Author: Стоянова Д. Божилова Ц. Христова P.
Tags: речник немски икономически речник български
ISBN: 954-80-47-21-7
Year: 1993
Text
ИКОНОМИЧЕСКИ
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ
РЕЧНИК
DOBRINA STOJANOVA ZENKA BOJILOVA RADOSVETA CHRISTOVA
Unter der Mitwirkung von:
T, Ivanova, A. Smilenova, I. Stoeva, S. Christova, M. Zonevska
Rezensenz: W. Simenov, L. Tarpov
DEUTSCH¬
BULGARISCHES
WIRTSCHAFT
WÖRTERBUCH
BIBLIOTEKA 48
SOFIA 1993
ДОБРИНА СТОЯНОВА ЦЕНКА БОЖИЛОВА РАДОСВЕТА ХРИСТОВА
Със съдействието на:
Т. Иванова, А. Смилепова, И. Стоева, С. Христова, М. Цоневска
Рецензенти: В. Сименов, Л. Тарпов
НЕМСКО -
БЪЛГАРСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ
РЕЧНИК
БИБЛИОТЕКА 48
СОФИЯ 1993
© ИК „Библиотека 48“
ISBN - 954-80-47-21-7
ПРЕДГОВОР
Настоящият немско-български речник е първият том от двутомника Икономически
немско-български и българо-немски речник.
В него са включени около 30 000 думи и понятия от съвременния немски
икономически език — финанси, счетоводство, застрахователно и банково дело, анализ и
автоматизация на стопанската дейност.
Речникът е подготвен с използването на последните издания на Gabler, Wahrig и др.
специализирана литература.
Надяваме се, чс това издание ще бъде полезно за всички, които изучават или ползват
немски език.
ОБЯСНЕНИЯ:
Немските думи и изрази са дадени с по-тъмен шрифт. Вместо последователното
повторение на една и съща дума е използван знакът *:
Termin т — срок; дата; einen - festsetzen — определям срок
При съществителните имена след думата са обозначени родът (т — за мъжки,/—
за женски и п — за среден род) и начинът за образуване на множествено число. Когато
обичайното използване на думата в икономическия немски е само в единствено число,
множественото число не е показано, а за думи, които се използват в множествено число, е
посочено само то, като след думата е обозначено pl.
Umbruch m, . — прелом, обрат, преустройство
Umlauf т — обращение, циркулация, оборот (на пари)
Umlaufmittel pl — оборотни средства
При глаголите е обозначен видът — tr. (преходен) и itr. (непреходен). Ако
непреходният глагол образува Perfekt със sein, след обозначението itr. е добавено 5., а
когато глаголът е възвратен •— refl.
verlieren tr. — губя, изгубвам
unterliegen itr. — подлежа на
verlaufen itr s. ■— вървя, минавам, преминавам, протичам
verpflichten refl. — задължавам се, поемам задължение
В случаите, когато глаголът се използва задължително с определен предлог и падеж,
последните са посочени в средни скоби.
verstoßen itr. [gegen Akk.] — нарушавам, пристъпвам закон
В края па речника е добавена и таблица с неправилните глаголи в немския език с
трите им форми : Infinitiv, Präteritum, Partizip Perfekt.
Тъй като речникът е и терминологичен, при .превод на изрази трябва да се търси
основната дума, например за израза "einen Vertrag abschließen" трябва да се търси
основната дума "Vertrag".
Някои от думите нямат точни аналози на български език, поради което в българската
част са използвани по-дълги обяснения и изрази:
Unfallkrankengeld п — помощ при временна нетрудоспособност поради
производствена травма или професионално заболяване
Когато една немска дума има повече еквиваленти на български език, подреждането
е извършено по следния начин: синонимите са отделени със запетайки, близките по
значение думи — с точка и запетайка, а различните заначения — с арабски цифри,
например:
Verband w, ■ ■ — съюз, обединение, асоциация; федерация
Verfall т — 1. ■ западане, разрушение, разпадане; 2. настъпване на срока за
изпълнение на задълженията; 3. отпадане, отслабване (на сили); 4. упадък, развала; гибел
В речника са включени и най-често употребявани чужди думи в немския език,
произходът на които е обозначен в скоби с курсив, например:
Pool т (engl,) — ■ 1. бюро, обединение; 2. общ фонд, обединен резерв; 3. пул
(съглашение от картелен тип между конкуренти)
Понякога след българските значения на немските думи в скоби е дадено най-честото
им употребяване или е посочено от коя област е терминът, например:
hoch möglichst adv. — по най високия курс (борс.).
СЪКРАЩЕНИЯ:
adj. — Adjektiv
adv. — Adverb
pl — Plural
part, adj. — Partizip Adjektiv
prp. — Präposition
От авторите
a conto — 1. по сметка; 2. частично (плащане)
а dato — от днес; от датата на издаването
а la Baisse spekulieren (fr.) — спекулирам на
спадане
а meta (it.) — наполовина (търг.) — при
делене на печалбите и загубите
а vista — след предявяване (в оборота на
трати за срока на плащане)
abprp. [Akk.] 1945 от 1945 нататък; das
Auf und Ab der Preis — повишаване и
спадане на цепите; ab Berlin — франко
гара Берлин; ab ersten Juli —от 1 юли; ab
Lager •— франко склада; ab wann — от
кога (за доставка); ab Werk — франко за¬
вода, склада, производителя (EXW...)
abändern tr. — 1. изменям (частично), вна¬
сям промени; 2. преправям дрехи
Abändeeung/— промяна
Abänderung eines Akkreditivs— промяна в
условията па акредитив
Abandon т — абацдоп; отказ от права и
имущество (мор., застр.)
Abandonement л, -е — абавдон; еж.
Abandon
abandonieren tr. — отказвам се от права и
имущество
ab arbeiten tr. ■— 1. изработвам изцяло (въз¬
ложена работа); 2. отработвам
ab arbeiten reß. — изтощавам се, съсипвам сс
Abart t/ —en — разновидност
Abbau m, —ten — 1. добиване на руди и
минерали; разработка и експлоатация на
мина; 2. намаление па цепите; 3. съкраще¬
ние на служби и служители; ограничаване
на производството
Abbaubeihilfe/— парична помощ за съкра¬
тени работници
abbauen tr. — 1. добивам, разработвам, ек¬
сплоатирам; 2. съкращавам (длъжности),
уволнявам; ограничавам- (произв.); 3. на¬
малявам (цепи, заплати)
Abbauff rdeeung/ — извозване на руда
Abb äuge dinge п — разработване на акорд
(по сделпоразредната система)
Abbaugerechtigkeit /— право за разработ¬
ване на залежи; еж. Abbaurecht
Abbaurecht п — право па разработване на
залежи
abbauwürdig adj. — рентабилен (мин.); зас¬
лужаващ експлоатация
abbefördern tr. — извозвам, отправям (сто¬
ки, товари)
abbestcllen tr. — отменям (поръчка, среща,
събрание)
abbczahkn tr. — плащам на части
Abbezahlunn/— плащане на части
abbictcn tr. — 1. давам по-висока цена (при
търг), наддавам; 2. давам по-ниска цена;
подбивам цената; пазаря се (търг.)
abbröckcln tr. — спада бавно (за курсове,
цепи)
Abbjrrcl^i^ll^Tin??/—спадане (бавно) на курсо¬
ве, цени
abbrechen tr. — прекъсвам, прекратявам;
Außenhandelsbeziehungen ~ прекъсвам
външнотърговски отношения
abbringen tr. — пласирам; eine Ware
пласирам стока
Abbruch m, — прекъсване; - der
Handelsbeziehungen —- прекъсване на
търговските връзки; * der Verhandlungen
— прекъсване на преговорите
Abbruchkosten pl — разходи за демоптаж
или събаряне
abbuehen tr. — приспадам (сума)
Abbuchung^/— 1. приспадане; 2. приспадна¬
8
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
та от сметката сума; 3. вземане (безспор¬
но); събиране (па данъци)
Abbuchungsauftrag т — нареждане за при¬
спадане на суми от сметката
ABC-Staaten pl—подреждане на държавите
по азбучен ред (Argentina, Brasilien, Chile)
abdecken rr. — 1. погасявам (дълг); 2. пок¬
ривам (разходи, дефицит)
Abdeckung f — 1. погасяване (на дълг); 2.
покриване (на разходи, дефицит)
abdingbar adj'. — подлежащ на преразглеж¬
дане със съгласието на страните (Договор)
ab drän gen tr. — изтласквам, изблъсквам
abdrosseln tr. — спирам, ограничавам; den
Handel ~ — спирам, ограничавам търгови¬
ята
ab ebben intr. s. — спадам (за конюнктура)
Abendschicht f— смяна вечерна, нощна
ab führen tr. — 1. внасям (в бюджета), пла¬
щам данъци; 2. отчислявам (от печалба)
Abführunn/ — ■ 1. внасяне; плащане (на да¬
нъци); 2. отчисляване(папр.печалба)
Abführungsverpflichtung / — задължение
да се направят отчисления
—честота па падане (на
курс и лр.)
Abfall т, ■= — отпадъци
abfallen itr. — отделям се като отпадък; die
Preise * — цените спадат
Ahfallindustrie / — индустрия, използваща
отпадъчни материали
Abfallprodukt л,-е—отпадъчен, страничен
продукт • .
Abfallquote /— процент иа отпадъците
Abfallstoff т — отпадъчен материал; вж.
Abfallmaterial .
Abfall verbrauch т —— използване на отпадъ¬
ците
Abfallvcrwenduug/ — използване на отпа¬
дъците
Abfall-wirtschaft / — 1, използване на
(произв.) отпадъци; 2. индустрия, използ¬
ваща отпадъчни материали; вж.
Abfül^d^tne
abfertigen tr. — 1. изчиствам от митнически
формалности (кораб); 2. обслужвам няко¬
го на гише (в учреждение); 3. приготвям за
изпращане; експедирам
MHc^e^rtigun^j/— 1. изчистване от митничес¬
ки формалности; .2. служба; обслужване в
учреждение; 3. експедиция; 4. обработка и
изпращане на пощенска кореспонденция 5.
оформяне, обработка ira документи
Abfertiiglngsgcrüürrr -сп — I. митнически
сбор; 2. сбор (заплащане) за извършване на
операциите по експедицията
Abfertigungsschein лт, -е — митническа
декларация
Abfcrtignngssc]rreibrn п — 1. митническа
декларация; 2. митническа квитанция; 3.
декларация при изпращане на стока; 4. съп¬
роводителен документ
Abfertigungsstclle /— експедиция, багажно
бюро
Abfertigungsunterlagen pl — съпроводи¬
телни документи
Abfertigungszeit /— време за изпращане
ab finden refl. [mit D.] — помирявам се
abftndcn tr. — 1. задоволявам, удовлетворя¬
вам, отчасти обезщетявам, компенсирам;
2. погасявам дълг; 3. постигам съглашение
Abfindungsbetrag т —— обезщетение; вж.
Abfindungssumme
AbГmdullgsleistunng', Abfind ungszzhluun/
—предоставяне иа (парична) компенсация
Abfindungssumme /— обезщетение
Abflauen des Marktes—отслабване конюн¬
ктурата на пазара
abflauen itr. — утихвам, отслабвам, спадам,
намалявам .
Abflauen п — 1. снижаване, спадане (цени,
курс); 2. намаляване (за търсене); 3. спад
(на конюнктурата); 4. отслабване (на тър¬
говската дейност)
abflioßen itr. s. — изтичам; das Celd fließt
ins Ausland ah—парите, капиталите изти¬
чат в чужбина
Abfluß от — изтичане; - des Geldes ins
Ausland — изтичане па пари в чужбина
Abfuhrkosten pl — разходи по превоза
Abgabe / —п — 1. даване, предаване за съх¬
ранение (стока, багаж); 2. ~ п — данък,
налог, такса; 3. продажба на стоки и ценни
книжа на борса; 4. трата (менителница)
* n, rückständige — недобори >
abgabefrei adj.—свободни от такси и данъци
Abgаbrnbrfrriung / — освобождаване от
данъци и такси
Abgaben ГгсГЬсИ / — освобождаване от да¬
нъци и такси; вж. Abshbrnbrfrriung
Abgaben^^eit / — изключително право на
държавен или административен орган да оп¬
ределя системата на данъчно облагане
Abgabenorrlnung/'— правила за събиране на
датщи и такси; данъчно законодателство
Abgabcnpllinunng/—планиране на данъчни¬
те постъпления
Absabcnrrform/— данъчна реформа
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
9
Abgabepflicht f— данъчно задължение
abgabepflichtig adj. — облагаем, подлежащ
на данъчно облагане
Abgabepreis т,—е — заводска цена
Abgabesoll и — наряд
Abgang т, ■=« — 1. експедиране; 2. отпадък,
фира, загуба, шкарт, 3. пласмент, продажба
abgeben tr. — 1. продавам; die Ware billig -
— продавам стоката евтино; 2. тегля;
einen Betrag, Wechsel auf einen *—тегля
сума, менителница; den Vermittler ~ -—
посреднича; die Stimme ~ [für A., gegen A.]
— давам- глас за, против; etw. auf Wechsel
~—приемам трата като форма за плащане
ab gegolten рап. adj. — изплатен, ликвиди¬
ран
abgehen itr. s. — 1. продава се, пласира се (за
стока); 2. приспада се; 10 DM gehen vom
Gesamtbetrag ab — от общата сума се
приспадат 10 марки
abgelagert рап adj. — залежал (за стока)
abgelaufcn рап adj. — изтекъл, просрочен
(папр. за трата)
Abgeld п — дизажио (борс, фин.)
abgelten tr. —- 1. - изплащам, ликвидирам;
eine Schuld * —— изплащам дълг; einen
Verlust ~ — ликвидирам загуби; 2. отшта-
щам се, отработвам (дълг)
Abg^l^ltungJ, -en — компенсация, обезщете¬
ние, задоволяване, погасяване (дълг)
Abgeltungsbctragm—размер на обезщете¬
нието (компенсацията)
Abgeltungsdarlehen п — заем (кредит) за
изплащане на обезщетение (компенсация)
abgerechnet adj. раП — без, с изключение
на, като се приспадне, махне, изключи; die
Küsten - —■ без разноските
abgleichen tr. — уравнявам, балансирам
(дълг); eine Forderung ~ — погасявам
дълг; eine Schuld ~ — погасявам дълг
— уравняване, балансиране
Abgrenzung/— 1. разграничаване- (напр. на
пазарите); 2. лимитиране (фин.); 3. разгра¬
ничаване на постъпленията, и разходите
(счет.); ~ der Ausgaben — отделяне на
разходите
- , aktive — разграничаване па разходите
между близки отчетни периоди (счет.)
passive—разграничаване на постъплени¬
ята между близки отчетни периоди
ab hängen itr. [von D.] — завися от
abhängig adj. [von D.) — зависим от, подчи¬
нен на
Abhängigkeit / -en — зависимост
ab halten tr. — провеждам (заседание), водя
(разговори)
abhandcln tr. — 1. купувам след дълги па¬
зарлъци; 2. ~ [D., Akk.) — отбивам (от
цената)
abheben tr. — тегля, изтеглям; Geld bei der
Bank ~—тегля. изтеглям пари от банката
-en — теглене (на пари от бан¬
ка); eine - durchführen—оформям тегле¬
нето на пари от банката; massierte * von
Einlagen — масово теглене на влоговете
от банките
Abkauf т — купуване, закупуване
ab kaufen tr. [D.( Akk.] —купувам, откупувам
Abkommen л, — споразумение, спогодба,
конвенция; ein ~ treffen — сключвам спо¬
годба, споразумение; ein * brechen —
прекратявам споразумение; einem **
beitreten — присъединявам се към спора¬
зумение
~ , bilaterales — двустранно споразумение
~ , multilaterales — многостранно споразу¬
мение
Abkommen über technische Hilfe — спора¬
зумение за техническа помощ
ACkommenslleCfruug/ —доставка по спо¬
разумение
ablösbar adj. — 1. подлежащ на погасяване,
на откупуване; 2. сменяем
ablöschen tr. — погасявам; вж. abdecken
ablösen tr — 1. откупувам (рента, задълже¬
ние), изкупувам; 2. погасявам (дълг); 3.
иззимам (напр. капитал от предприятие); 4.
сменявам, редувам; 5. уволнявам, осво¬
бождавам от длъжност
Ablösunn/ — 1. погасяване (на дълг); 2.
откупуване (напр. на ценни книжа); 3. иззи-
мане, изтегляне (на капитали); 4. смяна,
редуване
Ablösungsanlcihe / — конверсиоиен заем
Ablösungshetrag w, — — погасителна сума
Ablösungsfonds т — погасителен фонд
Ablösungsrecht п •— право па погасяване
Ablösungssumme /— погасителна сума
ACladedoknment л —документ за разтовар¬
ване
AdadUfrist /— срок за разтоварване
AblяdcecCchr/-<^n —такса за разтоварване
Abladegewicht п — разтоварно тегло
Abladelohn т — такса за разтоварване
abladen tr. ■—— разтоварвам
Abladeort л, —е — рампа, място за разтовар¬
ване
Abladeplatz т, -ае — място за разтоварване;
10
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
вж, Abladcort
Ablader т, — разтоварач
Abladung / -сп — разтоварвам; вж.
abladen Abladung / -en — рампа; вж.
Abladeplatz
Ablaae/^~n — 1. класьор; 2. архив; 3. скла¬
дово помещение, място за съхраняване;
вж. Abladeplatz
ablagern -tr. — 1. складирам, поставям на
склад; 2. оставям да отлежи (за подобрява¬
не па качеството)
ablagern refl. — залежава, разваля сс от дъл¬
го съхраняване
Abtugeeunnj/— 1. складиране, съхраняване
в склад; 2. отлежаване (за подобряване на
качеството)
ablassen tr. 1. - преотстъпвам, отстъпвам;
2.[D.» Akk.] продавам (стоки); vom Preis ~
— отстъпвам от цената
ablauen itr. — 1. die Kurse, die Preise * —
курсовете, цепите падат, понижават се; 2.
die Stimmung an der Börse интересът
на борсата отслабва
Ablauf m, ^е — 1. изтичане (на срок, година);
протичане (на ден, заседание); 2. ход, тече¬
ние, развитие, последователност; der - des
Produktionsprozesses — протичане (ход)
на производствения процес
Ablaufplan т — текущ (оперативен) план;
календарен план
Ablaufplanung / — текущо (оперативно)
планиране; календарно планиране
Ablebcnsveericbeeunn f — застраховка жи¬
вот .
ab legen tr--. — 1. слагам към дело; Akten ~—
пришивам преписки към дело; 2. сортирам
Ableger т, — клон, филиал
ablehnen tr. — отклонявам се, отказвам се,
отхвърлям (предложение, план)
Abbehnunnj/ -en — отклонение, неприема-
не, отказ ■
ab liefern tr. — предавам, доставям, връчвам
(стока по предназначение)
Ablleff euiin/, -en — предаване на стока
Ablieferungsbedingungen / — условия за
предаване на стока
Ablieferungsfrist / — срок за предаване
Ablieferungsort т — място за предаване
Ablieferungsschcin т — разписка за преда¬
ване, за доставка
Ablieferungssoll л — наряд за доставка на
селскостопанска продукция
ablicgen itr. — отлежава на склад (за вино,
плодове)
ab lohnen, ablrhnen tr. — плащам за поло¬
жен труд
Ablokation /— даване под наем, под аренда
ablozieren tr. — давам под аренда
Abmaß п — 1. размер, измерване; 2. откло¬
нение от размера
Abmachung / — споразумение, договоре¬
ност, сделка; eine — treffen — сключвам
споразумение
abmarkten tr. — отбивам от цената чрез
пазарене
abmelden tr. — анулирам, отказвам
abmelden refl. — отписвам се
Ahmcld unng/— анулиране (папр. на заявка);
отказ от участие, (папр. в панаир)
Ab 1^1X1^/ -en — 1. размер, измерение;
2. габарит
abmieten tr. [D.,- Akk.] — наемам, взимам
под наем
Abmieter ш наемател ааРе|щатор)
ab montieren tr. — разглобявам, демонти¬
рам
abnützen, abnutzen tr. — износвам, изхабя¬
вам
ab nützen, ab nutzen refl. — износвам се, из¬
хабявам се .
Abnahme^-n —- 1. намаляване, спадане; 2.
купуване; 3. пласмент; die Ware findet
gute ~ — стоката се пласира бързо
abnehmen tr. — 1. купувам, закупувам; 2.
приемам стока, продукция; 3. намаляване,
спад, снижаване (папр. покупателна стой¬
ност)
Abnehmer т, 1 , кугутаач , ютиеиг, потре¬
бител, абонат; 2. получател
Abnehmerbetrieb m, -е предприятие, заку¬
пуващо основши средства за производство
и материали
Abnehmerkreis т, -е —— кръг от купувачи
(па търговско предприятие)
Abnehmerland и, =<^г — страна—вносител,
страна-купувач
Abnehmerrisiko л — риск на потребителя,
клиента (стат, при контрол на качеството)
Ahaehmerschaft/— кръг от купувачи; вж.
Abnehmekreis
Abnutzung*—амортизация, износване
-, natürliche — естествена амортизация
~ , substantielle — физическа амортизация
(на оборудване)
Abnutzungsgrad т — процент на амортиза¬
ция; вж. Abnutzungsquote
Abnutzungsquote /— процент на амортиза¬
ция
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
11
Ahniitzungswert т — стойност на изхабява¬
нето (амортизацията)
Abonnement л — абонамент
Abonnementspreis m, -е — цена на абона¬
мента
Abonnent m, -en — абонат
abonnieren tr., itr. —— абонирам (се)
abpachten tr. — взимам под аренда; аренду¬
вам
Abpackautomat m, -en — разфасовъчен,
опаковъчен автомат
abpackon tr.—опаковам в стандартно коли¬
чество (масла, кафе, ампули)
-еп — разфасовка, опаковка
Abpаckungsvorrrchluuns/ -en — опаковъ¬
чен автомат; еж. Abpackautomat
Abprodukt л, -е — отпадък, отпадъчен про¬
дукт
abrednen tr. — 1. приспадам (разноски,
тегло); държа сметка за нещо, вземам
предвид; 2. отчитам нещо; 3. приключвам,
балансирам сметки, разплащам се; die
Tara ~ — приспадам тарата
Abrechnung der Verluste — приспадане на
загубите
Ahrechnuun/,-сп— 1. приспадане; 2. отчи¬
тане, отчет, ликвидиране на сметки; ■ die *
vorlegcn — представям, давам отчет,
сметка
Ahrrcrnungsbörsr f — клирингова палата;
жироцентрала
Abrechnungsbeleg т — оправдателни доку¬
менти при отчитане
Abrechnungsbogen m, - — ведомост
Ahrrcrnnngsknrs т — курс на чуждестран¬
ните валути
Abrechnungsstelle f— уравнителна камара
Ahrecrnnnssnntcrlagrn pl — оправдателни
документи при отчитане
Abrechnungsverkehr т — клиринг
Ahrecrnungszeitränm т — отчетен период
Abrede /--п — 1. споразумение, постигнато
съгласие; 2. отричане, оспорване; die *
[über et w. Akk.] treffen — уговарям нещо;
etw, in “ stellen, ziehen, nehmen — отри¬
чам, оспорвам нещо; wider die ~ — въпре¬
ки споразумението
abreden tr. [etw. mit D.] — 1. уговарям, спо¬
разумявам се; 2. разубеждавам; einem von
etw. - — разубеждавам някого за нещо
Abrogation f— отмяна (на закон); анулира¬
не (на поръчка)
abrollen tr. — отправям, изпращам; die
Ware * lassen —■ изпращам стока по же¬
лезниците
Abrollkosten pl — разходи ло доставянето
на стоката до сточна гара
Abruf т — нареждане за изпращане на по¬
ръчана стока; eine Ware auf * kaufen —
купувам стока с условие да се изпраща
само по нареждане на клиента
abrufen tr. — 1. искам изпращането на поръ¬
чана стока; 2. тегля пари от сметка; Geld
von einem Konto тегля пари от сметка
a^unden tr. — закръглям (числа, сметка)
ab sacken tr. — опаковам в чували
Absatz т, —— 1. продажба, пласмент; -
finden намирам пласмент; 2. отбив, прис¬
падане от сметка
~, bedarfsgerechter — пласмент, задоволя¬
ващ търсенето
* , Ьг1г1гЬ11гГгг — пласмент в рамките на
предприятието; вътрешнозаводски плас¬
мент
~ , flotter — добър, бърз пласмент; еж.
Absatz, schneller
gesicherter — осигурен пласмент
** , kontinuierlicher — непрекъснат плас¬
мент
-, lokaler (örtlicher) — местен пласмент
*, schleppender — слаб, бавен пласмент
*, schneller — добър, бърз пласмент
Absa tzab te ilunnj/ -en—отдел „Пласмент“
Absatzanalyse /— анализ на пласмента, на
търговско-пласментната дейност
Abshtzhusgleich т — балансиране на плас¬
мента
Abshtzhnssichten/7/—перспективи на плас¬
мента
Absatzbedingungen pl — условия за плас¬
мент
Absatzbeziernngrn pl *— тьрговско-пласт-
ментни връзки
Absatzchancen pl — възможности за плас¬
мент; еж. Absatzmöglichkeiten
Absatzrrgehnis л, -sse — резултат от тър¬
говско-пласментната дейност
Absatzcrlös m, -е — доход от реализацията
(на продукцията)
Absatzcrwartungcnpl—прогноза за обема
на пласмента, прогнозна оценка
absatzfähig adj. *— с добър пласмент; лесно
пласируем
Ahsatzfördcrung/'— разширяване обема на
пласмента, съдействие за пласмент
Absatzfeld л, -er — пласментни пазари;
neue -er eröffnen/erschließen — разкри¬
вам нови пласментни пазари
12
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Absatzfinanzierung f— финансиране на
пласмента
AbsatzSonrseungj'—- проучване условията
за пласмент
Absatzfunktton/—• функция на пласмента
Absatzfunktionen pl — мерки за осигурява¬
не пласмента (па продукцията)
Absatzgebiet п — пазар (па стоки)
absatzgebietbezogenpart^. adj.— 1. отнасящ
се към конкретен пласментен пазар; 2.
свързан. с особеностите па пласментния
пазар
Absatzgeblelstafffl/— цепи, диференцира¬
ни в зависимост от пласментния пазар
Ab satzgelegen he it /— възможности за плас¬
мент; вж. Absatzmöglichkeit
Absatzgenossenschaft /, -en —— търговско- -
пласментно дружество
Absat/großhandcl т —- търговия на едро
със суровини и материали
Absatzhonorar п, -е — хонорар, определян
от броя на продадените книги
Abssttzltяtkuilati>nn/— калкулация на плас¬
ментните (продажбени) цепи
Absatzkartei /— картотека с информация за
различните- аспекти. на търговско-плас¬
ментната дейност
Absatzkette /— верига от търговско-плас¬
ментни организации -за реализация
Absatzkosten pl — разходи по пласмента;
разходи по реализация на готовата продук¬
ция
Absatzkrise/— криза в пласмента
Absatzlage/—- условия па пласмент; конюн¬
ктура на пласментния пазар
Absatziagcr я, ^е — склад за продукцията на
производствени предприятия; пласментна
база
Absat/lcistungen pl — производство на про¬
дукция и предоставяне на услуги
Absatzleiter т — завеждащ отдел „Плас¬
мент“
AbsatzleR^n/—— управление „Пласмент“
AIC!uattldenkunn./'— регулиране на пласмента
Absatzmöglichkeiten pl — възможности за
пласмент
Absatzmarkt — -е — пласментен пазар;
еж. Absatzgebiet
Absatzmenge f— обем на пласмента
Absatzmethoden pl— комплекс от мерки за
осигуряване на пласмента
Ab-saazm iiideeurinj/ — намаляване обема на
пласмента; стесняване. на. пласментните
пазари
Absatzmonopol п —монополно господство
на пласментния пазар
Absatzorgan п — пласментен орган
Absatzorganisationf -en —организация по
пласмента
Absatzperspektiven pl — перспективи на
пласмента
Absatzplan т — план за пласмента
Absaazplanung/— планиране на пласмента
Absatzpollitk/— политика на пласмент
Absatzpreis w, -е—пласментна (продажна)
цена
Absatzprogramm п — пласментна програма
ACsatzqneile /,-п — канал. за пласмент
Absatzquote / — пласментна квота (дял за
участие на пазара, определяна от картел
Absatzrückgang т — намаляване на плас¬
мента; еж. ACuatzminderung '
Absat;a•egeiun^g/—регулиране на пласмента
Absatzreserve / — 1. произведени запаси от
суровини, материали и готова продукция;
2. стокови запаси на търговско-пласмент¬
ни организации
Absatzrisiko п — търговски риск, свързан с
пласмента на стоки
Absatzschwierigkeiten pl — затруднения
при пласмента
Absatzst»^^/—статистика на пласмента
Absatzstclgcrung/—- увеличаване обема на
пласмента
Absatz^^i^t^i^«^^/— данък оборот
Absat/stacku mn g— застой в пласмента
Absatztätigkeit / — търговско-пласментна
дейност •
Absatzv(^ircinbarung / — споразумение- за
условията и реда за пласмент
ACsatzvcrrmitlung/— посредничество при
пласмента ■
Absatzvertrag m, -“е — споразумение за ус¬
ловията и реда на пласмента; вж.
Absatzvereinbarung
Absatz/vorrat т. — стокови запаси; вж.
ACsatsreserve
Absatzweg m, -е — канал за реализация
Absatswirtsehaft / — търговско-пласмент¬
на дейност; вж. ACuatztätigkcit
ab sch ätzen tr. — 1. оценявам, таксувам; 2.
преоценявам (стоки)
ACscitätzungj/ —en — 1. оценка, таксуване;
2. преоценка (па стоки)
absehöpfen tr. — изземам (напр. капитал),
изчерпвам
Abschöpfung der Kaufkraft—държавно ре¬
гулиране на покупателната способност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
13
чрез данъците
Absdhip — 1. изземване (на капитал);
2. вносно мито; вж. Ahschöpfuagsahghbf;
3. импортни такси за изравняване на външ¬
нотърговската и вътрешната цена
AhschöpfunasяhbaheX—п —— 1. догпьлпител-
но вносно мито (за изравняване цените на
селскостопанските продукти); 2. вносно
мито, компенсиращо разликата в цените па
селскостопанската продукция в ЕО
Ahsehöpfnngsbetrag ти, —е —- импортпи так¬
си; вж. Abschöpfungshbghhe
tr.—отменям, ликвидирам, ану¬
лирам, отстранявам; Steuern, Gesetze --—
отменям данъци, закони
Abschichtung /—— 1. разслояване; 2. дял,
част, пай; 3. разделяне (на имущество)
Ahschichtungsbllana/— баланс на имущес¬
твеното положение па дружеството при от¬
деляне на съдружници
Abschlag т,*е — 1. понижаване курса на
ценни книжа, дизажио; 2. отстъпка от цена;
3. аванс, предварителна вноска; 4, тъ»рг, на
който постепенно се намалява високата це¬
на; auf ~ — па изплащане; auf - zahlen —
внасям като предварителна вноска (при по¬
купка на изплащане); in ~ bringen — прис¬
падам (от цената)
~, außerplanmäßiger — извънпланов аванс
~, geplanter — планов аванс
Abschlag vom Preis — отстъпка от цената
abschlagen tr. 1. спадане курса на ценни кни¬
жа; 2. приспадам, удържам (пари); 3. спа¬
дам (цена)
Abschlagsdividende / -п — предварителен
дивидент
AbschlagszzhlunaL//-сn—плащане на части
abschließen tr. 1. завършвам, свършвам; 2.
сключвам (договор, сделка); 3. правя ба¬
ланс (снет.); 4. -закривам сметка (счет);
5. приключвам (напр. финансова година);
ein Geschäft ~ сключвам сделка; eine
Vereinbarung ** — сключвам договор;
einen Vertrag- .шлпочвам договор ; mit
einem Saldo ~ — правя баланс
Abschluß m, -sse — l. завършване, свърш¬
ване; 2. сключване (договор, сделка); ~
eines Vertrages — сключване на договор;
3. съставяне на баланс (счет.); 4, закрива¬
не на сметка; ~ einer Rechnung — закри¬
ване па сметка; einen * auflösen — прекра¬
тявам сделка; einen * tätigen — сключвам
сделка или контракт; zum ~ kommen —
състои се (за сделка)
~, defizitärer — балансиране с дефицит
Abschluß des Rechnungsjahres — край на
бюджетната година
Abschluß ohne Defizit — балансиране (на
бюджета) без дефицит
Abschlußagcnt m, -en — агент ма фирма,
упълномощен да сключва договори; вж.
AbschlulBvertreter
Abschlußbilanz / — заключителен баланс
Abschlußbuch п — балансова книга
Abschlußkosten pl — разходи, свързани със
сключването на застрахователен договор
~, äußere—външни разходи по застрахова¬
нето (за вербуване и обслужване на застра¬
ховката)
~, innere — вътрешни разходи по застрахо¬
ването (по сключването на застраховате¬
лен договор)
Ahschlußmefae/—п — договорно количес¬
тво стока
Abschlußprüfer т, аудитор
AhsclhuUpfüfunn./■— I. проверка на счето¬
водните книги в края на определен период;
2. окончателна проверка, окончателно из¬
питание
Abschlußprovision / — комисиоиа; еж.
Abschlnßveгgütnag
AbsshluUvcfrütuua.g,—en — комисиона, да¬
вана на агент за сключване на договор за
покупко-продажба
AhschIuDvcrtreicr m, — агент на фирма,
упълномощен да сключва договори за по¬
купко-продажба
Abschlußvollmaclit / — пълномощия за
сключване на сделка или договор
Abschlußv^irschrift / -en — инструкция
(упътване) по съставянето на баланс
Abschlußzahlung / -en — 1. плащане на
остатъчна сума от дълг, последна вноска;
2. остатък от данъчно задължение за опре¬
делен период •
~, steuerliche —- плащане на данъчно задъл¬
жение в края на годината
Ahschlußzcitpuаkt т — ден за приключване
на счетоводните сметки
Abschlußzwang т — определено от закона
задължение за сключване на договори
Abschnitt и», —е ■—- 1. отрязък, участък, сек¬
тор; 2. параграф, член (от бюджета); 3.
раздел (в документ, протокол); 4. талон
(контролен), купон
Ahschniitspfanung/—планиране на сектори
abschrciben tr. — 1. приспадам (сума); 2.
отписвам, зачертавам от сметката (балан¬
14
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
са); 3. ■ амортизирам; спадам, минавам,
вписвам за амортизация
Ahschrcihepolicc f — генерална полица (при
транспортното застраховане)
Ahschreihescrwierigkeltrn pl — затрудне¬
ния при пласмента
Abschrribeversicreruns f — транспортно
застраховане
Absshroibbugg' — 1. приспадане (сума); 2.
отписване, зачертаване (от сметка, ба¬
ланс); 3. амортизация, амортизационни от¬
числения; еж. Abschreibungen
~, außerordentliche — извънредни, особени
амортизационни отчисления
- , bilanzmäßige — балансови амортизаци-
ошш отчисления
Abs^h^eibungcnpl—амортизационни от¬
числения
Ahscrrcihungs(ricllt)satz т — норма на
амортизация; Abscrrrihungsnorm
Abschrelhnngsaufwhnd т — амортизацион-
. ни разходи
Ahschrrihungshetrag т — годишен размер
на амортизация; вж. Abschrelhungssummr
Abscrreibungsfonds т — амортизационен
фонд
Abschrelhungskonto п — сметка, отчитаща
балансовите амортизационни отчисления
Abschreibungskosten pl— амортизационни
разходи; вж. Ahscrrribungsaufwhnd
Ahschrrihungsnorm f — норма на аморти¬
зация
Ahschrrihnngsquotr /—-норма на аморти¬
зация; вж. Ahscllrrihungsnorm
Absc]rreibungsrhte f — норма на амортиза¬
ция; вж. Abschrrihungsnorm
Ahschгeibungssum т е/- п — сума на амор¬
тизационните отчисления
* , jährliche — годишен размер на аморти¬
зация
Abscrrelbungswhgnls/‘— риск, свързан с осъ¬
ществяваната амортизационна политика
Abschreihungs2cii/— амортизационен пе¬
риод
Ahschrrlbungszcitrhum т — амортизацио¬
нен период; вж. Abschrcibungs/xit
Abschrift / -en -— препис, копие (па доку¬
мент); eine - anfertigm — изготвям препис
~, beglaubigte — заверен препис
abschriftlich adj. — под формата на препис
Abschwung т — 1. влошаване (на конюнк¬
турата); 2. отслабване (па конкуренция); 3.
спадане (на деловата активност)
absenden tr. — изпращам
Absender т, 1 . иппращач ; 2.подател
Absender im Frachtvertrag — изпращач по
договор за морски превоз
Absendei■erklliпrnns/ -en — митническа дек¬
ларация, попълвана от изпращача
Ahsenderhr^fungs/ — материална отговор¬
ност на изпращача
Ahs<rnd4rrv<rrtrhg —дтоггосроче! i дого¬
вор между изпращача и транспортното
предприятие
absetzbar adj. — 1. намиращ добър плас¬
мент (стока); 2. сменяем; подлежащ на от¬
страняване (длъжностно лице)
ab setzen tr.. — 1. изключвам (напр. опреде¬
лена сума от бюджета), приспадам, удър¬
жам; 2, пласирам, продавам, реализирам;
3. снемам, свалям, отстранявам от длъж¬
ност; 4. отсрочвам, отлагам; über den
Е1п:е<Г11гпс!сГ ррддавам а; дееноо;
über den Großhandel ~ — продавам на
едро; restlos * ■— разпродавам
Abscizznus/ -оп — 1 . изключване (напр. на
определени суми от бюджета); 2. плас¬
мент, продажба, реализация; 3. снемане,
отстраняване от длъжност
Absetzung für Abnutzung — отстъпка за
износване
Absetzung für Sub-sta/vcrringerung — отс¬
тъпка за изчерпване на запасите от изкопа¬
еми (дан.)
Ahsichreung/— осигуряване
Absichrrung/drs Grundzins — осигуря¬
ване получаването па основна заплата
Alb^ilt^lJ, -en — намерение, цел, преднаме¬
реност; in gutcT па добра вяра . „бона
фиде“ (добросъвестност в действията)
Absinken л — 1. рязко понижаване (напр. на
курса на цепни книжа); 2. спад (па деловата
активност); намаляване, влошаване
Absolutismus т — абсолютизъм, абсолют¬
на монархия
Absperrung / —en — 1. изолация, блокада;
2.заграждение, бариера
Absperrungssystem п, -е — система на про¬
текционизъм
Abstand т, ^т — 1. компенсация за предос¬
тавяне на помещение, изплащана от наем;
2. отстъпване, пари срещу отстъпване,
компенсация; ■ 3. разстояние, дистанция,
интервал, промеждутък
Abstandsgeld п — пари срещу отстъпване, ,
компенсация
Ahstandskorffizlrnt т — коефициент па от¬
далеченост
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
15
Ab stention f— отказ от наследство
abstimmen itr. — 1. сверявам (сметки); 2.
съгласувам, координирам (план); 3. [über
Akk.] -—гласувам, провеждам гласуване
Abstimmsumme f, -n — контролна сума
Abstoßen п — 1. продажба на акции (в игра
на падане); 2. разпродажба на безценица; 3.
погасяване (на дълг)
abstoßen tr. — 1. продавам акции (играейки
на понижаване на курса); 2. разпродавапе
на безценица; 3. погасяване (на дълг)
abstreichen tr. .— 1. приспадам, удържам;
съкращавам (бюджет); 2. свалям, отстъп¬
вам (от цената); 3. приспадам, махам от
сметката (счет.)
Abstrich m, -е — 1. приспадане, удържане
(пари), съкращаване (бюджет); 2. сваляне,
смъкване, отстъпване (от цената); 3. прис¬
падане, изваждане от сметката (счет.)
AbssufiHg/ -сп — 1. градация, диференциа¬
ция, класификация, степенуване; 2. скала (па
данъците, па работната заплата); 3. степен
Abtcliunn’J/ -сп — 1. отдел (в учреждение);
2. цех, секция; 3. район, участък, зона
ab tragen tr. — изплащам, погасявам, правя
вноски (срещу дълг и подобни)
ДИгайш^ j/ -сп — 1. погасяване, плащане
(на дълг); 2. ликвидиране па задължения; 3.
разрушаване па здания
Abtransport т, -е — изпращане, пренасяне,
отправяне (на стоки)
abtransportieren tr. — изпращам, отправям
(стоки)
ab treten tr. [D., Akk.] — отстъпвам, преда¬
вам, преотстъпвам (право, изискване);
Rechte -—преотстъпвам права; Sachen -
— преотстъпвам вещи
Ablrt^lunn/-ен — 1. прехвърляне па взема¬
не; 2. отстъпване
Abwägen п — измерване, претегляне
abwägen tr. —- претеглям, преценявам
Abwägen und Aipackcn — разфасовка
abwälzen tr. [auf Akk.] — прехвърлям;
Steuern auf den Verbraucher ■ npe--
върлям данъци върху потребителя
Abwälzziin/— 1. прехвърляне риск (върху
контрагента); 2. - прехвърляне на данъци
Abwälzn^ges^ п—закон за прехвърляне
на риска
abwandern itr-. s. — отивам (да купувам);
zur Konkurrenz отивам да купувам
при конкуренцията
Abwandeeunn/, -сп — 1. преселване, емиг¬
рация; 2. изтичане (па капитал)
Abwauuen*einigungsp flicht f — задължение
за почистване на отпадъчните води
Abw:^^^'^<^^ordnung / — разпоредба от¬
носно задълженията на предприятията да
изграждат съоръжения за пречистване на
водите
Abwehrstreik m, -s — стачка за защита па
собствените права
Abwehrzoll m, — — защитно мито
abwerfen tr. —— давам, нося (печалба);
Zinsen -—давам, нося лихва
abwerten tr. — дсвалвирам, намалявам кур¬
са, стойността (на валута); eine Währung
~ — намалявам курса на валутата
Abwertunn j, -en — девалвация
Abwickelung/ -en — 1. развой, развитие,
протичане, ход; 2. осъществявам; вж.
abwickcln
Abwiek(c)lu ngsbehörde / -n — ликвидаци¬
онна служба
Abwick(ellungsstcllz/ -n — ликвидационна
служба; еж. Abwiek(e)lungsbehördn
abwickeln refl. — развивам се, протичам,
ставам, извършвам се
abwickcln tr. — уреждам (задължения, дъл¬
гове, сметки); ein Geschäft - — осъщест¬
вявам сделка
Abwickler т, — ликвидатор (на фирма)
AbwieklungsCilanz f — ликвидационен ба¬
ланс
Abz.üge pl — събирания, данъци, издръжки
abzüglich prp. [G.] — след приспадане на
нещо; ~ der Kosten — след приспадане на
разходите; - der Zinsen — след приспада¬
не па лихвите; ~ des Fahrgeldes — след
приспадане на пътните разноски
abzüglich adv. — без, с приспадане на нещо
abzahlen tr — I. изплащам на разсрочки,
изплащам окончателно; monatlich *-— из¬
плащам па месец; 2. заплащам (труд и пр.);
Abzah^B^^-en — плащане, частична внос¬
ка срещу дълг; auf - kaufen — купувам на
изплащане
Abzahlungsgegenutand m, — предмет, купен
на изплащане
Abzahlungsgeschäft п — сделка с плащане
на части
Abzahlungshypothek / -en -— ипотека,
предвиждаща еднакви вноски за погасява¬
не на задълженията
Abzahlungskauf т — покупка с разсрочено
плащане
Abzahlungskredit w, -е — кредит с изпла¬
щане па части (потребителски кредит)
16
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Abzahlungst-ate /— 1. вноска за погасяване
на задължението (равномерна); 2. частич¬
на вноска
abzichen tr. — удържам сума
Abzinsen л, Abzinsung/— намиране на пър¬
воначалната сума подадена олихвена сума
Abzug m, -че — 1. удръжка (от заплата), отс¬
тъпка, намаление, отбив, приспадане; in -
bringen—приспадам; nach - der Kosten —
след приспадане на разходите; olrne~— без
приспадане, в пъпен размер; 2. данък, налог
abzugsfähig adj. — 1. облагаем- с данък, с
удръжки, с отчисления
Abzugsfranchise f — безусловен отбив
(франшиз)
abzugsfrei adj. — необлагаем с данък, осво¬
боден от данъци; без удръжки
Abzweigirnn/ -en — 1. отрасъл; 2. заделяне
(напр. на финансови средства)
achten tr. — 1. почитам, уважавам, зачитам
(законите); Gesetze спазвам законите;
2. имам предвид, обръщам внимание, зачи¬
там; seine Ansidih имам предвид мне¬
нието му
Achtung der Interessen—зачитане па инте¬
ресите
Adlung/— почит, уважение, зачитане
Ackerbau т — земеделие, полевъдство
Acker b а u b evö Iker u ng*— земедел с ко насе¬
ление
Aekerhhusystem и, -е —земеделска система
Acker bau wirtschaft/— земеделско стопан¬
ство
Ackerboden т — земеделска земя; вж.
Ackerland
Acker klassifizier ung f— класификация на
земеделските земи
Ackerland и, -er — земеделска земя
ad acta (lat.) — към дело
ad valorem (lat.) — 1. в зависимост от цена¬
та, съобразно стойността; 2. адвалорен
Administration /— администрация
administrativ adj. — административен, уп¬
равление ски
administrieren tr. —администрирам, управ¬
лявам
Advalorenzoll т,——адвалорно мито
Affektionsprcis т, Affcktionswcrt т — про¬
изволна цена или стойност
Aftermiete /— субаренда
Aft^irpacht/— субаренда; вж. Aftermiete
Agent т, -en — агент (търг.), посредник
Agtentenprovision/— комисиона, заплаща¬
не на търговски агент
Agentierung f von Schiffen—агентирапе на
кораби
Agentur / -en — агенция, представителст¬
во, клон
t^i^j^’^^^irtrag т, -е — агентски договор
Agenzien pl — фактори
Agglomeration /—агломерация, струпване,
съсредоточаване (на населението)
Agio п — ажио, лаж (борс., фин.)
Agiogewinn п, -е — печалба от ажио
Agiojäger т, — борсов играч, борсов спеку¬
лант; вж. Agioteur ■
Agiokonto п — ажиосметка
Agiotage /— ажиотаж (борс.)
Agioteur m, -е — борсов играч, борсов спе¬
кулант
agioticren tr. — създавам ажиотаж (борс.)
Agrarökonomie /— аграрикономика (ико¬
номика па селското стопанство)
Agrar Überschüsse р! — излишъци от селс¬
костопанска продукция
Agraraktiengesellschaft / -en —■ аграрно
акционерно дружество
Agrar ausfuhr /— износ на селскостопанска
продукция
Agrarbank / — земеделска банка
Ag^^ede^ т — търсене па селскостопан¬
ска продукция
Agrhreiаfuhr/— внос на селскостопанска
продукция
Agrarerzeugnisse pl ——■ селскостопанска
продукция
Agrarexport т — износ но селскостопанска
продукция; вж. Agrarausfuhr
Agrarimport т — внос па селскостопанска
продукция; вж. Agrarfiafuhr
Agtarkhpital п — аграрен капитал
Agrarkredit т, —е — аграрен 1фсдиг
Agrarkrise / -п — аграрна криза
Agrarland п, -е —земеделска сранна
Agrarmarkt т, -ч* — аграрен пазар
Agrarnachfrage/— търсене на селскосто¬
панска продукция; вж. Agrairbedarf
Agrarplanuna/— планиране развитието на
селското стопанство
Agrarpolitik /— 1, аграрна политика; 2.
земеделска политика
Agrar preis m, -е — цена на селскостопанс¬
ката продукция
Agrarprodukt п,-е —- селскостопански про¬
дукт .
Agrarproduktion/—— селскостопанска про¬
дукция
Agrarvcrfassuna/— аграрно законодател-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
17
ство
Agrikultur f— земеделие
AH-Bank f — външнотърговска банка
Akkord т, —е — работя на парче, на разцен¬
ка, на акорд; auf (im, in) * arbeiten —
работя на акорд
*, gerichtlicher — конкордант
Akkordarbeit / -en — работа на акорд, на
парче
akkordieren tr. [Akk., mit D.] — споразумя¬
вам се c някого
Akkord köpfen n — намалена разценка на
работа на парче; еж. Akko^dcre
Akkordlohn т — заплащане на парче
Akkordlohnsystcm п, -е — система на акор¬
дно заплащане
Akkordsatz т — разценка
Akkordschcre / —п — намалена разценка на
работа на парче за сметка на увеличаване
на нормата на работа
Akkordvertrag m, ■ — трудов договор при
условията на акордно заплащане
akkreditieren tr. — 1. давам, откривам кре¬
дит; 2. акредитирам
Akkreditiv п, -е — акредитив; ein - eröffnen
(stellen) откривам акредитив
-, einmalig gestelltes — еднократен акреди¬
тив
~, übertragbares— прехвърляем акредитив
*, bestätigtes — потвърден акредитив
-, langfristiges — дългосрочен акредитив
*>, revolvierendes — револвиращ (автома¬
тично възобновяем) акредитив
-, teilbares — акредитив, платим на части
~— безсрочен акредитив
-, unbestätigtes — непотвърден акредитив
-, unwiderrufliches — неотменяем акреди¬
тив
-, widerrufliches — отменяем акредитив
* , sich automatisch erneuerndes — револ-
винг акредитив; еж. Akkreditiv,
revolvierendes
Akkredltivanftrag m, ■= — нареждане за от¬
криване на акредитив
Akkrrditivbrtrag m, -==е — акредитивна су¬
ма, сума по акредитива
Akkreditiveröffnung-/"— откриване на акре¬
дитива
Akkreditivsteller m. адpддитивoдатeл
(наредител по акредитива)
Akkrcditivsteilun|Sf—откриване на акреди¬
тив; еж. Akkreditiveröffnung
Akkumulation/ -en — натрупване (на капи¬
тал)
Akkumulhtionsentwicklung / — динамика
на натрупването
Akkumulationsform / -сп — форма на нат¬
рупване
Akknmnlatinnskrhft/— способност за нат¬
рупване
Akkumulhtionsmasse /— маса на натрупва¬
не, абсолютна величина на натрупване
Akkumulhtionsmittcl pl — средства за нат¬
рупване (материални и финансови)
Akkumulhtionsqurllen pl —— източници на
натрупване
Akkumulhtionsquote / — 1. норма на нат¬
рупване (на натрупваната част от принаде¬
ния продукт); 2. част от националния до¬
ход, използвана за натрупване
Akkumulations-ate /— норма на натрупване
akkumulieren tr. — натрупвам, извършвам
натрупване
Ak()nti)zаhlungsг— 1. плащане по сметка; 2.
частично плащане
akquiren tr. — 1. придобивам (изгодно); 2.
вербувам (клиенти, купувачи)
Akquiiiiion f — 1. придобивка (изгодна); 2.
вербуване на клиенти (купувачи)
Akt т, — е — акт
~, kommerzieller — 1. акт на покупко-про¬
дажба; 2. търговски акт (документ)
Aktcnpl — 1. документи, официални книжа;
2. дело, папка с документи
Aktie / —п — акция, дял; in ~ an legen —
влагам пари в акции; ~ husgehrn—емити-
рам акции; die - fallen — курсът на акции¬
те спада; ~ kaufen — купувам акции;
neue — нови акции
Aktion-Depositenbank / — акционерна де¬
позитна банка
Aktinnahscrnitt т — купон от акция
A^imanteU m, -е — дял в акционерния ка¬
питал
Aktienausgabe/— емисия (пускане) на акции
Aktienaustausch т — обмен на акции
Aktienhörsr /— фондова борса
AkücnbiLnk/— акционерна банка
Akiienbritrag m, -м* — вноска за акция
Aktienbesitz т — 1. притежаване на акции;
2. пакет от акции
Aktienbesitzer m, акционер, притежател
на акции
Aktienberciilggnns/— предаване на част от
акциите от АД на кредитора за частично
покриване на задълженията
Akiienhezugsrrcht л, -е — право за получа¬
ване на акции
2. Немско-български икономически речник
18
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Aktirnbneh л, ^ег — книга за регистрираме
собствениците на поименни акции
Akticn<ennzthznn j/ -en — вноска за акция;
еж. AktirnCeittag
Aktienemission f -en — емитиране на ак¬
ции; вж. Aktienausgabe
Aktienfonds т—фонд на акционерното дру¬
жество
Akticngatungen pl — видове акции
Aktiengesellschaft f, -en (AG) — акционер¬
но дружество
Aktirngrsetz п, -е — закон за акционерните
дружества
Aktiengesetzgebung f — законодателство,
регламентиращо -дейността на АД
Aktienhalter т — акционер; вж. Aktionär
Aktienhandelm—покупко-продажба па ак¬
ции
Aktirnindrx т — индекс на котирането на
акциите, индекс на курсовете па акциите
Aktieninhaber т — акционер; вж. Aktionär
Aktienkapital л — акционерен капитал
Aktienkontrollpaket п — контролен пакет
от акции
Aktienkurs т — курс на акциите
Aktirnkntsindrx т—индекс на котиране на
акциите; вж. Aktienindex
Aktirnmackier т, — борсов маклер, посред¬
ник при сделки с акции
Aktienmarkt т, -=4» — фондова борса
Aktienpakete f— пакет акции
Aktienposten т — пакет от акции — него¬
лям
Aktienrecht п —акционерно право
aktirnsehwet adj. ■— притежаващ крупен па¬
кет от акции
Aktiensehwindri т — ажиотаж, прекомерна
спекулация с акции
Aktienspekulation f— игра на курсовете на-
акциите (борс.)
Aktienstimmreeht л, -е — право па глас па
акционерите
Akttecntrtennng'— продажба на акции на
голям кръг акционери (едри и дребни)
Aktienunitausch т — обмен на акции
Aktirnnntrtnremrn л, - — акционерно
предприятие
Aktienzcichnllnng*— подписка за акции
Aktion / -en — действие, постъпка, дело
Aktion nach Reaktion — действие и против
водействис
Aktionär л?-е — акционер
Aktionärleallptvcrsammlznn/’— общо съб¬
рание на акционерите
aktiv adj. — деен, активен
Aktiv-Passivkonto п. -ten — активно-па¬
сивна сметка
Aktiva pl — 1. активи, наличност; 2. активна
част на баланса, дебит; 3.авоари
- , antizipative — антицинирани активи
(счет.)
-, ständige — устойчиви активи
-, transitorische — разходи за бъдещи пе¬
риоди (счет.)
Aktiva und Passiva — актив и пасив
Aktiven pl — активи
Aktivf>nterennJ/ -en — дългово искане по
активната част на баланса (счет.)
Aktivgrsehäft л — кредитна банкова сделка,
кредитиране (от банка)
Aktivhandel т — активна въпшпа търговия
(с положително салдо)
aktivieren tr — 1. активирам, ускорявам,
довеждам до подем; 2. записвам в активна¬
та част па баланса
Aktivieren n,f— активиране, ускоряване
Aktivicrengsu nute/— съотношение на от¬
разените вече в баланса общи капитали
Aktivität / — активност, дейност, предпри¬
емчивост
Aktivkapital л — актив, наличен капитал
Aktivkonto n,-ten—активна сметка (счет.)
Aktivkredit m, -е — кредит от -собствени
средства
Aktivmasse/— маса при несъстоятелност
Aktivposten т — активно перо (по търговс¬
ките книги)
Aktivrüekstände pl — нспотърсепи задъл¬
жения
Aktivsaldo п — активно салдо
Aktivseite /— актив (па баланса) (счет.)
Aktiv um т, -iva — актив на предприятието
Aktivvermögen п ■— актив, конкретен иму¬
ществен състав
Aktivzins m, . -en — дебитен процент по кре¬
дита
aktualisieren tr. — актуализирам
AkttlalZiSeetlIln j/ -en — обновление, актуа¬
лизация
aktuell adj. — 1, актуален, съвременен; 2,
действителен
aktueller Wert — действителна стойност
Akzepisse п — разписка за получаване
(търг.)
Akzept л, -е — 1. приемане, акцептиране,
подписване па трата от длъжника; 2. акцеп-
тирана трата (менителница); ein ~ cinlöscn
— плащам трата; einen Wechsel zum -
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
19
vorlegen — предявявам трата за подпис;
das - einhaltcn — получавам съгласие за
плащане по трата; mangels - — поради
липса на акцепт; zum ~ vorzeigen — пре¬
доставям за акцептирапе
«, allgemeines — безусловен, общ акцепт
- , bedingtes — условен акцепт
~ , bedingungsloses — безусловен; вж.
Akzept, allgemeines
~, eigenes — акцепт на трата от банката-из¬
дател, банков акцепт >
" , illiquid cs — нслисвндев акцепт
*, offenes — положителен, открит акцепт
~, reines — чист акцепт
~ , stilles — мълчалив акцепт
~ , verlängerungsfähiges— възобповяем ак¬
цепт
Akzept per Intervention — колатсралсн ак¬
цепт
akzeptabel adj. — приемлив
Akzeptant ; -en — поемател по- трата,
длъжник
Ak:^c^p pation/ -оп—приемане, акцептирапе
на трата, съгласие, признаване
Akzeptbuch л, *сг — книга за акцепти
Аkzeptgeschäftf pl — акцептпи операции
(па банките)
Akzepthaus л, -чгг — акцептпа къща, акцеп-
тна кантора
akzeptieren tr, — приемам, акцентирам
(трата, условие)
Akzeptkredit п — кредит чрез теглене на
трата
Akzeptmarkt т, м — пазар за акцептпи кре¬
дити
Akzep trabet т, -е—отстъпка, предоставя¬
на на длъжника за акцептирапе на дълг
Akzeptverhiadlichkeiten pl — 1. задълже¬
ния на банката по акцептен кредит; 2. ак¬
центирани (от банката) трати
Akzepfvefrvelgceuna.l* -en — отказ от ак¬
цент
~ , teilweise — частичен отказ от акцепт
Ak/ideen/— 1. работа (случайна, странич¬
на); 2. митнически сбор (допълнителен),
митническа глоба
Akzidenzeinnahmen pl -— страничен, слу¬
чаен доход
Akzidenzien pl — странични, случайни до¬
ходи
Akzisse/ -п — акциз
akzisefrei adj. — свободен от акциз
Akzisserrlhcf tt~—освобождаване от акциз;
~ gewähren — освобождавам от акциз
akzisepflichtig adj. — облагаем с акциз
alind (lat.) — стока, доставена вместо пред¬
видената в договора
AIln(d-Lieffeuua/*-e'a — доставка на стока,
непредвидена в договора; произволна за¬
мяна
slla rinfusa (it.) — 1. стока, доставена без
опаковка; 2. забележка за доставка на стока
без опаковка в договора
Allein anbicter т — оферент-мюнополист;
монополен оферент
Allclnbhfrehligunn/* —en — 1. изключител¬
но право; 2. изключителна лицензия
Allfinhcsitz т — изключително право на
владение; еднолично владение
Alleinbesitzer т — собственик (едноличен)
Allcinhctrieb т, -е — 1. монополно произ¬
водство; 2. предприятие, намиращо се в
еднолично владение
Alleindcbit т — монополна продажба; вж.
Alleinverkauf
AIleineigentnm п *чг — еднолична собстве¬
ност ■
Allcincrzcugfr т — монополен (единствен)
производител
Alleinfabrikation / -сп — монополно про¬
изводство
Alleinhandel т — монополна търговия
AIlelnherrschaft / -сп — еднолично (неог¬
раничено) господство
Allcinhcrstcllcr ж, монополен; произво¬
дител; вж. Allcшcrzenger
AlleinherrStIlunn.l'' -cn — монополно про¬
изводство; вж. AlIeinfahrikhtion
Alleinlieferant /я, -сп — монополен достав¬
чик
AIleinnantznag'— изключително, еднолич¬
но (неограничено) право на ползване
AI^einproduktinn / — монополно производ¬
ство; вж. AIIeinfabrikhtioa
Alleinproduzeat m, -cn — монополен про¬
изводител; вж. Alleiner/cuger
Alleinrecht п, -е — монополно (изключи¬
телно) право
Alloinvcrdinaer т —- единствен работещ
член в семейството
Alleinverkäufe’ т, — монополен продавач
Alleinverkauf m, -=е — монополна продажба
AlIclnvcetreter т — единствен (изключите¬
лен) представител
Alleinvertrieb m, -е — монополнана про¬
дажба, монополен пласмент; вж.
AIIcinvcrkhuf
Allgemeingut п —— I. обществена собстве¬
20
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ност; 2. общо (всеобщо) достояние
Allgemeinheit f — общност
Allgemeinheit der Besteuerung — принцип
на равенство при облагане с данъци
Allonne/ -п — алопж, отрязък на трата (за
джиросване)
Allphauen(nmsats)struer / -п — многофа¬
зен данък оборот (при всички фази на про¬
изводството и обращенисто)
alpari (it.) —- по номинална- стойност; -~
kaufen — купувам по номинална стойност
Alternativwährung f, -en — обращснис на
златни и сребърни монети едновременно
Altersaufbau т — състав, структура на на¬
селението (възрастова)
Altcrubegrensung- f —— ограничение на въз¬
растта на застраховащия се
Altcrserm äßiguiJnj/ -en — намаляване раз¬
мера на данъка при достигане на определе¬
на възраст
Altersfüruorgef— осигуровка за навършва¬
не на определена възраст .
Altersgllceerrnng'— състав, структура на
населението (възрастова); еж.
Altersaufbau
Altersgrenze f— пределна възраст (служ.);
ограничение (ценз) за възраст
Altersgruppe / -п — възрастова група
(стат.)
Alterspension / -en — пенсия за навършена
възраст
Altersrente / -п — пенсия за навършена
възраст
Altersrentner т, -пенсионер (за навър¬
шена възраст) •
Altersruhegeld п — пенсия за навършена
възраст или поради инвалидност
Altorsvvestceert^nnJ/ -en — пенсионна зас¬
траховка
Altcrsvvetunt’unn/ —- осигуряване на въз¬
, растните хора
Altrrsznlagr / -п — надбавка към заплатата
за прослужени голини
Altmaterial п — отпадъци (за преработка);
вторични суровини
Altmaterialwert т—стойност на вторични¬
те суровини
Altpapier л —- хартиени отпадъци
Altschuldon р/ — стари дългове
Altstoff т — отпадъци за преработване
Altutnfthandrl т — търговия с отпадъци
Altware / -п — 1. залежала стока; 2. упот¬
ребявана стока; 3, вещи -„втора ръка“,
предлагани за продажба
Altwarenhandel т — търговия с употребя¬
вани стоки
Ametageschäft л, -е — сделка на равни на¬
чала (търг.) с еднакъв дял участие в печал¬
бите и загубите
Amortisation / -en — l. планомерно пога¬
сяване на дълг; 2. амортизация
Amortisationen pl — амортизационни от¬
числения (в паричен израз)
Amo^rti;uttilonuheüheltnn/--rn—амортиза¬
ционни отчисления
Amnttisationsabsügr pl — амортизационни
отчисления; еж. AmortisationsaCführnng
Amortt.iutюtnunlnihihr-n—заем, погасяван
в порядъка на амортизационни плащания
Amnrtisatinnuaufknmmen п — постъпления
в амортизационния фонд
AmortisatinnsCrtrag т — сума на аморти¬
зационните отчисления; вж.
Amortisationssumme
Amortisationsdarlohen п, —— 1. заем, погася¬
ван в порядъка на амортизационни плаща¬
ния; 2. целеви заем за производство на
амортизационни плащания
Amortisationsfonds т — амортизационен
капитал (за погасяване на дълг)
Amol'ttiUltionnUyyothekk/ -en — амортиза¬
ционна ипотека
Amortisatinnskause / — погасителен фонд
Amortisationskosten pl — разходи, свързани
с амортизацията (па основните фондове)
Amortisationsnormativ и — норматив за
амортизационни отчисления
Am^)rt^sationsquotr,-- — 1. ежегоден про¬
цент - за погасяване на дълга; 2. норма на
амортизация
Amortisationsratc /-n — норма на аморти¬
зация
Am ortisationssummer, -п — сума на амо]>
тизаииоппите отчисления
Amortiuationsnmverteilung / —en — пре¬
разпределяне на амортизационните отчис¬
ления
Amnrtiuationsverwendungsfnndu т — фонд
за използване на амортизационните отчис¬
ления
amortisieren /г. — 1. погасявам постепенно;
2. амортизирам
Amt л, -ег — 1. служба, длъжност, служебна
работа/задьлженис; 2. учреждение, бюро,
ведомство
amtlich adj. — I. служебен; 2. официален; ~
es Schreiben —официално писмо
An- und Abfuhr/— превоз (с докарване и
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
21
откарване иа стоки)
An-Bord-Konnossement п, -е — коноса-
мент бордов; „прието на борда“
analog adj. [DJ — аналогичен, подобен
analog adv. — по аналогия
Analogieschluß т, —ssc—заключение, извод
по аналогия
Analogie verfahren и — метод на аналогията
Analogrechner т — аналогово (моделира¬
що) изчислително устройство
Analyse / -п — анализ
* , allgemeine ökonomische — общоиконо-
мичсски анализ
~. anssagrfähigr — съдържателен анализ
einleitende — предварителен анализ
ergonomische —— ергономичен анализ
~, externe — анализ на стопанската дейност
па предприятието, извършван от друга ор¬
ганизация
-, interne — анализ на стопанската дейност
на пдедпидятието, извършван от самото
предприятие
-, kombinatorische—комбинаторен анализ
qualitative — качествен анализ
*, quantitative —— количествен анализ
", statistische — статистически анализ
~, strategische — стратегически анализ
~, tecrnisch-öknnoпlischr — технико-ико-
номически анализ
~, wiederholte — повторен анализ
Anatozismus т — начисляване на проценти
върху лихвите
an bahnen tr. — подготвям (търговски връз¬
ки), проправям (път)
Anbau т — 1. обработване, отглеждане,
култивиране, засяване (селско стопанст¬
во); 2. заселване, колонизация; 3. прист¬
ройка
Anbaufläche ft -n — посевна площ
an^langen tr. — касае се, отнася се до нещо
Anbetracht т, Anhetrrff т—самоадверби-
ално; in ~ G.(dessen) — предвид на (това);
in ~ der Verhältnisse — с оглед па услови¬
ята
hnhetrrffs prp. [G.J — относно, по отноше¬
ние на
Anb^tende m, -n; Anb^tcndcr m, — офе-
рент
hnbringen tr.— 1. продавам, пласирам, пус¬
кам в обращепие; 2. подавам, излагам
(молба, оплакване); eine Klage - — пода¬
вам оплакване
Anl)ruchrnlerns/,-п — количество стока в
разкъсана опаковка
an dauern itr. — трае, продължава; die
Nachfrage търсенето трае, продължава
Ander depot n,-s—влог, непринадлежащ иа
депонеята, а на трето лице
Andcrkonto п — странична сметка
andernfalls adv. — 1. в друг случай; 2. иначе
and^cnen tr. — 1. предлагам (стока); 2. уве¬
домявам (напр. за срока на доставка); 3.
предявявам (документ за плащане)
Andilnunn;s/ -en — i. предлагане на стока
за доставка; 2. предявяване на документ за
плащане; 3. претенции за заплащане на ще¬
ти в морското застраховане
anrignrn refl. [D.] —присвоявам си, загреб¬
вам, обсебвам; sich Mehrwert ~ — присво¬
явам си добавена стойност
AncilglUllngГ—присвояване, заграбване, об¬
себване
Anerbieten л, Anerbieiunng/ -en — 1. пред¬
ложение; 2. оферта
Ancrkcnntis и, —sse — I. признаване (напр.
на иск) (юр.); 2. акцентиране (на трата)
AlrnQr kennunns/ -en — 1. признаване, одоб¬
рение; 2. акцептиране (на трата); еж.
Anerkenntnis 2.
Anerkennung einer Schuld — признаване на
дълга
Anfhrrknstrn pl — разходи в пусковия пе¬
риод
Anfall einer Erbschaft—получаване на нас¬
ледство
Anfall ■ ■ ■ — 1. постъпления; 2. получаване
anfallen itr. — 1. постъпвам, получавам; по¬
явявам се; 2. пада се (по наследство); пре¬
минава (по наследство)
Anfhllsbcrecrtigir m/f. -n —- имащ право да
получава наследство
Anfangsanwendungen pl — първоначални
разходи; еж. Anfangskosten
Anfangsbedingungen pl — начални условия
Anfhngshrsthnd ■ , ~г — I. начален запас; 2.
начален остатък (счет.)
Anfhngsbetrhg т,^е — начална сума
Anfangsbilanz / —en —• начален (встъпите¬
лен) баланс (счет.)
Anfangskapital л, -ien — начален капитал
Anfangskapitalwert w, —е — начална стой¬
ност на капитала
Anfhngsknstrn pf — първоначални разходи
(преди пускане в експлоатация)
Anfangskurs т —е — начален курс; курс в
момента на откриване на борсата
Anfangspreis m, -е — 1. начална цена; 2.
начално значение, изходна величина
22
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСК И
Anfangswerte pl — начални (изходни) данни
Anfangszustand т, -е — начално състояние
(напр. на системата)
Anfec 11 hu п п—/ -t п—оспорване; протестира¬
не; обжалване; възражение
anfertigen tr. — произвеждам, правя (дрехи)
Anff rrigunn/-тп — 1. изготвяне, производ¬
ство; 2. съставяне (на списък, протокол)
anПechtrn tr. — оспорвам, обжалвам, възра¬
зявам
anfordern tr, — 1, изисквам, настоятелно
искам; 2. требвам (заплати, суми)
Anfondcrunng/-тп—искане, поръчка, треб¬
вано; hohe ~en stellen — поставям големи
изисквания, предявявам претенции
Anfrage / -п — запитване
anfragen tr. — запитвам, правя запитване
(търг.); die angrfragtr Ware — стоката, за
която т направено ■ запитване...
Anfurrklausrl / -п — клауза, забраняваща
прилагане на облекчени условия за доставка
Angabe / -п — 1. указание, сведение; 2.
обозначаване (на стоките, на цените); 3.
указание, упътване, инструкция
Angaben pl — данни; lai! -- — според днн-
нитт; nach - [G.] — по данни на
nähere — по-подробни данни
-, weitere — други данни
angeben tr. — ■ обявявам, декларирам, указ¬
вам, обозначавам, посочвам; die Waren
zur Verzollung * — декларирам стоки за
обмитяване
angebogen pari. adj. — приложен
Angebot и, -т — 1. предлагане; 2. офтрта; 3.
предложение, предложена стока; ein ~
1Ь1гГпгп — отказвам предложение; ein ~
annrhmrn — приемам предложение; ein -
machen, tun — първа предложена цена иа
търг; ein - machen, tun, nntrrhrritrn —
правя предложение, оферта; ein -
rückgängig machen — анулирам предло¬
жение, оферта
~ , äueßerst kalkuliertes — оферта с посоч¬
ване на крайната цена
*, — оферта с опция
~ , bemustertes — офтрта с прилагане на
мостри
~, bindendes (festes, fixes) — твърда оферта
*, freibleibendes — свободна оферта
* , kalkuliertes — оферта с посочване на
цена
~, monetäres — количество пари в обраще-
нит
-, reichhaltiges — предлагане с богат избор
на стоки
-, unverbindliches — свободна оферта
*, ursprüngliches — първоначална оферта
~, verbindliches — твърда оферта
Angebot und Nachfrage — предлагане и
търсене
Ang4rlh<>tsü]helrhhng m, -=4? — превес на пред¬
лагането над търсенето '
Angehntshhgahe/ -п — предлагане на цтни
(напр. на търг)
Angrbntsdynpol л, —е — диполност на про¬
давачите
Angebotsi^llastizität / -тп — еластичност,
гъвкавост на предлагането
Angrhntsfnrm / -тп — вид, форма на пред¬
лагането
Angrbotsfnnktlnn /-тп — функция на пред¬
лагането
Angrhotskalkulation / -тп — предварител¬
на калкулация на разходите
Angebots^urve/^-^п—крива на предлагането
Angrhntslenkung / -тп — регулиране на
предлагането
Angrhotsmаrkt т, =т — пазар на продавачите
Angrhotsmonnpol п, —т — монопол на про¬
давачите
Angehotsnlignpol п, -т — олигопол на про¬
давачите
Angebotspreis m.-e —цтна на предлагането
(обикновена, ориентировъчна)
* , verbindlicher — твърда цена на предла¬
гане
Anscb<ntslаhilltät/—устойчивост, стабил¬
ност на предлагането
Angelegenheit / -тп —— работа, дтло; in
welcher ~?—по каква работа?; ~ en regeln
— уреждам работите
angelegtpart. adj. — вложен (напр. капитал)
hngnliefcrtpari. adj. — доставен,
angemessen part. adj. [D.] — съобразен; съ¬
ответен; подходящ; умтсттн
angemessene Frist — съответен срок
angenähert pari. adj. — приближен
angesehenpart. adj. — видтн, уважаван; ein
-es Haus — видна, почтена фирма
Angespanntheit f — напрегнатост (напр. на
труда)
angcstelltpar-f. adj. —работя към фирма; bei
einer Firma ~ sein — работя, на служба
съм във фирма
Angrstrlltr(r) m, -n — служещ (в предприя¬
тието)
angewandt part. adj. — 1. приложен; 2. вж.
anwenden
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
23
angewandte Chemie — приложна химия
angewiesen pari. adj. [auf Akk.] — разчитам
на нещо; завися от; auf etw.~ sein—завися
от нещо
Angleichung / -en — 1. приравняване, из¬
равняване; 2. нивелиране; 3. привеждане в
съответствие
Angstkäufe pl — покупки поради опасения
за повишаване на цената
Angstklausel f — уговорка „без гаранция“
anhängen tr. — прилагам (трата, мостра)
Anhängsel и — придатък към държава
Anhäufen n von Geld — тезаурация, тезау-
риране
anhäufen tr. — трупам, натрупвам (пари,
непродадена стока)
anhäufen refl. — натрупвам се
Anhaltswerte pl — изходни (отправни) данни
anhand prp. [G.] — с помощта на нещо, на
някого; посредством
Anhang nt, ее — 1. допълнение, приложение
(напр, към договор); 2. алонж (добавка към
менителница); 3. приложение, допълнение,
добавка ( в книга, в договор)
Anhangsregister п — съдържание на прило¬
жението
anhangsweise adv. — в приложение, като
притурка
Anhcbungj/ -en — увеличаване, повишение
(на цени, заплати)
Ankäufer ж, — закупчик, закупвач
ankündigen, ankünden tr. — авизирам (тра¬
та)
Ankündigung/^ —en—обявяване, известява¬
не, уведомяване, съобщаване
Ankündigung der Leistung — уведомяване
за готовността на длъжника да изпълни за¬
дълженията си
Ankündigung von Transporten — уведомя¬
ване за готовността на жп вагоните за то¬
варене
Ankündigungsschreiben п — уведомително
писмо, авизо
Ankauf т, *4 — закупуване, покупка
ankaufen tr. — (за)купувам
Ankanfskuru т, -е — курс купува (борс.)
Ankaufspreis m, -е — цена на закупуване
(придобиване)
AnkergrCüer / —е —— такса за спиране в
пристанище
Ankcrgcld л, -er — такса за спиране в прис¬
танище вж. Anker gebühr
anknüpfen tr. — завързвам (търговски връз¬
ки); an ihre Mitteilung ~d — във връзка със
съобщението Ви
Ankunft / -е — пристигане; nach - — след
пристигането (клауза в договор)
ankurbcln tr. — давам тласък, раздвижвам;
die Wirtschaft * — давам тласък на разви¬
тието на стопанството
AnkurЬeluIзn Т/ -en — 1. привеждане в дейс¬
твие; 2. стимулиране, оживление (на тър¬
говията); 3. форсирано развитие (на иконо¬
миката)
anläßlich prp. [G.] — по повод на, по случай
на, по причина на
Anläger m, —— вложител на пари в борсови
ценности
Anlage / —п — 1. - инсталация; 2. pl построй¬
ка, съоръжения (на завод, ТЕЦ и др.); 3.
инвестиране, влагане, пласиране (на капи¬
тал); -~ п — инвестиции; 4. приложение
(към писмо); in der - erhalten Sie — при¬
ложено изпращаме Ви
Anlage von Vorräten—натрупване на запаси
Anlage- und Umlaufmittel pl — основни и
оборотни средства
AnIagebuchhetlunnJr— счетоводство на ос¬
новните средства
Anlagefeld п des Kapitals— сфера за прило¬
жение на капитала
Anlagefonds/*—основни фондове, основни
средства
Anlage fondsbliznns/ -en — баланс на основ¬
ните средства
Anlagegütcr pl — основни средства за про¬
изводство
Anlagegrsrllschaft / -en — инвестиционен
тръст; холдинг-компания
Anlagcgewinn m,-e—доходи от капиталов¬
ложенията (инвестициите)
Anlagcinvrstitionrn pl — инвестиции, капи¬
таловложения
Anlagekapital п—1. основен капитал, - инвес¬
тиционен капитал; 2. неподвижен капитал
Anlagekonto n, -еп —— имуществена сметка
Anlagrknstenpl — инвестиционни разходи
Anlagrkredit о,-е—инвестиционен кредит
Anlagemittel pl — вложения, инвестиции
Anlagen/»— 1 .инвестиция, капиталовложе¬
ние; 2. съоръжения, устройства, агрегати
~, direkte — преки инвестиции
-, kurzfristige — краткосрочни инвестиции
- , langfristige—дългосрочни инвестиции
Anlagenbucilef ühung/—— счетоводство
Anlagernrweltccrnn/ -en — увеличаване
обема на основните средства
Anlagenfinnnniccunn/— 1. финансиране на
24
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
инвестициите; 2. финансиране на капитал¬
ното строителство
Anlagcninttf — фоцдосмкост
Anlhgcakhrtei f— картотека на основните
средства
Anlagcnnachweis m, -е — счетоводство
Anlagepapiere pl — ценни книжа, основани
на инвестиран капитал
Anlageplan wj, -=-е — инвестиционен план
Anlagesphäre / -и — сфера на приложение
на капитала
Anlagevermögen п — основен капитал (на
предприятието)
~, ab nutzbares — основни средства, подло¬
жени на износване
-, bewegliches — оборотен капитал
Anlagcwagnis л, -sc — риск на предприяти¬
ето, свързан с преждевременното износва¬
не на основните средства
Aalhgewertf pl— ценни книжа, основани на
инвестиран капитал; вж. Anlagepapifrf
Anlauf т — 1. пускане в експлоатация; 2.
усвояване (начало) на дейност
anlaufcn itr. s. [auf Akk ,] — възлиза на, на¬
раства (за дългове, лихви)
Anlaufcn п — 1. пускане в експлоатация; 2.
влизане в пристанище; 3. усвояване (напр.
на нови вицове производство)
Anlanfknstfn pl — разноски за доставка (на
материали)
anlegen rr. — 1. влагам (капитал); 2. създа¬
вам (запаси)
Aategunn/* —сп — инвестиране, влагане на
капитали
Anlegung von Geld — влагане на пари
Anlegung von Vorräten — създаване на за¬
паси
Anleihe / -п , заем; eine * auflegen ——
пускам заем; eine * aufnehmen — вземам
заем; eine ~ husgehen; вж. eine Anleihe
begeben; eine * ausreichfa —— предоста¬
вям, отпускам заем; eine ~ ausschrfihen ——
разпределям заем; eine ~ emittieren — от¬
пускам заем; eine - gewähren — предос¬
тавям, отпускам заем; eine — herausgfbfn
— отпускам заем; eine * unterbriagea;
вж, eine Anleihe husschrciben; eine ~ zur
Zeichnung hnflfgfn — обявявам подписка
за заем
- , äußere — външен заем
- , öffentliche — държавен заем; правителс¬
твен кредит
~ -, fundierte — фундиран, консолидиран
заем ■
- , gedeckte *— консолидиран заем; вж.
Anleihe, fundierte
- , kommunale — комунален заем
~ , konsolidierte — консолидиран заем; вж,
Anleihe, fundierte
*, konvertible — конвертируем заем
kurzfristige — краткосрочен заем
*, langfristige — дългосрочен заем
~ , nicht beanspruchte — непредоставен
заем
~ , profitverlcihende — обещаващ печалба
заем
-, ungedeckte — заем, непокрит с обезпече¬
ние
~, unkündbare — безсрочен заем
~, unverzinsliche — безлихвен заем
- , verzinsliche — заем с определена лихва
~ , zinsfreie (zinslose) — безлихвен заем;
вж. Anleihe, unverzinsliche
Anleihe mit Gelddeckung—заем със златно
покритие; „златен заем“ (разе.)
Anleihe mit Stahtsghrantif — заем, обезпе¬
чен с държавни гаранции
Anleihe ohne Rückzahlungstcrmin — без¬
срочен заем
Anleihcabkommen п — договор за предос¬
тавяне на заем
AnleihcabKisung/— конверсия на заем
AaleiheablösungsschuId/ —сп — заем, кой*
то се погасява с друг отпуснат заем
AnleiheahlösungsschuIld-Titfl pl — заемни
задължения по нов заем, погасяващ пре¬
дишния '
Aa]ciheaunnahmef/ —п — отпускане на заем
AnIciileaunschrribhna/* —сп — разпределе¬
ние на заем
Anlcihebesitzcr т — притежател на облига¬
ции
Aalelhedeekшla/—покритие назаем
Anleiheemissson/, -сп — , пускане на, заем
Anleihegeber т — кредитор по заем
Anleihegläubiger т кредитор по заем
Anleihe h al ter m- ааемодържатлл
Anleihekonsortium n, -ticn — консорциум
за отпускане на заеми
Anleihekonto л, -ten -— заемна, кредитна
сметка
Anlciheknnversion /— конверсия на заема
Aalelhekonacrtierunag/— конверсия на за¬
ема; вж. Anlcihckonversion
Anleihemarkt т, ; — пазар на кредитния
капитал
Anlcihemittel pl — кредит
Anlfihfphpifr л,--е— облигация .
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
25
Anleiheschein т, -е — 1. облигация за заем
(без талона); 2. облигация; вж.
Anleihrpapicr
Anleiheschuld f— дълг (по заем)
Anleihcschuldncr т длъжник по заема
AnCelhersritir -п — разред на заема
Anlrihrstück л,—е—облигация за заем; вж.
Anleiheschein
Anle П>е Ши ng f —en—погасяване на заема;
вж. Anleiheablösung
Anleihrversehnldung / -<n — задължение
(дълг) по заема
AnlelhezathznnJ/ -сп — плащания по заема
Anleihrzcicllnrt т подписван по
AnllrhezslcCenngЛ-en — подписка за заем
Anlcihezinsendienst m, -е — плащане на
лихви по заема
Anlernberuf m, -е — професия, усвоявана в
процеса на производственото обучение
Anlernling т, -е —— ученик (в производство¬
то), чирак
Anlieferer т — доставчик
anlicfcrn tr. — доставям
AnllererungJ/- -en — доставка
Anlicfcrungs menge/ -n — количество дос¬
тавена стока; обем на доставката
anliegend adj. — приложен (писмо, доку¬
мент, квитанция)
Anlieger т — 1. -собственик па съседен учас¬
тък; 2. собстпеник на участък, прилежащ
към път/шосе
Anlicgerbeiträge pl — вноски (суми) за път¬
но строителство, плащани от собственици¬
те па участъци
Anlocken n von Kunden -— привличане на
купувачи чрез натрапвана реклама
яnmaehrn tr. — напомням, припомням
AnmeldceblelizngJ/ -en — отдел „Заявки“
(в патентно ведомство)
Anmeldegebühr / -en — регистрационна
такса
anmeldcn tr. — 1. обявявам, заявявам, уве¬
домявам; 2. давам заявка (напр. за участие
в конкурс); 3. регистрирам .
AnInddcrPfziee/ -<n — 1. регистрация за¬
дължителна; 2. задължение да се съобщава
(напр. на митническите власти) за наличие
на ценности
Anmeldeschein т — декларация (за присти¬
гане на стоки)
Anmrldruehluß m, -sse — изтичане на срока
за подаване на заявки
Anmeldung eines Patentant^ges — подава¬
не па заявка за патент
Anm<eZung/;-ен — 1 .обявяване, заявяване,
уведомяване; 2. заявка; 3. приближаване;
in erster -—при първо приближаване
annährilngswriur adv. — приблизителен; по
метода на приближението
Annährungswcrt der grseeuldrtrn Leistung
— приемане изпълнението на задължение¬
то (от кредитора)
Annähtnnguwert des Wechsels — акцепт
(акцептиране) на трата
Annährungswcrt einer Rechnung — акцеп-
тиране по сметка
Annährungswcrt т, —е — приблизителна
стойност (мат.)
Annahme/-n — 1. акцепт, приемане, акцеп¬
тиране на трата; die ~ verweigern —отказ¬
вам да акцептирам трата 2. приемане (на
спестовни влогове); 3. заприходяване (на
налични суми); 4. приемане (на търг, пред¬
ложения); 5. приемен пункт, гише; 6. пред¬
положение, допускане, хипотеза
*, allgemeine — общо акцептиране
*, bedingte —— условно акцептиране
-, bedingungslose—общо акцептиране; вж.
Annäerungswert, allgemeine
~ , vorbehaltlose — безусловно Приемане
AnnahmeerrtärtInnJ/ — акцептиране; заяв¬
ление за приемане (на предложение)
AnnahmcrPflcet/,-ен — задължение за при¬
емане
Annahmesehein m, -е — квитанция за полу¬
чаване на стоки
Annahm^em / -п — прекратяване прие¬
мането на стоки за превоз
Annahmevcrmerk т — акцепт, отметка за
приемане (на трата)
AnnahmcverwclgceungJг— отказ на получа¬
теля да приеме -стоката
Annahmcvvl•welgeenng/’— 1. отказ от при¬
емане, от акuентирапе; 2. просрочване от
страна па кредитора приемането на задъл¬
женията от длъжника
annehmbar adj. — приемлив (условия, цени,
предложения); допустим
annchmen tr. — 1. приемам; 2. акцентирам
(трата); 3. предполагам, допускам; 4. при¬
емам за плащане (напр. трата)
Annehmer т, 1 - aкuе-п'a^тга 2 . приемател
Annoncc/ —п — обява, реклама
Annuität / -еп — годишна вноска, ашоитет
annulieren tr. — анулирам, отменям
AnnullcrrnnЛ—еп — анулиране, отменяне,
обявяване за недействително
anordnrn tr. — нареждам, разпореждам,
26
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
постановявам
Anondnunng-тп— 1. наредба, разпорежда¬
не, постановление; 2. разположение, раз¬
местване; 3. заповед, разпореждане; die *
treffen — давам разпореждане
Anpassung der Löhne—съгласуване равни¬
щето на работната заплата
Anpassung des Zinssatzes — адаптиране ни¬
вото на лихвените проценти
Anpaasuung -сп ■ L приспособяване (напр.
на предпр. към пазара); 2. адаптиране; съг¬
ласуване; привеждане в съответствие
~ , selektive — приспособяване селективно
към промяната в производствените условия
~zeitliche —- промяна продължителността
на работната седмица в зависимост от тър¬
сене
AnpassuIlgsbel1llIfe / für Arbeitnehmer —
парична помощ за овладяване на специал¬
ност ,
Anpassungsfaktor т, —еп — фактор па прис¬
пособяване (акомодация)
Anpassungsiest т — критерии (ттст) за по¬
добие
hnprrisen tr. — хваля, препоръчвам; einem
seine Ware - — хваля някому стоката си
anrechenbar adj. ■— подлежащ па начисле¬
ние, начисляем
Anrechnung/ -en — начисляване, зачисля¬
ване; in - bringen — минавам по сметка,
начислявам; unter ~ der Spesen — отчи¬
тайки разноските
Anrecht и, —т — 1. претенция; 2. право (пре¬
имуществено); 3. дял
Anrechtsinhaber т — 1. абонат; 2. притежа¬
тел на дял
Anrrcrtsscrrin т, -е — 1. предварителна
акция; 2. удостоверение на притежател па
дял
Anreiz т,-е — стимул, поощрение, заинте¬
ресованост; materieller -» — материална
заинтересованост
Ansageverfaliren п — предаване на стоката
за митническо оформяне вътре в страната
Ansatz m, -=т — перо в сметка, в тарифа;
цтна, оценка (па стока); in ** е bringen —
пиша, минавам по сметка; mäßige ~ -— т
умерени цени
Allscll^^l'funng-т и— 1. получаване, набавя¬
не, доставяне, покупка, заготовка; 2. пла¬
теж, покритие (на дълг) .
Anschaffungsgrsclläft л. -т — сделка за на¬
бавяне на цепни книжа
Anscrhffuпgsknsicn pi — разноски по наба¬
вянето
Anschaffungspreis т — костуема цена
Anschaffnngswcrt т — костуема стойност
Anschlag mt -ч? — калкулация; оценка; раз¬
чет; in ~ bringen — калкулирам, взимам
предвид, включвам; nicht in ~ kommen —
нт влиза в сметката ,
Anschlagskosten pl — предварително калку¬
лирани цени
Anscrlhgsprrls т — калкулирана цтна
Anschlagwerbung / — рекламиране чрез
плакати, афиши и обяви .
Anschluß m, -sse — 1. присъединяване 2.
съгласуване разписанията на влаковете
Ansch1unplaänduns/ -en — повторен опис
на имуществото от други кредитори
Anschrribrn п съпро&диитслсндоку-
мтнт
anschreiben tr. — записвам по кредита (неп¬
латена стока)
Ansshrif-t/ - en — препис
~, beglaubigte — заверен препис
Anschwärzm п —разпространяване на све¬
дения, опорочаващи конкурента
ansehnlich adj. — значителен (за сума)
Ansprüche aus fälligen und nicht gezahlten
Abgaben —- бюджетни вземания c настъ¬
пил падеж
Anspruch m, •=« — претенция, изискване,
право да изисква; einen ~ erheben, geltend
machen, stellen — претендирам, предявя¬
вам претенция, изисквам; den - ш-д^т
— отказвам се от претенция; отказвам ст
от подаване на иск; den - n stattgeben —
удовлетворявам претенции; die *
befriedigen — удовлетворявам претенции
*, berrchtignr —- обоснована претенция, за¬
конно искане
~, dinglicher — вещна претенция
~ , verhaltener — искане, изпълнявано от
длъжника след прекратяване на сделката
Ansthndsbrirf т, -т — писмо, с което ст
представя фирмата
Aostan c^sSfrsSi/ -е — допълнително предос¬
тавен срок
(an)statt prp. [G,] — вместо, наместо
(anstatt konj. — anstatt .„ zu, anstatt daß —
вместо да ...
ansteigen iir. s. — 1. нараства, увеличава ст
(за количество) 2. растт, повишава ст, ■ вди¬
га се (за цени)
anstelle;«/)). [G, von D.J — вместо, в замяна
(па нещо)
anstellen tr. — назначавам (па служба)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
27
Anstellung / —en — назначаване
Anstellun<lsvertrhg щ, -е — трудов договор
Anteil т (п), --е [an D.] — дял, част; am
Gewinn - haben — имам дял от печалбата;
den ~ steigen — увеличавам дела
Anteilbe itrag т- е — дялова вноска
Anteilbesitzer т акщюпер
Anteilfonds т — дялов фонд
Anteilhaber т ■ — — съдружник; вж.
Teilhaber
anteilig adj. — 1. на дялове (плащания)
anteilig adv. — пропорционално; die Kosten
werden ~ — разходите се разпре¬
делят пропорционално
Anteilkhpithl п — дялов или акционерен ка¬
питал
anteilmäßig adj. — на дялове, пропорцио-
налво; вж. anteilig
Anteilnehmer т съдружник; вж.
Anteilhaber
Anteilpapier л, -е — акция; цепна книга,
даваща право на дял от имуществото
Antcilsbсrechtigun^А -си—право на дял от
имущество на дружество
Anteilschein т-с — акция
Anteilseigentümer т — акционер; притежа¬
тел на дял
Antcilseigfatum п — собственост на дру¬
жество
Anteilseigner т , притежател
на дял; вж. Antcilseigentümer
Antfilsgfmeinschaft f — общност на владе¬
ние на имущество
Anteilsrecht п, -е — право на участие или на
ДЯЛ
hntideflhtionistisch adj. — аптидефлациопен
Antidumpiag п — аптидъмпивг
Antidumpingsgesetz и -е—автидъмпингов
закон
Antidumpingszoll w, —е — антидъмпингово
мито
antiinflationist isch adj. — аптиипфлационен
Antikriscnniaßnalimee/ -n — аптикризисва
мярка
An ti strelkgceslzgcbhug/ — законодателст¬
во за забрана на стачките
Alltitrnstl)cwcgung/;-ч^n—автитръстовско
движение
Antitrnstgeselzzcbunng' — автитръстовссо
законодателство
Antizipation >— автиципация (иапр. на да¬
нъците)
antizyklisch adj. — аптицикличен
Antrag m, ; —— 1. предложение, оферта; 2.
ходатайство, прошение, заявяване, заявка,
изискване; einen ~ stellen, einbringen —
правя, внасям предложение; подавам мол¬
ба; заявявам
Antragsgegner т отвгтних (юр.)
Antragssteller т ищец (юр^
Antragsverfahren п — система на патенто¬
ване
Antretung f der Erbschaft -— влизане във
владение ва наследство; приемане ва нас¬
ледство .
Antrieb m, -е — 1. стимул, подбуда, мотив,
инициатива; 2 задействане
Anwachs т — прираст, нараствате
anwachsen itr. s. — нараствам, увеличавам
се (население, разноски)
Anwachsen п — прираст, нараствате
Anwartschaft f — право на получаване на
пенсия при определени условия
Anwartsch'aftsdeckuagsverfhhren п — нат¬
рупвате па вноски от социалното застрахо¬
ване за пенсии '
anweisen tr. — 1. предписвам, разпореждам;
2. инструктирам; 3. превеждам пари (с по¬
щенски запис, чрез банка); 4. асигнирам;
отчислявам; 5. предоставям, заделям
Anweisende mj",-/—трасавт; лице, даващо
поръчение да се извърши плащане
Anweisung/, -ea— 1. упътване, инструкция,
указание; предписание, разпореждане; 2.
директива; 3. превод на пари, пощенски
запис, нареждане за плащане; * auf bares
Geld — заповед за плащане т брой; * auf
die Bank — нареждане до банката за пре¬
вод на пари; 4. асигпация (вид трата); бон
(auf 1000 DM — бов за 1000 DM); 5. асиг-
ниране; отчисляване; 6. предоставяне; 7.
ордер
Anweisungsempfinger т 1. получател
на ордер; 2. трасат; лице, задължено да
плати паричния превод
Anweisungsschein т — 1. асигнация, бон; 2.
ордер; 3. превод (паричен); чек
Anwcisungsthcoric f des Geldes—държавна
теория ва парите
Anwendbarkeit f—- приложимост, пригод¬
ност
- , vielsfitigf — универсалност (напр. на
машина)
an wen den tr. [zu D.] — употребявам, прила¬
гам (средство, мерки); изразходвам
Anwcnderhetrieh m, -е — предприятие-
потребител ‘
Anwendung -ea—употреба, приложение;
28
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
in/zur ~ bringen — употребявам, прила¬
гам; zur ~ kommen — употребява се, при¬
лага ст (закон, разпоредба)
Anwendungsbereich т, -т—сфера (област)
на приложение
Anwcndnngshrrite f,—n — диапазон на при¬
ложение
Anwendungsgebiet и, -е — сфера па прило¬
жение; еж. Anwendungsbereich
Anwendungsmöglicrkeit / -en — възмож¬
ност за приложение (използване)
Anwendungsmodus m, -di — начин на при¬
ложение
anwendungsreif adj. — готов за приложение
(използване)
Anwcndunnssphrrre'; -п — област на при¬
ложение; вж. Anwendungsbereich
Anwendungsweise f— начин на употреба
anwerben tr.—вербувам, наемам; набирам;
привличам (напр. работна сила)
Anwerb^Inns/ -en — вербоване, наемане;
привличане (напр. работна сила)
Anwuchs т — прираст
Anzahl т — брой
anzahlen tr. — 1. внасям първа вноска, за¬
почвам да плащам; 2. давам капаро, ■ капа-
рирам
Anzаh1llnng',-ес — 1. първа вноска; 2. капа¬
ро; eine « leisten, machen — давам (вна¬
сям) капаро; плащам първа вноска
Anzeige / -п — 1. обява, обявление, рекла¬
ма; 2. авизо
Anzetgeagentuir / -en — рекламно бюро,
отдел (бюро) за обяви
Anzeigebrief т, -е -— 1, авизо; 2. нотифика¬
ция
Anzeigsesr Ши-/ -en—такса за поместване
на обява във вестник
Anzeigenwerbung /— рекламиране чрез
обяви
Anzeigepreis м,—г— цена за поместване на
обява .
Anziehen п — повишение, покачване ■ (напр.
на цепи)
Approximation /■— приближаване, апрокси-
мация
Arbeit / -en -— 1. труд, работа, занятие,
дело; дейност, действие; 2. изделие, работа
(като продукт); die « anfnrhmen — започ¬
вам работа, пристъпвам към работа; die «
ausrührern — извършвам работа; die «
einstelten —— прекратявам работа; die ~
erledigen — извършвам работа; die —
leisten; вж. die Arbeit ausführen; die ~
nirdrrlrsrn — стачкувам; mit der «
au-hören — прекратявам работа; mit der
« hussrtzrn — прекратявам временно ра¬
бота; die ~ bewerten — извършвам оценка
на работно място; «suchen —търсярабо-
та; « verschaffen — предоставям работа ■
arbeiten itr — работя, трудя ст;
nebenberuflich - — работя по c^ьваfec'rи-
ттлство; verkürzt « — работя на нтпълтн
работен дтн; voll « — работя на пълен
работен ден
Arbeiter т F^£^а^o^IИ^к, трудещ сe, труже¬
ник
«, angelernter —работник с ниска квалифи¬
кация (с опит в производството)
« , gelernter (ge^<^!^i^ll^(^^,qualifizi<^^ter) —
квалифициран работник
«, ungelernter — неквалифициран работник
Arhriter-Sclrutzbckleidunn'/— работно за¬
щитно облекло
Arheilerbhhl n j/ -en — работническа банка
Arbniierboil!rschra-J/ -en -— работнически
колектив
Arbriterhernfsverein /и -е — работнически
професионален съюз
Arheiterentiаs>sunn f, —en — уволняване на
работници
Arbritcrgcrsizzsrbnng' — трудово законо¬
дателство
Arhritergcweekschrl■ft/ -en — работничес¬
ки профсъюз
Arbeitergrwinnbrtriligung / — участие на
работниците в печалбите на предприятие
Arbeite-mangel т — недостиг на ■ работна
сила
Arbeiterscruiz т — охрана на труда на ра¬
ботниците
Arheiierzall1u/— численост на работниците
Arhciitrreit_/i-en —време, изразходвано от
работниците за изпълнение нададена задача
Arbriterzn-nhr /— приток на работници
Arbeitgeber т раЕхттодатсл
Arheltgeherhritrag m, -=т — вноска на рабо¬
тодателя за застраховка
Arbeitgebbrhaf-pfllch1verrichreunn/— за¬
дължителна застраховка за отговорност на
работодателите
Arbeitgeberverband m, -=е — съюз на рабо¬
тодателите
Arbriigeherverrin т — съюз на работода¬
телите; вж. Arbeitgeberverband
Arbeitnehmer т — работник, наемен работ¬
ник; работещ, служещ
Arbriinrhmrrhhnk/—работническа банка;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
29
вж. Arbritrrbank
AtbritnehmervrtCand - - - — съюз на на¬
емните работници
Arbcits- und LebensCedingungen pl — ус¬
ловия на труд и живот
Arbeitsökonomik /— икономика на труда
AtbritsaClauf т, — — 1. трудов процес; 2.
технологичен процес; 3. режим на работа;
4. производствен цикъл
Arbrituabschnitt w, -е — 1. работен процес
(отделно взет); 2. част от дейност
Arbritsabsehnitt т, -е — раздел, тема на
работа (напр. изследване)
Arbritsaktivität f— трудова активност
ArbeitsaMer п — трудоспособна възраст
Arbeitsamt л, =сг—ведомство, занимаващо
се с въпросите на труда
Atbrituanalysr / -п — анализ на трудовия
процес
Arbeitsangebot л — предлагане на работна
ръка
Arbcliturt/; -<n —- вид на труда
Arbeitsaufwand m, -=с — разход па труд
arbeitsaufwendig adj'. — трудоемък; с раз¬
ход на много труд
Arbritsausfülltnng f — изпълняване на ра¬
бота
Arbdtsausfall ти, -е — престой в работата
ArbritsausgaCen pl— трудови разходи; раз¬
ходи на труд
ArCrituauslagen pl — трудови разходи; вж.
ArbeituausgaCrn
Arbritsl^4^^^I^J^t^l^t^<^ih^nC^J/ -en — напрежение
(физическо и умствено) в работата
Arbeitsbedingungen pl — условия на труд
Arbeitsbereich т, -е — сфера, поле на дей¬
ност
AtbritsCercitschaft f —— 1. готовност за ра¬
бота; 2. работно състояние (на машина)
Arbritsbcwertunc’g'— оценка на труда
~, analytische — аналитична оценка на труда
~, qualitative — качествена оценка на труда
*, quantitative — оценка на труда по коли¬
чествени показатели
ArCeitsCrzireungen pl —— трудови взаимо¬
отношения '
ArbeitsCilans / -en — трудов баланс
Arbeitseinheit / -en — единица за отчитане
на труда; единица за изработка
Arbeitsrinkünftr pl — трудови доходи
Arbeitseinkommen л,— трудов доход; зара-
ботка
Arbeitseinsatz т, -е — '1. работа, участие в
работата; 2. използване на робтната сила
AtbeitsclnctellznnJ/ -<n — 1. прекратяване
на работата, стачкуване; 2. отношение към
труда
Arbeitselsatziznkunn/— икономия на труд
Arbeitsentgelt п — възнаграждение, запла¬
щане на труда
Arbeiturntlnhnung f — възнаграждение,
заплащане на труда; вж. Arbeitsentgelt
Arbeitsergebnis n, -sse — резултат от труда
Arbritsrrlcichtetung f — облекчаване на
труда; подобряване условията на труд
Arbeitsrruehwernis f—— влошаване услови¬
ята на труд
Arbritsrrspatnisf— икономия на труд; вж.
Arbeitseinsparung
arbeitsfähig adj. — работоспособен; трудос¬
пособен
Arbeitsfähigkeit f — трудоспособност; ра¬
ботоспособност
Atbeitsfaktor т,—en — фактор на труд
Arbeitsfluß т, -sse — 1. технологичен (про¬
изводствен) процес; 2. режим на работа
Arbeitsgang m, -ме —— 1. технологична (про¬
изводствена) операция; 2 работен ход (иа
машина)
Arbeitsgebiet л,-е—област на труд; област
на дейност
Atbeitsgegrnstand ш, - — предмет на- труда
Arbeitsgesetzbuch п — кодекс на труда (на
трудовите закони)
Arbeitsintensität f— трудоемкост, разход
на труд за единица продукция
Atbeitukampf т,*е—борба за подобряване
условията на труд; стачка
Arbeitsklima п — 1. климат в производстве¬
ните помещения; 2. работна атмосфера в
предприятието
Arbeitskonflikt m, -е — трудов конфликт
Arbeitskosten pl—стойност, цена на труда;
цена на работната сила
ArCcitskräfteaClauf т — намаляване броя
на заетите работници
Arbeitskräfteabwan dceung/— изтичане на
работна сила
AtCeitskräftematkt m, - —- пазар на работ¬
ната сила
Arbcitskräftependlrr pl—работници, които
живеят извън територията, къдсто работят
Arbeitskräfteumuetzucg f — преместване
на работната сила
Atbeitskräftevetteilucg f — разпределяне
на трудовите ресурси
ArCdtskt-äfitweanertnn/ — миграция на
работната сила
30
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Arbeitskraft / ■=« — работна сила
Arhcitslhnf w, -е — 1. трудов (работен) про¬
цес; 2. технологичен (производствен) про¬
цес
Arbeitsleistung / — Г производителност,
мощност; 2. производителност на труда; 3.
изработка, извършена работа; 4. трудово
постижение; трудово усилие
Arbeitslohn m, *е — заплата, цена (възнаг¬
раждение) ва труда .
~, direkter — директна заплата
*, nomineller — номинална заплата
~, zusätzlicher — допълнителна заплата
arbeitslos adj. — безработен
Arbeitslose т, -п — безработен
Arhfiislnsenfürsorge f— социално осигуря¬
ване за безработните
Arbeitslosengeld и—парична помощ за без¬
работни
ArheltsIosenveesichcfung/— застраховане
т случай на безработица
Arbeitslosigkeit /— безработица
~, chronische — хронична безработица
~ , fließende — временна безработица
~, konjunkturelle—безработица, предизви¬
кана от конюнктурни причини
*, latente —— скрита- безработица
*, saisonelte — сезонна безработица
*, stockende — застойна безработица
~ , strukturbedingte — безработица вслед¬
ствие структурни промени т икономиката
-, verdeckte — скрита безработица
Arbeitsmaß п —— мярка на труда
Arbeitsmarkt т, , — пазар на труда, на
работната сила
Arhfitsmasse/— маса на труда
‘ Arhfiismfngf/— 1. мощност; 2. обем рабо¬
та; 3. производителност (за определен от¬
рязък от време); 4. количество труд
Arhciismclilone.f*-п — метод, начин на ра¬
бота
Arbeitsmittel pl — I. технологично оборуд¬
ване (на предприятие); 2. средства на труда
Arheitsmonatootef'— еднообразие, моно¬
тонност на работата
Arbeitsnachweis т — 1. трудова борса; 2.
обява за наемане на работна сила (във вес¬
тник); 3. трудоустрояване
Arbfitsnachwcisungsbürn п — посредни¬
ческо бюро по трудоустрояване
Arbeitsniederlegung / — прекратявате на
работа, стачкувате
Arbeitsnorm / -en — норма на изработка;
производствена норма
Arheitsnormhtivл—нормативна разходва¬
нето на труд
Arhclitnatt/— недостиг на работна сила
Arheitsnutzfn т — ефективност на труда
Ar bei tsnrganisatninf— организация на тру¬
да
Arbeitspensum п — норма, (зададен) обем
на работа
Arbeitsplan m, - — план за работа
ArhcitspfllnungУ— планиране на труда (ра¬
ботата)
Arhfifspfllt'tz■lInsithiuIlgУ—обзавеждане на
работно място
Arheitsplatzbeweftung/— оценка на работ¬
ното място
* , analytische — аналитична оценка на ра¬
ботното място
Arhfitspfatzgefialttug/ — организация на
работното място
Arbeitsplatzwechsel т — смяна на работно¬
то място
Arhfitspntential п — трудови ресурси
Arhfitsprhxis/— 1. производствена практи¬
ка; 2. трудов стаж
Arheitspreis m, —е — цена на труда
Arbeitsprodukt п — продукт на труда
Arbeitsproduktivität /— производителност
на труда
- , betriebliche — заводска производител¬
ност на труда
- , industrielle — индустриална производи¬
телност на труда
-,stündliche—часова производителност на
труда
- , tägliche — дневна производителност на
труда
Arhelisproduktivitätsentwicklun<g'—дина¬
мика на производителността на труда
Arbfitsprngrhmm и, -е работна програма
(папр. ваЕИМ)
Arbeitsprozeß т, —sse — 1. процес на рабо¬
та, трудов процес; 2. технологичен (произ¬
водствен) процес
Arheitspsychnlngie /— психология на труда
Arbeitsqnhliflkhtlon * — производствена
квалификация
Arheltsquantum п — количество на работата
Arbfitsrhtionallsiefuntg/—рационализация
на труда
Arbeitsraum w, - -— производствено (ра¬
ботно) помещение
Arbeitsrecht п — трудово право
Arbeitsrechtsfähigkeit/ — трудова правос¬
пособност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
31
Arbritsrechtssachrn pl — трудови спорове;
вж. Arbeitssttritigkeit
Arbritsrrehtsvrthältnis, -sse —- трудово
правоотношение
ArCeitsreehtsvcrlttznng f. —en — наруше¬
ние на трудовото законодателство
ArCritsreserven pl — 1. резерви за увелича¬
ване производителността на труда; 2. тру¬
дови резерви
Atbritstrssnntcen pl — трудови ресурси
Arbeitsuchema п, -ta—технологична схема
Arbe itssteltch ht/ —en — работна смяна
Arbeitsschutz т — охрана на труда
Arbritsuchutzacotdnnngen pl — 1. правила
на техниката по безопасност; 2. разпоред¬
би, нормативни актове за охрана на труда
Arbritsschutzbektzldllng f— специално за¬
щитно облекло
Ar britssehntzbeutimmnngrn pl—разпоред¬
би, нормативни актове за охрана на труда;
вж Arbritsuchutzanordnungen
Arbeitsschutzgesetzgebung f— законода¬
телство по охраната на труда
Atbritsschutzmaßnahmrn pl — мерки по
охраната на труда
Arbritsschutzntgan л, -е — орган, контро¬
лиращ спазването на инструкциите по тех¬
ника на безопасност
Arbeitssehutstrehnik f — техника на безо¬
пасността
Arbritsschutzvrtotdcungen pl — норма¬
тивни актове за охрана на труда; еж.
AtCritusctkntzanordnungrn
Arbeitssiehrrchcit f —— 1. безопасност на
труда; 2. безопасност на експлоатацията на
машина
Arbeitsstelle / -п — 1. място на работа; 2.
работно място
Arbritsstteitigkriten pl — трудови спорове;
трудови конфликти
Arbritsstilfe / -п —— 1. преход (част от тех¬
нологична операция); 2. работен такт; ра¬
ботен период; 3. степен (етап) на производ¬
ствен процес
Arbeitsstunde f —n — работен час
ArCritssubctяtlns/“ субстанция на труда
Arbeitstag m, -е — работен ден
*, ausgefallener — самоотлъчка
~, gekürzter — съкратен работен ден
~, nicht genormter — ненормиран работен
Ден
«, normierter — нормиран работен ден
~, verkürzter — намален работен ден; вж.
Arbeitstag, gekürzter
~, voller — пълен работен ден
ArCritstcliunc/— разделение на труда
Arbeitstempo п — темпо на работа
arbeitsunfähig adj. — неработоспособен
Arbeitsunfähigkeit f— неработоспособ¬
ност, нетрудоспособност; загуба на тру¬
доспособността
~ , vorübergehende — временна нетрудос¬
пособност
*, dauernde — продължителна нетрудоспо¬
собност
Arbritsnnfälle pl — производствен травма-
тизъм
Arbeituunfall т — трудова злополука
ArCciisunCeettlizIlc f — разграничаване на
Трудовите процеси
AtbritsvcrCtaneh т — разход на труд
Arbeitsverdienst т -— трудов доход, възнаг¬
раждение за труда
Atbeitsvctcicbat ung -en—споразумение
трудово
Arbeituvereinigung f —en — коопериране
(обединяване) на работните процеси
Arbeitsverfahren л 1 - мсоддиа- да ра¬
бота; производствен метод; 2. технологи¬
чен (производствен) процес
Atbrituvrrgeudung / — разточителство,
прахосване на труд
Arbritsvrthältniu л, —sse—отношения, про¬
изтичащи от трудовия договор
Atbeitsvrrhältnissr pl — условия на труд
Arbeitsvermögen п — 1. трудови ресурси; 2.
трудоспособност, работоспособност
Arbeitsvermittlung / — 1, посредническа
кантора по трудоустрояване; 2. посредни¬
чество при наемане на работна сила
ArCritsvvrrichtunnZ -en — 1. изпълняване
на професионални задължения; 2. техноло¬
гична (производствена) операция; 3. тру¬
дова функция
Atbeitsvrtsänmciu n, -sse — неявяване на
работа, самоотлъчка
Arbeit sve r te iiu ngj/ -en—разпределение на
работата
AtCritsvcrtrag т, -=е — трудов договор
Arbeitsverweigerung / -en -— отказ да се
пристъпи към работа
ArCritsvvnbcrrliunn j/ -en — 1. подготовка
за изпълнение на определена задача; 2.
подготовка на производството
Arbeitsvorgang т, — — 1. работна опера¬
ция; 2. технологичен (производствен) про¬
цес; 3.трудов(работен) процес
Atbritsvorschrift / -е — инструкция за ра-
32
А
НЕМСКО-БЪЛ ГАРСК И
бота
Arbeitsweise f, -n — начин, стил на работа
Arbeitswert т, -е — 1. показател на работа;
2. стойност на труда
Arheitswissenscrafi /— наука за труда
Arbrilswonhr>r -п — работна седмица
Arbeitszeitf— работно време
Arbeitszeitan-wand т — разход на работно
вртмт
- , direkter —■ преки разходи иа работно
вртмт
indirekter — косвени разходи на работно,
вртмт
~ , unproduktiver ■— непроизводствени раз¬
ходи на работно време
~, voller betrieblicher — разходи на работ¬
но вртмт — пълни производствени
Arheltszeltausfhll т —— престой, загуба па
работно вртмт
Arbriiszrithusnuizung f — използване на
работното време
Arbeitszeitbedarfm—потребност отработ-
но време
ArbeitszeLlbiillhnJ,■ —сп — баланс на работ¬
ното вртмт
ArhcitszeiicinnpаhuunS/— икономия на ра¬
ботно вртмт
Arbrltszoltfonds m,— фонд работно вртмт
Arhciisszrlverkürrllnng-сп — съкращава¬
не на работния ден, работната седмица
Arbeitszeitve-luste pl — загуба на работно
време
Arhrltszwang т — принудителен труд, тру¬
дова повинност
Arbeitszyklus т — работен, производствен
цикъл
Arhetsplatz т,^е — 1. месторабота; 2. ра¬
ботно място
Arbiifagse/ -и — ■ 1. арбитраж, арбитражен
съд; 2. арбитраж (борс.), арбитражна сдел¬
ка, арбитражна операция
Arbitrage, Staatliche — Държавен арбит¬
раж
~, direkte — прост (директен) арбитраж
- , indirekte — сложен (многостранен) ар¬
битраж
Arbitragese-icht л, -т —— арбитражен съд;
вж. Arbitrage 1.
Arbitrhgegescräft л, -е — арбитражна сдел¬
ка, операция (борс.)
ArhHrhsekаmmer/— арбитражна палата
Arbitragekommission /—• арбитражна ко¬
мисия
Arhlirhgrur т — арбитражор
Arbitrhgcvee(ennhhunns, -en — арбитраж¬
но споразумение
Arbitrageverfahren п, — арбитражно съ¬
допроизводство
Arbitraton / — арбитражна операция; вж.
Arbitrage 2.
Агса/— зона (валутна)
Areal л, —т —— 1. ареал, пространство, тери¬
тория; 2. участък земен
Arnlman^ и — недостиг на свободни пло¬
щи ■
arm adj. [an DJ — беден на (напр. полезни
изкопаеми)
Arrangement л, -s — провтждант/извърщ-
вант на борсови операции
Arrest m,-e — конфискуване, опис (на иму¬
щество); Waren mit ~ belegen — конфис¬
кувам стоки
- , dinglicher — конфискация на вещи/ на
имущество
arrrstirrrn tr. — конфискувам, описвам
имущество
Arrestve-fahrm п — 1. налагане на конфис¬
кация в/у имуществото на длъжника; 2. съ¬
допроизводство, свързано с осигуряване
на иска чрез конфискация па имуществото
Arrosement л, Arroslcrrrng’— конверсия
на държавни книжа и акции, свързана с до¬
пълнителни вноски на притежателите
Art und Güte /—— вид и качество
~, mittlere — средно качество
ArtfrslsSeilunn/— определяне вида (харак¬
тера) на имуществените ценности (фин.)
Artikel т — 1. стока; вид стока, артикул; ~
führen — продавам определена стока; 2.
точка, параграф (от договор); 3. страна (на
сметка, баланс); 4. статия (във вестник)
-, ausgefhllrner — стока, която нт се търси
- , ■ gängiger — стока търсена
Artikel des täglichen Bedarfs — стоки от
първа необходимост
Artikrlhufscrlag т, ■ — надбавка към це¬
ната на стока от определен вид
Artvorschreibung/■— фиксиране изменени¬
ята па вида (характера) па имуществените
ценности
Assekurant m, —en —застраховател
Assekuranz f— застрахователна компания
Assekuranzfonds m, — резервен застрахо¬
вателен фоид
Assekur аnzgsrsiischrhtft -en—застрахова¬
телно дружество
Assekurhnzmhkler m, — застрахователен
агент (маклтр)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
33
Asscnbling п — обединяване на предприятия
с цел рационализация
Asservatenkonto л, -ton — 1. сума, депони¬
рана т банката от вносителя като залог за
валута; 2. специална сметка, чийто актив е
предназначен за определени цели;
Assignant т — трасант, лице, издаващо ме¬
нителници
Assignat т—трасат, платец по менителница
Asssgnatar т — ремитент, получател на су¬
ма по менителница
Assignhtinn f — 1. асигнация; нареждане за
паричен превод; 2. паричен превод
assignicren tr. — 1. асигвирам, нареждам ;2.
превеждам пари
assortieren tr. — 1. попълвам (асортимент);
снабдявам със стока (напр. склад); 2. раз¬
пределям (подбирам) по вид, сортирам
Assoziationsabknmmfn п — 1. съглашение
(договор) за асоцииране; 2. съглашение за
сътрудничество
assoziieren rr^. [in Akk.] — обединявам, сдру¬
жавам (търг.)
assoziieren refl. [in Akk.] — обединявам се,
сдружавам се
assoziiert part. adj. —— асоцииран
assoziierte Staaten — асоциирани държави
asynthetisch adj. — несиптетичен
atomar adj. — атомен
Atomenergie f — атомна енергия
Atomkraftwerk w—e—атомна електроцен¬
трала
Atommüll m — радиоактивни отпадъци
Atomreaktor m, -en — атомен реактор
Atomstrom m — атомна енергия
Attest л, —e—удостоверение, свидетелство;
атестат, заключение (лекарско)
attestieren tr. — атестирам, удостоверявам,
давам заключение
AttcsStceunn// — атестация (на продукция)
Außenan/cHice/ -п — външен заем
Außenbilanzknntn л, -ten — изтъноалансо-
та сметка
Außenbordhbnhhme / -п — приемане на
товара- от външния борд на един кораб на
борда на
Außenborda/lieferung / -ea — доставяне
на стоката към външния борд на кораба
Außenfn anzieeuntg -en—финансиране на
предприятие за сметка ва външни средства
Außengroßhandel т — едрова външнотър¬
говска дейност
Außenhandel т — външна търговия
Außfnhhndflsöknnnm tk/— икономика на
3. Немско-български икономически речник
външната търговия ‘
Außenhandelsüberschuß т, -sse — активно
външнотърговско салдо
Anßenhnndelsühfrwnchung / — външно¬
търговско регулирате
Anßenhhndelshbghbepreis m,-e — външно¬
търговска цена .
Anßenhandelsarhitrage /— външнотъргов¬
ски арбитраж
Außenhandelsbilanz / — външнотърговски
баланс
Außenhandelsdefizit п —— външнотърговски
дефицит; пасивно салдо на външнотъргов¬
ския баланс
Außenhandelscxpansson/— външнотъргов¬
ска експанзия
AußenhandclsSlnanzieeuug/ — финансира¬
не ва външната търговия
Anßfnhhndflsfnnds т — външнотърговски
фондове
Außenhandelsgeschäft л, —е — външнотър¬
говска сделка
Anßfnhhndelsgesfllschaft / — външнотър¬
говско дружество
AußenhandelsSammeeJ/ —п — външнотър¬
говска палата
Außenhandelsmesse / —п — международен
търговски панаир
Außenhandelspolitik /— външнотърговска
политика
Außenhandelspreis т, -е — външнотъргов¬
ска цена
Anßcnhandelsprfishnsgleich т — изравня-
тане на цевите във външната търговия
Außenhandelsquote / *— дял на външната
търговия в националния доход
Außenhandelsrecht п — външнотърговско
право
AnßcnhnndeIsrentnhilltät/’—рентабилност
на външната търговия
Anßenhhndelsrestriktionen pl — ограниче¬
ния във външнотърговския режим
Anßcnhhndflsrisiknfnnds т — външнотър¬
говски рисков фонд
Außcnhnndflssaldn т — салдо по външно¬
търговския баланс
Außenhandelsschiedsgericht п —— външно¬
търговски арбитраж
Außcnhanddsspanna/— разлика между Це¬
ните на вътрешния и външния пазар
Außenhandflstrnnshktion / -en —— вън¬
шнотърговска сделка; еж.
Außenhandelsgeschäft '
Außenhandelsumsatz т, *е — тъншвотър-
34
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
говски оборот
Außenhandelsunternehmen п — — външно¬
търговска фирма (предприятие)
Außenhandelsverbindungen pl — външно¬
търговски връзки
Außenhandelsverfahren п — външнотър¬
говски режим; ред за извършване на външ¬
нотърговски операции
Außenhandcisvertrag m, =е — външнотър¬
говски договор
Anßrnhandclsvolnmrn п — външнотъргов¬
ски обем
AuDenhandellt¥el•rcung' — външнотъргов¬
ска реклама
Außenmaße pl — габарити
Außenmarkt тл, -че — външен пазар
Außrnuchuld /— външен дълг
Außenseitcr т — аутсайдер (предприятия
или фирми извън монополни обединения)
Au.Delnurttrrcant/ -en — банка аутсайдер
Außcncslieetirma/— фирма- аутсайдер
Außenstände pl—дебиторско задлъжняване
Außentarif т — единна митническа тарифа
на страни от митнически съюз спрямо
страните извън него
Außenverkänfnr т — агент по продажбите
Außenvel•stceerrncgЛ—застраховане на ве¬
щи, намиращи се временно извън мястото
на застраховане
* , abhängige —- застраховане, при което
част от вещите са извън мястото на заст¬
раховане
* , selbstständige — застраховка на вещи,
които не се намират на мястото на застра¬
ховане
Außenwert - —е — стойност (на валута) на
външния пазар
Außenwirtschaft /—— външна икономика
außenwirtschaftlich adj. — външноиконо¬
мически
Außenwirtschaftsbeziehungen pl — външ¬
ноикономически връзки
Anßenwirtschafttblizncscetlncg'—баланси¬
ране в сферата на външноикономическите
отношения
Außenwirtschaftspolitik / — външноиконо¬
мическа политика
Außenzoll т, - — единна митническа тари¬
фа; еж. Außentarif
Außenzollsatz т — ставка на мита, взимани
от страните на митнически съюз; вж..
Außer■аIIanu-Licfrtnng — доставка по- до¬
мовете на готови ястия и напитки от заве¬
дения
außerökonomisch adj. —извъникопoмичееки
außerbetrieblich adj. — 1. извън производс¬
твото; извън предприятието; 2. непроиз¬
водствен
Anßerbetrirbstsezung//— прекратяване, спи¬
ране на производството; спиране (на- ход)
Außerdicn$tsclzung/— уволняване, снема¬
не от длъжност
außeretatmäßig adj. —•- 1. извън бюджета;
2. извънщатен
Außerkrafttreten п—прекратяване на дейс¬
твие (на закон,договор)
Außerkurssetzung/ — 1. изземване на па¬
рични знаци от обращение; 2. превръщане
на ценна книга на предявител в поименна
ценна книга; 3. снемане от котировка
Äußerl а de gut п — извънгабаритен товар
außerplanmäßig adj. — извънпланов
AußerumlaunfslzuunУ' — изземване от об¬
ращение
außrrvrrttaglich adj. — извъндоговорен
auf Sicht (bei Wechseln) —— плащане на виж¬
дане; при предявяване (при трата)
Auf und Ab des Krisenzyklus — фази на
подем и спад в цикъл на криза
Auf- und AbCewcguncJ'/ -en—подем и спад
aufarbeiten tr. ——отработвам
Aufbau »i,-ten — 1. строителство, съоръже¬
ние, постройка; 2. структура; 3. строеж,
конструкция
Aufbau darlchcn и,—кредит за реконструк¬
ция на жилищни помещения
aufbauen tr. — изграждам, построявам, съз¬
давам
AufCaugrundschuld /—en —- 1. дълг по кре¬
дити, получени за жилищно строителство,
осигурен; 2. залог на недвижимо имущес¬
тво ,
aufCereiten tr-. — обработвам материал;
преработвам за нова употреба
Aufn с ICuuc j/ -en — 1. оценка и съпостав¬
ка на страните на счетоводния отчет; - 2.
подготовка и обработка (напр. на данни);
3. подготовка, подготвителни работи
aufbessern tr. —— 1. подобрявам;2. увелича¬
вам заплата 1
AufCrsscrnng / -en — 1. подобряване (на
материално положение); 2. увеличаване,
повишаване (на заплата, цени) ' '
aufbewahren tr. — съхранявам; пазя; държа
на склад
Aufbewahrer т — лице, на което са повере¬
ни депозити (ценни книжа) .
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
35
Arfl>crwhrunns/ — 1. съхраняване, пазене;
2. място за съхраняване; гардероб
Aufhewarrungsgescräft и, -т — 1. депозит¬
на сделка; 2. сделка за предаване на съхра¬
нение на ценни книжа
Aufhewahrungsknstrn pl—разходи по съх¬
ранението
hufhrlngen tr. —— доставям (напр. парични
средства)
Aufbringung—/— 1. заготовка; 2. закупуване;
доставяне; 3. мобилизация (на парични
средства)
Arfhrlngungsumlagr / -п — разхвърляне
на доставките
Aufcmandcefol|s/ -en — 1. последовател¬
ност; 2. приемственост
Aufcnh alts|scneLl1ll lusuinS/— разрешение за
престой; еж. AufenthhltserlhuUnis
Aufenthalt т — престой
Aufenthaltserlaubnis / — разрешение за
престой
Auf-fiIIurnS/ -en —— 1. възобновяване (на
акредитив); 2. възстановяване (напр. на
фонд); 3. попълване, комплектоване
Au^^i^t^i^i^n^S/ —сп — намиране (напр. на па¬
рични средства)
. arff(ordrrn tr. — предупреждавам •
Arffonderunng/ -en — 1 .предупреждение; 2.
молба
Aufsahr des Geschäfts — закриване на тър¬
говско предприятие
Au-gsa»/ -en —1. задание; unter * — при
уведомяване, с означаване, при авизиране
2. задача, проблем; 3. отказ (Доброволен);
~ rinrs Geschäfts — отказ от сделка; 4.
■ подаване, предаване (на багаж, писмо); 5.
прекратяване (на дело)
au-gLben tr. — подавам, публикувам, закри¬
вам, отказвам се; ein Telegramm - — по¬
давам телеграма, eine Anzeige ~—публи¬
кувам обява; eine Unternehmung - — зак¬
ривам предприятие
Aufgebot и,—т — 1. обявяване, провъзглася¬
ване, огласяване; 2. покана за предявяване
на претенции (юр.); 3. трудова вахта
aufsehend adj. — бТзостатъчтн (на баланс)
Aufgeld п — 1. надбавка, доплащане; 2. ажио
(борс.)-, 3. разлика между действителната и
номиналната стойност на ценни книжа
hrfglledrrn tr. — 1 .децентрализирам; 2. раз¬
пределям (напр. средства); 3. разчленявам
(напр. производствени операции); 4. раз¬
членявам, разделям, диференцирам
Au-£111^0™!^-/ -сп — 1. децентрализация;
2. разделяне, диференциране; 3. разпреде-
лтнит (на средства); 4. разчленение (на
производствени операции)
aufhrhrn tr. — 1. вдигам; 2. отменям, анули¬
рам (закон); 3. съхранявам (стоки)
Aufllebeungsklllllrsi f, — клауза за анулира¬
не (напр. на договор)
Aufheeuiins/ -en — 1. анулиране (напр. на
договор); 2. закриване (на учреждение);
3.отмяна, ликвидация, отстраняване, уни¬
щожаване, прекратяване; * des
Lohnstopps — размразяване на работната
заплата, увеличаване на заплатата; 4. сне¬
мане (на забрана); ~ der Beschlagnahme —
снемане на запор 5. спестяване, запазване,
съхраняване, скътвант; б. подем
AufhcDungsvertrag т, —договор за ану¬
лиране па трудови отношения
Aufholen п — 1. ликвидация; 2. наваксване
(на изоставане с доставки); 3. повишение
(на цени, на курсове)
AuflkündigsiinS/ -en — 1. известяване (уве¬
домяване, предупреждение) за разтрогва¬
. нт; 2. разтрогване (на договор); обмяна,
унищожаване, отказ
Aufkauf /и, —т — закупуване на голямо ко¬
личество
aufkaufen tr. — закупувам в голямо коли¬
чество; изкупувам стоки
Aufkhrfhändler т—- l.аккyпчик— 1. кууу-
вач на тдро
Aufkommen п — 1. появяване, възникване;
2. постъпления, доходи; * an
Staatseinnahmen — постъпления в дър¬
жавния бюджет; 3. компенсация, обезще¬
тение; 4. ресурси (на материали, фондове);
aus eigenem -- — за сметка на собствените
(националните) ресурси; 5. количество
произведен продукт; размер на изработе¬
ното; добив; 6. наличие (на работна сила)
Aufkom me nn b )1u antf— баланс на ресурсите
auflösrn tr. — 1. закривам, ликвидирам пред¬
приятие; 2. денонсирамдоговор >
AHni'issi-inS/ -en — 1. ликвидация, закриване
(на предприятие); прекратяване; 2. раз¬
трогване, дтнонсирант (на договор); 3. ре¬
шение (мат.)
Auflösung von Beständen — реализация на
запасите
AuMösungsrecht п, -т — право на ликвида¬
ция (на търг, дружество)
Auflad (^l^s^L^ Ь^Ь^гг/ -en—такса за натоварване
Aufla gs/ —п — 1. издание, тираж (на книга);
2. данък, налог, облагане; 3. лимит (за раз¬
. 36
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ход ва материали); 4. наряд, норма (за из¬
работка); 5. серия (еднородни изделия); 6.
условия по договор
AufahSsng/, -еп — 1. ликвидация; закрива¬
не; прекратяване на експлоатацията; 2,
предаване правото на собственост (върху
недвижим имот), 3. споразумение за пре¬
даване правото ва собственост
Auflaufen п — 1. нарастване; натрупване (на
лихвени проценти); 2. ръст (на данъците) -
auflegen tr. — 1. възлагам, налагам - (напр.
задължения); 2. издавам (книга); 3. изла¬
гам (стока на показ); 4. облагам (с данък);
5. отпускам (заем)
Auflcffeuug/*-en — 1. доставка (на стоки);
2. издаване на товар (за изпращане)
Anfliefernngshescheinigung / -en — кви¬
танция за приет за изпращате товар
Aufmahhhngg—en — 1. опаковка (на стока);
2. оформление, тъНшен вид (па стока)
Aufnahme / -п — 1. приемане; 2. получава¬
не (на кредит); ~ von Kapital —заемане на
капитал; 3. включване (на уговорка в дого¬
вор); 4. усвояване (на ново производство);
5. установяване (на делови връзки)
aufnehmen tr. — 1. приемам; 2. вземам, по¬
лучавам (заем); 3. приемам, включвам
(уговорка в договор); 4. усвоявам (ново
производство); 5. установявам (делови
връзки); Beziehungen ~ [zu D.) — устано¬
вявам връзки; 6. съставям (протокол); 7.
Verhandlungen ~ — започвам преговори
Aufpreis т, -е — надценка, надбавка към
цената
Aufräumen л, Anfrä1nmungJ/— 1. отстраня¬
ване, ликвидация; 2. разпродажба, ликвида¬
ция (па складови запаси)
Aufrechnung / -en 1. взаимно зачитане на
насрещни искания; 2. изравняване на за¬
дължения, компенсация; 3. изравняване,
компенсиране на еднакви суми по сметка;
4. минаваше по нечия сметка
Aufrcchlterthalltnn.l/ -en — оставане, за¬
пазване в сила (на договор)
Aufschlag т,-=е — 1. допълнителни събира¬
. ния (допълнителен сбор); 2. надценка, над¬
бавка към цената
aufschlagen tr. — 1. увеличавам цените, сла¬
гам надценка; 2. повишавам, увеличавам
се (ценово)
Aufschub -, - — отсрочка (на плащания¬
та); удължаване (на срок); einen -
gewähren — предоставям отсрочка
nnfschwänzrn tr. — вдигам курс на ценни
книжа (изкуствено) (борс.)
Aufschwung т— 1. подем; 2. полет, възема-
не; 3. разцвет
Aufsicht /— надзор, контрол, наблюдение,
проверка; unter ständiger - halten — дър¬
жа под постоянен контрол;- ~ durch
Verwaltungsorgane — надзор, осъществя¬
ван от административните органи; unter ~
stehen — намирам се под контрол; ~
a^üben [ über Akk.] — упражнявам надзор
~ , technische — технически надзор
Aufsichtsamt п, ^ег—инспекция, контроли¬
ращ орган, надзорен орган
Aufsichtsrht m, -е — надзорен съвет
Aufsfchtsratsteucr - -п —— данък, събиран
от членовете на надзорни съвети
nufspfichern tr. — натрупвам, акумулирам
AnfsSückelцng/ —en — раздробяване
anfstcllcn tr, — 1. монтирам, сглобявам; 2.
назначавам (опекун); 3.- разработвам
(план); 4. съставям (сметка, баланс)
AlnfsScllllnng> -en 1. пресмятане на стоките;
проверка па инвентара; 2. разработване (на
план); 3. сметка, сметна калкулация, спе¬
цификация; 4. ~ der Bilanz — съставяне на
баланс; 5. списък, регистър,- ведомост; б.
съоръжение, монтаж, сглобяване
Aufstieg m, -е — 1. подем; 2. развитие; 3.
повишаване (на цени)
~, steiler — повишаване рязко (на цени)
~, wirtschaftlicher — подем на стопанството
Aufstiegsmöglichkeiten р! — възможности
за развитие
Aufstockung des Umlaufmittelfonds — уве¬
личаване на фонда ва оборотни средства
AnfsSonkuug/'-en — 1. прираст (на резерви);
2. увеличаване, натрупване (запаси, капи¬
тал); 3. уедряване на дребните предприятия;
4. ковценграция ва земните участъци •
Auftciiungg* -en —- 1. разделение, разпреде¬
ляне; 2. делене, делба (на имущество) -
Auftrag m, -че —— 1. поръчка (търг,); einen -
erteilen — възлагам поръчка; einen ~
zurückziehen — анулирам поръчка; ~ zur
Warenlieferung — искане за доставка на
стока; 2. поръчение, нареждане; im ~ und
für Rechnung—по поръчение и за сметка;
im - und in Vertretung — по поръчение и
т изпълнение ва задълженията; „Kein ~ “
— няма известяване, не е постъпило авизо
от банката; * zur Eröffnung eines
Akkreditivs — нареждане за откриване па
акредитив; 3. наряд
~, Öffe^ttl^f^c^r —държавна поръчка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
37
- , ausstehender — неизпълнена поръчка
~ , rückständiger — неизпълнена поръчка;
вж. Auftrag, ausstehender
Auftragrmрfanger m доставчик,
приело поръчката; вж. Auftragnehmer
Auftraggeber т - — 1. поръчител; човек,
който дава поръчка; 2. доверител
Auftragnehmer т 1 - и-гъллнnтсeл н- п-¬
ръчка, доставчик; лице, приело поръчка; 2.
пълномощник (юр.)
Anftragsabrechnunn/, -en—калкулация на
разходите по отделни поръчки
Auftragsausff г Нотшс j/ —en — оформяне на
поръчките
Aufiragsbcrrrcltunc/'— обработка на по¬
ръчките
AuftragsbesSältiJmgg'— потвърждение (по¬
лучаването) на поръчка
Auftragseingang т — постъпване на поръч¬
ката
Auftragserfüllung—изпълнение на поръчка
Auftragserteilung / — даване на поръчка,
правене на поръчка
AnftragsferttguncJ/— изготвяне на поръчка
auftragsgemäß adv. —— съгласно поръчката
Anftragugeschäft и, -е — сделка- по поръче¬
ние (на стокова борса)
Auftragskauf т,——комисионно поръчение
Anftragssprzifikation /— спецификация
Anftragtverkяuf т, •че — комисионна про¬
дажба
Aufttagswrc•hel m, — краткосрочна мени¬
телница; менителница по инкасо
Auftragswert m, -е стойност па поръчката
Anftragszahlnngrn pl — плащания по поръ¬
чение (папр. на висшестоящи организации)
Auftrieb т, -е — подем, оживление (след
спад); тласък, импулс
Aufwand т — 1. разход, потребление; 2.
разходи, издръжки
* , überhöhter — преразход
~, direkter — преки разходи
~, einmaliger—едновременни (еднократни)
разходи
~, indirekter — косвени разходи
~, laufender — текущи разходи
~ , neutraler — извъппланови и разходи,
несвързани непосредствено с производст¬
вото
-, prodnktionsbrdingtrr — производствени
разходи
*, tatsächlicher — фактически разходи
~, unproduktiver — непроизводствени раз¬
ходи
«, zritucgZeichrr—песдповрсменни разходи
Aufwand-Ertrag т — разход — приход
Anfwandskennziffer -/ -п — показател за
разходите
Anfwandskorffizirnt т — коефициент на
разходите
Aufwandskonto n, -ten — разходна сметка
(на бюджета)
Aufwandsnormativ п — норматив на разхо¬
дите
Aufwandsrelation /— съотношение на раз¬
ходите
Aufwandsturkung/— съкращаване на раз¬
ходите
Au fwandss teuer/, -n — 1. данък върху пред¬
метите за потребление; 2. данък върху спе¬
цифичните форми на използване на дохо¬
дите (ловуване)
Aufweichung der Währung—„размекване“
на валутата .
aufwendig adj. — скъпоструващ, с много
разходи
Aufwendungen pl — 1. разходи, издръжки;
2. заделени, отпуснати средства; 3. обем на
произведената продукция; еж. Ausstoß
Aufwendungen für Investitionen—разходи,
свързани с осъществяването на инвестиции
Aufwendungen und Erträge — разходи и
доходи
~ -, prrindenftemdr — разходи и доходи,
които не се отнасят към отчетния период
(счет.)
~, anßrrgewöhnliehr — извънредни разходи
- , CrttirCsfremdr — извъпнроизвoдетвсни
разходи
~, finanzielle — парични разходи, остойное-
тени разходи; еж. Aufwendungen,
wertmäßige
*, produktive —— производителни разходи
*, rrdnsirrtr — съкратени разходи
-, saisonbedingte — сезонни разходи
~, soziale — разходи за социални нужди
*, tatsächliche — фактически разходи, изд¬
ръжки
~ , unproduktive — непроизводителни раз¬
ходи
~ , wertmäßige — парични разходи; остой-
поетспи разходи
zeitliche — разграничаване на разходите
и постъпленията между отделни периоди
-■, zusätzliche — допълнителни разходи
aufwerten lr. ■ — 1. повишавам номиналната
стойност (на ценни книжа); 2. ревалвирам
(валута)
38
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Aufwertung/— 1. повишаване номиналната
стойност (на ценни книжа); 2. ртвалвация
(на валута)
Aufwertungsprnzeß т, —ssr — процес на на¬
растване на стойността
hufzelcrnen tr. — 1. записвам; 2. отчитам
(счтт.); 3. представям графично
Aufzins m, -тп — ажио, лаж
Aufzinsen п, Aufzinnunny— начисляване на
сложна лихва
Aufzinsungsfaktor т — коефициент на на¬
растването (фин.)
Au ktil^nJ, -en — аукциои, публичен търг; in
dir - gebLn — продавам на търг
- , außergLrlchtIicrL (freiwillige) — добро¬
волен търг
~, gLrlcrtIicrr — принудителен търг
*, internationale — международен търг
Auktionator т, -тп — аукциопист (водещ
аукциона)
auktionieren /г. — продавам на търг
Auktlon^t ж, -сп — аукционист; вж.
Auktionator
Auktlnnsbrdlngungnn pl — условия за про¬
дажба на търг
Auktions-cb ühr / —тп — такса за участие в
търг
Auktlnnskaialng т —- тръжтн каталог '
Auktionsliste / -— аукционен меморандум
(слтд завършване на търга)
Aukilonsmhkler т аутсционен брокер
AuktlonsTer-ähren п — процедура на търга
Aus- und Rückfracht/ — иавло и в двата
края на превоза
Ausbau m, -trn — 1. създаване, разширява¬
не, развитие, усъвършенствувант; 2. пре¬
устройство, трансформация (на здание, те¬
рен); 3, демонтаж, разглобяване; 4. изчер¬
пване (водни ресурси); 5. изчерпване (па
рудник)
ausbauen tr.—разширявам (магазин, връзки)
Ausbesserung / — 1. поправка, ремонт; 2.
доработка, отстраняване на брак
Ausbeute /— 1. разработка, добив, експлоа¬
тация (на природни ресурси); 2. промишле¬
на експлоатация
Ausbe и mun/ -тп—използване, експлоата¬
ция; (прен.) ограбване
- , industrielle — промишлен добив; вж.
Ausbeute 1.
*, intensive — интензивна експлоатация
*, sekundäre — вторична експлоатация
Ausl)U'LnцnnS/ -тп — промишлена експлоа¬
тация; еж. Ausbeutr 2. .
husUletrn tr. — 1. подбивам покупка на търг;
2. предлагам за продажба; 3. обявяване на
конкурс за заместване на някаква длъж¬
ност
Aushleter т, ——-— аукциопист
reß. — образовам ст
hushlldrn tr.—усъвършенствам способнос¬
ти, обучавам
— 1. образование; 2. обучение,
подготовка; - von Fürrrngskräften —
подготовка на ръководни кадри; 3, образу¬
ване, формиране, възникване; 4. развитие,
усъвършенствувант
*, berufliche — професионално обучение
Au^ibueiiunn/— разширяване, експанзия
-, wirtschaftliche — икономическа експан¬
зия
Aurbrinnsrg/ — 1. производителност; 2.
излизане (на готова продукция); 3. коефи¬
циент на използване
Ansbuchung / — заличаване (на пера) по
книгите (снет.)
ausdehnrn reß. — разширявам ст, увелича¬
вам ст (напр. за дейност)
tr. —разпространявам
AurdcLrnrn/,-<n — 1. разширение, увели¬
чение; 2. разпростиране
Ausdruck ■ -т — израз
~, mengenmäßiger — количествен израз
-, qualitativer — качествен израз
-, wertmäßiger — стойностен израз •
~, zahlenmäßiger — числен израз
AuseinanderkIhffLn п — несъответствие,
съществено различаване
Arseinяn dcLtciz,zung/ -тп — 1. споразуме¬
ние, спогодба (юр.); 2. разпределяне на ак¬
ционерен капитал между акционерите слтд
ликвидация
Auscinяndersetzungsguthhben п — суми,
които трябва да се изплатят на напускащ
акционер
Arsoinаndel'rsizunmsseLsScLgscunn/—при¬
нудителна продажба на търг при ликвида¬
ция на дружеството
ausfürrLn tr. — 1. изнасям, експортирам; 2.
изпълнявам, извършвам ‘
Ausfall т, ■ — 1. недостиг, недоимък; отпа¬
дане, нтпостъпване; липса, дефицит; 2.
престой, бездействие (на машина); излиза¬
не от строя; 3.резултат, изход
AusfallhürgL т, —п — поръчител в случай на
загуби или на намаляване на дохода
Ansfаlll)ürgschаh-i^scrrlchreung/— застра¬
ховка в случай на неизпълнение па задъл-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
39
женията към кредитора
AusfallSl>ndccungg/ -en — претенции за въз¬
мездяване на загубите (при несъстоятел¬
ност)
Ausfnllmnstrn п — образец на стока, изпра¬
щан от купувача за потвърждение
Ausfall tage pl — дни ва нетрудоспособност
Ausfallwahrscheinlichkeit f -en — вероят¬
ност на отказ
Ausfallzeitf— престой т работата; загуба ва
работно време
nusfertigen tr. — изготвям документ
AusIct ttgung/— изготвяне; in zweifacher ~
— т два екземпляра; vollstreckbare ~ —
изпълнителен лист с допълнителен надпис
Ausfcr t i gu ngsgc b ü h rf -ea—държавна так¬
са (за съставяне на документ)
Ausfcrtigung^szolldiensstelle f -п — митни¬
ческо - учреждение, - издаващо съпроводи¬
телни документи
AusScrtuig^ngg— 1. съставяне, оформяне (на
документ); 2 оригинал; 3. заверено копие
Ausfindigm вскина/— добиване, намиране;
* von Geldmitteln — намиране на парични
средства
Ausfuhr / -сп — износ, експорт;- - zu
Schleuderpreisen — експорт -ва безцени¬
ца; дъмпинг
- , direkte (händlcrfreie) — пряк, без учас¬
тие на посредници, експорт
* , indirekte (mittrlhhrr) — косвен, с учас¬
тие на посредници, експорт
-, nnmittrlhhrr — пряк износ вж. Ausfuhr,
direkte
~, unsichtbare — невидим експорт
Ausfuhr Überhang т — активно експортно
салдо
Ausfuhrüberschuß т — активно -експортно
салдо; вж. Ausfuhrüberhang
Ansfnhrhbghhr f -a — износно мито вж.
Ausfuhrzoll
Ausfuhragent т, -en — агент по експорта
Ausfuhrartikel - — 1. предмет на експорта,
експортна стока; 2. параграф в договор за
. експорт
Ausfuhrhüngschaft / -ea—поемане от зас-
трахователя на кредитния риск на износи¬
теля
Ausfuhrhesrhränkuggrg/?/—експортни ог¬
раничения
AusfllIlrhrwiillggng/ -en — експортно (из¬
носно) разрешение; експорт—лиценз
Ausfuhrdeklaration / — износна деклара¬
ция; вж. Ausf.lhrerklänugg
Ausfuhren/?/ — 1. износ, експорт; 2. износни
стоки
AusSllUrcrkläruuag-rn—експортна декла¬
рация
Ausfuhrerlös т, -е — доход (печалба) от
износа
Ansfuhrrrlaubnis/ -sse—експортно разре¬
шение; вж. Ausfuhrbewilligung
ausfuhrfahig adj. — годен за износ
AusSlUrfirreeuug/— стимулиране, поощ¬
ряване на експорта
Ausfuhrfnanzzcrngg* — финансиране на ек¬
спорта
AusSuhrgahahtif А—п—експортна гаранция
AuslГu^lrgenahrmgunn//— експортно разре¬
шение; вж. Ausfuhrbewilligung
Ausfuhrgeschäft п, -е — експортна сделка
Ausfuhrgut п, *ег —— стока за износ; вж.
Ausfuhrartikel
Ausfuhrhändlcr m, — търговец, специализи¬
рал се т търговия с вносни и износни стоки
Ausfuhrhän dlcrvecgütungg— възстановява¬
не на платен от износителите данък оборот
Ausfuhrhandel т —- експортна търговия-
Ausfuhrkontrolle / — експортен контрол
Au Stuhnknstrn pl — разходи по износа на
стоки
Ausfu hrkrrditvrrsirhcrugg /— застрахов¬
ка на експортните кредити
Ausfuhrland и, -=сг -— страна-износител
Ausfuhrlieferugg / -ez — експортна дос¬
тавка
Ausfuhrlizenz/— разрешение за износ; вж.
Ausfuhrbewilligung
Aussu nrt)ndIlgna;/ — ред за осъществяване
на износните операции
Ausfuhrposten т—партида експортна стока
^^s^i^J^^^preis т, -е — експортна цена
Ausfuhrquote / -п — експортна квота; дял
т общия износ
Ausfuhrnrstrikti^tg/—експортно ограниче¬
ние
Ansfu^lrnisiko л, -еп — риск, свързан с осъ¬
ществяване на експортни операции
Ausfuhrsperre /— ембарго върху износа
A^!^fl^Ic^(^:^rif т — експортна тарифа
Ausfuhrverbot п — ембарго върху износа;
вж. Ausfuhrsperre
Ausfuhrvcrfhhrrg п — експортен режим
Ansfuhrvnluinrg п — обем на износа
Ausfuhrware / -п —- стока за износ; вж.
Ausfuhrartikel
Ausfuhrwert m,-e — 1 . експортна стойност;
2. стойност на експорта .
40
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСК И
Ausfuhrznlluehuld f — задължение да се
плати експортно мито
Ausfuhzoll т^-е — експортно мито
Ausgabebrlrg ти, е — оправдателен доку¬
мент (за разходи)
Ausgaben der öffentlichen Hand —разходи
на държавата и местните органи на власт¬
та; вж. Ausgaben, Öffentliche
Ausgaben pl — разходи, издръжки
~ , öffentliche — разходи на държавата и
местните органи на властта
-, absugsfähigr — разходи на предприятие¬
то, които се приспадат от печалбата
~, aueßcrnrdrntliehr — извънредни разходи
~ , außeretatmäßige — извънбюджетни раз¬
ходи
«, einmalige — еднократни разходи
*, etatmäßige — бюджетни разходи
~, fortdauernde — постоянни разходи
~ , krirgsbedicgtr (militärische) ■— военни
разходи
~, produktinnuerdingtr —- непроизводстве¬
ни разходи
~, unproduktive — производствени разходи
AusgabcnCclanzZ-en—баланс на разходите
Ausgab enctat т, -s — разходна част на бю¬
джета
Ausgabrngliedcrnng f — класификация на
разходите
Ausgabrnlimit п — лимит на разходите
Ausgяbcncuatlt/, -п — графа на разходите
AusgabenteH ти, -е -— разходна част (папр.
на бюджета) •
Ausgabereste pl—неизползвани калкулаци-
онии асигнации
Ausgang /л, -е — изход
Antgangsdaten pl—начални (изходни) дашш
Ansgangsrrzrugnis n, -sse — изходен про¬
дукт
Ausgangsgröße / -п — изходна величина
Ausgangsinformation / -en — изходна ин¬
формация
Ausga ngstzsunn.Ä -en — изходно решение
Ausgangsmaterial п — изходна суровина
Ansgangsparanlrtrr т — изходен параме¬
тър
Ausgangsprodukt л, -е — изходен продукт
Antgяlcgst■eci^nuilnJ, -en—изходяща смет¬
ка; сметка, изпращана от предприятие- на
купувач
Ausgangsrohstoff т, -е — изходна суровина
Ausgangsschein m-e — товарителница
Ansgangswert m, -е — изходна величина;
вж. Ausgangsgröße
Ausgangszoll - - —е — износно мито
Ansgangssustand т der Wirtschaft — на¬
чално състояние на икономиката
ausgeben tr. — 1. изразходвам, харча; 2. от¬
пускам (стоки); 3. пускам в обращение,
издавам; 4. раздавам; разпределям
Ausgeber т, емитгегтг (лице илии учреж¬
дение, издаващо ценни книжа)
Ausgebot и, —е — 1. обявление за продажба;
2. обявяване цените на търг
Ausgeglichenheit f— балансираност
Anugeglieernerlt der Crierrsrltigrc
Lieferungen — балансираност на взаим¬
ните доставки
ausgellefert pari. adj. — доставена; -*
„gesund“ — стоката доставена в „здрав
вид“ (клауза в договор)
Ausgcrtalltlnn/ -en — оформление
Ausgleich ти,—е — 1. изравняване; 2. възмез¬
дяване, компенсация; 3. изравняване, съг¬
ласуване (па данни); 4. погасяване (дълг),
плащане (сметка), покриване (дефицит);
zum ~ — за плащане, за погасяване; 5.
споразумение, мирно уреждане; 6. уравно¬
весяване, балансиране
ausglcichen tr. — 1. изравнявам, уравнявам,
балансирам; 2. възмездявам, компенси¬
рам; 3. погасявам (дълг), плащам (сметка),
покривам (задължепие,дсфиuис); 4. при¬
мирявам, одобрявам, уреждам конфликти,
недоразумения '
Ausglelchsabgabe / — уравнителен данък
оборот; еж. Ansgltlehssteurr
Ausgleichsbctrag m, - — 1. остатък, салдо
(снет.); 2. салдо (па търговски или плате¬
жен баланс); 3. уравнителна (компенсаци¬
онна) сума
AnsgllrceeUincnnieruugJ/ — компенсацион¬
но финансиране
Ausglci^^^^i^^iüh^ / — уравнителен данък
оборот; еж. Ausglc-ichsstcucr
Ausgleiehskauur / -n — разчетна каса; жи-
ро централа; клирингово учреждение
Ausglriehsknntn л, -ton — клирингова,
уравнителна сметка
Ausglrlchsprinslp п, -1гс — принцип на из¬
равняване
AnsgIricessteuer /--и — уравнителен данък
оборот
Ausgleichstarif т,-е — компенсационна та¬
рифа
Antgleiehswrehel m, — римеса
AusgIlrcheustltuunJ; —en — компенсацион¬
но плащане; (парична) компенсация ■
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
41
AusglLicrsznlI т, ■—компенсационно мито
Ansgieichszuschlhg m, —е — уравнителна
надбавка
Ausgleichung / -en — изравняване; елт.
Ausgleich
Ausgliederung/ -en — разклоняване, отде¬
ляне
aushän^gen tr. — връчвам
AusH ändiguiinS/— връчване
^Г^Ог^ tr. —оттъргувам, уговарям чрез
пазарлъци
Aushilfe /, -п — 1. временен работник; 2.
временна работа
Aushilfskraft / -е — помощен, временен
работник
ArsklarlLrrng / — ^ар^ане-митническа
формалност преди заминаването на кораб
Auskunft/ -“е [über Люк] — 1 ■ cпрaвlаä; све--
дтнит, информация; - erhalten — получа¬
вам информация; ~ elnzichrn ■— изисквам
информация; um * bittrn — моля за ин¬
формация; 2. отзив (напр. за платежоспо¬
собност)
Auskunftei/—-тп— информационно бюро за
платежоспособността на предприятията
Auskunftsp-licre / -en — задължение за да¬
ване на отчет
Auskunfts-rcM и, -е — право на акционера
да изисква отчет за състоянието на дружес¬
твото
Ausländer — Sonderkonten pl — специални
(валутни) текущи сметки за чужденци
AnsIändcrknnvertlbilitäe / — конвертируе¬
мост на валутата (за чужденци)
AnsländerknnverilrrUarkrlt /— конверти¬
руемост на валутата; еж.
AusländerknnvertlUilliät
huslörnrn tr. — 1. изплащам работна запла¬
та; 2. уволнявам ■
Auslösung / — възстановяване на разходи,
извършени от работник
AuslösungsanleihL / -п — заем, погасяван
на части
Auslösungs-eldcr pl — пари за откуп
Auslage / -п — 1. излагане на стоки във
витрина; 2. оформена витрина; 3. ~ п —
разходи, издръжки; dir - abgLrLchnLt —
без да ст смятат собствените разходи; die
~ erstatten — възмездявам разходи
Arslаgsreehnшlm/ -en — сметка за разхо¬
дите
auslagern tr. — премествам от един склад в
Друг
Aussagse-ninS/— преместване на продукци¬
ята от един склад в друг
Ausland п — чужбина, странство
Auslandsabsatz m, ■ — продажба в чужби¬
на, продажба на външния пазар
Ausihneshnlhgrn pl — капиталовложения
(инвестиции) в чужбина, чуждестранни ин¬
вестиции
Ausländsanleihe / -п — външен държавен
заем; чуждестранен заем
Auslandsauftrag т, -=е — индент (външно-
тьрг.) .
Aus^äss^n f, -en — чуждестранна банка
AuslhneseinkünftL pl — доходи от чужбина
AusihnesГlIihlL / —п — задграничен филиал
(на банка)
Auslhnesfnnds т — задграничен фоцд
Auslandsgeschäfte pl — задгранични опера¬
ции на банка •
Auslhnesgutrhbcn pl—чуждестранни авоа¬
ри
AuslhndslnvLstltionLn pl — чуждестранни
инвестиции; вж. Auslhndshnlhgen
AuslhneskäufLr т, — външен (от чужбина)
потребител
Auslhneskhpithl п — чуждестранен капитал
AuslandsknntLn pl — сметки в чуждестран¬
ни банки
Auslaneskrrdit т, —е — чуждестранен (вън¬
шен) кредит
AuslhneslhgLr и, - — склад за експортни
стоки, който се намира зад граница
Auslandsmarkt тп, -е — външен пазар
Auslandsniederlassung / -en — филиал в
чужбина; еж. Auslandsfiliale
Auslandspreis m, -с—цтна на външния пазар
Auslandsreiseverkrhr т — чуждестранен
туризъм
Auslandsschuld/ -en —чуждестранен (вън¬
шен) дълг
Auslandsumsatz ти, ■ — външнотърговски
оборот
Auslandsverblndllchkrltrn pl— задължения
по чуждестранните кредити
Auslandsverkauf m, -=е — продажби зад гра¬
ница
AuslаndsverkLrr т,— 1. международен ту¬
ризъм; 2. международни съобщения, меж¬
дународни превози
AuslandsvermögLn п — имущество зад гра¬
ница
Auslandsvcгpflicrtungrn pl — външно зад-
лъжняване; натрупване на външен дълг
AuslаndsverslchrrurnS/ -rn — застрахова¬
не, предвиждащо настъпване на събитието
42
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
в чужбина
AusiandsscrtrrlungZ -ez — представител¬
ство т чужбина
Auslandsvertrirb т—пласмент зад граница
Aussandswähruiin/—чуждестранна валута
Auslandswarr f -g — вносна стока
пдо1зд1гп tr. — 1, натоварвам максимално;
2. използвам (работна сила, машини)
Aussaa^ri// — 1. използване, натоварване;
2. коефициент ва използване
Auslastuggsgrad т — 1. степен на използва¬
не; 2. степен на натоварване
Auslastnngsknrffizinnt т — коефициент па
натоварване, на използване
auslaufen itr, s. — снемам от производство
Auslhufzcit / — период на прекратяване на
производството на дадено изделие.
пш1г/гп й. — 1. излагам (стоки на витрина);
2. експонирам (стоки на изложба); 3. - пла¬
щам; харча, разходвам; 4. тълкувам, ин¬
терпретирам (правни норми), обоснова¬
вам, излагам
Ausleihe /, — заемане, заемообразно разда¬
ване
Auslieferung, -eg — 1. доставка; 2. издава¬
не, отпускане (на стоки); 3. предаване (на
акт, на договор) (юр.)
Auslieferungsauftrag m, - — деливери ор¬
дер
Auslirfrruggskostrn pl — разходи по дос¬
тавката
Auslieferungslager л, “ — транспортно-ек¬
спедиционен склад
Auslirfrrnngsschrig m,—е—деливери ордер
Anslirfrrnngsschrig - -е — разписка за из¬
даване (напр. ва стоки)
Auslieforungszeit / — 1. срок ва доставяне;
2. срок на издаване
Auslohnung/, Aussöhnung/— l. плащане на
работна заплата; 2. уволнение
Ausil)nsng/ -ez — 1. погасяване на ценни
книжа; 2, публикуване на цени с рекламна
цел; 3. хвърляне на жребий; лотария
Auslosungswert zz, -е — стойност на ценни¬
те книжа към момента на погасяването им
Ausmaß л, -е —— размер, обем
nnsmachrn tr. — уговарям се, договарям се,
споразумявам се (за цена)
Ausnhhmrfrarhtsntz т — ставка на изклю¬
чителна тарифа
Au.snahmeiisie/,-п —списък ва стоки, кои¬
то не са включени във външнотърговската
операция
Ausnahmepreis т, -е- — особена цена
Ausnahm г1пп1Г т, -е — изключителна, осо¬
бена тарифа
Ansnnhmrzoll m, ** — специално мито
Ausgahmezollsatz т — специална ставка по
митническата тарифа
ausnutzen, aus/ützen tr.— 1. експлоатирам;
2. използвам, утилизирам (отпадъци)
Ausnlmtilngg/— 1. експлоатация; 2. износва¬
не; 3. използване, утилизация (на отпадъци)
Auszutzuggsfalktor ти, -еп — фактор, опре¬
делящ износването, амортизацията (на ма¬
шина)
Ausgntzuggskzcffizirnt т — коефициент на
използване
Au-spendler pl—работници, живеещи извън
територията на местоработата им
Ausprägung/— сечене (на монети)
nusprrisrn — означавам цената (на стока)
ausrüstern tr. ■— оборудвам, снабдявам, съо¬
ръжавам, екипирам
Aussüttunz / -ez — 1. въоръжение, снаря¬
жение; 2. оборудване, съоръжение, екипи¬
ровка
Ausnüsiuggknstrn pl — разходи за оборуд¬
ване
Ausrüstuggshntril zn, -е — дял от капита¬
ловложенията, предназначен за машини,
инвентар
AusrüsiuntlsSilsnzJ/ - -ez — баланс на обо¬
рудването
п^шС/ш tr. — пресмятам, изчислявам
Ausrec hnung/ -сп — пресмятане, изчисля¬
ване
Ausreichrug/—еп —предоставяне (на кре¬
дит)
Ausstlrht^nzZ-ен — 1. изравняване, изпра¬
вяне; 2. насока, ориентация
Ausrufpreis zz, -е — начална цена ( на търг)
husschöpfrn tr. — изчерпвам, изцяло изпол¬
звам, изразходвам
nusscrüttrg tr. — разпределям; Anteile — —
разпределям дялове; Dividende * — разп¬
ределям дивиденти
Ausssb ШШпаи*'— 1. разпределяне (дивиден¬
ти); 2. разпределяне (на имущество между
кредиторите)
ausscheiden itr. —— излизам от строя, напус¬
кам; aus dem Amt — — напускам служба -
Ausscheiden п — 1. излизане от строя (на
машина); 2. излизане, напускане (на фир¬
ма, на дружество)
nnsschiffrg tr. — разтоварвам от кораб
ausschließlich adj. — монополен, изключи¬
телен (за право)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
А
43
Ausschlirßliehk<ritsreeht л —е —монополно
(изключително) право
AusschtlcßßnnJ/ -en — 1. изключване, отс¬
траняване (на член от дружество); 2. приз¬
наване на недействителен (в акционерното
право)
Ausschluß т, -sse — изключване, отстраня¬
ване; еж. Ausschließung 1.
Ausschreiber т, — фирма, обявила открит
конкурс
AnsscheclЬunnJ/ —en — 1. обявяване на отк¬
рит конкурс; 2. издаване (на сметка, на
чек); 3. въвеждане на данък; 4. откриване
на подписка за ценни книжа; 5. публично
обявяване (напр. за наемане на работна
ръка); 6. търгове
*, Öffentliche — публични търгове
-, brtehtänktr — търгове с ограничен брой
участници
-, grschlnuurnr (interne)—закрити търгове
*, offene — открити търгове
Ausuehreibungsgesehäft п, -е — сделка,
сключена въз основа на открит конкурс
Ausschuß т, -sse — 1. комитет, комисия/
колегия, управително тяло, ръководство;
2. брак, лошокачествена продукция, отпа¬
дъци
- , anubeuuernngsfähiger — поправим, изп¬
равим брак (лошокачествена продукция)
~ , äußerlich feststellbarer —външен брак,
открит извън пределите на предприятието
* , eingeschränkt verwendungsfähiger -—
частичен брак
- , rntgültigrt — пълен, окончателен брак
~, innerlich feststellbarer—вътрешен брак
(открит в предприятието)
~, reparaturfähiger — поправим брак
Ausuehußanteil т — дял на лошокачестве¬
ната продукция
Ausschußeigenschaften pl — дефектност на
продукцията
ausschuß frei adj. — без дефекти
Ausschuß ko sten pl — разходи за отстраня¬
ване на брака
Ausschußproduktion f —■ производствен
брак, бракувана продукция
Allsschußst^rlkung — намаляване на брака
Aus$chußursaehe _/--п — причина за възник¬
ването на брак
Ausst:hunvvrhetuncJ/ — мерки за предотв¬
ратяването на брак
Ausschußverlust m,-e—загуби поради брак
/ -п — бракувана стока
Aussc hutzprozentsatz т—процент на брака
aussetzm tr. — 1. определям (помощ); 2.
прекратявам, отсрочвам (съдебен процес);
3. предоставям (сума)
Aussetzung f — 1. определяне (на пенсия,
помощи); 2. излагане на показ (за продаж¬
ба); 3. преустановяване, прекъсване, отс¬
рочка, отлагане (съдебен процес)
Aussichten pl — 1. възможности, перспекти¬
ви; 2. конюнктура
AussonneerncJ> -en — 1. избор, подбор; 2.
изземане (напр. на основни - средства); 3.
премахване, отделяне
Ausspannen п — отнемане, изключване
Ausspannen von Kunden — отнемане, при¬
мамване на клиенти
aussperren tr.—отстранявам от работа (при
стачка); Arbeiter ~—отстранявам работ¬
ници от работа при стачка
Aussucrrrnc j — отстраняване от работа,
уволнение; обявяване на локаут, локаут
Ausständige т, Ausständler т — стачник
Ausstand m, - — 1. стачка; 2. напускане,
уволнение; in den ~ treten —— прекратявам
работа, обявявам стачка
Ausstattung einer Anleihe — условия за от¬
пускане на заем
Ausstattung / -сп — 1. оборудване, обза¬
веждане; 2. оформление, външен вид; 3.
снабдяване, предоставяне (напр. на фондо¬
ве); * mit Voll^i^^^l^l^^jn—предоставяне на
пълномощия (юр.)
-, energetische — снсрговъоръжсносс
-, technische — техническо обзавеждане
Ausstattvngsgrad т — степен на оборудва¬
не (обзавеждане)
Auuutattnngsknstrn pl—разходи по оборуд¬
ване на предприятието
Auustattnnguschuts т — 1. охрана на тър¬
говската марка (юр.)\ 2. охрана оформле¬
нието на стоката
ausstrhrnd adj. — исвнесен; неизплатен
antstrllrn tr. — 1. излагам, експонирам (сто¬
ки); участвам в изложба; 2. издавам (чек,
паричен документ), трасирам (•трата), из¬
давам ценна книга
Aussteller т, s Л .кснппспнт,yчстпниа в
изложба; 2, издател (на чек, паричен доку¬
мент), трасант
Aussteller eines Wertpapieres — издател на
цепна книга (трата,- чек)
AussttelzncJ, -en— l. изложба, изложение;
2. издаване (на паричен документ), траси¬
ране (на трата)
Ausstellungsdatum п—дата на издаване (на
44
А
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
документ)
Ausstellungsgegenstand ■ ■ ■ — експонат
AusstLllungsgLlände п — територия на из¬
ложбата
AusseLllungsknsicn pl — 1. разходи за орга¬
низиране на изложба; 2. разходи за участие
в изложба
Aus$Seilunnssrt<lnitetef -en — преимущест¬
вено право за участие в изложба
Ausstellungsstück и, -е — експонат
AusstLllungsverSicherung f — застраховка
на изложбени експонати
Ausstoß m, ■ — 1. обем на произведената
продукция; 2. производство (на продукция)
ausstoßen /г, — пускам, произвеждам (про¬
дукция), изработвам
Ausstoßmenge f— количество произведена
продукция
Austausch т — размяна, обмяна, обмен; *
von Waren — обмен на стоки
* , äquivalenter — еквивалентен обмен
-, nichtäquivalenter—неравностоен обмен
~ , unglelcrwertlger — иееквивалентен об¬
мен
Austausch ungleicher Werte — неравнос¬
тоен обмен
Austhuschabknmmen п — бартерно спора¬
зумение
Austauschakt т —■ обменна операция
austauschbar adj. — заменим; взаимозаме¬
няем
ArslаurshruhkeiiJ/—заменяемост; взаимо¬
заменяемост
AusthrschhLdlngungcn pl — условия на об¬
мен
austauschen tr. — 1. обменям, ■ разменям;
заменям, сменям; 2. споделям (мнение, от¬
критие)
austausch-ahis adj. — (взаимозаменяем
Austausch-ones т — обменен фонд
Austhuschhaneel т— обменна или бартер¬
на търговия
Austauschreiation /—обменно (съотноше¬
ние
Austauschstoff ш, -е — заместител
AustauscHeUe pl — взаимозаменяеми де¬
тайли '
AusehuschvolumLn п — количествен обем
на вноса и износа
AusSаurchwаre /-п — 1. обменна стока; 2.
стока в замяна на друга (дефектна или не¬
доставена)
Ans^Jrlie /и, -е — излизане, напускане (от
фирма, дружество) .
Ausverkauf m, ■ —разпродажба (на стоки)
ausverkaufen tr. — разпродавам
A^ver^u-spreCs ■ -е — намалена цена на
имуществото на ликвидирано предприятие
AusvLrkhufswesen п — система на разпро¬
дажба (на стоки)
Auswahl /— избор, асортимент (на стоки)
Auswanderer ■, — емигрант; преселник (в
друга страна)
AuswahdeLunns/ — емиграция, преселване
(в друга страна)
AusweLhs1s)iunnS'' — замяна, смяна (на ня¬
кого, на нещо)
auswechselbar adj. — заменяем, сменим
Ausweichkurs т — номинален курс, откло¬
няващ ст от фактическия (борс.)
Ausweis m-e — 1. ■ справка, документ, удос¬
товерение (за самоличност); 2. оценка, по¬
казател на оценката; 3. отчет (на банката)
за състоянието на сметките, баланс; * der
Gewinne—привеждане на официални дан¬
ни за печалбите във финансов отчет; 4.
данни, доказателство, свидетелство
ausweisen tr. — 1. доказвам, свидетелствам
(с документ); 2. изселвам, екстернирам
(зад граница); 3. посочвам в баланса; уста¬
новявам (данни) в отчета; отчитам
AuswciiunnjS/ -en — изселване, екстернира-
не (зад граница)
AusweiimnS—разширяване, задълбочаване
huswerten tr. —■ 1. оценявам, правя изводи;
2. използвам, усвоявам
A^j^T^c^L^tt^in^j/— 1. оценка, анализ, изводи; 2.
използване, усвояване (производствен
опит)
Auszählung / — пресмятане, преброяване,
изброяване
Auszah1unn.S/-т‘C — 1. изплащане (на запла¬
та); 2. паричен превод (документ); 3. пла¬
теж, изплащане, банкова операция по изп¬
лащане на пари
~, hhrgeleinsL — плащане безналично
Auszahlungskonto л, -ten — сметка дисбур-
сментска
Auszahiungsmatrix / — матрица на плаща¬
нията, платежна матрица
Auszahlungsschein m,-L — разходен ордер с
разписка за получаване пари по сптст. влог
Auszeichnuuns/ -en —— 1. награждаване, от¬
личие; присъждане (на премия), поощрява¬
не; 2. маркировка; обозначаване на цена
(върху стока)
Auszug тп, ■ — 1. извлечение (от сметка); 2.
извадка (от счетоводни книги)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
45
Autarkie f— автаркия, стопанска независи¬
мост
Autheazität f — истинност, достоверност,
автентичност (на подпис, документ)
autrnnity to purchase (engl.)—пълномощие
за покупка
Aut^o-Khsk^o-Vcгsichrruna//— застраховка
каско
Autokode от - -а — автокод
Autokorrrlatinn f—— автокорелация
Automat m, -ea — 1. автомат, автоматично
устройство; 2. търговски автомат
Automatenhandel т — търговия чрез авто¬
мати
Automate/komplex m, -е — комплекс тър¬
говски автомати
Automatenverkauf т, -е — продажба чрез-
mърговеси автомати
Antomntrnvrnsicrrnuzg f — застраховане
съдържанието ва търговските автомати
(пари, стоки)
. Automation/ Automattsicfung/— автома¬
тизация
— , komplexe (umfassende) — комплексна
автоматизация
-, volle — пълна автоматизация
nuinnnm adj. — автономен, самостоятелен
Autonomie /— автономия, самостоятел-
' ност, самоуправление
Autorrgression А— авторегресия
Autnreaknntnollr/— контрол в/у усвояване
на капиталовложенията - от проектантски
организации
Autotransporter m, — автомобиловоз
Aval т — авал, поръчителство по трата
Ava<bürgss•hrhl f— авал, поръчителство до
трата; вж. Aval
Avalgebrr m, —— авалист, поръчител по
трата
Avalist т — авалист, поръчител по трата;
вж. Avalgebc^
Avalkredit от,-г — гаранционен кредит
Avnlpnnvisina / -ez — възнаграждение - за
авал
Avalvt^rmerk m, -е — гаранционен подпис
на авалиста върху тратата
average (engl.) — средно качество
Avers т, -е —лицева страна на монета
Aversion al kauf m, -е — покупка ва едро
Avcrsinnalsummr / -п — 1. компенсация,
възмездяване; 2. паушална сума
hvrriicrrg tr. — 1. - известявам, авизирам,
уведомявам; 2. предупреждавам
Avis т (п), —/—е — авизо
avisieren tr. — уведомявам, известявам;
авизирам (документ)
Avisklnusrl/- — бележка върху трата за из¬
вестяване ва трасата за издаването й
Aviso п — авизо; вж. Avis
Avu-Rcate / —n ——допълнителна пенсия за
нетрудоспособност
Axynmrnsystrm п, — аксиоматична систе¬
ма, система от аксиоми
azyklisch adj. — ацикличен, нсцикличен
Bnga<trlklanlel/— клауза за фреичайз
Bahn /— железница .
Bahn-RoIIfnrr-Vrnsirhrrungsschein m, -е
—застрахователно свидетелство за товар,
превозван с автомобил
Bhhnabhfrtiguug/ — документно оформяне
на жп товари
hhhnamtlirh adj. — железничарски
Bhhgfnnrhtgrsrhäfi л,--е—операции по пре¬
воз на жп товари
bah/frei adj. — вавло платено (търг.)
Bahzglris и, -« —— коловоз
Bahnhof ж, -=-е — гара
БпГп/г1х п — железопътна мрежа
Bahnsendung / -ez — партида стоки, пре¬
возвани по жп
BaC/tarif m, -е — жп тарифа
BaCaverkehr т — железопътен транспорт
Baisse / — падане на курса на акциите
-, starke — рязко падане на курса
Baissrhrwrgngg / — падане ва борсовите
курсове, тенденция към падане
Baissrklausrl /— клауза, предвиждаща па¬
дане на цевите
Baisseposition / — игра на падане на курса;
в^. Baissespekulation
46
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Baissespekulation f—игра на падане на курса
Baissrtrndensf -en — тенденция към пада¬
не на курса, цените
baissioren — за борсов курс
Balance / -п — баланс; die ~ halten —
поддържам баланс
Baland/-п — баланс; еж. Bilanz
balancieren tr. — балансирам, изравнявам;
den Etat ~— балансирам, изравнявам бю¬
джета
Ballen т — бала
Ballenware / -п — балирани стоки; стоки,
опаковани на бали
ballenweise adv. — на бали
BatllmnJ;-ен — 1, агломерация; 2. опаковка
на стоки; 3. съсредоточаване, концентра¬
ция
Ballungsgebiet и, -е — район на концентра¬
ция на промишленост, население
Ballungszentrum и, -tren — център на ра¬
йон с концентрация на промишленост
Banderole / -п — бандерол
Banderolenstcucr / -п — бандеролна такса
banderolieren tr. — опаковам в бандерол
Bandfertigung / -en — конвейерно произ¬
водство
Bandspeicher т -■—запомнящо устройство
па магнитна лента
Bank/ -en — банка; bei einer ~ deponieren
—— давам на съхранение в банка; eine ~
entflechten — разкруппявам банка
~ , öffentlich-reehtlichr — публично-прав¬
на банка
-, öffentliche — банка с държавно участие
—, abwiekrlndn — банка-изпълнител
*, anmeisrndr — банка, открила акредитив
~, ausführende — банка-изпълнител
~ , auusahlrnde (beauftragte) — банка-из¬
пълнител
-, diskontierende — банка-дисконтьор
~ , gemischte — смесена бапка
~, knntenführendr — обслужваща банка
~ ,- korrespondierende — банка-корестен-
дент
* , landwirtschaftliche — селскостопанска
банка
Bank für Handel und Industrie — търгов¬
ско-промишлена банка
Bank-AG f— акционерна банка
Bank-Akkreditiv n, -e — банков акредитив
Back-anf-Bank-Zichuncg', -en — взаимно
трасиране на менителници от банките
BanküCerwelsunn f —en — банков превод
Bankabteliunc j/' —сп — банков отдел
Bankagio п — банково ажио
Б^какИе/ -п — банкова акция
Bankaktiva pl — банкови активи (напр. вло¬
гове, ценни книжа)
Bankakzept п —— 1. акuснтсп кредит; 2. бан¬
керска менителница; 3. банков акцепт
Bankanlagen pl — банкови инвестиции
БяnkarCzlЬer/ -п —дългосрочни заеми на
банката
Bankanstalt/ -en — банка
Bankanteil m, -е — банков дял
Бankantcilueignrr т — акционер на банка
Bankanteilsscheln m-e — банкова акция
БackяnwelsunnU»-■rn — 1. банков превод; 2.
