichtzahler m, --— неплащaч- длъжник
Nichlzahiunn/— неизплащане '
кihhrzrhlнкgsfähiu adj. — неплатежоспосо¬
бен
niedirblehhiк itr. s. — рухвам, събарям се,
сривам се, срутвам се
nie derb rechen tr. — събарям, сривам, срут¬
вам
кied1rU-ühkeк tr. —— I. понижавам (цсни);
оказвам влияние (на цените); 2. намалявам
(цена); 3. угнетявам, подтискам
NlbUeruaкg т, ■—упадък, движение надолу
Niederläger m, (österr) — търговец на сдро
Niederlage /—— кантора на търговец на сдро
Niedirlaun /— 1. филиал, отделение; база;
2. склад
NieUrrlagbShObin т, -с — складово свидс-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
197
m-пствх (мити.)
nieder lassne urff. — 1. поселвам се, разсел¬
вам се; обосновавам се; 2. откриване ни
филиал или хеgеледд-
Ni<r der Uh «sunu/ —rn— 1. заселване; селище;
2. филиал
Nieerrlassumgslame п, нг — страна на мес¬
тонахождение ни (банков) филиал ни други
страна
miedrrleerm tr. — 1. прекъсвам работи пора¬
ди обявяване на стачка; 2. събарям (сгра¬
да); 3. подавам оставката си; .ntw.
schriftlich * — излагам писмено
Ni^di^ialcgeu т -— собственик ни стока, пазе¬
на в склад на митницата
Niedertf ggug/ —— 1. даване на съхранение,
депониране; 2. запазване в пощата на пре-
потъч-дх писмо след уведомяване ни по¬
лучателя
niedeurcnlaehm tr.,refl. — 1. установявам се;
засядам (вън от процеси на обтащедже); 2.
преустановявам, прекратявам (дело) (юр.)\
sicU im Geid ~ — установявам се във вид на
пари
Niederschlagung f — пт-усmздхвявзд-,
прекратяване (на дело)
Niederschlagung vnn Steuern •— временно
прекратяване ни събирането на данъци
girerrrhnueihrm tr. — 1. записвам; 2. прото¬
колирам
NiiгieertrhrtetJ/ -по — 1. запис; 2. протокол
Niederstwertprigzip п —- принцип ни най-
ниската оценка
^^0 adj. — нисък
girduige Punise — ниски цени
NiedrieUaltune f —— поддържане на ниско
ниво; недопускане на повишени-
niedrigst — най-нисък
Nie d ri gst» <^Г1^г^ (u n jjf— минимално натовар-
вин-
Niedrigstkuus т, -е — минимален курс
(борс.)
Nledrigstwertauijzip п — принцип на най-
ниската оценки; вж. Nind rustwnat prinzip
Nießbrauch m—право ни ползване на чуждо
имущество, узуфрукт (юр.)
Nießbraucher m -1 . вpeмдндn собстве¬
ник; 2. уауфтукеуат; имащ право да ползва
чуждо имущество
Niveau т, -s — равнище, ниво; ' das .~
^Гщ^о — определям нивото
Niveauangllhоhung/— изравняване нивото
(ни живот)
mivr au brstimmnnd adj. — определящ нивото
Nivnauumtnrrcnind т, -е—различие в нива¬
та (ни икономическо развитие)
Nlveruvnuglrihn т—- сравнение (съпоставя¬
не) ни нивата
Niveillirung / — нивелиране
Nivellieruggrtegdnnz / -ro — ддв-лиpаща
еедаедцдя
Niveliierumestheorie / — теория зи автома¬
тичното регулиране ни паричното обраще-
цис и цени
No-sUow-Gcbiihu /— удръжка при връщане
ни самолетен билет по-късно от обикнове¬
ния срок
Nnhhgnrcnäfr и, -е — срочни кратни сделки
с премия (борс.)
Nrchprämiengeschäft л,-е —срочна кратна
сделка; вж. NnehenscUäft
Noch stücke n,pl—ценни книжа, допълнител¬
но аосеав-дд или допъпнит-пдо поискани
Nomenklatur /— номенклатура
NrmenklaturvrrznicUgis т, -sse — номенк¬
латурен списък
Nominal п—номинал, номинална стойност;
mach dem ~ — по номинал, по номинална
стойност
Nominalbetrag т, н- — номинална суми
Nnmimalnigknmmem л, номинален доход
Nominalismus т — номинализъм, номина-
пдсежч-скз теория за парите
Nomiigalkapital п —— номинален (нарицате¬
лен) капитал
Nnmimallohg m, ■==- — номинална заплата
Nnmlnrllnhnindnx т — индекс ни номинал¬
ната работна заплата
Nominalpreis ти,—- — номинални цена
NnminalscUuld т — номинален дълг
Кг1^11^5^11^1^г^11^Г/— номинална (класификаци¬
онна) скала (ни оценки)
Noi^ i^^n^l^T^or^^ii^iui^ gf— начисляване на лих¬
ви от номин. стойност на ценните книжа
Nominalwert т, -е — номинална стойност;
nach dem * — по номинална стойност, по
дхмднзп; иГ-г dem ~ liegem — стои под
номиналната стойност
mrmimalwertmäßig adj. — в съответствие с
номиналната стойност
Nnminalzins т, --—доход от ц-нни книжа,
изчислен по номинална стойност
nominell adj.>— .1. номинален; 2. формален
mominirrrn tr. — назовавам, означавам
Nnm Partihiaatigg Cougtaies (rng/.) — стри¬
ни, осъществяващи тазчеед чрез европейс¬
кия плат, съюз (исгт)
non essential goods (engl.) — стоки н- от
198
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
първа необходимост
nou fuee out (engl.) —разтоварването поема
получателят (купувачът) на стоката
nou-eompeiiiing groups (eug/.) — група ра¬
ботници от различни професии, нвконку-
риращи св помежду си
nonstop adv. — без прекъсване, непрекъснато
Nouvilenz f— неплатежоспособност
Nonvilenu • • (franz.) — 1. залежала или
обезценена стока; 2. ценна книга бвз стой¬
ност или с незначителна стойност
Norm der T1grspuodnktirn —• норма на
ежедневна изработка
Norm f -en — норма; die ~ überbieten
(übememfüllru) — преизпълпявам норма;
die ~ einr1ltcu — изпълнявам, спазвам
норма; die ~ erfüllen — изпълнявам нор¬
ма; die - unterbieten — не изпълнявам
норма; elu Verstoß segen die ~ eu — нару¬
шаване на установените норми; vieh au die
* halten — придържам се към нормата; ~
Oevt stellen — определям норми
~ — хигиенни норми
Normübereufüllung/, -eu — преизпълнение
на нормата
- , einheiilichk — единна норма
~feste (fixe) — твърда норма
• ~, besctzbebeuivehk — законодателна норма
* , uk'w(O^rnreiisrkcrtliche — обикновена
норма
~, perueksvive — прогресивна норма
-, quantitative — количествена норма
- , iecrnlvch begründete — технически
обоснована норма
Normäuderrng/, -eu — измвнвнив на нор-
митв
Nomm1bweicruug / -eu — отклонение от
нормата
normal tix (engl.) — нормален данък
Normalabschueibuug f -eu — нормална
ставка за амортизационни отчисления
Normalarbriter т — среден работник (по
отношение на нормата на заработка)
Normalaubeltstag m, -е — нормален рабо¬
тен ден
Norшalaebriivvertuab ш, • ■— типов трудов
договор
Normalarbriiszriä f— нормално работно
време .
Norшalbel1vinug/ -eu — нормално нато¬
варване
NolrmalbcschäOtigunue/— 1. средна заетост;
2. средна производителност
Notmalbriuiebsmitiel pl — унифицирано
снабдяване на производството; вж.
Noum1lfeuiiguubsmittel
Normaldiuer f dem Aktivität —- нормална
продължителност на работата (мреж план)
Norm1lferäiuungsmiiiel n,pl — унифицира¬
но снабдяване на производството
Normalgeшeinkrsteu pl — нормални ре¬
жийни разноски
Nouш1lgewlchä п — 1. еталон за тегло; 2.
нормално тегло
Normalgead т der Arbriisiuteusität — нор¬
мална степен на интензивност на труда
Normalien pl — 1. норми; стандарти; 2. пра¬
вила; предписания, директиви; 3. нормали¬
зирани (стандартизирани) детайли
nrum1liviruen tr.. — 1. нормализирам; 2. ус¬
тановявам стандарти, стандартизирам
Nrrma1livceunng’— 1- нормализиране, нор¬
мализация; 2. стандартизация
Nrrmalkalknl1tlru / — типова калкулация;
калкулация на основата на средна издръжка
Norm il Uouten pliu ш, •=« — типов счетово¬
ден план (счет.)
Nrrm1lUrntrnuahmeu т — типова номенк¬
латура на сметки
Nrrmalkrväcu pl — 1. средна (нормална)
издръжка; 2. стандартни разходи
Nrrm1lkrvtrnrechunnb f -eu — калкула¬
ция, съставена на основата на средната из¬
дръжка
Nrrm1llclsiuug f '-eu — нормална мощ¬
ност; средна производителност
Normilm aß u, -в — 1. еталон; 2. стандартен
размер
NrrmalnachOrage/ — обикновено търсене
Normalpackung/— обикновена опаковка
Normalpreis т, -в — обикновена цена
NlrrIua1stäeuunug/— еднократно обхващане
от рекламата на лица, на които тя разчита
Nrrm1lvrrbr1nch т — обикновен разход;
обикновено потребление
Normalverbraucher т, среден потреби¬
тел
Nrrш1lverdirnrr т, ■— среднозаплатен ра¬
ботник
Normalvertuag •, — типов договор
Normilzins т, -в — обикновена лихва
Normalznscrlägk m, pl — обикновени над¬
бавки
Normalzustand т — нормално състояние
normativ adj. — нормативен
Normativ л, • -е — норматив; das' *
überschreitend —свръхнормативвн
Normaiivbevi1nd т— нормативен запас
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
199
NormarlvUesreue-ung f ■— нормативно об¬
лагане
Normativbeestmmunn/— установяване на
нормативи
Normativbesrimmung1K pl — нормативи;
нормативни положения
Normativdaten pl — нормативни данни
Normative f — предписание
Norma ^0^1/ -K — нормативен документ
~ пк., UygibKiscOb —■ санитарно-хигиенни
нормативи
Normativfrist / —ек — нормативен срок
Nrrmativg-undkrsien pl — нормативни ос¬
новни разходи
Normaiivkalkulaiion / -in — нормативен
метод на калкулиране, нормативна калку¬
лация
Normativkinnziffer f— нормативен показа¬
тел
Norшrtivkoeffizient т — нормативен кое¬
фициент
Normativkosten pl — 1. нормативна стой¬
ност; нормативна себестойност; 2. норма¬
тивна издръжка, нормативни разходи, нор¬
мативни загуби
Nrrmaiivkosienrechnurк’^/— 1. калкулация
на издръжката въз основа на разходните
норми; 2. нормативно калкулиране на се¬
бестойността
Normativta-edit m, -с — планов кредит
Normarivшet0rUe / -п — нормативен ме¬
тод за изчисляване издръжката на произ¬
водството
NorшatlvrückflußUaн1r f — нормативен
срок на възвращаемост
NorшarivselUstkosren pl — нормативна се¬
бестойност
Normativvorrat т — нормативен запас ■
№гшгГ^ггГ т, -е — нормативна стойност
^^гшгГ1ух11Г für den Dokumcnten-
du-ceianf — нормативен срок на докумен-
mообоеоmа
NormU1-echnunu f, -nn — изчисляване на
нормата
normen tr. — 1. нормирам, стандартизирам;
2. унифицирам
NorшenüUrrpiüfung f — преглеждане на
нормите
Normenarbeit f — работа по установени
норми
Normennurichiiguugg-en—коригиране на
нормите
Normenblatt п — таблица с норми
NormrnUiffcrenz / -сп — разлика (разми¬
наване) в нормите
NormiieTa-biCtung f — разработване на
норми
NrrmeniкUex т — норматив
Norminkatalog m — каталог с норми или
стандарти
Norш1nkommicsinrn' -еп —-комисия, зани¬
маваща се с нормите
Normenkorrrktur / -еп ■— коригиране на
нормите
^гшгпвсЮтскпе/— стремеж към необик¬
новено високи норми
. Nonmerfüllimgg1/ -in — изпълнение на нор¬
мите
Normeehöhungg^-e п — повишаване на нор¬
мата
N0^0^11^1101/— пресмятане на нормите
Nrrmfпsrl1gнкg / пк — установяване на
нормите
NrrmfesissttznкJ/ — определяне на норми¬
те вж.Norшfestleuunu
normgemäß adj. — според нормата, в съот¬
ветствие (съобразно) с нормата
normgerecht adj. — 1. съответстващ на нор¬
мата; 2. в съответствие с нормите илл
стандартите; ■ 3. според нормата; вж.
Kormuemäß
Normgerechtheit f— стандрртиост
normieren tr. — нормирам
Normicrunn/ -rn — нормиране
Normieicsting/ -rn — нормална мощност,
мощност при нормални условия
Normminntr / -п — нормо-минута
Noi^^j^sunc^el/ -п — нормо-час
Normung der Arbeitslöhne — нормиране на
работната заплата
Normungj/ -rn — нормиране, стандартиза¬
ция
Normung hkU Vergütung — нормиране л
заплащане на труда
indusriielle — промишлена стандартиза¬
ция
* , technische — техническо нормиране
Norшungsinethodu/— метод на нормиране
Normungsuntcrlagcn pl — документация по
нормирането
NormungsverfaUren п—метод на нормира¬
не
Normverbrauch т — нормативен разход
normwidrig adj. — 1. нс съответстващ на
нормата, противоречащ на нормата; 2. нес¬
тандартен, не съответстващ на стандарта
Normzeit/—норма-време; нормирано вре¬
ме
200
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Nosten п — ностро; вж. Nostrokonto
Nostvonffnktrm pl — ценни книжа на банка,
съхранявани от банка-кореспондент
NortrogutUabcm п — актив ностро
Nostrokonto п, -trm — ностро, междубанко¬
ви т-куща сметка
Nnstanverbigdlihhkeitng pl — задължения
на банка към банкaта-кхресподдент; за¬
дължения по сметки ностро
NostroveupflicUtunenn pl — средства, полу¬
чени в качеството си на заем от банки-ко
Tеспхдд-нт
Nota f— 1. забележки, записване; 2. отчет,
фактура; 3. поръчение, поръчки; 4. съоб¬
щение, иавсстдс
Notadressr f - o — указван- адреса ни трето
лице в менителницата (при протест)
NotaoshUrift f— указаване адреса на трето
лице в м-нит-пндца; сж. Notadurrsn
Notaezeign f — уведомяван-; сж.
Notifikation
Notar ш,—- — нотариус
Notariat л, -е —— нотариат
Notariatse-bürr / -rm —. нотариални такса
notariell adj. — нотариален
motarinll beglaubigt— нотариално зав-р-н
notariell benrkngeet—нотариално заверен
Notbestand т— авариен запас
Notbetuieb т— 1. авариен режим; 2. помощ¬
но стопанство
Not bn tuirb ип^е/ -е — запасно съоръже¬
ние
Nntn f— 1. отчет (документ); 2. банкноти; ~
emitirrem -мигарам банкноти
Notenausgabn f — емисия на банкноти
Notegausgabnrncht п — право ни -мисия на
банкноти
Nntegruseabnrystnm п -—емисионна система
Noteobaok/ -em — емисионна бинки
Notnnbaokausweis т — отчет ни емисионни
банка
Noteobaokpolitik f— политика на емисион¬
на банка
Notne dnckueg f — хбеапеченде (покритие)
ни банкноти
К^епеГпИшше/—изкупуване ни банкноти
Nntegninlösungspfllhht f — задължение зи
златно покритие банкнотите
Notenemission f— емисия на банкноти; вж.
Notnmausgabn
Notenen JwertrngJr— обезценяване на бан¬
кнотите
Noteokogtigeent п — контингент (лимит) на
банкноти
Nornnmonopnl п — изключително, моно¬
полно право зи емитиране ни банкноти
Notegprivilng п — монополно право (приви¬
легия) при емитиране на банкноти
Nn ten eersever/ -п — резерв от банкноти
Notenstückeiung/—деление ни банкнотите
по стойност
Nrtensseuer/ -п — емисионен данък
Notenumlauf т — сума ни банкнотите, на¬
миращи се в хбращсддс
Notenumlauf w, не — парични маса от бан¬
кноти
Nrterbe т, -п — законен наследник (юр.)
Notfall т — нужди; im äussersten в
кри-н случай; im * — в случай ни нужда
notfalls adv. — в краен случайни необхо-
димхсе, ако трябва, ако е необходимо
mnrgegvugdng adv. — по девхпя, по силата
ни обстоятелствата
Notgeld п — пири, пуснати при изключител¬
ни обстоятелства
moticr (engty — нотис (писмено уведомявява-
не за готовност на кораба за натоварване)
notierem itr. — котирам се
mrtlrvem tr. — 1. котирам; amtlich gottert —
служебно котиран; 2. . отбелязвам, запис¬
вам; 3.оферирам
Notierung über dnm Nennwert (über Pari)
— котировка по-високо от номиналната
стойност
No tierungj/ -eo — котиране
Notierung/, -re — курс (на ценни книжа) .
Notierung uoter dem Ncnnwer^unter Pari)
— котировка по-ниско от номиналната
стойност
~ , amtliche — 1. официална котировка; 2.
официално записване
~,. direkte — пряка котировки
~, fortlrufejee — т-куща котировки
-, imeiuekte — косвена котировка
-, nachbörsliche — неофициална котировка
Notievuggskommissiom / -rg -— комисия
пои котировките
Nr tifikatii)o g— нотификация (уведомяване
за протестиране на меддтслндца)
Notifikation /— уведомяване, изв-стие
Nrtifkationspflcht / — задължение за изп¬
ращане ни давестд-(нотифдкзция)
motifizinrrm tr. — нотифицирам;. уведомя¬
вам, известявам
Notifizierung / — нотификация; сж.
Notifikation
motify aeerrrr (engl) — запасен (резервен)
адрес (в коносамснта)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
201
Notir/ -eu — бележка
Notjahr и, -в — неурожайна година
Nottössrn/ -eu — компромисно решение
notleidend\adj. — 1. неизплатен (менителни¬
ца); съмнителни (искания); 2. ненадежден
(ценна книга)
No töpfer и •— извънреден данък в случай на
бедствено положение
No töpfer п — оказване на помощ при бедст¬
вено положение
Notpfennig т — спестено за черни дни
Notstand т — извънредно положение
Notstands - und Sparprogramm п — прог¬
рама за извънредните мероприятия и режи¬
ма на икономии
Notstandsarbeiten pl — 1. обществена рабо¬
та, имаща за цвл заангажирането на безра¬
ботни; 2. обществени работи за отстраня-
уднр на последици от стихийни бедствия
Notvä1ndsbeihilfen pl — финансова помощ,
предоставяна при извънредни обстоятелс¬
тва
Notstandsgebiet п, -в — район в бедствено
положение
Notstandsgesetz п — закон за извънредните
обстоятелства
NotverUauf т — принудителна продажба на
стоки, принадлежащи на друго лице
No (Vorrat т — авариен запас
Notwohnung/— временна валута
Notwurf т — джессисдн (изхвърляне на то¬
вар през борда за спасяване на съда)
Notzuuückbrralinnusuecrä п — право да ос¬
тавиш за себв си имущество, принадлежа¬
що на длъжници
Novation /— новация (задължение с дълг)
null (uum) und gichtie—невалиден, недейс¬
твителен; etw. für ~ und nichtig eeUläeru
— обявявам нещо за невалидно, анулирам
Nu1l/-ku — нула
Nnllaustacsvru/— изключване (потискане)
на нулите (ЕОД)
NiHelnusteHeunuU/— запълване (допълване)
с 'нули, запис на нули (ЕОД)
Nulleukluuls п — нулево събитие (мрежов
план)
^H^pothese п — нулева хипотеза
Nullifikation /— обявяване за недействите¬
лен; нулификация (на паричните знаци)
nullifizlerku tu. — отменям, обявявам за не¬
действителен; нулифицирам (пар-знаци)
Nullserie /-п — нулева серия (в промишле¬
ността)
nnmerlrueu fu. • — номерирам
Numerleuшasehlue / -u — номератор
Numeeireunug-ku — номерация, номери¬
ране
NumerlerwrrU и — номератор; вж.
N umer teu m 1vehtnk
Numerikf— цифрово програмно управление
Nummer /-П (Abt.) Nr — L брой; 2. номер;
3. число; 4. индекс
~, laufende — пореден номер
nummerisch adj. — 1. числен; 2. цифров,
числов
Nrmm<зe^r^<^rr^r^UI^U^er— числова система
Nummeunsystem п — числова система; еж.
Nummeroudnnug
Nummern Verzeichnis u — опис на ценните
книжа по' ред на нарастване на номерата
Nurgewerkschaftertum п — 1. аполитич-
ност у профсъюзното движение; 2. ограни¬
чение на дейността с сясноикономически
задачи
Nutzanwendung/—• практическо приложе¬
ние
Nntzarbrlt / — полезна работа
nutzbar adj. — полезен, пригоден
Nutzbarkeit/— полезност, пригодност, въз¬
можност за използване
Nutzbarmachung — 1 - утилизация, изпол¬
зване; 2. усвояване
nutzbeingeud adj. — полезен, изгоден, пло¬
дотворен
Nutzeffekt der Arbeit •— ефективност от
труда
Nutzeffekt dre Grsamtarbrlt — ефектив¬
ност от съвкупния труд
NuäzeOOeUt der Werbung — ефективност на
рекламата
Nutzeffekt des Außenhandels —• ефектив¬
ност от външната търговия
Nutzeffekt т — 1. икономически ефект; ико¬
номическа ефективност; 2. коефициент на
полезно действие; 3. ефект, полза
NutZkOOekä vou Ugvkvältirgku—ефективност
на капиталовложенията
~, ökonomischn«— икономическа ефектив¬
ност
~ , ueblriswirtsch1filicher — икономическа
ефективност в рамките на отделен район
*, vergleichbarem — сравнителна ефектив¬
ност
*, volkswirtschaftlicher •— народностопан¬
ска ефективност
NutzeOOektsbrrrehnuug / — определяне на
икономическата ефективност
Nnizeffektvermitilugu / — определяне на
202
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
икономическия ефективност
К^^й^^кН^-Сиш п — критерий за ико¬
номическа ефективност; критерий за по¬
лезност
Nнtzпffrktsnorшrriv п—норматив на иконо¬
мическия ефскт, норматив на ефективност
NutzпffektsrehUnunu f— изчисляване на
икономическата ефективност; вж.
NutzпffektsUrrehUnнкu
Nutzeffiktsstelgerung f — повишаване на
икономическата ефективност
Nutzen т, I ■ полза, ефект ■
полезност; von hoUem ** високоефективен;
2. изгода, печалба; полза; - ОгЬпп получа¬
вам печалба; ~ bilKgen нося печалба
ökonomischer — икономическа изгода
Ueldпrseitigпr — взаимна изгода
“ , gegenseitiger — взаимна изгода
gesellschaftlicher — обществена полза
~ , vrlkswirtshUrftllhOпi — народносто¬
панска ефективност
~, wlltscUafrlihh1- — стопанска изгода
Nutzens ab rechnungU—изчисляване на ико¬
номическата ефективност; еж.
Nutzensbirnchnunu
Nнtzeкsrкrlysr f— анализ на ефективност¬
та (полезността)
Nutzcnshcr echnunjU/— изчисляване на ико¬
номическата ефективност
NutzensbetlrhUrнnu f— изчисляване на
икономическата ефективност; вж.
Nutzensbirnchnung
NntziKsfuKktloK f— функция на полезност ■
NntziKsmaxlmum л — максимум полза;
утилитаркоот'
NutzbKiкrchwris т — изчисляване на ико¬
номическата ефективност; вж.
Nutzпnsb1rпhhкung
NntziKsvergleicO т — вариантен метод за
определяне на максималния икономически
ефект
Nutzfaktor т — коефициент на използване
Nutzfläche f—— 1. полезна (производствена)
площ; 2. изгода
Nutzu-enze f — граница на полезност
Nutzinhalt т — полезен обсм (транс)
Nutzkarazltät f— полезна вместимост
Nнrzkoeffl.ziпкt т — коефициент на използ¬
ване (на капиталовложенията)
NutzkostiK pl—всички уноmр]еазходи плюс
стойността на изnолзB]Mгщпостл
Nutzkraft — ефективна сила
NutzlaUhfäUigk1ir f— полезна товаропо¬
демност
Nutzladung/— търговски товар
Nutzlast / — полезно натоварване
Nutzlast der Fahrzeuge — полезно натовар¬
ване на транспортните средства
Nнtzlastgпwlchr п — тегло на полезния то¬
вар
Nutzkiesnu jg/ -en — полезна мощност
Nutzmasse / — ефективно тсгло
nнtznihßcrishO adj. — основан на изгодата
nutznießlich adj. — изгоден; вж.
^^11101-1^0
NutziKebunj g/—— 1. извличане на изгода; 2.
право на ползване на чуждо имущество;
вж. Nießbrauch
NutzкleUungsrrcht п — право на ползване
на чуждо имущество; вж. Nießbrauch
Nutzqualität/— качество но стоката, отго¬
варящо на изискванията на потребителя
Nntzschwellb / — праг на полезност
Nutzungu/— 1. използване, ползване; експло¬
атация; Ск ~ KiOmiK — предавам в експло¬
атация; Ск ~ KiOmiK — предавам в експло¬
атация експлоатационна дейност; 2. полза,
изгода; доход; 3. право на използване
Nutzung auf Lebenszeit — пожизнено полз¬
ване
Nutzung auf MirtUrsis—ползване c правата
на арендата
Nutzung auf PachtUasls — ползване c права¬
та на арендата .
Nutzung gegen Entgelt — ползване срещу
заплащане
öffentliche — обществено ползване
U1f-lstrtr — ползване за определен срок
-, пntgпlrlchUп — ползване срсщу заплащане
~, — съвместно ползване
~, kostenlose — безплатно ползване ’
*, unbefristete—безсрочно ползване; всчно
ползване
~, нneкrueltllhOb — безвъзмездно ползване
~ , wirtschaftliche — икономическа целесъ¬
образност .
*, zeitweilige — временно ползване
NutzungsanshOlau т — оценка на стойност¬
та на земеделски участък по дохода на не¬
говия собственик
NutzнкgsUefнunls /— право на ползване л
експлоатация; вж. Nutzungs-bcUt
Nutzungsdauer /— срок на служба; срок на
експлоатация
N^^12^1^1^ п — заплащане за ползване
nutzungsfäUig adj. — годен за използване
Nutzungsfaktor т — коефициент на използ¬
ване; вж. Nutzfaktor
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
203
NutzunusOläehe f — полезна площ; вж.
Nutzfläche
NutzungvOrist f— срок на експлоатация
Nutzungvueb&lrr f — такса за ползване
Nutzungsgrad т —— степен на използване
Nuäzungshauptäe1l/— основен срок на вкс-
плоатация
NuäzuuuskokOfizlknä т — коефициент на из¬
ползване
NutzunuvmögliehUeit f— възможност за из¬
ползване
Nutzugbvpfandueeht п — заложно право на
nоазвдсваяJ право на използване на внесен
залог
Nutzungvrkehi п — право на ползване или
експлоатация
Nutzugbvthkoelk /— теория на пределната
полза
Nutzuggvvertr1b т — договор за предаване
временно правата за ползване
NuäzugbS’wiräsch1Ot f— затворено натурал¬
но стопанство
Nutzunuvzklä f— срок на експлоатация; вж.
Nutzungsdauer
Nutzwert т—1. коефициент на полезно дейс¬
твие; 2. субективна ценност (стойност)
OC-Fuuktiou f — функция на оперативна
характеристика (стат.)
OC-Kueve f — крива на оперативната ха¬
рактеристика (стат.)
OS-System п — б^зкондукторна система на
градския транспорт
obeu adv. — 1. горв; wie beueits ~ гинаШ
— както св споменава по-горе; 2. надпис
върху опаковка: „не обръщай!"
obenerwähnt adj. — гореспоменат
obeugeuiunt adj. — гореспоменат
вж. obruerwähut
Oberaufsicht f — върховен надзор, контрол
Oberbegriff т,~в •— 1- основно понятие; 2.
производно понятие
Oberbetriebstlklänu/ -eu — главна дирек¬
ция па предприятие
Oberbeweetunu/ -en — висша оценка
Oberfläcreuveгkerr т — надземен транс¬
порт
Obergeev1Isserft/--eu—дружество-майка,
основно дружество
Obergewalt f— върховна власт
Obkrbuenze / -eu — върхов предел, горна
граница •
Oberhand/—надмощие (прен.)\ превес; die
■ »behalteu [über AUU.] — запазвам надмо¬
щието си над някого; die ~ uewtunin -—
вземам превес (разг.), вземам връх над
някого; die ~ haben — имам надмощие
Obeeinsprktlon / -iu — главна инспекция,
главен надзор .
obruiudivch adj. — надземен
Oberleitung/ -eu — 1 - въздушна (контакт¬
на) мрвжа; 2. главно ръководство
Obeupuoguamm л, • -в — основна (главна)
програма
Oberschicht / -eu — висши словве на об¬
ществото
Oberschule f —u — средно общообразова¬
телно училище
Ob eu Sekretär m, -в — главен секретар
Oberst adj. —- 1. най-горен; 2. най-висш
(прен.)
Oberstaatsanwalt • , • — главен прокурор
Oberste St11tvagwaltvch1ft — главна про¬
куратура
Oberstem Gerichtshof—върховен съд
oberstes Prinzip — висш принцип
Obertaelf т, -в — максимална тарифа
Ob1rvkrw1ltnubsb1rleht л, -е — върховен
съд
obig(k) adj. — 1 - горвн; 2. гореспоменат
Objekt п, -е — обвкт, предмет (на внима¬
ние); tu Betrieb zu nehmendes пусков
обект; vor dir Uubetulrbuarme stehendes
~ — пусков обвкт; zrr Inbetriebnahme
geplantes ~ — пусков обект
Objekt-Prämienenttooriiinu/-rn — акорд-
но-премиална система на заплащане на
труда
Obje]UtlbcsteurrunugC -iu •— събиране на да¬
нък от обекта на облагане
Objektfristcgplag т, -=в — календарен план
204
О
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
зи изготвяне ни едно иадспдс
objnktgebuedne adj. — пообсктед
ObjrktUoUeir f — право на установяване и
отменяне на данък; право ни облагане с
данък
objektiv adj. — обективен
Objekrivierune/— 1. хбсктдвдзиция; 2. по¬
вишаван- на обективността
Objektivismus т — хбектдвизъм
Objektivität /— обективност
Objrktkollrktiv п, -е — колектив, за-т със
строителство ни обект
Objrktlrlsrumerlohj m,-=n — акордна работ¬
ни заплита; вж. Objektlohn
Objektleiter т, управител (на обект)
Objektlohn т, -=- — акордни (сд-лна) работ¬
на заплати
Objrktsteurrn р/ . — данъци, събирани от
обектите на облаган-
Objrkttaktstuaße / — поточен метод на
строителство
Objrkttruminplan т — календарен план зи
изготвяне на изделие; . вж.
Objektfrlrremalag
Obliegen grit/ -eo — дълг, задължение
Obligation / —nm — 1. облигация; 2. задъл¬
жени- .
-, auf dem ^г^г lautende —.облигация на
приносител
** , auf dnm Namnn lautrode — поименна
облигация
-, ningetuagrne — регистрирана облигация
*, fes tverziosl iche—облигация, по която се
изплаща дивидент с фиксиран лихвен про¬
цент
* , UyprtUrkauishU gesicherte —— ипотечна
облигация.
~, micUt übertragbare — поименна облига¬
ция, която не може да бъде прехвърляна
-, eicht weiteuveukäuflichr — депрептода-
ваеми облигация
-, eihhtbevrruecUtigte — нсптдвдпсгдтхви-
ни облигация
*, uevnrzierlihhn — безлихвена облигация
~, ziostrageode — носеща лихви облигация
Obligationär т — собственик на облигация;
вж. Obligationeninhaber
Obligаtlomegrusgаbn f— издаван- ни обли¬
гации
OblieatireeoleUaber т, — — собствнник на
облигации
Obligatlomraelninr / -п —— облигационен
заем
Oblieatioeskapital п, -irm — облигационен
капитал
obligatorisch adj. — задължителен
Obligobuch л, -=r—книги за отчет на задъл¬
женията на клиенти към банката по мени-
тепндцз
ObIlgo0artei^e” -ee—картотека за отчитане
на отношенията с предприемачи
Obrigkeit / -ee — началство (ирон.) .
Obwaltend adj. — съществуващ, господст¬
ващ; uoter dne ~ nm Umständen —— при
дадсдиmе обстоятелства
Oderkomtrm pl—съвместни сметки, с които
може да се разпорежда всеки съдружник
off-lien \englj — 1. автономен, независим;
2. в режим оф-лиин; 3. несвързан
off-lпjn-Betriebт,-е—рсждмдз автономна
работа, автономен р-жим, режим оф-лайн
off— limSystem п — автономна система;
система, работеща в р-жим оф-лийн
offen adj. — 1. отворен; 2. публичен, открит;
3. свободен, незает, вакантен
offenbar adj. — явен, очеваден
Offeebarumgrmrid т — потвърждение ни за¬
явление ни длъжника, касаещо имуществе¬
ното му състояние
Offenbarueespflcht / — задължени- зи да¬
ване сведения от страна на длъжника или
наемателя
offeeblnibnm itr. s. — оставам открит (дете-
шен) (въпрос)
Offnen Hreeelrgnrnllshhaft (OHG) — отк¬
рито търговско дружество
offene Rechnung — текуща сметка
offene Stelle — вакинедх място
OffneUnh /— хткриmхст, отвореност
offenkundig adj. — 1. открит (отворен) към
клиентите; 2. очевиден
offemlrssrm itr. — оставям открит (дeти■аре-
шен) (прсн.)
Offcnlegunespflicht / — аиаължсддс ни кре¬
дитни институти ди искат данни от взема¬
щия кредит
Offenmarkt т — открит пазар
Offen1narkr-Potliikk'—политики на отворе¬
ния (открития) пазар
OffrjmavkterrhUäft л,-- — сделка на отво¬
рения (открития) пазар
offnesihntlicU adj. — очевиден, явен
offeestnhnm itr. — стоя открит (сметка)
offnertnhemd adj. —падащ се, следващ да се
плати (за пари)
offerieurg tr. — предлагам
Offerte / —m — оферта, предложение
Offertpurir m, -с — предлагана ц-на, цена в
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
205
предложение (оферта)
Office л, -s — офис
offiziell adj. — официален
oftmals adv. — чссто, много пъти
offsrt (engl) — разчетна смстка (в
емисионна банка на друга страна)
Offset-Dollar т — разчетен долар
Offset-Länder pl — страни, осъществяващи
взаимни раз плащания чрсз разчетни сметки
Offshor^-Kanf т. — закупуване на военни
стоки зад граница
Offsho re-Steuerabkommen k — съглашение
за данъчни облекчения за военни разходи
oftmalig adj. — многократен
ohneprp. [Akk.] —- бсз
ohne (allen) Zweifel — бсз (всякакво) съм¬
нение, несъмнено
Oligopol л, —е — олигопол
rligrprllstishO adj. —- олигополистичен
Oligopolwirtschaft f— олигополистична
икономика
Omnium л — съвкупност от книжа, използ¬
вани в заемните операции
OinniumpGoicce -п — полица за комплекс¬
но застраховане
Oшniшnveesichorunng/ --еп — комплексно
застраховане
оп call (rnu/.) — 1. онкол (текущо отчитане
в банката на залози, цснни книжа); 2. пко
кол (установяване на цснл при отзоваване
на стоки) (търг.)
оп call-■Geschäft п, -е — онколна сдслка,
онколна операция .
оп calU-Konto л, -ton — оисолна сметка
оп cald-Kredit т, -е — онколсн кредит
on-llnn (engl.) — 1. в реално време; 2. нсав-
тономен, зависим; 3. под непосредствено
управление; 4 свързан
п-Ике-Bctiieb т, -с — L режим на работа
в реално време; 2. режим на работа под
непосредствено управление; 3. режим на
съвместна работа, неавтономен режим
rn—linп—System л — 1. иeавтономиа систе¬
ма; 2. система, работеща в режим он-лайн
open giKiial llcencn (engl.) — отворен гене¬
рален лиценз (в страните от стселuнггваmр
зона)
open jaw trip (engl.) — кръгов рейс (с раз¬
лични точки на тръгване л ■пристигане)
opiK market policy (engl.) — отворена па¬
зарна политика
opiK sOop (engl.) ■— предприятие, в косто
могат да работят членове на профсъюзите
Operateur т, 1 . оператор (професия;■ 22 .
оператор, инструкция (ЕОД)
Ore-arlon / -rn — 1. команда, инструкция
(ЕОД); 2. операция, дсйствис; 3. функцио¬
ниране
operations research (engl.) — изследване на
операциите; вж. Operationsforschung
rprrriloкs■—researhO-Gebiet л, -е —1 сфера
на използване на метода за изследване на
операциите
operatlons-resnarcO--Methoden pl — мето¬
ди за изследване на операциите
OrerrtioкsaUlauf mf . — изпълнение ни
операция
OperatloKsendn л, -п — завършване на опе¬
рация
OrпrainonsfluU т, -sse — протичане на опе¬
рациите; вж. OpiratioKsablanf
Orbrаtlrкsfrlub / -к — последователност
(ред) за изпълнснлс на операции
Operationsforschung^/—изследване на опе¬
рациите
OreratioкigcschwinnigUeit f — скорост на
изпълнение на операциите
Orcratlonikostelк—Vbrslcherнng / -in —
зисmеиховинc на текущите разноски
Orпrarloкsшodus т~— 1. работен режим; 2.
режим за лзпълнснпс на операциите
Oreratlrкssystпm п-е -— операционна сис¬
тема
operativ adj. —— оперативен
operativ--wirtschaftlich adj. — опeеaтивн(о—
стопански
Oreratlvplaк т, -че — оперативен план
Oper ativpluminnZ-bg — оперативно (теку¬
що) планиране
Operator m, -in — 1. оператор (професия);
2. операция (ЕОД)
Operato-elngaUe / ■ -п — 1. въвеждане, из¬
пълнявано от оператор (ЕОД); 2. ръчно въ¬
веждане
Oreratrrelngrlff т, -е—намеса на оператор
Opfer theoiCn f ■— теория за равномерното
данъчно облагане
Opponent т, -сп — опонент
opponieren itr. [urgen Akk.] — опонирам,
възразявам; противопоставям сс на
йрйк/—оптика
optimal adj. —оптимален; die ~ с Lösung—
оптимално решение
Ortlmalbesc0äfilgung / — оптимална зае¬
тост
Orrlmallsatloк / -in — оптимизация; вж.
Oprlml1lнng
Optimalität / — оптималност
206
О
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Optimaliiätvkeitrrinm п — критерий за оп-
сималносс
Optim1liiäispuluzip п — принцип на опти-
малност
Opiim1lIösllng/,• -eu — 1 - оптимално реше¬
ние; 2. оптимум
Optim1llövnnussuehk f — търсене на опти¬
мално решение
Optimalplanuru/ — оптимално планиране
Optimilpuris т, -е — оптимална цена
Optim1lpururamm л,-е—оптимална прог¬
рама
Optimalrechnunu»/ — оптимизиране
Opiimalwcrä -р — оптимално значение,
оптимална величина
Opiimalweuäsrchi f—търсене на оптимал¬
на величина
optimieren tr. — оптимизирам
Opiimirrnug des NetzweeUev— оптимиза¬
ция на мрежовия график
Optimierung / -en — оптимизация, опти¬
мално програмиране
* , dynamische — динамична оптимизация
- , liurare — линейна оптимизация
~ , uichi linraur — нелинейна оптимизация
OpiimiernugscllaIluceГ— възможност за оп¬
тимизация
Opiimiiunugvur1d т — ниво на оптимиза¬
ция; степен на оптималност
OpiimlrruugvUritiuium п — оптималност;
еж. Optimalität
Optimiiruubvmrdell u, -е —модел за опти¬
мизиране
Opiimiirnugsrecruuug f— оптимално
програмиране; оптимизация
opiiшiviiser adj. — оптимистичен
Optimnmn—дпсимум,онтимдлио решвнив;
das ~ beriehuen — изчислявам оптимума
Optionu/ -iu — 1 - избор, вариант, вврсия; 2. ■
опция
Optiruv1nliihe / -п — дпционвн заем
Optiouvhaudkl т — опционна търговия
Optionvschkln • -в — талон на опция
OpiiruvscheigUuuv ш-е — курс на опциите
optisch adj. — оптически
ordentlich adj.' — 1- грижлив, старателен,
усърден; 2. редовен
ordentliche Hauptvruvammlngb — редовно
общо събрание
Order eibkUk — издател на менителница
Order/ -п — 1- заповед, нареждане; 2. ко¬
манда, инструкция (ЕОД); 3. ордер, пла¬
тежна заповед
*, fingierte — фиктивна поръчка
Orderbestand т — портфейл от поръчки
Orderbncr л, есг — книга с поръчки
OudrrrlgeagU т — постъпване на поръчки
Oudruigdrssamegi п — ордерен индoсдменс
OudrrUlanvel / — уговорка "заповед", прев¬
ръщаща документа (менителница) » обо¬
ротен
~ , negative — уговорка "не заповед" прев¬
ръща документа в ^оборотен
OudrrUrggovvement п — ордерен коноса-
мент
Ordeuladesehrin т — ордерен коносаменг;
еж. Ouderkrugossamcgt
Ordrrpapieu п — оборотен (ордерен) доку¬
мент
~ , geborknes — оборотен документ, който
може да св превърне в нвоадросен при уго¬
ворка
~ , ueUouenrv (gewillkürtes) — ^оборотен
документ, който може да стане оборотен
само с уговорка
Orderscheck т, -s — ордерен чек
Ordrewamrudokrmeut п,-е — стокордзнд-
редителен документ
oediuäe adj. — обикновен, всекидневен
Oedinäepueis т, -в — продажна цена
Ordinalskala f — скала на подреждане (на
оценки)
rudgru tr. — L подреждам, класифицирам;
2. аранжирам; 3. слагам в ред; 4- установя¬
вам последователност
Oudure m, класификатор' класьор
OrdnungU— 1. дисциплина; 2. подреждане,
класифициране; 3. ред, порядък, последо¬
вателност; ~ haltin — поддържам ред; *
schaffen въдворявам рвд; etw. tu * bmlu^ru
— слагам нвщо в ред; уреждам нещо
(првн.); 4. строй (обществен); Laudsäeaße
eestru * — шосе от първа категория, пър¬
вокласен път; die Mischine ist gieht iu
машината не в в изправност
~, chronologische — хронологичен ред
*, natürliche — „естествения рвд"
Ordunng dir Aktiva—подреждане на акти¬
вите
Ordnungen pl — търговски обичаи
oudnnubvuenäß adj. —съобразно с изисква¬
нията
Oudgnuuvшäßiukeit / dir Buchführuuu —
правилно воденв на счетоводното отчитане
Ordgцgbtmerkmal п, -в —- групировъчен
признак, основание за групиране (стат.)
Oudnnugvmittel п —. средства на организа¬
ционната техника
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
207
Oueeueergummer / — пореден номер
Oueeuegsrchema g-ta—класификационна
схема, схема за класификация
Ovegugesrtruerg f р/ —данъци, тгееледаа-
щи главно нсфискални цели
Ouemumgsstuafe / -п — дисциплинарно на¬
казание
OreguegsstrafrrcUr п — дисциплинарно
право
Oueeuegsrystnm п, -е — система за класи¬
фикация
Oudmuegrtehhgik f— организационна тех¬
ники, оргтсхндка
ouegugeswierie adj, — нарушаващ р-ди
(дисциплината)
Oudmumgrwlrtschaft f — "подредени иконо¬
мика"
Ougae п, -с — орган (печатен, уптзвдтспед)
~, beratendes — съвещателен орган
~, ensetzgrbnmder — законодателен орган
~, verfügendes — тззпотеаителен орган
~, vollziehendes — изпъпджтспен орган
- , wiirtschaftslritrn des — ръководещ сто¬
пански орган
Organ gnseUschaft / -re — дъщерна компа¬
ния, дъщ-рно дружество
□ген^аНите/ -re — 1. организация, орга¬
низиране; 2. структури
Oveagisatioe»- umd RehUnozretvum п—ор¬
ганизационен и изчислителен център
Oveaglrrtiomsabtrlluge / -em — организа¬
ционен отдел
Ougaeisatioerrighrir / -по —— организаци¬
онна единици
Organisatioeseetwicklueg / -eo — разви¬
тие ни организацията -
Orgaeisatioesform/-eo — форма на орга¬
низация (предприятие)
Oveaeisatioesgrad т—отгиндаицдхддо ниво
-, gewerkrhhaftlicUrr — ниво на обхващан-
ни работещите в профсъюзи
Oreaelsatloerkostrg р! — организационни
разходи
Ovgaglsatiogrmitrhl pl — 1. средства за ор¬
ганизация на управлението ни труда; 2.
средства на организацион^та техника
Ovgaelratioeralao m, с — штан за провеж¬
дане ни организационни мероприятия
Ovgaeisatioesschrma л, -Гг — сх-ма ни ор-
■гзндаацдя
Oveaelsatiomsrtellr f -е — организационен
отдел
Ovgagiratirnssrruktur f — организационна
структура
Oueaeisarioessysrnm g,-r — система на ор¬
ганизация, организационна система
OreaeisatioestncUgik f— организационна
техника
OueаelsаtloesvoushЬlаg т—организацион¬
но предложение
Oueaelsatiomsznlhnnm п, , марка (знак) на
организацията (предприятието)
ougaeirrrorlrcn adj. — 1. организаторски,
управляващ; 2. организационен
orgamisinuee tr. — организирам
Oreaeschaft f — функционални зависимост
на юридическо лице от висшестояща орга¬
низация
Orgagschaftsvertrae m, . — договор за
съвместно тазптедепсние на печалбата
ouiretirrrg refl. [über Akk.] — 1. информи¬
рам се за нещо (птсд.); 2. ~ [mach D., am D.]
— хрденmдтзм се по нещо
oriretirrno tr. — ориентирам
Orientierung/-— хтдентдтовка, хтиентдтинс
Ovicgticruegrdatro pi — отиенеирхвъчнд
данни
Orientier uegsjuröi On / -п — ориентировъчен
показател ‘
Ouieetinrumeskngoziffeu f — ориентировъ¬
чен показател; сж. Orlnetlnruegrerößr
Ovlretlrruegrplam .. — ордедедровъчс н
план
Otiemtieruegrpuels ш, —-—ориентировъчна
пени
Otiegtieuuegsproegorn f — приблизителна
прогноза
Otieetieruggrziftcr / -п — контролна циф¬
ри, ориентировъчен показател
Original п, -е — оригинал
Ovieiealbhlne m, -е — оригинал, изходен
(първичен) документ
Orieimal datee/?—изходни (първични) данни
Otieieаldrkumemr п, -е — оригинал; сж.
Origigalbclee
Ovieieаlfaktur(а) f— оригинални фактура
Otiglgalkrpitalwrrt т — първоначална
стойност ни капитала
Otlgiealkoegorsnmeet п — оригинал на ко-
дхсaмедт, оригинален кодoсамсдт
Otieinalparkungg; -по — оригинални (фир¬
мена) опаковки
Origigalprpirr л, -- — оригинал; сж.
Orieigalbhlee
Otigiealpvoeramm п, -е — изходна програ¬
ма, програма на първичен код (ЕОД)
Otigiealurhhoueg / -еп — оригинален от¬
чет; оригинална фактура
208
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Oeigiuakaui f—тара; теглото св установя¬
ва от изпращача чрез измерване
Oulbtnalvrrpackrnb / -eu — оригинална
опаковка; вж. OmiginalpicUnnu
originell adj. — оригинален, своеобразен,
самобитен
Out des Handels — място • на търговията
Oet ш, -е — 1- забой (минно дело); 2. място,
селище, местност; au * uud Stelle — на
самото място; vor Oet — на място, на
забоя (минно дело — за инсталация)
ortsüblich adj. — обичайно за даденото мяс¬
то, обичайно за месснитв условия
ortsfest adj. — неподвижен, стационарен
(машина) . .
Ortsklasse f— зонално-териториален тари¬
фен разряд
Ortskrankenkasse / -п — местна болнична
каса
OrtsR^n m, ' — средна работна заплата за
дадено населено място
Ortvmarkä • , • — местен пазар
Ortstien ш, -в — местна тарифа
Ouivvkegleich т — сравнение с напреднали
предприятия от различни места; сравнение
на различни места
Ortsverkehr т — 1- местни съобщения;' 2.
местни превози
OvziIaälrn f — изменение, колебание (фак¬
тори на производство, конюнктура)
outport (e«g/.) — 1.. външно пристанище; 2.
изход, извеждане
Output т (engl.) — 1- извеждане на инфор¬
мация; 2. изходящ поток заявки (теория на
масовото обслужване); 3. излизане; 4. из¬
ход (ЕОД)
Ortpure1nUr1t/-eu — 1. изходно устройст¬
во; 2. устройство (блок) за извеждане
Outsider ш, - (engl.) — аутсайдер, првдпри-
вмачне влизащ в монополно обРдинвнив
rverdrafä (engl.) — оверарафт (сума, полу¬
чена по чек свръх остатъка на текущата
сметка)
ovrrsidk delivemy (engl.) —— оверсайд-двли-
вври (условия за предаване на товар от
морски съд) .
overtime (engl.) — овертайм (извънредно
време за натоварване или разтоварване на
морски съд)
Oweulsmus т — учението на Оувн
р
Pl-Prodnktion/— производство на (готови)
изделия от материали на предприятието
P2-PmodnUtiou f — производство на (гото¬
ви) изделия от материали на клиент
ря-В11ш11гг т—голвмосонджен контейнер
РиМ / -iu — 1- аренда, наем (в пари); 2.
наемане (на недвижимо имущество); iu *
uehmiu — наемам (вземам) под наем
(недвижимо имущество); tu - geben — да¬
вам под наем
* , rüeUstäudiue — задължение за арендпа
такса
~, individuelle — индивидуална аренда
~, uemisehtk — смесена аренда
* , gemeinsame •— ^аренда, съвместна
аренда
Pacht- nnd Lkihbevktz п — закон за наемни-
тв и арендните осношепия
Pacht- und ЕкПНИе f — подпомагане на
заемните и арвндни отношения
Pachtbarem m, -u — сваянин-дррнддтор
P1cribesitz т—недвижим имот под аренда
Picht betrieb m, -е —предприятие под аренда
PaehibuleO ш, -в — договор за наемане на
недвижимо имущество; вж. • Pachtvertrag
Pacht dauer f— срок за отдаване под аренда
или под наем
pichten tr. — вземам под навм (недвижимо
имущество)
P1ertrr ш — наемател, арендатор
PäehtruUlassr f— фермерство
Päehtrгkuedit ш, —в —• кредит, предоставен
на арендатора на поземления участък
Päehiruscrafi f — фермерство
Paehtuebüru /, -iu — арвндна такса
Paehiueld п—арвндна такса; вж. P1ertziuv,
Paertbebühu
Paertgut п — имущество под арвгща
P1ehtrere ш, -eu — собственик на обект,
даден под аренда
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
209
PachtOof тп, ■ — ферма или чифлик под
аренда
Pacht kontrakt т — договор за наемане на
недвижимо имущество; Pachtvertrag
Pahhikost1к pl—разходи (загуби) придава¬
не под аренда
PahhtlaкU п — земя под аренда
PacOtleiO--Leistungen pl — доставки по за¬
кона за даване в заем или под аренда
PachtmaKn т — lente — арендатор
PacUtpreis ти, —е — размер на арсндната
такси
Pacht-echt п — арендно право
Pachtschutz т—защита на правата на арен¬
даторите
Pahhrsuшшb / -п — сума (размер) на арсн-
дна такса
Pac h lungu/ —пк — вземане под наем (недви¬
жимо имущество)
Pachtvertrag т, -че—договор за наемане на
недвижимо имущество
pachtweise adv. — на (под) аренда
PadOtzahlungU/ -еп —арендва такса, аренда
Pachtzeit / -in — срок на арендата
Pachtzins т — арендна такса; заплащане на
наем
Päckchen л ^кстчс;малка■ юлетниа
- пратки
packen tr. — 1. опаковам, стягам багаж; 2.
уплътнявам, сгъстявам (информация)
Packer т — опикгвчлс
PackUms п, есг — допълнителен митничес¬
ки склад
PackOof т, -че — допълнителен митнически
склад; еж PackUaus
Packliste / -K — опаковъчен лист
Packmaterial л, -Crn — опаковъчен мате¬
риал
Packpapier л,—с—опаковъчна (амбалажна)
хартия
Packiaum w, ■ — помещение за опаковане
на стоки
Packung/, -еп — опаковка
Pahkuкusdlhhre f — плътност на записа на
информация (ЕОД)
Packwagen т — фургон
Packwaren pl — пакетирани стоки
Packzettel т — етикет върху опаковка
Paket л, -с —1. пакст от акции; 2. пратка,
пощенски колет или пакет (до 20 кг)
Paketannahme f, -n — колетна служба
Prkethrnd1l т — търговия с пакети акции
(борс.)
paketieren tr. — пакетирам
Paketpost f — пощенска колетна служба
PakbtzнshUlru т,*е—доплащане към стой¬
ността на пакета акции föopcj
Paketzustellung / -in — разносна колетна
служба
Pakt т — пакт; договор, споразумение
Pal<^i^^(i^j^)^ic^ri^i^l^j/— палетизация
Palette / -п — 1. пилсти; 2. палитра, гама,
спектър; п1кп bieite пъстра гамa- ши¬
рок спектър (от стоки)
Prlettbкprol т—общата съвкупност от па-
__ле^ти (транс.) .
Palettentransport т—транспорт на палети¬
зирани пратки
Pal1rtenuшlaнf т — оборот на палетите
(транс.)
PaletteKvirkihr т ■— превозване на палети
плл с палети
Pali et t box /— бокс-палета (транс.)
PanhonliU—Schiffe pl — морски съдоис под
флаговете на Панама, Хондурас, Либия
Panne / —п — повреда, авария
Panzer schrank т, ec — огнеупорна каса
Papier л--е — 1. хартия; 2. цснни книга
PapCerUlatt л, есг ■— хартиен (книжен) фор¬
муляр, хартиена бланки
PrrCe- breite / -к —— ширина на хартията
(ЕОД)
Papierepl — 1. ценнл книжа (акции, облига¬
ции); die ~ sind uestlegiK — акциите сс
покачиха; ~ hirausbrinuin — пускам (из¬
давам) ценнл книжа; ~ verwerten—реали¬
зирам цснни книжа; 2. документи, книжа; ~
vorlcuiK — представям документи; *
eiKrelchrK — връчвам документи
~ ,■ zinstragende — ценни книжа, носещи
доход иъв вид на лихва
~, schwere — ценни кнлжа, курсът на колто
сс задържа високо
~ , konsolidierte — консолидирани цснни
книжа
- , börsenfähige (Uörsbкgäкgige) — ценни
книжа, котиращи сс на борсата
~, ausläкdishUe—чуждестранни ценнл книжа
~, übert-agba-e — ценни книжа на предяви¬
тел
- , öffentliche ;— облигации от заем чрез
подписка
Papiergeld п — книжни пари, банкноти; ~
nCnzibUen (zu-ückziiUen) -— изтеглям
книжни пари от обращение
-, nicht konvertierbares — тeсонвeетиеуc—
ми книжни пари
~, nicht ninlösbares — неразменими книжни
14, Немско-български икономически речник
210
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
пари
konvertierbares—конвертируеми книж¬
ни пари
~, lgkomvertihler е н-конвертируеми книж¬
ни пари; еж. Prairterle,
kreve^treiubarer
Paaiererleeшziehunee/— изземане ни книж¬
ни пари от обтащсджс
Papiergeldemission / -re — емисия на
книжни пари
Paaleueeleleflatirm f — инфлация на книж¬
ните пири
Papint*enle kur s т — курс ни книжните пари
Paalereeleumlauf т — кдджно-пирдчдх об-
Tзщенде
Paaihuerlezirkulatioo f— парично обраще-
ние; сж. Paaiereeleumlauf
Papiereole п — “книжно злато“ (заместител
на световни пари)
Papirrverarbrituee / -em — обработка ни
документи
Prаicrwäärvege”—ne —книжна валута
Papirrwerte pl — ценни книжа.
uemrrirrrr — н-котиращи се ценни книжа
*, gotirrtr — котиращи се ценни книжа
~, diskontierbarr — отчитани ценни книжа
~, eicht diskontierbare.— дехтчдтандцсинд
книжа
Paairuwolf т — уред за унищожение на ръ¬
кописни материали или документи
Pappe / -п — картон, мукава
pavaHnl adj. — успореден, . паралелен;
parallel [zu, mit D.J паралелно със
Parallelarbeit f — 1. режим на паралелна
работа; 2. режим ни работа с вт-меаел-ни-
(ЕОД)
Pauallrlbrtrieb т — паралелна работи
Parallelfertlenge f ■— дублиран- на произ¬
водство
Pavallelforsrhuugeг — паралелни изследва¬
ния, дублиране в изследванията
Parallelität f— паралелност (в работата)
~, zwischeezyklische—еадхвтеменна обра¬
ботка ни различни изделия от различни по
ръчки
~, igenvzyklishne — 1. едновременно изпъл¬
нение ни няколко работни операции; 2. ед¬
новременни обработка на различни детай¬
ли при производството ни едно изделие
Parallellrnf т — паралелна работа; пара¬
лелно изпълнение (ЕОД)
Parallrlmarkr т — неофициален свободен
валутен пазар
Pauallelpriozia п — 1. паралелен принцип
(ЕОД); . 2. принцип на съответствие на ко¬
личеството ни произведената и реализира¬
ната продукция
Prrallelprogrammiоeune/— мултиптхгта-
миране; паралелно програмиране
Parallelshnrltume / -em — паралелно
включване; синхронизация
Prvallrlveearbeiltln je/ -ne—паралелна об¬
работка (ни динни) (ЕОД)
Parallel verlauf т — паралелно движение ни
пpсдмеедес ни труди
Prrallrlwährung/— паралелна валута
Parameter т — параметър; показател
-, hevkommredrr — задаван параметър
-, rtratnglrcher — стратегически параметър
~, verallgemeinerter — обобщен показател
* 1 voreeerbrmrr —• птеднзрдтслнх зададен
параметър
Parameter drr aktivem Einwirkung—пари-
метър ни активно въздействие •
Pavamrtrräodcrung/, -rm — дамсдснис ни
параметър
Parametrrrogabn / -п —- задаване (значе¬
ние) на параметър
PatametrrprrirЬiidlIng/—ценохбразувздc
с отчитане на тсхддко-дкхнхмдчс ските па¬
раметри
ParameterschrtzzIi gg” -rm — оценки на па-
там-ттдее
Parametertest т—тест (проверка) на пари-
м-трит- (стат.)
Paramerrvwerr т — анзч-дде на параметър
Pavametrrzuordnung/, -по — подреждане
ни параметри по значени-
PatapUe /, -п — 1. виза; 2. параф, подпис
аavааUievre tr. — 1. визирам; 2. парафирам
pari adv., al pati (it.) — по номиналната
стойност; ugtru (übet) pari — под (над)
номиналната стойност; zu pari—по номи¬
нална стойност, по номинил, ил пари
Pari п — 1. номинални стойност; стойност
(на монети); 2. номинална котировки; но¬
минален курс (на ценни книжа)
Pati—Emission f— пускан- ни ценни книжа
по курс, съответстващ ни поминали
Patlknts т — номинален курс (ни ценни
книжа); номинална котировка
Parität f— 1. парит-т; 2. равенство, равноп¬
равие; 3. четност
Pauitätegtabrlleg pl—таблици ни парит-ти-
те ни валутните курсове •
paritätisch adj. — ни равни начала; рав-н,
равностоен
Prritttskerr т — пзтдmетен курс (разчетен
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
211
курс в международния платежен оборот)
Paritätstabellenpl—таблици на паритетите
на валутните курсове
parity (engl.) — паритет
Pariwert m, —е — номинална стойност
Parkettmakler т—официален брокер (мак-
лер) (борс.)
Parkhaus л, -^ег — закрит паркинг, гараж
Parkplatzversicherung/ — застраховане на
автомобили от щети, причинени на паркинг
part-time-job (engl.) — непълна (частична)
заетост
Partei / -еп — партия; страна (в договор,
преговори); ~ nehmen [für Akk.] — вземам
страната на някого; поддържам някого; -
ergreifen [gegen А.] — вземам страна сре¬
щу някого; ~ nehmen [gegen Akk] — взе¬
мам страната на някой срещу някого
*, angerufene — страна-ответник (юр.)
~, anrufende — страна-ищец (юр.)
~, interessierte — заинтересована страна;
- * vertragschließende — договаряща сс
страна;
Partenbrief яз, -е — свидетелство за дяло¬
вия размер на съсобственика на морски
съд
Partenreeder т, съсобственик на морс¬
кия съд, съдружник на собственика на мор¬
ски съд
Partenreederei/ -еп — корабопритежател-
на компания, въз основа на дялово участие
Partialobligation / —еп — 1. дялово задъл¬
жение; 2. парциална (частична) облигация
Partialprognose f -n — частична прогноза
Partialschaden т - — частична вреда
Partialzahlung/ -еп — плащане с разсрочка
participating bondspl (engl.) — облигации,
даващи освен лихва и право на дял от пе¬
чалбата
Partie / —п — партида (детайли, стоки)
partiell adj. — 1. частичен, непълен; 2. частен
partienweise adj. — на партиди, на части
Partieware/ -п —• преоценена стока
Partiewarengeschäft л, -е — магазин, тър¬
гуващ с преоценени стоки
Partikularakzept л,-е —непълен акцепт
Partikularhavarie/ -п — частична авария
Partikulierer т, частен собственик на
съд за вътрешно плаване
Partizipation/ -еп — участие
Partizipationsgeschäft л, -е — търговска
сделка, осъществявана съвместно от ня¬
колко предприемачи
Partizipationskonto л, -ton — сметка на
участници в операции на банков консор¬
циум
partizipieren itr. — участвам, вземам учас¬
тие
Partner т, партньор; съдружник
Partnerbetrieb ти, —е — предприятие-парт¬
ньор (по договор)
Partnerland л, -=ег — страна-партньор
Partnerschaft/— партньорство, съучастие
- , betriebliche — социално партньорство (в
предприятие)
Partnerschaftsbestrebungen pl —меропри¬
ятия за убеждаване в идеите на социалното
партньорство
Parzelle/-п — парцел, парче земя, участък
Parzelleneigentum л — дребна земеделска
собственост
parzellieren tr. — парцелирам
Parzellierung/ -en — парцелиране
Passage/— 1. закрита търговска галерия; 2.
превозване
Passagevcrtrag m, ^е — договор за превоз на
пътници по морски път
Passagier т — пътник
Passagiermix л — пътници
Passagierstrom тп , ^е — пътникопоток
(стат.)
passend adj. — подходящ
passierbar adj. — проходим
Passiergewicht л—минимално тегло на мо¬
нети
passiv adj. — пасивен, безучастен
Passiva pl — дългове, задължения; пасиви,
пасив (търг., счет.)
~, antizipative — очаквани пасиви
*, ständige — устойчиви пасиви
- , transitorische — преходни (временни)
пасиви
passive Rechnungsabgrenzungsposten —
други пасивни статии
Passivfinanzierung/ -еп — пасивно финан¬
сиране
Passivgeschäft п -е — сделки, които касаят
кредитната част на баланса
Passivhandel т — външнотърговски обо¬
рот, имащ пасивно (отрицателно) салдо
Passivität / — пасивност, безучастност
Passivkonto л, — ton —- пасивна сметка
Passivkredit т — кредит в рамките на фи¬
нансиране за сметка на привличане на
чужд капитал
Passivmasse/— маса от пасиви (дългове)
Passivposition / -еп — статия от пасива,
пасивна статия на баланса
212
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Passivposten т — пасивни статия ни балан¬
си; вж. PasilvposltCon
PasslvsrlUo т — пасивно салдо
Passivseite f— пасивна (кредитна) страна ни
баланса
Passivzlns т, -с — пасивна лпхви; лихва,
изплащани на кредитните институти
Passlvzlnssatz m, ec — лихвен процент по
пасивите
Pat1кU1r-C1U тп, —с — висшестояща органи¬
зация
PatiKscUaft f—— шсфство
PatiKscUaftsvertiau rn » -ec — договор за
шефство
Patent и, -с [auf Akk.] — патент за; ein ■ *
blnrelcOen — подавам заявка за патент;
ohKi - — бcзпатcттcт; ein ~ bitbllbK —
давам патент; eine E-findung zum ~
anmeldiK — патентовам изобретение
Patent- und Lizenzgebühren pl — патент¬
но-лицензни такси
PatrкtaUkoшmeк n —патентно споразуме¬
ние
Patentamt и, er — служба зарегпстр» пране
на изобретения л издаване на лицензи
Prtrniblokrr т,~-~ патентен брокер (фир¬
ма, занимаваща се с използването на па¬
тенти)
Pat1nteCnsr-ucU т, -че —• протестиране на
патент, възражение срсщу патент
Pat1nruebüOi f -еп — патентни такса
patintCerin ■ tr. — патентовам; etw. ~ lassen
патентовам нещо
Pat1ntinUaUer т - — притежател (собстве¬
ник) на патент
Pat1nrkrst1n pl—разходи по изследовател¬
ски работи, водещи към получаване на пи-
тснт; разходи по придобиване ни патент
Patentlizenz z/ -in — патентен лиценз
Pat1ni-ez1rt п, -с — патентна рецепта
Parrnrrolle f— патентен регистър
PatenischoiCt/-eп—описание на изобрете¬
нието към патента
Patentschutz т — зищпта на патент; защити
на изобретение
Pairntträgrr т, патентодържател
Prt1nturkunclu1/ -п — авторско свидетелс¬
тво за изобретение, патентна грамота
Prten1ryerggliInn j/ -еп — възнаграждение,
изплащано ни притежател на патент
Patentven wertunusuesellschaft f— дружес¬
тво за реализация ни патенти
Pattern (rng/.) — метод за вземане ни ико¬
номически решения от голямо значение
Paup1-lsarlrn /— обедняване
raup1risi1-r adj. — обеднял
Panp erisser ring f — обедняване
Pauperismus т — пауперизъм; обедняване
на масите
pauschal adj. — общо ■ пресметнато; die
Reise kostet ~ 1000 DM — пътуването
струва кръгло 1000 марки; etw. *
UrrbhUкrк — пресмятам нещо общо
Prнschаtаbls:hurinuung'— обща амортиза¬
ция
Panschalbeitrau т, rn —- 1. общи сума; 2.
обща вноска във фонд "социално оспгуря-
иане"
~ , erster — сума ни първоначалната обща
вноска (при придобиване на лиценз)
PruschаtUueiebn1uunU'— общо облагане с
данъци ■
Paнschatbcwcrlrlnn/ — обща оценки
Panschaldclkriderr п — общо дeлсрeдeеe
Pauschale / -Пек — обща (глобална) сума
Pauschalfrachtsatz w, rn — общ фрахтов
процент
pauscOallrriK tr. — закръглям (сума)
PаushhallrOn т, -че — акордно заплащане
Pauschalpolice /--п — обща полица
Pauschalpreis т,-е — обща цени
Paushhalrair / -п — общ процент ■
Pauschrlsreuersatz т, ec — общ данъчен
процент
Pause Накитите/ -п — обща суми
Pauschaltarif т — обща тарифа
PauschatversSchoeunnU/—общо застрахова¬
не
Pauschatzahlunn/— общо плащане
PauscngeeSrttrun/ — структура на прекъс¬
ванията (паузите) в работата
pausenlos adj. — непрестанен, непрекъснат,
бсз почивка
PauscKplaK ■, rn — разписание (график) ни
прекъсванията ни работата
Pruscni•egJtuung'— регулиране на прекъс¬
ванията ни работата
Pausinibglmn п — режим на прекъсванията
на работата
pausieren intr. — правя пауза, прекъсвам за
малко
pay as yon larn--Prinzip л (eкu'.]—пеинцип
на удържане ни данъците от работната зап¬
лата
pay-day (eng/.) — ден на плащането, ден на
изпълнение ни задълженията (борс.)
