Author: Сугарева Т.К. Атанасова В.Р.
Tags: български език речник немски език
ISBN: 954-9621-08-1
Year: 1997
Text
Немско-
български
речник
Deutsch-
ПРИЛОЖЕНИЕ:
ДУМИТЕ
с НОВИЯ
ПРАВОПИС
Немско-български речник
Deutsch-bulgarisches Wörterbuch
О Текла Кнут Сугарева. 1997
© Вера Русева Атанасова, 1997
0АТЛАНТИС
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Второ поправено и допълнено издание
Редактор на второто издание Любомира Въжарова
Художник Жеко Алексиев
Издателство АТЛАНТИС
Предпечатна подготовка Любомир Баджев
Печат и подвързия: „АБАТАР“ АД - В. Търново
ISBN 954-9621-08-1
РЕЧНИКЪТ ВКЛЮЧВА ОКОЛО 60 00Q ДУМИ
И ИЗРАЗИ ОТ ОСНОВНИЯ РЕЧНИКОВ
ФОНД НА СЪВРЕМЕННИЯ НЕМСКИ ЕЗИК.
ОСВЕН ЛЕКСИКАТА, СВЪРЗАНА С БИТА,
КУЛТУРНИЯ И ОБЩЕСТВЕНО-
ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ,
ОБРАЗОВАНИЕТО, СПОРТА, В НЕГО СА
ПРЕДСТАВЕНИ ОСНОВНИ НАУЧНИ И
ТЕХНИЧЕСКИ ТЕРМИНИ.
МОДЕРНАТА СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА,
ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА
ГРАМАТИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ДУМИТЕ И ЗА ТЯХНАТА ТЕМАТИЧНА И
СТИЛИСТИЧНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ,
ИЗОБИЛИЕТО ОТ ИЛЮСТРАТИВНИ .
ПРИМЕРИ ОПРЕДЕЛЯТ ПРАКТИЧЕСКАТА
И ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА
РЕЧНИКА И ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА
БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ ДА ИЗПОЛЗВА
НЕМСКИТЕ ДУМИ С ПО-ГОЛЯМА
ТОЧНОСТ И УВЕРЕНОСТ.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ, С ПОСОЧЕНАТА
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ И КЪМ
БЪЛГАРСКИТЕ СЪОТВЕТСТВИЯ,
ИЗДАНИЕТО НАДХВЪРЛЯ РАМКИТЕ НА
ТРАДИЦИОННОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА
ЕДИН ДВУЕЗИЧЕН РЕЧНИК И МОЖЕ ДА
СЛУЖИ В ЕДНАКВА СТЕПЕН КАКТО НА
БЪЛГАРСКИЯ, ТАКА И НА НЕМСКИЯ
ЧИТАТЕЛ.
В НАСТОЯЩОТО ИЗДАНИЕ СА
НАПРАВЕНИ ЗНАЧИТЕЛНИ ПОДОБРЕНИЯ
И ДОПЪЛНЕНИЯ, ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО
ЛЕКСИКАТА, СВЪРЗАНА С ПРОМЕНИТЕ
СЛЕД ОБЕДИНЕНИЕТО НА ДВЕТЕ
ГЕРМАНСКИ ДЪРЖАВИ.
TEKLA SUGAREVA VERA ATAN ASSOVA
Deutsch-bulgarisches
Wörterbuch
Zweite Ausgabe, verbessert und vervollständigt
ATLANTIS
SOFIA
ТЕКЛА СУГАРЕВА ВЕРА АТАНАСОВА
Немско-български
Второ поправено и допълнено издание
АТЛАНТИС
СОФИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
9
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
A. Структура на статиите
B. Шрифтове, скоби, знаци, цифри и букви
Шрифтове
Скоби
Знаци .
Цифри
Букви
C. Граматически бележки към немските заглавни думи
I. Склонение на съществителните имена в немски език
Таблица за склонението на немските съществителни имена
II. Спрежение на глаголите в немски език
Основни форми на силните и неправилните глаголи
13
13
17
17
18
20
20
20
21
23
24
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРАНСКРИПЦИЯТА
27
ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА 42
СЪКРАЩЕНИЯ
ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ И СПРАВОЧНИЦИ 48
РЕЧНИК 4У
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ Ю43
INHALT
VORWORT 11
HINWEISE FÜR DIEBENUTZUNG DES WÖRTERBUCHES 29
A. Aufbau der Artikel.'. 29
B. Schriften, Klammern, Zeichen, Ziffern und Buchstaben
Schriften 33
Klammern 33
Zeichen 35
Ziffern 36
Buchstaben 36
C. Grammatische Angaben sum bulgarischen Wort 36
I. Verb 36
II. Substantiv 40
III. Adjektiv 40
IV. Lautwechsel я«—>e. 40
ERLÄUTERUNGEN ZUR LAUTUMSCHRIFT 41
ZAHLWÖRTER 42
ABKÜRZUNGEN 45
BENUTZTE WÖRTERBÜCHER UND NACHSCHLAGEWERKE 48
WÖRTERBUCH 49
TABELLE DER KONJUGATIONEN DER STARKEN UND 1043
UNREGELMÄSSIGEN VERBEN
ПРЕДГОВОР
Речникът представя на българския читател основния речников със¬
тав на съвременния немски език и неговата употреба. Подборът на
думите е направен въз основа на най-новите немски тълковни речни¬
ци и справочници, използван е и периодичният печат. За да може реч¬
никът да се ползва от по-широк кръг читатели, в него са дадени освен
думите и изразите от ежедневния език и множество специални думи
от областта на обществените науки, естествените науки, селското сто¬
панство, техниката, изкуството, медицината и спорта. Включени са и
известен брой чуждици; една част от тях вече са влезли изцяло в реч¬
никовия състав на немския език, друга отразяват състоянието и пос¬
тиженията на науката и техниката от наше време. Поместени са и ня¬
кои географски имена - имена на страни, на жителите им и съответ¬
ните прилагателни. Взета е под внимание разговорната реч. Тъй като
думите не стоят изолирани в речта, а се свързват с други думи, чрез
което всъщност се изяснява и уточнява значението им, авторките на
предлагания речник разкриват значението на заглавните думи чрез
създаване на езикови връзки с допълнителни пояснения към тях; това
дава възможност на читателя да различава точно значенията и да из¬
бира вярната дума. Доколкото е необходимо значението и употребата
на думите да се илюстрират със свободни словосъчетания и фразеоло-
гични изрази, предпочитание се дава на живата реч.
Немско-българският речник има и едно по-специално предназначе¬
ние. С модерната си структура той служи еднакво на българските и на
немските читатели. Ето защо всяка допълнителна информация (гра¬
матически указания, ударение на думата, стилистична характеристика
и под.) е дадена както към немската заглавна дума, така и към бъл¬
гарското й съответствие. Граматическите указания към немските заг¬
лавни думи и по-специално към немския глагол и немското същест¬
вително име, при които цифрови указания насочват към таблиците за
спрежение на глаголите и склонение на съществителните имена, да¬
ват възможност на българския читател да използва немските думи с
по-голяма точност и увереност.
Българският глагол е описан подробно, определен е видът му, а ре¬
дица означения на различни типове глаголи отвеждат към образци на
спрежението на българските глаголи и към различните начини на об¬
разуването на аориста (минало свършено време). Тази граматическа
информация както и граматическите указания към българското съ¬
10 ПРЕДГОВОР
ществително и прилагателно име са предназначени за немския чита¬
тел. Те ще му помогнат да се ориентира бързо във формите на бъл¬
гарските думи.
Ударението е означено при немските многосрични заглавни думи и
при всички многосрични български думи.
Указанията за изговора на заглавните думи, които се отклоняват от
нормите на немското произношение, са предназначени за българския
читател. Стилистичната квалификация на поместеното в речника
словно богатство помага за изработване на вярно езиково чувство.
В настоящото издание са направени значителни подобрения и до¬
пълнения, що се отнася до лексиката, свързана с промените след обе¬
динението на двете германски държави.
Поправени са и значителна част от допуснатите в предишното из¬
дание печатни грешки.
Авторките
VORWORT
Das vorliegende deutsch-bulgarische Wörterbuch hat die Aufgabe, dem bulgari¬
schen Leser den grundlegenden Wortschatz der deutschen Gegenwartssprache und
dessen Verwendung darzustellen. Deshalb beruht die Auswahl des Wortschatzes
vor allem auf den neuesten deutschsprachigen Wörterbüchern und
Nachschlagewerken. Ausgewertet wurden auch Zeitschriften und Zeitungen.
Großer Wert wurde auf die Aufnahme neuen Wortgutes gelegt. Um möglichst
weiten Kreisen zu dienen, sind neben dem Wortschatz des täglichen
Sprachgebrauchs eine Anzahl von Begriffen aus den Gebieten der
Gesellschaftswissenschaften, Naturwissenschaften, Landwirtschaft, Technik,
Kunst, Medizin und Sport aufgenommen worden. Berücksichtigt wurden auch eine
Reihe von Fremdwörtern; ein Teil von diesen Wörtern gehört zum allgemeinen
Wortschatz der deutschen Sprache, ein anderer spiegelt den Stand und die
Errungenschaften der Wissenschaft und Technik unserer Zeit wieder. Aus prakti¬
schen Gründen haben eine Anzahl von Ländernamen mit ihren Ableitungen
Eingang in das Wörterbuch gefunden. Nicht zuletzt ist der Umgangssprache der
gebührende Platz eingeräumt worden. Da die Wörter in der Rede nicht isoliert, son¬
dern in Verbindung mit anderen Wörtern auftreten und erst dadurch in ihren
Bedeutungen präzisiert werden, haben die Verfasser des vorliegenden
Wörterbuches durch Beifügung erklärender Zusätze und Herstellung von Bezügen
die Stichwörter in ihrer Bedeutung zu bestimmen versucht, um dadurch den
Benutzern des Wörterbuches eine genaue Unterscheidung und somit die Wahl des
rechten Äquivalents zu ermöglichen. Soweit Bedeutung und Gebrauch eines
Wortes durch freie Wortverbindungen und Redewendungen illustriert werden, ist
lebendiger Sprachgebrauch bevorzugt worden.
Das deutsch-bulgarische Wörterbuch hat ein besonderes Anliegen. Es will dem
bulgarischen wie dem deutschsprachigen Benutzer in gleicher Weise dienen.
Deshalb mußte es in seinem modernen Aufbau den Bedürfnissen beider Seiten
Rechnung tragen. So sind grammatische Angaben, Wortbetonung und stilistische
Hinweise dem deutschen Stichwort wie auch dem bulgarischen Gegenwort
beigefügt. Die Angaben zum deutschen Wortgut, insbesondere zu den deutschen
Verben und Substantiven, bei denen Typenzahlen auf Konjugationstabellen der
starken Verben und auf Deklinationstabellen der Substantive verweisen, werden
dem bulgarischen Benutzer eine sichere Auswertung des deutschen Wortgutes
ermöglichen.
Das bulgarische Verb ist ausführlich beschrieben - das Aspektverhältnis wird
eindeutig dargelegt, und durch eine Reihe von Typenbezeichnungen wird auf die
Muster der Konjugation und die unterschiedliche Bildungsweise des Aorists ver¬
12 ПРЕДГОВОР
wiesen. Diese grammatischen Informationen wie auch die grammatischen Angaben
beim bulgarischen Substantiv und Adjektiv sind für den deutschsprachigen
Benutzer des Buches gedacht: sie werden es ihm ermöglichen, sich über die
Formen der bulgarischen Wörter schnell zu informieren.
Die Tonsilbe ist bei den mehrsilbigen Stichwörtern und bei sämtlichen mehrsil¬
bigen bulgarischen Wörtern gekennzeichnet.
Der bulgarische Leser wird ferner auf die Aussprache jener Stichwörter
aufmerksam gemacht, die von den Aussprachenonnen des Deutschen abweichen.
Die stilistische Einstufung des im Wörterbuch aufgefühlten Wortschatzes wird ihm
zu einem sicheren Sprachgefühl verhelfen.
In der vorliegenden Ausgabe sind mehrere Änderungen und Zusätze vorgenom¬
men worden.
Die Verfasser
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
А. СТРУКТУРА НА СТАТИИТЕ
1. Заглавните думи са подредени по азбучен ред. При думи с еднакво звучене на първо
място стои думата, написана с малка буква, след нея следва думата, написана с
главна буква.
2. Заглавните думи с еднакъв корен или с обща първа част са събрани в едно гнездо,
когато към тях не са дадени изрази. Общата част се отделя в първата заглавна
дума с тънка отвесна чертица (|) без оглед на правилата за делене на срички и се
замества при следващите думи с получерна тилда (^).
4Пример: Beamt|e...; ^in...; ^enschaft...
чети: Beamte...; Beamtin...; Beamtenschaft...
Тилдата замества често цялата заглавна дума.
Пример: Bagger...; ~eimer...; — fiihrer.,.,
чети: Bagger...; Baggereimer...; BaggerfQhrer...
Точката над тилдата показва, че главната начална буква на думата, заместена с
тилда. се превръща в малка буква.
Пример: Warze...; (Brust~)
чети: Warze...; (Brustwarze) *
Koiaio след тилдата следва съединителна морфема, -{е).у или -(е)я, която свързва
OI делиите части на сложната дума, за прегледност тя се отделя от втората част на
думата с тънка отвесна чертица.
Пример: Beere...; ^ n|obst
чети: B^ere...;Bf$renobst
Пример: Vorbeugung...; ^s|mittel
чети: Vorbeugung...; V^beugungsmittel
a) Думи с еднакъв корен или с обща първа част, които обаче се различават по първата
буква — главна или малка, или са с различно ударение, не се събират в едно гнездо.
Примери: Ehrgefühl...
ehrgeizig...
Elektrogerät...
Elektrokardiogramm...
b) Заглавни думи, към които се дават изрази или цели изречения, стоят в самостоя¬
телни статии.
c) Вески глагол образува самостоятелна статия. В същата статия сс дава и причастието,
обозначено като прилагателно, ако е необходимо.
Пример: verwitterjn <Ь/.м) w...; -*t aeij...
3. Думи е еднакво звучене от различен произход [омоними] се разглеждат обикновено
като различни заглавни думи и се означават с малки арабски цифри, поставени горе
пред заглавната дума.
14 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
Пример: »Elf /17...
2Elf m 8 ...
a) Думи V еднакво звучене от еднакъв произход, но с различно значение. които при¬
надлежат към различни части на речта. се разграничават в статията една от друга
чрез римски цифри в получерен шрифт.
Пример’ weitgehend I. adj\..\ II. adv...
b) Думи c еднакво звучене от различен род или с различно склонение стоят в една
статия, като се отбелязва съответно родът и номерът на модела, по който се скла¬
нят.
Пример: Verdj^nst т I...; п 20...
4. Ударението на многосричните заглавни думи се отбелязва с точка под гласната или
двугласната на ударената сричка. Ако тази сричка е транскрибирана, точката не
стои под ударената гласна в заглавната дума, а в транскрипцията.
Примери: sperren
Bouillon [buljon]
bravo [...wo]
a) При повече заглавни думи в едно гнездо ударение получава само първата заглавна
дума. когато с акцентувана обшата им част.
Пример' Bremsklotz...; Hebel...; — licht...,
чети: Bremsklotz...; Bremshebel...; Bremslicht...
b) Когато c акцентувана втората част на заглавните думи. събрани в едно гнездо,
тогава ударението се отбелязва при всяка отделна дума.
Пример Spektrojgraph...; - skop...
c) Когато заглавната дума се акцентува двояко, тогава обикновено сс дават и двата
варианта.
Пример: unbezwingbar, auch unbezwingbar
d) Главното ударение се отбелязва в многосричните български думи с малка чертица
над ударената гласна.
Пример: управлявам...; ...ядивна гъба
При акцентните дублети в българските думи се посочва по правило само единият
вариант. '
e) При сложни български думи с две равностойни ударения сс отбелязват и двете
ударения.
Примери: контра революция; вагон-ресг оране народностопански
0 Две ударения сс посочват и при формите за сравнителна и превъзходна степен.
Примери: по-добър; най-много
g) Означени са промените в ударението в различните форми на българските думи.
Примерц: пека. печеш (пекох); син (-ът). -ове; доб|ър, -ра
h) В допълнителните пояснения ударението не се означава.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 15
i) Когато отделни части от българските съставки могат да се изпуснат, те стоят в
кръгли скоби, като ударението им е означено.
Пример: gestiefelt adj (обут) с ботуши
j) Второстепенното ударение не е посочено нито в немските, нито в българските думи.
5. Указания за правогонора се дават, когато заглавната дума (най-често чужда дума)
сс отклонява от нормите за правоговор в немски език. За улеснение на българския
читател в немско-българския речник се прибягва до опростена транскрипция, при
която се запазват, в рамките на възможното, немските писмени знаци с тяхната
звукова стойност. От фонетичната транскрипция на „Association Phonetique Inter¬
nationale" АР1 се използват само най-необходимите знаци. (Срв. Бележки към тран¬
скрипцията.)
a) Транскрипцията стои в квадратни скоби непосредствено след заглавната дума. Чес¬
то се описва фонетично само част от думата; липсващата част се отбелязва с две
последователни точки пред или след транскрибираната част.
Пример: Billard [Jjart]
b) Когато ei не се изговорят като двугласна, в транскрипцията на думата между двете
гласни се поставя малка чертица, за да се предотврати неправилен изговор.
Пример: Spontaneität... [schpontane-ite :t od ßp..]
c) Качеството на гласните, както и полудължините не се отбелязват.
6. Към всяка заглавна дума (освен когато тя е съществително име) стои граматическа
характеристика, която посочва принадлежността й към една или друга част на
речта. (Срв. списъка на съкращенията).
a) Принадлежността на заглавната дума към няколко части на речта се означава с
получерни римски цифри.
b) Повсчето прилагателни имена в немски език се употребяват и като наречия. Когато
наречието придобива ново значение, то е означено специално
Пример: direkt I. adj ... пряк, непосредствен; ...прав...; И. adv направо, право,
точно
7. Срещу немските заглавни думи стоят българските им покрития. Описания или крат¬
ки дефиниции се използват само когато липсват покрития в български език.
а) Често на една заглавна дума отговарят няколко синонима в български език. Това
дава възможност за избор на читателя на речника.
8. Ако една заглавна дума има няколко значения, те сс подреждат последователно,
като по-употребимото се поставя преди по-малко употребимото, конкретното преди
преносното.
В зависимост от това при някои глаголи, които се употребяват като преходни или
непреходни, на първо място стои един път употребата им като непреходни, други
път като преходни глаголи.
а) Значенията на заглавните думи се уточняват с различни средства:
чрез отнасяне към различните области на науката, техниката и др.
Пример: Wässerung / 17fsg Land\w..\ Phot...
16 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
чрез бележката ühertr1 2Пример• durchgebrannt udj El... ни орял; ühertr избгпал
ири i.iaiojHic чрез разделянею им на преходни, непреходни, възвратни*
Пример durchkämpfen <u!hh; vi довеждам ... до победен край, отстоявам, sich
[4\ — пробивам си ньт е борба [е усилия]
чрез допълни!елин пояснения:
синоними
Пример: Beifall ... (Zustimmung)..; (Händeklatschen)...
— указания за синтактична съчетаемост (подлог, допълнение, обстоятелствено поясне¬
ние, определение)
Примери:
подлог:
допълнение:
обстоятелст¬
вено по¬
яснение:
определение:
durchbrechen <16аIsn) vi (Zahn зъб) пробивам, пониквам; (Krankheit
болест) проявявам се
bestellen <b/AA> v/ (Ware стока) поръчвам; (Acker, Feld нива, поле)
обработвам, засявам
melden...; sich [4] (bei der Polizei в милицията) зарегистрирам
се...
Bewohner т 4 (der Stadt) жител п\ (des Hauses) обитател т
— с помощта на понятие, към която се отнася
Пример: Deckel т 4 капак т; (Buch книга) корица /
— дефиниция или коментиращи указания от друг вид
Пример: Welpe т 7 Zoo! (Junges vom Hund) кученце..., кутре . .; (vom Wolf)
вълче...; (vom Fuchs) лиейче...
b) Допълнителните пояснения са на немски, на немски и български или само на бъл¬
гарски език в зависимост от читателя, за когото са определени.
Примери: umsmist adv (vcrgcblichj напразно...; (unentgeltlich) безплатен...; гратис
unbelebt adj (Natur природа) неодушевен, мърт|ъв, -ва; (Straße улица)
неоживен, тих, споко|ен, -йна
Wellengang т 2,4# вълнение п (морско)
9. Изразите, дадени към заглавната дума, стоят след българските покрития на отдел¬
ните значения, като се отделят от тях с помощта на ромб. Те илюстрират и уточ¬
няват отделните значения и нюансите в значенията на заглавната дума. Изрази сс
1 Стилистичната бележка „übertragen" (преносно) включва и фигуративната употреба,
тъй като границите помежду им не са строго определени. Фигуративната употреба
преминава често в преносна.
2 Възвратните глаголи се означават с възвратното местоимение По тази причина
граматичната бележка \ г не се дава. Падежът на възвратното местоимение се посочва,
когато възвратният глагол е личен, напр. schämen, sich [4]... Когато възвратният
глагол се употребява само в 3 л., падежът на възвратното местоимение не се отбе¬
лязва. тъй като то остава във всички случаи по форма еднакво.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 17
дават и в случаи, в които заглавната дума не може да се предаде на български
език с изброените еквиваленти.
Структурата на статиите при разглеждането на местоимепинта, предлозите и отчас¬
ти съюзите отстъпва от обикновената схема. Различните значения се отделят едно
ог друго с арабски цифри, като изразите стоят непосредствено след всяко от тях.
В. ШРИФТОВЕ, СКОБИ, ЗНАЦИ, ЦИФРИ И БУКВИ
Шрифтове
1. В. получерен шрифт са всички заглавни думи и изрази; рекцията с изключение на
цифрите, сочещи падежа; римските цифри; арабските цифри за отделяне едно от
друго значенията на местоименията, предлозите, съюзите.
2. В курсивен шрифт са всички граматически бележки към заглавната дума с изклю¬
чение на цифрите и буквите, които отвеждат към таблиците за склонението на
съществителните имена и спрежението на глаголите; означенията за частите на речта
и специалните области; стилистически бележки; арабските цифри при рекцията: гра¬
матическите пояснения с текст, напр.: ohne Aorist, bei Wertangabe при означение на
парична стойност; hei Gewichts- und Wertangabe при означение на тегло и парична
стойност: bei Maßangabe при означение на количество и др.; отделните думи като
допълнителни пояснения, напр.: auch, od, nur и др.; указанията за спрежението на
ишгола и образуването на аористната основа AI, А2 ...; El, £2...; II, 12..., както и
указанията за вида на глагола в български език uv, v.
Скоби
1. В триъгълни скоби <> стоят указанията за спрежението на немските глаголи и за
употребата на спомагателните глаголи haben или sein. Цифрите 1 42, както и
буквите А, В и а — е отвеждат към образците за спрежение на стр. 24-25. Когато
цифрите, респективно буквите А или В са свързани с малките букви а — е, справка
трябва да се прави съответно при таблицата за спрежението и допълненията към
нея
Пример: abgeben <1:>а/по; vt: Ja спрежението на глагола тряова да се вземат
пред вид точка 15 от таблицата за основните форми на силнизе и
неправилните глаголи (стр. 24-25) и бележките, приведени под буква
а; hb сочи, че глаголът се спряга със спомагателния глагол haben, а
vt отбелязва, че глаголът е преходен.
2. В квадрап ш скоби [ ] стоят:
a) правоговорните бележки към заглавните думи
b) указанията за падежа при рекцията: [/], [2], [2], [4]
c) свършеният вид на българския глагол
d) вариантите за отделни части от немските или българските изрази
Пример: erhöhen... О auf das Doppelte [Dreifache] ^
чети: erhöhen... O auf das Doppelte erhöhen, auf das Dreifache erhöhen
3. В кръгли скоби () стоят:
а) граматическите указания към немската заглавна дума
— при съществителното име: gen/sg и (според употребата) nom/pl, когато съществи¬
телното не може да се отнесе към някоя от таблиците за склонение; също и дублетни
2 Немско-български речник
18 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
форми. Малката водоравна чертица замества непроменената заглавна дума. Две по¬
следователни точки означават липсващата част на склоненото съществително име.
Пример- 1 Alias т (gen - od -ses, pl Atlanten)
чети: der Atlas (#ен des Atlas oder Atlasses, pl die Atlanten)
Пример: Tempo n 24 (pl ашУ? ..pi)
чети: das Tempo (pl Tempos, auch Tempi)
Пример• Wartesaal m 2 (pl ..sälc)*-
чеши der Wartesaal (pl Warlcsältf) '
Пример: Pfund n 20 (hei Gewichts- und Wertangaben за означение na тегло u
чети• парична стойност pl -)
— при прилагателното име: формите за сравнителна и превъзходна степен, кога то
се отклоняват от правилния начин на образуване
Пример: gut (besser)
— при глаголи, прилагателни имена и съществителни имена: рскпията
Пример: bitten <25/ЛЛ> vt моля uv. II (jmdn. um etw. (4) някого за нещо)
b) допълнителните пояснения за уточняване на значението па заглавните думи
c) букаи или част на заглавна дума или на нейните български покрития, какю н
час ги Ol изрази, kohjo могат да се изпуснат
Пример: Hirt(e)...
чеши Hirt od Hirte
Пример: Duft... (благо)ухание
чети: благоухание или ухание
Пример: ^inbrocken... С jmdm. etw. (Schönes) -
чети: ... < jemandem etwas Schönes einbrocken или jemandem etwas einbrocken
Пример: bei ... C ^ Leipzig (близо) до Лайпциг
чети: О ... близо до Лайпциг или до Лайпциг
d) нсиравилното образуване на аориста ири българския глагол
Пример: забелязвам АI [забележа //(забелязах)]
e) особености в образуването на членуваните форми на съществителното име в бъл¬
гарски език; пълният член на едносричното съществително име от мъжки род. когато
е под ударение
Пример: комунйз|ъм (-мът) т: син (-ът) /и....
Знаци
^ Тилдата замества заглавната дума или частта от заглавната дума. която сгои пред
отвесната чертица (|).
Пример: Vierziger ^in
чети: Vierziger...; Vierzigerin
Пример: Vertrauensfrage ...; -mann
чети: Vertrauensfrage...: Vertrauensmann
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА ]9
-с
Пример:
чети:
Точката над тиддата означава, че началната буква на думата, за¬
мествана от тилдата, се променя в малка буква.
ffipde / 16 .(Mull-г)
Binde f 16 (Mullbinde)
Примери:
Малката водоравна чертица пред части от думи в български език
замества цялата предходна дума или частта от думата, която стои
пред отвесната чертица.
продължителен, -на
крак (-ът) т. -а
чети:
продължителен, продължителна
крак. кракът т, крака
1
Пример:
Отвесната чертица отделя:
a) общата част на заглавните думи
Versuchsanstalt...; ^arbeit...
b) тази част от българските думи, към която се прибавят нови части
с водоравна чертица пред тях.
Пример:
чети:
протичам А1 [про|тека, -течеш (-текох)]
протичам AI [протека, протечеш (протекох)]
О
Ромбът отделя изразите от останалия текст.
Точката под гласна буква в заглавната дума отбелязва главното
ударение. Ако главното ударение пада върху двугласна, то се отбе¬
лязва със знака0.
Малката полегата чертица над гласна в българската дума отбелязва
главното ударение.
Знакът за равенство между две думи означава, че те имат еднакво
значение.
Пример:
т
Пример:
Glasziegel т 4 = Glasbaustein
Стрелката отвежда към друга заглавна дума.
verlebt i^auch verleben)
При числата като заглавни думи стрелката отвежда към таблиците
за числителните имена.
Пример:
*
zwanzig пит = 20 (TZahlen)
Вж. С. I. Склонение на немските съществителни имена (стр. 20-23).
CIV. Lautwechsel яо е (стр. 40)
+
%
Вж. С. I. Склонение на немските съществителни имена
(стр. 20-23).
Със запетая се отделят синоними и по-близки значения.
С точка и запетая се отделят различните значения на думите.
Двоеточие стои след граматическите указания към заглавната дума.
когато след нея следват само изрази.
Пример:
Gängelband п 22/sg: umg jmdn. am - fuhren...
20 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
Цифри
a) Получерните римски цифри отделят една от друга различни части на речта, когато
те спадат към една и съща заглавна дума.
b) Получерните арабски цифри отделят едно от друго значенията при местоименията.
предлозите и съюзите.
c) Малките арабски цифри, написани горе пред заглавните думи, отделят едно от
друго омонимитс.
d) Арабските цифри от 1 —31 след указанията за рода на немските съществителни
имена отпращат към таблиците за склонението на съществителните имена (стр. 21¬
23).
e) Арабските цифри от 1—42 след инфинитивната форма на глагола насочват към таб¬
лицата за спрежението на глаголите в немски език. (стр. 24, 25)
0 Арабските цифри от I 4 (в курсив) отбелязват падежа при рекцията.
g) Арабските цифри (в курсив) към българските глаголи означават аористната основа.
Букви
Буквите А. В и а - е при немския глагол отпрашат към таблицата за спрежението
па немските глаголи на стр. 24-25.
С буквите А, Е, / се означават трите типа спрежение на българските глаголи.
Сравни и списъка на съкращенията на стр. 45.
С. ГРАМАТИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ НЕМСКИТЕ ЗАГЛАВНИ ДУМИ
I. Склонение на съществителните имена в немски език
1. Към всяко съществително име е дадена след указанието за рода арабска цифра,
която отвежда към таблицата за склонението на съществителните имена. Евентуални
отклонения или допълнения са означени непосредствено след цифра! а.
2. При съществителните имена, чието склонение не съвпада напълно със съответния
образец в таблицата за склонението на съществителните имена, окончанията за
gen/sg и nomfpl са отбелязани в кръгли скоби непосредствено след указанията за
рода.
3. Съкращението sg след арабската цифра означава, че съществителното име се упот¬
ребява само в единствено число.
4. Съществителните имена, които се употребяват само в множествено число, или съ¬
ществителни, които нямат форма за единствено число, получават след цифрата
означението pl или рГ. Съкращението pl означава, че тези съществителни не по¬
лучават в множествено число допълнителни падежни окончания. Съществителните
имена, означени с р/+, получават в Dativ (дателен падеж) окончанието -л.
5. Съществителните имена, към които не са дадени указания по горните точки 1 — 4,
са несклоняеми думи, т.е. те нямат падежни окончания.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 21
Таблица за склонението на немските съществителни имена
m 1
m la
m 2
m 3
sg
лом
Tag
Bus
Bach
Bachte)*1,*
Bachte)
Wald
gen
dat
Tagte)*1,*
Tag(e)
Bus*e*
Bus(*e)
Waldte)*1,*
Waldte)
acc
Tag
Bus
Bach
Wald
pl
nom
Tage
Bus*e
Bäche
Wälder
gen
Tage
Bus*e
Bäche
Wälder
dat
Tagen
Bus*en
Bächen
Wäldern
acc
Tage
Bus*e
Bäche
Wälder
m 3a
m 4
m 5
m 6
sg
nom
Leib
Deckel
Vater
Gummi
gen
Leib (e)s’<*
Deckels
Vater*
Gummi*
dat
Leib(e)
Deckel
Vater
Gummi
acc
Leib
Deckel
Vater
Gummi
pl
nom
Leiber
Deckel
Väter
Gummi*
gen
Leiber
Deckel
Väter
Gummjs
dat
Leiber«
Deckeln2
Vätern2
Gummi*
acc
Leiber
Deckel
Väter
Gummi*
m 7
m 7a
m 8
m 9
sg
nom
Bekannte(r)4
Gedanke
Mensch
Staat
gen
Bekannten
Gedanken*
Menschen
Staatte)*1,*
dat
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staat(e)
acc
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staat
pl
nom
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staaten
gen
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staaten
dat
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staaten
acc
Bekannten
Gedanken
Menschen
Staaten
m 9a
m 10
m 11
f 12
Sg
nom
Direktor
Konsul
Organismus Drangsal
gen
Direktor*
Konsul*
Organismus Drangsal
dat
Direktor
Konsul
Organismus Drangsal
acc
Direktor
Konsul
Organismus Drangsal
pl
nom
Direktoren
Konsuln
Organismen Drangsale
gen
Direktoren
Konsuln
Organismen Drangsale
dat
Direktoren
Konsuln
Organismen Drangsalen
acc
Direktoren
Konsuln
Organismen
Drangsale
f 13
f 14
f 14a
f 15
Sg
nom
Kenntnis
Nacht
Mutter
Kamera
gen
Kenntnis
Nacht
Mutter
Kamera
dat
Kenntnis
Nacht
Mutter
Kamera
acc
Kenntnis
Nacht
Mutter
Kamera
pl
nom
Kenntnis*e
Nächte
Mütter
Kamera*
gen
Kenntnis*e
Nächte
Mütter
Kamera*
dat
Kenntnis*en
Nächten
Müttern
Kamera*
acc
Kenntnis*e
Nächte
Mütter
Kamera*
■22 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
f 15a
f 16
f 16a
f 17
Sg
nom
Firma
Blume
Energy
Zahl
gen
Firma
Blume
Energy
Zahl
dat
Firma
Blume
Energy
Zahl
(ICC
Firma
Blume
Energy
Zahl
pl
nom
Firmen
Blumen
Energien
Zahlen
gen
Firmen
Blumen
Energien
Zahlen
dat
Firmen
Blumen
Energien
Zahlen
(ICC
Firmen
Blumen
Energien
Zahlen
f 18
f 19
n 20
n 20a
Sg
nom
Lehrerin
Angestellte
Schaf
Floß
gen
Lehrerin
Angestellten
Schaffens1,*
Floßes
dat
Lehrerin
Angestellten
Schaffe)
Floßfe)
acc
Lehrerin
Angestellte
Schaf
Floß
pl
nom
Lehrin nen
Angestellten
Schafe
Flöße
gen
Leherinnen
Angestellten
Schafe
Flöße
dat
Lehrerinnen
Angestellten
Schafen
Flößen
acc
Lehrerinnen
Angestellten
Schafe
Flöße
n 21
n 22
n 23
■ 23a
n 24
sg
nom
Feld
Dorf
Fenster
Kloster
Auto
gen
Feld(e)r1,*
Dorf(e)s',*
Fensters
Klosters
Autor
dat
Feld(e)
Dorffe)
Fenster
Kloster
Auto
acc
Feld
Dorf-
Fenster
Kloster
Auto
pl
nom
Felder
Dörfer
Fenster
Klöster
Autor
gen
Felder
Dörfer
Fenster
Klöster
Autor
dat
Feldern
Dörfern
Fenstern2
Klöstern2
Autor
acc
Felder
Dörfer
Fenster
Klöster
Autor
n 25
n 26
n 27
n 28
Sg
nom
Bett
Junge(s) +
Begräbnis
Datum
gen
Bettes',*
Jungen
Begräbnisses
Datums
dat
Bett(e)
Jungen
Begräbnisse)
Datum
acc
Bett
Junge
Begräbnis
Datum
pl
nom
Betten
Jungen
Begräbnisse
Daten
gen
Betten
Jungen
Begräbnisse
Daten
dat
Betten
Jungen
Begräbnissen
Daten
acc
Betten
Jungen
Begräbnisse
Daten
n 28a
n 29
n 30
o 31
sg
nom
Drama
Maximum
Auge
Privileg
gen
Dramas
Maximums
Auges
Privileg(e)s
dat
Drama
Maximum
Auge
Privilegfe)
acc
Drama
Maximum
Auge
Privileg
pl
nom
Dramen
Maxima
Augen
Privilegien
gen
Dramen
Maxima
Augen
Privilegien
dar
Dramen
Maxima
Augen
Privilegien
acc
Dramen
Maxima
Augen
Privilegien
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 23
II. Спрежеиие на глаголите в немски език
1. В статиите не се дават указания за спрежението при простите глаголи от слабото
спрежеиие с ударение на първата сричка. Те се спрягат по следния образец:
inf:
kaufen
prät: kaufte
pari perf: gekauft
präs sg:
ich Rgjufe
du kauft?
er kauf?
sg; ich kauf/e
du kauft«?
er kaufte
pl:
wir kaufen
ihr kauf?
sie kaufen
pl: wir kauften
ihr kauftet
sie kauften
2. Указания за спрежението на всички останали глаголи — прости глаголи от слабото
спрежеиие без ударение на първата сричка, силни глаголи, както и сложни слаби и
силни глаголи — се дават в триъгълни скоби:
а) Към всеки силен глагол е отбелязана цифра, която посочва образеца, по който глаго¬
лът образува основните си форми. Първата гласна в по-долу посочените образци
означава основната гласна на инфинитива и на Präsens Indikativ (сегашно време
изявително наклонение). Втората гласна е основната гласна на Präteritum (минало
несвършено време). Третата гласна е основната гласна на Partizip Perfekt (минало
причастие).
Формите за Präteritum и Partizip Perfekt на простите силни глаголи се дават и като
заглавни думи.
1 При съществителните имена, които окончават на s, ß, sch, х. chs, г или tz, не отпада
окончанието (е) от формата за gen/sg. Когато Nominativ (именителен падеж) завър¬
шва на „ß“, пред падежни окончания „В“ се превръща след кратка гласна в „ss“.
2 Съществителните имена, които окончават в nom/sg на -п, не получават в dat/pi па¬
дежното окончание -п.
* При някои прости съществителни имена от мъжки род, главно при многосричните,
гласната (е) често отпада от падежното окончание за gen/sg. Съществителните, при
хоито (е) винаги отпада, се отбелязват със звездичка към цифрата, която отвежда
към таблицата за склонението на съществителните имена (напр. ml* *). При тези
съществителни отпада обикновено и окончанието (е) в datjsg.
+ Съществителните имена от мъжки род, употребени с ein или kein, получават в
nom/sg окончанието -г; съществителните имена от среден род получават в nom/sg
окончанието -s, когато са употребени с ein, kein, etwas, nichts, viel, genug, wenig,
allerlei, allerhand.
24 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
b) Буквите а—е, включени в граматическите указания към някои глаголи (вж. стр. 25,
26) насочват към изложените по-долу отклонения при образуване на Partizip Perfekt,
както и към разликите в подредбата на отделните съставки на сложните глаголи
при спрежението им.
c) Промени на съгласни при спрежението се отбелязват без специални указания. Те се
отнасят до образуването на Präteritum и Partizip Perfekt.
Пример: ziehen <32, h — g/A6>
чети: ziehen <zog — gezogen) (h отпада в Präteritum и Partizip Perfekt и се заменя
c g)
Основни форми иа силните и неправилните глаголи
1 а - и - а
2 a/ä1 - i - а
3 a/ä1 - je - а
4 a/ä1 - и - а
5 ä - i - а
6 ä - о - о
7 ä/ie2 - а - о
8 au - о - о
9 au/äu^ie'-au
10
е - a
- a
11
е - a
- e
12
е - e
- o
13
e - i -
► a
14
e - o
- o
15
e/i,2;3
- a -
e
16
e/i2*3 *
a -
o3
17
e/if-
o -
o
18
e/i *
u - <
0
19
e/ie2 ■
* & -
e
20
e/ie2 -
a -
o
21
ei - i3
-i3
22
ei - ie
- ei
23
ei - ie
- ie
24
i - a -
a
25
i - a •
> e
26
i - a -
■ 0
27
i - a -
• u
28
i - o -
• 0
29
i - u -
» u
30
i/ei4 -
u -
u
31
ie - a
- e
32
ie - o
- 0
33
o - a
- 0
34
o/ö1 -
ie -
o
35
6 - 0
• 0
36
ö/a4 -
o -
o
37
ö/i2 -
0 -
o
38
u - a
- a
39
u - ie
- u
schaffen, schuf, geschaffen
fangen, fing, gefangen
blasen, blies, geblasen
laden, lud, geladen
hängen, hing, gehangen
gären, gor, gegoren
gebären, gebar, geboren
saugen, sog, gesogen
laufen, lief, gelaufen
brennen, brannte, gebrannt
genesen, genas, genesen
melken, melkte, gemolken
gehen, ging, gegangen
heben, hob, gehoben
treten, trat, getreten
sprechen, sprach, gesprochen
flechten, flocht, geflochten
werden, wurde, geworden
sehen, sah, gesehen
befehlen, befahl, befohlen
reiten, ritt, geritten
heißen, hieß, geheißen
leihen, lieh, geliehen
bringen, brachte, gebracht
bitten, bat, gebeten
rinnen, rann, geronnen
binden, band, gebunden
glimmen, glomm, geglommen
schinden, schund, geschunden
wissen, wußte, gewußt
liegen, lag, gelegen
bieten, bot, geboten
kommen, kam, gekommen
stoßen, stieß, gestoßen
schwören, schwor, geschworen
können, konnte, gekonnt
erlöschen, erlosch, erloschen
tun. tat, getan
rufen, rief, gerufen
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 25
40 ü - о - о lügen, log, gelogen
41 ü/a4 - u - u dürfen, durfte, gedurft
42 ü/u4 - u - u müssen, mußte, gemußt
Спрежение на спомагателните глаголи haben и sein
inf
präs ind
prät ind
pari perf
А haben
sg. I. ich habe
ich hatte
gehabt
2. du hast
du hattest
3. er hat
et hatte
pl. 1. wir haben
sir hatten
2. ihr habt
ihr hattet
3. sie haben
sie hatten
В sein
sg. 1. ich bin
ich war
gewesen
2. du bist
du warst
3. er ist
er war
pl 1. wir sind
wir waren
2. ihr seid
ihr war(e)t
3. sie sind
sic waren
Буквите а - е» включени в граматическите указания към някои глаголи, означават:
а Сложните глаголи с ударение на първата съставна част са делими глаголи. Това
означава, че в Präsens и Präteritum Aktiv (деятелен залог) и Imperativ (повелително
наклонение) ударената съставка се отделя от личната глаголна форма и се поставя
след нея.
Тук спадат:
— глаголите, образувани със следните предлози или наречия: abt an, auf, aus, bei, da(r)9
ein, fort, her, hin, mit, nach, nieder, vor, weg, zu, zurück, zusammen,
— глаголите, образувани c някои от горните предлози или наречия, комбинирани с
предхождащи ги her. hin или vor,
— глаголите, образувани с предлозите durch, hinter, über, um, unter, wider.
наречието wieder и прилагателното voll, когато ударението пада върху тях,
— глаголите, съчетани със съществително име.
Тези гла! оли образуват Partizip Perfekt с представката ge- която стои между двете съ¬
ставни части на глагола. 1 2 3 41 Във 2 и 3 лице ед. ч. сегашно време изявително наклонение.
2 Във 2 и 3 лице ед. ч. сегашно време изявително наклонение, както и в ед. ч. на повели¬
телното наклонение.
3 Съгласната, която следва след тази гласна, се удвоява, в случай че самата основа
завършва на една съгласна, напр.: tre/en, du tri/rst, er tri//; tritt!
Изключение прави глаголът geben, при който съгласната -b- от основата не се удвоя¬
ва: du gibst, er gibt; gib!
4 А от основата отпада: nehmen, du nimmst, er nimmt; nimm!, genommen
B / —3 лице ед. ч сегашно време изявително наклонение.
26 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
Примери: apfheben <14а/ЛЛ> vi,..; präs ich hebe £uf, du hebst £uf u m. n.; prät ich hob
auf, du hobst auf u m. u.; pari perf aufr^hoben
hinüberfahren <4a/jл> vL,\ präs ich faÜrc hinüber, du fährst h'nüber, er (sic,
cs), fahrt hinüber, wir fahren hinüber u m. n., prät ich fahr hinüber, du fuhrst
hinüber u m. tt.; part perf hinüber^efahren.
b Сложните глаголи c ударение на втората съставна част са неделими; неделими са и
глаголите, които (въпреки че косят ударение на първата съставна част) са производ¬
ни от сложни съществителни имена.
Тук спадат:
— глаголите с представките he-, ent-, emp-, er-, ge-, ver-, zer¬
— глаголите c предлозите durch, hinter, über, um, wider,
наречието wieder и прилагателното voll, когато са неударени.
Тези глаголи образуват Partizip Perfekt без представката ge-.
Пример: vollbringen <24b//iA> v/...; präs ich vollbringe, du vollbringst u m. h.; prät ich
vollbrachte, du vollbrachtest, u m. n., part perf vollbracht.
c Кога io глагол c неделима представка се предхожда от друга представка, върху която
пада ударението, ударената представка се отделя от глагола при образуване на Prä¬
sens и Präteritum и се поставя след него. Partizip Perfekt обаче се образува без ge
Пример: dnberufen <39с/ЛЛ> vtpräs ich berufe ^jn, du berufst u m. H.;prät ich
berief £jn, du beriefst фп u m. w.; part perf Unberufen
d Всички прости I лаголи, които не носят ударение иа първата сричка, образуват Par¬
tizip Perfekt без ge-.
Пример. ЬюсЦдегел <d/Ай) w...; part perf blocl^rt.
е Когато глагол, който не носи ударение върху първата сричка (съгласно с т. а), се
предхожда от предлог във функцията на ударена представка (съгласно с т. а), пред¬
ставката сс отделя от глагола при образуване на Präsens и Präteritum и се поставя
след него. Partizip Perfekt се образува без ge-.
Пример: apfmarschieren <е/*л> vt...: präs ich marschiere £uf,du marschierst щ|Г и m. н
prät ich marschierte gjuf,du marschiertest guf u m. h.; part perf aujmanchiert.
За основните форми и спрежението на силните и неправилните глаголи в немски език
виж и таблицата в края па речника.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРАНСКРИПЦИЯТА
Гласим и двугласни
1. Гласните се транскрибират с помощта на писмените знаци за гласните в немската
азбука (с изключение на а, което не се използва).
2. Двоеточие след гласна означава, че тя се изговаря като дълга гласна. Гласната е
кратка или полудълга, когато след нея не стои двоеточие.
3. Неударено -е в краесловна сричка се означава с [а]
Пример: Courage [kura^a].
4. Носовите гласни, които се срещат в чужди думи, се означават със знака ~ над не¬
мските гласни:
[а] Пример: changeant [schä3a]
|е] Пример: Chagrin [schagre]
[ö] Пример: Bonbon [böbö]
5. Качествените различия на гласните (отворена, затворена гласна) не се означават.
6. Немските двугласни се предават със следните знаци:
[ai] = ei; [au] = au; [oi] = eu
7. Полугласните не са отбелязани:
Примери: Linie [linia], Moire [moare:]
Съгласни
1. Писмените знаци за съгласните от немската азбука се запазват по възможност.
2. За звучно и беззвучно s, г, f се използват следните знаци:
[s] звучна съгласна (изговаря се като s в думите Sonne, lesen)
[ß] беззвучна съгласна (изговаря се като s в думите das, lassen, grüßen)
[w] звучна съгласна (изговаря се като w или v в думите Wasser, Vase)
[f] беззвучна съгласна (изговаря се като f, v, ph в думите fest, Vater, Philosoph)
3. [sch] запазва звуковата си стойност
Примери: chauffieren [schofrran]
Shorts [scho:rts]
4. [ch] се изговаря като ch в думи хато Licht, recht, Löcher, Bücher, leicht, leuchten
durch, Dolch, manch
Пример: China [chi:na]
28 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
5. От международното фонетично писмо са приети следните означения за съгласни
звуци:
[х] Изговаря се като ch в думи като Dach, doch, Bauch
[Ql Изговаря се като ng в думи като eng
Пример: Balkon [balkoq]
[3] е звучното съответствие на беззвучната съгласна sch
Пример: Bagage [bagaja]
[ts] изговаря се като z, tz, ts в думи като kurz, Netz, rechts
Пример: Zoo [tso:o:, umg tso:J
HINWEISE FÜR DIE BENUTZUNG DES WÖRTERBUCHES
A. AUFBAU DER ARTIKEL
1. Die Stichwörter sind streng alphabetisch geordnet. Bei gleichlautenden Wörtern stehen
die mit kleinem Anfangsbuchstaben vor denen mit großem.
2. Stichwörter des gleichen Stammes oder mit gemeinsamem ersten Bestandteil werden zu
Gruppen zusammengefaßt, wenn die Stichwörter ohne Wendungen aufgefuhrt sind. Der
gemeinsame Bestandteil wird im ersten Stichwort, ohne Rücksicht auf die Regeln der
Silbentrennung, durch einen feinen senkrechten Strich (|) abgetrennt und in den folgenden
Ableitungen durch eine einfache halbfette Tilde (~) ersetzt.
Beispiel: Beamt|e...; ~in...; ~enschaft...
lies: Beamte...; Beamtin...; Beamtenschaft...
Häufig ersetzt die Tilde das ganze Stichwort.
Beispiel: Bagger...; ~eimer...; ~führer...
lies: Bagger...; Baggereimer...; Baggerfahrer...
Ein Punkt über der Tilde besagt, daß ein Wanidel in der Schreibung eintritt: der große
Anfangsbuchstabe des durch die Tilde vertretenen Wortes verändert sich in der neuen
Verbindung in einen kleinen Buchstaben.
Beispiel: Warze...; (BrusW)
lies: Warze...; (Brustwarze)
Folgt nach der Tilde ein Fugenelement, -(e)s oder -{e)n, das die Bestandteile eines
zusammengesetzten Wortes miteinander verbindet, dann wird das Fugenelement der
Übersichtlichkeit halber durch einen feinen senkrechten Strich vom zweiten Bestandteil
des Wortes abgetrennt.
Beispiel: Церге...; ~ n|obst
lies: Be^re...; Beerenobst
Beispiel: Vorbeugung...; ~s|mittel
lies: Vorbeugung...; Vorbeugungsmitell
a) Wörter gleichen Stammes oder mit gemeinsamem Anfangsglied, die aber einen
Unterschied in der Schreibung des Anfangsbuchstaben aufweisen oder unterschiedlich
betont sind, werden nicht zu einer Gruppe zusammengefaßt, sondern als verschiedene
Stichwörter behandelt.
Beispiel: Ehrgefühl...
ehrgeizig...
Beispiel: Elektrogerät...
Elektrokardiogramm...
b) Stichwörter, zu denen Wortverbindungen, Redewendungen oder Sätze aufgefuhrt sind,
bilden einen Artikel für sich.
c) Jedes Verb bildet in der Regel einen Artikel für sich. In ihm tritt das adjektivisch
gebrauchte Partizip (als Adjektiv gekennzeichnet) auf, wenn dies erforderlich ist.
30 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
Beispiel: verw{tter|n <b/$л> w ...; ~t adj..,
3. Gleichlautende Wörter verschiedener Abstammung (Homonyme) werden in der Regel als
verschiedene Stichwörter behandelt und durch hochgestellte arabische Ziffern vor dem
Stichwort gekennzeichnet.
Beispiel: 'Elf / 17...
2 Elf m 8 ...
a) Gleichlautende Wörter gleichen Stammes mit unterschiedlicher Bedeutung und
unterschiedlicher Worlklassenzugehörigkeit stehen in der Regel in einem Artikel,
werden jedoch durch Nummerierung mit halbfetten römischen Zahlen voneinander
unterschieden.
Beispiel: weitgehend 1. adj...; П. adv...
b) Gleichlautende Substantive verschiedenen Geschlechts oder unterschiedlicher
Deklination erscheinen in einem Artikel, erhalten jedoch jeweils die entsprechende
Genusbezeichnung sowie die Nummer des Deklinationsschemas.
Beispiel. Verdienst m 1 ...; n 20...
4. Die Betonung der mehrsilbigen Stichwörter wird durch einen Punkt unter dem Vokal oder
Diphtong der den Hauptakzent tragenden Silbe gekennzeichnet. Erscheint diese Silbe in
phonetischer Umschrift, so entfällt der Tonpunkt im Stichwort, wird jedoch in der
Umschrift angegeben.
Beispiele: sperren
Bouillon [buljoij]
bravo [..wo]
a) Sind mehrere Stichwörter, deren gemeinsamer Bestandteil die Betonung trägt, zu einer
Gruppe zusammengefaßl, dann wird die Betonung nur im ersten Stichwort angegeben.
Beispiel: Brems|klötz...; ~hebet ...; ~ licht...
lies: Bremsklotz...; Bremsbebel...; Bremslicht...
b) Wird der zweite Bestandteil der zu einer Gruppe zusammengefaßten Stichwörter
betont, dann wird die Betonung bei jedem Stichwort aufgeführt.
Beispiel: Spektrojgraph...; ~sk9p...
c) Wird ein Stichwort auf zweierlei Weise betont, dann werden in der Regel beide
Varianten aufgeführt.
Beispiel: unbezwingbar, auch unbezwingbar
d) Der Hauptakzent in den mehrsilbigen bulgarischen Wörtern wird durch einen kleinen
freistehenden Strich über dem betonten Vokal gekennzeichnet.
Beispiel управлявам...; ... ядйвна гъба
Bei zwei Betonungsvarianten in bulgarischen Wörtern wird in in der Regel nur die eine
angegeben.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 31
е) Bulgarische Komposita mit 2wei Hauptbetonungen erhalten beide Akzente.
Beispiele: контрареволюция; вагон-ресторант; народностопански
0 Komparativ- und Superlativformen sind in bulgarischen Äquivalenten mit zwei
Hauptbetonungen versehen.
Beispiele: по-добър; най-много
g) Betonungsveränderungen in bulgarischen Wortformen sind gekennzeichnet.
Beispiele: пека, печеш (пекох); син (-ът), -ове; доб|ър, -ра
h) In den erläuternden Zusätzen bleibt der Akzent unbezeichnet.
i) Entbehrliche Teile bulgarischer Äquivalente zu deutschen Stichwörtern stehen in
runden Klammem mit der Betonung.
Beispiel: gespielt adj (обут) c ботуши
j) Auf die Bezeichnung von Nebenakzenten ist in beiden Sprachen verzichtet worden.
5. Aussprachehilfen werden für Stichwörter (meist Fremdwörter) gegeben, die von den im
Deutschen gültigen Ausspracheregeln abweichen. Um dem bulgarischen Benutzer des
Wörterbuches eine leicht lesbare Umschrift zu geben, wurden die deutschen Schriftzeichen
mit ihrem Lautwert, soweit wie möglich, beibehalten. Von den Transkriptionszeichen der
..Association Phonetque Internationale“ (API) wurden nur die allemotwendigsten
verwendet (Vgl. Erläuterungen zur Lautumschrift).
a) Die Transkription steht in eckiger Klammer unmittelbar nach dem Stichwort. Oft nur
für einen Teil des Wortes; die fehlenden Teile werden durch zwei aufeinanderfolgende
Punkte vor bzw. hinter der phonetischen Umschrift ersetzt.
Beispiel: Bjllard [Jjart]
b) Bei nicht diphthongischer Aussprache der Lautfolge ei steht zwischen den Vokalen e
und i ein kleiner waagerechter Strich.
Beispiel: Spontaneität... [schpontane-ite:t] od Gp..]
c) Die Qualität der Vokale wie auch Halblängen werden nicht bezeichnet.
6. Jedes Stichwort (das Substantiv ausgenommen) wird durch seine
Wortklassenzugehörigkeit charakterisiert. (Vgl. Abkürzungsliste)
a) Die Zugehörigkeit eines Stichwortes zu mehreren Wortklassen wird durch halbfette
römische Zahlen hervorgehoben.
b) Da prinzipiell die meisten deutschen Adjektive auch als Adberbien fungieren, wird das
Adjektiv-Adverb in der Regel nur dann aufgeführt, wenn es eine neue oder zusätzliche
Bedeutung hat.
Beispiel: direkt I. adj..., пряк, непосредствен; ... прав ...; II. adv направо, право,
точно... 11. Die deutschen Stichwörter werden durch bulgarische Äquivalente wiedergegeben.
Umschreibungen oder kurze Definitionen werden nur dann gebraucht, wenn zu einem
Stichwort kein bulgarisches Äquivalent vorhanden ist.
32
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
а) Häufig sind zu einem deutschen Stichwort mehrere synonymische Gegenwörter im
Bulgarischen aufgeführt; dadurch werden dem Benutzer des Wörterbuches gewisse
Auswahlmöglichkeiten geboten.
8. Hat ein Stichwort mehrere Bedeutungen, dann werden sie unmittelbar nacheinander
aufgeführt, wobei in der Regel die gebräuchlichere vor der weniger gebräuchlichen, die
konkrete vor der übertragenen Bedeutung steht.
Der Faktor Gebräuchlichkeit erklärt, warum bei manchen Verben, die sowohl transitiv
wie auch intransitiv sind, der intransitive Gebrauch vor dem transitiven Gebrauch steht,
bei anderen umgekehrt.
a) Die Bedeutungen eines Stichwortes werden auf verschiedene Art und Weise
differenziert und präzisiert:
— durch Einordnung in Sachgebiete
Beispiel: Wässerung / 17/sg Landw...; Phot...
— durch das Charakteristikum übertr1
Beispiel: .durchgebrannt adj El... изгорял; übertr избягал
— bei Verben durch die Gliederung in transitiv, intransitiv, reflexiv*
Beispiel: durchklmpfen <a/A6> vt довеждам... до победен край, отстоявам; sich \4\
~ пробйвам си път с борбй [с усилия]
— durch erläuternde Zusätze verschiedener Art:
Synonyme
Beispiel: Bejfall... (Zustimmung)...; (Händeklatschen)...
— Syntaktische Angaben (Subjekt, Objekt, Adverbialbestimmung, Attribut)
Beispiele:
Subjekt: durchbrechen <16a/r/i> vi (Zahn зъб) пробивам, лонйквам; (Krankheit болест),
проявявам се
Objekt: bestellen <blhb> vi (Ware стока) поръчвам Al (Acker, Feld нива, поле),
обрабЬтвам
Adverbial: melden.-; sich [4] ~ ...; (bei der Polizei в милицията) регистрирам се
Attribut: Bewohner m 4 (der Stadt) жител m; (des Hauses) обитктел m
— Angabe des Begriffes, zu dem es gehört.
Beispiel: Deckel m 4 капах m: (Buch книга) корица / 1 21 Der Hinweis ,.übertragen“ ist im vorliegenden Wörterbuch weiter gefaßt, er schließt auch
den Begriff des bildlichen Gebrauchs ein; die Grenzen zwischen beiden sind fließend und
der bildliche Gebrauch bildet qft den Übergang zum übertragenen.
2 Die reflexiven Verben werden durch das Reflexivpronomen charakterisiert. Deshalb ist auf
die Angabe vr verzichtet worden. Beim persönlichen Gebrauch eines reflexiven Verbs wird
der Kasus des Reflexivpronomens gegeben, z. B. schämen, sich [4]... Beschränkt sich der
reflexive Gebrauch eines Verbs nur auf die dritte Person, dann wird der Kasus nicht
gekennzeichnet, da das Reflexivum sich unveränderlich ist.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 33
— Nähere Definition oder kommentatorische Hinweise anderer Art.
Beispiel: Welpe m 7 Zool (Junges vom Hund) кученце..., кутре...; (vom Wolf) въл¬
че...; (vom Fuchs) лисиче...
b) Die erläuternden Zusätze werden in deutscher, in deutscher und in bulgarischer oder nur
in bulgarischer Sprache gegeben, je nachdem, für welchen Benutzer sie von Belang sind.
Beispiel: umsonst adv (vergeblich) напразно;...; (unentgeltlich) безплатен...; гратис
unbelebt adj (Natur природа) неодушевен, мърт|ъв, -ва; (Straße улица)
неожнвен, тих, споко|ен, -йна
Beispiel Wellengang т 2fsg вълн&ние и (морско)
9. Die Wortverbindungen und Redewendungen stehen nach den bulgarischen Gegenwörtem
zum Stichwort und werden von ihnen durch einen Rhombus (O) abgetrennt. Sie
illustrieren und präzisieren die Bedeutungen und Bedeutungsnuancen des Stichwortes.
Wendungen werden auch dann aufgeführt, wenn das in ihnen vorkommende Stichwort
nicht mit den angegebenen Gegenwörtem ins Bulgarische übertragen werden kann.
Bei der Behandlung von Pronomen, Präpositionen und zum Teil Konjunktionen steht aus
praktischen Gründen jede Bedeutung (durch halbfette arabische Ziffern nummeriert) mit
den dazugehörigen Wortverbindungen und Redewendungen.
B. SCHRIFTEN, KLAMMERN, ZEICHEN, ZIFFERN UND BUCHSTABEN
Schriften
1. ' In halbfetter Schrift stehen alle Stichwörter und Wendungen; die Rektion (die
Kasusangabe mit Hilfe von Zahlen ausgenommen); römische Zahlen; arabische Zahlen
bei der gegliederten Bedeutungsangabe von Pronomen, Präpositionen, Konjunktionen.
2. In kursiver Schrift stehen alle grammatischen Angaben zum Stichwort mit Ausnahme der
Ziffern und Buchstabenhinweise; die arabischen Ziffern bei Rektionen; Abkürzungen für
die Wortarten und Sachgebiete; stilistische Angaben; grammatische Erläuterungen durch
Text wie z. B.: ohne Aorist, bei Wertangabe при обозначение на парична стойност; bei
Gewichts- und Wertangabe при означение на тегло и парична стойност; bei Maßangabe
при означение на количество u. dgl. m., einzelne Wörter als erläuternder Zusatz wie
z. B.: auch, od, nur u. a.; die Kennzeichen der Konjugation und des Aoriststam¬
mes Al, A2...; El, E2...; II, 12... und die Aspektangabe uv, v beim bulgarischen Verb.
Klammem
1. In Winkelklammern () stehen Angaben zur Konjugation der deutschen Verben. Die Ziffern
I—42 sowie die Buchstaben А, B und a — e verweisen auf das Konjugationsschema auf
Seite 24-26. Die Verbindung^ von Zahl bzw. A oder B mit einem der Buchstaben a — e
erfordert das Nachsuchen unter zwei verschiedenen Tabellenangaben.
Beispiel: abgeben < 15a//rA> vt: Bei der Konjugation ist das unter Paradigma 15 und
das unter Buchstaben a Aufgeführte zu beachten; hb verweist auf den
Gebrauch des Hilfsverbs haben und vt besagt,daß das Verb transitiv ist. ii Немско-български речник
34
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
2. ' ln eckigen Klammen [ ] stehen:
a) Aussprachehilfen.
b) die Kasusangabe bei Rektionen: [7], [2], [2], [4]
c) der vollendete Aspekt des bulgarischen Verbs (Siehe auch „C. Grammatische Angaben
zum bulgarischen Gegenwort. I Verb. Seite 36-39).
d) Aufzählungen und Varianten für einen Teil einer Wendung im Deutschen oder im
Bulgarischen.
Beispiel: erhöhen... Oauf das Doppelte [Dreifache] ~
lies: erhöhen... Oauf das Doppelte erhöben, auf das Dreifache erhöhen
3. In runden Klammern ( ) stehen:
a) grammatische Angaben zum deutschen Stichwort
beim Substantiv; der gen/sg und (soweit gebräuchlich) nom/pl, wenn die Einordnung
in die Deklinationstabelle nicht möglich ist; auch Nebenformen. Der kleine,
waagerechte Strich ersetzt das unveränderte Stichwort. Zwei Punkte kennzeichnen den
fehlenden Teil des deklinierten Stichwortes.
Beispiel:
lies:
Beispiel:
lies:
Beispiel:
lies:
Beispiel:
'Atlas m (gen - od -ses, pl Atlanten)
der Atlas (gen des Atlas oder Atlasses, pl die Atlanten)
Tempo n 24 (pl auch ...pi)
das Tempo (pl Tempos, auch Tempi)
Wartesaal m 2 (р/..säle)
der Wartesaal (pl Wartesäle)
Pfund n 20 (bei Gewichts- und Wertangaben за означение tut тегло и парич¬
на стойност pl -)
— beim Adjektiv: Komparativ- und Superlativformen, wenn sie Abweichungen von der
üblichen Bildungsweise aufweisen.
Beispiel: gut (besser)
— bei Verben. Adjektiven und Substantiven: die Rektionen.
Beispiel: bitten <25/hb) vt моля uv, II (jmdn. um etw. [4] някого за нещо)
b) erläuternde Zusätze zur näheren Bestimmung der Stichwörter.
c) Buchstaben, auch Teile eines Stichwortes oder seines bulgarischen Gegenwortes, oder
Teile einer Wendung, die weggelassen werden können.
Beispiel: Hirt(e)
lies: Hirt od Hirte
Beispiel: Duft ... (благо)ухание
lies: благоухание oder ухание
Beispiel: ejnb rocken... O jmdm. etw. (Schönes) ~
lies: ... jemandem etwas Schönes einbrockeu oder jemandem etwas einbrocken
Beispiel; bei... O ~ Leipzig (близо) до Лайпциг
lies: близо до Лайпциг oder до Лайпциг
d) unregelmäßige Aoristbildung beim bulgarischen Verb.
Beispiel: забелязвам Al [забележа II (забелязах)]
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 35
е) Veränderungen des Wortes im Bulgarischen durch Vokalausfall beim Gebrauch des
Artikels wie auch der Artikel, wenn er Akzentträger ist.
Beispiel: комукйз|ъм (-мьт) m; син (-ът) m....
Zeichen
~ Die Tilde ersetzt das erste Stichwort oder den vor dem senkrechten Strich (|) stehenden
Stichwort teil.
Beispiel: Vierziger...; ~in
lies: V^rziger...; Vierzigerin
Beispiel: Vertrauenslfrage...; ~mann
lies: Vertrauensfrage ...; Vertrauensmann
~ Ein Punkt auf der Tilde bedeutet, daQ der Anfangsbuchstabe des durch die Tilde ersetzten
Wortes klein geschrieben wird.
Beispiel: Binde f 16 (Mull-*)
lies: Binde /16 (Mullbinde)
■ Der kleine waagerechte Strich vor bulgarischen Wortteilen steht als Ersatz des vor dem
senkrechten Strich stehenden Teils des zuletzt vorangegangenen Wortes, oder für das
ganze Wort.
Beispiele: продължителен, -на
крак (-ът) m, -ä
lies: продължителен, продължителна
крах (кракът) т, крака
| Der senkrechte Strich trennt:
a) bei einem deutschen Stichwort den für das folgende Stichwort gültigen Teil des Wortes.
Beispiel: Versochs|anstalt...; ~arbeit...
b) bulgarische Wörter an der Stelle, an der nachfolgend aufgefühlte Wortteile oder
Suffixe anzufügen sind.
Beispiel: протичам Al [про|тека, -течеш (-текох)]
lies: протичам Al [протека, протечеш (протекох)]
О Der Rhombus steht als deutliche Markierung vor den zum Stichwort gehörenden
Wortverbindungen, Sätzen und Redewendungen.
. Ein Punkt unter einem Vokal des Stichwortes markiert den Hauptakzent. Fällt der
Hauptakzent auf einen Diphthong, dann steht das Zeichen^
' Der kleine schräge Strich über einem Vokal im bulgarischen Wort bezeichnet den
Hauptakzent.
= Das Gleichheitszeichen zwischen zwei Wörtern besagt, daQ sie sich in ihrer Bedeutung
decken.
Beispiel Glasziegel m 4 = Glasbaustein
t Der Pfeil verweist auf das ihm folgende Wort als Stichwort.
Beispiel: verlebt adj ...; (lauch verleben)
36 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
Bei Zahlen als Stichwörter dient der Pfeil als Verweis auf die Tauelle der
Zahlwörter.
Beispiel: zwanzig nurn = 20 (fZahlen)
• Vgl. C. I. Склонение на съществителните имена в немски език (S. 20-23)
С. IV. Lautwechsel я«--»е (S.40)
+ Vgl. С. I. Склонение на съществителните имена в немски език (S. 20-23)
, Das Komma trennt Synonyme oder leichtere Bedeutungsnuancen.
; Das Semikolon trennt stärker verschiedene Bedeutungen.
: Der Doppelpunkt steht nach den grammatischen Angaben zum Stichwort, wenn dieses
nur in Wortverbindungen und Wendungen aufgeführt ist.
Beispiel: Gängelband n 22/sg: umg jmdn. am ~ (Ohren...
Ziffern
a) Halbfette römische Ziffern trennen verschiedene Wortarten, die zu ein und demselben
Stichwort gehören.
b) Halbfette arabische Ziffern trennen Bedeutungen bei Pronomen, Präpositionen und
Konjunktionen.
c) Hochgestellte kleine arabische Ziffern vor den Stichwörtern trennen homonyme Wörter.
d) Arabische Ziffern von 1—31 nach der Genusbezeichnung beim deutschen Substantiv
verweisen auf die Deklinationstabelle der Substantive, Seite 21-23.
e) Arabische Ziffern von 1—42 nach dem Infinitiv verweisen auf die Konjugation der
deutschen Verben, Seite 24-23.
f) Kursiv gedruckte arabische Ziffern von 1—4 bezeichnen den Kasus bei der Rektion.
g) Kursiv gedruckte arabische Ziffern kennzeichnen beim bulgarischen Verb den
Aoriststamm.
Buchstaben
Die Buchstaben А, B und a — e beim deutschen Verb verweisen auf das Konjugationsschema
auf Seite 24-26.
Die Buchstaben А, Е. I bezeichnen die drei Konjugationstypen des bulgarischen Verbs.
Vgl. auch die Liste der Abkürzungen auf Seite 43.
C. GRAMMATISCHE ANGABEN ZUM BULGARISCHEN GEGENWORT
I. Verb
1. Aspekte: An erster Stelle steht immer der unvollendete Aspekt, in eckigen Klammern
dahinter der vollendete. Ist ein Verb nur unvollendet oder vollendet, so ist es durch ein
uv oder v unmittelbar dahinter gekennzeichnet. Ein uv und v hinter einem Verb bedeutet,
daß es sowohl unvollendet als auch vollendet gebraucht wird. 22. Konjugation: Im Bulgarischen gibt es drei Konjugationstypen. Innerhalb eines jeden
Konjugationstyps bestehen mehrere Verbgruppen, die sich in der Bildung des
Aoriststarames voneinander unterscheiden. Bei vielen Verben ist der Konjugationstyp
nicht aus der Grundform ersichtlich; auch bereitet die Bildung des Aoriststammes
beträchtliche Schwierigkeiten. Deshalb werden im vorliegenden Wörterbuch die
Konjugationstypen mit den Buchstaben А, E bzw. 1 bezeichnet, während die arabischen
Zahlen hinter diesen Buchstaben auf den Aoriststamm verweisen.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 37
A-Konjugation
Ein А kennzeichnet Verben, deren Präsensstamm (=3. Pers. sg Präsens) auf -a- oder -я-
auslautet:
Präsens sg
l.
плувам
стрелям
2.
плуваш
стреляш
3.
пл^ва
стреля.
pi
1.
плаваме
стреляме
2.
плувате
стреляте
3.
плуват
стрелят
Bei Verben der A-Konjugation ist der Aoriststamm gleich dem Präsensstamm. Mit Al
gekennzeichnete Verben haben den Aoriststanun -a-, mit A2 gekennzeichnete Verben den
Aoriststamm z. В. плувам Al, стрелям A2:
Al A 2
Aorist sg 1. плувах стрелях
2. плува стреля
2. плува стреля
pl 1. плувахме стреляхме
2. плувахте стреляхте
3. плуваха стреляха
E-Konjugation
Ein Е kennzeichnet Verben, deren Präsensstamm (=3. Pers. sg Präsens) auf -e- auslautet:
Präsens sg 1. чета
пиша
живея
пия
2. четеш
пишеш
живееш
пиеш
3. чете
пише
живее
пие
pl 1. четем
пишем
живеем
пием
2. четете
пишете
живеете
пиете
3. четат
пишат
живеят
пият
Konjugation des vollendeten. Verbs дам: дам, дадеш, даде, дадем, дадете, дадат
und des unvollendeten Verbs ям: ям, ядеш, яде, ядем, ядете, ядат
Im Hinblick auf die Bildung des Aoriststamms unterscheiden wir folgende Gruppen:
El: Verben mit Aoriststamm auf -o-/-e-; z. В. чета El, изляза El:
Aorist sg
1.
четох
излязох
дадох
2.
чете
излезе
даде
3.
чете
излезе
даде
Pl
1.
четохме
излязохме
дадохме
2.
четохте
излязохте
дадохте
3.
четоха
излязоха'
дадоха
El: VerWn mit Aoriststamm auf -a- (hierher gehören auch alle Verben auf -на); z. В. рева
E2: дигна E2, бръсна се Е2:
sg 1. рев£х дигнах бръснах се
2. рев& дигна бръсна се
3. рев4 дигна бръсна се
38 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
pl 1. ревахме дигнахме бръснахме се
2. ревахте дигнахте бр!снахте се
3. реваха дигнаха бръснаха се
ЕЗ: Verben mit Aoriststamm auf -a- bei gleichzeitigem Ausfall des Wurzelvokals; z. В. събера
E3-
sg /. събрах p! 1. събрахме
2. събра 2. събрахте
3. събр4 3. събраха
Е4: Verben mit Aoriststamm auf -a-, wobei der erweichte Wurzelauslaut (ж, ш, ч, м’ [ма],
п’ [пя]) durch den entsprechenden nichterweichten Konsonanten (а, c, к, m [ма], n [na])
ersetzt wird: z. В. кажа E4, пиша E4> плача E4, дремя E4, сипя Е4:
sg 1.
2.
3.
казах
каза
каза
писах
писа
писа
плаках
плаха
плака
дрямах
дряма
дряма
сипах
сипа
сипа
pl 1.
2.
3.
казахме
казахте
казаха
писахме
писахте
писаха
плакахме
плакахте
плакаха4
дрямахме
дрямахте
дрямаха
сипахме
сипахте
сипаха
ES: Verben mit Aoriststamm auf -я-, das dem Vokal im Wurzelauslaut angefugt wird: z. B.
трая E5:
sg I траях pl 1. траяхме
2. трая 2. траяхте
3. трая 3. траяха
Е6: Verben auf -ея- bilden den Aoriststamm mit Umlaut -a- aus -e-; z. В. пея E6, живея E6:
Sg
1.
ПЯХ
живйх
2.
ня
жива
3.
пя
жива
р1
1.
пяхме
живяхме
2.
пяхте
живахте
3.
пиха
жквйха
E7: Verben auf Vokal vor dem -e- des Präsensstammes; durch Wegfall des -e- erhält man
den Aoriststamm; z. В. пия £7, играя £7, чуя £7:
Sg I.
пнх
играх
чух
2.
пи
игрД
чу
3.
□н
игра
чу
pl l.
пкхме
играхме
ч$хме
2.
пихте
играхте
ч^хте
3.
п£ха
Hrpäxa
ч$оса
I-Konjugation
Ein I kennzeichnet Verben deren Präsensstamm (=3. Pers. sg. Präsens) auf-и- auslautet:
Präsens sg 1. говоря pl 1. говорим
2. говориш 2. говорите
3. говбря 3. ГЬворят
Im Hinblick auf die Bildung des Aoriststammes unterscheiden wir drei Gruppen:
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
39
I I: Verben mit Aoriststamm auf -и-; z. B.
говоря И, гася II:
sg 1. говорих гасАх
2. говоря гаси
3. говори гаси
pl I. говорихме гасАхме
2. говорихте гасАхте
3. говориха гасАха
I 2: Verben mit Aoriststamm auf -и-; z. В. търпя 12:
sg I. търпях
pl 1. тьрпАхме
2. търпя
3. търпя
2. търпАхте
3. търпАха
1 3: Verben mit Aoriststamm auf -a-; z. В. мълча 13:
sg 1. мълчах
pl J. мълчахме
2. мълча
3. мълча
2. мълчахте
3. мълчаха
Verben, deren Konjugation oder Aoristbildung Besonderheiten aufweisen, werden im
Wörterverzeichnis mit den entsprechenden Formen gegeben; z. B.:
вземам Al [взема Е (взех)]
забелязвам Al [забележа / (забелязал)]
3. Bei jedem bulgarischen Verb, dessen Flexion unter demselben Stichwort bereits genannt
ist, entfällt die Wiederholung der grammatischen Angaben.
Erscheinen in einem Artikel mehrere bulgarische Verben gleichen Stammes, die aspekt-
und formgleich sind, dann erhält nur das erste Verb die grammatischen Angaben.
Beispiel: erlöschen... изгасвам Al] [изгасна E2], угасвам, загасвам...
4. Das bulgarische Verb ist in den Wendungen mit grammatischen Angaben versehen, wenn
es als Prädikat in der 1. Pers/sg präs steht und in dem Artikel zum ersten Mal auftritt.
Beispiel: befehlen... O Ober eine Armee ~ командувам uv, Al армия
5. Verben, die normalerweise nur in der 3. Person gebraucht werden, stehen in der Regel wie
die übrigen Verben in der /. Pers/sg. Wo dadurch Miverständnisse entstehen, wird das
Verb in der 3. Pers/sg aufgeführt und mit der Angabe 3. Pers versehen.
Beispiel: umwölken, sich <b/AZ>> заоблачавам се Al [заоблача се II]
aber: geschehen <19b/rw) vi става Al [стане £2] 3. Pers, случва се Al [случи се II)
3. Pers (etw. [У] нещо)
Konjugation des Hilfsverbs съм
Präsens Aorist u. Präteritum
sg 1. съм бях
2. си беше (Aorist auch бе)
3. е беше (Aorist auch бе)
pl /. сме бяхме
2. сте бяхте
3. са бяха
40 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
II. Substantiv
L. Die bulgarischen Substantive sind in der Regel mit der Genusangabe versehen.
Die Genusangabe fehlt. wenn das Genus aus Kontextelementen — flektiertem Adjektiv
oder adjektivischem Pronomen, Relativpronomen, oder Artikel, ersichtlich ist.
Beispiele: високо столче; този човек; кожата; човек, който
2. Der Artikel steht in runden Klammern vor der Genusangabe des Substantivs, wenn er
betont ist oder Vokatausfall verursacht. Ein Bindestrich ersetzt das Substantiv oder dessen
unveränderten Teil, der durch einen senkrechten Strich abgetrennt ist.
Beispiel: крак (-ът) m; социалйз|ъм (-мът) m
3. Maskulina und Neutra werden in der Regel mit ihrer Pluralform angegeben. Dabei ist —
falls der Plural nur durch eine Endung angegeben wird, der unveränderte Teil des sg durch
einen senkrechten Strich abgetrennt und im pl durch einen Bindestrich ersetzt.
Beispiel: Nashorn n 22 носоро|г mt ~зи (lies: носорог m, носорози)
4. Nicht angegeben wird die Pluralform der Maskulina, wenn an den sg die Pluralendung
-и angehängt wird.
Beispiel: B(ejstift m 1 молив m
5. Verbalsubstantive sächlichen Geschlechts stehen allgemein nur im sg.
6. Die Pluralform der Feminina wird nur dann angegeben, wenn sie von der regelmäßigen
Bildung abweicht.
Beispiel: пес|ен f, -ни (lies: песен f песни)
7. Wird ein substantivisches Gegenwort im Bulgarischen vorwiegend im sg gebraucht, dann
fehlt in der Regel die Pluralangabe.
8. Steht das bulgarische Gegenwort im pl, dann wird die Form mit der Angabe pl versehen.
Beispiel: Bargeld n 21 /sg налични пари pl, пари pl в брой
III. Adjektiv
Das Adjektiv wird grundsätzlich in der maskulinen Form angegeben. Beim Ausfall von -e-
und -ъг in den Formen des Femininums, Neutrums und Plurals wird neben der maskulinen
Form noch die feminine angegeben, wobei für den unveränderten, durch einen senkrechten
Strich abgetrennten Teil der maskulinen Form ein Bindestrich steht.
Beispiele: доб|ър, -pa (ergänze: -po, -ри)
lies: добър, добра (добро, добри)
пъл|ен, -на (ergänze: -но, -ни)
lies: пълен, пълна (пълно, пълни)
IV. Lautwechsel я •< ► е
Ein* hinter einem Wort bedeutet, daß bei der Formbüdung ein Wechsel von «zue oder
tungekehrt eintritt.
я wird geschrieben und gesprochen, wenn es betont ist und nicht vor einer weichen Silbe steht.
In allen anderen Fällen verwandelt sich я in e. Eine Silbe ist weich, wenn sie die Vokale e,
u, oder я. to, bo enthält.
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 41
Beispiele: лято*, aber лета
бял*, бяла, бяло, aber бели
промяна*, aber промени
верен*, aber вярна, вярно
Betontes я wird vor ж, ч, ш, щ, й ги е.
Beispiele: режа, aber рязах
живях, aber живеех
ERLÄUTERUNGEN ZUR LAUTUMSCHRIFT
Vokale und Diphthonge
1. Alle im deutschen Alphabet vorkommenden Zeichen Für die Vokale, mit Ausnahme von
ä, werden mit ihrem Lautwert beibehalten.
2. Der Doppelpunkt hinter einem Vokal bedeutet, daß dieser lang gesprochen wird. Fehlt
der Doppelpunkt, so ist der Vokal kurz bis halblang zu sprechen.
3. Für das unbetonte Endsilben -e- wird das Zeichen [a] aus der API übernommen.
Beispiel: Courage [кига:за]
4. Das Nasalierungszeichen für Nasalvokale tritt über den deutschen Vokalen:
[ä] Beispiel: changeant [schä^]
[e] Beispiel: Chagrin [schagre]
[5] Beispiel: Bonbon [böbö]
5. Die Unterschiede in der Qualität der Vokale bleiben unbezeichnet.
6. Für die Diphthonge werden folgende Zeichen verwendet:
[ai] = ei; [au] = au; [oi] = eu.
7. Die Halbvokale sind nicht gekennzeichnet.
Beispiele: Ljnie [...nia]
Moirä [moare:]
Konsonanten
1. Die Schriftzeichen für die im deutschen Alphabet vorkommenden Konsonanten werden
weitgehend beibehalten.
2. Die unterschiedliche Aussprache der S-Laute und F-Laute wird auf folgende Weise
gekennzeichnet:
[s] stimmhaft (wie in: Sonne, lesen)
[ß] stimmlos (wie in: das, lassen, grüßen)
[w] stimmhaft (wie in: Wasser, Vase)
[f] stimmlos (wie in: fest, Vater, Philosoph)
3. [sch] wird mit seinem Lautwert beibehalten.
Beispiele: chauffieren [schofhran]
Shorts [scho.rts]
42 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
4. Für den Ich-Laut wird [ch] verwendet (wie io Licht, recht, Löcher, Bücher, leicht, leuchten,
durch, Dolch, manch).
Beispiel: China (chi:na]
5. Aus der API werden folgende Zeichen zur Bezeichung von Konsonanten übernommen:
[x] Ach-Laut (wie in Dach, doch, Bauch)
[q] J (wie in eng)
Beispiel: Balkon [balkoq]
[3] stimmhafte Entsprechung zu dem Sch-Laut
Beispiel: Bagage [baga3s]
[tsj (wie in kurz, Netz, rechts)
Beispiel: Zoo [tso:o, untg tso:]
ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА. ZAHLWÖRTER.
Grundzahlen. Числителнн бройни
1 eins
2 zwei
3 drei
4 vier
5 fünf
6 sechs
7 sieben
8 acht
9 neun
10 zehn
11 elf
12 zwölf
13 dreizehn
14 vierzehn
15 fünfzehn
16 sechzehn
17 siebzehn
18 achtzehn
19 neunzehn
20 zwanzig
21 einundzwanzig
22 zweiundzwanzig
30 dreißig
31 einunddreißig
40 vierzig
50 fünfzig
60 sechzig
70 siebzig
80 achtzig
90 neunzig
100 hundert od einhundert
101 hunderteins
200 zweihundert
едно
две
три
четири
пет
шест
седем
осем
девет
десет
единадесет, единайсет
дванадесет, дванайсет
тринадесет, тринайсет
четиринадесет, четиринайсет
петнадесет, петнайсет
шестнадесет, шестнайсет
седемнадесет, седемнайсет
осемнадесет, осемнайсет
деветнадесет, деветнайсет
двадесет, двайсет
двадесет и един, двайсет и един
двадесет и два, двайсет и два
тридесет, трийсет
тридесет и един, трийсет и един
четиридесет, четирййсет
петдесет
шестдесет, шейсет
седемдесет
осемдесет
деветдесет
сто
сто и един
двеста
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА 43
300
dreihundert
триста
400
vierhundert
четиристотин
500
fünfhundert
петстотин
600
sechshundert
шестстотин
1000
tausend od eintausend
хиляда
1001
tausendeins
хиляда и един
1100
tausendeinhundert
хиляда и сто
2000
zweitausend
две хиляди
10 000
zehntausend
десет хиляди
100 000
hunderttausend
сто хиляди
1 000 000
eine Million
един милион
Ordnungszahlen. Числител ни редни
1.
der, die, das erste, die ersten
първи (пръв), първа, първо, първи
2.
der zweite
втори
3.
der dritte
трети
4.
der vierte
четвърти
5.
der fünfte
пети
6.
der sechste
шести
7.
der siebente
седми
8.
der achte
осми
9.
der neunte
девети
10.
der zehnte
десети
11.
der elfte
единадесети, единайсети
12.
der zwölfte
дванадесети, дванайсети
13.
der dreizehnte
тринадесети, тринайсети
14.
der vierzehnte
четиринадесети, четиринайсети
15.
der fünfzehnte
петнадесети, петнайсети
16.
der sechzehnte
шестнадесети, шестнайсети
17.
der siebzehnte
седемнадесети, седемнайсети
18.
der achtzehnte
осемнадесети, осемнайсети
19.
der neunzehnte
деветнадесети, деветнайсети
20.
der zwanzigste
двадесети, двайсети
21.
der einundzwanzigste
двадесет и първи, двайсет и първи
22.
der zweiundzwanzigste
двадесети и втори, двайсет и втори
30.
der dreiigste
тридесети, трийсети
31.
der einunddreiigste
тридесет и първи, трийсет и първи
40.
der vierzigste
четиридесети, четирийсети
50.
der fünfzigste
петдесети
60.
der sechzigste
шестдесети, шейсети
70.
der siebzigste
седемдесети
80.
der achtzigste
осемдесети
90.
der neunzigste
деветдесети
100.
der hundertste
стот|ен, -на
101.
der hundertundeinte
сто и първи
200.
der zweihundertste
двустотен, -на
300.
der dreihundertste
тристотен, -на
400.
der vierhundertste
четиристотен, -на
500.
der fünfhundertste
петстотен, -на
600.
der sechshundertste
шестстотен, -на
1000.
der tausendste od eintausendste
хйляд|ен, -на
44 УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА
1001.
der tausendundeinte od der
eintausendundeinte
хиляда и първи
1100.
der tausendundhundertstc od
der eintausendundhundertste
хиляда и ст6т|ен, на
2000.
der zweitausendste
двухйляд|ен, -на
дссетхилад|ен, -на
10 000.
der zehntausendste
100 000.
der hunderttausendste od der
einhunderttausendste
стохиляд|ен, на
1 000 000.
der millionste oder der
einmillionste
милион[ен, -на
Zahladverbien Hapewa от
числител ни.
1.
erstens
първо
2.
zweitens
второ
3.
drittens
трето
4.
viertens
четвърто
USW.
и т. н.
Bruchzahlen Дробен чнелнтелни.
1/2
ein halb
половина, половин
1/3
ein Drittel
една трета
1/4
ein Viertel
една четвърт
1/11
ein Elftel
една единайсета
7/12
sieben Zwölftel
седем дванайсети
9/20
neun Zwanzigstel
девет двайсети
3/100
drei Hundertstel
три стотни
USW.
и т. н.
ABKÜRZUNGEN СЪКРАЩЕНИЯ.
Abiz
Abkürzung
acc
Akkusativ
ad)
Adjektiv
adv
Adverb
amtl
amtlich
Amt
Anatomie
Arch
Architektur
Archäol
Archäologie
Astr
Astronomie
Bergb
Bergbau
Biol
Biologie
Bot
Botanik
Buchw
Buchwesen
Chem
Chemie
comp
Komparativ
conj
Konjunktion
dat
Dativ
dem
demonstrativ
dicht
dichterisch
e-e
eine
e-m
einem
e-n
einen
e-r
einer
e-s
eines
Eisenb
Eisenbahn
El
Elektrizität
etw.
etwas
/
Femininum
Ein
Finanzwesen
Flugw
Flugwesen
geh
gehoben
gen
Genitiv
Geogr
Geographie
Geol
Geologie
Gramm
Grammatik
Hdl
Handel
Hist
Geschichte
imp
Imperativ
ind
Indikativ
indef
indefinitiv
inf
Infinitiv
interj
Interjektion
interr
interrogativ
iron
ironisch
и др.
и други
и т. н.
и така нататък
jmd.
jemand
съкращение
акузатив, вннителен падеж
прилагателно име
наречие
официално
анатомия
архитектура
археология
астрономия
минно дело
биология
ботаника
книгопечатане и книгоиздаване
химия
сравнителна степен
съюз
датив, дателен падеж
показателен
поетично
железници» железопътно дело
електричество
нещо
женски род
финанси
авиация
изискан стил
родителен падеж
география
геология
граматика
търговия
история
повелително наклонение
изявително наклонение
неопределителен
инфинитив
междуметие
въпросителен
иронично
und andere
und so weiter
някой
46 СЪКРАЩЕНИЯ
jmdm.
jrndn.
jmds.