акредитив
Bankaufgcld п — банково ажио; вж.
Bankagio
Bankaufsicht / — банков надзор; вж.
Бankenaufuleht
Bankauftrag т, -=е — банково поръчение
Bankauskunft / -=е—сведения, информация
на банката за платежоспособността на кли¬
ентите й
Bankausweis m -е — финансов отчет на
банката; вж. Bankbericht
Bankauszug т, -че — извлечение банково
Bankaval т — авал на банката
Bankavis т — авизо
Бank1Cürgsseefit/ -en — банкова гаранция
Bankbedinngrnn g/ -en — условие за извър¬
шване на банкови операции
Bankbrrleht т,—г—финансов отчет на бан¬
ката
БaIlkbcrtchttтttattUIlc/-сп — банкова от¬
четност
BankbettnilgurinZ -сп — банкови инвести¬
ции (банково участие)
BankbrtrirC т — дейност на банката, бан¬
кови операции
БankbetrieC m, -е — банка
Bankbilanz -сп — баланс на банката
bankbrüchiu adj. — банкрутирал
Бankbrueh m, -не — банкрут, фалит, несъс¬
тоятелност -- ;
Бankbucilhalluncu/— банково счетоводство-
Bankdarlehen п — банков кредит (дългос¬
рочен) '
БankdrCitot w, -en — длъжник на банката
Бankdcci<unn -еп — банково покритие
Bankdepositum л, -ten — 1. депозит, паричен
влог; 2. ценности на съхранение в банка
Bankdepot л — 1. отдел за влогове в банка¬
та; 2. ценности на съхранение в банката,
депозит
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
47
Bhnkdepntsrsrtz и, -е—закон за влоговете
BhnkdirLktnrium п — управление, директо-
рат на банката
Bankdiskont т — 1. банков дисконт; 2. отс¬
тъпка, предоставяна от банка
Bankdisponrnt т, -тп — доверено лице на
банката
Bankeinlags/ -п — влог, депозит в банката
BankeinzaaiimoS/ ■—en — внасяне на пари в
банката
В ankernissionf— емисия на банкноти, бан¬
кова емисия
BankLnhrГslcref— държавен надзор над бан¬
ките (упражняван от централната банка)
Bankenberecliliguntg/— правомощия за из¬
вършване на банкови операции
Bhnkrnfrsion f— сливане на банки
Bankrninkhsso п — банково инкасо; еж.
Bankinkasso
Bhnkenkartell п — банков картел
BhnkLnknnsortlum л, -tien — банков кон¬
сорциум
Bhnkenknntrnlle f— банков контрол -
Bankro^teit ти, -е — банков кредит; еж.
Bankkredit
BankenquetL f — ревизия на дейността на
банката
bankfähig adj — редовен (за менителница)
Bankf-iliaeLC -п — банков филиал
Bankfonds т — банкови фондове
Bankgarantie / —п — банкова гаранция
Bankgeheimnis и, -se — 1. банкова тайна; 2.
тайна на влоговете
Bankgeld п — банкови пари
Bankgeschäft п, —е — 1. банкова операция;
2. банкова сделка
BhnkgLSCtzsLbung / — банково законода¬
телство
bankgiriert part. perf. —джиросан
Bank-iäubigcr т — кредитор на банка
Bankguthaben п — банкови активи; еж.
Bankaktiva
Bankier m--s— банкер •
Bankinkasso п — банково инкасо
Baokkapital л, -len — банков капитал
Bankkommandite /— командитна банка
Bhnkknmprnshtion / — компенсационна
операция на банката
Bhnkknneltlonrn pl — условия за сключва¬
не на сделки между банката и клиентите й
Bankkonto и, -ton — сметка в банката; das
~ überziehen — надвишавам авоарите си;
ein ~ eröffnen—откривам сметка в банка;
das ~ löschen — закривам сметка в банка;
das ~ schließen — закривам сметка в банка
~, laufendes — текуща сметка в банката
Bankkontokorrrnt п, -е — контокоренг, те¬
куща сметка (разплащателна)
Bankkredit л, -е — банков кредит
Bankkred iltcLunnj/— банково кредитиране
Bankkreditvcn-ag т, ■ — договор за бан¬
ков кредит; Linen * hUschIirßrn — сключ¬
вам договор за кредит; ■ einen ~ kündigen—
прекратявам договор за кредит
Bankkunde m, -n — клиент на банката
Bankliquidität /— ликвидност на банката
~, echtL —действителна ликвидност на бан¬
ката
Bankmonopol л — банков монопол
Banknott/—п—банкнота; ~ en aufrufLn —■
изземвам. банкноти от обратепие; * тп
husgehen — емитирам, издавам банкноти;
* еп е1п/1еГгп — изземвам банкноти от
обращение; вж. ш-г-го
* еп , ungedeckte — банкноти без златно
покритие .
~еп , umlaufende — банкноти ве^С^р^г^щ^ение
Bhnknoten-Vnrrhtsfnnes т — резервен
фонд от банкноти
Bhnknotenаusgsb(*L/ -п—емисия, издаване
на банкноти; еж. BhnknntLnLmlsslon
BaoknnteoLmisslt)OJ'•■тп—емисия, издава¬
не на банкноти
Bhnknotrnkrrs ти, -е — курс (борсов) на
банкнотите
Banknntrnplvilrg л, —len — привилегия за
емисия на банкноти
Banknoten-cgal п, -len — право на държа¬
вата да емитера книжни пари
Bhnknntrnumlhuf т — оаращeпиe на банк¬
ноти
Banknoten/ählcr т — брояч на банкноти
Bankt>UIlghtinnen pl — облигации (заемни)
на банката
Bankphsslvh pl — банкови пасиви, дългове
Bankprü fung/— ревизия на банки и кредит¬
ни учреждения •
Bankprofit m, -е — банкова печалба
Bhnkprtlknrh /— пълномощие, издавано от
банката
Bankprovision /-тп — комисиона за банко¬
ви операции -
Bank-bcklagen pl — резервен фонд на бан¬
ката
Bankrate / -п — банков лихвен процент;
еж. Banksatz ■
Bank-cgel, Goldene ~ — „златно правило“
за банкова ликвидност
48
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Bazkrembours т — банков рамбурс
Bhtlkrrservc/-n — банков резерв, банков
запас, резервен капитал на банките
hhgkrott adj. — фалирал, обявен в несъсто¬
ятелност; — gehen — фалирам; — machen
— фалирам; — sein — фалирал съм; —
werden — фалирам; sich für * erklären
— обявявам фалит
Bankrott m, -е — банкрут, неплатежоспо¬
собност, несъегоягелноcт;1iнен —
erkläre/ — обявявам фалит; — machen —
фалирам
*, hrtnügrnisrhrn — преднамерен фалит
~, rinfhchrn — обикновен фалит
—, offener — явен фалит
*, strafbarer — наказуем фалит
Bhz]krott:i^rtdlirunzJ/—обявяване на фалит
Bhzknniteur m, -е — банкрутирал
ba/krottierez tr. — фалирам
Banksatz т — банков лихвен процент
Bankscheck т, -s — банков чек
Bagksrhria m, --е — банкнота; вж.
Baakantr
Bankschuld / —ez — 1. дълг към банка; 2.
дълг ва банка
Banksrhnldrakn/tn л.-fea — сметка на за¬
дълженията на банката
Bhnkstntus т — състояние на сметките на
банката
Ba/kstatut п — устав на банката -
-п — 1. данък върху банковите
операции; 2. данък върху пускането па бан¬
кноти пад необлагаемия контингент
Bh/ktagr pl—гратисни дни (срок с отстъп¬
ка за изплащане на менителници
В h/ktranshkilo// -ea — банкова операция,
банкова сделка
Bankkta att -п — банкова трата
BhnkumIauf т — 1, обращепие на банкови
платежни средства, респ. на банкноти; 2.
сума банкноти в обръщение
Bankumshiz т — оборот на банката
Bn/kuntrrnrhmr/ п— банково учреждение
Bnnkvalnth / — банкови кредитни разпла¬
щателни средства
Ba/kverkeCr т — банкови операции
Bankvrnmögr/ л — имущество, капитал на
банката
Bankverpflichtu/g / -ea — задължевия-
пред банката, задължения ва банката; den
~r//hchknmmc/—изпълнявам задълже¬
ния към банка; die * ea abstoßea — пога¬
сявам задълженията си към банка
Ba/kvrnrrrhnu/gsko/io л, —toa — разпла¬
щателна сметка в банка
Bhnkverirrtrr т — агент ва банка
Bankvonsrhuß m, Asse — банков аванс
Bhnkwrrhsrl т — първокласна менителни¬
ца, банкова трата
Bankwelt / — финансов свят, финансисти,
банкери
Bankwcrte pl — банкови ценни книжа
Bankwesen л — банково дело
Bhnkzrttrl т — банкнота
Bhnkzirhu/g / — предявяване на банкова
трата, банкова трата
Ba/kzins т, -еп — банков лихвен процент
Bankzinsfluß т — лихвен процент на банка¬
та, процентен размер ва банков кредит
Bhnkznsammrnhnnch т, — — банкрут на
банката
Bannhrnch т, — — превоз на контрабандна
стока
Baa/gut л — контрабандна стока
Bann/сап?/ -ez — контрабандна стока
bar adj. — т брой, наличен (за пари); /г/г/
— — само срещу пари т брой; ia — zahlen
— плащам в брой
Bär т — падане курса на акциите; вж.
Baissor
Bhnührnsrhüssr pl — излишъци на касова
наличност
Barüherwelcsn//— превод на налични па—
ри; вж. Bangrldübrnwrisung
BarnbhcЬшlz/ — изземване на наличните
средства- (от банката)
Barabschluß т, —-sse — сделка с плащане в
брой; вж, Bargeschäft
BarhIlschaffnng'— покупка срещу пари в
брой
Baratt т — бартср, пряк стокообмен
Baratterie /— фалшификация на стоките
Baratiha/del т —— бартер; вж.
Bartrrrnndrl
banaitlrnrn tr,—извършвам бартерна сделка
. Bannuslagrn р! — разходи в брой
Barauszahlung/— плащане в брой
Barbrsitz т — касова (парична) наличност
Barbestand т — касова (парична) налич—
ност
Banhrtnhg m, —=е — налична сума
Bnndarlerr/ л — кредит в брой
Bardeckung der Baak/otcn — (златно) пок¬
ритие на банкнотите ■>
Bardeckung / — покритие със средства в
брой
Banci/knmmrn п — паричен доход
Bnrri/lagr / —п — влог в брой
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
49
Barriczahtung/— плащане в брой
Bargeld и — пари в брой, налични средства
Barueldübermelsungg*— превод на налични
пари
Barucidaurfotreerngg~rn—заявка за пари
в брой
Бargrldanugaben pl — разходи на налични
средства
Bargeld anzahl unjU’— касов оборот по раз¬
хода
В argeldauszahlunguübrrsehuß т ■*-> преви¬
шаване на разходите на налични средства
над приходите
BarueldJ)cdarf т — потребност на налични
средства •
BargrldCeuits т—парична наличност, оста¬
тък на налични средства
Бat'geldCeutand т — парична наличност, ос¬
татък на налични средства
Бarurldbrтrgungukontn п—сметка на обо¬
рота на налични средства
Бat'geldeingänge pl — постъпления на на¬
лични средства
Бargeldrinnahmen und -ausgaben pl—ка¬
сов оборот
Бar>geldrmisuinn f — емисия на пари
BarueJdhettunng'— задържане на пари (в
населението)
Bargeldinkasso л — инкасиране на налични
пари
Bargeldlimit п —лимит на наличните сред¬
ства
bargeldlos adj. — безналичен
Baruc,ldstrom т, — — поток на налични
средства
Бatucldnmlanf т — парично обращение,
обращение на налични средства
Bargeldumsatz т—касов оборот, оборот на
налични средства
Bargeld vor kehr т — парично обращение;
вж. ВaturZdnmlanf
Barueldvrtmögen п — парична наличност
Barueldvolumen л — парична маса
Bargrldsaelungsübrrsehuß nt — превиша¬
ване прихода на налични средства над раз¬
хода
BatueldsitkuZation f— обращение на пари
Bargeschäft л,-< — сделка с плащане в брой
Barguthaben п — влог от налични пари
Barkauf т, •че — покупка срещу пари в брой
Barmittel pl — касови ресурси на банката,
налични средства
Батве^е/ -п — наличен паричен резерв
Barscheck - --s — чек за плащане в брой
— превод на пари в брой
Barterabkommen л— бартерно споразуме¬
ние
Bartergeschäft и, -~е — бартерна операция
Bartcrhandel т — бартерна търговия
Barvergütung/— възмездяване (компенса¬
ция) в брой
Barverkauf /и, •=€—продажба срещу пари в
брой
Barvermögen п — парична наличност; еж.
Bargrldvrtmögon
Batvnruchuß т, -sse — аванс, капаро в брой
Barzahhungj/ -en — заплащане в брой
Barsahlungsueuchäft и, -е — сделка с пла¬
щане в брой; вж. Bargeschäft
Barzahlungsrabatt т, -е—отстъпка за пла¬
щане в брой
Basar т, -е — базар
Basis / -^sen — 1. база, основа; 2. базисен
курс на борсата
Batisfrachtratr / — основен размер на нав-
лото
Basishafen ш, - — основно пристанище
Baststadшln/ -en — основен товар
Basispreis т, -е — базисна цена
Bauistatr / — основен размер на навлото;
вж. Batlsfrachtratr
Battardweeesrl т — бронзова менителница
Bau m-ten — 1. постройка; 2. строителство,
строеж; den ~ stillegen — спирам строеж
BauaCgabe/ -п — данък сгради
Bauaufwand т — разходи за строителство
Baubetrieb m, —е — строително предприя¬
тие
Baumann/ -сп — строителен баланс
Baudarlchcn п — кредит за строителство
Bauer -п — селянин, земеделец
Banrtnenf т, -е — чифлик, селски имот
Banfnanzicetlnn/ — финансиране на стро¬
ителството
Baufirma / -men — строителна фирма
Baufonds т — фонд строителство
San<JaranttcvvrtSceeetlncJ/ — гаранционно
застраховане на постройки или съоръже¬
ния (застр.)
Baugeldet pl — средства за строителство
Baugrlderhypnthrk /— ипотека срещу оси¬
гуряване заем за строителство
Baugeldkredlt m, -е — кредит за строител¬
ство
Bang*^]^(^l^I^ii^^^ngjr—разрешение за строеж
Baugewerbe п — строително дело
Bauherr т, -еп — собственик на строеж
Bauindex т — индекс на цените на строи-
4. Немско-български икономически речник
50
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
телните дейности
Bauindustrief— строителна промишленост
Bauinvestititonen pl — капиталовложения в
строителството
Baukastensystem п — модулна система на
строителство
Bauknstcn-Ausgleicrssuhvcntion / -тп —
субсидия за покриване разходите за строи¬
телство
Baukostenanschlag т, ■ — строителна кал¬
кулация
Bhuknstrnhntril т, -е — дял на капиталов¬
ложенията в строителството
Baukostenzuschuß m, -sse — безвъзмезден
кредит на трети лица за покриване разхо¬
дите по строителството
Bhulhnesteurr / -п — данък върху строи¬
телни участъци, ■ незастраховани от собст¬
вениците им
Barlritplhn по, -*е — план за застрояване
BhrmateriLlindrstгie /— промишленост за
строителни материали
Barphcht f—строителна аренда
Bhrrisikoversicher u nnsj/für Schiffe — заст¬
раховане на строящи ст кораби
Bausparkasse/ -en—кредитно учреждение
за кредити за индивидуално строителство
Bhusphrkassrnbritrhg m, ■ — вноска в кре¬
дитен институт, отпускащ заем за индиви¬
дуално строителство
Baruntrrnchmrn п — строително предпри¬
ятие
Bauunternehmer т — строителен предпри¬
емач
Bhuvrrbnt т — забрана за строителство
В au wirtschaft f— икономика на строителс¬
твото
Bau/insen pl — лихвени проценти върху ка¬
питала, вложен в строителство
Вт- und EntlaeehrUeitcn pl — товаро-раз-
товарни работи
Вт- und Entlhecmittcl pl — товаро-разто-
варни средства
Beamte m, -en — държавен служител
beanspruchen tr. — предявяване на претен¬
ции
Beanspru^nung^-e п — 1. заявяване на пре¬
тенции, искане; 2. натоварване
brhnsthneen tr. — предявявам претенции,
протестирам, оспорвам
Beanstandm^-'/ -en — рекламация, претен¬
ция, възражение, оспорване
beantragen tr. — подаване на молба
bearbeiten tr. — обработвам
Beаrb(LlernS-e!n — обработка
beauftragen tr. — възлагам
Beauf-ragimoS/— пълномощие
bebauen tr. — застроявам
Bebauuiing/ — застрояване
Bcbi^i^i^i^f^ss^ächhi-o—площ за застрояване
Bebauungsplan т — застроителти план
Bedürfnis л, -sr — потребности, нужди; dir
~ sse bLfrirdigrn — задоволявам нужди,
потребности
Bedarf »и— потребност, нужда; den ~ decken
— задоволявам нужда, потребност
grd eckt te—удовлетворени потребности
-, konsumtiver — потребителско търсене
proeukttonsbedingter—потребности на
производството
*, ständiger — постояшю търсене
-, vorhussihrtlihrer — очаквано търсене
Bcd llгfsan^hyssJf— анализ на потребностите
BrdhrlSdLhkung / — задоволяване на пот¬
ребностите
Brehr-Srlhstizität /— еластичност на търсе¬
нето
Бойл^-опесто-оп pl — изискване на пот¬
ребителите
BedarfsfonschшlnS/— проучване на потреб¬
ностите
Bedarfsgüter pl —- потребителски стоки
bedarfsgerecht adj. — съответстващ, отго¬
варящ на търсенето
Bedar-sp^nung/— планиране на потребле¬
нието
Bedcckungs/uschlag по, =е — надбавка към
тарифата на превоз на товари в покрити
превозни средства
BeiierOfrhisj/— срок до вторичното предя¬
вяване на менителница
bedienen tr. —обслужвам
Бcdienunos/ -en — обслужване
Бeeienungsknsieo pl — експлоатационни
разходи
Bedienungspersonal п — обслужващ персо¬
нал
bedingen tr. — 1. обуславям; 2. определям,
споразумявам ст (за)
bedingt adj. — условен, обусловен, зависим, .
ограничен
Be dings unS/ -en — условие; - lo stellen —-
поставям условия; ~ en auferlegen —- на¬
лагам условия; * lo einhalten — спазвам
условия
* , einschränkende — ограничително усло¬
вие
*, hinreichende — достатъчно условие
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
51
—, antwr/digr — необходимо условие
unerläßliche — задължително условие
-, vorläufige — временно условие
- , übliche — общ режим на кредитиране и
разплащане
— ea, gegenseitig vonirilhhfir — взаимноиз¬
годни условия
—, vertragsmäßige — договорни условия
brdi/gungslos adj. — безусловен
Brdlngnngsverhot т — включване на уго—
торки т сделката
beeinträchtigen Ггг — нанасям вреда, нару—
шавам интереси
BeeHräch Нцш//— нанасяне на вреда, на¬
рушаване на интереси
befähige/ tr. [zu D.] —давам възможност за
нещо
Befähigung/, -ea — способност, годност
—, rechtliche — правоспособност
befördert tr. —транспортирам, превозвам,
повишавам в длъжност
Beförderung/— 1. повишаване т длъжност;
2. транспортиране, превозване
Beförderung über kurze Entfernungen —
превоз на къси разстояния
Beförderu/g auf dem La/dweg ■— сухопъ¬
тен превоз .
Beförderung auf dem Seeweg — морски
превоз
Beförderung ia der Liaienscliiffahrt — ли—
неен превоз, по определен маршрут
Beförderung per Schiene — жп превоз
Brfördrnungshuslhgrn pl — експедиционни
разходи
Befördrnungsbrsiimmnngrz pl — транс¬
портни правила
Beförderungseinheit / —г/ — транспортна,
единица
Befördrnnngsfähiukrlt / — mовароноцем—
вост
Bcförderunzusurhür/—г/ — превозна такса
Bcfördmngsgcnehlmgun/g'—разрешение
за превоз ва товари
Beförderungskosten pl —— транспортни раз—
ходи, разходи по превозването
Beförderungsleistunge/ pl — транспортни
услуги
Beförderungsmittel pl — транспортни сред—
ства .
Befördrnnagsphpirnr pl — документи за
превоз
Bfföndrnna/ssrlbsikostr/ pl — себестой¬
ност на превоза
BeГördrnnngssteuen / —п — данък върху
превозите
Beförderuz/svertrag т, — — договор за
превоз т жп транспорта
Befördrnn//swr/ т, -е — транспортен път
befrachten tr. — 1. натоварвам кораб; 2.
фрахтувам
Befrachter т —товарач
Befrachlung/— фрахтоване
Brfrarhtu//shuftna/ - - — фрахтово на—
реждане
Brfnnrhtn/gs/rsrhäft л, —е—фрахтова опе—
рация
Brfnnrhtn//smhklrr т — фрахтов брокер,
маклер по фрахтоване на кораби
Brfnarhinz/szrit / — време за натоварване
на кораб
befragen tr. — правя допитване
Brfnhun// / -</ — допитване, изследване
чрез допитване
befreien tr. — освобождавам
Bcl^^<^i^i^i^tU/— освобождаване от данък, мито
befristen tr. — поставям, определям срок '
befnistri part. adj. — срочен
Befristung des Rechts —— предоставяне на
права за определен срок
Befrtsiun/u/— определяне на срок
Befug/is / —se —— пълномощие, компетент—
ност; die -— sse überschreite/ — превиша—
вам права, пълномощия; eine * erteilen —
упълномощавам; еж. riaränmen; г1пг *
[D.S ci/räumc/ — давам някому права,
упълномощавам; besondere — sse besitzen,
шСпПш—притежавам, получавам особе—
ни права, пълномощия
befugt adj. — упълномощен, компетентен
‘ Befund т, -е — резултат от експертиза
hr/ü/sti/r/ tr. — облагодетелствам, давам
привилегии
Begünstigte т, —п — бенефициент
Begünstigung eines Gläubigers — преиму—
ществено удовлетворяване на един креди—
тор
Begü пяМципа j/ -en — 1. благоприятствате;
2. незаконно облагодетелстване; 3. покро¬
вителство, протекция; 4. преференция,
предпочитание
—, einseitige — преференция без взаимност
—, fr шП liehe — фрахтова привилегия
hrurhrn tr. — 1. продавам менителница,
ценни книжа; 2. пускам в обращение ценни
книжа; 3. сконтирам трата; 4. джиросвам
трата
Br/ebrndr m-a —джиравт
Be/ebu// г1/гп Anleihe — емисия на заем
52
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Begeb uiioS/ -lo — пускане на ценни книжа
в обраният; вж. begeben
Bescbunsskurs w, -е — курс на ценните
книжа при пускането им
beglaubigen /г. ■— заверявам, удостоверя¬
вам; акредитирам
beglaubigt pari. adj. — заверен, удостове¬
рен; акредитиран
begleichen tr. — 1. плащам сметка; 2. покри¬
вам разходи; 3. погасявам дълг; 4. удовлет¬
ворявам
БegllichrnоS— 1- плащане на сметки; 2.
погасяване на дълг; 3, удовлетворяване на
претенции
Begleichung der Zahlungen — погасяване
на плащанията
Begleitbrief т, —е — съпроводителен доку¬
мент
begleiten tr. — придружавам, съпровождам
Begleitpapiere pl — съпроводителни доку¬
менти
Begleitschein w, —е — съпроводително пис¬
мо; вж. Begleitbrief
Бegleitscheinverfhhreо п —— митническа
система за пренасочване на стоките със
съпроводителни документи
БeiScLierоS — съпровождане на товара от
митнически служител
Begnadiguiin/ — привилегии, отстъпки
begründen tr. — обосновавам
Begründuogsfrist /— срок за обосноваване
на жалба
begrenzen tr. — ограничавам
Begrenztheit / — ограниченост (папр. на
вътрешния пазар)
BegrcnzuiioS/ -en — лимит, ограничения
Begriff ■ ■ -е — понятие
begutachten tr. — проверявам, оценявам,
правя експертиза
Begutachter т — експерт
Begutacht iingj/-Ln — 1. експертиза; 2. пре¬
ценка на вещо лице
БchаndlunоЛ-тс — 1 .изложение, обсъжда¬
не, трактовка, разглеждане; 2. обработка,
третиране
-, gerichtliche — съдебно разглеждане
*, znlIhmtlihhL — облагане с мито
Behandlung von Arbeitsstroitlgkeiton —■
разглеждане на трудови спорове
Behälter т — резервоар, контейнер
Bohäitercishtz т — контейнеризация на пре¬
возите
БLräItLrfhhrZLug я, -е — контейнеровоз
Behälterschiff л, -е — контейнерен кораб
Behälterwagen т — вагон-цистерна ,
behaupten tr.—запазвам ст, оставам посто¬
янен за цена, борсов курс
behoben tr. — 1. намалявам загуби; 2, отме¬
ням; 3. отстранявам дефекти, грешки; 4.
тегля пари
БehcebirgsrоZ -тп — настаняване в хотел
BeherbergungsgewerbL п — хотелиерство
Brhrrbrrguogsstrurr / -п — данък, вземан
от собственици на хотели и къщи
hohorrshhon tr. — владея
— господство, владеене
~, monopolistische—монополно господство
BhhineLrunsswettbLwerb т — недобросъ¬
вестна конкуренция
Behörde / -п — орган на властта, учрежде¬
ние, ведомство
behördlich adj. -— ведомствен, официален
beiderseitig adj. — взаимен, двустранен
Beihilfe / -п — парична помощ, субсидия;
[D.] ~ leisten — оказвам помощ някому;
mit - unterstützen — субсидирам
Beilagen pl — приложение с рекламен ха¬
рактер във вестници и списания
beilegen itr. [D., Akk.] —прилагам
Beiieguiins/— уреждане на конфликт, спор
~ , gütliche —— уреждане на спор по мирен
начин
Beirat т — 1. съвет, комисия; 2. съветник,
консултант
Boiträgor т — вносител
Beitrag m, -че — вноска, дял, принос; einen ~
leisten [zu D.] — допринасям за
БLitrhgsüUcrtrhS т, -че — пренос на част от
годишната застрахователна премия към.
новата календарна година
БLitrhs:sL'hi^hunо S— увеличаване размера
па вноската
Beitragsss'uppeL/ -п — група задължителни
плащания в системата на социалното заст¬
раховане
BLitrhsskalkuIultonn/*—изчисляване на зас¬
трахователни вноски
Boi tragskasslcrurlо j/ — събиране на вноски
БoitrhgsrückersSaliunjJ— връщане на пла¬
тени застрахователни вноски
БLitrassrühksemähr /— връщане на плате¬
ни застрахователни вноски; вж.
БLitrassrückerstaituns
Beitragssatz m, ■ — размер на вноската
Beitragszahlung — застрахователна вноска
- , uniLrjärrise — застрахователна вноска
за част от годината
* lo, laufendo — текущи застрахователни
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
53
вноски
Beitreibung / -en — принудителни взима¬
ния на данъци, такси, глоби и др.
bei treten itr. s. [D.] — присъединявам се към
Beitritt т — влизане, присъединяване към
организация, договор
Beitrittserklärung / -en — заявление за
влизане в дружество, организация, за при¬
съединяване
beklagen refl. [bei D.] — отправям жалба
пред
Beklagte m, -n — ответник
bekräftigen tr. — потвърждавам
Bekräfttguiicg^-ec — потвърждение на дълг
Beladeatbriten pl — mовариселни работи
Beladerftitt/ -en — срок за натоварване
beladen tr. — товаря
Belader m — товародател
Beladung f— товарене
Belastbarkeit /— пределно, допустимо на¬
товарване, товароподемност
belasten tr. — 1. дебитирам; 2. натоварвам;
3. облагям с данъци; hypothekarisch -- —
обременявам с ипотека
Belastung / -en — натоварване, облагане;
вж. belasten
~ en, яuürrgrmöhnliehe —— непредвидени
разходи на данъкоплатци
Brlautungsanuяbe /— дебит-авизо, авизо за
дебитиране, известяване за дебитираяе
Belastungsanzeige /— -дебит авизо; вж.
BrlastunuuangaCr
BrlastunuuaufgaCe / — дебит авизо; вж.
Brlautungsangabe
Belastungsavis т — 1. авизо за използване
на акредитив; 2. дебит авизо; вж.
Belautungsanuabr
belaufen refl. [auf Akk.] — възлизам на .
beleben tr. — оживявам
beleben refl. — оживявам се
Belebunnj/— оживление на икономиката, на
пазара
Beleg m, -е — документ; отчетен документ
в счетоводството; einen ~ erstellen — из¬
давам документ
Belege pl — документация, документи
belegen tr. — 1. облагам с данъци; 2. потвър¬
ждавам, доказвам, удостоверявам с доку¬
мент
Бс^ет^Итс/ -ь- издаване на документ
301^143^6/ —п — технически паспорт
Bek^gjueefit/ -en — колектив, персонал
Bclcuschaftuaktirn pl — акции, с които пер¬
соналът участва в предприятието
Belegsuhafftuvrtt€eertlngg'—застраховане
на работниците и служителите в предпри¬
ятието
Belegsc hei n - - -е—писмено доказателство,
оправдателен документ
beleihen tr. —— отпускам заем
Beleihung einer Versicherung — даване на
заем срещу застрахователна полица
Brlclhunng'— предоставяне на заем
Brlrihunusgtrns.r / — пределен размер на
заема (в процент към стойността на зало¬
жения предмет)
beliefern tr. — доставям, изпращам, снабдя¬
вам
BrllefeeunnZ -еп — снабдяване, доставяне
(на стоки)
* гс , gegenseitige — взаимни доставки
-, zentralisierte — централизирано снабдя¬
ване .
Belieferung des Marktes — доставяне на
стоки на пазара
Belieferung im Strrekrnueuehäft — тран¬
зитна доставка (въпшпотьрг.)
Belohnurnc j/ -ec — възнаграждение
~, materielle—материално възнаграждение
Bemessшlcg;■сн — 1. измерване, определяне
на размери; 2. изчисление, пресмятане
Bcmcssungsuuruniaae/, -п — 1. основа за
изчисляване (напр. на данък); 2. размер на
обекта, облаган с данък
Brmrsunngtzeitraum т — период, опреде¬
лен за изчисляване размера на данъка
BemurterungU'— предоставяне, предлагане
на мостри (на стоки)
benachrichtigen tr. — уведомявам, известя¬
вам
Benachrichtigung / —еп — съобщение, из¬
вестие, нотификация (уведомяване за про¬
тест на менителница)
BenactlrlchtigunuspПicht / — задължение
на регресанта да извърши нотификация
Benaehrlchtlgungssehreibrn п — уведомя¬
ване, авизо
benachteiligen tr. — ощетявам
Benachtci^ili^i^ — ощетяване на интереси
Benutzbarkeit /— годност за употреба
Benutzucgsbefugnis/— право за ползване,
разрешение за право на ползване
Вrnntznngsuebühr/—еп—-такса за ползване
Brobacihunn f, -еп — 1. констатация, (в ре¬
зултат от наблюдение); 2. наблюдение; 3.
спазване, съблюдаване
Benbachtung jmelhene/-п—метод на наб¬
людение
54
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
beraten tr. — съветвам, консултирам
Brnaiungsdirast т, -е — консултантска
служба
Brrntuagswrsrn п — консултантска помощ,
служба за консултации
Beraubung f — 1. лишаване, отнемане;- 2.
ограбване, грабеж, обиране
Brrnnbungsvrnsirrrnung / — застраховка
срещу грабеж
berechnen tr. — изчислявам, пресмятам,
калкулирам, оценявам
Berechnuiigu/ -сп — 1. изчисление, пресмя—
тане, калкулация; u/trn ——с начисляване
(напр. на проценти); 2. разплащане, разчет
Brnrcrnungsdhtea pl — разчетни дати
Bereich т, —е — 1. компетенция; 2. област,
сфера,- район, зона; 3. обсег, диапазон; 4.
радиус на действие
—, abgrschlnssrnrr — затворена област
—, führe/der — водещ сектор
-, intervalutarischer — валутна сфера
— , nichimaten*irllrn — непроизводствена
сфера
— , nichtpnndnktlvrr — непроизводствена
сфера
Bereich der materielle/ Produktion — сфе—
ра на материалното производство
Bereich des Handels—сфера на търговията
Bereit/guiizu/— 1. отстраняване, преодоля—
тате на трудности; 2. разчистване, изпла—
щане на дългове, сметки; 3. регулиране,
уреждате на конфликт, разрешавате на
спор
Bereiitti!Hunag"— 1. запазвате на стока- за
купувач; 2. изготвяне, изработка; 3. пре¬
доставяне ва средства от бюджета, даване
на информация
Bergbau т—минно дело, рудодобивва про¬
мишленост
Bergbaubetrieb m, —е — 1. минно предприя—
тие, мина; 2. рудодобивна дейност
Bergbaudistrikt т — минен район
Benghhufreiheit /— липса на право на част—
на собственост върху земните недра
Brnghhuge!srlssr rft /*—e п •— минно дружес—
тто
Benghaui/dustrir /— минно предприятие,
мина
Brn/bnuknnzrssinn /— право на експлоата¬
ция на минно предприятие, мина
Bergbhurrcht п — минно право
Brrghhnsrhutzgrblrt л, -е —— охранявано
предприятие, мина
Brnghhnstrurn / —п — данък върху разра¬
ботката на залежи
Be rgberech Пцш/ f— право за разработва—
не на залежи
Brrggcselzgurllnn/— минно законодателс¬
тво
Bergmann т — leute — миньор
Beruma/gsre/te/—-п — пенсия на миньор,
изплащана поради нетрудоспособност
Brrgmnnnsvollrrntr / —-п — пенсия, на
миньор, изплащана поради старост или ин¬
валидност
Bergrecht п — минно право; правни норми,
регулиращи минното дело
Brrgstrurr/— данък върху разработването
на залежи
Brrgu/ten/rhmrr т—собственик на минни
предприятия
Bergwerk л, —е — рудник, мина
Brngwrnksnktir / --п — акция на минно
предприятие
Bericht т, —е — отчет, доклад; laut — —
съгласно доклада; einen — erstatte/ [йЬгп
Akk.] —докладвам; гСпгп * h/fordrrn —
изисквам доклад
berichten tr. [über Akk.] — съобщавам, док—
ладвам за
Berichtigung//— плащане, уреждане на дълг
Berichtigung einer Rechzu// — уреждане
на сметка
Berichtigu/g voa Buchuzgen—поправка на
грешка т счетоводни книги
Brnichtlgungsn/schlag т —— допълнителна
калкулация
Berichtiuu/gsfeeSiStrlunag/— определяне на
нови позиции за изчисляване на данни
Berichtsbila/z / —ez — отчетен баланс
Brnirhtsdatrn pl—отчетни данни
Brrirrtsjarr л, -е — отчетна година
Brnirhtssrlbstknstra pl —— фактическа се¬
бестойност
Beruf m-e—професия; гс/г/ — nusübra —
упражнявам професия; гма/ - aneig/en—
получавам професия; гс/г/ — erlernen —
изучавам професия; einen — ergreifen —
избирам професия
beruflich — професионален, свързан с про—
фесията
berufliche Bildung — професионално обу¬
чение
hrnufSirhr Fnrihildu// — професионална
квалификация
hrruflirhr Umschulung — професионална
преквалификация
BernfsaurbllSuuz/ — професионално обу-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
55
ченит
Бhrufsausbilduоgsknstrо pl — разходи за
професионално обучение
Borufsauslose /— подбор на кадри за профе¬
сионално обучение
Boru-sheklcidenm/— работно облекло
BerursoigsnuoS'— професионална пригод¬
ност
Boru-sentwicklimn J — повишаване на ква¬
лификацията
Borufsfärigkoit /— професионална способ¬
ност
БhruГshhГipflIch1versii:hrcungg'— гаранци¬
онно застраховане по отделни професии
Бorufskrhоkrrle f — професионално забо¬
ляване
herufsmäßls hdj- — професионален; вж.
boru-licr; Lino ~ Tätigkeit betreiben —
извършвам дейност, съобразена е профе¬
сията
Berufsschäden т — увреждане на здравето,
свързано с дадена професия
berufstätig adj. — работещ
Berufstätige т, —п — работещ; вж.
Beschäftigte
Berufstätigkeit f — 1. работа по специал¬
ността; 2. трудов стаж
Borufsunfähiskeit f— нетрудоспособност
Borufsunfall m,^e—нещастен случай в про¬
изводството, производствена травма
Berufsverband т,^с — съюз на работещите
в една професия
Berufsverbot п — забрана да ст упражнява
дадена професия
Bori-unns/'— обжалване на присъда, касаци¬
онна жалба
hovnrshrussrn tr. — давам аванс
Bosch äd iguiios/ -lo — 1. нанасяне на вреда;
2. п^вред» ппввдeж^даe
boscläftigt part. adj. — зает, работещ
Beschäftigte m, -n — работещи, работници,
служещи
**, nicrt ständig — временно заети работници
*, ständis — постоянни работници
БLSchiiffiis^ln^s' -оо— 1. заетост; 2 занятие,
работа, дейност
Бoschäftigunssanfhll т—търсене на работ¬
на сила .
Бoscräftigungsgrhd т — степен на заетост
Beschäftigungsrückgang т — намаляване
. броя на заетите
Бoschäftisunsswahhstum л — увеличаване
броя на заетите
Boscla-fen п — 1. ’ набавяне, доставяне на
пари и стоки; 2. привличане на капитал
boscha-fon tr.—набавям, доставям, привли¬
чам; Gcid набавям nap^ KapitaH ~ —
привличам капитал; Rohstoffe ~ — доста¬
вяй суровини
БLShraffLnroit /,-оо— 1. структура; 2. със¬
тояние, свойство, качество
~, äußoro — външен вид на товар
Bese h affu nnf— набавяне, закупуване, прив¬
личане на капитал
BeschaffunssknstLO pl—разходи за достав¬
ката и съхранението на материали
Бcshraffungslascr п — склад за материали
БLShhaffungslogicSigf/'—логистика па мате¬
риалното осигуряване
Bosch hffuоgsmаrkt т, -т — пазар на средс¬
твата за производство
БLShhaffungswos т, -е — канал за набавяне
на средства за производство
Beschaffungszcit / — срок за набавяне на
средства за производство
Boschau / — 1. контрол на месо; 2. митни¬
ческа проверка; 3. оглед, проверка; 4. про¬
ба на ценни метали
hLschLlоlsen tr. — потвърждавам писмено
Bos<^)^(^ii^ll^i^i^n^S/> -lo — 1. разписка, квитан¬
ция; 2. удостоверение, свидетелство
BoscHas т, с — конфискация, изземване,
запор; olnon - hufhohen — снемане на за¬
пор или забрана; in - normen — конфис¬
кувам, налагам запор или забрана
beschlag-rei adj. — неподлежащ на конфис¬
куване или запор
Beschlagnahme / — конфискация, изземва¬
не, запор срещу имущество, опис на иму¬
щество; eine ~ Uehntrhgon — поставям
въпрос за конфискация
Boschlagnahmie-Vorslcheruns / — застра¬
ховка на товари при възможна конфискация
boshhlhsnhhmon tr. — конфискувам
Beshrlhgоhhmorisiko п — риск от конфис¬
кация - -
beschneiden tr. — 1. намалявам работна зап¬
лата; 2. съкращавам потребление
БoschnnOCdun/,-тп — съкращаване на пот¬
ребление, намаляване на работна заплата
beschränken tr. — ограничавам
beschränkt part. adj,. — ограничен
BcschränkuiiuS/ —en — ограничаване, стес¬
няване
BeshhräоkungsmhßоhhmL / -о — ограни¬
чителна мярка; ~ о troffen—предприемам
ограничителна мярка
Beschwerde / -n — 1, жалба, оплакване;
56
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рекламация
Beschwerderecht и, -е—право на обжалване
Brschwerdcf snrrrr—жалба, касационно де—
ло
Besem schoa п — отстъпка за загуби вследс¬
твие залепване към опаковката
Brsicrlltggngg'— 1. инспекция, проверка На
стоки; 2. митническа проверка; 3. ревизия
besiedeln tr. — заселвам
Besiedlun/g* -ea — заселване
Besitz т — 1. имот, собственост, имущест—
во; 2. притежание, владение; in de/ -
einführen — въвеждам във владение; la -
übergeben — предавам във владение; dea
~ antreten — встъпвам във владение
—- , gewaltsam erworbener — насилствено
владение
* -, nicht gerechtfertigter — неправомерно
владение
-, ungesetzlicher •— незаконно владение
— , u/vrräßrrllrhrn — неотчуждаемо иму¬
щество
*, zeitweiliger — временно владение
-, zur Ersitzung hrrrrrtigr/der — давнос—
тно владение
Besitz auf Lebzeit — пожизнено владение -
Be siizahhuhhJr-la—данък върху имущес¬
твото
Bes^l^:^:^i^l^i^s^s^^a^U/— отстъпване правото на
собственост
Brsitzhrstaad т — налична недвижимост
Besitzdauer /— срок па владение
Besitzei/kommen п —доход от владение на
имущество
Brsitzcntsslzung/'— лишаване от владение
Brsilzentzill)llnzu/—лишаване от владение
Besitzer т — притежател, собственик
Besitzstand т — 1. налична недвижимост,
активи; 2. размер на имуществото
Besiizsttrern/ —п —— данък върху имущест—
вото
Brsitzwrrhsrl т — 1. римеса, менителница
за получаване (акцентирана менителница);
2. смяна на собственика
Besitzwerte pl — имущество, ценности
Besoldung/* -en — заплата на военнослуже¬
щи
Brsoldu//szulagr / —п — надбавка към зап¬
лата на военнослужещи
Beständewagnis п — предварително плани¬
рани загуби на предприятието
bestätigen tr. — потвърждавам
bestätigt p агС adj. — потвърден
Bestätigung / -ez — 1. потвърждение за
постъпването на поръчка; 2. потвърждение
на чек; 3. ратификация на договор
— , urkundliche — документно потвържде¬
ние ■
Bestätigungsschreiben п — писмо—-потвър—
ждение
Bestückung/— оборудвате
Bestand т, -е — 1. запаси, резерви, фонд; 2.
наличие, наличност; З.салдо остатък
(счет.); 4. състояние, положение
Bestandsaufnahme /— инвентаризация
Besta/dsbeweguntu*'—движение на запасите
— формиране на запасите
Brsiandsrnfnluskonirn pl — 1. активни и па¬
сивни сметки; 2. инвентарни сметки
BestandsГlgaaaiccnuz/— финансиране на
запасите
Brstandskontrn pl —— инвентарни сметки;
еж. Brstnndsrrfnlgskoaira
Brsta/dskn/tnollr /— ревизия
Brsiandskrrdit m, -е—краткосрочен кредит,
предоставен за финансиране на запасите
Brsthndst-isikn а, —еп — риск, свързан със
създаването на големи запаси
Brstnadtrll т, -е — съставна част, компо¬
нент, елемент
Ь^гСг/ itr. —> I. съществува (за предприя¬
тие); 2. [auf DJ———държа на- 3- [aus D.) -
— състои се от; 4. [in £).] * — състои се в
Bestellbricf m, —е — писмо поръчка
hrstrllra tr. — 1. назначавам (напр. надзорен
съвет); 2. поръчвам
Besteller т — възлагащ поръчка, купувач
Brstrllmr/дr / -п — поръчано количество
BrstrПschrrihrn п —- писмо поръчка
Brsirllirrmi/ т, —е — срок -за даване на
заявка
Brsiellungu/ -ez — l. заявка, поръчка; auf *
arbeite/ —работя по поръчка; 2. назнача¬
ване; eine * erteilen — давам поръчка
bestens — вай—изгоден курс при продажба
на акции
Bestens-Aufträge pl — нелимитирани на¬
реждания за разпродажба ва акции
besteuerbar adj. — облагаем с данък или
мито
besteuern tr. — облагам с данък или мито
besteuert part. adj. — обложен с данък или
мито
Bessenem/g* —ez — данъчно облагате .
*, 1г/ггю1уг—регресивно данъчно облагане
-, i/direkte — косвено данъчно облагане
— , kumulative — кумулативно данъчно об¬
лагане
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
57
~ , progressive — прогресивно данъчно об¬
лагане
~, zusätzliche — допълнително данъчно об¬
лагане
Besteuerung an der Quelle—поддържане на
данъци от източника на доход
Brstruetungsftrlgrrnsr / — максимален,
необлагаем размер на дохода
Brsteuerungsgegenutand т, — — обект на
данъчно облагане
Вruteuerungsgrundizaer/ —п — 1. основа за
данъчно облагане; 2. размер на облагае¬
мия обект
Brstencrncusreeht п — право на данъчно
облагане
Brstgröße / -п — оптимална величина, оп¬
тимален размер
Bestimmung / -ec — 1. местоназначение,
предназначение; 2. обозначение, определе¬
ние; 3. постановление, предписание, разпо¬
реждане; 4. точка, положение в договор
Bestimmungsbahnhof да, -е — гара-место¬
назначение
Brutlmmunguflughafrc да——летище—мес¬
тоназначение
Bestimmungshafen т, - — пристанище-
местоназначение
Bestimmungsort т — 1. място за осъщест¬
вяване на покупко-продажба; 2. пункт,
местоназначение
bestmöglich — по най-изгоден курс, по най-
изгодна цена
bestreiken tr. — парализирам чрез стачка -
Bestreitung/*— I. оспорване, опровержение;
2. покриване на разходи
Brsttcchnologie/; -п—оптимална техноло¬
гия
Brstverfaetrn п — оптимален метод
Bestwert д,—е — оптимум, оптимална вели¬
чина
betaut pari. adj'. — с настъпил падеж (мени¬
телница)
beteiligen refl. [an D.] — участвам
Beteiligte да, -c — участник, притежател на
дял
Beteiligung/, -ec [an D] — 1. капиталовложе¬
ние; 2. участие, брой на притежатели надял;
unter starker - — с виссок дял на участае
Вrtelligungsfinяnziceung*-сn — 1. средства
за финансиране дейността на дружеството;
2. създаване на собствен капитал на дружес¬
твото (чрез обединяване на дяловсте)
BetriIiuungsueurllscbaft f, -ec — 1. акцио¬
нерно дружество, акционерна компания; 2.
дружество за финансиране дейността на
предприятия
Beteiligungskapital п — дялов или акционе¬
рен капитал
Beteiligunuslohn да, -=е — част от заплатата,
давана във вид на ценни книжа
Brteiliuunguquntrf—квота, размер на учас¬
тие (в акционерно дружество)
Beteiligungsunternehmen л — съвместно
дружество; вж. Joict Venture
Betrag да, =е — сума, размер; einen ~ dem
Konto—gutbtingrn внасям сума по смет¬
ка; einen - abredinen — отчитам използ¬
вани- суми; гСпгп * durch Nachnahme
ггЬгСгп — събиране на сума с наложен
платеж
-, überzogener — преразходвана сума
~, absetzbarer — изразходвана сума, която
не се облага с данък
~, aCzutechnrcder — подотчетна сума
~, яufadd^ertrt — сумарна сума
*, austehendrr — неполучена сума; сума,
неизплатена на дебитора по сметка
~ , Cerrltgrutnlltrr — асигнирана сума
- , rineehrndrr — постъпваща сума
-, fälliger —сума, чийто срок на плащане е
настъпил
-* geschuldeter — неизплатена сума
* -, elcterlrutet — депонирана сума
*, nicht einziehb arer — несъбираема
~ , rückständiger — сума, неизплатена на
дебитора след настъпване на падежа
-, steuerfreier — необлагаема сума
*, strnorpflidetigee — облагаема сума
betragen tr. [Akk.] — възлизам на
brtrausftri adj. — освободен от плащане на
вноски
Betreuung f—— 1. обслужване; 2. оказване на
материална помощ
Betrieb да, -е — 1. предприятие, производс¬
тво; außer * извън производство; den ~
stille gen — закривам предприятие, спирам
производство; 2. работа, действие, функ¬
циониране, експлоатация; außer ~ setzen
— прекратявам експлоатацията; einen *
aufnehmen — пускам в ход, в експлоата¬
ция; in * nehmen — пускам в ход, в експ¬
лоатация; den ~ einstedlen — спирам про¬
изводство, работа
CetrieClieh adj. — производствен, заводски
BettirCsabrrehnungsbogen т (ВАВ) — ме¬
тод за калкулиране на производствените
разходи
BrttirCsabtrilung / -ec —— отдел, цех на
58
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
предприятие
БciticOiasl/— 1. вид работа, режим на
работа и експлоатация; 2. тип предприя¬
тие; вид производство
Бotriobshrsgaboо pl — 1. вътрешни издръж¬
ки на предприятие; 2. производствени раз¬
ходи
BotrlobsausrüssunnS—оборудване на пред¬
приятие
БLtriLhshLdingungeо pl — производствени
условия; unter ~ — в производствени ус¬
ловия
Бetriebsholhgschaft /— колектив, персонал
Бotriobsbilhоz/—■ баланс на предприятието
Betriebsdaten pl —— 1. производствени дан¬
ни; 2. техническа (производствена) харак¬
теристика
heirlLbsLiseо adj. — принадлежащ на пред¬
приятието
Бotriobsoinnhhmonp/—доходи на предпри¬
ятието
Bhtrihhscinr ich lungon/?—производствени
съоръжения
Botriobsführung f — дирекция, управа на
предприятие
Botriobsgofährduog / — разпространяване
на слухове, носещи вреда на съответното
предприятие
BoeriohsgLwiоо т, -е — печалба, доход на
предприятие
Betriobsgrundstück и, -е — поземлен учас¬
тък, собственост па предприятие
Betriebshhftp--ich1verslchreunnS'—застра¬
ховка на работниците за сметка на предп¬
риятието
Botriobsricrarcrio/—йерархична структу¬
ра на предприятието
Betriebskapital п—оборотен капитал, обо¬
ротни средства
Betriebskosten pl — производствени, ■ експ¬
лоатационни разходи
Botriobskrankenkasse /— здравноосигури-
телна каса на предприятието
Betriebslehre / — наука за организация и
икономика на производството; вж.
BotriebsmirtshhhftslorrL
БctricbhleiinfrnS— управление на предп¬
риятието
Betriebsmittel pl — I, оборотни средства; 2.
производствен материал; 3. средства за
производство; 4. технологично оборудва¬
не на предприятието
Бotrihbsmittol-nnes т ■ производствени
фондове на предприятието
Бotrihbsnhcrfolge /— наследяване на пред¬
приятието
Бetricbsot‘dnunns/—организация на предп¬
риятието
БLtriobspnIiiik / — производствено-иконо¬
мическа политика на предприятието
Betriebsrat rn, -=е — съвет
BhtrioUsshhulden pl — дългове на предпри¬
ятието
Betriebssicherheit / —- 1. безопасност на
труда; 2. експлоатационна надеждност
BotrioUsstcuorn pl — 1. данъци от промиш¬
лено или селскостопанско предприятие; 2.
съвкупност от всички данъци, плащани от
предприятието
БotrioUsstnffo pl — производствени матери¬
али с обслужващо предназначение
Botrlobstranspnrt т — заводски транспорт
Бctrlobsumsteilunn/— 1. преминаване към
ново производство; преориентация на про¬
изводството; 2. реконструкция на предпри¬
ятието
БhtrihbsumwаndllInm/— преориентация на
производството; вж. Bctricbsumstcllung
Betriebsunfall т, с — производствена
травма, нещастен случай в производство¬
то
Botrlobsunterhrecrrоgsversichcruns / ——
застраховка срещу загуби от престой в
производството
Бetriobsver-hssuоs / —— устав, статут на
предприятието >
БotriohsvLr-assunsssLSLtz п — 1. закон за
правата и задълженията на предприемачи¬
те и на колектива в предприятието; 2, закон
за регистриране на устава на търговско-
промишленото предприятие
Betriebsverluste pl — производствени загу¬
би, загуби на предприятието ■
Betriebsvermögen п — 1. имущество на
предприятието; 2. собствен капитал на
предприятието
Betriebswirt m, -е — специалист по иконо¬
мика и организация на производството
БetrlLhsmCrtschaftslLrrL/— наука за органи¬
зацията и икономиката на производството
Бotrlobszhit /— време на експлоатация (ра¬
бота)
Botriobszeit-hktor т, —тп — коефициент на
използване
Бotrlebsаur-lilnhfrоs/ — концентрация на
земи (чрез изкупуване и допълнителна
аренда)
beurkunden tr. — заверявам, писмено пот-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
59
върждавам
notariell — заверявам нотариално
beurkundend pari. adj. —— - оправдателен за
документ .
Beurkundung / -ec — заверка, писмено
потвърждение
Bevölkerunc j/ — население
Bevölkerungsauugabrn pl — разходи на на¬
селението
Bevölkerucgsbedarf т — потребности на
населението
Bevölkerungsein nah men pl—доходи на на¬
селението
Bev^ilkerungsvvet;t)rgunng'— снабдяване на
населението
Bevölkrrungsmlssrnuchafi /— демография
Bevölkerungszuwachs т—прираст на насе¬
лението
bevollmächtigen tr. — упълномощавам
Bevollmächtigte m, -c — 1. доверено лице;
2. упълномощен, пълномощник
BcvollmäcHtigus/, -ec — 1. пълномощно;
2. упълномощаване
bevormunden tr. — 1. назначавам настой¬
ник; 2. опекупетвам
Bevormund ищ» j/— опека, попечителство
Bevorratung / — създаване, попълване на
запаси
bevorrechten tr. — предоставям, давам при¬
вилегии
bevorrechtet part. adj. — привилегирован
Bevotschuruunc./' —— даване на аванс, аван¬
сиране
bevorzugen tr.- — предпочитам
bevorzugt part. adj. — привилегирован,
предпочитан
BcvoozuguucZ -ec — привилегия, предим¬
ство, предпочитание
brmrglieh adj. — 1. движим (за имущество);
2. променлив (за разходи)
Bcmeuucgsmasse/— поток (икономическа
величина)
Ьг^^^Сгп refl. [um Akk.] — кандидатствам
Bewerber m — кандидат
Bewerbung / -ec [um Akk.] —- (анвление,
молба, кандидатура за служба
bewerten tr. — 1. оценявам, определям стой¬
ност; 2. преценявам, изчислявам
Bewertung / -en —- 1. котировка; оценка,
определяне на стойност; 2, преценка, из¬
числение; разценка
Brmertungsgrurtz п — закон за оценка на
имуществото и взимането на данъци върху
недвижимо имущество
Bewertungsmerkmal и, -е — критерий за
определяне на работната заплата
Bewertungssatz т — разценка
Bewilligung / — 1. асигнация на парични
средства, предоставяне на кредит; 2. съг¬
ласие, разрешение
Bewilligungen pl — асигнация
Bewirtschafter т— 1. земеползвател; 2. уп¬
равляващ имота
Brmrttiueeaiunn/'— 1. водене на складово
стопанство; -2. обработка на земя, (смспол-
зване; 3. управление на стопанство, стопа¬
нисване
Bezüge pl — доходи, заплата
bezahlbar adj. — платим, подлежащ на пла¬
щане
bezahlen tr. — 1. възнаграждавам; 2. пла¬
щам, заплащам, изплащам; zusätzlich ** —
доплащам; bar -* — плащам в брой;
stückweise ~- — плащам на бройка
bezahltpart. adj. — платено, заплатено; sich
— machen — компенсирам разходите си; im
voraus - — авансиран
brzahlt—Brirf (ЬВ) — оферта в брой (борса
„нарежданията за продажба изпълнени“)
brzahltаGeld (bG) — търсене в брой (борса
„нарежданията за покупка изпълнени“)
Бега^шс/, -ec — 1. плащане, заплащане;
2. възнаграждение; 3. погасяване на дълг,
покриване на разходи, компенсация; zur -
voriegen — предявявам за плащане при
менителница; gegen - — срещу заплаща¬
не; prompte ~—незабавно плащане; die ~
steht noch aus — още не е последвало
плащане
beziehen tr-. —— 1. купувам, закупувам; aus
dem Ausland ~ — внасям; 2. получавам
пари, заплата; über den Großhandel - —
купувам на едро
Bezieher т — 1. купувач, фирма-купувач; 2.
получател на пари
Bezleherlacd л,-ч?г—страна-купувач, фир¬
ма-купувач, страна-вносител
Bezichunn/ —en — 1. отношение, връзка; 2.
съотношение, условие
Bezirk m, —е — окръг, район, околия
Bezogener т — платец, трасат (на менител¬
ницата)
BezoHz uic f— облагане с мито
Bezug m, -е —— 1. абонамент (за вестници);
2. набавяне на нови акции от акционерите,
които притежават акциите на дружеството;
3. покупка; 4. получаване, набавяне на сто¬
ка
60
в
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Bezu/s а ktien pl — нови акции, издавани от
АД (при увеличаване ва акционерния капи-
гал)
BrzugsЬhreehltggn/ur— 1. право на застра¬
хования да предоставя пълномощията -си
на трети лица; 2. право на купуване, заку—
пуване
Bezugskurs т — абонаментна цена (на ака¬
ции и облигации)
Brzugsprämirf—премия за опция, плащана
за правото за купуване или продаване на
акции (борс.)
Bezugsrecht и, —е — право на акционера да
закупува нови акции при увеличаване на
акционерния капитал
Brzugusrrrhahnsia<tun/g* — ред за - получа¬
ване на акции
Bezugsschein m, —е — 1. деливери ордер; 2.
талон (на акция, облигация)
bieten fr. - — предлагам (напр. на- търг)
Bieter т — участник в търг
Bila/z f -ea — баланс, равносметка;.
nußenhhlh dee извъпбалавсов; die —
п^1гг11/гп — съставям баланс; die —
nns/lrirhrn — изравнявам- баланс; la der
— ausweisen — посочвам т баланса; nicht
ia der - erscheinend — извъпбалавсот
Bilanz der Bargclddispnsitinnrn — емисио¬
нен баланс
Bilanz des Auße/handels — външнотъргов—
ски баланс
Bilanz des Volkseinkommens —— баланс на
националния доход
bilanzieren tr. — 1. оставям баланс, балан¬
сирам; 2. правя равносметка
Bilanzkonto л, —tea — балансова сметка
Bilanzliquidität f — ликвидни (свободни)
средства на баланса
bilanzmäßig adj. — балансов
Bila/zprriodr f, —а — отчетен период
Bilanzposition f — перо в баланса
Bilanzposten т — перо в баланса
Bilhnzprüfn// f — проверка (ревизия) на
баланса
Bllhnznrvislnn f — ревизия на баланса; вж.
Blln/zpnüfn/u
Bilh/zstlrhiag m, -е — ден, в който се със¬
тавя баланс
Bilh/zverschllrgruntu*'—завоалиране на ба—
ланса
Bila/zwahrheit/— достоверност ва баланса
Bilh/zwert m,—e — балансова стойност, ба¬
лансова оценка
Bilh/zziffcr /— показател на баланса
bilateral ad/, — двустранен
Bilhienalgrsrhäft л, —е—двустранна сделка
bilde/ tr. — създавам (напр. стойност)
Bildschirmtext т (ВТХ)—електронна поща
Siidung// —ez — 1. просвета, образование;
2. създаване, формиране, образуване-
Bilduzg$—n/d Erzlehun/swesen л — систе¬
ма на образование и възпитание
Bildwerbung f — реклама с помощта на
изобразителни средства, фотореклама
bill of tading (engl.) — коносамевт
Bimetalllsmus m — биметализъм
binär adj. — бинарен, двучленен
blnde/d part. adj. — задължителен, задал—
жаващ, обвързващ (за оферта)
Bindung/* -ea — 1. замразяване; 2. обвързва—
не, задължение; 3. свързване, съединяване '
Biadungusrmächltggn/uf— пълномощие да
се извършват разходи, които са извън раз¬
четите (бюдж.)
Bl/du/gsklansrl /— обвързваща уговорка
Bla/cnfrhchtslrhiffahrt /— движение на то—
варни кораби по вътр. водни пътища
Bizzen/eld л — пари, използвани във вът—
решвото (парично) обращение
Binnengewässer pl — вътрешни води (реки,
езера)
Bignrnhnfr/ — m, — — речно пристанище
Bizzrnhn/drl т — вътрешна търговия
Bl//r/ko//ossrmrnt л ■— коносамевт при
вътрешните водни съобщения
Binnenmarkt - — вътрешен пазар
Bln/ensehiffahrt /— корабоплаване по вът¬
решните водни пътища
Binnrnschll■fahrtsarhrn pl — съдебни дела,
свързани с вътрешното корабоплаване
Binzenschlfahrtstransport т—преводи по
вътрешни водни пътища
Bln/rnschlffa<lrltsveltkrhr т — преводи по
вътр. водни пътища
Bl//cntra/sportvrnslchrlrun/ / —— застра—
ховка (па товара) при превозите- по вът¬
решни водни пътища
Bi/gezvcrkchr т — 1. вътрешни превози; 2.
вътрешни съобщения, вътрешен транс—
порт; 3. обращение ва стоките т границите
на една страна
БСапспа^^гипаиГ— национална валута
Blz/enwahssrnsaßenverkehr т — вътреш¬
ни водни съобщения
Bigncnwirtschnfi / — вътрешно стопанство
Binnenzoll Л1, -е — вътрешно мито (в рам—
ките на един иконом, или мити, съюз)
Bla/kett л — 1. бланкетно задължение; 2.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
61
чиста (непопълнена) бланка на чек, трата
blanko adj. —- 1. без покритие; 2. бланков,
открит, непопълнен; in - akzeptieren —
извършвам бланков акцтпт; in - stchen —
нямам покритие.; in - trassieren — траси¬
рам бланко-мтниттлница; * kau-on — ку¬
пувам по открита сметка
Blanko и, -s — чиста (непопълнена) бланка
на чек, трата; вж. Blankett 2.
Blanko ab säbo / -lo — бланкова продажба;
вж. Blhоknverkauf
Blankoakzept n — акцентирана бланкова
менителница
Blanko-lro п — бланково джиро
Blanko Indossament п — бланково джиро
Blhоkolndnsshnt т — бланкоджирант
Blanko^u- т — бланкова търговска сделка
BIanknkrLdit т, —е — бланков кредит (без
покритие)
Blankopaplerc pl — бланкови ценни книжа
Blankopolice f— бланкова застрахователна
полица
Blankoscheck m,-s — бланков (непопълнен)
чек, бланко-чек
Blankovcrkauf m, ■ — бланкова продажба
Blankowechsel т — бланкова менителница
Blanko/ossion f—■ бланкова цесия
Blattgold п — злато на листа
Blci(siescl)vcrschluß т —■ пломбиране е
оловна пломба
Blickfang т — предмет на реклама, привли¬
чащ вниманието
Бllhk-angroklame f— ефектна реклама
Blindenfürsorge f— система на държавно
осигуряване на слепите
БlisteLpаckJrnJ/ -оо — опаковка, съответ¬
стваща на контурите на опакована стока
Block m, -ч; — 1. голяма партида; in -
verkaufen — продавам големи количест¬
ва, големи партиди, продавам на едро; 2.
политически блок от държави
Blockade f— n — блокада; cin Land einer
mlrtshhh-tllhhoо - untorwcr-en — устано¬
вявам икономическа блокада
blockieren tr. — 1. блокирам; 2. замразявам
банкова сметка
Blockicouiins/ —lo — 1. блокиране, затваря¬
не; 2. замразяване на сметка
Blohkpnlice / —— бланка; вж.
Blockvcrsicrcruossscreio
Blockvcrslhhernngsscholо m, -е — бланка
на застрахователна полица, заверена заед¬
но със заявлението за застраховка
Boicn ut, ■= ■— 1. ■земен участък, територия;
2. почва
Boden ab Mhätzuog f -— оценка на почвата;
еж. Bodenbonitierung
Bodenbesitz т — зтмтвладтние
Bodcnbcsltzcr т — земевладелец
Boionbonität f— бонитет на почвата
Bodenbonitierung f — бонитирант, оценка
на почвата
Bodoociokommen п — доход от земевладе-
нит
Bodenertrag т,=е — 1. добив; 2. доход от
земята
Bodonfonds т — поземлен фонд
Bodc^a^ster т — поземлен кадастър
Бndonkrcelt т, -е — заем, обезпечен с ипо¬
тека на земя
Bodcnkreeitpfanebrief m, —е — заложно
писмо на банка, извършила ипотеката на
земята
Бodonmnnnpnl п — монопол върху земята
Bodcnnuizziioj/— земтползвант
Bodennutzungs-orrn / -lo — форма на зс-
меползване
Bodonpacht /— аренда на земя
Bodenpolitik /— аграрна политика
Bodonprois т, -е — цена на земята
Bodennanttc/ -п — поземлена рента •
БodcLsteLror/ -п — поземлен данък
БndenоeerteallicCrnn/— национализация
на земята
bödmcn tr. — вземане на заем срещу зала¬
гане на кораби или товар
Bojen т — 1. ведомост; 2. купон на акция,
облигация; 3. лист хартия
Bon, —s — 1. банков чек; чек за получаване
на стока в магазин; 2.квитанция, разписка;
талон, ордер
bona fldc (lat.) — бона фиде, добросъвестно
Bond m, —s — облигация с твърд процент,
задължение с твърд процент ,
Бnоifikaeinо / — бонификация, възмездява¬
не, възнаграждение
Boniittt/ -en — 1. бонитет; 2. доброкачест-
веност на ■ трата; 3. кредитоспособност,
платежоспособност, солидност
БoniititiiSurkfrnfJe^e—информация за кре¬
дитоспособност на фирма
hnnltlhrcn tr. — оценявам, определям стой¬
ност
Bonus т —— 1. бонус, отстъпка, безплатна
добавка към голяма покупка; 2. борсова
премия; 3. експортна премия; 4. печалба,
част от печалба
Boom m,-s — 1. бум, висока конюнктура; 2.
62 В НЕМСКО-БЪ Л ГАРСКИ
шумна реклама
BordCrschelnCggnc f -ec — разписка на ка¬
питана за приемане на товар на борда
Bordereau т — 1. бордеро (опис на ценни
книжа); 2. съпроводително писмо; 3. това¬
рителница
Bordkonnosement п — бордов коносамент
Borg си, —s — заем
Вntgsyutrm и, —е — система за предоставя¬
не на кредити
Börse / -п — борса; die ~ fiebert — борсата
е обхваната от треска; die - flaut ab —
борсовите курсове падат
*, feste — борса стабилна
*, schwarze — борса черна
ВörsrnatClrtagr f— борсов арбитраж
Böruenaufsieht f— борсов надзор -
Börsenauftrag ги, -=е — борсово поръчение
Börsenausschuß т, аsue — борсова комисия
Börsenbcherrer;-- — борсова администра¬
ция
Börsenbericht т, -е — борсов бюлетин
Börurnbrsncher т — борсови посетители
(всички регистрирани търговски- дружест¬
ва)
Börsenboom т — борсов бум
Börsenbruch т — борсов крах
Börsendiskont т — борсов дисконт
Вörsrnrffekten pl — борсови ценни книжа
BörteneinCühet^ngg'—допускане на борсата
börsenfähig adj — котиращ се; допуснат на
борсата (за ценни книжа)
börsengängig adj —— котиращ - се; вж.
börsenfähig
Börurngrrlctlt л, -е — борсов съд, борсов
арбитраж
Börsengeschäft л, -е — борсова операция
~, indifferentes — неутрална (посредничес¬
ка, маклерска) борсова операция
Bötuengesetz и, -е — закон за борсите и
борсовите операции
Börsenhandel т — борсова търговия
Börsenhase - - -n — борсов заек
Börsrnindex т—индекс на борсовите акции
Bötsenintereusenten pl—държатели на бор¬
сови ценности, борсова клиентела
Börsenkonsortium л — борсов консорциум
Börsenkurs т, -е — борсов курс
Börsenmakler т — борсов маклер (агент),
борсов посредник
Börsrnnotar т, -е — борсов нотариус
Börsennotteeunn f — борсова котировка
Börsenordnung?— ред за осъществяване на
операции на борсата
Börsenpapiere pl — ценни книжа; еж.
Böruenmerte
Börsenpreis m, -е — борсова цена, курс
Böruenuehledsgerieht л — борсов арбитраж
Böruenuehluß m, -sse — 1. закриване на бор¬
сата; 2. край на борсовия ден; 3. минимална
стойност на ценни книжа, необходима за
допускане до борсата; 4. печалба от борсо¬
ви операции
Börsenspekulant т — борсов спекулант
Börsenspekulation / -ec — борсова спеку¬
лация
Böruensprkulatinnugeschäft л, -е — опера¬
ция за борсова спекулация
Börurnupirl л, —е — борсова игра
Вörsencttrrr£ -п—данък върху борсовите
сделки
Börsentermingeschäft n, —е — срочна бор¬
сова сделка
Börsenumsatz т, - — борсов оборот
Börsecumsatssteurt f -c — данък върху
оборота по борсовите операциии
Börsenverkehr т — борсови операции
Börurnvermittlrt т — борсов посредник
Börse nver treter т — борсов агент
Börsenvorstand т—ръководство на борсата
Böruenwertr pl —■ ценни книжа, които се
котират на борсата
Börsenzeit / — времето, в което се състоят
борсовите сесии
Börsenzins m, -ec — борсов процент
Börsenzu1zasunn/■— разрешение за търго¬
вия с ценни книжа
Bc^palene f -n — бокс-палета (транс.)
Boykott т, -е — бойкот
~, wltttehaftlichrr — икономически бойкот
brachliegen itr. — 1. лежа на угар; 2. оставам
неизползван (производствени мощности,
капитал); 3. оставам неразработен (залежи)
Braehliegen von Kapital — неизползване на
капитал
Braehzrlt/■e!c—престой на производстве¬
но оборудване
Brackef— бракуване, контрол, проверка (на
стоки)
bracken tr. — бракувам
Brackgut л, ^г — бракувана стока, брак
Branche / -и — бранш, отрасъл
btanehrnCedlngt part. adj. — обусловен от
спецификата на даден отрасъл
btanehrnmäßig adj. — отраслов
Btacdrctsehädigungf— обезщетение за за¬
губите от пожар (при наличие на застра¬
ховка)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
В
63
Bnandkhssr f —а — 1. осигурителна каса
срещу пожар; 2. осигурителна сума за
сграда (в случай ва пожар)
Brandschaden m, — — щета, възникнала в
резултат от пожар
Bnhn/twrl/nhghbr / -п — акциз върху
стилните напитки
Bnha/twrl/brstrneru/g f —акциз върху
спиртните напитки; вж. Bnnaatwel/nhuabr
Brha/twrl/mo/opol п — монопол върху
производството, вноса н употребата на
спиртните напитки
Branztwelnaitrnrn/ —п — акциз върху спир—
тните напитки; вж. Bnnaatwrlahbuahr
Brangtwrlgvrrhrhncr т — потребление на
спиртни напитки
Brrazstnff т, -е — гориво, бензин
Brennstoff- und Earn/lrhilhaz f— топлит-
но—енергиен баланс
Brennstoffverbrauch m — потребление на
гориво
Brief ту —е — 1. курс продава (борс.), пред¬
лагане; 2. писмо, послание, документ, акт;
elaen -- fnhaklrrrn — освобождавам пис—
мо; 3. трата, менителница; 4. чеков курс
Brief und ^^1^1^с^гп/ —а — акциз върху спирт—
ните напитки; еж. Brh//twrlanhghhr
Briefe pl, urmnrhtr ——трата c джиросване
Briefe voa der Hand — трата без ипдоса—
мент
Brlrfurugdpfandrrcrt п — ипотечно (за—
ложно) право
BricfgruiadssciiuSd/ -ea — ипотечен дълг
Brlrfllypnthrk/— ипотека; вж. Hypothek
Briefing т (engl.) — брифинг
Briefkopf m, =е — заглавна част па бланка,
писмо
Briefkurs ш, -е — 1. курс продава (борс.); 2.
чеков курс
Brie fгepartsiellerr/ —п — акциз върху спир—
тните напитки; вж. Brn//twri/hhgnhr
Brirfsrhnld / -ea — паричен дълг, потвър¬
ден с документи
Briefverkchr т — кореспонденция
Briefwechsel т — кореспонденция
Broker т — брокер (борс.)
Bruch m, - — 1. нарушаване на договор,
неизпълнение па задължение; 2. счупване,
разчупване, срутване; 3.. ■счупена, натро—
шева стока
Bnnrrrhhhtt m, —е — отстъпка от цената за
счупена стока
Bruchschaden т, - — щети от счупване на
стоката при транспорт
Bnnrhschluß t,—ssc— раздробяване ва пъл¬
ната печалба (борс.)
Bruchteil m, -е — дял
Bnurrir ilberechltgun/u/ — право на дял от
имуществото на дружеството
BrnrhteiiveftSlrrrиugU/ — застраховане на
определен дял от имуществото
Bruto/ewCna т — брутна печалба
brutto adv. (laUilal.) — бруто, общо, цялос¬
тно
brutto für aetto — бруто за нето (клауза в
договор)
Brutto hnfschln/ m, —че -— надценка търговска
Bnnttohnsuhbrn des Staates — брутни раз¬
ходи на държавата
Bnnitohrinh/ т, — сума бруто
Bnuttoeianhhmr / -п — бруто доход; вж.
Bruttoeinkommen
Bnuitnerlös w, —е — брутна печалба •
Bruttoertrag m, -е — брутен доход; вж.
Bruttoeinkommen
Brutto/eldeln/armea der Bevölkerung —
общи парични доходи на населението
Bruttogewicht п — тегло бруто
Brutinizlandsprndukt п — бруто социален
продукт; еж. Sozialprodukt
Bruti:(li/vrstliio/rn pl — общи капиталов¬
ложения
Bruttolohn m, - — брутна заплата;- обща
сума на заплатата без удръжките
Bnuttomn/htsgcrhli т — брутна месечна
заплата
Brutto/<<tio/alri/knmmra п — брутен на¬
ционален доход
Bruttn/atin/alpnodukt п — бруто национа—
лен продукт
Bruttoprodukt п—общпродукт
Brutinprndnktioz f— обща продукция
Bruttoprofit т — брутна печалба
Brutinprnfl träte f — размер ва общата пе—
чалба
Bruttosozialprodukt л — брутен социален
продукт
Bnuttosozinlrlaknmmrn п — общ национа¬
лен доход
Brutinumsaiz т — бруто оборот
Bruttove’ dienst т — бруто заработена сума
Brnttovrnsh/dgrwichi п —— бруто тегло при
изпращането на стоката •
Brutto veeroHuu//'— обмитяване на стоки¬
те на базата на брутното им тегло
Brutto wert т, —е — стойност бруто
Bnuttozl/s m, —ea — лихвен процент
Buße/-а— 1 . - възмездяване ва имуществе-
64
В
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ни и други щети; 2, наказание, глоба
Bußgeld п, -er — парична глоба
БU-Verslhroruоg f — застраховка срещу
загуби вследствие на престой
Buch п. «тг — счетоводна книга, канцеларс¬
ка книга; zu * е nehmen — вписвам в сче¬
товодните книги; ~ führen — водя счето¬
водна книга, водя отчет
Бuhraus/ug т, -е — извлечение от счето¬
водната книга
Бucrbcsthnd m, -=е — наличност по дапни на
счетоводния отчет
Buckeln tragunnS/— вписване в търговските
книги
»^Гоо tr. — вписвам, завеждам по- книгите,
осчетоводявам; als Kosten * — минавам
към издръжките; als Rückstaue ~ — мина¬
вам към надобороти; als Verlust ми¬
навам към загуби; im Haben *—минавам
към кредит; im Soll ~ -— минавам към де¬
бит; zu Gunsten * —— минавам към кредит;
вж. im Haben hucheо; zu Lasten ми¬
навам към дебит; вж. im Soll buchen
Buch-uhrer m ■— счетоводител; вж.
Бuchrhltcr
Бnhh1uürunоS'— счетоводство, счетоводна
отчетност
Бuhrführungspfllcrt f — задължение да ст
води счетоводство
Бrhhfüllrungsrоtcrlhghn pl — счетоводна
документация
Bucrfordorung / -en — парично искане по
търговските книги
Buchgeld п—налични средства по сметките
БuchgeldUostäоee pl — сума по сметките
Buchgeldumlauf т — обращенит на налич¬
ните средства по сметките
Бuhhgeldvolumoо п — обща сума на налич¬
ните средства по сметките ’
huhhgemäß adj. — 1. изпълнен спрямо сче¬
товодните правила; 2. съответстващ на
счетоводните записи
Бuchgeminn т—печалба, отразена в балан¬
са на печалбите и загубите
Бrhhgläublger т — кредитор по търговски
книги
Buhrrhltor т — счетоводител
Бnc]rhalltinо j/— счетоводство
Бuchhhliuоgskonten/з/—счетоводни сметки
Бuhhhaltuоgsuоterlagcn pl — счетоводни
документи
Bichkrceit т,~е —кредит по открита сметка
Brhrprüfor т — счетоводен ревизор
~, vcroieister — заклет експерт счетоводи¬
тел
Brhhprüfnns / — ревизия на счетоводните
книги
Бuhrrevlsloо/—ревизия; вж. ■ Bucrprüfuus
Buch schuld / -lo — задължение по търгов¬
ските книги
Buhrtphrcо п — съхраняване на парични
средства в спестовна книжка
Buchunuj/ -en — счетоводно вписване, на¬
насяне в счетоводните книги; laut unserer
-*■—съгласно счетоводните ни книги
Buchrngshuzeige / — авизо за отнасяне на
сумата по сметка
Бuhrrngsbcleg m, —т — отчетен документ
Бucrunsspnstoо т — страна на счетоводен
отчет
Бrcrwere m, -е — балансова стойност
Budget п — 1. бюджет; 2. бюджетни средства
Budgetaufsscllunu/— съставяне на бюджета
Buesoeansglclcr т — балансиране (израв¬
няване) на бюджета
Brdgctausshhuß т, -sse — бюджетна коми¬
сия
Bndsctbewiillggnnsr— утвърждаване на бю¬
джета
Buisetdefizit п — бюджетен дефицит
Budgetjahr л, -е — бюджетна година
brdsetmäßls adj. — предвиден в бюджета,
планиран
Budgetmittel pl — бюджетни средства
Buigetpolitik / — бюджетна политика
Budsetpnttcо т — страна на бюджета
Бregetrostriktion /— ограничение на бю¬
джета
huesetwierlg adj.. —— неопределен в бюдже¬
та, свръхпланов (разходи)
Бnlkfracrtshhlff л, —е — кораб за превоз на
масови(насипни) товари
Bummclstrclk m, -s — символична стачка
Bundcshbshbc / -о — федерални данъци,
такси, отчисления
БrndcLSunOf/— Федерална банка
Bundesbohördon pl — федерални власти
Бundcsetht т — федерален бюджет
Бrndosgerlhhtsrof т (BGH) — Върховен
съд на федералната република
Bundesgesetz п — федерален закон
Bundeskartellamt п —— федерално бюро за
картелите
Bundesmittel pl — федерални финанси
Bundcsnotcnbank/— Федерална емисион¬
на банка
Bundesschatz т — Федерална хазна
Бnndesschuld / -lo — федерален (държа-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
с
65
вен) дълг
Bnndrsstcucrn pl — федерални данъци
Buntmetallr pl — цветни метали
busineß (engl.) — бизнес, делова дейност,
делови свят
Bücher pl — търговски книги, отчетни кни¬
ги, счетоводни книги
Bürge т, -п — поръчител, гарант
bürgen itr. [für Akk.] — гарантирам, отгова¬
рям
Bürgenhaahuicj/—- отговорност на поръчи¬
теля
Bürger т - - 1. градски жител; 2. гражданин
bürgerlich adj — граждански
Bürgermeister т — кмет •
Bürgschaft /, -en — 1. гаранция; 2. поръчи¬
телство; - leisten — гарантирам
BürgschaftsüCercahmr auf Wechsel — из¬
даване на -гаранции по менителници
Bürguchaftsbcrttrlzlln j/ — предоставяне на
поръчителство
ВürgschafitSotrerunn.j;-аrn—изискване на
поръчителство (по договор)
Bürgschaftskredit т, -е—гарапционев кре¬
дит, кредит по поръчителство
Вürgsehafttkrrdit т, -е—гаранционен кре¬
дит, кредит по поръчитсство
Bürgschaftsprovision f— комисиона за по¬
ръчителство
Вürguehaftssehreiben п — гаранционно пис¬
мо
Bürgschaftsstellung/'— предоставяне на по¬
ръчителство; вж. Bürgschaftubeutellung
Büruuceaftuurknnde / —n — гаранционно
писмо; вж. Bürgsehaftsseerin
Büruuehaftsvrrbindllehkelten pl -— задъл¬
жения, произтичащи от договора за поръ¬
чителство
Bürgschaft sv vegü turnu/— комисиона за по¬
ръчителство; вж. Bürguehaftupt•ovision
Bürgschaftsverttag m, - — договор за по¬
ръчителство
Bürguchaftswrehurl т—гаранционна мени¬
телница
Bürgschein m'-e—гаранционно писмо; вж.
Bürgschaftsuehrin
Büro п — бюро, кантора, канцелария; слу¬
жебно място, учреждение
Bürnanugaben pl— I. канцеларски разходи;
2. разходи по издръжката на кантора
Büroautomation f — автоматизация на ра¬
ботното място
Bürokause / -п — фонд от наличните сред¬
ства на учреждение
Büro kosten pl — канцеларски разходи
Bürokratie f— бюрокрация
с
Cahier de chargcs (fr.) — проспект, съдър¬
жащ техпико-икономически характерис¬
тики
Campsor (ital) —— камбист, маклер (на ме¬
нителници)
Cargo (engl.) — товар; вж. Frachtgut
Carnet АТА — карнст АТА (митнически
документ)
Carnet TIR—карнст ТИР (митнически съп¬
роводителен документ на международна
превози)
carrlagr paid to... (engl.) — превозът платен
до...
Carte blanche f (fr.) — картбланш, неогра¬
ничени пълномощия; ~ geben — предоста¬
вям неограничени пълномощия
cash (engl.) — налично плащане, плащане в
брой .
cash acd carry (engl.) — налично плащане
до приемането и транспортирането па сто¬
ката
cash before delivery (engl.) — плащане пре¬
ди доставянето
Cash Management п (engl.) — кеш менидж¬
мънт
cash on delivery (engl.) — плащане в брой
при доставянето
eertificatr of deposit (engl.) — депозитен
сертификат
eertlПeatr of origln (engl.) —сертификат за
произход
certlfylng cbeque (engl.) — потвърден чек
d^s^arman (engl.) —председател на надзорен
съвет
5. Немско-български икономически речник
66
с
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Challenger (engl.) — алтернатива за инвес¬
тиционен обект '
Change т (engl.) — 1. обмяна; 2. обменен
курс; 3. обменно бюро
crangierea tr. — обменям
Charakter ли, -е — характер
ch ш/м collect (engl.) — всички транспорт—
ни разходи са за сметка ва получателя
Charter т (engl.)—чартър
Crantrrnufinag т, -=е — фрахтов ордер
Charterer m, —s — наемател на плавателен
съд
Chantrrflu/ т, üe — чартърен полет
Chartern п — наемате на кораб, самолет;
еж. Crhrtrrn//
rrhntrrn tr. — наемам кораб, самолет
Chhntrnphntir f— чартър—парти, договор за
наемане на кораб
Chnrtrrparll(--l'noalnossrmr/t п — чартъ—
рен коносамент
Crantrrvrnkrrr т — чартърен транспорт -
Crhntrnvrrtra/ m, —че — фрахтов договор
Chrmirhnndri т — - търговия с химически
продукти
Chcmieindustrie f— химическа индустрия
Cremiewerte pl — - акции на химическата
промишленост
Cremicsieuiig/— химизация
индш harre (fr.) — кръстосан чек
rrcqur to bearer (engl.)—чек ма предявителя
Chrrmhtisiik f— хрсматнстиса
rlf-Knlkulhtion f— калкулация на цевите по
условията на CIF
cif-Preis т, -е — цена CIF
cif — клауза от ИНКОТЕРМС
с irra—Klausel/— клауза т договор за покуп¬
ко-продажба, предвиждаща отклонение
0’« adv. — около, приблизително
0^’1// mit koavertlrrhanrm Saldo—кли—
ринг c конвертируемо салдо
Clean// л — 1. клиринг валутен, клиринго¬
ва договореност; 2. клирингови сметки
—, hllatrnalrs —■ двустранен клиринг
—, dreiseitiges — тристранен клиринг
--mnltliatrrhlrs—многостранен клиринг
Clearing-und Znhlunusabknmmrn п
клирингово платежно споразумение
Clrhrln/nhkommrn п — клирингово спора¬
зумение
Clrarlzgba/k / — клирингова банка
Clrnrl//raus п—клирингова къща (палата)
Clrhrl//kurs т, -е — клирингов курс
Clearlagopp eaMon/— клирингова операция
Clrariaushldo т, —dez — клирингово салдо
Clranl/gstrllr / -п — клирингова палата;
еж. Clrarl//haus
Clranlngverfahrr/ п — клирингова догото—
реност; еж. ОпНа/ 1
Clrarlngzrntrum п, -rea — клирингов цен—
тър
closed shop (engl.) — предприятие, приема—
що на работа само членове на профсъюз
Closed ezd- fuad (engl.) — инвестиционни
фондове с твърд капитал
CMR-Ver J^sc hreu п/// -ea—застраховка за
превоз на товари по шосе
Co-flaa/ri/g (engl.) — процедура за отпус¬
кане на кредити на развиващите се- страни
СОСОМ (engl.) — КОКОМ (Координацио¬
нен комитет за търговията Изток—Запад)
COCOM-Llstea pl — КОКОМ списъци за
ембаргови стоки
Cod—Sezduag / -ez — партида, плащана
при доставянето
Codd/— код .
шПп’ (engl.) — хедже инструмент
com merci al Setter of credlt (engl.) — стоков
акредитив
Commerzbank / — търговска банка
Commodity Paperspl (engl.) — стокови ме—
ннтслннцн
rnmmnn stock (engl.) — обикновена акция;
еж. Stammaktie
Company / (engl.) — компания, дружество
Company limited (engl.) — дружество c ог¬
раничена отговорност
Comprador m — компрадор
comptant (fr.) — доставка срещу плащане в
брой
Computer т компютър ’
Computer S^j^t^nce (engl.) — информатика;
тж. Informatik
Computer■—Gr/rratlonrn pl — компютърни
поколения
Computerbet™/ m, -=4* — компютърна из¬
мама
computergestützt part. adj. — компютърен
Compuirnsystrm а,—e — компютърна сис¬
тема
^/^1/! m, -s — контейнер
Co/thl/rr blockzug m, - контейнерен мар¬
шрутен влак
Cn/thi/rrhafr/ m, - - контейнерно приста¬
нище
Containerlager л, —— контейнерен склад
Co/taizrnli/ir/dlrast ти, -е — служба за
контейнерни превози
Containerschiff л, —е—контейнеровоз, кон-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
67
тсйнерея кораб
Contalnni*slc1'unоJ/— конте йнсризация
Containerverkehr т — контейнерен транс¬
порт
^0^1110— Company (engl.) — холдинг
Cnntrnllins т — контролинг, функция на
финансовия мениджмънт
Copyright л — авторско право
comor (engl.) — борсов корнър
corporate »^лу^т (engl.) — поведение на
предприятието във и извън него
corporate cnmmunichelnn (engl) — комуни¬
кационна стратегия
corporate idcntity — имидж
Coupon т, —s — ценна книга; еж. Kupon
ColJrtehsL'— комисионна за маклер; еж.
Kurtage
Coiirtle- m, -s — борсов маклер, брокер,
агент, посредник
cover uoto (engl.) — писмо за застрахова¬
телно покритие .
Creilt Card (engl.) — кредитна карта
croeit revolviug (engl.) — автоматично въ-
зобновяем акредитив
cross llccuso (engl.) — предоставяне на ли¬
ценз
cross rate (engl.) — валутен курс, съотноше¬
ние на паритттите
cmüs- sclliug (engl.) — банков маркетинг
hrost-horder-horil-lcate (engl.) — доку¬
мент, потвърждаващ преминаване на сто¬
ката през граница
hurroucy futurcs, financial futures (engl.) —
финансова фючърс операция
^--0^ ratio (engl.)—степен на ликвидност
Custody-Konnossement л,-т—коносамтнт
за товар, приет за съхранение на склад пре¬
ди товаренето
hnstnms invoicc (engl.) — митническа фак¬
тура; вж. Zollfaktura
D
D-Effekten pl — ценни книжа, носещи диви¬
денти
D-Ta-l- m, -т — транзитна тарифа
Dhhrfnnds т — холдингови фондове
Dhchgci;sillshrfte/ -оо —■ холдинг-дружес¬
тво
Dhhhnrgaulshiinо / -оо — холдинг—органи¬
зация .
DAG/ DLueshrL AngesSeilIelu-Gemerkschhft
— профсъюз на немските служители
Damnum л, -ооо — загуба, щета; еж.
Dhrlereоsabgcld
Dä m р fu ngj/ -lo—намаляване, смекчаване,
отслабване
Darlehen и — заем
~, überfälliges — просрочен заем
“, befrlstctos — срочен заем
~, fälliges — заем, за който е настъпил сро¬
кът за погасяване
*, gedecktes — обезпечен заем .
-, hhndelsmäßises — търговски заем
* , hypothekarisch seslcrcrtes — ипотечен
заем
lhugf-istigos — дългосрочен заем
* , nicht rückzahlbares — невъзвръщаем
заем
-, partiariscros — заем, срещу чието пре¬
доставяне кредиторът вместо лихва полу¬
чава част от стойността на обекта
-, rückzahlbares — възвръщаем заем
-, täglich fähiges — кредит до поискване
~, zinsloses — безлихвен заем
*, zwecksehuudeoos — целеви заем
Darloloo gogou Lombardie-ins von
Wertpapieren — заем срещу ценни книжа
Darleron mit Rühkzhhlungsve-pflichtuug —
заем, който клиентът е задължен да върне
Darlehonsansprucr m, -е — изискване, про¬
изтичащо от договора за заем
DаrlhhclnsbeesündenuS/ -оо — обосновава¬
не на заема
Dh-ichonsemp-ängor т кредитополуча-
тел; еж. Dh-lehensnermer
Da-lerenstfnanоiceunnS/ -оо — финансира¬
не чрез кредит от трети лица
Dariehonsfordcruug / -en — изискване,
произтичащо от договора за заем; еж.
DarlehLusaоspruhr
Darlehensgeber т заемодател, кредитор
Da-lehonsgeоosseuschhft / -en — кооптра-
68
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
тивно кредитно дружество
.Darlehrnsgeжhäft г,-с—кредитна операция
Darlehrnugewährung f — предоставяне на
заем
Darlehensuläubijcr т ррддтоор - вж.
Darlehensgeber
Darichenshypother/ -ec — ипотека, осигу¬
ряваща заем
Darlehcnskapltal п — кредитен капитал
Darlchenukasuenverein т — съюз на кре¬
дитните дружества, обединение иа кредит¬
ните каси
Darlehensklage f,-n —— иск за -връщане на
предоставен заем
Darlehenskonto п, -ten -— кредитна сметка
в банка
Dartehenskontrakt т — договор за заем;
вж. Darlohensvcrtrag
Darlehensnehmer т длъжник- кредито-
получател
Darlehenspflichtige т, -п — длъжник, кре-
дито.получассл
Darlcliensschuld / -en —задължение по до¬
говора за заем
Darichenssehuldnrr т длъжник
DatlrhcnstUceeetlngJ/ -ec -— обезпечаване
на кредита
Darlehensvaluta f— валута на кредита
Darlehrnsvrreln m, -е —- кооперативно
кредитно дружество; вж.
Darlehrnsgennssenudeaft
Darlchrnsvcrkeet т — операции по предос¬
тавянето на кредити •
Darkhensvcrpflichtung f -en — задълже¬
ние по договора за заем; вж.
Darlrhensschuld
Darlehrnuversprechen п — споразумение,
според което едната страна се задължава
да предостави заем
Darlrhrnsvertrag m, -=е —- договор за заем
Datlrbrnsvorvcrtrau m, -=е — съглашение,
според което едната страна се задължава
да предостави кредит; вж.
Darlehrnuvrrsprechrn
Darlehcnswucher т - —лнхварстдо
Darlrhenszins m, -ec — лихвен процент по
заема
Daten pl — 1. данни, информация; 2. сведе¬
ния
~ , alphanummerische — буквено-цифрови
данни
-, rrsrugnlsbrzngrne—данни за определен
вид изделия
-, primäre — изходни данни
~, technische — технически данни
~, unvollständige — непълни данни
Datcnaurgabcr/ -сп — извеждане на данни
D;atolcelncяa>cr/ -en — въвеждане па данни
Datenempfänger т, получател на данни
Datenerfassung/— събиране на данни
Datenfernübertragung / —en —- предаване
на данни на разстояние
Datenfluß w, -цг — поток данни
D;a1trlcgcrvinnllng f— събиране на данни
Datenrrdnktlnn/ —en — редукция на данни
Datenspeicher т, запомнящо устройст¬
во, памет
Datenspelceeruncg*-— съхраняване на данни
Datenträger т,-~ — носител на дашш
Datenumwandlung / — преобразуване- на
данни
Datenverarbeitung / -ec ■=— обработка на
дашш или информация
/, elektronische—електронна обработка на
данни
~, integrierte — интегрирана обработка на
дашш -
~ , maschinelle — машинна обработка на
дашш
Datenverarbeitungsanlage / -п — устройс¬
тво за обработка на данни
Daten vceruhtzsssluug/— кодиране иа дан¬
ни или информация
dato (lat.) — това число; bis~ — до това
число
dato nach Sicht — след предявяване
Datowechsel т — дато-менитслниuа .
Dauer / — L времетраене, продължител¬
ност; 2. време, срок, период ■
Daucrauftrag m, -=е — 1. дългосрочно поръ¬
чение па банката или касата за извършване
на плащалия; 2. разплащателен влог
Dauerkredit m, -е — дългосрочен кредит
Dauerkrise / -и — продължителна криза *
Danerlagrrucu / -ec — продължително
съхранение
Daucrnntsungsrrcht и,—е—вещно право за
ползване на земен участък за продължи¬
телно време
Dauu ггспС. г/ -п — постоянна пенсия •
Dauerschu1Z/ -ec —дългосрочно задълже¬
ние
DaurrschuIdverhältnis л, -ssi — отношения
по дългосрочно задължение •
Dauerschuldzinsen pl — лихви по дългос¬
рочни задължения
Daucrverpacktmg/ -ec — многоо6ороссн
амбалаж
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
69
Dauerwahrr/ -п — консервиран продукт за
продължително ползване
de dato (lat.) — от това число, от деня на
издаване
Debet п — дебит
Dehrtnvls т — дебитно авизо
Debetnota f— дебит-вота
Drhrtsaldn т — дебитно салдо
Debetseite / -п — дебит (страна т счетовод¬
на книга)
Debit т — пласмент, продажба на дребно
debitieren tr. — 1. пласирам, продавам; 2.
цебитирам, записвам по дебита
Debitor т, —еп — дебитор, длъжник
Debltore/konto -, - toa — сметка на дебито¬
рите, длъжниците
Debitorezkontokorreat п — соптосоревmпа
сметка на дсбиторсго задължение
Debltorrarrchnnzg / -ea — сметка на
длъжниците; вж. Drhltnnrnkontn
Drhiionrawngnis л, —sse — отчитан от предп¬
риятието риск при предоставяне на кредити
deckea tr. ■— 1. погасявам (цълг); 2. eine/
Wechsel осигурявам менителница; 3.
dea B^<^s^<^1^-— — задоволявам потребности
Deckfracht f— палубеп товар
Всс^аат// —ez — палубен товар
Deckung des Notenumlaufs —— емисионно
осигуряване
Deckung einer Wrcrsrlsrhnld — покритие
на дълга по менителница
ОБСкт//* -ea — 1. покритие, осигуряване
ва менителница; Schecks ohne — — чекове
без покритие; unter Vorbehalt der -—— при
условие на обезпечаване; 2. удовлетворя¬
ване на потребности; 3. погасяване ва цълг
fiduziarische — федуцеарпо покритие
Deckungubhllraguk<»nScrarchrau/u/ -ez —
метоц на изчисляване на разходите
Dei^lkug/si^i^i^tkauf от,—закупуване па сто¬
ки, цепни книжа с цел покритие на задъл¬
жение
Вескива/КПСс/ек^—е п —-способност, въз¬
можност да служи като покритие за цепни
книжа
Deckungsgeschäft л, -е — 1. борсова сделка
с цел покриване ва собствени задължения;
2. покупка с цел заменяне па недоставена
стока с друга
Decknagsдnnd т — степен на покритие
Deckuagsgruadsatz m, —м—принцип па пок¬
ритие; вж- Dcckn/gspnlnzlp
Deckua/skapltal п — резервен капитал за
покриване претенциите към застрахователя
Derknn/sknnf т, - — покупка с цел заме¬
няне на нецоставепа стока с друга; вж.
Drrkun/s/rschäft 2.
Drrku//sklnusrl /— условие за покритие на
преводна менителница
Drrkn//smittrl pl—1. средства за осигуря¬
ване на дълга; 2. средства за покриване
разходите по държавния бюджет
—, allge^f^i^^e— бюджетни средства с неце-
лево предназначение за покриване разхо—
дите по държавния бюджет
Drrkn/gsp<)lilik / — политика на емисион¬
ната банка за осигуряване покритието на
паричните средства
Drckuagspni/zlp ^—icn—принципи на пок¬
ритие
Drrknagsqurllr /— източник на финансово
покритие
Deckullgurücktunur'* -п—резервен капитал
за покриване исканията ва застрахователи-
те; вж. Drckungkapitnl
DeckungusrerlШIl/u/ -ea — калкулация на
финансовото покритие на необходимите,
плащания
Drrku/gsstnrk т —— капитал ва застрахова¬
телно дружество (застр.) . .
Deckuzgssumme / -п — сума на покритие
Derkullgsverrältnis л, —sse — норма на пок¬
ритие
Drrkuzgsverknnf от, •че — продажба на сто¬
ки и цепни книжа за покриване на собстве¬
ни разходи ■.
Drrkuagsvorsrhnlft / -ea — законодателни
норми при покритие на задълженията на
банката
Drrkuzgswrchsrl т — менителница при
осигуряване на кредитни операции; вж.
Drpntwrchscl
Drckuzgszusagr / -а — — писмо за заст¬
рахователно покритие; вж. cover note
(застр.)
Defizit п, -е — дефицит
*, vrnsrrlrirnirs — скрит дефицит
defizitär adj. .— дефицитен
Defizitausgleich т, -е — балансиране на де¬
фицита
Defiziiddrrun/д* -ez — покритие ва дефи—
цита
Deffziltlnanaizruna.U-r/— 1. финансиране
на дефицита; 2. финансиране на бъдещи
бюджетни постъпления
Drflziihausllhli т — дефицитен бюджет
Defizitkredlt о,-«*—кредит за покриване на
дефицита
70
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
De-iziishldn m, -dou — пасивно салдо
Dof-zilware/, -n — дефицитна стока
Dof-zit'wirtshhaft f—дефицитно стопанство
DLflatinu f— дефлация
deflaeinоiseishr adj. — дефлационен
Deflaeinnspnlltikf—дефлациопна политика
de-lhtnrishr adj. — дефлационен; еж.
dLflaeioniseishr
Defraudation / -оо — злоупотреба, присво¬
яване
degasiercu tr. — освобождавам от задълже¬
ния
Degradation /— деградация
DegressUm/ — дегресия '
Dcgre sstotttkurvco/ -оо—крива на дегреси-
ята, дегресионна крива
Degrcssionsss:hweileL/ -п — максимално до¬
пустимо ниво на производствените разходи
degressiv adj. — дтгресивен
Dckar telll»lcounus'/ -en — дткартелизация
Deklaration f -en — декларация, заявление
Deklhrhtlontp-ntese m, -e — протест на ме¬
нителница, при който притежателят и про¬
тестиращият са едно и също лице
Deklhrhtlnоszwaоg т —— задължение за по¬
даване на декларация
deklarieren tr. — декларирам, заявявам,
обявявам
Dekonzentration f— де концентрация
Dckort m, -s — декорт; 1. отбив при лошо
качество; 2. отстъпка при плащане в брой
dekortCr-on tr. — правя отстъпка при пред¬
срочно заплащане или лошо качество
Dekuvert п (fr.) — застрахователен борсов
декувер
D^il^l^аlil>n^^ -оо — 1. прехвърляне на дълга
върху друго лице; 2. предаване на правата
на друго лице
delogieren tr. — 1. делегирам; 2. предавам
права, задължения на друго лице; 3. прех¬
върлям дълг върху друго лице
dclivery clauso (engl.) — точка от договора
за условията на доставка
dolivory Order (engl.) — деливери ордер
dolkredoro (ital.) — 1. делкредере; 2. регу¬
лираща страна на баланса
Dolkrederefnnds т — фонд делкредере, га¬
ранционен фонд на банката
DelkrLdereknnto л, -ton — фоцд дел^едт-
ре; еж. Delkrcderofouds
Dclkrrdrrcprovlsion / -оо — комисиона за
делкредере
Delkredererisiko о, -ken — риск, свързан с
делкредере
Delkreierevorsicherung / -оо — застра¬
ховка деикредере
Demographie /—демография
Demokratie / -п — демокрация
demonLtlsiereo tr. — демонетизирам
DemontLtclcounu/— демонттизация
Demonssratloosstreik m, -s — стачка
Demoo tagso/ —о — демонтаж, разглобяване
demontieren tr-. — демонтирам, разглобя¬
вам
domurrage (engl.) — демюрейдж (глоба за
престой на кораб в пристанище)
Doukmodcll л, -е — логически модел
Denomination / —eu —— 1. наименование,
обозначение; 2. назначаване на длъжност;
3. деноминация
department störe (amer.) — универсален
магазин
Deponent m, -en — депонтнт, депозитор,
вносител
~, imaginärer — мним дтпонент
Dopnоenteuhktieu pl — акции, предадени на
банката за съхраняване; еж. Depneakticо
deponio-ou tr. —депонирам, внасям в депо¬
зит, предавам на съхранение
Dcponico-rnuS/ -en — депониране, предава¬
не на съхранение
Deponierungszertifikat л, —е — депозитна
разписка; еж^, Depositenschein
Deport т, -s — борсов депорт
Deportgeschäft п, —е — борсов депорт; еж.
Deport
Dcpnsithlshholо m, -е — депозитна разпис¬
ка; еж. Depositenschein
DLpnsithIzins m, -оо — лихвен процент по
влоговете
Depositar m, -е — пазител на влог или ценни
книжа
Depositen pl — депозити
DLposttcnaunhhmo / -n—приемане на съх¬
ранение на влогове или ценни книжа
Depo o Iiell0uh0f/ -оо — депозитна банка
Dopoi^i^^<^i^l^<^^^4^1^hrer т пазител на вдог
или ценни книжа; еж. Depositar
Dopnsitcnbucr л, -сг — депозитна книжка
на собственика на сметката
Dop<tttiellnonderunnS/ -оо — искане за отк¬
риване на влог
Depositengeld л—парични суми, внасяни на
съхранение в кредитни учреждения; еж.
Depositum 1
Dopositougoschä-t л, -т — депозитна опера¬
ция
Depositenguthaben л — депозити, ценни
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
71
книжа на съхранение в кредитен институт;
вж. Depositum 2
Drpositrnkapital л —— капитал, внесен на
съхранение в кредитни учреждения
Drpositrnkauur / -п — депозитна каса
Depositenkonto л, -tec —- депозитна сметка
Depositenschein т,—е—депозитна разписка
Depostit?ncvrttceertlnc.Ä -en—застрахова¬
не на депозити
Depositenvertrag m, - — договор за прие¬
мане на парични суми или ценни книжа на
съхранение
Depnuitenweehsel т — осигурителна мени¬
телница при кредитни операции; вж.
Drpntmrchsel
Depostlt!nnzhtzncgi-■r!n —плащания по вло¬
гове
Depositeur m,-e—вносител; вж. Deponent
Depotttioo C—en—даване на съхранение на
парични суми и ценни книжа
Dcpositorium л, —ricn — място за съхраня¬
ване на депозити
Depositum л, -tec — 1. парични суми, вна¬
сяни на съхранение в кредитни учрежде¬
ния; 2. ценни книжа на съхранение в кре¬
дитни учреждения, депозити
~, irreguläres — депозит, с който кредит-
< ното учреждение може свободно да разпо¬
лага
~, offenes — депозит, внасян по опис
* , reguläres — депозит, внасян само за
съхранение
-, vrtschlousrnrs—депозит, съхраняван в
запечатан вид
Depouitenklausel f -c — бележка върху ко¬
пието на менителницата за местонахожде¬
нието на оригинала или акцепта
Depot л, -s (fr) — 1. склад, депо; 2. депо,
ценни книжа, дадени за съхранение в кре¬
дитни учреждения; 3. отдел влогове и теку¬
щи сметки; 4. съхраняване; in ~ geben —
внасям на съхранение
Depnt-Elnlirferunusbrutätigucg f -ec —-
свидетелство за съхраняване <
Depott^ЬCeliznn j/ -ec — L отдел влогове и
текущи сметки; 2. отдел сейфове, съхраня-
• ване на ценности
Depotaktien pl — акции, предадени на бан¬
- ката за съхранение и управляване
Depo taurUcwehernn.U-rn—депониране на
ценни книжа
Depotaufstellung j/ -en — извлечение от де¬
позитни сметки
Drpntauuzugin m, -4в — извлечение от депо¬
зитни сметки; еж. Depntaufttrllung
Depotbank f— депозитна банка; вж.
Depositenbank
DrpotCrdingungrnpl — условия за приема¬
не на депозита
Depotbuch и, -=ег—книга на влоговете, кни¬
га на депозита
* , lebendes — книга на ищсвисс сметки на
дснонентисс
* , totes — книга с отчет на ценностите,
приети за съхраняване '
Depoteffekten pl — цешш книжа, предавани
на съхранение
Depotuebühr / -ec — такса за съхраняване
на ценни книжа
Depotgeschäfte pl—депозитни операции
Depotjesetz и, —е — закон за влоговете
DrpotgelUtilunnU', -ec — внасяне на депо¬
зит; вж. Depotstellung
Depotinhaber т, -— на влог
Depotkonto n,-tec —депозитна сметка
Depotpapiere pl — ценни книжа, предавани
на съхранение; вж. Depoteffektec
Dcpotprämie/ -c—депо "Застрахователни
премии"
Depooprüfuiic j/ -en — контрол върху дей¬
ността на кредитни учреждения, които при¬
емат ценни книжа на съхранение
Depotschein ти, -е — депозитна разписка; -
вж. Depositenschein
D<epotstcHunn j/ -<c — внасяне на депозит
Drpotttimmtreht и, —е —- право па участие
на банката в дейността на АД по акциите,
внесени за съхранение
DcpotunCtctsCtagunnJ—ec—незаконно - из¬
ползване на приетите за съхранение ценни
книжа
Drrotverttag т, ■=* —договор за предаване
на ценни книжа за съхранение
DcpotvvrweaerncJ/ -ec — съхраняване на
парични суми или ценни книжа
Derotwrehscl т — осигурителна менител¬
ница при кредитни операции
Deputant т, -еп — депутат; лице, което
получава част от заплатата си в натура
Deputat rn, —е — част от заплатата, получа¬
вана в натура
Dcputatlolin т, -=е — заплащане в натура
Design п (engl) — дизайн
Designer т, —s (engl.) — дизайнер
Desinflation f— намаляване на инфлацията
Desicvrstitiocrc pl — намаляване на капи¬
таловложенията и оборотните средства
despatch (engl.) — диспач, премия за преде-
72
D
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
рочно товарене и разтоварване на кораб
Destinatar т — получател па товара
detail (fr.) —— на дребно; еп — — на дребно -
Detailhandel т—търговия на дребно
drtailiert adv. — подробно, детайлно
Detaill-rung/— детайлизиране
Detallladex - -izrs — индекс на цевите на
дребно
Detailpreis - , -е — цена на дребно
Drtallrrlsrhnndrl т — търговия на цребно
чрез търговски пътници
Devalvation f — девалвация
1гупМггг/ tr. — девалвирам
drvlntina clausr (engl.) — условие при чар¬
тър за възможност па влизане на кораба т
други пристанища
deviation clausr (engl.) — условия т договор
за покупко-продажба за възможни откло¬
нения
devl/kullrren tr. — превръщам поименни
акции в акции па предявителя
Devisen pl— безналични чуждестранни пла¬
тежни средства, валута •
Devisenüberschuß m, -е — големи валутни
резерви
Devisenüührwahrlm/g* —rz — валутен кон¬
тингент; вж. Devisenkontingent
-, ri/gefrorr/e — блокирана валута
—, freie — свободна валута
DrvisenaI)llefrruiigspfSicht f —ez — задъл¬
жително предаване на валута на банката-
Drvisenabrrchiiuitgsstrllr f -а — клиринго¬
во учреждение
Devigenzaltrlunzg*'-rn — валутен отдел на
бавка
DrviscnanaonddrungU;-rn—заявка за валута
Dcvisenanmeldung / -ez — заявление па
централната банка за валутни - постъпления
Devisenarbitrage /— валутен арбитраж
Devisenaufkommen п — общата сума на
валутните постъпления
DevisenausSuhrsperrr /— забрана за износ
на валута
De visecahrner/ -п — валутна борса
Псу^/ик/* -сп — валутна банка
Devisenbedarf т — потребности от чужда
валута
Dcvvsenberater т, консултант по шлуг-
ните въпроси
Deviscnbcechl<fffn/_/* —еп—осигуряване ва
валутни постъпления
Devisenbeschränkungen pl — валутни огра—
ничевия
Devisenbestand m, - — валутен резерв
Devicer/hwirtscrrhtuu/U'— валутен конт¬
рол, валутни ограничения
Drviscnbewir tscraftu/gs/rsetz п—закон за
валутните ограничения
Dcvisenbewirtsrhhfiu/gsstelle / —п — ор¬
ган, осъществяващ валутен контрол
Devisenbilanz /, -ez —валутен баланс
Devisenbonus т — валутна отстъпка
Пеугзспскаг-// п — клирингови разчети в
чуждестранна валута
Di^'^i^^(^i^^^<^]^i^^g^^<^!^^irei^i^^au / - —ra —
сертификат за валутно покритие
Devisendrfizit л, -е — валутен дефицит
De vi^nelngan/ т — валутни постъпления
Deviseneinnahmen pl — валутни постъпле¬
ния
DevileraentUrn п/j/ -ez — валутна деклара—
ция
Devisenerlös m,—e—печалба в чужда валута
Deviseneetrn/ m, ^е — валутни постъпле—
ния; вж. Deviseneingang
Devisenerwerb m, —е —— осигуряване на
валутни постъпления; вж.
Devisenbeschaffung
Devisenfonds т e^iyrcr- фоцц- фенцх в
чужда валута
Devisenfrcibcfrag т, —че —част от експорт—
вата печалба в чужда валута, която остава
на износителя
dcvisc/günstig adj. — осигуряващ големи
валутни постъпления
Deviscngecshäft л, -е — валутна операция
Devisengegenwert m, -е — валутен еквита—
лент ■
Devissngerarmigдun.l/ -сп — валутен сер—
тификат
- , nachträgliche — валутен сертификат -с
обратна сила ■
Devissngeeefzgerllua/— валутно законоца—
телстто
Devisengrrazr/ —еп — валутна граница
Devisenbandrl т—търговия с чужда валута
Drvlseniadrx m, -Indizes — валутен индекс
т —— търговия с валута,
незабавна доставка цо 2 работни дни; спот
операция с валута
Drvisra kauf т — покупка на чужда валута
Devicsrnnzaphrity— -валутен дефицит
Devisenkonti/ueat п — валутен контингент
Devicennonarolle/, -п — валутен контрол
DcvigernontrnllllrUtärnung* -еп — валутна
декларация; вж. D^'^i^-^s^ia^i^l^l^iärun/
D^^d-^cra^(H^^^(^rtibllität / — конвертируе¬
мост ва валутата
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
73
Devisenkonvertierbarkeit f— конвертируе¬
мост на валутата
Dovtonkrodlt m, —е — кредит в чужда валута
Devisenkurs т, -е — валутен курс
überbewertotor — завишен валутен курс
~, rnte-bowortotor — занижен валутен курс
Devisenkurshc-lhre rn,-o—курсов бюлетин
на валутите
Dcvisenkursbllduus f — формиране иа ва¬
лутните курсове
DcvisenkursnottcounuS/—оо—котировка на
валутния курс
Devisenmangel m, -— недостиг на валута,
валутен глад
Devisenmarkt т, — валутен пазар
Devisenmittel pl — валутни средства
DcvisLоmoоopnI п — валутни ограничения;
влс Dcvisenbewirtshhhftuus
Devisenpolitik f— валутна политика
Deviceonpui-ung -оо — контрол за спазва¬
не на валутното законодателство
Dcvisenquoteu pl — валутен контингент;
вж. Devisenkontingent
Deviis!0nrohrоrо.g--on — 1. валутен разчет;
2. изчисляване стойността на чуждестран¬
ните трати във валута
Devisenrecht п — валутно право
Deviscnresclunis« -оо — валутно регулира¬
не, валутен режим
DevisenrrntaUllität f — валутна рентабил¬
ност
Devisenreserve / -п — валутни резерви, за¬
паси
Drvisenrrstriktiouou pl — валутни ограни¬
чения; вж. Devisenbeschränkungen
Devisenschieber т, вашуген спекулагтг
Deviscnschwinicl т — валутна спекулация
Devisenspekulation f— валутна спекулация
DLVisensenck т — валутни запаси; вж.
Devisenreserve
DcvisLоsmap m, —s — суап; вж. Swap
Dcvisentcrmiоgrshhäft n, -e — срочна сдел¬
ка в чужда валута
Drvisentermiоrhоirl т — срочна търговия
в чужда валута
DcviiielOeannsafioon/ -оо — валутна опера¬
ция; вж. Drvisc1nnp<Lrhtioо
Devlsenumrchhоungsfhktor m,-on — валу¬
тен коефициент на преизчисляване
Devisen vr-krh- т — валутно оадащтиит
Devisenverstoß т, -sso — нарушение на ва¬
лутното законодателство
Dev^:^^^'^<^^s^^rlft / -on — валутен режим;
вж. Devisenordniins
Devisenwert т, —е — стойност, изразена в
чужда валута
Dovisei^'wcirtc pl—чужда валута
DcvisoowirrschaftHcrkcit f— валутна рен¬
табилност; вж. Deviscnrenthbllität
Dovison/hrluоssausglrihr т—валутен кли¬
ринг
Dovisclnz^Lrtlfikhe и, -е — валутен сертифи¬
кат
Dovison/uПuß m, -sse —— приток на чужда
валута
DoviscntшieiluuоS/ -en — разпределяне на
валутата
DoviscnzurcliungJSuotätigsuоg/ -оо — пот¬
върждение за получаване на валутни асиг-
пации
Dovlscn/wangsbewirtthhaftrоs f — систе¬
ма на валутни ограничения 1
DeлentealliScounо f— децентрализация
Diäten pl — 1. дневни пари; 2. заплащане,
получавано от парламентаристите в някои .
страни
Diäthngelier pl — дневни пари; вж. Diäten
DiätCst m, -е — надничар
Diatär m, -е — надничар; вж. Diätlst
Diobstah1vvcstcheounnS/ -оо — застраховка
срещу кражба
Dienst m, -е — 1. служба, длъжност; dcu ~
ant-oten — встъпвам в длъжност; aus dcm
~ husscroidoо—преставам да работя; пен¬
сионирам се; dcn ** kündigen — напускам
(служба, работа); 2. услуга, обслужване; *
an Kuniou — услуги за клиентите; ~
lolstou — служа; 3. служебно вртмт, де¬
журство
-, offon tüchci*—работа в държавни органи¬
зации или в местното самоуправление
Dienst irr Auslhuisscruldcn—операции по
погасяване на външния дълг; обслужване
на външния дълг
Diousthlter п — служебен стаж '
Dleusthuwcisnоs / -оо — служебна инст¬
рукция
Dicnstaufwhnd w, — служебни разходи
Dieоstаufwаndssnteshr ä igsunS/ -en — въз¬
становяване на служебни разходи
DioustUereihh m, —е — кръг на служебните
задължения
Dionstbez<Lchnuuоg' -оо — длъжност
Dihustoiukommhn п — заплата като част от
дохода
Dioоttgehoimuls п, —sso — служебна тайна;
вж. Betriehsgehoimois
Dienstielltenn’S/ —en — услуга
74
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Diecstleiutungsberrich m,-e — сфера на ус¬
лугите
Dienttlristungsbetrirb m-e — предприятие
за битово обслужване
DienstleistungsbilanS-A-en — баланс на ус¬
лугите
Dircstleistungsrrris т, -с — цена на услу¬
гите
Diecstlelstungsshätr / -п — сфера на обс¬
лужване
DiecstleistucgstariU m, -е — тарифа за пла¬
тени услуги
Dicnstleiutncusuntrrnehmrn п. предп¬
риятие за битово обслужване; вж.
DirnstleistunusCrltrirb
Dienstpersonal п — дежурен персонал
Dienstreise / -п — командировка
Dienstreise kosten pl—разходи по команди¬
ровка
DiensttUellzunJ-еп — 1 . длъжност, служеб¬
но положение; 2. служебна функция
DienststrafverUahrec п, дисциплинарно
наказание
Dienstverhältnis л, —sse — служебни отно¬
шения
DieJCstvvl-tmitIznc j/ -ec — посредничество
при наемане на служещи
DienstverpUlcetuncJ/ -ec — принудително
привличане за отбиване на служба
DienstvvrtiueeaUfucJ,; -сп — споразумение
за предаване на работна сила на трети лица
Dienstvertrag m, ас—трудово споразумение
Dienstvorschrift / -ec — служебна инструк¬
ция
DienstteeOnnnng', -en — служебно жилище
Dienstzeit / -ec — 1. служебно време; 2.
врсме на дежурство; 3. срок на действие на
насм; 4, - срок на служба
DiUerrntialgleichuncJ- -ec — диференциал¬
но управление
DifUrrentialauUmand - т — диференциални
разходи; вж. DiffcrrnsialauUwendungrc
Dii'U!rtllcs/ -ec — разлика, различие
Differrclsgesehäft л, -е — борсова сделка с
разликата в курса на ценните книжа (борс.)
Diffrrrnsgrwinc m, -с—диференциална пе¬
чалба
DlffereczlaZ-Renteneinkommen п — дифе¬
ренциален рентен доход
Differensialrinkommen п—диференциален
ДОХОД
Dlffereczialkostenpl—диференциални раз¬
ходи
Differrcsiallohnsyttrm п, -е — диференци¬
ална система за заплащане
Diffcrensialrrcte / -п — диференциална
рснта
Differenzialzoll т, - — диференциално ми¬
то
differenzieren tr. — различавам
Dine eenciertlncJ/— диференциация, обосо¬
бяване, разслоение
DiUUerrcskostrc pl—прираст на разходите
Dlfferenzstcuer / -п — данък, взиман от раз¬
ликата мсжду два ценностни показателя
Differenzstornierung /— сторниранс на
разликата в счетоводството
differieren intr.—отличавам, различавам сс
Diffusincsicdrx т, -indizien —дифузионсн
индекс, индекс на дифузията при прогнози¬
ране
Dlgctalrrchner т — цифрова изчислителна
машина
Digitalreehecmasehinr / -п — цифрова из¬
числителна машина
diknntlnulerlieh adj. — прекъсвасм, с пре¬
късвания, неравномерен, скоково, пснос-
тепснсн
D lidt 1сг Гсг enck_t/ -en —диктофонна техника
Dimension/-ec — 1. размер, обсм; 2. изме¬
рение
Diplom-Betriebswirt т, —с — дипломиран
специалист по икономика и организация на
производството *
Diplom-Kaufmann т — дипломиран специ¬
алист по икономика и организация на тър¬
говията
Diplom-Volkswirt т — дипломиран иконо¬
мист
Dirrktfberwelssnn./; —ec — пряк превод на
парична сума от една сметка на друга чрез
жиро централа
Dirrktabnrhmer т, непосредствен пот¬
ребител; вж. Direktbrzirhrr
Ditrktanlaur / -с — прски капиталовложе¬
ния; вж. Direktinvestition
Dirrktansfuhr / -ec — пряк експорт бсз
посредници; вж. Direktexport
Direktberechcung / —ec — пряко изчисля¬
ване
Dlrektbeziehrr m, -■— непосредствен г^е^’--
ребител. непосредствен купувач
Direkt bezieh ung/ -ec — пряка връзка
Direktbezug m, ас — транзитно снабдяване
Direktdiskont т — отчет на търговска ме¬
нителница
DirektclllCune.t/-сп — пряк внос бсз посред¬
ници; вж. Ditrktlmport
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
75
Dirfktrnzruger т, непосредствен про¬
изводител; еж. Direktprnduzent
Dinrktfxport т, —ra — пряк износ без пос¬
редници
Dirrktfl/a/zlrnu/g aus dem Haushalt —
пряко бюджетно финансиране
Dirrktf папгкгш// —г/—пряко финанси¬
ране
Dirrktgrschäft л, -е — пряка сделка без пос—
редници *
Dirrktrrrsirllcr т, про¬
изводител; вж. Dlrektprndnzeat
Direktimport m, —е — пряк внос без посред—
ници
Direkttiaversititioa—г/—преки инвестиции,
преки капиталовложения
Direkt-oa /-ca —дирекция, управление
Dirrktkopplung / -ez —— директна (пряка)
връзка
Direktor т, -еп —директор
-, delegierter — директор на АД, избран на
общото събрание на акционерите
Dlrrktnnenfnnds т, директорски фонд
Dlncktnnlnlsystem п, —е — система на коле¬
гиално ръководство на предприятията
Direktorium л,-ог!еп—дирекционен съвет
Dlrrktprodnzrzt m, —rz — непосредствен
производител
Dirfktrahatt т, —е — пряка отстъпка
Dirrktverbnhurrrr т пряк, непосредс¬
твен потребител
Dirrktverfarren drr Grwiznlhrnrrhnuz/—
пряк метод за изчисляване на печалбата
Dlnrktverkhuf m, -че — продажба на про¬
мишлена продукция от страна на произво—
цителя директно на потребителя
DirrktverkeCr т — 1. преки съобщения; 2.
преки търговски връзки
Dirrktvershnd т — пряка експедиция на
стоки
ПИг^еНти т, —договорза преки дос¬
тавки
Dirr ktwefЬllnz// — реклама непосредстве¬
но сред потребителите
Dirigismus т — дирижизъм, управление на
икономиката чрез държавата
Dlshu/nr/atlnaf—цезагрегирапе, разлагане
Disa/lo л, —s (ilaL) — цизажио (борс.)
Dlshglnknain л, -ton — сметка цизажио
dlshursemr/t (engl.) — разходи по обслуж¬
ване на кораб
Dlscountlhdra т,~ — магазин на самообс¬
лужване със стоки на по—ниски цени
Diskont m, -е — дисконт, отчетен банков
процент
Dlskontnbhnn т, -tez — понижаване на от—
четния лихвен процент
dlsko/tabd adj. — приеман от банката за
отчет (за менителница)
Diskon/tm/Saait/ -ea — отчетна банка
Diss^c^o^ tt^ b^nak f, —еп — отчетна банка
DiskontbherrrIlzun/ -еп — калкулация на
отчетния лихвен процент
Diskontbetrag т,*е — сума на цисконта
diskontfähig adj. — приеман от банката за
отчет; вж. 61x^/11111
Dlsknztgrsrhäft л, -е — банкова операция
по цисконтиране, дисконтова сделка
Disko/ t/rsrll sehrtt/J-ea — отчетно акцио—
нерно дружество
Diskonthöhr f — размер на отчетния лихвен
процент
Diskonthaus л, ^г — отчетна банка
Diskolahrennssl;tun/д* —са — понижаване
ва отчетния лихвен процент; вж.
Dlsknntnhhnu .
diskontierbar adj — приеман от банката за
отчет; вж. dlskozinbrl
diskontirrra tr.—диско нтирам менителница
Di-si^cm Нсст/д* -rz — цисконтиране
dlsko/ti/är adj. — антицикличен (фин.)
Dlskontlzstitut л,—е — отчетна банка; вж.
Diskontn/stnlt
Diskontinuität f — I. отчетен банков про¬
цент; 2. неравномерност
Diskontkredit m, —е —цисконтов кредит
Diskont/ota / —tez — опис на дцссовтнра—
ните менителници и чекове
Diskonto m,-s*-tl — днсконт; вж. Diskont
Diskontpolitik f — днссонтова- отчетна по—
литика
Dlskontprnvlsloa / —са — комисиона, взе—
мана за отчет на менителниците (освен от¬
четените лихвени проценти)
Diskolattatf, -п — ставка на отчетния лих¬
вен процент; вж. Diskontsatz
Dlskontrrrhnun/ / -ez — изчисляване на
дuссонтвата сума; калкулация на отчетния
лихвен процент
Diskontsatz -, ■- — норма, ставка на отчет—
ния лихвен процент
Diskonttcnnun/g* -е/ — намаляване на от—
четния лихвен процент
Dlskoatsprsra pl — разходи по диссонmнра-
вето ва менителниците
Disko ztstelluf/ -а — дисконтова кантора
diskontunfähig — неприеман от банката
за- отчет (за менителница)
76
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Dlskoiitverkchr m — отчетни операции, от¬
четни обращения
Diskoоimcchsel т — сконтирана менител¬
ница
Diskrepanz/ -en —— отклонение, разминава¬
не, несъответствие
DiskretinоttasL pl — привилегировани дни
за плащане на менителница
Disk riIrillnаnzаItаl|Уse/ -п — днскриминаи-
тен анализ в статистиката
Diskrimination f—дискриминация
Diskrü minicr-mus/ — дискриминация
Ditkriminicrungsmaßnahmcn pl — дискри¬
минационни мерки
DiskгimlnierungJppШikf—дискриминаци¬
онна политика
Dispache ffr.)—диспаш, изчисляване загу¬
бите от обща авария на кораб и товар
dispachieren tr. — определям загубите от
обща авария, съставям диспаш
Disparat / -on — несъответствие, разми¬
наване, диспропорция
Dispatcher т, диспечер
Dispatcherin-o л, -s — диспечерски пункт
Dispatcherdienst т, -е —диспечерска служ¬
ба
Dispcus т, -е—разрешение по изключение,
освобождаване от задължения
dispensieren tr. — разрешавам, правя изк¬
лючение
Dltperslnо /— разпространение на реклам¬
ни материали; вж. Streuung
Display п — вид излагане на стока
Disp^tenden pl—разполагаеми блага, стоки
Disponent m, -оо — 1. диспонент, управи¬
тел, разпоредител; 2. пълномощник, дове¬
рено лице на търговско предприятие
disponibel adj. — свободен, намиращ се на
разположение
Disponibilität// -cn— 1. наличност на стока,
финансови средства и т н.; 2. възможност за
оказване на влияние; вж. Disponierbarkeit
Disponibilitäts-cse-vc / -n — наличен ре¬
зерв (напр. на стока)
Disponierbarkeit / — управляемост, въз¬
можност за оказване на влияние
disponieren itr. [übe- Akk.] — разполагам c
нещо, имам па разположение
disponieren tr. — размествам, подреждам
Disposition / -en — 1. разположение, раз¬
местване; 2. диспозиция; 3. разпореждане,
наредба
dispositlons-alis adj. —дееспособен
Dispositionsfonds т резсршгн фовд от
държавния или общинския бюджет
Dispositlnоsgue и, «сг — имущество, нами¬
ращо се на разположение
Dis{^<^^^^^i^^^^^ircdit m, -е — кредит в размер
на три месечни заплати, отпускан бТз осо¬
бено разрешение
DisposttionspаpicrL pl — 1. документи за
право на разпореждане; 2. стоковоразсорт-
дителни документи
DispnsieioоsschLiо m, - — задължение на
банкера да плати на трето лице определена
сума
DisprroontiooO/-oо —диспропорция, несъ¬
размерност
disputo (engk) — бележка в коносамента за
разногласия между собственика на кораба
и превозвача
Disqualifikation/ -оо — обявяване за него¬
ден
Distanzfracht / -оо — навло за превоз на
товари на определено разстояние
Distanzgescräft л, -е — сделка за покупко-
продажба на стоки на базата на каталози
Disthn/handel т —— търговия на база на ка¬
талози, образци или техническа докумен¬
тация
Distauzkauf w, -че —— покупка на базата на
каталози, образци или техническа доку¬
ментация
Dittan/schehk т, -s — чек от друг град
Distanzta-l- m, -е — тарифа, определяна в
зависимост от разстоянието, диференци¬
рана тара
Distaоzwechshl т — преводна менителница
от друг —град
Distt r i buitco п/ -en — разпределяне, дистри¬
буция
Distributinnsmothodo / • -п — дистрибути¬
вен метод
- , modifizierte — модифициран дистрибу¬
тивен метод
Distrlbutionsp-ozeß m, —sso — процес на
разпределение
Distrlbutionssphärc / -п — сфера на разп¬
ределение
Distributloosthcoric/ -п — теория на разп¬
ределението ■
Dlstrihutioosvcrhältoissc pl — отношения
на разпределението
Ditt-ibutlonswcise/ -п — начин на разпре¬
деление
ilstrlUrtiv adj. — разпределителен
dlvorsont adj—давергентен, разминаващ се
Divergenz / -оо — дивергенция, размина-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
77
ванс
DivergrnzkneUfisiect т, -еп — коефициент
на дивср^^ия
divers adj. — различен
Diversa pl (lat.) —разни (позиция в сметки¬
те) (счет.)
Diversifikation f— диверсификация (напр.
на производството)
Dividende/ -п —дивидент; * abwerfen —
нося дивиденти; - ansuehütten — плащам
(разпределям) дивиденти; ~ Cricuec — по¬
ся дивиденти
~ , exclusive — привилегировани дивиденти
~ , kumulative — дивиденти, изплащани за
минали години (при ненавременно
плащане)
~, ucCehnbece — нспоискапи дивиденти
~ , unerhnbecr — пеноискапи дивиденти;
еж. Dividende, unbehobrce
Dividendenabgabe f -п — 1. данък върху
дивидентите; 2. изплащане на дивиденти
Dividendenausschüttung f—- изплащане,
разпределяне на дивиденти
Dividrndecberechtlgnng / -ec •— право на
получаване па дивиденти
Dividendenerklärunu f — определяне -на
размера на дивидентите
Dlvidendecfocds т — суми, подлежащи на
разпределение между акционерите
Dividcndecgarantle f -c —— гаранция за из¬
плащането на обусловен минимум диви¬
денти
Dividecdenhöhef— размер па изплащаните
дивиденти
Dividecdeckocto л, -toc —— дивидентна
сметка
Dividendecrarirr л, -е — цспни книжа, но¬
сещи дивидсггт (акции)
Dividendecpolltlk f — политика в областта
на дивидентите
DividenCercfruerve/ -п — резерв за изпла¬
щане на дивиденти (в периоди на спад)
Dlvidccdccschcln т,—е—дивцдентепталон
(на акция)
DividendensuileinclnClisu1lcUr — инкасиране
па дивидснссн купон
Dividrndrnstop т — определена от закопа
забрана за увеличаване размера па диви¬
денти
DividenCervvrtelluncg'— разпределяне па
дивидентите
DM-EröfUllUCUsbllacsf— встъпителен (на¬
чален) баланс, изчислен в DM
Dockgubiilier'— докова такса
Dockgeld п — докова такса; еж.
Dockgebühr
Dockschein т — доков варант
Docitw^ar rant т — доков варант
doeumects agaicst payment (engl.) —доку¬
менти при заплащане; -еж. Dokumente
gegen Zahlung
Dokumentationsaustausch m —— обмсн на
документация (напр. научно-тсхничсска)
Dokumente pl — документи
- , zahlucgsauulöuendr — платежни доку¬
менти
Dokumente gegen Akzept — акцентиране на
документите
Dokumente и^ш Zahlung — заплащане
срещу представяне на документи
Dokumentenakkreditiv п —докумептареп
акредитив
DokumectenauUnahme / -п — проверка на
документите
DokuInentendureelanf т —— документообо-
рот
Dokumenteninkasso п — докумснтарпо ин¬
касо
Dokumentenkredlt m, -е —— докуменсареп
кредит
Dokumententratte / —п — документарна
трата
dokumentieren rr. — документирам, обос¬
новавам, потвърждавам с документи
Doilarablluß т — изтичане на долари
Dollarabwacderunu /— изтичане на дола¬
ри; еж. Dollarabfluß
Dollza г^и^Си Ше/ -с — доларов засм
Dollar aufkommec п — постъпления в долари
Dollardrflzit п — доларов дефицит
Dollareiccahmcn pl — постъпления в дола¬
ри; еж. DoIlarauUkommcn
Dollargebiet п — доларова зона; еж.
Dollarzone
Dollarguthaben p! —доларови авоари
Dollarhnnuer т — доларов глад, недостиг
на долари
Dollarkcapphrlt / ——- доларов глад; - вж.
Dollarhnnger -
Dollarunterwanderucu / — проникване на
долара в икономиката, доларизиранс на
икономиката
Dollar zahl ungen pl — плащания в долари
Dollarzone/ -c — доларова зона
dominieren intr. — доминирам, преоблада¬
вам, господствам
Dominion я, -s/“^ —доминион
Domizil л, —с — 1. местожителство, мссто-
78
D
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
живеене; 2. място на плащане (на трати)
Domiziliant т — домицилиант
Domiziliat т — домицилиат
domizilieren itr. —— домицилирам (мевител—
ница)
DnmlzllwrrhsrS т — домицилирана мени¬
телница
* , echter — менителница, домицилирана в
банката не по местожителство ва трасата
—, u/rrhtrr — менителница, домицилирана
в банката по местожителство на трасата
— , uael/entllchrr — менителница, домици—
лирата в банката по местожителство на
трасата; вж. Domizilwechsel, u/rrhirn
Doppel п — второ копие, дубликат
Doppflahnhilct-rz—дублиране в работата,
дублираща работа
DoppclbaeStrnrnugg/ — двойно облагане с
данък
Dopprlbcsteurrungsnbknmmen п ■ — спора¬
зумение (между държави) с цел избягване
на двойното облагане
Doppcllcrfassungg*—двойна система на сче—
товоден отчет; вж. Doppelzählung
Doppelfrhrhtnhtr / -n — двойно навло
Dopprllndnssnmcnt п—двойно джиросване
Doppeloption / — двойна опция
Doppeiulnltun/g* —еа — двойна разписка
Doppelrate / - -а — двойно навло; вж,
Doppclfrnchirhtr
Doppeirechnuiig//, -е/ — паралелен отчет
doppelte Biichlührunag*—двойно счетовод¬
ство
DoppelveesScherunj//—двойно застрахова—
не
Doppfewähruug/; -ez — биметализъм (па—
рична система)
Doppcluähiunng* —ez — двойна система на
счетоводна отчетност; цтойно счетовоце—
тво
Doppik / — цвойно счетоводство; еж.
doppelte Bnrhfürrung
dosieren tr. — дозирам, разфасовам
Во^-гинаи* —еа — дозировка, разфасовка
Dotationen pl—парични помощи на общес¬
твени институции и църкви, субсидии
Dotationskapital п — дотационен капитал,
собствен капитал на банково—кредитни уч¬
реждения
Dow-Jones Index т — индекс Доу Джоунс
(индекс на акциите на Нюйоркската фондо¬
ва борса)
drücken tr. — L намалявам заплата; 2. на—
ти^ам, притискам; 3. подбивам цеви,
оказвам натиск върху пазара; 4. подтис—
кам, угнетявам-
Drhriüherwelsuuzg* —еа — телеграфен па—
ричен превод
ВпС^^ т — телеграфно авизо
drawbnck (engl.) — възвръщаемо мито
d^wi/g nuihnnlzniln/ (engl.) —— пълномо—
щия от вносителя на износителя за издава—
не ва трати
Drrlrrkgrsrhäft и, -е — тристранна сделка
Drrlknairnihrnnlr / —п — теория за разде¬
ляне на сметките на баланса на три групи
Drrlmärktehnnomrten п — барометър за
движението на цените на стоковата, фонцо—
вата и паричната борса
Drclmnnhtsgrld п — тримесечни помощи
Drrlmnnatspaflrn е — тримесечни мени—
телвици
Drrlmnnniswerhscl т —— тримесечни мени—
телвици; вж. Drelmnnatspnpier
Drrlmonaiszlrl п— тримесечен срок за ме—
нителница
Drfiserrerlahneegt-ez — трисменна работа
Dnrlschlchtsystrm л, —е — система на три—
сменна работа
DritthUsferttgдIl/g, -en — трети екземпляр
Dritte m, —а — трето лице
Dritthaftung / — поръчителство от трето
лице
Drlttschhdra m, - —— вреда, причинена на
трето лице
Dritisrhuldzer т лице - кеетго ода за¬
дължение, при което се налага запор
—опрецеляне заложно¬
то право на трето лице
Drittvcrwaaruiig// — форма ва депониране
на ценни книжа чрез трето лице
drosseln tr — задушавам; dir Produktion -
— съкращавам производство; dir Preise **
— ограничавам нарастването на цените
Drosseluriz//— ограничаване, съкращаване
Drosselung drr Spekulatton—ограничаване
на спекулацията
Druck т — 1. наляганс-натиес; тежест; 2.
печат, печатане •
*,wirtsrhafillrher — икономически натиск
Dnurkkostra pl — типографски разходи
Druckmittel п, .средство за натиск
dual adj. -— двоен
dubios adj. — съмнителен (за искане, цълг)
Dubiosen pl—съмнителни цългови искания
Dublnsrnkngtn л, -tez — сметка на съмни—
телни длъжници
Dublikat и, —е — дубликат
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
D
79
Dubli ка (-^1^—10— т, —е — дубликат на жп
товарителница
Dumping п —дъмпинг
Dumpingprcis т, -е — дъмпингова цена
Dumpingzoll т, -че — антидъмпингово мито
Duopol п — дуополие; вж. Dyopol
Duplum п — дубликат .
Durhr-üh-eude m, —о — изпълнител
Durchf-jiH—inj/ -оо — 1. изпълняване, из¬
вършване; 2. превозване; 3. прокарване,
прилагане, осъществяване
Durch-ih-ins, fhssonmäOiso ~ dos
Haushalts—касово изпълнение на бюдже¬
та
Dnrcr-ür-ungsbcstlmmuns/ -оо — инст- .
рукции за реда на изпълнение
Durch-ah-tzoil т, -е—транзитно мито; вж.
Du—crfurrznll
Durch-racre f— транзитно иавло
Dnrcrfracrtkoшlosscmeоe п — пряк коно-
самент
Dwtcr-rhchtt—hnspo—ivorfhrrou п, ком¬
бинирани превози
Dnrcr-uhr/— транзит, транзитен превоз
Durch—ihrUeschränkungS'/ -оп —ограниче¬
ние на транзитния превоз .
DrrcrfUh—sut• л, «er — транзитен товар
Drrcrfuh-haоiel т — транзитна търговия
Drrchfrh-lani и, -о— — транзитна страна
Durch—ihrta-i- m, —е — транзитна тарифа
Dr—cr-rh—vo—Uoe п — забрана на транзитен
превоз
Drrchfrr—vo—kcr— т — транзитни превози
Dr—ch-ur—ma—c / -п — транзитен товар;
вж. Durch-uh-gut
Dn—ch-ur—/nll т, т — транзитно мито—
Durchgang m, --т — 1. преминаване; 2. тран¬
зит на товари
Durchgang jgs0bhrJ—-cn — транзитна такса
Dnrcrsaustsue л, --г —— транзитен товар;
вж. Du—ch -uhrgut
Dr—chghugsknuen n,-ton —транзитна смет¬
ка
Dr—crsauдtknstcnpl—разходи по транзита
Dnrhhsanssverkerr т — транзитни прево¬
зи; вж. Drrchfrrrvorkehr
du—hhgchoud part adj — 1. транзитен (за
товар); 2. непрекъснат, всеобщ
Drrchknnnosscmoоt л — пряк коиосимeнт;
вж. Du—hhf—achtknunnsscmoоt
Durchю•ellrzrо/'— 1. кръстосване, преси¬
чане; 2. място на пресичане; 3. преплитане
(на интереси)
Drrhrlhufplaо т,——график, производство
DurcHau-ptanuпп/— календарно планиране
Dn—crlauГricrtme—tc pl — нормативна про¬
дължителност на извършване на операции
Dnrcrlaufzeie/— време на преминаване
Dnrcrlauf/elt / — непрекъснат срок на ра¬
бота
DutcI loi tgcldo— pl — преминаващи суми (в
счетоводството)
dnrhh—ehrucu tr. — изчислявам, пресмятам
Durchrechnung/ -оп—пресмятане, изчис¬
ляване
Durchsatz m, -т — 1. пропускателна способ¬
ност; 2. производителност; 3. разход
Durhrsatzuo—m/ -оп — норма на разход, на
основни и помощни материали '
dnrhhshrmusghln tr.—внасям контрабандно
Drrershhоltt т — 1. средна стойност, вели¬
чина; im ~— средно; 2. сред го качество
drrhhthhоittllhh adj. — среден
Durehshhnitethhghhonp—eis m, -е — средна
фабрична цена
Dr—hhshhоieethbtch—oihungsshtz т — сред¬
на норма на амортизация
Drrhhschоittthоuhhme / -п — приблизите¬
лен разчет
Drrehscrnittsаrboit / -оп — среден труд
- , sesollschaftlicrc — среден обществен
Труд
- , tägliche — средна изработка за деноно¬
щие
Drrcrschоitetarboltsthg т — средна про¬
дължителност иа работния ден
Dr—hrtcrоittshrssabonpl — средни разходи
Di rcrschniitsbeiа atan Ug— средно натовар¬
ване
Dr—hhshhоittshosthud m, --т — средна сте¬
пен на запаси (от стоки)
Dr—crschnleesdaner / — средна продължи¬
телност
Dr—chschоittsLiоkommen п,-~ — среден до¬
ход
DrrcrshrnittshrlOs т, -е — средна чиста
печалба
Drrcrschnittlslri—ag m, «с — среден доход,
печалба
Dn—crtcrоlitscrmc—U т—среден приход
DrrhhshhоittsgoshmtUesthnd m, ■=« — сре¬
ден размер на общите (стокови) запаси
Drrershrоittss—ae т — средна степен
(нипр. на автоматизация)
Drrertcrnlttskapltal п — среден размер на
капитала
Drrhhthhnittskoоsum т — средно потреб¬
ление; вж. DurerschuliitverU—aucr
80
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Durehschnittsknstrn pl — средни разходи
Durchsehcittskostecsatz т — средна норма
на разходи
Dureeschniitttzlstunc/— средна произво¬
дителност
Durchsehcitttlohc т, - — средна работна
заплата
Durehschcitttlohczuwachs т —- срсдно на¬
растване на работната заплата
Durehsehcittsmarktpreiu m, -с — средна
пазарна цена
Durehschniittnnom/ -сп — средна норма-
Durehsehcitttpasslva pl—среден размер на
пасивите
Durchsellcitttprels т, —е—-средна цена
Durchschcitttprodnkt п, -с —- продукт със
средно качество -
DurchsehcittsproUlt m-e — срсдна печалба
Durchschniittprofitrtht/ -п — срсдна нор¬
ма на печалба
Durchschnittsqualität / — обикновено ка¬
чество
DuJtchsuhnCitt(tqf>to.e-c — средна процент¬
на част, средсн дял
Durchschcittsrate / -п — средна норма;
вж. Durchschnittsnorm
DurchschnittsrectaCllltätf— средна рента¬
билност
Durchsehcittssatz т, -че — 1. -среден размер,
средна норма; 2. срсдна котировка
Durcle!uhniittturncee-c—средна отстъпка
Durehschnittsuteuersatz т ——среден размер
на данъците
Durehzehclttszumme / -п — срсдна сума
Durc!ltclenittstara /— срсдно тегло на опа¬
ковката
Durchscltii i t tst arif m, -е — - средна тарифа
Durceschcittsvrrbrauch т — срсдно пот¬
ребление
Dnrchsehnittsverdirnst т — срсдна зара-
ботка
Durchschcittsvrrsteiurrunusprriu ти, -с —
средна продажна цсна на търг, аукцион
Durchschnlttsvorratsnorm /, -ec — срсдна
норма на складови запаси
Durchschnittswert zc, -е — средна стойност
Durchschniittzzhti/ -сп — средно число
Durehschnltttsinufuß т — средна процент¬
на норма, срсдсн банков процент
Durchsehcittszlczsatz т — срсдсн банков
процент; вж. DurchsehcittszlnsUu
Durehtchclttverzchlelß т —— средно износ¬
ване на машина
Durchezhetif/ -ec — копис (машинописно)
(напр. на банков документ)
durchsthUfclc tr. — диференцирам
DurchsureencJ/ — проверка (митническа),
преглед
Dfrresceädrc pl — щсти, нанесени от суша
Dfrtrsehadcnvvestceeetlniur—застраховка
срсщу щети от суша
Dutzend п —дузина
Dynamik/—динамика; ~ der Kosten дина¬
мика на разходите
Dyopol п — дуополие
dyopolistlseh adj. — дуополистичсн
Е
Ecklohn т, -че — срсдна тарифна ставка
Edelmetall я, -с — благороден метал
Edelvaluta /— висококотираща се валута
Effekt m, -е -— ефект
- , volkswirtschaftlicher — народностопан¬
ски ефскт
Effekten pl — капиталови цсшги кшнка (ак¬
ции, облигации); ~ lombardieren lassen —
залагам цеюти книжа
Effektenbörse / -п — фондова борса
Effektenhändler т—търговец на цстпги кни¬
жа (на борсата)
Effektenhandel т —търговия с ценни книжа
Effekten kurs zzc, -с — курс на ценни книжа,
котиращи се на борсата
EUfektrclomCardgesehäUt п, —с — даване на
кредит срещу залагане на ценни книжа
EUUrktcnlomlCardirrnnu / —даване на кре¬
дит срсщу залагане па ценни книжа; вж.
EUUckteclombhrdgesehäUt
Effektenmakler т — маклер, агснт по опе¬
рациите с цсшш книжа (на борсата)
Effektenmarkt zw, ас — фондов пазар, пазар
на ценни книжа
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
81
Efffktrgrrrhauag / -еа — 1. изчисляване
фактическата стойност на ценните книжа;
2. изчисляване на процент, получаван -от
ценни книжа
Effrktrnsprkulhtlon f— спекулация с ценни
книжа
Effektenumsatzsteuer f -n — данък върху
оборота- по фондовите операции
effektiv adj. — 1. ефективен, действен; 2.
наличен (за валута); 3. чист (за печалба);
фактически, действителен, реален
Effrktlvhrstnnd m,-e — фактическа (дейст—
вителна) наличност
Effektlv/rsrhäft л, —е сделка с реална (на—
лична) стока (борс.)
Effektivität f — 1. -ефективност, деТстве—
ност; 2. реалност
Effcktivitätsgrad т — степен на ефектит—
ност
Effrktlvltätszuwachs т —< нарастване на
ефективността
Effektiv nutzen т — действителна полез¬
ност
Effekilvvermerk т, -е — бележка т борсов
контракт за реалността па сделката
Effckthvv!enignsugg■ — фактически, дейст¬
вителен доход от лихвените проценти тър—
ху ценните книжа
Effektivwert /и, —е—действителна стойност
(на ценни книжа)
rfffktnlcnrg lr. — изпълнявам поръчка; из—
тършвам финансови операции
effizient adj. — ефикасен
Effizienz /— ефикасност
Erega<tifaпnäOiggng / — намаляване на
данъка, който плаща съпругът
Erfgnitrazusrrlng т, ■ — надбавка към
пенсията за нетрудоспособен съпруг
Ehr gut п — имущество, придобито по време
на брака
rhneghmtlich adj. — почетен (безплатен);
rlarn Dirast — versehen — изпълнявам по¬
четна длъжност
Ehrr/gehalt и, —=сг — почетно възнагражде—
ние
Ernenmltgllrd л, -er — почетен член
Elnc/sold т — почетно възнаграждение;
вж. Ernrggfhali
Erre/zahlung//* -ez—плащане на менител¬
ница по интервенция
Eichamt л — служба за мерки и теглилки
Eichef— проверка на мерки и теглилки; вж.
Eichung
eichen tr. — проверявам мерки и теглилки
Eicher т, маркировач на мерки и теглил¬
ки; вж. E-crmr-ster
Eichmaß л — мащаб за мерки и теглилки
Eichmeister т • маркировач на мерки и
теглилки
Eichstempel т — маркировъчен печат за
мерки и теглилки
Eichung/—- проверка на мерки и теглилки
Eid m.-e——клетва, заклевапе; Erklärung an
*- es Statt — клетвена декларация; -
nblc/rg -—— заклевам се; - nhnrrmrn —
подвеждам под клетва; — hrrrrrn — нару¬
шавам клетва; — Iristrn—заклевам се; вж.
— nhlr/ca; — schwören — заклевам се; вж.
— nhlrgca •
ridrsstnitllrr -adj. — клетвен;- rlzr — е
Erklärung nbдrbea - подавам клетвена
декларация
ridlich adj. — клетвен, поц клетва; rtw, —
bekräftigen -— подкрепям с клетта
rl/rn adj. — собствен, свой; rin Geschäft la
-em Namrn й^х^с/ — продължавам да
водя фирма поц собствено име; -zu —rm
Gebrauch — за лична употреба; —сг
Wechsel — запис ва заповед
Eigenart /— своеобразие
Eigenbedarf т — индивидуални, собствени
потребности
Elgcabrdanfdrrknng /— удовлетворявате
на собствените потребности
Ei/ezbes-tz т — собственост, владение с
права на собственост
Elgenbl‘wirtssrrhtung/— управляване на
собственото стопанство
Elgradrpot и, -s -—— L влог, принадлежащ
лично па депопента; 2. залог, който служи
на банката като залог за спазване задълже—
нията ва депонепта
Elgrnrrwinisrhhftnzg J" —— покриване пот—
ребвостите на предприятието от капита—
лотложевия за сметка на печалбата и
амортизацията
Elgrnrnwintschhfiugg der Mittel — използ¬
ване на собствени източници на финанси—
ране
Eigenfgaanierunn/— покриване потреб¬
ностите на предприятието от капиталовло¬
жения; вж. Elдrnerwirtscrnfiunд
Elgrngrschäftr pl — операции на банката,
извършвани за собствена сметка
Eigengewicht п — собствено тегло
Elgeagut п — независимо наследствено
имущество (юр.)
Elgrn/uihhhrn п — собствени активи
6. Нсмеко-български икономически речник
82
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
riurnhändig adj.— собственоръчен; ~ с
Unterschrift — собственоръчен подпис
Eigenhändler т —- комисионер- иззвърш-
ващ операции за своя собствена сметка
Eiuenhandd т — търговия за собствена
сметка
Eiuenkapital п — собствен капитал, вложен
в предприятието на един от съдружниците
Eiurnknntum т — лично, индивидуално
потребление
Eigeckontrahent m, -ec — 1. доверител,
клиент; 2. участник в договор
Eigenmächtigkeit f — самоуправство, про¬
извол
Eigenmasse f— собствено тегло (на стока)
Eigenmittelpl — собствени средства
EluecmittrlabUührucg f —— отчисление от
собствените средства (напр. в бюджета)
Eigecmittrlanteil т, -е — собствен дял в
основните и оборотни средства на пред¬
приятието
EiueшmttelbereliliglngU'— участие със соб¬
ствени средства (в основни и оборотни
средства на предприятието)
EiurcmittrlsuUührucg / -ec — попълване
на собствените средства
Eigenproduktion /— 1. продукция за лично
ползване; 2. собствено производство
Eigenschaft / -ec — свойство, качество; in
der * als Vorsitzender — като председа¬
тел, в качеството си на председател
Eigentümer т, собстве^икс
Eiuentümerhypothekf— ипотека, премина¬
ла към собственика на недвижимост след
плащане на дълг
riurntlich adj. —действителен, фактически;
- er Wert—фактическа, истинска стойност
Eigentum п — собственост
~, öUUrntliehez — общинска собственост
~ , uenoztenschhftliehes — кооперативна
собственост
*, persönliches — лична собственост
-, privates — частна собственост
~, unbewegliches—недвижима собственост
EiuenCumsSücrtraggng/ — предаване, пре¬
отстъпване правото на собственост
Elgentumtantril —дял на собственост
Eiurctumtaufuabr/ -п — доброволно отс¬
тъпване правото на собственост
EigrctumtbrUugnissr pl — пълномощия,
произтичащи от правото на собственост
Eiuectumtbezehäckucu f — ограничаване
правата на собственост
Eigentumsdelikt п —— престъпление срещу
собствеността
EigentumsznCtzlzuucU'—лишаване от соб¬
ственост, експроприация
Eigrctumserтerb т — получаване право на
собственост
Eiuentшn^uewerruncJ/— получаване право
на собственост; вж. Eigrntumuerтerb
ECuenCumsSuoln /,-гс —— форма на собстве¬
ност
EigectumsUreiheltsklhge / -п — негаторси
иск (юр.)
Eigentumsklaue / -п — випдикаuиoпeп иск
(юр)
Eigentumsrecht и, -е — право на собстве¬
ност
Elgectumzsehutz т — защита правото на
собственост
EluentumstZteuuniu/—дифузия на собстве¬
ността
Eigentumstitel т нотари^ст- акт
EigentumsverCrrchrn п — престъпление
срещу собствеността; вж. Eigentumsdelikt
Eigrntumzveruehrn п — нарушаване право¬
то на собственост
Elgectumsvertellucg f — разпределяне на
собствеността
Eigentumsversieht т — отказ в полза на
държавата от собствеността върху стока,
подлежаща на обмитяване
ЕigentumsvorCehhlt т — уговорка относно
условията за прехвърляне правото на соб¬
ственост върху стоки до изплащането им
Eigrntumswrchsrl т — променяне правото
на собственост
ElgrnunUhllversicherunu f — застраховка
срещу лична злополука на застрахования
eigenverantwortlich adj. — на собствена,
лична отговорност
Eigrnvcrantwortliehkrit f —- собствена,
лична отговорност
Elgrnverantwortung f — лична отговор¬
ност; вж. Eigenverantwortlichkeit
Eigrnvermügen п — собствено имущество
ElueliVvest)t•guncJ/—самообезпсчаваие
Eigenwechsel т, ——обикновена менителни¬
ца, соло менителница, запис на заповед
Eigenwert m, -с — вътрешна стойност
eignen refl- [für Akk., zu D.] — годсн съм за
Eigner m, собственик
Eign^ng-ec—годност, пригодност; ~ [für
Akk.] haben — годен съм за
~, berufliche — професионална пригодност
Eiucuni>spr üfuncU/ -ec — проверка на про¬
фесионалната пригодност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
83
Elgnuogstost /и, —s — проверка на професио¬
налната пригодност; еж. Eisouugsprüfuns
Eliau-trag т,—^е — срочна поръчка
Eilavis т — срочно авизо
EilbcsselliniuS/ —оо — срочна поръчка
Eiif-а<hrt/ -оп — бърза пратка (жп)
E^J^U^-^Г^г—О/ -оп — бърз превоз на стоки (жп)
Eiljüterzug m, -=е — бърз товарен влак
Eilgut л, -г — стока, пратка за бърз транс¬
порт
Ellgutverkohr т — транспорт на бързи
пратки (жп)
eilig adj. — неотложен, бърз, спешен
Eilpost f— бърза поща
EllsendimuZ-тп — бърза (пощенска) пратка
£11^— m, — — бърз влак
cluhrboleeо refl., tr. — 1. усвоявам дадена
работа ,
elua—Uolteо tr. — включвам в работа, приуч-
вам към работа, въвеждам в работа
elobüDoo tr.—загубвам
olu ballon tr. — опаковам в денкове
eiоUallicreо tr. — опаковам в денкове; вж.
elnbaHen
oiubedioscu tr. — включвам в условията
elubes—elfoo tr. — включвам
eiubes—lf-on part. adj. — включен, включи¬
телно .
Einbchаllung/— удържане
EluUehaIiuоs an der Quelle — удържане на
данъци от източника на доходи
Einbehaltung vom Lohn — удържане на
част от работната заплата
eiоUo—ocrоou tr. — включвам в сметката
elоUornfeu tr-. — свиквам
Elnheru-uiin j/ -en — свикване
elubeziohon tr. — включвам
cinbrlngen tr. — 1. наваксвам (загуба); 2.
нося, допринасям (доход); 3. прибирам (ре¬
колта); 4. внасям, депозирам (предложе¬
ние, документ)
ciuU—inglihr adj.—доходен; die Ersparnisse
* anlcgcn — влагам спестяванията доход¬
но ; oin ~ os Geschäft — доходна сделка
ElnUruhh-Dlcbstah1-VeeslbheounlsS'—заст¬
раховка срещу кражба чрез взлом и грабеж
Einbuße / -п — загуба, щета, ущърб
Eindämmung' — ограничаване
Eindämmung io— Spekulation — огранича¬
ване на спекулацията
elniehkeu refl., itr. — запасявам (се) със
стоки
Elndeckuiiog' — 1. покритие (борс.); 2. про¬
изводство на запаси (от стоки)
eindeutig adj. —еднозначен
LludnhUcu tr. — закарвам (кораб) на док
Eind-inson п — проникване, навлизане
Einengung / — свиване (на пазар, асорти¬
мент); ограничаване (на търговия)
einführbar adj. — разрешен, пригоден за
внос
010—^-00 tr. — 1- внасям стоки; 2. въвеждам
ограничения, внедрявам нова техника, ус¬
воявам нови мощности; io olu Amt * —
въвеждам в служба
Einführer т, вносител
Ein-uiim iS/ -оп — 1. внос, импорт; 2. въ-
втждант, усвояване, внедряване; 3.
представяне на стока на пазара
Einführrnssrabhte т — отстъпка за въвеж¬
дане в оборот на нови стоки
Eiоfüh—rnss/uscrlag лп, —е — надбавка към
цената за покриване допълнителните раз¬
ходи по усвояване на ново производство
EinfliO w, -sso — влияние; ~ [ai— Akk.]
— упражнявам, оказвам влияние;
- gewinnen — повлиявам, упражнявам
влияние
Ein—lrßbo—eihr m, -т — сфера на влияние
cin—ordorn tr. -— изисквам (пари), предявя¬
вам иск
Eln-ordcounnj/ -оо — събирания, искове
Elof-ie-ou п — замразяване на заплата, ка¬
питал
Б^Г-Пг—"— внос, импорт
~, Uosüоstigeo — внос при облекчени усло¬
вия
~, direkte — пряк внос, без посредници
-, f—oic — свободен внос
~, hä ndlor —reie — внос без посредници; вж.
Einfuhr, direkte .
* , inil—okto — косвен внос, с участие на
посредници
-, uоgoriniortc — свободен внос
unsichtbare — невидим внос
zollfreio — безмитен внос
Elо-rrrüberraоg т •— превишаване на вно¬
са над износа
Eiоfrrrüborscrrß т — превишаване на
вноса над износа; вж. EIu-пГ-übo—haus
Eiо—rrrhUghboо pl — вносни такси
Eiu-nhrhrtiUel m, вносен арпиул
Eln-i hrbodarf m — потребност от внос
Eiu-nrrUe-uguls / -so — право на внос
Einfu hrЬeschr—nkurlmS'/ -en —ограничава¬
не на вноса
EinfuhrbeLttiluiuS'-тп — вносна поръчка
Elоfrr-ieklh-ailou / -тп — митническа
84
Е
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
декларация при внос на стоки
Einfuhnrnhöhuagf— увеличаване обема на
вноса
Elzfuhrrrklärngg./- -еа — митническа дек¬
ларация при внос ва стоки;- вж.
El/fuhrdeklnnatlog
Eigfnhrrnlhnhnis f — разрешение за внос;
вж. Einfuhrbewilligung
Einfuhrerschwerung//, —е/—влошаване ус¬
ловията на внос
Elafuhrlfirderuna//'— стимулиране на вноса
Eigfuhnfighnzlrrnn/ f — - финансиране на
вноса
ElzfuCrflnma / -еа — фирма-вносител
Eigfuhrдcnnhlnigдng/; -са — разрешение
за внос; вж. Einfuhrbewilligung
EinfuCrgescräft л,-е — вносна сделка
Einfuhrgut и, ^ег — вносна стока, вносен
товар
Einfnhrhhadel т — вносна търговия
Elnfurnknniiggegt п — вносен контингент
Eigfuhrkonntt>llsr/— контрол над вноса
Elnfurrknrdii т, -е—кредит за осъществя—
тане на внос
Einfnrrlhnd л, ^сг — страна-вносител
Elgfnhnlizrnz f—— разрешение за внос; вж.
Elgfurrhewllllgun/
Einfuhrmonopol п — монопол върху вноса
Eigfuhngehenhhghhen pl — допълнителни
такси, събирани при внос
Eigfurrpnämir / —п — вносна премия
Eigfuhnpneis т, -е •— вносна цена
Einfuhrpreisi/dex т — индекс на цените по
вноса
Einfuhrquotef* —п — квота за внос ва стоки
'ElafulrrresSrtktil»nar— ограничение па вноса
Ei/fuCnsperre / —п —забрава за внос; вж.
Einfuhrverbot
EinflU1hricrcrrr-n—данък върху вносните
стоки
Elnfnllnvenhot п — забрава за внос
Elgfuhrverfhhren и, - — процедура за осъ—
щесттяване на вносни операции
Elgfuhrvertrhg m, -е — договор за внос
Ei/fuhrvolumra п — обем на вноса
Elgfurrwhne / —п — вносна стока; вж.
Elgfnrrhntikel
Einfuhrzoll m, - — вносно мито
ElzfnhrzollscrllIlI d, —rn—задължение да се
плати вносно мито
Eingänge und Ausgän/r/?—постъпления и
разходи
Eingang т, -=е — I. вход; 2. тътежцаве (па
данни); 3. постъпление, получаване на сто¬
ка, приток на поръчки
Eingang Vorbehalten—при условие на (пред¬
варително) получаване (напр. на пари)
eingangs adv. — т началото
eingangs prp.- [G.]- — т началото на; wir -
erwähnt — както е посочено по—горе; -
Irres Schreibens — т началото на Вашето
писмо
El/ga/gsahfentigu/g / — митническа про¬
верка (преглед)
El/gh/gsabgabr / —п — вносно мито; вж.
Eln/nagszoll
Eingangsildetuhn<tl)na'—митническа декла¬
рация за внос
Ein/angsrafe/ т, - — пристанище на мес—
товазвачевието (па стоката)
El//a/gspaß m,-sse—свидетелство за внос
Ei/gh/gsnerhau/g / -сп —- фактура, изда—
вана от доставчика
Elngangsschelz т, -е — приходен ордер
Eiz/a/gszoll m, -=—е — вносно мито
^//^1/ tr. — подавам молба, -заявление
ri/gefroren part. adj. —— замразен (капитал,
работна заплата)
ri/gcCrn itr. s. — постъпвам, пристигам (па—
ри, пратка, преписка); rin Gescrrff -- —■
сключвам сделка; eine Firma grlt rla —
пропадам, ликвидирам се, преставам да съ—
ществувам за фирма
rlngrsrhrlrbe/ part. adj. — 1. препоръчан
(писмо); 2. регистриран (дружество)
elngeschrnmpfi part. adj. ■— съкратен (бю¬
джет, доходи)
el/geinagen part. adj. — регистриран (дру¬
жество)
rl/gliedenn tr. пртсс-еединявамл, включ¬
вам
Eingliederung/* присъединяване
г1п/пгИгп itr. — намесвам се
eingnenze/ tr. — ограничавам
Eingriff т, —е — намеса
elnrä/digen tr. — връчвам, предавам
г1/Гп11г/ itr. [mit D.] — спирам искоте
ei/halten tr. — спазвам, съблюдавам
Elnha<lunzg■— спазване, съблюдаване (ус¬
ловия, срок)
ri/ha/drlz tr. — 1. загубвам (при покупка,
продажба); 2. купувам, закупувам
rl/hrlmisch adj. — местен, родно производ¬
ство
Ei/Crit / -еа — - 1. единица (за измерване);
2. единство; 3. унифициран възел
einheitlich adj. — еднороден, нормиран
— е Brsrllnffrllheit drr Ware — нормирано
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
85
производство .
EinheitzdiUferrnzialkosten pl — диференци¬
ални разходи за единица продукт
Einheitskonto и, —ten — единна сметка
Einheitsknztrn pl—разходи за единица про¬
дукция
Einheitskurs т, -с —— единен курс (борс.)
Eichritsmarkt zn, -=с — 1. единен пазар; 2.
фондов пазар за търговия с ценни книжа по
единни цсни
Eicheitspreisgrzehäft п, —с — магазин с
единни (нормирани) цепи
Eichritsstcuer/'. -п — единен данък
Einheitstarif w, —е — единна тарифа
Eicheitsvrrpaekucu / -ec — стандартна
опаковка
Eiceritsvvr stiCleru пп_// -ec — обща застра¬
ховка
Eicheitzmcehsrl т, — — менителница върху
стандартизирана бланка
Eicheitswcrt т— 1. стандартна величина; 2.
стандартна стойност при оценка на дома¬
кинството
Einhritswcrt т —данъчна стойност на сто¬
панските единици
Eichritsmrrte pl — цсшш книжа, за които с
определен единен курс (борс.)
Elcheitszoll т,=* — единно мито
einhulcn fr. — 1. искам, изисквам (разпоред¬
ба, позволение); събирам (сведения); 2. на¬
ваксвам
einigen гг/7. [auf Akk., über Akk.] — споразу¬
мявам сс за, стигам до споразумение
Einkäufer т, :закугч<ик (аге!т))- купувач
Einkünfte pl — доходи
~, andere — други доходи
~, außerordentliche — извънредни доходи
~ , bedingt pfändbare — доходи, условно
подлежащи на удържане
~ , lohcstenerpfliehtlur — доходи, облагае¬
ми с данък общ доход
~ - nebenberufliche — доходи от странична
дейност
*, niehthbuhbrpfZlehtlge —доходи, нс под¬
лежащи на включване в данъчна деклара¬
ция
~ , pfändbare — подлежащи на удържане
доходи
*, sonstige — други доходи
~ , ztruerUrrir — необлагаеми доходи
~, ttrurrrrchtllche — облагаеми доходи
*, ucpUändChre — неподлежащи на удържа¬
не доходи
Einkünfte aus freiberuflicher Tätigkeit —
доходи на лица със свободни професии
Einkünfte in Geld — парични доходи
einkhlkulierrn tr. —— 1. включвам в калкула¬
ция; 2. отчитам, вземам под внимание
Eickastzerunc f — инкасиране, получаване
(на плащане); инкасо
Einkassierucgszpesrnpl—разходи по инка¬
сирането
Einkauf m, -чс — покупка, закупуване
elnkaufen refl. [D.] — плащам за приемане
(напр.във фирма); плащам учредителна
вноска във фирма
EinkhuUtabzehlnß тл, -sse — сключване -на
сдслка за закупуване
ElnkauftauUtrau т, ас — договор за закупу¬
ване
EinkauUtgrcossrnschaUt / -ec — коопера¬
ция-закупчик
Einkaufzkommlszionär т, —с -—— комисио-
нер/посредник при закупуване
Einkaufszentrum п,-4ггс—търговски цен¬
тър
rinklarierec tr. — 1. освобождавам от мито
стоки, пристигнали с кораб; освобождавам
кораб ос данъци и такси; 2. товаря на кораб
Einkommen л, 1 • доход- 2 - заработка
*■, abgeleitetes — вторичен доход -
~, hrbritslnsrs —— пструдов доход
~, britragzpflichtlgrz — доход, върху който
се изчислява размерът на задължителните
вноски
- , durch Arbeit rrmorbcncr трддов
Доход '
~ , durchschnittliches — средсн доход
~, dynamische—доходи, които се променят
о зависимост от колебанието на пазарната
конюнктура
~, erarbeitetes — трудов доход
*, Ueztrz — твърд доход
~ , Unndiertrz — доход (%) от капитала или
от оладенис на земя или недвижимо иму¬
щество
~, garantiertes — гарантиран доход
~, indirektes — косвен доход
*, lebenslängliches — пожизнен доход
*, nlchterarbritrtet — нетрудов доход
~, ständiges — постоянен доход
~ , steuerriZlehtiges — доход, подлежащ иа •
облагане
~ , unfncdirrtes — доход, получаван нс от
оладеенс на капитал или недвижимост
*, ucsleetbhrrz — скрит доход
-, ursprüngliches — първичен доход
~, verfügbares — чист доход (след нрисна-
86
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
дант на данъците)
*, vcrsteiorba—os — облагаем доход
* , mchrsclоdes —— променящ ст, непостоя¬
нен доход
EiоUnmmou aus Handelstätigkeit — доход
от търговска дейност
Einkommen aus Uutoruorme-tätigkeit ——
предприемачески доход
Einkommen aus wirtscha-tlihhor Tätigkeit
— доход от стопанска дейност
Einkommens- und Verbrhrhrsbilaоz f —
баланс на приходите и разходите
~, di-—oroо/ierto — диференциран баланс на
приходите и разходите
ElоkommensаusgSl0b1lШlu/ — изравняване
на доходите; вж. EiоUimmcusauglcicruug
EiоkommensbuoSeoi0unng/— подоходно да¬
нъчно облагане
Elnkommei^!^l^<^i^(^ig^i^n^S/— динамика на до¬
ходите
EiuUnmmcusUo/lcrc- т — получател на до¬
ходите
EiukommennsnUduuS'— формиране на до¬
ходите
EiоknmmoоsciuUußc f— загуба на доход
EiоkommenlentwichfurоSг — динамика на
доходите
EiоkommellneomittluruS/ — определяне на
доходите
~ , steuorlicro — определяне на доходите с
цел данъчно облагане
Eiuknmmousknuin и, -ton — сметка на до¬
ходите
Einkommooslasef— състояние на доходите
EiuUnmmoоtmiоderuоg f — съкращаване
на доходите
einkommcn tr. s.—постъпвам (като приход)
Einkommensquelle f -n — източник на до¬
ходи
EiuUommensssh1bh1enоSг—диференциация
на доходите
Einkommensschmälerung f —— намаляване
на доходите; вж. Elukommousminderuos
ciukommeоtshhwach adj. — с ниски доходи
Einkorn meo:ntteorr/-п—данък общ доход
~, einheitliche — единен данък общ доход
- , ergäuzonde — допълнителен данък общ
ДОХОД
* , ve—hulhgte — данък общ доход, опреде¬
лян върху заявения доход
Einkommensträgor т, — получател на до¬
ход
EiuUnmmoоsvLrhältоltsc pl — имуществе¬
но положение
EluUommensvvottLlunns/— разпределяне на
доходите
Eiоknmmoоt/rshrlhs m, — — допълните¬
лен доход
~, boit-astfreior — допълнителен доход, от
който не се плащат вноски за социално
осигуряване
-, siouerf-olc- —— допълнителен необлагаем
доход
Eluknmmeоszumacrs т—ръст на доходите
Elnläufc erlodiseo — отговарям на корес¬
понденция
Elnlösbhrkeit / — възможност за размяна
(на асигиации)
Elnlösoklausol/— клауза за (-купуване на
залог или при трата - клауза за плащане;
вж. Eiolösuogsklausel
ElolössiinS'— 1. изпълняване (на задълже¬
ние); 2. инкасиране (на платеж); 3. откупу¬
ване (напр. на залог); 4. плащане, заплаща¬
не (по сметка или менителница); погасява¬
не. (дълг); 5. размяна; zir - voriegen —
предявявам за плащане
Eiolösuugsbetrag m,-=o— сума за откупуване
Eiulösuugsfnuis т, фовд за погасяване
Einlösuugsgaraotie / -tlon — гаранция за
изкупуване
Eiоlüsuоgtklhuscl / — клауза за задължи¬
телно изплащане на договорена сума
(застр.) .
Einlage/ —п — 1. паричен влог, вноска; дял
в предприятие; 2. приложение
-, hof-istote — срочен влог
—estc — дългосрочен влог
*, fiktive — мним (фиктивен) влог
—ritilnsc — безсрочен влог
* , joio—zolt rückzahlbaro — безсрочен
влог; вж. Einlage, fristlose
~, kündbare—срочен влог на текуща сметка
~, ku-/f-istlge — краткосрочен влог
~, langfristige — дългосрочен влог
~, stille — негласен влог
*, unbe—ristoto — безсрочен влог
- , VLrziоsllhre — влог, върху който ст на¬
числява лихва
Einlage auf Sihre — влог до поискване, влог
на виждане
Einlage mit einjähriger Kündigungsfrist —
едногодишен срочен влог
Einlhgobuch n,~er — спестовна книжка
Elolagcgläubiger т, вносител
Einlagen pl — парични влогове, депозити
ElulageuabfluQ г-ш—отлив на влоговете
Einlagonbestand m, -=т — сума на влоговете
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
87
EinlhuengrsehяUt л, —е — приемане на вло¬
гове; * betreiben — занимавам сс с прие¬
мане на влогове
Einlaurnkontn л, -ten—сметка на вложите¬
ля, депозитна смстка
Einlhgrnzummr / -п — обща сума на гло¬
говете или депозитите
EinlhuenzinsUuß т — лихвен процент по
влоговете
^пки^с tr. — складирам
EinlagcmcU/ —en — 1. запаси на склад; 2.
разполагане на стоки о склад; 3. складира¬
не на стоки
Einlauerucgsgewicht п — тегло при склади¬
ране на стоките
Einlauerungskostrn pl—разходи по склади¬
рането
Einiagerttшne/ -п—данък върху влоговете
Einlagezinsen pl — лихви по влоговете
Einlauf т, - — 1. носсьплспис (на пари,
книжа); 2. пристигане на кораб
einlaufen itr. s.—влизам, пристигам (кораб,
влак); Briefe, Beschwerden laufen ein —
получавам писма, оплаквания
^пкиш tr. — 1. олагам (средства); 2. пода¬
вам (жалба); заявявам (протест)
Einleger т, ютожиттел
г1п1г1.гп tr-. — започвам, предприемам (пре¬
говори)
einliefern tr. — донасям, -оръчоам. доставям
(пакет, стока) .
Eicl iefteu ucj/ -ec — L доставка; 2. пратка,
доставка
EinlieUrrucgszehein m, —с — разписка за
предадена пощенска пратка
rinliegrn itr. [DJ — олагам, прилагам към
rinlieurnd pari. adj. — вложен, приложен
Einmaligkeitf— 1. еднократно^ (на данъч¬
но облагане); 2. изключителност
Einmannarbeit f — работа, извършвана от
един работник
Eicmairnbcdiceniic/ — обслужване на ма¬
шина от един човек
EicmаnnuescПschaUt f — дружество, чийто
капитал с о ръцете на едно (физическо или
юридическо) лице; еднолично дружество
Einnahme / -п — приход, носmънлепnе.
сбор; als * (ver)Cucern — (антиходноам;
in * bringen — заптиходявам
Einnahmen pl — приходи, постъпления
*, hußrrnrdrntliche — извънредни доходи '
* , außerplanmäßige — и(вънпландои пос¬
тъпления
*, fundierte — приходи (в %) от вложения
на капитали, земя или недвижимост
-, geplante — планирани ндсmьплепин
~, neCenCrrnUliehr—приходи от странична
дейност
~, ordentliche — постоянни приходи
~ , regelmäßige — постоянни приходи; еж,.