PaUgeUühren pl — паспортна такса
Paßwort л, -с —■ шифър, код (използван за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
213
сейфове)
pekuniär adj. — паричен, финансов
Pelzauktion/ -eu — аукцион за кожи
Pelzrindel т — търговия с кожи
PindelUucitlr/ -iu — "летяща" картотека
pendeln itr. —— снова насам-натам; циркули¬
рам между два пункта (превозно средство)
Pendelverkehr т —1- "совалков" транс¬
порт; 2. връзка между два пункта чрез влак
(автобус), който отива и се връща; 3. пре¬
возване на работници от местоживеенето
им до местоработата и обратно
Peudrlwandcrer т pa^Дтп{llкc— който си
сменя работното място; вж. Prudleu
Peui^(^^1i^a^c^Udee^nuer — миграция
връщане"
Peudlru т, рбоотник, който си миния
работното място
Pension / -eu — 1. пансион; 2. пенсия; tu -
gehen — излизам в пенсия
Pensionär ш, -в — пенсионер
peusionikuku fr. — пенсионирам
Pensionist ш, -iu (österr.) — пенсионер
Pkuslrus1uwklsugg / —en — предоставяне,
отпускане на пенсия
pruslrgvbktecrtigt adj. •— имащ 'право' на
получаване на пенсия
Peuslo^sdi<^]^^^^ltrr п — трудов стаж за по¬
лучаване на пенсия
PeuvlonvempOänucr т,— — пенсионер
Pkusionsueschäft л,—в — операция по отпус¬
кане на завм чрез залагане на менителница
Peusionskasvk / -п — пенсионна каса
PeustonuveegäkC -п — пенсия
pee ptp.fAUk.J — с, по, чрез
per Bahn — с влак, по железницата
peu Flnuzeug—* със самолет
per Luftfracht — въздушна пратка •
per Post — по пощата
per Schiff — с параход
per ivil {lat.) — "в качеството на получател"
(забележка върху менителница)
pee има (lat.) — (заплащане) у брой
pee comptant (fr.) — (заплащане) в брой
pee шkdir (lat.) —— в средата на месеца
(борс.)
pru puocnea (lat.) — чрез пълномощно
per ultimo (lat.) — в края на месеца (борс.)
perfekt adj. — L превъзходен, съвършен,
отличен; 2. уреден, решен; der Vertrag ist
*—договорът в сключен (е вече в сила)
Periode / -п — пвриод, промеждутък от
време
Peelodenlelrtt]nge/— продукция на предпри¬
ятие за определен пвриод
peelodlseh adj. — периодически* периоди¬
чен, цикличен
Prriphreine/-п — 1- периферия, външни уст¬
ройства (ЕОД); 2. покрайнини предградия
premaurnt adj. — постоянен, непрекъснат
Permanenz/— неизменност; уссдтдветост;
дълготрайност
Perpetualismus т — пернвспааизъм
persönlich adj. — личен
persönliche Gereimzahl—личен таен код за
рврочек-карта
persönliches Eigentum — лична 'Cобссвви
ност
PeusönlichUeiisueehtk pl — лични (нвнмп-
щвстввтн) права
Person / -eu—лицв, човек; личност; je -
на човек
~, die juristische — юридическо лицв
*, die natürliche — физическо лицв
Personalzahl / —— численост на персонала;
вж. Peusrnkuenzahl
Personal п — персонал, състав
* , iuuegieur-trcrg■ischev —• инженерно-
твхничвски персонал
-, leitendes — ръководен състдв, ръководен
кадър
Personalabbau т — - съкращение на щата
Pkrsru1labtellnnu / -eu — отдел "личен
състав"
Prrsonulaltek-п —- досив на служещ
Peusoualimt л, ^вг — служба "управление
на кадрите"
Pkesouiliuzkige / -п —'1. обява (в печата)
за наемане или за търсвнв на работа
Personal cufgelbi-u—задача на колектива
Peuvrn1lbüro u,-—служба "Личен състав"
Personalbedarf т — необходимост от ра¬
ботна сила
Pervonalberatrr т, -— консултант по въп¬
росите за създаване на желаната атмосфе¬
ра в предприятието
PresoualbeeverCfllru/— привличане на ра¬
ботна сила
Personalbestand m, ab—личен състав (чис¬
лен)
Prusonaleompuiru т, персонален ком--
пютър
Peusoualeinsparunu / -eu — икономия на
работна ръка (персонал)
Prrsona1enUäcerldduue/ -iu — решение за
работната сила
Pruvrnaluespräcr л, -в — разговор в колек¬
тива
214
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Personalien pl — лични данни, данни за са¬
моличността (на дадено лице)
Personalkürzung / —еп — съкращение на
персонал
Personalkartei/-еп — картотека на личния
състав
Personalkosten pl—разходило издръжка на
персонала (на предприятие)
Personalkredit т, -е — персонален кредит
Personalleiter т — началник на служба "Ли¬
чен състав"
Personalmangel т — недостатъчен персо-
. нал, липса на персонал; ~ haben — нямам
достатъчно персонал, не разполагам с дос¬
татъчно персонал
Personalnebenkosten pl — допълнителни
разходи по издръжка на персонала
Personalpension/ -еп — персонална пенсия
Personalplan тл, •=€ — щат, щатно разписа¬
ние
Personalplanung/ -еп — планиране на лич¬
ния състав(персонала)
Personal politik f— кадрова политика
Personalproblem и, -е — проблем на колек¬
тива
Personalrabatt т, -е — отстъпка от цената
в полза на персонала
Personalrat т,-е — колективен съвет
Personalrente f -n — персонална пенсия
Personalstruktur f— структура на кадрите
Personalvertretungsgesetz п, -е — закон за
представителството на колектива
personell adj. — персонален
Personen-Garantieversicherung/ — гаран¬
ционно застраховане срещу загуби и раз¬
хищения, причинени на работодателя
Personen-Kautionsversicherung/—гаран¬
ционно застраховане срещу загуби и раз¬
хищения, причинени от служител
Personenunternehmung/—търговско дру¬
жество с лично участие; вж.
Personengesellschaft
Personenbeförderung/— превоз на пътници
Personenbeförderungsleistung/—пътнико-
оборот (стат.)
Personenbeförderungstarif т — тарифа за
превозване на пътници
Personenbeförderungsvertrag т, — до¬
говор за превоз на пътници
personenbezogen adj. — отнасящ се до ли¬
цата (гражданите, хората)
Personendepot п — книга за личните сметки
на депонентите
Personenfirma / — фирма, съдържаща фа¬
милията и името на собственика
Personengesellschaft/ -еп — 1. гражданско
дружество, дружество на граждани; 2. тър¬
говско дружество с лично участие
Personenkilometer п — пътникокилометър
(стат.)
Personenkonto л, -ten — лична сметка
Personenkraftwagen т, (Pkw) — лек авто¬
мобил
Personenkreiswerbung/— реклама, разчи¬
таща на определен кръг потребители
Personenrechte pl — лични (имуществени)
права
Personenstand т — гражданско състояние
Personenstandesregister т — регистър за
гражданското състояние
Personenstandsaufnahme / — 1. списък на
всички постоянно живеещи в общината
(ФРГ); 2. ежегоден списък на стопанства и
малки домашни предприятия
Personensteuern pl — лични данъци
Personentarif т —тарифа за превозване на
пътници
Personenvereinigung / —еп — обединение
на граждани
Personenverkehr т — пътнически превози,
превозване на пътници
Personenverkehrssystem л, -е—система на
пътнически превози
Personenversicherung/ -еп — гражданска
(лична) застраховка
Personenwechsel т — кадрови размества¬
ния
Personenzahl / — численост на работната
сила
Personenzug m, — пътнически влак t
Personifizierung/— персонификация
- von Kapital — персонификация на капитала
Perspektivbilanz/ -еп — перспективен ба¬
ланс
Perspektive /, -п — перспектива
perspektivisch adj. — перспективен
Perspektivplan zn, -о — перспективен план
~ , optimaler — оптимален перспективен
план
Perspektivplangruppe /,-п — група за пер¬
спективно планиране
Perspektivplanprojekt л, -е — проект за
перспективно планиране
Perspektivplanung/— перспективно плани¬
ране
-, betriebliche — (вътрешно) заводско пер¬
спективно планиране
Pcrspektivplanunterlagen pl — документа¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
215
ция на перспективния план
Perspektivplanzeitraum т — обхват (пе¬
риод) на перспективен план (във времето)
Perspektivplanziel л — цел на перспектив¬
ното планиране
Perspektivrechnung f — перспективна
(прогнозна) сметка
Perspektivzeitraum т—перспективен (пла¬
нов) период
PERT-Kostenplanung f — планиране на
разходите по метода ПЕРТ
PERT-Methode f— метод ПЕРТ
PERT-Netzwerk л — планов график ПЕРТ
PERT-Planungs- und Kontrollsystem л —
система за планиране и контрол ПЕРТ
PERT-Planungssystem п — система на пла¬
ниране ПЕРТ
PERT-Zeitplanung/ — календарно плани¬
ране по метода ПЕРТ
PERT-Zeitplanungsmethode / — метод на
календарно планиране ПЕРТ
PERT-cost — ПЕРТ-разходи, ПЕРТ-стой-
ност
Perzent л — процент; вж. Prozent
perzentuell adj. — процентно; вж.
prozentual
Perzipient т, —en — получател
perzipieren tr. — получавам, инкасирам (па¬
ри)
Petroleum л — петрол, газ
Petroleumaktie/— акция на нефтена компа¬
ния
Petroleumfelder pl — петролни залежи
Petschaft f —е — печат
pfändbar adj. — подлежащ на запор
pfänden tr. — 1. налагам запор върху нещо;
2, правя опис (на имущество), конфискувам
Pfändung / —еп — 1. налагане на запор,
конфискация; 2. принудително изпълнение
върху движими вещи
Pfändung von Arbeitseinkommen — удър¬
жане на част от трудовия доход, запор (по
постановление на съда)
Pfändungs- und Überweisungsbeschluß m
— решение на съда за налагане на запор и
превод на сумата на кредитора
Pfändungsbeschluß т -sse — заповед за за¬
пор; einen ~ ausstellen — издавам заповед
за запор
pfändungsfrei adj. — неподлежащ на запор,
неподлежащ на съдебен опис
Pfand л, -er— залог; депозит; als ~ nehmen
— вземам в качеството на залог; das -»
verwerten — прилагам запор; ein -
verlängern — презалагам; gegen * — сре¬
щу залог; zum ~ geben — оставям в залог,
давам в качеството на залог; zum ~
nehmen, als ~ nehmen —вземам в залог
pfandbar adj. — 1. може да бъде удържан (от
работната заплата); 2. подлежащ на нала¬
гане иа конфискация (забрана)
Pfand besitze г т, притежател на залога
Pfandbrief m, -е — гаранционно писмо за
ипотека
Pfandbriefanstalt/ —еп — ипотечна банка
Pfandbriefgesetz л — закон, регулиращ из¬
даването на ипотечни писма и облигации
от комунален заем
Pfandbriefmarkt m, ■=€ — пазар на ипотечни
(заемни) писма
Pfandbruch т — преднамерено унищожава¬
не или скриване на залог
Pfandeffekten pl — ценни книжа, намиращи
се на съхранение в банка за обезпечаване
на кредит
Pfandentstrickung/— 1. преднамерено пов¬
реждане на описаното или конфискувано
имущество; 2. преднамерено унищожава¬
не, преднамерена продажба на конфиску¬
вано имущество
Pfandgeber т. залогодател
Pfandgeld п, -er — депозит
Pfandgeschäft и,-е — заложна операция
Pfandgläubiger ги, кредитор, даващ заем
срещу залог; кредитор, имащ право да про¬
даде заложена вещ
Pfandgut п, ^ег — залог, заложена вещ
Pfandhalter т, държащ залога
Pfandhaus и, -=ег — 1. заложна къща; 2. лом-
бард
Pfandhauszins т, -е — лихва, вземана от
ломбард
Pfandindossament п — залогов индосамент,
индосамент по залог
~, fiduziarisches — фидуциарен залогов ин¬
досамент (доверен, поръчан)
~ , offenes — открит залогов индосамент
~ , verdecktes — затворен (закрит) залогов
индосамент
*, verstecktes — затворен (закрит) залогов
индосамент
Pfandindossatar т, -е — индосат по залог
Pfandleihanstalt / — ломбард
Pfandleihe / -п — 1. даване на заем срещу
залог; 2. ломбард; вж. Pfandhaus
Pfandnehmer т, кредитор, даващ заем
срещу залог; вж. Pfandgläubiger
Pfand preis -е — заложна цена
216
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Pfamdpvoloeeatioe / -eo —— презалаган-,
удължаван- на залог
Pfandrecht п, -е — заложно право
PfaeerhUeie т, -с — разписка за заложена
вещ (квитанция)
Pfredrhhnldgnr m длъжник по залог
Pfamdrieerl я — запорен п-чат
Pfaeevrrlrlnrr w, - — ззпхгхдзт-л; сж^.
Pfagdgebna
PfandversshrvJOunOJ/ -ro — свидетелство
(документ, разписки) за залог
Pfand vertrag т, .-=« — договор за заложени
права. върху имущество за обезпечаван-
исканията ни кт-ддтхти
Pfandven-wertung/— използване ни залог с
цел удовлетворяван- исканията на креди¬
тора
pfandweise adv. . — във вид (в качеството) ни
залог
Pfand wert т,-с —— заложна стойност
Pfnildiaeuamm п, -с — мрежов. график, в
който работите се означават със стрелки
Pfemmie m, -е (Pf) — пф-ниг (германска мо-
н-та)
Pflanzenschutz т — таститепнз защита
Pflaezngshhutzmittrl и—средство за расти¬
телни защита
Pflaezeneлiehtrr— тасеендевъдствх
Pflege /—п — 1. грижа,. техническо поддър¬
жане; 2. грижа; попечителство
~persönliche — лично поддържане (ни ма¬
шина)
~, voabeueegdn — профилактичен р-монт
Pflege und Wraruee — техническо поддър¬
жане; вж. Pflege 1
Pflreesrarire f— място зи поддържане
~ , trcheishne — място зи техническо под¬
държане
Pflrgevertare m, -=е —договор за поддържа¬
не на (жилищно) пхм-щ-дде в изправно
състояни-
Pfl Idi nt”—rn—дълг (морален), задължение;
die stille задължение за фирмена тай¬
ни; [Akk.] mif-ro betraurm — натоварвам
някого със задължения
PflicUtabliefeuuee / -ro — задължителна
доставка
Pflichtabliefeuungsmnnge / -п — обем на
доставки от селскостхпздскз продукция ни
държавата
PtlichInrbc^trг — задължителни работа
Pflichtbeitrag m, —задължителна вноска
във фонда за социално застраховане
pflihUtbnwuüt adj. — който съзнава дълги
си, съзнателен
PtlihUrgnfühl п — чувство зи дълг
pfficUtenmäß adj. —дължим, подобаващ
pfllhUtgnmäß adv. — кикто се изисква от
служебните задължения; кикто трябва, как-
то повелява дългът
PflihUtlnirtuegng/?/—задължителни плаща¬
ния от фонда за социално застраховане
PfllhUtllefrrungem pl — задължителни дос¬
тавки
Pflihhrmlrglled л, -et — член по задължение
PflicUtrnrravne pl — задължителни резерви
(фин.) ■ -
pfllcUrshhuldig adj — кикто се изисква; вж.
pflihhrenmäß
PflicUtsoll п — задължителна (дад-ни, уста¬
новена) норма
Pflihnrrortimret п — принудителен асорти¬
мент
PflicUttnil тя, -е — задължителна част. (от
наследствено имущество)
Pflichttellrbnrnhhtigrn ле, —т — задължите¬
лен наследник
pflicUtvrrsichejvt adj. — зидъпжитепнх оси¬
гурен
Pflichtversiоhueunge■— задължително заст¬
раховане
Pfumd л,-- — 1. фунт, половин килограм; 2.
(L) английска лири, фунт стерлинг
pfundweise adv. — ни фуятове
Pfuscharbeit / — лоши работа, халтури
(разг.)
Pfusch maklea т, - — неофициален борсов
брокер (маклер), "борсов за-к"
Pharmazeutik /— фармацевтика
PUassr/ —п — фаза
~, analytische—аналитична фаза (в процеса
на разработване на плин)
~ , dircktive .— директивни фаза (в процеси
на разработване на плана)
* ., konznptirmelln — фаза ни разработка на
концепция (в процес на разработването ни
плин)
PUasrnаrrdukt л, -- — междинен продукт
във фазата ни производство
PhasenwnhUrrl т — смяна на фазите
pUyrlrcU adj. — физически
pUysischn Arbeit — физически труд
pUyrircUr Kraft — физическа сила
Pilotanlagn / -п — опитни инсталация (съо¬
ръжени-)
Pioelnrlevnrtitiogrm pl — 1. разходи за ико¬
номическо усвояване ни нови райони; 2.
разходи за научноизследователска и опит-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
217
нд-кдтс(■рукторска дейност
Pipeline / -s — тръбопровод, нефтопровод
plädieren itr. [füu Akt.] — пледирам за
placieren tu. — 1 - влагам (капитал); 2. нас¬
танявам, намествам, намирам място на
Placireunu/— 1. място за поместване на
реклама; 2. пласиране (на цепни книжа)
Placlrmuguvvorschuift / -iu — указания на
поръчващия рекламата за мястото на ней¬
ното поместване
Plafond best euer ungjf— максимално данъч¬
но облагане
Plakat и, -в — плакат
PlaUattafel / -п — плакатно табло
Plan т, • — 1- план, проект, замисъл, наме¬
рение; eiueu ~ 1bsiimmen — съгласувам
план; eiuen * 1uOvtellcu — съставям план;
2. схема, скица, чертеж
-*, bilanziertem — балансиран план
~ , detailliertem — детайлизиран (подробен)
план
~, laufender — текущ план
-, zusimmeufassrudir — обобщаващ план
~, zuvammenuefaßtrr — обобщен план
Plan der Aufnahme ururu Euzeuguissk -—•
план за усвояване на нови видове изделия
Plan dem Einnahmen —• план за приходите
Plan der Emweitemuub dem GrnudOouds —
план за разширяване на основните фондове
Plan dem Positionen — план (номенклатура)
на позициите (статиите) (на държавния бю¬
джет)
Plau des Brlrgdumerlanfs — график за дви¬
жение на счетоводните документи
Plan über Пекин п»/— преизпълнение на плана
Plaui^]^<^i^<^i^l^iüliir^U^ j/ -eu — преизпълнение
на плана
Plcg-Ust-Abrecrunuu / — съпоставяне на
планираните с фактически достигнатите
показатели на плана
Plauäudemnug / '-eu — изменение (корек¬
ция) на плана
Plcnabil^urov—хдд на изпълнението на плана
PlctlabreceruruU’— (статистически) конт¬
рол на хода на изпълнение на плана
Plauabschuitt ш-е — раздел на плана
Plcuab^l^i^i^r^i^i^U^j/^ съгласуване на плано¬
вете или отделните раздели на плана
Pt anibwei ch u US/ -в u—осклотвтив от пла¬
на (проекта); * eeUrnneu —— установявам
отклонение от плана
Planansatz т — концепция па план
Planar■biklä/ -iu — планова работа
Planaulbai т — структура на план
Planaufgabe/ -п —- планова производстве¬
на задача
Pl1n1ufsehlüssklunu / —— разпределение на
плана
Plauan1^J^t^t^llllr^U^e/— съставяне на план
Plaucn sar bellunuj/— разработване на план
planbar adj. — поддаващ се на планиране
pl1ubediuui adj. — планов
Plauberechnuiiing/— отчитане на плана
Plaubrmicri ти, -в — отчет за изпълнението
на плана
Pliubemichtignub / -iu — коригиране на
плана
Plaubestt^ttiSlilueг—утвърждаване на плана
Planbestand т — планови производствени
запаси
Plaubilauz / -eu — планов баланс
Pliudiuektivkn pl — директиви на плана
Plau diskurvt<lo_U -eu — обсъждане на плана
Plaudivzipliu /—точтд изпълнение на плана
Plclldurchfillrunu/ — осъществяване (нз-
пълтвтив, реализация) на плана
planen tr. — 1 - планирам; 2. възнамерявам,
проектирам
Pl1ucutvchciduubcu pl — решения, приема¬
ни в областта на планирането
~ , l1Ubfuisiibk — решения, приемани в об¬
ластта на перспективното планиране
~ ,• operative — решения на оперативното
(текущото) планиране
Planentwurf ти, • — проектоплан
Planem т, пи^^гк^1^р^к
PlauerOüilunu’J/— нзпълненнв на плана
~, mengenmäßige — количествено изпълне¬
ние на плана
~, sortimentsgerechte — изпълнение на пла¬
на по асортимент
-, vortlmkuismäßibk — изпълнение на плана
по асортимент
• vorfristige-— предсрочно изпълнение на
плана
Plaukrfüllnuu nach dem Sortiment — из¬
пълнение на плава по асортимент
Pl1uerOüllnngvprouuosk/ -п — прогноза за
изпълнение на плана
planerisch adj. — планов
Plaufehler т — грешка в плана
plaufuii adj. — несвързан с плана, ненланн-
ран
plangemäß adj. — 1 - планомерен; планов; 2.
съгласно плана; по плановия ред
plauuruechi adj. ■— съответстващ на плана,
отговарящ на плана
Plangewinn т — планова печалба
218
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Planjahr п, -е — 1. отчетна година (стат.)‘,
2.планова година
Plankalkulationf, -en — планова калкулация
Plankapitalismus т — планов капитализъм
Plankennziffcrn pl — планови показатели
Plankommission f, -en —планова комисия
Plankonkretisierung/ — конкретизация на
плана
Plankontinuität f— непрекъснатост на про¬
цеса на планиране
Plankontrolle/ -п — контрол на изпълнени¬
ето на плана
Plankoordinierung/— координация (съгла¬
суване) на планове или раздели на планове
Plankorrektur/,-еп — изменение на плана;
еж. Planänderung
Plankosten pl — планови разходи
Plankostenrechnung / -en — отчитане на
плановите разходи
Plankredit т,—е —планов заем, планов кре¬
дит
Planlauf т — ход на изпълнение на плана
Planlohnfonds т — планиран фонд "работна
заплата"
planlos adj. — безпланов; безцелен
Planlosigkeit f—безплановост; безцелност;
необмисленост
planmäßig adj. — планомерен; планов
planmäßig adv. — по план
Planmäßigkeit f — планомерност
Planmethodik f— методика за планиране
planmethodisch adj. — отнасящ се до мето¬
диката за съставяне на плана
Planneuberechnung f -en — повторно из¬
числяване на плановите показатели
Plannorm/ -еп — планова норма
Plannormübererfüllung/ — преизпълнение
на плановите норми
Plannormativ л, -е —планов норматив
Plannormerfüllung/— изпълнение на пла¬
новите норми
Plannormfestlegung f — установяване на
планови норми
Planoptimierung/— оптимизация на плана
Planperiode/ -п — планов период
Planposition f -en — I. позиция (статия) на
плана; 2. позиция от номенклатура на про¬
дукция или услуги
Planpräzisierung/ — уточнение на плана
Planpreis т, -е — планова цена
Planproduktion/— планова продукция
Planprojekt nt-e — проектоплан
Planrückstand т, — изоставане в изпъл¬
нението на плана, неизпълнение на плана;
den aufholen — догонвам изпълнението
на плана
Planrealisierung / — изпълнение на плана;
вж. Planerfüllung
Planrunde/ — операция на планиране (мре¬
жов план)
* , erste — първа (изчислителна) операция
на планиране
«, korrigierende — операция на коригиране
на плана
Planselbstkostenpl— планова себестойност
Plansoll п — планова задача
Plansortimcnt п — планов (планиран) асор¬
тимент
Planstelle/ -п — щатно място, щатна еди¬
ница (длъжност)
~, freie — вакантна (щатна) длъжност
Planstellen pl — щатове
Planteil те, -е — раздел на плана
Plantreue/— съблюдаване на плана
Planung / -еп — планиране, проектиране,
прогнозиране
- , auftraggebundene — планиране на база
поръчки
~ , eigenverantwortliche — планиране, осъ¬
ществявано вътре в предприятието
-, erzeugnisgebundene —планиране на база
продукти
**, gemeinsame — съвместно планиране
* , gleitende — пълзящо планиране
* , innerbetriebliche — вътрешнозаводско
(производствено) планиране
* , komplex-territoriale — комплексно те¬
риториално планиране
komplexe — комплексно планиране
-», kontinuierliche — пълзящо планиране
**, langfristige — дългосрочно планиране
~ , laufende (operative) — оперативно пла¬
ниране
- »mittelfristige — средносрочно планиране
~ , ohjektgebundene — планиране на база
обекти
-, operative — оперативно (текущо) плани¬
ране
*, optimale — оптимално планиране
- , permanente — непрекъснато планиране
~ , perspektivische — перспективно плани¬
ране
- , sozialökonomische —• социално-иконо¬
мическо планиране
-, strukturkonkrete — структурно планиране
- , tagfertige — съставяне на производстве¬
ни планове за всеки ден
*, territoriale — териториално планиране
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
219
* , volkswirtschaftliche — народностопанс¬
ко планиране
*, zentrale staatliche — централно държав¬
но планиране
*, zentrale — централно планиране
~ «zentralisierte—централизирано планиране
Planung der Arbeitskräfte — планиране на
трудовите ресурси (работната сила)
Planung der Preise — планиране на цените
Planung der Transportleistung — планира¬
не на транспортните превози
Planung der Valuta — планиране на валут¬
ните приходи
Planung der materialtechnischen
Versorgung — планиране на материално-
техническото снабдяване
Planung des Arbeitslohnes— планиране на
работната заплата
Planung des Kredits — кредитно планиране
Planung des Lohnfonds — планиране на
фонд „работна заплата“
~, leistungsabhängige — планиране на фонд
"работна заплата" в зависимост от резул-
тите в работата
Planung des Staatshaushalts — планиране
на държавния бюджет
Planung des Warenumsatzes — планиране
на стокооборота
Planungs- und Bilanzreserven pl — плано¬
во-балансови резерви
Planungsablauf т — процес на разработва¬
не на плана
Planungsabteilung/ -еп — планов (плано¬
во-икономически) отдел
Planungsaufgabe f —n — планова задача
Planungsbchörde/ -n — планово учрежде¬
ние (ведомство, орган)
Planungscbene f -n — ниво на планиране
Planungseinheft/ -еп — планова единица
Planungsfchler т — грешка в планирането
Planungsgegenstand т — обект (предмет)
на планиране
Planungshorizont т—период (хоризонт) на
планиране
Planungsinstrumcnt п, -е — инструмент за
планиране (проектиране)
Planungskennziffer/ -п—нормативен пока¬
зател, използван при съставянето на плана
Planungsmappe f — досие на дирекцията на
предприятие (за контрол на изпълнението
на плана)
Planungsmaßnahme f — n — мероприятие в
областта на планирането
Planungsmcchanismus т — механизъм на
планиране
Planungsmethode f -n—метод на планиране
planungsmethodisch adj. — отнасящ се към
методиката на планиране
Planungsnormativ л, -е — планов норматив
Planungsordnung/— ред при планиране
Planungsorgan п, -е — планиращ (планов)
орган
Planungsorganisation /, -еп — организация
на планирането
Planungsprinzip п — принцип на планиране
Planungsrechnungen pl — изчисления при
планиране (проектиране)
Planungsschritt m, -е — стъпка (етап) на
проектиране (планиране)
Planungsspanne f— планирана разлика (не¬
съответствие) между цените
Planungssystem л —- система на планиране
Planungstätigkeit f—дейност в областта на
планирането, планиране
planungstechnisch adj. — свързан с техни¬
ката на планиране
Planungstheorie f— теория на планирането
Planungsvoranschlag m, -=е — проектна
сметка
Planungszeitraum т, ^е — планов период
Planuntererfüllung f — неизпълнение на
плана, изоставане в изпълнението на плана
Planunterschreitung f — неизпълнение на
плана; вж. Planuntererfüllung
Planvariante f -n — вариант на плана
Planverflechtungsbilanz /, —en — планов
междуотраслов баланс
Planvergleich т — сравнение с плана
Plan Verletzung/*— нарушение на плана; вж.
Planverstofl
Planverlust т — загуби вследствие неизпъл¬
нение на плана
Planverrechnungsverfahren п — форма на
разплащане, основана на периодично из¬
тегляне на съгласувани суми
Planverstoß т — нарушение на плана
Planverteidigung/*— обосноваване на плана
planvoll adj. — планомерен; вж. planmäßig
Planvorgabe f -n — планово задание
Planvorjahr л, -е — минала (предходна)
планова година
Planvorlauf т — предсрочно изпълнение на
плана; преизпълнение на план
Planvorschlag т, — проектоплан; пред¬
ложение към плана; вж. Planvorlauf
Planwerte pl — планови данни
planwidrig adj. — противоречащ на плана
Planwirtschaft f— планово стопанство, пла¬
220
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нова икономика
Planzahlen pl—планови цифри (показатели)
Planzeitraum т — планов (планиран) период
Planziel л,-е — планова задача
Planziffern pl — планови показатели; еж.
Planzahlen
Plast m, -е — пластмаса
Plastikflasche f -n — пластмасово шише
Platteneinheit / -en — дисково устройстро
(ЕОД)
Plattenorganisation f— организация на дан¬
ни върху магнитен диск (ЕОД)
Platzübertragumgen pl — вътрешноградски
превози
Platzagent т,—en — местен търговски агент
на фирма от друго населено място
Platzangebot п — пътниковместимост
(стат.)
Platzanweisung / -en — паричен превод в
рамките на един град
Platzgeld п —такса за съхраняване на това¬
ри на територията на жп гара .
Platzgeschäft • и-е — сделка за продажба на
вносна стока, реализирана при купувача
Platzgroßhändler т — предприятия за тър¬
говия на едро, които не търгуват в друго
населено място . >
Platzkapazität f — количество (брой) места
(в заведение за обществено хранене)
Platzkostenrechnung / -en — (детайлизи¬
ран) отчет на разходите по отделни работ¬
ни места
Platzmangel т — недостиг на места
Platzmontage /— монтаж на място -
Platzscheck т, —s — чек, който се издава и
осребрява на едно и също място
Platzspescn pl —■ надбавки за инкасиране на
менителници в неголеми и отдалечени места
Platztratte/ -п — вътрешноградска превод¬
на менителница (трата)
Platzverbrauch т — местно потребление
Platzvertreter т — (местен) представител
на фирма от друг град
Platzvorräte pl — местни запаси
plazieren intr. — настанявам; еж. placieren
Piekt/ —n -— 1. несъстоятелност, банкрут;
~ machen — банкрутирам, разорявам се;
2 неуспех, провал
Plenarsitzung/ —en — пленарно заседание
Pluralismus т — • плурализъм
pluralistisch adj. — плуралистичен
Plus п — I. плюс, преимущество, предимст¬
во; 2. сума в повече, печалба; излишък
Plusbetrag m, • — сума на излишъка
Plusmacherel / — извличане на печалба;
обогатяване; алчност
Plussaldo т— положително (активно) салдо
Point т — пункт (при котиране на стоки)
(борс.)
Police/ -п — застрахователна полица; eine
~ ausstcllen издавам полица;
*, benannte — поименна полица
gemischte — смесена полица
laufende (nicht taxierte, offcnee—откри¬
та (генерална) полица
Police da riehen и — заем срещу (застрахо¬
вателна) полица
Policehalter т собственик на (застра¬
хователна) полица
Policeinhaber m, -•— собстгаешкс на застра¬
хователна полица; вж. Policehalter
Politik f— политика .
aggressive — агресивна политика
deffationistische—дефлационна политика
*, monetäre — монетарна политика
~, ökonomische — икономическа политика
~, restriktive — ограничителна политика
Politik der Beibehaltung des Lohnniveaus
— политика на замразяване на работната
заплата
Politik des "roll back" — политика на отх¬
върлянето .
Politik des Haushaltsdefizits — политика на
бюджетния дефицит'
Politik des Lohnstopps — политика на зам¬
разяване на работната заплата
politisch adj. — 1. политически, политичен;
2. ловък, хитър
politische Risiken — политически рискове
(във външната търговия)
politisieren itr. — разисквам политически
въпроси, занимавам се с политика; полити¬
зирам
Polypol п — полиполия (наличие на пазара
на много участници в търсенето и предла¬
гането)
Pönale и,-1еп—пенал (наказателна санктщ^
включена като клауза в договор; (външно-
търг.)
Pool т (engl.) — 1. бюро, обединение; 2. общ
фонд; обединен резерв; 3. пул (съглашение
от картелен тип между конкуренти)
Pool-Abkommen п —- общо споразумение,
обща спогодба
populärwissenschaftlich adj. — научнопо¬
пулярен .
popularisieren tr. — популяризирам
Popularität / — популярност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
221
Population /— 1 - население; 2. разпределяне
на населението по местоживеене и възраст
(стат.)
Prpulationvthrrrle f— теория за народма-
CвЛBHHPCO
Porä-Konnrssemruä п — пристанищен ко-
ндсаметт
Portefeuille п — портфейл (акции или ценни
книжа)
PrrtiruiernugsOunkttolu/ -eu — функция на
ндрциотиране (разпределяне)
Poeto и, — s; —tl — пощенски разноски, по¬
щенска такса
portofrei adj. — освободен от пощенска такса
Poetokosteu pl — пощенски разходи
portopflichtig adj. — подлежащ на облагане
с пощенска такса
Poetovaiz т — франкировка (предварително
заплащане на пощенските разходи)
Position / -еп — I. позиция, разположение;
положение, местоположение; führende *
— ключова позиция; 2. пост, длъжност;
служебно положение; 3. становище, гледи¬
ще; 4. статия (на бюджета); 5. точка, пункт
*, ausgabknskiiigk — •статия за разход
*, kinn1hшknvkiiiuk — статия за приход
prsitlogleurg tr. —установявам у определе¬
но положение, позиционирам
Povitiouvstichpuobr f— подреден избор, из¬
бор по ред (стат.)
positiv adj. — положителен, сигурен, конк¬
ретен
Prtttivwil■kung/—действие на принципа на
гласност в търговския регистър
Post f — 1. поща, пощенско отделение; mit
gleicher ~ — веднага, със същата поща;
mit umgehender ~ — с обратна поща; 2.
писма, кореспонденция; die - dnuehlesen
— прочитам (преглеждам) пощата; 3. по¬
лучени пощенски пратки
Posl!- uud Frrnmeldegebühren pl — пощен¬
ски н селекомпинкдционни такси (телефон,
телеграф, радно)
postalisch adj. — пощенски
Postamt и, Арг — поща, пощенска станция
Povt1nukstrlltk ш, -u — пощенски служител
Po stan we1rvnue/ -eu — пощенски запнс
Posl^^nfteiu т, ■ — поръчка за инкасо на
пощата
Postauftrag zum Gkldeinzlkhuuu — поръчка
на пощата за получаване (инкасиране) на
парн
Prvtauftr1usabkommeu п — съглашение
относно изплащане на задължения по по¬
щата
povtdatleurn tr. — слагам по-късна дата
Povtdiknstleistunusgebühr f -eu — запла¬
щане на пощенски услуги
Postdirnvtleistungstarlf т — тарифа за зап¬
лащане на пощенски услуги
Posten т — 1- елемент, член, единица (дан¬
ни) (ЕОД); 2. партида (търг.); 3. перо, ста¬
тия (счетоводна); 4. позиция (стокова), ста¬
тия; 5. пост, служба; eiueu leitenden ~
bekleiden—заемам ръководен пост; eluku
~ auturteu — постъпвам на служба; 6. су¬
ма (и); 7. контролна партида от нздвлня
(стат.)
~ , autizipaiivk — предварителни статии на
баланса
*, debitorischer — дебиторсха статия
~, dnrehl1uOeudk — преходни суми
~, nnbedecUtee — непокрита статия
*, schwebende—"висящи" статии, неизпол¬
звани предназначени суми
~ , tuansiioulscre — преходни статии на ба¬
ланса
Posten anf der Aktivseite—статия на актива
Posten anf der Passivseite—статия на пасива
Posten dir Zahlnnbsbiianz—статии на пла¬
тежния баланс
- , laufende — статии па текущия платежен
баланс
Posten der Rrchunugsaburrnzung—разхо¬
ди за бъдещи периоди
Prvteu, die der Recrunugvabgueuznuu
dienen — статии, разграничаващи отчита¬
нето на приходите н разходите между от¬
четните периоди
postenweise adv. — 1- по партиди, на части;
2. по статнн
postfrei adj. — тед&адгдн с пощенски такси
PrvtOuklsikmpel maschinu/ -u — машина за
пддпeчасвдив; вж. Postfreistempler 2
Postfreistempler т — 1- клиент на пощата,
ползващ маркировъчна машина; 2. марки¬
ровъчна (франкировъчна) машина в по¬
щенската служба
Postgebühren pl — пощенски такси
Postgut н, Арг — пощенска пратка
postindnvtui1l society (engl) — ндститдпсс-
рнално общество
PosiUautrnvchrek т, -S — разплащателен
чек във формата на картичка
PostU1VSkgvorg1ng ш, Ар —пощенско-касо¬
ва операция
postlagernd adj. —до поискване •
Postleitzahl / -eu — пощенски код
222
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Postmierverpackunjg -ee — пощенски опа¬
ковъчни средства, предоставяни за вре¬
менно ползване
Portmogoaol п — монопол на осъществява¬
не на пощенски операции
postnumnramdo Qat) — с последващо пла¬
щан-; (изплащан) срещу изпълн-ни- на по¬
ръчка
prstnumeragd(o-Vcrzii1sung/—заплащане
на лихва сл-д изтичане на срока
Postnumeration/ -eo — последващо запла¬
щан-, заплащане след изnълд-дде на по¬
ръчка
Postpaket л, -е — пощенски кол-т
Postporto л — пощенски такси
Portprotrrt т — nрхт-стдрин- ни менител¬
ница или чек по пощата .
Portarotrstauftrae m, е — поръчки на по¬
щата да протестира м-диmепндцз или чек
Posturgal п — монопол при осъществяване
на пощенски операции; сж. Postmomopol
Posturirrscheckhefr л, -- — туристическа
пощ-нско-чекова книжка
PortracUng pl — пощенски пратки
Postscheck т, s — пощенски чек
Postsc^^<^<^]|^i^l^(^r"^(^ri^i^n jjf, -eo — пощенскю-
ч-ков превод
Postshhehkdirnrr т — оборот по чекова те¬
куща сметка при пощенски станция; сж. .
PrstscUnhkverkchr
PostscUnckkomto п, -s — текуща пощенски
чекова сметка
PostscUnckkontoighaber т собственик
на текуща сметка в пощенска станция
PostshUehksprukasse/ -п—спестовни киси,
работеща с пощенски ч-ков-
Postshhnckverkrhr т — оборот по чекови
текуща сметка при пощенска станция
Postsendung/ -ee — пощенски пратки.
Postskriptum п, —pta; -ptr, (PS) — пост-
скриптум, послепис
Postsparbuch п, ^г — пощ-нска спестовна
книжки
Postsparkasse / -п — пощ-нска спестовна
каса
Prstsprukretr и, -tro — пощ-нско-сп-с-
тонни сметка
Poststempel т — пощенски печит, пощенско
клеймо
Postverkehr т — пощенски съобщения
Prrtverurhnnunesvnakrhr т — пощенски
разчетни хп-таддд
Prstversamd т — 1. каталожна търговия
чр-з изпращане на стоката по пощата; 2.
пощ-нска пратка
Postwagen т — пощенски вагон
postwrneegd adj. — с обратна поща, с първи
поща
Posti-vertune/ — реклама с използване ни
пощенски, телефонни и тепегтзфнд връзки
Postwertzeichen л — знак за пощ-нска так¬
са, пощенски марка
Prstwurfeаuckrаchrm pl — рекламни мате¬
риали, разпространявани по пощата
Portwurfsemeuoeee pl — рекламни матери¬
али; сж. Posteuuhksahhne
Prstzahluegsverkrhr m — пощенски плате¬
жен оборот, платежен оборот по пощенски
операции ‘
Postz<0lfаteetiiieue/ — митническо офор¬
мян- (обработка) на пощенски товар
Prstzotlfrrmiug/ — правила за митничес¬
ките операции ни пощенските учреждения
Postzwage т — задължение зи ползване на
пощенски услуги за хпт-а-п-дд видове
пратки .
Potential п — потенциал
wisscпschaff1lclu-tnchI1ishUnr — ниучно-
технич-ски потенциал
~, aüstugeswirtrchaftliches — во-нно-дко-
дхмдч-скд потенциал
PrtretialmetUoee / — метод на потенциали¬
те (мр-жов план)
potentiell adj. — потенциален
Paäfrvegz f -ee — пт-ф-р-дция, предпочи¬
тане, привилегия
Pväfrveozenaggureatlrm /— сумиране ни
предпочитания, опр-д-лян- ни суми по
ранг
Pväfrveezfaktoa m, -eo — фактор на пред¬
почитания (привилегии) .
Pväfereozfuektioo /, -ro — функция на
предпочитане (преференции, привилеги¬
роване)
Pväfr rrnzardnungj/— подреждан- на пред¬
почитания (привилегии) .
Paäfeaeozaaris т, -е — преференциална
(привилегирована) ц-на
Paäfrregzspaeon /— разлики между префе¬
ренциалното мито и митото, с което се
облагат други стоки
PräfereozrУstem п — система на преферен¬
ции във връзка с митата; сж.
Pväfeu rnzzo ihystem
Ptäfeargztrrif т — привилегирована (пре¬
ференциална) тарифа
Präferenzzoll m, е — преференциално мито
Puätnrrnzzollryrtrm п — система напрефе-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
223
ренции; система от преференциални мита
Präge f— монетен двор
Prägeanstalt f — монетен двор; еж. Präge
Prägegebühr / -en — такса за сечене на
златни монети ' .
prägen tr. — сека (монети)
Prägerecht п — право за сечене на монети
Prägeschatz т — такса за сечене на златни
монети; вж. Prägegebühr
Pragmatik f — прагматичност
Präklusivfrist • en — преклузивен (със
спънки)срок
Praktik /— практика
Praktikant т, -еп — стажант
Praktiken pl — интриги, машинации
Praktiker т крза^тгик
Praktikum «,—tika—практика, практически
занятия
praktisch adj. — практичен (човек); практи¬
чески; фактически
praktizieren itr. — практикувам
praktizieren tr. — прилагам
Praktizismus т — практицизъм
Präliminarien/?—предварителни преговори
Präliminarverhandlungen pl — предвари¬
телни преговори
Präm(i)iceunn/— премиране, награждаване
Präm(i)ierungsbedingungen pl — условия
на премиране
Prämie / -п — 1. застрахователна премия
(вноска); 2. награда, премия; auf ~
verkaufen — продавам с премия
Prämicnakkordlohn m, -=е • •— премиалжо-
акордна работна заплата
Prämienanleihe / -п — заем с печалба
Prämienanteil m, -е — част от печалбата,
отчисляван в премиален фонд
Prämienanzahlung / -en —— вноска при
сключване на договор за застраховка
Prämiendepot п — премиален фонд (застр.)
Prämieneinlage / -п — премийна вноска
Prämicnenttohnungg*— премиална система
на заплащане на труда
Prämienentzug т — теглене на премии
Prämienfonds т — фонд "премии"
Prämienfondszufülirnng / -en — отчисле¬
ние за фонд "материално стимулиране"
Prämiengelder pl — премиални
Prämiengeschäft л,-е — срочна сделка с
премии •
Prämienkauf т, -^е — покупка с премия
Prämienkennziffern pl — производствени
показатели, изпълнението на които дава
право на премия .
Prämienleistungslohn т — сделно-преми-
ална система на заплащане на труда
Prämienlohn т, -=е — (получена) парична
премия
Prämienlohnsystem п — система на преми-
ално заплащане на труда
*, progressives — прогресивно-премиална
система на заплащане на труда
Prämienlos п—облигация (билет) от печал-
бен заем
Prämienmittel/?—средства на фонд "мате¬
риално стимулиране"
Prämienobjektlohn т — сделно-премиално
пообектно • заплащане на труда
Prämienobligation / -en — облигация от
печалбен заем; вж. Prämienlos
Prämienordnung/— ред на премиране
Prämienrückersiattung/-en — връщане на
част от застрахователната премия (лично
застраховане)
Prämienrückgewähr /—връщане на част от
застрахователна премия; вж.
Prämienrückerstattung
Prämien^o^n/ — регулиране • на разме¬
ра на премиите
Prämienreseeve/ -п — резервен капитал за
покриване претенциите на застраховате-
лите
Prämienecblenderei /— дъмпинг на застра¬
хователните премии
Prämiensparen и — 1. даване на премии на
купувача, направил определено количест¬
во покупки (изплаща във вид на печалба);
2. метод на съхраняване на влогове в спес¬
товна каса
Prämienstücklohn m, — сделно-преми¬
ално заплащане на труда
Prämienstücklohn nach Plannormen —
сделно-премиална работна заплата (с пре¬
миране изпълнението на плановите норми)
Prämien stun d u rigg/-е п—отсрочка на внос¬
ката на застрахователна премия
Prämiedeyetem и-е —премиална система;
система на стимулиране
Prämientarif т — премиална тарифа
(транс.)
Prämien verkauf т — продажба с премия
Prämienvertrag т,,е — договор за премия
Prämienvorauszalhunng-en — плащане на
застрахователна премия в аванс
Prämiel^:^^^l^ll^nd^J/ -en — изплащане на пре¬
мии
Prämienzeitlohn т — повременно-преми-
ално заплащане на труда
224
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
PrämicnzlJfiiürtiruC/ -eu — отчисление във
фонд "материално стимулиране"
prämieren tr. — премирам, награждавам ■ •
prämiieeru tr. — премирам; еж. prämieren
Prämisss f —u —- предпоставка (премиса)
prännmiraudo — с предварително плаща¬
не, с предварително плащане на процент
prännmrrandr-Vet■ziusnuu / — предвари¬
телно (авансово) плащане на лихви
Peäulnueeu1itirU —еп — 1. аванс, плащане
авансово; 2. абонаментно плащане, изпла¬
щане на задължение
Pränumerationskauf ш, -ab — договор за по¬
купко-продажба, задължаващ купувача да
плати аванс
Prärogativ л,—в — прерогатив, изключител¬
но право
Prärogative / -п —— прерогатив; вж.
Prärogativ
Puäsrutaut ш, -eu — предявител на менн-
сваницд
Präsentation f •— представяне; вж. Präsenz
präsentierin tr. — подавам, поднасям;
jmdm die Reehuuub - представям някому
сметка за плащане
Peäseuz / — 1. присъствие; 2. представяне,
представителство
Präsknzgeld п — дневни пари; представн-
свлтн пари
Präsident ш, -eu — президент; председател
pmäsldieeru itr. — председателствам; rineu
Versammlung - — председателствам, ръ¬
ководя събрание
Präsumtion / -eu — предположение,' пре¬
зумпция
Prätendent т, -eu [anf AUU-]—nресвтдвтс за
PrävenUinrU;-ku —• 1 - превенция (застр.); 2.
предупреждение, профилактика, предотв¬
ратяване .
präventiv adj. —— превантивен, предпазен
präventive Maßnahmen kugueifen — взе¬
мам предпазни (превантивни, предвари¬
телни) меркн
Präventivmaßnahmen pl—предпазни меркн
Pmaxeoloule / — праксвология
Praxis/ -хеп — 1. клиентела (юр.); 2. прак¬
тика; 3. прнвмен час (разг.)
-, lutrruaiiouale—международна практика
-, kanOшängivche — търговска практика
praxisbezogen adj. — който в свързан с
практиката
Praxlvdaulehrg п — практически заем
praxisnah adj. — блнзък до практиката
peixlsverbnuden adj. — който в свързан с
практиката; - вж. peixlvbezoueu
Pmäzedrns л,—zikg — предишен случай, при¬
мер
Präzedeuz /— 1- преимуществено право,
преимущество; 2- прецедент
Präzedenzfall ш, • — прецедент
puäzlse adj. — прецизен; точен
pmäzivlereu tr. — уточнявам
Puäzistc1rmug', -en —уточнение-
Präzision f— прецизност, точност
Puäzislo^i^^rbeit / -iu — прецизна работа
Puäzis'wrersel т — менителница със срок на
плащане на определена дата
purfruener shares (engl.) — привилегирова¬
ни акции
PrkOereuzzoll ш, -*—преференциално мито
prefeeeed Stocks (eng/.) — привилегировани
акцин
Preis ш, -в —- 1- награда; премня; 2. цена
стойност; den - fistleueu — определям
цената; den - Oevtsktzkn — определям це¬
ната; deu - ändern — изменям цена; deu -
lugeben —* указвам цена; deu ~ duüeUru
— подбивам (смъквам) цена; den ~
riduziimiu •—• понижавам цена; den -
unteubleirn — подбивам цена; die hohen
-е behaupten vieh — цените • се задържат
високи; die ~в lehnlen sich — цените дттди
уо св повишават; die -е ermäßigen — по¬
нижавам цени; die -е flauen ab — ценнтв
падат; dir ~е flrktulimeu — цените св ко¬
лебаят; die -в rkuabvkizrg — понижавам
цени; die -е riuauOtekibrg — повишавам
цените; die -е hochhalten—държа цвнитв
на високо ниво; die ~в hrehsehriubru —
покачвам ценнтв; die -в hoehtrkibru —
покачвам цените; die -в klettern tu die
Höhe — цените се повишават постепенно;
die -е schlißin tu die Höhe—цените стре-
мш-елно растат; die ~в seukiu — понижа¬
вам цените; die -е ziehen in — цените се
повишават; deu ~ ab bauen — понижавам
цвна; den ~ abmicheu — договарям цена;
im - luziehku — покачвам св за цена; 1ш -
filliu — падам за цена; 1ш - 1^11^x11
—— понижавам депа; 1ш ~ uaerurbeu —
отстъпвам за цена; 1ш - sinken—падам за
цена; 1ш * stelgeu — повишавам св за цена;
1ш * zuuücUueren — падам за цена; mit
ueueu -eu viusehru — установявам нови
цени; nuseri -е уг^сМс, vieh — нашите
цени включват; die -е haben eiue vlgUknde
Tiudruz — цвннтв имат ■тенденция към
потнжвтнв; - mit Aufschlag —— цена с по-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
225
вишснис; um jeden на всяка цена; zum
~ von 6 DM — на цена 6 марки
, abgemachter (abgesprochener) — дого¬
ворена цена
, angemessener (annehmbarer) — прием¬
лива (умерена) цена
1, äußerster — крайна цена
•, bestätigter — потвърдена цена
1 »betriebsindividuellcr—цена на конкретно
предприятие; цена при специална поръчка
■ , beweglicher — изменяща се цена; вж.
variabler Preis
* , durchschnittlich gewogener — средно
претеглена цена
’, echter — истинска цена
•, effektiver — фактическа (реална) цена
*, elastischer—изменяща се цена; вж. Preis
variabler
«, endgültiger — окончателна цена
-, erhöhter — повишена цена
-, ermäßigter — понижена цена
~, erschwinglicher — достъпна цена
-, fester — твърда цена
~, festgesetzter—уговорена цена; вж. Preis
abgemachter
~, fingierter — фиктивна цена
*, fixer — твърда цена
~, fondsbezogener—цена, отчитаща плати-
мостта на фондовете
~, freier — свободна цена
-, gültiger — действаща цена
~ , günstiger — изгодна (достъпна) цена
-, gebundener — твърда цена
- , geltender — действаща цена; вж. Preis
gültiger
**, gemittelter — усреднена цена
~, gepfefferter — надута цена
- , gesenkter — понижена цена
* , gesetzlicher — цена, установена със за¬
кон, държавна цена
- , gestützter — цена с отчитане на предос¬
тавена дотация
-, gesteuerter — регулирана цена
~, gleitender — пълзяща цена
~ , herabgesetzter — намалена цена; вж.
Preis gesenkter
-, hochgetriebener — силно покачени цени
-, konstanter — постоянна цена
-, kontraktlich festgesetzter — цена, фикси¬
рана в договор
* , labiler — изменяща се цена; вж. Preis
variabler
-, laufender -— текуща цена
~ , marktgerechter — цена, отразяваща ко¬
нюнктурата на пазара
-, mäßiger — умерена цена
~, natürlicher — естествена цена
~, nicht tragbarer — неприемлива (ие съот¬
ветстваща на пазара) цена
-, optimaler — оптимална цена
*, örtlicher (ortsüblicher) — местна цена
-, prohibitorischer — забранителна цена
*, regulierender—регулираща цена
~, sinkender — понижаваща се цена
~, staatlich festgesetzter—цена, установена
от закон; държавна цена
~ , starrer — неизменна цена
- , subventionierter — цена с отчитане на
дотация; вж. Preis geschätzter
-, überhöhter — завишена цена
~, umgehender — съвременна цена
~ , unerschwinglicher — недостъпна цена
* »unveränderlicher— неизменна цена; вж.
starrer -
- , variabler — изменяща се цена
- , verbilligter — намалена цена; вж.
gesenkter
~ , vereinbarter — уговорена цена; вж.
abgemachter -
- , vergleichbarer — съпоставима (сравни¬
ма) цена
- , verlustbringender — неизгодна (носеща
загуби) цена
-, vertraglich festgesetzter — цена, фикси¬
рана в договор
-, verzollbarer — цена, облагана с мито
~» voraussichtlicher — ориентировъчна цена
~, vorläufiger — временна цена
- , zeitweiliger — временна цена
-, zonaler«— зонална (поясна) цена
Preis "freibleibend” — уговорка в оферта
"цената на предложението може да се про¬
мени"
Preis ab Kai — цена франко кея
Preis bei Barzahlung— цена при плащане в
брой
Preis c.i.f. — цена "разходи, застраховка и
навло платени"
Preis des Werttyps — цена, съответстваща
на стойността
Preis des Basiszeitraumes; unveränderter ~
— неизменна базисна цена
Preis f.a.s. ''франко по протежение на кораба"
Preis f o.b. — цена "франко борда на кораба"
Preis franko — цена франко
Preisökonomie/— икономика на цените
Preisüberhöhung/—завишение на цените
Preisüberprüfung f — преразглеждане на
15. Немско-български икономически речник
226
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
цедите; вж. Pvelrvrvlrlom
Preisüberwachung/—контрол над ц-ддm-;
вж. Prrlskogrrolln
Pveisäederuog/ -re — изменение (ни рив-
ддщеех) на цените
Paeisändrrungskoeffiziemt т — коефициент
ни изм-нени- (ни равнището) ни д-нит-
Paeisäodernnesaücklage /, -п — резерв, об¬
разувал се в резултат на ръста на цените
Preisabbau т — понижаване (падине) ни це¬
ните
~, nlmrcUgeidrmder — рязко падане на цените
PvelraГlaß т, — ssr — отстъпки от цената;
вж. PrrisjrcUlrß
Ptrisab г t edr”-• o — споразумение за цената;
вж. Purisabspanche
PteisaГ$alzfuneriooer— функция на търсе¬
нето
PvrlraГsrtzkurvr/ — крива на изменени- на
търс-н-то в зависимост от нивото на цените
PreiraГschlag т — отстъпки от цената; вж.
Preisnachlaß
PaelsaГschwäcCnuee' — тенденция към по¬
нижаване на цепите
PrnlsаГshUwäcUuegrteedrm2 /— т-нaеддия
към понижаване на д-дде-; вж.
PreiraГshUwächune
PrelrаГsprаcnn/ -е —споразумение за це¬
ните (от картелеи характер)
PаelsаГstufun^Or—диференциация на ц-дите
PaelsaГweiehnug/-rg —отклонение ни це¬
ните (от стойността)
Pteisanaly ssr” -п — анализ ни цените
ParlsaIlgeaгП'— обозначение ни ц-нати (це¬
ните)
Pveiraggrbrt п — предлож-ние (оферта) с
посочване на цени
- , äußerst kalkulieatns — предложение с
посочван- на крайната цена
vrrГlgdlihnns — предлаган- на обвързва¬
щи цени за някои доставки и услуги
Pveisaogleichuiigj/— изравняван- равнище¬
то на ценит-
Pariranordn unge”—разпореждане за цените
Preisaostieg т -с — покачване (повишава¬
не) ни дендте
Pveisaotaagrverfanrrm п — процедура зи
разглеждан- и утвърждаване на предложе¬
ния за цени
Ptrierrt/ -re — вид цени
Pveisaufbru т — структура ни д-дите
PvelraufscUlag т — надбавки към цени
Prrisauftrirb т, -с — подем (възход) на
цените
Pveisauftrirbrteneeez/ -ee—т-ндедддя на
подем на ц-ните
PanirrureleicU ж,-е—изравняване нацепите
Pveisauskuoftspfllhht / -ee — задъпжедде
за даване на справки относно дедите
Pteirau srich tung f — ориентация ни цените
Pvelsanszeiоhnшloe/— обхздзчедде ни цена
на стоки с маркировка
PrelsaurznlcUmunespflihUr / -eo — . задъл¬
жение зи обозначаване на цени
Prrirbasir /— база ни цените
- , eieemr — собствена база ни д-нжmе (за
разлики от международния пазар)
Paeisbedingeng j/ -ee — дедхвх условие
Pvnlrbefrstigumgstejdnnz / — тенденция
към стабилизация или към д-здачдтепдо
повишаван- на д-ддт-
Panlrbegümrtigung / -em — отстъпки, пре¬
доставена при определяне на цение-
Pveisbrobachtunig— наблюдение движени¬
ето но деддmе
Preisberechnung j/ -eg — изчисляване (кал¬
кулация) пи цените
preisbrrrinigt adj. — с елиминиране колеба¬
нията в цепите
PtelsГerrinigung/— елиминиране ни коле¬
банията в ц-ниее
PvelrГrueiolgung der Zlrkulatloorkortrm —
преизчисляване издръжката ни обрзщенд-
-то по тарифи и цени
Paeisbrrrigienog des Wraejumrrrzes . —
преизчисляване на стокооборота по цени,
изчислени по пътя ни елиминиране на ко¬
лебанията им |
PvrisГeslätigune/—потвърждаване на цена
Pvrirbrstajdtril т, -с — епемедт на цени;
вж. Prrielemrnt
panlrbestimmnmd adj. — определящ цената
ParishesltmmuneJ/— определяне на цени
PvelrbrwceHchkroi/—еластичност ни цени¬
те; вж. Paelrlartizität
Pveisbrwegeng/ — динамика (движени-) ни
деддmе .
Pveisbn^iilli^^^^i^ j/— утвърждаван- на цена
PtrisbHiae/— баланс ни взаимното влия¬
ние на ценит-; вж. . Pueisvet-
flehUtugerbilanz
prnisbildnmd adj. — ценообразуващ
Pvelsbileugje/, -ro — ценообразуване
~, dynamische—динамично ценообразуване
~, fanin — свободно ценообразуване
PrnisГileueerbcfueels / — право (пълномо¬
щие) за участие при хптеаепяне на цените
Preirblleujerfaktrr т,—em — фактор па це¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
227
нообразуването
Preisbildungsgesetz п — закон за ценообра¬
зуването
Preisbildungsgrundsatz т — принцип на це¬
нообразуване; вж. Preisbildungsprinzip
Preisbildungsmethode/— метод на ценооб¬
разуване
Preisbildungsnormativ и, -е — норматив на
ценообразуване
Pretsbildungsorganep/—органи, занимава¬
щи се с ценообразуване
Preisbildungsprinzip п — принцип на цено¬
образуване
Preisbildungssystem и — система на цено¬
образуване
Preisbildungsvorschrift f— предписание по
въпросите на ценообразуването
Preisbindung/ —еп — 1. замразяване на це¬
ните; 2. определяне на единни картелни
цени; 3. обвързване на цените
-, horizontale — определяне на едшши кар¬
телни цени по хоризонтал;
~, langfristige — определяне на твърди цени
за продължителен срок
~, vertikale — определяне на единни картел¬
ни цепи по вертикал
Preisbindung in der zweiten Hand — опре¬
деляне на единни картелни цени по верти¬
кал
Preisbindung zweiter Hand — определяне
на единни картелни цени; вж. vertikale
Preisbindung
Preisbindungsabsprache / -n — съглаше¬
ние за цените (между картелите)
Preisbindungsklausel/ -п —точка (в дого¬
вора) за наблюдаване на твърдо установе¬
ни цени
Preisbindungsrevers т—писмено задължа¬
ване (реверс) да се съблюдават твърдо ус¬
тановени цени
Preisbindungsvertrag т, — договор за
съблюдаване на твърдо установени цени
Preisblatt п, ^ег — ценоразпис
Preisdcgression f — понижаване на цепите
на морално остарели стоки
Preisdifferenz f—разлика в цените
Preisdifferenzierung/ —диференциране на
цените «•
räumliche—териториално диференцира¬
не на цените
- , territoriale — териториално диференци¬
ране на цените
~ , zeitliche — сезонно диференциране на
цените
Preisdifferenzkonto л, -ten — сметка на ре¬
зерва за изравняване на цените (счет.)
Preisdifferenzrücklage f— резерв за израв¬
няване на цените
Preisdiktat п —диктат в областта на цените
-, monopolistisches—диктат в областта на
цените, определяне на цени, осигуряващи
висока печалба
Preisdiskriminierung/ — дискриминация в
областта на цените
Preisdisparität f — различие в нивата на
цените; еж. Preisgefälle
Preisdisziplin f— ценова дисциплина
Preisdokumentation / -en — 1. данни за
системното изчисляване на цените и тен¬
денциите на движението им; 2. документа¬
ция, явяваща се като обоснование за иска¬
ните цени; 3. документация за цените (вън-
шнотърг.)
Preisdrücker т — игра на понижаване (на
курса) (борс.)
Preisdruck т — икономическо влияние на
монополите с помощта на цените
Prelsdumping п — ценови.'f дъмпинг, екс¬
порт (износ) по дъмпингови цени
Preisebene f— равнище (ниво) на цените
Preiseinbruch т — рязко падане на цените
Prciscinstufung/— определяне на цената на
новото изделие (услуга) на основата на съ¬
ществуващите цени
Preiselastizität/—еластичност на цените
Preiselement и, -е — елемент на цената
Preisempfohlung/— препоръчване на цена
Preisentwicklung / -еп — промяна, разви¬
тие в цената
Preisentwicklungslinie f — графично изоб¬
ражение (диаграма) на движението на це¬
ните
Preiserhöhung/— повишаване на цените;
еж. Preistendenz
Preiserhöhungstendenz / — тенденция на
цените към определено повишаване
Preisermäßigung / -еп — намаляване на
цената (цените)
Prciscrmittlung/— определяне па цената;
изчисляване на цената
Preisermittlung auf Grundlage der
Selbstkosten — изчисляване (калкулация)
на цената на база себестойност
Preiserrechnungsvorschrift /— предписа¬
ние (инструкция) за реда на изчисляване на
цените
Preisersatzkennziffer / -п ~ 1. показател
(индекс), заменящ фактическите цени (при
228
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
анализ на експорта); 2. показател (коефи¬
циент) на разходите
Prrisfühu1rvcraOt /— лидерство на отделни
монополи или монополни групировки
PurlsOesttgunnJ/— стабилизация на ценнтв
PuelvfkstlrunnU / — пссатовяватв (опреде¬
ляне) на цените; разценка
Perlsfesttv1äurug/ — определяне на ценнтв;
вж. Peelsleuunu
Pe1ivfxineurn j/ — фиксиране на цена в до¬
говор
Prrisflexibilität /— гъвкавост на ценнтв
Purisforrn f -iu — форма на цената
PreisOouvernug / —■ изучаване (анализ) на
динамиката на цвннтв
Pr'eisOerigabe auo rd nung/—постдтоуаенив
за отмяна на регулирането на цените
PerisOuuktlrn / — функция на цвннсв
Pr1isgacanUire/ -п — гаранция за цената
Prelsukfüui п — ссрпкспрд на цвнитв
Preisukfällk п—различие в нивата на цвинтв
(напр. на промишлени и селскостопански
стоки) ‘
Purisucgenüburutä1lunnU'— съпоставяне на
цените
preisuimiudcrt adj. — преоценен
Perlsucnchmigunu/ — утвърждаване на це¬
на; вж. Puelvbewilliuugu
PrrlvueetaIlunu:/— цвтодаразпвдте
-• u — лимитна цена
Puelsuenudlaui / — база на цвнитв; вж.
Ег^Ь^^
Peeisgr upppi/ -u — група цени
Prrlsrcrabse tzunuuT—намаление на ценнтв;
вж. Peklvsenkunb
Puilsiudix tn — индекс на цените
Peelsiudex dem Lrbruvrcltnur der
Bevölkerung — индекс ' на цвннсв, отразя¬
ващ жизненото равнище на населението
Peilsindix der Leb1gsh1liuuu — индекс на
жизненото равннще
Peiisintrediprudruz/— взаимозависимост
на цените
PueisUalknlatirn /— изчисляване на цените;
вж. Preivbrurehnnnb
РеекиаНе / -u — етикет с цената
PeeisUietell л, -е — картел, образуван с уго¬
ворка за определяне на търговска цвна
Preisliste / — ценоразпис
PueisUatilrb т, -в —• ценови каталог
PeeisU1ieuorik / -п — категория на ценнтв
PeelslkenuluiffoleU—n—стойност на показател
Perisktasss/-п — категория на ценнтв; вж.
Preisstufe
Pr1istUuarekl~n—точка (от договор) за цена
PrelvUoujunUtnuf— конюнктура, характери¬
зираща бързия ръст на цените н печалбите
PurlsUoukuruenz/— конкуренция на цвтнтв
PerlsUoutuolle /— контрол над цвнитв
PurisUouvrnttrn /— конвенция за цените
Puelskrordiuleuunusouu1n и, -в — орган за
координиране на цените
PreivUolieeunuUr— котировка на цените; вж.
Peeisnotieuuuu
PuelsUueuzelistizität /— гъвкавост на цена¬
та на вдна стока по остдшетнв на цвнитв на
дребно
PeeisUmieg т — война на цвннтв
PeeisUneaut т — ценоразпис; вж. Perivlivtk
Preiskurve /— крива на цените
Peristaaee/ -п — категория на ценнтв; вж.
Preisstufe
-, tu jeder — на всички цени
-, tu welcher — на каква цена
Peiislawtuk / — 1. катастрофален ръст на
цените; 2. катастрофално пддднв на цвните
Preivl^l^1^U^t^nU^rr— регулиране на цените
preislich adj. — по остдшетие на цените
Preislimit п —лимит на ценнтв
РеетяИ^е/ -п — ценоразпис
Preism1nipnl1tlrn /-eu — манипулация на
цените
Pertslnuißuamek/-u — мероприятие в об-
лдсттд на цените
Preismaßstab т — мащаб на цените
Pueismechauismis т—механизъм на цените
Preivmrthrdk /— ценови метод (измерение
на производителността на труда) (стат.)
~, uepuävkgt1tive — представителен метод
(в ценообразуването)
Peei^i^i^U^drunu/— намаляване на цените
(по-ниско качество)
Pueismiitkllnnuspflicrä / — задължение за
предоставяне на информация за цените
Puelsmudell н — модел на цените
Pmeisuachlaß w, -sse — отстъпка от цената
Pekivn1chwkls т — (документално) обосно¬
ваване на цена
Peelsuenoeduuug / — реформа на pecHre;
вж. Peelveefrrm
Puelsulviau т, —s — ниво на цените
PueisntveauUennziOfrr / -п -т- показател за
равнището на цените (външнотърг.)
Peelsnivelllrmnur/—изравняване нивата на
цените
Peeisnoltrelшue- -eu — 1 - котировка на цв-
ните (борс.); 2. външнотърговска цена
Pueivrbrr utr nzei/— тaй-висдкдтд ниво, при
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
229
което производството на стоки е още рен¬
табилно
Preisoszillation/— колебание на цените
Preisplanung/— планиране на цените
Preispolitik/— ценова политика
preispolitisch adj. — отнасящ се към поли¬
тиката на цените
Preisprüfung/ -еп —проверка на цените
Preisprognose/, -п — прогноза за цените
Preisrückerstattung/ — отстъпка в цената;
вж. Preisnachlaß
Preisrückgang — спадане на цените
Preisrückschlag т — спадане на цените; вж.
Preisrückgang
Preisrückvergütung / — отстъпка от цена
(вътрешнокооперативна форма на разпре¬
деление на печалбата)
Preisrecht п — правни норми, регулиращи
въпроса за цените
Preisreduktion / — намаляване на цените;
вж. Preissenkung
Preisreform/ -en — ценова реформа
Preisregclung/— норми, регулиращи цените
Preisregulierung /— мерки за оказване на
влияние (регулиране) на нивото на цените
Preisreihe/— ценови ред
Preisrelation / — съотношение на цените;
вж. Preisverhältnis
Preisrevision/— преразглеждане на цените
Preisrisiko л, -ken — риск при промяна в
цените (търг.)
Preissanktionen pl — санкции в областта на
цените
Preissatz m, •=€ —такса
Preisschere/ — ножица на цените
Preisschlcuderei / — дъмпинг; вж.
Preisdumping
Preisschraube/—силно покачване на цените
Preisschwankung/-е п—колебание в цените
Preisschwankungsklausel / — точка (уго¬
ворка) за автоматично повишаване на це¬
ните (в договор)
Preissenkung/ -еп —понижаване (намаля¬
ване) на цените
Preissenkungsnormativ п — норматив за по¬
нижаване на цените
Preisskala/ — скала на цените
Preisspanne/ — разлика в нивата на цените
Preisspekulation /— борсов ажиотаж
Preisspiegcl т — съпоставка на експортните
цени на една и съща стока на различни пазари
Preisstützung / — поддържане на цени (на
определено ниво)
~, staatliche—държавни дотации за поддър¬
жане нивото на цените
Preisstabilisierung/— стабилизация на це¬
ните
Preisstabilität/— стабилност на цените
Preisstaffelnpl— степенуване (подреждане)
на цените
Preisstaffelung/— диференциация на цени¬
те; вж. Preisdifferenzierung
Preisstand т — равнище на цените; вж.
Preisniveau
Preisstandswährung/ -en — функционална
валута
Preisstatistik/ — статистика на цените
Preissteigerung/ -еп — повишаване на це¬
ните
Prcisstcigcrungsrücklage /— резерв, обра¬
зувал се в резултат от нарастването на
цените
Preissteigerungsrate/, -п — процент на по¬
вишаване на цените
Preisstellung/— 1. цена (външнотърг.); 2.
установяване (определяне) на цени (външ¬
нотърг.)
Preissteucrung/— норми, регулиращи це¬
ните; еж. Preisregclung
Preisstopp т,—s— замразяване на цените
Preisstoß m, «е — скок на цените
Preisstraftat / — престъпление, свързано с
нарушаването на нормативен документ,
определящ цените
Preisstreuung/— диапазон (разлика) между
най-ниски и най-високи търговски цени
Preisstruktur/ — структура на цените
Preisstufe/—п — категория на цените, цено¬
ва категория
Preissturz m, ■=€ — катастрофално падане на
цените
Preissumme/ —п — сума на цените
Preissystem п — система от цени
Preistafel/ —п — таблица на цените
Preistaxe / -п — твърда държавна цена
Preisteilverflechtungsmodell п — модел на
взаимно влияние на цените на изделия от
отделни отрасли
Preistendenz/—тенденция в движението на
цепите
Preistheorie/— теория на цените
Preistreiber т, спекулант, изкуствено
повишаващ цените
Preistreiberei/,-еп — (изкуствено) повиша¬
ване на цените
Preistyp т, -е — тип цена (като форма на
съществуване на стойността)
Preisumgehung/— заобикаляне на поста¬
230
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
новление за цените
Preisunterbietung/— подбиване на цените
Preisunter grenze /— най-ниско ниво на це¬
на, при което производството па стока е
още рентабилно
Preisunterschied ш,-е — разлика в цените
Preisuntersuchung/ — анализ на цените
Preisvereinbarung/— споразумение за це¬
ните
Preis verfall т — падане на цената
Preisverflechtung / — взаимно влияние на
цените
Preisverflechtungsbilanz/ — баланс на вза¬
имното влияние на цените
Preisverflechtungskoeffizient т — коефи¬
циент на взаимното влияние на цените
Preisverflechtungsmodell п — модел на вза¬
имното влияние на цените на различни из¬
делия
Preisverglcich т — съпоставяне на цените
~, internationaler — международен съпос¬
тавителен анализ на цените
*, nationaler—национален съпоставителен
анализ на цените
Preisverhältnis п — съотношение на цените
Preisverordnung/ — постановление за це¬
ните
Preisverstoß т—нарушение на постановле¬
нието за цените
Preisverzeichnis п, -sse — ценоразпис
Preisvolumen п — обем (на пласмента) в
стойностно изражение
Preisvorschau/— прогноза за цените
Preisvorschlag т — проект за цена, проект¬
на цена
Preisvorschrift/—: предписание за цените
Preiswechscl т — изменение на цените
Preiswerk п — организация на занаятчийс¬
кото производство, където производителят
е и доставчик
preiswert adj. — евтин
Preiswettbewerb т — конкуренция в об¬
ластта на цените
Preiszettel т —етикет с цената
Preiszone/ -п —зона на действие на опре¬
делени цени
Preiszuschlag т, — надценка, добавка
към цената
Preiszuschuß т—дотация (на държавата) за
поддържане нивото на. цените
premium (engl.) — 1. лаж (борс ); 2. премия
(борс.)