Jur
Kart
Kfz
Kochk
Kurzw
Kybern
Landw
Ling
Ul
m
Mal
Mar
Math
Med
Meteor
Metr
Mil
Min
Mus
Myih
n
nom
nwn
öd
Opi
Päd
Part
pari
per/
pers
Pers
Pharm
Phil
Phon
Phot
Phys
Physiol
Pt
Pol
Potitök
präp
präs
präl
pron
pron adv
pron dem
pron pers
pron indef
pron interr
pron rel
Psych
jemandem
jemanden
jemandes
Jura* Rechtswesen
Kartenspiel
Kraftfahrzeugwesen
Kochkunst
Kurzwort
Kybernetik
Landwirtschaft
Linguistik, Sprachwissenschaft
Literatur
Maskulinum
Malerei
Schiffahrt, Seewesen
Mathematik
Medizin
Meteorologie
Metrik
Militärwesen
Mineralogie
Musik
Mythologie
Neutrum
Nominativ
Numerale, Zahlwort
oder
Optik
Pädagogik
Parlament
Partizip
Perfekt
pesönlich
Person
Pharmazie
Philosophie
Phonetik
Photographie
Physik
Physiologie
Plural
Politik
Politökonomie
Präposition
Präsens
Präteritum
Pronomen
Pronominaladverb
Demonstrativpronomen
Personalpronomen
Indefinitpronomen
Interrogativpronomen
Relativpronomen
Psychologie
някому, на някого
някого
нечии
юридически термин
игра на карти
автомобилно дело
готварство
съкратена дума
кибернетика
селско стопанство, земеделие
лингвистика, езикознание
литература
мъжки род
живопис
морско дело
математика
медицина
метеорология
метрика
военно дело
минералогия
музика
митология
среден род
именителен падеж
числително име
или
оптика
педагогика
парламентарен израз
причастие
перфект, минало свършено време
личен
лице
фармацевтика
философия
фонетика
фотография
физика
физиология
множествено число
политика
политическа икономия
предлог
сегашно време
претеритум, минало несвършено
време
местоимение
местоименно наречие
показателно местоимение
лично местоимение
неопределително местоимение
въпросително местоимение
относително местоимение
психология
СЪКРАЩЕНИЯ 47
rel
relativ
относителен
Rel
Religion
религия
scherzh
scherzhaft
шеговито
sg
Singular
единствено число
Sp
Sport
спорт
sup
Superlativ
превъзходна степен
Tech
Technik
техника
Tel
Fernsprechwesen
телефония
Text
Textilindustrie
текстилна промишленост
Theat
Theater
театър
Typ
Typographie
печатарско изкуство
u., u
und
и
übertr
übertragen
преносно
umg
umgangssprachlich
разговорно
undekl
undeklinierbar
несклоняем
unpers
unpersönlich
безличен
USW.„ USW
und so weiter
и така нататък
uv
unvollendeter Aspekt
несвършен вид
V
vollendeter Aspekt
свършен вид
va
Hilfsverb
спомагателен глагол
verächtl
verächtlich
презрително
veralt
veraltet
остаряло
Verk
Verkehrswesen
транспорт
Vet
Veterinärmedizin
ветеринарна медицина
vi
intransitives Verb
непреходен глагол
vt
transitives Verb
преходен глагол
vulg
vulgär
вулгарно
Web
Weberei
тъкачество
Wirtsch
Wirtschaft
стопанско дело
z. B.
zum Beispiel
например
Zool
Zoologie
зоология
Квалифисаторн, написани без съкращения
NichtabgekQrzte Bezeichnungen für Sachgebiete
Astronautik
астронавтика
Kunst
изкуство
Ballspiel
игра c топка
Radio
радио
Bank
банков термин
Schach
шах
Boxen
бокс
Schi
ски
Fechten
фехтовка
Schule
училище
Fernsehen
телевизия
Telegraph
телеграф
Film
филм
Tennis
тенис
Fußball
футбол
Turnen
гимнастика
Golf
голф
Volleyball
волейбол
Hockey
хокей
Jagd
лов
Kirche
църква
ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ И СПРАВОЧНИЦИ
BENUTZTE WÖRTERBÜCHER UND NACHSCHLAGEWERKE
Wörterbuch der deutschen Gegenwartssprache. Herausgegeben von Ruth Klappenbach und
Wolfgang Steinitz. Akademie-Verlag. Berlin. 1961
Das große deutsche Wörterbuch. Gerhard Wahrig. Bertelsmann Lexikon-Verlag. Gütersloh
1966, 1968 E .
Deutsches Wörterbuch. Bearbeitet und herausgegeben von Lutz Mackensen. Südwest Verlag.
München 1967
Duden. Deutsches Universalwörterbuch. Bibliographisches Institut. Mannheim / Wien /
Zürich 1983
Fremdwörterbuch. VEB Bibliographisches Institut. Leipzig 1966
Wörter und Wendungen. Herausgegeben von Erhard Agricola. VEB Bibliographisches
Institut. Leipzig 1973
Wörterbuch der deutschen Aussprache. Autorenkollektiv. VEB Bibliographisches Institut.
Leipzig 1974
Der Große Duden. Rechtschreibung. VEB Bibliographisches Institut. Leipzig 1979
Речник на съвременния български книжовен език. София, Българска академия на науки¬
те, 1955
Български тълковен речник. Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.
Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. София, Наука и изкуство, 1973 .
Правописен речник на българския книжовен език. Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив.
Леков, Ст. Стойков. София, Наука и изкуство, 1974
Правоговорен речник на българския език. П. Пашов, Хр. Първев. София, Наука и из¬
куство, 1975
Фразеологичен речник на българския език. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чо-
лакова. София, Българска академия на науките, 1974
Речник на чуждите думи в българския език. М. Филипова-Байрова, С. Бояджиев, Ел.
Машалова, К. Костов. София, Българска академия на науките, 1982
Большой немецко-русский словар в двух томах. Под руководством проф. О. И. Мо-
скальской. Издательство „Советская знииклопедия". Москва, 1969
Deutsch-französisches Wörterbuch. Dr. phil. Joh. Haase, Prof. Dr. Rene Olivier. VEB Verlag
Enzyklopädie. Leipzig. 1962
Deutsch-bulgarisches Wörterbuch. Dr. Peter RankofT. VEB Verlag Enzyklopädie. Leipzig
1963
Bulgarisch-deutsches Wörterbuch. Dr. Peter Rankoff. VEB Verlag Enzyklopädie — Leipzig
1966
Wörterbuch Bulgarisch — Deutsch. D. Endler, H. Walter. VEB Verlag Enzyklopädie Leipzig,
1980
Немско-български речник, проф. Ян. Арнаудов, Анг. Димова, Г. Минкова, Л. Андрее¬
ва, М. Наумова. София. Българска академия на науките, 1970
Немско-български фразеологичен речник. Жана Николова-Гълъбова, проф. д-р
Константин Гълъбов. София, Наука и изкуство, 1958
Немско-бълсарски тематичен речник. Д-р Цв. Хесапчиева-Малешкова, Анна Деянова-
Македонска, Герда Минкова, Борис Димитров. София, .Народна просвета, 1966
Кратък немско-български политехнически речник. Н. П. Гусев, А. В. Панкин. П. Г
Иванов, Г. Т. Попов. София. Техника, 1977
А
А п Mus ла О von ~ bis Z от начало до
край; das ~ und (das) О алфа и омега
(същността, най-главното)
Aal т 1 Zool змиорка/
^alen, sich [4] <Ah> umg изтягам се Al
[изтегна се Е2\, протягам се, излежавам
се uv, Л1
Aar т 1 dicht ор1ел т, -лй
Aas п 20 (Tierleiche) мърша/, леш т, -ове;
(Köder) стръв /, примамка f; п 22 umg
(Schimpfwort ругатня) животн|о п, -и,
гад /, т. -ове, мръсни к т, -ци
^asen у/ umg разхищавам AI [раз-
хитя /7], прахосвам AI [прахосам А1]
(mit etw. [i] нещо)
^asgeier т 4 Zool лешояд т; umg
(Schimpfwort ругатня) хшцни|к т. -ци
ab I. präp [J], [4] 1. (Zeit време) от: ~ ersten
Januar от първи януари; ~ nächster
Woche от другата седмица; ~ б Uhr от
6 часа; 2. (Orf място) от; Hdl (lieferbar)
~ Lager [Fabrik] (доставка) франко
склад [фабрика]; II. adv. umg Hut ~!
шапки долу!; vom Wege ~ настрани от
пътя; von jetzt ~ отсега нататък; auf und
~ нагоре-надолу; ~ und zu от време на
време
abändern <а/hb) vi променям А2 [променя
' II). изменям А2 [изменя 7/1
Abänderung/17 изменени|е п, -я, промяна*
' /• ~s| Vorschlag т 2 Pol | предложени |е п,
-я за изменение (на закон и др.)
abängstigen, sich [4] <аfhb) страхувам се uv,
Al много, тревожа се uv, II (um [4] за)
abarbeiten <а/АА> vt (Schulden дългове)
’ отработвам А1 [отработя //]; sich [4]
~ съсипвам се. А1 (съсипя се II) от ра¬
бота О abgearbeitet sein преуморен съм
va, съсипан съм от работа
Abart / 17 разновидност /
Abbau т 1 Bergb разработка / (на пласт
от-полезни изкопаеми); т 1/sg Tech де¬
монтиране п, разглобяване п; Chem раз¬
граждане п, разпадане п; (Preise, Ge¬
hälter, Steuern цени, заплати, данъци)
намаление п; (Angestellte служители)
съкращение п О der ~ der Kräfte упадък
т на силите
abbauen <а/А6) vt Bergb разработвам Al
[разработя /7] (полезни изкопаеми);
Tech демонтирам uv, v, AI; разглобявам
Al [разглобя II); Chem разграждам AI
[разградя II], разлагам А1 [разложа //];
(Preise, Gehälter цени, заплати) нама¬
лявам AI. [намаля 77]; (Personal персо¬
нал) съкращавам AI [съкратя /7]
abbeeren <а/hb} vt (Johannisbeeren френско
грозде) роня uv, II, оронвам uv. Al
[ороня /7]
abbeiOen ( 21 а/А6) vr отхапвам AI [отхапя
* Щ
abbeizen (z.(hb') vt байцвам uv, v, Al; (Lack,
Farbe entfernen) смъквам Al [смъкна
E2] лак od боя (etw. (4) от нещо) (c байц)
abbekommen (22cjhb') vt (Nagel, Pfropfen
гвоздей, тапа) изваждам Al [извадя //];
(Stiefel ботуши) събувам AI [събуя £7]:
(Briefmarke пощенска марка) отлепвам
AI [отлепя 11] О sein(en) Teil ~ полу¬
чавам си AI [получа си //] частта [дела];
er hat etwas [eins] ~ той добое си изпати
abberufen <39с/А6> vt (Diplomaten дипло¬
мати) отзовавам AI [отзова Е2\ О
jmdn. von seinem Amt ~ освобождавам
AI [освободя II] някого от длъжност;
geh aus dem Leben ~ werden отивам си
AI [отида си El] от този свят, умирам
А1 [ум|ра Е (-рях)].
abbestellen <с/АА> vt анулирам uv, v, AI,
отменям А2 [отменя 77] (etw. (4) напра¬
вена поръчка за нещо) О eine Zeitung
~ прекъсвам AI [прекъсна £2] абона¬
мента на вестник: jmdn. ~ отменям ид¬
ването на някого (техник, майстор)
Abbestellung / 17 отменяне п, анулиране п
(на поръчка)
abbetteln <а/А7»> vt изпросвам AI [изпрося
77] (jmdm. etw. [4] нещо от някого)
abbezahlen (c/hb) vt umg изплащам Al
[изплатя 7/1 (на части)
abbiegen (22а/sn} vi завивам Al [завия £7]
(наляво, надясно); <32а/А/>) vt (Draht
тел) превивам А 7 [превйя £7]; iibertr umg
отклонявам AI, [отклоня /7], ощетявам
А1 [ощетя /7] «о vom Wege ~ откло¬
нявам се ог пътя; die Ausführung eines
Plans ~ осуетявам изпълнението на
план
Abbild п 21 огражени|е п, -я, копи|е л, -я
' С4 ein getreues ~ der Wirklichkeit вярно
изображение на действителността
abbilden <а/АА> vr изобразявам AI [изоб¬
разя /7] ч*> er war in der Zeitung abgebildet
снимката му беше поместена във вес¬
тника
4 Немиго-6ъл1 арски речник
50 ABBILDTHEORIE
Abbildtheorie / 16a Phil теория / на отра¬
жението
Abbildung / 17 изображени|е n, -я, фигура
/, илюстрация / О der Autor legt Wert
auf die ^ dieses Fotos in seinem Aufsatz
авторът държи на това« снимката да
бъде поместена в статията му
abbfinden <27а/АА> w (Schürze, Schlips, Kopf¬
tuch престилка, вратовръзка, кърпа за
глава) развързвам А1 [развържа Е4\\
(Faß бъчва) притягам AI [притегна £2];
Med (Bein. Arm крак, ръка) стягам AI
[стегна Е2] (с превръзка); vi (Beton, Gips
бетон, гипс) втвърдявам се АI [втвърдя
се //], свързвам се AI [свържа се Е4]
Abbitte / 16/sg: geh (jmdm.) ~~ tun [leisten]
моля uv, II, помолвам uv, AI [помоля
/I] (някого) за прошка
abbitten <25a/AA> vt: geh jmdm. etw. [4] -
моля uv, II, помолвам uv, AI [помоля
/У] някого за прошка за нещо
abblasen (За/АА) vt (Staub прах) издухвам
AI [издухам А1\, Tech (Dampf, Gas па¬
ра. газ) изпускам AI [изпусна Е2\\ umg
(Veranstaltung, Streik тържество, стачка)
отменявам Ai [отменя //]
abblassen (а/sn) vi избледнявам AI [из¬
бледнея Еб], избелявам AI [избелея Е6]
О übertr abgeblaßte Erinnerungen бледи
[смътни] спомени р!
abblättern <аДл) vi (Farbe, Lack боя, лак)
' пукам се wv. AI, напуквам се AI [на¬
пукам се AI], лющя се uv, II, олющвам
се А1 [олющя се //]; (Putz мазилка) кър¬
тя се uv, II; (Haut кожа) беля се uv, II,
обелвам се AI [обеля се II] О die Rosen
sind abgeblättert листата на розите са
окапали
abblenden <а/Л6> vt намалявам AI [намаля
II] светлината; Kfz превключвам AI
[превключа II] на къси светлини; vi Phot
свивам AI [свйя £7] блендата, диа-
фрагмйрам uv, v AI; Film бавно, посте¬
пенно затъмнявам (кадър)
Abblendlicht п 21 /sg: Kfz das ^ einschalten
включвам AI [включа II] късите свет¬
лини
abblitzen (а/тя) vi umg удрям А2 [ударя II]
на камък (umg) О jmdn. ~ lassen
отблъсквам AI [отблъсна £2] някого,
отрязвам AI [отрежа Е4] някому кви¬
танцията (umg)
abblocken (а/АА) vt Sp Boxen, Volleyball
отбивам AI [отбия £7] (удар, топка);
Tech блокирам uv, v, AI
abblühen <a/hb, sn) vi прецъфтявам AI
[прецъфтя 12]
abborgen <a/AA> vt заемам AI [заема £2
(заех)] (jmdm. etw. [4] от някого нещо)
Abbrand m 2/sg обгаряне n, нагаряме n:
Tech (Metallverlust) загуби pl от метал
(при нагряване)
abbrausen <а/АА> vt измивам AI [измия £7]
със струя вода; sich [4] ^ вземам АI
[взема Е (взех)] душ; <аАм> vi umg отда¬
лечавам се AI [отдалеча се //] с шум
abbrechen < 16а/АА) vt пречупвам AI [пре¬
чупя II], прекършвам А1 [прекърша II];
(Gebäude сграда) събарям А2 [съборя
//]; (Lager лагер) вдйгам AI [вдигна £2];
(Zelt палатка) прибйрам AI [прибера
£3]; (Gerüst скеле) развалям А2 [разваля
//); (Verhandlungen. Studium, Gespräch
преговори, следване, разговор) прекъс¬
вам AI [прекъсна £2]; <16а/АА> vi (Ge¬
spräch, Lied разговор, песен) прекъсвам
се, секвам AI [секна £2]; < 16а/sn} vi
(Zweig, Bleistift клон, молив) счупвам
се AI [счупя се II] О die diplomatischen
Beziehungen zu einem Staat - прекъсвам
дипломатйческите отношения c някоя
страна
abbremsen <а/АА> vt (Wagen кола) спирам
AI [спра £ (спрях)] (със спирачки); übertr
възпирам, задържам AI (задържа 13)
О vi ich bremste scharf ab аз натиснах
рязко спирачката и спрях
abbrennen <10а/АА> vt (absengen) опожа¬
рявам Al [опожаря //]; (Stoppelfeld
стърнище) горя uv, II, изгарям А2 [из¬
горя //]. (Haare, Federn косми, пера)
пърля uv, II, опърлям А2 [опърля II],
изпърлям; (Feuerwerk фойерверк) въз¬
пламенявам А1 [възпламеня //); (Mehl
брашно) препичам AI [пре|пека. -печеш
(-пекох)]; <10а/^л> vi (Haus къща) из¬
гарям А2 [изгоря /2]; (Feuer, Kerze огън,
свещ) догарям
abbringen <24a/AA> vt отклонявам AI
[отклоня //] (jmdn. von etw. [3] някого
от нещо) О jmdn. von seiner Meinung
- разубеждавам Al (разубедя //) ня¬
кого
abbröckeln <a/AA) vt роня uv, II, изронвам
* Al [изроня //], къртя му, II, откъртвам
AI [откъртя //]; <а/.м> v/ (Gips, Putz
гипс, мазилка) роня се, изронвам се,
къртя се, изкъртвам се; Hdl (Preise цени)
спадам AI [спадна Е2]
Abbruch m 2/sg (Gebäude сграда) събаряне
’ л, сриване n; Tech разглобяване n;
(Verhandlungen преговори) прекъсване
n; (Begehungen отношения) скъсване л
O einer Sache [5] ~ tun нанасям A2
[нанеса El] вреда на нещо; es kam zum
Abbruch der diplomatischen Beziehungen
t # I
стигна се до скъсване на дипломати¬
ческите отношения
Abbruchsieger т 4 Sp Boxen победител т
с явно превъзходство
abbrühen <а/АА> vt (Fleisch, Gemüse, Obst
’ месо, зеленчук, овощия) попарвам Al
[попаря II]
abbrummen <а/АА> vt umg (Strafe наказа¬
ние) излежавам Al [излежа 13]
abbürsten <а/АЬ> vt изчетквам Al [изчет-
кам Al]
abbüBen <a/AA> vt (Schuld вина) изкупвам
Al [изкупя //]; (Strafe наказание) изле¬
жавам Al [излежа 13]
Abc [a:be:tse:] n азбука f; nach dem ~ no
азбучен ред; ~ -Buch n 22 буквар m;
~ -Schütze m 7 първола|к m, -ци, учени|х,
m, -пи от първи клас
ABC-Staaten [a:be:tse;] pl Аржентина, Бра-
зйлия, Чили; ~-Waffen pl Mil атомно,
биологическо и химическо оръжие
Abdachung / 17 наклон т, скат т, -ове
abdfimmen <а/АА> vt завирявам Al [завиря
II], преграждам А1 [преградя //] с бент
Abdampf т 2 Tech отработена пара
abdampfen <а/тл> vi umg отпътувам uv, v,
’ Al; <aIhb} vt Chem изпарявам Al [из¬
паря //]
Abdampfverwertung / 17 Tech използване
n [оползотворяване л] на отработена
пара
Abdankung / 17 (Rücktritt) оставка f; аб-
’ дихация f; (Entlassung) разпускане п;
уволнени|е л, -я
abdanken (а/АА> vi подавам си А1 [по[дам
си, -дадеш си (-дадох си)] оставката;
(König крал) абдикирам uv, v, Al; vt
(Truppen войски) разпускам Al [разпус¬
на £2]; (Soldaten войници) уволнявам
Al [ уволня II]
abdarben <а/АА) vt спестявам Al [спестя
//] с големи лишения О sich [J] etw. [4]
vom |am| Munde — отделям A2 [отдел A
II] от залъка си, за да спестя нещо
abdecken <а/А6) vt разкривам А1 [разкрия
Е7], откривам; (zudecken) покривам; Fin
погасявам А1 (погася II); Sp прикри¬
вам, браня uv, II О das Laken vom Bett
— махам Al [махна E2] чаршафа от
ABEND 51
леглото; das Bett ~ постилам Al
[по|стеля Е (-стлах)] леглото (за спане);
der Sturm hat das Dach abgedeckt бурята
отнесе пбкрива; den Tisch ~ разднгам
Al [раздигна E2] масата; einen Schacht
mit Brettern ~ покривам шахта c дъски
Abdecker m 4 работник m -дерач в ека¬
' рисаж
abdichten <а/АА) vt уплътнявам Al [уплът-
' ня II]
abdienen <а/АА> vt: Mil seine Zeit~ отби¬
вам Al [отбия E7] военната си служба
abdringen <а/АА) vt изтласквам Al [из¬
тласкам AI], изблъсквам А1 [изблъскам
AI]
abdrehen (а/АА> vt umg (Radio, Hahn ра¬
дио, кран) затварям А2 [затворя //];
umg (elektrisches Licht електрическа
светлина) угасявам Al [угася II]; (Knopf
копче) откъсвам А1 [откъсна £2]; Tech
(auf der Drehbank на струг) оформявам
Al [оформя II]; vi Mar, Flugw променям
A2 [променя //] посоката [курса] О sie
drehte sich ab тя се обърна [извърна]
Abdruck т 2 отпечатъ|х т, -ци; т 1 Тур
напечатване л, отпечатване л; О der
erste ~ eines Buches първо издание на
хнйга •
abdrucken <а/АА> vt отпечатвам А1 [отпе¬
чатам А1]
abdrücken <а/АА) vt (Gewehr) дръпвам Al
[дръпна Е2] спусъка (на пушка), гръм-
вам А1 [гръмна £2]; (wegdrücken) из¬
бутвам А1 [избутам А1], отмествам А1
[отместя //]; sich ~ отпечатвам се А1
[отпечатам се А1] О umg jmdn. ~ при¬
тискам uv, А1 някого до себе си; пре¬
гръщам А1 [прегърна £2] и целувам А1
[целуна £2] някого силно
abebben (а/тл) vi (Wasser вода) спадам AI
[спадна £2]; iibertr стихвам А1 [стихна
Е2]
abecelich [a:be:tse;..] adj азбуч|ен, -на; по
азбучен ред
Abend т 1 вечер / О ат ~ вечерта: eines
~ s една вечер; den ganzen ~ през ця¬
лата вечер; den — zuvor предната вечер;
gestern abend снощи; heute abend дове¬
чера; Montag abend в понеделник вечер¬
та; gegen ~ привечер; es wird — мръква
се Al (мръкне се £2] 3. Pers свечерява
се AI (свечери се II] 3. Pers: zu ~ essen
52 ABENDBLATT
вечерям uv, А2; guten добър вечер!;
Rel Heiliger ~ бъдни вечер
Abendblatt n 22 вечерен вестник; ^brot n
20/sg вечеря / messen n 23 вечеря J;
^kasse/ 16 Theat вечерна каса; ~kleid
n 21 вечерна рокля; ^laod n 22/sg За¬
падът m
abendländisch adj (западноевропейски;
~ lieh adj вечер1ен, -на
Abendmahl n 20 вечеря f: Rel причастие n
O das ~~ Christi тайната вечеря
Abendoberschule / 16 вечерно средно учи¬
лище; ^rot п 20/sg, ^röte f \6jsg вечер¬
на заря
abends adv вечер O von morgens bis ^ от
сутрин до вечер
Abendjschule / 16 вечерно училище; ~stern
т 1 вечерница f; Astr Венера /г ^Uni¬
versität / 17 вечерен университет; ~~wind
т 1 вечерник т; ~ zeitung/ 17 вечерен
вестник
Abenteuer п 23 приключени|е л, -я, аван-
пора /
abenteuerlich adj авантюристичен, -на;
(außergewöhnlich) чудноват, необикно¬
вен
Abenteuerlichkeit / 17 авантюристичност /
Abenteuerroman т 1 приключенски роман
Abenteurer т 4 авантюрист т; ^in / 18
* авантюрйстка f
aber I. conj но, обаче, а; ама (umg) О ~
nein! не, не!; ^ ja! но разбира се!; ~
doch и все пак; IL adv: Tausende und
^ Tausende хиляди и хиляди
Aberglaube т 7а/sg суевери|е п, -я
abergläubisch adj суевер|ен, -на
aberkennen <10с, auch 10b/AA> vt Jur отне¬
мам Al [отнема £ (-х)] по силата на
съдебно решение (jmdm. etw. [4] някому
нещо), лишавам AI [лиша II] по силата
на съдебно решение (jmdm. etw. [4] ня¬
кого от нещо)
Aberkennung / 17 Jur отнемане п на права
* по съдебен път О ~ der bürgerlichen
Ehrenrechte лишаване п от граждански
и политически права
abermaliig adj повтор|ен, -на; ~»s adv по¬
* вторно, още веднаж, пак
abernten <а/АА> vt ожънвам AI [ожъна £2],
* пожънвам; (Obst плодове) обирам AI
[обера ЕЗ]
Aberration / 17 Astr, Phys аберация /
abessen <15а, pari perf abgegessen/AA> vt
изяждам Al [из|ям, -ядеш (-ядох)]; (Tel¬
ler чиния) изпразвам Al [изпразня //]
Abessinien п 23 Т Äthiopien usw
abfahren <4а/$л> vi заминавам Al [замина
£2], тръгвам Al [тръгна £2]; (Schiff ко¬
раб) отплувам uv, v, Al: (4a/А£> vt (ab¬
transportieren) извозвам Al [извозя II];
(Gebiet, Grenze местност, граница) оби¬
калям A2 [обиколя //]; обхождам Al
[обходя II] (с превозно средство); sich
~ (Reifen гума) износвам се А1 [износя
се //], изтрйвам се А! [изтрия се £7]
О umg jmdn. ~ lassen отпращам Al
[отпратя II] някого, отрязвам А1 [отре-
* жа Е4] някому квитанцията (umg); einen
FluB ~ спускам се AI, od спущам се А1
[спусна се £2],пътувам uv, Al по тече¬
нието на реката; der Zug hatte ihm beide
Beine abgefahren влакът му отряза двата
крака
Abfahrt / 17 (Zug влак) трйгване п; (Schiff
* кораб) отплуване п; Sp Schi спускане п;
(Autobahn) изход т от автострада
Abfahrts|lauf т 2 Sp Schi спускане п:
^ piste f 16 Sp Schi листа/ (за спускане),
^schi od —ski [schi:] m 3a od 4 Sp ски
pl за спускане
Abfall m 2 (Senkung) урва /, склон m, -ове;
(Rückstand) отпадъци pl: m 2/sg übertr
(Loslösung) откъсване m, отцепване n
(von [3] от); m 2lsg (Verringerung) на¬
маление n, спадане n; ^behilter m 4
кутия / за отпадъци; ^eimer m 4 кофа
/за отпадъци
abfallen <3а/^л) vi (Gebirge, Hang планина,
склон) спускам се Al od спущам се Al
[спусна се £2]; (Blätter, Früchte листа,
плодове) падам А1 [падна £2]; (Kalk,
Mörtel вар, хоросан) къртя се uv 11, из-
къртвам се А1 [изкъртя се //]; (Haar
коса) опадвам А1 [опадам Alj; (Flug¬
zeug самолет) губя uv, Al, изгубвам Al
[изгубя //] височина; (in der Leistung
schwächer sein) по-слаб [по-лош] съм va
(gegen [4] в сравнение с); (an Gewicht
abnehmen) отслабвам Al [отслабна £2]
O von einer Partei — отказвам се A l
[откажа се E4] от партията си; vom Glau¬
ben — отричам се А1Щ [отре|ка се, -чеш
се (отрекох се)] от вярата си; alle Angst
ist von mir abgefallen загубих всякакъв
страх: etw* [/] fällt auch für dich ab ще
спечелиш нещо и ти; ще падне нещо и
за тебе (umg)
Abfallenergie / 16а отпадъчна енергия:
~erzeugnis п 27 брак т; изделие, под¬
лежащо на бракуване
abfällig adj неблагоприятен, -на, отрица¬
телен, -на; неодобрителен, -на
Abfall|material п 31 отпадъчен материал;
^ Produkt п 20 страничен [вторичен]
продукт; (Produkt, das aus Abfallen er¬
zeugt wird) продукт, произведен от
отпадъчни материали; ~ schlucker т 4
шахта / за смет; ~ Verwertung/ 17 из¬
ползуване п [оползотворяване п] на
отпадъчни материали
abfangen <2а/А6> vt (Brief писмо) залйвям
А2 [заловя //]; (Verbrecher престъпник)
улавям; (Kunden клиенти) отнемам AI
[отне|ма Е (-х)]; (Auto, Flugzeug кола,
самолет) овладявам А1 [овладея Еб];
(Mauer, Brücke стена, мост) подпирам
AI [под|пра Е (-прях)]; Sp настигам AI
[настигна Е2\ и надминавам AI [над¬
мина Е2]
abfarben <а/Л6> vi (Farbe verlieren) избе¬
лявам AI [избелея Еб]; (Farbe abgeben)
пускам AI od пущам АI [пусна Е2\ боя:
übertr влияя wvf Е7, повлиявам Al [по¬
влияя Е7] (auf [4] на)
abfassen <а/АА> vt съставям А2 [съставя //],
написвам AI [напиша Е4]; (Verbrecher
престъпник) улавям А2 [уловя II]
Abfassung / 17 формулировка /• редакция
/* Jur залавяне п, улавяне п (на пре¬
стъпник)
abfaulen <а/.гл> vi изгнйвам А1 [изгнйя Е7]
abfegen <а/А6> vt измйтам AI [измета El];
(Bücher, Möbel книги, мебели) избър¬
свам AI [избърша Е4] от прах.
abfeilen <а/А6> vt изпилявам А1 [изпиля //]
abfertigen <а/АА> vt (Post поща) експедй-
рам «V. V, Al; (Zug влак) пускам Al od
пущам AI [пусна Е2\: (Kunden клиенти)
обслужвам А1 [обслужа II] О umg jmdn.
kurz ~ отпращам Al [отпратя //] ня¬
кого на бърза ръка, изгонвам AI [из¬
гоня //] някого
Abfertigung / 17 експедйция f; пускане п;
* обслужване п; übertr umg (Abweisung)
отпращане п, експедиране п
abfeuern <а/АА> vt: eine Pistole ~ стрелям
uv, А2 с пистолет; einen Schuß ~ давам
AI (дам, дадеш (дадох)] йзетрел
■Minden <27а/А6> у/ удовлетворявам А1
’ [удовлетворя //}; (entschädigen) обез¬
щетявам А1 [обезщетя II]; sich [4] ~
примирявам се AI [примирй се II]
(mit[2] с)
Abfindung / 17 (Entschädigung) обезщете-
ABFRAGEN 53
ни|е п, -я; ^s|summe/ 16 парично обез-
, щетение
abflachen <а/hb}vt изравнявам А1 [изравнй
/7], снишавам А1 [сниша 7/]; sich ~ ста¬
вам А1 [стана Е2] по-рав|ен, -на, сни¬
шавам се; <а/де> vi (Wasserstand ниво
на водата) спадам AI [спадна Е2] (auch
übertr) О der Schlaf flacht gegen Morgen
ab сънят става сутрин по-лек; die Erde
ist an den Polen abgeflacht земята е спле¬
скана на полюсите
abflauen <a/sn> vi (Wind вятър) утйхвам
* Al [утйхна E2]; (Spannung, Interesse на¬
прежение, интерес) отслабвам Al
[отслабна £2], намалявам Al [намалея
Еб]
abfliegen <32a/jn> vi (Vogel птица) отлитам
Al [отлетя 72]; (Flugzeug самолет) из-
лйтам; <32а/Ай> vt: Verwundete ^ пре¬
насям А2 [пренеса El] ранени със са¬
молет; <32а/Ай, sn) vt, vi: Mil ein Ge¬
lände ~ патрулйрам uv, v, Al със са¬
молет над някаква местност
abfließen <32а/$л> vi оттйчам се Al [от|тека
се, -течеш се (-текох се)], изтйчам <0
übertr Geld fließt ins Ausland ab парй из¬
тичат в чужбйна
Abflug m 2 (Vogel птица) отлйтане n; (Flug¬
zeug самолет) излйтане n
Abfluß m 2 оттйчане n, изтйчане n; канал
m за оттйчане; (Rohr) отточна тръба;
Tech изпускателен отвор О der ~ des
Kapitals ins Ausland изтйчане n на ка¬
питал в чужбйна
Abflußgraben т 5 водоотводен канал;
~hahn т 2 Tech изпускателен кран;
^ rinne / 16 отводна вада, канавка /*
— rohr п 20 отточна тръба; Tech изпус¬
кателна тръба; ^ventil п 20 Tech изпус¬
кателен клапан [вентйл]
abfordern <а/А6) vt изисквам AI [изйскам
Al] (jmdm. etw. [4] нещо от някого)
abformen <а/АА) vt правя uv, И, напрйвям
А 2 [направя II] копие (etw. [4\ от нещо)
О etw. [4] in Gips ~ правя отпечатък
[отливка] на нещо в гипс
abfotografieren <е/йй> vt преснймам AI
[преснема Е (преснех)], префотографй-
рам uv, V, А1
Abfragen <а/А6> vt изпйтвам А1 [изпитам
AI], препйтвам (jmdn. някого); изпйт¬
вам (jmdn. od jmdm. etw. [4] някого (за)
нещо) О der Lehrer fragt den [dem] Schü-
54 ABFRESSEN
!er <Us Einmaleins ab учителят изпитва
ученика таблицата за умножение
abfressen <15а/А6> vt изпасвам А1 [изпаса
£7], опасвам (за тревопасно животно,
гъсеници) О der Kummer frißt ihm das
Herz ab Mixa коси сърцето му
abfrieren <32a/sn) vi измръзвам Al [из¬
мръзна E2]
Abfuhr/17 извозване n, откарване n; übertr
отказ m; неуспех m; поражение n <0
sich [3] eine - bei jmdm. holen получавам
Al [получа //] отказ от някого
abführen <а/ЛЛ> vt (wegführen) отвеждам
Al [отведа El]; (abbringen) отклонявам
Al [отклоня /7] (jmdn. von etw. [J] някого
от нещо); (verhaften) арестувам uvt v,
Al, задържам Al [задържа 13]; (Gelder
парични суми) плащам Al [платя II]
(an jmdn. на някого); vi Med разслабвам
AI [разслабя /7], действувам uv, Al раз-
слабително; ^ d adj Med разслабйтел|ен,
-на
Abführmittel n 23 Med разслабйтелно сред¬
ство* пургатив m
abfüllen <a/АЛ) vt пресилвам AI [пресиля
//]; (Flüssigkeit течност) преливам AI
[прелея £6] (в друг съд) О Wein auf
Haschen пълня uv, // шишета с вино
abfuttern <а//iA) vt (Vieh добитък) храня
uv, 11, нахранвам AI [нахраня II]; давам
А1 [дам, дадеш (дадох)] храна (на до¬
битък); umg нахранвам (jmdn. някого)
О einen Mantel mit Seide — подплатявам
Al [подплатя /7] палто с коприна, сла¬
гам AI [сложа //] копринен хастар на
палто
Abfütterung f 17: die ^ des Viehs хранене
n [даване n храна] на добйтъка
Abgabe f\bjsg (Ware, Gepäck стока, багаж)
предаване п; (Verkauf) продажба f: Phys
(Energie, Wärme енергия, топлина) отде¬
ляне п; р! (Steuern) данъци pl, такси
р! О Sp die ^ des Balles подаване т на
топката, пас т; die ^ der Stimmen гла¬
суване п; die ^ eines Schosses даване п
на изстрел, изстрел т
abgabenfrei adj свобод|ен, -на от такси [от
облагане]
Abgabesoll п 24 Wirtsch наряд т
Abgang т 2 напускане п, отделяне п; (Zug
влак) тр4гване п; (Schiff кораб) отплу¬
ване п; (Post поша) експедиране п, ек¬
спедиция f; Hell (Absatz) пласмент т:
Hdl (Verlust) фира f; übertr (Tod) смърт
/ O beim - von der Schule при завър¬
шване на училището; der Betrieb hatte
zwanzig Abgänge двайсет души напус¬
наха предприятието; im Krankenhaus gab
es zehn Zugänge und acht Abgänge в бол¬
ницата бяха приети десет болни, а из¬
писани осем
Abgangszeugnis п 27 свидстслсгв|о п -а за
завършен учебен курс
Abgas п 20 Tech отпадъчен [отработен] газ;
-turbine / 16 турбйна, която работи с
отпадъчни газове; ^Verwertung / 11/sg
използване п на отпадъчни [отработени]
газове
abgeben < 15а//iA> vt (übergeben, aushändi¬
gen, zur Aufbewahrung geben) предавам
Al [пре|дам, -дадеш (-дадох)], давам;
(zurückgeben) връщам Al [върна £2];
(überlassen, abtreten) отстъпвам Al
[отстъпя /7] (jmdm. etw. [4\ von [J] някому
нещо от); (verkaufen) продавам; (ver¬
mieten) давам под наем; (Wärme топ¬
лина) отделям А2 [отделя II]; Sp (Ball
топка) подавам; umg. sich [4] - зани¬
мавам се AI [занимая се £7] (mit [2] с)
О den Mantel an der Garderobe abgeben
давам палтото си на гардероб; einen
Schul) стрелям uv, А2; eine Erklärung
[ein Versprechen ] - давам обяснение
[обещание]; seine Stimme - гласувам uv,
Al (für [4] за, gegen [4] против); umg. er
wird einen guten Ehemann — той ще станс
доб!р съпруг
abgebrannt adj: umg — sein без пукната
пара съм va (umg); (\ auch abbrennen)
abgebrüht adj übertr (Mensch човек) загру¬
бял, закоравял; обръгнал (gegen [«/] на)
(umg); (]auch abbrühen)
abgedankt adj: ein '-er Offizier бивш офи¬
цер; (Taur/v abdanken)
abgedroschen adj: umg ein ~ es Klavier раз¬
' дрънкано пиано; umg eine ^e Redensart
изтъркан израз
abgefeimt adj: ein -er Lügner изпечен [ра¬
финиран] лъжец
abgehen <13а/.ш) vi (Weggehen) тръгвам Al
[тръгна £2]; (Weg път) отклонявам се
Al [отклоня се II] (nach [3] за); (Knopf
копче) скъсвам се AI [скъсам сс AI];
(Farbe боя) излизам AI [изляза £/];
(Ware стока) продавам се А/ [про|дам
се, -дадеш се (-дадох сс)]; <13а///А> vt
обхождам AI [обходя //] С von der
Schule ~ напускам 4 7 (напусна Е2] учи¬
лище; von einem Plan ^ изоставям А 2
[изоставя //] план; von seiner Meinung
~ отказвам cc Al [откажа се Е4] от
мнението си; alles ist gut abgegangen
всичко премйна добре; ihm geht die Be¬
gabung dafür ab липсва му дарование за
това; Hdt drei Prozent gehen noch ab при¬
спадат се още три процента
abgeklärt adj: ein ~er Mensch улегнал
[зрял, разсъдлив] човек; ein ~es Urteil
зряла [трезва] преценка; (Тauch abklären)
abgelagert adj (Wein вино) отлежал; (Obst,
Gemüse плодове, зеленчуци) престоял;
(Ware стока) залежал; (f auch ablagern)
abgelebt adj: ein ^er Greis грохнал старец
(t auch ableben)
abgelegen adj отдалечен, уединен; (j auch
abliegen)
abgeleiert adj: umg -e Phrasen банални
[изтъркани] фрази; (fauch ableiern)
abgemacht adj: eine ~e Sache решен въ¬
прос; дадено!; (| auch abmachen)
abgemessen adj (genau maßhaltend) отме¬
рен: (beherrscht) сдържан; (gebührend)
подобаващ; (| auch abmessen)
abgeneigt adj: einem Vorschlag nicht ~ sein
нямам uw Al нищо против предложе¬
нието; sie ist ihm nicht — тя го харесва
abgenutzt adj износен, изхабен
Abgeordnete m 7+ народен представител,
депутат т; / 19 народна представител¬
ка, депутатка f; ~~n|haus п 22 народно
събрание, парламент т
abgerissen adj (Kleid дреха) скъсан, одър-
пан, дрипав О ühertr ~е Worte откъс¬
лечни думи pl; (t auch abreißen)
Abgesandte m 7+ пратени|к m, -ци, пъл¬
номощник m, -пи
abgeschabt adj (Kleid дреха) изтъркан, из¬
носен: (T auch abschaben)
abgeschieden adj (entlegen) уединен, отстра¬
нен; (verstorben) умрял*, поко|ен -йна;
(| auch abscheiden)
Abgeschiedenheit / I Ijsg самотност / уеди-
неност /
abgeschmackt adj безвкуфн, -на, блудкав,
банал|ен, -на. нелеп
Abgeschmacktheit / 17 безвкусица / неле¬
пост/
abgesehen adj: ~~ vom Preis незавйсимо от
* цената; - [davon], daß... без да се гледа
на това. че...; (\auch absehen)
abgespannt adj уморен, изтощен; (Т auch
abspannen)
abgestanden adj (Wasser вода) престоял;
(Wein, Bier вино, бира) изветрял*; (Luft
ABGLEITEN 55
въздух) застоял, запарен, нечйст; (f auch
abstehen)
abgestorben adj (tot) умрял*, измрял* O
meine Hand ist — ръката ми е изтръп¬
нала; (t auch absterben)
abgestumpft adj затъпен, притъпен; übertr
обръгнал (gegen [4] на) (umg) O eine
~e Pyramide пресечена пирамида;
(t auch abstumpfen)
abgetan adj: damit ist die Sache ^ c това
въпросът е ликвидйран; (| auch abtun)
abgetragen adj (Kleid дреха) протрит, из¬
носен; (t auch abtragen)
abgewinnen <26c/AA> W: jvndm. Geld - спе¬
челвам Al [спечеля //] пари от някого
(на карти); jmdm. einen Vorsprung пе¬
челя uv, II, спечелвам преднина пред
някого; jmdm. den Sieg^ одържам Al
[одържа 13] победа над някого; jmdm.
ein Lächeln — извйквам Al [извйкам Al]
усмйвка у някого; jmdm. ein Versprechen
~ изтръгвам Al [изтръгна Е2] обеща¬
ние от някого; jmdm. Achtung ~ спечел¬
вам уважението на някого; einer Sache
[3] keinen Geschmack ~~ können не мо|га,
uv -жеш (-жах) да намеря нйшо при¬
влекателно в нещо
abgewogen adj: wohl ~е Worte разумни
[добре премислени] думи pl: (Т auch ab¬
wägen)
abgewöhnen <с/ЛЛ> vt отучвам Al [отуча
/У], отвйквам AI [отвйкна Е2\ (jmdm.
etw. [4] някого от нещо); sich [3] etw. [4]
- отказвам се AI [откажа се Е4] от
нещо
abgezehrt adj отслабнал, изтощен, изпйт;
(t auch abzehren)
abgießen <32а/ЛЛ> vt (weggießen) отливам
AI [отлея E6\» изливам (von [i] от);
(Gießerei леярна) отливам; (flüssiges
Metall течен метал) разлйвам; (Form
форма) заливам О die Kartoffeln — из¬
ливам водата от сварените картофи
Abglanz т I jsg отблясък м, отражение п
abgleichen <21a//iA) vt изглаждам Al [из¬
гладя /У], изравнявам AI [изравня //];
Radio настройвам А1 [настроя //], ре-
гулйрам uw V, AI
abgleiten <21а/.м) vi хлъзвам cc Al [хлъзна
се £2], плъзвам се О übertr vom rechten
Weg - отклонявам се Al [отклоня се
//] от правия път, подхлъзвам се; übertr
alles gleitet an ihm ab той не се трогва
56 ABGOTT
от нйщо, той не обръща внимание на
нищо
Abgott т 3 йдол т; ühertr auch кумйр т
Abgötterei / 17 идолопоклонство п
abgöttisch,> adj: eine Liebe безумна лю¬
бов; jmdn. — lieben обожавам uv, Al
някого, обичам uv, Al някого безумно
abgraben <4а/А/>> у/ изкопавам А1 [изкопая
Е7\, изравнявам А1 [изравня //); (Moor
мочурище) отводнявам А1 [отводня //]
О übenr umg jmdm. das Wasser сод-
лйвам Al [подлея Еб] някому вода, при¬
чинявам Al [причиня II] някому голямо
зло
abgrenzen <а/ЛА> V/ отделям А2 [отделя //]
(с граница); uherir разграничавам А1
[разгранича II] (gegen [4\ от)
Abgrenzung / 17 отделяне п; ühertr разгра¬
ничаване /I. разграничение п
Abgrund т 2 пропаст /. бездна / О
ühertr ein (wahrer) — von Gemeinheit не¬
описуема нйзост; jmdn. in den ^ treiben
погубвам Al [погубя //] някого
abgründig adj (unergründlich) бездън|ен,
-на; безкра|ен, -йна {auch überlr); (rät¬
selhaft) необяснйм, загадъч|ен, -на О
~е Bosheit неописуема злоба; ~ frech
[boshaft» schlecht] безкрайно нахал|ен,
-на [злоб|ен, -на, лош]
abgrundtief adj geh бездън|ен, -на, неизме-
рйм, дълбок О ~ е Gegensätze непрео¬
долими противоречия pl
Abguß т 2 отливка f; мулаж т
abhacken <а/АА> V/ отсичам А1 [от|сека,
-сечеш (-сякох)]
abhaken <а/АА> V/ откачвам AI [откача //]
' (от кука); (Namen in einer Liste имена
в списък) отмятам А1 [отметна Е2]
abhalten <3а/Л/>> v/ (fernhalten) държа uv,
13 на разстояние; (hindern) възпйрам А1
[възпра Е (възпрях)] (jmdiL von etw. [2]
някого от нещо); (Versammlung събра¬
ние) провеждам А1 [проведа £/]; (Prü¬
fung изпит) произвеждам А1 [произведа
El] О lassen Sie sich nicht да не ви
задържам!; der Mantel halt den Regen ab
палтото пази от дъжда
abhandeln <а/ЛЛ> vt (Thema тема) разра¬
ботвам Al [разработя //] О etw. [4] vom
Preis - отбивам AI [отбйя ET] нещо от
цената; sich [2] keinen Pfennig ~ lassen
не отстъпвам Al [отстъпя //] нйто грош
abhanden adv: kommen загубвам се Al
[загубя се //]; die Uhr ist mir ^ gekommen
загубил ми се е часовникът
Abhandlung / 17 студия /, научна статия,
труд (-ът) т, -ове (über etw. [4] върху
нещо)
Abhang т 2 склон т% -ове. скат т, -ове
abhängen <5а/Л6> vi завйся uv, II (von [2]
от); <a/ЛЛ> vt откачвам Al [откача //];
Tel затварям A2 [затворя //] телефона,
прекъсвам AI [прекъсна Е2] разговора;
Sp надминавам А! [надмина £2], из¬
преварвам AI [изпреваря //]
abhängig adj зависим, зависещ (von [2] от)
О ~ sein завйся uv, II (von [2] от);
Gramm ein ^er Satz подчинено изрече¬
ние; die Rede непряка реч
Abhängigkeit f 17 завйсимост /
Abhängigkeitsgefühl n 20 чувство n за за¬
вйсимост O kein - aufkommen lassen hc
се чувствувам uv, AI зависим
abhärmen, sich [4] <a/Ai> топя се uv, II,
стопявам се Al [стопя се //], съсипвам
,се А1 [сьсйпя се Е4] от мъка (um [4] по)
О abgehärmtes Gesicht изпйто лице
abhärten (a//r/>) vt калявам AI [каля //],
закалявам {auch Tech)\ sich [4] - каля¬
вам се (физйчески)
Abhärtung / 17 каляваме п, закаляване /?
abhauen {а, haute ab ad hieb ab. abge-
hauen/ЛЛ) vt отсичам АI [от|сека, -сечеш
(-сякох)]; <а/тл> vi umg (sich entfernen)
офейквам AI [офейкам AI] (umg); umg
hau ab! да те няма! (umg)
abhäuten <a/AA> vt одйрам AI [одера E3]
(животно)
abheben <14а/ЛА> vt вдйгам AI [вдйгна £2];
(Geld пари) тегля uv, /1, изтеглям A2
[изтегля //]; sich - (Flugzeug самолет)
издйгам се AI [излйгна се £2]; (sich ab¬
zeichnen) откроявам се AI (откроя се II]
(von etw. [2] на фона на нещо), изпъквам
(von etw. [3] в сравнение с нещо)
abheilen <а/дгл> vi (Wunde рана) заздравя¬
вам А1 [заздравея Е6\
abhelfen <16а/М>] v/: einem Übelstand ~ пре¬
махвам A l [премахна £2], отстранявам
А1 [отстраня II] нередности; dem ist
nicht mehr abzuhelfen това вече не може
да се оправи
abhetzen, sich [4] <а/ЛЛ> umg съсипвам се
А1 [сьсйпя се Е4] от бързане
Abhilfe / 16 отстраняване п на нередности
О - schaffen намйрам А1 [намеря II]
начин, за да уредя нещо; auf dringen
настоявам А1 [настоя 12] за помощ,
търся uv, II помощ
abhobeln <a//iA> vt рендосвам Al [рендо¬
сам Al]
abhold adj: groben Worten — sein против
гръмките фрази съм va: jmdm. — sein
не обичам wv, А l някого; umg dem Wein
nicht sein обйчам да си пийвам вйко
abholen <а/ЛЛ> v/ отйвам AI [отйда £7] да
взема (някого od нещо) О jmdn. vom
Bahnhof — посрещам A l [посрещна £2]
някого на гарата
abholzen <а/ЛЛ> w (Wald гора) изсйчам AI
[из|сека, -сечеш (-сякох)]
abhorchen <а/ЛЛ> vt (Gespräch разговор)
подслушвам AI [подслушам Al]\ Radio
слушам uw AI внимателно; Med пре-
слушвам
abhören <a/AA> vt (Schüler, Lektion ученик,
урок) изпйтвам AI [изпйтам >47]; (Te¬
lefongespräch телефонен разговор) под¬
слушвам AI [подслушам >47]; Med пре-
слушвам
Abhörgerät п 20 скрит микрофон; под-
слушвателен апарат: ^raum т 2 Radio
помещени|е п. -я за прослушване
abirren <a/.vw> vi: vom Wege -*• сбърквам
* Al [сбъркам >47] пъгя: vom Thema ~
отклонявам се AI [отклоня се /7] от
темата
Abirrung / 17 объркване п на пътя, откло¬
нение п: ühertr прегрешение п, заблуж¬
дение /I. Phys, Astr аберация /
Abijtur /7 20 зрелостен изпит, матура f;
— turient т 8 зрелостни|к т, -ци, аби¬
туриент т: -turientin f 18 зрелостничка
/. абитуриентка /
abjagen <а//;А> vt (entreißen) изтръгвам >47
* [изтръгна £2] (jmdm. etw. [4] нещо от
някого); sich [4] - umg съсйпвам се AI
[съсйпя се Е4]% капвам >47 [капна Е2] от
тйчане [от работа]
abkanten <а/ЛЛ> vt изглаждам AI [изгладя
II] ръбовете (etw. [4] на нещо); (Blech
ламарина) прегъвам >47 [прегъна £2].
подгъвам ръбове
abkanzeln <а///А> vt umg нахоквам >47 [на¬
хокам >4 7], скастрям А2 [скастря /7]
abkaufen <а/АА> vt купувам >47 [купя /7],
откупувам (jmdm. etw. [4/] нещо от ня¬
кого)
Abkehr / 17 отрйчане п, отказване п (von
[3] от) О ~ von einer Idee отрйчане п от
идея; - von der Wirklichkeit отвръщане
/I от действителността; - von einer Me¬
thode отказване п от даден метод
'abkehren <а/Ith} vt (abfegen) помйтам Al
[помета £7], измитам
ABKOMMEN 57
2abkehren <а/АА> vt (Augen, Blick очи, по¬
глед) отвръщам AI [отвърна £2]; ach
[4] — отвръщам се (von [J] от); übertr
отрйчам се >47 [отре|ка се, -чеш се (отре¬
кох се)1 (von [3] от)
abketten <а//?А> vt (Hund куче) отвързвам
AI [отвържа Е4] от верйга
abklären <а//;А> vt изяснявам AI [изясня
/7]; (Flüssigkeit течност) избйстрям А2
[избистря /7]; sich — изяснявам се;
(Flüssigkeit течност) избйстрям се
Abklatsch т 1 (лошо) кбпие п; подра-
’ жание п"
abklingen <27а/.м> vi (verklingen) отзвуча¬
вам Al [отзвуча //]; übertr затйхвам Al
[затйхна £2], отслабвам AI [отслабна
£2]
abklopfen <а/ЛА> vt (Staub. Mantel прах,
палто) изтупвам >47 [изтупам А1]\
(Wand, Boden стена, под) изследвам uv,
Al (като почуквам); Med прочуквам AI
[прочукам >4 7]. перкутйрам uv, v, AI
abknabbern <a/ЛА> vt umg изгрйзвам Al
[изгриза £21 .
abknallen <a//iA> vt umg застрелвам >47
[застрелям >42], прострелвам O jmdn.
— застрелвам някого като куче; Panzer
~ унищожавам >47 [унищожа 11] тан¬
кове със стрелба
abkneifen <21а/7;А) vt (Draht тел) отрязвам
AI [отрежа Е4]\ (Knospe. Blatt пъпка,
лист) откъсвам AI [откъсна £2], отчек-
вам AI [отчекна £2]
abknöpfen <а//»А) vt разкопчавам >47 [раз¬
копчая £7], откопчавам О umg jmdm.
etw* [4] изкопчвам Al [изкопна II] не¬
що от някого (umg)
abkochen <а/АА) vt (Kartoffeln картофи)
сварявам >4/ [сваря /7); (Wasser вода)
преварявам; Med стсрилизйрам uv, v,
>47; Cltem, Pharm правя uv, II, направям
A2 [направя /7] декокт, изварявам бйл-
ки, приготвям А2 [приготвя II] отвара
от бйлки; vi (im Freien) готвя uv, II на
огкрйто
Abkochung / 17 Chem, Pharm отвара /, де-
кокт ш
abkommandieren <е//;А> vt командировам
uv. V, AI, изпращам А / [изпратя /7] слу¬
жебно _
Abkomme т 1 geh пот6м|ък т, -ци
abkommen <33а/sn) vi (sich frei machen)
освобождавам се >47 [освободя се II]
58 ABKOMMEN
(von [3] от) O Sp gut - стартирам uv,
r, Al добре: vom Wege сбърквам AI
[сбъркам AI) пътя; vom Thema — откло¬
нявам се AI [отклоня се II] от темата;
vom einem Plan — отказвам cc AI [отка¬
жа се E4] от някакъв план; von einer
Ansicht - променям A2 [променя //]
становището си
Abkommen п 23 спогодба /, споразумение
п, -я О ein - treffen [abschließen] сключ¬
вам AI [сключа //] спогодба (über [4]
за) .
Abkömmling m I потом|ък m, -ци; Chem
дериват m
abkratzen <а/ЛЛ> vt изстъргвам AI [из¬
’ стър|жа Е (-гах)]; <a/.vn> vi umg (durch-
brenncn) драсвам AI [драсна £2], офей-
квам AI [офейкам AI] (нанякъде) (umg)*
vulg (sterben) хвърлям A2 [хвърля //]
топа (umg)
abkühlen <a//iö> vt охлаждам AI [охладя
//] (auch übertr), изстудявам Al [изстудя
//]; sich [4] <a/sw> vi охлаждам се,
изстудявам се, изстивам Al [изстина
Е2]\ übertr охладнявам А1 [охладнея
Еб]; (Wut, Aufregung гняв, вълнение)
намалявам AI [намалея £6], отминавам
AI [отмина £2], стйхвам AI [стихна Е2]
О es hat sich abgekühlt захлади се
Abkunft f 14fsg потекло /т, произход m
abkürzen <а/ЛА> vt съкращавам А / [съкра-
# тя //]
Abkürzung / 17 съкрашени|е tt, -я, абре-
* виатура / ^s|zeichen /; 23/sg знак m за
съкращение
abküssen <a/ЛА> vt покривам Al [покрия
£7] c целувки O jmdm. die Tränen
изсушавам Al [изсуша II] сълзите на
някого с целувки
abladen <4а/АА> vt разтоварвам А1 [раз¬
* товаря //] О umg eine Aufgabe [Pflicht]
auf jmdm - прехвърлям A2 [прехвърля
//] задача [задължение] върху някого;
vi übertr umg bei jmdm. ~~ изплаквам си
А1 [изплача си Е4] мъката пред някого
Abladeplatz m 2 рампа f, разтоварищ|е п,
-а
Ablage f 16 (Aufbewahrungsstelle für Schrift¬
sachen) архива f; (das Abgelegte) писма
и документи pt. архива f; (Lagerraum)
складово помещение
ablagern <a/AA> vt (anschwemmen) наслоя¬
вам Al [наслоя //], отлагам Al [отложа
//] (пясък, тиня); (abladen) стоварвам
A l [стоваря //], складирам uv. v. А1; sich
^ наслоявам сс. отлагам се; натрупвам
се AI [натрупам се Al]\ v/; Wein ^ lassen
оставям А2 [оставя //] вино да отлежи
Ablagerung / 17 Geol наслоени|е я. -я; отла-
ган|с п, -ия; утаяване п: утайка /; (АЬ-
ladcn) стоварване и, складиране п: (La¬
gerung) (Wein вино) отлежаване п; (Ge¬
müse зеленчук) лагеруване п
Ablaß ш 2: Rel — der Sünden опрощаване
п на греховете; ^brief m I Hist индул¬
генция /
ablassen <3а/ЛА) vt (Wasser вода) оставям
А2 [оставя II] да изтече; (Dampf пара)
изпускам Al od изпущам А1 [изпусна
£2]; (Wein вино) източвам AI [източа
II]; (Badewanne вана) изпразвам А1
[изпразня //]; (Luftballon, Brieftaube ба¬
лон, пощенски гълъб) пускам; vi отказ¬
вам се AI [откажа се Е4\ (von [3] от)
О jmdm. etw. [4] zum Selbstkostenpreis
~ давам Al [дам, дадеш (дадох)] ня¬
кому нещо на костуема цена; etw. [4]
vom Preis — намалявам Al [намаля II]
нещо от цената; geh von seinem Vorhaben
[einer Gewohneitj nicht не се отказвам
от. намерението си [привичка]
Ablaß|hahn m 2 Tech изпускателен кран;
^— leltung / 17 Tech изпускателен тръ¬
бопровод: ^ventil [..и*...] п 20 Tech из¬
пускателен вентил
Ablativ, auch Ablativ m I Gramm аблатйв
m, гворйтелен падеж
Ablauf nt 2 (Abfließen) изтйчане n, оттй-
чане n; (Ablaufrohr) отточна тръба;
(Rinne) уле|й w, -и; канавка f O übertr
— der Ereignisse ход m на събйтията;
- der Frist изтйчане n [изминаване /*]
на срока; ~~ eines chemischen Prozesses
протичане n на химйчески процес; Sp
старт m (място)
ablaufen <9afsn) vi (Wasser вода) изтичам
* Al [из|тека, -чеш (-текох)]; (Faß бъчва)
изпразвам се AI [изпразня се II]; (Zeit,
Frist време, срок) изминавам AI [из-
мйна £2], изтйчам; Sp стартйрам mv. v,
Al; <9a/ftA> vt (Schuhe обуща) скъсвам
Al [cKicaM Al] от ходене; (Gegend мест¬
ност) обхождам AI [обходя //] О die
Laden nach etw. [2] - обикалям A2 [оби¬
коля II] магазйните за нещо; umg. sich
[3] die Beine nach etw. [3] ^ оставам А1
[остана £2] без крака от тйчане по нещо
(umg)
Ablaufjrohr п 20 водосточна тръба; Tech
изпускателна тръба; ^ stelle / 16 Sp
старт т (място)
ablauschen <а/ЛА> vt: geh jmdm. einen
Wunsch ^ разбирам AI [разбера E3]
желанието на някого (като се вслушвам
внимателно в думите му); geh das ist
dein Leben selbst agbelauscht това е взето
направо от живота
Ablaut т l Gramm отглас т, промяна/на
коренната гласна
ablauten <а////>) v/ Gramm променям А 2
[променя II] коренната гласна О ein
^des Verb глагол, който променя ко¬
ренната гласна [кбйто има отглас]
Ableben п 23 кончйна /. смърт /
ablecken <а АА> г/ изблйзвам AI [изблйжа
Е4]. облизвам
ablegen <а /;/>> vt слагам AI [сложа 11] на¬
страна; (Kleid дреха) съблйчам AI
[съб|лека. -лечеш (-лякох)], свалям А2
[сваля //]; (Last товар) снемам AI [сне¬
ма Е (снех)]; (Briefe писма) класирам ш\
V. AI; (Prüfung, Eid изпит, клетва) по¬
лагам AI [положа //] < ein Geständnis^
признавам AI [призная £7]; ein Zeugnis
^ свидетелствувам uv. AI (für [4] за,
gegen [4] против); Rechenschaft vor jmdm.
über etw. [4] ^ давам Al [дам, дадеш
(дадох)] отчет пред някого за нещо
Ableger ш 4 Bot отвод т; щеклинг т, ре-
зни|к т. -пи
ablehnen <a7;A> vt отблъсквам AI [отблъс¬
на Е2]: (Vorschlag. Plan. Verdacht пред¬
ложение. план. подозрение) отхвърлям
А2 [отхвърля //]; (Bitte молба) откло¬
нявам AI [отклоня //]; (nicht anerken¬
nen) отричам AI [отре|ка, -чеш (отре¬
кох)]. не признавам AI [призная £7];
отхвърлям 0 eine Antwort — отказвам
АI [откажа Е4] да дам отговор; ein Ge¬
schenk — не приемам AI [приема Е
(приех)] подарък
ableisten <а//?/>> vt (Dienst услуга) извър¬
швам AI [извърша 11] С die Wehrpflicht
- отбйвам AI [отбия £7] военната си
служба
ableiten <а /;/)> vt (Fluß, Wasser река, вода)
отбйвам A I [отбйя £7]; (Blitz, Gase свет¬
кавица. газове) отвеждам AI [отведа
EI] <' ühertr eine Lehre aus etw. [3] -
извлйчам AI [из|влека, -влечеш (-вля¬
кох)] поука от нешо; Math eine Formel
^ извеждам формула; Gramm dieses
Wort wird vom Lateinischen abgeleitet тази
дума произхожда от латински; ein ab¬
geleitetes Wort производна дума
ABLÖSCHEN 59
Ableitung / 17 отбиване n: отвеждане n;
извличане n O Math die ^ von Formeln
извеждането на формули; Ling die ^
deutscher Wörter vom Lateinischen обра¬
зуването на производни немски думи
от латйнски; gütig ist eine ^ von gut gütig
е производна дума от gut
ablenken <а/ЛЛ) vt отклонявам AI [откло¬
ня II] (von [3] от); (Aufmerksamkeit вни¬
мание) отвличам AI [от|влека, -влечеш,
(-влякох)]; (zerstreuen) развлйчам; раз¬
сейвам AI [разсея £J]; Phys пречупвам
AI [пречупя //], отклонявам
Ablenkung / 17 отклонени|е п, -я; Phys
отклонение п, девиация f; (Zerstreuung)
развлечени|е п, -я
ablesen <19a/A£> vt (Rede реч) прочитам
А1 [прочета £/]; (Barometer, Stromzähler
барометър, електромер) отчитам; (Stei¬
ne камъни) събирам AI [събера Е3\ (von
[3] от); (Acker нива) изчиствам AI [из¬
чистя II] (von [3] от) О jmdm. einen
Wunsch von |an] den Augen ~ отгатвам
Al [отгатна £2] желанието на някого по
очите му
ableugnen <а/А6> V/ отричам А1 [отре|ка,
-чеш (отрекох)]
ablichten <Ь/АЛ> ‘ vt Phot правя uv9 II, на-
правям А2 [направя 77] фотокопие (etw.
[4] от нещо)
abliefern <а/й7>> vt (abgeben) предавам AI
[пре|дам, -дадеш (-дадох)]; Hdl доста¬
вям А2 [доставя II]
Ablieferung f 17 предаване п; Hdl доставка
ablieferungsfrei adj свобод|ен, -на от наряд
Ablieferungssoll п 20, auch undekl наряд т
(за доставка на селскостопански про¬
изведения)
abliegen <31а/А6> v/ (entfernt sein) намирам
се AI [намеря се /7] далеч (von [2] от);
(zur Reife lagern) отлежавам Al [отлежа
13] (за месо, вино и др.); (}auch abge¬
legen)
ablocken <a//iA> vt: jmdm. ein Geheimnis
~ изтръгвам Al [изтръгна £2], изкоп¬
чвам Al [изкопна /7] (umg) тайна от
някого; jmdm. ein Lächeln ~ накарвам
Al [накарам Al] някого да се усмихне;
jmdm. Geld ^ измъквам Al [измъкна
£2], изкопчвам пари от някого •
ablöschen <а/ЛА> vt (Feuer огън) гася uv,
II. загасявам AI [загася 77], изгасявам.
60 ABLÖSEN
угасявам; (Tinte мастило) попйвам AI
[попия £7]; (Wandtafel черна дъска) из¬
бърсвам AI [избърша Е4]
abUteen <а/АЬ> vr отделям А2 [отделя //]
(von [3] от); (Briefmarke пощенска мар¬
ка) отлепвам AI [отлепя УУ] (von [3] от);
(Schulden дългове) погасявам AI [по¬
гася //]; (Wache караул) сменям А2
[сменя УУ]; sich ~ отделям се; отлепвам
се. (sich abwechseln) сменявам се Al od
сменям се А2 [сменя се //[ С die Rinde
vom Baum ~ беля uv, II, обелвам AI
[обеля II] кората от дървото; jmdn. bei
der Arbeit ~ сменявам od сменям ня¬
кого в работата; die Wache ^ сменявам
od сменям караула; ein Jahr löst das an¬
dere ab годините се редуват една след
друга
Ablösung / 17 отделяне п; смяна /
abmachen <а/АА> v/ (entfernen) махвам AI
(махна £2], махам uv, AI, отстранявам
AI [отстраня //]; свалям А2 [сваля //];
(erledigen) уреждам AI [уредя //]; (ver¬
einbaren) уговарям А2 [уговоря II] О
etw. [4\ mit jmdm. - споразумявам се
АI [споразумея се Еб] с някого за нещо
Abmachung / 17 споразумение п, -я, спо¬
годба / О eine - treffen сключвам AI
[сключа II] споразумение (über [4] за)
abmagern <а/$л> vi отслабвам AI [отслаб¬
на £2], измършавявам AI [измършавея
Еб]
Abmagerung / 17 отслабване п; Med из¬
мършавяване п; ^sjkur /17 лечени|е пгя
за отслабване
abmiben <аfhb> vt окосявам AI [окося,
.
abmalen <а/АА> vt изрисувам uv, AI; (por¬
trätieren) правя uv, /У, направим Al
[направя //] портрет (jmdn. на някого):
sich ~ geh изписвам се AI [изпиша се
Е4] О Entsetzen malte sich in ihrem Ge¬
sicht ab на лицето и се изпйса ужас
Abmarsch т 2 МИ тръгване п, потегляне
п
abmarschbereit adj готов за тръгване
abmarschieren <е/.ул> vi тръгвам AI [тръгна
Е2]% потеглям А2 [потегля II]
abmelden <а/АА) vt съобщавам AI [съобщя
II] за заминаването (jmdn. на някого);
(in der Schule, im Hausbuch от училище,
домовата книга) отписвам AI отпиша
Е4) О umg er ist bei mir abgemeldet не
йскам uv, AI да имам нищо общо с
него. не йскам да го зная (umg)
Abmeldung/17 съобщение п за заминаване
[за напускане]; отписване п, отчисляване
п
abmessen <I5a/AA> vt измервам AI [измеря
/У]; (einen Teil von etw. част от нещо)
отмервам; übertr (Bedeutung, Schaden
значение, вреда) преценявам AI [пре¬
ценя II]
Abmessung / 17 измерван|е п, -ия; Tech
размер т
abmühen, sich [4] <а/АА> мъча се uv, II,
измъчвам се А У [измъча се УУ], трепя се
uv, Е4, изтрелвам се АI [изтрепя се Е4]
abnagen <а/АА) vt огрйзвам AI [огриза £2];
(Knochen кокал) оглозгвам AI [оглоз¬
гам AI]
Abnäher т 4 пенс т, -ове (на дреха), баста
■/
Abnahme / \6/sg (Verband превръзка) сва¬
ляне п, снемане п, (Neubau, Programm,
Parade нова сграда, програма, парад)
приемане п; (Kauf) покупка f; (Vermin¬
derung) намаляване п
abnehmen <16a/AA) vt (herunternehmen)
снемам AI [сне|ма £ (-х)], свалям А2
[сваля II]: (wegnehmen) отнемам; (Dek-
kel, Telefonhörcr капак, телефонна слу¬
шалка) вдигам AI [вдйгна £2]; (Parade,
Neubau парад, нова сграда) приемам
AI [приема £ (приех)]; (Prüfung изпит)
провеждам AI [проведа £/]; (abkaufen)
откупувам AI [откупя II] (jmdm. etw.
[4\ нещо от някого); (Maschen бримки)
свйвам AI [свйя £7]; vi (sich verringern)
намалявам AI [намалея £5]; (mager wer¬
den) отслабвам АI [отслабна £2]; (Tem¬
peratur температура) спадам AI [спадна
Е2\ О jmdm. den Koffer ~ вземам Al
(взе|ма Е (-х)] куфара на някого да го
нося; jmdm. einen Eid ~ заклевам Al
[закълна Е2, Aorist auch заклех] някого;
jmdm. du Versprechen ~ вземам обе¬
щание от някого
Abnehmer т 4 купувач т; (Verbraucher)
потребител т, консуматор т (на ток,
енергия и пр.)
Abneigung / 17 антипатия / (gegen [4] към);
(Widerwille) неприязън /; отвращение п
(gegen [4] от, към); (Widerstreben) не¬
охота /
abnorm adj неестествен, ненормален, -на
Abnormität / 17 ненормалност /
abnötigen ’<a/A6> vt изтръгвам Л ./[изтръгна
Е2] (jmdm. etw. [4] нещо от някого) О
er nötigt mir Achtung ab той ме принуж¬
дава да го уважавам
abnutzen <а/АА> vt износвам А1 [износя //],
изтърквам AI [изтъркам А1\% изхабявам
AI [изхабя //]; sich ~ износвам се, из¬
търквам се, изхабявам се
Abnutzung / 17 износване п, изхабяване п
A-Bombe / 16, Abk. fiir Atombombe атомна
бомба
Abonnement [..ma:] n 24 абонамент m O
etw. [4] im ~ beziehen абониран съм va
за нещо
Abonnjent m 8 абонат m; ~ entin / 18 або¬
натна f
abonnieren <dfhb\ vt абонирам се uv, v, Al
(etw. [4\ за нещо) O aboniriert sein або¬
ниран съм va (auf [4\ за); im Theater abon¬
niert sein имам uv, Al абонаментна кар¬
та за театъра
abordnen <а/АА> vt делегирам uv, v, Al ко¬
мандировам uv, v, Al
Abordnung f 17 делегация /
1 Abort m 1 клозет m
2Abort m l Med аборт m, помятан|е n, -ия
abpacken <a/AA> vt опаковам uv, v, Al (в
определени количества), пакетирам uv,
v. Al
Abpackung / 17 опаковане n, пакетйран|е
n. -ия
abpassen <a/ЛА) vt (Zeitpunkt, Gelegenheit
’ момент, случай) изчаквам Al [изчакам
Al], издебвам Al [издебна E2]\ причак¬
вам, улавям А2 [уловя //] (jmdn. някого)
О das hat er gerade gut abgepa&t той из¬
бра най-подходяши« момент зя това
abpfeifen <21а/АА> vt: Sp der Schiedsrichter
pfiff das Spiel ab съдията даде сигнал за
завършване на играта
Abpfiff т 1 Sp съдийски сигнал (за пре¬
късване или завършване на играта)
abpflücken <а/ЛА> vt (Früchte, Blumen пло¬
дове, цветя) откъсвам А1 [откъсна Е2]
О diese Stelle war schon abgepflückt на
това място всичко беше вече обрано
abplagen, sich [4] <а/А6> мъча се uv, 11,
измъчвам се А1 [измъча се //], съсипвам
се А1 [съсипя се //1 (от работа)
abplatten <д/АА> vt сплесквам AI [сплескам
’ Л1\
Abplattung / 17 Astr сплеснатост /
abplatzen <а/.*л> vi (Knopf копче) скъсвам
се А1 [скъсам се Al]\ (Lack, Emaille лак,
емайл) напуквам се А1 [напукам се А1]
abprallen <a/sn> vi отскачам А1 [отскоча
//]; МИ рихошйрам uv, v, Al
ABREIBEN 6!
abputzen <a/АА) vt изчиствам Al [изчистя
' /7]; Arch измазвам Al [измажа E4]
abquälen, sich [4] <a/АА> мъча се uv, 11,
измъчвам се Al [измъча се /7], трепя се
uv, Е4, изтрепвам се А1 [изтрепя се Е4]
О sich [3] ein Lächeln ~ насилвам се А1
[насиля се //] да се усмихна
attjuetscben <а/А5> vt премазвам А1 [пре-
* мажа Е4] О ich habe mir den Finger ab¬
gequetscht премазах си пръста
abrackern, sich [4\ <a/AA> umg трепя се uv,
’ E4, изтрепвам се AI [изтрепя се Е4\%
блъскам се mv, Al, облъсквам се AI
[облъскам се А1\
abrahmen <а/Ай) vt: die Milch ~ обирам
Al [обера ЕЗ] каймака от млякото (auch
übertr)
abrasieren <е/А6> vt избръсвам Al [из¬
бръсна Е2]
abraten <3a/AA) vi: jmdm. von etw. [3] ~~
съветвам uv, Al, посъветвам v, Al ня¬
кого да не..., не съветвам някого да...;
ich rate dir ab, das zu tun съветвам те да
не правиш това
Abraum т 2fsg Bergb (taube Schicht) скална
маса (закриваща рудното тяло)
abräumen <а/АА> vt прибирам А1 [прибера
ЕЗ], разчиствам А1 [разчистя II] О den
Tisch ~ вдигам А1 [вдигна £2], раз ди¬
гам масата
abreagieren <е/АА) W umg отреагйрвам А1
[отреагйрам Al]\ sich [4\ — успокоявам
се А1 [успокоя се II]
abrechnen <а/А£) vt (Unkosten разноски)
приспадам А1 [приспадна Е2] (von [3]
от); (Schlußrechnung aufstellen) при¬
ключвам AI [приключа //] сметки О
übertr mit jmdm. ~ разчиствам си А1
[разчйстя си 11] сметките с някого
Abrechnung / 17 (Abzug) приспадане п:
(Rechnungsabschluß) баланс т, отчет т;
übertr разплата / О mit jmdm. ~ halten
вйждам си Al [видя си 12] сметките с
някого (umg)
Abrede / 16 (Vereinbarung) споразумение
' w О es bleibt bei unserer ^ всичко остава
така, както сме го уговорили; etw. [4]
in ~ stellen оспорвам Al [оспоря /7],
отрйчам AI [отре|ка, -чеш (отрекох)]
нещо
abreiben <22а/йА> vt изтърквам А1 [изтър-
* кам А1], изтрйвам А1 [изтрйя £7]; (Zi-
62 ABREIBUNG
tronenschale кора от лимон) настъргвам
Al [настьр|жа Е (-гах)]
Abreibung / 17 изтъркване п, изтриване п;
Med разтривка /. фрикция / О übertr
umg jmdm. eine ~ geben натупвам Al
[натупам Al]% наплесквам Al [наплес-
кам Al) някого
Abreise / 16 отпътуване n, заминаване л
(nach [3] за)
abreisen <а/.9л) vi заминавам Al [замина
E2) (nach [i] за)
abreißen (21a/AA> vr откъсвам Al [откъсна
£2]; (Mütze, Brille шапка, очила) свалям
A2 [сваля 77]; (niederreißen) сривам Al
[срина £2]. събарям А2 [съборя //];
<2Ia/sH> vt откъсвам се; (Faden конец)
скъсвам се; (Gespräch разговор) прекъс¬
вам се, секвам AI [секна Е2] О übertr
geh jmdm. die Maske ^ смъквам
Л7[смъкна £2] някому маската; der Be¬
sucherstrom reißt nicht ab потокът от по-
сетйтели не спира
abrennen (10а/.го> w umg побягвам Al
[побегна £2]; < I Оа/АА> vt umg: alle Läden
nach etw. [3] обикалям A2 [обиколя
77] всички магазйни да търся нещо; sich
[3] die Beine nach etw. [3] * оставам Al
[остана E2] без храка да тичам за нещо
(umg)
abrichten <а/ЛА) vt (Tiere животни) дре-
* сйрам uv, v, Al; Tech (einpassen) нагаж¬
дам Al [нагодя 7/], пригаждам, нагла¬
сявам А1 [наглася 77]
Abrichter т 4 дресьор т
Abrieb т l/sg (Autoreifen, Gummisohlen
автомобилни гуми, гумени подметки)
изтриване пш изтъркване п, износване п
abriegeln (а/ЛА) vt затварям А 2 [затворя
//] с резе; (absperren) затварям, пре¬
граждам AI [преградя 77]
abrinnen (26a/sn) vi стичам се AI [сте|ка
се, -чеш се (стекох се)], оттичам се (an
[3] по)
Abriß т 1 (Abreißen) събаряне л. разру-
* шаване п (на сграда); (Skizze) скица /.
чертеж т; схема / (Übersicht) очер|к т.
-ии, кратко изложение
abrollen <а/ЛА) vt размотавам AJ [размо-
тая £7], развйвам AI [развия £7]; (a/s/r)
V/ размотавам се, развйвам се; übertr
(Feier, Sitzung тържество, заседание)
протйчам АI [про|тека, -течеш (-текох)];
(davonfahren) отдалечавам се AI [отда¬
леча се /7] (за превозно средство) О
das Programm rollt glatt ab програмата
протича гладко
abrücken (a/sn) vi Mil (abmarschieren) по¬
теглям A2 [потегля 77], тръгвам Al
[тръгна E2\\ (wegrücken) отмествам се
AI [отместя се 77] (von [3] от); übertr
оттеглям се; (а/АА) vt (Bett, Stuhl легло,
стол) отмествам (von [3] от)
Abrudern п 23 Sp закриване п на гребния
сезон
Abruf т 1 повикване nt отзоваване п, връ-
' щане п О Hdl: auf ~ при поискване
abrufen (39а/АА> vt извиквам А1 [извйкам
>47], отзовавам AI [отзова 77] О Hdl
bestellte Waren - изисквам Al [изйскам
Al] експедирането на поръчана стока;
der SchafTner ruft die Haltestellen ab кон-
дукторът извиква имената на спирките
abrunden (а/АА) vt (Ecken, Kanten ъгли,
ръбове) заоблям А2 [заобля П]; (Zahl
число) закр-ьглям А2 [закръгля 77]; sich
übertr оформявам се AI [оформя се
II], оформям се А2 [оформя се 77] О
ein abgerundetes Programm добре обмис¬
лена програма *
abrupfen (а/АА) vt оскубвам А1 [оскубя Е4]
abrupt adj (plötzlich) внезап|ен, -на; (abge¬
rissen) несвързан, откъслечен, -на
abrüsten (а/АА) vt разоръжавам AI [раз-
оръжа 77]; vi разоръжавам се
Abrüstung / 17 разоръжаване п:
sjkonferenz/17 конференция /по раз¬
оръжаването; ^sjvorschlag т 2 предло¬
жение л. -я за разоръжаване
abnitscben (а/sn} vi подхлъзвам се А1
[подхлъзна се £2]; (Erde, Schnee пръст,
сняг) свличам се Al [свлека се, свлечеш
се (свлякох се)]
absacken <а/5Л> vi umg: Маг потъвам Al
[потъна £2]; Flugw загубвам AI [загубя
77] височина; (ohnmächtig werden) падам
AI [падна £2] в безсъзнание; <а/АА> vt
umg (Getreide, Mehl жито, брашно) на-
ейпвам AI [наейпя Е4] в торбй
Absage / 17 отказ т
absagen (а/АА) vi (Fest тържество) отме¬
нявам Al od отменям А2 [отменя /7];
(а/АА) vr geh dem Alkohol - отказвам
се Al [откажа се Е4) от алкохола
absagen (а/АА) vr отрязвам ,47 [отрежа Е4]
с трион
absatteln (а/АА) vr отседлавам AI [отсед¬
лая £7], разсеяла вам
Absatz т 2 (Schuh обувки) ток т, -овс,
(Treppe стълба) площадка /: (Ablage-
rung) наслойка / утайка /* (Unterbre¬
chung) прекъсване n; Typ нов ред; (Ab¬
schnitt) пасаж m; Hdl продажба / плас¬
мент nt: ~ gebiet n 20 Hdl пазар m
absaugen <a/AA> vt изсмуквам AI [изсмуча
E4); (mit dem Staubsauger) изчиствам AI
[изчистя //] c прахосмукачка
abschaben <a/Ab) vt (Farbe, Putz боя, ма¬
зилка) изсгьргвам Al [изстър|жа Е
(-гах)] (von [5] от), остъргвам
abschaflfen <a/W>> vt (beseitigen) махам uv,
AI, махвам Al [махна £2], премахвам,
отстранявам Al [отстраня II]: освобож¬
давам се AI [освободя се II] (etw. [4] от
нещо): (entlassen) освобождавам от
длъжност (jmdn. някого); (Gesetz закон)
отменям А2 [отменя II]: (Mißbrauch
злоупотреба) премахвам
abschälen <a/7i6> vt беля uv, II обелвам Al
[обеля II]
abschalten <а А6> vt EI изключвам Al [из¬
ключа /У], спирам Al [спра Е (спрях)]
abschätzen <а,А6> vt преценявам А1 [пре¬
ценя /У]. оценявам, определям А2 [опре¬
деля II] (на око)
abschätzig adj пренебрежйтел|ен. -на
Abschätzung / 17 оценка / преценка /
Abschaum т 2isg пяна /* (Metall) шлака/*
übertr йзмет т
abschäumen <а/А6> vt Kochk обйрам Al
[обера ЕЗ] пяната
abscheiden <23а/А6) vt отделям А2 [отделя
II] (auch Chem); sich ~ отделям се {auch
Client); <23а/sn} vigeh умйрам Al [ум|ра
Е (-рях)]
Abscheid|er nt 4 Chem, Tech утайтел m;
отделйтел m; ^ung/ 17 отделяне n
abscheren <l4a/AA> vt остригвам Al
[острй|жа E (-rax)J
Abscheu nt \/sg od f 12jsg (Ekel) погнуса
/ (vor [J], gegen [4] от); (Abneigung)
отвращение n (vor [3], gegen [4] от) O
jmdm. ~ einflößen отвращавам Al
[отвратя II] някого; -v vor jmdm. od etw.
[3]. gegen jmdn. od etw. [4] haben [empfin¬
den] отвращавам се от някого od нещо
abscheulich I. adj отвратителен, -на;
(schändlich) позор|ен, -на; II. adv ужасно,
страшно О es ist ^ kalt ужасно студено
е
abschicken <а/hh vt изпращам АI [изпратя
' Щ .
Abschied т 1 (Trennung) раздяла j (von [3]
с): (Lebewohlsagen) прощаване п, обо¬
рване п (von [3] с); geh (Entlassung)
унолнени|е п, -я О — nehmen сбогувам
ABSCHLAGZAHLUNG 63
се (von [3] с); seinen ^ einreichen подавам
си А1 [по|дам си, -дадеш си (-дадох си)]
оставката
Abscjiieds|feier / 16 прощално тържество;
^gesuch п 20 заявлени|е, п, -я за напус-
‘ кане на работа; ~rede / 16 прощално
слово; ^Vorstellung/17 Theat прощално
представление
abschießen <32а/Л6> v/ (Rakete ракета) из¬
стрелвам А1 [изстрелям A2]\ (Schu߬
waffe огнестрелно оръжие) дръпвам А1
[дръпна Е2] спусъка; (Flugzeug самолет)
свалям А2 [сваля /У]; (Tier животно) за¬
стрелвам О ihm wurde ein Bein abge¬
schossen снаряд откъсна крака му; übertr
umg den Vogel ~ надминавам Al [над-
мйна E2] всйчки
abschinden, sich [4] (29а/hb) трепя се uv,
Е4У изтрепвам се А1 [изтрепя се £4].
мъча се uv, II, измъчвам се AI [измъча
се II] О sich [3] die Haut ~ ожулвам си
AI [ожуля си II] кожата
abschirmen <аjhbj vt заслонявам AI [за¬
слоня /У]; Radio екранйрам uv, v, AI;
(Licht светлина) омекотявам AI [оме¬
котя /У]; (Lärm шум) заглушавам AI
[заглуша /У]; изолйрам wv, v, Al (gegen
M от)
abschirren <а//?А> vt: ein Pferd - свалям
A2 [сваля II] хамутите на коня, разпря-
гам AI [разпрегна Е2] кон
ibschlachten <а/Ай) vt заколвам AI [заколя
II [заколих od заклах)] (животното)
Abschlag т 2 (Preissenkung) намаление п,
отстъпка / (на цена); Sp Golf начален
удар; Hockey вкарване п на шайбата в
игра О etw. [4] auf - kaufen купувам
AI [купя II] нещо на изплащане
abschlagen <4а/А/>> vt (Wald гора) изейчам
Al [из|сека, -сечеш (-сякох)]; (Nüsse оре¬
хи) бруля i/г. II; обрулвам А1 [обруля
II]: (Bitte молба) отхвърлям А2 [от¬
хвърля II]: (Feind враг) отблъсвам А У
[отблъсна Е2]: (Angriff нападение) отбй-
вам AI [отбйя Е7] О jmdm. etw. [4] ~
отказвам AI [откажа Е4] нещо на ня¬
кого
abschlägig adj: eine ^е Antwort отрицате¬
лен отговор
Abschlagszahlung / 17 Hdl (erster Teil einer
zu leistenden Zahlung) първоначална
вноска (при плащане на разсрочки);
(Teilzahlung) изплащане п на разсрочки
64 ABSCHLEIFEN
abschleifen <21a/AA> vt (Rost ръжда) из¬
търквам Al [изтъркам Al): (Kanten ръ¬
бове) заглаждам Al [загладя //]; (Edel¬
stein скъпоценен камък) шлифовам uv,
Al; (Messer нож) наточвам Al [наточа
11]; sich - изтърквам се, заглаждам се;
шлифовам се (auch ühertr)
Abschleppdienst т I Kfz аварийна авто-
служба. пътна помощ
abschleppen <аjhb) vt изтеглям А2 [изтегля
* //]; (Fahrzeug превозно средство) тегля
uv, II, изтеглям А2 [изтегля II] на бук¬
сир
Abschleppseil п 20 букейрно въже
abschließen <32а/АА) vt заключвам AI [за¬
ключа УУ], (Verhandlungen, Bücher пре¬
говори, търговски книги) приключвам;
(Studium следване) завършвам AI [за¬
върша //],* (Vertrag, Bündnis договор,
съюз) сключвам; sich [4] — уединявам
сс А1 [уединя се //], усамотя вам сс AI
[усамот я се И] О sich [4] gegen alle Ein¬
flüsse — не се поддавам AI [по|ддам се,
-дадеш се (-дадох сс)] на никакво влия¬
ние; 17/ mir dem Leben [der Welt] — скъс¬
вам Al [скъсам Al] c живота [със света];
mit jmdm. - не йскам uv, Al да зная за
някого; Fin mit Gewinn — приключвам
c печалба
abschließend I. adj заключителен, -на,
окончателен, -на; II. adv в заключение,
накрая
Abschluß т 2 завършъ|к т, -ци, завършва¬
не п; (Konten, Verhandlungen сметки,
преговори) приключване п; (Vertrag до¬
говор) сключване п; Tech затвор т, за¬
тварящо устройство О etw. [4] zum -
bringen завършвам AI [завърша II] не¬
що; seinen - finden, zum - kommen
свършвам се, завършвам; gute Abschlüs¬
se erzielen сключвам Al [сключа //] доб¬
ри търговски сделки
Abschlußfeier / 16 Тържествено закрйване
(на олимпиада, фестивал и др.); тър-
жеств|о и, -а (по случай завършване на
учебен курс и др.); —Sitzung / 17 заклю-
чйтелно заседание; -Veranstaltung / 17
(Versammlung, Sitzung) заключително
събрание [заседание]; (Konzert) заклю-
чйтелен концерт
abschmecken <а/АА> vt опитвам А1 [опитам
AI] на вкус; докарвам AI (докарам AI)
на вкус О das Essen mit Salz und Pfeffer
~ добавям A2 [добавя II] сол и черен
пипер на вкус
abschmeicheln <а/АА> vt постигам А1 [по¬
стигна £2] с ласкателство (jmdm. etw.