Einnahmen, ordentliche
~ , staatliche — постъпления о държавния
бюджет; еж. Einnahmen, öffentliche
*- , öffentliche — постъпления о държавния
бюджет
- , überplanmäßige — надплатои постъп¬
ления
Einnahmen des Staates—държавни постъп¬
ления
Einnahmehaushalt т —— бюджет на прихо¬
дите
Einnahmen und Ausgaben—приходи и раз¬
ходи
Einnahmen- und Ausghbenbilhnz / — ба¬
ланс на приходите и разходите
EinnhhmrnhUsUhll т, е — намаляване на
• приходите
EinnhhmenCilhnz/— баланс на приходите
Einnhhmenvorhnsehlhg т — калкулация на
приходите
Eicnahmeorder /— приходен ордер
Eiccahmeqqnlle/ап—остатък на средства
от държавния бюджет, неностъnили о при¬
ходната му част
Einnhhmezeitr /- -п — приходна част о тър¬
говските книги ■
EinnhhmeüCersehuß т, аste — прсвсс на
приходите над разходите
rinnehmrn tr. — 1. заемам (място, длъж¬
. ност); 2. получавам (доход); 3. приемам
(стока)
Einnehmer т, инкасатор
rinnitten reß. —закрепвам сс, внедрявам сс
(за монополи)
EinoodncrncU— разполагане, разместване,
разположение (в определен ред); разпреде¬
ление; класификация
rinrhckrn tr. — опаковам ■
Elcpucktklausrl / — клауза о договор за
покупко-продажба, според която разходи-
тс и рискът минават за смстка на купувача
einräumen tr. —— отстъпвам, предоставям;
einen Rabatt ~ давам отстъпка; гСпгп
Kredit - — отпускам кредит
Einräumung/— 1. отстъпка; 2. предоставя¬
не (на кредит)
einrhnuirrrn /г — 1. нареждам по видове; 2.
композирам влак
88
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Ei/nerhge/ п — зачисляване, включване т
сметка
rl/nerh/eg t? 1 . прссмттам, к1л^юччвам в
сметка; 2, вземам под внимание
Einreicsf/— влизане т- чужда държава
Elgnrlseertaubnngy’— разрешение за влиза—
не т чужда държава
riareisr/ intr. s. — влизам в чужда държава
Einreisevisum л,—еп/- а — входна виза
el/nlrhie/ tr. — основавам, изграждам
Einrichlung// -са — L оборудване; 2, уст¬
ройство, приспособление; 3. учреждение,
организация
*, öffentllchr — обществена организация
Einrufung/// -еа — откуп (на търг)
Eigs^<cr<unn// — опаковка т чували
Einsatz т, —че — 1. въвеждане т цейсттие; 2.
залагане, залог; 3. прилагане, използване
El/snizbereltscrnft - / — експлоатационна
готовност
Eiascriätt:zngg/ —rn — оценка
Ei/s<^lr^<^lCt^il^r^^g/— опаковка т кутии
el/srhal ton refl. — включвам (се), вземам
участие
rin иСпИс/ tr.— включвам
El/scha<lun/g'— намеса, включване т вещо
Ei/schiclllahb<!ei/— работа на ецна смяна
el/srrlchtl/ adj. — едносменен
ri/schiffr/ tr. — натоварвам, качвам на ко¬
раб
EigscllilTun/g'— натоварване - па кораб
Einsrhlffuagskosten pl — разходи по това¬
ренето - на кораб
ri/schlagcn tr. — 1. - опаковам; вж.
flnfhrkfn; dr’ arur Artikel Cat
rlggesrhlagra — новият артикул проби на
пазара
einschließlich adv. [G.] — включително
Einschluß m — включване; unter — [von D.]
— имайки предвид включително и (ко¬
реец.) .
rinsrhränkrn tr— 1. ограничавам; съкраща¬
вам (кредити, мощности); ститам (произ¬
водство); стеснявам; 2. ограничавам, па-
малятам
El/srhnrlbrpärkchr/ п, — препоръчана
пратка; вж. Ei/schnrlhrbnirf
Elnschr 011)11X1/111/1/ -еа — препоръчана
пратка
Einssrrrrghnzg— 1. писмена оферта при
търг; 2. подаване на препоръчана пратка
Einschuß т — 1. вложен капитал; 2. вноска
т банката за гарантиране на ломбарцен
кредит; 3. вноска като гаранция за изпъл¬
нение на срочни сделки (борс.); 4. вноска,
влог; 5. гаранционна сума, плащана от то-
вароизпращача т случай па морска авария
rinsrhra /г— преглеждам, проверявам (до¬
кументи)
einsr-ti/ adj. — едностранен
einsetzbar adj.— приложим; - vielseitig — —
универсален
Einsetzbarkeit / — приложимост, възмож—
ност за използване
riasrtzen tr. — прилагам, използвам; въвеж—
цам Т действие; rtw, hrwrgllrr (elastisch)
* — маневрирам (напр. с финансови сред¬
ства)
ri/sparra tr.■ — икономисвам, спестявам
чрез ограничаване
Ei/spamn//— 1. икономия; спестяване; 2.
съкращение (па бюджета)
Einsparungen pl — спестявания
Einspruch m, - — 1. възражение, протест;
2. жалба; einen — erleben [/rgrn Akk.] —
възразявам, протестирам срещу
Ei/spnurhsrhneibra п, 1 - отказ от аюдеп-
тиране на сметка; 2. писмо—възражение
Einstand т — 1. встъпване т длъжност; 2.
право на покупка с предимство
Ei/stands/rld л, —rr — такса при постъпва— ’
не на длъжност
Einstandspreis m, -е — себестойност; вж.
Aaschnffnagswert
rl/strhrn intr. [für Akk.] — отговарям, га¬
рантирам (за загуби, плащане на дългове)
rinstrllrz reß. — ориентирам се, приспосо—
бявам се
rl/stellra tr. — 1. назначавам (на работа);
наемам; 2. определям, регулирам, наст¬
ройвам; 3. ориентирам; 4. прекратявам
(работа, доставки); 5. прекратявам (съдеб¬
но дело); 6. слагам, поставям, влагам; 7.
спирам, преустановявам (срецuтuраве-
плащавия) .
Einstellung/* -еа — 1. назначаване на рабо¬
та; наемане; 2. определяне; регулиране; 3.
ориентиране; 4. поставяне, слагано; 5.
прекратяване (на работа, доставки);- 6.
прекратяване (на съдебно дело); 7. спиране
(па кредитиране)
Einströmrn п — постъпване на пари т обра-
щевие; вж. Ei/strom
Einstnnm т—постъпване на пари в обраще-
ние
rin tauschen tr. [grgra Akk.] — разменям,
сменям
rintrilig adj. — състоящ се от една част
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
89
ECntiCllmng/-сс — 1. класификация, подраз¬
деление; 2. разпределение
oiuträglihr adj. —— доходен, рентабилен, пе¬
челивш
Eiоt—ägllhhkoit f— доходност, рентабил¬
ност
olоtrhgeо tr. — 1. вписвам, заприходявам; 2.
нося печалба; 3. регистрирам (патент, дру¬
жество)
Einir ajjunu j/— 1. вписване, заприходявапс;
2. регистрация (на патент, дружество); -
im Handelsregister —— вписване в търговс¬
кия регистър; dic ~ löschen — оттеглям
регистрация
Eine-hsungsgobürr / -оо — регистрацион¬
на такса
EintraglilngspfliliC1't/ -оп — задължение за
регистрация (в търговска регистър)
01^—0—00 itr. s. ——пристигам (с влак, параход)
hlnt-olUon tr.—— събирам (данъци, дългове)
Eint—oibing / . —сп •— изискване (на дълг,
данъци)
ointrotcn itr. s. — 1- влизам, .встъпвам; 2.
възниквам (капр. на щета)
Eintritt т — 1. встъпване, постъпване, при¬
съединяване (към договор); 2. възникване
(на щета)
Eiui-iittUolirag т, "с — встъпителна вноска
Eiоtrititrecht л, -т — право па вход .
Ein Ггоскпшод/— изсъхване
Eluvo—uchmeu л — взаимно съгласие; im -
— по взаимно съгласие
hiоvcrznllhu tr.—определям размера па ми¬
тото
Einwaase. / — намаляване па обема чрез
тръскане при насипни товари (търг.)
Einwand m, -е — възражение, протест;
Linon - erhoben — протестирам
einwandcrn itr. .s. —. имигрирам
Ein1maineounоS/— имиграция
einwand-rcl adj. — безупречен
El и weiS'vopahhuiоg-Lln—еднократна опа¬
ковка
ciowciscn tr'. — въвеждам (в работата)
eiowoudcn tr.-— възразявам
cinwillisou itr. [in Akk.] — съгласявам cc
със, на
Einwillijsuinjg/"— 1. съгласие (за извършване
на сделка); съгласие, позволение
Eii^i^ici^i^nn^j/ -оп — влияние, въздействие
einzöllig adj. — тдпоцолов’
о1пл1111Ь1г adj. — подлежащ на плащане
eiuzahlcu tr. — плащам, внасям (пари); пра¬
вя парични вноски
Eln/arlhude m, -п —- платец, вносител
Eln/hhlor т, шгатец; вж. Einzahlendc
Eluzhhlrug / -оп — плащане, внасяне;
durch - von Geschäftsanteilon — на дяло¬
ви начала
Elоzhhlrngcn pl —— плащания
~ , husstcrcоdc — суми, полагащи ст на
дружеството от съдружниците
* , uoterwcss bo-ludllcrc — плащания, на¬
миращи сс на път
~ , unvollständige — непълно плащане, не¬
пълен влог
Elozahlungsauftrag ; -т— платежно на¬
реждане
Einzahlungjtfiste/ -en — срок на плащане.
Elozahliugsp—lidit f—задължение на акци¬
онерите да платят номиналната стойност
на получените акции
Eiu/hhlrussthrmlu т — срок па плащане;
вж. Eiоzhliluоgs—-lst
Eiilzei-A-Uoitsv(!rtrhg — т — индивидуа¬
лен трудов договор
Ein/elaUschrclbung/, -оп — индивидуални
амортизационит отчисления
Eiо/olUoitras —,; — индивидуална (парич¬
на) вноска
Elu/clhhsitzor т, - — едноличен собственик
Elu/olbetrieb w, -е — отделно предприятие
Elu/clerzouguls л, -so ■— отделно изделие
ElnzA’lfirma/— еднолична фирма
Eluzclgütor pl — стоки на парче
Elu/elscshhäfe л-т — единична сделка
Eln/olhäоilor т, на. дребно
Elо/elhhоiol т — търговия на дребно
Elоzelhhоiolsnhtz и — търговска мрежа на
дребно
Elоzelhhоielsprols лъ —т — цена на дребно
Elо/elrorstollhr т, индивидуален произ¬
водител
Elnzelkhpltal п — капитал, принадлежащ на
едно лице
Elnzclkhufmaоо m,-leuto—едноличен тър¬
говец (като фирма)
Elnzelknоto п, —ten — отделна сметка
Eiu/clknsteо pl — единични разходи
Einzolprnirzent ш, —тп — индивидуален
производител
Elnzolprozcß т, -sso — единичен процес;
индивидуална работа
Einzelteil и, -е — детайл
Eiоzhlrnth-оchmon п — еднолично пред¬
приятие
ElоzcInоthrnohmung / -сп — еднолично
предприятие; вж. Einzcl rntorоcrmeо
90
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Einzelverkäufer т, едаоличген търговец;
вж. Einzelhändler ■
Einzrlvrrkauf m, •=€ — продажба на др>ебно
Einzelver mögen п — имущество, принадле¬
жащо на едно лице
ElcselvvrstceerrucJ/ -ec — индивидуално
застраховане
EiczelweäeuncJ/— мономстализъм
Einzelwert m, —с — стойност на отделен
прсдмст; единична стойност
EinselwirtschaaitSzherr/—учение за иконо¬
миката на отделното предприятие
einziehbar adj. който може да бъдс изис¬
кан или конфискуван
einzirhen tr. — 1. взимам, изисквам; инкаси¬
рам (менителница); събирам (данъци); 2.
изземам от обращение (монети, банкно¬
ти); изземам (капитал); 3. конфискувам
(имущество) (юр.); 4. ликвидирам (длъж¬
ност)
Einziehiuniu/^— 1. взимане, изискване; инка¬
сиране (на менителница); събиране (данъ¬
ци) 2.- изземане от обращснис (на монети,
банкноти); изземане (капитал); 3. конфис¬
кация (на имущество) (юр.); 4. ликвидация
(на длъжност)
Einsiehucuzauftrhg - - — 1. инкасово по¬
ръчение, поръчение за инкасиране на пла¬
щането; 2. поръчение за превод на парична
сума по пощата о деня на плащане от една
сметка
Einzirhucutverfhhren л, начин за инка¬
сиране на платежните искания
Einzug m,*e. — изискване (на пари); събира¬
не (на данъци); получаване на плащания
Einsugtbrreich ш, -с — 1. икономически
район; 2. район на снабдяване; зона на об¬
служване
Einzugsgebiet л, -е — район за снабдяване
на даден потребителски център
Eizenbörzr / -п — борса за чсрни метали
Elsen bahn aktiel-n—акция на жп компания
EisrnbahnbcU>rdcr ung/— превоз, -скснсди-
ция по жп транспорт
Eisrnbhhcfrachtveгkrhr m — жп товарни
превози •
Eisenbahnknotenpunkt m — жп оъзел
Eisenbahnnetz л — жп мрсжа
EisenCaenprioritätrn pl—акции на жп ком¬
пании; вж. EizenChhnwerte
EitecCahnverkrhr m — жп превози, жп съ¬
общения
Eisenbahcwerte pl — акции на жп компании
Eisenbahnwesen п — железопътно дело
Eiscngewlilnilru/— добив на желязо
Eizelcgteßerrl/— леярна, леярен завод
Eisenhütte/— металургичен завод- •
Eitenh^ittcniilnllrtrieer— черна металургия
Eizenmaren pl — железарски изделия
Eisenwerk п — металургичен завод; вж.
Eisenhütte
Elastizität /— еластичнис^ гъвкавост
Elcktoenergieveгbraueh т — потребление
на електрическа енергия
Elektoenergiewirtsehhft / — електроенер¬
гийно ссопанстгд, енергетика
ElrktrlU2ierunc'J/— електрификация
Elektrizität / — електричество
Elektrisitätzrrseugnunu /— производство
на електроенергия
Elektrisiiiätsveesuor neun/ — електроснаб¬
дяване
Elektrizitätswerk п — електростанция
Elrktrizitätsmlrtzchhft /— електростонапс-
тво, електтдспетrетска
Elrktroenergieeartt aHtuucU'—електровъо-
ръжсност
Elektroindustrie /— електропромишлепдст
Elrktrokhpasität /— електрдемкост
Elektromaschinenbau m,
Elrktromhschiceclndustrir / — слсксро-
машиностроене
Elektronrcbuehführunu / — електронно
счетоводство
Elektronrcrrchrnmhschinr /
Elektronenrechner m — електронно-из¬
числителна машина (ЕИМ)
Elektronik /— електроника
~, industrielle — промишлена електроника
Elektrowirtschaft / —- енергетика; вж.
Elrktroeneruiewlrtschhft .
ElrmenCarschadencvestceeerncU— застра¬
ховка срещу стихийни бедствия
eliminieren tr. — изключвам, елиминирам;
отделям, отстранявам
EitrrnrrmäШggnc'J/ — намаляване на данъ¬
ка на лица, издържащи родителите си
Emballage /— амбалаж, опаковка
rmbhllieren tr. — опаковам
Embargo п — ембарго; ein ~ verhängen —
въвеждам ембарго
Emblem л, -с — смблсма
Emerit - - -с — пенсионер
emeritieren tr. — пенсионирам (духовници,
учсни)
emeritiert pari. adj. пенсиониран
Emigrant m, -ec — емигрант
emigrieren itr. s. — емигрирам •
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
91
Emission f— емисия, пускане т обращение
(пари, ценни книжа)
Emissionsbilnnz f -са — емисионен баланс
Emissionsfonds m, -s — емисионен фонд
Emissionsgrschäft л,-е—емисионни опера—
цнн
Emisslons/ewCnn т — емисионна печалба;
печалба, получена за сметка па емисия на
ценни книжа
Emissionshnns m, «er —— емисионна банка
Emissionskonsortium и, --ira — консор¬
циум, организация с цел реализиране на
(държавни или частни) заеми
Emlssionskurs т, —е — емисионен курс •
Emi^sii^i^j^is^i^a^i^i^a//—регулиране на емиси¬
ята
Emissinnsmarkt m, m—пазар на емитирави
ценни книжа
Emissionspnlitik f— емисионна политика
Emissio/sprofit т — емисионна печалба;
еж Emisslnasgrwinn
Emissio/srrcht а, -е — емисионна право
Emissionsnrgrlu// / -еа — регулиране на
емисията •
Emissio/ssteucr / —п—данък върху емиси¬
ята
Emissionstätigkrit f — емисионна дейност
(на банка)
Emittr/t т, —еп — емитент
emittieren tr. — емитирам, пускам т обра—
щсвпс (пари, ценни книжа)
EmpfanU m, —че — 1. прием, приемане (на
пратки); zahlbar bri - — подлежи на пла¬
щане при получаването; 2. прием, среща;
3. помещение на администратор (напри¬
мер т хотел)
Empfangnahme/— получаване, приемане
Empfangia/zcigr / —п — известие за полу—
чаване
rmpfnngshrrrrhti/t part. adj.—имащ право
(пълномощие) за получаване, упълномо¬
щен да получи ■
Empfan gib b err citgu ug/ -еп—право (пъл—
номощие) за получавате
Empfnngskonnossrmrnt п — обикновен (не
бордот) сонoсамент
Empfangsspfditrur - - -е—спедитор-полу¬
чател ва товар
Empfangsstation / — приемна гара
Empfä/grr m, —— L получател (на стока);
2. адресат (на пратка); vom * /пС11пг — с
наложен платеж
Empfä/gcrhrtrirb т —е — предприятие —
товароmолучатсл
Empfän/rrland л,—ч?г—страна- получател
empfehlen tr. — препоръчвам
Empfehlung/ -са — препоръка
Empfrhln/gssrhnrihrn п — препоръчител¬
но писмо, писмена препоръка
Emporsrhnrllrn п — скок, рязко повишава¬
не (напр. на цени)
еп bloc fr.) — цяло, цялостно
еп drtaiU (fr.) — на дребно
еп gros (fr.) — ва ецро
Endabnehmer т, получател
E/dahnech/uzg / —еп — окончателно из¬
числение
EndhnCnhof m, -е — крайна гара
Endhrsiand т, ■ — 1. преходен (изходен)
остатък (напр. на банкова сметка); 2. пре¬
ходни стокови запаси
E/dhetnng т, -че — крайна сума (напр. на
банкова сметка)
Endbezieher т, краен получател (потре¬
бител); еж. Eadnhzfrmen
£п1Ь1^11^<^п: j/ -еа — окончателен баланс
Endrngebnis и, —ssr — краен резултат
Endrrzengais п, -ssr — краен (готов) про¬
дукт
. Eadrrzeuggna/— крайна (готова) продук¬
ция
Eadfcritguiia/— последен стадий па изра¬
ботване, окончателно доработване
E/dhrrstrller т, >рзаен 1р>оизводател
E/dmo/tagr *— краен (довършителен)
монтаж
Endprodukt п, -е — 1. краен продукт; 2.
крайна продукция
Endproduktt-in/—готова (крайна) продук¬
ция; завършено производство
E/dpnnduze/t т, -еп — краен производи¬
тел; еж. Endherstfllcn
E/dverhrhuch m — крайно потребление
Endverbraucher т, краен потребител
End verkauf m, - — окончателна продажба,
продажба на крайния потребител
E/dvrrwrntu/g / — крайно (окончателно)
използване; крайна реализация
End wert m, -е — 1. крайна (окончателна)
стойност; 2. общо значение
Enrrgrtik /— енергетика
E/rngir /— енергия
E/rngiraufwnnd т — потребление па енер¬
гия; вж. E/engleverbrnurh
E/ergi<^^^l^^^Sa^f^Itrг—добив па енергия
E/englrhrdnrf т — 1. нужди от електричес¬
ка енергия; потребности от електрическа
енергия; 2.патребленпс (разхоц) на енер-
92
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
гия
Enorglohotrichc pl — предприятия от енер¬
гийното стопинстзо
Energiebilanz / -en — енергиен баланс
Enhrglcclnthtz т — използване на енергия;
разход на енергия
Encrglec-zeugins f —— производство на
електрическа енергия
Energiehaushalt т — употреба на енергия
euerglelutoosiv adj. — с. интензивно потреб¬
ление на енергия
EnergiequcLIu/ -en — енергиен източник
Enougic-ossouucon pl — енергийни ресурси
Eno—giotechnik f — енергетика; вж.
Enorgotik
Eоorgloi-ägor т източник иа енериия;
енергоносител
Eno-gleverU-hUch т — потребление на
енергия
Eоorgil^1^^^i'i^ln^i^t^r^n^Sr— електроснабдяване
Eoo-gievorsorsungsbot-iebe pl — предпри¬
ятия от енергийното стопанство; вж.
Eno-gloUotriobc
Eno-giomi-tshhh-t /— енергетика, енергий¬
но стопанство
Engagement п — I. задължение; задълже¬
ние, произтичащо от сделка; 2. влагане на
капитал; 3. сключване на сделка; 4. срочна
сделка; 5.. служба, място, длъжност
cughglo-ou refl. — обвързвам ст със задъл¬
жение
cngagieron tr.—задължавам, обвързвам със
задължение
Eugc / — тсснота, ограниченост (напр. на
вътрешния пазар)
Engineerings (engl.) — инженеринг; оказва¬
не на техническо съдействие (при разра¬
ботване или осъществяване на проекти)
Engpaß — . -ssc — 1. тясно място (напр. в
икономиката, производството); 2. дефи¬
цит, недостиг
Engpaß an lasen pl—дефицитно оборудване
Eogpaßaiisrüstungon pl — дефицитно обо¬
рудване; вж. Engpaßanlasou
Engpaßmaterial о, -lon —— дефицитен мате¬
риал
EnjjpaawaKi0",-п — дефицитна стока
Eng-nßprnis т, -о — цена на едро
cuorm adj. — огромен, грамаден .
Enquete / -п — анкета, въпросник
En täußcouinS'— 1. отказ; отстъпление; 2.
отчуждение; предаване на права
eоthtlsiert pari. adj. — внесен в бюджета,
планиран
oоtUor-licr adj. — излишен
EntbinUimo/— освобождаване (например
от задължения по договор)
Euthindungsbcihllfc / — допълнителна па¬
рична помощ за раждане на дете, изплаща¬
на от предприятието
Entbindrngskostcnhcituhs т, =е — еднок¬
ратна парична помощ за родилка, изплаща¬
на от осигурителната каса
cnteisnon tr. — отчуждавам
Enteigne— т, екегфоприатор
enteignet pa-t. adj. — експроприиран; иззет
Eotolgnuns / — експроприация; лишаване
от право на собственост, отчуждаване в
полза на държавата
~ , huischädigungslnse — безвъзмездно от¬
чуждаване
Entoignrng irr Enteigner—експроприация
на eкспроnрниторнтт
Enteignung des Landes—експроприация на
земята
Enteignung gegen Entschädigung — отчуж¬
даване с изплащане на компенсация
Entrisuuugsansp-uhr m, ■че — претенция за
отчуждаване (юр.)
Entoisnrngsrutshhädigrus / — компенса¬
ция за отчуждено имущество
Entrignrngsverfhhrcn п, — • ъдтснно
производство по отчуждаване на имущес¬
тво; 2. метод (начин) на провеждане на
експроприацията
rоtr-Uru tr. — лишавам от наследство
Enterbunu/ лишаване от наследство
rutfhllru itr. s. [лп— Akk .] — пада ст (някому
нещо)
rutfhltru tr. — развивам; организирам; реа¬
лизирам, претворявам (в животи)
Eotfernuno/ —сп — 1. разстояние; 2. отст¬
раняване (от длъжност), уволнение
EntПech1ungSr—де картел изация; де концен¬
трация
Entfremdunn/— отчуждаване
Entgegennahme/—> приемане, изслушване
rutgosruochmru tr. — приемам (напр. заяв¬
ка); oluon Auftrag ~ приемам поръчка
ouigcscusichru itr, — противостоя
eniscgeumirken itr. —— противодействам,
действам против
Entgelt п — възнаграждение, заплащане; als
(sogen) - — във вид на възнаграждение;
ohne ~ — безвъзмездно
Entgelte pl — възнаграждения
*, voreluUa-te — договорени възнагражде¬
ния
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
93
~ , vrrrinnhemte -— фактически ндссъпили
възнаграждения от различен вид
entgelten tr. — заплащам, обезщетявам
entgrltp fZichtiu adj. — подлежащ на възнаг¬
раждение, подлежащ на заплащане, платен
Entgeltzcormrn pl — норми за заплащане
(на труда)
enthalten tr. — съдържам
Enthärtung f — дстсзаурирапс (на злато);
пускане о обращение (на стоки)
entheben tr. [G.J—освобождавам от служба
Enthebunc.Ä—en — 1. освобождаване (напр.
от задължения по договор); 2. отстранява¬
не (напр. от длъжност)
Ectkartrllstcrunn/—дскарселизацся
entkräften tr. — отменям, признавам за не¬
действителен; анулирам
Entlhdrarbeitrn pl — разтоварни рабдти;
операции по разтоварването
Entlade dauer f— продължителност на раз¬
товарването
Entladen Гсп^Гс^Ии^г^С! W — съоръжение за раз¬
товарване
EctladeU•ist/ -с — срок за разтоварване
Enttaderercfe_r-rc—такса за разтоварване
Entladekosten pl — разходи по разтоварва¬
нето
Entladepflicht / -ec — задължение о опре¬
делен. срок да се разтоварят mтапсндтm■ни
средства
Ectladerttrlz/--—пункт (място) на разто¬
варване .
EctladevvorichlunnU'— механизъм за раз¬
товарване
Ectladrzrlt / -ec -— срок за разтоварване;
еж. Entladedaurr
Entladung/— разтоварване
EnitastzncU;аec — 1. уволнение, отчисле¬
ние; отстраняване от работа, оставка; die --
anvisicrcn планирам уволнение; 2. випуск
(на ученици)
*, Uristlotr — уволнение бсз предупрежде¬
ние .
EntlasslnniJscnitzhelligunnU/ -сп — компен¬
сация, плащана на необосновано уволнени
при възстановяването им на работа
Entlhssunusurld л — парична- помощ при
уволнение ■
Entlazsucutuczuch т, -с —- молба за напус¬
кане
EntlassungJuvrrutunc/— парична помощ
при уволнение; еж. Entlassungsgeld
entlasten tr. — освобождавам; ein Konto *-
заверявам смстка (с издължена сума)
Ectlasl^i^i^i^j/— - 1. намаляване на натоварва¬
нето; 2. записване по кредита (счст.); zu
Icrer - по крседаг 1ъм- Вашата сметка;
3. освобождаване (от задължения)
entleihen tr. — 1. вземам о засм; 2. вземам
под наем
Entleiher т, I - длъжник- 2 - клиент» вш--
мащ под наем
entlohnen tr.— 1. възнаграждавам (за труд),
разплащам се; 2. уволнявам
Entlohnung/— 1. -заплащане; възнагражде¬
ние (за труд); 2. уволнение
~ , difUerrnziertr — диференцирано запла¬
щане •
*, erhöhte — увеличено заплащане
prozentuale — заплащане, изчислявано в
проценти
kistungsabhänulge — заплащане в зави¬
симост от извършената работа
Entlohnung nach der Leistung—заплащане
спорсд труда
Entlohnung nach Stückzahl oder Menge —
заплащане на парчс .
EntlohnunuzUorm / -ec — форма на запла¬
щане
Entlohnunussystcm л, -с — система на зап¬
лащане
Entmündige т, -п — лишсн от дееспособ¬
ност; ограничен в дееспособността си (от
съд);- взет под опека
Entnahme /— 1. изземване, взимане; 2. под¬
бор, вземане (на проба); 3. използване на
запаси с цсл намаляване на материалните
или финансови средства; 4. изземване на
материални или финансови средства на
предприятието за лични цели
Entnehmer т,
entpiliceten tr. — освобождавам от служеб¬
ни задължения
entrechten tr. —— отнемам право
Entrechtung/— отнемане на право
Ectrriceerte m, -c — лице, за чиято сметка
сс с обогатило друго лице (юр.)
rntriehtrn tr. — внасям (пари), плащам (да¬
нъци), плащам
Entrichtuun/ — внасяне, плащане; * einer
Schuld -—погасяване на дълг
Entschädigmi/ -ec —- възмездяване, ком¬
пенсиране (щета, загуба), покриване на
разходи; обезщетение •
*', einmalige — еднократна компенсация
* , nominelle — номинална (незначителна)
компенсация
Entsehädlgucushnsprueh т, е —прсссн-
94
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ция за изплащане па обезщетение
E/isrhädigungsbenrrhtigte т, -п — лице,
имащо право на компенсация
EziscrädiguntlgSsrctuu/g/ —сп — възмездя¬
ване, компенсация (юр.)
entschädigungslos adj. — безвъзмездно
Eztschädigungsprris т — компенсация; па¬
ри срещу атетъптаве; възмездяване
Entschädigungssumme f — компенсация;
вж. Entsrhädigunдsprris
Ezts^l^<^idi^na^// —еа — 1. решение; * treffen
— вземам решение; 2. присъда; решение
(па съда)
E/tschridnzgsberuIgnsSi —sr — право па са¬
мостоятелно взимане на решения
E/tsrhridu/gsträgrr т, - — носител (су¬
бект) на решението
Entschlüsssiuug/— декодиране, дешифри¬
ране
entschließen refl. [zu D.] — решавам се на
Entschluß т, -sse — решение
E/tsrhuldhhrkrit f drs- Grmelnschuldarrs
— оправдаващо длъжника обстоятелство
entschuldig tr. — освобождавам от дългове
EntschlUllung// — ликвидиране на задълже¬
нието
EztschuIdung/seerSchrruun/ — застрахов¬
ка живот, при която застрахователната су¬
ма погасява ипотечния кредит
r/tsrtzen tr. — освобождавам от длъжност
Entsetzung/— освобождаване от длъжност
entsorgen tr. — освобождавам от отпадъци
Entsorgung f— отстраняване на отпадъци
entstehen itr. — произлизам, произтичам
r/twerfen tr. — проектирам; разработвам-
(проект); планирам
r/twrrtrn tr. — обезценявам, намалявам
стойността
entwertet part. adj. — обезценен
Entwertung/— 1. обезценяване, намалява¬
не на стойността; 2. унищожаване (на гер-
бавп/mощенсси марки); 3. амортизационни
отчисления (приспадания)
Eztwrrtung von КпрИп1 — об^еняване па
капитала
r/twlcklrn tr. — 1. развивам, усъвършенст¬
вам; 2. разработвам (проект); конструи¬
рам (машина); проектирам
Eatwicklun//— 1, развитие; 2. разработка
(на проект); конструиране (на машина);
проектиране; 3. конструкция; проект
Eztwicktung/Sann/ -е/ — 1. банка за (иса—
шамичеесо) развитие; 2. банка, финансира¬
ща развиващите се страни
Entwicklungshilfe /— помощ (икономичес¬
ка) за развиващите се страни
Entwicklungsland л, «ег — развиваща се
страна
Entwicklungsstand т — ниво на развитие
Entwicklungstendenz/— тенденция на раз¬
витие
E/iwirkln/gstrr/d т — тенденция (тренц)
т (исаноаичсесага) развитие; вж.
Entwicklungstendenz
Entwurf - - rn — проект
rntzirhrn refl. [D.] — 1. бягам (от плащане
на данъци); 2. пе се поддавам (на отчет)
rntzirhrn tr. — 1. извличам (капитал); иззе¬
мам (от обращение); 2. лишавам, отнемам;
dir Brzü/r * — прекратявам плащания
eröffnen tr. — 1. откривам (крецит, сметка,
акредитив); 2. започвам; 3. откривам мага¬
зин; 4. отварям завещание (юр.)
Eröffnung/"— 1. откриване (на кредит, смет¬
ка, акредитив); 2. начало; 3. съобщение,
обявление (прен.)
Eröffnungskurs т — курс (цена) при отва¬
ряне ва борсата
Eröffnu/ustcrm-/ т für dir A/urhntr —
срок ва отваряне на постъпилите предло¬
жения (напр. на търг)
erarbeiten tr—разработвам
rnnrheltet part. adj. — трудов (за доход) '
Enhazsprurr m, <че — - право на наследство
Erbanteil ти, —е — наследствена част
EnhhhunerCt л, -е — наследствено право на
строеж
part. adj. — имащ право па
наследство
Enhherrehtilglnz/— право на наслсцсгта
Erb besitz т — наследствено притежавана
земя
Enbhurh п — поземлен кадастър
Erbe- ти, —а — наследник
-, gesetzlicher — законен наследник
Erbe л, -п — наследство
1^11/1/ adj. — васлецсттен
Erbr-gr/tum л, -чсг — наследствено иму¬
щество, наследство
EuIc/ л — получаване на наследство
erbe/ tr. — получавам т наследство, насле¬
дявам
rnbrzlns adj. — лишен от наследство; вж.
erblos
Erbfähigkeit /— правоспособност за насле¬
дяване
erbfäll-g adj. — падащ се по наследство
Erbfall т — наследяване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
95
Euhfnlgc f — ред за получаване право на
наследство (в семейството)
Erbgang т — ред за получаване право на
наследство; вж. Eub—olge
E-bgut п — наследство; вж. E-bo
eubios adj.—1. без наследници (за починал);
2. лишен от наследство
Erbpacht f— наследствена аренда
E-Uuocrt п, -т — 1. право на наследяване; 2.
наследствено право
Erbschaft/—наследство; cluc ~ au tuoton—
встъпвам в право на наследяване; clno *
husshhlhgcu —— отказвам ст от наследство
Erbthra-tsttLuer / -п — данък наследство
Erbve—mögen п—наследствено имущество
Erbverzicht т — отказ от наследство
Erhziоsloihc / — наследствена аренда; вж.
ErUpahre
Eudöl п — нефт
EriöHordei-unug’—добив на нефт
Erdölgemhltigc т, —п — нефтен магнат
Erdrlkhrto 11 п, —е — нефтен картел
Erdöllagerstätte/ —п — находище на нефт
Erdöle llunnS/ -en — нефтопровод
Erde/— земя
-, junge ——целина
Erfüllunu/— изпълнение, осъществяване
Eu—üliungsgerilfe т, -п — лице, с чиято по¬
мощ длъжникът погасява дълговете си към
кредитора
Er-üllungtklhge / -п — иск за изпълнение
на задължения
Erfüllungsort m,-o — място на изпълняване
на задълженията
Erfülluugsthg m, -т — ден на плащане
Erfülliogstermln m, -е — срок за изпълня¬
ване на задълженията
~, vort-aglihhcr—-договорен срок за изпъл¬
няване на задълженията
Eu—ülluugszeit / — срок за изпълнение на
задълженията
Erfhrrrng/, -оп — опит
E-farrungsansthnscr т — обмяна на опит
Erfhssunn/— отчет; наблюдение; събиране
на сведения; регистриране; обхващане
Erfinder т, изобретател
Erfiоderpaieоt и, -е — патент върху нзоа-
речение
E-fiоdorshrntz т—защита на изобретател¬
ските права
Erflndcrvvousieiоg'— хонорар за изобре¬
тение
Er-indo-zerti-iUht о, -е — авторско свиде¬
телство
ErfCnduno f, -оп — изобретение
E-fiuduоgspaecоe и, -е — патент върху
изобретение; вж. Erflneorpheeоe
Erfolg m, -е — успех, постижение; резултат
cu—nlgrcich adj. — успешен
Erfnlgsbe0eliIbgru/— 1. изплащане на оп¬
ределен процент от сумата по сключен до¬
говор на застрахователен агент; 2. участие
в печалбите на предприятието
E--<>lgstblllan/‘' -оп — резултативен баланс
E-folgsknоtn л, -ton — резултативна смет¬
ка; вж. Ergehniskoоtn
Er-nIgsrechnunnS/ -оо — отчет за приходи¬
те и разходите (към годишния отчет)
er—olgsversprecrend part. adj. — обещаващ
успех
eufnrderllcr adj. ■— необходим, нужен, пот¬
ребен, изискуем
eu—nrdorlihron—hlls adv.—ако е необходимо
eu—nrthhen tr. — изследвам
erfragen tr. — узнавам чрез питане
Eugäоzrngshhghhe / -п — допълнителни
събирания
Ergäо/rоgsbetrhg т, -чт — доплащане
Eugänzrngsbilaоz / —оо — допълнителен
баланс
Ergäu/rоgtotat т — допълнителен бюджет
EugäuzrngsUapitai п — резервен (допъmнн-
телтн, запасен) капитал
Ergäuzrоszh1llnоg / -оо — допълнително
плащане •
ergobeo tr. — - показвам; проявявам; свиде¬
телствам; давам (като резултат)
Er■gehuis п,-ssc—резултат, извод, последи¬
ца
Eugcbuisbllhu//— резултативен баланс
Ergebuiskooto и, -ton —— резултативна
сметка
Ergebоisrecrоnns / -en — резултативна
(окончателна) фактура
crgobоltmirUshm adj. —— 1. ефективен, ре¬
зултатен; 2. влияещ върху резултатите от
(стопанската) дейност
еи-СоИд adj. — 1. плодороден, продуктивен;
2. изобилен, богат; 3. доходен, печеливш;
рационален; ефективен; wlrtscrafillcr -
— икономически изгоден
Ergiebigkeit / — 1. плодородие, продуктив¬
ност; 2. изобилие, богатство; 3. доходност
cugo konj, — следователно, трго
Ergonomie /— ергономия
euguoifoo tr. —* хващам, обхващам; einen
Bouif ~ — избирам професия; cluc
Gelegenheit * — използвам възможност;
96
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Maßnahmen * —- вземам мерки
erhältlich adj. — който може да се получи
erhöhen tr..— повишавам; Preise, Steuern ~
— повишавам (цени, данъци)
ErhöheitcU— повишение; увеличение; на¬
растване; стабилизиране (валутен курс)
Erhalt т — получаване; вж. Empfang
Erhaltung des Anlagefonds — поддръжка на
основните фондове
Erhaltung/— 1. получаване; 2. съхранява¬
не; поддръжка
ErhhltnnushrCriten pl — ремонтни работи,
дейности по поддръжката
Erhaltungskostcn pl — разходи по поддръж¬
ката
Erhaltungsmittel pl — средства за същест¬
вуване, жизнено важни средства
erhandeln tr. — 1. да спечеля от търговска
дейност; 2. да получа, купя (чрсз търговска
сделка)
erhrbCar adj. — 1. събирасм (за данъци,
проценти); 2. поддаващ сс на изчисление,
изчисляем
Erhebbarkeit /— 1. възможност за събира¬
не (на данъци); 2. възможност за- изчисля¬
ване
гг11гСгп tr. — 1. облагам, събирам (данъци);
2, издигам, правя валиден (претенции);
einen Anspruch - — предявявам претен¬
ция
Erlicbunc/ -сп — 1. събиране (на данъци,
лихои); 2. събиране (на сведения); 3.- предя¬
вяване (на претенции, иск); заявяване, по¬
даване (протест) л
-, steuerliche — данъчно облагане
Erhebung einer Akzise — облагане с акциз -
Erhebung von Zöllen — облагане с мито
ErhrCunutCetrag m, -ч — събираема сума
ErhrCungstöom/ -сп —- форма на събиране
(на данъци, такси)
ErhrbungzverUhhren п, -— ред на
(на данъци, такси)
Erecllunc/iirt Marktes — изясняване на
пазарните условия
erholen reß. ■ — 1. вдигам се (за- курс); раста
(за цсни); 2. възмездявам разходите или
загубите си
Erholung/— 1. оживление, подем (на паза¬
ра); 2. повишение на курс; растеж (цени);
3. отдих, почивка
erkennen tr. — 1. кредитирам (текущи)
сметки; 2. произнасям присъда; постано¬
вявам (юр.)
Erkennung der Rechnung — приемане на
сметка (за плащане)
Erkennungu/— 1. кредит-нота; 2. признание
Erklärung / -еп — декларация (данъчна);
заявление (правителствено)
ErkläI'unuzzmicsphlt т—разминаване, раз¬
ногласие (мсжду договарящи сс страни)
Erläge pl — депозити
Erlös m, с—доход; постъпления; вж. Erlöse
Erlöschen л —— прекратяване (на застрахов¬
ка); изтичане (на срок); погасяване (на за¬
дължение)
Erlöse aus Lizenzen — лицензни постъпле¬
ния
Erlöse künftiger Abrechnunuzzciträume ——
приходи за бъдсщи периоди
Erlösepl—доходи; постъпления; вж. Erlös
~ , leistucuzunhChäcuiue — постъпления,
които нс са свързани с доходността на
предприятието
~ , nicetrlhnbare — извъннланоои нос'тьн-
лсния
-, planbare — планови ностьплснин
~ , übrige — други постъпления (от опера¬
ции, несвързани с производствените про¬
цеси и пласмента)
erlösen tr. — печеля
Erlaß m, -^мг — 1. указ, постановление; раз¬
пореждане; 2. освобождаване на длъжника
от изпълнение на задължението; намалява¬
не на данъка; освобождаване от данък
Erlag т — платеж, плащане; вноска
erlassen tr. — 1. издавам заповед; 2. обна¬
родвам
Erlhubniszehrin т, -е — позволително
Erlebensfall m; Versicherung auf den ~ —
застраховка "жиоот", при която застрахо¬
вателната сума сс получава от застрахова¬
ния при изтичане срока на застраховката
Erledigung/ -сп — 1. изпълнение (на по¬
ръчка); 2. погасяване, ликвидация (на
дълг); изплащания (па суми по сметка)
Erleichterungen pl — облекчени условия
ermäßigen reß. — понижавам сс, намалявам
се (за цсни, разходи)
ermäßigen tr. — намалявам, снижавам, по¬
нижавам (цена); съкращавам (плащания)
Ermäßigung/ —еп — намаление, снижение,
понижение на (цени); съкращаване (на пла¬
щания); привилегия; отбив
Ermächtigung/ -еп — пълномощие
ermitteln tr. — 1. изчислявам; пресмятам; 2.
узнавам, научавам; изяснявам; получавам
(сведения); определям, установявам
Ermiittiunc j/ -сп — 1. изчисление, прссмя-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
97
тате; 2. узнаване, научаване; изясняване;
определяне установяване
En/ähnu/gsgütcr pl — продоволствени сто¬
ки, хранителни продукти
Er/ährшlgs/nrmrn pl — норми на хранене
—, physiologisc he—физиологични норми на
хранене
ernennen tr. [zu D.] — назначавам на
fnnrurn/ tr. — 1. обновявам; реставрирам,
възстановявам; 2. възобновявам (креди¬
ти); 3. подновявам (договор)
Erzel^<^1^t^I^g^J/ -еп — -1. обновление; рестав¬
рация; възстановяване; 2. възобновяване
(на кредити); 3. подновяване (па договор)
Erarurr-uagsiavrstitioarn pl — капиmалав—
лаженпя- насочени към създаване па пови
основни фондове .
Erntr f— реколта, добит
En/irvrrslchrnu/g / -са - застраховка на
реколтата
Erpressung //— изнудване
Erprobung// -сп—опитва (експериментал¬
на) проверка
errichten tr. —— оенaватам- учредявам
Ersatz т — 1. възмездяване, компенсация;
възнаграждение; 2. замяна; 3. заместител,
сурогат
—, wertmäßiger — възмездяване т етайтае-
тен израз
Ersatz dir vollen Interessen — пълно въз¬
мездяване на всички щети
Ersatz drs aufgrwnndtr/ Kapitals- — въз¬
мездяване на капиталните разходи
Ersatz drs voraus/abten Kapitals — -въз¬
мездяване на капиталните разходи; еж.
Ersatz drs aufgrwa/dtrn Kapitals
Ersatz von Grundmitteln — замяна на ос¬
новните фондове
Enshtznngebnt и,-е — 1. предлагане па дру¬
га (равностойна по потребителска стой¬
ност) стока вместо първата; 2. предложе¬
ние за компенсиране на загубите
Ersatzanspruch m, -ч — 1. претенция за ком¬
пенсация на загубите; 2. регрес (при неспаз¬
ване ва приетите парични задължения)
Ersatzausrüstungenpl — 1. запасно оборуд¬
ване, запасен инвентар; 2. обновени основ¬
ни фондове
Ersatzbeleg т, -е — вторичен оправдателен
документ, дубликат на оправдателен доку¬
мент
Ersatzta/ds pl— сомненеацпатнu фондове
Ensh^;^1^(o^t^4^et^I^g^J^ -еп—искане за сaмmен-
еuране на загубите
Ersatziavrstitio/rapl—инвестиции за ком¬
пенсиране на основния капитал
Ersntzжassr/— здравноосигурителва каса
на служителите
Ersatzkosten pl —— разходи (издръжки) по
замяната
Ersatzmittel п, заместител, сурогат
Ensnizpflchl/ -сп—задължение ца се ком¬
пенсират загубите (щетите)
rnshtzplS-chi-/ adj. — задължен ца сомmеп-
сира загубите (щетите)
Ersntzsiürke pl — резервни части; еж.
Ersatzteile
Ersatzstoff т, -е —- заместител; еж.
Ersatzmittel .
ErshtzsuInmee/ -а — сума, изплащана като
компенсация
Ersatzteil m, -е — резервна част (детайл)
Ershtzteilfertfi/1I1///— изработка па резер¬
вни части
Ershtzte-Пicferuntg/—доставка па резервни
части
Ershtzwrnt т,~е—стойност, която подлежи
на компенсация
1. умора, 2. изчерпване (на
запаси)
erschüttern tr. — подривам, разклащам ус¬
тоите (напр. на монопол) -
Erscheinung// -е/ — явление; проявяване
Ensrhrinuaдsfnnm drs Wertes — форма на
проявяване па стойността
Erscheinungsform/ --са — форма на проя¬
вяване
Et•srhrlaung;swr-sr / —п — характер или на¬
чин на проявяване (напр. на псатамическп
закон)
erschließia tr. — разкривам, усвоявам, отк¬
ривам; den Markk усвоявам пазар
Erse hllcC та/— 1. разработване (па при¬
родни богатства); откриване (на находища,
залежи); 2. разкриване (па резерви); усво¬
яване (па нови пазари); откриване
rnsrrwrrea tr.—затруднявам, усложнявам;
препятствам
Erschwernis /— затруднение
Ensrhwrnaiszulh/r / Ensrhwrn/-szusrhla/
т — надбавка за работа т трудни условия;
надбавка за особено тежка работа
Ersetzbarkeit / — заменяемост; взаимоза¬
меняемост
Ense1zun//-еп — 1. замяна, заместване; 2.
компенсация (на щети)
Ersparnis/— икономия ■
Ersparnissepl — спестявания; натрупвания
7. Немско-български икономически речник
98
Е
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Eusparnung/— икономия; еж. Ersparnis
EustattungS/ -сп — 1. компенсация (на раз¬
ходи); 2. надбавка за работа в трудни усло¬
вия; надбавка за особено тежка работа
* en , teilweise — частична компенсация
~ со , volle — пълна компенсация
erstellen tr. — 1. изработвам, произвеждам;
2. откривам (акредитив); изписвам (факту¬
ра); 3. съставям, разработвам (план); уста¬
новявам (норма)
EutteiIunnS— 1. изработване, производст¬
во; 2. откриване (на акредитив); изписване
(на— фактура); 3. съставяне, разработване
(на план); установяване (на норма)
E—stolluоgsUostcо pl — капитални разходи
E-stigkeit /— предимство, предоставяно на
един от кредиторите
E-stpfäudung / — първичен опис на иму¬
щество
Eutoilunn j/— предаване (напр. на поръчка)
Eut-ag m, — ■— 1. доход, печалба; еж. също
Erträge; oloen - liefern — нося (давам)
доход; koloen - aUwe—feud — нтностщ до¬
ход; 2. реколта; добив; 3. размер на изра¬
ботеното
Erträge т pl—доходи; вж. също E-t-ag
*, hußoro-ieоtlicre — извънредни доходи
~, betriebs-remdo ——доходи, получавани нт
от производствена дейност на предприяти¬
ето
Eut—äge aus Beteiligungen ■— доходи от
участие в предприятие (от дяловт или ак¬
ции)
Euti'ägIlcrUele f — доходност
Euit-ägоit п — доход; еж. Ertrag
e—traguolhh adj. — 1. доходен, носещ (го¬
лям) доход; 2. продуктивен (високо)
Eut—hgshоtoil m, -е — дял (част) от дохода
E—t—agtUerocЬnulоg'"— 1. определяне (прес¬
мятане) на доходите; 2. определяне на про¬
дуктивността
Eutuhgtb ilannj/ -оп —t баланс на доходите
ertia д^^-Шд adj. — доходен, носещ печалба
Eutragt-ärigkf ilt/— 1. доходност; 2. плодо¬
родие
Ert—agsgosotz и, -т — закон за намаляващо¬
то плодородие (на почвата)
Eutragtrrho/—размер (величина) на дохода
Ertragshoroit /— право на събиране на да¬
нъци и използване на данъчните средства
Ertragsquelle / -п — източник на доходи
Eutragst•eihhinm т — доходност
Eut—hgtsteigjounu/— 1. увеличение (ръст)
на доходите; 2. повишаване на продуктив¬
ността
Eui—hgsstorer / -п — данък върху доходите
(напр. от паричния капитал)
Eutuagswout от, -т — чиста капитализирана
печалба
Ert—l^gszumachs т — ръст на доходите
Erwägungen pl — съображения
*, kou] uUiru bcdingto—конюнктурни съоб¬
ражения
E—woite—uus / -оо —— разширяване; разп¬
ространение; увеличение
E—welte—uugsiuvestltloueu pl — екстен¬
зивни капиталовложения; еж.
Execоsiviоvoseitlnоcо
E—weiteuuоgsUapieai п — — кипигаmовmожe-
ния, насочени към разширяване на произ¬
водството
Euwoub т —— 1. придобиване, получаване,
покупка; 2. доход, заработено; ohoc ~ solo
—т без източник на доходи; 3. занаят, заня¬
тие
eumcuUeu tr.:— 1. придобивам, получавам,
купувам; 2. заработвам; придобивам; 3.
придобивам (навици); eumc—beu, käuflich
— купувам
Eume—beu m, получател, купувач
ermerhlich adj. — 1. занаятчийски; 2. nоту-
чаем; който може да ст придобит
c—mcubtbcschräоke part. adj. — с ограниче¬
на трудоспособност
Euworbsbesteurcunlg/—облагане с подохо¬
ден данък
eumcuhs-ählg — трудоспособен
E—me—bsfärigUeie/— трудоспособност
euwerhslos adj. — безработен, без доходи
Erwerbslose m, -п — безработен
Eumeubslotenuntersiützuоs / — помощ— за
безработни
E—werbslnsigUeit /— безработица
Eumo—bsquolle / —п —— източник на доходи,
на заплата
Euweubsstouer / -п — подоходен данък; да¬
нък върху занаята/занятитто
e—woubttätig adj. — печелещ; имащ самос¬
тоятелни доходи; работещ
Eumoubstäilge pl—лица, които имат самос¬
тоятелен доход или заплата
~, selbstständige—лица със самостоятелен
доход, които нт са наети ■
cuwe—bsunfähig adj. — нетрудоспособен
Erwerbsunfähigkeit — нетрудоспособност
E—me—bswirtscrh-e /— занаятчийско сто¬
панство
E—werbunu/— придобиване, покупка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
99
Ermirttzeeaiu nu/'eicrz Gewinns — получа¬
ване на печалба от собствена стопанска
дейност
erworben part. adj. —— 1. придобит, купен; 2.
добит, получен, заработен
erzeugen fr. — 1. произвеждам, изработвам;
2. пораждам, предизвиквам; 3. отглеждам,
култивирам
Erzeuger т, производител
Erzeuger firm а / -ec — фирма-производн-
тел
Erzeujerhandel т — пряк пласмент на сто¬
ки от предприятие-производител към пот¬
ребителите
Erzeugerland и, асг — сттапаа^птоnзводи-
тсл
Erzeugnis des täglichen Bedarfs — продукт
от първа необходимост
Erzeugnis hoher Qualität — висококачест¬
вено изделие ; еж- Erzuegnss,
hochwertiges
Erzeugnis minderer Qualiiat—нискокачес¬
твено изделие
Erzeugnis mit Weltniveau—изделие на све¬
товно равнище
Erzeugnis п, -«г — изделие (готово), про¬
дукт; еж. Erzeugnisse
- , branchenfremdes — изделие, несвойст¬
вено за даден отрасъл или производство
-, einhrimlzehez—изделие родно производ¬
ство
~, erster Qualität — nьрвокачествспд изде¬
лие
- , geringwertiges — нискокачествено изде¬
лие
-, handelsübliches — традиционно изделие
~ , hochwertiges — висококачествено изде¬
лие
~ , inländisches — изделие родно производ¬
ство; еж. Erzeugnis, richrimisehr
*, landwirtschaftliches — селскостопански
продукт
*, micdrrmertiurs—нискокачествено изде¬
лие
Erzeugnisart / -en — оид продукция
rrzeuunizbrdingt part. adj. — обусловен от
спецификата на изделието
ErsenuniiuenneltJ/ —en — единица издслис
Erzeugnisgruppe / -п — група изделия
Erzeugnispaß m,-zzr—паспортна изделието
Erzeugnisqualität/— качество на изделието
Erzeugnissclbstkostec pl—себестойност на
изделието
ErzrugnisvielZfatt/—многообразие на изде¬
лията
Erzeugnitvorkalkulation / — предварител¬
на калкулация на изделията
Erzeugernc/— 1. производство; обработва¬
не; 2.продукция
Erziehungszoll m, -чс—проmскuиопистичпд.
покровителствено мито
erzielen tr. — постигам, реализирам (печал¬
ба)
Ersielunc/— извличане (нанр, на печалба)
Erzindustrie / — рудодобиона промишле¬
ност
Erzwinuunusueld п — глоба за псптедставн-
нс на данъчна декларация
erzwungen part' adj. — принудителен
etablieren tr.—учредявам (папт, предприя¬
тие)
Etat т (fr.). — 1. бюджет (държавен); 2. кал¬
кулация, изчисление; сметка; 3. щат; außer
dem ~ — извън щата
~, außerordentlicher— извънреден бюджет
etatmäßig adj. —— съгласно бюджета; бю¬
джетен
Etatsüberschrritunu / — бюджетен дефи¬
цит, пасивен баланс по бюджета
Etatzfbrrschuß m, -sse — превишаване на
приходите над разходите о бюджета, акти¬
вен - баланс по бюджета
Etatsgezrtz п — закон за (държавния) бю¬
джет
Ethtzjhhr и, -с — бюджетна година
Ethtsposition / Ethtspozten т — бюджетно
перо
Etikett/ -п — стикст
EtikeltterungJ/— етикетиране
Etwapreis т, -с — приблизителна цена
Euro-Dollar-Markt т — свродоларов па¬
зар
Euro-Dollars pl — евродолари (текущи
сметки и ологоос о европейските банки)
Evalvation /— оценка и определяне стой¬
ността на монетите
Evrctualtchulden pl — евентуални дългове
EvrntualvvepШcelunnU/ -ec — условно за¬
дължение
Evidenz / — отчет, отчитане
Evidenzbdzg f— отчетни документи
Eviden zzüheuiinj/— водене на отчст
Evidrnzzentrale / — централно бюро за от¬
читане .
exekutieren tr. — 1. изпълнявам (съдебно
решение); 2. налагам запор върху имущес¬
твото; 3. ликвидирам (сметка на клиент)
ExekuitcruniU'/ 1. изпълнение
100
Е
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
(на съдебно решение, присъда); 2. опис на
имущество; 3. принудителна ликвидация
па борсова сделка
ExisSena/— 1. съществуване; 2. средства за
съществуване; jemandem dir — arhmrn —
лишавам някого от срецства за съществу¬
ване
Existenzform / -са — форма на съществу¬
ване
Existenzgrundlage / -п — база, основа за
съществуване
Existenzminimum п — жизнен минимум
-, steuerfreies — необлагаем жизнен мини¬
мум
Existrnzmlttel pl — средства за съществу¬
ване; вж. Existenz 2.
Exietrazweier f drs Werts — начин на про¬
явление на стойността
Exklusivvertreter т - — икклгониссснн
представител (агент)
Exllbeea<lgScnlu// — изключване на стоки
от списъка на либерализираните стоки
Exotin pl — задокеански ценни книжа
Expansion /— L експанзия, разпростране¬
ние (на влияние); 2. подем (па промишле¬
ността)
Expaasionskonnunktur / — подобряване па
конюнктурата; (промишлен) подем
Expedient т, Expediteur т — експедитор
expedieren tr. — изпращам (стока)
Exprditinn f — 1. изпращане, отправяне; 2.
експедиция
Exped-t-nnsgebühr / —еп — такса за експе¬
диране
Expe/sea pl— издръжки
Expen-me/t п — експеримент
*, ökonomisches — икoIюмпчсесп експери¬
мент
Experte/auffassung;/'—— експертиза
Exprrt1/r-/srhätzunn/'—експертна оценка
* , individuelle — индивидуална експертна
оценка
Expertt-ef/ -п—експертиза
скреП-е-ше/ tr. —- извършвам експертиза
ixplizite adv. — изрично
Exploiaha<tonn/— 1. експлоатация, угнетява¬
те; 2.експлоатация, разработване
Exploiatatlnnegтnd т — степен на експлоа¬
тация
Exploiatniln/sratr /— норма на експлоата—
ция
Exploiteur т, — ессmлоататар
rxploitirrra tr. — 1. експлоатирам, угнетя¬
вам; 2. експлоатирам, разработвам
Exponat п, -е — експонат
Exponent т, —еп — 1. сссmонснт; 2. показа¬
тел на степен
exponieren tr. ■— излагам
Export m, -е — износ, експорт
-, direkter (händlrrfrrler) — директен из¬
нос, без участие на посредници
-, indirekter (mittelbarer) — непряк износ,
с участие на посредници
— , unmittelbarer — директен износ; вж.
Export, direkter
—, u/siehtharer — невидим износ
Export auf Vorschuß — субсидиран износ
Export zu Schleuderpreisen — износ по
дъмпингови цени
Export-Import-Firma / -са — тнаста-из—
носна фирма
Export-Import-Rr/thhilltät / — рентабил¬
ност (икономическа) на вносно—износните
операции
Expnrtübenrnnд m, Exportüberschuß т —
превишаване на износа над вноса, активно
салдо на търговския баланс
Exportabgabe / -п —— данък върху износни¬
те стоки, износно мито
скро^Ше adj. — експортен, годен за екс¬
порт
Exportabschluß т, -esc — сделка по износа
Exportagent т, -еп — агент по експортните
операции
Exporta/trag - ■- — заявка за износ
Exportartikel т, стока за
Exportauftrag т,*е — поръчка за износ
Expnntnufwendungen pl—разходи, свърза¬
ни с осъществяването на експортни опера¬
ции
Exportnes-chten pl — експортни възмож¬
ности, перспективи за износ
Exportbürgschaft / -еп — застраховка на
експортните кредити
Exportbedarf т — потребност от експорт
Exportbe/ünst-gungen pl — експортни об¬
лекчения
• Exportbeihilfe /— субсидии за износа
Exportbrwilllgung//—разрешение за износ;
вж. Exportlizenz
Exportbonifiga<tgnn/ Exportbonus т — ек¬
спортна премия
Exportdokumr/te pl — документи, съпро¬
вождащи стоката при износ
Exportdumpln/ п — износ по дъмпингови
цени
Exporte pl — стоки за износ
Exporteinnahmen pl — постъпления от из—
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
101
носа
Exporterlös т, -е — доход (печалба) от из¬
носа
Exporterzeugnis п. аstr — изделие за износ
Exporteur ш, —с — износител
Exportexpansion f— разширяване (увели¬
чаване) на износа
exportfähig а-.—годен (пригоден) за износ
Exporttorderung/— стимулиране на износа
ExportUnanzierllngJ/— финансиране на из¬
носа
Exportfirma / -ec —- фирма- износител;
вж. Exporthaus
Exportfonds п експортен фонд
Exportfracht/ -ec — транспортни разходи
по износа
Exportghtrr pl — стоки за износ
~, weltmarktfähige — конкурентоспособни
стоки за износ
ExportuemeinschhUt / — обединение на
дребни и средни предприятия с цсл осъ¬
ществяване на съвместен износ
Exportgcnchtniguucj/ — разрешение за из¬
нос
Exportgeschäft л, -с — експортна сделка
Exportjut п, асг — стока за износ
Exporthändler т, износител- посредник
(агент) по износа
Exporthandel т — износна търговия
Exporthaus л, -чсг — фитна^nзпосnсел
exportierbar adj. — годен за експорт; еж.
exportfähig
exportieren tr. — изнасям, експортирам
Expoirtictecsi^l^jät/— дял на износа в общия
обсм стоки, продадени на дадена страна -
Exportkapazität /— експортни възможнос¬
ти, експортен потенциал
Exportkartell л — експортен картел
Exportkontingect п — контингент за износ
Exportkontor л, -сп — износна кантора
Exportkontrolle /— контрол върху износа -
Exportkosten pl — разходи за износ; еж.
Exporthufwendungrn
Exportkredit m, -с — експортен кредит
Exportkreditgarhntir / -п — гаранция по
експортните кредити
ExportkrediiterшlcU— кредитиране на из¬
носа
ExportkreditversfcheniniU/—застраховане
на кредитите по износа
Exportland л, -чег — страна-износител
Export lleferungU; -ec — експортна доставка
ExportiliZt/’, -п — списък на стоки за износ
Exporttlzzncz/ -ec —— разрешение за износ
Exportmenge / -п -— физически обсм на
износа
Exportmrzze / -п — панаир на стоки за
износ
Exportmonopol п — монопол върху износа
Exportmuster л, -п -— мостра на стока за
износ
Exportnhchfragr / — търсене на стоки за
износ
Exrortoruanisattonc/ -ec —- 1. организация,
‘осъществяваща износ; 2. организация на
износа
Exportpotectial л — експортен потенциал;
експортни възможности'
Exportpreis m, -е — експортна цена •
~ , durchschnittlicher -— средна експортна
цсна
Exportpreisindrx т—индекс на експортни¬
те цени
Exportproduktion / — 1. производство на
стоки за износ; 2. продукция за износ
drviscngünttlue—производство за износ,
осигуряващо постъпления на валута
* , drvizcnrrnthbel — производство за из¬
нос, осигуряващо големи ндстьпленин на
валута
Exportproduktionskonticgent л — контин¬
гент на произвежданата за износ продукция
Exportquote/—— експортна квота
Exportrückgacu т—съкращаване на износа
Exportrückstand т— 1. задължение по дос¬
тавките за износ; 2. изоставане с доставки¬
те за износ
Exportrrstriktion/— ограничаване на изно¬
са
ExportzehrumpUung/— съкращаване на из¬
носа; вж. Exportrückgang
ExrortzteliJur и n|j/— увеличаване на износа
Exportsubvention / -ec — субсидия за из¬
носа
Exportsubventionierung / —- субсидиране
на износа
Exportumsatz^—оборот о износа; обем на
износа
Exportunternchmen л, ~ — предприятие,
работещо за износ
Exrortvhlutarrklärucg / -сп — валутна
декларация по износа
Exportverbot п — забрана за износ
Exportvertrag m, - — договор за износ
Exportvertreter т представител пюс-
редник. агент) по износа
Exportvolumec л -— обсм на износа
Expoo-tteearr/ -п — стока за износ •
102
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Expoutmhreоbegieitshhein ти, -т — стоко-
съпроводителтн документ при износа
Exportzlosen pl — лихвен процент по екс¬
портните операции
Exportzoll — -че — износно мито
Exportzuscruß m,-sso—експортна дотация
Expreßguton, -чтг — експресен товар
Exprnmlsslnu f — доброволно поемане на
чуждо задължение или дълг
Expropriation f— експроприация, лишава¬
не от правото па собственост
extensiv adj. — обширен, екстензивен
Execоsiviоvoseieinоcn pl — екстензивни ка-
питаловл ожт ния
cxtcuu adj. — външен
Extor—itn—ihlität f— екстериториалност
Extinktion f— погасяване, изплащане
extra adv.—отделно, допълнително, извън¬
редно; специално
Extrhhutgahen pl, Extuahuslhgcо pl — из¬
вънредни разходи; вж. Extrakosten
Extraantschüttung/der Dividenden — раз¬
пределение на допъmннтemнн дивиденти
Extrabcst« ueeun tgf— извънредно (особено)
данъчно облагане
Ext—helоfrru f— допълнителен внос
Extuhscwiоо т, -е —допълнителна печалба
Extrakosten pl — особени (специални) раз¬
ходи; допълнителни разходи
Extuamor—mcrt т — допълинтттии прина¬
дена стойност
Extraprofit т — свръхптчиmба
Exi—hprnvisinоf— допътнитeтии комисиони
Extuh—eоee / -п — допълнителна рента
F
Fabrik f, -en — фабрика; завод
Fahraubcit f -en — квалифицирана работа
Fhhrauboitou т, — кваmнфнцндии работник
Facrausschu m, -sse — експертна комисия
Fachbcn- т, -е — специалност; професия
fachbezogen рагСде#. — отраслов
Fhcheiоzelraudcl т—специализирана тър¬
говия на дребно
Fachgebiet и, - —— 1. специалност; 2. об¬
ласт от науката
fahrseUuudcu part.adj. — отраслов
Fahhgcshräfe п, -т — специализиран мага¬
зин
Fachhandel т — специализирана търговия
Fhcrkoоnenlsse pl специални знания; знания
по даден предмет
Fachkräfte pl —— кадри (специалисти)
Fachmann m-leute—специалист; професи¬
оналист
Fachmesse/ -п — специализиран панаир
Fhch1ch1ieC'-п — техникум; средно специ¬
ално учебно заведение
Fachverkäufer т—квалифициран продавач
Fahhzmcis m, -е — 1. отрасъл; 2. специал¬
ност
Fhr—uis/ -sc — движимо имущество
FhhuоisUositz т — владение на движимо
имущество
Fhruоlseisoоtum п —движимо имущество;
вж. Fahrnis
FhruоlsUarf m, «е — покупка на движимо
имущество
Fhhuоlspfaоduecrt п — заложно право вър¬
ху движимо имущество
Fhh—оisve—sihreruug / — застраховка на
движимо имущество
Fhr—plaо m, -=т — график на движение (на
транспортни средства)
Fahrpreis т, -т — стойност, цена на превоза
FiI-ptciseumäßiguog / —оо — намалена
превозна тарифа
FhrutUostenpl — транспортни разходи
FiIui^^posoo pl—транспортни разходи; вж.
Fah-kostou
Faktor т — 1. фактор, обстоятелство; 2.
посредник, фактор, агент; комисионер,
маклер
~, aubclts/oitboeinfluDcitder—фактор, вли¬
яещ върху разхода на работно вртмт
* , außeurUonomlsche- —— нзиъиикономи-
чески фактор
-, prelsbildendee — ценообразуващ фактор
Faktoren pl — фактори
~, seUictsUlidcоdc — фактори (производст¬
вени), определящи икономическия профил
на района
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
103
— , prnsönl-rhe — лични фактори (на произ¬
водството)
— , stoffeafifche — веществени факгори (на
производството)
-еа — фактура, сметка-фактура
spezifizierte — спецификация
Fakturr/bricf ти, -е — съпроводително пис¬
мо към фактура
Fakturr/buch п, -чг—фактурна книга, кни¬
га със сметко-фактури
Fall m, «е — 1. спадане, понижаване, нама¬
ляване; 2. случай (стаг.); 3. изход (т теория
па вероятностите); günstiger — —— благо¬
приятен изход
Fall dir Profi trage m — понижаване норма¬
та на печалба
— , teadraz-rllrr — тенденция към понижа¬
ване на нормата на печалба
Fall rinre Handelshausre — банкрут на тър¬
говска къща
falle, wir sir falle —— такъв, какъвто е (усло¬
вие на продажба без гаранция за качество)
Fallen п — спадане, понижаване, намаляване
fällig adj. — подлежащ на изпълнение; - под¬
лежащ на плащане
fällig werden itr. — настъпва (за срок на
плащане)
Fälligkeit dir Steurr — срок за плащане па
данък
Fälligkeit /— настъпвате на срока за изпъл¬
нение на задължението; изтичане па срока
(за плащане); bei при настътвне- на
срока; vor - — преди изтичане на срока
Fälllgkriiedatum п — ден па изпълняване на
задължението; ден на изтичане на срок; цеп
на падеж
Fälllgkcitedatum rinre Wechsels — цев на
падежа на менителницата
Fäll-gkelteCypnthek / —— ипотека с опреде¬
лен срок на откупуване
Fälligkritsstrllna/ / — изискване, искане
(напр. на кредит); еж. Fälligstellung
Fälligkeitstag т — ден па падежа
Fälligkeitstermin т — ден ва падежа; вж.
Fälllgkelistag
Fälli-/gStilun//— изискване, искане (напр.
па- кредит) .
Fälligstellung von Кпг1-1г/ — искане на
заем (кредит)
— , vorzeitige—предсрочно искане на кредит
fallieren itr. — банкрутирам
fallit adj. —— фалирал, неплатежоспособен
Кп1111 m, —c — банкрут, фалит
FaHlier кНягипаТ*—обявяване на фалит
Falech/rld п — фалшиви пари
Falschir-kat л, -е — фалннфисаг; вж.
Fälschung 2.
Fnlerhlflkatr pl — фалшиви пари; вж.
Falschgeld
falschlfizlenra tr. — фалшифицирам
Fälschung/— 1. фалшификация, подправя¬
не; 2. фалшификат
Falechmü nnzMr ig*— фалшифициране на мо¬
нета и парични знаци
Familie f -n — фамилия, семейство
Fnmllleanusдlelrhskhsse / — каса за изпла¬
щане па помощи на многодетни семейства
Familir/beirilfe /— парична помощ за мно¬
годетни семейства
Fnmllle/betnieh т — фамилно (селско) сго—
патстто
Fnmllle/hudget п — семеен бюджет
Fnmlllrnriaknmmra л — семеен доход
Familiencemäßi-giiinu'' — данъчни облекче¬
ния за семейства с деца
Famllleagüterrerrt п — правни норми, ре¬
гулиращи имуществените отношения
межцу членовете па семейство
Familirn/rld п — застраховка, плащана на
семейството на пострадал по време на ле¬
чение
Fhmllleastn/d т — семейно положение
Fnmll-rau/trrralt т— 1. издържане на се¬
мейство; 2. средства за издръжка на се¬
мейство
Fnmlllr/untensiützu// / — - застраховка;
вж. Familiragrld
Familienzulage /, Fhmllle/zusrhln/ т —
надбавка (към работната заплата) за мво-
гацетнаст
Faszikel т — връзка хартия; преписка, дело
Faulfracht / — мъртъв товар; вж.
FrClfracht
Fäule nis/— 1 .разлагане, разваляне, гниене;
2. загниване, разложение
Faustдläuhlдen т, залотодържател
Faustpfand п—залог (залагане) ва движимо
имущество
Fhusipfh/dkrrdlt w, —е — кредит срещу за¬
лог на движимо имущество
Fautfracht / — мъртъв товар; вж.
Fr hl fracht
Favoritin/?/ — привилегировани цепни кни¬
жа, ценни книжа с голямо търсене (борс.)
Fazit п — 1. резултат, (обща) сума; 2. изтоц
FE—und NE-Mctallurgie/—черна и цветна
металургия
frrdhnck (engl.) — обратна връзка
104
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Fohlaolagc / -n — погрешна инвестиция;
вж. Fcrllоvostlilnuoо
Forlauboit f— 1. некачествена работа; 2.
брак
ForlUcdаrf т — непокрито търсене
FehlUeseaui ш, -»е—недостиг, недостигащо
количество
Fehlbetrag т, ■=€ — паричен дефицит-— недос¬
тигаща сума; манко
—сГ1оо itr. — не достигам, липсвам
Fehler m, — 1. грешка, погрешност; 2. не¬
достиг; дефект
Fohlerthcouie f— теория на грешките
Ferlerzougоis п — бракувано изделие
FehIfhbriUht п — бракувано изделие; вж.
Fcrleuzcusоls
РоШ-гасИУ—мъртъв товар (мъртъв фрахт)
Fehlgewicht п — недостиг, липса в теглото
Fehlinvestitionen pl — некоректни инвести¬
ции
Fohlmhssc f ~— липсващо тегло; вж.—
Fehlsemihre
Fehlmenge f — недостиг
FchlmcоseоUnseeо pl— разходи, свързани с
нт използването на складовите помещения
FohIproduUt л,—т — бракувано изделие; вж.
Fehlouzougnis
Fo 1пЬ)11411Х1сгг111пУ— съставяне на детайли¬
зирани баланси
Feingehalt т — проба (на монета); чисто
съдържание (на благороден метал в сплав)
Foiugcwicht п — чисто тегло (па благороден
метал в монета)
Feingold п — чисто злато '
Folоsnldschhit т — съдържание на чисто
злато
Feinmetall п — чист метал
Fernbedienung f — обслужване (управле¬
ние) от разстояние, дистанционно управле¬
ние
Fouоbe/rs m, -че — доставка (на стоки) на
далечно разстояние
Fernfracht f— товар на далечно разстояние
Fernfuacrtverkoru т—транспортни прево¬
зи на товари на далечни разстояния
FeuоschecU m, -s — чек от друг град
Feros^l^i^^c^o^U^ f— телевизионна реклама
Fcuntprecrneez п — телефонна мрежа
Fernsprehhveuhlоduns / — телефонно съ¬
общение
Fernstudium п — задочно обучение
Fotоi-anspn-t т — превози, транспорт на
далечни разстояния
FeuоverUeru т —— съобщения на далечни
разстояния .
Fortlso-zeigois л, —so -— готово изделие
FL—tigeuzoigoissc bl. — готова продукция
FortigfabuiUae и, -т — готово изделие; вж.
Fertigcuzeugnis
Fertigprodukt и, -е ——готово изделие, готов
продукт
Fertigstellung— производство (окончател¬
но), крайна изработка
Fo—tigtoil п, -т — готов детайл; готова кон¬
струкция; готов блок
Fertigung/— производство, изработване
- , hutomhtishhe — автоматизирано произ¬
водство
-, botuie^^eigooc — изработване на детайли
и части в собственото предприятие
~, fließende — поточно производство
-, serienmäßige — серийно производство
Fertigungsablauf т, — — производствен
процес; технологичен процес
~ , gleichmäßiger — ритмичен производст¬
вен процес
Fortlguоgthbscrnltt т,-е — производствен
участък
Fortigungsab)ciiunns, -оп — цех
Fertigungsart/ -оп — тип (вид) производс¬
тво
Fortlgingsauftrag т, — — производствена
поръчка
FortlgungtUedlngungen pl — условия на
производство
FertigungJtln0ei0_e/ -оп — единица продук¬
ция .
Foutigunssoinzelkostco pl — преки произ¬
водствени разходи
Foutlguogsflu m, -sso—технологичен поток
Fo—tlguugsgang m, — — 1. работна опера¬
ция; 2. работен процес, ход на работа; 3.
работен ход, работен такт
Fo—tiguogssomeiokosteo pl — общи произ¬
водствени разходи
Fouiigungskаpazität / — производствена
мощност
Fertigungskotteо pl — производствени раз¬
хода
Feutlgungslnhn m, — — работна заплата за
извършена работа
Feutlgungsmhße pl — производствени раз¬
мери
Fortigungsmatorlal п — основен и спомага¬
телен производствен материал
Foutigunstp-ozcß m, —ssc — производствен
процес; вж. FertignngsaUlanf
Fortigungsqnhlitätf— качество на изработка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
105
Frrtiuunusuctrrlagrn pl — технологична
документация
Frrtiuungsverfaerrn л, — технология на
производство; начин на изработка
Fertijunusvorgang т, . — производствен
процес; вж. Frrtiuunuzprnzrß
Fertigware f— готово изделие
Fertigwaren pl — готова продукция
fest adj. ■— твърд, устойчив (напр. за цсна)
Fezthnurbot п — твърдо предложение, твър¬
да оферта
Uezthcuestellt part adj. — щатен (за работ¬
ник); nicht ~ извънщатен (за работник)
Festbeträge pl — фиксирани плащания
Festueld п — срочен влог (в банка, каса)
Frztuezchäft л, -с — твърда одслка; вж.
Fixgeschäft
Festhypothek f — ипотека с твърд срок на
откупуване
Festigkeit f— стабилност, устойчивост (на
цсни)
Festigung der Preise — стабилизиране на
цените
Feztiuunustendenz f -ec — тенденция към
стабилизиране
Festkonto л, -сп — блокирана смстка
Festkosten pl — постоянни разходи
Fcstlrgrn п—1. установяване; 2. замразява¬
не (на кредит) .
Festlegung einer Akzise ■— облагане с акциз
Festlegung ein« Limits — лимитиране, ус¬
тановяване на лимит
Frttlruncu vrrteeärUtrr Zhelncut—
bedlngungen -— прехвърляне -към особена
форма на плащане *
festliegen itr.—замразявам; der Kredit liegt
fest — кредитът е замразен
Г^^Ьс - -—твърда работна заплата
Festpreis т, ~е — твърда цена
Feztpreiszystem л, -е — система на твърди
цсни
Festsetzung der Löhne—определяне на раз¬
мера на работната заплата
Festsetzung f — установяване (определяне)
на цена
Festsetzung von Kontingenten (von Quoten)
— установяване на контингенти
FrststellunnJ/— констатация; определяне -
festverrechnrt part. adj. —— с твърд разчет
festverzinslich adj. — с твърд процент
Fr•^t.^äi^^euт^C^U/ -ec — твърда валута
Festwert m, -е —-- постоянна величина, пос¬
тоянно значение
Fetischcharakter der Ware — стоков фети¬
шизъм
Fetischcharakter des Geldes — паричен фе¬
тишизъм
Fetitchcharhktrr des Kapitals — фетиши¬
зъм на капитала
Fetitchistorunnj/— фст•иши(ацин
Fetizchkult т — фетишизъм
Feudalherrschaft / — феодализъм
Feurrazsekuranzf— застраховка eprщy по¬
жар; вж. Feuerversicherung
Fruerverstceerunc'J/ — задължително заст¬
раховане на здания и съоръжения с/у по¬
жар
fiktiv adj. — 1. фиктивен, мним (за сделка);
2. измислен; 3. условен (за показател)
Г.1111Сг1:г1гЬ т, -с — мпдгдфилиалпо прсд-
нтинсnе
Filiale am gleichen Platz — местен филиал
Filiale / —n — филиал
FilihlgesehäUt и, -с — филиал (филиално от¬
деление) на предприятие
Filialnetz п —мрсжа от филиали
Filialsysfem л, -с — филиална система на
предприятието
Filialunternehmen л, ГИ1;^]^1^|П^*^1^ж^<^1^1пirnng
— (много) филиално предприятие
Flnhlerseugnit л, -se — краен продукт
Finalproduzent m, -ec — краен производи¬
тел
Fmhnyierunuz-Lehsicu л — финансов ли¬
зинг
Finanz / — 1. финансово дело, финанси; 2.
финансов свят, банкери ‘
Finanz- und Kreditsystem и, -е — финансо¬
во-кредитна систсма ‘
Finanz und WirttehhUtszystem л — финан¬
сово-икономическа система
finhCZаWirtzcehUtlich adj. — фтнансово
икономически
Finanzökonomie/— икономика на финанси¬
те; вж. FlnhczwirtsehaUt 3.
Finhnzökocomik / — икономика на финан¬
сите
Fichnshbgaben pl—събирания; данъци; ми¬
та; такси
Finanzabkommen л — финансово споразу¬
мение
FicanzzhCtilunn.Uаec —- финансов отдел
Finhnzakzrpt п — финансов акиепт. акцен-
сnтапа финансова менителница *
Finhnzhlighrcele/ финансова олигархия
Finanzamt и, - — финансово учреждение,
финансово ведомство
Finanzausgleich т -е — 1. финансово ба¬
106
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
лансиране; бюджетно регулирате; 2. разп¬
ределяне доходите на държавния бюджет
Flannzautoanm-e f— финансова автономия
Fi/anzhedarf т—потребности от финансо¬
ви средства
Flaaazhehöndea pl — финансови органи
F-na/zhctcil-gull//—финансово участие (т
предприятие), финансиране
F-an/zhezirhnngeapl—финансови взаимо¬
отношения ,
Fl/hnzhiIh/z / —е/ — финансов баланс
Flnnnzdrcke f— финансово покритие (на
необходими плащания)
Finanzdefizit п — финансов дефицит
F-nanzdrl-kt п — финансово правонаруше¬
ние
Flaanzeinnahmra pl — фискален цохоц
Finanzen pl — 1. финанси, парични средст¬
ва; 2. държавен бюджет, държавни доходи
Flca/zerrüttung f — разстройство па фи¬
нансите
F-anazfnchmaan т — финансист
Finhnzgehnrea и, Flaanzggehhuun/ — фи¬
нансова дейност
F-nh/zgenirrt л, -е — данъчпа-фuпансав
съд
Finanzgeschäft л, —е — финансова сделка'
F-nh/zgescCzggrunng/— финансово законо¬
дателство
Flna/zhcrr m, —еп — финансов магнат, фи¬
нансист; вж. Finanz magnat
Finanzhilfe / -а — финансова помощ
Finanzhoheit/—- финансов суверенитет (ва
държава)
F-ah/z-er т, —- финансист; банкер
Finanzierung/— финансиране; кредитиране
* , nufinngs/fbundrnr — подоговорно фи¬
нансиране
—, zyklische— циклично финансиране
Finanzierung über dir Prcisr — финансира¬
не чрез ценовия механизъм
F-/haz-enu// aus drm Haushalt—бюджет¬
но финансиране
Finanzierung durch riae Baak — банково
финансиране
F-/naz-eru/д ohar Rückerstattung — без¬
възмездно финансиране
Finanzierung oh/r RückznClungepflirht —
безвъзмездно финансиране
F-nh/z-eru/gsart f, -е/ — вид (начин) на
финансиране
F-/anz-enu/gsbedürf/-e л — потребност от
финансиране вж. F-nhnzierungebedarf
Finnnz-ernn/sbedarf т — потребности от
финансиране
F-/h/z-rnu/gshest-mmu/ge/ pl — правила
за реда на финансиране
Fiah/zieeunggbi-unn/ -е/ — баланс па фи¬
нансиране
F-nanz-enunusfnads т — фонд за финанси¬
ране
F-nnnz-enu//sgeeellerhnft / -е/ — финан¬
сиращо дружество
F-ah/z-cru/gsgruadshiz т, —принцип на
финансиране
F-/h/z-ern/gs-nstiiui 'л, --е — финансово
(кредитно) учреждение
F-/n/z-ennn/emngl-rCkr-t /--еа — възмож¬
ност за финансиране
F-an/zicrn/gsmarkt m, -е — паричен пазар
F-/n/z-eru/gsnrga/ л,—е — финансов орган
F-ahnzie1*unil/qun1le /—п — източник па фи¬
нансиране
—, zwrckegcbu/drnr — източник на целево
финансиране
F-annz-erunдsschwirniдkr-ten pl —- труд¬
ности, затруднения при финансирането
F-nnnz-aspekt-na/— финансов надзор
F-/h/zjhrr л, -е — финансова година
Finhnzkhp-inl п —- финансов капитал
Finanzkhiegor-en pl — стойностни катего¬
рии (напр. цена, печалба, себестойност)
Finanzkontrolle/— финансов контрол
F-/hnzkrnft/-« — финансови възможности
(сила)
F-/hazkriee / -п — финансова криза
Finaazla/r /— финансово състояние
F-nnnzmhgnat m, —еп — финансов магнат
F-anazman-pulht-onen pl — финансови ма¬
шинации
Finanzmn/n т — финансист; вж.
Fi/a/zrcrr
Flnh/zmarkt т, ч —- финансов пазар
F-nh/zm-tiel pl — финансови (парични)
средства
F-/nnzmnnopnl л — финансов монопол
F-annzplnn - , - — финансов план
Finanzpolitik/— финансова политика
F-nanzpro/nnse/ —п — финансова прогноза
F-nhnzqullea pl — финансови (парични) ре¬
сурси
F-nnnznerht л — финансово право
F-nh/zrefnrm /— финансова реформа
Finanzreserven pl — финансови резерви
F-nhazreseourren pl — финансови източни¬
ци; вж. Fi/a/zqullen
F-naaznev-e-oa/—— финансова ревизия
F-nhnzn-rhtsniz m, - — финансов норматив
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
107
-шпапзсЬиШ( -en — финансово задълже¬
ние
~, gestundete — просрочено финансово за¬
дължение
Finanzscrulddhuieron п —кредит за покри¬
ване на част от финансово задължение
FlоaоzsthilstiU f— статистика на финансите
Finaozsteuero pl — данъци, преследващи
фискални цели
Fioauzstuhfc / —п — наказание (глоба) за
нарушаване на постановленията за дър¬
жавните доходи
Fl nhоzsysecm о, -т — финансова система
Finaоztrhоshkilnо / —оо — финансова опе¬
рация
FloannzrvoU—тио/ — сборник от финансо¬
во-правни постановления
Flohuzvc—mögen и—финансово имущество
(имущество, което е източник на необла¬
гаем доход)
Flоa]nzvel"p1-lIbhleIlgs/ -оо — финансово за¬
дължение
Fllnanzvvouvaltenn/— финансово управле¬
ние
Fiоhо/mccrsei rn,—- финансова менителница
Flnhnzmole f— финансисти
-, hoho — финансова олигархия
Flnhоzmescо п — финансово стопанство;
финанси; финансова система; финансово
дело; финанси (наука)
Fioanzwirtschaftf— 1. финансово стопанс¬
тво; 2. парично стопанство (на предприяти¬
ето); 3. икономика на финансите
Flnhоzmisseоshrhft f — финансова наука
Flohuzzoli m,—— фискално мито, бюджет¬
но мито
Firmaa/ -en — 1. фирма; търговско предп¬
риятие; 2. наименование на фирма, AG или
дружество (юр.)\ dic ~ ändern—променям
наименованието на фирмата •
*, mhuktboreurtchonio — доминираща (на
пазара) фирма
~ , renommierte — солидна, реномирана
фирма
~, zuvculäßlge — надеждна фирма
Firmenbezeichnung/— фирмено обозначе¬
ние
Firmenfort—ührunig/'— продължаване на де¬
лата на фирмата от наследниците
Firmoоsobrhuhr т — използване на наиме¬
нованието на фирмата
~, unbefugter — неправомерно използване
на наименованието на фирмата
FCrmookero т — основно название на фир¬
мата (името на собственика)
Firmeomhntoi т — съвкупни права на АД за
участие (дял)
Firmcoohme — -п — име на фирмата
Fiumeo-ogistcr п — списък (регистър) на
търговските фирми
Firmeuvertrctor т, — представител (агент)
на фирма
Fiumoowert m-e—цена (стойност) на фир¬
мата; стойност на деловите връзки и репу¬
тация на предприятието
Fiskal т — фискал, държавен ковчежник
Fiskaieioihgeopl—банкови влогове на дър¬
жавата, влогове на държавната хазна в бан¬
ката
flsUaIlshr adj. — фискален (отнасящ се към
държавната хазна)
Fiskаl|hhr л, -е — бюджетна или фискална
година ‘
Fitkhlprlitik / — данъчна политика
Fiskal schuld / -оп — държавен дълг
Fiskhlzrll ли, — ■— фискално мито; вж.
Flnhо/znli
Fiskus т (lat.)' — фиск, (държавна) хазна
-ix adj.—твърд; определен; неизменен; пос¬
тоянен
FixaUkrmmeо п — споразумение с твърд
срок или при определени условия
—ixcn tr. — извършвам срочни сделки, играя
на срок (борс.)
Fixgeschäft п,—е—твърда сделка (със срок),
твърда (срочна) сделка (борс.)
Fixkhuf m, -=е — 1. покупка със срок; 2.
срочна сделка; вж. Fixgeschäft
Flxknseeо pl—постоянни разходи
Fixtermiu ли, -е — твърд срок .
Fixum п — твърда част от възнаграждение
(на комисионер); твърдо заплащане
Fix^i^rUau- m, — — продажба със срок
Fläche / -п — площ, територия
Flähhenttoner / -п — поземлен данък
flüssig adj. — свободен, ликвиден (за капи¬
тал); лесно реал^^уем;—~ mhchco — ре¬
ализирам (имущество); довеждам до лик¬
видно състояние (капитал); превръщам в
ликвиди средства
Flacker streik т, -е — стъпаловидна стачка
(в отделни предприятия)
flau adj. — 1. слаб, вял (за търговия); нтожи-
втн (за борса); 2. залежал (за стока)
Flanmhhheu т — борсов спекулант, който
играе на понижаване на курса на ценните
книжа (разг.борс.)
FUaitf — вялост, слабост (на конюктудаs
108
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
та); застой (о деловата дейност)
~ , geschäftliche — спад на деловата актив¬
ност
Flei-Verkehr т —— комбинирани авио-жп
товарни превози
flexibel adj. —— гъвкав (напр. за курсове, за
икономика)
Flexibilität f— гъвкавост
Fließband п,. — конвейер, поточна Amra
Fließbandverfahren п — поточен метод на
производство
Fließferftigincu/— поточно производство
Flirßrrihr/— поточна линия
Fließstraße / — поточна линия; вж.
Flirßrrihr
Fließsystrm л, —с — поточна систсма
floating (engl.) — "плаващ" (свободно коле¬
баещ сс) курс
FlußUraehtgrzehäft л,-е — сдслка за превоз
на рсчен товар
Flußuüterverslcherung/— застраховане на
товари при речсн превоз; -вж.
Flußkhrgnversiehrrung
Flußkargoversteheeung/—застраховане на
товари при речсн превоз
FlußkhskovcrstcheruInUг—застраховане на
рсчни съдогс
Flnßtrhntportversicilerung/—застрахова¬
не на речни съдове и товари
Flucht -f in dir Sachwerte — стремеж да сс
обърнат парите о реални ценности (при ин¬
флация)
FlugаElzrnChhnverkehr т — комбинирани
авио- и железопътни превози; еж- Flri-
Verkrhr
Fluktuation / —— колебание (на валутен
курс); текучество (на работна сила)
Fluktnationsktauтzl/— уговорка о договор,
даваща възможност да се променя твърда¬
та цсна
fotb-Lierfeuncg; -ec —■ доставка (при усло¬
вия ФОБ) (външнотърг.)
fob-Preis m, -е — цсна ФОБ
Föderalismus п — федсрализъм
Fördermittel pl — сранснорснп срсдстоа
Forderung/— 1. стимулиране; поощрение;
съдсйссоис; 2. минно дело, добив
Folge/ -п — 1. следствие, последствие, ре¬
зултат; 2. извод, заключение; 3. последова¬
телност; 4. рсд, серия
Folgrbelirhg m, ^с — последваща застрахо¬
вателна вноска
Folgricvrstitionrn pl —— свързани капита¬
ловложения
Fnlgruchhdrn m, - — щета (в резултат на
несвоевременна или некачествена достав¬
ка на стоки)
folio (lat.) — сметка; ~ meo—за моя смстка
Fonds m, — 1. фонд; 2. фонд (като организа¬
ция) .
Fonds pl — 1. (анаси. ресурси, натрупвания;
2. фондове (напр. фондове на о^ращснис,
производствени фондове); dir ~ sperren —
замразявам фондове; 3. ценни книжа (об¬
лигации, акции) ■
~, eigene — собствени фондове на нтсднрп-
ясиетд; вж. Fonds, rigine
~ , fremde — заемни фондове; вж. Fonds,
fremde
-, gelirhrcr — заемни фондове; вж. Fonds,
frrmdr
-- , öffentlichr — обществени фондове
-, aktive betrieblich genutzte — действува¬
щи фондове
~, ausländische — чуждестранни фондове
-, betriebliche—фондове на прсднрияспссо
* , eigrcr —— собствени (на нтсдпринспссо)
фондове, средства
~, fremde — привлечени (заемни) средства,
фондоос (на нтеднрпяспето)
- , genozzenschhftliehe — кооперативни
фондове
-, geplante — планови фондове
-, konsolidierte — консолидирани фондове
~, materielle — материални фондове
~ , nicht marktgebundene — изгънпазарни
фондоос
~ , cicttproduktivr — непроизводствени
фондове
~, produktive — производствени фондове
-, schwarze — нелегални фондове ,
~ , unproduktive — непроизводствени фон¬
дове
~, zweckgebundenr — целеои фондоос
Fonds der Brtriebr — фондове на нредпрп-
нтиетд; вж. Fnndz. betriebliche
Fonds für dir individurllr Kocsumtton—за
лично потребление
Fonds für Investitionen —— фондове по фи¬
нансиране на каппсалдвлджеппнта
Fonds für znzihle Fürsorge — фонд социал¬
но осигуряване
Fonds für Warrcvrrlnztr und
Hhndrlsrizikrc — фонд за покриване на
стоковите загуби и търговския риск
Fonds zur Erweiterung der Grundmittel —
фонд за разширяване на основните средства
FondshCghbe/ -п — фондови отчисления
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
F
109
Fondsa<issguTtz■nau/— използване на фондо¬
вете
Fnndsauтsta<tunaд/ — фондовъоръженост
Fondsbörse / —п — фондова борса
Fondshrsitzer т притежател на цешш
книжа
Foadshrständr pl — налични фондове
Fnndshrstnndsknntn а, —tea — сметка от
налични фондове
fnadsbezngen part adj. — фондов
FondsH-ii uiin//— образуване на фондове
Fondscl/satz т — използване (разходване)
на фондове
Fn/dscntwicktung>g'— движение (динамика)
на фондовете
FondsergicbigUeif/—• фонцаатдаване
fnndsgrhundra part. adj. — фондов
Fn/dshändlfr т — борсов маклер, борсов
спекулант
Fd/dera/del т — фондови операции,' търго¬
вия с цепни книжа
Fondsir/Cabcr т — притежател па акции;
вж. Fo/dsheeiizen
Fnndsmarki m, - — фондов пазар
.Fn/dsre/inhilitгt f— рентабилност на фон¬
довете
Fnndsumschlng т — оборот (обращение) на
фондовете
Fnndsvermiadenuag / —— намаляване на
фондовете
Fn/dsverzellr т—разходване на фондовете
FnndszzTührиua/— отчисляване към фон¬
довете
ForderuM/g/ —сп —- 1. искане, претенция; *
еа stellen — предявявам искания; eine —
nnmcldea -— предявявам искане; riae -
geltend machen (vnrhningrn) —заявявам
претенция; 2. дългово задължение; rinr -
eiazirhra — получавам по сметка; -
nnmelden (an/ehmen) — признавам пре¬
тенциите па кредиторите; 3. полагаща се
сума
-, ausstehende — искане по открита сметка;
вж. Fonderung- offr/stchrnde
— , betagte — искане, чието изпълнение е
просрочено
*, bevornecrtigtr — привилегировано иска¬
не; вж- Forderung, privilegierte
* , dubiose — съмнително искане; вж.
Fnndern/g. zweifelhafte
*, /en-crtl-rre — съдебен иск
offen stehen dr — искане по открита сметка
—, рг-уп.с — частна претенция
*», p’-v-lrgir’tr — привилегировано искане,
искане, което първо трябва да се удовлет¬
вори
—, nürksiä/d-/r — неплатен дълг
nerhtsmäß-ge — законно искане
—, streitige (etr-tti/c) — спорен цълг
— , uaeichrnr — съмнително искане; вж.
Forderung, zweifelhafte
— , vonrerhtslose — непритилегиратана ис¬
кане
zwcifrlhgaftr — съмнително искане
Fnndrru/gr/ an Industniehetrlehe—задъл¬
жения на промишлените предприятия
Fnndrnu/gr/ an Knnzrnagesellscrnftea —
задължения па дъщерните дружества па
концерна
Fnndenuagrn de’ Gläubiger—претенции па
кредиторите
Fnndenungr/ pl — дебиторско задължение;
дългове; суми, полагащи се нкм.; креди¬
тор ски претенции
-, offene (offr/stehrnde) — непогасеви за¬
дължения
—, uneinhninglirhe — безпадежпи искания
—, währua/sentwertr tr—цългови задълже¬
ния т обезценена валута
— , nhgesrhriebrar (ausgcbuchtr) — прис¬
паднати от сметката дългове
Fnndrnungsübengnn/ m, —че — прехвърляне
на искането (към трето лице)
Fnrderungshbirrtua/ / — цесия, отстъпка
на искането (от кредитора към друго лице)
Fnrderuagsablre1unag/ stille—негласна от—
стъпка на искането
Fnnderu/gshenrrht-gte т, —а — кредитор
Forderungsbetrag w, - — сума, полагаща
се някому ■
Fnrderungдbhfrnibhng/ — инкасиране на
дългове; вж. Fondenunдsrinziehua/
F<.)rdernagsc^nnicecung* -са — инкасиране
(взимане) ва дългове
Forderuagskauf m, - — купуване претенци¬
ите (исканията) па трето лице
Forderu/geklagr /— иск по дългово задъл¬
жение
Fnndet'ungskonto л, -еп — сметка на деби¬
торите
Fnrderungspapierr pl — ценни книжа, съ¬
държащи стокови или парични искания
FnrdfrungsnecCt п — право на искане
Fnndrt•u/gsvrrzlrht m, -е — отказ от иска¬
нето
Fnndnungsausfall т, -че — отпадане на иска¬
нето (напр. вследствие нснлатежоепосаб—
ност на длъжника)
110
F
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Fnrmgohuоi f— дизайн
~, industrielle — дизайн, художествено кон¬
струиране .
Forschung/, -оо — (научно) изследване
Fnrshrnns und Entwicklung—изследвания
и разработки
FouschnngsarUelten pl — научноизследова¬
телски дейности
Forshhnnsskntteupl—изследователски раз¬
ходи, разходи по изследователска дейност
ForstUotrleb т — горско стопанство
-orttwiutshrhfillch adj. — горскостопаистs
вен
Fortbildung/ — повишаване на квалифика¬
цията
FnrtUlliungskrstcn pl — разходи за пови¬
шаване на квалификацията (обучението)
Fortschreibung/— 1. определяне на статис¬
тически условия; 2. променяне на допълни¬
телната стойност на стопинскиТт единици;
промишлената им оценка
FortshrrelUuоgsvvoanlalSlnn/ — определя¬
не на нов размер на данъка във времето с
оценка на имуществото
Fortschritt т — прогрес; напредък
FortaaMuin;g/-co—сo-иататъшио плащане
FuürUezugsraUatt т, -е — отстъпка за купу¬
ване на стоки преди настъпването па сезона
Fracht / -оп — 1. фрахт; товар; тонаж; — 2.
фрахт, такса за превоз на товари; in ~
nehmen—зафрахтув^м; 3. навло на кораби
Fracht додоо Nachnahme — заплащане на
навлото с наложен платеж
Fracht miteinbegriffen — с включен фрахт
(навло) .
-racht- und spcsou—roi —■ франко превоз и
без товарнттmнн разходи
Fuahhthbtendor т, Fuhchthnfдebou т — то-
вадонзсдащач
FrachtUediоgnngcn pl — условия на превоз
F-ahrtUef-irdeoungJ/— превоз на товари
FrachtU-süоstigung/— фрахтови облекче¬
ния (привилегии)
F-hhrtU-lof m,-o — 1. коносамент; 2. това¬
рителница
Frachteigentümer m, Fracrtelgnou т —
собственик на товара
Frhhrtompfäоger т, товарополучател
f-hhhtcо tr. — наемам кораб
Frachtonumsatz m, Fuhcheennmschlhg т —
товадооаодот
Fuacriorleiertoruns/ Fuacrtormäßigшlо/
— намаляване стойността на превоза
Fuahrt-ürro- m р^зваа— а— тоарр
(лице или фирма)
frachtfrei adj.—франко местоназначението
(условие за доставка и договор)
Fuhhrtl-relheil/— свободен превоз
FuicI tgebüüri/ Frachtgeld п—такса (стой¬
ност) на превоза
Frachtgeschäft л,-е—сделка по наемане на
превозни средства; договор за превоз на
товари
Frachtgut п — товар с малка бързина
Fuhhrisil^l^b^lfö^t^<^0i^l0^J/— превоз на товари
FrachtUontuaUt т — договор за на
товари; вж. F-hchtvort-hg
F-hchtkrtteu pl — разходи по превоз на то¬
вари; транспортни разходи
Frachtpapiere р! —- документи за превоз на
товари
frachtpflichtig adj. — L подлежащ на пла¬
щане за превозването; 2. подлежащ на пла¬
щане с наложен платеж (за товари)
FuahriuhUhtt т, —е — фрахтова отстъпка
FrahrtUhio / -п — фрахтова ставка (норма)
Fuachtscholn m, -т —— товарителница; вж.
F-hchtU-lof
F-ahhtspeteu pl — транспортни разходи;
вж. F-hhhtUotteu
Fuhhrtstundunn/—- отсрочка иа плащания¬
та за превоза на стоки
Fuhhrtthuif т—тарифа за превози, товарна
тарифа
Fuahrivorkorr т — товарни превози
Frachtversender т,.— експедитор, товаро-
изпращач
Fuhhhtvei•slcheounn;/— застраховка на то¬
вари, на фрахт .
Fuhh1ltvertrag т, ■= — договор за превоз на
товари
F-ahhtZh1llnng / — заплащане превоза на
товари
Fuah1ltzrll т.ч — лонажна (корабна) такса
Fuachtzntchlhs m, -чг — доплащане за пре¬
воза на товари
Franchise/— 1. франшиз; 2. освобождаване
от данък (мило); 3. необлагаем багаж
franco — франко; вж. franko
frankiert pari. adj. —1. заплатен; 2. таксата
за превоз платена
FuhnUiei'unn/ — заплащане таксата за пре¬
воз
franko — франко, свободен от разходи, пла¬
тен до.,..;.влс. също f-el
franko Bahnhof — франко жп гара
—uuiUo ВсяИто im ulnlSst)^ln0h>- — франко га-
ра-иазначение
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Е
111
franko Fracht — фтанко-фтахm
franko urgrc franko — взаимно плащане на
разходите
franko Waggon — франко вагона
Frackollcrfrunnj/—доставка с платен пре¬
воз
Frhnknprriz т, -е — цена франко
Frackorechnuncj/— сметка франко
frei — 1.- франко, свободен от разходи, пла¬
тен до... ; 2. свободен (нсноссщ отговор¬
ност за щетите); 3. безплатен; франкиран;
платен предварително; еж. също franko
frei ab Haus — франко от местонахождени¬
ето
frei ab hier — франко оттук
frei ab Schiff—франко от кораба
frei ab Werk — франко от завода доставчик
frei an Bord — франко борда, ФОБ
frei Bahn — франко жп
frei Eisenbhhnulrlz — франко товарната
платформа
frei Grenze — франко границата
frei Haffrc — франко пристанището
frei Haus — франко дома
frei KhI франко кея
frei Schiff — франко кораба
frei Ufer — франко брега
frei von Steuern — необлагаем с данъци
frei von Zoll — необлагаем с мито; франко
мито
frei Waggon — франко вагона
Frriaküer/ -п — безплатна или допълнител¬
на акция
Frriacteil т,—с — дял от имуществото, не¬
облагаем с данъци
Freigabe/— 1 - освобождаване от запор; 2.
снсманс на запор; 3. разрешение за про¬
дажба или пращане; 4. деблокиране (на
сметки)
freierben tr. — 1. освобождавам имущество
от запор; 2. снсмам запор; 3. разрешавам
за продажба или изпращане; 4. деблокирам
(сметки)
Freigut л, -ег — безмитна стока
Freihafen m, - — свободно пристанище,
пристанище за безмитен внос и износ
Freihandel т — свободна, безмитна търго-
OM
Freihandelsuebirt и, -с — безмитна зона;
еж. Freihandelszone
Freihandelszone / -c — зона за свободна
търговия
Freiladegut л, -=ег — насипен товар
Freilager л, -- — склад под открито нсбс,
непокрит склад
Freiliste /— списък на либерализирани стоки
freimachrn tr. — 1. франкирам; 2.освобож¬
давам; еж. Ureisetzen
Freimachung/ -ec — 1. фра^иране; 2. ос¬
вобождаване; еж. Freisetzung
Freimarkt m, ее — безмитен пазар
Freipaß m, -^мг—свпдс•селстоо за безмитен
превоз
Urrizetzrn tr. — освобождавам (работна си¬
ла, финансови средства)
Freisetzung / — освобождаване (напр. на
работна сила, на финансови средства)
Frristadt / •че — свободен град
Freistelluncg/— 1. освобождаване (на работ¬
на сила, финансови средства); 2. предоста¬
вяне на избор
Freivrrkrhr т — извънборсоо оборот
Freivrrkehrzwrrte pl — ценни книжа, нсдо-
пуснати до борсов оборот (нскдн’срптанп
на борсата
Fremd arbeit / -rc—труд на чуждестранни
работници
Fremdarbeiter т—чуждестранен работник
FrrmdCesltz т — владеене на чуждо иму¬
щество
FrrmdCezitzrr т — който владсс чуждо
имущество
Fremdenrectt п — пдтнп, регулиращи
правното положение на чужденците, ре¬
жим за чужденците
Frrmdecttrner / -п — данък за чужденци
Fremdenverkehr т — туризъм
Frrmdenvrrkrhrsuemrrkr п — приемане и
обслужване на туристи (като занятие)
FrrmdfmanziceunjU/—чуждо финансиране,
финансиране за сметка на привличане на
срсдстоа отвън
Frrmdkarlthl л — заемен (привлечен) капи¬
тал
FrrmdllerfrllncU■ — чужди доставки; aus *
— докаран, нс местен (за стока)
Fremdmittel pl — заемни средства
Fremdverslchernnu / -rc — застраховане
на чужд риск
Fremdmährncusuuthhbrn и—активи о чуж¬
да валута
Fremdwährncuszehuld / -ec -— паричен
дълг о чужда валута
Fremdтяhrucusvertiehorucu / — застра¬
ховка, предвиждаща изплащането на заст¬
рахователната сума о чужда валута при
настъпване на застрахователното събитие
Frist / -rc — срок; rinr * gewähren —
112
F
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
предоставям срок; riar — srtzra — опреде¬
лям срок; in - en bezahlen — плащам па
части
äußerste (letzte) — краен срок
—, nbgflnufeae — изтекъл срок
— , angcmcsscnr — съразмерен, съответст¬
ващ срок
-, nhl-gntnr-echr — задължителен срок
*, rlchtcrl-cCr — определен от съда срок
verkürzte — съкратен срок
—, vrntnhgSichr — договорен срок
frist— und entschädigungslos adj.—по всяко
време и без възмездяване на щетите
Fristüherschrciiuiltg/— неспазване на срок,
просрочване
Fniethhlanf т — изтичане на срока
fnistgrmaß- fristgrnrrht adj. — т срок
fristlos adj. — безсрочен
Fnisiverlänggeungg/— удължаване на срока
Fnietvrnsäunnis п — просрочване; вж.
FristübrrscCrritu/g -
Frlstwrchecl т — срочна менителница
FuCrlohn т, ■=? — заплащане па превоз на
стока
Fuhrpark т — транспортен парк
Fund да, -е — 1. откриване на залежи (полез¬
ни изкопаеми); 2. залежи (ва полезни изко¬
паеми)
fundir’in tr. — 1. основавам, учредявам; 2,
влагам пари (т предприятие); 3. абасната—
вам; 4. консолидирам (по държавен кредит)
fundiert part.adj. — |. основан, учреден; 2.
вложен (за пари); 3. обоснован; солиден
Fundort т, Fundstätte / —— находище (ва
полезни изкопаеми)
fungibel adj. —— заменяем
Fung-lnlliät /— заменяемост (папр. на сто¬
ки от борсовата търговия)
fungir’ra itr. — l. действувам, функциони¬
рам; 2. изпълнявам задължения
РискНо!-// -са — 1. функциониране, дейст-
тане; 2. функция, дейност, работа; 3. функ¬
ция; функционал (мат.) '
Funktionär т, -е—деец, функционер
Funkt-D/ra die Geldes—функции ва парите
fnnkt-oalrnrn intr. — функционирам, дейст¬
вам, работя
funktionsfähig adj. — годен за експлоата¬
ция; годен за функциониране
Funktlnnsfähigkrlt/— функциониране; год¬
ност за експлоатация
Funktionsprobe / --п -— експлоатационно
изпитание '
funktionssicher adj. — надежден т експлоа¬
тация /'
FunktionssicherCr-t *— експлоатационна
надеждност
FnnlkmeeЬunglJ/— радиореклама
Führung/—1. ръководене, управляване; 2.
ръководство, ръководители; 3. водене (на
сметки); 4. поведение, начин на действие
Fürrnagsbrnrirh т,—е — сфера на управле¬
ние
Führn/gskadcr pl — ръководни кадри
Fühnnngskräftf pl — ръководни кадри
Führungest-l т — стил на управление
fündig adj. — богат (за находище); рудодо-
бивен (за участък)
Fürsorge / — 1. попечителство; грижа; 2.
социално осигуряване
Öffentliche — държавно или обществено
осигуряване
-, soziale — социално осигуряване
Fü’so’geamt л, ч? — ведомство за социално
осигуряване
Fürsongeninrlrrtu/gsbrhöndr /— учрежде¬
ние (орган) за социално осигуряване
Fürsorge unatrtSüttzlnn/ — парична помощ
при социалното осигуряване
Fusion /— сливане, обединение
fusionieren tr. — сливам, обединявам (пред¬
приятия)
Fusion ab äli^ a^a^z* -са — обединителен баланс
Futurologie /— фугурология
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
ИЗ
Gage / -n (fr.) —хонорар (на артист)
Garant m, -со — гарант, поръчител
Garautle iou Versicherer — гаранция на
застдаховалтлитт
Ga-autle f -n — гаранция, поръчителство;
cioc * gewähren (stellen, й^-п^шеи) —
предоставям (давам) гаранция, гарантирам
Garлutioühernлrme f — предоставяне на
гаранция
Garantie лоиеНе f -п — гаранционен заем
Ga-antio-ogds т — гаранционен фонд
Garantie-)Нееипод/ -еп — искане за пре¬
доставяне на гаранция
Gar^lntte0-ictt/ -е — гаранционен срок
Garaotiegebende m, -п — гарант; вж.
Garant
GarautleUлpliлl п — гаранционен капитал
Сл-лоНо Uo stou pl — 1. разходи, произтича¬
щи от предоставянето на гаранция; 2. раз¬
ходи, свързани с получаването на държав¬
на или банкова гаранция
GhraneicUredli т, —т гаранционен кредит
Ghrhuiiepfiicrt / -еп —задължение за пре¬
доставяне или получаване на гаранция
дл-лиНс-оп tr. — гарантирам, предоставям
(давам) гаранция
Garantierung/ — гарантиране, поръчител¬
ство
Ghranileversicheeung/— гаранционно зас¬
траховане
Garantiovertrag т, -=т — договор за гаран¬
ция
Gasg j^UürU/ -еп — такса за ползване на газ
Gastarbeiter т — чуждестранен работник,
работник-имигрант
Ghstarboiinormer т —— чуждестранен ра¬
ботник; вж. Gastлrbolier
GatiungS/ -оо — виц; род; тип; сорт; катего¬
рия
GeeUürU/ -оо — такса; данък; мило
GebürrenüborhoUuns / — неправомерно
взимане на непредвидени такси
Geb ühr enoehebunng— взимане на такса
Gebührenerlaß т, -sso — освобождаване от
плащане на такси
Gcbührenermäßib snu/ — намаляване раз¬
мера на таксата
Stüh-eu-rei adj. — освободен от плащане
на такси
С^й^го-геНей /—освобождаване от пла¬
щане на такса; вж. GeUürueоerlлQ
Sehüh-eоpfllhhtlg adj. — платен, подлежащ
на облагане с такса
GobäudebeottereuIlOSг—— облагане на сгра¬
дите с различни такси
Gebäude kosten pl — разходи по ползването
на сградите
Gebäudesteuer / -п—данък сгради
G^l^i^i^t^ecvoukrhei^ungS' — застраховка на
сгради
СоИо. п,-е — 1. област; зона; територия; 2.
област, сфера; компетенция; an- dcm ~
[GJ — и областта на
СеШ п, -е — предлагане на цтна; olu
höheres ~ tun — предлагам по-висока це¬
на; ciu ~ tun — предлагам цтна
Сс^ли^ т — 1. употреба, ползване, експ¬
лоатация; 2. обичай
Gebraucrлnmeil;sngS/— -еп — инструкция за
експлоатация
Gebrauchsartikel pl — потребителски сто¬
ки; вж. Gehrauchsgüteu .
Gebrлucrtiлner / — срок на ползване '
Gehrauehtelgeushhh-teо pl — потребителс¬
ки качества .
GebuauhhtfählsUolt/— годност за употреба
Gebrauhrtsüteu pl — потребителски стоки
Sebrhuchsuо-ählg adj. — непригоден за
употреба
Gobuлuhhtware / -п — потребителски сто¬
ки; вж. Gcb-huhhsgütcr
Gebuauhrtmere m,~o— потребителна стой¬
ност
Gebrauch1wahro/ -и — употребявана стока
Gobuлucrtwarenrhnecl т — търговия с
употребявани стоки
Gebu-tenhUоhrme / — спадане на раждае¬
мостта
Gobnrioоontwicklung/ —динамика на раж¬
даемостта
Gofährinngshaftung/— задължение за въз¬
мездяване на щели, причинени от източник
на повишена опасност
Gefälle и, -п — разлика; различие (напр, и
икономическо развитие)
Gefahr /--оо —-1. опасност; 2. риск (застр.)
8. Немско-български икономически речник
114
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
~, versicherte ~ — застрахован риск
Gefahrübernahm r- f — приемане на риск
върху себс си
Gefahre itarif т, -е — застрахователна та¬
рифа, определяща сс о зависимост от кла¬
сата на рисковете
Gr — надбавка към (аппасаса
за работа о опасни условия
GrUhhrrczuschlhu т — надбавка към запла¬
тата за работа о опасни условия; сж
Grfhhrrnznlaur
Gefahetrajuincj/— отговорност за риск
Gefriergut л, -г — замразен продукт
GeUriermhre / -п — замразен продукт; сж.
Gefriergut
Gegenangebot п — насрещно предложение,
коптрантедложение, насрещна оферта
Gegenantrag т, -=с — насрещно предложе¬
ние; сж. Gegenvorschlag
Gegcnauftrau w, - -ес — насрещна поръчка
Gegenbürge m—n — поръчитссл з' пopъпа■-
теля, гарант на поръчителя
GegenCürgschaft / -rc — взаимно поръчи¬
телство
Grgenbilanz / -ec — контрабаланс
GruenUaktnr m, -en — противодействащ
фактор
GeuellCor dretincu/ -rc — насрещен иск; нас¬
рещно искане
Gegengeschäft и, -е — насрещна (взаимна)
сделка, кдпстзеделка
Gegenklage / -п — насрещен иск (юр.)
Geurnkonto л, -ten —двойна или кореспон¬
дираща смстка
Gegenmaßnahme / -rc — ответна мярка,
контрамярка
GruenoUUertr / -п —- консрзофсрсз; сж.
Gegenangebot
GrgencechnuiinU; -rc — контролна сметка
Gcgrnr im ersse/ -c—наербадна менителни¬
ца, кдптpзрпмсса
Gegenstand т, - — 1. предмет, оид; 2. пред¬
мет, обскт; тема
Gegentausch т — взаимен обмсн
Gegentransaktion / -ec — насрещна опера¬
ция; сж. Grurngrs^^äft
Gruenverbindlichkrit/—- взаимно задълже¬
ние
Gruenverpflichtunu / — взаимно задълже¬
ние; еж. GrgrnverClndlichkrit ■
/— взаимно застрахо¬
ване
Grgrnweehzel т — насрещна менителница
Gegenwert m, -с — еквивалент
GrgenmertUonds /и, — еквивалентен фонд
Gruenwertkocto п, -trc — еквивалентна
сметка
Grgenwertmittrl л pl — еквивалентни сред¬
ства
gegenzrichnrc tr. — кднсpаасиrнптам, пот¬
върждавам с подпис; визирам
GruenzzlcenшlnJ/ -en — копm•раасппнаuпн,
потвърждаване с подпис; визиране
Gehalt и — заплата (на служещи); Ueztez
(fixes) *-—твърда заплата
Grhalt т — 1. съдържание (напр. на мстал о
руда); проба (на мстал); 2. вместимост,
капацитет
Gehalt in Grwichtsteiicn—тегловно съдър¬
жание
Grhhltshbbhu т—намаляване на работната
заплата
GrhaltsallUCestzeuncu/'— увеличаване на ра¬
ботната заплата
Gehaltsempfänger т,-- — получател на ра¬
ботна заплата
GehaftsenCwicetzncJr— динамика на работ¬
ната заплата
Gchaatis‘rhöhiirinu/— увеличаване на запла¬
та; сж. GrhaltshufЪrzsrrucu
Grhhltturfällr п -—различие о заплатите (на
служещи от различни категории)
Gehaltskonto л, -сп — сметка (о банка или
каса), на която сс прсосжда заплатата
Ge]eatlspran<i ung/— налагане на запор вър¬
ху заплатата
Gehaltssenkuncj/— намаляване на заплата;
сж. Grhhltshbbhu
Gehaltszulage / Grhhltszusehlhg т — над¬
бавка към работната заплата
Gehrimkartell п, -е — негласен картел
Grhrimkonto л, —еп — секретна сметка
Geistesarbeit/ -сп — умствен труд
GelläubigerhnUrehtung / —• оспорване на
правата на кредитора върху имуществото
Geld hrckrndes Geld — нзтп, създаващи
пари
Geld п — курс (цсна) на купувачите, курс
(цена) на търсенето (борс.)
Geld п — 1. - пари; * akkumulieren — трупам
натп; ~ anlegen — влагам пари; ~ auf
Kündigung geben — давам пари о заем до
поискване; * auf Zinsen grbrn — давам
пари срсщу лихва; ~ erwerben — заработ¬
вам три, * erwerben — придобивам, тру¬
пам пари; ~ urgrc Zinsen verleihen—давам
пари срсщу лихвен процент; -
unterschlagen — разхищаване на пари; -
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
115
vom Konto п1Сг1|^п—тегля нари от сметка
—, Zinsen irngeadee — пари, носещи лихва
- , Ziasreziasra tragendes — пари, носещи
капитализирана лихва
-, hkzrssnnisrrre — асцееарнп пари
—, barre — налични пари
- , bllllgrs — евтини пари
—, effektives— свободни (налични) средства
* , fakultatives — пари, незадължителни за
приемане
* , flüssiges — свободни пари; вж. Geld,
effektives
*, fluktuierendes — горещи пари; вж. Geld-
hrißrs
—, fundicrire—вложени (папр. т банка) пари
—, gefälschtes — фалшиви пари
*, Carics — метални пари, монети
- ,- Crißrs — пари "гореши" пари (срочно
преведени т банки на други страни поради
инфлацията)
—, gitr’aat-onalcs — стеготни пари, между¬
народна валута
-, /1^1 knnvertirrhh’es — неконтергнруе-
ма валута
nhllдntnrischrs—пари, задължителни за
приемане
—, sakrales — сакрални (ритуални) пари
—, tägl-cCre — еднодневен кредит (борс.)
—, ua/rdecktre—пари без стоково покритие
-, verfügbares— свободни (налични) сред¬
ства .
- , -wertbeständiges — пари с постоянна
стойност
- , wohlfcilre — евтини пари; вж. Geld,
Ь-Ш/сх
- »zinstragendes—пари, носещи лихви; вж.
Geld, Zinsen tra/radis
-, z-nkul-rnradfs — пари т абрашенпе
Geld und B’irf — търсене и предлагане .
(борс.) .
Grldühenfluß т — излишък на пари; вж.
Gcldnhrrsrruß
Geld Überhang т — излишък на пари; вж.
Geldüberschuß
Grldührntrhuß т, sse — излишък на пари
Geldüberwe1csn// -еа — паричен превод
Grlid- und Kreditsystem л, -е — парично -
кредитна система
Geld- und Wechselbörse / -а — фондова
(валутна) борса
Geldäquivalent л — паричен еквивалент
Grldahgnhe / -п — парични отчисления
Gridabschrpfun/д/ — изземане ог абраше-
пие ва излишната маса пари
— девалвация; обезценява¬
не па парите
Gildabzu/ т, =« — парично извлечение
Geldakkomodation f — акомодация на па¬
ричното абрашенnе
Geldakkord т — паричен акорд
Geldnkkumulnt-o/ f— натрупване па пари
Grldnnurhnt п — 1. предлагане на пари; 2.
търсене ва пари (борс.)
Geldaniaguf/ —п—влагане па парични сред¬
ства
Gridantcigrf/ —п — заем т парична форма
Geldaapassung/— акомодация на парично¬
то абрашснuс; вж. Geldnkkomndnt-oa
Grldanwcicsug j/ -е/ — 1. паричен превод;
2. асигнация (документ)
Grldaristokratlr /— финансова аристокра¬
ция •
Gelddarlehen л — паричен кредит
Geldaufwand т ——— парични разходи, изд¬
ръжки
Geldnufmraduagca pl —— парични разходи,
издръжки
GeldaufweetUIlnJ/— повишаване стойност—
та на парите; ревалоризация
Grldausdruck die Wertet —— парично изра¬
жение на стойността
Geldausd’uck т — парично (стойностно)
изражение
Gr idauгsgnh/ — 1. парични разходи; вж.
Geldaufwand 2.; 2. издаване на пари
Gildaus/aben pl — парични разходи .
Gfldauszahiun//— изплащане на пари
Gr 1db<irtee'-н —- 1. фондова (валутна) бор¬
са; 2. борса ва кредитния капитал
Grldhe<^:^rf т— потребности от пари
Geldbeitrag m, -чен — парична вноска -
Grldbrleg m, -е — паричен документ
GrldbflnCnung / — парично възнагражде¬
ние
Geldbeschaffungu/— привличане на парични
средства
Goldbestand m, —че — парична наличност
/*—движение на парите
Geldbewilligung/— асигвираве на парични »
средства -
Grldhczlrrunдrn pl — парични отношения
Grldbilanz / -еа — баланс на паричните
доходи и разходи на населението
Gc1dbhne/,-m —- парична глоба
Gelddcckuug/—— 1. стокото покритие на па¬
рите т обращение; 2. ликвидни средства, ко¬
ито са па разположение на предприятието
Grlddrpositum л — паричен влог т банка,
116
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
депозит
Gcideingans т — постъпление на парични
средства
G^li^c^ii^t^cltt/ — -еп — парична единица
Geldeinkünfte pl — парични доходи
Geldeinkommen п—доходи и парична фор¬
ма; парични постъпления
Geldeinlage / -п — паричен влог, депозит
Goldclnnahmcn pl — парични постъпления,
парични доходи
Geldeinzahler т. — вложител, вносител на
пари
Geldciuzug т,*е — инкасация на наличните
пари
Geldemission f— емисия, пускане па пари и
оаращeннт
Geldempfänger т — 1. инкасатор; 2. полу¬
чател на пари •
Gcldcnl^^^;^<^iiS^i^ig/— парична компенсация
Geidenlweotenus/' — обезценяване на пари¬
те, девалвация
Gelder pl — пари, парични средства
~ , aufgroommeue — .сртдства, получени
като кредит
*, -oste — 1. срочни влогове; 2. пари и заем
за определен срок
~ , ki-zfristige — краткосрочни влогове,
краткосрочни кредити
~, ihоg—ulttlse — дългосрочни влогове, дъл¬
госрочни кредити
GeideLUeruug/ — събиране (вземане) па
пари
Gelderlös т — печалба, парични постъпле¬
ния
Geldertrag т ■— парични постъпления; вж.
Gcidclokommco
Gciti—ill;chlInt;s"— фалшификация на пари
Geldfaktor т, -тп — паричен фактор
Gold-otlscrismus т — паричен фетишизъм
Geldfouds т — паричен фонд
Gddf—odeo-iug f -en — парично вземане
~, mohhsolseltlgc — взаимно парично искане
Geidform der Entlohnnus — парично изра¬
жение на работната заплата
Geldform/ -оп — парична форма
Gcld-nuktlnо / — функция на парите
GeldseUühuoо pl — парични такси
GcliseUeu т — кредитор, заемодател
Geldgeschäft п, -е — парична (финансова)
сделка
Сс^ГнОИ т — търговия с пари; търговия
с валута
GcldhauiIungsUлpitai л — парично-тъд-
говски капитал
Geldinstitut л, -е — парично-кредитно уч¬
реждение '
GeldUapltaI п — паричен капитал
Goldknappheil/'— недостиг на пари, глад за
пари
Geldkontraktion /—дефлация
GrldUrrdit т, -т — паричен кредит
Geidkficeo/ -п — парична криза
Geldkurs m, -е — 1. валутен курс; 2. курс
"купува" (борс.)
Goldinas/ -п — състояние на паричния па¬
зар
Geldleistungen pl — парични плащания
Goidiohu m, -=т — работна заплата, изразена
и пари
~ , —ostou — гарантиран минимум на запла¬
тата
Geldmarkt m, -=т — паричен пазар
Geldmasse / — парична маса
Goldmocrлnlsmus т — паричен механизъм
Geldmenge / — парична маса; вж,
Geldmasse
Geldmittel pl — парични средства; вж.
Gelder
Geldm ilteiUuowgung/— движение на на¬
личните средства •
Grldоhhhfragr /— търсене —на пари
Geldnehmer т — длъжник
Griegot / — недостиг на пари; вж.
GrliUоapphrlt
С^пойсгипи/ — валутна котировка; курс
на парите
Golirperatlon /— финансова операция; вж.
Geldgeschäft
Goldpлplr-r pl — цешш книжа
Goldpoitik /— валутна политика -
Geldreform /— парична реформа
Geldregsiieorug/ — регулиране на парич¬
ното обращтнит
Gc1lirepslhric1■rlnt;s/— частично изпълнение
на поръчката за покупка (борс.)
Geldrimesse /-п — паричен превод, римтса
Geld schätz т,^с — тезаврирани пари
Geldschein т,-е — паричен знак; банкнота
GeldssheId f, -сп — паричен дълг •
Geld Sorten р1 — валута (банкноти на раз¬
личните страни)
Goldtthbilität /— стабилност на парите
Geld$SeLur/, -п — данък и парична форма
Goldsltiiucgnn/— нулификиция на парите
Geldserck т — основен капитал
Geldstrafe / -п — парична глоба
Geldstrom m, -== — паричен поток
Gcidsystom п, -е —— парична система
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
117
Geldtauschverkihn т — паричен обмен
Geldlm/takt-on / -еа — финансова опера¬
ция; вж. Geldgeschäft
Geldumlauf т —— парично обращение
Geldumsatz т — парично абрашсние; вж.
Geldumlauf
Grlid vergib tun //*— парично възнаграждение
Grld verkehr т — паричен оборот; парично
обрашевпс
Geldverleiher т — кредитор, заемодател
Geldverlust m, -е—парична щета, загуба па
пари
Grldvrrmögen п — парично имущество, ка¬
питал; ценности
Ос^верИи^С^/д/— парично задължение
Geldvolumen п — обем на паричното обра—
щение
GeldvorsrCuß m, —see — паричен аванс; па¬
рично авансиране
Geldwechsel т — 1. размяна на пари; 2.
обмяна на (чужда) валута '
Geldwert т, -е — 1. стойност (курс) иа па¬
рите; 2. парична стойност (папр. на стока)
Geldwesen п — финанси, финансово дело
Geld wirtschaft f — парично еmапанетва
GeldzäClgerät и-е—банснотобраячва ма¬
шина
Geldzeichen п — паричен знак .
Geldzahlung f, —еа — плащания с налични
пари
Geldzins m, —-еа — лихвен процент върху
капитала
Geld'zirUulatioa f — парично обрашение;
вж. Geldumlauf
Geldzufluß т —- приток на пари
Ge1egeearesahbbeet-■en—случайна работа
Grlr/raCriis/rechäft п,-е—случайна сделка
Geltendm achu ng/~— осъществяване па пра¬
вата; предявяване на претенции
Geilung//— 1. значение; значимост; 2. дейс¬
твие, дейсmветает (напр. па закон, договор)
Gemeinde f -а — община
Gemeindebesitz т—общинска собственост
grmrizdrrigea adj. — общински
Grmriadrrigratum п — общинска сабетве-
пает; вж. Gemeindebesitz
Gimeczdrgut п — общинско имущество
Grmeindrhauthhlt т — общински бюджет
GemcilgddeSeeгin* -п — общински данък
Gemeinkosten pl — общи разходи
'GemeinkolSteneeCuu/g*— покритие на об¬
щите разходи
Gemeinschaft/— 1. общност, ецинетта, съд¬
ружие; 2. общество, обединение, съобщес-
гво
Gimil/srCnft анС BrucCtc-lcn — обща дя¬
лова собственост (юр.)
Gemeinschaft zur gesamten Hand — обща
съвместна собственост (юр.)
Gemeinschaftsarbeit / —еа — колективен
труд
Gcmiiaechaftsbrsitz т — колективно (съв¬
местно) владение
Gimeiasch^<ftsunternellmea п—съвместно
предприятие
Gimilaerhuld / -са — конкурсна маса
(търг. юр.)
Gemfi/schuld/er т, ■—- несъстоятелен
длъжник на няколко кредитори; несъст.
търговец
GrmeinwigtschafltlcCkuil/—оценка па сто¬
панската дейност на предприятието, из¬
хождайки от ползата й за обществото
Gemeiawirttrhhfiehnnk/-еп — профсъюз-
на-каоперагивва банка
Grmitchtbetrirh т, -е — смесено предпри¬
ятие
Gc/ehmiguii/g, -са — разрешение; одобре¬
ние
GiaiCmiuungsniulmi а, -а — лицетзианен
ред па осъществяване па външнотърговски
операции
GrnenhSabknmmrn и — общо (генерално)
споразумение-
Gine’hlh/int m, —еа — генерален предста¬
вител; вж. Generalvertreter
Grairhlakziti / -а — универсален акциз
Genera<auгtsfrrиu//— общ локаут
Ge/eralgut п — генерален товар
Giainhlinethndsetzung / — капитален ре¬
монт
Geacnhlknrдo т — генерален товар; вж.
Gcnernlgut
Genf пИпНсИ и, -е — генерален картел
Generallizenz / —iea — геверална лицензия
Generaappalilt/— генерална аренца
Gene MlpoH«!/— генерална застраховател¬
на полица
Generh<veestchciuna!/*'— генерално засгра-
. коване
Generalvertreter т—генерален представи¬
тел (агент)
Genossenschaft / -еа — дружество; сааmе—
ратив; кооперация; обединение
—, ri/gefragene—регистрирано сдружение
—, grmerblirCi — занаятчийска кооперация
—, lndnsirirlli — промишлен кооператив
Genossenschaft mit beschränkte’ Haftung
118
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
— кооператив с ограничена отговорност
GenozsenschhUt mit unbeschränkter Haft.
—кооператив c неограничена отговорност
Grnoztenzchaft ohne NachschuDpflicht ——
кооператив бсз задължително заплащане
на допълнителни парични вноски
Genorssncceefaftler m, член на коопера¬
тив
Genostenschhftsantril m, -е — кооперати¬
вен дял
GenossznczeeafsSchC/-сп—кддпетативпа
банка
Grnnstenschaftskonkurz т —- банкрут на
кооператива
Grnos^^!^!^^^^fts^:rrdit т, -с — кооперати¬
вен кредит
Gennss<rntchaftsrrcet п — кооперативно
право
Genosselcszitaafiizelusttrn —регистър за ко-
дперзцппсс
Grcußaktie f-n — привилегирована акция
GecuDreehte pl—прага на нс^сновс па AG
, върху част от печалбата или част от пос-
' сънлспията при ликвидация
Genußschein w, —с — акция с фиксиран раз¬
мер на дохода (дивидент)
Geopolitik f— геонолпсика
Groznsinlnuir f—— гео-социология
Gericht п, -е — 1. съд; 2. жури
GeriehtzgeCüeren pl — съдебни такси
Gerichtshof т — съд, съдебна палата; три¬
бунал
Grrichtsknztrn pl — съдебни разноски
Gerichtsvollzieher m, — съдебен изпълни¬
тел
grrinubezahlt part. adj. — нископлатен
geringwertig adj.—малоценен; нискокачес¬
твен
Geshшthktie / -c — глобална акция
Grshmthnurbnt п — глобално предлагане
Gesam tarbeit/ -ec — съвкупен труд
- , uesrllschhUtlichr — съвкупен обществен
труд
GrzamtanUknmmrn п — общи ресурси
Gesamtaufwand т — общи издръжки; еж.
Grzhmtknsten
Gesamthuzfuhr f — общ (целия-) експорт;
обща сума на експорта
Gesamtausgaben pl — общи разходи; сж.
GrsamthnUmhnd
Grzhmtbesthnd m, -чс — L цслия наличен
състав; 2. всички налични средства
Gesamtbetrag т, *с — обща сума
Grshmtbruttoeinkommen л — съвкупен
бруто доход
Gesamtdienstalter п — общ трудов стаж
Gesamtdiensttahren pl — общ трудов стаж
Gesamteinfuhrf— общ (целият) онос; обща
сума на вноса
Gesamteinnahmen pl -— общ доход; обща
сума на ностънлеппнта
Gesamterlös m, -е —обща печалба
Gesam tertrag m, ес—обща сума на постъп¬
ленията, общ доход
Gesamtrxport т — общ — общ износ; еж.
GesamtauzUuhr
Gesamtgewinn т — обща печалба
Gesamtuläubijcr pl—солидарни кредитори
Gesamthand f — обща собственост; еж.
Gemeinschaft zur gesamten Hand
Gesamteandelgrntum n — съвместна собс¬
твеност
GesatnthetlCfuoreernng/ —en — съвместно
искане срсщу няколко длъжника; съвмест¬
но искане на някакъв кредит
Gesamthhndlungzvollmacht f— съвместни
пълномощия, обща ддверспдсс
Gesamtheit f— съвкупност
Gesamtkapital п — съвкупен или общ капи¬
тал
Gesamtesten pl — общи издръжки, общи
разходи
Gesamtlohn т, -ес — обща работна заплата
Gesamtcutzrn т — общ ефскт
Gesamtprodukt п — съвкупен (общ) про¬
дукт
~, gesrlIschaUtlichrs — съвкупен обществен
продукт
Gesamtproduktivität f — обща производи¬
телност
Gesamtprofit т — обща печалба
Gesam tprokura f— обща догереност
Gesamtg^^^ п — общо количество
Gesam ttechetscaeeuIgu/—— обща (универ¬
сална) нравопpиeмстгспост •
Gcsam (schuld/ -ec — общ дълг, солидарно
задължение
Gesamtschuldner/?—солидарни длъжници
Gezhm(selbstk<rstrn pl — пълна себестой¬
ност
Gesamtumsatz т — общ оборот
Gesamtumzehlau т — общ оборот
Gesamtverbrauch т — 1. общо (съвкупна)
потребление; 2. общ разход (панр, на суро¬
вини)
Gcsam tverühuIZuunU/ — общо задлъжнява-
нс
GesamtverttrluricU/— колективно предста-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
119
вителство
Gesamtvolumen п — общ обем
Gesamtwarrnumsatz т — общ стокооборот
Gesamtwert т, —е — обща (пълна) стойност
Geschäft mit oachfolgonde- Lie-cuung —
сделка c условие за последваща доставка
Geschä—t auf Zeit — сделка със срок
Geschäft л, -е — 1. работа, занятие; 2. сделка, '
операция; elu * hUschlleßoо — сключвам
сделка; 3. фирма, предприятие; 4. магазин;
5. бизнес; das ~ fl'ant ab — застой и бизнеса
~, dluoUtrt—пряка сделка (без посредници)
~, dissimuliertes — фиктивна сделка, прик¬
риваща друга сделка
~, ef—eUtlvet — изгодна сделка
-, flduzla-lshrrs — фидуциарна сделка
-, tthintmliulgrs— противоуставна (банко¬
ва) сделка
- , пим ло der Börse hUseshhlrssoоes —
извънборсова сделка
Grschä—t nrne Gewinn— сделка без печалба
Srscrä-tiihr adj. — делови; търговски
Geschäft mit einer Promptware — сделка c
налична стока
Geschäffsüburnahmer"— встъпване във вла¬
дение или управление на предприятия
Geschäftsabkommon п — делово споразу¬
мение
Grscräftsabshhiuß m, -sse — сключване на
сделка
Geschäftsaktivität f, -en — делова актив¬
ност
Geschäftsanteil т, -е — дял и предприятие¬
то, дял и бизнеса
Geschä—tau—iccbuns^ — ликвидация на де¬
ловата активност
Gcschä-tsan—lösungs/"—ликвидация на дело¬
вата активност
G^Lsc1eäf-sauUssC1WunuS/— подем и деловата
дейност
Geschäftshnfslcht/— надзор, контрол върху
деловата дейност
Geschä-tshusgabeо pl — операционни раз¬
ходи (на банка)
Geschäftsbank f -оп — търговска банка
Geschä-tsbezelchnung / -еп — наименова¬
ние на предприятието (фирмата)
Gescrä—tsheziohungen pl — делови отноше¬
ния, делови връзки
Geschäftsbrief т, -е — делово писмо
Gcschäftshuhr п, -тг — счетоводна книга;
търговска книга
Сез^й—зЬисЬЬаИиппд/'— счетоводство във
фирма
GeschäffteilcntiCeenns/ — 1. основаване на
фирма; 2. започване на делова дейност; 3.
обзавеждане на магазин
Gos^l^;äfl^^^i^l^rre— т -— завеждащ фирмата;
търговски директор
Gosch i^^t^^f-iinu nig/"—- ръководене на фирма¬
та, ръководене на деловата дейност
Geschäftsfähigkeit / -оо — 1. делови спо¬
собности; 2. дееспособност
Grschä-tsgeba—eu п — ръководене на дело¬
вата дейност на фирмата
Gescrä-tsgerelmuis п, -so—търговска тайна
Goscrä-tsgewlnо m, -е—търговска печалба
Goschä-sguihaben pl—обща сума надяло-
ветт на членовете на дружеството
Geschäftsinhaber т — собственик на фирма
Goschä-tskhpithi п—търговски капитал; ка¬
питал на предприятието (фирмата)
Geshha-esknnen л, -ton — сметка на взема¬
нията с подразделенията, които са със са¬
мостоятелен баланс
Goschä-tskorursprudru/ / — търговска ко¬
респонденция, делова кореспонденция
Gethhäftskrstcо pl —- търговски разходи,
търговски издръжки
Geschäftskreise pl — делови кръгове
Goscrä-tslase /— състояние на бизнеса
Geschä—tsmauu m, -louto — делови човек,
бизнесмен
Geschäftsoperation / -en — търговска опе¬
рация t
Geschäftsphpieuт pl — търговска докумен¬
тация
Geschäftspartner pl — търговски (делови)
партньор
Geschä-tspeusnоal п —- служителите (персо¬
нал) на предприятието (фирмата)
Goschäftspoli tik / — търговска, делова по¬
литика
Goschä-ttuühkgaug т—застой, спад и дело¬
вата активност
GeschäfttuühUshhIag т — застой, спад и де¬
ловата ативиосл
Geschäftsreise / -п — командировка
Goscräftsrclscоde m, -п—търговски пътник
Grscräftt-itUo п — търговски риск
Geshhä-estcrluß т — 1. закриване на фирма¬
та; 2. приключване на работата в магазин;
3. сключване на сделка
Grschä-tsstand т — състояние на бизнеса
Goshhä-ttstlllsthnd т — застой в деловата
активност
Geschä-tsstohkung / — застой и деловата
активност ■
120
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Geschäftstätigkeit f — делова, търговска
дейност
GezehäftztrileaCer т, — съдружник
GeschäftsumUacg т — размер на оборота на
фирмата
Grsehäftzumzhtz т — оборот на предприя¬
тието (фирмата)
Grschäftzvrrmögrn п — капитал (имущест¬
во) на предприятието (фирмата) .
Geschäftsvermittler т—търговски посред¬
ник
Grtcleä1itsvel*treter т — представител
(агент) на предприятието (фирмата)
Geschäfts-wucher т — користно използване
тежкото положение на контрагентите
Geschäftszusammenbruch т,- ее — крах,
банкрут на nрсднтин■спето (фирмата)
GrsrllschhUt/,-сп — 1. общество; 2. дружес¬
тво, съдружие; 3. общество, обединение,
съюз
~ , urmischtr — смесено дружество
~ , urmischtztaatlichr — дружество с учас¬
тие на капитал на чужда държава
-, stillr — негласно (анонимно) дружество
Gesellschaft mit beschränkter Haftung
(GmbH) — дружество c ограничена отго¬
ворност
Grsrlltchaft mit ucbrschräcktrr Haftung
— дружество c неограничена отговорност
Grtrlltchhft auf Anteile — дружество върху
дялове
Grzelltchaftrr m, участник в дружество,
съдружник
* , beschränkt е^^сд^ — съдружник с
ограничена отговорност
- , lästiger — съдружник, грубо нарушаващ
задълженията си
~ , offener — неограничено отговорен съд¬
ружник; вж. Gesellschaftir, unCrzcllräckt
haftender
-, stiller — негласен съдружник
~ , unbeschränkt taftender — съдружник c
неограничена отговорност
~ , voller (voll haftender) — неограничено
отговорен съдружник; вж. Gesellschafter,
unbeschränkt haftender
GezrllschaUtzhnteil л,-е—дял о дружеството
Getelllizeeaitslnizaue; -п — вноска о капи¬
тала на дружеството
GezrllschhUtsUorm f -ec — 1. обществена
форма; 2. форма на дружество
Grsrlltchhftsfnrmation f — обществена
формация
Gruell$chaftskapithl п — капитал на дружсс-
Соосо
GestrlszheUtt)rrIUlncU/— обществен ссрой,
обществено-устройство .
GeseJlsshaftsztt'Uktur/— структура на дру¬
жеството, обществена структура
GrsellschhUtszystrm и, —с —- обществена
система
GrsellschaUtsvermöurn п — имущество или
активи на дружеството
Gesetz л, —с — закон
Gesetzbuch л, *сг — кодекс (от закони)
Geselzgubiiiinj/— законодателство
grzrtzlieh adj. — законен, легален, узаконен
Grstrhnngzkntten pl — издръжки на произ¬
водството; себестойност
Gestrhncgzpreiz т, -с — себестойност
Getreide л — 1. зърнени култури; 2. жиса,
жисни растения, жито
Getreideausfuhr /— износ на зърно
Getreldebcrtzb,ап — -борса на зърнени кул¬
тури
Getrrideeinnuner/ — внос на зърно
GrtreidreinkhnUлп, ес — закупуване на зърно
Getreidrerseuuucg / — производство на
зърно
Getrridebxport т — износ на зърно; вж.
Getreideausfuhr
Getreidrimrort т — внос на зърно; вж.
Getreideeinfuhr
Getrrideproduktion / — производство на
зърно; вж. Grtreidrrrseuuunu
Gewähr /— гаранция, поръчителство; ohcr
-- — бсз гарантя,- (сзз поръчителство-
gewähren tr. — 1. предоставям, даоам (кре¬
дит); 2. изпълнявам, удовлетворявам (мол¬
ба)
gewährleisten tr. — гарантирам
Ge währtclstu ncj/— гаранция, поръчителст¬
во
Gewährlristucusanspruch zn, ес — претен¬
ция за предоставяне на гаранции
Ge^^l^rlelztucji^l^^ii^it / --с — срок на поръ¬
чителство; гаранционен срок
Gewährleittucgskhpltal п — гаранционен
капитал -
Gewähtlelstncuzknzten pl — разходи, про¬
изтичащи ос даването на гаранция; вж.
Gara^i^i^rk^ostrn
Grwähtlriztucgspflieht /--rc —задължение
за предоставяне на гаранции
Grmährlristunusmagnis л — риск, свързан с
предоставянето на гаранции
Gewährsmann т — -поръчител, гарант
Gewalt / -rc — 1. оласс (напр. изпълнител-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
121
па); 2. сила, могъщество; 3. насилие, при¬
нуда. натиск
-, ökonom-ecCr — исанамичееса принуда
-, nußcnöknaomisrhe — политическа (неи-
санамнчеека) принуда ‘
-, exekutive — изпълнителна власт
gcsetz/rbinde — законодателна власт
höhere—непреодолима сила, форс мажор
*, soziale — мерки па икономическа и поли¬
тическа принуда
—, vollziehende — изпълнителна власг
Gewerbe п, -п — 1. занятие, занаят; 2. про¬
мишленост
Gewerbebetrieb m, -е — 1. промишлено
предприятие; 2. занаятчийско предприятие
Gewerhiginoeseasrhhft /, -еа ■— занаят¬
чийска кооперация
Gewerbekammer f— камара на занаятите
gewerbetreibend рап. adj. — упражняващ
занаят
grm<^^hlicC adj. —- 1. промишлен; занаят—
мински; 2. професионален
Gr werk л, —е — 1. занаят; 2. занаятчийски
цех,работилница
Gewerkschaft / -еп — профсъюз, синдикат
gcmerkerhhfillch adj. — профсъюзен
Ge'^^i^kschaftsbank / -еа — кредитна бав—
► ка, основана ог профсъюзите
Gewicht и, -е — 1. гегло, тежина; 2. тежест,
влияние; важност
Gcw-icrte mangel т — недостиг т теглото
Gewichtsmanko п — недостиг т теглото
Gewichtsverlust т, —^ — загуба т теглото
Gewinn m, —е — 1. приход; изгода; полза;
доход (ог ценни книжа); 2. печалба; -
(cia^ringea -нося печалба; — erzielen
(rrrausrnlra, ziehen) —— получавам (изв¬
личам) печалба; получавам доход
-, anfallender — получавана печалба
—, nusgeschütietrr—разпределена нлн изп¬
латена печалба
—, bereinigier — чиста печалба
—, effektiver — чиста печалба
*, г-адсИ-Н^ег — фиктивна печалба; вж.
Gewinn, fingierter
— , r/iдn/gc/cr — неполучена, пропусната
печалба,
- , crmirterrhfictcr (erzielter) — получена
печалба
*, fingierter — мнима, фиктивна печалба
imaginärer — предполагаема печалба
—, reiner — чиста печалба
—, steuerpflichtiger — облагаема печалба
• , verhältnismäßiger — пропорционална
Печалба
—, vertcilhhrr’ — разпрецеляема печалба
* , voraust-crtlicher —— очаквана, предвиж¬
дана печалба
Gewinnanteil m, -е — дял от печалбата; ди¬
видент
Gewinnausschüttung f — разпределяне па
печалбата
Gewinnbeleliligmn / — участие т печалбата
Gewianbil düng f — образуване (формира¬
не) па печалбата
/cwinab’ingcnd part. adj.—доходен, рента¬
билен, изгоден
Grmianriahußc / —п — загуба на печалба
tr. — 1. получавам (извличам) пе¬
чалба; имам изгода, извличам полза; 2. пе¬
челя; 3. добивам (полезни изкопаеми)
Gewinner m, чогзек- който г^е^ч^л^и
Gewinncehööllna!/— повишаване на разме¬
ра на печалбата
Gewinnermittlung / ——определяне размера
на печалбата; вж. Grminnfrstetrlluau
Gew^i^i^l^i^i^tt^tt^ils^i^a^j'— определяне размера
па печалбата
Gcmlnnfoade m, —— фонд печалба
/cтinagünsii/ adj. — доходен, рентабилен
Gewinngröße /— размер на печалбата
GcwianCöCr / — размер на печалбата; вж.
Gewinn/röße ■'
Gcтinnhcrnnsgabehnspruch т, — пре¬
тенция за изплащане на печалба
Gcтinntnaximieenuag' — максимизация на
печалбата
Gewinnminderu/g * —— намаляване на пе¬
чалбата
Gcminnnhli/atioa / -еа — задължение, да—
тащо право на участие т печалбата; вж.
Gcminatchul[lverseh’cibung
Gewinnquote /— норма ва печалба
Gewia/rate /— норма на печалба
Gewinn saldo т — активно (положително)
салдо •
GewinnnshrUUvec’cCrnibhnng/ -е/ — задъл¬
жение, даващо право на участие т печалбата
Gewinnspanne /— разлика между приходи¬
те и разходите -
Gewigaatcrгr^-a—данък върху печалбата
Gcmlnatcll т,~в — дял от печалбата
Gewinntransfer т — трансфер на печалба
Gewinta^гmveettelun/g*—преразпределение
на печалбата
GewnnuntJ—добив (на полезни изкопаеми)
Grwinau/ueknsica р! — ессплаатацнатти
разходи (в рудодобива); себестойност на
122
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
добива
Gcmlnоvcumeоdungs—nnds т — фонд за из¬
ползване на печалбата
Gewlnоzunarme f — увеличение на печал¬
бата; вж. Gewinnorrörung
Gi-tbotuiob т — вредно производство
Girant т — джирант
* , uicI—'olgender (späterer) — следващ
джирант
-, vorhrrgrhrndou — предидущ джиранл
Girat т — джирал
Giratar т —джиратар
girlrrou tr. — джиросвам
Giro л — 1. джиро, иицосамтнл; 2. атзиалич-
но разплащане
Glrobhnk / -еп — джиробанка—
Girorlnlagru pl — влогове по разплащател¬
ните и конmокодтитиитт сметки
Girngotchä-e и-е —цжндооаодот, джироо-
птриции, безналично разплащане
Glrogithabro п — суми па джиросметката
Glrnkoоtn n,-tou — джиросметка
Girnwrhrscl т, -—■ преводна менителница
Giroze10ealuo/ -п — жироцентрала
Gläubiger т,-—* ^ещтгор— заемодател
- , hypothekarische— — ипотечен кредитор
-, begünstigcr—привилегирован кредитор;
вж. Gläubiger, hrvorurcrtigeru
—, bot-olbeniou — кредитор, който дава ход
на фалит
- , bevorrechtigter (bevorzugter) — приви¬
легирован кредитор
~ , go-icrtiihr hnouUaоntor — кредитор,
признат по съдебен ред
Giäubigrrhоmrldungs-rlst, -— срок на зая¬
вяване на претенции от кредиторите
Gläubigerbank / -еп — банка-кредитор
Giäubigorbegünstignng f — предоставяне
на предимство па един от кредиторите
Gläubiger bcirat m, -т — съвет на кредито¬
рите
Gläublgerbenachteiliigino/ — причиняване
на щета на кредиторите
Gläublgo-iand л, -=ег — сmдани-кдeдиmод
Giänbigruscraft f — кредитори
Gläubigerstaat m,-ou —държава-кредитор
Gläublgc-vcrzug т — просрочване от стра¬
на на кредитора
GlaltsttiIuinS/ — 1. ликвидация на сделка
(изпълнение на взаимни задължения)
(борс.); 2.
Glaube т — доверие убеждение; lo gutem ~
— ликвидация на сделка (изпълнение на
взаимни задължения)
Gleichartigkeit f — еднородност, еднотип-
ност
gleichgestellt part. adj. — приравнен;
struo-ilch ~—приравнен по данъчно обла¬
гане
Glrlhhgcmlhhi т — равновесие
GIeichgeoWlh1ttmаrUt m, — — пазар на ба¬
лансираното търсене и предлагане
Gleichgewichtsstörung / — нарушение на
равновесието
Glelcrge’wichtstrenuic f— теория за равно¬
весие (на цените)
СкиПсИ -—равенство, тъждтствтиост—
Gleichmäßigkeit der Besteuerung — съраз¬
мерност на данъчното облагане
GIelc^1orUeunu j/— координация
gleicrschaleen tr. — унифицирам
glhlhrsrtzcu tr. — приравнявам; отъждест¬
вявам
gleichwertig adj. — 1. равноценен; еквива¬
лентен; 2. равнозначен
Gleichwertigkeit f— L равноценност; екви¬
валентност; 2. равнозначност
GlicdeouuigS'— 1. разчленение; класифика¬
ция; подразделение; диференциация; 2. ор¬
ганизация, структура; 3, разшифроване
(счет.)
Giirdruungszhrl /—коефициент (като) ико¬
номически показател
Glnbalabkommen п — глобално споразуме¬
ние
GiobalhUtlr/ -п — глобална акция
GlobalgsonChmgsngg/ — общо разрешение
(за внос или износ)
Gold п — злато
Goliübrushruß m, -sse — излишък от злато
Gold ankaufpurls m, -о — изкупна цтна на
златото
Good ап ПиССто/ -п — златен заем
Goliaufkau—prris т — изкупна цена на зла¬
тото
Goieaufkommru п — златни ресурси
Goldausbeute / —добии на злато
Goldaus—uhr /— износ (експорт) на злато
GoldUosehnd — , — — златни запаси
G(ЯdderkunоJ''— златно обезпечаване—
Goldeinfuhr / — инос на злато
Goldcinlniit/ —сп — златна единица
GoleГioUeu п — златна треска
Goligohhie т —• 1. златно съдържание; 2.
проба на злато; 3. съдържание на злато и
рудата
С^Одие п — златни пари
Grldgowlche п — 1. мярка за тегло на злато-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
123
то; 2. проба па златото
&>ldguwigannn и*— добит на злато
Goldk<)nveettbllltätt*— конвертируемост па
валутата т злаго
Goldkonveetierbarkelt * — конвертируе¬
мост на валутата т злато
Goldmünze / --п — златна монета
Goodmarkt m, -*е — пазар на златото
Goldparität /— златен парите,
Goldpreis т, —е — цена, изразена т злато
Goldprobe / — п — проба па златото; еж.
GnldgcmirCt 2.
Goldschatz m, -=е — 1. златно съкровище; 2.
златен запас
GoodsSandard т — златен стандарт; еж.
Goldwährung
Gold vecknnnpunnU*— съкращаване златни¬
те запаси на страната
GolUwтhrnu/U*— златен стандарт, златен
монамсmализъм
GoldwährungemcrCanismus т — златнова-
лутен механизъм
Goldwert т — проба на златото
Gddzahluii/j/ -еа — плащане т злато
GoldzertifiUnt и, -е —— златен сертификат
Goldzirkulation *— златно обращение
Goldzufluß т, -sei —— приток па злаго
Größer* —п — величина; размер
Grö Ветсш dnuntu*— 1. ред на величините; 2.
класификация по размери
Größwert т, — — максимално значение;
максимална величина; максимум
gründen гг — 1. основавам, учредявам; - 2.
основавам, обосновавам
Gründer т,-- — учредители (на акционерно
дружество)
GtUndcrnUilc / —п — учредителска акция
Grü/deranicil m, -е — учредигелскя дял
Gründung / — основаване, учредяване (на
дружество)
Gründuagtaufwnnd т, -=е — разходи по уч¬
редяването; вж. GгUndliageUnstcn
Gründun/tgcsrhäft л, -е — учредителна
сделка .
Gründun/tgrsrUz л, -е — законодателен акт,
регламенmнраш порядъка на учредяване
G’ündungskostca pl — разходи по учредя¬
ването
GründungerecCt п — право па учредяване
(па фирма)
Grü/(iungiseeгammluu/g'— учредително
събрание
gratis adv. — гратис, безплатно, царом
gratis und frn/Un — безплатно
Guai-taki-c / -а — безплатна акция
Gratis/eechäft л, —е — безвъзмездна сделка
Grenze / —п — граница; предел
Gre/zei-mahrner* -п—пределен доход; вж.
Gne/zertrag
Gre/zerlös яа, -е — пределна печалба
Grcazertгhg т, - — 1. пределен доход (пе¬
чалба); 2. пределен продукт
Grenzgewinn m, —е -— пределна печалба
GгcnzknsUcn pl — пределни разходи (изд¬
ръжки)
Gre/zieietuu/ j*— пределна мощност; пре¬
делна производителност
Grenznuizer т — пределна полезност
Grenzprcie т, -е — пределна цена
GrenzproduГUivitäГ/— пределна произво¬
дителност
Gneazrate / —п — пределна норма
Greazs<^l^lli^Bl^r^n^U* — затваряне па граница¬
та; блокада
Grenzsperre / — затваряне на границата;
блокада
Grenzwert т, -е — 1. пределна, стойност; 2.
пределна величина, пределно значение
Grr/zzoll т, -=е — гранично мито
G’ohnb/chmcr г,—— крупен купувач; кру¬
пен потребител (напр. на електрическа
енергия)
Grohbc’erhnung / -еп — предварителен
разчет
Grob gewicht п — тегло бруто
Großaktionär wi, —е — крупен акционер
Großankauf m, ^е — крупно закупуване
Großbankicr т, -s — крупен банкер; крупен
финансист
GrnßbautiгГtgkuitU'— капитално строителс¬
тво
Großbetrieb т, -е — 1. крупно производст¬
во; 2. крупно (голямо) предприятие
Groß bezier er m, — крупен потребител; вж.
Großabnehmer
Großeinkauf m, —не — 1. закупуване ва ецро;
2. закупуване т големи количества
Gгnßcrzcugeг т- — крупен производител;
вж. Großproduzent
Grnßfcettggnaj/ — производство т големи
мащаби
Großforstciuin j* -еа — крупни (комплекс¬
ни) научни изследвания
Gnoß/cwichU п — бруто тегло; вж.
GгnbgcmirCU
Großhändler т — крупен търговец; търго¬
вец на едро
Großhandel т—търговия на едро; über den
124
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
~ beziehen — купувам на едро
Großhhcdelshbgabepreis т, -с — цсна на
сдро
Großhhndelzabschlhu т —- отстъпка на едро
GroDhhndelzhgbnt т — агснт по операции
на едро; вж. GroDeandelsvertretrr
GroßhhndelzhuUzchlhg - - — надценка на
едро
Großhandelsbetrieb т,-е—-нтeдпp^пнтисе'
търговия на едро
Großhandcisfrtnnh/ -ec — фирма за търго¬
вия на едро
Großhan delsursehäUt и,-е — сдслка на сдро
GroßhhndelsgJrsllschaftUt-en—дружество
за търговия на сдро
Großhandelslager и, -—складза търговия
на едро
GroßChndoIstlcruet.lnng', -ec — доставка на
едро
GroDhhndrlsmarkt m, - — пазар за търго¬
вия на сдро
Großhhndeltmeste/;-н — панаир за търго-
оия на едро
Großhhndelzcctz п — мрежа -ос птсднрпн-
сия за търговия на сдро
GroDhhndrlzrrels т, -с — цена на едро
Großhandelsrabatt т, -е — отстъпка на сдро
GroDhhndelsnmshtz т — оборот на търго-
впнсз на едро
Großhandelsverkauf т. ес — продажба на
сдро
Großhacdrls’^v^i^l^rrt^^ т — агент по опера¬
ции на едро
Großhrrzteller т, — крупен производител;
вж. Großproduzent
Groß hrrStellunu f — едро производство;
вж. Großproduktion
Großkapital n — едър (крупен) капитал
GroßkauUmhCn т—едър (крупен) търговец
GtoDktrdit си, -е — крупен (голям) кредит
Großlieferant си, -сп — доставчик на сдро
Großrächtrr т —— крупен (сдър) арендатор
Großproduktion f — голямо (крупно) про¬
изводство
Großproduzent m,-rc — едър (крупен) про¬
изводител
Großunternehmen л, -— крупно (голямо)
предприятие
Großunternehmer m, — едър предприемач
Groß unternehm пис j/ -ec — сдро птеднрп-
нспе; вж. Großunternehmen
GroDeerCranehrr т, — крупен потребител
Grucdabgubej/ -п — поземлен данък
Grund akten pl — кадастрови актове
Grnndhnteil т — дял, парцел земя
GrundhrCrit/-ec — основна работа
GrncdhusblidшlCJ/— основно образование
-», berufliche — основна (първична) профе¬
сионална подготовка
Grund bedarf т — основни пдттебпдстп
GrundCeruU сп, —с — основна професия
Grundbesitz т — поземлена собственост;
вж. Grundeigentum
Grundbesitzer тя, — земевладелец; вж.
Grundeigentümer
Grundbuch и, —ег — поземлен кадастър
Grundeigentümer - — земевладелец, соб¬
ственик на земя
Grundeigentum п — зсмегладенпе, позем¬
лена собственост
Grucdrtwrrbssteurr / -п — данък, взиман
при покупка на земен участък
Grundfondspl—основни фондове, основни
средссва
* , huzgrsondertr — отделени основни фон¬
дове
-, verschlissene—износени основни фдuuдвс
Grundfonds drr nichtprndnktivec Sphäre
— непроизводствени основни фондове
Grundfonds drr cichtrrodusirrrcdrc
Sphäre — непроизводствени основни фон¬
дове
GrnndfonCszhтnc1zzngU'— използване на
основни фондове .
GrundUondszurtsnCeruunJ/—- отделяне на
основните фондове
GrundUondsaurstuttuncu/—фондовъоръжс-
носс
GrncdUondsUllaac/ -сп — баланс иа основ¬
ните фондове
GrundUondzeUUekttviiät /— -ефективност на
основните фондове
Grucdfondsinicnstiät/— интензивност на
основните фондове
Grundfondsquote / —п — фондоотдаванс
GrucdUondsrrctabilität / — рентабилност
на основните фондове
Grundfondzvrrsehleiß т — износване на ос¬
новните фондове
Grundform/,-еп — основна форма; първо¬
начална форма; главна форма
Grundgebühr f, -сп — основна такса- •
Grundgehalt п, -сп — основна заплата
Grundgrsehäft и, -с — основна сделка
Grundgesetz п — основен закон
- , ökonomisches — основен икономически
закон
Grundiceeztition / -сп — основни капита-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
G
125
mоштожcиня, основни инвестиции
Grundkapital п — основен капитал; дялов
капитал; учредителен капитал
Grundkaplthiau-stncUung f — натрупване
на основен капитал
Grundkosten pl ■— основни разходи, основ¬
ни издръжки
-, eirokte — преки основни разходи
indirekto — косвени основни разходи
Gruudk^odit тп, —т — поземлен (земеделс¬
ки) кредит
Gruodkueditiostitut и,-е—земеделска банка
Grundlage / -п — основа; опора; база; фун¬
дамент
Спо^Го т,*м-—основна рабозтна запшата
Gruuilohn-oods т—фонд основна работна
заплата
Grundlorоformon pl—форми на основната
работна заплата
Grundmittelpl — основни средства
« , stiilgricgtc — неизползваеми основни
средства
* , vermietete uni vorpahrioec —— основни
средства под аренда
GrnndmiiteiаursnUe/nоg" — използване на
основни средства
Grunimletolausttaiiung / —- фондовъоръ-
жтност
Gruоimitioibcstane — -=т — наличие ни ос¬
новни средства
Grnnim ittclbewcotunng/— оценка на основ¬
ни средства
GrunemliiolUilanz/ -сп—баланс на основ¬
ни средства
Gruоimltthlolnsаtz т — задействане на ос¬
новни средства
Grundmlttcl-ones pl — фонд основни сред¬
ства
Grundmlttollntensleät f■— интензивност на
основните фондове; вж.
Grunifnnisintonsität
Guuоdmittolknnto и, -оп—сметка основни
средства
Gruоimittclquoic / — -п — фонцоотцаиане;
вж. Grunefnnisquote
GruоimlitolverUhu— m, — — продажба на
основни средства
Grnоimitiolwort m, -е — стойност на ос¬
новни средства
Gruuduorm/ -еп — основни норми
Grundphioni я, -е ——основен патент
Gunоdp-aоerecre п — ипотека (ипотечно
право)
Grundpreis т, -е — базисна (основна) цена
Grunduehrоnngon pl — аналитични сметки
G-nnd-ehri п — 1. основно (констнтуцнои-
но) право; 2. земеделско право
Guunischuld f -сп — ипотечен дълг
Grundsr-ilmone и, -е — основен асорти¬
мент
Grundstück п — земен участък; участък зе¬
мя с постройките —върху него
Grundsiühkskhiatter т — поземлен кадас¬
тър
Grundsiühkskredii m, —т — ипотечен (земе¬
делски) кредит
Grundstühksp-аnirocht п — ипотеки; еж.
Gunnipfanduecri
Gruоistühksvrllmahht f— пълномощие зи
праио на владение ни земен участък
Grundsteuer ft -о — поземлен данък
G-unestr-fe pl—основни суровини и мате¬
риали
Gruuisto—indnstricf— основни отрасли на
тежката промишленост
G-nodvormögon п — 1. поземлена собстве¬
ност; недвижимо имущество; 2. основен
капитал
Gruuevei-pf—aUdunS* — ипотека ни земен
участък
Grundwerkstoff m,-e—основна (производ¬
ствени) суровина
Grundwert т, -е — 1. стойност ни земята;
2. основен капитал; 3 основна стойност
Guuоd/iоt mt -сп — 1. поземлен данък; 2.
арендно заплащане за земята
Guuudzoilsatz — — -е — основен размер на
мито
Guupprnakkoud т—колективно заплащане
на пирчт; вж. Guupprоstühklohn .
GuufpclnaltordnunuS'/ -еп — групировка
G-upprnoinsht/ т, — — групов метод на
работи; вж. GuufpoоarUele
Gruppenfertigung/-— производство по пар-
тиДй
GruppenUhpiihl п — групов капитал .
GuupprnUoston pl —' разходи, свързани с
изработването на партиди изделия
Grnfponmatulx /— групова матрици
Grnfpeоnorm / -еп — групова норми
Grufpcоstückirhо m, — — колективно зап¬
лащане на парче
Gruppenverteilung / — групировка; вж.
Grnpponaоnrdnnng .
Gruppierung/ -еп —— групиране, разделяне
на групи ■ .
G-upprnarbrlt / -оп — групов— метод ни
работи 1
126
G
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Gut n — 1. имущество, имот; 2. стока, товар;
3. материал, продукт; 4. благо; 5- имение
-, abgrsacktrs — совар (стока) о чували
~ , hceertrautrs — депонирано имущество
(имот)
*, auflaufendes — пристигащ товар (стока)
-,- bemegliehez — движимо имущество
~ , drroutirrtrs — совар (стока) не- по пред¬
назначение .
** , empfindliches —• товар, който лесно сс
поврежда
-, erbloses — безстопанствен, бсзнаследсс-
осн имот
-, Ulhzziues — наливна ссока
*, uesthrrltrs - сс^ирана стока
-, herrenlntrs — безстопанствено имущес¬
тво (имот)
, lb ich tver derbliche s — бързо разваляща
се ссока
** , llrjrcdes — недвижимо имущество
(имот)
~, loses ~ — насипна ^■о<^!^а Соовар)
~ ,- srICstvrrladrnes — товар, товарен със.
средства на изпращача
-, sperriges —- п(въпrабзтптеп товар
-, stückigis — стока (товар) на парчс
*, teilbares — делимо благо
~, unbrmegliehbz — недвижимо имущество;
вж. Gut, lieuendrs
~, untrilChrez — неделимо благо
*, untrrwrut brfindlichrs —- совар на- път
- , verpacktes — опакован товар
Gutachten п, — мнение, отзив; заключение,
експертиза
Gutachter т, — експерт; арбитър
GuIuatt/ -rc — оид (род) на товара
Gutgewicht п — добавка към (определено)
тегло
gutgläubig adj.—бона фиде, "на добра вяра"
Guthaben п — активи; кредитно салдо о
сметката на клиента; авоари; влог
~, auzläcdlzehrz — чуждестранни авоари
~, befristetes—срочен влог
-, jederzeit verfügbares — безсрочен глог
-, kündbares — срочен глог
~, totrs (umzhtzlozet) — неподвижен глог
-, unbeUriztrtes — безсрочен влог
-, verzinsliches — процентен глог
UuthhCrc tr. — имам о аксио
GuthaCrcnmsttbluIlc/— преоценка на вло¬
говете (при валутна реформа)
Guttagj/— приемливо качество, предел на
брак (контрол на качеството)
gutmachrn tr. — 1. поправям (грешка); 2.
възмездявам (щсса); 3. заглаждам (гина);
4. подобрявам (сорт- порода) ,
Gutmatsr f -— добавка към тегло;- вж.
Gutgewicht
GutzCrtitz m — имение, чифлик
Gutschein m, -с — 1. салон, ордср; 2. банков
чек
jutschreibec tr. — записвам към кредит (на
смеската); кредитирам, ззnтпхдднвам
Gu1steetftt/ -rc — 1. записване към кредит
(на сметка); 2. коптанuпн за кредитирана
сума
Gutschrift unter Vorbehalt — записване
към кредит с уговорка
Gutschriftanzeigr f — кредитно авизо, кре¬
дит нота
Gutschnftavis т — кредитно авизо, кредис-
носа
GutschtiUtkontn л, -сп — крсдитуема смет¬
ка (счет.)
GutscheiUmchldncU-bn — кредитно авизо;
вж. Gutschriftanzeige
Gutselgentum п — поземлена собственост,
земевлздепие
uutshrrtlieh adj. — земевладелци, чифлик¬
чийски
Gutseerrzehaft f — -1. собственици на име¬
ния; земевладелецът и семейството му; 2.
зсмсвладение
GutsenU т, - — участък земя -заедно със
стопанските постройки; имснис; чифлик
Gutswirtzehhft f— зсмевладелско (чифлик¬
чийско) стопанство .
gültig adj. — 1. действителен, законен; дейс¬
тващ; 2. значещ (за цифри) (мат.)
Gültigkeit f — действителност, законност;
сила (на закон, договор)
Gültigkeitsdauer f —- срок на действие
(напр. на договор)
Gültiukeltzfrist f— срок на действие (нзпр.
на договор)
Güte / — качество (добро); доброкачестос-
ност
GhtrhnUorderncuen pl ——- изисквания към
качеството
Gütcbertimmtun/—оценка на качеството
Ghtebeweetunc’j/— оценка на качеството
Gütefaktor т, -сп — коефициент (фактор)
на доброкачессвсносс
Gütc‘prüfunn/— контрол на качеството
Güter des täglichen Bedarfs — ссоки за ши¬
роко потребление (за всекидневна употре¬
ба)
Güter рА— 1. ссоки; 2. блага
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
127
-, übermäßig lan/e — стоки със свръхем-
жина
—, heterogene — разнородни стоки
—, kurzlchiuc — малотрайни стоки
—, langlebige -— дълготрайни стоки
—, — тежки товари
sUrntc/iscCr — стратегически стоки
—, euhsti tu ierb arc —— взаимозаменяеми стоки
—, verirethare — взаимозаменяеми товари
G^t^<^ral^1^i^i^l^i^]/^r^^^j/—приемане на товарите
за изпращане, товарни операции
Güterabsender т —- екепецuтар- тотароизгь
ращач
G^t^t^i^t^hht^t^it^in^j/— преотстъпване правото
па владение на имуществото
Gütcranfnll /и, «е — тавараmаmак; еж,
Güterstrom
Güteraustausch т — стокообмен
G^t^t^rbt^fi^i^t^eeung f— товарни превози
G^i^<^rb^'^<^1/^i^a^J*—-движение на товарите
Güterhezelchnurtn/*— наименование на то¬
вара
Gütcrempfän/cr т —- получател на товара
Güterfernverkehr т — товарни превози па
далечни разстояния
GütcrgcmrinsrChft/— имуществена общ¬
ност (папр. на съпрузи)
GUUeгCaftpflichtvcгslrCeru// / — застра¬
ховка отговорност за товара
Güternahverkehr т — товарни превози па
близко разстояние
Güterpartie * -п — партида товар*
Güicrprodukiion*— производства на стоки
GüterrcchU п — имуществено прщ(о
GutrreUrnm m, —=е — таварапат■ас]
GUtcrstruUtur *— структура на/Гревозите
Gütertarif т, —е — тарифа на стоките
GüicrUrnztit т—транзит па товарите
GütcrUrn/tpori т —- превоз (транспортира¬
не) па стоки
Gütertrn/tportleicSunnj/—еmасоаборот
GUtcrU’haspnrtplnn - rn — план на товар¬
ните превози
Gütertransportversicherung/*—застрахов¬
ка на стоките по треме па транспортиране¬
то им
Gütertrennun/ /*— разделяне на имущест¬
вото
Güterumlauf т — стокооборот
Güterumsatz т — сmокаабарат '
Güterverkehr т — стоки—превози на сто¬
ки (товари) •
GüterversSccrerug/— застраховка па сто¬
ките по време на транспортирането им;
еж. Güieriransportvcrtichrrung
Güicrwngeaumlauf т—оборот на товарни¬
те вагони
Güterzins m, -еа — лихви ог инвестиран
капитал или цепни книжа
Güter zufuCr *— докарване на товари
Hahr/— имущество, състояние, собственост
—, bewegliche—движимо имущество
—, uahrmrglirCe — недвижимо имущество
Haben п—кредит на сметка; ia das—hucCea
— кредитирам на сметка; вписвам (отна¬
сям) към кредит .
HabeabceUä/dc pl — авоари; активи
HabenbllгCrna/--en—вписване (отнасяне)
към кредит
Hnhcnpositinn /— страна ва крецит
HhCcnpostca т — -страна на кредит; еж.
Hnhrnpnsiiinn
Hnbrnsaldn т — кредитно (отрицателно)
салдо
Habenseite / —п — кредитна страна, кредит
HaheneumsnUz т— кредитен оборот, обо¬
рот по кредита
Hnhenzinsabknmmcn п — споразумение за
проценти по кредита
Habcazinsca pl — проценти, плащани ог
банката по влоговете и кредитите
Hafen т,- — mристанпше
Hafcn-Konnnescmcat п—пристанищен ко—
восаменг
Hhfranhghhcapl—пристанищни такси (при
морските превози)
Hafengebühren pl — пристанищни такси
Hnfrn/rld п—пристанищни такси (при вът¬
решни водни превози)
Hafenumschlag т — стокооборот на прие—
128
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
танищт
Hafeо/oll т, •=« —- пристанищни такси; вж.
HhfenhUghUen
Haft f— отговорност; гаранция
ПлЮл— adj. — носещ отговорност; вж.
hh-tpfllchtlg
hhftrn itr. [—üu Akk.] — нося отговорност;
отговорен съм; отговарям
Hafterklärungg, -еп — гаранционно писмо
Ha-tp-Ilcht / -еп — отговорност
-, anßorvortrhgllcro—отговорност, итпдо-
изтичаща от договор
~ , mit UrschränUtr- — с ограничени отго¬
ворност вж.също Haftuog
hhftp-llhrtig adj. — носещ отговорност ►
Ha-tpflichtlich1vvrstcCrounnSr—застрахов¬
ки "гражданска отговорност"
Ha-tp-iihhtve-UindIihhkeiteо pl — задълже¬
ния, свързани с гражданската отговорност
Ha-tung aus Vertrag — договорна отговор¬
ност; вж. Haftuug, vertragliche
Ha-tuus für Schadenersatz — отговорност
за нанасяне на вреда
Haftuug / —-еп — отговорност, гаранция;
вж. Haftpflicht
* , anteilmäßige — отговорност и зависи¬
мост от притежавания дял
~, beschränkte — ограничени отговорност
~ , diоgllhrc — имуществени отговорност;
вж. Haftung, shcrllcho
~, grmelоscra—tllcho — солидарна отговор¬
ност
~, materielle — материална отговорност
~, persönliche — лична отговорност
*, shcrllche — имуществена отговорност
~, solUtttcrulineuishhc —лична (ткспроми-
сорна) отговорност
~ , snlidhrlscre ——— солидарна отговорност;
вж. Ha-tung, semoinshhafillcrc
~, unboshhräоUtr — неограничена, отговор¬
ност
*, vr-tragiicrr — договорни отговорност
~ , zivilrcohtilche ~ — гражщанска отговор¬
ност
Haftung mit iem Vermögen — имуществе¬
на отговорност; вж. Haftung, shhhllcre
Hhftungsbouolch m, -т — сфери на отговор¬
ност
Ha-tun|JsbuLcheUnOunоs/ -еп — огранича¬
ване на отговорността
Haftungsempfänge- m, — кредитор, полу¬
чил поръчителство
Hh—tungs/r^t /— -еп — гаранционен срок
Ha-tnnsansthhinß т, -sse — изключване ни
отговорност
Halbautomat m,-on — полуавтомат
Hhihcuzrngоit п — полуфабрикат
HaIUfaU-lkhe т — полуфабрикат; вж.
Hhlbrrzrugnis
Halbfabrlkaiwarc / -п — полуфабрикат
HaiUmoоnpnl п—частичен монопол на дър
жаиата
rhIUsthatlihh adj. — с държавно участие, по-
тудъджавти (за предприятие)
Halbtagsarbeit/—работа на половин рабо¬
тен ден
HaIUtagsЬeccCr f-icglnuISr — работа ни поло¬
вин работен ден
raiUverauUritoe paut. adj. — полуобработен
Halle / -и — 1. цех; 2. павилион; 3. закрит
пазар, хали
haltbar adj. — здрав, устойчив, траен (при
съхраняване)
HaltUaukoiisihuer /— срок на годност
halten tr.—пазя, съхранявам (пари и банката)
Halter т — държател (ни ценни книжа)
Haltezelt /— престой (в работата); време на
престой
Haltung ieu Börse — положение (настрое¬
ние) на борсата, тенденция и движението ни
курсовете
МаИини/ -еп — 1. устойчивост; 2. съхраня¬
ване, пазене (напр. ни пири и банки); 3.