Pressionsmittel п — средство за оказване на
влияние (въздействие, принуда)
pressure groups (engl.) — обединено лоби
Prestige п — престиж, реноме
Prestigekonsum т — потребление или при¬
добиване па стоки с престижен характер
Prestigepreis mt -е — цена, установена от
съображения за престиж
primär adj. — първичен, първоначален, ос¬
новен; eine ~е Frage въпрос от първосте¬
пенно значение
Primäraufbereitung / — първична сводка
(стат.)
Primäraufkommen п — първични ресурси
Primärbelcg m,-e — първичен документ
Primärberechnung/—първично пресмятане
Primärdatenpl—първични (изходни) данни
Primärdatenaufzeichnung / -еп — запис
(регистрация) на първични данни
Primärdatenerfassung/— събиране на пър¬
вични данни
Primärdatengewinnung / — събиране на
първични данни; вж. Primärdaten¬
erfassung
Primärdokumentation / -en — първична
документация
Primäreinkommen п — първичен (основен)
доход
Primärenergieträgor т — първичен енерго-
източник (въглища, нефт, газ)
Primärerfassung / — първично отчитане
(стат., счет.)
Primärkosten pl — първични разходи
Primärqucllcn pl — първични ресурси
Primärverteilung/— първично разпределе¬
ние
Prima/— първокласна (прима) менителни¬
ца; вж. Primawechsel
Primabank/-еп — първокласна банка
Primabankakzept п — менителница, акцеп-
тирана от голяма банка; първокласна ме-
нителница
Primabankscheck m, -s — първокласен бан¬
ков чек
Primadiskont т — лихва, използвана в от¬
ношенията между отделните банки; вж.
Privatdiskont
Primadiskonten — първокласни менителни¬
ци; вж. Privatdiskonten
Primage f(fr.) — примаж >
Primanota/— мемориал, (регистрационен)
дневник, чернова книга (счет.)
Primapapiere pl — първокласни ценни кни¬
жа на паричния пазар
Primaqualität/— първокласно качество (на
стока)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
231
Primaware/ -п — първокачестввна стока
Primawechsel т — първокласна (прима) ме-
ннсeлтица (гIървнЯTeкзeмш(яр на преводна
менителница)
Peimurld п — примаж; вж. Pelmcgi
peiut (engl.) — 1. печатащо устройство; 2.
разпечатка, отпечатване
Prinzip п, -е, -icu—принцип; 1ш Prinzip —
по принцип, принципн^о, по начало
~ , das ökonomische — икономическият
принцип
Peluzip der Einzelleitung— принцип на еди¬
ноначалието
Peluzip der Leistung uud Geuknleivtung —
принцип на взаимно нзпьлнннтв на задъл¬
женията
Prinzip der Meistbegünstigung — принцип
(рвжнм) на най-облагодетелствания
Peluzip der kluknver1ntworiliehrn Leitung
— принцнп на стопанска самостоятелност
у управлението
Prinzip der großen Zahlen — принцип на
големите числа
Peluzipal т — швф, стопанин, прuтцнпал;
глава
Prlnzlpalgläublgee т глв■вeH; )^<^1^<в^<^и
кредитор
prinzipiell adj. — принципен, нринцинuдлeт
prinzipiell adv. — по принцип
Prlnzlplrgfrsilukelt f — притципндатост
Pelnzipirufeagr f -u — въпрос на прннцнпн
Pt■lnzipienloviuUeit f— бвзнрияцнпносс
Priorität / -eu — приоритет, първенство
Priorltätin pl — привилегировани акцнн;
привилегировани облигации
PeireltäieuvUala / — скала на приоритетите
PelreiiäivaUile / -п — привилегирована ак¬
ция
Peireitätsfeist /— срок на запазване на при¬
оритета
Prlreltäisulänbluee т преимуществен
кредитор ‘
Prlreiiäisiutcrvall п — срок на запазване на
приоритета; еж. f rO^eitätvfeivt
Peioe iiäisobiiuaiion / -eu — привилегиро¬
вана облигация
Pulse f—— приз, премия, награда
Prisen recht п — призово право (раздел меж¬
дународни права)
privat adj. — личен; частен
Petvitaulrihr /,-п — частен заем
Privatböres/ -п — неофициална борса
PrivatbauU / -eu — частна банка
PelvatbauUier m, -е -— частна банкерска
фирма, частен банкер
Peivatbrdarf т — индивидуални (лични)
нужди (потребности)
Pelvitbesltz ш-е — лично имущество
Privatbesitzer т частен собственик
Privatbetrieb /и, -е — частно предприятие
Peiviibilinz / -eu — баланс на частното
имущество
Peiviidaelrren п — частен заем; вж.
Prlv1i1nlelhe
Privat diskont т. — лнхва, използвана у от¬
ношенията между отделните банки
PuiviidisUrutrn pl—първокласни (краткос¬
рочни) менителници с по-нисък сконтов
процент
Pelvatriurniümrr т, частен собственик
Pelv1ieiueutnm п — частна собственост
Privatrigrutnm au Geuud uud Boden—час¬
тна собственост върху земята
Peiviteigentumvrrcht п — право на частна
собственост
Privit^elulaue / -п — частен влог, частна
вноска
Pelvatrezenuer т, частен производител;
вж. Pelviiheestcllee
PelvitOrrdreunu / -eu — частно искане
(претенция)
Pelviigütet'wiukn т — частен товарен ва¬
гон
Privatgeschäft п, -в — частно предприятие,
частна фирма
Privatgläubiger т> частен кредитор
Privathandel т — частна търговия
Pelvathiuvrait т, -в — (частно) домашно
стопанство
Pelvathrevtelleu т, частен производител
Privatere т. (fr.) — рентнвр
Prlvatlnltlativr / -п — лична (частна) ини¬
циатива
Pelviiiutet'evse и, -п — личен интерес
Peivaiiuvesttiii)ouC -eu—частно кдnнтдлоуи
ложен^, частна инвестиция
pelvaiisiruen itr. — живея отлични средства
(бвз да упражнявам професия)
pelvailvieueg tr. — дв таеиoтдаизирдм, при¬
ватизирам
PeivatisterrlПUJ/— предаване в частна собс¬
твеност, приватизация
Peivatkapltal л, -tcu — частен капитал
privatkapitalistisch adj. — часснд-кдннта-
лнстнчвскн
Peiv1tkonvnm т—лично потребление, лич¬
на консумация
Privatkonto л, -ten — лична сметка
232
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Privatkrankenversicherung/— частно зас¬
траховане в случай на болест
Privatkrrdit m, -е — кредит, предоставян на
частно физическо или юридическо лице
Privatkundcnbe tr euunng/— обслужване на
частните клиенти
Privatnotenbann/, -rn — частна емисионна
банка
Privatpackuug/,-4n — собствена опаковка
(за разлика от фабрична или фирмена)
Privatpost/—• частно пощенско предприятие
Privatproduktion /— частно производство
Privat prodnzrnt m, -en — частен произво¬
дител; вж. Privathersteller
Privatquartier и, -е — частна квартира
Privatskhuldverscheeibung g/ -en — частно
задължение
Privatsektoc т, -en —частен сектор
Privatuntenehmen л, частно предгцзи-
ятие
Privatunter nehm erseh aft /— частно предп-
риемачество; вж. Privatunter nehm er tum
Privatunternehmertum n — частно предп-
риемачество
Privatverbraukh m — лично потребление
Privatvermögen n —частно имущество
Privatvcrsichcnmny'—лично застраховане
Privatwkkhsol т —частна менителница
Privat wir ^каГ(/-еп—частмо стопанство
pcivatwirtskhaftlikh adj. ■— частнособстве-
нически
Privatzins w, -е — частна лихва
Privatzollbödkn pl — частни складове за
временно краткосрочно съхранение на
митнически товари
Privileg л, -ikn — привилегия, преимущест¬
во; предимство; преимуществено право;
прерогатив
PrivUegationsaktie/ -п — привилегирована
акция
privilegieren tr. — привилегировам
Privilegium п — привилегия; вж. Privileg
proргр. [41Ж] — на, за; zwei Mark - Person
— по две марки на човек
pro Kopf [G.] — на глава от
pro Stükk —• за парче
pro rata (lat.) — пропорционално, в пропор¬
ции
pro rata temporis (lat.) — след изтичане на
срока
Pro-Kopf-Einkommen п —доход на глава
от населението
Pro-Kopf-Erzeugung / — производство
(продукция) на глава от населението
Pro-Kopf-Leistung—изработка средно на
един работник
Pro-Kopf-Produktion / — производство на
глава от населението
Pro-Kopf-Quote /— показател за потреб¬
ление или производство на глава от насе¬
лението
Pco-Kopf-Verbraukh т — потребление на
глава от населението
Probe / -п — 1. мостра; проба, пробване;
образец; gemäß ~ — по (кл аутза от
договор); nakh ~ — съгласно пробата; по
образец (клауза от договор); 2. опит; про¬
верка, изпитване; auf* kaufen — купувам
за проба; вж. -zur Probe kaufen; eine *
entnehmen —• вземам проба, пробвам,
опитвам; zur * kaufen — купувам за опит,
за да опитам
Probeabskhluß т — предварителен баланс;
вж. Probebilanz
Probearbeitsverhältnis л, -sse — трудови
отношения, базиращи се на преминаване
на изпитателен срок
Probeauftrag т, -=е—предварителна поръчка
Probeauswahl , — вземане на проби; вж.
Probeentnahme ■
Probebetrieb m, -е — 1. опитно предприя¬
тие; 2. пробна експлоатация
Probkbilanz / -en — предварителен баланс
Probediknstzkit / — изпитателен срок (за
работника)
Probeentnahme /— вземане на проби или
образци
Pr(>bccrfasssng/— предварително пребро¬
яване
Pcobcerkeburin/— извадка, извадково наб¬
людение (стат.) .
Probejahr л, -е — едногодишен (пробен)
стаж •
Probelauf т — пробно пускане, пусково из¬
питание
Pcobeilerfrungg —en — пробна доставка
probemäßig adj. —пробен
Probcmasckineje-n — машина, демонстри¬
рана на купувача или предоставена му за
опит
Probenahme/— вземане на проба
Probenahmebrskheinignng / -en — свиде¬
телство за вземане на проба
Probenummer / -п — рекламен брой (вест¬
ник)
Proben уогЬсгсИшп/ —— подготовка на об¬
разци за изпитание
Probrgvorlagepflikht / — задължение за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
233
предоставяне на стока за изпитание
Probesendung/ — пратка (пакет, бандерол)
с образци (на стока)
Probestück и, —е — образец, проба; рекла¬
мен екземпляр
Probestecher т — сонда (за вземане на про¬
ба от насипни стоки)
probeweise adv. •— за проба; за опит
Probezeit / —eg — изпитателен (гаранцио¬
нен) срок, стаж
Probezieheg п — вземане на проба
Probieramt п, -чуг — служба за вземане на
проби
probiereg tr. — опитвам, изпробвам
Probierscheig m, —е — пробно свидетелство
Probierverfahreg п — метод за контролни
проби
Problem и, -е ——■ задача; проблем, въпрос;
eig ~ verschärfeg изострям проблема
~, komplexes — комплексен проблем
~ , ökogometrisches — икоиомико-матема-
тически (иконометрически) проблем;
Problem löseg — решавам проблем (задача)
Problemanalyse/ -п — проблемен анализ
problematisch adj. — проблематичен
Problembeschrcibungy/ -eg — описание на
задача
Problemdarstellngg / —eg — представяне
(описание) на задача
Problemegtgahme /-п — вземане на проба
Problemenlttehlmg7; -eg — постановка на
задача
Problemeekeeglels/-sse — осмисляне (об¬
мисляне) на задача
Problemforsshrng/-eg — проблемно изс¬
ледване
Problcmgebiet п, -е — проблемна област
Problem komplex т — комплекс (съвкуп¬
ност) от проблеми
problemgahe adj. — проблемноориентиран
problemorientiert adj, • — проблемноориен-
тиран; вж. problemgahe
Problempropigse/-g—проблемна прогноза
Problemstellung/-g — поставяне на задача
prodnctiog sharigg (engl.)—дялово участие
в продукцията на предприятието
prodnctivity (engl.) — производителност,
продуктивност
prodnit get (fr.) — "чист продукт” (според
учението на физиократите) *
Prodnkt и, -е — продукт, произведение; - е
absetzeg — продавам (пласирам) продук¬
ти (стоки); ~ е lieferg — доставям стоки; *
е verkanfeg — продавам ' продукти (стоки)
~, abgesetztes — реализиран продукт
~ , ers^k^l^a^^^iges — първокласно изделие,
първокачествен продукт
~ , fertiges (fertiggestelltes) — готов про¬
дукт, готово изделие
~, gefälschtes — фалшификат
-, gesellschaftliches — обществен продукт
~, hagdwerkliches — ръчно (занаятчийско)
производство
~ , hochwertiges — висококачествено изде¬
лие, висококачествен продукт
*, iglägdisch es—продукт (изделие) местно
производство
-, leichtverderbliches — бързо развалящ се
продукт'
-, gotwegdiges — необходим продукт
- , ttagdarditiertes — унифицирано (стан¬
дартизирано) изделие
Prodnkt des Ackerbau(e)s — селскостопан¬
ски продукти
prodnkt placemegt (engl.) — представяне на
даден продукт чрез средствата за масова
информация
Produktagalyee /— анализ на продукцията
Prodnktbereich т,—е — производствен сек¬
тор
Prodnkteigcgechaft / -eg — свойство (ка¬
чество) на продукта
Produkteganetauecr т — продуктообмен,
безпаричен обмен
Prodnktenbörsee/ -п — стокова борса
Prodnktegpipelige / -s — стокопровод
Prodnktcgregte / -g — натурална рента
Prodnktegtausch т — продуктообмен; вж.
Produktegauetanech
produktegttprechegd adj. — отговарящ на.
продукта
Prodnktegtwicklung/—развитие на произ¬
водството
Prodnktform / -eg — форма на продукта
prodnktgerecht adj. ■— отговарящ на про¬
дукта, съобразен с продукта
Produktgestallunlg—оформяне (формира¬
не, изграждане) на продукта
- , marktoriegtierte — пазарно ориентиран
продукт
Prodnkl^l^t^e^tiL^k/—трескаво търсене на про¬
дукт (стока)
Prodnktiog / -eg — продукция, производс¬
тво; реколта, добив (селско стоп.);
überplanmäßige -- — врръхпланоаа про¬
дукция; äus der ~ zieheg —— снемам от
производство; die ~ ab würgen — съкраща¬
вам производство (под влияние на криза,
234
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
конкуренция); die * einstellen — прекратя¬
вам производство; in der - arbeiten —
работя в производството; die * steuern —
управлявам производството
, abgesetzte — реализирана продукция
, arbeitsintensive — трудоемко производ¬
ство
, arbeitsteilige . — производство, основано
на разделението на труда
, automatisch ablaufende — автоматизи¬
рано производство
, außerplanmäßige — свръхпланова про¬
дукция
, einheimische — местна продукция
, energieintensive — енергоемко произ¬
водство
, geplante — планово производство (про¬
дукция)
, gesellschaftliche — обществено произ¬
водство
, gleichartige — еднородна продукция
, handwerkliche — ръчно (занаятчийско)
производство
, industricartige — производство на про¬
мишлена основа ;
, gewerbliche — промишлено производство
, industrielle — промишлена продукция,
продукция на промишлеността
, industriemäßige — производство на про¬
мишлена основа
, kontinuierliche — непрекъснато произ¬
водство
, landwirtschaftliche — селско-стопанско
производство, производство на селско¬
стопански продукти
, lohnintensive—трудоемко производство
, marktgerechte —■ продукция (производс¬
тво), удовлетворяваща изискванията на па¬
зара
, marktorientierte — производство на сто¬
кова продукция
, materialaufwendige — материалоемко
производство
, materialintensive — материалоемко про¬
изводство ‘
, nationale ~ — местно производство; вж.
einheimische Produktion
, serienweise — серийно производство
, unfertige — незавършена продукция; вж.
unvollendete Produktion
, ununterbrochene — непрекъснато произ¬
водство
, unvollendete — недовършена продукция
(производство)
*, verbundene — едновременно производс¬
тво на няколко продукта; производство на
допълнителна продукция
~, zersplitterte — раздробено производство
~, zweigfremde — нетипична за даден отра¬
съл продукция
~ , zweigtypische — типична за даден отра¬
съл продукция
Produktion auf großer Stufenleiter —- про¬
изводство в широки мащаби, крупно про¬
изводство
Produktion des Mehrwertes — производст¬
во на добавена стойност
Produktionyiir eigene Rechnung — произ¬
водство на (готови) изделия от материали
на предприятието
Produktionyiir fremde Rechnung — произ¬
водство на (готови) изделия с материали на
даващия поръчка
Produktion im Jahresdurchschnitt — сред¬
ногодишен обем на производство
Produktion in iquivalenzziffern — продук¬
ция в условно изражение
Produktion in Naturaleinheiten — продук¬
ция в натурално изражение
Produktion je Flächeneinheit — продукция
на единица площ
Produktion materieller Güter —— производ¬
ство на материални блага
Produktion typcngleicher Erzeugnisse —
производство на еднотипна продукция
Produktion von Massenbedarfsgütern -—
производство на стоки за широко потреб¬
ление
Produktion von Produktionsmitteln — про¬
изводство на средства за производство
Produktionsüberleituug/— усвояване про¬
изводството на нови изделия
Produktion^- und Finanzplan т — произ¬
водствено-финансов план
Produktion^- und Investitionstätigkeit f—
производствено-инвестиционна дейност
Produkte n;s-Disp а tc her а btciiung/, -en —
производствено-диспечерски отдел
Produktionszeitraum т — период на произ¬
водство; вж. Produktionszeit
Produktionsästhetik f— производствена ес¬
тетика
Produktionsabfälle pl — отпадъци от произ¬
водството
Produktionsabgabe /—п — 1, предаване на
продукция; 2. данък оборот
Produktionsablauf т, -=е — протичане (ход)
на производството
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
235
*, gleichmäßiger—равномерност (ритмич¬
ност) на производството
~, rhythmischer — равномерност (ритмич¬
ност) на производството
Produktionsabsatz т — пласмент на про¬
дукцията
Produktionsabschnitt т — производствен
участък
Produktionsabstimmung f — координация
(съгласуване) на производствените прог¬
рами
Produktionsabteilung/,-еп — цех
Produktionsagenzien pl — производствени
фактори, фактори на производството
Produktionsaktivität f — производствена
активност
Produktionsanlagefonds pl — основни про¬
изводствени фондове
Produktionsanlauf т — пускане в производ¬
ство
Produktionsanstieg т — ръст на производс¬
твото
Produktionsarbeiter т, -— работник в про¬
изводството
Produktionsaufwendungen pl—производс¬
твени разходи; вж. Produktionsaufwand
Produktionsaufgabe /,-еп —■ производстве¬
на задача
Produktionsaufkommen п — производстве¬
ни ресурси
Produktionsauflage / —п — задължителен
производствен показател
Produktionsauflage / -п — производствена
задача, производствена програма
Produktionsaufnahme f— пускане в произ¬
водството
Produktionsaufsicht f — надзор над произ¬
водството
Produktionsauftrag — поръчка за из¬
работка, производствена поръчка (задача)
Produktionsaufwand т — производствени
разходи
Produktionsausbildung/—производствено
обучение
Produktionsausgaben pl — експлоатацион¬
ни разходи
Produktionsausmaß п — мащаби (размери)
на производството
Produktionsausrüstung/—производствено
оборудване
Produktionsausstoß je Zeiteinheit — произ¬
веждане на продукция за единица време
Produktionsausstoß т — обем на произве¬
дената продукция
Produktionsbarometer л — "производствен
барометър"
Produktionsbasis f— производствена база
Produktionsbedarf т — производствени
нужди
produktionsbedingt adj. — отговарящ на
нуждите на производството; производствен
Produktionsbedingungen pl — условия на
производство
~, materielle—материални условия на про¬
изводство
~, natürliche — прйродо-икономически ус¬
ловия на производство
~ , persönliche — субективни (личностни)
условия на производство
~, sachliche — материални условия на про¬
изводство
~ , gesellschaftliche — обществени условия
на производство
Produktionsbeleg т — производствен доку¬
мент
Produktionsbereich т — производствена
сфера
Produktionsberichterstattung/ — отчет за
изпълнение на производствена програма
Produktionsbesprechung/ -еп—производ¬
ствено съвещание
Produktionsbetrieb mt -е — производствено
(промишлено) предприятие
Produktionsbeziehungen pl — производст¬
вени връзки
~ , gegenläufige — обратни производствени
връзки
~, horizontale — хоризонтални производст¬
вени отношения (на едно ниво на йерархи¬
ята)
~ , vertikale — вертикални производствени
отношения (между висши и нисши нива)
produktionsbezogen adj. — производствен,
отнасящ се (имащ отношение) към произ¬
водството
Produktionsdauer f— продължителност на
производствения цикъл
Produktionsdirektor т, -еп — директор по
производствените въпроси
Produktionsdrosselung/— съкращаване на
производството
Produktionsdurchlauf т — производствен
цикъл
Produktionsdurchlaufplan m, ^е — произ¬
водствен график
Produktionsdurchlaufzeitf— време за про¬
изводство на един вид изделие
Produktionseffektivität f— ефективност на
236
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
производството
Produktionseingabef— пускане в производ¬
ство
Produktionseinheit / -еп — единица про
дукция
Produktionseinstellung/— настройване на
производството за пускане на конкретна
продукция
Produktionsendstufe f— завършващ стадий
на производство (производствен цикъл)
Produktionsentwicklungsfonds т — фонд за
развитие на производството
Produktionserfahrung/ -еп — производст¬
вен опит
Produktionsergebnis л, -sse — производст¬
вен резултат, резултат от производствена
дейност
Produktionserhöhung/— ръст на производ¬
ството
produktionsersebwerend adj. — затрудня¬
ващ работата на производството
Produktionserweiterung f — разширяване
на производството
Produktionsfaktor / -сп — производствен
фактор
objektiver — обективен (веществен) фак¬
тор на производството
~ , persönlicher — субективен (личен) фак¬
тор на производството
~, stofflicher — обективен (веществен) фак¬
тор на производството
~, subjektiver — субективен (личен) фактор
на производството
Produktionsfaktorentheorie f — теория на
факторите на производство
Produktionsfehler т — производствен де¬
фект
Produktionsfeld п, -er — сфера на произ¬
водство; вж. Produktionsgebiet
Produktionsfertigkeit f, -en — производст¬
вено умение, производствен навик
Produktionsfläche/—производствена пло¬
щадка
Produktionsfluß т — протичане на произ¬
водството; вж. Produktionsablauf
Produktionsfonds pl — производствени
фондове
Produktionsfondsabgabe/ -п—заплащане
за производствени фондове
Produktionsfondsintensitätf— фоцдоемкост
Produktionsfondsquote f— фондоотдаванс
Produktionsfreiheit f — свобода за произ¬
водството
Produktionsgüter pl—промишлени стоки
Produktionsgüterbetrieb m, -е — предприя¬
тие за производство на промишлени стоки
Produktionsgüterind ustrie f — промишле¬
ност, произвеждаща суровини и полуфаб¬
рикати
Produktionsgebäude und -anlagen pl —
производствени сгради и съоръжения
Produktionsgebiet п, -е — област (сфера) на
производството
Produktionsgeheimnis л, -sse — производс¬
твена тайна
Produktionsgenossenschaft / —еп — произ¬
водствена кооперация
Produktionsgrundarbeit f—• работа на ос¬
новните производствени подразделения
Produktioiisgrundarbeiter т, основен
производствен работник
Produktionsgrundfonds pl — основни про¬
изводствени фондове
Produktionshilfsarbeit f— работата на спо¬
магателните производствени подразделе¬
ния (цехове, отдели)
Produktionshilfsarbeiter т, спомагате¬
лен производствен работник
Produktionshöhe/,-п — обем на производ¬
ството; вж. Produktionsumfang
Produktionsindex т — индекс за обема на
промишлената продукция
Produktionsindoxtabclle/—п —• таблица на
производствените показатели
Produktionsinstrumente pl — оръдия на
производството
Produktionskapazität /— производствен
капацитет
Produktionskartell л, —е — картел, образу¬
ван с уговорка за изграждане на производ¬
ството
Produktionskennziffer / -п — производст¬
вен показател
Produktionskoeftlzient /— производствен
коефициент
Produktionskollcktiv п,-е — производствен
трудов колектив
Produktionskomplex т — производствен
комплекс
Produktionskonto п — сметка “производст¬
во"
Produktionskontrolle/— контролна произ¬
водството
Produktionskosten pl — производствени
разходи
- , gesellschaftliche — обществени разходи
за производство
~ , vergleichbare — сравними разходи за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
237
производство
Produktionskredit л?, ■ -е — производствен
кредит
Produktionskulturr/—култура на производ¬
ството
Produktionskuustt — художествено конст¬
руиране, промишлена естетика, дизайн
Prodrktionsland л, -чгг — страна-произво¬
дител
Prodrktionslarfzeit eines Erzeugnisses —
период от време, през което изделието се
намира в производствената програма
Produktionsleistung / -en — изработено;
показател за изработеното
Produktionsleiter т, ръковддител на
производството
Prnduktinnsleitung/— 1. производствен от¬
дел, отдел за управление на производство¬
то; 2. ръководство (управление) на произ¬
водството
produktionslenkend adj. —регулиращ про¬
изводството
Produktionstenker т, диспечер
Produktio]^!^lcr^S<Ul^S^gr— 1 - диспечерски от¬
дел; 2. управление на производството
Produktionslos л — партида (от детайли),
серия (от изделия)
Produktionsmöglichkeiten pl — производс¬
твени възможности
Produktionsmasse/— маса (обем) на пус¬
каната продукция
Produktionsmaßstab т — мащаб на произ¬
водството
Produktionsmenge / — количество (обем)
на произведената продукция
Produktionsmethode / — метод (начин) на
производство
- , industriemäßige — промишлен (индуст¬
риален) метод на производството
Produktionsmilieu л—производствена среда
Produktionsmindeeung/— спад в производ¬
ството; вж. Produktionsrückgang
Produktionsmittel pl — средства за произ¬
водство
* , verzehrte — употребявани средства за
производство
Produktionsmittelbezug т — закупуване
■ (придобиване) на средства за производство
Produktionsmittelhandel т — търговия със
средства за производство
Produktionsmittelindustrie / — промишле¬
ност, произвеждаща средства за производ¬
ство
Produktionsmittclknapphcit / —• недостиг
на средства за производство
Produktionsmittelpreis т, —е — цена на
средствата за производство
Produktionsmittelproduktion/—производ¬
ство на средства за производство
Produktionemittelztrkulstion / — обраще-
ние на средствата за производство
Prnduktionemonopnl л — монопол в произ¬
водството .
Produktionsneuerer т, новатор в произ¬
водството
Prnduktinnsniveau л—ниво на производство
Prodrkiinnsnomenktattlr/—производстве¬
на номенклатура
Produktionsnorm / -en — производствена
норма, норма на изработка
Produktionenrganisation / — организация
на производството
Produktio^o rganismus т — производствен
организъм •
Produktinnepalnttn / — производствена па¬
литра (листа), всички продукти в предпри¬
ятието '
Prnduktinneperiode / -п — производствен
цикъл, период на производство
Produkt onsePassД-п — фаза на производ¬
ство, производствена фаза
Produktinneplan m, .-^е — ■ производствен
план
~operativer — оперативен (текущ) произ¬
водствен план
Produktionsplaanun/— планиране на про¬
изводството
operative — оперативно (текущо) плани¬
ране на производството
Produktionspotential л — производствен
потенциал, производствени възможности
Produktionspotenz/— производствени въз¬
можности
Produktinnepraktikum л,,-ка — производс¬
твен стаж, практика
Produktionspraxis / — производствена
практика
Produktionspreis m-e — цена на производ¬
ството
Produktinneprinzip л — производствен
принцип, принцип па производството
Pr<)dukiionsrroГil и — производствен про¬
фил, профил на производството
Produktionsprogramm и, -е — производст¬
вена програма; vom ~ ab setzen снемам от
производство
Produktionsprozeß des Kapitals — процес
на производство на капитал
238
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Produktionsprozeß m, -sse — производст¬
вен процес
*, einfacher — обикновен процес на произ¬
водство, обикновено производство
~ , komplizierter — сложен процес на про¬
изводство, сложно производство
ProdukÜonsquote / -п — производствена
квота
Produktionsrückgang т,т — спад в произ¬
водството
konjunkturbedingter — съкращаване на
производството, обусловено от неблагоп¬
риятно развитие на конюнктурата
ProdukÜonsrationalisierung f —- рациона¬
лизиране на производството
Produktionsreife /— готовност на изделия¬
та за пускане в производство; bis zur ~ —
до стадий на промишлено производство
Produktionsreserven pl — производствени
резерви
~, innerbetriebliche — вътрешно-заводски
производствени резерви
Produktionsrhythmus т — ритъм (такт) на
производствения процес
Produktionsrichtsatz m, — — производст¬
вен норматив
Produkttonsrtstko п — производствен риск
Produktionsschwankungen pl — колебания
на производството
saisonale — сезонни колебания на. произ¬
водството
Produktionsselbstkosten pl — себестойност
на производството
Produktionssoll п — планова производстве¬
на задача
Produktionssortiment п — асортимент на
продукцията
Produktionss^^^^^ii^ili^ii^n^r^i^j/—специализа¬
ция на производството
Produktionsiiürung/— нарушение на про¬
изводството
Produküonsstückzahl f— брой на изготве¬
ните промишлени изделия
Produktionsstätte f -n — - производствено
помещение
Puodukttonsstяnd т — ниво на производст¬
вото
Produktionsstandort m, -е — местоположе¬
ние на производството
Produktionsstatistik f — промишлена ста¬
тистика
Produktion arttigerunn f — 1. ръст на произ¬
водството; 2. разширение на производството
Produktionsstockung—застой в производ¬
ството
Produkttonistrategie /— стратегия на про¬
изводството
ProdnkUionssUratifikation / — стратифика-
ция (наслагване, напластяване) на произ¬
водството
Plodukttonssiruktu г / — структура на про¬
изводството
Produkt^ionsstufe / -п — стадий (етап) на
производство (на производствен процес)
* , nachgelagerte — следващ (последващ)
стадий на производство
~ , vorgelagerte — предшестващ стадий на
производство (на производствен процес)
Produkttonstechnik / — производствена
техника
Puoduktionstransport т — вътрешнозавод¬
ски транспорт
Produkttonsumfang т — обем на производ¬
ството (продукция)
mengenmäßiger — количествен обем на
производството (продукция)
Puodukttonsumlauffonds pl — оборотни
производствени фондове
ProdukttoniшnsicilungJ/—пренастройвано
на производството за пускане на други ви¬
дове продукция
produkttonsunabhängig adj. — независещ
от производството
Produktionsunterlagen pl — производстве¬
на документация '
ProdnktionsvveUerierunne' — усъвършенс¬
тване (рационализация, модернизация) на
производството
Puodukttoniverbtnduneen pl — производс¬
твени връзки
Produktionsverbrauch т — производстве¬
но потребление
* , direkter und voller — преки и пълни
производствени разходи
Puoduktionsvvelrnigeuner — производстве¬
но обединение
Produktionsverfahren п — метод (процес)
на производство
ProdukttonsvveПechttmn/ — взаимовръзка
и взаимозависимост на производството
Produktionsverhältnisse pl — производст¬
вени отношения
Produkttonsveelagecunne/—пребазиране на
производството
Puodukttonsvrulust т -е — производствени
загуби
Produktionsverpflichtung / — трудово за¬
дължение (към производството)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
239
Produktionvvrlnшeu п — обем на производ¬
ството (продукцията)
- , industrielles — обвм на промишленото
производство
ProdnktCo п •woo berellunug/— подготовка на
производството
*, ^^^1.^1 — кдтссрпктнвнд подготов¬
ка на производството
~, rebinis1toelsche — организационна под¬
готовка на производството
PerduUtlousvoebreeiinuuszelä f — време за
подготовка на производството
PerdnUiiru^^^^^^l^i^a ib^i/ -п — производствена
задача
Puodnktirgvvouuagu т, -=в — производствен
процвс
ProduUtlonsvorliiben п — производствен
проект .
PeodnUtlrusvoreat т — производствен за¬
пас
Produktionsweise f -u — начин на произ¬
водство
Peodnktionvweekzenue pl —— оръдия на про¬
изводство
Prodiktionswirt т —— стойност на продук¬
цията
PuoduUiionswettbeweeb т — 1. конкурен¬
ция в производството; 2, производствено
съревнование
Produktionszeitf— период на производство
PeodnUtlonszeltpliu ш, -=в — производствен
график
PeoduUtionszenzns т — промишлено преб¬
рояване
PuodnUtionvziel п — производствена задача
PrrdnUtiruszifferu pl—производствени по¬
казатели
PeodnUtionsznsammrniebrli f— сътрудни¬
чество у областта на производството;
lnieeuatlon1lr международно сътруд¬
ничество у областта на производството
Produktionszusammeuischlüsse pl — обедн-
тeтия на (селскостопански) предприятия
за съвместно производство
Puod1Uiionszweiu w,-e — клон на производ¬
ството
ProdnUtlonszwischeuhaudel т — посредни¬
ческа търговия със стоки с производствено
предназначение
PerduUtirnszykluv т—пронзводстввн цикъл
*, Ukverlosselukr — затворен производствен
цикъл
produktiv adj. — продуктивен, производите¬
лен; производствен
Peoduktivuütee pl — средства за производ¬
ство; оръдия на производство
Prod 1 Uätvuegrvvkn sc — пронзводстве-
яа кооперация; еж. Produktions¬
genossenschaft
PeodnUtivität f — продуктивност, произво¬
дителност
- , 1bnermrudk — спадаща производител¬
ност
-, geplante — планова производителност
PeodnktivitätvrOfrUä т -— производителен
ефект
PeodnUtivliätsenltwic klung/— динамика на
производителността
PerduUiivilätsverlr>ötlnn j/ — ръст (повиша¬
ване) на производителността
PeodnUtlvliätsf1ktoe ти, • -eu — фактор за
нарастване на производителността
ProdnktivitätvueOällk / — разлика в равни¬
щето на производителност
Prod1ktiviiätvhöhe/— равннщв на произво¬
дителност; влв, ProdiUtivltätsuivrii
PeoduUilvltätsindrx т — индекс за произво¬
дителност
PeodnktivitätsUnrve / — крива на произво¬
дителността
Perd1ktivilätsvlu1sung/— измерване на
производителността
PeodnUtivltätvuivein п — ниво на произво¬
дителност
Perduktiviiätvuesruven pl—резерви на ръс¬
та на производителност
Perdnkiivltäisstand т—равнище на произ-
вдди(влтдсс; вж. Pr'odnkiivitätsnivr1u
Peodiktivitätssteigerunuu//— повишаване на
производителността
PeodnUtivltätsiherrie / — теория на произ¬
водителността ■
perdnktiviiätswieksam adj. — въздействащ
(влияещ) на производителността
PeodrUtiviiätsvznu1mek — повишаване на
нрднзвдднтeлтдсссд; вж.
Peodnkilvltätssteiureuuu
PeoduktivUaplial л, -в, -ieu — производст¬
вен капитал
Produktivkräfte pl ■— производителни сили
PeoduktivUeedit т, • -е — кредит, предоста¬
вян за производствени цвлн
ProdnUtUaeiei/ -eu — картотека на издели¬
ята за пласиране
Peoduktmanagre т, производствен ме¬
ниджър
Puodukimix л — комплекс от мвркн за пред¬
ставяне на стоката у пазарната икономика;
240
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
елемент от маркетинга
produktorirntierU adj. — -ориентиран към
производството
Produktpublizität f — публичност (извест¬
ност) на продукта
Produktqualität f — качество на продукта
Produktrisiko «, -ken — риск за продукта
(стоката)
Produktvariation /, -en — разновидност на
продукта (стоката)
Produkt™«! т — стойност на продукта
Produzent ш, -en — производител; проду¬
цент
~, selbständiger — самостоятелен произво¬
дител
-, unmittelbarer — непосредствен произво¬
дител
*, assoziierter — асоцииран производител
Produzenten^^e / -п — предприемаческа
печалба
Puoduzrntrnrisiko п — риск на производи¬
теля •
produzierbar adj. — производим; пригоден
за производство
produzieren fr. — произвеждам
produzierend adj. — производствен (сфера,
област); произвеждащ
Profession / -en — професия; специалност
Professionalismus т — професионализъм
professionell adj. — професионален
professionie« adj. — професионален; зана¬
ятчийски
ProfrsstontsU т,. -en — - 1. занаятчия; 2.
(österr.) специалист
puofrssionimäßig adj. . — професионален ;
вж. professionell
Profi ш, —s—професионалист
Profit — профил
Profilüber sehr letunne/ — извънгабаритност
profilbestimmend adj. — определящ профил
Profit m, —e — полза, изгода, печалба; ~
abwerfen (bringen) — носи печалба; ~
einheimsen (rtnsUeckrn) — получавам пе¬
чалба; ~ cinstrrtchcn — получавам печал¬
ба; вж. Profit гшГ^ш^п; ~
erwirtschaften — получавам печалба; вж.
Profit erzielen; ~ erzielen—извличам (по¬
лучавам) печалба; ~ hc-ausschlagcn — по¬
лучавам печалба; вж. Profit erzielen; ~
machen — извличам (получавам) печалба;
вж. Profit erzielen; ~ [von ctw. D.] haben
— спечелвам от нещо; ~ ziehen — извли¬
чам (получавам) печалба; вж. Profit
erzielen
*, angefallener — получена печалба
-, entgangener — изгубена печалба
* , erwirtschafteter (erzielter) — получена
печалба
-, industrieller — печалба, получена в про¬
мишлеността
~, kommerzieller — търговска печалба
*, konjunkturbedingter — печалба, обусло¬
вена от конюнктурни причини
-, verborgener — скрита печалба
profitabel adj. — печеливш; изгоден
Profitauftuiiilung'— разпределение на пе¬
чалбата
Profitberechnung/— изчисляване на печал¬
бата
PuofitbesicueeuIlne/ — облагане на печалба¬
та с данък
ProfitrntwickIllnne/—динамика (движение)
на печалбите
Profitexplosion /— бурно нарастване на пе¬
чалбата
Profitfunktion /— функция на печалбата
ProfligitrU— жажда за (стремеж към) лесна
печалба
profttgteuig adj. — жаден за лесна печалба
Profithöhe /— размер на печалбата
profitieren itr. [von D.] — имам полза, изв¬
личам изгода, спечелвам
ProfttinUeuesse п — интерес, свързан с полу¬
чаването на печалба
Profitkalkulation /— изчисляване на печал¬
бата; вж. Profttbeueernung
Profitkontrolle/— контрол на печалбата
Profitmacher т спекулант (борсозв)
Profitquelle /-п — източник на печалби
Profitrate/-п — норма на печалба
* , allgemeine — обща .(средна) норма на
печалба »
Profit steuer /— данък печалба
Profitstreben п — стремеж към извличане
(получаване) на печалба
Puofitsucru /— стремеж към печалба; вж.
Profitgier
Prof tversc^hleeellnner— прикриване на пе¬
чалбата
Proforma-Rechnung / —en — проформа
фактура
Proforшafakturа / ——- проформа фактура;
вж. Proformarechnung
Puofoumageschaft л, -е — трактация
Prognose /, -n — прогноза
~- , äußere — външна (екзогенна) прогноза
- , bedingte — условна прогноза '
- , detaillierte — детайлирана (подробна)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
241
прогноза
einfache (einwertige) —единична прогноза
-, innere — вътрешна (ендогенна) прогноза
kurzfristige — краткосрочна прогноза
*, langfristige — дългосрочна прогноза
~ , mittelfristige — средносрочна прогноза
-* multiple — множествена прогноза
*, öffnnilichn — официална прогноза
~, partielle — частична прогноза
~, qualitative — качествена прогноза
-*, quantitative — количествена прогноза
~, territoriale — прогноза за териториално
развитие
* , unternehmerische — прогноза за предп-
р иемаче ска дейност >
Prognose der Verflechtungsbnziehungen ——
междуотраслова прогноза .
Prognosearbeit f— прогнозиране, работа по
съставяне на прогнози
Prognosebiidung/— разработване на прог¬
нози
Prognneeentschntdung f, —en — решение,
взето въз основа на прогноза
Prognose fehler т ррешка на прогноза¬
та
Prnggoeegenauigknii f—точност на прогно¬
зата
Proggoeehnrizont т — хоризонт на прогно¬
зиране
Prognoeeigfnrmatiog f— прогностична ин¬
формация; информация, необходима за
разработване на прогноза
Proggneemethodn f— метод на прогнозира¬
не
Prognosemodcll п— прогностичен модел
Prognoseobjekt и, —е — обект на прогноза
Prognoeepertode f -z —— прогнозиран пе¬
риод, хоризонт па прогнозиране
Prngnoeesichcrheiu f — достоверност (на¬
деждност) на прогнозата ‘
ProgzoeesysUem п — система от прогнози
Prognosetcchnikf— техника на прогнозира¬
не
Proggneevartagte / -п — вариант на прог¬
ноза
Prognose verfahren п — 1. метод на прогно¬
зиране; вж. Proggoeemethndn; 2. . "техно¬
логия" на прогнозиране
Prognosewert т, -е — прогнозна (прогнози¬
рана) величина
Prognosezeitraum т— .прогнозиран период
Prognostik f — прогностика
prognostizieren tr. — прогнозирам
prognostizierend adj. — прогнозиран
Proggostiziteurg/ — прогнозиране
Programm л, -е — програма; ein *
verkünden — оповестявам (съобщавам)
програма; поп neues ~ vertreiben — прода¬
вам (пласирам) нови стохи
Programm der Europahilfe — Програма за
помощна Европа (Планът Маршал) (ист.)
programmmäßig adj. — по програма, както е
предвидено в програмата
Programmablaufplan т, — логическа
схема на програма
Programm abstiinmlшn/ -en — съгласува¬
не на програма
Program malternative / -z — алтернативна
програма
programmatisch adj. — програмен
Programmaufbau т — разработване (със¬
тавяне) на програма
Programmbibliothek / -en — библиотека с
програми
ProgramIndokumnnUaiing / -en —— прог¬
рамна документация, описание на програ¬
ма (ЕОД)
Programm durchlauf т,^ — изгълшение на
програма (ЕОД)
Programmentwi^irf zn, ^е —. проектопрогра¬
ма
Programmfehler т — програмна грешка
(ЕОД)
Programmf^-ttg^n/ — 1. разработване на
програми за компютри; 2. изготвяне по
програма
programmgemäß adj. ■—съобразно (съглас¬
но) с програмата
programmgesteuert adj. •— който е с прог¬
рамно управление
programmierbar adj. •— поддаващ се на
програмиране
programmieren tr. — програмирам
Programmierer т, програмист
Programmiersprache / -п — език за прог¬
рамиране, програмен език
programmiert adj. ■— програмиран
Programmioruun/ — програмиране
~, diskrete — дискретно програмиране
~, dynamische — динамично програмиране
ganzzahlige — целочислено програмира¬
не
heuristische— е вристично програмиране
-, lineare — линейно програмиране
~, nicht lineare — нелинейно програмиране
- , parametrische — управляващо програ¬
миране
*, stochastische—стохастично програмиране
16 Немско-български икономически речник
242
Р
Н ЕМСКО-БЪЛ ГА РСК И
Peouu1mmleennuvvpe1chr / -п — програ¬
мен взнк ~
ProurimmpeüOuuu f, --eu — настройване
(тестване) на програма (ЕОД)
Peourimmpeounosr / -п — програмна
прогноза
Prour1mmve•hlklOk ' -и — цикъл на програ¬
ма (ЕОД)
Peoue1mmscheiit т, -е — стъпка на програ¬
ма (ЕОД)
Peoueammspeaere / -п — програмен взик
Perurammsteueeunueг — програмно управ¬
ление
Puouuimmuuirubercr1uu / -еи — прекъс¬
ване на програма (ЕОД)
Peourimmuuterteiliing/, -еи — разпреде¬
ление на програма на части (ЕОД)
Peogmim — мултипрограми-
ране
Peogt•iшmvruuibe / -п — (предстояща)
програмна задача, програмна директива
(предписание)
Peouuevvirn / -еи — прогресия
peout'rssiv adj. — прогресивен
Peouersvivbeetäuerunueg'— прогресивно об¬
лагане с данъци
Perueevstvvtär1eeC • -п — прогресивен данък
peoribliiv adj. — забранителен
Peohibitlvpeclv ш, -в — забранителна цена
Prohibitivsystem п — система от забрани¬
телни мнта
Prohibitivtarif т — забранителна тарифа
Prohibitivzoll ш, -=<е — забранително мито
Projekt и, -в — проект, план; намерение
PeojrUtablarf т. •—ход на проектирането
Projektant ш, -еи — проектант
PeojeUäaufuabr / -и — проектна задача
Projekt diton pl — проектни данни
ProjiUtfiuauzlrunug f — финансиране на
проект
projektieren tr. — проектирам, планирам
Perjcktierilrn/— проектиране
PerJeUtirruuuv-nud Eutwickluugsaebelteu
pl — проектно-изследователски работи
Projektlieites-nud Koustrnktlruv1ebelteu
pl — проeкснд-кднссрпксдрскн работи
Peojrktiruuubviebrltrn pl—проектни рабо¬
тя
PeojeUtiruruuvirOieiu w,-^e—задача (зада¬
ние) за проектиране
PeojeUiirt•uu]usiufw1nd т — разходя за
проектиране; еж. PeojektlrunnusUosiru
PerjeUtlrr'rnbsbüur п — проектантско бюро
PerjeUii(errug<vknuinerä1uUг — проектантс¬
ка организация, проектантско учреждение
Prrjekiieurnusfna1UEierunugf—финансира¬
не на проектните работи
PurjeUtieuunusuuundlcbr /— основа на про¬
ектирането
PeojrUtlrurnusUrvteu pl — разходи за про¬
ектиране '
Perjrkileuruuslrivtrnuen pl — проектни ра¬
ботя; проектантски услуги
PurjeUtiet•nnusmiuuel т — грвщка у проек¬
тните работи •
Puojrkileeunusmkthrden pl —• методи на
проектиране
PurjrUiireruusplau т, ■ -— план за проек¬
тиране на капитални вложения
PurjeUtieuunuvuuteeliUku pl — проектна
документация
Projiktleeunusvertrag ш, • — договор за
изпълнение на проектантски работи
Purjekiieeunuszeli / —• срок за изпълнение,
на проектантски работи
Projektion / -еи — нрдвkтнрдтe, проекция
Purjrktionswrrbemlttrl п — диапозитивно
средство за реклама
Projekt Uo sten pl — проектни разходи
PerjektlörtmuU/ -iu — проектно решение ••
ProjeUtstruktnr / — структура на проект
PeolUlame1ti)ru/ -in — прокламация
purklaшieueu tr. — провъзгласявам, тър-
оeссввно обявявам, прокламирам
Prokura/— прокура, вид търговско пълно¬
мощие; diuch * на доверие
PurUreiiudossimrni л, -вп — инкасиран
нндосамент
Prokurist т, -еп — прокурнст .
Proliferation / -еи (engl.) —разпростране¬
ние
Purlruu1ilru /— продължаване, отсрочка
Puolruu1ilrnv1Uzrpt п,-е — удължен (прос¬
рочен) акцепт
Purlruu1iirnvueschäOä н, -в. ■—— отсрочена
сделка
Purlruu1ilouvwrchsel т — отсрочена (про-
лотгациотта) мeтисватицд
purlrnuleeen tr. — продължавам, отсрочвам
Promesse / — промеса; обещание, полица
(търг.)
prompt adj. — бърз, точен
Promptgeschäft п-в — 1. сделка за налична
стока; касова сделка (борс.); 2- сделка с
незабавна доставка на стока
Promptware / -п — налична стока •
Pro per hlft и, -в — сделка за собствена
сметка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
243
Prope^iandel т — сключване на борсова
сделка за собствена сметка
Proportion /-em — пропорция; съотношение
* , innerzweigliche — вътрсшноотраслова
пропорция
proportional adj. — пропорционален
Proportionalität f— пропорционалност
Propout:ionalitätstrrorie f— теория за про¬
порционалността
Puoportionalitrurr f— пропорционален да¬
нък
Proportionen pl — пропорции
~, optimale — оптимални пропорции
~ , volkswirtschaftliche — народностопанс¬
ки пропорции
proportioniert adj. — съразмерен, пропор¬
ционален
Puoportionitrllnn f— установяване на про¬
порции
Prorogation /— пророгация, отсрочка (юр.)
Proroeattonsvrretnbarune / —— пророгаци-
онно споразумение (за отсрочка)
Prospekt ш, -е — проспект; - е zusenden —
изпращам проспекти
PuosprkUmatertnl п — проспекти (рекламни
издания)
Puoiprktwrrbung/■— реклама посредством
проспекти
prosperieren itr. — преуспявам, процъфтя¬
вам, благоденствам
Prosperität /— преуспяване, процъфтяване,
благоденствие, благополучие
protegieren tr. — покровителствам, проте-
жирам
Protektion / -en — протекция, покровител¬
стване, покровителство
Protektionismus т — протекционизъм
protektionistisch adj. — протекционистичен
Protest ш, -е — протест (на полица), възра¬
жение; "ohne ~—"без протест" (надпис на.
менителница); непротестирана менител¬
ница; mit ~— при наличие на протест; zu
*- gehen — протестирам (трата); * einlegen
(ergeben) — заявявам (правя) протест; ~
, erheben — протестирам (трата)
Protest mangels Annahme — протест в слу¬
чай на иеакцептиране (на менителница)
Protest mangels Zahlung — протест в слу¬
чай на неплащане
Puotrsteurrbune / — предявяване на про-
. - тест, протестиране (при обращение на ме¬
нителници)
Protestrulaß т — освобождаване на предя¬
вителя на менителницата от задължения
protestieren tr. — протестирам; einen
Wechsel - — протестирам полица
Puotrstkostrn pl—разходи за протестиране
(на менителница), такси за протест (на ме*
нителница)
Proteststreik т — стачка (в знак) на протест
Protokoll über Inventurdtffruenzen — ин¬
вентаризационна ведомост '
Protokoll и, -е -— протокол; das ~ fuhren —
водя протокол; ein-^a^i^l^^ehmen—-съставям
протокол; laut -—според (съгласно) прото¬
кол; zu ~ nehmen — вписвам в протокол
protokollieren tr. — протоколирам
Proudhonismus т — прудонизъм
Provenienz / — произход (на стока)
Provenienz-Zertifikat и,~е — свидетелство
за произход (на стока)
Provinzbörse / -п — провинциална борса
Provinzbann/, -en — провинциална банка
Provision -en — комисиона
provisionsfrei adj. — без комисиона
ProvisionspuozenU п — комисионен процент
Puovtstonsretsende ш, -п — търговски път¬
ник, работещ на комисионна
Provisionsvergütung / — комисиона; вж.
Provision
Provisionve^^ hmingj/—'застраховане на
(търговска) комисиона
Provisionsvertreter т, - — представител на
търговска фирма, работещ на комисионни
начала
Provisor т, управляващ чуждо имущес¬
тво, работещ на комисионни начала
provisorisch adj. — провизорен, временен
Provisorium п, -im — предварително със¬
тояние
provozieren tr. — провокирам
Prozedur / -en — процедура, метод, начин
Prozent п — процент (след числител ни); um
50 ~ — с 50 процента
Prozrntanleihr /~п — заем срещу начисля¬
ване на лихва
Prozent kur s т — курс, даден в процент към
поминала (борс.)
Prozentsatz т, •— процент, процентна
ставка
Prozentsatz der Absagen — процент на от¬
казите при обслужването
Prozentspanne /— процентно съотношение
между покупната и продажната цена
Prozenttara /■— средно тегло тара, изразено
в процент към брутното тегло на стоката
prozentual adj. —процентен; * errrchncr —
изчислено в проценти
244
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Prozentualpr— частично изпитване
prozentuell adj. — процентен; вж,
prozentual
Prozeß т - sse —— 1. процес, явление, разви¬
тие; * auslösen — предизвиквам процес; 2.
процес, съдебно дело, съдебен процес, съ¬
дебно разследване
~, arbeitsaufwendiger —трудоемък процес
~, dct<^ltmii^it^l*ti^r —детерминиран процес
~, kontinuierlicher — непрекъснат процес
~, lohnarfwegdiger — трудоемък процес
- е, marktwirtschaftliche — процеси (явле¬
ния) на пазарната икономика;
stochastischer ~ — стохастичен процес
-, eUnffgewingegde — процеси на добиващо¬
то производство
- , eUoffumwagdelnde — процеси на обра¬
ботващото производство
- , stoffre^^ende — процеси на прера¬
ботващото производство
Prnzesesrtomattng f — автоматизация на
процесите
Prozessrechner т — изчислителна машина
за управление на промишлени процеси
Prozeß außer eiatieitecher Kontrolle — ста¬
тистически неконтролируем процес
Prozeß des Kaufs und Verkaufs—процес на
покупко-продажба
Prozeß in statistischer Kontrolle — статис¬
тически контролируем процес
Prozeß aval m — поръчителство на банка за
обезпечаване задълженията на свои клиен¬
ти
Prozeßkonto и, -ten — оперативна (опера¬
ционна) сметка
Prozeß kosten pl — съдебни разходи
Prozeßstem™^/ — управление на произ¬
водствените разходи
Prozeßvergleich т — (съдебна) мирова
сделка
Prozeßzins т—лихва, присъдена от съда на
спечелилата страна
Prüfanlage /— изпитателно устройство (съ¬
оръжение) '
Prüfbeamte т, -п — ревизор; контрольор
Prüfbedingungen р!—условия на изпитване
Prüfbefund т — заключителен протокол за
изпитание
Prüfbelaseilnn/— пробно натоварване
Prüfdauer / — продължителност на изпита¬
ние
Prüfeinrichtung / -en — изпитателно уст¬
ройство; еж. Prüfaglage
prüfen lr. — изпитвам; проверявам; контро¬
лирам; пробвам; sachverständig про¬
веждам експертиза
Prüfen п, Prüfunn/— контролиране (явле¬
ния) на пазарната икономика
Prüfer т 1 . оценител ; 2 . оонтролиращ
(явления) на пазарната икономика
Prüferbilanz / -en — баланс, съставен от
ревизор на предприятието; контролен
(проверовъчен) баланс
Prüfergebnis п, -sse — резултат от изпита¬
ние или проверка
Prüffrist/— срок на изпитание или проверка
Prüfkegntinie / — крива на оперативна ха¬
рактеристика (при качествен контрол)
(стат.)
Prüfkosten pl — разходи за контрол
Prüfling т — контролирано изделие, конт¬
ролирана партида (от изделия)
Prüflus п — контролирана партида от изде¬
лия; вж. P^posten
Prüfplan m, ; — план за контрол; план за
изпитване или проверка
Prüf^sten т — контролирана партида от
изделия (при качествен контрол)
Prüfprotokoll п —- протокол за контрол (на
качеството)
Prüfschärfe /— безкомпромисност при осъ¬
ществяването на контрол (на качеството)
Prüfstand т, ; — контролно състояние на
(явления) на пазарната икономика
Prüfstelle /— 1. контролна (изпитателна)
станция, контролен (изпитателен) пункт; 2.
отдел за технически контрол (на качество¬
то)
Prüfung/ -en — 1. контролиране (явления)
на пазарната икономика; 2. тестване на
програма (ЕОД)
~»getypte — типово изпитание
* , messende •— контрол по количествен
признак (на качеството) (стат.)
~ , nocht messende — контрол по качествен
признак (стат.)
~, normale — обикновен контрол
~ ,■ organoleptische — органолептическа
оценка (на стоките) (стат.)
~, reduzierte — слаб контрол
* , sachliche — проверка по същество
(счет.)
~ , verschärfte — твърд контрол
- , zollamtliche — митнически преглед
Prüfung der Bewährung im Gebrauch —
проверка на стопанската годност на стока¬
та при употребата й
Prüfung des Haushaltsplanes — разглежда¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
245
не на бюджета
Prüfung in der Produktion—производстве¬
на проверка
Prüfungsbericht т - -е — отчет за резулта¬
тите от ревизия
Prüfungsbuch п, т г — книга за записване
на резултатите от (техническо) изпитание
Prüfungsingenieur ш, -е — инженер, който
проверява качеството и дава разрешение
за изпращане на стока
Prüfungs^^m pl — 1, разходи за ревизия
на счетоводни книги и проверка на дей¬
ността на предприятието; 2. разходи по из¬
питване на материали
Prüfungsordnnnn/— ред за провеждане на
техническо изпитание
Prüfungsprotokoll п — протокол за техни¬
ческо изпитание (технически преглед)
PrüfungsUelmin т — съдебно заседание за
проверка на претенции на кредитори към
длъжник
Prüfverfahren и — метод за изпитване или
проверка
Prüfvermerk т — отметка (на техническия
контрол) при проверка
PsrudonngraoUsfunktton f — псевдофунк-
ция на предлагането
Pseudonacrfrngekuuve/—- псевдокрива на
търсенето
Pseudoprogramm л, -е — псевдопрограма
Psychohygiene /— психохигиена
Psychotechnik/— психотехника
public relations pl (engl.) — 1. обществени
отношения; 2. отдел за информация, за
връзки с обществеността
public relations adj. (engl.) — рекламен, от¬
насящ се до рекламата (информацията)
Publicity (engl.) — - публичност; еж:.
Publizität 1.
Pualtkntionspflicht f — задължение за пуб¬
ликация на годишния баланс
Publizität / — 1. масовост (на заем); 2. пуб¬
личност, общоизвестност
Publizitätsprinzip л — принцип на публич¬
ност
Publizitätszwang т — публична (обществе¬
на) принуда, публично насилие
Pufferspeicher т — авариен склад
Pufforzeituf— резерв от време
•*- , bedingt verfügbare — частен резерв от
. време от първия вид
* , bedingte — частен резерв от време от
първия вид
~ , freie verfügbare — свободен резерв от
време; вж. freie Puffer zeit
*, freie — свободен резерв от време
~, gesamte — пълен резерв от време
* , unabhängige — частен резерв от време
от втория вид, независим резерв от време
Pump wirtschaft f — икономическа полити¬
ка, спомагаща за изостряне на инфлацията
Punkt ш, — 1. точка; 2. пункт, статия,
уговорка (договор); член, параграф; 3.
пункт (единица за курсова котировка)
(борс.)-, fällt um 3 Punkte auf 92 DM ——
пада c 3 пункта на 92 марки; gibt um 2
Punkte nach — отстъпва c 2 пункта; 4. бал
(при установяване на цени); 5. (географс¬
ка) точка; място; 6. талон (купон за про¬
мишлена стока); 7. въпрос; ein strittiger ~
— спорен въпрос; einen ~ betreffen — за¬
сягам точка, отнася се до точка (въпрос)
Pünktlicrkrttspuäшtr /— премия за точност
Punkt—Vtrr—Progunmm л —— програма за
оказване на техническа помощ на слабо¬
развити страни
Punktation / — предварително споразуме¬
ние
Punktbeweeluun/— балова оценка, оценка
по балова система
Punktarwrutunesmrthodr /— метод на ба¬
лова оценка
Punktaeweutunessystrш п — метод на бало-
- ва оценка; вж. Punktbewrrtunesmethode
Punktdineunmm л, -е — точкова диаграма
Punkte^al^ / —— скала на (балови) оценки,
балова скала
Punktfeld п — поле на разсейване (стат.)
Punktkarte / -п -— купон за промишлена
или продоволствена стока
Punktmarkt т, -=е — специализирана стоко¬
ва борса (борса за кафе, борса за памук)
Punktprogaoss/ -п — точкова прогноза
Punktschätzunn/—точкова оценка
Punktsystem п — система от балове (в цено¬
образуването)
punktweise adv. — по пунктове, по статии
purchase tax (engl.) — данък за покупка
Pyrnmidendineunmm п — диаграма във
форма на пирамида
Pragefunktion /— псевдофункция на търсе¬
нето
246
Q
НЕМСКО-БЪЛ ГАРСК И
Quadrant m, -en — квадрант
Qualifikation / -en — квалификация, атес¬
тация
- , berufliche (fachliche) —професионална
квалификация
Qualifikationsgrad m — степеп на квалифи¬
кация
Qualifikationsniveau — степен на ква¬
лификация; еж. Qualtfikatiogsgrad
qualifizieren tr. — квалифицирам; повиша¬
вам качеството, подобрявам
Qualifzitrung/— повишаване на качество¬
то, подобряване; квалификация
Qrsliftzierungsarfwagd m, -=е —разходи за
повишаване на квалификацията
Qualltät/—качество, достойнство; свойство
beste — високо качество
~, fetne — отлично качество
*, hochwertige (hohe) — високо качество
*, handelsübliche — стандартно качество
*, mittlere — търговско (обикновено, сред¬
но) качество
~ , verbesserte — повишено (подобрено) ка¬
чество ’
QualltätsänZerung/ -en — промяна на ка¬
чеството
Quslitäiesbnahmr / — приемане на стоки с
проверка на качеството им
Qualtt ä teabschlag m, -=е—отстъпка от цената
за доставка на стока със занижено качество
QnaltUäieabwrichugg / -en — отклонение
от качеството
Qraltiäisag slyse/-g—анализ на качеството
QualitäUsagfnrderung / -en — изискване
към качеството
Qualitätsanspruch т, • — рекламация на
качеството
Qualitätsarbeit/ —en — 1. качествена рабо¬
та; квалифицирантруд; 2. изделие с високо
качество
Qual it »fÄhea^a!! dun ng/ -en—рекламация
на качеството
Qnalitäisbeseimmunn/—определяне на ка¬
чеството
Qualitätsbewerrimsg—оценка на качеството
Qualitäisbrwertungsmrrkmal л, -е — кри¬
терий за оценка на качеството
Quslitätsberelohngugg/— обозначаване на
качеството
Qualitätserzeugnis и, —sse — изделие (про¬
дукт) с високо качество
Qualitätsexpertise / -п — експертиза за ка¬
чество
Qualitätsgarantie /— гаранция за качество;
еж. Qualitätsgarantie
qnsltiätsgrmäß adj. — съответстващ (отго¬
варящ) на качеството
qualitätsgerecht adj. — съответстващ на ка¬
чеството; еж. qualttätsgemäß
Qnalitäiegrad т—степен, ниво на качеството
Qnalitäisgntachteg п—експертиза за качес¬
тво; еж. Qualitätsexpertise
QnaltUäiskeggziffer / —n — качествен пока¬
зател, показател за качество
Qual it ätskka uss!/ -п — точка (в договор) за
качество
Qualitätskontrolle/— контрол на качеството
qualitätsmäßig adj. — съответстващ на ка¬
чеството; еж. qualitätsgemäß
Qualitätsmangel т,-—дефект в качеството
QuaШätutmogerunn/ — намаляване на ка¬
чеството
Qualitäisnivean п, —s —- ниво на качеството
Quslitätsparamctrr т — качествен параме¬
тър, параметър за качество
Qualltätsprüfung/— контрол на качеството
QusIitäisprnduktion/— висококачествена
продукция
Qualitätsrabatt т,—е — отстъпка от цената
за доставка на стока с по-ниско качество
Qualitätsreklamation / —en — рекламация
на качеството
Qualitäisrtsiko л, -ken —— риск, свързан с
качеството на стоката
Qualitätseagkiion / -en — санкция при отк¬
лонения о качеството
QualltätueSoheruung—еп — гаранция (обез¬
печаване) на качеството
Qualitätssteigerung / — повишаване на ка¬
чеството -
Qualitätstest т, -е—проверка на качеството
Qualitätsunterschied т, -е —'разлика в ка¬
чеството
Qualltätsverbereeruun/ — подобряване на
качеството
Qualltätsverteruzun/ — нарушаване усло-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
247
внята за качество
Qralitätsveelust ш, • — влошаване на ка¬
чеството
Qualitätsware / -п — качествена стока
QialitätszeetlfiUit л, -е — сертификат за
качество
Qualitätszeugnis л, -we — сертификат за
качество; вж. Q1illtäivzeutiftkit
Qualitäts/uschlag т,^ — надбавка към це¬
ната за доставяне на стока с по-високо
качество
qualitativ adj. — качествен; по качество, у
качествено отношение
QiintiflUitlon f— квднсuфukдцня, получа¬
ване на количествена оценка
quantifizierbar adj. —• количествено изра¬
зен, подлежащ на количествена оценка
quiutifiziemeu tr. — квантнфицирам, полу¬
чавам илн давам количествена оценка
Quantifiiilleurub' — kвднсифнкдция, коли¬
чествено изражение
Quantifizierung dis Wertes — количестве¬
но изражение на стойността
Quantität /— количество
Quintitäl^sbrstimmunb / — количествено
определение
Quantitätsfrnktiou/— функция на търгов-
скнтв предприятия за привеждане предла¬
гането в съответствие с търсенето •
Qnautltätsulleiernuej/ — "изравняване на об¬
мена" (по количествената теория на парите)
Qnautitätsireoule dis Geldes—количестве¬
на твория на парите
Quauttiätsz1W1crs т—количествен прираст
, q1auiiiatlv adj. — количествен
Quantum л, -teu — (паричен) размер, сума,
количество; резултат
Quartal л, -в — тримесечие
quartalsweise adj. — на тримесечие; вж.
q1aeialшäßib
quartalsmäßig adj. — сримeсвчeт, по три¬
месечия
Quisilliber »115^1^1111^/— квдзнлнаврдаиздцня
Quisipeiis т, -в — квазнцена
Qiilli erhöhtem Gefahr — източник на по¬
вишена опдсттдст
Quelle / -п — източник
- , zweeUgebnndeuk — целввн източник (на
финансиране)
Quelleubisteiernng / — данъчно облагане
на източниците на доходи
QucllenusteieU/ -п —данък върху нзточтн-
цнтв на доходн
qurescheeiben tr.— акцептирам мвтнсeл нн-
ца (разписвайки св напряко вляво)
Q1itt1uuvueb ü^i^e/_eu—kвитдтциотвт данък
Qniti1uusvtkueu f,-n ■-— кви•сдтциотeт да¬
нък; вж. Quitt1nuvsebühe
Quola1iiHlU/ -еи —• (борсова) котировка
Quotel/ -и — 1- вноска; 2. квота, дял, процент
QuoienaUtie / -и — дялова акция
QnotiuUimpf т — борба между членовете
(на картел) за дял в (общите продажби)
рпС^^аНеН л,-е — кднсиигвтснрдт картел
QrolenrückvvrttcerпrruU/ -еи — пропор¬
ционално презастраховане
Quotient п,—гп — 1. коефициент; 2. оттошв-
ннв
quotieren tr. — котирам (борс.)
Quotitätssteuer / -п — квотдтнввт данък
и^а^Сеики • tr. — 1- оценявам (стока); 2. по¬
нижавам (цена)
Rabatt т, —е — отстъпка (от цената), рабат;
ilniu * einräumen/uewähern — правя от¬
стъпка
nachträglich vergüteter—отстъпка, пре¬
доставяна със задна дата
vervehlrieräre — скрита отстъпка
Rabitt(spar)vrrein н — съюз на търговците
на дребно, предоставящи търговска отс¬
тъпка
Rabatiabvprache /— споразумение за пре¬
доставяне на отстъпка
Ribiitbueh и, -чвг — книжка за залепване
талонн за отстъпка
Rabaltgabbi/— предоставяне на отстъпка
Rabattei wätlr ипие — предоставяне на отс¬
тъпка
Rabatiurnppe / -п — група стоки, върху
чнито цени се прави отстъпка
248
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
rabattieren tr, — предоставям отстъпка
Rabattkarten л,-е — картелно споразумение
за размера на предоставяните отстъпки
Rabattmarke/ —п — талон, даващ право на
отстъпка
Rabattsatz т — размер на отстъпката
Rabattsparmarke/ -п —талон, даващ пра¬
во на отстъпка; вж. Rabattmarke
Rahmenabkommen п, рамково споразу¬
мение
Rahmenbedingungenpl—рамкови условия
Rahmenbestimmung/-еп—рамково усло¬
вие
Rahmendaten pl — типови дашш
Rah mengese tz п, -е—закон с общ характер,
съдържащ общи положения (подлежащи
на допълване)
Rahmenkatalog m, -е — типов каталог на
работите; типов тарифно-квалификацио¬
нен каталог
Rahmenkollektiwcrtrag m, —рамков ко¬
лективен договор
Rahmenmerkmal л, -е—типов признак
Rahmenmethodik f— типова методика
Rahmennetzplan m — окрупиен мрежов
график
Rahmenordnung/—типово положение, ти¬
пов устав
Rahmenstellenplan т — типово щатно раз¬
писание
Rahmenstrukturplan т — типов структу¬
рен план
Rahmentarifvertragm, ^е—типов колекти¬
вен договор за тарифните ставки, типово
тарифиране
Rahmentechnologieп — типова техноло¬
гия
Rahmenvertrag ш, •=« — типов договор
Rahmenvorschriften pl — рамкови предпи¬
сания
Ralffelsen(-Spar- und Darlehenskasse f—
каса за кредитиране на селското стопанст¬
во "Райфайзен" (Германия)
ramponieren tr. — повреждам, правя него¬
ден (стоки)
RAMPS-Verfahren п — метод на разпреде¬
ление и многомрежово планиране на ре¬
сурси
Ramschgeschäft п,-е— сделка по покупко-
продажба на евтини стоки
Ramschhandel т — търговия с бракувате
стоки
Ramschkauf ти—покупка на бракувана стока
Ramschware/—п —евтина (долнокачестве¬
на) стока; бракувана (некачествена стока)
Randänderung f— промяна на последова¬
телността (в кадастъра)
Randbedingung/— крайно (пределно) ус¬
ловие
Rang т — 1. поредност; 2. степен, клас,
разряд
Range/— пристанища (в конкретен участък
от крайбрежието на даден район)
Rangfolge/— 1. последователност (юр.); 2.
предпочитание, ранжиранс, приоритет
Rangklasse / — клас на последователност
(при удовлетворяване исканията на конк¬
ретен сектор)
Rangkorrelation/— корелация на ранговете
Rangkorrelationskoeffizient ти, -еп — кое¬
фициент на корелация на ранговете
(стат.)