[4] нещо от някого)
abschmieren <а/АА> vt Tech (Maschine ма¬
шина) смазвам AI [смажа Е4]; (Auto
автомобил) греейрам uv, v, Al; <а/5л>
v/ umg (Flugzeug самолет) падам Al
[падна £2], разбйвам се AI [разбия се
£7]
Abschminke / 16jsg крем т за сваляне на
грим
abschminken <а/зи> свалям А2 [сваля //]
грим; sich [4] — свалям си грима
abschnallen <a/AA> vt (Schlittschuhe, Schier
кънки, ски) свалям А2 [сваля //]; откоп¬
чавам AI [откопчая £7]
abschneiden <2la, d-tt/AA) vt отрязвам Al
[отрежа Е4]: (Weg път) съкращавам AI
[съкратя II] О jmdm. den Rückzug -
отрязвам някому пъгя за отстъпление;
jmdm. das Wort — прекъсвам AI [пре¬
късна £2] някого; jmdm. die Ehre — пет¬
ня uv, II, опетнявам AI [опетня II] йме-
то на някого, опозорявам А1 [опозоря
II] някого; V/ umg: bei etw. [J] gut —
имам uv, AI успех в нещо, приключвам
AI [приключа //] нещо успешно
Abschnitt т 1 (abtrennbarer Teil eines For¬
mulars) отрязъ|к m, -ци (от формуляр
и др.), (Kapitel eines Buches) глава/(от
книга); (Paragraph) параграф т: раздел
т; (Teilgebiet) сектор т. участъ|к т, -ци;
(Zeitspanne) период т; Math сегмент т
Abschnittsbevollmächtigte т 1+ квартален
отговорник (в ГДР)
abschnüren <a/AA> vt Med (Glied крайник)
пристягам А! [пристегна Е2]
abschöpfen <a/AA> vt (Rahm, Fett каймак,
мазнина) обирам А / [обера ЕЗ] (von [3]
от) О übertr umg er hat das Fett [den
Rahm] abgeschöpft той обра каймака
(umg)
abschragen <a/AA) vt скосявам AI [скося
II] (покрив и др.)
abschrauben <а/АА> vt отвйнтвам AI
[отвйнтя /У]
abschrecken <a/AA> vt сплашвам Al [спла¬
ша II]: Tech рязко охлаждам AI [охладя
11]: закалявам AI [закаля 11] О Eier
— пускам AI od пущам Al [пусна £2]
(горещи сварени) яйца в студена вода;
er ließ sich [4] durch nichts davon — нищо
не можеше да му попречи да осъщсствй
това
abschreckend adj (abstoßend) отблъскващ,
неприят|ен, -на; (warnend) който въз¬
пира О als ~es Beispiel dienen служа uv,
II за назидание
Abschreckung / 17 сплашване n, заплаха /
O zur [als] ~ за назидание [като пред¬
упреждение]
Abschreckungspolitik f 17jsg политика / от
позйция на силата
abschreiben <23а/А6> vt препйсвам AI [пре-
пйша Е4]\ Hdl (Wert стойност) приспа¬
дам AI [приспадна Е2] от сметката;
(Feder перо) изхабявам AI [изхабя II],
изпйсвам AI [изпйша Е4]\ vi: jmdm. ~
отказвам AI [откажа Е4] някому с пис¬
мо
Abschreiber т 4 преписван т, пйсар т;
(widerrechtlich) плагиатор т; ~ung/17
Hdl амортизация /
abschreiten <21a/Aö> vt (Entfernung раз¬
стояние) измервам AI [измеря II] с
крачки: (prüfend entlanggehen) обхож¬
дам AI [обходя II] О die Front der Eh¬
renkompanie ^ правя uv, II, направям
A2 [направя II] преглед на строена по¬
четна рота
Abschrift / 17 препис т, копи|е п, -я
abschriftlich adv в препис
abschuppen <аjhbj vt: einen Fisch ^ остър¬
' гвам Л7'[остър|жа Е (-гах)] люспите на
рйба; sich — (Haut кожа) лющя се uv,
II, олющвам се AI [олющя се II]
abschürfen <а/А6> vt: sich [3] die Haut ^
ожулвам си AI [ожуля си //] кожата
Abschürfung / 17 драскотйна /
Abschuß т 2 йзетрел т; (Rakete ракета)
изстрелване п; (Flugzeug самолет) сва¬
ляне п; ^basis / 15а стартова площадка
(за изстрелване на ракети)
abschüssig adj стръм[ен, -на О übertr auf
die ^е Bahn geraten тръгвам AI [тръгна
E2] по наклонена плоскост
Abschußrampe / 16 стартова платформа
(за изстрелване на ракети)
abschütteln <аjhbj vt изтърсвам AI [изтър¬
ся //]; übertr (Joch иго) отхвърлям А2
[отхвърля //] О Früchte vom Baum ^
раздрусвам Al [раздрусам Al] дърво,
за да паднат плодове; den Schlaf ~ над¬
вивам AI [надвйя ЕТ] над съня; jmdn.
von sich [3] ~ отървавам се Al [отърва
се Е2\ от някого
abschwächen <a/Aö> vt (Einfluß, Eindruck
влияние, впечатление) отслабям А2
[отслабя //]; (Ausdruck, Urteil израз,
присъда) смекчавам AI [смекча //];
ABSEHEN 65
(Farbe цвят) омекотявам А! [омекотя
//]; sich — übertr (Interesse интерес) на¬
малявам Al [намалея £б], отслабвам А1
[отслабна Е2\
Abschwächer т 4 Phot отслабйтел т
abschwatzen <а/А6> vt umg измъквам AI
* [измъкна Е2] с приказки (Jmdm. etw. [4]
нещо от някого)
abschweifen <а/.м> vi отклонявам се А1
[отклоня се //] (von [3] от)
Abschweifung / 17: eine ~~ vom Thema
отклонение п от темата; (Exkurs) ек-
скурс т
abschwellen <17а/лл> vi (Geschwulst оток)
спадам AI [спадна £2]; übertr (Lärm,
Sturm шум, буря) стйхвам А1 [стихна
£2], затйхвам
abschwenken <а/м> vi: vom Wege — отбй-
вам се Al [отбия се Е7] от niTa: rechts
~ завйвам АI [завйя £7] надясно; übertr
umg von seiner Ansicht ~ променям си
A2 [променя си II] становището
abschwindeln <a/A6>~v/ измъквам Al [из¬
мъкна £2] с измама (jmdm. etw. [4] нещо
от някого)
abschwören <35а, prät auch schwur ab/A£>
W отрйчам се Al [отре|ка се, -чеш се
(отрекох се)] под клетва (jmdm. od etw.
[3] от някого od нещо); vt: veralt seine
Schuld ~ заклевам се A I (закълна се A2,
Aorist auch заклех се), че съм невйн|ен,
-на
absegeln <a/sn> vi отплувам uv, v, Al (nach
[3] за) (c плавателен съд)
absehbar adj: in — er Zeit в недалечно бъ¬
деще, в блйзко време; das wird kaum
~о Folgen haben това може да йма не¬
предвидени последствия; das Ende davon
war nicht ^ не‘му се вйждаше краят
absehen <19а/ЛА> vt (Folgen последствия)
предвиждам AI [предвйдя //]; vi (begie¬
rig sein) целя uv, II (auf etw. [4] нещо),
стремя се uv, II (auf etw. [4] към нещо);
(verzichten) отказвам се AI [откажа се
Е4\ (von [3] от); (außer Betracht lassen)
не вземам А1 [взема Е (взех)] под вни¬
мание (von etw. [3] нещо), абстрахйрам
се uv, V, AI (von [3] от) О jmdm. etw.
[4] ~~ уча mv, /У, усвоявам А! [усвоя //]
нещо от някого чрез гледане; jmdm. alles
an den Augen ~ чета uv, El някому всяко
желание по очите
5 Немско-български речник
66 ABSEIFEN
abseifen <a/ЛЛ) vt измивам AI [измия E7]
със сапун
abseilen <a/ЛЛ) 17 спускам AI ocl спущам
AI [спусна E2\ по въже
abseits I. adv настрана. варанй (von [3] от)
O Sp stehen [sein] в засада съм va;
II. prap [2]: ^ des Weges настрана
[вегранй] от пътя
Abseits п Sp засада /. ^Stellung / 17isg Sp
положение n на засада; -tor n 20 Sp
гол. вкаран от засада
absenden <löa. auch sendete ab/ЛЛ) изпра¬
щам AI [изпратя //]
Absender m 4 подател m
absengen <a/ЛЛ) vt (Geflügel пиши) пърля
uv, //. опърлям A2 [опърля II]
Absenker ш 4 Bot = Ableger
absetzen <а/ЛЛ> vt (Hui. Last. Passagier
шапка, говар. пътник) свалям А2 [сваля
//]; (aus dem Amt entfernen) снемам AI
od снимам AI [снема Е (снех)], отстра¬
нявам AI [01 страня II] от длъжност;
(Regierung правителство) свалям; (Kö¬
nig цар) свалям ог престола; (Waren
стока) продавам AI [про|дам. -дадеш
(-дадох)], пласирам uv. v AI; (ablagem)
отлагам AI [отложа //], наслоявам AI
[наслоя //]: Fin (abzichcn) приспадам AI
[приспадна E2\ (von [J] or); г/ (aufhören)
прекъсвам AI [прекъсна £2]. спирам AI
[спра Е (спрях)]; sich [4] - umg (sich
entfernen) побягвам AI [побягна41 £2];
(sich ablagcrn) утаявам се, наслоявам се
V4 einen Punkt von der Tagesordnung -
снемам точка от дневния ред; ein Stück
vom Spielplan - снемам пиеса от ре¬
пертоарния план; einen Minister - сне¬
мам някого от поста министър
Absetzung / 17 (Regierung правителство)
сваляне п ч die - eines Ministers сне¬
мане п на някого от поста министър
absichern <а/ЛЛ> vt запазвам AI [запазя //];
гарантирам uv, »\ AI сигурността на:
ühertr застраховам uv, v, AI (gegen [4]
срещу); sich [4\ - ühertr застраховам cc
(gegen [4] срещу) <■ ein baufälliges Dach
durch Balken - подпирам AI [под|пра
Е (-орях)] подусрутсн покрив c греди
Absicht / 17 намерсни|с n. -я; (Ziel) цел /
mit - съзнателно, нарочно; ohne -
непреднамерено, ohne böse - без лош
умисъл; in welcher -? c .каква цел?; in
der zu ... c намерението да.,.; das lag
nicht in meiner - аз нямах това наме¬
рение
absichtlich od absjchtlich I. ad] преднамерен.
умйшден; II. adv нарочно, съзнателно
absichtslos I. ad/ непреднамерен; II. adv без
умисъл, непреднамерено
Absinth т I (Getränk) абсент т
absitzen <а, saß ab. abgcsessen/ЛЛ) vt umg
eine Strafe - излежавам AI [излежа //]
наказание; <a, saß ab. abgesessen .m) 17
слизам AI [сляза El od слсзна E2] от
кон
absolut adj абсолют|еп. -на < -er Herr¬
scher неограничен владетел; -er Ge¬
horsam абсолютно [безпрекословно]
подчинение; -е Kunst абстрактно из¬
куство; — е Ruhe пълно [абсолютно]
спокойствие; -е Genauigkeit абсолют¬
на точност; -er Unsinn пълна глупост;
^ е Wahrheit Phil абсолютна истина; ег
ist eine — е Null той е кръгла нула; das
ist ^ unmöglich това е абсолютно невъз¬
можно. това въобще е невъзможно
Absolution / 17 Kirche опрощение // на ipc-
ховете: — isntus т II Pol абсолютйз|ъм
(мът) т
absolutistisch adj Po! самовласт|сн. -на. са-
модържав|сн. -на
Absolvent [-..w..] т 8 абсолвент m
absolvieren [..w..] <d /;/>> 1/ (Schule. Uni¬
versität, Studium училище, университет,
следване) завършвам AI [завърша //];
(Prüfung изпит) издържам AI [издържа
/.?]. Kinhc опрощавам AI [оирооя /У]
I рехове ге
absonderlich adj стран|ен. -на. особен
absondern <а/ЛЛ> г/ (Speichel. Schweiß
плюнка. пот) отделям А2 [отделя //];
(isolieren) изолирам uv. v. А!, отделям
(von [3] от); sich [«/] - отделям се. уеди¬
нявам се AI [уединя се //]
Absonderung./ 17 отделяне п; (Vereinzelung)
изолация /. Med секреция /
Absorber т 4 абсорбер т. апарат /и за аб-
сорбция; (К ühhinlage) абсорбционна
хладйлна машина
absorbieren <d7iA) vt абсорбирам m\ r.
AI. поглъщам AI [погълна E2]
Absorption / 17 Cheni. Phvs абсорбпия /.
поглъщане n
abspalten <a/pari perl auch abgespaltcn ЛЛ)
17 отцепвам AI [отцепя //]; sich [-/] -
ühertr отцепвам се, отделям cc (von [3\
от)
abspannen <а/ЛЛ) vt (Pferd кои) разпрякгм
AI [разпрегна £2|; (Feder пружини)
отпускам АI [отпусна £2], охлабвам А /
[охлабя //]
Abspannung / 17 übertr умора / изтощение
п
abspeisen <а/ЛА> v/ umg храня uv, II, на-
хранвам AI [нахраня //] О umg jmdn.
mit leeren Worten ^ залъгвам AI [за¬
лъжа E4] някого c празни обещания
abspenstig adj: jmdm. etw. [4] ~ machen
отнемам AI [отнема E (-x)j някому не¬
що
absperren <a//i/>) vt (Raum помещение) за¬
ключвам AI [заключа //]; (Straße улица)
затварям A2 [затворя //]; (Licht освет¬
ление) изключвам AI [изключа //);
(Wasser вода) спйрам А1 [спра Е
(спрях)]; übertr (isolieren) изолирам uv,
\\ AI (von \3] от)
Absperr|hahn m 2 Tech спирателен кран;
' -ung /' 17 (Verkehr движение) спиране
n; (Straße улица) затваряне n: (Barriere)
бариера /. преграда /; ^ventil n 20 Tech
спирателен [запорен] вентил
abspiegeln <a//i/>) vt отразявам AI [отразя
//]; sich [4] ~ отразявам се
Abspiel n 20/sg Sp подаване n на топката
abspielen <a/AA> vt (Schallplatte, Tonband
грамофонна плоча, магнитофониа лен¬
та) изсвйрвам AI [изсвйря //]; Mus (vom
Blatt spielen) изсвйрвам по ноти; Sp
(Ball топка) подавам AI [по|дам, -дадеш
(-дадох)]; sich ~ разигравам се AI [раз¬
играя се £7], случвам се AI [случа се //]
(за събития)
absprechen <16а/АА> vt отрйчам AI
[отре|ка, -чеш (отрекох)], оспорвам AI
[оспоря //] (jmdm. etw. [4] нещо някому);
(verabreden) уговарям А2 [уговоря //];
^d adj отрицател|ен, -на, неблагоп¬
риятен, -на
abspringen <27a/.w> vi скачам AI [скоча II]
(von [3] от); (Ball топка) отскачам;
(Knopf копче) откъсвам се AI [откъсна
се £2]; (Lack, Farbe лак, боя) напуквам
се AI [напукам се AI ], олющвам се AI
[олющя се //] О vom Thema ^ откло¬
нявам се AI [отклоня се II] от темата;
vom Studium [von einem Beruf] - отказ¬
вам се AI (откажа се Е4] от следване
[от професия]
Absprung т 2 скок т, -ове, отскок т, -ци;
Sp (Dreisprung троен скок) първи отскок
О - vom Flugzeug скок m от самолет
Absprungstisch т 1 Sp Schi трамплйн т
(на ски шанца)
ABSTELLEN 67
abspülen <а/Ай> vt изплаквам AI [изплакна
* Е2]
abstammen а</АЛ> vt произхождам uv, AI
* (von 13] от)
Abstammung / 17 произход т; ~ s|lehre /
16 теория / за произхода на вйдовете
Abstand т 2 (räumlich) разстояни|е п, -я,
дистанция /; (zeitlich) промеждутък т,
-ци, интервал т О ~ nehmen отказвам
сс AI [откажа се Е4] (von [3] от); ~ zah¬
len плащам AI [платя II] обезщетение
abstatten <а/АА> vt: jmdm. einen Besuch ~
правя uv, II направям A2 [направя II]
някому посещение; jmdm. seinen Dank
^ изказвам АI [изкажа Е4] häkomv бла¬
годарността си
abstauben (а/Л/>> vt избърсвам AI [избър¬
ша Е4] прах (etw. [4] от нещо)
abstechen <а/ЛЛ> vt (trennen) отделям А2
[отделя //], изрязвам А /[изрежа Е4];
(Tier животно) заколвам AI [заколя II
(заколих od заклах)], убйвам AI [убйя
Е7]\ (Hochofen висока пещ) изпускам AI
[изпусна Е2\ (течния метал); (Wein вино)
източвам AI [източа //]; vi изпъквам AI
[изпъкна Е2] ярко (gegen [4] на фона на
od в сравнение с), отделям се (von [3]
от)
Abstecher т 4 отклонение п от пътя, малка
екскурзия; übertr отклонение п (от въ¬
прос, тема)
abstecken <а//;А> vt (Grundstück парцел)
очертавам AI [очертая £7] (с колчета);
(Grenzen граници) определям А2 [опре¬
деля //]; (Straße път) трасйрам uv, v. АТ
(Kleid дреха) набождам AI [набода Е1\
с топлййки (при проба)
abstehen (а, stand ab. abgestanden/A6> vi
отдалечен съм va (von [3] от); ablassen
von) отказвам се AI [откажа се Е4] (von
[3] от) О abstehende Ohren щръкнали
уши pl
absteigen <23a/.w> vi слйзам AI [сляза EI
od слезна £2]; geh (im Hotel, bei Ver¬
wandten в хотсЛ, у роднини) отсядам
AI [отседна £2]; ^d adj низходящ
Absteiger m 4 Sp отбор m, преминаващ в
по-нйска група
abstellen <а/ЛА> vt (beiseite stellen) оставям
A2 [оставя //] настрана; (Last товар)
свалям А2 [сваля //]; (Wagen кола) пар-
кйрам uv, V. AI: (Wasser, Gas, Maschine
вода, газ, машина) спйрам AI [спра £
68 ABSTELLRAUM
(спрях)]; (Motor, Licht, Radio мотор,
осветление, ралио) изключвам AI [из¬
ключа //]; (Mangel недостатъци) пре¬
махвам АI [премахна £2]: (Schäden по¬
вреди) отстранявам AI [отстраня //]
Abstellraum т 2 килер т
abstempeln <а//?/>> 17 подпечатвам AI [под¬
печатам AI] О jmdn. zum Lügner - за¬
клеймявам AI [заклеймя //] някого като
лъжец
absterben <16а/л//> vi умирам AI [ум|ра Е
(-рях)]; (Baum дърво) изсъхвам AI [из¬
съхна £2]; (Hand, Bein ръка. крак)
изтръпвам AI [изтръпна £2]; (Gesell¬
schaftsordnung, Brauch обществен
строй, обичай] огмйрам, изчезвам AI
[изчезна Е2\
Abstieg т 1 (Heruntersteigen) слйзане п;
übertr (Niedergang) упадък т: Sp пре¬
минаване п в по-ниска група
Abstiegslgefahr /17 Sp опасност / от пре¬
минаване в по-ниска група; ^kandidat
т 8 Sp отбор пи застрашен да премине
в по-ниска група
abstimmen <а/ЛА> vi (eine Stimme abgeben)
гласувам uw AI (über [4] за); vi Mus на¬
стройвам Ai [настроя //]; (Farben баг¬
ри) съчетавам AI [съчетая £7]; (Interes¬
sen, Pläne интереси, планове) съгласу¬
вам uw А/ \ cs wurde über die Frage
abgestimmt въпросът бе поставен на гла¬
суване
Abstimmung / 17 (Stimmabgabe) гласопо¬
даване п: гласуване п (über [4] за); Radio
настройка /; (Farben багри) съчетани|с
tu -я; (Pläne планове) съгласуване п О
zur — bringen подлагам АI [подложа //]
на гласуване; in geheimer ^ с тайно гла¬
суване
Abstimmungsergebnis п 27 резултат т от
гласуването; ^ liste / 16 спйсъ|к пи -ци
на избирателите; -recht п 20 право п
на гласуване; ^-zettel т 4 бюлетина /
(за гласуване)
abstinent ad/ въздържан, умерен (в упот¬
реба на спиртни напитки)
Abstinenz / \7/sg въздържание п: ^1ег т
4 въздържател т
Abstoß т 2 Sp Fußball удар т от вратата
abstoßen <34а/7//>> r/ (wegstoßen) отблъс¬
квам AI [отблъсна Е2] (auch übertr).
(Ware стока) разпродавам AI
[pa3iipo|juiM. -дадеш t-дадох)]; umg
(Schulden дългове) изплащам AI [из¬
платя //]; (Lack, Politur, Wand лак, по¬
литура, стена) издрасквам AI [издрас¬
кам AI], очуквам AI [очукам AI\, (Är¬
mel ръкав) изтърквам А! |изтъркам
AI ], протривам AI [протрия £7];
< 34а/ли > vi: das Boot ist vom Ufer abge¬
stoßen лодката се отдели от брега О
übertr umg sich [3] die Horner ^ поочук¬
вам се AI [поочукам се Al] в живота,
поумнявам Al [поумнея Е6\
abstoßend ad} отблъскващ. протйв|ен, -на
abstrahieren [..ßt„] <d//?/>> i7 абстрахйрам
uw w AI. обобщавам AI [обобщя //].
извличам AI [из|влека, -влечеш (-вля¬
кох)]; 17 абстрахирам се (von [3] от), не
обръщам AI [обърна £2] внимание (von
[3] на)
abstrakt [,.ßt..] udj абстрактен. -на, отвле¬
чен
Abstraktion [..ßt..] / 17 абстракция /.
-aktum /г 29 Gramm отвлечено [аб¬
страктно] съществително
abstreichen <21а/ЛА> vt (Rasiermesser бръс¬
нач) зат лаждам AI [загладя //]; (Schaum
пяна) отстранявам AI [отстраня //]:
(Kosten разходи) приспадам AI [при¬
спадна £2]. намалявам AI [намаля !1];
<2Iu vh) 17 (Vögel птици) отлитам AI
(отлетя 12] О sich [2] die Schuhe из-
фйвам си AI [изтрия си £2] обущата;
ein Gelände кръстосвам А! (кръсто¬
сам А!], претърсвам AI [претърси //]
местност с прожектори
Abstreicher т 4 изтривалка /
abstreifen <а/ЛА> vt (Kleid дреха) свалям
Л2 |сваля //]; (Gelände местност) пре¬
търсвам AI [претърся //]; iihertr (Fesseln
окови) отхвърлям А2 [отхвърля //] О
Vorurteile ^ отърсвам се AI [отърся се
//] от предубежденията си
ahstreiten <2la//iA> vt отричам AI [отре|ка.
-чеш (отрекох)]
Abstrich т I (Summe, Budget сума. бюд¬
жет) намалени|е п. -я. съкращение п. -я;
Med вземане на секрет, секрет
abstufen (а/ЛА> vt разполашм А/ [разпо¬
ложа //] стъпаловидно; (Gelände) те-
раейрам uw г. AI: übertr степенувам uw
AI: (Farben багри) нюансирам uw w AI
Abstufung / 17 (Gradation) градация /;
(Klassifikation) класификация /; (Grad)
степен /: (Nuance) нюанс пи оттснъ|к пи
-ци; (Terrasse) тераса /
abstumpfen <а//;А) vt пригьиявам AI [ири-
1ьпя //] {auch iihertr): sich ^ пртъия-
вам се О abgestumpfter Kegel пресечен
конус; übertr gegen alles abgestumpft sein
6езразлйч|ен, -на съм va към всичко
Absturz т 2 падане п (от голяма височи¬
на); (Abhang) стръмнина / урва /
abstürzen (а/w?> W падам AI [падна Е2\
(от голяма височина); (Berg планина)
спускам се А1 od спущам се А1 [спусна
се Е2\ стръмно
absuchen <а/АА> vt (Haus къща) претър¬
свам A I [претърся И]; (Ungeziefer па¬
разити) чистя uv, II, изчиствам AI [из-
чйстя //] О die Gegend nach dem Ver¬
brecher — претърсвам местността, за да
намеря престъпника; eine Schrift nach
Fehlern — преглеждам Al [прегледам
AI] текст за грешки
absurd adj абсурд|ен. -на; (sinnlos) без-
смйслен
Absurdität / 17 абсурд т, нелепост /. без-
смйслица /
Abszeß п\ 1 Med абсцес т, гнойно възпа¬
ление
Abszisse / 16 Math абсцйса /
Abt т 2 игумен т
abtakeln <а/АА> vt Маг снемам А1 [снема
Е (снех)] такелажа
abtasten <а/АА> vt опйпвам AI [опйпам AI]
(търсейки нещо); Med auch палпйрам uv,
v, AI; Mil (absuchen) претърсвам AI
[претърся //]
abtauen <a/AA> vt (Kühlschrank хладилник)
размразявам AI [размразя //]; <a/sn)
vi размразявам се
Abt^i / 15 абатств[о n, -а, манастйр m
Abteil, auch Abteil n 20 (Zug влак) купе
n, -та C- ein ^ für Nichtraucher купе за
непушачи
abteilen <a/AA> vt разделям A2 [разделя //]
(in [4] на); (abtrennen) отделям
Abteilung / 17 отделени|е n, -я, отдел m;
(Werk) цех m, -ове; Mil поделени|е n, -я
Abteilungsleiter m 4 начални|к nt. -ци на
отделение (отдел); ~ Zeichen п 23 Тур
малко тире, дефйс т
abtippen <а/АА> v/ преписвам AI [препиша
[ Е4] на машйна
Äbtissin / 18 игуменка /
abtöten <a/AA> vt убйвам Al [убйя £7], уни¬
щожавам AI [унищожа //]; (Nerv нерв)
умъртвявам AI [умъртвя //]; (Gefühl
чувство) притъпявам AI [притъпя /Л
abtragen <4a/AA) vt (Haus къща) събарям
А2 [съборя //]; Med (Geschwulst тумор)
отстранявам AI [отстраня //] оператйв-
ABTRÜNNIG 69
но; geh (Teller, Speisen чинии, ястия)
вдйгам AI [вдйгна Е2] (от масата); geh
(Schuld задължение) изплащам AI [из¬
платя //]; Math (Strecke отсечка) нана¬
сям А2 [нанеса £/]; (Kleid дреха) из¬
носвам AI [износя //]
abträglich adj: geh etw. [/] ist jmdm. od e-r
Sache [3]~~ нещо е вредно за някого od
нещо, нещо вредй на някого od нещо
Abtransport т I (Waren, Menschen стока,
хора) транспортйране п, извозване п
abtransportieren <d/AA> vt (Waren, Men¬
schen стоки, хора) транспортйрам uv,
v. AI. извозвам AI [извозя II]
abtreiben <23a/AA> v/(in eine andere Rich¬
tung bringen) отклонявам AI [отклоня
//] от посоката, отнасям А2 [отнеса El]
(за вятър, течение); <23а/$л> vi (Flugzeug
самолет) отклонявам се от посоката;
Маг дрейфувам uv. v, Al О ein Kind
^ правя uv, II, направям A2 [направя
//] аборт, абортйрам uv, v, Al
Abtreibung / 17 Med аборт nt; ^s|mitte) n
23 средств|о n, -а за абортйране
abtrennbar adj отделйм
abtrennen <a/AA> 17 отделям A2 [отделя II]
(von [3] от); (Futter, Ärmel хастар, ръкав)
отпарям A2 [отпоря //]
Abtrennung / 17 отделяне п
abtreten <!5a/.w> vi оттеглям се А2 [оттег¬
ля се //]; <15a/AA> w отстъпвам AI
[отстъпя //] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
О sich [3] die Schuhe ^ изтривам си А1
[изтрия си Е7] обущата; vom Amt ~
напускам AI [напусна Е2] службата си
Abtret|er т 4 изтривалка /. ^ung / 17
отстъпване п; Jur цесия /
Abtrift / 17 Mar, Flugw дрейф m, откло¬
нение tt от посоката (поради морско
течение или вятър)
abtrocknen <а/ЛА> vt изсушавам А1 [изсу¬
ша //]; <а/л7!> 17 изсъхвам А1 [изсъхна
Е2]\ О sich [.?] das Gesicht ^ избърсвам
си AI [избърша си Е4] лицето
abtropfen <a/.w> vi отцеждам се Al [отцедя
сс //] О das gewaschene Obst ~ lassen
оставям А2 [оставя //] измитите пло¬
дове да се отцедят
abtrotzen <а/ЛА> vt изтръгвам А1 [изтръгна
Е2] с упорство (jmdm. etw. \4] нещо от
някого)
abtrünnig adj: geh jmdm. ^ werden изменям
A2 [изменя //] някому; geh seinem Glau¬
70 ABTRÜNNIGE
ben - werden остъпвам AI (отстъпя II]
от вярата си; geh seinem Versprechen —
werden нарушавам Al [наруша II] обе¬
щанието си
Abtrünnigje m 7+ отсгьпни|к mt -ци, из¬
менник /и, -ци
abtun <38а/АА> vt umg (Kleider дрехи) съ¬
бличам AI [съб|лека. -лечеш (-лякох)];
(Maske, Ring маска, пръстен) свалям А2
[сваля //]; О jmdn. kurz свършвам А1
[свърша //] с някого набързо; damit ist
es nicht abgetan c това въпросът не е
ликвидиран
aburteilen <а/ЛА> vt осъждам А1 [осъдя II];
произнасям А2 [произнеса El] присъда
(jmdn. над някого)
abwägen <6а/ЛА> vt (Worte думи) отмервам
А1 [отмеря II]; (Vorteile und Nachteile
предимства и недостатъци) преценявам
А1 [преценя //], обмислям А2 [обмисля
//]
abwälzen <а/ЛА> vt: die Verantwortung für
’ etw. [4] auf einen anderen ^ прехвърлям
A2 [прехвърля //] отговорността за не¬
що върху другиго
Abwärme / 16 Tech отпадъчна топлина
abwarten <а/ЛЛ> vt изчаквам А1 [изчакам
А1]ч издебвам А1 [издебна Е2]
abwärts adv надолу О den Fluß — надолу
по течението на реката
abwärtsgehen <13а/$л> vi: umg es geht mit
ihm abwärts работите му вървят зле; umg
mit seiner Gesundheit geht es abwärts здра¬
вето му се влошава
abwascben <4а/АЛ> vt измйвам AI [измия
‘ Е7\
Ab|waschwasser п 22 помия /; ^wasser п 22
Tech отпадъчна [замърсена] вода
abwechseln <а/АА) vi сменям се А2 [сменя
* се //] (mit [3] с); (in Reihenfolge) редувам
се uv. у. А1 (mit [3] с)
abwechselnd I. adj редуващ се, сменящ се;
II. adv ту-ту; поред; на смени
Abwechslung / 17 (Zerstreuung) разнообра¬
зие п. развлечение л. -я О zur ~ за
разнообразие
abwechslungs|los adj еднообразен, -на;
—reich adj разнообразен, -на
Abweg т I ühertr крив [погрешен] път О
auf ^en sein на крив [погрешен] път съм
VQ: auf ^е geraten тръгвам AI [тръгна
Е2] по лош път [по криви пътища]
abwegig adj неправилен, -на, погрсш|ен,
-на
Abwehr / M/sg (Verteidigung) отбрана /
защита f; (Abwendung) предотвратява¬
не /I (на болест); (Ablehnung) отрица¬
телно отношение, враждебност / (gegen
[4] към); МИ контраразузнаване п, орга¬
ни pl на контраразузнаването; Sp за-
щйта /
abwebren <а/ЛА> vt (Angriff нападение)
отблъсвам А / [отблъсна £2]; (Schlag
удар) отбивам А1 [отбия Е7]\ (Unglück
нещастие) предотвратявам А1 [предот¬
вратя //]; (Dank благодарност) откло¬
нявам A I [отклоня //]; i7 възразявам А1
[възразя //]; отказвам А1 [откажа Е4]
Abwehrfeuer п 23jsg Mil отбранйтелен
огън; ^kräfte pl съпротивителни ейли
pl (на организма); -^Spieler т 4 Sp за-
щйтни|к т, -ци, играч т от защитата;
— Stoffe pl Biol защитни вещества pl. ан¬
титела р!
1 ab weichen <а/АА) vt (Briefmarke пощенска
марка) навлажнявам А1 [навлажня //]
и отлепвам А1 [отлепя //]; <a/.w> vi
отлепвам се, като се навлажнявам
2abweichen <2la/тл> vi отклонявам се AI
[отклоня се //] (von [3] от); (sich unter¬
scheiden) различавам се AI [различа се
//], отличавам се (von [3] от, in [3] по)
О vom*Gesetz ^ престъпвам А1 [пре¬
стъпя II] закона
Abweichung / 17 отклонени|е п, -я (von [3]
от); (Unterschied) разлика f (in [3] в)
О -w von der Regel изключение п от пра¬
вилото; — vom Gesetz нарушение п на
закона
abweiden <а/АА> vt опасвам А! [опаса Е1]%
изпасвам
abweisen <23а/АА> vt отпращам AI [отпра¬
тя //], не приемам AI [приема Е (приех)]
(jmdn. някого); (Vorschlag, Bitte пред¬
ложение, молба) отхвърлям А 2 [от¬
хвърля //]; (Geschenk подарък) не при¬
емам; adj недружелюбен, -на
abwendbar adj предотвратим
abwenden <lteu auch schwach/AA> vt (Ge¬
sicht. Blick лице, поглед) извръшам Al
[извърна £2]; (Unglück нещастие) пре¬
дотвратявам Al [предотвратя //]; sich
[4] отвръщам се (von [3] от), обръщам
се AI [обърна се £2] настрана; übertr
отказвам се AI [откажа се Е4] (von [3]
от)
abwerben <16а/АА> vt: jmdn. ^ примамвам
А1 [примамя //], привлйчам А1
[при| влека, -влечеш (-влякох)] някого на
друга работа
abwerfen < 16а/АА) v/ (Bomben бомби) пус¬
кам Al od пущам Al [пусна £2]; (Geweih
рога) сменям А2 [сменй /7]; (Maske ма¬
ска) свалям А2 [сваля //]; (Kleider дре¬
хи) съблйчам AI [съб|лека, -лечеш (-ля-
кох)], хвърлям А2 [хвърля //]; (Joch иго)
отхвърлям; umg (Gewinn) давам Al
[дам, дадеш (дадох)] печалба, рентйрам
се uv, А1 О das Pferd hat den Reiter ab¬
geworfen конят хвърли ездача
abwerten <a/AA> vt девалвйрам uv, v, Al;
d adj неодобрителен, -на; отрица¬
телен, -на
Abwertung / 17 девалвация /
abwesend adj отсъствуващ O — sein отсьс-
твувам му, А1 (von [3] от); übcrtr er war
ganz мйслите му бяха другаде; ^ vor
sich hin blicken гледам mv, Al разсеяно
пред себе си
Abwesenheit / 17fsg отсъствие л. -я; (Zer¬
streutheit) разсеяност / > jmdn. in ^
verurteilen осъждам Al [о«ъдя /7] някого
задочно
abwickeln <а/АА> v/ (von eine Rolle wickeln)
развивам Al [развйя E7[, размотавам
Al [размотая £7)]; übertr (Auftrag, Pro¬
gramm поръчка, програмг) изпълнявам
Al [изпълня 77]; (Schulden задължения)
изплащам А1 [изплатя 77], ликвидйрам
uv, V. AI; sich ^ (Ereignis събитие) про-
тйчам А1 [про|тека, -течеш (-текох)],
развивам се О der Verkehr wickelt sich
glatt ab пътното движение се изв-ьршва
безпрепятствено
Abwicklung / 17 (Verträge, Geschäfte до¬
говори, сделки) изпълнени|е п, -я; (Erei¬
gnis събитие) развой т. ход т, развйтие
п, протичане п
abwiegen <32а/АА> vt претеглям А2 [пре¬
тегля 7/]; übertr преценявам А1 [преценя
п\
abwinken <а/АА) у/ махвам AI [махна £2]
* с ръка в знак на несъгласие О Уегк mit
der Hand [dem Winker] nach links ~ да¬
вам Al [дам, дадеш (дадох)] знак с ръка
[мигач] за завиване вляво
abwirtschaften <а/АА> vi разорявам се AI
[разоря се 77], фалйрам uv, v, Al
abwischen <a/AA> vt избърсвам Al [избър¬
ша E4\
Abwurf m 2 пускане n, хвърляне n; Sp Fu߬
hall хвърляне n на топката от вратаря
abwQrgen <a/AA> vi душа uv, 11, удушавам
Al [удуша //]; übertr унищожавам Al
ABZIEHEN 71
[унищожа 77]; (Kritik критика) задуша¬
вам O umg den Motor ^ задавям A2
[задавя 77] мотора
abzahlen <a/AA> vt изплащам Al [изплатя
77] на части
abzählen <a/AA) vt преброявам Al [преброя
’
Abzahlung / 17 изплащане n O etw. [4] auf
* — kaufen купувам Al [купя 77] нещо на
изплащане
Abzahlungsrate / 16 вноска / (за купена на
изплащане вещ)
abzapfen <a/AA> v/ (Bier бира) точа uv, 11,
наточвам AI [наточа 77] О umg jmdm.
Blut ~ пускам Al od пущам Al [пусна
£2] някому кръв; übertr umg jmdm. Geld
~ вземам A l [взема £ (взех)] парй от
някого
abzäumen <а/АА> vt свалям А2 [сваля 77]
юзда .
abzäunen <а/АА) vt ограждам AI [оградя
77]; отделям А2 [отделя II] с ограда
(gegen [4\ от)
abzehren <а/АА) vt изтощавам А1 [изтощя
77]; sich [4] - чезна му. £2, измъчвам
се А1 [измъча се 11]: <а/jh) vi отслабвам
Al [отслабна £2], слабея му, Е6
Abzeichen п 23 (Merkmal) отличйтелен
знак; (Ehrenzeichen) значка /
abzeichnen <а/АА> vt рисувам му. А1 (от
натура, оригинал), прерисувам; (Proto¬
koll протокол) парафирам му. v. Al; sich
[4] — откроявам се AI [откроя се 77],
очертавам се А1 [очертая сс £7] (gegen
[4], von [3] върху, на)
Abziehbild п 21 ваденка /. картинка / за
преваждане
abziehen <32а, h-g/AA> vt (Bett легло) сме¬
ням А2 (сменя II] спалното бельо; (Tier
животно) дера мг. £3, одирам А! [Одера
ЕЗ]: (Tomaten, Mandeln домати, баде¬
ми) беля му, 7/, обелвам А1 [обеля //],
(grüne Bohnen зелен боб) чйстя му, II,
очиствам AI [очистя 77] от ликата;
(Ring пръстен) вадя му. 77, изваждам А1
[извадя 77] (от пръста си); (Schlüssel
ключ) вадя, изваждам (от ключалката);
(Wein вино) пълня му, 7/, напълням А2
[напълня 11] бутйлки; (Rasiermesser
бръснач) заглаждам А1 [загладя 77];
(Parkett паркет) цикля му. 77. изцйклям
А2 [изцйкля /7]; (Arbeitskräfte, Truppen
работна ръка, войска) изтеглям А2 [из-
72 ABZIELEN
тегля //] (von [J] от); Phot копирам uv,
Al; Typ изваждам отпечатък; Hdl (Sum¬
me сума) удържам Al [удържа 13] (von
[3] от); Math изваждам; <32a, h-g/.m) w
оттеглям се A2 [оттегля се /У]; отйвам
си А1 [отида си El); (Vögel птици) отли¬
там AI [отлетя //]; (Unwetter буря)
отминавам А1 [отмина Е2]
abzielen <а/ЛА> vi целя uv, 11 (auf etw. [4]
нещо), насочен съм va (auf etw. [4] към
нешо)
Abziehstein т I брус т. -ове
abzirkeln <а/АА> vt измервам А1 [измеря
//] (точно): (Worte, Benehmen думи, по¬
ведение) отмервам А1 [отмеря II]
Abzug т 2 (Truppen войски) изтегляне л.
отстъпление nt -я; (Vögel птици) отлй-
тане п; (Sturm буря) отминаване п; Tech
вентилационен канал; (от)душни|к т,
-ци; (Abziehen) приспадане п; Phot кб-
пи|е п, -я (контактно); Тур отпечатъ|к
mt -ци; (Gewehr пушка) спусъ|к т> -ци;
т 2jpl (Steuern) данъци pl% налози pl
abzüglich präp [2]: — der Zinsen след спа¬
дане на лйхвите
Abzugskanal т 2 Tech отводен [отточен]
' канал
Abzweig т 1 umg — Abzweigung
abzweigen <аjsn} vi, sich ^ <a/A£> откло¬
нявам се Al [отклоня се II], разклоня¬
вам се (за улица, река); <а/АА> vt umg
отклонявам (пари, средства)
Abzweigung / 17 разклонени|е п, -я, откло¬
нени^ п, -я
abzwingen <27а/АУ>> vt изтръгвам AI [из¬
тръгна £2] (jmdm. etw. [4\ нещо от ня¬
кого)
ach! interj ах! О ~ ja! да, разбйра се!;
~ was! моля ти [ви] се!; ^ so! о, така
ли!; ^ wo! разбйра се, че не!; was
Sie nicht sagen! какво казвате!
Ach п 24 (pl auch —): mit ~ und Krach c
трйста мъки (umg)
Achat m I Min ахат m
achromatisch adj ахроматйч|ен, -на, ахро-
матически
Achse / 16 ос / О Hdl Lieferung per [auf]
’ ~ доставка / c влак или камион; umg
auf der ^ sein на път съм va
Achsel f 16 рам|о n. - ена od -ене O mit
den ~n zucken вдйгам Al [вдигна £2],
свивам А1 [свйя £7] рамене; jmdn. über
die ^n ansehen гледам uv, Al на някого
отвисоко; etw. [4\ auf die leichte - neh¬
men гледам несериозно на нещо
Achsel|höh!e / 16 Anat подмйшнична ямка;
* ^klappen pl Mit пагони pl; ~zucken n
23jsg повдигане n на раменете
acht пит = 8 (| Zahlen) O Mann осем
души; heute in ^ Tagen след една сед¬
мица; heute vor - Tagen преди една сед¬
мица; um ~ Uhr а осем часа; Punkt
[Schlag] ^ (Uhr) точно в осем часа; es
schlagt - Uhr удари осем (часа)
'Acht / 17 (Zahl) осмица /. осморка / О
umg ich fahre mit der ^ пътувам uv, А1
c осмицата (трамвай № 8)
-Acht / внимание n O etw. [4\ außer aller
~ lassen не обръщам Al [обърна £2]
внимание на нещо; gib acht! внимавай!;
sich [4] in acht nehmen пазя се m\ II (vor
13) от)
3Acht / 14lsg Hist обявяване л извън за¬
коните O jmdn. in - und Bann tun обя¬
вявам Al [обявя 11] някого вън от за¬
коните
achtbar adj уважаван, почитан
achte пит т, /, п = 8. (| Zahlen) О ат
~п März на осми март; am Achten на
осмо число, на осми
Achteck п 20 Math осмоъгьлии|к т. -ци
achteckig adj Math осмоъгьл|сн, -на
Achtel п 23 осмйнка /; -note / 16 Mus
осмина нота; ^ pause / 16 Mus осмина
пауза
achten (hb/vt} (aufpassen) обръщам Al
[обърна £2] внимание (auf [4] на); (schät¬
zen) ценя uv, II; (respektieren) почитам
Al [почета £/], уважавам uv. Al
ächten <AA/v/> Hist обявявам Al [обявя II]
вън от законите
achtens adv осмо, на осмо място
Achter т 4 Sp (Boot, Eiskunstlauf лодка,
фигурно пързаляне) осморка f: -bahn
/ 17 влакч|е п. -та (в увеселителен парк);
deck п 20, pl auch 24 Маг ют т, задна
палуба
achtern adv Маг назад; на кърмата
Achterreihe / 16: in — п по осем в ред
achtfach adj осмократ|ен, -на, осмор|сн,
-на; adv осем пъти
achtgeben < 15а/М>) vi внимавам uv, А1 (auf
[4] за); обръщам А1 [обърна £2] вни¬
мание (auf [4\ на) О auf die Kinder ~
наглеждам uv, Л/ децата
achthaben <Aa//iA> vi geh = achtgeben
achthundert num = 800 (t Zahlen)
achtjährig adj 6семгодиш|ен, -на
achtlos adj невнимателен, -на, небреж|сн,
-па \ er ging - an ihm vorbei той мина
покрай iici o. без да му обърне внимание
Achtlosigkeit / 17 нсвнимагслност /' нс-
брежиос! /
Achtmonatskind п 21 осмаче nt. -ia
achtsam adj впим;иед|еи. -на: (wachsam)
бдйтед|ен. -на: (sorgsam) фижяйв
Achtsamkeit f 17 вниматс шост /. бдй|сд-
iioci /. грижлйвос I /
Achtstundentag/^ I осемчасов работен ден
achtstündig adj осемчасов: ^ tägig adj
бссмдпев1еп. -на
Achtung /17 sg (Aufmerksamkeit) внимание
n: (Respekt) уважение /;. почит /‘(vor [3]
кьм) alle брйво!, моите поздрав¬
ления!
Achtung / 17: die - der Atomwaffen забрана
/ на tiioMHoro оръжие
achtungsvoll adj почти!сд|ен. -на: c почит,
c уважение
achtzehn нит = IS (T Zahlen): ^te пит /;/.
/. n = IS. (T Zahlen)
achtziger num: in den - Jahren des 19. Jahr¬
hunderts през оссмлсссне години ма 19
век
achtzigste пит т. /. п — SO. (| Zahlen)
Acht/.ylindermotor т 9а Tech осемцилин-
дров MOlOp
ächzen <7/А> г/ охкам in. AL пъшкам uv.
’ А/
Acker т 5 нива /; (Feldmaß) ак|ър т. -ри:
-bau т 1 ле полсвъдство /;: ^boden
5 орна земя. обработваема плош:
-distel / 16 Bot паламйда /; ^-furche /
16 бразда /. -krume / 16 орен пласт,
орнйиа /. -land п 22 vg обработваема
площ. орна земя: ^maschine / 16 сел¬
скостопанска машина
ackern </;/>> %*/. W ора uv. Е2, изоравам А!
[изора £2): ühertr umg трепя се uw Е4,
»трепвам сс AI [изфспя се Е4]. блъс¬
кам се мг. AI, сблъсквам сс AI [облъс-
кам сс AI]
Ackcrlschleife / 16. Ackerschleppe / 16 Landw
брана / за изравняване: ^s|mann т 3
(/;/ muh ... s|lculc) орач т. сслян|ин //;.
-и: - walze / 16 вадя|к /;/. -ни за вадйране
и ульпквапс па почвата
Adamsapfel /;; 5 Апш адамова ябълка
Adaptation ml Adaption f 17 Bin! плащания
1 приспособяване //
adäquat ad) алекнат|сн. -на. равностоен,
-йна. подходят
addieren /d hb/ vt Math събирам AI (съ¬
бера £.?1
Addiermaschine / 16 сьбирачна машина
ADRESSE 73
Addition / 17 Math сьбйране //; -s|zeichen
n 23 знак m за събиране
ade! interj сбогом!
Adel 4/sg благородничсско съсловие.
* благородници pl. аристокрация J: geh
блаюродаво n
adeln <hb> vt Hist давам AI [дам. дадеш
(дадох)] блл1 орбдпическа титла (jmdn.
на пякою): geh обла!ородявам AI
[облаюродя //]
Adelsstand /;; 2 sg Hist: jmdn. in den ^ er¬
heben давам AI [дам. дадеш (дадох)] на
някого бяагорбдническа пила
Ader / 16 Anat кръвоносен съд: артерия
/ {auch ühertr); вена /; Genf (рудна) жйла
I; Bot жйла /. нерв /;; (на лист) С eine
dichterische - поетична жилка
Aderlaß /;; 2 Med кръвопускане п •
Äderung / 17 Bot нервация /
Adhäsion / 17 Phvs. Med адхезия /
Adjektiv n 20 Gramm прилагателно име
adjektivisch [..w..] adj: ^ gebraucht упот¬
ребен като прилагателно йме
adjustieren <d /;/>> vf (Meßgeräte измер¬
вателни уреди) сверявам Ai [сверя //].
регулирам uw w AI
Adjutant m S Mil адютант m
Adler;;; 4 ople.i m. -лй: ^ blick /и 1 sg ühertr
орлов hoi лед: ^ hörst m \ орлово гнез¬
до: ^nase / 16 орлов нос
adlig ad/ 6:iai ороднически. аристократи¬
чески: geh o.iaiород|сн. -на (характер)
Adlige m 7* блаюр6лни|к /;/. -пи. арис-
iok*pai т; f 19 б.кн ородница /. арис-
lOKpaiKa /
Administration / 17 администрация /
administrativ adj алмннисграгйв|сн. -на
Admifral m I адмирал m; ^ralität / 16 ад¬
мирал leiicrno n
adoptieren /;/>> vt осиновявам AI [оси¬
новя //]
Adoption / 17 осиновяване n
Adoptiv|oltcrn pl осиновйтсли pl; ^kind n
21 осиновено дете
Adressant m 8 (Briefe писма) подател ///;
(Güter ciоки) изпращач m: -at m 8 по¬
луча ie.i
Adreßbuch /; 22 адресна Kitiiia < er steht
nicht im ^ itnl не е вписан в адресната
кита. няма ю в адресната книга
Adresse / 16 адрес т; (Gruß^) (привст-
CIBCH) адрес
74 ADRESSIEREN
adressieren <d/ЛЛ) 17 адресирам uv. v. Л/
(an [4] до)
Adsorption / 17 C/ie/n адсорбция / ’
A-Dur /1 Л/2/.v ла мажор
Adventskalender m 4 прел коледен детски
календар; -kränz nt 2 предколеден ве¬
нец от борови клонки със свещи
Adverb [...w...] п 3! Gramm наречи|е п, -я
adverbial [..w..] adj Gramm адвербиал|сн,
-на
Advokat m 8 адвокат m (auch ühcrtr)
Aerodynamik [ae..]/ Mfsg аеродинамика /
aerodynamisch [ae..] adj аеродинамйч|ен,
-на
Aero|ljth [ас..] m 8 Min аеролйт nt; — me¬
chanik f \l!sg аеромеханика/* — nautik
/ I l!sg у ereilt асронавтика f; въздухо¬
плаване n
Aero|sol [ac..] n 20 Tech аерозол m; — stat
m I ad 8 аеростат m, -Statik / \l/sg
аеростатика /
Affäre / 16 неприятна случка, история f,
афера / <> sich [4] aus der — ziehen из¬
мъквам се Ai [измъкна се E2J от не¬
приятно положение
Affe т 7 маймуна / (auch ühertr) О umg
einen — n haben пиян съм va
Affekt m I афект m, възбуда/ -handlung
/ 17 Jur действие, извършено в състоя¬
ние на афект
affektiert adj афектиран; (gekünstelt) пре¬
сторен, превзет, изкуствен
Affektiertheit / \ljsg престореност / пре-
взетост /. маниерничене п; надутост /
affen <hb) vt подражавам uv. Al (jmdn. на
някого), имитйрам uv, i\ AI (jmdn. ня¬
кого); (narren) подигравам се Al [по¬
диграя се E7\ (jmdn. на някого)
affenartig adj маймунски, майму-
ноподоб|ен, -на; umg mit —er Ge¬
schwindigkeit с изумителна бързина
Affen!brotbäum т 2 Bot баобаб т; -hitze
/ 16 umg ужасна жега; ^ liebe f 16 без¬
разсъдна [сляпа] любов
Affenschande / 16/Л£/ umg das ist eine -
това е нечувано [скандално]
Affentheater п 23 umg глупости pl, комедия
‘ /
Affinität / 17 Chem афинитет т
Afghan|e т 1 афганистанец т. -ци; f
18 афганистанка /
afghanisch adj афганистански
Afghanistan [..ga:.. od ..sta:n] n 23 Афга¬
нистан m *
Afrika n 23 Африка /
Afrikaner m 4 африкан|ец m, -ци; — in f 18
африканка /
afrikanisch adj африкански
After m 4 Anat анус m
Agave [..w..] / 16 Bot агава /
Agent m 8 агент,m. (Spion) шпион|ин m,
-и; — enjzentrale / 16 шпионска агентура
Agentur /' 17 Hdl (Vertretung) представи-
гелств|о n. -a; -meldung/17 съобшени|е
n, -я на телеграфна агенция
Aggregat n 20 Tech. Geol агрегат m; -Zu¬
stand m 2 Phys агрегатно състояние
Aggression / 17 агресия / (Angriff) иапа-
дени|е n, -я; — s|krieg m 2 агреейвна вой¬
на
aggressiv adj агресйв|сн. -на: (streitsüchtig)
свадлйв
Aggressivität [..w..] / 17 агресйвност /
Aggressor m 9a агресор m
Ägide f geh егйда /. покровителство n
agil adj подвйж|ен. -на, пъргав
Agio [a:3io] n 24 Hdl ажио n
Agitation / 17 агитация f; - ator m 9a аги¬
татор m
agitatwisch adj агитаторски
agitieren <d/Л/>> vi апггйрам i/r, y. AI
Agnostizismus m 11 hg Phil агносгицйз|ъм
(мът) m
Agoniß f 16a Med агония /
Agraffe f 16 клипс nt, -ове. фйбула f; Med
щипка,/
agrarisch adj аграр|ен. -на, селскостопан¬
ски
Agrarpolitik / 17/.v£ аграрна политйка:
-Staat т 9 аграрна страна; -technik /
17 агротехника /. селскостопанска тех¬
ника
Agrikultur / 17 агрикултура / земеделие
п, селско стопанство
Agrobiologie / 16аhg агробиология /
Agronom т 8 агроном т
Ägypten п 23 Егйпсг т <• Arabische Re¬
publik - Арабска република Егйпет
Ägypter т 4 егйптян|ин т, -и: —in / 18
егйптянка /’
ägyptisch adj егйпетски
ah! interj ex!. 00! O - so! а. така значи!
aha! interj axa!: аха. значи така!
Ahle / 16 шйл|о n, -ä
Ahn m 8 ad 9 = Ahne
ahnden <ЛЛ> v/ наказвам AI [накажа £•/];
(rächen) отмъщавам Al [отмъстя II]
(etw. [4] за нещо)
Ahndung / 17 geh (Bestrafung) наказани|е
n, -я
Ahne m 7 прародител nt; f 16 прародителка
f; pl прадеди pt
ähneln </;/>> vi приличам uv, AI (jmdm. на
някого)
ahnen <hb> vt предчувствувам uv, Al, npe-
дугаждам Al (предугадя II]; vi: umg mir
ahnt nichts Gutes нищо добро не очаквам
uv, Al
Ahn|frau / 17 родоначалница f; ^herr m
8 (2.-4. sg auch -n) родоначалник nt, -ци
ähnlich adj подоб|ен, -на (auch Math) O
jmdm. ^ sehen [sein] приличам i/v, Al на
някого; umg das sieht dir ^ не може и
да се очаква друго от тебе
Ähnlichkeit / 17 прилика f; Math подобие
п О er hat viel ^ mit ihm той много му
прилича
Ahnung / 17 предчувствие п, -я; (Vorstel¬
lung) представа /. поняти|е п, -я О umg
keine ^ haben не зная uv, Е5: нямам uv,
АI понятие (von [3] от)
ahnungslos adj нйшо неподозйращ О
völlig ^ sein не подозйрам А1 [подо|зра
Е (-зрях)] нйщо
Ahorn т I Bot явор т
Ähre / 16 клас (-ът) т, -ове (житен) О in
die -n schießen клася uv, II, изкласявам
Al [изклася II]
Ährenlese /16 събйране п на класове (след
жетва)
Aids [dds] спин; ~-Krankc m 7,/ 19 бблен
m, болна/от спин
Ais п Мих ла диез
Akademie / 16а академия / О die ^ der
Wissenschaften академия на науките;
korrespondierendes Mitglied der ^ der
Wissenschaften член-кореспондент m на
академията на науките
Akademiemitglied п 21 академй|к w. -ци
Akademiker т 4 висшйст т;
akademisch adj академйч|ен, «на. акаде-
мйчески О Bildung вйсше образо¬
вание; die ^е Jugend студентската мла¬
деж; ^es Viertel академйчески четвърт
час; ^ gebildet с вйсше образование
Akazie [..io] / 16 Bot акация /
Akklamation/ 17 акламация/. бурно одоб¬
рение
Akklimatisati9n / 17 аклиматизация /
akklimatisieren, sich [4\ <d//;A> аклима¬
тизирам се uv, V, Al; ühertr свйквам Al
[свйкна £2], привйквам
AKTIVIST 75
Akk9rd т 1 Mus акорд т, съзвучи|е п, -я
O im ^ arbeiten работя uv, 11 на акорд
Akk9rdarbeiter т 4 ра6отни|к т, -ци на
акорд
Akk9rdeon od Akk9rdion п 24 Mus акордеон
т
Akkreditiv /7 20* Fm акредитив т
Akkumulation / 17 Wirtsch акумулация f,
натрупване п; ^ator т 9а, kurz Akku т
6 El акумулатор т
akkurat adj акурат|ен. -на; (genau) точ|ен,
-на; (sorgfältig) старателен, -на
Akkusativ т 1 Gramm винйтелен падеж
Akribiff 16а /sg педантйчна точност, ща-
телност /
Akrobat т 8 акробат т; ~ik / 17 акро-
батика /
akrobatisch adj актробатски
Akt m 1 (Handlung) действи|е n, -я, по¬
стъпка /, дел|о п, -а, акт т, -ове; (Ze¬
remonie) тържествен акт, церемония /;
Theat действи|е п, -я; Kunst акт т, -ове;
(Zirkus цирк) номер т, -а
Akte / 16 (Urkunde) документ т, акт т,
-ове; ~п />/ преписка/, досие п, -та, дело
/7, -а О etw. [4] zu den ^n legen слагам
AI [сложа //] нещо към дело; ühertr umg
смятам Al [сметна Е2] въпроса за лик-
видйран
Aktenjbündel п 23 досие п, -та, преписка f;
— mappe / 16 = -tasche; ^ stück п 20
документ т\ -^tasche / 16 чанта / (за
книжа)
Aktie [..io] / 16 Wirtsch акция f;
~ njgesellschaft / 17. Abk AG акционерно
дружество
Aktion / 17 акция / O in - treten влизам
Al [вляза* £7] в действие
Aktionär m 1 Hdl акционер m
Aktionsausschuß m 2 акционен комитет;
^einheit / 17 единодействие n; ^Pro¬
gramm n 20 програма / на действие;
- radius m 1 радиус m на действие
aktjv auch aktiv adj актйв|ен, -на
Aktiv n 20 Gramm деятелен залог; n 24
(Arbeitsgruppe) актйв m (като група);
^a [..wa] ad Aktiven [..w..] pl Hdl актйв
m, налйчност /
aktivieren [..w..] <d///ft> vt активизирам uv,
v, AI -
Aktivist [..w..] /72 8 активист m; (Werktäti¬
ger) ударни|к m, -ци, челни|к m. -ци в
производството; -en|abzeichen п 23
76 AKTIVITÄT
значка / [медал m. почетен знак] на ак¬
тивист (шик та отличие на челниците
в производството в ГДР): -en|be-
wcgung / 17 движение п на активйсгитс
|челшши1е] в производството (в ГДР):
-eninadel / 16 = en|abzeichen; -in / IS
активистка /. ударничка /
Aktivität [. \v..J / 17 активност /'
Aktivjkohle / 16 Chem активен въглен,
-posten ш 4 Пп активно перо (по кнй-
тите): -tagung / 17 съвещани|с п, -я на
актива
Aktstudie [..ю] / 16 Kunst епод т на голо
човешко I яю
Aktualität / 17 актуалност /. навременност
/ * ’
aktuell ad/ акгуал|ен. -на. наврсмен|ен. -на
Akupunktur / 17 Med акунуиктура /. иг-
лот срания /
Akustik / 17 акустика /
akustisch ad/ акустйч|си. -на
akut adj Д/сч/акут|ен. -на. стст|ър. -ра: iihertr
неотлож|ен. -на. спеш|ен. -на
Akzent т 1 ударени|е п, -я er legte einen
besonderen - darauf гой подчерта това
особено: mit ausländischem - sprechen
говстря uw // c чужд акцент (е чуждо
произношение]
Akzentverschiebung / 17 Lin# изместване п
на ударението
akzentuieren <d ///>> rt акцентувам uw Ai;
поставям A2 [поставя //] ударение.
iihertr auch подчертавам Ai [подчертая
£7]
akzeptabel adj приемлив
akzeptieren <d hh) vt приемам AI [приема
Е (приех)] (условие, предложение и др.)
Akzise / 16 Wirtsch акцйз т
Alabaster т 4 алабастър /и
Alarm т 1 тревога /. сигнал т за тревога:
iihertr (Beunruhigung) тревога /. безпо-
кбйствие n \ blinder - лъжлива тре¬
вога: taug - schlagen бия uw Е7 тревога
Alarmanlage / 16 алармено [сигнално],
устройство
alarmbereit adj готов за действие при тре¬
вен а: в бойна готовност
Alarmbereitschaft / 17.v.e готовност / за
действие при тревога: бойна готовност
alarmieren <d hh} vt вдигам Ai [вдигна
E2\ rpcBöia. предупреждавам Ai [пре¬
дупредя //] за опасност, алармирам иг,
w I/. Md (Truppe войска) поставям А2
[поставя //] в бойна готовност: iihertr
(beunruhigen) алармирам, тревожа мг.
II, безпокоя uw II
Alarmsignal п 20 сигнал т за тревога
Alaun т I Chem етйгша /
Albanjer od -ier [.лог] т 4 албан|сц т. -ци,
-erin od hierin [..iar..] / 18 албанка f
Albanien [..bn] n 23, amtl Republik - Алба¬
ния /, Република Албания
albanisch adj албански
Albatros nt (sg-, pl -sc) 7.ooi албатрос m,
буревссгни|к m, -ци
lalbem adj (kindisch) дегйнски; (anfällig)
глуповат
:albern <hb> vt umg държа се мг. 13 детин¬
ски
Albernheit / 17 umg легймшина I. глупост
’ /
Albino т 6 Bio! албинос т
Album n 28 албум т
Albumin n 20 Chem албумин т
Alchim|ie [,.ch..] / 16а sg алхпмия f. -ist
m 8 алхимй|к m, -ци
alchimistisch ad/ алхимйчсски
Alexandriner m 4 Lit александрийски стих
Alge / 16 Bot водорасл|о //. -и
Algebra / 15a sg Math äaieopa /
algebraisch adj алгебрйч|ен. -na
Algerien [Jon] n 23 Алжир m
Algerier [Jor] m 4 алжйр|ец m. -ни: ^in /
18 алжирка /’
algerisch adj алжирски
Alibi n 24 Jur алиби n
Alimente pl+ издръжка / на извънбрачно
дете
Alkali а (gen -s. pl ..lien) Chem алкали m
alkalisch adf Chem осн6в|сн. -на. алкал|еп.
-на
Alkohol m 1 Chem алкохол, m
Alkoholeinfluß m 2 sg: unter- stehen на¬
мирам cc uw AI под влиянието па ал¬
кохола
alkoholfrei adj безалкохолен, -на
Alkoholgehalt m I sg съдържание n на ал¬
кохол
.alkoholhaltig adj съдържащ алкохол
Alkohol|ika pl спиртни напитки pl: ^iker
m 4 алкохолй|к m, -ци
alkoholisch adj алкохол|ен. -на •' -e Ge¬
tränke епйртни напитки pl
Alkoholismus m 11 алкохолизъм (-мът) m
Alkoholfverbot n 20 забрана f на спиртни
r напитки: ^Vergiftung f 17 отравяне n c
алкохол
Alkoven f..w„J m 4 алков m. ниша / (за
легло)
a)l|(e) pron indef всички O — e Menschen
всички хора; für uns за всички нас;
-es Gute! всичко хубаво!; -es In -em
всичко на всйчко. общо взето; trotz
-em въпреки всйчко; vor —em |~en
Dingen] преди всйчко; in -er Frühe съ¬
всем рано; in -er Eile съвсем набързо;
in -er Stille тихомълком; auf -c Fälle
за всеки случай; unter -en Umstanden
на всяка цена: ohne -e Ursache без вся¬
каква причина; -e Tage всеки ден; —е
zwei Stunden на всеки два часа
ЛИ п 24 sg geh вселена /. вссмйр т
allbekannt adj обшоизвест|ен. -на
alle adj: ttntg das Geld ist - парйтс се свър¬
шиха
alledem adv bei - при все това; trotz -
въпреки това
Allee / 16а алея / в
Allegorie / 16а алегория /
allegorisch adj алеюрйч|ен. -на
allein 1. adj сам. самйч|ък. -ка; (einsam)
aiMoiieii. -на; II. adv само: III. conj оба¬
че. но. само че
Alleingang т 2isg Sp индивидуално по¬
стижение С im - самостоятелно
Alleinherrschaft / П sg единовластие п,
самодържавие п; -herrscher т 4 абсо-
лююн монарх т. само|държец т,
-дръжии
alleinig adj едйнствсн
alleinstehend adj сам; (ohne Verwandte) без
роднини: (unverheiratet) неженен, неза-
домен: (Haus къща) усамотен
allemal adv всеки пъг, всякога < ein für
- веднъж завйна! и
allenfalls adv (höchstens) в краен случай:
(möglicherweise) евентуално, може би
allerbest adj; der -е най-лобрйят от всички
allerdings adv найстина. във всеки случай:
(selbstverständlich) разбйра се, естестве¬
но
Allergie f 16а Med алергия /
allergisch adj алсргйч|сн. -на
allerhand I. [а..] adj всякак|ъв. -ва. раз-
лйч|сн. -па V - Zeug всевъзможни не¬
ща />/.* II. U-hunt] adv' umg das ist ja -!
miiä вече е прекадено!; umg das kostet
ja ^ mua c много скъпо
allerhöchst adj най-висок < es ist ^e Zeit
крайно време е
allerlei auch allerlei adj различен, -на, вся¬
какви. -на < - gute Sachen най-раз¬
лични хубави неща (за ядене)
ALLTAG 77
Allerlei п 24jsg: ein buntes — пъстра сме¬
* сица; Коскк Leipziger — зеленчуково
рагу по лайпцигски
Allerseelen п Kirche задушница /
allerseits adv на вейчки страни
älle|samt, auch allesamt adv вейчки заедно;
’ -zeit, auch allzeit adv всякога
allgemein I. adj общ, всеобщ O das — e
Wohl общото благо; —е Wehrpflicht
общозалължйтелна военна повинност;
- es Wahlrecht всеобщо избирателно
право; II. adv навсякъде, навред О im
-en въобще; - bekannt всеизвестен,
-на; — anerkannt общопризнат; — be¬
liebt много популяр|сн. -на; - verbreitet
широко разпространен
Allgemeinbefinden п 23jsg Med общо здра¬
вословно състояние; самочувствие //;
-besitz т 1 общо притежание
allgemeinbildend adj общообразователен,
-на
Allgemeinbildung / 17 общо образование
allgem^ingultig adj обшовазйд|ен. -на
Allgemeinheit / 17jsg (Gesamtheit) общност
/, общественост / общество п: - en pl
(allgemeine Redensarten) обши фрази pl.
Allheilmittel п 23 универсално лечебно
средство
Allianz / 17 алианс т, съюз т
Alligator т 9а Zool алигатор т
Alliierte т 7 f съюзни|к ш. -пи
Alliteration / 17 Li( алитерация /
alljährlich I. adj ежегод|сн, -па; II. adv еже-
10ДНО, всяка юдйна
Allmacht / 14 sg всемогъщес1во п
allmächtig adj весмогьщ
allmählich I. adj постепенен, -на; II. adv
малко но малко, постепенно
Allmende / 16 veralt общйнско зсмлйще за
общо използване
allmonatlich adj сжемессч|сп. -на
Alphastrahlen pl Phys алфа-лъчи pl
all|seitig adj всесфйн|ен. -на; (allgemein)
всеобщ; -seits adv навсякъде
Allstromlempfänger nt 4 (радио)приемни|к
m, -пи е универсално захранване; -ge¬
rät n 20 уред nt c универсално захран¬
ване: -motor nt 9a Tech универсален
елек I родиш агел (за постоянен и про¬
менлив ток)
Alltag ш I дслни|к т. -ни < grauer - сиво
ежедневие
78 ALLTÄGLICH
alltäglich adj ежеднев|ен, -на, делнич|ен,
-на; übertr обикновен, банал|ен, -на
all|tags adv в делник, в делничен ден;
^umfassend adj всеобхватен, -на
Allüren pl маниери plt държане п
Alluvium [..w„] п 2&}sg Geol алувий т
alljwissend adj всезнаещ; ^wöchentlich adj
ежеседмичен, -на
allzu adv прекалено, прекомерно; ^ sehr
прекалено много, премного
Alm / 17 алпийско пасище
Almanach т I алмана|х тш -си
Almosen п 23 милостиня /
•Alp т I (Kobold) зъл дух; (^drücken)
кошмар т
зAlp / 17 = Alm
Alpaka п 24 sg (Neusilber) алпака f
Alpfdruck m 2, ^-drücken n 23 кошмар m
Alpen pI Алпи pl; —rose/ 16 Bot алпийска
роза; -'-Veilchen n 23 Bot циклама f
Alphabet n 20 азбука /
alphabetisch adj азбуч|ен, -на
Alphastrahlen pl Phys алфа-лъчи pl
alpin adj алпййски O Sp ~e Kombination
алпийска комбинация
Alpinljsmus m M/s# алпинйз|ъм (-мът) nt;
-—^Ist m 8 алпинист m: ~ istlk / 17/sg
= ’ -ismus
Alraun m [, Alraune / 16 Bot мандрагора
als conjs 1. (in der Eigenschaft) като, в ка¬
чеството ка; Ich spreche ~ Freund говоря
uv, II като [в качеството си на] приятел;
2. (Zeit време) когато, като, след като;
— der Krieg ausbrach, ... когато войната
избухна.- er seine Rede beendet hatte,
klatschten alle Beifall като [след като]
завърши речта си, всички започнаха да
ръкопляскат; 3. (nach Komparativ след
сравнителна степен) от, отколкото;
mehr rechts — links по-надясно, откол-
кото наляво; er ist alter ~ ich той е по-
голям от мене; er ist anders ^ du той
е по-различен от тебе; 4. (nach Vernei¬
nung след отрицание) освен; kein anderer
— er никой друг освен него; das ist nichts
^ Unsinn това не са нищо друго освен
глупости, това са само глупости; 5. ~
od ob od ~~ wenn conj като че ли; ег
sah so aus, - wäre er krank od...t ob
er krank wäre той изглеждаше така, като
че ли е болен; 6. daß conj за да; ег
ist zu jung, ^ daß er das verstehen könnte
той е твърде млад, за да може да раз¬
бере това
als|byld adv веднага, незабавно; ^dann adv
тогава, след това
also conj и тъй; (folglich) значи, следова¬
телно
alt (älter) adj (bejahrt) стар, възраст|ен,
-на; (gebraucht) стар, употребяван;
(schon lange bestehend) стар, отдав¬
нашен, -на, старйн|ен, -ка; (antik) стар,
древ|ен. -на О ^ werden остарявам А1
[остарея £б]; wie bist du? на колко си
годйни?; ich bin zwölf Jahre ^ на два¬
найсет годйни съм va; er ist zwei Jahre
älter als ich той е c две годйни nö-голям
от мене; auf die alten Tage на стари го¬
дйни; die -*en Griechen древните гърци,
das^e Rom древният Рим; die Alte Welt
Старият свят; das Alte Testament Ста¬
рият завет
Alt m I Mus алт m, -и od -ове
Altan m l Arch балкон m. тераса /
Altar m 2 олтар m
altjbacken adj (Brot хляб) стар, твърд;
ühertr остарял, старомоден, -на
Altbau т 1 стара къща; ^wohnung / 17
жйлищ|е /I, -а в стара къща
alt|bewahrt adj (Mittel средство) изпитан;
~~ bulgarisch adj старобългарски;
^ deutsch adj старонемски
Alte т 1+ стар|ец т. -ци, стар човек: f 19
старица /. стара жена
Alteisen п 23 старо желязо, железни отпа¬
дъци pl
Alter п 23 (Lebenszeit) възраст f; (Ве-
jahrtheit) старост /, преклонна възраст
О im von drei Jahren на тригодишна
възраст; er ist ein Mann mittleren ^s той
е човек на средна възраст; ein hohes —
erreichen достигам AI [достйгна Е2] до
дълбока старост
altern <ЛА> vi старея uv, Еб, остарявам AI
[остарея Е6\\ vt състарявам
Altern /I 23 стареене п. застаряване п
Alternative [..wo] / 16 алтернатива /
alters adv: von ~ her открай време-
altersschwach adj (Person човек) немощ|ен,
-на, грохнал, изнемощял (от старост);
(Gegenstand предмет) стар О ein ^ег
Tisch остаряла от времето маса
Alters|$chwäche f 16 немощ / грохналост
/ (от старост)
Altersstufe / 16: passend für jede ^ подхо¬
дящ за всяка възраст
Altersunterschied т I разлика / във въз¬
растта
AMPHITHEATER 79
Altertum n 22 sg древност /
altertümlich adj crapitiilcii. -na
Altertumsforscher m 4 apxeo.Toji nt. -зи. спе¬
циалист nt но историята на древния
свят; -Wissenschaft / 17 археология f\
наука / за древния свят
altgewohnt adj обича|ен. -йна
Althändler т 4 вехтошар т
alt [hergebracht adj стар. обичаен, -йиа;
-hochdeutsch adj Ling старовисоконсм-
скп
Altistin / 18 Mus алтйака /
altklug adj (Kind дете) преждевременно
разви 1 ч mit - em Blick c всезнаещ по¬
мел
ältlich adj вьзстар. вьзс1арич|ък. -ка
altmodisch adj ciupoMiuleii. -на
Altlpapier n 20 отпадъчна xapiiia за bio-
рйчпи суровини: -philologem 7 клаей|к
т. -ци. снсииалйс1 т ио класическите
езици
Altrujsmus nt II sg а.мр>йз|ъм (-мът) т,
човеко, побие п
altruistisch adj ал1р\ис1Йч1ен. -на
Alt stadt / Uciapara наел на |рада: -Stoff¬
sammlung / 17 събиране /; на вюрйчни
суровини: -Warenhändler nt 4 вехтошар
т: ашиквар nt
Altweibersommer nt 4 sg есенни паяжини pl;
(Zeit) кьсио [сиромашко (//m.g)] ляю
Aluminium п 23 sg Client алуминий т
Aheole / 16 Anat алвеола /
am ( = an dem) präp па. в: I. (Ort място):
- Rhein на Рейн: - Meer на море:
nlnrtr - Leben bleiben оаавам AI [oc-
laiia E2\ жив: 2. {Zeit npe.\te)i - Tage
през лепя: - Tage der Befreiung в деня
на освобождение io: - Morgen сутрин-
ia; - Mittag на обед: - Sonntag в не¬
деля: am 8. Маг/ на 8 мари - Anfang
в начало io: ^ Ende в кран: 3. vor sup:
sie sang - schönsten im um най-хубаво
Amalgam n 20 * Chan пма.нама /
Amateur [ ло г] nt I аматбр nt: Eliot фо-
iолюбй|сл tu: Sp ciiopnici nt- аматбр:
-film nt I любй 1СЛСКИ филм; -spiel n
20 Sp среша / между aviaiböpn
Amazone / 16 амазонка У
Ambition / 17 амбиция /
Amboß in I наковалия /
Ambrosia / амброзия /
ambulant ad) (wandernd) амбулантен, -на;
Mal амбулаloplen. -na -er Handel
амбуланша 1ьрмвйя: -e Behandlung
амбула I орно лечение
Ambuljanz / 17 амбулатория /: амбула!ор¬
но O l деление (в болница): -atorium п
28 = Ambulanz .
Ameise / 16 мравка /
Ameisen|bär nt 8 ZooI мравояд m; -häufen
nt 4 мравуня|к nt, -ни; -säure/ 16 C/tent
мравчена киселина
Amen n 23 Red амин nt (auch iihertr) O
-! амин!
Amerika n 23 Америка /
Amerikaner m 4 амсрикан|сц nt, -ци; -in
/ 18 американка /
amerikanisch adj американски
Amethyst nt 1 Min аметист nt
Amjnosäure f 16 Client аминокиселина /
Amme / 16 дойка /
Ammoniak, auch Ammoniak n 20/sg Client
амоняк nt
Ammonium n 20isg Client амоний nt
Amnesie / 16a Med амнезия /. загубване
n на памет та
Amnestie f 16a амнйсшя /
amnestieren <d /;/>> vt амнистирам uv, v,
Al
Amöbe / 16 Zoo! амеба /
Amokjlaufen n 23/s# побесняване n. буй-
С1вувапе n. амок m: -läufer m 4 без¬
умец. който е обвзег от амок
a-Moll п Mus ла минор
amoralisch adj аморал|ен. -на. безнрав¬
ствен •
amorph ad/ амбрф|ск. -на
Amortisation / 17 амортизация /. (Tilgung)
hoi ан1ени|е п. -я
amortisieren <d hh} vt амортизирам uv,
v. AI: (Schuld дьл!) пшасявам AI [ио-
iася //]. изплащам AI [изплатя //] на
част
Ampel / I6 висяща лампа: I егк светофар
т, -и
Ampere [..pe:r] п [gen auch -s) El ампер m;
- meter // 23 El амнермез ьр nt: - stunde
/ 16. Ahk Ah El амнерчие nt
Ampfer nt 4 Ihn киселец nt
Ämphjb|ic (..ia] / 16 od Amphibium n 28 ZooI
leMiioBÖanlo n, -и; -ienfahrzeug [Jon..]
// 20 авюмобйл nt - амфибия: шнк nt
- амфибия: -ienflugzeug [..ion..] n 20 са¬
молет ni - амфибия
amphibisch ad/ ZooI земновбд|ен. -на
Mil - e Operation десанта операция:
операция / c участет na сухопьши и
морски сили
Amphitheater п 23 пмфитсат|ър п. -ри
80 AMPLITUDE
Amplitude / 16 амплитуда /
Ampulle / 16 ампула /
Amputation f 17 Med ампутация /
amputieren <d/ЛЛ) vt ампутирам uv, i\ Al
Amsel / 16 Zool кос m. -ове
Amt n 22 (Dienststellung) служба / длъж¬
ност f; (Behörde) учрсждени|е n, -я,
служба f, ubertr задача /. служебен дълг
O von wegen служебно; ein -- antre¬
ten встъпвам AI [встъпя //] в длъжност;
das Auswärtige Министерство n на
външните работи
amtieren (d/ЛЛ> vi служа uv, II, изпъл¬
нявам AI (изпълня //] служебните си
задължения
amtlich adj (offiziell) офицйал|ен, -на;
(dienstlich) служеб|ен, -на
Amtsantritt m 1 постъпване п на служба;
^gehetmnis п 27 служебна тайна; ~ge-
richt /I 20 районен съд (най-ниска съ¬
дебна инстанция в немския съд); ~ge-
walt/17 административна власт; ^mi߬
brauch т 2 злоупотреба /със служебно
положение; -person/17 служебно лице;
Schimmel т 4 бюрократизъм (-мът)
т, канцеларщина f
Amulett /? 20 амулет т, талисман т
amüsant adj забав|ен, -на, духовит
amfis^ren <d/АА> vl забавлявам uv, AI,
развеселявам Al [развеселя //]; sich [4]
- забавлявам се
an I. präp [J], [4\ 1. (Ort място) на, до;
- dem od am Tisch dem od am Fenster]
sitzen седя uv, 12 на масата [до прозо¬
реца]; sich [4\ ^ den Tisch [^ das Fenster]
setzen сядам Al [седна E2) на масата
[до прозореца]; ein Professor ~ der Uni¬
versität Sofia професор в Софийския
университет; Schulter - Schulter рамо
до рамо: 2. (Zeit време) през, на; ~
diesem Tag през този ден; ^ seinem Ge¬
burtstag на неговия рожден ден; 3, (vor
Zahlen пред числа) около, към, прибли-
зйтелно; ^ die zehn Lewa около десет
лева; — die zwanzig Mann около два¬
десет души; 1L adv: von jetzt отсега
нататък; von Anfang ~ от началото
Anachronismus [..k..] т II анахронйз|ъм
(мът) т
Anagramm п 20* анаграма /
analog adj аналогйч|ен. -на
Analogi? f 16а аналогия /
Analphajbet, auch Analphabet т 8 негра¬
мотен човек; ^betentum п 22/sg негра¬
мотност /
Analyse / 16 анализ т (auch Chem)
analysieren <d/AA> vt анализирам uv, v, Al
Analytiker m 4 аналитй|к m, -ци
analytisch adj аналитйч|ен, -на
Anämi? / 16a Med анемия /
anämisch adj апемйч|ен, -на, малокръв|ен,
-на
Anamnese / 16 Med анамнеза / O eine ge¬
naue [vollständige ] - aufnehmen снемам
Al [снема Е (снех)] точна [пълна] анам¬
неза
Ananas f \ 3 (pl auch -) ананас m
Anarchie / 16a анархия /
anarchisch adj анархйч|ен. -на
Anarchismus m 11 анархйз|ъм (-мът) m:
— Ist m 8 анархист m; — istin f 18 анар-
хйстка f
anarchistisch adj анархистйч|ен, -на
Anästhesie / 16a Med анестезия J
anästhesieren <d/АА) vt анестезйрам m\ v,
Al, обезболявам Al [обезболя //]
Anaftom m 8 Med анатом m: ^toipje / 16a
(Wissenschaft) анатомия /; (Gebäude)
институт m за анагомйчески изследва¬
ния
anatomisch adj анатомйчески
anbahnen <ajhh} vt (Verhandlungen прего¬
вори) подготвям A2 [подготвя II]: sich
~ (Freundschaft дружба) пораждам се
AI [породя cc II], започвам AI [започна
E2\
Anbau m \/xg Latuhv отглеждане n (на сел¬
скостопански култури); m 1 (/>/-lcn) Arch
пристройка f; m \/sg пристрояване n
(an [4] към); (angebautcr Gebäudeteil)
пристройка /', крил|о n. -а (на сграда)
anbauen <a;hh) vt Landw отглеждам AI
[отгледам AI] (селскостопански култу¬
ри); Arch пристроявам Al [пристроя //]
(an [4] към)
Anbaufläche / 16 Landxv обработваема
площ; ^möbel pl секционни мебели pl
anbehalten <Зс/ЛА> vt umg (Kleidungsstück
дреха) не събличам Al [съблека EI]:
(Handschuhe ръкавици) не свалям А2
[сваля //]
anb?i, auch anbei adv приложено
anbeiBen <2la/AA> vt (Apfel ябълка) захап¬
вам AI [захапя E4]: vi (Fisch риба) кълва
uv, E2; ühertr umg хващам се Al [хвана
cc E2\ на въдицата (umg)
anbelangen <c/ЛА) vt: was mich anbelangt що
се отнася до мене
anbellen <a//?6> vt залайвам Al [залая E5]>
(jmdn по някого)
anberaumen <afhby vt (Sitzung заседание)
насрочвам Al [насроча II) O er kam zur
anberaumten Stunde той дойде в опре¬
деления [уречения] час
anbeten <a//;ft> vt: die Götter - моля се uv,
II на боговете; (Geliebte любима) обо¬
жавам мг. AI. боготворя мг. II
Anbeter т 4 umg поклонни|к /и, -ци, обо¬
жател т
Anbetracht: in - ihres Alters като се има
предвид възрастта й, с оглед на въз¬
растта й .
Anbetung / 17 обожаваме п. боготворенс
п
anbieten <32а /?/>> vt предлагам AI [пред¬
ложа II] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
sich \4] - предлагам услугите си (за
нещо) ч eine Möglichkeit bietet sich an
съществува възможност
anbinden <27a hh} vt завързвам AI[ завър¬
жа E4) (an [.?] за); vi umg (Streit suchen)
заяждам се AI [за|ям се. -ядеш се (-ядох
се)] (mit [3] с)
anblasen <3а hh} vt духам AI [духна Е2]
(etw. [•/] срешу нещо): (Feuer огън) раз¬
духвам AI [раздухам Al): (Hochofen
висока пеш) запалвам AI [запаля //],
пускам AI ocl пущам А! [пусна Е2] в
действие: ühertr umg наругавам AI [на¬
ругая £7]. нарязвам AI [нарежа Е4]
Anblick т I гледка f; зрелиш|е п, -а О
ein herrlicher - прекрасна гледка: ein
schauerlicher - ужасно зрелище; beim
ersten — от пръв пог лед: beim — einer
Sache [2] при вида на нещо
anblicken <а/ЛА> vt поглеждам AI [поглед¬
на Е2]
anbohren <а/ЛЛ> vt пробивам AI [пробия
£7] дупка (etw. [4\ в нещо): ühertr umg
разпйгвам AI [разпитам AI] внимател¬
но (bei jmdm. някого)
anbraten <За/ЛЛ> vt запьржвам AI [заиьр-
' жа II]
anbrechen < 16а/hh) vt (Zweig клон) пре¬
чупвам А / [пречупя II]. ирекършвам AI
[прекърша //]; (eine Schachtel Zigaretten,
Brot кутия цигари, хляб) начевам AI
[начена £2], започвам AI [започна £2];
/I6a sn> vi geh (beginnen) започвам;
(Tag ден) зазорявам се AI [зазоря се //];
(Nacht нощ) свечсрявам се AI [свечеря
се II]
anhrennen < IОа hh) vt (Zigarette, Kerze ци¬
гара. свещ) запалвам А! [запаля //];
ANDERSARTIG 81
< 1 Оа/,ш> у/ запалвам се, подпалвам се;
(Speise ядене) загарям А2 [загоря II]
О es riecht angebrannt мирише на из¬
горяло
anbringen <24а/ЛЛ> vt (befestigen) поставям
А2 [поставя //], прикрепвам А1 [при¬
крепя //]; Tech инсталирам uv, v, Al,
монтйрам uv, V. Al; (Gesuch, Bitte за¬
явление, молба) подавам Al [по|дам,
-дадеш (-дадох)]; umg (herbeibringen)
донасям А2 (донеса £/]; umg (Ware сто¬
ка) продавам, пласирам uv, v, Al <0
ein Wort für jmdn. — казвам Al [кажа
E4] хубави неща за някого; die Bemer¬
kung ist angebracht забележката е умест¬
на
Anbruch т 2/sg: bei ^ des Tages c настъп¬
ване на деня, на разсъмване; bei ^ der
Nacht при настъпване на нощта; der
— einer neuen Zeit настъпването на нова
ера
Andacht / 17 благоговение п; Rel (Gebet)
молйтва I; богослужение п, -я
andächtig adj благоговеен, -йна
andauern <а/hh} vi продължавам AI [про¬
дължа //], трая uv, Е5: — d adj umg про¬
дължителен, -на; постоян|ен, -на
Andenken п 23 (Gedenken) спомен т; (Erin¬
nerungsstück) подаръ|к т. -ци, сувенйр
т О zum ^ за спомен (an [4] на); jmdn.
in gutem - behalten запазвам АI [запазя
//] добър спомен за някого
ander pron imtef друг ö kein ^ег als ...
нйкой друг освен...; etwas ^es нещо
друго; etwas völlig - es нещо съвсем раз-
лйчпо; am -en Morgen на другата [след¬
ващата] сутрин; einen Tag nach dem
^en ден след ден; ühertr in ^en Umstän¬
den sein бременна съм va
ander(e)n|falls adv иначе, в противен слу¬
чаи; -orts adv на друго място
andererseits adv от друга страна
andermal adv: ein - друг път
ändern <//Л> vt променям А2 [променя /У],
изменям; (Kleidungsstück дреха) препра¬
вям А2 [преправя //]; sich [4] - про¬
меням сс. изменям се, меня се uv, II
anders adv другояче, йначе О das Klima ist
hier ^ климатът тук е по-друг; er ist
ganz - geworden той е станал съвсем
Друг; niemand ^ нйкой друг: wer - als?