водене (ни счетоводни книги); 4. гледане,
отглеждане (ни животни); 5. положение
(иапд- ни пазар) .
*, -este (siche-e] — тенденции към повиша¬
ване (борс.)
~ , untihhoue — тенденция към понижаване
(борс.)
Hani / — 1 — 2 — лще (юргдичтекко)
fap.j
- , ö——outiicho — органи на държавната
власт; aus ö--<^i^l^1^i^i^]^<^ii от дъ>ржавштгс
средства
Handarbeit /— 1. ръчен труд; 2. физически
труд; 3. работа, извършвана ръчно
randbeeicоe part. adj. — неавтоматичен, с
ръчно управление, ръчно обслужван
Handel am Piht/ — местна търговия
Haidol im Kioiuoo — търговия на дребно
Handel im Großen — търговия ни едро
Haidei т — 1. търговия; 2. търговски сдел¬
ки, търговска операция
~, äußerer — външна търговия
~, ambulanter — разносни търговия
* , beweglicher — разносна търговия; вж.
Handel, ambulanter
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
129
— , bilateraler — двустранна търговия
-, direkten — търговия без посредници
—, ragspcziahlsSerter—тясно специализира¬
на търговия
-, flotter — оживена търговия; вж. Handel,
reger
—, freier — свободна търговия
— , дenosselns1rlr:hftIirlreг — кооперативна
търговия
— , inlä/ditrhcг — вътрешна търговия; вж.
Handel, innerer
—,izzcrcr—— вътрешна търговия
—, rechtswidriger — незаконна търговия
-, reger — оживена търговия
*, schwungvoller — оживена търговия; еж.
Hn/dil, regen
*, spekulativen — спекулативна търговия
—, zweiseitigen — двустранна търговия; вж.
Handel, hilaUcrnlen
handeln itr. — 1. търгувам, пратя търговия;
2. водя преговори, договарям се; 3. дейст¬
вам; auf riue/e Gefahr -* — действам па
собствен риск
Handelsübercizkunfi/ —търговско съг¬
лашение
handelsüblich adj. — 1. приет т търговията;
2. стандартен
handels-lnduetricll adj. —- търговско—про¬
мишлен
rhndels-rechillch adj. — търговско—правен
Handelsabgaben pl — търгавесн разходи;
вж.. Handrlenufwn/d
Handelsabkommen п — търговско споразу¬
мение
HhadelsabsrClhg т,^е—търговска отстъпка
Hnndelsh/eaU т, -еп — търговски агент
Handelsagentur / -сп — търговска агенция
Handelsakt m, -е — търговска сделка
Hnadcleakile * -п — акция на търговска
компания
HnadrlsnkzrpU и, —е — асцептнрана трата
Hnndclsnngcetelltc т, -п — търговски слу¬
жител
Handeisaarituague/ -п — арбитраж по тър¬
говски конфликти
Ha/delsarien pl — форми на търговия
Handelsartikel т — търговски артикул
Handelsattache т— търговско аташе
HnndriahUfecClh/ т, - —— търговска над¬
ценка
Handcleaufmhnd т — търговски разходи
HandcIsauarüstnngcn pl —— търговско обо¬
рудване
Handelsaustausch т — търговски обмен
—, multihierhlen — многостранен търговски
обмен
Hazde1sbaaZu* -са — търговска банка
Hhadelsbelange pl — търговски интереси
Handclsl^^i^<^<^ ие/и^а^д/— право на търгуване
Handelsbeschränkungen pl ——търговски ог¬
раничения
Hnndclshcsprcchuagca/?/ —- търговски пре¬
говори
Hh/delsbelältigung/'— търговска дейност
Ha/drlshctrirh m-e—търговско предпри¬
ятие; търговско дело
Ha/delshetrichswi’tschhfteleCrc f— търго¬
вия, икономика и организация на търговс¬
кото предприятие (наука)
HaadelahczrtrCaua/ f — търговско назва¬
ние; търговско обозначение
Hh/driehrzicrunuca pl - търговски отно¬
шения; търговски връзки
Hnadclehiln/z * -са — търговски баланс
—, aktive — активен търговски баланс
—, nue/eglicCene — изравнен търговски ба¬
ланс
-, passive — пасивен търговски баланс
Hhndclslbllк:Cu(<ee/—търговска блокада
Hhndrlsboykntt т — търговски бойкот
Ha/delshrief m, -е — търговско писмо
Hnzdclsdiskrimiaieruag / — дискримина¬
ция т търговията
Hn/drlsrffcktea pl — търговски ефекти
(трати и други платежни документи)
Hazdeleeiaknmmraп —доход от търговска
дейност
Handelsembargo п — търговско ембарго
Handelserlös т, -е — чисга търговска пе¬
чалба
Haadclserirau /и, -че — доход ог търговска
дейност
Handelsexpansion /— търговска експанзия
Hande 1sffrГeetlua/— стимулиране разви¬
тието на търговията
Chndelefähig adj. — котиращ се на борсата;
реализируем;- обменяем
Hnadelsfhhrzeug л, -е —— търговско транс¬
портно средство
Hazdelsfaktuna *-еп — търговска фактура
Haadelsfrma / -сп—търговска фирма
Hnzdrisfixknuf т, *е — покупка със срок
Hazdrisflantr /— застой т търговията
Handelsflotte f——търговски флот
HhndeisSfnmm —еп — форма на търговия
handclafrei adj. — разрешен за продажба
Handelsfreiheit /— свобода ва търговията
Hh/delsuegeaatnad т,т — търговски арги—
9. Немско-български икономически речник
130
н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
кул; вж. Handelsartikel
Handrlsgeld п — търговска печалба
Hacdelsgrmrinkostrn pl — търговски ре¬
жийни разноски
Handrlsursehäft л, -е — 1, търговско пред-
nрпнспс, търговска фирма; търговско де¬
ло; 2. търговска сдслка; търговска опера¬
ция; търговия .
HandrlsUrzelluchaUt / -en — търговско дру¬
жество
~, offene — отворено търговско дружество
(с неограничена отговорност на участни¬
ците)
Handelsgesetzbuch п—търговски закон, ко¬
декс
Han d dsgr sr tzurb ucg/—- търговско законо¬
дателство
Hacdelsgewerbc n — търговски занаят, сър
гдвпя '
Handelsgewohnheit ft -ec — търговски на¬
вици
Hhndrlsulied n — търговско нрсднтинспс
(като звсно от общата осрига търговски
nтсдптияспн)
Handelsgut л,ч«г—търговски артикул; вж.
Handelsartikel
Handelshaus л, еч?г — търговска къща
Hhcdrlzhrmmcizzr pl — пречки о тътгдвпн-
са (нзнт. миса)
Hhcdclshilfturwcrbr п—помощна дейност.
свързана с търговията (реклама, зассрахо-
ване)
Handclshindrrcissepl—пречки в търговията
Hhndeisinterrtsrn п pl—тьтгооскппнгетссп
Handelskammer f — търговска камара (па¬
лата)
Handelskapital п ■ — търговски капитал
Handelskauf - , ес —- покупко-продажба
HhcdelzkhuUmhcn т—търговски работник
(със специално образование)
Hhcdcllktefer/ —п — търговска осрига
Handrlsklauzrl f— търговска клауза (напр.
условия на доставка)
Handelskonvention / — търговска конвен¬
ция
Handelskonzrrn т, -с — търговски концерн
Handelskorrespondenz / — търговска ко¬
респонденция
Handelskosten pl — търговски разходи
Hhndelzkredit си -е — търговски засм (кре¬
дит)
Handelskreditbrief m, -с — стоков акреди¬
тив (чието изплащане сс извършва срещу
доказателство за разтоварване на стоката)
Handeiskreise pl — търговски кръгове
Handelskrieg т, -с — -1. търговска война; 2.
дискриминационни мсрки о търговските
отношения .
HandellSktszr/ ~п — криза о търговията
Hacdelsleittunu / —— работа на търговско
предприятие
Hhndeltleiztunurc pl — търговски услуги
Hhcdeltmhklrr т — търговски агенс
Handelsmarine /— морски търговски флос
Handelsmarke / -п — търговска марка
Handelsmessr / -п — търговски панаир
Hhndcitm^ßCräuehr pl — злоупотреби о
търговията
Handelsmonopol п — 1. търговски монопол,
монопол на търговията; 2. голямо моно¬
полно търговско предприятие
Handeltnamr m, -п — наименование на
(търговско) предприятие с посочване фа¬
милното име на собственика ' или съдруж¬
ника (юр.)
Handelsnetz п — търговска мрежа
Hhndeltnirdrrlhssucu / -ec —— филиал на
търговско предприятие
Hhndelsraricrr pl — 1. ценни книжа, използ¬
вани о търговията; 2. търговски документи
Handelspartner m, — търговски партньор,
партньор по търговските сделки
Handelspatent л, —с — търговски патент
Handcispfacd и, -er — залог по търговска
сделка
Handelspolitik/— търговска политика
Handelsprämie / -п — търговска премия
Hhcdcl$preisblnCllnnU'— определяне на за¬
дължителни цени о системата на търговс¬
ките нтедпринmин
Handrlzrrivilru'n, -icn — търговска приви¬
легия
Hhndcitprodukt л, -с — стока
HandeltproUit т — търговска печалба •
Handeltprovisorium л — временно търгов¬
ско споразумение
Handelsrabatt т, -с — търговска отстъпка
Hhndeltraum m, - — търговска зала, тър¬
говско помещение
Handelsrecht п — търговско право
Hacdcitreuimr л, -п — търговски рсжим
Hhndrlzreuiztrr п — търговски регистър,
регистър на търговските фирми
Handelsreisendr /и, —п—търговски пътник;
вж. Hhndlucusreisecde
Handelstestriktlonec pl — ограничения, ог¬
раничения във външната търговия
Handrlzritkn п -krc — търговски риск
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
131
Haоdolsshhhc / -п — съдебен спор, произ¬
тичащ от търговска сделки
Hhndolsshhi-— л,—т — търговски кораб
Handelsschranke / -п —търговска барие¬
ра; търговски ограничения
Handelssortiment п — асортимент от стоки
Haоdoitspaоne / -п — 1. търговска надцен¬
ка; 2. търговска отстъпка
Hhоdelsspokulhtioо f— спекулация с цените
ни стоките
Handelssperre / -п — —търговска блокада
Haudcissposcu pl — режийни разходи на
търговските предприятия
Haоdolsspirоage f— търговски шпионаж
Handolssteueu dos Hhnimorks — търговски
данък върху занаята
Hhоielsttillsthоe т — застой и търговията
Hanec1sstorhungs/— временно нарушаване
на търговските отношения; временно
прекратяване на търговията
Handelsstraße f -п — търговски път
Handelssystem л,—т — система ни търговия
Hande1ltetic!gfL/,-тг — търговска дейност
Hhоiolstraоsaktlrо / -сп —- търговска
сделка, търговски операция
Hhоiclstrhоsprrt т — транспорт ни стоки
Haоdoitumshtz — — -т — търговски оборот;
обем ни продажбите
HandoisunUrstenpl—режийни разноски —на
търговските предприятия; вж.
Handelsspeseo
Hhniolsunteunormen п—търговско предп¬
риятие '
HandeilunlecnehmlJI■lnS/— търговско пред¬
приятие
Hhоdolsvcrbhоd тл, -е—търговско обедине¬
ние, търговски съюз; търговска асоциация
HhоdolsverUiоdungonpl—търговски връзки
Handelsverbot п — търговска забрана
Handhisvereiо т, -е — търговско обединт-
нит, търговски съюз
Handc1csvor1nnuhUinJ/ -сп —- споразуме¬
ние (съглашение)
Hhndolsvere1nllsung/ -си —търговско обе¬
динение; вж. Hhоdhlsveueiо
Hanihlsverrhndliоgonp/—търговски пре¬
говори
Handelsverkehr т — търговия
*, lоeorоhiionalor — международна търго¬
вия .
Handelsverluste pl — загуби ол — търговия,
търговски загуби
HandeiiwoutmttlunnSr— търговско посред¬
ничество
Hhоdelsverpackungg/ -еп — търговска опа¬
ковка
Handelsvertrag m, *е — търовсски догооор
Hhndeissvorer1enоg'— 1. търговско предс¬
тавителство; 2. представителство ни тър¬
говска фирма
Haоdelsvrllmhche/— l. пълномощие за из¬
вършване ни търговски сделки и операции;
2. пълномощно (документ) зи извършване
ни търговски сделки
Haоdcisvrlumoо п — обем ни търговията
Haudolsvorrat т> -= ■—- търговски резерви
Hhndeisvrrrecrt и, -т — търговска приви¬
легия
Hhоdelsmhrcо pl — стоки, подготвени за
реализация и търговската мрежи
Hhоiclswehrscl m,—търговска менителница
Haudelsweg т, -т — търговски път; вж.
Hhоdolsstuhße
Hhniclsweobunu/— търговски реклама
Hhоdhlswert т, -т — търговска (пазарна)
стойност
Hanicis/oichcn и, ——— търговска марки; сто¬
ков знак
Hhоdoltzlоs т, -сп — търговски процент
Hhneolszirkuiahton0'—търговско ^рашен^
Haоehls/nshrlhg т, -=т — търговска надцен¬
ка; вж. Hhоdcishufscrlhg
Hhоielszmelg m,—е—отрасъл— на търговията
Haoeoitroibcuee ш, -и — търговец
Hhоefeutigkeit / — похватност, умение,
сръчност
Handgeld п — капаро
Hhоegcwoube п — занаят
HanOian- m, --т — 1. покупки срещу налични
пари с едновременно пглкч.на стоката; 2.
покупка от ръка
Илоеилдеи л, -— склад (и търговски предп¬
риятия) за краткосрочно складиране на
стоки
Häneirr т — продавач; тьговец
~, abhängiger ——зависим търговец
Handlung/—тп — L действие, постъпка; 2.
търговско дело, търговия
* , rohhtswid-igo — целикл, неправомерно
действие (юр.)
Hanelnngshgent m, -еп — търговски агент
Hhnelnngthevrlimäcrtigte m,-n —упълно- '
мощен (доверено лице) ни фирмата
Hhnelnngs-ählgkeie / —сп — дееспособност
Haоeluоgtscrilfc m,-n—търговски служи¬
тел; продавач
Hhneiuggskostcо pl — търговски разходи;
вж. HhgdelsUosteо
132
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Hhcdlncusrelsende т, -п — - търговски път¬
ник
HhndlncuzunUähiukrlt / -сп —- недесспо-
собносс
Handlnnusunkoztrn pl — режийни разходи;
вж. Hhcdelttprzcc
Handlnnusvi)lllnnhel/— пълномощие за из¬
вършване на търговски операции; еж.
Hhndrlsvollmhcht
Handttrateb-n—менителница бсз джирос¬
ване
Handwerk п — занаятчийско производство
Handwerker ос, — занаятчия
Hhndwerksersbuucit п, -sc — занаятчийско
изделие
Handwerkskammer /— камара на занаятите
Handwerkssteuer/-п —данък върху зана¬
ята
Handmrrksverbhcd т—съюз (обединение)
на занаятчиите
Hhndmerktvrrein ос — съюз на занаятчии¬
те; вж. Hhndmrrktverbhcd
Hanse f— Ханза, Ханзейски съюз (ист.)
Hhrtтäheuncu/ -ec — твърда валута
Harvard-Modrll п — Хароардски модел (на
икономическо прогнозиране)
Harzburjer—Modrll п — Хамбургски модел
Hättckhlkulhtlon / — ориентировъчна
(предварителна) калкулация
Haupinvestitionsträuer ос,—основен ппвес-
сптот. генерален заночпк
Haurtaktionär m, —с — главен акционер
HhurthnftrauurCrr ос, — главен заявител;
който даоа поръчката
HhnptauUtrhUcrhmrr ос—главен изпълни¬
тел, генерален предприемач
Hauptbeschäftigung / —— основно занятие,
основна дейност
HauptCrtrau от, - — основна част ос по¬
мощта при безработица; вж.-
Hanrtuntertthtsucu
Hauptdaten pl — основни данни; основни
характеристики; основни параметри
Hhuptrrzeuucis л, —sr — основно изделие
(на нредптинсие)
Hanrtrrzruunissr pl — основна продукция
(на птедптинmпеmд)
HhuptUläehe f,-n— площ ос основните и
помощни помещения (на търговски или
промишлени прсднтиясин)
Hhnpticstandsclzung/— капитален ремонт
Hhuptlceestitionec pl •— основни каписа-
ловлдженпн, основни инвестиции
Hauptkonsument ос, -сп — основен нотте-
бисел
Hhuptkosten pl — основни разходи
Hauptkunde ос, -п — осноосн клиент; осно¬
вен купувач
Hauptlieferant ос, -еп—генерален доставчик
Hauptmerkmal л,—е—основна характерис¬
тика, главен признак
Hhnptniedeetaazsnnj/ -сп — централна ад¬
министрация; централно управление
Hhurtnutsrr pl — основни потребители
Hanrtprodukt ос, -с — основен продукт (на
предприятие)
Hanptrroduktion / — основна продукция
(на птедптпнспе)
Hauptschuldner от, — основен (първонача¬
лен) длъжник (при поръчителство)
Hanpttrilhhber -ос — основен (главен) съд¬
ружник
Haupttrend ос, -еп — основна тенденция
Hanrtunternremer ос, — генерален предп¬
риемач
Hanrtuntrrsthtzunu / — основна част от
помощта при безработица
Hauj^it^e^r^^i^ii^a^t^r^C^j/— 1. определяне основ¬
ния размер на данъка; 2. основна сума на
данъка
Hhuptverrechcunuskoctn п, -trc—основна
разплащателна смеска
Hauptversammlung* — общо събрание - на-
акционерите
Hau plvertttbtlnc g — генерално представи¬
телство
Hanrtтarrcuruppe/;-- — основна стокова
група
Haus п, -ц*г — търговска фирма, търговска
къща
Hautback / -сп — банка, представляваща
интересите на концерн; банков холдинг
Hau sb ri i c fr ru njg— обслужване по домове-
сс (от службите за услуги) *
Hausbeschcu /—оглсд на доставената ссока
слсд предаването й ос спедитора (външно-
търг.) 1
HhUsCezitz ос - домооладение '
Haushalt ос — 1. бюджет (държавен); an drc
* aCUhhrec — отчислявам о бюджсса; hns
drm ~ finanziert wrrdrn — финансиран за
сметка на бюджета; drc - verabschieden
— приемам бюджет; 2. домакинство
Hhuzhhltposten ос — бюджетно псро; вж.
Hauzhhltposltion
Hhushaltsübrrsehuß ос, -^мг—превишаване
на доходите над разходите (о бюджета)
Hhnshaltsabfhhrucurc pl —— отчисления о
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
133
бюджета
HausCaltshbrecC/ung f— отчет за изпълне¬
ние ва бюджета
Haushahtsakkum uiunii-oc*— бюджетни нат¬
рупвания
Haushnltsnufbau т—структура на бюджета
Hausrhliehua/nhcn pl —- 1. разходи на бю¬
джета, разходна част на бюджета; 2. разхо¬
ди па домакинството
Hnusraltehusglcirh т—балансиране на бю¬
джета
HhUsCaltShUSscCuß т, -ssr — бюджетна ко¬
мисия (т парламент)
Hausha<liS)heSurneгuz/— данъчно облага¬
не па доходите и имуществото ва семейс¬
твото
Hanshnlishewilliguag f — бюджетно асиг-
нираве
Hhnsrnltsbczirruagea pl — финансови вза¬
имовръзки на бюджета
HaushahlsSbliinnZ*—еп — баланс ва доходите
и разходите; баланс- на бюджетно учрежде¬
ние
Hansha<lsaaгCrfül•гnz/— бюджетно сче—
тотадсгта
HnusCnltsdcfizii п — бюджетен дефицит -
Hnnsrnltseiaknmmca п — доход на дома¬
кинството
HausraltseianaCmca pl — доходи на бю¬
джета, доходна часг на бюджета
Caushaltsf/aazicrU pari. adj. — бюджетен,
финансиран от държавния бюджет
HausChlisfinaazicru/u f ——— -бюджетно фи¬
нансиране
Hnnshhltsglcirhgcwtcht л — балансираност
на бюджета
Haushaltsjahr л, —е — бюджетна година
HnnsrhlisUonto л, -еп — бюджетна сметка
HnusCaltslücke f — бюджетен дефицит; die
— schließen — покривам бюджетния дефи¬
цит
hhushnlismäß-u adj. — т съответствие с- бю¬
джета
Haushaltsmittel pl — бюджетни средства
-, nicht hUsgrscCöpfte—пасивни бюджетни
остатъци
— ,- ciau^j^j^^^tr —— икономисани бюджетни
средства
* , nicru nusge/utzte — пасивни бюджетни
остатъци
—, veгnasrhlnuir — калкулирани бюджетни
асигнации
Hauslr^l^l^i^i^li^h^i^i^a^j/— бюджетно планиране
HansrhltspoliiiU — бюджетна политика
Haushaltsposition f — бюджетно перо
HnnsCaltsrrform f— бюджетна реформа
Haushhlisrcsrrvca pl - бюджетни резерви
HausralisverhraucC т —— потребление на
домакинството
Haushnlisvnlumcn п — обща сума на дохо¬
дите п разходите ва бюджета
HausCnltsmnгca pl—стоки за домакинството
HhusCaltswirUscChfi f — бюджетно стопан¬
ство
Haushaltszuschuß m, -sse — държавна (бю¬
джетна) дотация
Haushaltszumeisungca pl—бюджетни асиг—
нации
HnnsCnltszumendua/rn pl —— бюджетни
асигнации
Haushahtung/— 1. управляване (тодене) па
домакинство; 2. лица с общо домакинство
Haushalinc/sUnstrz pl — домакински раз¬
ходи
Hhnsha<lveetScCreгnzg' — застраховане па
домашното имущество
hnusicren itr. — търгувам -разнаена, разна¬
сям стоки по домовете
Hausmictr/—п— наем за жилище или квар¬
тира
Hausrat т — (домашна) обстановка и пред¬
мети ог домакинството
Hansratvcrsicreгuc/ / — застраховате па
домашната обстановка и домакинските
предмети
Hausse/— L повишаване на борсовия курс
или цеви; 2. икономически подем
Hhnssebewceguz/ — тенденция към пови¬
шаване (борс.) ■
haussca intr. — играя па повишаването па
курса (борс.)
HhnsscspcknlhaU т, —еп—спекулант, който
играе ва повишаването - на курса; вж.
Haussier . *
Hhnss<^^|^f^1^t^il^<iin^J*— игра па повишаване¬
то на курса (борс.)
Haussetendenz / -еп — тенденция към по¬
вишаване; вж. Haussebewegung
Haussier т — спекулант, който играе- на
повишаването на курса
haussieren itr. — играя на повишаване на
курса; еж- haussen
Hhnsmirisrhhft /— 1. домашно стопанство;
2. селски двор (стопанство)
Hhnszustcllucl)üllr / -еп — такса за достав¬
ка т дома
Havarie / —п — авария
Havarieschaden m, - — вреда, нанесена ог
134
Н
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
авария
Hobclm, - лост
-, ökonomische — икономически лостове
Hebung f — 1. повишаване, подем; ръст,
увеличаване, развитие; 2. получаване (на
пари); взимане, събиране (данъци, такси);
3. отстраняване; прекратяване; отменяне
Hcdge-Gcscrä-t и, -е—сделки по хеджиринт
roeglоg (engl.) — хтджиране—
Heeuosbuisot п — военен бюджет
Heoresetat т — военен бюджет
Hegemonie f — хегемония
rolmlshh adj. — роден, местен •
HclrhtsboihiifC f -п — парична помощ при
встъпване в брак
Hektar п, -е — хектар
hommcu tr. — задържам, затруднявам, пре¬
пятствам, преча, спирам; прекратявам
herab drücken tr. — снижавам, понижавам
(цени)
HeraUseie/ing/ — намаляване (на работна
заплата); понижаване (на цени); съкраща¬
ване; снижаване
Heuangohou п, — подход
Horanfsctzun{j—повишаване (на цени, нор¬
ми); увеличаване (на планирани разходи)
Ho-ausgabe / — пускане (на ценни книжа)
hc-hns/icheо tu. — изземам (от обдаштнит)
Hereinshbo /— залог ни ценни книжа
HrreinseUhU —m, — лице, залагащо ценни
книжа
Heuelnnhrme /— 1. даване на заем срещу
залог на ценни книжа; 2. привличане на
средства (при депозитни сделки)
horeionehmen tr. —давам заем срещу залог
ни ценни книжа
Hcreionehmeu от,—лице, приемащо и залог
цепни книжа
HerUng—t — — — 1. пристигане, идване; 2.
произход
Horknnftsbezelctmuig д/—данни за произ¬
хода на стоката
Herrscrhftsbereicr от, —е — сфера ни влия¬
ние, сфера на господство
Hersteller m, — производител
Herstellerfirma / —со — фирма-производи¬
тел
Heustelierlhоe и, — -ч*г — страна-производи¬
тел
HerstciIuinS’— 1. пдгнзвоцство,нзрабгтка
(на продукция); получаване, създаване; 2.
установяване (на връзки); организация,
създаване; 3. възстановяване; възобновя¬
ване; реставрация
Hersthiluоgshu—whnd т — разходи по про¬
изводството; еж. HousteIInоssUnttcо
Herstcllnnstkrtteо pl — разходи по произ¬
водството
Heustellnossiizenz / -сп—лиценз за произ¬
водство
Herstoiinggsmittel pl — средства за произ¬
водство .
Herstellungsmnnnpn| п — монопол на про¬
изводство
He-steilnngsp-o/oß от, -не — производст¬
вен процес
Horstellnugsqnalität /— качество ни произ¬
водството
Herstelluogsvci—ahreo п, — технологичен
процес, технология ни производството
Hersielll1ngswe1seC/ -п — метод (начин) за
изработки
Heuttciinllgswere m, -т — първоначална
стойност (на основните фондове)
rotcrosoо adj. — хетерогенен
horstcllon tr. — 1. произвеждам, изготвям
(продукция); получавам; създавам; 2. ус¬
тановявам (връзки); организирам, създа¬
вам; 3, възстановявам; възобновявам; рес¬
таврирам -
Hiera-crlo/— йерархия
Hll—c / -п 1. — помощ, поддръжки
Hiif-о/ -п 2. — парични помощ
~, mhterleiie —- материална помощ
finanzielle — финансова помощ
-, scscgtelilse — взаимопомощ
*, staailichc finanzielle—държавна субсидия
Hil-sarUeltonpl —— помощни (спомагателни)
дейности
Hilfsalusrjsteung",-т п — спомагателно обо¬
рудване
Яllf.smhteuial и, —Ссо — спомагателен (по¬
мощен) материал
Hii—sprrdnktlrо /—помощно производство
Hilfsquellen pl — ресурси
*, örtliche — местни ресурси
-, natürliche — природни ресурси
Hlifsstof— m, —т — помощен материал; вж.
Hll-smaterlhi
H^j^l^c^L-irr^cot^u^n^S/— превоз до местоназна¬
чението
Hoch п — бум
-, konjunkturelles — период на бум
hrcrentwicUeit part.adj. — високоразвит
Hncr-lnanz /— финансова олигархия, па¬
рични аристокрация, финансови тузове
HochUhfithiismus т — зрял капитализъм
Hochkonjunktur / —- висока конюнктура;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Н
135
период на бум
HochluicStrnn/ — висока производителност
Cochlristua/fäCiu adj. — високопроизводи¬
телен
hocCmöglicCst adj. — по най-високия курс
(борс.)
HncrsrCnUzznll т, •=€ — високи защитни мита
Hochlafacznzg'—- 1. висока конюнктура,
висока делова активност; 2. високо напре¬
жение
rnrrtгeibea tr. — силно покачвам (на цени)
hochwertig adj. -— висококачествен
hochwirksam adj. — високоефективен
Hörhstbicic/dc т, -п — предлагащ най-ви¬
сока цена
Höch sSudcckunggssmmce* -п — максимална
сума на покритие
Höchstgrcazc / -п — предел; лимит
HöcCstkurs т, —е — най-висок курс (борс.)
HöchrStulctuun/— максимална производи¬
телност
HörCsipnssivn pl —— максимален размер па
пасивите
Höchstprofit т, -е — максимална печалба
Höchstwert т, -е — максимална сmайвасг,
максимум
Höhe der Kapitalanlagen
(Khpitniinvcsiiitoaca) — обем на капита—
лотлажснняга
Höhrf/ —c —1. ниво (на цени); 2. - предел; 3.
височина, размер (ва данъци)
Holding * —- холдингово дружество; вж.
Holdinggesellschaft
Hold тц Usai/k* -еа — банка, представляваща
интересите на концерна, банков холдинг
Hnldlnggcsrllsrhnfi / -сп — холдинг-ком¬
пания, холдинг
Honorar л,-е — хонорар
Honorar steuer / -c—данък върху хонорара
Hozorat т — лице, за чисто плащане гаран¬
тира акцеmганта; лице, за което е платил
акцептанга
Hon<)ntceгn// — 1. плащане, платеж (по
менителница); акцентиране (ва аеннтсл-
ница); 2. възстановяване (на загуби); 3. из¬
плащане на хонорар (за свършена работа)
Hortung / — 1. натрупване (създаване) на
запаси; 2. тезаризация- натрупване (на зла¬
то)
Horiu/gsUauf т,-е — закупуване с цел съз—
■ даване на запаси
Hortu/gemittel п ——средство за образуване
на съкровищата (функция ва парите)
Hotel п, —s/—е — хогел
Hotel wrsra л — хотелиерство
Huckepacktia/spott т—комбиниран тран¬
спорт; вж.. HurUcpacUverUerг
HurkcpacUverkerr т — комбинирани пре¬
вози (с камиони и жп)
Hypolhrru/ -е/ — ипотека, залог ва недви¬
жимо имущество; eine - auf/cCmen —
вземам ипотечен заем; mit einer - belnstea
— ипотекирам имущество, обременявам
имуществото с ипотека
—, erste (ersUsicllige) — първа ипотека
HypnthrUablösnng / —еа — погасяване па
ипотечен заем
Hypothekar т, -еп — ипотечен кредит; еж.
HypoiCeke/dnnlehen
rypoircUaгisrr adj. — ипотечен, ипотека-
рен
Hyp othekarknedit т, —е — ипотечен кредит
Hy polhckarlcbcng>sccгlcCrctlung''— застра¬
ховка живот, при която застрахователната
сума служи за погасяване на ипотечен
заем
Hypoihckarohligntioa *—ипотечна облига¬
ция
Hypolileku<ra:lllПlldeeгerreibhunJ/ — ипо¬
течна облигация
Hyp otCrken-KrcdiivcгsicCcru/g /— заст¬
раховане на ипотечните кредити
HypothcUenahtrctu/g * — предаване (отс¬
тъпване) на ипотеката
HypnthrUrnnzlciCen pl— ипотечни заеми
Hypotheke/acetali *— ипотечна (ипотекар-
на) банка •
Hypothekenbank *—— ипотечна банка
Hypothekendarlehen -л — ипотечен крециг,
заем срещу недвижимо имущество
hypothekenfrei adj. — свободен ог ипотека
HypnthrkcngescCäftc pl — банкови опера¬
ции по издаване на ипотечни заеми
Hypnirckcngläubiueг т, — инатесадържа-
тел, кредитор по ипотеката
HyfoiCckcnpfa/dhriefr m, -е — ипотечно
(заложно) писмо
Hypoihekenrerht п — ипотечно (заложно)
право
Hypotheke/regisier л,—ипотечен регистър
HypntCckcnsrhuld / — ипотечно задълже¬
ние, ипотечен дълг
Hypnthrkc/scCuldcn pl — ипотечни заеми
HypntrcUcnsehuld/cr m, — длъжник по
ипотека
HyfnihekenversrCuldn/g *— ипотечен
дълг; вж. Hypothckr/schuld
CypntlicUirгr/ tr. — залагам под ипотека,
136
I
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ппдсскпpзм
Hy p^nherzb -о — хипотеза
Hypothesf^nprüfucu / -ec — проверка на
хипотезата
Hypothezcnwahrseheinliehkeit f—■ - хпносс-
сична вярност
I
Idrenfndunct" — откриване на идси
identisch [mit D.] — 1. идентичен със; 2.
еднакъв, тъждествен; dir Handschriften
sind nicht - -— почеркът нс с сдин и същ
Identität / — 1. еднаквост, идентичност; 2.
dir ~ einer Person — самоличност
Idrctitättnachmris т — потвърждаване
идентичността на стока (при митнически
преглед)
nation cstü n C uiic. t/ -ec — участие о учредя¬
ването на АД с имуществен дял
lllimitirr t adj. — неограничен, ^лимитиран
illiquid adj. —- пелпкопдсп
Illiquidität f— нсликвидност; липса па на¬
лични средства •
in prp. [Akk., D.] — 0
im Einvrrnrhmrc [mit D.] — в съгласие с
im Falle [G.] — о случай на
im Rahmrc [G.J — о рамките на
in Rrntr gehrn — пенсионирам сс
im Vordergrund stehrn — ссои на прсдсн
план <
im engbrrc Sinne — о тессн смисъл
im wrsrntlichrn - — по същество
imaginär adj. — мним; въображаем; имаги¬
нерен
Immaterialgut п, ^er —- нематериална цен¬
ност
Immaterialgüter recht п — право на немасе-
Tпалнп цснпоссп (авторско, патентю право)
immobil adj. — недвижим
Immobiliarbesitz т, -е — владение на нед¬
вижимо имущество
ImmoCiliarklhusel / -п — клауза, разширя¬
ваща пълномощията на довереното лице за
разпореждане със зсмя
Immobiliarkredit м. -е — кредит срещу
недвижимост; пносечсн крсдис
ImmoCillarkrediticstitnt и, -е — ипотечно
кредитно учреждение, ипотечна банка
Immobiliarvermögen п, - — недвижимо
имущество; вж. Immobilien
ImmobillarverpUanducu / -ec — залагане
на недвижимо имущество
ImmoblilaavvetzceerunnU/ -rc — застрахо-
оанс на недвижимо имущество
Immobilien pl —> недвижимо имущество,
недвижимост
Immobilienkredit т, -е — ипотечен кредит;
вж. Immobiliarkredit
ImmoCilicnsteucr/ -п — данък върху нед¬
вижимо имущество
Importüberhang т — прсосс на вноса над
износа; пасивен външнотърговски баланс
Importüberschuß т — пасивен външнотър¬
говски баланс; вж. Importüberhang
Import ос, —с — онос, импорт; вж. Einfuhr
-, direkter —— пряк (бсз посредници) внос
* , indirekter (mittelbarer) — косвсн (с
участие на посредници) внос .
~, unsichtbarer — невидим внос
importhCel adj. — годен за онос ■
ImportanteH m, -с — дял на вноса
Importartikel т вноеш- cтoкт. вносен
артикул
ImportaufecendunU" -ec — разход за внос
ImrortCrdürfcis п, -ме — потребност ос
онос
Importbedarf т— търсене (потребност) на
вносни стоки
Importbewilligung /-ec -— разрешение за
онос; вж. Importlizenz
Imrortdoknmrct и, -с —документ за онос
Importr(n) pl — вносни ссоки, прсдмеси от
онос
ImporterlauCcls / —szb — разрешение за
внос; вж. Imrortlis.rcs
Imrortrrsehwrrncu / -еп — ограничение
на вноса
Imrortrrsrnuciz л, -не — оносно изделие
Importeur т. вносител ■
Import Uirdcet1ncUr— стимулиране на вноса
importfähig adj. — пригоден за внос
ImportUlcannzcernnj/ -еп — финансиране
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
I
137
на вноса
1mpotU-cmrh/ -mon — фирма-вносител
1mpotrescul0migunmn,-'en — разрешение за
внос; вж. Importlizenz
1mpo-tseshrä-t л, -е — 1. импортна сделка;
2. импортно търговско предприятие
Importgut п, -чгг — вносни стока
1mpnrirandel т — внос, вносна търговия
Impo-t haus и, -тг —- фирми-вносител; вж.
Importfirma
importieren tr <— внасям, правя внос
1mporelneonsität /— дял на вноса и снабдя¬
ването т някаква стока
Impoutkhphzltät /—- възможности за внос
(ни страната)
Impouikaufmann m,-louto—търговец, кой¬
то ст занимава с операции по вноса
ImportUrgior и, —тп — кантора по вноса,
импортна кантора
1mporrkonleinle ^-с — контрол върху вноса
1mpn—tknsteо pl — разходи, свързани с вноса
Impnttlasor т,- — склад за вносни стоки
Importland л, -чсг — страна-вносител
Importilste / -п -— списък ни вносни стоки
Importlizenz/ -еп — разрешение за внос
1mprrtmelengg/, -оп — декларация за внос
Importposition / -еп — предмет на внос
Impr-ipnteeо т -- — позиция по вж.
Importposition
Importpreis m,-е — вносни цена
~, duuhhscrnltillhrcu — средна вносни цени
Impnueprelslneex m, —е auch -iizes — ин¬
декс на вносните цени
Importquote / -и — импортна квота
Importrückgang т — съкращаване (нама¬
ляване) на вноса
1mportrestrlUiioо / -еп — ограничение на
иноса
Importsog т — голямо търсене на вносни
стоки
Importsperre / -п — забрани за внос
Importsteuer / -п — данък върху вноса на
стоки
1mporiumsatz т — оборот по вноса
Impnutunte-nermen п - -— фиpмa-вгск--
лел; вж. Importfirma
ImpnutveuUri л, -е — забрана за внос
Impnteve--ar-on л, - — вносен режим
1mprrtvert-ag т, -=е — договор за внос
1mprrtvoiumen л —обем на вноса
Imprrimhue / -п -— вносна стоки
Imfrrizeuilfikhe п, -е — сертификат за внос
Importzlus m, -сп — лихвен процент върху
вносните операции
Importzoll w, — — вносно мило
1о 2-fahrcu Higsich1 —двукратно
io Anspruch nchmoi — възползвам ст
iu Grenzen hhiten — задържам ни определе¬
но ниво
iu Saldo — в остатък (счет.)
iu Saldo bleibon—оставам длъжен, оставам
в дълг
iu Zahlung scUoo — плащам
iu Zahlung ichmeu — получавам заплащане
^äquivalent adj. — ^еквивалентен
1nhntp-ucrnhrme/— L използване; 2. ли¬
шаване (от собственост) и ползи на държа¬
вата; 3. ограничаване ни правата
1nhnsfruheuhrmo bewilligter
Hhusrhltsmittel —-усвояване (използване)
ни отпуснатите бюджетни средства
InUot-loUnhrme / — въвеждане, пускане в
експлоатация, и производство
1gbotrlebоhhme uenor Kapazitäten — въ¬
веждане пи пови мощности
InULtrloUsc1zu1lgJ/ -еп — пускане в експло¬
атация; вж. 1nbetuiehnhhmo
Inhrtorms (Igtounhtlrnhi Comme—hlhl
Trums) —— ИНКОТЕРМС (международни
търговски термини)
Indemnität f— 1. възстановяване (компен¬
сация) на щети; 2. освобождаване от отго¬
ворност, шщемн11ттт (юрид.)
IlldomnltätsUule— т,—т — гарапциошо писмо
Indent m,-o — индент (поръчки)
1neontgeUeu т, ——вносител, даващ поръчка
за закупуване ни стока
Indentgeschäft л, -т -— иlадeнтиа операция
Ineontsrüchäft л, -е — —поръчка за закупува¬
не на вносна стока чрез посредник
ioiootl-izlr—cn tr. —— идентифицирам, отъж¬
дествявам
Ineentnormeu т, износител, получаващ
поръчка за доставяне на стока
1оeentvert—oie— т, 1 — пpeдcгaкитпл аа
вносителя в чужда страна; 2. посредник
при иццтнтни операции
Iudex m, -е л^Г -Cizcs — 1. индекс; показа¬
тел; 2. регистър, списък; 3. указател; иццекс
IniexlbiiiunnS, -оп — индексация
^ох^Го m, •= — форма на заплащане при
промяна ни иццткси на поскъпване на животи
Ineexmähruns/ -тп—регулируеми валута
Ineionstraltuns / — поддържане в изправ¬
ност
Indikation / -еп — индикация
lneltprnibcl adj. — 1. замразен (капитал); 2.
освободен; който не може да бъде изпол-
138
I
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
зван
indossabel adj. — който може да сс джирос¬
ва; вж. icdotslcrbhr
Indossament л, -с — джиросване, джиро,
индосамснс
~, beschränktes — ограничено джиросване
*, invoIIständigrs — непълно джиросване
-, vollständiges — пълно джиросване
IcdostamentoCliun п, -s — задължение по
джиросването -
Indoszhmentvrrbindllchkeit / — задълже¬
ние за джиросване
Indossant ос,-ec —доиранс, шщосанс
-, caclrfoluender — последващ джиранс
-, vorhergehender — предидущ джиранс
Indossat т, —с — джирасар (ппдoсзтдр)
Indossatar m-e —■ дж^ата^ вж. Indossat
Indossateur т, -е —дж^ата^ сж. Indossat
icdozsterCar adj. — който можс да се джи¬
росва
indossieren tr. ■—джиросвам
Icdnzzo п — джиросване; вж. Indossament
industrialisieren tr. — индустриализирам
Indnstrialistcruncj/—индустриализация
Icduzttializmnz т —— индустриализъм, пре¬
обладаване на промишлеността (о иконо¬
миката)
Indu stt•ie/ -п — ппдуссрпн, промишленост
*, bearbeitende —обработваща промишле¬
ност; вж. Industrie, lhndeteiuene
*, eicheimizcee — родна (мсстна) промиш¬
леност
~ , exportintensive — ориентирана към екс¬
порт промишленост
- , extraktive — добивна промишленост
-, inländische—родна (местна) промишле¬
ност
- , kapitalintensive — каппсалоснка про¬
мишленост
« , landeseigene — родна (мсстна) промиш¬
леност
- , leittnnusUähiue —мощна индустрия
-, ztnUUuewinnendlr—добивна промишленост
-, verarbeitende — преработваща промиш¬
леност
Indnztrieökonomik/— икономика на про¬
мишлеността
Industrie- und HhcdellS)ChCt/ -еп —- тър-
rовско-птдмпшлспа банка
Industrie- und Handelskammerf -c—тър-
гдвскд-птомишленз палата
Industrie-Agrarland n, <cr — промишле¬
но-аграрна страна
Industrie-Norm / — промишлен стандарт;
Deutsche - (DIN) — Нсмски промишлен
стандарт •
Industrie ab fall с pl — промишлени отпадъци
Industrirabwätscr pl—промишлени отпад¬
ни годи
Industгieaktiee" -C — акция на промишлено
предприятие
Icduttrleausrüttnnu / -еп — промишлено
оборудване; оборудване за промишлено
предприятие
Indnstriebörszb"-н—борса за готови изделия
Indnttrirbhck f-еп — промишлена банка
Industriebau т — 1. промишлена сграда; 2.
промишлено строителство
Industriebetrieb ос-е—промишлено пред-
нтпнспс
Indrnstricbiianz z/ -ec — баланс на промиш¬
лено предприятие
Indnstriedycamik / — индустриална дина¬
мика (метод за изследване работата на
птсдптин•тинmа)
Indnztrleerzeuucis л, —не — промишлено
изделие
Icdnztrirfusion /— сливане на промишлени
предприятия
Industriegüter pl — промишлени стоки
Industriegebiet л, -с — индустриален район
Icdustrlrgrlände л, -п — 1. заводска тери-
сотпя; 2. промишлен (индустриален) ра¬
йон; район на промишлено предприятие (о
града)
Industriegjrzllschefaut-rn —индустриално
общество
IcdustrleurтetkschaUt / -еп — професио¬
нален съюз на производствените работни¬
ци (от даден отрасъл)
Induztrlrhypothrk / -еп — ипотека върху '
участък, заст ос промишлено предприятие
Industrlrinerztition / -еп — капиталовло¬
жение о промишлеността
Induttrirkhrithl л,—1сп — промишлен капи¬
тал
Indnttrirkrrdit ос, -с — промишлен кредит
Indnttrirkreditback / -еп —— банка за кре¬
дитиране на индустрията
Icdnttrirkreis от, —с — промишлен кръг
Industrickrise / -п — промишлена криза
Industrieland л, - -—промишлено развита
страна
industriell adj. — L промишлен, индустриа¬
лен; 2. фабрично изработен
Induztrlelleneerband m, - — съюз на пн-
дусстпзлипсс
Industrieller т, ипдycтpиaеиI^, фабр--
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
I
139
кант
Industriemacht f— индустриална мощ
Industrirmi/isterium л, —Се/ — мнннетере-
тво на промишлеността
Induetгicmnnopol п — промишлен монопол
Industriemuster- п, пром^шшен образец
Indust’-enachfrage f— промишлено търсе¬
не, търсене на промишлена продукция
Indusiricnhli/aiion / -сп — промишлена
облигация
Iadusirieptndukt л, -е — промишлено про¬
изводство
Industrirunicrachmea л, промишлено
(индустриално) предприятие
I/dusir-cu/Urr/ihmer т, индустриалец
Indusirieverhnnd т, — съюз на индуст¬
риалците; еж. Industricvc’cicigu//
IndnstrirvereiniggunJ/ -еп — съюз на ин¬
дустриалците
Indu!^St^l^i^f^mat^e/ -п — промишлена стока
Industrie Werbung/*— промишлена реклама
Iadustric’wcrk и, -е — промишлено предп¬
риятие, завод
IndustriewerU ги, -е — акция на промишлена
компания
—е , führende — акции на водещи промиш¬
лени компании
IadustrirwirtscCaft f — индустриално сто¬
панство
Industrirzoll m, - — защитно мито за внос
на промишлени стоки
IndusSrteczon f-п — промишлена зона
Industriezweig m, -е — отрасъл на промиш¬
леността
Industriczyklus т, -len—промишлен цикъл
Inflation *— инфлация, обезценяване
—, autonome — автономна инфлация
-, importierte — вносна инфлация
* , srrlcirhradc —— пълзяща (скрита, бавно
развиваща се) инфлация .
i/flatin/är adj. — инфлационен
Inflniionser sc heiiau ni/, -ec—инфлационно
явление
Inf ati-jmss/fanr’*—опасност от инфлация
iaflntnriscC adj. — инфлационен; еж.
inflationär
Information f -еп — информация
Inform ahtonaSdhulf —rn — информационен
масив
IaformatioascicCciU/ -еп — информацион¬
на единица
Informationsfluß m, —ssr — информационен
поток
Iafoгmatioasgcmianuag / — получаване
(събиране) па информация
Iafo’maiioasrrrht и, -е — право на получа¬
ване па информация
Informationssppicherunnf— натрупване на
информация
Informationsverarbeitung/— обработка на
информация
InfrasSr иПиш’* —еп — инфраструктура
I/frastruUturUredit m, —е — кредит за фи¬
нансиране па инфраструктурата
InChbrr т, -— (на п^р^е^ц^ггр^^^^г^и^с,
на ценни книжа); auf —— — на предявител
InChbfraUtie * -п — акция на предявител
IaCaberhypootre/—е/ — ипотека ва предя¬
вител
Inhaber IndnssamraU л, -е — бланково джи¬
росване
I/haberko/aosseme/t и, -е — совосаменг
на предявител
Iah ab rrlagcrechrin m,—r— складово свиде¬
телство на предявител
I/hahcrpolicc / -а — (застрахователна) по¬
лица на предявител
IahahcгsrCcrU т, -s —- чек ва предявител
InhabcrsrCuldvcгsrhrcihnng / —еп — за¬
дължение (дълг) па предявител
InhabrrspaгgniCabrn п, тол- ва предя¬
вител
Inhaberwechsel т, менителница на пре¬
дявител
InCali m, -е —— 1. съдържание; 2. капацитет,
вместнмоет, обем
inkassicrea tr. — инкасирам
I/kasso л—инкасо; zum——ва инкасо; zum
— eiarcicCcn — представям за инкасо; zum
- enUgrura/rCmen - приемам на инкасо;
2. инкасиране, получаване на плащания
—, dokumentäres — документ^но инкасо
I/kasso mit Nachakzept — инкасо с послед¬
ващ акцепт
Inkasso mit Vorakzept — инкасо с предва¬
рителен акцепт
InUhSsoabtrc1untu/— атеwгъптане от инкаси¬
ране
IakassonUzept л, —е — акцептен кредит
Inkassoanzz iguf* -п — инкасото авизо; вж.
Inkassoavis
Inkassoauftrag т,яе — инкасово поръчение
Inkassoavis т — инкасото авизо
Inkassogeschäft л, -е — инкасота операция
Inkhseoindossamcnt и, -е — джиросване на
инкасо
Inkassoprovision / -rn — комисионн за ин¬
касо
140
I
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Inkassorisiko л, -Ulo — риск от доплащане
(при инкасови форма на разплащане)
Inkhstnspeseо pl — разходи по инкасирането
Iоkhssoverfhhuen л форма на
разплащане
1gkhssovveu;gieugg/-cо — комисиони за ин¬
касо; еж. 1gUhssopuovltinо
IgUastoverkcr— т — инкасови операции
IоUhssnvnIlmhcrt /— доверенови на инкаси¬
ране, пълномощие за получаване ни плащане
Iоkastnzcssion / -еп — отстъпване от инка¬
сиране; вж. 1nkhttoabt—otnод
inUoоvcrtiUeI adj. — доконвертируем (за ва¬
лута)
1nU—a-iiuotoо л -— влизане и сила (действие)
Inianehn-Urmmeо п, - — вътрешни ресурси
1nlanethnleihe / -п — вътрешен заем
Iniauiseulös /и, -т — доход от реализацията
ни вносните стоки ни вътрешния пазар
Inianesmhukt т, =т — вътрешен (национа¬
лен) пазар
Inlhnesоhchf—hse f— търсене ни вътрешния
пазар
Inlanesp—rduUt п,—-е — изделие родно про¬
изводство
1nlhnespro(iukfii)n0'— родно производство
Inlandsschule f, -еп — вътрешен дълг, вът¬
решна задлъжнялост
Inianetvcrb—huhh т—вътрешно потребле¬
ние
Illihnesvorsc1шleung f — вътрешен дълг,
вътрешна задпъжняmгст
1i^lalldismheuing*,-otli—национална валути.
Iglageswohhse•l т, - — менителница от вът¬
решно оаращeниe
. Innen auielhe f -п — вътрешен заем; вж.
Inlaоdshglelre
Igоegraneei т — вътрешна търговия
inne—Uet—ieblihh adj. — вътрешен, вътреш¬
нозаводски (ресурси)
inоeu—egirgai adj. — въmртшпгдтгкгнаmти
lggeusthhtlich adj. — вътрешноцържавтп
igneuwl—tshhaГtIihr adj. — вътрешносто-
пански
Innovation / -оо — нововъведение; обнов¬
ление
^тул^ adj. — новаторски
Inserat л, —т — обява и пресата (рекламни,
делова)
1ntertil)nn' -еп — поместване на (рекламни)
обяви и пресата
iosolvcut adj. — неплатежоспособен, несъс¬
тоятелен (длъжник)
Insolvenz f -en — неплатежоспособност,
несъстоятелност, банкрут
instabil adj. — нестабилен, неустойчив
IgstaUliitäe f— нестабилност, неустойчи¬
вост
Igstanihaituog / -еп — 1. поддържане в
изправност, поддръжки; 2. текущ ремонт
Instanehhitunstfogds т фовд Ремонт
ни основни средства
Insn—-couz/— неплатежоспособност
Вродили л, -т — 1. дългосрочен държавен
дълг, гарантиран с покритие —от специални
постъпления; 2. интеграл (мат.)
Integration f —— интеграция, обединяване,
сливане
lotog-lo-со tr. — интегрирам, обединявам,
сливам
Igtolilgenza—bcit f -сп — интелектуален
Труд
Igtoоtltät f — интензивност
IntontlcVc*oungS/—интензифициране, засил¬
ване, усилване
Intonsivinvvetitiong' -оп — интензивно ка¬
питаловложение
Intonsivltät / — интензивност; вж.
1оtrgtität
Iuto-osso п — интерес, закнттртсгвангст
Iutercssen pl — лихви
IotouosscnbecerhnunoS'/ -еп — изчисляване
(начисляване) ии лихвени проценти
Into—essenge1relilns1lrl-t" -сп — 1. обедине¬
ние (тръст, концерн); 2. гаш,нгст (единст¬
во) на интереси
Inteuossout m, -сп — 1. заинтересовано ли¬
це, заинтересовани страна; 2. партньор,
компаньон
Interossenn votr elung/— представяне на ин¬
тересите
Igto'—ossloutrelt /— заинтересованост
~ »materielle —-материална заинтересованост
~, persönliche — лична заинтересованост
Interim п — временно споразумение
IntorimsaUtle / -п —— временна акция; вж.
Into-imsshrolо
1nte—lmsbllhnz / -еп — промеждутъчен ба¬
ланс
1nthuims-hUtuu / -оп — предварителна фак¬
тура
1groulmsUrgto п, —ton —— промеждутъчна
сметка; спомагателна сметка
Inrorimsthhoin т, -е — 1. временно свиде¬
телство (за акция или облигация); 2. свиде¬
телство зи право на получаване ни предва¬
рителни дивиденти, 3. временни акция
Intou Ualhuzigsoо pl — лихвени проценти, на-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
I
141
труналп се за периода па създаване да АД
Interpolation f— ппсерпдлаuпн
interregional adj. — междурегиопалеп
intervalutarisch adj;- — мсждувалуссп, - ин¬
тервал усарсн
Intervention / -ec — 1. пптетоенuпн. вме¬
шателство; 2. посредничество, ходатайст¬
во; протекция; 3. протест; демарш
Interventionismus т, -men—пнсервепцид-
иизъм
Intereectioczklaur / -п —- 1. пнссрвенипд-
нен иск; 2. иск (на срсто лицс) за право на
собственост върху описано имущество; 3.
иск за изключване на имущество от опис
Ictereentiocspnnktrд/—систсма на инсет-
оенпрапе на валутния курс о ЕО (ос Цент¬
ралната емисионна банка)
Invalidenrente / -п — пенсия за инвалид¬
ност
Invalidcnvvrrtceerunnj/ -еп — застрахова¬
не о случай на инвалидност
Invalidität f— инвалидност .
Inealliiiiiätsen Cszeecdguuc.t/ -еп — компен¬
сация за загубване на трудоспособността
(поради злополука)
IneallditätsUall m, ^с — случай на инвалид¬
ност (застр.)
invariabel adj. — пепзмсннем. неизменен,
постоянен
Inventar и, -е — 1. инвентар; 2. ипвепсатп-
зацпонеп опис; das - * hufnehmen — правя
иноепсзтпза ция
ImvcnCarislrren tr. — ппоснсарп(птам
IcernthrveettceeerncU"-r & —застраховане
на инвентара
Icv<^иit^тr/ -еп — ппвенсзтизацпн. ревизия
InvrcturdifUerrcz / -еп — лпнсп или изли¬
шъци, установени при инвентаризация
-, negative ■— липси, установени при пносп-
тарпзацин
* , positive — излишъци, установени при
пное^нсзтпзацпя
investieren tr. — инвестирам, влагам капитал
Investierung / -сп — инвестиране; еж.
Icvrstition
Inec:Ztiil)nn" -еп — инвестиране, кaппсaлд-
влджеппе. влагане на капитал
Investitionen pl — инвестиции, капитало¬
вложения
~ , autonome — автоном^ (независими ос
обема на производството) капиталовложе¬
ния
* , dezentrale — децентрализирани капита-
ловиожеппн
*, direkte — прски каппсаловлджснин
*, indirekte — косвени каппсалдвиджснпн
*, induzierte—индуцирани кзнпталдвлджс-
ния ■ . •- , . .
*, planmäßige—планови капиталовложения
~, produktive—производствени кап^салоо-
ложсн^
-, staatliche —държавни канпсзлоолджснпн
Investitionsauftraggeber т, инвеститор
Investitionsauftragnehmer т, предпри¬
емач
Icvrstitionsaufwhcd т — кзпиталоолдже-
ппя. капитални разходи
Icvrttitionshnfmecdunurc pl — капитални
разходи; вж. IcvrstltionshnUwhcd
Investitionsbank / -rc — пноссспционпа
банка
Investitionsbau т—капитално строителство
Inerztitiontbi[anz/ -еп — баланс на канп-
салоолджспинса
Invrztitiontbonm т — инвестиционен бум
IneestitioncUilnacZectlnc j/ -еп — финанси¬
ране на каппталдвлджснпн
InvestltlonzUocdz т, — — инвестиционен
фонд
Invrstitiontfrrihrit/— свобода на инвести¬
рането '
icvrttitionsfrrudiu adj. — склонен към ин¬
вестиране
Investitionsgüter pl—дълготрайни матери¬
ални активи
Invrstitiocsuüterproduktinc / -сл — произ¬
водство на дълготрайни материални активи
Invrstitionzursrllsehaft / -rn — ипоестпип-
онна компания
Investitlonsjut п, -чс — средство (основно)
за производство; оборудване
Invrstltionshauzhalt т,-е — ппвессииидпеп
бюджет
Invrstitiocshilfr / -п — инвестиционна по¬
мощ
Ineestltloczintensität /— капи^-алосмкост
Ineeztitlonzkostcn pl — разходи за инвести¬
ране
Inerztitloczkostcnpl — капитални разходи;
вж. Inerztitincsanfmand
IcerstitionskottunczllCunc.U'—съкращаване
на капиталните разходи
IcvcsttitoocStaft/— основна маса капита¬
ловложения
Inerztitlonskrhft/— финансов потенциал на
инвеститора
Ineestitlocsktedit m, -с — инвестиционен
кредит
142
J
НЕМСКО-—БЪЛГАРСКИ
I/vestitionsSunkuncg/—регулиране на капи¬
таловложенията
InvcsUiUinasma/grl т —липса па капиталов¬
ложения
Iavrstiiioasmaß naC atr / -п — инвестици¬
онно мероприятие
Iavrsiitionsmittcl pl — инвестиционни
средства
I/vrstitioasnbjrkt л, —е — инвестиционен
обект
Invcstittonasfuaiiuz/— планиране па капи¬
таловложенията
Invrstitinnspolittkf— инвестиционна поли—
тика
I/vcs ti ttooiaq iwoue/ -п—относителен дял на
капиталовложения Т нетния национален
продукт
Invesiitio/srate/ —п — относителен цял на
общите капиталовложения т общия нацио¬
нален продукт
IavrsUitionsscCnUznhkommc/ п, спора¬
зумение за закрила на чуждестранните ка¬
питаловложения .
I/vrstiiinnsspгiizr f —c —- финансова "ин¬
жекция" с цел стимулиране на капитало¬
вложенията
InvcsUiUin/sstnbilisietnng f— стабилизира¬
не па капиталовложенията
IltvesSiitgnasSccгr_n-п —данък върху капи¬
таловложенията
IavrsUitionstätiдUrti/ -сп — инвестиционна
цейносг
Investitionsträger т * инвеститор; вж.
Iavcstitinnsanftraugcbcr
I/vrstiiio/sumfnng т — обем па капитало¬
вложенията
InvrstiUionsvnlumrn п, обем на капита¬
ловложенията; вж, Investitionsumfang
Invcstmcnt-AnicilsrCri/ m, -е — акция на
инвестиционна компания
Invrstmratursrll schäft / -ec — инвестици¬
онна компания
I/veeUmenisparen pl — използване средст¬
вата на дребните вложители за създаване
на инвестиционен фонд
Iavestme/ttruet т, -s — инвестиционен
тръст
Investor т, -еп — инвеститор
Isi-Prinzi^p-AbrecCclInng, -еп —изчисля¬
ване ва стокооборота на база фактически¬
те mастъплетия ог стоките
IsthbrecllnunnJ/ -сп — калкулация ва фак¬
тическите разходи; вж. IsiUostc/гccrnung
Istnrbfitsnnfmand m — фактически разхо¬
ди; вж. Isikosica
Ietaufmc/düngec pl — фактически разходи;
вж. Istknsica
Istausgaben pl — фактически разходи; вж.
Isikostea
Iste ia nahmen pl — фактически паегъmле—
ния, фактически приходи
IsUrrlös ги, -е — фактическа (реална) печалба
IsUgrwina т, -е — фактическа (реална) пе¬
чалба, фактически (реален) доход
Istgгößr*--г—действителна (реална) тели—
чина
Isikalki^ii^tii^n /* -сп — отчетна калкулация
ВИниен pl — фактически разходи
IsiUostfnrerhnnng / -еп — калкулация на
фактическите разходи
IsUsclbsiUnsUra pl — фактическа себестой¬
ност
Istspann/f* —п—фактическа разлика между
цената на закупуване и продажба
Istvcrsttuufung)/ -сп—данъчно облагане на
фактически полученото възнаграждение
Istwert т, -е — цейсгтигелво (реално) зна¬
чение; действителна (реална) величина
Istzahlen pl — фактически (реални) цифри
(на разходите)
J
Jain л, -е — година; das ganze — hindurcr
— през цялага годила; alle vier —е — па
всеки четири години; dieses гази годи¬
на; hiuUc ia ciarm точно след една
година; tm —е 1992 — през (в) 1992;
nächster до1годш:а- von- ~ zu ~ — от
година па година;
JarrbnrC л, =ег — годишник
~, statistisches — статистически годишник
jahrelang adj. — дългогодишен
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
J
143
jhhrelans adv. — години наред
Jhr—otUoearf m, -т — годишна пгтдeбнгст
Jhrroshilaоz / -еп — годишен баланс
JhrreseinUommon п,-—годишен доход
Jhr—otogeabrcchnunng/ -сп — годишен от¬
чет
Jahrotplhn zg, -т — годишен план
Jahrespt'renktirо f—годишно производство
Jhrrottag т, -е — годишнини
JhhtcsurIhuU zzc, —т — годишен отпуск
Jhrrosurlhubshntprnch т — право на годи¬
шен отпуск
Jarroshboооemenr л, -s — годишен абона¬
мент
Jhh—osrauptversammllInvS/—еп—общо го¬
дишно събрание
Jhh-othUrochnungS" -сп — годишен отчет
JahresaUshhIuß »ц -sso — 1. годишен баланс
(счет.); 2. край ни стопанската години; 3.
годишно счетоводно приключване
Jaht•oshbschlütt т, -т — годишен период,
година
Jahrotaоfhng т — начало на годината
Jhhrosau-Unmmen п годашна продук¬
ция; годишен добив; годишни ресурси
Jah—osausgaUen pl — годишни разходи
Jarr^o^^^u^^glcicr т, -е — годишен баланс;
еж. Jahresabschluß
Jhh—otUoli-hg т, — ежегодни (парични)
вноска
Jahrosboricrt zu, -т — годишен отчел
Jahr'esbesthge m, —-че — остатък и края ни
годината '
Jhruesb)iuav/ -тп — годишен (заключите¬
лен) баланс
Jhrresbonut т — бонус от сумата, за която
си закупени стоки през годината
Jarrosbneger и, -е — годишен бюджет
Jahuosenrhhshrnlit т — средногодишно
jah—osenrhhscrоiitlihh adj. — средногоди¬
шен
JarrosoinUünfte pl — годишен доход; еж.
Jhhrescinkrmmeо
JarroseinUrmmen п, годишен доход
Jhrt•osogee п — край ни годината
Jhr-oserrcbunnJ/ — годишна отчетност
Jahros-rlst / — едногодишен срок; bluuen ~
— в срок от една година
Jarrosgeralt п — годишна заплата
Jhhrosgeshrä—itUeuih1lr т, —е — годишен от¬
чет за дейността (на фирми, предприятие)
Jaht•osUrstonpihо т, — — годишна сметки
на разходите
Jhhrrsi(thn т,^— годишни работна заплата
~ , ga-antlorirr —- гарантиран размер на
годишната работни заплата
Jahreslohnfonds т годишен фовд "Ра¬
ботна заплати"
Jahrrsphushhhir л,-п—обща годишна суми
Jhht'rsplhо zu, =т — годишен план
Jhr-otplanuIO'g/ -сп — годишно планиране
Jaht^ospuä^mir / —п — годишен размер на
(застрахователна) премия
Jhrrotrhto/—годишни вноска; cluc Schule
lu ~ о hhzarirо — изплащам дълг на го¬
дишни вноски
Jahrrtt•onir f— годишна пенсия
Jahr е ^^1 п — годишно задание, годишен
план
Jahresumsatz т — 1. годишен оборот; 2,
оборотът през едни календарна година
Jarresumscrlag т — годишен оборот; вж—
Jhrrosumtatz
Jhrrotve-U-hnhh т —— годишно сотдeалe-
нит
Jart•csmncht т — ежегоден прираст, нарас¬
тване
Jhrrrtzahlunоg/ -сп ——годишно плащане
Jahreszinsen pl — годишни лихви (лихвени
проценти)
Jarresznwhcrsrhto / -п — годишни темпо¬
ве на нарастване
jährig adj. — годишен; zwei—— двегодишен
jährlich adj. —годишен, ежегоден
jährlich adv. — исяка години, ежегодно, го¬
дишно
Jhrutantrnd л, -е — хилядолетие
Jhruzohnt п, -е — десетилетие
Jhrughgs т, -е — реколта (от грозде)
Jhrt’huger-rvrrrrhg т — споразумение
между предприятия ни въгледобивната и
енергийната промишленост
Jarrpacrt/ -сп — аренди (на земя) зи години
jhrrzohniolans adv. — и продължение пи
десетилетия
jetzig adj. — сегашен, досегашен, съвреме¬
нен; iu der - со Zeit — и днешно време
jeweilig adj. — съответен, даден, наличен
Job 8Глггг т, pагoинкк, който длли
работното място с друг колега
Job Sharing п — разделяне пи работното
място между двама работници
Job zu, —s, (umg.) — работа, служба
Jrh-Eglhrgomogt п—разширение на обеми
на работата чрез повече операции
Jrh-Egtihrmrоr п — обогатяване ни рабо¬
тата чрез разнообразна дейност
JrU-Rrraii(tg /— смяна ни работното място
144
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
о определена съвместно работеща група
Jobber т, сътrдвеu на сдро, комисионер
Joint Venture n, -s — обединение на самос¬
тоятелни предприятия и на птсдптпнтин с
чуждестранно участие хато форма на ин¬
вестиране, Джойн Вснчър
Jornal л, -е —- 1. - журнал; 2. (счетоводен)
журнал
Journhl-Haurtbnch л, -чсг — глаосн жур¬
нал, главна книга (снет.)
Jubil, Jubiläum л, -еп — юбилей
Jubilar m, -е — юбиляр
Jnuendhrbeitstchuts т——защита на работе¬
щите младежи на възраст под 18 години
JnJecdarCeitstehutsJesrts п, —с — закон за
защита на работещите младежи (под 18 г.)
о Германия
Jugendliche п,-с — младеж, млад човек
Juniorpartner т, млада™ партньор
jüngst adv. — неотдавна
Jnnktlmursehäft щ-е — 1. кдмненсзипдппз
сделка; 2. операция, поставена о зависи¬
мост ос вноса на съответни стоки
Jura f — право, правни науки; ~ studieren
—— слсдоам право
juridisch adj. — юридически, прагсн
Jurisdiktion f — юрисдикция
Jurisprudenz / -en — юриспруденция,
правни науки
Jтгiit.t;—еп —юрист, правист
juristisch adj. — юридически, правен
juristische Person — юридическо лицс
justieren tr. — юссирам; сверявам, теглото
на монети
juttifisieren tr. — 1. .оправдавам; 2. проверя¬
вам; сверявам; установявам верността
Justifizierung / -rn —— потвърждаване; *
einer Reeecnnu — потвърждаване на
смескаса; проверка на сметка
Justtc j/ -еп — правосъдие, правораздаване
Justizbehörden pl — съдебни власси
J us tizm ic 15<^.^г—министър на правосъдието
Justizbehörde / -c — съдебен оргаи
Juteshck п, — конопен чуоал
Jnmcillrwehrr/ -п —= 1. бижутерия; 2. зла¬
тарско, бижутерсго изделие
JumelvvettcecerunU-bC—застраховане на
скъпоценности •
Kaba/— означение върху напитки предим¬
но ос какао и подобни
Kabel л — 1. кабСл; 2. презокеанска телег¬
рама
• Kabeldirc st т — презокеанска телеграфна
служба
KabelUernzrhrn л — кабелна телевизия
Kabelverkrhr т — 1. телефонна (телеграф¬
на) оръзка; 2. сделки, сключвани по теле¬
фона (осн. борсови)
Kader т — кадър
Kadt^rad^i^iii^i^C^J/ -еп — осдел кадри; личен
състав
Kaderarbrit f— работа с кадрите
Kaderausbildung / -ec --— подготовка на
кадрите
Kaderleiter т — началник осдсл кадри
Kaderpolitik f— кадрова нолпспка
kaduzlcren tr. —- l. обявявам ценни книжа за
недействителни; 2. признавам (обявявам)
имот за бсзнаследссвсн; 3, спирам (напр.
съдебен процес); 4. изключвам от състава
членове на АД
Kaduzicr unct/— 1. обявяване на цснни кни¬
жа за педсИстопссипп (борс.); 2. обявяване
на имот за безпаслсдствен (юр.); 3. спиране
(на съдебен поцес); 4. изключване от със¬
тава (на членове на АД)
KhdnzierunuzverUahren л — процедура за
обявяване о несъстоятелност .
KahlpUiIidennJ/ — съдсбсн опис на цялото
имущество на длъжника
Kai т, -s — кей .
KhihrCeiter т — пристанищен работник
Kalamitäten pl — трудности
wirtschaftliche—икономически трудности
Kalender т — календар
Kalenderjahr л, -с — календарна година
Khlendermonat m, -е — календарен месец
(ос първия до последния дсн)
Kaaenderrveoee/,--—календарна седмица
(броена от 1. януари); in der 50 - — през
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
145
50-та календарна седмица
Kalidünger т — калиев гор
Kaliko т, -а — книговезко платно; калико
Kalilau/c * -п — калиева луга
Kalisalpeter т — калиев нитрат
Kalisalze pl — калиеви соли
Kalium п — - калий
Ka<liimveftнпCuun/ —еп — калиево съеди¬
нение
Kalk m, -е — тар
gelöschter — -гасена тар
«, ungelöschter — негасена вар
Kalkdü/grr т —— калциев гор
Kalkgrube * —п — варница
kalkhaltig adj. — варовит
kalkig adj. —- варовит
Kalkm-lcC f—— варно мляко; тоден, варов
разтвор
Kalkofen т, —е — варна пещ; пещ за изпича¬
не на вар
Kalkstein m, -е —— варовик
Kalkulation f — калкулация, изчисляване;
разчет
Kalkulattonsfaktor m, —е — калкулагитеп
фактор
Kalkulationspreis m, -е — калкулацио!!™
цена
Kalkulntionsziisc-hlag т, -че — калкулативна
добавка
Kalkulator m, -еп — калкулатор
UalUnlainгiscC adj. — 1. калкулативен; 2. c
— помощта на калкулатор
— е Ahechrcibnngcn -— калкулатитпи амор¬
тизационни отчисления
— е Kosten ■— калкулат^^ разходи
— е Wagaissr — калкулатори рискове
* е Zinsen — калкулат^^ лихви
* er UcterzchmerloCa — заплата на предп¬
риемача по калкулация
kalkuliere/ tr. — калкулирам, изчислявам,
пресмятам
Kalo m, -а — 1. фира, естествена загуба т
теглата;- 2. отстъпка ог цената за фира
kalt adj. — студен; — MirUr — наем без
отопление
Kaltstart т — студен старт, включване на
компютър
Kambio т, —а — менителница, камбио
Kamerai/dusi’ii * — индустрия за произ¬
водство ва фотокамери
Kammer für Außenhandel — тъншнотър-
гот^а палата
Kammer^*—/—парламент, народно събра¬
ние; палата, камара
Kampagne / —п — кампания
Kampf т. —е [für, um Akk.] — борба -за; —
[gr/ra Akk.] борба срещу; — [zmisrCra D.]
— борба между; rtnra * dutrCfrrhtca —
довеждам борбата докрай
Kampf um Absatzmärkte—борба за пазари
Kanal zr, -е — канал
KanaldurcCsUirr т, -е — превключване на
канал
Kana<liaaion/'—еп — канализация
Uanalisicrcn tr-. — канализирам
Kanalwähler т — превключвател за капа¬
лите
Kandidat т, -еп — кандидат; jmdn. als * ra
aufsUrllra — издигам кандидатурата на ня¬
кого; einen — rn aominicrcn — издигам
кандидат
Kandidahtut/ -еп — кандидатура
ka/didierra itr. [für Akk.] — кандидатирам
се, кандидатствам, поставам кандидатура—
та си за
Kn/istcr т — бидон
Kna/kaufmann m, -leuie—фирма, дружес¬
тво, занимаващо - се със селскостопанска и
горскостопанска дейност
Ka/ti/c / -п — сгол (за хранене); лавка,
бюфег
Knntiararsscn п — хранене т стол, лавка
Kanton т — кантон; провинция т Швейца¬
рия; окръг тъв Франция и Белгия
kn/tonal adj. — отнасящ се към кантона
Khazlcig* -еп — канцелария
^anzlcisaftlarrf* -п — канцеларски език
Kanzler т — канцлер
Kanzlist nt, —еп — канцеларски чиновник
Кар н, —S — нос
Kapazität / -еп — Е капацитет, производс¬
твена мощност; 2. вмеетнмаеm, капацитет,
обем 3. авторитет, капацитет, голяма фи¬
гура (треп.); 4. пропускателна способ—
носг
Kapazitätsauslastung / — натоварване па
производствените мощности
Kapazitätshus/utzu/gsgtad т — степен на
натоварване на производствените мощ¬
ности
KapazitäГseiilCritU,-е п—единица мощност
Kapaziiätsengpaß m, -ч* — тясно място Т
произвадсттато
Kapazitatseгm•eitcгtlngescffckt m, —е —
ефект па разширяване на капацитета
kapital adj. — 1. главен, основен; 2. чудесен,
великолепен
, Kapital л, --len — капитал; — ^иСпНс/ ва—
10. Немско-български икономически речник
146
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
бавям, намирам капитал; * anlegen — вла¬
гам капитал; * investieren—влагам капи¬
тал; еж. Kapital anlegen; - schöpfen —
създавам капитал; ~ sicherstellen — вла¬
гам надеждно капитала си; • unterbringen
-— влагам капитал; еж. Kapital anlegen;
über ~ verfügen — разполагам с капитал;
[aus etw. D]. •* schlagen — извличам полза
от нещо; das - bringt Zinsen — капиталът
носи лихви; das * erhöhen — увеличавам
капитала
~, überflüssiges —- капитал в излишък
~, akkumuliertes — натрупан капитал
~, angelegtes — вложен капитал
~, angewandtes — използван капитал
-, ausgeliehenes — взет на заем капитал
~, ausländisches — чуждестранен капитал
~ , betriebsbedingtes — вложен в предприя¬
тие капитал
~, bewegliches — оборотен капитал
~, brachliegendes — мъртъв капитал
* disponibles — свободен (наличен) капи¬
тал
~ , dividendenberechtigtes — носещ диви¬
денти капитал
*, eigenes — собствен капитал
~, eingefrorenes — замразен капитал
—, eingeschossenes — вложен капитал
~ > eingesetztes — използван капитал
eisernes — неприкосновен капитал
-, fiktives (fingiertes) — фиктивен капитал
*, fixes — капитал основен
~, flüssiges •— оборотен капитал
~ , flott an des ~ — оборотен капитал; вж.
Kapital, bewegliches
-, frei gesetztes — освободен капитал
~ , fungierendes — функциониращ капитал
~ , fusioniertes — обединен капитал
~, genehmigtes — акционерен капитал, уве¬
личен чрез пускане на нови акции
~, gesellschaftliches — акционерен капитал
~, haftendes — уставен капитал
indisponibles — несвободен капитал
-, individuelles — индивидуален капитал
~, industrielles — промишлен капитал
*, konstantes — постоянен капитал
~, latentes — скрит капитал
~, leihbares — кредитен капитал
-, produktives — производителен капитал
~ , sachliches — веществен (предметен) ка¬
питал
~, totes — мъртъв, неносещ доходи капитал
~, umlaufendes — оборотен капитал
~, unbeschäftigtes — бездействащ капитал
*, variables — променлив капитал
~, verfügbares — наличен капитал
*, verleihbares — кредитен капитал
~ , verwertetes •— 1, използван капитал; 2.
капитал с нараснала стойност
~, verzehrtes — употребен капитал
*, verausgabtes — изразходван капитал
vorgeschossenes — авансиран капитал
*, zinstragendes — носещ лихви капитал
~, zirkulierendes — оборотен капитал; вж.
Kapital, umlaufendes
Kapital in Effekten — фондов капитал
Kapital in Wertpapieren—фондов капитал;
вж. Kapital in Effekten
Kapitalüberhang m — излишък от капитал
KapitalüberschuD m — излишък от капитал
Kapital Übeetrajgrnjg—трансфер, прехвър¬
ляне на капитал; вж. Kapitaltransfer
Kapitalanderungg/ -en — промяна на капи¬
тала
Kapitalabfluß т — изтичане на капитал
Kapitalabwandeeunn/—изтичане на капи¬
тал; вж. Kapitalflucht
Kapitalakkumulation/— натрупване на ка¬
питал
Kapitalanhäufung / —натрупване на капи¬
тал; вж. Kapitalakkumulation
Kapitalanlage / —n — капиталовложение;
инвестиране на капитал
Kapitalanlagegesellschaft / -en — инвести¬
ционно дружество
Kapitalanteil, -е — капиталов дял; участие
на капитала
Kapitalarmut / — недостиг на капитал
Kapitataunstoceuug/— увеличение на ос¬
новния капитал на фирмата
Kapitalaufwand т — капитални разходи
Kapitalaulf^t^i^c^i^i^n^g/ -en — капитални раз¬
ходи
Kapitalausfuhr т — износ на капитал
Kapitalausstattung / — капиталовъоръже-
ност
Kapitalbedarf т—необходимост от капитал
Kapitalbedarfsrechnunfg— изчисляване на
нуждите от капитал
Kapitatbesceaffunn/—- набавяне, намира¬
не, увеличение на капитал
Kapitalbeteiligung / -en — капиталово
участие
Kapitaleetrag т, — сума на капитала
Kapitaleewegunn/— движение на капитала
Kapitalbewertunn/— оценка на капитала
Kapiialbewiiligunn/— предоставяне на ка¬
питал
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
147
KhpithlbilhnzX -сп — баланс на капитала;
вж. Karitaleerkchrzbilhns
Khpitatbliliunc’J/— образуване на капитала
Karitaleigner т, собственик на капитала
Kapitaleinfuhr f— внос на капитал
Khpithleinkommen п — сума на капитала;
еж. KapithlCetrhu
Kaj^i^l^^]^4^lini^a^t^e/ -п — 1. каппталдоложсппе;
2. дялово учассис о капитала на (акционер¬
но) дружество
KhpithlereöhucJ / -еп — увеличаване на
капитала
~ , bedingte ~ — увеличение на основния ка¬
питал на фирмата при определени условия
KapiiaalrrealttncJ'" -rc — запазване на ка¬
питала непроменен
Kapitalertrag си, . — доход ос капитала
(дивиденти)
Kapithlcrtrhutztener f— данък върху печал¬
бата (включително лихвите и дивидентите)
khpitalrxtensiv adj. — нуждаещ се от повсчс
капитал
Kapitalflucht f—— изтичане на капитал; вж.
Kapitalabfluß
KhplthlUluß т— преливане на капитали
Kapitalgeber си притежател на капитала
Kapitalgesellschaft / —еп — дружество, 0'
което съдружниците участват с капитал
Khplthluewinn т — печалба от (вложен) ка¬
питал
KhpithlJUthaben pl — капитал, активи
* , liberalisierte — либерализирани смески
на капитали, собственост на чужденци
Kapithlherabtctsunu / -еп — понижение
(намаление) на капитала
Karlthlhucuer т — недостиг на капитал;
вж. Kapitalarmut
Kapitalimport т — онос на капитал; вж,
Kapitaleinfuhr
kapitalintensiv adj. — канпталоемък-
Khpithlineestierunu f — влагане (инвести¬
ране) на капитала
Khpitatlnvvetiiioon" -еп — инвестиране на
капитал
Kapitalinvestitionen pl — каппсалдолджс-
ппс.- инвестиране на капитал;- вж.
Kapitalanlage
kapitalisieren tr. — капитализирам, превръ¬
щам о капитал
Kapitalisierung f — каппталпзитапе. прег¬
ръщане о капитал
Kapitalismus т — капитализъм
Kapitalist си, -rc — капиталист
Kapitalknapphcit f — недостиг на капитал;
вж. Khrithlarmut
Kapithlkocto и, -tbc — смстка "капитал"
Khpitalkonлrntrhtion f— кдпцепстаuпн на
капитал
Kapitalkraft f — финансова мощ
KhpitaПlriZunnJ/ -rc —- канисзловлджепие
khrithlmäßiu adj.— съобразно капитала
Khpitalmaeetf — гласс, могъщество на ка¬
питала
Kapithlmaunht си, -еп — магнат
Kapitalmangel т — недостиг на капитал;
вж Khpithlhrmnt
Kapitalmarkt си, - — канп'салдв пазар; па¬
зар на дългосрочни кредити
Khpltalmhrktsins сп, -еп — лихвен процент
по кредитите
Khpithlmatktsic.znivehn п — ниоо на лихве¬
ния процент на каниталдопн пазар
Karithlmasse f— маса на капитала
KhrithlmcnJr f— 1.маса на капитала; вж.
Kapltalmhtsr; 2. размер, обем на капитала
KhritatnacheirlgJ/—търсснс на капитал
Khritaaproduktiiinn*—- възпроизводство на
капитала
KaplthlrroUit т,-е — печалба от капитала
Kapitalquantum л — размер, обсм на капи¬
тала; вж. Kapitalmecur
Kapitalrücklage f— 1. създаване на резерви
(запаси) ос капитал; 2. резерв (запас) от
капитал
Kapitalrückzug т —— изземане на капитал;
отказ от участие с капитал във фирма
Kap HaarenCte/ -ec — рснса от капи-сала
— наситеност с капитали
KhritalschutsaCknmmec и — споразуме¬
ние за защита на чуждисс инвеститори
Kapithlsteurr/ -п — данък оърху капитала
Kapithltummr / -п — каписалова сума
Kapitalteil т, -с — част (елемент) на капи¬
тала
Kapitalteil, fixer —— основен капитал (като
част ос капитала въобще)
Khpitalttanthktion / -rn — сделка, чийсо
предмет с капитал
Kapitaltransfer т — трансфер (прехвърля¬
не) на капитали
Khpithlnmshtz т — оборот на капитала
(един цикъл)
Khpithlnmsehlhu т — прехвърляне на капи¬
тал
KhritalumszelzhJunntlon П-гп — функция
по прехвърляне на капитала
Kapital um srtzung f — прехвърляне (пре¬
местване) на капи-сал
148
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
KapiUalvetbrnurh т —— потребление па ка¬
питал
Kapiialverflechiu/u f — срастване (слива¬
не) на капитали
Kapital verkehr т — движение ^Врящен^)
на капитала
Kapitalvcrkehrsbila/z f, -е/ — на
капитала вж. Kapitalbilanz
Khplialvcrkehrsstrurr / -c — данък върху
движението на капитала
Khpitahveftaguniiiz/'— преместване на ка¬
питал
Kapitalvcricihcr т, лице - даващо капи¬
тал на кредит
Kapitalverlust т — загуба на капитал
KapiUnlvermö/ca п — капитал
Kapitalvertneliruп//* — нарастване (увели¬
чение) на капитала
Kapital vermin/drung/—намаляване на ка¬
питала
Kapltalvernichlung//— унищожаване на ка¬
питала
Kapital v^rt^<^r^li^1^uila^Jг— преместване на ка¬
питала
Kapital ¥1’^11^ т—— износване ва капитала
Kapitalverwertung/— 1. увеличаване стой¬
ността на капитала; 2 - .доходно влагане па
капитала; 3. използване на капитала
Khpka<veefsfriunc/ — срастване (слива¬
не) ва капитали
Kapitnlverzehr т —— потребление на капи¬
тал; вж. KaplialvcrbгaurC
KapiUnlvnгsrhuß т — авансиран капитал
Kapltal1^i^i^<^(^r ип/д*— миграция на капитала
Kapitalтcrt т, -е — 1. стойност на капита¬
ла; 2.съвкупен капитал
KapltalmirUsrCaft / <— сатигалнетнчсеко
стопанство
Kapitalzzetafitteeuun/— раздробяване па
капитала
KaplUalzlne т, —еп — лихвен процент върху
капитала
Kapitalzlrknlatioa/— обрашенпе на капи-
гала
Khpita<zuГliUrun/д*’— приток (набавяне) па
капитали
Kapiialzufluß т — приток на капитал
Kapiialz^гss^<nIl»ee/utUint//— 1. обединяване
на капитали; 2. съкращаване на (основния)
капитал на АД
Kapitalzusrrußla/d и, —чег — страна, вна¬
сяща капитали
KnpiUalznтnrhs т — нарастване на капитала
Kapiluiahicii/ -е/ — капитулация
kapitulieren Ur. — капитулирам
Karai л, -е — карат
Karbid п, -е — карбид
Kau/o т, —а —- товар (корабен), карго
Kargo Versicherung/*— застраховка "карго"
Kaancen/ -п — кариера; — machea правя
кариера
Karrierismus т — кариеризъм
Karrierist т, -еп — кариерист
Karte/ -п — 1. карта; Eintritis - - FaCu ——
билет (входен, пътен); VieiUca -—визитна
картичка; 2. Laads географска карта;
Poet — — пощенска картичка; 3. Wria — ,
Spriar — — меню, лист за напитки и ястия.
Kartei/ -еп — картотека
KhrtfiUa’ir / —п — картотечен картон
Karteikasten т, - — кутия (чекмедже) за
картони
Khrtcireiicu т — картотечен указател
Ka’tciscCгanU т,^е — картотечен шкаф
KartdlamU п, -чег —- учреждение, контроли¬
ращо образуването па картели
Karte'll и, —е — картел
KartcllgcsrUz п — закон за картелите
Kartellpreis т, _е — картелна цена
Kar teil verband т, ■=«—<^бе^еи^1е^(и^е на фир¬
ми под формата на картел
Kar tetl verbot ти-е— забрана за образуване
на картели
Khrtrliv<^rtrhg ги, —че — каргелев цагатар
Khuteilzwnnu ги — принудителню обединя¬
ване т картел
KarUe/vetkauf ги, ^-е — продажба на билети
KarUrnvotv^rkaf ги, - — предварителна
продажба на билети
KarUm ти, -а — картон, мукава
Kartoncauf—а — картонена опаковка
KhrtnnveepfhCunn/ -еп — картонена ку¬
тия, кашон
KartniCck /,-еп — каргогека
Kaskoversicherung * -еп — 1. заетрахатса
на превозни средства; 2. каско
Kassa/rs^Cäft и, -е — касова сделка (на бор¬
сата), сделка спот
KassaCandrl ти — част от фондова борса,
къдего се сключват касови сделки
Kaesakure ги, -е — курс на касовите сделки
(боре.) -
Kass а markt т,^е — пазар на касови сделки
(борс.)
KassascCccU ги, -а — чек ва предявителя
Kassazahluug/ -еп — плащане т брой (на¬
лично плащане)
Kasse /. -п — 1. каса, сейф (в предприятие—
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
149
то); 2. спестовна каса; 3. пари в наличност;
4. здравноосигурителна каса; die ~ führen
—водя касата; schlecht bei* sein—нямам
пари; bei * sein —— имам пари
Kasse bei Auftragserteilung — пари в брой
при даване на поръчката
Kasse der gegenseitigen Hilfe — взаимоспо¬
магателна каса
Kasse gegen Dokumente — документарно
инкасо; netto Kasse — плащане срещу до¬
кументи; per Kasse по наличен път (за пла¬
щане);
gegen Kasse kaufen — купувам срещу пари
в брой
Kassenarzt т, ^е — лекар от здравноосигу-
рителната каса
Kassenbestand m, ; — касова наличност
Kassenbon m—s —— касов бон
Kassenbuch л, ^сг — касова книга
Kassengeschäft и, -е — касова сделка (на
борсата) вж. Kassageschäft
Kassenscheck m, —s — касов чек (бележка за
плащане в брой)
Kassensturz m, ; — проверка на касата
Kassenzettel т — касова бележка
Kassier m, ---— касиер ; вж. Kassierer
Kassierer m касиер
kassieren tr. — инкасирам, правя сметка на
касата (търг.); einen Urteil * — касирам,
отменям присъда
Katalog т, —е — каталог
KatalngbesteIlunn.// -en —— поръчка по ката¬
лог
katalogisieren tr. — каталогизирам
Kategorii/ —n — категория
Kauf m,.т — покупка, купуване; zum ~
anbictcn — предлагам за покупка; einen ~
abschließen — правя покупка, сключвам
сделка за покупко-продажба; einen ~
rückgängig machen — обявявам сделка за
покупко-продажба за недействителна;
einen * vermitteln — посреднича при по¬
купка
*, fixer — твърда сделка
Kauf ab Lager — покупка от склада
Kauf auf Abruf — покупка при поискване
Kauf auf Borg — покупка на кредит
Kauf auf Kredit, Teilzahlung, in Raten —
покупка на кредит •
Kauf auf Lieferung—покупка c доставка на
място
Kauf auf Probe — покупка при проба
Kauf auf Umtausch — покупка със замяна
Kauf auf erster Hand — покупка от първа
ръка
Kauf auf fest •— покупка срещу плащане в
брой
Kauf auf feste Lieferung (Rechnung) —
твърда сделка
Kauf nach Muster — покупка по образци
Kauf nach Probe — покупка след проба
Kauf und Verkauf — покупко-продажба
Kauf zu einem annehmbaren Preis—покуп¬
ка при изгодна цена
Kauf zur Probe — покупка за проба
Kaufangebot п — 1. предложение за продаж¬
ба (от страна на продавача) 2. предложение
за покупка (от страна на купувача)
Kaufan trag т. ■=« — поръчка за покупка
Kaufauftrag т,;—поръчка за закупуване;
einen * erteilen — възлагам поръчка
kaufbar adj. — продаващ се, продажбсн
Kaufbrief m, -е — договор за покупко-про¬
дажба (при покупко-продажба на парцели)
kaufen tr. — купувам
Kaufengagement п, -s — ангажимент за по¬
купка
Kauffähigkeit f — покупателна способност
Kauffreudigkeit f — повишено търсене на
стоки
Kaufgeschäft и, -е — сделка за покупко-
продажба
Kaufhalle / -п —супермаркет
Kaufhaus и, —=ег — универсален магазин
kaufkräftig adj. — платежоспособен
Kaufkraaf/— покупателна способност, си¬
ла (на пари)
~, nominelle—номинална покупателна спо¬
собност
reale — реална покупателна способност
Kaufkraft gewinn т, —е — печалба при поку¬
пателна способност
Kaufkurs m, —е — курс "купува” (борс.)
Kaufladen т, - — магазин
kaufmännisch adj. — търговски
Kaufmann т, -leute — 1. търговец (фирма);
2. специалист по икономика на търговията
Kaufmannsgehilfenprüfung / -en — изпит
за търговски помощници
Kaufmannskapital п — търговски капитал
Kaufmittel pl — средства, предназначени за
покупка
Kaufprämie / .-п — премия за направена
покупка
Kaufpreis w-e — покупна цена
Kaufvertrag т . ■=« — договор за покупко-
продажба :
Kaufwar е / -п — стока
150
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kaufwert т — стойност на стоката при по¬
купката й
KauUseit f—врсмс за превръщане на парич¬
ния капитал о производителен
Kälteanlage/ -п — хладилна инсталация
kälten tr. —— охлаждам, изстудявам
Kältetechnik f— хладилна техника; хладил¬
но дсло
kämpfen itr. [für Akk., um Akk.] — боря сс
за; - [mit D.] — боря сс c; - [jegrc Akk.] —
боря сс срсщу
Käufer m — купувач; - acilockec — привли¬
чам купувачи
Käufe rjr wolenheи./ -ec — навик на купува¬
чите
Käufernachefagj/—потребителско сърсснс
Käufer-verhalten — поведение на купувачите
käuflich adj. — 1. който може да се купи, за
продан; ~ erwerben — купувам; 2. прода¬
жен, подкупен
Kausalität f— птпчпнпосс
Kaution/-•e^c — парична гаранция, поръчи¬
телство; gegen -- — под атpпцlnня ; ein. -
leistrc, zahlen—плащам гаранция
Krllrrmrehsrl т — фиктивна менителница
Kelter/ -п — винарска или плодова преса
keltern tr. ■—— изстисквам, прекарвам през
преса (грозде, сокове)
Kenn п, -с — ключово (базово) ндпн-
сие
Kenndaten pl — пденсифпкаuпднпп данни
krccrc tr. — познавам, зная
Kenngröße/ -п — параметър
KrcnicUormatioc /— пдептификацидппп
данни; вж. Kenndaten
Kennlinie / -n — характеристика; характе¬
ристична крива (липпн)
Kecnthts m, - — маркер (на магнитен но-
сисел); пдснспфицирзщ запис
kenntlich adj. — различим, който можс да се
познае; ~ [an D.] machen — обозначавам
върху ■
Kenntnis / -sse — знание, познание; etw.
[Akk.] zur * cehmec — вземам си бележка
от нсщо; ic - setzen — уведомявам; - [von
D.] bekommen (erhalten) — научавам за
нещо, получавам сосдсния за нсщо; .•* [von
D.] haben — зная нсщо; имам сосдсния
Kenntnisnahme / — сведение; zur * — за
соедснис
kenntnisreich adj. — добрс осведомен, сос-
дущ
KrnntnisvvrmiittzncU— съдействие за ус¬
вояване на знания
Kennwert m, -е—1. параметър; 2. показа¬
тел, характеристика, коефициент
Kennwort и, -м»г — ключова дума
Kennwort и, -с — мото, парола, знак
Kennzahl / -rc — показател, индекс; вж.
Kennziffer
Kennzeichen п — 1 отличителен белег ^нак;
признак, условен код, идентификатор; 2.
характеристика, показател
kennzeichnen refl. [durch Akk.] — отлича¬
вам сс със
kennzeichnen tr. —-отбелязвам, обозначавам,
маркирам, характеризирам, обрисувам
kennzeichnend adj. — характерен, типичен
Kr nczelch псшс?/ -ec — обозначаване, мар¬
кировка, характеристика
Kennziffer / —п — показател, индекс
Krrnantrli т — дял на ядрената енергия
Kernbcrrz/-п— зърнена борса
Kernbrennstoff т, -с — ядрено гориво
Kernchemie/— ядрена химия
Kernenergie / — атомна енергия
Kernexplosion / -rc — ядрен взрив
Kernforschung / -еп — изследване о об¬
ластта на ядрената физика
KrrcUustoo f, -rc — ядрен синтез, термояд¬
рена реакция
Kerningenieur т,-е — ядрсн инженер
Krrnkraft f — ядрена енергия
Kernkraftwerk и, -с — атомна електроцен¬
трала
Kernproblem п, —с — основен проблем
Kernreaktion /rc — ядрена реакция
Kernreaktor си-гп — атомен реактор
Kernzeit /— основно работно ореме
Kette / -п — търговска верига
Kettenantrieb ш, —е — верижно задвижване,
верижно предаване
Kr t lienC>ciicekr! — п — верижен мост
KrttenUahrsruJ л, -с — осрижно моторно
превозно средство
Keynesianismus т — ксИнспанс•mвд
Kiel м, -с — кил (на кораб)
Kielraum m, — — — трюм
Kies m, -с — дребен чакъл, баластра- ,
Kilometer л, (km) — километър
Kilometerstein m, -е — кпломестпчеп камък
Kilometerzähler m, — кплдметтдnдказатсл
Kilovolt п (kV) — кпловолс'
Kilowettttun(ie/ -п (kWh) — киловатчас
Kinderarbeit f— труд, полаган от деца
Kinderbeihilfe / —c — парична помощ за
дсцз
Kindergeld п — детски надбавки към ззплз-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
151
тата
kinderreich adj. —многодетен
Kinderschutz т — закрила на детето
KinderunfatlveetioCeruun/ — застраховка
срещу нещастни случаи с деца
Kinderznlage f — 1. надбавка за деца към
заплатата; 2. надбавка за деца към пенсията
Kinderzuschlag т, «е .— детски добавки
(към заплата)
Kindcrzuschuß т, — детска надбавка
Kippanhänger т, — самосвално ремарке
Kippsicherheit f— стабилност
Kirchensteuer / -n — данък за църквата;
църковен данък
Kistenpackumn f -en — опаковка в каси
Kitt т,—е — маджун.
Kittel тп, — работна престилка
Kläger ти, — ищец, тъжител
Kläranlage / -п — пречиствателно съоръ¬
жение
klären tr. — избистрям, пречиствам
Klärung/— изясняване
Klärwerk л, -е — пречиствателен завод
klagbar adj. —■ подсъден; ~ werden [gegen
Akk.] — завеждам дело срещу някого
Klage / -n [über Akk.] — иск, жалба, оплак¬
ване; eine - einreichen — подавам жалба;
eine - erheben — завеждам дело; eine ~
führen [gegen Akk.] водя дело срещу; eine
- zurückziehen — оттеглям жалба; *
[gegen Akk.] anhängig • machen — завеж¬
дам дело, подавам жалба срещу някого
Klage auf Schadenersatz — иск за обезще¬
тение
klagen itr. [über Akk.] -— оплаквам се (от
някого)
Klagessertff// -en—тъжба, искова молба
Klammer / -п — 1. щипка; скоба, стяга
(техн.), 2.кламер (канц.)
klar adj’. — ясен, бистър, разбираем
Klrheit/ -en — бистрота, яснота; - [&bcr
Akk.] gewinnen — изяснявам нещо.
klarieren ir. ■— освобождавам от митничес¬
ки формалности
Klarierung/—освобождаване от митничес¬
ки формалности
Klarsiehtverpaekung / -en —— прозрачна
опаковка
Klasse / -п — 1. класа; 2. клас, разряд, кате¬
гория; 3. класа, тип на вагон, каюта
Klassifikation / -en — класификация
klasslf^^j^^^en tr, — класифицирам 1
Kassifizieruung —en — класификация; вж.
Klassifikation
Kiausd/ —n — клауза, пункт, параграф
Klausel der Haftpflichtbeschränkung —
клауза за ограничаване на отговорността
Kleber т, — лепило
Klebemittel п, — лепило
Kleberolle / -п — ролка лепенки
Klebstoff т, -е — лепило
Klebestreifen т, — лепенка
KleInatkioe/ -п —малка акция
Kleinaktionär тп, -е — акционер с малко
участие в АД *
Kleinbesitz т — дребна собственост
Kleinbesitzer т, дрсСхгн собствешж
Kleinbetrieb т, -е—малко предприятие
Kleincomputer ти миникомпютър
Kleinerzeuger т, дребен производител
Kleingewerbe п — дребно занаятчийство
Kleingewerbetreibender ти, дребен про¬
изводител, дребен търговец
kleingewerblich adj. —дребнозанаятчийски
Kleinhändler тп търговец на дреебно
Kleinhandel т — търговия на дребно
Kleinhandelspreis ти, -е —— цена на дребно
Kleinindustrie /—дребна промишленост
Kleinklima п, -s — микроклимат
Klei^i^n^I^<^c^L^iin^ g/ -en — опаковка на дребно;
малка разфасовка на стоката
Kleinproduktion /— дребно производство
Kleinverkauf т — продажба на дребно
Klempner лп, тенекеджия, водопроводчик
klettern itr. — качвам се, покачвам се (за
цени, мита и други)
Klient m, .—en — клиент
Klientel / — клиентела
Klimaanlagee/ -n—климатична инсталация
(уредба)
klopffest adj. -— антидетонационен
knüpfen tr. [an Akk.] — връзвам, завръзвам,
свързвам (нещо за нещо); eine Bedingung
[an Akk.] - поставям условие за; neue
Beziehungen нови връзки
Knappe. т, -п — миньор, рудокопач
КпаррЬеИДап D.]—недостиг (на), оскъдица
Knappheit an Geld — недостиг на пари
Knappheit an Mitteln — недостиг на средс¬
тва
Knappheftsmesser ти, — показател на недос¬
тига
Knappheitsprrelem п, -е — проблем за не¬
достига
Knappschaft / —en — миньорски колектив
Knаppschаftrnhegeld п — миньорска пен¬
сия за прослужени години
Knappschaftsgesetz т — закон за пенсион-
152
К
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
кого осигуряване на миньорите
Knap pseheftuoHritct(ij£ -п — пълен размер
ва миньорска пенсия
Karhelnngsvertrag -. —че — заробващ дого¬
вор
п — шоух-ау
Koa<litgn/'—еп — коалиция; riar — eiaueCca
[mii D.] — влизам т коалиция със
Konli itnnefгctCeit-J— свобода за обединяване
Knalittn/sгf/irгung / -сп — коалиционно
правителство s,
Kode m, -s — код, машинен код, мнемони¬
чен код •
Kodeinf)nmnhtgnn/ -е/ — кодирана инфор¬
мация
KndcтnrU л, —сг — садата (закодирана) дума
Kodex т, -е, --dizes — кодекс
Kodiereinrtchlunnj/ -сп — шифоaвъчнa ус¬
тройство
kodieren tr. — кодирам, шифровам
Kodierer т, —— шифротчик
Kod i-eur»/J* -е/ — кодиране, шифриране
Koditfkuhigo /* -сп — кодификация
Uodifizifгcn tr — кодифицирам, съставям
кодекс
KorffizicaU т, -сп — коефициент
Koexistenz/ — съвместно съществуване
koexistieren intr. — съществувам съвмест¬
но, по ецно и също време
knhare/t adj. — свързан
KoCäe-on f— сцепление
Kohle f—— въглища; - abbaucn, fördern —
добивам въглища
KoClr Ьш/Ь au m — въгледобивна промиш¬
леност
Kohlekrier *— криза вът въгледобива
kohlen itr, — 1. глея, горя тспълпа- чернея,
овъглявам се; 2. товаря въглища
Kohicnarbfitcr т — въглекопач
Kohlrahrrkca п — каменовъглен басейн
Knhlrahrгgmrrk л, -е—каменовъглена ми¬
на .
Kohlcnhrc/ner
Kohlenflöz л, -е — въглищен пласт
Kohle/gas л, —е — каменовъглен, стегилеп
газ
Kohlea/tube * -п — въглищен рудник
Knhlcnmonoxtd л, —е — въглероден окис
KnClcanxtd л, -е —- въглероден окис
Kohlensäure *— въглена сиеелнна
UnClfaeaneг adj. — киселинен
kohlensauerer Kalk — калциев карбонат
kohlensaurncs Nairium — натриев карбонат
Kohle aac hilf л, —е — въглетоз (кораб)
Kohlenstaub т — въглищен прах
Kohlenstoff т — въглерод
KohienaSi)ffvocbln/dU//<—rn — въглеродно
съединение .
Kohie1tvofblgCшln j* —е/ — въглеродно съ¬
единение
Knhlenverhrnurh т- — консумация на въг—
лища
KoClrnooгUnmmcn л — залежи на въглища
KoClenwassersUnff т — въглеводород
KoClrpfcaaig /»,——добавка към цената на
електроенергията, произведена с немски
въглища
KoClcruaae *— кръгла маса по проблемите
на въгледобива
Koll iiin//*^~ саобоннзацпя, овъгляване
körnig adj. — зърнест, гранулиран
Körperschaft / —еп — корпорация, сдруже¬
ние, обединение
Körperschaft des öffentlichen Rrchis —
корпорация на обществения сектор
Körperschaft des Privaircrhis —— частно¬
правна корпорация
körperschaftlich adj. — корпоративен
KörfcгsrCafishcstnncrun/ f — данъчно об¬
лагаше на корпорациите
Köгpcrechafisicnrг * —п — корпоративен
данък
KörpcrscCafistrnrrpflirhti/e т, —п — юри¬
дически лица, задължени ца плащат саоmо—
ратитев данък
Koinzidenz *— съвпадение
Koje * —п — 1. сaмса, легло; 2. изложбен
щанц
Kokerei/ -е/ — коксов .завод; коксуване
Koks т,-е — кокс
Koksofen еи, -—коксова пещ
Kollege т, -п — колега
kollegial adj. — колегиален •
KoHieich ifääj*— колегиалност
KolU/ialpгinzip т — принцип на колегиал¬
ност
KollegienzusammcaCang m, че — взаимоза¬
висимост между колективите
Kollegium л; Kolle/ica — учителско, mоеmа-
цавателсса тяло; колектив
Kollektion * -еа — колекция, сбирка
kollektiv adj. — колективен
Knllekiio п, —е, —а — колектив
Knllrktivhaftung / — колективна отговор¬
ност
KnllfkUioscCula колективна вина
KollekUtvvocгicCrfШlnд/— колективна заст¬
раховка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
153
Kollektiwertrag • т — колективен дого¬
вор
K^llli^n^naah/^-en — брой на колетите
kollidieren itr. — противореча. си (идеи, ин¬
тереси); ~ [mit D.] — сблъсквам се (със)
KonliNm/ -en — сблъскване, стълкновение;
in * kommen — влизам в стълкновение
Kollo и, Kolli — пакет
Kollln-Markietung / -en —• маркиране на
пакети
Kolonialn'are / -п — колониална стока
Krlonialwarenhanelung / -en — бакалия,
магазин за бакалски стоки
Kombination /en —— 1. комбинация, съче¬
тание, съвместяване, конфигурация; 2. ра¬
ботен комбинезон
kombinationsfähig adj. —— съчетаем, съвмес¬
тим, комбинируем
Kombinationsfolge / —и — последовател¬
ност от комбинации •
Kombinatorikf — комбинаторика
kombinieren tr. — комбинирам
Komfort т. — комфорт, mit allem ~ — с
всички удобства
komfortabel adj. — комфортен
Kommanditaktionär m,-e — акционер в ко¬
мандитно дружество
Kommanditanteil m, -е — дял в командитно
дружество
Kommanditeinlage / -п — вноска в коман¬
дитно дружество
Kommanditgesellschaft auf Aktien/{KGaA)
—- командитно .дружество с акции
Kommanditgesellschaft / -en (KG) — ко¬
мандитно дружество
Kommanditist m, -en — командитист, съд¬
ружник в командитно дружество
kommen itr-. s. [in Akk.; zu D.) — идвам;
дойда (в, при); in Frage - — става въпрос
за; zum Zug ~.-— пробивам, изпъквам;
zustande ~ — става, осъществява се
Kommentar w, —е — коментар, забележка
Kommentator m, -en — коментатор
kommentieren tr. — коментирам
Krnmmi^^z m ■— търговия
Kommerzbean7/ -en — търговска банка
kommerziell adj. —търговски, комерсиален
K^i^r^iishion/-en — 1. комисия; 2. комиси-
она; in ~ arbeiten—работя на комисионни
начала >
Kommissionär m-e — комисионер, посред¬
ник
Kommissionsgeschäft и, -е — комисионна
сделка; търговска сделка на комисионни
начала
Kommissionshändlcr m комисионер
Kommissionshandel т — комисионна тър¬
говия
KommissionshandeIsstener / -п — данък
върху посредническите възнаграждения
Knmmissinnsmi/glied л, -er;— член на ко¬
мисия
Komm issionsrimessef— комисионна римеса
Kommissionstra//e/ -n—комисионна трата
Kommissionswechsel m, — комисионна ме¬
нителница
Kommitiv п — довереност, писмено пълно¬
мощие
Kommittent m, -е — комитент
kommittieren tr. — доверявам, възлагам
kommunal adj. —- общински, градско-об¬
щински, комунален '
Kommunalb^ т—комунално строителство
Kommnnaleigen/nm т — общинска (муни-
ципална) собственост
Kommunalobligation / -en —— комунални
(обществени) облигации
Kommunalvertreter т,—общински заседа¬
тел
Kommunalverwaltung / -en — общинско
управление
Krmmunatwahla/ -en — избори за общинс¬
ки заседатели
Kommunikation /--en— 1. връзка; 2. кому¬
никация, съобщение
Kommunikationsangeer/ т—комуникаци¬
онно предлагане
Kommunikatirnsbedarf т—необходимост
от комуникации
Krmmunikationseedingung/-еп — усло¬
вие за комуникация
Krmmunikatirnserfolg т, -е — успех в об¬
ластта на комуникациите
Kommunikationsfläche / — комуникацион¬
но поле (пространство)
kommunikatirnsfreudig adj. — комуника¬
тивен
KrmmunikationnInöölilieheiIi// -en — въз¬
можност за комуникация
Krmmunikationsmi/telp/—средства за ко¬
муникация
Kommnnikationsmix п — комуникационен
микс (маркетинг)
Kommunikationsmodell п -е — комуника¬
ционен модел
Krmmunikatirnsprlitik /— комуникацион¬
на политика
Kommunikationsprozeß — m, -sse—кому-
154
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ппкзциднсп процсс
Kommunikationssystem к, -е — комуника¬
ционна система
Kommucikationsweg си, -е — комуникаци¬
онен пъс
KommunikattoncwirkuucJ/ -еп — комуни¬
кационно въздействие
Kommunikator m, -ec — комуникатор
Kompagnon т — съдружник, участник оъо
фирма
kompakt adj. — компактен, плътен
Kompanie (Co. Cir) — търговско дружест¬
во; вж. Hhcdelzuesrllzchaft
komparativ adj. —сравнителен
komparative Vorteile — сравнителни пре¬
димства
Kompatibilität f — съвместимост
Kompendium c, -len — наръчник, очсрк
Kompensation.- -ec — компенсация
Kompenshtionsuetchäft n, -—c — компенса¬
ционна сдслка
Kompecsationskurs m, -е — компенсацио¬
нен (ликопдаuиднеп) курс
Kompensationsvertrag m, . — компенса¬
ционен (бартерен) договор
Kompensationszahlung/, -en —- кдмнспсз-
uиоппд плащане
kompensierbar adj. — компенсиращ се, за¬
читащ сс при компенсацията
kompensieren tr. — компенсирам
kompetent adj. —кдмпссептеп
Kompetenz / -en — комnетсптпосс. компе¬
тенция, пълномощие
Kompetrnzüberschreitunj f —• превишава¬
не на пълномощията
Kompetenzbereich т, -е — компетенция
Kom^i:^:^^^i^o^_/, -rn — компилация
Kompilator m, комптлатор
kompilieren tr. — компилирам
Komplement n, —e—допълнение
komplementär adj. ■—допълнителен, допъл¬
ващ
Komplementär m, -e — член на командитно
дружество, който с неограничено отговорен
komplett adj. — пълсн, цялостен, завършен,
комплексен
komplettieren tr. — комплектувам, окомп-
лектовам
Kom р^миеше f — комнлексдоапс. нднъл-
• оанс
komplex adj. —— комплексен, сложсн, всест¬
ранен
Komplex m-e — комплекс
~, rüstnnutlndustrlellrr — вoсппдптомиш-
лен комплекс
Komplexprogramm л, -е —- комплексна
програма
KompllkkaionC"-сп —кдмнлпкацпя. услож¬
нение -
komplizieren tr. — комплицирам, усложня¬
вам
kompliziert adj. — кдмнипuитап. сложсн,
труден
Komponente / -п — кдмпопенс, съставна
част
komponieren r — съставям
Kompost m, —с — компост
Komposterde /— компост
Komposthaufen m, — компоссно торище
Kolnplr•csstonc/ -еп — компресия, сгъстява-
нс,свиване
komprimieren tr. — компресирам, сгъстя¬
вам
Kompromiß ж, ^е — компромис; ricen ~
zchließec. machen [über Akk.] — правя
компромис относно
KompromlßCrrritzehhUt / — готовност за
компромис
Kompromißlösung / -еп — компромисно
рсшсние
Kompromißvor schlag m, «е — компромис¬
но предложение
KomrtomißaCkommec n — компромисно
споразумение
Ko^^H'o^^^i^anl^^ag m, —=е — компромисно
предложение .
kompromlßbrrelt adj. — готов за компромис
kompromißlos adj. — безкомпромисен
komprometleren tr. — кдмнтдметитзм
Komputer m комгюсгьр
Kondiktion/— исканс връщането на неза¬
конно получено
Kondition / —ec — 1. състояние, положение;
2.условие
Konditionen pl—услоопн, при които сс осъ¬
ществява дадена сделка; ~ aibieten —*
предлагам условия; ~vorlegen—нтсдсса-
оям условия; ~ gewähren — предоставям
условия; ~ ermöglichen — правя условия¬
та възможни
Konditionsjrschäft л, -е — копдпuионпа
сдслка
Kocditiocskattell л, —с — картслно съгла¬
шение за еднородни условия на търговия
Koncnsus т — консенсус
KonCödceraioon, -сп — конфедерация, съюз
konUödcrierec refl. — съюзявам сс, конфс-
дер^ам сс
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
155
KonfiCUtgnn* -сп — конфекция
Konfcktionsnnzu/ za, -че — мъжки костюм
конфекция
KnnfckUinasurschäft л, -е — магазин за го-
mава облекло
KonafrurnZ'-rn—конференция, съвещание
konferieren itr. [mit Drüben Akk.] — разиск¬
вам (c някого, по)
KonflijurnUion /, -сп — конфигурация,
структура
Konfiskation *-сп — конфискация, конфис¬
куване
konfiszieren tr. — конфискувам
Konflikt m, -r —— конфликт; rinrn *
untfrarUrkrn (srhlirCtra) — потушавам,
изглаждам конфликт
Konfliktkommission/ — конфликтна коми¬
сия
Konfliktstoff m, -е — материал (mавад) за
конфликти
konform adj. — единен, еднакъв, отговарящ
съответстващ
K^o^aftH^gt^htc^o а* -сп — конфронтация, про-
тивamосгавяве
Unnfro/tirrrn tr. [mit DJ — конфронтирам
се; [mit D.] ——изправям срещу (сонфрaн-
гирам)
Konfrontierung/* -е/ — конфронтация; вж.
Kn/froztаtlnn
Konfusion / -сп — смущение, объркване,
бъркотия, безредие •
Konglomerat л, -е —— конгломерат
Kongreß m, —ssr — конгрес
kongruent adj. — еднакъв
Kongruenz / — еднаквост
KnnjuUinrbclcbung /— оживяване на ко¬
нюнктурата
Koniuгlkluг’*—•конюнктура, икономнчеесо
положение
labile — неустойчива конюнктура
*, günstige — благоприятна конюнктура
*, sinkende —— спадаща конюнктура
—, stahilc — устойчива конюнктура
*, sUrigc/dr —— покачваща се конюнктура
* I . m’cltmirtsrhaftlichr — конюнктура па
световния пазар
KonjunktuгücUfall т — спад па ковюнкту-
рата
Koonjlnkluгah^ssrrveгrcuz /* — отслабване
на конюнктурата
Konjunkturahsrhwuzu т — рецесия, вло¬
шаване- на икономическото положение
Konjunkturanfsrhmunд т — подобряване
на конюнктурата
KnnjunUtnгnusglrtcCsгücUlagr *— спестява¬
не заради последиците от лоша конюнктура
UnzjuzUtuгbcaicgU рап. adj. — конюнктур¬
но обусловен
Konj ui^l^l^i^i^l^ei^j^f/ugU' — промени, движе¬
ние т конюнктурата
Knnjunklurdämfunz/* — задържане па ко¬
нюнктурата
konjunkturell adj. — конюнктурен
Knnju/Uturflauir/— застой, затишие т ко¬
нюнктурата
Knnjunk(Uгrforschung/— изследване на ко¬
нюнктурата
KnnjuzUiur läge / — състояние на конюнк¬
турата
KonjunkUuгtenkunz/— регулиране на ико¬
номическите цикли
Konj uakUnrarid т—завист при конкуренция
KnajuaUturphasc /--п — конюнктурна фаза
Konjunkturpolitik / — конюнктурна поли¬
тика •
Kn/juzUturpro>gгamm л, —е —• програма за
стабилизиране на конюнктурата
Kn/juzUturгürUga/g т — спад на конюнк¬
турата
Knzjn/Uturrückschla/ т — спад па конюн¬
ктурата
Konji^i^l^lU^r’ai т — съвет, занимаващ се с
проблемите на конюнктурата
Konjunkturschwankung / —еп — промени,
отклонения т конюнктурата
Kn/ju/Utuгstcuгrung/— регулиране на ко¬
нюнктурата
Konjunktur st idlef'-а — изследване на ко¬
нюнктурата
Konju/kturttef т — цепресия
Konjunktur verlauf т — mраmичане- етатп-
фази в конюнктурата
Kn/ju/ktuгvcгerClecCteru/g *— влошава¬
не на конюнктурата
Knajuaktnгwcllfa pl — периоди на нсапа-
мичессu цикли
Knnjuzkiurzyklns гл, -len — конюнктурен
цикъл
Uozklnaezt adj.— конклудентеп
konkludente Handlung — сгнслуцснmно
действие; вж. Willenserklärung
knzUrfi adj. — конкретен
knzUrciisieгea tr. — конкретизирам
Konkurrent m, —rz — конкурент
Kn/Uuггfzz *— конкуренция
— , lautere — лоялна конкуренция ■
—, unlautere — нелоялна конкуренция
Knakuггfzzaussrhluß m — елиминиране па
156
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
конкуренцията .
Konkurrenzbeeshräänuung" — ограничава¬
не на конкуренцията
Konkurrenzbeziehungen pl — конкурентни
отношения
Krnkurrenadruck т — натиск от страна на
конкуренцията
Konkurrenzd-kundinn-//—определяне със¬
тоянието на конкуренцията на пазара
konkurrenzfähig adj. —- конкурентоспосо¬
бен, конкурентен
Ko lnkurtenafäfaigkcei// -en — конкурентос-
пособност .
Krnkurrenzforschnng / -en — проучване
на конкуренцията
Krnkurrenafreiheit f — свобода на конку¬
ренцията
Konkurrenzkampf т, -е — конкурентна
борба
KonkurrenzklauIsI/ -п — клаузи при кон¬
куренцията
konkurrenzlos adj. — без конкуренция
Konkurrenzpreis лщ-е — конкурентна цена
Konkurrenzprinzip п —' принцип на конку¬
ренция
Krnkurrenasitnatirn f— ситуация в конку¬
ренцията .
konkurrenzunfähig adj. — не конкурентос¬
пособен
Konkurrenaverbr/ т — забрана за конку¬
ренция
konkurrieren iir. [mit DJ — конкурирам се
със; съпернича, състезавам се със
konkurrierend adj. — конкуриращ
konkurrierende Gesetzgebung — конкури¬
ращо законодателство
Konkurs т,—е — фалит, банкрут, несъстоя¬
телност; den - anmelden —— обявявам бан¬
крут; in - geraten (gehen) —• фалирам
KrnknrsausfaIlgele п —. загуба при фалит
Knnkurseeamte т, -п — ликвидатор
Konkursfall т, -=е — фалит, изпадане в не- '
състоятелност
Konkursg^und m, • —— причина за несъсто¬
ятелност на длъжника
Konkursmasse f— процент на фалити
Konkursverfahren п — процедура за фалит;
ein - eröffnen — откривам процедура по
обявяване в несъстоятелност
Konkursverkauf т, -=е — разпродажба на
предмети от имуществото на длъжника
Konkursverwalter т, — управител (адми¬
нистратор) при фалит
Konnex т, -е — контакт, връзка
Konnossement к, -е — коносамент
- е , gleichlautende — коносаменти с еднак¬
во съдържание
direktes — пряк коносамент
-, indossier/ec — прехвърляем (джиросан)
коносамент
reines — чист коносамент
Konsens т — консенсус
konsentieren tr. •—- постигам съгласие, кон¬
сенсус
konsequent adj. —— последователен
Konsequenz/ -en — 1. последица, последс¬
твие; 2. последователност, постоянство,
упоритост; 3. извод; die -en ergeben sich
-— следват изводи; die - tragen — отгова¬
рям за последствията; -en ziehen — правя
изводи
Kmsseree/ -n — консерва
Konservenbüchse / -n — консервна кутия
Konservendose / -n — консервна кутия
konservieren tr. — консервирам, съхранявам
Konssevieeuun.g -en — консервиране
Konsi;glntten/— консигнация .
Konsignationsgeschäft л, -е —— консигнаци¬
онна сделка
Konsignatirnshaneel т — консигнационна
търговия
Konsignationslager т,~ — консигнационен
склад .
Konsi gn а Ооппссп n uu ng/ -en — консигнаци¬
онна пратка
Konsignntternwarv e/ -п — консигнационна
стока
konsistent adj. — плътен, гъст
Konsistenz /— плътност, конзистенция
Konsolidation/■— 1. консолидация, укрепва¬
не, сплотяване; 2. обединяване, уедряване;
3. консолидация на държавни заеми
konsolidieren refl. — •затвърдявам се, зазд¬
равявам се
konsolidieren tr. — затвърдявам, заздравя¬
вам, консолидирам •,
konsolidiert adj. — консолидиран
konsolidierte Bilanz — консолидиран ба¬
ланс
Konsolidierung f — консолидация; вж.
KnncrliUa/inn
KrnsolldierungskveUit w, —е —— консолиди¬
ран кредит
KrnsorttatbcIeIileunn.e’'—— участие в консор¬
циум
Konsortialvertrag • , • ——договор за създа¬
ване на консорциум
Krrncor/ium и, -ien — консорциум
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
к
157
konstant adj. — непроменлив, непрестанен,
ндстдяпеп, константен; * halten — запаз¬
вам nдстдннеп
KonctuaCur/ -п —- константа, постоянна ве¬
личина
Konstanz f —— кднстзнтпосс. непроменлп-
оосс
konstatieren tr. — констатирам, установявам
Konstellation /--en —- положение на нещата,
сссчснис на обстоятелствата
konstituieren reß. —— учредявам се, основа¬
вам сс
konstituieren tr. —— учредявам, основавам
Konstitution / -еп — конституция
konstitutionell adj. —— конституционен
konstitutiv adj. — 1. основен, същсссвен.
определящ; 2. учредителен (юр.)
konstitutive Wirkung — съществено, конс-
спсутпвно влияние
konstruieren tr. — сттдн. nосттоноам. конс¬
труирам
Konstrukteur п,—е — конструктор
Konstruktion / -еп — конструкция
Konstruktionsbüro, -s -— конструкторско
бюро
konstruktiv adj. — конструктивен
kocsulhriseh adj. — консулски
konsulhrizehr Vertretung— консулски отдел -
Konsulat л, —е — консулство; консулски от¬
дел
Konsult n — консулт, решение
Konsultation /, -rn — консултация
Konsultativkommitee c, -^s —- консултати¬
вен комитет
konsultieren tr.—консултирам, съветвам
Konsum m — консумация, потребление
Konsum m, -s—магазин за хранителни про¬
дукти ’
Konsumation / -ec — потребление
Kocsumationsmlttrl pl — nотреапmелскп
стоки
Konsum auzuhben p/—разходи за пдтреблс-
нис
Konsumbedarf т — пдmтеаиmелскд търсснс
KonsumelnczeeränkunU'— ограничаване на
ндттеаленисто
Konsument m, -еп — консуматор, потреби¬
тел
Kocsumentecvereinigung / — обединение
на пдттебпсслп за защита на сехнисе инте¬
реси
Konsi^j^^reihei^ / — постсбптслска свобода
* einschränkec [durch Akk.]—ограничавам
потребителската свобода чрсз
Konsum guter pl—стоки за широко потреб¬
ление
dauerhafte — дълготрайни стоки за ши¬
роко потребление
kurzlebige — стоки за широко ндmтеанс-
нис с кратък жиоос (малотрайни)
KonsumuütcrbetrieC т, -с — птсднтинтис
за потребителски стоки
Konsumgüter messe /,^п—панаир за потре¬
бителски стоки
Konsumgüternachfrage / — потребителско
търсене
KontumgütueveranctualuncJ'" -еп—мероп¬
риятие за представяне на пдттеапсслскп
стоки
Konsumgenossenschaft / —ec -— потреби¬
телска кооперация; еж. Konsum
Kocsumgrwohchrltrc pl — навици на пос-
рсаптелисе
konsumieren tr. — консумирам
Konsumkaufhaus л, -=ег — универсален ма¬
газин (на ндстебпсслскa кооперация)
Kocsumladen т, - — магазин
Kocsummerkmal и, -с — свойство на пот¬
реблението
Konsumtion /— потребление
Konsumtiocthusuhbrc pl —— разходи за по¬
купка на потребителски стоки
KonsumtionsberzeeänkungU— ограничава¬
не на ндтреаленпстд
konsumtiv adj. — потребителски
Kontumtiekrrdit w, - —с — потребителски
кредит
Konsum vrrric w, -с — ноттебитслскз коо¬
перация •
Konsumverzicht т — ограничение на ндт-
реблснпссо
Konsumwarenhaus и, -ег — -универсален
магазин; еж. Konzumkhuihhuz
Konsumzwang т—- поттсапсслскп натиск
Kontakt Же-г [zu D„ mit D.] —- контакт със;
връзка със; - huUnrhmen [mit D.] — свър¬
звам сс- c някого; rinrc - anknüpfen —
установявам контакт
kontakten itr. — влизам о контакт, устано¬
вявам контакт
Kontakter т — сътрудник о рекламно бюро
Kontaktmögllchkriit/ -rc— възможност за
контакти
Kontango п — борса, репдтс
Koctanjogrschäft л, -с — борсова (рендтс-
на)сделка, рсндтсптaне '
kontant adj. — наличен (за пари)
Kontanten pl — пари о наличност
158
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
kontern t adj. — в брой, срещу плащане в
брой
^п/пш/сп pl — пари в, брой
Konten pl — сметки (снет.)
Kontenausgleich т — балансиране на смет¬
ките, салдиране .
Kontenffilirunn/— водене на сметки
Konteninhaber m, — притежател на сметка
Kon/enklasce/-п — клас сметки
Kon/enplan m, • — план на сметките
Kontenrahmen — pl — рамки (граници) на
сметки
Kontensperre f— блокиране на сметка
Konterbande f— контрабанда
Kontermine f — 1. спекуланти на борсата,
играещи на понижаване на курса (борс.); 2. ,
борсова контраманевра
Kontermineur m, -е —— борсов спекулант,
играещ на понижаване на курса
krntevminieren tr". — 1. разчитам на пони¬
жаване на курса (борс.); 2. действам про¬
тив повишаване ва курса (борс.)
Kontext т, -е — контекст
Kon tigentteeunn/— определяне на контин¬
генти, квотиране
Kontinentalklima п—континентален климат
Kontingent я, —е — контингент
krn/ingen/ieven /г — установявам контин¬
генти
kontinuierlich adj. — непрекъснат, без пре¬
късване
Kollttnuliät//—непрекъснатост, последова¬
телност
Konto л, -ten • — сметка; Geld aufs ~
einzahlen — внасям пари на влог; Geld
vom ~ abheben — тегля пари от сметка;
ein ~ gntcchreiben — заверявам сметка;
den Betrag vom ~ al^chen —приспадам
сума от сметка; einen Betrag dem -
gutcehveieen — заверявам сметката със
сума; ein ~ belasten—задължавам сметка;
das - ist ungedeckt —• сметката е непокри¬
та; ein ~ führen — водя сметка; das -
überziehen — тегля суми от сметка над
наличността; auf das - überweisen — пре¬
веждам по сметка пари; das - abeuchen—
приспадам от сметката; ein - eröffnen —•
откривам сметка
-, laufendes — текуща сметка
*, bezogenes — сметка, от която трябва да
се извършат плащанията
-, erkanntes — кредитусма сметка
*, gebundenes — жиросметка
-, gegenaktives — контраактив
~, gegenpacsives — контрапасив
~, gemischtes — смесена сметка
-, gesperrtes — блокирана сметка
~ , laufendes — текуща (контокорентна)
сметка
-, offenes — отворена, открита сметка
*, unverzinsliches—сметка, по която не се
начислява лихва
~ , verzinsliches —— сметка, по която се на¬
числява лихва
~, zinsloses — безлихвена сметка
Kontoabschluß т — закриване на сметка
Kontoauszug • -=е — извлечение от сметка
Konioelatt я, чг — сметководна ведомост
Kontobuch и, -чег — сметководна книга
Kontoeröffnimn/— откриване на сметка
Konto guthaben п — авоар по сметката
Kontoinhaber т — притежател (титуляр) на
сметката
Kontokorrent п — текуща сметка •
Kontokorrentаuczng т, • — извлечение от
текуща (контокорентна) сметка •
Kontokorrentkonto и,-Ссп — текуща сметка
KontokorrentkreUit m,-e—кредит по теку¬
ща сметка
Krntokorrentvertvag т, =4 —• договор за
разплащане чрез текуща сметка
• Kontonummer / -п —- номер на сметката
Kontor п — кантора
Kontor п — кантора, филиал на корабно
дружество в чужбина .
Kontorist m, -en — служител в търговско
предприятие
Kontocaldo т, -den — салдо по сметката
Ko i^f^t^s^c^Iice/ -п — страна по сметката
~, linke—дебит
*, rechte — кредит
KontosianU т — състояние на сметката;
салдо
Kontovertrag т, • •—договор за откриване
на сметка :
konträr adj. — противен, противоположен -
Kontra п — контра; das Pro und ~—доводи
за и против
Kontrahent m, -en — контрагент
kontrahieren tr. — споразумявам се; einen
Vertrag сключвам договор
Konli•ahieevnng■— сключване на договор
Kontvahierungsmix п — принцип при мар¬
кетинга, при който се решават условията
за сключване на договор (напр. цени, отс¬
тъпка и др.)
Konirahierungcpolitik / — политика на до¬
говаряне
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
159
Kontrakt т, —е — договор
Kontraktabschluß m, - — сключване на
договор
KnntrakibrnrC - - — нарушение на дого¬
вор
Knntraktelnknmmen л—доход от договори
knni’akilich adj. — договорен
KontraproUesU m, -е—контра протестиране
на менителница
Kontribur/U т,—еп—данъкоплатец
kn/irihuieren /г. — плащам данъци
KonUrollnnfgnhc f,-n — контролна задача
Kon troll aufwaad т — разходи за кавтрал
Ko/trollbeutcht т, —е—доклад за извършен
контрол
Kontrolle* -а [über Akk.]—сaптоaл- провер¬
ка (върху); uzier - eUellen — установявам
контрол; dir -— nbacCaffin — премахвам
контрола; - rlauicCtrn —установявам гон—
трол; * nueübea — упражнявам контрол
Kontrolleur m, -е — контоальар
Ko/inollgrcmlum л, -/nemien—контролна
институция
kontrollierbar adj. — савтоолнруем
Uontrnllleгc/ tr. —сoттоалиpам- проверявам
Kontrollkoonmiesignn/ —rn — контролна ко¬
мисия
Ko/irollnrgan и, -е—контролен орган •
KoniгnllpunUi m, -е — контоалст пункт
Kontrollrat m, -че — сангоален съвет
Ko/t’nll’ccCt л, —е—право на контрол
Kon t го Hi^tt^htt^r^c/ -е/ — мясго за извършва¬
не на контрол
Kontnollsumme / -п — контролна сума
Knniгnllzr/tгum л, -Zentren — център за
сaттрaл
Knniгollziffer / -п — сантрална цифра
Knnorntloa / -са — сонтенцпя- установена
норма, споразумение, договор
Unnorntlnnhl adj. — конвенционален, об¬
щоприет
Konventionalstrafe / -п — наказание при
неспазване на договора
KnaornUlnnnlznll m, =е — соптенцпанално
мито
knnvcntinnrll adj. — конвенционен; вж.
konventionnl
Knaoenzionalstrnfr /--а — конвенционална
(обикновена)глоба
Knnoer/rnz f— конвергенция
Koaver/caztheoricf— теория за санвеоген—
цияга
Unaoeruiercn tr. — съвпадам
Knnoerstoa f — конверсия
Konorгsinnsa/lrlhr / -а — кавтерсионен
заем
Uoavcrtlhel adj. — конвертируем; вж.
knavertierhar
Koavcrtibilltгt f — сонтepтupуемаег
Uo/oertierha’ adj. — конвертируем
Knnoerieerbankeit f — конвертируемост;
вж. Konvertibilität
konvertieren tr. — конвертирам, преобразу¬
вам, превръщам
Konvertlcrungan/lcihr / -п — конверсио—
нен заем
Konoerileгuausгlslkn л, —kea — риск при
конвертиране на валутата
Koavertioaoperntloncn pl — операции по
обмяна на валута
Konzentration / -са — концентрация, със¬
редоточеност ,
vertikale — — вертикална концентрация
Konzentration des Kapitals — концентра¬
ция на капитал
Koazentгntloascnsrhcl/nng / -е — прояв¬
ление на канцеп■гоацпя
Konzentnntln/sforIn* -е/ — форма на кон¬
центрация
Konzc/tratio/shorlzo/tnir *— хоризонтал¬
на концентрация
Konze/tгatloaspгnzeß m, -sse — процес па
концентрация
Knnzcntгniio/sthroгlr / -— теория - за кон¬
центрацията; вж. Mnrxelsmus
konzentrieren refl. [auf Akk.] — санцснтои—
рам се, съсредоточавам се върху
Unnzc/trlrгec tr. —концентрирам, съсредо¬
точавам
Konzept л, -е — 1. чернова, план, програма;
2. концепция
Knnzrpiinn * -еп — концепция, схващане,
разбиране; с-асг — folgen—слецтам, спаз¬
вам концепция, разбиране; eine —
rniwicUrln — разработвам концепция
Konzcptpapler л, -е — чернова
Konzern т, -е — концерн
KonzcгaahscClnß т, - —sse — баланс на кон¬
церна
KnnzzrnbliUau//-ra — образуване на кон¬
церн
Kna:z!rnengflserlunaJ/—декаргелизираве
Konzer/führu// / — ръководство на кон¬
церна
Konzcrnfühnun/spraxie /— практика за ръ¬
ководене па концерн
Ko/zrr/gesrCäfisbcrlrhU т, —е — огчеген
доклад на концерна
160
к
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Konzerngeselllzeeftu/ -rn — концерн
Knczrrnursrlltehaftec pl —— фирми, влиза¬
щи в състава на концерн
Konjze'nicrunc’j/— образуване на концерн
koczercleitrnd adv.. — ръководещ концерна
Konzercmhnaucmect п — управление на
концерна
Konsernuctrrnehmen п — концерн
Konzercverbund т, -с — обединение на
концерни
Konzcrnvcrfcehluncj/— срастване на кон¬
церни
ko c zerfriert part. adj. — концентриран
Knnzrzzinc / -en — 1. концесия, съгласие,
писмено съгласие; 2. разрешително (зада¬
дена промишлена дейност); eine -
gewahren — давам концесия
Konzessionär т, -с — собственик, притежа¬
тел на концесия
kocsrzzionirren tr. — разрешавам
Knczezzioczacleihr f — концесионен засм ..
Koczezzionzbedicuunuec pl — условия за.
предоставяне на концесия
Koczezzincsuezetz п—закон за предоставя¬
не на концесии
Kooorrraioon/ -rn — кдопстзuпн-
knoprrhtiv adj. — кооперативен
kooperieren itr'. [mit D.] — кдднетитам cc
със; сътруднича си със
Koordination / -ec — координация
Koordination / -ec — координация; вж.
Koordinierung .
koordinieren tr. — координирам, съгласувам
Koordinlcrm'ic j/ -rc — координация
Kopf m, - — глаоа; pro - drr Bevölkerung
— на глава. ос населението
KorUCahchoU m, -с — челна гара
KopiЪnJec п — фирмена бланка
Kopffterтer/-п — данък на глава
Kopie/ -п — копис, фотокопие, прспис
kopieren tr. — копирам, . правя копис (от не¬
що); подражавам
Kopierpapier п — фотохартия
Kopp(c)lunu / — свързване, съединяване,
връзка, скачване
koppeln tr. — връзвам, свързвам, съединя¬
вам, скачоам (космически кораби)
Kopгоаикйопс/ -rc — съвместна продукция
Korc л, есг — зърно, жито, зърнени храни
Kornfeld п, -rr — житна нива
Kornhandrl т—тътrдопя със зърнени храни
Kornkammer / -п — житница
Kornspeicher m, -—
KorrehlJlänCiJet w, общ кредитор
Korrealhypothrk f — обща ипотека
Korrealschuldner т — общ длъжник
korrekt adj. — нтавплен. коректен (поведе¬
ние) *
Korrektor т, -сп — коректор
Korrcktuтr/ -rc — коректура
Korrelation / -rc — корелация, съосноше-
ппе
korrelativ adj. — кoтслацидпсп. съотнасящ
сс
Korrespondent т, -сп — кореспондент
Korrezrocdrcs /-сп — 1. кдтсснопдспцин.
нтенпска. дописка; 2. съдтосссmопс, съот¬
ношение
Korrrtpondrnzbank/ -сп — банка - корес¬
пондент
korrespondieren intr.—кореспондирам (си)
korrigieren tr. — коригирам
korrumpieren tr. — подкупоам, корумпирам
korrupt adj. —подкупен, продажен, безчес¬
тен, корумпиран
Korruption /— кдрунцпн
Knrsnpnlier / — (ассрахдозтслпз полица
срсщу осякакои рискове; универсална
Kosmetika pl — козметични изделия
Kost-Assekuranz-Frheht (CIF)-LieferncJ
— доставка CIF ,
Kosten — Nutzen — Acalysr / —- анализ
приходи—разходи
Kosten pl — разходи, разноски, смеска; ~
anfallen —• явяват сс (случайни) разходи;
iuU rijrnr ~ — за собствена сметка; dir *
übernehmen — поемам разходите; auf
seinr - kommen -— правя добра сдслка;
задоволен съм; dir ~ decken — покривам
разходите; die * [für Akk.] tragrc — нося,
поемам разходите за нещо; dir - zur Hälfte
tragen — нося, поемам половината раз¬
носки; auf ~ [G]. — за сметка на; auf - von
— за сметка на; als - buchen — минавам
като разходи; auf eigene за своя смес¬
ка; ohne ~ — мне подлежи на протест"
(надпис върху трата)
-, hohr — високи разходи
geringe — ниски, малки разходи
~, übrige — други разходи
~, beweglichr — променливи разаходи; вж.
Kostrc, variable
~, drurrtzivr — намаляващи разходи
*, direkte—прски, непосредствени разходи
*, festr — nоссдннпп разходи; вж. Knztec,
fixe
~ , flexible .— променливи разходи; вж.
Kosten, variable
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
161
~, indirekte — косвени разходи •
komparative — сравнителни разходи
* > konstante — постоянни разходи; вж.
Kosten, fixe
~, laufende —текущи разходи
~, progressive-— растящи, прогресивни раз¬
ходи
* , regressive — намаляващи разходи; вж.
Kosten, degressive
~, tatsächliche — фактически разходи
-, variable — променливи разходи
*, vorläufige — предварителни разходи
-, vnvrauccichtliche — вероятни разходи
~, zusätzliche — допълнителни разходи
kocten tr. [Акю] — струва, коства
Kocten und Fracht — доставка, при която
разноските и навлото се плащат от прода-
' вача
Koctenübernahme / -п — поемане на раз-
ходите/разноските
Kostenüberschreitung f — превишаване на
разходите
Kosten ü^<^Itsich// -en—отчет на разходите
Kosten-Vercicherunu-Fraeh/ — доставка
CIF
Kostenanschlag •, — предварителна
сметка
Koctenanteil т, -е — дял на разходите (изд¬
ръжките)
Kori/IInаt// -en — вид на разхода
Kosten arten pl — видове разходи
Kostennrtenreehnlmne/ -nn — изчисляване
(сметка) по видове разходи
Koste naufbau т — структура на разходите
Kostenaufschlag т, че — надбавки към раз¬
ходите
Kostenaufwand т — разходи
kostenaufwendig adj. —— свързан с големи
разходи
Kostencharakter т — характер на разходите
knstcnUeekcnU adj. — покриващ разноските
Kostendeckung*— покриване на разходите
Kociendegression /—намаляване на разхо¬
дите
Kostendynamik / — динамика на разходите
Kostenelnncaaung/— икономия по линия на
разходите; вж. Kostenersparnis
KosScnneh()öunng'— повишаване на разхо¬
дите
Ko!C/nnevcarviS'C -ce—икономия на разхо¬
дите
Kostenlfaktor m,-en — фактор на разходите
Kostenfrage / -п — въпрос на разходи
kostenfrei adj. — безплатен, безвъзмезден
koc/engünc/ig adj. — с малки, благоприятни
разходи
Koctenhöhe /— размер на разходите (изд¬
ръжките)
Kosienkontvnllplan •, -=е — план за управ¬
ление на разходите
Knsienkontrnllcystem и, -е — система за
управление на разходите
kns/enlns adj. — 1. без разходи; 2. безпла¬
тен; вж. kostenfrei
kostenmäßig adj. — съобразено с разходите
Kosicnminimum п — минимални разходи,
разноски
Kosienoptimievnngckonzept п — концепция
за оптимизиране на разходите
Kosten platz m, •=« — етап от производстве¬
ния процес, свързан с определени разходи
Kostenplaiavechnung /— изчисляване на
разходите на конкретното работно място
Kostenposition /— перо разходи ’
KosienI'eehnшlng/-еп—сметка за разходи¬
те, изчисляване на разходите
Kostensatz т — 1. норма на разходите; 2.
разценка
Kostensenkung/ -en — понижаване на раз¬
ходите
Kociensitua/ion / -en — състояние на раз¬
ходите
Kosiensteigernng / -en — повишаване на
разходите
Kosten stelllg -n — 1. място на извършения
разход; 2. местоназначение на разхода
KostensSeIlannveenlInne/ -en — изчислява¬
не на разходите по местоназначение
Kncicnsiellcnveran/wnv/lichc т, -п — отго¬
варящ за направените разходи в даден отдел
Kostenträger т, 1 .смекаа "разходи",
носител на разходите; 2. предназначение
на разхода (за продукт, услуга)
Kosienträgeerechnuiin f -en — фактура за
разходи
Kosten verlauf m, -е — процес на извършва¬
не на разходите
KorieenerIeiieeg/—• разпределение на раз¬
ходите
Knsienvolumen п — обем на разходите
Knstenvoraucschlag т, -=е — предварително
изчисляване на разходите
Knsienvorgаben pl — планирани разходи
Kosienwert т, -е — 1. разходи в стойностно
изражение; 2. размер, показател на разхо¬
дите
knc/spiclig adj. — скъп, свързан с големи
разходи
И. Немско-български икономически речник
162
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Uotieur/ tr. — -котирам (борс.)
K^l^ti^r ип//* — котировка, котиране (борс.)
Kräfte pl — кадри, работна сила .
Krämer т — бакалин
Krämcrlndcn m, - — малко магазинче за
различни стоки
KUach т — крах, банкрут
kraftprp. [G.] — по силата на, въз основа на;
kuafi des GrecUzee — по силата на закона
Kraft* -—1. въздействие, сила; 2. възмож¬
ност; 3. енергия; 4. - служител, работник
neue - rineirllrn — назначавам ноти ра¬
ботници; in — arCmen — вземам предвид;
-а — sein — т сила съм (юр.); in * treten —
влизам т сила (юр.); außer * treica — от¬
меням (закон)
Kraftaufwand т ■— разход на енергия, на
сила
KrafifaCurr т—водач, шофьор на моторно
превозно средство
Kraftfahrzeug п, -е (Kfz) — моmарва пре¬
возно средство (МПС) .
Kгä■ftfnilrzfuдhhfifПicCiocnsirCcrucu / —
застраховка гражданска, отговорност .за
водачите на МПС <
Kunfifeld л, —еи — силово поле
Kuafifuticu п — кависнтоиоан фураж
Kraftstoff т — гориво
Kraftwagen т — 1. автомобил; 2, камион
Knaftwagfnanhгaucг т — автомобилно ре¬
марке
Kraftwerk и-е — елсстроистmоала
Kraftwerk и, -е — елесгооиевтоала; еж,
ElrUUizltatsme’k; rin * eUillcgcn — спирам
работата на елекmраиевтрала
KUnmladcn m, - — малко магазинче за раз¬
лични стоки
Kuaa m, -=е — кран (товароподемен)
krank adj. — болен
kua/k schreiben —давам някому отпуск по
болест
Krankengeld и, -еи—парично обезщетение
при болест; болнична осигуровка
KraakcnCausbchandlungj'—лечение на бо¬
лен вкъщи
KunnUcnhauspflc/r / — гледане па болен
вкъщи
Krn/kiicltsUosten pl — разходи при заболя¬
ване
Krankenkasse/-п — здоавнаоеигуригелна
каса
Kuankrnkhsse/hritrng т, — — 1. здравна
осигуровка; 2. вноска в здравнааеигури-
гелвага каса
Krankenpflege*-п — гледане па болеи-
KuhnkrnscCela т, -е — болничен лист
Kraakrasthna т —— заболеваемост (по ста¬
тистика)
Krankenurlaub m, -е — отпуск по болест
Kuankravcuelrherun/ / —- здравна осигу¬
ровка
Krankr/zuschüssr pl — парични помощи
при заболяване
KraaUheisaoetutrtmng■— заместване в слу¬
чай ва заболяване
Kredit т, —е — сосциm- заем; einen *
brnnrren- benötigen —- нуждая се от кре¬
дит, заем; rinrn — aualriCrn — заемам,
давам т заем кредит; einen — beantrage п—
искам кредит; einen - rtaräumen — пре¬
доставям кредит; вж. Kredit grwäCura;
rinea - gewähren — предоставям кредит;
riara * absngra — отказвам кредит; rinrn
« иГ/сСшс/ —- приемам заем; einen *
kündigen — отказвам кредит; riara —
mlcaruhrrstcllea —— възобновявам кредит;
einen — znuürhzlrhrn — анулирам кредит;
auf - kaufen — купувам па . кредит; rinrn *
vingiCrn — давам кредит; den —
überziehen —- превишавам кредит
— , überfälliger — просрочен крецит
* , hcfulstetcu -—- кредит c определен срок
(срочен кредит)
-, blanko riaueräumter — бланков кредит
—, fälligen — срочен кредит
—, fristloser — безсрочен кредит
- , /auaciicrifu — гарантиран крецит
* , gcdcUtcr (gcslchcricr) —- кредит, осигу¬
рен с покритие
- , kurzfristige’ — краткосрочен крецит
—, mittelfristiger — соеднасрочет кредит
offener — открит кредит
—, u/bcfrisUcirr — безсрочен кредит
-, ungcarrUtru — кредит без гаранции (пок¬
ритие)
— , unwiderruflichen — неотменяем кредит
—, vrrzlaslirhcr — олихвен кредит
“, wlacruuflirCcu — огменяем кредит
*, zinsloser —— безлихвен кредит .
Kredit in nuslanalschcu Währung—-крецит
т чужца валута
Kredit in ihufcndrr Rechnung —■ коптоко-
рептев кредит
Kufaii-Srnulag — гесг за получаване па
кредит
KueaiiaUzfpU л, -е — финансов (кредитен)
акцепт
Kufaiiansiali / -еа — кредитен институт,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
163
банка; еж. Kreditinstitut
Kreditaufnahme/ -n — вземане на заем от
банката
Kreditbürgschaft/-en—поръчителство по
кредит
Kreditbank/ -en — кредитна банка
Kreditbedarf т — необходимост от кредит
Kreditbrief т, -е — 1. акредитив, кредитно
писмо; 2. нареждане на банката за отпуска¬
не на кредит
KreH tdeckuiin f— покритие на кредит
Kvediideflation /— кредитна дефлация
Krediteinräumung, / — предоставяне на
кредит, кредитиране
Kreeiteröfnlunn/— откриване на кредит
kreditfähig adj. — кредитоспособен
Kreditfähigkeit /— кредитоспособност
Krediinenanierunn/ — финансиране чрез
кредит
Kreditform / -en — форма на кредита
Kveeiigarantiegemeincehaft / -en — дру¬
жество за гарантиране на кредитите
Kreditgeber • , кредитор
KveUitgenoccenschаft / -en — кредитна ко¬
операция
KveUiigecchäft / -en — кредитна сделка
KveUitgcsellsellaft / -en — кредитно дру¬
жество
KveUitgesellcehaft auf Gegenseitigkeit —
взаимоспомагателно кредитно дружество
Kreeitgewährunn/— предоставяне на кре¬
дит
kreditieren tr. — 1. кредитирам, отпускам
заем; 2. записвам в кредит, минавам по
кредит (счет.)
Kreeiticrunng/— Акредитиране; .записване
в кредит, минаване по кредит (счет.); die ~
ab brechen — прекъсвам, спирам кредити¬
рането; die * einstcllen — спирам кредити¬
рането
кVeUiiinflation /— кредитна инфлация
Kreditinstitut mit Soneeranfgaeen — банка
със специални задачи
Kreeiiinctitu/ и-е — кредитно учреждение;
кредитен институт
KveUitiv л, —е — пълномощие
Kreeiikündii>June/ •— 1. закриване на кре¬
дит; 2. искане за погасяване на кредит
Kreditkarte / -п —— кредитна карта; *
überprüfen — проверявам кредитна карта;
~ verfälschen — фалшифицирам кредитна
карта; ~ vorlegen — представям кредитна
карта
Kreeitkarteninhaber т, притежател на
кредитна карта
Kreditkauf m, • — покупка на кредит
KveUitkonUiiion / -en — условие за отпус¬
кане на кредит
Kreditkonto л, -ten — кредитна сметка
KveUiileihgeschäft и, -е — сделка за залага¬
не на кредит
Kvedii:margee/ -п — кредитен марж
Kreditmarkt m, че — пазар на заемния (кре¬
дитния) капитал
Kreditmittel л — средства за кредитиране
Kreditnehmer т — кредитхполучиеел
Kreditnota /— кредит-нота, кредитно авизо
Kreditnota / —п — кредит-нота, кредитно
авизо
Kreditor m, -en — кредитор
Kreditor т, -en —— кредитор; еж.
Kreditgeber .
Kvcditplafond т — предел (таван) на креди¬
тиране
Kreditpolitik/— кредитна политика
Kveditpvovision / -en — комисиона за пре¬
доставен кредит
KreUiivüekfluDdauee /— срок (продължи¬
телност) на погасяване на кредит
Kreditrückzahlung / -en — изплащане на
кредита
Kreditrisiko л, -ken — кредитен риск
Kveditsaldo т, -den — кредитно салдо
Kreditschulden pl — задължения по кредит
Kveditcieherungsvertvag т, че —договор за
отпускане на кредит; einen -* Babcchlicßcn
— сключвам договор за отпускане на кре¬
дит
KreUitstundunng/—отсрочване плащанията
по кредит
Kredittilgung;/— погасяване на кредит
kreditunfähig adj. — ^кредитоспособен
Krediivcetebe_n—n — предоставяне на кре¬
дит
Kveeiiverlängeeung/— удължаване на кре¬
дита
Kreditversicherung / — застраховане на
кредита
Kreeil/veesoogunn/ -en — осигуряване на
кредита
KveUi/verivag m, -ч — договор за отпускане
на кредит; einen ~ abschließen — сключ¬
вам договор за кредит; einen ~ vorlegen —
представям договор за кредит
kreditwürdig adj. — кредитоспособен
Kreditwürdigkeit / — отговаряне на усло¬
вия за получаване на кредит, кредитоспо¬
собност
164
К
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Kreditwesen п — кредитно дело
Kredltzlnsen pl — лихви по крсдиса
Kriditzurückzlehung/— анулиране на кре¬
дит
Kreislauf т, - —движение о кръг, кръг^б-
ращенис
Krida f (osSerr.) — неплатеждспосоапдст
Kridar т - (österr.) — несъстоятелен (бан¬
крутирал) длъжник
Kridatar сл, -с (österr,) -— несъстоятелен
(банкрутирал) длъжник
krirutinduttrirll adj. — вдеппдпрдмишлеп
Kriegslasten pl — контрибуции; репарации
KrirJSorfervrrsoruucJ f — издръжка на
жертвите ос войната
Kriegsschulden pl — ооснни дългове
Krisr/,-«—1. криза; 2. криза (икономическа)
-, allgemeinr — обща криза
~, induzrirllr — промишлена криза
-, landwirtschaftliche — аграрна криза
~, latente — скрита криза
~, zehlrichrcde (schleppendr) — продължи¬
телна (пълзяща) криза
-, zyklische — циклична криза
Krise der Zahlungsbilanz —- криза на пла¬
тежния баланс
krlzrnabwendecd adj. — аптпктизпссп
KrisenerschelnnucU-rn—кризисно явление
krisenfest adj. — стабилен
Kriseculfhhr. f — заплаха (опасност) ос
криза
krlsenjrlähmt adj. — парализиран от криза
krisenhaft adj. ■— кризисен
krisenlos adj. — бсзкри^ен
Krizecmanauemrct п — управление при
кризисни ситуации
Krisllcstitlaa:tonc/ -еп — кризисна ситуация
KrizrnsnCeentlon / -еп — субсидия за пре¬
одоляване на криза
krisrcvrrhicdrrnd adj. — апсикрпзпсеп
Krizrnwirkucurn pl—ндслсдпип от кризата
Kriterium л, -tbrirn — критерий
Kritik f — критика, критическа статия; ~
üben [an D.] — критикувам нсщо
Kritiker т — критик, рецензент
kritiklos adj. — безкритичен
Kritiklosigkeit f— безкритичност
kritisch adj. — критичен •
kritisieren tr. — критикувам
Kubikdezimeter n (drn)— кубически деци¬
метър
Kubikinhalt m, -с -у обсм
Kubikmeter c, - (m) — кубически метър
KuNkzerftmefeiri, (cm5)— кубически
сантиметър
Kulissse/ -п — кулиса (борс.) -
Kulissecgrschäftr pl — сделки (операции) c
кулиса
Kultureller ich lungt, -rc — културна ипссп-
суцпн
Kulturzentrum c^trin—културен център;
културно средище
Kumpel m, мшпор . fз>^^дoко^-^з^ч
KuImUatii)nn" -rn — събиране, паступоапс
kumulativ adj. — събирателен
Kunde m,-n — клпспс. купувач, ноmтеаитсл.
абонат; ricrc ~ c ac locken — привличам
клиенти; ricrn ~ c СгГСгпгп — обслужвам
клиент; eicrc ~ c werben—псчсля клиента;
~ beraten — консултиране на клиентите; ~
gewinnen (werben) — привличам клиенти
или купувачи; dem ~n rinrn Scheck
gutschrribic — заверявам чек на клиент
Kucdrn-Brthtunusdienst т ■— служба за
консултации и съвсти за потребителите
Kucdrcaksert и, -с — акцентирана трата
Kun drc auftrag m, -=e — поръчка на клиснс
или купувач
Kundenberaboliuncj/—работа с клиентите
KnndlcbeztlllucJ / -еп — поръчка на
клиент; вж. KnndlnhnftraJ
Kundenbeireuипц/— обслужване на клиен¬
тите
KnndenbcwelrllncJ/— привличане на кли¬
енти
Kundenbuch л, ег — книга на клиентите
Kundendienst т — обслужване на клиенти¬
те (купувачите); сероиз
KncdrcdirnztbrdürUtiukrit / -еп — необхо¬
димост ос служба за обслужване на клиента
Kundinfordrrung / -еп — изискване на
клиентите
Kundrnfrrquenz / — посок ос клиенти (ку¬
пувачи)
Kundlnkhrtl / -п — картон на клиент -
Kucdlnkhrtli / -rn — картотека на клпсп-
сисе
Kundenkredit т, —с — кредитиране на кли¬
ентите
Kundenkreis т,~е — клиентела
Kundenstruktur/— структура на клиентите
Kundenwelbung/'—привличане на клиенти
Kncdlnwncseh -, - — желание на клиен¬
тите
kundjebic tr. а, с — обявявам, съобщавам
Kundschaft / (österr.) — сведения, инфор¬
мация
Kundschaft/—- клиентела, купувачи
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
К
165
—, frsUf — постоянна клиентела
Uundtun tr. — известявам, обявявам
Kunst f— изкуство
—, angewandte — приложно изкуство
Ku/sidüngen т — изкуствен тор
Kunstfaser/ -п — изкуствено влакно
Kunstgr/rnaUhnd m, - — произведение на
изкуството, художествен предмет
Kunst/rmrbr л, -п — изкуствена тъкан
Kunstgr■merhr л, -п—художествени занаята
Kunst/c^<^rblcr т — приложник
Ku/stCändlru т—търговец на художестве¬
ни предмети
Ku/stCa/aweuk л,—е—художествен занаят
Kunststoff т, —е — пластмаса
Kunststoffe р! — синтетични материали
Kupfer л — мед
Kupfer л — медна руда
Kupon m, —s — ценна книга; вж.
ХС/таиСтии (Wertpapier)
Kuponbo/cn т — купон (от акция, облига¬
ция)
Kuppelprodukte pl — продукти за съединя¬
ване
kurant adj. — 1. намиращ се т обращение (за
пари); 2. търсен (за стока)
Kuranigrld л —— намиращи се т абрашетие
пари
Kurator, -еа — законен представител, слу¬
жител т администрация, администратор
Kuratorium л,—-гп — служба за осъществя¬
ване па надзор на обществени сдружения
Kurort - -е — курорт
Kurs m, -е — 1. курс (борса, валута); 2.
учебен курс; außer - gesetzt — изваден от
обращение; den — drücken — подбивам,
смъквам курса; drn * r/dra — променям
курс (на борсата); drn * /^-1’1/ — коти¬
рам курса; de п- ändern — променям курс
(ва борсата); den * fallt —— курсът паца; der
— sinkt — курсът паца; der — sUrigU — кур¬
сът се качва; der — vrггzdfut екС — кур¬
сът се променя; hoch im — sUrhen — коти¬
рам се; vom — ahweichen —отклонявам се
ог курса; den - hruabsctzcn — курсът па¬
да; zu riarm — von 100 DM — по курс 100
DM; zu rinrm — von DM knuffn, verkaufen
-— купувам (продавам) по курс... DM; den
— steigern — вдигам (повишавам) курса;
den - brssrui etcC — курсът се вдига; der —
hält sicC — курсът е стабилен; hoch im (la)
— atrhrn — котирам се високо
-, igieuoalnta’ierheu — междувалутев курс
lhufr/aeu — текущ курс
-, nominellen — номинален курс
Kursänderung/— променяне па курса
Kureahsrhlau т — понижавате на курса
Kursazstic/ т — повишаване па курса
kräftiger - -— силно покачване на курса
Kuusbildung/— образуване на курса
Kuusei/br ucC т—внезапно пацане па курса
Kuuertabuße / -п — загуба при промяна т
курса на валутата
Kursei^tu^iec^uunU'—са—промяна на валут¬
ния курс
Kursfnll т — падане ва курса; еж-
Kursrückgang
Kuus/ewinn т — курсова печалба
Kutsmaklrr т—дилър, брокер, борсов мак-
лер ■
amtlicCru — — официален дилър
Kursi^f^oti^et^n а/f, -е/ — котировка на курса
Ku’snntiz / -еп — бележка за курса
Kursparität /— валутен паригег
Kursrückgang т, =е — пацане на курса (па
парите)
KuusrükcscClag т,=с — влошаване/падане
на курса
Kursrisiko - л, —kea — риск ог промяна Т
курса на валутата
Kursschwankung^—е/—колебание на курса
KurasSd гейша/ — застраховка срещу въз¬
можни загуби от колебания на курса (при
вносно-износни операции)
Kuusspuu/g m, - — рязко повишаване па
курса (за валута)
KursstabliliUГ/— стабилност па курса
Kutsetfiuruugg m,-ez—покачване на курса
KuuseUei/eruaigswrIle * —п —- вълна на по¬
качване на курса
Kurssturz т, х-е—внезапно спадане на курса
Kursus m, —е — курс (учебен)
Knusorulusi т, —е — загуба ог колебания на
(борсовия) курс
Kurswechsel т — промяна т курса (за посо¬
ка, политика)
Kurswert т — сmайнает (значение) на курса
Kurswert m, -е — борсова цена
Kuuszusatz т, -—че — допълнение към курса
Kuuiaxr *— курортна такса
Kurzarbeit*— непълен работен ден; непъл¬
на заетост
Kurzarbeit /— рабога с непълен работен
ден (с намалена заплата)
kuuzhrhfiien t7u. — работя на намален рабо¬
тен ден
Kurzarbeiten т—работник с намален рабо¬
тен ден
166
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
KuvzavbeetevgelU n, -er—заплащане на ра¬
ботници c намален работен ден
kurzfristig adj. — краткосрочен
Kuvahändlev т, — гилинесрисе
Kuvzlehtgang т,. — курс — кратък курс
Kühlwagen т — хладилен вагон •
kündbar adj. — който може да бъде отменен
(договор)
künden tr. — обявявам, известявам
kündigen tr. — предизвестявам, че считам
договорните отношения за приключени;
die Wohnung--—<ъ>oбщaвaM; че освобож¬
давам жилището; съобщавам, че жилище¬
то трябва да се освободи; eine Hypothek *
— прекратявам ипотека; einen Vcrivag *
— развалям договор; kündigen itr. [DJ —
освобождавам някого от работа
Kündigen/— 1. прекратяване, денонсира¬
не (на договор); 2. предупреждение, уведо¬
мяване (уволнение, напускане на работа,
прекратяване на договор); 3. уволнение
KündigulngebeIUeneune/ -en — условие за
прекратяване на договор (уволнение, на¬
пускане на работа)
Kündigungsfrist / -en — срок за прекратя¬
ване на договор (уволнение, напускане на
работа)
KünUigungsgeldev pl — обезщетение при
съкращаване на работници
Kündigungsschutz т — 1. защита от увол¬
нение; 2. защита при съкращаване
künftig adj. — бъдещ, предстоящ
Künstler m>—художник,човек на изкуството
Künstlersoziataervieeeevnn/ — осигурява¬
не на хората на изкуството •
kürzen tr. —1. намалявам (разходи); 2. по¬
нижавам (възнаграждения); 3. съкращавам
(време, текст)
Kürzung/— съкращаване
Küste / —п — крайбрежие, морски бряг
Küstenfahrer т — каботажен кораб
Küstenfischerei / -en — крайбрежен рибо¬
лов
Küstengebiet п, -е — крайбрежна зона
Küstengewäsccv п — крайбрежни води
Küstencchiffahvt / — крайбрежно корабоп¬
лаване
Küstenstrich m, -е —- крайбрежна ивица
Kurzwaren pl — галантерийни стоки
kurzzeitig — adj. — кратковременен, крат¬
котраен
Kux т, -е — 1. дял в миньорски профсъюз,
нанесен в профсъюзната книжка; 2. кукса
(дял в минно предприятие, акции в минно
предприятие)
Kuxenbör-сс/ -п — борса на кукси
Kuxinhaber т — собственик на кукса (който
има дял в минно предприятие) .
Kybernetik /— кибернетика
kybernetisch — adj. —— кибернетичен
L
Labor л, -s — лаборатория; еж.
Laeovatoveum
Laborant m, -en — лаборант
Laboratorium n,-ien — лаборатория
Lackfarbe/ -n — лакова боя
Lacldeneutritie-n—лакова промишленост
Ladearbeiten pl — товарни дейности
Laeebvien m, -е — коносамент
LaeeeInlleIt't/ -en — товарна единица
Ladefähigkeit / — еовархвмесеимосе
Laeeeftii_i/ -en — срок на товарене
Ladegewicht п — товароподемност; това-
рхвместимхст
Ladegut л,=ег —- товар
LaUekapazitä^ / — капацитет (вместимост)
при натоварване
Ladekosten pl — разходи по товаренето
Ladekran m, че — еоварх-ризехвирен кран
Ladelinie / -п — линия на максимално на¬
товарване (на кораб)
Ladclukee/ -п —— товарен люк
Lademaß п — габарит на товара
Laden m, - — 1, магазин; einen - eröffnen
— откривам магазин; einen ~ schließen —
затварям магазин; 2. зареждане (на прог¬
рама в паметта на компютъра); 3. товарене
laden tr. — 1. товаря, натоварвам; die
Verantwortung [auf Akk.] —— поемш От¬
говорност; 2. зареждам
Ladcnöffnungszeiten pl — работно време на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
167
магазин
Ladindirbstahl т — кражба о магазин
Ladrcfenster п — вистппа (на магазин)
Ladenhüter т — залежала стока
Ladenpreis т, -с — цена на дребно, пазарна
цсна
La drc schlußucsetz п —— закон за работното
врсмс (о Германия)
Ladenschluß т — край на работното време
на магазин; kurz vor * — малко преди да
затворят магазините
Lhd<^l^cttt^t^el/ -п — търговска улица
Ladentisch m, -е — тезгях, .щанд (за прода¬
ване); rtw. unter dem ~ verkaufen — про¬
давам нещо "изпод тезгяха"
Ladipap icre pl—товарни документи
Ladeplatz zz, - — товарна площадка, място
за товарене
^^Легат^е/ —п — товарачна рампа
Laderaum zc, ес — помещение за багаж,
място за товари
Laderaum w, - — 1. полезен обем (на то¬
варен вагон); 2. трюм
Ladeschein т, —с — тооариmелнпцз, коноса-
мснт о речния сранспорс
Ladlwazserlinie/ — п — товарна вддолпппя
на кораб
Ladung f — 1. товарене; 2. товар, фрахт
~, flüßigr — наливен товар
~, gemischte — смесен товар .
~, gestapelte —- ст^^ан товар
* , vorphlettitilrte — товарене с .предвари¬
телна налеmпззцин
LadncJsCrieU т, -е —- товарителница; вж.
Ladeschein
LhdunjsUähiJkeit f— сдвзтоспдсобпосm
LadunusjIäuCijer т — кредитор, предоста¬
вил кредит срещу заложен товар
Ladunusverkchr т — mрзпспдтС на товари
Lagt/—п — 1. положение, местдпIоложенпе.
разположение; 2.- състояние
Lager и, - — склад, складово помещение;
auf ~ haben — имам на склад
Lagrrausganj т — издаване на стоки или
продукти от склада
LajerCestäcde pl — складови запаси
Lager bestand т, — складова наличтосс
Lajrr dauer / — врсмс (продължителност)
на съхранение о склад
Lauereinuhcu т — посmъноанс (влизане) на
стоки или продукти о склад
LhuerrmpUhnutschein zn, -е — складова раз¬
писка
lagerfähig adj. — .годсн за лагеруване, из-
държдио на съхранение
Lajrr fädel ~п — складова площ
Lajrr fr ist/,-^n — продължителност на съх¬
ранение; вж. Lajrr dauer
Laj<^i^r^«^r> С^Ь^ьг/ -rc — такса за съхраняване
на стока о склад; вж. Lagirurld
Lagergeld п,—er — магазинаж, такса за ма¬
газин (склад)
Lagergut л,-=ег—совар (стока), съхраняван
о склад
Lagerhalter т — склададжия
Lajerreaaiun^u/— 1. складово стопанство; 2.
складово съхраняване, складиране
LhJerhhltunJsdnkumlCt и, -с — документ
за оформяне посmънлснпяса на стоки о
склада
LaJcrhhltnnJsrlac m, •=£ — план за складови¬
те налпчндссп; ricrn ~ ausarbritrc — изра¬
ботвам план за складовите наличности
Lagerhaus и, есг — голям склад
Lagerist m-rc — работник о склад
Lau^rkartei / -rn — складова картотека
Lagerkosten pl — складови разходи, разхо¬
ди по съхранението на складовите запаси
lagern tr. 1. ■— съхранявам о склад, държа на
склад; намирам се на склад (стока); 2. скла¬
дирам
lagern itr. — 1. лагеруоам (плодове); 2. от¬
лежавам (вино, бира); hier ~ Eisenerze —
тук има залежи ос желязна руда
Lajrrnutznäche / -п — полезна складова
площ
Lagerplatz rn, -=е — място за складиране (на
стоки)
Lagerraum zn, ес — склад, складово поме¬
щение
Lagerschein т, -е — складова разписка
LhJlrzresen pl — складови разходи; вж.
Lagerkosten
Lagerstätte ,-c — залежи, находище
Lajirtrchcik /— складова техника
LaJlrtrhnzport т — оъстсшндсклзддв
ттапспдтт
Lagerung/— 1. съхранение о склад, склади¬
ране; 2. съхраняване, лагеруване (плодове,
зеленчуци); 3. ослсжаване (оино, бира)
LhJlrncJsfunktton/— функция на съхраня¬
ване .
Lagerverlust т,~е—загуби ос съхраняване
на продукция о склад
LaJervlrmalter т — магазинен управител
на склад
Lajerтirttchaft / — складово стопанство
Land п — 1. страна; 2. земя, почва; das ~
168
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
bebauen — застроявам; 3. земя, суша; 4.
селска местност, село; 5. провинция-адми-
нистраеивна единица в Германия и Авст¬
рия; 6. село; auf dem -■— е на село
Land л, чег — страна, държава
Land- und Fovstwivtcehant f — селско и
горско стопанство
Landeabeit/-en — селскостопанска работа
Landarbeiter m, - — селскостопански ра¬
ботник
landarm adj. — малоимотен
Landbesitz rn, -е — земевладение
Landbesitzer т, земевладелец
laneeveit adj, — из цялата страна
landen itr. s. — кацам, приземявам се, спи¬
рам (на пристанище)
landesüblich adj. — обичаен, общоприет
Landesgvenzen pl — граници на страната
Landeskunde /-п — знания за страната
LanUesrcgleevun/ -en — правителство на
страна (провинция)
Landesverciehevnngcanstalt f -en — заст¬
рахователен институт в германска провин¬
ция
Lande wahrvun/ -en — валута на страна¬
та, национална валута
Landeszcntraleank/ -en — централна бан¬
ка в някоя от провинциите на Германия
Länder pl — страни; вж. също Land
-, abhängige — зависими страни
~, hochentwickelte—високоразвити страни
- , schwachentwickelte — слаборазвити
страни
Ländereien pl — полски имоти, земи
Länderkunde f — география
Lävmeekämpfunn/— борба с шума
Landgemeinde / -п — селска община
Landgut и, • г — имение, чифлик
landläufig adj. — обичаен, разпространен
Landmann т, -leute — селянин
Landmaschine/ -п — селскостопанска ма¬
шина
Landmesser m, — земемер
Landpacht /— аренда на земя
Landschaft / -en —- местност, ландшафт
landschaftlich adj. — областен, местен, ло¬
кален
LandcehaftseilU и,-<г—ландшафт, пейзаж
Landschaftsschutz т — защита на природата
Landschaftsschutzgebiet и, -е — национа¬
лен парк, резерват
Landsiraae/ -п — шосе
Landtechnik /— селскостопанска техника
Landtransport т — сухопътен транспорт
Landung/ -en — приземяване, кацане, сли¬
зане на суша
LаnUverbraueh т — използване на земята
Landwirt т, -е — 1. агроном; 2. земеделски
стопанин, земеделец
Landwietrceaft/— селско стопанство, зе¬
меделие
landwirtschaftlich adj — селскостопански
LanUwertschaftcancctellung / -en — селс¬
костопанска изложба
Landwirts:bafftS)eak/ -en — Банка за под¬
помагане селското стопанство
Landwirtcchaftskammer / — Камара на зе¬
меделците и горските работници в Герма¬
ния
LanUwevtsehaftcministevinm л, -len — Ми¬
нистерство на земеделието
Landw^rtcclhaftsprloduietie>n/— 1. продук¬
ция на селското стопанство; 2. селскосто¬
панско производство
Landwirtcchaftcvegion / —е -— селскосто¬
пански район
Landwirtsehantcversichernng / — селскос¬
топанско застраховане
Landwivtschantswisscnsehanr /— 1. селско¬
стопански науки; Akademie der- ~en —
селскостопанска академия; 2. агрономст¬
во академия
lang adj. — дълъг; eine Sekunde - — в про¬
дължение на една секунда; seit langem от¬
давна; etw auf die ~e Bank schieben —
отлагам нещо
Lännc/-n —- 1. дължина; 2. продължител¬
ност; auf die-gesehen—за по-продължи¬
телно време; [Akk.] in die ~ ziehen —
протакам нещо; 3. размер (на файл, запис)
(ЕОД); 4. разрядност (реквизит, число)
Längeangabe / -п — задаване на дължина
(на реквизит)
Längcnelinclt/— единица дължина
Längenmaß и,—ссе — мярка за дължина
Längsssi tiC-n — дългата страна (на миси,
сграда, кораб)
längstens adv. — не повече от; не по-късно
от (разг)
langfristig adj., — дългосрочен
langjährig adj. — дългогодишен
langlebig adj. — 1. траен, солиден (прен.),, 2.
дълголетен, с дълъг живот
Langlebigkeit /— дълголетие
Laserstrahl m, -en — лазерен лъч
Lasertechnik /— лазерна техника
lasieren tr. — гланцирам, полирам, лакирам
laccen tr-. —1. карам, накарвам да; 2. оставям
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
169
да; 3. отказвам се от; 4. позволявам (разре¬
шавам) да
lassen itr. [D., AUU.] zukommea изпра—
щам на някого; [von - D. —— — отказвам се
ог теша, изоставям нещо
lassen refl. Inf — може ца; dru Umsatz läßt
etcC eUrigeun — оборотът може ца бъде
повишен
Last f —rn — товар
LasUhzhäz/cu m, — ремарке
Lastauto л,. -s — камион -
lnetrn itr. -— тежа, тегна; auf dem Haue *
Schulden—къщата е обременена c дългове
Lasten pl —— 1. отчисления; zu - [G] — за
сметка па; zu - des Käufers— за сметка на
купувача; zu * /сСса — утежнявам, обре¬
менявам; 2. данъци; 3. бреме, тежест
Lnetfannfzn/- m, - — асансьор за товари
LneicaansglrtrC т — изравняване на това¬
рите
laetrgfuci adj — свободен ог дългове, необ—
ременен с дългове;- неабоеменен със за¬
дължения
LnsUer m, -— камион (разг)
LasHnCn m, -че — шлеп
LheUUunfUmagrn т — (LKW / Lkw)—товарен
автомобил, камион
LasischuifU * — 1. задължение (снет.), 2.
минаване (на сума) т задължение, т дебит;
задължаване (счет.)
Lneischrifinuftrag m, -че — инкасото поръ¬
чение .
LasischrifUverfaCrea п—метод ца задължа¬
ването '
Lasiiuägcu т — препаевач
Lasiwagra т — товарен автомобил; еж.
Lastkraftwagen .
Lastzug т, - — автовлак
Latte f —а — летва
LhttenkliSue/ -а — щайга, кафез
LatUe/virschlh/ т, - — голям дървен кон¬
тейнер ■
Lauf m, - — 1. изпълнение (ва програма)
(ЕОД); 2. хоц, движение; 3. течение; tm —е
den ZriU — с течение па времето; im —е
dieser WnrCr — през тази седмица; tm *е
von zwei Jarre/ — т продължение на цве
години
Laufbahn f— кариера, поприще (прен.)
Lhulband л, -чгг — транспортна лента, кон-
тейр .
laufen itr. s. — бягам, вървя, тека, работя;
den Vertrag läuft noch -— цогаваоът е още
т сила; rinr Gefahr —— — иллггмм е- на
опасност, рискувам; rin Schiff vom Stapel
— lnseen — спускам нотоnоеmоосн кораб
тът водата
lauarna adj. — текущ постоянен; tm -еп
Monat — през текущия месец; *- zu tun
haben имам постоянно работа; ат ~еп
Band — на конвейер; auf drm —rn arin —
т течение съм на работата, ориентиран съм
по въпроса; jmda auf drm —rn CalUra —
държа някого т течение па работата
laufende Ausgaben—текущи разходи
lnnar/dr Nummer — пореден номер
Lauannmmer/- -п —- пореден номер
LaufscCrifU f -еп — движещ се светлинен
надпис
Lauf‘^l^i^i^c^i^t^n/ f— управление на движени¬
ето (на лентата)
Laufzeit / — 1. срок на действие (на дого¬
вор); 2. срок на минаване (на документи);
3. време за изпълнение ва програма (ЕОД);
4. машинно време; 5. продължителност на
рабогата (на хоца); 6. срок, (за плащане на
кредит, менителница)
laut prp. [G.J, (lt.) — -съгласно, по силата па
laut Gesetz — по силата па закона
laut RerCnung — съгласно (със) сметката
laut uneeure Srhreibe/s vom... — съгласно
(c) нашето писмо ог...
lauten itr. — звуча, глася; der OutgiaaliexU
lauietr—оригиналният текст гласеше; dir
Antwort innietr günstig — отговорът бе¬
ше благоприятен; das Urteil lautet
auf.Gefän/nta — присъдата е затвор
lauiru adj. — честен, лоялен
lautrre Knakururnz — лоялна конкуренция
länirun tr. — пречиствам, рафинирам
Läntefuncg*-rn—пречистване, рафиниране
lrasen tr. — вземам поц наем, наемам
Icasta/ (engl.) — лизинг
Leasing л — 1. лизинг; 2. аренда •
Leasing-Güter pl — стоки за лизинг .