Rangordnung/— 1. ред, подреждане, субор¬
динация; 2. класация; 3. ранжиране
Rangordnungsmerkmal п—признак на ран¬
говете (при статистически контрол на ка¬
чеството)
Rangordnungsverfahren п — установяване
реда на подреждане, ранжиране
Rangtest т — рангов критерий
Rangverhältnis п — степен, клас; вж. Rang 2
rasant adj. — протичащ гладко, бърз
Rat т, -schlage — 1. съвет (указание, пред¬
писание); 2. съвет (админ. единица)
~ , geschäftsführender — ръководещ съвет
~, produktionstechnischer —производстве¬
но-технически съвет
Rate der Verwertung/— норма на нараст¬
ване на стойността
Rate der Warenumschlagsgeschwindigkeit
— норма на обращение на стоковите запаси
Rate des Zinsfusses — норма на лихвата
Rate des Mehrprodukts — норма на добаве¬
ния продукт
Rate des Mehrwerts—норма на добавената
стойност
Rate / -п — 1. ставка, норма; offene
открита фрахтова ставка; 2. част, дял,
вноска (при разсрочено плащане); auf -*
kaufen — купувам на изплащане; in -
zahlen — разсрочено плащане; плащам на
части; in ~ erwerben — придобивам на
изплащане (на части)
Ratenanleihe f -n — заем, погасяван с ед¬
накви годишни вноски
Ratonanstieg т — повишаване на ставката
(норма, вноска)
Ratenerhöhung/— повишаване на ставката
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
249
(норма, вноска)
Ratengeschäft п, -е — сделка при продажба
на стоки на изплащане
Ratenhandel т — търговия със стоки на
изплащане
Ratenkauf т — покупка на изплащане
Ratenschulden pl — задггъжнялост по внос¬
ките за стоки, купени на изплащане
Ratentermin т — срок на плащане на поред¬
ната вноска
Ratentilgung/— погасяване на задължени¬
ето при покупка на изплащане
Ratenverkauf т — продажба на изплащане
Ratenverschuldung f — задпъжнялост по
вноските за стоки, купени на изплащане;
вж. Ratenschulden
Ratenzahlung f — разсрочено плащане, на
отделни вноски; auf ~ verkaufen — прода¬
вам на изплащане; in ~ erwerben — придо¬
бивам на изплащане, на части; auf ~ kaufen
— купувам на изплащане
Ratenzahlungskredit ти, -е — кредит, пога¬
сяван на части
Ratifikationsklausel f— клауза, предвижда¬
ща реда на ратифициране (договор, спора¬
зумение)
Ratifikationsurkunde f— ратификационна
грамота
ratifizieren tr. — потвърждавам
Ratifizierung/— ратификация
Ration/ -en — порция; рацион
rationalisieren tr. — рационализирам
Rationalisierung/ — рационализиране, ра¬
ционализация
Rationalisicrungsorfolg т — печалба от ра¬
ционализация
Rationalisicrungsinvestition /— капиталов¬
ложение за рационализиране на основни
фондове
Rationalisierungskartell и, -е — картел,
имащ за цел рационализация на производ¬
ството
Rationalisierungstheorie/ — теория за ра¬
ционализация
Rationalisierungsvorhaben п, -—проект за
рационализация
rationell adj. — целесъобразен, ефективен
rationieren tr. — 1. въвеждам куполи; 2. оп¬
ределям норма; 3. разпределям планомерно
Rationierung/— планомерно разпределяне
Rationierungsfunktion / — функция по ра¬
ционално разпределяне на нещо
Rationierungsgleichgewicht я — равнове¬
сие на рационалното разпределение
Rationierungstheorie / — теория за рацио¬
налното разпределение на ресурсите
Raubbau т — хищническо разработване на
полезни изкопаеми; хищническа експлоа¬
тация
Raubprofit т,-е — свръхпечалба
Rauhgewicht п — общо тегло (напр. на ме¬
тална сплав, монета)
Raum ти, -=е — 1. място; 2. обем, вмести¬
мост, тонаж; 3. пространство; gewerblich
(idustriell) genutzter — производствено
помещение
Raumausnutzung/— използуване на поме¬
щение (складово)
Raumbedarf т — потребност от площ
Raum charter т — чартьр, чартър-партида
(при фрахтоване на определен тонаж)
Raumeinheit/ -еп — единица обем
Raumfracht/—чартьр; вж. Raumcharter
Raum geh alt m — вместимост, обем; вж.
Rauminhalt
Raumgewicht и — тегло, изчислявано на
базата на обема
Rauminhalt т — вместимост; обем; тонаж;
кубатура
~, spezifischer — специфично тегло
Rauminhalt eines Schiffes — вместимост на
кораб
Raumkostenpl — разходи за поддържане на
производствени помещения
Raumladung / — 1. товарене в трюм; 2.
трюмен товар
räumlich adj. — пространствен
- Räumlichkeit/-en — 1. обем, обемност; 2.
помещение
Räumte/-п —товаровместимост
Räumung/—ликвидиране, разпродажба (на
складови запаси)
Räumungsausverkauf т — окончателна
разпродажба
Räumungspreis ти, -е — цена при разпро¬
дажба
Räumungsverkauf т — разпродажба (окон¬
чателна)
raum mäßig adj. — според обема
Raumordnung/— земеустройство
Raumordnungsgesetz я — закон за земеуо
тройството
Raumordnungsplan т — земеустройствен
план
Raumpolitik / — политика на регионално
развитие
Raumtarif т — тарифа за товарите, отчита¬
ща фактическото използуване на вмести¬
250
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
мостта
Reaktion die Güter iud Diknstlklsiuuern —
реакция на баланса на стоките н услугите
RecUtivineunuU' •— рваксuвuрд^^e
eeal adj. — реален, действителен
RraU-(Saeh}-Str1rr / -п — данък върху
недвижим имот (напр. парцел)
RealaUHva pl — реално активно салдо
Riililukommeu п —реален доход
RkaleiuUommenveffkUt т — ефект на реал¬
ния доход
Rkalinvrsiiiion/ -iu — реални инвестиции
erilisierbam adj. — реализуем, осъществим
^11^11^1 tr. — осъществявам
Real! 5^10111^— осъществяване
ukiliviivcrkr•wrive adv. — по реалистичен
начин
Realitäten pl—парцели, тeзастрдeтн места,
твдвноимдссн
Ri il kapital п — действителен (реален) ка¬
питал
RealUapitalbildung/ — образуване на реал¬
ни капитали
RealUapitalinvv1ttitnou/ -еи — ннуестнцнн
на реални капитали
RkilkivskurfOeUi т ■— ефект на реалните
наличности
Realkuedit т — кредит срещу залог на реал¬
ни цвнтдсси; вещен крвдит; ипотека •
RealUu1diiiuvtlint п, -в —— кредитен итстни
тут за отпускане на крвдит срещу залог
Riallohu т, ■ — реална заплата
Rkallrhuabuahmr / — намаляване на реал¬
ната заплата
Rkallrhuuivkau п — равнище на реалната
заплата
Reallohnportlit)rU/— състояние на реалната
заплата
Rkallrhuvitz т — процент на реалната зап¬
лата
Recllohnscnlcun^U/— намаляване на реална¬
та заплата
Rkallrhuz1nihmk / — увеличаване на реал¬
ната заплата
RealprodnUt п — реален продукт
Rechtener f, -п — пряк (подоходен, позем¬
лен) данък
Rraliransfer т—двйствнсвлтд прехвърляне
Rialviemöuin п — реална собственост
Realwert т,—в — реална (фактическа) стой¬
ност
uealwleischafilieh adj. — реално икономи-
ческн
Rechcnu1nUriilä—еп — изчислителна единица
Rrereuueuudliue /— база на изчислението
Rrehknmivehink / —п — изчислителна ма¬
шина
Reercuschaftsberiert т, -в —отчет
Rechenwerk п, -е — процесор; изчислител¬
но устройство
Rrereuzrntrnm л, -tuen —• изчислителен
център
richten itr. [mit D.] — разчитам на
uechneu tr. — смятам
Rechnung j/ -eu — .1 - изчисляване, пресмя¬
тане, преброяване; 2. плащане, уреждане
сметка; liue - biblilchiu — плащам смет¬
ка; 3. сконтиране на полица; 4. сметка в
банка; 5- фактура; 6. финансов осчвс
- , laufende — текуща сметка; вж.
Kontokorrent *
*, offiustihindi — открита сметка
Rreruuuusbetrab ш, -че — сума на сметка
Rrehnuugsuröß1 /— разчетна величина
Rrcruuubsjahe п — бюджетна година; фи¬
нансова, отчетна година
Rreru1ugstugg1uevv1mflflieru1u/ — задъл¬
жение за водене на отчетност
RrehuungslreuugsvorschrlOten pl — прави¬
ла за водене на отчетност
Rrerunugsprüfru т, ревизор
Reehuuubvvystrm п, -в — система за воденв
на сметки
Reehuunbvw1sru п — счвсдвддссво; • отчет¬
ност
Recht п — право; dis * Vorbehalten — за¬
пазвам си правото; iln - [iu D.] euweebeu
— придобивам право върху нвщо
Rechtff erteiir gg/— оправдание
Recrtfertluuubvverfahuru п — оправдател¬
на процедура
ueehtllch adj. — 1 - законен, правов, юриди¬
чески; 2. честен, справедлив
rechtlich verpflichtet pari. ■ adj. -— правно
задължен .
urertmäßiu adj. — законен, легален
Rechtmäßigkeit /— законност
Rrchiv1uwalt ш, ■чв — адвокат
Rrcrtvanwen udunugr — жалба (у съда) ,
Recrivarsk1uft /— правна консултация; *
ituholiu — получавам правна консултация
Rrehtvbrvchw1rd1 / — жалба
Recrtvbeu1Ulrbue/— злоупотреба с правото
Reertvbruch т — правонарушение
RrcrtvfähibUrit /— правоспособност
-, illuimiiui — обща (гражданска) правос¬
пособност
*, prozissuili — процесуална nравосnдсдб-■
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
251
ност
Rechtsfolge / -п — правна последица
Rechtsform / -en — 1. съдебен ред; 2. пра¬
вова (юридическа) форма
Rechtsfoum wahlbarlallnneP — консултация
за избор на юридическа форма
RrchrsSr agge, -п — правен въпрос
rechtsgültig adj. — законен, регламентиран
със закон
Rechtsgeschäft и, -е — правна операция
Rrchtsgrund т,
Rechtsgrundlage f— правна основа
Rrcrtsgrundsatz гп, — правен пришит
RecrUsgutacrtrn п — правна експертиза
ReerUstnstttuU п — институт за изследване и
прилагане на правото
Rechtslage f— правно положение
КгсЬГ511ЬггГг— юриспруденция
Rechtsnorm / -en — правна норма
Rrchlsordnlmne'— правов ред; правопоря-
дьк
Rechtspersönlichkeit / — юридическо лице
Rechtspflege /—— правораздаване
Rechtsschutz т — правна защита
Rrchtssichrrhrit/— гарантиране, съблюда¬
ване на законността
Rechtsstaat т — правова държава
Rechtsstreit т — съдебен процес
Rrchtssuajrkt п — правен субект
Rechtsträger т, носител на правото
rechtsungültig adj. — незаконен, нямащ за¬
конна валидност
Rechtsverordnunneг— правна уредба
Rechtsvorschrift / -en- — законоположение
rechtswidrig adj. — противозаконен, неза¬
конен, неправомерен
uecyclteren tr. — преработване на отпадъци
Recycling п •— рециклиране, преработване
на вторични суровини
Rediskont т — ре сконтиране (на полица)
rediskontfähig adj. — годен за ресконтиране
(за менителница)
rediskontieren tr. — ресконтирам менител¬
ница
RrdiskonUkonUingrnU п — съвкупност от ре-
дисконтирани полици
Reduktion/— 1. съкращаване, намаляване;
вж. Reduzierung; 2. редукция
reduzieren tr. — намалявам, ограничавам -
unger— съкращаване, намаляване,
понижаване, ограничаване
Reeder т, -- •— ообственик аа плааателни
съдове; корабопритежател
Reederlrk, -en — параходно дружество
Reexport т — реекспорт
Refaktie / -en — рабат при отклонение от
зададеното базисно качество на (стокова)
борса
refaktieren tr. — правя отстъпка при откло¬
нение от зададеното базисно качество на
(стокова) борса
Referenz / -en — препоръка
Rrfeurnzntvrnu п ■— степен на референция
refinanzieren tr. — рвфнлалбнрам
Ref nanzzüeunn/— рефннанбнранв
Refinanzieuungskosten pl — разходи за ре-
финансиране
RrfinnnzirrungskrrdiU т — кредит за рефи-
лалбиралв
RefinanzierungsmöelichkeiU / -en — въз¬
можност за рвфилансиране
Refinanzierungspolitik / — политика на ре-
финансиране
Reform / -en — реформа
reformieren tr. — подобрявам, обновявам,
реформирам
Rrformvorhabrn п — проект за реформа
Regel / -п — правило; eine - befolgen —
спазвам правило; eine ~ einhalten — спаз¬
вам правило; in der - — по правило
Regelfall т — казус
regelmäßig adj. — редовен
Regelmäßigkeit / — редовност
regeln tr. — уреждам
regelrecht adj.. — съответстващ на правилата
Rre<runng'— регулиране
Regiebetrieb т, -е — монополно държавно
предприятие, монопол
~ , reineu —- чисто монополно държавно
предприятие
~, verselbständigter — самостоятелно дър¬
жавно предприятие
Regicrungserarnrг—правителствено ниво
Region / -en — регион, област, район
regional adj. — регионален
Register п — регистър; ins * eintragen —
вписвам в регистъра
registrieren tr. — регистрирам, вписвам в
регистъра
Reglement л — регламент
reglementieren tr. — регламентирам
Regressionswirkung der indirekten Steuern
— регресивно въздействие на косвените
данъци
ReerrssionnwirUunn/— регресивно дейст¬
вие (въздействие)
Regulativ п — инструкция, директива, раз¬
пореждане
252
R
H EMC K О-БЪ Л ГАРСК И
Regulator rn, -en —— регулатор
regulieren tr. —— 1. регулирам, привеждам о
ред; 2. управлявам '
Regimte unn f — регулиране, уреждане
reich adj. [an D.] — богат на
Reichtum w -чгг — богатство
* , materteller — изобилие от материални
блага
Reichweite f — радиус, обсег на действие
(влияние)
Reichweite der Aufiragebesiägdr — обсег
на наличните поръчки
reihenweise adv. — серийно
Reinbetrag w, • ; — чиста печалба; еж.
Reinertrag
Reingewinn zn, -т — чиста печалба
Reinigungskrise /— кризи на замърсяване
Reinvermögen п —- чисто имущество; иму¬
щество, ^обременено с дългове
Reinvestition /— ртинвтстиция
Reisende^) т, -en — търговски пътник
Reisescheck ти, -s — пътнически чек
Reiseverkehr т — 1. пътнически превози; 2.
туризъм
Reklamant m, -en — рекламиращ
Reklam attom/ -en — рекламация
reklamieren tr. —рекламирам, праоя рекла¬
мация
Reknmrrgeatinn /— обезщетение
rrkomrrnsirreg tr. — 1. обезщетявам; 2.
реконструирам, възстановявам
Reknrdübrrs€huO m, -sse —— рекорден изли¬
шък
Rektapapier л, —е — ценна книга, непрех-
оърляема (която не се джиросва)
Rektascheck т, -s —• чек, който не може да
се прехвърля, джиросва
Rektawechsel т — менителница, която не
може да се прехвърля, джиросва
Relatiiio/-e?g — съотношение, отношение,
пропорция; взаимовръзка
relativ adj. — относителен
relativieren tr. — 1. ограничавам; 2. свърз¬
вам
Relativste ung/— 1. свързване; 2. ограниче¬
ние
relevant adj. — важен, съществен; актуален;
значителен
Relevanz / — релевантно^, важност*
Reling у— перило на борд ’
Rembours т — рамбурс, покритие
Rrmbnuregeschäfi п—рамбурсна операция
т — рамбурсен кредит
Remittent m, -en — рсмитент, получател по
менителница
remittieren tr. — превеждам, плащам чрез
менителница
Rendite / -п —• 1. печалба за единица ореме
от вложения капитал; 2. печалба към курса
на ценните книжа, рендита
rrnditeträchtig adj. — рентабилен, носещ
печалба
Renner a,—■— стока-шлагер
Rennwett-und Loitrnesteuer / — данък
върху печалбите от състезания и лотарии
rentabel adj. — рентабилен, доходен, пече¬
ливш; изгоден
Rentabilität /— рентабилност, доходност
rrniabilitätsfördrrnd pari. adj. — съдейст¬
ващ, подпомагащ повишението на рента¬
билността
Rente/— 1 - пенсия; гопг - auf Lebenszeit—
пожизнена пенсия; eine ~ beziehen — по¬
лучавам пенсия; 2. периодически постъп¬
ления; 3. рента, доход
~, absolute — абсолютна рента
~, kapitalisierte — капитализирана рента
Rrgtegaltrr п — пенсионна възраст
Regtrnanraseuggsgrsrtz п — закон за осъв¬
ременяване на пенсиите
Rrntrzazsrruch m, — право на пенсия
Rrntenberechnurn/— изчисляване на пен¬
сията
Rrgtenl^<^l^t^<^lhit^llr^S^J/— праоо за получава¬
не на пенсия .
т — облигация на ипотечна
банка
Rentenempfänger т, получател на пен¬
сия по възраст и инвалидност
Rcntrgfinagzicrugg / финансиране на
пенсионното осигуряване
Rrntegighsber т, - — получател на пожиз¬
нена рента
Rrntcnlelteurg/— пенсионно осигуряване
RrnUegmarkt т — пазар на ценни книжа с
твърд лихвен процент
rrnienr^ltchiig adj. — задължен да изплаща
пенсия
Rcgtegproblem л, —е — проблем на пенси¬
онното осигуряване
Иг^м^^ш /— реформа о пенсионното
Дело ,
Rrgtenschnld /— задължение към пенсион¬
ното осигуряване
RegtenversSoheruIln/ — .пенсионно застра¬
ховане
Ren ton versichernngsträgrr т, —— притежа¬
тел на пенсионна застраховка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
253
Rentenzahlung/ -en — изплащане на пен¬
сии
Rrntrnzuschlae ш, — надввна- гьм пен¬
сията
rentieren reff. — носи печалба
Rentner haushalt т — бюджет на пблбнол-
ното осигуряване
Reparatur f — ремонт, възстановяване
reparaturbedürftig adj. —— нуждаещ се от
ремонт
Repa natur betrieb т, -е — ремонтно предп¬
риятие
Repräsentant т, -еп — представител, депу¬
тат
repräsentativ adj. — представителен
reproduzierbar adj. — възпроизвеждащ се
Reserve f— резерв, запас
Reservea^ f— вид резерва, запас
Rrserveeinrrit f —en — резервна единица
ReservennstuZnncruuner' — изменение про¬
цента на резерва
Rrservrposition f — позиция, състояние на
резерва
Rrsruvesatz т — процент на резерва
Reseuvestufe f— равнище на резерва
Reservetuanchr f — резервен транш
Rrscrverväärunneг— резервна валута
Ressort л, -s — 1. ведомство; 2. кръг от
задължения, сфера на дейност, компетен¬
ция
Ressourcen pl — ресурси
~, biologische — биологични ресурси
demographische—демографски ресурси
~ , einheimische — вътрешни ресурси
~, limitierte — лимитирани (дефицитни, ог¬
раничени) ресурси
~ , natürliche — природни ресурси
~ , nicht reproduzierbare — невъзпроизво-
дими ресурси
~ , nicht speicherbare —— нетъзобновяеми
ресурси
- , reproduzierbare — възпроизводими ре¬
сурси
* , speicherbare — възобновиеми ресурси
~ , technische — технически ресурси
~, territoriale — териториални (местни) ре¬
сурси
~, wirtschaftliche* — стопански ресурси
Ressouucenökonomir /—— икономия на ре¬
сурси
Ressourcennusgleicr т — балансиране на
ресурсите ,
Ressouucrnrnum т — дърво на ресурсите
И«£оигсепЬе0а^ т — потребност от ре¬
сурси
Ressourcenbesch / — дефицит (ог¬
раниченост) на ресурси
Rrssourcenbiiannikeunne'— балансиране на
ресурсите; вж. Rrssourcrnnusglrtcr
Ressourcrnetnsntz т — потребление (из¬
ползване) на ресурси
Rrssourcrnfurtsrtzune / — освобождаване
на ресурси
Ressourcrnplnnung / — разпределение на
ресурси ‘
Ressourcrnschranken pl — ресурсни огра¬
ничения; ограничения върху използуване¬
то на ресурсите
RcssourccnniuuUturf—структура на ресур¬
сите
Rcssourcensummation/— сумиране на пот¬
ребностите от ресурси
Rrssourccnvveleiiuuner— разпределение на
ресурсите
Rest т — 1. остатък (от сметка, пари); 2.
салдо
Restbetrag т — остатък от сума (счвт.)
Restbuchwert т—остатъчна (реална) стой¬
ност на основните фондове
Restgewinn т — остатъчна печалба
Restitution / — реституция, връщане (на
имущество), обезщетяване (юр.)
Restkapital п -— част от капитал, останал
непогасен
Rrsikosiunnurhrnnng'—метод за калкули¬
ране на производствени разходи
R^markt т — остатъчен пазар
Restposten т — ■ остатъчно перо
Restriktion / — ребтрницня, ограничение,
съкращения
Rrstutkttonsmnßnahme /, -п — ограничи¬
. телна мярка
Restriktion spüHdic/— политика на ограни¬
ченията, рост^кд^ш« политика
restriktiv adj. -— рвбтриктивен, огранича¬
ващ >
Restsaldo т — крайно салдо
R^tschuM / — остатък от дълг
Restwcrt т — остатъчна (реална) стойност
на основните фондове; вж. Restbucb
Rrstwrrtnbschrribung f — дегресивно,
амортизационно отчисление
'Rritzahiunner—окончателно плащане
Resultat л, -е — резултат
Re tarda t п — задпъжнялост, недоимък
Rrtardntion/— задръжка на плащанията
Retorsion /~рвсорзня, ответна мярка
Retouren pl -— 1. неплатени менителници и
254
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
чвковв; 2. стоки, върнати на продавача
Ис^пНеиИ f— обратен фрахт
Reäonescreck т, -s — неплатен чек
R1tourw1ehv1l т — ре^р-трата, обратна
преводна менителница
Retr•oz1vsion f—рвцвсuя,дардста отстъпка,
прeдсстьпкд
uevalieeeu tr — покрива-м разходите сн
Re-^i^lleir^iiU^r/— покриване на разходи
urvaloeislruru tr. — рввдлвuрдтс
urvidieeen tr. — 1. изменям; 2. ревизирам,
проверявам,' контролирам
Revision / — 1- преразглеждане, ревизия,
изменение; 2. ревизия, проверка, контрол
*, 1ußreoed1utlicr1 — извънредна ревизия
-, nlchituruuvmäßigr —• внезапна ревизия
*, tiennsmäßige — периодическа рввнзня
*, vollständige — пълна рввнзня
R1vlsiousbcrlehi т —• отчет за резултатите
от проведената ревизия
R1vtviruskrmшivviru /—ревизионна коми¬
сия
uevolvtng eeedit (engl.) — възобновярм, ре-
волвннг акредитив
R1VolvinuaUke1diiiv п — въздбтовяeм (рв-
вдлвнтг) акредитив
Ик/е^юи /—рвцвсня, криза, съкращаване,
намаляване на производството
Rezevstonv1rvcheinugeu pl — явления на
икономическия спад, на рвцвсня
Rez1vsionstahe п—година на икономически
спад, на рецесия
R1Z1vsionvperird1 / — пвриод на икономи¬
чески спад, на рвцвсня
reziprok adj. — взаимен
R1ziprrzitäisgevehäft п — взаимообвърза¬
на сделка
RrzipurziiäivUli1vrl /— клауза (в договор),
предвиждаща принцип на взаимност
Reziprrzliäispriuzip п — принцип на взаим¬
ност
Rcziprozitätsvertrag т — договор, основа¬
ващ се на принципа на взаимността
Rtehtb1isplcl п — подробно описание на
производствената дейност, служещо за оп-
редвляне на тарфитв
Rtehillui1 / -п — директива, ръководен
принцип
Richtpreis т — ориентировъчна цена
Riehtpurissp1unr / — интервал, у който се
колебае дрнeтсuровъчтдтд цена
Richtwert т — нормативен показател, нор¬
матив, контролна цифра
itabellui/ —таблица на нормативи
Rlcht/ahleu pl—изходни показатели; конт-
ролнн, ориентировъчни цифри
Rt1vrubrtrieb т — предприятие-гигант
Rt1srnprrflä т — огромна печалба
Riesenvorrit т,, >че — крупни запасн
Riesenwerk п — завод-гигант
Rlkamblo т (it.) — обратна мвнитвлннца,
рикамбио
Rtkaшblrw1chvel т — обратна мeтнтeлтн-
ца; еж. Rlkamblo
Rimesse f— рнмсса
RtngvcrUehr т—маршрутен превоз на вът¬
решнозаводския транспорт
Risiko л, -кеи —— риск; inf ilgiuis — — на
собствен риск; dis — teigen —- нося рнск;
ein * übernehmen — поемам рнск; ilu -
elnecheu — рискувам
— , kalUulaioeivch1v — рнск, който можв да
бъдв калкулиран
* , kalkulierbares — риск, който можв да
бъдв изчислен (пресметнат) (застр.)
Rivtkoüüuellu1rm/-— поемане на рнск
RlvlUr1ufvchlag т — добавка за риск
(застр.)
RtvlUrauvglelch т — разделяне на рнск
Ristkobu1e1ttserCt/— готовност за поемане
на риск
RivtkominlinieellIiner—намаляване на рнск
RiviUopräшlr /—• премия за риск (застр.)
RisikoO-agiiou/— носене на риск
Rtvikovvettrereuru/— рискова застраховка
RlvlUozuverlae т — добавка за рнск; еж.
• Risiko aufsch lag
adj. — свързан c риск, опасен
Rtvkrnter п (it.) — 1 - взаимно зачитане на
исканията; 2. рес^н-тро (спомагателна
счетоводна книга)
Rtvtruno т (it.) — възвращаемост на здссра-
ховатванд премия
ИИгсНе f (it.) — обратна, преводна трата
Rr-Rr-Scrlff в, -в — ро-ро превоз (кораб
от типа" рол он рол оф”)
Rohöl п — суров нефт
Rrhbil1uz/— предварителен, ориентировъ¬
чен баланс
Rrh1iseuerzr1g1ug / —— производство на
стомана на блок
Rohertrag т — брутен доход
Rohgewicht п — бруто свглд
Rohuewigu т —• бруто печалба
Roheit л, ^вг — суровина
Rohmaterial л — суровинен материал, су¬
ровина
Rohmatcriclvorräte pl — суровинни здпдсн,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
255
ресурси
Rohrleitungstransport т — тръбопроводен
транспорт; вж. Pipeline
Rohstoff ги, —е — суровина; полуфабрикат
~, defizitärer—липсващи, дефицитни суро¬
вини
~ , knapper — дефицитни суровини; вж.
Rohstoff, defizitärer
* , monopolfreier — немонополизирани су¬
ровини
~, rückgewonnener — вторични суровини
Rohstoffabkommen п — споразумение за
доставка на суровини
rohstoffarm adj. — беден на суровини
Rohstoffaufkommen п — суровинни ресурси
Rohstoffaufteilung/—разпределение на су¬
ровините
Rohstoffbörse f— борса за суровини
Rohstoffbasis f— суровинна база
Rohstoffbedarf т — потребности от сурови¬
ни
Rohstoffbeschaffung/—снабдяване със су¬
ровини
Rohstoffbilanz/ — баланс на суровинните
ресурси
Rohstoffersparnis/— икономия на суровини
Rohstoffgebiet л, -е —район, богат на при¬
родни ресурси
Rohstoffgewinnung/— добив на суровини
Rohstoffknappheit f — недостиг на сурови¬
ни
Rohstofflager л,А — склад за суровини
Rohstofflieferant m, -en — доставчик на су¬
ровини
Rohstoffmangel т -— недостиг на суровини;
вж. Rohstoffknappheit
Rohstoffpreise pl — цени на суровините
Rohstoffquelle f— източник на суровини
Rohstoffreserve f — суровинни резерви, су¬
ровинни запаси
Rohstoffressourcen/?/—суровинни ресурси
Rohstoffverbrauch т — изразходване на су¬
ровини
Rohstoffverknappung/— недостиг на суро¬
вини; вж. Rohstoffknappheit
Rohstoffvorrat mt — суровинни запаси
rolI-on-roll-off-Verfahren п — метод за
транспортиране мрол онрол оф"
Rollauftrag т, —договор за доставка на
железопътни товари
Rollgeld л — заплащане за доставката на
железопътни товари
Routentransport т — маршрутен превоз
Rückbuchung/— сторниране, погасяване
на задължение
rückdiskontieren tr. редисконтирам
Rückerstattung/—реституция
Rückexport т — реекспорт
Rückführung/— 1, обратна връзка; 2. ре¬
патриране
Rückfall т — спадане на борсовия курс
Rückfluß т — обратен приток на платежни
средства, възвращаемост
Rückfracht/— товар за обратен превоз
Rückgängigmachung/ — отмяна, ликвиди¬
ране, ликвидация
rückgängigmachen tr. — отменям, анули¬
рам, ликвидирам
Rückgabe /— възвръщане
Rückgang т — спад, спадане, съкращение
Rückgriff т — 1. обратен иск за обезщете¬
ние; 2. регрес
Rückgriffsberechtigte wi,-n — регресант (за
менителница)
Rückgriffsschuldner т, регресат (за ме¬
нителница)
Rückindossament п — обратно джиро
Rückkauf т —откупуване на акции, облига¬
ции, заеми
rückkaufen tr. — откупувам акции, облига¬
ции
Rückkaufsdisagio п—дисажио от откупува¬
нето на акции
Rückkaufszusage/— съгласие за откупува¬
не (на акции, облигации, заеми)
Rücklagefonds т —резервен фонд
Rücklagen pl — запас, икономии, спестява¬
ния, натрупвания; резерви, резервен фонд
~, freie — свободни резерви
~, gesetzliche — задължителни отчисления
в резервния фонд
*, gesetzliche — резерви, установени от за¬
копа
-, offene — открити резерви
*, stille — скрити резерви
Rückprämie/— премия при срочни сделки
на борсата
Rückprämiengeschäft п — срочна сделка с
премия при игра на понижаване на курс на
борсата
Rückschcck -S — неплатен чек
Rückschlag т — 1. загуба; 2. криза; спад
(след подем)
~, geschäftlicher — търговска загуба
~, konjunktureller — спад в конюнктурата
~, wirtschaftlicher — икономически спад
rücksenden tr. — връщам
rückständig adj. — задлъжнял, просрочен
256
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
(за плащане); изостанал; неизплатен
(дълг)
Rückstand т ■— 1. задлъжнялост, дълг; 2.
изоставане, неизпълнение
Rückstellungen pl — отчисления в резерв¬
ния фонд
Rückstellungen für künftige Zahlungen —
отчисления в резерв за предстоящи плаща¬
ния
Rücktritt т — отказ (за договор)
Rückvergütunn/— обезпечаване, връщане,
обратно изплащане; обратна бонификация
Rückvergütung des ^mpoutzollaetuagrs —
връщане на внесено вносно мито (при об¬
ратен износ на вносни стоки)
Rückverkauf т — връщане на купена стока
Rückveirradunn f— товар за обратен транс¬
порт
rückversichern refl. — презастраховам се
rückversichern tr. — презастраховам
Rückversicherer m, презастраховат-ел
Rückver slir hm nnj/ — презастраховане
RückvrrsichrrungigesellichnfU / -ten - -—
презастрахователно дружество
Rückvrrstchruungspuämie / — презастра¬
хователна премия
Rückversicherungsverlrng т — договор за
презастраховане
Rückwärtsversichcrung / — застраховане
със задна дата
Rückware /-п — стока, върната от чужбина
(неприета от получателя)
Rückwe^sel т — рссур-сраса, преводна
менителница
rückzahlbar adj. — подлежащ на изплаща¬
не, на възвръщаемост; «in Raten — пога-
сяем на части, разсрочено погасяване
Rückzahlbarkeit /— възвръщаемост
rückzahlm tr. — L изкупувам облигации; 2.
изплащам
Rückzahlung / — 1. връщане; изплащане,
погасяване на кредит; 2. откупуване на об¬
лигации
Rückzahlung von Außlandsschuldm — по¬
гасяване на външен дълг
Rückzahlung zum Nennwert — погасяване
по паритст
Rückzahlungsneio п — ажио при погасяване
на дълг
Rückzahlungsbrdingunern pl — условия за
погасяване на дълг
RückznhlungsfrtsU/— срок за погасяване на
дълг
RückzahlungsmögIichkriU / — възможност
за погасяване на дълг
Rüge frist/— срок за правене на рекламация
Ruhegehalt п — пенсия за старост и за прос¬
лужени години
Ruhegeld п — пенсия за старост и за прос¬
лужени годин
ruinieren tr. — разорявам, разрушавам
Rundunn/—закръгляне (на сума) .
Rüstungsnusenarn pl — разходи за въоръ¬
жаване
Rüstungsgüter pl — стоки на оръжейната
промишленост
S
Sach aufwand / — материални разходи
Sncrbeschädikgnn/ — нанасяне на щети на
имущество
Sacheinlage /— имуществен дял, вноска
Sacheinlagen pl — недвижими вложения
Sachen pl — вещи, предмети, имущество
-* ,- öffentliche — предмети за обществено
ползване
~, bewegliche — движимо имущество
*, rusrtzbarr (ersetzliche) — заменими вещи
*, vertretbare—заменими предмети, вещи,
които могат да се преотстъпват
*, nicht bewegliche—недвижимо имущество
- , unersetzliche — незаменими, уникални
вещи, предмети
-, verbrauchbare — предмети, които могат
да бъдат изразходвани, използвани
- , übertragbare — вещи, предмети, които
могат да се прехвърлят .
Sachenrecht п — вещно право
Sacrfiuma / — име на фирма, включващо
предмета на дейност
Sach^e■ündunne/— основаване на дружество
на базата на имуществени вноски на учре¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
257
дителите
Sach kapital п — дълготраен материален ак¬
тив
Sachkonto п — основна сметка
sachlich adj, — делови, предметен, реален
Sachmängel pl — дефекти на стоката
SachmängelhaSttlnn/— отговорност, носе¬
на от продавача или предприемача за де¬
фекти на стоката
Sachprämie /— натурална премия
Sachregister п —— предметен указател, пока¬
залец
Sachschaden т, — — материални (имущест¬
вени) щети (загуби)
SachschndrghafUpflichtgesrtz л — закон за
обезщетяване при нанасяне на материални
щети
Sachverhalt т — материално състояние
Sachvermögen п — имущество
~ , reproduzierbares — имущество, което
може да се възпроизвежда
Sachvrrmögenebnsitzrr т, — — собственик
на имущество
Sachvermögenste^ т, -«—имуществен дял
Sachverständige m, -z — експерт
Sachvrretändigrnausechuß т — експертна
комисия
Sachverständigengutachten п — експертна
оценка на вещи лица, експертиза
SschveretändigenrsU т — експертен -съвет
Sachverständigenurteil п ; заключение на
вещо лице; вж. Sachverständigengutachten
Snchverstägfdigenverfnhrrn п — експерти¬
за от вещо лице
Sachwert m, -е — I. вещна стойност; 2. ре¬
ална стойност; 3. реална ценност
Sachwcrtazlrihe f— стоков заем
Sachwertklausd f — договор за покриване
на дълга по заем о натурална форма
Sack т, -че —торба, чувал
Sackbahnhof m, ; — челна гара
Safevertrag т — договор за право на полз¬
ване на сейф о банка
eateonabhäggig adj. —— сезонен
saisonal adj. —сезонен; вж. sntsognbhäggig
SatennaggeboU п — сезоппо предложение
(напр. о туризма)
Saisonarbeit f— сезонна работа
Snteonarbriiekräfie pl — сезонна работна
сила
SatsonnrbeiUsloeigkcii f — сезонна безрабо¬
тица
Saisonausverkauf т—сезонна разпродажба
Saisonbedarf т — обусловени от сезона
нужди, потребности
saisonbedingt part. adj. — сезонен; еж.
saisonabhängig
eatsonbrrrigigU part. adj. — изчистен от се¬
зонни колебания (напр. на цена)
Satsogbrschäfttgngg f — сезонна работа;
вж. Saisonarbeit
Saisngbrwegugg f — сезонно колебание;
вж. Saisonschwankung
saisongebunden part. adj. ■— сезонен; вж.
saisonabhängig
SaienggcbugdrgheiU f— сезонност
saisongerecht adj. — съответстващ на сезо¬
на, 'сезонен
Saisnnhandrl т — сезонна търговия
Saisonigduetrie f— сезонен отрасъл на про¬
мишлеността
Sniennpeie т — сезонна цена
Saisonschlußvorkauf т — сезонна разпро¬
дажба на стоки
Saisonsshwaan«ппУ” — сезонно колебание
Saisontarif т — сезонна тарифа
Saisonwan ddung/— миграция на работна¬
та сила по време на сезона
saisonweise adv. — по време на сезона; ~
arbeiten — работя по ореме на сезона
Saldenbilanz/—— салдоо балас, нето баланс
Saldonvortrag т,; —— пренасяне на салдо
saldieren tr. — 1. извеждане на салдо, оста¬
тък, салдиране; 2. погасявам дълг
Saldo m, -den — салдо, остатък; der ~
beträgt [Akk.] —■ салдото възлиза на; etn ~
zu unseren Gunsten—-салдо о наша полза;
ein ~ zu Lasten — салдо за наша
сметка; гопгп ~ nufeirllen—изготвям сал¬
до; etnen ~ ansgleichen — изравнявам сал¬
до; einen ~ g^schreiben — нанасям салдо;
- tn Höhe von — салдо о размер на
Salesmanager m, -s—мениджър по продаж¬
бите
Salzsteuer/—данък върху солта
Sammclauftrag m, ; — обобщена поръчка
при превод на различни сметки
Sammelde^ п—общо съхраняване на цен¬
ни книжа
Sammelgut я, -чег — сборен тооар
SammelknnnnsscmcnU п — сборен коноса¬
мент
SamInerladunn/— сборен тооар
Samm dvers 1о 60™^ f— групово застрахо¬
ване (застр.)
Sammdverwahrung / — съвместно съхра¬
няване на ценни книжа
Sanktionen pl—санкции; ~ verhängen нала-
17. Немско-български икономически речник
258
S
H ЕМСКО-БЪ Л ГАРСКИ
гам санкции
sanktionieren er. — санкционирам
S1UktlrusmöullehU1it f — възможност за
санкциониране
SauUtlrnsvyst1m л, SauUtlruvm1ehanism1v
т — система (механизъм) от санкции
Sättigung f — 1, задоволяване (на потреб-
ндссн); 2. насищане на пазара
Säumnis f— закъснение, просрочка
Säumniszuschlag т,^е—наказателна лихва
за просрочване на плащането
Sitz т — норма, размер (по тарифа), ставка,
мярка, процент
Sitzung/— 1- н^ютрукция; 2. устав, статут
SatzungsväUdru1u/— изменение на устав,
статут, нтссрукцня
811x^^5^1^1111111/ — основни положе¬
ния в устав (напр. на дружество)
S1tz1ugvUapit1l п — уставен капитал
v1tzuuevmäßie adj. — уставен, съответст¬
ващ на устава, съгласно устава
v1tzweive adv. — на партидн
Schüttgut п — насипни стоки
Sehütil1dunu / — натоварване на тдсннтн
стоки
Schützaktlen pl — привилегировани акции
schützen tr. — пазя, покровителствам
Sehützш1rUr / — запазена марка, фирмен
знак
Schutzsystem п—нрдтвкцндннсскд система
Schütztarlf т — просeкцндннсткд тарифа
Sehützvcrstiereung/— застраховка на вкс-
порттo-имнорстн товари
Schutzzoll т — пдкровисeастввтд мито
Schützzollpolitik / — нросвкцнотнсткд по-
ЛHTИkД
Sehachtelb1tetlie1ne / — участие в друго
предприятие
Schachtelprivllee п — данъчни облекчения
върху доходн, получени от участия у други
предприятия
veradeu fr.[D.] — врвдя, нанасям щета
Schaden т,-—повреда; вреда, щета (матв-
рнално); einen - (lu)liiden — понасям за¬
губя; eiueu * bulngen — нося щетн; ilneu
- treuen — понасям щети; eiueu —
^^^1^11 — причинявам щвти; zi —
kommen — понасям щети; — уеи№еи —
предотвратявам загуби; * kntvtrhru .—
възниква щета
“, direktem — преки загуби
- , ervehaäftlicrcr — търговски загубн; за¬
губи от търговска дейност
- , immaterieller — нематериални (финан¬
сови, морални) щети
Schäden ins höherer Gewalt — щетн вслед¬
ствие на стихийни бедствия и/илн на форс¬
мажорни обстоятелства
Seh1deuf1ll т — 1- случай на нанасяне щета;
2. застрахователен случай (застр.)
SchadenubbweetäIlu/— оценяване на щвтн
Schadrnsersatzansprueh т — претенции за
обезщетение
Schadenshöhe /— размер на щетата
Seh1densUrsikn pl — разходи по отстраня-
ванв на щетата
Sch adeeuvvr тежини/— обезщетение
Sch а deu тогЪШип/ — предотвратяване на
щети
Schadenuveetcer1urne— застраховка сре¬
щу загуби в резултат на щети
Schädigungu/— нанасяне на врвди; повреди,
щвти
Seh1dvtrOOm1ng1 /— количество вреднн ве¬
щества
schaffen tr. — създавам
Scl^i^l^fui^U^g/ — създаване
Schattrnwiräveh1ft/—икономика в "сянка”,
черна икономика
Schatzamt л — хазна
Sch atzauwe liunte/— съкровищен бон (крат¬
косрочен или срвдтосрдчeн)
schätzbar adj. — оценим
schätzen tr. [auf А.] — • 1- определям (за ко¬
личество, тегло); 2. оценявам на
Schätzer т. оценител
Schätzpreis т, -в — цена по оценка
8е]Ш2ипие/ — оценка на имущество
Schätzungssumme/— предполагаема сума
Schätzwert т — дцвтъчтд ссдйндсс, стой¬
ност по оценка
Schatzkammer/— съкровищница •
Sch1izseheln /л, -в — • безлихвен съкрови-
щвн бон •
Sch1tzw1ehs1l т ■— съкровищен бон
Schaubild и, -ее — диаграма, графика
Sch auff nutäetveeUunnJr— реклама от витри¬
на
Schaum we1nuVäere/—данък върху пенливо
вино
Schauppaeu1n/-kn — прозрачна опаковка
Scheck m, -s — чвк; • linen - 11vst1llen —
издавам чвк; ilnen — itulösin — плащам
чвк
—, bestätigter — потвърден чек
-, offener — открит чвк
-, unuedeekteu — чек бвз покритие
verfallener —— просрочен чвк
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
259
Scheckaussteller m, издател на чек
Schrckbetrag тя, -че — сума на чека
Scrrckdtskonttrrung f — дисконтиранс на
чек
Screckempfänger т, получател на чек
ScreckindossnmenU п — чеково джиро
Scheckinhaber т притежател на чек
Scheckkarte f— чекова карта
Screckurgtster п — регистър на чековете
Schecksperur f— забрана за плащане по
чека
Scheckverfahren п — чеков разчет
Scheckverkehr т — чеков оборот
Scheckvordruck т — чекова бланка
Schein m, -е — 1. разписка; 2. свидетелство,
удостоверение
Scheinauktion f— фиктивен аукцион
Scheinbonität f— мним бонитет
Schringrschäft и-е — фиктивна сделка
Schein grün düng/— фиктивно създаване на
дружество
Scrrinkauf т — фиктивна покупка
Sc]reinkaufmaI■Jn,—leute —— мним, фиктивен
търговец
Scheintätigkeit /— фиктивна дейност
Schoinwert т — фиктивна стойност
scheitern itr. s. — провалям се, претърпявам
неуспех
Scheitern п — провал, крах, неуспех
Schenkung/—дарение, дар
Schenkungsailanz / — баланс на даренията
Screnkungssteurr/— данък върху даренията
Sch ikhi t, -en — 1. прослойка; 2. смяна
SchithtunUait/— работа на смени
Schichtbetrieb тя, -е — предприятие, което
работи на смени
Schichter т, работп-шк, работещ на смени
Scricrtlorn т, -е —— надница плащана на
смяна
Schichtung— диференциране, разслояване
(на приходите)
schtcrtwrtsr adv. — на смени
schicken tr. — изпращам
Schiebergescräft п, -е — контрабанда
Schicds^i^^icht п — арбитраж, арбитражен
съд
schiedsgerichtlich adj. — арбитражен
Schiedsgerichtsklausel /— клауза, уговорка
по арбитражната процедура
Schiedskommission /— арбитражна коми¬
сия
Schiedsrichter т, —- арбитър - помирител
Schiedsspruch т — решение на арбитражен
съд
Schiedsu-teil п — решение на арбитражен
съд; ein - fällen — вземам арбитражно
решение
Straß e-Verkehr т—смесен желе¬
зопътен и автомобилен транспорт
Schienenfahrzeugbau т — производство на
релсови транспортни средства
Schlcnennetz п — железопътна мрежа
Schienenverkehr т — железопътен транс¬
порт
Schiff н, -в — кораб, съд
Schi ffrach t /— морски товар, фрахт
SchiffahrUsnbkoшmrn п — споразумение за
корабоплаване
Schiffahrtsaktie / -п — акция на корабна
компания
Schiffahrtsbetrieb т — параходство
Schiffahrtsgesellschaft /— корабно дружес¬
тво
Sch tffahгtsvertung ля, -^е — договор за мор¬
ски превози
Schiffsmakler ти корабен зееи- (мкк-
лср)
Schiffmanifest п — корабен манифест
schiffbar adj. — плавателен
Schiffbau т — корабостроене
Schiffahrt /— корабоплаване
Schiffsagent w, -еп — морски агент, морски
маклер
Schiffsagen tur /— морско агентство
Schiffseigner тя, coбcтвe^ник на кораб
Schiffshypothekenbank/— ипотечна банка,
предоставяща кредити срещу залагане на
караб
Schiffsliegegeld п — плащане престоя на ко¬
раба в пристанището
SchtffsИegrzeit/— време за престой на ко¬
раба в пристанище (сталийно време)
Schiffspart т -— дял на съдружник в кора¬
боплавателна компания
Schiffspfandbriefbank/— банка, отпуска¬
ща кредити срещу ипотекиране на кораб;
вж.- Sehtffsitypothckenbnnk
Schiffsregister п — корабен регистър
Schiffsrevision /— корабна инспекция
Schiffstransport т — морски транспорт
Schiffsvermieter т, фрахтовател
Scriffsversikhrrun^g■— застраховка на мор¬
ските съдове
Schtüussiinndslrte/— ключов промишлен
отрасъл
Schlüsselliste /— номенклатура
Schlüsselposition /— ключова позиция
Schlüsselziffern pl — контролни цифри
260
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Schleuderexport m — дъмпинг
Schleuderpreis m — дъмпингова цена
schlichten tr. — помирявам
Schlichter m, помирител
Schlichtungsspruch m — решение на поми¬
рителната комисия
Schlichtungsstclle f — комисия по трудови
конфликти
Schlichtungsverfahren п — арбитражно раз¬
глеждане на трудови спорове
Schlußbestimmung/ — заключителна раз¬
поредба
Schlußbilanzf — заключителен баланс
Schlußformel f—заключителна формула на
делово писмо
Schlußgutachten п—окончателна оценка на
вещо лице
Schlußnotierung / — заключителна коти¬
ровка на борсата
Schlußpreis т — цена на акциите при закри¬
ване на борсата
Schlußschein т — маклерска записка
Schlußtermin т — окончателен, последен
срок
Schranke / -n l. бариера, преграда, пре¬
пятствие; 2, граница, предел
Schriftgut п —делова документация
Schriftgutablage f — регистратура
Schriftverkehr т — служебна преписка
Schriftwechsel т — преписка, кореспонден¬
ция
Schrott т — метални отпадъци, шрот
Schrottwert т — ликвидационна стойност
на оборудването
schrumpfen itr. — съкращавам, свивам
(производство); der Geldkreislauf па¬
ричното обращение се свива
Schrumpfung/— съкращаване, свиване
Schuld / —еп — дълг, задължение; die -
abtragen — погасявам дълг; погасявам
(ликвидирам) задлъжнялост; die -
ausbuchen — вписвам дълг; eine -
anerkennen — признавам дълг; eine ~
begleichen — изплащам дълг; eine - tilgen
— погасявам дълг
*, ablösbare — погасяем
-, aufgeschobene — отсрочен дълг
-, ausstehende — непогасяем дълг
~, dubiose (dubiöse) — съмнителен дълг
~ , fällige — срочен дълг, дълг с настъпил
падеж
- , flottierende — краткосрочен дълг; вж.
Schuld, schwankende
-, fundierte — дългосрочен държавен дълг
~, gestundete — отсрочен дълг
*, konsolidierte — консолидиран дълг
-, kurzfristige — краткосрочен дълг
*, langfristige—дългосрочен дълг
-, laufende — текущ дълг
*, mittelfristige — средносрочсн дълг
-en , Öffentliche — държавни дългове
- , rückständige — непогасяем дълг; вж.
Schuld, ausstehende
~ , schwankende (schwebende) — краткос¬
рочен държавен дълг
- , staatlich garantierte — държавно гаран¬
тиран дълг
-, tote — погасен поради давност дълг
-, unfundierte — краткосрочен дълг
- , ungewisse (unsichere) — съмнителен
дълг
-, verjährte — просрочен дълг
Schuld der öffentlichen Haushalte—държа¬
вен дълг
Schuldüberweisung/ — превод на дълга
Schuldabänderung/— договор за измене¬
ние съдържанието на дълга
Schuldbcitritt т — поемане на задължение¬
то заедно с първоначалния длъжник
Schuldbetrag т, -=е — дължима сума
Schuldbrief т — полица
- , unverzinslicher — безлихвена полица
- , verzinslicher — полица, върху която се
начисляват лихви
Schuldbuch п — книга на задълженията
Schuldbuchforderung/ — изискване за во¬
дене на книга на задълженията
Schuldenabkommen п — споразумение за
дълговете
Schuldenabtragung/— погасяване на дъл¬
гове, ликвидация на задълженията
Schuldenanerkenntnis/ — договор за приз¬
наване на длъжниците по съществуващ
дълг
Schuldenaufnahme/— поемане на дълга
Schuldenbeglcichung / — погасяване на
дълг или задължение; вж.
Schuldenbezahlung
schuldenbelastet part. adj. — обременен c
дългове
Schuldcnbezahlung/— погасяване на дълг
или задължение; вж. Schuldenabtragung
Schuldendeckel т — покритие на дълга
Schuldendienst т — обслужване на дълга
Schuldendienstquote/— квота при погася¬
ване на дългосрочен държавен дълг
Schuldenerlaß т — освобождаване от дъл¬
гове
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
261
schuldenfrei adj. — свободен от дългове
Schuldcniani/— тежест, бреме на дълга
Schul den mässe f— обща сума на - дълговете
на несъстоятелен длъжник
Schuldenrückzahlung / — изплащане на
дълга
Schuldenr — уреждане на задълже¬
нията по дълга
Schuldenreeelungsgesctz п—закон за уреж¬
дане на задълженията по дълга
Schuldcntiilemneг— погасяване на дългове
Schuld е ntilgungsfonds т — фонд за погася¬
ване на задължения по дълга
Schuldforderunn/ — искане за вземания по
дълга
Schuldhöhe/— размер на дълга
Schuldner т, - —длъжник, дебитор
~ - , insolventer — несъстоятелен длъжник
" * zahlungsunfähiger — - несъстоятелен
длъжник; вж. Schuldner, insolventer
Scruldncreigentum п - имущество на
длъжника
SchuldnerUnd и — страна-длъжник
Schuldner Verzug т — просрочване изпла¬
щането на дълг
Schuldposten pl — пасиви, дългове, задъл¬
жения
SchuldueerU п — облигационно право
Schuldrrgtstcr п — книга на задълженията;
вж. Schuld buch
Schuldschein т — облигация за покриване
на дълг
Schuldsumme/— сума на дълга
SclruldtiiguIlne/— погасяване на дълга
Schuld^tel т — изпълнителен лист
Slchцldumsshruikann/— преобразуване на
дълга
Schuldumwandlung /—— преобразуване,
трансформиране на дълга; - вж.
Schulduшschrrirung
Schuldurkundr /— полица
SchuldvcrhindlicIlkriU / — задлъжнялост
Schuldvrurältnis п — отношения между
кредитор и длъжник
Schuldvvrlchruikann/— 1. задължение; 2.
облигации, издадени от акционерно дру¬
жество; ~ auf den Inhaber — облигация на
предявител
Scruldvericrlriaune mit Gewin¬
nbeteiligung — облигация с участие в пе¬
чалбата
Schuld versprechen п —договор за приема¬
не - на задължения
Sc huldvert ra g m—договор между кредитор
и длъжник
Schußwechsel т —' трата, менителница за
изплащане на дълг
Schuldzinsen pl — лихви по дълга
Schutz т — защита
Schutzmaßnahme / -п — предохранителна
мярка
Schutzzoll т — защитно, покровителствено
мито
Schutzzollpolitik /— протекционизма мит-
плеска политика
Schwangerengeld п — помощи при бремен¬
ност
schwanken itr. — колебая се, отклонявам се
schwankend рап adj. — колеблив, непосто¬
янен, нестабилен (курс, цени)
S^clrw^lnkuune/ -en — колебание
~ , konjunkturelle — конюнктурно колеба¬
ние
~- , wirtschaftliche — колебание в икономи¬
ката
Schwankung der Ökono mischen Aktivität—
колебания на икономическата активност
Scrwankungsbcrrtcr т — - 1. диапазон на
колебанията; 2. отклонение на вариациите
(стат.)
Schwankungen а rkt т — пазар на ценни
книжа с колебаещ се курс
Schwarzarbeit/— незаконен труд
Schwarzmarkt т — черен пазар
Schwarzmarktpreis т — цена на черния па¬
зар, спекулативна цена
schwebend рап adj. — неплатен, ^консо¬
лидиран (за дълг)
Schweigepf icht /—задължение за запазва¬
не на служебна тайна
SchwcMmland п —— страна, извършила поврат
(бум) в икономиката (напр. Сингапур идр.)
Schwellenwert т—пределна величина; пре¬
делно ниво .
Schwerbehinderte -n — инвалид
Scrwcrachindertcnersetz п — закон за ин¬
валидите
Scliwerbershräiktcrnrntu/— пенсия по ин¬
валидност
Schwerindustrie /— тежка промишленост
Schwermaschinenbau т — тежко машинос¬
троене ’ ,
Schwerpunktstrrtk т — стачка в предприя¬
тия или цехове с първостепенна важност
Schwcsierfirma /—дъщерна фирма, произ¬
веждаща същия продукт, както останали¬
те фирми
Schwingungsbrettr / — обхват на отклоне¬
262
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нията
Seearbitragekommission/—морска арбит¬
ражна комисия
Seefisch markt т — пазар за морски риби
Seefracht/ — 1. товари, пътуващи по море;
2. стойност на транспорта по море
Seefrachtbrief т — коносамент, морска то¬
варителница
Seefrachtgeschäft п — операция по превоза
на морски товари
Seefrachtkostenpl—стойност на превоза на
морски товари
Seefrachtverkehr т — превоз на товари по
море
Seefrachtvertrag т — договор за морски
превоз
Seegüterversicherung / — застраховка на
товари, превозвани по море
Sechafenbetrieb т —дейности, извършвани
в дадено пристанище
Seehandel т — търговия със стоки по море
See Handelsrecht п—морско търговско право
Seekonnossament п — коносамент, морска
товарителница
seemäßig adj. — годен за морски превоз
Sccmakler т — морски агент
Seeregister п — морски регистър
Seeschiffahrt/— морско корабоплаване
Seetransport т — морски превоз (транс¬
порт)
Seeverpackung/ — морска опаковка
Seeversicherung/— морско застраховане
sefliqidating credit engl. — краткосрочен
подстоков кредит
Sektor т, -еп — сектор
~, primärer—първичен сектор на икономи¬
ката (напр. селско стопанство)
~, sekundärer — вторичен сектор на иконо¬
миката (напр. промишленост)
-*, tertiärer — третичен сектор на икономи¬
ката (напр. на услугите)
*, wirtschaftlicher — стопански (икономи¬
чески) сектор z
Sekundärverteilung/—преразпределение
Selbssteuerungsfähigkeit/—способност за
саморегулиране
selbständig adj. — самостоятелен
Selbständige pl — непаемни работници (в т.
ч. със свободна професия)
Seibständigenhaushalt т — самостоятелен
бюджет
Selbständigkeit/— самостоятелност, неза¬
висимост, автономност
Selbstauflösung/ — самоликвидация
Selbstbedienung/— самообслужване
Selbstbedienungsladen т, •=■ — магазин на
самообслужване
Selbstbeschränkung/— доброволно огра¬
ничение
Selbstbeschränkungsabkommen и — спора¬
зумение за доброволно ограничение на
търговията
, Selbstbewertung/— самооценка
Selb st bin düng/ — самообвързване
Selbsterstellung/ — собствено производст¬
во; самостоятелно изготвяне (напр. на до¬
кументи)
Selbstfinanzierung/— самофинансиране
Selbstfinanzicrungsmöglichkeit / — въз¬
можност за самофинансиране
Selbstgebrauch т—собствено потребление
Selbstkosten pl — себестойност
-, betriebliche—фабрично-заводска себес¬
тойност
~, reine — чиста себестойност
Selbstkosten des Basiszeitraums — базисна
себестойност
Selbstkosten eines Industriezweiges — от¬
раслова себестойност
Selbstkostenüberschreitung/—превишава¬
не на планираната себестойност
Seibstkostenantcil т — дял на себестой¬
ността
Solhstkostenberechnung/— изчисление на
себестойността
Selbstkostenentwicklung / — динамика на
себестойността
Selbstkostenindex т — индекс на себестой¬
ността в производството
Selbstkostenpreis m—цена по себестойност
Selbstkostensteigcrung/— повишаване иа
себестойността
Selbstkostenvergleich mf— съпоставяне на
себестойността
Selbstkostcnvolumcn п — обем на себестой¬
ността
Selbstkostenwert т — стойност на произ¬
водството, себестойност
Selbstproduktion/— собствено производс¬
тво
Selbstverantwortung/— лична отговорност
Selbstverbrauch m — собствено потребле¬
ние
Selbstverwaltung/— самоуправление
*, kommunale—органи на общинско само¬
управление
Selbstverwirklichung/—самоусъвършенс-
тване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
263
Selbstzweck т — самоцел
Selbeversorgnngswirischnft f — помощно
стопанство
Selektivität f — избирателност, селектио-
ност
senden tr. — изпращам, разпространявам
Sendung— 1. изпращане, пратка; 2. партида
senken tr. — 1. потопявам; 2. намалявам
Srllkullzg/— понижаване, намаляване
separat adj. — отделен
SrparaUkogUo и, -ten — отделна сметка
Serie / -п — серия
Serienerzeugnis п, -sse — изделие от серий¬
но производство
Serienferrigung/— серийно производство
SerienhersU'Hung/'— серийно производство
serienmäßig adj. — серийно, на серии
serienweise adv. — серийно, на серии
Service т — обслужване, услуги, сервиз
ServicekroSuпn/ — сервизна услуга
Serviceongя1goettoozr— сервизна организа¬
ция
Sicherheit /— Е безопасност; 2. гаранция,
обезпечаване, залог; ~ gewähren — пре¬
доставям гаранции, гарантирам; 3. надеж¬
дност
-, technische — техническа безопасност
SicherhcitsarrcsU т — вписване на принуди¬
телна ипотека за осигуряване, вземанията
на кредитора .
Sicherheitsbestand m, — резервен запас
Sicherhniisbceuimmungrg pl — правила на
безопасност
Si<^ l^<^irhei^ — клауза, обезпечаваща
сигурността
SicbeгheltieeloSunggr— 1. обезпечаване, га¬
ранция, залог; 2. поръчителство
Sicherheitspfand п — залог
Sicherheiiswrcheel т — гаранционна мени¬
телница
sichereUellcg tr. — 1. конфискувам; 2. обез¬
печавам, гарантирам; 3. установявам, кон¬
статирам; 2.
Sichd — обезпечаване, гаранция; съх¬
ранение
Sicherungsübcrriggung / — прехвърляне
правото на собственост върху кредитора
Sicherungsrtgentum п — собственост за
обезпечаване на кредит
Sicherungsfonds т — резервен фонд
Sicberuggsgrundechuld /—дълг, обезпечен
с недвижим имот
Sicherungsnehmer m, лице, на което се
дава правото на собственост
Stcherungeystem п-е—осигурителна сис¬
тема
* , soziales — социално-осигурителна сис¬
тема
Sicht /— срок; auf -— при предявяване, при
поискване; bei при предавдвапс (забе¬
лежка на менителница)
Sichtdepositum п — депозит при първо ис¬
кане, безсрочен влог
Sichteinlage / — безсрочен влог
— вземане при предявяване
Sichtgeschäft п, -е — сделка на виждане
Sichtguthaben л ——— безсрочен влог
Sichtkurs т — валутен курс на краткосроч¬
ни кредитни средства (йапр. чекове)
Sicht tag т—ден за представяне на менител¬
ница
Sichttratte / — преводна трата на предяви¬
теля
Sic htrverbindllohkdtj/— задължение за пре¬
дявяване
Sichtwc^scl т — менителница на виждане
Sichtwcrbullng‘— зрителна реклама
sinken itr. s. — спадам, намалявам
skonttcrcn tr. —сконтирам
Skonto п, ~ti—сконто (отстъпка при плаща¬
не о брой или предсрочно); etn * gewähren
— предоставям сконто
Skonto п — инвентарна книга
Skrtp т— 1. предварително свидетелство на
акция или облигация, скрипс; 2. талон, ор¬
дер
Slogan т — лозунг, рекламен девиз
Slump т — внезапно падане на цените или
търсенето; внезапно падане на курса
(борс.)
Smog т — смог
Sofo rtakzept п — незабавен акцепт
sofortig adj. —— незабавен; * е Lieferung —
незабавна доставка
Solf^riilcrfrunz/— незабавна доставка
Softwanr/— софтуер, програмно осигуря¬
ване
Sold т — заплата на военнослужещи
Soli darbürge /— солидарен поръчител
S^tii^<^r‘t^anli^ns^y/— солидарна отговорност
enlidartech adj. — солидарен; - haften —
отговарям солидарно
Soo äd а rschuld ner m, сол вдарен дъъжикк
Soli п — дебит, задължение
Soll und Haben п — дебит и кредит
Sollüberschuß т — планов остатък
Sotl-Iei-Vrrgleich т—сравнение на плано¬
вите показатели с фактическите .
264
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Soll ausgab e f— предвидени брутни разходи
Sollbistiud m — дебитно салдо, остатък по
дебита
Srllbueh1ne f — записване в дебита (на
сметка); дeаитнратв на сметка
Solleinnahme f— предвидени приходи
Sollgröße /— ндминдавт размер
Sollkinfminn т—лнцв, което юридически
става търговец след вписване в търговския
рвгнстър
Sollkonto п — дебитна сметка
Soll sildo т — дебитно салдо
Srlllveiä1/ — дебитна страна, дебит
SrIIstklu.stUrvten pl — планова себестойност
Sollwert т — номинална стойност
Sollzlnv1n pl — процент, получаван от кре¬
дитора
solvent adj. — nласвждсносдавн
Solvenz f — платежоспособност
vrlviereu tr. — погасявам, плащам дълг
Solo wechsel m — сдло-мвнитeлиицд, запис
на заповед
Sondee1bUrmmkn п — допълнително спо¬
разумение
Sonder1bsehrkib1nu / — амортизационни
отчисления • със специално предназначение
Smdcranftuce т — сnвцндлтд поръчка
Sonderausgabin pl — специални (особени)
разходи
So пс^гЬоеПпиипп^е/—особено условие
Son der gutachten п — специална оценка от
ввщо лице (експертиза)
SondeeUrndltion / -еп — специално усло^
унв
Sonderkonto и, -teu — специална (особена)
сметка .
Sondcrlombardkredlt wt, -в — специален
ломбарден крвдит
Sonderpreis ш-е — специална цвна за рвк-
ламни цвлн
Sou der pro Vision f— допълнителна комнсн-
она
Sonderrecht и, -в — привилегия
Sondertarif т —■ специална тарифа
Sondervcranvt1ltrnueu pl — специални ме¬
роприятия в областта на вътрешната тър¬
говия
Sonderverteag т ■— специален договор
Sondeeveewehrrlnte/— специално съхране¬
ние на цвнни книжа
Souderzlrh1ugsrkcrte pl — специални пра¬
ва на тираж (на Международния валутен
фонд)
80100^.1^ т — специална лихва
SonntagJvcUb1t/— работа у неделен ден
Sorte /-in —чуждестранни банкнотни мо¬
нети
Sortenarbitrage /— валутен арбитраж
SortkugkseräOä п — сделка с чуждестранна
валута
^г11пГсп1г1 т —търговия с чуждестранни
банкноти и мдтвсн
Sortenknes т — курс на чуждестранната
валута
Sortin/ittel т — бюлетин на курсовете на
чуждестранната валута
Sortieren п — сортиране
Sortiment п •— асортимент
bed1rOuerkchtes — асортимент, съдсввс-
стващ на потреблението
— , bueitis — широк асортимент
SorttlnentävnUdemnuu/ — промяна на асор¬
тимента
SortimcnttViilillrne/ — формиране на асор¬
тимента
Sorti ^^^i^U^si iu itt/— ширина на асортимента
Sortimcn ttvkwe1läerшue'— разширяване на
асортимента
Soriimeutvbroßr1ndrl т — търговия на
стоки с шнрок асортимент
Sortimentsgruppi/— асортиментна група
Sortimentspolitik /— политика по отноше¬
ние на асортимента
sozial adj. ~ социален
sozi1löUrnrmlveh adj. —- сдцидлтд-иконди
мнческн
Sozdialabbabin pl — разходи за социални
осигуровки
Sozialbcitrig ш, -че — вноски за социално
осигуряване
Srzialbereieh т — социална сфера
Sozialberteht т — раздел в отчета за дей-
тдсссд на предприятието с данни от соцн-
аандсд осигуряване
Sozi1lb1dgrt п — бюджетни разходи за со¬
циални нужди .
Sozia1u1nuicerärlu;e' — учреждение от систе¬
мата на социалното осигуряване
Sozialfürsorge /— социално осигуряване
Sozialhilfe /— социална помощ
Srzi1linvestitlrnrn pl — нтввстнцнн за со¬
циални нужди
SrziaIk1piicl п — "обществен капитал"' (об¬
разуван от отчисления от печалбата)
Sozi1lUosteu pl — разходи за социални оси¬
гуровки
So zi alle list rug/— услуги от социален харак¬
тер, предоставяни от държавата и от рабо¬
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
265
тодателя
Sozialooddsnn/ — обществен строй
Sozialpartner т — социален партньор
Sozialpolitik f— социална политика
Sozialprodukt п — обществен продукт
- , - nominelles — номинален социален про¬
дукт
reales — реален социален продукт
Sozialproduktsänderunieer— промяна иа со¬
циалния продукт
Sozialpгoduktsargriff т—понятие за соци¬
ален продукт
Sozi al р г о d ukUsaeu echnung/— изчисляване
на социалния продукт
Sozial produktserhörung f — увеличаване
на социалния продукт
Sozialproduktsgüter pl—стоки със социал¬
но предназначение
So^^j^^l^roduktsgröße f— величина на соци¬
алния продукт
SoziaIprodukUsrrchnung f.— изчисляване
(пресмятане) на социалния продукт
SozialprodukUsUeigerung f — увеличаване
на социалния продукт
Sozialreform f — социална реформа
SozialvvrritrhrrlIПger— социална осигуровка
Sozialversichcrungsabgaben pl — вноски за
социално осигуряване
SoziaIversicherungsac^trag т, - — вноска
за социално осигуряване
sozialv<rrsichrrungspflicrtig adj. — задъл¬
жен да прави вноски във фонда за социално
осигуряване
SozinlverstcherungssysUrш л — система на
социално осигуряване
Sozi al wirtschaft f— обществено стопанство
Spanne f — 1. промеждутък, диапазон; 2.
разлика; 3. търговска отстъпка
Spauanlnge /— спестовен влог
Sparbeitrag т, — вноска по влога
Sparbetrag - - — сума по спестовен влог
Sparbrief т — документ за безсрочен спес¬
товен влог
Spareinlage/— спестовен влог
Sparen п — спестяване (на пари)
sparen tr. — спестявам
Sparer mt шюжнтсл в спестовна каса
Sparförderung/— поощряване на спестява¬
нията
Sparfürdcrungsm aBnanmer/ -п — мярка за
поощряване на спестяванията
Spnrfguthnarn п — текуща сметка
Sparform /— форма на спестявания в спес¬
товна каса
Spargirokonto п ,-tcn —джиро сметка, раз¬
плащателен влог '
Sparguthaben п — влог в спестовна каса;
текуща сметка в спестовна каса; спестовен
влог
Sparindikator т — индикатор па спестява¬
нията
Sparkasse / — спестовна каса
Sparkonto и, -ten — спестовна сметка
Sparleistimg/— 1 . внасяне на суми по спес¬
товен влог; 2. сума по спестовен влог
Sparncitglnn/— склонност (на население¬
то) към спестяване
Sparprämien pl — премия, изплащана на
активни вложители в спестовна каса
Spauprozrß т — процес на създаване на
капитали чрез спестявания
Sparquote / — част от дохода, отделян за
спестяване
Sparrate / — норма на спестяване
Sparsamkeit / —> пестеливост, икономич¬
ност
Spartätigkeit / — спестовна дейност
Sparvertrag т — договор със спестовна ка¬
са или друго кредитно учреждение
spedieren tr. — изпращам, експедирам стоки
Spediteur m, -е —- спедитор, транспортен
агент
Spediteuubrdшgungrn pl — спедиторски
условия
Sped itcurhaftpflkhtuvrlSthrrunn/— заст¬
раховка за отговорността на спедитора
Spediteurlager- л, - — склад на спедиторско
предприятие
Sped Кюн/— спедиция
Spedi1-ions4nuftrng т — транспортна поръчка
Speditionsfirma/— спедиторска фирма
Speditionsgeschäft п —— спедиторска опера¬
ция
Speditionskosten pl — спедиторски разходи
Spcdit-oonsvrlichrruun/— застраховка на
превозвания товар
Speditionsvertrag т — договор за спедиция
Speicher т 1 - памет (на компютър) -1.