кой дру| освен?; wo къде другаде?
andersartig adj друг, разлйч|ен, -на, от
f* Мсмско-въл!арски речник
82 ANDERTHALB
друг вид; О geartet adj друг, от друг ха¬
рактер; -wo adv другаде; —woher adv
отдр)таде; wohin нанякъде другаде
anderthalb пит един и половина О vor
^ - Stunden преди един час и половина
Änderung / 17 промяна* /. изменени|е п,
-я; (Umarbeitung) преработка /
ander)wärts adv другаде; — weitig adv по
друг начин; — wettige Verpflichtungen
други задължения pl
andeuten <а/ЛЛ> vt намеквам AI [намекна
£2]. загатвам AI [загатна Е2] (jmdm.
etw. [4] някому нещо od някому за не¬
що); (kurz erwähnen) споменавам AI
[спомена £2]; Theat. Mus маркирам
uv. v, AI (роля, музикално изпълнение)
О eine Verbeugung nur - покланям се
А2 [поклоня се II] едва забележимо
Andeutung / 17 наме|к /и. -ии, загатван|е
-ия
Andrang /и 2/sg (Menschen хора) навалица
f; (Gedränge) блъсканица f
andrehen <а/ЛЛ> vr umg (das elektrische
Licht електричество) запалвам AI [за¬
паля //]; umg (Wasser, Radio вода, ра¬
дио) пускам AI od пущам AI [пусна E2]
androhen <a/ЛА> vt заплашвам AI [заплаша
II] (jmdm. etw. [4] някого c нещо)
Androhung / 17 заплаха f O unter - der
Todesstrafe под страх ог смъртно на¬
казание
aneignen, sich [3] <а/ЛЛ> присвоявам си AI
' [присвоя си II] (etw. [4] нещо); (wider¬
rechtlich) заграбвам AI [заграбя //];
(Gewohnheit навик) добивам AI [добия
£7]; (Sprache) изучавам AI [изуча II]
чужд език
aneinander adv един до (о, на. за, към. но-
край] друг О sie denken — те мислят
един за друг; sie hängen - те са при¬
вързани един към друг
aneinandergeraten <3с/л*н> vi umg (ш Streit
kommen) спречквам се AI [спречкам се
А!]\ (sich zu prügeln beginnen) сбйвам
се Al [сбия се £7]
Anekdote / 16 анекдот т
anekd9tenhaft adj анекдотйч|ен. -на
anekeln <а/ЛЛ> vt отвращавам AI [отвратя
’ //]. вдъхвам АI [вдъхна £2] отвращение
<> das ekelt mich an тбва ми е противно
Апепюпе / 16 Bot анемония/
anempfehlen <20с7/Л> vt препоръчвам AI
[препоръчам AI] (jmdm. etw. [4] някому
нещо)
Anerbieten п 23 geh предложение п. -я
anerkannt adj признат, общопризнат, из¬
вее г|ен. -на
anerkennen < I Ос, auch 10Ь/ЛЛ> vt призна¬
вам AI [призная £7]; (achten) уважавам
uv, AI. (schätzen) ценя uv. II: — d adj
одобрителен, -на
anerkennenswert adj досю|ен. -ftна за по¬
хвала. похвал|сн. -на
Anerkennung f 17 признаване //: (Lob) по¬
хвала /. признани|е п. -я; (Billigung)
одобрение п * in ^ seiner Verdienste
признавайки неговите зае.iyi и
anfachen <a.A/>) vt geh разпалвам AI [раз¬
паля //] (огън); iiherfr aiuh раздухвам
АI [раздухам AI]
anfahren <4а/лн> г/ (Fahrzeug превозно
средство) (losfahren) потеглям А2 [по¬
тегля //]; (heranfahren) пристигам AI
[пристигна £2]; <4а7jA) vt (Material ма¬
териал) докарвам AI [докарам AI] (с
кола); (Fußgänger пешеходец) блъсвам
А /[блъсна £2] (е превозно средство),
(mit Worten) нахбквам Al [нахокам Al],
навиквам AI [навикам AI] О umg an¬
gefahren kommen пристйгам c кола
Anfahrt / 17 (das Heranfahren) пристигане
n: (Zufahrtsweg) път m. алея f (за коли
към сграда, място)
Anfall т 2 Med пристъп т. атака /, криза
/; т 2 sg (Ertrag) добив т
anfallen <3а ЛЛ> vt (angreifen) нападам AI
[нападна £2]; нахвьрлям се 42 [нахвър¬
ля се //] (jmdn. върху някою). geh (Ge¬
fühl чувство) обземам AI [обзе|ма F.
(-Х)]. обвземам, овладявам AI [овладея
£6]. обхващам AI [обхвана £2]; <3а sn>
\7 по 1>чава сс AI [получи се /71 3. Pers.t
добйьа се AI [добие се £7] 3 /Y/л (като
страничен продукт)
anfällig adj (kränklich) болнав; (zu Krank¬
heiten neigend) предразположен към за¬
боляване
Anfang т 2 начало т ; am [im, zu] - в
’ началото; von an ог началото; von
- bis Ende od vom - bis zum Ende от
начало до храй; gleich zu ^ в самото
начало; ^ Januar в началото на януари;
^ des Monats в началото на месеца, den
machen започвам А! [започна £2] (mit
[3] с); die Anfänge der Arbeiterbewegung
зараждането на работническото дви¬
жение
anfangen <2a/A6> vt, vi започвам Al [за¬
почна £2]; O umg was soll ich какво
да правя?; umg er weiß mit seiner Zeit
[mit seinem Leben] nichts anzufangen той
не знае какво да прави с времето си
[какво йска от живота]
Anfänger т 4 начинаещ т; (Neuling) нова|к
т, -ци; ^in/ 18 начинаеща /; ^kurs т
1 курс т. -ове за начинаещи
anfänglich I. adj начал|ен, -на; IL adv отна¬
чало, първоначално
anfangs adv отначало, в началото
Anfangs]buchstabe т 7а начална буква;
- geschwindigkeit / 17 начална скорост;
- gründe pl основи pl (на наука); ^ punkt
т 1 отправна [изходна] точка; ~Stadium
т 28 начален стадий
anfassen <а hb} vt пипам AI [пипна £2],
докосвам А1 [докосна £2]; (bei der Hand
nehmen) улавям A2 [уловя УУ], хващам
Л! [хвана £2] (за ръка) ч> übertr jmdn.
grob - отнасям се А2 [отнеса се £/]
грубо с някого; geh Schrecken [Mitleid]
faßt mich an ужас m [чувство n на съ¬
страдание] ме обхваща; vi: alle müssen
mit - вейчки трябва да помагат
anfechtbar adj оспорйм. уязвйм
Anfechtbarkeit f 17 уязвимост /
anfechten < 17a7i/>> vt атакувам uv, v, Al.
нападам Al [нападна £2]; (Recht право)
оспорвам Al [оспоря /У]; Jur обжалвам
uv, v. Al: geh (beunruhigen) смущавам
Al [смутя 11]. безпокоя uv, 11, обезпо¬
коявам Al [обезпокоя УУ], тревожа uv,
IL разтревожвам Al [разтревожа УУ]
Anfechtung f 17 възражени|е n. -я, протест
т (gegen [4] срещу); Jur обжалван|е п,
-ия. geh (Versuchung) изкушени|е п. -я
anfeinden <а/АА> vt нападам А1 [нападна
£2] (jmdn. някого); отнасям се А2 [отне¬
са се El] враждебно (jmdn. към някого)
Anfeindung / 17 враждебно отношение, на¬
падки р!
anfertigen <a/V//?> vt правя uv, 11, направям
А2 [направя УУ], изготвям А2 [изготвя
УУ], изработвам А1 [изработя //], про¬
извеждам А1 [произведа £/]; (Kleider
дрехи) шия uv, Е7, ушивам AI [ушия £7]
Anfertigung / 17 приготвяне п, изработка
*/
anfeuchten <а//?6> vt навлажнявам А1 [на¬
влажня УУ]
anfeuern <а/hh} vt запалвам Al [запаля УУ];
übertr (ermutigen) насърчавам Al [на¬
сърча УУ], поощрявам А1 [поощря УУ];
ANFÜGEN 83
(begeistern) въодушевявам Al [въоду¬
шевя УУ]
anflehen <а/hb} vt умолявам yv, Al, моля
uv, II коленопреклонно (jmdn. um [4]
някого за)
anfliegen <32a/hb) vt Flugw (Flughafen) кац-
вам Al [кацна £2] (в летище); (Richtung
посока) приближавам се А1 [приближа
се УУ] до; държа uv, 13 посока към;
<32а/sn) vi: angeflogen kommen приле-
тявам Al [прилетя 12]; übertr ihm fliegt
alles an той усвоява вейчко без всякакви
уейлия; ihm fliegt jede Krankheit an всяка
болест веднага го хваща
Anflug т 2 Flugw (Heranfliegen) прибли¬
жаване п; (Vogel птица) прилйтане п,
долйтане п: übertr (Andeutung) нотка /
оттенъ|к т, -ци; следй pl (von [3] от)
О das Flugzeug ist im ~ самолетът на-
влйза в района на летйщето; dicht die
Dämmerung ist im ^ настава здрач,
мръква се; in einem - von Großmut в
йзблик на великодушие; ein ~ von Röte
лека руменина
anfordern <аjhb'y vt (verlangen) изйсквам Al
[изйскам А1]У пойсквам; (bestellen) да¬
вам Al [дам, дадеш (дадох)] поръчка
(etw. [4] за нещо), поръчвам AI [поръ¬
чам А1]
Anforderung/ 17 (Bestellung) йскан|е п, -ия,
поръчка /; ^en pl (Ansprüche) изисква¬
ния pl О hohe ^en stellen предявявам
А1 [предявя УУ] големи изйсквания (an
jmdn. od etw. [4] към някого od нещо);
allen ^en genügen отговарям А2 [отго¬
воря УУ] на вейчки условия [изйсквания]
Anfrage / 16 запйтван|с п. -ия (an [4] до);
Pari интерполация /
anfragen <a/hb) vi запитвам Al [запйтам
Al] (bei jmdm. wegen [2] някого за); (er¬
suchen) моля мг. УУ. помолвам Al [по¬
моля УУ] (um [4] за); Pari интерпелйрам
uv, г, А1
anfressen <l5a/7ift> v/ наяждам Al [на|ям,
-ядеш (-ядох)]; (Maus, Hase мишка,
заек) нагрйзвам А1 [нагриза £2]; Chem
разяждам
anfreunden, sich [4] <a//i6> сприятелявам се
' Al [сприятеля се УУ] (mit [3] с)
anfrieren <32а/$и> vi замръзвам Al [за¬
мръзна £2]
anfügen <a/hb> vt (beilegen) прилагам Al
84 ANFÜHLEN
[приложа //]: (hinzufügen) прибавям A2
[прибавя //]
anfühlen <а/ЛА) vt пипам АI [пипна Е2)
О sich hart [weich] - твърд [мек] съм
vü на пипане
anfiihren <а/АА> vt предвождам uw AI; (lei¬
ten) водя uv. fl, ръководя; (Beispiele,
Beweise примери, доказателства) при¬
веждам AI [приведа £/]; (zitieren) ци¬
тирам uv. V, AI; (nasführen) подвеждам
AI [подведа EI]
Anführer m 4 водач m, предводител m;
(Rädelsführer) главатар m (на банда):
^•ung / 17/.*# водачество n, предводи¬
тел ство n; Mil командуване n; (Zitie¬
rung) цитйране n; - ungs[striche pl ка¬
вички pl
anfullen <a/ЛЛ) vt напълвам Al [напълня
//] O das Zimmer ist mit Möbeln angefullt
стаята е пълна c мебели
Angabe /16 (Mitteilung) съобщени|е n,
-я, сведени|е n. -я (über [4\ за); (Behaup¬
tung) твърдени|е n, -я; (Anweisung) ука¬
зани^ n, -я; Sp Tennis сервис m; umg f
16/sg (Prahlerei) перчене n; pl данни
р/, сведения pl
angaffen <a/ЛЛ) vt: umg jmdn. ad etw. [4] mit
offenem Munde — зяпам uv, AI някого
öd нещо c отворена уста
angeben <15a/AA> (Name, Adresse име, ад¬
рес) посочвам Al [посоча //], съобща¬
вам AI [съобщя Il\\ (Gründe мотиви)
излагам AI [изложа //]; (Preis цена)
определям А2 [определя //]; (Wert стой¬
ност) декларирам uv. \\ AI, обявявам
AI [обявя //]; (denunzieren) правя uv, 11,
направям А2 (направя //] донос (jmdn.
bei [3] против някого пред), доноснича
uw II (jmdn. bei [J] за някого пред); umg
(prahlen) важнича uv, //; Karl раздавам
Al [раз|дам. -дадеш (-дадох)] карти; Sp
Tennis бия, uw Е7 сервис, изпълнявам
А! [изпълня //] начален удар
Angeber т 4 (Denunziant) доносчи{к т,
’ -ци, предател т; umg (Prahler) самох¬
валко т, -buh
Angeberei/ 17 доносничество п
angeblich L adv уж, както казват О er ist
- verreist той уж е заминал, както каз¬
ват, той е заминал; IL adj мним, така
наречен
angeboren adj вроден
Angebot п 20 предложение п, -я; Hdl офер¬
та f: (Waren стоки) предлагане п О ^
und Nachfrage предлагане п и търсене
п
angebracht adj умест|ен, -на
angedeihen <23а/ЛА> w: jmdm. eine gute Aus¬
bildung [Erziehung] ^ lassen давам Al
[дам, дадеш (дадох)] на някого добро
образование [възпитание]
angegilbt adj леко пожълтял
angegossen adj das Kleid sitzt [paQt] wie
^ дрехата седи като излята
angegraut adj (Haar коса) леко посивял
angegriffen adj отпаднал, изтощен О er
sieht ^ aus той има измъчен вид
angeheitert adj пийнал
angehen <13а/ЛА> vt (bitten) моля uv, II,
помолвам Al [помоля //) (jmdn. um [4]
някого за); (betreffen) засяга Al [засегне
Е2\ 3. Реп\ отнася сс А2 [отнесе се El]
J. Pers (jmdn, до някого); < 1 За/sn} W
(ankämpfen) боря се uv. 11 (gegen [4\ с);
umg Theat, Schule започвам Al [започна
Е2]: umg (Feuer огън) разпалвам се Al
[разпаля сс //]; (Lampe лампа) светвам
AI [светна £2] О was geht dich das an?
какво те засяга това?; das geht dich nichts
an това не е гвбя работа; was mich an¬
geht ... що се отнася до мене...; das geht
nicht an така не може; das geht schlecht
an така едва ли би могло
angehend adj: ein ~ er Gelehrter млад учен;
umg er ist ein '-er Dreißiger той нсотдавг
на навърши трйдесет години
angehörig adj принадлежащ С das ist ihm
nicht — това не му принадлежй
angehör|en <с/АА> п принадлежа т\ 13
(jmdm. някому) О einer Delegation —
влизам Al [вляза* El] в състава на де¬
легация
Angehörig|e т 7+, / 19 роднина т, / -^еп
pl: meine ~еп домашните [блйзкитс] ми;
die ~en der Volkspolizei служещите при
Народната милиция: die ^en eines
Vereins членовете на едно дружество
Angehörigkeit f \ljsg принадлежност /
Angeklagte т 7+ обвиняем т, подсъдим
т: f 19 обвиняема / подсъдима /
1 Angel/ 16 въдица/
:Ängel / 16 (Tür) панта / О die Tür kreischt
in den ^ n вратата скърца; übertr die Welt
aus den heben променям A2 [променя
//] света из основи
angelegen adj: geh sich [3] etw. [4\ ~ sein
lassen грйжа се uv, II, погрйжвам се AI
[погрижа се II] за нещо, вземам AI
[взема £ (взех)] нещо прйсърце
Angelegenheit / 17 работа f O wirt¬
schaftliche ^en икономйчески въпроси
/>/. das Ministerium für Auswärtige ~en
Министерство n на външните работи;
das ist meine eigene ^ това си е лйчно
моя работа
angeln </?/)> vt ловя uv, II, улавям А2 [уло¬
вя //] (риба с въдица); vi ловя рйба (с
въдица)
Angel|n п 23/xg въдичарство п; ^rute / 16
въдичарски прът
Angelsachse т 1 англосаксонец т, -ци
Angelschnur/ 17 връв /. pl върви, влакн|о
п. -а (на въдица); ^sport т \/sg рибо-
ловство п (с въдица), въдичарство п
angemessen adj (passend) подходящ; (ent¬
sprechend) съответ|ен, -на О das ist den
Umständen ^ това съответствува на
обстоятелствата
angenehm adj прият|ен. -на: О sehr мно¬
го ми е прйятно!
angenommen I. adj (Kind) осиновен О
unter ^em Namen reisen пътувам uv, AI
пол фалшйво йме; II. part perf von an¬
nehmen; -, daß... ако предположим,
че...; ich komme, —, daß... ще дойда, ако
... [при положение, че...]
angeschlagen adj (Geschirr съдове) нащър¬
бен; Sp изтощен, уморен; (\auch anschla¬
gen)
angesehen adj вйл|ен. -на. високо уважаван,
извсст|сн, -на: Hdl солйд|ен, -на, почтен;
Angesicht п 20 od 21 jsg лиц|е п, -а; лик
(-ът) т, -ове (dicht) О von ^ zu ^ лице
с лице: der Gefahr ins - sehen гледам
uv, AI опасността право в очйте; umg
etw. [4] im Schweiße seines ^s tun върша
мг. II нещо c пот на челото си; geh im
- des Todes пред лицето на смъртта
angesichts präp [2] предвйд на
angespannt adj (Aufmerksamkeit. Lage вни¬
мание. положение) напрегнат; (Tätigkeit
дейност) ингензйв|ен. -на, усйл|ен, -на;
(Т ouch anspannen) .
angestammt adj унаследен, наследен; на¬
следствен
Angestellte т 7+ служещ т; / 19 служеща
' /
angetrunken adj пийнал
angewandt adj прилож|сн. -на О ^е Kunst
приложно изкуство; (jauch anwenden)
angewiesen adj: auf jmdn. - sein зависим
съм va oi някого; auf sich [4\ selbst -
sein предоставен съм на себе си, раз-
ANGRIFFSGEFAHR 85
чйтам uv, AI на себе си; (] auch anwei¬
sen)
angewöhnen <а//;/>> vt привйквам Al [при-
вйкна £2], приучвам А1 [приуча II]
(jmdm. etw. [4] някого на нещо) О sich
[3] etw. [4] ~~ привйквам на нещо; ich
habe mir das Rauchen angewöhnt свикнах
да пуша
Angewohnheit f 17 нави|к m, -ци, привйчка
f; O aus — по навик
Angina / 15a/sg Med ангйна /
angleichen <21a/M>> vt (gleich machen) при¬
равнявам AI [приравня II] (etw, [4]
jmdm. od e-r Sache [2] нещо c някого od
c нещо); (anpassen) нагаждам AI [нагодя
II] (etw. [4] jmdm. od e-r Sache [2] нещо
към някого od нещо); sich [4] при¬
способявам се AI [приспособя се //],
нагаждам се (jmdm. към някого)
Angler т 4 въдичар т, рибар т
angliedern <а/ЛЛ> vt присъединявам А1
[присъединя II] (etw. [4] e-r Sache [3] не¬
що към нещо)
Angliederung / 17 присъединяване // (an [4]
към)
anglikanisch adj Kirche англикански
Anglist т 8 англйст т; ^ik f/sg англйстика
^ (, англййска филология
A'dgoca|kaninchen п 23 ангорски заек;
^katze/ 16 ангорска котка; ^ wolle/ 16
ангорска вълна
angreifen <21а////>> vt (feindlich angehen)
нападам Al [нападна £2]. атакувам мг.
V, AI: (Vorrat припаси) начевам AI [на¬
чена £2], започвам А! [започна £2] да
изразходвам; (anfassen) хващам AI
[хвана £2]; (berühren) докосвам AI [до¬
косна £2]; Tech разяждам А1 [раз|ям,
-ядеш (-ядох)]; (beschädigen) вредя uv,
AI, павреждам I/ [навредя II] (etw. [4]
па нещо) е das wird ihre Gesundheit sehr
- IOBÜ ше навреди много на здравето
й; die Nerven - действувам uv, Al на
нервите
Angreifer т 4 нападател т, агресор т
angrenzen <а///>> vi гранйча мг. II (an [4]
с); adj съсед|ен, -на
Angriff т I (Überfall) нападени|е п, -я, ата¬
ка /; ühertr нападка / О etw. [4] in -
nehmen започвам Al [започна £2] нещо,
залавям се А2 [заловя се II] с нещо
Angriffslgefahr / 17 опасност / от нападе¬
ние: - krieg т I нападателна [агреейвна]
86 ANGST
война; ^punkt m 1 übertr уязвимо мяс¬
то; ^ spiel n 20 Sp игра / в нападение;
нападателен стил на игра
Angst / 14 страх т (vor [3] от); (Sorge) грй-
жа /. тревога / (um [4] за) О - haben
страхувам се uv, Al (vor [3] от); mir ist
~ und bange страх ме е
Angsthase m 1 umg страхлйв|ец m, -ци;
страхопъзльо m, -вци (umg)
ängstigen <AA> vt плаша uv, II, изплашвам
А1 [изплаша //]; sich [4] * страхувам
се uv, Al, боя се uv, 12 (vor [3] от); (sich
sorgen) тревожа се uv, II, разтревожвам
се А1 [разтревожа се //], безпокоя се uv,
II ( um [4] за)
ängstlich adj страхлив, боязлйв; (zaghaft)
в плах; adv прекомерно педантйчно
Ängstlichkeit / 17 страхлйвост f; (Schüch¬
ternheit) плахост /, боязлйвост f; (Sorg¬
samkeit) загриженост /; (Peinlichkeit) пе-
дантйчност /
Angst|neurose / 16 Med страхова невроза;
* ~~ schweiß т 1 студена пот (от страх)
angstvoll adj изплашен
angucken <а/hb) vt umg поглеждам Al
[погледна £2]
anhaben <A, а/ЛА> vt umg: etw, [4] — обле¬
чен съм va c нещо, нося нещо; jmdm.
etw. [4] ^ wollen йскам uv, Al да на¬
пакостя на някого, er kann mir nichts
той нйкцо не може да ми направи
anhaften <а/А/>) vi лепй се mv, 113. Pers,
залепнал [полепнал] е 3. Pers (прах, боя
и др.) О übertr seit dieser Zeit haftet sei¬
nem Namen ein Makel an оттогава ймето
му е опетнено
anhaken <а/АА> vt закачам AI [закача /У],
закопчавам AI [закопчая £7] (с кука)
О die Namen in einer Liste ^ отмятам
Al [отметна E2\ имената в списък
anhalten <3a/A£> vt (Wagen, Person кола,
* човек) спирам Al [спра Е (спрях)]; skfa
[4\ ~ (festhalten) държа се uv, 13 (an [3]
в); V/ (Wagen кола) спирам (се); (Regen,
Kälte дъжд, студ) продължавам А1
[продължа //], трая uv, ES О den Atem
~ затаявам А! [затая II] дъх; jmdn. zu
etw, [J] ^ изисквам Al [изйскам Al] от
някого нещо; geh um ein Mädchen ~
йскам uv. А/ ръката на момйче
anhaltend adj (andauernd) продължителен,
-на; (beharrlich) настоятел|ен, -на; (hart¬
näckig) упорит
Anhalter m 4: umg per ^ fahren [reisenj пъ¬
тувам uv, Al на автостоп
Anhaltspunkt m I опорна точка (für [4] за)
anhand präp [2\ c помощта на
Anhang m 2 (Buch книга) прибавка /, при¬
* ложени|е л, -я, притурка /. т 2jsg (An¬
hängerschaft) приятели pl, привържени¬
ци р1
anhängen <а/ЬЬУ vt (Waggon вагон) при¬
качвам AI [прикача 11]; (Mantel палто)
окачвам, заканвам; (hinzufügen) приба¬
вям А2 [прибавя /У], добавям; sich [4]
** (sich festhalten) хващам се AI [хвана
се £2], улавям се А2 (уловя се II] (an
[4] за); (sich unaufgefordert anschließen)
натрапвам се Al [натрапя се II] (bei [3]
на); <5а/АА> W geh (ergeben sein) при¬
вързан съм v»r (jmdm. към някого); (An¬
hänger sein) последовател [привърже¬
ник] съм (jmdm, на някого) <> umg jntdm.
allerhand ^ злословя uv. II по адрес на
някого, говоря uv, II лошо за някого;
umg jmdm. einen Makel ^ оклеветя вам
А1 [оклеветя /У], черня uv, /У, очерням
А2 [очерня II] някого
Anhängeadresse/ 16 етикстчс п, -та с адрес
(на багаж)
Anhänger т 4 (Straßenbahn, Lastwagen)
ремарке т, -та; (Schmuckstück бижу)
пандантйв т, висулка/ (Gepäck багаж)
етикет т с адрес; (Gleichgesinnter) при¬
върженик т, -ци, последовател т. под¬
дръжник т, -ци; -^Schaft / 17 привър¬
женици pl, последователи р!
Anhängeschild п 21 = Anhängeadresse
anhängig adj: Jur ein ^es Verfahren дело.
което още се води; einen Prozeß gegen
jmdn. - machen завеждам Al [заведа El]
дело срещу някого
anhänglich adj привързан, предан, вер|ен*,
-на
Anhänglichkeit / 17 привързаност /, пре¬
даност f: ^sel п 23 придагь|к т. -ци;
(geduldete Person) пето колело (umg);
(angehängtes Schmuckstück) висулка /
(на гривна и др.)
anhauchen <а//?/>> vt дъхвам AI [дъхна £2]
(etw. [4] върху нещо); übertr umg крясвам
AI [кресна £2] (jmdn. на някого) (umg);
навйквам А! [навикам Al] (jmdn. на ня¬
кого)
anhäufen <a//rA> w (Vorräte, Geld припаси,
мари) натрупвам А / [натрупам Al]; sich
- натрупвам се
Anhäufung f 17 натрупван|с л. -ия
anheben <14а/АЛ) vt повдигам А1 [повдйг-
на Е2]% приповдйгам; vi geh (anfangen)
започвам AI [започна Е2]
anheften <а/Лй> vt прикрепвам Al [при¬
крепя //> (an [4] на); (Bekanntmachung
обява) окачвам А1 [окача II], слагам AI
[сложа II] (an [4\ на)
anh£im|fallen <3аjsn) vi geh (in jmds. Besitz
übergehen) ставам Al [стана E2] (нечия)
собственост; (zufallen) падам cc Al [пад¬
на се E2] (jmdm. някому); (verfallen)
отдавам се Al [от|дам се, -дадеш се
(дадох се)] (е-г Sache [3] на нещо) О
der Willkür - ставам АI [стана Е2] жер¬
тва на произвол .
anheimstellen <а//?/>) vt предоставям А2
[предоставя II] (jmdm. etw. [4] някому
нещо)
anheischig adj: geh sich [4] - machen, etw.
zu tun задължавам се Al [задължа се 11]
да направя нещо
anheizen <a'hb> vt (Ofen печка) запалвам
AI [запаля II]
anherrschen <а/?А> vt вйквам Al [вйкна Е2].
навиквам AI [навикам AI] (jmdn. на ня¬
кого); нахоквам AI [нахокам AI]
anheuern <а//;Л> vt вземам Al [взема Е
(взех)] на служба (моряци в търговски
флот); vi постъпвам AI [постъпя //] на
служба (за моряци в търговски флот)
Anhieb т 1: ühertr umg auf — още в на¬
чалото. отведнаж
Anhöhe / 16 възвишени|с п, -я, хълм т,
-ове. височина /
anhören <а hh") vt слушам, изслушвам AI
[изслушам А1] О sich [3] einen Vortrag
- изслушвам доклад; man hört ihm den
Deutschen an личй по говора, че е немец;
die Musik hört sich gut an музиката e
приятна за слушане
Anilin n 20lsg Chem анилин m; ^ färbe / 16
анилйнова боя
animalisch adj животйнски
animieren <d\/hh) vt поощрявам AI [по¬
ощря //], подбуждам Al [подбудя II ],
подтйквам Al [подтикна E2] (zu [3] към)
Anion n (gen -s. pl Anionen) Phyx анион m
Anis [auch ani:ß] m I Bot анасон m
ankämpfen <a hh) vi боря се uv, II (gegen
[</] срещу)
Ankauf m 2 закупуване n
ankaufen <aihh} vt закупувам Al [закупя
’ //]
Ankaufspreis m I покупна цена; ~ stelle /
16 изкупвателен пункт
Anker m 4 Mar котва/: Arch тяга f, скоба
/ vor ^ gehen хвърлям A2 [хвърля
ANKLINGELN 87
II], пускам Al [пусна E2] котва; vor ~
liegen стоя uv, 12, съм va на котва; den
— lichten вдйгам Al [вдйгна E2] котва
Anker|geschirr n 20 Mar котвено устрой¬
ство; ^ kette / 16 Mar котвена верйга
ankern <ЛА> vi (vor Anker gehen) пускам
AI [пусна E2] котва; (vor Anker liegen)
стоя uv, 12 на котва
Ankerwinde / 16 брашпил m
anketten <ajhb} vt вр!звам Al [вържа E4],
завързвам AI [завържа E4] c верйга
(куче, лодка) О das Fahrrad an den (dem)
Zaun ^ оставям A2 [оставя //] вело¬
сипеда до оградата (като го заключвам)
Anklage / 16 Jur обвинсни[е п, -я О gfcgen
jmdn. — erheben повдйгам Al [повдйгна
Е2] обвинение срещу някого, давам А1
[дам, дадеш (дадох)] някого под съд;
jmdn. unter ~ stellen завеждам Al [за¬
веда El] дело срещу някого
Anklagebank / 14 подсълйма скамейка
anklagen <а/ЛА> V/ обвинявам А1 [обвиня
II] (jmdn. е-г Sache [2] od wegen е-г Sache
[2] някого в нещо), повдйгам А1 [по¬
вдйгна Е2] обвинение (jmdn. срещу ня¬
кого)
Ankläger т 4 обвинител т
Anklagerede / 16 обвинйтелна реч;
'-schrift / 17 обвинйтелен акт
anklammern (а//?А> vt (Wäsche пране) за-
щйпвам AI [защйпя Е4]\ (Briefanlage
приложение към писмо) прикрепвам AI
[прикрепя //] с кламер; sich [<f] - хва¬
щам се А1 [хвана се Е2] здраво (an [3]
od [4] за); вкопчвам се А1 [вкопча се //]
(an [}] od [4] в)
Anklang т 2 огзву|к т, -ци, одобрени|е п,
-я О - finden намирам А1 [намеря //]
отзвук [одобрение]; Anklänge an die alten
Meister мотиви />/.. напомнящи старите
майстори
anklcbcn <а//;А> vt лепя uv, II, залепвам
Al [залепя //]; (Zettel афиши) разлеп¬
вам; <a/.w> vi лепя се, залепнал съм va,
залей йл съм се
ankleiden <а/Ith) vt облйчам Al [об|лека,
-лечеш (-лякох)]; sich [4] * облйчам се
Ankleide|raum т 2. -zimmer п 23 събле¬
калня /. (für Schauspieler) гримьорна /
anklingeln <а/ЛА> vt umg обаждам се Al
[обадя се 11] по телефона (jmdn. на ня¬
кого); vi нозвьнявам А1 [позвъня //] (bei
jmdm. на някого) (по телефона)
88 ANKLOPFEN
anklopfen <а/Л/>> vi почуквам Al [почукам
AI] (на вратата): iibertr помолвам Al
[помоля //] (bei jmdm. um [4\ някого за)
, anknipsen <a/hb} vt: umg das Licht ^ за¬
палвам AI [запаля //] лампата
anknöpfen <a;hb} vt закопчавам AI [закоп-
* чая £7] (etw. [4] an etw. \4] нещо за нещо)
anknüpfen <a/А/>> vt (Faden, Bekanntschaft,
Beziehungen конец, познанство, връзки)
завързвам Al [завържа £4]; (Gespräch
разговор) завързвам, започвам AI [за¬
почна £2], подемам AJ [подема £ (по¬
дех)]; п позовавам сс А1 [позова се El]
(an [4] на), вземам А1 [взема Е (взех)]
повод (an \4\ от)
Anknüpfungspunkt т 1 изходна точка;
pt допирни точки pl; общи интереси pl
ankommen <33а/.м> w (emtreffen) присти¬
гам AI [пристигна E2\ (in [2] в); umg
(Stellung finden) настанявам се Al (на¬
станя сс //] на служба (bei [2] в); umg
(Film, Stück филм, пиеса) намирам Al
[намеря //] добър отзвук, приемам се
AI [приема се El] (добре) О eine Ahnung
kommt mich an обзема ме предчувствие;
damit kommt er bei mir nicht an той нищо
няма да постигне с това пред мене; nie¬
mand kann gegen ihn ~ никой не може
да се справи с него; es kommt darauf an,
ob... зависи от това, дали...; es kommt
mir darauf an, daß... за мене c много важ¬
но да...; es kommt bloß auf das Geld an
това е въпрос само на пари
Ankömmling т I (Neuangekommener) но¬
водошъл т, -лй, новопристигнал т;
(Neugeborenes) новороден|о л, -и
ankreiden <а/hb) vt: umg (Schulden дълго¬
ве) запйсвам Al [запйша Е4] (с тебешир
на плоча) О ^ lassen купувам AI [купя
//] на вересия; das werde ich ihm това
няуа да му го простя
ankflndigen <а/А6> vt оповестявам AI [опо¬
вестя //]; съобщавам AI [съобщя И]
(etw. [4] за нещо) О jmdm. seinen Besuch
— съобщавам на някого, че ще го по¬
сетя: die Schneeglöckchen kündigen den
Frühling an кокичетата предвестяват ид¬
ването на пролетта; ein Gewitter kündigt
sich an буря приближава, това са пър¬
вите предвестници на бурята
Ankündigung / 17 обявлени|е л, -я, обява
/ осъобшени|е л, -я
Ankunft / 14fsg пристигане п
ankurbeln <а/М> vt umg (Motor, Maschine
мотор, машина) пускам Al [пусна ЕТ]
в движение; übertr (Wirtschaftsleben сто¬
пански живот) развивам А1 [развия £7],
тласвам AI [гласна Е2] напред
anlächeln <а/А/?) vt усмихвам се AI [усмйх-
на сс Е2] (jmdn. на някого)
anlachen <а/ЛА) vt поглеждам А1 [погледна
£2] смеейки се (jmdn. някого)
Anlage / 16 Hdl (Beilage) приложени|с л,
-я; (das Anlegen) построяване п: Tech
(Einrichtung) уредба J: съоръжени|с п,
-я; инсталация / (Entwurf, Plan) план
т, композйция / строеж т; (geistige
Veranlagung) заложба / (zu [3] за); (kör¬
perliche Veranlagung) склонност /, пред¬
разположение л (zu [2] към); (Kapital)
инвестиция /; ^n pl (Grünanlagen) зе¬
лени площи pl О in der - приложено
anlangen <а/лл> vt пристигам AI [пристиг¬
на £2]; стигам; <а/hby v/* was mich an¬
langt... що се отнася до мене
Anlaß т 2 повод т; (Gelegenheit) случа|й
пи -и. (Ursache) причйна /. (Beweggrund)
мотйв w О aus ^ einer Sache [2] по
повод на нешо; bei jedem - при всеки
повод; bei feierlichen Anlässen при тър¬
жествени случаи; keinen ^ haben, darauf
stolz zu sein нямам uv. Al причйна да
се гордея с нешо; geben zu [2] давам
AI [дам, дадеш (дадох)] повод за; etw.
[4\ zum - nehmen възползувам се m\ v,
Al от нещо (като повод)
anlassen <3а/Л6) vt (Motor мотор) запал¬
вам А1 [запаля //]; (Maschine машина)
пусхам Al od пущам А1 [пусна Е2] в
движение, включвам AI [включа //];
Tech (Stahl стомана) отвръщам А1
[отвърна £2]; umg (Mantel палто) не съ-
блйчам AI [съблека, -лечеш (-лякох)];
umg (Radio радио) оставям А2 [оставя
II] да свйри; umg (Lampe лампа) оста¬
вям да свети О jmdn. hart -v нахоквам
Al [нахокам Al] някого, нахвърлям се
А 2 [нахвърля се //] грубо върху някого;
umg die Sache läßt sich gut an работата
започва добре
Anlasser m 4 Tech пускател m, стартер m
anläßlich präp [2] по случай, по повод
Anlauf m 2 Sp затйчване л. засилване n
(преди скок); (Versuch) опит т; (Angriff)
нападени|е л. -я, атака / С Sp einen ~
nehmen затйчвам сс AI [затйчам сс AI],
заейлвам се AI [заейля се //]
anlaufen <9а/.?л> vt (Motor мотор) запал¬
вам се AI [запаля се //]; (Maschine ма-
шина) заработвам AI [заработя //]:
(Fenster, Brille прозорец, очила) изпо¬
тявам се AI [изпотя се //]; (Metall ме¬
тал) потъмнявам AI [потъмнея Е6];
(Arbeit, Versuch работа, опит) започвам
АI [започна Е2]; (Kosten разноски) тру¬
пам се и\\ AI, раста uv, El; (laufen) за-
тйчвам се AI [затичам се Al ) (gegen
[4] към); (ankämpfen) боря се ш\ 11 (ge¬
gen [4] срещу); <9а/Лй> vt: das Schiff hat
den Hafen angelaufen корабът влезе в
пристанището О angelaufen kommen ид¬
вам uv, AI тичешком, дотйчвам AI
[дотйчам AI]; der Film lauft morgen an
филмът ще се прожектйра от утре; eine
Maschine ^ lassen пускам AI od пущам
AI [пусна Е2] машина в движение.
Anlaut т 1 Gramm началослови|е п, -я
anlegen <а■hb') vt слагам AI [сложа //],
поставям А2 [поставя II]; (Kleid дреха)
обличам AI [об|лека, -лечеш (-лякох)],
слага,м: (Geld пари) влагам А! [вложа
//]. Инвестйрам uv. v, Al: (Stadt град)
построявам Al [построя И]; (Garten
г радина) правя uv, II, направям А2 [на¬
правя //]; (Straße път) прокарвам А1
[прокарам А1]\ sich [4] спречквам се
А1 [спречкам се А1] (mit jmdm. с някого);
V/ Mar (Schiff кораб) пускам AI od пу¬
щам AI [пусна Е2] котва О die letzte
Hand an etw. [4] — довършвам Al [до¬
върша II] нещо; mit Hand — помагам
Al [помогна £2); das Gewehr — прицел¬
вам qc AI [прицеля се II] (auf [4] в); es
auf etw. [4] ^ целя uv, II нещо. разчйгам
uv, Al на нещо
anlehnen <a/hb) vt облягам Al [облегна
£*2], опйрам Al [опра (опрях)] (an [4] на);
(Tür, Fenster врата, прозорец) притва¬
рям А2 [притворя //]; sich [4] ~~ облягам
се, опйрам се (an [4] на) (auch übertr)
Anlehnung / 17: in ~ an [4] позовавайки се
на, изхождайки от
Anleihe / 16 заем т С übertr eine — machen
займствувам uv, AI (bei [3] от)
anlcimcn <ii/lib> vt залепвам AI [залепя //] c
туткал
anleiten <a/hb) vt ръководя uv, II: напът-
ствувам uv, Al, насочвам [насоча //]
(zu [3] към)
Anleitung / 17 ръководство n. упътван|с n,
-ия (zu [2] за)
anlernen <ajhb) vt уча uv, II, обучавам Al
[обуча //], подготвям A2 [подготвя //]
Anlernling m l ученйк m -работник
ANMELDEN 89
anliefern <a/hb) vt доставям A2 [доставя
' щ
anliegen <31a/M>) vi: (Kleidungsstück дреха)
eng ^ прилепвам Al [прилепна E2]
плътно: geh es liegt mir sehr an, das zu
tun за мене е много важно да направя
гова
Anliegen п 23 (Wunsch) желани|е п, -я;
(Bitte) молба f
anliegend adj (angrenzend) съсед|ен, -на,
блйз|ък, -ка; (beiliegend) приложен
Anlieger т 4 притежател т на имот, гра¬
ничещ с улицата (река, канал);
(Nachbar) съсед т О die Straße darf nur
von den ~n benutzt werden улицата може
да се използва само от живеещите в нея
Anliegerstaat т 9 съседна държава*
anlocken <а/hb) vt примамвам А1 [при¬
мамя II], подмамвам
anlöten <а/hb) vt запоявам AI [запоя II]
anlügen <40b/hb} vt лъжа uv, Е4, излъгвам
Al [излъ|жа Е (-гах)]
anmachen <а/hb) vt umg: (befestigen) при¬
крепвам AI [прикрепя II], закрепвам;
заканвам AI [закача //]; (Feuer огън)
наклаждам AI [наклада El], запалвам
AI [запаля //]; (mischen) разбърквам А1
[разбъркам A l] (mit [3] с); (Salat салата)
приготвям А2 [приготвя II] О das Licht
~ запалвам лампата; das Radio - пус¬
кам AI отпущам AI [пусна Е2] радиото
anmahnen <а/hb} vt напомням А2 [напомня
//] (etw. [4] bei jmdm. за нещо на някого)
anmalen <а/hb} vt боядисвам Al [боядисам
Al]; sich [4] - umg (sich schminken) гри¬
мирам се uv, v, Al: боядисвам се (umg)
Anmarsch m 2 настънлсни|с n, -я; umg (Weg
zur Arbeitsstelle) иъг m (до работното
мясго, службата)
anmarschieren <с/л?Л vi приближавам (се)
AI [приближа (се) II] (марширувайки)
anmaßen, sich [2] <а/ЛЛ> присвоявам си AI
[присвоя си //]. правото, принйсвам си
AI [припиша си Е4] (без основание)
(etw. [4] пешо) О sich [2] ein Urteil über
jmdn. nicht - не се осмелявам А1 [осме¬
ля се //] да давам мнение за някого
anmaßend adj (überheblich) надмен|ен, -на,
високомерен, -на; (anspruchsvoll) пре¬
тенциозен, -на
Anmaßung / 17 надменност /, високомерие
п, дързост /
anmelden <а/hb) vt съобщавам AI [съобщя
90 ANMELDUNG
//] за O einen Besuch - съобщавам за
предстоящо посещение, ein Ferngespräch
^ давам А! [дам, дадеш (дадох)] по¬
ръчка за междуградски телефонен раз¬
говор; ein Kind in der Schule записвам
Al [запиша E4] дете в училище; jmdn.
polizeilich ^ подавам адресна карта за
някого, seine Ansprüche ~ предявявам
AI [предявя II] исканията си: sich [4] zu
einem Lehrgang — записвам се в курс:
sich [4] bei jmdm. ~ lassen съобщавам
името си, за да бъда приет от някого
Anmeldung / 17 съобщение п, -я. извести|е
/?, -я, уведомяване п; umg (Anmelderaum)
регистратура ft помещение, в което се
записват посетителите, приемна / С nur
nach vorheriger ^ само по предварител¬
но записване [споразумение]; die polizei¬
liche подаване п на адресна карта; die
— eines Patents регистриране п на па¬
тент
anmerken <а/ЛЛ> vt (bemerken) отбелязвам
Al [отбе|лежа* / (-лязах)] (zu [3] към),
забелязвам (jmdm. etw. [4] нещо у ня¬
кого), sich [3] (sich notieren) отбеляз¬
вам си О man merkt dir deinen Ärger nicht
an не ти личи [не се познава], че си ядо¬
сан
Anmerkung / 17 забележка /
anmontieren <d/A6> vt монтйрам uv, v, AI
Anmut f 12jsg прелест /. грация /
anmuten <a/ЛА) vt: das mutet mich sonderbar
an това ми се вйжда странно
anmutig adj прелест|ен, -на,
привлекателен, -на, грациоз|ен, -на
annageln <аvt заковавам AI [закова
’ Е2\ (an [4] на)
annähen <а/АА> vt пришивам AI [пришйя
' £7], зашйвам (etw, [4] an [4] нещо за)
annähern <а/А£> vt приближавам AI [при¬
' ближа //], доближавам; sich [4] при¬
ближавам се, доближавам се (jmdm. od
etw. [3] до някого od до нещо); (sich an¬
freunden) сближавам се AI [сближа се
//]; ^d adv приблизително, около
Annäherung / 17 приближаване п; (Ап¬
* freundung) сближаваме п, -ия
Annahme / 16 приемане п. (Vermutung)
предположени^ п, -я О ~ an Kindes
Statt осиновяваме п, -ия; ich habe Grund
zur daß... имам uv, AI основание да
предполагам, че...
annehmen <16а/ЛА> vt приемам AI [приема
Е (приех)]; (vermuten) предполагам AI
[предположа //], допускам AI (допусна
Е2] < sich [4] jmds. ad e-r Sache ^ за¬
емам се AI [заема cc £ (заех се)] c ня¬
кого ad c нещо, погрйжвам се AI [по¬
грижа се II] за някого od за нещо; ein
Kind - осиновявам AI [осиновя II] де¬
те; angenommen, daß... ако предполо¬
жим. чс..; man nimmt an, daß... смята се.
чс...
Annehmlichkeit / 17 удобств|о n, -а
annektieren <d//j/>) vt анексирам uv. v, AI
Annexion /17 анексия /. (насилствено) при¬
съединяване
Annonce [anoßo] / 16 обява /, обявлени|е
n, -я O eine ^ aufgeben давам AI [дам.
дадеш (дадох)] обявление
annoncieren [anößiL] <d/ЛА> vt обявявам
AI [обявя //], публикувам uv, v. AI; да¬
вам АI [дам, дадеш (дадох)] обявление
annullieren <d//?A> vt анулирам uw v, AI
An9de / 16 £7 анод m; - njspannung f 17
Et анодно напрежение
anomal adj аномален, -на. неред|сп, -на.
неправил|сн. -на
Anomalie f 16а аномалия /
anonym adj аноним|ен, -на
Anonymität / 17 анонймноез /
Anorak т 6 анора|к т. -цл
anordnen <а/АА> vt (in eine bestimmte
Ordnung bringen) нареждам AI [наредя
//]. подреждам; (befehlen) разпореждам,
нареждам
Anordnung / 17 (Befehl) разпореждаме n.
-ия, нареждан|е nt -ия; (Einrichtung) под¬
реждане n O eine - treffen давам AI
[дам, дадеш (дадох)] нареждане; auf
^ des Arztes по лекарско предписание
anorganisch adj Chem неорганичен, -на
anpacken <а/АА> vt хващам AI [хвана Е2]
О der Hund packt an кучето хапе; umg
alle packen mit an всички се хващат за
работа, всички помагат; eine Arbeit
richtig [falsch, geschickt] - подхващам,
започвам AI [започна E2] една работа
добре [лошо, с умение]; umg jmdn. hart
[nicht gerade sanft] - отнасям се А 2
[отнеса се £7] рязко към някого
anpassen <a/A/>> vt приспособявам АI [при¬
способя /7], нагаждам AI [нагодя II]
(etw. [41 jmdm. od e-r Sache [3] нещо към
някого od нещо); sich [4\ - приспосо¬
бявам се. нагаждам се (jmdm. od ечг
Sache [3] към някого od нещо) О
jmdm. ein Kleid ^ (из)пробвам uv, v, AI
рокля на някого
Anpassung / 17 нагаждане n, пригаждане
n; Tech припасване n; ~ s|fahigkeit / 17,
^vermögen n 23 способност / за при¬
способяване (an [4] към)
anpeilen <а/ЛЛ> vt Mar, Ftugw пеленгувам
uv, v, AI, засйчам [за|сека, -сечеш (-ся¬
кох))
anpfeifen <21 а//?Л> vt: Sp е in Spiel ^ давам
AI [дам, дадеш (дадох)] сигнал за за¬
почване на играта; umg смъмрям А2
[смъмря Е4], накастрям А2 [накастря II]
(jmdn. някого)
Anpfiff т 1 Sp начален съдийски сигнал;
umg мъмрене п, кастрене п
anpflanzen <а/Л/>> vt садя II, засаждам
AI [засадя II]
Anpflanzung / 17 (Anpflanzen) посаждане
п, засаждане п: (bepflanzte Fläche) на¬
саждени^ п, -я
Anprall т 1 удар т (gegen [4] в), сблъскване
п (gegen [4] с) О der ^ der Wellen прибой
т
anprallen <а гя) vi удрям се А2 [ударя се
II], блъсвам се AI [блъсна се Е2] (an
etw. [4], gegen jmdn. в нещо, в някого)
anprangern <а,/АА> vt изобличавам AI [из¬
облича //], приковавам AI [прикова Е2]
на позорния стълб О jmdn. als Ver¬
brecher - заклеймявам АI [заклеймя II]
някого като престъпник
anpreisen <а hh} vt хваля uv, II, реклами¬
рам мг-, v, AI, ппавя, uv, II, направям
А2 [направя //] реклама (etw. [4\ на не¬
що)
Anprobe / 16 проба/(на дреха)
anprobieren <аIhhj} vt пробвам uv, AI, из¬
пробвам uv, v, AI (дреха)
anpumpen <a/Aft) vt umg вземам AI [взема
Е (взех)] пари на заем (jmdn. от някого)
anraten <3a.7?A> vt съветвам мг. AI, посъ¬
ветвам V, AI ^jmdn. etw. zu tun някого
да направи нещо); (empfehlen) препо¬
ръчвам AI [препоръчам AI] (jmdm. etw.
[4] някому нещо) О auf Anraten von по
съвсга на; (Empfehlung) по препоръка
на
anrechnen <а/ЛА> vt пресмятам AI [пре¬
сметна £2], включвам AI [включа II]
в сметката О das rechne ich dir hoch an
високо ценя uv, II заслугата ти за това;
ich rechne es mir zur Ehre an, zu... смятам
за чест да...
Anrecht п 20 право п (auf [4] на); Theat
абонамент т
Anrede / 16 обръшени|е п -я
anreden <а/АЛ> vt (sich wenden an) обръ-
ANRICHTEN 91
щам се AI [обърна се Е2] (jmdn. към
някого); (ansprechen) заговарям А2 [за¬
говоря II] (jmdn. някого) <0 mit Du [Sie]
- говоря uv, II на ти [ви]
anregen <а/ЛЛ> vt подбуждам AI [подбудя
//], подтиквам AI [подтикна Е2] (jmdn.
zu [3] някого към); (Phantasie, Appetit
въображение, апетит) възбуждам AI
[възбудя //]; (vorschlagen) давам AI
[дам, дадеш (дадох)] инициатива (etw.
[4] за нещо), предлагам AI [предложа
щ О Kaffee regt an кафето възбужда
[действува ободрително]
anregend adj; ein ^er Mensch интересен
човек; er weiß — zu unterhalten той e
увлекателен събеседник
Anregung / 17 (Anstoß) подбуда f, подтик
m (zu [3] към); (Initiative) инициатйва f:
(Belebung) възбуда /, ободряване л,
освежаване п О auf ~~ von ... по почин
[инициатйва] на...
anreichern <а/ЛА) vt обогатявам AI [обо¬
гатя /], насищам AI [наейтя II]
Anreise / 16 пътуване п: (Ankunft) пристй-
ганс п
anreisen <а/лл> vi пристйгам АI [пристйгна
Е2] (с влак)
Anreisetag т I денят на пристйгането
an reißen <2la//iA> vt (Vorräte припаси) на¬
чевам AI [начена £2]; (eine Schachtel
Zigaretten кутия цигари) отварям A2
[отворя //]; (Frage, Problem въпрос, про¬
блем) зачеквам АI [зачекна £2], засягам
AI [засегна £2]; Tech разчертавам AI
[разчертая £7] (детайли и др. за по-на¬
татъшна обработка)
Anreiz т 1 подбуда / импулс т, стймул
т (zu [3] за) О der materielle - мате¬
риална заинтересованост
anrennen <10а/.\л> vi блъсвам се AI [блъсна
се £2], удрям се А2 [ударя се //] (gegen
[4]. an [4] в); Mil (anstürmen) атакувам
wv. АI (gegen etw. [4] od jmdn. нещо od
някого) C angerannt kommen йдвам uv,
AI тичешком
Anrichte / 16 бюфет m, маса / за сервйране
anrichten <а/ЛЛ> vt (Essen ядене) пригот¬
вям A2 [приготвя II] и сервйрам uv, v,
AI; (Schaden щети) причинявам AI
[причиня //] О es ist angerichtet масата
е сложена; umg da hast du was Schönes
angerichtet хубава каша си забъркал
(umg)
92 ANRÜCHIG
anrüchig adj съмнйтел|ен, -на, c лоша сла-
* ва, с лошо йме
anrücken <а/sn)> vi МИ напредвам AI [на¬
предна £2]; (näher rücken) приближавам
се А1 [приближа се //]; übertr umg при-
стйгам AI [пристигна £2], идвам uv, Al,
дойда V, EI .
Anruf т I повикване п; Tel повикване л
по телефона, телефонен разговор О
Mil ohne ~ wird geschossen стреля се без
предупреждение
anrufen <39а/АА> vt повиквам А1 [повикам
AI]: (telefonisch) повиквам по телефона;
телефонирам uv, v, AI (jmdn, на някого);
geh (bitten) моля uv. II, помолвам AI
[помоля II] (jmdn, um [4\ някого за), апе¬
лирам uv, v, AI (jmdn. um [4\ към някого
за); vi обаждам се AI [обадя се II] по
телефона (bei jradm. на някого) О
jmdn. als Zeugen ~ призовавам Al [при¬
зова Е2] някого за свидетел
anrühren <а/АА> v/ (anfassen) пипам uv, Al,
’ пипвам А! [пипна £2], докосвам А1
[докосна £2]; (beeindrucken) трогвам А1
[трогна £2], развълнувам uv, Al; (mi¬
schen) смесвам Al [смеся IIJ, разбър¬
квам Al (разбъркам Al ] (mit [3] c) O
umg keinen Bissen ^ не хапвам Al [хапна
£2] пито халка; keinen Alkohol ~ не пия
uv, E7 нйто капка алкохол; kein Buch
не похващам AI [похвана £2] книга
Ansage / 17 Radio, Fernsehen обявяване п
(на предаване); (Diktat) диктовка /
ansagen <а/АА> v/ (Sitzung, Besuch заседа¬
ние, посещение) оповестявам AI [опо¬
вестя //]; (Programm програма) съ¬
общавам AI [съобщя //], обявявам AI
[обявя //]; (Brief писмо) диктувам uv, AI
О sich [4] bei jmdm. ^ lassen съобщавам
името си, за да бъда приет от някого
Ansager т 4 конферансй|е п, -та; Radio,
Fernsehen говорител т; ~in / 18 го-
ворйтелка /
ansammeln <a/AA) vt (Reichtümer богаг-
’ ство) събирам А1 [събера Е3]% натруп¬
вам AI [натрупам AI]: sich — (Wut,
Ärger гняв, яд) насъбйрам се AI [на¬
събера се £j]; (Menschen хора) тълпя се
uv. II, струпвам се, натрупвам се
Ansammlung / 17 струпване п, натрупване
п; (Menschenmenge) тълпа /, навалица
/
ansässig adj; in Berlin - sein живея uv, £6
в Берлин; ^ werden заселвам се AI [за¬
селя се //]
Ansatz m 2 (Verlängerungsstück) наставка
f; (Schicht) слой m; (Versuch, Beginn)
опит m, начало n; Math съставяне n на
уравнение (по условията на задача); Hdl
предварителна сметка, калкулйране п,
определяне п (на цени, суми); Sp затая¬
ване п. засилване п; Mus (Stellung der
Lippen) положение n на устните (при
свирене на духов инструмент) О die er¬
sten Ansätze zu schriftstellerischer Arbeit
• * $ * v
първи стъпки към писателска дейност;
~ zur Korpulenz предразположение п
към затлъстяване
ansaugen <а/АА> V/ всмуквам А! [всмукна
£2]; sich [4] ^ впивам се AI [впия се £7]
anschaffen <a/AA> vt набавям А2 [набавя
//], купувам AI [купя //): sich [3] - на¬
бавям си, купувам си
Anschaffung / 17 покупка f (von [3] на)
anschalten <а//?/>> i7. das Licht - запалвам
AI [запаля //], светвам AI [светна £2]
лампата
anschauen <а/АА> vt поглеждам AI [по¬
гледна £2]; sich [3] etw. [4] - разглеж¬
дам AI [разгледам AI] нещо
anschaulich adj наглед|ен. -на
Anschaulichkeit / П/sg нагледност /
Anschauung / 17 (Meinung) мнени|е n, -я
(über [4] върху, von [3] за). (Auflassung)
разбйран|с, n -ия, схващан|е п, -ия. въз¬
глед т
Anschauungsmittel п 23 нагледно пособие;
^ material п 31 нагледни пособия pl, на¬
гледен материал; ^unterricht т Ifsg на¬
гледно обучение
Anschein т 1 /sg: es hat den als ob ...
изглежда, като че ли...; den ^ erwecken,
als ob... създавам AI [съз|дам, -дадеш
(-дадох)] впечатление, като че ли...; sich
[3] den - geben, als ob... давам си вид,
като че ли.,.; dem [allem] ^ nach както
изглежда, по всяка вероятност
anscheinend adj както изглежда, вероятно,
навярно
anschicken, sich [4\ <а/АА> каня се uv; II,
готвя сс uv, II (etw. zu tun да направя
нещо)
anschießen <32а/АА) vt наранявам AI [на¬
раня //] (с изстрел)
anschirren <а/АА> vt: ein Pferd — впрягам
" AI [впрегна £2] кон
Anschlag т 2 удар т; (Plakat) афиш т;
(Attentat) атентат т, покушени|е л, -я
(auf [4], gegen [4] срешу); (Kosten) пред-
варйтелна сметка /, калкулация f; Tech
пал|ец т, -ци, ограничител т; Sp (Ten¬
nis) сервис т; т 2/sg Mus удар т, туше
п; т 2/sg Mil упор т, удар т О drei¬
hundert Anschläge in der Minute (auf der
Schreibmaschine) schreiben пиша uv, E4
(на пишеща машина) със скорост трйс-
та знака в минута
anschlagen <4а/АЛ) vt (Brett дъска) зако¬
вавам AI (закова £2]; (Geschirr съдове)
очуквам AI [очукам AI], нащърбявам
AI [нащърбя //]; (Plakat афиш) залеп¬
вам AI [залепя //]; (Glocke камбана)
бия uv, Е7; (Saite струна) дръпвам АI
[дръпна £2]; (Taste клавиш) удрям А2
[ударя //]; (einschätzen) преценявам AI
[преценя //]. оценявам; (beginnen) за¬
почвам AI [започна £2]; п (Kur. Arznei
лечение, лекарство) действувам мг. А1
благотворно: (Hund куче) залайвам AI
[залая uv. ES]: (Wellen вълни) разбйвам
се AI [разбйя се £7] (an [4] в); <4а/.ш>
VI удрям се. блъсвам се AI [блъсна се
£2] (an [4] в) < Mus den Топ -*■ давам
А! [дам. дадеш (дадох)] тон: ein anderes
Gesprächsthema - променям А2 [про¬
меня //] темата на разговор
Anschlagsäule / 16 стълб т, -ове [коло¬
на /] за лепене на афйши
anschließen <32а /?/>> vt (Fahrrad велосипед)
заключвам AI [заключа //] с катинар;
(Hund куче) завързвам AI [завържа Е4]
за синджир; El, Tech свързвам (an [4] с);
(anfügen) прибавям А2 [прибавя II], до¬
бавям (e-r Sache [3] etw. [4\ нещо към
нещо); sich [4] - (sich zugcsellen) при¬
съединявам се AI [присъединя се и)
(jmdm. ocl etw. [2] към някого ос! пешо);
(folgen) следвам uv. AI (an [4] е лед): vi
(Kleidungsstück дреха) плътно прилеп¬
вам AI [прилепна £2]; (unmittelbar da-
nebcnliegen) намирам се AI (намеря се
//] непосредствено (an [4\ до) übertr
sich [4] leicht [schwer] — лесно [трудно]
се сприятелявам А! [сприятеля се //];
sich [4] einer Meinung - съгласявам сс
А/ [съьтася сс II] с някакво мнение
anschließend I. adj следващ; II. adv след
юва. веднага след това
Anschluß т 2 (Zug. Telefon влак. телефон)
връзка /; Е/, Tech включване п, скачва¬
не п, Pol (freiwillig) присъединяване п
(an [4] към), съюз т (an [4] с); (Bekannt¬
schaft) познанство п (an [4] с) <0 keinen
telefonischen - haben нямам uv, AI те¬
лефонна връзка; keinen (telefonischen)
ANSCHREIBEN 93
— bekommen не мо|га, uv -жеш (-жах)
да се свържа по телефона; übertr umg
— suchen търся uv, II да се свържа (bei
jmdm. с някого); im ~ an [4] веднага
след
Anschlußbahn / 16 клон т, -ове от жп ли¬
ния, жп разклонени|с -л, -ия; — kabel п
23 El съединйтелен кабел; захранващ
кабел
anschmieden <а//?/>> vt приковавам AI [при¬
кова Е2] (an [3] към)
anschmiegen, sich [4] <а/hb} притйскам се
AI [притисна се £2] (an [4] до); (Klei¬
dungsstück дреха) прилепвам AI [при¬
лепна Е2] плътно (an [4] към)
anschmieren <а/hby vt намазвам AI [на¬
мажа Е4], нацапвам AI [нацапам AI]:
übertr umg (betrügen) измамвам AI [из¬
мамя //]; sich [4] нацапвам се; umg
(sich einschmeicheln) подмазвам се (bei
jmdm. на някого)
anschnallen <a//i/)> vt (mit Riemen) пристя¬
гам AI [пристегна E2] c кайшка: (mit
Schnalle) закопчавам AI [закопчая ET]
c катарама: (Schlittschuhe, Bretter кънки,
ски) слагам си AI [сложа си //]: sich [4]
^ Flugw затягам AI [затегна £21 колана
Anschnallgurt т 1 предпазен колан (за
пътник в кола. самолет)
anschnauzen <а/7/Л> vt umg нарутавам AI
[наругая £7]
anschneiden%<2la d-tt/hb) vf (abschneiden)
отрязвам AI [отрежа* Е4]: (Frage, Pro¬
blem въпрос, проблем) засягам AI [за¬
сегна £2], зачеквам AI [зачекна £2]
Anschnitt т 1 (Schnittfläche) разрез т.
отрязаната страна; (zuerst Abgeschnit¬
tenes) първото парче (отрязано от не¬
що)
Anschovis [..\v..| ( Zoo! иншуа /
anschrauben <a,///>) vt завйнтвам AI [за¬
ви н гя / /1
anschreiben <23a/hb} vt пйша uv, E4, на-
пйсвам AI [напиша E4] (на черната дъ¬
ска); (sich schriftlich wenden) обръщам
се АI [обърна се £2] пйемено (jmdn. към
някого) О etw. [4] beim Kaufmann ^ las¬
sen купувам AI [купя //] нещо на кредит
[вересия (и/и#)] от бакалина; umg bei
jmdm. gut angeschrieben sein поставен
съм va пред някого добре, някой йма
добро мнение за мене
94 ANSCHREIEN
anschreien <23а/ЛЛ> vt umg крясвам AI
[кресна E2] (jmdn. па някого)
Anschrift f 17 адрес m
anschuldigenvt обвинявам Al [обви¬
ня II) (jmdn. e-r Sache [2] някого в нещо)
Anschuldigung / 17 обвинени|е n, -я
anschwärzen <а/АЛ> vr поначерням A2 [по-
начерня //] О ühertr umg очерням, на¬
клеветя вам AI [наклеветя II] (jmdn. bei
[3] някого пред)
anschweißen <а/ЛА> vt Tech заварявам Al
[заваря /У], съединявам А1 [съединя
//] със заварка
anschwellen <l7a/.v/j> vi (Fluß река) при¬
иждам А/ [придойда £7]; (Knospe пъп¬
ка) набъбвам AI [набъбна £2]; (Ader
жила) издувам се AI [издуя се £7];
(Wange буза) подувам се; (Fuß крак)
отичам А/ [отека, отечеш (отекох)]. по¬
дувам се; (Arbeit работа) увеличавам се
AI [увелича се //]; (Lärm шум) усилвам
се AI [усиля се //]; <17а/ЛЛ> vt (Segel
корабно платно) надувам, издувам
anschwemmen <а/ЛА) vt (Fluß река) нана¬
сям А2 [нанеса £/], докарвам А! [до¬
карам AI] (пясък)
Anschwemmung /‘ 17 нанос т; Geol алувий
т
ansehen <19а/ЛА> vt гледам uw А!: по¬
глеждам А! [погледна £2]; sich [J]
(Buch, Ausstellung книга, изложба) раз¬
глеждам; (Film, Theaterstück филм. пие¬
са) гледам О jmdn. über die Schulter -
поглеждам някого отвисоко; ich sehe
diese Sache so an аз гледам на този въ¬
прос така; ich kann diese Ungerechtigkeit
nicht mit ^ не мога uw Е (можах) да
търпя тази несправедливост; man sieht
ihm an, daß... личи му, че...; umg sieh mal
einer an! я виж ти! просто да не повяр¬
ваш!
Ansehen п 23/sg (Sehen) вйждане п. гледане
п; (Achtung) почит f: (Anschein) вид т
О jmdn. nur von [vom] - kennen позна¬
вам uw AI някого само по лице; ohne
der Person без оглед на личността;
großes ~ genießen радвам се uv. AI на
голяма почит; in hohem ^ stehen на го¬
ляма почит съм va: allem - nach както
изглежда; sich [3] das ~ geben, als ob...
давам си Al [дам си, дадеш си (дадох
си)] вид. като че ли...
ansehnlich adj (Summe, Menge сума, мно¬
жество) зиачйтел|ен, -на; (Mann, Gebäu¬
de човек, сграда) представителен. -на,
красив
anseilen <а/ЛА> vr завързвам А! [завържа
Е4\ с въже
ansetzen <а//?/>> vt (anbringen) елшам Al
[сложа И] (an [4] на); (annähen) при-
шйвам AI [пришия £7] (an [4] на); (Ter¬
min, Preis срок, дата, цена) определям
А2 [определя //], фиксирам uw i\ Al:
(Versammlung събрание) насрочвам Al
[насроча //]; vi (beginnen) започвам Al
[започна E2\ (etw. zu tun да правя нещо);
(sich anschickcn) каня се uv, II (etw. zu
tun да правя нещо); sich ^ (sich bilden)
образувам cc uv, Al c Knospen - на¬
пълвам AI [напъпя //]; Früchte - връз¬
вам AI [вържа E4] плодове; Fett - за¬
тлъстявам Al [затлъстея E6]\ Rost ^
ръждясвам Al [ръждясам Al]\ Schimmel
— птесепясвам Al [плесенясам Al]
Ansicht / 17 (Abbildung) йзьпед m: (Mei¬
nung) мнени|е n. -я. (Anschauung) въз¬
глед m C Hdl Muster zur — мостра f
за преглед; die vordere - des Hauses
предната фасада на къшага; der sein
на мнение съм va: meiner ^ nach според
мене
ansichtig adj: geh jmds. od einer Sache [2]
werden вйждам Al [вйдя //], забе¬
лязвам AI [забел|ежа I (-язах)] някою
od нещо
Ansichtskarte / 16 илюстрована картичка
Ansichtssache / 16; umg das ist - гова e
въпрос на мнение
ansiedeln <a/£/>> vt заселвам Al [заселя //];
sich [4] ^ заселвам се
Ansiedler m 4 засеяни|к m. -ни; ^lung / 17
(Ansicdeln) заселване n, (Siedlung) ce-
лищ|с n, -a
anspannen <a/hhy vt (Pferde. Ochsen коне,
волове) впрягам AI [впрегна £2]; (Mus¬
keln, Kräfte мускули, сили) напрягам AI
[напрегна £2]
Ansinnen п 23 geh изисквания pl, претенции
pl <ч ein - an jmdn. stellen предявявам
Al [предявя //] големи изисквания към
някого
Anspannung / 17 напрежение п
anspeien <23аthb) vt заплювам AI [заплюя
' £7)
anspiefen <a/AA> vi (Anspielung machen) на¬
меквам Ai [намекна £?]. загатвам Ai
[загатна Е2\. подхвърлям А2 [подхвърля
//] (auf [</] за): Kurt (als erster spielen)
играя uv, E7 пръв: vt: ein Musikstück
- изсвйрвам AI [изсвйря II] няколко
такта от музикална пиеса
Anspielung / 17 наме|к т, -ци, загатване п
(auf [4] за); О eine ~~ machen намеквам
А1 [намекна £2] (auf [4] за)
anspinnen <26a/A6> vt (Faden конец) за-
прйдам А1 [запреда £/]; (Beziehungen,
Unterhaltung връзки, разговор) завър¬
звам AI [завържа Е4]\ sich ^ (Freund¬
schaft приятелство) възнйквам А1 [въз-
нйкна £2]; (Verhandlungen преговори)
започвам AI [започна £2]
Ansporn т 1 /sg подтик т, насърчение п,
стймул т. поощрение п
anspornen <а hb} vt подтиквам AI [под¬
тикна £2]. подбуждам AI [подбудя II]
(zu [2] към); (Pferd кон) пришпорвам AI
[пришпоря II]
Ansprache / 16 кратко слово, приветствие
п. -я О- eine - halten произнасям А2
[произнеса £/] кратко слово (an [4]
пред)
ansprechen < 16а/йй> vt (anreden) заговарям
А2 [заговоря 77]. заприказвам ш\ v, AI
(jmdn. някого); umg (sich an jmdn. wen¬
den) обръщам се AI [обърна се £2]
(jmdn. към някого); umg (Fragen, Pro¬
bleme въпроси, проблеми) третйрам uv,
»\ AI; (bitten) моля uv, II (jmdn. um [4]
някого за); (bezeichnen, betrachten) счй-
там AI [счета El], смятам Al [сметна
£2) (jmdn. od etw. [4] als [4] някого od
нещо за), разглеждам AI [разгледам AI]
(jmdn. od etw. [4] als [4] някого od нещо
като); (gefallen) харесвам се Al [харесам
cc AI ) (jmdn. на някого); посрещам се
А1 [посрещна се £2] с одобрение (jmdn.
от някого); Tech (reagieren) реагирам
uv, v, AI (auf [4] на); O ein ansprechendes
Außeres привлекателна външност; umg
ich fühle mich dadurch nicht angesprochen
това не ме засяга
anspringen <27a/.v/i> vi (Motor мотор) за¬
работвам Al [заработя IIJ. запалвам cc
AI [запаля се //); <27a/7/6> vt (Hund ку¬
че) скачам AI [скоча //], хвърлям cc A2
[хвърля се II] (jmdn. върху някого) О
die Angst sprang ihn an обзе го страх
Anspruch т 2 претенция /’ изйскване п (auf
(4) за) ч hohe Ansprüche an jmdn. stellen
изисквам Al [изйскам AI ) много ог
някого; jmdn. sehr in ^ nehmen отнемам
AI [othc|mu £ (-x)J времето на някого;
etw. [</) in - nehmen възползувам се мг,
AI oi нещо; einen ^ auf Urlaub (Beloh¬
nung) haben имам uv, А 7 право на отпу-
ANSTECKEN 95
ска [възнаграждение]; sehr in — genom¬
men sein много съм va зает
anspruchslos adj невзискател|ен. -на. не¬
претенциозен, -на; ^ voll adj взиска¬
телен, -на, претенциозен, -на
anspucken <а/Л7?> vt заплювам А1 [заплюя
' £7]
anspülen <а/ЛА) vt (Fluß река) нанасям А2
[нанеса £7], докарвам AI [докарам AI ]
(пясък и пр. на брега)
anstacheln <а/Лй> vt подтйквам А1 [под-
тйкна £2]. подстрекавам uv, Al (zu [2]
към)
Anstalt / 17 (Lehrstättc) учебно заведение,
институт т; (Heilstätte) лечебно заве¬
дение, санаториум т О umg keine ^en
machen zu... не cc готвя uv. II да...
Anstand m 2/sg (Verhalten) прилйчие n, бла¬
гоприличие n; m 2 (Bedenken) колеба-
ни|е n, -я; Jagd засада / O den ~~ wahren
пазя mv, /7 запазвам AI [запазя //] при¬
лйчие; keinen ^ haben не умея uv, E6 да
се държа; keine ^ nehmen, etw. zu tun не
се колебая uv, E6 да направя нещо; man
nahm daran keinen ~ това не смущаваше
никого
anständig adj (Betragen държане)
ирилйч|сн. -на; (Mensch човек) mcciIch.
-на. порядъч|ен, -на; (Gesellschaft об¬
щество) доб|ър, -ра; (Honorar хонорар)
прилйч|сн, -на. доста голям*
anstandlos adv без възражение, без коле¬
бание; незабавно, веднага
anstarren <а;7//') vt втренчвам ее АI [втрен¬
ча се 7/] (jmdn. в някою)
anstatt I. preip [2] вместо \х ^ des Mantels
zog er den Anorak an вместо палтото той
облече анорака; II. amj вместо С4 ^ zu
sprechen [^ daß er sprach], schwieg er
вместо да говори, той мълчеше
anstaunen <а;/;/>> vt чудя ее uv. II (jmdn. на
някою)
anstecken <а ///»> vt (Brosche, Blume брош¬
ка, цвеге) забождам AI [забода El]
(jmdm. някому); (Ring пръстен) слагам
AI [сложа //] (jmdm. някому); (Feuer.
Kerze огън. свещ) запалвам AI [запаля
//]; (Haus къща) подпалвам; Med за¬
разявам AI [заразя /7]; sich [*/] ^ Med
заразявам се (bei jmdm. от някого) С
sich [2] eine Zigarette - запалвам си
цигара; ^d adj зараз|сн, -на. зарази¬
телен. -на
96 ANSTECKUNG
Ansteckung / 17 Med зараза /, инфекция /
anstehen <a, stand an. angcstandcn/ЛЛ) »7
(in einer Schlange warten) стоя uw 12 na
опашка /'nach [J] за); geh (geziemen) под¬
хождам uw AL подобавам uv. AI (etw.
[/] jmdm. нещо някому) O nicht etw.
zu tun не се колебая uw E7 да направя
нещо; etw. [4] - lassen отсрочвам AI
[отсроча //] нещо, нс бързам uw Ale
нещо; Jur der Termin stellt an датата c
определена [фиксирана]
ansteigen <23a/sn> v/ (Weg път) изкачвам
cc Al [изкача се II]. ставам AI [стана
Е2] по-стръм|ен. -на; (Wasser, Tempe¬
ratur вода, температура) покачвам се.
качвам cc; (Preise цени) auch повишавам
се AI [повиша се УУ], увеличавам се AI
[увелича се УУ]; (Kapital капитал) нарас¬
твам AI [нарасна Е2]
anstelle präp [2], auch ** von [3] вместо
anstellen <а/АА> vt (Leiter стълба) слагам
AI [сложа /У], подпйрам AI [под|пра Е
(-прях)] (an [4] на); (Bewerber) назнача¬
вам А1 [назнача II] на служба; (Wasser.
Licht, Radio вода, електрическо освет¬
ление, радио) пускам AI od пущам А1
[пусна £2]; (Versuch опит) провеждам
AI [проведа El] (mit [3] с); (Unfug глу¬
пости) правя uv. У/, направям А2 [на¬
правя II]. върша uv, II. извършвам А1
[извърша II]; sich [4] ~~ (Schlange stehen)
нареждам се А1 [наредя се II] на опашка
(nach [3] за); (sich benehmen) държа се
(добре, зле) О er hat alles mögliche an¬
gestellt, aber... той опита вейчко въз¬
можно, но...; stell dich nicht so an! не се
преструвай!; er stellt sich an, als ob... той
си дава вид, като че ли...
Anstellung / 17 (Einstellung) назначени|е п.
’ -я; (Stellung) служба / длъжност /
Anstieg т I (Aufwärtssteigen) изкачване п:
(Wasser. Temperatur вода, температура)
покачване п: (Preise цени) auch пови¬
шаване п
anstieren <а//;/>> vt втренчвам се AI (втрен¬
ча се У/]. вторачвам А! [вторача 11] по¬
глед (jmdn. в някого)
anstiften <а/ЛА> vt (Unheil беда) причиня¬
вам АI [причиня II]; (Intrige интрига)
създавам AI [съз|дам, -дадеш, (създа¬
дох)] С jmdn. zu etw. [_?] ^ подтйквам
AI [подтикна £2]. подстрекавам uw AI
някого към нещо
Anstift|er т 4 подстрскагел т; ^ung / 17
подбуждане и. подстрекаваме п
Anstoß т 2 тласъ|к т, -ци; Sp (Fußball
футбол) начален удар; (Impuls) подти|к
т. -ци, импулс т: geh (Ärgernis) не¬
доволства и. -а, негодуване п О ^er¬
regen предизвиквам AI [предизвйкам AI]
недоволство (bei jmdm. у някого); ^
nehmen an etw. [2] изказвам Al [изкажа
Е4] недоволството си от нещо. не одоб¬
рявам AI [одобря II] нещо
anstoßen <34а/ЛА> vt бугвам AI [бутна £2].
побутвам; (anregen) насърчавам А1 [на¬
сърча //], подтйквам Л1 [подтикна Е2\:
Sp Fußball изпълнявам А! [изпълня II]
начален удар; »7 (mit den Gläsern) пук¬
вам cc AI [пукна се Е2] (auf [-У] за); (an¬
grenzen) гранича uw У/ (an [4] c); (Anstoß
erregen) предизвиквам Al [предизвйкам
AI ] неодобрение (bei jmdm. у някою).
шокирам u\\ Al (bei jmdm. някого);
(34a лу;> vi блъсвам cc А / [блъсна се E2]
(an [4] в) < mit der Zunge - фъфля uw
E4; das anstoßende Zimmer съседната
стая
anstößig adj неприлйч|сп, -на, непристоен,
-йна
Anstößigkeit / 17 неприлйчие п. непристой-
ност /
anstreben <аfhb} vt стремя се мг, У/ (etw.
[4] към нещо)
anstreichen <21а/ЛА> vt (anmalen) боядйс-
вам А / [боядйсам AI]; (anmerken) отбе¬
лязвам А1 [отбележа Е4]. подчертавам
AI [подчертая £7] </ mit Lack -*■ ми¬
навам AI [мйна £2] с лак, лакйрам mi\
V, Al: umg das werde ich dir -! няма да
ти простя това!
Anstreicher т 4 бояджй[я т, -и
anstrengen <а/АА> vt (Gedanken, Kräfte,
Augen мисли, сили, очи) напрягам AI
[напрегна £2]; (ermüden) уморявам AI
[уморя УУ]; изтощавам А1 [изтощя УУ];
sich [4] ~ старая се uv, Е7, напрягам
ейли О Jur einen Prozeß gegen jmdn. ^
завеждам Al [заведа EI] дело срещу
някого; umg streng dich ruhig ein bißchen
an! нйщо не ти пречи да поработиш
малко повече!, дай си малко зор! (umg)
anstrengend ad/ уморйгел|сн, -на
Anstrengung / 17 усйли|е п. -я; (Bemühung)
старани|е п, -я О ~en machen полагам
А! [положа II] уейлия
Anstrich т 1 !sg (Anstrcichen) боядисване
п, т I (aufgclragene Farbe) боя f (на¬
несена ):т I,fsg ühertr опспъ|к /н.-uii, ха-
рактер т О einer Sache [3] einen günstigen
- geben представям A2 [представя /7]
нещо в благоприятна светлина
anstricken <а/А А) V/ наплйтам АI [наплета
‘ El) . .
Ansturm т 2 (Angriff) нападени|е п, -я, ата¬
ка /; (Andrang) наплив т, напор т О
es begann ein großer - auf die Kasse des
Theaters имаше голяма навалица пред
касата на театъра
ansuchen <a/AA> W моля ш». 11. помолвам
AI [помоля II] (jmdn. um [4] някого за)
Ansuchen т 23jsg молба / О auf dringendes
^ der Eltern по настоятелно йскане на
родйтелите
Antagonismus т 11 антагонйз|ъм (мът) т
antagonistisch adj антагонистичен, -на
Antarktika / Антарктйда /; ~tis/ Антар¬
ктика /
antarktisch adj антарктйч|ен, -на, антар-
ктйчески
antasten <а7iA) vt докосвам Al [докосна
£3]. пипам uv, AI; übertr (angreifen) по¬
сягам AI [посегна Е2] (etw. [4] на нещо)
Anteil т I част /, дял* (-ът) т. -ове (an
[3] от); т 1 lsg (Beteiligung) участие п;
übertr (Interesse) интерес т; (Mitgefühl)
съчувствие п О einen ^ haben участву¬
вам uv. АI (an [3] в): lebhaften an jmds.
Unglück nehmen съчувствувам uv. AI ня¬
кому в нещастието му; regen — an etw.
[3] zeigen показвам AI [покажа E4\ жив
интерес към нещо
anteilig adj на дялове
Antenne / 16 Radio антена f; Zoo! auch пи¬
пал^ п. -а
Anthologie / 16а антология f
Anthrazit т I /sg Chem антраайт т
Anthropo|logg£ / 16а/sg антропология /;
- morpbjsmus т 11 антропоморфйз|ъм
(мът) m
Antibi9tikum п 29 антибиоти|к т, -ци
Antifaschist т 8 антифашист т
antifaschistisch adj антифашйстки
antik adj антйч|сн, -на
Antike / 16 антйчност/ ^n р! сгаринй pl>
произведения р! на антйчното изкуство
antiimperialistisch adj антиимпериалисти¬
чески
Antikommunismus /и (l/.vg антикомунизъм
(мът) т
Antilope / 16 антилопа /
Antimilitarismus т I \/xg антимилитарйз|ъм
(мът) т
antimilitaristisch ангимилитаристйчески.
антивоен|сн. -на
ANTRETEN 97
Antimon п 20*/sg Chem антимон т
Anti|pathi£ / 16а антипатия / неприязън
/ (gegen [4] към); ^pode т 1 антипод т '
(auch übertr)
Antiqua / 15а/sg Тур антйква /
Antiquar m I антиквар m
antiquarisch adj антикварен, -на
Antiquariat n 20 антиквариат m, антиквар¬
на книжарница
Antiquität / 17 старина /, антикварна вещ,
предмет т на антйчното изкуство;
^en|laden т 5 антикварен магазин
Antirakete / 16 антиракета /
Antisemitismus т 11 /sg антисемитизъм
(мът) т
antiseptisch adj Med антисептйч|ен, -на
Anti|stofT т 1 Phys антивещество п; ~teil-
eben п 23 Phys античастйца f; ^these /
16 антитеза f: ^toxin n 20 антитокейн
n. противоотрова f; — zipation / 17 ан-
тиципация f
Antlitz n 20 geh лиц|е n, -а, лик(-ът) m.
-ове
Antonym n 20 Ling антоним m.
Antrag m 2 (Vorschlag) предложени|е n, -я;
(Gesuch) заявлени|е n, -я, молба f; (Hei¬
ratsangebot) предложение n. -я за же¬
нитба
antragen <4a/AA) vt предлагам Al [пред¬
ложа II (jmdra. etw. [4\ някому нещо)
Antransport m l докарване n, доставка /
antransportieren (e/AA) »7 докарвам Al
[докарам Al], доставям A2 [доставя //]
antreffen <16a/AA> vt заварвам Al [заваря
II], сварвам AI [сваря //]
antreiben <23a/AA> vt (Pferd кон) подкар-
вам AI [подкарам Al]; Tech (Maschine
машина) задвйжвам AI [задвйжа 77],
привеждам AI [приведа El] в движение;
(ans Ufer treiben) изхвърлям A2 [из¬
хвърля 7/] на брега О jmdn. zur Eile
- подканвам Al [подканя 77] някого да
побърза; die Neugier treibt ihn dazu an
любопитството го подтйква към това
Antreiber m 4 иодстрскатсл m_
antreten <lba/AA) vt (beginnen) започвам
AI [започна E2\, (Motor мотор) запал¬
вам Al [запаля /7] (като натискам пе¬
дала); <15а/л7?> V/ (erscheinen) явявам се
AI [явя се 7/]; (sich aufstellen) строявам
се AI [строя сс 77]; Sp излйзам AI [из¬
ляза El] (gegen jmdn. срещу някого) О
eine Reise тръгвам Al [тръгна Е2] на
7 Немско-българссм речни*
98 ANTRIEB
път; den Dienst [eine Erbschaft] — встъп¬
вам Al [встъпя II] в длъжност [във вла¬
дение на наследство]; den Urlaub ~ оти¬
вам Al [отида El] в отпуска: zum Angriff
^ приготвям се А2 [приготвя се /7] за
нападение; angetreten! строй се!
Antrieb т 1 подбуда/ подти|к т% -ци; сти¬
мул т; Tech задвижване п; двигател ту
двигателен механизъм; предавка /
^s| welle / 16 Tech задвижващ [водещ]
вал
Antritt т 1 (Beginn) започване п; (Über¬
nahme) приемане п, поемане п О vor
~ der Reise предй пътуването, преди да
тръгна на път; mit ~ des neuen Jahres
с настъпването на Новата годйка
Antrittsrede/16 реч/по случай встъпване
в длъжнрст; ^-Vorlesung/ 17 встъпител¬
на лекция
antun <38а/АЛ> vr jmdm. etw. Böses ^ при¬
чинявам Al [причиня /7] някому зло;
geh jmdm. Gewalt извършвам А1 [из¬
върша //] насилие над някого; jmdm. ein
Unrecht — постъпвам Al [постъпя /7]
несправедливо спрямо някого; sich [5]
ein Leid sich [i] etw. — самоубивам
cc AI [самоубия се £7]; jmdm. eine Ehre
^ оказвам Al [окажа E4\ някому чест:
das Mädchen hat es ihm angetan момйчето
го очарова [пленй]; geh festlich angetan
празнично облечен
Antwort / 17 отговор m (auf [4\ на) O
zur ^ geben отговарям A2 (отговоря //];
keine ~ geben не отговарям; er blieb ihr
keine schuldig той не й остана длъжен
(с отговора си)
antworten <АА> vi отговарям А2 [отговоря
//] (jmdm* auf etw. [4] някому на нещо);
(entgegnen) отвръщам А1 [отвърна Е2]
anvertrauen <с/АА> vt (übergeben) поверя¬
вам А1 [поверя II] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); (mitteilen) доверявам А1 [доверя
//] (jmdm. etw. [41 някому нещо)
anvisieren <e/AA> vf целя се uv, /7 (etw.
' [4] в нещо); (anpeilen) пеленгирам uv, Al
anwachsen <4a/rn> vi (an etw. festwachsen)
зараствам Al [зарасна £2]; (Wurzel
schlagen) пускам AI [пусна E2] корени;
вкоренявам се Al [вкореня се //]; (zu¬
nehmen) увеличавам ct Al [увелича се
/7]; нараствам
Anwachsen п 23/sg зарастване п, срастване
п; (Zunahme) нарастване п
Anwalt т 2 адвокат т. защитни]к mt -ци;
geh застъпни|к /и, -ци
anwandeln <а/АА) м: geh ihn wandelte die
Lust an, zu... обхвана [обзе] го желание
да...; geh eine plötzliche Ohnmacht wan¬
delte ihn an той внезапно загуби съзна¬
ние
Anwandlung/ 17: in einer ~ von Furcht в
пристъп на страх, in einer — von Gro߬
mut в гтрнв на велико j\шие
anwärmen <a/AA> vr затоплям A2 [затопля
' //J
Anwärter m 4 кандидат m (auf [4] за), пре¬
тендент m (auf [4] за)
Anwartschaft / 17jsg право n (auf [4] на).