Leasiag—Gesellschaft f, -еп — компания
(фирма), занимаваща се с лизинг
Lrasing-InstituU и, -е -— лизингов институт
Leasia/gfbeu т, даващ на лиинд- (под
аренда)
lensinggreigaeU adj. —— подходящ (удобен,
гоцен) за даване на лизинг (под аренда)
LrastnggrsrIlscCafU / -сп — дружество
(предприятие), притежаващо обект за да¬
ване на лизинг
Leasingnehmer т - — всигщ на пинтгг
(под аренда)
leben itr. — жнтся .
170
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
LrCrn я — живот; rtw. ins * rufen — създа¬
вам нсщо
LiCecsaiter n — възраст
Lebensart / -ec — начин на живот
LeCecsbedürUnis л, -ssr — насъщна потрсб-
носс
LrbrnsCedicjungec pl — условия на живот
LrCencdauuir/— продължителност на живо¬
та (на урсд, машина)
LeCcnsSüüeunej/ -rc — начин на живот
LrCecsflächr /— жизнено нрдсстапствд -
llbeetglfährlich adj. — много опассн, опа¬
сен за живота
LeCencheaiuung — 1. жизнено равнище; 2.
жизнено ниго, бис, начин на живот
~, bescheidene — скромен (начин на) живот
LrCecshhltnngsknsten pl — 1. разходи за
бита; 2. разходи по поддържане на жизне¬
ното равнище
Lebensjahr л,—с -— година, възраст
Lebenskampf т, -=с — борба за съществуване
Lebenslage / -п — положение о жиооса
Lebenslauf -. - — биография
*, dethilicrter—детайлна (подробна) биог¬
рафия
-, thCelIhriseher — таблична (кратка) биог¬
рафия
Lebensmittel pl — 1. хранителни продукти;
2. хранителни стоки
LeCecsmittil-SB-Ladrn т,-—магазин на
самообслужване за хранителни ссоки въо
Германия
LeClcsmittell-S]IB■Markt т, - — супермар¬
кет за хранителни стоки на самообслужва¬
не оъв Германия
LeCrnzmittlljrschäft и, -с — магазин за
хранителни стоки
LeCecsmittilhäcdler т — търговец на хра¬
нителни стоки
LrCensmittilindustrie / — хранителна про-
мпшлепосс
LeCecjs-ucd Genußm iit<rlnneтtt•tеJ/—хра¬
нително-вкусова промишленост
LrCensm Ü telvvlrorg JiicuC -en — птддооол-
стоие
Lebensqualität/ — качество на живота
LeCensrhnm тс,-чс—жизнено пространство,
условия на живот
LrCecsstaedard т — стандарт на живота,
жизнено равнище; den * heben — повиша¬
вам жизнения стандарт
Lrblnsztellnng / -rc — обществено поло¬
жение
* , gesicherte — солидно положение о об¬
ществото
Lebensstil т, -е — ссил (начин) на живот
leCecsst^l^:adäquht adj. — адекватен на начи¬
на на жиоос
Lebensunterhalt т — 1. средства за живее¬
не; прехрана; 2. издръжка, препитание
Lrbrcsvertieherung / -еп — застраховка
живос
Lebensweise/— начин на живос
lrCrnzmiehtij adj. — жизнено оажсн, ос пър-
вдсmсненпо значение
Leckage /— изтичане, загуби ос разспноане
на течна стока (ос превозни средства)
lediglich adv. — само, изключително
leer adj. —— 1. -празен, незает; 2. незапълнен
(магнитен носител); - laufen — работя на
празен ход
Leeraktir / -п — акция бсз право на глас
LeerCacd п, есг—— чиста (празна) магнитна
лента (ЕОД)
leeren tr. — изсриоам (магнитен носител)
Lirrjang сс,-ес — 1. празен ход; 2. фиктивно
изпълнение (на програма)
Lerrjut п — амбалаж; празни опаковки (бу-
.силки, буркани)
Leerkauf сс, - — фиктивна покупка; вж.
Blhnkokhuf
Leorkostrn pl—част от постоянните разхо¬
ди за неизползвани производствени мощ¬
ности
Leerlauf т — празен ход (на машина)
E^Tpackund, -rn — амбалаж, празни опа¬
ковки; еж. Leergut
Lllreerkanf се, -=е —- фиктивна продажба
(борс.) .
legal adj. — легален, законен
Legalisation /—легализация, узаконяване
legalisieren tr. — легализирам
LeJhlisilrnng / — легализация; еж
Legalisation
Legalität /-—леrалпдсm, законност
lejrn tr. — слагам, поставям; Gewicht [iuU
Akk,] ~ — отдавам голямо значение на
нещо; dir Basis [für Akk. -— полагам база
(начало) за
legislativ adj. — законодателен *
Legislative /— законодателна оласс
Legitimation/— 1. легпспмaцпн; 2. пълно¬
мощие, довстспдсс; 3. удостоверение за
самоличност
Lcjitimationsübertrajunu / —— предаване
правото на глас ос акционера на трето лицс
lejitlmlirrn tr. —легитимирам, узаконявам
Legitimität /— законност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
171
Lehranstalt / -en — учебно заведение
Lehrberuf m, -е — изучавана професия
Lehrbrief т,—е — свидетелство за завърше¬
но (професионално) образование
Lehrt / -п — 1. урок; 2. учение, доктрина,
теория
Lehrfach п, =ег — учебен предмет
Lehrgang m, • — учебен курс 1
Lehrgangcgcbühren pl — такси за обучение
Lehrkraft/ •=« — учитеЛ' преподавател
Lehrling m, ~е — чирак, ученик, които учи
занаят
Lehrplan • т, — план за обучение •
Lehrstoff m, —е — учебен материал; ~
vermitteln—подпомагам, посреднича при
изучаването на учебния материал
Lehrwerkstatt / че — учебна работилница
Lehrzeit /— времетраене на обучението
Leibrcn tt>e/ -п — пожизнена рента
Leibrentenveesieerevnne/ -en — застрахо¬
ване на пожизнена рента
leicht adj. — лесен, лек, незначителен, дре¬
бен
leichtentaündlich adj. —леснозапалим
Leichtindustrie f— лека промишленост
leichtverdcvelich adj. — бързо развалящ се
(за стока); ~е Waren — стоки, които под¬
лежат на бързо разваляне
leihen tr. [D., Akk.] — 1. вземам на заем,
заемам, давам на заем; Geld * — заемам
пари
leihen refl. [von D., Akk.] — вземам на заем
от някого нещо
Leihfonds т — кредитен фонд
Leihgecchäft и, -е —депорт (борс.)
Leihkapital п, -ien — кредитен капитал
Leihkapitalmarkr m, • — пазар на кредит¬
ния капитал
Leihmittel п —• средство за кредитиране
(функция на парите)
Leihpfand п — залог срещу кредит
Leihwagen т — кола под наем
leihweise adv. — 1. заемообразно; 2. назаем,
в заем
^с/сп 'tr. — върша, извършвам; Bürgschaft
[für Akk.] “—.поръчителствам за; Gewähr
** — гарантирам; [D.] Hilfe, Beistand ~ —
оказвам някому помощ; Unterschrift ~ —
подписвам; [D.] WeUerc/and ~ — оказвам
съпротива някому; Zahlungen “ — извър¬
швам плащане, плащам; acht Stunden
Arbeit am Tag - — ра^тя' осем чaа; на
ден; [D.] einen Dienst “ — оказвам услуга;
viel * -— свършвам много нещо; für die
Wirtschaft Hervorragenden - — извърш¬
вам за икономиката нещо изключително
Leistung an Ernüllungsstatt — замяна на из¬
пълнение (на задължение) със съгласието
на кредитора
Leistunns/ -en — 1. извършена работа, из¬
работено; eine “ с-Ь-ш-сп — извършвам
работи; 2. изпълнение (на договор, достав¬
ка); 3. плащане; 4. производителност;
мощност; 'продуктивност; 5. постижение,
успех; 6. изпълнение, работа; 7. капацитет;
die ~ steigern — увеличавам капацитет; 8.
мощност, производителност
Leistung in Geld und Naturalien—плащане
в брой и натура
Leistungen pl — 1. услуги; 2. успехи, пости¬
жения, резултати
leistungcabhängig adj. —— зависещ от изра¬
ботката (постижението, резултата)
Leistungsausgabon pl — производствени
разходи
LCistungcecfrciung / — освобождаване на
мощности
LcisiuntseCeecCrvibeung’ -en — оценка на
ефективността
Lcistungsbeweetrlnn/— оценка на труда
Lcictungsbilanz / -en — част от платежния
баланс — търговски и преводен баланс и
баланс на услугите
LcictungcUaten pl — работни (технически)
характеристики
LeictungcUifferenz / -en — разлика в оцен¬
ките (постиженията)
lcistungsdifferenaier/ adj. — с различни
оценки (постижения)
Leis/nngsdnrehschnitt т—средна изработка
Leistnngscinhcit / -en — произведение
Leistungseinheit / -en — производствена
единица
lcisrnngsnähig adj. — 1. работоспособен,
трудоспособен; 2. производителен, про¬
дуктивен, мощен
Leictungi^i^^lni^l^c^Itt/— 1 . работоспособност,
трудоспособност; 2. производителност,
продуктивност; 3. мощност, потенциал
Lcictungsfrist / -en — срок на изпълнение
(на договор); срок на плащане
LeistungsgraU т —- 1. коефициент на изпол¬
зване на мощностите; 2. коефициент на
използване производителността на труда
Lcistnngsklage / — иск по изпълнение на
задължение
Leistungslohn т, че — заплата, която зависи
от производителността
172
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Lrtstungslohnrrfnssun/ f —— обхващане па
плащането па акорд
LristungJsnigZaetmzд'— спадане на произ¬
водителността ва труда
Ье-зСш/д/агитке* -п — тосмиалво възнаг¬
раждение ■■
Lristun/srürUgnzu m, =е — изоставане
lristua/aarCwarh adj. — с малка мощност
(машина)
LrieUua/eepiUzr/1-п—върхово постижение,
нгй-вuсасг мощност
LrisUuagsetaaa т — успех, бал, постижение
leistungsstark adj.—машев- с голяма мощ¬
ност (машина)
Leistn/ussSeiggeung/— потишатапе на про-
nзвадителвос'п•г на труда
Lristnlngsvoetgi (и iigj/— заплащане па труда
LrisUuaдevfu/lrtrh т — сравняване па ре¬
зултатите от пооизтоцсгвепгта дейност
Lrietungsvrumö/en п—рабатастасабваст; -
вж. Leisiu/gsfähigUetU
Lristnng!aoeteeiggeunng/ — отказ ог изпъл¬
нение на задължение
Lrietungsof rzug т — 1. забавяне (просроч¬
ване) на изпълнение (на цагатаовиге за¬
дължения); 2. -забавяне на плащане
Lristnngezulage * —п — добавка към запла¬
тата, премия
Lrtsiuageznsrhla/ m, -че—добавка към зап¬
латата за добра работа
irtien tr. — водя, ръководя; rinr Abteilung -
— ръководя огцел; rinr Filiale — — ръко¬
водя филиал; rUw. in die Wigr——- подгот¬
вям, организирам нещо
leitend adj. — ръководен, ръководещ
lritrnaeu Angestellter — мениджър, тисш
служител тъв фирма
Leiter т — ръководител; управляващ за¬
веждащ •
Leitfirma /---сп — главна (водеща) фирма
Lei-ung/— 1. ръководство; управление; die
— rinre Betuirbes — ръководене на прецп—
оuнгие; 2. управление, ръководене; 3. mоо-
тоц; 4. електрически проводник (нвеmала—
ция); 5. канал за свръзка; 6. ръководна
служба; 7. телефонна линия
LriCucgsahhueiuunj* -е/ — отдел за управ¬
ление ■
Lritun/sanieil m, -е — дял на ръководство—
го
Lritungsbefuigi tes* -sse — пълномощие при
управление
Lrituzgshr’rirC т, —е — сфера па управле¬
ние
Leitnni^’^s^ljef^nr* -п — пито (степен) на уп¬
равление
Lcituzgs/ebührenpl—такси за управляване
Lritu/gsinformatinn / — управленска ин¬
формация
Lriiungsizstunme/t л, -е — инструмент па
управление
Leitungskader т — ръководни кадри
Leitun/sUuäate pl — ръководни кадри; вж.
Lrituz/sUnaeu
Leitungsnetz а, —е — елссmоичееса мрежа
Lrituz/siäilgUelt *— процес на управление
Leltuc/sтasser(schaaen)vereicherun/ / —
застраховка при щети ог неизправна во-
цопооводнг или отоплителна система
Lriiuzgszusammrahanu m, *че — връзка с
управлението
LriUvctmcrk m, -е — водеща забележка при
препредаване ва каоеспавgе(цuн
LeitwährungU' —сп — водеща (ключова) ва¬
лута
Leiizzhhi/ -сп — код
LrlizinssnUz m, — — водещ лихвен процент
lenkbar adj. — управляем, вапр.авлнем; ре¬
гулируем
Lenkbarkeit/ — нгтpавлнемает- управляе¬
мост
irnkrn tr. — 1. управлявам, карам, ръководя;
das Gespräch [auf Akk.. —— — наичнам раз-
гаваог върху нещо; 2. регулирам; разпреде¬
лям (работна сила, сапигглавлажснпя)
Lenkung/— 1. управление; ръководство; 2.
регулиране; разпределяне (на работна си¬
ла, сапптнлатлажевия); 3. ръководство
(прен.); 4. управление, направляване
indirekte — косвено регулиране
— puctihlf — държавно регулиране с по—
мощта па ценовия механизъм .
LrnUtizusapparhU т — гдмнниетpгтитвo--
упргвлепчееки апарат
LrzUun/sUoaUen pl—уногтленчсеси разходи
Lcnkungem-ttrl п — средство за управление
Leporelloformulau и, -е — рулонен (безко¬
нечен) формуляр хартия
Lepouellopapier п —— хартия на руло; вж.
Lcporfll^^fn-mular
leraea itr. [bei D.] — уча се, уча занаят при
lernen tr. — уча, научавам
LeuamnscCiaf / -п — учебна машина, ма¬
шина за обучение ’
LruamrtCnde * -п —- учебен метод метод
на обучение
Li’/miitfl л, — средство за обучение
Ler/frozrß m, -ssr — учебен процес
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
173
Levnteehnik f— учебна техника, техника за
обучение
Lese / -п — гроздобер
LeseeIen-eehtluns/ -en — устройство за че¬
тене, четящо устройство, устройство за
въвеждане
Lesegerät л, -е — устройство за четене; вж.
Lesecinrichtnng
Lesegeschwindigkeit f — скорост на четене
(ЕОД)
Lescleistung f —— скорост на четене; вж.
LccegcsehwenUigkcet
Lcccmacchinc f,—n — устройство за четене;
вж. Lesceinrichtung
lccen tr. — 1. бера (грозде, малини); 2. съби¬
рам (класове жито, дърва); 3. чистя (грах)
letzt adj. — последен; im ~cn Sommev —
през миналото лято; in der ~cn Zeit — в
последно време, напоследък; zum ~cn Mal
— за последен път; ~ Woche —- миналата
седмица; letzten Endes — в края на краи¬
щата
Letzte тл,—п; /—п; л, -п — последният, пос¬
ледната, последното; der ~ dec Monate —-
последното • число на месеца
Lenchre,/,-п — светило • (прен.); er ict eine ~
in seinem Fach — той е авторитет в специ¬
алността си
Leuch bekUme f, —п — светлинна реклама
Leuchtschrift / -en — светещ надпис
Leu<^l^l/^<^I*t^un^S/—— светлинна реклама
leugnen tr. —— отричам; ec lässt eich nicht ~,
daß ... — не може да се отрече, че ...
Lew m, Lewa — лев (българската парична
единица)
liberalisieren tr. — либерализирам; den
Handel либерализирам търговията
Lieerallsieeungg'—либерализация; либера¬
лизиране
Liecvаlis^erungsiliSte/ -п — списък на либе¬
рализирани стоки
lichten tr. — разтоварвам кораб; die Anker
~ — вдигам котва
Lichtpause / -п — хелиографно копие
Liehrpаucpapiev л, -е — хелиографна хар¬
тия
Lichtreklame / -п — светлинна реклама
Lech/rnnsignal л, -е —— светлинен сигнал за
повикване
Lieferangebot л, • -е — 1. предложение за
доставка на стоки; 2. асортимент от стоки,
предлагани за доставка
Lieferant тл, -еп — доставчик
LienerantcnkveUir m-c—кредит, предоста¬
вян от доставчик
Leenevanrcnverbindliehkci// -en — задъл¬
жение към доставчиците
Liefet aufschub т—отсрочване на доставка
Lieferauftrag m, • — поръчка за доставка
LecncvausnaU т — неизпълнение на достав¬
ката
lieferbar adj. — доставим, разполагаем;
който може да се достави; die Ware ist
cofoot ■-- — ехoаеи; можк' да е' оставии
веднага
Lieferbasis/— база за доставка
LicnerbcUingungЧ, -еп—условие за доставка
Lieferdatum п — дата (ден) на доставка
Lieferet т, достгавчркс
lieferfähig adj. — способен да извърши дос¬
тавка
Lieferfirma / -men — фирма-доставчик
LieffenVei/— срок на доставка
Liefer ff-istüЬecvser■vIirlnn j/ — просрочване
на доставка
Liefergarantie f -n — гаранция за доставка
LiefeeklaunsIa/ -п — клауза при доставка
Liefet knnUition/,-еn—условие на доставка
Liefer kosten — стойност на доставката
Lieferland л, *ег — серана-ианхсиеелка;
страна-доставчик
Liefermenge / -п — обем (количество) на
доставката
liefern tr.—доставям
ПсПсто!-/ т — място на доставка
Lieferparität / — 1. база (базисни условия)
на доставка; 2. паритет (равенство) при
доставка
Lieferpflicht / -en — задължение за извър¬
шване на доставка
Lieferschein т,• -е — товарителница; дели-
вери ордер
Liefer Sensibilität /— чувствителност на
доставката
Liefertermin /л, -е — срок за доставка
Lieferung / -en — L доставка; eine ~
vornehmen — осъществявам доставка; 2.
доставена стока
~, beschleunigte — ускорена доставка
~, komplette — доставка в комплект, комп¬
лектна доставка
*, lose—доставка в насипно съътояние; вж.
Lieferung als Schüttgut
-, prompte — незабавна (срочна) доставка
-, termingerechte — доставка в срок
~, verzögerte — просрочена доставка
Lieferung als Schüttgut—доставка в насип¬
но състояние
174
L
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Lieferung im Dirrktvirkehr — доставка
транзит
Lie‘UerungzursehäUt c,-e—сдслка за доставка
Liefcruejsrisiko n, -kec — риск при доста¬
вяне
LieUcrunJsvertrhg m, <=r — договор за дос¬
тавка
Lirfrrunjsvrrzug m — I. задържане на дос¬
тавката; 2. просрочване ос длъжника из¬
пълнението на задълженията
^.1101^^1*рficcluunj/ -еп — задължение за
доставка
Liefervertrag т, ес — договор за доссаока
LieferverzügJiungj, -rc—забавяне на дос¬
тавка ’
Lieferverzug - ес— забавяне на доставка¬
та; вж. Liefervernöuerunu
Lieferwagen т — малък камион за доставка
Lieferzeit / -еп — срок на доставка
~, kurze — кратък срок на доссаока
~ »lange — дълъг срок на доставка
LiefrrnieI п, -е ■— цел на доссаока
Liruejeld л, -er — такса поради забавяне на
разтоварване (на кораб о пристанище)
lirurc itr. — намирам се, разположен съм;
links ~ ^неп — оставям на страна; der
Unterschied lirjt dhtin. daß — разликата
сс състои о сова, че; dir ArCeitslosenquotr
liegt bri — процентът на безработните с...
IieueeCieibcc itr. s. —. залежавам (стока)
Неин^шс itr—оставям, забравям
Liegenschaftrc pl — недвижими имоти
Lieueztucd1 / -и — престой
Liegezeit f -rn — срок на nтестднвзнс
Llfcract т, -еп — доставчик
Lif1ranteekredlt zn, —с —- кредит от достав¬
чик; einen ~ eicränmen —- предоставям
стоков крсдис
Lignit т — лигнитни въглища
Limit п — 1. нтсдсл. граница, лимит; das *
überschreiten — превишавам лимит; ric *
ниес — поставям (определям) лимит; 2.
лимитирана цсна; 3. жслан борсов курс
Limitation /, -еп — ограничаване, лимити¬
ране
limitativ adj. — ограничаващ
limited (engl) — ограничен, с ограничена
отговорност
limitirren tr. — ограничавам, лимитирам
LimiitiruneJr— ограничаване, лимитиране
Limitpreis т, с — пределна цсна
linear adj. — линеен
Line aropliime1nncJ/—• линейно програми¬
ране, линейно планиране, линейна опсими-
зaцин
Ъ1с^з^1^]^^<^5^1^|^1^г^1с1*^г^С1 f — линейно прог¬
рамиране; вж. Lic1arnptimierncu
Linie fünf — 1. трамвайна линпн, автобусна
лпппн. въздушна- линия ; die * Sofia¬
München (въздушна) линия София-Мюн-
хен; 2. лпнпя. черта, рсд; dir 300-DM-—
überschreitre — прескачам ЗОО-маркова-
са граница; riee mittlere * halten —държа
срсдно положение; ie erster на първо
място, най-отпрсд; ie letzter - — на пос¬
ледно място
Liclecfahrt / -сп — линейно (редовно) ко¬
рабоплаване •
LinircUlnuzruu л, -с — рсдовсн самолсс
Licienorgacisatioe/ — линейна система за
организация на управлението на производ¬
ството
Linienschiff л, -с — линеен кораб
Llniicschlffaairt / — редовно (линейно) ко¬
рабоплаване (по точно определен марш¬
рут); вж. Linienfahtt
Liclenverkrhr т — редовен транспорт
liquid adj. — 1. на разположение (за пари);
2. нлаmеждсносоасп; 3. ликвиден (пари,
средства) •
Liquidation /— 1. ликвидация; 2. изпълнява¬
не на срочна сделка (борс.)
Liqnieatinnsactcilsch1in -. —с — лпкопда-
циднпа акция
Liquidationscrlös w, —е — получената от
ликвидацията сума
Liqnldhtiocsknrz гл,—с—курс на акциите на
компании, които са пред ликвидация
Liquidationsv1rul1ieh т — лпсопдитапс на
задължения чрез продажба на имущество¬
то на длъжника
LlquidatioczverkauU »е, -с — лпкопдаипдп-
на (раз) продажба
Liquidator m, -сп — ликвидатор на предп¬
риятие
liquide adj.. — ликвиден, нлатсждспосдаСп;
вж. liquid
liquidieren tr. —ликвидирам, разпускам
Liquidität /— лпквпдносm; dir ~ sichrre —
осигурявам ликвидност
~, Cilaezmäßigr — ликоидиосс на баланса
Liquid itättdhti1hrc п, отгусскан
за попълване па ликвидните средства
Liqulditätskrrdit т,~е — кредит, цслящ нд-
ддарнвапс на иисвидпдссса; вж.
Liquidltätsdhriehen
Liqulditättretorecc pl—рсзсрви ос ликосд-
пп средства
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
175
Lift j/ Live, (L.) — лира (италианската ос¬
новна парична единица)
Liste / —п — 1. списък; eine ~ anlcgen
(anns/cllen]—съставям списък; in (von) dcv
~ streichen — зачерквам от списък; 2. про¬
токол; 3. разпечатка, листинг; 4. таблица
listen tr. — L съставям списък, включвам в
списък; 2. разпечатвам (програма) (ЕОД)
Listenpreis m, •—е — цена по ценоразпис
Liter n, (L) — литър ; zwei ~ — два литра
Lirnascänle / -п •— рекламна колона
Lizenz / -en — 1. лиценз; разрешение; in
Lizenz — по лиценз; eine ~ cvteilen —
издавам лиценз 2. лиценз, разрешение за
свободен превоз
- , ausschließliche — изключителен лиценз
-», einfache — обикновен лиценз
*, volle — пълен лиценз
Lizenzabkommen п —лицензно споразуме¬
ние
Lizenzantrag т,«-е — заявка за лиценз '
Lizcnzbroket т, лицензиран брокер
Lizenzentzug т — анулиране на лиценз
Lizenzecteliunn — издаване на лиценз
Lizenzanetigung/—лицензно производство
Lizenzgeber т, лицензодател
Liaenzgcgcnstand •, *е — предмет на ли¬
ценза
Lezcnagcwenn л1, —е — печалба от реллизи-
рането на лиценз
Lizenzhandel т — търговия с лицензи
Lizenzinhaber m, -— лицензодържател
Lizenznahme f— получаване на лиценз
Lizenznehmer т, лицензополучател
Lizcnzprodnktion /— производство по ли¬
ценз; вж. Lizcnzfcvtigung
Lizenzsystem л, -е — лицензна система
Lizenzvergabe /— предоставяне на лиценз;
еж. Lizenzerteilung
Lizenzverkauf m, «е — продажба на лиценз
Lizenzvertrag ти, че — договор за лиценз
Lizitation / -en — наддаване (на търг)
lizitiercn tr. — наддавам '
lobenswert adj. — похвален
Lochband л, чег — перфолента
Locher т — перфоратор, устройство за пер¬
фориране
Lochkarte / -п — перфокарта
Lnehkattenmacehine / -п — перфокартна
машина
Lochkartensteuerung / -en — програмно
управление с перфокарти
Lnehcttcifen т — перфолента
Lcgii/— логика
logisch adj. — логически
Logic tik/— звено (отдел) за складова дей¬
ност
Lohn т, че — 1. работна заплата, надница;
den * auszahlen — изплащам заплита; den
~ steigern — увеличавам зиплити; 2. въз¬
награждение за труд (на работници)
Lohn ти, [für Akk.] — награди, възнагражде¬
ние зи
lohn abhängig adj. — зависещ от работната
заплати
Lohnabrcchnungesystem и-е—система зи
изчисляване на работната заплата
Lohnabzüge pl — 1. удръжки от работната
заплита; 2. парични начети
Lohnabzug тн, •"е — удръжка от заплата -
Lohn anteil т,-е—дял на работната заплати
Lohnarbeit /— наемен труд
Lohnarbeiter m, наемен работите
Lohnaufbesserung/ — увеличаване ни ра¬
ботната заплата
Lohn auftriebsten dennZ, -en — тенденция зи
покачване на заплатите
LohnaunwanU т — разходи зи работна зап¬
лата
Lohnbedingungen/?—условия ни заплаща¬
не ни труди !
Lohnbctcehnung / -en — изчисляване на
заплатата
Lohnbuch п, -чег — ведомост (зи заплати)
LrhnUiff■f eenniecunner —диференциране на
работната заплата
LolrncInlbchаtltlnn.Jг — удръжки от работна¬
та заплати
Lohneinkommen п, — доход от заплати
lohnen tr. — възнаграждавам
Lohneehühunne/ -en — повишение на ра¬
ботната заплати
löch(e)rtg adj — 1. продупчен с дупки; 2.
порест, шуплив
Löhne pl—заплати; ~ aushanUeln — спора¬
зумявам се за заплати; - fect legen—опре¬
делям заплати
Löhne und Gehälter pl — работни заплати
ни работници и служители
Löhnung f, -en —' заплати, войнишка заплати
Lohnfonds ти, — фонд "работна заплата"
Lohnfondsübctzichung /— преразход ни
фонд "работна заплата"
Lohnforderung / -en — искане зи повиша¬
ване на работната заплата
Lohnformcn pl—форми на работна заплата
Lohnfortzahlung / -en — продължение на
изплащането на заплатата
176
L
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
Lohnguuppff* —c — степен (разряд) на зап¬
лащане I
Lohnhöhe f—— размер на работната заплата
Lohn heeuaseCtzngU — намаляване па ра¬
ботната заплата
Lo^i^^i^i^i^i^i^aU* —rc—намаляване па работ¬
ната заплата
LohnkaamРт ,•„=—борба за патuшгвгне на
работната заплата
LoCakonUo и, -Ша — 1. (ечеmавацнг) сметка
"разходи за заплати"; 2. сметка "работна
заплата"
Lor/kosSen^,'—разходи за работна заплата
LohnlteUe * --п — ведомост
LoC/mnximum п — максимална работна
заплата
Lohnmi/tmum п —минимална работна зап¬
лата
LoC/puämie / —п — премия към работната
заплата
LH nprelsscheene*— ножица между размера
па работната заплата н цените
Loenregdunc/— регулиране ва работната
заплата
LnensaUz т — норма на работна заплата
Loelnsenkurl/J*— понижаване (намаляване)
па работната заплата
Loelnsitrlertnlz/*— осигуряване ва заплата .
LoeIgsSciggfuгzj* -сп — увеличение на ра¬
ботната заплата; еж. LnCzrrhöCuag
Lnhnatt■fUfU -п — данък общ доход
LoilnstcuerUaute * —п — осигурителна
книжка за получаване на социални осигу¬
ровки
LoCnstcuefrecht п, -е — право на удържане
на данък общ доход
Lohnstopp т —— замразяване на работната
заплата
LoCnstrrifrn т — фиш за работна заплата
LoCnsUurik т — стачка за по—•високи заплаги
LoCnsummrnsirurr * -п — данък върху
фонд "работна заплата" на предприятието
LoC/iüie / —п — плик с работната заплата
Loh/uaifrsrCied т,-е—разлика т заплатите
LoCicveredlungj*'— ишлеме
LoC/oeufizbauuz/ / —еп — споразумение
по въпросите па работната заплата
loh/wirksam adj. — оказващ влияние върху
работната заплата
Lohnzahlung * — изплащане на работната
заплата
LoCnzettrl т — фиш за работната заплата;
еж. LoCastrfIfen
LoC/zulagr / -п—добавка към заплатата
LoC/zuschlng т, — — надбавка (доплаща¬
не) към работната заплата
Loku* —е — локомотив; еж. LoUomoUioe.
lokal adj, — локален, местен
lokalisieren tr. — локализирам
LnUaUion /-са, (engl) — определяне място-
паеаса
Lokaut т — нокаут
Lokogeschäft л,-е — 1. сделка за покупко-
продажба с незабавна доставка; касова
сделка; 2. сделка, сключена и реализирана
на местонахождението на продавача
LnUohnadrI т — търговия с налични стоки
Lokomotive * -п — лакамагuт
LoUnmntio’führfu т — машинист (на лaкa-
могит)
LoUomnitvsrCuppen п — локомотивно цепо
Lnkowehrf/ -п — стока т наличност
Lnmhаrd т -— 1. заложна къща; заложна
банка; 2. отпускане ва кредиг срещу зало¬
жени вещи или ценни книжа; 3. кредит ог
заложна къща (заложна банка) срещу цеп¬
ни книжа
Lnmhnua </11111, / —а — кредит срещу за¬
лог (на ценности)
Lnmhauadarlehfn п — ломбарцан кредит;
вж. Lnmhauda/lflhe
LnmbaraeaaeUten pl — ценни книжа на съх¬
ранение в банката като гаранция за кредит
Lnmbaudgfsrhäft и, -е — заложна опера¬
ция, лаабгрднг сделка; вж. Lombard
lombardiere/ tr. — 1. залагам (ценност); 2.
давам кредиг срещу цепни книжа; 3. давам
заем срещу залог .
LnmhardkueaiU т, —е — 1, (банков) кредит
срещу 'заложена ценност; 2. кредит ог цен¬
трална банка па друга банка срещу залага¬
не на ценни книжа
Lnmhauashtz т. - — 1. ламбаодет лихвен
процент за кредиг срещу залагане на ценни
книжа; 2. праиентев размер па заложните
(банкови) кредити
LnmhaudvnusrCuß m, —-sse — ламбгрцсн
кредиг; вж. Lombnuda/IeiCr
Lour * -а — ваганетсг .
Lore* —а — открит товарен вагон
LnuoUnato л, —UCn — лара-смегса- сметка,
открита от банката за нейния кореспондент
LnuoUonto п, -iez—сметка па банка, водена
от друга банка
losr adj. — т паеиннa състояние; не пакети¬
ран; 1/ 1^1’ Schüttung— т нгенпвa състо¬
яние t
Lnsffг ti-gungU*— продукция, пускана ва пар-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
L
177
сиди или серии
loskaufen tr. — откупувам
lnszaure refl. [von D.] — отричам сс, отказ¬
вам сс ос
lozsehlau1C itr.—продавам (евтино), пласи¬
рам
lösbar adj. — разрешим (прен)
Löschre п — погасяване, разтоварване; вж.
Löschung ■
löschen tr. — 1. анулирам, погасявам; закри¬
вам (сметка); 2. разтоварвам (кораб); 3.
изтривам (написаното); стдтнпрам (счет);
4. изтривам (запис, дискета) (ЕОД); 5. гася
(огън, вар)
Löschkosten pl — 1. разходи по разтдватвз-
нс (на кораб); 2. разходи по гассне на пожар
Löschung einer Strafe — отменяне на нака¬
зание
Löschung eines Akkreditivs — закриване на
акредитив
Lö:^<^^i^i^C^Jr— 1. анулиране, погасяване; зак¬
риване (на смстка); 2. разтоварване (на ко¬
раб); 3. зачерквам, изсриоам (написано); 4.
ссдтппрзпс (счет.); 5. изтриване (на запис,
дискета) (ЕОД); 6. погасяване (на дълг); 7.
гасенс (на огън) ;
lösen tr. — 1. развързвам, разнлпсам; 2. раз¬
хлабвам, отпускам; 3. ~ [von D.] — отде¬
лям от; eine Aufgabe ~ -—решавам задача;
rlc Problem разрешавам проблем;
Fahrkarte ~ — купувам (вадя, изваждам)
билет; eiere Vertrag - — анулирам дого¬
вор
löslich adj. — разтворим
Löslichkeit f— разсодриндст
LösujinJi-bC — I. разрешение, рсшснис (на
задача); 2. анулиране (договор); 3. реше¬
ние., разрешение (задача, проблем)
Lösung riers Arbeitsreehtsverhältnizses —
прекратяване на трудово правоотношение
Lözunuswru m, -с—мстод (начин) на реше¬
ние (вариант)
lossprechen tr, — оправдавам (някого)
;[Akk.] von der Verpflichtung ~ — осво¬
бождавам някого ос задължението
Lotse m, -n — лоцман .
Lotterie f, -c — лотария; ie drr ~ spirlrc
(setzen) — играя на лотария
Lolleriiiicnchmir m — предприемач, зани¬
маващ сс с лотария
Lotterirgewien л, -с — печалба от лотария
Lotterlclos п, -е — лотариен билсс
Lotteriesplel л, -е — лотарийна игра
Lottiriizirhen л, — теглене на лотарията
Lotto л, — — томбола, лото
loyal adj, — лоялен
Loyalität /— лоялност
Löwenanteil ти, -с — лъвски пай (прен.)
LuUtbeUörd1rueuskozt1e pl — разходи за
въздушен превоз
Luftfahrt /— въздухоплаване
LuftUhhrtu1ze1llseaaf't" -еп—авиокомпания
Luftfahrtindustrie / — авидпндусстпя
LuUtUahrlvcrstchcetlng/— застраховане на
въздушен превоз
Luftfraccit/ -rn — въздушна пратка; per ~
— чрсз въздушна праска
Luftfrachtbrief т, -с — въздушна товари¬
телница
Luftkurort /и, -е — климатичен курорт
Luftpost/— въздушна поща; per ~ — чрсз
въздушна поща
Luftraum m, -ес — въздушно пространство.
Luftricht л, -с — въздушно право
Luft;rricl^:^lli^i^{^j/— запазване чистотата на
въздуха
Lufttransport т — въздушен транспорт;
вж. Lnfleerk1hrstraczrort
Luftverkehr т — 1. въздушен транспорт; 2.
въздушни съобщения
Luftverkehrsgesellschaft /, -rn — -зоио-
(въздушпд-трзпспдртна) компания
Luftverkehrstransport т — 1. въздушен
транспорт; 2. превози с въздушен транс¬
порт
LuUleerschmurzuniu/—замърсяване на въз¬
духа
Lücke /, -п .— 1. интервал; 2. празнина (о
знанията); riee ~ ausfüllrn — запълвам
празнина (прен.); 3. празно място; 4. про¬
пуск (в тскст)
Lückenbüsser т — временен ззмест•нпс
lückenhaft adj. — пенълсп, с празноти
lückenlos adj. — бсз празноти, пълен, непре¬
къснат
lukrativ adj. ■— изгоден, доходен, печеливш
luxuriös adj. — луксозен
Luxus т — разкош; лукс
Luxusartikel т — луксозен артикул
Luxushotel л, -s — луксозен хотсл
LnxurzttrrтJ/ -п — данък върху луксозни
стоки
Luxuswarr / -п — луксозна стока; -вж.
Luxusartikel
Luxuszoll т, - — мисо при внасяне на лук¬
созни стоки
12. Немско-бългярски икономически речник
178
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Мп^Ь^^ m, -е — писмо-предупреждение
Mahnung/,-en — 1. напомняне; 2. предуп¬
реждение
~ , gerichtliche — предупреждение по съде¬
бен път
Mahnung zur Zahlung—напомняне за пла¬
щане
Majorat п — майорат (юр.)
MajotiCä//— болшинство (гласове)
Majoritätespiel в, -е — мажоритарна игра
Makler т мкллер' брокрр, търовскии
посредник
~, vereidigtet — заклет маклер
Makler bank / -en —• посреднически, бро-
керски банка
Makler daviehen п, посреднически (бро¬
кер ски) кредит
Maklerfirma’ / -men — посреднически
(брокерска) фирма
Maklergeschäft л,-е—посреднически (бро-
керска, маклер ска) сделка
Maklerlohn т, че—възнаграждение ни тър¬
говски посредник (брокер, маклер)
Maklerprovision / -en — възнаграждение
ни търговски посредник; вж. Maklerlohn
Maklervertrag m, -=е — брокере^ (маклер-
ски) договор
Makroökonomie / — макроикономика
Malthusianismus т — миnеусиансmвх
Mammutkonzern m, -е — концерн-гигант
Management и — 1. управление; 2. ръковод¬
ство (на предприятие); 3. наука за управле¬
нието (мениджмънт)
Manager т,-— ръководител' менщжър
Mana;^(^i^l^t^<^i^o^-i^l/—теория на управлението
Mandant т — мандант, доверител
Mandatar т, -en — мандаеае, упълномо¬
щен (получил мандат)
Mangel т -— 1. недостатък, дефект; 2. не¬
достиг, дефицит; einen * rügen — правя
рекламация на качество; 3. нужда, бедност
*, verdecktet — скрит дефект
mangelfrei adj. — безупречен; без недоста¬
тъци
mangelhaft adj. — 1. дефектен, с недостатъ¬
ци; 2, дефицитен
Mangelhaftigkeit/— 1. дефект^ст^; несъ-
въешлнсезх; 2. дефицитност'
Mangelkostcn pl — 1. разходи, свързани с
отстраняването ни дефекти; 2. разходи,
свързани с дефицита ни материали
mangels prp. [G.] — поради липса 1
mangels Annahme — поради неприлманл,
поради липса ни акцепт (протест в случай
на нeакцлm•иеане ни менителница)
mangels Zahlung — поради неплащане
Mängclancprüchc pl — претенции към ка¬
чеството
MäneeIbes(niieeluner — отстраняване на де¬
фекти
MängclcinrcUc /— възражение (претенции)
към качеството
Mängelrüge / — рекламация на качеството
или недостига в количеството
Manipulation / — 1. манипулация (похват
при ръчна работа); 2. манипулация на сто¬
ката (с цел приспособяване към вкуса ни
потребителите)
Manko и — минко, липси в количеството
mankoftci adj. — без недостиг, без липси
Mantel т, 1. акщяя без тупоннен о^язъ;;
2. организационна форми на предприятие
(нипр. АД)
ManteIlg•üIt<eunne/ — формално (фиктивно)
основаване (на АД)
Manreltarinvcrttag m, — тарифен дого¬
вор, съдържащ обши положения; типов та¬
рифен договор
Marge /— 1. марж; 2. гаранционна вноска
(борс.)
Marke / -п — 1. марка, фирмен знак, стоков
зник; 2. марка (пощенски, гербова); 3. мар¬
ка, сорт (за стоки)
Mavkenprodnkrirn /— фирмено производ¬
ство
Mаtkcneehutа т — защита на фирмения
(стоковия)зник
Markenware/ -п — фирмено изделие
Markenzeichen п, — -— • вж. Marke 1.
Marketing n — маркетинг
N13^1^-!^/-^ —маркировка, обозначе¬
ние •
Markt т, е — пазар; der - iei flau—конюн¬
ктурата на пазара е вяли; der - ic/ güns/ig
— конюнктурата ми пазара е благоприят¬
на; der - ie/ luetloe • конюнктурата ни
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
М
179
пазара е неблагоприятна; der * Ist stetig —
конюнктурата на пазара с устойчива
* ,- einheimischer — мссссн пазар; вж.
nationaler Markt
~, fester — устойчив пазар
~, freier — свободен пазар
-, gemeinsamer — общ пазар
*, geschlossener — затворен (изолиран) па¬
зар
-, laCiler -— неустойчив пазар
- , nationaler — национален (вътрешен) па¬
зар
~, offener — отворен пазар
~, organisierter — организиран пазар
~, schwarzer — черен пазар
~, stabiler -— стабилен пазар
Marktanalyse /— проучване на пазара; вж.
Marktforschung
Marktanteil т — дял на пазара
Marktbrdürfnisse pl — ндттебндсси на па¬
зара
MarklCrdarf т — потребност на пазара
Marktbidinjungen pl — пазарни условия
^i^rktCn^li^ifi^I^i^r^Cl J/ — въздействие (олин-
ние) върху пазарните условия
marktbiherrschend adj. — господстващ
(доминиращ) на пазара
MhrklCeobace1unnt/— наблюдаване на па¬
зара
Marktbizirhunjen pl—пазарни отношения
Markldurchsichtlgkiit / — прозрачност на
пазара; вж. Markttracsrhrenz
Marktiinführuncf— внедряване на пазара
Markliin scilälzslnn f— пазарна оценка
Matkl1nt■^ii^i^tuг^CJJ/—динамика на пазара
Markterschließung,/'— усвояване (открива¬
не, намиране) на пазар
marktfähig adj. — който сс търси на пазара;
вж. marktgängig
MarktUiianziеeunc j/— форма на финанси¬
ране чрсз разпределение на акции или дър¬
жавни облигации
Marklfläche / -п — пазарна серптотпн
Marktfonds т, пазарен фовд
Marktform / -еп — форма на пазара
Marktforschung'— проучване на пазара
marktgängig adj. — сдйсд. сс търси на пазара
Marktgebiet л, -е — район на пласмент,
район на посупсдаптодажаи
Marktgifüge п — структура на пазара
marktuiricrt adj. —съответстващ на изис¬
кванията на пазара
Mhrktjeitlhlunejr— формиране на пазара
Mhrktulciehuewieht п — пазарно равнове¬
сие
Markthandel т — пазарна търговия
MhrktkonCunktunr/— конюнктура на пазара
Marklkurs т, —с — пазарен курс
Marktlage /— положение, състояние на па¬
зара
Marktirnkung/— регулиране на пазарните
отношения
Marktmechanismus т—пазарен механизъм
Marktnachfrage / — търсене на пазара
Marktordnung/— организация на пазарни¬
те отношения
Marktoruhnlshtioc /— организация на паза¬
ра; вж. Marktordnung
Marktpolitik / — пазарна политика
Mhrklrozilioc/— положение на пазара
Marktpreis w, —е — пазарна цена
Mhrktrrodnkl и, -е — пазарен продукт
Marktprognose / -п — прогноза (за разви¬
тието) на пазара
Marktsättijgmg/— насищане на пазара
Mhtklscrтhnkucuee /— пазарни колебания
Mhrktzituhlion / — състояние, ситуация на
пазара
Marktteilnehmer т — участник о пазарните
отношения
Markttendenz/ -сп — тенденция на измснс
ние на пазарната конюнктура
Markttraczrhr1ez/— прозрачност на пазара
Mhrkleorteil т, -с — предимство на пазар¬
ната икономика
Marktmirtserhfl /— пазарна псдпдмисз, па¬
зарно стонапстод
~, freie — свободно пазарно ссонанссод
-, soziale — социално пазарно стопанство
Marzrhl|аPlhn т -— планът Маршал
Massriinheit / -еп — тегловна единица
MaSsrmanko п — загуба о теглото
Massenbedarf т—масови потребности, ма¬
сово търсене
MhSsenC1dhrUsuüt1r pl — стоки за широко
потребление
Massenfu1ttßuncU'— масово производство
Mass1nUlieeU1rtiunnu / — масово поточно
производство
Massinjul и, -ег — масов (насипен) совар'
Masseverlust т — загуба о теглото
Masse /— 1. маса; тсгло; 2. совар
Maß л — 1. мярка; 2. размер, осличина; 3.
степен
Maßnahme/ -п—мероприятие, мярка; ~ п
treffen — вземам мерки
Maßstab т, ■ — мащаб
Material л — 1. материал, суровина; 2. ма-
180
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
териални средства
Material— und Warenbestände pl — стоко¬
во-материални запаси
Matcrialaefällc pl — отпадъци от суровини
и материали
MatcrialaufmanU т — разход на суровини и
материали ..
Matcrialbcliencrung f — материално-тех¬
ническо снабдяване .
MaterialeestcIlanng* — поръчки (заявка) ни
материали
Matcrialeinkauf т—закупуване ни матери¬
али
MatcriakCnscaaruin/ — икономия па суро¬
вини и материали
Materialersparnis / — икономия на сурови¬
ни и материали; еж. Materialeinsparung
Materialkosten pl — разходи за суровини и
материали
MatcrialcchaUen m, - —- материална щета
matctialcparcnU adj.. — икономисващ суро¬
вини и материали
Materialverbrauch т — потребление ни су¬
ровини и материали
^IatctialvergeuduntSr— преразход ни суро¬
вини и материали
Matcrialvvrluc/c pl — загуби на суровини и
материали
Materialversorgung / — митлеиалнх~тлх-
ническо снабдяване.
Materialzirkulation/— оборот на суровини
и материали
materiell-stonaieh adj. — материално-ве¬
ществен
Matrix /— матрици
Maximalbeschälniegnn/ — максимална за¬
етост
Maximalbetvag m, • — максимална сума
Maximalprofit т — максимална печалба
Maximalwert m,-c—максимална стойност
Maximalzoll т,«е—максимално мито
Maximumprinzip п — принцип на максиму¬
ма
N1^31^^-111^/— механизация
Medion pl — медии, средства за масова ин¬
формация
Mchrarbeitczcit/— допълнително (наднор¬
мено) работно време
Mehraufwand т — допълнителни разходи
Mehtcrlöc т, -е — допълнителна печалби
Mellrnacllbcsteuneunn/— многократно да¬
нъчно облагане
Mehrfracht / — допълнително навло
Mehrgewicht п — излишно (допълнително)
тегло
Mehrgewinn т — свеъхплчилба
Mohrgcminnstcuer / -п .— данък върху
свръхнечалбата
Mehrkoeten pl — допълнителни разходи;
преразход
Mehrprofit т — свръхпечаnба
Mehrschichtenarbeit / — многосменни ра¬
бота
mehrstufig adj. — многостапенен
MchrmeIgeepacCeun/ — амбалаж за мно¬
гократно използване
Mehrwert т — добавена стойност
- , absoluter — абсолютна добавени стой¬
ност
-, kapiialitierter — капитализирана добаве¬
ни стойност
- , relativer — относителна добавена стой¬
ност
Mehrwertsteuer /, -п — данък върху доба¬
вената стойност
Mchrwcriihcorie/— теория за добавената
стойност
Meinungskaun /и, -че — спекулативни покуп¬
ки (при игри на повишаване) (борс.)
meist begünstigen tr. — предоставям режим
на на^благодетелствина нация
Meisl/ecgüntSiesLnng'— режим на най-голя-
мо облагодетелстване
Mcestbegünstignngsklanccl/— клаузи за ре¬
жим на най-обла годстелствана нация
McleepnleCr/— задължение за регистрация
~, steuerliche — задължение за данъчна ре¬
гистрация
Menge / —п — маса, количество
menge ngemäß adv. — по количество, в ко¬
личествено отношение
mcngengctcch/ adj. — съответстващ ни оп¬
ределеното количество
Mengcnkennzcichnung / —' количествена
характеристика
mengenmäßig adv, — по количество; вж.
mengengemäß .
Mengcnnorieeung/— косвена котировка
Mengenrabatt m, —л -— отстъпка от цената
при закупуване ни голямо количество
Mengenverhältnis л, —cce — количествено
съотношение ,
Merkmal и, -е — признак, отличителна чер¬
та, характеристика
Messe / -п — панаир
Meece- und AussteПungeceericereunn/—
застраховка на експонати за панаири и из¬
ложби
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
М
181
Miesr/elä/dr п — територия на панаира
Messegeschäft и, —е — сделка, сключена по
време па- панаир
Mcssewe^^u/j*— панаирна реклама
Messangu*— измерване, премерта-е
Metallbörse * -п—стокова борса за метали
MethllgfarCäaU л, -е — сделка с метали
Mctnllismue т — мегализъм, мсгнлнсгпчвг
теория за -парите
metallverarbeitend adj. —металапреоабог-
ващ
Mf t:hveetblgdaunU*— банков сапсаоциум
Meterware / -п — стока, продавана на ме¬
тър
Mei hoddf* -п — метод
Mctist т — участник т сделка с общо учас¬
тие т риска
Metrolnglr *— мегрaлaгuн
meßbar adj. — измерим
Meßwert m, -е — измерена или нзмеояемн
величина .
Miele/—п — наемане, наем; сума за наем
kalie — наем без отопление
mieten tr. — нгсмнм (жилище, nамешенис)
Mtrthöhc /— размер на плащания наем
Mietvertrag m, ^е — дагатар за наем (на
помешенне)
Mikroökonomie *— микооисономиса
MikromftCoar * -п — мнсоамегац
Militär—Industrie-Komplex т — тоенна-
mоомншлен комплекс
MilitarhuaueU п — военен бюджет
Militäretat т — военен бюджет; вж.
Militärbudget
MilitäuCausCalU т — военен бюджет; вж.
Militärbudget
Militгuiaausirie f— военна промишленост
Minderbetrag m, — недостигаща сума
MindeuuewicCt n — недостиг т теглото
Mindfuheitebeteili/un/ f — мннаоnтарна
(малцинствено, мннпмглнa) участие
MiааrrCeitsuecCte pl — права па малцинст¬
вото (от асиnонеои)
Mindeetlefafuna/, -са — непълна доставка
MindeequnhitUhU’— понижено качество
Minderung/— .1. намглявгне, съкращаване;
2. намаляване па цена (поради ниека качес¬
тво)
Minarumert m, -е -— намалена етайпаеГ|
намалена ценност
tatnаrumeutig adj. — ннекaсачссгтен- не¬
доброкачествен
Mi/de sSarbeltsSeliSuunU*— минимална про¬
изводителност на труда
Mindestbe-irau m, =« — минимална вноска
Mlndc^ltb^i^ti^llm е п/и/ —п — минимално ко—
лнчеетта, поедтидева ог условията на по¬
ръчката
Miааesihetrаg m, =е — минодална сума
* , steuerfreier — данъчно необлагаем ми¬
нимум
Mt/dfetri/lagr/ —п — минимална вноска
MiadestfrarCt т — минимално навло; вж.
Mi/imnlarnrht
MiadrstgeboU п — резервна цена (па търг)
Mi/arsigcCnli и, мг —- минимална работна
заплата (на служещи)
MiaacstuuundUhpital п — минимален раз¬
мер на аенатния сгmuггл на АД
Miааfstknpаzitäi *—минимална мошпоеT|
минимален капацитет
Mindretleistun/sfähigkriU / — минимална
производителност
Minarstloha m, - —- минимална работна
заплата (на рг6о^т^(^н)
Minaeeimeagr * —п — минимално количес¬
тво
Miadrstaraabrtuhg т —— минимална номи¬
нална стойност
Mi/acst/caabetuag der Akti«^!/—минимал¬
на номинална стойност на акции
Mindrstpaseivn pl — минимален размер па
пасивите
Mindestpreis m, -е —минимална цена
Mtadrsipt^o^vision/ -сп —минимална коми-
сиона
Miaacstucatahtliiät / — минимална рента¬
билност
Mi/dcstrcscuvf / —п — минимален резерв
(на кредитни учреждения)
Mi/dcstsrhndcncusaiz т — минимален раз¬
мер на обезщетение за претърпени щети
MinaeeSuStrгru/ -п — минимален данък
MiadcsUvrusichfUuagszfit / — минимален
срок на застрахователен договор
Mi/desUzoll m, ^е — минимално мито; вж.
Mi/imalzoll
Mini-Flau ter*'— мини-спад (т исономиснтн)
Mi/imnlhcsta/d m, ^е — минимален запас
MiaimalfrhrCt *— минимално навло
Mtaimnlkostrapl — минимални разходи
Mi/imnlwert zn, —е — минимална стойност
Minimnlzoll za, —*е —- минимално мито
Minimum п - — минимум; zum — macCra —
дотежцам цо минимум
—, steuerfreies —— необлагаем минимум
MiaoriiätsrrcCtf pl— права на малцинство¬
то; вж. Mi/dfuhritaurrht
182
М
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Mischladunn /— смесен товар
mi/übernchmen Гг. — 1. встъпвам в съсобс¬
твеност; 2. съвместно поемам (задълже¬
ние)
Mitbenutzunn/ — съвместно използване
Mitbestimmunjg— 1. право да се участвува
в делата ни фирмата или предприятието; 2.
призо ни решаващ глас, социално съучас¬
тие
Mitecstimmungsгccht и, -е -— право на
участие в решаването на въпроси
Miteigentümer m, стссобствентс
Miteigentum п — обща собственост, съсоб¬
ственост
Miieigen/um nach Bruchteilen—дялова съ¬
собственост
Mi/gläubiget т, съ^едитгор
Mitinhaber т, ст.собстве!и<к
Mitschuldner m съдагьжшкс
Mittel pl — (материални) средства
•* , Öffentliche — обществени (държавни)
средства
~, abanführcndc — хечисnяеми средства
~, eigene — собствени средства
~, frei verfügbare — свободни средства
~ , fremde (geliehene) — зиемни (привлече¬
ни) средства
~, liquide — ликвидни или свободни средс¬
тва
~, marktkonfotme — средства за икономи¬
ческо въздействие на държавата
Mittelhedarn т — потребности от средства
Mittelbetrieb т, -е — средно (по големина)
предприятие
mittelfristig adj. —средносрочен
Mitielkurs т, -е — среден курс (борс.)
Mittelwert /и, -е — средна стойност
Mitilet т посредник
mitvcrantтnrrlieh adj.—солидарно отгово¬
рен
Mi/vcran/wortlichkeit / — солидарни отго¬
ворност
Mitveeаnt/vootcnn/— солидарна отговор¬
ност; вж. Mitvctantтortlichkce/
Miiversichee1llntj— съвместно застрахова¬
не
Mißlcistungcn р! — задължителни плаща¬
ния (по социално застраховане)
Mißverhältnis л, -ssc — диспропорция; не¬
съответствие; несъразмерност
Mißwietteerff/‘— безстопанственост
Mobiliar п — движимо имущество
MobillarkteUit m, -е — кредит срещу зало¬
жено движимо имущество
Mo biliarete uet/,-п—данък върху движимо
имущество
Mobiliarvetmögcn п, -движимо имущес¬
тво; еж. Mobiliar
MobiilerveerCiCrrung/— застраховка на
движимо имущество
Mobilien pl — движимо имущество; еж.
Mobiliar -
Modell n, -е — модел; образец .
Mrna/ecinknmmen п — месечен доход
Monatcgchali л, чг — месечна заплати (на
служещ)
Mona/egcld п—месечен заем (който трябва
да се погаси в последния ден ни месеца)
Monatslohn т, =е месечна заплита (на
работник)
monetär adj. — монетарен
Monetarismus т — монетаризъм
Monomc/allismue т — мономлеалиаъм
Monopol л — монопол
Monoprlbetrice m, —е — предприяти^е-мо-
нополист
Monopolgcsctz л, -е — закон за монополи
Monopolherr m, -en -—• монополист
monopolistisch adj. — монополен
Monopolpreis m, -е — монополни цена
Monopolprofit т — монополни печалби
Mrnrprluntcrnehmcn п, предприятие
монополист; вж. Monopolbetricb
MrnopolvvetCenerunn/— монополно спо¬
разумение
Montanakticn pl — акции от рудодобивни
компинии
Moniangcscllschaft /—en — рудодобизно
дружество
Montanindustrie /— рудодобивни промиш¬
леност
Montanunion /— Европейско обединение за
зъглища и стомана, ЕОВС
Moratorium и — мораториум, отсрочване
Mortifikation/— признаване за недействи¬
телен, загубил сила (ценни книжа)
;Motivfoossellnne/— мотизационен инализ
multilateral adj. — многостранен
MunUprnduktion / —- хлебни, сладкарски и
кулинарни изделия за незабавни консумация
Münzamt л, чег -— монетен двор
Münze /,-п — монета
münzen tr. — сека монети
Münze ngOd п — монетно злато
Münzfälaehunn/— фалшифициране ни мо¬
нети
Münzfuß т — стандарт за тегло и съдържа¬
ние на метал в монетите
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
183
Münzurld п — монетно злато; вж.
Münzrcuold
Münzhof т — монетен двор
Münzhohritt“— монетен суверенитет
Münzpräguiin j/ — сечене на монети
Münzucion/— монетен съюз
Muster п, 1. образец. опитен elcзeнгIЛI яр,
мостра; 2. пример, образец
Mustermeessе/ -п — мострен панаир
Musterpolice /. -п — тапова (стандартизи¬
рана) полица
Mustcrrabhlt т — отстъпка на комисионер
за ссдкп. използвани като образец
Musterverkauf m — продажба по образци
Muler т, лице (фирма,- к<егто и^с^к^а да
получи разрешение за разработване на
минни залежи
Mutt1rfirmh / -men — фирма-майка
Mu ttrrge ss lizsc rat|/ -rn—дружество-май¬
ка, основно (главно) дружество
Mntunusvorr1crl п — преимуществено пра¬
во за разработване на рудни залежи
nöllgre tr. — принуждавам; заставям
nüchtern adj. — 1. делови (прен.)-, 2. здраво-
мислещ, умерен; 3. сух, прозаичен, бСз за¬
мах; ~ denken - мисля трезво
Nüchternheit /—1. прозаично^, делови-
сост; 2. умереност, разсъдлиоосс (прен.)
Nü1^;^ili^ie^kei_|/— полезност; полза, изгода
nächst adj. — 1. най-близък; 2. следващ
nächstfällig adj. — пореден, следващ, най-
близък (външна търг.)
Näherrrcht п,-е—право на преимуществено
придобиване (на недвижимо имущество)
Nähei-uiin f — приближение (мат)
Näherunuslösueg / -rn — приближено ре¬
шение
Närrrunjsmethode / -п — метод на приб¬
лижение (мат.)
Närcrnngsstr:hnunnt/ -rn — приблизител¬
но изчисляване
Näherunjsverfarren п — метод па прибли¬
жение; вж. Näherunusmilhode
Näherungswert т, -е — приближено значе¬
ние
NährsloUfertrau т—реколта на сслскд-ссд-
папссп култури о количествено изражение
Nährwert т — хранителна стойност
Nämlichkeit / — 1. съждeство. съждессве-
носс. идентичност; 2. идентичност на сто¬
ката (мити.)
Nämlichkeitsmittel п,р!— средства за обез¬
печаване идентичността на стоката (мисн)
Nämllcrkeitsehchweis т — потвърждаване
идентичността на стоката (митн.)
Nämlichkeitsschein m, -е -— свпдeтслссво,
потвърждаващо идентичността на стоката
(митн.)
NämlichkeitsverUahree п — митническа
процедура с издаване на свидетелства за
вдeнтпфиrсзцин на стоки
Nässr /— влага; vor ~ schützen! — съобще¬
ние върху опаковка: "пази от влага! ”
NC-Maschinr/ -п — стан с цифрово прог¬
рамно управление
NC-Werkzeugmaschlne / -п — стан с циф¬
рово нтдтанпд- управление; вж. NC-
Maschine
NE-Metall n, -е — нежелезен метал
NPC-Läcder — страни, осъществяващи
платежи чрез европейския съюз; вж. Noc
Participatinj Counlrles
nach prp. [D.J — след (време)
nach Köpfre verteilen — разпределям на
глава
nach Sicht — при предявяване (на виждане)
nach prp. [D.J — за, към, о, на (място)
NachahmuiicW — 1. подражание, сднитапe;
2. пмптацпя; моделиране; 3. подправяне
фалшифициране
Nachakzept п — последващ акцепс
NhcrhrC1it / — преработване на данни; вж.
NacrbearCrltucg
NhcrhrC1ll/— 1. последваща (допълнител¬
на) обработка; 2. работа по поправяне на
бракувани изделия
NhchhrCellskoslen pl— 1. разходи (издръж¬
ка) по допълнителна обработка; 2. разходи
(издръжка) по отстраняване на брака
Nacharbeitung / — преработване на данни
184
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
вж-Nacharbeit
Nacharbeitung * -еа — преработване На
цапни; вж. Nachbearbeitung
NnrCarbritungszcit f — време за поправка
на бракувани изделия
NarCanftrh/ т. -че—допълнителна поръчка
Nachauftragnehmer т — субеоставчик;
субпоедпоиемач
NacCbörsr J.-п — борсова търговия след
приключване на борсовата сесия
ahrCböuslicC adj. — след приключване- па
борсовата сесия; след закриване на борсата
NnrCbUrgr т, -п — гарант па гаранта
NnrCbüugsrhaat f— поръчителство за поръ¬
чителя
NarhbarrrcCU п. —е — пратни норми при
взаимоотношенията на съседи—собствени¬
ци на недвижими имоти
Nachbearbeitung f — преработване; вж.
Nacharbeit
Nachbcihbeltung/* -en — последваща (до-
пълнигелна) обработка (на данни)
NncCbfnnbcituagsUosirn pl — разходи по
допълнителна обработка; вж.
NhrhaubfitsUostfa
Nachbehandlung / -еа — 1. допълнително
обработване, даобогбатваве (техн.); 2.
следваща (технологична) операция
aacCbrssrra tr. — отстранявам дефекти (не—
даетнгъин); внасям допълнителни поправки
NnrCbessruung / -сп —- отстраняване па
дефекти (всдaегггъии); допълнително
mапогтяне
NnrCbfserrunuspfIicCt *—- задължение за
отстраняване на (заводски) дефекти
nncCbrsUrllra tr. — поръчвам допълнително
NnrhbreUrlIung / -е/ — допълнителна по¬
ръчка
anrhbrstrucra tr. — облагам с допълните¬
лен данък
Nac hbesSeuiruin/*— допълнително облага¬
не с данък
aarhbrzahlen tr. — 1. заплащам допълни¬
телно; 2. доплащам
NarhbfznCIung * -сп — 1. допълнително
заплащане, допълнителна заплата; 2. доп¬
лащане
NacCbrzug m, - — допълнителна покупка;
допълнително получаване (на стока)
NnrhbezugsrrrhU л, -е — право на допълни¬
телно получаване па дивиденти по приви¬
легировани акции
Nachb Hd un/g*--еп—1. копиране, изготвяне
по образец; 2. модел; макет; 3. моделира¬
не; имитация
Nachbuгrrm/U,-еп —допълнителна счего—
водна операция
пиПаи-сиш tr. — слагам задна дата (па
документ)
NnrCcrhr т. -п — еледвнш наследник
NacCrrbrnoeltmrrk т. -е — забележка т ка¬
дастъра за заместване (на наследник) (юр.)
NnrCrrherhnft / -еп — субституция (при
наеледнтнне)
NnrCrrrignis л, -ssr — събитие, неmосоедс-
твена следващо след даденото
NacherhcbungU* —еп—допълнително съби¬
ране (ва данъци)
Nachff kturUcruIljiJ/ —еп — наслецвнща па—
писта-е на смсгса-ф>гсгурн
NachfefitSu1luu//,-en — последващо опре¬
деляне иеннаетгг па стопански сцпппин(за
размера на данък) .
Nachfolge * —п — поиеметтсноет; re war
kcinr «da — нямаше приемнпии; jmds —
na treten — ставам mонемнuк на ннкага-.
поемам нечия служба
Nachfolge bank * -сп — бгнка-прнемпис
Nachfolge bedarf m—търсене на съпътства¬
щи стоки
NnrhfnIgr/ferIIsrCafU / —са — дружество-
поиемвпс
NarCfoIgriasliiUuU п. —е — банка—-прием-иж;
вж. NachaoI/cbaak
NnrhfoIueiaveslUliioaen * pl — mаслсдтгщп
ппвеетицпп| mаследтншп кнmигаловлажснпн
nachfolgen itr. [D.] — 1. замествам т служ¬
бата някого; 2. следвам, последвам някого;
3. ставам приемник на някого
Nachfolger т — наследник, прnсмнис| за¬
местник
NnrCfolgeuntrrnrCmra п — предприятие-
mоuемнис
Nachfolge zusatz —--чr—добавяне на думата
"нгелсlднис" към името на фирмата
ancCfnгarra tr. — изисквам допълнително
Narhfordrruau / -еп — 1. допълнително
изискване; 2. искане па доплащане; 3. не¬
обходимост ог повторна доставка (при
срочна сделка) (борс.); 4. искане за пови¬
шаване на цената на етасата(три нефикси¬
рана цена т договора)
NarhforderungsgrscCafU п, -е — сделка с
право на поставяне на допълнителни иска—
ния
NacCfnrdruunusrrrhU л, -е — 1. право па
поставяне на- допълнителни ^^1^; 2.
право за несане на повишаване на цената
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
185
или доплащане
Nachfrage auf dem Binnenmarkt—търсене
на вътрешния пазар
Nachfrage dec Handels — търсене на тър¬
говските предприятия (ни стока)
Nachfrage/ -n [nach D.] —- 1. запитване; 2.
търсене ни; die * läßt nach — търсенето
спада
Nachfrage nach Agrarprodukten — търсе¬
не на селскостопански продукти
Nachfrage nach allen Qualitäten — търсене
ни всички видове качество от дадена стока
Nachfrage und Angebot — търсене и пред¬
лагане —; Verhältnis von Angeenr und ~
— съотношението между търсене и пред¬
лагане; die ~ übers/cig/ dae Angcen/ —
търсенето превишава предлагането; die ~
dämpfen — подтискам търсенето;
~, agrarische—търсене ни селскостопанска
продукция
*, befriedigte — удовлетворено търсене
~, fik/ivc — фиктивно търсене
-, gedcck/c — удовлетворено търсене; вж,
Nachfrage, befriedigte
~, geringe — слабо търсене (на стоки)
~, gesteigerte — повишено търсене
*, kaufkräftige — • платежоспособно търсене
~, konsumtive — потребителско търсене
pctinUieche — периодическо търсене
- , prndnk/irnsecdinetc — производствено
търсене
* , ptrduktionsbcstimmte -—- производстве¬
но търсене
~, produktive — пеоизвхдствлнх търсене
*, steigende — растящо търсене
~, /cilweiee — частично търсене
", unbefriedigte — неудовлетворено търсене
~, ungedeckte — неудовлетворено търсене;
вж. Nachfrage, unbefriedigte
- , voraussichtliche — очаквано (предпола¬
гаемо) търсене
*, zahlungsfähige — платежоспособно тър¬
сене
* , zahlungskräftige — платежоспособно
търсене
Nachfragebcgrcnanng f — ограничение ни
търсенето
Nachfragcdnrpol и—дуопол ни купувачите
Nach frage dyo pol n — дуопол ни купувачи¬
те; еж. NachfrageUuopnl
Nachfrageelastizität f— еластичност на
търсенето
Nach ^^ag<^<^i^ir^ic düng/'— динамика ни тър¬
сенето
Nachfrageei-wa-unn/— очаквано (предпо¬
лагаемо) търсене
Nachnragcnunktinnf— функция на търсенето
-, individuelle — функция на индивидуално¬
то търсене
~, kollektive — функция на общото търсене
~ , statische — статистическа функция на
търсенето
Nachfragckutvc f—— крива на търсенето
Nachfragemarkt т — пазар ни купувачите
Naehntagemrnoprl п —монопол на купува¬
чите
nachfragen itr. — 1. запитвам, попитвам,
осведомявам се; 2. търся (стоки)
Nachfrageoligopol п — олигопол на купуви-
ичите
Nachfragcpetiodiaiiät f— периодичност ни
търсенето
Nachfrager т, 1 • купуиач, потребител;
2. търсещ (стока), интересуващ се
Nachfragerückgang m, • — съкращение
(намаляване) на търсенето
Nachfragcschrampfung f, -en — съкраще¬
ние (намаляване) на търсенето; вж.
Nachfragerückgang
Nachfragcstabiliiät f— устойчивост ни тър¬
сенето
Nachfragecteigetung f — увеличаване на
търсенето
Nachfragcstruktur f— структура ни търсе¬
нето .
Nachfrageumfang т — величина (обем) ни
търсенето
Nachfvagcvevlagerung f — изместване на
търсенето
Nachfr-etC', -en —• допълнителен срок
Nachnristbcmillignng f — предоставяне на
допълнителен срок, отсрочка
Nachfrictgewährung / —■■ отсрочка
вж.Nachfris/eewillignng
Nachfrectcetaung f — отсрочка; вж.
Nachfrisieemilligung
Nachgebühr / -en — 1. глоби; 2. допълни¬
телна такса, доплащане
nachgcbcn itr. —• 1. отстъпвам, съгласявам
се; 2. падам (курса, цепите)
^^всЪМ и, -е — допълнително предложе¬
ние
Nachgirant т - —■ последващ индосанг; вж.
NachinUnscant
Nachgivo п — последващо джиросване; вж.
Naehindocsamcnt
Nachholbedarf т — 1. потребност (нужда)
от наваксване; 2. отложено търсене
186
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Nachh(nzncU'd1r Slrurrfrslsrlzueg — пос¬
ледващо установяване на уточнени данъч¬
ни ставки
Naehicdosshmrnt п — последващ индоса-
мент, последващо джиросване
Nhehlcdosshet т —- последващ ^^осант
(джиран^)
Nhehkhlkulalioe / -rn — 1. последващо
(пдоmотпд) изчисление; 2. преизчисляване,
проверка на изчисления
ehehkhlkulieten tr. — преизчислявам, про¬
верявам (повтарям) изчисления
eachkommee ftr.[D.J — изпълнявам нещо;
den Verrfilehtncu1n ~ — изпълнявам за¬
дължения
Nachkontrolle /— последващ контрол
nachkontrollleren fr. — контролирам пов¬
торно
nhehkorriuieren tr. ■— коригирам
Nachkosten pl — разходи по отстраняване
на дефекти о бракувана продукция
NherkriejskonCucktnr / — следвоенна ко¬
нюнктура
Nherktieusmlrtsehhft / — следвоенна ико¬
номика
Nhehladefucktioc / — 1. допълнително въ¬
веждане; 2. дднъиппmeлпд извикване
(ЕОД); 3. доп■ъинптeлнд натоварване
eacriaden tr. — 1. въвеждам допълнително;
2, натоварвам допълнително; 3. извиквам
(БОД)
Nachlassen der Geschäftstätigkeit — спад
на деловата активност
Nachlassen der KonCunktur — влошаване
на конюнктурата
Nachlassen dir — съкращаване
(намаляване) на тътсeпeтд
ehehlassec itr, — 1. намалявам (интерес,
напрежение); 2. отслабвам (сили)
Nachlassen п — отслабване; намаляване,
съкращаване
Chehlhssrc tr. — 1. намалявам; die
Aktivitäten ~ — намалявам активността;
2. отстъпвам (от цената), намалявам;
jmdm dee Rrst der Schulden - — опроща¬
вам някому остатък ос дълг
Nacriaufci^ri^l^l^i^i^^./, -rn — следящо уст¬
ройство
Nachlaß m, -sse -— 1. отслабване, намалява¬
не, съкращаване; 2. отбио, отстъпка, адни-
фпкацпн (за понижение на качеството);
rinen * gewähren — давам отстъпка; 3.
наследство
Naehlaeb1steurrunu / — облагане на нас¬
ледството с данък
NachlheJrurnsläedr m,pl -—обекти на нас¬
ледство
NaehlaeuläuCiuer m — кредитор, реализи¬
ращ вземанията си от наследство
Nhehlhßkonkurs т — разпродажба на нас¬
ледството
NaehlaßrflrusehhUt / — опека над наследст¬
вото (юр.)
Nhehlhßsleuer / -п — данък наследство
Nhchlaeeerbindlichk1itee pl—дългове, об¬
ременяващи наследството
Nhehlaeeerulricr т — гражданска сделка с
цел предотвратяване на разпродажбата на
наследство
Nhcrlaßveewetlung/— управляване на нас¬
ледството
-еп — парични загуби
~, finanzielle —доплащане
сиЬ liefere fr. —доставям по—късно, доста¬
вям допълнително
NhchllеrfeunnJ/ -rn — по-късна доставка,
допълнителна доставка
Nhehmhehre п ■— нодпраонпс, фалшифика¬
ция
т, -есг — последващ индосанс;
еж. Naehicdosshet
■ nachmrssee tr. — повторно измервам; про¬
верявам (контролирам) размера
Nachnahme / -п — наложен платеж, рамб-
рус; jejen -- — срещу нгшожен платеж
Nachnahmegebühr / —п—сакса за пратка с
наложен платеж
Nhchcahmekoslee pl — сума за наложен
платеж
Nhchnah1mcpootunwe1ssueU" -еп — извес¬
тие за пощенска пратка с наложен платеж
NachnahmeesnCducU', -п — пратка с нало¬
жен платеж
nhehcehmee tr. — изисквам (вземам) сакса
за наложен платеж
Nachnutzung / — използване на научно-
технически постижения на едни нтсднтпн-
тия от други
Nachporto л, —s -tl —- допълнителна
такса; вж. Nhehu1bürr
nach prüfen fr, —. проверявам (още веднъж)
Nachprüfunc j/ -en — контролна) проверка
NherrrüUucusvcrUarrec п — метод на до¬
пълнителна проверка; метод на допълни¬
телен контрол
Nach proviit<ion"-en —допълнително коми¬
сионно възнаграждение
nhchreehcoc tr. — I. пресмятам повторно;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
187
2. проверявам изчисленото
Nac]erirCt * -сп — 1. съобщение, известие,
вест; 2. ца-ши, сведение, информация; rinr
— [von D.-übeu Akk.] erhalten — получавам
известие ог някого за нещо
NachrtcCten*?/—данни; съобщения; инфор¬
мация; известия
NachrtchtrnübrrUragungsthrorir f — 1. те¬
ория за предаване на информацията; 2. те¬
ория на съобщенията
NnchrirCtrnnusiauscC т — обмен на инфор¬
мация (ЕОД)
NnrhuirCtrnhfföudrruagslleistuagfn pl —
услуги на органите за съобщения
NarhricCtralSuO т—информационен поток
NnrhricCtrakndr m, —а — информационен
код (ЕОД) - .
NnrCrirCiranrtz л,—е—съобщителна мрежа
NhcCricCtrnqufllr f. —c — 1. източник на
цанни; 2. предавател на- съобщения
NacCuicCiratrcCaik f— съобщителна тех¬
ника
NarhricblcnvoruhbeiiUIl/J*— обработка на
информацията (съобщенията)
NnchuirCir/vcukfCrssysUfm п — сомуписн—
цип, система за разпространение ва ин¬
формация
NhchrichleiiaoftmittuuaJ* — обмен на ин¬
формация; вж. Nnchuichtfnnustausrh
NarhrirCtrnwesra п — съобщения
Nachiaaht* -сп —допълнителна (повторна)
сеитба
NarhscCau т — надзор (контрол), осъщест¬
вяван ог данъчната ннепесцин
aarhsrhirUra Ur. — пращам -допълнително
narhsrhirUrn tr. — препращам
Narhsrhiehrn л — (сmазвалсва търговия
със стоки, придобити след официално обя¬
вена разпродажба
NarCschub т. — — снабдяване с припаси
NncCscCnß т — доплащане; допълнителна
парична вноска; поелецвнша парична тнассн
NachschußßfficrCt*-е—задължение за доп¬
лащане; задължение за твасяпе на допъл¬
нителна сума
NarCsrhußpuämir f -c — допълнителна
застрахователна премия ■
/^1x1/11/ tr. — изпращам допълнително;
вж. nachschickrn .
NarCsicCiwrchsrl т,-—- менителница- под¬
лежаща на заплащане т определен срок
слец предявяване
Nnchspaltea pl — допълнителни графи (го-
ловси) (снет.)
Nnc'CsUccCca п — вземане па проба ог цае-
гален насипен - товар преди окончателното
му приемане
nachstellbar adj. —регулируем, сайгамаже
да се регулира
NachsSucurt* --п —. допълнителен данък
Nachtarbeit* -сп — нощен труд
NarhinrbeitszuerCla/ m, -че — надбавка за
нощен труд
NnrCthfUuieh т — нощен труд
Nachteil m,-e — 1. вреда, щета; 2. загуба; 3.
недостатък; 4. неизгодно положение, неиз-
гоца
nachteilig adj. — вреден, неблагоприятен,
неизгоден
nachteilig adj. — 1. неизгоден; 2. неудачен,
неуспешен, несполучлив; 3. неизгодно, в
ущърб (на себе си), па загуба; 4. отрицате¬
лен
NacCtrili/kfit f — непзгацн
Nachtrag т — добавка, допълнение; прило¬
жение
NachtuagseUat т — допълнителен бюджет
NarCtuagshhushnlt т — допълнителен бю¬
джет; вж. NnchtuagsrUhU
NachtuausoruUrilua/ f— огзносцслснис
след заключителното разпределение
Nach ^аПсИе'’,—еп — нашнн смяна
Nachtschichtprämie / -п — надбавка за ра¬
бота на нощна смяна
Nachttarif ге, -е — нощна тарифа
NacCiirrsor т — сейф за цепонноане на цен¬
ности Т банките извън работно треме
Nachtwachd-rnst т — служба за охрана
през нощта
Nachtzulaguf* -п — надбавка за нощен труд
NacCtzuscClau —че — надбавка за нощен
труд; вж. Nachizula/r
NacCu/tcr/remcr т —■ субпредприемач
NarCuuIaub т — допълнителен отпуск
NacCveranlhgua// — паследташо устано¬
вяване размера на цанъка; 2. nослецвашо
(допълнително) разпределение на данъци¬
те; 3. допълнителна сума на данъците
nachofugütfn tr. — допълнително възнаг¬
раждение, допълнително заплащане, доп¬
лащане
Naclevc1•tiütun / /* -сп —допълнително вьз-
вагонжцсвне- допълнителна заплата, доп¬
лащане
nachorrlnngen tr. — допълнително изиск¬
вам, изисквам т качеството на доплащане
Nachverslcrefunnu* -еп — 1. допълнително
застраховане; 2. застраховане със задна
188
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
дата
nachvers/cuern tr. — плащам допълнител¬
но, доплащам (данък)
nach wägen tr. — проверявам тегло чрез пов¬
торно претегляне, претеглям повторно
Nachwägunng, -еп — проверки ни тегло чрез
повторно претегляне, повторно претегляне
Nachwähr schäft/, (Schweiz) — отговорност
(за скрити дефекти н продаденото имущес¬
тво)
Nachweis über Kassengeschäfte — отчет за
касовите операции
Nachweis über gezahl/c Steuern — справка
за сумати ни изплатените данъци ■■
Nachweis dec Verkaufs von Fer¬
tigerzeugnissen — отчет за реализацията
на готовата продукция
Nachweis т, -е — 1. доказателство, доказва¬
не; den ~ erbringen (führen) — обоснова¬
вам, привеждам доказателства; einen —
vorlegen — представям доказателство;
den ~ überprüfen — проверявам доказа¬
телство; 2. свидетелство; потвърждение;
удостоверение; 3. изчисляване, пресмята¬
не; отчет; 4. посредническа кантора; борса
на труда (Zimmer -); 5. протокол, регист¬
рационен списък; 6. сводки, отчет; 7. справ¬
ка; ведомост (счет.)
Naehmcie nach Kocten^v/cn — отчет по еле¬
менти ни разход
Nachweis nach der Ari der Kos-
/encnistchung — отчет по елементи на
възникване ни разходите .
Nachweis schwebender Beträge — отчет за
неизплатени суми
~, analytischer — аналитично пресмятане
- , belegmäßiger — документално доказа¬
телство
- , dirckicr — непосредствено пресмятане
~, mengenmäßiger—количествено пресмя¬
тане ,
~und mengenmäßiger — количест¬
вено-стойностен отчет
- t wertmäßiger — стойностен отчет, прес¬
мятане н парично изражение
nachweisbar adj. — 1 .доказуем; който може
да се установи
nachweiscn tr. [D.,Akk.] — 1. представям
доказателства, доказвам, потвърждавам;
2. намирам (работи за някого н ролята на
посредник); 3. посочвам (жилище, работа);
4. доказвам някому нещо
nachweislich adj. — както е доказано (уста¬
новено)
Nachweismakier т — посредник, посочващ
само възможност за сключване ни сделка
NachтeIemiitcIiann/ -en — регистр^^^н-
но съобщение
NachтeIspnleCti/—задължение на данъкоп¬
латеца ди даде зерна данъчни декларация
NachтeiestcIlec/ -п — еж. Nachweis 4.
NachтeIes^nn/, -en — 1. доказателство, пот¬
върждаване; 2. списък, опис; З.отчет, от¬
четност 4, намиране (на работи)
Nachwuchs т — 1. подрастващо поколение,
деца; 2. млади кадри; der wissenschaftliche
~ — младите научни кадри
Nachwuterenrdecuun/, -en —- поощряване
(издигане) на млади кадри
Nachwuchskräfte pl — млади кадри
nachzählen tr-. — 1. преброявам; 2. проверя¬
ва пресметнатото; das Geld проверя¬
вам парите
Nachrahlunng—en— 1. пресмятане повтор¬
но, проверяване на сметки; 2. повторно
преброяване
nachzahlen tr. — 1 доплащам, заплащам до¬
пълнително; 2. заплаща (изплаща) със зад¬
на дати; sein Gehalt wird nachgczahlt —
заплатата му се изплаща допълнително
N3^x331111^/ -en — 1. допълнително зап¬
лащане, доплащане; 2. последващи вноска;
3. паaщaI^; гъс идна' атиа; • Iettenа —
доплащам
Nachzoll m, — допълнително мито
Nachaugsakiic/ -п — отсрочена акция, ак¬
ция с отсрочено плащане ни дивидент
NaUciUrnek m, -че — иглен печат (ЕоД)
Nahrungecrmerb т — заработха, даваща
средства за придобиване на хранителни
продукти
Nähr ungcgü ier pl — продоволствени стоки
Nahrungsmittel pl — хранителни (ъъеътни]
продукти
Nahrnngcmittclecdarn т —нужда от продо¬
волствени стоки
Nahtungsmiitclinducttie / — хранително-
вкусова промишленост
Nahrungcmittcleicuer / -п — продоволст¬
вен данък (пст.)
NahrungsmiitciveI■fätaceunn/— фалшифи¬
циране ни хранителни продукти
Nahrungssiand т—състояние (положение)
на продоволствието
Nahrungsverhälinissc pl — състояние на
продоволствията; еж. Nahrungse/and
Nahrungevorrat т, -=е—xpalиегллни приасии
Nahrungczufuht / -en — продоволствие,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
189
снабдяване с хранителни продукти
Nahlerrigeis п — място на съприкосновение
(мрсж^а^
Nahverkehr т — транспорт на къси разссо-
нппн. местен трапснорс
Narverkehrspr1iseerordnunu - -еп — та¬
рифа на местни превози
Nahverkehrsmittel п — превозно средссоо
за близки разстояния
Nahverkchrssyslrm л, -с — трапсндтmпа
система (о селище, о птeднрпяспс)
Nahverkehrstarif т—тарифа на местни пре¬
вози; вж. Nhhvrrkehrspreiseerordeucu
Namr m, -n — 1. име, название, наименова¬
ние; 2. пдспспфисзсор (ЕОД); 3. реноме,
репутация, слава
eamees adv. — на име
eamees prp. [G.] — от името на
Nhm1ethktie f —c — поименна акция
~, einfachr — проста поименна акция
*- , gebundene (vinkullertr) — оипкулирапа
поименна акция (предавана на друг с раз¬
решение)
Namresguthabre п — поименен дял, пои¬
менна вноска
Nameesiedossameel п — поименен индоса-
. мент '
Nhmeeslhuerseh1ic m, —е — поименна скла¬
дова разписка
NameesoCiigatioe / -rn — поименна обли¬
гация .
Namenspapicr п — 1. поименен документ; 2.
поименна ценна книга
Namenspollcce/ —п — поименна застрахова¬
телна полица
Namresschrck сл, -s — поименен чек
Namensschuldverschreibueu /, -еп — пои¬
менна облигация
Namenwechsel т, — поименна менителница
namentlich adj. — поименен
namentlich adv. —особено, главно, предим¬
но
naßfest adj. — псптдмдсаeм
natürlich adj. — природен
natürliche Person — физическо лице
Nationalökonomie /— полиспкдномия
Nationalbudget п —- национален бюджет
Nationaleinkommen п — национален доход
- , produziertes — произведен национален
доход •
Nhtionhleinkomm1nsbllhen /— баланс на
националния доход
nationalisieren tr. — одържавявам-
NationalisSerunu f — национализация, пре¬
даване о собственост на държавата
Nhtioealkhpilal п — национален канптал-
Nhtioealprodukt п —— национален продукт
Nationalreichtum т—национално богатство
Nhlionhlsehuld /— национален дълг
Naliochlvrrmöu1c п — национално богатс¬
тво _
NationatwehruucU"-ec—национална оалуса
NalionhlmirlsehaUl /— национална иконо¬
мика
Natur- und Kllmhverhälleisse pl — природ-
но-слпмзтпчнп условия
Natur- und Wirlschaftsverrällnisse р/-при-
роднд-псономпчeскп — условия
natura, in -—о натура; о натурално (вещес¬
твено) изражение
Nhtnralabuabe / -п — 1. натурален данък;
2. натурална повинност (ист.)
Nhluralacuhbe /-—п—натурален показател;
натурално изражение
Nhtnralausdruek т — натурално израже¬
ние: натурален показател; im * — о нату¬
рално (веществено) изражение
Nalntalausthuscr т -— натурален обмен
(ист.)
NatntalCeitrau т, —е — вноска о натура,
вноска о натурална форма
NhturalCcsteuтeunnj/— натурално данъчно
облагане, данъчно облагане о натурална
форма
Naturalbezüge pl — натурални доходи, до¬
ходи о натурална форма
Naluraibeziirucgee pl — отношения при
натуралната размяна
Natuthldhrler1n л, -— натурален заем, заем
о натурална форма
Nhtnrhle1nhe1iU" -rn — натурална единица
Nhturaleickommen л - доход о натурална
форма
Nalnrhleeluell л, -е — заплащане на труда
о натура
Naturalersatz т — обезщетение о натура
(засср)
NhlnralUorm /— натурална (натурално-ое-
щeссоeпа) форма
Natutalueld л — природен еквивалент на
нарптс (зърно, сол, добитък) (ист.)
Naturalgroße / -п — натурална величина
Natntalr1rslellnnu / — възстановяване -в
предишното състояние; реституция (юр.)
Naturalien pl — селскостопански продукти
NatnrhlkrnnzahIl/ -еп — натурален показа¬
тел (стат.)
NaturhlkcnenlUfer f- натурален показател;
190
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
еж. Naiuralkennzahl
Naturalkredii m, -е — натурален заем, кре¬
дит н натурална форма
Naturalleiiiunn/, -en — плащане н натура
Naiurallcictungen / pl — натурална повин¬
ност; натурален оброк (пст.)
Naturallohn т,=* — заплащане н натури
’Naturalmcthodc /, -п — натурален метод
(зи определяне ни производителността ни
труда) (стат.)
Natnralmrnaiclnhn m, -^е — месечна зара-
ботка н натура (пст.)
NaturatpaaCr//— натурална аренда (пст.)
Naiutalpramic / ■ -п — премия н натура
(застр.)
Naturalrabatt т — отстъпка за количество,
безплатна доставка на част от стоката
Naturalreence/ -п — натурална рента
Natnralrcsieiution f — възстановяване ни
предишното състояние; вЖ’ Natural¬
herstellung; 2. възстановяване ни загуби н
натури (юр.)
Naturalsteuer / -п — данък н натура
Naturaliausch т — стокообмен н натура
(пст.)
Naiuraliauschmirtsehaftf—натурално раз¬
менно стопанство
Naturaltiiguiin/ — погасяване па ипотечен
кредит със залози
Naturalumsaiz т — безпаричен оборот,
оборот н натура
NatnralveegüttInne/—- заплащане н натура;
вж. Natuvalentgelt
Naturalversichreunn/— натурално застра¬
ховане
Naturalversorgung/— обезпечаване (снаб¬
дяване) н натурална форма
Naturalvcrioiiunns/ — разпределяне н нату¬
рална форма
Naiuralvnlumcn п — физически обем (на
производството)
Naiuralvotschuß т — изинс н нитура
Naiutalwir/cehant / -en — натурално сто-
панъевх
Nainralzins m,-e—лихва за натурален заем
(в натуралното обменно стопанство)
Naiuralzins т, -е — натурален оброк (пст.)
NatutalauтeIldцnn/— изплащане н натури
Naturecdin{smgee/i pl — естествени (при-
родни)условия
Naturfaser /,-п—естествено влакно, естес¬
твена нишка
NaturfrnUsabgaee / -п — такса (данък) за
обезпечаване ни най-рационално използ¬
ване ни природни ресурси
Naturgas и, -е — естествен (земен) газ
Naturgebic/ m, -е — резерват
naturgemäß adj.—естествен, природосгоб-
разен
naturgemäß adv. — естествено, разбира се
(разг.)
Naturgröße / — естествена величина; еж,
Natnralgrößc ■
Naturpark m, -е auch -s — 1. резерват, на¬
ционален парк; 2. ' природен (естествен)
парк
Naturprodukt и,-е — 1. продукт с естествен
произход; 2. селско-стопански продукт; 3.
суровина
Naiurteiehiümcr pl — природни ресурси;
природни богатства
naturrein adj. — натурален (вино)
Naturschätze pl — природни богатства; вж.
Natnrrcichtümct
Naturschutz т — защита (охрана) на приро¬
дата
Nainrechutagcsetz п — закон за опазване ни
природата
Natursinnfc pl — природни материали
Naturverhälinicce pl — природни условия
Natu-wein т, -е — натурално нино
naturwidrig adj. — противоестествен, неес¬
тествен
Navic^irt n (engl) — свидетелство за отсъст¬
вие на кораби на контрабандна стока
Nebcnabgaben pl — 1, допълнително ■ съби¬
ране ни динъци; 2. допълнителни мити; 3.
допълнителни данъци .
Nebcnabkommcn п — допълнително спора¬
зумение
Ncecnabtcilung'/; -en — спомагателен цех
Nebenamt п, -чег — допълнителна служби
(работа); служба (работи) по съвместител¬
ство
nebenamtlich adv. — по съвместителство
Neecnanlagen’p/— 1. спомагателно оборуд¬
ване; 2. помощно стопанство
Nebenarbeit / — работа по съвместителст¬
во, допълнителна работи
Nebenausgabc/,-п — допълнителен разход
Ncbcnbö-sc /, — п — неофициална борса, ку¬
лиса
Nebenbücher pl — допълнителни книги
(снет.)
Nebenbedinggung’ -en—допълнително ус¬
ловие
Neecnbcrcehnung / -en — допълнително
изчисляване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
191
Nebenberuf w, —е —- 1. работа по съвмести-
телегта, съвместителство; 2. втора профе¬
сия; допълнителна професия (работа,
служба); im *—по съвместителство; tm «
arbeiten — работя по съвместителство
ncbe/hcrufllch adj. — по съвместителство,
извънщатно
Nebenbesehäftt-/ni/// -in— 1 .допълнител¬
но занятие; 2. работа по съвместителство,
съвместителство; als——по съвместител¬
ство
Nrbeabestimmuag f -сп — допълнително
условие па договор
Nfheahctrlcb г,—е —- 1. спомагателно пред¬
приятие; 2. допълнително производство; 3.
помощно стопанство
Neben brzug m, -ме — допълнителен доход;
вж. Nebr/einkommen
Nebenbuchhaliu/gen pl — 1. форми на спо¬
магателно счетоводно отчитане; 2. отчита¬
не на капиталовложения (складова цей-
пост- заплати)
Nebenbuuhuu/gf, -са — разнасяне по книги¬
те на спомагателното счет.огчитаве
Nfbrariakünatr р! — странични доходи
Nrbcaflnkommrn п —допълнителен доход
Nrbr/frscCei/ung / -са — странично (съ-
пьтсгвнша) явление
Nebenertrag т — чист доход ог реализира¬
нето на отпадъците от производството
Nebenerwerb т — допълнителен доход
(заплата, печалба, покупка, поминък)
Nebencrwerbsbciuirb т, -е — стопннсгто,
даващо допълнителен (страничен) доход
Nrbenermerbsla/amirt т, -е — работник с
допълнителен поминък селско стапатетва
Nebrnfrzeuuais л, -ssr — страничен про¬
дукт
^Ьс/шС п, мег — втора специалност
Nfhraachler т - второстепенен дефект
Nfhrnaertigung / —са — странично произ¬
водство
^беи^^е^-п—част ог площта (на пред-
прпятие)- използвана за странични цели
Neben/un/kUgo atf äгCeei—п — площта на по—
мощ-н помещения (на гъргавеса или про¬
мишлено предприятие)
NebengjChürn* -еп —допълнителна такса
Neben grschäUtr pl — помощни (допълни¬
телни) сделки
- , Unnfmä/nlsche — допълнителни сделки
па гъогатсиа
Nrbrngrтerbr и, —п — страничен (допълни¬
телен) занаят
Nebenhaushalt т — допълнителен бюджет
NrbecUapnzität f—- допълнителни произ¬
водствени машности
N111/11X11/ pl — спомагателни каси (за
разтоварване на главната каса)
NcbrnUoeUcn pl — 1. допълнителни разходи;
2. странични (допълнителни) загуби; 3.
странична (допълнителна) издръжка
NrbfnUnetrnstrllen pl—места па възниква¬
не на разходи, свързани с помощното про—
нзводсгто
Nebenlagru п - помощен цехов склад за ма¬
териали
Nrbrnlrtstunu -еп -— допълнително задъл¬
жение (споразумение)
Ncbenlctstungcnp/— 1. допълнителни услу¬
ги, допълнително извършвана работа; 2.
плащане за допълнителни услуги; 3. до¬
пълнителни изплащания
Nrbmte istii ngj jahttcc gueellsuh a fhft-■r — ак-
инанерна дружество, чинго акционери по¬
емат допълнителни задължения
Nebenpersonal п — спомагателен персонал
NebeapIaUz -. - — населено място, където
липсва централна земеделска банка
Nebf/puoduki л, -е — 1. допълнителен про¬
дукт; 2 вторичен (отпадъчен) продукт
Nebenprodukt-oa f — 1. еmрннnчна произ¬
водство; 2. странична продукция
Nebfnpuouuamm н, —е — помощна програ¬
ма (ЕОД)
Nebeaprozcß т, -sse — спомагателен (поо—
изводотвен) процес
Nebf/uanm т, -=е — 1. допълнително поме-
шенне; 2. оперативно-спомагателно поме-.
щение (за разфасовка на стока)
nebfnrrcCnrn lr. — поатсояване на изчисле¬
ния
Neben/eehnzu/j/ —са -— спомагателен от¬
чет
Nebensache / -п — второстепенна рабагн-
второстепенен въпрос
NebenaieceeuucU' — допълнително обезпе¬
чение
Nebensprsrn pl — допълнителни разходи;
вж- Nebenkosten
NrhensSelluf* -п—слоН| филиал, отделение;
представителство; агенция
Ncbenstcurr/ -п — допълнителен данък
Nrbcniäiiukrit *—допълнителна професия;
вж. Nrhe/bernf
Ncbenunkosten pl — режийни разноски
NcbfnuntcrnrCmfu т — еубпрсдпонемач
Ncbrnverbrnuce т — допълнително пот-
192
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рeалeппe
^^суетСш eher т — страничен (допъл-
ппсeисп) потребител
NeCeevirdieesl т — странична (допълни¬
телна) заработс; страничен доход
NeC^l^^<^1^|^lfli^il1tl^^t/ —rc — допълнително
(странично) задължение
Nebenwirkung/, -еп — странично дeистоиe.
страничен ефект
NeCenmirtsehhfl f —помощно стопанство
Nrbcnzzit|/— спомагателно време (о произ¬
водствения процес)
Negation / -ec — логически оператор "не”
(БОД) .
erjativ adj. — отрицателен, негативен
Neualieattestht п — отрицателна атестация
Nruativbestätigung / — нотоърждзвзнс на
липса на производство на дадена стока о
страната
Neuhtielistee pl — списък на стоки, за които
оносъс е ограничен
Neuatierekord т, —s - — отрицателен (нега¬
тивен) рекорд
Nrjhlivsaldo т — пасивно салдо
Negotiant т — съроосц; еж. Negoziant
Negotiation f— търговска сделка; вж.
Nrunzihtioc
Negotium п — търговска сделка; търговия
negoziabel adj. — 1. може да бъде предмет
на сделка или търговия; 2. способен за об-
ратснис; 3. може да бъде платен
Negoziant т — търговец; пeгдцпапс
N1gooirtlron— 1. търговска сделка; сърго-
0^; 2. посредничество; водене на прегово¬
ри; 3. продажба на ценни книжа или пласи¬
ране на заем чрез банка; 4. дпскдпсптзпe
(изчисляване) на документарни траси
Nruonihtioesuewlcht п — значимост на сто¬
ката в международната търговия
Nrjoziationskrrdil m, —е — банков кредит
чрез дпскднтитапс на докуме^^ни сраси
nigoznerbar adj. — вж. eruoniabel
eruoniierec tr. — 1. сключвам сделки; оодя
търговия; 2. водя преговори о качеството
си на посредник; 3. пускам ценни книжа о
обращeппс; пласирам заем чрез банка; 4.
дисконсирам досумснтатна трата
Negoziierung / -rn — продажба на ценни
книжа; вж. Negoziation 3.
Negoziierungsorder / -п — поръчка ос бан¬
ка на свой филиал да дпскдптптa до^срата
crimen ss•.UAkk. D.) — вземам, отнемам ня¬
кому нещо; Rücksicht [hnU Akk.] - * — взе¬
мам нещо под внимание; rtw. zur Kenntnis
* — вземам си бележка от нещо;- ie
Anspruch * — възползвам сс ос нещо; ie
KhnU ~ — вземам предвид; zu einer Frage
Stellung“—вземам отношение към даден
въпрос
Nehmer m 1 - кнпоачч; 2 . снпссптгг,
получател на плащане по менителница
NienCctrau m, *с — 1. номинална сума; 2.
номинална (нарицателна) стойност, - поми¬
нал; достойнство
NieeCelrirC т, -с — ндмппалeп режим
Nenngröße /— 1. номинална величина, но¬
минално значение; 2. тпnдра(мeт
N1eekhpithl п — номинален санптал
Nrnnle1rtuncJ/— номинална производител-
пдсс; номинална мощност
Nennmaß п — номинална величина; вж.
Nenngrößr
Nencrrris т, —е — нарицателна (номинал¬
на) цена
N1eneerCrhueh т — номинално пдстсблс-
ппс
N1eemerl m, -е — пдмппaлнз стойност
N1omhllhusiаeismus т — пeдмалсуспaпссоо
Neomerkaclilismus т — псдмeрсзптилизъм
Nestfcrt tgun |g/— производство по предмес-
п<о-(атвдтeп принцип
Nrstferliuueusbrrricr т — предметно-зас-
одтeп участък (производство)
cet weljht (engt) — несо тегло; вж.
Nrltourwiert
netto — 1. несо, без опаковка (за тегло); 2.
без отбив (отстъпка) (за цена); 3. след из¬
важдане на осички данъци и разходи (за
доход); 4. след изваждане на всички отс¬
тъпки и удръжки (за сума)
ertto Kasse—него каса, налично без отбиви
Nilto-Grundfondsinlecsitäl / — чиста фон-
доeнсосс
Nellohrbcits1eluell л, -с — нетно трудово
възнаграждение
N1ltohnsuabee pl —— чисти разходи
NeltoCeitrau т, —застрахователна нето-
прeмпн. чиста застрахователна вноска
Nettobetrag т,^е — сума нссо
Nettobilanz / —е — пeто-азлзпс
Nellodrvisenrrlös т—чиста валутна печал¬
ба (приход) '
Nettoeinkaufspreis m, -е — закупна цена
несо
Nettoeinkommen п — нетен (чист) доход
N1llo1lnchhmr / -п чист доход; вж.
Nettoeinkommen
Nrtlo1mpUäcuer т — страна ос ЕО, която
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
193
повече получини от бюджета, отколкото
дана
NeCCoetlöc т — чиста печалба, чист приход,,
нетен приход, нетна печалба
Nettoer/rag т —— чист доход; вж.
NeCCocenmommcn
Nettofinanzierung / -en — бюджетно фи¬
нансиране на държавни организации, дохо¬
дите ни които са малки
Net/ofondsren/abilitäC f— изчислени рента¬
билност ни производствените фондове
NettogehalC л, -чг —— работна заплата след
удържане ни всички динъци
NcCCogcldeinnahmcn der Bevölkerung —■
чисти парични доходи ни населението
Nc/togewieh/ п —— чисто тегло
NcCCngcwinn m, —л ’—чиста печалба •1
NcCCogewinnabfühtnngcn pl — отчисления
от чистата печалба
*, überzahlte — ъвръзноемаmин-и отчисле-
пия от чистата печалба
NcttoinlandsprnUnkC л,—е—чист вътрешен
продукт
NeCCoinveetitionen pl —— чисти кипиеаnонлх-
жения
Neitokapital п — чист капитал
Nettokapitalausnuhv f— износ на нетлн ка¬
питал
Nettokuvs m, —е — фактически курс (борс.)
NeCCnlohn т, =л — работна заплата след
приспадане на всички данъци (за раб.)
Nett()lohneIai/ л, -=ег — платежна ведомост
за фактическите работни заплати
Nettomasse f — чисто тегло; вж.
NcCCngewiehC
Nettoprämic/ -n — нето-премия (застр.)
Nettopreis т,—е — 1. цлни ни производител,
фабрична цени; 2. цена нлто
Nettoprodukt л, -л — чист продукт
~, gcecllschaftlichcc—чист обществен про¬
дукт
NetCoptrUukCion f— чисти продукция
Nettoproduktim je Atbeiiskvant — чиста
продукция на един работник
NetCrpvoUuktion je Arbcitczciicinhci/ —
чиста продукция на едшшца изразходено
работно времл
Nct/nprrUuk/eonemeihoUc f— метод за оп-
ред.призводителнхстти на труда (стат.)
Net/oprrUnktloncwcrr т—стойност ни чис¬
тата продукция
NcttoptoUuk/ionsznmaehs т. — прираст на
чистата продукция
NeItopr-)duk1teitctr/—чисти nрхианодитлл-
ност ни съвкупния труд
Nettoprofit т — чиста печалба
NeCCoquote f -n — относително тегло ни
чистата 'стойност ни произведената про¬
дукция към валутата; 2. отношение на бру¬
то- към нееоколфицилнеа ни възпроизвод¬
ство на населението
Nc/Cora/c / -п — товарна стинка нлто (блз
отбиви и надбавки)
NeCCotechnung / —en — 1. отчитане на ре¬
зултатите от стопанската дейност (счет);
2. отчет с резултатите (счет.)
NeCtovegisierConnage f— нето-регистър то¬
наж -
NctCovoheCoffcineaiznntm / -en — норми за
чистия разход на суровини
Nc/Coeatz m, ^е — нето-ставки
Ncttoso:^i^^l^itodukt л, -е — нетен социален
продукт
. NetCosozialprodukt zu FakCovkoeCen — не¬
тен социален продукт по пехиавхдсеве-и
(калкулационни) разходи
NetCoeozialproUukC zu Marktpreisen — не¬
тен социален продукт по пазарни цени
Nettotara f— чиста тири, фактическо тегло
на опаковката
Netto tarif ти, —л — нлтна тарифа
NcCtnumsaCa т — чист оборот
NctCnvcvUicnsC ти, -е —- чист (нетен) доход
NctCovcrUicnsC ти, -е—чиста (нетна) заплата
Nc/Cover kaunecveöc m, -е — чиста печалба
от продажбите •
Nc/tovctkaunepreie m, -е —— продажна цени
нето
Nc//nvcrmögcn л — фактическо имущество
NcCCnvcvzollung f —• обмитяване на стоки
нето тегло
Nc//oтer/ т — фактическа или остатъчни
стойност (дълготрайни митерериал-и ак¬
тиви)
Netiozahlev т—стрина от ЕО, която повече
внися н бюджета, отколкото получава
Nc/tozcit f— чисто време
NcCtozins m, -л — I. нлтна лихва; 2. чиста
лихва по кредита
Nc/Co Zinssatz m, -=е — ставка за чистия про¬
цент на лихвата по кредита
Netz der Bccchafnnngsstellcn — снабдител¬
ни мрежи
Ne/z der Verkaufsstellen—търговска мрежи
Netz л, -е — мрежи; ein ~ erwerben — сдо¬
бивам се със (сервизна) мрежа
~ykritlcehes—критична зона (мрежовплан)
~, snbkviCieehcc — подкритични зони (мре-
ГЗ Немско-български икономически речник
194
N
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
жот план)
-, verzweigtes — разгъната мрежа
— , waucazufüCurndrs — стакапровадяша
мрежа
NrtzabsrCaItunu f -е/ — изключване на
мрежата -
Netzanschluss т, -ssr •— включване т мре¬
жата
NetzdichUc f — плътност на гоанспоотнгтн
мрежа
NetzliCtSunnU* —еп — машнасг на елестрп—
ческа мрежа
№и,р1аа лн, — мрежов план
NcizpIancIemeaU л, -—е—елемент на мрежо¬
вата графика, елемент на мрежата .
Netzp lai/erstellung/— изготвяне на мрежов
план
NcUroIa/matrix f — матрица на. мрежовия
график
NcUzpIaamodel п—мрежов модел
NrtzplanstruUiur f— типология на мрежо¬
вия график
Nftzpfaanufcr /С/ — техника на моежовато
тлнннрнне
Nftzspfainau/U*——■ пнтреженпе па електри¬
ческа мрежа
Nft:^'^«^1^t^OI•tiU»^/^Uг — захранване на мрежата
Netzwerk л, -е — мрежов план; вж.
NcUzplaa
NrUzwrrka/alysrf— 1. мрежово планирате;
2. анализ на мрежовия график
NftzwfrkbrrrrCnung * — изчисляване па
моежатпя график, изчисляване тн мрежов
модел
Netzwerkdiagramm п — мрежов план; вж.
Nctzplan
Nrtzmcrkkalknlation f — система на мре¬
жово плавиогне
Nc^:^i^j^i^t^li^itt^i^g /*— мрежотд управление
NrtzwerkmrtCodc /— метод на мрежовото
плннионте; вж. NrUzpla/unusmctCndc
NetzweckoofirniecuuzU*— оптимизация на
мрежовия график
Netzwerkplanung*— мрежово планиране
Nctz^<^rUpIa/unusmctCodc / — метод на
моежава нлннноане
NrizwerUtcrC/lk*— техника на мрежовото
планиране; вж. Nctzpla/UccCniU
Nrnanarrtluung * — 1. изготвяне на вот
mосцмет, санптнлппн ремонт ва който -е
нсцелееъабргзсн; 2. изготвен за пръв път
предмет
Ncnаiclаge/"on/ Kapital — ново капиталов¬
ложение
— а, unacutlur — незавършено ново строи¬
телство .
Neuanschaffung / — придобиване па нота
вещ
NeuanscCaffuaueUosUc/ pl—разходи по об—
повятане ва оборудването
Ncuansledluau * —са — 1. ватозаеслвгне
(населено място); 2. павасъзцавнве (на
предприятие)
Neuaaierttcfunn/* — mрснтеегирате
Neuaufbau т — възстановяване
aruhufbaucn tr. — 1. възстановявам; 2. ре—
оргавнзнрам
Neuaufnahme * — попълнение; die — von
Arbe-iera — mрuсмн(е на нотн работници
neuaufscCIlfDr/ tr. — .1. провеждам работи
по откриване на вото находище; 2. въвеж¬
дам т експлоатация; 3. възобновявам рабо¬
тата
Neuaufschluß т — 1. работа по разкрива¬
на ново находище; 2. въвеждане т експлоа¬
тация; 3. възобновяване ва работи
Neuaufteilung j*— преразпределение
nruausfeutigcn tr. — съставям отново
(снет.)
ncuauerüsien tr. — mоеабаоуцвам
N^i^i^i^’^s^t^j^St^i^a^U*— преоборудтате; превъо¬
ръжаване
- ., UecCatscCc — техническо превъоръжава¬
не; техничеесu натотътеценнн •
ncuauestatten tr. —- nоеабаоуцвгм; вж.
gcnausrüstrn
ncuausstrllcn tr. — съставям агтгвг
тж.nruausfrrtigr/ • ■
Neubau т — нов етоаеж- патасmоояшн се
сграда
Nruhauamt л — служба "управление па ка¬
питалното егоаигелеmта"
Neubaugebiet и, - -е — тсонmооня на нов
строеж
N^i^l^i^i^i^c^o^r^n^n/g/ -сп — квартира т ното-
заеооает район
Neubedarf т — ното търсене
Neuberechnung / -сп — преuзчиелятгпе|
ново изчисляване
ncubcsicucra tr. — облагам аmнава (повтор¬
но) с данъци -
Ncubhwei■tunlа/ -сп — .преоиенка|поaтсж-
цане на нова оценк^на дългaтр.мaгсо• ак¬
тиви) .
Ncucm scrläГiZung_/- -сп — прсоиснкн
Neueinatulliug/—с/ —— 1. ново набиране (на
работници); 2. възстановяване ((аргбюmн);
3. преаоисттгция
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
195
Neuemicsion/, -en — нова емисия на акции
и ценни книжи
NlIuentcтe•Ceaun.g-cn — 1. нова разработка,
ново изделие; 2. разработка, създаване на
нещо ново (нов модел, метод)
Neucr-Kunde-Rabati т, -е — отбив ни нов
клиент при първа поръчка
Neuerer т, новатор • рационализатор
Neuererbüto п, —c — бюро за рационализа¬
ции и изобретения
NeuecermcIhoolee, -п — новаторски метод
Neuerertum п — новаторство
Nencrerweecn п — еацихнализзехесезх и
изобретателство
Neueeuiin/—en — 1. новост, нововъведение,
преобразуване; 2. обновление; реформа;
реформиране
Neufesiseizunng*— преоценка, установяване
отново (на цени); преразглеждане
Neufestsetzung dec Vetsicherungsmevtec —
преоценяване ни застрахователната стой¬
ност
Neufes/cetzung von Preisen — установяване
ни нови цлни
NeufesttCtClanne/ -en — ноно определяне на
цената ни стопанска единица
neugegründeC adj. — новооснован
neugeschaffcn adj. — новосъздаден
neugectalten tr". — 1. преустроявам; преобо-
рудвам; преобразувам; реформирам; 2. ре¬
организирам; преработвам
Neugeetrttcun/-сп— 1. ново оформление; '
2. преустройство; реорганизация, преоб¬
разуване
NcugcwichC п — тегло при разтоварване;
тегло, премерено на местоназначението
Neugläubiger от - — ^федглор • предявяващ
искания след откриване ни процедура фалит
Neulg■ünnuunS•—en — 1. основаване ни нови
организация или предприятие; 2. новосъз¬
дадено предприятие; новосъздадена орга¬
низация
Neulg■uppieeunne', -en — прегрупиране
Neuheit / — новост
Neuheitenschau т — изложба ни новости
Nenigkeitsgrad т — степен на новост
^шпу^СИ/оте f, pl — нови капиталовло¬
жения
f> -en — новогодишно
парично възнаграждение, новогодишни
награди
Neuländc-cien pl — целинни земи, целина
Neuland л, чег — целинни земя, целина
Neulanderschließung / — усвояване ни це¬
лини
Neulandgewinnnun/— усвояване ни цели¬
ни; еж. Neulanderschließung
neunfach adj. —десетократен, деветорен
neunmal adv. — девет пъти
Ncnntcl п —девета част; cin ~—лдна девлта
Neuordnung / — 1. нов строй, нов ред; 2.
реорганизация; преустройство; преобра¬
зуване
Neuorientierung / -en — пелориенеиеанл,
нов курс
Neupacht / — 1. повторна арлнди; 2. обект
даден отново под аренда
j/ — 1. монети от нова емисия;
2. ноно сечене ни монети
Neuprodukt л, -е — отново създаден про¬
дукт
Neuproduktion /— изготвяне на нони нидо-
нл продукция
ncupvrUuaiert adj. — произведен отново
Ncurcg(ee]unn.S, -en — реорганизация
Neuregelung des S/cncr^wcsens—реоргани¬
зация ни данъчната система; данъчна ре¬
форма
NcurcgcIunn/ -en — въвеждане (установя¬
ване) ни нови правила
Neuregelung/ -en — урегулиране на нови
основа
Neuschälzunng/— преоценка (застр.)
Neutaxierung / — преоценка; еж.
Neuschätzung
neutral adj — неутрален
ncu/valec Mi/glied — неутрален член н над¬
зорния съвет при съгласуване на интереси
Nenvcranlagnng / — установяване на нов
размер на данъците
Neuverteiiunn/ -en -— преразпределение
-en — нов избор
Neuwahl f-en — преизбиране
Neuwert о,-е — 1. .новоъъададлна ътоH-осm;
2. възстановителна стоH-ост ни облкта на
застраховане; 3. цени (ътоHноът) на ново
изделие
NcuwcrtentschäUignng / — 1. застрахова¬
телно обезщетение ни стойността на новия
предмет; 2. обезщетение по възстанови¬
телна стоH-осе ни облкта ни застраховане
Neuwec-c'eericerruung'— 1. застраховане
на отново създадена стойност; 2. застрахо¬
ване по възстановената ътхй-хст на облкта
на застраховане
nicht hacken! —— надпис върху опаковки: "Не
окачвай на куки!"
nichtöffentlich adj. — при закрити врати
196
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Nicbl^-SIrriinjCiK^l^-Ländrr pl — страни,
пeвлпзащи о сТгряингогата зона
Niehläquivalenteehuslhuseh т — пeскгпга-
лентсн обмен
Nicrthbehhme f— псnpпeманe (на стока)
Nicrthddieree п — ссотпирапe
Nichthknept п — пeасueпсптанс
Nich1aaknrltr1uue J/ —— пeасцeптптапe•, вж.
Nichlakzepl
niehtamllier adj. — ^служебен, неофициа¬
лен
Niehlhenahme f— пeптпeмапe; вж. Nichl-
hkzrrt
Nichtanwend uun f — нсундтрeаа
niehlhrbeitrnd adj. — неработещ
NichthrCeiIrede т-c — неработещ
Nicrthnslhslunu f — непълно натоварване
(па нтeднтинсиe)
Nichlanslaslncu dir Produklioeskaphnllä
— непълно натоварване - на производстве¬
ните мощности
- , hhrocischr— хроническо непълно насо-
оарване
Nichtbeachtuncgf— несъблюдаване, пeсназа
оане -
Nichtbeglc1reшle j/— пснлащзпe (на дълг)
Niehtbereehtiute m, -C — нenтавдмощeп
nichtberufstätig adj. — неработещ
Nicht CesttelzneЛ-re—отменяне на поръчка
^^ИМСегаШипс J/— псизнлащaпe
Nlerlel1hriculhed л, -=er — страна, нямаща
слптинrдои съглашения с други страни
Nichlelnhr Иитси/— пeсnазгапс. пeуссднва-
нс (на ностп задължения)
Nicht elnCzssucj/ — пeпзпиащапс (на мени-
телпиuа) •
NichteinmicshriieU'— ^вмешателство
Nie h teincSu1lzncU/ -еп — отказ за приемане
на работа
Niehler ШИшси/— псизпълпснпс
Nihhtuebrhuchswert т —- пeндmтeаптeлна
стойност
NicrlueschäUtsUähiur т, -п — недееспособ¬
но лице (юр.)
NichtiJe^Se1lllncJ/ ricrs Akkreditivs — нсот-
криване на акредитив
nicbtl, ibij. — L анулиран; 2. незначителен,
нищожен, пeгалпдсп. недействителен; rtw.
für (null und) - erklären—обявявам нещо
за невалидно, анулирам
nichtigr Gründe —— незначителни основания
Nichtigkeit /— нсоалид^юсс, нeдeИсmвптeл-
носс
Nichtigkeitorklärunu / — анулиране, обя¬
вяване за недействително (невалидно)
elchliedlziert adj. — пeппдeксптап, бсз ин¬
декси, нсиндекс^усм (ЕОД)
elhhliednslriell adj' — пспрдмишлсп
elhhlkoneertibel adj. — необратим, нссдн-
гeртптуeм
Nichlkonverlibilitäl / — необратимост, не-
сднгeтсирyeмдст
nie h (konvertierbar adj. — нссонвeтmптуeм;
вж. cichkoeverlibel
Nichtkon vee Hörbarkeit /— пссдпвeрmитуeа
мост; вж. Nichtkonverlibililät
Nlchtlösharkell /— нeтазрeшпмост
Nie tltIe1rtuncJ! -ec — нeизнълпeппс
nichtlinear adj. — нeлппссн
Nihhlmrlhllurld n — пeмeсалпчсссп пари
Nichlmiluiirdrrgrschäflr pl — днстаuпи.
осъществявани c пeчлeпдвс (на сддпсраuия)
elhhlnumm1risch adj. — ^цифров
elchlprodukliv adj. — пeптдизвддисeлeн.
непроизводствен
elhhlprodunlerred adj. — пeнтдпзводссвeп
elhhIproUlthCel adj. — пснeчслпош, недохо¬
ден
nlchtprojrammierbar adj. — нenтдrтами-
русм
clchlrücknahlbar adj. —— пeвъзвтащаeм
(дълг)
nlhrlsthcdarduerrcrt adj. — нeстапдзртeп
(стока)
eich (umkehrbar adj. — необратим
Ni^l^lt^<^1^^iärrCarkeit / -— пснтплаганс на
срока на давност
Nichlveetjäeunc / — нeптплаrапe на срока
на давност; вж. Nichtverjährbarkeit
NichlwelierverCreitunj / — нeразпрдстра-
пeппс
Nichtzahler m, - — непшащач- длъжник
Nichtuuhiunn/— нeизнлзщапe '
eihhInhhluejsUähiu adj. — псплатeждсндсд-
бсн
nied1rbtech1c itr. s. — рухвам, събарям се,
сривам се, срусоам сс
eir derb rechee tr. — събарям, сриоам, срут¬
вам
niederdrücken tr. —— I. понижавам (цени);
оказвам влияние (на цeпптe); 2. намалявам
(цена); 3. угнетявам, подтискам
Niedergang т, -—упадък, движение надолу
Niederläger m, (österr) — търговец на сдро
Niederlage/— кантора на търговец на едро
Niederlage /— 1. филиал, отделение; база;
2. склад
Niedirlaurschein т, -с — складово соидс-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
197
mелства (мити.)
nirdrulasaca urfl. — 1. поселвам се, разсел¬
вам се; обосновавам се; 2. откриване па
филиал нлн отделение
Ni<^<^<^i^l^j^j^’^s^i^tU* —сп— 1. заселване; селище;
2. филиал
Nirdculassun/sland п, мг — страна на мес—
таннхажденпе на (банков) филиал на друга
страна
/1^1’1111/ tr. — 1. прекъсвам работа пора¬
ди обявяване на стачка; 2. събарям (сгра¬
да); 3. подавам оставката -си;
srhriftIirC * — излагам писмено
Nirdcrlcucu т — собственик на стaкн- пазе¬
на т склад на митницата
Nie1leetlr/unU—— 1. даване на съхрнтенпе|
цепaниране; 2. запазване т пощата на пре-
поръчено писмо след уведомяване на по¬
лучателя
nirdruerrla/cn tr., refl. — 1. установявам се;
засядам (вън ог процеса -а обоашение); 2.
преустановявам, прекратявам (дело) (юр.)\
ekC in Geld ~ — установявам се във вид на
пари
Niederschlagung f — посуеmг(авявг-с,
прекратяване (на дело)
NiedrrarClagun/ von Steuern — време-во
прекратяване на събирането на данъци
/irarreceuelbrn tr. — 1. записвам; 2. прота—
салnоам
NicdceusCrtСtU/ -сп — 1. запис; 2. протокол
Nlederstmeriprlnzip п — поннцпт на вай—
ниската оценка
niedrig adj. — писък
airduigc Preise — ниски ценн
Niedrigealtua/ f — поддържане па ниско
пиво; недопускане на повишение
nirdulgst — най-нисък
NiedrigsSbeliiaSiing/’— минимално натовар—
тапе
N1^1^11x111’1 т, -е — минимален курс
(борс.)
Ni^^i'lgslt^c^rtprlazip п — nрнтцнm на най-
ниската оцевсн; вж. Nicd cusiwcut pul/zip
Nießbrauch m—право на ползване на чуждо
имущесгва- узуфрукт (юр.)
Nießbraucher т, —.1 - врем-н-н собстве¬
ник; 2. узуфоусгуао; имащ право да ползва
чуждо имущество
Niveau а, -а — огв-ншс- ниво; das -—-
fcstseUzcn — определям нитото
Ni veauanggsCgr cu/g*— изравняване вилото
(на живот)
atvc au bestimmend adj. —— определящ нивото
NiocauuntrrerClrd т, -е—различие т нива¬
та (на псатомuческа развитие)
NtvrаuocrgIftrC т — сравнение (съmaетнтн—
не) па пнтгтн
Nivellierung/* — ннтслнрннс
Ntvellieru/gstcndcnz * —сп — нивелираща
тенденция
Nloeilierunustlrfori<e /— теория за автома¬
тичното регулиране на паричното обраще—
цне и цени
No-sCow-GrbtiCu*— удръжка при връщане
на самолетен билет mо-състa ог обикнове¬
ния срок
NorCgeacCäat и, —е — срочна кратна сделка
с премия (борс.)
NnrCprämlf/gesrCäfU п-е—срочна кратна
сделка; вж. NocCurschäfU
Noch stücke n.pl—ценни книжа, даmълтиесл—
по доставе-н нлн дaпълннтелнa поискани
Nomenklatur /— томснслнтуоа
Nnmrnklaturocrzric•C/ie п, --sse — наменс—
латурев списък
Nominal п—поминал, номинална стойност;
nach dem — — по наминал- по номинална
стойност
Nominalbetrag т. ме — номинална сума
Nominaleinkommen л, номинален доход
Nominalismus т — номинализъм, номипа—
лнсгичсскг теория за парите
Nomi/alkapital п — номинален (нарицате¬
лен) капитал
NomtaalloCa m, >че — номинална заплата
NomtnalloCnIndcx т — индекс на номинал¬
ната работна заплата
Nominalpreis ги-е — номинална цена
NomlnalscCula т — номинален цълг
Norninahskahu/— намипглпа (класификаци¬
онна) скала (на оиеткn)
Nominalverzinaung/— начисляване па лнх-
тн от номнн. стойност па ценните книжа
Nomlnalmeut т, -е — номинална стойност;
nach dem * по номинална стойност, по
поминал; u/irr dem — lic/cn — стои под
намитглтатн стойност
nnmlnalmcrtmäßig adj. — т съответствие с
номиналната стойност
Nomtnalzlns т, -е—цоход от ценни книжн,
изчислев по номинална стойвост
nominell adj. —— 1. номинален; 2. формален
nominieren tr. — назовавам, означавам
Noa Partlclpaii/g Couniulcs (сп/*.) — сера—
ни, асъшееmвявгшн разчети чрез етрaнейе-
спн плат, съюз (ист)
non cssenilal /oods (engl.) — стоки не ог
198
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
първа необходимост
non frec onC (engl.) —разтоварването поема
получателят (купувачът) ни стоката
non-competiting groups (eng/.) — група ра¬
ботници от различни професии, неконку-
риезщи сл помежду си
nonstop adv. — блз прекъсване, -лnеекъъ-иео
Nonvalcnz f— неплатежоспособност
Nonvaleur •, (franz.) — 1. залежала или
обезценена стока; 2. ценни книги без стой¬
ност или с нла-ичнтеnна стойност
Norm der Tagesproduktion —’ норми ни
ежедневна изработка
Norm f -en — норма; die ~ übcteicCen
(übctct-füllen) — пееизпъn-явам норма;
die ~ cinhaltcn — изпълнявам, спазвам
норма; die ~ erfüllen — изпълнявам нор¬
ма; die - unterbieten — не изпълнявам
норма; ein Verstoß gcgcn die ~ en — нару¬
шаване на установените норми; eich an Uie
* halten — придържам се към нормата; ~
fcei ciellen — определям норми
~ , hygienische — хигиенни норми
N^^müb^itcrfüllung/, -en — преизпълнение
на нормата
- , einheitliche — единни норма
~, feste (fixe) — твърда норма
• ~, gesc/аgcecricchc — законодателна норма
* , gcmrhnhcitcrcchtlichc — обикновена
норма
~, progressive — прогресивна норма
-, quantitative — количествени норма
- , technisch bcgrünlc/c — технически
обоснована норма
Normänderung/, -en — изменение на нор¬
мите
Normabweichung / -en — отклонение от
нормата
notmal tax (engl.) — нормален данък
Normalabschtcibnng f -en — нормална
ставка за амортизационни отчисления
Normalarbeiter т — среден работник (по
отношение ни нормата ни заработи)
Normalarbeitctag m, -е — нормален рабо¬
тен ден
Normаlareeiisvcrtrag m, •—типов трудов
договор
NormalarecetszceC f— нормално работно
време .
Normaleclasiungy; -en — нормално нато¬
варване
Normalecschäffigunne/— 1. средна заетост;
2. средна производителност
^’ormaleciticbsmiticl pl — унифицирано
снабдяване на производството; вж.
Normalfetiignngsmittel
Normaldauer f der Aktivität —- нормална
продължителност ни работата (мреж план)
NormalferCigungsmiitel n,pl — унифицира¬
но снабдяване ни производството
Normalgcmcinkrstcn pl — нормални ре¬
жийни разноски
NnrmalgewichC п — 1. еталон за тегло; 2.
нормално тегло
Normalgrad т der ArbeiisintcncitäC — нор¬
мална степен на интензивност на труда
Normalien pl — 1. норми; сеа-даееи; 2. пра¬
вила; предписания, директиви; 3. -оемили-
аира-и (стап,дзрmиаирзни] детайли
normalisieren tr.. — 1. нормализирам; 2. ус¬
тановявам сеа-диеmи, ътиндаетизирим
Noi-mi^l^li^ii^e-^t^n' g — 1. -хемализиеанл; нор¬
мализация; 2.стандартизация
Normalkalkulation / — типова калкулация;
калкулация на основата на средна издръжка
Norm al kontcn plan m, — типов счетово¬
ден план (счет.)
Normalkontenrahmen т — типови номенк¬
латура ни сметки
NrtmalkreCcn pl — 1. средна (нормална)
издръжки; 2. сеандзрт-и разходи
Normalkoctenrechnung f -en — калкула¬
ция, съставена на основата на средната из¬
дръжка
Normallcistung f -en — нормална мощ¬
ност; средни производителност
Notmalm aß n, -е — 1. еталон; 2. стандартен
размер
Normalnachfrage / — обикновено търсене
NormаtpаckunnJ/— обикновена опаковка
Normalpreis т, -е — обикновена цлни
N^otm in^j/— еднократно обхващане
от рекламата на лици, ни които тя разчита
Normalvoreraueh т — обикновен разход;
обикновено потребление
Normalverbraucher т, среден потрзеби-
тел
Normalverdiener т, —— среднхааплатен ра¬
ботник
Normalvertrag rn, —типов договор
Normalzins т, -л — обикновени лихва
Nnrmalzusehläge m, pl — обикновени над¬
бавки
Normalzustand т — нормално състояние
normativ adj. — нормативен
Normativ л, ’ -е — норматив; Uas *
überschrcitenU —свръхJюемаеивен
NormativbcstanU т— нормативен запас
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
199
Normhliebesleurrunj f — нормативно об¬
лагане
Norma tivbeeStm тип/— уссановяоанс на
нормативи
Normatiebestimmucj1e pl — нормативи;
нормативни положения
Normativdatenpl — нормативни данни
Normative f — предписание
Norm s^ati^ve/ -n — нормативен документ
~ rn., hyuirelschr —- санитарно-хигиенни
нормативи
Normativfrist / —re — потмаmпвeп срок
Nrrmatieurundkoslen pl — нормативни ос¬
новни разходи
Normatiekaikulalioe / -ec — нормативен
метод на калкулиране, нормативна калку¬
лация
Normalivkinczifferf— нормативен показа¬
тел
NormhIiekoefUizieeI т — нормативен кое¬
фициент
Normativkosten pl — 1. нормативна стой¬
ност; нормативна себестойност; 2. норма¬
тивна издръжка, нормативни разходи, нор¬
мативни загуби
NormhIlvkoISenc■echnunc/— 1. калкулация
на издръжката въз основа на разходните
норми; 2. нормативно калкулиране на- се-
бсссойпoссса
№^^^1^1 m, -е — планов кредит
Normhllemelhode / -п — нормативен ме¬
тод за изчисляване издръжката на птдпз-
гддссвдсд
Normatlvrückflußdhner f — нормативен
срок на възвращаемост
NormhIleselCsIkostrn pl — нормативна се¬
бестойност
Normhtlvvorral т — нормативен запас -
Normhtivmert т, -е—нормативна стойност
Normhtlezrlt für den Dokumenten-
durclllhuf — нормативен срок на локумсн-
содбдтотa
NormCerechcung f, -rc — изчисляване на
нормата
normen tr. — 1. нормирам, сmзндзрсп(итам;
2. унифицирам
NormenüCrrprüfucj f — преглеждане на
ндтнисe
Normenarbrit f — работа по установени
норми
NormenCceirC1iguucU_1|c—коригиране на
нормите
Normenblatt п — таблица с норми
N(^111^^1^ / -сп — разлика (разми¬
наване) о нормите
Norminerarbeitunj f — разработване на
норми
Normenindrx т — норматив
Norm1ckhthlou m — каталог с норми или
стандарти
Normeckommisstooe/ -rn —комисия, зани¬
маваща се с нормите
Normenkort1ktur / -еп — коригиране на
нормите
Normecschiicdeeel/— стремеж към необик¬
новено високи норми
. Normerfüllunct/ -ec —— изпълнение на пот-
мисс
Normerhöh1mnU"-с п—пооишаоане на пдт-
мата
Normermiitlungj"— пресмятане на потмпсс
Normfrstiejueg / re — установяване на
нормите
NormUrstse1ui^ne j/ — определяне- на норми¬
те ex.Normfestlegung
normuimäß adj. — според нормата, о съот¬
ветствие (съобразно) с нормата
normgerecht adj. — 1. съответстващ на пдт-
маса; 2. о съответствие с. нормите или
стандартите; . 3. според нормата; вж.
eormuemäe
Normgerechtheit f— стандартносс
normieren tr. — нормирам
Normirrungl/ -rc — нормиране
NormIe1rtuunU/ -en — нормална мощност,
мощност при нормални условия
Normmlnutr / -п — пдр^нo-мпнута
Normstunee1/ -п — пдтlмo-час
Normung dir Arbeitslöhne — нормиране на
работната заплата
Normung/ -rn — нормиране, стандартиза¬
ция
Normung und Vergütung — нормиране и
заплащане на труда
-, industrielle — промишлена стандартиза¬
ция
* , trcheische — техническо нормиране
NormncusIne1hode/— метод на нормиране
Normucusuntcrlhjcn pl—документация по
нормирането
NormucusverUarren п—метод на нормира¬
не
Normverbrauch т — нормативен разход
normwidrig adj. — 1. не съответстващ на
потмаса. противоречащ на нормата; 2. нес¬
тандартен, не съответстващ на стандарта
Normzeit/—пдтма-врeнe; нормирано вре¬
ме .
200
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Noctro п — ^стро; вж. Nostrokonto
Nnstrncnnckten pl — ценни книжи на бинка,
съхранявани от ба-ка-коелспхнде-т
Nost-ogu/habcn п — актив ноъеех
Nostrokonto п, -ien — -острх; междубанко¬
ва текуща сметка
NnstrnvereinUliehkeitcn pl — задължения
ни банки към банката-кореспондент; за¬
дължения по сметка ностро
Nnstrnverpflichiungen pl — средства, полу¬
чени в качеството си на заем от банки-ко¬
респондент
Nota f— 1. забележка, записване; 2. отчет,
фактура; 3. поръчение, поръчка; 4. съоб¬
щение, известил
NotaUtesec f -n — указване адреса ни трето
лице н млниелn-ицита (при протест)
Notanschrift f — указазане адреса на трето
лице в менителница; еж. Notadtessc
No/anzeige f — уведомяване; еж.
Notifikation
Notat т,~л — нотариус
Notariat л, -е -— ^тириат
Notariatsgebühr / -en — нотариална такса
notariell adj. — нотариален
notaricll beglaubigt— нотариално заверен
notariell —нотариално заверен
' NrtecstanU т — авариен запас
Notbeitiee т— 1. аварилн режим; 2. помощ¬
но стопанство
Not be itieb sanl l^^ef, -n—запасно съоръже¬
ние
Note f— 1. отчет (документ); 2. 'банкнота; ~
cmiCieren емитирам банкноти
^/спяш-пЪс f — лмисия на банкноти
Notenansgaecrccht п — право ни емисия на
банкноти
Nntenausgabecystem п—емисионна системи
Notenbank/ -en — емисионна банки
Nntcnbankaucmeis т — отчет ни емисионни
бинка
Notenbankpolitik f— политика на емисион¬
ни банка
NoCen Ucckung f — обезпечение (покритие)
на банкноти
^о1спо1пП05С1пп^—изкупуване на банкноти
No/encinlösungspfliehC f — задължение за
златно покритие банкнотите
Notenemission f— емисия на банкноти; вж.
Notenausgabe
Notencntwee-tlnner— хблаценяна-е на бан¬
кнотите
Nnienknnilneeni п — контингент (лимит) на
банкноти
Nr/cnmnnnpnl п — изключително, моно¬
полно право за емитиране ни банкноти
Nn/enptiviicg п — монополно прано (прини-
ллгия) при емитиране на банкноти
Nooenreieevee/ -п — резерв от банкноти
Notcnstückeiung/—деление на банкнотите
по стой-хъе
Notensteuer./; -п — емисионен данък
Notenumlauf т — сума на банкнотите, на¬
миращи сл н обращение
Notenumlauf w, ч-е — парична маса от бан¬
кноти
No/erbe т, -п — законен наследник (юр.)
Notfall т —' нужди; im äussersten — н
краен случай; im * — н случай ни нужда
no/fallc adv. — н краен ълучаH,пеи необхо¬
димост, ако трябва, ико л необходимо
no/gegrunden adv. — по неволя, по силата
ни обстоятелствата
Notgeld п — пири, пуснати при изключител¬
ни обстоятелства
noCicc (engt) — нотис (писмено унедомявява-
нл за гоеов-оъm на кораба за нитовзрвинл]
notieren itr. — котирам се
notieren tr. — 1. котирам; amtlich notier / —
служебно котиран; 2.' отбелязвам, запис¬
вам; 3.оферирам
Notierung über dem Nennwert (übet Pari)
— котировка пх-зисокх от нхминалнаеи
стойност
No iicrungg/ -en — котиране
Notierung/, -en — курс (на ценни книжа) '
Notierung unter dem Ncnnwert^n/er Pari)
— котировка по-ниско от номиналната
стойност
~ , amtliche — 1. официална котировки; 2.
официално записване
~, direkte — пряка котировка
~, nortlaunenUe — текуща котировки
-, inUitek/c — косвена котировка
-, nachbörsliche—неофициални котировка
Nrtierungskrmmiselnn / -en — комисия
пои котировките
Notifkaaioon'— нотификация (уведомяване
за протестиране на менителница)
Notifikailnn /— уведомяване, известие
Notifikationtpmcht/ — задължение за изп-
рищинл ни иавестие(нотификация]
notifizieren tr. — иотифицирам; ■ уведомя¬
вам, известявам
Notifizierung / — нотификация; еж.
Notifikation
noiity aUdresc (engl) — запасен (резервен)
адрес (в кхl^oсаме-еа]
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
N
201
Noti-Z* -са — бележка
Notjahr и, —е — неурожайна година
Notiliosu/U/ -сп — компромисно решение
notlcidcnd\adj. — 1. неизплатен (мсннтелнн—
ца); съмнителни (нскапня); 2. ненадежден
(ценна книга)
No töpfer н -— извънреден данък т случай на
бецетвспа mаложетис ■
No iopfrr п — оказване на помощ при бецст—
тсно положение
Notpfennig т — спесгенa за черни цнн
Notstand т — извънредно положение
Notstands — und Sparprogramm п — прог¬
рама за извънредните меоатрнягня н режи¬
ма на икономин
N^^sta/ds:^rbriicapl — 1. обществена рабо—
та, имаща за цел заангажирането на безра¬
ботни; 2. абщеег•тетп работи за отстраня¬
ване па пaелецпии от стихийни бедствия
NotsUаnаebriCiIfcn pl — финансова помош-
mоеgаегатята при uзтъноедпп обстоятелс¬
тва
Notstands/cblct п, —с — район т бедствено
положение
NoisUanasgrsrUz п — закон за извънредните
абстояmелсттн
NotverUauf т— принудителна продажба на
егосИ| принацлежашп на друго лице
NotvorraU т — авариен знmас-
NoItтehrun/J*— временна валута
Notwurf т — цжеттнсон (изхвърляне на то¬
вар през борца за спасятане на съда)
NotzurürkbrCaliunusrccCU п —- право ца ос¬
тавиш за себе си имущество, принадлежа¬
що на длъжници .
Novation *— новация (задължение с дълг)
null (aum) und zicCtig—петалндет, недейс¬
твителен; rUw. für — und nicCt-g erklären
— обявявам нещо за неталuдпа- анулирам
NuIlU*—cc — нула
Nnllausiaasan//— изключване (потискане)
на нулите (ЕОД)
Nullein gSueur tingU*— запълване (допълване)
с -нули, запис на пули (ЕОД)
Nullfurlgais п — нулево събитие (мрежов
план)
NullCypotCesc п — нулева хипотеза
Nullifikation *— обявяване за недействите¬
лен; нулифисаиия (на паричните знаци)
nullifizieren tu. — отменям, обявявам за не¬
действителен; пулифицирам (пар.знаци)
Nullserie /--п — нулева серия (т промишле¬
ността)
numerieren fr. . — номерирам
NumrrirrmasrCtac / -а — номеоатао
NumeetceuuzU-ez — намераииЯ| номери¬
ране
Numcrlerтrrk н — (aмсогеaо; -ж.
Numertrrm пиСС/с
Numerikf— цифрово програмно управление
Nummer *--п (Abk.) Nr— L брой; 2. номер;
3. число; 4. индекс
—, lаuаcnаc — пореден номер
nummrrisrC adj. — 1. числен; 2. иuфоот-
чпелот
Nnmi^c^i^t^c^^t^r^v^n //*— числова система
Nummeunsyetcm п — числова система; еж.
Nummrrouaau/g
Nummru/verizeicCnie а —- опис на де-пиес
книжа по ред на нарастване на нaмеоагн
Nurgewerkschaftertum п — 1. аполитич-
нает т профсъюзното движение; 2. ограни¬
чение на дейнaсгга с mястоисaпaмuчеекп
задачи
Nutzаlnmen<^аu//*—- понктпческa приложе¬
ние
Nutzhubrit / — полезна работа
nutzbar adj. — maлезсT| пригоден
Nutzbarkeit/— полсзтасT| пригодност, въз¬
можност за използване
Nutzbarmachung /*— 1. утилизаиuH| изпол¬
зване; 2. устояване
nutzbringend adj. — пaлезсН| изгоден, пло¬
дотворен
Nutzeffekt dir Arbeit -— ефективност от
труда
Nutzeffekt den GcsamtarbelU — ефсктив-
носг ог съвкупния труц
Nutzeffekt dir Werbung — ефективност па
рекламата
Nutzeffekt dre AußcnCanarls — ефектит—
-ост ог външната търговия
Nutzeffekt т — 1. пкономичеекп ефект; иса-
номическг ефеститтаст; 2. касфицненm на
талезна действие; 3. ефект, полза
Nutzeffekt von InvcsUttlo/са—ефективност
на капиталовложенията
—, ökonomischer — икономическа ефсктит—
тост
— , /cbicismirtschаftlicher — псaпомическа
ефестив-aсг т рамките на отделен район
vergleichbaren — сравнителна ефектив¬
ност
volkswirtschaftlicher -— тародпоетопан-
скг ефективност •
NutzeaarUtshfrfrC/u/g / — определяне на
исономичсеснтн ефективност
Nutzcffckisermitilu/u / — оnоецеляпе пг
202
N
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
икономическия ефективност
NutnefUrktskrlterlnm п — критерий за ико¬
номическа ефективност; критерий за по¬
лезност
NnIsrfUektscormhtiv п—пдтмаспв на иконо-
мпчсскпн ефект, норматив на ефективност
NutnrfU1kIsrecrnunu f — изчисляване на
пкопдничeскзтз ефективност; вж.
NuIneUfekIsbrrechennu
Nulzrffeklsstrijerunu f — повишаване на
икономическата eфсксиопдсс
Nutzen т, 1 . полза- ефект ефективност;
полезност; von hohem ** високоефективен;
2. изгода, печалба; полза; - raben получа¬
вам печалба; ~ brieuee нося печалба
-, ökonomischer — икономическа изгода
-, beiderseitiger — взаимна изгода
“ j urginsiitigrr — взаимна изгода
-, uesellsci1aftIicher — обществена полза
- , volkswirtschaftlicher — народносто¬
панска ефективност
~, witIscraUllichrr — стопанска изгода
Nntsensat■>l■cchnu nig/—изчисляване на ико-
пднпчeссзсз ефективност; еж.
NntnrnsCrrechnueu
Nutzeeshehlyse f -— анализ на ефективност¬
та (полезността)
NutzcnsbcrechnungU/— изчисляване на ико¬
номическата ефективност
Nulnensbctthchtucu f — изчисляване на
пкдпонпчeскзсз ефективност; вж.
NuInensCrrechnucu
NnIsresUunkIioc f— функция на полезност'
Nulzresmaximum л — максимум полза;
утилпrapнoот'
Nutzresehchweis т — изчисляване на псд-
комическата ефективност; вж.
NntzensCrrehheunu
Nntzensverulelch т — вариантен метод за
определяне на максималния икономически
ефект
Nutzfaktor т — коефициент на използване
Nutzfläche f—— 1. полезна (производствена)
площ; 2. изгода
Nulzurenne f — граница на полезност
Nulzinhalt т — полезен обсм (транс)
Nulzkarazitäl f— полезна вместимост
NntzkoeUUizireI т — коефициент на използ¬
ване (на кaппсалдвложeппята)
Nulzkostrn pl— всички уnот•р.тазходп плюс
стойността на пзnолзо.мдщllостп
Nutzkrafl — ефективна сила
NntsladhUäriukrit f — полезна сдваропд-
демност
Nutzzad чип/— търговски товар
Nutzlast / — полезно натоварване
Nutzlast dir Fahrzeuge — полезно натовар¬
ване на трзнсндттпптс средства
Nutslhsturmicht п — тегло на полезния то¬
вар
NutzicilSllncJ/ -rc — полезна мощност
Nutzmasse/ — ефективно тегло
eutnnicehrrsch adj' — основан на изгодата
culznirßllch adj. — изгоден; вж.
eutznlreeriscr
N^^:sr^ii^1^e^nnU/ — 1. извличане на изгода; 2.
право на ползване на чуждо имущество;
вж. Nießbrauch
Nutneieeunjsrehhl п — право на ползване
на чуждо имущество; вж. Nießbrauch
Nulzqualität /— качество но стоката, отго¬
варящо на изискванията на потребителя
Nutz.schwriir / — праг на полезност
Nutzung— 1. използване, ползване; ссспло-
зсацпн; ic ~ nehmen — предавам о eсснло-
зсацин; ic ~ nehmen — предавам о eссплд-
eксnлдзтацпдппа дейност; 2. полза,
изгода; доход; 3. право на пзндлзоапс
Nutzung auf LrCeeszril — пожизнено полз¬
ване
Nutzung auUMl1tbhsis—ползване c правата
на арендата
Nutzung auf Pachtbasls—ползване c права¬
та на арендата .
Nutzung grgre Entgelt — ползване срещу
заплащане
-, öffeellicrr — обществено ползване
-, befristete — ползване за определен срок
-, rnlurlllichr—ползване срещу заплащане
—, gemeinschaftliche — съвместно ползване
~, kostenlose — безплатно ползване '
*, unbefristete—безсрочно ползване; вечно
ползване
~, nn1elueltlihrr — безвъзмездно ползване
~, wirtschaftliche — икономическа целесъ¬
образност .
*, zeitweiligr — временно ползване
Nulzunjsanschiau т — оценка на стойност¬
та на земеделски участък по дохода на не¬
говия собственик
NuIzncusbeUnunis / — право на ползване и
ссснлозс■ация; вж. Nntzueusrrcrt
Nutzungsdauer /— срок на служба; срок на
eсснлоасаиия
Nulzuejsrntuell п — заплащане за ползване
eulnueusfäriu adj. — годен за използване
NuInucjsUhkIor т — коефициент на използ¬
ване; вж. Nutzfaktor
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
203
Nu/zungsflächc f — полезна площ; вж.
Nutzfläche
NutznngefrisC f— срок на експлоатация
Nutzungsgeb&hr f— такса за ползване
Nutaungsgrad т — степен ни използване
Nutzungshaup (слСО/— основен срок ни екс¬
плоатация
Nutzungskoeffizienr т — коефициент ни из¬
ползване
Nutzungemöglichkeit f— възможност за из¬
ползване
Nutzungspnandrecht п — заложно прано ни
полавителя, право ни използване на внесен
залог
Nutzungsrecht п — право ни ползване или
експлоатация
Nutzungsthcorie /— теория на пределната
ползи
Nutaungsvertrag т — договор за предаване
временно правата за ползване
NuC'zungsтirtschant f— затворено натурал¬
но стопанство
Nu/zungszeiC f— срок на експлоатация; вж.
Nutzungsdauer
Nu/zтeti т—1. коефициент на полезно дейс¬
твие; 2. субективни ценност (стойност)
о
OC-Funktion f — функция ни оперативна
характеристики (стат.)
OC-Kurve f — крива на оперативната ха¬
рактеристика (стат.)
OS-Syetem п — блако-дуkmор-а система ни
градския транспорт
oben adv. — 1. горе; wie beteiCs ~ etwähnC
— както сл споменава по-горе; 2. надпис
върху опаковка: „не обръщай!“
obenerwähnt adj. — гореспоменат
obengenannt adj. — гореспоменат
вж. obenerwähnt
Oberaufsicht f — върховен надзор, контрол
Oberbegriff т,-л — 1. основно понятие; 2.
производно понятие
OeeгbctrlcbsiaIirinne, -en — главна дирек¬
ция пи предприятие
Oberbeweetunng/ -en — нисши оценки
Oberflächenverkehr т — надземен тез-с-
порт
ObergeeeilscCrftni--cn—деужcъезх-мзHкИ;
основно дружество
Oeergemalt f— върховна влист
Obergrenae / -en — върхов предел, горна
граница
Obcrhandy/—надмощие (прен.)\ превлс; die
■ —behalien [über Akk.] — запазвам надмо¬
щието си над някого; Uie ~ gewinnen —
вземам превес (разг.), вземам връх над
някого; die ~ haben — имам надмощие
Obe-inspektion / -en — главна инспекция,
главен надзор
oberetUlseh adj. — надземен
Oberleitung/, -en — 1. въздушна (контакт¬
на) мрежа; 2. главно ръководство
Oberptogramm л, -л — основни (главни)
програми
Oberschicht / -en — нисши слолзе на об¬
ществото
Oberschule f —n — средно общообразова¬
телно училище
Ob et sekre tät m, -е — главен секретар
Obere/ adj. —- 1. най-горен; 2. нзн-^зисш
(прен.)
OeetstaaCsanтalt •, -"• — главен прокурор
Oberste Staatsanwaltschaft — главна про¬
куратури
Oeerster Gerichtshof—върхонлн съд •
oberstes Prinzip — нисш принцип
Obertarif т, -е — максимални тарифи
ObetverwaltungsgerichC л, -е — върховен
съд
obig^) adj. — 1. горен; 2. гореспоменат
Objekt п, -е — обект, предмет (ни внима¬
ние); in Betrieb zu nehmendes пусков
облкт; vot der Ineet-eebnahme etchcndce
~ — пусков обект; zur Inbetriebnahme
geplantes пусков обект
Objck1-Pramienentionriuung-en — акорд¬
но—премиална система ни заплащане ни
труда
Objektbc stouueunng/ -en — събиране ни да¬
нък от обекта ни облагане
Objektfristenplan т, -=е — календарен плин
204
О
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
за изготвяне на едно изделие
objcUtgcbuadca adj. — тообсст-п
ObjcktCoCcit f — право на установяване н
отменяне ва данък; право на облагане с
данък
objektiv adj. — обективен
ObjektiiOgfUIl//— 1. абектнтизаиин; 2. по—
лишаване на обекmитноеmта
Objfkitotsmus т — обектитизъм
ObjfUtloltäi /— обеститнаст
Objekikollektiv п, -е — солскеnт- заст със
сгооиеелсгва нг обект
ObjekUletsUun/slohn m,-=e — акордна работ¬
на заплата; вж. Objektlohn
Objektlfitrn т, управител- (на o6eirr)
Objektlohn т, -че — акордна (сдслна) работ¬
на заплата
ObjcUtstrucu/ р* - —— данъци, събирани от
обектите нг облагане
Objckttakistuaße / — поеочсв мсгоц вг
строие-лстто
Objckticumi/plan т — календарен план за
изготвяне ва изделие;. вж.
ObjcUifnisUcnplaa
Obllegic/еИ_и* -ez — дълг, згцължепне
Obligation / -са — 1. облигация; 2. задъл¬
жени- .
■ -, auf den I/Caher lautende—облигация на
приносител
** , auf drn Namca lautczdr — понм-пнн
облигация
-, cl/griuagfar — регистрирана облигация
~, fistve^ziz^l^i^<^^<r—облигация, по която се
изплаща цитицент с фиксиран лихвен про-
ц-нт
* , CypotCckauisrC gesicherte — ипотечна
облигация
—, aichi übertragbare — поименна облига¬
ция, която не може да бъде прехвърляна
-, aichU wriiruvruUäufItchc — пеmреmоода-
таема облигация
-, /irhthronrurchi1gUr — непритплегноава-
нг облигация
*, unocrzinslirhc — б-злихтева облигация
—, zinstragende — -осешн лихви облигация
Obligationär т — собственик вг облигация;
вж. Ohllgaiio/eainhabcu
Obligationr/ausgabc f — изцгвгне нг обли—
гацин
Obl-gai-oae/iaeabc’ т, - — пбгвснит- на
облигации
ObI1ghtinnsanIriCc * -п —— облигационен
заем
OblluailoasUapital п, -len — облигационен
капитал
obligaUorterh adj. — задължителен
Obl-gobich л, -чс—книга зг отчет на задъл¬
женията на клиенти към банката по менн-
телпнца
Obilguouatuf/; —rc—картотека зг отчитане
на а■еношенnнта с предприемачи
Obrigkeit* -са — началство (ирон.) .
obwaltend adj. —— съществуващ, господст¬
ващ; unter drn — са Umständen —— при
дадените обстоятелства
Oderkonten pl— съвместни см-ткн- с конто
може ца се разпорежда всеки съдружник
off—linc (englj — 1. гвеанамен, независим;
2. в режим оф-лайн; 3. несвързан
off-lizic-Beirieb т,--—режимна нвтовaмнн
работа, автономен режим, р-жнм оф-лайн
off— linе—System п — автономна система;
снсг-ма, работеща т режим оф-лай-
offcn adj. — 1. aевaо-н; 2. публичен, открит;
3. свободен, незает, вакантен
offenbar adj. — ятен, очеваден
Offenbarungene-d т — потвърждение нг за¬
явление нг длъжника, снсг-що имуществе-
наmа му състояние
Offenbaru/gepflicht /— задължение за да¬
ване сведения от страна ва длъжника нлн
наемателя
oafeahlrtbca itr. s. — оставам открит (нере¬
шен) (въпрос)
Offene Hhnaelagracllsrhaft (OHG) — отк¬
рито търговско дружество
offene Rechnung—текуща смстка
offene Stelle — вакантно място
Offenheit *— аmкоитаег, оmтао-наст
offenkundig adj. — 1. открит (отворен) към
клиентите; 2. очевиден
oafcalhesra itr. — оставям открит (неразре¬
шен) (прен.)
Offeale/un/spflleht * — задължение пг кре¬
дитни институти да нскат цавнн от взема¬
щия кредит
Offe nmarkU т — открит пазар
OafengnnakUt-P(OItiku*—mалитикн -а отворе¬
ния (открития) пгзар
Oafc/marktgcerhäfi л,—е — сдслка на отво¬
рения (открития) пазар
offiasicCtlich adj. — очевиден, явен
oafrnsichca itr. — стоя открит (смсгка)
offcnstchead adj. —падащ се, следващ да се
плаги (за пари)
offerieren tr1. — по-длгггм■
Offerte * —а — оферта, предложе-ги-
Сиегирге-а m, -е — предлагана и-та| цена т
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
205
предложение (оферта)
Office л, -S — офис
ofUlnirii adj. — официален
oftmals adv. — често, много пъси
offset hccouel (engl) — разчетна смстка (о
емисионна банка на друга страна)
Offset-Dollar т — разчетен долар
Offsel-Läcder pl — сстанп. осъществяващи
взаимни разплищинпя чрез разчетни смески
OfUshortr-KauU т. — закупуване на госнни
стоки зад граница
Offsbo rr-Steuerabkommen c—съглашение
за данъчни облекчения за военни разходи
oftmalig adj. — многократен
ohneprp. [Akk.] — бсз
ober (allrn) Zweifel — без (всякакво) съм¬
нение, несъмнено
Oligopol л, —е — олпrдпдл
oligopolistisch adj. —- олиrополпсспчeп
Oligopolwirtschaft f— длпгдндлпстпчпа
икономика
Omeium л — съвкупност ос книжа, изнол(-
оани о заемните операции
Omniumpollrce," -и — полица за сомнлeкса
но застраховане
OmniumveettrhbruucJ/ -rn — комнлeсспо
застраховане
оп caii (rng/.) — 1. онкол (текущо -отчитане
о банката на залози,- ценни книжа); 2. онсо
кол (установяване ни цени при отзоваване
на стоки) (търг.)
оп call-Geschäft п, -е — онколна сделка,
опсолна операция .
оп call-Konto л, -ton — опсдлна смеска
оп calZ-Krrdit m, -е — днколсп кредит
on-licr (engl.) — 1. о реално време; 2. нсав-
mдндмeн. .зависим; 3. -под непосредствено
управление; 4 свързан
oc-liceаBhtneC т, -е — L режим на работа
о реално ореме; 2. режим на работа под
нeндсрeдствeпд управление; 3. режим на
съвместна работа, пeавсдпдмсп режим
on-llcr-System л — 1. нсавсононпа систе¬
ма; 2. система, работеща о режим он-лайн
open general licrccr (engl)—отворен гене¬
рален лиценз (о страните от ссстлипrдвзmа
зона)
opec jaw trip (engl.) — кръгов рейс (с раз¬
лични точки на тръгване и -nтпсспrанe)
opec market policy (engl.) — отворена па¬
зарна политика
opre shop (engl.)— предприятие, о което
могат да работят членове на профсъюзите
Operateur т, I . оператор ^po^ccH«;- 2 .
оператор, ипсстусuпн (ЕОД)
Operation / -ec — 1. команда, ппсттусипн
(ЕОД); 2. операция, действие; 3. функцио¬
ниране
operations research (engl.) — изследване на
операциите; вж. OperhtioesUorshhunu
oprthtioes-rrsearch-Geblet л, -е —1 сфера
на използване на метода за изследване на
операциите
opiralions-research-Mrtroden pl — мето¬
ди за изследване на дпсрацппсe
OrerhtioeshClhuU т, . — изпълнение на
операция
Operatioesicde л, -п — завършване на опе¬
рация
Oprrationsflne т, -sse — протичане на днe-
раuипсe; вж. OprrhtionshblhuU
OrrratioesUoiur / -п — последователност
(ред) за изпълнение на операции
Orerations1forschuniu/— изследване на опе¬
рациите
OrcratlonsgesshwitкiigUt11/ — скорост на
изпълнение на операциите
Orerhtionskosten-Vrrsicherueu / -rn —
застраховане на текущите разноски
Orrratioesmodus т~— 1. работен режим; 2.
режим за пзнълпeнпe на операциите
Orerationssyslrm и -е —— днeрицпдппа сис¬
тема
operativ adj. —— днeратпоeн
operhlieаwirlschhftllch adj. — днeтативпcд-
ссднипски
Orerhtivplhe т, -=с — дпeтатпвeп план
OrerhtivplztшnnU"-rc—дпeтатпвпо (теку¬
що) нлиппринс
Operator m, -rn — 1. оператор (професия);
2. операция (ЕОД)
Operhloreinuabe / - -п — 1. въвеждане, из-
nьлннвипд ос оператор (ЕОД); 2. ръчно въ¬
веждане
OreratorelnurlfUm, -с—намеса на оператор
Opfer Ihrorir f ■— теория за равномерното
данъчно облагане
Opponent т, -сп — дпопeпс
opponlerrc itr. [jeurc Akk.] — дндпптам.
възразявам; nроmиооностивям сс на
Optik/— оптика
optimal adj. —опсимилсн; dir ~ е Lösung—
дптимилнд решение
Oplimalbeschäflijung / — оптимална зае¬
тост
Optimailsalion / -еп — дпсимпзаuпн; вж.
Optimierung
Optimalität / — опсималносс
206
О
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Optimaliiätskriterium п — критерий за оп-
тимал-осе
Optimalitätsprinzip п — принцип на опти-
малност
Opiimallösung/, -en — 1. оптимално реше¬
ние; 2. оптимум
Op/imallösungssuehc f — търсене на опти¬
мално решение
Optimatplanunng/ — оптимално плиниранл
Optimalpreis т, -е — оптимална цена
Optimalptogramm и,-е—оптимална прог¬
рами
Optimatrechnunng' — оптимизиране
OpiimalwerC m, -е — оптимално значение,
оптимална величина
Opiimalwer/suche f — търсене на оптимал¬
на величини
optimieren tr. — оптимизирам
Optimierung des Neizmerkes— оптимиза¬
ция на мрежовия график
Optimierung / -en — оптимизация, опти¬
мално програмиране
* , dynamische — динамична оптимизация
- , lineare — линейна оптимизация
~ , nicht lineare — нелинейна оптимизация
Optimierungssc annce/— възможност за оп¬
тимизация
Opiimietungsgtad т — ниво на оптимиза¬
ция; степен на оптимилност
Opiimierungskritetium п — хпmималнхст;
еж. Optimalität
Op/imierungsmoUell n, -е —модел зи опти¬
мизиране
Optimierungsrechnung f— оптимално
програмиране; оптимизация
optimistisch adj. — оптимистичен
Optimum——оптимум, оптимално еешл-ил;
Uae ~ berechnen — изчислявам оптимума
Option -en — I. избор, зириинт, версия; 2. ■
опция
Optinnsanlelhe / -п —опционен заем
OpilnnshanUcl т — опционна търговия
Op/ionsschein • , -е — талон на опция
Optionsschcinkuts m.-л — курс ни опциите
optisch adj. — оптически
ordentlich adj.' — 1. грижлив, старателен,
усърден; 2. редовен
ordentliche Hauptversammlung — редовно
общо събрание
Order eigene — издател ни менителница
Ordee-/ -п — 1. заповед, нареждане; 2. ко¬
манда, инструкция (ЕОД); 3. ордер, пла¬
тежна заповед
*, fingierte — фиктивни поръчка
OrUereestanU т — портфейл от поръчки
OrUereuch л, чсг — книга с поръчки
OrUereineang т — постъпване ни поръчки
OtUetinUocsameni п — ордерен индосамент
OrUerklausel / — уговорка "заповед", прев¬
ръщащи документа (менителница) в обо-
ехmе-
~ , ncga/ivc — уговорка "не заповед" прев¬
ръща документа н необоротен
OtUevkonnossement п — ордерен коноса-
мент
OtUerlaUeseheen т — ордерен kхноъаменг;
еж. OrUerkrnnossament
OrUerpapier п — оборотен (ордерен) доку¬
мент
~ , geborenes — оборотен документ, който
може да сл превърне н ^оборотен при уго¬
ворка
~ , gekorenes (geтillkürtee] — необоротен
документ, който може да стане оборотен
само с уговорка
Orderscheck т, -с —- ордерен чек
OrUcvwa-endokument п,-е — ътхkхеазпо-
редителен документ
ordinär adj. — обикновен, всекидневен
OrUinärpreis т, -е — продажна цена
OrUinalekala f — скала на подреждане (ни
оценки)
otUnen tr. — L подреждам, класифицирам;
2. аранжирам; 3. слагам н ред; 4. установя¬
вам последователност
Ordner m, класификатор • класьор
Ordnung/— 1. дисциплина; 2. подреждане,
класифициране; 3. ред, порядък, последо¬
вателност; ~ halten — поддържам рлд; *
schaffen въдворявам ред; e/w. in * btingen
— слагам нещо в ред; уреждам нещо
(пее-.]; 4. строй (обществен); Lands/raßc
erster * — шосе от пърни категория, пър¬
вокласен път; die Maschine iet nicht in
машината не л н изправност
~, chronologische — хронологичен ред ’
natürliche — „естествения ред“
Ordnung Uet Akiivja—подреждане ни акти¬
вите
Ordnungen pl — търговски обичаи
ordnungsgemäß adj. —съобразно с изисква¬
нията
Ordnungsmäßigkelt / der Buehnührung —
принилно водене на счетоводното отчитане
Ordnungsmcrkmal п, -л —- групировъчен
признак, основание за групиране (стат.)
Otdnungsmiiiel п —- средства на организа¬
ционната техники
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
О
207
Ordcueuscummer/ — пореден номер
Ordnueusschemh e-ta—класификационна
схема, схема за класификация
Ordcunussleuerc f pl —данъци, преследва¬
щи главно ^фискални цели
Ordnungsstrafe / -п — дисциплипирпо на¬
казание
Ordnuegsstrafricbt п — дпсцпнпппарнд
право
Ordeuegssyslrm п, -е — система за класи¬
фикация
Ordeungstechnlk f — организационна ссх-
писи. дргсeхнпка
ordnungswidrig adj, — нарушаващ реда
(дисциплината)
Ordeueusmirlscbhfl f — "подредена иконо¬
мика"
Organ п, -е — орган (нeчитeп, управителен)
~, beratendes — съвещателен орган
~, ueselzurbeedis—законодателен орган
~, verfügendes — разпоредителен орган
~, vollziehendes — изпълнителен орган
- , wirtschaflsleiten des — ръководещ сто-
нипсси орган
Organ urselllschhft / -rc — дъщерна кдмна-
н^, дъщерно дружество
Otu^^l^•l^t^tir^oc/ -rn — 1. организация, орга¬
низиране; 2. структура
Organisation»- und Rechenzentrum п—ор¬
ганизационен и изчислителен център
Oruacishlioesableilnnu / -еп — организа¬
ционен отдел
Oruaeishlioeseinh1il / -еп — организаци¬
онна единица
Oruheisalionsenlwicklunu / -еп — разви¬
тие на организацията •
Organisalioesform / -еп — форма на орга¬
низация (предприятие)
Otuanishtlonsurad т— организационно ниво
-, gewerkschaftlicher — ниво на обхващане
на работещите о профсъюзи
Oruhnishlloeskosl1n р1 — организационни
разходи
Oruhnishlionsmitlcl pl — 1. средства за ор¬
ганизация на управлението на труда; 2.
средства на организационната техника
Otuaeishtioesplhc m, - — штан за провеж¬
дане на организационни мeропрпяmпн
Otuheishtionssch1mh л, -ta — схема на ор-
rаппзаипн
Otuaeisalioesslellr f -п — организационен
отдел
Oruhcisationsstruktnr f — организационна
структура
Oruhnlsatioessyslrm n,-r — система на ор
rанизаuпн. организационна система
Oruheishllonslehbnlk f— организационна
техника
Oruaeishllonsvorschlhu т—организацион¬
но предложение
Orjanisalioeszricbre п, ■ марка (знак) на
организацията (предприятието)
orUheishIoriscb adj. — 1. организаторски,
унтавлноащ; 2. организационен
oruhelsirren tr. — организирам
Oruanschafl f — функционална зависимост
на юридическо лице ос висшестояща орга¬
низация
Oruacshhhftsvertrhu m, - — договор за
съвместно тазптeдeлсппe на печалбата
orientieren refl'. [üCrr Akk.] — 1. информи¬
рам се за нещо (птсп.); 2. ~ [енЬ D., ae D.]
— ориснтирим се по нещо
orientieren tr. — ориентирам
Orie ntie ru ng/— дрпeнсптооки. орпeнсптипe
Oricntlcruejsdht1n pl — ориентировъчни
данни
Orieelieruegsjrrößr/ -п—ориентировъчен
показател ‘
OrieeIieruejskecczlfUer f — ориентировъ¬
чен показател; еж. Orienlierucgsurößi
Oti1eli1runusplhe -. - — отиeптптдвъчeп
план
Oriieliirungspreis ш,—е—ориентировъчна
цена
Orlectierunusrrounosr f — приблизителна
прогноза
OtleetierunusnlUUcr/ -п — контролна циф¬
ра, ориентировъчен показасел
Original п, -с — оригинал
Orijinaibciru m, -с — оригинал, изходен
(първичен) документ
Oriuiehl dalee/?/—изходни (нътопчпп) данни
Otijinhldokumenl п, -е — оригинал; еж.
OrigicalCcieu
Otijlchlfhklur(h) f— оригинална фактура
Oriuicalkhpithlw1rl т — първоначална
стойност на капитала
Otiulealkoncossemrnl п — оригинал на ко-
пдсамeпс. оригинален копосамeпс
Orljinalpaekuncg/ -rn — оригинална (фир¬
мена) опаковка
Orluichlphpl1r л, -с — оригинал; еж.
OriuinaiCcieu
Orluinhlprourhmm п, -с — изходна програ¬
ма, програма на първичен код (ЕОД)
Orluichlrechnunu / -еп — оригинален от¬
чет; оригинална фактура
208
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Oriu-aaliaua f—тара; теглото се установя¬
ва ог изпращача чрез измерване
OuigtaalofuparUua/ * -е/ — оригинална
опаковка; вж. OrlginalfacUung
originell adj. — оригинален, сваеабоазен-
самобитсн
Oui des Handels — място - нг търговията
Out m, -е — 1. забой (минно дело); 2. мястa-
селище, м-етнасг; an * und SUrllr — пг
самото място; von OuU — на място, па
забоя (минно дело — за инсталация)
ortsüblich adj — обичайно за даденото мяс¬
то, обичайно за месените условия
ortsfest adj. —— неподвижен, еегциовaоен
(машина) . .
Ortsklasse J— зо-ап-о—териториален тари¬
фен разряд
Ortskrankenkasse* --п — м-ст-а болнична
каса
OrUsloea m, - — средна работна заплата зг
дадено населено място
OrismarkU -. - — мсстсв пазар
Oristan1a ш, -е — месена тарифа
OrUsvcuglficC т — сравнени- с напреднали
предприятия ог различни мсстг; сравнение
нг различни м-ста
Outsorrkfru т — 1. мссгви съобщения; 2.
местни превози
OszilaUton f — изменение, колеба-н- (фак¬
тори на праизвацегто, конюнктура)
outport (е«//.) — 1. външно приееанuш-; 2.
изход, извеждане
Output т (cagl.) — 1. нзтежцапе нг инфор¬
мация; 2. изходящ поток згяткн (теория на
масовото обслужване); 3, излизане; 4. из¬
ход (ЕОД)
OutpuIelg/rli'/'-e/ — 1. изходно устройст¬
во; 2. устройство (блок) за нзтежцгпе
Outsiden m, - (engl.) — аутсайдер, н^ецноn-
емгчне влизащ т мананолпа обединение
ooerduafU (engl.) — овсрцрафт (сума, полу¬
чена по чек свръх осгггъкг па текущата
смегкг)
oorue1ar acI1ocry (engl.) —— овсреанц-д-лn-
Терн (условия зг. предаване на товар ог
морски съц) .
overtimc (engl.) — овертгйм (извънредно
време за натоварване илн разтоварване на
морски съд)
Omratsmus т — учението нг Оуен
р
PU—ProdnUtion*— производство пг (готови)
* изделия ог материали на предприятието
P2—Produktion f — производство пг (гаmа-
вн) изделия от материали на клиент
Oя-Berаlirr т—голсмоеонажев контейнер
Pacht/ -еп — 1. аренда, на-м (т пари); 2.
пасмгне (на недвижимо имущество); 1а *
nehmen — наемам (вземам) поц наем
(недвижимо имущество); in - geben — да¬
вам под нгем
* , rückständige — задължение за ао-нднг
такса
—, indioiduellc — индивидуална аренда
—, /emisrCtc — смессва аренда
* , gemeinsame .— съгрс-ца, съвместна
гревца
Pacht- und LciC/rsrUz п — закон за наемни¬
те н арендните отчюшепня
Pacht- und LrlhCilfr f— падпамгга-е нг
засмвнтс н арендни отношения
Pachibauer m, -а — е-лянин-ар-пцатгр
Pacrthrsitz т—недвижим имот под аренда
PacCt betrieb m, -е—поецnрnятн- под аренда
PacCihriea m, -е — договор за наемане пг
недвижимо нмушеетта; вж.. Pachtvertrag
PacCi dauer J— срок за отдаване поц аренда
нлн поц ваем
pachten tr. — вземам под нгем (недвижимо
имущество)
PacCier ш — тгемаmел- нос(даеао
Pärhtfuklassc f— фсрмсрс-тво
Parhifrkucaii m, -е —- кредит, прсдаетгт-н
па ноенцгтaоа на поземления участък
PärCiruscCafi f — фсрм-рсето
Parhtgebühr /, -еп — ар-нцна такса
ParCiurId п—грс-днг ггкса; вж. Parrtz1ne-
PacCtgehühr
Pacligut п — имущество под аренда
Pachtlern m, -сп — собственик вг абесг-
цацен под гренцг
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
209
Paehihon ти, • — ферма или чифлик под
аренди
Pacht kontrakt т — договор зи наемане на
недвижимо имущество; вж. Pachtvertrag
Pach/kos/en pl—разходи (загуби) придава¬
не под аренда
PachClanU п — земя под аренди
Pachtleih-Leistungen pl — доставки по за¬
кона за даване н заем или под аренда
Pach/mann т — leute — арендатор
Pach/preis ти, —л — размер ни арендната
такси
Paehtreeht п — арендно право
Pach/schutz т—защита на правата ни арен¬
даторите
Pach/summe / -п — сума (размер) на ирен-
дни такса
Pachtung/ -en — вземане под наем (недви¬
жимо имущество)
Pachtvertrag т, -=е—договор за наемане ни
недвижимо имущество
pachimcisc adv. — ни (под) аренда
Paehtzahluntg/ -en —ирендна такса, аренди
Pach/zeit / -en — срок ни арендата
Pachtzins т — арендни такса; заплащане на
наем
Päckchen л палт-ге;• мnkа; хoленнa
- пратки
packen tr. -— 1. опаковам, стягам багаж; 2.
уплътнявам, сгъстявам (информация)
Packer т — опаковчик
Packhaus п, члг — допълнителен миениглс-
ки склад
Paekhon т, -е — допълнителен миениглъки
склад; еж. Packhaus
Packliste / -n — опаковъчен лист
Packmaterial л, -ien — опаковъчен мате¬
риал
Packpapier л,-е—опаковъчна (амбалажна)
хартия
Packraum w, • — помлщенил за опаковане
на стоки
Packung/ -en — опаковка
Paekungediehie f — плътност на записа ни
информация (ЕОД)
Packwagen т — фургон
Paekmaren pl — пакетирани стоки
Packzettel т — етикет върху опаковка
Paket л, -л —1. паклт от акции; 2. пратка,
пощенски колет или пакет (до 20 кг)
Paketannahme f, -n — колетни служба
Pakethandel т — търговия с пакети икции
(бОрС.)
paketieren tr. — пакетирам
Paketpost f — пощенска колетна служба
Paketzuechlag т —доплащане към стой-
-остез на пакети акции f6opc>
Pake/zusCellung / -en — разносна колетна
служба
Pakt т — пикт; договор, споразумение
PalettOsSiie-unn/— палетизация
Palette / -п — 1. пилета; 2. палитра, гама,
спектър; eine breite --—пъстра гaмa; ши¬
рок спектър (от стоки)
PaleCCcnpool т—общата съвкупност от па-
^^лети (транс.) .
Paletien/ransporC т—транспорт на палети¬
зирани пратки
Paleitenumlauf т — оборот на палетите
(транс.)
Palettenverkehr т ■— превозване на палети
или с палети
Pali et t box /— бокс-палета (транс.)
Panhonlib-Schinne pl — морски съдове под
флаговете ни Панима, Хондурас, Либия
Panne / —п — повреда, авария
Panzerechrank m, че — огнеупорна киси
Papier и-е — 1. хартия; 2. ценни книги
Papierbla/C и, чег -— хартиен (книжен) фор¬
муляр, хартиена бланка
Papier breite / -n —— ширини на хартията
(ЕОД)
Papieire pl — 1. цента книжа (акции, облига¬
ции); die ~ einU gesiiegen — акциите сл
покачиха; ~ herausbringen — пускам (из¬
давам) ценни книжа; ~ verwerten —реали¬
зирам ценни книжа; 2. документи, книжи; ~
vorlcgen — представям документи; *
eintcichen — връчвам документи
~ ,• zinstragende ’— ценни книжа, носещи
доход нъв вид на лихви
~, schwere — ценни книжа, курсът ни които
сл задържа високо
~ , konsolidierte — kхнъолидиеи-и цении
книжи
- , börsenfähige (börsengängige) — ценни
книжа, котиращи се ни борсити
~, ausländische—чуждестранни ценни книжа
~, übertragbare — ценни книжи ни предяви¬
тел
- , öffentliche -— облигации от заем чрез
подписки
Papiergeld п — книжни пари, банкноти; ~
cinzichen (zurüekzlehen] -— изтеглям
книжни пари от хбеащенил
-, nicht konvertierbares — неконзеетиеуе-
ми книжни пари
~, nicht cinlöseares—неразменими книжни
14. Немско-български икономически речник
210
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
пари
-, konvertierbares—ко-веетирулми книж¬
ни пари
~, inkonvertibles • неkх-вертиpуcми книж¬
ни пари; еж. Papie-eelU; nicht
konvertcireares
PapicrgelUeinzicbunnУ'— изземане ни книж¬
ни пари от обращенил
Papiergeldemission / -en — емисия на
книжни пари
PapietgelUennlation f — инфлация на книж¬
ните пири
Papievgelu kur c т — курс на книжните пири
Papicrgeldumlauf т — книжно-парично об-
еаще-ие
PapletgelUzitkulatlon f—парично обраще-
нил; еж. PapiergelUumlauf
Papiergold п — “книжно злито“ (заместител
на световни пири)
Papiervcrareeitung / -en — обработки ни
документи
PapicrwearuunУ,-en — книжна валута
Papie-werte pl — ценни книжи.