склад
— 1. обхват на паметта
на компютъра; 2. пропусквателна способ¬
ност на склад
speichern tr. — натрупвам, складирам
Spekulation /— спекулация, -спекулативна
сделка (борс.)
Spekulationscharakter т — спекулативен
характер
Spekulationsgeschäft п — спекулативна
266
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
сделка, спекулация
Spekulationsgewinn т—печалба от спеку-
лационна сделка
Sprkпlniiouehaudel т—спекулативна тър¬
говия
Speknlntinnsrnrtrlr п — ценни книжа, обект
на спекулативни сделки
Spekulationspreis т — спекулативна цена
Spekulntiouseteпer f — данък върху печал¬
бата от спекулативни сделки ■
SpeknlnUinnewrchsrl т — спекулативна ме¬
нителница
spekulativ adj. — спекулативен
spekulieren tr. —спекулирам; an der Börse
* — спекулирам на борсата; auf Hausse
und Baisse « — спекулирам c падането и
покачването на курса (напр. на ценните
книжа)
Spende/— дарение
Sperrbezirk т — район, намиращ се под
карантина
Spendest п — блокирано място за съхра¬
нение на ценни книжа
Sperre /— 1. блокиране (на сметка); 2. ем¬
барго, икономическа блокада; 3. локаут
sperren tr. — 1. блокирам (олог); 2. налагам
ембарго; ein Konto блокирам смстаса;
einen Scheck ~ — обявявам чек за невали¬
ден
Sperrfrist /— срок на блокадата
Sperrgebiet п — забранена зона
Srerrgeeetz п —закон срещу увеличен внос
на стоки
Sperrgut п — извьнгабаритен товар
Sperrguthaben п — блокирани банкови аво¬
ари '
Sperrkonto п — блокирана сметка в банка
Sperrm шпИ^Н/—малцинство на акционе¬
ри, имащи определени права
Sperrstück п — ценна книга, която се прода¬
ва след изтичане на определен срок
Sperrtarif т — тарифа, налагаща запор
Sperrung / — 1. блокиране на сметки; 2.
налагане на ембарго
Srerrverzrichzie п — обозначение за нали¬
чие на блокада/ембарго
Sperrzoll т — забранително мито
Spesen/?—допълнителни разходи, издръж¬
ки
~, fixe — постоянни разходи
eprergfret adj. — без издръжки, без допъл¬
нителни разходи
Sp esenr ee Ипиг^ jT — сметка на разходите
Sp eziinanfeetttglrn/ — специално изпълне¬
ние
SpezialallsSüüruun/— специално изпълне¬
ние; еж. Spezialanfertigung
Spezialbau т — специализирано строителс¬
тво
Speztalfall т — особен (частен, специален)
случай
Spezt al form / — специална форма
~ der Preisbildung — специална форма на
ценообразуване
Spezialgeschäft п — специализиран магазин
Sprzinlgroßhnndel т ;— специализирана
търговия на едро
SpezialloSorunu/— специализация
SprzialisSerungskarUrll п — специализиран
картел
Spezialität /— специалитет
Spezialvollmacht / — специални пълномо¬
щия ,
Spezifikation /— спецификация
Speziaen n^zimina — спесимен
Sphäre /— сфера, среда
Spielbank /— казино
Spiribankabgnbe / Spielbankenznbaneer—
данък, събиран от игрални домове
Spiclgeschäft п — игра на разлика о курсо¬
вете на борсата
Spfclware / — стока, предмет на (борсови)
игри
Spitzenbelaneuuu/ — максимално натовар¬
ване
Spitzenklasse /— екстра качество
Зр^еи^о^и^/— върхово постижение
Spitzenposition /— 1. водещо положение 0
професията; 2. върхова позиция
Spitzenrate /— максимална ставка
Spitzenreiter т — стока, обект на особено
търсене
Spitzrnetruereatz т ■ —максимална данъчна
ставка
Spitzcnverkchr т — движение на транспор¬
та о пик-часовете
Spitzenwerte pl—акции на водещи компании
Sprechbörss/— неофициална борса
Staa tstlnlelOeer— държавен заем
StnnUsnutril т — държавно участие
Stnnisaufgabrи pl — държавни задачи
Stnatsnusgnbru pl—държавни разходи, раз¬
ходи по държавния бюджет
Sinnisausgnbrurrhöhuug / — увеличаване
на държавните разходи
Staatsbürger т,———— трзажщашп!; подашж
Staatsbudget п —държавен бюджет
Staatseinnahmen pl — държавни доходи
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
267
Stnntsfinnnzrn pl — държавни финанси
Staatsfonds pl — държавни фондове
Staatsgelder pl — пари, принадлежащи на
държавата (напр. данъци)
Staatshaushalt т—държавен бюджет; дър¬
жавни финанси
Stnatsraushaltplan — проект за държавен
бюджет ■
Stnatsintrrvrntion f— намеса на държавата
Staatskosten pl — държавни разходи
Staatsmonopol п — държавен монопол, мо¬
нопол на държавата
StnnUsoaligntton f—държавна облигация
Staatsso’dnunn/— държавно устройство
Staatsorgan п — орган на държавната власт
Staatspapiore pl — държавни ценни книжа
Staalsrereruv/— държавен резерв
Staatsschatz fn — държавно съкровище
Staatsschuld / — държавен дълг
StnaUsschuldcnquote /— квота на държавни¬
те дългове
Staatsschuld titel т — държавен изпълните¬
лен лист
Staatsschuldvrгschurtbung / — държавно
дългото задължение
Staatssektor т — държавен сектор
Stantstättgkrtt /— дейност на държавата
Staatsvermögen п — държавно имущество
Stnntsv^^rs<^l^l^i<^^Лi^i»J/—държавен дълг; зад-
лъжнялост на държава
S-nntivrlscruldune pro Kopf der
Bevölkerung—държавен дълг на глава от
населението
StaatswirUscraft/—държавен сектор на на¬
ционалната икономика
Stabitltiteunn/— стабилизация
StabШsirгungsinstrumenU п — инструмент
за стабилизиране
Stnbilisirrungsprogrnшm п — програма за
стабилизиране .
Staatlisierungswerbllns/— 1. стабилизира¬
ща реклама; 2. стабилизиращо въздейст¬
вие; ~ von Steuern стабилизиращо въз¬
действие на данъците
Stabilität/— устойчивост, стабилност
Stabilitätsgesetz п—стабилизационен закон
Staailitätshypothrsr / — стабилизационна
хипотеза
StaailitäUspoliUik / — стабилизираща поли¬
тика
StabitnlensysUrш п — линейна система на
управление
Stadium ш, -len — стадий, период, фаза
Stadtanlrihe /—• комунален заем
SUädtebnugesrtz п — градоустройствен за¬
кон
Stadtplanung^/— градско планиране
Stadtstaat т —град-държава
Stadtstruktur / — структура на града
Stadtverkehr т — градски транспорт
Stagflation /— стагфлация (стагнация, съп¬
ровождана от явления на инфлация)
Stagnation /— стагнация, застой
Stngnntionsprasr /— фаза на стагнация
stagnieren izr. — стагнирам, намирам се в
застой
stagnierend part. adj. — стагниращ, нами¬
ращ се в застой
Stahlbau т — стоманодобив
Stahlartrtrb т— стоманодобивно предпри¬
ятие
Stahlerzeugung—производство на стомана
Stahlindustrie / — стоманодобивна про¬
мишленост
SUahlkohlrnbeugaau т — производство на
въглища и стомана
Stahlmarkt т—пазар на стоманени изделия
Stahlsyndikat т — обединение (синдикат) в
стоманодобива
Stahl verf)omuIln/—обработване на стома¬
на
StnrlwirtscrafU / — стоманодобивна про¬
мишленост; вж. Stahlindustrie
StaHzoi т — мито за изделия от стомана
Stammaktie / - -п — обикновена акция
Stammrtnlae<r /—дялово участие в основ¬
ния капитал на дружество с ограничена от¬
говорност
Stammkapital п — основен капитал в дру¬
жество с ограничена отговорност
Stammkunde т, -п — постоянен клиент
Stamm kuIldschrntU'—постоянна клиентела
StnmmprtoritäUsnktirn pl — привилегиро¬
вани акции
Stand т — 1. положение, състояние; 2. рав¬
нище, ниво; 3. съсловие; 4. щанд (на па¬
наир)
Standard m,-s — стандарт ■
Stnndnudnawricrung / — отклонение от
стандарта
StandardausSüUrunng/—стандартно/типово
изпълнение, стандартен образец
Stand ardftorn/— стандартна форма
standardisieren tr — стандартизирам
Standяrdisitruun/— стандартизация
Standardnorm / — стандарт
Standards pl — международни стандарти
Standardvertrag т — типов договор
268
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Stcndby-Kurdiie pl — стенд-бай кредити
(кредити на МВФ за преодоляване на труд¬
ности, свързани с платежния баланс)
Standgeld п — 1- заплащане за престой на
жп гара; 2. заплащане на щанд на панаир
Standort т — мвссоnдлдовтиe (на предпри¬
ятие)
- , crbeitsorienticrtee — мвстдндадоeниe,
ориентирано съобразно трудовите рвсурсн
-• , konsumorientierter — местоположение,
орнeтсиратд съобразно консумацията
- , uohsiofforicntiertrr — мвссондаооeтив,
съобразено със суровинните източници
- , tucnvpreiruieuiieuter — мeстдндлджви
ние, съобразено с минимизацията на трдни
спортните разходи
Stindortbidiuuunein pl — условия за изби¬
ране на мeссдндаджвтиe на предприятие
St1udorteutvche1ilunn_er—вземане на реше¬
ние за избор на месторазположение на
предприятие
Stiudoutfiktoren pl — фактори, определя¬
щи избора на местоположение на предпрн-
ясиeтд
Si1ndrrtoeikntieeuug f —- дрнвтснрдтe;
(напр. на производствената програма) спо¬
ред мвстдполдоeтивтд на предприятието
StcK^o^t^t^lanur^U^ j/ — териториално планн-
ранв
Standpunkt т — ссатдвнщe, мнение
Stappe1wece/— масов товар
Si1eiehcnce /— начален шанс
Si1iiou f— гара, спнрка
Si1iistik / — статистик
*, amtliche — официална статистика ■ ■
—, betui1bvwirisehcOilierk — производстве¬
на статистика
Si1tisiiUeu pl — статистически данни
Stctns т — 1- положение, състояние; 2. ста¬
тус, правно положение
Statut п — устав (на АД, банка н др.)
Si1intenfondv т — уставен фонд
stitutruuemäß adv. — според устава
stiCgin itr. s, — покачвам св; раста, повиша¬
вам св; увеличавам св
stileern tr. — увеличавам, повишавам
Steigerung/— увеличение, повишение
Steieerrnusbetrae т——прогресираща сума
Sieieeli1nusr1te /— процент на увеличение
Sikiukr1uuss1tz т — процент на увеличение
Stilui nnd Eeden pl—минерални суровини,
нерудни изкопаеми
Steile /-п — 1. инстанция, учреждение, ор¬
ган; 2. място; 3. щатна единица, длъжност,
работно място
Sikllen1nukbot п • предложение за работа
Stklleniuzeige / — обява (във вестник) за
предлагане на работни мвста
St1llenu1s1eh п—търсене на работно място
Stellennachweis т — трудова борса
Stellenv1che /— търсене на работа
Stelleetvveruiiitunug/— трудова борса
Stellenwert т—стойност на работното мяс¬
то •
Stellung/— 1- длъжност, работно място; 2,
мнение, позиция; 3. обществено положе¬
ние
Sikll1ugn1hшk /— станоунщв
Stellvertreter т — 1- заместник; 2- предста¬
вител
S^<^!^li^v^itri^it^n^U^g/ — замвссuтваствд, предс-
тдвнтваствд *
Srkubkgkld п — застрахователна сума, изп-..-
адщата у случай на смърт
Stcrberate/ — процент на смъртност
Sterbeziffer/— коефициент на смъртност
SteulinubloeU т — ссeрлитгов блок
Stc1lne/-н —данък; itw. mit—и belegen—
облагам c данък; — erheben — събирам
данък; - zahlen — плащам данък
— , dieekte — пряк данък •
—, eugäuzinde •— допълнителен данък
—, indirekte — косвен данък
— , progrisslvi — прогресивен данък
Steueriindderirine/— промяна на данък
Steucrabvcrnltt т — период въз основа на
който св изчислява данъка
Steuerabzug т — данъчно отчисление от
заплатата
Steueranu1hmk / — приемане на данъци
Steuer crt /— вид данък
Strnru1u^krmшkn п — данъчни постъпаe-
ння
St ener aufsicht /— данъчна инспекция
Strnrr1uvOall т — освобождаване от данък
Ste1erc1vwe1lhu1U'/— избягване плащане¬
то на данъци
Steuerbarkeit /— регулируемост, управля¬
емост
— der ^^1eUtwirtvchaff—управляемост (ре-
гулируемост на пазарното стопанство)
steuer befreit part, adj. — освободен от пла¬
щане на данъци '
Steuerbefreiun tj— освобождаване от данъци
St1nrubkuünvtignug / — данъчно облекче¬
ние
Steuerbehörde / — данъчни властн
Steuerbe1acVimu/ — данъчно облагане
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
269
SUeuerbrmrssungegrundlage. f — база за из¬
числяване на данъци
Steuerberater m, - — данъчен съветник
Stelrer Ьereclhuunu g/— изчисление на данъ¬
ците
Steuerbescheid т — платежно известие на
данъчен оргаи
Steuerbetsng т, -че — сума на данъка
Strцerbelrelbunи/— събиране на данъци
Steuerbetrug т — укриване на данъци
Steuerbezüge pl — данъчни постъпления
Strucsbtlanzf— баланс на предприятие пре¬
ди облагане с данък ц
Steuerdrgrrseinu f— данъчна дегресия
Steuerdelikte pl —— нарушения спрямо да¬
нъчното законодателство
Steuereinheit f— единица данък
Strurreinnnhmrn pl — данъчни постъпле¬
ния
Steuererhöhunz/—увеличение на данъците
Steuererhebunn/ — събиране на данъци
Stelп^rel-ktär»dz f— данъчна декларация
Steuererleichterung / — данъчно облекче¬
ние
StruerermäßiiJmg/— намаляване на данъка
Steuerrrmiitluиgsvesfnhseи п— 1. метод за
определяне размера на данъка; 2. процеду¬
ра за разследване на нарушение на данъч¬
ните закони
Steuerertrag m, ; — приход от данъчни
постъпления
Stcueretat т — данъчен бюджет .
SUruer fall т — данъчен случай
SUeuesfrstertzuиg / — определяне размера
на данъка
Steuerform /— данъчна форма
eUeurrfsrt adj. — необлагаем, неподлежащ
на данъчно облагане
SUrurrgrgeиetand т — обект на данъчно об¬
лагане
Struesgreriz п — данъчен закон
Stru^rrgesslugerbrиJr— данъчно законода¬
телство
Siruergrundlngr /— основа на данъчно об¬
лагане
Stcuerhcrabsslлuun/ — намаляване на да¬
нъците
Steucrkntnstrs т — данъчен кадастър
Steuerklasse / -— разряд (клас) на данъчно
• облагане
Steuerlast /— данъчно бреме
Sierrrlnetquoir /—дял на държавните пос¬
тъпления от данъци о брутния социален
продукт
etrursltch — данъчен
Steucrminderung/— намаляване на данъка
Sirurrmittrl pl — данъчни средства
Steuern pl — данъци
~, direkte — преки данъци
~, indirekte — косвени данъци
~, nicht nbzugsfähigr — несъбираеми данъ¬
ци (при определен размер на дохода)
~, örtliche — местни данъци
Steurronnee'—данъчен "оазис* (място, къ-
дето не се събират данъци)
Steuerobjekt л — обект на данъчно облагане
Sieuerrflicht /—данъчно задължение
struesr^lichtig adj. — подлежащна облагане
с данъци
Steuerpflichtige т — данъкоплатец
Steuerpolitik/—данъчна политика
Sieueгrrngsessinn / — система от прогре¬
сивни данъци •
Stcuorqurturr—данъчна ставка
*, volkswirtschaftliche — дял на държавни¬
те постъпления от данъци; вж.
SteuerlasUquote
Stn^<^irrecht п — данъчно право
Steuerreform /— данъчна реформа
Sieurrregrr!eeioи / —данъчна регресия
Steuersatz т — данъчна ставка
Steuerschuldner ш данъкоплатец
Steuerss4ikunz/— намаляване на данъците
Sttгurr■teatioSiOtт—данъчна статистика
Steuerstrafrecht п — данъчно наказателно
право
Steuersystem и — данъчна система
Ste u er tartf т — данъчна тарифа
- progressiver — прогресивна данъчна
ставка
~ proportionaler — пропорционална да¬
нъчна ставка
~, rrgrreetvrr — регресивна данъчна ставка
Steuer form in т — данъчен срок
Steuerträger m, - ■— фактически (краен) да¬
нъкоплатец, дестинатор
Steurrtlrz/ — 1. система за управление,
система за регулиране; 2. управление, ре¬
гулиране
SteuorvorgünsSiouuu/— данъчна привиле¬
гия; „данъчно облекчение
Siruervesjähs rz|gf—давност за плащане на
данъци
SteuervertnelOuIlu/ — избягване плащане
на данъци
Sirursvnsaueznhluug / — предварително
плащане на данъци
Steuerzahler т,— —данъкоплатец
270 S НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Steuer zaahuun/ — плащане на данъци
Stic]rjnru п — базисна година
Stichkurs т — базисен курс на борсата
Stichpp obbe"— статистическа извадка
Stich pro !^4^гп^г- h е b u nngf— статистическо из¬
следване
Stichtag т — ден на падежа, срок на плаща¬
не, ден на пристигане на доставката
Stiftmg/—фондация
still egen tr. — спирам, преустановявам вре¬
менно, закривам
Stillegung / — временно спиране работата
(на предприятие), консервиране
Stillstand т — застой; затишие; бездейст¬
вие, престой
Stimmenmehrheit /— мнозинство от гласо¬
вете
Stimmrecht п — право на глас
Stirn mreeh Г-яП^^сГ^^п —акция, даваща пра¬
во на глас
stimulieren tr. — стимулирам, поощрявам.
Stimuileruns/ — стимулиране, поощрение
Stock т — 1. основен капитал; 2. стокови
запаси; 3. ценни книжа
Stock der Aktien — контролен пакет акции
Stockdividende / — дивидент под формата
на акция
Stockunn f— стагнация, застой
Stoppkurs т — твърд курс на борсата
Stopfkuuspuets т—цена по твърдия курс на
борсата
stornieren tr. — 1. анулирам; 2. сторнирам
Storno т — сторно
Stornorecrt п — право на банката да стор-
нира
Storunn/— нарушение, разстройване; пов¬
реда
Strafgeld п — парична глоба
Strafgesetz п — наказателен закон
Strafgesetzbuch п — наказателен кодекс
Strafrecht п — наказателно право
Straftat/— наказателно деяние
Strnßenaagabe /— пътен данък
Straßentransport т — пътен транспорт
Streik ш, -s — стачка
Streikbrecher т, стачкоизмешикс
Stuetkarucr т — прекъсване на стачка
streiken Ur. — стачкувам
Sturikgrldrr pl — парични помощи за стач¬
куващи
Streitfall т — спорен случай
Streitfrage /— спорен въпрос
Strritgrernstand т — предмет на иска,
предмет на спора
Stlrit-gkeriU'—спор
** , veuшögrniuecrtltcrr — имуществен
спор
streuen tr. — разпределям, разпространя¬
вам (рекламни материали)
SturueeaicU п — район за разпространяване
на рекламни материали
Stre uungj/— разпределение, разпростране¬
ние на рекламни материали
Streuzeit /— време за разпространяване на
рекламни материали
Strohmann т — подставено лице
Strohm аппзий nd unngr— основаване на АД
чрез подставено лице
Strom т — ток (електрически)
Strom т, — поток
Struktur /— структура, строеж, състав, ус¬
тройство
Struktur der VoJ^^^-wijrtsc^afU — структура
на народното стопанство
Struktuländruungrn pl — структурни про¬
мени
Strukturanalyse — структурен анализ
Struktuudntrnp/ — структурни данни
Strukturierunn/— структуриране
Struktuupolittk /— структурна политика
Strukturverändcrunn/ — структурна про¬
мяна
Strukturwan del т—структурно изменение
Struktuuwrchsrl т — изменение в структу¬
рата
stunden tr. — отсрочвам,- пролонгирам пла¬
щане
Stundenlohn т — почасово заплащане на
труда
Stundenverdienst т — почасова заработка
Stuindungj/— 1. мораториум; 2. отсрочване
на плащане
Stundungsfrist /— срок за отсрочка на пла¬
щането
Stundungsgesuch п — молба за отсрочване
на плащането
Stundungszinsen pl — лихвен процент при
предоставяне отсрочка на плащането
Stück и, —е — 1. парче, откъс, част; 2. фраг¬
мент, единица, елемент; 3. екземпляр
Stücke pl — ценни книжа
Stückelung'—деление на монети, банкно¬
ти, ценни книжа
Stückgcldakkord m — сделна, акордна ра¬
ботна заплата
Stückgut л, -чзг — малък товар
Stückkostm pl — разходи за единица про¬
дукция
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
271
— калкулация на
единица продукция
Stückkurs т — курс па отделна ценна книга
Stückliste f— спецификация
Stücklohn m — надница на парче
Stücknotierung f — котировка на отделна
ценна книга
Stücktartf т — тарифа за превоз иа парче
stückweise adv. — на части
Stückzahl f — обем на продукцията в брой,
количество изделия в брой
Stückzeitakkord т — повременна сделна
работна заплата
Stützunzg'— дотация; субсидия, субоенция
Subordiuntionekonzrrn т — концерн с вер¬
тикална интеграция
Subeidiärklnueel/—договореност за субси¬
диране (за оказване на помощ)
Substitution al adj. — взаимозаменяем
Subvention f — субсидия; дотация; парична
помощ .
subventionieren tr. — дотирам, оказвам по¬
мощ, субсидирам
SubvenUinnefnnds т ■— фонд за субсидиране
Summe/ -п — 1. сума; 2. резултат
~, ausstehende — недоплатена сума
~, kumulative — нарастваща сума
~, disponible -— свободна наличност
Supermarkt m, ; — супермаркет; магазин
на самообслужване с широк асортимент
swap (engl.) — суап (суапооа сделка)
Swapgeschäft п — суап
Swing п (eng!.) — суинг
switch (engl.) — суич
Syndikat п — синдикат
System п — система
~ , marktwirtschaftliches — система на па¬
зарната икономика
т
Tabaksscure/—акциз (данък) върху тютюна
Tnbnkverarbeltunu/— обработване на тю¬
тюн
Tabakzoll т — мито върху тютюна
tabellarisch adj. — въо вид на таблица
Unbellastetrreu tr. — съставям таблица, под¬
реждам о таблица
Tabelle / — таблица
Tabcllrnangnben pl ■— данни от таблица;
дашни оъв вид на таблица
Tabrllenauezug т — извлечение от списъка
на вземанията от фалирали кредитори
Tnbrllrnbпchhaltuug / — таблична форма
на счетоводен отчет
Tnbellcиform /—таблична форма
Tnbrllrnwertr pl — ■ данни от таблица; вж.
Tnbcllrunugnbru
Tafelgeschäft п —едновременно извършва¬
на двустранна банкова операция
Tag ; ; -е — ден; денонощие
*, nsbeiiefseter — неработен ден
* ,vrsknufsoffrnrr — работен ден (в търгов¬
ската мрежа)
Tag- rzd Nachtarbeit/— денонощна работа
Tagebuch п —журнал, мемориал (счет.)
Tagegeld и, Tagegelder pl — дневни (пари),
командировъчни
Tagclohn т — 1. дневна заработка; 2. под-
невна (работна) заплата; подневно запла¬
щане
tagen itr. — заседавам
Tagesabschluß т — ежедневно приключва¬
не (счет.)
Tagreabstimmung/— ежедневно сверяване
на счетоводните записвания с документите
TngesarbeltsSelseuuu/— дневна заработка,
производителност на ден; еж.
Tagesleistung
Tagesarbeitsnorm /—дневна норма (на из¬
работка)
Tagesaufgabe / — дневно задание, дневна
норма
Tngreauflagr / — дневно задание, дневна
норма; вж. Tagesaufgabe
Tagesa^beite /—добив на денонощие (по¬
лезни изкопаеми); вж. Tagesförderung
Tngeenuenuizungefaktor т — коефициент
на денонощно използване
Tages nпeeUnß т—дневна (денонощна) изра¬
ботка
Tngeeauszug т —дневно извлечение от те¬
куща сметка (банкова)
272
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Tagesbedarf т — потребление на ден
Т cgesfi гЯигшп/ — дeндтдщвн добив
Тае^кИ п — днввнн пари
Т 1gesuevchäOr п — касова сделка (борс.)
Т 1eevk1vv1 f — дневен оборот
TcursUauO т — касова сделка; • вж.
T1gkvgevehäft
Tageskurs т — курс за двня (борс.)
Tcueste1lttmue/—дневна (двтдтдщтд) изра¬
ботка; денонощно производство (при трис¬
менен режим)
Таеният т, е — дневна заработ; вж.
Таие^и
Tceesnoem f — дневна норма; вж.
Tagesarbeitsnorm
Taue sw dnung /— дневен рвд
Tagespreis т, -в — цена на текущия ден
Tigrspurispuluzip п — принцип за калкули¬
ране на разходите по цените на текущия
ден
T1grsprrdrUr п — продукция, произведена
за едно денонощие
^е^г^нийт /— производство за едно
денонощие
Tae1vvrll п — дневно (планово) задание
Tcgrssolllleeütllmg/ — изпълнение на днев¬
ното задание
T1grsvpiizr / — тай-тасоварeтдса част от
денонощието
Tcgrs1mvcrz т — оборот за едно двтдтди
щнв
T1ecs1ms1rzbil1gz / — денонощен баланс
на оборотите
TcgrsuIllsaCrdlltr‘r/—дневник на операциите
Tagrvvcгbe11er т —двтдндщто потребле¬
ние, денонощен разход
Tcersveedirgvt т — дневна здрааосkа
Tier woe liu f m — днввен производствен ре¬
зерв
T1grvw1chvcl т — срочна мeнисвлтиед
Tagrvwerr т — стойност на вдI1дднвв1^ня
бюджет на трудещия се н тeгдвдсд
семейство .
T1gevzl1l п — дневно задание, дневна норма
^№»1 adv. — подеппо; по дни; за всвкн
двн
Tagewerk п — 1- работа за двн; 2. работен
Ден
Tcgfcrtägke1li/— ажур (счвт.)
Takt т — 1- обработка на данни-в; 2. ритъм
(работен), рнтъм на поточно производство
*, fester — устойчив рнтъм
Tcktarbiit /— ритмична поточна работа
Taktbauweise/ — поточен метод на строи¬
телство
TaUtfcrtigunn/ — поточно производство
TaUteeparitue / — възлово-поточен метод
за ремонт
^.^^^1 / — поточна (автоматизирана)
линия с разчетен ритъм
T1Urv1efcrueg п — поточен метод
^ИгеН/— 1 - поточна стъпка; 2. продължи-
тeлтосс (времв) на цикъла; 3- разчетен такт
tale qnale (fr.) — твл кел, такъв, какъвто в
(клауза в договор)
TaUfCnm/ — тдй-ннскасд точка в конюнк¬
турното развитие
Talii^<^i^t^ju?e/—пресмятане количеството то¬
вар (при товарене н разтоварване), брояч
tallimiu (Tilliminn т) —талима^ брояч (у
kдрдадпл-)
Talon т — талон към акции н облигации
Talsohle /— ндй-нискдтд точка
Talsohle der KrgjunUt1u — тай-тискатд
точка в кoтюнктпртотд развитие
Tankee т — танкер
Tanker markt т — танкерен фрахтов пазар
Taukereati/— фрахтова ставка на танкерите
Tanker tonnagei/— танкерен тонаж
T1nkvcriOO л, -е — танкер; вж. Tcnkiu
Tankstelle / —и — бензиностанция
T1gUstc1legr1ltru т — съдържател на бен¬
зиностанция
Tankwagen т — вдгдт-цистeртд
Tantieme / -и (fr.)—тдттивмд (дял в печал¬
бата)
T1ntiemevtrucr /—данък върху сатсиeмдсд
Тага/—'гара, опаковка; тегло на опаковката
- , absolute — чиста тара
— , ees1rzliche (ligalk) — законосъобразно
тегло на опаковката
— , ^11x11^1 — тегло на импортната опа¬
ковка у мерни единици на страната
—, rielle — действителна тара
- , usuelli — обичайно тегло на опаковката
verifizierte — проверено тегло на опаков¬
ката
*, wirkliche — фактическо тегло на опаков¬
ката
Tama zn uerr1egleeen — с уръщанв на опа¬
ковката
T1e1cbznuss1iz т —— норма за намаляване
на брпстдто тегло на товара, включващо
опаковката
T1e1e1wieht п — тегло за намаляване на
брутното тегло Itc товара, включващо опа¬
ковката
T1e1v1tz т — 1- норма за намаляване на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Т
273
брутното тегло на товара; - еж.
Tauanbzugssatz; 2. тарифа за намаляване
на брутното тегло на товара, включващо
опаковката
Tara-arif т — тарифа - за намаляване на
брутното тегло на товара, включващо опа¬
ковката
Ta^a^2^u^schlag(s)saUz т — норма на увеличе¬
ние теглото на стоката, доставяна без
опаковка
Uartrrrn tr. — тарирам, определям тегло на
опаковка
Taricrunng'— тариранс, определяне тегло
на опаковка
Tarif та—е — тарифа
~,, allgemein gültiger — обща тарифа
“ -, autonomer — автономна (митническа)
тарифа
~ , degressiver — прогресивно понижаваща
се тарифа
**, ermäßigter — намалена тарифа
*, gleichaleibrnder — постоянна тарифа
* , gleitender — пълзяща скала на облагане
(с данъци)
~, progressiver — прогресивно нарастваща
тарифа
-, proportionaler — пропорционална тарифа
~ , staffclloser — недиференцирана тарифа
(за транспортни превози)
Tarif mit EnUfcrnungsstaffel —диференци¬
рана тарифа (за транспортни превози)
''Гnrituberarbariunn/— преразглеждане на
тарифите
Tarif- und. Qualiftkattonsvrrzetchnis п —
тарифен час (номенклатура, списък)
Tarif- und Verkehusanzrieer т — справоч¬
ник за тарифите и маршрутите
Tarif-Schlicr-iuпgskomшisston /— коми¬
сия за преодоляване на спорове потарифи-
рансто
Tarifänderung/— изменение в клаузите на
тарифно споразумение
Uarifär adj. — тарифен
Tarifabk^ommen п — тарифно споразуме¬
ние
Tarifabschluß т — сключване на тарифно
споразумение
Tanfnbicrlritt т, -е — раздел от тарифно
споразумение
Tnuifnnzrieru т — тарифен справочник
Taritant_U—en—вид тарифа ,
Tar i fа u fb а и та, -е п — изгр ажданс на тариф а
Tnrifnuton<>IШt/—тарифна автономия, ав¬
тономия в областта на тарифите ;
Tarifbeitrag т, - — застрахователна внос¬
ка, застрахователна премия
Tnui^brlastung / — равнище на разходите
съгласно тарифно споразумение
Tnrifaesittnmllun/, -en — правила за опре¬
деляне на тарифата
TarifЪildunie/— изграждане, определяне на
тарифа
Т arifbruch т — нарушаване на колективния
трудов договор за тарифните ставки
Tarifdtffcrenzikruung'— диференциране на
тарифите
Taltfdtktatuu/— диктат по отношение на
тарифите
Tnlifdtsparität / — несъответствие, разли¬
чие, отклонение в тарифите
Tarife пС-Гтгпцпп/— тарифна разлика
Tnutfrntgcld л —тарифно заплащане
Tariferhöhung/— повишаване на тарифна¬
та ставка
Tarifermäßigung/— понижаване на тариф¬
ната ставка
Т ariffaktor та — тарифен фактор (напр. раз¬
стояние)
Tarifform f-— форма на тарифата
-пиТ^м adj. — L -безмитен; 2. свободен от
тарифи
TariferbUru / — тарифна такса; вж.
Tarlfcn-gelU
Tar ifgraieU п — зона на действие на опреде¬
лена тарифа, тарифна зона
Tartfgrhnlt л, - г — тарифно възнагражде¬
ние, възнаграждение по тарифна мрежа,
тарифна ставка •
Tnrifguundlorn та, - — тарифна ставка на
заплатите
Tarifgruppe /— тарифен разряд
Tnrifg■uppcnnikteiiung/ —- тарифно-гру¬
пова класификация (трансп.)
Tarif^ioheit / — прерогатив на държавата
при определянето на тарифи
tarifirlrn tr. — определям тарифа, тарифи-
цирам
Т arifi zze г u n gf — тарификация
Tarifklasse /— тарифна група, транспортен
тарифен клас
Tarifkorfftzient та — тарифен коефициент
Tarifkommisston / — тарифна комисия
TarifkonflikU та — тарифен конфликт; вж.
TnrifstueiU
Tarifkonsiruktion/— структура на тарифа¬
та; вжс- Tnuifau^Ъau
Tnuifkontunrrnt та — страна при определя¬
не па тарифите
18. Немско-български икономически речник
274
т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
TnrifcoontdoUerurn/— координиране при
определяне на тарифите
Tnrifknrsekirr f — корекция на тарифи
tariflich adj. — по (съгласно) тарифа
TarfInhи m, ■ ; — работна заплата, предви¬
дена по тарифно споразумение
Tnsi^lohnerhööurn/ — увеличаване на та¬
рифната ставка на заплатата
т — тарифна отстъпка; еж.
Tarifrnbntu
и — тарифна мрежа
Tarifnivrau п — ниво на тарифните ставки
Tarifpariei / — страна при определяне на
колективния трудов договор
т партньор в колеклозшят
трудов договор
Tnsifroliitk f — политика о областта на та¬
рифите
Tasifpsogseseion f— система на прогресив¬
но данъчно облагане
Tarifquotee/—тарифна ставка
'пг^^Ьп^ т — тарифна отстъпка (отбивка)
Tarifsatz т — тарифна ставка
Tasifschrmn п — тарифна схема
Tnsifscnkunu/— понижаване на тарифата;
понижаване на разценката
Tnsifskalasr— скала на работната заплата
Tasi^'srauze /— съотношение между отдел¬
ните тарифни ставки
Tarifstafff 1/— тарифна мрежа
TnrifetaffcluIlu/ — 1. скала за данъчно об¬
лагане; 2. тарифна мрежа
Tnrifsirursu pl—данъци, събираемипо оп¬
ределена тарифа
Tnrifstrrit т — тарифен конфликт
Tnrifsiufe / — тарифен разряд; вж.
Tnrifgsurpr
Т nrifeiuиdr /— тарифен час
Tarifeysiem п — тарифна система
ТпгОПпЬоПг / — тарифна таблица
ТпгОПп1г1 / — тарифна таблица; вж.
Tnriftnbcllr
Т пг^ур m. -en — оид тарифа
Tarifuniftkation /— унифиЦиране на тари¬
фите
Tnrifvesbaud т — обединение на транспот-
ни фирми за съгласуване на тарифните
ставки
Tnsifverelnbanung/—тарифно споразуме¬
ние; etze ~ treffen — сключвам тарифно
споразумение
Tnrifvrshazdlungrn pl — 1. преговори за
тарифите; 2. преговори по колективния
трудов договор; - durchführen — провеж¬
дам преговори по колективния трудов до¬
говор
Tarifvertrag т — 1. тарифно споразумение,
колективен (трудов) договор; е-п *
absch^ßen — сключвам колективен тру¬
дов договор; 2. споразумение за тарифите
на транспортните превози
tarifvertraglich adj. — според колективния
трудов договор
TasifverUsagegebtrU п — обхват на тарифно¬
то споразумение
TnsifverUsngsgeeetz п — закон за тарифните
споразумения
TastfverisngsrasUrt / -ez — страна о колек¬
тивен (трудов) договор
Tnstfvrrtsngssechi п—праоо на колективен
трудов договор
Tnstfwrrtr pl — акции на предприятия от
електро-, оодко- и газосгабдяоагеио
(борс.)
Tarifwesen п — тарификация
Tarifzone/—тарифна зона; вж. TastfgebieU
Tartf/wang т — при определяне на
тарифите
TnetcurcchcnmasehttluC/—клавишна изчис¬
лителна машина
Tatbestand т — ' 1. фактически състав; 2.
фактическо положение на нещата (юр.)
Tatbrstnzdsmerkmnl п — констатирана
особеност
Tatsache/ -ez — факт
Tausch т — обмяна, размяна
Tauschakt т — обменна операция, акт на
размяна
Taushensiikel т —— обект на размяна; вж.
Tnushegrgrzstaиd
Tauehhbank f— обменна банка
Tnuecebrzireuиgeи pl — обменни отноше¬
ния, разменни отношения
TnuschderoU п — съхраняване на ценни кни¬
жа с право на обменянето им за ценни книжа
tauehhru tr. — сменям, обменям, разменям;
разменям се, обменям се
Tausceforш /— форма на обмяна
Tnushegrgeиetnnd m, ; — предмет (обект)
на размяна
TarechgemelnиsheftU'— централен обменен
пункт; вж. Tauschzeиtrnlr
Т auschgrschäfU п — обменна или бартерна
сделка
Tauschhandel т — обменна търговия, нату¬
рален стокообмен
Tauehemiitel pl — средство за размяна
Tnuehhшittrlfuzkiion/— функция на пари-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
275
тв като средство за размяна
TarvchobjeUt п — обект на размяна; вж.
T1useheeekuvi1nd
T1uvchpeozrß т — обменен процвс
T1uschгe1a1iimu/— разменно отношение
T11vehverkehr т — обменна търговия; еж.
Tauschhandel
T1uschveriuau т — бартерен договор; бар¬
терно споразумение
T1uvehverreehruпge‘— съхраняване на цвт-
нн книжа с право на обменянето им; еж.
Tarsehdepot
Tiuschvoegaug т — процвс на обмвн
t1usehwkive adv. — чрез размяна
T1uvehwerr т — разменна стойност
T1uvcrwerltteäure т носител на размен¬
ната стойност
T1usehwiгiveh1ft f— разменно стопанство
T1uvehzrgiu11e f — централен обменен
пункт
tcx cud dues(e«eO ' — добавка към навлото
за разтоварване на кораб
Taxation /— тдксировкд, оценка
Taxationgebühe f— такса за извършване на
оценка
T1xarions1isrr f— оценителна ведомост
Taxe/— такса, разценка
taxfrei adv. — освободен от такси
taxieuen tr. — таксувам, оценявам
TceiceunuU/—'такснровка; таксуване; оценка
Taxkues т — курс, определян на базата на'"
оцвнкн (борс.)
Taxpreis т — цена на база оценки, оценъчна
цена; оценъчна стойност
Taxwert т — оценъчна стойност; стойност
на база оцвнкн
TaylorKHs т — тейлоризъм
tätig adj. —двен, активен; — sein cis—рабо¬
тя като
Tätige™ -п — зает, работещ
* , wietvch1Ot1ieh — заети (с някакъв вид
трудова дейност, носеща доход нлн
възнаграждение
*, Oeriber1f1ich—лица със свободна профе¬
сия
Tätigkeit / — дейност; работа; функциони¬
раме; (тeхтдлдгuчта операция); eine —
cnsüben (betreiben) — извършвам дей¬
ност
*, beriflichk — работа по •спeцuааносстд
— , dienstliche — дейност, свързана със
служба в държавни органи
*, gevk11sch1ft1ieh nützliche—обществено¬
полезна дейност
— , г^^Ь/кСПее — работа по съвмвссuтваси
тво, съвмвсснсeлссво
—, produktive — производителна дейност
—, vollziehende —дейност на изпълнитвлтни
тв органи (на държавната власт н управле¬
нието
—, wiervch1ft1lehk -— стопанска дейност
Tätiukriisbreelch т — сфера (област) на
дейност
Tätiulk1itVd1n1Ur—трудов стаж
*, 1guntrebeoehknk — непрекъснат трудов
стаж
Tätigkeitsgebiet п — област на дейност; вж.
Tätigkeitsbereich
TärigUeitsUeriv т •— област на дейност
TäiiuUeitsmkeUmc1 п — тдрифнд-квдлифи-
кациоттд характеристика (на определена
работа)
Tätiekeltssphäue /— област на дейност; еж.
Tätiukritvbreeieh
Tätiukeitsveruütinu / — възнаграждение,
получавано от собствениците на предпри¬
ятия
Tätiuke1ltve1ttr—работно време
Teamwork п '(eng!.) ■— изследвания, извър¬
шени от група различни специалисти
Technik / — техника
rechgiveh adj. — технически
rechgiveh-öUourmiveh adj. —свхпнkд-нkд-
тдмнчвскн
rechnivch-rug1nivatreisch adj. •— организа-
цидтт(о-твхтичeски
trchgisch-wleivchcft1ich adj. — технико—
икономически ■
technisieren tr. — внедрявам техника, меха¬
низирам
Tecrgivier1gg / — внедряване на техника,
механизация
Tecrgivier1ugseu1d т — степен на механи¬
зация
Tecrglvicr1ggskknuzlffer / — показател за
техническа въоръжвтс'
Teernlzivm1v т — твхиицизъм
Technokrat т — твхнократ
T1chnu>0ui1iirr—свхтокрация
rrcrgrUeciiver adj. —свхтдkрасeт
Technologi т, -п — технолог
Technologie /— технология
-1 angepaßte — адаптирана технология
Techuwlouietrinsfir т — трансфер на 'тех¬
нологии
rec1lno1oulvch adj. — сeхтолдгичeт
T1ichwiiirselrCttr—рибовъдство
Till т,—е — 1. район; 2. страна у договор; 3.
276
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
част, дял, участие; 4. детайл, елемент
* , vertragschließender — договорираща
страна
Teilakkreditiv п — акредитив, платим на
части (делим)
TcilakzcpU п — частичен акцепт (на мени¬
телница)
Trilnnnnrme /— частичен акцепт (на мени¬
телница)
Trilnrbritignng т — елемент от (производ¬
ствена) трудова операция
TrilararitslosiekriUf'— -частична безработи¬
ца
Tetlnufearr f—частна задача, подзадача
Teilnuflöune der Rücklagen — частична
ликвидация на резервите (снет.)
Trtlautomal-on/•—частнчна автоматизация
Trilautorгal-titrllnn g — частична автома¬
тизация
teilbar adj. — делим
Teilbarkeit f — делимост
Trilbcrтllchtllun!eг — фрахтоване на част от
плавателен съд
Teil la<ellniui>ne/— частично натоварване
Teilbereich т — част от област
Teil beschäftigte ш, —n — работещ на непъ¬
лен работен ден или непълна работна сед¬
мица
Teilbeschäftigung / — частична (непълна)
заетост
Teilbetrag т — частична сума; частично
плащане
Teilbilanz /— част на баланса
Teilcharter т — договор за фрахтотанв на
част от плавателен съд
Teilchartervertung т — договор за фрахту-
ване на част от плавателен съд; вж.
Teilcharter
Tetldtsproportton / — частична диспропор¬
ция
Teile ff — произвеждане (изработ¬
ване) на детайли
TetleigrntUшer т —-дялов собственик
Teiletecntuin п — дялова собственост
TeilrinlösungJ/— 1. частично изкупуване; 2.
частично изплащане на менителница
п — частен резултат
Trilculnß т — частично освобождаване
(напр. от данъци)
Trilrrzeuenis п — полуфабрикат; еж.
Trilfnl)uiknU
Teilfabrikat п — полуфабрикат
Teilhaber т — собственик в дружество на
граждани; als * приемам в ка¬
чеството на съдружник; als * ein-гг-гп
действам в качеството на съдружник .
* , beschränkt haftender -— съдружник с
ограничена отговорност
~ , grschäftsführendrr -— управляващ съд¬
ружник
* , solidarisch raftendeu -— съдружник със
солидарна отговорност
~, stiller — негласен съдружни
Teilhaacrpnpierвpl—ценни книжа, потвър¬
ждаващи право на участие
Teilhaberschaft / — участие (напр. в печал¬
бата); членство
~, stille — негласно участие
Teilraaeuvrrstcrruung / —- застраховане
живота на съдружниците на фирма
Teilhafter т—командитист
Trilindossaшrnt п — непълен (частичен) ин-
досамент (джиро)
Tetlkalkulntton /—частична калкулация
Teilkapazität/— производствена мощност
на отделен производствен участък
Trilkonnossemrnt п — коносамент за (една)
партида стоки
TrilkonvcrttailttäU /— частична конверти¬
руемост; вж. Teilkonverti c^arkeit
trilkonvcet-ci■bar adj. —частично конверти¬
руем, частична обменяемост (на валута)
TetIkonvvrlterbaгkrit/—частична конвер¬
тируемост
'Teil ko sten йсскииш/ — частично покриване
на разходите
Ten^rise / — частична криза
Teilladunn/— частичен (парциален) товар
TriIleitiunne/—частично изпълнение (напр.
на задължения)
Teilllcrerunne/ — частична доставка -
Trtlmnrkt т — пазарен сегмент
Teilmenge /— частично количество
Teilnahme /— участие
trtlnrtlшcn [an D.J — участвам в
Teilnehmer т — участник
Teilnehmerland п —- страна-участничка,
страна-членка
Teilnehmerstaat т —държава-участничка,
държава-членка (
Trilnermervruzeichnis п — - 1. списък на
абонатите в пощите; 2. списък на акционе¬
рите с право иа глас на общо събрание; 3.
списък на участниците
Trilnfchtigkeit/—частична недействител¬
ност на правова сделка
Teilnorm /— норма за разходна материали
за производството на детайли или части
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Т
277
— субоптимизация
Teilpächter т частичен аренадатор
Teilpacht т — частична аренда
^0^^ т — част от план; раздел на плана
Teilrrognose f— частична прогноза
Teilprozeß т — отделна фаза на технологи¬
чен процес
Teilrühkznelu]uu/-— частично погасяване на
парично задължение
Tetlsnпmvesfsahhiung f — отдаване под
аренда на част от плавателен съд
Teilseиir f— непълна пенсия; пенсия, изп¬
лащана о размер на определен процент
Teili-ep »гп^г f — частичен ремонт
TrilsepsodukiinuewerU т — реална стой¬
ност (на предприятие)
Teilsevision f— частична ревизия
Teilschaden т — частична загуба, частична
щета
Trilschulducr m — дялов длъжник
Teilschuldverhältziese pl — дялови задъл¬
жения
Trilecleuldveessle■srObruJ/— дялово задъл¬
жение
TrПsSabiiloSerurz/— частична стабилиза¬
ция
Trilstornn т — частично сторно (счет.)
Teilsumme f—частична сума
Teilsystem п — подсистема
TeileysUemprognose f— прогноза на подсис¬
темата
TrtIumshhlagsznhl f— показател заобраще-
нието на оборотните средства
Тг itling g/— разделяне
Tetlr ngsanoodnung/— заоещателно разпо¬
реждане за реда на разпределение на нас¬
ледството
Tetlungsmaesr /—— активна маса; маса, под¬
лежаща на разпределение между кредито¬
рите при фалит
Trtlungeplnn т — план за разпределение
между кредиторите на приходите от прода¬
дените на аукцион вещи
— частична експедиция
Trilverlпst т — частична загуба
teilweise adv. — частично
Teil wee bemittel pl—средства, използувани
осоен по основното си предназначение
Trilzahtllllz g/ — 1. разсрочено плащане (на
части); auf - kaufen — купувам на изпла¬
щане; 2. частична вноска
Trtlzahlungsnbeceluß т — сделка е условие
за разсрочено плащане
Teilzahlungsgeschäft п — сделка с условие
за разсрочено плащане; еж.
Teilzahlungsabschluß
Teilzahlungskauf т—покупка на изплащане
Trilznelungskrrdtt т — 1. заем с разсроче¬
но погасяване; 2. потребителски кредит с
разсрочено плащане
TrilzneIuugskreditrate /—частична вноска
за погасяване на потребителски кредит с
разсрочено плащане
Trilznhlulugskre ditveesSihlerung/— застра¬
ховане на потребителски кредити с разсро¬
чено плащане
Teilzaeluugskrcditziuern pl—лихви за пол¬
зване на потребителски кредит с разсроче¬
но плащане
Trilzahluugsverkauf т — продажба на изп¬
лащане
Trilzne]ungsvertrng т — договор за покуп¬
ко-продажба с разсрочено плащане
Trilzeltberehefttoguи/ — частична заетост
Tcil/iel п — подцел
tel qucl, tclquel, Tclque^-Klnuerl / (fr.) —
.тел-кел (договорна клауза при покупко-
продажба)
Telefax п —телефакс
Telefon enиdrl т — 1. извънборсова търго¬
вия с ценни книжа по телефона; 2. търговия
по телефона
Telex т — телекс
Trlquc^-Kuse т — валутен курс "тел-кел",
валутен курс без проценти и други
Teшporückgaug т — забяоане на темп
temporär adj. — временен
Tendenz /— тенденция
*, abwärts gerichtete — тенденция към по¬
нижение
~, anziehende (aufwärts gertchteUr) — тен¬
денция към повишение
~, ausgleichcnde — изравняваща тенденция
~, erzcnlirnltsiiscee—тенденция към децен¬
трализация
~, dominierende — господстоуваща (доми¬
нираща) тенденция
~ , fallende — тенденция към понижаване,
понижаваща тенденция
“ , maximierende —• максимизираща тен¬
денция .
~ , mtutmiereude — минимизираща тенден¬
ция
~ , pretsabschwäceende — тенденция към
снижаване на цените
~ , rückläufige — теоденция към понижение
~, etukrude — тенденция към понижение
~ , steigende — тенденция към повишаване
278
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Tendenz dem Hiudelsiblenkune — сeн-
двтция към изменение направлението на
търговията
Tendenz der H1nde1vverш1hrnug -— тен-
двниня към разширяване на търговията
Tendenz znm Regionilisiernue — тввдриция
към регионална (териториална) затворе¬
ност
T1udknzpeoggrse f — прогноза за свтдвн-
цня
Tiudeuzumkehr f— промяна на сeтцвтциятд
Tender т — сeтдвр, обявяване на открит
фалит
tendieren itr. — стремя се, клоня
Teppich/oll т — мито върху килими
Term-Fl xe-Ver Sicherung f — застраховка
живот, при която сумата се изплаща в оп¬
ределен срок .
Termin т — срок; дата; сп е-ш « gebunden
sein — обвързан съм със срок; е-п *
0^11x11 — определям срок; в-п -
vereinbaren — договарям срок; е-п *
versäumen—пропускам срок; /п е-ш'
у срок от... *, ärArester — краен срок
*, angemessener — приемлив срок
*, fixer — фиксиран срок
T1eminübersvhre1liInger — просрочване
TeemiucblarO т — изтичане на срок
^^1,1^^^ т—сделка за срок, срочна
фючърсна сделка (борс.)
^^№11111^11™ т — курс на купувачи¬
те по срочни сделки (борс.)
Teemincebeit /— срочна работа
Terminbörse/— срочна (фючърсна) борса,
борса за срочни сделки
Trr•mindkvivrn pl — валути, купувани нлн
продавани за определен срок (борс.)
Tiemigei^i^l^s^llt^i^l^jr— спазване на срок
Teummeinlauen pl — срочен влог
Truminfestvrk111ue / — устдтдвявдтв на
срок
Trmminfieve1•stnhrrunuuГ—застраховка жи¬
вот Стврмфикс) за пределна възраст
Teeminuddcr pl — пари на срочен влог
termingemäß adj. — в съответствие с уста¬
новен срок
reumlngrurehr adj. — своевременен
TrmminuesehäOr п — сделка за срок, срочна
(фючърсна) сделка (борс.)
*, bkdiuetkv — срочна сделка с премия нлн
с неустойка в случай на отказ
* , festis — твърда сделка за срок, твърда
срочна сдвлка (борс.)
Teumiuguthcben п — срочни авоари
Teemluhiudel т — срочна покупко-про¬
дажба
Terminierung/— определяне (пссатовяваи
нв) на срок
Termin|äuem т даOотиик, ледяяЩ аа
изпълнението на срокове (напр. за експор-
тон поръчки)
TirminkänOem т — купувач при срочни
сделки (борс.)
Teemiukclendee т — календар с бележки за
текущи задачи
Teeminkcute / — 1- kоттрдата карта за из-
пълнвние на поръчка; 2- технологична кар¬
та със срокове
Teuminkoniuo11r / — • контрол върху спазва-
нв на сроковете
Terшinl1eroeu1lu/— срочна доставка
teuminmäßie adj. — в съответствие с опре-
двлен срок
Teemiumaekt т — пазар за срочни сделки
(борс.)
Teemiupcpieei pl — цвннн книжа, търгува¬
ни на пазар за срочни сдвлкн (борс.)
Terminplan т — календарен план, план-
график
Terminplanunug/— календарно планиране
Termiuseh1!d /— 1- зддлъотялдсс, изоста¬
ване; 2. срочен дълг
Termins iellung/—определяне на срок; вж.
Teemlnieeuug
Terminns т — 1- срок, дата на влизане в сила
на закон; 2- термин, понятие
Terminverkauf т — продажба за срок
• (борс.)
TeeшiuvrrUa10vU1mv т — курс продава по
срочни сделки (борс.)
Tirmiuvertänggeungj/— отсрочка, удължа¬
ване на срок
Termiuverieizung/— нарушаване на срока
Trrmiuveuväumniv /—нарушаване на срока
Teumiuvruvehlrbrne / — удължаване на •
срока
Teemlnvruvrrß т — нарушаване на срок
Temmiuvertecg т — срочен договор
Tetmi^i^i^a^ct^i/— стока, продавана при сроч¬
ни сделки
tkrmlnwelvk adv. — 1- за срок; 2. по срокове
Teeminweven п — съвкупност от свхннчвси
кн средства, методи н мероприятия
Tirminzalhung/— срочно плащане (извър¬
швано в определен срок)
Teems of Tecdi (engl.) — условия на търго¬
вия
ikemv of payment (engl.) — условия на пла-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
279
щане
Trums-of-Tuade-Effrkt т — ефект от ус¬
ловията на търговия
TerritoriaIrbene f — териториално ниво;
auf* — на териториално ниво
TrrutUortalitäUsprtnzip п — принцип на те-
риториалност
Trгrito]lialplllnnnne/ — териториално пла¬
ниране
Terrttortalpuinzip и — принцип на терито-
риалност
Trurttor ialproenose f—териториална прог¬
ноза
Territorium п,-г!гп —територия
tru-iär adj. —трети (сектор на икономиката)
Tertia f— менителница терция (трети ек¬
земпляр на преводна менителница)
Terttawrcrscl т — менителница терция
terzo (it.) — сделка на трима участници за
обща сметка и с общ риск
Test т — тест; изпитание, проба; проверка
testen tr. —— тествам
Testmethode f— метод на тестване
TesUvrukaufsstelle f — специално място за
пробна продажба на нови или подобрени
продукти
Test wert т — значение на критерий
Tetrapackungg' — еднократна опаковка
teuer adj. — скъп
Teueruiing/—увеличение на цените; поскъп¬
ване
Teueuungsnbgel-ung f — надбавка към ра¬
ботната заплата, индексация
Teuerungsrate f— темп (норма) на поскъп¬
ването
Teuerungszulage / — надбавка (към работ¬
ната заплата) за компенсиране увеличени¬
ето на цените
Tcueuungszuschlng т — надбавка към ра¬
ботната заплата за компенсиране увеличе¬
нието
Texten п — написване на рекламни текстове
Texter т — автор на рекламни текстове
Trxt-trunne/ — написване на рекламни тек¬
стове
Texttiff Пь^/— текстилна фабрика
Textilerwerbr п — текстилен бранш
Textilindustrie / — текстилна промишле¬
ност
TexUscrlüssel т — код
Trx-schlüsscl für den Drnhtvrrkrhr- der
Banken — междубанков телеграфен код
Theorie f— теория
* * шnkuoökonoшische — макроикономи¬
ческа теория
-, ^^№№№0116—маржиналистична те¬
ория
*, mikroökonomische—микроикономичвс-
ка теория
*, pluunlts-ische — плуралистична теория
Theorie großer Systeme — теория на голе¬
мите системи Theorie der Entscheidung
— теория (на взимане) на решенията
Theorie der GrenzlrisUungsfähigkeiU — тео¬
рия за пределната ефективност на капитала
Theorie der Konjunktuus-abtlisatourn —те¬
ория за стабилизаторите на конюнктурата
Theorie der LohIn-Plris-Sptualr — теория
за спиралата, работната заплата и цените
Theorie der Massenbedienung — теория на
масовото обслужване
Theorie der Puodnk-ionsfnk-ourn — теория
за факторите на производство
Theorie der Vorräte — теория за управле¬
ние на запасите
Theorie der Wahlakte — теория на избора
Theorie der Wecrsrllngen — теория за ико¬
номическите цикли
Theorie der Wohlfahrtsökonomie—теория
за икономическото благосъстояние
Theorie des wirtschaftlichen Vertlal-rns —
теория на икономическото поведение
(,..~weise)
Theorie des Wirtschaftswachstums — тео¬
рия за икономическия растеж
Theorie vom Manngrusys-eш — теория на-
управлението
Thermalquelle / -п —минерален извор
Uhrsnnuirren itr. — натрупвам (злато) под
формата на съкровище
Tresaurltrunng’— тезаврация, натрупване
(злато) под формата на съкровище
Thesaurus т — тезаурус
Truougr Bill of Lading, Truougr B/L —
преводен коносамент
Tiefbau m — строителство под земята
Tiefladewagen m — хладилен камион
Tiefpunkt n — най-ниска точка
Tiefstand m — долно ниво
Tierststand m — пределно ниско ниво
TirusclradenhяnfunnJ/— отговорност за ще¬
ти, причинени от животни
Tteusruchenentschädigung / — обезщете¬
ние, изплащано на собственици на животни
при епидемии
^г-^сМ /—животновъдство
Ttruzncrtrr-rae т — доход от животновъд¬
ство
280
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Tieszuhl^e^l^l^li^et^llU;gr— продуктивност на жи¬
вотновъдството
tilgbar adj. — погасяем; подлежащ на пога¬
сяване (дълг)
tilgen tr-. — погасявам, изплащам дълг
Tilginjg— погасяване, изплащане (на дълг)
~, laufende — текущи плащания (по дълг)
Tilgungeankiee f— заем, чието погасяване
стаоа постепенно о строго установен срок
Tilgпzgebndingungcu pl — условия на пога¬
сяване (на дълг, заем)
Ttlgпиgebetsng т — сума на вноската при
погасяване на дълг
Ttlgпиgednuer f — срок на погасяване (пе¬
риод)
Tilgungsfonds т — фонд за погасяване,
амортизационен фонд
Tilgungsfrist f— срок на погасяване (дата)
Ttlguugegrwiuu т — печалба, получавана
при изкупуване на дьлгови задължения
Tilgпugehyroteek f— амортизационна 'ипо¬
тека
Ttlgungekartial п — амортизационен капи¬
тал
TilgungsSttieшlug/ —извършване на плаща¬
не за погасяване на дълг
Tilguиgemndue т —- начин на връщане (по¬
гасяване) на дълг
TilguиgeqпnUr f— процент па погасяване на
дълг ’
Tilgungsrate f— • процент на погасяване
на дълга , ,
TtlgungssnUz 'm — ; процент на погасяване на
дълга ■
Ttlguиgssummr f — сума на вноската при
погасяване на дълг; еж. Tilgпиgebetrng
TilgungseeesScheeuuи/ — застраховка жи¬
вот, при която застрахователната сума
служи за погасяване на кредит
Ttlguugszahluug f — плащане (вноска) за
погасяване на дълг
uime-eerru (engl.) — таим шит
Timecharter т — тайм-чартър, чартър за
определено време
timing (engl.) — тайминг
Timing п — тайминг
Titel т — 1. заглавие; 2. правно основание
Titel lieUe f— заглавен списък
Tttrlsheпtz т — защита на авторско; праоо
върху название .
Tochterbetrieb т -е - дъщерно предприятие
Tochterfirma /-en — дъщерна фирма .
Tnchiergreellscenfu /-ez —— дъщерно дру¬
жество, дъщерна компания
Tohhtrrunierurhmru п, дъщерно пред¬
приятие; еж. Tochterbetrieb
Todcsfallvcreichcrпng / — застраховка о
случай на преждевременна смърт
Toleranz / —; 1. допустимо отклонение; 2.
ремедиум (допустимо от закона намалява¬
не стойността на монети
Tnlernzzbrsrich т — поле на допустимост
Tnlernzzfnktnr т — коефициент на допус¬
тимост (при статистически контрол)
Toteran/grenze / — граница (поле) на до¬
пустимост
obere — горна контролна граница
~, untm — долна контролна граница
Uou deadweight (engl.) — тон мъртво тегло
Tonnage / — тонаж; водоизместимост
-, prompte —- свободен тонаж
« , seegängige — г-юрски тонаж
Tonnage für Rrte<rcharier — чартърен то¬
наж
Tonnage für Zeitcharter — тайм-чартърен
тонаж
TnnnageanUonderung/— търсене на тонаж;
еж. Tozzageznchfsagr
Tnиnagebedarf т — потребност от тонаж;
търсене на тонаж
Tonnagen achefangrr—търсене на тонаж
Tnиnngesteurr /— тонажен (корабен) данък
(такса) ■
Tonиeиgrhnlt п — тонаж; еж. Tonnage
Tonne ngeld п — тонажен (корабен) данък
(такса) .
Tonnenkilometer п — тон-километър
tnииrиweter adv. — на тонове
Tnp-MnzagemrnU п (engl.) — оиеше звено
на управление
Tn]p-Mauagrr т (engl.)—ръководител (ме¬
ниджър) на оиеше звено на управление
Uninl adv, — 1. съвсем, съвършен, напълно;
2. тотален, всеобщ; пълен
Total ausverkauf т — пълна разпродажба
Totalgewicht п — общо тегло
TntnIprotglOte/— глобална прогноза
Tntalrechezung/ — отчитане резултата ■ от
дейността на предприятие за целия период
Totalschaden т — пълни (общи) вреди (ще¬
ти), пълна сума на понесени загуби
Toialeumme /—обща сума, резултат
ToUnlverlusU т — общи- загуби; безвъзврат¬
на (пълна) загуба
Tninlwest т — обща стойност
Totlast / — тегло на празно товарно превоз¬
но средство (композиция)
Totzeit / — престой, време на престой (на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
281
машина)
Tourenhäufigkeitf— честота на превозите
Touren plan т — план на превозите на товари
Touristenkurs т — туристически (нетър¬
говски) курс (на валута)
TÖchtcrversorgungs-Versicherung/—зас¬
траховка живот; вж. Terme-Fixe—
Versicherung
Träger т, носител
Trägerbetrieb т — главно (водещо) предп¬
риятие
Trägerkörperschaft f — основна (водеща)
корпорация
Trägheit f— 1. вялост, инертност; 2. инер¬
ция
Trägheit in der Wirtschaft — инертност в
икономиката
trade bill (eng/.) — документарна трата
trade terms (eng/.) — търговски условия
Trade-Union (eng/.) —профсъюз
trademark (eng/.) — търговска марка, знак
на стоката
Traditionalismus т — традициомализъм
traditionell adj. —традиционен
Traditionspapier п — стоковоразпоредите-
лен документ
Tragehandel т — разносна търговия
Tragfähigkeit f— товароподемност; допус¬
тимо натоварване
Trailerschiff п — трайлеровоз, кораб тип
Ро-Ро
Trailerverkehr т — трайлерни превози
Tramp т — трамп, трампов плавателен съд
Trampbeförderung/— трампови превози
Trampreederci f— трампова корабоплава¬
телна компания
Trampschiffahrt /— трампово корабопла¬
ване
Tramptonnage /— трампов тонаж
tranfcrable account countries (eng/.) —
страни от зоната на използуване на превод¬
ни сметки при разплащателни операции
Transaktion f— сделка, операция
transaktionsbedingtpari. adj. — обусловен
от транзакцията
Transaktionsvolumen п — обем на сделките
Transaktionswert т — стойност на опера¬
ция, сделка
Transfer т —трансфер, превод (на чуждес¬
транна валута, ценни книжа)
Transfer-Konto п — преводна сметка
Transferabkommen п — споразумение за
трансфер
Transfcrcinkommen п — приходи, постъп¬
ващи от чужбина
Transfergarantie/— гаранция за прехвър¬
ляне на експортна печалба
Transfergebühr/—такса за парични прево¬
ди в чужбина
transferierbar adj. — преводим в чужбина
Transfermittel pl — средства, прехвърляни
от чужбина
Transferrisiko п—риск от забавяне на тран¬
сфера (превода) на суми
Transferstraße f — автоматична (поточна)
линия
Transfersystem п — система за трансфер
Transferzahlungcn pl — плащания, свърза¬
ни с трансфер на стоки
Transformation/—трансформация, преоб¬
разуване
Transformationstheorie/— теория за транс¬
формация на капиталистическото общество
Transfrigoroute / — международно обеди¬
нение на транспортни предприятия за пре¬
води
Transit т — транзит; превоз
Transitabgabe/— транзитно мито
Transitausfuhr/— експорт през територия
иа трета страна
Transitbeforderung/— транзитни превози
Transitbelicforung/—транзитно снабдяване
Transiteinfuhr/— импорт през територия¬
та на трета страна
Transitexport т— експорт през територия
на трета страна; вж. Transitausfuhr
Transitfracht /—транзитно навпо, навло за
транзитен товар
Transitgeb iihr/-en—транзитно мил о; вж.
Transitzoll
Transitgeschäft п — транзитна операция
Тransitgut п, —=ег — транзитен товар
Transitgutbeforderung/— превоз на тран¬
зитен товар
Transithandel т — транзитна търговия
transiticren tr. — превозвам транзит, осъ¬
ществявам транзитни превози
Transitivität der Präferenzen — транзитив-
ност на предпочитанията (при анализ на
търсенето)
Transitkosten pl —- разходи по транзитен
превоз
Transitland п,-^г — страна, през която се
осъществяват транзитни превози
Transitlicfcrung/-en — транзитна доставка
transitorisch adj. — преходен (снет.)
Transitorium п — преходна статия (на дър¬
жавния бюджет)
282
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
TrnneiieUnat m, -ez — транзитна държава
т, —е — транзитна тарифа
Traneiiumehelag т — транзитен оборот
Т^^^гЬ^ т—забрана за транзитно пре¬
минаване, забрана за транзитни превози
Transitware / -ez — транзитна стока; еж.
Transitgut
Transitzoll т — транзитно мито
UsnuepnseuU adj. — прозрачен
Trnnepnrrиz f — прозрачност, пропускли-
вост
Transport т — транспорт, превоз, транс¬
портиране
-, innesbrtsiebliheer — вътрешнозаводски
транспорт ,
schienengebundener—релсов транспорт
-, zwischenbetrieblthhrr — междузаводски
транспорт
Transport auf dem Lande — сухопътен
транспорт
Transport zu Lande — сухопътен траспорт
Transport zu Wasser — ооден транспорт
Tranepnriökonomikk— икономика на тран¬
спорта
Trnnernriübesunhmr f— приемане (товар)
за превоз
Trnnernst-(Speditione--)Sprsru р!—транс¬
портно-спедиторски разходи
Usaиspostabrl adj. — годен за превозване,
транспортируем
TsnneportяggeUuпs/—иранспортга агенция
Tsnnepnrialgnritbmus т — алгоритъм на
транспортна задача
Tsnuepnsiasbritru pl — транспортни рабо¬
ти
Tsnnepnrtnufkommeu п — цялата маса пос¬
тъпващи за превоз товари
Tsnnernriarfwnze т — транспортни разхо¬
ди
Tsnneportaufwezduugru pl — транспортни
разходи
Trnnepnstaussüeirшghz pl — подемно-
транспортни средства
Trauernribrdnrf т — потребности от пре¬
вози
Trnuepnsibrdinguugru pl — транспортни
условия
Tranepnsibrhälirr т, контгейнеср
Trnuspnsibrsherinigung/—товарителница
Tranepnribrehhsifiuzg f — транспортна
маркировка
Trnnepnribrtsteb т, -е — транспортно
предприятие
Trnuspnsibtlazz f—— транспортен баланс
TsaиsrostdokumenU и, -е — транспортен
документ (товарителница)
Tsazspnstrizerit / -ez —— транспортна еди¬
ница
Tsnzsrnstrnigrlt п — заплащане за превоз
irausposifähig adj. — годен за превозване,
транспортир уем
Tsazerortfähigktl0U’— превозна (пропуска¬
телна) способност
Traиspnstfaktnr m, -ez — коефициент на
превозимост
tr nusportfrst adj.—надежден при транспор¬
тиране
Urnusportgüsiig adj. — икономически изго¬
ден за транспортиране *
Tsauspnstgefaes f -ez —транспортен риск
Tsanspnrtgemlninsheaft f — транспортно
дружество
TsaиspostgeeceäfU n, -е — сделка за превоз
Transportgesellschaft f — транспортно ак¬
ционерно дружество
Transportgut u, -=jr — транспортиран товар
trnneposttrrrn ir. — транспортирам, пре¬
возвам -
Tsauepostkarnzitäi f — превозна (пропус¬
кателна) способност
Tsanspnstknnrerntinn f — коопериране о
областта на транспортните превози
Tsazepor 1^0(^1010™^/ — координиране
на превозите
Tsauerortkoetru pl — транспортни разходи
еж Tsnnernrtaufwnnd
Tsnzsrosilngcr п, — — транспортен склад
Tsnиsrortlelieungg■— 1. обемна превозите;
тооарооборот; 2. превозна (пропускватсл-
^способност
Tsaиeroriшnskierrng / — транспортна
маркировка
Tsnzsrostmrngr /— обем на превозите
Tsaиernstшtiirl pl—транспортни средства
~, überbetriebliche — външни транспортни
средства
~ , außerbetriebliche — външни транспорт¬
ни средства
~, tzurrbrisieblicee — средства от вътреш¬
нозаводския транспорт
Tsausrostmtiirlnbgabe f — 1. данък върху
частните превози; 2. мито върху транспор¬
тните средства
Trnusrostuosm f— норма на превозите
TsnzsrostobjekU п — обект на превозване
Tsnиern]ttnpttmioeuпgg/—оптимизиране на
транспортните превози
т —— транспортен план
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
283
Teanvporrplanunu/— планиране на прево¬
зите
Transportpreis т, -в — цена на прввознтв
Tecnspoutpeoblem н, —в — транспортен
проблем, тратснорттд задача
Teauspoureaum т — совдрдвмвстимосс на
срдтспдрсто средство
Tecuvportrichrunu / — направление на (то¬
варните) превози
TranspouteiviUo н, —кеп -— транспортен
рнск; вж. TragvportueOcre
Teagvporrvehcdrn т, - — 1. увреждане на
товара при превоз; 2, загуби при превоз на
товара
Tr1nvprrtvr1bvtkrvteu pl ;— себестойност
на превозите
Tragspoersr11 п —норма на првуознте
Teanvportviück п,-е — 1, единица превоз¬
ван товар; 2- трднспдрсuрдт товар
Transportsysreш н —транспдрттд система
Tecuvprrtiaeif т — сратсндрттд тарифа
Tragvportllmser1lrß1gu f — сратспдрста
опаковка; вж. TrcgspoervrepaeU1uu
Teagvpl)etugrcgelmäßiuUriten pl — нару¬
шаване рвдд на транспортните превози, не¬
редовни прввозн
Trauvpoet1gtrege‘rmeu п — транспортно
предприятие (фирма)
Tranvprrtvre11sr тл, -в — загуби при превоз
• нд товара; вж. Teagspretsercdrg 2
Trauvpr rrverpackunte/— транспортна опа¬
ковка
Tranvpoutvruvichrruug / — застраховка на
стоките за времето на срансндрсиранeтд им
Tecuvpourv1eircu т —договор за превоз
Trinsprrtvo1umeu п — обвм на прввознтв
Teagvprrtwru т — транспортен път
Te1nvprrtwrveu п — транспортно дело
Transport/wriu т — вид транспорт
Trassant т, -еп — трдсднт
Teavvar ш, -еи — трдсдт
^1^11^1 tr. — трасирам, изготвям трата
Teavsirr1UUvUerdit т — кредит, който св
предоставя при преводна мвннтвлннцд
Trcttee/— преводна менителница, трата
Tecitrnbrer л — книга за менителници
Travr11rrvereck т, -s — 1. пътнически (сп-
рнссичeсkи) чвк; 2- пътнически акредитив
Teecsury-Boud (eng!.) — съкровищна мвни-
свлтнеа
TrribsirOf т, -в — гориво
Trclbstofi1icfcжanr т, -еп — доставчик на
горива .