" претенции pl (auf [4[ за)
anweisen <23a/AA> v/ geh (beauftragen) на¬
реждам Al [наредя /7] (jmdn., etw. zu tun
на някого да направи нещо); (zuweisen)
посочвам Al [посоча 77] (jm<hn. etw. [4]
някому нещо) О jmdm. Geld ^ превеж¬
дам А1 [преведа £7] парй на някого
Anweisung/17 (Auftrag) нареждан|е п, -ия,
заповед / (Anleitung) упътван|е п, -ия,
указаии|е п, -я; (Anordnung zur Auszah¬
lung einer Geldsumme) платежна запо¬
вед; (Überweisung) превод m (на пари);
(Zuweisung) посочване ti
anwendbar aclj приложим
anwenden <IOa, auch schwach") vi прилагам
Al [приложа //]; (gebrauchen) изпол¬
звам u\\ v, Al. употребявам AI [упот¬
ребя 11]
Anwendung /' 17 приложение n; (Gebrauch)
употреба /*. използване n; ^s|bereich
m I öd n 20 област f на приложение
anwerfen <!6a/AA) vi: Tech den Motor ~
запалвам Al [запаля //] мотора; vi Sp
вкарвам Al [вкарам Al] топката в игра
(при хандбал, баскетбол); das Haus war
von auBen nicht angeworfen къщата не
беше измазана отвън
Anwesen n 23 (малко) имени|е n, -я, къща
/ със стопански двор, (малко) сто-
ианств|о, л, -а
anwesend adj присъствуващ
Anwesenheit / П/sg присъстви|е п, -я
Anwesenheitsliste/ 16 спйсъ|к т, -ци на при-
съствуващите
anwidern <а/АЛ> vr отвращавам AI [отвра¬
тя /7], отблъсвам А1 [отблъсна £2]
Anwohner т 4; alle — einer Straße вейчки
живеещи в някоя улица
Anwurf т 2 (Mauerbewurf) груба мазйлка:
(Verleumdung) клевета /* Sp начално
хвърляне (при хандбал, баскетбол)
anwurzeln <aIsn)} vi вкоренявам се Al
[вкореня се II) O wie angewurzelt stehen
стоя uv, 12 като закован
Anzahl / 17/sg брой mt количество n
anzahlen <a/ЛЛ) vt плащам AI [платя //]
първата вноска (при изплащане на час¬
ти); давам AI [дам, дадеш (дадох)) ка¬
паро (etw. А за нещо)
Anzahlung / 17 първа вноска (при изпла¬
щане на части); капаро п
anzapfen <а/Л6> v/ (Faß буре) отварям А2
[отворя /7] О eine Telefonleitung ~ под¬
слушвам AI [подслушам AI] телефонен •
разговор (с друг апарат); einen Baum
- правя uv. 77, направям А2 [направя
II] нарез на дърво (за събиране на сок);
и mg jmdn. um fünf Mark — вземам Al
[взема £ (взех)] пет марки назаем от
някого
Anzeichen п 23 прйзна|к т, -ци; Med сим¬
птом т
anzeichnen <а/М>> vt (zeichnen) чертая uv,
£7. начертавам Al [начертая £7] (на
черната дъска); (anmerken) отбелязвам
А1 [отбележа Е4\
Anzeige / 16 (Inserat) обява /, обявлени|е
п. -я; извести|е п, -я; (Meldung an eine
Behörde) донесени|е n. -я (gegen [4] про-
тйв); (Meßinstrument измервателен ин¬
струмент) данни р! О eine ~ aufgeben
давам АI [дам, дадеш (дадох)] обяв¬
ление (във вестник)
Anzeigelgerät п 20 индикаторен уред, уред
т с отчйтаща скала; -tafel / 16 Sp
табл|о п. -а (за отчитане на състезание)
anzeigen <а/ЛА> v/ показвам AI [покажа
Е4)\ (mitteilen) съобщавам AI [съобщя
II] (jmdm. etw. [4] някому за нещо); (an¬
geben) правя uv, II, направям А2 [на¬
правя //] донесение (jmdn. за някого),
правя, направям оплакване (jmdn. про-
тйв някого) О einen Diebstahl bei der
Polizei ~ съобщавам в милйцията [по¬
лицията] за извършена кражба
anzetteln <а//?/)> vt umg подготвям А2 [под¬
готвя //]. кроя uv, 7/, скроявам AI
[скроя II] (заговор, нещо лошо)
anziehen <32а, h-g/ЛЛ) vt (Kleid дреха;
обличам А/ [обле|ка, -чеш (облякох)];
(Schuhe, Strümpfe обуща, чорапи) обу¬
вам AI [обуя £7]: (Handschuhe ръка¬
вици) слагам AI [сложа 77]; (Feuchtigkeit
влага) поемам AI [поема £ (поех)];
(Schraube винт) затягам А1 [затегна
£2];(Seil въже) опг>вам AI [oniHa £2];
(Handbremse ръчна спирачка) изтеглям
APOKALYPSE 99
А2 [изтегля //]; übertr привлйчам AI
[привле|ка, -чеш (привлякох)]; sich [4]
^ облйчам се; W (Pferd, Zug кон, влак)
потеглям А2 [потегля 7/]; (Preise цени)
повишавам се AI [повиша се 77]; по¬
качвам се AI [покача се //] О der Ma¬
gnet zieht Eisen an магнитът привлича
желязото; ein Gewitter zieht an надига се
буря; die feindlichen Trappen kommen
angezogen вражеските войски приближа¬
ват
Anziehung / 17 привлйчане n, притегляне
n: übertr привлекателност f: ^s|bereich
m 1 od n 20 Phys зона / на притегляне
(на планета); ^s|kraft / 14 Phys притег¬
ляне; übertr привлекателност /
Anzug т 2 (Kleidung) костюм т ("мъжки)
О übertr im — sein приближавам се AI
[приближа се 7/); ein Gewitter ist im^
надйга се буря
anzüglich adj двусмйслен; (anstößig) непри-
лйч|ен, -на
anzünden <а/А6> vt паля uv, 77, запалвам
AI [запаля II]
anzweifeln (а/НЬУ vt съмнявам се uv, AI
(etw. [4] в нещо)
Äolsharfe / 16 еолова арфа
Aorta / 15а аорта /
Apartheid [..e-L] / Pol расова сегрегация.
апартейд т (в Южноафриканската ре¬
публика); politik/ 17/sg политйка/на
расова сегрегация
Apathie / 16а/sg апатия /
apathisch adj апатйч|ен, -на; (gleichgültig)
безразличен, -на (gegen [4] към)
Apenninen pl Апенйни р!
Aperitif т 6 аперитив т
Apfel т 5 ябълка / О übertr in den sauren
- beißen müssen принуден съм va да
приема нещо [да преглътна горчйвия
хап (um#)]
Apfel|baum т 2 ябълка / (дърво); ^kern
т I ябълкова семка; '-kuchen т 4 ябъл¬
ков сладкйш; ^mus п 20 мармелйд т
от ябълки; ^saft т 2 ябълков сок
Apfelsine / 16 портокал т
Apfelwein т 1 ябълково вйно
Aphorismus т 11 афориз|ъм (-мът) w^.-ми
aphoristisch adj афористйч|ен, -на
apodjktisch adj аподиктйч|ен, -на, неоспо-
рйм
Apokalypse f 16 аполикалйпсис т (auch
übertr)
100 APOLOGET
Apolog|et m 8 апологет m, зашйтии|к in.
-ци; '»i£./ 16a апология /, оправдание
n. защита /
Apoplex!^ / 16a Med апоплексия /• удар
m
Apostel m 4 апостол in
apostolisch adj апостолски O der Apostoli¬
sche Stuhl Kirche папският престол
Apostroph m 1 апостроф m
apostrophieren <a/АЛ> vt апострофйрам
uv, v, AI
Apotbek|e / 16 аптека f: ~er m 4 аптекар
m; ~erin / 18 аптекарка /
Apotheose / 16 апотеоз m, апотеоза /
Apparat m 1 апарат m; Tel телефон m
Appell /» 1 апел m, обръщени|е n. -я, въз-
вани|е n, -я; МИ сбор т, проверка /
appellieren <d/АА> vi апелирам, uv, v, Al
(an jmdn. od etw. [4] към някого od нещо);
призовавам Al [призова E2\ (an jmdn.
някого) O veralt Jur gegen ein Urteil an
ein höheres Gericht ~ обжалвам uv, v Al
присъда пред по-горна инстанция
Appendix т 1 (gen-,pl auch ...dizes) odf 12
(p! auch ... dizes) geh приложение n (към
книга); Med апендикс m
Appetit m 1 апетит m O guten — I приятен
обед!, приятна вечеря!; ~auf etw. [4] ha¬
ben яде ми се нещо
appetitlich adj апетйт|ен, -на
Appetitlosigkeit/ 17/sg безапетйтие п. липса
/ на апетйт
applaudieren <d/АА> vi аплодйрам uv, t>,
Al, ръкопляскам uv, Al
Applaus m 1 /sg аплодисменти pl, ръкоп¬
ляскане n
Applikation / 17 (Anwendung) приложение
n: (Aufnäharbeit) апликация /
Apposition f 17 Gramm приложени|е n, -я
appretieren <a/AZ») vt Text апретйрам uv,
v, Al
Appretur / 17 Text апретура /
Aprikose / 16 кайсия /, зарзала /
April m i {gen auch -), Abk Apr. апрйл m
O im <■*« през апрйл
Aprilscherz m I апрйлека шега; ~ werter
л 23 променлйво време
Apside / 16 Astr абейда /
Aquädukt m I акведукт m
Aqualmarjn m I Min аквамарйн m; ~rell
n 20* акварел m
Aquarium n 28 аквариум m •
Äquator m 9a екватор m
äquatorial adj екваториален, -на
Äquilibrist m 8 еквилибрйст m
äquivalent adj еквивалентен, -на
Kr m I* odn 20* (bei Maßangabe при озна¬
чение на мярка pl~), Abk. а ар m, -ове
Araber nt 4 араб|ин nt, -и; ~ in f 18 арабка
./
Arabeske f 16 арабеска./
Arabien [Jan] n 23 Арабия f
arabisch adj арабски
Arbeit/ 17 работа f; (Mühe) труд(-ът) m;
(Erzeugnis) произаедени|е n, -я O an die
~ gehen залавям се A2 [заловя се II] за
работа; zur ~ gehen отивам AI [отида
El] на работа; er hat viel — той има
много работа; er hat keine ~ той няма
работа, той е безработен; etw. [7] ist in
~ нещо се работи; geistige ~ умствен
труд; körperliche ~ физически труд
arbeiten <hb) vi работя и\\ II (bei [3] при,
für [4] за, an etw. [3] над нещо), трудя
се uv, //. V/ работя, изработвам AI [из¬
работя //] О sich [4] müde ^ уморявам
се AI [уморя се II] от работа; sich [4]
durch den Schnee — проправям си A2
[проправя си //] път през снега; bei wel¬
chem Schneider lassen Sie —? при кой
шивач си шйете?; jmdm. in die Hände
— съдействувам uv, II па някого
Arbeiter m 4 работни|к m, -ци O ein gelern¬
ter — квалифициран работник; ein unge¬
lernter - неквалифициран [общ] работ¬
ник
Arbeiterlbewegung / \7Lsg работническо
движение; Feinheit / 17 единство n на
работническата класа; -führer т 4 ра¬
ботнически вожд; вожд т. -ове на ра¬
ботническата класа; —in /*18 работнич¬
ка f; -Jugend / работническа младеж;
— klasse / 16fsg работническа класа;
— kontrolle f 16 работнически контрол;
-partei / 17 работническа партия; —rat
т 2 работнически [производствен] ко¬
митет; ~ Schaft/ 17/sg работничество п;
—Student т 8 студент т (който преди
следването е бил работник — в ГДР);
— -und-Bauern-Staat т 9 работническо-
селска държава; ^—und-Bauern-Fakultät
/ 17, Abk ABFHist работническо-селски
факултет (в ГДР); -viertel п 23 работ¬
нически квартал
Arbeitgeber т 4 работодател т; — nehmer
т 4 работни|к т, -ци, служител т, слу¬
жещ т
arbeitsam adj работлив, трудолюбив
Arbeitsamt п 22 трудова борса; -anzug
ш 2 работен костюм; ~ausfall т 2 при¬
нудително преустановяване на работа¬
та; ^bedingungen pl трудови условия pl;
* biene / 16 Zool работничка / (пчела);
üblich п 22 трудова книжка; ~disziptiii
/ 17 трудова дисциплина; ~einlieit / 17
трудо|ден т, -дни; ^ ein kommen п 23/sg
трудов доход; ~einsatz т 2 трудова
бригада
arbeitsfähig adj работоспособен, -на
Arbeitsfähigkeit / 17 трудоспособност /
работоспособност / ^gang т 2 Tech
операция / (работна); ход т, -ове
[процес т) на работата; ~gemeinschaft
/ 17 (Schule) кръжо|к т, -ци; ~gesetz-
buch п 22 кодекс т на труда (в ГДР);
^kleidung/17 работно облекло; ~kittel
т 4 работна престйлка; ~kollege т 7
колег|а т, -и (в работата)
Arbeitskraft / 17 (Leistungsfähigkeit) ра¬
ботоспособност f; (Arbeit leistender
Mensch) работни|к m, -ци; работничка
/ O die ^ kräfte reichen nicht aus работ¬
ната ръка не стига; eine weibliche ^ ра¬
ботничка /
Arbeitskräftelenkung / Mjsg разпределение
n на работната ръка; Mohn m 2 работна
заплата, трудово възнаграждение
arbeitslos adj безработ|ен. -на
Arbeitslose т 7 + безработ|ен т, -ни;
~ loseminterstützung / 17 помощ /за без¬
работни; Mosigkeit / 17jsg безработица
/ ^methode / 16 метод т на работа;
mittel pl Wirt sch средства p! за про¬
изводство; ^ moral / 17jsg съзнателно
отношение към труда; ~погт / 17 про¬
изводствена [трудова] норма; — platz т
2 работно място; ^Produktivität/ 17/sg
производйтелност / на труда; ~гашп т
2 работно помещение
Arbeitsschluß т 2: es muß bald ^ sein скоро
ще свърши работното време; nach ^
след работа, след свършване на работ¬
ното време
Arbeits|schutz т 1 /sg охрана / на труда;
^ schutzkommission / 17 комисия / по
охрана на труда; Mag т 1 работен ден;
Pfeilung / M/sg разделение п на труда;
Mherapie / 16а Med трудова терапия
arbeitsunfähig adj неработоспособен, -на,
нетрудоспособ|ен, -на
Arbeitszeit / 17 работно време; ^Zimmer
п 23 работна стая, кабинет т
archaisch adj архайч|ен, -на
Archaismus т 11 архайз|ъм (мът) т
Archäologie / 16а/.sg археология /
ARIE 101
archaotogisch adj археологически
Arche / 16: die ~ Noah Ноев ковчег
Archipel m 1* Geogr архипела|г m, -зи
Architekt m 8 архитект m
architektonisch adj архитектурен, -на, ap-
хитектонйч|ен, -на
Architektur / 17 архитектура /
Archjiv n 20 архив m; Mvar [..w..] m 1 ар¬
хивар m
Arena / 15a арена f: (Zirkus) манеж m
arg (ärger) 1. adj лош; umg (groß) голям*
O im ärgsten Falle в най-лошия случай;
П. adv umg (sehr) много
Argentinien [Jan] n Аржентина f; Mer
[Jar] m 4 аржентинец m, -ци; -ierin
[Jar..]/18 аржентйнка /
argentinisch adj аржентински
Ärger m 4 яд(-ът) m, -ове; umg (Unannehm¬
lichkeit) неприятности pl O ~ empfinden
ядосвам се AI [ядосам се AI ] (über [4]
от)
ärgerlich adj (verärgert) ядосан, сърдит;
* (unangenehm) непрйят|ен, -на O ~ auf
[über] jmdn. sein сърдя се uv. II [яд ме
е] на някого; ~ über etw. [4] sein ядосвам
се AI [ядосам се AI] от [порадй, за]
нещо; es ist sehr daß... много не¬
приятно е, че...
ärgern <hb> v/ ядосвам AI [ядосам Al]\
(reizen) auch дразня uv, II. раздразним,
А2 [раздразня //]; sich [4] - ядосвам сс
(über jmdn. на някого, über etw. [4] от
нещо) О es ärgert mich, daß... яд ме е.
.. че—
Ärgernis п 27 ядове pl: (Unannehmlichkeit)
неприятност / (Anstoß) нарушение п на
обществения ред, скандал т О - er¬
regen предизвйквам АI [предизвикам
AI] негодувание
Arglist / il/sg коварство п. лукавство п
argliistig adj ковар|ен, -на, лукав; ~ los adj
простодуш|ен, -на; (ohne Argwohn) до¬
верчив
Arglosigkeit / 11/sg простодушие п. довер-
чйвост /
Argon, auch Argo|n п 20/sg Chem аргон m
Argument /; 20 аргумент m
Argwohn m 1 /sg (Verdacht) подозрение n;
(Mißtrauen) недоверие n
argwöhnisch adj подозрйтел|ен, -на, недо¬
' верчйв
Arie [Ja] 16 Mus ария/
102 ARISTOKRAT
Aristokrat m 8 аристократ m; ~ Lratijj
/ 16a аристокрация /
aristokratisch adj аристоратйчески
Arithmetik / 17 jsg аритметика f
arithmetisch ad] аритметически <> ~e
Reihe аритметическа прогресия
Arkade /16 аркада /
Arktis / Арктика /
arktisch ad] арктйчссхи
arm (ärmer) adj бед|ен, -на; (bedauernswert)
клет C ~ und reich белни и богати;
~ an etw. [5] sein бсд|ен, -на съм va
откъм пешо; der —е Kerl бедният [кле¬
тият] човек; Kochk Arme Ritter пържени
филии pl
Arm т 1 Anal ръ|ка f, -це (от рамото до
китката); (Fluß река) ръкав т; umg
(Ärmel) ръкав т (на дреха): Tech (Hebel)
лост т, -ове, рам|о п, -сна на лост О
üherir umg jmdn. auf den — nehmen по¬
дигравам се AI [подиграя се E7\ c ня¬
кого; — in — gehen вървя uv, 12 под
ръка (c някого); jmdn. in die ~e nehmen
прегръщам AI [прегърна E2] някого;
jmdn. unter den ~ fassen улавям A2 [уло¬
вя //) някого под ръка, die Aktentasche
unter den - nehmen слагам Al [сложа
//) чантата си под мишница; übertr jmdn.
mit etw. [J] unter die ~e greifen подпо¬
магам А l [подпомогна £2] някого c не¬
що
Armatur / 17 Tech арматура f; ~ en|brett
« 21 арматурна дъска; Kfz арматурно
табло
Arm|ausschnitt m 1 ръкавна извивка;
— band n 22 гривна f; — bandohr / 17 ръ¬
чен часовник; -binde / 16 лента / (на
ръкав); Med превръзка/(за придържане
на ръката); -brüst / 12 odf 14 арбалет
т
Апп££ / 16а армия f; -korps [..ko:r] n
(gen - [,.ko:rs], pl -[..ko:rs]) армейски кор¬
пус; — general m 1 od 2 армейски генерал
Ärmel m 4 ръкав m O übertr etw. [4] aus
dem '-schütteln върша uv, II нещо c ле¬
кота
Ärmelaufschlag m 2 маншет m на ръкав
Armenien [..ian] n 23 Армения /
Armenier [..isr] m 4 армен|ец m, -ци; —in
C 18 арменка f
armenisch adj арменски
Armllehne / 16 странично облегало (на
кресто, канапе); -leuchter т 4 канде-
лаб|ър т, -ри. свещник т, -ци
ärmlich adj бед|ен. -на, бедняшки; оскъд|ен,
-на
Armreifen т 4 гривна /
armselig adj бед|ен. -на, жал|ък. -ка, ми¬
зерен, -на
Armsessel т 4 фотьойл m
Armut /' 12/sg бедност /. беднотйя /. си-
ромашйя f; (Mangel) липса / (an [J] на)
<■> geistige — духовна беднотй
Armutszeugnis л 27 свидетелств|о. п -а за
бедност О übertr sich [i] ein — ausstellen
показвам Al [покажа Е4\ сам, че съм
va нскадър|ен. -на [аеспособ|ен, -на]
Armvoll т наръч т О zwei — Reisig два
иаръча съчки
Arnika f Boi арника /
Är9ma л 28а аромат т, благоухани|е л.
-я; (Würzmittel) подправка /, есенция /’
aromatisch adj ароматйч[сн, -на, аромат|ен,
-на
Arrangement [aräjama: od arä33marj] л 24
(Gestaltung) организиране л. уреждане
п; Mus аранжировка / <- ein — aus Blu¬
men букет т [кошница /) цветя
arrangieren [агаз;:..] <d//i6) vt (gestalten)
уреждам AI [уредя //], организирам uv,
V. AI; Mus аранжирам uv. v, AI
Arrest m I арест m
arretieren <d//i6) vt (festnehmen) задър¬
жам AI [задържа /i], арестувам uv, v,
AI; Tech спирам AI (спра £ (спрях)]:
фиксирам uv, V. AI
arrogant adj арогйнт|сн. -на: (hochmütig)
надмен|ен, -на
Arroganz / 17/vg арогантност /
Arsch m 2 vulg задни|к m. -ци
Arsen л 20jsg Chem арсен m
Arsenal л 20 арсенал m
Art f-17/sg (Wesensart) характер m, нрав
m, природа f; (Weise) начин m; (Beneh¬
men) държане n. маниери pl; f 17 (Sorte)
вид (-ът) m, -ове, сорт m, -ове O
Fragen allgemeiner — въпроси pl от общ
характер; auf diese — (und Weise) по то¬
зи начин; auf jede — (und Weise) по вся¬
какъв начин; aus der — schlagen не при¬
личам uv, Al на никого от семейството;
seine Tochter schlägt in seine — дъщеря
му се е метнала на него (umg); nach
- der Kinder като децата; er gehört zu
der — von Menschen той принадлежи
към този род хора; einzig in seiner
Art единствен по рода си; das ist doch
keine -! това на нищо не прилича;
Umstandsbestimmung der — und Weise
Gramm обстоятелствено пояснение за
начин; die Entstehung der ~en Biol npo-
изхбд m на видовете
arten <57i> vi приличам uv, Al (nach jmdm.
на- някого) O er ist anders geartet по вън¬
шен вид и характер той е друг; vt: die
Natur hat den Menschen so geartet при¬
родата е създала така човека
artenreich adj многообразен, -на; Biol бо¬
гат на видове
Arterie [..ia]/16 Ала/ артерия/
Arterienverkalkung [..ian..J / 17 Med атеро-
склербза f
artesisch adj: ~er Brunnen артезиански кла¬
денец
Arthritis / Med артрит m
artig adj (folgsam) послуш|ен, -на; (höflich)
учтив O ein ~es Kind добро дете
Artigkeit /17 (Folgsamkeit) послушание n;
’ (Höflichkeit) учтивост / ~en pl любез¬
ности pl, комплименти pl
Artikel m 4 (Ware) артикул m; (Aufsatz)
статия / (Abschnitt) параграф m, член
m: Gramm член m
Artikulation / 17 артикулация /, учленение
n
artikulieren <d/Aft> vt артихулйрам uv. v,
Al, учленявам AI [учленя II]
Artillerie, umg auch Artillerie / 16a арти¬
лерия /
Artillerist, umg auch Artillerist m 8 арти¬
лерист m
Artischocke / 16 Bot артишок m
Artist m 8 цирков [вариететен, кабаретен]
артист; ~in / 18 циркова [вариететна,
кабаретна] артистка
Artistik / П/sg цйрково [вариететно, ка¬
баретно] изкуство
artistisch adj цирков, вариететен, -на, ка¬
баретен, -на; (geschickt) артистичен,
-на. виртуозен, -на
Arznei, / 17 лекарств|о п. -а; ~buch п 22
Med фармакопея / ~ künde / 16 фар¬
мацевтика/- ~ mittel п 23 лекйрств|о п.
-а; ~ pflanze/ 16 лечебна билка
Arzt т 2 лекар т; доктор т (umg)
Ärztin / 18 лекарка /
ärztlich »^ лекарски
•As п 27 Kart ас|о п. -ä; übertr Sp ас т,
•ове О Kart zwei ~se две аса
2As л Mus ла бемол
Asbest т 1 азбест т; ~anzug т 2 азбестов
(защйтен) костюм; ~ platte / 16 азбес¬
това подстйвка
Asch т 2 съд (-iT) т. -ове; тавйчка/ сак-
сйя/
aschblond adj пепеляворус
AST 103
Asche / 16 пепел /
Aecben|bahn / 17 Sp лекоатлетическа писта
(посипана със сгурия); ~becher od
Aschbecher т 4 пепелни|к т, -ци; ^Ьгб-
del п 23 пепеляшка / (от приказките);
~ grabe / 16 трап т, -ове за хвърляне
на пепел; ~ kästen т 5 пепелни|к т, -ци,
. чекмедже п, -та за пепел (в печка)
aschgrau adj пепеляв (цвят) О übertr umg
* das geht ins Aschgraue не му се вижда
краят (umg)
As-Dur п Mus ла бемол
äsen <ЛА> v/ (grasen) nacä uv, EI (за дивеч)
aseptisch adj асептйч|ен, -на
Asiat m 8 азиат|ец m, -ци; ^\nf 18 азиатка
f
asiatisch adj азиатски
Asien [Jan] n 23 Азия /
Askejse / 16/sg аскетйз|ъм (мът) m; ~t
m 8 аскет m
asketisch adj аскетйч|ен, -на, аскетйчески
asozial [..a:lad [a:..] adj асоциал|ен, -на
Aspekt m 1 аспект m (auch Astr); Gramm
(глаголен) вид m O unvollendeter ~ не¬
свършен вид; vollendeter ~ свършен вид
Asphalt m I асфалт m
asphaltieren <d//iA> vt асфалтирам uv, v,
AI
Asphaltstraße / 16 асфалтйрана улица; ac-
фалтйрано шосе
Aspirant m 8 кандидат m (за служба); (an
der Universität) аспирант m
Aspirantur / 17 аспирантура / O direkte
^ редовна аспирантура
aß prät von essen
Assel / 16 Zoo/ мокрица /
Assimilatim / 17 асимилация /
assimilieren <d/ЛА) vt асимилирам uv, vt
AI
Assistent m 8 асистент m
Assistenz / I7/.y£ асистентство n; ~~ leisten
асистйрам мг. v, AI
Assistenzarzt m 2 младши ординатор (в
болница, клиника)
assistieren <d/AA> vi асистйрам uv, v, AI
(jmdm. bei [3] на някого при); (helfen)
помагам AI [помогна E2)
Assonanz / 17 асонанс m
Assoziation / 17 Psych асоциация /
assyrisch adj асирййски
Ast m 2 клон m, -ове; (im Holz) чеп m,
-ове; übertr umg (Buckel) гърбица / O
HM ASTER
umg sich [3] einen - lachen умйрам Al
[ум|ра E (-рях)] от смях (umg)
Aster / 16 Bot богородичка /, астра /
Ästhet m 8 естет m: -ik f 17 естетика /
ästhetisch adj естетйчески
Asthma /I 28ajsg Med астм? /
Asthmatiker m 4 Med sctmi гй|к mt -ЦИ
asthmatisch adj Med астматич|ен, -на
Astloch // 22 дупка / от чеп
Astro|biologie / Iba/sg асгрооиология fl
’-botanik / 17/äjj астроботаника fl
—log(e) m 8 (7) астроло|г m. -зи; —logjj
/ \ bd/.sg астрология / -naut m 8 ас¬
тронавт m, космонавт m; ~nautik /
4/sg астронавтика f, космонавтика fl
— nom m 8 астроном пи — noinij f
I6a/.v£ астрономия /
astronomisch adj астрономйчески
Astrophysik f 17jsg астрофйзика /
Asyl n 20* убежищ|е n, -а; приют m O
politisches — политическо убежище; ~
Шг Obdachlose приют m за бездомни
asymmetrisch adj асиметричен, -na
Asynchronmotor m 9a Tech асинхронен дви¬
гател
Atavismus [..w..] m 11 Btol атавйзьм (-мът)
m
Atelier [..Ije:] n 24 ателие n. -та
Atem m 4jsg дъх пи geh дихание n: (das
Atmen) дйшане n O - holen поемам AI
[поема £ [поех)] дьх; außer - kommen
задъхвам се Al [задъхам се Al]% запъх-
тявам се Al [запъхтя се /2)
atemlos adj задъхан, запъхтян
Atem|not / 14jsg задух т, задушаване п;
-pause / 16 кратка почивка; —Übung
/ 17 дихателно упражнение
Atemzug т 2 вдъхване п, вдйшване п О
in einem — на едйн дъх: bis zum letzten
- до последно издихание
Äthan п 20 Chem етан т
Atheis|mus п\ 1 \ xg атейз|ъм (мът) т; — t
т 8 агейст т
atheistisch adj атеистйч|ен, -на. атеистйче-
ски
Äther т 4jsg етер ж
ätherisch adj Chem етерйч|ен. -на, летлйв;
iihertr ефйр|ен. -на. безшгьт|ен. -на:
(wohlriechend) благоуханен. -на О —е
öle етерйчни маста р!
Ätberwelle / 16 Phyx радиовълни pl: елек-
громагнйтни вълни pl
Äthiopien [Jan] п 23. auch Abessjnien [..ian]
n 23 Етиопия / Абисйния / ’
Äthiopier [..iarj m 4, auch Abessinier [Jor]
m 4 етиоп|ец m. -ци, абисйн|ец m, -ци
äthiopisch, auch abessinisch adj стиопски,
абисйнски '
Athlet m 8 атлет nt; - ik / 17jsg атлетика
/ ' ‘
athletisch adj атлетйчески
Äthyl n IQlsg.Chem етйл m
Atlantik m 1 /sg Атлантически океан
1 Atlas m (gen - od -ses, pl Atlanten, umg
~-se) (Kartenwerk) аглас m (географски
идр.) ,
2Atlas m 1 (gen - od -ses, p! -se) Text атлаз
m
atmen hb vt. vi дишам uv, Al
Atmosphäre / 16 атмосфера f (auch übertr
u. Tech)
atmosphärisch adj атмосферен, -на O - er
Druck атмосферно налягане
Atmung Г 17 дйшане n; -s|organe pl ди¬
хателни органи pl
Atom n 20,фатом m;-antrieb m I атомен *
двигател
atomar adj агом|сн. -на
Atom|bombe f 16 атомна бомба; — energie
/ 16a/.v^ атомна енергия; —forscher т 4
атомйсг м; — forschung / \ljsg ядрени
изследвания pl: -eisbrecher т 4 атомен
ледоразбивач: —gewicht п 20 атомно
тегло; -igkeit /17 Chem агомност/. ua-
дснтност f: — kanone / 16 '/// атомно
оръдие: — кегпж I атомно ядро; -кегп-
abbau т I разпадане п на атомното яд¬
ро; -kraftwerk п 20 атомна електро¬
централа; -krieg т I атомна война;
-meiler т 4 = Atomreaktor; — müll т
1 -sg радиоактивни отпадъци pl;
-physik / 17/.vg атомна [ядрена] фйзика.
- pilz т I атомна гъба, облак т с фор¬
мата на гъба от атомен взрив; -rakete
/’ 16 ракета / с атомен заряд: — reaktor
т 9а атомен [ядрен] реактор; —Spaltung
f 17 делене п на атома; -Sprengkopf т
2 атомна бойна глава, атомен заряд
(на ракета, торпедо); -staub т 1 jsg ра-
диоактйвен прах; -Strahlung / 17 ра¬
диоактивно излъчване: -Strategie / 16а
ядрена стратегия; — test т I ядрени опи¬
ти pl: — teststopp т (gen -s) прекратяване
п на опитите с ядрено оръжие
atomverseucht adj заразен с радиоактивни
вещества
■ Atomversuch т 1 атомни [ядрени] опити
pl: -waffe / 16 атомно [ядрено] оръжие
atomwaffenfrei аФ: eine Zone безядрена
зона
Atomwaffensperrvertrag m 2 договор m за
забрана [неразпространение] на атом¬
ното оръжие
Atom|zertrümmerung / 17 разпадане п на
атома; ^Zeitalter п 23 атомен век
atonal adj Mus атонал|ен, -на
Attache [..sehe:] т 6 Pol аташе т, -та
Attacke / 16 атака / (auch ühertr u. Med)
Attentat n 20 атентат m
Attentäter m 4 атентатор m
Attest n 20 удостоверени^ n. -я, свиде¬
телства л. -а; атестат т; ärztliches ^
медицйнско свидетелство
Attraktion / 17 атракция /*
attraktiv adj привлекателен, -на, прият|ен*
-на (на вид)
Attribut п 20 Gramm определение п, -я; gelt
(Wesensmerkmal) беле|г т, -зи, прйзна|к
т, -ци
ätzen </|Л> »7 Chent разяждам AI [раз|ям*
-ядеш (-ядох)]; Kunst. Тур едвам uv, AI;
Med обгарям А2 [обгоря 12]: ~d adj
ühertr язвйтел|ен, -на
au! interj ау!. ох!
auch conj (gleichfalls) съшо; (außerdem)
(съшо така) и; (sogar) дорй и. даже и;
(tatsächlich) действително; (eigentlich) в
същност О sie hat — recht тя йма също
право: ich kann — mit der Straßenbahn
fahren аз мога да пътувам (също така)
и с трамвая; niemand konnte helfen, -
kein Arzt нйкой не можеше да помогне*
лорй и лекар не; ich fühle mich krank,
und ich bin es - аз се чувствувам болен
и съм действйтелно болен; kann er die
Arbeit ^ fertigbringen? той може ли в
същност да свърши гази работа?; so
klug er - ist колкото и да е умен той
Audienz / 17 аудиенция /
Auditorium п 28 аудитория /
Aue / 16 лъка / ливада /;
Auerhahn т 2 Zool глухар лт
auf I. priip [3], [4] I. (Ort място) на* върху;
das Buch liegt — dem Tisch кнйгата е на
[върху] масата; das Buch ^ den Tisch
legen слагам AI [сложа //] кнйгата на
[върху] масата; - der Post [dem Bahnhof]
sein на пощата [гарата] съм va; - der
Bibliothek [dem Gericht] arbeiten работя
uv, U в библиотеката [в съда]; - der
Versammlung [dem Kongreß, der Hochzeit,
der Jagd] sein на събрание [конгрес, сват¬
ба* лов] съм: ~ die Schule [die Univer¬
sität] gehen ученйк [студент] съм; das
AUFBAUEND 105
Fenster geht — die Straße прозорецът
гледа към улицата; 2. (Zeit време) за;
^ ein paar Tage verreisen заминавам Al
[замйна E2] за няколко дни; 3. (zeitliche
Nacheinanderfolge последователност по
време) след; Stunde — Stunde час след
час; 4. (Art und Weise пачип) ^ alle Fälle,
^ jeden Fall във всеки случай; ^ diese
Weise по този начин; — einmal извед¬
нъж; — deutsch на немски; ^ Tod und
Leben на живот и смърт; ~ Wiedersehen!
довиждане!; - Wiederhören! дочуване!;
- morgen до утре; jmdn. ~s freundlichste
begrüßen поздравявам Al [поздравя //]
някого най-любезно; II. adv: an die
Arbeit! хайде на работа!; früh ~ sein ста¬
вам Al [стана Е2\ рано; wenn ich erst
bin, besuche ich dich като оздравея*
ще те посетя; das Fenster ist — прозо¬
рецът е отворен: Augen ^! отваряйте
си очйте!; ^ und ab нагоре надолу: sich
[4] - und davon machen избягвам Al
[избягам Al]; III. conj: - daß за да
aufarbeiten <a/J№>> vt довършвам Al [до¬
върша //] (работа); (Kleidung, Möbel
дрехи, мебели) подновявам Al [подновя
//]
aufatmen <a//i/?> vi въздъхвам Al [въз¬
дъхна E2] облекчено
aufbahren <a//?/?> vt излагам AJ [изложа //]
тленни останки
j^fbau m 1 lsg (das Aufbauen) стройтел-
ctbo n, строеж m, построяване n: Chem
синтез m, изграждане n; (Gliederung)
строеж m, структура f; m I (pl -ten) (das
Aufgebaute) надстройка f; Tech (Karos¬
serie) каросерия f C ühertr — des Sozia¬
lismus построяване n на социализма
>\ufbau|arbeit / 17 съзидателен труд;
стройтслна работа; ^einsatz т 2 строи¬
телна брйгада
gpfbauen <a/hh > vt изграждам Al [изгра¬
дя //], построявам A l [построя /}]; въз¬
становявам AI [възстановя //]; vt (zur
Grundlage nehmen) опирам се Al [опра
се Е (опрях се)], основавам се А1 [осно¬
ва се Е2] (auf [3] на); изхождам А1 [изхо¬
дя //], ръководя се uv, II (auf [3] от); sich
[4] — umg (sich aufstellen) заставам Al
[застана E2] (vor [3] пред, hinter [3] зад,
neben [3] до) , r
aufbauend cuij: ~e Kritik градйвна кри-
^тика; ^e Wirkung des Medikaments сти-
106 ALFBÄUMEN
мулйрашо [укрепващо] действие па ле¬
карство
^ufbaumen, sich <а//#/>> (Pferd кон) изпра¬
вям се А2 [изправя се //] на задните си
крака; sich [4\ ^ ühertr бунтувам се uv,
AI. въставам Al [въстана £2] (gegen [4]
срещу)
^yfbau|mobel pl мебели pl с надстройка;
^nadel / 16 значка / за трудови успехи
(в ГДР)
aufbauschen <а/ЛА> iv издувам AI [издуя
£7], надувам; ühertr преувеличавам AI
[преувелича /У], надувам, раздувам
Aufbaustunden pl доброволен труд (в ГДР)
Aufbauwerk п 20/sg строителство п с до¬
броволен труд О das Nationale АЬк
NAW движение п за национално строи¬
телство с доброволен трул (в ГДР)
^ufbehalten <3сIhh) vt umg (Hut шапка)
не свалям A2 [сваля //]; umg (Schirm
чадър) държа uv. 13 отворен
ау(bekommen <33c/AA> vt umg (öffnen)
отварям A2 [отворя //]; umg (aufcssen)
изяждам AI [из|ям, -ядеш, (-ядох)] O
was habt ihr fQr morgen -*? какви уроци
ви дадоха за утре?
^ufbereiten <с/АЛ> vt (Erz руда) обогатя¬
вам AI [обогатя /У]; (Trinkwasser пи¬
тейна вода) прочиствам AI [прочистя
/У]; (erschließen) научно обработвам AI
[обработя /У]; използвам uv, i\ AI, обо¬
бщавам AI [обобщя II] (данни)
^ufbessern <a/hb> vt подобрявам AI [по¬
добря /У]; (Gehalt заплата) повишавам
Al [повиша //]
Aufbesserung / 17 подобрение п. -я; (Ge¬
halt заплата) повишени|е п, -я
ед (bewahren <с/М> vt съхранявам АI [съ¬
храня //]
Aufbewahrung / 17 съхранение п; Eisenh
гардероб т
^ufbieten <32а/ЛА> vt geh (aufrufen) при¬
зовавам AI [призова Е2] О alle Poli¬
zeieinheiten waren aufgeboten цялата ми¬
лиция [полйция] бе вдигната на крак:
alle seine Kräfte ^ мобилизирам uv, v,
АI всичките си ейли; seinen ganzen Ein¬
fluß използвам uv. v, Al цялото си
влияние; ein Brautpaar - Kirche извес¬
тявам AI [известя II] за предстояща
женитба
^yfbioden <27а/А6) vt (lösen) развързвам
AI [развържа Е4]: (Hopfen, Bohnen
хмел, зелен боб) връзвам А / [вържа Е4]
О den Rock ^ запретвам AI [запретна
Е2] полата си; das Haar zum Knoten auf¬
gebunden tragen нося uv, fl косата си
вдигната на кок; umg jmdin. einen Baren
- пращам Al [пратя //] някого за зелен
хайвер (umg)
aufblahen <a//i/>) vt (Wind вятър) надувам
Al [надуя £7] (платната, простряно пра¬
не); sich [4] * ühertr надувам се, гордея
се uv, Еб (mit [3] с) <> ein aufgeblähter
Staatsapparat надут държавен апарат
aufblasen <3a/AA) vt (Luftballon балон,
Luftkissen гумена възглавница) надувам
41 [надуя £7]; sich [4] - ühertr umg на¬
дувам се, перча се uv. II (mit [i] с)
aufbleiben <23а)sn) vi (nicht zu Bett gehen)
не си лягам Al [легна £-?]; оставам Al
[остана E2] през нощта (bei [3] при, bis
[4] до), (Fenster прозорец) оставам отво¬
рен
aufblicken <а/Л/>> vi (emporblicken) вди¬
гам AI [вдигна £2] очи, поглеждам А/
[погледна £2]; ühertr гледам uv. AI с
възхищение (zu jmdm. някого); възхи¬
щавам се AI [възхитя се II] (zu etw, [3]
от нещо)
aufbiühen <а/лл) vi цъфвам AI [цъфна £2],
разцъфтявам се AI [разцъфтя се /2],
ühertr процъфтявам
aufbrausen <а/АА, ,v/i> vi (Wasser вода) за-
шумявам AI [зашумя /У]; (Motor мо¬
тор) забучавам AI [забуча //], забръм-
чавам AI [забръмча //]; ühertr избухвам
AI [избухна £2], кипвам А! [кипна £2]
<j Beifall brauste auf раздадоха се бурни
аплодисменти
3jrfbrausend adj избухлив (за характер)
^ufbrechen <16а//?Л> vt (Tür, Kasse врата,
каса) разбйвам AI [разбия £7]; (Brief
писмо) разпечатвам AI [разпечатам
AI]: <16a/.w> v/ (fortgehen) тръгвам AI
[тръгна £2]; (zum Vorschein kommen)
възниквам AI [възнйкна £2], зараждам
се АI [зародя се //]; проявявам се AI
[проявя се //] О die Knospen brachen auf
п4пките се пукнаха [се разтвориха]
^ufbringen <24а/Л6> vt (Geld пари) съби¬
рам AI [събера £2], намирам AI [на¬
меря //]; (Mode, Brauch мода, обичай)
въвеждам А / [въведа £/]; (Gerücht мъл¬
ва) разпространявам AI [разпространя
II]: (zornig machen) ядосвам A l [ядосам
А1]\ (aufwiegeln) настройвам AI [на¬
строя //] (gegen [4] срещу); umg (öffnen
können) успявам AI [успея £б] да отво-
ря; (Schiff кораб) завладявам AI [за¬
владея Е6\, пленявам AI [пленя II]; за¬
държам АI [задържа 13] О ein besonderes
Interesse für etw. [4] ~ показвам AI [по¬
кажа E4] особен интерес към нещо
Aufbruch т 2 (das Fortgehen) тръгване п,
потегляне п О übertr Afrika ist im ^
Африка се събужда
aijifbrühen <а/АА> vt (Tee, KafTee чай, кафе)
попарвам Al [попаря /У], приготвям А2
[приготвя II]
|ufbügeln <а//г/>) vt приглаждам AI [при¬
гладя /У], оглаждам
aufbürden <а/А/>> vt натоварвам AI [на¬
товаря II] (jmdm. etw, [4] някого с нещо)
aufdecken <а/1\ЬУ vt открйвам А! [открия
£7], разкривам AI [разкрия £7] (auch
ühertr): (Tischdecke покривка за маса)
постилам AI [по|стеля Е (-стлах)] О
umg er hat die Karten aufgedeckt той си
разкри картите; vi: kann ich schon ~? да
сложа ли вече масата?
aufdrängen <а/Ай) vt натрапвам AI [на¬
трапя II] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
sich [4] натрапвам се (jmdm. някому)
aufdrehen <а//?/>) vt (Leitungshahn кран)
отвйвам А1 [отвйя £7], отварям А2
[отворя /У]; (Schraube винт) отвъртам
AI [отвъртя /У], развйвам; (Uhr часов¬
ник) навивам; vi umg (Gas geben) давам
AI [дам. дадеш (дадох)] газ, увеличавам
AI [увелича II] скоростта О umg das
Radio ^ пускам Al od пущам Al [пусна
Е2] радиото на най-силно
aufdringlich adj натрапчив, нахал|ен, -на
Aufdringlichkeit / 17 натрапчивост / на¬
халство п
Aufdruck т 1 отпечатан кратък текст
(върху бланка, плик, пощенска марка
и др.)
aufdrucken <а /Л/>) vt отпечатвам AI
[отпечатам АI] (auf [4] върху)
aufdrucken <a//i/>) vt: den Stempel сла¬
гам Al [сложа II] печат (auf etw. [4] вър¬
ху нещо); übertr jmdm. od einer Sache [2]
seinen Stempel ^ слагам отпечатък вър¬
ху някого od нещо; jmdm. einen KuD -
целувам AI [целуна E2] някого; die Tür
^ отварям A2 [отворя II] вратата (като
я насилвам)
aufeinander adv един върху друг; (neben¬
einander) едйн до друг; (gegenseitig) един
към друг
airfeinanderbeiBen <21а/Л6> vt: die Zähne
~ стискам Al [стисна Е2] зъби
AUFFALLEN 107
aufeinanderfolgend adj последователен,
-на
Aufeinanderfolge / 16 последователност /
Aufenthalt т 1 престой т. пребиваване
п: (Wohnort) местопребиваване п О
der Zug hat zehn Minuten - влакът има
десет минути престой; ohne - weiter¬
fahren продължавам А1 [продължа II]
пътуването без прекъсване; ein gesunder
^ здравословно място за живеене
Aufenthaltsgenehmigung / 17 разрешение
п за временно жйтелство; ~|ort т 1
местопребиваване п: ~~ |raum т 2
мяст|о* п, -а за почйвка [отдих] (на слу¬
жители и др. в учреждения, училища и
др)
auferlegen <а/ЛА> vt: jmdm. eine Strafe
— налагам AI [наложа II] някому на¬
казание; jmdm. die Verantwortung für etw.
[4] натоварвам Ai [натоваря II] ня¬
кого c отговорността за нещо; jmdm.
Steuern — облагам някого c данъци
auferstehen <c, auferstand, auferstanden/
лл> vi Re! възкръсвам Al [възкръсна £2];
ühertr geh оживявам Al [оживея E6] (за
спомени, мечти и др.)
Auferstehung f \ljsg ReI възкресение п
aufessen <15а. pari perf aufgegessen//ih> vt
изяждам А! [из|ям, -ядеш (-ядох)]
auffahren <4а/.тя) vi (hochfahren) подска¬
чам Al [подскоча /У], стряскам се wv,
AI. сепвам се А1 [сепна сс £2]; (auf¬
brausen) избухвам АI [избухна £2], кйп-
вам AI [кйпна £2]; Rei вьзнасям се А2
[възнеса се £7]; (aufprallen) блъсвам се
AI [блъсна се £2] (auf etw. [4] в нещо)
(за превозно средство); (heranfahren)
пристигам AI [пристйгна £2] (за пре¬
возно средство): <4а/ЛЛ> vt (heranfahren)
докарвам AI [докарам Al] О Mil Ge¬
schütze - (lassen) изкарвам оръдия на
позйиия: umg viel lassen гощавам AI
[гостя II] богато; dicht ^ намалявам AI
[намаля У7] разстоянието до предното
превозно средство; карам uv. А !, без да
спазвам дистанция
Auffahrt / 17 (Fahrt bergan) изкачване п,
възлйзане п (с превозно средство); (das
Vorfahren) пристйгане п (на кола);
(Rampe) рампа / О eine steile - zur
Brücke стръмен подход към моста
^uffallen <3a//iA> vi (Aufmerksamkeit er¬
regen) правя uv. П. направим А2 [на-
108 AUFFÄLLIG
правя //] впечатление (jmdm. някому);
(sich heftig anstoßen) удрям се A2 [ударя
сс //] (auf [4] в) О angenehm - правя
добро впечатление, unangenehm ~ пра¬
вя лошо впечатление; der Ball fiel auBer-
halb des Spielfeldes auf топката падна
извън игралното поле; eine ~de Ähn¬
lichkeit поразителна прилика
auffällig adj очсбйсш; (außergewöhnlich)
необикновен, особен
^uffalten <а/ЛЛ> i7 разгъвам Al [разгъна
£2j. разгръщам А/ [разгърна £2]; Geol
sich - Jtai ьоам се (за пластове, пла¬
нински вериги)
y^uffangbecken п 23 резервоар т
auffangen <2а/АА> v/ улавям А2 [уловя //];
(sammeln) събирам AI [събера ЕЗ) (in
[.?] в): (Brief писмо) залавям: (Wort, Топ
дума. звук) долавям, чувам AI [чуя £7];
Mil (Angriff нападение) огбйвам AI
[отбия £7); WirtuJi (Krise криза) пре¬
дотвратявам А! [предотвратя //]
Auffanglager п 23 лагер т за бежанци
[емшранги]
^tffassen <аllih} vt (begreifen) разбйрам
AI [разбера £J], схващам AI (схвана
£2]; приемам AI [приема Е (приех)),
схващам (etw. [4] als [4] нещо като)
Auffassung / 17 (Meinung) мнени|е п. -я;
(Auslegung) разбйран|с п.-ия, схващан|е
п, -ия, тълкуван|е л, -ия О eine leichte
(schnelle) — haben лесно [бързо] схва¬
щам Al [схвана £2]; nach meiner ~ спо¬
ред мене
Auffassungsgabe / 16/sg съобразйтелност
/ схватлйвост /. способност / за раз¬
биране; ^ vermögen п 23 = Ausffassungs
gäbe -
auftinden <27а/ЛА> vt намирам AI [намеря
//). откривам AI [открия £7)
aufflammen <а/лл> \i пламвам AI [пламна
£2] (auch ühertr)
^uffliegen <32a/.wi> W (Vogel птица) хврък¬
вам AI [хвръкна £2], литвам AI [литна
£2]: umg експлодйрам uv. v, AL хврък¬
вам във въздуха; (Tür, Fenster врата,
прозорец) отварям се А2 [отворя се //]
внезапно ч> einen Plan lassen осуе¬
тявам АI [осуетя //], провалям А2 [про¬
валя //] план
aufTordern <a/AA) vt поканвам AI [поканя
//] (jmdn. etw. zu tun някого да извт»рши
нещо. jmdn. zu etw. [3] някого на нещо)
O jmdn. zum Verlassen des Saales под¬
канвам някого да напусне залата; jmdn.
zur Wachsamkeit — призовавам AI [при¬
зова E2] някого към бдителност; jmdn.
zum Tanz [Mittagessen« Sitzen] ~ покан¬
вам някого на танц [на обед. да седне]
Aufforderung у 17 подкана f; (Bitte) молба
f; (Einladung) покана / О eine — zum
Tanz покана/за танц
aufforsten <а///А> г/ залесявам AI [залеся
,
^uffressen <15а//#/>> vr изяждам AI [из|ям,
-ядеш (-ядох)] (за животни)
^uffrischcn <а/Л/>> vt (wieder frisch ma¬
chen) освежавам AI [освежа //]; (er¬
neuern) подновявам Al [подновя //];
ühertr (Kenntnisse знания) опреснявам
Al [олрссня 11]\ W (Wind вятър) усилвам
cc AI [усиля се II]
^uffuhren <а/ЛЛ> w Theut представям A2
[представя П]: поставям А2 [поставя //];
Mus изпълнявам А! [изпълня //]; (Bei¬
spiele. Gründe примери, основания) при¬
веждам AI [приведа £/]; (Namen имена)
посочвам АI [посоча //], изброявам A I
[изброя //]; geh (errichten) построявам
AI [построя //], издигам Al [издигна
£2]; sich \4\ ** държа сс иг, 13 (добре,
лошо)
Aufführung / 17 Theat представление п,
-я; постановка f; Mus изпълнение л;
(Anführung) привеждане п (на примери
и др.); geh (Errichtung) построяване п,
издигане п
Aufgabe / 16 (Auftrag) задача f, auch
Math: р/ (Schulaufgaben) уроци pt,
домашни упражнения pl О sich [3] etw.
zur - machen поставям си A2 (поставя
си //) нещо за задача; / l6/.vg; die —
eines Briefes bei der Post подаване n на
писмо на лошата; die ~ eines Koffers bei
der Eisenbahn предаване n куфар на ба-
♦гаж на гарата; die — eines Inserates bei
einer Zeitung даване n на обявление във
вестник; die ~ des Planes изоставяне n
на плана; wegen ^ des Geschäftes поради
ликвидация на предприятието; den Geg¬
ner zur — zwingen принуждавам AI [при¬
нудя II] противника да се предаде; eine
Verletzung zwang den Sportler zur една
контузия принуди спортиста да напусне
състезанието
aufgabelo (аfhhy vt: ühertr umg wo hast du
dieses Mädchen aufgegabelt? къде го на¬
мери това момйче? (umg)
i^ufgang m 2 (Treppe) стълбище n, което
води нагоре; m 2/sg Astr йзгрев m
^ufgeben < 15a/Aft) v/ (Telegramm теле¬
грама) подавам Al [по|дам, -дадеш
(-дадох)]; (Gepäck багаж) предавам;
(Hausaufgabe урок) задавам; (Rätsel га¬
танка) задавам; (verzichten) отказвам се
А1 [откажа се Е4] (etw. [4] от нещо); vi
Sp напускам Al [напусна Е2\ състезание
О die Hoffnung ~ загубвам А1 [загубя
II] надежда; eine Bestellung ~ правя uv,
11, направям А2 [направя //] пор!чка:
ein Inserat — давам обявление
aufgeblasen adj ühertr umg надут, над¬
менен, -на; (Т auch aufblasen)
Aufgebot n 20 Kirche обявяване n на пред¬
стоящо сключване на брак; п 20jsg Jur
покана / за предявяване на искания; Mit
(Einziehung zum Wehrdienst) свикване n
под знамената О das letzte ^ опълчение
п, последни резерви pl: ühertr mit dem
— seiner letzten Kräfte c последни сили
aufgebracht adj ядосан, разгневен; {\auch
aufbringen)
aufgedunsen adj подпухнал
aufgehen <l3a/.«;> vi (Sonne, Mond слън¬
це, луна) изгрявам Al [изгрея £6]; (Teig
тесто) втасвам AI [втасам Al], надигам
се А1 [надигна се £2], бухвам А1 [бухна
Е2]: (Saat посев) пониквам А/ [поникна
£2]; (Tür, Fenster, Vorhang врата, про¬
зорец, перде) отварям се А2 [отворя се
//]; (Knoten възел) развързвам се А1
[развържа се Е4\\ (Wunde рана) отварям
се; (Blase, Knospe мехур, пъпка, цвят)
пуквам се А1 [пукна се Е2]\ Math (Di¬
vision деление) деля се uv, И без оста¬
тък; ühertr поглъщам се А1 [погълна се
£2] (in etw. [3\ от нещо), О in Rammen
~ изгарям А2 [изгоря //]; Theat der
Vorhang geht aiÜT завесата се вдйга;
ühertr mir gingen die Augen auf очите ми
се отвориха; mir ging ein Licht auf стана
ми ясно; die Rechnung geht auf сметката
излиза; sie ging ganz in ihren Kindern auf
тя съвсем се бе предала на децата си
Aufgeld п 21 Hdl ажио п; (Zuschlag) до-
датъ|к т, -ци, доплащане п
aufgelegt adj разположен, настроен (zu
[3] за) О gut — sein в добро настроение
съм va; ein — er Schwindel явна измама;
(| auch auflcgcn)
aufgeräumt adj ühertr весел,'в добро на¬
строение; (t auch aufräumen)
aufgeregt adj развълнуван; (| auch auf re¬
gen)
AUFHÄUFEN 109
ypfgeschlossen adj ühertr общйтел|ен, -на;
отзивчйв (für [4\ за); (| auch aufschließen)
^ufgetakelt adj натруфен;(| auch auftakeln)
^ufgerissen adj (Hände ръце) напукан;
(fuue/j aufreißen)
aufgeweckt adj буд|ен, -на, схватлйв;
(tauch aufwecken)
tkufgieDen <32a/AA> vt наливам Al [налея
£б], долйвам O Tee [Kaffee] ~ запарвам
Al [запаря //] чай [кафе]
Aufguß m 2 Pharm настойка /, запарка f;
ühertr жалко подобие O der Tee ist schon
der zweite ^ чаят е за втори път запарен
aufhaben <А, а/hh} vt umg: einen Hut ~
имам uv, Al шапка на главата си, с
шапка съм va: eine Brille ~ с очила съм;
was habt ihr für morgen auf? каквй уроци
имате за утре?; hast du deine Suppe auf?
изяде ли си супата?; vi umg: das Geschäft
hat noch auf магазйкът е още отворен
^ufhacken <a//;/>> vt (aufschlagen) разби¬
вам Al [разбйя £7] (c кирка)
^ufhaken <a/hb> vt разкопчавам AI [раз¬
копчая £7], откопчавам (c телено копче)
O den Fensterladen — отварям A2 [отво¬
ря II] капака на прозореца, като отка-
* чам куката
^ufhalten <3а/ЛА> vt (zurückhalten) задър¬
жам AI [задържа /2], бавя uv, //, за¬
бавям А2 [забавя //] (jvndn. някого); за¬
държам, спирам А1 [спра £ (спрях)]
(etw. [4\ нещо); umg (geöffnet halten) дър¬
жа ш\ 13 отворен; sich [4] — съм va,
намирам се А1 [намеря сс II], преби¬
вавам uv, Al (in [3] в); (sich befassen)
занимавам се AI [занимая се £7] (mit
etw. [3] с нещо); umg (sich tadelnd äußern)
коря uv. II, укорявам Al [укоря //] (Ober
jmdn. някого), не харесвам Al [харесам
Al ] (über etw. [4] нещо) O eine Kata¬
strophe - предотвратявам Al [предот¬
вратя //] катастрофа
aufliängen <a//;/>> vt закачвам Al [закача
//]. окачвам; (Wäsche пране) простирам
A I [про|стра £ (-стрях)]; (töten) обесвам
Al [обеся //] O umg jmdm. schlechte
Ware — пробутвам Al [пробутам Al]
някому лоша стока (umg)
Aufhänger m 4 закачалка / (на дреха);
ühertr (Anlaß) повод m
aufhäufen <a/hb) vt натрупвам Al [на¬
трупам AI], струпвам (пръст, отпадъци,
припаси); sich ^ натрупвам се
110 AUFHEBEN
Aufheben <14а/АА> vt (hochheben) вдигам
AI [вдигна £2]; (beseitigen) отстранявам
Al [отстраня //]; (Vertrag договор) ану-
лйрам uv, v>. AI, развалям A2 [разваля
ll\: (Gesetz. Urteil, Bestimmung захон,
присъда, нареждане) отменявам AI
[отменя //]; (Sitzung заседание) закри¬
вам AI [закрия Е7]; (Belagerung обсада)
вдигам, (aufbewahren) запазвам А1 [за¬
пазя //] О sich — Math унищожавам се
АI [унищожа се //] взаимно; geh die
Tafel ~ завършвам AI [завърша //[обе¬
да: и mg bei jmdm. gut aufgehoben sein
добре съм va настанен при някого
Aufheben /1 23lsg viel —s von etw. [JJ ma¬
chen вдигам AI [вдйгна E2\ голям шум
З/i нещо
Aufhebung / 17 (Beseitigung) отстраняване
n: (Urteil присъда) отменяне n: (Vertrag
договор) анулйране n; (Sitzung заседа¬
ние) закрйванс n O die — der Tafel за¬
вършване n на обеда
35)flicltern <а//)Л> vt развеселявам Al [раз¬
веселя //]; sich - развеселявам се; (Him¬
mel небе) прояснявам се АI [проясня се
//[. изяснявам се; (Wetter време) раз¬
ведрявам се AI [разведря се //]
^ujfhelzen <а//;/>> vt Tech нагрявам А!
[нагрея £б[; sich - (Luft, Wasser, At¬
mosphäre въздух, вода, атмосфера) на¬
грявам се
едПюПеп <a//i/>) vt осветлявам AI [освет¬
ля //]; (Haar коса) изрусявам А1 [изруся
//]; (aufheitern) разведрявам АI [развед¬
ря //[. (Problem. Frage проблем, въпрос)
изяснявам AI [изясня //[; sich ~ раз¬
ведрявам се; изяснявам се
зд (hetzen <а/ЛЛ> vt подбуждам А1 [под¬
будя //], подтиквам А1 [подтйкна Е2\
(zu [i] към); насъсквам AI [насъскам
А1\, настройвам AI [настроя //] (gegen
[4] против)
^ufholen <а/ЛЛ> vt наваксвам AI [навак¬
сам Al\, vi Mar (Wind вятър) заейлвам
се AI [заейля се //]; Sp скъсявам А1
[скъся //] дистанцията
aufborchen <a//i/>> vi ослушвам се Al,
[ослушам се А1]
aufhören <a>7th) vi (endigen) преставам AI
[престана £2]. епйрам AI [спра £
(спрях)] О mit der Arbeit — прекъсвам
AI [прекъсна £2] работата; es hört auf
zu regnen дъждът епйра, престава да
валй; ohne Aufhören непрекъснато; umg
nun hör schon auf! млъкнй
[престани]най-сетне! umg da hört (sich)
doch alles auf това е вече прекадено
^ufjagen <a/AA> vt подплашвам Al [под¬
плаша //], подгонвам Al [подгоня //]
^uljauchzen <a/Aft> vt извйквам Al [из-
вйкам Al] от радост
aufkaufen <a//»/>> vt изкупувам AI [изкупя
.
Aufkäufer m 4 закупчи|к m, -ци
^ofklaren <a//iA) vi Meteor прояснявам cc
Al [проясня се //] (за времето)
^ufklären <а/АА) vt (klären) изяснявам Al
[изясня //]; (erforschen) проучвам AI
[проуча //]; (erklären) обяснявам Al
[обясня //] (jmdn. über etw. [4] някому
нещо); (politisch belehren) просвещавам
AI [просветя //] политически; Mil раз¬
узнавам AI [разузная £7]; sich — (Him¬
mel небе) прояснявам се AI [проясня се
//]: (Wetter време) разведрявам се AI
[разведря се //] (auch übertr)
Aufklärer т 4 Hist просветйтел т; Pol
агитатор т: МИ разузнавач т; (Flug¬
zeug самолет) разузнавач т
Aufklärung / 17 (Klärung) изясняване п,
разясняване л; (Auskunft) разяснени|е п,
-я, сведени|е п, -я; (Erklärung) обяснснн|с
п, -я; Hist Просвещението n; Mil раз¬
узнаване n; (Agitation) агитация / О
politische ~ политическа просвета
Aufklärungsarbeit / 17 Pol разяснйтелна
работа; ~flug т 2 МИ разузнава!елен
полет; —lokal л 20 Pol агйтпункт т
aufklebeo <а/Лй) vt залепвам AI [залепя
//] (auf [4] върху)
aufklinken <а/АА> vt отварям А2 [отворя
//] (врата с натискане на дръжката)
aufknöpfen <а//;6> vt разкопчавам AI
[разкопчая £7]
ayfknoten <а/АА> vt развързвам AI [раз¬
вържа Е4\
^ufknüpfen <а/АЛ) vt (aufknoten) развър¬
звам AI [paзвipжa Е4]\ umg (aufhängen)
обесвам AI [обеся //]
aufkommen <33а/лл> vi (gesund werden)
привдйгам се AI [привдйгна се £2] от
болест, оздравявам AI [оздравея £<5];
übertr (Verdacht. Zweifel подозрение, съ¬
мнение) появявам се AI [появя се //],
възниквам AI [възникна £2]; (Mode wer¬
den) ставам Al [стана £2] модер|ен, -на.
излйзам AI [изляза El] на мода; (ein¬
stehen) отговарям А2 [отговоря //] (für
[4] за); (zahlen) плащам Al [платя II]
(für [4] за) O ein Gewitter kommt auf на¬
дига се буря; gegen Um war unmöglich
беше невъзможно да му излезеш насре¬
ща
aufkreischen <а/АА> w извиквам А1 [из¬
викам А1]% изпищявам А1 [изпищя //]
Aufkrempeln <а/НЬу vt (Ärmel, Hose ръ¬
кави, панталон) запретвам А1 [запретна
Б2) . .
aiifkreuzen (а/ЛА, sn) vi Маг плавам uv,
А1 срещу вятъра; <а/м> v/‘ Mar (erschei¬
nen) появявам се А1 [появя се //] (auch
übertr)
auflachen <а//?/?> vi: laut ^ изсмивам се
А1 [изсмея се £6] високо
aufladen <4а/ЛЛ> vt (Waren стоки) товаря
иV. //. натоварвам А1 [натоваря //]; £/
(Akkumulator акумулатор) зареждам
А1 [заредя //] О übertr umg jmdm. die
ganze Schuld - стоварвам цялата вина
върху някого
Auflage f 16 Buchи1 издани|е п, -я; тираж
m (на книга); (Serienproduktion) серийно
производство; (Verpflichtung) задълже¬
ни^ п. -я О Bestecke mit einer ^ von
Silber посребрени прибори pl; zweite ver¬
besserte und erweiterte второ попра¬
вено и допълнено издание; das Buch er¬
scheint in einer ^ von 10 000 Exemplaren
книгата излиза в тираж 10 000 (екзем¬
пляра)
aiiflassen <3a/M>) vt umg (Tür врата) оста¬
вям А2 [оставя //] отворен; umg (Hut
шапка) не свалям А2 [сваля //]; (Ballon
балон) пускам Al od пущам А1 [пусна
£2] О die Kinder etwas länger - оставям
децата да стоят по до късно
auflauem <а/ЛА> vi дебна uv, Е2 (jmdm.
някого)
Auflauf т 2 (Ansammlung) навалица /.
тълпа /; Kochk пудинг т, суфле п, -та
auflaufen <9a/.w> vi удрям се А2 [ударя
се //], блъсвам се А1 [блъсна се £2];
(SchifT кораб) засядам AI [заседна £2]
(auf [4] на); (Saat семе) покълвам А1
[покълна £2]; (Kosten разходи) нарас¬
твам А1 [нарасна £2], увеличавам се А1
[увелича се II] (auf [4] на); Sp минавам
AI [мйна £2] напред, придвижвам се А1
[придвижа се //] О sich [2] die Füße —
разранявам си AI [разраня си //] кра¬
ката от ходене
aufleben <а/лл> vi съживявам се А1 [съ¬
живя се //], оживявам се, ободрявам се
AI [ободря се //]; (Blumen цветя) осве¬
AUFLOCKERN 111
жавам се AI [освежа се //] 0 der Sturm
lebte auf бурята отново се усили; der
Haß lebte auf омразата се разгоря с нова
сила
auflecken <а/ЛА) vt облизвам AI [оближа
~Е4\
Auflegematratze / 16 дюше|к т, -ци
Auflegen <а/ЛА) vt слагам А1 [сложа //],
поставям А2 [поставя Il]\ (Buch книга)
издавам AI [из|дам, -дадеш (-дадох)];
(auferlegen) налагам А1 [наложа //]
(jmdm. etw. [4] някому нещо) 0 den Hö¬
rer ^ затварям А 2 [затворя //] теле¬
фона; прекъсвам AI [прекъсна £2] раз¬
говора
Aufleger m 4 — Auflegematratze
^uflehnen, sich [4] <a//i6> възбунтувам се
uv. AI (gegen [4] против), възпротивявам.
се AI [възпротивя се //] (gegen [4] на)
Auflehnung f 17 възбунтуване n, разбун-
туване п (gegen [4] против, срещу)
Auflesen <19а/ЛЛ> vt събирам AI [събера
£2], вдигам AI [вдигна Е2\ от земята
[от пода] (плодове, камъчета, изрезки
от хартия и др.) 0 umg eine Krankheit
^ пипвам Al [пипна £2] болест (umg):
umg einen Hund von der Straße ^ при¬
бирам куче от улицата
Aufleuchten <а/хп, /7/7) vi блесвам Al [блес¬
на £2]. светвам AI [светна £2]
AJjifliefem <а/hb} vt (Telegramm телегра¬
ма) подавам Al [по|дам, -дадеш (-да¬
дох)]; (Paket колет) предавам (на по¬
щата)
AJifliegen <31а//;Л> vi лежа uv, 13. намирам
се А1 [намеря се II] (auf etw. [2] на, върху
нещо); geh (Bücher. Pläne книги, пла¬
нове) изложен съм in за преглед; sich
[4] ~~ umg Med стават ми рани от д*ьлго
лежане О sich [2] den Rücken ^ разра¬
нявам си А! [разраня си //] гърба от
лежане; die Verantwortung dafür liegt ihm
schwer auf отговорността за това е теж¬
ко бреме за него; im Wartezimmer Hegen
Zeitschriften auf в чакалнята има спи¬
сания (за посетителите)
Auflockern <а/ЛЛ> vt разхлабвам AI [раз¬
хлабя //]; отпускам Al od отпущам AI,
[отпусна Е2]; (Erde земя) разрохквам AI
[разрбхкам AI]: (Feuer огън) разравям
А2 [разровя II]: (Kissen възглавница)
разпухвам А/ [разпухам AI]: übertr
(freundlicher gestalten) оживявам Al
112 AUFLODERN
[оживя /У). разведрявам AI [разведря /У]
(с думи. картини, предмети и др.) О
aufgelockerte Bewölkung разкъсана
облачност: in aufgelockerter Stimmung
непринудено, задушевно
auflodem <a/.wi> vi geh лумвам AI [лумна
£2). възпламенявам сс Al [възпламеня
се /У), пламвам AI [пламна Е2\ О
Zorn loderte in ihm auf обхвана го гняв
auflösbar adj Clwm разтворим
auflösen <а/ЛА) r/ (Gebundenes) развър¬
звам AI [развържа £4], разхлабвам AI
[разхлабя У/]; (Haar коса) разпускам AI
od разпушим АI [разпусна £2]: (Flechten
плитки) разплитам Al [разплета £/];
(Versammlung. Gefangenenlager събра¬
ние. кониснграционен лагер) разтурвам
AI [разтуря //]. разпускам: (Geschäft.
Firma магазин, фирма) ликвидирам ш\
г. AI; (Verlobung годеж) развалям А2
[разваля /У]: (Gleichung уравнение) ре¬
шавам AI [реша /У]: Clwm разтварям
А2 [разтворя /У]: sich [4] ^ разтварям
сс. разпадам се AI [разпадна се Е2] (in
У\ в); (sich verwandeln) превръщам се
AI [превърна сс £2] (in [4] в); (Menschen¬
menge тълпа) разотивам се AI [разоти¬
да се Е1]. разпръсквам се AI [разпръсна
сс £2]; (Nebel мъгла) разпръсквам се,
разсейвам сс AI [разсея се £5] О in
Tränen aufgelöst потънал в сълзи
Auflösung у 17 (Rätsel, Aufgabe гатанка, за¬
дача) решаване л, решени|е п, -я; (Zer¬
fall) разпадане л; (Parlament, Versamm¬
lung парламент, събрание) разтуряне л,
разпускане л; (Geschäft фирма) ликвиди¬
ране fi, ликвидация (Verlobung годеж)
разваляне л; (Leiche труп) разлагане л;
—s|Zeichen л 23 Mus бекар т
^ufmachen <а/АЛ> vl отварям А2 [отворя
//] (jmdm. etw. [4] някому нещо); (Man¬
tel. Kragen палто, яка) разкопчавам А!
[разкопчая £7]; (Laden магазин) отва¬
рям: umg (ausstatten) оформявам Al
[оформя //] (витрина и др.), придавам
АI [при|дам. -дадеш (-дадох)] хубав вид;
sich [4] - тръгвам AI [тръгна Е2] (на
път), отправям се uv. I. тъкмя се uv, П
(да направя нещо)
Abmachung / 17 (Ware, Bücher стока,
книги) оформление л, външен вид, пред¬
ставяне л О sie erschien in großer — тя
се появи в разкошен [гала] тоалет
Aufmarsch т 2 манифестация /, дефилй-
ране л
aufmarschieren <е/гл> w манифестирам
uv. V, А1, дефилирам uv, v, Al, минавам
AI [мина £2] под строй
^ufmerken <а/АА> vi geh внимавам uv. AI
(auf [4\ в)
Qpfmerksara adj внимател|ен, -на O jmdn.
auf etw. [4\ ~ machen насочвам Al [на¬
соча //] вниманието на някого върху
нещо
Aufmerksamkeit / 17 внимание л (auch
überir)
^ufmuntem <аHih') vt ободрявам AI [обо¬
дря //]; (ermutigen) насърчавам Al [на¬
сърча //]
Aufmunterung / 17 ободряване n; (Ermu¬
tigung) насърчаване n. насърчение n
Aufnahme / 16/.rj? (Empfang) прием m,
(Empfangsraum) приемна ): (Nahrung
храна) поемане n; f 16 (Tonband, Schall¬
platte Mai миюфонна лента, грамофонна
плоча) запис т; (Foto) снимка / О die
— von diplomatischen Beziehungen уста¬
новяване fi на дипломат ически връзки;
die ~ in die Partei приемане n в пар¬
тията; die ~ eines Protokolls съставяне
/I на протокол; die — der Arbeit започ¬
ване ft на работата; der Film fand gute
[kühle] — heim Publikum филмът се по¬
срещна добре [не сс посрещна добре] от
страна на публиката
aufnahmefähig adj възприемчив
Ajifnahmelgeböhr / 17 встъпителна вноска;
~ Prüfung / 17 приемен изпит
aufnehmen <16а/АА> vt (aufheben) вдигам
АI [вдигна £2]; (empfangen) приемам А1
[приема Е (приех)], (fassen, in sich auf¬
nehmen) побирам AI [побера £2], по¬
емам Al [поема £ (поех)]; iiberir (auf¬
fassen) възприемам, схващам AI [схвана
£2]; Phot снймам AI [снема £ (снех)]
О eine Rezension in eine Zeitung ~ по¬
мествам Al [поместя //] рецензия във
вестник; jmdn. als Mitglied in eine Orga¬
nisation — приемам някого за член в
организация; Laufmaschen — ловя uv, II,
улавям А2 [уловя //] бримки; eine Rede
auf ein Toabnml ~ записвам Al [запйша
E4\ реч на магнитофонна лента; ein Pro¬
tokoll ~ съставям A2 [съставя II] про¬
токол; das Studium an der Universität ~
започвам Al [започна £2] да следвам
в университета; mit jmdm. Kontakt ~
установявам AI [установя 11] контакт
c някого; das Stück ist vom Publikum gut
aufgenommen worden пиесата бе приета
[посрещната] добре от публиката; du
kannst es mit ihm nicht ~ ти не можеш
да се мериш с него; eine Hypothek ~
нравя uv, II нанравям А2 [направя //]
ипотека; eine Anleihe -*• сключвам AI
[сключа II] заем
^ufnötigen <а/ЛЛ> vt geh натрапвам AI
[натрапя II] (jmdm. etw. [4] някому не¬
що)
aufopfern <а/Л/>> W жертвувам uv, AL
пожертвувам v. AI (jmdm. etw. [4] ня¬
кому нещо); sich [4] - жертвувам се.
пожертвувам се (für jmdn. od etw. [4] за
някого od нещо)
Aufopferung / 17 пожертвуване п; (Hin¬
gabe) пожертвователност /
aufpacken <а/Л/>> vt (aufladen) натоварвам
^ AI [натоваря //] (auf [4] на); (aufbürden)
стоварвам (jmdm. etw. [4] някому нещо)
aufpassen <а/ЛЛ> vi внимавам uv, AI (auf
[4] в) С auf ein Kind - наглеждам AI
[нагледам AI] дете
Aufpasser т 4 пазач т: (Spitzel) шпион|ин
т, -и
aufpflanzen <а//?/>> vr (Fahne знаме) из¬
дигам А / [издигна Е2]. забивам AI [за¬
бия Е7]\ sich [4]* umg изправям се А2
[изправя се II], изпречвам се AI [изпре¬
ча се //], заставам AI [застана Е2]
най-безцеремонно (vor [3] пред) О das
Seitengewehr ~~ затъквам AI [затькна
Е2] щйка на пушката;
aufpfropfen <а/ЛЛ> vt Bot присаждам AI
[присадя //] (auf \4] върху)
aufplatzen <а/.уд) vi пуквам се AI [пукна
wcc Е2]
aufplustern <а/Л/>) vt: das Gefieder ^ На-
гтервам се АI [наперя се //], накокор-
чвам сс AI [накокорча се //] (за птици),
auch sich übertr umg перча се uv, II,
перя сс uv, II, напервам се, надувам се
AI [надуя се ЕТ] (umg)
auf polieren <а/ЛЛ> vt полйрам uv, v, AI,
подновявам AI [подновя II] политура
Aufprall ш 1 /xg блъсваме n; удар m
aufprallen <a/.v/;> vi блъсвам се AI [блъсна
се E2\, удрям се А2 [ударя се //] (auf
[4] в)
aufprobieren <е///А> vt (Hut, Brille шапка,
очила) пробвам uv, AL изпробвам uv,
v, AI
aufpumpen <a//;/>) vt напомпвам AI [на¬
помпам AI]
aufputschen <a////>> vt (aufhetzen) насъс-
AUFREIHEN 113
квам AI [насъскам AI]; (aufreizen) въз¬
буждам AI [възбудя //]
Aufputz /;; I fsg премяна /* украса /
aufputzen <a//;/>) vt кйча uv, II, накйчвам
AI [накйча //], гйздя uv, IL нагйздвам
AI [иагйздя //]; sich [4] — докарвам cc
Al [докарам се AI], труфя се uv, IL на-
труфвам се AI [натруфя се //]
aufraffen <а//?Л) vt събйрам А/ [събера
£2] бързо и вдйгам AI [вдйгна £2], взе¬
мам AI [взема Е (взех)] (камъни, хар¬
тийки от земята, книгите от бюрото);
sich [4] ^ (aufstehen) ставам AI [стана
Е2]; (seine Kräfte zusammenraflfen) събй¬
рам вейчки сили. съвземам се AI
[съ|взема се Е (-взех се)]; (sich entschlie¬
ßen) решавам AI [реша //] (etw. zu tun
да направя нещо); sich [4] aus etw. [3]
^ отърсвам се АI [отърся сс //] от нещо
(летаргия, уплаха, мечтание)
aufraumen <а////>> vt разтребвам AI [раз-
требя //]; vi umg премахвам AI [пре¬
махна £2], ликвидйрам uv, г. AI (mit
etw. [3] нещо)
aufrecht adj (hochgerichtet) прав, изпра¬
вен; (aufrichtig) йскрен, чест|ен, -на
aufrechterhalten <3с/ЛЛ> vt поддържам и\\
AI, запазвам AI [запазя //]
Aufrechterhaltung f l7/.vg запазване п, под¬
държане п
^ufregen <а/ЛЛ> vt вълнувам uv, AI, раз¬
вълнувам r, AL тревожа uv, II, разтре-
вожвам AI [разтревожа //]; sich [4] ^
вълнувам се, развълнувам се; umg (sich
empören) възмущавам сс AI [възмутя
се //], нервирам се r/v. v, AI (über [4] от);
^d adj вълнуваш
Aufregung / 17 вълнени|е n, -я; възбуда
/ неспокойствие п, тревога /* (Gereizt¬
heit) раздразнителност / О vor ^ от
вълнение
aufreiben <23аihby vt iihertr (zermürben)
съсипвам AI [съсипя //], изтощавам AI
[изтощя //]; (Armee войска) унищожа¬
вам AI [унищожа //]; sich [4\ ~ съсип¬
вам се; sich [5] die Hände [Füße] ~ ожул-
вам си Al [ожуля си 77], претърквам си
А1 [претъркам си А1] ръцете [храката]
lufreibend adj изтощйтсл|ен, -на, изну-
рйгсл|ен. -на
aufreihen <а//;/>> vt нйжа uv, Е4, нанйзвам
AI [нанйжа Е4]; sich [4] - подреждам
се AI [подредя се //] в една редица О
8 Немско-български речник
114 AUFREISSEN
die Kinder reihten sich paarweise auf де¬
цата се подрелйха две по две; Bücher auf
einem Regal нареждам кнйги на ета¬
жерка една до друга
aufreiBen <21a7jA> v/ (Tür врата) отварям
А 2 [отворя УУ] (бързо); (Brief. Telegramm
писмо, телеграма) разпечатвам AI [раз¬
печатам AI]: (Straße улица) разкопавам
AI [разкопая £7]; (Wolken облаци) раз¬
късвам А! [разкъсам AI]: Tech скицй-
рам uv, г. AI. начертавам AI [начертая
£7]. (Probleme. Perspektiven проблеми,
перспективи) нахвърлям А2 [нахвърля
II]: <21 а/.ги) е/ (Nebel, Wolken мъгла,
облаци) разкъсвам се О die Augen
облешвам AI [облещя //]. ококорвам
AI [ококоря //] очй; ich habe mir an dem
Nagel den Ärmel aufgerissen раздрах си
ръкава на гвоздея; die Naht ist aufgeris¬
sen шевът се разпори
^ufreizen <а/ЛЛ> vt насъсквам Al [насъс¬
кам AI], подстрекавам uv, AI, (jmdn.
gegen jmdn. някого срещу някого); (er¬
regen) възбуждам А! [възбудя II]
^ufrichten <а/АЛ> vi (höchrichten) изпра¬
вям А2 [изправя //]; (trösten) утешавам
AI [утеша II]: (ermutigen) вдъхвам AI
[вдъхна Е2] смелост, окуржавам AI
[окуража УУ]; (errichten) издигам AI [из¬
дигна £2], построявам AI [построя //];
изграждам AI [изградя //); sich [4] ^
изправям се; ühertr черпя uv, II сили,
почерпвам А1 [почерпя //], добйвам AI
[добйя £7] кураж (an ctw. [3] от нещо)
О eine neue Gesellschaftsordnung — уста¬
новявам AI [установя II] нов обществен
ред
aufrichtig adj йскрен (zu [3], gegen [4] към)
Aufrichtigkeit / 17Isg искреност /
^ufriegeln <а/ЛЛ> vt (Tür врата) отварям
A2 [отворя //] (c резе)
Aufriß m I Tech (Vorderansicht eines Hau¬
ses) фасада / (чертеж); вертикална про¬
екция; ühertr (Überblick) кратък преглед.
очср|к т, -ци О der genaue - eines Grund¬
stückes точната скица на парцел
aufrollen <а/ЛЛ> г/ (еtw. Zusammengeroll¬
tes нещо навито на руло) развивам AI
[развйя £7]; (Frage, Thema въпрос, тема)
разглеждам AI [разгледам AI]: (zusam¬
menrollen) свивам, навйвам (знаме, гео¬
графска карта и др.) О die Hemdsärmel
- запретвам AI [запретна £2] ръкави
Aufruf т I прйзив т; възванис п; Fm
^ von Banknoten изтегляне п на бан¬
кноти от обръщение '
Aufrufen <39а/ЛА> vt извиквам AI [изви¬
кам AI] поименно; (Schüler ученик) вди¬
гам AI [вдйгна £2] (за изпитване); при¬
зовавам AI [призова £2] (jmdn. zu etw,
[3] някого към нещо); Bankw (Banknoten
банкноти) изтеглям А2 [изтегля II] от
обръщение
Aufruhr т I въстани|е н. -я. бунт т. -ове,
размйрица /, (Erregung) възбуда /. въ¬
лнени^ п. -я
^ufrühren <а/Л/>) vt разбърквам AI [раз¬
бъркам AI]: geh (Gefühle чувства) съ¬
буждам AI [събудя //]; (innerlich erre¬
gen) разтърсвам AI [разтърся /У], раз¬
вълнувам г. AI дълбоко О die Vergan¬
genheit - ровя uv, II в миналото
Aufrührer т 4 бунтовни|к т, -ци
aufrührerisch adj бунтовнически, раз¬
мирен, -на
aufrunden <а//?£> vt закръглявам AI [за¬
кръгля II] (число)
^ufrüsten <а///Л> \7 въоръжавам се AI
[въоръжа сс II]
Aufrüstung / 17 въоръжаване п
aufrütteln <а/ЛА) vt разтърсвам AI [раз¬
търся УУ] О jmdn. aus dem Schlaf - съ¬
буждам AI [събудя II] някого (като го
раздрусвам); jmdn, aus seiner Gleichgül¬
tigkeit - изваждам AI [извадя УУ] ня¬
кого ог безразличието му
aufs = auf das
^ufsagen <a/ЛА>. vt (Gedicht стихотворе¬
ние) казвам А! [кажа Е4] наизуст О
geh jmdm. die Freundschaft — скъсвам АI
[скъсам AI] с някого приятелството си;
jmdm. den Gehorsam ^ отказвам да се
подчинявам на някого
aufsässig adj (ungehorsam) непокор|сн,
-на, упорйт; (aufrührerisch) размйр|ен,
-на
Aufsatz т 2 (Schuld) съчинени|е п9 -я;
(Zeitungs^) статия / Mil (Visier am
Geschütz) мерни|к т, -ци (на оръдие)
aufsaugen <8а. auch schwach/hh> vt попи¬
вам AI [попия £7]. изсмуквам AI
[из|смуча, -смучеш (-смуках)]; ühertr по¬
глъщам AI [погълна £2]
aufschaueo <а/Л/>> vi (aufblicken) вдигам
AI [вдигна £2] очй [поглед]; (verehren)
гледам uv, Ale уважение (zu jmdm. на
. някого)
aufsebeueben <а/ЛА> vt подшташвам AI
[подплаша II]
aufschichten <a/Л6> vt нареждам AI [на¬
редя //] едно върху друго; (aufhäufen)
натрупвам AI [натрупам AI]
aufschieben <32а/ЛЛ> vt отлагам AI [отло¬
жа //]; (Schiebetür плъзгаща се врата)
отварям А2 [отворя //]
Aufschlag т 2 (Abprall) удар т, блъсване
п (при падане); (Preiserhöhung) пови¬
шение п на цена; (Ärmel ~) маншета f;
(Rock^) ревер nt; Sp Tennis сервис m,
начален удар
aufschlägen <4а/.w) vi (aufprallen) удрям
се A2 [ударя се //], блъсвам се AI [блъс¬
на се £2] (auf [4] в) (при падане); (Feuer
огън) лумвам AI [лумна £2]; <4а/Лй> vi
(den Preis erhöhen) повишавам AI [по¬
виша II] цената; (teurer werden) поскъп¬
вам AI [поскъпна £2]; Sp Tennis изпъл¬
нявам AI [изпълня //] начален удар,
сервирам и\\ \\ AI; <4а/Лй> vt (Nüsse,
Eier орехи, яйца) чупя uv, II, счупвам
AI [счупя //]; (Buch. Deckel eines Ka¬
stens. Augen книга, капак на кутия, очи)
отварям А2 [отворя //]; (Mantelkragen,
Vorhang яка на палто, завеса) вдйгам
AI [вдигна £2]; (Zelt палатка) опъвам
AI [опъна £2]; (Gerüst скеле) издигам,
построявам AI [построя //] О sich м
das Knie •>* наранявам си AI [нараня си
//], удрям си А2 [ударя си II] коляното;
seinen Wohnsitz in der Hauptstadt - за¬
селвам се AI [заселя се II] в столицата,
установявам се AI [установя се II] на
местожйтелство в столицата
apfschlieOen <32a//rA> V/ отключвам AI
w[отключа //]; übertr разкрйвам AI [раз-
крйя £7] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
(erläutern) тълкувам uv, AI, изяснявам
AI [изясня //] (jmdm. etw. [4] някому
нешо); (Bodenschätze подземни богат¬
ства) разкрйвам; Chem разтварям А2
[разтворя II], превеждам А! [преведа
£7] в разтворйма или удобна за пре¬
работка форма
i^pfschluß т 2 (Aufklärung) обяснени|е п,
-я, разяснени|е п, -я (über \4\ за); Bergb
разкрйванс п (на подземни богатства);
Client превеждане п в разтворима или
удобна за преработка форма
^ufschlüsseln <а//?/>> vt разпределям А2
[разпределя II] (nach [3] по) (различни
показатели)
QjtfschluBreich adj показателен, -на, по-
учйтел|ен, -на
^ufschnappen <а/ЛА> vt (Hund куче) ула¬
вям А 2 [уловя //] във въздуха, лапвам
AUFSCHWUNG 115
AI [лапна Е2] (нещо подхвърлено); umg
(Worte думи) чувам AI [чуя £7], дочу¬
вам (случайно)
^ufschneiden (21. d-tt///A> vt (Knoten въ¬
зел) прерязвам AI [прережа Е4]: (ein
neues Buch нова книга) разрязвам; (Brief¬
umschlag плик) срязвам; (in Stücke
schneiden) нарязвам; vi umg (prahlen)
хваля се uv, II, преувеличавам AI [пре¬
увелича //]
Aufschneider m 4 übertr umg (Prahler) са¬
мохвалко m, -вци
Aufschnitt m \/sg Kochk тънко нарязани
колбаси
aufschnüren <a/ЛЛ) vt (Schuhe, Paket обу¬
ща, пакет) развързвам AI [развържа E4]
aufschrauben (а/ЛЛ) vt отвйнтвам AI
^[отвйнтя II] Ь etw. [4] auf etw. [4] —
навйнтвам нещо върху нещо
aufschrecken <a/hb> vt стрясвам AI
[стресна £2]. подплашвам AI [подпла¬
ша //]: <а/лл> и стряскам се uv. AI
Aufschrei т 1 вик(-ът) т, -ове
^schreiben <23а//?/?> vt запйсвам AI [за-
пйша Е4]: sich [2] etw. [4] ^ запйсвам
си нещо; umg (Rezept рецепта) предпйс-
вам
Aufschrift / 17 надпис т; (Brief писмо)
адрес т
Aufschub т 2 отлагане п О ohne - не¬
забавно
^fschütteln <а/hb) vt (Kissen възглавни¬
ца) разпухвам AI [разпухам AI]: изтър¬
свам AI [изтърся II] а
aufschütten (аflih} vt наейпвам AI [наейпя
Е4]
^iifschwatzen <а//?А> vt umg: jmdm. etw.
[4] ^ предумвам AI [предумам AI] ня¬
кого да купи нещо
Qifschwingen, sich <27a//;/>) dicht (Vogel
птица) възсмам се AI [възема се £2
(възех се)], извисявам се AI [извися се
//]; sich [4] - übertr домогвам се AI
[домогна се £2] (zu [3] до); umg накан-
вам се AI [наканя се //], решавам се AI
[реша се //] (etw. zu tun да направя не¬
що)
^iifschwung т 2 Sp възмах т (на лост,
успоредна) О übertr geh ~ der Wirtschaft
подем т [разцвет т] на икономиката
[стопанството]; ~ der Phantasie полет
т на фантазията
116 AUFSEHEN
aufseben <19a/ЛА) vi поглеждам Al [по¬
гледна £2] нагоре, вдигам Al [вдигна
£2] очй [поглед]; übertr (verehren) отна¬
сям се А2 с уважение (zu jmdm. ad etw.