~, unnotie-Ce — неkоеиеащи сл ценни книжи
no/iet/e — котиращи се ценни книжа
~, Uiskontierbate — отчитани ценни книжа
~, nicht UiskontieeЬare—неотчитаниценни
книжа
Papie-wolf т — уред за унищожение на ръ¬
кописни материали или документи
Pappe / -п — картон, мукава
parallel adj. —— успореден, паралелен;
parallel [zu, mit D.J паралелно със
Parallelarbeit f — 1. режим на паралелна
работа; 2. режим на работи с времеделение
(ЕОД)
Paralleleetriee т — паралелна работи
Parallelncrtigung f — дублиране на произ¬
водство
Pa-allelforsecunng/ — паралелни изследва¬
ния, дублиране н иаследна-ияеа
Parallelität f— парилелност (н работата)
~, zmisclhenzyklisc]r е—едновременна обра¬
ботка на различни изделия от различни по
ръчки
~, innc-zyklische — 1. едновременно изпъл¬
нение на няколко работни операции; 2. ед¬
новременни обработка на различни детай¬
ли при производството на едно изделие
Parallellauf т — паралелна работа; пара¬
лелно иаnъл-лнил (ЕОД)
Pa-allelmarkt т — неофициален свободен
валутен пазар
Parallelprinzip п — 1. паралелен принцип
(ЕОД); • 2. принцип на съответствие ни ко¬
личеството ни произведената и реализира¬
ната продукция
Parallelpm{g^<^m т iie ungy— мултипрхгеа-
миране; паралелно програмиране
Parallelschaltung / -en — паралелно
включване; синзрхниаиция
Parallelveeaabeliunnj/ -en —- паралелни об¬
работка (на данни) (ЕОД)
Parallel verlauf т — паралелно движение ни
предметите на труда
ParalleГmällr ung jf— паралелна валута
Pa-ameier т — параметър; показател
-, he-kommender — задаван параметър
-, eCrategiceher — стратегически параметър
~, verallgemeinerter — обобщен показател
* 1 vo-gegebener —• предварително зададен
параметър
Pa-ameier der aktiven Einwirkung—пира-
метър ни активно въздействие •
Pa-ameteränderung/; -en — иаменл-ие на
параметър
Parameterangaec / -п —•■ задаване (значе¬
ние) ни параметър
Pa-ameterpreisbiiliung/—ценообразуване
с отчитане на тезниkх-икхнхмиче ските па¬
раметри
Parametcrschräczun;/, -en — оценка на па¬
раметрите
Pavame/ertesC т—тест (проверка) на пари-
метрите (стат.) .
Paramete-werC п — значение ни параметър
Pa-ameterаuorUnung/, -en — подреждане
ни параметри по анигение
Pa-aphe /, -п — 1. низа; 2. параф, подпис
pa-aphie-en tr. — 1. визирам; 2. парафирам
pa-i adv., al pari (it.) — по номиналната
стойност; unter (übe-) pa-i — под (нид)
номиналната стойност; zu pari—по номи¬
нална ъеой-оът, по нхминал; ал пари
Pari п — 1. номинални стойност; стойност
(на монети); 2. номинални котировка; но¬
минален курс (на ценни книжи)
Pari—Emission f— пускане на ценни книжи
по курс, съоmзетъmзищ на поминала
Pa-iku-s т — номинален курс (на ценни
книжа); номинална котировка
Parität f— 1. паритет; 2. равенство, равнои-
ринил; 3.четност
Pari/ätentabellen pl—таблици ни паеитети-
те ни валутните курсове •
paritätisch adj. — ни равни начали; равен,
еаз-хстхен
Pa-itäiskurs т — паеиеетен курс (разчетен
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
211
курс о международния платежен оборот)
PhritätsIaC1llen pl—таблици на паритеситс
ни валутните курсове
pari (у (engl.) — трисст
Pariwerl m, —с — номинална стойност
Phrkettmhkler т—официален брокер (мак-
лер) (борс.)
Pa-keaus л, -«г — закрит паркинг, гараж
PhrkrIalIne!etSrCьerncU"— застраховане на
ивтомоапли от щсmп. причинени на паркинг
phrl-limeаjob (engl.) — непълна (частични)
заетост
Partei / -rc — партия; страна (в договор,
преговори); ~ nehmen [für Akk.] — вземам
страната ни някого; поддържам някого; -
ergreifen [urgee А.] — вземам страна сре¬
щу някого; ~ eehmee [urgee Akk] — взе¬
мам страната на някой срещу някого
~- , anu1ruUene — сттапаадт-вeснпс (юр.)
anrufende — ссрзнаапщeи (юр.)
-, interessierte — заинсeтeсдвани стрини;
~ - - vertragschließende — договаряща сс
страна;
PhrtecCtirU Л1, —е — свидетелство за дяло¬
вия размер на съсобственика на морски
съд
Phrt1cte1d1r т, съсобствеш-н- на морс¬
кия съд, съдружник на собственика на мор¬
ски съд
Parlinreedcreir/ -еп — кдтаадпрптсжатси-
ни компания, въз основа ни дялово участие
Partialobligation / -rc — 1. дялово задъл¬
жение; 2. парциални (частична) дблпгиuин
Phrtialproucose / -п — частична прогноза
Partialschaden т - — частична греда
Partial:^:^l^ii^i^^t/ -rc — плащане с разсрочка
phrtihlpalicu Coeds pl (engl.) — - облигации,
даващи освен лихви и право на дял от пе¬
чалбата
Parlir/ -п — партида (детайли, стоки)
parlie 11 adj. — 1. частичен, непълен; 2. частен
partienweise adj. — на питтпди, на части
Phtli1mhte/ -п — преоценена стока
Partiiwaringiscräfl л, -е — магазин, тър¬
гуващ с преоценени стоки
Partikular и kzepl л, -с — непълен -акuenс
Phrtiknlarleavvrrr1/ -п — частична авария
Partikulierer т, частен собственик иа
съд за вътрешно плаване
Parllzipaaioo f -rn — участие
Phrtiziphtionsu1ShhäfI л, -с — търговска
сделка, осъществявана съвместно ос ня¬
колко предприемачи
Phrtiniphtionskonto л, -toe — смеска на
участници о операции на банков консор¬
циум
partizipieren itr. — участвам, вземам учас¬
тие
Partner т, партньор. съдщужашк
PhrInerCetri1b m, -е — птeдпpинспe-нарс-
ньор (по договор)
Partnerland л, -чег — страна—партньор
Phrtnershbhft /— нартпьдрство. съучастие
~ j belriiCiichr — социално партньорство (о
предприятие)
Phrlnerscrhf'tsbeslrebunu1n pl —мeтопри-
ятия за убеждаване о идеите ни социалното
партньорство
Parzellr /—п — naтцсл. парче земя, участък
Phrzellechiurnlum и — дребна земеделска
собственост
parzellieren tr. — парцелирам
Parzdilr гипс j/ -ec — парцелиране
Passage/— 1. - закрита търговска галерия; 2.
превозване
Passagever Iraj п,-ч—договор за прсооз на
nьснпuп по морски пъс
Passauler т — пътник
Passajirrmix л — пътници
Phsshjierslrom m, -че — nъсппсдндсдс
(стат.)
passred adj. — подходящ
phssierCat adj. — проходим
Passiergewicbt л—минимално тегло на мо¬
нети
passiv adj. — наспвeп. безучастен
Passiva pl — дългове, задължения; ниспои,
пасив (търг., счет.)
~, helizirhtlvr — очаквани пасиви
~, ständige — устойчиви пастви
~ , transitorische — преходни (временни)
пасиви
passive Rechnucusabur1cnunusposlee —
други пасивни статии
PassivUnnaniretlnnU" -rn — пасивно финан¬
сиране
Passlvjescbäfl и -с — сделки, които касаят
кредитната част на баланса
Passiehaedel т — външнотърговски обо¬
рот, имащ пасивно (отрицателно) салдо
Passivität / — пасивност, безучастност
Phssiekonlo л, -tec — пасивни сметки
Phssiekredil т — кредит о рамките на фи-
папсптипe за смеска ни привличане ни
чужд капитал
Phssivmasse /— маса ос пасиви (дългове)
Phssieposition / -еп — статия от нисиви.
пасивна ^0^ ни баланса
212
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Paesivposira т — пасивна статия на балан¬
са; вж. Paesiopoatiion
Paestoshldo т — пасивно салдо
PaestosciUc f— пасивна (кредитна) страна пг
баланса
Passivztns т, -е — паснт-г лнхвг; лихвг,
изплащана нг кредит-нт- институти
Passtozt/eshUz m, ^е — лихвен mраиент по
пасивите
Patenbetrieb ги, —е — внсш-стояща органи—
зация
Patenschaft f— шефство
Patfnschaftsoertua/ -, -^е — договор за
шсфство
Pate/i и, -е [auf Akk.] — патент за; rin. *
iiaurlcCcn — подавам заявка зг патент;
oCae - — б-зпагснт-п; rin — crUclIcn —
давам пагсве; е-ае Erainau/u zum —
пп—гИсп — патентовам изобрет-ни-
Paient- und L1zc/zgehüCuen pl — пагент-
но—лицензни таксн
Patfatabkommea n —mат-нm-а споразуме¬
ние
Patentamt и, ^n — служба зарегистриране
пг изобретения и издаване нг лицензи
PhtrnibuoUrr т, патентен брокер (фир¬
ма, зг-нмгваща се с използването па па¬
тенти)
Patf/tr1nsfrurr m, —че — протестиране на
пгт-не- възражение срещу патент
Patfat/ebühn f -е/ — патентна такса
paifatirnf/ - tr. — патентовам; cUw. — lassen
патенеотам пещо
Patcnti/laher т - — притежател (собстве¬
ник) нг патент
Patf/ikosteapl — разходи по изследовател—
скн работи, тоц-щи към получаване па па¬
тент; разходи по придобиване на патент
Paif/tlizcncj* -еп — патентен лиценз
Patf/irezrpU п, -е — пат-нгна рецепта
Pairairollc f— патентен регистър
Paten it>s'rrit'l/,-еп—описание на изобретс—
вн-та към патента
Pate/tscruiz т — защита па патент; защита
тн изобретение
Paif/itrгufr т, патентодоржател
PatenturkunddC* —п — авторско свидетелс¬
тво за изобретение, патентна грамота
Phte/tUyergü Шт»/// —еп — възнаграждение,
изплащано -а притежател нг патент
Pairntvruwertuaus/escllschaft f— дружес¬
тво за оеалuзгиня -а патенти
Pattern (eng/.) — м-тод за тзсмаве на ико-
вамнчесkн р-ше-ня от голямо значение
Pauper-saUlon /— обедняване
paupfuislert adj. — обеднял
PaupeiUsiectinz f— обедняване
Pauperismus т — пауп-ризъм; обедняване
па маснте
pauscCal adj. — общо - нр-емегваmо; dir
Reisc kostet — 1000 DM — пътувавеео
струва кръгло 1000 марки; ciw. *
аетС/еа — пресмятам нещо общо
Phnschahяblsretft>llu//■— обща амортиза¬
ция
PanerhaIbcitrag т, - — 1. обща сума; 2.
обща вноска вът фонд "социално осигуря—
тапс"
— , ersifr — сума на mъованнчглнатг обща
вноска (при придобиване па лиценз)
PauschahU<rt<ucufuu/U'— общо облагане с
данъци ■
Pansclrahl<erveftu и/д* — обща аиепкг
PansrhaldflUredfue п — общо делсоецсос
Pauschale / -lica — обща (глобална) сума
PausrhaIfrhcCtsatz w, - — общ фрахтов
процент
pansrhaI1fuen tr. — закръглям (сума)
PhuarhallnCn т, -че — акордно заплащане
Pauschalpolice*--п — обща полица
Pauschalpreis m ,-с — обща цспг
Pausrhhlrair * --п — общ процент -
PausrhhlsiencгsaUz m, -=е — общ данъчен
процент
Panschahsammer -п — обща сума
PausrCaltar1f т — обща тарифа
PhuschalversicheeunjU*— общо застрахова¬
не
Paus<^1^3^hi^2^h^ii^r^/^g*—общо плащане
PauscnggrSuHuug/— структура нг прекъс¬
ванията (паузите) т работата
pausenlos adj. — непрестанен, непрекъснат,
без почивка
Phusrnplan - - — разписание (график) на
пр-къстатнятн на работата
Panscnreguluu//*'— регулиране на mо-със-
вавията -а работата
Phusrnucgimc п — режим нг прекъсванията
па работата
pauelfuen intr. — правя пауза, прекъсвам за
малко
pay as you eara-Priazip и (e/g/.)—mрпнииm
па удържане -а данъците от работната зап¬
лата
pay-day (rag*.) — де- нг плащането, ден на
нзпълневнс на задълженията (борс.)
Paßgebühucn pl — паспортна такса
Paßwort л, -е —. шифър, код (използван за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
213
сейфове)
pekuniär adj. — паричен, финансов
Pelzauktion/ -en — иукцион за кожи
PelahanUel т — търговия с кожи
Pendeikea-cie/ -en — “летяща" картотека
pendeln itr. —— снова насам-натам; циркули¬
рам между дни пункта (превозно средство)
Pendelverkehr т —: 1. "совалков" транс¬
порт; 2. връзка между дна пункта чрез влак
(автобус), който отива и се връща; 3. пре¬
возване на работници от местоживеенето
им до местоработата и обратно
Pendelwanderer т pa(хетаlkк. който си
сменя работното място; вж. Pendlet
Pendeilveaneeuun/— миграция "отзване-
връщанл"
Pendler т рабоннкк, който си смния
работното място
Pension / -en — 1. пинсcх-; 2. пе-ъcя; in -
gehen — излизам н пенсия
Pensionär m, -л — пенсио-ее -
pensionieren fr. — пеисcо-cpaм
Pensionist m, -en (ilsterr.) — пенъcхнер
Pcnsinneanmcisung / -en — предоставяне,
отпускане ни пc-ъcя
peneionebereehtigt adj. — имащ прано на
получаване на пенсия
PencionsUienstalter п — трудов стаж за по¬
лучаване на пенсия .
Pensioneempnänger т — — пенсионер
Pensionsgeschäft л,—л—операция по отпус¬
кане ни заем чрез залагане ни менителница
Pensinnskasee / -п — пенсионни каси
PensionnsreicC/ -п — пенсия
pe- prp.fA'kk.J — с, по, чрез
per Bahn — с влак, по железницата
per Flugzeug—- със самолет
pc- Luftf-achi — въздушна притка •
pe- Post — по пощата
pe- Schiff — с параход
pe- aval {lat.)—"н качеството ни получател"
(забележка върху менителница)
pe- cassa (lat.) — (заплащане) в брой
per comptant (fr.) — (заплащане) н брой
pe- medio (lat.) — н средата на месеца
(борс.)
per procu-a (lat.) — чрез пълномощно
pe- ultimo (lat.) — н края на месеца (борс.)
perfekt adj. — 1, превъзходен, съвършен,
отличен; 2. уреден, решен; der Vertrag ist
~—договорът е сключен (е вече н сили)
Periode / -п — период, промеждутък от
време
Pe-loUenletetiIngУ— продукция ни предпри¬
ятие за определен период
periodisch adj. — периодически, периоди¬
чен, цикличен
Periphre-oe,-п — 1. периферия, външни уст¬
ройства (ЕОД); 2. покрайнини, предградия
pe-manent adj. — постоянен, непрекъснат
Permanenz/— неизменност; уъта-хненост;
дълготрайност
Pe-petualismue т — пеепееузлиаъм
persönlich adj. — личен
persönliche Geheimzahl—личен таен код за
еврочек-карта
persönliches Eigentum — лични собстве¬
ност
Pe-sönlichkeiistechte pl — лични (незму-
щественс) праза
Person / -en—лице, човек; личност; je
на човек
*, die juristische — юридическо лице
*, die natürliche — физическо лице
Pe-sonalzahl / —- численост ни персонала;
вж. Petsoncnenzahl
Pe-eonal п — персонал, състав
* , ingenieur-teehn■ischec — инженсрно-
техвичсскс персонал
-, leitendes — ръководен състав, ръководен
кадър
Personalabbau т — - съкращение на щата
Personalabteilung / -en — отдел "личен
състин"
Personntaa1ee -п —- досие на служещ
Pe-sonalamt л, члг -— служба "управление
на кадрите"
Pc-snnalanzcige / -п —-1. обява (н печата)
за наемане зли за търсене на работи
Pc-conal auffeaeC-n—задача на колектива
Pe-conalbüro n,-s—служба "Личен състав"
Personalbedarf т — необходимост от ра¬
ботни сила
Pereonalberater m, - ■— консултант по въп¬
росите за създаване ни желаната атмосфе¬
ра н предприятието
PersonalbeesCrannun/— пеивлcга-е на ра¬
ботна сила
Personalbestand m, че — личен състав (чис¬
лен)
Personalcomputer т персонгшен ком¬
пютър
Pe-sonaleinsparung / -en — икономия ни
работна ръка (персонал)
PeгsonaIenttis•tlriOuune/ -en — решение за
работната сили
Pe-snnalgespräch л, -е — разговор н колек¬
тива
214
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Personalien pl — лични данни, данни за са¬
моличността (ни дадено лице)
Persoehlkürnueu / -еп — съкращение на
персонал
Persoehlkhrteif-rn — картотека на личния
състав '
Prrsoe al ko slrn pl—разходило издръжка на
персонала (на
Persochlkredil си, -е — нeрсдпалeп кредит
Personalleiter т—началник ни служба "Ли¬
чен състав"
Personalmangel т — пeддсmисъчeп нeтсд-
. нил, липси на персонал; ~ habie — нямам
достатъчно персонал, не разполагам с дос¬
татъчно персонал
Personhln1b1ekosI1e pl — допълнителни
разходи по издръжка на персонала
PersonalpcnctroC"-eп—персонална пенсия
Personalplac т, •=« — щит, щатно разнпса-
нис
Person al pianungj, -en — планиране на лич¬
ния състав(персонала)
Personal polilik f— кадрови нолптпки
PrrsochlproClrm и, -е — проблем на колек¬
тива
Persocalrhbhtt m, -е — отстъпка от цената
0 полза ни персонала
Personal rat т, -е — колективен съвет
Persochlr1ele f, -п — персонална пенсия
P1rsonalstruktnr f— структура на кадрите
Prrsonhlverlretungsueseln п, -е — закон за
представителството ни колективи
personell adj. — персонален
Persone1n-Garhetieve1strheerlncU — гаран¬
ционно застраховане срещу загуби и раз¬
хищения, причинс™ ни работодателя
P1rsoc1Ie-Khutionsve1stche1unnU—гаран¬
ционно застраховане срещу загуби и
хищения, причинени ос служител
Pirsonei^^i^^i^i^^^i^i^i^r^C^j/—търговско дру¬
жество с лично участие; еж.
Personrnuesellscbafl
P1rsonelcЬe1■iirdenincl/— превоз на пътници
PrrsonecbrU^rderucusl^esttln|Ur—пътнико-
оборот (стат.)
Pirsocecbrft)rderiicgsSarif т — тарифа за
превозване ни пътници
Personecb1UördetunusverIrau m, . — до¬
говор зи превоз ни пъсппцп
personrnbezogie adj. — отнасящ се до ли¬
цата (гражданите, хората)
Personendipol п — книга за личните сметки
на дeнднeптпсс
PersncenUlrma / — фирма, съдържаща фа¬
милията и името на сдбсmосппса
Persocengessrllshrf'f.|/ -rc — 1. гражданско
дружество, дружество на граждани; 2. сър-
гооско дружество с лично участие
Persoeeekilomrtrr п — пътппсдсплдмeтът
(стат.)
Prrsoeinkoelo и, -ten — лична смески
Prrsoeeekraflwaure т, (Pkw) — лек ивсо-
мдапл
Personenkreiswerriiuej/— реклами, разчи¬
таща ни определен кръг потребители
Persoeeetechlr pl — лични (имуществени)
прага
Personenstand т — гражданско състояние
Prrsoerestandesreulstrr т — регистър за
гражданското състояние
PrtsoeeestandsauUnaЬmr / — 1. списък иа
вспчсп постоянно живеещи о общината
(ФРГ); 2. ежегоден списък на сmдnипсmои и
малки домашни нтeдптинтпн
Persoencsteuern pl — лични данъци
Persoc1ntariU т — тарифа зи превозване ни
пътници
Prrsoeieverrieiuueu / -еп — обединение
ни граждани
Petsoeeneerk1hr т — пътнически превози,
превозване ни пътници
Personeevrrkohrssystrm и, -е—система на
пътнически превози
Personenvv1ttrCьeunnu/ -еп —- гражданска
(лична)(истрахдока
PersoeeemrcЬsel т — кадрови размества-
ппя -
Prrson1ezhЬl / — численост ни работната
сила
Pbrsoeeezug m, «е — пътнически влак ,
PersonlUiSoeunej/— персонификация
~ von Kapital—персонификация ни капитали
Persrekliebilhnz / -rc — нeрснeктпосн ба¬
ланс
Perspektive / -п — нeрснeктпоа
rrrsrrktieiscЬ adj. — перспективен .
Prtsreklivrlac zn, -с — нeрспeктиоeн план
~ , optimaler — оптимален пeрснeктиоeп
план
P1rsphklieplhcururp1 /-п — група за нст-
спсктпопо нлапитинс
P1rspeklieplhcptojekt и, -е — проект за
пeтснeкспвно планиране
Persrektivplaaшncu/— пeрснeкспоно плани¬
ране
-, brlriebiicbe — (вътрешно) заводско нср-
снссспопд планиране
P1rspeklieplhcuntcrlhj1n pl — документа-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
215
ция нг перспективния план
PenspeUtIvplaazeltuaum т — обхват (пе¬
риод) нг нсоеmекmнвен плгн (тът времето)
Penspekilvplanzicl п — цел на п-оеп-сгив—
ното планиране
PeuspekilvrecCzuz/ f — нсоетсстив(а
(прогнозна) сметка
Penspekt1oze1traum т—т-остсстнвен (пла¬
нов) период
PERT-Kostraplazuag f — планиране па
разходите по мсгоца ПЕРТ
PERT-Meihnar f— метод ПЕРТ
PERT-NrtzwerU л — планов график ПЕРТ
PERT-Pla/ungs- und KontrollsysUrm л —
систсма зг планиране н контрол ПЕРТ
PERT-Plaaungseystcm п—система на пла¬
ниране ПЕРТ
PERT-Zeiipfunaun.I/ — календарно плани¬
ране по метода ПЕРТ
PERT-Zc1Uplaglungsmrthnar / — м-тод па
календарно планиране ПЕРТ
PERT—coeU — ПЕРТ-разходн, ПЕРТ-сгой-
ност
Peuze/U п — тоаиснт; вж. Prozent
penzcaUuell adj. — прги--тна; еж.
pnoze/tual
PeuzipiraU т, —in — получател
peuzipicuca tr. — получавам, инкасирам (па¬
ри)
Petroleum л — петрол, газ
Pctuoleumaktief— акция на нефтена компа¬
ния
Petroleum fci dcr pl — петролни залежи
Petschaft f —е — печат
pfгaabar adj'. — подлежащ па запор
pfänden tr. — 1. налагам запор върху п-ша;
2. правя опис (нг uмушссmто)- конфискувам
Paг/auz/ * -сп — 1. налагане на знпоо-
санфиссаиия; 2. принудително изпълненне
върху движими всщн
Pfändung von Arbeitseinkommen — удър¬
жане на част от трудовия доход, запор (по
пaстанотленпе на съда)
Pfändungs- und Übermeisungsbcschluß т
—— рсшсвне па съда за -алггане на згпор н
превод на сумата на кредитора
Pfandungsbearhlnß т -sse — заповед за за¬
- пор; einen — hussiellen — издавам заповед
за запор
011/11/1x1’11 adj. — веmацлежащ па запор,
вепоцлежаш нг съдебен опис
Pfand л, —er—залог; депозит; als — nehmen
— вземам т качеството на залог; das —
oeumeutea —- прилагам запор; ein -
venläageun — nосзалагам; gegen * — сре¬
щу залог; zum - geben—оставям т залог,
давам т сачсеевага на залог; zum —
aehmra- als — nehmen — вземам т залог
pfandbar adj. — 1. може да бъцс удържан (от
работната заплата); 2. подлежащ на нала¬
гане нг конфискация (забрана)
Pfandbct-tzcr т, притежател на залога
Pfandbrief m, -е — гаоанцнанпа писмо за
ипотека
Pfandbriefe n/Suhlt* —са — ипотечна банка
Paandbr1rfuesrtz п — закон, регулиращ из¬
даването нг ипотечни писма н облигации
ое комунален заем
Pah/abuiefmarUi m, - — пазар нг ипотечни
(заемни) писма
Pfaadbuucr т — преднамерено унищожава¬
не или скриване на залог
Paandrffrkirn р/ — цснпн книжа, намиращи
сс нг съхранение т банка зг обезпечаване
на кредит
Pfande ntsSrickungg/*— 1. преднамерено пов¬
реждане нг описаното или конфискувано
имущество; 2. преднамерено унищожава¬
не, преднамерена продажба па конфиску¬
вано имущество
Pfand /rbe и т, з^гогодагел
Pfa/dgeH п, -си — депозит
PfaadgescCäfU и,—- — заложна аn-оаиuя
Pfa/aulauh1geг т, кредитор, даващзаем
срещу залог; кредитор, имащ право ца про¬
даде заложена вещ
Pfandgut п, ^сг — залог, заложена тещ
Pfa/dCalten т, държащ залога
Pfa/dlaus и, -чсг — 1. заложна къща; 2. лом-
бард
Paa/aCausz1na т, -е — лихва, тз-мава от
ломбарц
Pfh/ai/dnssamrni п—залогов нвдаенмене-
нндосамент по залог
—, fiduziariscCes — фидуциарен залогов нн-
досам-нт (цавср-н- поръчан)
—, offenes — открит залогов нндосамент
— , verdicktes — затворен (закрит) залогов
нндосамент
oeгeterUiee — затворен (закрит) залогов
нндосамевт
Pahnd1ndnasatar т. -е — н-досат по залог
Pfa/dlfieansialt *— ломбард
Pfandler-ief/ —п — 1. цатане нг засм срещу
залог; 2. ломбард; вж. Pfa/draus
Paandnfrmer т lо^e^ито^p- даващ- заем
срсщу залог; вж. Pfandgläubiger
Pfand pnele w, -е — заложна цена
216
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Pnandp-'olongatirn / -en —— презалагане,
удължаване на залог
Pfandrecht п, -л — заложно право
Pfandschein т, -е — разписка за заложена
вещ (кнзтинция)
Pfandtc-huldner m длъжник по залог
Pfandeie-el я — запорен печат
PfanUverleihe- w, ’ залогодател; еж.
PfanUgeect
Pfand veessCr-eOenn/, -en — свидетелство
(документ, разписка) за залог
Pfand vertrag т, че — договор за заложени
праза’ върху имущество за обезпечаване
есканеята ни кредитора
PfanUveeweetunng”— използване ни залог с
цел удовлетворяване cъкинеяти на креди¬
тора
pfandweise adv.. —— във взд (в качеството) на
залог
Pfand wert т,-е —— заложна стхй-хсm
Pfeildiagtamm п, -е — мрежов- график, н
който работете се означават със стрелки
Pfennig m, -л (Pf) — пфениг (германски мо¬
нета)
Pflanzenschutz т—растителна защита
Pflanacneehu/zmiiiel и—средство за расти¬
телна защита
PnlanzennaiuCrc/— еасеенcевъдстзх
Pflege /—п — 1. грижа, техническо поддър¬
жане; 2. грижа; попечителство
~, persönliche—лично поддържане (на ма¬
шина)
~, vo-beugende — профилактичен ремонт
Pflege und Wa-Cnng — тлх-cчеъкх поддър¬
жане; вж. Pflege 1
Pflegee/arion f— място за поддържана
~ , technische — място за mез-cгеъко под¬
държане
Pflegevertrag m, -=е—договор за поддържа¬
не на (жилищно) помещение н изправно
съст’оя-ее
Pflehl_C,—en—дълг (морален), задълженде;
die stille задължение за 4^и"^с^^-^a тай¬
на; [Akk.] mit-en betrauen — натоварвам
някого със задължения
Pfllehiablienetung / -en — задължителна
доставка
PШchiabllenetnngsmenge / -п — облм на
доставка от селскостопанска продукция на
държавата
Pflichtaabeit/ — задължителна работи
Pflichtbeitrag m, —задлпжиеелна
въз фонда за социално застрахована
pflichtbewußt adj. — който съзнава дълги
се, съзнателен
Pflichtgefühl п — чувство зи дълг
pflichtgemäß adj. —дължим, подобаващ
pflichtgemäß adv. — както се изисква от
служебните задължения; както трябва, как-
то повелява дългът
Pflichtleistungen/?/—задължителни плаща¬
ния от фонда за социално застрахована
Pflichiliefcrungen pl — задължителни дос¬
тавки
Pflich/mi/glied л, -е- — член по задължЕнде
Pflichtreserven pl — задължителни резерви
(#ми.> • .
pflich/schulUig adj. — както се иаcъkва; вж.
pflichtgemäß
Pfllehisnll п — задължителни (дадена, уста¬
новена) норми
Pflichtter/imenC п — принудителен асорти¬
мент
Pflichtteil тл, -е — задължителна част’ (от
наследствено имущество)
PflichttellseereehtigCe zn, —n — задължите¬
лен наследник
pflichtversichert adj. — задължително оси¬
гурен
Pflichtveesiehreung/— задължително заст¬
раховане
Pfund л,-е — 1. фунт, половин килограм; 2.
(L) английска лири, фунт стерлинг
pfundweise adv. — ни ф/ятове
Pfuscharbeit / — лоши работа, халтура
Pfuschmakler т, - — неофициален борсов
брокер (маклер), "борсов заек"
Pharmazeutik /— фармацевтика
Phase/ —п — фаза
~, analytische—и-алитигна фаза (н процеса
на разработване на план)
~ , dirck/ive ’— директивна фаза (в процеси
на разработване на плана)
* , konzeptionelle — фаза ни разработка на
концепция (в процес на рааеаботза-етх ни
план)
PhasenproUnkt л, -л — междинен продукт
вън фазата на производство
Phaeenwechcel т — смяна на фазите
phyeiech adj. — физически
physische Arbeit — физически труд
phyeieche Kraft — физическа сили
Pilotanlage / -п—опетни енъеаnиции (съо¬
ръжение)
Plnnle-investliinnen pl — 1. разходи за еко-
нхмегескх усвояване на нозе райони; 2.
разходи за -аугноизъледхзатллъkи и опит-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
217
нд-сопструксдтсса дейност
Pipeline / -S — тръбопровод, нефтопровод
plädieren itr. [für Akk.] — пледирам зи
placieren Ir — 1. влагам (капитал); 2. нас¬
танявам, намествам, намирам място на
Plhcir1uncU— 1. място за поместване ни
реклами; 2. плисиране (на uсппп книжа)
Plahi1rucjsvorschtiUI / -rn — указания на
поръчващия рекламата за мястото ни пси-
пдсд поместване
Plafond bist ruei-ung J,— максимално данъч¬
но облагане
Plakat и, -е — плакат
PlakaItaUel / -п — плакатно табло
Plan т, - — 1. план, nрдссс. замисъл, наме-
Teнпe; rinee ~ hCsIimmen — съгласувам
плин; riern * hnUsIelice — съставям нлип;
2. схема, скици, чертеж
~, bilanzierter — балансиран плин
~ , detaillierter — детайлизиран (подробен)
плин
-, laufender — текущ плин
-, zushmmeefassecd1r — обобщаващ плин
-, zusammregrUaeteu — обобщен план
Plan der Aufnahme neuer Erzrujeissr —-
плин за усвояване на ноги видове изделия
Plan der Einnahmen —- план за приходите
Plan dir Erweiterung der Grundfonds —
план за разширяване на дспдописe фондове
Plan der Positionen — нлип (номенклатура)
на позициите (стаmпптe) (ни държавния бю¬
джет)
Plan drs Belegdurchlaufs — график за дви¬
жение ни счетоводните документи
Plhnübe1•bleruncj/— преизпълнение на плана
Plhnüberertlülznc.l/ -rc — преизпълнение
на плани
Plhn-Is|аACrecbnncj / — съпоставяне на
планираните с фактически достигнатите
ндсазитслп ни плана
Plhcändernnu / --еп — изменение (корек¬
ция) на плана
Plhl^aaЯl^t^Tus—ход ни пзпълпсппсmо на плана
PlanabreecrnunU — (ссатпсспчeссп) конт¬
рол ни хода ни изпълнение ни плана
PlhcaCshhniII m-e — раздел ни плани
PlhChCstilnmunnU— съгласуване на плано¬
вете или отделните раздели на плана
Pi ^1^1 cb u пи/ -е е—дсслдпeпис от пла¬
на (проекта); * erkennen — установявам
отклонение от плана
Planansatz т — копuenuпн пи план
Planaabclit/ -rn — планова работа
Plhnhulbhu т — структура ни плин
Planaufgabe / -п —- планова производстве¬
на задачи
Plhnhufscblüsselneu / —— разпределение ни
плана
Planhufste1lunnj/— съставяне на плин
PlanhUsarbe1iuncU'— разработване на плин
planbar adj. — поддаващ се ни планиране
rlhnbedinul adj. — планов
Plhcbereci1nune/— отчитане ни плана
Planbericht си -с — отчет зи пзнълпeппeто
на плана
Planberihhliuncu / -еп — кдтипприпс на
плани
PlhnbestältiUlIeu"'—утвърждаване ни плана
Planbestand т — планови прдпзоддссвeпп
запаси
Placbilhez/ —ее — планов баланс
Plandlrektieen pl — директиви ни плани
Plhcdiiikurst(loi-rc — обсъждане ни плана
Plandisziplin/—сочно изпълнение ни плана
Pianid urchlübruiic f — осъществяване (из¬
пълнение, реализация) ни плани
planen tr. — 1. планирам; 2. възнамерявам,
проектирам
Plhccetschcidueucn pl — тeшeнпн, приема¬
ни о областта на нлипптипeто
~ , ihcufristigr — рсшсппя, приемани о об-
лзссси на нeтспeксивпотд планиране
~ , oreualiv1 — тeшeнпя ни дпeтатпопдсд
(текущото) nлинитапс
Plaeentwurf си, - — птдссmонлап
Planer т - — шиновик
PlhcerUüllunn f— изпълнение ни плана
-, m1eueemäelur—количествено изпълне-
ппс на плана
-, sortimentsgerechte—изпълнение ни пла¬
на по асортимент
-, sortimrctsmäßljr—изпълнение ни плана
по асортимент
-,- vorfristig« -— предсрочно изпълнение ни
плана
Planerfüllung nach dem Sortiment — из¬
пълнение ни плава по асортимент
PlhcerUüllueuspuoueosr / -п — прогноза за
изпълнение ни плани
rlaceuishb adj. — планов
PlacUehlru т — грешка о плани
plhcUrri adj. — несвързан с плина, пснланп-
ран
plangemäß adj. — 1. планомерен; планов; 2.
съгласно плани; по плановия ред
plhCJeurhht adj. ■— съответстващ на плани,
отговарящ на плана
Plangewinn т — планова печалби
218
Р
НЕМСКО— БЪЛГАРСКИ
Planjahr п,~е — 1. отчетна година (стат.)-,
2. планова година
Plaakalku laht-rn// -еп—планова калкулация
Pla/kaplihllsmns т — планов капитализъм
Pla/kennziffera pl — планови показатели
Plankommission f -rz — планова комисия
PlanUonktгeiiScfuuag/ — санко-тизацин пг
плана
Pla/ko/tl/ultäi f—непрекъснатост на про¬
цеса на mлавнрг-е
Plackon/ronie* —п — савтоол на изпълнени¬
ето нг плгвн
PlazUoor dic/ici-ting/*— координация (съгла¬
суване) на планове или раздели нг планове
PlankoouteUurU,-cc —- изменение па плгвг;
вж. Planändenuag
Plh/Uosica pl —. планови разходи
Plh/knstr/ufrhnnng / --е/ —— отчитане .нг
плановите разходи
PIacUгea1t т,—е —планов заем, планов кре¬
дит
Pla/lauf m — ход на изпълнение -а плана.
Pla/Iohnfonds т—планира- фонд "работна
заплата” •
planlos adj. — б-зплгвов; безцелен
Plh/losiuUeiU f— б-зплаиовоет; бези-лноет;
псобмuсле(оет
planmäßig adj. — планомерен; планов
planmäßig adv. — по плгп
Planmäßigkeit *— mла-амер(ает
PlhzmrtCodik f— методика зг планиране
plаnmeihndtsch adj. — отнасящ се до мето¬
диката за съставяне нг плана
Planaeuberechaung f, —са — повторно из¬
числяване нг пла-овигс показатели
Plaznorm* -сп — планова норма
Placao rmi^l^c^i^^i^^^lli^i^ П! /*—— преизпълненне
па плановите норми
PlacanгmaU1o л, -е —плгвов норматив
PIazaorlrnerfütIllIla/— изпълн-ви- па пла¬
новите норми
Plaannгmareiirgnag f — установяване пг
планови норми
Plazop tt-mcerin/j*— аттнмнзгцня на плана
Plaapeгioac / -п — плгвов псрноц
Plaaposiilon/ —ec — I. позиция (статия) па
плава; 2. позиция от (амснклгmуоа на про¬
дукция нлн услуги
PlacpräzIsSeetruc J*— уточне-не -а планг
Planpneis т, -е — планова цена
Pla/produktion*— планова продукция
PlanpuojrUU п.-е — ноаскmаnлан
PlaarücUsiazd т,,* — изоставате в изпъл¬
нението на плана, неизпълвевне нг плгна;
drn * aufholcn — догонвам изпълнението
вг планг
Plaanealisleruau / — нзпъл-е-ие -г плана;
вж. Placeuaüllnag
Plaauuzde /—аmеоаипя нг планиране (мре¬
жов план)
* , cnete — първа (изчислителна) операция
на планиране ,
*, korrigierende—операция нг коригиране
нг плана
Plan S^lbJ^l^lUoeUea р/—-плгвова себестойност
Plansoll п — планова зацгчг
Plaasort1mrat п — планов (планиран) асор¬
тимент
Plaasielle / -п — щатно място, щатна еди¬
ница (длъжност)
—, freie — вакантна (щатна) длъжност
Planstellen pl — щатотс
Planiril m, -е — раздел пг плана
Plantreue *— съблюдаване на плана
Planung * -еп — планиране,- mоасктнргте|
прогнозиране
— , auftraugfbuadeae — планиране на бгзг
поръчки
— , ciurzverantwortliche — планиране, осъ¬
ществявано вътре т предприятието
—, frzengalsgebundene —планиране нг базг
продукти
—, gcmriasamr — съвместно планиране
— , /letUeadr — пълзящо планиране
* , iaafгbetrifblirrc — вътосшназавацесо
(производствено) планиране
* , komplex-teruitorialr — комплексно те¬
риториално планиране
komplexe —— комплексно планиране
—, ko/ti/nifulicre — пълзящо планиране
—, laz/frisUlge — дългосрочно планиране
— , laufende (operative) — оперативно пла¬
ниране
-, m1tielan1stige — соеднаеоочна планиране
* , ohjfktgfbuadeac —. планиране на база
обекти
—, operative — оперативно (т-куша) плани¬
ране
*, opUimalc — оптимално планиране
— , pfrmaaeate — непрекъснато планиране
— , perspektivische —— nерсmекгuт-о плани¬
ране
* , sozihlöUoaomtsrhc -— социално-ико-о—
мнческо планирай
“, siuuUUnUUonUrcif — структурно планиране
“ , taufert-gc — съставяне вг mоанзтадсгве—
нн планове за всеки ден
—, Ueuriiortalr — mеонеарuална планиране
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
219
- , volkswirtschaftliche — народностопанс¬
ко планирана
*, zent-ale staatliche — це-mралнх държав¬
но планиране
*, zentrale — централно планиране
~, zentralisier ie—центрзлиаиеино плиндрине
Planung de- Arbeitskräfte — планиране на
трудовете ресурси (работната сила)
Planung Ue- Preise — планиране на ценетл
Planung der Transporileisinng — плиндри-
не на теа-ъпхет-ите превози
Planung der Valuta — плиндрине на валут¬
ните преходи
Planung Ue- mate-ialteernisehen
Versorgung — планиране на материално-
тез-cгеъкотх снабдяване
Planung Uee Arbeitslohnes—- пландранл на
работната заплата
Planung des KteUiis — кредитно планиране
Planung Uec Lohnfonds — планиране ни
фонд „работна заплата“
~, leisiungsabhängige — планерина ни фонд
"работна заплата” н зависимост от резул-
тзте н работата .
Planung Uee S/aatshaushalCe -— планиране
на държавния бюджет
Planung dec Warenumsatzes — плиндрине
на стокооборота .
Planungs- und Bilanzreserven pl — плано-
вх-бала-созc резерзе
Planungsaeianf т — процес ни разработва¬
не ни плана
Planungjcatcilaun.j/ -en — планов (плано-
во-ико-хмечеъкз] отдел
Planungsaufgabe / —п — планова задача
PlannngsbchÖrde / -п — планово учрежде¬
ние (ведомство, орган)
Planungsebene f -n — ндво на планерина
Planungseinheft / -en — планова единици
Planungsfchler т — грешка н планирането
PlanungsgcgenstanU т — обект (предмет)
на планирана
Plannngsho-izont т—период (хоризонт) ни
плиндрине
Planungsinstrument п, —а — инструмент за
планиране (проектиране)
Planungskennzifferf-n—-ормиеизан пока¬
зател, използван при съставянето на плана
Planungsmappe f — досие на дирекцията ни
предприятие (за контрол ни изпълнението
ни плана) ■
Planungsmaßnahme/ — п — мероприятие н
областта на пла-^а-еео
Plannngsmcchanismue т — механизъм на
плиндеанл
PlanungsmethoUe/ -п—метод ни плинеринл
planungsmeihndieeh adj. — отнасящ са към
методиката на планирана
Planungsno-maiiv л, -а — планов норматив
Plannngscodnnnn/— ред прд планирана
Planungsorgan п, —а — планиращ (планов)
орган ‘
Paanungsntganleatinn /, -en — органдаадии
ни плиниеанетх
Planungsptinalp е — п^знцип на планирана
Planungsrechnungen pl — изчисленся пре
планирана(проектиране)
Planungsschri/C m, -е — стъпка (етип) на
n"олктcеинл (плиндеане)
Planungespanne f— планирана разлики (нл-
съответствие) между цанета
Planungssys/em п —- системи ни пландрина
Planungstätigkeit f—дейност н областта ни
планcранетх, планерина
planungs/echnisch adj — свързан с елзнc-
кити на планирана
Planungsiheotic f— теория ни плиндрането
Planungsvo-anschlag т, «е — проектни
сметка
Planungszcitraum • , • — планов период
Planunte-e-füllung f — неизпълнениа на
плани, изоставане н изпълнението на плана
Planuntetseh-elinng f — неизпълнендл ни
плина; вж. Planuntetevfüllung
PlanTar-anncе/ -n — вариант на плана
Planvetflechtungsbilanz f, -en — плинов
междуотраслон баланс
Planvetgleich т — ъеинне-де с плана
Planverletzung/'— -аруше-cа ни плана; вж.
Planvetstoß
Planverlust т—загуби вследствие неиапъл-
нениа ни плани
Planverteehnnngeverfahten п — форми на
разплащане, основана на периодично из¬
тегляне на съгласувани суми
Planversioß т — нарушанзе на плина
PlanvertciUiguпп—/— обосновавана на плани
planvoll — планомерен; вж. planmäßig
Planvorgabe / -n — планово зиданиа
Planvorjah- л, -е — минала (предходна)
планова години
Planvorlauf т — предсрочно иапълнанcа ни
плани; преззпглиеиза ни план
Planvorcchlag т, -=е — проектоплан; пред¬
ложение към плани; вж. Planvorlauf
Planwerte pl — планове динни
planwidrig adj. — противоречащ ни плана
Planwirtschaftf— планово стопанство, пла-
220
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нова икономики
Plhcnhhlrc pl—планови цифри (ндсазасeлп)
Plheneilrhum т — планов (планиран) период
Planziel л,-е — планова задача
PlhnziUUrrn pl — пландвп показатели; еж.
Plhczahl1n
Plast m, -е — пластмаса
Plhstikflhscb1 f -е — nлистмисдод шише
Plalteneinreit / -rn —- дисково устройс^о
(ЕОД)
Plaltrnouuhcishlion f— организация на дан¬
ни оърху магнитен диск (ЕОД)
PlatnüC1uIr■aJu^cgoc pl — вътрешноградски
превози
Plhlnhu1el т,—«е—местен тътгдгссп агент
на фирма ос друго населено място
PlalzanurCot п — пъсписoвмeсспндсс
(стат)
Piatzhcwelsncj / -еп ■—— паричен превод о
рамките ни един грид
Platz-geid п — такса за съхраняване ни това¬
ри на тстпторпнта на жп гари
PihtzgrschäUI- и-е- — сделки зи продажби ни
вносни сmдса. реализирана при купувачи
Platnutoerändlru т — нтсдптпясин за тър-
^0^ -ни едро, сдпто не търгуват в друго
населено място . .
Platzkapazität f — количество (брой) места
(о заведение за обществено хранене)
Platzkoslenr1hrnucu / -еп — (детайлизи¬
ран) отчет на разходите по отделни работ¬
ни места
Pihlzmacjel т — недостиг на мести
Plhlnmoclhg1 /— монтаж ни място -
Platzscbrck т, -s — чек, който се издава и
осребрява ни едно и също място
Plhlnsprshn pl —— надбавки зи инкасиране на
мeнпсeлнпцп о неголеми и отдалечени места
Plhtnlualte/ -п—въттeшндгтадсса превод¬
на мснпсeлппца(сраси)
Plalzeeuruancr т — местно потребление
Platzeorltr1t1u т — (местен) представител
на фирма ос друг град
Platzvorräte pl — местни запаси
plazieren intr. — настанявам; еж. rlhciruee
Plelit)/ -е —- 1. нeсъссдясeлпдсс. банкрут;
~ macbrc — банкрутирам, разорявам сс;
2 неуспех, провал
Plei^i^rsi^i^i^i^i^C^t/ -«е — плeпитпд заседание
Pluuhlismns т —- плурализъм
rluualislishh adj. — плуралистичен
Plus п — I. плюс, нтeпмущeссвд. предимст¬
во; 2. сума о повече, печалба; излишък
Plusbetrhg m, - —— сума ни излишъка
Plnsmacbruel / — извличане на печалби;
обогатяване; алчност
Plusshldo т— положително (активно) салдо
Point т — пункт (при котиране на стоки)
(борс.)
Police/ -п — застрахователна полица; «ic«
~ hnsslcll1e издавам полица;
beeaecle — поименна полица
-, uemiscbtr — смесена полица
-, laufend« (eicbt laxierte, offene) —откри¬
та (генерална) полица
Police da rirbrn и — заем срещу (застрахо¬
вателна) полица
Policehallru т собстсетге на (застра¬
хователна) полици
PollceinhaCrr m, cоб(тгсeнпсc ни застра¬
хователни полица; вж. ₽olice!rhlteu
Politik f— политики .
-, hguurssiv) — агресивна nдлпспка
drflhtionis1ii^<^^e—дефиниционна ндлитиси
*, monetäre — монетарна политика
-, ökonomisch« — икономическа политики
-, uestrikliee — ограничителна ндлитпка
Politik dir Beibehaltung des Lobeeivehus
— политики на замразяване на рибо-тната
заплати
Politik drs "roll Cack" — политики на отх¬
върлянето
Politik drs Hausballsdrfizils — политика на
бюджетния дефицит
Politik drs LoЬesIorrs — нолиспса ни зам¬
разяване ни работната заплита
politisch adj. — 1. политически, нолпсичeн;
2. ловък, хитър
politisch« Risiken — nдлиспчсссп рискове
(оъв външната търговия)
rolltisi1U1n itr. — разисквам нолитпчсскп
въпроси, занимавам се с политика; ндлисп-
зирам .
Polypol п — nдипnдлпя (наличие ни пазара
ни много участници о търсенето и предла¬
гането)
Pönal« ^-kc—пеная (наказателна сапкцпн«
включена като клауза о договор; (външно-
търг.)
Pool т (engl.) — 1. бюро, обединение; 2. общ
фонд; обединен резерв; 3. пул (съглашение
от картелен тип между конкуренти)
Pool—Abkommrn п —- общо споразумение,
общи спогодби
ropuläuwiss«nschaUtlihh adj. — пиучпдпд-
nулнтсн
popularisieren tr. — популяризирам
Popui arität / — популярност
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
221
Population/— 1. население; 2. разпределяне
на -иселе-иаmх по местоживеене д възраст
(стат.)
Prpulationsthenrlc f— теория за наехдона-
селлнилех
PorC-KonnossemenC п — пристанищен ко-
носамент
Гщ/сПсшНс п — портфейл (икцид ели цанни
книжа)
Po-tioniernngsfunk1ionn, -en — функция ни
пхрдихниеане (разпределяна)
Porto и, —c; -ti — пощенски разноски, по¬
щенски такса
portofrei adj. — освободен от пощенски такса
Pn-tokosten pl — пощенски разходи
portopflichtig adj. — подлежащ ни облагане
с пощенски такса
Portosaiz т—фри-кcеозка (nеедваеcталнх
заплащане на пощенските разходи)
Position / -ап — I. пхаении; разположение;
положанза, местоположение; nüh-cndc *
— ключови пхзздии; 2. пост, длъжност;
служебно положение; 3. становище, гледи¬
ща; 4. статия (на бюджета); 5. точка, пункт
ausgabensciiigc—■стится за разход
~, einnahmenseiiige — статия за преход
positionieren tr. — установявам в определе¬
но положение, поадцих-драм
Posi/innes/iehprobe f— подрлдан избор, из¬
бор по ред (стат.)
positiv adj. — положителен, сигурен, конк¬
ретен
Potitivwiekцng/—действие на принципи ни
гласност н търговския регистър
Pos/ f — 1. поща, пощенско отделение; mi/
gleicher ~ —- веднага, със същата пощи;
mi/ umgehender ~ ——- с обратна пощи; 2.
писма, кореспонденция; Uie - Un-chlcsen
— прочитам (преглеждам) пощата; 3. по¬
лучени пощенски пратки
Post- und FernmelUegebühren pl — пощен¬
ски и телекомуникационни такси (телефон,
телеграф, радио)
postalisch adj. — пощенски
Postamt и, чег — поща, пощенска станция
Pos/angcs/ell/c m, -n — пощенски служител
Postanweisung/ -en — пощенски запис
Postauft-ag т, че — поръчка за инкасо ни
пощити
Postauft-ag zur Geldeinzichung — поръчка
ни пощита за получавана (cнkаслеане] ни
пард
Pnciauft-agsabkommcn п — съглашение
относно изплащане ни задължлнзя по по-
щати
poc/daticten tr. — слагам по-късна дата
PnetUicns/lcls/ungsgebüht f -en — запла¬
щана на пощенски услуги
PostUiens/leistungstarif т — тарифа за зап¬
лащане на пощенски услуги
Posten т — 1. елЕмент, член, единици (дин-
нз) (ЕОД); 2. партида (търг.); 3. перо, ста¬
тия (счетоводна); 4. позиция (стокова), ста¬
тия; 5. пост, служба; einen lci/enUen ~
bekleiden—заемам ръководен пост; einen
~ an/re/en — постъпвам ни служба; 6. су¬
ма (и); 7. контролна партида от издалия
(стат.)
~ , an/izipativc — предвиезеелнд статии на
баланса
debitorischer—дебзторска статия
~, dn-eblaunendc — преходни суми
~, ungedeckter — непокрита статия
*, schwebende—"висящи" статии, неизпол¬
звани пееднаанагеии сумз
~ , transito-ischc — преходни стат-зл ни ба¬
ланса
Posten auf det Aktivseite—статия ни актива
PoeCcn auf der Passivseite—стития на пислни
Pos/cn der Zahlungsbilanz—статии ни пла¬
тежния баланс
- , laufende — статии па текущия платежен
баланс
Posten der 'Reehnungsaegrenzung—разхо¬
ди зи бъдеще периоди
Posten, Uie der Rechnungsabgrenzung
Uienen — статии, разграничаващи отчита¬
нето на преходите е разходите между от¬
четните перлодд
pnsCcnmeiee adv. — 1. по партиди, на части;
2. по статзе
postfrei adj. — необлаган с пощенски тиксл
Pns/ntelstcmpel maschinn/ -n — машини за
подпечатвана; вж. Pns/ntelstempler 2
Postfreistempler т — 1. клдлнт ни пощата,
ползващ маркировъчни машина; 2. марки¬
ровъчна (феанкзехзъгна) машина н по¬
щенската служба
Postgebühren pl — пощенски такси
Poe/gui и, чаг — пощенски пратка
pociindus/tial codeCy (engl) — поседндуст-
рсално общество
Postkartenscheck т, -S — разплащателен
чек във формата на картичка
Pos/kasscnvnrgang m, че—пощенско-касо¬
ва операция
postlagernd adj. —до поисквана •
Postleitzahl / -en — пощенски код
222
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Postmiefvefpackuua/' —ec—noшснесн опа¬
ковъчни средства, поедaегатянн зг вре¬
менно ползване
Poeimo/opol п — мaнaпaл нг осъществява¬
не па пащ-неки оп-рацин
postnumerando Qat) — с последващо пла¬
щане; (нзплащгв) срещу нзпълве-нс на по¬
ръчка -
postnumerando-Verzinsung/'—заплаща¬
на лихва слсц изтичане нг срока
Posl^i^i^i^t^i^t^h^ti^n а* -сп — паелсдвгша запла¬
щане, заплащан- слсц изпълнение па по¬
ръчка
Postpaket л, -е — maшснеки колет
Postporto л — пощ-веси такси
PostpnotesU т — протестиране вг менител¬
ница нлн чек по пощата .
Postfrotesiauftrau m, - — поръчка па по¬
щата цг протестира менителница или чек
Postregal п — монопол при осъществява¬
на паш-нскu операции; еж. Posimonopol
PosirfiafechrcUhrfu и, -е — туристическа
mащснека—чекова книжка
PoeUeаrhcа pl — пощ-веси пратки
PosiscCrck т. — нощ-неси чек.
Postschccküberweleungj* -са — нащeнcкcг-
чеков п^-тоц
PosUsrhrrUdifasU т — оборот по ч-кота те¬
куща сметка при пош-несг станция; еж. -
PosUscercUoerkcCr
PosUschrrkUnato п, -а — текуща пощенска
чекова смсгкг
PoetecCrckkoctoiahabrr т собственик
на текуща сметка т пащ-веkа станция
PneUsrCerUspaгkasse /—п—спестовна снсг,
работеща с пощенски чекове
Posisc-hcckveitkfhr т — оборот по чекова
текуща смсгка при mашенека станция
Postsendung/, —cc — nащ-весг пратка
PostsUripium л, -pta; --fie, (PS) — пост-
сkрнпгум- посл-нuс
Posieparhure п, —nашснска спестовна
книжка
Postsparkasse * —п — mашенска спестовна
каса
Posisphrkoato и, -Uen — пощсвско-спес—
товна смстсн
PosUsUemprl т — nащевекn печат, пощ-веко
клеймо
PosiverUehr т—maщснскп съобщения
Pnetoerгerrаuа/sofuUfhr т — пашевссп
разчсгнн aтеоацин
Pnstoeгsaad т — 1. каталожна търговия
чрсз изпращане на стоката по пощата; 2.
тащсвска пратка
Postwagen т — пощенски вагон
postwendend adj. — с обратна тоша| с първа
поща
Po^it^eeU^u^ug/ — реклама с използване пг
пошснсси- телефонни н телеграфни връзки
PoeUwcntzcicCca л — знак за пощенска так¬
са, пащевека марка
PnstwuгaduucUsarhea pl — рекламни мате¬
риали, разпространявани по пощата
PnsUmuгaseaaunuen pl — рекламни матери¬
али; еж. PostaгurUearhea
Postzariu/gsverkehr m — пощенски плате¬
жен оборот, платежен оборот по таш-некн
атеоацнн •
PostzzOluhUectiguung/ — мнтвнческа офор¬
мяне (обработка) -а mошепски товар
Postz<oIuoUdcu/u/ — пратила за митничес¬
ките аnеогиnи на пошенеките учреждения
Poeizwa// т — задължение за ползване на
naшевскн услуги за определе-н тицоте
пратки .
PoUeniial п — потенциал
-, missensi:haftlicre—UerCaisrhca — научно—
технически потенциал
—, uUsUuz/swirUerhafUliches — военн<г-нка-
памичсссn пат--иигл
PoUeaUiaImeUroae *— метод на тот-нииалn—
те (мрежов план)
poUeaUiell adj. — потенциален
Puäeruezz f -ec — преференция, поецпачн—
таве, привилегия
PuäeeuezzeaaguгfgaUlna * — сумиране на
поецпачнтгния, определяне нг суми по
ранг
PuaerueazeaUtor m, -сп — фактор на пред—
тачнтнвия(привилегии) .
Puäeenezzenaktinz /, -еа — функция пг
предпочитане (нрсферснцnH| привилеги¬
роване)
Puaef renzordnung/— подреждане нг пред¬
почитания (nонтнлегин) ,
Präeerrgzfrris т, -е — преференциална
(привилегирована) цена
Puäerregzspaagc*— разлика между префе¬
ренциалното миео н митото, с коего се
облагаг други стоки
Präeercgzayeiem п — система па преферен¬
ции във връзка с митата; еж.
Puäferenzzollsystem
Puäeeuegztarif т — привилегирована (пре¬
ференциална) тарифа
Präferenzzoll m, - — преференциално мито
Pгäl■erejlzzollsyetfm п — система -нпоеф--
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
223
ренции; система от преференциални мита
Präje f— монетен доор
Puäj1ansthlt f — монетен двор; еж. Präg«
Puäj1g1bürr / -еп — такса за сечене на
златни монети ’ .
prägie tr. — сека (монети)
Prägerichl п — право за сечене ни монети
PräjeshЬaIs т — такси за сечене ни златни
монети; вж. Präjejebübr
Pragmatik f — нтаrмитпчпдст
Präklusivfrist - ee — прeслузпосп (със
спънки) срок
Praktik /— практика
Praktikant т, -сп — стажант
Praktiken pl — интриги, машинации
Praktiker т, практик
Praktikum n.—tika—нракспка. практически
занятия
praktisch adj. — птиктпчeп (чооск); птассп-
чeскп; фактически
ruhktisi1r1n itr. — практикувам
pUhktisleu1n tr. — прилагам
Praktizismus т — птикспцпзъм
Präliminarien pl—прeдвирпсeлнп nтeпооотп
Puälinlicaue1uhлedlunJ1n pl —— прсдоити-
селни преговори
PrämOlioiutic/— премиране, награждаване
Präm^iefuntsbedinjunurn pl — условия
на нтсмпрапe
Prämie / -п — 1. зaстрихдоасeлпа премия
(вноска); 2. награди, премия; huf ~
verkaufen — продавам с премия
Puämicnakkordlorn m, -ч - -— нтeмиaлнo-
акордна работна заплати
Prämienanleihe / -п — -заем с печалба
Prämiinantiil m, -е — част от печалбата,
отчисляван о премиалсн фонд
Prämienaezablucj / -ec -— вноска при
сключване на договор зи застраховка
Puämi1nderot п—нрeмиaиeн фонд (застр.)
Puämien1inlhje / -п — премийна вноска
Puämicne^lCtohnunc;J/— нрeмиалнз система
на заплащане ни труда
Puämien1ntzuu т — теглене на птeмпп
Pr^ämireUonds т — фонд "премии"
PuämieeUondszuUüЬrucg / -еп — отчисле¬
ние за фонд "материално стимулиране"
Puämienuelder pl — прeмпални
PuämlenJeschäfI л,-е — срочни сделка с
нтeмпп ■
PrämieckauU т, -«е — покупки с премия
Puämi1nkennziff1rn pl — производствени
показатели, изнълпeппссд ни които дава
право на нрeмпн ■
Puämienl1islnnuslolln т — сдeлнд-•нрeмп-
ална системи на заплащане ни труда
Prämleeiobe т, =чв — (получена) парична
премия
Pr ämireiobesyslrm п — системи на преми-
ално заплащане на труда
*, puouu«ssiv«s — прогтeспопо-nтeмиилпа
система ни заплащане ни труда
Prämienlos п—облигация (билет) от нeчил-
бен заем
Prämieemillrlpf—средства ни фонд "мате¬
риално стимулиране"
P^ä^mireoCJektlohe т—сдeлно-прeмиалпд
nодасктнд заплащане на труда
PrämieeoClighlioe / -rn —— облигация ос
печалбен заем; вж. Prämienlos
Prämienordnung/— ред на премиране
Puhmlenrückerstatlung/-en — връщане ни
част от застрахователната премия (лично
застраховане)
PuämiecuühkuewäЬu/—връщане на чист ос
застрахователна нтeнпн; вж.
Puämi1nuück«rsthttunu
Prämiii^ri|^(^1i^i^C^j/ — регулиране - на разме¬
ра ни премиите
Puämienre^ueve/ -п — резервен канпсил за
ндктиоапe претенциите ни засстзхдвисe-
лисе
PuämieeshЬleuderei /— дъмпинг на застра¬
хователните премии
Prämi1esrhren и — 1. даване на премии ни
купувачи, ниnтиопл определено количест¬
во нокунсп (изплаща оъв вид ни печалба);
2. метод ни съхраняване на глогове о спес¬
товни каса
Prämienstücklohn m, <- — сдeлпд^птeми-
ално заплащане на труда
Prämienslückiobe nach Plannormen —
сдeлнд-нрeмизлнз работна зипласи (с пре¬
миране изпълнението ни плинооисе норми)
Prämien stun Cd ипп/-е п—отсрочка на внос¬
ката ни застрахователна премия
Prämieesyslem и-е —нтeмиaлни системи;
система ни стимулиране
Prämircthrif т — нтeнпзлпз тарифа
(транс.)
Prämien verkauf т — продажба с премия
Puäml1neertrhu т — договор за премия
PrämieneorauszaaЬ1ucU■-1n — плащане ни
застрахователна премия о аванс
Prämienzahlung/ -еп—изплащане на пре¬
мии
Puämienn«itlohe т — ндотeмeппд-нрeми■
ално заплащане на труди
224
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
PramienzuführunnrJ/ -en — отчсслание нън
фонд "материално сезмулиеи-е"
prämieren tr. — премирам, награждавам ■ ■
prämile-en tr. — премирам; еж. prämieren
Prämisse/ —n —- предпоставка (премеси)
p-ännmerando — с пеедзаеcтел-х плаща¬
не, с предварително плащане на процент
pränumerando-Verzinsung / — предвари¬
телно (авансово) плащане на лихви
P-äm^r^ee-Hiion, —еп — 1. изанс, плащане
иза-схнх; 2. ибх-зма-ено плащана, изпла¬
щане на задължениа
Pränumerationskauf m, -че — договор за по¬
купко-продажба, 'задължаващ купувачи да
плати иванс
Prärogativ л,—а — прерогатив, изключител¬
но право
Prärogative / -п —- прерогатив; вж.
Prärogativ
Präsentant m, -en — предявител на менл-
телнсца
Präsentation f — представяна; вж. P-äsenz
präsentieren tr. — подавам, поднасям;
jmUm Uie Rechnung - представям някому
сметка за плащане
Präsenz / — 1. пеисъътнзл; 2. представяне,
представителство
Präecnzgeld п — дназнз пири; представи¬
телни пире
Präsident m, -en — президент; председател
ptäsiUic-en itr. — председателствам; einer
Versammlung - — председателствам, ръ¬
ководя събрание
P-äsumtion / -en — предположЕниа, пре¬
зумпция
PtätcnUcnt т, -en [auf Akk.]—п^лтандент за
Praventilir/,-en — 1. прененцля (аасер.); 2.
предупрежданил, профилактика, пеедоев-
рзтява-а .
präventiv adj. —— п^еванеднен, предпазен
präventive Maßnahmen c-g-elfen — взе¬
мам предпазни (прани-е•зннл, преднарз-
т•еnни] мерки
Präventivmaßnahmen pl—предпазил меркл
Praxcnlogie / — пеаксеолхгии
Praxis/ -хап — 1. клиентели (юр.); 2. прак¬
тика; 3. приемен час (разг.)
-, internationale—международни практики
-, kaufmännische — търговска практики
praxisbezogen adj. — който а свързан с
практиката
Praxisda-lchen п — практически зием
p-axlsnah adj. — близък до практиката
p-axlsvcrbunUen adj. — който а свързан с
практиката; ’ вж. praxisbezogen
PtäzeUens л^гОш — предишен ълугаH. при¬
мер
Prazcdena /— 1. преимуществено прино,
преимущество; 2. прецедент
PtazeUcnafall m, • — пеенлде-т
ptäzlte adj. — прецизен; точен
ptaaislc-cn tr. — уточнявам
P-äzi:^ii^^-^r^n^^ -en —уточнение
Präzision f— прецзаноът, точност
Präzisionsarbeit / -en — пеадcана работа
Präziswechsel т—ма-лталнзца със срок на
плащане на определена дата
ptefe-cnce sha-cs (engl.) — пеивеnегерхви-
ни акциз
Prefe-cnzzoll m, -*е—преференциално мето
preferred Stocks (eng/.) — привилегировани
акции
Preis m, -е —— 1. награда; премия; 2. цана,
стойност; den - festlegen — определям
ценати; den - neetsc/zen — определям це¬
ната; den - ändern—иаманим цана; den -
angeben —— указвам цена; den ~ drücken
— подбивам (смъквам) цена; den ~
reduzieren —— понижавам цени; den -
un/eteicien — подбивам цена; die hohen
-е behaupten sich — цаните са задържат
високи; die ~л c-holcn sich — нандmа отно¬
во се повишават; Ule -е ermäßigen — по¬
нижавам цени; Uie -е flauen ab — ценете
падат; Ule ~е fluktuieren — ценете се ко¬
лебаят; die -а hetabcetzen — понижавам
цени; die -е hinanftreiben — понишивам
ценете; die -е hochhalten—държа ценете
на високо ниво; die ~а hochech-auben —
покачвам цените; die -е hoch/veiben —
покачвам цените; die -е kleitern in die
Höhe — ценита се повишават постепенно;
die -е schießen in die Höhe—ценита стре-
метелно растат; die ~а senken — понижа¬
вам ценита; die -е ziehen an — ценита се
повишават; den ~ ab bauen — понижавам
цена; den ~ aemachen -—договарям цани;
im - anziehcn — покачвам са за цана; im -
fallen — падам за цена; im - heta^b^t^ei^i^en
-— понижавам депи; im ~ nachgeben —•
отстъпвам зи цани; im - sinken—падим за
цана; im * sielgen—повишавам се за цена;
im * zurück-chcn — падим зи цена; mit
neuen -en versehen — установявам нови
ценз; unsere -е vere/chcn eich — нашета
цени включват; Ule -е haben eine elnkenUc
Tendenz — ценетл лмат та-деннли към-
понлжанеа; - mit Aufschlag — цена с по-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
225
вншевnе; um jeden на всяка - zum
— von 6 DM — на цена 6 марки
— , abgemachten (ab/eхprnrhe/eг) — дого¬
ворена ценг
-, an/cmeser/cu (aaneCmbauer) — прием¬
лива (умерена) цевг
~, änßfnsifr — крайна ценг
bestätigter — потвърдена цена
-, brUulcbei/dividnellcr —ц-нг на конкретно
nо-цmоuятnе; цена при специална поръчка
*-, bemeglirheг — изменяща се цена; вж.
oauiabler Preis
-* -, durcCschaittlirC gewogener — средно
претеглена цена
~, rcCUer — истинска цена
—, cfeeUtioer — фактическа (реална) ценг
-, elastischer—изменяща се цена; вж. Preis
oaгiablrr
endgültigen — акопчгтслнг цевг
*, erhörter — mавuш-на ценг
—, ermäßigten — понижена ценг
*, cгsrhwiaglicCen — достъпна цена
-, ‘^сг — твърда цена
—, feeigesclzter—уговорена цена; вж. Preis
abgemarhieг
—, ria/icrir’ —— фнктив-г ценг .
—, fixer — твърда ценг
—, eoadsbezogcner—ц-пг, отчитгша плати-
аасгmг на фондовете
—, ‘1111’ — свободна цена
* , güliiger—действаща ц-нг
— , /üzsiiger — изгодна (дaегъmпа) ценг
*, 1111^1/^’ — гвърцг цена
— , geltender — действаща ц-нг; вж.. Preis
gültiger
—, gemiUtflUrr —- усреднена цена
-, дepeefeertcг — надутг цена
—, gesenkten — понижена цена
— , /fseUzlirCcг — цена, установена със за¬
кон, цържатнг ценг
*, gestützter — цснг с отчитане на предос¬
тавена дотация
/estruerier — регулирана ц-нг
—, /lflUrnden — пълзяща ц-нг
— , CrrabgfertzUer — намалена цена; вж.
Preis gesenkter
*, horhgftrifbeaeu — силно покачени цсни
-, konstanter — постоянна ц-нг
—, Uo/iraUillcC 11x1/1801,11’—цсва, фикси¬
рана в договор
* , labiler — измсвящг се ц-нг; вж. Preis
variablen
laufender -— текуща це-г
— , marUUgrrerhteu — цена, отразяваща ко¬
нюнктурата на пазара
*, mäßi/eu — умерена цена
—, aatürl1rCeг — -стесгв-на цена
—, /1^1 tragbaren — неприемлива (не съот—
ветстташг на пазара) цена
-, optimaler — оптимална цена
— , öuilicCfr (ortsüblichen) — месена ' цена
—, proClbltonlxchf r — забранителна цена
—, regulierender—регулираща цена
*, sinkender — панижaтгшг се цена
— , staaUlicC efхtgesciztcr—ц-на, установена
от закон; държавна цена
-, starten — неизменна цсна
—* ., euboe/iionierUfr — ц-нг с отчитане па
дотация; вж. Preis geschätzten
-, übfnCöeter — завишена ц-нг
—, umgrhegaeг — съвр-мсннг ц-нг
-, uaerscewiggliceer — недостъпна цена
* , unveränderlicher—п-изменпг ценг; вж.
Stauner -
— , oariahlfr — изменяща се ценг
- , vr’hilligUfn — намалена ц--а; вж.
grsrakUru
— , veuelzhanUfr — уговорена цена; вж.
abgrmhceter -
- , vergleichbarer -— съпоставима (сравни¬
ма) ценг
- , vcrlusibniagfzafг — неизгодна (носеща
загуби) ценг
* , oerUnagIirh freUgesctzUrr — цена, фикси¬
рана т договор
-, verzollbarer — цена, облагана с мито
-, ooгhuss1rrul1chrr — орн-нтировъчнг цена . '
—, vorläufiger — временна цена
- , ,11^1111/1’ — временна ц-нг
—, zonaher — зонална (поясна) ц-па
Preis ’,frfibleibeaa,’ — уговорка т оферта
"цената пг предложението може да се про¬
мени"
Preis ab Kal — цена франко кея
Preis brt Barzahlung— це-г прн плащане т
брой
Preis c.-.f. — ц-нг "разходи, застраховка н
навло плагенн"
Preis dca Wenttyps — цена, съответстваща
па стойността
Preis dce Basiezeitraumre; uzoeräcaerUeг —
— неизменна базисна ценг
Preis f.a.a. "франко по прог-женне пг кораба"
Preis f o.b. — цена "франко борда па кораба"
Puris ‘nanUo — цснг франко
Preieökozomic f — иканамнсн на цените
Pneisüberhöhung/— завише-н- нг №(^3
Preleührufrüfu/g / — преразглеждане па
15. Немско-български икономически речник
226
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
цените; вж. Pu1ist•1visioe
PueisüCeгwatilШlcJ/— контрол над цeппсe;
вж. Preiskontroll«
PueisäcdernnJ/, -еп — изменение (на рав¬
нището) на цените
Prii säe diruegskoeftizieel т — коефициент
ни изменение (на равнището) на цените
PueisänderueJSt-ücklate /, -п — рe(eто. об¬
разувал се о резултат на ръста на цените
Preisabbau т — понижаване (падине) ни це¬
ните
-, riescbceldeeder — рязко падане на цените
Pu«ishClhe т, —ssr — отстъпки от цената;
вж. Prrischcblhß
Prrii^s^t^i^e le«,—е — споразумение за цената;
вж. Pu1ishbspuhhhe
PteisaCsaateZunCttooC— функция на търсе¬
нето
PueishCshInkuuve/ — криви ни изменение на
търсенето о зависимост ос нивото ни цените
Pueishbshhlhu т — отстъпка ос цената; вж.
Preisnachlaß
PueisaCscilwechrung"— тенденция към по¬
нижаване на цепите
PrrisaCscЬmäcbunustendees /— тенденция
към понижаване на ueппсe; вж.
Preisabshbmäcbunu
PreishCsruhcrr/ -е — споразумение за це¬
ните (ос киртелеи характер)
PueisaCstuUuncu/—дпфeтeнциацпн на цените
Pueisab■mc1chьucUаec —дтслдпeпиe на це¬
ните (от ссойностси)
Pteisanalysz)/ -п — анализ ни цените
Preisangabe),'— обозначение ни цената (це¬
ните)
Pu«lshcu)bol п — предложение (оферти) с
посочване на цени
- , IuIiusI kalkuliertes — предложение с
посочване на крайната цена
-*, v1uCicdlihres — предлагане ни обвързва¬
щи цени за някои доставки и услуги
Preisangleichung/— изравняване равнище¬
то ни цените
Pu)lshnordnuncu/—разпореждане зи цените
Puelshnstieu т -е — покачване (ндвпшзва-
не) ни цените
Pueisantratsverfarree п — процедура за
разглеждане и утвърждаване ни предложе-
ппя за цени
Pu1iisat|/ -rn -— оид цени
PueisauUChu т — структура на цените
PueishufscЬlhg т — надбавки към цени
Pu1isanftri1b т, -е — подем (възход) на
иeписe
Puelsauflriebsteedenn/ -ec — тенденция на
подем ни ueпптe
Ptr!ishus gleich m~)—изравняване ницeнисe
PueishuskucUtspUlichI / -ec — задължение
зи даване на справки относно цените
Pteisausricil1ung/— ориентация ни цените
Pueisausze1cimшle/— обозначение ни цени
на стока с маркировка
Preishnsz«icheunJspflicЬI / -еп — задъл¬
жение зи обозначаване на цени
Preisbhsis /— база ни цените
- , riueee — собствени бази на цените (зи
разлика ос международния пазар)
Pu1isC<^<^il^i^^^r^^t/ -ec — ценово условие
Pueisb1U1stluueusIendeen / — тенденция
към стзбплпзацпн или към незначително
повишаване на цените
Pueisb1güesligung / -rc — отстъпки, пре¬
доставена при определяне на цените
PueisC1obachtiтncur— наблюдение движени¬
ето но цените
PteisCcr)Chnungt" -еп — изчисляване (кал¬
кулация) пи цените
preisb)U1ieiuI adj. — с елиминиране колеба¬
нията о цепите
PteisCer)^nlgung/— елиминиране на кале-
аиппнси о цените
PueisC1ueinluueu dir Zirkui^i^i^ocskoslie —
преизчисляване издръжката ни оаращeнп-
ето по тарифи и цени
Prelsb1reiciunnu des Wauecumshlzrs - —
преизчисляване ни стдсддадтдти по цени,
изчислени по пътя на елиминиране на ко-
лeбзппнти им ■
Pt1isCe$tätigun|U"*—ндсвърждавипe на цена
Pueisb)standI1ll т, -е — елемент на цени;
вж. Prelelemeel
purisbeslimmred adj. — определящ цената
Pu1isCesttinmlIne/— определяне на цени
PueisbewcJHchkkii/■— еластичност ни ueнп-
те; вж. Pueielhstiziläl
PueisC1wegunc/ — динамика (движение) на
цените
PuelsCeт'iilliJlnn /— усоърждиоане на цени
Priisbilzanzj— баланс на взаимното олпн-
ппe на ueппсe; вж. Prrisvir-
Ulehblnnusbilaen
preisblldeed adj. — ценообразуващ
Preisbildung/, -ic — ценообразуване
~, dynamische—динамично ценообразуване
-, fi-rir — свободно ценообразуване
Purlsblldunusbhfuucis/ — право (пълномо¬
щие) за участие при определяне на цените
PreisbildunusUhkIou с,-«е — фактор па це-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
227
-(ххбеззунинлто
P-cisbilUungsgcsciz п — закон зи ценообра¬
зуването
P-elsbllUnngsgrundsata т—принцип на це-
-охбеааувана; вж. PreisbilUungsprinaip
PrclsbllUungsme/hodc f— метод на ценооб¬
разуване
PrelsbllUnngsnormativ е, -а — норматив на
ценообразуване
PreisbllU ungsorganepZ—органи, занемива-
ще се с ценообразуване
P-clsbllUungsprlnzlp п — пеендзп на цено¬
образуване
Prclsblldungssys/em л — сзстема ни цено¬
образуване
P-eisbllUungsvorsehrlf/f— предписандЕ по
въпросите на ценообразуването
Preisbindung/ —en — 1. замразявана ни цл-
нлте; 2. опрадаляне ни адзннд картелни
цане; 3. обвързване на ценита
*, horizontale — определяне ни едшши кар-
тллнд ценз по зхеcах-тал;
~, langfristige — определяне на твърде ценз
зи продължителен срок
~, vertikale—определяне на лддннд картел-
нл цепи по вертскал
Preisbindung in de- zweiten Hand — опре¬
деляне на еддннз картелни цене по вертс-
кал
Preisbindung zweiter Hand — опредЕляна
ни еден-л киртелне цене;’ вж. vertikale
Preisbindung
PreiseinUungsabsprache / -n — съглаше¬
ние за ценита (между картелите)
P-elsbinUungsklauscl / -п — точка (з дого-
зора) за наблюдаване на твърдо установе¬
ни цени
PrcisblnUnngstevers w—писмено задължа¬
вана (реверс) да се съблюдават твърдо ус-
тиновене цени
P-elsbindungsvertrag m, ’ -=е — договор за
съблюдаване ни твърдо установени цане
Preisblatt п, чаг — ценоразпис
P-clsUcgrcssinn f — пх-зжаване на ценита
на морално остарели стоки
Preisdifferenz f—разлика н цените
PrelsUinfercnziorunn/ — диференцирана ни
ценита
räumliche—териториално дифераннееа-
нл на ца-иеа
- , tet-ito-lale — териториално дзфлелнцc-
еа-а на ценита
- , zeitliche — сезонно диференциране на
ценстЕ
PtelsUlffc-enzkonin л, -ten — сметки ни ре¬
зерва за cаеавнянанл на ценсте (счет.)
PteisUinnc-enz-üeklage f— резерв за изрив-
нянане на цените
P-cisdiktat п—дзктит н областта на цените
*, monopolistisches—диктат н областта ни
ненлте, определяне на ценз, осигуряващи
висока печалби
P-eisUiskriiminecvune/—— дискриминация н
областта ни цлнзта
PreisUlsparltäi f — различие н ненати на
цените; вж. P^cisgcfällc
P-cls Ui szlplin f— ценови ддъципncна
Preisdokumentation / -en — 1. данни зи
системното изчислявана на ценита д т'л--
данцлитЕ ни днеженеато зм; 2. документа¬
ция, яняваща са като обоснонанде за иска-
нита цене; 3. документация за нениел (вън-
шноеъег.]
P-clsd-ücke- т — игра на понижавана (ни
курса) (борс.)
P-eleU-nck т — икономическо влияние на
монополите с помощта ни ценита
P-elsUnmping п -— цлнови/f дъмпинг, Екс¬
порт (cз-хъ) по дъмпинговс цене
P-eiscbene f— равнища (нево) ни цанита
P-ciscine-neh т — рязко падина на цлните
Prclscii^^i^i^l^i^i^^e/— определяне ни цената на
новото изделие (услуга) на основата на сг-
щестзунащдтл ценз
PrciseIaJtioitälc/—Еластичност на цандта
P-eiselemcnt и, -е — елемент на цената
Prclscmpfehhinn g— препоръчване ни цана
Preisentwicklung / -en — промяна, разви¬
тие н цената
P-eisentwieklungslinie / — графично изоб¬
ражение (диаграма) ни движението ни це-
нзта
Preisechöhunng*— повишавана на ценита;
еж. Preis/cnUcna
P-eise-hörungs/cnUenz f —• mендендии ни
цените към определено повишавана
P-clecrmäßigung / -en — намалявана на
цената (ценсте)
Prcij^*^i^i^iiiiu^ung— определяне па цената;
зачзълязане ни цената '
Picltcrmlttlune auf Grundlage Uc-
Sclbetkostcn — изчислявана (калкулация)
на ценити ни база себестойност
P-eiserreehnungsvnreehrlft / — предписа-
неа (инструкция) за реди ни изчисляване на
цените
P-eiec-satakennainne- / -n ~ 1. показател
(индекс), заменящ фактическите ценз (пре
228
Р
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
аналнз на експорта); 2. показател (коефи¬
циент) па разходите
PrriseüCгrrsceafU /— лидерство пг отделни
монополи нлн монополни групировки
PrrieeesSttUlnau*— стабилизация на цените
PгetaereUlruuaU * — установяване (опреде¬
ляне) на цените; разценка
PnetefesSseitiZii/j* — определяне па цените;
вж. Pucielr/ung
P’fisfxicrrninu/ — фиксиране пг цена т цо—
говор
Pгeisflexibtliliгt /— гъвкавост пг цсните
Pnrisfoom f, -en — форма на цената
Pгeiseoгarhngg * — изучаване (англнз) нг
динамиката на цепнте
Pгeisenfigabf anordnung/—пасгг-авлевн-
за отмяна на регулирането пг цените
PreiseunUtinа / — функция на ц-ннее
Pneisgaaan ttcf* —п — гаранция за цената
Preisgefüge п — структура на и-виmс
Pnrlsgcfällc п—различие т нивгта вг цепите
(нгно. па промишлени и сслекасmапанссп
стоки) •
PrfisurgenüUur•uSuilunn/— съпоставяне на
цсниге
pneisuemigdert adj. — преоценен
Pnelsueneliim-iunnJ*— утвърждаване па це¬
на; вж. Pretebewlllluuag
Preisgeetahluncu''— ценообразуване
Prrisgrcnczf/ -■ c — лимитна цспа
Pгfisununalauf * — база на цснитс; вж.
Prciehasie
Pueisgruppo е* -а — група цени
Preisecrahseizunп»/~—намаление на цснитс;
вж. PuctssraUung
Preisindex tn — индекс на цените
Pue-sindex den Lfbensealincu den
Bevölkerung — индекс ' нг цените, отразя¬
ващ жизненото равнище нг наеелспи-mа
Pnrieiaaex der Lrhrashaliu/u — индекс -а
жизненото оатннше
Preisintrraepraaraz*— взаимозависимост
на цените
PurlxUnlkuIhtioa*— изчисляване на цепите;
вж. Preisbeгrrrana/
Preiskarte * —п — стикст с и--нтг
PreisUantell л, -е — картел, образуван с уго¬
ворка за определяне нг търговска цена
Preisliatr * — ценоразпис
PurleUathlo/ т. -е — ценотн каталог
Pt'eisUaUegoric * —п — категория на ценнге
Puriske1maJffeгrt'-a—стойност па показател
Purlsktaass f,—п — категория на цените; вж.
Pneissiuee
PreisSUiairsCl-/—точка (от договор) за цена
Pueleko/junUtuuf—kавювkтурн, характери¬
зираща бързия ръст нг цените н печалбите
Preiskonkurrenz*— конкуренция -а цените
Preiskontrolle / — контрол над цените
PгcisUnaocaUina *— кавт-пцпя зг цепнте
PuclxUooudl/lcuunueouuaa н, —е — орган за
координиране на цените
PrcixU^l^i^i^r ung/”— каmноатка на цепите; вж.
Puclenoticuu/u
PreisUreuzelastizität*— гъвкавост на цена¬
та па една стока по отношение нг цените нг
дребно
PncisUrieg т — война па иенnг-
PneisUunant т — ценоразпис; вж. Preisliste
PnrisUuror *— крива на цените
Purisiague* —п —— категория на цените; вж.
Pneisхtuec
-, in jeden — -а всички цсни
-, in wckCcr — на каква цена
Pгeisla'miar * — 1. катастрофален ръст па
цените; 2. катастрофално падане на ц-виге
Pneislcnkim //*— регулиране на цепите
preislich adj. — по отношение нг цените
Pnrislimit п —лимит на цените
Purisilctuf/ -п — ценоразпис
Purlsma/ipnlatton /-rn — манипулация па
цените
PnrC^i^£^h^r^cae^e f.—а — мераноннтнс т об¬
ластта пг цените
PucismaßsUah т—мащаб нг цените
Prrlemrchaaismus т—механизъм на цепите
Puciemrthodc / — ценови метод (измерс-и-
па ГIоаиззадитeлнаетта нг труда) (стат.)
—, refräeeniativr — представителен метод
(т ценообразуването)
PreisminZdrunn/— намаляване на цените
(по--несa качество)
Pгeismiiteiluаgspflirru / — задължение за
предоставяне на информация за цение-
Pгeismndrll н — модел на цепите
Preisnachlaß w, —sse — отстъпка от цената
PгcisaacCтris т — (документално) обасно-
татане па це-г
Preisneuoraaua/ * — реформа нг. ^-^3;
вж. Pucisneform
Preisniveau т, —а — ниво нг цените
PгeisaioeauUeaazieern * -п —г показател за
равнището нг цените (външнотърг.)
Puelsai^'^i^lIle^ft^f^a^U*—нзргтнявгне нивата на
цените
PreisnoOiceunng/ —сп — 1. котировка па це¬
ните (борс.); 2. външва■тъогавссг цена
Pucisobrr grenze*— вaй-внеакага ниво, при
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
229
което производството на стоки е още рен¬
табилно
Prelsoszlllalioe f— колебание ни ueписe
Ptelsplanune/— нлинпрапe ни цените
Preisp<oiiik/—- ценови политики
rurisrolillshr adj. — отнасящ - се към поли¬
тиката ни цените
Preispr üfunnj/ -ec —- проверка на цените
Pueisprojnosc/ -п — прогноза за цените
Prelsrückerttatlune/ — отстъпка о цената;
еж. Puelsehchlhe
Prrisrückjacu - - - — спадане ни иeнпсe
Pueisrückscblaj т—спадане на цените; еж.
, Pueisrühkuaeu
Pu1lsrückkv1utluunU — отстъпка - ос цени
(оъсрeшносоопeрзспона форма ни разпре¬
деление на печалбата)
Pueisrehbl п — правни пдрмп, регулиращи
въпроса за цените
Pueisreduktion / —— намаляване ни цените;
вж. Preissenkung
Pt1isreU)rm f, -еп — ценова реформа
Pt1isregc1uncU''— норми, регулиращи ueпптe
Pueisreuullerucj /— мерки за оказване на
влияние (регулиране) на нивото на цените
PueisreiЬe/— ценови ред
Purisrelation / — съотношение ни цените;
еж. Pueiseerhältnls
Pueisuevisioe f— преразглеждане ни цените
Purisrisiko п, -kec — риск при промяна о
цените (търг.)
Preisshektlonen pl — санкции о областта на
Ueписe
Pueisshtn m, •не — такса
Pueisscheue f— ножица на цените
Preisschl)udeuei / —— дъмпинг; еж.
Pueisdumpicu
Preisschraube/—силно покачване ни ueппсe
Pu1isscilwankunnU"-e п—сдлeааппe о цените
Pueisschwhckuegsklhus«l / — точка. (уго¬
ворка) за автоматично повишаване ни це¬
ните (в договор)
Pteisscnkunct" -еп — ноппжигинe (намаля¬
ване) на цените
Preisseeknngscoumhlie п —- норматив за нд-
ниживине на цените
Prelsskhlh / — скали ни цените-
Preisspanne / — разлика о нивата ни цените
Pueisspeknlhtlon /— борсов ажиотаж
Ptrisspi«url т — съпоставки ни експортните
цени ни едни и съща стока на различни пазари
Pr1issttiltzJunj/ — поддържане на цени (ни
определено ниво)
*, staatliche—държавни дотации зи поддър¬
жане ппвдсо ни цените
PueisstablilisreullCJ/— сmааплизаиин ни це¬
ните .
Pueissthbilität/— стабилност ни цените
PueissIhUU1lefl— cсeнeнуоипe (подреждане)
ни ueппсe
Preissthff(eznn/— диференциация на ueпп-
се; вж. Preisdiff1uennieuunu
Pueisslhed т — равнище на цените; вж.
Preisniveau
Pueissthndsweärungg" -ec—функционални
оалуси
Pu1issthlisllk / — ссаспсспса ни цените
Pt)isste1gJ1unnt/ -in — повишаване ни це¬
ните
Preissteiu1runusuücklhur /— резеро, обра¬
зувал се о резултат ос нарастването на
цените
PuelssteiJcruegsrhIe / -п — процент ни по-
впшиоипe ни цените
PuelssIelInnJ/ — 1. цена (външносърг.); 2.
установяване (определяне) ни цени (външ-
нотърг.)
Pu1lssSeurcuIlcJr — пдрмИ; регулиращи це¬
ните; вж. Purisr1uelncu
Purisslopr m, -s — замразяване на цените
Purissloß m, «е — скок на цените .
Preisstraftat /—- нтeсmънлeнпe. свързано с
нарушаването на нормативен документ,
определящ цените
Pu1isstreuuncu/— диапазон (разлики) между
най-нпссп и най-високи търговски цени
Pueisstruktur/— структури ни цените
PueissIuUe /-п —- категория ни цeпптe, цено¬
ва категория
Pueisstuun т,^е — катастрофално падине на
цените
Purlssumme / -п — сума ни цeпптe
Pueissystem п — система от цени
Preistafel / -п — таблица на цените
Pteistiaxc ), -п — твърда държавна цена
Pu'rist«ilvrrflehblueusmod1ii п — модел на
взаимно влияние на цените ни изделия ос
отделни отрасли
Pu1lstendcnn/—-тенденция о движението на
цепите
Prelsthrorie /— теория ни цените
PreistrelC1u т, cпскyлпнт- исуyсоeпдo
повишаващ цените
Preistreiberei/, -ec—(изкуствено) ноопша-
вине на цените
Pueislyp сп, -е —— тип цена (като форми ни
съществуване ни стойността)
Pu)isшngJ«rnnU — заобикаляне ни поста-
230
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нонле нлл за ценете
Prelsunterbielunn j/— подбивана на ценита
Prelsnntcr gtcnzc /— паH-пзскх нлво ни це¬
на, при което производството па стока е
оща рЕнтабилно
Prcisuntc-'sehlcU т, -а — разлика н цените
P-cisnntersuchunn/ — анализ на цанита
P-clsvcceinnaaunn/— споразумение зи це-
-леЕ .
P-elevctnall т — падина на цената <
P-clcvcrПeeh/ung / — взаимно влияние на
цените
P-clcvctfleeh/ungsbilana/— баланс на взи-
лмнхтх влиянда на ценита
Preicvcrfleeh/ungskncnnizient т .— коафз-
цзант на взаимното влияние ни цандтл
PrclcvcrПeehtungemnUcll п — модел ни взи-
имното влеянил на ценете на еаалзг-и ез-
далея
P-clsverglclch т — съпоставяне ни цанлеа
~, internationaler — международен съпос¬
тавителен анализ на цлните
~, nationaler—нанзхнала- съпоставителен
аналcа на ценете
P-cisvethältnls п — съотношение на ценита
Prclsvecoodnimn/ — пхстанхзле-ле за це¬
ните .
Preisverstoß т—нирушенса на посеапхвnе-
нлето за ценсте
Preisverzeichnis л, -ssc — ценоразпис
Prcisvolumcn п — обам (на пласмента) в
стойностно изриженла
P-clcvotsehan/— прогноза за нaпетa
P-clevo-schlag т — проект за цани, проект¬
ни цена
Pra isvorschtiftf—: предписание зи на-дте
Prclswcehscl т — еаменaнcе на це-леa
P-ciswc-k п — хеганзаация на аипаяечcHс-
кото производство, къдсто производителят
а е доставчик
preiswert adj. — ентдн
P-clswe/ibcwctb т — конкуренция н об¬
ластта на цените
P-elszciiel т — етикет с цената
Prclszonc / -п —зона ни действие ни опре-
дaлa-е цане
P-elszneehlag m, -=е — надценка, добавка
към ценити
Pteiszueehuß т—дотация (на държавата) зи
поддържана нивото на. ценита
premium (engl.) — 1. лиж (борс.); 2. премия
(борс.)
Prceslnnsmli/cl п —- средство за оказване ни
нncи-ее (въздействие, препуда)
presente groups (engl.) — обa,динaпо лобд
P-cs/igc п — престиж, реноме
P-cs/lgekonsum т — потребление илл при¬
добиване на стокд с престижен характер
Prestigepreis w, —а — цани, устинонана от
съображения за престиж ■
p-imär adj. — първичен, първоначален, ос¬
нован; eine ~е Frage въпрос от първосте¬
пенно аначепзa
Ptimä-auf^ic-eliung / — първична снодки
(стат.)
P-imä- anfkommen п — първични ресурси
Primärbclcg m, -е — първичен документ
P-imätbcrcchnunng/—първично пресмятане
P-imä-datcn pl—първични (изходни) диппи
PtlmätUatenaunzclchnung / -еп — запес
(регистрация) ни първични даппл
P-imä-datcnerfassung/— събиране на пър¬
вични данше
Primä-datcngcwinnung / — събиране на
първични данни; еж. Primärdaten-
ctfassnng
P-lmärdokumentation / -en — първична
документация
P-lmä-einkommcn п — първичен (основен)
Доход
Ptimätenetgiet-ägor т — първичен aпеего-
cаmогпдk (въглища, нефт, газ)
Ptimä-cifassung / —— първично отчетина
(стат., счет.) ■
Primär koeien pf — първични разходи
Ptlmätqucllcn pl — първични ресурси
Primärverteilung/— първично разпределе-
нле
Prima/— първокласна (прима) манитални-
ца; вж. Primawechsel
Ptlmabaan/-en — първокласни банки
Prlmabankakzcpi n — мaпзтaлпедз, акцап-
тcеипа от голяма банка; първокласна ме¬
нителница
P-imaeankechcek m, -c -— първокласен бан¬
ков чек ’
P-lmaUiskont т — лихви, използвана н от-
ношaпеиеа мажду отделните банки; еж.
P-lva/Ulskont
P-imaUlskonten—първокласни млнделлни-
цл; вж. P-lvatdickon/cn 1
Primage ' 'r. ’ — премаж >
Ptimanota /— меморсал, (регистрационЕн)
ДпенпиK; чернова книга (счет.) .
Ptimapaplcre pl — първокласни ^—3 кни¬
жи на паричния пазар
Ptimaqnaliiät/— първокласно качество (ни
стока)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
231
Puims^i^^a^huf/ -п — пъртокачесттена стока
PrimamerCecl т—първокласна (прима) ме¬
нителница (гпьотuяfeкзeмштяо па преводна
менителница)
Puim/eld п — прнмгж; вж. Primage
pui/U (engl.) — 1. mсчатгша устройство; 2.
разпечатка, отпечатване
Prinzip п, -е, —Сп—принцип; tm Prinzip —
по принцип, nонпинmннлпa| по начало
— , das ökonomisrrc —— ика-омнческнят
принцип
Prinzip der Einzelleitung— принцип нг един
паначгннета
Prinzip der Leieiung und Ge/cnleistua/ —
принцип пг взаимно н^т^т^ннегс па задъл¬
женията
Prinzip der Meistbegünstigung — принцип
(режим) нг най-обнггоцст-нсгвання
Prinzip dir cigeaoeraaUwoгil1rhea Leitung
— mоипииm на стопанска самаееаятенвасг
т управлението
Prinzip der großen Zahlen — принцип па
големите числа
Prinzipal т — шеф, стопанин, поuпинпан;
глава
Priazipalgläubiger т г^лвен^- основен
кредитор
prinzipiell adj. — mоиниип-П| поnпиnпиaл-н
prinzipiell adv. — по принцип
PriazipieafrsUigkett f— поинииnнaлнает
Pniazipirafragr f -c — въпрос па ■принцнпи
Prinzipienlosigkeit f— безmоияииптаст
Puloriuät / -en — поuооum-т- първенство
PuionluäUfg pl — поивпнегираванн гсцнп;
поитплcгиротани облигации
Prinnitгieaskala * — скала нг приоритетите
PutorliäUsaUUle / -п — привилегирована ак¬
ция
Prionitätsf’-xt *— срок нг запазване нг при-
аонтеmн
Prtoriuäisgläubiger т преиму^-ествсн
кредитор ’
PгtoriUгisintcroalI п — срок на запазване нг
приоритета; еж. PrioritätsfrisU
Pnion iuäisobli/aiioa * -en — nоuвnлегиоа—
вана облигация
Pnise f— приз, поемня- награда
Prisea necht п — призото право (раздел меж¬
дународни права)
pn-vai adj. — личсв; частсн
Priohtaalrihf /,-п — чгстев заем
Puiv^ti^iruxf/ -п — неофициална борсг
PгioaUbaaU / -еп — частна банка
PrioaUhaaUieг m, -е -— частна- банкерска
фирма, частен банкер
Pnioatbrdarf т — индивидуални (лнчнн)
пужци (потребности)
PrioaihesiUz m,-с —лично имущество
Privatbesitzer т. частен собственик
Prioaihrinieb /и, -е — частно предприятие
PnioaUbilaaz * -са — баланс нг частното
имущество
Pnioaiaarlfeea п — част-н засм; вж.
Privata/lethe
Privatdisko/U т — лихва, използвана т от¬
ношенията мсжцу отделните бгнкн
PгioaUaisUnatra pl—mъовоклгенн (краткос¬
рочни) менителници с по-нисък сконтов
поаиевт
PnioaUeigraiümeг т. частен собственик
PrivaUcigr/tum п — частна собсетеваег
Pnivaielgraium an Grund und Boden—час¬
тна собственост върху земягг
PuioaUei/eatumeгerht п — право на частна
собственост
Pгioatfialaue * -п — частсн влог,. частна
вноска
PrioaUerzeuueг т, частен производител;
вж. Pnivaihrгstcller
Privatforarnuau * -еп — частно искане
(претенция)
Pt'ioaigüUeгmagca т — частен товарен ва¬
гон
PгioaUgeхrhäeU п, -е — частно поецпопяти-|
частна фирма
Pnioatglaubiger т, частен
Prioairaaafl т —частна търговия
Pгioateauхehit т, -е — (частно) домашно
стапанегва
Prioaterгstellfr т. частен производител
Pn-vailen т. (fr.) — рентиер
Prlvatinitiativr * —п — лична (частна) нпи-
инатнвн
PnioaiinUet•essc и, -п — лнчсн интерес
Pu-vai-zver Silicon* -еп — частно сапнтанот—
ложе-не, чгства ннв-егицнн
privaiisirrea itr. — живея отлични срсдсттг
(без да упражнявам професия)
privaiisierea tr. — де наииoнанизионм, при¬
ватизирам
Privatisier tm//*— предаване т частна собс¬
твеност, nрнватuзгиин
PгioaUUapiUhl л, —tca — чгстев капитал
pnivaiUafiUaltstisrh adj. — частно-капита¬
листически
Pu-vatUo/eum т —лично поmоебн--пс- лич—
нг консумация
Privatkonto л, -tea — лична сметка
232
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
PriehIkuhnkenverstchc1ungU'— чистно зас-
сриховапe о случай ни болест
Priehlkredil m, -е — срeдпс, предоставян ни
чистно физическо или юридическо лице
Priehlkundcnbleueuunetr— обслужване на
частните клиенти
Privalco teiC» diCk/ -ec — частна емисионна
банки
PuivatpahhkucU,-eп — собствена опаковка
(за разлика ос фабрични или фирмени)
Puivhlpostf— чистно пощенско прeдпрпнсиe
Puiehlpuoduktioc f — частно производство
Privat produzent m, -en — частен пропзвд-
дисел; вж. Puiehlrersleller
Privatquartier и, -е — чистни квартири
PriehtShbnldversshre1buneJ/ -in — чистно
задължение
Puiehls)ktou - . -еп —частен сектор
PriehtueIeun1Ьmen л, частно прелгр>и-
ятие
Privatumter nehm rrseh aft f— частно нрeдп-
тпeничeство; вж. Puiehlunlere«bm ertum
Priehtunlernebmeulnm n — чистно нтeдп-
рпeмачeссго
PriehIverCrhUhb m — лично потребление
Priehtv)rmögen n —чистно имущество
Prlehteer-UiCle1tmnU'—лично застраховане
Pt'ieatwecЬsol т —частна менителница
Prieallmirttsheaut" -еп—частно стопанство
priehtw'irtscЬhftlicЬ adj. ■— чaсспосоaссоe-
ппчeссп
Puiehlnies w, -е — частна лихва
PrivhtsollCödhn pl — чистни складове за
временно краткосрочно съхранение ни
митнически mооирп
Privileg л, —icc — нтигплeгпн, nтeпмущeсс-
оо; предимство; преимуществено право;
прерогатив
Prieii1jhtlonshktlr/ -п — прпвплeгитооипи
акция
rrlvileuieurn д-. — нрпгплerпрдвам
Privilegium п — нтпвплeгпн; вж. PrCvilie
ruoргр. [ЛЖ] — ни, за; zwii Mark - Piusoc
— по две марки на човек
pro Kopf [G.] — ни глаоа ос
pro Stück —- за парче
pro rata (lat.) — пронотцпопалпо, о птондт-
цпп
pro rata lemporis (lat.) — след изсичане ни
сроки
Pro-KopUаEickommen п —доход на глави
от населението
Pro~KorfаErzeutnnj f — производство
(продукция) на глава от населението
Puo-KopU-Leistunu"'— изработка средно на
един работник
Pro-KorUаProdnkIioc /— производство на
глава ос пзсeлeппeтд
Pro--KorfаQuote / — показател за пдсрeа-
ление плп производство на глава от насе¬
лението
Pro-Korf-Verbuhnhr т — носрeалeнпe на
глаоа от населението
Probe / -п — 1. мостра; проби, пробване;
образец; gemäß --— но образец (клауза от
договор); nach - — съгласно пробата; по
образец (клауза ос договор); 2. опис; птд-
гeтка. п(писвапe; hnU/ kaufen — купувам
за проби; вж. -zur Prob« khuU«n; «in« *
rnlnrbmrn —- вземам проби, пробвам,
описвам; zur * kaufen — купувам за опис,
за да опитам
Prob«hbschlue т — предварителен баланс;
вж. ProCeCilhen
ProbehrCeltsveurälInis л, —sse — трудови
дmндшeиия. базиращи се на преминаване
на и(ппсзтeлeп срок
PuoCehufIuhg т, ■—предварителна поръчки
Puob«hnswhhl / — вземане на проби; вж.
PuoCe1elnhЬme ■
Prob«b1tul«b m, -е — 1. опитно нрeднрия-
тие; 2. пробна експлоатация
ProChbilhcz / -еп — прeдвитиmeлeп баланс
ProCedicesInhit / — изпитателен срок (за
работника)
ProC«1nInhЬm1 /— вземане ни проби или
образци
ProC1crUasssnnt/— предварително пребро¬
яване
Probeci-hebcine У— извадка, извад^го наб¬
людение (стат.) .
Probejahr л, -е — едногодишен (пробен)
ссиж •
Probelauf т — пробно пускане, пусково из-
писание
ProC<rie)firuc.J —«е — пробна доставки
puoCemäeiu adj. — пробен
Probern asshinc/-n — мишина, демонстри¬
рана на купувача или предоставена му за
дnпт
PuoCenhbm«/— вземане ни проби
PuobeehЬmebescheielJung / -еп — свиде¬
телство за вземане ни проба
Puob«nnmm1r/ -п — рекламен брой (вест¬
ник)
ProbenvorUc1u1iunnJ/ —- подrдсогса на об¬
разци за изпитание
PuoCeeeoulhgerflichI /— задължение за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
233
предоставяне на стока за запиеапил
P-obcMndunn/— пратка (пакет, бандерол)
с образци (на стока)
Probestück и, —а — образец, проба; рекла¬
мен екземпляр
Probcstccher т — сонди (зи вземана ни про¬
ба от ниъеnпл стокс)
probeweise adv. — за проба; за опит
Probezeit / —en — изпитателен (гарапдcх-
нaп) срок, стаж
Probczlehcn п — вземана на проби
Probie-amt п, -чуг — служба за вземана ни
проби
probieren tr. — опитвам, изпробвам
Prnbiersehein m, —а — пробно свидетелство
Probie-verfah-en п — метод за контролни
пробл
Problem и, -а ——• задача; проблем, въпрос;
ein ~ verechä-fen изострям проблема
~, komplexes — комплексен проблем
~ , ökonome/tiechee — зкономсксо-матама-
т^еске (зkопхметрзгеъке] проблем;
Problem lösen—решавам проблем (задача)
Proelemanata’ye f, -п — проблемен анализ
problematisch adj. — нроблематичен
P-nblembeschrcibuIln j/ -en — оплсаниа ни
задача
P-nblemdarsicllung / —en —- представяне
(оплсапеa) ни задача
Problemcntnahme /-п — вземане ни проби
P-nelcmeni/Schunn.j/ -en — постановка ни
задача
Ptoelemeckeen 1п По^-ссс—хсмcъляпе (об¬
мисляне) на задачи
PrrelemflloreCunnZ-en — проблемно иаъ-
ледвипa
ProblcmgebieC п, -е — проблемна област
Problem komplex т — комплекс (съвкуп¬
ност) от проблеми
ptoblemnahc adj. — пехбллмнохеиaнmcеип
problcmorieniier/ adj, • — пеоблaмнхорзaп-
еcеан; еж. p-nblcmnahe
Proeicmprooginoe.e-n—проблемна прогноза
Problem stcilaun.g-n — поставяна ни задача
productlon eharing (engl.)—дялово участие'
в продукцията ни предприятието
proenc/ivlCy (engl.) — производителност,
продуктивност
prodiiC ne/ (fr.) — "члст продукт" (според
учението ни фcазокраезmе) *
Produkt и, -е — продукт, произведение; - Е.
abce/zcn — продавам (пласирам) продук¬
ти (стоки); ~ а liefern — доставям стоки; *
е verkaufen — продавам ’ продукти (стоки)
~, abgceeiz/es — реализиран продукт
~ , cretklasclgce — първокласно ладелиa,
първокачесезaп продукт
~ , fc-tigee (ncr/lggestclliee) — готов про¬
дукт, готово издалдЕ
~, gefälschtes — фалшлфекат
-, geecllechan/llehcc — общастван продукт
~, handwe-kllchec — ръчно (аапаятчcйъкх)
производство
~ , hochwcriigce — висококачествено изде¬
лие, висококачествен продукт
*, inländisches — продукт (издалие) мастно
производство
-, lelch/verUerbllches — бързо развалящ са
продукт
-, nn/menUlgec — необходим продукт
**, c/anUarUiclcrtee — унифицирано (стан¬
дартизирано) изделие
Produkt Uee Acketeau(c)c — селскостопан¬
ски продукти
produkt placemenC (engl.)—представяне ни
даден продукт чраз средствата за масова
дпформицcи
PtoUukianalyce/— анализ ни продукцията
ProUnkiberclch т,—а — производствен сак-
тор
ProUnktelgcnsehant / -en — свойство (ка¬
чество) на продукта
P-nUuk/cnans/ausch т — продуктообмен,
без^р^чен обмен
-п — стокова борса
Prrduktcnrircline / -s — стокопрозод
P-odukicnrenic/ -n — натурална ранта
Produkten/ausch т — прхдуктообмеп; вж.
Produktenaustausch
ptoUukten/srrcehenU adj. — отговарящ ни
продукта
Prodne.tcntтick1uIlgJ/—развитие на произ¬
водството
Prodnkinrrm / -en — форма ни продукта
rroUnk/gcrccht adj. — отговарящ ни про¬
дукти, съобразан с продукта
P-rUukigesCatltlnls/—оформяне (формира¬
на, изграждане) ни продукта
- , ma-ktoticn/ictte — пазарно оезепmзрап
продукт
P-oUukthek1ikk'—трескаво търсена ни про¬
дукт (стока)
Produktion / -en — продукция, производс¬
тво; реколта, добив (селско стоп.);
übe^pla^^i^l^ii^ji ~ — зеpъxплпхoа; про¬
дукция; aue dct ~ ziehen — снемам от
производство; die ~ ab würgen—съкраща¬
вам производство (под влияниа на криза,
234
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
конкуренция); die * einstellen—прекратя¬
вам производство; In der - arbeiten —
работя в производството; die * steuern —
управлявам производството
-, abgesetzte — реализирана продукция
- , arbeitsintensive — трудоемко производ¬
ство
-* , arbeitsteilige - — производство, основано
на разделението на труда
- , automatisch ablaufende — автоматизи¬
рано производство
~ , außerplanmäßige — свръхпланова про¬
дукция
-, einheimische — местна продукция
~ , energieintensive — енергоемко произ¬
водство
, geplante — планово производство (про¬
дукция)
~ , gesellschaftliche — обществено произ¬
водство
~, gleichartige — еднородна продукция
- , handwerkliche — ръчно (занаятчийско)
производство
~ , industricartige — производство на про¬
мишлена основа ;
-, gewerbliche—промишлено производство
- , industrielle — промишлена продукция,
продукция на промишлеността
~, industriemäßige — производство на про¬
мишлена основа
- , kontinuierliche — непрекъснато произ¬
водство
~, landwirtschaftliche — селско-стопанско
производство, производство на селско¬
стопански продукти
~, lohnintensive—трудоемко производство
~, marktgerechte — продукция (производс¬
тво), удовлетворяваща изискванията на па¬
зара
~, marktorientierte—производство на сто¬
кова продукция
- , materialaufwendige — материалоемко
производство
~, materialintensive — материалоемко про¬
изводство ‘
~, nationale ~ — местно производство; вж.
einheimische Produktion
~, serienweise — серийно производство
~, unfertige—незавършена продукция; вж.
unvollendete Produktion
-, ununterbrochene—непрекъснато произ¬
водство
~, unvollendete — недовършена продукция
(производство)
*, verbundene — едновременно производс¬
тво на няколко продукта; производство на
допълнителна продукция
~, zersplitterte — раздробено производство
~, zweigfremde — нетипична за даден отра¬
съл продукция
~ , zweigtypische — типична за даден отра¬
съл продукция
Produktion auf großer Stufenleiter —- про¬
изводство в широки мащаби, крупно про¬
изводство
Produktion des Mehrwertes — производст¬
во на добавена стойност
Produktionyiir eigene Rechnung — произ¬
водство на (готови) изделия от материали
на предприятието
Produktionyiir fremde Rechnung — произ¬
водство на (готови) изделия с материали на
даващия поръчка
Produktion im Jahresdurchschnitt — сред¬
ногодишен обем на производство
Produktion in iquivalenzziffern — продук¬
ция в условно изражение
Produktion in Naturaleinheiten — продук¬
ция в натурално изражение
Produktion je Flächeneinheit — продукция
на единица площ
Produktion materieller Güter •— производ¬
ство на материални блага
Produktion typengleicher Erzeugnisse- —
производство на еднотипна продукция
Produktion von Massenbedarfsgütern —
производство на стоки за широко потреб¬
ление
Produktion von Produktionsmitteln — про¬
изводство на средства за производство
Produktionsübeelliiuug/— усвояване про¬
изводството на нови изделия
Produktion^- und Finanzplan т — произ¬
водствено-финансов план •
Produktion»- und Investitionstätigkeit f—
производствено-инвестиционна дейност
Produktion»-Dispatt^l^f^i^r^l^l^c^iil^i^g/, -en —
производствено-диспечерски отдел
Produktionszci^traum т — период на произ¬
водство; вж. Produktionszeit
Produktionsästhetikf— производствена ес¬
тетика
Produktionsabfälle pl — отпадъци от произ¬
водството
Produktionsabgabe /-п — 1. предаване на
продукция; 2. данък оборот
Produktionsablauf т, -=е — протичане (ход)
на производството
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
235
*, jlrichmäßiger—равномерност (ритмич¬
ност) на производството
-, rhythmischer — равномерност (ритмич¬
ност) ни производството
Produktionsabsatz т — пласмент на про¬
дукцията
Produktionshbshbnill т ■— производствен
учиссък
Produkliocsabslimmucj f — сддтдппицпн
(съгласуване) ни производствените прог¬
рами
ProduktionsabCeliuue 1,-11 — цех
Produktioesagrezlen pl — производствени
фактори, фактори ни производството
Produkllonshktieltät f — производствена
активност
ProduktionshelhueUoeds pl — основни нрд-
пзводссоeнп фондове
Produklionsaelauf т — пускане о производ¬
ство
Produktionsanstieg т—ръст ни производс¬
твото
Produktionsarbeiter т, - — работник о про¬
изводството
Pfoduktioesaiufwiedunjre pl—производс¬
твени разходи; вж. ProduktlonshuUmhnd
PuoduktionshuUuhb« /,-еп — нтдизвддссоe-
на задача
Puoduklionshufkommre п—производстве¬
ни ресурси
Ptoduktionshuflhue /, —п — задължителен
производствен показател
Produktionsauflage / -п — производствени
задача, производствена програма
Produktiocsaufnabme /— пускане о нрдиз-
додстоото
ProdukIionshuUsihhI / — надзор над произ¬
водството
Produkliocsauftraj m, - — поръчка за из¬
работка, производствена поръчки (задача)
ProduktionshuUmhcd т — производствени
разходи
Prod u ktioasausblidungj'— производствено
обучение .
Puoduktionshusuhben pl — експлоатацион-
да разходи
Produktionshusmhe п — мащаби (размери)
ни производството
Puodnktiolcsausrüstung/—производствено
оборудване
Produklioeshussloe j« Zrilrinbeil — произ¬
веждане ни продукция за единица време
Produktionsausstoß т — обем ни произве¬
дените продукция
Produklionsbhuomeleu л — нпрдпзоддствeп
барометър"
Puoduktioesbhsls /— производствена бизи
ProduktionsCedarU т — производствени
нужда
rroduklionsbedinut adj. — отговарящ на
нуждите ни производството; производствен
Produktionsbedingucuen pl — условия на
нтдпзвддсmод
-, materielle—материални условия на про¬
изводство
*, ehtüulihЬe — nтИродд-псономичeссп ус¬
ловия ни производство
- , persönliche — субективни (личностни)
условия на производство
- , shchiicbe — материални условия ни про¬
изводство
* , uesellschhUtiihb1 — обществени условия
ни производство
Prodiiktionsbrirg т — производствен доку¬
мент
Produkliocsb1ueihb т — производствена
сфера
Produklionsb1richteuslhtlueu / —. отчет зи
изпълнение ни производствена програма
Produktionsbesprechuieu/ -rc—производ¬
ствено съвещание
PfoduklionsCrtrirb п,-1—производствено
(промишлено) нрeднрпнсиe
ProduktionsC«zi«Ьnnuen pl — производст¬
вени връзки
- , jeueeiäuflu« — обрасли нрдизводстгeнп
връзки
-, horizontale—хоризонтални производст¬
вени дтпдшeппн (ни едно ниво ни йерархи¬
ята)
- , vertikal« — вертикални птдпзвддстгeнп
отношения (между висши и нисши ниви)
rroduktionsbrzourn adj. - производствен
отнасящ се (имищ отношение) към нрдпз-
водссвото
Produktionsdauer/ — продължителност ни
nроизводстгeнпн цикъл
Produktionsdirektor m, -in — директор по
прдизвддствeппсe въпроси
ProduklionsdrossslzucU/— съкращаване ни
производството
Produktionsdurchlauf т — произвддссгeп
цикъл
Puodukliocsduuchlhufplhe m, «е — произ
оодстоен график
Puoduktiocsduuhhlhufzeil/— ореме за про¬
изводство ни един вид изделие
PuodukIlonseUUektlvität /— ефективност на
236
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
производството-
ProUuk/ionscingabef— пускана в производ¬
ство
Produk/irnscinhcit / —en -— aдзпcни ир^о
дукция
ProUnktio^^c^Ii^^St^Ill^r^^y/— настройване ни
производството за пускана на kхпкpaтпа
продукция
P-ndnktiontendciunc f— завършващ стадий
на производство (производствен цикъл)
PrndnktinnsenmleklungsnonUs т ■— фонд зи
разветде на производството
ProUnktionздefnarunnJ/ -en — производст¬
вен опит
Ptnduk/lrnsetgebnis л, -ssc — производст¬
вен резултат, резултат от пеозаводсmзaпа
дейност
PrnduktinnserhöhuntУ—ръст на прхеазхд-
ството
proUuk/lonscrsehwctend adj. — затрудня¬
ващ работата на производството
Ptoduktlrnsctmelie-ung f — разширявана
ни производството
ProUuk/irncfaktrt f, -en — пехиазодсезеп
фиктор
*, objektiver—обективен (зещесmзе-] фак¬
тор на производството
- , persönliche- — сублктззан (лечан) фак¬
тор ни производството
~, e/nffl^cller—обективен (веществен) фак¬
тор ни пехcазхдстзоех
~, subjektiver — субектзван (лечaп] фиктор
ни производството
PtoUuk/ionenak/orcntheo-le f — теория ни
факторите на производство
Produktlonefehler т — производствен де¬
фект ‘
ProUnktinnsncld п, -er —- сфера на произ¬
водство; вж. PtoUnktionsgceicC
PtoUuktionenet/igkci/ f -en — производст¬
вено умение, производствен нивек
Ptrdnkilonenläehe f—производствена пло¬
щадки
ProUnkitic^n^sf^i^ß т — протичане ни произ¬
водството; в^. Produktionsablauf
Produktionsfonds pl — производствени
фондова
ProUnktionsfonUsabgaee / -п—заплащана
за производствени фондова
ProUuk/innsfnndsintcnsitä/f— фощоемкост
Prndnktlonsnondsquotc /— фхпдхотдаванс
P-rduktioncftcihel/ f — свобода за произ¬
водството
Ptodukiionsgütcr pl—промишлени стоки
P-nUuk/lrncgü/crbe/rlee m, -а—предприя¬
тие за производство на промишлени стоки
PrndukilrncgüicrlnU ustrlc f — промишле¬
ност, произвеждаща суровини д полуфаб¬
рикати
P-nUuktinnsgebande und -anlagcn pl —
производствени сгради е съоръжения
P-oduktioncgcbict л,—а — област (сфери) ни
производството
P-nUuktlrncgehcimnls п, -csc — производс¬
твена тайни
Produktionsgenossenschaft / —en —• произ¬
водствена кооперация
P-ndnktlrns{grnndareeli f—■ работа на ос-
нозпcеa производствЕне подpаадanaпии
ProUnkiirnsgrundarecltcr т сноваен
производствен работник •
P-oduktlrnsg-undnrnUs pl — хсповнд про-
зззхдсmвлпи фондове
P-oUnk/ionshilfea-bciCf— работата на спо¬
магателните производствени подриздела
нея(цехова, отдали)
P-oUukilrnsllilfsлreeitcr т, спомагате¬
лен производствЕн работник
ProduUtimsni)rc/,eп — обам на производ¬
ството; вж. Produktlnnsnmnang
ProUuktlrnsinUex т — зндакс за обеми ни
промишлената продукция
PrmeuГ1i(irncdneIabetie/,en —. таблици ни
проиаводсевепиел показатели
Produktionsinstrumente pl — оръдия на
производството
Prndnkiirnskapazitä/ f — производствен
капацитет
P-nUnktlrnskar/cll п, —а — картел, образу¬
ван с уговорка за изграждане на производ¬
ството
Produktionskennziffer / -п — производст¬
вен показател
Produktlonckrcffizlen/ f —— производствЕн
коефициент
ProUnktlrnckollektlv л,—а—производствен
трудов колектив
Ptodukilonckomrlcx т — производствен
комплекс
P-'oUnktlrnckon/o п —— сметка "производст¬
во"
PtrUuktionskontrollа/— контрол на проез-
водс-тзото
Produktionskosten р! — пеоиаводътза-з
разходи
- , gesclis^bafilichc — общаственс разходи
за пеоиавхдсевх
* , vergleichbare — сравними разходи за
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
237
производство
Produktionskredit rn, --е — производствен
кредит
ProdnktionskuIlur/■—култура на производ¬
ството
Produl^l^ii^i^ss^t^r^st/ — художествено конст¬
руиране, промишлена естетика, дизайн
Produktionsland л, -*!Г — страна-произво¬
дител
Produktionslaufzeit eines Erzeugnisses —
период от време, през което изделието се
намира в производствената програма
Produktionsleistung / -en — изработено;
показател за изработеното
Produktionsleiter т. ръковддител на
производството
Produktionsldiung/— 1. производствен от¬
дел, отдел за управление на производство¬
то; 2. ръководство (управление) на произ¬
водството
produktionslenkend adj. — регулиращ про¬
изводството
Produktionslenker т, диспечер
ProduktionslcnkuIlSJ/— 1 - диспечерски от¬
дел; 2. управление на производството
Produktionslos л — партида (от детайли),
серия (от изделия)
Produkt^ionsmöglichkeiten pl — производс¬
твени възможности
Produktionsmante f— маса (обем) на пус¬
каната продукция
Produktionsmaßstab т — мащаб на произ¬
водството
Produktionsmenge / — количество (обем)
на произведената продукция
Produktionsmethode / — метод (начин) на
производство
- , industriemäßige — промишлен (индуст¬
риален) метод на производството
Produktionsmilieu л—производствена среда
Produktionsrnindcrung/— спад в производ¬
ството; вж. Produktionsrückgang
Produktionsmittel pl — средства за произ¬
водство
* , verzehrte — употребявани средства за
производство
Produktionsmittrlbrzug т — закупуване
' (придобиване) на средства за производство
Produktionsmittelhandel т — търговия със
средства за производство
Produktionsmittelindustrie / — промишле¬
ност, произвеждаща средства за производ¬
ство
Produktionsmittclknapphcit / —— недостиг
на средства за производство
Produktionsmittrlprris /л, —е — цена на
средствата за производство
ProdnktionsmiituiprodukttonU'—производ¬
ство на средства за производство
Produktioutmittelzirkulntion / — обраще-
ние на средствата за производство
Produktionsmonopol л — монопол в произ¬
водството .
Produktionsneuerer т, новатор в произ¬
водството
Produk tionsniveau л—ниво на производство
Produktionsnomerk)atUIJr—производстве¬
на номенклатура
Produktionsnorm / -en — производствена
норма, норма на изработка
Produktioutorganisntion / — организация
на производството
Produktionso rganismus т — производствен
организъм •
Prodnktiontpalrttr/ — производствена па¬
литра (листа), всички продукти в предпри¬
ятието •
Produktiontprriode / -п — производствен
цикъл, период на производство
Produktionsppate.r -п — фаза на производ¬
ство, производствена фаза
Produktionsplan m, .-^е — производствен
план
~, operativer — оперативен (текущ) произ¬
водствен план
Produkttonsplanunn/— планиране на про¬
изводството
operative — оперативно (текущо) плани¬
ране на производството
Produktionspotential л — производствен
потенциал, производствени възможности
Prodnktiouspoteru/— производствени въз¬
можности
Produktioutprnktikum л,_ка — производс¬
твен стаж, практика
Produktionspraxis / — производствена
практика
Produktionspreis m,—e — цена на производ¬
ството
Produktiontpriuzip л — производствен
принцип, принцип па производството
Produktionsprofil и — производствен про¬
фил, профил на производството
Produktionsprogramm и, -е — производст¬
вена програма; vom ~ ab setzen снемам от
производство
Produktionsprozeß des Kapitals — процес
на производство на капитал
238
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Produklioespronee m, -sse — производст¬
вен процес
*, eicfhcЬer — даикпдвeп процес ни произ-
годссго, дбисндгeпд прдпзоддссвд
- , komplizierter — сложен процес ни про-
пзвддссод, сложно производство
Produklioesquole / -п — производствена
квоти
Puoduktionsuückghcu - - — спад о нрдп(а
водссоото
«, konjunkturbedingter — съкращаване на
производството, обусловено ос неблагоп-
Tпнспд развитие на конюнктурата
Produktioesuhtionhlisierueg f — рациона¬
лизиране ни производството
Produktionsreife /— rосовпдсс ни изделия¬
та за пускане о производство; bis zur - —
до стадий ни нpдмишлeпд производство
Puoduktioesres1uven pl — птдизвддссвeпп
резерои
-, innerbetriebliche — въсрeшlнд-заоодссп
производствени резерви
PuodukIioesuhyIЬmus т — ритъм (сакс) ни
производствения процес
Puoduklioesuihhtshln m, . — производст¬
вен норматив
Puodnktioesuisiko п — нрдпзоодссоeп риск
PuodnktioesshЬwhekueuen pl — колебания
ни птдпзгодсmгдсд
*, shisoehi« — сезонни колебания ни. п^оиз-
водссодто
ProduktionsselCstkoslie pl—себестойност
ни птДИ(ГOДCTBДTД
Pfoduktioessoll п — планови птдизвддссоe-
ни задача
Puodnktioessoulimenl п — асортимент на
продукцията
ProdnkIionsspeziaalito1ungJ/—снeцизлиза-
ция на производството
Produktionsstt>rшlntr— пирушeппe на про¬
изводството
PtodnktionsstücknhЬl f— брой ни изготве-
питe промишлени изделия
Puodukliocsslätte f -п — - производствено
помещение
Puodnktionsslhnd т — ниоо на нтдизоддсс-
оосо
Puodnklionsslhndort m, -е — местоположе¬
ние на прдпзгддссвдтд
Puodnktlonssthlisllk f — промишлени сса-
систпси
Produktion !sStigt)uueJ/ — 1. ръст ни произ¬
водството; 2. разширение ни производството
ProdnkilonsstockunfJ"'—зассой в производ¬
ството
Produklionssilralrgii /— стратегия на про-
пзвддссооmо
Produklioessluhlifikhlioe / — стритпфпка■
ция (наслагване, наnласснвинe) на произ¬
водството
Puoduktiocsstt■-ukt1тr/— структури ни про¬
изводството
Produklioesstufe / -п — стадий (есап) на
производство (на производствен процес)
* , nhhhg1lhueut« — следващ (ндслeдоищ)
стадий на производство
- , vougelhterl« — предшестващ стадий на
производство (на нропзгддссвeп процес)
Puoduklioest«hhclk / — птдпзоддссгeна
техника
Produktionstransport т — гъстeшпдзивдд-
ски mтапспотс
ProduklioesumUheg т — обем на птоизодд-
ссгото (продукция)
*, m«euenmäeiJrr — сдличeссгeп обем на
прдп(вддствосд (продукция)
PuoduktionsumlhuUfocds pl — обдтдснп
nрди(гддстгeпи фондове
Produktlonsiini sSclliiniur— nтeниссрдйоапe
ни производството за пускане на други ги¬
дове продукция
ruodukIionsunhChänglu adj. — независещ
ос нрДИ(гддстодсд
Puoduklionsunleulhuee pl — производстве¬
ни документация '
PuoenktionsvveUcess1unnt’— усъвършенс¬
тване (рационализация, модернизация) ни
производството
PuodukIionsv«rbindunJee pl — производс¬
твени оръзки
Produktionsverbrauch т — птдизгддссгс-
но потребление
* , direkter und voller — преки и пълни
производствени разходи
Puoduktionsvvet«nlg tun f — произгддствe-
пд обединение
PurdukIioesverUhhren п — метод (процес)
ни производство
Puoduktionsvv1fzchlunnJ/— взаимовръзки
и Г(ИПHД330ИCИMOCС ни HTДПЗBOДCСBOTД
Puoduklionsveubältnlsse pl — нрдп(вддст-
оeпп отношения
ProdukIionsveetagJi*uniJ/—пребит^а^ ни
прдп(оодсmодсо
Prrduklionsv1rlnsl т -е — пропзводстоeпи
загуби
ProdnkIlonsv«upflicЬInnJ / — трудово за¬
дължение (към производството)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
239
Produktionsvolumen п — обем на производ¬
ството (продукцията)
- , industrielles — обем на промишленото
производство
ProduktionsvoI'ЪereIiunn/— подготовка на
производството
konstruktive — конструктивна подготов¬
ка на производството
-, organisatorische — организационна под¬
готовка на производството
Prodnktiousvorerreituugszeit f — време за
подготовка на производството
Produktionsvorga ЬьГ/ -п—производствена
задача
Produktiousvorgaug т, -=е — производствен
процес
Produktionsvorliabru п — производствен
проект ..
Produktionsvorrat т — производствен за¬
пас
Produktionsweise f -u — начин на произ¬
водство
Prodnktiouswerkzenge pl — оръдия на про¬
изводство
Produktionswert т —— стойност на продук¬
цията
Produktionswetteewere т — 1. конкурен¬
ция в производството; 2, производствено
съревнование
Produktionszeit f— период на производство
Produktiouszeitplau m, -=е — производствен
график
Produktionszenzus т —' промишлено преб¬
рояване
Produktionsziel п — производствена задача
Produktiousziffrru pl—производствени по¬
казатели
Produktiouszusаmmruarbrit f—— сътрудни¬
чество о областта на производството;
iuteruntioualr -—международно сътруд¬
ничество о областта на производството
Produktionszusammenschlüssr pl — обеди¬
нения на (селскостопански) предприятия
за съвместно производство
Produktionszweig w.-e—клон на производ¬
ството
Produkt tionszwischenhaudel т — посредни¬
ческа търговия със стоки с производствено
предназначение
Produktionszyklus т—производствен цикъл
*, geschlossener — затворен производствен
цикъл
produktiv adj. — продуктивен, производите¬
лен; производствен
Produktivgüter pl — средства за производ¬
ство; оръдия на производство
Prod u ktivgenossen sc — производстве¬
на кооперация; вж. Produktions¬
genossenschaft
Produktivität f — продуктивност, произво¬
дителност
- , abnehmende — спадаща производител¬
ност
-, geplante — планова производителност
Produktivitätsrffrkt т —— производителен
ефект
Produktivilätst^i^^^ii^lcll^^^g/— динамика на
производителността
ProduktivitätserhöhuIln/— ръст (повиша¬
ване) на производителността
Produktivitätsfaktor ти, -en — фактор за
нарастване на производителността
Produktivitätsgrfälle / — разлика о равни¬
щето на производителност
Produktivitätshöhr/— равнище на произво¬
дителност; вле, Produktivitätsuivrau
Produktivitätsindex т — индекс за произво¬
дителност
Produktivitätskurve/— крива на произво¬
дителността
Produktivitüttsmrsцng/ — измерване на
производителността
Produktivitätsniveau п — ниво на произво¬
дителност
Produktivitätsreserven pl—резерви на ръс¬
та на производителност
Produktivitätsstand т — равнище на произ¬
водителност; вж. Produktivitätsnivrnu
ProduktivitätssteigeeunuJ'’— повишаване на
производителността
Produktivitätsthrorie / — теория на произ¬
водителността ■
produktivitätswirksam adj. — въздействащ
(влияещ) на производителността
ProduktivitätszunutlInerr — повишаване на
производителността; вж.
Produktivitätssteigerung
Produktivkapital л, -е, -ien — производст¬
вен капитал
Produktivkräfte pl -— производителни сили
Produktivkredit т, - -е — кредит, предоста¬
вян за производствени цели
Produktkartei/ -en — картотека на издели¬
ята за пласиране
Produktmauagrr т производствен ме¬
ниджър
Produktmix л — комплекс от мерки за пред¬
ставяне на стоката в пазарната икономика;
240
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
елемент от маркетинги
produkto-lcntier/ adj. —■орзентиеан към
производството
P-ndukipnelialtäi f —• публичност (cавaсе-
ност) ни продукта
PtrUnktquali/ät f — качество на продукта
PtoUnk/tlslko «, -ken — риск зи продукта
(стоката)
PrrUuktvarla/lrn /, -en — раапхзиднхст ни
продукти(стоката)
Prrdukiwcr/ т — стойност на продукта
Produzent m, -en — производител; проду¬
цент
~, selbständiger — самостоятелен произво¬
дител
unmittelbarer — непосредствен произво¬
дител
*, assoziiertet — асоцииран пеoззводcеaл
PtoUnzcn/on-en/c / -п — предприемаческа
печалба
PtoUnzenien-islko п — риск на производи¬
теля
produzierbar adj. — nехcазхдcм; пригоден
за производство '
ptrUnaieren fr. — произвеждам
produzierend adj. — производствен (сфера,
област); пехлавaждищ
Profession / -en — професия; специалност
Professionalismus т — професионализъм
professionell adj. — професионален
professlonler/ adj. — професионален;’ зини-
яечиHсkи
Profcsslonie/ т,. -en — • 1. занаятчия; 2.
(öster-.) специалист
prnncseioncmäßig adj. — пеофесихпалaн’ ;
вж. professionell
Profe m, —s—професионалист
Profit — профил
PrrnllüЬerschriClunt j/—завънгабарзтпхст
profilbestimmend adj. — определящ профил
Profit m, —e — ползи, изгода, печалба; ~
abwetfen (bringen) — носи печалби; ~
einhcimscn (eins/cekcn] — получавам пе¬
чалба; ~ clns/reichcn — получавам печал¬
ба; вж. Profit cinhcimscn; ~
ermir/schaf/en — получавам печалба; вж.
Ptofli erzielen; ~ c-zlclen—извличам (по¬
лучава:«) печалба; ~ heraucschlagen—по¬
лучавам печалба; вж. Profit erzielen; ~
machen — извличам (получавам) печалба;
вж. Profit erzielen; ~ [von cCw. D.] haben
— спечелвам от нещо; ~ ziehen — извли¬
чам (получавам) печалба; вж. Profit
erzielen
*, angcfallcner — получена печалби
-, entgangener — изгубена печалба
* , erwirtschafteter (erzielte-] — получена
печалба
*, inUnc/rieller — печалба, получена в пех-
мдшлaносmтз
~, kommerzieller — търговска печалба
*, konjunkturbedingter — плчилба, обусло¬
вена от конюнктурни причини
verborgener — скрита печалба
profitabel adj. — печеливш; изгоден
ProfilauUfrililun/ — риапеедЕлaнcЕ на пе¬
чалбата
Profiteerechnung/— зачеслявипЕ на печал¬
бата
Profitbest/ure-iung"— облагане на печалба¬
та с данък
Prrfitcntme•k1ann/—денимзка (движение)
на печалбите
Profitexplosion /— бурно нарастване на пе¬
чалбата
Prrfitnunktlon /— функция на печалбата
Profilgiec-/— жажда за (стремеж към) лесна
печалби
rtrfiiglctlg adj. — жаден за лесни печалба
Pvoflthöhc/— размер ни печалбата
ptofiilc-cn itr. [von D.] — лмам полза, изв¬
личам изгоди, спечелвам
Profi/in/c-cssc п — иптееЕъ, свързан с полу¬
чаването на печалби
Profi/kalkula/lon/— изчислявана ни печал¬
бата; вж. Ptrfl/beteehnung
Ptofltkontrolle/— контрол на печалбата
Profitmacher т, спекулант (борсови)
Profi/quelle /-п — източник ни печалби
Profitrate f-n — норма на печалби ■
* , allgemeine — обща (средна) норма ни
печалба >
Profit steuer /— динък печалба
Profitstreben п — стремеж към извличана
(получавана) ни печалби
Profi/suchC /— стремеж към печалби; вж.
Profitgier
Prrntveesc■hiaIeei-nn/— прикривана на пе¬
чалбата
Proforma-Rechnung / —en — проформи
фактури
P-rfrrmafakturи / -—’ проформи фактура;
вж. Proformarechnung
Prrnrtmagcschaft л, -е — еезктинля
Prognose f, -n — прогноза
~ , äußere — външна (екзогенна) прогноза
- , bedingte — условна прогноза '
- , Uc/aillic-tc — детайлирани (подробна)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
241
прогноза
-, einfache (einwertige) —единична прогноза
-, innere — вътрешна (ендогенна) прогноза
kurzfristige — краткосрочна прогноза
*, langfristige —— дългосрочна прогноза
~ , mittelfristige —— средносрочна прогноза
*, multiple — множествена прогноза
*, öffentliche — официална прогноза
~, partielle — частична прогноза
~, qualitative — качествена прогноза
-*, quantitative — количествена прогноза
-, territoriale — прогноза за териториално
развитие
* , uuternrhmerisehr — прогноза за предп-
р итмнчт ска дейност -
Prognose der Verflechtungseezirhungen ——
междуотраслова прогноза ,
Prognosearbeit f— прогнозиране, работа по
съставяне на прогнози
PrognosebHdung/— разработване на прог¬
нози
Prognoteentschriduug f, .—en — решение,
взето въз основа на прогноза
Prognose fehler т ррсшаа на прогноа--
та
Prognosrgrnauigkeit f—точност на прогно¬
зата
Prognotrhorizont т — хоризонт на прогно¬
зиране
Prognoteinformatiou f— прогностична ин¬
формация; информация, необходима за
разработване на прогноза
Proguosemethodr f— метод на прогнозира¬
не
Prognotemodell п— прогностичен модел
Prognoseobjekt и, —е — обект на прогноза
Prognos^^^de f -u —— прогнозиран пе¬
риод, хоризонт па прогнозиране
Prognotrsiehcrhrit f — достоверност (на¬
деждност) на прогнозата '
Prognosesystem п — система от прогнози
Prognosetcchnikf— техника на прогнозира¬
не
Prognosevariante / -п — вариант на прог¬
ноза
Prognotevcrfahrru п — 1. метод на прогно¬
зиране; вж- Prognos^e^de; 2. . '‘техно¬
логия" на прогнозиране
Prognosewert т, -е — прогнозна (прогнози¬
рана) величина
Prognosezeitraum т—-прогнозиран период
Prognostik f— прогностика .
prognostizieren tr. — прогнозирам
prognostizierend adj. — прогнозиран
Proguosttzicruns/ — прогнозиране
Programm л, -е — програма; ein *
verkünden — оповестявам (съобщавам)
програма; ein neues ~ vertreiben—прода¬
вам (пласирам) нови стоки
Programm der Europahilfe — Програма за
помощна Европа (Планът Маршал) (ист.)
programmäßig adj. — по програма, както е
предвидено в програмата
Programmaelaufplan т, -=е — логическа
схема на програма
Programmaesttmmunsg/ -en — съгласува¬
не на програма
Program malternative / -u — алтернативна
програма
programmatisch adj. — програмен
Programmaufbau т •— разработване (със¬
тавяне) на програма
Programmbibliothek / -en — библиотека с
програми
ProgramIndokumrntatiou / -en —. прог¬
рамна документация, описание на програ¬
ма (ЕОД)
Programm durchlauf т,*е — изпълнение на
програма (ЕОД)
Programmrutwurf zn, -=е —- проектопрогра¬
ма
Programmier т — програмна грешка
(ЕОД)
Programmferltguns/ — 1. разработване на
програми за компютри; 2. изготвяне по
програма
programmgemäß adj. —съобразно (съглас¬
но) с програмата
programmgesteuert adj. -— който е с прог¬
рамно управление
programmierbar adj. — поддаващ се на
програмиране
programmieren tr. — програмирам
Programmierer т, програмист
Programmiersprache / -п — език за прог¬
рамиране, програмен език
programmiert adj'. ■— програмиран
Programmicrцns/ — програмиране
~, diskrete — дискретно програмиране
~, dynamische — динамично програмиране
ganzzahlige — целочислено програмира¬
не
~, heuristische—е вристично програмиране
-, lineare — линейно програмиране
~, nicht lineare — нелинейно програмиране
- , parametrische — управляващо програ¬
миране
*, stochastische—стохастично програмиране
16 Немско-български икономически речник
242
Р
Н ЕМСКО-БЪЛ ГА РСК И
Programmierungssprache / -п — програ¬
мен език
Programmprüfung f, --en — настройване
(тестване) на програма (ЕОД)
Programmprognose / -п — програмна
прогноза
Programmschleife — -n — цикъл на програ¬
ма (ЕОД)
Programmschritt т, -е — стъпка на програ¬
ма (ЕОД)
Programmsprache / -п — програмен език
Programmsteuerung;/ — програмно управ¬
ление
Programmunterbrechung / -en — прекъс¬
ване на програма (ЕОД)
Programmsteuerung/ -en — разпреде¬
ление на програма на части (ЕОД)
Program mverzah пип^цТ— мултипрограми-
ране
Programmvorgabe / -п — (предстояща)
програмна задача, програмна директива
(предписание)
Progression /, -en — прогресия
progressiv adj. •— прогресивен
ProgrrstivbcrteueeuIln/— прогресивно об¬
лагане с данъци
Progresstvsteuer/ . -п — прогресивен данък
prohibitlv adj. — забранителен
Prohibitivprcis m, -е — забранителна цена
Prohibitivsystem п — система от забрани¬
телни мита
Prohibitivtarif т — забранителна тарифа
Prohibitivzoll m, ■=« — забранително мито
Projekt п, -е — проект, план; намерение
Projektablauf т.——ход на проектирането
Projektant m, -en — проектант
Projektaufgabe / -n — проектна задача
Projekt daton pl — проектни данни
Projektfinanzierung f — финансиране на
проект
projektieren tr. — проектирам, планирам
Proje КИсгиип f— проектиране
Projektierung»-und Entwicklungsarbeiten
pl — проектно-изследователски работи
Projektierungs-und Konstruktionsarbeiten
pl — проектно-конструкторски работи
Projektierungsarbeiten pl — проектни рабо¬
ти
Projektirrungtauftrag ш, -=e—задача (зада¬
ние) за проектиране
ProjektieniDgsaufwand т — разходи за
проектиране; вж. ProjektierungskosteD
Projektierungsbüro п — проектантско бюро
ProjrktieruDg!№inDii:htuuD/ — проектантс¬
ка организация, проектантско учреждение
Projektierungsflnanzieeuntg/—финансира¬
не на проектните работи
Projekticrungsgrundlage /—основа на про¬
ектирането
ProjektierungskosteD pl — разходи за про¬
ектиране '
ProjektieruDgsleistUDgen pl — проектни ра¬
боти; проектантски услуги
ProjektieruDgsmaDgel т—грещка в проек¬
тните работи •
ProjektieruDgsmethoden pl — методи на
проектиране
ProjektieruDgsplaD т, -=е ■— план за проек¬
тиране на капитални вложения
Projektierungsunterlagen pl — проектна
документация
Projektierungsvertrag m, — — договор за
изпълнение на проектантски работи
Projektierungszeit / — срок за изпълнение
на проектантски работи
Projektion / -en — проектиране, проекция
Projektionswerbemittel п — диапозитивно
средство за реклама
Projekt ko sten pl — проектни разходи
ProjclktlösunDУ'/ -en — проектно решение •
Projektstruktur /— структура на проект
Proklamattin/ -en — прокламация
proklamieren tr. — провъзгласявам, тър¬
жествено обявявам, прокламирам
Prokura / — прокура, вид търговско пълно¬
мощие; durch * на доверие
ProkuraiDdossameDt л, -еп — инкасиран
индосамент
Prokurist т, -еп — прокурист .
Proliferation / -en (engl.) —разпростране¬
ние
Prolongation /— продължаване, отсрочка
ProloDgationsakzept п,-е — удължен (прос¬
рочен) акцепт
ProloDgationsgrschäft и, -е. ■—— отсрочена
сделка
Prolongationswechsel т — отсрочена (про-
лонгационна) менителница
prolongieren tr. — продължавам, отсрочвам
Promesse / — промеса; обещание, полица
(търг.)
prompt adj. — бърз, точен
Promptgeschäft п,-е — 1. сделка за налична
стока; касова сделка (борс); 2. сделка с
незабавна доставка на стока
Promptware / -п — налична стока •
Pro pergesc haft и, -е — сделка за собствена
сметка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
243
Propc-handcl т — сключване ни борсова
сделка за собствена сметки
Proportion /-cn—пропорция; съотношениа
* , lnneramcigliehe — вътръшпоотраслхва
пропорция
proportional adj. — пропорционален
Proportionali/är f— nропорниопаnпосm
Propor/ionaliiätsihcoric f— теория за про-
nорцихпилнoстеи ■
Proportionalstcucr f— пропорционален да¬
нък
Propnr/inncn pl —— пропорции
-, optimale — оптимални пропорции
- , volkswirtschaftliche • народностопанс¬
ки пропорции
proportioniert adj. — съразмерен, пропор¬
ционален
Prrrrrternieпlnn/— установяване ни про¬
порции
Prorogation /— пророгзнзи, отсрочка (юр.)
Prorngatinnsvcreinbatung / -— пеоехганл-
онно споразумение (за отсрочки)
Prospekt m, -а — проспект; - а zueenUen —
изпращам проспекти
P-osrcktmaterlal п — проспекти ^акламнз
■ездипея]
Procrcktwerbung/-— реклами посредством
проспекти
prosperieren itr. — преуспявам, процъфтя¬
вам, благоденствам
Prncre-i/at/— преуспяване, процъфтяване,
благоденствие, благополучие
pro/cgieren tr. — покровителствам, прота-
жзрим
Protektion / -en — протекция, покровител¬
стване, покровителство
Protektionismus т — пеотекдехниаъм
protektionistisch adj. —пехmекцлхнcстигеп
P-otesC m, -а — протест (на полица), възра¬
жение; "ohne ~—"без протест" (надпис на
менителница); нaпеотестзеана менител¬
ница; mit ~— при наличие ни протест; zu
* gehen — протестирам (трита); * cinlcgcn
(e-geben) — заявявам (правя) протест, ~
. erheben — протестирам (трата)
Protcsi mangele Annahme — протест н слу¬
чай на иеакцаптеране (на мензеелнзна]
Protest mangels Zahlung — протест в слу¬
чай на неплащане
Pm/ccicrhcbung / — предявяване ни про-
. - тест, пеоеaстcезпе (при обращaпзЕ ни ма-
ПИTЕЛH3HИ)
Protesterlaß т — освобождавана ни предя¬
вителя ни MЕПcтелнзцати от задължения
protestieren tr. — протестирам; einen
Wechsel - — протестирам полица
Protesikos/cn pl—разходи зи протестиране
(на мaндтЕлнзда], такси за протест (ни ма*
питaлпида)
P-o/estst-cik т — стачка (в знак) ни протест
Protokoll über Inventurdlnfetcnzen — дн-
BЕнтариаацзопна ведомост '
Protokoll и, -а •— протокол; das ~ fuhren —
водя протокол; ein-aufnchmcn—съставям
протокол; laut -—според (съгласно) прото¬
кол; zu ~ nehmen — вписвам в протокол
protokollieren tr. — протоколирам
Proudhonismus т ’— пеудхндаъм
Provenienz / — произход (на стока)
Provenienz-Zertifikat п,—а — свидетелство
за произход (на стоки)
Prrvinabötce / -п — провинциална борса
Prrvinzbatlne/ -en — прхвдпцзилна банки
Provision /, -en — компсиона
rrnvisinnsnrel adj. — без комисдона
Provicioneptozen/ п — комисионен процент
Ptovlslonerclscnde m, -п — търговски път¬
ник, работещ ни комисионни
Provisionsvergütung / — комисиона; вж.
Provision
Provislonsversiehecung/— застрахована ни
(търговска) комеслона
Provisionsvertreter т, представител на
търговска ферма, работещ ни комисионни
начали
Provisor т, управляващ чуждо имущес¬
тво, работещ ни комисионни начала
provisorisch adj. — nеовдахеaн, враменан
Provisorium п, -icn — предварително със¬
тояние
provozieren tr. — провокирам
P-ozeUn- / -en — процедура, метод, начин
P-ozcnt п — процент (след числител нд); um
50 ~ — с 50 проценти
Prozen/anlcihc /-~п — заам срещу начисля¬
вана на лихва
Prozent kutc т — курс, даден в процент към
помитала (борс.)
Ptoaen/ca/z т, • -— пронепе; nронaпена
ставки
Prozentsatz Ucr Absagen — пеоцепт на от¬
казите при обслужването
Prozen/spanne /— процентно съотношение
между покупната е продажната цени
P-rаcnttаrа/— средно тегло тара, изразено
в процент към брутното тегло на стоката
p-ozcn/ual adj. —пеоцaнеен; * gerechnet—
изчислено в проценте
244
Р
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Prozen liftlIlu /— частично изпитване
prozentuell adj. — процентен; вж,
prozentual
Prozeß т - sse — 1., процес, явление, разви¬
тие; * auslösrn — предизвиквам процес; 2.
процес, съдебно дело, съдебен процес, съ¬
дебно разследване
~, arbeitsaufwendiger —трудоемък процес
~, determinierter —детерминиран процес
~, kontiuuirrliehrr — непрекъснат процес
~, lohnaufwendiger — трудоемък процес
- е, marktwirtschaftliche — процеси (явле¬
ния) на пазарната икономика;
stochastischer ~ — стохастичен процес
-, stoffgrwiunende — процеси на добиващо¬
то производство
- , stoffumwandrlnde — процеси на обра¬
ботващото производство
- , stoffverformrnde — процеси на прера¬
ботващото производство
Prozrssautomation f — автоматизация на
процесите
Prozessrechner т — изчислителна машина
за управление на промишлени процеси
Prozeß außer statistischer Kontrolle — ста¬
тистически неконтролируем процес
Prozeß des Kaufs und Verkaufs—процес на
покупко-продажба
Prozeß in statistischer Kontrolle — статис¬
тически контролируем процес
Prozeß aval m — поръчителство на банка за
обезпечаване задълженията на свои клиен¬
ти
Prozeßkonto и, -trn — оперативна (опера¬
ционна) сметка
Prozeß kosten pl — съдебни разходи
Prozeßs^^m!/— управление на произ¬
водствените разходи
Pl•ozeßvrrglrieh т — (съдебна) мирова
сделка
Pr^ozeßzins т—лихва, присъдена от съда на
спечелилата страна
Prüfanlage /— изпитателно устройство (съ¬
оръжение) '
Prüfbramte т, -п — ревизор; контрольор
Prüfbedingungen р!—условия на изпитване
Prüfbefund т — заключителен протокол за
изпитание
PrüfbrIastцns/— пробно натоварване
Prüfdauer/— продължителност на изпита¬
ние
Prüfeinrichtung / -en — изпитателно уст¬
ройство; вж. Prüfanlage
prüfen lr. — изпитвам; проверявам; контро¬
лирам; пробвам; sachverständig - —- про¬
веждам експертиза
Prüfen п, Prüfunn/— контролиране (явле¬
ния) на пазарната икономика
Prüfer т, 1 .0^111^6; ; 2 . контролиращ
(явления) на пазарната икономика
Prüfereilauz / -en — баланс, съставен от
ревизор на предприятието; контролен
(проверовъчен) баланс
Prüfergebnis п, -sse — резултат от изпита¬
ние или проверка
Prüffrist/— срок на изпитание или проверка
Prüfkennlinie / — крива на оперативна ха¬
рактеристика (при качествен контрол)
(стат.)
Prüfkosten pl — разходи за контрол
Prüfling т — контролирано изделие, конт¬
ролирана партида (от изделия)
Prüflus п — контролирана партида от изде¬
лия; вж. Prüfpostrn
Prüfplan m, ; — план за контрол; план за
изпитване или проверка
Prüfposten т — контролирана партида от
изделия (при качествен контрол)
Prüfprotokoll п —■ протокол за контрол (на
качеството)
Prüftehärfr /— безкомпромисност при осъ¬
ществяването на контрол (на качеството)
Prüfstand zn, ; — контролно състояние на
(явления) на пазарната икономика
Prüfstelle /— 1. контролна (изпитателна)
станция, контролен (изпитателен) пункт; 2.
отдел за технически контрол (на качество¬
то)
Prüfung/ -en — 1. контролиране (явления)
на пазарната икономика; 2. тестване на
програма (ЕОД)
~»gctypte — типово изпитание
* , messende ■— контрол по количествен
признак (на качеството) (стат.)
~ , nicht messende — контрол по качествен
признак (стат.)
-, normale — обикновен контрол
~ ,■ organoleptische — органолептическа
оценка (на стоките) (стат.)
~, reduzierte — слаб контрол
* , sachliche — проверка по същество
(счет.)
~ , verschärfte — твърд контрол
- , zollamtliche — митнически преглед
Prüfung der Bewährung im Gebrauch —
проверка на стопанската годност на стока¬
та при употребата й
Prüfung des Haushaltsplanes — разглежда-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Р
245
не на бюджета
Prüfung in der Produktion — производстве¬
на проверка
Prüfungsbericht — - -е — отчет за резулта¬
тите от ревизия
Prüfungsbuch п, тг — книга за записване
на резултатите от (техническо) изпитание
Prüfungsingenieur m, -е — инженер, който
проверява качеството и дава разрешение
за изпращане на стока
PrüfuDgskosteD pl — 1. разходи за ревизия
на счетоводни книги и проверка на дей¬
ността на предприятието; 2. разходи по из¬
питване на материали
Prüfungsordnung— ред за провеждане на
техническо изпитание
Prüfungsprotokoll п — протокол за техни¬
ческо изпитание (технически преглед)
Prüfungstermin т — съдебно заседание за
проверка на претенции на кредитори към
длъжник
Prüfverfahren и — метод за изпитване или
проверка
Prüfvermerk т — отметка (на техническия
контрол) при проверка
PseudoaDgebotsfunktioD f -— псевдофунк-
ция на предлагането
Pscudonachfragekurve/—- псевдокрива на
търсенето
Pseudoprogramm л, -е — псевдопрограма
Psychohygiene /— психохигиена .
Psychotechnik/— психотехника
public relations pl (engl.) — 1. обществени
отношения; 2. отдел за информация, за
връзки с обществеността
public relations adj. (engl.) — рекламен, от¬
насящ се до рекламата (информацията)
Publicity (engl.) —■ - публичност; еж
Publizität 1.
Publikationspflicht f — задължение за пуб¬
ликация на годишния баланс
Publizität/— 1. масовост (на заем); 2. пуб¬
личност, общоизвестност
Publizitätsprinzip л — принцип на публич¬
ност
Publizitätszwang т — публична (обществе¬
на) принуда, публично насилие
Pufferspeicher т — авариен склад
Pufferzzit/— резерв от време
•*- , bedingt verfügbare — частен резерв от
. време от първия вид
* , bedingte — частен резерв от време от
първия вид
~ , freie verfügbare — свободен резерв от
време; вж. freie Puffer zeit
-, freie — свободен резерв от време
~, gesamte — пълен резерв от време
* , unabhängige — частен резерв от време
от втория вид, независим резерв от време
Pump wirtschaft f — икономическа полити¬
ка, спомагаща за изостряне на инфлацията
Punkt m, •=е — 1. точка; 2. пункт, статия,
уговорка (договор); член, параграф; 3.
пункт (единица за курсова котировка)
(борс—, fällt um 3 Punkte auf 92 DM ——
пада c 3 пункта на 92 марки; gibt um 2
Punkte nach—отстъпва c 2 пункта; 4. бал
(при установяване на цени); 5, (географс¬
ка) точка; място; 6. талон (купон за про¬
мишлена стока); 7. въпрос; ein strittiger ~
— спорен въпрос; einen ~ betreffen — за¬
сягам точка, отнася се до точка (въпрос)
Pünktlichkeitsprämie/— премия за точност
Punkt-Vier-Programm л —— програма за
оказване на техническа помощ на слабо¬
развити страни
Punktation / — предварително споразуме¬
ние .
Punktbeweerunn/— балова оценка, оценка
по балова система
PunktbewertuDgsmethode /— метод на ба¬
лова оценка
Punktbewertungssystem п—метод на бало-
- ва оценка; вж. Punktbewertungsmethode
Punktdiagramm л, -е — точкова диаграма
Punkteskala / —— скала на (балови) оценки,
балова скала
Punktfeld п — поле на разсейване (стат.)
Punktkarte / -п -— -купон за промишлена
или продоволствена стока
Punktmarkt т, -=е — специализирана стоко¬
ва борса (борса за кафе, борса за памук)
Punktprognose/ -п — точкова прогноза
Punktschätzunn/—точкова оценка
Punktsystem п — система от балове (в цено¬
образуването)
punktweise adv. — по пунктове, по статии
purchase tax (engl.) — данък за покупка
Pyramidendiagramm п — диаграма във
форма на пирамида
Pragefunktion /— псевдофункция на търсе¬
нето
246
Q
НЕМСКО-БЪЛ ГАРСК И
Q
Quadrant m, -en — квадрант
Qualifikation / -en — квалификация, атес¬
тация
- , berufliche (fachliche) —професионална
квалификация
Qualifikationsgrad m — степен на квалифи¬
кация
Qualifikationsniveau s,-» — степен на ква¬
лификация; вж. Quаlifikаtiousgrad
qualifizieren tr. — квалифицирам; повиша¬
вам качеството, подобрявам
Qualifizierung/— повишаване на качество¬
то, подобряване; квалификация
Qualifizierungsaufwand m, -=е —разходи за
повишаване на квалификацията
QuaUtaf/—качество, достойнство; свойство
-, beste — високо качество
-, feine — отлично качество
*, hochwertige (hohe) — високо качество
*, handelsübliche — стандартно качество
*, mittlere — търговско (обикновено, сред¬
но) качество
- , verbesserte — повишено (подобрено) ка¬
чество
Quatliätt;ändeeшlu/ -en — промяна на ка¬
чеството
Qualitätsaeuahme / — приемане на стоки с
проверка на качеството им
Qualit ä tsaesehlag m, -==—отстъпка от цената
за доставка на стока със занижено качество
Qualitätsabweiehuug / -en — отклонение
от качеството
Qualitätsan tlyssf-u—анализ на качеството
Qualitätsanforderuug / -en — изискване
към качеството
Qualitätsanspruch т, — — рекламация на
качеството
Qualitätsarbeit / —en — 1. качествена рабо¬
та; коалифицпраптруд; 2. изделие с високо
качество
Qualitätsbeanstandunsg/ -rn—рекламация
на качеството
Qualitätsbesttmmmnn/—определяне на ка¬
чеството
Quali tätsbewerrunjy/—оценка на качеството
Qualitätsbewertungsmerkmal л, -е — кри¬
терий за оценка на качеството
QuaШätsbereicenuuu/— обозначаване на
качеството
Qualitätserzeugnis и, —sse — изделие (про¬
дукт) с високо качество
Qualitätsexpertise / -п — експертиза за ка¬
чество
Qualitätsgarantie /— гаранция за качество;
вж. Qualitätsgarantie
qualitätsgemäß adj. — съответстващ (отго¬
варящ) на качеството
qualitätsgerecht adj. — съответстващ на ка¬
чеството; вж. qualitätsgemäß
Qualitätsgrad т—степен, ниво на качеството
Qualitätsgutaehteu п—експертиза за качес¬
тво; вж. Qualitätsexpertise
Qualitätskeunziffer / —n — качествен пока¬
зател, показател за качество
Qualitätsklauss!// -п—точка (в договор) за
качество
Qualitätskontrolle/— контрол на качеството
qualitätsmäßig adj. — съответстващ на ка¬
чеството; вж. qualitätsgrmäß
Qualitätsmangel т,——дефект в качеството
Qualliätstnin(ierriun/ — намаляване на ка¬
чеството
Qualitätsniveau п, —s —— ниво на качеството
Qualitätsparamcter т — качествен параме¬
тър, параметър за качество
Quaaltätsprüfunng— контрол на качеството
Qualitätsproduktion/— висококачествена
продукция
Qualitätsrabatt т, —е — отстъпка от цената
за доставка на стока с по-ниско качество
Qualitätsreklamation / —en — рекламация
на качеството
Qualitätsrisiko л, -krn —— риск, свързан с
качеството на стоката
Qualitätssanktion / -en — санкция при отк¬
лонения о качеството
Quailtä tsticeeeruu/ —еп — гаранция (обез¬
печаване) на качеството
Qualitätssteigerung/ — повишаване на ка¬
чеството -
Qualitätstest т, -е—проверка на качеството
Qualitätsunterschied т, -е —'разлика о ка¬
чеството
Qualliätsvveberterrun/ — подобряване на
качеството
Qualitätsvveleizzuu/ — нарушаване усло-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
247
вията за качество
Qnali/ä/svetluct m, . -— влошаване на ка¬
чеството
Qualitätsware / -п — качествена стоки
Qualliäisze-tlfika/ л, -а — сертификат за
качество
Qualitätszeugnis л, -ssc — сертификат зи
качество; вж. Quall/äiszer/lfikaC
Qualitätszuschlag m,=e — надбавка към ца-
нати за доставяне ни стока с по-високо
качество
qualitativ adj. — качествен; по кичество, в
качествено отношЕние
Quantifikatlon f— kнинтcфикандя, получа¬
ване ни количествена оценка
quantifizierbar adj. —— количествено изра¬
зен подлежащ ни количествена оценки
quantifizieren tr. — кванеифидзpам, полу¬
чавам илл давам количЕствени оценки
Quantifeicerung'— kнинтзфcкинзи, коли¬
чествено изражение
Quantifizierung Uee Wertes — количестве¬
но изражение на стойността
Quantität /— количество
Quantltätsbcstlmmnng / — количествено
XПрЕДЕЛЕПИЕ
Quan/iiätsnunktinn /— функция ни търгов-
скита предприятия за привеждана предла¬
гането в съответствие с търсанато •
Quaniitä/sglelohunnj/ — "изравнявана ни об¬
мени" (по количествената теория на парите)
Quantiiä/sieentic Uee Geldes—количестве¬
ни теория на пирите
Quantitätsznwachs т—количествен прираст
, quantitativ adj. — количествен
Qnantum л, -icn — (паричен) размер, сума,
количество; резултат
Quartal л, -е — тримесечиЕ
quartalsweise adj. — ни тримесечие; вж.
quarialmäßlg
quartalsmäßig adj. — тримесечен по три¬
месечия
Qua^il^li^c^i^i^Il^i^teci^i^ny/— kвизиллбaеалиаацли
Quaciprclc т, -а — квизецена
Quelle erhöhicr Gefahr — източник ни по-
нишана опзсепост
Quelle / -п — източник
- , zweckgebundene — целеви източник (на
фининсдеинa)
Qucllenbesieuctung / — данъчно облагане
ни дзточнецзта ни доходе
Qnelllnntceuc-/ -п —данък върху иаеогнл-
цита ни доходе
que-schreiben tr. — акцептирим мaнзеanпд-
ца (разписвайки са напряко вляво)
Quittungegeb ühi'-’-en—квиmанцеопен данък
Qui/tungss/cuet f-n ■— квитанционен да¬
нък; вж. Quittungsgebühr
Quoratienn', -en —• (борсова) котировки
Q^i^t^ie/ —n— 1. вноска; 2. квота, дял, процент
Quotenak/ic / -и — дялова акция
Quotenkampf т — борба между членовете
(на картел) зи дял в (общите продажби)
Quo/enkat/cll л,-а—копезнгaпmирип картел
Quooenr ückvecricCrcrun/, -en — пропор¬
ционално презастраховане
QuoticnC m,-en — 1. коефициент; 2. хтпошa-
нил
quo/lcrcn tr. — котирам (борс.)
Quoti/ätecteue- / -п — квотитеван данък
tabassieren • fr. — 1. оценявам (стока); 2. по¬
нижавам (цани)
Rabatt т, —а. — отстъпки (от непиmи), рибат;
einen * eintäumen/gewäh-cn — правя от¬
стъпка
-, nachträglich vergüteter—отстъпки, пре¬
доставяна със аадпа дата
*, verschleier/cr — скрита отстъпка
Rabait(srar]vcrcin л — съюз на търговците
ни дребно, предоставящи търговска отс¬
тъпки
Rabat/absprachc/— споразумение за пре¬
доставяне на отстъпка
Rabat/bnch е, -=ег — книжки за залепвана
талони за отстъпки
Rabattgabe/— предоставяна ни отстъпка
Rabaiigewähhunn f — предоставяне ни. отс¬
тъпка
Rabaitgtnpre / -п — групи стоки, върху
чеито цане се приви отстъпка
248
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
rabattieren tr, — предоставям отстъпка
Rabattkartell л„-е—картелно споразумение
за размера на предоставяните отстъпки
Rabattmarke/ —п — талон, даващ право на
отстъпка
Rabattsatz т — размер на отстъпката
Rabattsparmarke/ -п — талон, даващ пра¬
во на отстъпка; вж. Rabattmarke
Rahmenabkommen п, --—рамково споразу¬
мение
RahmeDbedingungeDpl—рамкови условия
RahmenbertiInaшeD/*-rD—рамково усло¬
вие
Rahmendaten pl — типови данни
Rahmengesetz и, -е—закон с общ характер,
съдържащ общи положения (подлежащи
на допълване)
Rahmenkatalog m, -е — типов каталог на
работите; типов тарифно-квалификацио¬
нен каталог
Rahmenkolleketwertrag m,——рамков ко¬
лективен договор
Rahmenmerkmal п, -е —типов признак
Rahmenmethodik f — типова методика
Rahmennetzplan т — окрупиен мрежов
график
Rahmenordnung/—типово положение, ти¬
пов устав
Rah men steMenplan nt — типово щатно раз¬
писание
RahmeDStrukturplaD -т —— типов структу¬
рен план
Rahmentarifvertragm, ——типов колекти¬
вен договор за тарифните ставки, типово
тарифиране
Rahmentrclmo!ogilt/—п — типова техноло¬
гия
Rahmenvertrag т, — — типов договор
Rahm е nvor schritten pl — рамкови предпи¬
сания
Ralffeisen(-Spar~ und Darlehenskasse f—
каса за кредитиране на селското стопанст¬
во "Райфайзен" (Германия)
ramponieren tr. — повреждам, правя него¬
ден (стоки)
RAMPS-Verfahren п — метод на разпреде¬
ление и многомрежово планиране на ре¬
сурси
Ramschgeschäft п-е—— сделка по покупко-
продажба на евтини стоки
Ramschhandel т — търговия с бракувани
стоки
Ramschkaufm—покупка на бракувана стока
Rams^^war/— п—евтина (долнокачестве¬
на) стока; бракувана (некачествена стока)
Randänderung / — промяна на последова¬
телността (в кадастъра)
Randbedingung" — крайно (пределно) ус¬
ловие
Rang т — L поредност; 2. степен, клас,
разряд
Range /— пристанища (в конкретен участък
от крайбрежието на даден район)
Rangfolge/—— 1. последователност (юр.)\ 2.
предпочитание, ранжиране, приоритет
Rangklasse / — клас на последователност
(при удовлетворяване исканията на конк¬
ретен сектор)
RaneeorrelatioD /— корелация на ранговете
RaDgeorrelrtioDskoeffizieDt rn, -en — кое¬
фициент на корелация на ранговете
(стат.)
Rangordnung— 1. ред, подреждане, субор¬
динация; 2. - класация; 3. ранжиране
RaDgordnungsmerkmal п—признак на ран¬
говете (при статистически контрол на ка¬
чеството)
Ran gor dnungsver fahren n — установяване
реда на подреждане, ранжиране
Rangtest т — рангов критерий
Rangverhältnis п—степен, клас; вж. Rang 2
rasant adj. — протичащ гладко, бърз
Rat т, —schlage — 1. съвет (указание, пред¬
писание); 2. - съвет (админ. единица)
~ , gesehäftsfiihreDder —— ръководещ съвет
**, produettonstechniм:her—производстве¬
но-технически съвет
Rate der VerwertunD/— норма на нараст¬
ване на стойността '
Rate der WareDumschIagseeschwiDdiekcit
— норма на обращение на стоковите запаси
Rate des Zinsfusses — норма на лихвата
Rate des Mehrprodukts — норма на добаве¬
ния продукт
Rate des Mel^lrw^^i^^!t—норма на добавената
стойност
Rate / —п — 1. ставка, норма;
открита фрахтова ставка; 2. част, дял,
вноска (при разсрочено— плащане); auf -*
kaufen — купувам на изплащане; in ~
zahlen — разсрочено плащане; плащам на
части; in ~ erwerben — придобивам на
изплащане (на части)
Raten anleihe / -d — заем, погасяван с ед¬
накви годишни вноски
Raten anstieg т — повишаване на ставката
(норма, вноска)
RatenerhÖhungg*— повишаване на ставката
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
249
(норма, вноска)
Ratengeschäft и, -е — сделка при продажба
на стоки — на изплащане
Ratenhandel т —— търговия със стоки на
изплащане
Ratenkauf т — покупка на изплащане
Ratenschulden pl — задлъжнялост по внос¬
ките за стоки, купени на изплащане
RatentermiD т—срок на плащане на поред¬
ната вноска
Raten til<gunD f— погасяване на задължени¬
ето при покупка на изплащане
Ratenverkauf т — продажба на изплащане
Ratenverschuldung f —■ задлъжнялост по
вноските за стоки, купени на изплащане;
вж. Ratenschulden
Ratenzahlung f ■— разсрочено плащане, на
отделни вноски; auf ~ verkaufen — прода¬
вам на изплащане; in ~ erwerben — придо¬
бивам на изплащане, на части; auf ~ kaufen
— купувам на изплащане
RatenzahluDgskredit ти, -е — кредит, пога¬
сяван на части
Ratifikationsklausel f— клауза, предвижда¬
ща реда на ратифициране (договор, спора¬
зумение)
Ratifikationsurkunde f — ратификационна
грамота
ratifizieren tr. — потвърждавам
КгНПжгсгиппХ’— ратификация
Ratton/ -en — порция; рацион
rationalisieren tr. —— рационализирам
RationalliStrunn/ — рационализиране, ра¬
ционализация
Ratinnalisicrungserfnle т — печалба от ра¬
ционализация
RatinDalisicruDesiDvestitinD /— капиталов¬
ложение за рационализиране на основни
фондове
Rationalisierungskartell и, -е — картел,
имащ за цел рационализация на производ¬
ството
RatinDalisierunesthenrie / — теория за ра¬
ционализация
Rationalisierungsvorhaben п, ——проект за
рационализация
rationell adj. — целесъобразен, ефективен
rationieren tr. —■ l. въвеждам купони; 2. оп¬
ределям норма; 3. разпределям планомерно
Rationierung/— планомерно разпределяне
RationierUDgsfunktinn / — функция по ра¬
ционално разпределяне на нещо
RationieruDgsgleichgewicht п — равнове¬
сие на рационалното разпределение
RationieruDgstheorie / — теория за рацио¬
налното разпределение на ресурсите
Raubbau т — хищническо разработване на
полезни изкопаеми; хищническа експлоа¬
тация
Raubprofit т,—е — свръхпечалба
Rauhgewicht п — общо тегло (напр. на ме¬
тална сплав, монета)
Raum яи, •че — 1. място; 2. обем, вмести¬
мост, тонаж; 3. пространство; gewerblich
(idustriell) genutzter — производствено
помещение
RaumausnutzuuD/— използуване на поме¬
щение (складово)
Raumbedarf т — потребност от площ
Raumchartcr т — чартър, чартър-партида
(при фрахтоване на определен тонаж)
Rrumeinheit/ -en — единица обем
Raui^fi^i^c^h^tt/— чартър; вж. Raumcharter
Raum geh alt m — вместимост, обем; вж.
Rauminhalt
Raumgewicht п — тегло, изчислявано на
базата на обема
Rauminhalt ти — вместимост; обем; тонаж;
кубатура
spezifischer — специфично тегло
Rauminhalt eines Schiffes—вместимост на
кораб
Raumkosten pl—разходи за поддържане на
производствени помещения
Raumladung / —— 1. товарене в трюм; 2.
трюмен товар
räumlich adj. —пространствен
- Räulrmichkee/-eD — 1. обем, обемност; 2.
помещение '
Räumte/-« — товаровместимост
Räumung/—ликвидиране, разпродажба (на
складови запаси)
Räumungsausverkauf т — окончателна
разпродажба
Räumungspreis ти, -е — цена при разпро¬
дажба
RäumuDgsverkauf ти—разпродажба (окон¬
чателна)
raum mäßig adj. — според обема
Raumordnung/ — земеустройство
Raualordnungseesetz и — закон за земеус-
тройството
RaumnrdnuDesplaD т — — земеустройствен
план
R^mpon^ / — политика на регионално
развитие
Raum^rf ти — тарифа за товарите, отчита¬
ща фактическото използуване на вмести-
250
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
мостта
Reaktion der Güte- und Dlcnetlclsiungcn —
раакцзя на баланса на стоките е услугите
Reaktiv(eeunng/ — реакезвcрапе
real adj. — реален, дaйътвзmеnaп
Rcak(Sach}-S/cucr / -п — данък върху
недвижим имот (папе. парцел)
Realakiiva pl — реално активно салдо
Realeinkommen п —реален доход
RcalelnkommcnceffckC т — ефект на реал¬
ния доход
Rcalinvcciliinn / -en — реални инвaстзндл
realisierbar adj. — реализуем, осъществим
realisieren tr. — осъществявам
Rcallsiecunn/— осъществяване
realistiscecrmelsc adv. — по реалистичен
начен
Realitäten pl—парцели, пеаасmрхЕПc маста,
пaдвижзмхсее
Re al kapital п — действитЕлен (реален) ка¬
питал
Rcalkapitalbildung/— образувана на раил-
не капитали
RcalkaritallnveItiiion^ -en — дннастдцел
на реални капитали
Rcalkasscnefnckt т — афект ни реалните
наличности
RcalkrcdlC т — кредит срещу залог на ееил-
m нaнпхъеи; вещан кредит; ипотеки •
RealktcUliinctlint п, -а —- кредитен днстд-
тут за отпускана ни кредит срещу залог
Reallohn т, — реална заплата
Reallohnabnahmc /— намаляване на реал¬
ната заплата
Reallohnnivcau п — равнища .на реалната
заплата
Reallol^i^|^(^s^ilii^o^n/— състояние ни реалната
заплата
Reallrhncata т — пеонaпе ни реалната зап¬
лата
Rcallohnsenkunng/— намалявана ни реална¬
та заплата
Rcallnhnaunahmc /— увеличаване на реал¬
ната заплата
RcalrrnUukt п — реален продукт
Realsteuer /, -п — пряк (подоходен, позем¬
лен) данък
Realtransfer т—дaйътнзтaлнх прехвърляне
Realve-mögen п — реална собственост
Realwert тл—— реални (фактическа) стой¬
ност
tealmlrischanilieh adj. — реално лкхпоме-
часке
Rcchennionritlr-Еп — загдълиеaлпи единица
RechengrunUlage/— база ни cагеълепзеех
Rechenmaschine / —п — изчислителна ма¬
шина
Rechenschaftsbericht т, -а — отчет
Rechenwerk п, -а — процесор; изчислител¬
но устройство
Rechenzentrum л, -C-cn —. cагеълcеелaп
нентъе
rechnen itr. [mit D.] — разчитам на
rechnen tr. — смятам
Rechnuiinj/ -en — .1 - изчислявана, пресмя¬
тана, преброяване; 2. плащана, уреждана
сметка; eine - begleichen — плащам смет¬
ка; 3. сkопеиеапa на полица; 4. сметка в
банка; 5. фактура; 6. финансов отчат
- , laufende — текуща сметка; вж.
Kontokorrent -
*, offcns/chcndc — открита сметка
Rechnungsbetrag m, -=е — сума ни сматка
Rcehnungcgröße /— разчетни налечcпа
Rechnung^l^iahv п — бюджетни година; фи¬
нансова, отчетна година
RccenungsiaIg.lnngvecrrlicCrunn/ — задъл¬
жение за водена на отчетпоът
Reehnungslegungsvorcehrinien pl — приве¬
ла за водена на отчетност
Rechnungsprüfer т ревизор
Кс^^у^ус/сш п, -а — системи за водена
на сметки
Rechnungswesen п — счетоводство; • отчет¬
ност
RcchC п — право; das * Vorbehalten — за¬
пазвам се правото; ein - [an D.] ctwc-bcn
— придобивам право върху нащо
Rechtff c-iiiitnn j/— оправдание
Rccetfertlgungcverfaeren п — оправдател¬
на процедура
-1^/^^ adj. — 1. законен, правов, юрдди-
члскл; 2.частен, справедлив
rechtlich verpflichte/ part. adj. -— правно
задължен ■
rcch/mäßig adj. — законен, легален
RechtmäßigkeiC /— законност
Rechtsanwalt m, -=e — адвокат
Rcchtcanwendunne/ — жалба (в съди) .