Tuend ш, -s — трeтд, тенденция
“, vrrrrrrverrndee — господствпУДЩа тeт-
денцня
Te1ndcr]niiilunug/ — определяне на основ¬
ното направление на развнтнв
TeiudfnuUtiou /— функция на трвнда
Trrudulllchunuj/— изравняване на 'рвида
Turudlluir/—тенденция; вж. Tuend
Trendprognose /— прогнозиране на основ¬
ната твтдвтцня на развитие
Trennschicht /— обществена прослойка
Trennung/ — отделяне, разделяне, развдн-
нвннв
Tergguuusentschädiiging/—компенсиране
на разходите прн живеене отделно от се-
мeйссвдто
Tervrr т — трвзор, пдоароуссойчив сейф
Tervrufachmi1tr /— 1-' договор за право на
ползване сейф в банка; 2. такса за ползване
нд свйф
Trrsousehriu т — съкровищен бон (обляга-
цня)
Triroeeldeu pl — надбавка към трудовото
възнаграждение за дългогодишна непре¬
късната работа; вж. Trenepuämie
Trr11prnsirn/— пенсия за прослужени го¬
дини; вж. Teeurreurr
Terriprämir / — надбавка към трудовото
възнаграждение 'зД' дългогодишна непре¬
късната работа
Terrrecbatt т—отбивкд от цвната, предос¬
тавяна за продължителни делови връзки
Trrururutr /— пенсия зд прослужени години
Trruulbrr т лице, предоставило право¬
то нд собственост върху имуществото сн
Teenhäudee m, доверено лшр, довери¬
тел; лицв, нд ковто св ддва право зд управ-
лвние на имущество Terurändred1por п
— ценнн книжа, предадени на съхранение
у доверено лицв от техните притежателя
Treuhand/—управление нд чуждо имущес¬
тво по поръчение на доверителя; Агвнцня
за приватизация
TueuhacUdbcU/— тръсс-кдмпдтня (един
от видовете търговски банки в САЩ)
Trrihagdliuegtrm п — соассввтдст, нами¬
раща се под попечителство
Te1uhandurscräOr п ■— доверителна опера-
цня (напр-нд банкд)
Teruhaudgri п — имущество, управлявано
по довврвпост; имущество под попечител¬
ство
Terr1landvchaOt /— управление нд чуждо
имущество по поръчение на доверителя
Terrhandvrrrä1tuiv п—управление ндчуж-
284
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
до имущество; вж. Treuhand
Treuhand vermögen п — имущество, управ¬
лявано по девере пост, имущество под по¬
печителство
Treunehmer т доверено лице; лице, на
което се предава правото да управлява
имущество, вж. Treuhänder
Trial-and-error-Methode f — метод на
опита и грешката
Triebkraft/—движеща сила
Triilion / — трилион
trip-charter (engl.) — рейсов чартер
Triptik п (Triptyk п) —триптик, митничес¬
ки пропуск за преминаване през граница
(за коли)
Trocken(fracht)schiff п — плавателен съд
за сух товар
Trockenfracht/ — сух товар
Trockentonnage /— сухотоварен тонаж
Trockenverlust т — изсъхване, загуба от
изсъхване
tropenfest adj. — годен за експлоатация в
тропически условия
Tropenfestigkeit / — годност за експлоата¬
ция в тропически условия
tropensicher adj. —годен за експлоатация в
тропически условия; вж. tropenfest
Troy-Unze f — тройунция (мярка за тегло
на благородни метали 31,1035 г
Troygewicht п—тегло на благородни метали
trust Company (engl.) — тръст компания,
една от търговските банки в САЩ; вж.
Treuhandbank
Trust т — тръст
Trustbildung/ — създаване, образуване на
тръст
trustee (engl.) —доверено лице, което коор¬
динира ценовата политика на тръста
trustieren tr. — създавам, образувам тръст
Turnus т — цикъл; оборот
turnusmäßig adj. — редовно
two-Ievel-planning (engl.) — планиране на
две нива
Тур т —тип; образец; стандарт
typen tr. — типизирам
Typenarbeitsnorm / — типова норма за из¬
работка
Typenausführung / — типово, стандартно
изпълнение
Typenbereinigung/—отстраняване на мно¬
гообразието на типоразмера
Typenentwurf т — типов проект
Typengröße/— типов размер
Typenidentität/— типова идентичност
Typenkalkulation/ — типова калкулация
Typenkauf т — покупка по образец
Typenlösung/ — типово решение
Typenmuster п — типов образец, стандарт
Typennetzplan т — типов мрежов график
Typennormativ п — типов норматив
Typenpolice/— типова, стандартна полица
(застр.)
Typenprojektierung/— типово проектиране
Typenreihe /— ред типоразмери
Typentechnologie / — типова, стандартна
технология
Typenträgersystem п — система за извърш¬
ване на капитален ремонт и модернизация
на основните средства на предприятието
Typcnvertretor m, типово изделие
Typisierung / — типизация; унификация;
стандартизация
Typprüfung/— проверка за съответствие
по образец, стандарт
Typung / — типизация, унификация, стан¬
дартизация; вж. Typisierung
и
Ufer п — бряг; frei (franko) франко
брега
Ultimahypothck/ -en — ипотека, внесена в
кадастъра с максималната цена на земния
участък
ultimo adv. — ултимо (в последния ден на
месеца) (банк.)
Ultimo т — ултимо, последен ден от месеца
(борс.)\ per - -— в края на месеца
Ultimo-Geschäft и, —е — сделка, чието из¬
пълнение е в последния ден на месеца; вж.
Ultimogeschäft
Ultimogeld п — заем, който трябва да бъде
погасен в последния ден па месеца
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
U
285
UKimogesdiäft л, -е — сделка, чието изпъл¬
нение е о последния ден на месеца
Ulttmokurs т, —е — курс по сделки на улти-
мо (борс.)
um prp. [Akk.] — около, по, към, с; um zwei
Prozent steigen—покачва се едва процента
umäzdrsu tr. — променям, изменям
um arbeiten tr. — преработвам (произведе¬
ние)
Umarbeltunug/ —en —преработка
Umbau mi.-tcu — преустройство, реоргани¬
зация; tm ~ begriffen— в процес на преус¬
тройство
umbauen tr. — преустройвам, реорганизи¬
рам
um bewerten tr. — правя преоценка, оценя¬
вам наново
umbildcn tr. ■— преобразувам; преустрой¬
вам, реорганизирам; променям
Umbruch т, -=-е — прелом, обрат, преуст¬
ройство
~ , technischer — техническа революция,
технически преобразувания
umbuchen tr. — прехвърлям, превеждам
(сума)
Umbucheпug/-ez — пренасяне на счетовод¬
ните записи от една сметка о друга; прех¬
върляне на сума
Umfang т — обем, вместимост; размер, го¬
лемина, обхват; die Arbeit nimmt
grösseren - an — работата взема по-ши¬
роки размери; in vollem ~ — о пълен раз¬
мер, изцяло
Umfang der Verluste — размер на загубите
~ , mengenmäßiger — обем въо физическо
изражение
-, wertmäßiger — обем о стойностно изра¬
жение
umfangreich adj. —— обемист, обширен; го¬
лям
umfassen tr. — обхващам, включвам, съдър¬
жам (прен.)
umfassend adj. — 1. изчерпателен, обстоен;
2. обширен, широк
umfismtcrru tr. — преименовам фирмата
Umff fmanzg/ -ez — видоизменение; тран¬
сформация; преобразуване; променяне на
формата; деформация
Umfrage / -п — допитване, анкета;
Umfrage halten [über Akk.] —правя анке¬
та за
umfragen itr. —разпитвам, анкетирам
umgehend adv. — веднага, незабавно
umgehend adj — незабавен; mit *er Post —
c обратна (първа) поща
umgrrrheurt adj. — преизчислен; изчислен
пmgretaliru tr.—преобразувам, преустрой¬
вам, реорганизирам
UmgerSultltrug-rn—преобразуване; реор¬
ганизация; преформиране; преустройство
Umjg’ündunng/— променяне правната фор¬
ма на предприятието
umgruprirreu tr. — прегрупирам, прераз¬
пределям
Umgruppierung / -сп — прегрупиране,
прегрупировка, преразпределение
Umlndebnhuenf т, ;—товаро-разтоварна
гара
umladen tr. •— претоварвам, прехвърлям
стока
Umladuпug/• -еп — прехвърляне, претовар¬
ване (на товара другаде)
Umladungskosten pl — разходи по прехвър¬
лянето (на товара) •
Umlage/—п — 1. отчисляване (от себестой¬
ността); 2. разпределение (на данък), про¬
мяна
umlagern tr. • — преместване на стоки от
един склад о друг
Umlauf т — 1. обращение (на пари); цирку¬
лация; оборот; Geld außer * setzen — из¬
важдам пари от обращение; Geld In -
setzen (bringen) — пускам пари о обраще-
ние; aus dem * ziehen — изземам от обра-
щение; sich tm - befinden — намирам се о
обращение; im * sem — о обращение съм
(за пари) 2. кръговрат
um laufen itr. s.— 1. намирам се о обращение
(банкноти); 2. циркулирам
umlaufendes Geld — пари о обращение
umlauffahig adj. — годен за обращение (за
пари)
UmlnuffähigkniUf— обращаемост (на пари)
Umlauffonds т, — оборотен фонд
Um laufgeshewiudigkniU f— 1. обращаемост
(на оборотните средства); 2. скорост на
паричното обращение
UmlaufknpiUal п, -Oez — оборотен капитал
Umlaufmasee /—; маса о обращение
Umlnufmnser des Geldes — парична маса о
обращение
Umlaufmittel п — средство за обращение
(функция на парите)
Umlaufmittel pl — оборотни средства
~, fremde — заемни оборотни средства
* , brtsirblicer (eigene) — собствени обо¬
ротни средства
Umlaufmittelabführung / -ez — отчисле-
286
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нне нд оборотни средства
UmlarOmlttelbrstind т, е — ндлнчив нд
оборотни средства ,
UmliiOmittelbiudnue f — замразяване нд
оборотни средства
Um11rfmiite1kinspar1uu f — икономия нд
оборотни средства
Uш111Opr1icr / -п — универсална (застра¬
хователна) полица
Umlaufs жакети/, -еи — (парично) средс¬
тво зд дардщвнив
Umlaufvermögen н, — оборотен кдпитдл
umlegen tr. — променям (срок); разпреде¬
лям (данъци, земя, разноски); ein
Trlefo nuee1ppttcl1 прехвърляме телефо
нвн разговор
nm planen fn — променям план .
nm qnclirizlirin tr. —преквалифицирам '
UmuüsiUovieu pl — разходя за ^оборудва¬
не
Umr üsVilnIe/—- ^^оборудване
nmueehuru tm.[m AkkJ — преизчислявам
(валута), изчислявам в (друга валута);
Mcek iu Leww изчиаяявем мркни в
левд
Umrechnung/— изчисляване, обръщане (нд
една валута в друга)
UmeechnunusUuus т, -е — курс нд пренз-
чнслявднв (на валута), валутен курс
Umsatz т — ссдкодадрдс
**, lnu1rbriuieb1ich1r — вътрешнозаводски
оборот
Umsatz anf diu Außenmärkten — външно¬
търговски оборот
Umsatz ans Rialisierruu — оборот от реа¬
лизацията
Umsatz ans Verkauf—оборот от продажбите
Umsatz 1ш Zah1rnuvverUehr — платежен
оборот
Umsv1r/abube/-n—отчисление от оборо-
тд
^^11x1^0111 т — намаляване нд оборота
Umsitzbestereruug / — облагане с данък
върху оборота
Umsct/bonis т — б^нус от сумата, с която
са закупени стоки през определен пвриод
Umsct/divldcn dej/ -и—дивидс нт от оборота
Umv1t/ersehäOi л,—в — операция по закупу-
вднв н препроддване (нд цвнни книжа)
Umv1t/grvchwindigkeit/— скорост нд обо¬
рота; вж. Umseh1aevgrvchwiudigU1ir
Umsitzgewinn т, -е — остдсисeавн дял нд
чистата печалба в общата стойност на обо¬
рота; пвчдлбд от оборота
Umsct/größi /— обем, рдзмвр на оборота
Umsct/höhe / — обем, рдзмвр на оборота;
еж. Umsitzumößi
Umsatzkapital п — оборотен капитал
Umsat/minei /— обвм нд (стокооборота
Umsat/plcn • , • — план зд оборота
Umsat/peinzlp л,-1вп —принцип на зависи¬
мост между сума (печалба) и обем (про¬
дажби)
Umsatzp^^no/ -еи—kдмнснота от обо¬
рота •
Umsitzrückeang т — ндмдлявднв, спддднв
на (стокоОборота
Umsct/schwerpunkt т — съществен мо¬
мент в оборота .
Umvat/vr11 п — планиран обвм нд оборота,
задължения по оборота, дебит на оборота
Umsatjadteneruiiug— нардствднв нд оборота
Umsatzsteuer / -п — данък върху оборота
— ,• differenzierte — диференциран данък
оборот
UmsaCzsttunreoe1nr1li/—дсвдаожДДватe от
данък оборот
UInsaCzstt-tLlklLlr / — структура на оборота;
структура на продажбите
Uшvat/vo1uшkU п — обем нд оборота; обем
на продажбите
Umschlag т — 1. обвивка, обложка, плик; 2.
оборот (на средства); 3- промяна, прелом,
изменение
Umschlag der Fonds—оборот на фондовете
Umschlag der Produkrirusgu1ndOruds —
оборот (обращение) на основните произ-
вддссввтu фондове
Uшvch1au des Kapitals—оборот нд кдпнтдлд
nmveh1аe1n tr. -— претоварвам (стока),
прехвърлям (нд кораб, нд влдк)
Umschlaghafen т,-—товарно пристанище
Umschliuplitz m, ^в — място за претовар¬
ване (нд стоки)
Umsch11gsgkVchwindigUrit / —— обращае¬
мост (скорост) нд оборота, скорост нд да-
рдщeтнвсо
Umvchl1gshä1figkkit /— скорост на оборо¬
та; вж. UmschliesgkschwindieUkIt
UmscHließin/, —еи — опаковка, тдра
Unu^t^l^u11^ß^n^U^er — 1 - конверсия нд дългове¬
те; 2. кдтсдлнддцня нд дълговете
umveh11kn tr. — преквалифицирам
Umschlinge / -еп — преквалифициране,
преквалификация
Umschwnnu m — 1. поврат, прелом; дарат;•
2. точката, от която започва спдд нлн подвм
umsetzbar adj. — 1. обрдтнм (зд мeнитватн-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
и
287
ца); годен за обращсние; 2. осъществим
umsetzen tr. — 1. превръщам, обменям; in
Geld превръщам в пари, реализирам;
2. премествам, пребазирам; 3. преразпре¬
делям (основни фондове); 4. прехвърлям
(на друга работа); 5. пускам в продажба
Umsetzung/— 1. превръщане, обмен; 2.
преместване, пре базиране; 3. преразпреде¬
ляне (на основни фондове); 4. прехвърляне
(на друга работа)
um sortieren tr. — пресортиране
umstellen Гг. [auf Akk.] — преустройвам,
приспособявам към
Umstellung/— 1. преместване, размества¬
не; 2. преустройство, преход, преминаване
umstritten adj. — спорен, оспорван
Umstrukturierung/— преструктуриране
Umtausch т — размяна (на валута); смяна,
замяна (на купена вещ)
Umtauschbarkeit / — обратимост, конвер¬
тируемост (на валута)
umtauschen tr. — обменям, разменям (валу¬
та); сменям, заменям (купена вещ срещу
Друга)
umverteilen tr. — преразпределям
Umverteilung / — преразпределение; пре¬
разпределяне; повторно раздаване
Umverteilung des Mehrwertes — преразп¬
ределение на добавената стойност
Umverteilung des Nationaleinkommens —
преразпределение на националния доход
Umverteilung von Haushaltsmitteln — пре¬
разпределение на бюджетните средства
Umverteilungsposten т, — преразпредели-
телно перо (на бюджета)
Umwälzung/—обрат, поврат
- , ökonomische — икономически обрат
(поврат)
Umwandelbarkeit / — обратимост; вж.
Umtauschbarkeit
umwandeln tr. [in Akk.] — видоизменям,
променям (наказание); превръщам в, тран¬
сформирам; преобразявам (прен.)
Umwandlung/— 1. конверсия; превръщане,
преобразуване; изменение; преобразяване
(прен.); 2. променяне правната форма на
дружествата (акционерните)
umwechseln tr. — разменям, обменям; раз¬
валям (пари)
Umwelt/— околна среда
Umweltanlage/ -п — съоръжение за опаз¬
ване на околната среда
Umweltbelastung / -en — увреждане на
околната среда
Umwelteinfluß w, -sse — влияние на окол¬
ната среда
umweltfcindlich adj. — който уврежда окол¬
ната среда
Umweltforschung/ -en — екология
umweltfreundlich adj. — който щади (пази)
околната среда
Umweltfreundlichkeit / — съобразяване с
околната среда
Umweltgesundung/— оздравяване на окол¬
ната среда
Umweltproblem л, -е — проблем на околна¬
та среда
Umweltschutz т — опазване (защита) на
околната среда
Umweltschutzpolitik/— политика на опаз¬
ване на околната среда
Umweltverschmutzung/ -en — замърсява¬
не па околната среда
Umweltverseuchung/ -en — заразяване на
околната среда
umwerten tr. — преоценявам
Umwertung/ -en — нова оценка, ново оце¬
няване; преоценяване, преоценка
Umworbene m(f), -n — лице, към което е
адресирана рекламата; потенциален купу¬
вач
Umzugsgeld n, -er — пътни пари при пре¬
местване от един град в друг при смяна на
работното място
Umzugsgutversicherung/ -en — застрахо¬
ване на домашното имущество при прена¬
сяне в ново жилище
Umzugskostenpl — разходи за преместване
(в ново жилище)
unabdingbar adj. — безусловен, обезателен
unabdingbare Voraussetzung [für Akk.] —
безусловна предпоставка за
unabgemacht adj. — 1. незавършен; 2. неиз¬
платен
Unabgestimmtheit /— несъгласуваност
unabhängig adj. [von D.] — независим от
Unabhängigkeit/ [von D.] — независимост
от
-, wirtschaftliche — икономическа незави¬
симост
unabsetzbar adj. — 1, незаменим; 2. стока,
която не може да се пласира
unakzeptiert adj. — неакцептиран (за мени¬
телница)
unangemessen adj. — не съответстващ (за
заплащане)
unannehmbar adj. — неприемлив *
unausführbar adj. — неизпълним, неосъ-
288
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
щестоим, нереализуем
пuaпegegltheeu part. adj. — небалансиран,
неизраонен (баланс)
unbar adj. — безналичен
unbearbeitet part. adj. — необработен
unbeaufsichtigt part. adj. — без надзор, без
контрол
Uubedeukltchk^rttebeshhrtuigпzg / -ez —■ ;
свидетелство на финансова служба за лип¬
са па дългове (danj
unbedeutend adj. -— който е без значение;
незначителен, маловажен, несъществен
unbefristet adj. — без посочен срок, безсро¬
чен .
unbefugt adj. — 1. некомпетентен; 2. неу¬
пълномощен, нямащ право (разрешение)
ugbegütcrt adj. — без състояние, небогат,
без средства за съществуване
unbeglichen adj. — неплатен
unbegründet adj. •—неоснователен, необос¬
нован
unbegrenzt adj. — неограничен; безграни¬
чен
unbenutzbar adj. — неизползваем
unberücksichtigt adj. — оставен без внима¬
ние; непредвиден; die Frage Ost '-geblieben
— този въпрос не се озе под внимание
uzbrrrchezbns adj. •— нсподдаоащ се на из¬
числение, неизчислим (за загуба); непред¬
виден
unberechtigt adj. — 1. незаконен; необосно¬
ван, несправедлив; 2. непраоомощен
unberufen adj. — 1. некомпетентен; 2. неу¬
пълномощен; sich [Akk.] - rtumtehhru —
намесвам се без да имам право (без да съм
упълномощен)
unbeschäftigt adj. — незает; безработен
unbeschränkt adj. — неограничен
unbeschränkt haftbar — неограничено от¬
говорен
unbesetzt adj. —— вакантен (за служба); не¬
зает, празен
пиЩ^исН adj. — необложен с данък
unbeträchtlich adj. — незначителен; eine
nicht ~е Geldsumme — значителна (поря¬
дъчна) сума
unbeweglich adj. — недвижим; - е Güter —
недвижими имущества
unbeweisbar adj. —• който не може да се
докаже, недоказуем
unbewiesen part. adj. — недоказан
unbezahlt adj. —— неплатен
unbrauchbar adj. [für Akk., zu D.) — него¬
ден, неизползваем за; ~ macheu —— правя
негоден (неизползваем), повреждам
undefinierbar adj. — който не може да се
определи (дефинира)
пudiszirlizirri adj. — недисциплиниран
Uueieztrlinicrterit f — недисoиплигира-
ност
Und^nta л, -Uiu — съвместна сметка, с
която се разпореждат заедно всички члено¬
ве на дружеството
uudusceführbas adj. — неизпълним, неосъ¬
ществим (план)
пnriubriuglihh adj. — не подлежащ на иска¬
не, безнадежден (за искане)
Unrinbrtugliheketi f— безнадеждност (на
искане)
unentgeltlich adj. —— безплатен, даром, без¬
възмезден
unentgeltlich adv. — безплатно, безвъзмез¬
дно, даром, гратис
unentwickelt adj. — неразвит
unerfüllbar adj. — неизпълним
unerfüllt adj. — неизпълнен .
unerforscht adj. — неизследван
unrserbltce adj.;— незначителен, несъщес¬
твен
unerlaubt adj. — непозволен, неразрешен
unermesslich adj. — неизмерим, безмерен,
необятен
unermesslich adv. —неимоверно, извънредно
uuerehelnssru adj. — непроучен, неизслед¬
ван
unerschwinglich adj. -—• 1, недостъпен (за
цена); 2. прекомерен, непосилен (за данъ¬
ци)
uurrertzbas adj. — незаменим; който не мо¬
же да се възстанови
unersetzlich adj. — незаменим; вж.
unersetzbar
Unfall т, -— авария, катастрофа; травма,
нещастен случай
Uufallkrnukrzgrld п — помощ при
временна нетрудоспособност поради про¬
изводствена травма или професионално
заболяване
■Unfallrr e Sui/ —п — пенсия по инвалидност
Unfallschutz т — профилактика на произ¬
водствения траоматизъм
Unfallverhütung f — предотвратяване на
злополука, предпазване от злополука,
Unfallverhütungsvorschrift f —eu — на¬
редба (предписание) за предпазване от зло¬
полука
Unfallversicherung f -eu — застраховка
срещу нещастен случай (злополука)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
и
289
~ , private — частно застраховане срещу
нещастен случай
* , soziale — социално застраховане срещу
нещастен случай
ungangbar adj. — 1. иззет от обращение (за
парични знаци); 2. непродаваем, не нами¬
ращ пласмент (за стока)
ungeübt adj. — неопитен; - sein [in D.J —
нямам опит в, не съм обигран в
ungeeignet adv. [für Akk., zu D.] — неподхо¬
дящ, неудобен, негоден за; für eine Arbeit
- sein — неподходящ (негоден) съм за да¬
дена работа
ungefähr adv. — около
ungeschult adj. — необучен, неквалифици¬
ран
ungesetzlich adj. — незаконен
Ungleichgewicht п, -е — неравновесие; не¬
равенство
~ , vermögensmäßiges — имуществено не¬
равенство
Ungleichwertigkeit / — неравностойност,
нееквивалентност .
Ungleichwertigkeit des Wareaustausches —
нееквивалентност на стокообмена
ungültig adj. — невалиден, недействителен;
etw. [ für Akk.] ~ erklären — обявявам
нещо за невалидно, анулирам нещо
Ungültigkeit/— недействителност (на сдел¬
ка) '
ungünstig adj. — неблагоприятен; eine -е
Bahnverbindung — неудобна железопът¬
на връзка; im ~sten Falle — в най-лошия
случай
Unifikation / — унификация
unifizieren tr. — унифицирам, уеднаквявам
Unifizierung/— унифициране, унификация,
уеднаквяване
Union / -em —• съюз; eine ~ gründen —
създавам, основавам съюз
universal adj. — универсален
Ugtvrrsalakzise f -n — универсален акциз
Universalbank / -en — банка от универса¬
лен тип, универсална банка
Universalmesse / -п — универсален панаир
Universalpolice / -п — универсална застра¬
хователна полица
universell adj. — универсален; вж.
universal
^^^^156^01^/ -em — университетс¬
ко образование
unkündbar adj. — 1. безсрочен (заем); 2.
постоянен, не подлежи на уволнение
(служба)
unkontrollierbar adj. — който не може да се
провери (контролира)
Unkosten pl — • разноски, разходи; • die ~
tragen (bestreiten) —• поемам разноските;
sich in * stürzen — охарчвам се
unlauter adj. — непочтен, нечестен; нелоя¬
лен
unlautere Konkurrenz — нелоялна конку¬
ренция
unmündig adj. — непълнолетен
U^J^m^щ^it^g^ert7r— 1. непълнолетие; 2. неу-
мереност, излишсство
Unmasse / -п — огромно количество
Unmenge / -п — огромно количество; вж.
Unmasse
unmeßbar adj. — неизмерим
unmittelbar adj. — непосредствен; mein ~er
Vorgesetzter — моят пряк ръководител
unmittelbar adv. — непосредствено; направо
Unpfä nd bar ксИ/— недопустимост на нала¬
гане на запор върху определени предмети
на длъжника
Unplanmäßigkeit / — непланомерност
unproduktiv adj. — непродуктивен, непро¬
изводителен; безрезултатен
Unproduktivität /——• ниска производител¬
ност, непроизводителност
unprofKabel adj. — на загуба, нерентабилен
unproportioniert adj. ■— непропорционален
ugqualtfizierbar adj. —— неокачествим
unqualifiziert adj. — неквалифициран
unrationell adj. — нерационален
unrealisierbar adj. — нереал изуем
unrechtmäßig adj. — незаконен, неправоме¬
рен
unreell adj. —нереален; нечестен, непочтен
(сделка)
unregelmäßig adj. ■■— неправилен; неравно¬
мерен; нередовен, неритмичен (работа)
Unregelmäßigkeit / -en — неритмичност,
неравномерност
unrentabel adj. — нерентабилен, на загуба
Unrentabilität / — нерентабилност
unsachlich adj. — неделови; необективеи,
пристрастен
Ша^сНс^сИ/— неопределеност, ненадеж-
дност, несигурност
Unsumme / -п — огромна (грамадна) сума
unsystematisch adj. — не систематичен
unter prp. [D.] — между, сред; под; при;
unter der Bedingung, daß... — при усло¬
вие, че...
Unterausschuß т, • — подкомисия ,
Unterbewertung/, -en — занижена оценка
19 Немско-български икономически речник
290
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
1пГ1гЬ11Г1П tr. —— подбивам; den Puils -
предлагам по-ниска цена, подбивам цвнд
'Unterbieluiilg/— подбиване (за ценя)
Unterbietung der Preise — подбиване нд
ценнтв
inteubinden tr. — предотвратявам, осуетя¬
вам; пресичам; прекъсвам, преустановя¬
вам; спнрам
Uuierbrrcrrgg / -еп — нарушаване, вре¬
менно прекратяване (нд производствения
процвс); прекъсване, спиране
unirubeeitrg tr. — представям (план), изла¬
гам, поднасям, докладвам; link Offerte -
— ддвдм оферта, правя предложение;
einen Vorschilae - — правя, внасям пред¬
ложение
Unterbringung/ -in — '1 - влагане (на капи¬
тал); 2. разпределение (нд здем)
ugteudurcrschgiii1leh adj. — под средното
ниво
п^еиegrwieUk1n refl. — развивам се слабо,
нв св развявам добре
untkeentwicUk1i adj. — недоразвит; слабо
развит (страна)
Untergang • • • — упадък
iuteeeeben adj. [DJ — подчинен нд някого
Untkuuibini т, -п — подчинен
1niergerrdgrt adj. — подчинен; - sein —-
подчинен съм; von -er Bedintnue — от
второстепенно зндчвнив
Ugteuuerrdneie m, -и — подчинен
Untkrukwlehi л, -в — недостиг в теглото,
недостатъчна тежест
rnteuglirdrrn tr. [tu Akk,] — подразделям на
Ugieuu1i1der1nu / -еи — подразделяне;
пддрдзнрeдeаeннс
Unterhalt т — издръжка; материална по¬
мощ; поддръжка
1gieera1teu tr. — издържам (семейство),
поддържам
Unterri1ivkosirn pl — разходя зд издръжка
нд някого
UnleehrCtrrgg'■— техническо обслужване,
поддържане в техническа изправност
Uuirrri1irngvUostkn pl — разходи по под¬
държане (нд нещо)
nnteuhindeln itr. [mit D-, über Akk.] — водя
преговоря, преговарям c някого за нещо
Unierhigd1rnu / -еи — преговори; tu -
sikhkn [mit D.] — в преговоря съм c някого
Unterlagen pl — материали, данни, сведе¬
ния, документация
Unteu1avsuuusO111 т — случай на неизпълне¬
ние; 1ш ~(е) — у случай на твuзпълтвтuв
untrulirOen /7r. — прокрадва сс, промъква св
(грешка); ein Fehler ist mir - — допуснал
съм несъзнателна грешкд, случайно св в
промъкнала грвшкд
uuteullegiu itr. [D.] — подлежи нд нещо; die
Wauen - einer Kontrolle—стоките подле¬
жат на контрол; es uuterlliut keinem
Zweifel — няма съмнение, нв подлежи на
съмнение
Untermasse /,-п — недостяк в теглото; вж.
Unrruerwleht
0^1-11^11 der öffentlichen Hand —дър¬
жавно предприятие
Unternehmen л, ' - . мeонряиснвe , нчнн-
нанив; 2. предприятие; iln — führin — ръ¬
ководя предприятие; kiu - gründen — ос-
новдвдм предприятие; kiu - veeteeten —
представлявам предприятие
-, öOOknt1lehev — държавно предприятие
- , i1teruiiivev — алтернативно предприя¬
тие
-, inuiblicdcrtis — присъединено предпри¬
ятие
- , kru/kvsioniertev — концесионно предп¬
риятие
- , mcukibeheerscrendev — предприятие с
монополно присъствие нд пазара
- , veuschmolzini — слвти предприятия,
тръстове
interuehmen tr. [eigin Akk.] — предприе¬
мам нещо срещу някого
Ugtcгgermeпsaunot)P11ärgU/—разделяне на
предприятието
Uuteru1hInenuVueuCunue/ -вп — съввщаннв
на предприемачи
UuieeucrmensOorm / -еи — предприема¬
ческа форма, юридическа форма нд предп¬
риятието
UniernermeuvOorvehung / — проучване
операциите нд предприятието
Unteeurrmensleiter т — ръководител (уп¬
равител) нд предприятие
Uuiruurrmeusp1inuuu / —- планиране у
рамките нд предприятието
UutcrnermenupoШtnU'— политика на пред¬
приятие
Uuteunehmenvzie1 п, -в — цвл нд предприя¬
тието
Uuternehmkuszrsammeuveh1uß m, -ssi —
обединяване (сливане, кддпeриратe)• нд
предприятия
Unternehmer m, предприемач
-, selbständiger — независим предприемач
1nieegermeelveh adj. — предприемачески;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
и
291
предприемчив, инициативен
Uutrszcemhsknriinl п, -е ;— предприема¬
чески капитал
Untrruheшrspfnzesrhet п, -е — заложно
праоо на предприемача
Unirszhemnrrsnflt т, —е — печалба, доход
на предприемача
Unte er zc hmc e riä -ez — предприема¬
ческа дейност
Uutrsuremrrtum п — предпрнемачесгво
Unter nehm er wagnis и, -^sse — предприема¬
чески риск
Unternehmung / -eu — предприятие; вж.
Unternehmen
Uutrrzcemungsfüheunug/— ръководство на
предприятие
Uzterzchmungseonm/-rz — правна форма
на предприятието
Unternehmungsgeist т — предприемчивост
Unternehmungslust f— предприемчивост
пutrsnremungeluetig adj. — предприемчив
ordnen tr. [D., Akk.] —* подчинявам ня¬
кого някому
Unterordnung/ -ez — подчинение, субор¬
динация
Uutrsosduuugsknuzrsu m — вертикален (на
принципа на подчинение) концерн
Unterpfand л, -=ег — залог, гаранция
U^erpreis m, -е — цена, по-ниска от номи-
нала
uzirsriheiru tr. [über Akk.] — осведомявам,
- информирам някого за; съобщавам на ня¬
кого за
untersagen tr. [D., Akk.] — забранявам няко¬
му нещо
uzteseheäizeu tr. — подценявам
uutrsehtlrtdbar adj. — различим
uuierscheideu itr. [zwischen D.] — разграни¬
чавам между
uuteseceridrn tr [vou D.] — различавам,
1 разграничавам от; разпознавам
nutrreceridrn refl. [von D.] — различавам
се, разграничавам се, отличавам се от
nntrrsceridrze adj. — отличителен
Untcrecheldunu/ -eu — различаване, разг¬
раничаване
Untrreheridrzgsmrrkmnl п, -е — отличите¬
лен белег
Uuierec'eeidnzg.eztll /н,=е — диференциал¬
но мито
Unterschied т, -е — разлика, различие; tm
~ [zu D.] — за разлика от; zum ~ [von D.]
— за разлика от
uuirssceiedlice adj. — различен
Uutesechirdsbctsag т, — раллика между
две суми (счет)
пutrrehelngen tr. — 1. злоупотребявам,
присвоявам; 2. скривам, премълчавам (съ¬
общение)
UzterechlalJuuug/ -ez — 1. присвояване на
чужди пари или имущество; 2. разхище¬
ние, злоупотреба; 3. укривателство, укри¬
ване
Unterschlagung / — злоупотреба; eine ~
begehen — извършвам злоупотреба
uutrsshhrribru tr. — 1. подписвам, слагам
подпис; 2. съгласявам, одобрявам (прен).
uutrssherritru tr. — 1. не използвам (по кал¬
кулация); 2. не изразходвам (отпуснати
средства); den vorgesehenen Betrag - —
изразходвам по-малка сума от предвиде¬
ната
Unterschrift des Р^^^птии — прину¬
дителен подпис (върху менителницащре-
дявена за протест)
Un teгsshetOtt/ -ez — подпис
- , eigenhändige — собственоръчен подпис
Unterschuß m, -=sse —дефицит, загуба
nuter siegeln tr. — подпечатвам, слагам (уд¬
рям) печат
unterstützen tr. [bet DJ — поддържам, под¬
помагам, подкрепям о
Unter seütuzrn/-ru—парична помощ; под¬
дръжка, помощ, подкрепа, съдействие
~, öffentliche — държавна субсидия
~, finanzirlle — финансова помощ
gegenseitige — взаимна помощ
~ , mnirsirlle — материална помощ
nutrsstützuzgebreüsftig adj. ——нуждаещ се
от помощ (подкрепа, поддръжка)
Uuteretüi/nzgsbrihtlfr / -п — помощ, пла¬
щана на работниците (при болест, нещас¬
тен случай)
Unter st üizungffondy т,—s — фонд за подпо¬
магане на нуждаещи се
Untrretüt2uugegeld л, -er — помощ при бо¬
лест; вж. Uuiereiützшlgebeihilfe
untrrstrern hr. [D.J — 1. подлежа па нещо;
2. подчинен съм, подведомствен на някого;
es uztrsetret keinem Zweifel — няма съм¬
нение
tr. [D., Akk.] — 1. поверявам
ръководството на някого; [D.] пи^^МИ
sein — подчинен (подвластен, подведомс¬
твен) съм някому; 2. приемам, допускам,
предполагам
Uz tor seellllпug/ -ez — подчинение
untersuchen tr. — 1. изследвам, проучвам;
292
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
2. преглеждам, проверявам
Unter such ип^-ей — 1. изследване, изуча¬
ване, проучване; 2. оглед, обследване; раз¬
следване, следствие, дознание (юр.)
Unirrsuchungsrrgrbnis и, -sse — резултат
от проучване
unterteilen tr. [in Akk.] —подразделям на
unterteilen refl. [in Akk.] — подразделям се
Unter verkauf m, -=e — продажба по запас¬
ни цени
unterwerfen tr. ■— подчинявам
unterwerfen refl. —— подчинявам се някому;
sich den Spielregel- — подчинявам се на
правилата на играта на пазара
unterzeichnen tr. — подписвам
Unterzeichner т —лицето, което се подпис¬
ва; подписващата страна (при договор)
Unterzeichnete m(f), -n — подписалият се,
подписалата се
-en — подписване
Ugterzrichguggtbrfugnis / -sse — пълно¬
мощие за подписване (на документи)
Unterzid w, -е — подцел, частна цел
untilgbar adj. — който не може да се погаси
(да се изплати); неизплатим
unumgänglich adj. — неизбежен, неминуем,
наложителен; das iss— notwendig—това е
абсолютно необходимо
unveröffentlicht adj. —‘непубликуван
unveränderlich adj. — непроменлив, посто¬
янен, неизменен
unverändert adj. — непроменен
unveräußerbar adj. — непродаваем
unveräußerlich adj. — 1. неотменим (в пра¬
во); 2. непродаваем (за стока)
unverantwortlich adj. — безотговорен
Un verantworte с h kei t/— безотговор ност
unverarbeitet adj. — 1. необработен; нераз-
работен; 2. неразбран, неасимилиран
(преп.)
unverbürgt adj. — негарантиран; несигу¬
рен, непотвърден
unverbesserlich adj. — непоправим
unverbindlich adj. — незадължителен, неза-
ангажиращ, необвързващ; sich ~ an sehen
— разглеждам (стока) без да купя
unvereinbar adj. — непреодолим (противо¬
речие); * sein [mit D.] несъвместим с
unvererblich adj. —— ненаследяем, който не
може да се наследи
unvergleichbar adj. — несравним, несъпос-
тавим
Unvergleichbarkeit / —■ несравнимост, не-
съпоставимост
unverhältnismäßig adj. — несъразмерен,
непропорционален
unverkäuflich adj. — непродаваем, който не
се продава; който не може да се продаде
unverkennbar adj. — очевиден, несъмнен,
явен
unverletzlich adj. — неприкосновен (в пра¬
вото), ненакърним
unvermögend adj. — беден, неимотен
unvermeidbar adj — неизбежен; вж.
unvermeidlich
unvermeidlich adj. — неизбежен, неминуем
unvermindert adj. — ненамален; цял, пълен
unverpackt adj. —нсопакован
unverpfändet adj. — незаложен
unverschuldet adj. — 1. без дългове; 2. не-
■ • заслужен; невинен
unversichert adj. — незастрахован
unversorgt adj. — необезпечен
unversteuert adj. —— нсобложен c данък
unvertrilUafi adj. — неизгоден
ugvrrwirkltchi adj. —неосъществен
unverzüglich adj. — незабавен (за доставка)
unverzüglich adv. — незабавно, веднага
unverzinslich adj. — без лихва, безлихвен
(заем)
unverzollt adj. — необмитен
unvollständig adj. —— непълен (за данни)
unvorhergesehen adj. — непредвиден, нео¬
чакван
unvorteilhaft adj. .— неизгоден; несполуч¬
лив,- неудачен (за покупка)
unwert adj. — малоценен
unwer^ adj — малоценен; вж. unwert .
unwiderlegbar adj. — неопровержим, нео¬
борим
unwiderruflich adj. —— 1. неотменяем (акре¬
дитив); 2. окончателен, категоричен; seine
Entscheidung war -—решението му беше
окончателно
unwiderrufliches Akkreditiv — неотме¬
няем акредитив
unwirklich adj. — недействителен, нереален
unwirksam adj. . — неефикасен, безрезулта¬
тен, нсдсйстващ
unwirtschaftlich adj. — неикономичен, не¬
рентабилен
Unze / —п — унция
unzuständig adj. — некомпетентен
unzweckmäßig adj. —нецелесъобразен
-en — първоначално съг¬
ласуване; първо гласуване
Urbclcg m, -е — първичен документ
Urheberrecht и, -е — авторско право
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
293
Urheberschein тл, -е — авторско свидетелс¬
тво
Urkunde / -п — документ, акт; грамота;
удостоверение; eine - aushändigen —
връчвам документ; eine - ausstellcn —из¬
давам документ
urkundlich adj.—документален (като доку¬
мент, основаващ се на документ); etwas ~
beweisen — документирам нещо, доказ¬
вам нещо с документи
Urlaub m, -е — отпуск(а)
Urlaubanspruch т — право на отпуск
Urlaubscntgclt л,—е — заплащане за време¬
то на отпуска
Urlaubsgeld л, -er — заплащане за времето
на отпуска; вж. Urlaubscntgclt
Urlaubsgewährung/— предоставяне на от¬
пуска
Urlaubslandschaft/ —еп —природа, подхо¬
дяща за почивка
Urlaubslohn т, ■=€ — заплащане за времето
на отпуска; вж. Urlaubsentgclt
Urlaubsregclung/— уреждане на отпуските
Urlaubsvereinbarung f -en — споразуме¬
ние за срока на отпуската (между работо¬
дател и синдикати)
Urmaterial л,—ien — първичен материал
Urproduktion f — отрасли на икономиката,
свързани е използването на природни ре¬
сурси
Ursache/ -п — причина, основание
Urschrift/-еп — оригинал (на документ)
Ursprung т — произход
Ursprungsbestimmung/— определяне про¬
изхода на стоката
Ur Sprungsbezeichnung/ -en—обозначава¬
не на страната, от която произхожда стока¬
та
Ursprungsland л,-=ег — страна, от която про¬
изхожда стоката; страна-производител
Ursprungsnachwcly т,-е—свидетелство за
произход на стоката, търговско-митни¬
чески документ
Ursprungsort т, -е — местопроизход (на
стока)
Ursprungszertifikat и, -е — свидетелство за
произход; вж. Ursprungsnachweis
Ursprungszeugnis л, -sse — свидетелство за
произход; вж. Ursprungsnachweis
Urversender т, първоначален изпращач
U-schatz т, — безпроцентна съкровищна
менителница
Uso wechsel т — менителница със срок, оп¬
ределен от местния търговския обичай
Utilitätsprinzip nt -ien — принцип на макси¬
малната полезност
V
vakant adj. — вакантен, свободен
Vakanz / -en — вакантно място, незаета
служба
Valorenpl — ценни книжа
Valoren- und Wertsachenversicherung/—
застраховане на ценни книжа и ценности
Valorisation / — валоризация
Valorisierung / — валоризация; вж.
Valorisation
Valuta der Zahlung — валута на плащането
Valuta / -ten — валута; die ~ gleitet ab —
валутата спада
-, feste — твърда валута; вж. Valuta, harte
~ , frei konvertierbare — свободно конвер¬
тируема валута
~, harte — твърда валута
~, nicht konvertierbare—нсконвертируема
валута
* , stabile — твърда валута; вж. Valuta,
harte
~, vollwertige — пълноценна валута
Valutaanleihen pl — дьлгови задължения
във валута
Valutaaufwertung/ — ревалвация
Valutaausgaben р! — валутни разходи
Valutabankkredit т, -е — банков кредит в
чуждестранна валута
Valutabcschränkungon pl — валутни огра¬
ничения
Valutadumping п — валутен дъмпинг
Valutaeinnahmcn pl — валутни постъпле¬
ния
Valutaentwertung/— обезценяване на ва¬
лута
294
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
VaIulaerkläruug/;-rg—валутна дскл а рация
Valutaerlös о,-е — валутна печалба
Valutafonds от валутен фонд
Valutagegenwert от, -е — валутен еквива¬
лент
Valutageschäft л, -е — валутна сделка, ва¬
лутна операция
Valutageeeizgerucg/— валутно законода¬
телство
Valutaigtrrvrniion f— валутна интервенция
Valutakonto n, -ten — валутна сметка
Valutakredit от, —е — валутен кредит
Valutakurs т — валутен курс
Valutano ^гш^ g— валутна котировка
Vali^taparität f — валутен паритет
Valutapreis от, -е — цена в чужда валута
Valutapreisverbrtsrrung f — повишаване
на валутния курс
Valutapretsvcrs£hleehtcrun;g—понижава¬
не на валутния курс
ValutareguClerung f— валутно регулиране
Valutareserven pl — валутни резерви
valuta^ch adj. — валутен
Valutaschuld/, -en — валутно задължение
Valutawerte pl — валутни ценности
variabel adj.' -— променлив, променящ се,
вариращ; eine ~ Größe — променлива ве¬
личина
Variable /— променлива (величина)
Variante / -п — разновидност, версия, ва¬
риант
Variatieog;-сп — 1. вариант, разновидност;
2. изменение, видоизменение
vartatiogsiähig adj. — вариращ, който може
да варира
variieren itr. — варирам
Variieeungg; -en — вариране, изменение
veröffentlichen tr. — публикувам; обнарод¬
вам (закон); den Geschäftsbericht * —
публикувам годишния отчет ’
Vcröffintilchuug/-сп — публикуване; об¬
народване (на закон); публикация
VrröffegtlihUuggspflicht /— задължение на
предприятието (АД) да публикува матери¬
али за дейността си
veränderlich adj. — 1. непостоянен, неуста¬
новен (цена); 2. променлив, изменяем
Verändeeriehur, -п — променлива величи¬
на; вж. Variable
Veränderlichkeit f — променливост, изме-
няемост
verändern tr. ■— променям, изменям; die
Bedingungen ~ — променям условията.
verändern reß. —променям се, изменям се;
сменим си (служба, професия, жилище)
te.)
Verandeeungy; -еп — корекция, актуализа¬
ция (ЕОД); променяне, промяна, изменение
Veränderung von Preisen — промяна в це¬
ните
veräußerbar adj. — продаваем
veräußerlich adj. —отчуждаем; реализуем;
продаваем
veräußern tr. [an Akk.] — 1. прехвърлям
(право) върху някого; 2. продавам
Veräußerung / — продажба; отчуждаване;
реализация
verabreden tr. [mit D.] — уговарям (нещо
със); zur verabredeten Ze И — в уговорено¬
то време; verabredet sein — имам среща
verabreden reß. [mit D.] — уговарям се със,
договарям се със; ich habe mich mit ihm ~
— имам среща c него;
Veeabreddug7■,-rg — 1. (уговорена) среща;
2. договаряне, уговаряне, уговорка
vrrabrrduggtgrmäß adj. — съгласно догово¬
реното, в съответствие със споразумението
verabschieden tr. — 1. освобождавам от
длъжност (служещ); 2. ein Gesetz ~—при¬
емам, гласувам закон
Verabschiedung/ -еп — 1. освобождаване
от длъжност; 2. приемане, гласуване на
закон
versichern tr. — застраховам се ; ein
Risiko -* — застраховам се срещу някакъв
риск
verallgemeinern tr. — обобщавам
Verallgemeiegeuug/— обобщение
veralten itr. s. — 1. излизам от употреба; 2.
изхабявам' се, износвам се (машини); 3.
остарявам, отживявам (възгледи)
Veralten п — остаряване
*, moralisches — морално остаряване
veraltet adj. — остарял, стар, отживял
verankern tr. — утвърждавам, затвърдявам
(прен.); [Akk.] grseizileh ~— узаконявам
нещо, придавам на нещо законна сила; in
der Verfassung ~ — залегнал в конститу¬
цията f
veranlagen tr. —— определям, изчислявам
размера на данъците (на някого); zu einer
Steuer * ■■ — облагам с данък; er wurde mit
50 DM той беше обложен с данък от
50 марки
Veranlagung / -еп —■ 1. заложба, наклона
ност, способност; 2. определяне, изчисля¬
ване на данък
~, förmliche — формално разпределение на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
295
данъците
Vernnlngungsetrueru pl — данъци, опреде¬
лени по метода на формалното разпреде¬
ление
veranlassen tr. —накарвам, заставям (няко¬
го да направи нещо); [Akk.] нареждам (не¬
що), разпореждам се (за нещо);
Maßnahmen ~ — вземам мерки; [zu DJ -
— подбуждам, подтиквам (към); er hat
mich zu dem Entschluß « — накара ме да
взема решението; sich veranlaßt fühlen
[zu D.] — чувствам се, считам се, смятам
се задължен (да направя нещо); sihe
veranlaßt sehen [zu D.] —принуден съм да
направя нещо; wer hat das veranlaßt —
кой нареди това
Veranlassung / -eu — 1. повод, причина,
основание; es besteht keine - — няма при¬
чина (основание, повод); keine - haben [zu
D.] — нямам пооод (причина) за; 2. подтик,
инициатива, нареждане; auf ~ [vou D.] —
по нареждане на
veranschaulichen tr. — онагледявам
Velrauecleaullohenzg/ eu — нагледна предс¬
тава
veranschlagen tr, — 1. изчислявам, пресмя¬
там, калкулирам (разноски); 2. оценявам
(прен.)
Verazschtasgnz/ — предварителна калку¬
лация
veranstalten tr, — уреждам, устройвам, ор¬
ганизирам (панаир)
Veranstalter т — организатор, уредник (на
изложба)
VeransStaluпug/ -ez — 1. мероприятие; 2.
уреждане, организиране
verantworten tr. [vor D.] — отговарям, пое¬
мам, нося отговорност пред някого за не¬
що; das Ost nicht zu ~ — това не може да се
оправдае, това е недопустимо; das läßt sich
nicht *—това не може да се оправдае, тооа
е недопустимо vrsautwnstez reß. [für
Akk., vor D.] — отговарям, оправдавам се
за нещо пред някого
verantwortlich adj. [für Akk.] — отговорен
за; eine ~е Stellung — отговорна служба;
Jmdn [für Akk ; ] - mahhen—дрржа някого
отговорен за нещо
Vrгauiwnrtltchkrit /— отговорност
Verantwortung / — отговорност; вж,
Verantwortlichkeit, auf meine (eigene) *
— на моя отговорност; die ~ übernehmen
— поемам отговорност; der * entheben —
освобождавам от отговорност; zur ~
/О^и — привличам под отговорност; ~
tragen — нося отговорност
Verantwortungsbereich m’-e—съвкупност
от отговорности
verarbeitbar adj. — пригоден за (машинна)
обработка
verarbeiten tr. — 1. асимилирам, осмислям,
премислям; 2. обработвам, преработвам
(материали, данни)
verarbeitende Industrie — преработваща
промишленост
Verarbdttinu/ -ez — преработване; обра¬
ботване
Verasbettuugeeaten pl — 1. обработвани
данни; 2. резултати от обработката (ЕОД)
Vrsnsbrttungsgeehewtudigkeit / — скорост
на обработката (ЕОД)
Vernrbeiiuugsindueirir / — преработваща
промишленост
Verarbei■tungsiufnrmntion/— 1. обработ¬
вана информация, обработвани данни; 2.
резултат от обработката (ЕОД)
Vernsbrituugsmeltlene/ -п—метод на об¬
работка, режим на обработка (ЕОД)
Vrrarbritungeeystrm и, -е — (изчислител¬
на) система за обработка (на данни) (ЕОД)
verarmen itr. s. —— обеднявам
Verarmung/— обедняване
Verbündete w,-z— съюзник
verbürgen tr. [für Akk.] — гарантирам, отго¬
варям за
verbal adj. — словесен, c думи
Verband zs, ; — съюз, обединение, асоци¬
ация; федерация
Verbands wesen n — система от обединения
*, gewerbliches — система на промишлени
обединения
verbauen tr. — 1. влагам (пари) о строеж;
изразходвам (дървен материал) за строеж;
2. закривам (изглед) със строеж; 3. прег¬
раждам, затварям (път); 4. строя лошо,
сбъркоам строеж
Verbesserer т — рационализатор
verbessern tr. — подобрявам; усъвършенст¬
вам; рационализирам; повишавам жизнено
равнище; dritte verbesserte Auflage —
трето подобрено издание; 2. поправям
(грешка)
verbessern refl. — 1. поправям положението
си; 2. поправям се, коригирам се (при гово¬
рене)
Verbesserung / -<z — 1. поправка, корек¬
ция; 2. подобряване, усъвършенстване, оп¬
тимизация
296
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Verbesserungsvorschlag т, — рациона¬
лизаторско предложение
verbieten tr. [D., Akk.] — забранявам, не
позволявам някому нещо; das * mir mein
Geldbeutel—средствата ми не позволяват
това (разг.)
verbilligen tr. — намалявам цена, поевтиня¬
вам
Verbilligung/ — поевтиняване, намаляване
на цената
Verbinden п — връзка; вж. Verbindung
verbinden tr. — свързвам, съединявам, съ¬
четавам; falsch verbunden! грешка!
(тел.)> ich bin Ihnen sehr verbunden мно¬
го съм ви задължен (благодарен)
verbindlich adj. — задължителен, обвърз¬
ващ; für - erklären — обявявам нещо за
задължително
verbindlich danken — благодаря учтиво
Verbindlichkeit /— задлъжнялост; вж.
Verbindlichkeiten; задължение, обвърза¬
ност; ohne * — без задължения; без гаран¬
ция; ~ abdecken — извършвам плащане по
задължения; ~ bedienen —обслужвам за¬
дължение; ~ eingehen — поемам задълже¬
ния; * erfüllen — изпълнявам задължение;
* tilgen — погасявам задължение
~, gegenseitige — взаимно задължение
~ , gesamtschuldnerische ■-— солидарно за¬
дължение
*, ungedeckte — задължение без гаранции
Verbindlichkeiten pl— 1. задлъжнялост; па¬
сиви; дългове; вж. Verbindlichkeit; задъл¬
жения; 2. любезности, учтивости
Verbindlichkeiten gegenüber einer Bank —
задължение към банката
Verbindung/ -en — 1 .дружество, корпора¬
ция; 2. свързване, съчетаване, съединява¬
не; 3. съобщения; 4. [zu D., mit D.] — връз¬
ка със; in ~ stehen [mit D.] — във връзка
съм, поддържам връзка със; in * treten —
влизам във връзка; sich in ~ setzen [mit D.]
’— свързвам се, установявам връзка със
verbodmen tr. — получавам кредит срещу
залагане на кораб и товар
Verbot п — забрана; ein - übertreten —
нарушавам забрана
Verbotszone/ -п — забранена зона
Verbrauch т — 1. потребление, консума¬
ция; zum sofortigen за бърза употреба;
2. разход, изразходване
*, direkter — пряко потребление
~, indirekter — косвено потребление
-, individueller — лично потребление
-, privater — лично потребление
~, sparsamer — икономично потребление
verbrauchen tr. — износвам, изхабявам, из¬
разходвам, консумирам, потребявам; der
Wagen verbraucht... — колата изразходва
mehr Tee als Kaffee ~ — консумирам
повече чай, отколкото кафе
verbrauchen refl. — изхабявам се, изтоща¬
вам се
Verbraucher m, консуматор, потреби¬
тел
*, zahlungsfähiger—платежоспособен пот¬
ребител
Verbraucherkredit m, -е — потребителски
кредит
Verbrauchermarkt т,^е — потребителски
пазар
Verhrauchernachfrage / — потребителско
търсене
Verbraucherpreis m, -е — потребителска
цена; вж. Verbrauchspreis
Verbraucherstruktur/— структура на пот¬
ребителите
Verbrauchcrverhalten п — поведение на
потребителите
Verbrauchsanstieg т — нарастване на пот¬
реблението
Verbrauchsabgaben pl — потребителски
разходи
Verbrauchsbesteuerung/ — данъчно обла¬
гане на потребителските стоки
Verbrauchsdeckung / — задоволяване на
търсенето
Verbrauchsgüter pl—стоки за широко пот¬
ребление; предмети за лично ползване
*, langlebige—дълготрайни потребителски
стоки
Verbrauchsgüterproduktion /производ¬
ство на стоки за широко потребление
Verbrauchsgewohnheiten pl — навици на
потребителите, потребителски навици
Vcrbrauchsland и, ^ег — страна-потреби¬
тел
Verbrauchslenkung/— регулиране на пот¬
реблението
Verbrauchspreis m, -е — цена на потребле¬
ние, потребителска цена
Verbrauchsquote/— норма на потребление
Verbrauchsrückgang т — съкращаване на
потреблението
Verbrauchssteuer/ -п — акциз, данък вър¬
ху предметите за широко потребление
verbraucht adj. ■— изхабен; изтощен
Verbrechen п — престъпление; ein - am
ИКОНОМИЧЕСКИ 'РЕЧНИК
V
297
Volk — престъпление спрямо народа; etu
* begehen — извършвам престъпление
verbreiten tr. — разпространявам; etue weit
-е Auffassung — широко разпространено
схващане
verbreiten refl. — разпростирам се; sich
über ■ ein Thema - — разпростирам се вър¬
ху дадена тема; разпространявам се, раз¬
насям се
Verbreiter т, разпространител
Verbrdiung/— разпространяване, разпре¬
деляне; - finden — намирам разпростра¬
нение, разпространявам се
verbriefen tr. — потвърждавам, узаконявам,
гарантирам с документ
verbriefte Rechte — гарантирани праоа
Verb r Innung g/ — прекарване (па ореме)
verbuchen tr. — завеждам, нанасям о счето¬
водна книга
Verbund т, —е — свързване, съединение
verbunden adj. — задължен, свързан; - sein
— задължен съм
Verbundenheit/— 1. привързаност; 2. тясна
връзка
Verbundsystem л, -т -— система от връзки,
съобщителна система
Verbundwirtschaft / -en — обединено
(свързано) (енергийно) стопанство
verdanken tr. [D., Akk.] — дължа някому
нещо *
verdeckt adj. — скрит
verdeckte Inflation — скрита инфлация
Verderb т — разваляне (на стока)
Verd^rrb^^cIlkklttг—лесно разваляне на хра¬
нителните продукти
-verdrutliceeu tr. — пояснявам, разяснявам
verdienen tr. — заслужавам; [an Akk.]
печеля, спечелвам нещо; Geld * — печеля
пари; nebenbei (zusätzlich) ~ — печеля от
допълнителна (странична) работа
Verdienst m, -е — 1. печалба; работна зап¬
лата, доход; 2. ~ [um Akk.] — заслуга за
Verdienetbrehheinigung / -ez — фиш за
заплатата, платежна бележка
Vrrdirnetgrenze /-п — граница на доходи¬
те (заплатите, печалбата)
verdingen tr. — ценя някого
verdoppeln tr. — удвоявам
Verdoppdung/ -ez — удвояване
verdrängen tr. — измествам, изтиквам -
Verdrängung/ -eu — изместване
Verdränguugsweitbewerb m,—e — потиска¬
ща конкуренция
verdreifachen tr. — утроявам
Veredlung/— обогатяване
veredeln tr-. — обогатявам; подобрявам; об¬
лагородявам
Vereddung/— облагородяване, подобрява¬
не (на метали, почва)
Vrrrdelungepoltce / ~п — полица за комби¬
нирана застраховка
Verrddungsveгkehr т—рескспорт или ре-
импорт на облагородени стоки
vereidigen tr. — подвеждам под клетва, зак¬
левам
vereidigt adj. — заклел се
Verdiligu rgg/ -ez — заклеване
Verein ш,-г—дружество, сдружение; съюз,
обединение; tu erneu - eiztreteu — запис¬
вам се о дружество, ставам член на дружес¬
тво; tu * [mit D] — съвместно (заедно) със,
о съдружие със
vereinbar adj. [mit D.] — съвместим със
vereinbaren tr. — 1. декларирам; 2. съгласу¬
вам, съчетавам; [mit D. уговарям се,
споразумявам се за нещо с някого; es war
vereinbart worden, daß... — беше угово¬
рено, че]]]; vertraglich * — споразумявам
се чрез договор
VerelnUassnn/ —eu — 1. описание; 2. [mit
D.] — споразумение със; eine ~ eceließru
— сключвам спогодба; - treffen [mit D.,
über Akk.] — споразумявам се c някого за
нещо
Vereigbasuggednrlrheu п — кредит по дого¬
вореност
Vereigbaruugepsrie ш-г —договорена це¬
на
veretueu tr. — обединявам, съчетавам
vereinen fcrl. — обединявам се, съчетавам се
vereinfachen tr. — опростявам; die
Beziehungen ~—опростявам (улеснявам)
отношенията
Vereinfachung/— опростяване, улесняване
vrretnhrttlichen tr. — уеднаквявам, унифи¬
цирам, стандартизирам
Veгrizeeltllchшl^U'— унификация, стандар¬
тизация, уеднаквяване
vereinigen tr. — 1. обединявам, събирам,
съединявам; 2. съчетавам, съгласувам
veretgtgrg refl. [mit D., gegen Akk.] —— обе¬
динявам се, съюзявам се с някого против
нещо
vereinigt adj. — обединен
Vereinigten (die) Staaten vou Amerika p!
(USA) — Съединените американски щати,
САЩ
V^rrclnigunuu/ -ez — 1. дружество, съюз; 2.
298
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
съединение, обединение
vereint adj. — общ, обединен; mit ~еп
Kräften — с обединени усилия
Vereinten Nationen (die) pl (UN) — Обеди¬
нените нации, ООН
vereinzelt adj. — единичен, отделен ■
vererben tr. [D., Akk.] — оставям в наслед¬
ство, завещавам някому нещо
vererblich adj. — наследяван
verfügbar adj. — на лице, на разположение;
mit allen ~en Mitteln — c всички налични
средства
VerШgbarkeiti/— 1. готовност (на апарату¬
ра); 2. достоверност; 3. достъпност, въз¬
можност за достъп; 4. надеждност
verfügen itr. [über Akk.] — разполагам със;
er verfügt über große Erfahrung той има
голям опит
verfügen tr. — нареждам, разпореждам се;
постановявам .(министерският съвет);
über die nötigen Gcldmiitei разпола¬
гам c необходимите парични средства
Verfügunnj/ -en — l. наредба, постановле¬
ние, разпореждане, разпоредба; 2. разпо¬
ложение; zur * haben — имам нещо на
разположение; [N.] steht mir zur имам
нещо на разположение; [D., Akk.] zur ~
stellen — предоставям някому нещо на
разположение; [D.] zur ~ stehen — на раз¬
положение съм на някого; sich zur ~ stellen
— поставям се на разположение
Vrrfüguggtbelrg т, -е —— разпоредителен
документ
Verfügungsberechtig^ne / — пълномощие
(право) за разпореждане
Verfügungsgewalt / [übcrAkk] — право на
разпореждане с нещо
Vrrfüguggsmahht ^/^’ü^ber Akk] — право за
разпореждане с нещо
verfälschen tr. — подправям, фалшифици¬
рам
Veriälschung/— фалшификация
verfänglich adj. — 1. деликатен, неприятен
(ситуация); 2. щекотлив (въпрос), коварен
verfahren itr. — постъпвам, действам; [mit
D. - —■ постъпвам е някого, отнасям ее
към някого
Verfahren л -1. (съдебен) процес, дело; ein
~ г1п1гИгп [gegen Akk.] — завеждам дело
срещу; 2. метод; действие; способ; начин;
технология (на работа); 3. операция, про¬
цедура (ЕОД); 2. метод; действие; способ;
начин; технология (на работа); 3. опера¬
ция, процедура (ЕОД)
*, gertchilthUes — съдебен процес
Verfahrenstechnik /—технология
Verfall т — 1. западане, разрушение, разпа¬
дане; in * geraten — западам; 2. настъпва¬
не на срока за изпълнение на задължения¬
та; 3. отпадане, отслабване (на сили); 4.
упадък, развала . .
Verfall eines Wechsels—падеж на менител¬
ница
Verfalldatum л — дата на падежа
verfallen irr., s. — • 1. изтичам (срок на мени¬
телница); 2. просрочвам падеж; 3.руша се,
западам, в упадък съм
Verfallsdatum л, -ten — срок за съхранява¬
не (ЕОД)
Verfallserschoieшlg/-с п—упадъчно явле¬
ние
Verfallstag m,-e — падеж (на менителница)
Verfallzeit /— срок на падежа
verfangen itr. [bei D.] —оказвам влияние на
някого, има ефект върху нещо
verfassen tr. — 1. пиша (писмо, книга); 2.
съставям, съчинявам (реч, молба)
Verfasser т, - автор, съставител
Verfasserschaft / — авторство, съставител-
ство
Verfassung— 1. конституция; 2. правилник
(за вътрешния ред)
verfajssingrsmä^gg^'. — конституционен
verfassungswidrig adj. — противоконститу¬
ционен
verfehlen tr. — 1. изпускам (влак); 2. пропус¬
кам, не улучвам (цел); 2. сбърквам (профе¬
сия, тема); für verfehlt halten считам нещо
за грешка (за неудачно)
verfehlt adj. —погрешен, неуместен, неуда¬
чен
V<^rfehlllcng/ -en — грешка, пропуск, про¬
винение, простъпка
verfeinern tr.— 1. подобрявам, усъвършен¬
ствам (метод); 2. правя по-фин (по-изтьн-
чст]
VerfeineruIlgg/ —en — изтънченост; подоб¬
ряване, усъвършенстване
verfemen tr. — обявявам извън закона
verfertigen tr.—изготвям, изработвам (дре¬
ха, украшение)
verfertigt adj. — изработен
ttguiing/— изготвяне, изработване
verflechten reß. — преплитам се, сраствам
се
Verflechten л — преплитане, срастване; еж.
Verflechtung
Verfeehttugg/ -en — 1. взаимовръзка; 2.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
299
влагане; 3. сплитане, преплитане; 4. съче¬
таване; 5. срастване
Verflechtungsbeziehungen р! — междуот-
раслови връзки
Verflechtungsbilanz / -en — междуотрас-
лов баланс
Verflechtungssystem п. -е — сложна (голя¬
ма) система; свързваща система
verfließen itr. s. — преливам се, губя се (гра¬
ници) (прен.)
verfolgen fr. — 1. наблюдавам; 2. следвам,
преследвам, гоня (план, цел); 3. следя,
проследявам (развитие, събития)
Verfolgung -en—■ 1. следене, наблюдение;
2. преследване (па цел)
verfrachten tr. — 1. изпращам, експедирам;
2. наемам (кораб); 3. превозвам; 4. товаря,
натоварвам (стока)
Vergünstigung / -en — 1. намаление, отс¬
тъпка; 2. привилегия; предимство; 3. улес¬
нение
-, vetragliche — договорна отстъпка
vergüten fr, — 1. премирам, възнаграждавам
(някого за нещо); 2. плащам, заплащам
(труд, разноски); Zinsen плащам лих.-
ви; 3. обезщетявам, компенсирам (разхо¬
ди, щети) .
Vergütung der Arbeit — възнаграждение на
труда
Vergiittinng/-en — 1. възнаграждение, пре¬
миране; 2. заплащане (на труд); 3. обезще-
. тение, компенсация (на разходи, щети); ~
entgehen — давам обезщетение; ohne
безвъзмездно
* , zusätzliche — допълнително възнаграж¬
дение
Vergabe / —■ предаване, разпределяне (на
поръчки)
vergangen adj. — минал, изтекъл
vergeben fr. — 1. възлагам (задача); 2. да¬
вам, отпускам (стипендия); [an Akk.]
давам, раздавам нещо на някого; einen
Кг е d it давам кредит
Vergebung/— 1. възлагане (па задача); 2.