[2] към някого od нешо), почитам Al
[почета El] (zu jmdm. od etw. [2] някого
od нешо)
/^ufsehen n 23j\g сензация / O ~ erregen
възбуждам Al [възбудя //] шум, правя
uv, U сензация; ohne ~ без всякакъв
шум. незабелязано
aufsehenerregend adj сензационен, -на
/\ufseher т 4 надзирател т
aufsetzen <а/ЛЛ> vt поставям А2 [поставя
//]; (Hut, Brille шапка, очила) слагам AJ
[сложа //]; (Stockwerk етаж) надстроя¬
вам AI [надстроя П]; üherir (Protokoll,
Telegramm протокол, телеграма) съста¬
вям А2 [съставя //]; W Flugw приземя¬
вам се А! [приземя сс //]; sich [4] —
сядам ЛI [седна £2], приловдйгам се AI
[приповдигна се £2] (в леглото си) О
Wasser — слагам вода на огъня; eine
strenge Miene ~ давам си А! [дам си,
дадеш си (дадох си)] строг вид; vor
Schmerz den Fuß nicht - können от болки
не м6|га. uv -жеш (-жах) да стъпя на
крака си; umg seinen Kopf — инатя се
uv. II, настоявам AI [настоя /2] на свое¬
то
Aufsicht / 17/.V? контрол т, надзор т (Ober
w[4] над): (jmd,, der die - hat) дежурен
m O die über etw. [4] führen упраж¬
нявам А! [упражня //] надзор върху
нешо; unter ärztlicher ~ stehen [sein] под
лекарско наблюдение съм va
Aufsichtsbehörde / 16 инспекция / кон¬
тролен орган
Aufsitzen <а. saß auf. aufgesessen/AA) vi
(aufbleiben) седя uv, 12 буд|ен. -на, не си
лягам .41 [легна £2]; (aufrecht sitzen)
седя изправен; (а, saß auf, aufgesessen/
vh) vi възсядам АI [възседна £2], яхвам
AI [яхна £2] кон О jmdn. hinten auf dem
Motorrad - lassen вземам Al [взема £
(взех)] някого отзад на мотоциклета си:
и/и? jmdn. - lassen излъгвам А /[излъ|жа
Е f-rax)]. зарязвам AI [зарежа Е4] ня¬
кого
ayfspannen <aAA> vt опъвам Al [опъна
£2]. изопвам AI [изопна £2]; (Regen¬
schirm чадър) разтварям А2 [разтворя
Ч]
Upfsparen <a/AA> vt спестявам AI [спестя
//] О sich [2] etw. [4] für später ~ оста¬
вям си А2 [оставя си //]. запазвам си
А! [запазя си //] нещо за по-късно
aufspeichem <а/АА> 17 натрупвам А1 (на¬
трупам А1\% складирам uv. v. Al
^ufsperren <a/AA) iv umg (weit öffnen)
отварям A2 [отворя //] широко O
umg sperr doch die Augen auf! отваряй си
очите! (внимавай!); umg Mund und Nase
- зянвам AI [зяпна £2] от учудване
(umg)
^ufspielen <a/AA> vi свиря uv. //; sich [4]
- umg надувам cc AI (надуя се £7].
придавам си AI [при|дам си, -дадеш си
(-дадох си)] важен вид О Sp glanzvoll
- давам AI [дам. дадеш (дадох)] бляс¬
кава игра
^ufspießen <а/АА> vt набождам AI (на¬
бода £/]. забождам (на вилица, шиш
и др.) О ein Stück Fleisch mit der Gabel
~ вземам AI [взема £ (взех)] парче
месо с вйлицата
aufspringen <27а/.vw> vi (auffahren) под¬
скачам AI [подскоча //] (von [2] от);
(springen) скачам, мятам се AI [метна
се £2] (auf [4] в, на); (Tür врата) отварям
се А2 [отворя се //]; (Haut. Lippen кожа,
устни) напуквам се AI [напукам сс А1\.
(Knospe пъпка) разпуквам се
aufspulen <а/ЛЛ> vt намотавам AI [на¬
мотая £7], навивам AI (навия £7]
infspüren <а/ЛА> vt намйрам AI (намеря
//; (entdecken) откривам AI [открия £7]
^ufstacheln <аjhbj vt übertr подстрекавам
uv. Al. подтиквам AI [подтикна £2]
(jmdn. zu etw. [2] някого към нешо) O
Leidenschaften — разпалвам АI [разпаля
II] страсти
^ufstampfen <а/ЛА) vi тупвам Al [тупна
£2]. удрям А2 [ударя //] (с крак)
Apfstand т 2 въстани|е п. -я, бунт т, -ове
aufständisch adj въстанал, разбунтувал се;
Aufständische pl въстаници р!
aufstapeln <а/ЛЛ> vt нареждам AI [наредя
//] едно върху друго; (aufspeichem) на¬
трупвам AI [натрупам А!]
aufstecken <а/ЛА> vt забождам AI [забода
£/}; umg (aufgeben) отказвам сс А!
[откажа се Е4\ (etw. [4] от нешо): umg
Sp отказвам се от състезанието О
eine Kerze auf den Leuchter — слагам Al
[сложа II] свещ в свещник; einen Ring
~ слагам си пръстен: ein fröhliches Ge-
sicht — придавам си Al [при|дам си, -
дадеш си (-дадох си)] весел вид; das
Haar aufgesteckt tragen нося uv, // косата
си на кок; ühertr umg. jmdm. ein Licht
- разкривам Al [разкрия E7] някому
нещо
Qpfstehen <a, stand auf, aufgestanden/яг)
vi ставам Al [стана £2] (от легнало,сед¬
нало положение); въставам А1 [въстана
£2], надигам се AI [надигна се Е2\ на
борба (gegen [4\ против); <а, stand auf,
aufgestanden/Лб) vi (offen stehen) стоя uv,
12 отворен
aufsteigen (23a/.w> vi (steigen) качвам се
AI [кача се //] (auf [4] на, върху); (in die
Höhe steigen) издйгам ce AI [издигна се
£2]; (emporfliegen) излйтам Al [излетя
/2]; Sp преминавам Al [премина ET] в
по-горна група (за отбор); (Sonne,
Mond слънце, луна) изгрявам AI [из¬
грея Еб]\ geh (Gewitter буря) надйгам се
AI [надйгна се £2]; geh (Gedanke, Ver¬
dacht мисъл, подозрение) възнйквам AI
[възнйкна £2], пораждам се AI [породя
се //]; (befördert werden, aufrücken) на¬
предвам AI [напредна £2] (в службата)
О er stieg zum Minister auf той стйгна
до поста министър
Aufsteiger т 4 Sp отбор, премйнал в по-
горна група
Qifstellen <а/АЛ> V/ поставям А2 [поставя
//]: Tech монтирам m\ v, AI; (Armee,
Chor армия, хор) формйрам uv, v, AI;
(Plan, Programm план, програма) из¬
работвам AI [изработя //]. съставям А2
[съставя //]; (Regel, Lehrsatz правило,
тезис) формулйрам uv, v, Al; (Kragen
des Mantels яка на палтото) вдйгам AI
[вдйгна £2]; sich [4] — заставам AI [за¬
стана £2] О eine Behauptung - твърдя
и\\ 12: eine Vermutung - изказвам AI
[изкажа Е4\ предположение; eine Liste
der vorhandenen Gegenstände ^ правя uv,
II спйсък [опис] на налйчните предмети;
einen Rekord - установявам AI [уста¬
новя II] рекорд; jmdn. als Kandidaten
- поставям, издйгам AI [издигна £2]
кандидатурата на някого; in Reihen auf¬
gestellt подредени в редйци
Aufstellung / 17 поставяне п; Tech монтаж
т; (Armee армия) формйране п; (Plan
план) съставяне п; (Regel правило) фор¬
мулировка /; (Wahlen избори) канди¬
датура /, поставяне п на кандидатура;
(Liste) спйсъ|к w, -ци, опис т; Sp (Zu-
AUFSUCHEN 117
sammensetzung) състав m O die — eines
Rekords установяване n на рекорд
aufstemmen <a/AA> vt отварям A2 [отворя
//] c железен лост (сандък, врата и др.)
О sich [4] mit den Ellbogen ^ подпирам
се AI [под|пра се £ (-прях се), облягам
се А1 [облегна се £2] на лактите си
Aufstieg т I (Hinaufsteigen) изкачване п;
(Flug empor) издйгане п, излйтане п;
ühertr възход т, подем т; (Weg) път
(който води към върха на планината);
—s|möglichkeiten pl йзгледи pl за напре¬
дък в службата; — s|spiel п 20 Sp ре¬
шаващ мач, от който завйси премина¬
ването на отбор в по-горна група
aufstöbern <а/ЛА> vt издйрвам AI [издйря
//], намйрам AI [намеря //]; (Wild ди¬
веч) подплашвам AI [подплаша II]
^ufstocken' <a//iA> vt: ein Gebäude — над¬
строявам AI [надстроя //] сграда:
Wirtseh (Kapital капитал) увеличавам
AI [увелича //]; vi: die Bibliothek stockt
auf библиотеката се надстроява; die
Banken stocken auf банките увеличават
капитала си
aufstoGen <34а/ЛА> vt (öffnen) отварям A2
[отворя //], блъсвам AI [блъсна £2] (за
да отворя), (stoßen) удрям А2 [ударя //]
(etw. [4] auf [4] нещо върху); vi (rülpsen)
орйгвам се AI [орйгна се £2]; <34а/.ш>
17* удрям се (auf etw. [4] в нещо) О umg
mir ist nichts Verdächtiges aufgestoBen не
забелязах нйшо подозрйтелно
aufstreben <а/ЛА> vi geh (aufragen) издй¬
гам се AI [издигна се £2], извисявам се
AI [извися се //]: (aufstehen wollen) йс-
кам !/i\ АI да стана (von [5] от) О
junge — de Talente млади многообеща¬
ващи таланти; eine rasch —de Industrie
бързо развйваша се промишленост
^jifstreichen <21а/ЛЛ> w намазвам AI [на¬
мажа Е4] (etw. [4] auf [4] нещо върху)
<> Butter auf Brot - намазвам масло
върху хляб, мажа uv, Е4 хляб с масло
yifstützen <а/ЛА> г/ подпйрам AI
[под|пра £ (-прях)]; sich [4] подпйрам се
с лакти (auf [4] на, върху)
^suchen <а/АА> vt погьрсвам AI [по¬
търся //] (jmdn. някого), отивам AI
[отида El] (jmdn. при някого); (besichti¬
gen) разглеждам AI [разгледам Al] (etw.
[4] нещо); (suchen) търся uv, II; (auflesen)
събйрам Al [събера £51, вдйгам А1
118 AUFTAKELN
[вдйгна £2] от земята С sein Zimmer
~ отйвам А! (отйда £7] в стаята си;
den Arzt - отйвам на лекар; съветвам
се uv, Ale лекар; wann darf ich Sie einmal
'•? кога мога да ви посетя?
Qiftakeln <a/ЛЛ> vt Mur снабдявам c та-
келаж (кораб); üherir umg sich [4\ ~ тру-
фя се uv, //, натруфвам се Al (натруфя
сс //]
Auftakt т I Mus ауфтакт т; üherir начало
п О den — zu etw. [J] geben полагам AI
[положа //] началото на нещо
auftanken <а//?/>> 17 зареждам АI [заредя
II]. пълня uv. //. наггьлням А2 [напълня
//] с горйво
auftauchen <a/.wi) vt изплувам uv. v, AI,
появявам cc AI [появя сс //] (над во¬
да! а); üherir (sichtbar werden) появявам
се; (Fragen, Probleme въпроси, пробле¬
ми) възниквам AI (възникна £2]
^uftaucn <a/.wi> 17 (Schnee. Fis сняг. лед)
стопявам се А! [стопя сс //], разтопя¬
вам сс; (See езеро) размразявам се AI
[размразя сс //]. размръзвам се АI [раз-
мръзна сс Е2]; üherir отпускам сс AI
[01 пусна се £2], ставам AI [стана Е2\
разговорила; <а/АЛ) vt (Schnee сняг)
разтопявам, стопявам; (eingefrorene
Wasserleitung) размразявам
(lufteilen <a//r/>) vt разделям A2 [разделя
//] и разпределям А2 [разпределя //]
(unter [2] между); (einteilen) разделям
(in [4\ на)
Aufteilung / 17 (Verteilung) разпределяне
п; (Einteilung) разделяне п
Auftrag т 2 (Bestellung) поръчка /• (An¬
weisung) поръчени|е и. -я; (Aufgabe) за¬
дача./; - börste/16 малка четка за обу¬
ща
Aufträgen <4а/ЛА> vt (Farbe боя) нанасям
/12 [нанеса £7); (Schminke, Rouge. Puder
грим. руж. пудра) слагам AI [сложа //];
(Speisen ястия) поднасям А2 [поднеса
£/]; (Auftrag geben) възлагам А! [въз¬
ложа //] (задача); umg (Kleid дреха) из¬
носвам А! [износя //] О Salbe auf eine
Wunde - намазвам AI [намажа E4\ ра¬
на c мехлем; üherir umg dick — преуве¬
личавам Al [преувелича //]; sie bat mir
einen Gruß an dich aufgetragen тя ти из¬
праща много здраве
Auftraggeber tu 4 лице. което дава по¬
ръчка
^uftreiben <23a//i/»> vt (aufjagen) гоня uv,
//. подгонвам AI [подгоня //]; umg (fin¬
den) намирам AI [намеря //]: осигуря¬
вам Al [осигуря //] (квартира, пари.
храна, такса) О einen Reifen auf ein Faß
— напуквам АI [напукам А /] обръч вър¬
ху каца; Hefe treibt den Teig auf маята
вдйга тестото; der Tote war stark auf¬
getrieben умрелият беше много подпух¬
нал
auftrennen <а/ЛЛ) vt разпарям А2 [раз¬
поря //J. поря I/V. II
auftreten <l5a/.v«> vi Theut излйзам Al
[изляза* £7] на сцената; (sich in
bestimmter Weise benehmen) държа cc uv,
13 (скромно), действувам uv. А! (пред¬
пазливо); (erscheinen) явявам cc AI [явя
cc //] (als [/] като); (auftauchen) появя¬
вам cc. възниквам AI [възнйкна £2];
(den Fuß aufsetzen) пристъпвам А! [при¬
стъпя //] O als Faust - играя uv. E7
Фауст; gegen jmdn. -- обявявам се npo-
1 йв някого; diese Krankheit tritt selten auf
тази болест рядко се среща
Auftreten п 23/sg (Benehmen) държане и.
маниери р!
Auftrieb 111 1 Phys подемна ейла; üherir
подем ш. възход т: стимул ш. импулс
nt С ich habe heute gar keinen - (etw.
zu tun) днес нямам иг. AI желание за
нищо
Auftritt in I Theut (das Auftreten) кзлй-
занс и на сцената; Theut (Szene) сцена
f. картйна /; iihertr сцена /. разправия
/'. скандал in < nur keinen ~! само без
сцени!
aiiftrumpfen <а/ЛЛ> vi хваля cc uv. //. по¬
хвалвам cc AI [похваля се //] (mit [J] c);
противопоставям се A2 [противопос¬
тавя се //], възпротивявам се AI [въз¬
противя се //] (gegen [4\ на)
auftun <38а/АА> vt umg отварям А2 [отво¬
ря //]; umg (ein gutes Lokal добър ре¬
сторант) открйвам AI (открйя £7J, на¬
мирам AI [намеря /2); umg сипвам AI
[синя //] (jradm. etw. [4J някому нещо);
sich geh (sich öffnen) отварям се O
die Tür tat sich einen Spalt auf вратата
се леко открехна; eine ganz neue Weit tat
sich ihm auf един съвсем нов свят му сс
разкрй; er tat sich'noch zwei Scheiben vom
Braten auf той си взе още две парчета
от печеното
auftürmen <а//»/»> vt трупам uv. Al. на¬
трупвам AI [натрупам А!\. sich - тру-
нам се. натрупвам сс; (aufragcn) въз¬
правям се А2 [възправя сс //]
aufwachen <а/л*;/> W събуждам сс AI [съ¬
будя се //]
aufwachsen <4a/.v/i> г/ израствам AI [из¬
расна Е2]
Aufwallen <u/.wj) vi (aufkochen) възвйрам
AI [възвра //]; кипвам AI[кйпна E2];
(Rauch дим) издигам cc AI [издйгна се
Е2]; übertr geh (Zorn, Haß гняв, омраза)
надигам се AI [надигна сс Е2\
Aufwallung / 17 нрйстъп ш. порив т (на
чувава)
Aufwand т lisg разход т: изразходване
// (e-r Sache [2] od an etw. [3] на нещо);
(Prunk) разкош т, лукс т О treiben
живея uv. Е6 нашироко
aufwärmen <а/ЛЛ> »•/ (Speise храна) стоп¬
лям А2 [стопля //]: iihertr (erneut erzäh¬
len) подновявам AI [подновя II] (стари
истории); sich [4] грея се i/v, Е6, топля
сс uw II. стоплям се А2 (стопля сс II]
aufwarten <а/ЛА) vi: jmdm. — прислужвам
AI [прислужа //] на някого (на трапе¬
зата); .с<7/ rifit einem ImbiO — предлагам
AI [предложа //] закуска; mit Neuigkei¬
ten ^ разказвам AI [разкажа Е4J но¬
вости; veralt правя uv, II. направям А2
[направя //] посещение (jmdvn. на ня-
KO! о)
aufwärts adv нагоре
Aufwärtsbewegung / 17 движение п нагоре
•' — des Exports увеличение п на из¬
носа; — der Preise постепенно повиша¬
ване на ценйте
Aufwärtsgehen <13а/$л> vi: umg mit seiner
Gesundheit geht es wieder aufwärts здра¬
вето му пак се подобрява
Aufwartung f 17 (Hausgehilfin) чистачка
/. прислужница f: жена / за чистене О
jmdm. seine ~ machen правя uv, II, на¬
правям А2 [направя II] някому офи¬
циална вйзита
^pfwasch т \/sg (Geschirrspülen) миене
п на съдове; (schmutziges Geschirr) не-
измйти съдове pl
Aufwaschen <4а/А6> vt мия uv, Е7, изми¬
вам AI [измия //] съдове
aufwecken <а//;/>> vt събуждам АI [събудя
//]; (Т auch aufgeweckt)
Aufweichen <a/ЛЛ> vt размеквам AI [раз¬
мекна E2]\ iihertr разлагам AI [разложа
//], разрушавам AI [разруша //],. руша
uv, II (идеологически); <a/.v/i> vi размек¬
вам сс
AUFZÄHLUNG 119
Aufweisen <23a/ЛЛ> vt показвам AI [по¬
кажа E4\% посочвам AI [посоча II] O
etw. [4] aufzuweisen haben притежавам uv,
AI нещо: разполагам uv, Ale нещо; er
weist alle Anzeichen von Grippe auf той
, има всички прйзнаци на грип
aufwenden < 10а, auch schwach/hh^ vt (Geld
нари) изразходвам uv, v. AI; (Zeit, Kräf¬
te време, сили) употребявам AI [упот¬
ребя II]
Aufwendig adj скъп, скъпо струващ
Aufwerfen < 1 ба/А£> vt (umgraben) обръ¬
щам AI [обърна Е2] (земя); (aufschütten)
наейпвам AI [наейпя II] (пръст, въгли-
ща); (Kopf глава) вдйгам AI [вдигна
Е2], вйрвам AI [вйрна Е2]\ (Frage въ¬
прос) повдйгам, поставям А2 [поставя
//] на обсъждане О einen Damm ~ пра¬
вя uv, II, направям А2 [направя И] на¬
сип; der Wind warf das Fenster auf вя¬
търът отвори прозореца; umg sich [4]
zum Richter [Beschützer] über jmdn. ~
обявявам се AI [обявя се //] за съдия
[защйтник] на някого; die Lippen ~~ цупя
се uv, II, нацупвам се AI [нацупя се II]
aufwerten <а/hhy vt повишавам AI [по¬
виша II] стойността (на стоки, цени);
рсвалоризйрам uv, i\ AI
/^tjriwertung / 17 повишаване п стойността
(на стоките, на националния валутен
курс); ревалоризация /
Auf wie kein <а//7>> vt (zusammcnwickeln)
навйвам AI [навйя E7] (прежда); (ausein¬
anderwickeln) развйвам (ролка, пакет)
Aufwiegeln <а/hh} vt umg подстрекавам uv.
AI (gegen jmdn. срещу някого; zu etw.
[J] към нещо)
Aufwiegen <32a////>) »7 iihertr компенсирам
uv, v, AI
Aufwirbeln <a////>> vt вдйгам Al [вдигна
E2] (прах) O iihertr umg die Geschichte
hat eine Menge Staub aufgewirbelt исто¬
рията дигна голям шум; <а/лт2> vi: Staub
wirbelte auf вдйгна се прах
Aufwischen <а/ЛЛ> vt избърсвам AI [из¬
бърша Е4]
Auf wühlen <а/ЛЛ> vt разравям A2 [разровя
//]; iihertr развълнувам v, AI разтър¬
свам AI [разтърся II] O ein ^der Film
дълбоко вълнуващ [разтърсващ] филм
Aufzählen <а/Л/>> vt изброявам AI [изброя
//]
Aufzählung / 17 изброяване п
120 AUFZÄl'MEN
ayfzäumen <a/Ab) vr ein Pferd ~ слагам
Al [сложа II] юзда на кон
aufzehren <а/Л/»> п щ-h (aufessen) изяждам
AI [из|ям, ядеш {-ядох)); ühertr (Erspar¬
nisse спестявания) разпилявам AI (раз¬
пилея Е6\: (Kräfte сили) изтощавам AI
[изтошя //) С die Krankheit hatte ihn
aufgezehrt болестта го бе стопила
aufzeichnen <а;ЛЛ> vf (zeichnen) екипирам
и у. г. AI: (niederschreiben) записвам AI
[запиша Е4\
Aufzeichnung / 17 (das Aufzeichnen) ри¬
суване и. скикйране п: (das Niederschrei¬
ben) записване /r. (Niederschrift) записки
л/. бележки pl
uufzeigen <а///Л> г/ показвам AI [покажа
Ь4]. посочвам AI [посоча //] О etw. м
aufzuzeigen haben притежавам uv. Al не¬
що
aufztehen (32а, h-g/ЛА) \( (in die Höhe
ziehen) вдн1 ам Al [вдигна £2], изтеглям
42 [изтегля //] tiaiöpc, (auscinandcrzic-
hen. öffnen) изпилим настрани, отва¬
рям 42 [отворя //], дръпвам Al [дръпна
£2]; (Kind дете) отглеждам 41 [отгле¬
дам Л1\: (Uhr часовник) навивам А1
[навия £7]; umg (Veranstaltung търже¬
ство, събрание и др.) организирам uv.
V, 4L уреждам 41 (уредя //]; ((hänseln)
шегувам се uv. 41 (jmdn, wegen e-r Sache
12] c някого за, заради нещо): закачам
А1 [закача //] (Jmdn. wegen е-г Sache [2]
od mit etw, [3] някого за, заради нещо):
модн1ра&ам се А1 [подиграя се £7]
(jmdn, wegen e-r Sache [2] od mit etw. [3]
на НЯК01 o за нещо); <32a, h-g/.w> vi
(Gewitter буря) наближавам Al [набли¬
жа //]. задавам се Al [за|дам се. -дадеш
се (-дадох се)]: (sich aufstellen) заставам
41 [застана £2], нареждам се А1 [наредя
се 11] С Saiten — опъвам AI [опъна £2],
слагам 41 [сложа //] струни (на музи¬
кален инструмент); ühertr strengere Sai¬
ten вземам 41 [взема £ (взех)] по-
cipöi H мерки
Aufzucht / 14/\е Lamlw отглеждане л% раз¬
въждане п (на животни)
Ajrfzug т 2 (Aufmarsch) дефилйране п.
процесия /; (Herankommen) приближа¬
ване п; Tech асансьор т; подемни|к т,
-ни. скрип|си, пк -цй; Theat действи|е п,
-я: т 2,sg шщ (Kleidung) облекл|о п,
-а <• das Stück hat drei Aufzuge пиесата
има три действия
aufzwingen <27а///Л> \7 натрапвам AI
(на граня //]. налагам 41 [наложа //]
(jmdvn. etw. [4] някому нешо)
Augapfel т 5 Ami очна ябълка О
ühertr etw. [4] wie seinen -*■ hüten пазя uv.
II пешо като зениците на очите си
Apge п 30 Anal о|ко п. -чй; Bot auch пъпка
f% (Würfel зар) точка / *С ühertr umg ein
- dabei zudrücken затварям си 42 (за¬
творя си //] очите пред нещо (umg): in
meinen ^ n ist er ein Schuft в моите очи
[за мене] той е негодник; sie ist ihm ein
Dorn im - гя му е трън в очите (umg):
mng mit einem blauen davonkommen
отървавам се AI [огьрва cc EI] c малко
(umg): komm mir nicht mehr unter die '»n
да не си се показал повече пред очй ге
ми!
äugeln <Л/)> г/ стрелвам А/ [стрелна £2]
с очи. поглеждам А1 [погледна £2] кра¬
дешком (nach jmdvn. към някого), раз¬
меням 42 [разменя //] погледи, флир¬
тувам т\ А ! (mit jmdvn. с някого); г/ bot
присаждам AI [присадя П]щ облагоро¬
дявам А/ [облагородя //]
^iugen <ЛЬ) W гледам uy. AI (за животни)
Augenarzt nt 2 Med очен лекар
Augenblick т I миг (-ът) т, -ове, момент
т
augenblicklich adj (sofort) веднага, в мо¬
мента; (sofortig) мигновен; (vorüberge¬
hend) временен, -на; (momentan) се¬
гашен, -на, настоящ; в момента
Augenbraue / 16 Anat вежда /
augenfällig adj очевйд|ен, -на, очебй|сн,
-йна
Augen heilkunde / 16 Med офталмолог ия
/; ^höhle / 16 Ата очна кухина; blicht
п 21 fsg зрение п; ^— lid п 21 Ата клепач
т
Augenmaß n 20/.vg; ein gutes — haben имам
ш\ Al вярно око: nach ^ на око
Augenmerk n l/sg: sein - auf etw. [4] rich¬
ten обръщам Al [обърна £2] особено
внимание на нещо, jmds. - auf etw. [4]
lenken насочвам АI [насоча //] внима¬
нието на някого върху нещо
A^gennerv т 8 (gen auch -s) Anat очен
нерв
Augenschein т l/sg (Anschein) вид (-ът)
т; Jur оглед т О etw. [4] in ^ nehmen
разглеждам Al [разгледам АГ\ нещо;
wie der ~ zeigt както се вижда (от); dem
nach както изглежда
augenscheinlich adj (offenbar) очевйд|ен,
w-na; (sichtbar) видим
Ajpgen|spiegel m 4 Med офталмоскоп m;
-stern m I dicht o|k6 nt -чй; -weide /
16jag наслада / радост / за очйте;
—zeuge т 7 очевйд|ец т, -ци, свидетел
т
August т 1 (gen auch -) август т О im
— през август
Auktion / 17 търг (-ът) т, -ове
auktionieren <d /А6> vt продавам Al
[про|дам, -дадеш (-дадох)] на търг
Aiila / 15 od 15а аула /
Aurikel / 16 Bot (вид) прймула /
aus I. präp [i] 1. (Orl място) от, из; —
Berlin от Берлин; 2. (Zeit време) от; —
dem 18. Jahrhundert от XVIII век; 3.
(Grund причина) от. поради; — Furcht
ог страх; - diesem Grunde по тази при¬
чина; 4. (Stoff материя) от; — Gold от
злато; И. adv: bei jmdm. — und ein gehen
ходя u\\ 11 често при някого; nicht —
und ein wissen не зная uv, E5 какво да
правя; von Berlin — от Берлин
ausarbeiten <а/Л6> vt изработвам Al [из¬
работя //]. разработвам; sich [4] — раз¬
движвам се AI [раздвижа се 11]
Ausarbeitung / 17 изработване п, изработка
/, разработване п, разработка /; раз¬
движване п
ausarten <а/лт?> vi превръщам се А1 [пре-
w върна се Е2] (in [4\ в) О in seinem Zorn
- в гнева си излизам Ai [изляза* El]
от рамките на прилйчието
ausatmen <a//i/>> vt издйшвам Al [издда-
~.шам Al]
ausbaden <а/У7У>> vt: umg etw. [4] - müssen
трябва uv. unpers аз да нося последиците
от нещо; контрата остава у мене (umg)
ausbaggern <а/АА) vt изкопавам AI [из¬
копая Е7] с багер
Ausball т 2/sg Sp аут т, топка / извън
очертанията на игрището
Ausbau т 1 (pl -ten) (Maschine машина)
демонтиране п: Arch (Erweiterung) раз¬
ширяване п; (das Umbauen) преустроя¬
ване п (zu [3] в)
ausbauen <а/ЛЛ> vt (Teil einer Maschine
част от машина) изваждам AI [извадя
II], разглобявам А/ [разглобя //]; Arch
(erweitern) разширявам Al [разширя /У];
(umbauen) преустроявам АI [преустроя
//] (zu [3] в)
ausbedingen <27с, auch bedingte aus/Mj)
vt: sich [J] etw. [4] — уговарям си A2
[уговоря си //]. изйсквам AI [изйскам
AUSBLEIBEN 121
AI] нещо, поставям А2 [поставя /У)
условие за нещо
^usbessern <а/ЛЛ> vt поправям А2 [по¬
правя /У], ремонтирам uv, г, AI
Ausbesserung / 17 поправка /. ремонт т
^usbeulen <а/ЛЛ> vt (Tasche джоб) изду¬
вам AI [издуя £7]; (Beulen beseitigen)
изправям А2 [изправя /У], оправям
(смачкана ламарина, гумена топка,
шапка)
Ausbeute / 16 (Ertrag) добив т; печалба
/: резултат т; Bergb разработка / ек¬
сплоатация /' О die wissenschaftliche -
einer Reise научният материал, събран
през време на едно пътуване
ausbeuten <а/ЛА> vt експлоатирам uv. v.
AI: Bergh разработвам Al [разработя
/У], експлоатирам
Ausbeuter т 4 експлоататор т; —gesell¬
schaft /17 експлоататорско общество;
— Masse/ 16 експлоататорска класа
Ausbeutung/ 17 експлоатация /
^sbieten <а/ЛА) vt предлагам А1 [пред¬
ложа II] за продан О einen Preis für etw.
[4] — обявявам Al [обявя /У] награда
за нещо
atjisbilden <а/У;Л> vt (Personen лица) под¬
готвям А2 [подготвя /У], обучавам А/
[обуча /У] (за работа по някаква спе¬
циалност); (Fähigkeiten, Anlagen способ¬
ности, заложби) развивам AI [развия
£7], усгьвършенствувам мг. v, AI: sich
[4] - подготвям се; развивам сс. усъ-
вършснствувам сс
Ausbildung / 17 (Schulung für einen Beruf)
обучение n. подготовка /; образование
/7; (Entwicklung) развйтие n: формиране
/7 O eine akademische - besitzen [haben]
имам uv, AI виеше образование
^sbitten <25a»7: sich [3] etw. [4] von
jmdm. - измолвам си AI [измоля си П]
нещо ог някого; ich bitte mir aus» daß Sie
pünktlich sind държа uw 13 на това да
стс точни
^ijsblasen <За//?Л> »•/ (Kerze свещ) духвам
AI [духна £2], изгасявам AI [изгася /У];
(Röhre тръба) продухвам .
ausbleiben <23а/д*и> vi не идвам мг, А У
О einige Tage — отсъствувам мг. AI
няколко дни: bleib nicht lange aus! не сс
бави!: die Folgen werden nicht - после¬
диците не ще закъснеят
122 AUSBLENDEN
ausblenden <а/ЛЛ) vi Film, Fernsehen (по¬
степенно) татъмнявам Al [затъмня //]
(кадър); Radio постепенно намалявам
Al [намаля II] (звук); приключвам AI
[приключа //) предаването
Ausblick т I изглед /н. гледка / (auf [4]
към) С üherir der ^ in die Zukunft из¬
гледите за в бъдеще
ausbomben <а////>> г/: ausgebombt werden
иострадвам Al [пострадам Al] от бом¬
бардировка; ausgebombte Viertel разру¬
шени ог бомбардировките квартали
Qisbooten <аIhh) vt извозвам А1 [извозя
//] с лодка (пътници ог кораб до брега):
iibertr uniff. jmdn. aus der Regierung —
изваждам AI [извадя //] някого от съ¬
става на правйтслството
ausbrechen < 16а //»/>} vt (Stcm камък)
откъртвам AI [откъртя //], изкъртвам;
(erbrechen) повръщам AI [повърна £2];
<l6a/v/»> п (Gerangener. Tier затворник,
животно) избягвам AI [избягам А!\ (aus
[2] от); (Krieg. Feuer. Epidemie война,
огън. епидемия) избухвам А! [избухна
£2); (Vulkan вулкан) изрйгвам А! [из¬
рита £2] < in Tränen [in Lachen] ~-
избухвам в сълзи [в смях]; eine Tflr in
der Mauer - избивам АI [избия £7] вра¬
га в ст ената: sich [2] einen Zahn - счуп¬
вам си AI [счупя си //] зъб: mir brach
der SchweiO aus пот ме изби
ausbreiten <avt (Zeitung вестник) раз-
^ 1варям A2 [разтворя //]; (Tücher кърпи)
разстилам AI [раз|стеля £ (-стлах)];
(Ware стока) разпростйрам AI [раз¬
простра £ (-сгрях)]: (Flügel крила) раз-
иервам AI [разперя //]: iibertr (Kennt¬
nisse знания) показвам AI [покажа Е4\,
леможмрйрам мг. г, AI: (Macht власт)
разширявам А! [разширя //]; sich —
(Feuer. Epidemie, Gerücht огън. епиде¬
мия. слух) разпространявам се А! [раз¬
пространя сс //]: (Felder поля) простй-
рпм сс 1 die Arme - разтварям ръце
Ausbreitung / 17 (Krankheit. Lehre болест,
учение) разпространение п: (Produktion.
Kenntnisse производство, знания) раз¬
ширение п: (Verbreitungsgebiet) област
/ ма разнросфанснис
^usbrennen < IОа /;/>) >7 (Warze брадавица)
обгарям А2 [обгоря //]; <10а/ап> vi из¬
гарям
^usbringen <24а/7/Л> vt: einen Trinkspruch
auf jmdn. — пия uv, E7 наздравица за
някого, произнасям А2 [произнеса £2]
тост за някого
Ausbruch т 2 (Flucht) бягств|о п, -а (от
затвор): (Krieg. Epidemie. Feuer война,
епидемия, огън) избухване п: (Vulkan
вулкан) изрйгванс tt: (Freude радост)
йзбли|к ш. -ци; (Zorn тяв) избухване
п <■ zum ~ kommen избухвам AI [из¬
бухна £2]
ausbrüten <а/ЬЬ/ w-измътвам AI [измътя
//] (auch iibertr uing)
ausbuchen <a/АА) r/: der Flug ist ausgebucht
всички билети за полета са продадени;
iibertr шик ich bin total ausgebucht нямам
uv, AI нйто миг свободно време
/^usbund т 1 jsg образ|ец nt, -цй, вйсша
степен, олицетворение п (von [2] на)
(глупост, нахалство и пр.) С iron er ist
rin wahrer — von Tugend той c самата
добродетел
^usbürgem <a/ЛЛ) <7 лишавам А! [лиша
//] от |раждинство
ausbürsten <а/ЛЛ> vt изчетквам А! [изчет-
кам А!\
Ausdauer / l6/.v# (Beharrlichkeit) постоян¬
ство н: (Zähigkeit) издръжлйвост f:
(Geduld) търпение н
ausdauem <а/ЛА> vi verölt издържам AI
[издържа //], изтърпявам Al [изтърпя
//1; ^d tulj (beharrlich) издръжлив; (ge¬
duldig) търпелив; Boi многогодишен,
-на
ausdehnbar utlj разширяем; разтеглйв
^usdehnen <а/ЛА> vt (enge Schuhe тесни
обуща) разтягам А! [разтегна £2]:
(Handel. Macht търювия. власт) раз¬
ширявам А! [разширя //]; (Aufenthalt.
Sitzung престой, заседание) удължавам
AI [удължа //]: sich - разширявам сс
(auch Phys): (Besuch, Feier посещение,
тържество) продължавам; (Land земя)
простирам сс А! [про|стрй сс £ (-сгрях
сс)]
Ausdehnung / 17 разширяване п (шк/г
Phys): удължаване п. Math измсрсни|е
п. -я <' an - gewinnen раста uv. El. раз-
вйвам сс AI [развйя сс £7]; ein Werk von
großer - тлям [крупен] завод
ausdenken <а. dachte aus. ausgedacht//iA>
i7 измислям A2 [измйсля //]; O sich [2]
etw. [4\ - измислям си нещо: die Folgen
davon sind nicht auszudenken човек не
може да си представи какви последици
може да йма това
ausdörren <а/ЛЛ> vt изсушавам AI [изсу¬
ша //]
ausdrehen <a/AA> vt: das Licht ~ загася-
вам Al [загася //] лампата; das Radio
^ изключвам Al [изключа II] радиото
Ausdruck m 2 израз m; m 2/sg (Gesichts^)
auch изражение n; m 2/sg (Stil) стил nt,
начин m на изказване O mit ~ изра¬
зително; ohne ^ неизразително; etw. [4\
zum bringen изразявам А1 [изразя //]
нещо; in seiner Rede kam zum daß.,
в словото му стана ясно, че...
ausdrucken <а/ЛА> vt (Buch. Zeitschrift
киша. списание) отпечатвам Ai [отпе¬
чатам AI]: (Wort дума) напечатвам без
съкращение
ausdrücken <а.-ЛЛ) »7 (Zitrone лимон) из¬
стисквам AI [изстйскам Ai]: (Gedanken
мисли) изразявам AI [изразя //]; sich
[4] - изразявам сс. творя и\\ II (добре,
изискано) <• geh jmdm. seinen Dank [sein
Beileid) - изказвам Al [изкажа E4] ня¬
кому благодарността си [съболезнова¬
нията си]: eine Zigarette im Aschenbecher
- изгасявам Ai [изгася //] цигара в
пепелника .
ausdrücklich adj изрйч|ен. -на ein -es
Verbot изрйчна забрана
ausdruckslos adj неизразйтел|ен, -на;
- voll adj изразйтел|ек, -на
Ausdrucksweise / 16 начин m на изразя¬
ване
Ausdrusch tu \;sg вършйтба /
ausdünsten <a hhy vt изпускам Ai [изпус¬
на £2] (неприятна миризма)
Ausdünstung / I7 изпарсни|е n. -я c не¬
приятна мирйзма
auseinander adv разделено, поотделно <
tihcrfr wug wir sind schon lange - нйс
отдавна вече смс разделени
auseinanderfalten <ay/r/>) vt разгъвам Ai
[разгъна £2]
auseinandergehen <l3a\w/> vi (Menschen хо¬
ра) разделям сс A2 [разделя сс //]:
(Menge тълпа) разпръсквам сс AI [раз¬
пръсна сс £2]. разотивам сс AI [раз-
о1Йда се El]: (Meinungen мнения) раз¬
личавам се Ai [различа се //[ < umg
sie ist ziemlich auseinandergegangen тя c
много напълняла
auseinanderhalten <3a//;/>> vt различавам AI
[различа II] едно от друго
auseinandersetzen <а/У/Л> vt (erklären) из¬
яснявам AI [изясня II]: разяснявам
(jmdm. etw. [4\ някому нещо); sich [4]
- (sich befassen) занимавам се AI [за-
AUSF ALLEND 123
иимая се E7] (mit etw. [3] c нещо); (sich
aussprechen) обяснявам се (mit jmdm. c
някого)
Auseinandersetzung / 17 (Darlegung) изло¬
жени^ n, -я, обяснени|е n, -я; (Meinungs¬
austausch)'дискусия / (Streit) спор m, -
ове, сблъсъ|к m, -ци; (Beschäftigung) за¬
нимание n, -я (mit etw. [3] c нещо)
auserkoren adj избран
auserlesen adj gelt избран; (ausgesucht)
подбран; (Geschmack вкус) изискан
auserwählen <c/ЛЛ> vt избирам AI [избера
E3\: (bestimmen) определям A2 [опре¬
деля //] (zu [3]. für [4] за)
ausfahren <4a/.v//> vi (Zug, Schiff влак. ко¬
раб) излизам А! [изляза EI] (от гара.
пристанище): (Bergleute миньори) из¬
лизам (от шахта); (spazicrcnfahrcn) оти¬
вам AI [огйда £7] на разходка (с кола);
<4а/ЛЛ> vt (spazierenfahren) разхождам
А/ [разходя //] (с кола): (Baby бебе)
извеждам AI [изведа £7] (с количка):
(Kohle, Holz въглиша. дърва) разнасям
А2 [разнеса £/] (с кола); Ftugw (Fahr¬
gestell колесиик) спускам AI [спусна £2]:
(Kurve) вземам AI [взема £ (взех)] вън¬
шен завой
Ausfahrt / 17 излизаме п; (Spazierfahrt)
разходка / с кола: (Stelle, wo man her¬
ausfährt) изход ui за превозни средства
< Achtung, внимание, гараж!
Ausfall ui 2 (Verlust) загуба /. (Sitzung.
Aufführung заседание, представление)
отпадане //; (Haar коса) окапванс п.
опадване п: (Ergebnis) резултат т. (Be¬
leidigung) оскърбление п, -я, обйда
/ нападка f: Mil нападение п (от страна
на обсадени) О der ^ der Wahlen ре¬
зултатът от йзборите
ausfallen <3а v//> vi (Zahn зъб) падам AI
[падна £2]: онйдвам AI [опадам А/]:
(Haar коса) auch капя uv. Е4, окапвам
AU [окапя Е4]\ (ausbleiben) отпадам AI
[отпадна Е2]: (nicht stattfinden) auch не
се състоявам AI [състоя се /7] О umg
die Prüfung ist gut ausgefallen йзпитът
мина добре; umg das Urteil fiel zu unseren
Gunsten aus присъдата се решй в наша
полза; die Schule fallt heute aus днес няма
да имаме учйлище
Ausfällen <а/ЛЛ> vt Chem отделям А2
[отделя //] (чрез утаяване)
ausfallend adj оскърбителни, -на
124 AUSFÄLLIG
ausfällig cit/j = ausfallend
Qtsfasem <а/лл> vi разнищвам се AI [раз¬
нищя се //]
Qßfechten <17а/ЛЛ> vt боря се uv, II до¬
край (etw. \4] за нещо) О einen Streit
извеждам А! [изведа El] спор докрай
Qpsfegen <а/А/»> >7 помитам А/ [помета
£/], измитам
Qisfeilen <а/ЛЛ> vt (Schlüssel ключ) из-
пилявам AI [изпиля //]; (Stil стил) из¬
глаждам AI [изгладя /7] .
Qisfertigen <а/ЛА> vt изготвям А2 [изгот¬
вя //]; (Dokument документ) издавам
AI [из]дам. -дадеш (-дадох)]
Ajfsfertigung / 17 (Papiere книжа) изгот¬
вяне n: (Dokument документ) издаване
/> <■ in doppelter в два екземпляра
ausfindig tttlj: etw. [4] — machen намирам
Al [намеря /I] нещо
Qisflicken <а/Ай ) w изкърпвам AI [из-
кърия //]
Qisfliegen <32a/.w> vi излитам AI [излетя
/2]; uing (einen Ausflug machen) правя uv,
II, направим A2 ([направя //] излет;
<32a//»/)> i7 пренасям A2 [пренеса El]
със самолет
QßflieOen <32a/.vn> \ч изтичам AI [изте|ка.
-чсш.(-из1скох)]
Ausflucht/ 14 претекст in, формална при¬
чина О Ausflüchte machen измъквам се
AI [измъкни се £2]. изклйнчвам AI [из-
клйнча //]
Ausflug in 2 излет т
Ausflügler т 4 йзлетни|к #». -ци, екскур¬
зиант т
AusfluB /н 2 (Abfluß) оттичане п. изтичане
'V (Abzugsgraben) уле|й т, -и [мяст|о*
п. -а] за оттйчанс; in 2jsg Med течени|с
и. -я; geh (Ergebnis) резултат т
Qisforschen <аfhh) г/ разпйтвам AI [раз¬
ши ам А /] (jmdn. nach [2] някого за);
разследвам m\ AI. разузнавам AI [раз¬
узная £7]
Qisfragen (а/Ith) vt разпйтвам AI [раз¬
питам АI] (jmdn. nach [2] od über [4] ня¬
кого за)
Qisfransen <a/.v«> >7 разнйшвам се AI
[разнищя се //]. оръфвам се А! [оръфам
се А!]
Q/sfressen <15а/ЛА> vt изяждам А! [из|ям.
-ядеш (-ядох)] (за животни) О ühertr
Hing was hat er denn schon wieder ausge¬
fressen? каква каша е забъркал пак?
(umg) ^
Ausfuhr / 17/sg износ tu. експорт т;
~ artikel т 4 йзносен артикул
Qisführbar adj осъществим, изпълнйм
Qisführen (г/hh) vt (Freundin. Tochter'
приятелка, дъщеря) завеждам Al [за¬
веда El] (на кино. ресторант и пр.);
(Hund куче) извеждам; (Waren стоки)
изнасям А2 [изнеса El], експортйрам uv.
I1. AI. (Plan план) осъществявам А!
[осъществя //]; (Befehl. Auftrag заповед,
поръчки) изпълнявам AI [изпълня //];
(Reparatur. Montage поправка, монтаж)
извършвам А! [извърша //]; (Thema.
Entwurf тема. проект) изработвам А!
[изработя //]; (darlegen) излагам AI
[изложа //]. изяснявам AI [изясня II]
Qisfiihrlich udj подр6б|сн, -на
Ausführung / 17jxg изпълнение //. осъщес¬
твяване n; (Herstellungsart) модел т;
изпълнение n: ~en pl (Darlegung) из¬
ложение и (на тема); мисли pl. думи pl
О etw. [4] zur - bringen осъществявам
А/ [осъществя //]. изпълнявам AI [из¬
пълня II] нещо; etw. [/] kommt zur -
нещо се осъществява, се реализйра
Ausfuhrverbot л 20 ембарго л/ ~ waren pl
износни стоки pl
Qisfüllen <а/У;А> >7 (Graben ров) запълвам
AI [запълня //]. заейпвам AI [заейпя //];
(Teil eines Raums част от помещение)
изпълвам А! [изпълня II], заемам AI
[заема £ (заех)]; (Fragebogen формуляр)
попълням А2 [попълня //]; (Zeit време)
оползотворявам AI [оползотворя //].
запълвам О er füllt seinen Posten gut aus
той добре изпълнява службата си; seine
Tätigkeit füllte ihn ganz aus дейността му
изцяло го поглъщаше
Ausgabe / 16 (Ausgeben) раздаване n;
(Kosten) разход />/. разноски pl; (Parole.
Befehl парола, заповед) обявяване л О
die von Fahrkarten продажба / на път¬
нически билети; eine neue - eines Buches
ново издание на кнйга; die Anzeige stand
in der gestrigen ~ der Zeitschrift съ¬
общението бе поместено във вчерашния
брой на списанието
Ausgang т 2 (Tür) изход т: т 2/xg (das
Ausgehen) излизане n: (Ende) край т,
завършък in; (Ergebnis) резултат nt. йз-
ход in; (Ausgangspunkt) начало л.
отправна точка; ^sjpunkt nt I йзходна
[отправна] точка; s[posftion17 йзход¬
на позйция
ausgeben <15а//»/>) vi (Essen, Getränke, In¬
strumente ядене, напитки, инструменти)
давам AI [дам. дадеш (дадох)], разда¬
вам. разпределям А2 [разпределя //];
(Fahrkarten пътнически билети) изда¬
вам: (Geldscheine банкноти) пускам AI
öd пущам AI [пусна Е2\ в обръщение:
(Befehl заповед) давам, издавам; (Geld
пари) харча мг. II, похарчвам AI [по¬
харча //]: представям А2 [представя II]
(jmdn. für [4]. als [4\ някого за); sich [4]
— представям се А2 [представя се //]
(als [/] öd für [4] за); umg (sich verausge-
ben) раздавам се. изразходвам иг. г. А!
всички IC си ейли О umg einen по-
черпвам А! [почерпя II] с по една бйра
[с по една ракйя]
Ausgeburt / 17: - einer krankhaften Phan¬
tasie плод hi на болна фантазия; - der
Hölle изчадие п на ада
ausgedehnt adj обшйр|сн. -на, прост6р|ен.
-на: (t«i«7i ausdehnen)
ausgefallen adj ühcrtr необикновен, чуд¬
новат: (Т auch ausfallen)
Ausgehanzug m 2 празничен костюм
ausgehen (13a/.vi>) W излизам AI [изляза
El]: Hing (Vorrat запас) свършвам се Al
[свърша се //] {auch ühertr): (Haare коса)
падам uv, AU опадвам Al [опадам Al]\
капя uv, E4, окапвам Al [окапя E4]\
(Farbe боя) пускам A! od пущам А!
[пусна Е2]: umg (Licht. Feuer светлина,
огън) изгасвам Al [изгасна Е2\ О auf
Abenteuer ~ тръгвам АI [тръгна £2] да
търся приключения; der Vorschlag geht
von ihm aus предложението излйза от
него: von der Annahme — излизам от
предположението; das wird nicht gut ~
това не ще свърши добре: wir sind leer
ausgegangen излязохме c празни ръце;
ihm ging der Atem aus той се задъха; ihm
ging die Geduld aus търпението му се
изчерпи
ausgehungert adj изгладнял; (|auch aus¬
hungern)
ausgelassen adj бу|ен, -йна, весел, необуз¬
дан; CI auch auslassen)
i^sgelassenheit/17/sg веселост/, буйност
^»gemacht adj (feststehend) решен O es
ist noch nicht ob... не е решено още
далй..; umg es war eine ~e Sache, daB...
решено беше, че...; umg ein ~er
Dununkopf кръгъл глупак; {“[auch aus¬
machen)
ausgenommen I. präp [4] od [7], [2], [2]
AUSGLEICHEN 125
освен, c изключение на O wir alle, mich
~ [~ ich] всички ние освен [c изклю¬
чение на] мене; sich \4] jedes Augenblicks
entsinnen, ~ des wichtigsten спомням си
A2 [спомня си II] за всеки момент освен
[с изключение на] най-важния; man hat
es allen erzählt, ~ dir разказаха го на
вейчхи освен [с изключение] на тебе; II.
conj освен ако не О der Ausflug findet
statt, ~ es regnet екскурзията ще се съ¬
стой, освен ако не вали; (| auch ausneh¬
men)
ausgeprägt adj характерен, -на, подчер¬
тан; Med напълно изразен, силно раз-
вйт; (Тauch ausprägen)
ausgerechnet adv umg точно, тъкмо;
(t auch ausrechnen)
ausgeschlossen adj изключен O das ist völ¬
lig ~ това е напълно изключено;
(T auch ausschließen)
ausgeschnitten adj деколтйран, c деколте;
(| auch auschneiden)
^gesprochen adj ясно изразен, опреде¬
лен, яв|ен, -на; (sehr, besonders) много,
особено много; {“[auch aussprechen)
fusgestalten <а/Л6> vt оформявам Al
[оформя II]
^gesucht I. adj (Programm, Gesellschaft
програма, общество) изйскан; (Höflich¬
keit, Bosheit учтивост, злоба) подчер¬
тан; II. adv особено; (f auch aussuchen)
^gewachsen adj израс|ъл, -ла; umg (buck¬
lig) гърбав; umg ein ~er Blödsinn съвър¬
шена глупост; (t auch auswachsen)
mißgewogen adj уравновесен; хармонйч|ен,
-на; (t auch auswägen)
ausgezeichnet adj отлйч|ен, -на, превъз¬
ходен, -на; (t auch auszeichnen)
mjpsgiebig adj umg (reichlich) богат,
обйл|ен, -на; (anhaltend) продъл-
жйтел[ен, -на О es hat ~ geregnet валя
ейлен дъжд
ausgieBen <32a/Ah> vt излйвам Al [излея
Еб]
^sgleich т 1 (das Ausgleichen) изравня¬
ване п; (Schlichtung eines Zwistes) из¬
глаждане л на спор, споразумени|е л,
-я, спогодба /• компромис т; (Schuld
дълг) погашение л, -я О zum ~ Ihres
Kontos за изравнение на сметката Ви
Ausgleichen <2la/A6> W изравнявам А1
[изравня //]; (Schuld дълг) изплащам AI
[изплатя //]; (Fehler грешка) изправям
126 AUSGLEICHSGETRIEBE
A2 [изправя //]; (Konflikt конфликт) из¬
глаждам Al [изгладя II]; (Unterschiede
различия) отстранявам Al [отстраня
//]; (Verlust загуба) възстановявам AI
[възстановя II], компенсирам uv, v, Al
Ausgleichsgetriebe n 23 Tech диференциал¬
на предавка, диференциал m
Ausgleichs!gymnastik / 17/sg производ¬
ствена, изправителна гимнастика;
~ sport m \/sg компенсиращ спорт; до¬
пълнителен вид спорт; ~tor п 20 Sp из¬
равнителен гол
Qpgleiten <21а/зл> vi подхлъзвам се AI
[подхлъзна се £2] (auf [J] на) О das
Messer glitt ihm aus ножът му се из¬
плъзна от ръката
Qisgraben <4a//iA> vt изкопавам А1 [из¬
копая £7], изравям А2 (изровя 11]; übertr
umg изваждам Al [изваля II] на бял
свят (нещо забравено) О einen alten
Zwist ~ подновявам Al [подновя 11]
стара разпра
Ausgrabung / 17 разкопки pl
Ausguck т 1 Маг наблюдателен пост;
umg ~ halten оглеждам се Al [огледам
се Al] (nach [2] за)
Ausguß т 2 (кухненска) мивка /; канал
т (на мивка)
Qishacken <а/АА) vt (Vogel) изкълвавам
AI [изкълва £2]; (Kartoffeln картофи)
вадя uv, II, изваждам А1 [извадя II] (с
мотика)
Qßhaken <а/7iA) vt (Kette, Seil верига,
въже) откачвам А1 [откача /7] (от кука
и др.)
Qishalten <3а/ЛА> vt (ertragen) понасям А2
[понеса £7] (etw. [4] нещо); (den Le¬
bensunterhalt bezahlen) издържам uv, Al
(jmdn. някого), плащам А [платя /7] из¬
дръжката (jmdn. на някого); <3a/AA) vi
(ausharren) издържам, изтърпявам А1
[изтърпя II] О es ist nicht auszuhalten не
м6|га. uv -жеш (-жах) да издържам по¬
вече
Qishandeln <а/АА) vt споразумявам се AI
[споразумея се Е6] с помощта па пре¬
говори [пазарлъци (umg)] (ehr. [4] за
нещо), уговарям А 2 [уговоря /7] (etw.
[4] нещо
Qishändigen <a//iA> vt връчвам Al [връча
77], предавам А! [пре|дам, -дадеш (-да¬
дох)] лйчно (jmdm. etw. [4] някому нешо)
Aushändigung / 17 връчване л, предаване
л
Aushang т 2 обява /, афиш т
Qishängen <a/AA> vt (Bekanntmachung
обява) закачвам А1 [закача 77], окачвам;
(Fenster прозорец) откачвам; <5а/А6> vi
стоя uv. 72 закачен (за обява) О das
Kleid hängt sich aus дрехата се оправя,
като виси
Aushängeschild ь 21 фирма /. табела /
Qisharren <a/AA> vi geh издържам AI [из¬
държа 72], изтрайвам А1 [изтрая £5]
Qishauchen <a//iA) vt geh (ausatmen) из¬
дишвам Al [издишам Al]; (ausströmen)
изпускам Al [изпусна £2], ръзпръсвам
Al [разпръсна £2] (аромат, студ и др.)
О einen Seufzer — въздъхвам Al [въз¬
дъхна £2]; sein Leben [die Seele] ~ из¬
дъхвам. умирам Al [ум|ра Е (-рях)]
Qishauen <а, hieb aus, umg haute aus, aus-
gehauen/AA) vt изсичам Al [из|сека, -се¬
чеш (-сякох)]; (Inschrift надпис) издял-
вам А/ [издялам А1], издълбавам А1
[издълбая £7] (auf [2] в); (Statue статуя)
извайвам А1 [извая Е5]; umg (jträt haute
aus) (verhauen) напердашвам Al [на¬
пердаша 77] (umg)
Qßheben <l4a/AA> w (ausschaufeln) изко¬
павам Al[ изкопая ET] (ров, канал);
(Fenster прозорец) откачвам Al (откача
77] O übertr eine Verbredierbande ~ за- (
лавям A2 [заловя 77] и ликвидирам uv.1
v Al банда престъпници
Aushebung / П/xg (Ausschaufelung) изко¬
паване л; (Beseitigung) ликвидиране n
(на банда престъпници)
Qishecken <a/AA> vt übertr umg скроявам
Al [скроя II], измислям A2 [измисля 77]
(интриги и др.)
Qisheilen <а/АА> vt излекувам uv. v. Al.
sich [4\ ~~ излекувам се; <а/.ш> vi (Kran¬
ker болен) излекувам се, оздравявам Al
[оздравея £6]; (Wunde рана) заздравя¬
вам (auch übertr)
Qishelfen <l6a//iA> vi подпомагам AI
[подпомогна £2] (jmdm. mit [2] някого
c); помагам (jmdm. на някого); (einsprin¬
gen) замествам AI [заместя 77] някого
временно (в работата) *
AjiÄilfe / 16 временна помощ, услуга f;
(Hilfskraft) (временен) помощник, (вре¬
менен) работник С eine ~ in Geld па¬
рична помощ; niemand als — haben ня¬
мам uv, AI никого, който да ми помага;
als ~ tätig sein работя uv. 77 временно,
имам uv, А1 временна работа
Qishilfsweise adv временно
Qishöhlen <a/Лй> vt издьлбавам Al [из¬
дълбая E7\ O übertr geh die Fundamente
des Staates ^ подкопавам Al [подкопая
£7] основите на държ&вата
Qisholen <a/7ib> vi замахвам Al [зам&хна
E2\ (mit [3] c) O zum Sprung - засилвам
се Al [засиля се //] за скок; (bei einer
Erzählung при разказ) weit — започвам
Al [започна Е2\ отдалеч; vt разпитвам
AI [разпитам Al] (jmdn. über [4] някого
за)
Qishorchen <а/АА> vt разпитвам А1 [раз¬
питам А1]
aushiilsen <a//tb> vt лющя uv, 77, олющвам
Al [олющя //] (боб, грах)
Qishungern <а/АА> vt изтощавам А1 [из¬
тощя II] чрез глад
auskehlen <а/АА> vt Tech изработвам Al
[изработя И] надлъжен жлеб в
auskehren <а/АА) vt измитам А1 [измета
El]
Qiskennen, sich [4\ <10а/А6) познавам uv,
А / добре (in etw. [JJ нещо) ’
Qiskernen <a/hb> vt (Kirschen, Pflaumen
череши, сливи) чистя uv, У/, изчиствам
Al [изчистя II] от костилките; (Äpfel
ябълки) изчиствам от семките
auskippen <а/АА> vt изсйпвам А1 [изсипя
w/7); (Wasser вода) изливам А1 [излея ES]
Qiskleiden <а/АА> vt събличам А1
[съб|лека, -лечеш (-ляхох)]; sich [4\ ~
събличам се
ausklinken <а/АА> vt Flugw откачам Al
[откача //] О eine Bombe ^ пускам А1
od пущам А\ [пусна Е2] бомба (от са¬
молет); die erste Stufe der Rakete klinkt
sich automatisch aus първата степен на
ракетата се отделя автоматически
Qisklopfen <а/АА> vt изтупвам AI [изту-
пам А1]
Ausklopfer т 4 тупалка /
Qisklügeln <а/АА> vt измислям А2 [из-
мйсля II]
auskochen <аjhb^vt изварявам AI [изваря
П]
auskommen <33a/.m> vi: mit dem Geld ~
парйте ми стигат; mit den Nachbarn gut
^ разбирам се uv, Al със съседите
Auskommen n 23/sg (Lebensunterhalt) no-
мйнък nt, препитание n O mit ihm ist
kein ^ c него не можеш да се разбереш
auskömmlich adj достатъч|ен, -на, задо¬
волителен, -на
Qiskramen <а/АА> vt umg изваждам Al
[извадя /7] О übertr alte Erinnerungen
AUSLANDSBEZIEHUNGEN 127
^ спомням си A2 [спомня си /У] за
отдавна минали неща
Qpskratzen <а/АА> vt изстъргвам А1 [из-
стър|жа Е (-гах)] О umg jmdm. die Augpq
— издирам Al [издера E3\ някому очите
(umg)
Auskratzung / 17 Med кюртаж m
Qpskriecben <32а/м> vi (Kücken пиленца)
излюпвам се Al [излюпя се 77]
Qiskugeln <а/АА> vt: sich [3] den Arm ^
изкълчвам си Al [изкълча си //] ръката
Qiskühlen <а/sn} vi изстивам Al [изстйна
E2]\ <a/AA> v/ изстудявам Al [изстудя
/Л
Auskultation / 17 Med преслушване n, аус-
култация /
Qiskultieren <d/AA) vt Med преслушвам
Al [преслушам Al], аускултйрам mv, v,
Al
Qiskundschaften <a/AA> vt разузнавам Al
[разузная £7]
Auskunft / 14 сведени|е n, -я (über [4] за);
(Stelle, an der — erteilt wird) справки pi
(бюро, служба), информация / (бюро,
гише), ~~s|büro п 24 информационно бю¬
ро, бюро п за справки
Qislachen <а/АА> vt подигравам AI [по¬
диграя £7], осмйвам AI [осмея Еб]
(jmdn. някого), присмивам се (jmdn. на
някого)
Qisladen <4а/А6> vt разтоварвам А1 [раз¬
товаря //]; vi Arch (Balkon, Erker бал¬
кон, еркер) издавам се А1 [из|дам се,
-дадеш се (-дадох се)] напред О einen
Gast ~ отменям А2 [отменя 77] пока¬
ната за гости
Qisladend adj (vorstehend) издаден; (bau¬
chig) издут, тумбест; о не Geste ши¬
роки жестове р!
Auslage / 16 (ausgestellte Ware) изложена
стока; pl (Unkosten) направени раз¬
ходи pl; Tech най-голям обсег (на стре¬
лата на кран); Sp изходно положение
(при фехтовка, бокс, гребане)
Ausland п 22/sg чужбйна /. странство п
Ausländer т 4 чужден|ец т, -ци; ~in / 18
чужденка / ‘
Qisländisch adj чуждестранен, -на
A^slands|beziehungen pl връзки pl с чуж¬
бйна; ~handel т 4/sg външна търговия;
~ korrespondent т 8 собствен хореспон-'
дент в чужда държава; ~~ра0 т 2
задгранйчен паспорт; ^presse f \l/sg
128 AUSLASSEN
чуждият печат; ~touristik [..tu..] / 17fsg
международен туризъм
Qplassen <3a/ЛА> vt (Wasser вода) пускам
Al od пущам АI [пусна Е2] (да изтече);
umg (Wort, Satz, Gelegenheit дума, из¬
речение, случай) изпускам, пропускам;
(Butter масло) топя uv, II; разтопявам
AI [разтопя //]; (Kleid, Saum дреха, под¬
гъв) отпускам О sich \4\ nüBbilligend
Ober jmdn. ~ изказвам сс Al [изкажа се
Е4\ неодобрително за някого; seinen
Zorn an jmdn. ~ изкарвам си А 7 [из¬
карам си AI] яда на някого (umg)
Auslassung / 17 (Weglassung) изпускане п,
пропускане п; ~ en pl übertr изказвания
pl, коментарии pl; ~s|zeicben п 23
Gramm апостроф т
Qislasten <а /ЛА> vt (Arbeitskräfte,
Maschinen работна сила, машини) из¬
ползвам uv, у. AI максимално О der.
Betrieb ist nur zu 80% ausgelastet пред¬
приятието работи само c 80% от мощ¬
ността си ^
Auslauf т 2 (Abfluß) изтичане п (на теч¬
ност); (Abflußöffnung) отвор т за из¬
тичане О Kinder brauchen — на децата
е необходимо място за игра
Qpslaufdh <9аjsn} vi (SchifT кораб) тръг¬
вам Al [тръгна £2], отплувам uv, v, AI;
(Flüssigkeit течност) изтичам Al
[изте|ка, -чеш (изтекох)]; (Flüssigkeitsbe¬
hälter съд с течност) изпразвам се AI
[изпразня се //]; (Farbe боя) пусхам AI
od пущам Al [пусна £2]; (aufhören zu
laufen) двйжа се uv, /1 по инерция (до
спиране); übertr (zu Ende gehen) свър¬
швам Al [свърша 77]; (Vertrag договор)
изтичам О die Straße läuft in einen Park
aus на края на улицата има парк; umg
seine Wut in den Straften ~ обикалям A2
[обиколя II] из улиците, за да ми мине
ядът; die Maschine — lassen оставям А2,
[оставя //] машината сама да спре
Ausläufer т 4 (Berg) край т на планинска
верйга; предпланнна /; Bot издънка /.
филйз т
Qpslaugen <а/АА> vt Chem извличам Al
[из|влека, -влечеш (-влякох)], излугвам
AI [излужа //] О übertr ich bin wie ans¬
gelaugt нямам uv, Al нйкакви сили
Auslaut m 1 Gramm, Phon краеслови|е n,
-я
Qplauten <a/AA> vi Gramm, Phon завър¬
швам AI [завърша /У], окончавам uv, Al
(auf [4] на)
auslecken <a/AA> vt облизвам Al [оближа
E4\
Qßleeren <a/AA) vt изпразвам Al [из¬
празня /7]
Qislegen <a/AA> vt (Ware стока) излагам
AI [изложа II], нареждам AI [наредя II]
(във витрина); (Köder, Angel стръв, въ¬
дица) залагам А1 [заложа /7]; (Kartof¬
feln картофи) садя uv, II, засаждам А1
(засадя /7] (на равни разстояния); (Fu߬
boden под) покрйвам А1 [покрия £7]
(mit [3] с); (Wand стека) облицовам uv,
V, Al (mit [3] c); (Geld пари) плащам Al
[платя 77].(für jmdn. вместо някого);
(erklären) обяснявам А1 [обясня //], тъл¬
кувам uv, Al
Anslegung / 17 (Erklärung) тълкуване п,
разяснение п, интерпретация /
Ausleihe / 16 (das Ausleihen) заемане n,
раздаване n (на книги); (Ausgabestelle
einer Bücherei) заемна служба (на биб¬
лиотека)
Qpsleihen <23а/АА> vt заемам AI [заема
£ (заех)] (jmdm. od an jmdn. etw. [4] ня¬
кому нещо), давам AI [дам, дадеш (да¬
дох)] в заем (jmdm. od an jmdn. etw. [4]
някому нещо) O rieh [3] etw. [4] von
jmdm. — заемам нещо от някого, взе¬
мам Al [взема £ (взех)] нещо от някого
в заем
Ansleihstation / 17 пункт т, -ове, за да¬
ване под наем на машйни, транспортни
средства и др.
Qpslemen <а/АА> vi (die Lehrzeit beenden)
завършвам Al [завърша 77] учението си
(за продавач.-шивач, дърводелец и пр.)
О man lernt nie aus човек се учи, докатб
е жив
Auslese / 16 (Auswahl) подбор т; Biol
селекция / (die Elite) елйт т, цвят*
(-ът) т, най-добрйте pl О Biol natürliche
~ естествен подбор; eine ~ der
deutschen Dichtung антология / на нем¬
ската поезия
Qplesen <19а/АА> vt umg (zu Ende lesen)
изчйтам AI [изчета £7]; (auswählen) из¬
бирам Al [избера £3] O die schlechten
Früchte — отделям A2 [отделя 77] ло¬
шите плодове
Qpsleuchten <а/АА) vt осветявам Al [осве¬
тя 77]
QIBUefern <а/АА) vt (Verbrecher, Festung
престъпник, крепост) предавам Al
[пре|дам, -дадеш (-дадох)] (jmdm. od an
jmdn. на някого); (Ware стока) доставям
А2 [доставя II) О jmdn. dem Schicksal
^ предоставям >42 [предоставя 77] ня¬
кого на съдбата му
i^uslieferung / IJ/sg предаване п; (Ware
стока) доставка f; Buchw пускане п в
продажба; Jpir екстрадиция /
Qisliegen <31a/Aft> w (Waren, Zeitungen
стоки, вестници) изложен съм va (за
продан, четене, разглеждане)
auslöfTeln <а/АА> v/ umg (Suppe, Milch су¬
па, мляко) изсьрбвам >4/ [изсърбам >4/)
(с лъжица) О umg den Teller ^ изяждам
Al [из|ям, -ядеш (-ядох)] цяла чинйя
(ядене); übertr umg die Suppe die man
sich [ij eingbrockt hat сърбам попарата,
която сам съм си надробйл (umg)
ausloschen <а/АА> vt (Kerze, Licht свещ,
осветление) угасявам AI [угася //], за-
гасявам; (Gefühle, Erinnerungen чувства,
спомени) заличавам А1 [залича //] ’
auslosen <а/АА) vt разигравам А1 [раз-
w играя £7] на лотария (etw. [4] нещо);
хвърлям А2 [хвърля II] жребий (jmdn.
за. някого)
Qislösen <а/ЛЛ> vt Tech (Mechanismus ме-
^ханизъм) задействувам uv, Al; (Gefühle,
Handlungen чувства, действия) предиз-
вйквам Al [предизвйкам >47]; (Erinne¬
rung спомен) събуждам А1 [събудя //]
Auslöser т 4 Phot спусъ|к т, -ци (за
^експониране), бутон т; Tech разединй-
тел т: изключващ механйзъм
ausmachen <а/АА> vt umg (Radio радио)
wизключвам Al [изключа //]; umg (Feuer
огън) угасявам Al [угася //]; umg (er¬
ledigen) уреждам Al [уредя /7]; umg
(vereinbaren) уговарям A2 [уговоря //];
(bilden) съставям A2 [съставя //]; (dar¬
stellen) представлявам uv, Al; Mar за¬
белязвам Al [забел|ежа I (-язах)], открй-
вам AI [открия £7] О umg das macht
nichts aus това няма нйкакво значение;
die Ausgaben machen 100 Mark aus раз¬
ходите възлйзат на 100 марки
ausmahlen <а/АА> vt смилам Al [смеля Е
(смлях)]
ausmalen <а/АА> vt (Raum помещение)
изпйсвам AI [изпйша Е4\ (с фрески);
(Bild картина) изпълвам А1 [изпълня 77]
с боя; (schildern) опйсвам (etw. [4] нещо),
разказвам А/ [разкажа Е4] (etw. [4\ за
нещо); sich [3] etw. [4) — представям си
А 2 [представя си //] нещо
^usmarsch т 2 тръгване п, потегляне п
в строй; übertr екскурзия /
AUSNEHMEN 129
Qismarschieren <е/5Л> vi тръгвам >47
[тръгна £2], потеглям А2 [потегля 11]
(в строй)
^usmaß п 20 размер т (auch übertr) О
in hohem ~ в голям мащаб
Qismauern <а/АА> vt иззйждам >47 [иззи¬
дам >47], изграждам >47 [изградя /7]
(кладенец, шахта с камък и др.)
Qismeißeln <а/А6> vt извайвам >47 [извая
£5]; Tech изсичам А1 [из|сека, -сечеш
(-сякох)] със секач О eine Inschrift ^
издялвам >47 [издялам >47], издълбавам
А1 [издълбая £7] надпис (auf [3] в)
Qismerzen <a/hb> vt (Fehler грешка)
отстранявам >47 [отстраня //]; (ausrot¬
ten) премахвам Al [премахна £2], уни¬
щожавам >47 [унищожа /7]
Qismessen <15а/АА> vt (Fläche, Raum
площ, обем) измервам А1 [измеря II]
Qismisten <а/АА> vt чйстя uv, 77, изчис¬
твам >4/ [изчйстя II] (обор) О umg sei¬
nen Schreibtisch ~ разчйствам бюрото
си
Qismünden <a/s/i> vi (Fluß река) вливам
се >47 [влея се Е6\ (in [3] в) О die Straße
mündet auf diesem Platz aus улицата
свършва на този площад .
Qismustern <a/AA) vt Mil уволнявам >47
[уволня /7] (поради негодност за военна
служба)
Ausnahme / 16 изключени|е п, -я О mit
^ von с изключение на; keine Regel ohne
~~ всяко правило има изключение
i^usnahmefall т 2 изключени|е п, -я
>\i|snahmezustand т 2/sg изключително
състояние; Mi1 извънредно положение
О den ~ verhängen обявявам А1 [обявя
77] извънредно [военно] положение
Qisnahms|lo$ adj без изключение; ^ weise
adv по изключение
Qisnehmen <I6a/AA> vt (herausnehmen) из¬
важдам >47 [извадя /7] (aus [3] от); (Ge¬
flügel, Fische, kleines Wild птиии, риба,
дребен дивеч) изкормям >42 [изкормя
/7]; übertr umg (berauben) ограбвам А!
[ограбя //]; (nicht 'mitzählen, eine Aus¬
nahme machen) изключвам Al [изключа
77] (jmdn. някого), правя uv, II, напра-
вям >42 [направя II) изключение (jmdn.
на някого); не вземам AI [взбма Е (взех)]
пред вид О sich gut [schlecht] - изглеж¬
дам uv, Al добре [лошо]
9 Немско-български речник
130 AUSNEHMEND
ausnehmend I. adj изключителен, -на; II.
adv изключително, особено
Qpnutzen, Qjsnützen <a/AA> vt използвам
uv, v, Al
Ausnutzung, Abnützung / 17 използва¬
не n
Qfspacken <а,,АЛ>> vt (Kleider, Bücher дре¬
хи. книги) разопаковам uv, v, AI; (Kof¬
fer куфар) изпразвам AI [изпразня //];
umg (erzählen) разказвам AI [разкажа
E4); (seine Meinung sagen) казвам откри¬
то мнението си. говоря uv. II откровено
О umg der Verbrecher packte endlich ans
престъпникът разказа най-сетне всичко
ayspeitschen <а /ЛА> vt би чувам uv, Al
Qtspendeln <а/АА> vi спирам Al [спра Е
(спрях)], спирам да се люлея (за въже,
люлка и др.)
Qspfeifen <21 а/АА> vt освирквам А1
[освйркам AI]
Ölpflanzen (а/hby vt разсаждам Al [раз¬
садя II]
Auspizien [..lanj pl: geh unter jmds. — под
покровителството на някого
Qisplaudern (а/hby vt umg (ein Geheimnis
тайна) раздрънквам AI [раздрънкам
AI], разказвам Al [разкажа E4); (ver¬
raten) издавам AI [нз|дам. -дадеш (-да¬
дох)] (тайна)
ausplUndem <a/ЛА> vt ограбвам AI [огра¬
бя //], обирам Al [обера E3\, (Land
страна) плячкосвам А! [плячкосам Al]
auspolstern <a/АА) vt (Wagen, Möbel кола,
мебел) тапицирам uv. v, Al O mit Watte
- подпълвам AI [подпълня //] c вата
Qisposaunen <ajhby vt umg разтръбявам
AI [разтръбя 11]
Qpsprigen <a/AA> vt (Münzen монети) сека
uv, сечеш (сякох); übertr geh изразявам
Al (изразя II] O sein Ehrgeiz prägte sich
immer mehr aus честолюбието му все
повече се проявяваше; in seinem Gesicht
prägte sich Freude aus на лицето му се
изпйса радост; ein stark ausgeprägtes
Gerechtigkeitsgefühl ярко изразено чув¬
ство за справедлйвост
Qispressen <а/АА> vt изстйсквам AI [из-
стйскам А/]. изцеждам AI (изцедя //]
Qisprobieren <e/AA> vt изпробвам uv, v.
AI, опйтвам Al [опйтам Al], изпйтвам
Auspuff т I od 2 Tech ауспух m; (Ausstoß
von Abgasen) изпускане n, изхвърляне
n (на изгорели газове); — gas n 20 из¬
горял [отработен] газ; -rohr n 20 из¬
пускателна тръба; -topf m 2 изпуска¬
телно гърне, заглушйтел т
Qppumpen <а/АА> vt изпомпвам А1 [из-
помпам AI] О umg ganz ausgepumpt sein
нямам uv. Al капка сила (umg)
Qpspunkten <a/AA> vt Sp Boxen побежда¬
вам Al [победя //] по точки, спечелвам
победа по точки
Qßput2en <а/АА) vt (reinigen) чйстя uv, /У,
почйствам AI [почйстя II] (отвътре);
(schmücken)) накйчвам А1 [накича /У],
украсявам AI [украся II] О übertr umg
jmdn. — използвам uv. v, AI, ограбвам
AI [ограбя /У] някого
Qisquartieren <а/АА> vt изваждам Al [из¬
вадя II] от квартйрата
Qpsquetschen (а/hby vt изстйсквам АI
[изстйскам A I] О übertr umg jmdn. —
разпйтвам А! [разпйтам А!] някого
подробно
Qisradieren <е/ЛЛ) vt изтрйвам Al [изтрйя
Е7] с гума
Qisrangieren [...газ..] <е/АА> vt umg бра¬
кувам uv, AI. изхвърлям А2 [изхвърля
11] (стари неща като негодни)
Qpsräuchem <а/АА> vt опушвам AI [опуша
II] (за унищожаване на паразити); (ver¬
treiben) изгонвам AI [»тоня II], про¬
гонвам (с пушек, газ)
Qisraufen <а/ЛА> vt скубя uv. Е4, оскубвам
AI [оскубя £4] (коса. трева)
Qßräumen (а/hby vt (Bücher, Wäsche кни¬
ги, бельо) изваждам AI [извадя II) (aus
[J] от); (Wohnung жилище) изпразвам
AI [изпразня II); (Vorurteile предраз¬
съдъци) отстранявам AI [отстраня //];
umg (plündern) ограбвам Al [ограбя II)
Qisrechnen (.а/hby vt изчислявам Al [из¬
числя 11], пресмятам АI [пресметна Е2]\
(Т auch ausgerechnet)
Ausrechnung / 17 изчислени|е //, -я
Ausrede / 16 (Vorwand) претекст т;
(Entschuldigung) извинени|е п, -я, оправ¬
дание л. -я О eine faule - празни оправ¬
дания; nur keine -п! без извъртания!;
immer eine — haben вйнаги намйрам AI
[намеря II) извинение [оправдание, пре¬
текст]
. Qisreden (а/hby vi (zu Ende sprechen) до¬
изказвам се AI [лоизкажа се Е4]\ vt
(abraten) разубеждавам AI (разубедя
II) (jmdm. etw. [4] някого от нещо)
Qisreichen (а/hby vi (genügen) стйгам Al
[стигна £2], достатъчен съм va О wird
das Essen -? яденето ще стйгне ли?;
reichst da mit dem Geld bis zam nächsten
Monat aus? ще ти стигнат ли парйте до
другия месец?
ausreichend adj достатъчен, -на
Qisreifen <а/s«> vi узрявам Al [узрея Еб\
(напълно) О die Tomaten sind noch nicht
ausgereift доматите не са още напълно
зрели
Ausreise / 16 излизане п от страната
Qisreisen <^а/sn> vi напускам Al [напусна
Е2] страната, заминавам А1 [замина £2]
(nach [3] за)
Ausreisevisum [..w..] п 28 od 29 изходна
виза .
Qisreißen <21а/АЬ> vt изскубвам А! [из¬
скубна £2]; <21а/$л> vi (Knopf копче)
скъсвам се А1 [скъсам се Al\% (Griff am
Koffer дръжка на хуфар) изтръгвам се
AJ [изтръгна се £2], откъсвам се; umg
избягвам А1. [избягна £2] Gmdm. od vor
jmdvn. от нйкого); Sp Radfahren откъс¬
вам се (jntdm. от някого)
Ausreißer nt 4 umg бег|лец m, -ълцй
Ausreißversuch m 1 umg опит m за бяг¬
ство; Sp Radfahren опит m за откъсване
от групата (на колоездачите)
Qisreiten <21а/$л> vi излизам А1 [изляза
El] на езда
Qisrenken <а/АЬ) vt Med изкълчвам Al
[изкълча //]
Qisrichten <аjhby vt (mitteilen) съобщавам
Al [съобщя //], предавам А1 [пре|дам,
-дадеш (-дадох)] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); (veranstalten) уреждам А1 [уредя
11], организирам uv, v, Al; (in gerade
Linie stellen) изправям A2 [изправя Il]t
изравнявам Al [изравня 11] (редица);
sich [41 ~ подреждам се Al [подредя се
II] в една редица, равнявам се А1 [равня
се //] О ich soll Ihnen einen Gruß von ihm
^ нося uv, //ви поздрави от него; ich
konnte bei den Verhandlungen nichts ~
нищо не можах да постигна [нищо не
успях да направя] при преговорите
Ausritt т 1 излизане п на езда; (Spazie¬
renreiten) разходка / на кон
Qisrotten <а/Л6> vt изтребвам AI [изтребя
//], унищожавам А1 [унищожа //]
Qttriicken <а/Лй> vt Tech изключвам Al
[изключа //], прекъсвам А1 [прекъсна
£2]; (Zahlen, Namen числа, имена) пиша
uv, Е4 по-навън от текста, изнасям А2
[изнеса El] в края; <аjsn) vi Mil: gegen
den Feind ^ потеглям A2 [потегля //},
тръгвам AI [тръгна £2] срещу врага;
AUSSAGESATZ 131
umg (davonlaufen) избягвам Al [избягам
Al]
Ausruf m 1 вик(-ът) m, -ове, възклицание
n, -я
Qpsrufen <39a/hb} vt извиквам Al [изви¬
кам Al]\ възклицавам uv, Al; възхлйх-
вам Al [възклйкна £2]; (Ware стока)
рекламйрам uv, v, Al, хваля uv, II c ви¬
сок глас O die Stationen ~ извиквам,
обявявам Al [обявя //] спирките (в
трамвай); jmdn. zum [als] Präsidenten ^
провъзгласявам Al [провъзглася //] ня¬
кого за президент
Ausrufer т 4 глашата|й т, -и; (Straßen¬
händler) амбулантен търговец
Apsnife|$atz т 2 Gramm възклицателно
изречение; ~wort п 22 Gramm между¬
метие п, -я; ~Zeichen п 23 Gramm уди-
вйтелен знак, удивйтелна /
Ausrufung / 17fsg (Verkündung) прокла-
мйране п, прокламация /, провъзгла¬
сяване п
Qisruhen <а/А6> vi, sich [4] ~~ почивам Al
[почйна £2], почйвам си
Qisrupfen <а/АА> vt изскубвам А1 [из¬
скубна Е2] (косъм, пера и др.)
Qj&rüsten <аfhby vt снабдявам Al [снабдя
//], екипйрам uv, v, AI (mit [3] c); (Trup¬
pen войска) въоръжавам Al [въоръжа
II] (mit [3] c); (Textilien текстил) anpe-
тйрам uv, v, Al; sich [4] — снабдявам
се, екипйрам се uv, v, AI
Ausrüstung / 17 снабдяване nt екипйране
n; МИ въоръжаване n; Text апретура f;
(^s(gegenstände) екипировка /, съоръ¬
жени^ n, -я
Qisrutschen <a/jw> vi подхлъзвам се Al
[подхл!зна се £2] и падам Al [падна £2]
Aussaat f 17 (das Aussäen) сейтба /; (die
Saat) семе n за посев
Qissäen <a//iA> vf сея uv, ES od E6, зася¬
вам A l [засея E6]
Aussage / 16 изказван|е n, -ия; (Behaup¬
tung) твърдени|е n, -я; Jur показани|е n,
-я O eine ~ machen давам Al [дам, да¬
деш (дадох)] показания; nach ^ von...
според показанията на...
Q^ssagen <а/АА> vi Jur давам Al [дам,
дадеш (дадох)] показания (gegen [4] про¬
тив, für [4] в полза на); vt казвам А1
[кажа Е4], изразявам А1 [изразя //]
Aussagesatz т 2 Gramm разказно изре¬
чение
132 AtSSAlZ
Aussatz m 2 Med прика ча j
ayssätzig udj Med ирокажен
ayssaugen <a/ЛА> vt (I ruchl, Wunde плод,
рака) изсмуквам АI [изсмуча Е4)\ (Land
езрана) требвам Al [oipäßa //]; (Men¬
schen хора) ексн.юаз ирам uv. ч\ А7
aysschaben <a/AA> vt изс1ьр1вам Al.[из-
С1ър|жа E (-iax)]; Kochk (Gurken, Pa¬
prika краставици, чушки) издьлбавам
АI (издълбая £7]; Med кюртйрам uv. v,
Al
Aysschabung / 17 Med кюрзаж m
ausschalten <a/АЛ> vt (Licht осветление)
3ui всявам Al [зачася //]; (Radio, Motor
радио. .Moiop) изключвам Al [изключа
//]; uhertr (ausschlicßcn) озезранявам AI
[oicipaiiä //], Sp елиминирам uv, v, Al,
о1С1ракявам (ot съосзанис) eine Ge¬
fahr - предотвратявам AI [предотвра¬
тя //] опасност
Ausschalter m 4 Tech прекъсвач m, из¬
ключвател m
Ausschank m 2 продажба j на спиртни
напитки (в наливно съсюяние за кон¬
сумация на мясзо); (Schankraum) кръч¬
ма /. механа ); ресторантч|с п. -та;
(Schanktisch) тезгях т (в кръчма) О heu¬
te kein ~ днес напитки не сс продават
Ausschau / 17/\g. - halten oi леждам се
Al [шледам сс AI ] (nach jmdm. за ня-
koiо) .
Aysschauen (a/’/iA) vi oi леждам cc- AI
[шледам сс AI) (nach [5] за), (aussehen)
изглеждам uv, AI (добре, зле)
Aysscheid m I Sp подборно състезание
Ausscheiden <23a/AA> vt (absondem) отде¬
лям A2 [отделя II] (аисА Chem): (aus¬
sondern) отстранявам AI [отстраня /7];
<23a/.v/r) vt (zurücktreten) оттеглям се A2
[оттегля се /7] (aus [5] от) О aus einem
Amt — напускам АI [напусна Е2] служ¬
ба; aus einem Wettkampf - отпадам AI
[отпадна Е2\ от състезание; diese Mög¬
lichkeit scheidet aus тази възможност
отпада [е изключена]
Aysscheidler т 4 Med бацилоносител т;
-ung / 16 Chem отделяне п
Ausscheidungsspiel л 20 Sp квалифика¬
ционно състезание
Aysschelten <16а/АА> vt скарвам се А1
[скарам се Al] (jmdn. wegen [2] някому
заради), наругавам AI [наругая ЕТ)
(jmdn. wegen [2] някого заради)
Aysschenken <а/АА> vt наливам AI [налея
£'dj; (verkaufen) продавам А! [про|дам,
-дадеш (-дадох)] (иани1ки)
Aysschicken <a/AA> vt изпрйшам AI [из¬
пратя /7] (някою с някаква поръчка)
Aysschiffen <а/АА) vt (Passagiere'пътници)
свалям А2 [сваля //]; (Waren стоки) раз-
юварвам AI [разтоваря /7] (от кораб)
Aysschimpfen <а/АА> нахоквам AI [нахо¬
кам AI], наруга вам AI [наругая ЕТ)
(jmdn. wegen [2] някою заради)
apsschirren <q/AA) vt разпрягам AI [раз¬
прана £2]
Aysschlachten <a/AA> er изчиствам AI [из¬
пие! я /7] от вътрешностите и нарязвам
AI |нарсжа Е4\ на парчета (заклано
животно); (Feil кожа) одирам AI [одера
£J] 's ühertr umg seinen Erfolg ~ из¬
ползвам uv, V. AI успеха си за користни
цели; umg einen Fall politisch — изпол¬
звам индицент за свои политически ин-
Iереси
ajpsschlafen <3a/AA> vi, sich [4] ~ наспивам
се AI [наспя се /2]; vt seinen Rausch ~
изт резнявам А / [изтрезнея Е6\ след сън
Ausschlag т 2 Med обрив т. изрив т;
т 2/.\g (Magnetnadel магнитна стрелка)
отклонсни|е п, -я; О einen ~ bekommen
изривам се AI [изрина се £2]; ühertr seine
Stimme gibt den - неювият глас е ре¬
шаваш
AJtsscblagen <4a/AA> vt (herausschlagen)
избйвам Al [избия £7); (verkleiden)
облицовам uv, v, AI (mit [2] c); ühertr
(ablchncn) отхвърлям A2 [отхвърля II),
отблъсвам А! [отблъсна £2], отказвам
AI [откажа Е4\ да приема (предложе¬
ние); <4а/АА> vi (Pferd кон) рйтпам AI
[рЙ1на £2], рйтам uv. AI; <4а/АА, vn) w
(Baum дърво) раззеленявам се Al [раз¬
зеленея се £6]; (Magnetnadel магнитна
стрелка) отклонявам се AI [отклоня се
/7]; (Waage везна) наклонявам се;
(Feuchtigkeit влага) избйвам О geh etw.