Rechtsauskunft /— правна консултация; -
elnholen — получавам празни консултация
Reeh/cbeechwetUe / — жалба
Rcchtsbeugunn/— злоупотреба с правото
Rech/cbruch т — правонарушение
Reeetcfähigkcii /— правоспособност
-, allgemeine — обща (гражданска) правос¬
пособност
*, prozessuale—процесуална правоспособ^
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
251
ност
Rechtsfolge / -п — правна последица
Rechtsform / -en — 1. съдебен ред; 2. пра¬
вова (юридическа) форма
Rechtsform w■ahlberraunug' — консултация
за избор на юридическа форма
Rrchtsff age/ -п — правен въпрос
rechtsgültig adj. — законен, регламентиран
със закон
Rechtsgeschäft и, -е — правна операция
Rrchtsgrund т, •=€ — правно основание
Rechtsgrundlage f— правна основа
Rrchtsgrundsatz т, ■=« — правен пришипп
Rechtsgutachtrn п — правна експертиза
Rechtsiustitut п — институт за изследване и
прилагане на правото
Rechtslage f— правно положение
Rechtster rr f/— юриспруденция
Rechtsnorm/ -en — правна норма
Rrchtsordnunn/*— правов ред; праоопоря-
дьк
Rechtspersönlichkeit /— юридическо лице
Rechtspflege /—- правораздаване
Rechtsschutz т — правна защита
Reehtssteherheii/— гарантиране, съблюда¬
ване на законността
Rechtsstaat т — правова държава
Rechtsstreit т — съдебен процес
Rechtssubjekt п — правен субект
Rechtsträger т, носител на прзаното
rechtsungültig adj. — незаконен, нямащ за¬
конна валидност
Rechtsveroodnunu/— правна уредба
Rechtsvorschrift / -en. — законоположение
rechtswidrig adj. — противозаконен, неза¬
конен, неправомерен
recyclirren tr. — преработване на отпадъци
Recycling п —— рециклиране, преработване
на вторични суровини
Rediskont т — ре сконтиране (на полица)
rediskontfähig adj. — годен за ресконтиране
(за менителница)
rediskontieren tr. — ресконтирам менител¬
ница
Rediskontkoutingent п — съвкупност от ре-
дисконгирани полици
Reduktion /— 1. съкращаване, намаляване;
вж. Reduzierung; 2. редукция
reduzieren tr. — намалявам, ограничавам
Reduzierung/— съкращаване, намаляване,
понижаване, ограничаване
Reeder т - -— собтвениик аа плоаттении
съдове; корабопритежател
Ree if eer ii/ -en — параходно дружество
Reexport т — реекспорт
Refaktie / -en — рабат при отклонение от
зададеното базисно качество на (стокова)
борса
rrfaktirrrn tr. — правя отстъпка при откло¬
нение от зададеното базисно качество на
(стокова) борса
Referenz / -en — препоръка
Referenzniveau п ■— степен на референция
refinanzieren tr. — рефинансирам
Refinanzierung f— ртфинннсирннт
Rrfinanzärrungskosten pl — разходи за ре-
финансиране
Rrfinanzierungskredit т — кредит за рефи-
нансиране
Rrfinanzierungsmöglichkeit / -en — въз¬
можност за рефинансиране
Rrfinanzierungspolitik/— политика на ре-
финансиране
Reform / -en — реформа
reformieren tr. — подобрявам, обновявам,
реформирам
Reformvorhabru п — проект за реформа
Regel / -п — правило; eine ■ befolgen —
спазвам правило; eine ~ einhalten — спаз¬
вам правило; in der - — по правило
Regelfall т — казус
regelmäßig adj. — редовен
Regelmäßigkeit /— редовност
regeln tr. — уреждам
rrgrlrecht adj.. —съответстващ на правилата
Reglung /— регулиране
Regiebetrieb т, -е — монополно държавно
предприятие, монопол
~ , reiner — чисто монополно държавно
предприятие
-, verselbständigter — самостоятелно дър¬
жавно предприятие
Regicruugsebeiluf—правителствено ниоо
Region f -en — регион, област, район
regional adj. — регионален
Register п — регистър; ins * rintragen —
вписвам о регистъра
registrieren tr. — регистрирам, вписвам о
регистъра
Reglement л — регламент
reglementieren tr. — регламентирам
Regressionswirkung der indirekten Steuern
— регресивно въздействие на косвените
данъци
Rrgrrssionswirrunu/'— регресивно дейст¬
вие (въздействие)
Regulativ п — инструкция, директива, раз¬
пореждане
252
R
H EMC K О-БЪ Л Г АРСК И
Regulator w, -en —• регулатор
regulieren tr. —— 1. регулирам, привеждам в
ред; 2. управлявам '
RegutlkrunDer— регулиране, уреждане
reich adj. [an D.] — богат на
Reichtum w, — богатство
- , materieller — изобилие от материални
блага
Reichweite f — радиус, обсег на действие
(влияние)
Reichweite der Auftragsbestände — обсег
на наличните поръчки
reihenweise adv. — серийно
Reinbetrag rn, ■ — — чиста печалба; еж.
Reinertrag
Reingewinn zn, -е — чиста печалба
ReiniguDeskrise /— кризи на замърсяване
Reinvermögen п —— чисто имущество; иму¬
щество, необременено с дългове
Reinvestition /— реинвестиция
ReiseDde^r) т, -en — търговски пътник
Reisescheck т, -s — пътнически чек
Reiseverkehr т — 1. пътнически превози; 2.
туризъм
Reklamant m, -en — рекламиращ
Reklam aUim/ -en — рекламация
reklamieren tr.—рекламирам, правя рекла¬
мация
Rekompensation /— обезщетение
rekompensieren tr. — 1. обезщетявам; 2.
реконструирам, възстановявам
Rekordüberschuß m, -=s>se •— рекорден изли¬
шък
Rektapapier л, —е — ценна книга, непрех-
върляема (която не се джиросва)
Rektascheck т, -s —— чек, който не може да
се прехвърля, джиросва
Rektawechsel т — менителница, която не
може да се прехвърля, джиросва
Reiatiko/-eD — съотношение, отношение,
пропорция; взаимовръзка
relativ adj. —относителен
relativieren tr. — 1. ограничавам; 2. свърз¬
вам
RelativikruIlg/—• 1. свързване; 2. ограниче¬
ние
relevant adj. — важен, съществен; актуален;
значителен
Relevanz/— релевантност, важност*
Rellngy— перило на борд ' ,
Rembours т — рамбурс, покритие
Rembnursgeschäft п—рамбурсна операция
Rembourskredit т — рамбурсен кредит
Remittent m, -en — рсмитент, получател по
менителница
remittieren tr. — превеждам, плащам чрез
менителница
Rendite / -п — 1. печалба за единица време
от вложения капитал; 2. печалба към курса
на ценните книжа, рендита
rendtteträchttg adj. — рентабилен, носещ
печалба
Renner — стгокг-шлаагер
Rennwett-und Lotteriesteuer / — данък
върху печалбите от състезания и лотарии
rentabel adj. — рентабилен, доходен, пече¬
ливш; изгоден
Rentabilität /— рентабилност, доходност
reDtabihtätsförderDd part. adj. — съдейст¬
ващ, подпомагащ повишението на рента¬
билността
Rente/— 1 - пенсия; eine - auf Lebenszeit—
пожизнена пенсия; eine ~ beziehen — по¬
лучавам пенсия; 2. периодически постъп¬
ления; 3.рента, доход
~, absolute — абсолютна рента
~, kapitalisierte — капитализирана рента
Re^enaher п — пенсионна възраст
ReDteDanpassungseesetz п — закон за осъв¬
ременяване на пенсиите
RrntrDaDspruch m, ■че — право на пенсия
RrnteDberechnunn/— изчисляване на пен¬
сията
RenteDberechttgung/— право за получава¬
не на пенсия .
Rentenbrief т — облигация на ипотечна
банка
Rentenempfänger т, получател на пен¬
сия по възраст и инвалидност
RcnteDfinaDzicruDg / финансиране на
пенсионното осигуряване
RenteniDhaber т, - — получател на пожиз¬
нена рента
RentenleiktunD/— пенсионно осигуряване
RenteDmarkt т — пазар на ценни книжа с
твърд лихвен процент
rentenpflichtig adj. — задължен да изплаща
пенсия
RcDtcnproblem л, —е — проблем на пенси¬
онното осигуряване
RenteDreform /— реформа в пенсионното
Дело ,
ReDtenschuld /— задължение към пенсион¬
ното осигуряване
ReDtenversti:htruIln/— пенсионно застра¬
ховане
Ren ton versicherungsträger т, притежа¬
тел на пенсионна застраховка
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
253
Rentenzahlunu/ -en — изплащане на пен¬
сии
Rrntenzuschlag m, ■“•е —- налбокак >ъьм пнн-
сията
rentieren reff. — носи печалба
Rentner haushalt т — бюджет на пснсисн-
ното осигуряване
Reparatur f — ремонт, възстановяване
reparaturbedürftig adj. —— нуждаещ се от
ремонт
Reparatur betrieb т, -е — ремонтно предп¬
риятие
Repräsentant т, -еп — представител, депу¬
тат
repräsentativ adj. — представителен
reproduzierbar adj. — възпроизвеждащ се
Reserve f— резерв, запас
Rrserveart f— оид резерва, запас
Reserveeinhrit f —en — резервна единица
RrservensatuänUeerunJг — изменение про¬
цента на резерва
Rrservrposition f — позиция, състояние на
резерва
Rrservesatz т — процент на резерва
Reservestufe f— равнище на резерва
Rrservrtrauchf f — резервен транш
Rr;wгrveweärllnu/— резервна валута
Ressort л, -s — 1. ведомство; 2. кръг от
задължения, сфера на дейност, компетен¬
ция
Ressourcen pl — ресурси
-, biologische — биологични ресурси
-, demographische—демографски ресурси
- , einheimische — вътрешни ресурси
-., limitierte — лимитирани (дефицитни, ог¬
раничени) ресурси
- , natürliche — природни ресурси
- , nicht reproduzierbare — нтвъзпрсизвс-
дими ресурси
- , nicht speicherbare —— неорзсбгсвнеми
ресурси
- , reproduzierbare — възпроизводими ре¬
сурси
* , speicherbare — врзсбнсвнеми ресурси
-, technische — технически ресурси
-, territoriale — териториални (местни) ре¬
сурси
-, wirtschaftliche — стопански ресурси
Rrssoureenökouomie /—— икономия на ре¬
сурси
Rrssourcrnausglrich т — балансиране на
ресурсите .
Ressoureeuhaum т — дърво на ресурсите
т — погребгобm от ре¬
сурси
RessoureenbescЬränkheit / — дефицит (ог¬
раниченост) на ресурси
Rrssourcenbiian4äerung/— балансиране на
ресурсите; вж. Ressoureenausgleich
Ressoureeneinsatz т — потребление (из¬
ползване) на ресурси
Ressourcenfreisetzung / — освобождаване
на ресурси
Ressourcenplanung / — разпределение на
ресурси ’
Ressourcenschraukrn pl — ресурсни огра¬
ничения; ограничения върху използуване¬
то на ресурсите
Resl^(^l^I^l^l^nstul^I^tu^rrf—структура на ресур¬
сите
Rcssourcen su mm aa tony— сумиране на пот-
ребгсбгиге от ресурси
Rrssourcenvveleiiunu/— разпределение на
ресурсите
Rest т — 1. остатък (от сметка, пари); 2.
салдо
Restbetrag т — остатък от сума (счвт.)
Restbuchwert т—остатъчна (реална) стой¬
ност на основните фондове
Restgewinn т — остатъчна печалба
Restitution / — реституция, връщане (на
имущество), обезщетяване (юр.)
Restkapital п -— част от капитал, обгнгал
^погасен
Rrstkootuesrrenuuug'—метод за калкули¬
ране на производствени разходи
Restmarkt т — остатъчен пазар
Restposten т — остатъчно перо
Restriktion / — рестрииouя, ограничение,
съкращения
Rrstriktiousmaßnahme /, -п — ограничи¬
. телна мярка
Rcstriktion зроПИк /— политика на ограни¬
ченията, ресгрuиoионнн политика
restriktiv adj. .— ребтриитuвен, огранича¬
ващ •
Restsaldo т — крайно салдо
Rrstschuld / — остатък от дълг
Rrstwert т — остатъчна (реална) стойност
на основните фондове; вж. Restbucb
Rrstwertabschrribung f — дегресионо,
амортизационно отчисление
Restzahlung*/—окончателно плащане
Resultat л, -т — резултат
Re tarda t п — задлъжняло^, недоимък
Rrtardatiou /— задръжка на плащанията
Retorsion /—реторзия, ответна мярка
Retouren pl ■— 1. неплатени менителници и
254
R
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
чекове; 2. стоки, върнати на продавача
Retourfracht f— обратен фрахт
Retourscheck т, -s — неплатен чек
Retourwechsel т — ретур-трата, обратна
преводна менителница
Retrozession f—рецесия, обратна отстъпка,
преотстьпка
revalieren tr—покривам разходите си
Reva]lkrunDeг— покриване на разходи
revalorisieren tr. — ревалвиранс
revidieren tr. — 1. изменям; 2. ревизирам,
проверявам, контролирам
Revision / — 1. преразглеждане, ревизия,
изменение; 2. ревизия, проверка, контрол
-, außerordentliche — извънредна ревизия
-, nichtturDusmäßige —— внезапна ревизия
-, turnusmäßige — периодическа ревизия
-, vollständige — пълна ревизия
RevtsinDsbericht т — отчет за резултатите
от проведената ревизия
Revisionskommission/—ревизионна коми¬
сия
revolving credit (engl.) — възобновяем, ре-
волвипг акредитив
Revolvingakkreditiv п — възобновяем (ре-
волвинг) акредитив
Rezession /—рецесия, криза, съкращаване,
намаляване на производството
RezesstoDserschriDugeD pl — явления на
икономическия спад, на рецесия
Rezessionsjahr п—година на икономически
спад, на рецесия
Rezessionjpertode / — период на икономи¬
чески спад, на рецесия
reziprok adj. — взаимен
Reziprnzitätsgejchäft п — взаимнообвърза-
на сделка
Reztprnzitätjklaujel /— клауза (в договор),
предвиждаща принцип на взаимност
ReziprozitätspriDzip п — принцип на взаим¬
ност
Rcziprozitätsvertrag т — договор, основа¬
ващ се на принципа на взаимността
Rtchtbeisptcl п — подробно описание на
производствената дейност, служещо за оп¬
ределяне на тарфите
Richtlinie / -п — директива, ръководен
принцип
Richtpreis т — ориентировъчна цена
RtchtpretjspaDDe / — интервал, в който се
колебае ориентировъчната цена
Richt^<^irt т — нормативен показател, нор¬
матив, контролна цифра
Richtwetrtabe nl/ —таблица на нормативи
Richtzahlen pl—изходни показатели; конт¬
ролни, ориентировъчни цифри
Riesenbetrieb т — предприятие-гигант
Rtesenprnftt т — огромна печалба
Riesenvorrat т, >че — крупни запаси
Riesenwerk п — завод-гигант
Rikambio т (it.) — обратна менителница,
рикамбио
Rtkambtowechjel т — обратна менителни¬
ца; вж. Rikambio
Rimesse f— римсса
Ringverkehr т—маршрутен превоз на вът¬
решнозаводския транспорт
л, -ken —— риск; auf eigenes ~ — на
собствен риск; das ~ tragen — нося риск;
ein - übernehmen — поемам риск; ein -
eingchen — рискувам
~ , kalkulatorisches — риск, който може да
бъде калкулиран
- , kalkulierbares — риск, който може да
бъде изчислен (пресметнат) (застр.)
RijjkoübernDhtna/— поемане на риск
Rtjikoaufschlag т — добавка за риск
(застр.)
Rtjikoausglctch т — разделяне на риск
Rijikobereittshart/'— готовност за поемане
на риск
RijikoIninimikrunDer—намаляване на риск
Rijiknprämie /—— премия за риск (застр.)
Risi ko or agu n ngf — носене на риск
Rtjikovei'rjehtrunger— рискова застраховка
Rtjtkozujchlae т — добавка за риск; еж.
• Rijiknaufschlag
riskant adj. — свързан c риск, опасен
RijknDtrn п (it.) — 1. взаимно зачитане на
исканията; 2. ресконтро (спомагателна
счетоводна книга)
Rtjtnrnn т (it.) — възвращаемост на застра¬
хователна премия
Ritratte f (it.) — обратна, преводна трата
Rn-Ro-SchtfГ в, -е — ро-ро превоз (кораб
от типа " рол он рол оф")
Rohöl п — суров нефт
RohbilaDz/— предварителен, ориентировъ¬
чен баланс
RohrijeDerzeuguDg / —— производство на
стомана на блок
Rohertrag т — брутен доход
Rohgewicht п — бруто тегло
Rnheewinn т —— бруто печалба
Rnheut л, ^ег — суровина
Rohmaterial л — суровинен материал, су¬
ровина
R(»hmaterialvorrätr pl — суровинни запаси,
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
R
255
ресурси
Rnerlciinngct-anspnr/ т — тръбопроводен
транспорт; вж. Pipeline
Rohstoff m, -а — суровина; полуфабрикат
—, Ucnzililr е I-—лзпсващд, дефицитни суро¬
вини
— , knapper — дефицитни суровини; вж.
Rohstoff, defizitärer
*, monopolf-eier — пaмонополезеране су¬
ровини
—, rückgewonnener — вторични суровини
Rrhcronnabkommed п — споразумение за
доставка на суровини
rohstoffarm adj. — блден на суровини
Rohstoffaufkommen п — ъуеовеппл ресурси
RohstoffauffcIlung/—езапрaдaлензе на су-
еовcпитЕ
Rohsrnnfbörcc /— борси зи суровини
Rohstoffbasis f— суровинна база
Rohstoffbedarf т — поерaбпосее от сурови¬
ни
Rohs/offeeschaffuinyr— снабдяване със су¬
ровини
Rohstoffbilanz f —— баланс на суровиннитЕ
ресурси .
Rohctoffcrcparnicf— икономия ни суровини
Rohctoffgeblet п, -а — район, богат на при¬
родни ресурси
Rnestoffgewilltшnneг— добив ни суровини
Rnhctofnknapreclt f — недостиг на сурови¬
ни
Rohc/offlaget л, - — склад за суровини
Rnhc/ofПielferan/ т, -ап — доставчик на су¬
ровини
Rohstoffmangel т — недостиг ни суровини;
вж. Rrhctrffknaprhel/
Rohc/offrrelce pl — цене на суровините
Rohstoffquelle f— източник на суровини
Rohctoffrecetve f—суровинни резерзз, су¬
ровинни запасе
Rohctoffreccru-cen pl— суеовcпни расурсе
Rnhc/offvcrbtauce т — изразходвана ни су¬
ровини
Rrestoffveckntlppuune''— недостиг на суро¬
вини; вж. Rohctrffknаrpheli
Rrhs/offYorra/ т, -=а — суровен-и запасд
-oll-on—rrll-off-Vc-fae-en п — метод за
теанъпоетcеапЕ "рол опеоn оф"
Rotlauft-ag т, *а —договор за доставка на
железопътни товари
Rollgeld л — заплащане за доставката на
железопътни товари
Routentrancro-t т — маршрутен превоз
Rückbuchung f — стхрнирапе, погасяване
ни задължение
tückdickrntieted tr.. рaдлскопmзрзм
RückersSatiungg'—рaъедеуцзи .
Rückexport т — реак^орт
Rückführ-lnng‘— 1, обратна връзка; 2. ра-
паерcеипе •
Rückfall т — спадана ни борсовия курс
Rückfluß т — обратен приток на платежни
средства, възвращаемост
Rückfracht/— товар зи обратен превоз
Rückgängigmaachun/ — оmмипз; ликвиди¬
ране, ликвидация
rückgängigmachen tr. — отменям, анули¬
рам, ликвидирам
Rückgabe / — възвръщана
Rückgang т — спад, спадане, съкращение
Rücky-lhf т — 1. обратен дск за обазщате-
пил; 2. регрес
Rüekgrlffcbcreehtigte тп-п—рагресант (за
мепcmaлнcда)
Rückg-lffccehuldner т, регресат (зи ме-
петлnнлна]
RücklndocsamenC л — обратно джиро
Rückkauf т —откупувана на акциз, облига¬
ции, заеми
rückkaufcn tr. — откупувам акцзи, облига¬
ции
Rüekkannsdisagio п—диъажих от откупува-
ПЕео на икцид
Rückkaufszusagc/— съгласил за откупува¬
на (ни акциз, облигации, заеми)
RüeklagcnnnUc т —резервен фонд
Rücklagen pl — запас, икономии, спестява¬
ния, натрупвания; рaаaрзз. резервен фонд
—, freie — свободни резерве
— , geee/zliehe — задължителни отчисления
в резервния фонд
—, gecerzliehe — резерви, устинованд от за¬
копа
~, offene — открити резерви
*, stille — скрити резерви
Rückprämie/— премия при срочни сделки
на борсата
Rüekrrämietlyccchäfr п — срочна сделка с
прамия при згри на понижаване ни курс на
борсата
Rückseecck . , -s — неплатен чак
Rückschlag т — 1. загуба; 2. кризи; спад
(след подам)
*, geschäftlicher — търговски загуби
—, konjunktureller — спад в конюнктурата
—, wi-tcehanilieher — економлгaскз спад
rückcenUen tr. — връщам
rückständig adj. — задлъжнял, просрочен
256
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
(за плащане); изостанал; неизплатен
(дълг)
Rückstand т —— 1. задлржгялобm, дълг; 2.
изоставане, неизпълнение
Rückstellungen pl — отчисления о резерв¬
ния фонд
Rückstellungen für künftige Zahlungen —
отчисления в резерв за предстоящи плаща¬
ния
Rücktritt т — отказ (за договор)
Rückvergü tunnj/— обезпечаване, връщане,
обратно изплащане; обратна бонификация
Rückvergütung des Importzollertragrs —
връщане на огебcнс вносно мито (при об¬
ратен износ на вносни стоки)
Rückverkauf т — връщане на купена стока
Rückverradung/— товар за обратен транс¬
порт
rückversichern refl. — презастраховам се
rückversichern tr. — презастраховам
Rückversicherer m,
Rüekversicherllnn/— презастраховане
Rückversicherungsgesrllschaft / -trn ■-—
презастрахователно дружество
Rüekverslehernugsprämie / — презастра¬
хователна премия
Rückversicherungsvertrag т — договор за
презастраховане
Rüekwärtsversiehernng / — застраховане
със задна дата
Rückwarr /-п — стока, върната от чужбина,
(неприета от получателя)
Rückwrchsrl т — рстур-трата, преводна
менителница
rückzahlbar adj. — подлежащ на изплаща¬
не, на възвръщаемост; «in Raten — пога-
сяем на части, разсрочено погасяване
Rückzahlbarkeit /— възвръщаемост
rückzahlrn tr. — L изкупувам облигации; 2,
изплащам
Rückzahlung / — 1. връщане; изплащане,
погасяване на кредит;. 2. откупуване на об¬
лигации
Rückzahlung von Anßlandssehnlden — по¬
гасяване на външен дълг
Rückzahlung zum Nennwert — погасяване
по паритст
Rückzahlnugsagio п — ажио при погасяване
на дълг
Rüekzahlnugsbedlngnngen pl — условия за
погасяване на дълг
Rückzahlungsfrist/— срок за погасяване на
дълг
Rüekzahluugsmöglichkrit / — възможност
за погасяване на дълг
Rüge frist/— срок за правене .на рекламация
Ruhegehalt п — пенсия за старост и за прос¬
лужени години
Ruhegeld п — пенсия за старост и за прос¬
лужени годин
ruinieren tr. — разорявам, разрушавам
Rundung/— закръгляне (на сума) .
Rüstuugsausgaeen pl — разходи за въоръ¬
жаване
Rüstungsgüter pl — стоки на оръжейната
промишленост
S
Sach aufwand /— материални разходи
Sаehbeschädiggnn/— нанасяне на щети на
имущество
Sacheinlage/— имуществен дял, вноска
Sacheinlagen pl — недвижими вложения
Sachen pl — вещи, предмети, имущество
-* , öffentliche — предмети за обществено
ползване
-, bewegliche — движимо имущество
*, ersetzbare (ersetzliche) — заменими втщи
*, vertretbare —заменими предмети, втщи,
които могат да се преотстъпват
*, nicht bewegliche—недвижимо имущество
- , unersetzliche — незаменими, уникални
втщи, предмети
verbrauchbare — предмети, които могат
да бъдат изразходвани, използвани
- , übertragbare — вещи, пртдмтти, които
могат да се прехвърлят .
Sachenrecht п — вещно право
Sachfrma / — име на фирма, включващо
предмета на дейност
Sachgründung— основаване на дружество
на базата на имуществени вноски на учре-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
257
дителите
Sach kapital п — дълготраен материален ак¬
тив
Sachkonto п — основна сметка
sachlich adj. — делови, предметен, реален
Sachmängel pl — дефекти на стоката
Sachm ängeihaftunne'— отговорност, носе¬
на от продавача или предприемача за де¬
фекти на стоката
Sachprämie /— натурална премия
Sachregister п —— предметен указател, пока¬
залец
Sachschaden т, - — материални (имущест¬
вени) щети (загуби)
Sachschadenhaftpflichtgesetz л— закон за
обезщетяване при нанасяне на материални
щети
Sachverhalt т — материално състояние
Sachvermögen п — имущество
~ , reproduzierbares — имущество, което
може да се възпроизвежда
SachvermögeDsbositzer т, - — собственик
на имущество
Sachvermögensteil т, -е—имуществен дял
Sachverständige m, -d — експерт
SachverstäDdigeDausschuß т — експертна
комисия
Sachverständigengutachten п — експертна
оценка на вещи лица, експертиза
Sachverständigen^ т — експертен —съвет
Sachverständigenurteil п — заключение на
вещо лице; вж. Sachverständigengutachten
SachverstäDfdieeDverfahrrn п — експерти¬
за от вещо лице
Sachwert m, -е — I. вещна стойност; 2. ре¬
ална стойност; 3. реална ценност
SachwcrtaDleihe f— стоков заем
Sachwertklausel f — договор за покриване
на дълга по заем в натурална форма
Sack т, -4В —торба, чувал
Sackbahnhof — — челна гара
Safevcrtrae т — договор за право на полз¬
ване на сейф в банка
jaijnnabhängig adj. — сезонен
saisonal adj. —сезонен; вж. saisonabhängie
Saijonangebot п — сезонно предложение
(напр. в туризма)
Saisonarbeit f— сезонна работа
Saijtnarbeit.jkräfte pl — сезонна работна
сила
Saisonarbeitslosigkcit f— сезонна безрабо¬
тица
Saisonausverkauf т—сезонна разпродажба—
Saisoj^D^<^<^:^irf т — обусловени от сезона
нужди, потребности
saisonbedingt part. adj. — сезонен; еж.
satsonabhängtg
saisonbereinigt part. adj. — изчистен от се¬
зонни колебания (напр. на цена)
Satsnnbeschäfttgung f — сезонна работа;
вж. Saisonarbeit
Saisonbewegung f — сезонно колебание;
вж. Saisonschwankung
saisongebunden part. adj. —— сезонен; вж.
satjonabhäDgig
SaisongebuDdenheit f— сезонност
saisongerecht adj. — съответстващ на сезо¬
на, сезонен
SaisoDhandel т — сезонна търговия
Saisonindustrie f— сезонен отрасъл на про¬
мишлеността
Saisonpeis т — сезонна цена
SaisonschluDverkauf т — сезонна разпро¬
дажба на стоки
Saisons diw wank ngj/ — сезонно- колебание
Saisontarif т — сезонна тарифа
Saisonwan deeung/— миграция на работна¬
та сила по време на сезона
saisonweise adv. — по време на сезона; ~
arbeiten — работя по време на сезона
Saldenbilanz /— салдов балас, нето баланс
Sa^Hvortrag т, — —— пренасяне на салдо
saldieren tr. — 1. извеждане на салдо, оста¬
тък, салдиране; 2. погасявам дълг
Saldo m, -den — салдо, остатък; der ~
beträgt [Akk.] —■ салдото възлиза на; ein ~
zu unseren Gunsten —-салдо в наша полза;
ein ~ zu unseren Lasten — салдо за наша
сметка; einen ~ aufstellen—изготвям сал¬
до; einen ~ ausgleichen — изравнявам сал¬
до; einen ~ g^schreiben—нанасям салдо;
- in Höhe von — салдо в размер на
Salesmanager m, -s—мениджър по продаж¬
бите
Salzsteuer /—данък върху солта
Sammclanftrag m, — — обобщена поръчка
при превод на различни сметки
Sammeldepot п—общо съхраняване на цен¬
ни книжа
Sammelgut я, -чег — сборен товар
Sammelknnnossement п — сборен коноса-
мент
шп/— сборен товар
Sammeiversjkhtrungg'— групово застрахо¬
ване (застр.)
Sammelverwahrung / — съвместно съхра¬
няване на ценни книжа
Sanktionen pl—санкции; ~ verhängen нала-
17. Немско-български икономически речник
258
S
H ЕМСКО-БЪ Л ГАРСКИ
гам санкции
eank/lonieten -r. — санkнехпзрам
Sankrionsmöglichkeir f — възможност за
ъинкддхпcеане
Sank/lonseysCcm л, Sanktindcmcchanismuc
т — сзстама (механизъм) от ъапкнел
Sättigung f — 1, задоволяване (на потраб-
нхсеи); 2. насищане ни пазара
Säumnis f— аакъспaнее; просрочки
Säumniszuschlag т—наказателна лихва
за просрочване на пnащапaео
Satz т — норми, размер (по тарифа), ставка,
мярка, процент
— 1. инструкция; 2. устав, статут
SataungsCndccunn/— заменепие на устав,
статут, дпъееукнии
Sataulngsbeetimmuun/ — основни положе¬
ния в устав (напр. на дружество)
Sataungckapital п — уставен капитал
ea/zungemäßig adj. — устизан, съхтвaеъе-
вищ на устави, съгласно устава
ca/zweiee adv. — на партиди
Schüttgut п — паъиппз стоки
Schut/laUung / — натоварване ни насипни
стоки
Sehütaaktien pl — пеcнзлaгдехнапд акции
schü/zcn tr-. — пазя, покровителствам
Schützmarkc / — запазена марки, фзрмен
знак
Schützsye/cm п—nрхтaкдзхнистка система
Schütztarlf т — протекндхнлътка тарифа
Sehützierstohrcung/— застраховка ни акс-
поетпo-змпхрене товари
Schutzzoll т — покровителствано мито
Schütaznllrnli/ik / — прхтекцзопесека по¬
литика
Sehach/clbc/eillgnng / — участие в друго
предприятие
Schach/clprivllcg п — данъчни облакчания
върху доходи, получени от участия в други
предприятия
schaUen fr.[D.] — вредя, нанасям щата
Schaden т -— повреда; вреда, щата (мата-
елалпх]; einen - (cr)lcldcn — понасям за¬
губи; einen * bringen — нося щете; einen
- i-agcn — понасям щати; einen —
vcru-cachcn — nеичипивам щати; zu —
kommen — понасям щетл; — verhüten —
предотвратявам загуби; * en/c/chcn .—
възниква щата
~, direkter — преки загуби
- , gccchaäftliche- — търговски загуби; за¬
губи от търговска дайнос^
- , immaterieller — нематериални (фзнин--
сови, морални) щете
Schäden aus höherer Gewalt—щати вслед¬
ствие на стихийне бедствия и/иле ни форс¬
мажорни обстоятелства
SehaUcdfall т — 1. случай на папаъяпa щата;
2. застрахователен случай (застр.)
S^i^^^<^4^I^s^t^€^e^eetuu^geг— хнлпивапл на щате
Schadcnsercatzanerгnch т — претенции за
обезщетенла
Schadenshöhe/— размер на щлтити
SchaUedsknsicn pl — разходи по оmстрипи-
ванл ни щетата
SehadeItvee{jitilnn/— облзщатанил
Sch а Ucn vec-iht/un/ — предотвратявана на
щете
Schadenvee-icercuunJг— застраховка сре¬
щу загубз в резултат на щети
Schädigung/— панзъяпa ни вредд; повреди,
щети
Schadc/onnшcngc /— количество врЕдни ве¬
щества
schaffen tr. — създавам
Schannшltg/ — създаване
Scha/tedwir/cehaft/—икономика в "ъинкз",
члрна икономики
Scha/zamC л — хазна
Schatzanwcieunny'— съкровищен бон (крат¬
косрочен или сеaдпосехген]
schätzbar adj. — оценим
schä/zen tr. [auf А.] — 1. определям (за ко¬
личество, тегло); 2. оцaпинам ни
Schätzer т, оценител
Sehätapreic т, -а — цана по оцЕнка
Schääzung/ — оценка ни имущество
Sehatzungecumme/— предполагаема сума
Sehatzтcrt т — оцЕнъчна стхйнхст; стой¬
ност по оценки
Schatzkammer/— съкровищница .
Scha/zechcOn /л, —а — безлихвен съкрови¬
щен бон .
Scha/zтeehecl т —— съкровищен бон
Schaubild и, -et — диаграма, графика
Schauff c^^t/^i^t^e^ct^i^i^n^j/— реклама от ви1ри-
ни
Schanin i^t^ii^nCce^ucj/—дингк върху панлдво
вино
Schaupaacunng-en — прозрачни опаковка
Scheck m, -t — чак; einen - aucc/ellen —
издизим чак; einen — cinlösen — плащам
чак
—, bestätigte- — потвърден чак
offener — открит чак
ungedeckter — чек без покритие
verfallener —- просрочен чак
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
259
Scheckaussteller m, издател на
Scheckbetrag тя, -че — сума на чека
Scheckdiskontierung f — дискснmиранб на
чек
SeheckempTänger т, получател на чек
Scheckindossamrnt п — чеково джиро
Scheckinhaber т, притежател на чек
Scheckkarte f— чекова карта
Scheckregister п — регистър на чековете
Schecksperre f— забрана за плащане по
чека
Scheckverfahren п — чеков разчтт
Scheckverkehr т — чеков оборот
Scheckvordruck т — чекова бланка
Schein m, -е — 1. разписка; 2. свидетелство,
удостоверение
Schoinauktion f— фиктивен нукцион
S^heinbonität f— мним бониттт
Scheingeschäft и,-е — фиктивна сделка
Schein grün dungj/— фиктивно създаване на
дружество
Scheinkauf т — фиктивна покупка
Scl^<^i^i^l^i^i^l^i^i^i^i^,-^lrutr — мним, фиктивен
търговец
Scheintätigkeit /— фиктивна дейност
Schoinwert т — фиктивна стойност
scheitern itr. s. — провалям се, претърпявам
неуспех
Scheitern п — провал, крах, неуспех
ScheпkuIlU.Jf—дарение, дар
Schenkungsbilanz /— баланс на даренията
Sehrnkungsstencr/— данък върху даренията
Schient/ -en — 1. прослойка; 2. смяна
Schiceltitreit/— работа на смени
Schichtbetrieb тя, -е — предприятие, което
работи на смени
Schichter т, раСотпли, работещ на смени
Schichtlohn т, -е —— надница плащана на
смяна
Schichtunfgf— диференциране, разслояване
(па приходите)
schichtweise adv. — на смени
schicken tr. — изпращам
Sehlebergrsehäft п, -е — контрабанда
Schiedsgericht п — арбитраж, арбитражен
съд
schiedsgerichtlich adj. — арбитражен
Schiedsgerichtsklausel /— клауза, уговорка
по арбитраж-ата процедура
Schiedskommission /— арбитражна коми¬
сия
Schiedsrichter т, —- арб>тъ»ра помиритгел
Schiedsspruch т —- решение на арбитражен
съд
SehicdsnrUeil п — решение па арбитражен
съд; ein - fällen — вземам арбитражно
решение
Schien<e-Straß e-Verkrhr т—смесен желе¬
зопътен и автомобилен транспорт
Schienenfahrzeugbau т —производство па
релсови транспортни средства
Schicnennrtz п — железопътна мрежа
Schienenverkehr т — железопътен транс¬
порт
Schiff н, -в — кораб, съд
Schi ffrach t /— морски товар, фрахт
Schifffahrtsabkommen п — споразумение за
корабоплаване
Schiff^l^rtsaktie / -п — акция па корабна
компания
SchilTfi^l^rtsbetrieb т — параходство
Schiffahrtsgesellschaft /— корабно дружес¬
тво
Sch iffahrtsvertrag тя, -те — дДсгоос^р за мор¬
ски превози
Schiffsmakler т, корабен аггнт (мя--
лср)
Schiffmanifest п — корабен манифест
schiffbar adj. — плавателен
Schiffbau т — корабостроене
Schiffahrt /— корабоплаване
Schiffsagent w, -еп — морски агент, морски
маклер
Schi:ff:^;^j^4^i^t^i^r /— морско агентство
Schiffseigner т, собствешкк на кораб
Schiffshypothekenbank/— ипотечна Онпкн,
предоставяща кредити срещу залагане па
караб
Schiffsliegegeld п — плащане престоя па ко¬
раба о пристанището
SehiTTsliegezeit/— време за престой га ко¬
раба о пристанище (сталийно време)
Schiffspart т —— дял на съдружник о кора¬
боплавателна компания
Schiffspfandbricfbank/— Оапка, отпуска¬
ща кредити срещу ипотекиране на кораб;
вж. SehiTfshypothckenbank
Schiffsregister п — корабен регистър
Sclhiffsrevislon /— корабна инспекция
Sch^f^l^^^ansport т — морски транспорт
Schiffsvermirter т, фрахтовател
Sehiffsversieheeun£f— застраховка па мор¬
ските съдове
SchiüsssiinUdnIstef— ключов промишлен
отрасъл
Schlüsselliste /— номенклатура
Schlüsselposition/— ключова позиция
SehlüsselziTfern pl — контролни цифри
260
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Schleuderexport m — дъмпинг—
Schleuderpreis m —дьмпингова цена
schlichten tr. — помирявам
Schlichter m, помиритеел
Schlichtungsspruch m — решение на поми¬
рителната комисия
Schltchtunesjtrlle f— комисия по трудови
конфликти
Schlichtungsverfahren п — арбитражно раз¬
глеждане на трудови спорове
SchluOberjtmmauDg* — заключителна раз¬
поредба
Schlußbilanz f — заключителен баланс
Schlußformel /—заключителна формула на
делово писмо
Schlußgutachten п—окончателна оценка на
вещо лице
Schlußnotierung f — заключителна коти¬
ровка на борсата
Sch^p^is т — цена на акциите при закри¬
ване на борсата
Schlnßschrtn т — маклерска записка
Schlußtermin т — окончателен, последен
срок
Sehr алПи/ -п — 1. бариера, преграда, пре¬
пятствие; 2. граница, предел
Schriftgut п —делова документация
Schriftgutablaee f — регистратура
Schriftverkehr т — служебна преписка
Schriftwechsel т — преписка, кореспонден¬
ция
Schrott т — метални отпадъци, шрот
Schrottwert т — ликвидационна стойност
на оборудването
schrumpfen itr. — съкращавам, свивам
(производство); der Geidkreisjauf~— па¬
ричното обращение се свива
SchrumpfunD/— съкращаване, свиване
Schuld / -en — дълг, задължение; die -
abtragen — погасявам дълг; погасявам
(ликвидирам) задлъжнялост; die ~
«^buchen — вписвам дълг; eine ~
anerkennen —— признавам дълг; eine ~
begleichen — изплащам дълг; eine - tilgen
— погасявам дълг
-, ablösbare — погасяем
—, aufgeschnbene — отсрочен дълг
-, ausstehende — непогасяем дълг
-, dubiose (dubiöse) — съмнителен дълг
~ , fällige — срочен дълг, дълг с настъпил
падеж
- , flottierende — краткосрочен дълг; вж.
Schuld, schwankende
~, fundierte — дългосрочен държавен дълг
~, gestundete — отсрочен дълг
*, konsolidierte — консолидиран дълг
-, kurzfristige — краткосрочен дълг
*, langfristige — дългосрочен дълг
~, laufende — текущ дълг
~, mittelfristige — средносрочсн дълг
~en , öffentliche — държавни дългове
~ , rückständige — непогасяем дълг; вж.
Schuld, ausstehende
- , schwankende (schwebende) — краткос¬
рочен държавен дълг
~ , staatlich garantierte — държавно гаран¬
тиран дълг
-, tote — погасен поради давност дълг
-, uDfuneterte — краткосрочен дълг
~ —, ungewisse (unsichere) — съмнителен
дълг
«, verjährte — просрочен дълг
Schuld der öffentlichen Haushalte—държа¬
вен дълг
Schuld überweieungeг — превод на дълга
SchuldeaänDeruuDУ*—договор за измене¬
ние съдържанието на дълга
Schuldbciiritt: т — поемане на задължение¬
то заедно с първоначалния длъжник
Schuldbetrag т, ■че — дължима сума '
Schuldbrief т — полица
- , unverzinslicher — безлихвена полица
~ , verzinslicher — полица, върху която се
начисляват лихви
Schuldbuch п — книга на задълженията
Schutdbunhtondeerune* — изискване за во¬
дене на книга на задълженията
Schnlecnabknmmen п — споразумение за
дълговете
SchutdenDbtrrreuner— погасяване на дъл¬
гове, ликвидация на задълженията
SchuldcnanerkenDtDis/— договор за приз¬
наване на длъжниците по съществуващ
дълг
Schuldenaufnahme /— поемане на дълга
Schnlernbeelcichung / — погасяване на
дълг или задължение; вж.
SchnleeDbezahlnng
sdhuldenbclastet part. adj. — обременен c
дългове
Schul ecnbezzatuuDg’— погасяване на дълг
или задължение; вж— Schuldenabtragung
Schnldcndeckel т — покритие на дълга
Schnldeneienjt т — обслужване на дълга
Schuldeneicnstqu<)te /— квота при погася¬
ване на дългосрочен държавен дълг
Schuldenerlaß т — освобождаване от дъл¬
гове
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
261
schuldenfrei adj. — свободен от дългове
Schutdeniarj/ — тежест, бреме на дълга
Schul den mässe f— обща сума на— дълговете
на несъстоятелен длъжник
SchuIdnnrückzahlnDg / — изплащане на
дълга
Schuldcnr eedunje/— уреждане на задълже¬
нията по дълга
SchtIldenregelnngsgesctz п—закон за уреж¬
дане на задълженията по дълга
Schiudentiiigmg/— погасяване па дългове
Schuld е ntHgungsfoDds т — фонд за погася¬
ване на задължения по дълга
SchutdeonderunD ;/ — искане за вземания по
дълга
Schuldhöhe /— размер на дълга
Schuldner т, длъжник, дебитор
~ , insolventer — несъстоятелен длъжник
~ - zahlungsunfähiger — несъстоятелен
длъжник; вж. Schuldner, insolventer
SchuldDcreigentnm п — имущество на
длъжника
SdhuldnerlaDd и — страна-длъжник
Schuldnerverzng т — просрочване изпла¬
щането на дълг
Schnldpojton pl — пасиви, дългове, задъл¬
жения
Schuldrecht п — облигационно право
Schuldregistcr п — книга на задълженията;
вж. Schuld buch
Schuldschein т — облигация за покриване
на дълг
Schuldsumme /— сума на дълга
Sch uld düsim d j—— погасяване на дълга
Schuldtitel т — изпълнителен лист
Sch utdllmtchteikunner— преобразуване на
дълга
Schulenmwrnelnng / —— преобразуване,
трансформиране на дълга; — вж.
Schuleumschrcihnng
Schuldurkunde /— полица
Schu!dverhtDdlicbkrti/— задлъжнялост
Schnldverhälinis п — отношения между
кредитор и длъжник
SchutliversshtcikbUD/— 1. задължение; 2.
облигации, издадени от акционерно дру-
• жество; ~ auf den Inhaber — облигация на
предявител
SchnlevcrjchrribnDe mit Gewin¬
nbeteiligung — облигация с участие в пе¬
чалбата
Schuld versprechen п —договор за приема¬
не на задължения
Sc huldve^ ra g m—договор между кредитор
и длъжник
Schnldwechsel т —' трата, менителница за
изплащане на дълг
Schulez.tnsen pl — лихви по дълга
Schutz т — защита
Schutzmaßnahme / -п — предохранителна
мярка
Schutzzoll т — защитно, покровителствено
мито
Schutzzollpolitik /— протекционистка мит¬
ническа— политика
Schwangerengeld п — помощи при бремен¬
ност
schwanken itr. — колебая се, отклонявам се
schwankend рап. adj. —■ колеблив, непосто¬
янен, нестабилен (курс, цени)
-en — колебание
~ , konjunkturelle — конюнктурно колеба¬
ние
~— , wirtschaftliche — колебание в икономи¬
ката
Schwankung der ökonomischen Aktivität—
колебания на икономическата активност
Schwankungsberetch т — — 1. диапазон на
колебанията; 2. отклонение на вариациите
(стат.)
Schwankungsmarkt т — пазар на ценни
книжа с колебаещ се курс
Schwarzarbeit / — незаконен труд
Schwarzmarkt т — черен пазар
Schwarzmarktpreis т — цена на черния па¬
зар, спекулативна цена
schwebend рап adj. — неплатен, неконсо-
лидиран (за дълг)
Schweigepflicht/—задължение за запазва¬
не на служебна тайна
Schwcllenland п —— страна, извършила поврат
(бум) в икономиката (напр. Сингапур идр.)
Schwellenwert т—пределна величина; пре¬
делно ниво .
Schwerbehinderte rn, -d — инвалид
Schwcrbchtndertcngejetz п — закон за ин¬
валидите
Schwcrbeschääiktcnгrnte/— пенсия по ин¬
валидност
Schwerindu strie /— тежка промишленост
Schwermaschinenbau т — тежко машинос¬
троене ’ ,
Schwerpunkisireik т — стачка в предприя¬
тия или цехове с първостепенна важност
Schwcsjerflrma /—дъщерна фирма, произ¬
веждаща същия продукт, както останали¬
те фирми
SchwinguDesbretie / — обхват на отклоне-
262
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
нията
Sefareltragekommlssion f— морска арбит¬
ражна комисия '
Seef schmarkt т — пазар за морски риби
Seefracht f — 1. товари, пътуващи по морт;
2. стойност на транспорта по море
Seefrachtbrief т — кснссамегт, морска то-
Варигелгица
SeefraehtgesehäTt п — операция по превоза
па морски товари
Seefrachtkosten pl—бтсйгобm па превоза га
морски товари
SeeTrachtverkehr т — превоз па товари по
море
Seefrachtvertrag т — договор за морски
превоз
Seegüterversichernng / — застраховка на
товари, превозвани по море
Srehafenbetrieb т —дейности, извършвани
в дадтго пристанище
Srehandel т — търговия със стоки по море
See haudelsrecht п—морско търговско право
Serkounossamrnt п — иснсбамегт, морска
товарителница
seemäßig adj. — годтг за морски пртвоз
Sremakler т — морски агент
Sreregister п — морски регистър
Seeschiffahrt/— морско корабоплаване
Seetransport т — морски превоз (транс¬
порт)
Seeverpackunu/— морска опаковка
Seevei•siehorllns/— морско застраховане
sefliqidatiug nedit engl. — краткосрочен
подстоков кредит
Sektor т, .-ги — сектор
-, primärer—първичен сектор па икономи¬
ката (папр. селско стопанство)
-, sekundärer — вторичен сектор на иконо¬
миката (гапр. промишленост)
-, tertiärer — тргтичгн сектор на икономи¬
ката (папр. па услугите) •
wirtschaftlicher — стопански (икономи¬
чески) сектор f
Sekund ärvE^rleiillnu g/—преразпределение
Selbssteuernngsfahigkeit/— способност за
саморегулиране
selbständig adj. — самостоятелен
Selbständige pl — нггаемги работници (в т.
ч. със свободна професия)
Sclbstän digenhaushalt т — самостоятелен
бюджет
Selbständigkeit/— самостоятелност, неза¬
висимост, нвтспсмнсбг
Selb sSaufösunu f— самолииоиднцин
SeilestieediecslIlu g/— самообслужване
Selbstbedienungsladen m, — — магазин га
самообслужване
SeibeSbeeserräUunn/'— доброволно огра¬
ничение
Sclbstbeschränknugsabkommen п—спора¬
зумение за доброволно ограничение на
търговията
SelbsSbewerlunu/— снмооцгпкн
БС^Мп dunu f — бамсс0вррзвнне
SeIbsSerstuiIuug/' — собствено производст¬
во; самостоятелно изготвяне (гапр. на до¬
кументи)
SellesSfnansieelJnuУ— самофинансиране
Selbstfmanzierungsmögliehkeit / — въз¬
можност за самофинансиране
Selbstgebranch т—собствено потребление
Selbstkosten pl — себестойност
-, betriebliche—фабрично-заводска себтс-
mойнсбт
-, reine — чиста беOтстойгсбT
Selbstkosten des Basiszeitranms — базисна
себестойност
Selbstkosten eines Industriezweiges — от¬
раслова себестойност
SeIbstkootenüberl>shrriiunsJ/—превишава¬
не на планираната себестойност
Selestkostcnautril т —— дял па стОтстой-
гостта
SChstt<^oottcnerreenunn У —изчисление па
себестойността
Selb stkooSufUfUuicklungy• — динамика на
себестойността
Sclestkosteuiudrx т — индекс па себестой¬
ността в производството
Selbstkostenpreis т—цтга по себестойност
SeIestkostenstrig<ernng / — повишаване па
себестойността
Sclestkostenvrrglcieh mf— съпоставяне па
себестойността
Selestkostenvolumcn и—обем га себестой¬
ността
Selestkosteuwert т — стойност па произ-
всдбmвсгс, себестойност
Selestprodnktion /— собствено производс¬
тво
SclbsSvveanSweorun{g/—лична отговорност
Sclbstvereranch т — .собствено потребле¬
ние
SelesSvvi■wettunuУ— самоуправление
-, kommunale — органи на общинско само¬
управление
Sell)stvvrleieklleeunuJ/—бамсубъврршггб-
твагт
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
263
Selbs/zweck т — самоцел
Selbsversorgungcwiricchaf/ f — помощно
стопанство
Selektivität f — избзеаеanпоъе,■ сЕлекеев-
ност
senden tr. — изпращам, разпространявам
Ssnd lung/— 1. изпращане притки; 2. партиди
senken tr. — 1. потопявам; 2. намалявам
Senkunn j/— nхнcжавипa; намаляване
separat adj. — отделен
Scpata/kon/o и, -Cen — отделна сметка
Serie / -п — сарпя
Sc-ienetzeugnls п, -esc — сздЕлза от ълезй-
но производство
Serienfeitigiinn g— серийно производство
SericmHer stdlli п&Г— серийно производство
serienmäßig adj. — ъaезйпх, на серии
serienweise adv. — серийно, на серии
Service т — обслужване, услуги, сервиз
ServicekCoCiinng'— сервизна услуга
Serviceoogantecaiond'— сервизна организа¬
ция
Sicherheit/— Е безопасност; 2. гарапдзи,
обезпечаване, залог; — gewähren — пре¬
доставям гаеанцnе. гаеаптзеам; 3. надеж¬
дност
-, technische — техническа безопасност
Sichcrheitsarrecr т—вписвана ни пеепуде-
телна ипотеки зи осигуеявапЕ■ вземанията
ни кредитора .
Sicherheitsbestand m, -=е — реалезеп запас
SieeerhriicbccrlmmungIn pl — правила на
безопасност
Sicherhci tskkausel/— клауза, обезпечаваща
сигурността
SicherhciisSaietiInn/— 1. обезпечаване, га¬
ранция, залог; 2. поръчителство
Sicherheitspfand п — залог
Sicherhcliswccecel т — гаранционна менп-
тaлпnна
cichcrc/cllcn tr. — 1. конфискувам; 2. обез¬
печавам, гарантирам; 3. установявам, кон¬
статирам 2.
БМггс-гпп/ — обaзnaчанапa, гаеинцзи; съх¬
ранение
Sicherungcübcrelgnnng / — прехвърляне
правото на собственост върху кредитора
Sichcrungselgen/um п — собственост за
обезпечаване на кредит
SicherungsnodUs т — резервен фонд
Sichcrnngcgrnndcehuld /—дълг, обезпечен
с недвижим змот
Sicherungsnehmer m, - — лице, на колто са
дава правото ни собственост
Slchcrnn gcyeiem п,-а—осигурителна сис¬
тема
* , soziales — социално-осигурителна сис¬
тема
Sicht /— срок; auf -— прл предявяване, пре
поисквана; bei при греди^вя^ванc (забЕ--
лажка на млплтелниди)
SichiUcpncitum п — дапоззт при първо ис¬
кана, безсрочен влог
Sichteinlage / — безсрочен влог
у/— вземана прл предявявана
SichigccchäfC п, -л — сделки на виждана
Slchtguihaben л — безсрочен влог
Sich/kutc т — залутан курс на краткосроч¬
ни кеедиепи средства (Нипр. чекове)
Sicht tag т—ден за представяне ни манител-
пзни
Sichttratte / — преводна трата ни прадявл-
таля
Sichlr(erbindllehkeI1/'— аадължепил за прл-
дязиване
Sichtтeehcel т — менителница ни виждана
Sichtwccbuun/— зрителна реклами
sinken itr. s. — спадам, намалявам
sknniicrcn tr-. — сконтирам
Skonto п, ~ti—сконто (отстъпка при плаща¬
на в брой ллл предсрочно); ein * gcwäh-en
— предоставям скопто
SUnnito п — инвЕнтарни книга
Skrip т— 1. предварително •свздееaлсево на
акция илз облигация, скрспс; 2. талон, ор¬
дер
Slogan т — лозунг, рекламен девез
Slump т — внезапно падане ни ценете или
еъесaпaео; внезапно падина на курса
(борс.)
Smog т — смог
SonortaUzcp/ п — незабавен икнлпт
sofortig adj. —. незабавен; * а Lieferung —
незабавна доставка
SofooiileCfCtinniJ" — незабавна доставка
SoOlrmt■r/— софтуер, програмно осигуря¬
вана
Sold т — заплата на военнослужещи
Soli Uarbütye /— солидарен поръчител
Sorldaairaaliltln g/— солидарна отговорност
solidarisch adj. — солидарен; - haften —
отговарям солидарно
SoridйreeeulUnet m, солвдарендгъжзик
Soll п — дабпт, задължениа
Soll und Haben п — дабпт д кредит
SoHübc-schuß т — планов остатък
Soll-Iet-Vc-gleieh т—сравнение ни пnапх-
взта показатели с фактическите .
264
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Soll ausgab e f— предвидени брутни разходи
Sollbestand m — дебитно салдо, остатък по
дебита
Sollbuchung f — записване в дебита (на
сметка); дебитиране на сметка
Solleinnahme f— предвидени приходи
Sollgröße /— номинален размер
Sollkaufmann т—лице, което юридически
става търговец след вписване в търговския
регистър
Sollkonto п — дебитна сметка
Soll saldo т — дебитно салдо
SoHiette/— дебитна страна, дебит
SnIIscibstkojien pl — планова себестойност
Sollwert т — номинална стойност
Sollzinsen pl — процент, получаван от кре¬
дитора
solvent adj. —— платежоспособен
Solvenz f— платежоспособност
solvi^ren tr. — погасявам, плащам дълг
Solo wechsel m — соло-менителница, запис
на заповед
Sonderabkommen п — допълнително спо¬
разумение
Soneerabschretbnne / — амортизационни
отчисления—със специално предназначение
Sonderauftrag т — специална поръчка
Sonderausgaben pl — специални (особени)
разходи
Son der Ь<*ieini'gnDer— особено условие
Son eergutachten п — специална оценка от
вещо лице (експертиза)
Sonderkondtiion / -еп — специално усло¬
вие
Sonderkonto и, -ten — специална (особена)
сметка .
SonderlombardkredH wt, -е — специален
ломбарден кредит
Sonderpreis m, -e — специална цена за рек¬
ламни цели
Son derpro vision f— допълнителна комиси¬
она
Sonderrecht и, -е — привилегия
т — специална тарифа
SoneervcranjialtnneeD pl — специални ме¬
роприятия в областта на вътрешната тър¬
говия
Sondervertrag т — специален договор
Sonderveewahrunn/— специално съхране¬
ние на ценни книжа
SoDecrztehuDgsrechie pl — специални пра¬
ва на тираж (на Международния валутен
фонд)
Sondcrzins т — специална— лихва
S^nnniagsjrbeitir — работа в неделен ден
Sorte/,en —чуждестранни банкноти и мо¬
нети
Sortenarbitrage /— валутен арбитраж
Snriengeschäfi п — сделка с чуждестранна
валута
SorienhaDeel т —търговия с чуждестранни
банкноти и монети
т — курс на чуждестранната
валута
Snгienzeiiel т — бюлетин на курсовете на
чуждестранната валута
Sortieren п — сортиране
Sortiment п — асортимент
-, bedarfsgerechtes — асортимент, съответ¬
стващ на потреблението
~ , breites — широк асортимент
SortimenisänDerunne/'— промяна на асор¬
тимента
Sortimenttibltdllng/ — формиране на асор¬
тимента
Sorttmcnttibreite/—ширина на асортимента
SnrtimeniscireeiterunDe/— разширяване на
асортимента
SoriimenijgroßhaDdel т — търговия на
стоки с широк асортимент
Soritmentjgruppe / — асортиментна група
Soritmcnispolitik /— политика по отноше¬
ние на асортимента
sozial adj. ~ социален
soztalüknnnmtjch adj. —— социално-иконо¬
мически
Snzialabgaben pl — разходи за социални
осигуровки
Sozialbcitrae m, -че — вноски за социално
осигуряване
Snzialbereich т — социална сфера
Sozialbcrichi т — раздел в —отчета за дей¬
ността на предприятието с данни от соци¬
алното осигуряване
Sozia^d;^ п — бюджетни разходи за со¬
циални нужди .
S()zia<litlrii:htШlDg'— учреждение от систе¬
мата на социалното осигуряване
Sozialfürsorge /— социално осигуряване
Sozialhilfe /— социална помощ
Snzialinvestittnnen pl — инвестиции за со¬
циални нужди
Snzia!kapttal п — "обществен капитал" (об¬
разуван от отчисления от печалбата)
Sozial^stcn pl — разходи за социални оси¬
гуровки
Sozial^i sunge*— услуги от социален харак¬
тер, предоставяни от държавата и от рабо-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
265
тодателя
S^7z{^alor^i^i^r^S! f—- обществен строй
Soziaap artner т — социален партньор
Sozialpolitik f— социална политика
Sozialprodukt п — обществен продукт
- , ■ nominelles — номинален социален про¬
дукт
-, reales — рталег социален продукт
Sozialproduktsändeeung/— промяна на со¬
циалния продукт
SoziatproduktseegrifT т—понятие за соци¬
ален продукт
Sozi al р го d uktsberrchnung/— изчисляване
на социалния продукт
Soi^l^j^al^^odnktserhöhung f — увеличаване
на социалния продукт
Soziaaproduktsgütcr pl—стоки със социал¬
но предназначение
Sozialp roduktsgröße f— величина на соци¬
алния продукт
SoziaIprodlIkUsrrchnung f — изчисляване
(пресмятане) па социалния продукт
Soziaiproduktsteigernug f — увеличаване
па социалния продукт
Sozialreform f— социална реформа
SoziatvvrlSeeerшlgJ/— социална осигуровка
Sozialversicl1cruugsabgabenpl — вноски за
социално осигуряване
SoziaIversichernngsecltrag т, а — вноска
за социално осигуряване
sozialversiehcrungsffllehiig adj. — задъл¬
жен да прави вноски във фонда за социално
осигуряване
Sozialvers^eheruugssysUfm л — система на
социално осигуряване
Sozi alwirtsehaft f— обществено стопанство
Spauue f —— 1. промеждутък, диапазон; 2.
разлика; 3. търговска отстъпка
Sparaulage /— спестовен влог
Sparbeitrag т, =« — вноска по влога
Sparbetrag . ■ — сума по спестовен влог
Sparbrief т—докумтгт за безсрочен спес¬
товен влог
Spareinlage /— спестовен влог
Sparrn п — спестяване (на пари)
sparen tr. — спестявам
Sparer mt шюжитсл в спестовна каса
Sparfirderu ng/— поощряване па спестява¬
нията
S^s^nf^ird'^iungi^m aünahmer/ -п — мярка за
поощряване на спестяванията
SparTguthaeru п — текуща сметка
Sparform /— форма па спестявания в спес-
товга каса
Spargirokonto п ,-^^cn—джиро сметка, раз¬
плащателен влог '
Sparguthaben п — влог в спестовна каса;
текуща сметка в спестовна каса; спестовен
влог
Spariudikator т — индикатор па спестява¬
нията
Sparkasse/— спестовна каса
Sparkonto и, -teu — спестовна сметка
Sp arleissungj/— 1 . внасяне па суми по спес¬
товен влог;. 2. сума по спестовен влог
Sparnciguuug'— склонност (на гнбглегне-
то) към спестяване
Sparprämieu pl — премия, изплащана па
активни вложители в спестовна каса
Sparprozrß т — процес па създаване па
капитали чрез спестявания
Sparquote / — част от дохода, отделян за
спестявагт
Sparrate / — норма па спестяване
Sparsamkeit / — пестеливост, икономич¬
ност
Spartätigkeit/— спестовна дгйпост
Sparvertrag т — договор със спестовга ка¬
са или друго кредитно учртждгнит
spedieren tr. — изпращам, експедирам стоки
Spediteur m, -е —. спедитор, транспортен
агггт
Spediteurbedingungru pl — спедиторски
условия
Spcdiicurhaftpfleeluvrricecrllng/ — заст¬
раховка за отговорността на спедитора
Spediteurlager- л, - — склад па спгдиmсрбис
предприятие
Spcditiim/ — бптдuouн
Sprditionsauftrag т — транспортна поръчка
SpciIitii>nsStrmnt/— спедиторска фирма
Speditionsgeschäft п — спедиторска опера¬
ция
Speditionskosten pl — спедиторски разходи
Spcdiitoosvvrrtcecruug/ — застраховка па
превозвания товар
Sp editionsver trag т — договор за бпеднцин
Speicher т 1 - памет -на компютър)- 2.
склад
Spefcherkapazität /— 1. обхват па паметта
па компютъра; 2. пропускателна способ¬
ност на склад
speichern tr. — натрупвам, складирам
Spekulation /— спекулация, спекулативна
сделка (борс.)
Sfekulationscharakter т — спекулативен
характер
Spekulationsgeschäft п — спекулативна
266
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
сделка, спекулация
SpeUula/innsgcw1nd т—печалба от спаку-
ланлоппи сделки
SpcUulaiinnchandcl т—спекулативна тър¬
говия
Spekulatinncrarie- п — ца-з кнпжи, обект
ни спекулативни сделки
SreUnla/ioncptI1e т — спекулативна цана
SpeUula/1nnccteuer f — данък върху печал¬
бата от спекулативни сделкл ■
Spekula/inncтeehsel т — спекулативна ма-
пителндди
spekulativ adj. — спекулативен
spekulieren tr-. —спекулирам; an Uct Börse
* — спекулирам на борсата; auf Hausse
und Baisse « — спекулирам c падапеео з
покачването ни курса (нипр. на цaппитa
книжа)
Spen de/— дарение
SrertbeairU т — район, намиращ са под
карантена
5^-11^/ п — блокирано място за съхра¬
нение ни ^—3 книжа
Spci'irc/ — 1. блокиране (на сметка); 2. ем¬
барго, икономическа блокада; 3. локаут
sperren tr. — 1. блокирам (влог); 2. налагам
ембарго; ein Konto блокирам смескса;
einen Scheck — — обявявам чак за невали¬
ден
Sp er-f-ict /— срок ни блокадата
Src--gceic/ п — забранена зона
Srcrtgecc/a п —закон срещу увеличен внос
ни стоки
Sperrgut п — ззвъпгабирзтеп товар
Sperrguthaben п — блокирани бипкови аво¬
ари ’
SrcrrUnn/r п — блокирана сметка в бинки
Sperrminoo-lCä/—мзлнипсево на акциопе-
е3; имащи определени приза
Spcrrc/ück п — ценни книги, която са прода¬
ва слад заmзгане на определен срок
Sperrta-if т — тарифа, налагаща запор
Sperrung / — 1. блокирана ни сметки; 2.
налагане ни ембарго
Spcr-vc-zcichnle п — обхапагенпл за нали¬
чие ни блокада/амбирго
Src-tanll т — забранително мзто
Spesenpl—допълнителни разходи, издръж¬
ки
—, fixe — nоъеояппи разходи
spesenfrei adj. — без задеъжки, блз допъл¬
нителни разходи
Sp esenreehnuun/ — сметки ни разходете
Sreziidanffcti1glUd/— специално запълнa-
пзл
SpeziatauгCnhrunn/— специално иагълпЕ-
пna; еж. Srczialanfcr/iJung
Spezialean т — ъпaниалпзcезпо ъееоcтллъ-
тзо
Spezlalfall т — особен (гаътaп, специален)
случай
Spezi al form /— специална форма
— Uet P-clceilUuny — специална форма ни
ценообразуване
Spezialgeschäft п — специализиран магазин
Spczialgroßhandcl т .— специализирана
търговия ни адро
Sreziatleiecunn у/— специализация
Spizialisicrunyskar/cll п — специализиран
картел
Spezialität /— специалитет
Spezialvollmacht / — специални пълномо¬
щия ...
Spezifikation /— спецификация
Spczimcn n;-zimina — сплсзман
Sphäre / — сфера, среда
Spielbank /— казино
Spicieankabgabc/ SpieIl>aI1l<eIlnt>ЪJaeI/—
данък, събиран от игрални домова
Spicljccchäf/ п — згра ни разлика в курсо¬
вете на борсата
Splclware/ — стоки, предмет ни (борсови)
игри
SpitzenbeIattllnn/— максимално натовар¬
ване
Spitzenklasse /— екстра качество
Spitzte i^ll^Ietc^r^n^у/— върхово постижение
Sp1/zenpoeitinn /— 1. водещо положение В
професията; 2. върхови позиция
Spitzenrate /— максимална ставки
Spltzen-ci/ct т — стоки, обект на особено
търсена
Spltzenctcuercatz т ■—максимални данъчна
ставка
Sr1tzenverUcht т — движение ни ерипсгор-
та в ппк-часовете
Spi/zcnwcr/c pl—акциз ни водлщз компании
Sprechbörrs/— неофициални борси
Staatsan^Cin/— държавен заем
S/aa/can/cll т — държавно учистза
S/aaicaunJabed pl — държавни задачи
S/aa/caucyabcn pl—държавни разходи, раз¬
ходи по държивппя бюджет
SiaaicaucgabInIrhöeung / — унaлзгизипл
на държавните разходи
Staatsbürger т,--— lр2a»д^aнин— подашк
Staatsbudget п —държавен бюджет
Staatseinnahmenpl — държавни доходи
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
S
267
Staatsfinanzen pl — държавни финанси
Staatsfonds pl — държавни фондове
Strafgelder pl — пари, принадлежащи на
държавата (напр. данъци)
Staatshaushalt т—държавен бюджет; дър¬
жавни финанси
Staatshaushaltplan — проект за държавен
бюджет ■
Staateintervrntinn f— намеса на държавата
Staatskosten pl — държавни разходи
Siaatsmnnopol п — държавен монопол, мо¬
нопол на държавата
Siaaijnbligaiion f—държавна облигация
StaatrordnunD /— държавно устройство
Staatsorgan п — орган на държавната власт
Staaispaptore pl — държавни ценни книжа
Staatsreseeve/— държавен резерв
Staatsschatz fn — държавно съкровище
Staatsschuld/—държавен дълг
Staaisschuldcnqnoie /— квота на държавни¬
те дългове
Staatsschuld titel т — държавен изпълните¬
лен лист
StaatsechuldverechreibuDg / — държавно
дългово задължение
Staatseektor т — държавен сектор
Staatstätigkett /— дейност на държавата
Staatsvermögen п — държавно имущество
Staatjverschutdung/—държавен дълг; зад¬
лъжнялост на държава
StartjvrrjchnlenDe pro Kopf der
Bevölkerung—държавен дълг на глава от
населението
Staatswiirtschaft /—държавен сектор на на¬
ционалната икономика
StabiiltjkruIlD/— стабилизация
StabПtjierungeinjtrument п • — инструмент
за стабилизиране
Stabtlijierungsprngramm п — програма за
стабилизиране .
Stabi]|^sjerungejverbbnD/— 1. стабилизира¬
ща реклама; 2. стабилизиращо въздейст¬
вие; ~ von Steuern стабилизиращо въз¬
действие на данъците
StaЪiiliättГ— устойчивост, стабилност
Stabilitätsgesetz п—стабилизационен закон
Stabtlitätehypntheee / — стабилизационна
хипотеза
Stabtlttätepolittk / — стабилизираща поли¬
тика
Stabiinlensystem п — линейна система на
управление
Stadium m, -len — стадий, период, фаза
Staetrnleihe / — комунален заем
Stäetebangesetz п — градоустройствен за¬
кон
Stadt planungj/ — градско планиране
Stadtstaat т —град-държава
Stretjtrnktnr / — структура на града
Stadtverkehr т — градски транспорт
Stagflation/— стагфлация (стагнация, съп¬
ровождана от явления на инфлация)
Stagnation /— стагнация, застой
Stagnatinnjphase /— фаза на стагнация
stagnieren izn — стагнирам, намирам се в
застой
stagnierend part. adj. — стагниращ, нами¬
ращ се в застой
Stahlbau т — стоманодобив
Stahlbetrieb т— стоманодобивно предпри¬
ятие
Stahlerzeugung—производство на стомана
Stahlindustrie / — стоманодобивна про¬
мишленост
Stahlknhlrnbergbau т — производство на
въглища и стомана
Stahlmarkt т—пазар на стоманени изделия
Stahlsyndikat т — обединение (синдикат) в
стоманодобива
Stahl vvefofmunD/— обработване на стома¬
на
Stahlwirtschaft / — стоманодобивна про¬
мишленост; вж. Stahlindustrie
Stahlzoll т — мито за изделия от стомана
Stammaktie/—-п — обикновена акция
Stammeinlage /—дялово участие в основ¬
ния капитал на дружество с ограничена от¬
говорност
Stammkapital п — основен капитал в дру¬
жество с ограничена отговорност
Stammkunde т, -п — постоянен клиент
Stammkundssbart/—постоянна клиентела
Stammprtoritäteaktten pl — привилегиро¬
вани акции
Stand т — 1. положение, състояние; 2. рав¬
нище, ниво; 3. съсловие; 4. щанд (на па¬
наир)
Standard m,-s — стандарт ■
StaneareabweichuDe / — отклонение от
стандарта
StaDdareanstüht'Unig/—стандартно,типово
изпълнение, стандартен образец
Standardf^'m/— стандартна форма
standardisieren tr. — стандартизирам
StaDdяrdisjkrunD/— стандартизация
Standardnorm / — стандарт
Standards pl — международни стандарти
Standardvertrag т — типов договор
268
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Standb^^^tte pl — стенд-бай кредити
(кредити на МВФ за преодоляване на труд¬
ности, свързани с платежния баланс)
Standgeld п — 1. заплащане за престой на
жп гара; 2. заплащане на щанд на панаир
Standort т—местоположение (на предпри¬
ятие)
~ , arbcttsorteDttrrter — местоположение,
ориентирано съобразно трудовите ресурси
- , konsumorientierter — местоположение,
ориентирано съобразно консумацията
- , rohstoffoirieDticirter — местоположение,
съобразено със суровинните източници
- , tranjpnrtorteDtterter — местоположе¬
ние, съобразено с минимизацията на тран¬
спортните разходи
StaDeortbeeineuDgrn pl—условия за изби¬
ране на местоположение на предприятие
Standortentscheidung/—вземане на реше¬
ние за избор на месторазположение на
предприятие
StaDdortfaktoren pl — фактори, определя¬
щи избора на местоположение на предпри¬
ятието
StandnrtorientiernDg f — ориентиране
(напр. на производствената програма) спо¬
ред местоположението на предприятието
StaDdoftplanurin/’ — териториално плани¬
ране
Standpunkt т — становище,— мнение
Stappeilverrer— масов товар
Startchance /— начален шанс
Station f— гара, спирка
Statistik/— статистик
-, amtliche — официална статистика
~, betriebswirtschaftliche — производстве¬
на статистика
Statistiken pl — статистически данни
Status т — 1. положение, състояние; 2. ста¬
тус, правно положение
Statut п — устав (на АД, банка и др.)
Slalnlenfnnde т — уставен фонд
statutengemäß adv. — според устава
steigen itr. s, — покачвам се; раста, повиша¬
вам се; увеличавам се
steigern tr. — увеличавам, повишавам
— увеличение, повишение
Steigernnesbetrag т ——прогресираща сума
Steigerungsrate /— процент на увеличение
Steieerunessatz т — процент на увеличение
Steine und Erden pl—минерални суровини,
нерудни изкопаеми
Steile -п— 1. инстанция, учреждение, ор¬
ган; 2. място; 3. щатна единица, длъжност,
работно място
Stellenangebot п —— предложение за работа
Stellenanzeige / — обява (във вестник) за
предлагане на работни места
Stellrneesnch п —търсене на работно място
Stellennachweis т — трудова борса
Stellensuche /— търсене на работа
StelLleitverta iitluuD J/— трудова борса
Stellenwert т—стойност на работното мяс¬
то •
SteHiin d /— 1. длъжност, работно място; 2,
мнение, позиция; 3. обществено положе¬
ние
Stellungnahme /— становище
Stellver treter т — 1. заместник; 2. предста¬
вител
Steilverrrrtunng' — заместителство, предс¬
тавителство "
Sterbegeld п — застрахователна сума, изп-...
лащана в случай на смърт
Sterberate /— процент на смъртност
Sterbeziffer/— коефициент на смъртност
Slerlineblnck т — стерлингов блок
Steunrr/-п—данък; etw. mit ~n belegen—
облагам c данък; ~ erheben — събирам
данък; - zahlen — плащам данък
~ , direkte — пряк данък ■
~, ergänzende —— допълнителен данък
~, indirekte — косвен данък
- , progressive — прогресивен данък
/— промяна на данък
Slcuerabjchnlll т — период въз основа на
който се изчислява данъка
Steuerabzug т — данъчно отчисление от
заплатата
StcueraDDahme / — приемане на данъци
Steuer art /— вид данък
Slenrrantknmmen п — данъчни постъпле¬
ния
St euer aufsicht /— данъчна инспекция
Stenrranjfall т — освобождаване от данък
Steneranjweichung/'— избягване плащане¬
то на данъци
Steuerbarkeit /— регулируемост, управля¬
емост
~ der Marktwirtschaft—управляемост (ре¬
гулируемост на пазарното стопанство)
stener befreit pari, adj. — освободен от пла¬
щане на данъци '
Struc^b^^^^ii^r^igТ— освобождаване от данъци
SlrnerbeeünjttgnDe / — данъчно облекче¬
ние
Steuerbehörde / — данъчни власти
Ste 1^(^Г'Ь<^Г1^5; sunt f — данъчно облагане
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК S 269
Struerbemessungsgrundlagf— база за из¬
числяване на данъци
Steuerberater m, данъчен съветник
SteiIecbereclllsuIJu j/— изчисление на данъ¬
ците
Steuerbescheid т — платежно известие на
данъчен оргаи
Steuerbetrag т, -че — сума па данъка
Struerbetreebunn/— събиране на данъци
Steuerbetrug т — укриване па данъци
Steuerbezüge pl — данъчни постъпления
Stencreilаnzf— баланс на предприятие пре¬
ди облаганес данък
Steuerdegression f— данъчна д^ртсия
Steuerdelikte pl —— нарушения спрямо да¬
нъчното законодателство
Steuereinheit f— единица данък
Steuereinnahmen pl — данъчни псстъnлг-
пия
Steuererhebung/—увеличение на данъците
Steuererhebung;/— събиране на данъци
Struererklääung f— дагъчга декларация
Steuererleichterung / — данъчно облекче¬
ние
Struerermäßiiging/— намаляване на данъка
Steuerermittlungsvcrfahrcn п— 1. мттод за
определяне размера на данъка; 2. процеду¬
ра за разследване на нарушение на данъч¬
ните закони
Steuerertrag m, - — приход от данъчни
постъпления
Steueretat т — данъчгп бюджет .
Steuer fall т — данъчен случай
Steuerfestsetzung / — определяне размера
па дагъка
Steuerform /— данъчна форма
steuerfrei adj. — необлагаем, неподлежащ
га данъчно облагане
Stenergegeustaud т — обект га данъчно об¬
лагане
Stenergesetz п — данъчен закон
SteuergesetugeCenu/ — данъчно законода¬
телство
Steuergrundlagr/— основа на данъчно об¬
лагане
Stcuerhcrabestzzug/ — намаляване на да¬
нъците
Steuerkatastrr т ■— данъчен кадастър
Steuerklasse / -— разряд (клас) па данъчно
• облагане
Steuerlast/— данъчно бреме
Steurrlastquotr/—дял на държавгите пос¬
тъпления от данъци в брутния социален
продукт
steuerlich — данъчен
Steuerminderung/— намаляване па данъка
Steuermittrl pl — данъчни средства
Steuern pl — данъци
-, direkte — пртки данъци
-, indirekte — косвени данъци
-, nicht abzngsfähige — несъбираеми данъ¬
ци (при определен размер па дохода)
-, örtliche — местни данъци
Steucr-coae/—дагъчег "оазис* (място, къ-
дгто пт ст събират данъци)
Steurrobjekt л — обектна данъчно облагане
Steurrffllcht /—данъчно задължение
steuerpflichtig adj. — подлежащна облагане
с данъци
Steuerpflichtige т — данъкоплатец
Steuerpolitik/—данъчна политика
Strurrfrogression / — система от прогре¬
сивни данъци ■
Steuerquott/—данъчна ставка
~, volkswirtschaftliche — дял на държавни¬
те постъпления от данъци; вж.
Steuerlastquote
Strnerrecht п — данъчно право
Steuerreform /— данъчна реформа
Strntrrrgreeeion / — данъчна регресия
Steuersatz т — данъчна ставка
Steuerschuldner п данъкоплатец
Steuersenkung,/— намаляване на данъците
Stcuerstattetie/— данъчна статистика
SteucretraTreeht п — данъчно наказателно
право
Steuersystem и — данъчна система
Stouertarif т — дагъчга тарифа
- ,, progressiver — прогресивна данъчна
ставка
- , proportionaler — пропорционална да¬
нъчна ставка
-, regressiver—регресивна данъчна ставка
Steuer form in т — данъчен срок
Steuerträger m, - ■— фактически (кратг) да¬
нъкоплатец, дестинатор
Steuiering/ — 1. система за управление,
система за регулиране; 2. управление, ре¬
гулиране
Steuervct■günstieuuu/— дагъчга привиле¬
гия; „данъчно облекчение
Struerverjähr rugf—давност за плащане па
данъци
Steucrvvi'rncieunu/ — избягване плащане
на данъци
Steurrvorauszahliug / — предварително
плащане на данъци
Steuerzahler т,- — данъкоплатец
270
S
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
SteuerzatellnnJr — плащане ни данъци
Stichjahr п — базисна година
Stiehkurc т — базисен курс на борсата
Sfichproncr/— ътатпсезгеъкз извадка
Stichprobener hcbunnJ— статистическо из¬
следвана
Stichtag т — ден ни падежа, срок ни плаща¬
не, ден ни пристигане на доставката
Stiftungg/—фхпданзи
e/lll egen tr. — спирам, преустановявам вра-
мепно, закривам
S/illcguny / — временно спиране работата
(на предприятие), консервиране
S/illcianU т — застой; затишие; бездейст¬
вие, престой
Stimmenmehrheit/— мнозинство от гласо¬
вете
Stimmrecht п — право на глас
Stirn tnrceCicck1ic^ -п —акция, даваща пра¬
но на глас
stimulieren tr. — стимулирам, поощрявам.
Stimuller-inn/ — стимулирана, поощрение
Stock т — 1. основан капитал; 2. стокови
запаси; 3. ценни книжа
S/ock der AkClrn — контронен пакет икцез
St^^kUivii^i^nUe / — дивидент под формата
ни акция
Stockuiin/— ъеагнанзи; .застой •
Strprknrc т — твърд курс на борсата
Sirrrknrcpre1c т—цана по твърдея курс ни
борсата
c/ornle-en tr. — 1. анулирам; 2. сеоепзрам
Siotno т — сторно
Stornr-eeht п — право на банката да стор-
^ри
S^i'ö^-^t^^^j/— нарушлние, разстройвана; пов¬
реди
St-afgrlU п — парични глоба
Strafgesetz п — наказателен закон
S/-afyrcetzbueh п — наказателен кодекс
Strafrecht п — наказателно право
Straftat /— наказателно деяние
Si-aßcnaegaec /— пътен данък
Straßentrancror/ т — пътен mезпъгоее
St-rlk m, -c — стачка
StreiUeteeert т, стачкогамешепс
Strclke-rch т — прекъсване ни стачка
streiken Ur. — стачкувам
S/reiUgrlUe- pl — парични помощи за стач¬
куващи
Streitfall т — спорен случай
Siteiinrayc /— спорен въпрос
Streligrgrnc/anU т — предмет на пска,
предмет на спора
SirritiiJkCilc/— спор
** , vermögrnsreeetlicer — имуществен
спор
c/-euen tr. — еазгеaдaлиM; разпространя¬
вам (рекламни материали)
SiteuyebicC п — район за разпространяване
на рекламни матарпалл
Strr uung/—. еизпелдaлеппе, разпространа-
нзл на еaклимпn материали
SirrnzcOt /— врама зи разпространявана ни
рекламни материали
Strohmann т — подставено лица
Strremanlrnsg jünd ипц/— основаване на АД
чрез подставено лица
Strom т — ток (aлaкееигеъки]
Strom т, е — поток
Struktur /— структура, строеж, състав, ус¬
тройство
Struktur irr Volkswirtschaft — структура
ни народното стопанство
Struktutändrrungrn pl — структурни про¬
мени
Strukturanalyse — структурен анализ
Struktutdatrnp/ — структурни даппз
Struktur ierunnj/— структурирана
StruUiu-rrlitiU /— структурна политики
StrU^(^i^i^’^<^i--^r^cJe^e-^r^nJ/ — структурни про¬
мяна
StrnUturwan drl т—структурно иамлнaниa
Sirukiui•wreheel т — иамaпениa в структу¬
рата
einnUrn tr. — отсрочвам, пролонгерам пла¬
щане
Siundenloen т — почасово заплащана на
труди
Siundenve-dienct т — почис^а заработки
Stund ungy— 1. мораториум; 2. отсрочване
на плащане
Siundungcfrie//— срок за отсрочка на пла¬
щането
Stundungsgesneh п — молба зи отсрочвана
ни плащането
3/1111111X11111 pl — лихвен процент прп
предоставяне отсрочка ни плащането
Stück и, -а — 1. парче, откъс, част; 2. фраг¬
мент, едзпина, елемент; 3. Екземпляр
Siückr pl — цаннд книжа
Siückeiann/—деллнза на монатз, банкно¬
ти, цлннп кнпжи
StückgelUakkord m — сдална, акордни ра¬
ботна заплата
Stückgut л, -чзг — малък товар
Siüekkne/In pl — разходи зи лдзнзца про¬
дукция
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
271
Stückkostenkalkulation/ — калкулация на
единица продукция
Stückkurs т — курс па отделна ценна книга
Stückliste f— спецификация
Stücklohn m — надница на парче
Stücknotierung f — котировка на отделна
ценна книга
Stücktarif т — тарифа за превоз на парче
stückweise adv. — на части
Stückzahl f — обем на продукцията в брой,
количество изделия в брой
Slückzeilakkord т —- повременна сделна
работна заплата
Stützung f— дотация; субсидия, субвенция
Snboreinalionjkonzern т — концерн с вер¬
тикална интеграция
Snbjidiärklaneel/—договореност за субси¬
диране (за оказване на помощ)
Substitution al adj. — взаимозаменяем
Subvention f— субсидия; дотация; парична
помощ
enbvenltnnieren tr. —дотирам, оказвам по¬
мощ, субсидирам
Subvenltnnsfonds т —— фонд за субсидиране
Summe/ -п — 1. сума; 2. резултат
~, ausstehende — недоплатена сума
~, kumulative — нарастваща сума
~, disponible — свободна наличност
Supermarkt — — супермаркет; магазин
на самообслужване с широк асортимент
swap (engl.) — суап (суапова сделка)
Swapgeschäft п — суап
Swing п (eng!.) — суинг
switch (engL) — суич
Syndikat п — синдикат
System п — система
~ , marktwirtschaftliches — система на па¬
зарната икономика
Tabaks scHee/—акциз (данък) върху тютюна
TabakverarbertunD/— обработване на тю¬
тюн
Tabakzoll т — мито върху тютюна
tabellarisch adj. — във вид на таблица
tabellarisieren tr. — съставям таблица, под¬
реждам в таблица
Tabelle / — таблица
Tabcllenangaben pl —— данни от таблица;
данни във вид на таблица
Tabellenanszug т — извлечение от списъка
на вземанията от фалирали кредитори
Tabellenbnchhaltung / — таблична форма
на счетоводен отчет
Tabellcnform /—таблична форма
Tabrllenwerle pl ——данни от таблица; вж.
TabellcDangaben
Tafelgeschäft п —едновременно извършва¬
на двустранна банкова операция
Tag —, --е — ден; денонощие
-, arbeitsfreier — неработен ден
~, verkanfsoffener—работен ден (в търгов¬
ската мрежа)
Tag-UDd Nachtarbeit/— денонощна работа
Tagebuch п —журнал, мемориал (счет.)
Tagegeld и, Tagegelder pl — дневни (пари),
командировъчни
Tagclohn т — 1. дневна заработка; 2. под-
невна (работна) заплата; подневно запла¬
щане
tagen itr. — заседавам
Tagesabschluß т — ежедневно приключва¬
не (счет.)
Tagesabstimmung/— ежедневно сверяване
на счетоводните записвания с документите
Tagesarbeitsjeisjuun/ — дневна заработка,
производителност на ден; еж,
Tagesleistung
Tagesarbeitsnorm /—дневна норма (на из¬
работка)
Tagesaufgabe /— дневно задание, дневна
норма
Tagejauflage / — дневно задание, дневна
норма; вжс— Tagesaufgabe
Tagejaujbenle /—добив на денонощие (по¬
лезни изкопаеми); вж. Tagesförderung
TagejanjnulzuDgjfaklor т — коефициент
на денонощно използване
Tages ausstoß т—дневна (денонощна) изра¬
ботка
Tagejauszug т —дневно извлечение от те¬
куща сметка (банкова)
272
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Tagesbedarf т — потребление па деп
Т agesfö Ннипи /— денонощен добив
Tagegeld п — дптони пари
Т agesgeschäft п — касова сделка (борс.)
Т ageekasee f— даевен оборот
Tageskauf т — касова сделка; вж.
Tagcegeeehäft •
Tageskurs т — курс за дтгя (борс.)
Tagtsleielunu/—дневна (денонощна) изра¬
ботка; денонощно производство (при трис¬
менен режим)
Tageslolin т, е — дневна заработи; вж.
Tagelohn
Tagesnorm f — дггвга норма; вж.
Tagesarbeitsnorm
Tagesoodnungj/ — дневен ред
Tagespreis т, -е — цгпа на текущия деп
Tagrsprrisprinzip п — принцип за калкули¬
ране па разходите по цените па текущия
ден
Tagreprodikt п — продукция, произведена
за гдно денонощие
Tagesproduktion /— производство за едно
денонощие
Tagessoll п — дггвго (планово) задание
TаgrssollcefШunu f — изпълпепит па днев¬
ното задагит
Tagesspitze / — гай-гатоварегата част от
дтгсг.сщuттс
Tagreumeatz т — оборот за едго дгпопо-
щиг
Tagesumsatzellauz / — денонощен баланс
га оборотите
Tagesumsaazlliк/— дневник па операциите
Tagesverbrauch т —дегонощго потребле¬
ние, денонощен разход
Tagesverdienst т — дневна заработка
Tage svor lau f m—дптвен производствен ре¬
зерв
Tagrewcchecl т — срочна менителница
Tagrewcrt т — сmсйгсбт га еднодневния
бюджет на трудещия се и неговото
семейство .
Tagesziel п — дневно задание, дневна горма
tageweise adv. — подеппо; по дни; за всеки
Ден
Tagewerk п — 1. работа за дтг; 2. работен
ден
Tagfe rttgkeHt/— ажур (счгт.)
Takt т — 1. обработка па данните; 2. ритъм
(работен), ритъм па поточно производство
*, fester — устойчив ритъм
Taktarbeit /— ритмична поточна работа
Taktbauweise/— поточен метод га строи¬
телство
TaktT<^i^r^t|^ur^S^g'' — поточно производство
Taktrep aratur / — възлсвс-поточег метод
за ремопт
Taktstraße / — поточна (автоматизирана)
линия с разчетен ритъм
Taktverfahren п — поточен метод
Taktzeit/— 1. поточна стъпка; 2. продължи¬
телност (време) га цикъла; 3. разчетен такт
tale quäle (fr.') — тел кел, такъв, какъвто т
(клауза в договор)
T^^lff^alrt/ — най-ниската точка в конюнк¬
турното развитие
Tallierunsj/—пресмятане количеството то¬
вар (при товарене и разтоварване), брояч
tallimas (Tallimann т)—талимаг, брояч (о
коработо.)
Talon т — талог към акции и облигации
Talsohle/— най-ниската точка .
Talsohle der Konjunktur — гай-ниската
точка в конюнктурното развитие
Tasker т — танкер
Tasker markt т — танктрен фрахтов пазар ,
Taskrrrate/— фрахтова ставка на танкерите
Taskrr ton nag j'f — танкгрен тонаж
Tankschiff л, -т — тагкер; вж. Tasker
Tankstelle / — n — Оензинсбmаг^цин
Taskst^l^lcnhaltrr т —- съдържател на бгг-
зuгсстнгцuя
Tankwagen т — вагсг-цибтгргн
Tantieme / -s (fr.)—тантиема (дял в печал¬
бата)
Tastlemeetrucr/—данък върху тагтиемата
Тяга/—тара, опаковка; тегло па опаковката
- , absolute — чиста тара
- , gesetzliche (legale) — законосъобразно
тегло па опаковката
- , reduzierte —— тггло на импортната опа¬
ковка в мтрги единици га страната
-, reelle — действителна тара
- , usuelle — обичайно тггло па опаковката.
verifizierte — проверено тегло га опаков¬
ката
*, wirkliche — фактическо тегло на опаков¬
ката
Tara zu retournieres — с връщане на опа¬
ковката
Taraabzugssatz т — горма за намаляване
па брутното тггло па товара, включващо
опаковката
Taragewieht п — тггло за намаляване па
брутното тегло Iia товара, включващо опа¬
ковката
Tarasatz т — 1. норма за намаляване па
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Т
273
брутното тегло на товара; еж.
Taraabzugssatz; 2. тарифа за намаляване
на брутното тегло на товара, включващо
опаковката
Taratarif т — тарифа —за намаляване на
брутното тегло на товара, включващо опа¬
ковката
Tarazujehlag(s)jatz т — норма на увеличе¬
ние теглото на стоката, доставяна без
опаковка
tarieren tr. — тарирам, определям тегло на
опаковка
TaricraeD/ — тариранс, определяне тегло
на опаковка
Tarif т, —е — тарифа
~, allgemein gültiger — обща тарифа
“ —, autonomer — автономна (митническа)
тарифа
~ , degressiver — прогресивно понижаваща
се тарифа
•*, ermäßigter — намалена тарифа
*, gleichbleibender — постоянна тарифа
* , gleitender — пълзяща скала на облагане
(с данъци)
~, progressiver — прогресивно нарастваща
тарифа
-, proportionaler—пропорционална тарифа
~ , slaffclloecr — недиференцирана тарифа
(за транспортни превози)
Tarif mit Entfcrnungsstaffel —диференци¬
рана тарифа (за транспортни превози)
Tarifübcr ar bdiunD j— преразглеждане на
тарифите
Tarif- und. Qualtfikationeverzetchnis п —
тарифен час (номенклатура, списък)
Tarif- und Verkehreanzeieer т — справоч¬
ник за тарифите и маршрутите
Tarif-S$chiichtungskommtjjion /— коми¬
сия за преодоляване на спорове потарифи-
рансто
TrrifäDderung/— изменение в клаузите на
тарифно споразумение
tarifär adj. —тарифен
Tarifabkommen п — тарифно споразуме¬
ние
Tarifabjchluß т — сключване на тарифно
споразумение
Tarifabjehlitll т, -е — раздел от тарифно
споразумение
Tarifanzeieer т — тарифен справочник
Tariitri/-rn—вид тарифа ,
Tar i Га u fb а и та, -е п—изгр ажданс на тариф а
Tarifaulnllomik/— тарифна автономия, ав¬
тономия в областта на тарифите ;
Tarifbeitrag т, — — застрахователна внос¬
ка, застрахователна премия
TarttЪelajlUDg / — равнище на разходите
съгласно тарифно споразумение
TarttbesttmmenD/' -en — правила за опре¬
деляне на тарифата
TarifbUdunig/— изграждане, определяне на
тарифа
Tarttbrueb т—нарушаване на колективния
трудов договор за тарифните ставки
Tartteiffcr eitzikrunnУ— диференциране на
тарифите
Tarttetklalur /— диктат по отношение на
тарифите
Taritdtsparttät / — несъответствие, разли¬
чие, отклонение в тарифите
Tarife ntff raunt/— тарифна разлика
TarifeDlgcle л —тарифно заплащане
Tariferhöhung/— повишаване на тарифна¬
та ставка
Tarifermäßigung/— понижаване на тариф¬
ната ставка
Tariffrktnr та—тарифен фактор (напр. раз¬
стояние)
Tarifform /■— форма на тарифата
tariffrei adj. — L —безмитен; 2. свободен от
тарифи
Tartfgrbübr / — тарифна такса; вж.
Tarlfcntgelt
Tarifgebiet п — зона на действие на опреде¬
лена тарифа, тарифна зона
Tartfeehall л, —г — тарифно възнагражде¬
ние, възнаграждение по тарифна мрежа,
тарифна ставка -
Tariferunelnbn та, — — тарифна ставка на
заплатите
Tarifgruppe /— тарифен разряд
Tatttgruppcneintciiuug/— тарифно-гру¬
пова класификация (трансп.)
Taritbnheit / — прерогатив на държавата
при определянето на тарифи
tarifirrrn tr. — определям тарифа, тарифи-
цирам
Т atititnkrtlnDJ/— тарификация
Tarifklasse /— тарифна група, транспортен
тарифен клас
Tarifkoeffizient ла — тарифен коефициент
Tariteommijjinn / — тарифна комисия
Tarifkonfltkl та — тарифен конфликт; вж.
Taritstreil
Tarifeollsjruktion/— структура на тарифа¬
та; вж— Tarifaufbau
Tarifknntrabrnl т —— страна при определя¬
не па тарифите
18. Немско-български икономически речник
274
т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
TarifkDordiilleerung— кххедипиеипл прл
определяна ни тарифите
TarinUo--eUtutf— корекция на тарифи
/ar1fl1eh adj. •— по (съгласно) тарифа
Tariflohn m, ■ . — работна заплати, прадвз-
дени по тарифно споразумение
Ta-iflohnerhrrшung/ — увеличаване на та¬
рифната ставка на заплатата
Tarifnachlaß т — тарифни отстъпка; еж.
Tarifrahatt
Tarifnc/z з — тарифна мража
Ta-inn1veau п — ниво на тарифните ставки
Tarifpariei / — страни при определяне ни
kхлакmинпии трудов договор
Tarifrartnrr т партньор в колегпвншя
трудов договор
Tat1frolii1U f — политика в областта на та¬
рифите
Tarlfproyrceclon f— система на прогресив¬
но данъчно облагана
Tarifquote/—тарифна ставка
Ta-frahatt т — тарифна отстъпка (хебинка)
Tarlfsa/a т — тарифни ставка
TatincehIma п — тарифни схема
Ta-lfeenkunn/— пхпзжизапл ни тарифата;
понижавана на раадaпкиеа
Ta-ifskata/— скала ни работната заплата
Ta-jncranne/— съотношение между отдел-
ппее тарифни стизки
Tarinsiannr f— тарифна мража
Tar1fstaflfCann/ — 1. скала за данъчно об-
лагина; 2. тарифна мража
Tarifstrnrrn pl—'данъци, събиеаемппх оп-
еaдaле-а тарифа
Tatifctrrii т — тарифен конфликт
Ta-ifsinfe / — тарифен разряд; вж.
Tarlfy-iippr
Т arineiunUe /— тарифен час
Ta-meycrem п — тарифни системи
Tatintabellr / — тарифна таблица
Tarintаfrl / — тарифна таблица; вж.
Tarlf/ahcllr
Тarinryе m, -en — зид тарифа
Tatinunifika/ion /— унифицирана ни тари¬
фите
Tarinverband т — обединение на теипспот-
нз фирми за съгласувана на тарифните
ставки
Tа-1nvereinЬ^^аunni/—тарифно споразума-
пзе; eine — СгсППсп — сключвам тарифно
сnоеааумепзл
TarinvrteanUlunyrn pl — 1. преговори за
тарифите; 2. преговори по колективния
трудов договор; - durchführen — провеж¬
дам преговори по колективния трудов до
говор
Ta-ifvctC-ay т — 1. тарифно споразумение,
колективен (трудов) договор; а-п *
abcehl1eßed — сключвам колектпвЕн тру¬
дов договор; 2. споразумение за тарифите
на ерапспорепиma превози
ratifvr-/raylieh adj. — според kолaкезвпеи
трудов договор
Tatinvetri■aJ;cyebir/ п — обхват на тарифно¬
то споразумение
Tatifvet/rag;syece/z п — закон за тарифните
споразумения
Tarinveri-aycra-/Ii / -en — страни в коллк-
еинaп (трудов) договор
Ta-invrrirayc-eehr п—прано на колЕктивЕн
трудов договор
Tatinmrric pl — акциз ни предприятия от
алактро-, водо- п гааоспабдявапеех
(борс.)
Tarifwcscn п — е•иезфcпзнеи
Ta-1fanne/— тарифна зона; вж. TarifgebieC
Ta-1fawang т — ди^т при определяне на
тарифите
TastcnrcelreJnlmasctli1lnCr—клавишна иагпъ-.
летална машини
TatbrctanU т — ’1. фактически състав; 2.
фактическо гоnхжaпcе на нещата (юр.)
Taihrctandsmc-kmal п — копсеаеcезпа
особеност
Taisacer/ -en — факт'
Tausch т — обмяни, размяна
Tauschakt т — обменна операция, акт на
размяна
Taucchariikel т —— обект на еазмипа; вж.
TaucchyegenctanU
Taueeeeank f— обменна банка
Taueeheca1rhudgrd pl — обмЕнне хтнхшa-
н^ия, разменни отношaпзя
TanscedepnC п — съхрапивапе ни цанни кни¬
жа с право ни обменянЕто пм за ценни книжа
/auec-hen tr. — ъмепим. обмЕням, размлпим;
разменям се, обменям са
Taucehform /— форма ни обмяна
TaucehgegrnetanU m, . — предмет (обект)
на размяна
Tauschgem е Innchhft/— цeн■теалеп обменен
пункт; вж. Tauschaentralc
Т ancehgccehäf/ п — обменна плз бартерна
сделка
Tauschhandel т—обменна търговия, нату¬
рален стокообмен
Taucehmirtel pl — средство зи размяна
Tauceemit/elnnnkt1on/— функция на парл-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
275
тт като средство за размяна
Tauschobjekt п — обект па размяна; вж.
Tausehgfgcnetand
Tauechprozeß т — обменен процес
TauscllreiatiDIlS/— размегго отношение
Tauschverkehr т—обменна търговия; вж.
Tauschhandel
Tauschvertrag т — бартерен договор; бар¬
терно споразумение
Taueehverwehrung/— съхраняване па цен¬
ни книжа с право па обменянето им; вж.
Tausehdepot
Tauschvorgasg т — процес на обмен
tauschweise adv. — чрез размяна
Tauschwert т — разменна стойност
Tauechw<ertträgrr т носител на размен¬
ната стойност
Tauschwirtschaft f— разменно стопанство
Tauschzrstrale f— централен обменен
пугкг
tax and dues(e«g/.)' — добавка към гнолого
за разтоварване на кораб
Taxation /— тнибuровин, оценка
Taxatiosgrbühr f— такса за извършване на
оценка
Taxationellste f— оценителна ведомост
Taxe/— такса, разценка
taxfrei adv. — освободен от такси
taxieren tr. — таксувам, оценявам
Taxierung/—гнксирсвкн) таксуване; оценка
Taxkurs т — курс, определян на базата га’"
оценки (борс.)
Taxpreis т—цепа на база оценки, оценъчна
цена; оценъчна стойност
Taxwert т — оцепъчна стойност; стойност
на база оценки
Taylorismus т — ттйлоризъм
tätig adj. —дген, активен; - sein als—рабо¬
тя като
Tätige.™ —п — зает, работещ
* , wirtschaftlich — заети (с някакъв вид
трудова дейност, носеща доход или
възнаграждение
freiberuflich—лица със свободна профе¬
сия
Tätigkeit / — дейност; работа; функциони¬
раме; (технологична операция); eise -
ausüben (betreiben) — извършвам дей¬
ност
-, berufliche — работа по специалността
- , dienstliche — дейност, свързана със
служба в държавни органи
*, geecllschaftlieh güt/liche—обществено¬
полезна дейност
-, gleichzeitige — работа по съвместителс¬
тво, съвместителство
-, produktive — производителна дейност
-, vollziehende—дейност па изпълнителни¬
те оргаги (га държавната власт и управле¬
нието
-, wirtschaftliche — стопанска дейност
Tätigkeitsbereich т — сфера (област) па
дейност
TrtiJkeiiueeait/—трудов стаж
*, ususterbrochene — непрекъснат трудов
стаж
Tätigkeitsgebiet п — област на дейност; вж.
Tätigkeitsbereich
Tätigkeitskreis т -— област па дейност
Tätigkeitsmerkmal п — тарифпо-^квалифи-
иациоппн характеристика (па определена
работа)
Tätlgkeiteephäre /— област на дейност; вж.
TrtiJkrltebrrele'h
Tätigkeitsvergütung / — възнаграждение,
получавано от собствениците па предпри¬
ятия
TrtiJkciitecitUr—работно време
Teamwork п (engl.) >— изследвания, извър¬
шени от група различни специалисти
Technik/— техника
technisch adj — технически ‘
techgiech-ökonomleeh adj. —ттхпнко-нко-
нсмuческн
techsiech-organleatoriech adj. •— оргагиза-
oиon^<о-тех!^ичтбки
technisch-wirtschaftlich adj. —- технико—
икономически •
technisieren tr. — внедрявам техника, меха¬
низирам
Trehgielrrung / — внедряване па техника,
механизация
Trchsleirruggsgrad т — степен па механи¬
зация
TrchgislcrusgskcnnziTTcr /— показател за
техническа въоръжегост
Technizismus т — техницизъм
Technokrat т — технократ
Ttchnokrr^tie/—технокрация
trehsokratieeh adj. —техгскрагтп
Technologe т, -п — технолог
Technologie /—— технология
-1 angrpaßte — адаптирана технология
Technologie Transfer т — трансфер на тех¬
нологии
technologisch adj. — технологичен
Ttiehwiertiehaat/— рибовъдство
Teil т,—е— 1. район; 2. страна в договор; 3.
276
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
част, дял, участие; 4. детайл, елемент
* , vertragschließender — договорираща
страна
Teilakkreditiv п — акредитив, платим на
части (делим)
Tctlakzepl п — частичен акцепт (на мени¬
телница)
Trilannahme /— частичен акцепт (на мени¬
телница)
Tetlarbeitjgang т — елемент от (производ¬
ствена) трудова операция
Teilarbeit jloeieketlf— частична безработи¬
ца
Teilaufeabe f—частна задача, подзадача
Teilautlüuae der Rücklagen — частична
ликвидация на резервите (снет.)
TulautomaCton/— частична автоматизация
Trilautoma<ikjkrunD/ — частична автома¬
тизация
teilbar adj. — делим
Teilbarkeit f — делимост
TrilbcfIacetunDg' — фрахтоване на част от
плавателен съд
Teilbdas suu ggf— частично натоварване
Teilbereich т — част от област
Teil beschäftigte m, —n — работещ на непъ¬
лен работен ден или непълна работна сед¬
мица
Teilbeschäftigung / — частична (непълна)
заетост
Teilbetrag т — частична сума; частично
плащане
TeilbilaDz /— част на баланса
Teilcharter т — договор за фрахтоване на
част от плавателен съд
Teilcltarlcrv^rrlrag т — договор за фрахту-
ване на част от плавателен съд; вж.
Teilcharter
Teildispropnrtinn / — частична диспропор¬
ция
Teile t!rttkguD/ — произвеждане (изработ¬
ване) на детайли
Teilcigentümer т—дялов собственик
Teiletecnluin п — дялова собственост
TeneiDlösung/— 1. частично изкупуване; 2.
частично изплащане на менителница
Teilergebnis п — частен резултат
Teilerlaß т — частично освобождаване
(напр. от данъци)
Teilerzeuenie п — полуфабрикат; еж.
Teiltabrtkal
Tdlfabrtkal п — полуфабрикат
Teilhaber т — собственик в дружество на
граждани; als * aufnebmen приемам в ка¬
чеството на съдружник; als - ein treten
действам в качеството на съдружник .
* , bes^^^^änkt brfteDeer — съдружник с
ограничена отговорност
~ , gesi^^^fi^^l^i^l^^^ender —— управляващ съд¬
ружник
* , snlidarijeh haftender — съдружник със
солидарна отговорност
~, stiller — негласен съдружни
TeiIhaberpapierе pl—ценни книжа, потвър¬
ждаващи право на участие
Teilhaberschaft /— участие (напр. в печал¬
бата); членство
~, stille — негласно участие
Tetlbabervrrsicbrrung / — застраховане
живота на съдружниците на фирма
Teilhafter т — командитист
Tetlindoeeament п — непълен (частичен) ин-
досамент (джиро)
Teilkalkulalinn /—частична калкулация
Te>leapazität /— производствена мощност
на отделен производствен участък
Teilkonnnsjement п — коносамент за (една)
партида стоки
TeilkoDvertibШtäl /— частична конверти¬
руемост; вж— Tdlkonvertierbarkeit
tcilkoittvcettcrbar adj. —частично конверти¬
руем, частична обменяемост (на валута)
TeiIkonvertterbarkdt / —частична конвер¬
тируемост
’ Teil ko sten f — частично покриване
на разходите
Teilkrise / — частична криза
Teniaduun/— частичен (парциален) товар
TeillciijцnDJ/— частично изпълнение (напр.
на задължения)
Teilllefeeu egf— частична доставка—
Tdlmarkt т — пазарен сегмент
Teilmenge /— частично количество
Teilnahme /— участие
teilnrbmcn [an D.J — участвам в
Teilnehmer т — участник
TrtlDebmerlane п —— страна-участшика,
страна-членка
TeiliD^^!^im<^irstaat т — държава-участничка,
държава-членка ,
Teilnehmerverzeichnis п — —1. списък на
абонатите в пощите; 2. списък на акционе¬
рите с право иа глас на общо събрание; 3.
списък на участниците
TeilDiehligkcit/—частична недействител¬
ност на правова сделка
Teilnorm /— норма за разходна материали
за производството на детайли или части
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Т
277
Trilopttmioeunng/— ъубхгезмззанcи
Teilpächter т часпчеен арендатор
Teilpacht т — частични аренди
Tcll^an т — част от план; раздал на плана
Trilprngnnce f — частична прогноза
Trilrrozeß т — отделни фаза ни еазпоnогз-
члн процес
Te1lrüeUaaelun^/~— гиътcгпо погасяване на
парично задължлнзл
Tcil-aumve-f■raceiuny f — отдаване под
аренда ни част от плавателен съд
Tellrenir f—. непълна пансля; пенсия, изп¬
лащана в размер ни определен процент
Trilrrparatu- f— частичен ремонт
Tril-eprndukiionemerr т — реални стой¬
ност (на пеaдгезиезa]
Tcilrevlclon f— частична ревизия
Teilschaden т — частична загуба, частична
щети
Te1lcehulUncr m — дялов длъжник
Tcllschuldvethälrniese pl — дялови задъл¬
жения
Trilsc]rulliveeseth■reObUd/— дялово задъл-
жaпcе
Tr1lsiatb1leii1ruung— частична стабилиза¬
ция
Tr1lctotnr т — частично сторно (счет.)
Trllcummr f—частична суми
Trllcys/cm п — подсистема
TriIcysremprngnocr f— прогнози ни подсис¬
темата
Tellumschlagczahlf— показател зиобраща-
неато ни оборотнете средства
Trilling/— разделяна
Teilunysanordnllng/— заващатално разпо¬
реждане зи реда ни разпрЕделениа на нас¬
ледството
Trilungsmacce /— активни маси; миси, под¬
лежаща ни еаапеaдaлaпее между кредито¬
рите при филзт
Tellungcplan т — план за раапееделЕПие
между кредиторите ни преходите от прода-
дaпдее ни аупцихп вещи
Tril^'v«^i^il^<^i^r^n^g/ — гасеегнз експедиция
Trllve-luct т — частични загуба
/11^1111 adv. — частично
Till Werbemittel pl—средства, използуване
освен по основното си nеедJ^ааначенеa
Teilzat■har^ng/— 1. разсрочено плащана (на
части); auf - kaufen — купувам ни изпла¬
щане; 2. частична вноски
Teilzahlungsabschluß т—сделка а условил
за разсрочено плащана
Teilzahlungsgeschäft п — сделка с условил
за разсрочено плащане; еж.
Teilzahlungsabschluß
Trilzahlungskaun т—покупка ни дапnащапЕ
Teilzahlungskredit т — 1. заам с разсроче¬
но погасявана; 2. потребителски кредит с
разсрочено плащана
Trllzahlungskrcditra/c /— гиътзчпз вноски
за погасявана на nотрaбзеелъкд крадзт с
разсрочено плащана
Tr1laae]1Г]ngst<eedi1ver-CeCrruntiJr—застра¬
ховане ни потребителски крадете с разсро¬
чено плащана
Teilzahlungck-ed1tz1ncenpl—лихви за пол¬
зване ни потребителске креддт с разсроче¬
но плащане
Teilaahlungsverkaun т — продажба ни изп¬
лащана
Trilaaelungsvertrag т — договор за покуп¬
ко-продажба с разсрочено плащана
TeilаeiibessCr äftignnj/— частични заетост
Teilziel п — подцел
tel qucl, tclqurl, Tclquel-Klaucel / (/r.) —
.тел-кел (договорна клауза при покупко-
продажба)
Telefax п —телефакс
Telefon handel т — 1. зззънборсови търго¬
вия с ца-з кнджа по телефона; 2. търговия
по телефона
Telex т — телекс
Trlqucl-Ku-c т — валутен курс "тЕл-кел",
валутен курс без проценти и други
Temporückyang т — аабивзнЕ .на темп
temporär adj. — враманен
TinUenz /— тaндaпнзи
*, ahwä-tc gerichtete — тенденция към по-
ппжлнпе
—, anziehende (aufwärts geriehte/e) — тен-
дaпцзи към повешанзе
—, ausglclchcnde — изравняваща еaпденцзя
—, Uezen trallc/lschr—тлпдaпцдя към деде—■
ералззацзя
—, dominierende — господствуваща (доми¬
нираща) танденцля
— ., fallende — еaпденнеи към понижавана,
понижаваща тендaннзи
~ , maxlmlr-rndc — максимизиращи тен-
данцея .
— , minimierende — мпнпмпзприща тaпдеп-
цзя
— , prelcabschwächendr — тепдЕннди към
снижавана ни цените
— . , rückläufige — тлндЕПцзи към nхпежaндa
—, sinkende — mЕпдaпния към nоплжaпдa
— , e/rigrndc — тенденция към повишавана
278
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Tendenz der HaDeeIsabIenkung — тен¬
денция към изменение направлението на
търговията
Tendenz der Haneeljvermehrung —— тен¬
денция към разширяване на търговията
Tendenz zur RegionaltetcruDg—тенденция
към регионална (териториална) затворе¬
ност
Teneenzprngnnse f — прогноза за тенден¬
ция
Trndenzumkebr f— промяна на тенденцията
Tender т — тендер, обявяване на открит
фалит
tendieren itr. — стремя се, клоня
Teppichzoll т — мито върху килими
Term-Fi xe-Ver Sicherung f — застраховка
живот, при която сумата се изплаща в оп¬
ределен срок .
Termin т — срок; дата; an ^m « gebunden
sein — обвързан съм със срок; е-п *
fejtselzen — определям срок; е-п -
vereinbaren — договарям срок; е-п *
versäumen—пропускам срок; zu e-m~—
в срок от... *, äußerster — краен срок
~, angemesseneT — приемлив срок
*, fixer — фиксиран срок
TerminüberschfeitunDg'— просрочване
Terminablauf т — изтичане на срок
Terminabschluß т—сделка за срок, срочна
фючърсна сделка (борс.)
Terminankaufskurs т — курс на купувачи¬
те по срочни сделки (борс.)
Terminarbeit /— срочна работа
Terminbörse/— срочна (фючърсна) борса,
борса за срочни сделки
Termtndevtjen pl — валути, купувани или
продавани за определен срок (борс.)
TermiDeinhaSIungj/— спазване на срок
Trrmtnrtnlaeen pl — срочен влог
TermtntesteleIIUDg / — установяване на
срок
Trrmtnflxversjkhbrung/—застраховка жи¬
вот (термфикс) за пределна възраст
Termineelder pl — пари на срочен влог
termingemäß adj. — в съответствие с уста¬
новен срок
termiDgerrcbl adj. — своевременен
Termingeschäft п — сделка за срок, срочна
(фючърсна) сделка (борс.)
*, bedingtes — срочна сделка с премия или
с неустойка в случай на отказ
* , festes — твърда сделка за срок, твърда
срочна сделка (борс.)
Termingulhaben п — срочни авоари
Terminhandel т — срочна покупко-про¬
дажба
— определяне (установява¬
не) на срок
Termigjäger т раосниик, слддяц—за
изпълнението на срокове (напр. за експор¬
тни поръчки)
TermiDkäufer т — купувач при срочни
сделки (борс.)
Terminkalender т—календар с бележки за
текущи задачи
TermiDkarte / —— 1. контролна карта за из¬
пълнение на поръчка; 2. технологична кар¬
та със срокове
TermiDkonlrnllr / ——контрол върху спазва¬
не на сроковете
TerminlIeferunD/— срочна доставка
terminmäßig adj. — в съответствие с опре¬
делен срок
TermiDmarkt т — пазар за срочни сделки
(борс.)
TermiDpapiere pl — ценни книжа, търгува¬
ни на пазар за срочни сделки (борс.)
Terminplan т — календарен план, план-
график
Terminplanung/— календарно планиране
Terminscbuld /— 1. задлъжнялост, изоста¬
ване; 2. срочен дълг
TermiDsteeiung/—определяне на срок; вж.
Terminierung
Terminus т— 1. срок, дата на влизане в сила
на закон; 2. термин, понятие
Terminverkauf т — продажба за срок
• (борс.)
TermtDverkanfjkure т — курс продава по
срочни сделки (борс.)
TrrmtDvertängeeungJГ— отсрочка, удължа¬
ване на срок
TermtDverterzunD/— нарушаване на срока
Terminverjänmgij /— нарушаване на срока
Terminverjebtebugg / — удължаване на—
срока
TermiDverjlnß т — нарушаване на срок
Termigvertrag т — срочен договор
Term^i^^^a^rr^j/— стока, продавана при сроч¬
ни сделки
terminweise adv. — 1. за срок; 2. по срокове
Terminwesen п — съвкупност от техничес¬
ки средства, методи и мероприятия
TrrmiDZaSbltnD/— срочно плащане (извър¬
швано в определен срок)
Terms of Trade (engl.) — условия— на търго¬
вия
terms of payment (engl.) — условия на пла-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Г
279
щане
Trrme-oT-Trade-ETfrkt т — ефект ог ус¬
ловията на търговия
TerriUoriaIeeene f — териториално пиво;
auf* — па териториално пиво
Trrritorialitätepriszip п — принцип па тг-
риторналност
Territoriaapiaasug/ — териториално пла¬
ниране
Territorialpriszip и — принцип па териго-
рннлност
Territor ialprojn>osef—териториална прог¬
ноза
Territorium g,-rles —територия
tertiär adj. —грети (сектор на икономиката)
Tertia f— менителница терoин (тргги ек¬
земпляр па преводна мг-ителгица)
Tertiawechscl т — менителница терция
terzo (it.) — сделка на трима участници за
обща сметка и с общ риск
Test т — тест; изпитание, проба; проверка
testen tr. —— тествам
Testmethode f— метод на тестване
■ TeeUvrrkaufsetelle f — специално място за
пробна продажба га пови или подобрени
продукти
TcetwerU т — значение на критерий
TetrafackunsJ/— еднократна опаковка
teuer adj. — скъп
Teuerung,—увеличение на цепите; поскъп¬
ване
Teuerungsabgeltusg f — надбавка към ра¬
ботната заплата, индексация
Teuerungsrate f— ггмп (горма) на поскъп¬
ването
Teuerungszulage /— надбавка (към работ¬
ната заплата) за компенсиране увгличеги-
тго па цените
Tcuerungszuschlag т — надбавка към ра¬
ботната заплата за компенсиране увеличе¬
нието
Texten п — написване па рекламни текстове
Texter т — автор па рекламни текстове
Tr хииини j/ — написване па рекламни тек¬
стове
Te>rtilffaeleJ/— текстилна фабрика
Textilgewerbe п — текстилен бранш
Textilindustrie / — текстилна промишле¬
ност
TexUschlüseel т — код
Trxtechlüeecl für den Drahtvrrkehr der
Basken — междубанков телеграфен код
Theorie f— теория
* * makroökonomisehc — макроикономи¬
ческа ггория
-, margigalistische—маржнннлибгичга те¬
ория
*, mikroökosomische—макроикономичес¬
ка теория
*, pluralistische — плуралистична теория
Theorie großer Systeme — теория па голе¬
мите системи Theorie der Enteeheidusg
— гтория (па взимане) па решенията
Theorie der GrenzlcistungeTähigkeit — тео¬
рия за пределната ефективност па капитала
Theorie der Kosjunkturstabilisatoren —те¬
ория за стабилизаторите на конюнктурата
Theorie der Lohis-Prris-Spiralr — теория
за спиралата, работната заплата и цениге
Theorie der Massenbrdienusg — теория па
масовото обслужване
Theorie der Produktionsfaktoren — теория
за факторите па производство
Theorie der Vorräte — ггория за управле¬
ние па запасите
Theorie der Wahlakte — теория на избора
Theorie der Weehsrllagen — теория за ико¬
номическите цикли
Theorie der Wohlfahrtsökosomle—теория
за икономическото благосъстояние
Theorie des wirUechaftllehcn Verhaltens —
гтория на икономическото поведение
(„.-weise)
Theorie des Wirtschaftswachstums — гто¬
рия за ииснсмичгбиня растеж
Theorie vom Mаgagrrsyetcm — теория па-
управлениего
Thermalquelle/ -п —миггралтп извор
thesaurieren itr. — натрупвам (злаго) под
формата на съкровище
Thcsяаilerrigg‘ — гтзаврация, Натрупване
(злато) под формата на съкровище
Thesaurus т — тгзаурус
Through Bill of Lading, Through B/L —
преводен ксгсбамент
Tiefbau m — бгроиттлствс под земята
Tiefladewagen m — хладилен камион
Tiefpunkt n — най-ниска точка
Tiefstand m—долно ниво
Tiefststagd m — пределно ниско пиво
Tirrscl^:ad<^i^t^i^afi^i^S^J^'— отговорност за щт-
ги, причинени от животни
Tierstuehrnentechrdigung / — обезщете¬
ние, изплащано на собственици па животни
при епидемии
Tierzucht /— животновъдство
Tirrzichtrrtraj т — доход от животновъд¬
ство
280
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
TterzuelbtleisjunDJ/— продуктивност на жи¬
вотновъдството
tilgbar adj. — погасяем; подлежащ на пога¬
сяване (дълг)
tilgen tr. — погасявам, изплащам дълг
Tilgung;/— погасяване, изплащане (на дълг)
~, laufende — текущи плащания (по дълг)
Tileungsankihe f— заем, чието погасяване
става постепенно в строго установен срок
TiIeungjbneingungcD pl — условия на пога¬
сяване (на дълг, заем)
Tilguggsbetrae т — сума на вноската при
погасяване на дълг
Tilgungsdauer f — срок на погасяване (пе¬
риод)
Tilgungsfonds т — фонд за погасяване,
амортизационен фонд
Tilgungsfrist f— срок на погасяване (дата)
Ttleungsgrwinn т — печалба, получавана
при изкупуване на дьлгови задължения
Tilgungjbypotbek f— амортизационна —ипо¬
тека
Tilgungjkapilal п — амортизационен капи¬
тал
Tileungsjeiijung/—извършване на плаща¬
не за погасяване на дълг
Tileungjmneus т — начин на връщане (по¬
гасяване) на дълг
Ttlgungsqunlef — процент па погасяване на
дълг ’
Tilgungsrate f— процент на погасяване
на дълга , ,
Tilgungssatz m—процент на погасяване на
дълга ■
Ttleungsenmme f — сума на вноската при
погасяване на дълг; еж. Tilguggsbetrag
TiIe^tngseeetjcebeuuDg’ — застраховка жи¬
вот, при която застрахователната сума
служи за погасяване на кредит
Tilguggszahlugg f — плащане (вноска) за
погасяване на дълг
time-ebeet (engl.) — тайм шит
Timecharter т — тайм-^чартър, чартър за
определено време
timing (engl.) — тайминг
Timing п — тайминг
Titel т — 1. заглавие; 2. правно основание
Titel liste f— заглавен списък
^с^Ь^х т — защита на авторско— право
върху название ,
Tochterbetrieb т -е - дъщерно предприятие
Tochterfirma /-en — дъщерна фирма .
Tnehlergeeellsebatl /-en -— дъщерно дру¬
жество, дъщерна компания
Tncbterunlernebmen п, дъщерно пред¬
приятие; еж. Tochterbetrieb
Todesfallvcreicbcrung / — застраховка в
случай на преждевременна смърт
Toleranz / —1. допустимо отклонение; 2.
ремедиум (допустимо от закона намалява¬
не стойността на монети
Tnleragzberetcb т — поле на допустимост
Toleragzfaktor т — коефициент на допус¬
тимост (при статистически контрол)
Toleranzgrenze / — граница (поле) на до¬
пустимост
-*, obere — горна контролна граница
~, untere — долна контролна граница
ton deadweight (engl.) — тон мъртво тегло
Tonnage / — тонаж; водоизместимост
-, prompte — свободен тонаж
« , seegängige — г.орски тонаж
Tonnage für Reisecharter — чартърен то¬
наж
Tonnage für Zeitcharter — таим-чартърен
тонаж
TnnnageanDonderuпg/— търсене на тонаж;
еж. ToDgageDachfrage
Tonnagebcdarf т — потребност от тонаж;
търсене на тонаж
Tonnagen ascfaae/— търсене на тонаж
Tonnaeesteucr /— тонажен (корабен) данък
(такса) ■ «
Tonneggehalt п — тонаж; еж. Tonnage
Tonne ngeld п — тонажен (корабен) данък
(такса) .
Tonnenkilometer п — тон-километър
tonnenweise adv. — на тонове
Top-Management п (engl) — виеше звено
на управление
Top-Manager т (engl..)—ръководител (ме¬
ниджър) на виеше звено на управление
total adv, — 1. съвсем, съвършен, напълно;
2. тотален, всеобщ; пълен
Total ansverkanf т — пълна разпродажба
Totalgewicht п — общо тегло
Tntalprntgn>nee'— глобална прогноза
Tnta<rechbDunJ/ — отчитане резултата — от
дейността на предприятие за целия период
Totalschaden т — пълни (общи) вреди (ще¬
ти), пълна сума на понесени загуби
Tntaljumme /—обща сума, резултат
Tolalverlusl т — общи— загуби; безвъзврат¬
на (пълна) загуба
Ута^е^ т — обща стойност
Totlast / — тегло на празно товарно превоз¬
но средство (композиция)
Totzeit / — престой, време на престой (на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
281
машини)
Tru-rneauliyke1/f— честота ни превозете
Touren plan т—титан на превозете на товари
Tnu-icirnku-c т — туристически (петър-
говскз) курс (ни валути)
TöcCrccver-ior-’gngg-VertieCrrunnJ/—зас¬
траховка живот; вж. Tr-me-Fixe-
Verc1ehetung
T-äyrr т ност-лсл
T-ägrrhe/-1rh т — глинно (водещо) предп¬
риятие
T-äyrrkörrereehaft f — основна (водеща)
корпорация
Trägheit f— 1. вялост, ппеетпост; 2. епaр-
цзя
TräyhriC in der Witiceeani — знaрепост в
икономиката
t-aUr hill (engl.) — документира трата
traUe Cermc (eng/.) — търговски условия
Trade-Union (engL) — профсъюз
/-aUrmarU (engl.) — търговска марка, знак
на стоката -
Traditionalismus т — траддндопалnаъм
CraUitionrll adj. —траддндхнен
Traditioncrarier п — сmхковхраапоеедпте-
лен докумЕнт
Trageeandrl т — разносна търговия
T-aУnähiyUeit f— mоваеогодaмпоъе; допус¬
тимо ниmовзевзне
Traile-eehinn п — ееайлaеоноз, кораб тзп
Ро-Ро
Trailerverkehr т — траHnер-з превози
Tramp т — трамп, трампов плавателен съд
Tram^ereT-kc-mg/— траиповс п^вози
TramrtreUrrei f— трампоза корабоплава¬
телна компания
Ttampschifnаeri /—• тезмпхвх корабопла¬
ване
T-amrirnnayr /— трампов тонаж
t-аnnr-ablr account киш/Нсс (engl.) —
стрини от зоната ни използуване ни превод¬
ни сматкс при езапlлащаеллнз операции
Transaktion f—сделка, операция
t-аnsаUtionshrdiny/ part. adj. — обусловен
от ера-азкнпяеа
Trancaki ioncvolumcn п—обем ни сделките
Trancaktioncтrrt т — стоHнхът на опера¬
ция, сделка
T-ancfrr т —тринсфар, превод (на чуждес¬
транна валута, цанни книжа)
Transfer-Konto п — преводна сметка
TtаnsnrrabUommen п — споразумение за
триIiъфее
Trаnenrre1nknmmIn п — преходи, постъп¬
ващи от чужбина
Ttancnrrgaraniie f— гаранция за прехвър¬
ляне на експортни печалба
T-ansnr-yrbüer f— такси за парични прево¬
ди в чужбина
/-ansferiirhar adj. —— преводим в чужбина
Ttansnrrm1iirl pl — средства, прехвърляне
от чужбина
Trancfr-ricikn п—риск от забавяна ни тран¬
сфера (превода) на суми
Transferstraße f — автоматична (поточна)
линия
Trancnrrsystcm п — система за трансфер
T-ancnrraahlungen pl — плащания, свърза¬
ни с трансфер на стоки
Trancn(>-maiirnf— ееапъфоемзнпя, преоб¬
разувана
Trancnnrmat1nnciecnr1cf—теория зи транс¬
формация на капзталcстлчaскхто общество
T- an sfr i gor ouCe f — международно обадд-
ненее на транспортни предприятия за прл-
водд
Transit т — транаcm; превоз
T-ansiiahyahe f—— транзитно мпто
Transi/ausfuhr f— експорт праз maрcеоедя
на трата страна
T-ansitecfir-ieeung/— теапаиmнд превози
Transite ei ICfeoiing/— траl-аcтпо ънибдянипе
Transit cinfuhr f— импорт през територия¬
та на трата страна
TranslirxporC т— експорт през територия
на трата страна; вж. T-anc1tausfue-
T-ansiifraeei f—транзитно наело, наело за
mеаназmaн товар
Transit geh ühr-/-en—ееапаcепх мето; еж.
Transitzoll
TransirgIseeäft п — mеанзcена операция
Trancliyut л, —=сг — ерапзcтен товар
Transityutbelör-ieiuiin/— превоз ни тран¬
зитен товар
T-ancli handel т — трапаит-з търговия
iranc1iierrn tr-. — превозвам mрапззT; осъ¬
ществявам теанаcтии превози
Transiiivliär der Präferenzen — транзитие-
ност ни nеaдnхгзеанcита (при ипалпз ни
еърсепеео]
TransitUnstrn pl —- разходи по тpанаcтaп
превоз
TransitlanU л, - ^аг — страна, през която са
осъществяват mрапзnепc превози
Ttansi /licfcrung/, -en — трапззепа доставки
trans1torisee adj. — преходен (счет.)
Ttansliotium п — преходна статия (на дър-
жззнnи бюджет)
282
Т
НЕМСКО-БЪЛГАРСК И
Transitstaat m, -es — транзитна държава
Transittarif т, —в — транзитна тарифа
Trаneitumsehlаg т — транзитен оборот
Traneitvcreot т—забрана за транзитно пре¬
минаване, забрана за транзитни превози
Transitware / -es — транзитна стока; вж.
Transitgut
Transitzoll т — транзитно мито
UrageparesU adj. — прозрачен
Transparenz f — прозрачност, пропуск-ли-
всбт
Transport т — транспорт, превоз, транс¬
портиране
-, innerbetrieblicher — вътрешнозаводски
транспорт ,
-, schienengeb u rs de ne г—релсов транспорт
-, zwischenbetrieblicher — междузавсдбки
транспорт
Transport auf dein Laude — сухопътен
транспорт
Transport zu Lande — сухопътен траспорт
Transport zu Wasser — воден транспорт
Transportökonomikf— икономика на тран¬
спорта
Tragsportübernahmr f— приемане (товар)
за превоз
Transport—(Speditions--)Sprern р!—транс-
портно-спедиторски разходи
transportabel adj. — годен за превозване,
гранспортируем
TrausporlagJeSuir'—транспортна агенция
Tragsportalgoritbmus т — алгоритъм па
транспортна задача
Traneportarbtittg pl — транспортни рабо¬
ти
Transportaufkommen п — цялага маса пос¬
тъпващи за превоз товари
Traneportaifwaue т—транспортни разхо¬
ди
Transportaufwendungen pl — транспортни
разходи
Trageportausrüstungeu pl — подемно-
транспортни средства
TransportetdarT т — потребности от пре¬
вози
Transportbedingungen pl — транспортни
условия
Transportbehälter т, когтгс1Нгер
Trausporterschrinigung/—товарителница
Transfortbrschriftugg f — транспортна
маркировка
Trаnsportbrtriee т, -в — транспортно
предприятие
Transportbilauz f—— транспортен баланс
TrаgefortdokumcnU и, -т — транспортен
документ (товарителница)
Tras.sportrishrit / -es — транспортна еди¬
ница
Trаuefortrntgrlt п — заплащане за превоз
transportfähig adj. — годен за превозване,
гранспортируем ..
Tгagefortfahigkeii/’— превозна (пропуска¬
телна) способност
TraseportTaktor m, -es — коефициент на
превсзнмсбт
tr ansportfrst adj.—надежден при транспор¬
тиране
transportgüstig adj. — икономически изго¬
ден за транспортиране ‘
TraseportgeTahr f -eg —транспортен риск
Tragsportgemoigschaft f — транспортно
дружество
Tragsfortgeeehäft п, -г — сделка за превоз
Transportgesellschaft f — транспортно ак¬
ционерно дружество
Transportgut п, -ч*г — транспортиран товар
transportieren tr. — транспортирам, пре¬
возвам -
Transportkapazität f — превозна (пропус¬
кателна) способност
Transportkooperation f — коопериране в
областта га транспортните превози
TraseportkooI'dinseeшlSJ/ — координиране
на превозите
Transportkosten pl — транспортни разходи
вж Transportaufwand
TrassfortlaJcr п, — — транспортен склад
Tragsfortleislung/— 1. обемна превозите;
гсваросОсрсг; 2. превозна (пропускоагсл-
га)способност
Transportmarkierung / — транспортна
маркировка
Transportmenge /— обем га превозите
Transportmittel pl—транспортни средства
-, überbetriebliche — външни транспортни
средства
- , auflrrbrtrleeliche — външни транспорт¬
ни средства
-, isnrrertrleellehr — средства ог вътреш¬
нозаводския транспорт
Trasefortmittrlaegaee f — 1. данък върху
частните превози; 2. мито върху транспор¬
тните средства
Trassfortsorm f— норма на превозите
TragsforUoejekU п — обект па превозване
Transport) р t im iee^u ngf— оптимизиране на
транспортните превози
Trasefortflan т —— транспортен план
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
т
283
TransportplanuuD/— планиране на прево¬
зите
Transportpreis т, -е — цена на превозите
Transportproblem и, —е — транспортен
проблем, транспортна задача
Transportraum т — товаровместимост на
транспортно средство
TraDspottrtchtuegg'— направление на (то¬
варните) превози
Transportrisiko и, —кеп -— транспортен
риск; вж. Tranjpnrleefabr
Transportschaden т, - — 1. увреждане на
товара при превоз; 2, загуби при превоз на
товара
Transpnrtselbstknsten pl — себестойност
на превозите
Transporlsnll п —норма на превозите
Transportstück п,-е — 1, единица превоз¬
ван товар; 2. транспортиран товар
Transportsystem и —транспортна система
Transporttarif т — транспортна тарифа
Transportumschließung f — транспортна
опаковка; вж. Transportverpackung
Transpnrtlnlregelmäßiekeilen pl — нару¬
шаване реда на транспортните превози, не¬
редовни превози
Transportunternehmen п — транспортно
предприятие (фирма)
Tragspnrlverlusl тл, -е—загуби при превоз
• на товара; вж. Transportschaden 2
Transportverpackung;/— транспортна опа¬
ковка
Transportversicherung / — застраховка на
стоките за времето на транспортирането им
TraDjpnrlverlrae т — договор за превоз
Transportvolumen п — обем на превозите
Transportweg т — транспортен път
Transportwesen п — транспортно дело
Tragsportzweig т — вид транспорт
Trassant т, -еп — трасант
Trassat -en — трасат
trassieren tr. — трасирам, изготвям трата
Trassicrunejkredil т — кредит, който се
предоставя при преводна менителница
Tratte/— преводна менителница, трата
TraUmbuch л — книга за менителници
Travellerscheck т, -s — 1. пътнически (ту¬
ристически) чек; 2. пътнически акредитив
Treasury-Bond (engl.) — съкровищна мени¬
телница
Treibstoff т, -е — гориво ■■
TreibstofПicfcжant т, -еп —— доставчик на
горива •
Trend m, -s — тренд, тенденция
“, vorherrschender — господствуваща тен¬
денция
TrrgecrmitlllleD f— определяне на основ¬
ното направление на развитие
TrendfunktioD / — функция на тренда
TregeeleichltnD/— изравняване на трецда
Ttrndlinie/—тенденция; вж. Trend
Trendprognose/— прогнозиране на основ¬
ната тенденция на развитие •
Trennjehiebt /— обществена прослойка
Trennung/— отделяне, разделяне, разеди¬
нение
Trrgnunesmtschädiiging/—компенсиране
на разходите при живеене отделно от се¬
мейството
Tresor т — трезор, пожароустойчив сейф
Tresnrfaebmirte/— 1.— договор за право на
ползване сейф в банка; 2. такса за ползване
на сейф
Tresnrschnin т — съкровищен бон (облига¬
ция)
TreungrIeer pl — надбавка към трудовото
възнаграждение за дългогодишна непре¬
късната работа; вж. Treueprämie
Treurpegsinn /— пенсия за прослужени го¬
дини; вж. Treuerente
Treueprämie / — надбавка към трудовото
възнаграждение за дългогодишна непре¬
късната работа
Treeerabatt т—отбивка от цената, предос¬
тавяна— за продължителни делови връзки
Treuerente /— пенсия за прослужени години
Treugeber т лице, предоставило право¬
то на собственост върху имуществото си
Treuhänder m, доверено л>ще— довери¬
тел; лице, на което се дава право за управ¬
ление на имущество Treubänerrdrpol п
— ценни книжа, предадени на съхранение
у доверено лице от техните притежатели
Treuhand/—управление на чуждо имущес¬
тво по поръчение на доверителя; Агенция
за приватизация
TrruhaaDeaaD/— тръст-компания (един
от видовете търговски банки в САЩ)
Treuhandiieentum п — собственост, нами¬
раща се под попечителство
Trruhaneecsehätl п — доверителна опера¬
ция (напр.на банка)
Treuhandert п — имущество, управлявано
по доверепост; имущество под попечител¬
ство
Treubanejehaft /— управление на чуждо
имущество по поръчение на доверителя
TreuhaDeverbäItnij п—управление начуж-
284
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
до имущество; еж. Treuhand
Treuhand vermögen п — имущество, управ¬
лявано по дгвтрг носг, имущество под по¬
печителство
Treunehmer т доверено лице- J^m^e; на
което ст предава правото да управлява
имущество; тлс. Treuhänder
Trial-asd-error-Methodr f — метод на
опита и грешката
Trirbkraaft/—движеща сила
Trillion /— трилион
tri р-с har trr (engl.) — рейсов чартгр
п (Triptyk п) —трипгик, митничес¬
ки пропуск за преминаване пргз граница
(за коли)
Troekrn(Tracht)eehiff п — плавателен съд
за сух говар
TroekenTraeht / — сух говар
Troekentosnage /— сухоговартн тонаж
Trockenverlust т — изсъхване, загуба от
изсъхване
tropenfest adj. — годен за експлоатация в
тропически условия
Trofenfestigkeit /— годност за експлоата¬
ция в тропически условия
tropensicher adj. —годен за експлоатация в
тропически условия; вж. tropenfest
Troy-Unzc f — тройу^щня (мярка за тегло
на благородни метали 31,1035 г
Troyge^'icht п—тегло па благородни метали
trist Company (engl.) — тръст компания,
една ог търговските банки в САЩ; вж.
Trruhandeagk
Trust т — тръст
Trustbiiduig j/ — създаване, образуване на
тръст
trustee (engl.) —доверено лице, което коор¬
динира ценовата политика па тръста
trustieres tr. — създавам, образувам тръст
Turnus т — цикъл; оборот
turnusmäßig adj. — редовно ■
two~Ievel^-flansigg (engl.) — планиране га
двт нива
Тур т — тип; - образец; стандарт
typen tr. — типизирам
Tyfegarecitegorm / — типова норма за из¬
работка
TyfenaueTiihrugg / —— типово,- стандартно
изпълнение
Typenbereinigung!—отстраняване па мно¬
гообразието па гипоразмера
Tyfegentwurf т — типов проект
Typengröße / — типов размтр
TyfegieestiltäU /— гипова идентичност
Tyfegkalkulatißn / — типова калкулация
Tyfcgkauf т — покупка по образец
Typ д/ — типово решение
Typenmuster п — типов образец, стандарт
Typesnetzplan т — типов мрежов график
Typennormativ п — типов норматив
Typenpolice /— гипова, стандартна полица
(зостр.)
Typen pro)ekrierung/— типово проектиране
Typenreihe /— ргд типоразмтри
Typcnteehnologif / — типова, стандартна
технология
Typegträgcreyetem п—система за извърш¬
ване на капитален ремонт и модернизация
па основните средства па предприятието
Typen vverretrr m типово изделие
Typisierung / — типизация; унификация;
стандартизация
Typpp üfuus/ — проверка за съответствие
по образец, стандарт
Typung / — типизация, унификация, стан¬
дартизация; вж. Typisierung
и
Ufer п — бряг; frei (franko) фрнноо
брега
Ultim ahypp -es — ипотека, внесена о
кадастъра с максималната цена па земния
участък
ultimo adv. — ултимо (в последния дгн га
месеца) (банк.)
Ultimo т — ултимо, последен дтн ог месеца
(борс.—-, per - — в края на месеца
Ultimo-Geschäft л, —г — сделка, чиего из¬
пълнение т в последния дгн на месеца; вж.
UltimogcsehrTt
Ultimogeld п — загм, който трябва да бъдт
погасен в последния ден па месеца
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
U
285
Uliimngecchänt л, -е — сделка, чсето запгл-
пaндa а в последния дан на месеца
Ultimokurs т, —л — курс по сдллкд на улти-
мо (борс.)
um prp. [Akk.] — около, по, към, с; um zwei
Prozent steigen—покачва се едва nрхненеа
umändr-n tr. — променям, cамепим
um a-hel/en tr. — преработвам (проезведе-
пдa)
Umarbciiunn/ —cn —преработка
Umbau m.-tcn — преустройство, реоргани¬
зация; im — begriffen— в процес ни преус¬
тройство
umbauen tr. — преустройвам, реорганизи¬
рам
um bemer/en tr. — правя пееонепка, оценя¬
вам наново
umblldcn tr. — преобразувам; преустрой¬
вам, рехегапдазеам; промЕням
Umbruch m, -=-е — прелом, обрат, преуст¬
ройство
—. , technischer — техническа революция,
тaхнзглъкз преобразувания
umeuehen tr. — прехвърлям, превеждам
(сума)
Umbuccuung’-en — пеенасипе ни сгетовод-
нита записи от едни сметка в друга; прех¬
върляна ни сума
Umfang т — обем, вместимост; размер, го¬
лемина, обхват; dir Arbeit nimmt
grösseren - an — работата взема пх-mд-
рокд размери; in vollem —— в пълен раз¬
мер, изцяло
Umfang der Verluste — размер на загубете
— , mengenmäßiger — обем във физическо
изражение
тerimäß1yrr — обам в стойностно даеа-
женде
umfangreich adj. —— обемист, обширен; го¬
лям
umfassen tr.—обхващам, включвам, съдър¬
жам (прен.)
umfassend adj. — 1. изчЕрпателен, обстоен;
2. обширен, широк
umfirmietrn tr. — пелзмеповам фермата
Umfoomunn j/ -en — вддхзамепенcе; ерзп-
сформа^^ преобразувана; променяна ни
формата; деформация
Umfrage / -п — допитвана, анката;
Umfrage halten [übet Akk.] —правя анка-
та зи
umfragen itr. —разпитвам, анкетирам
umgehend adv. — веднага, незабавно
umgehend adj — незабавен; ml/ *cr Poet —
c обратна (първа) поща
umgr-eeenri adj. — презачзслен; изчислен
umgrstalirn tr.—преобразувам, преустрой¬
вам, реорганизирам
Umgeiiratcung-rn—преобразуване; реор¬
ганизация; прaформcрапЕ; преустройство
Um|y-indunng/‘— променяне празната фор¬
ма на пеaдпеиитnлто
umy-ruppir-cn tr. — прегрупирам, прераз¬
пределям
Umgruppierung / -сп — прегрупирана,
прагрупиронка, прераапредлллпИЕ
UmlaUebahnhnn m, .—еоваех-еааеоваепа
гара
umladrn tr. — претоварвам, прехвърлям
стока
Umladung-/ -ап — прехвърляне, претовар¬
вана (на товара другаде)
Umladungskostenpl—разходи по прахнър-
nипaео (на товара) «
Umlage/—п — 1. отчисляване (от себестой¬
ността); 2. еаапрaдaлензе (на данък), про¬
мяна
umlagr-n tr. ' — премествана ни стоки от
едпн склад н друг
Umlauf т — 1. обрищенде (на пари); цирку¬
лация; оборот; Geld außer * setzen — из¬
важдам пари от обращенса; Geld In -
ee/zen (b-lngen) — пускам пард в обраща-
пзл; aus dem * ziehen — изземам от обри-
щлнза; eich im - befinden — намирам са в
обращензе; im * sein — в обезщендл съм
(за пари) 2. кръговрат
um laufen itr. s.— 1. намирам се в обращенде
(бинкнотс); 2. циркулирам
umlaufendes Geld — парз в обрищанеа
umlanffahlg adj. — годен за хбеащепде (за
пари)
UmlauffähiyUr1/f— обращаемост (на парз)
Umlauffonds т, — оборотен фонд
Um laufgecehminU1gkr1/f— 1. обращаемост
(ни оборотните средства); 2. скорост на
паричното обращанзе
Umlaulkari/al п, -OCn — оборотен капитал
Umlaunmascr /— маса в обеащaппе
Umlaufmassc dec GelUec — парична маса в
обращенса
Umlaufmittel п — средство за обращенде
(функция на пирита)
Umlaufmittel pl — оборотни средства
—, fremde — заемни оборотни средства
* , hct-lebliche (eigene) — собствени обо¬
ротни средства
Umlaunшittelabnüh-ung / -en — отчзсла-
286
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
ние на оборотни средства
UmIaufmitteIbestaDe т, *е — наличие на
оборотни средства ,
Umlaufmittelbtgeugg f — замразяване на
оборотни средства
Umlaufmitteleinsparnne f — икономия на
оборотни средства
Umlaufpolicr / -п — универсална (застра¬
хователна) полица
Umlaufs жа^иг^/ -rn — (парично) средс¬
тво за обращение
Umlaufvermögen и, — оборотен капитал
umlegen tr. — променям (срок); разпреде¬
лям (данъци, земя, разноски); ein
Telefongerpräch прехвърл $м< телефо¬
нен разговор
um planen fr; — променям план t
um qualifizieren tr. —преквалифицирам
Umrüstkoslen pl — разходи за преоборудва-
не
Umrüssunj/ — преоборудване
umrec^en tr.^n Akk.j — преизчислявам
(валута), изчислявам в (друга валута);
Mark in Lri^is - — иччиллявмм мркии в
лева
Umrechnung— изчисляване, обръщане (на
една валута в друга)
Umrechnungskurs т, -е — курс на преиз¬
числяване (на валута), валутен курс
Umsatz т — стокооборот
~, ignrrbetrtebliebrr — вътрешнозаводски
оборот
Umsatz auf den Außenmärkten — външно¬
търговски оборот
Umsatz aus Realteirrune — оборот от реа¬
лизацията
Umsatz aus Verkauf— оборот от продажбите
Umsatz im Zahlungsverkehr — платежен
оборот
U^ss^Szaagaai^^e/^n—отчисление от оборо¬
та
Umsatzausfall т — намаляване на оборота
Umsatzbesteuerung / — облагане с данък
върху оборота
Umsalzbnnus т — бонус от сумата, с която
са закупени стоки през определен период
Umealzetvtdcn dj/ -n—дивидс нт от оборота
Umeatageeebäft л,—е — операция по закупу¬
ване и препродаване (на ценни книжа)
Umeatzgrecbwine^gkeit /— скорост на обо¬
рота; вж. Umschlagsgeschwindigkeit
Umsatzgewinn т, -е — относителен дял на
чистата печалба в общата стойност на обо¬
рота; печалба от оборота
Umsatzgröße /— обем, размер на оборота
Umsataböbr / — обем, размер на оборота;
еж. UmsalzgröUe
Umsatzkapital п — оборотен капитал
Umsatzmenge /— обем на (стоко)оборота
Umsatzplan —, — — план за оборота
Umsalaprinzip л,-^1еп —принцип на зависи¬
мост между сума (печалба) и обем (про¬
дажби)
Um saf zp т visjon j/ -rn—комисиова от обо¬
рота ■
Umsatarückgang т —— намаляване, спадане
на (стоко)оборота
Umsataeehwerpunkl т —— съществен мо¬
мент в оборота .
Umsatzs^l п — планиран обем на оборота,
задължения по оборота, дебит на оборота
Umsatzseigerunjy/— нарастване на оборота
Umsatzsteuer / -п — данък върху оборота
~ , differenzierte — диференциран данък
оборот
UmsaSzzjeuгтffeikbitJ'— освобождаване от
данък оборот
Umsatzzsruktur / — структура на оборота;
структура на продажбите
Umsatzvolumen п—обем на оборота; обем
на продажбите
Umschlag т — 1. обвивка, обложка, плик; 2.
оборот (на средства); 3. промяна, прелом,
изменение
Umschlag der Fonds—оборот на фондовете
Umschlag der Produkltnnsgrundfnnes ——
оборот (обращение) на основните произ¬
водствени фондове
Umschlag des Kapitals—оборот на капитала
Umschlagen tr. -— претоварвам (стока),
прехвърлям (на кораб, на влак)
Umschlaghafen т,-—товарно пристанище
Umschlagplatz m, -=е — място за претовар¬
ване (на стоки)
Umschlagsgeschwindigkeit / —— обращае¬
мост (скорост) на оборота, скорост на об-
ращението
Umeehlagshaufigkeit /— скорост на оборо¬
та; вж. Umschlagsgeschwindigkeit
Umschnürung/ —en — опаковка, тара
Umschuldung j/ — 1. конверсия на дългове¬
те; 2. консолидация на дълговете
umeebulen tr. — преквалифицирам
Umschulung / -en — преквалифициране,
преквалификация
Umschwung m — 1. поврат, прелом; обрат;
2. точката, от която започва спад или подем
umsetzbar adj. — 1. обратим (за менителни-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
и
287
ца); годен за обращснит; 2. осъществим
um setzen tr. — 1. превръщам, обменям; in
Gdd превръщам в реализирам;
2. премествам, пребазирам; 3. преразпре¬
делям (основни фондове); 4. прехвърлям
(на друга работа); 5. пускам в продажба
U^ssetzigj— 1. превръщане, обмен; 2,
преместване, прг базиране; 3. преразпреде¬
ляне (па основни фондове); 4. прехвърляне
(на друга работа)
um sortieren tr. — пресоргиранг
umstellen fr. [auf Akk.] — преустройвам,
приспособявам към
Umssteluigj/— 1. преместване, размества¬
не; 2. преустройство, пртход, преминаване
umstritten adj. — спорен, оспорван
UmsSгukrur Iicuus д/— преструктуриране
Umtausch т — размяна (га валута); смяна,
замяна (па купена вещ)
Umtauschbarkeit / — с0раmимобm1 конвер¬
тируемост (на валута)
umtauschen tr. — обменям, разменям (валу¬
та); сменям, заменям (купена втщ срещу
Друга) .
umvrrteilen tr. — преразпределям
Umverteilung / — преразпределение; пре¬
разпределяне; повторно раздаване
Umverteilung des Mehrwertes — преразп¬
ределение на добавената стойност
Umverteilung des Nationaleinkommens —-
преразпределение па националния доход
Umverteilung von Haushaltsmitteln — пре¬
разпределение на бюджетните средства-
Umvertrilusgeposten т, — преразпртдтли-
тглго перо (па бюджета)
Umwä^ns/—обрат, поврат
- , ökonomische — икономически обрат
(поврат)
Umwandelbarkeit / — обратимосг; вж. -
Umtauschbarkeit
um wandeln tr. [in Akk.] — видоизменям,
променям (наказание); превръщам в, тран¬
сформирам; преобразявам (првн.)
Umwandlung/— 1. конверсия; превръщане,
преобразуване; изменение; преобразявапе
(прен.); 2. променяне правната форма па
дружествата (акционерните)
um wechseln tr. — разменям, обменям; раз¬
валям (пари)
Umweh/— околна среда
Umwdltniligj/ -п — съоръжение за опаз¬
ване на околната среда
Umweltbelastung / -es — увреждане на
околната среда
Umwelteinfluß т, -ssr —— влияние па окол¬
ната среда
umweltfcindlich adj. — който уврежда окол¬
ната среда
Umwdlforrshung/, -es — екология
umweltfreundlich adj. — който щади (пази)
околната среда
UmwdtTrrundliehkdt / — съобразяване с
околната среда
UmweilgerenSuugJ/— оздравяване га окол¬
ната среда
Umwdtproblrm п, -е—проблем на околна¬
та среда '
Umweltschutz т — опазване (защита) па
околната среда
Umweltschutzpolitik/— политика па опаз¬
ване на околната сртда
UmwdlvvereemllIuunsJ/ -сп — замърсява¬
не па околната сргда
Umweilvvrretlrehug/ -es — заразяване на
околната среда
umwerten tr. — преоценявам
Umwertung/ -es — нова оценка, ново оце¬
няване; преоценяване, преоценка
Umworbene т([), —п — лице, към котто т
адресирана рекламата; потенциален купу¬
вач
Umzugsgeld п, -er — пъпни пари при пре¬
местване ог тдин град в друг при смяна па
работното място
Umzugjgult'vesicherrigj -сп — застрахо¬
ване га домашното имущество при прена¬
сяне в ново жилище
Umzigskosten pl—разходи за преместване
(в ново жилище)
unabdingbar adj. — безусловен, обезателен
unabdingbare Voraussetzung [für Akk.] —
безусловна предпоставка за
unabgrmacht adj. — 1. незавършен; 2. неиз¬
платен
Unabgestimmtheit /— несъгласуваност
unabhängig adj. [von D.] — независим от
Unabhängigkeit / [von D.] — независимост
ог
wirtschaftliche — икономическа незави¬
симост
usaeeetzbar adj. — 1, незаменим; 2. стока,
която не можт да сг пласира
adj. — геакoгnгнрап (за мени¬
телница)
unangemessen adj. — не съответстващ (за
заплащане)
unannehmbar adj. — неприемлив *
unausführbar adj. ■ — неизпълним, неосъ-
288
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
щлъевем; пееезлззуaм•
unausgeglichen part. adj.. — пaбалзнсзеан,
пaззранпЕH (баланс)
unhar adj. — беапалеген
unbearbeitet part. adj. — необработен
Udheauneieht1yt part. adj. — без надзор, баз
контрол
Unbruenkl1chkeitsheschriniyung / -en —■ •
свидетелство ни финансова служба за лип¬
са па дългове (dan.)
unbedeutend adj. —— който а без значениа;
незначителен, маловажен, несъществен
unbefristet adj. •— баз посочен срок, безсро¬
чен -
unbefugt adj. — 1. пекомпееЕпе’ен; 2. неу¬
пълномощен, нямащ право (разрешение)
unhryütert adj. — без състояние, небогит,
баз средства за съществуване
unbeglichen adj- — неплатен
unbegründet adj. —пaосновзmелaп; необос¬
нован
unbegrenzt adj. — неограничен; бaзгрзпл-
члн
unbenutzbar adj. — неизползваем
unbrtücUeiehtiУc adj. — оставен баз внзма-
пде; непредвиден; Ule Ftagi 1cC '-grblicbrn
— този въпрос на са взе под впимапcл
unberechenbar adj. — нсподдизащ са ни лз-
гислепcе; неизчислим (за загуба); пепрaд-
видан
unhcrich/lg/ adj. — 1. незаконен; необосно¬
ван, несправедлив; 2. пепраномощеп
unberufen adj. — 1. некомпетентен; 2. неу¬
пълномощен; eich [Akk.] - clnmlschcn —
намесвам се баз да имам право (без да съм
упълномощен)
unbeschäftigt adj. — незает; безработен
unbeschränkt adj. — неограничен
unbeschränkt hafiba- — неограничено от¬
говорен
unbesetzt adj. — вакантен (за служба); не¬
зает, призен
unbrstruert adj. — необложен с данък
unbIt-äeeil1ee adj. — пaзпагитеnеп; eine
nich/ —е Geldsumme — апзгиеaлпи (поря¬
дъчна) сума
unbeweglich adj. — пaдззжзм; - а Güter —
педвджимл имущества
unbeweisbar adj. — който не можа да са
докаже, недоказуем
unbewiesen part. adj. — недоказан
unbezahlt adj. —— неплатен
unb-auchha- adj. [für Akk., zu D.) — него-
деп, неизползваем за; — machen —— правя
негоден (неизползваем), повреждам
undefinierbar adj. — който нл можа да са
определи (дефинира)
undisаirllnirri adj. — недесцcплипеpап
LnUicz1rlinicrihr1t f — пaдпсниплппира-
пост
Undkrntn л, -tin .— съвместна сметка, с
която са разпореждат заедно всички члено-
ва на дружеството
undurchführbar adj. — неизпълним, неосъ¬
ществим (план)
uneinbringlich adj. — на подлежащ на лски-
безнадежден (за дъкзпЕ]
Unrinb-1ngl1ehkeii f— безнадеждност (ни
искане)
unentgrlillch adj. —— безплатен, даром, без¬
възмезден
unenigrlil1eh adv. — безплатно, безвъзмез¬
дно, дзехM; гратис
unentmiekelt adj. — неразвит
unerfüllbar adj. — нaдапъnним
unerfüllt adj. — педзпълпеп .
unerforscht adj. — нaлзъледнин
unethrhlkh adj. •— нланагитaлaн, пaсъщес-
mвеп
unerlaubt adj. — ’непхаволaп; неразрешен
unermesslich adj. — неизмерим, безмерен,
необятен
unermesslich adv.—неимоверно, еавънрaдпх
unrrseelnssIn adj. — нaпеоугеп, пaеаълед-
ван
unrtsehтingl1ch adj. -— 1, недостъпен (за
нaпз); 2. прекомерЕн, непосилен (зи динъ-
це)
unrrsriabar adj.—пеаамЕПлм; който на мо¬
же да са възстанови
unersetzlich adj. — незаменим; вж.
unerer/abar
Unfall т, -=е -— ивзези, катастрофи; травми,
нещастен случай
UnfallUranUengrlU п — помощ прп
врЕменна пеmеудхспхсобпост поради про-
еаводствЕна травма илз професионално
заболяване
U^^^aii^-^n tei/ —п — пенсия по епваnидпоът
Unfallschutz т —• профилактики ни пропз-
водътненnи еравматиаъм
Unfallverhütung f — предотвратяване на
злополука, предпазвана от злополука,
UnnaПvereütunysvorschrift f, —en — на¬
редба (пеaдплсиплa) за предпазвана от зло¬
полука
Unfallversicherung f -en — застраховка
срещу нещастен случай (злополуки)
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
и
289
~ , private — частно застраховане срещу
нещастен случай
* , soziale — социално застраховане срещу
нещастен случай
ungangbar adj. — 1. иззет от обращение (за
парични знаци); 2. непродаваем, не нами¬
ращ пласмент (за стока)
ungeübt adj. — неопитен; - sein [in D.J —
нямам опит в, не съм обигран в
ungeeignet adv. [für Akk., zu D.] — неподхо¬
дящ, неудобен, негоден за; für eine Arbeit
- sein — неподходящ (негоден) съм за да¬
дена работа
ungefähr adv. — около
ungeschult adj. — необучен, неквалифици¬
ран
ungesetzlich adj. — незаконен
Ungleichgewicht п, -е — неравновесие; не¬
равенство
~ , vermögenemäUigee — имуществено не¬
равенство
Unglrichwertigkeit / — нерряностойност,
нееквивалентност .
Ungleiehwertiekeil des Wareaujlaueehee—
нееквивалентност на стокообмена
ungültig adj. — невалиден, недействителен;
etw. [ für Akk.] ~ erklären — обявявам
нещо за невалидно, анулирам нещо
Ug;eülllt;keit_tr— недействителност (на сдел¬
ка) '
ungünstig adj. — неблагоприятен; eine -е
Bahnverbindung — неудобна железопът¬
на връзка; im “sten Falle — в най-лошия
случай
Unifikation / — унификация
unifizieren tr. — унифицирам, уеднаквявам
Unifizikeung/— унифициране, унификация,
уеднаквяване
Union / -en —— съюз; eine ~ gründen —
създавам, основавам съюз
universal adj. — универсален
Universalakaise f -d — универсален акциз
Universalbank / -en — банка от универса¬
лен тип, универсална банка
Universalmesje / -п — универсален панаир
Universalpnliee/ -п — универсална застра¬
хователна полица
universell adj. — универсален; вж.
universal
Ugiversjiätsbiili^lng j/ -en — университетс¬
ко образование
unkündbar adj. — 1, безсрочен (заем); 2.
постоянен, не подлежи на уволнение
(служба)
19 Немско-български икономически речник
ugknntmIllei-bar adj. — който не може да се
провери (контролира)
Unkosten pl — -разноски, разходи; — die ~
tragen (bestreiten) —— поемам разноските;
sich in * stürz.rn — охарчвам се
unlauter adj. — непочтен, нечестен; нелоя¬
лен
unlautere Konkurrenz — нелоялна конку¬
ренция
unmündig adj. — непълнолетен
Uшeündiggeit/'— 1. непълнолетие; 2. неу-
мереност, излишество
Unmasse/ -п — огромно количество
Unmenge/ -п — огромно количество; вж.
Unmasse
unmeUbar adj. — неизмерим .
unmittelbar adj. — непосредствен; mein ~er
Vorgesetzter — моят пряк ръководител
unmiHrlb^ir adv. — непосредствено; направи
Unpfin(ibaakeit/— недопустимост на нала¬
гане на запор върху определени предмети
на длъжника
Unplanmäßigkeit / — ^планомерно«
unproduktiv adj. — непродуктивен, непро¬
изводителен; безрезултатен
Unproduktivität /—— ниска производител¬
ност, непроизводително«
unprofitabel adj. — на загуба, нерентабилен
unproportioniert adj. —— непропорционален
unqualifizierbar adj. —— неокачествим
unqualifiziert adj. — неквалифициран
unrationell adj. — нерационален
unrealisierbar adj. — нереал изуем
unrechtmäßig adj. — незаконен, неправоме¬
рен
unreell adj. — нереален; нечестен, непочтен
(сделка)
unregelmäßig adj, —— неправилен; неравно¬
мерен; нередовен, неритмичен (работа)
Unregelmäßigkeit / -en — неритмичност,
неравномерно«
unrentabel adj. — нерентабилен, на загуба
Unrentabilität /— нерентабилно« .
unsachlich adj. — неделови; ^обективеи,
пристрастен
UIlSjkhtrhtit/— неопределеност, ненадеж-
дност, несигурност
Unsumme / -п — огромна (грамадна) сума
ugsyslrmatiseb adj. — не систематичен
unter prp. [D.] — между, сред; под; при;
unter der Bedingung, daß... — при усло¬
вие, че...
Unterausschuß т, — — подкомисия .
Unterbewertung/, -en — занижена оценка
290
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
unterbieten tr. —— подбивам; den Preis - —
предлагам по-ниска цена, подбивам цена
Unterbiieuiis j— подбиване (за цепи)
Unterbietung der Preise — подбиоаге га
цепите
unterbinden tr. — предотвратявам, осуетя¬
вам; пресичам; прекъсвам, преустановя¬
вам; спирам
Unterbrechung / -es — нарушаване, вре¬
менно прекратяване (на производствения
процес); прекъсване, спиране
unterbreiten tr. — представям (план), изла¬
гам, поднасям, докладвам; eine Offerte -
— давам оферта, правя предложение;
einen Vorschlag - — правя, внасям пред¬
ложение
Unterbringung/ -es — 1. влагане (па капи¬
тал); 2. разпределение (на заем)
untcrdurehsehnittlieh adj. — под средното
пиво
unter entwickeln refl. — развивам сг слабо,
пт ст развивам добре
unterentwickelt adj. — недоразвит; слабо
развит (страна)
Untergang - , — упадък
untergeben adj. [D.J — подчинен га някого
Untergebene т, -п — подчинен
untergeordnet adj.. — подчинен; - sein ——
подчинен съм; von -er Bedeutung — от
второстепенно значение
Untergeordnete m, -n — подчинен
Untergewicht л, -е — недостиг в геглого,
недостатъчна гежесг
untergliedern tr. [in Akk.]—подразделям па
Untergliederung / -en — подразделяне;
подразпределенис
Unterhalt т — издръжка; материална по¬
мощ; поддръжка
unterhalten tr. — издържам (семейство),
поддържам
Unterhaltekostes pl — разходи за издръжка
на някого
Untorhaltuusg‘-— техническо обслужване,
поддържане в техническа изправност
Unterhaltungskosten pl — разходи по под¬
държане (га нещо)
unterhandeln itr. [mit D., über Akk.] — водя
преговори, преговарям c някого за нтщо
Unterhandlung / -rn — преговори; in -
stehen [mit D.]—в преговори съм c някого
Unterlagen pl — материали, данни, сведе¬
ния, документация
UnterlaeeunJsTall т—случай на неизпълне¬
ние; im -(е) — в случай па неизпълнение
unterlaufen itr-. — прокрадва сс, промъква ст
(гргшка); ein Fehler ist mir - — допуснал
съм несъзнателна грешка, случайно ст г
промъкнала гргшка
unterliegen itr. [D.] — подлтжи на пгщо; die
Waren - einer Kontrolle—стоките подле¬
жат на контрол; es unterliegt keinem
Zweifel — няма съмнспиг, нг подлежи па
съмнение
Untermasse /,-п — нсдостик в теглото; вж.
Untergewicht
Unternehmen der öffentlichen Hand —дър¬
жавно предприятие
Unternehmen л '. . меоппиигтге,аачи-
наниг; 2. предприятие; ein — führen — ръ¬
ководя предприятие; ein - gründen — ос¬
новавам предприятие; ein - vertreten —
представлявам пртдприягит
-, öffentliches — държавно предприятие
- , alternatives — алтернативно предприя¬
тие
-, angegliedertes — присъединено предпри¬
ятие
- , konzessioniertes — концесионно предп¬
риятие
- , marktbeherrschendes — предприятие с
монополно присъствие па пазара
- , verschmolzene — слсги предприятия,
тръстове
unternehmen tr. [gegen Akk.] — предприе¬
мам нтщо срещу някого
UntcгsrhmensauiГтefalunn/—разделяне на
предприятието
UstersrhInenseeertung/ —еп -— съвещание
па предприемачи
UnternchmcseTorm / -es — предприема¬
ческа форма, юридическа форма на предп¬
риятието
UnternchmeneToreehung / — проучване
операциите па предприятието
Unternohmcssleiter т — ръководител (уп¬
равител) на предприятие
Unternehmensplanung / —— планиране в
рамките га предприятието
Unternehmenspoliitkk*— политика па пред¬
приятие
Unternehmensziel п, —т — цтл па предприя¬
тието
Untersehmfnezueammensehluß m, -не —
обединяване (сливане, коопериране) на
предприятия
Unternehmer m,
-, selbständiger — независим предприемач
unternehmerisch adj. — предприемачески;
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
3
291
предприемчив, пнсцситизен
Untrrncemc-Uariral п, -а •— предприема¬
чески капитал
UnterncemrrrnanUrrce/ п, -а — заложно
право на предприемача
Unir-ncemorrrnfl/ т, -е — печалба, доход
ни предприемачи
UnterncImmrtättgkLClc/ -en — предприема¬
ческа дейност
Unir-nrhmrr/um п — пpедпеceмзгеътво
Un/r- nehm rrwaynis е, -sse — предприема¬
чески риск
Un/r-nrhmnny / -en — предприятие; вж.
Unre-nchmen
Untrrneemungseührunjg/— ръководство ни
прaдпезиедa
UnternchmungJSnom/-en — правни форма
ни предприятието
Untrrnremungsyric/ т — предприемчивост
Un/rrnremunyslus/ f— предприемчивост
untr-nchmunyclustly adj. — предприемчив
un/er ordnen tr. [D., Akk.] — подчинявам ня¬
кого някому
UnterordnunnjC -en — подчинение, субор¬
динация
Untr-n-dnunysUrnar-n m— вереcкалеп (на
пеенцппа ни подчинение) ко^арн
Untr-rfanU л, -=ег — залог, гиринцпя
Un/rrprcis m, -е — цана, по-ниска от поме¬
нала
unie-richicn tr. [übe- Akk.] — осведомявам,
■ информирам някого за; съобщавам ни ня¬
кого за
untersagen tr. [D., Akk.]—забранявам няко¬
му нащо
un/e-eeiläizen tr. — подценявам
unirreeilIiUhar adj. — различим
untetecheiUen itr. [zwischen D.]—езагеипе-
чаеам мажду
un/c-schiiden r [von D.] —■ раалегивзм;
‘ разграничавам от; разпознавам
un/etcchriUen refl. [von D.] — различавам
са, разграничавам са, отличавам са от
unterseee1dInU adj. — отличителен
U^i^<^rs<^l^<^Iil ипиУ/ -en — еазnпчавине; разг¬
раничавана
Untrrseeridunyemetkmal п, -е — отличите¬
лен белег
Untr-scheidunyszrll /н,=е — диференциал¬
но мито
Un/r-schied т, -е — разлика, различие; 1m
— [zu D.] — за разлика от; zum — [von D.]
— за разлика от
unirtsceieUl1ee adj. -— различен
Unte-sceirUsbctrag m, —рзллика межд^у
два сумз (счат)
untI-scelayed tr. — 1. злоупотребявам,
присвоявам; 2. скривим, премълчавам (съ¬
общение)
UnCerschlagyung/ -en — 1. присвоявана ни
чужди пари зли имущество; 2. рааззще-
пзa, злоупотреба; 3. укриватЕлство, укри¬
ване
Un/e-schlayuny / — злоупотреба; eine —
brychrn — извършвам злоупотреба
untc-schrcibcn tr. — 1. подписвам, слагим
подпис; 2. съгласявам, одобрявам (прен).
un/r-schrrlten tr. — 1. на използвам (по кал¬
кулация); 2. на изразходвам (отпуснати
средства); den vorgesehenen Betrag - —
изразходвам по-малка суми от предвида-
паmа
Unte-schrlft des Protrstbramtrn — .nедпу-
дзеanaп подпис (върху мaппеелнcдЗ;Прa-
дявена за протЕст)
Unterschrinr/ -en — подпис
- , riyrnhänUigr — собственоръчен подпис
Unterschuß m, -sse —дефицит, загуба
un/r- eirgeln r — подпечатвам, слагам (уд¬
рям) пачат
un/cts/ützcn tr. [bei D.J — поддържам, под¬
помагам, подкрепям в
Unteistütc,zung,-rn—парични помощ; под¬
дръжки, помощ, подкрепа, съдействие
—, önfedtlieee — държавна субсидия
—, finanzielle — финансова помощ
ycyencriilye — взаимна помощ
— , mairtiillc — маеaезилпз помощ
untctc/ützunysbcUütftlg adj. — нуждаещ се
от помощ (подкрепи, поддръжки)
Un/e-c/üiaungser1h1lnr/ -п — помощ, пла¬
щана ни еаботпcните (при болест, нещас¬
тен случай)
Utl/crstüizшlgffotid5, т,—c—фонд за подпо¬
магана ни нуждаещи са
Untc-stütznnysgrlU л, -er — помощ прп бо¬
лест; вж. Unicrctützungsbrlhllfe
un/c-stehen iit. [DJ — 1. подлежа па нащо;
2. подчинен съм, подведомствен на някого;
ec untrrciret krinrm Zweifel — няма съм-
пaппa
untc-strlien tr [D., Akk.] — 1. поверявам
ръководството на някого; [D.] un/r-c/rlli
sein — подчинен (подвластен, подведомс¬
твен) съм някому; 2. приемам, допускам,
предполагам
Untersteiluuny/ -en — подчинЕние
untI-suehrn tr. — 1. изследвам, проучвам;
292
U
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
2. преглеждам, проверявам
— 1. изследване, изуча¬
ване, проучване; 2. оглед, обследване; раз¬
следване, следствие, дознание (юр.)
Unlersucbungscrgrbnls и, -ssr —- резултат
от проучване
unterteilen tr. [in Akk.] —подразделям на
unterteilen rejl. [in Akk.] — подразделям се
Unter verkauf m, -=e — продажба по заниже¬
ни цени
unterwerfen tr, —— подчинявам
unterwerfen refl. —— подчинявам се някому;
eieb den Spielregeln подчинявам се на
правилата на играта на пазара
unterzeichnen tr. — подписвам
Unteraetebner т—лицето, което се подпис¬
ва; подписващата страна (при договор)
Unterzeichnete mf), -n — подписалият се,
подписалата се
Unterzeichnung/, -cg — подписване
Unlcraclcbnuggjhcfuggis / -ssc —— пълно¬
мощие за подписване (на документи)
Untcrzicl w, -е — подцел, частна цел
untilgbar adj. — който не може да се погаси
(да се изплати); неизплатим
unumgänglich adj. — неизбежен, неминуем,
наложителен; das iss - notwendig—това е
абсолютно необходимо
unveröffentlicht adj. —‘непубликуван
unveränderlich adj. — непроменлив, посто¬
янен, неизменен
unverändert adj. — непроменен
unveräußerbar adj. — непродаваем
unveräußerlich adj. —— 1. неотменим (в пра¬
во); 2. непродаваем (за стока)
unverantwortlich adj. — безотговорен
Un vcranlwnrlli с h kci t/— безотговор ност
unverarbeitet adj. — i. необработен; нераз-
работен; 2. неразбран, неасимилиран
(преп.)
unverbürgt adj. — негарантиран; несигу¬
рен, непотвърден
unverbesserlich adj. — непоправим
unverbindlich adj. — незадължителен, неза-
ангажиращ, необвързващ; sich ~ an eeben
— разглеждам (стока) без да купя
unvereinbar adj. — непреодолим (противо¬
речие); * sein [mit D.] несъвместим с
unvererblich adj. —— нлнрсллдялм, който не
може да— се наследи
unvergleichbar adj. — несравним, несъпос-
тавим
Unvergleichbarkeit / —— ^сравнимост, не-
съпоссзвимост
unverhältnismäßig adj. — несъразмерен,
непропорционален
unverkäuflich adj. ■— непродаваем, който не
се продава; който не може да се продаде
unverkennbar adj. —— очевиден, несъмнен,
явен
unverletzlich adj. — неприкосновен (в пра¬
вото), ненакърним
unvermögend adj. — беден, неимотен
unvermeidbar adj — неизбежен; вж.
unvermeidlich
unvermeidlich adj. — неизбежен, неминуем
unvermindert adj. — ненамален; цял, пълен
unverpackt adj. — нсопакован
unverpfäneet adj. — незаложен
ugvcreebuleel adj. — 1. без дългове; 2. не-
■ —заслужен; невинен
unversichert adj. — незастрахован
unversorgt adj. — необезпечен
unversteuert adj. —— необложен c данък
unvertrilbaft adj. — неизгоден
UDvcrwirkIicbt adj. — неосъществен
unverzüglich adj. — незабавен (за доставка)
unverzüglich adv. — незабавно, веднага
unverzinslich adj. — без лихва, безлихвен
(заем)
unverzollt adj. — необмитен
unvollständig adj. —— непълен (за данни)
unvorhergesehen adj. — непредвиден, нео¬
чакван
unvorteilhaft adj. .— неизгоден; несполуч¬
лив, неудачен (за покупка)
unwert adj. — малоценен
ugwerUg adj — малоценен; вж. unwert—
unwiderlegbar adj. — неопровержим, нео¬
борим
unwiderruflich adj. —- 1. неотменяем (акре¬
дитив); 2. окончателен, категоричен; scinc
EntsebeieuDe war -—решението му беше
окончателно
unwleerruПiebes Akkreditiv — неотме¬
няем акредитив
unwirklich adj. — недействителен, нереален
unwirksam adj..— неефикасен, безрезулта¬
тен, нсдсйстващ
unwirtschaftlich adj. — неикономичен, не¬
рентабилен
Unzc / —п — унция
unzuständig adj. — некомпетентен
unzweckmäßig adj. —нецелесъобразен
Urabstimmungj/ -en — първоначално съг¬
ласуване; първо гласуване
Urbclc; m, -е — първичен документ
Urheberrecht и, -е — авторско право
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
293
Urheberschein ж, -т — авторско свидетелс¬
тво
Urkunde / -п — документ, акт; грамота;
удостоверение; cise * aushändigen —
връчвам документ; cise - aueeUcllcn —из¬
давам документ
urkundlich adj.—документален (като доку¬
мент, основаващ ст на документ); etwas -
beweisen — документирам нещо, доказ¬
вам нтщо с документи
Urlaub ж,- -е — отпуска)
Urlaubanefruch т — право га отпуск
Urlaubsrntgrlt л,—т — заплащане за време¬
то па отпуска
Urlaubegeld и, -cr —— заплащане за вргмтто
га отпуска; вж. Urlauesrntgrlt
Urlaueegewerrung j— предоставяне на от¬
пуска
Urlaubslandechaft f. —en — природа, подхо¬
дяща за почивка
Urlаueelohn т, -=е — заплащане за вргмтто
на отпуска; вж. Urlaubsrntgelt
Urlauesregclunsg/— уреждане га отпуските
Urlaueevereinearung f —en — споразуме¬
ние за срока га отпуската (между работо¬
дател и синдикати)
Urmatrrial л,—1еи — първичен материал
Urproduktion f— отрасли га икономиката,
свързани с използването па природни ре¬
сурси
Ursache / -п — причина, основание
Ursserrft/-es — оригинал (га документ)
Ursprung т — произход
Ursprungsbestimmung/— определяне про¬
изхода на стоката
Urefrungebrzeiehnunsg/ -cs — обозначава¬
не на страната, ог която произхожда сгока-
га
Ursprungsland л,-=т—страна, от която про¬
изхожда стоката; страна-производител
Ureprungenaehwcie ж-г—свидетелство за
произход на стоката, търговско-митни¬
чески документ
Ureprusgeort ж, -е — местопроизход (на
стока)
Ursprungszertifikat и-е — свидетелство за
произход; вж. Ursprungsnachweis
Ursprungszeugnis л, -sse—свидетелство за
произход; вж. Ursprungsnachweis
Ur Versender т, първоначален изпращач
U—schätz ж, «г — бгзпроцгитна съкровищна
менителница
Ueowcehecl т — менителница със срок, оп¬
ределен от местния търговския обичай
Utilitätsprinzip п, -irs — принцип на макси¬
малната полезност
V
vakant adj. — вакантен, свободен
Vakanz / -cs — вакантно място, незаета
служба
Valoren pl — ценни книжа
Valoren- und Wrгtsaehenvvrsleheellis/—
застраховане на цснни книжа и ценности
Valorisation / — валоризация
Valorisierung / -— валсртзацтя; вж.