даване, раздаване
vergegenwärtigen tr. [D., Akk.] — припом¬
ням някому нещо
vergehen itr. s. — 1. минавам, изминавам,
преминавам (време) w
vergehen refl. [gegen Akk.] — пропилявам се
спрямо (закона)
vbrgegossegsehaftbg tr. — кооперирам
Vcrgbnossensshaftllchllnn/—коопериране
Vergesellsshaftuiin/ — обобществяване
Vergesellschaftung der Arbeit — обобщес¬
твяване на труда
Vergesellschaftung der Produktion—обоб¬
ществяване на производството
Vergesellschaftung der Produktionsmittel
—обобществяване на средствата за произ¬
водство
V^l^1^^^l^dv^пg^g/ — разточителство, разхище¬
ние, прахосване, пилеене
vergiften tr. —отравям
Vergiftung/ -en—отравяне; интоксикация
Vergleich m, -е — 1. сравнение, сверяване,
съпоставяне; einen * ziehen — правя срав¬
нение; im * [zu D. — в сравнение със; kein
* [mit D.] — не може да се сравнява (да
става сравнение) със; 2. паралел; 3. спора¬
зумение, помирение; einen - schließen —
стигам до спогодба (помирение)
vergleichbar adj. [mit D.] — сравним, който
може да се сравни със
Verglelchburkcll/— съпоставимост, срав¬
нимост
vergleiche I (vgl.) — сравни I
vergleichen tr. [mit D.] — сравнявам, съпос¬
тавям със; das ist nicht zu ~ [mit D.j —това
не може да се сравнява със
vergleichen refl. [mit D.] — сравнявам се
със; sich - [mit D.] — споразумявам се,
помирявам се с някого
Vbrgleihhsagalyse / — съпоставителен ана¬
лиз
Vbrgleichsbeobachtngg /—— сравнително
(съпоставително) наблюдение
vergleichsweise adv. — сравнително; в срав¬
нение със
Ver^gшgungsstcunr/-п — данък върху до¬
ходите от зрелищни и увеселителни ме¬
роприятия
vergrößern tr. — разширявам, увеличавам
(знание, капитал)
vergrößern refl. —разширявам се, увелича¬
вам се
Vergrööcbung/— разширяване, разшире¬
ние; увеличаване, увеличение
vergriffen adj. — изчерпан (стока)
verhüten tr. — предотвратявам, предпазвам
Verhütlmg/-е!п — предотвратяване; пред¬
пазване
Verhütungsmaßregel / -п ■— предпазни
мерки
Verhältnis я, -sse — 1. отношения (делови);
връзки; ~ [zu D.] — отношение към, спря¬
мо; 2. съотношение, пропорция; in eins
zu eins — в съотношение едно към едно;
300
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
im - [zu D.] — в сравнение със; im
umgekehrten - [zu D.] stehen — обратно
пропорционален съм на нещо
-, intervalutarisches — съотношение на ва¬
лути
<•, prozentuales — процентно отношение
-, sachliches — вещно отношение
*•, zahlenmäßiges — числено отношение
Verhältnisgröße f— относителна величина
verhältnismäßig adj. — сравнително, отно¬
сително
Verhältnisse pl — условия; unter normalen
~n — при нормални условия
~, gesellschaftliche — обществени отноше¬
ния
~, soziale — социални отношения
Verhalten п — к отношение; 2. поведение,
начин иа действие; ~ [gegen Akk,] — дър¬
жане, поведение към, спрямо; 3. режим; 4.
характер, свойство, параметри; 5. характе¬
ристика
Verhaltensstrategie f — стратегия на пове¬
дение
Verhaltensweise f — поведение; вж.
Verhalten
Verhaltungsmaßregeln pl — 1. инструкции,
директиви; 2. правила за държане (поведе¬
ние)
verhandeln tr., itr. 1. разглеждам (дело)
(юр.)\ 2. водя преговори, преговарям; [mit
D., über Akk.] преговарям, обсъждам,
уговарям с някого нещо
Verhandlungen pl —. преговори; ~
durchführen водя преговори
Verhandlungspartner т, — страна в прего¬
вори, партньор
verhandlungssicher adj. — сигурен при пре¬
говаряне
Verhandlungstermin т, -е — дата на насро¬
чено дело (юр.)
Verhandlungsweg т, -е — път на прегово¬
ри; auf dem по пътя на преговори, чрез
преговори
verhindern tr. —> предотвратявам, предпаз¬
вам
verhindert part. adj. — възпрепятстван; er
war an der Teilnahme ~ — той беше възп¬
репятстван да вземе участие (да участва)
Verhinderung/— 1. предотвратяване; про¬
валяне; 2. пречка, спънка, задръжка
Verifikation/—контрол, проверка (на срав¬
нението) (ЕОД)
Verifizierung/— контрол; вж. Verifikation
verjüngen tr. — обновявам; das Personal *
— попълвам, обновявам персонала с мла¬
ди кадри
Verjüngung/— подмладяване
verjähren itr. s. — губи, загубва давност
verjährt part. adj. — загубил давност; eine
~е Schuld — погасен по давност дълг
verjüngen tr. — подмладявам
verkürzen tr. — скъсявам, съкращавам, на¬
малявам (работно време)
verkürzt adj. — скъсен, намален; — arbeiten
— имам намалено работно време
Verkürzung / —еп — намаляване, намале¬
ние; скъсяване, съкращаване
Verkäufer т - продавач; in (nach) ~s Wahl
— по избор на продавача (точка в договор)
Verkäuferland и, ^ег -— страна-износител,
страна-доставчик
Verkäufermarkt т, — пазар на продава¬
чите
Verkäufermonopol п — монопол на прода¬
вачите
Vcrkäuferschulung/ — обучение на прода¬
вачи
verkäuflich adj. — който сс продава (опре¬
делен) за продажба, продаващ се; diese
Ware ist schlecht *— тази стока се прода¬
ва трудно
verkalkulieren tr. — правя грешка в изчис¬
ленията, сбърквам при изчислението
verkappt adj. — скрит, прикрит, маскиран
Verkauf т, — продажба, реализация; zum
* an bieten — предлагам нещо за продан;
zu ~ bringen — пускам в продажба, прода¬
вам; zum ~ bestimmt — предназначен за
продажба; zum - kommen — постъпвам за
продажба
~, fingierter — фиктивна продажба
Verkauf auf Teilzahlung — продажба на из¬
плащане
Verkauf gegen Lieferschein — продажба
срещу деливери-ордер
Verkauf mit Zahlungsziel — продажба с от¬
срочка на плащането
Verkauf unter Vorbehalt —► условна про¬
дажба
verkaufen tr. [D., an Akk., Akk.]—продавам,
реализирам; direkt продавам без пос¬
редници; etw. verkauft sich — нещо се
продава добре; im Einzelhandel - — про¬
давам на дребно; im Großhandel про¬
давам на едро; ohne Zwischenhändler
продавам без посредници; preiswert ~ —
продавам евтино; zu Einkaufspreisen про¬
давам по своя цена; zu ermäßigten Preisen
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
301
* — продавам с отстъпка; zum Kurs
продавам по курс; auf Kredit (auf Ziel) -
— продавам на кредит
Vrrkaufsabtrilugg / -en — отдел по про¬
дажбите
Verkaufsagent т, —сп — агент по продажби-
■ те
Verkaufsargument л, -е — аргумент (при¬
чина) за продажбата
Verkaufsaufgabc / -п — задача, проблем на
търговията
Verkaufsauiträge pl—поръчки за продажба
на акции
-, unlimitierte — нелимитирани поръчки за
продажба на акции (по най-изгоден курс)
Verkaufsauftrag т, е — поръчка за про¬
дажба
Verkaufsautomat т, -еп — търговски авто¬
мат (за продажба на по-дребни стоки)
Vrrkaufsbrdinguggrn pl — условия за про¬
дажба
Verkauftbereihh m, -е — търговска сфера
Verkaufseinrichtung f, -en ■— търговско
предприятие; търговски обект
Verkaufserfolg т,—е —успех в продажбата;
einen - erzielen — постигам успех в про¬
дажбата
Verkaufserlös m, -е — сума, получена от
продажбата на стоките
Verkaufsfrdcrung/— насърчаване, подпо¬
магане на продажбите
Vrlrkaufsförderuggsfunktien7/ -en — функ¬
ция на насърчаване (подпомагане) на про¬
дажбите '
Verkaufsfihiggcit/— способност за прода¬
ване ■
VerkauisiaUtgkrtt der Ware — продавае-
мост на стоката
Verkaufsfläche / — търговска площ
Verkaufskalkulation /— калкулация на про¬
дажната цена на стока ’
Verkaufskartell п — картел по продажбите
Veгkaufskontraki т — договор за покупко-
продажба
Verkauiskotien pl — разходи по 'продажби¬
те
Verkaufskraft /, -=е — продавач или прода¬
вачка
Verkauiskurs m, -е — курс на продавачите
(борс.)
Verkaufsland п, г г — страна продавач; еж
Verkäuferland
Verkaufsleiter т — организатор, ръководи¬
тел па продажбите
Verkaufsniederlassung / -en — търговски
клон
Verkaufspreis т,—е — продажна цена
Verkaufspr^i^on / -en — комисиона (в
процент) върху оборота
Verkaufsraum ш, ^е — търговско помеще¬
ние; търговска зала (в магазин)
Verkaufsraumiläche / -п — основна площ
на търговско помещение
Verkaufsstagd m, ^е — . щанд (за продаване
на стоки)
Verkaufsstelle / -п ■— магазин, търговски
обект
Verkaufsstellenleiter т~ управител на мага¬
зин
Verkauffstercr/-g —данък върху продаж¬
бите
Verkaufssystem и, -е — система от форми
на продажба
Verkauistätigkrit / -en — дейност, свърза¬
на с продажба; търговска дейност
Vrrkauistraigigg л, -S — опит, тренинг в
продажбите
Verkaufsverhandlungen pl .— преговори
при продажбата на дадена стока
Verkaufswcrbucgg/— търговска реклама
VrrkauftwocUe f -n — седмица на продаж¬
бите ’
Verkauffsziwe'; -п —търговски зали (в ма¬
газин)
Verkehr т — 1. връзка, контакт, общуване;
съобщение, комуникация; im brieflichen *
(mit D.J stehen — кореспондирам c някого,
водя кореспонденция с някого; 2. движе¬
ние, транспорт, превози; der ~ stockt —
движението спира; 3. обмен, предаване (на
данни) (ЕОД); обращение (парично), обо¬
рот; aus dem ~ ziehen—изтеглям отобра-
щение, изваждам от употреба; aus dem *
ziehen — изземам от обращение (пари);
dem - eigzieUrg — изземам от обращение
(пари); 4. отношения (търговски)
verkehren itr. —движа се (превозно средст¬
во); - [mit D.] — общувам, поддържам
връзки със; die Devisen - •— се намира в
обращение
VcrkeUrtabwtcklung / — осъществяване,
извършване на превози
Verkehrsader / —п — магистрала, транс¬
портна артерия
Verkehr sak^ie/ -п — акция на транспортно
предприятие
Verkehrsagbigdugg / -en — транспортна
връзка
302
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Verkehrsanschluß em -sse — транспортна
връзка
Verkehrsbetrieb тп, -е—транспортно пред¬
приятие
Verkehrsbindung / -en — транспортна
връзка
Verkehrsdichte f — интензивност на улич¬
ното движение .
Verkehrseinnahmbg pl — доходи от транс¬
портни превози
verkehrsfähig adj. — годен за транспорт
Verkbhrstähigkbit /— годност за транспорт
verkehrsgünstig adj. — благоприятен за
транспорта
Vbrkbhrshypothbk/— обикновена (проста)
ипотека
Verkehrsknotenpunkt т,-е — транспортен
възел
VerkbhrskrbditUagk / -сп — банка за кре¬
дитиране на транспортни операции
Veirkchrslage /— състояние на транспорта
Verkehrsministerin п,-!ьп — министерс¬
тво на транспорта
Verkehrsmittel pl — транспортни средства
Verkehrsnetz п, -е — пътна мрежа
Verkehrsplanung / — планиране на транс¬
порта
Verkehrsproblem л, -е — транспортен
проблем
Verkehrsrcgclung/'—регулиране па транс¬
порта
verkehrsreich adj. — оживен, с интензивно
движение
Verkehrssicherheit / — сигурност в транс¬
порта
Verkehrsssiite/ -п — върхово натоварва¬
не, върхови (пикови) часове на уличното
движение
Verkehrsstauung / -сп — задръстване на
уличното движение
Vcrkchrsstcnbrn pl—данъци, произтичащи
от стоково-парични и имуществени отно¬
шения
Verkehrsstockung// -en—спиране на улич¬
ното движение
Verkehrssystem п, -е — транспортна систе¬
ма, транспорт
Vcrkehrsumfang т — обем па превозите
VerkehrsverUigdungeg pl — транспортни
връзки
Vcbkeltung f — преплитане, взаимозависи¬
мост
verklagen tr. [wegen Gen.] — давам под съд
за (заради); auf Schadenersatz ~ — предя¬
вявам иск за компенсиране на щети
verklausulieren tr. — уточнявам, огранича¬
вам с клаузи
verkleinern tr. — намалявам; умалявам;
омаловажавам (постижения)
verkleinern refl. — намалявам се
verkleinertpart. adj. —умален, намален; im
~en Maßstab — в умален мащаб
Vcrkkbngbung/ -en — намаляване; умаля-
ване
verknüpfen tr. [mit D.] — свързвам със
verknüpft adj. [mit D.] — свързан със
Verknüpfen/— 1. включване; 2. връзка,
съединение, обединение; 3. устройство за
свързване
verknappt adj. —дефицитен
Ver knappiu^^— недостиг, дефицит
Vcrkod чип//— кодиране
Verkosttrnng/— вкусване, опитване (на вкус)
verlängern tr. — продължавам (отпуск, до¬
говор); удължавам (срок)
-en — удължаване, пролон-
гация; отсрочка; продължаване, продълже¬
ние
Verlängerungswechsel т — отсрочена ме¬
нителница
Verlade- und EgtladearUeitenJp/—•товаро
разтоварни работи (дейности)
Vbrladharbeitog pl — товарни дейности
Verradcclngichtung/ -сп — приспособле¬
ние, съоръжение за товарене
Verraden-rss/ -en — срок за натоварване
Verladcgut. п ^сг — товар
Verladekoston pl — разходи по товаренето
или разтоварването •
Verladen п — натоварване
verladen tr. — товаря, натоварвам
Verlader е ■ спе/штор
Verladerampe / -n — товарна рампа *
Verladeschein m, —е — разписка за натовар¬
ване
Verladestation / —сп — товарна гара
Vedadm^/— товарене, разтоварване
Verladungskosten pl — разходи за натовар¬
ване •
Verlag т, —е — (кпиго) издателство
verlagern tr. — премествам
Vcl•ragcbunlg/ -сп —— преместване; пренос
(данни)
Verlangen п — искане, желание; настояване;
auf meta по мое иккапе (желаиие,
настояване); auf ~ [von D.] — по искане
(жпллнип, настояване) на
verlangen tr. — изисквам; [Akk., von D.J -
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
303
поисквам нещо от някого; die Rechnung ~
— искам сметката; [nach D.J ~ — искам да
видя, търся някого
verlangsamen tr. — забавям, намалявам
(ход)
verlangt adj. — поискан, изискан (оферта);
Sie werden am Telephon *—търсят Ви по
телефона
Verlauf т — протичане, ход, развой; im ~
von zwei Monaten — о течение на доа ме¬
сеца; unch * von zwei Monaten — след
изтичане на доа месеца, след като изминат
два месеца
verlaufen itr. s. — вървя, минавам, премина¬
вам, протичам; alles Ost gut ~ — всичко
мина добре
verlegen tr. [auf Akk.] — премествам, прена¬
сям; отлагам за
Verleih т — наемане, вземане под наем
Verleih т, ; -е — 1. даване под наем (на ве¬
щи); 2. предприятие за даване под наем (на
оещи)
verleihen r [D., Akk.] — 1. даоам на заем;
давам под наем; 2. награждавам; присъж¬
дам (премия)
Vrrlrihgrbües f, -ez — такса за наемане
VcrklhurnU/ -ez — даване под наем
Verletzen tr. — 1. нарушавам (закон, прави¬
ла); 2. пренебрегвам (дълг)
Vrrlciztengeld л, -er — помощ за инвалид
Veгtelt/unssrte^ —п — инвалидна пенсия
Vor Idzuiigj/ -ez — 1. нарушение (на закон,
договор); 2. травма, нараняване
verlieren tr. — губя, изгубвам
verlockend adj. — примамлив, съблазните¬
лен
Verlosung Л -си — теглене на лотария, ра¬
зиграване на томбола
Verlust m, -е — загуба, щета, вреда; ~
bringen причинявам щета; den “ vergüten
—компенсирам загуби; einen ~ begleichen
(decken) — покривам загуби; tu ~ geraten
— загубвам сс (документи); einen - tragen
— нося загуба
* е , mairsirlle — материални щети
Verlustausgleich т — компенсиране на по¬
несените загуби
VerlusSbctciiltuunU/ — съучастие при пре¬
търпяване на загуби
vrslnetbrizgrnd adj. — на загуба, нерента¬
билен
vrsluetfrei adj. — без загуби
Vrsluetueehhäfi и, -е — сделка на загуба
verlustig adj. — на загуба; einer Sache [G.]
~ uiIiu — губя (право, служба)
verlustlos adj. — без загуби
Verlustquelle f — източник на загуби
verlustreich adj. — свързан с големи загуби
Verluetrisikn л, -s — риск от загуби
Verlusienldo т — отрицателно (пасивно)
салдо
Verlusietützuggen pl — дефицитно финан¬
сиране
Verlussungy/ —eu — загуба; еж. Verlust
vermöge prp. [G.J — благодарение на, пос¬
редством, вследствие на
Vermögen п — 1. имущество, състояние,
богатство; ein ~ schätzen — оценявам
имущество; 2. способност, възможност
« , öffeutliches — държавна (обществена)
собственост
~, beechlnugnhmtre— имущество под запор
~, bewegliches — движимо имущество
~ , erbloses— безнаследствено имущество
ererbtes — наследствено имущество
~, flüssiges— имущество о ликвидна форма
~, gemeinsames — общо имущество
-, liquides — имущество оликоидна форма;
еж. Vermögen, flüssiges
* , mobiles — движимо имущество; еж.
Vermögen, bewegliches
*, prreönliheee — лично имущество
~, eheuldnerfreirs — имущество без дълго¬
ве
- steuer pflichtiges—облагане с данък иму¬
щество
~, unbewegliches — недвижимо имущество
vermögend adj. — състоятелен, заможен,
богат
Vrrmöueneänderungen pl — промени о
имущественото състояние
Vermögensansammlunsgr— натрупване, съ¬
биране на имот
Vermöuensauftoliung/— разделяне на иму¬
ществото
Vermöuenebcehhlnugahme / — налагане на
запор върху имущество, конфискация
VermögursecrterrruuzU'— данъчно обла¬
гане на имущество
Vrrmöurgebrweriuzg / — оценка на иму¬
щество
VcrmöuensbiillunsU'—образуване, създава¬
не на състояние
Vermögenedclikt п, -е — имуществено
престъпление
Vcrm(>gcnssmzicrengu/ — конфискация на
имущество
VerшögcnsscZuicheuzU’ — конфискация на
304
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
имущество; еж. Vermögenseinziehung
Vermöggrssrktäruug/— данъчна деклара¬
ция за имущество
Vermöggnshuffuug/ — имуществена отго¬
ворност
Vrrmögegsmehrung / — увеличаване на
имущество (на компанията, фирмата)
Vrrmögentschadeg да, - — вреда, нанесена
на имущество
Vermögensschadeggefahr / -en — риск от
повреждане на имущество
Vermögenssteuer / -п — данък върху иму¬
щество
Vermögentverhäligttse pl — имотно състо¬
яние
Vrrmögensverrtehueuun/ -en — имущест¬
вена застраховка
Vermögensvorrat те, ~е — цялото (налично)
имущество
Vermögenswerte pl — имущество, имущес¬
твени ценности
vermarkten tr. — намирам пазар
Vermarkter те - мениджър по пазарите
Vermarktung/—намиране на пазар
vermehren zr. [um AKK.] —увеличавам, ум¬
ножавам със
vermehren reß. — увеличавам се
Vermehrung f [um Akk.] — увеличаване,
увеличение със
vermeiden tr. — избягвам, отбягвам; es ist
nicht zu ~ — не може да cc избегне
vermeidlich adj. — който може да се избегне
Vermeidung / —— избягване; zur ~ des
Konfliktes — за да се избегне конфликтът
Vermerk ле, -е — бележка, нещо отбелязано
(в книга, в тефтер); забележка, коментар
vermerken tr. — 1. забелязвам (нещо); 2.
отбелязвам си, записвам
vermieten tr. — давам под наем
Vermieter те - наемодател
Vermietung/ -en — даване под наем
vermindern tr. [um Akk.] — намалявам, сък¬
ращавам със
vermindern reß. — намалявам се; отслаб¬
вам (влияние)
Vermischuug/ -en — смесване
vermitteln tr. [D., Akk.] — съдействам, по¬
магам някому да намери нещо;
Diensticietunggn порреднича при из¬
вършването на услуги; Geschäfte ~ — пос¬
реднича при сделки
vermittels prp. [G.] — със, посредством, с
помощта на
Vermittler те — посредник; търговски пос¬
редник (маклер)
VerImtiiungg’, -en — посредничснс; посред¬
ничество, съдействие
Vermiiiluggsdiegst те, -е — посредническо
бюро за намиране на работа
Vermittlungsgebühr / -en — комисиона (за
посредничество)
Vermittlungsstelle / -п •— посредническа
фирма.
vernünftig adj. — разумен, благоразумен;
рационален (предложение, аргумент)
vernachlässigen tr. — занемарявам, изоста¬
вям, пренебрегвам
verordnen tr. [D., Akk.] — нареждам. някому
нещо
Verordnunn/ -en — нареждане; наредба; -
en erlassen издавам наредби, нареждания
Verpächter д - — рстнгoдтеeл , вж.
Verpachter
verpachten tr. —давам под наем, давам под
аренда
Verpachter те арегдоодател
Vcrpachtunn/ —даване под аренда
verpacken tr. —опаковам
Verpackung / -en — 1. опаковане; 2, опа¬
ковка, амбалаж
*, haltbare — здрава, устойчива опаковка
~, handelsübliche — обикновена търговска
опаковка
* , seemäßige — опаковка, годна за морски
транспорт
~, wiederverwendbare —многократна опа¬
ковка
verpahkuggtireundlicU adj. — с подходяща
опаковка
Verpackungskarton m, -s — опаковъчен
картон, кашон
Verpackungskosten р! — разходи за опако¬
ване
Verpahkuggstnangei да, - —- повреда в опа¬
ковката
Verpackungsmaterial л,-1сп — амбалаж
Verpahkuggspapier п — опаковъчна (амба¬
лажна) хартия
Verpackungs-schaden да, -—щета, нанесена
вследствие неподходяща опаковка
verpassen tr. — пропускам
verpfänden tr. — залагам, оставям в залог;
von neuem (wieder) ~ — презалагам
Verpfänder m — залогодатсл, който оставя
в залог, даващ залог
Verpfändung/—залагане, оставяне в залог
verpflegen tr. — храня, продоволствам
Verpfegucg/— храна; продоволствие
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
305
verpflichten tr. — задължавам
verpflichten reß. [zu D.] — задължавам се,
поемам задължение към
verpflichtet adj. — задължен; ~ sein etw. zu
tun задължен съм да направя нещо
Verpflichtete m, -n — лице, отговорно (за¬
дължено) за (с) нещо (напр. чек)
Verpflichtung / -en — задължение; eine *
übernehmen — поемам задължение; eine
- eingehen — поемам задължение; seinen
~ nachkommen — изпълнявам задължени¬
ята си
~ , gesamtschuldnerische —■ солидарно за¬
дължение
~, vertragliche — задължение по договора
verramschen tr. — продавам на безценица
Verpflichtung aus dem Vertrag — задълже¬
ние по договора
Verrat т — измяна, предателство
Verrat von Geheimnissen — разгласяване
на служебна тайна
verrechnen tr-. — Е изчислявам, правя изчис¬
ления; отчислявам; 2. превеждам, прех¬
върлям (фин.), 3. разтмащам се; 4. слагам,
включвам в сметката
Verrechnung / -en — 1. изчисление; пов¬
торно изчисление; взаимно разплащане;
клиринг; 2. превеждане; прехвърляне
(фин.)\ 3. грешка в сметките; 4. сметка
bargeldlose — безналично разплащане
Verrechnung gegen Kredit — разплащане
срещу кредит
Verrechnungen pl— парични разплащания
Verrbhhnnngsabkommen п —■ междудър¬
жавно споразумение от клирингов харак¬
тер
Verrehhnnngtauftrag т, —■ поръчка за
разплащане
Verrechnungsbilanz / -en — разплащате¬
лен баланс
Verrbhhnungschbck т, -s — безналичен,
безкасов чек; durch ~ чрез безналичен чек
Verrech nung/elngclt/-en — (условна) раз¬
плащателна (валутна) единица
Verrechnungsgeschäft п, -е — клирингова
операция, взаимно разплащане
Verrechnungskonto п,-4ьп —разплащател¬
на сметка (в банка); текуща сметка
Verrechnungskurs т, -е — разплащателен
курс
Verrechnungsscheck m, -s — разплащате¬
лен чек
Verrechnnggtttagd т — състояние на вза¬
имните разплащания (в емисионните бан¬
ки)
Verrechnungsstelle / -п — бюро, гише за
разплащания
VerrbhhguggssysUem л — система за разп¬
лащане
~, multilaterales— система на многостран¬
ни разплащания
Verrechnungsverkehr т — безналични пла¬
щания; разплащателни операции
Verrechnungswährung / -en — разплаща¬
телна валута
verrichten tr. — върша, извършвам, изпъл¬
нявам (работа)
-en — Е извършване, изпъл¬
нение (на задача, работа); 2. работа; задъл¬
жение; seinen ~en gahhgehbn — изпълня¬
вам задълженията си
verringern tr. [um Akk.] — намалявам със;
die Kosten ~ — намалявам разходите
verringern reß. — намалявам се
Vebrrng/bungg;-bg — минимизация, нама¬
ляване, съкращение; понижаване, отслаб¬
ване (сигнал)
verrosten itr. s.—ръждясвам, хващам ръжда
Verruf т —лошо име; лоша репутация; im
* stehen — ползвам се с лошо име; in -
kommen (geraten) — спечелвам си, излиза
ми лошо име; in ~ bringen — опетнявам
доброто име на някого, създавам на някого
лоша слава
versäumen tr-. — пропускам (срок); viel Zeit
изгубвам много време
Versäumnis п, -sse — 1. неявяване, закъсне¬
ние; 2. пропуск
versachlichen tr. — овеществявам, конкре¬
тизирам
versagen itr. — отказвам да работя, да дейс¬
твам, да функционирам
versagen tr. [D., Akk.] — отказвам някому
нещо
versammeln tr. — събирам
versammeln reß. — събирам се
Versammlung / -en — събрание; eine -
einberufen — свиквам събрание; eine -
eröffnen — откривам събрание; eine *
schließen — закривам събрание
~ , gesetzgebende — законодателно събра¬
ние
*, konstituierende— учредително събрание
Versand т — изпращане, товарене и изпра¬
щане; експедиция; zum * angenommen —
прието за изпращане
Versa ndabff rrtiginny— експедиция
Versand а b tdiungj/— отдел (служба) за ек-
го. Немско-български икономически речник
306
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
сптдиоия
Versagdanwelosnng/ -eu — авизо за изпра¬
щане на стока: амс. Versandanzeige
Versandanzeige / -п — известие (авизо) за
изпращане па стока, съобщение за експе¬
диция
Verenndnnftsag т, ; — нареждане за екс¬
педиция
Versagdavte л, -е — съобщение за експеди¬
ция
versandbereit adj. — готов за експедиция
Vereagdbrrritehhnft/— готовност за изпра¬
щане (експедиция)
Versauddokumeut л, -е — документ при
изпращане (експедиция) на стоки
Verenzednknmeпte pl — документи за екс¬
педиция .
versand frstiu adj. — готов за експедиране
Versandhafen т - — пристанище, откъдето
се изпраща стоката
Versandhandel т — колетна (каталожна)
търговия
Versandhaus л, -чег — търговска къща за
доставяне на поръчки на адреса па клиента
Versagdknstrn pl—порто; такса за колетна
пратка; разходи за експедицията
Versandpapiere pl—транспортни докумен¬
ти
Vorsngernstie f — партида от стоки, които
предстои да бъдат експедирани
Versand eheein т, -е —експедиционна това¬
рителница
Versand stelle f — експедиция
Vrrsngdvcrtretrr т — 1. с предварително
показване на образци; 2. търговски агент,
продаващ стоките на своята фирма по до¬
мовете
Versand weg т, -е — транспортен път, мар¬
шрут
verschärfen tr. — изострям (конкурентна
борба); засилвам (напрежение); увелича¬
вам (темпо, наказание); ускорявам; das
Problem [durch Akk.] ~ — изострям проб¬
лема със (чрез)
verschärfen refl. — изострям се, засилвам
се, увеличавам се; die Gegensätze - sich —
противоречията се изострят
verschärft — изострен; mit -er
Aufmerksamkeit — със заострено внима¬
ние
Verschac НИши/ — инкорпорация
verschaffen tr. — намирам (работа, жилище,
пари); доставям, набавям някому или на
себе си нещо; eihh [D.] einen Namen ~ —
извоювам си име
verschicken tr. — изпращам; експедирам
(стоки)
Vcreceicbcbaeghnf т, -че — разпределител¬
на гара
verschieben tr. — 1. размествам, премест¬
вам; маневрирам (вагон); 2. отлагам
(срок); 3. търгувам, продавам на черно
(прен.) (разг.)
VerschhorbngU/ -eu — 1. отсрочка; 2. пре¬
местване, маневриране, маневра, размест¬
ване; 3. промяна; 4. пренос (дашни) (ЕОД)
verschieden adj. [von D.] — различен от
verschiedenartig adj. — различен, разнооб¬
разен, разнороден
Verschiedenheit /es — 1. различие, разли¬
ка; 2.разнообразие
Verschiffen п — натоварване и изпращане на
кораб
verschiffen tr. ■— натоварвам и изпращам
кораб
VerechlffuIlzu/— изпращане (превоз) по мо-
рт
Vrrscetffungskneten pl — разходи за нато¬
варване на кораб
verschlüsseln tr. — кодирам, шифровам
Verschlüssslllrg/ -eu — 1. кодиране, шиф¬
роване; система за кодиране (ЕОД)
Verschlag т, -чв — дървена опаковка
verschlagm tr. — заковавам с дъски; отде¬
лям, преграждам с дъски
verschlechtern tr. — влошавам
verschlechtern reß. — влошавам ст
VereChrrhluruuggr, -en — влошаване
vrrsctllrkrt adj. — прикрит, забулен
Verschtrlorullg/ — прикриване
Verechleierugu der Bilanz — скриване ис¬
тинското състояние на баланса
Vrrehelriß т — износване, остаряване, из¬
хабяване, изтриване
verschleißen tr. — износвам се, остарявам
Vcrschleißfes ti-glkeit/— устойчивост на из¬
носване
Vc^sc^^^<c iiß quo — коефициент на износва¬
не (на основните фондове), изразен о про¬
цент
Verschleißteil т -е — (бързо)износоаща ст
част
vrrshhlerrrn tr. — протакам
VerechloppunguSuSktk/—тактика на прота¬
кане
verschlimmern tr. — влошавам
verehelimmrsn refl. —— влошавам ст
V4rrscihlmmertlпggГ— влошаване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
307
verschlossen adj. въздържан (прен.);
hinter -en Türen — при закрити врати
Verschluß m, -sse — ключалка, катинар;
unter ~ lagern — оставям (като залог) в
митническия склад (до плащане на митото)
Vershhlußanrrkrgginis / -«г — митничес¬
ки документ, доказващ надеждността на
митническите пломби
Verschlungch iihr / -en — такса за пломби¬
ране
Verschmcizzug/— обединяване; сливане;
срастване
verschmutzen tr. —• замърсявам
Verschmutzungsgrad m, -е — ниво на за¬
мърсяване
verschreiben tr. — приписвам (имот)
verschulden itr. s. — задлъжнявам, затъвам
в дългове, дължа
Verschulden п — вина; durch sein ~— по
негова вина; ohne mein * не по моя вина
verschulden tr. — ставам причина, виновен
съм за нещо
verschuldet adj. — задлъжнял, затънал в
дългове, обременен с дългове; ** sein —
дължа пари, имам дългове
Versc1tlUllucgg/ — дългове, задлъжнялост;
die * abbauen — опрощавам дълг
*, äußere — задължение по външните заеми
* , innere — задължение по вътрешните за¬
еми
versehen adj. [mit D.] — снабден със
Versehen п — грешка; невнимание; недог-
леждане; aus по невнимание, поради
недоглеждане; es war ein * von mir —
беше грешка от моя страна
versehen tr. — 1. водя, грижа се за (домакин¬
ство); 2. изпълнявам (служба); seine
Pflichten gewissenhaft * •— изпълнявам
добросъвестно задълженията си; 3. [mit D.]
снабдявам със; mit Siegel снабден с
печат, подпечатан
versehen reß. — сбърквам, допускам греш¬
ка; заблуждавам се
versehentlich adv. — по погрешка, от невни¬
мание
verselbständigen reß. — 1. основавам собс¬
твено предприятие; 2. ставам самостояте¬
лен, обособявам се
versenden tr. — изпращам, доставям
Versender т - експедитор
versetzen tr. — L залагам; 2. премествам,
размествам; jmdn in die Lage ~ •, etw, zu
tun—давам някому възможност да напра¬
ви нещо; sich in die Lage [G.J *—поставям
cc в положението на някого
V^i^^s^ii^ung^g/ -en — преместване, размест¬
ване
verseuchen tr. — заразявам (население, вода)
verseucht adj. — заразен
Vertcuchtlcgg/ -en — заразяване
Vrrtihhrrrr m, — застраховател
versichern tr. [gegen Akk.] — застраховам
(къща, кола, живот) срещу (против) нещо;
[D., Akk] ~ — уверявам някого в нещо;
jmdn einer Sache [G.] * — уверявам няко¬
го в нещо; sich * lassen застраховам се
versichert adj. — уверен, сигурен; ~ sein —
уверен съм
Versicherte m, -n — застрахован; осигурен
VerstchurцIlgg/ — застраховка, застрахова¬
не; осигуровка; eine - abschließm — зас¬
траховам се; сключвам застраховка; etgr
•-* kündigen — прекратявам застраховка; -*
betreiben — уреждам, правя застраховка
*, abgekürzte — временно застраховане
*, freiwillige —доброволно застраховане
* , soziale — социално застраховане (осигу¬
ряване)
Versicherung auf Lebenszeit —— пожизнено
застраховане
Versicherung auf den Todesfall — застра¬
ховка в случай на смърт
Versicherung für den Krankheitsfall —зас¬
траховка в случай на болест
Verticherungtakiien pl — акции на застра¬
хователна компания
Vertichrrungtakiteggetclltchaft / -en ——
застрахователно акционерно дружество
Veгsicheruggtantialt / -en — застрахова¬
телно дружество, застрахователен инсти¬
тут
Vertihhcruggtaufstcht /— застрахователен
надзор
VcгttcherungsSÖrree; ' -п — застраховател¬
на борса
Vcrsiclleruggtbritrag m, • — застрахова¬
телна вноска
Verticherungsbeeshиieiggung; -en — заст¬
рахователно удостоверение
VrrtihUrruggtbetrag т, —• застрахова¬
телна сума
VertihUeruggsdokument п,-е — документ
за застраховане (на стока)
VertihUrruggtfündt т — застрахователен
фонд -
VersicUerungtgrtrllshhaft / -en — застра¬
хователно дружество
VortihUerungsmarkt т, • — застраховате¬
308
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
лен пазар
Versicherungsnachweisheft п, -е — книга
(регистър), удостоверяваща направените
застраховки
Versicherungsnehmer т — 1. ■ вземащият
застрахователната сума; 2. осигуреният, в
чиято полза е застраховката
versichernngspfiichtig adj. — подлежащ на
задължителна застраховка
Versicherungspolice /,-п — застраховател¬
на полица
Versichebrlngssi'r^miib/ —п — премия, внос¬
ка по застрахователна полица; застрахова¬
телна премия
Versicherungsschutz т ■— гарантиране на
застраховките
Versihhcrungtuntcrnhhmeg п зссрр--
хователна компания '
Versieh е rungsver ein от, -о— застрахова¬
телно дружество
Vbrsichbrnggsvbreig auf Gegenseitigkeit
(VVaG) — Застрахователно взаимно дру¬
жество в Германия
Vertihherungtverhältgis п, -sse — взаимо¬
отношение при застраховане
Versicherungsvcrtr^tcr т — агент, деятел
на застрахователно дружество; застрахо¬
вателен агент
Versicherungsvertrag от, е — договор за
застраховане
Versicherungswert от, -е — застраховател¬
на стойност
Versicherungswesen п ——"застрахователно
дело
VerticherungtwirtthhafU f — застрахова¬
телна система, застрахователно стопанст¬
во
Versicherungszertifikat и —- застраховате¬
лен сертификат
Versicheruggseigs от, -еп — застраховател¬
на лихва
Verstibubungg‘— продаване имуществото
на ликвидирано дружество
Version /— версия, вариант
versorgen tr [mit D.] — снабдявам със
Versorgungg-bg— 1. обслужване; 2, снаб¬
дяване, осигуряване на издръжка
Versorgnngsausgleihh т — изравняване на
издръжката
VertorgnngtUetrieb от, -е —— комунално
предприятие за електро-, водо- и газо-
снабдяване
Vcrsorguggscharaktbr т — характер, роля
на издръжка
Versorgnggsnivean п—степенна снабдяване
Versorgungtuntergehmen п — комунално
предприятие за електро-, водо- и газоснаб-
дяване; еж. Versorguggtbetrieb
Versorgungswerte pl—акции на комунално
предприятие *
verspäten refl. — закъснявам
Verspätunn/ -en — закъснение
Vbrspätungsebit / — просрочване, ■ задържа¬
не, закъснение
Verspätungseinsbg pl — глоба (в процент) за
просрочване на плащанията
verspekulieren tr. — загубвам (пари) при
спекулации
Versprechen п -— обещашее
versprechen tr. [D., Akk.] — обещавам няко¬
му нещо
verstädtern tr. — придавам градски харак¬
тер (облик)
verständigen tr. [vonD., über Akk.]—уведо¬
мявам за нещо
verständigen refl. [mit D., über Akk.] — раз¬
бирам се c някого; споразумявам се с ня¬
кого за нещо (прен.)
Verständigunn// -en — 1. разбирателство;
споразумение; съгласуваност, договоре¬
ност; es wurde keine * erzielt — не се
стигна до споразумение; 2. уведомяване;
връзка; комуникация, диалог
Verständigungsbereitschaft / — готовност
за водене на преговори (за споразумение)
Verstäiidigungsmittel п — сродство за ко¬
муникация, средство за общуване
verständlich adj. — разбираем, понятен;
ясен, разбран; jmdm etw. - machen —
изяснявам някому нещо; sein Verhalten ist
държането му е понятно
vbrständlihhbrwbisb adv. — както се разбира
от само себе си, естествено
Verständllchhclt/— 1, лекота при възприе¬
мане на информацията; 2. разбираемост,
яснота
Verständnis п [für Akk.] — разбиране, усет,
чувство за; das erleichtert das ~ — това
улеснява разбирането
verstaatlichen tr. — одържавявам, национа¬
лизирам
VerstaaftlchuIlgg; -en — одържавяване, на¬
ционализиране
versteckt adj. — скрит
versteckte Reserven — скрити резерви
Versteigerer т—лице, което провежда пуб¬
лична продажба; аукционист
versteigern tr. е продавам на търг
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
309
V€rsetroueurz1U-rz —търг, публична про¬
дажба
~, öffentliche — публичен търг
ver steuer bar adj. — облагаем c данък
versteuern tr. — облагам c данък
Versteuerung/fvoz D.] — облагане c данък
Verstoß m, -e [gegen Akk.] — простъпка
спрямо, нарушение на; ein ~ gegen das
Gesetz — нарушение на закона
verstoßen itr. [gegen Akk.] — нарушавам,
препълвам нещо (закон); игнорирам;
gegen das Gesetz ~ — нарушавам закона
verstreuen ur. — разпръсквам, разпилявам;
разсипвам
Versuch m, —е — опит, експеримент, тест;
пробване, опитване; einen ~ anstellen —
правя опит, опитвам; einen - machen —
правя опит, опитвам
Versucheeasealn_i/ -ez — научноизследова¬
телски институт
Vrssuhhsnrbeti / -ez — експериментална
работа
Vereuhhedaten pl — опитни данни
Vrreuceemodhll и, -т — експериментален,
опитен модел
Vereucheeelher/ -п — стрия от опити (изпи¬
тания)
Versuheswcrbung f— експериментална
реклама
vertagen tr. [auf Akk.] — отлагам, отсроч¬
вам за
vertagen reß. [auf Akk.] — отлагам ст за
Vertagu ng/[nrf Akk.] — отлагане за
vertnusrndfnhhrn tr. — увеличавам хиля-
дократно ‘
verteidigen tr. —защищавам
Verteidiger т —• защитник
Verteidiuuzueinduetrie f отбранителна
промишленост
vestrilrz tr. — раздавам; [uztes Akk.] -■ —
разпределям между; Gewinn -- — разгрзе-
делям печалба; nach Köpfen ~ — разпре¬
делям на глава
Vrririlrrvermrsk т,-е — забележка на по¬
дателя (изпращача)
Verte Нини/—разпределение; раздаване (на
пари); разпределяне
Vericiinngelehre /— теория за разпределе¬
нието
Vcrtrilugge/ueammenhanu т, ■чв — обвърз¬
ване на разпределянето
verteuern tr. — оскъпявам, повишавам цена¬
та; der Zoll verteuert die Ware — митото
оскъпява стоката
verteuern reß. — поскъпвам; die
Lebensmittel - sich — хранителните про¬
дукти поскъпват
Verteuerung— оскъпяване; повишаване на
цените, поскъпване
vertiefen tr. — 1. задълбочавам, засилвам (за
противоречия); изострям (за криза); 2. ;
усилвам, засилвам (за впечатление)
vertiefen reß. [in Akk.. in (Akk)) — за¬
дълбочавам се оъо (прен.)
Vcrtierunnu/— задълбочаване (прен.)
Vertiknlknn/rsn m, -e — вертикален кон¬
церн’ концерн c вертикална йерархия
Vertikalt-nst т, -s — вертикален тръст,
тръст с вертикална йерархия
VerträgHc Икс^Ии/— съвместимост
Vertrag т, —договор, контракт; der ~ ist
abgctanren ;— срокът на договора е изте¬
къл; einem - betiteten — присъединя¬
вам ст към договор; einen ~ nbeheließen — ;
сключвам договор; einen ~ аипийти —
анулирам договор; einen ~ aufkündigrn
денонсирам договор; eigen ** auflösen —
разтрогвам договор; einen ~ brechen —
нарушавам договор; einen ~ einhalten —
спазвам договор; einen - erneuern — въ¬
зобновявам договор; einen ~ kündigen —
развалям договор; einen ~ schließen —
сключвам договор; ksaft des ~ s — по си¬
лата на договора; laul съгласно дого¬
вора; vom ~ — отказвам сс
от договор
~ ’ einseitiger —едностранен договор
~ , gültiger — действащ договор
- , gegenseitiger — двустранен договор
mündlich ueechlneeener — устен договор
~ , multilateraler — многостранен договор
~, rechts ungleicher — неравноправен дого¬
вор
~ , stornierter — сторниран договор
unbefristeter — безсрочен договор
~ , wirksamer — ; действащ договор; вж,
Vertrag, gültiges
- , zweiseitiger — двустранен договор; вж,
Vertrag, gegenseitiger
Vertrag zugunsten Drittes —договор о пол¬
за на трето лице
vertraglich adj. — договорен, с (чрез) дого¬
вор; според договора
vestrnulihe adv. — по (с) договор
vestrnulihe gesichert — гарантиран с дого¬
вор
vertragliche Verpflichtungen — договорни
задължения
310
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Vertragsablauf т—изтичане срока на дого¬
вора
Vertragsabschluß т, “С — сключване на до¬
говор
Vertragsabschlußfrist f— срок на сключва¬
не на договор
Vertragsabwicklung f — операции по
изпълнение на договора (доставка, прие¬
мане, разплащ.)
Vertragsangebot л — предложение за
сключване на договор, оферта
Vertragsantrag т — предложение за сключ¬
ване на договор; вж. Vertragsangebot
Vertragsarten pl — видове договори
Vertragsaufliebung/— отмяна (денонсира¬
не) на договор
Vertragsbedingungenpl — договорни усло¬
вия
Vertragsbeziehungenpl — договорни отно¬
шения
Vertragsbindung / — договорно задълже¬
ние, договорна обвързаност
Vertragsbrüchige^/ —който е нарушил до¬
говор; vertragsbrüchig werden — нару¬
шавам договор
Vertragsbruch т — нарушение на договор
Vertragsfreihoit f—свобода при сключване
на договори
vertragsgebunden adj. — обвързан с дого¬
вор
vertragsgemäß adj. — според договора, съг¬
ласно условията на договора
vertragsgemäß adv. — съгласно договора
vertragsgerecht adj. — съгласно договора;
вж. vertragsgemäß
Vertragsgericht п, -е — арбитраж
Vcrtragshändler т — търговец, работещ на
договор
Vertragsklausel/ -п — точка от договор
vcrtragslos adj. — бездоговорен
vertragsmäßig adj. —договорен
vertragsmäßig adv. — по договор, съгласно
договора
Vertragspartner т договаряща страна;
страна в договор
Vertragspreis т, -е — договорна цена
Vertragsrecht л, -е — договорно право
Vertragssanktionen pl — договорни санк¬
ции
Vertragsschiedsverfahren и — арбитражно
съдопроизводство
Vertragsschließende m,-n—договаряща се
страна, контрагент
Vertragsschluß т — сключване на договор
(при приемане на предложение)
Vertragsstrafe/, -и—неустойка, договорна
глоба, конвенционална глоба
Vertragsstrafengläubiger т — страна в до¬
говор, която трябва да плати глоба
Vertragsstrafen Verpflichtung/ — задълже¬
ние да сс платят договорните глоби
Vertragsstreitigkeiten pl — договорни раз¬
ногласия
Vertragssystem я. -е — система от договор¬
ни отношения
Vertragstreue/— спазване на договор
Vertragsunterlagen pl — приложения към
договора
Vertragsverhältnisse pl — договорни отно¬
шения
Vertragsverletzung/ -еп — нарушение на
договор
Vertragsversicherung/ — застраховане на
договор
vertragswidrig adj. — в нарушение на дого¬
вора; който е в разрез с договора, неотго¬
варящ на договора; противоречащ на дого¬
вора; против договора;
vertrauen itr. [auf Akk ] — осланям се, дове¬
рявам се, разчитам на някого или нещо;
[D.] ~ — имам доверие в някого
Vertrauen п [zu D ] —доверие във, към, на;
im ~ darauf, daß — с надеждата, че; раз¬
читайки (уповавайки се) на това, че; [D.] *
schenken — оказвам някому доверие; das
- [G.] genießen — радвам се на доверие
Vertrauensbeweis /л, —е — доказателство
(признак) на доверие
Vertrauensbruch т — злоупотреба с дове¬
рието; ~ begehen — злоупотребявам е до¬
верието
Vertrauensfrage/ -п — въпрос на доверие
Vertrauensinteresse п — компенсация на
вреди, получени поради доверие към ва¬
лидността на договора
Vertrauensleute pl — доверени лица
Vertrauensmann т, -lcute — доверено ли¬
це; отговорник
Vertrauensperson/ -еп — доверено лице
Vertrauenssache/ -п — въпрос на доверие
Vertrauensschadenversicherung / — заст¬
раховка срещу щети, които могат да въз¬
никнат вследствие доверие в договора
Vertrauensstellung/-еп — отговорен пост,
отговорна служба
vertrauensvoll adj. — изпълнен с доверие;
eine -е Zusammenarbeit почиваща на вза¬
имно доверие съвместна работа
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
311
Vertrauensvotum л, -tcn, -ta — гласуване
(вот) на доверие
vertrauenswürdig adj. — достоен за дове¬
рие; добросъвестен (за фирма)
vbrtrauenswbckend adj. — вдъхващ доверие
vertraulich adj. — поверителен, секретен;
Streng ■ 1 Строго поверително!; eine ~е
Mitteilung — поверително съобщение;
eine ~е Sitzung — закрито заседание
Vertraulichkeit / -en — 1. секретност; 2.
фамилиарност; mit aller ~ behandeln —
разглежда се при запазване на пълна тайна
vertraut adj. [mit D.] — познат, запознат със;
sich [mit D ■ ] ~ machen — запознавам се
отблизо (основно) с нещо
VertrauЖсИ/-en [mit D.] — осведоменост
върху, основно познаване на
vertreiben tr. — пласирам (стока), прода¬
вам; seine Zeit - -— убивам времето си
Vebrrrbbung/,-bg — пласмент, продажба
vertretbar adj. — 1. може да бъде представ¬
ляван; 2. оправдан, приемлив (мерки)
vertreten tr. — 1. замествам, заменям; 2.
поддържам, застъпвам, защищавам (пра¬
во, мнение); 3. представлявам, представям
(фирма); ein Unternehmen ~ ■— представ¬
лявам предприятие
Vertretene nt, -n — представлявано лице
Vertreter des öffentlichn Interesses —
представител на държавни интереси
Vertreter т — I. агент; 2. заместник; 3.
представител (на фирма)
-, bevollmächtigter — упълномощен пред¬
ставител
Vertre ЬсьГпгпя/ -en — фирма-агент
Vertreterprovision / -en — комисиона на
търговски представител
Vertretervertrag т, -^е —договор за предс¬
тавителство
Vebrrelung^// — 1. заместване, изпълняване
на нечии задължения; in * (i.V.) — изпъл¬
няващ длъжността, в качеството на замес¬
тник; 2. застъпване, отстояване; die -* der
Interessen — отстояване на интересите; 3.
представителство
~, anftragslose — представителство без по¬
ръчения
*, bevollmächtigte — пълномощно предста¬
вителство
Vertrbtuggsmahht / — пълномощие да се
действа в качеството па представител
vertretungsweise adv. — в качеството на за¬
местник, като заместник
Vertrieb т—отдел "Пласмент"; пласиране,
продажба, пласмент
Vertrieb von Büchern — разпространение
на книги
Vbrtribbsabtbilugg / -en — отдел по плас¬
мента
VertribbskarteII п — пласментен картел
Vbrtribbtkotten pl— разходи по пласмента
Vertribbsleiter m, организатор (ръково¬
дител) на пласмента
YerUrieUtnbUe л,-е —мрежа за пласиране
'VbrtribbtrbhhU и, -е — право на продажба
(на разпространение) на стока
Vertriebsweg т, —е — 1. канал за пласмент;
2. търговски път
vertrusten tr. — образувам тръст
verunreinigen tr. — замърсявам (вода, въз¬
ДУх)
VerngrbinIgu ng g/ -en — замърсяване
veruntreuen tr. — злоупотребявам, присво¬
явам, обсебвам (пари)
VerunIt■elIung// -en — злоупотреба, прис¬
вояване
verursachen tr. — причинявам; създавам
(работа, трудности)
Verursacher m, - причинител
vervielfältigen tr. — размножавам
vervielfachen tr. — увеличавам многократ¬
но; учетворявам
vervollkommnen tr. — усъвършенствам
Ver vo llkom m n ung/— усъвърше нстване
vervollständigen tr. —допълвам, попълвам;
комплектувам
Vervollständigung / -en — допълване, по¬
пълване; комплектуване
verwahren tr. — съхранявам, пазя;
Wertpapiere *•— съхранявам ценни кнюка
verwahren refl. ■ [gegen Akk.] — протести¬
рам, възразявам против
Verwahrung / — 1. протест, възражение;
eine ~ erheben — протестирам; 2. съхра¬
нение; etw. in ~ geben — давам нещо на
съхранение; in - halten — пазя, съхраня¬
вам; in ~ nehmen —- взимам на съхранение
verwalten tr. .— 1. завеждам (служба); 2.
разпореждам се със (пари); WeHnenlcre *
— разпореждам се с ценни книжа; 3. управ¬
лявам, ръководя
Verwalter т управител ■ администратор
VerwaU^n/— 1. администрация, орган на
управление, управа; управление, ръковод¬
ство; 2. администриране, координация; 3.
обслужване
Verwaltungsangestellte т, -п — админист¬
ративен служител
312
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Verwaltungsapparat m, -е — администра¬
тивен апарат
Verwaltuggsaufwagd т — административ¬
ни разходи
Verwaltungsbehörde f, -n — администра¬
тивно учреждение •
Verwaltuggtgemrigkottrg pl —— админист¬
ративно-стопански разходи
Verwaltungsorgan и, -е — администрати¬
вен орган
Vrrwaltungtprrtonal п — административ¬
но-управленски персонал
Verwaltungsrecht т —- административно
право
Vcrwaltungsstraffe,; -п — административно
наказание
Vrrwaltuggtsyttem п, —е — система на уп¬
равление (обслужване)
Verwaltungsweg m, -е — административен
път; auf dem ~е—по административен път
verwandeln • tr. — променям, преобразявам;
* [in Akk.] — превръщам, трансформирам
във
verwandeln refl. [in Akk., zu D.]—променям
се; превръщам се във
Verwandlung/ -en — превръщане, транс¬
формиране; трансформация
Verwä sserucg f— разводняване
Verwässerung des Aktienkapitals—развод¬
няване на акционерния капитал
verweigern tr, — отказвам (плащане, подпис)
Verweiggrungg/— отказ
Vrrwcigeruggsiall m, • — случай на отказ;
im в случай на отказ
Verweis m,—г — 1. бележка, мъмрене, пори¬
цание; [D.] einen ~ erteilen — правя няко¬
му забележка, мъмря, укорявам някого; 2.
указание
verweisen /п — .-правя забележка, мъмря;
укорявам, порицавам; 2. [auf Akk.]
препращам към нещо; [D., Akk.] заб¬
ранявам някому нещо
Verweitscggг— позоваване (на договор)
verwendbar adj. ■— 1. използваем, годен; 2.
приложим (метод)
Verwendbarkeit / — годност, • използвае¬
мост; пригодност, приложимост; практи¬
ческа полза
verwenden tr. [zu D.] — използвам, прила¬
гам (знания, средства); употребявам, из¬
ползвам за; viel Zeit [auf Akk.] ~ — отде¬
лям много време за нещо
Verwergungg/ — употребяване, употреба;
използване; прилагане, приложение; keine
~ [für Akk •] finden — не мога да използвам
нещо, не намирам приложение за нещо;
keine - [für Akk.] haben — не мога да
* употребя нещо, не намирам приложение за
нещо; zur "kommen — влизам в употреба,
намирам приложение, използвам се
verwertbar adj. — използваем
verwerten tr. — използвам, оползотворя¬
вам; in der Praxis -- — прилагам в гряаюти-
ката
Verwertung des Kapitals — увеличаване (ca-
м^вро^в^е) на стойността на капитала
Verwertung / — L използване, прилагане
(на капитал); оползотворяване; 2. реализа¬
ция (на изобретение); 3. самонарастване
(на стойност); 4. утилизация (на отпадъци)
VerwichteilungJ/ -en — усложнение, конф¬
ликт
verwinden tr. ■— превъзмогвам, преодоля¬
вам, понасям (загуба) (прен.)
verwirken tr. — загубвам (право) (по своя
вила), проигравам
verwirklichen tr. —осъществявам, реализи¬
рам
Verwirktlchtmns/ — осъществяване, реали¬
зиране
Verwiekucgg/ — загубване, загуба (на пра¬
во)
Verwirkungsklausel / — точка в договор за
загуба на права при неизпълнение на за¬
дълженията
verzögern tr. — забавям, протакам
verzögert adj. — 1. забавен, бавнодействащ;
2. отсрочен; 3. със задръжка, със закъсне¬
ние
Verzöggen^/ -en — забавяне, протакане,
закъснение, забавяне, задържане, просроч¬
ване
vhrzüglihh adj. — забавен, закъснял
Verzehr m ■— потребление на хранителни
продукти
verzehrm tr. — употребявам хранителни
продукти
vrrzrichnrg tr. —отбелязвам, регистрирам,
вписвам в (списък); шпгп Rüd^j^ai^ng
отбелязвам, регистрирам спадане •
Verzeichnis л, -sse — списък, опис
Veeretiteelcng/— картотекиране
verzetteln tr. — картотекирам
Verzicht т [auf Akk.] —отказ, отказване (от
нещо); * üben [auf Akk.] -—отказвам се от;
* leisten [auf Akk.] — отказвам се от
verzichten itr. [auf Akk.] — отказвам се от
verzinsbar adj. — олихвясм; вж. vrrztgtlihh
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
313
vrrzinern tr. —— плащам лихва, олихвявам
(влог); [D.J das Geld um 3% * — плащам
3% лихоа върху парите
vrrztnern refl. —— олихвявам се; das Geld
verzinst eihe um 3% — парите се олихоя-
ват с 3%, парите носят 3% лихва
Verzinsung eOger Anlrter — начисляване на
лихои по заем
VerziilieugU'— 1. изплащане на лихви; 2.
начисляване на лихви
verzollbar adj. — облагаем с мито; der ~т
Preis — облагаема с мито цена
ver/onen tr. —— 1. ' облагам с мито; 2. плащам
мито .
Verzonunigr— 1. облагане с мито; 2. плаща¬
не на мито
Verzug т — бавене, протакане, закъснение;
забавяне; изоставане; задържане, просроч¬
ване (на плащане); bei ~ der Zahlung —
при забавяне на плащането; in ~ grsntrg —
просрочвам плащането; забавям нещо,
изоставам о; tn — sein — изостанал съм с
нещо, забавил съм нещо; nenr ; Тзз
отлагане, незабавно
Verzugszins rn,-ez —глоба за просрочване
Verzugszinsen р! — лихви за просрочване
(на плащане), лихви за закъсняло плащане
verzweigen ггА. — разклонявам ст
Verzweigung/, -ez — разклонение
via (lat.) — оиа, по, пртз (за отбелязване пътя
на пратка или стока) (търг.)
Vieh'wilriechnft /— животновъдство
Viehzucht /— животновъдство
vielfach adj. — многократен
virlucfraut adj. — много търсен
vielseitig adj. — многостранен
Vielseitigkeit /— многостранпост (пртн.)
vierfach adj. —— четирикратен
Viertel п — 1. квартал; 2. четвърт, четвър¬
тинка
virsieljäestu adj. — тримесечен; който трат
(продължава) три месеца
VicrirI|ner л>-т —тримесечие
Vink иПайотП/— превръщане на предявитсл-
ски ценни книжа о поименни
vigkulirrrg tr. — 1. обвързвам, задължавам;
2. превръщам предявител ските ценни кни¬
жа о поименни
vieitirrrg tr. — проверявам, инспектирам
Vtetaweceeel т — менителница на •
тел
Visum п — оиза
V01kerverisngerrcht л — международно до¬
говорно право
Volksbank / -en — народна банка (вид уии-
втрсиална банка о Германия)
Volkedicete /— гъстота на населението
Volkseinkommen п — национален доход
Volksentscheid т — референдум, всенарод¬
но допитване
Volkswirt т, -е — икономист
Volkswirtschaft / — народно стопанство;
икономика
vnlkewilstehhnfilice adj. —народностопански
Volkswirtschaftslehre/— политическа ико¬
номия
Vnlkswirtshhafierlan т, ^т — народносто¬
пански план
voll adj.— пълен; der ~е Satz Dokumente —
пълният набор документи
V^larbct /— пълна заетост
VotlauuSrnSung/—пълно натоварване
vollautomatisch adj. — напълно автомати¬
чен
vnllautomatisiert adj. — напълно автомати¬
зиран
vollbeschäftigt sein — работя на пълно ра¬
ботно ортме
Vollbeschäftigte m, -n — работещ на пълен
работен дтн
Votlberehefttoulnnu/— пълна заетост; рабо¬
та на пълен работен ден
vollgültig adj. — напълно валиден
vollgültiger Anspruch — законни претенции
vollgültiger Beweis — убедително доказа¬
телство
Vnllgcwinn т — пълна печалба
VoNgOra п — пълно джиросване; вж.
Vollindnesament
Vollhafter т, член на КД; носещ неог¬
раничена отговорност
VnШndnesamrnt п — поименно (пълно)
джиро
volljährig adj.—— пълнолетен
Vollräesiukrit / — пълнолетие
. Vollkaufmaun т — търговец, който има
всички права съгласно търговския закон
Vollmacht / -сп — пълномощно; пълномо¬
щие, довсртност; die unrtnueschränkir ~
haben — имам неограничени пълномощия
Vollmachtgeber т — упълномощит-ел
vollmc^^^uisii^^t adj. — напълно механизи¬
ран
VotlmerhanioSoet1ng/— пълна механизация
Vnllmnnnpnl п — пълен (изключителен мо¬
нопол)
vollstreckbar adj. ;— подлежащ на изпълне¬
ние (юр.)
314
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
vollstrecken tr. — привеждам (присъда) в из¬
пълнение. изпълнявам (съдебно решение)
Vollstrecker т — изпълнител (на съдебно
решение)
Vollstrbckung/ -en — изпълнение (на при¬
съда)
Vollstrehkungsbetehl m, -е — изпълнителен
лист
Vollvcrlust т, -е — пълна загуба
vollwertig adj. — пълноценен
vollzählig adj. — в пълен състав
vollzählige Liste der Mitglieder —■ пълен
списък на членовете
Vollzähligkeit / — пълен състав, пълен брой
vollziehen tr. —изпълнявам (поръчка); осъ¬
ществявам, привеждам в изпълнение
vollziehende Gewalt — изпълнителна власт
^^111^1с^1^^^П1^//— осъществяване, привежда¬
не в изпълнение
Vollzug т — изпълнение, извършване
Vollzugsfrist / — срок на изпълнение
Vollzugsorgan л, —е — изпълнителен орган
Volumen п — обем; dem ~ nach — по обем
Vomhundertsatz т ■■— процентен размер,
процент
vor Hitze schützen! — пази от висока темпе¬
ратура! (надпис върху опаковка)
vor Nasse schützen! — пази от влага! (над¬
пис върху опаковка) .
Vorakzept л, —е — предварителен акцппт
Voranschlag rn, — предварително изчис¬
ление (на разходи); предварителна план-
сметка, предварителна калкулация
Vorarbeit / -en — подготвителна (предва¬
рителна) работа
Vorarbeiten pl —■ предварителни проучва¬
ния
voraus adj. —— напред, отпред; im voraus —
предварително
VorausUedingngg / -en — предварително
условие
vorausbest^l^ tr. — предварително поръч¬
вам
vorausbeeahlcn tr. — плащам, заплащам
предварително
Vorausbezahlung / -en — предварително
плащане
Vorauskasse / — предплата;
предплата в брой (при даване на поръчка)
Voraus klage / -n — предварителен иск
Voraustelstung/-bn—авансово (предвари¬
телно) плащане
voransplagcn tr. — планирам, запланувам
предварително .
Voraussage / -п — прогноза, предвиждане ■
Voraussagen tr. — прогнозирам
voraussehen tr. — предвиждам
voranssbtzeg tr. — предполагам, приемам
vorausgesetzt, daß ... — при условие че; при
положение че
VoransselzznnJ/ -en — предпоставка, усло¬
вие; unter der ~ ,■ daß — при условие че;
eine * aufstclten — поставям условия; eine
~ erfüllen — изпълнявам условие; * еп
schaffen — създавам условия
Voraussicht / — 1. предвиждане, прогноза;
2. предположение, предвидливост
Vorauswahl /— предварителен избор
vcra^zaU^ tr. •— предплащам
Vorauszahlung/ -en—авансово, предвари¬
телно плащане, предплащане
Vorbed mgin! f, -en [für Akk.) — предвари¬
телно условие, предпоставка за
Vorbehalt m, -е — 1. задръжка, резерва; 2.
уговорка; условие; ограничение; ohne - —
без уговорки; unter ~ ■— е уговорка; при
условие; unter ~ aller Rechte—при запаз¬
ване на всички права
Vorbehalten tr. — предоставям; alle Rechte
~! — всички права запазени!; die
Entscheidung war ihm ~ — но. нгго Ос
предоставено да вземе решението; да нап¬
рави нпщо
vorbehalten refl. — запазвам си; sich [D.]
das Recht - zn]]] — запазвам си правото
да...
Vorbbhaltsgpthr pl — стоки, за чийто износ
п необходимо разрешение
^^^1'1ь^1п^1К^1|^п1 f -en — предварителна об¬
работка
Voirbeiltrag m, ^е — предварителна вноска
Vorbcrecli ttisunn f — преимуществено пра¬
во
VoFbebelitlng f — подготовка, подготвител¬
на работа
VorUelSchltguung’— предварителен оглед;
- von Zollgut — предварителен оглед на
митнически товар
vortesteHen tr. — правя заявка, резервирам,
ангажирам, запазвам предварително
Vorbestellung / -en — заявка, резервация,
предварително запазване, ангажиране
VorUesttiпmпng/ -en — прогнозиране
vor beugen itr. [G.J — предотвратявам нещо
vorbeugend adj. — профилактичен, преван¬
тивен
Vorbeugung / —— предотвратявано; профи¬
лактика; предпазване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
315
Vorbeugungsmaßnahme / — предпазна
мярка
Vrrbeugungsmaßregei /— предпазна мяр¬
ка: еж. Vorbeugungsmaßnahme
Vorbezahlung/— аванс
Vorbilanz / -en — предварителен баланс
Vorderseite / -n — предна (лицева) страна
(на банкнота)
Vordruck от, -е — формуляр, бланка
Vorfall т — случка, произшествие
**, geschäftlicher — стопанска операция
Voriшanzthrungskrrdit от, -е — краткосро¬
чен кредит, предоставян за преодоляване
на финансови трудности
vorfristig adj. — предсрочен
Vorgabezeit / -en — време за предварител¬
на работа
Vorgang т, -^е — 1. процес; 2. счетоводна
операция
Vorgehen п — процедура
vorgenannt adj. — гореспоменат, вече спо¬
менат
vor geplant adj. — планиран предварително
vorge sch rieben adj. — предписан
Vorgesetzte m, -n — началник
Vorgriff m — прибързано действие, предре¬
шаване
Vorgriff auf künftige Einnahmen — креди¬
тиране за сметка на бъдещи постъпления
Vorhaben п — 1. комплекс от дейности; 2.
разработка,тема, проект; 3. намерение
Vorhand /— 1. право на преимуществена
покупка; 2. предимство
vorhanden adj. — наличен; * sein — налице
съм, съществувам; es ist nichts mehr ~ —
няма вече нищо, нищо не е останало от
Vorhandensein п — наличие, съществуване
Vorherrschaft /— господство, преоблада¬
ване
Vorhcrsagg/ -п — прогноза, предвиждане
vorig adj. — минал, предишен, преден
vorigen Jahres, (v-J.) — миналата година
vorigen Monats, (v.M.) — миналия месец
vorjährig adj. — миналогодишен
Vorjahr л,-е — миналата година
Voi-kalkulation / -en — предварителна кал¬
кулация
Vorkasse/— аванс; gegen срещу аванс,
срещу капаро
Vorkaufsrecht и, -е — право на предимство
при покупка
Vorkommen itr, s. •— случва се, става
Vorkommen п — 1. залежи (от нефт); нахо¬
дище; 2. съществуване, наличие
Vor kred^tieeucn g/ — предварително креди¬
тиране
Vorkrirgsprodukiion / — предвоенно про¬
изводство
Vorläufer т, -■— ър>eддаe<тгн^^Kе предтеча
vorläufig adv. — временно, засега
vor läufig adj. — предварителен, временен
vorläufiges Angebot — предварителна
оферта
— l, образец, модел, оригинал;
2. представяне (на документ); bei при
предявяване; 3. проект, предложение;
sofort bei ~ при първо искане
vorlegen tr. — представям; Dokumente - —
представям документи; den Scheck
представям чек
Vorlegung^—представяне, предявяване (па
чек, менителница); bei (gegen) * —— при
предявяване
Vorlcguggtfrist / — срок на действие (на
предявяване) на чек
Vorbei-en —• 1. аванс, авансово пла¬
щане; 2. подготвителни дейности; 3. произ¬
водствени разходи, влизащи в себестой¬
ността на продукцията от бъдещи периоди;
4. разходи за бъдещи периоди
*, verrechnete — авансово плащане
vorletzt adj. — предпоследен
Vorlirieragt от, -en -— предварителен дос¬
тавчик
vorliegend adj. —даден, намиращ се налице;
der ~е Vertrag — настоящият договор; im
~en Falle — в дадения случай
Vormun dssc^/—опека •
VornoIierungg/—предварителна котировка;
предварителен курс (на ценни книжа)
Vorpakeiieeucg/— предварителна палети¬
зация (на товари)
Vorprüfungi-ern—предварителна провер¬
ка; предварително изпитание
Vorprodukt п, -е — 1. изходен продукт; 2.
пробно производство
VrrräirvrrsihUrrugg / — застраховане на
запасите
vorrätig adj. — наличен; на склад; ~ haben
— имам на склад
Vorrang т — 1. предимство, преимущество,
приоритет; den ~ [vor D.) haben — имам
предимство пред някого; [D.] den - streitig
machen — оспорвам някому предимство¬
то (приоритета); 2. предпочитане; 3. пър¬
венство
vorrangiga^/. — преимуществен, приорите¬
тен; първостепенен, преди всичко; [Akk.] ~
316
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
verwenden — използвам нещо предимно;
~ sein — от първостепенно значение съм
Vorrangigkeit f — преимущество, приори¬
тет, предимство
Vorranuiukritsagersuch т — преимущест¬
вено право
Vorrat m, -че [an D.] — запас, резерв от; auf
- kaufen — купувам, за да се запася; tu -
haben — имам нтщо о запас
Vorratsabbau т — съкращаване на запаси¬
те; ликвидация на запасите
Vorratsnkiicnpl — резервни акции
Vorsatebewclu1ng/—движение на запасите
V(orsnterrnetUk fo- производство с цел
създаване на запаси
Vorrecht п — предимство; привилегия; при¬
оритет
Vorrrceienkitr/ -п — привилегирована ак¬
ция
Vorrehetsuläubiuer т — привилегирован
кредитор
Vorrrhrsinnd т — (предварителна) пенсия
(състоянието’ нт заплащането)
vnrechießrg tr. — давам аванс, авансирам
Vnrecelau ш,-чг—предложение; проект; auf
einen ” eingchen — приемам, съгласявам
се с предложение; auf * [von D.] — по
предложение на; einen ~ nztrsbsritru ——
внасям предложение
Vorschlägen tr. — предлагам
vo-schreiben tr. [D., Akk.] — предписвам,
нареждам някому нещо
Vor■sehei0tUT -ez — наредба; предписание
vorschriftsmäßig adj.—съгласно наредбата
vorschriftswidrig adj. — в разрез с наредби¬
те
Vorschuß т, -sse — 1, аоанс; предварителна
вноска; предплата; einen ~ geben (zahlen)
ч——' давам (плащам) аванс; als * -— като
аоанс; einen « gewähren (eiu-ärmen) —
предоставям аоанс; gege^ срещу
аванс; 2. кредит
Vorsheußwrhesrl т-авансова менителница
Vorsch ußzalhlinzg/ -en — авансово плаща¬
не
vor sehen tr. — предвиждам
Vorsicht f— внимание; предпазливост
Vnrsiclet-GIae-Zhsbrrhhlice’ — внимание
— чупливо! (надпис върху опаковка)
Vor sSohlsm 11^0™^/ -eu — предупреди¬
телна маркировка (върху опаковка)
Vorsichtsmaßregel / -п — предпазна мярка
Vorsitz т — председателство; den - führen
(haben) — председателствам; unter dem -
[von D.| — под председателството на
Vorsitzende m, -n — председател, прези¬
дент . ■■ .