[7] schlägt zum Guten (Schlechten) ans не¬
що завършва добре [зле]
Ausschlaggebend adt решаващ
ausschUeBen <32a/AA> vt (Irrtum, Zweifel
заблуда, съмнение) изключвам AI [из¬
ключа //]; (nicht teilnehmen lassen)
отстранявам AI [отстраня II) (von [2]
от), изключвам (von [2] от участие в);
umg (aussperren) заключвам AI [заклю¬
ча II] навън (jmdn. някого); sich [4) —
(nicht mitmachen) отделям се A2 [отделя
се /7]. стоя uv, 12 настрана (von [2] от);
О jmdn. aus der Partei - изключвам
iiMKOl o o i партията; wir haben alle schuld,
ich schlielie mich nicht aus всички сме ви¬
новни, включително и а* [не изключвам
себе си| ...
Ausschließlich I« adj изключй 1сл|сн, -на; II.
präp 12] с изключение на, без
Ausschluß т 2 изключване п (aus [J] от)
'/ mit — von [3] c изключение на; Jur
unter ^ der Öffentlichkeit при закрйти
врата
Aysschmücken <a/AA> vt украсявам Al
[украся//]; (Geschichte разказ) разкра¬
сявам '
Ausschmückung / 17 украсяване n; раз¬
красяване n; (das Ausschmückende) укра¬
са /
Ausschneiden <2)a, d-ll/AA) vt изрязвам Al
|изрсжа* E4)\ (| uuch ausgeschnitten)
Ausschnitt m I (Kleid рокля) лекол1С n,
-та; вра i на извйвка; (Zeitung вестник)
изрезка /’* ühertr откъс m, извадка /
ausschöpfen <a/АА) vt поробвам Al [из-
ipeGa E2)\ изчерпвам Al [изчерпам Al)
{auch ühertr)
ausschrciben <23a/AA) vt (hcrausschrcibcn)
преписвам Al [нреийша E4\ (oiki>c от
пешо); (nicht abkürzen) пиша uv, E4, на¬
писвам без съкращение; (ZifTcrn цифри)
пйша, панйсвам с думи; (Wettbewerb,
Stelle конкурс, вакантно място) обявя¬
вам AI [обявя //]; (Wahlen избори) на¬
срочвам AI [насроча //]; (Rechnung,
Krankenschein фактура, болничен лист)
издавам А! [из|дам, -дадеш (-дадох)],
панйсвам
Ajjsschreibung / 17 публикуване п на усло¬
вия; (Wettbewerb, Stelle конкурс, ва¬
кантно място) обвявяванс п; (Wahlen
избори) насрочване п
Apsschreiten <2!а/лл) vi крача uv, II, вървя
uv, /2 с широки крачки
Ausschreitungen pl изстъпления pl, без-
чйнс1ва pl 's begehen върша uv, II
безчйнства [изстъпления], бсзчйнству-
вам uv. А!
Ausschuß т 2 (Kommission) комисия J,
комитет т; т 2/xg (minderwertige Ware)
брак т (в производството)
Ausschütteln <а/ЛА> vt изтръсквам AI [из¬
тръскам А!], изтърсвам А! [изтърся /У]
одеяло и пр.
Ausschütten <а/АА> vt (Kartoffeln картофи)
изейпвам АI [изсипя //]; (Wasser вода)
излйвам AI [излея Е6]\ (leeren) изпраз¬
вам А! [изпразня //] (торба, кофа);
(Dividende, Prämien дивиденти, премии)
AlJSSKNDKN 133
раздавам А! [раз|дам, -дадеш (-дадох)],
разпределям А2 [разпределя /У]
jmdm. sein Herz - излйвам сърце ю си
пред няког о; sich [4] vor Lachen ~ können
умйрам А! [ум|ра Е (-рях)] от смях
Aysschwärmen <а/.уд> vi (Bienen пчели) роя
се uv, /У
Aysschwefeln <а/АА) vt опушвам AI [опу¬
ша /У] със сяра
ausschweifend adj: ~е Phantasie необуз¬
дана фантазия; ^es Leben безпътен ЖИ¬
ВОТ
Ausschweifung / 17 разюзданост j 's
sinnliche ~еп оргии pl
ausschweigen, sich \4\ <23a/AA) umg мълча
uv, 13; не проронвам Al [иророня U\
ПЙЮ дума (über etw. \4\ за пешо)
Ausschwitzen <a/AA> vt (absondern) отде¬
лям A2 [отделя УУ], изпускам Al [из¬
пусна Е2\ (BJiaia, смола, пот); vi (Harz
смола) отделям се (aus [j] от) '* ich habe
die Krankheit ausgeschwitzt излекувах се,
каго хубаво cc изпотих; die Wände
schwitzen Feuchtigkeit aus вла1 а c избила
по стените (стените са влажни]
Aussehen <l9a/AA> vi иилеждам uv, Al
(добре, зле); гледам uv, Al (nach jmdm.
за някого) es sieht nach Regen aus
инлежда, че шс вали; mit ihm sieht es
jetzt schlimm aus той не е добре cciä
Aussehen n 23вид (-ьт) m, външност
f; Й31 лед т 's ein gesundes ^ haben из-
1леждам uv, А! здрав, ймам uv, А!
здрав вид; dem ^ nach по външен вид,
на вил
Aussein <В, a/vz?) vi umg: die Vorstellung
ist aus представлението завърши; das
Feuer ist aus огънят yiäcna; das Licht ist
aus лампата c загасена; sie ist mit ihrem
Freund aus тя излезе c приятеля си; auf
etw. [4] - искам uv, Al да притежавам
пешо, стремя cc uv, УУ към нешо
Apßen adv вън, отвън
Ajpßenlantenne / 16 външна антена, ^auf-
nahmen pl Film външни снимки pl;
‘'-bahn / 17 Sp външна пйста
AJtssenden <10a, auch sendete aus/AA) vt geh
изпращам А/ [изпратя II) (jmdn. nach
[J] някого за); Phys (Strahlen лъчи) из¬
пускам Al od изпушам AI [изпусна E2)\
Radio предавам Al [пре|дам, дадеш
(-дадох)] (програма)
134 AUSSENHANDEL
Außenhandel m Ajsg външна търговия O
Ministerium für — Министерство n на
външната търговйя
Außenhandelsbeziehungen pl външнотър¬
говски връзки pl
Außenminister m 4 минйст|ър m. -ри на
външните работи; — ministerium п 28
Министерство п на външните работи;
— Politik/ 17jsg външна политика
außenpolitisch adj външнополитически
Außenseite / 16 външна страна; —seiter
т 4 Sp аутсайдер т, състезател, за ко¬
гото не се очаква да спечели: übertr
особня|к т. -ци; необщйтелен човек;
—stände pl Hdl недобори pl; —Stürmer
m 4 Sp крил|о n, -ä, краен нападател;
—tasche/16 външен джоб; —weit/П/sg
външен свят; — Winkel т 4 Math външен
ъгъл
Außenwirtschaft / 17jsg = Außenhandel
C' Ministerium für — = Ministerium für
Außenhandel
^pßer I. präp [3] (außerhalb) извън: (aus¬
genommen) освен O — sich [J] sein извън
себе си съм va; — acht lassen не обръ¬
щам AI [обърна E2] внимание; —Atem
запъхтян; alle — mir всички освен мене;
II. conj: — daß ... освен че...; — wenn
... освен ако...
Qißerjdem adv освен това; —dienstlich adj
извънслужебен, -на
^ußere adj външ|ен, -на О Minister für
- Angelegenheiten министър т. -ри на
външните работи
Äußere п 26 външност /. външен вид О
Minister des -п минйст|ър т, -ри на
външните работи
Qpßerehelich adj извънбрачен, -на
außergewöhnlich adj необича|ен, -йна; —
groß извънредно голям*
здВегЬа1Ь I. adv (nicht in der Stadt) извън
града C er wohnt — той живее извън
града; II. präp [2\ вън от, извън О ^
der Stadt вън от града; — der Dienstzeit
извън работното време
äußerlich adj външ|ен, -на; (oberflächlich)
повърхностен, -на (човек) О er war —
ruhig външно той беше спокоен; (nur)
-! външно! (за външна употреба —
надпис върху лекарства)
Äußerlichkeit / 17; sich [4] über — en auf¬
regen вълнувам се uv. Al от дребни
[маловажни, несъществени] неща
^yßera <Лй> V/ изказвам AI [изкажа £4],
изразявам АI [изразя //]; sich [4] — из¬
казвам се (über [4] за); (Krankheit, Er¬
regung болест, вълнение) проявявам се
А1 [проявя се //] (in [3] в)
außerordentlich adj (Talent. Erfolg талант,
успех) необикновен, изключителен, -на,
(Gericht, Versammlung, Vollmachten съд,
събрание, пълномощия) извънред!сн,
-на О das freut mich — това ме радва
извънредно много
^ußerst adj (Ort място) най-кра|ен, -йна,
най-отдалечен; (Anstrengungen, Gefahr.
Wichtigkeit усилия, опасност, важност)
извънредно голям* О am -еп Ende der
Stadt в най-отдалечения край на града;
im — еп Falle в краен [най-лошия] слу¬
чай; der —е Preis последната [възможно
най-ниската] цена; sein Äußerstes tun
правя uv. II всичко, което е възможно;
bis zum Äußersten gehen стигам Al [стиг¬
на £2] до крайност; das ist — wichtig
това е извънредно важно
außerstande adv: — sein, ctw. zu tun не съм
va в състояние да направя нещо
Äußerung / 17 изявлени|е п, -я; изказван^
п. -пя: (Ausdruck) израз т, проява /
aussetzen <а/АА> vt (Boot лодка) спускам
AI odспущам AI [спусна Е2\ във водаiа
(от кораб); (Kind дете) изоставям А2
[изоставя //], подхвърлям А2 [подхвър¬
ля //]; (Pflanze растение) разсаждам AI
[разсадя //] на открйго; (Preis награда)
определям А2 [определя //], обявявам
А1 [обявя II ]; у/ (Motor. Puls, Atmung
мотор, пулс, дишаме) спирам AI [спра
£ (спрях)], прескачам мг. AI: прекъсвам
AI [прекъсна £2] (mit etw. [3] нещо) <0
sich [4] einer Gefahr - излагам се А1
[изложа се II] на опасност; Jur einen
Prozeß - отлагам AI [отложа //] съ¬
дебен процес; er hat an allem etwas aus¬
zusetzen той намйра недостатъци във
всичко; was hast du daran auszusetzen?
какво не ти харесва в това?
Aussicht / П/sg изглед /я. гледка / (auf
[4] към); / 17 übertr изгледи pl, перспек¬
тиви pl (auf [4] за) О eine gute Ernte ist
. in - очаква се добра реколта; jmdm.
etw. [4[ in — stellen обещавам AI [обе¬
щая £7] някому нещо
aussichtslos adj безнадежден, -на, без из¬
гледи; —reich adj многообещаващ, с го¬
леми перспективи
aassiedeln <а/АА) vt изселвам Al [изселя
«1
Russinnen <26а/АА> vt измислям А2 [из¬
мисля 77]
Qpsöhnen <а/АА> vt помирявам А1 [по¬
миря //], сдобрявам А1 [сдобря /7]
(jmdn. mit jmdm. някого с някого); sich
[4] ~ помирявам се, сдобрявам се (mit
jmdm. с някого); примирявам се (mit etw.
[3] с нещо) '
Qissondern <а/АА> отделям А2 [отделя /7],
отстранявам А1 [отстраня /7]; избирам
А1 [избера £3]
Qpsspannen <а/ЛА> vt (Zugtier впрегатно
животно) разпрягам А1 [разпрегна Е2\,
(Seil въже) опъвам А1 [опъна £2]; (Netz
мрежа) разпъвам; (Flügel крила) раз-
первам <4/[разперя /7]; vt umg (wegneh¬
men) вземам Al [взема Е (взех)], из¬
мъквам AI [измъкна Е2] (jmdm. etw. [4\
нешо от някого); (sich erholen) отмо¬
рявам се А1 [отморя се /7], почивам си
А1 [почина си £2}
Ausspannung / 17 почивка /, отмора /,
отдих т
aussparen <а/ЛА> vt (freilassen) оставям А2
[оставя //], запазвам А1 [запазя 11]
(празно място) (für [4] за); (auslassen)
изпускам Al od изпущам /4/[изпусна
£2]. изоставям А2 [изоставя /7] О im
Zimmer ist ein Platz für das Klavier aus¬
gespart в стаята е запазено място за
пианото
Qisspeien <23а/ЛА> vt изплювам Al [из¬
плюя Е7]\ vi плюя £7 [плюна Е2]\ übertr
der Vulkan speit Feuer aus вулканът бъл¬
ва огън
Qissperren <a/АА> vt: jmdn. ~ заключвам
Al [заключа 11] някого нав!н, за да не
може да влезе; (Arbeiter работници)
отстранявам А1 [отстраня /7] от рабо¬
та, уволнявам А1 [уволня /7], обявявам
А1 [обявя 11] локаут; Тур разреждам А 7
[разредя /7], набирам А1 [набера ЕЗ] с
разредки
Aussperrung / 17 уволнение я, отстраня¬
ване я от работа (на стачкуващи jft-
ботници). локаут т
Qisspielen <а/АА) vt: Theat seine Rolle —
изигравам Al [изиграя £7] ролята си
{auch übertr); Sp den Gegner - надиг¬
равам противника си; Sp der Preis wird
jedes Jahr ausgespielt всяка година се
играе за тази награда; jmdn. gegen jmdn.
противопоставям А2 [противопос¬
тавя /7] някого на някого; übertr seinen
AUSSTATTEN 13S
letzten Trumpf ~ изигравам последния
си коз
^spionieren <е/АА> vt проучвам Al [про¬
уча 11] тайно, разузнавам А1 [разузная
ЕТ] тайно (etw. [4] нешо); шпионирам
uv, V, А1 (jmdn. някого)
Ajissprache / 16 Phon произношение п;
(klärendes Gespräch) разискване л,
обсъждане л (über etw. [4] на нешо);
(Meinungsaustausch) размяна / на мне¬
ния, дискусия /(flher [4] по)
aussprechbar adj произносйм
Qissprechen < 16а/АА> vt Phon произнасям
А 2 [произнеса £7], изговарям А 2 [из¬
говоря 77]; (Gedanke, Wunsch, Bitte ми¬
съл, желание, молба) изказвам AI [из¬
кажа Е4], изричам А1 [из|река, -речеш
(-рекох)]; (Urteil присъда) произнасям;
sich [4] ~ обяснявам се А 7 [обясня се
11] (mit jmdm. über [4] с някого за); из¬
казвам се (für etw. [4] в полза на нешо)
О sich \4] einmal ~ wollen искам uv, Al
да си кажа всйчхо, което ми тежй на
душата; laB mich ~! остави ме да свър¬
ша [да се изкажа]!; {"[auch ausgesprochen)
ausspreizen <а/АА> vt разпервам А1 [раз¬
перя 77] (ръце, крила); (Beine) разкрач¬
вам А1 [разкрача II]
Ausspruch т 2 думи pl, мйс|ъл /. -ли;
(Sinnspruch) сентенция /, афорйз|ъм
(-мът) т, -ми
Qisspucken <а/АА> vt изплювам А 7 [из¬
плюя £7]; vt плюя £7 [плюна Е2]
Q|sspülen (а/АА> vt изплаквам А1 [из¬
плакна Е2] О sich [2] den Mund — из¬
плаквам си устата
Qisstaffieren <е/АА> vt umg снабдявам Al
[снабдя 77], екипйрам uv, v. Al (mit [J]
c); sich [4] ~ umg (sich herausputzen) до¬
карвам се Al [докарам се Al], нагла¬
сявам се Al [наглася се 77]
Ausstand т 2/sg (Streik) стачка / О in den
~ treten обявявам АI [обявя 77] стачка;
im ~ sein стачкувам uv, Al
Q^sstanzen <а/АА) vt Tech щанцовам uv,
Al, изрязвам Al [изрежа E4]
Qisstatten <a/AA> vt снабдявам Al [снабдя
/7] (mit [2] c) O ein Zimmer mit Möbeln
- обзавеждам Al [обзаведа £7]. ме¬
белирам uv, v Al стая; mit guten Anlagen
ausgestattet sein притежавам uv, AI доб-
рй заложби; ein gut ausgestattetes Buch
добре оформена книга
136 AUSSTATTUNG
Ausstattung / 17 снабдяване n; (Wohnung
жилище) обзавеждане n, мебелиране' n:
(Möbel) мебелировка f; (Aussteuer) чеиз
m; / 17/5g (Buch книга) външно офор¬
мление; (Theaterstück пиеса) постановка
f; декори pl
Qpsstechen <I6a/AA> vt (Rasen чим) из¬
рязвам Al [изрежа* E4], (Augen очи)
избожлам Al [избода El]', (Graben ров)
изкопавам AI (изкопая £7]; übertr umg
(übertreffen) надминавам Al [надмина
£2], засенчвам Al [засенча /7]; (verdrän-
.gen) измествам Al [изместя II]
Qisstehen <a, stand aus, ausgestanden/AA)
vt (erdulden) търпя uv, 12, изтърпявам
Al [изтърпя //); w (Antwort, Bestätigung
отговор, потвърждение) не съм va още
постъпил [пристигнал] О umg er hat hier
nichts auszustehen тук му е добре; ich
kann ihn nicht ~ не мога, uv,
-жсш (-жах) да го понасям [да го търпя]
Qpssteigen <23а/ги> vt слизам А1 [сляза*
El] (aus [2] от) (превозно средство);
übertr umg Sp отказвам се Al [откажа
се Е4] от по-нататъшно участие в (съ¬
стезание) О umg sein Kompagnon ist aus
dem Unternehmen ausgestiegen съдруж¬
никът му напусна предприятието
Qpsteinen <а/АА> vt: Kirschen, Pflaumen ~
валя uv, 11, изваждам Al [извадя II]
костилките от череши, сливи
Q/sstellen <а/АА> vt (Waren стоки) изла¬
гам AI [изложа //]; (Urkunde документ)
издавам AI [из|дам, -дадеш (-дадох)];
(Wachen постове) поставям А2 [поставя
//]; umg (auSschalten) изключвам Al
[изключа //] (електрически уред)
Aysstell|er т 4 изложител т; ~ung /
17/* (Waren стоки) излагане п; (Urkun¬
de документ) издаване п; (Wache пост)
поставяне п; f 17 (Schau) изложба /
— ungen pl критични бележки pl (an [5]
върху)
^usstellungslgebäude п 23 изложбена сгра¬
да, палата f; —gelinde п 23 изложбена
площ; -stück п 20 експонат т
Qpssterben <16a/jn> vt (Menschen, Tiere
хора, животни) измирам А1 [из|мра £
(-мрях)]; (Pflanzen растения) изчезвам
АI [изчезна £2] <0 übertr wie ausgestorben
запустял, пуст
Aussteuer / 16/jg чеиз т
Qtssteuern (а/АА> vt: eine Tochter — давам
А1 [дам, дадеш (дадох)] чеиз на дъщеря;
Jur ausgesteuert werden загубвам Al
[загубя II] право на парична помощ
Ausstieg т 1 jsg (das Aussteigen) слизане
п (от превозно средство); т 1 (Platz zum
Aussteigen) изход т (от вагон и пр.)
Qisstopfen <а/АА> V/ натъпквам AI [на¬
тъпча Е4] (etw. [4] mit [2] нещо с)
Ausstoß т 21 sg продукция /. производ¬
ство п; Mil der — von Torpedos изстрел¬
ването на торпеда
Qisstoßen <34а/АА> vt изтласквам AI [из¬
тласкам А1], изхвърлям А2 [изхвърля
//]; (Dampf, Rauchwolken пара, кълба
дим) изпускам AI od изпущам AI [из¬
пусна £2]; (Ton. Laut звук) издавам AI
[из|дам, -дадеш (-дадох)], изпускам,
(Fertigwaren готова продукция) про¬
извеждам AI (произведа El], давам О
jmdm. ein Auge — избивам AI [избия £7]
някому окото; dem Faß den Boden —
издънвам Al [издъня //] каца; einen
Schrei — извиквам Al [извикам Al ],
изпищявам Al [изпищя /7]; einen tiefen
Seufzer — въздъхвам Al [въздъхна £2]
дълбоко; Beschuldigungen — хвърлям A2
[хвърля II] обвинения (gegen jmdn. сре¬
щу някого), обвинявам Al [обвиня 11]
(gegen jmdn. някого); jmdn. aus der Partei
— изключвам Al [изключа //] някого
от партията; jmdn. aus der Kirche ~
отлъчвам Al [отлъча 11] някого от
църквата
Qisstrahlen <а/АА> vt излъчвам Al [излъча
//] (auch übertr geh): Radio, Fernsehen
auch предавам Al [нре|дам, -дадеш
(-дадох)]; <a/sn, AA> vi излъчвам се (von
[2] от); въздействувам uv, Al, оказвам
Al [окажа E4] влияние (auf [4] върху)
O das Hörspiel wird Ober Mittelwelle aus¬
gestrahlt радиопиесата ще се излъчи на
средни вълни
Ausstrahlung / 17 излъчване п; лъче-
изпускане п; Phys auch радиация f; Ra¬
dio, Fernsehen предаване n. излъчване n;
—s|kraft f 14/sg сила / на въздействието
Qpsstrecken <a/AA> vt (Hand ръка) про¬
тягам Al [протегна £2] (nach etw. [2] за
нещо); (Arme ръце) простирам А1
[про|стра £ (-сгрях)] (nach jmdm. към
някого); sich [4] — изтягам Al [изтегна
£2] се, опъвам се AI [опъна се £2) (auf
[2] на, върху); (sich ausrecken) протягам
се (за да достигна нещо нависоко)
Obstreichen <21 afhby vt (etwas Geschrie¬
benes нещо писано) зачерквам Al [за¬
черкна E2]\ (Falten гънки) изглаждам Al
[изгладя /7]; (Backform тавичка за пе¬
чене) намазвам Al [намажа Е4] (mit [3]
с) О die Maueifugen mit Zement — из-
мазвам фугите на зида с цимент
Obstreuen <а/АА) vt npicBaM Al [пръсна
£2], пръскам uv, Al, разпръсквам Al
[разпръскам Al]\ übertr (Gerücht слух)
разпространявам Al [разпространя 11]
ausstromen <а/Л£> vt (Wärme топлина)
излъчвам Al [излъча //] (auch übertr);
(Duft ухание) изпускам Al [изпусна £2],
издавам А1 [из|дам, -дадеш(-дадох)];
<а/$л> V/ (Wasser, Gas газ, вода) изти¬
чам А1 [изте|ка, -чеш (изтекох)] (aus [3]
от); (Luft въздух) излизам А1 [изляза
£7], изпускам се (aus [3] от); übertr
(Wärme, Kraft топлина, сила) излъчвам
се (von [3] от)
aussuchen <а/ЛА> V/ избйрам А1 [избера
^£2]. подбирам; sich [3] etw. [4] избй¬
рам си нещо
Austausch т 1 размяна / О ~ von Ge¬
danken обмяна / на мйсли
Obtauschen <а/Ай) vt разменям А2 [раз¬
меня /7]; (Gedanken мисли) обменям
Obteilen <а/А6> vt раздавам А1 [раз|дам,
-дадеш (-дадох)] (тетрадки, подаръци);
(Befehle заповеди) давам; (Suppe супа)
разсйпвам А1 [разсйпя /7]; (Schläge уда¬
ри) нанасям А2 [нанеса £7]
Auster / 16 ZooI стрйда /
Obtoben, sich [4] <аjhb') (Sturm, Brand
буря, пожар) (wüten) набушувам се uv,
Al, навилнявам се Al [навилнея се £б];
(aufhören zu toben) отслабвам Al
[отслабна £2], затйхвам Al [затихна
£2]; (Kinder деца) налудувам се v, Al;
vt: seine Wut ^ давам Al [дам, дадеш
(дадох)] воля на гнева си
Austrag т 2 (Entscheidung) рсшсни|е п,
-я, уреждане п О etw. [4\ zum — bringen
решавам Al [реша 77], уреждам А1 [уре¬
дя 11) нещо; etw. [/] kommt zum ^ уреж¬
да се, решава се нещо (спор, конфликт
и пр.); Sp ~ der Meisterschaft състезание
п за първенство
Obtragen <4а/ЛА> vt (Brief, Zeitungen пис¬
ма, вестници) разнасям А2 [разнеса £7];
(Streit, Konflikt спор, конфликт) довеж¬
дам А1 [доведа El] до разрешение, из¬
глаждам А1 [изгладя 77] О Med ein Kind
- износвам Al [износя /7] дете: Sp
Meisterschaften ^ провеждам [проведа
AUSÜBEN 137
£7] състезания за първенство; umg sich
[4] aus dem Hausbuch ~ отписвам се Al
[отпйша се E4\ от домовата кнйга
Austragungsort т 1 Sp мяст|о* п, -а за
провеждане на състезания
Australien [...ion] п 23 Австралия /
Australier [...iar] т 4 австралиец т, -йци;
~in /18 австралййка /
australisch adj австралййски
Obtreiben <23а/А6> vt (Vieh добитък) из¬
карвам Al [изкарам Al] на паша; отуч-
вам А1 [отуча 77] (jmdm. etw. [4] някого
от нещо); vi (Pflanzen растения) раззе¬
ленявам се AI [раззеленея се £0], пус¬
кам А1 [пусна £2] леторасти
Austreibung / 17 (Vertreibung) изгонва¬
не п
Obtreten <15a/jfl) vi излйзам Al [изляза
£7] (aus [i] от); (Fluß река) излйзам от
корйтото, разлйвам се А1 [разлея се
Еб]\ <15а/А6) w (Feuer огън) стъпквам
А1 [стъпча £4], изгасявам AI [изгася /7]
с крах; (Schuhe обуща) скъсвам AI [скъ¬
сам А1\ от носене; (Weg път) утъпквам
О auf seine Stirn trat Schweiß aus пот
избй на челото му; er ist aus der Orga¬
nisation ausgetreten той излезе от [на¬
пусна] организацията; umg ^ gehen отй-
вам AJ [отйда £7] в клозета [по нужда]
Obtrinken <27а/А6> vt изпйвам А1 [изпия
£7] #
Austritt т 1 излйзане п; .4rch балкон т;
О ~ aus der Organisation излйзане
от [напускане на] организацията;
^s|erklärung / 17 пйемена декларация
при напускане (на организация, фирма,
партия)
Obtrocknen <а/ЛА> vt изсушавам А1 [из¬
суша //]; <a/i7i> vi изсъхвам А1 [изсъхна
£2]; (Quelle извор) пресъхвам
Obüben <а//;А) vt (Beruf професия)
упражнявам AI [упражня 77]; (Amt,
Pflicht служба, дълг) изпълнявам AI
[изпълня //]; (Kontrolle контрол) осъ¬
ществявам AJ [осъществя 77]; (Einfluß,
Druck влияние, натиск) упражнявам А1
[упражня 77] (auf jmdn. върху някого)
О einen großen Reiz auf jmdn. - при¬
вличам AJ [при|влека, -влечеш (-вля¬
кох)] някого, привлекателен, -на съм vo
за някого; ausübende Gewalt изпълнйтел-
на власт
13К AISVKRKAIK
Ausverkauf m 2 разпродажба / (сезонна
или поради ликвидация)
ajisverkauft adj разпродаден
auswachsen <4a,#.vn> \i израствам Al [из¬
расна E2 od израста El]: прераствам
(zu [3] в); (Getreide житни растения)
покълнвам AI [покълна Е2] на класа;
sich <4а:hb> превръщам се AI (пре¬
върна сс £2]. разраствам се (zu [3] в);
(Wunde рапа) зараствам, заздравявам
AI [заздравея Е6] О die Schwierigkeiten
wachsen sich aus трудностите се увели¬
чават; <4а,7/А> vT: wng er hat den Mantel
ausgewachsen палтото му е умаляло; (f
auch ausgewachsen)
auswägen <6a//iA> vt Phys, Chem премер-
вам А У [премеря II], претеглям А2 [пре¬
тегля //]
/\uswahl / 17 (das Auswahlen) избйране
п. избор m; (Warenangebot) асортимент
т, избор т; Sp сборен отбор; (Auslese)
цвят /и, най-доброто, елйт т О eine
— aus Goethes Werken избрани про¬
изведения на Гьоте; eine treffen правя
и\\ II, направим А2 [направя //) избор,
избирам AI [избера ЕЗ]
Auswahlband т 2 едногомни|к т, -ци, из¬
брани произведения
auswählen <а/ЛЛ> vt избирам А1 [избера
Auswahlmannschaft f 17 Sp сборен отбор
Auswanderer т 4 изселни|к т. -ци, емиг¬
рант т
auswandern <a/.w> vi изселвам се А! [из¬
селя сс //]
.Auswanderung / 17 изселване п
auswärtig adj от друго място, чужд; Hdl,
Pol вьнш|ен, -на О ~*е Politik външна
политйка; das Auswärtige Amt, Abk А.
A., das Ministerium für Auswärtige An¬
gelegenheiten Министерство n на външ¬
ните работи
auswärts adv (außerhalb des Hauses) вън,
вън от къщи; (außerhalb der Stadt) вън
от града, в друг град; (außerhalb des
Landes) вън от страната, в чужбина;
(nach außen gerichtet) навън О nach
навън; von - отвън; Waren von ~ внос¬
ни стоки pl: ~ essen ям, ядеш (ядох) uv,
вън от къщи (в ресторант и др.)
auswaschen <4а/АА> vt (Kleid дреха) из-
пйрам AI [изпера ЕЗ]: (Tasse чаша) из¬
мивам А/ [измйя Е7]\ (Wunde рана)
промивам; (Felsen скала) подкопавам
AI [подкопая £7], подмйвам
auswechselbar adj сменяем, заменяем
auswechseln <а/ЛА> V/ сменявам А / [сменя
w //] (etw. [4\ gegen [4] нещо срещу), за¬
меням А2 [заменя II] (etw. [4] gegen [4\
нещо с)
^usweg т I йзход т (от затруднение)
ausweglos adj безизходен, -на
Ausweglosigkeit f \lsg безизходност f,
безизходица f
ausweichen <21a/.wr) vi (aus dem Wege
wgehen) дръпвам се AI [дръпна се £2]
настрана (jmdm. od etw. [3] от някого od
нещо), (vermeiden) отбягвам Al [отбяг-
на* £2] (jmdm. od etw. [2] някого cd не¬
що); (die Richtung ändern) отклонявам
се AI [отклоня се II] от първоначалната
посока О einem Hieb - избягвам удар;
einer Frage — избягвам да дам отговор
на въпрос
ausweichend adj ühertr уклончив
Ausweichmanöver [..war] n 23 Eixenb ма¬
невра / за разминаване
ausweiden <a/A/>> vt изкормям A2 [изкор-
^мя II]
Qisweinen <a/AA> vt изплаквам AI [из¬
плача E4] (болка, мъка); sich [-/] - на-
плаквам се О sich [3] die Augen — из¬
плаквам си очйтс
Aiisweis м I паспорт т. удостоверение
/?, -я за самоличност; Wirtsch финансов
отчет
Qisweisen <23a//iA) vt (vertreiben) изгон¬
вам AI [изгоня //] (извън пределите на
страната); (beweisen) доказвам AI [до¬
кажа Е4], установявам AI [установя II]:
(bestätigen) потвърждавам AI [потвърдя
//]; Wirtsch отчйтам AI [отчета £/]; sich
[4] - легитимирам се uv, v, AI, удос¬
товерявам AI [удостоверя /I] самолич¬
ността си (mit [3\, durch [4\ с) О er hat
sich als ein tüchtiger Fachmann ausgewiesen
той показа, че е добър специалист; seine
Papiere wiesen ihn als einen Bankange¬
stellten aus Berlin aus от документите му
се установй, че той е банков служйтсл
от Берлйн
Ausweispapiere pl документи pl за само-
лйчност
Ausweisung / 17 (Landesverweisung) из¬
гонване п извън пределите на страната
Qisweiten <а/АА> vt разширявам AI [раз¬
ширя II]: sich ^ разширявам се (auch
ühertr)
Qjewendig adv наизуст
auswerfen <16a/AA> vt (Angel» Anker въ¬
дица, котва) хвърлям A2 [хвърля //];
(Lava лава) изхвърлям; (Graben, Sand
ров, пясък) изкопавам AI [изкопая £7];
(Summe, Prämie сума, премия) опреде¬
лям А2 [определя /7], отделям А2 [отде¬
ля /7], отпускам AI [отпусна £2]; Med
храча uv, II
Qiswerten <а/ЛА> vt използвам uv, v, AI
(предложения, данни от изследвания и
др.) О seine Notizen ~ обработвам AI
[обработя /7], систематизирам uv, v, Al
бележките си; eine Statistik ~~ използвам
статистически данни
auswickeln <аIhb) vt развивам AI [развйя
£7], разопаковам uv, v, AI
auswiegen <32a/AA> vt претеглям A2 [пре¬
тегля 77]
auswintern <a/sn) vi Landw измръзвам Al
[измръзна E2)
auswirken <a/AA) vt (Teig тесто) омесвам
AI [омеся 77];‘sich ^ отразявам се Al
[отразя се 77], действувам, оказвам Al
[окажа Е4] влияние (auf [4] върху)
Auswirkung / 17 въздействие п (auf [4\
върху); (Folge) последица/, последствие
п
aus wischen <a//iA> vt избърсвам Al [из¬
бърша E4]\ (wegwischen) заличавам Al
[залича 77], изтривам AI [изтрия £7]
(писано) О umg jmdm. etw. [4] ~ погаж-
дам Al [погодя 77] някому нещо (umg),
изигравам Al [изиграя £7] някому но¬
мер (umg); <а/м> vi: umg jmdm, — из¬
бягвам Al (избягам Al] от някого
auswringen <27а/АА> vt (Wäsche пране),
^изтйсквам А1 [изстйскам Л/], извйвам
А1 [извйя ЕТ)
Auswuchs т 2 Med израст|ък т, -ци, на-
раст|ък т, -ци; (Höcker) гърбица f;
ühertr извраидени|е п, -я, крайност / О
- der Phantasie плод т на болна фан¬
тазия
Auswurf т 2 ühertr йзмет т; Med храчка
/; Geol изхвърлена маса, лава /
auszählen <а/ЛА> vt изброявам А1 [изброя
~77], преброявам О Sp der Boxer wurde
ausgezählt боксьорът бе обявен за по¬
беден след нокаут
auszahlen <а/ЛЛ> vr изплащам А1 [изпла¬
тя 77]
Auszahlung / 17 изплащане п
auszanken <а/ЛА> vt umg наругавам Al
(наругая £7] (jmdn. някого), скарвам се
Al [скарам се AI] (jmdn. на някого)
AUSZUG 139
Qiszehren <а/Л6> vt изтощавам Al [из¬
тощя 77], изнурявам AI [изнуря 77]
Qiszeichnen <а/АА> vt отличавам А1
[отлича 77], награждавам AI [наградя
77] (jmdn. mit [3] някого с); (herausheben)
изтъквам Al [изтъкна £2], отличавам
(jmdn. durch [4] някого чрез); Hdl поста¬
вям А2 [поставя II] цена (etw. [4] на
нещо); (Bäume дървета) маркирам uv,
V, Al (за сечене); Typ (Manuskript ръ¬
копис) ошрифтявам А1 [ошрифтя 77];
sich [4] ~ отличавам се (durch [4] с) О
er wurde mit dem DimitrofTpreis ausge¬
zeichnet присъдена му бе Димитровска
награда
Auszeichnung / 17 (das Auszeichnen) на¬
граждаване п; (Orden, Preis) отлйчи|е
л,-я, награда f; Hdl определяне п цена
(на стока); (Bäume дървета) маркировка
f: Typ (Manuskript ръкопис) ошрифтя-
ване п О eine Prüfung mit ~ bestehen
издържам А1 [издържа 7J] йзпит с отлй-
чен
Qisziehbar adj (Tisch маса) разтегателен,
-на
QpsziehenX32a, h-g/AA) v/ (Kleidungsstück
дреха) съблйчам Al [съблека, -лечеш
(-лякох)]; (Schuhe, Strümpfe обуща, чо¬
рапи) събувам А1 [събуя £7]; (Zahn зъб)
изваждам А1 [извадя 77]; (Haar, Feder
косъм, перо) изскубвам А1 [изскубна
£2]; (Unkraul плевели) скубя uv. Е4, из¬
скубвам А1 [изскубя 77]; (Tisch, Antenne
маса, антена) разтягам AI [разтегна
£2]; Chem извлйчам А1 [из|влека, -вле¬
чеш (-влякох)]; sich [4] ^ съблйчам се;
<32а, h-gjsn) vi тръгвам Al [тръгна £2],
потеглям А2 [потегля /7] (на бой, лов)
О aus einer Wohnung - излйзам Al
[изляза* £7], премествам се А1 [пре¬
местя се 77] от жйлище; eine Zeichnung
mit Tusche ^ туширам uv, v, Al чертеж;
die Sonne zieht die Farben der Tapeten aus
тапетите избеляват от слънцето; Stellen
aus einem Buch ~ правя uv, 11, направям
A2 [направя /7] извадки от кнйга
Ausziehtisch т I разтегателна маса
Qiszischen <а/АА> vt освирквам А1 [освир¬
кам AI] (артист, оратор и др.)
Auszug т 2jsg излизане п, напускане п,
потегляне п; т 2 (Kontos) извлечени|е
п. -я (от сметка); (Inhaltsangabe) късо
изложение, резюм|е, п -та; (Klavier^)
140 AUSZUGSWEISE
клавйраусцуг nt извлечение n за пиано;
Chem екстракт m О ^ aus einer Woh¬
nung [einem Arbeitsraum] излизане n [пре¬
местване n) от жилище [работно по¬
мещение]; ^ aus einem Roman откъс nt
от роман
^auszugsweise adv (gekürzt) съкратено, в
съкратен вид. конспекти вно
autark adj автаркйч|ен, -на, стопански не^
зависим
Autarkie / 16а автаркия f стопанска не¬
зависимост
authentisch adj автентйч|ен, -на, истински,
достовер|сн, -на
Autodidakt т 8 самоу{х т, -ци
^to п 24, kurz für Automobil автомобил
т, ^atlas т (gen- od -ses, pl ^atlanten)
атлас nt за автомобилните пътища;
^bahn / 17 автострада f; ^biographie
/ 16a автобиграфия f: ~bus m la, kurz
Bus m la автобус m; -camping
[..кет..]я 24 къмпинг m за автотуриста
i^uto|fahrer m 4 водач m на автомобил,
шофьор т; автомобилист т; ^ fahrt /
17 пътуване п с автомобил
autogen adj Tech автоген|ен, -на; Med *«es
Training автогенна тренировка
Autogramm п 20 автограф т; — grammja¬
ger nt 4 любител т на автографи;
^griph п 20 od 25 = Autogramm;
^ graphie / 16а автография /
^utohupe / 16 клаксон т
Auto|krat т 8 Hist самод|ържец т, -ръжди,
автократ т; ~-kratie / 16а Hist само-
властие п, автокрация /
automatisch adj Hist самодържав|ен, -на;
übertr самовласт|ен, -на, неограничен,
деспотач]ен, -на
Automat т 8 автомат т
Automation / 17 автоматизация /
automatisch adj автоматичен, -на, авто¬
матически
в
В, b п Mus си бемол
Baby [be:bi] п 24 бебе п. -та
automatisieren <d/hb) vt автоматизирам
uv, vt Al
Automatisierung / 17 автоматизация f
Automobil n 20, kurz ^uto n 24 автомобил
m
autonqiii adj автон6м|ен, -на O
Autonome Sozialistische Sowjetrepublik,
Abk ASSR Автономна съветска социа-
лисгйчсска република (Abk ACCP)
^ptonomi£ / 16a/5g автономия /
^ptopapiere pl документи pl на колата
z^utor nt 9a автор m
^uto|reifen m 4 автомобилна гума;
^rennen n 23 автомобилно състезание,
рали n, -та
autorisieren <d//i/>> vt упълномощавам
AI [упълномощя //]; ^-tar adj автори¬
тарен, -на, диктатооски, насилнически
Autorität f 17 авторитет т
autoritativ adj авторитетен, -на
^uto|schiosser т 4 автомобилен техник;
^-Suggestion / 17 самовнушение п
i^utotourist [..tu..] т 8 автотурйст т
Autotypi^ / 16а Тур автотйпия /
j\pto|unfall т 2 автомобилна катастрофа;
^verkehr т 2 автомобилно движение;
~ wasche / 16 миене п, измиване п на
кола
Avantgarde [awä..]/ 16 авангард т
Avantgardist [awä..] т 8 Kunst авангардйст
т
Aversion [..w..]/ 17 антипатия / (gegen [4\
към)
Avitaminose [..w..] / 16 Med авитаминоза
/ '
axial adj осов
Axiom л 20 аксиом т
Axt / 14 брадва /. секйра /
Azalee [.Де:з] / 16 Bot азалия /
Azetat п 20 Chem ацетат т
Azetylen п 2Q(sg Chem ацетилен т
Azur т* 1 fsg dicht лазур т
azurblau adj azurn adj dicht лазур|ен, -на
Babylon n Вавилон m
babylonisch adj вавилонски
Bacchant [baxant] m 8 служител m на
Бакх, вакхант m; ~in / 18 вакханка /
Bach m 2 пото|к m, -ци, руче|й m, -и
Bache / 16 Zoot женска дива свиня
Bachstelze / 16 Zool стьрчйопашка /
Btckble^b n 21 тава /за печене .
Backbord n 20/sg Mar бакборд m
Backe / 16 Anal буза / страна / O mit
eingefallenen ^вс хлътнали бузи
1 backen <4/A6> vt (im Backofen) nexä, пе¬
чеш (пекох) uv, опичам Al [опе|ка, -чеш
(опекох)]; (in der Pfanne) пържа uv, 11,
изпържвам Al [изпържа /У]; (Obst пло¬
дове) суша uvt II, изсушавам Al [изсуша
II] (във фурна); (Ziegel тухла) пека, из¬
пичам; <4/Л6> V/ (im Backofen)’ пека се,
опичам се; (in der Pfanne) пържа се, из¬
пържвам се
2backen <А6> W (Schnee сняг) лепя (ое) uv,
II, полепвам А1 [полепна £2], полепям
се А2 [полепя се II] (an [J] по)
Backen|bart т 2fsg бакенбарди pl; -юю-
chen т 4 Anal схула/* —zahn od Back¬
zahn т 2 кътни|к m, -ци
Bäcker т 4 хлебар т, пекар т
Bäckerei / 17 хлебарница /, пекарница/'
(das Backen) хлебарство п, лекарство п;
печене п
Back|fisch т 1 девойче п. -та; ~obst л 2Q/sg
сушени плодове pl; —©fen т 5 фурна f;
-pulver [..fer..] n 23 бакпулвер m; —stein
m 1 тухла f; — trog m 2 нощви pl;
-wäre/ 16 хлебни изделия pl, дребни
сладки pl; —werk n 20/sg сладки pl
Backzahn = Backenzahn
Bad n 22 (das Baden) къпане n, изкъпване
n; баня f; (Badezimmer, Badeanstalt) ба¬
ня/; (Frei — ) лятна къпалня f; (Badeort)
(минерални) баки; (See—) морски ку¬
рорт; Phot баня f; фиксаж m O ein —
nehmen изкъпвам се Al [изкъпя се E4\;
ins [in ein] — reisen отйвам Al [отида
E2] на бани; übertr das Kind mit dem ~e
ausschütten *покрай сламата изгарям
A2 [изгоря //] жйтото
Bade|anstatt/17 обществена баня, къпалня
/; — anzug т 2 бански костюм; -arztm2
6алнеоло|г т, -зи; —gast т 2 курортйст
т; — haube / 16 банска шапка;
— Hose / 16 бански гащета; —kappe/ 16
= —haube
Badekur /17 водолечение n, балнеолечение
n О eine - machen подлагам се Al [под¬
ложа се //] на водолечение
Bademantel т 5 хавлйя /
baden </;/>> vt къпя nv. E4t изкъпвам Al
[изкъпя Е4]\ у/, sich [4\ — къпя се, из¬
къпвам се <> — gehen (Freibad) отйвам
А! [отида £/] на плаж; (Wannenbad)
отйвам на б£ня, отйвам да се изкъпя
Badejofen т 5 самовар т (за баня); — ort
т I селйщ|с п, -а [курорт т] с минерални
бани; —strand т 1 плаж т, -ове; — ther-
HAHNFAHREN 141
mometer n 23 воден термометър; —wan¬
ne / 16 вана f; —zellе / 16 (zum Umklei¬
den) кабина / (в обществена баня);
—zlmmer п 23 баня / (в частно жилище)
Bagage [..3а]/ 16 багаж т; Mil veralt обоз
т; / 16/sg untg verächtl сган/, банда/,
тайфа / (umg) .
Bagatelle / 16 дреболия / О wegen einer
— за нйщо и никакво, за дреболия
bagatellisieren <d/A6> vt омаловажавам
Al [омаловажа 11]
Bagger т 4 Tech багер т, екскаватор nt;
—eimer w 4 кош m, -ове [черпа|к nt, -ци,
кофа У] на багер; — fflhrer т 4 багерйст
т
baggern <hb> vt, vi Tech копая uv, E7, из¬
копавам AI [изкопая E7] c багер
Bahn / 17 път m, -шца; (Eisen — ) влак m,
-ове; (Straßen — ) трамва|й m, -и; (Schie¬
nenweg) железопътна [трамвайна] ли¬
ния; (Fahr—) улично платно;
(Geschoß — ) траектория /; (Planeten — )
орбита f; (Streifen) лента / йвица f; Sp
(Schwimmen, Laufen плуване, бягане)
коридор т; Tech (Amboß, Hammer на¬
ковалня, чук) работна повърхност:
übertr (Lebensweg) житейски път, попри¬
ще п О jmdn. von der — abholen посре¬
щам Al [посрещна E2] някого на га¬
рата; bei der — arbeiten работя nv, 11 в
железниците; per — с влак; — frei! пис¬
та!; sich [J] - brechen пробивам си А1
[пробйя си £7] път (auch übertr); übertr
auf der rechten — sein на прав път съм
va; übertr auf die schiefe - geraten тръг¬
вам Al [тръгна E2] по крив [лош] път
[по наклонена плоскост]; für das Kleid
brauchte sie nur zwei — en за роклята й
трябваха само две дължини [два плата]
bahnbrechend adj пионерски (труд и др.);
(umwälzend) спохал|ен, -на, револю¬
ционен. -на
Bahnbrecher т 4 пионер т, новатор т;
-brücke / 16 железопътен мост;
-dämm т 2 железопътен насип
bahnen </i6> vt: sich [3] einen Weg — про¬
правям си A2 [проправя си //], проби¬
вам си AI [пробйя си £7] път; übertr
jmdm. den Weg — подготвям А2 [под¬
готвя /У], трасирам uv, v, Al някому
пътя
Bahn|fahren n 23/sg Sp колоездене n на пйс-
*та; -hof т 2 гара/
142 BAHNHOFSHALLE
Bahnhofshalle / 16 покриг гаров перон; га-
рово хале О der Zug fahrt in die — вла¬
кът влиза в гарата
Bahnhofsvorsteher т 4 началник т на гара;
^ Wirtschaft / 17 гаров бюфет
Bahn|knotenpunkt т 1 железопътен възел;
- körper т 4 железопътно платно;
^korrektur / 17 Astronautik 17 корекция
/ на орбита; ^schranke / 16 железопътна
бариера: ^schwelle f 16 траверса /*
^steig т I перон т; - i-teigkarte / 16
перонен билет; ^Überführung / 17 же-
лезопьгеи надлез: -Übergang т 2 же¬
лезопътен прелез; ^Unterführung / 17
железопътен подлез; Wärter т 4 кан¬
тонер ni; - Wärterhäuschen [..ßchan] п 23
кантон т
Bahre / 16 носилка (: (Tötend) катафалка
У ‘
Bai / 17 морски залив
Bajonett л 20 шик т. -ове О mit aufge¬
pflanztem - сьс затъкнат (на пушката)
щик
Bake / 16 Eisenb знак т, -ци на железо¬
пътен прелез и др; Маг бакен т, ша¬
мандура /
Bakelit п 20 бакелит т
Bakkalaureus [..re-us] tu (gen pl ..re-i)
бакалав|ър m, -ри
Bakterie [..in] / 16 бактерия f
bakteriell adj бактсри|ен, -йна
Bakterienlkrieg (..terian,.] m 1 бактериоло¬
гична война; ^kultur / 17 бактерийна
култура; посявка /• ^träger т 4 баци-
лоноейтел т
Bakterio|l9g(e) т 8 od 7 бактернол6|г т,
-зи: ^logjj/ 16a/rg бактериология/
bakteriologisch adj бактериологичен, -на»
бактериологически; —е Waffen pl бак-
териологйчно оръжие
Bakterioskopje / 16а бактериоскопия /
Balalaika / 15 od I5a Mus балалайка f
Balance [..lagßa od . Jä:J3] f 16 равновесие
n, баланс m O die ^ halten пазя uv, II,
запазвам Al [запазя II] равновесие
balancieren [Jarjßnran od ...lä..] <dfhby vt
балансирам u\\ v, AL уравновесявам Al
[уравновеся II]: vi балансирам, пазя uv,
11, запазвам Al [запазя //] равновесие
bald I. adv скоро; (beinahe) почти, насмал-
ко О möglichst - по възможност по-
скоро, колкото е възможно по-скоро;
- darauf малко след това; er wäre **
hingefallen той насмалко щеше да падне,
малко остана да падне; II. conj ~...,
ту.... ту...
Baldachin, auch Baldachin т 1* балдахин
т
Bälde / 16isg: in ~ в скоро време, скоро
baldig adj скорош|ен. -на, предстоящ, в
близко бъдеще О auf ^es Wiedersehen
до скоро вйждане
baldigst adv колкото е възможно по-скоро,
в кратко време, много скоро
Baldrian т 1* Bot, Pharm валериан т:
^tropfen pl валерианови капки pl
Balg т 2 одрана кожа (на животно);
(Wanst) тьрбу|х т, -си, тулум т; (Pup¬
pen^) туловище п на кукла; Tech
мех(-ът) т, -ове od мях* (-ъг) т, -ове,
духа|ло п, -ä; Mus мех т О die Bälge der
Orgel treten натискам uv, Al педалите
на органа: m 3 od n 2 umg немйрни|к m,
-пи, пакостни|к /и, -ци, палавни|к m, -ци;
де|те n, -ца
balgen, sich [4] </i/>) боря се m\ 11, борич¬
кам се uv, Al
Balgerei / 17 umg борйчкан|с n. -ия
Balkan, auch Balkan m 1 Балкански полуо¬
стров, Балканите pl; (^gebirge) Стара
планина. Балканът
Balken т 4 греда f; Arch трегер т О
iihertr er lügt, daB sich die ^ biegen лъже,
та се къса {umg)
Balkon [..kor)] m 6 od [..kan] m 1 Arch,
Theal балкон m
lBa!l m 2 топка / O ~ spielen играя uv,
£7 па топка
2 Ball m 2 бал m, -ове O auf einen — gehen
отивам AI [отида El] на бал
Ballade / 16 балада /
Ballast, auch Ballast m I баласт m (auch
ühertr)
ballen <M>) vt свивам Al [свия £7] на кълбо
[на топка, на бала]; (Papier хартия)
смачквам А1 [смачкам AI] (на топка);
vi umg играя uv. Е7 на топка; sich [4]
-* трупам се uv, Al, натрупвам се А1
[натрупам се Al\, (Wolken облаци) съ-
бйрам се А1 [събера се £3). трупам се,
натрупвам се; (Menschen хора) auch
тълпя се uv, 12 О die Faust ~ свивам
юмрук; Schnee ~ правя uv, II, направям
А2 [направя II] снежни топки; geballter
Verkehr задръстен транспорт
Ballen т 4 вързоп т, деик т, -ове; Hdl
. бала /. рул|6 n, -ä; Anat месести части
pl. възглавнички pl (на дланта и стъ¬
палото)
BANK 143
Ballerina / lSa балерина /
Ballett n 20 балет m; ^tänzer m 4 балетист
m; ^tänzerin/ 18 балерина /
Balletteuse [..tö:sa]/ 16 балерйна /
Ballettmeister m 4 балетмайстор m
Ballistik / 17/sg балистика /
ballistisch adj балистичен, -на O interkon¬
tinentale ~e Rakete междуконтинентал-
на балистична ракета
Ballkleid /21 бална рокля
Ballon [.\qtj] nt 6 od [,.lo:n] m 1 балон m,
аеростат m; (Kinderspielzeug) детски ба¬
лон m; (Flasche) дамаджана /* ^reifen
m 4 балонна гума; — seide/ 16 балон-
зайде: ^sperre/16 балонен бараж
Ballschuhe pl бални обувки pl
Balsam m I* балсам m (auch übertr)
balsamieren <d/АА) vt балсамирам uv, v,
Al W
Balt|e tn 7 балтй|ец m. -йци; ~in/ 18 бал-
тййка /
baltisch </<// балтийски
Balustrade / 16 Л/тА балюстрада /
Bambus w la бамбу|к m, -ци; —rohr n 20
бамбуково стебло
banal adj банал|ен, -на
Banalität / 17 баналност /
Banane / 16 банан m; ^n|stecker m 4 El
бананшепсел m, еднополюсен щепсел
Banause m 1 еснаф m, прост [ограничен]
човек. невеж|а т, -и (по въпросите на
изкуството)
band prät von binden
'Band m 2 Buchw том m, -ове O übertr umg
darüber könnte man Bände reden [schrei¬
ben] по този въпрос може да се говори
[пише] надълго и нашироко
2ßand п 22 (aus Seide, Samt) панделка /
кордсла / лента /; (Magnet^) магне¬
тофонна лента; Tech (Fließt) конвейер
т, транспортна лента; Anat връзка /
лигамент w О Musik auf aufnehmen
записвам AI [запйша Е4\ музика на
магнетофонна лента; übertr am laufenden
- непрекъснато
3Band п 20 übertr връзки pl; (Fesseln) окови
pl О in -en schlagen оковавам Al [окова
E2] (някого)
4Band [bent] / 15 инструментален състав
(за танцова, джазова музика)
Bandage [..30] / 16 бандаж т, превръзка /
bandagieren (..31:..] <d/АА> vt бинтовам uv,
Al, поставям A2 [поставя 11] бандаж,
превързвам Al [превържа Е4\
Bandaufnahme / 16 запис т на магнето¬
фонна лента; ^-breite / 16 Radio честот¬
на лента: ^diktiergerät п 20 диктофон
т; ^ gerät п 20 магнетофон т
'Bande /16 банда/ шайка/* (Schar) банда
/ компания / тайфа / (umg)
2Bande / 16 ръб (-ът) /и, -ове на билярдна
маса
Banderole / 16 бандерол т
Bandgeschwindigkeit/17 скорост /на дви¬
жение на магнетофонна лента
bändigen <AA> vt усмирявам Al [усмиря //],
укрогявам А1 [укротя //]; übertr обуз¬
давам А1 [обуздая £7], овладявам А1
[овладея £6] (гняв и др.)
Bändig|er т 4 (Tier ) звероукротйтел т,
дресьор т; ^ung / 17 укротяване п;
дреейране п; übertr обуздаване п, усми-
ряванс п
Bandit т 8 бандйт т, разбойни|к т, -ци
Bandmaß п 20 ролетка / (метър); (des
Schneiders) шивашки сантимет|ър. -ри
Band|säge / 16 Tech лентова резачка, бан¬
циг т; ~wurm т 3 Zool, Med тения /
панделковйден глист
bang(e) (banger od bänger) adj боязлйв.
страхлйв O mir ist - страх ме е, боя
се uv, 12; mir wird ^ дострашава ме
[дострашее ме (достраща ме)]; mir ist
angst und ^ um ihn[vor ihm] страх ме е
[страхувам се uv, AI] за него [от него];
in — er Erwartung в тревожно очакване
Bange / 16/sg страх т О umg ^ haben
страх ме е, страхувам се uv, AI; umg nur
keine не се страхувай!
bangen <AA> vi страхувам се uw Al. без¬
покоя се uv, II (um [4] за); unpers mir
bangt страхувам се uv, AI. боя се uv, 12
(vor [3] от)
Bangigkeit f 17jsg страх m, безпокойство
n, тревога /
'Bank / 14 пейка ./; (SchuK) скамейка /
чин (-ът) m, -ове; Geol (geringe Tiefe)
плитчина / (Sandanhäufung) пясъчен
нанос: Handw тезгях m O übertr umg etw.
[4] auf die lange ^ schieben отлагам Al
[отложа II]. бавя uv, II нещо; übertr umg
(alle) durch die - (всички) без изклю¬
чение
2Bank / 17 Fin банка / O Geld auf der -
einzahlen внасям A2 [внеса El] парй в
банката, правя uv, II спестявания в бан¬
ката: Geld bei der ^ liegen haben ймам
uv, Al влог [парй] в банката; ein Konto
bei der ~~ haben [eröffnen] имам, открй-
144 BANKANGESTELLTE
вам А! [оIкрия £7] сметка в банката;
(Hasard хазард) die - halten държа г/г.
13 банката
Bankangestellte т 7+ банков чиновник;
— anweisung f 17 банков превод; ^buch
п 22 влогова книжка
Bankett п 20 банкет т
Bankguthaben п 23 банков влог. авоари р!
Bankier [..qkjcj т 6 банкер т
Bankkonto п 28а банкова сметка; — note
/ 16 банкнота f
bankrott adj фалирал, банкрутирал О —
werden фалирам uv, v, AI; jmdn. für —
erklären обявявам AI [обявя II] някого
в несъстоятелност
Bankrott т 1 фалит т. банкрут т, несъс-
юятелност / С ^ machen банкрутирам
uv, V, AI, фалйрам мг, v. AI
Bank|raub т \;sg обир т на банка; — rau¬
her т 4 обирач т на банка
Bann т 1 /A/f (Zauber) обаяние п. чар т,
плен т; (Verbannung) прокуда / изгна¬
ние п; Kirche отлъчване п, анатема {;
< im — о der Musik запленен от музи¬
ката; in jtnds. — geraten попадам Al
[попадна £2] пол влияние на някого, den
- über jmdn. aussprechen пращам Al
[пратя //], изпращам някого в изгнание,
прокуждам AI [прокудя //] някого; Kir-
chc отлъчвам AI [отлъча //] някого от
църквата, анатемосвам AI [анагемосам
Л1\ някого
bannen <hb> vt очарбвам uv, Al, пленявам
AI [пленя/7], омагь6свамА7 [омагьосам
AI], (Angst, Sorgen страх, грижи) прогон¬
вам AI [прогоня //]; Hist прокуждам Al,
[прокудя 77], заточавам AI, [заточа 77];
Kirche отлъчвам AI, [отлъча /7] 0 wie
gebannt zuhören слушам uv, Al, като
омагьбсан; übertr sie ist ans Bett gebannt
тя е прикована на леглб; die Gefahr ist
gebannt опасността отмина
Bannern 23 знаме n, -на, флагm, -ове
Bannerträger m 4 знамено[сец m, -ди
Bannfluch m 2 анатема/, прокляти|е n, -я
Bannkreis ш 1 сфера/ на влияние, брбита/
Bantamgewicht п 20 Sp Boxen най-лека ка¬
тегория, категория петел; — 1ег т 4 Sp
боксьор т от най-лека категория
Baptist т 8 Re! баптист т
bar adj (unbedeckt) гол, непокрит; übertr
(ohne) лишен от, без; (offensichtlich)
чист, яв|сн, -на; Fin в брой О mit ^em
Haupt гологлав; - aller Würde без [ли¬
шен от] всякакво достойнство; -ег
Unsinn чиста безсмислица; übertr etw.
[4] für — е Münze nehmen вземам AI
[взема £ (взех)] нещо за чиста монета;
Fht -es Geld пари pl в брой [в налич¬
ност); -е Bezahlung плащане п в брой;
(in) - bezahlen плащам AI [платя //] в
брой: gegen - kaufen купувам AI [купя
//] срещу заплащане в брой
Bar / 15 бар т, -ове
Bär т 8 мечка / С Asrr der Große [Kleine]
— Голямата [Малката] мечка; umg
jmdm. einen — en aufbinden пращам AI
[пратя //] някого за зелен хайвер (umg)
Baracke / 16 барака /'
Barfbar т 8 варвар|ин т. -и; — bar^i, / 17
варварство п. варварщина f. жестокост
/ О er war auf musikalischem Gebiet ein
— той беше пълен невежа в областта
на музиката
barbarisch adj варварски, жесток
Barbe / 16 Tool мряна /
bärbeißig adj сърдит, намръщен, свадлйв
Barbestand т 2 пари р! в налйчност
Barbjer т 1 * бръснар т
Barchent т 1 бархет /и
Bardame / 16 барманка /
Bärendienst т 1: jmdm. einen - erweisen
[leisten] правя uv. 7/, направим A2 [на¬
правя //] някому мечешка услуга
Bärenhaut / 14 меча кожа <‘* übertr auf der
— liegen лентяйствувам uv. AI, бездел¬
нича u\\ II
Bärenhunger m 4 страшен глад, вълчи апе¬
тит С - haben гладен съм va като вълк
Bärenkälte J 16 кучешки студ
Barett п 20 барета f
barfuß adj бос
barg prüf von bergen
Bargeld n 21 налични пари pl, парй в брой
barhäuptig adj гологлав
Barhocker m 4 високо столче (в бар)
Bariton т 1 Mus баритон т
Barium п 23fsg Chem барий т
Barkasse / 16 Маг баркаса /
Barke / 16 dicht лодка /. ладия /
barmen <ЛА> г/ оплаквам се AI [оплача се
Е4], вайкам се uv. AI; vt: der Kranke
barmt mich изпитвам AI [изпитам AI]
състрадание към болния, жал ми е за
болния
barmherzig adj състрадателен, -на, мило¬
сърден, -на, милостйв
Barmherzigkeit / 17jsg състрадание /. ми¬
лосърдие п
BAUCH 145
barock adj бароков
Barock m \*/sg od n 20*/.fg барок ht; ^stil
m 1 стил m барок
Barometer n 23 баромет|ър mt -ри O das
— steht auf Schönwetter [Regen] баро¬
метърът показва хубаво време [дъжд]
Barometerstand т 2/sg барометрйчно на¬
лягане
Bar|on т 1* барон т; ^onesse / 16 баро¬
неса / (дъщеря на барон); -^onin / 18
баронеса / (съпруга на барон)
Barre / 16 бариера /. преграда f; (Sand¬
bank) плитчина /, нанос т от пясък
[гйня]
Barren т 4 (Gold, Silber злато, сребро)
кюлче п, -та, слитък т; Sp успоредка/
Barr|iere / 16 бариера / ^ikade / 16 ба¬
рикада /
barsch adj груб, суров, ряз|ък*, -ка
Barsch т 1 ZooI костур т, бабо|й т. -и
Barlschaft / 17 пари pl в наличност;
-'-Scheck т 6 чек т. -ове за осребряване
Barschheit / \lisg грубост /, суровост /
рязкост /
barst prcii von bersten
Bart m 2 брада / O sich [3] einen ~ wachsen
lassen пускам си AI od пущам си AI
[пусна си E2] брада; übertr umg in seinen
— brummen мърморя uv, II, измърмор-
вам AI [измърморя //] под*носа си
Bart|flechte / 16 Во( брадат лишей; Med
лйше|й т, -и по брадата [лицето];
— haar п 20 брада /
bärtig adj брадат
bartlos adj голобрад
Baryt т 1 Min барйт т
Barzahlung / 17 плащане п в брой
Basalt т 1 Geol базалт т; ^bruch т 2
ломенс п на базалт; ^felsen т 4 базал-
гова скала
Basar ш базар т: (Warenmarkt) пазар т;
(Ladenstraße) търговска уличка; безис¬
тен т. (Wohltätigkcits^) базар т (с бла¬
готворителна цел)
1 Base / 16 братовчедка /
-Base / 16 Chem основа /"
Baseball [auch bc:ßbo:l] m Sp бсйсбол m
Basedowsche Krankheit [..doscha]/ 17/sg ба¬
зедова болест
basieren <d/hh) vi основавам се Al [осно¬
ва се £2], почйвам uv, AI, базйрам се
uv, v, AI (auf [3] на)
Rasjlika / 15a базилика /
Basis / 15a база/, основа f (auch Math,
Phil) f - und Überbau база и надстрой¬
ка
basisch adj Chem основ|ен, -на; алкал|ен,
-на
Baskenmütze / 16 барета /
Basketball т 2 Sp баскетбол т; -mann¬
schaft / 17 баскетболен отбор; ^ Spieler
m 4 баскетболист m
Baß m 2 (Stimmlage гласов регистър) бас
m; (Sänger певец) бас m, -ове od, -и, ба-
сйст т; (Instrument) контрабас т, бас
т: geige / 16 контрабас т, бас т
Bassin [..ßeij auch ,.ße\ n 24 басейн m
Bassist m 8 (Sänger певец) бас w, -ове od
-и, басйст m: (Kontrabaßspieler) контра-
басист т. басйст рп
Baßschlüssel tn 4 Mus басов ключ
Bast т I Bot лик|о рп. -а; (am Geweih) мъх
(-ът) т по растящите рога на елен
Bastard /и 1 Biol мелез рп; хибрйд т; Hist
извънбрачно дете (особено на благо¬
родник); (Schimpfwort ругатня) копеле
п
basteln <Л/>) w, vi работя uv, /7, изработ¬
вам AI [изработя //], майсторя uv. II.
измайсторявам АI [измайсторя //] като
любйтел
Bastion / 17 бастион т
Bastler т 4 който изработва като любйтел
разлйчни предмети (напр. радиолюби¬
тел)
Bastmatte / 16 рогозка /
bat prät von bitten
Bataillon [..taljoin] n 20* Mil багалион m
Batik / 17/sg Text бати|к рп, -ци
Batist рп 1 батйста /
Batterie / 16а EI батерия f; Mil батарея
/; — empfänger m 4 Radio батериен ра¬
диоприемник
Bau рп 1 /sg (das Bauen) строеж m, построя¬
ване (Struktur) строеж m, структура
/ (Baustelle) строеж рп. стройтелна пло¬
щадка; (Körperbau) конструкция / те¬
лосложение п; (Feldbau) отглеждане п
[засяване //] на земеделски култури;
ppp 1 (pl -teil) (Gebäude) здани|е п, -я; по¬
стройка / сграда /; (pl -е) (Tierbehau¬
sung) лсговищ|с п, -а, бърлога /, дупка
/; Bergh мйна /. рудни|к т, -ци: -ar¬
beiter рп 4 строителен работник; ^art
/ 17 вид т строеж, архитектура /. стил
т; -brigade / 16 стройтелна бригада
Bauch рп 2 Anat корем т; шкембе п, -та,
търбу|х рп, -си; тумба|к т, -ци (umg):
п 11смскО‘6ьш арски речник
146 BAUCHBINDE
(Flasche шише) издутата част О sich [i]
den — halten vor Lachen превйвам се Al
[превия се £7] от смях
B^uch|binde / 16 колан т [бандаж т] за
корем; — feil п 20 Anat коремна ципа,
перитонеум т; - feilentzflndung/17 Med
перитонит m; —höhle/ 16 Anat коремна
кухина
bauchig adj (Flasche шише) издут; тум-
бест (umg)
R^uch| kneifen od Bauchkneipen n 23fsg
колики pi —knurren n 23 куркане n на
червата; — landung/ 17 F/ugw приземя¬
ване fi [кацане n] без колеснйк; —Spei¬
cheldrüse*/ 16 задстомашна жлеза, пан¬
креас т
Baude / 16 хижа / (für Hirt und Herde)
овчарска колиба
Bau|blech n 20 строителна листова сто¬
мана, строителна ламарина; — element
п 20 строителен елемент, детайл т на
конструкция
Ьздеп <А6> vt строя uv, II, построявам
AI [построя ll\% (Maschine машина) auch
конструирам uv, vt Al; (Nest гнездо)
свивам AI [свйя £7]; (Gemüse зеленчу¬
ци) садя uv, II, засаждам AI [засадя //];
(Obst плодове) отглеждам AI [отгледам
Al]\ w übertr разчйтам uv, Al, осланям
се uv, А2, опйрам се AI [опра се £
(опрях се)] (auf [4] на)
(B^uer т 1 od 10 селян|ин т. -и; Schach
пионка / пешка /; Kart вале п, -та
2Bauer п 23 od т 4 кафез т, клетка /
Bäuerin / 18 селянка /
bäp(e)risch adj селяшки, селски
bäuerlich adj с&лски 0 die Bäuerliche Han«
'iiclsgeno&senschaft» Abk BHG селска тър¬
говска кооперация (в бившата ГДР)
B^uern|befreiung / 17 освобождаване п на
селяните от крепостничество; —gut п 22
селско стопанство, чифлй|к т, -ци;
— haus п 22 селска къша; — hof т 2 сто¬
панство п. селскостопански двор;
— krieg т 1 Hist селска война; —legen п
23/sg Hist изземване п [експроприацияУ]
на селските имоти от страна на феода¬
лите; —Schaft / 17jsg селячество п;
— stand т 2 селско съсловие
b^pfallig adj порутен, полусрутен
B^plgelande п 23 строителен участък [те¬
рен]; -genossenschaft / 17 жилищно¬
строителна кооперация; — gerflst п 20
скеля / od скеле п, -та; — gewerbe п 23
строителна промйшленост; —holz п 22
д-ьрвен строителен материал; - Inge¬
nieur [Jn3enjö:r] т I* стройтелен ин¬
женер т; — jahr п 20 годйна на строеж;
— kästen т 5 кутия / с кубчета (детска
игра), конструктор т (игра); — klötzchen
п 23 кубче п, -та (за игра); —kirnst/ 14
архитектура /
baulich adj стройтел|ен, -на; в архитек¬
турно отношение О — gut erhalten в
архитектурно отношение в добро съ¬
стояние [добре запазен]
Baum т 2 дърв|о п, -ета; Text кросн|о п,
-а; Маг мачта /
Baumeister т 4 архитект т, строител т,
ръководител т на строеж
baumeln <ЛА> vi люшкам се uv, Al, люлея
се uv, £б О mit den Füßen — клатя си
uv, II, клатушкам си uv, AI краката
Ьштеп, sich [4\ </гД) изправям се А2
[изправя се //]; (Pferd кон) изправям се
на задните си крака; übertr противя се
uv, II, противопоставям се А2 [проти¬
вопоставя се II] (gegen [4] на); <Аb)vt
Text навйвам AI [навия £7] на кросно
О das kranke Kind bäumte sich im Bett
болното дете скочи, изправи се в кре¬
вата
b^um|lang adj много висок, висок като
върлйна
Baumlrinde / 16 кора / на дърво; -sage
/16 овощарски трион; —schere/16 ово-
щарска ножица; -schule/16 разсадни|к
т, -ци; -stamm т 2 стъбл|6 п, -а, дънер
т; —stumpf т 2 пън т, -ове; —wolle /
16jsg памук т
baumwollen adj памуч|ен. -на
B^pmwoll|spinnerei / 17 памучна предач-
ница; —stoflf т I памучен плат, памучна
тъкан
B^lplatz т 2 строителна площадка;
— Programm п 20 стройтелна програма
Bausch т I od 2 валмо п; Med тампон т
О etw, [4\ in — und Bogen verwerfen
отхвърлям А2 [отхвърля //] нещо на¬
пълно [изцяло]; Waren in - und Bogen
kaufen купувам Al (купя //] стока на куп
[топтан (umg)]
bischen <йй> vt издувам Al [издуя £7];
vi, sich — издувам се; (Kleid дреха)
стърча uv, 13, правя uv, II гънки О ge¬
bauschtes Haar бухната коса; der Wind
bauscht die Segel вятърът издува плат¬
ната
buschig adj издут, бухнал; на гънки;
Ärmel ръкави р! буфан
Bau|stein т 1 строителен [градивен] ка¬
мък; übertr принос т, градивен мате¬
риал; ~ stelle /16 = Bauplatz; —Stil т 1
архитектурен стил; ~ Stoff т 1 строи¬
телен материал; ^technik / 17fsg строи¬
телна техника; ~ unternehmen п 23
стройтелен обект, строеж т; (Firma)
строително предприятие; ^Vorhaben п
23 строителен проект; ^ werk п 20 сгра¬
да /, постройка / строеж т; ~ wesen п
23lsg стройтелство п, стройтелно дело
Bauxit т 1 Min боксйт т, алуминиев хид¬
роокис
bauz! int erj бум!, бух!
Bauzeit / 17 сррк т, -ове за построяване
Bayer т 4 бавар|ец т, -ци; ^in / 18 ба-
варка /* ^п п 23 Бавария /
bayrisch adj баварски
Bazillenträger т 4 Med бацилоносйтел т;
^us т 11 бацйл т
B-Dur п Mus си бемол мажор
beabsichtigen <bfhby vt възнамерявам uv,
AI, ймам uv, AI намерение (etw. zu tun
да направя нещо)
beachten <b/А6> vt обръщам AI [обърна
E2] внимание; (befolgen) съблюдавам
uv, AI; (berücksichtigen) вземам AI [взе¬
ма Е (взех)] под внимание
beachtenswert adj, beachtlich adj
значйтел|ен, -на, забележйтел|ен, -на,
който заслужава внимание
Beachtung / 17lsg внимание п, зачйтане п;
(Befolgung) съблюдаване п О einer Sache
[J] ^ schenken обр!щам AI [обърна Е2]
внимание на нещо; ^ finden намйрам
AI [намеря //] отзвук (bei jmdm. у ня¬
кого)
Beamt|e т 7 + чиновни|к т, -ци; ~ in / 18
чиновничка / ^enschaft / \7/sg чинов-
ничество п
beängstigend adj тревож|ен, -на, обезпокоя¬
ваш 0 er ist ~ blaß той е страшно блед,
човек се плаши от неговата бледост
beanspruchen <Ь/ЛА> vt (fordern) изйсквам
AI [изйскам А1)\ претендйрам uv, AI
(за); (belasten) натоварвам AI [натоваря
//] (auch Tech); обременявам AI [обре¬
меня //], ангажйрам uv, v, AI; (ausnut¬
zen) възползувам се uv, v, AI (от услу¬
гите, любезността на някого) О ich bin
zur Zeit stark beansprucht в момента съм
va много зает [претоварен, ймам uv, AI
много работа]; das beansprucht meine
ganze Zeit това ми отнема цялото време
BEAUFTRAGEN 147
Beanspruchung / 17 изйскван|е п, -ия, пре¬
тенция /' натоварваме п, -ия, напреже¬
ние п, -я
beanstanden <bjhtij vt ймам uv, AI, правя
uv, II, направям А2 [направя II] въз¬
ражение (etw. [4] срещу нещо), намйрам
AI [намеря II] недостатъци (etw. [4] на
нещо), оспорвам AI [оспоря II] (etw.
[4] нещо); Hdl правя рекламация (etw.
[4] за нещо), рекламйрам uv, v, Al (etw.
[4] нещо)
Beanstandung/17 възражени|е n, -я, оспор¬
ван^ п, -ия; Hdl рекламация /
beantragen <b/A6> vt подавам AI [по|дам,
-дадеш (-дадох)] заявление [молба] (etw.
[4] за нещо), йскам uv, Al, пойсквам Al
[пойскам AI] (etw. [4] нещо); (vorschla¬
gen) предлагам Al [предложа II] (etw.
[4] нещо), внасям А2 [внеса El] пред¬
ложение (etw. [4] за нещо) (auch Jur)
beantworten <b/A£> vt отговарям A2 [отго¬
воря //] (etw. [4\ на нещо)
Beantwortung /17 отговор m O in ^ Ihres
Schreibens в отговор на Вашето писмо
bearbeiten <Ь/АА> vt обработвам AI [обра¬
ботя //]; (Thema, Frage тема, въпрос)
разработвам; (Buch, Text книга, текст)
преработвам; редактйрам uv. v, Al; Mus
аранжйрам uv, v, AI O übertr umg jmdn.
- обработвам някого (umg): dritte, neu
bearbeitete Auflage трето преработено
издание
Bearbeiter m 4 (Buch-^) редактор nt;
(Sach^) специалист m, референт nt O
- von Operntexten съставител m на
оперни либрета
Bearbeitung / 17 обработка / разработка
f; преработка f; редакция f; Mus аран¬
жировка /
beargwöhnen <b//?/>) vt geh подозирам AI
[подо|зра Е (-зрях)], заподозйрам
beatmen <b/Лй> vt Med правя uv, II, на¬
правям A2 [направя II] изкуствено дй-
шане (jmdn. на някого), поддържам uv.
AI с кислород
beaufsichtigen < b/ЛА) vt надзиравам uv,
AI, наглеждам uv. AI, контролйрам uv,
v, AI
beauftragen <b/AA> vt възлагам AI [въз¬
ложа //] (jmdn. mit etw. [3] някому не¬
що), натоварвам А1 [натоваря II] (jmdn.
mit etw. [3] някого c нещо) O ich bin beauf¬
tragt възложено ми е, натоварен съм va
148 BEAUFTRAGTE
Beauftragte лт 7 + упълномощен m, който
е получил поръчение, който е натоварен
(с нещо)
bebauen <Ь/Л/>> vt (Boden земя) обработ¬
вам А1 [обработя /У], засявам AI [засея
£б]; (Gelände терен) застроявам А1 [за¬
строя /У]
Bebauung / \7/sg (Gelände) застрояване
л. строеж т; (Boden земя) обработване
п
beben <ЛЛ> п треперя wv, //, потрепервам
А У [потреперя /У] (vor [4] от) О um jmdn.
- треперя, тръпна uv. Е2 от страх за
някого
Beben /1 23fsg треперене п; Geol земетре¬
сение л, -я
bebildern <Ь/Лby W илюстрирам uv, v, Al
(списание, книга)
bebrillt adj с очила; iron очилат
Becher т 4 чаша /(без столче и дръжка);
Bot чашка / ^werk п 20 Tech кофов
|люлков| транспортьор [елеватор]
Becken л 23 (Wasch ~) умивални|к т, -ци;
(Spül^*) леген т; (Mulde) котловина/*
аало|г т, -зи, падина / Geol басейн т;
Ата газ т; Mus чинели pl; — knochen
т 4 тазова кост
Beckmesser т 4 ограничен критик, кри¬
тикар т
bedacht adj загрйжен О auf etw. [4\ ^ sein
мйсля (/V. 11. загрйжен съм va за нещо,
стремя се uv, II към нещо; ^ handeln
действувам wv. Al внимателно [обмис¬
лено] (Ttfuc/f bedenken)
bedächtig adj (langsam) споко|ен, -йна, уме¬
рен; (vorsichtig) предпазлив, вни¬
мателни, -на
Bedachung / \ljsg (das Bedachen) покри¬
ване п (на къща и др.); / 17 (Dach) по¬
крив т
bedanken, sich [4] <Ь/Аб> благодаря uv, И,
поблагодаря \\ 11 (bei jmdm. für etw. [4]
някому за нещо)
Bedarf т Ilsg н^жда / потребност/ не¬
обходимост / (an [.?] от) О bei ^ при
нужда [необходимост]; (je) nach ~ спо¬
ред нуждите; ich habe keinen ^ an Wä¬
sche нямам г/v. Al нужда от белъо, не
ми е необходймо [не ми трябва] белъо
Bedarfsartikel т 4 предмети pl [артикули
pl) от първа необходимост
Bedarfsfall т 2: im ^ в случай на нужда
Bedarfsforschung / 17 Wirtsch проучване л
нуждите на потребителя; ^güter pl =
Bedarfsartikel; ^Haltestelle / 16 епйрка /
по желание
bedauerlich adj неприят|ен, -на, досад|ен,
-на О es ist daß... жалко, че...
bedauerlicherweise adv за съжаление
bedauern <b/Аб> vt съжалявам А1 [съжаля
Щ (etw. [4\ за нещо); съжалявам (jtndn.
wegen e-r Sache [2] някого за нещо)
Bedauern л 23/sg съжаление и О zu mei¬
nem großen ~ за мое голямо съжаление
bedauernswert adj досто|ен, -йна за съ¬
жаление; жал|ък, -ка
bedecken <b/Л£> vt покрйвам AI [покрия
Е7]\ Zoo1 auch оплодявам Al [оплодя
/У]; sich [4] ** покрйвам се (mit [3] с)
О der Himmel bedeckt sich mit Wolken
небето се похрйва c облаци, заоблачава
се; das Gesicht mit den Händen ^ закри¬
вам лицето си c ръце
bedenken <b, bedachte. bcdacht/AA> vt
обмислям A2 [обмйсля /У], помислям
премислям; (beachten) вземам [взема Е
(взех)] под1 внимание; (beschenken) по¬
дарявам А1 [подаря II] (jmdn. mit etw.
[J] някому нещо), удостоявам А1 [удос¬
тоя II] (jmdn. mit etw. [3] някого с нещо);
sich [4\ — помислям А2 [помйсля //],
размислям О ohne sich zu ^ без да по¬
мйсля, без да се колебая [двоумя]; sich
[4] eines anderen - вземам AI [взема Е
(взех)] друго решение, променям А2
[променя II] решението си (| auch be¬
dacht)
Bedenken л 23fsg (Überlegen) обмисляне n;
прсмйсляне n; (Zweifel) съмнение n;
(Zaudern) колебание л; (Befürchtung)
опасение яО - haben [tragen] съмнявам
се uv, AI, опасявам се uv. Al
bedenklich adj (zweifelhaft) съмнйтсл|ен,
-на, вдъхващ опасения [недоверие]; (ge¬
fährlich) трев6ж|си, -на, -опа|сен, -на;
(nachdenklich) замислен О das macht
mich ^ това ме кара да се замисля
Bedenkzeit / П/sg: Sie haben zwei Stunden
^ имате два часа на разположение да
помислите по въпроса и да решйте
bedeuten <b/АА) vt означава uv, Al. значи
3. Pers uv. I ohne Aorist; (von Belang)
означавам (jmdm. etw. [4] за някого не¬
що); има значение, от значение с (etw.
[У] jmdm. нещо за някого); (zu verstehen
geben) давам Al [дам, дадеш (дадох)]
да разбере (jmdm. etw. [4] някому нещо)
О was soll das ~? какво значи това?;
das hat nichts zu ^ това не е от значение
[не значи нищо]; er bedeutet mir viel той
ми е много скъп; sie bedeutete ihm auf
diese Weise, daß... по този начин тя му
даде да разбере, че...
bedeutend adj значителен, -на, голям*;
(bekannt) вйд|ен, -на, извест|ен, -на О
- weniger много [значително] по-малко
bedeutsam adj значйтел|ен, -на, голям*
О sie blickte ihn — an тя го погледна
многозначйтелно
Bedeutung / 17 (Sinn) смисъл т, значени]е
п, -я (auch Wichtigkeit) О etw. [/] ist von
- нещо е от значение, нещо е важно;
etw. [/] ist von geringer — нещо е ма¬
ловажно, нещо не е от голямо значение;
das hat keine — това няма значение [не
е важно]; nichts von — не е важно, нищо
важно
bedeutungslos adj незначителен, -на, без
значение; — voll adj важ[ен, -на, от го¬
лямо значение; (Blick поглед) много¬
значителен, -на
Bedeutungswandel т 4 Ling промяна / в
значението
bedienen <b/A6) vt обслужвам AI [обслу¬
жа II]: (Maschine машина) auch управ¬
лявам и\\ Al; (bei Tisch) сервйрам uv,
v, AI fjmdn. на някого); sich \4\ — служа
си wr, II, послужвам си AI [послужа си
II] (е-г Sache [2] с нещо), употребявам
AI [употребя //], използвам uv, v, Al
(е-г Sache [2] нещо) О bitte, —Sie rieh!
моля. заповядайте!, моля, вземете си!
Bediente т 7+ veralt прислужни|к т, -ци;
слуг|а т, -й; лаке|й т, -и
Bedienung / 17 (das Bedienen) обслужване
n; (Personal) обслужващ персонал; Tech
обслужване п, поддържане n
Bedienungs|anweisung / 17 Tech указания
/?Гза обслужване [експлоатация); — feld
n 21 Tech командно табло; —knöpf т
2 Tech бутон w (за обслужване); — mann¬
schaft / 17 Tech обслужващ персонал
(auch Mil); —pult n 20 Tech табл|о n,
-ä [пулт m, -ове] за обслужване; ко¬
мандно табло
bedingen <b/АА> vt обуславям А2 [обусловя
/У), ставам AI [стана Е2] причйна (за),
причинявам AI [причиня //]; (vorausset¬
zen) предполагам AJ [предположа //],
изисквам AI [изискам AI] О Erfolg be¬
dingt Fleiß успехът предполага [изисква]
труд [усърдие]
bedingt adj услов|еи, -на, при известни
условия, с известна уговорка; обусловен
BEDÜRFEN 149
(durch [4], von [3] от) О Jur eine —е Ver¬
urteilung условна присъда; Physiol ein
—er Reflex условен рефлекс
Bedingung/ 17 услови|е n, -я, предпоставка
/ О unter der daß., при условие, че...;
unter jeder - на всяка цена, при вейчки
условия; unter keiner — в никакъв слу¬
чай; etw. [4] zur — machen поставям А2
[поставя //] нещо като условие
bedingungslos adj безусловен, -на
Bedingungssatz т 2 Gramm условно изре¬
чение
bedrängen <b/Л6> vt (belästigen) притесня¬
вам AI [притесня II], досаждам AI [до¬
садя //], не оставям А2 [оставя //] на
мйра; (verfolgen) преследвам uv. А! О
jmdn. mit Fragen ^ отрупвам AI [отру¬
пам AI] някого с въпроси; bedrängtes
Herz измъчено [угнетено] сърце; in be¬
drängter Lage в затруднено положение;
vom Feind bedrängt притиснат от не¬
приятеля
Bedrängnis / 13 (Not) нужда /, беда / (be¬
drängte Lage) затруднени|с п, -я; при¬
теснени |е п, -я
bedrohen <b/Ай) vt застрашавам AI [за¬
страша /7], заплашвам AI [заплаша //]
(jmdn. mit [3] od durch [4] някого c)
bedrohlich adj заплашйтел|ен, -на, застра-
шйтел|ен, -на, опас|ен, -на
Bedrohung / 17 заплаха /; застрашаване п
bedrucken <b//i/>> vt (Papier хартия) печа¬
там uw AI. напечатвам AI [напечатам
AI od напечатя II]: (Stoff плат) щам-
посвам AI [шампосам AI] О das Blatt
ist nur einseitig bedruckt лйстът е напе¬
чатан само от едната сгранй
bedrücken <b//?/>> vt потискам AI [потйсна
Е2\щ гнетя uv. II. угнетявам AI [угнетя
//]; -d adj мъчйтел|ен, -на, потискаш,
тсж|ък. -ка, депримйращ
Bedrück|ег т 4 погйсни|к т, -ци, угнетйтел
т; -ung / 17 потисничество п, гнет т;
(das Bcdrücktscin) угнетеност / унйлост
/; униние и
Beduine т 7 бедуйн т
bedürfen <41Ь//;Л> W имам uv, AI нужда,
нужд|ая се uv, Е (-аех се) (е-г Sache [2]
от нещо), трябва ми (e-r Sache [2] нещо)
О es bedarf nur eines Wortes необходима
е [нужна е, трябва] само една дума; es
bedarf keines Beweises няма нужда от
доказателство; er bedarf ihres Rates nicht
ISO BEDÜRFNIS
той няма нужда [не се нуждае] от ней¬
ния съвет
Bedürfnis п 27 нужда /, потребност f; не¬
обходимост / (nach etw. [2] от нещо)
О das — haben zu sprechen чувствувам
uv. Al нужда да говоря
Bedürfnisanstalt / 17 обществена тоалетна
bedürfnislos adj непретенциозен, -на,
скр6м|ен, -на
bedürftig adj бед|сн, -на, нуждаещ се С
der Hilfe — sein имам uv. AI нужда,
нужл|ая се uv, Е («аех се) от помощ
Bedürftigkeit / 17 бедност /, оскъдица /
Beefsteak [bi.fste:k] п 24 бифге|к nt, -ци
beehren <b/AA) v/ удостоявам AI [удостоя
II] (jmdn. mit [3] някого с), оказвам AI
[окажа Е4] почит (jmdn. mit [2] някому
с). wir ^ uns, Ihnen mitzuteilen,... имаме
честта [позволяваме си] да Ви съ¬
общим...; ^Sie mich wieder посетете ме
пак, удостоете ме пак с Вашето посе¬
щение
beeiden <b/AA> vt, beeidigen <b/АА> vt Jur
заклевам се А! [закълна се Е2, Aorist
auch заклех се], потвърждавам AI [по¬
твърдя II] с клетва О Jur beeidete Aus¬
sage клетвено показание
beeilen, sich [4] <Ь/АЛ> бързам uv, AI, по-
бързвам AI [побързам AI]
beeindrucken <Ь/ЛЛ> vt правя uv, //, на¬
правим А2 [направя //] впечатление,
импонйрам uv, V. AI (jmdn. някому) О
tief beeindruckt sein поразен съм га, учу¬
ден съм (von etw. [4] от нещо), нещо ми
е направило дълбоко впечатление
beeinflußbar adj поддаващ се на влияние
beeinflussen <b/AA> vt влияя uv; Е7, по¬
влиявам AI [повлияя £7], оказвам AI
[окажа Е4] влияние (jmdn. някому) О
beeinflußt werden von [2] намирам се AI
[намеря се //] под влияние на
Beeinflussung / 17 влияни|е п, -я; (Einwir¬
kung) въздействи|е п, -я
beeinträchtigen <Ь/АА> vt (hemmen) спъвам
AI [спъна £2], ограничавам AI [огра¬
нича //] (jmdn. in [2] някого в); преча uv.