Valorisation
Valuta der Zahlung — валута на плащането
Valuta / -tes — валута; die - gleitet ab —
валутата спада
feste —твърда валута; вж. Valuta, harte
- , frei konvertierbare —— свободно конвер¬
тируема валута
-, harte — твърда валута
-, nicht konvertierbare—нбкогвeртируемн
валута
- , stabile — твърда валута; вж. Valuta,
harte
-, vollwertige —— пълноценна валута
Valutaanleihen pl —— дьлгови задължения
във валута
Valutaau Гт^сс11^г^п; д/— ревалваoия
Valutaausgabcn pl — валутни разходи
Valutaeankkrrdit ж, -г — банков кртдит в
чуждестранна валута
VaIutaeeschrrnkungen pl — валутни огра¬
ничения
Valutadumping п — валутен дъмпинг
Valutaelnnahmcn pl — валутни постъпле¬
ния
'ValuIaenSwerluis/— обезценяване на ва¬
лута
294
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
VaSulaaeklarun gg-rn—валутна декл р рация
Valutaerlös от-е — валутна печалба
Valutafonds от, валутен фтищ
Valutagegenwert m, -е — валутен еквива¬
лент
Valutageschäft л, -е — валутна сделка, ва¬
лутна операция
ValutageeetzaaCbUD/— валутно законода¬
телство
Valulainlervenllnn f— валутна интервенция
Valutakonto n, -ten — валутна сметка
Valutakueeit от, —е — валутен кредит
Valutakurs т — валутен курс
Valletalnotti^rllгrlDJ/— валутна котировка
ValutaparUät f — валутен паритет
Valutapreis от, -е — цена в чужда валута
Valutapuelsverbejserung f — повишаване
на валутния курс
Valutapuelsverschtl•eCbccuIltJ'—понижава¬
не на валутния курс
Valutaregulierung /— валутно регулиране—
Valutareservenpl — валутни резерви
valulauijeh adj. — валутен
Valutaschutdg -en — валутно задължение
Valutawerte pl — валутни ценности
variabel adj.' —— променлив, променящ се,
вариращ; eine ~ Größe — променлива ве¬
личина
Variable /— променлива (величина)
Variante / -п — разновидност, версия, ва¬
риант
S^iin^D’ -еп — 1. вариант, разновидност;
2. изменение, видоизменение
vauialioDstähie adj. — вариращ, който може
да варира
variieren itr. — варирам
Variieeun j j/ -en — вариране, изменение
vcuöffentlicben tr. — публикувам; обнарод¬
вам (закон); den Gesebäftsbrriehl * —
публикувам годишния отчет '
VcröfftinllcebUDg-еп — публикуване; об¬
народване (на закон); публикация
Veröffenlllebnngepflicbl /— задължение на
предприятието (АД) да публикува матери¬
али за дейността си
vcuäDdeuIieb adj. — 1. непостоянен, неуста¬
новен (цена); 2. променлив, изменяем
Verändeetleebr/ -п — променлива величи¬
на; вж. Variable
Veränderlichkeit f — променливост, изме-
няемост '
verändern tr. —— променям, изменям; die
Bedingungen ~ — променям условията
verändern reß. —променям се, изменям се;
сменим си (служба, професия, жилище)
(Р“ «■)
Ver ;^r^<^c?eur^gj/ -еп — корекция, актуализа¬
ция (ЕОД); променяне, промяна, изменение
Veränderung von Preisen — промяна в це¬
ните
vrräeUerbar — продаваем
veränUerlieb adj. —отчуждаем; реализуем;
продаваем
veräußern tr. [an Akk.] — 1. прехвърлям
(право) върху някого; 2. продавам
Veräußerung / — продажба; отчуждаване;
реализация
verabreden tr, [mit D.] — уговарям (нещо
със); zur verabredeten Zeit — в уговорено¬
то време; verabredet sein — имам среща
verabreden reß. [mit D.] — уговарям се със,
договарям се със; ich habe mich mit ihm ~
— имам среща c него;
VeeabredenD/,-cD — 1. (уговорена) среща;
2. договаряне, уговаряне, уговорка
veuabr•eeungsgemäU adj. — съгласно догово¬
реното, в съответствие- със споразумението
verabschieden tr. — 1. освобождавам от
длъжност (служещ); 2. ein Gesetz при¬
емам, гласувам закон
VerabscibkCenjf -еп — 1. освобождаване
от длъжност; 2. приемане, гласуване на
закон
verabeicbern tr. — застраховам се ; ein
Rteikn -—застраховам се срещу някакъв
риск
verallgemeinern tr. — обобщавам
VercUgcrneri пещт/— обобщение
veralten itr. s. — 1. излизам от употреба; 2.
изхабявам' се, износвам се (машини); 3.
остарявам, отживявам (възгледи)
Veralten п — остаряване
*, moralisches — морално остаряване
veraltet adj. — остарял, стар, отживял
verankern tr. — утвърждавам, затвърдявам
(прен.); [Akk.] gescizilkh ~
нещо, придавам на нещо— законна сила; in
der Verfassung ~ — залегнал в конститу¬
цията ?
veranlagen tr. —— определям, изчислявам
размера на данъците (на някого); zu einer
Steuer *—— облагам с данък; er wurde mit
50 DM той беше обложен с от
50 марки
Veranlagung / -еп —■— 1. заложба, наклон¬
ност, способност; 2. определяне, изчисля¬
ване на данък
~, förmliche — формално разпределение на
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
295
данъците
Veranlagungseteuers pl — данъци, опреде¬
лени по метода га формалното разпргде-
ление
veranlassen tr. —накарвам, заставям (няко¬
го да направи нещо); [Akk.] нареждам (не¬
що), разпореждам се (за нещо);
Maßnahmen - — вземам мгрки; [zu D.J -
— подбуждам, подтиквам (към); cr hat
mich zu dcm Entschluß « — накара ме да
взтма рсшснисго; sich veranlaßt fühlen
[zu D.] — чувствам сг, считам се, смятам
сг задължен (да направя ггщо); sich
veranlaßt schcn [zu D.] —принуден съм да
направя нтщо; wer hat das veranlaßt —
кой нареди това
Veranlassung / -cs — 1. повод, причина,
основание; cs besteht keine - — няма при¬
чина (основание, повод); keine - haben [zu
D.] — нямам повод (причина) за; 2. подтик,
инициатива, нареждане; auf - [von D.] —
по нареждане на
veranschaulichen tr. — огаг.лгдявам
Veranschaullchung j/ en — нагледна предс¬
тава
veranschlagen tr, — 1. изчислявам, пресмя¬
там, калкулирам (разноски); 2. оценявам
(прен.)
Vfranschtaagmuj/ — предварителна калку¬
лация
veranstalten tr, — уреждам, устройвам, ор¬
ганизирам (панаир)
Veranstalter т — организатор, уредник (на
изложба)
Veranslatluun f, -cs — 1. мероприятие; 2.
уреждане, организиране
verantworten tr. [vor D.] — отговарям, пое¬
мам, нося отговорност пргд някого за не¬
що; das ist nicht zu това нт може да ст
оправдае, това т недопустимо; das läßt eihU
nicht *—това пт може да се оправдае, това
т недопустимо verantworten refl. [für
Akk., vor D.] — отговарям, оправдавам ст
за нещо пред някого
verantwortlich adj. [für Akk.] — отговорен
за; eine -е Stcllusg — отговорна служба;
Jmdn [für Akk -] - machen — държа някого
отговорен за нтщо
Verantwortlichkeit /— отговорност
Verantwortung / — отговорност; вж-
Verantwortlichkeit; auf meine (eigene) *
— па моя отговорност; dic - übernehmen
— поемам отговорност; der * entheben —
освобождавам от отговорност; zur ~
ziehen — привличам под отговорност; -
tragen — нося отговорност
Verantwortungsbereich m,-r—съвкупност
от отговорности
verarbeitbar adj. — пригоден за (машинна)
обработка
verarbeiten tr. — 1. асимилирам, осмислям,
премислям; 2. обработвам, преработвам
(материали, данни)
verarbeitende Industrie — преработваща
промишленост
Verarbeiiurg/, -en — преработване; обра¬
ботване
Verarbeltusgeeaten pl — 1. обработвани
данни; 2. резултати от обработката (ЕОД)
VcrarbrltungsgeehUwlndigkeiU /— скорост
на обработката (ЕОД)
Verareeltusgslndietrie / — преработваща
промишленост
Verarbritungsisformation / — 1. обработ¬
вана информация, обработвани данни; 2.
резултат ог обработката (ЕОД)
Vrrarerltusgslnethodet/ -п—мггод на об¬
работка, режим па обработка (ЕОД)
VcrаreritungesysUcm и, -е — (изчислител¬
на) сисггма за обработка (на данни) (ЕОД)
verarmen itr. s. —— обеднявам
Verarmirniijr— обедняване
Verbündete w,-n — съюзник
verbürgen tr. [für Akk.] — гарантирам, отго¬
варям за
verbal adj. — словестн, c думи
Verband m, - — съюз, обединение, асоци¬
ация; федерация
Vrreandswcecn n — система ог оОтдтпгнтн
*, gewerblichM — система га промишлени
обединения
verbauen tr. — 1. влагам (пари) в строеж;
изразходвам (дървгн материал) за строеж;
2. закривам (изглгд) със сгротж; 3. прег¬
раждам, затварям (път); 4. строя лошо,
сбърквам строеж
Vrreeeetrer т — рационализатор
verbessern tr. — подобрявам; усъвършенст¬
вам; рационализирам; повишавам жизнено
равнищг; dritte verbesserte Auflage —
трего подобрено издание; 2. поправям
(грешка)
verbessern refl. — 1. поправям положението
си; 2. поправям ст, коригирам се (при гово¬
рене)
Verbesserung / -es — 1. поправка, корек¬
ция; 2. подобряване, усъвършенстване, оп¬
тимизация
296
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Vcrbccsc-ungcvntcehlay w, «а — еанехнаs
лсзи-орсхо прадложанса
vrrhie/rn tr. [D., Akk.] — зибрапязам. на
позволявам някому нащо; das * mir mein
GrlUbeutrl—средствата мп на позволяват
това (разг.)
vcrhllllgrn tr. —— намалявам нaпи, поевтиня¬
вам
VereiHIgy nng/— nхлвтзпязане; намаляване
ни цаната
Vc-blndcn п — връзка; вж. Verbindung
vcrhinUcn tr. — свързвам, съедcпивиM; съ¬
четавам; falsch vireunUrn! грешка!
(тел.)\ ich bin Ihnen seht vetbunUrn мно¬
го съм вд задължен (благодарен)
vcteinUlich adj. — задължителен, обвърз¬
ващ; fü- — erklären — обявявам нещо зи
аадължзеaлпх
vc-hinUlich danken — благодаря учтиво
Vcrb1nUl1ceUci/ /.— задлъжняло^; вж.
Verbindlichkeiten; задължЕнде, обвърза-
пхът; ohne — — без аадължaпеи; баз гаран¬
ция; — ab decken — извършвам плащана по
задължaнди■;■ “ beUiencn — обслужвам за-
дължеппa; • • * clnychrn — поемам задълже¬
ния; * e-füllcn — запглпивам задължение;
* tilgen — погасявам задължанза
—, ycycncci/iyc — взаимно задължение
— , gesamtsehuldnrt1eche — солидарно за-
дълженза
~, ^1111^/1 — задължение баз гаранции
Verbindlichkeiten pl — 1. задлъжня-лост; па¬
сиви; дългове; вж, VcrbindIiehkciC; задъл-
жанея; 2. любезности, учтивости
Verb1ndlieekeiien gegenüber einer Bank —
задължение към банката
Verbind un ng -en — 1. дружество, корпора¬
ция; 2. свързвана, съчетавана, ъълдппивиs
на; 3. съхбщенпи; 4. [zu D., mir D.] — връз¬
ки със; in — sichen [mit D.] — във връзка
съм, поддържам връзка. със; in — ttr/rn —
влизам във връзка; sich in * ec/zcn [mit D.]
«— свързвам се, уъmзпозиззм връзка със
vrrbodmrn tr. — получавам кредит срещу
залагане ни кораб е товар
Vcrhor п — забрана; ein — übertreten —
нарушавам забрани
Vcrhorczrdc / -п — забранена зона
Verh-auch т -— 1. пхтреблaпnе, консума¬
ция; zum sofortigen ——за бърза употреба;
2. разход, изразходвана
*, d1tIUtrr — пряко потребление
—, indi-rUtIr — косвено потребление
■, individuelle- -— лично потребление
-, privater — лично потреблениа
—, sparsamer — икономично потреблениа
verbrauchen tr. — износвам, изхабявам, из¬
разходвам, консумирам, потрабявам; der
Wagen vc-brancht... -— колата изразходва
...; mehr Tre als Kaffee — — консумирам
повече чай, отколкото кифе
verbrauchen refl. — изхабявам са, изтоща¬
вам са
Verbrauchet m консуматор. по'рреби-
тел
*, zahlungsfähiger—платежоспособен пот¬
ребител
Verr-auceerUrrUir m, -е — потребителски
крадат
VereraueeermarUt m, ^а — потребителски
пазар '
Vereraucerrnachn-aye / —- потрaбпmелъкх
търсене
VeI■erauceetrtr1s т, -а -— пхmеaбетaлъка
цани; вж. Verbrauchspreis
Verbraucher С^/^1^1^1г^г-/— структури на пот-
еaбзеanиеa
Verbrauchcrvc-haltcn п — пхведепее на
потребителите
Verbtauehsaneticy т -— нараствана ни пот¬
реблението
Verbrauchsabgaben pl — потребителски
разходи
VerbrauchsbreSceur-iung/ — данъчно обла¬
гане ни потрабсталскпта стоки
VereraucesdIeUung / — задозолязапе■ на
еъесaпеех
VereraucesyütIr pl— стоки за широко пот¬
ребление; предмети за лзчно ползвана
*, langlebige —дълготрайни потребителске
стоки
Verhrauchsyuterp-oduktlon производ¬
ство ни стоки за широко потребление
Verhrauehegcwnhnhr1ien pl — ^3343 на
потребителите, потребителске навице
VcrerauceslanU л, -=аг — сеpапа-потребc-
тел
Vererauehsienkunng/— регулирана ни пот¬
реблението
Vcreraueesp-e1s m, -е — цени на пхтелблa-
пил, пхтееблтaлъка цана
Vereraucesquntc/— норма на потрабланза
VrrbrauchsrüeUyang m — съкращавана на
потрЕблението
Verbrauchsc/iuct / -п — акциз, данък вър¬
ху предметите зи широко потребление
verbrauch/ adj. —— изхабен; изтощен
Vcrb-rchin п — прастъпланпл; ein ■ am
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
297
Volk — пресгъплтнит спрямо народа; ein
* begehen — извършвам престъпление
verbreiten tr. — разпространявам; cinc weit
-е Auffassung — широко разпространено
схващант
verbreiten refl. — разпростирам сг; sicU
über ein Thema - — разпростирам сг вър¬
ху дадена тема; разпространявам сг, раз¬
насям ст
Verbreiter т, разпросграаттел
Verbreilung/— разпространяване, разпре¬
деляне; - finden — намирам разпростра¬
нение, разпространявам се
verbriefen tr. — потвърждавам, узаконявам,
гарантирам с документ
verbriefte Rechte — гарантирани права
Verbringung j/— прекарване (па време)
verbuchen tr. — завеждам, нанасям в счето¬
водна книга
Verbund m, —т — свързване, съсдинтниг
verbunden adj. — задължен, свързан; - sein
— задължен съм
Verbundenheit/— 1. привързаност; 2. тясна
връзка
Verbundsystem л, -е -— система ог връзки,
съобщителна система
Verbundwirtschaft / -en — обединено
(свързано) (енергийно) стопанство
verdanken tr. [D., Akk.] — дължа някому
нещо •
verdeckt adj. — скрит
verdeckte Inflation — скрита инфлация
Verderb т — разваляне (га стока)
VerdereIichkrrl/—лтсно разваляне па хра¬
нителните продукти
-verdeutlichen tr. — пояснявам, разяснявам
verdienen tr. — заслужавам; [an Akk.] - —
печеля, спечелвам нтщо; Geld * — печеля
пари; nebenbei (zusätzlich) - — пгчеля ог
допълнителна (странична) работа
Verdienst m, -т — 1. печалба; работна зап¬
лата, доход; 2. - [um Akk.] — заслуга за
Verdlenetbcecheinlgung / -cs — фиш за
заплатата, платежна бележка
Verdlenetgrenze /-п — граница на доходи¬
те (заплатите, печалбата)
verdingen tr. — цтгя някого
verdoppeln tr. — удвоявам
Verdoppelung/ -cs — удвояване
verdrängen tr. — измествам, изтиквам -
Verdrängung j/ -cs — изместване
Verdr■rngusgewrttbfwrre m,-e — потиска¬
ща конкуренция
verdreifachen tr. — утроявам
Verrd(ej)ung/— обогатяване
veredeln tr. — обогатявам; подобрявам; об¬
лагородявам
Veredelung/— облагородяване, подобрява¬
не (на метали, почва)
Veredclungspollcc / -п — полица за комби¬
нирана застраховка
VercdclnngeverkeUr т—рескспорт или ре-
импорт на облагородени стоки
vereidigen tr. — подвеждам под клетва, зак¬
левам
vereidigt adj. — заклел ст
Vereidigung/ -es — заклеваге
Verein m.-e—дружество, сдружтпит; съюз,
обединение; in einen - eistrrten — запис¬
вам ст в дружтсгво, ставам член па дружес¬
тво; in * [mit D.]—съвместно (заедно) със,
в съдружие със
vereinbar adj. [mit D.] — съвместим със
vereinbares tr. — 1. декларирам; 2. съгласу¬
вам, съчетавам; [mit D. --— се,
споразумявам ст за нещо с някого; cs war
vereinbart worden, daß™ — Отшт угово¬
рено, че...; vertraglich * — споразумявам
се чрез договор
Vtreinbeаulln/ —сп — 1. описн-нг; 2. [mit
D.] — споразумение със; cinc - schließen
— сключвам спогодба; - treffen [mit D.,
über Akk.] — споразумявам се c някого за
нещо
Vrreisbarusgedarlehrn п—кредит по дого¬
вореност
Vrrelnearungeprrie m,-e —договорена це¬
на
vereisen tr. — обединявам, съчетавам
vcrcincn fcrl. — обединявам се, съчетавам се
vereinfachen tr. — опростявам; die
Beziehungen опростявам (улесняваш)
отношенията
Vereinfachung/— опростяване, улесняване
vereinheitlichen tr. — уеднаквявам, унифи¬
цирам, стандартизирам
VerrisU^eillllhlunsJf— унификация, сга-дар-
гтзнцин, уеднаквяване
vereinigen tr. — 1. обединявам, събирам,
съединявам; 2. съчетавам, съгласувам
vcreluigrs refl.. [mit D., gcgcn Akk.] —— обе¬
динявам ст, съюзявам се с някого против
нтщо
vereinigt adj. — обединен
Vereinigten (die) Staaten von Amerika p!
(USA) — Съединените американски щати,
САЩ
Vereinigung/ -cs — 1. дружество, съюз; 2.
298
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
съединение, обединение
vereint adj. — общ, обединен; mit ~еп
Kräften — с обединени усилия
Vereinten Nationen (die) pl (UN) — Обеди¬
нените нации, ООН
vereinzelt adj. — единичен, отделен
vererben tr. [D., Akk.) — оставям в наслед¬
ство, завещавам някому нещо
vererblich adj. — наследяван
verfügbar adj. — на лице, на разположение;
mit allen ~en Mitteln — c всички налични
средства
Verfugb aateeiitr— 1. готовност (на апарату¬
ра); 2. достоверност; 3. достъпност, въз¬
можност за достъп; 4. надеждност
verfügen itr. [über Akk.] — разполагам със;
er verfügt über große Erfahrung той има
голям опит
verfügen tr. — нареждам, разпореждам се;
постановявам (министерският съвет);
über die nötigen Grldmittei разпола¬
гам c необходимите парични средства
Verfügung/ -en — 1. наредба, постановле¬
ние, разпореждане, разпоредба; 2. разпо¬
ложение; zur * haben — имам нещо на
разположение; [N.] steht mir zur имам
нещо на разположение; [D., Akk.] zur ~
elellen — предоставям някому нещо на
разположение; [D.] zur ~ eleben — на раз¬
положение съм на някого; eieb zur ~ stellen
— поставям се на разположение
VeufüeuDejbeleg т, -е —1 разпоредителен
документ
Veufüeunesberechtigung / — пълномощие
(право) за разпореждане
Verfügungsgewalt / [übcrAkk] — право на
разпореждане с нещо
Veufügungsmaebl /[über— Akk] — право за
разпореждане с нещо
verfälschen tr. — подправям, фалшифици¬
рам
Verfälschung/— фалшификация
verfänglich adj. — 1. деликатен, неприятен
(ситуация); 2. щскотсия (въпрос), коварен
verfahren itr. — пост•ъпязм, действам; [mit
D. -- —1 постъпвам с някооо, онааяям се
към някого
Verfahren л -1. (съдебен) процес, дело; ein
~ emleiten [gegen Akk.] — завеждам дело
срещу; 2. метод; действие; способ; начин;
технология (на работа); 3. операция, про¬
цедура (ЕОД); 2. метод; действие; способ;
начин; технология (на работа); 3. опера¬
ция, процедура (ЕОД)
*, gettebtlichee — съдебен процес
VetfabueDstecbnik /—технология
Verfall т — 1. западане, разрушение, разпа¬
дане; in * geraten — западам; 2. настъпва¬
не на срока за изпълнение на задължения¬
та; 3. отпадане, отслабване (на сили); 4.
упадък, развала . .
Verfall eines Wechsels—падеж на менител¬
ница
У^а^Щиш л — дата на падежа
verfallen irr., s. — — 1. изтичам (срок на мени¬
телница); 2. просрочвам падеж; 3. руша се,
западам, в упадък съм
Vrrtalleealum л, -ten — срок за съхранява¬
не (ЕОД)
Vertallscrsehbiktln j/-c п—упадъчно явле¬
ние
Vrlttalls^ag m,-e —падеж (на менителница)
Vcrtallaekt / — срок на падежа
verfangen itr. [bei D.] —оказвам влияние на
някого, има ефект върху нещо
verfassen tr. — 1. пиша (писмо, книга); 2.
съставям, съчинявам (реч, молба)
Verfasser т, - автор, съставител
Verfasserschaft / — авторство, съставител-
ство
Vejrfaj^ä^i^i^igr— 1. конституция; 2. правилник
(за вътрешния ред)
verfasun^m^lged/ — котстиmyцнонст
verfassungswidrig adj. — противоконститу¬
ционен
verfehlen tr. — 1. изпускам (влак); 2. пропус¬
кам, не улучвам (цел); 2. обърквам (профе¬
сия, тема); für verfehlt ЬгИсп считам нещо
за грешка (за неудачно)
verfehlt adj. —погрешен, неуместен, неуда¬
чен
Vertcibllen/ -en — грешка, пропуск, про¬
винение, простъпка
verfeinern tr.— 1. подобрявам, усъвършен¬
ствам (метод); 2. правя по-фин (по-изтьн-
чен)
V^rf^ii^ner^r^g j/ —en — изтънченост; подоб¬
ряване, усъвършенстване
verfemen tr. — обявявам извън закона
verfetlieen tr.—изготвям, изработвам (дре¬
ха, украшение)
verfeutlel adj. — изработен
VertcetlgunD f— изготвяне, изработване
verflechten reß. — преплитам се, сраствам
се
Verflechten л — преплитане, срастване; еж.
Verflechtung
VerflehtцunJ/ -en — 1. взаимовръзка; 2.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
299
злигине; 3. сплитала, пеЕnnиеане; 4. съча—
тазина; 5. срастване
Vruflrchtunycbrzlrhunycn р! — маждуот-
расловз връзки
Vrrflrehtungshilana / -en — млждуотрас-
лоз баланс
Vevflechiudgceiystem п. -а — сложни (голя¬
ма) система; свързваща ссстама
vr-fllcßcn itr. c. — преливам са, губя са (гра¬
ници) (прен.)
verfolgen rr. — 1. наблюдавам; 2. следвам,
преследвам, гоня (план, цел); 3. следя,
проследявам (раззи-па, събития)
Ve rf<oigi nng/ -en — 1. следене, наблюдение;
2. преследвана (пи цел)
verfrachten tr. — 1. изпращам, експедирам;
2. наемам (кораб); 3. превозвам; 4. товаря,
натоварвам (стока)
Vergünstigung / -en — 1. намалениа, отс¬
тъпка; 2. прззnлегnи; предимство; 3. улас-
нанзе
-, vc/tagllchr — договорна отстъпка
vcryüiin fr, — 1. премирам, възнаграждавам
(някого за нещо); 2. плащам, заплащам
(труд, разноски); Zinsen плащам лих¬
ви; 3. обезщетявам, компенсирам (разхо¬
ди, щати)
Ve-yütuny dir Arbeit — възнаграждение на
труда
Vergütunn/-en — 1. възнаграждение, пре¬
миране; 2. заплащана (ни труд); 3. обазща-
. тение, компЕПъацзя (ни разходи, щати); —
entgehen — давам облзщaтaпее; nene
безвъзмездно
* , zusätzliche — допълнително възнаграж¬
дение
Vergabe / — предаване, разпрЕделяне (ни
поръчки)
vc-ganycn adj. — минал, изтекъл
vergehen fr. — 1. възлагам (задача); 2. да¬
вам, отпускам (ътnпепдnи); [an Akk.] —■ —
давам, раздавам нещо на някого; einen
Кг е U 1t~ — давам кредит
Vergebend/— 1. възлагане (па задачи);. 2.
давана, раздаване
vctyrgrnwä-iiycn tr. [D., Akk.] — припом¬
ням някому нещо
vergehen itr. e. — 1. минавам, иамnпазам,
преминавам (зрама) w
vergehen refl. [gegen Akk.] — пехнзяя3ам са
спрямо (закони)
ve-yennssenseeanirn tr. — кооперирам
VergcnossenneCefttloCшlп/ — кооперирана
Veryeseills:Ceafilnng/ — обхбщесенязапе
Vergesellschaftung drr Arbeit — обобщес—
тзяване ни труда
Vergesellschaftung Ucu PrrUukt1rln—обоб—
щеътзязане на производството
Vergesellschaftung Uet Produktionsmittel
—обхбщaсезизане на средствата зи произ¬
водство
Vergeudunn/ — разточитЕлство, разхище—
ппл; прахосване, пплеана
vergiften r —отравям
V^rylftt^i^i^y/ —сп—отравяне; епехкъекинии
Vergleich m, -а — 1. сризнлнде, сварявана,
съпоставяне; einen * ziehen—призя сран—
ПЕПие; im * [zu D.] — в ъразнЕпзл със; kein
* [mir D.] — не можа да се сравнява (да
става срззнепдa) със; 2. паралел; 3. спора¬
зумение, помирение; einen - schließen —
стигам до спогодба (помз^лнее)
vc-glclchear adj. [mir D.] — сразпдм, който
може да се сразне със
VerylcIeeeerkeII/— съпосеаздмоът; срав¬
нимост
vergleiche I (vgl.) — сринни I
vergleichen tr. [mit D.] — сравнявам, съпос¬
тавям със; das ist dich/ zu — [mit D.j —това
не може да се сравнява със
vergleichen refl. [mir D.] — сеазпязам са
със; sich — [mi/ D.] — споразумявам са,
помирявам са с някого
VcryleiehsadalycI / — съпоставитЕлен ана¬
лиз
Vctylelchsbeobach/uny / —— сразпзеanно
(съпоставително) наблюдение
vergleichsweise adv. — сразплеелнх; з сраз—
пaпиa със
Vergiüguunystcuur/—п — данък върху до—
ходзта от зрелишпл и узеъanитеnпл ме—
еопепитпя
vr-y-ößcrn tr-. — разширявам, узллигиззм
(знаниа, капитал)
ve-y-ößr-n refl. —разширявам са, увелича—
вам са
Verggößciuung— разширявана, разшере—
нпа; увЕличаване, узaлзгaппa
vergriffen adj. — изчерпан (стока)
verhüten tr. — пеaдоезезеяззм, предпазвам
V^i^ih^üi^uny^—ап — предхезеаеязане; пред¬
пазване
Verhütungsmaßregel / —п —— предпазни
мерки
Verhältnis я, --ssc — 1. хтпхшенеи (дллозд);
връзки; — [zu D.] — оепошЕП3л към, спря¬
мо; 2. съотношение, пропорция; in «* eins
zu eins — в съотношение едно към адно;
300
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
im - [zu D.] —— в сравнение със; im
umgekehrten * [zu D.] stehen — обратно
■ пропорционален съм на нещо
-, intervalutarisches — съотношение на ва¬
лути
*, prozentuales — процентно отношение
~, sachliches — втщно оггоштнит
*, zahlenmäßiges — - числено отношение
Verhältnisgröße f— огпосигтлга величина
verhältnismäßig adj. — сравнително, отно¬
сително
Verhältnisse pl — условия; unter normalen
-n — при нормални условия
-, gesellschaftliche — обществени отноше¬
ния
-, soziale — социални отношения
Verhalten п — 1., отношение; 2. поведг-ит,
начин на действие; - [gcgcn Akk,] — дър¬
жане, повтдтниг към, спрямо; 3. режим; 4.
характер, свойство, параметри; 5. характе¬
ристика
VerUaltenestratrgie / — стратегия на поот-
дггит
Verhaltensweise f — поведение; вж.
Verhalten
Verhaltungsmaßregeln pl — 1. инсmруиoит,
директиви; 2. правила за държагт (поведе¬
ние)
verhandeln tr., Ur, - 1. разглеждам (дтло)
(юр.)\ 2. водя преговори, преговарям; [mit
D., über Akk.] * — преговарям, обсъждам,
уговарям с някого нтщо
Verhandlungen pl —- преговори; -
durchführen водя преговори
VcrUandliugsparturr m, — страна в прего¬
вори, партньор
vrrUandlusgeelhher adj. — сигурен при пре¬
говаряне
Verhandlungstermin т, -е—дата на насро¬
чено дгло (юр.)
Verhandlungsweg m, -г — път га прегово¬
ри; auf dem по пътя га преговори, чрез
преговори
verhindern tr. —• предотвратявам, предпаз¬
вам
verhindert pari. adj. — възпрепятстван; er
war an der TrilnaUme - — той бгшт възп¬
репятстван да взтмг участие (да участва)
^^i^l^i^i^c^jser^r^SEJ— 1. предотвратяване; про¬
валяне; 2. пречка, спънка, задръжка
Verifikations/—контрол, проверка (на срав¬
нението) (ЕОД)
V^nilOizi^rr^i^S^J/— контрол; вж. Verifikation
verjüngen tr. — обновявам; das Personal *
— попълвам, обновявам персонала с мла¬
ди кадри
Verjüngung J— подмладяване
verjähren itr. s. — губи, загубва давност
verjährt part. adj. — загубил давност; eine
-е Schuld — погасен по давност дълг
verjüngen tr. — подмладявам
verkürzen tr. — скъсявам, съкращавам, на¬
малявам (работно вртме)
verkürzt adj. — скъсен, намален; “ arbeiten
— имам намалено работно вргме
Verkürzung / —cn — намаляване, намале¬
ние; скъсяване, съкращаване
Verkäufer т - продавач; in (gaeU) -s Wahl
— по избор на продавача (точка в договор)
Verkäuferland п, ^ег - бтрана-износигел,
страна-доставчик
Verkäufermarkt т, ■че — пазар па продава¬
чите
Vcrkäufcrmonopol п — монопол па - прода¬
вачите
VerkällTfrschu[ungJ/ — обучение па прода¬
вачи
verkäuflich adj. — който ст продава (опре¬
делен) за продажба, продаващ се; dicsc
Ware ist schlecht *—— тази стока се прода¬
ва трудно
verkalkulieren tr. — правя гргшка о изчис¬
ленията, сбърквам при изчислението
verkappt adj. — скрит, прикрит, маскиран
Verkauf т, —продажба, реализация; zum
— anbieten — предлагам нещо за продан;
zu - bringen — пускам о продажба, прода¬
вам; zum - bestimmt — предназначен за
продажба; zum * kommen—постъпвам за
продажба
-, fingierter — фиктивна продажба ‘
Verkauf auf Teilzahlung — продажба па из¬
плащане -
Verkauf grgcn LieTereeheln — продажба
срещу дгливерн-ордер
Verkauf mit ZаUlnngezerl — продажба с от¬
срочка -а плащането
Verkauf unter Vorbehalt — условна про¬
дажба
verkaufen tr. [D., an Akk., Akk.] —продавам,
реализирам; direkt -—продавам бТз пос¬
редници; ctw. verkauft sIcU — нещо ст
продава добре; im Einzelhandel * — про¬
давам на дребно; km Großhandel про¬
давам га едро; ohsc Zwisc hetlbliIsdIue - —
продавам бТз посредници; preiswert - —
продавам евтино; zu Einkaufspreisen про¬
давам по своя цсна; zu ermäßigten Preisen
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
301
* — продавам с отстъпка; zum Kers ~ —
продавам по курс; auf Kredit (auf Ziel) -
— продавам на кредит
Veukaufsabteilung / -en — отдел по про¬
дажбите
Verkaufsagent т, —сп — агент по продажби-
■ те
Verkaufsargument л, -е — аргумент (при¬
чина) за продажбата
Veukaufsaufgabc / -п — задача, проблем на
търговията
Verkaufjauftuäge pl—поръчки за продажба
на акции
unlimitierte — нелимитирани поръчки за
продажба на акции (по най-изгоден курс)
Verkaufjauttrag т, — — поръчка за про¬
дажба
Verkaufsautomat т, -еп — търговски авто¬
мат (за продажба на по-дребни стоки)
Vrukaufsbeeingungrn pl — условия за про¬
дажба
Veukaufsbereieh m, -е — търговска сфера
Verkaufseinrichtung f, -en —— търговско
предприятие; търговски обект
Verkaufserfolg т,—е —успех в продажбата;
einen ~ erzielen — постигам успех в про¬
дажбата
Verkaufserlös m, — сума, получена от
продажбата на стоките
Verkaufssöödcrung/— насърчаване, подпо¬
магане на продажбите
VcteaufsfSrdcruDesftltlкetoIn/ -en — функ¬
ция на насърчаване (подпомагане) на про¬
дажбите- '
Verkaufsfihtggeit/— способност за прода¬
ване •
Veuкaufetablgkeit der Ware — продавае-
мост на стоката
Verkaufsfläche / — търговска площ
Verkaufekalkulatinn /— калкулация на про¬
дажната цена на стока
Veгkaufekartell п — картел по продажбите
Verkaufsknntrakl т — договор за покупко-
продажба
Verkautsknslen pl — разходи по —продажби¬
те
Verkaufskraft f, -=е — продавач или прода¬
вачка
Verkaufekuus m, -е — курс на продавачите
(борс.)
Vcrkaufslane п,г г — страна продавач; еж
Verkäuferland
Verkaufsleiter т — организатор, ръководи¬
тел па продажбите
Verkaufjnirerrlaesung / -en — търговски
клон
Verkaufspreis с,—с — продажна цена
Verkaufjprnvtstnn / -en — комисиона (в
процент) върху оборота
Verkaufsraum ш, =е — търговско помеще¬
ние; търговска зала (в магазин)
Verkaufsraumfläehe / -п — основна площ
на търговско помещение
Veukaufsetand m, ^е ——щанд (за продаване
на стоки)
Verkaufsstelle / -п —— магазин, търговски
обект
Verkaufselellenlriler т- управител на мага¬
зин
VcrkauГtsjeerr/-п —данък върху продаж¬
бите
Verkaufssyelem и, -е — система от форми
на продажба
Verkaufstätiekrit / -en — дейност, свърза¬
на с продажба; търговска дейност
VrrkaufstuaiDiDe л, -S — опит, тренинг в
продажбите
Verkaufsverhandlungen pl — преговори
при продажбата на дадена стока
Verkanfswcebunn;/— търговска реклама-
Verkaufjwoehe f -n — седмица на продаж¬
бите ’
Verkaufszznnr/ -п — търговски зали (в ма¬
газин)
Verkehr т — 1. връзка, контакт, общуване;
съобщение, комуникация; im buleflieben -
(mit D.J sleben — кореспондирам c някого,
водя кореспонденция с някого; 2. движе¬
ние, транспорт, превози; der ~ stockt —
движението спира; 3. обмен, предаване (на
данни) (ЕОД); обращение (парично), обо¬
рот; aus dem ~ aieben—изтеглям отобра-
щение, изваждам от употреба; aus dem *
ziehen — изземам от обращение (пари);
dem - etnzieben — изземам от обращение
(пари); 4. отношения (търговски)
verkehren itr,. —движа се (превозно средст¬
во); - [mit D.] — общувам, поддържам
връзки със; die Devisen - — се намира в
обращение
Vcrkebujabwicklnng / — осъществяване,
извършване на превози
Verkehrjaeeu / —п — магистрала, транс¬
портна артерия
Vereehrsakltee/ -п—акция на транспортно
предприятие
VerkehusaDbineuDg / -en — транспортна
връзка
302
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
VerkehusanecbluU mt -sse — транспортна
връзка
Verkehrsbetrieb rn. -е—транспортно ир^е^/--
приятие
Verkrbusbineung / -en — транспортна
връзка
Verkrbuseiehle f — интензивност на улич¬
ното движение .
Verkehuseinnahmen pl — доходи от транс¬
портни превози
veukebrjfäbig adj. — годен за транспорт
Verkehrsfähiekeit /— годност за транспорт
verkehrsgünstig adj. — благоприятен за
транспорта
Veukebrsbypnthek/— обикновена (проста)
ипотека
Verkehrsknotenpunkt т,-е—транспортен
възел
VerkehrskrrditbaDk / -сп — банка за кре¬
дитиране на транспортни операции
Verkebuslagr /— състояние на транспорта
VerkebrsmlDislerium n-ieg — министерс¬
тво на транспорта
Verkehrsmittel pl — транспортни средства
Verkehrsnetz п, -е— пътна мрежа
Verkehrsplanung / — планиране на транс¬
порта
Veгkrhujpt•nbleш л, -е — транспортен
проблем
Verkehrsregelung/'— регулиране па транс¬
порта
veuкrhusueleh adj. — оживен, с интензивно
движение
Verkehrssicherheit / — сигурност в транс¬
порта
Verkchrsjelt2z/ -п — върхово натоварва¬
не, върхови (пикови) часове на— уличното
движение
Verkehrsstauung / -сп — задръстване на
уличното движение
Verkebrssleneun pl—данъци, произтичащи
от стоково-парични и имуществени отно¬
шения
Verkehrsstocku ngg -en—спиране на улич¬
ното движение
Verkebresyslem п, -е — транспортна систе¬
ма, транспорт
Verkrbreumfang т — обем па превозите
Verkebuevrrblgeungrg pl — транспортни
връзки
Verkettung/ — преплитане, взаимозависи¬
мост
verklagen tr. [wegen Gen.] — давам под съд
за (заради); auf Sehaeegeusata ~ — предя¬
вявам иск за компенсиране на щети
verklausulieren tr. — уточнявам, огранича¬
вам с клаузи
verkleinern tr. — намалявам; умалявам;
омаловажавам (постижения)
verkleiDern refl. — намалявам се
verkleinertpart. adj. —умален, намален; im
~en Maßstab — в умален мащаб
VerkkCnneung/ -en — намаляване; умаля-
ване
verknüpfen tr. [mit D.] — свързвам със
verknüpft adj. [mit D.] — свързан със
Verknüpfung/ — 1. включване; 2. връзка,
съединение, обединение; 3. устройство за
свързване
verknappt adj. —дефицитен
Verknappung/— недостиг, дефицит
j/— кодиране
Verkossung/— вкусване, опитване (на вкус)
verlängern tr. — продължавам (отпуск, до¬
говор); удължавам (срок)
Verb ngeeu ng/ -en — удължаване, пролон-
гация; отсрочка; продължаване, продълже¬
ние
Veulängeuungsweebsel т — отсрочена ме¬
нителница
Verlade- und EDlIaerarbeitcnp/—товаро-
разтоварни работи (дейности)
Verlaeeaubrltng pl — товарни дейности
Vertl<dccinnicebuuD/, -сп — приспособле¬
ние, съоръжение за товарене
Vcrr a<iceutkjt’: -en — срок за натоварване
Verlaeegut п «сг — товар
Verlaeeknstnn pl — разходи по товаренето
или разтоварването ’
Verladen п — натоварване
verladen tr. — товаря, натоварвам
Verlader — — спетиттор
Verladeraalpe/ -n — товарна рампа *
Vnltlaeesehein m, —е — разписка за натовар¬
ване
Verlaerstatinn / —сп — товарна гара
Veda due g f— товарене, разтоварване
VerladnDgsknjteD pl — разходи за натовар¬
ване •
Verlag т, —е — (кпиго) издателство
verlagern tr. — премествам
Vcrlagerren/ -сп —— преместване; пренос
(данни)
Verlangen п—искане, желание; настояване;
auf meii гю ме— скане— (жллниее,
настояване); auf ~ [von D.] — по искане
(желание, настояване) на
verlangen tr. — изисквам; [Akk., von DJ ~—
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
303
поисквам нещо от някого; die Rechnung —
—дскам сметката; [nach DJ — — пскам ди
bc^, търся някого
verlangsamen tr. — забавям, намалявам
(ход)
verlang/ adj. — поискан, изискан (оферта);
Sie werden am Telephon *—търсят Ви по
телефона
Verlauf т — протичане, ход, развой; 1m —
von zwei Monaten — в течение ни два ме¬
сеца; nach * von zwei Monaten — след
изтичане на дзи месеца, слад като ззмпнит
дзи месеца
verlaufen itr. c. — вървя, минавам, прлмзна-
зам, протичам; alles ist gu/ — — всичко
мина добре
vc-lrgcn tr. [auf Akk.] — пеaмaътзам. прена¬
сям; отлагам за
Vculcih т — наЕмина, вземане под наем
Vculcih т, . -е — 1. давана под наем (на зе-
ще); 2. предприятие за даване под ниам (ни
наще)
verleihen tr. [D., Akk.] — 1. давам ни заем;
давам под паaм; 2. награждавам; присъж¬
дам (прампя)
Vrtlrlhgrhüh- f —еп — такса за наемане
V^i^-i^iiu^r^n^j/ —еп — даване под наем
Verletzen tr. — 1. нарушавам (закон, прави—
ли); 2. пранабрагеим (дълг)
Vc-lciz/engeld л, -е- — помощ за зпзалед
'Ver-cIziccnrctcC-п — инвалидна пенсзи
Vcirliezuiiiy// -еп — 1. нарушение (на закон,
договор); 2. травма, нараняване
ve-lir-en tr. — губя, изгубвам
vr-IockcnU adj. — примамлив, съблазните¬
лен
Verlosung.Л -сл — теглене на nоеиези, ра—
апгрзззпе на томбола
Verlust m, -е — загуба, щета, вреда; —
bringen пезгинязам щета; Urn “ vergüten
—кхмпa-сnезм загуби; einen — begleichen
(dcckcn) — покривам зигубз; in — yruaicn
— загубвам сс (документи); rlnrn — /tagen
— нося загуба
* а , materielle — маmaеззn-з щати
Verlustausgleich т — компенсирана ни по-
песлните загуби
Verlustbctci1l1’yudgr — съучастие при пра—
търпянина ни загуби
vr-lns/erlngrnd adj. — ни загуба, перaнеа-
бллен
vc-lustfrci adj. — баз загуби
Vc-luciyeeehäni е, —а — сделка на загуба
vctluctiy adj. — ни загуба; cincv Sache [G.]
— gchcn — губя (прино, служба)
vcrlus/loc adj. — без зигубз
Verlustquelle f — патогплк на зигуби
vculusirc1eh adj. — свързан с големи загуби
Verlue/ris1kn л, —c — рзск от загуби
Verlus/saldo т — херзнатaлпх (пасивно)
салдо
VctIusis/üCaunyen pl — дефицитно флнап—
сирана
VerlusSttng/ -еп — зигуби; еж. Verlust
vrumöyr prp. [GJ — благодарение ни, пос¬
редством, вследствие ни
Vermögen п — 1. имущество, съсеояпее;
богатство; ein — schätzen — оценявам
имущество; 2. способност, възможност
« , öftcn/lichcs — държавна (обществена)
собственост
—, brcchlaynahm/ce— имущество под запор
—, bewegliches — движимо имущество
— , с-Гюссз— безпаследстзепх имущество
-, c-c-hics — наследствено имущество
-, flüssiges— имущество в лпквпдни форми
—, gemeinsames — общо имущество
-, liquides—имущество злекнпд^га форма;
еж. Vermögen, flüssiges
* , mobiles — движимо имущество; еж.
Vcumögcd, bewegliches
*, persönliches — лично имущество
—, ceeulUnrrfre1es — имущество без дълго¬
ве
— ,steuc-rflieeiiyes—облагане с данък иму¬
щество
—, unbewegliches — недвижимо имущество
vermögend adj. — съъеоитanaH; заможен,
богат
VcrmöyrncänUerungen pl — пеомa-и в
пмущaстзепоео съсехя-ил
Vermöyensansammluntg/— натрупване, съ¬
бирана ни имот
Vc-möyensauftelliing/— разделяне на иму¬
ществото
Vermöyedchceehlagdahmr / — налагана на
запор върху имущество, конфискация
VermöggenCritceuruung— данъчно обла¬
гане на имущество '
Vermögensbewertung / — оценки на иму¬
щество
Vcrmöyenshiidunty'—образувана, създава¬
не на състояние
VetmögrnsUel1ki п, -а — пмущaъезaпо
престъпление
VermögennsIi^naeeeudg/ — конфискация на
имущество
'Vermögcnnsei/aceeud/ — конфискация на
304
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
имущество; вж. Vermögenseinziehung
VermögJi»serrrärrlnn/— данъчна деклара¬
ция за имущество
V^^m^j^f^^s^^afu^r^gj/ — имуществена отго¬
ворност
Vcrmögrssmchrung / — увеличаване на
имущество (на компанията, фирмата)
Vermögensschaden m, - — вреда, напебенн
на имущество
VermögensechadengefaUr / -cs — риск от
поврсжда-Т на имущество
Vermögenssteuer / -п — данък върху иму¬
щество
Vermögensvcrhältnissr pl — имотно състо¬
яние
Vrrmögensvverlehueuns/ -es — имущест¬
вена застраховка
Vermögensvorrat ге, -т — цялото (налично)
имущество
Vermögenswerte pl—имущество, имущес¬
твени ценности
vermarkten tr. — намирам пазар
Vermarkter те - мениджър по пазарите
Verm arkkung/— намиране га пазар
vermehren zr. [um AKK.] —увеличавам, ум¬
ножавам със
vermehren reß. — увеличавам се
Vermehrung f [um Akk.] — увеличаване,
увеличение със
vermeiden tr. — избягвам, отбягвам; cs ist
nicht zu - — не може да ee изОтггт
vcrmcidlich adj. ——— който може да ст избггнт
Vermeidung / —— избягване; zur - des
Konfliktes — за да се избегне конфликтът
Vermerk гг, -е — бтлтжка, -гщо отбелязано
(в книга, о тефтер); забележка, коментар
vermerken tr. — 1. забелязвам (нещо); 2.
отбелязвамси, записвам
vermieten tr. — давам под наем
Vermieter гт - наемодател
Vermietung!/ -en—давант под наем
vermindern tr. [um Akk.]—намалявам, сък¬
ращавам със
vermindern reß. — намалявам се; отслаб¬
вам (влия-ит)
Vcrmisehuus j/ -cn — смесване
vermitteln tr. [D., Akk.] — съдействам, по¬
магам някому да намери нгщо;
Dienssteiesungcn посрдщнгаа при из¬
вършването на услуги; GeeeUäTte -—пос¬
реднича при сделки
vermittels prp. [G.] — със, посредством, с
помощта на
Vermittler ти — посредник; търговски пос¬
редник (маклгр)
Vermiitlu ngj/ -ns—посрсдничснс; посред¬
ничество, съдсйствит
Vrrmitllusgediensl гг, -е — посредническо
бюро за намиране на работа
Vermittlungsgebühr / -es — комисио-а (за
посредничество)
Vermittlungsstelle / -п -— посредническа
фирма
vernünftig adj. — разумен, благоразумен;
рационален (предложение, аргумент)
vernacUläseigcn tr. — занемарявам, изоста¬
вям, пренебрегвам
verordnen tr. [D., Akk.]—нареждам- някому
-гщо
Verordnung/ -ns — гаргждагт; наредба; -
en erlassen издавам наредби, нареждания
Verpächter д рггндoнтгпл - вж.
Verpachter
verpachten tr. —давам под -атм, давам под
артпда
Verpachter г аревдодател
Verpackung f — давант под аренда
verpacken tr. — опаковам
Verpackung / -ns — 1. опаковане; 2, опа¬
ковка, амбалаж
*, haltbare — здрава, устойчива опаковка
-, UandcleüelicUc — обикновена търговска
опаковка
* , seemäßige — опаковка, годна за морски
транспорт
-, wiederverwendbare—многократна опа¬
ковка
verpahknngefrrundlicU adj, — с подходяща
опаковка
Verpaekusjskarton m, -s — опаковъчен
картон, кашон
Verpackungskosten р! — разходи за опако¬
ване
Vrrpaeknugsinangel да, - —— пооргда в опа¬
ковката
Verpackungsmaterial л,-1еп — амбалаж
Verpaekusgspapler п — опаковъчна (амба¬
лажна) хартия
VrrfahknngsscUadcn да, -—щета, нанесена
вследствие неподходяща опаковка
verpassen tr. — пропускам
verpfänden tr. — залагам, оставям в залог;
• von neuem (wieder) - — презалагам
Verpfänder m — залогодатсл, който оставя
в залог, даващ залог
Verpfändung/—залагане, оставяне в залог
verpflegen tr. — храня, продоволствам
Verpflegung/— храна; продоволствие
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
305
verpflichten tr. — задължавам
verpflichten reß. [zu D.] — задължавам се,
поемам задължение към
verpflichtet adj. — задължен; ~ sein etw. zu
tun задължен съм да направя нещо
Verpflichtete m, -n — лице, отговорно —(за¬
дължено) за (с) нещо (напр. чек)
Verpflichtung / -en — задължение; eine *
übernehmen — поемам задължение; eine
- eingehen — поемам задължение; к^еп
~ nachkommen — изпълнявам задължени¬
ята си
~ , gesamtschuldnerische —— солидарно за¬
дължение
~, vertragliche — задължение по договора
vcruameebeD rr. — продавам на безценица
Verpflichtung aus dem Vertrag — задълже¬
ние по договора
Verrat т — измяна, предателство
Verrat von Geheimnissen — разгласяване
на служебна тайна
verrechnen tr. — Е изчислявам, правя изчис¬
ления; отчислявам; 2. превеждам, прех¬
върлям (фин.), 3. разтотащам се; 4. слагам,
включвам в сметката
Verrechnung / -еп — 1. изчисление; пов¬
торно изчисление; взаимно разплащане;
клиринг; 2. превеждане; прехвърляне
(фин.)\ 3. грешка в сметките; 4. сметка
-, bar■geldlnee — безналично разплащане
Verrechnung gegen Kredit — разплащане
срещу кредит
Verrechnungen pl— парични разплащания
Verrrehnnngsabkommen п —— междудър¬
жавно споразумение от клирингов харак¬
тер
Veruechnungjauftrag т, г —— поръчка за
разплащане
Verrechnungsbilanz / -еп — разплащате¬
лен баланс
Verreehnuggscbeek т, -s —— безтзсичет.
безкасов чек; durch ~ чрез безналичен чек
Verrechnun gssti ПьСС/-еп — (условна) раз¬
плащателна (валутна) единица
Verrechnungsgeschäft п, -е — клирингова
операция, взаимно разплащане
Verrcebnungskonlo п,-1гп —разплащател¬
на сметка (в банка); текуща сметка
Verrechnungskurs т, -е — разплащателен
курс
Verrcebnungssebcek m, -s — разплащате¬
лен чек
Verreehnnnдsjtand т — състояние на вза¬
имните разплащания (в емисионните бан¬
ки)
Verrechnungsstelle / -п — бюро, гише за
разплащане
Verreehnungtsystem л — система за разп¬
лащане
~, multilaterales— система на многостран¬
ни разплащания
Verrechnungsverkehr т—безналични пла¬
щания; разплащателни операции
Vrrrechnunдswäbuung / -еп — разплаща¬
телна валута
vrurieblen tr. — върша, извършвам, изпъл¬
нявам (работа)
f, -еп — Е извършване, изпъл¬
нение (на задача, работа); 2. работа; задъл¬
жение; seinen ~еп naebgcbcn — изпълня¬
вам задълженията си
verringern tr. [um Akk.] — намалявам със;
die Kosten ~—намалявам разходите
vrrnnarrD reß. — намалявам се
VeertngJruuDe^-eD — минимизация, нама¬
ляване, съкращение; понижаване, отслаб¬
ване (сигнал)
verrosten itr. s.—ръждясвам, хващам ръжда
Verruf т —лошо име; лоша репутация; im
* stehen — ползвам се с лошо име; in -
kommen (geraten) — спечелвам си, излиза
ми лошо име; in ~ bringen — опетняязм
доброто име на някого, създавам на някого
лоша слава
versäumen tr. — пропускам (срок); viel Zeit
~ — изгубвам много време
Versäumnis п, -ssr — 1. неявяване, закъсне¬
ние; 2. пропуск
vcreaeblleben tr. — овсществдвам. конкре¬
тизирам
versagen itr. — отказвам да работя, да дейс¬
твам, да функционирам
versagen tr. [D., Akk.] — отказвам някому
нещо
versammeln tr. — събирам
versammeln reß. — събирам се
Versammlung / -eg — събрание; eine -
einberufcn — свиквам събрание; eine -
eröffnen — откривам събрание; eine *
sebIteUen — закривам събрание
~ , geeetzeebenee — законодателно събра¬
ние
*, konstituierende— учредително събрание
Versand т — изпращане, товарене и изпра¬
щане; експедиция; zum * angenommen —
прието за изпращане
Versiandabffrrtigtiigy— експедиция
Ve^s;^i^^:^^1^t^iiiu^^j/— отдел (служба) за ек-
20. Немско-български икономически речник
306
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
бптдтoтн
V^rsa^i^i^^n^t^ie^r^n j/ -en —— авизо за изпра¬
щане на стока: амс. Versandanzeige
Versandanzeige / -п — извтстит (авизо) за
изпращане па стока, съобщснит за експе¬
диция
VereandaiTtrag m, - — нартждант за екс¬
педиция
Vrrsandavls л, -е — съобщение за експеди¬
ция
versandbereit adj. — готов за експедиция
Vereasdbrrrlteehaft/-— готовност за изпра¬
щане (експедиция)
Vereanddokiment л, -г — документ при
изпращане (експедиция) на стоки
Veгeasddokimente pl — документи за екс¬
педиция
versand fertig adj. — готов за експедиране
Versandhafen т - — пристанище, откъдгто
сг изпраща сгокага
Versandhandel т — колетна (каталожна)
търговия
Versandhaus л, -чсг — търговска къща за
доставяне -а поръчки на адреса па клиента
Versaudkostenpl—порто; такса за колетна
пратка; разходи за експедицията
Versandpapiere pl—транспортни докумен¬
ти
Versandpartlc f— партида от стоки, които
предстои да Оъднг експедирани
Versand shUein т, -е—експедиционна това¬
рителница
Versand stelle f—— експедиция
Versandvcrtretrr т — 1. с предварително
показване на образци; 2. търговски агггт,
продаващ стоките па своята фирма по до-
мовгтт
Versand weg т, -е — транспортен път, мар¬
шрут
verecUrrTen tr. — изострям (конкурентна
борба); засилвам (напрежение); увелича¬
вам (ггмпо, наказание); ускорявам'; das
Problem [durch Akk.] - — изострям проб¬
лема със (чрез)
verehhrrTen refl. — изострям ст, засилвам
сг, увеличавам ст; die Gegensätze - sieh —
противоречията ст изострят
verschärft — изострен; mit -er
Aufmerksamkeit — със заострено внима¬
ние
Verschachtelung/ — ш-корпорация
verschaffen tr. — намирам (работа, жилище,
пари); доставям, набавям някому или на
себт си нтщо; sieh [D.] einen Namcn - —
извоювам си имг
verschicken tr. — изпращам; експедирам
(стоки)
VerecUlhbebaUshoT т, -че — разпределител¬
на гара
verseUicern tr. — 1. размествам, премест¬
вам; маневрирам (вагон); 2. отлагам
(срок); 3. търгувам, продавам -а черно
(првн.) (разг.)
VersclUeCbnsJ/ -es — 1. отсрочка; 2. пре¬
местване, маневриране, мантвра, размест¬
ване; 3. промяна; 4. пренос (данни) (ЕОД)
verschieden adj. [von D.] — различен от
verschiedenartig adj. — различен, разнооб¬
разен, разнороден
Verschiedenheit /-f s — 1. различие, разли¬
ка; 2. разнообразие
Verschiffen п — гатоварвант и изпращане -а
кораб
verschiffen tr. — натоварвам и изпращам
кораб
Verschiffung/— изпращане (превоз) по мо-
рт
VcrseUifTnngskoetrn pl — разходи за нато¬
варване -а кораб
verschlüsseln tr. — кодирам, шифровам
VcrschlüsssiuiSJ/ -ns — 1. кодиране, шиф¬
роване; система за кодиране (ЕОД)
Verschlag т, -ч — дъротга опаковка
verschlagen tr. — заковавам с дъски; отде¬
лям, преграждам с дъски
verschlechtern tr. — влошавам
verschlechtern refl. — влошавам ст
Vfreclhl!rlUurllns/ -en — влошаване
verschleiert adj. — прикрит, забулен
VerschilCerlшs/ — прикриване
Verschleierung drr Bilanz — скриване ис¬
тинското състояние на баланса
Verschleiß т — износване, остаряване, из¬
хабяване, изтриване
verschleißen tr. — износвам се, остарявам
Versclileißfcstii^^i^^t/— устойчивост на из¬
носване
VcrehhlclBquo)u/— коефициент -а износва¬
не (на основните фогдовт), изразтн в про¬
цент
Verschleißteil т -е — (Оързо)изгобваща ст
част
verschleppen tr. — протакам
VerechieppungJlukrtk/—тактика на прота¬
кане
verschlimmern tr. — влошавам
verschlimmern reß, —— влошавам ст
Vcгschilmmerllis/— влошаване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
307
vctsehlnssen adj. — въздържан (прен.);
hinter —еп Türrn — при закрити врати
Verschluß m, -ssc — ключалка, катипае,
unter — lagern — хъmиним (като залог) в
миенечЕскии склад (до плащане ни митото)
Vercchlußanc-kcnninie / -ssc — миепзгЕCs
ке документ, доказващ надеждността на
мcmплгaските пломби
Vcrccelußycbülrr/ —еп — такса за пломби¬
ране
VersthmcIzzuny’— обaдзнизапa; сливане;
срастване
verschmutzen tr. — замърсявам
VrtsehmuizudycytaU m, -е — пизх ни зи—
мъесизапл
vcrschrciecn tr. — преписвам (имот)
verschulden itr. e. — задлъж^еам, затъвам
в дългове, дължа
Verschulden п — зина; durch sein —— по
негова зина; ohne mein * — не по моя вена
verschulden tr. — ставам причина, зппонЕП
съм за нащо
verschuldet adj. — задлъжнял, затънал в
дългове, обеaмепaп с дългове; - ecln —
дължа пирп, лмам дългове
VcrschiUiluun g/ — дългове задлъжнялост;
Uic * abbaucn — опрощавам дълг
*, äußcrr — аадължепcе по зъпшпиmе заеме
* , innctc — аадъnжепnе по вътрешните за¬
еми
vr-cchcn adj. [mir D.] — 'снабден със
Versehen п — грешки; пaзI^имаI^ие; недог¬
леждана; aus — — по пезпзмапдa, поради
нЕдоглеждане; ce war cin * von mit —
беше грешка от моя страна
versehen tr. — 1. водя, грижа са за (домакин¬
ство); 2. nаnъnпизам (служба); sclnc
Pflichten gewissenhaft * ■— папъnпизам
добросъвестно задълженията сп; 3. [mir D.]
снабдявам със; mir Sicycl — — снабден с
nегаm, подпечатан
vc-cchcn reß. — сбъркним, допускам греш¬
ки; заблуждавам се
ve-cehenillch adv. — по погрешка, от наени—
маниа
vcucclbständiyin reß. — 1. основавам собс¬
твено предприятие; 2. ставам самостояте¬
лен, обособявам са
versenden tr. — изпращам, доставям
Versende- т - експедитор
vrrscraen tr. — L залагам; 2. премествам,
размествам; jmln in Ulc Lage — ., ctw, zu
iun—давам някому възможност ди напра¬
ви нащо; sich in Uic Layr [G.J *—поставям
cc е полхжaпието ни някого
V^i^ic^Ir^i^r^n^j/ -cn — преместване, размест—
вана
^1-111^11 tr. — заразявам (паъелепиa, вода)
verseucht adj. — заразен
VerceuchuunJ/ —en — заразявана
Vc-cichcrct m, — заътрззхззтaл
vcrsichc-d rr. [gegen AkkJ — застраховам
(къщи, кола, живот) срещу (против) нещо;
[D., AUU.] — — уверявам някого в нащо;
jmdn einer Sache [G.] *— уверявам няко¬
го е нащо; eich * lassen застраховам са
vIrsieeert adj. — уверен, сигурен; — sein —
уверен съм
Versicherte m, —n — зистеизоззн; осигурен
'Vei■sicheruIldJ/— застраховка, аистеиххза—
не; осигуровка; eine - abcchlirßcn — зас¬
траховам се; сключвам застраховка; cinc
-* kündigen — прекратявам застраховка; -*
beireiben — уреждам, привя застраховки
*, abgIUütair — временно застрахована
*, n-cimill1gc — доброволно застрахована
* , soziale — социално застраховане (оспгу—
еизапе)
Versicherung auf LebenezriC — пожизнено
застраховане
Versicherung auf dcn Todesfall — застра¬
ховка в случай на смърт
Versicherung füt Ucn Kranuee1/cnall —зас¬
траховка в случай ни болест
Ve-sicerrungsakrirn pl — икцзл на застра¬
хователна компания
Versichirunysaktiengrscllschaft / -cn ——
застрахователно икцдонарно дружество
Versicherunysansialt / -еп — застрахова¬
телно дружество, азъеразхззтелaн ипстз-
тут
Verciehcrunysaunsicet /—зиътрззхзатaлaн
надзор
Versicherung jCörrce/ ’ -п — застеаххззтaл-
ни борса
Vercichcrunysbiit-ag m, — — застрахова—
телна вноски
VercicherungsЪeesCeionogunJ/ —сп — заст¬
рахователно удостоверение
Verc1eeerudyshelirag т, ■=•£ •—• застрахова—
тална суми
Verc1eeerunycdnkumen/ п,~е —— документ
за застрахована (на стока)
VercieeItUdgcnrndc т — аастезххзаеaлaн
фонд -
Vc-cicerrunycgIccllcehant / —cn — застра¬
хователно дружество
Verclcherunysmarkt т, — — застраховате-
308
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
лен пазар
Verstcbcuungsnacbwcisbcfl п, -е — книга
(регистър), удостоверяваща направените
застраховки
Versiehrrunesncbmer т — 1. — вземащият
застрахователната сума; 2. осигуреният, в
чиято полза е застраховката
veretcheuunesptiicblig adj. — подлежащ на
задължителна застраховка
Vcrjicbeuungspnliee /,-п — застраховател¬
на полица
VersichecungsertimikC/— —п — премия, внос¬
ка по застрахователна полица; застрахова¬
телна премия
Vcujiehcrungsechulz т — гарантиране на
застраховките
Versieberungsunternebmen п асттра-
ховзсслта компания '
Versieh е uungjvcuctn от, -е ■— застрахова¬
телно дружество
VrusichcuungsvrueiD auf Gegenseitigkeit
(VVaG) — Ззсстзховзсссто взаимно дру¬
жество в Германия
VcrsiehcгungjvcrbäItDis п, -ssc ——— взаимо¬
отношение при застраховане
Vcrsichcrnnesvcerrätcu т — агент, деятел
на застрахователно дружество; застрахо¬
вателен ргснс
Versicherungsvertrag »т, •— — договор за
застраховане
Vcrstcbcrungjwerl нт, -е — застраховртсла
на стойност
Veustchcrungswejen п ——■застрахователно
дело
VeustcbeuungswirtsebaUt f — застрахова¬
телна система, застрахователно стопанст¬
во
VcrsiehrrungsaertlПkat и —- застраховате¬
лен сертификат
Veujichcrungsztns от, -еп — ззссрахоязтел-
на лихва
VersjlUcruuDg’— продаване имуществото
на ликвидирано дружество
Version /— версия, вариант
versorgen tr [mit D.] — снабдявам със
VersenuguDg-rD— 1. обслужване; 2, снаб¬
дяване, осигуряване на издръжка
Vcusorgungsausglcleb т — изравняване на
издръжката
Veujorgungsbetricb от, -е — комунално
предприятие за елект^«^, водо- и газо-
снабдяване
Versorgungscharakter т — характер, роля
на издръжка
Veueor•gungenivc аи п—степенна снабдяване
Verenrgungsuntcrnchmcn п — комунално
предприятие за електро-, водо- и газоснаб-
дяване; еж. Vcreorgungjbctuicb
Versnrgungswcrle pl—акции на комунално
предприятие *
verspätet refl. — — закъснявам
Verspätung j/ -en — закъснение
Vcrepälungjzctl / — просрочване, — задържа¬
не, —закъснение
Verspälungjzinjen pl— глоба (в процент) за
просрочване на плащанията
verspekulieren tr. — .загубвам (пари) при
спекулации
Versprechen п —— обещашзе
versprechen tr. [D., Akk.]—обещавам няко¬
му нещо
tr. — придавам градски харак-
тер(облик)
verständigen tr. [vonD.,— über Akk.)—уведо-
мявам за нещо
veusländieen refl. [mit D., über Akk.] — раз¬
бирам се c някого; споразумявам се с ня¬
кого за нещо (прен.)
Versjältdi|’ennJ/ -еп — 1. разбирателство;
споразумение; съгласуваност, договоре¬
ност; cs wurde keine * erzielt — не се
стигна до споразумение; 2. уведомяване;
връзка; комуникация, диалог
VerstäDdigungsberettscbaft / — готовност
за водене на преговори (за споразумение)
VcrsläDdigungsmiltcl п — средство за ко-
муникрция, средство за общуване
verständlich adj. — разбираем, понятен;
ясен, разбран; jmdm ctw. - machen —
изяснявам някому нещо; sein Verhalten ist
-- — държането му е понятно
vrueläneliebruwetec adv. — крксо се разбира
от само себе си, естествено
VersSändllielheit/— 1, лекота при възприе¬
мане на информацията; 2. разбираемост,
яснота
Verständnis п [für Akk.] — разбиране, усет,
чувство за; das сг1с1сЬ1^^1 das ~ — това
улеснява разбирането
verstaatlichen tr. — одържавявам, национа¬
лизирам
VcrsSaaStIkhllnDJ/ -en — одържавяване, на¬
ционализиране
versteckt adj. — скрит
versteckte Reserven — скрити резерви
Versteigerer т—лице, което провежда пуб¬
лична продажба; рукционист
vcretclerun tr. — продавам на търг
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
309
VersltCeerrisg;-cs — търг, публична про¬
дажба
-, öffenUleUe — публичен търг
vrr steuer bar adj. — облагаем e данък
versteuern tr. — облагам e данък
Versteuerung/[vos D.] — облагане e данък
Verstoß m, -e [gegen Akk.] — простъпка
спрямо, нарушение на; ein - gegen das
Gesetz — нарушение на закона
verstoßen itr. [gcgcn Akk.] — нарушавам,
прссгъпвам нещо (закон); игнорирам;
gegen das Gesetz нарушавам закона
verstreuen tr. — разпръсквам, разпилявам;
разсипвам
Versuch m, —т — опит, гксптрименг, тесг;
пробваге, опитване; einen - anstellen —
правя опит, опитвам; einen - machen —
правя опит, опитвам
VersuchueasSatttf -cn — научноизследова¬
телски институт
Versuchsarbeit /- -ns — експериментална
работа
Verenchsdatcn pl — опитни данни
VcreucUsmodell и, -е — експериментален,
опитен модел
VersuchsseH-u/ -п — стрия от опити (изпи¬
тания)
Versuchswcrbusg f— експериментална
реклама
vertagen tr. [auf Akk.] — отлагам, отсроч¬
вам за
vertagen reß. [auf Akk.] — отлагам ст за
Vertagung/Xaif Akk.] — отлагане за
vertausendfachen tr. — увеличавам хиля-
дократго '
verteidigen tr. —защищавам
Verteidiger т —■ защитник
Vcrteldigusueinduetrie f отбранителна
промишленост
verteilen tr. — раздавам; [unter Akk..
разпределям между; Gewinn разпре¬
делям печалба; nach Köpfen - — разпре¬
делям на глава
Vrrlrilrrvermrrk т,-е — забележка на по¬
дателя (изпращача)
Verteiiu njj/—разпределение; раздаване (га
пари); разпределяне
Verteliungelehref— теория за разпределе¬
нието
Verteilusgezueammrnhang т, ■че — обвърз¬
ване -а разпределянето
verteuern tr.—оскъпявам, повишавам цена¬
та; drr Zoll verteuert dlc Ware — митото
оскъпява стоката
verteuern reß. — поскъпвам; dic
Lebensmittel - sleU — хранителните про¬
дукти поскъпват
Verteuerung— оскъпяване; повишаване на
цените, поскъпване
vertiefen tr. — 1. задълбочавам, засилвам (за
противоречия); изострям (за криза); 2.
усилвам, засилвам (за впечаглтнит)
vcrtiefcs reß.. [in Akk.. in (AU)- — за¬
дълбочавам се във (прен.)
Verticfingj/— задълбочаване (прен.)
Vertlkalkonzcrn m, -c — вертикален кон¬
церн, концерн e вертикална йерархия
Vertikaltruel т, -s — вертикален тръст,
тръст с вертикална йерархия
Vertrrullchkretu/— съвместимост
Vertraj т, -чт—договор, контракт; der - ist
abghlauTrn -— срокът на договора т изте¬
къл; einem - britrrten — присъединя¬
вам ст към договор; einen - aescUlirßen — -
сключвам договор; einen - annulieren —
анулирам договор; eisen - aufkündigen
дегонсирам договор; einen ~ auflösen —
разтрогвам договор; einen - brechen —
нарушавам договор; einen - elnhaltcn —
спазвам договор; einen - erneuern — въ¬
зобновявам договор; einen - kündigen —
развалям договор; einen - schließen —
сключвам договор; kraft dcs - s — по си¬
лата па договора; laui съгласио дого¬
вора; vom - zirUhklrcten — отказвам сс-
от договор
- , rinsrilluer —едностранен договор
- , gUlliJrr — действащ договор
- , gegenseitiger — двустранен договор
-, mündlich geeehlosseser—устен договор
~ , mrltilateraler — многостранен договор
-, rechts unjlricUrr — неравноправен дого¬
вор
- , stornierter — сторниран договор
unbrTrleleter — безсрочен договор
- , wirksamer — - действащ договор; вж.
Vertrag, gültiger
- , zweiseitiger — двустранен договор; вж,
Vertrag, gegeneclliuer
Vertrag zugunsten Dritter —договор о пол¬
за на грего лицт
vertr а glich adj'. — договорен, с (чртз) дого¬
вор; споргд договора
vertraulich adv. — по (с) договор
vertraJUihU gesichert — гарантиран с дого¬
вор
vertragliche Verpflichtungen — договорни
задължения
310
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Ver/-aycaelaun т—паеичапе срока на дого¬
вора
Vert-aysabschluß т, — сключвана на до¬
говор
Vertragcabcchlußf-lsi f— срок ни сключва—
не ни договор
Ver/rаgeаemieklung f — операции по
иапълнепnл на договора (доставка, .п^зе-
мана, разплащ.)
Vcrt-aysanyrhot п — предложениа за
сключване на договор, оферти
Vcrtraysant-ay т — предложЕние за сключ—
вана ни договор; еж. Ver/uaycanyebn/
Ver/raycarten pl — видове договори
Veriraysaufiebungg'— отмяна (депхнсиеи-
не) на договор
Ver/ragshrUlnyunyen pl — договорни усло¬
вия
Ve-trayshezlihungen pl- — договорни оепо-
шанся
Vert-ayshlnUung / — договорно задълже—
пле; договорна обвързаност
vrti-ayserüeh1y adj. —който с нарушил до—
говор; vi-i-ayse-üchig werden — нару—
шавам договор
Ver/raysh-uee т — пирушaпзл ни договор
Vdr/raysf-elhrli /— свобода пре сключвана
на договори
vrtitagcyebunUen adj. — обвързан с дого¬
вор
vrtt-agcgemäß adj. — според договора, съг¬
ласно условията на договори
vertragsgemäß adv. — съгласно договора
veritagsyerreh/ adj. — съгласно договора;
вж, vertragsgemäß
Vert-aysge-iellt е, —е — арбитраж
Vcrt-aychänUIe- т — търговец, работещ на
договор
Vert-agsUIaucrl / -п — точка от договор
vcu/ta gclos adj. — бaадхгозхеaн
vertragsmäßig adj. —договорен
vertragsmäßig adv. — по договор, съгласно
договора
Vrrt-aysra-/ne- т договаряща
страна в договор
Veri-agsrtris т, -а — договорна цана
Vert-ays-rchi л, -е — договорно призо
Vert-agecanktionin pl — договорни синк-
цез
VertragecehirUevernahren л — арбитражно
съдопроизводство
Ver/-agssehI1rßrndc т,—п—договарящи са
страна, контрагент
Ver/-aecceeluß т — сключване на договор
(пре приемана на предложенде)
Vertragsstrafe с/ —п—неустойка, договорна
глоба, конвенционална глоба
Vcritaysci-afe'dyläueiget т — стрина в до¬
говор, която ееибза да плати глоба
Verr-agssSrafenveIpfliehliJndУ' — задълже—
неа да сс платят договорните глоби
Veritagcctreiiiykrlien pl — договорни раз¬
ногласия
VcrC-ayc-cystcm п. —а—системи от договор¬
ни хтнхшaпcи
Vrrtraycirrur /— спазвана на договор
Vertragsunterlagen pl — приложения към
договора
Vcr/ragcvcthäl/nissc pl — договорни хтпх-
шензи
VertraysvecIuI/ztinj/. —еп — парушлпеЕ ни
договор
'VertraysveesioCreuunJ/ — застрахована на
договор
ve-/-aysm1U-iy adj. — в нарушенил на дого¬
вора; който а в разрез с договора, наотго-
зарящ на договора; проезнорaгищ на дого—
зора; против договори;
vrr/rauin Ur. [auf Akk.] — хслапим са, доза
рязам .са, разчитам ни някого злд нещо;
[D.] - — змам доверие в някого
Vcriuaurn п [zu D .] —доверил във, към, ни;
im — darauf, laß — с надеждата, чл; раз¬
читайки (уповавайки се) ни този, че; [D.] —
schenken — оказвам някому донариа; das
* [G.] ginlrßcn — радвам са ни доверил
Vertrauensbeweis m, —л — доказателство
(признак) на доверил
Vertraurnshruch т — злоупотреба с дове¬
рието; — begehen — злоупотребявам а до¬
верието
Vertraurncfraye / -п — въпрос ни доверил
Vertrauincinte-csse п — компенсация на
вредс, получени поради доверил към ва¬
лидността на договора
Vert-auensleu/e pl — дозлеепи лица
Vert-aurncmann m, —-leuie — доверено ли¬
ца; отговорник
Ver/rauencpersnn/ —еп — доверено лица
Vcrtraurncsacee/t —-п — въпрос ни донарие
VerttaurdcsehaUenvr-s1ehe-ung / — заст¬
раховка срещу щети, които могат ди въз¬
никнат зследстзиа доверие в договора
Vertrauensstellung^,—сп—отговорен пост,
отговорна служби
vertrauensvoll adj. — изпълнен а доверие;
cinc —е Zusammrnaubeli почиваща ни вза¬
имно доверие съвместни работи
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
311
Vertrauensvotum л, —tcn, -ta — гласуване
(вот) на доверие
vertrauenswürdig adj. — достоен за дове¬
рие; добросъвестен (за фирма)
vcuttauenswcekcne adj. — вдъхващ доверие
vertraulich adj. — поверителен, секретен;
Streng —! Строго —поверително!; eine ~е
МПИеПипа — поверително съобщение;—
eine ~е Sitzung — закрито заседание
Vertraulichkeit / -еп — 1. секретност; 2.
фзмuсизттост; mit aller ~ behandeln —
разглежда се при запазване на пълна тайна
vertrant adj. (mit D.]—познат, запознат със;
steb [mit D—] ~ machen — запознавам се
отблизо (основно) с нещо
Vertraulhtit_l,-cD [mit D.] — осведоменост
върху, основно познаване на
vertreiben tr. — пласирам (стока), прода¬
вам; seine Zeit - -— убивам времето си
VertrtCbueDa,—en — пласмент, продажба
vertretbar adj. — 1. може да бъде представ¬
ляван; 2. —оправдан, приемлив (мерки)
vertreten tr. — 1. замествам, заменям; 2.
поддържам, застъпвам, защищавам (пра¬
во, мнение); 3. представлявам, представям
(фирма); ein Unternehmen ~ — представ¬
лявам предприятие
Vertretene nt, -п — представлявано лице
Verlurteu des öffentlichen Interesses —
представител нр държавни интереси
Vertreter т — I. агент; 2. заместник; 3.
представител (на фирма)
-, bevollmächtigter — упълномощен пред¬
ставител
Vertreterfi•mes/ -еп — фирма-агент
Verluctcrprtvijlnn / -сп — комисиона на
търговски представител
Vcrtuctcuvrrluag т, •=« —договор за предс¬
тавителство
Vcr^«Сиеп,// — 1. заместване, изпълняване
на нечии задължения; in * (i.V.) —— изпъл¬
няващ длъжността, в качеството нр замес¬
тник; 2. застъпване, отстояване; die ~— Ccu
Interessen — отстояване на интересите; 3.
прсдсmзяuсслстяо
~, auftuagslnsc — представителство без по¬
ръчения
~, bevollmächtigte — пълномощно предста¬
вителство
Vcrtue'lungsmachl / — пълномощие да се
действа в качеството па представител
vertretungsweise adv. — в качеството нр за¬
местник, като заместник
Vertrieb т— отдел "Пласмент"; пласиране,
продажба, пласмент
Vertrieb von Büchern — разпространение
на книги
Vcrlr■icbsablciIuDg / -еп — отдел по плас¬
мента
Verlrirbskartctl п — пласментен картел
Vcululcbsenstcn pl—разходи по пласмента
Vcrtuicbslciteu m, орга ни'^тор ^T^т^>^г^I^cа-
дител) на пласмента
л,-е —мрежа за пласиране
Vcrtrirbsurcbl и, -е — право на продажба
(на разпространение) на стока
Vertriebsweg т, —е — 1. канал за пласмент;
2. търговски път
vertrusten tr. — образувам тръст
verunreinigen tr. — замърсявам (вода, въз¬
ДУх)
Vcrunreinigungy’ -еп — замърсяване
veruntreuen tr. — злоупотребявам, присво¬
явам, обсебвам (пари)
Verunircuuegs/ -сп — злоупотреба, прис¬
вояване
verursachen tr. — причинявам;— създавам
(работа, трудности)
Verursacher m, - причинител
vervielfältigen tr. — размножавам
vervielfachen tr. — увеличавам многократ¬
но; учетворявам
vervollkommnen tr. — усъвършенствам
Ver vo llkom m n eng/— усъвърше тствзне
vcrvnlljlänelgcn tr. —допълвам, попълвам;
комплектувам
Vervollständigung / -сп — допълване, по¬
пълване; комплектуване
verwahren tr. — съхранявам, пазя;
Wertpapiere ~ — съ»хрянявамг ценни кшжаа
verwahren refl.. [gcgcn Akk.] -— протести¬
рам, възразявам против
Verwahrung / — 1. протест, възражение;
eine ~ erheben — протестирам; 2. съхра¬
нение; etw. in ~ geben — давам нещо на
съхранение; in - hsHen — пазя, съхраня¬
вам; in ~ nehmen —- взимам на съхранение
verwalten tr. .— 1. завеждам (служба); 2.
разпореждам се със (пари); Wcrtpcpierc *
—разпореждам се с ценни книжа; 3. управ¬
лявам, ръководя
Verwalter т управител ( администратор
VerwaSlueg/— 1. администрация, орган на
управление, управа; управление, ръковод¬
ство; 2. администриране, координация; 3.
обслужване
VcrwaIlungsaDgcjlclllc т, -п — админист¬
ративен служител
312
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Verwaltunjsapparat m, -е — администра¬
тивен апарат
Verwaltusgsaufwand т — административ¬
ни разходи
Verwaltungsbehörde f, -п — администра¬
тивно учреждение ■
Verwallusgsgemeinkoelen pl — админист¬
ративно-стопански разходи
Verwaltungsorgan и, -т — администрати¬
вен орган
Vcrwallunuepereonal п — адмтгтбтрнгто-
-о~управлггбии персонал
'VerwaltunuerecUt т —- административно
право
VcrwaItungssluaaf е/ -п—административно
наказание
Verwallunueeyslrm п, —т -— система на уп¬
равление (обслужване)
Verwaltungsweg m, -т — административен
път; auf dem -г—по административен пъг
verwandeln - tr. — променям, преобразявам;
* [in Akk.] — превръщам, трансформирам
във
verwandeln refl. [in Akk., zu D.]—променям
ст; превръщам ст във
Verwandlung j/ -ns — превръщане, транс¬
формиране; трансформация
Ver■wässerllns J/— разводняване
Verwässerung des Arteeskafitale—развод¬
няване на акционерния капитал
verweigern tr. — отказвам (плащане, подпис)
Verweigjeungj/— отказ
Verweigerungsfall m, - — случай на отказ;
im о случай -а огказ
Verweis m,-e — 1. бележка, мъмргге, пори¬
цание; [D.] einen - erteilen — правя няко¬
му забележка, мъмря, укорявам някого; 2.
указание
verweisen /п — правя забележка, мъмря;
укорявам, порицавам; 2. [auf Akk.]
препращам към -гщо; [D., Akk.. - — заб¬
ранявам някому нещо
VerweieeIlgJ/— позоваване (га договор)
verwendbar adj. — 1. използваем, годен; 2.
приложим (мегод)
Verwendbarkeit / — годност,- използвае¬
мост; пригодност, приложимост; практи¬
ческа полза
verwenden tr. [zu D.J — използвам, прила¬
гам (знания, средства); употребявам, из¬
ползвам за; viel Zeit [auf Akk.] - — отде¬
лям много времт за нтщо
VerwceneugJг — употребяване, употреба;
използване; прилагане, приложение; keine
- [für Akk -] finden — не мога да използвам
нещо, не намирам приложение за нещо;
keine - [für Akk.] haben — пт мога да
* употребя нтщо, -е намирам приложение за
-гщо; zur "kommen — влизам о употреба,
намирам приложение, използвам ст
verwertbar adj. — използваем.
verwerten tr. — използвам, оползотворя¬
вам; in der Praxis -- — прилагам в прааки--
кага
Verwertung des Kapitals—увеличавапт (ea-
могарнстванг) па стойността на капитала
Verwertung / — L използване, прилагане
(на капитал); оползотворяване; 2. реализа¬
ция (на изобретт-ие); 3. самонараствапт
(на стойност); 4. утилизация (на отпадъци)
Vecwice(eilunnj/ -еп — усложнение, конф¬
ликт
verwinden tr. .— превъзмогвам, -преодоля¬
вам, понасям (загуба) (прен.)
verwirken tr. — загубвам (право) (по своя
вина), проигравам
verwirklichen tr. —осъществявам, реализи¬
рам
^^j^'^Ii^I^IIi^I^i^i^S! j/ — осъществяване, реали¬
зиране
Verwiekuugj/ — загубване, загуба (на пра¬
во)
Verwirkungsklausel/ — точка в договор за
загуба на права при неизпълнение на за¬
дълженията
verzögern tr. — забавям, протакам
verzögert adj. — 1. забавен, Онвгодтйбтонщ)
2. отсрочен; 3. със задръжка, със закъсне¬
ние
Verzögjerrgr J/ -ns — забавяне, протакане,
закъснение, забавяне, задържане, просроч¬
ване
verzüglieU adj. — забавтн, закъснял
Verzehr m ■— погреблтпие на хранителни
продукти
verzehren tr. — употребявам хранителни
продукти
verzeichnen tr. —отбелязвам, регистрирам,
вписвам о (списък); einen Rückgang
отбелязвам, регистрирам спадапт -
Verzeichnis л, -не — списък, опис
V^er^cC^tt^tlm^j^j/— картотекиране
verzetteln tr. — картотекирам
Verzicht т [auf Akk.] — отказ, отказване (ог
нещо); * üben [auf Akk.] —отказвам ст ог;
* leisten [auf Akk.] — отказвам ст от
verzichten itr. [auf Akk.] — отказвам ст от
verzinsbar adj. — олихвясм; вж. verzinslich
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
313
verzinsen -tr. •— плащам лихва, хллззязам
(влог); [DJ das Geld um 3% * — плащам
3% лихва върху пирита
verzinsen refl. —— олихвявам са; das Geld
verzins/ eich um 3% — парстл се хлзззи—
вит с 3%, парите носят 3% лихви
Verzinsung einer Anleihe — начисляване ни
лихви по зием
Vei-zoncung’— 1. изплащане ни лихви; 2.
начислявана ни лихви
ve-an1lbar adj. — облагаем с мито; det —а
P-ris — облагаема с мито цени
verzollen tr. -— 1.- облагам с мито; 2. плащим
мито .
V^i^n^ni^r^n^//— 1. облагана с мето; 2. плаща—
на на мето
Verzug т — банепе, протакане, закъснение;
забавяне; изоставане; задържана, просроч¬
вана (на плащане); bci — der Zahlung —
пре забавяне ни плащането; in — grra/en —
просрочвам плащането; забавям нещо,
изоставам в; in - sein — изостанал съм с
нещо, забавел съм нащо; ohne ■ Езз
отлагана, незабавно
Verzugszins гд -еп —глоба за просрочване
Verzugszinsen р! — лихви зи просрочване
(на плащана), лехви зи закъсняло плащана
vrrzmciyen refl. — разклонявам са
Verzweigung-/, -еп — разклонениа
via (lat.) — епа, по, през (за отбелязване пътя
ни пратка зле стока) (търг.)
Vlehwi^irtschafC /— животновъдство
Viehzucht / — женoтнхнъдстзх
vielfach adj. — многократен
vielgefragt adj. — много търсен
vielseitig adj. — многостранен
Vielseitigkeit /— мпогхътезппоът (пеЕП.)
vierfach adj. -— гamnрзkраеaп
Vlcrirl п — 1. квартал; 2. четвърт, четвър¬
тинки
vierteljährig adj. — тримесечен; който траа
(продължава) три месеца
Vierteljahr л,-а —ерзмеъaчзa
Vi1li<uI1*tionj/— превръщана на предявитсл—
ски ^—3 книжа в поименни
vlnUulic-en tr. — 1. обвързвам, задължавам;
2. превръщам предявител ските деппз кни¬
жа в поименни
visitieren tr-. — проверявам, знспектзеам
Vlc/awecheel т — мепnmеnпnци на •
тел
Visum п — визи
Vüikerveri-aycrceh/ л — международно до¬
говорно право
Volksbank/ —cn — народни банки (здд упз—
зарсеални банка в Германия)
VolksUlchte /— гъстота на насaлaпието
Volkseinkommen п — национален доход
Volksen/schcie т — референдум, всенарод¬
но допитвана
Volkswirt т, -е — икхпхмисе
Volkswirtschaft / — народно стопанство;
зпономспи
volkswirtschaftlich adj. —пародносехnипъкл
Volkswirtschaftslehre/— политическа ико—
помеи
VnlUswirtschaficp1an m, =л — наеодпоътоs
панскс план
voll adj.— пълен; Ue- —е Sa/z Dokumente —
пълнеят набор документи
Vonarhcii/— пълна заетост
'Vor1auriuatt^nnJ/—пълно натоварване
vollautomatisch adj. — напълно автомати¬
чен
voltau/oma/icicr/ adj. — напълно автомати-
зсрин
vn11heschäntig/ ecln — работя на пълно ра¬
ботно време
Vollbeschäftigte m, —п — работещ на пъллн
работен ден
Vollbeichhfttiyirny/— пълна заетост; рабо¬
та на пълен работен ден
vollgültig adj— — напълно заледен
vollgültiger Anspruch—законни пеетендзп
vollgültiger Beweis — убедително доказа-
тanътзх
Vnl1gcm1dn т — пълна печалба
Vollgito ■ п — пълно джиросване; вж.
VollindocsamenC
Vollhafter m, член на КД. носещ неог¬
раничена отговорност
VnllinUneeamen/ п — посма-о (пълно)
джпро
volljährig adj.—пълнолетен
VolljähtiyUriC /— пълнолетие
. Vollkaufmann т — търговец който има
всички праза съгласно търговския закон
Vollmacht/ —сп — пълномощно; пълномо¬
щие, дозсеaпосе; Uic uneingeschränkte —
haben — змам неограничени пълномощия
Vollmachtgeber т — упълномощи-ел
vollmechanisierC adj. — напълно мaзапзадs
ран
^^^11^^^i^tlг^I^isieeiIr^i^J/— пълна мaха-изанея
Vn11mnnnpn1 п — пълен (изключителен мо—
топол)
vollstreckbar adj. — подлежащ на лапълнеs
нил (юр.)
314
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
vollstrecken tr. — привеждам (присъда) в из¬
пълнение. изпълнявам (съдебно ртшггиг)
Vollstrecker т — изпълнител (па съдебно
решение)
Vollstreckung^, -еп — изпългтпит (га при¬
съда)
Volletrrekungsbrfrhl m, -е — изпълнителен
лист
Vollvcrlust т, -е — пълна загуба
vollwertig adj. — пълноценен
vollzählig adj. — о пълен състав
vollzählige Liste der Mitglieder —- пълен
списък -а членовете
Vollzähligkeit /— пълен състав, пълтг брой
vollziehen tr. —изпълнявам (поръчка); осъ¬
ществявам, привеждам в изпълнепит
vollziehende Gewalt — изпълнителна власт
'Vollzieeur^n j/— осъществяване, привежда¬
не о изпълнение
Vollzug т — изпълнение, извършване
Vollzngsfrlst /— срок на изпълнение
Vollzugsorgan л, —т — изпълнителен орган
Volumen п — обем; dem - nach — по обем
Vomhundertsatz т —— процентен размер,
процент
vor Hitze schützen! — пази ог висока темпе¬
ратура! (надпис върху опаковка)
vor Nasse schützen! — пази от влага! (над¬
пис върху опаковка) .
Vorakzrpt л, —е — предварителен нкцтпг
Voranschlag rn, -=е — предварително изчис¬
ление (га разходи); предварителна план-
смстка, предварителна калкулация
Vorarbeit / -еп — подготвителна (предва¬
рителна) работа
Vorarbeiten pl —- предварителни проучва¬
ния
voraus adj. —— напртд, отпред; im voraus —
предварително
Vorauseedingung / -es — предварително
условие
voraneeeetellos tr. — предварително поръч¬
вам
vorausbezaUlcn tr. — плащам, заплащам
предварително
Vorausbezahlung / -еп — предварително
плащанг
Vorаuekаeee / — предплата; -- —
предплата в брой (при даване на поръчка)
Voraus klage / -п — предварителен иск
'Voraurluisluing-en—авансово (предвари¬
телно) плащане
voraieplanhn tr. — планирам, запланувам
предварително .
Voraussage / -п — прогноза, предвиждане -
Voraussagen tr. — прогнозирам
voranserUen tr. — предвиждам
voransertzen tr. — предполагам, приемам
vorausgesetzt, daß — — при условие че; при
положение чт
Voraussetzung/ -еп—предпоставка, усло¬
вие; uster der - ,- daß — при условит чт;
eine * auTelcllen —поставям условия; eine
- erfüllen — изпълнявам условит; * еп
schaffen — създавам условия
Voraussicht / — 1. предвиждане, прогноза;
2. предположение, предвидливост
Vorauswahl /— предварителен избор
vorans/aUlcn tr. —— предплащам
Vorauszahlung/ -en—авансово, предвари¬
телно плащане, предплащане
Vorbc d ingung -ns [für Akk.) — предвари¬
телно условие, предпоставка за
Vorbehalt m, -т — 1. задръжка, резерва; 2.
уговорка; условие; ограничение; ohne - —
бтз уговорки; unter - -— е уговорка; при
условие; unter - aller Reihte—при запаз¬
ване на всички права
Vorbehalten tr. — предоставям; alle Rechte
-! — всички права запазени!; die
Entscheidung war ihm -- — н- жг- Тс
предоставено да вземе решгнитго; да нап¬
рави нтщо
vorbrhaltrn refl. — запазвам си; sleU [D.]
das Recht - zu— — запазвам си правото
да-
Vorbrhallsuülhr pl — стоки, за чийго износ
т необходимо разргшенит
Vorbehandlung/ -es — предварителна об¬
работка
Vorecitrag m, ^в — предварителна вноска
VorbcT echitguig / — преимуществено пра¬
во
Vorbereilunn/ — подготовка, подготвител¬
на работа
'VoreeelehlteJng/— предварителен оглед;
- von Zollgut — предварителен оглед на
митнически говар
voreeetrllen tr. — правя заявка, резервирам,
ангажирам, запазвам предварително
Vorbestellung / -еп — заявка, резервация,
предварително запазване, ангажиране
VorbeiUm iming J/ -es — прогнозиране
vor beugen itr. [G.J — предотвратявам нещо
vorbeugend adj. —— профилактичен, преван¬
тивен
Vorbeugung / —— предотвратяване; профи¬
лактика; предпазване
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
V
315
VnrbcugungemaUnabmc / — предпазна
мярка
Vorbeugungsmaßregei /— предпазна мяр¬
ка: еж. Vorbeugungsmaßnahme
Vor bczaShunnj/— аванс
Vorbilanz / -еп — предварителен баланс
Vorderseite/ -g — предна (лицева) страна
(на банкнота)
Vordruck ос, -с — формуляр, бланка
Vorfall т — случка, произшествие
*’, geschäftlicher — стопанска операция
VoufaanzicrungskucdiU т, -е — краткосро¬
чен кредит, предоставян за преодоляване
на финансови трудности
vorfristig adj. — предсрочен
Vorgabezeit / -еп — време за предварисес-
на работа
Vorgang т, -«е — 1. процес; 2. счетоводна
операция
Vorgehen п — процедура
vorgenannt adj. — гореспоменат, вече спо¬
менат
vor geplant adj. — планиран предварително
vougc sch rieben adj. — предписан
Vorgesetzte m, -n — началник
Vorgriff m — прибързано действие, предре¬
шаване
Vorgriff auf künftige Einnahmen — креди¬
тиране за сметка на бъдещи постъпления
Vorhaben п — 1. комплекс от дейности; 2.
разработка/тема, проект; 3. намерение
Vorhand /— 1. право на преимуществена
покупка; 2. предимство
vorhanden adj. — наличен; * sein — налице
съм, съществувам; es ist nichts mehr ~ —
няма вече нищо, нищо не е останало от
Vorhandensein п — наличие, съществуване
Vorherrschaft / — господство, преоблада¬
ване
Vorher sag ас/ -п — прогноза, предвиждане
vorig adj. — минал, предишен, преден
vorigen Jahres, (vJ.) — миналата година
vorigen Monats, (v.M.) — миналия месец
vorjährig adj. — миналогодишен
Vorjahr л-е — миналата година
Vorkalkulation / -еп — предварителна кал¬
кулация
Vorkasse/— аванс; gegen аванс,
срещу капаро
Vorkaufsrecht и, —-е — право на предимство
при покупка
Vorkommen itr. s. — случва се, става
Vorkommen п — 1. залежи (от нефт); нахо¬
дище; 2. същестяувзтс. наличие
с^г^г^j^jT — предварително креди¬
тиране
Vnukrlegeprnduktlon / — предвоенно про¬
изводство
Vorläufer от пфедаеспик,— пр^^дт^^^^а
vorläufig adv. — временно, засега
vor läufig adj. — предварителен, временен
vorläufiges Angebot — предварителна
оферта
Voi-tagsCI-D — l, образец, модел, оригинал;
2. представяне (на документ); bei ~ — при
предявяване; 3. проект, предложение;
sofort bei ~ при първо искане
voulegcn tr. — представям; Dokumente -—
представям документи; den Scheck ~ —
представям чек
Vorlegung/—представяне, предявяване (на
чек, менителница); bci (gegen) * — при
предявяване
Vorlcgungsfriet / — срок на действие (на
предявяване) нр чек
VorlciisuegJ/ -еп —— 1. рярнс. авансово пла¬
щане; 2. подготвителни дейности; 3. произ¬
водствени разходи, влизащи в себестой¬
ността на продукцията от бъдещи периоди;
4. разходи за бъдещи периоди
*, verrechnete — авансово плащане
vorletzt adj. — предпоследен
VnrlicUeraDU ос, -сп — предварителен дос¬
тавчик
vorliegend adj. —даден, намиращ се налице;
dcr ~е Vertrag—настоящият договор; im
~еп Falle — в дадения случай
Vormunds sc ьП/— опека •
V^o^i^i^^ti^i^t^i^ia/—предварителна котировка;
предварителен курс (на ценни книжа)
'VorpaScilikeunDe'— предварителна палети¬
зация (нр товари)
Vorprüfing/-em —предварителна провер¬
ка; предварително изпитание
Vorprodukt п, -е — 1. изходен продукт; 2.
пробно производство
Vnrräteveuslebeuung / — застраховане на
запасите
vorrätig adj. — наличен; на склад; ~ haben
— имам на склад
Vorrang т — 1. предимство, преимущество,
приоритет; den ~ [vor D.) haben — имам
предимство пред някого; [D.] dcn - sUueiUig
machen — оспорвам някому предимство¬
то (приоритета); 2. предпочитане; 3. пър¬
венство
vnruaDeigaUл—преимуществен, приорите¬
тен; първостепенен, преди всичко; [Akk.] ~
316
V
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
verwenden — използвам нещо прЕдимно;
— sein — от първостепенно значение съм
Vor-anglykcit f — преимущество, преоре-
тет, предимство
Vor-any1ykcitcansptueh т — преимущест¬
вено право
Vorrat m, —=е [an D.] — запас, резерв ое; auf
— kaufen — купувам, за да са запася; in -
haben — имам нещо в запас
Vorra/sabbau т —съкращаване на запасе¬
те; лзпнпдинди ни запасите
Vor-aCcaU/lcn pl — резервни акциз
V^r-atche^<^iy^i^n^J/—дзпжанза на запасете
Vorr-tscsrrrlUг>e /0.— производство с цал
създавана на запаси
Vor-echt п — предимство; прпнзлaгзи; при¬
оритет
Vor-rehicaki1r / —п — педзиnaгпрхзапи ик-
цпя
Vor-echicgläubiyet т — пеcзпnегcеозан
крЕдитор
VorruhrsianU т — (предварителни) пенсля
(състоипcето; нл ааnnищапaтх) '
vorcchicßen tr. —давам аванс, авансирам
Vorschlag m,——предложение; проект; auf
einen ~ cingchcn — приемам, съгласявам
се с nеедложaппa; auf * [von D.] — по
предложанза на; einen — un/rvetrlten ——
внасям прадложенпа
Vorschlägen tr. — предлагам
vorechtribrn tr. [D., AkU.] — предписвам,
нареждам някому нащо
Vor хсЬг-ОПС/ -еп — наредба; прЕдписание
vrteeer1ftsmäßig adj. — съгласно наредбата
vrreee-1ftsтiUt1y adj. — в разрез с наредби¬
те
Vo-schuß т, -ssc — 1, изипс; предварителна
вноска; предплати; einen — gehen (zahlen)
— давам (плащам) аванс; als * ■— кито
азапъ; cincn « gewähren (clntäumcn) —
предоставям аванс; yegge срещу
аванс; 2. крадат
Vorschußwechsel т-авансова мансталнеца
Vorscir1гQzathundg/ —еп — авансово плаща¬
на
vor sehen tr. — предвиждам
Vorsicht f— внлманиа; предпазливост
Vrrc1cht-GIac-actbrrehIiee! — зппмаппЕ
— чупливо! (пидпдъ върху опаковки)
VorsSehlrmaakieIUUdУ —еп — предупредс-
телна маркировка (върху опаковка)
Vorsichtsmaßregel / -п — предпазни мярка
Vorsitz т — председателство; den - füh-rn
(haben) — председателствам; unirr Ucm -
[von D.| — под председателството на
Vorsl/zcnUe m, -n — председател, прези¬
дент . . ,
Vors/and m, <=e — ръководство, управа, уп—
еаззтaлпх тяло, управителен съзлт
VoretandssStzung/, -cn — заседание на уп¬
равителното тяло
vntsiceen itr. [D.] — възглавявам, завеждам
нащо; стоя начело на нащо . .
votc/chend adj. — предходен (текст); wie *
erwähn/ — какео са казва по-горс
Vorc/cheu т — ръководител, директор, уп¬
равител, началник, шаф
Vnreicllungsgespräeh л, -а — разговор при
представяне (на капдддиm за работа)
Vor/ril тл, -а — 1. полза; изгода; печалба;
c/т.■ isC vom -- — нещо е шг■хдп^х>; im * sciin
— намирам сс в изгодно положение; mit —
verkaufen — продавам с печалба; 2. пре¬
димство; nедззлегзя; превъзходство; пре¬
имущество; die Sache hat Urn — , daß —
работата има това предимство, че; die —е,
dic Nachieile — празмущастнати, ^дос-
татъцетл
*, absolute- — абсолютна изгода
—, bcldiuccitlgr- — взаимна изгода
“ 1 ycgrnsciiiget — взаимна изгода
— , komparativer — относителна изгоди
— , wittsehaf/I1ehet ’— nкопомзчеъkа изгода
vorteilhaft adj. — изгоден, полезен, благоп¬
риятен; gegenseitig vnr/rilean/ взаимноиз¬
годен
vo-tragrn tr. — прлнзъям, прехвърлям (на
нова сметка)
Vorverhandlungen pl — пеедзаепееnпc
преговори
Vorverkauf т — nреднзрлеaлпа продажби
Vorvertrag т, -е — предаарюгелен
Vorwahlnummer / —п — код за далечно
автоматично избиране
Vorwahl f— пеaдeаеителaн избор
vorwciern tr. — 1. показвам (документи при
nхcъкeипa; анапди); 2. предявявам (мени-
еелнзца)
vnrarigen tr-. — показвам; вж. votwclscn
Vorzug т, —е —предимство, преимущество,
преори-ат
VorzujsaUClc / —п — преимуществена ак¬
ция; пепзпnегcрхзапа акция
Vorzugsaktie ml/ Stiml^^^<^^t^r —привилеги¬
рована акция с право ни глас
Vorzugsaktie ohne SClmm-echt — превила-
геровина акция без право на глас
VorzugcbcUineungcn pl — пеcнилегии
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
317
’VorzngeberelcU m, -е — предпочитана об¬
ласт, полт за действие
Vorzngsdlvldrnde / -п — привилегирован
дивидент
Vorzugsgläuelger m, -- — кредитор- чиито
искания подлежат на преимуществено
удовлетворяване
Vorzigegrusdlage f— преференциална ос¬
нова
Vorzugekredlt т, -е—привилегирован кре¬
дит
Vorzugsoblljatlon /-еп — привилегирова¬
на облигация
Vorzugspreis т, —т —- изгодна цсга; приви¬
легирована цтпа
Vorzugsrabatt m, -е — привилегирована от¬
стъпка
Vorzugsrecht п — - преимуществено право;
привилегия
Vorzugezlnesаtz т — привилегирован лих-
отп размер
Vorzugszoll m, -=е — - преференциално мито;
покровителствено мито
Vorzugezollgcelet л,-т —- зона па митничес¬
ки привилегии
VorzuJezone f——зона -а митнически приви¬
легии; вж. Vorzugezollgeelet
Voucher m, (engL) — вид це-пи книжа за
улесняване разклащанията между турис¬
тическите бюра
W
Wachstum п—ръст; уотличтнит; нарастоа-т
- , - ökonomisches —- икономически ръст
- , wirtschaftliches — икономически ръст
Wachstumefaktoren pl— икономически
фактори - '
ökonomische—икономически фактори па
ръста
WachstnmsgleleUgewieUt п — балансира¬
ност (равновесие) па ръста
WacUstumspIanungj/— планиране -а ръста
Wachstumequote f — 1. коефициент -а на¬
растване (икономическо); 2. ттмп -а (ико¬
номически) растгж
Wachetumerate f — коефициент па нараст¬
ване; вж. Wachetnmsquote
WahUetumetrend m —- тггденoин на покач¬
ване, растеж; вж. WacUstnmstendenz
WacUstumslendens!/—тенде-oтн -а разгеж
Waggon m, —s — вагон
Waggonbau т — вагогостроене
Wagnis л, -не — 1. риск; 2. рисковано пнчт-
-апит
Wagnieverluste pl — загуби - от рискоот
Wahl f — 1, избор; nach Wahl — по избор
(гочка в договор); 2. сорт, качество
WaUlkanf --»е — свободна покупка
^^Г/иГиН f — алтернативно задължение
(юр.)
wahren tr. — пазя; съхранявам; охранявам
Wahrhritstreue f — достоверност, исгиг-
гост
WahrecUrinllehkret/— вероятност
WaUrscheinlichkeitetUeorle / — теория -а
вероятностите
Wahrung/— съхранение; охрана
Währung/ -еп — валута
- , ausländische —чужда валута
-, effektive — налична валута
* , entwertete — обезценена валута
- , feste — твърда валута; вж. Währung,
harte
- , frei konvertierbare — свободно конвер¬
тируема валута
* , freie — свободна валута
- , gebundene — валута с твърдо златно
съдържание
- , harte — устойчива, твърда валута
-, konvertierbare — конвертируема валута
*, nicht konvertierbare—пт конвертируема
валута
- , unkonvertierbare — неконвергирутма
валута
-, vereinbarte — договорена валута
Währung der Zahlung — валута га плаща¬
нето
Währungsabkommen п — валутно споразу¬
мение
WährusJSЯbwerluis/ — девалвация па ва¬
лутата
WaUrnsJsau^weelunng/—ргвалвация -а ва-
318
W
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
лутата
Wäbuunesbank f, -еп — валутна банка
Währungsbeschränkungen pl — валутни
ограничения
WähruDesdeckeeDJ/ — валутно покритие
WähruDgsdiksaattur /— валутна разлика
Währungseinheit /,-еп — валутна единица
WähuunesfnDee т — валутен фонд
Währungsgebiet л, -е — валутна зона
WährnDgeentbaben п — авоари в чужда ва¬
лута
Währungeknnln л, -ton — валутна сметка
WähuuneskODVerllbilitäl/— конвертируе¬
мост на валутата
WäbuuDeeeuus w, —е — валутен курс
Wäbuenasparitäl f — валутен патитет. ва¬
лутно равенство
Wähunnespnlilik f— валутна политика
WähuuDeeuaum т — валутна зона
- , fucicr — зона от страни със свободно
конвертируема валута
WäbuuDeeucUnrm f — язлуттоа■финансояз
реформа
Währungsreserven pl — валутни резерви
Wäbrungsscbeck m,-s—чек в чужда валута
Währungsscbule / -еп — валутен дълг
Wäbrungsschula.znll т, г — защитно мито
(с цел ограничаване вноса на стоки, заку-
■ поню валута)
Wähuungsschwankungen р! — колебания
във валутния курс
Währungsstabilität f — устойчивост (ста¬
билност) на валутата
Währungssystem л, -е — валутна система
Wäbrungjnninn f— валутен съюз
Währungszone f -п — валутна зона
Wanerlanlelhe/ -п — конверсиш^ заем
Wandclgeschäft л, -е — превръщане на
срочната борсова сделка в касова
Wandclobligatinn f— облигация нр конвер-
сиотет заем
Wandclsehuldversebretbung — облигация
на— котяетсионет заем; вж.
Wandclobllgallnn
Wanderung/— 1. миграция (на население);
2. преместване (на капитал)
Ware / -и — стока
*, ausfnbrz.nllbaue — стока, облагана с екс¬
портно мито
*, börsenfähige — котираща се на борсата
стока
~disponible — налична стока
• , gängige — търсена стока
* , balbUerliee — полуфабрикат
~, bnehwcrligc — висококачествена стока
«, knappe — дефицитна стока
“, langlebige — дълготрайна стока
« , letehlverdeublicbe — малотрайна стока
-, llegeDgebliebrnc — залежала стока
~, losc — насипна стока
~, mangelhafte — недоброкачествена стока
*, prima — пътяокрчсстястз стока
~, reexportierte — реекспортирана стока
Waue des täglichen Bedarfs—стока от пър¬
ва необходимост
Ware-Gele-Bczlehungcn pl — стоково-па¬
рични отношения
Warenüberbestand т — стокови излишъци
Wauen- und Zahlungsabkommen п — тър¬
говско-платежно споразумение
Warenäquivalent п — стоков еквивалент
Warenabsatz т — пласмент на стоки
Warenabsender т — стокоизпрзщзч
Wauenakkueelllv п — стоков акредитив
Wauenakzcpt п — стоков акцепт
Warenangebot п — предлагане на стоки
Warenart / -сп — вид на стоката
WarenauUsehlag т — надценка на стоката
WarcnяuгSuet/— износ на стоки
Warenausfuhr- und «ein fuhrgc sc hafte —
вносно-износни операции
Wauenausgagg m — реализация нр стоките
Warenaustausch т — стокообмен, бартер
WaueDaustausehabkommen п — споразу¬
мение за стоков обмен
Warenbörse /, -п — стокова борса
WarcDbrelcilpaplcu п — стокосъпроводи-
телен документ (товарителница)
Warcnbeglcilsebein т — стоковосъпрово-
дисссен документ; вж. Wareg-
bcglcitpapicr
WarcDbcllefcrung / — доставка на стоки;
снабдяване със стоки
WaurDbcsltzer т, собственик на стока¬
та .
Warenbestand ш, — — 1. стокова налич¬
ност; 2. стокови запаси
Wauenb^j^t^t^tli^i^g^ j/— поръчка на стоки
Warenbewegung / — стоково обращение;
движение на стоките
WaucDbcziehunecn pl — стокови отноше¬
ния
Warrnhiiann/ -сп — стоков баланс
Warendeckung/— стоково покритие
WaucnectizlU л — стоков дефицит
Waucnrlnfubr /— внос на стоки
WarcDelDeaDg т — приемане на стоки
Wareneinheit/ -сп — стокова единица
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
319
Wareneinkanf — закупуване на стока
Warenempfänger т получател на стока
Warenexport т — износ на стоки
Waresfluß т — стоков поток
Warenfonds т — стоков фонд
Warenform f— стокова форма
Warrnfunktienn'— функция -а стоката
Warengattung/ -es — род па стоката
WarrsgeslatltinsJ/'— оформление па стока¬
та
WarrIцg•rlpf pc/ -п — стокова група
Warenhandel т — търговия със стоки
Warenhaus и, -пг — универсален магазин
Warenimport т — внос -а стоки
Warenkorb т — потребителска кошница
Wareskredll m, —т — стоков кредит
Wareskreditbrief m, -с—стоков акредитив
Warenlager п, - — склад за стоки
— съхранение на стоки
^^;^^сп1^1^|^Гт^с^г^г^1! f—доставка -а стоки
Warenmangel т — недостиг -а стоки, сто¬
ков дефицит
Warenmanko п — недостиг, липса на стоки
Warenmarkt m, - — стоков пазар
Warenm аш f— стокова маса
Warenmenge / — стокова маса; вж.
Warenmaser
Warenmuster п, стоков
Warennachfrage/— търсене па стоки
Warensomcnkratur /— стокова номенкла¬
тура
Warenpafiere pl — стокосъпроводигелни
документи
Warenpartie /— стокова партида
Warenposition /— стокова позиция
Warenprüfung / —— контрол на качеството
на стока
Warenpreis т, -е — цена -а стока
Warenproduktion /— производство па сто¬
ки
Warenproduzent т, -тп—стокопроизводи¬
тел
Warenqurlles pl — стокови ресурси
Warenrabatt m, -е — стокова отстъпка
WarenrecUnunj / — проверка, ревизия на
стоки
Warenreserven pl —— стокови запаси
WarenecUnck т, —з — кредитен чек (при
плащане на части)
Warensendung f—стокова партида
Warensortiment п —• стоков асортимент,
асортимент от стоки
Warensluerr/-n — 1. данък върху стоки за
масова употреба, акцизен данък; 2. косвен
данък
Warrnetrom m, =в — стоков поток
WarrstermisgrschäTt л,-т — срочна сдслка
за доставка па стоки
Waresträgrr pl —< оборудване за стоки в
магазин (стелажи, поставки, витрини)
Wаrenlrаnefort т — транспортиране на
стоки
Warenumlauf т — стокооборот
Warenumsatz т — стокооборот
Warenimealzet)ier / -п — данък върху
стокооборота
Warenumschlag т — 1. пренатоварване -а
стоки; 2 стокооборот
Warcnumtauech т — стокообмен
Warenv^rderb т — разваляне -а стоката
Warenverkauf т, - — продажба -а стоки
Warenverknappung/—дефицит га стоки
Warenvcrlust т,-е — стокови загуби
Warenvereasd т — експедиция на стоки
WarenverelcUcrung / — застраховане на
стоки
Warenversorgung/— снабдяване със стоки
Warenvolumrn п — обем на движението на
стоки
Warenvorräte pl — стокови запаси
Warenvnrschüser pl—краткосрочни банко¬
ви кредити сртщу залагане на стоки
Warenwechsel т—търговска (стокова) ме-
нuттп-uoа
Warenweg т— път -а движението на стоки
WareswielsseuaT/— стоково стопанство
Warenzeichen и — стоков знак; търговска
марка
Warenzirkulation /— стоково обращение
Warrszuiierfrunsj/—доставка па стоки
Warnstreik т — предупредителна стачка
Warrant т — варант
Wartcjcld п — глоба за престой
Wartezeit/— 1 . вргмг -а престой; 2. вргмт¬
то прсди настъпване на срока за изплащане
на застраховки, пенсии
Waarurg/— поддръжка (га оборудване);
техническо обслужване; технически над¬
зор
Warlungskoslen pl — разходи по техничес¬
кото обслужване
WassselSullße/ -п — водтн пъг
Wassertransport т — воден транспорт
Wasserverbrauch т—потребление -а вода
WasserwirlecUafl /— водно стопанство
WecUerl т — 1. обмяна (па пари); 2. промя¬
на, изменение; 3. смяна, редуване; 4. мени¬
телница; einen - akzeptieren —— акцтпти-
320
w
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
рам менителница; einen ~ ausjlellrn — из¬
давам менителниир; einen ~ diskontieren
— сконтирам менителница; cinrn -
einkassiercn — инкасирам менителница;
einen ~ einlösen — плащам по менителни¬
ца; einen ~ giuicucn — джиросвам мени¬
телница; einen - honorieren —плащам по
менителница; einen * indossieren — джи¬
росвам менителница; einen * tuassieueg —
издавам менителница; einen * verfallen
lassen — просрочвам менителница; einen
- vortegcn — предявявам менителница;
einen ~ zurtleleaehen—изземам менител¬
ница от ббтзщсние; einen- zu Protest
gehen lassen — протестирам менителни¬
ца; der - ist fällig—настъпил с падежът нр
менителницата; - für fremde Rechnung—
комисионна трата
-, überfälliger —— просрочена менителница
-, ab gelaufener—просрочена менителница
-, akzeptierter—акцептирана менителница
-, avalisierter — аяасиратз менителница
- * beUuistcleu — менителница със срок нр
плащане в определен ден
-, bezahlter — платена менителница
- , diskontierter — — диеконтитзнз менител¬
ница .
~, eigener — менителница на собствена за¬
повед
-, fälliger — менителтицз с настъпил падеж
-, gezogener — преводна менителница, тра-
та
~, bnnoricrler—платена менителница; вж.
Wechsel, bezahltet
~, ineojsjcrter — джиросзнз менителница
f, kurzer — краткосрочна менителница
**, langet — дългосрочна менителница
~, mittelfristiger — срсдносрочна менител¬
ница
ncgozlabtet—прсхвърлясм, менителни¬
ца
- , offener — бланкова менителница
* , punlesticrlcu — протестирана менител¬
ница
~, sicheret — надеждна менителница
~, frassierter—преводна менителница; вж.
Wechsel, gezogener
-, unbezahlter—неизплатена менителница
- , ungedeckter — менителница без покри¬
тие
- , zu Protest gegangener — протестирана
менителница
Wcebselabschrift f— копие на менителница
Wccbsclakzepl п — акцептирана менител¬
ница; акцептиране на менителница, прие¬
мане на менителница за плащане
Wecbsrlauejleller т —.траезтт. издател нр
менителница
Wechjelaueslellung f — издаване на мени¬
телница
Wechselbörse /, -п — фондова борса
Wcchselbüuge — — -п — —1. авалист, поръчи¬
тел по менителница; 2. поръчителство по
менителница; - leisten — давам поръчи¬
телство по метиmелницз : ■
Wcebsclbeziebung / -сп — взаимовръзка,
взаимозависимост, взаимоотношение
Wcchsclbczogcnc w, -j—трзсзт, платец по
менителница
Wech!sCdeceeuDJ/ — покритие нр менител¬
ница
Wechseldiskontierung f —- сконтиране — па
менителница
Wechscleinzug т — инкасиране на метитес-
ницр; вж. Weehscllnkasjn
WechscIUälschuDg f — фалшифициране на
менителница
WccheclUtrdeuungJk -сп — искане по мени¬
телница
Wecheelgarantie f, -п — гаранция по мени-
тетгица
Wecheclдe.schäUt п, -е — 1. банкови опера¬
ции по обмен нр валута; 2. операции с ме¬
нителници
Wceheclgirant т — джирант на менителни¬
ца
Wechselдirn п — джиросване
Wcchselgläubiger т — кредитор по мени¬
телница
Wccbselindnesament п — джиросване; . вж.
Wcehsclgiun
Wechselinhaber т — собственик нр мени¬
телница
Wccheclinkaeeo и — инкасиране на мени¬
телница
Weehselklagc/, -п — иск по менителница
Wechselkurs т, -е — валутен курс
Wcehsellagen р/ — конюнктура
Wccbeellombard предоставяне нр крат-
кос^чен заем срещу залагане нр мснитсса
ницр
Wechselmaklcr т — маклер по менителни¬
ци
Wccbselmoratnrium п — отсрочване на
плащанията по менителница
wechseln tr. — обменям; разменям (пари)
Wechselnehmer т — рсмитснс, получател
на плащане по менителница
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
321
Wcehsc1nb11gn п — сума ни общата задлъж-
пилхъm по менитллницд
Wechcelpm/esC т — протест ни меплеелнпs
ца
Wechselremittierung f— рамптзране чрлз
мaнзmanнnни
WcchccischulU f—дълг въз форма ни мени—
телндца, дълг по меппеЕЛппци
Wrcherlschuldnrr т — длъжник по мепп-
тллници
Wechselstelle / -п — пункт за обмен на
залута
Weehcelumlauf т—оборотна маниталницз
Wcehce1veгb1nd11ehkeiien pl — аадглжaпзи
по млплmеnизцз
WcehseIтeгr m, —л — ъеоHпост на мендтал-
ндцд
Wrchs<eazhrunnУ/ -еп — плащане по мани-
mелппда
Wcchsrl:^i^irkulai1on f— хбращепиa на мани—
еалнзцз ,
Wrgcsteuer / —п -— пътен данък
Wcgeunna11 т,^е — злополука по пътя към
работата. плп от работата към дома
Wegnahme /— изземана, конфискация
Wrgverpackung/—опаковка за Еднократна
употреба
Wehrsiciirr -/ -п — зхaнaн данък
Wr ichweäe-Ingg/ -еп — неустойчиви залута
Weinsteuer/ -п — акциз върху зипаmи
Weiterbildung/—продължаване на образо¬
ванието; повишавана ни квалификацията;
следдипломна квалификация
Weiteren1CтeC1aun/ — пх-патитъшпо раз¬
витие; усъвършенстване .
Wr itervecäutJciunj f— препродажби
Weiterver arbeitend/— по-пзеитъшнз пра—
работка '
Weiterverkauf т — препродажба; еж.
Writcrveräußrruny
Wcltagrarma-Ui т—световен пазар за сел¬
скостопански продукти
Wcltauebcu/e / — световен добив
Weltbank /— Световна банки
Welthandel т — световна търговия
Weltmarkt т — световен пазар ■<
Weltniveau п — световно нзво, световен
стандарт
Wrltprod uksto Пк/— ъзеmозпо производство
Wcl/cpi/zc / — световно низх; световен
стандарт, нзаша световно постижение; an
drr — liegen — отговарям ни световните
сmапдирmз
Weltstand т — сватовно пcзо; еж..
Weltniveau
Wel/cyetcm п — сватовна системи
We1/witisehaf/scye/cm п—световна споно—
мзчаска ссстама
Wendepunkt т— повратни точка, понрат
WerheabtcIiann/ —cn — рекламен отдел
WerbeeaJCter/—еп —еaклампи агенция
WerbeanzeloyC/ —п — рекламна обяви
Wrrhrhrratrr т— копсултапт по реклама¬
та
Wctbcbezogcne pl — лици, към което е на¬
сочена рекламата; ■пхтлннеалпе купувачи
Werbe bonuc т — възнаграждение за учис-
тпл в реклама
Werbebudget п —■ бюджет ни рекламната
деHпоът
Werbrfuпk т—рЕкламне радиопредаванея
We-begreehenk и, --а -— рекламен подарък
Wc-bemlttel pl—рекламни средства, сред¬
ства за реклама
wcrbcd itr. — 1. вербувам, набирам (работна
села); 2. рекламирам, извършвам реклам¬
на дейност
Wcrhrohjeki и, -а — обакт ни рекламата
WerbesserielC/ —еп — рекламно печатно из—
дапзл
Werbeträger m, носптала на рекламата
Werhea1ci п — цел ни рекламното меропри¬
ятие
Wr-buny / — 1. вербуване, наберина (на
работна села); 2. реклама, рекламирана
Wr-bunysknsten pl — необходими разходи
за реклама
Wi-U л, —а — 1. дало, труд, рибота; 2 завод,
фабрики
Wrrkarteiiitnj/ -еп — цех (на завода)
Werklagor п, ■-— фабричен склад
WcrUsileifetiting/ -еп — заводска доставка
Werkstück д, —л — обработван детайл, об—
еаботзапо изделие
WerkeicH/— цех (на завод, фабрика); рабо-
mллпзни
^^i^!^^'^tr^l^t^if^r-ii^j^uny/— 1.- маршрутна тех-
пхлхгзи (за разлика от конвейерната); 2.
цехов пеипцnn ни производство
We-kcionne pl — суровини д материали
We-ksirlfveгb-aueh т — потребление ни
суровини д материали
We-Uarug л, -е — cпструмепт
WerUaruybau т — cпструмептиnнх п^оез—
зодство
WerUaruymacehincnbau т—производство
ни стругове л станове
WrrUarugvcrsee1e1ß т — занхсзипa на инс-
2L Немско-български икономически речник
322
W
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
грумтгги, изхабяване га инструменти
Wert m, -е — 1 .величина; 2. стойност, цена,
оценка, ценност; au * verlieren — обезце¬
нявам се; 3. значение; * legen [auf Akk.] —
отдавам значггит га; den * realisieren —
реализирам стойност; den Wert
übertragen — пренасям стойността
- , bezogener — относителна величина
-, variabler — променлива величина
*, vorgegebener — зададена величина
- , absoluter — абсолютна стойност; абсо¬
лютна величина;
*-- , gesellschaftlicher — обществена стой¬
ност
-, konstanter—постоянна стойност, посто¬
янна величина
-, relativer — относителна стойност
-, mlrlscUaTllicUnr — стопанска ценност
Wertäiidecuug/ — променяне га стойност¬
та
Wertausdruck т — стойностен показател;
стойностно изражение
WortauetauscU т — обмяна -а стойности
WertbrJriTT т — понятие за стойност
Wcrleezichun gen pl — 1. взаимоотношения
-а паричните категории (основа на иконо¬
мическите лостове); 2. отношения на стой¬
ностите
Wortbildung/— създаване па стойността
Werte pl — 1. данни; 2. ценности, ценни
книжа
Werterhaaiung/— запазване -а стойността
(па стоки)
Wertrrncucrirn jsfnnde т — фоцц за обно¬
вяване на машинния парк
WnrlTaktor т — фактор на стойността
Wrrtfall т — падагт на стойността
Wertform / -еп — форма -а стойността
wertgemindert adj.. — 1. - непълноценен; 2.
прсоцентн
wer (gleich adj. — равен по стойност
Wrrtjlclchung/—- стойностно изравняване
Wertjröße f — величина, размер -а стой¬
ността
Wertlehre f— теория за стойността
wertlos adj. — бгз стойност; бтз цтна; обез¬
ценен (за банкноти)
wertmäßig adj. — о стойностно изражение;
стойностен
Wertpapier л, -е — ценна книга
Wertfаflereörer /, -п — фондова борса,
борса га цгппи книжа
Werlfafiere pl — цснги книжа
*, aufgerufCnr — тззттт ог обращтнит цеп¬
ни книжа
-, börsengängige — котиращи сг па борсата
ценни книжа
-, festverzinsliche—(държавни) ценни кни¬
жа, носещи дивидент с фиксиран лихвен
процент
-, vrruicUlelr — унищожени ценни книжа
-, vertretbare — заменими цснни книжа
Wertpapierrmlselnu f — емисия га цтнни
книжа
Werlfаflrrkurs т, -т — курс на ценни кни¬
жа
Wertpapiermarkt т, - — пазар на ценни
книжа
Wrrlpаflrrelruer /-п—данък върху диви¬
дента, получаван от ценните книжа
WertpapicrvvclleChhrig/ — застраховане
-а ценни книжа срещу загуби от курса при
погасяването им
Wertfapicrverwahl•ung/— съхраняване на
цснги книжа
WertfroUukt п — отново създадт-а стой¬
ност
Wcrtrückjasg т — падане -а стойността
Wertsachen pl— ценности, цснни вгщи
WerteacUenv'vesichcrung f — застраховка
на ценности
^Vortschö — създаване на стойността
Werttheorie f — теория за стойността
WerltrrJrr носител на стойността
Wrrtuuj f — оценка; определяне па стой¬
ността
Wertzoll т, — адоалорно мито
Wertzuwachs т — нарастване -а стойност¬
та
Wrtleemrre т — конкуренция; съревнова¬
ние
Wrllbewerbeabknmmen п —- съглашение
(споразумение) за недопускане на конку¬
ренция
Wrtteewerbsbetshuänkun|u/—ограничава¬
не на конкуренцията
Weltbewerbsgescllschaft f —— общество на
свободата конкуренция
Welleewerbeprele т, -е — конкурентна це¬
на
WetlhewerbsecUu/z т — защита га правото
за водтне па добросъвестна конкуренция
Wetlbemereeverbnt п —— забрана на конку¬
ренцията (мгжду наемни работници и ра¬
ботодател)
WetlbewereemirtscUaftf— пазарно стопан¬
ство, основано на конкуренцията
Widerruf т — отмяна, отменяне (о оборота
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
W
323
на чекове)
Widerruf drr Anweisung — анулиране на
платежното нареждане
widerrufen tr, — отменям, отказвам (плате¬
жен документ)
Widerspruch т,*е — 1. противоречие; раз¬
минаване; възражение, протест
wteecraDlegcn Гг — теитясеmитзм (капи¬
тал)
Wiederaufbau т — възстановяване, рекон¬
струкция
Wiederaufnahme f— възобновяване (на
търговски взаимоотношения)
WicdcraueUebu f— рескеnотт
WiedeetCllJuUbt/— реимпорт
WicdereujlaUleDg f — обезщетение, ком-
пенсрция
Wiederherstellung/'— възстановяване; рес¬
таврация; реституция (юр,)
Wtcecueiebt/— предявяване; "bci - " —при
предявяване
Wiederverkäuferrabatt т — отстъпка за
агента по препродажбата
Wiederverkauf т — препродажба
WirdcrverwetlDenDJ/ — повторно (вторич¬
но) използване
Wirdcrverzinsuntg—начисляване на слож¬
ни лихви
Winleupt•eljc pl — зимни (сезонни) цени
Wirksamkeit /— действие, дейност; ефек¬
тивност. дейстястоет
Wirkung /, -сп — въздействие; действие;
последствие, резултат, ефект
Wirkungsgrad т — коефициент на полезно
действие; ефективност
WlulsebaUl /— 1. икономика; стопанство; 2.
домакинство
* , extensive — екстензивно стопанство
~, gelenkte — управлявана икономика
-, gemischte — смесена икономика
- , kartellgebundene — кзрmесирзта иконо¬
мика
monopolistische—монополна икономика
~, nllgopotIsSische—олигополна икономика
~ , private — икономика, —чията основа е
частната собственост върху етсдетязтр за
производство
* ( sozialistische — социалистическа иконо¬
мика
-, gceeblosecne —— затворено стопанство
~ i inUcneivc — интензивно стопанство
* , planmäßig geführte — планово стопанс¬
тво
* , zentral geplante — централно планирано
стапзтеmяа
wirtschaften — занимавам се със стопатста
во, управлявам стопанство
WiutjebaUtlcr т — икономист
wirlsehaUtlleh adj. — 1. икономически, сто¬
пански; 2. икономичен, доходен, пестелив
Wirtschaftlichkeit /— 1. доходност; иконо¬
мическа ефективност 2. икономичност
WirtsebaUtIiebkcltjpuinalp п — принцип нр
(икономическа) ефективност
WirUeebaftsabknmmen л — икономическо
споразумение
WirtecbaftsauUeehwung т — икономически
подем
Wirtschaftsbeziehungen pl —- икономичес¬
ки отношения
Wirleebrftsblockadeeг—икономическа бло¬
када
WirtscbaftjbnykoUt т—икономически бой¬
кот
WiutsebaftjerlikU п, -е — стопанско прес¬
тъпление
WiulsebaftsentwikelunnJ/ — икономическо
развитие
Wirtscbaftjeuechwernlsse pl — трудности
на икономическото развитие
WiuUscbaftjcxpansinn /— икономическа ек¬
спанзия
Wirtschafts ffihfung/— управление на ико¬
номиката, ръководене нр стопанството
WtuUsebaftjUnrmaUion / — икономическа
формация
Wiulsebaftsfot-sch11nn/— икономическо из¬
следване, икономически анализ
WiuUsebaftjeütcr pl — материални блага
Wtulscbaftjgcbiel п. -е — икономически ра¬
йон
Wiutsebaftjant л — 1. имущество, собстве¬
ност; 2. материални блага
WirtscbaftjbiIUe/— икономическа помощ
~ , gegenseitige —икономическа взаимопо¬
мощ
Wiutsebaftjjabr п — стопанска година
Wiutsebaftskueijlauf т — икономически ци¬
къл
Wiut:sebaftjkuiee т — икономическа война
Wiutsebaftjkrljc / -п — икономическа кри¬
за
*, allgemeine — всеобща икономическа кри¬
за
Wiutsebaftjlaec/— икономическа конюнк¬
тура; икономическо положение
Wiutsebaftjmacbl /— икономическа мощ
WiгlscitaStteluannD/ — планиране на ико-
324
X
НЕМСКО—БЪЛГАРСКИ
номичсъкото разнитсл
W1r/seean/sro1i/ik f— зкономдчаска поли¬
тика
WirrschaftsprognorcC/ -п — пкхпомдгaъки
прогнози
Wit/cehan/srüekyany т — зкопхмзгaъкз
спад
WOu/schaftc-echt п — стопанско право
W1-/sehan/c-cno-m f — дкопомпглъка ре¬
форма
Wlr/schaftcsegylleiuun/ — регулиране ни
Лkхпхмзkата
W1rtcehaftccp1nnagc f — икхпхмпгaскп
шпионаж
Wir/cehan/ccycicm п -— икхнхмзчaска сис¬
тема, стопанска ссстама
Wl-tcchaf/stätlgUri/f—дкопхмичaъка (сто¬
панска) дейност
Wi-tcchaftsiher-ir f — дkопомзчaъkа тео¬
рия
Wi-/sehan/evetbinUungIn pl — икономс-
ческз връзки
W^riceeaftsveeeinberutliyf—дпономигaско
споразумение
Wiricehantsvecelnii»Уngy’‘—— стопанско оба-
динание
Wi-/cehan/cvetna1I т — упадък на дкопхми—
ката
Wir/cchanieveuhand1unyrn pl — прегозорз
по иkхнхмигaъкд въпроси
Wirtschaftswachstum т — икономически
растеж
m1risehaftcm1ehtig adj. •— важен в cпхпомз-
часко отношЕниа
W1-/cchafteawe1g т, -а —отрасъл- на иконо—
меката
Wirtcchaftcayk1uc т—зкoпхмдчaски цикъл
Wissenschaft f— наука
Wieernechaficinveeiiiloned pl — кипеталоз-
лхжепди в науката
W1eccncehaftemicsencehaft/'— ниукхапиппъ
Wlcscnschaftszent-um п — научен център
Witwengeld п —— парична помощ, плащани
на вдовицата ни наеман риботнек
Wochenareei/szeit f— работна седмица
Wo^^i^i^i^^irkC —.; -— ежеседмичен пазир
Wohlfahrt f— 1. благотзхеитaлнхст; 2. об¬
що благо; полза
WrhlfahtisnrnUc т — благотворителен
фонд
Wne1c/and т — благосъстояние
—, ma/r-irlir- — материално благосъстоя—
нзе
Wohn- und Lebensvethälinlese pl — жи—
лещно-битозз условия
Wohngebiet д, —а — жилещен район
Wolinraum т —-• жилищна площ
Wohntaumfonds т — жилищен фонд
Wohnsitz т — местожителство
Wohnungsbau т — жилищно строителство
Woenungsbaukncrcn pl — разходд за жп—
лещно строителство
Wohnungsbaule-edlC т, —а — крадит за жи¬
лищно строителство
Wohnunycfonde т — жилищен фонд
Wohnunycmlr/cf— налм за ждnдщпх пома-
щепде
Wohnunycneubau т—ново жилищно стро¬
ителство
Wohnungsproblem л, -а — ждлищан проб—
лам •
workiny Capital (engl.) — оборотен капитал
Wucher т — лихварст^
Wuehc-gesehäft и, -а — лихзирска сделка
WucherU-edli т, -а — лозарски крадит'
Wunsclillstc/— списък от стоки, които ди—
дена страна пска да внася (запаъи), стокова
листа
х п, — хикс (мат.)
X-mal adv. — безброй пътд, сумата пъти
Xylomeict л, — c — kъиnомеmър
х (Abk.) (engl.) —x/r— cx rlyht — изключе—
телно а; получаване — x/d- хх
droUCnu— — бе— деивидене;- х/с- хх
сарitaliaat1on — павънарaди^з емисия
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Y, Z
325
Y
у п — игртк (мат.)
Yard л, — s — ярд (мярка)
Yen тп,—s—йтга (японска парична тдиница)
Yuan m, - s — китайска парична единица
Yankecbonds pl — чужди заеми на амери-
иннбиин капиталоо пазар
Young-Anleihe f— международен пет и по¬
ловина процентов кредит га Германия ог
1930 г.
Young-Plas т — планът Йъпг
Z
Zahl/ -cs —— 1. количество, брой; 2. число,
цифра
zahlbar adj. — 1. подлежащ на плащане; -
machen—приготвям за изплащане (мтни-
ттлниoа)) 2. с плащане
zahlbar bei Ablieferung — подлежащ га
плащане при доставка
zahlbar bei Sicht — подлежащ -н плащант
при предявяване; вж. bei
Vorlegung
zahlbar bei Verfall — подлежащ па плащант
при настъпване на срока
zahlbar bei Vorlegung — подлежащ на пла¬
щане при предявяване
zählbar adj. — изчислим, изчислясм
zahlen tr.—плащам, изплащам; in Raten -—
плащам па части; pünktlich - — плащам в
срок; säumig - —— задържам плащане
zählen tr. —смятам, пресмятам, броя, преб¬
роявам
ZaUlesangaeen pl — цифрови данни
zahlenmäßig adj. — числов; числтн, коли¬
чествен
ZaUlrnwcrt m, -е — числено (числово) зна¬
чение
Zahler m, штатец- säumiger неко¬
ректен платец
ZaUI<^ll?ilur/ -п — място за плащане, каса
Zahltag m, -е — дсн на плащане
Zahlung / -es — плащане, заплащане;
anstatt - nehmen — приемам вмгсто зап¬
лащане; der * enthoben sein — освободен
съм от плащант; die - auf Raten verteilen
— разсрочвам плащане; die -en elnelcllen
- прекратявам плащания; gegen * — сре¬
щу заплащане (условие в договор); in *
nehmen — приемам за плащант; mangels
- — поради геплащане; mit der - im
Rücke/and sein — закъснявам с плащане¬
то; mit der - im Verzug Jeralrn — прос¬
рочвам плащане; mit der -- im Verzug
kommen — просрочвам плащант; zur --
vorlrjen — предявявам за плащане (мени¬
телница); die - entrichten —— извършвам
плащане; - in bar — плащант с налични
пари; die - Is/ kompensiert—плащането т
компенсирано с насрещно изпълнение; die
- ^№1 — извършвам плащане
- , rückständige (säumige) —— просрочено
плащант .
-, fällige — плащане, чийто срок т настъпил
- , überfällige — просрочено плащане
-, bankmäßige — плащане счск, акредитив
или чрез банката
- , bare — плащане с налични пари
- , bargeldlose — Отзналично плащане
-, effektive — 1. плащане в налична валута;
2. плащант по трата- 3- гоаащане във валу¬
та, посоченао грагатн
*, einmalige — еднократна вноска
Zahlung an LirTrraslen — разплнщагт с
доставчиците
Zahlung ausfüUren — извършвам плащане
Zahlung durch Akkreditiv — плащане с ак¬
редитив
Zahlung durch Tratte — трасиране
Zahlung durcU direkte Tratte — пряко тра¬
сиране
326
Z
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Zahlung eines Zuschlags —— допълнително
плащане
Zahlung gegen Dokumente — —плащане c
срещу представяне на документи
Zahlung im Clearingverkehr — клирингови
разпращания
Zahlung im LastschuiUlverUahuen — безак-
цептно плащане
ZahlnDespbeubang m — превишаване на
плащанията над постъпленията
ZablnDesühetrwetesIln/ — платежно нареж¬
дане; платежен превод
Zahlungs- und Lieferbedingungen pl — ус¬
ловия на плащане и доставка
Zahlungsabkommen auf Clcautnebasie —
платежно споразумение па клирингова ос¬
нова
Zahlungsabkommen auf Regierungsebene
— междуправителствено платежно спора¬
зумение
Zahlungsabkommen п—платежно споразу¬
мение
Zahlungs anDreissen/ —— платежно поръче¬
ние
ZablungsauffonUeeunng, -еп —искане да се
извърши плащане; напомняне за плащане;
платежно искане
Zahlungsaufschub т — отсрочване нр пла¬
щане; мораториум
Zahlungsauftrag w, ———платежно поръче¬
ние
Zahlungjausgang т — плащане (на банката)
Zahlungsausgleich т —— изравняване (ба¬
ланс) на плащанията
Zahlungsbedingungen pl—— условия нр пла¬
щане
ZablungjbeUugnis/ -ssc — пълномощие за
извършване на плащането
Zahlungsbilanz / -еп — платежен баланс
*, laufende — текущ платежен баланс
Zahlungsbilanz nach Ländern — платежен
баланс по страни
Zahlungsbilanz nach Währungsgebieten —
платежен баланс по валутни зони
Zahlungsbllanzaujglcieb т — изравняване
на платежния баланс
Zahlungsbtlanzelelehgewiebl п — равнове¬
сие на платежния баланс
Zahlungsdokument и, -е — платежен доку¬
мент •
Zahlungsdomiizil п, -е — домицил (място за
плащане)
Zahlungseingang т — постъпване на пла-
щзнс
Zahlungseinstellung / — nтекрзmдвзтс нр
плащане
Zahlungsempfänger ш пo.лyзaтсс на
плащане
Zablengsecteikilbuetшn/ — облекчаване ус¬
ловията на. плащане
ZahlnDg.eeumäcbligung / — пълномощие
за извършване на плащано;— еж.
ZahIungebeUugnis
zahlungsfähig adj.—платежоспособен; лик¬
виден
Zahlungsfähigkeit / — платежоспособност;
ликвидност
Zahlung/ s« ndccunD/ -сп — платежно иска¬
не (нареждане)
Zahlungsfrist / -сп — срок на плрщрнс; die
~ cinhalten — спззязм срока на плащане
ZahlnDeskrceit т, -е — платежен кредит
ZabIungsllCejtlnng, -сп — плащане
Zahlungsmittel п — платежно средство (че¬
кове); средство за плащане (функция нр
парите)
Zahlnggsmittclumlanf т — парично обра¬
щение
ZablnDgeorecr /—платежен ордер
Zahlungsort т — място на плащане
Zablungseflillet/ -сп — задължение да се
извърши плащане
zablnngjptlteblig adj. —— подлежащ на пла¬
щане
Zablnngerpeketrnee pl — неосъществени
плащания, дългове
Zablungjrabalt w,-e — отстъпка от цената
за плащане в кратки срокове
Zablungssalen т — платежно салдо
ZablnDgsspcrre /— забрана на плащания
ZabIlengJejunndnD/ — отсрочване на пла¬
щане; разсрочване на плащане
Zahlungstag т — ден нр плащане
aablnngunfählg adj. — неплатежоспособен;
für - erklären — обявявам за банкрути¬
рал; * werden — банкрутирам
Zahlungsunfähigkeit /— неплатежоспособ¬
ност
ZablunesverblDeltehkcit / — платежно за¬
дължение
Zahlungsverkehr т — 1. платежен оборот;
2. система нр разплащане
Zahlungsverschreibung / -сп — дългова
разписка
Zahlungsvcrweigerungs/ — отказ да се из¬
върши плащане
ZablnDejveuzug т — задържане (забавяне,
просрочване) на плащане
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
327
Zahlunusvollmacht f — пълномощие за из¬
вършване га плнщант
ZaUlungewhlec f— начин на плнщант
Zahlunjszlel п — срок нн плащане; вж.
ZаhlusJeTrls/
Zedent т, —еп — 1. джиранг; 2. цеденг
ZcUierrinsJ/— 1. джиросване; 2. цссия, отс¬
тъпване (пн прано)
zeichnen гг. — подписвам, поставям подпис
Zeltab Schreibung / -en — амортизация в
зависимост от срока -а работа (на оборуд¬
ване)
Zcltakkord т — акордна работна заплата
Zeitaufwand т — разход гн вртме
Zei/ausfall т — престой
Zeitersparnis/— икономия -а времг
ZeitjeschäTl п, -г — срочна сдслка, сдслка
със срок, фючърсга сделка
Zeitgewinn т — икономия, спестяване пн
вртме
Zeitkauf тл, -чт — покупка (сделка) със срок
(борс.)
Zeitlohn -, — работна заплата по времт,
повременно заплащане па труда
Zrilpacht / — нртнда със срок
Zeitpunkt т — вртме; дата; срок
zeitraubend adj. — трудоемък, разходващ
много време '
Zei/sleUtwechsel т — менителница, иенто
трябва да ст заплати в определен срок след
предявяването й
Zci/vcrbrauch т — разход гн вргме
Zeitverkauf m, — продажба -със срок
(борс.)
Zeitverluste pl — загуби нн време
ZeltV^e^^s^CU^i^i^i^S^//— пренасяне, премества¬
не на срокове
Zeitversichurunig— застраховка за опреде¬
лено времт
Zellstoff- und Papierindustrie /— целулоз¬
но-хартиена промишленост
Zentralbank / — централна (емисионна)
Оанка
Zentralisation /— централизация
Zentralisierung / — централизация; вж.
Zentralisation
Z^i^ (^nalin^o^ t^i^ S^ i^ S^jT— централна емисионна
Оанка
ZentrаlrrJisirаtur / — централен архив (га
фирма, нн предприятие)
Zentral verwettuunJ/ — централно (главно)
управление, централно ведомство
ZenlralverwaltungsmirtechaTt / — центра¬
лизирано управлявана икономика
Zerrütimg/— разруха; разстройство, де¬
зорганизация (гн икономиката)
Zersplitterung/— 1. прахосвнпг (на средс¬
тва); 2. раздробеност; разчлгнсност; разд¬
робяване
Zertifikat л, -с — свидетелство, удостове-
ренте) сертификат
Zessll^nj/ -rn — цесия, отстъпване на право¬
то за искане на- определена сума
Zessionar т, Zessionär т — лице, на котто
т отстъпено правото на искант
Zeugnis и, -ssr — 1. (бвидттслбко) показание;
2. свидетелство, удостовтртнит, атестат
ziehen tn — 1. извличам (изгода), получавам
(полза); 2. правя заключепит; 3. привличам
(към отговорност); 4. трасирам, издавам
трата
Ziehende т. -п — трасанг
Ziehung / — 1. тиражиране; 2. трасиране;
eigene- - der Bank — трасиране -н мени¬
телница ог самата Оннкн
Ziel и, -т — 1. (договорено) отсрочване пн
плащаше; 2. наОглязнпа (планова) цифра;
3. срок на плащане; 4. цгл
Ziel wlc gewöhnlich — в обичайния срок (за
плащане); das - übrrscUrrl/en — просроч¬
вам; das - einUaltcn — спазвам срока -а
плащане
ZlclgcehhrTl п, -в — 1.срочна сдслка; 2.
твърда срочна сдтлка (борс.)
Zielkauf т, - — 1. покупка на кредит; 2.
покупка със срок (борс.)
Zic/krcdit т — потребителски кредит
- , Тш/пг — потреОттелбкт кргдит с еднок¬
ратно погасяване
Zlrlpreis »i|-c — цена, предвидена в срочна
сдтлка
Zlelisimusj/ — определяне, -посгнвягт пн
цел
Ziel tag ш, -е —дгн нн плащане
Zielverkauf т, - — продажба гн кредит;
продажба с отсрочка гн плащането
ZiTTrrnasgaben р1 — цифрови данни
ZiTfrrsUates pl- - цифрови данни; вж.
ZiTTrrnanjaben
Zijaretteslrurr / -п — данък (акциз) върху
цигарите
Zins auf Zlss — сложна лихва
Zins т — 1. аргндно плащане; 2. лихва (за
кредит); вж. Zinsen
*, einfacher — обикновена лихва
Teslrr — твърда лихва
*, veгlгagemrßlJrг —договорена лихва
Zinsabeau т — понижаване нн лихвата
328
Z
H ЕМСКО— БЪЛ ГАРСКИ
Zineanlclhc / -п —лихвен заем
Zlnca-eit-agc f— залутан арбитраж (борс.)
Zlncaucfall т — загуба на лихви
zinsbar и# — носещ лзхва; който можа ди
ос олсхве
Zinsbetrag т, . — сума от ничислaпдтa
лихви
Zinsbiidung/— формирана ни лихвата
zincbringinU adj — носащ лихви
ZinsUa-Iehrn п — крадит срещу лдхви
Zlnsclnkiinftc pl—доходи от лихви
Zincclnnahmrn pl — доходи от лдхзи; вж.
ZineeinUünntr
Zinsen^/ — лихви; вж. Zins; — ausaah1en—
изплащам лехвд; * berechnen — изчисля¬
вам лдхзп;—cuhal/en — получавам лихви;
— егГгГгп — взимам лихви; -
kapl/allsie-rn — капитализирам лихви; —
t-ayen — нося, давам лихви; — vetgüien —-
плащам лихви по влоговата;~zum Kapital
schlagen — начислявам лехеи; —*
zuschlagen — начислявам лихви
zlnern tr. — 1. плащам лихви; 2. получавам
лихва
гтсепуегхшпипп j/— ничиълизипa на слож¬
ни лихви
Zinsenza Ь1игпу/— погасяване на лихви
Zinseriray т — доход от лихви по цаннитЕ
книжи
Zinsert-aysCeue-/ -п — данък върху дохо¬
дите от лихви
Zinseszinsen pl — сложил лихви
Zincform f— форма ни лихвата
zlneftcl adj. — без лпхзп, безлихвен
Zinsfuß т — размер ни лихвата
Zlnsgarantic f— гаранция за получавана на
опредaлепзеа лихва
ZinchöchsCca/z т — пай-висок лихвен раз¬
мер
Zinshöhe f — размер на лихвата; вж.
Zinsfuß
zinslos adj. — безлихвен
Zinsmargc f — разлики мажду лехванита
процЕнте; вж. Zlnecpannc
Zincnchmcn л — вземина на лпхзз
Zlnsnofe/ — авизо за начислявана на лихви
zincrfliehiig adj. — задължен ди плищи лихви
ZidsrückersSatiung/— възвръщана на лихви
Zinsuüekc/ändr pl — нЕизплатене лпхзз
Zinsrate/—лихвени стизки; лихвена норми
Zinssatz т — лихвен еаамее; лихвена стиз¬
ки, лихвен процент; Uen * erhöhen — по—
зешавам лихвенея пеонaпm; Urn -
c-mäßlgen — понижавам, намалявам лзх-
зaпди процент; den - he-abcrtzen — пони¬
жавам, намалявам лихвения прхнл—т
Zin^j^s^i^t^s^r^^g/— понижавана ни лпхзати
Zinccpannc f — разлики мажду лпхнанета
nеонa—ти
Zlnciitmin т, -а — срок на иаплзщзпa на
лихвите; падеж ни лихвите
ainsttayrnU adj. — носащ лихви 7
Zinsverzug т — просрочвана при изплаща¬
на на лихвите
z1ncmeicc adv. — въз зид на лихви
Zinswucher т — лзззарътзх
Zinszahlung/— изплащане на лехвд
Z1neauceh1ay т—начислявана ни лихви към
капитала
Zi-kaauft-ag m, ■=« — поръчка за извършва¬
на на сделки в римкпте ни хnелделепл гра¬
ници на курсовите колебания
Zi-kuIarU-edire-irf m,--c — циркулярен ак¬
редитив
Zirkulation /— обеищепие; au § er — ecCzen
— изземам от хбеащепиa; in — geben -——
пускам в обращанде; in—werfen —пускам
в хбеащеплa
Zitkulationshraiehungen pl — отношения е
сферата ни обращанзето
Z1tkulationskar1ta1 п — капитал в обраща-
нпл
ZitkuIaClonskos/enpl—разходи на обраще—
нзето
Zi-kulailonemacsc/— парични маси в обра—
щанда
Z1-kula/1rnsvoryadg т — процес на обра-
щанпе
Zivi1gcsctaycbuny / — - гражданско законо¬
дателство
Zivilrecht в — гражданско призо
Zoll m, m — 1. митница; 2. мпто; Ucm —
unirtllrgen — подлежа на обмитяване;
den — cinzirhcn — вземам мито; den «
e-hihen — вземам мито
Zol1übrewecCшld/— миmплгесkи надзор
Zoll- und D^i^vi^i^i^i^r-^ll^i^i^^jy/,—rn—митнп—
часки д валутна декларация
Zrl1abfer-tiyy inj/— мзтнечаски обработки
Zoliahgahcn pl — миmндчaъk3 такси
Zollabkommen п — мигндчеъkх споризуме-
нил
Zollager д, — — митнически склад
Zollagerung У— съхраняване е митницата
Zollamt п — митпдца
ao11ami1ich adj. — миmпдгaски
Znl1am/snormalitä/ed pl—митничаскп фор¬
малности
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
329
Zollanmeldung/ — митническа декларация
ZoHarten pl — видове мито
Zollaufeeblag т — добавъчно мито
ZnlIaurtSkhtU/— митнически преглед
Zoll aus gaben pl — митнически разходи
Zollbündnis п — митнически съюз; еж.
Zollbend
ZnlIbüugjcbaUU f— поръчителство (гаран¬
ция) пред митническите органи
zollbau adj. — облагаем с мито
Zollbearbeiiung/— митническа обработка;
вж. ZollbchaDelung
Zollbefreiung/— освобождаване от мито
ZnHbegünJStkenD/— митническа привиле¬
гия
Zollbcgleitpapicr п—митническо свидетел¬
ство
Zollbegleitschein т — митнически съдово-
дителен документ; вж. Zollbcgleitpapicr
Zollbet!andlung/— митническа обработка;
извършване нр формалности, свързани с
митническа проверка
Zollbeschau/—митническа проверка
ZnlIbescblagDahme /—митническа конфис¬
кация
Zollblockade/— митническа блокада
Zollbend т — митнически съюз
Znlldieneljtclle /— митнически орган; мит¬
ница
Zolleokumente pl—митнически документи
ZnIIcinUuhrecbcin т, -е—митническо внос¬
но свидетелство
ZnllcinkünUte pl — митнически приходи
Znlleinnabmen pl — митнически приходи,
еж. ZnIleinkpnUlc
Zollcntrtchtung/ — плащане нр мито
ZoHer th>hung /— вдигане (увеличаване) на
митата
ZoHerhebung f— взимане на мито
Zolllereürueng--cn—митническа деклара¬
ция
Zollerm äßigengj/— намаление нр митото
Zollcuschwcrnissep/ —митнически бариери
ZnlIfahnDcnD/— борба с контрабандата
ZnlIfabneuDgseicnsl т—митническа служ¬
ба за борба с канттзбзтдата .
/— митническа фактура
Zollformalitäten pl — митнически формал¬
ности
zollfrei adj. — безмитен •
Zollfreigebtcl п-с — безмитна зона
Znllfueibril /— режим на безмитен външно¬
търговски стокооборот .<
Znlltucizone / -и — безмитна зона; вж.
ZnlIfueigcbicU
Zollgeb ühr f -сп — митническа такса
Zollgesctz п — митнически устав, митничес¬
ки правила
ZollgeMCzgaCbun/— митническо законода¬
телство
Zoll^ig^t^t^s^e^r/ -п — митите ска граница
ZollherabsCzung/— намаляване на митото
Zollkautcll п — картелно споразумение за
междудържавни разплащания по митни¬
чески операции
Zollkluati.‘cunn/—освобождаване на стока
от мито .
Zollkontrolle/ — митническа проверка—
Zollkonvention/— митническа конвенция
Zollmauer / — митническа бариера
Zollnacherhebung/— допълнително взема¬
не на мито
Zollnachforderung / — събиране на мита;
вж. Zollnacherhebung
Znllnachgebübr f-nn — допълнителна мит-
тнчеекр такса
Zollpapiere pl —— митнически документи;
вж. Zolleokumcnlc
zoIIpUIiehllg adj. —— облагаем— с мито; вж.
zollbau
Zotlplllmae/-D — митническа пломба
Znllprntekttnntsшus т — митнически птаа
текционизъм
Zollregime л — митнически режим
Zollschranke / — митническа бариера; вж.
Zollmauer
Zollschuld / -— задължение зр плащане на
мито
Znllschulener т — лице, задължено да пла¬
ти мито
ZollsenkengJ"— намаляване размера нр ми¬
тото '
ZoIIsUcIIc /— митница
Zolltarif т — митническа тарифа
Zollunion/— митнически съюз
Zo1Iverbane т — митнически съюз; вж.
Zollunion
Zollverfahren н — митническа процедура,
митнически режим
Zollvcrgiins— митническо облекче¬
ние (привилегия)
Zollvergehen л — митническо нарушение
Zollverkehu т — митнически операции
Zollwert т, -е — цена на стока, взета за
основа при определяне размера на митото
ZollzaShung/— плащане нр мито
Zone f-n. — зона; район
Zonentarif т — тарифа за отделните зони
330
z
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
Zubehör n — принадлежности; съпътства¬
щи стоки
ZuIui^I^i^t^IJ^’— осчетоводяване, записване в
счетоводните книги
Zubußß/—доплащане; доплащана сума
Zuführungen pl — отчисления
ZufüUгunjsectгag т, - — сума нн отчислт-
птнта
Zufuhr/ -es — 1. докарани стоки; 2. приток,
постъпление; 3. снабдявант; доставка; под-
возвант
Zug-nm-ZuJ-CescUrfl п, -в — насрещна
сделка (стоката става собственост на купу¬
вача слсд плащането)
Zug■-U№-Zug-LeisiunS■J/—насрещно изпъл¬
нение на задължение (плащане, доставка)
Zug-um-Zujj-Zahluug/— плащане сргщу
насрещно изпълнение
Zugänge р! — постъплтгин
zugeführt adj. — докаран (стока)
zugclieferl adj, — докаран; вж. zugefüUrt
Zugeständnis п — концесия, отстъпка
Zulage / -п — добавка, надбавка (към зап¬
латата)
zuliefern tr. — доставям •
Zulieferungen pl — 1. доставки на междин¬
ното производство; 2. доставки га сродни
предприятия
Zunahme/— прираст; нарастване; увелича¬
ване
Zuordnung/—разпределение
-, optimale — оптимално разпределение
zuгUckeeUallen tr. — удържам (от работна¬
та заплата)
Zurückbehaltungsrecht п—право на едната
стрнга да се откаже от изпълнение гн за¬
дълженията си
zurückrislalten tr—възвръщам, възстано¬
вявам, компенсирам (разходи)
ZirUckrJabe/— връщане (га имущество)
zurückgeUen itr. s - — понижавам се, намаля¬
вам, падам (курс)
zurückjezaUll adj. — погасен (дълг)
zuгUckhanUels intr. — извършвам обратна
сделка (борс.)
zurückllefers tr.—връщам (доставена стока)
zurückzahlrn tr. —— 1. връщам, погасявам
(дълг); 2. оттеглям (пртдложт-ие); 3. ану¬
лирам (кредит); 4. отказвам ст (от исканг);
5. отменям (поръчка)
zu rechnen tr. — прибавям; причислявам;
включвам (в перо разходи)
Zurechnung/ — прибавяне; причисляване;
включване (към птро разходи)
Zusammenarbeit /— съmрудничгбтве) съв¬
местна работа (дейност)
Zusammenballung / — съсредоточаване;
концентрация; агломерация
Zusammenballung von Kapitalien — кон-
oтнтрнoтн -а капитали
Zusammenbruch т — банкрут; крах; катас¬
трофа (икономическа)
Zusammenfassung/— 1. изводи; резюме; 2.
съсрсдоточаванс; иенoенгрнцин
Zusammenhang т -— връзка; зависимост;
(причинна) връзка; причина; gegeneelllgrг
взаюювръкка
Zusammeni/funn/ — 1. обединяване, 'сли¬
ване, окрупняване; 2. съвместяване
Zusammenschluß т, -sse — еОедипнване)
сливане, концентрация
*- , genossenschaftlicher — кооперативно
оОгдинтние
-, Uorlzonlalrr — хоризонтална ко-ценгрн-
oтн
-, karlcllmäßijcr —— картелго обединение
-, monopolistischer — монополно обтдигг-
-ит
-, vertikaler — вертикална концентрация
-, währungspolitischer—валутно обедине¬
ние
Zusammenschluß von Unternehmungen —
сливане га предприятия
Zueammenseizшlg/— състав; структура
Zusammenwirken п —- взаимодействие;
сътрудничество, коопериране
Zusammenwirkung / — взаимодействие;
вж. Zusammenwirken
Zusatz т,=в — допълнение, добавка
Zusatzabkommen п—допълнително спора¬
зумение |
Zusatzakkreditiv п —допълнителен акреди¬
тив
Zusa tzaarle/-п — допълнителна акция
Zisalzauflraj m, -е—допълнителна поръч¬
ка
ZusalzdivideeSeC"-п—допълнителен диви¬
дент
Zusatzeinkommen п —допълнителен доход
Zueatzeissahmrn pf — допълнителен до¬
ход; вж. Zusalzeinkommen
ZiealcJaгаntir / -п — допълнителна гаран¬
ция
Zuea/zlnvrslltinnrn pl —- допълнителни ин¬
вестиции
Zuealzkosten pl—допълнителни разходи
ZuealzkгeUil m, -е — допълнителен кредит
Zuschlag т, ^с — надбавка; добавка; доила-
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Z
331
щана; надценка
zuschlagfrei adj. — баз надбавка; баз пад-
цлнка
ZuschlagCH/z т— размер ни надбавката или
надценката
Zucceiagczahluny / —еп — допълнително
плащана
Zusser-ilirugУ— 1. (ДМА-дълготрайпе
материални активи по пхзии сметкоплан);
2. увеличавана ни баnз-ъоваmи стойност на
основните средства (ДМА)
Zuschuß т, -ssc — 1. доплащане, надбавки;
2. субсидия, издръжка
— , staatlicher -— държавна субсидия, дър—
жаена издръжка
Zuschußbe/tlch m,-e—бюджетно предпри^
ятиа
Zuschuß Uapiial п — доnълппгеnaп капитал
Zuspitzung/"—иаосmеипa (ни противоречея)
ZusiänUlgUrit f— 1. компетенция, кръг на
пълномощия, компaеaнепост; 2. подза-
домътзaпхст
Zuciand m, ч* — състояние, положанза
zuc/chcnd adj. — полагащ се (сума)
zucirllrn tr. — 1. връчвам; 2. доставям
Zustellung/— 1. връчване (ни документ по
официален път); 2. доставка
Zustimmung у/— съгласие, одхбеaпил
Zuteilung / — разпределяне (на икцнп, ни
дялова)
Zuverlässigkeit / — надеждност, благона¬
деждност
Zuwachs т — ръст, прираст
ZumachrtУ-)Oe/— мащаб на прираста
Zumaehequo/e/—- темп на прираста
Zuwachs-air /— темп ни прираста; вж.
Zuwaehcqunrr
^^1111 tr. — 1. исигппеам; 2. отпускам
(пенсиИ; средстви); 3. предоставям, разп¬
ределям (сумп); 4. асзгнирапе
Zuтelisluny/— 1. отпускана (на naнъии, на’
средства); 2. прaдоъеанипa, раапеедaлипa
(ни суми)
Zuwendung/ — парична помощ; субсидия
Zuwendungen pl— постъпления
— , auBi-ordrdtliche -— екъееаордапзенп
поътъплaнcи. постъпления отвън (диеении]
zuzählrn tr. — 1. наброявам (някому нащо);
2. прибавям (бройки; в сметката)
zuzahlen tr. — доплащам
Zwang т — принуди; натиск; насзлза; при—
нуждапсе; задължителност; ökonomischer
- — икoпoмпгеъkа принуда
Zwanycabyabe / -п — принудитЕлне съби-
рания
Zwangcau flnye / —п — коптрдбунди
Zwange CreSiicuruun/ —— принудитЕлно да—
нъчно облагане
Zwangeenteignung / — принудително от-
чуждизине (ни имущество)
ZwangegelU п — глоба
Zтangchyrnthrk /— пеппуддтЕЛпа ипотеки
(особен зид осигурителна дпотеки)
Zwany.cUonvcrsion / — пезпудиmaлпа попs
нaесии
Zwangsliquidation/— пезпудитcлна ликви¬
дация
Zwangsmaßnahme / -п — ъзпкцди
Zma^y^^!^<^^ii1^t^r^l^ng/—принудително реша¬
ване ни конфликти (мажду наемни работ—
пидз л работодатели)
Zwanyestuafc / -п—адмдписееаmивна глоби
Zwan gsveräu tkruun / — принудителна раз¬
продажби
zwangsweise adj. — nринудnтЕлaп
^^1^11^ adv.. — по принуда
Zweck т, -а — цал; задача-
zweckmäßig adj. — целесъобразен
Zwcly т,-е — отрасъл
Zтc1gökonnm1k/— отраслова дкономека
zтeiggebunUen adj. — отраслов; с отрасло¬
во апагепcЕ
Z^^^i^l^i^ii^i^c^i^-i^^ss^^n^g/' -сп — филиал
Zwcigplanung/— отраслово планирана
Zwciyreniabiliiät /— рaпгабиnпост на отра¬
съла
Zwcigc/ellc / —п — филиал
Zwcigst/rUiu- der Industrie — отраслова
структура на промишлеността
ZweigsSruktur/— отраслови структура
Zтcicehichtbetr1rb т, -е — предприятие,
работещо на две сменз
Zweischlchtenarbrii /— дзуъмЕПпа работа
Zw^i^l^^^i^l^f'i^-^il^i^r^t^y/—дубликат, копиа, вто¬
ри екземпляр
ZmcIibcaabcIiund/— вторична обработка
Zwei thandmarUt пг, . — пазар за стоки
втора употреба
Zтci/eeerinr /— дубликат; вж. Zwei¬
tausfertigung
zwingen tr.; я, u — принуждавам, заставям,
карам насила
ZwischenauclanUcvcrkrhr т — ред ни взи¬
мане на мпта, прпат е редица страни
Zwischenbilanz / -еп — предварителЕн ба¬
ланс
ZwicchcndiviUcnUc / —п -— пеaдзарителaп
дизпдлнт
332 Z НЕМСКОЕЪЛГАРСКИ
Zwtechcncuzcugnte п, -^sse — междинно из¬
делие
Zwischenfinaitzierung f — краткосрочно
финансиране
Zwischenhändler т—търговски посредник
Zwischenhandel т. — посредническа търго¬
вия
Zwischenkredit т, -е — предварителен
(краткосрочен) кредит
Zwischenlager л, ■— —— склад за сезонно или
краткосрочно съхраняване
Zwischenmaklcr т—маклер (брокер), кой¬
то е доверен на търговския маклер (бро¬
кер)
Zwischenprodukt л, -е — междинен про¬
дукт
Zwiechcneehcln m,-e — 1. временна акция;
временна облигация; 2. свидетелство за
право на получаване на предв. дивидент
Zwis^^^^n^vt^^^aß т, ——временен договор
ZwiseetcwccrunDJ/ — предварителна оцен¬
ка '
Zwischenzeit /— интервал, промеждутък от
време
zyklisch adj. — цикличен
Zyklizität j— цикличност
Zyklilität deu Krisen — цикличност на кри¬
зите
Zyklus т, -сп — цикъл
-, inenelricllCu — промишлен цикъл
-, Ueebnnlngiscber — технологичен цикъл
~, wiutsehaUtliebcr — икономически цикъл
ZykIueaubeiU /-— циклична работа; циклил-
тает
Zyklusplan т — график на цикличността
Zy l^J^i^t^s^ziit/— цикъл •
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
333
Infinitiv
Indikativ
prälerltum
Partizip
des pcrfckts
backen
buk
gebacken
befeUlen
befahl
befohlen
befleißen
befliß
beflissen
beginnen
begann
begonnen
beißen
biß
gebissen
bergen
barg
geborgen
bersten
barst (borst, beitete)
geborsten
bewegen
bewegte (bewog)
bewegt (bcwogen)
biegen
bog
gebogen
bleien
bol
geboten
binden
band
gebunden
bllten
bal
gebeten
blascn
blies
geblasen
bleibcn
blieb
geblieben
bralen
briet
gebraten
breeUen
brach
gebrocUen
bicnsen
brannte
gebrannt
bringen
brachte
gebracht
denken
dachte
gedacht
dingen
dang (dingte)
gedungen (gedingt)
^шсГеи
draseU (droseU)
gedroschen
dringen
drang
gedrungen
dünken
düsklc (deuchte)
gedünkl (gedcuchz)
dürfen
. durfte
gedurft
empfehlen
empfahl
empfohlen
erbleichen
erbleichte (erblich)
erbleicht (erblichen)
erkiesen
erkor (erkicstc)
erkoren
erlöseren
erlosch
erloschen
енеп
aß
gegessen
fahren
fuhr
gefahren
fallen
fiel
gefallen
Tangen
fing
gefangen
TeeUien
focUl
gefochten
finden
Tand
gefunden
flech/cn ’
flochl
geflochten
Tllcjcn
flog
geflogen
fliehen
• floh
geflohen
fließen
floß
geflneeen
Tressen
fraß
gefressen
frieren
fror
gefroren
gären
gor (gär/c)
gegoren (gegärt)
gebären
gebar
geboren
geben
gab
gegeben
gedeihen
gedlcU
gediehen
gch(c)n
ging
gegangen
gelingen
es gelang
gelungen
gellen
galt
gegolten
geiieses
gesas .
gencscn
334
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
gcnicßcn
geschehen
gewinnen
gießen
gleichen
gleißen
gleiten
glimmen
graben
greifen
haben
halten
hängen (hangen)
hauen
heben
heißen
helfen
kennen
klimmen
klingen
kneifen
kommen
können
kriechen
laden
lassen
laufen
leiden
lcscn
liegen
lügen
mahlen
meiden
melken
шeeeen
mißlingen
mögen
müssen
nehmen
nennen
pfeifen
pflegen
preisen
quellen
taten
tcibcn
ucißcn
reiten
rennen
riechen
ringen
rinnen
rufen
genoß
cs geschah
gewann
goß
glich
gleißte (gliß)
glitt
glomm (glimmte)
grub
griff
hatte
hielt
hing
hieb (hante)
hob(hub)
hieß
kannte
klomm
klang
kniff
kam
konnte
kuoch
lud (laeete)
ließ
lief
litt
las
lag
log
mahlte
mied
melkte (molk)
maß
cs mißlang
mochte
mußte
nahm
nannte
pfiff
pflegte (pflog)
puics
quoll (quellte)
riet
uieb
• riß
ritt
rannte
roch
uang
rann
tief
genossen
geeehcben
gewonnen
gegossen
geglichen
gegleißt (дcдlieecn)
geglitten
geglommen (geglimmt)
gegraben
gegriffen
gehabt
gehalten
gehangen
gehauen
gehoben
geheißen
baIUgcbnIUcn
gekannt
geklommen
geklungen
gekniffen
gekommen
gekonnt
gekrochen
geladen
gelaeeen
gelaufen
gelitten
gelesen
gelegen
gelogen
gemahlen
gemieden
gemelkt (gemolken) .
gemessen
mißlungen
gemnebu
gemußt
genommen
genannt
gepfiffen
gepflegt (gepflogen)
gcpuiscn
gequollen (gequellt)
geraten
geuicbcn
geuieeeg
geritten
gerannt
gerochen
gerungen
gctonnen
gerufen
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
335
salzen
saufen
eanycn
eeeannen
schallen
scheiden
scheinen
scheißen
schcl/cn
ecle-cn
schlchcn
schießen
schinden
schlafen
schlagen
schlefeecn
schleifen
schließen
^1111111
schmeißen
schmelzen
schneiden
cch-ecUcn
schreiben
schreien
cchtcl/en
schweigen
schwellen
schwimmen
ce1mö-en
cchcn
sein
ecnUcn
cicdcn
singen
cinUen
sinnen
elizcn
cpal/en
speien
spinnen
cp-echen
sprießen
springen
c/eclcn
c/ccUen
stehen *
etchicn
eieiyen
sterben
e/ichcn
salzte
conn
eoy (caug/c)
schuf
schallte (scholl)
schied
schien
schiß
cchali
schor (eehcrrc]
schob
schoß
cchnnU
ccelien
echluy
^111^
cehlifn
schloß
schlang
schmiß
schmolz
schnitt
cch-ak
cch-leb
cchric
echrlCt
schwoll
schwamm
eclwanU
schwang
^1^1- m(ee1тor)
eal
war
eanU/c (ecnUc/c)
sott (eleUcte)
eany
sank
sann
caß
spaltete
eplc
spann
sprach
ep-oß
eprany
stacl
ciak
e/anU
stall
etiey
starb
stob
gesalzen
yecnnfcn
gesogen (yceauyi)
yecehаnnen
yecehnllen (geschallt)
11^111011
11^111111
gcschisscn
gescholten
yece1o-en
geschoben
geschossen
yccclunUcn
geschlafen
geschlagen
geeee1iehcn
geeeh11nncn
yceeh1nccen
geschlungen
ycecemicecn
gcee1mn1zcn
geschnitten
(er)seerneecn
geschrieben
gcschrie^n
geschritten
gcee1тni1cn
ycce1тnmmcn
yccehтn-cn
yeeehcn
уе^еш
yeeanUt (ycecnUct)
усс^/сп (yccicUct)
gecunycn
gccunUcn
gesonnen
yccceccn
ycepalicn
усе^е^^
gesponnen
yccr-oe1en
yecp-necen
gesprungen t
gee/oclen 1
gee/anUen
gectollen
yee/icyen
ycciorbcn
yectoben
336
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ
etlnken
stank
ges/unken
^^сп
stieß
geenßen
etгcleUen
etrlcU
geelrieren
eZleiten
stri/l
geelritles
tiajen
trug
getragen
treffen
iraf
getroffen
treiben
trieb
gelгleeen '
ireten
trat
grtrelen
triefen
lioTT (triefte)
getroffen (getiiefZ)
trinken
trank
gelruskcn
/rügen
trog
geiiogen
tun lat
getan
verderben
verdarb
verdorben (verderb/)
verdrießen
verdroß
verdrossen .
vergessen
vergaß
vergessen
verlieren
verlor
verloren
waeUcn
- wusch
gewaschen
wcbcn
webtc (wob)
gewebt (gewoben)
wich
gewichen
^1^1
wies
gewiesen
wcsdcn
wandte (wcndeln)
gewandt (gewendel)
werben
warb
geworben
werden
wurde (ward)
geworden
weifen
warf
geworfen
wiegen
wog
gewogen
winden .
wand
gewunden .
mlesen
тue/e
gewußt
wollen
wollte
gewollt
zciUcn
ziel .
geziehen
zielen
zog ‘
gezogen
zwingen
zwang
gezwungen
Д. Стоянова, Ц. Божилова, P. Христова
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
Специализирани редактори: А. Кьосева, Н. Стойкова, Д. Петкова
Редактор на издателството Н. Стоянов
Художник К. Кънев
Коректори:- Т. Вълевска, М. Кондова
Техн. редактор Ц. Иванова
Формат 16/70/100; пея. коли 21,00 ИК
„Библиотека 48“, ул. „Шипка“ 44, тел. 44 20 09; 87 75 29
Печат — ДФ „Абагар“, Велико Търново
С двутомника
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ и БЪЛГАРСКО-НЕМСКИ
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЧНИК
издателство "Библиотека 48”
се надява да запълни една празнина на българския пазар и
да отговори на големия интерес, проявяван от студенти,
икономисти, преводачи. Първата част съдържа около 30 000
най-често употребявани понятия в немския език с техните
еквиваленти или обяснения на български.
Надяваме се, че нашите издания ще бъдат от полза на
всички, за които немският език е необходимост при усвоя¬
ването на основите на пазарното стопанство.
БИБЛИОТЕКА 48
СОФИЯ