Vorstand m, <e —— ръководство, управа, уп¬
равително тяло, управителен съвет
Vorstaudssitzuluuy• -ez — заседание на уп¬
равителното тяло
vnrsireeu itr. [D.] — възглавявам’ завеждам
нещо; стоя начело на нтщо . .
vorstehend adj. — предходен (текст); wie *
erwähnt — както ст казва по-горс
Vorsteher т — ръководител, директор, уп¬
равител, началник, штф
Vnreirlluuusgesprähe л, -т — разговор при
представяне (на кандидат за работа)
Vorteil тл, -т — 1. полза; изгода; печалба;
г^. ist vom нещо е изгодао; im * sein
— намирам сс о изгодно положение; mti ~
verkaufen — продавам с печалба; 2. пре¬
димство; привилегия; превъзходство; пре¬
имущество; die Sache hai den ~ , daß —
работата има тооа предимство, че; die ~е,
die Nachteile — преимуществата, недос¬
татъците
*, absolutes — абсолютна изгода
~, betdrseriituer — взаимна изгода
“ 1 urueueeitOger — взаимна изгода
komparativer — относителна изгода
-, wirtschaftlicher ;— икономическа изгода
vorteilhaft adj. — изгоден, полезен, благоп¬
риятен; gegenseitig vorteilhaft взаимноиз¬
годен
vortragen tr. — пренасям, прехвърлям (на
нова сметка)
Vorverhandlungen pl ■— предварителни
преговори
Vorverkauf т — предварителна продажба
Vorvertrag т, — предаартгелен договор
Vorwahlnummer / -п — код за далечно
автоматично избиране
Vorwahl f— предварителен избор
vnrwrieen tr. — 1. показвам (документи при
поискване, знания); 2. предявявам (мени¬
телница)
vor/eigen tr. — показвам; вж. vnswrtsru
Vorzug т, ■=«—предимство, преимущество,
приоритет
Vorzugsaktie / —п — преимуществена ак¬
ция; привилегирована акция
Vorzuusnkiir mit Stirn дпссШ—привилеги¬
рована акция с право на глас
Vorzugsaktie ohne Stimmrecht — привиле¬
гирована акция без право на глас
Vorzugsbedingungen pl — привилегия
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
317
Vorzngtbereich m, -п — предпочитана об¬
ласт, поло за действие
Vorzugsdividende / -п — привилегирован
дивидент
VoreugsglänUiuer m - — кредитор■ читтто
искания подлежат на преимуществено
удовлетворявано
Vorengtgrundlage f — преференциална ос¬
нова
Voreugtkrbdit т, -е — привилегирован кре¬
дит
Vorengsobligation /-en — привилегирова¬
на облигация
Vorzugspreis т, —о — изгодна цена; приви¬
легирована цпна
Vorengsrabatt m, -е — привилегирована от¬
стъпка
Vorzugsrecht п — ■ преимуществено право;
привилегия
Vorzugszigssate т — привилегирован лих¬
вен размер
Vorzugszoll m, -^е — ■ преференциално мито;
покровителствено мито
Vorzuuseollubbiet л,-о — зона на митничес¬
ки привилегии
Vorenuseogb f—зона на митнически приви¬
легии; еж. VorengseollueUiet
Voucher (engL) — вид ценни книжа за
улесняване разплащанията между турис¬
тическите бюра
W
Wachstum п—ръст; увеличение; нарастване
- , ■ ökonomisches —- икономически ръст
- , wirtschaftliches — икономически ръст
WahhstumsfakUoreg pl— икономически
фактори ■
ökonomische—икономически фактори на
ръста
Wachstumsglelhhuewicht п — балансира¬
ност (равновесие) на ръста
Wachstum spiallunnU'— планирано на ръста
Wachstumsquote f — 1. коефициент на на¬
растване (икономическо); 2. темп на (ико¬
номически) растеж
Wahhttumsratb f — коефициент на нараст¬
ване; вж. Wachstumsquote
Wachstumstrend m —■ тенденция на покач¬
ване, растеж; вж. WachsUumsUendegz
^Vachsl^i^i^ i^£^i^i^z/—тенденция на разтеж
Waggon m, —s — вагон
Waggonbau т — вагоностроене
Wagnis л, -sse — 1. риск; 2. рисковано начи¬
нание
Waunisverlutte pl — загуби . от рисково
Wahl f — 1, избор; nach Wahl — по избор
(точка в договор); 2. сорт, качество
Wahlkauf m, ■-»е — свободна покупка
Wahlschuld f — алтернативно задължение
(юр.)
wahren tr. — пазя; съхранявам; охранявам
Wahrheitst^-eue f — достоверност, истин¬
ност
WahrshhelnIlchkelt/— вероятност
Wahrscheinlichkeitstheorie / — теория на
вероятностите
Wailrung/— съхранение; охрана
Währung/ -еп — валута
~ , ausländische —чужда валута
~, effektive — налична валута
* , entwertete — обезценена валута
~ , feste — твърда валута; вж. Währung,
harte
~ , frei konvertierbare — свободно конвер¬
тируема валута
* , freie — свободна валута
~ , gebundene —— валута с твърдо златно
съдържание
~ , harte — устойчива, твърда валута
~, ko п vertie rbare — конвертируема валута
*, nicht konvertierbare—нп конвертируема
валута
~ , ^konvertierbare — неконвертирупма
валута
~, vereinbarte — договорена валута
Währung der Zahlung — валута на плаща¬
нето
Währungsabkommen п— валутно споразу¬
мение
WährugusяbwQbtt]nnU/—девалвация на ва¬
лутата
WährugusaufweetunnU'—ревалвация на ва¬
318
W
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
лутата
Währungsbank f, -en — валутна банка
Währungsbeschränkungen pl — валутни
ограничения
Währuggsderkullg/ — валутно покритие
Währuggsdiisarttät f— валутна разлика
Währungseinheit /,-еп — валутна единица
Währungsfonds т — валутен фонд
Währungsgebiet л, -е —- валутна зона
WähruggsgciUabrn п — авоари в чужда ва¬
лута
Währungskonto л, -ton — валутна сметка
WäUrungskrgveriibilitäi /— конвертируе¬
мост на валутата
Währungskurs w, —е — валутен курс
Währungsparität f — валутен паритет, ва¬
лутно равенство
Währungspolitik f— валутна политика
Währungsraum т — валутна зона
- , freier — зона от страни със свободно
конвертируема валута
Währungsreform f — валутно-финансова
реформа
Währungsreserven pl — валутни резерви
WähruggstcUrck m-s—чек в чужда валута
Währungttchuld / -en — валутен дълг
WäUrungstchuizzrll т, г — защитно мито
(с цел ограничаване вноса на стоки, заку-
■ пенис валута)
Währuggsschwankungen р! — колебания
във валутния курс
Währuggsttabilität f — устойчивост (ста¬
билност) на валутата
Währuggssysirm л, -е — валутна система
WäUrungtunirg f— валутен съюз
Währungszone f -n — валутна зона
Wandrlaglcihr/ -n — конверсио}^ заем
Wandclgeshhäft л, -е — превръщане на
срочната борсова сделка в касова
Wandrlrbligaiirn f— облигация на конвер-
сионен заем
WandrlshhuldverthUrrtbugg — облигация
на конверси^^ заем; вж.
Wandelrbligaiion
Wanderung/— 1. миграция (на население);
2. преместване (на капитал)
Ware / -и — стока
*, ausfcUrzollbare — стока, облагана с екс¬
портно мито
*, börsenfähige — котираща се на борсата
стока
disponible — налична стока
• , gängige — търсена стока
* , Ualbirriige •— полуфабрикат
*, hochwertige — висококачествена стока
«, knappe — дефицитна стока
“, langlebige — дълготрайна стока
« , letchtverderblicUe — малотрайна стока
-, lirgcggrbliebrnr — залежала стока
~, lose — насипна стока
~, mangelhafte — недоброкачествена стока
*, prima — първокачествена стока
~, reexportierte — реекспортирана стока
Ware des täglichen Bedarfs — стока от пър¬
ва необходимост
Warr-Geld-Beziehuggrn pl — стоково-па¬
рични отношения
Warenüberbestand т — стокови излишъци
Waren- und Zahlungsabkommen п — тър¬
говско-платежно споразумение
Warenäquivalent п — стоков еквивалент
Warenabsatz т — пласмент на стоки
Warenabsender т — стокоизпращач
Warenakkreditiv п — стоков акредитив
Warenakzept п — стоков акцепт
Warenangebot п — предлагане на стоки
Warenart / -en — вид на стоката
WarcnauishUlag т — надценка на стоката
WarenяucSuCи/— износ на стоки
Warenausfuhr- und «eunfuhrge sc hafte —
вносно-износни операции
Waregautgagg m — реализация на стоките
Warenaustausch т — стокообмен, бартер
Waregaustauschabkommen п — споразу¬
мение за стоков обмен
Warenbörse /, -п — стокова борса
Warrgbrglritpяpirr п — стокосъпроводи-
телен документ (товарителница)
Warenbegleitschein т — стоковосъпрово-
дителен документ; вж. Waren-
beglcitpapier
Warrnbclicfcrugg / — доставка на стоки;
снабдяване със стоки
Warrnbrsitzhr т, на стока¬
та .
Warenbestand m, • — 1. стокова налич¬
ност; 2. стокови запаси
Warenbcsteillmn/— поръчка на стоки
Warenbewegung / — стоково обращенис;
движение на стоките
WarcgbezihUuggen pl — стокови отноше¬
ния
Warenhiiaan f -en — стоков баланс
Warrgdeckung/ — стоково покритие
Warrndhfizit л — стоков дефицит
Warrgrtgfцhr /— внос на стоки
Warrghlggagg т — приемане на стоки
Warrncinhu^t/ -en — стокова единица
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
319
Waregeigkanf т,^е — закупуване на стока
Warenempfänger т получател на стока
Warenexport т — износ на стоки
Warenfluß т — стоков поток
Warenfonds т — стоков фонд
Warenform f — стокова форма
Warenfunlktoo/— функция на стоката
Warengattung/, -en — род на стоката
WarbggestalltmlU<'— оформление на стока¬
та
Warbltgg'uppfb/ -п — стокова група
Warenhandel т —- търговия със стоки
Warenhaus и, -^г — универсален магазин
Warenimport т — внос на стоки
Warenkorb т — потребителска кошница
Warenkredit m, —п — стоков кредит
Warenkreditbrief m, -п — стоков акредитив
Warenlager п,- — склад за стоки
^^1гьп11^{^(^Ь1^г^1^^/— съхранение на стоки
Wareglleefeungu/—доставка на стоки
Warenmangel т — недостиг на стоки, ■ сто¬
ков дефицит
Warenmanko п — недостиг, липса на стоки
Warenmarkt m, ■ — стоков пазар
Warenmatseb/— стокова маса
Warenmenge / — стокова маса; вж.
Warbnmassb
Warenmuster п, стоков образец
Warennachfrage /— търсене на стоки
Warennomenklatur /— стокова номенкла¬
тура
Warenpapiere pl — стокосъпроводителни
документи
Warenpartie / — стокова партида
Warenposition /— стокова позиция
Warenprüfung / — контрол на качеството
на стока
Warenpreis т, -п — цена на стока
Warenproduktion /— производство на сто¬
ки
Warenproduzent т, -оп — стокопроизводи¬
тел
Warenqubllbg pl— стокови ресурси
WarenrabaUt m, -п — стокова отстъпка
Warenrechnung / — проверка, ревизия на
стоки
Warenreserven pl —- стокови запаси
Warenschock т, -з — кредитен чек (при
плащане на части)
Warensenduiin/— стокова партида
Warensortiment п — стоков асортимент,
асортимент от стоки
WaronItubnrГ;-п — 1. данък върху стоки за
масова употреба, акцизен данък; 2. косвен
данък
WarensUrom m, =е — стоков поток
Warbgtbгmiggbshhäft л,-е — срочна сделка
за доставка на стоки
Warenlager pl —s оборудване за стоки в
магазин (стелажи, поставки, витрини)
Warentransport т — транспортиране на
стоки
Warenumlauf т — стокооборот
Warenumsatz т — стокооборот
Warenumsatz-steuer / -п — данък върху
стокооборота
Warenumschlag т — 1. пренатоварване на
стоки; 2 стокооборот
War^enumtausch т — стокообмен
WarbgverderU т — разваляне на стоката
Warenverkauf т, ■ — продажба на стоки
Wa]гelgvcrlkII^ippunnUг—дефицит на стоки
Warenvcrlust т -е — стокови загуби
Waregversagd т — експедиция на стоки
Warenversihhhrung / — застраховане на
стоки
Warenversorgung/— снабдявано със стоки
Waregvolumeg п — обем на движението на
стоки
Warenvorräte pl — стокови запаси
WarbgvorschPstb pl—краткосрочни банко¬
ви кредити српщу залагане на стоки
Warenwechsel т—търговска (стокова) ме¬
нителница
Warenweg т—път на движението на стоки
Waгeg'wirrsshhtt/— стоково стопанство
Warenzeichen и — стоков знак; търговска
марка
Warenzirkulation / — стоково обращение
WarbnzuIicbfbцng/—доставка на стоки
Warnstreik т — предупредителна стачка
Warrant т — варант
Wartcgdd п — глоба за престой
Wartezdtt/— 1 .време на престой; 2. време¬
то преди настъпване на срока за изплащане
на застраховки, пенсии
Wat‘rungU— поддръжка (на оборудване);
техническо обслужвано; технически над¬
зор
Wartunuskosten pl — разходи по техничес¬
кото обслужвано
Wasssbгtuaae/, -п — воден път
Wassertransport т — воден транспорт
Wasserverbrauch т — потребление на вода
Wasserwirtschaft / — водно стопанство
Wechsel т — 1. обмяна (на пари); 2. промя¬
на, изменение; 3. смяна, редуване; 4. мени¬
телница; einen ~ akzeptieren —— акцппти-
320
w
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рам менителница; einen - ausstellen — из¬
давам менителница; einen * diskontieren
— сконтирам менителница; einen ~
einkassieren — инкасирам менителница;
einen - einlösen — плащам по менителни¬
ца; einen * girieren — джиросвам мени¬
телница; einen - honorieren —плащам по
менителница; einen * indossieren — джи¬
росвам менителница; einen * trassieren —
издавам менителница; einen - verfallen
lassen — просрочвам менителница; einen
* vorlcgen — предявявам менителница;
einen * zuriickzichen—изземам менител¬
ница от обращение; einen- zu Protest
gehen lassen — протестирам менителни¬
ца; der - ist fällig—настъпил е падежът на
менителницата; - für fremde Rechnung—
комисионна трата
-, überfälliger — просрочена менителница
-, abgelaufencr—просрочена менителница
- »akzeptierter — акцептирана менителница
-, avalisierter — авалирана менителница
- 4 befristeter — менителница със срок на
плащане в определен ден
-, bezahlter — платена менителница
- , diskontierter — дисконтирана менител¬
ница
-, eigener — менителница на собствена за¬
повед
-, fälliger — менителница с настъпил падеж
-, gezogener—преводна менителница, тра¬
та
-, honorierter — платена менителница; вж.
Wechsel, bezahlter
-, indossierter — джиросана менителница
*, kurzer — краткосрочна менителница
-, langer — дългосрочна менителница
-, mittelfristiger — средносрочна менител¬
ница
-, negoziabler—прехвърляема менителни¬
ца
- , offener — бланкова менителница
- , protestierter — протестирана менител¬
ница
-, sicherer — надеждна менителница
-, trassierter—преводна менителница; вж.
Wechsel, gezogener
-, unbezahlter — неизплатена менителница
- , ungedeckter — менителница без покри¬
тие
- , zu Protest gegangener — протестирана
менителница
Wechselabschrift f— копие на менителница
Wechselakzept п — акцептирана менител¬
ница; акцептиране на менителница, прие¬
мане на менителница за плащане
Wechselaussteller т —.трасаит, издател на
менителница
Wechselausstellung f — издаване на мени¬
телница
Wechselbörse/ -п — фондова борса
Wechselbürge mt -n — 1. авалист, поръчи¬
тел по менителница; 2. поръчителство по
менителница; - leisten — давам поръчи¬
телство по менителница
Wechselbeziehung / -еп — взаимовръзка,
взаимозависимост, взаимоотношение
Wechselbezogene т, -п—трасат, платец до
менителница
Wechseldcckung/ — покритие на менител¬
ница
Wechseldiskontierung f — сконтиране па
менителница
Wechselcinzug т — инкасиране на менител¬
ница; вж. Wcchsclinkasso
Wechselfälschung f — фалшифициране на
менителница
Wcchselforderung/—еп — искане по мени¬
телница
Wechselgarantie / -п — гаранция по мени¬
телница
Wechselgeschäft п, -е — 1. банкови опера¬
ции по обмен на валута; 2. операции с ме¬
нителници
Wechsclgirant т — джирант на менителни¬
ца
Wochselgiro п — джиросване
Wechselgläubiger т — кредитор по мени¬
телница
Wechselindossament п — джиросване; вж.
Wechselgiro
Wechselinhaber т — собственик на мени¬
телница
Wechselinkasso п — инкасиране на мени¬
телница
Wechselklage/, -п — иск по менителница
Wechselkurs т, —е — валутен курс
Wechsellagcn р/ — конюнктура
Wechsellombard т—предоставяне на крат¬
косрочен заем срещу залагане на менител¬
ница
Wechselmakler т — маклер по менителни¬
ци
Wechselmoratorium п — отсрочване на
плащанията по менителница
wechseln tr. — обменям; разменям (пари)
Wechselnehmer т — ремитент, получател
на плащане по менителница
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
321
Wrhhselrbligr п — сума на общата задлъж-
нялост по менителници
Wechselprotest т — протест на менителни¬
ца
Wechselremittierung f— ремитиране чрез
менителница
WrcUtelschuld f—дълг във форма на мени¬
телница, • дълг по менителница
WechselscUuldger т — длъжник по мени¬
телница
WrhUtelstrllr / -п — пункт за обмен на
валута
WrhhtrIumlauf т—оборотна менителници
WrhUtelverbtndlthhketicn pl — задължения
по менителници
WrcUselwert m, -е — стойност на менител¬
ници
Wrchsciuahtllcn»g/ -en — плащане по мени¬
телница
WrhUsrlzirkulaiion f— обращение на мени¬
телници ,
Wegestcuer/ -п -— пътен данък
Wrgeugfall т,^е — злополука по пътя към
работата или от работата към дома
Wegnahme /— изземане, конфискация
WrgvorpacktIllng/—опаковка за еднократна
употреба
Wehr5teilcrr, -п — военен данък
We ichwähninjg -en — неустойчива валута
Weinsteuer / -п — акциз върху вината
Wejterbiidung/—продължаване на образо¬
ванието; повишаване на квалификацията;
следдипломна квалификация
Weiterentwiehtllung' — по-нататъшно раз¬
витие; усъвършенстване .
Writerveräußerunng/— препродажба
WeИегvdarbеüungf— по-нататъшна пре¬
работка !
Weiterverkauf т —— препродажба; вж.
Writrrveräußrrugg
We Itagrarmarkt т — световен пазар за сел¬
скостопански продукти
Whltausbrutr / — световен добив
Weltbank /— Световна банка
Welthandel т — световна търговия
Weltmarkt т — световен пазар
Weltniveau п — световно ниво, световен
стандарт
WeltproduktieIl/— световно производство
Weltspitze / — световно ниво, световен
стандарт, виеше световно постижение; an
der - liegen — отговарям на световните
стандарти
Weltstand т — световно ниво; еж.
Weltniveau
Weltsystem п — световна система
Weltwtrishhaftstystrm п—световна иконо¬
мическа система
Wendepunkt т— повратна точка, поврат
Werbeabteitшln/ -гп — рекламен отдел
Werbeeagrtuc,r/-eg —рекламна агенция
Werbeanzeieeei -п — рекламна обява
Werbeberater т— консултант по реклама¬
та
Wrrbebezrgrge pl — лица, към които е на¬
сочена рекламата; потенциални купувачи
Werbe bonus т — възнаграждение за учас¬
тие в реклама
Werbebudget п —* бюджет на рекламната
дейност
Werbrfcgk т—рекламни радигърсдаватия
WerbrgrscUcnk и, -е -— рекламен подарък
Werbemittel pl — рекламни средства, сред¬
ства за реклама
werben itr. — 1. вербувам, набирам (работна
сила); 2. рекламирам, извършвам реклам¬
на дейност
Werberbjeki и, -е — обект на рекламата
WerbeechuteiJ/ -en — рекламно печатно из¬
дание
Werbeträger m, нссител на рекламата
Werbeziel п — цел на рекламното меропри¬
ятие
Werbung / —• 1. вербуване, набиране (на
работна сила); 2. реклама, рекламиране
Werbuggskosten pl — необходими разходи
за реклама
Werk л, -е — 1. дело, труд, работа; 2 завод,
фабрика
Werkabteitucg/ -en — цех (на завода)
Werklagor п, -—— фабричен склад
Werkstltrfru ung/ -en — заводска доставка
Werkstück и, -е — обработван детайл, об¬
работвано изделие
WerkttaItJ/— цех (на завод, фабрика); рабо¬
тилница
WerkstaItff rtteuugg‘ — 1. маршрутна тех¬
нология (за разлика от конвейерната); 2.
цехов принцип на производство
Werkstoffe pl — суровини и материали
Werksiriiverbrauch т —■ потребление на
суровини и материали
Werkzeug л, -е — инструмент
Werkzeugbau т — итструметпално произ¬
водство
Werkzrugmathhigrgbau т — производство
на стругове и станове
WerkzrugvcrscUlhtß т — износване на инс¬
2L Немско-български икономически речник
322
W
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
трументи, изхабяване на инструменти
Wert т, -т — 1 .величина; 2. стойност’ цена,
оценка, ценност; au * verliesen — обезце¬
нявам се; 3. значение; * legen [auf Akk.] —
отдавам значение на; den * ш^Оти —
реализирам стойност; den Wert
übertragen — пренасям стойността
- , bezogener — относителна величина
~, variabler — променлива величина
*, vorgegebener — зададена величина
- , absoluter — абсолютна стойност; абсо¬
лютна отличина;
*- , gesellschaftlicher — обществена стой¬
ност
~ ’ konstatier—постоянна стойност, посто¬
янна величина
relativer — относителна стойност
~, worishenfiioheer — стопанска ценност
Werltäliderunz/ — променяне на стойност¬
та
Wertausdruck т — стойностен показател;
стойностно изражение
Wertauetnuehe т — обмяна на стойности
Wertbrusiff т — понятие за стойност
Wcstbezichungen pl — 1. взаимоотношения
на паричните категории (основа на иконо¬
мическите лостове); 2. отношения на стой¬
ностите
Wortbildung g/— създаване на стойността
Werte pl — 1. данни; 2. ценности, ценни
книжа
Wer terhallungg'— запазване на стойността
(на стоки)
Wrrtrrnhuhruzusfnuds т — фоцц за обно¬
вяване на машинния парк
Wesifaktos т — фактор на стойността
Wertfall т — падане на стойността
Wertform / -ez — форма на стойността
wertgemindert adj. — 1. . непълноценен; 2.
пртоцтнтн
wer (gleich adj. — равен по стойност
Wrrtulcio■’hunu/—; стойностно изравняване
WerturöDr f — величина, размер на стой¬
ността
Wertlehsr f— теория за стойността
^гИ^ adj. — без стойност; бтз цена; обез¬
ценен (за банкноти)
wertmäßig adj. — в стойностно изражение;
стойностен
Wertpapier л,-е — цтнна книга
Wertpapierbörse /, -п — фондова борса,
борса на ценни книжа
Wertpapiere pl — ценни книжа
*, aufursufrge — иззети от обращтнит цен¬
ни книжа
~, börsengängige — котиращи се на борсата
ценни книжа
~, festverzinsliche — (държавни) ценни кни¬
жа, носещи дивидент с фиксиран лихвен
процент
~, vrsgOheieir — унищожени цтнни книжа
~, vettrrtbasr — замтними цтнни книжа
Wrrtpap0rrrmOsetnu f — емисия на цтнни
книжа
Werirnrorrkurs w, -т — курс на цтнни кни¬
жа
Wertpapiermarkt т, ; — пазар на цтнни
книжа
WertpapOrreteuer /-п—данък върху диви¬
дента, получаван от ценните книжа
WertpapiorverrSohecuung’ — застраховане
на ценни книжа срещу загуби от курса при
погасяването им
Wertpap ic r ver wah isi ng f— съхраняване на
ценни книжа
Wcrtpsodukt п — отново създадена стой¬
ност
VVertrühkunzg т — падане на стойността
Wertsachen pl— ценности’ цтнни вещи
Wertsachen vcesScherunu f —’ застраховка
на ценности
Wnrtehhö р frigg/*— създаване на стойността
Werttheorie f — теория за стойността
W^^ttsäg^^ m» носител на стойността
Wertung f — оценка; определяне на стой¬
ността
Wertzoll т, ^е — адоалорно мито
West/uwachs т — нарастване на стойност¬
та
Wettbewerb т — конкуренция; съревнова¬
ние
Wetibrwerbenbknmmen п —— съглашение
(споразумение) за недопускане на конку¬
ренция
Wettbewerbsbereheänkun^u/—ограничава¬
не на конкуренцията
Weitbrwrrbegrscllschaft f —— общество на
свободната конкуренция
Wettbewerbspreis т, -т — конкурентна це¬
на
Wrtteewcsbseheuiz т — защита на правото
за водене па добросъвестна конкуренция
Wettbewerbeverbnt п — забрана на конку¬
ренцията (между наемни работници и ра¬
ботодател)
Wettbewerbswirtschaft f— пазарно стопан¬
ство’ основано на конкуренцията
Widerruf т — отмяна, отменяне (о оборога
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
323
на чекове)
Widerruf der Anweisung — анулиране на
платежното нареждане
widerrufen tr, — отменям, отказвам (плате¬
жен документ)
Widerspruch т,^е — I. противоречие; раз¬
минаване; възражение, протест
wiederag|egen г. — реинвестирам (капи¬
тал)
Wiederaufbau т — възстановяване, рекон¬
струкция
Wiederaufnahme f— възобновяване (на
търговски взаимоотношения)
Wiederausfuhr f— роекспорт
Wiedcnenfunh/— реимпорт
Wiedererstattung f — обезщетение, ком¬
пенсация
Wlcdcr]herstcllun^ur— възстановяване; рес¬
таврация; реституция (юр,)
Wibdbrsicht/— предявявано; ”bci - " —.при
предявяване
Wiederverkäuferrabatt т — отстъпка за
агента по препродажбата
Wiederverkauf т — препродажба
Wicdcrvebwellgеng/ — повторно (вторич¬
но) използване
WibdcrvcreinsunIU'—начисляване на слож¬
ни лихви
Wigterprelse pl — зимни (сезонни) цени
Wirksamkeit/— действие, дейност; ефек¬
тивност. действеност
Wirkung f, -en — въздействие; действие;
последствие, резултат, пфект
Wirkungsgrad т — коефициент на полезно
действие; ефективност
Wirtschaft/— 1. икономика; стопанство; 2.
домакинство
* , extensive — екстензивно стопанство
~, gelenkte — управлявана икономика
gemischte — смесена икономика
- , kartbllubbundbgb — картелирана иконо¬
мика
-, monopolistische — монополна икономика
*, oligopolistische—олигополна икономика
~ , private — икономика, ■ чиято основа о
частната собственост върху средствата за
производство
* ( sozialistische — социалистическа иконо¬
мика
geschlossene —— затворено стопанство
~ i intensive — интензивно стопанство
* , planmäßig geführte — планово стопанс¬
тво
* , zentral geplante — централно планирано
стопанство
wirtschaften — занимавам се със стопанст¬
во, управлявам стопанство
Wirtschaftler т — икономист
wirtschaftlich adj. — 1. икономически, сто¬
пански; 2. икономичен, доходен, пестелив
Wirtschaftlichkeit /— 1. доходност; иконо¬
мическа ефективност 2. икономичност
Wirtschaftlichkbittprineip п — принцип на
(икономическа) ефективност
Wirtschaftsabkommen л —- икономическо
споразумение
Wirtshhaft:saufshhwunu т — икономически
подем
Wirtschaftsbeziehungen pl —- икономичес¬
ки отношения
WirUshhafttblocka d d/— икономическа бло¬
када
Wirtschaftsboykott т — икономически бой¬
кот
Wirtschaftsdelikt п, -е — стопанско прес¬
тъпление
WiгUshhattsenIwichlunn/ — икономическо
развитие
WirUschattteгschwernisse pl — трудности
на икономическото развитие
Wirtschaftsexpansion /— икономическа ек¬
спанзия
Wirtshhaftsfühhung/— управление на ико¬
номиката, ръководене на стопанството
WirUshhafttformaUion / — икономическа
формация
Wirtschaftsfor— икономическо из¬
следване, икономически анализ
WiгUshhatttuütbr pl — материални блага
Wirtschaftsgebiet п, -е — икономически ра¬
йон
Wiгtshhafttuut л — 1. имущество, собстве¬
ност; 2. материални блага
Wirtschaftshilfe/— икономическа помощ
~ , gegenseitige — икономическа взаимопо¬
мощ
Wirtschaftsjahr п — стопанска година
Wiгtshhatttkгbltlauf т — икономически ци¬
къл
Wirtschaftskrieg т — икономическа война
Wirtschaftskrise / -п — икономическа кри¬
за
*, allgemeine — всеобща икономическа кри¬
за
Wirtschaftslage/— икономическа конюнк¬
тура; икономическо положение
Wirtschafttmacht /— икономическа мощ
Wirtschafttsiaanng/— планирано на ико-
324
X
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
номичсското развитие
Wirtschaftspolitik f— икономическа поли¬
тика
Wirtschaftsprognose/ -п — икономическа
прогноза
Wirttchaitsrückgang т — икономически
спад
Wirtshhaittrehht п — стопанско право
WirtscUaittrrform f — икономическа ре¬
форма
Wtrttchafissegulltruugs/ — регулиране на
икономиката
WirtshUafttsptrgagr f —— икономически
шпионаж
Wtrtthhaftttytirm п —— икономическа сис¬
тема, стопанска система
Wirtschaftstätigkeit f—икономическа (сто¬
панска) дейност
Wirtshhaitsihrrrir f — икономическа тео¬
рия
WirtthUaitsvrrbigdungrg pl — икономи¬
чески връзки
WtrtthUaftsvertrnbartlnng/—икономическо
споразумение
Wirtthhaitsvereinigucg/— стопанско обе¬
динение
WirtthUafisvrrfall т — упадък на икономи¬
ката
WtrttcUaiisverUandluggeg pl — преговори
по икономически въпроси
Wirtschaftswachstum т —* икономически
растеж
wirischafttwtchiig adj. —— важен в икономи¬
ческо отношение
Wirtschaftszweig т, -е —отрасъл' на иконо¬
миката
WirtthUaftszyklut т — икономически цикъл
Wissenschaft f— наука
Wissegschafttinvestitirnen pl — капиталов¬
ложения в науката
WtssegsdUaftswitsenshhaft /— наукознанис
Wtssenschafiszentгum п — научен център
Witwengeld п —— парична помощ, плащана
на вдовицата на наемен работник
Wochenarbritszcit f— работна седмица
W^^I^t^e^i^^irkt • • • —— ежеседмичен пазар
Wohlfahrt f— 1. благотворителност; 2. об¬
що благо; полза
Wrhlfahrisfrgds т — благотворителен
фонд
Wohlstand т — благосъстояние
~, matrrtrllrr — материално благосъстоя¬
ние
Wohn- und Lrbegsverhälinisse pl — жи¬
лищно-битови условия
Wohngebiet и, -е — жилищен район
Wohnraum т ——• жилищна площ
Wohnraumfondt т — жилищен фонд
Wohnsitz т — местожителство
Wohnungsbau т — жилищно строителство
Wohnungsbau^sten pl — разходи за жи¬
лищно строителство
WrUgungsbaulkredit т, —е — кредит за жи¬
лищно строителство
Wohguggtfrgds т — жилищен фонд
Wohguggtmtrtrf— наем за жилищно поме¬
щение
Wrhnungtgeubau т—ново жилищно стро-
ипслспвг
Wohnungsproblem и, -е — жилищен проб¬
лем -
working Capital (engl.) — оборотен капитал
Wucher т — лихварство
Wuchergeschäft и, -е — лихварска сделка
Wucherkrrdii т, -е — лихварски кредит'
WuntcUlistle /— списък от стоки, които да¬
дена страна иска да внася (изнася), стокова
листа
х п, — хикс (мат.) телно право за получаване • x/d- ех
X-mal adv, — безброй пъти, сумата пъти dividen' — бе дивиденти ■ х/с— ех
Xylometer л, - s — ксилометър сар i taliza t ion — извънаредаа емисия
х (Abk.) (engl.) —x/r— ex right — изключи-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Y, Z
325
Y
у п — игртк (мат.)
Yard л, — s — ярд (мярка)
Yen тп, — s—йена (японска парична единица)
Yuan m, - s — китайска парична единица
Yankerbnnds pl — чужди заеми на амери¬
канския капиталоо пазар
Young-Anleihe f— международен пет и по¬
ловина процентов кредит на Германия от
1930 г.
Young-Plau т — планът Йънг
Z
Zahl/ -eu —— 1. количество, брой; 2. число,
цифра
zahlbar adj. — 1. подлежащ на плащане; ~
machen—приготвям за изплащане (мени¬
телница); 2. с плащане
zahlbar bet Ablieferung — подлежащ на
плащане при доставка
zahlbar bei Sicht — подлежащ на плащане
при предявяване; вж. zahlbar bet
Vnrlruunu
zahlbar bei Verfall — подлежащ на плащане
при настъпване на срока
zahlbar bei Vorlegung — подлежащ на пла¬
щане при предявяване
zählbar adj. — изчислим, изчислясм
zahlen tr—плащам, изплащам; in Raten ~—
плащам на части; pünktlich ; — плащам о
срок; säumig ~ — задържам плащане
zählen tr-. —смятам, пресмятам, броя, преб¬
роявам
Znelrznngnbrn pl — цифрови данни
zahlenmäßig adj. — числов; числен, коли¬
чествен
Znelrnwest т, -т — числено (числово) зна¬
чение
Zahlet т, платец ; säumiger ■* — неко¬
ректен платец
ZnelsSellrr/ -п — място за плащане, каса
Zahltag m, -т — дтн на плащане
Zahlung / -ez — плащане, заплащане;
nzssatt ~ nehmen '— приемам омтсто зап¬
лащане; der * enthoben sein — освободен
съм от плащане; die - auf Raien verteilen
— разсрочвам плащане; die ~en гО^ЩЦш
— прекратявам плащания; gegen * — сре¬
щу заплащане (услооит о договор); tn *•
nehmen — приемам за плащане; mangels
~ — поради неплащане; mit des ~ От
Rückstand sein — закъснявам c плащано¬
то; mit der - От Verzug geraten —— прос¬
рочвам плащане; mit der ~ tm Verzug
kommen — просрочвам плащане; zur ~
voskgen — предявявам за плащане (мени¬
телница); die ~ entrichten -— извършвам
плащане; ~ in bas — плащане с налични
пари; die ~ Ost kompensiert — плащането т
компенсирано с насрещно изпълнение; die
~ letsten — извършвам плащане
~ , rückständige (säumige) —— просрочено
плащане .
~, fällige — плащане, чийто срок т настъпил
~ , überfällige — просрочено плащане
~ ’ bankmäßige — плащане счек, акредитив
или чртз банката
~ , base — плащане с налични пари
~ , bargeldlose — бтзналично плащане
effektive — 1. плащане о налична валута;
2. плащане по трата; 3, плащане въо
та’ посочена о тратата
*’ einmalige — еднократна вноска
Zahlung an Lieferanten — разплащане с
доставчиците
Zahlung ausfuhren — извършвам плащане
Zahlung dusch Akkreditiv — плащане с ак¬
редитив
Zahlung dusch Tratte — трасиране
Zahlung dusch direkte Tratte — пряко тра¬
сиране
326
Z
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Zahlung eines Zuschlags —- допълнително
плащане
Zahlung gegen Dokumente — ■плащане h
срещу представяно на документи
Zahlung im Clearingverkehr — клирингови
разплащания
Zahlung im Lastschriftverfahren — бпзак-
плащано
ZahlngusPUeгhang m — превишаване на
плащанията над постъпленията
Zahlnnusütlerwelsunnu/ — платежно нареж¬
дано; платежен превод
Zahlnggs- und Lieferbedingungen pl — ус¬
ловия на плащано и доставка
Zahlungsabkommen auf Clearig/basis —
платежно споразумение па клирингова ос¬
нова
Zahlungtabkommen auf Regierungsebene
— междуправителствено платежно спора¬
зумение
Zahlungsabkommen п—платежно споразу¬
мение
ZahIungsanwelsuunU' —— платежно поръче¬
ние
ZahlungsaunfordcbГIngg; -eg—искано да се
извърши плащане; напомняно за плащано;
платежно искано
Zahlungsaufschub т — отсрочвано на пла¬
щане; мораториум
Zahlungsauftrag w, ■ ■—платежно поръче¬
ние
Zahlungtaus/anu т—■плащано (на банката)
Zahlungtausulbihh т —— изравняване (ба¬
ланс) на плащанията
Zahlungsbedingungen pl — . условия на пла¬
щано
ZahlunutUefugnit / -ste — пълномощие за
извършвано на плащането
Zahlungsbilanz / -en — платежен баланс
*, laufende — текущ платежен баланс
Zahlungsbilanz nach Ländern — платежен
баланс по страни
Zahlungsbilanz nach Währungsgebieten —
платпжпн баланс по валутни зони
Zahlnngtbilaneautgleich т — изравняване
на платежния баланс
ZahlnngtbilaneuleihhgewihhU п — равнове¬
сие на платежния баланс
Zahlungsdokument и, -п — платежен доку¬
мент •
Zahlungsdomieil п, -е — домицил (място за
плащано)
Zahlungseingang т — постъпване на пла¬
щано
Zahlungseinstellung / — прекратявано на
плащано
Zahlungsempfänger m пoлyчaоeо на
плащане
ZahInngsebrelchluernn/ — облекчавано ус¬
ловията на плащане
Zahlunu-sermächtiuugu / — пълномощие
за извършване на плащано; еж.
ZahlungsUetugnis
zahlungsfähig adj.—платежоспособен; лик¬
виден
Zahlungsfähigkeit / — платежоспособност;
ликвидност
Zahlung/f о^гш!/ -eg — платежно иска¬
но (нареждане)
Zahlungsfrist / -eg — срок на плащане; die
~ cinhalten — спазвам срока на плащане
Zahluguskrcdit т -е — платежен кредит
Zahlungster^!!// -en — плащане
Zahlungsmittel п — платежно средство (че¬
кове); средство за плащано (функция на
парите)
ZahlnggsmittblnmIant т — парично обра-
щенио
Zahlungsorder /— платежен ордпр
Zahlungsort т — място на плащане
Zahlung/sflichl/ -eg — задължение да се
извърши плащане
zahlungspflichtig adj. — подлежащ на пла¬
щано
Zahlungsrückstände pl — неосъществени
плащания, дългове
Zahlungsrabatt w-e — отстъпка от цената
за плащане в кратки срокове
Zahlungssaldr т — платежно салдо
Zahlnggsspcrre /— забрана на плащания
Zahlung/stuuddug/ — отсрочвано на пла¬
щане; разсрочване на плащано
Zahlungstau т — ден на плащане
zahlum/unfähig adj. — неплатежоспособен;
für - erklären — обявявам за банкрути¬
рал; * werden — банкрутирам
Zahlungsunfähigkeit /— неплатежоспособ¬
ност
ZahlungtverUinеlichkbit / — платежно за¬
дължение
Zahlungsverkehr т — 1. платпжпн оборот;
2. система на разплащане
Zahlnggtvertchrbibunu / -en — дългова
разписка
Zahlnngsvcbwelgebuun/ — отказ да се из¬
върши плащане
Zahlungsverzug т — задържане (забавяне,
просрочване) на плащано
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
327
Zahlungsvollmacht f — пълномощие за из¬
вършване на плащане
Zahlungswcisc f— начин на плащане
Zahlungsziel п — срок на плащане; еж.
Zahlungsfrist
Zedent т, —en — 1. джирант; 2. цедент
ZediertlngJ/— 1. джиросване; 2. цесия, отс¬
тъпване (на прано)
zeichnen tr. — подписвам, поставям подпис
Zettab Schreibung / -en — амортизация в
зависимост от срока на работа (на оборуд¬
ване)
Zhitakkord т — акордна работна заплата
Zeitaufwand т — разход на време
Zettautfall т — престой
Zeitersparnis /— икономия на време
Zeitgeschäft п, -е — срочна сделка, сделка
със срок, фючърсна сделка
Zeitgewinn т — икономия, спестяване на
време
Zeitkauf тя, -че — покупка (сделка) със срок
(борс.)
Zeitlohn • • — работна заплата по време,
повременно заплащане па труда
Zi^picM / — аренда със срок
Zeitpunkt т — време; дата; срок
zeitraubend adj. — трудоемък, разходващ
много време
Zeittihhtwrchsel т — менителница, която
трябва да се заплати в определен срок след
предявяването й
Zrttvrrbrauch т — разход на време
Zeitverkauf m, <= — продажба със срок
(борс.)
Zeitverluste pl — загуби на време
Zeit wetsli ic Г un — пренасяне, премества¬
не на срокове
Zettverstchurun|g— застраховка за опреде¬
лено време
Zellstoff- und Papierindustrie/— целулоз¬
но-хартиена промишленост
Zentralbank / — централна (емисионна)
банка
Zentralisation /— централизация
Zentralisierung / — централизация; еж.
Zentralisation
ZentralnotenbanК/— централна емисионна
банка
ZcIltlralrrgistr afur / — централен архив (на
фирма, на предприятие)
Zentral vvrwaItungg/ — централно (главно)
управление, централно ведомство
ZeniralvrtwaltuggswirtShUaft / — центра-
лтзтратг управлявана икономика
Ze1■rüiцng/— разруха; разстройство, де¬
зорганизация (на икономиката)
Zerspllttcrшln/— 1. прахосване (на средс¬
тва); 2. раздробеност; разчленено^; разд¬
робяване
Zertifikat л, -е — свидетелство, удостове¬
рение; сертификат
Zes stoog/ -en—цесия, отстъпване на право¬
то за искане на определена сума
Zessionar т, Zessionär т — лице, на което
е отстъпено правото на искане
Zeugnis и, -sse — I. (свидетелско) показание;
2. свидетелство, удостоверение, атестат
ziehen tn — 1. извличам (изгода), получавам
(полза); 2. правя заключение; 3. привличам
(към отговорност); 4. трасирам, издавам
трата
Ziehende т. -п — трасант
Ziehung / — 1. тиражиране; 2. трасиране;
eigene ~ der Bank — трасиране на мени¬
телница от самата банка
Ziel и, -е — 1. (договорено) отсрочване на
плащане'; 2. набелязана (планова) цифра;
3. срок на плащане; 4. цел
Ziel wie gewöhnlich — в обичайния срок (за
плащане); das ~ überschreiten —— просроч¬
вам; das - eigUalihg — спазвам срока на
плащане
ZiclghscUhft п, -е — Есрочпа сделка; 2.
твърда срочна сделка (борс.)
Zielkauf т, • — 1. покупка на кредит; 2.
покупка със срок (борс.)
Zihlkrrdit т — потребителски кредит
~ , fester — потребителски кредит с еднок¬
ратно погасяване
Zielprets т,-e — цена, предвидена в срочна
сделка
Ziciltizzngg/ — определяне, поставяне на
цел
Ziel tag ш, -е —ден на плащане
Zielverkauf т, • — продажба на кредит;
продажба с отсрочка на плащането
ZiffernaggaUen р/ — цифрови данни
Ziifergdatrg pl • цифрови данни; еж.
ZiffergaggaUeg
Zigarettesteui^^^ / -n -- данък (акциз) върху
цигарите
Zins auf Zins — сложна лихва
Zins т — 1. арендно плащане; 2. лихва (за
кредит); вж. Zinsen
*, einfacher —обикновена лихва
fester — твърда лихва
*■ vertragsmäßiger —договорена лихва
ZigsabUau т — понижаване на лихвата
328
Z
H ЕМСКО-БЪЛ ГАРСКИ
ZiueaulrOhr / -п — лихвен затм
Zonearboirnge f— валутен арбитраж (борс.)
ZOueauefall т — загуба на лихви
zinsbar а# — носещ лихва; който можт да
ос олихои
Zinsbetrag т, — сума от начислените
лихои
ZOusbiidung/— формиране на лихвата
zigebsOngrnd adj. — носещ лихви
Zinsdarlehen п — кредит срещу лихви
Ztnsrigkiinfte pl — доходи от лихви
Zigertnnaemen pl — доходи от лихви; вж.
Ziusetukünfte
ZOnsen^/ — лихви; вж. Zins; ~ aus/ahlen —
изплащам лихви; * berechnen — изчисля¬
вам лихои; ~ erhalten — получавам лихви;
- rserbrg — взимам лихви; -
kapitalieirrrn — капитализирам лихви; ~
tsnurn—нося, даоам лихои; ~ vergüten —-
плащам лихви по влоговете; ~ zum Kapital
schlagen — начислявам лихви; -
Zuschlägen — начислявам лихви
zinsen tr. — 1. плащам лихва; 2. получавам
лихва
ZOge^l^l^€^l^'zii^iur^i^Ur— начисляване на слож¬
ни лихои
Zizeenzяhlurg/'— погасяване на лихви
Zinsertrag т — доход от лихви по ценните
книжа
Zigeertrageteurr / -п — данък върху дохо¬
дите от лихви
ZiusrezOneen pl — сложни лихви
Ziueform f— форма на лихвата
zinsf-et adj. — бтз лихви, безлихвен
Zinsfuß т — размер на лихвата
Zigsgi^isagtie f— гаранция за получаване на
определената лихва
Zigehöchstsntz т — най-висок лихвен раз¬
мер
Z0ueeöhr f — размер на лихвата; вж.
Zinsfuß .
zinslos adj. — безлихвен
Zigemnrgr f — разлика мтжду лихвените
проценти; вж. Zineepauur
Zigsnrhmrn и — взимане на лихви
Zinsne^/ — аоизо за начисляване на лихви
zinerflihetiu adj. — задължен да плаща лихви
Ziusrückerssaltung/— възвръщане на лихви
Zinsrückstände pl — неизплатени лихви
Zinsrate /—лихвена ставка; лихотна норма
Zinssatz т — лихвен размер, лихвена став¬
ка, лихотн процент; den * erhöhen — по-
-иша-ам лихвения процент; den -
ermäßigen — понижавам, намалявам лих-
втния процент; den - — пони¬
жавам’ намалявам лихвения процент
ZizsserlUknn.e/— понижаване на лихвата
Ziusernnnr f — разлика между лихвените
проценти
т, -е — срок на изплащане на
лихвите; падеж на лихвите
zinstragend adj. — носещ лихои ■
Zig.sverzuu т — просрочване при изплаща¬
не на лихвите
/т^Оде adv. — оъв вид на лихои
Zinswucher т — лихоарство
Zizszahlung/— изплащане на лихои
Ziue/uschlau т—начисляване на лихои към
капитала
Zirka nuftrag m, — поръчка за извърпвза-
нт на сделки о рамките на определени гра¬
ници на курсовите колебания
ZirkulaгkseeiibsOrf ш-г — циркулярен ак¬
редитив
Zirkulation / — обращение; au § es -
— изземам от обращение; in - geben —
пускам о обращение; in ~ werfen —-пускам
о обращение
ZiskulationsbrzieЬuugen pl — отношения о
сферата на обращтнието
Ziskulationsknp0ial п — капитал в обращт-
нит
Ziskulationskostenpl—разходи на обраще-
нисто
Zirkulaiionemassr/— парична маса в обра-
щтние
Ziskulntinusvorgaug т — процес на обра-
щтнит
Zivilueeet/gebunu / — ' гражданско законо¬
дателство
Zivilrecht о — гражданско право
Zoll m, ; — 1. митница; 2. мито; dem ~
unterliegen — подлежа на обмитяване;
den ~ rigziehrn — вземам мито; den «
erheben— озтмам мито
ZoIlübeewaciшnuU/— митнически надзор
Zoll- und Devioernrtkrrunig/’-ru—митни¬
ческа и валутна декларация
ZnПabferttguпggг— митническа обработка
Zollabgaben pl — митнически такси
Zollabkommen п — митническо споразуме¬
ние
Zollager и, — — митнически склад
Zollagunlng/— съхраняване о митницата
Zollamt п — митница
zollamtlich adj. — митнически
Znllnшteformaliiäteu pl—митнически фор¬
малности
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
329
Zollanmeldung/ — митническа декларация
Zollartenpl — видове мито
Zollaufschlag т — добавъчно мито
Zollaufsicht/— митнически преглед
Zollausgaben pl — митнически разходи
Zollbündnis п — митнически съюз; еж.
Zollbund
Zollbürgschaft /— поръчителство (гаран¬
ция) пред митническите органи
zollbar adj. — облагаем с мито
Zollbearbcitung/— митническа обработка;
вж. Zollbehandlung
Zollbefreiung/— освобождаване от мито
Zollbegünstigung/ — митническа привиле¬
гия
Zollbegleitpapier л—митническо свидетел¬
ство
Zollbegleitschein т — митнически съпрово¬
дителен документ; вж. Zoilbeglcitpapier
Zollbehandlung/ — митническа обработка;
извършване на формалности, свързани с
митническа проверка
Zollbeschau/—митническа проверка
Zollbeschlagnahme/—митническа конфис¬
кация
Zollblockade/— митническа блокада
Zollbund т — митнически съюз
Zolldienststelle/— митнически орган; мит¬
ница
Zoildokumentepl — митнически документи
Zolleinfuhrschein т,-е—митническо внос¬
но свидетелство
Zolleinkünfte pl — митнически приходи
Zollcinnahmen pl — митнически приходи;
вж. Zolleinkünfte
Zollentrichtung/ — плащане на мито
Zollerhöhung/ — вдигане (увеличаване) на
митата
Zollerhebung/— взимане на мито
Zollerklärung/-еп—митническа деклара¬
ция
Zollermäßigung/— намаление на митото
Zollerschwernissep/—митнически бариери
Zollfahndung/— борба с контрабандата
Zollfahndungsdienst т — митническа служ¬
ба за борба с контрабандата
Zollfaktura/—митническа фактура
Zollformalitäten pl — митнически формал¬
ности
zollfrei adj. — безмитен
Zollfrcigcbiet п.-е — безмитна зона
Zollfreihcit/—режим на безмитен външно¬
търговски стокооборот
Zollfreizone / -п — безмитна зона; вж.
Zollfreigebiet
Zollgebühr/ -еп — митническа такса
Zollgesetz п—митнически устав, митничес¬
ки правила
Zollgesetzgebung/— митническо законода¬
телство
Zollgrenze/ -п — митническа граница
Zollherabsetzung/— намаляване на митото
Zollkartell л — картелно споразумение за
междудържавни разплащания по митни¬
чески операции
Zollklarierung/ — освобождаване на стока
от мито
Zollkontrolle/— митническа проверка
Zollkonvention/— митническа конвенция
Zollmauer/— митническа бариера
Zollnacherhebung/— допълнително взема¬
не на мито
Zollnachforderung / — събиране на мита;
вж. Zollnacherhebung
Zollnachgcbühr/—en — допълнителна мит¬
ническа такса
Zollpapiere pl — митнически документи;
вж. Zolldokumente
zollpflichtig adj. — облагаем с мито; вж.
zollbar
Zollplombe/-n —митническа пломба
Zollprotcktionismus т — митнически про¬
текционизъм
Zollregime и — митнически режим
Zollschranke/ — митническа бариера; вж.
Zollmauer
Zollschuld / — задължение за плащане на
мито
Zollschuldner т — лице, задължено да пла¬
ти мито
Zollsenkung/— намаляване размера на ми¬
тото
Zollstelle /— митница
Zolltarif т — митническа тарифа
Zollunion/— митнически съюз
Zollverband т — митнически съюз; вж.
Zollunion
Zollverfahren п — митническа процедура,
митнически режим
Zollvergünstigung/— митническо облекче¬
ние (привилегия)
Zollvergehen л — митническо нарушение
Zollverkehr т — митнически операции
Zollwert т, -е — цена на стока, взета за
основа при определяне размера на митото
Zollzahlung/— плащане на мито
Zone/ -п — зона; район
Zonentarif т — тарифа за отделните зони
330
z
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Zubehör n — принадлежности; съпътства¬
щи стоки
ZuUuchungg/— осчетоводяваме, записване в
счетоводните книги
Zubuße/—доплащане; доплащана сума
Zuführungen pl — отчисления
ZufüUruggsUrtrag т, • — сума на отчисле¬
нията
Znfuhit/ -en — 1. докарани стоки; 2. приток,
постъпление; 3. снабдяване; доставка; под-
возване
Zng--um-Zng-GeshUäfi п, -е — насрещна
сделка (стоката става собственост на купу¬
вача слсд плащането)
Zng-um-Zng-Leistt]ng/—насрещно изпъл¬
нение на задължение (плащане, доставка)
Zug■-шn--Zulg-Zahtung/ — плащане срещу
насрещно изпълнение
Zugänge р/ — постъпления
augcfüllrt adj. — докаран (стока)
zugcliefcri adj,. — докаран; вж. zugeführt
Zugeständnis п — концесия, отстъпка
Zulage / -п — добавка, надбавка (към зап¬
латата)
zuliefcrg tr. —доставям
Zulieferungen pl — 1. доставки на междин¬
ното производство; 2. доставки на сродни
предприятия
Zunahme/— прираст; нарастване; увелича¬
ване
—разпределение
~, optimale — оптимално разпределение
zurühkUrhaltrn tr. — удържам (от работна¬
та заплата)
Zurühkbrhaltuggsrrcht п—право на едната
страна да се откаже от изпълнение на за¬
дълженията си
zurühkrtsiaiten tr. —възвръщам, възстано¬
вявам, компенсирам (разходи)
Zurückgabbe/— връщане (на имущество)
ZUtückgeUrn itr. s • — понижавам се, намаля¬
вам, падам (курс)
zurühkgrzaUli adj. — погасен (дълг)
autühkUandelg int.r. — • извършвам обратна
сделка (борс.)
zutühkltefern tr.—връщам (доставена стока)
ZutühkzaUlrg tr. —— 1. връщам, погасявам
(дълг); 2. оттеглям (предложение); 3. ану¬
лирам (кредит); 4. отказвам се (от искане);
5. отменям (поръчка)
zu reihnen tr. — прибавям; причислявам;
включвам (в перо разходи)
Zurechnung/ — прибавяне; причисляване;
включване (към перо разходи)
Zusammenarbeit /— сътрудничество; съв¬
местна рабгпа(дейнгст]
Zusammenballung / — съсредоточаване;
концентрация; агломерация
Zusammenballung von Kapitalien — кон¬
центрация на капитали
Zusammenbruch т — банкрут; крах; катас¬
трофа (икономическа)
Zusammenfassung"— 1. изводи; резюме; 2.
съсредоточаване; концентрация
Zusammenhang т •— връзка; зависимост;
(причинна) връзка; причина; gegenseitiger
взармоокръзка
ZusammenRe/un/ — 1. обединяване, сли¬
ване, окрупняване; 2. съвместяване
Zusammenschluß т, -sse — обединяване;
сливане, концентрация
*- , genossenschaftlicher — кооперативно
обединение
-, horizrnialrr — хоризонтална концентра¬
ция
karicllmäßighr —— картелно обединение
~, monopolistischer •— монополно обедине¬
ние
vertikaler — вертикална концентрация
währungspolitischer—валутно обедине¬
ние
Zusammenschluß von UnietnrUmng/eg —
сливане на предприятия
Zusammcnseizang/— състав; структура
Zusammenwirken п —• взаимодействие;
сътрудничество, коопериране
Zusammenwirkung / — взаимодействие;
еж. Zusammenwirken
Zusatz т,=е — допълнение, добавка
Zusatzabkommen п—допълнително спора¬
зумение |
Zusaizakkteditiv п —допълнителен акреди¬
тив
ZcsatzaaHcd, -n — допълнителна акция
Zusaiaauitrag m, -е—допълнителна поръч¬
ка
Пс^-п — допълнителен диви¬
дент
Zutatartnkommen п —допълнителен доход
ZutaizrtggaUmeg pl — допълнителен до¬
ход; вж. Zusaiarinkommrn
Zutaiagaraniir / -n — допълнителна гаран¬
ция
Zutatzinvesiiiionrn pl —— допълнителни ин¬
вестиции
pl — допълнителни разходи
Zutaiakrrdii m, -е — допълнителен кредит
Zuschlag ту — надбавка; добавка; доила-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
331
щане; надценка
eutchlagfrbi adj. — без надбавка; без над¬
ценка
Zuschlagsatz т — размер на надбавката или
надценката
Zuschlagszahlung / -eg — допълнително
плащане
— 1. (ДМА-дълготрайпи
материални активи по новия сметкоплан);
2. увеличаване на балансовата стойност на
основните средства (ДМА)
Zuschuß т, -tsc — 1. доплащане, надбавка;
2. субсидия, издръжка
- , staatlicher ■— държавна субсидия, дър¬
жавна издръжка
Zuschußbetrieb m-e—бюджетно предпри¬
ятие
Zuschuß kapital п — допълнителен капитал
Zuspitzung"—изостряне (на противоречия)
Zuständigkeit f— 1. компетенция, кръг на
пълномощия, компетентност; 2. подве¬
домственост
Zustand m, че — състояние, положонио
zustchcnd adj. — полагащ се (сума)
zuttellen tr. — 1. връчвам; 2. доставям
ZustcHi!!!!//— 1. връчвано (на документ по
официален път); 2. доставка
Zustirпmung// — съгласие, одобрение
Zuteilung / — разпределяне (на акцнн, на
дялове)
Zuverlässigkeit / — надеждност, благона¬
деждност
Zuwachs т — ръст, прираст
Zuw^chigeröe/— мащаб на прираста
Zuwahhsquote/— темп на прираста
Zuwachsrate /— темп на прираста; вж.
ZuwachsqurUe
zuweisen tr. — 1. асигнирам; 2. отпускам
(пенсия, средства); 3. предоставям, разп¬
ределям (суми); 4. асигнирапо
Zuweisung"— 1. отпускане (на ппнсия, на'
средства); 2. предоставяне, разпределяне
(на суми)
Zuwcndimn/* — парична помощ; субсидия
Zuwendungen pl— постъпления
~ , außerordentliche ■— екстраординарни
постъпления, постъпления отвън (дарения)
zuzählen tr. — 1. наброявам (някому нещо);
2. прибавям (бройки; в сметката)
zuzahlen tr. — доплащам
Zwang т — принуда; натиск; насилие; при-
нуждепие; задължителност; ökonomischer
- — икономическа принуда
Zwangsab/abe / -п — принудителни съби¬
рания •
Zwangsau finge / -n — контрибуция
Zwang/Subtehnbuun/ — принудително да¬
нъчно облагане
Zwaagsenteignuag / — принудително от¬
чуждаване (на имущество)
Zwangs/eld п — глоба
Zwangshyprthek /— принудителна ипотека
(особен вид осигурителна ипотека)
Zwan/skonverston / — принудителна кон¬
версия
Zwangsliquidation/— принудителна ликви¬
дация
Zwangsmaßnahme / -п — санкция
Zwan/sschllchltmi//—принудително реша¬
ване на конфликти (мпжду наемни работ¬
ници и работодатели)
Zwangsstrafc/ -п—административна глоба
Zwangsvebäuncbuna/— принудителна раз¬
продажба
zwangsweise adj. — принудителен
zwangsweise adv.. — по принуда
Zweck т, -п — цол; задача
zweckmäßig adj. — целесъобразен
Zwei/ т,-е — отрасъл
Zwei/ökonomik /— отраслова икономика
zwei/gebunden adj. — отраслов; с отрасло¬
во значение
Х-^^^1|^т^1^ь^^ьГя^«^^^Г/ -сп — филиал
ZwclgpianuIlß/— отраслово планиране
Zwci/irentabilität/—- рентабилност на отра¬
съла
Zweigstelle / -п — филиал
Zweigstruktur der Industrie — отраслова
структура на промишлеността
Zw^^i^s^tt^^l^i^^ir /— отраслова структура
Zweitchichtbctrieb т, -е — предприятие,
работещо на две смени
ZwcischlchlUbnarbbit /— двусменна работа
ZweltalIsffrttgUDgrr—дубликат, копие, вто¬
ри екземпляр
Zwcllhubrbuliuna/r— вторична обработка
Zwdtliandniarkt пг, — пазар за стоки
втора употреба
Zweitschrift /— дубликат; вж. Zwei¬
tausfertigung
zwingen tr.; я, u — принуждавам, заставям,
карам насила
Zwitdlenanslanеsvcrkbhr т — ред на взи¬
мане на мита, приет в редица страни
Zwischenbilanz / -eg — предварителен ба¬
ланс
Zwitchbndividbnеe / -п ■— предварителен
дивцдонт
332 Z НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Zwiechenrr/rugnOe п, -sse — междинно из¬
делие
ZwOschennuag/ierugu f — краткосрочно
финансиране
Zwischenhändler т — търговски посредник
Zwischenhandel т. — посредническа търго¬
вия
Zwtschenkrrdtt т, -е — предварителен
(краткосрочен) кредит
Zwischenlager л, ; —— склад за сезонно или
краткосрочно съхраняване
ZwOehhenmakler т—маклтр (брокер), кой¬
то е доверен на търговския маклер (бро-
ктр)
Zwischenprodukt л, -т — междинен про¬
дукт
Zwieceeneceeiu ш-г — 1. ортмтнна акция;
временна облигация; 2. свидетелство за
право на получаване на предо. дивидент
Zwischen vertrag т, —-временен договор
Zwiseherwarttlug/ — предварителна оцен¬
ка
Zwischenzeit/— интервал’ промеждутък от
ореме
zyklisch adj. — цикличен
Zyklizität f— цикличност
Zyklüttät der Krtsrn — цикличност на кри¬
зите
Zyklus т, -rn — цикъл
-, iueneirOrllrr — промишлен цикъл
technologischer — технологичен цикъл
~, wirtschaftlicher — икономически цикъл
Zyklusarbrit /— циклична работа; циклич¬
ност
Zykl^pten т — график на цикличността
Zyklns/lt/— цикъл
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
333
Infinitiv
Indikativ
präteritum
Parttzip
des perfekts
backrn
buk
gebacken
befehlen
befahl
befohlen
befleißen
befliß
beflissen
beginnen
begann
begonnen
beißen
biß
gebissen
brsgru
basg
geborgen
bessten
batst (bosst, bettete)
gebossten
bewegen
bewegte (bewog)
bewegt (bewogen)
biegen
bog
gebogen
bietrn
bot
geboten
biudrn
band
gebunden
bitten
bat
gebeten
blasrn
blies
geblasen
blribrn
blieb
geblieben
bsatrn
briet
gebraten
bsrchru
bsach
gebrochen
brrnuen
brannte
gebrannt
bringen
bsachte
gebracht
drnkrn
dachte
gedacht
dingen
dang (dingte)
gedungen (gedingt)
dreschen
drasch (drosch)
Uгdroehhгn
dringen
dsang
grdsungru
dünkru
dünkte (druchtr)
gedünkt (gedrucht)
dürfen
• durfte
gedurft
empfehlen
empfahl
empfohlen
rsblriceen
rsbleichtr (erblich)
erbleicht (erblichen)
rsk'rsen
rrkos (eskirstr)
erkoren
rslöehhrn
erlosch
erloschen
rssen
aß
uegreern
fahren
fUhs
gefahren
fallen
fiel
gefallen
fangen
fing
gefangru
fгheiгn
focht
gefochten
finden
fand
grfUndrn
flechten ’
flocht
geflochten
fliegen
flog
Urflngrn
flirhrn
• floh
flirßrn
floß
Ueflnseen
fressen
fraß
gefressen
fsirsen
fros
gefroren
gäsru
gos (gästr)
gegoren (gegärt)
gebären
grbas
geboren
geben
gab
gegeben
gedeihen
gedieh
gediehen
Uhe(h)n
ging
ueuanurn
uelinuгn
es gelang
gelungen
gelten
galt
gegolten
gruгeгu
uegne .
geirsen
334
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
genießen
geschehen
gewinnen
gießen
gleichen
gleißen
gleiten
glimmen
graben
greifen
haben
halten
hängen (hangen)
hauen
heben
heißen
helfen
kennen
klimmen
klingen
kneifen
kommen
können
kriechen
laden
lassen
laufen
leiden
lesen
liegen
lügen
mahlen
meiden
melken
messen
mißlingen
mögen
müssen
nehmen
nennen
pfeifen
pflegen
preisen
quellen
raten
reiben
reißen
reiten
rennen
riechen
ringen
rinnen
rufen
genoß
es geschah
gewann
goß
glich
gleißte (gliß)
glitt
glomm (glimmte)
grub
griff
hatte
hielt
hing
hieb (haute)
hob(hub)
hieß
kannte
klomm
klang
kniff
kam
konnte
kroch
lud (1 adele)
ließ
lief
litt
las
lag
log
mahlte
mied
melkte (molk)
maß
es mißlang
mochte
mußte
nahm
nannte
pfiff
pflegte (pflog)
pries
quoll (quellte)
riet
rieb
• riß
ritt
rannte
roch
rang
rann
rief
genossen
geschehen
gewonnen
gegossen
geglichen
gegleißt (geglissen)
geglitten
geglommen (geglimmt)
gegraben
gegriffen
gehabt
gehalten
gehangen
gehauen
gehoben
geheißen
halfgeholfen
gekannt
geklommen
geklungen
gekniffen
gekommen
gekonnt
gekrochen
geladen
gelassen
gelaufen
gelitten
gelesen
gelegen
gelogen
gemahlen
gemieden
gemelkt (gemolken) .
gemessen
mißlungen
gemocht
gemußt
genommen
genannt
gepfiffen
gepflegt (gepflogen)
geprisen
gequollen (gequellt)
geraten
gerieben
gerissen
geritten
gerannt
gerochen
gerungen
geronnen
gerufen
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
335
salzen
saufen
saugen
schaffen
schallen
scheiden
scheinen
scheißen
schelten
scheren
schieben
schießen
schinden
schlafen
schlagen
schleichen
schleifen
schließen
schlingen
schmeißen
schmelzen
schneiden
schrecken
schreiben
schreien
schreiten
schwei gen
schwellen
schwimmen
schwinden
schwingen
schwören
sehen
sein
senden
sieden
singen
sinken
sinnen
sitzen
spalten
speien
spinnen
sprechen
sprießen
springen
stechen
stecken
steh(e)n •
stehlen
steigen
sterben
stieben
salzte
soff
sog (saugte)
schuf
schallte (scholl)
schied
schien
schiß
schalt
schor (scherte)
schob
schoß
schund
schlief
schlug
schlich
schliff
schloß
schlang
schmiß
schmolz
schnitt
schrak
schrieb
schrie
schritt
schwiege
schwoll
schwamm
schwand
schwang
schwur (schwor)
sah
war
sandte (sendete)
sott (siedete)
sang
sank
sann
saß
spaltete
spie
spann
sprach
sproß
sprang
stach
stak
stand
stahl
stieg
starb
stob
gesalzen
gesoffen
gesogen (gesaugt)
geschaffen
gescholten (geschallt)
geschieden
geschienen
geschissen
gescholten
geschoren
geschoben
geschossen
geschunden
geschlafen
geschlagen
geschlichen
geschliffen
geschlossen
geschlungen
geschmissen
geschmolzen
geschnitten
(erschrocken
geschrieben
geschrie(e)n
geschritten
geschwiegen
geschwollen
geschwommen
geschwunden
geschwungen
geschworen
gesehen
gewesen
gesandt (gesendet)
gesotten (gesiedet)
gesungen
gesunken
gesonnen
gesessen
gespalten
gespie(e)n
gesponnen
gesprochen
gesprossen
gesprungen
gestochen
gesteckt
gestanden
gestohlen
gestiegen
gestorben
gestoben
336
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
stinken
stoßen
streichen
streiten
tragen
treffen
treiben
treten
triefen
trinken
^/гп
tun tat
verderben
verdrießen
vergessen
verlieren
wachen
weben
weichen
wrtsrg
wenden
werben
werden
werfen
wie/en
winden
wissen
wollen
arihrg
ziehen
zwingen
stank
stieß
strich
stritt
trug
traf
trieb
trat
troff (triefte)
trank
trog
getan
verdarb
verdroß
vergaß
verlor
wusch
webte (wob)
wich
wies
wandte (wendete)
warb
wurde (ward)
warf
wog
wand '
wußte
wollte
zieh
zog *
zwang
gestunken
gesoßen
/^псПгп
/rsiriiirg
/rttagen
getroffen
getrieben '
getreten
getroffen (getrieft)
/ritngkrn
geitogeg
verdorben (verderbt)
verdrossen .
vergessen
verloren
gewaschen
gewebt (grwoUrn]
gewichen
/ггогзгп
gewandt (gewendet)
geworben
geworden
geworfen
/ewo/en
gewunden .
gewußt
gewollt
grairheg
/raogrg
/rawng/rn
Д. Стоянова, Ц. Божилова, P. Христова
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Специализирани редактори: А. Кьосева, Н. Стойкова, Д. Петкова
Редактор на издателството Н. Стоянов
Художник К. Кънев
Коректори: Т. Вълевска, М. Кондова
Техн. редактор Ц. Иванова
Формат 16/70/100; пея. коли 21,00 ИК
„Библиотека 48“, ул. „Шипка“ 44, тел. 44 20 09; 87 75 29
Печат — • Дф „Абагар“, Велико Търново
С двутомника
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ и БЪЛГАРСКО-НЕМСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
издателство "Библиотека 48"
се надява да запълни една празнина на българския пазар и
да отговори на големия интерес, проявяван от студенти,
икономисти, преводачи. Първата част съдържа около 30 000
най-често употребявани понятия в немския език с техните
еквиваленти или обяснения на български.
Надяваме се, че нашите издания ще бъдат от полза на
всички, за които немският език е необходимост при усвоя¬
ването на основите на пазарното стопанство.
БИБЛИОТЕКА 48
СОФИЯ