II, попречвам AI [попреча II] (jmdn. in
[3] някому в); (verschlechtern) увреждам
AI [увредя II], накърнявам AI [накърня
//], намалявам AI [намаля //]
Beeinträchtigung / 17 нанасяне вреда, на¬
кърняване п. ограничаване п, намаля¬
ване п О ohne - без ущърб ([2] на)
beenden <b/АА> vt свършвам AI [свърша
//], завършвам, приключвам AI [при¬
ключа //]
Beendigung / 17 свършване п, завършване
п. приключване п
beengen <b/AA> vt (beschränken) притес¬
нявам Al [притесня /7], ограничавам AI
[огранича //]; übertr гнетя uv, II угнетя¬
вам AI [угнетя /7] О beengt wohnen жи¬
вея uv, Е6 натясно
beerben <b/Ай) vt наследявам Al [наследя
//] (някого)
beerdigen <b/AA> vt погребвам Al [погреба
£2] (някого)
Beerdigung / 17 погребение п, -я
В^ге / 16 зърн|о п, -а от касис, грозде
ягода /, малина /. къпйна / и дрл
^nlobst п 20/jg ягодови плодове (ягоди,
малини, къпини и др.)
Beet п 20 леха /, фи гарйя / od фитирйя /
befähigen <b/AA) vt правя uv, II, направим
А2 [направя II] годен [способен], под¬
готвям А2 [подготвя /7] (zu [3] за) <>
das befähigt mich zu der Annahme това ми
дава право [това ми позволява] да пред¬
положа
befähigt adj (geeignet) год|сн, -на, подгот¬
вен (zu [5] за); (begabt) способ|сн, -на.
надарен (zu [2] за)
Befähigung / 17 годност /. способност /
надарсносг /
befahl prät von befehlen
befahrbar adj проходим; (Weg път) удоб|ен,
-на за пътуване; (Fluß река) нлавагел|ен,
-на; (Straße улица) отворен за превозни
средства
befahren <4b/7iA) vt пьтувам uv, AI (etw.
[4] по нешо) O viele Meere — кръстос¬
вам Al [кръстосам .47], обикалям A2
[обиколя /7] много морета; den Fluß mit
dem SchtfT ^ пътувам c кораб по реката;
den Weg mit Kies -*• насипвам AI [насипя
E4\ пътя c чакъл; Bergt* den Schacht —
спускам се AI od спущам се Al [спусна
се E2] в шахта; eine viel -е Straße много
оживена улица, улица / с голямо дви¬
жение на превозни средства
befallen <3a/AA> vt (Krankheit болест) на¬
падам AI [нападна £2], хващам AI [хва¬
на £2]; (Übel зло) сполетявам AI [спо¬
летя.//], постигам AI [постигна £2];
(Gefühl чувство) обхващам AI [обхвана
£2], обземам AI od обвземам AI
[обзе|ма £ (-х) od обвзе|ма £ (-х)] О
die Pflanzen sind von Ungeziefer - рас¬
тенията са нападнати от паразити
befangen adj (schüchtern) стеснителен, -на»
свит, свенлив; (verlegen) смутен; (vorein¬
genommen) пристрастен, -на, необек-
тйв|ен, -на, предубеден (auch Jur); обла¬
дан, завладян (in etw. [3] от нещо) 0
— sein смутен съм vat стеснявам се uv,
Al: in einem Irrtum — sein заблуждавам
се Al [заблудя се II], лъжа се uv, Е4
Befangenheit / П/sg (Schüchternheit) стес¬
нителност/, свенлйвост f: (Verlegenheit)
притеснение п, смущение п; (Voreinge¬
nommenheit) необектйвност/ пристрас¬
тие п (auch Jur)
befassen, sich [4] (h/hb} занимавам се Al
[занимая се Е7] (mit [3] с) 0 jmdn. mit
etw. [3] — занимавам някого c нещо, въз¬
лагам Al [възложа II] някому нещо
Befehl т 1 заповед f; Mil auch команда /
0 einen - geben давам Al [дам, дадеш
(дадох)] заповед: einen - erlassen из¬
давам заповед; auf seinen — по негова
заповед: laut — съглаоно със заповедта;
A/Z/den - übernehmen поемам А1 [поема
Е (поех)] командуването; Mil den — fuh¬
ren командувам uv, Al; jmdm. zu — ste¬
hen на разположение съм va на някого;
Mil zu —! слушам!
befehlen <20b/hb) vr заповядвам Al [за¬
повядам AI], нареждам Al [наредя 11]
(jmdm. etw. [4] някому нешо) 0 über eine
Armee - командувам uv, Al армия; wie
Sie — както желаете [искате, обичате]
% ф
befehlerisch adj повелйтел|ен, -на. заповед¬
нически
befehligen <Ь/ЛА> vt Mil командувам uv, Al
Befehls|anlage / 16 Tech командно устрой-
4 ство, командна уредба; -form / 17
Gramm повелително наклонение; —ha¬
ber m 4 Mil командуваш m; командир
m; -ton m 2/sg заповеднически тон
befehlswidrig adj който е в разрез със за¬
поведта
befestigen <bjhbj vt закрепвам Al [закрепя
//]. прикрепвам; (festbinden) завързвам
AI [завържа E4]\ übertr затвърдявам Al
[загвърдя 77]. укрепвам Al [укрепя //];
Mil укрепявам Al [укрепя 11] 0 mit
Klammern — заканвам Al [закача //] c
кламери; mit Schrauben - завйнтвам Al
[завйнтя //]; mit Klebstoff — залепвам
Al [залепя //]; mit Nägeln — заковавам
Al [закова E2]
Befestigung / 17fsg закрепяване n, прикре-
пяване n; übertr укрепване n; Mi! укре¬
пяване n, укрепление n
BEFÖRDERN 151
befürchten <b/W>> vr навлажнявам Al
[навлажня 11]
befijdem <b/hbj vt украсявам Al [украся
II] c пера; sich [4] — покривам се Al
[покрия се E7] c перушина
befinden <27b//?A> vt намирам AI [намеря
77], смятам AI [сметна E2] (etw. [4] fiir
нещо за) (правилно, добро и др.); w
решавам AI [реша II], преценявам AI
[преценя //]; sich [4] — намирам се, пре¬
бивавам uv, А1, съм va 0 sie befindet
sich viel auf Reisen тя пътува много; sich
im Irrtum - заблуждавам се Al [заблу¬
дя се //]; wie — Sie sich? как се чув¬
ствувате?; darüber hat der Arzt zu — no
гози въпрос има думата лекарят, този
въпрос ше реши лекарят; geh etw. [4] für
richtig [nötig] — намирам, че нешо е
правилно [необходимо]
beflaggen <b/Afe> vt окичвам Al [окича //]
със знамена
beflecken <b/ЛА> vt покапвам А1 [покапя
/7], накапвам; (Ehre чест) петня uv. 11,
опетнявам А1 [опетня /7]
befleißigen, sich [4] <Ь/А6> занимавам се
Al [занимая се £7] усърдно (e-r Sache
[2] с нещо), старая се uv, Е7 (е-г Sache
[2] в нешо) О sich [4] großer Höflichkeit
— старая се да бъда много учтив
beflissen adj (eifrig) усърд|ен, -на, рев¬
ностен. -на, старател|ен, -на 0 — sein
старая се uv, Е7; ~ schweigen мълча uv,
13 упорито [нарочно]
Beflissenheit / 17/sg усърдие п, голямо ста¬
рание, ревност/
beflügeln <b/M>> \7 (beschleunigen) ускоря-.
вам А1 [ускоря 7/]; übertr окрилявам AI
[окриля II] 0 beflügelten Schrittes с уско¬
рена крачка
bef^Ien рап per/ von befehlen
befolgen (Ъ/hby vt (Ratschlag, Beispiel съ¬
вет, пример) следвам uv, Al, последвам
v, Al; (Vorschrift, Gesetz предписание,
закон) съблюдавам uv, Al, спазвам Al
[спазя 77]
befördern <bjhbyvt (Waren стоки) превоз¬
вам AI [превозя /7], придвижвам Al
[придвйжа 77], транспортирам uv, v, Al;
(Briefe писма) изпращам Al [изпратя
/7], експедйрам; (Beamter чиновник) по¬
вишавам Al [повиша 77] О jmdn. zum
General ~ повишавам някого в чин re-
152 BEFÖRDERUNG
нерал, произвеждам Al [произведа El]
някого генерал
Beförderung /17 (das Befördern) превозване
л. експедиране n; превоз m, експедиция
/. транспорт ni, (Rangerhöhung) пови¬
шение л. повишаване л. авансиране п;
~~s|mittel п 23 превозно средство
befrachten <b/Aft> i7 Hell натоварвам AI
[наговаря II] (на кораб и др.)
befragen <b/iA> »7 питам uv, AI, запйтвам
AI [запитам AI]: допитвам се (jmdn. до
някого): sich [4] допитвам се (bei
jmdm. über etw. [4] до някого за нещо);
осведомявам се А! [осведомя се 11] (bei
jmdm. über etw. [4\ от някого за нещо)
befreien <b/AA> vt освобождавам Al
[освободя II] (von[J] от); übertr (erretten)
спасявам А! (спася //], избавям А2 [из¬
бавя II] (von [3] , aus [3] от); sich [4] —
освобождавам се. спасявам се, избавям
се (von [J], aus [i] от) .
Befreier m 4 освободйтел w. спасител m,
избавйте.г m
Befreiung / 17 освобождение n, освобож¬
даване n; (Erlösung) избавление n, спа¬
сение n; (Erleichterung) облекчаване n,
облекчение n; (Erlassung) опрощаване
n (на данъци и др )
Befr^iungs|bewegung / 17 освободително
движение; ^kampf т 2 освободителна
борба; - krieg т 1 освободителна война
befremden <b//i/>> vt учудвам AI .учудя //],
озадачавам AI [озадача II] О das be¬
fremdet mich това мс изненадва [озада¬
чава], това ми прави странно впечат¬
ление '
Befremden л изненада / учудване л.
недоумение п
befremdlich ae/j страи|ен, -на, чудноват
befreunden, sich [4] <b/7i/?> сприятелявам
се AI [сприятеля се /У], сближавам се
AJ [сближа се //] (mit jmdm. с някого)
С sich mit etw. [3] - свиквам AI [свйкна
Е2] с нещо
befreundet adj приятелски. блйз|ък, -ка;
в приятелски отношения (mit [3] с) <0
ich bin mit ihm ^ c него сме приятели;
^e Familien приятелски семейства pl;
ein ^er Staat дружеска държава
befrieden <b//iA> vt умиротворявам AI
[умиротворя II]: (Herz сърце) успокоя¬
вам AI [успокоя II]
befriedigen <b/AA> vt задоволявам AI [за¬
доволя /У], удовлетворявам AI [удов¬
летворя /У]; ^d adj задоволителен, -на,
удовлстворйтел|ен, -на
Befriedigung / 17 (Zufriedenstellung) удов¬
летворение п, удовлетворяване л, за¬
доволяване л, (Zufriedenheit) задовол¬
ство л
befristen <b//iA> vt определям А2 [опре¬
деля II] срок (etw. [4] на нещо); ~et adj
сроч|ен, -на, с определен [ограничен]
срок О kurz ~et краткосрочен, -на
befruchten <b/A6> vt оплодявам AI od
оплождам AI [оплодя //]; (Boden почва)
правя uv. II, направям А2 [направя II]
плодоносен; übertr влияя uv, Е7. по¬
влиявам AI [повлияя Е7\ плодотворно
О ^der EinfluB плодотворно влияние;
Biol künstlich - оплождам изкуствено
Befruchtung / 17 Biol оплождане л. опло-
дяване л О künstliche — Biol изкуствено
оплождане
Befugnis f 13 прав|о л. -а. пълномощи|с л.
-я <0 beschränkte ~se ограничени пъл¬
номощия; seine ^se überschreiten пре¬
вишавам AI [превиша II] правата си;
jmdm* die ^ zu etwas geben упълномо¬
щавам Al [упълномощя II] някого за
нещо
befugt adj упълномощен С* zu etw. [3] —
sein упълномощен съм va за нещо
befühlen <b/AA> vt пипам uv, AI, опйпвам
AI [опйпам Al] O den Puls - прове¬
рявам Al [проверя IJ] пулса
Befund m 1 (Feststellung) констатация f;
(Ergebnis) резултат m (данни pf] от из¬
следване, от експертиза / О nach dem
^ des Sachverständigen според заклю¬
чението на вещото лице; Med ohne
Abk о. В. без особености. АЬк б. о. (при
резултати от изследвания)
befurchten <Ь/АА> 17 боя се uv, 12. страху¬
вам се uv, AI, опасявам сс uv, AI (etw.
[4] от нещо) О Sie haben nichts zu ^
няма от какво да се бойте; es ist nicht
zu daO er... няма опасност той да...
Befürchtung / 17 опасени|е л, -я, страх т,
-ове
befürworten <b/AA> vt подкрепям А2 [под¬
крепя УУ]; поддържам uv, А /; застъпвам
се АI [застъпя се II] (etw. [4\ за нещо),
ходатайствувам uvt AI (etw. [4] за нещо)
О er konnte diese Politik nicht — той не
можеше да одобрй [да поддържа] тази
политика
begabt adj способ|ен, -на, даровйт. на¬
дарен, талантлив
Begabung / 17 дарба f, способност /, на-
дареност /, даровани|е п, -я, талант т
begaffen <Ь/Л6> vf verächtl зяпам uv, Al
(jmdn. od etw. [4] нйкого od нещо), за-
зяпвам се Al [зазяпам се Al ] (jmdn. od
etw. [4] в някого od нещо)
begann prät von beginnen
begatten, sich [4] <b/АА> съвъкупявам се Al
[съвъкупя се 11]
Begattung / 17 съвъкуплени|е n
begeben, sich [4] < 15b/А6> отправям се A2
[отправя се /7], тръгвам Al [тръгна Е2J,
отивам А1 [отида £7] О sich an seinen
Platz ^ отивам на мястото си; sich an
die Arbeit — започвам Al [започна E2]
работа; sich auf eine Reise ^ предприе¬
мам Al [пред|приема Е (-приех)] пъту¬
ване [пътешествие]; sich in Gefahr ^ из¬
лагам се А1 [изложа се /7] на опасност;
sich nach Hause ~ отивам си в къщи;
sich zur Ruhe ~ отивам да спя; geh sich
seines Rechts ^ отказвам се Al [откажа
се Е4\ от правото си; geh etw. [7] begibt
sich нещо се случва [става]; Hdl einen
Wechsel ^ пускам Al od пущам Al
[пусна Е2\ полица в обръщение
Begebenheit / 17 случка /, събйти|е п, -я
begegnen <b/.sw> v/ срещам Al [срещна Е2]
(jmdm. някого); (zustoßen) случва се Al
[случи се II] 3. Pers (etw. [7] jmdm. нещо
някому), сполетява AI [сполетй И] 3.
Pers (etw. [/] jmdm. нещо някого); (ent¬
gegenwirken) противопоставям се А2
[противопоставя се 77] (е-г Sache [5] на
нещо), боря се uv, II (е-г Sache [5] про¬
тив нещо) О er begegnete ihr höflidi той
се отнесе учтйво към нея; той я по¬
срещна учтйво; was ist dir begegnet? как¬
во ти се е случило?; unsere Wünsche be¬
gegneten sich [4] нашите желания си
схождаха; sie begegneten sich [einander]
zufällig те се срещнаха случайно
Begegnung / 17 среща /, auch Sp
begehen < 13b/AA> vt; (Weg път) ходя uv, 11,
минавам Al [мйна E2\ (по); (Feld поле)
обхождам Al [обходя II], обикалям А2
[обиколя //]; (Fest) празнувам uv, Al,
отпразнувам uv, v, Al; (Jubiläum юби¬
лей) чествувам uv, Al; (Fehler грешка)
правя uv, 11, направям A2 [направя /7].
допускам Al [допусна Е2]\ (Verbrechen
престъпление) извършвам AI [извърша
щ
Begehr п 20*/sg = Begehren
begehren <b//?A) vt (fordern) йскам uv, Al,
поисквам Al [поискам Al]; моля uv, 11
BEGLEICHEN 153
(etw. [4] за нещо); (wünschen) желая uv,
E7, сйлно пожелавам Al [пожелая £7]
O Hdl ein begehrter Artikel търсен ap-
тйкул
Begehren n 23 йскане n, желание n; въ¬
жделение n
begehrenswert adj желан
begehrlich adj алч|ен, -на, жад|ен, -на; (für
Stern) похотлйв O begehrliche Blicke no-
хотлйви погледи pl
Begehrlichkeit f 17 алчност /. жажда f;
(Lüsternheit) похотлйвост f nöxor/
begeistern <b//?A> vt въодушевявам Al [въ¬
одушевя /7], вдъхновявам Al [вдъхновя
77] (jmdn. für [4] od zu [3] някого за); sich
14] ~ въодушевявам се (für [4] od an [5]
от) O begeisterte Zuschauer възторжени
зрители pl; begeistert sein във възторг
съм va (von [3] od für [4] от)
Begeisterung / 17/sg въодушевление n,
възтор|г m, -зи, възхищение n
Begierde / 16 страстно желание (nach [3]
за, към); (Gier) жажда/. алчност f; (sinn¬
liches Gelüst) похот /. сласт /
begierig adj жад|ен, -на, алч|ен. -на, лаком
(auf [4] od nach [3] за) O — sein любо-
пйт|ен, -на съм va; — zuhören слушам
uv, Al жадно [c любопитство]
beg{£ßen <32/А6) vt полйвам Al [полея
£6]. обливам O übertr das müssen wir
^ това трябва да се полее; по този слу¬
чай трябва да се почерпим; wie ein be¬
gossener Pudel като мокра кокошка
Beginn т 1 jsg начало w. започване п О
bei ^ при започване, в началото: von
— an от самото начало
beginnen <26Ь/Л/;> vt започвам Al [започна
Е2]\ у/ започвам (mit etw.[J] нещо. с не¬
що); (Nacht нощ) настъпвам А1 [настъ¬
пя /7]; (tun) правя uv, II, направям А2
[направя //]; С was willst du nun как¬
во ще правиш [предприемеш] сега?; was
soll ich damit -*? какво да правя с това?
beglaubigen <b//?A) vt (Urkunde документ)
заверявам А1 [заверя 77]; (bezeugen)
удостоверявам >47 [удостоверя /7]; (Bot¬
schafter) акредитирам uv, v, Al (bei [3]
към)
Beglaubigung / 17 заверяване n; заверка
f; удостоверяване n; удостоверение n;
(des Botschafters) акредитйране n;
~s|schreiben n 23 акредитивни писма pl
begleichen <21b/AA) vt (Rechnung, Schuld
154 BEGLEICHUNG
сметка, дълг) плащам AI [платя //],
уреждам AI [уредя //]; (Streit спор) из¬
глаждам АI [изгладя II]
Begleichung / 17 плащане п, уреждане п
(auch üherir)
Begleitbrief т 1 Hdl съпроводйтелно пис¬
мо
begleiten <bjhb') vt придружавам Al [при¬
дружа /7], съпровождам AI [съпроводя
//]; Mus акомпанйрам uv, AI, съпро¬
вождам (auf dem Klavier на пиано) O
jmdn. nach Hause ~ изпращам AI [из¬
пратя /7] някого до в къщи [до дома
му]
Begl^Uer т 4 придружйтел т, спътни|к
/и. -ци; Mus акомпаиятор т: — in / 18
придружйтелка /, спътничка /; Mus
акомпаняторка /
Begleitlerscheiming / 17 допълнително [съ-
пътствувашо, вторично] явление;
-musik / 17fsg акомпанимент т, съпро¬
вод т; — person / 17 придружйтел т,
-schein т 1 Hdl товарителница / фрахт
т, —schiff п 20 конвоен кораб; —schrei¬
ben /2 23 = Begleitbrief
Begiftung / 17 придружаване п. съпро¬
вождане н. съпровод т. (Gefolge) при¬
дружаващи лица pl; Mus акомпанимент
ш, съпровод т; Маг конво|й т, -и; МИ
ескорт т О in — von [3] od in — [2]
придружен от; jmdm. seine — anbieten
предлагам Al (предложа /7] някому да
го придружа
beglücken (Ь/hb) vt ощастливявам Al
[ощастливя /7]. правя uv, ll, направям
А2 [направя 77] щастлив
beglückwünschen <b/AA> vt поздравявам AI
[поздравя 77] (jmdn. zu [3] някого по слу¬
чай). чесгитявам AI (честитя /7] (jmdn.
zu [3] някому за)
Beglückwünschung / 17 6лагопожелани|е п,
-я, поздравление п. -я, честитка / (zu
[J] за, по случай)
begnadigen (b//r/>) vt помилвам uv, v, Al,
амнистирам wv, v, Al
Begnadigung / 17 помйлван|е n. -ия, ам¬
нистия f
begnügen, sich [4] задоволявам се Al [за¬
доволя се 77] (mit [J] c)
begonnen pari per/ von beginnen
begraben <4b/AA> vt погребвам А1 [погреба
£2], заравям A2 [заровя /7]; (Hoffnung
надежда) погребвам, загубвам Al [за¬
губя /7]; (Streit спор) преустановявам
AI [преустановя 7/]; (Skandal) потулвам
А! [потуля /1]
Begräbnis п 27 погребени|е п, -я
begradigen <b/AA> vt (Straße улица) изпра¬
вям А2 [изправя 77]. регулйрам uv, v,
Al; (Fluß река) коригйрам uv, v, Al
begr^Hen <21b/AA> vt (verstehen) разбйрам
Al [разбера E3), схващам Al [схвана E2]
v das Werk begreift in sich... произве¬
дението обхваща [включва в себе си]...;
ich kann sie nicht - не мога да я разбера
begreiflich adj разбираем. понят|ен, -на,
яс|сн, -на С jmdm. etw. [4] - machen
обяснявам Al [обясня 7/] някому нещо.
правя uv, II нещо някому понятно
begrenzen <b//iA> vt ограждам Al [оградя
77j; (beschränken) ограничавам Al [огра¬
нича 77]
Begrenztheit / 17 ограниченост /
Begrenzung / 17 ограничаване n, ограни¬
чение n; (Grenze) граница/
Begriff/и i поняти|с/г, -я; (Vorstellung) auch
представа / (von [3] за); (Auffassung)
мнени|е n, -я; схващан|е n, -ия; разбй-
ран|е л, -ия О nach unseren — еп според
нашите схващания; dieser Name ist mir
ein — това йме ми е известно; im -
sein, etw. zu tun каня се uv, II, готвя се
uv, 77. възнамерявам uw Al да направя
нещо; untg schwer von — sein схващам
Al [схвана £2], разбйрам Al [разбера
E3] трудно
begriffen adj; — sein in [J] намирам се uv,
Al.съм va в процес на; etw. [/] ist in der
Entwicklung — нещо c в процес на раз-
вйтие; die Gäste sind im Aufbruch — гос¬
тите се канят да тръгнат
begrifflich adj —е Klarheit яснота/на по¬
нятията; —er Unterschied разлика / в
понятията; ^es Denken абстрактно
[отвлечено] мислене
Begriffsbestimmung / 17 дефинйция /
begriffsstutzig adj мъчно схващащ, несъо-
бразйтел|ен, -на, тъп
begründen <b/AA> vt (gründen) основавам
Al [основа £2]. учредявам Al [учредя
77]; (Familie семейство) създавам Al
[съз|дам, -дадеш (-дадох);] (Meinung
мнение) обосновавам A I [обоснова £2],
мотивйрам uv, V, AI О ein begründeter
Verdacht основателно подозрение; hi¬
storisch begründet исторйчески обосно¬
ван
Begründer m 4 основател m; (einer Theorie)
основоположник nt, -ци
Begründung / 17 (Gründung) основаване n,
учредяване n: (Motivierung) обоснова¬
ване n, обосновка /. мотивировка f:
(Beweis) доказателство n, мотив m O
mit der daß... позовавайки [базйрай-
ки] се на това, че...; ohne jede ^ без
всякакво основание; zur ^ като [за] до¬
казателство
begrüßen <Ь/ЛА> vt поздравявам Al [по¬
здравя //], приветсгвувам uv. Al (jmdn.
някого); (gutheißen) одобрявам Al
[одобря //], посрещам Al [посрещна Е2]
със задоволство [с радост] (etw. [4] не¬
що) О wir würden es wenn ... нйе ще
се радваме, ако...
Begrüßung / 17 (Gruß) поздрав т, привет
т; (Willkommenheißen) приветстви|е п,
-я. поздравление п, -я
begünstigen <b/АА> vt (fördern) подпомагам
А! [подпомогна £2], поощрявам А1
[поощря //]; благоприятствувам uv, Al
(etw. [4] за Heiuo);_(bevorzugen) фаво¬
ризирам uv, v, Al, покровйтелствувам
uv. Al O vom Schicksal begünstigt обла¬
годетелствуван от съдбата
Begünstigung / 17 покровйтелство n; под¬
крепа f: благосклонност /
begutachten <b/AA> vt давам Al [дам, да¬
деш (дадох)] преценка [мнение], про¬
изнасям се А2 [произнеса се El] (etw.
[4] за нещо); (Werk, Buch произведение,
книга) рецензирам uv, v, Al
Begutachtung / 17 преценка / (на специа¬
лист); рецензия / О ärztliche ~ лекарска
експертиза
begütert adj имот|ен, -на, замож|ен, -на
begütigen <b/AA> V/ успокоявам AI [успо¬
коя //]; (einen Zornigen) auch усмирявам
Al [усмиря //]
behaart adj космат, окосмен
behäbig adj (wohlbeleibt) закръглен, дебе¬
личък, -ка; (schwerfällig) тромав, бав|ен,
-на, муд|ен, -на, теж|ък, -ка
behaftet adj: mit Schulden - обременен c
дългове; mit Lastern ^ пороч|ен, -на;
etw. [/] ist mit Mängeln - нещо има не¬
достатъци
behagen <b/АА> vi unpers: es behagt mir до¬
пада ми Al (допадне ми E2\ 3. Pers;
нрави ми се wv, II, J. Pers, харесва ми
Al [хареса ми Al] 3. Pers
Behagen n 23/sg задоволство n, приятно
чувство O an etw. [3] finden нещо ми
доставя удоволствие, нещо ми харесва
BEHÄNGEN 155
behaglich adj (Wohnung жилище) уют|ен,
-на. комфортен, -на; (Sessel кресло)
удоб|ен, -на; (Leben живот) прият|ен,
-на
Behaglichkeit / 17 уютност / уют т; за¬
доволство п, приятно чувство
behalten <3b/A6> vt (aufbewahren) запазвам
Al [залазя //], съхранявам А1 [съхраня
//]; (bei sich lassen) задържам Al [за¬
държа 13] у [при] себе си; (sich merken)
запомням А2 [запомня 11] О den Hut
auf dem Kopf ^ не си свалям A2 [сваля
//] шапката; etw. [4] im Kopf [im Ge¬
dächtnis) ~ запомня нещо; im Auge ^
не изпускам Al odизпущам Dl [изпусна
E2\ из очи; übertr имам uv, Al пред вид,
не забравям А2 [забравя /7]; recht ~~ из¬
лизам А1 [изляза41 El] прав; die
Oberhand — запазвам надмощие; das
Geheimnis für sich [4] ~ запазвам тайна¬
та за себе си
Behälter т 4 (Sammelbecken) резервоар т,
хранйлищ[е п, -а; цистерна / контейнер
т; (Gefäß) съд (-ът) т, -ове; бидон т;
(Kasten) кутия / сандъ|к т, -ци ’
behandeln <b/A£> vt държа се т\ 13, отна¬
сям се А2 [отнеса се El] (jmdn. с [към]
някого) (добре, зле); (Frage, Problem
въпрос, проблем) разглеждам AI [раз¬
гледам А1], разработвам А1 [разработя
//], третирам v, wv, Al; (Maschine ма¬
шина) обслужвам AI [обслужа//]; Med
лекувам uv, Al; Tech, Client обработвам
Al [обработя //] (mit [3] c) O sich [4]
ärztlich ~ lassen лекувам се (при лекар);
der behandelnde Arzt лекуващ лекар
Behandlung / 17 държане n. отношение n
(кьм); (einer Frage) разглеждане n, тъл¬
куване n, разработка /(на въпрос); Med
лекуване п, лечение п; Tech обработка
/ обработване п О Med bei wem ist er
in кой го лекува?
Behang m 2 висулки pl (като украса); (Vor¬
hang) завеса / (Wandteppich) ковьор m
behängen <Ь/ЛЛ> vt: die Wand mit Bildern
— заканвам Al [закача //], окачвам кар¬
тини по цялата стена; das Zimmer mit
Girlanden - украсявам Al [украся //]
стаята e r ирлянди; sich [4] - кича се uv,
11, накйчвам се Al [накйча се //], труфя
се uv, 11, натруфвам сс А1 [натруфя се
//] с украшения
156 BEHARREN
beharren <b/АЛ) vi настоявам AI [настоя
72] (auf [3] на); упорствувам wv, AI, no-
стоянствувам Uv. AI (in [3] в) O auf sei¬
ner Meinung - държа uv, 13 (упорито)
на мнението си; auf seinem Standpunkt
не отстъпвам AI [отстъпя //] от ста¬
новището си -
beharrlich adj упорит, настойчив, твърд;
(beständig) постоян|ен, -на, тра|ен, -йна
Beharrlichkeit / 17 упорйтост /. настойчи¬
вост / твърдост / (Beständigkeit) по¬
стоянство и
behauen < />. pari pcrf behau еп/Л6> одя¬
лам uv. АI, одялвам AI [одялам AI] (ка¬
мък, греда и др.)
behaupten <b//iA> vi твърдя uv, 12, (Recht,
Meinung право, мнение) отстоявам Al
[отстоя 72]; защищавам Al [защитя /7];
(Platz. Posten място, служба) запазвам
Al [запазя /У]; sich [4] — налагам се AI
[наложа се 11] (като личност и др.) О
übertr das Feld — владея uv, Еб [госпо¬
дар съм vu на] положението
Behauptung / 17 твърдени|е п, -я О bei
seiner ~~ bleiben оставам Al [остана Е2\
на мнението си, поддържам uv, Al твър¬
дението си
Behausung / 17 (Wohnung) жйлищ|е w, -а,
квартйра /. (Unterkunft) подслон т
beheben <14Ь/АА> vi (Fehler, Schwierigkeiten
грешка, затруднение) отстранявам Al
[отстраня /У1, премахвам А1 [премахна
£2]; (Schaden повреда, грешка) попра¬
вям А2 [поправя //], изправям; (Geld
пари) гегля uv, II, изтеглям А2 [изтегля
Щ
beheimatet adj (gebürtig) родом (in [3] от),
(ansässig) живущ (in [3] в) О wo sind Sie
откъде сте (родом)?; къде живеете?
Behelf т I временно [помощно] средство,
лалиатйв m; (Vorwand) предлог т, пре¬
текст т
behelfen, sich [4] < 16Ь/ЛА> задоволявам се
Al [задоволя се /У], справям се А2 [спра¬
вя се /7], карам uv. Al (mit [3] с) О
sich mit wenigem задоволявам се c
малко; wir mußten uns ohne diesen Apparat
- трябваше да минем [да се справим]
без този апарат
behelfsmäßig adj провизор|ен, -на, вре¬
менен, -на
behelligen <b/Л6> vr безпокоя uv. II (jmdn.
някого); досаждам А1 [досадя 77 jmdn.
някому]
behend(e) adj лов|ък, -ка, пъргав, сръч|ен, -
на
Behendigkeit / 17 ловкост / сръчност /,
пъргавина /
beherbergen <Ь/АА> vt подслонявам А1
[подслоня 77], приютявам А1 [приютя
//]
beherrschen <b/А/>) vt владея uv, Еб; гос-
подствувам uv, Al (etw. [4] над нещо);
(Sprache език) владея; (Zorn, Leiden¬
schaft гняв, страсти) обуздавам А1
[обуздая £7], сдържам А1 [сдържа 7J];
sich [4] ~~ владея се, овладявам се А1
[овладея се £6j С* von einem Wunsch be¬
herrscht sein обхванат [обладан] съм va
от желание
Beherrscher т 4 владетел т, повелйтел т,
господар т
beherrscht adj сдържан, спок6|ен, -йна
Beherrschtheit/ П/sg сдържаност/, само¬
обладание п
Beherrschung / Mjsg (Herrschaft über etw.)
господство n, власт f; (einer Sprache)
владеене n (на език и др.); (der Gefühle)
обуздаване n, сдържане n (на чувства)
О die verlieren губя uv, II, загубвам
Al [загубя 7У] самообладание
beherzigen <b/АА> vt вземам AI [взема Е
(взех)] прйсърце [под внимание]
beherzt adj смел, сърцат, решйтел|ен, -на
behexen <Ь/АА) vt омагьосвам А1 [омагьо¬
сам А У], омайвам А1 [омая ES]
behilflich adj; ~~ sein помагам Al [помогна
Е2] (jmdm. bei [3] някому при, в)
behindern <b/AA> vt преча uv, II. попречвам
Al [попреча 77] (jmdn. някому); спъвам
Al [спъна £2], затруднявам Al [затруд¬
ня II] О er ist behindert, etw. zu tun той
е възпрепятствуван да направи нещо
Behinderung / 17 пречка / спънка f; за¬
труднени^ п, -я, затрудняване п
Behörde / 16 орган т на властта, власти
pl; (deren Sitz) учреждение п, -я, ве¬
домства п; -а О die böschste [oberste]
— най-висшата инстанция
behördlich adj (от страна) на властите, офи¬
циален, -на; административен, -на О
gemäß der ~en Verordnung съгласно c
нареждането на властите
behüten <b/AA> vt закрилям A2 [закриля
//], запазвам AI [запазя 7У], предпазвам
(vor [3] от); (Haus, Schatz къша, съкро¬
вище) пазя uv, II О ein Geheimnis —
запазвам тайна; umg Gott behüte! пазй
боже! neinj behüte! не, никога!, в никакъв
случай!
behutsam adj предпазлив, внимателен, -на
Behutsamkeit f 17jsg предпазливост /, вни-
мателност /
bei präp [3] 1. (Ort място) при, до, у; ~
Leipzig (близо) до Лайпциг; die Schlacht
— .Stalingrad битката при Сталинград;
Haus ~ Haus къща до къща; ^ jmdm.
sitzen седя uv, 12 до някого; ~ uns zu
Hause у нас в къщи; er ist ^ der Post
той работи в пощата; jmdn. — der Hand
nehmen хващам AI [хвана E2] някого за
ръка; kein Geld ~ rieh [3] haben нямам
Mv, А / парй у [в] себе си; etw. [4] ~~ der
Hand haben ймам uv, АI нещо подръка;
wir lesen ^ Schiller нйе четем у Шйлер;
2. (Zeit време) през (време на), при; ~
unserer Ankunft при пристйгането ни;
- Sonnenuntergang при залез слънце;
^ Tag(e) през деня, денем; ~ Tagesan¬
bruch прйзори, на разсъмване; ^ Tag
und — Nacht ден и нощ; ~ Lebzeiten
прйживе; 3, (Bedingung, Zustand усло¬
вие. състояние) при, в; ~ guter Laune
при [в] добро настроение; ~т
Aussteigen при слизане; • ^ Gelegenheit
при случай; ~ Gefahr при [в случай на]
опасност; ~ großer Entfernung при голя¬
мо разстояние; 4. (Einräumung отстъп¬
ка) въпреки, при; ~ all seinen Verdiensten
въпреки [при] вейчките му заслуги; ~т
besten Willen kann ich dir nicht helfen въ¬
преки голямото си желание не мога да
ти помогна; S. (Beteuerung уверение,
клетва) meiner Ehre! кълна се в честта
си!
b^ibehalten <Зс/ЛА> vt запазвам А1 [запазя
//] (непроменено)
B^behaltung / 17 запазване п О unter
~ der Grundidee при запазване [като се
запазва] основната идея
Beiblatt п 22 притурка /, приложение п,
-я (към списание, книга)
beibringen <24а/АА> vt (Kenntnisse) уча uv,
/1, научавам А/ [науча //] (jmdm. etw,
[4] някого на нещо); (Niederlage, Wunde
поражение, рана) нанасям А2 [нанеса
£7]; geh (Beweis, Gründe доказателство,
основания) привеждам AJ [приведа,
представям А2 [представя //], посочвам
А J [посоча //] (jmdm. etw. [4] някому
нещо) О umg wir werden ihr die Nachricht
schonend ~ ше й съобщим новината
кол кол o се може по-деликатно
Beichte / 16 Rel йзповед f; ühertr auch
признани|е n, -я O eine ^ ablegen из¬
повядвам cc AI [изповядам се AI];
BEIFALLSSTURM 1S7
jmdm. die ^ abnehmen изповядвам ня¬
кого
beichten <AA) vt Rel изповядвам се AI
[изповядам се AI] O übertr jmdm. etw.
[4] ~ изповядвам, признавам AI [при¬
зная £7] някому нещо
Beichtstuhl т 2 Kirche изповедна f; ~ vater
т 5 изповедии|к т, -ци
beide I. adj (auf Personen bezogen отнесено
към лица) двамата m/plt двете /, n/pl
О die Brüder двамата братя; die
^n Schwestern двете сестрй; die ^n Kin¬
der двете деца; (auf Sachen bezogen отне¬
сени към предмети) двата mjpl. две¬
те /, njpl; die ^-n Stühle двата стола;
auf — n Seiten des Flusses от двете странй
на реката; II. pron alle - двамата; wir
~ (г. В. Bruder und Schwester) нйе два¬
мата; wir ~ (z. В. Schwestern) нйе двете;
einer von ^п един от двамата; ^s ist
möglich и едното, и другото е възможно,
и двете неща са възможни
beiderseitig adj (auf beiden Seiten) от двеге
странй, от едната и от другата страна;
(gegenseitig) двустран|ен, -на. взайм|ен.
-на О ein —es Übereinkommen двустран¬
но споразумение; zum ~еп Vorteil ог
полза за двете странй; — interessierende
Fragen въпроси pl, интересуващи двете
странй
beiderseits I. präp [2] от двете страни (на) о
— der Straße от двете странй на улица¬
та; II. adv от двете странй О - wurde
der Wunsch geäußert от двете странй се
изрази желанието
beieinander adv един до друг т, една до
друга f едно до друго п О umg gut
- sein здрав съм va; er hat seine Gedan¬
ken nicht - той не може да събере мйс-
лите си. той нс с съсредоточен
Beifahrer т 4 Kj'Z втори шофьор; Sp ба¬
лансьор т (в коша на мотоциклет)
Beifall т 2lsg (Zustimmung) одобрение п;
(Händeklatschen) ръкопляскаме п. -ия.
аплодисменти pl О jmdm. ^ klatschen
ръкопляскам uv, AI някому, аплодирам
uv, V, AI някого; etw. [/] findet нещо
се харесва [намйра одобрение, има
успех]
b^ijfällig adj одобрителен, -на О sich [4]
~ äußern изказвам се AI [изкажа се Е4]
ласкаво (über etw. \4] за нещо)
B^jfallssturm т 2 бурни аплодисменти pl
158 BEIFILM
B^ilni m 1 (късометражен) филм, пред¬
хождаш главния
beifügen <а/АА> п прилагам А1 [приложа
II], прибавям А2 [прибавя II] (e-r Sache
[3] etw. [4] нещо към нещо)
B^i)FQgung / 17 прилагане л, приложени|е
п, -ия, прибавяне п; Gramm определение
и. -я О unter - von etw, [3] като при¬
лагам нещо (напр. документ и др.)
Bdfuß т 2 sg Bot див пелин
B^gabe / 16 прибавха /, добавка /, до¬
пълнение п
beige [be:sch] adj бежов (цвят)
b^igeben <15а/Л6> vi прибавям A2 [при¬
бавя //], добавям О dem Gesetz einen
Kommentar - снабдявам AI [снабдя //]
закона с коментар, прилагам AI [при¬
ложа //] тълкуване към закона; jmdm.
einen Gehilfen ~ давам AI [дам, дадеш
(дадох)], предвиждам AI [предвидя 12]
някому помощник; umg klein ^ отстъп¬
вам AI [отстъпя II], бия uv, Е7 отбой
(umg)
Beigeschmack т 2/sg вкус /н, дъх т (nach
[3] на) О das Essen hat einen schlechten
~~ яденето има лош дъх [вкус], яденето
мирйше на лошо; übertr das Lob hat
einen ^ von Ironie в похвалата се чув¬
ствува нотка на ирония
b^igesellen <cMb> vt при|давам Al [-дам,
-дадеш (-дадох)], прикрепвам AI [при¬
крепя II] (jmdm. jmdn. някого към ня¬
кого); sich [4\ — присъединявам се AI
[присъединя се //] (jmdm. към някого)
Beiheft п 20 приложени|е л, -я, притурка
/ (към книга, списание)
Beihilfe / 16 (парична) помощ /. под¬
дръжка f:Jur съучастие п
bekommen <33а/5л> vi (bewältigen) спра¬
вям се А2 [справя се II] (jmdm. od etw.
[3] с някого od нещо) (nahe kommen)
добирам се AI [добера се ЕЗ], прибли¬
жавам се А1 [приближа се 11] (jmdm. od
etw. [3] до някого od до нещо); (zu fassen
bekommen) улавям А2 [уловя 11]% пип¬
вам А! [пипна Е2] (някого) О ihm ist
nicht beizukommen c него не се излиза на
глава, с него човек не може да се справи
Beil п 20 брадва /, секйра /
B^age / 16 притурка / приложени|е л.
-я (към вестник, книга); (Essen ястие)
гарнитура /; Tech подложка /. уплът-
нйтел т
b^läufig I. adj случа|ен, -йна, инцидентен,
-на; незначйтел|ен, -на; II. adv мимо-
ходом, между другото
belegen <а/А6> vt (hinzufügen) прибавям
А2 [прибавя И], прилагам AI (приложа
//] (e-r Sache [i etw. [4] нещо към нещо)
(снимка към писмо и др.); (Konflikt кон¬
фликт, спор) изглаждам А1 [изгладя II],
уреждам АI [уредя //] О einer Sache [3]
keine Bedeutung — не от|давам Al [-дам,
-дадеш (-дадох)] никакво значение на
нещо; den Worten einen anderen Sinn ^
придавам на думите друг смйсъл; sich
[3] einen Titel — приписвам си AI [при¬
пиша. си Е4] тйтла
beileibe adv: das darf - nicht geschehen
това в никакъв случай [това за нищо на
света] не бйва да се случи; ~ nicht! за
бога. не!
Beileid п 20jsg съболезнование п, -я, съ¬
чувствие п, -я
b^iliegen <31аjhbj vi приложен съм va
(einer Sache [3] към нещо) <С> der Sendung
liegt die Rechnung bei към пратката е
приложена сметката
Inliegend adj приложен О ~ übersenden
wir Ihnen... приложено Ви изпращаме...
beim = bei dem
beimengen <a//i6> vt = heimischen
bopnessen < 15а/ЛА> vt: einer Sache [3] große
Bedeutung ~ отдавам Al [от|дам, -да¬
деш (-дадох)] голямо значение на нешо;
seinen Worten Glauben - вярвам AI,
повярвам V, Al на думите му; jmdm.
Schuld — приписвам AI [припиша Е4]
някому вина
heimischen <а/А6> vt смесвам AI [смеся
II] (e-r Sache [3] etw. [4] нещо с нещо);
примесвам AI [примеся //], прибавям
А2 [прибавя //] (е-г Sache [3] etw. [4\
нещо към нещо)
Beimischung / 17 (das Beimischen) смес¬
ване п, примесване п; добавяне п на
примеси; (das Beigemischte) прймес т,
добавка /
Bein п 20 крак (-ът) т, -ä; (Knochen) кост
/ О den ganzen Tag auf den -*en sein цял
ден съм va на крак (umg)] auf den -^cn
sein здрав съм; на крака съм (umg)\
wieder auf die kommen възстановя¬
вам се Al [възстановя се //], оздравя¬
вам Al [оздравея £<$]; der Arzt wird ihm
auf die helfen лекарят ще го вдйгне
на крака (umg)] jmdm. —е machen под¬
гонвам AI [подгоня II] някого, накар¬
вам А1 [накарам А1] някого да тръгне;
jmdm. ein ~ stellen препъвам Al [препъ¬
на E2] някого; сл&гям Al [сложа /7] ня¬
кому крак (umg) f umg п in den ~n haben
болят ме кр£кйта; sich [1] die —e
ablaufen кр&ката Ми се откъсват от хо¬
дене; sich [Jjketa ~ aasreißen не си да¬
вам AI [дам. jttaoim (дадох)] зор (um;);
es ging mir durch Mark umd - прониза
ме до мозъка аа кбстите
beinahe adv почти; без [за] малко, на-
смалко, едвй (ли) не О sie wire — ge¬
stolpert тя едва не се препъна, тя щеше
насмалко да се препъне
Briname т 7а прякор т, прозвищ|е а, -а
Bgpbruch т 2 счупване п [фрактура j] на
краха О umg Hais- und ~! желая ти
успех!
beinern adj кокалеи, от кост, от кокал;
(elfen-) от слонова кост
beinhalten <Ь/АЬ) V/ съдържам uv, Al
Qginkleider pl+ панталони pl
b^tardnen <а/А6> vt причислявам А1 [при¬
числя /7], присъединявам А1 [присъе¬
диня /7], придавам А1 [при|дам, -дадеш
(-дадох)] (jmdm. etw. [4] нещо към ня¬
кого) О Gramm —de Konjunktion съчи-
нйтелен съюз
b^ipflichten <а/АА> vi съгласявам се AI
[съглася се II] (jmdm. od etw. [i] някого
od нещо): одобрявам Al [одобря /7] (e-r
Sache [J] нещо) O darin pflichte ich dir
bei в това [по този въпрос] съм съгласен
с тебе
Beirat т 2 (Gremium) съвещателно тяло,
съвет т; (Berater) съветни|к т, -ци
beirren <b/А7>) vt заблуждавам А1 [заблудя
//] О sich [4] nicht — lassen не позво¬
лявам Al [позволя //] да ме объркат
[да ме смутят], не се смущавам А1 [сму¬
тя се //]; lassen Sie sich nicht —! не се
смущавайте!
beisammen adv зйедно О seine Gedanken
nicht — haben не мога да събера мйс-
лите си. не мога да се съсредоточа; umg
nicht richtig — sein не съм va с ума си,
нс съм с всичкия си (umg)
Beisammensein п 23/sg съвместно прекар¬
ване. среща / О ein geselliges - другар¬
ска среша
Beischlaf т I /sg полов акт, полово сноше¬
ние
Beisein л 23/sg: in seinem — в негово пре-
съствие; ohne mein - в мое отсъствие,
без мене; im - топ Zeugen в присъствие
BEISSEN 159
на свидетели; im — des Direktors в при¬
съствие на директора
beiseite adv встрани, настрана О Spaß
—! шегата настрана!
beis^itelegen <а/Ай) vt (Buch книга) сла¬
гам А1 [сложа II] настрана, отделям А2
[отделя /7]; (Geld пари) спестявам А1
[спестя II]
beis^iteschaffen <а/АА> vt премахвам А1
[премахна £2]; отстранявам А1 [отстра¬
ня II]
benetzen <a//iA> vt geh (begraben) погреб¬
вам Al [погреба £2]; (hinzufügen) при¬
бавям A2 [прибавя /7], добавям (е-г Sa¬
che [J] etw. [4] нещо към нещо) О die
Urne — заравям Al [заровя 11] урната
Besetzung / 17 погребени|е п, -я
Besitzer т 4 Jur член т, -ове на състав
на съда, член на съдебна колегия
Beispiel л 20 прймер т; (Vorbild)
образ|ец т, -цй О ein - geben [anfffihren]
давам AI [дам, дадеш (дадох)], привеж¬
дам AI [приведа El] прймер; an einem
— erläutern пояснявам Al [поясня II] с
прймер; zum —, Abk z. В. например
(АЬк напр.); als — dienen служа uv. II,
послужвам Al [послужа 77] за прймер
[като образец]: mit gutem — vorangehen
давам прймер (с поведението си); diese
Leistung ist ohne — това постижение е
едйнствено по рода си
beispielhaft adj прймер|еи. -на. образцов;
— los adj безпрймер|сн. -на. небивал,
единствен по рода си: -s|weise adv на-
прймер
b^ispringen <27a/.w> и идвам мг, AI. при-
тйчвам се AI [притйчам се А1] на по¬
мощ. помагам АI [помогна Е2] (jmdm.
някому)
bdflen <2!//ib> w хапя мг, £4, ухапвам AI
[ухапя £4]: (Insekt насекомо) auch жйля
мг, /7. ужйлвам А1 [ужйля //]; vi хапя;
(Fisch риба) кълва uv, Е2; (Rauch дим)
смъдя мг, 12; (Pfeffer пипер) лютя uv, 12.
паря in-. /7 О in den Apfel — захапвам
ябълката; es war nichts zu - da нямаше
нйшо за ядене; sich [5] auf die Lippen
— хапя си, прехапвам си устните; ühertr
in den sauren Apfel — преглъщам Al
[преглътна £2] горчивия хап: umg ins
Gras — умирам Al [ум|ра £ (-рях)],
хвърлям A2 [хвърля 11] топа (umg)
160 BEISSEND
beißend adj (Kälte, Schmerz студ, бояха)
6ст|ър, -pa, лют; (Ironie ирония) язвй-
тел|ен, -на, хаплив
B^ißlkorb т 2 иам6рдни|к т, -ци; — zange
/ 17 клещи pl за рязане (на тел), клещи
pl -секач
Beistand т 2/sg помощ / подкрепа /; съ¬
действие п; (Helfer) помощник т; Jur
защйтни|к т, -ци О jmdm. - leisten
оказвам AI [окажа Е4] някому съдей¬
ствие [помощ], помагам А1 (помогна
Е2] някому
Beistandspakt т I пакт т, -ове за взаи¬
мопомощ
beistehen <а, stand bei, beigestanden/AA>
vi помагам АI [помогна Е2], съдейству-
вам uv. AI (jmdm. някому), подпомагам,
подкрепям А2 [подкрепя II] (jmdm. ня¬
кого)
beisteuern <а/АА) vt (Geldsumme парична
сума) давам AI [дам, дадеш (дадох)];
внасям А2 [внеса II] своя A*n;(beitragen)
допринасям А2 [допринеса EI], съдей-
ствувам uv, AI (zu etw. [i] за нещо)
bestimmen <а/АА> vi съгласявам се AI
[съглася се II] (jmdm. od etw. [5] с някого
od с нещо), одобрявам AI [одобря II]
(etw. [J] нещо) О seiner Meinung — при:
съединявам се AI [присъединя се II] към,
съгласявам се с неговото мнение
Beistrich т 1 Gramm запетая f
Bejtrag т 2 принос т; (Mitglieds — ) член¬
ски внос, вноска f; Lit статия / О der
monatliche — месечна вноска; seinen —
leisten давам AI [дам. дадеш (дадох)]
своя принос (zu [J] за), допринасям А2
[допринеса El] (zu [J] за)
betragen <4а/hb> vi,vt допринасям A2
[допринеса EI], сьдействувам uv, Al (zu
[3] за)
B^itrags|marke / марка / (за платен член¬
ски внос); —Zahlung / 17 плащане п на
членски внос
betreiben (23а/АА> vt събирам AI [събера
ЕЗ] (данъци, дългове и др.)
betreten <15а/зл> vi: einer Organisation
[i] [einer Partei [i], der Gewerkschaft [J]]
— влизам AI [вляза* El], постъпвам AI
[постъпя //] в организация [партия,
профсъюз]; einer Meinung [einem
Vorschlag] — присъединявам се Al [при¬
съединя се II] към дадено мнение [пред¬
ложение]
Beitritt т 1 постъпване п, влизане /1 (zu [3]
в) (партия, организация); присъединява¬
не п (zu [3] към)
Behrittslerklärung/17 декларация /, за пос¬
къпване (в организация, съюз); Pal де¬
кларация / за присъединяване (към пакт
И др.)
Bejwerk п 20/sg (Schmuck) украса /, декора¬
ция /; (Ergänzung) допълнение «, притур¬
ка /; (Nebensächliches) второстепенни
неща pl\ modisches — модни допълнител¬
ни принадлежности pl (към тоалет),-ак¬
сесоари pl
beiwohnen <а/АА> vi присъствувам uv. А]
(е-г Sache [J] на нещо)
Beiwort п 22 Gramm прилагателно йме
B^ize / 16 байц т; (Gerberei кожарство)
шава {: омекчйтел т: Landw обеззара-
зйтел т (на семена); Kochk саламура f;
марината f; Text закрепйтел т (на баг¬
рило)
beizeiten adv навреме, своевременно
beizen <АА> vt байцвам uv, Al; (Gerberei
кожарство) щавя uv, II. дъбя uv, II;
Landw обеззаразявам Al [обеззаразя II]
(семена); Kochk слагам Al [сложа II] в
саламура; мариновам uv, v, Al: (Jagd)
ходя uv, II на лов със соколи (и др.
птици) .
bejahen <b/AA> vt (Frage въпрос) давам AI
[дам, дадеш (дадох)] положйтелен отго¬
вор, потвърждавам AI [потвърдя /У];
(gutheiöen) одобрявам AI [одобря II]
О —de Antwort положйтелен [утвър¬
дителен] отговор
bejahrt adj в напреднала възраст, на го-
лйни
Bejahung / 17 потвърждение п, потвър¬
ждаване п; одобрение п, одобряване п
bejammern <b/AA> vt оплаквам AI [оплача
Е4] (съдба, загуба и др.)
bejammernswert adj плачев|ен, -на; жал|ък, -
ка, окаян
bekämpfen <b/A6> vt боря се uv, II, водя
uv, II борба (etw. [4\ против, срещу не¬
що)
bekannt adj познат, извест|ен, -на; О mit
jmdm. — sein познавам се uv, Al с няко¬
го; mit etw. [3] —sein запознат съм с не¬
що; jmdn. — machen mit [5] запознавам
АI [запозная Е7\ някого с; davon ist mir
nichts —не зная [не ми е известно] нйщо
за това; es wurde —, daß... стана извест-
но, че...; etw. [4] ab ~ voraussetzen смя¬
там Al [сметна E2\ нещо за известно,
предполагам Al [предположа //], че е
известно [че се знае]; ich bin hier nicht ~
тук не ме познадег, тук не съм va извес¬
тен; sich [4] ^machen запознавам се,
представям се А2 [представя се II] (на
някого)
Bekannte т 1+ познат т, познайни|к т,
-ци; / 19 позната / познайница / О
ein alter стар познайник; ein ~*er von
mir един мой познат
Bekanntenkreis т 1 (кръг т от) познати pl
Bekanntgabe / оповестяване п, съобщение
п
bekanntgeben <15a/AA> vt оповестявам AI
[оповестя //], съобщавам Al [съобщя //]
bekanntlich adv както е известно, както се
знае
bekanntmachen <а/АА> vt = bekanntgeben;
запознавам Al [запозная Е7] (jmdn. mit
[3] някого с)
Bekanntmachung / 17 съобщени|е п, -я,
обявлени|е п, -я, обява / оповестяване
п
Bekanntschaft / 17 познанств|о п, -а; (Be¬
kanntenkreis) познати р! О jmds. - ma¬
chen запознавам се Al [запозная се Е7]
е някого: ich freue mich, Ihre - zu machen
радвам се uv, AI, че се запознавам c
вас; er hat eine große — той има много
познати
bekehren <b/AA> vt: jmdn. zu einer anderen
Anschauung ^ променям A2 [променя
II] възгледите на някого; jmdn. zum
Christentum — покръствам А1 [покръстя
//] някого; убеждавам А1 [убедя II] ня¬
кого да приеме християнската вяра; sich
[4] zu der neuen Auffassung — възприе¬
мам Al [въз|приема Е (-приех)] новото
схващане
Bekehrung / 17 прелом т, обрат т (във
възгледите) О zum Christentum по¬
кръстване п
bekennen < 10b/A6> vt признавам А1 [при¬
зная Е7]\ Rel изповядвам А1 [изповядам
AI] (вяра); sich [4\ - обявявам се AI
[обявя се II] (zu etw. [3] на страната на
нещо) О sich [4] zu einer Idee [einer Lehre]
- привтфженик съм на дадена идея [на
дадено учение]; sich [4\ als [für] schuldig
- признавам се за винбв|ен, -на
Bekenntnis п 27 признани|е п, -я; (Beichte)
йзповед /• Rel вяра /, вероизповедание
п, -я О ein — ablegen правя uv II, на- 11BEKOMMEN 161
правям А2 [направя //] признание; ein
~ zum Frieden ablegen обявявам се Al
[обявя се //] за привърженик на мира
beklagen <Ь/Л6> vt оплаквам AI [оплача
Е4]\ sich [4] - оплаквам се (bei jmdm.
über etw. [4] на някого от нещо) О es
ist sehr zu daß... много печално [жал¬
ко] е, че...; Menschenleben sind nicht zu
^ няма човешки жертви; Jur die be¬
klagte Person ответни|к m, -ци, обвиняем
m
beklagenswert adj (Mensch човек) за оплак¬
ване, за окайване; (Geschehnis случка)
печал|ен, -на, жал|ък, -ка
bekleben <b/AA> vt облепвам Al [облепя //]
(etw. [4] mit [3] нещо c)
bekleckern <b/А6) vt изцапвам Al [изцапам
A/]. поканвам Al [покапя E4\ (mit [J] c);
sich [4] — изцапвам се, (из)покапвам се
bekleiden <b/АА> vt обличам Al [об|лека,
-лечеш (-лякох)]; Tech облицовам uv, v,
Al, обшйвам Al [обшия ET] O
bekleidet sein облечен съм va (mit [3] c);
ein Amt - заемам Al [заема Е (заех)]
служба; jmdn. mit Macht — давам Al
[дам, дадеш (дадох)] някому власт,
облйчам някого с власт
Bekleidung / 17 облекл[о п, -а, дреха J:
Tech облицовка f; обшйвка /
Bekleidungsindustrie / 16а шивашка про-
мйшленост
beklemmen <b/AA) vt (Stille. Gedanken ти¬
шина, мисли) потискам А1 [потйсна Е2\
гнетя uv, El, угнетявам А1 [угнетя //]
О Angst beklemmt meine Brust душата
ми се свйва от страх; etw. [/] beklemmt
meinen Atem нещо спира дъха ми; ~de
Luft тежък въздух; -е Stille тягостна
тишина
Beklemmung /17 потиснатост/ угнетекост
/; страх т; Med стягане п в гърдйтс
beklommen adj лотйснат. угнетен О mit
—em Herzen със свйто сърце
Beklwnmenheit / 17/sg потйснатост /. угне-
теност /, страх т
bekommen <33b,/АА) »7 получавам А1 [по¬
луча //]; <33b/.w> V/ unpers понася ми
А2 [понесе ми El] 3. Pers, действува ми
uv, А1, 3. Pers добре О Angst — до-
страшава ме [дострашее ме (достраша
мс)] 3. Pers, обзема мс А1, -обзе мс) 3.
Pers страх; Durst — ожаднявам АТ
11 Немско-български речник
162 BEKÖMMLICH
[ожаднея E6): Hunger огладнявам AI
[огладнея Еб]; ein Kind очаквам uv,
Al дете; sie hat ein Kind — тя родй дете;
eine Krankheit — заболявам Al [заболея
E6\\ Zahne - растат [никнат] ми зъби;
graue Haare косите ми посивяват
[побеляват]; etw. [4 ] satt ~ насищам се
А1 [наситя се //] на нещо; нещо ми
омръзва. нещо ми дотяга; das wird dir
gut ^ гова ще ти подействува добре
bekömmlich adj полез|ен, -на, действуващ
добре на здравето О leicht ^ лесно
смилаем; Wein ist mir nicht ^ вино не
ми понася
beköstigen <b/АА) vt храня uv, 11, грижа се
uv, II за храната (на някого)
Beköstigung / 17 храна / О freie - без¬
платна храна; Wohnung und ~~ квартира
и храна
bekräftigen <b/AA> vt подкрепям А2 [под¬
крепя II], потвърждавам AI [потвърдя
II] (mit [J], durch [4] с); (Freundschaft
дружба) затвърдявам AI [затвърдя II],
заздравявам AI [заздравя //]
Bekräftigung/ 17 потвърждение л, подкре¬
па / О zur — meiner Behauptung в под¬
крепа на моето твърдение
bekränzen <b/AA> vt (Sieger победител)
увенчавам AI [увенчая Е7] (с венец);
(Wände, Portal стени, портал) украся¬
вам Ai [украся /7] (със зеленина, гир¬
лянди и др.)
bekreuzigen, sich [4] <bJhb) кръстя се uv,
II, прекръствам се А! [прекръстя се /7]
bekümmern <b/ЛА> vt тревожа uv, II, раз-
гревожвам AI [разтревожа //] (jmdn.
някого), създавам AI [съз|дам, -дадеш
(-дадох)] грижи [тревоги, безпокойство]
(jmdn» на някого); sich [4] - грижа се
uv, II погрйжвам се AI [погрйжа се 77]
(um [■#] за); (| auch bekümmert)
Bekümmernis / 13 (Kummer) тревога/ без¬
покойство п, -а, загриженост/, грижа
/
bekümmert adj печален, тьж|ен. -на, загрй-
жеи (über [4] за, зарадй, поради)
bekunden <Ь/Л7>> vt geh проявявам Al [про¬
явя //], показвам AI [покажа Е4\ (jmdm,
etw. [4] към някого нещо) (интерес и
др.). засвидетелствувам uv, v, Al (jmdm.
etw. [4] някому нещо (симпатия, почит
и др ); Jur давам показания, свидетел-
ствувам uv, AI
belächeln <b/AA> vt присмивам се Al [при¬
смея се Еб], надсуйвам се (etw. [4] на
нещо)
beladen <4b/AA> vt товаря uv, 77, натовар¬
вам AI [натоваря //] (mit [3] с); übertr
обременявам AI [обременя II] (с грижи
и др.) О sein Gewissen ist mit Schuld ~
на съвестта му тежи вина
Belag т 1 тънък пласт (върху нещо); (Bo¬
den*^) настилка f: Tech облицовка /,
обшивка /, покрйвка /; Med налеп т
О Schnitten mit Butter und — сандвичи;
seine Zunge hat einen weißen ~ езйкьт му
е обложен
belagern <Ь/АА> vt МИ обсаждам AI [обса¬
дя //]; übertr тълпя се uv, 77, трупам се
uv, AI, струпвам се AI [струпам се AI]
(jmdn. od etw. [4] около някого od нещо)
О jmdn. mit Bitten ^ отрупвам някого
c молби
Belagerung/17 MH обсада/ O die ^ auf¬
heben вдигам AI [вдйгна £2], снемам AI
[снема £ (снех)] обсадата
Belang т 1: von ~ от значение; ohne
nicht von ^ без значение; die kulturellen
културните интереси р\
belangen <b/AA> vt Jur подвеждам Al [под¬
веда £7] някого под отговорност
belanglos adj без значение, маловажен,
-на, незначйтел|ен, -на
Belanglosigkeit / 17 незначителност/, ма-
ловажност / незначително нещо, дре¬
болия /
belassen <3b/AA> vt оставям А2 [оставя 77]
(непокътнато) О wir wollen es dabei —
да оставим вейчко. както е било [по
старому]; jmdn. in seinem Amt оставям
някого на старата му служба
belasten <b/AA> vt натоварвам AI [нато¬
варя 77]; übertr обременявам AI [обре¬
меня 77]; Fin (Konto сметка) задължа¬
вам А1 [задължа /7] (mit [3] с); sich [4]
товаря се uv, 11, натоварвам се, обре¬
менявам се (mit [3] с) О mit Steuern ~
облагам AI [обложа 77] с данъци; Sor¬
gen ^ ihr Нега грижи гнетят душата й;
erblich belastet наследствено обременен;
Jur ~de Aussage отежняващо показание
belästigen <b/AA) vt безпокоя uv, II; до¬
саждам AI [досадя II] (jmdn. някому)
Belästigung / 17 досаждане n, безпокоене
n, додяване n
Belastung / 17 натоварване n; товар m;
обременяване n; Fin вписване n в де¬
бит m, задължаване n (на сметка) O
Tech höchstzulässige ^ максимално на-
гооарване; Med erbliche ^ наследствена
обремененост; Jur отежнени|е n, -я
Belastungs|fähigkeit / \T/sg El товароспо-
собност /; ^zeuge m 7 свидетел m на
прокурора [на обвинението]
belauben, sich [4\ <b/AA> раззеленявам се
Al [раззеленя се //], разлйствам се А1
[разлистя се II]
belauern <Ь/ЛА> vt дебна и\\ Е2, следя uv,
П
belaufen, sich <9b/Afr> възлизам AI [въз¬
лиза* El] (auf [4] на)
belauschen <b/AA> vt подслушвам Al [под¬
слушам АП
beleben <b7iA> vt съживявам Al [съживя
//]. вдъхвам Al [вдъхна E2] живот; обо¬
дрявам Al [ободря //]; (interessant ge¬
stalten) освежавам Al [освежа /У]; sich
[4] ^ оживявам се. ободрявам се О
Erinnerungen neu - възкресявам А1 [въз¬
креся //] спомени; Hoffnungen ■*- събуж¬
дам А / [събудя //] надежди; ein Zimmer
mit Blumen - освежавам стая c цветя
belebend adj освежаваш, ободряваш
belebt adj оживен O die Natur живата
[органичната] природа
Beleg m I (Beweisstück) доказателств|о n,
-а (писмено); оправдателен документ,
разписка f О für diese Form gibt es im
Russischen keine ^e за тази форма лип¬
сват прймери в руски езйк, тази форма
не е засвидетелствувана в руски езйк
belegen <b. /;/>> vt покрйвам А1 [покрйя £7]
(под и др.); (Straße улица) настилам А1
[на|стсля Е (-стлах)]; (Zimmer стая) ре¬
зервирам uv, V. AI, наемам А1 [наема
Е (наех)]; (Platz място) резервирам, за¬
емам А1 [заема Е (заех)]; (Kurs, Kolleg
курс. лекции) записвам AI [занйша Е4]
(да слушам); (beweisen) доказвам А1
[докажа Е4]. документйрам uw v. Al
v etw. [4] durch Beispiele - илюстрйрам
uw v. AI, подкрепям A2 [подкрепя //]
пешо c прймери; mit Steuern [Zoll] ~
обла!ам Al [обложа II] c данъци [мито];
die Stadt mit Bomben ^ бомбардйрам
uv. r. Al града, хвърлям A2 [хвърля //]
бомби върху града; jmdn. mit Gefängnis
^ осъждам Al [осъдя //] някого на
I ьмнйчен за I вор; Brötchen mit Wurst¬
scheiben - нравя uw /У, направям А2
[направя 11] сандвичи със салам; Zoo!
ein Tier - покрйвам, оплодявлм А1
[оплодя /У] животно
Belegexemplar п 20 контролен екземпляр,
авторски екземпляр; ^material п 31 до-
BELEUCHTUNGS А NLAGE 163
казателствен материал, ^schaft / 17
персонал т; трудов колектйв; екйп т;
- stuck п 2 = ^ exemplar
belegt adj (Platz място) зает, резервиран;
(Zunge език) обложен; (Stimme глас)
преейпнал. хрйпкав О -es Brötchen
сандвич ш/ dieses Wort ist bei Goethe
^ тази дума се среща при Гьоте; (|
auch belegen)
belehnen <b/Л6) vt Hist давам Al [дам,
дадеш (дадох)] в ленно владение (jmdn.
mit etw. [3] някому нещо)
belehren <Ь//?А) г/ уча uv, II, научавам Al
[науча /У], поучавам Al [поуча II) (ня¬
кого); обяснявам AI [обясня /У], инфор¬
мирам wv, V, А1 (über [4] за); sich [4\
- lassen вслушвам се А1 [вслушам се
AI) в добри съвети, вземам AI [взема
£ (взех)] от дума (umg) О jmdn. eines
Besseren ^ давам AI [дам, дадеш (да¬
дох)] някому друг [по-добър] съвет; in¬
zwischen hat er sich eines Besseren — las¬
sen междувременно гой променй ста¬
новището си
belehrend adj поучйтел|ен, -на.
назидателен, -на
Belehrung / 17 поука /, поучение п. нази-
данис п О laß dir dies zur ^ dienen нека
гова ти служи за урок
beleibt adj дебел, пъл|ен, -на
beleidigen <b/AA> vt обиждам А1 [обидя
II]. оскърбявам А1 [оскърбя II] (mit [3]
od durch - [4] с); (Auge, Ohr око, ухо)
дразня мг, 11; ^d adj оскърбйтел|ен,
-на, обйд|ен. -на
Beleidigter т 4 човек т, който оскърбява
[обйжда]; ^ung /17 обйда /, оскърбле¬
ние п, -я
belesen adj начетен
Belesenheit f \l!sg начетеност f
beleuchten <b/AA) осветявам Al [осветя
II (c прожектор и др.); übertr (Frage,
Problem въпрос, проблем) осветлявам
Al [осветля 11]. разяснявам Al [разясня
П]
Beleuchtung / 17 осветление п; übertr auch
разяснени|с п, -я, разясняване п О fest¬
liche -празнично осветление, илюми¬
нация /
Beleuchtungsanlage / 16 осветйтелна уред¬
ба; ^körper т 4 осветйтелно тяло, осве-
тйтел т; ^techniker т 4 специалйст т
по осветйтелна техника
164 BELGIEN
Belgien [..gian] n 23 Белгия /
Belgier [..giar] m 4 белгй|ец tn. -йци; ^in
/ 18 белгййка /
belgisch adj белгийски
belichten <b//?/)> vf Phot експонйрам uv, v,
Al
Belichtung / 17 Phot експозиция f; експо-
нация /
Beljchtungs|messer m 4 Phot скспономет|ър
m, -ри, светломер m; ^ tabeile / 16 Phot
таблица / на експонацията
belieben <b/AA> vi желая ш\ £7 О wie Sie
- както обичате [желаете], както на¬
мирате за добре; Sie ^?; was beliebt?
какво обичате?; wie es Ihnen beliebt както
ви е удобно; wenn es Ihnen beliebt ако
обичате, ако ви е угодно; er beliebte
endlich zu kommen той благоволи най-
сстнс да дойде; (t auch beliebt)
Belieben // 23lsg желание л, усмотрение
п nach ~ по желание; es steht in Ihrem
- от вас зависи
beliebig I. adj какъвто и да е, всякак|ъв,
-ва О eine Auswahl какъвто и да е
[произволен} подбор; zu jeder ^еп Zeit
по всяко [кое да е] време; jeder — е всеки;
който и да е; II. adv; — lange liegen лежа
wv, 13 колкото си искам
beliebt adj обичан, любим, популяр|ен,
-на (fauch belieben)
Belebtheit / \l/sg популярност / O sich
[4] großer — erfreuen радвам се uv, AI
на голяма популярност
beliefern <b/Ab) vt снабдявам Al [снабдя
II] (jmdn. mit [J] някого c), доставям A2
[доставя IJ] (jmdn. mit etw. [3] някому
нещо)
bellen <AA> vi лая uv. ES
Belletristik / 17 белетристика /
belletristisch adj белетристичен, -на
Belpbigung / 17 похвала / (публична);
^schreiben n 23 грамота / пйемена
похвала
belohnen <b/AA> vt възнаграждавам Al
[възнаградя //] (jmdn. für etw. [4] някого
за нещо); (vergelten) отплашам се AI
[отплатя се //] за, възнаграждавам
(durch [4] od mit [3] с)
Belohnung / 17 възнаграждение п; награда
f; (Vergeltung) отплата / О zur — като
[за] награда [отплата]
belüften <b/АА) vt проветрявам AI [про¬
ветря II]
Belüftung/17 проветряване л, вентилация
/; аерация f; ~s|anlage / 16 вентила¬
ционна [аерационна] уредба
belügen <40b/AA> vt лъжа uv, £4. излъгвам
AI [излъ|жа Е (-rax)J
belustigen <b/AA) vt забавлявам uv, AE ве¬
селя uv, Ilt развеселявам Al [развеселя
//]; sich [4] ^ забавлявам се, веселя се;
(sich lustig machen) присмивам се AI
[присмея се Еб] (über etw. [4] od jmdn. на
нещо od някого)
Belustigung / 17 забавлени|е n, -я, развле¬
чение п, -я; (Fest) забава / увесслени|е
п, -я
bemächtigen» sich [4] (Ь/АА> завладявам AI
[завладея £б], обсебвам AI [обсебя /У],
присвоявам си А1 [присвоя си //] (е-г
Sache [2] нещо), (Flüchtling беглец) за¬
лавям А2 [заловя II] О übertr Furcht
[Verzweiflung] bemächtigte sich meiner
обзе [обхвана] ме страх [отчаяние]
bemalen <b/AA> vt боядйсвам Al [боядисам
Al]\ изписвам AI [изпиша £4], изрису¬
вам uv, V, AI, украсявам AI [украся /У]
с рисунки [надписи] О umg scherzh sich
[3] das Gesicht ^ гримирам се uv, v. Al
прекадено
bemängeln <b/AA> vt критикувам uv, AI
(etw. [4] нещо), намирам Al [намеря II]
недостатъци (etw. [4] на нещо)
bemannen <b/AA> vt снабдявам Al [снабдя
II] c екипаж, комплектувам uv, v, AI
екипаж (за самолет, кораб) О eine be¬
mannte Orbitalstation орбитална станция
с екипаж на борда
Bemannung / 17 екипаж т, (das Bemannen)
комплектуване п на екипаж
bemänteln <b/AA) vt прикривам AI [при¬
крия Е7] (грешки и др.)
bemerkbar adj забележим, видим О sich
[4] ^ machen привличам AI [при|влека,
-влечеш (-влякох)] вниманието върху
себе си
bemerken <b/AA> vt (wahrnehmen) забеляз¬
вам Al [забе|лежа У (-лязах)]; (äußern)
забелязвам, отбелязвам, казвам АI (ка¬
жа £4]
bemerkenswert adj забележителен, -на, за¬
служаващ внимание
Bemerkung / 17 забележка / О eine — ma¬
chen правя uv, IE направям А2 [направя
II] забележка (über [4] за)
bemessen <15 b/AA> vt отмервам AI [отме¬
ря УУ], определям А2 [определя 12] О
eine kurz ~е Frist кратък срок
bemitleiden <b/W>> vt съжалявам Al [съ¬
жаля II] (някого)
bemitleidenswert adj дост6]ен, -йна за съ¬
жаление, жал|ък, -ка
bemittelt adj състоятелен, -на, замож|ен,
-на
bemoost adj обр£с|ъл, -ла с мъх
bemühen, sich [4\ (.Ъ/hbj (sich anstrengen)
старая се uv, £7, постаравам се Al [по¬
старая се £7], полагам А1 [положа 77]
усилия, мъча се uv, 11, помъчвам се AI
[пом-ьча се //], правя uv, 11, направям
А2 [направя //]] си труд; (sich kümmern)
грижа се uv, 11, погрйжвам се А1 [по¬
грижа се /7], полагам грижи (um [4\ за)
О sich um seine Freundschaft ~ домог¬
вам се Al [домбгна се Е2] до неговото
приятелство; bitte, ~ Sie sich nicht моля,
не си правете труд [не се безпокойте];
geh wollen Sie sich bitte ins Nebenzimmer
— моля, ще имате ли добрината да
минете в съседната стая
ßemiüiung / 17 усйли|е п, -я О ärztliche
— еп лекарски грижи pl
bemustern <b/А6> vt Hdl прилагам А1 [при¬
ложа /7] мостра (etw. [4\ към нещо) <0
ein bemustertes Angebot оферта / с мос¬
три
bemuttern <b/A6> vt грижа се uv, 77 май¬
чински (jmdn. за някого)
benachbart adj съсед|ен, -на О eine ~е Fa¬
milie съседско семейство; ~ sein живея
uv. Еб, намирам се А1 [намеря се 77] в
съседство [близко]
benachrichtigen <b/А6> vt уведомявам А1
[уведомя 77], осведомявам А1 [осведомя
77] (jmdn. von etw. [5] някого за нещо);
съобщавам А1 [съобщя 77] (jmdn. von
etw. [5] някому за нещо)
Benachrichtigung / 17 съобшеии|е п, -я, из¬
вести^ п, -я
benachteiligen <b/Ai> vt ощетявам AI [още¬
тя 77]
Benachteiligung / 17 ощетяване п
benageln <Ь/ЛЛ>- vt (Stiefel ботуши) под-
ковавам AI [подкова £2]; (Dach покрив)
обковавам (mit [3] с)
benagen <b//tA> vt гриза uv. E2. огрйзвам
Al [огриза E2\ (за животно)
benebeln <b//iA> vt (Verstand, Kopf ум, гла¬
ва) размътвам Al [размътя 77], замай¬
вам А/ [замая ES] О umg der Wein hat
ihn benebelt вйното му замая главата;
umg leicht benebelt пййнал, сръбнал
benehmen, sich [4\ <16b/А7>> отнасям се А 2
[отнеса се £7], държа се uv, 77 {jmdm.
BENZIN 165
gegenüber към някого) (добре, зле и др.);
<16 Ъ/НЬУ v/. die Häuser ~ mir die Aussicht
къщите ми пречат на гледката; die Angst
benahm ihr den Atem тя не можеше да
дйша от страх; der Wein benimmt ihm den
Kopf вйното замъглява главата му
Benehmen п 23 jsg държане л. поведение п,
обноски pl
beneiden <b/A7>> vt завйждам А1 [завй|дя
(-видях)] (jmdn. um etw. [4\ някому за
нещо)
beneidenswert adj завйд|ен, -на О -»er
Mensch човек т, на когото може да се
завйди
benennen <10b/AA> vt нарйчам Al [на|река,
-речеш (-рекох)] (nach [3] на ймето на);
назовавам А1 [назова £2], наименувам
uv, AI
Benennung / 17 (Name) йме л. -на, назва¬
ние л, -я, наименование п, -я; (das Be¬
nennen) именуване л
benetzen <b/АА> vt (befeuchten) навлажня¬
вам Al [навлажня 77]; (naßmachen) на¬
мокрям А2 [намокря 77] (леко)
bengalisch adj бенгалски О ~-es Feuer бен¬
галски огън
Bengel т 4 хлапа|к т. -ци О ein kleiner
— малчуган т, хлапе л. -та
benommen adj замаян, зашеметен (von [3]
от) О von Angst — вцепенен от страх;
('\auch benehmen)
Benommenheit / 17 замайване л, зашеме¬
тяване л
benötigen <b/7tb} vt geh нужд|ая се uv. £
(-äex се), ймам uv. Al нужда (etw. [-7] от
нещо), потребно ми с (etw, \4] нещо)
benutzbar adj гдд|ен. -на за употреба [за
използване], използваем
benutzen, benützen <b/AA> vt употребявам
Al [употребя //], използвам uv, v, Al
O die Gelegenheit — възползвам се от
случая
Benutzer т 4 кой го ползва нещо; потре¬
бител т: (eines Buches) читател т; (einer
öffentlichen Einrichtung) посетител т;
~-ung /' 17lsg (из)ползване и. употреба
/
Benzin п 20 бензйн т; — kanister т 4 бидон
т за бензйн; '•tank т I Tech бензйнов
резервоар; -tankwagen т 4 Tech авто¬
мобилна бензоцистерна; бензйнов ва¬
гон-цистерна; ~ uhr / 17 Tech бензино-
мер т
166 BEOBACHTEN
beobachten (Ъ/hb) vt наблюдавам uv, Al,
следя uv, II; (bemerken) забелязвам Al
[забел|ежа 7 (-язах)], установявам Al
[установя //]; geh (befolgen) съблюдавам
uv, Al, спазвам Al [спазя 77]
Beobachter m 4 наблюдател m
Beobachtung / 17 наблюдени|е n, -я; (das
Beobachten) наблюдаване n; (Beachtung)
спазване n. съблюдаване n O unter ~
aller Vorschriften като се спазват [съблю¬
дават] всички предписания, при спаз¬
ване на всйчки предписания
Beobachtungsgabe/ l6/.vg наблюдателност
/; - stelle / 16 наблюдателен пункт
beordern <b/AA> v/ заповядвам А1 [запо¬
вядам А1]% нареждам А1 [наредя 77]
(jmdn. an einen Ort някому да отиде ня¬
къде). auch МИ; командировам uv. v, Al,
изпращам А! [изпратя II] О jmdn. zu
sich [j] - извиквам Al [извикам Al]
някого при себе си; beordert sein, etw. zu
tum наредено ми е [заповядано ми е] да
направя нещо
bepacken <bjhb) vt натоварвам Al [нато¬
варя 11] (mit [3] с)
bepflanzen <b/Лй> vt засаждам Al [засадя
ГЦ
bequem adj удоб|ен, -на; (träge) бав]ен, -на,
муд|ен, -на, отпуснат, ленив; (mühelos)
лек, лес|ен, -на О macht es euch —! на¬
станете се [седнете, разположете се]
удобно!
bequemen, sich [4] <b/hb} благоволявам Al
[благоволя //], решавам се Al [реша се
11] (неохотно) (etw. zu tun да направя
пешо)
Bequemlichkeit / 17 удобств|о п, -а; (Mühe¬
losigkeit) леснина f, (Trägheit) мързел т,
отпуснатост /, мудност / О umg in aller
- ging er zur Post той отиде съвсем
бавно [спокойно] на лошата
beraten <ЗЬ/ЛА> vt, vi съветвам uv, Al, по¬
съветвам v, Al; (besprechen) обсъждам
Al [обсъдя 77], разисквам uv, Al (etw.
[4] od über etw. [4] нещо); съвещавам се
uv. Al (etw. [4] od über [4] относно, върху,
по): sich [4] ^ съветвам се, съвещавам
се (mit jmdm. über etw. [4] c някого за,
по, относно нещо) О -de Stimme съ¬
вещателен глас; -der Ausschuß консул¬
тативен комитет
Berater т 4 съветни|к т, -ци, консултант
т
beratschlagen <b/А6> vi съветвам се uv, Al,
посъветвам се v, Al, съвещавам се uv,
AI (über [4] по, относно)
Beratung / 17 (Besprechung) съвещани|е п.
-я. обсъждан|е п, -ия; (Raterteilung) кон¬
султация f; — s|stelle / 16 съвещателен
пункт; консултация / (детска и др.)
berauben <Ь/ЛА> vt ограбвам AI [ограбя
/У]; (wegnehmen) отнемам Al [отнема
£ (-Х)] (jmdn. e-r Sache [2] някому нещо),
лишавам AI [лиша //] (jmdn. e-r Sache
[2] някого от нещо)
Beraubung / 17 ограбване п; отнемане п,
лишаване п
berauschen <b//?6> vt опивам А1 [опия £7];
üoertr auch опиянявам Al [опияня //];
sich [4] ~ опивам се, опиянявам се (an
[i] от)
Berberitze / 16 Bot кисел трън
berechenbar adj който се поддава на из¬
числение, изчислим; (voraussehbar) кой¬
то може да се предвиди
berechnen <b/ЛА> vt изчислявам А! [изчис¬
ля II], пресмятам А1 [пресметна £2];
übertr преценявам А1 [преценя //], пре¬
мислям А2 [премисля /7]; jmdm. etw. [4]
турям А2 [туря /7] някому нещо в
сметката О der Bus ist für sechzig Per¬
sonen berechnet автобусът е предвиден
за 60 човека; der Preis berechnet sich auf
zwanzig Mark цената възлиза на 20 мар¬
ки
Berechnung / 17 изчисление п. сметка f;
übertr сметка J пресметливост /, инте¬
рес т O -eu anstellen правя uv, 77. на-
правям А2 [направя 77] изчисления; ап
ihr ist alles -w у нея всичко с интерес
[сметка]
berechtigen <Ь/ЛЛ> vt, vi давам Al [дам,
дадеш (дадох)] право [основание] (jmdn.
zu [J] някому за) О seine Begabung be¬
rechtigt zu großen Hoffnungen неговото
дарование дава основание за големи
надежди; berechtigt sein ймам uv, Al пра¬
во (etw. zu tun да направя нещо); (befugt
sein) упълномощен съм va
berechtigt adj оправдан, основателен, -на
Berechtigung / 17 (Recht) право n;
(Vollmacht) пълномощи|е n, -я O mit
voller — c пълно право [основание]; die
Frage hat ihre volle ~ въпросът е на¬
пълно основателен
bereden <b/A6> vt (besprechen) обсъждам
Al [обсъдя /7]; (überreden) увещавам Al
[увещая £7], скланям A2 [склоня /7];
(abfällig reden) одумвам Al [одумам Al]
(umg); sich [4\ ~ съвещавам се uv, AL
съветвам се uv, AL посъветвам се v, Al
(mit 13] c)
beredsam adj словоохотлив, красноречив,
приказлив
Beredsamkeit / 17/5; красноречие n, слад-
кодумство п
beredt adj красноречив, сладкодум|ен, -на;
6 ~es Schweigen многозначително
мълчание
Bereich т I od п 20 (Bezirk) област /, зона
/. предел т, район т: (Reichweite) обсег
т; (Sphäre) област /, сфера /, сектор т
C im - der Stadt в чертите [района] на
града; im ^ des Möglichen в кръга на
възможното
bereichern <b/AA> vt обогатявам Al [обо¬
гатя //]; sich [4] забогатявам Al [за¬
богатея Еб\ (незаконно)
Bereicherung / 17 обогатяване п; (unred¬
licher Gewinn) забогатяване п (незакон¬
но)
Greifen <b/A6> vt (Auto кола) поставям
[поставя II] гуми; (Faß бъчва) сла¬
гам А1 [сложа //] обръчи
2ber^if}en <b/A6> vt покривам AI [покрия
Е7] със слана [скреж]; ^t adj заскрежен,
покрит със слана
Berufung / 17 поставяне п на гуми; (die
Reifen) (комплект) гуми pl (на автомо¬
бил и др.)
bereinigen <b/AA> vt (regeln) уреждам Al
[уредя fl] (сметки и др.): (reinigen) про¬
чиствам А1 [прочйстя //]
beweisen <b/AA> vt пътувам uv, AI, ми¬
навам Al [мина Е2] (с превозно сред¬
ство) през, обикалям А2 [обиколя //]
(страни, света)
bereit adj готов О ~ sein, etw. zu tun
готов съм va да направя нещо; zu allem
~ sein готов съм на всичко; ich bin gern
dir zu helfen c удоволствие ще ти
помогна, готов съм да ти помогна; im-
#mer винаги готов!; sich [4] zu etw.
[3] ^ erklären готов съм, изявявам А1
[изявя //] готовност за нещо
Breiten <b/AA) vt (zubereiten) приготвям
А2[приготвя //], правя uv, !L направям
А2 [направя //]; (Freude, Vergnügen ра¬
дост. удоволствие) доставям А2 [доста¬
вя //]; (Kummer мъка) причинявам;
(Empfang прием) устройвам А1 [устроя
II] С Ärger ^ ядосвам AI [ядосам А1]\
einer Sache [3] ein Ende - слагам А/
л [сложа //] край на нещо
•beraten <2ib/AA> vt (Pferd кон) обяздвам
BERG 167
Al [обяздя //] O das Land ~ пътувам
uv, Al на кон през страната
ber^thalten <3a/AA> vt (Fahrkarten, Geld
билет, пари) приготвям А2 [приготвя
//]
bestiegen <а/Ай) vt приготвям А2 [при¬
готвя II] (да ми е подръка)
ber^itliegen <31а/АА> vi: etw. [1] liegt bereit
нещо е готово [приготвено, на разпо¬
ложение]
bereitmachen <а/АА) vt приготвям А2
[приготвя //]; sich [4] ~ приготвям се
bereits adv вече
Bereitschaft f 17/sg готбвност /; дежурна
група [бригада]; МИ [дежурно] поделение;
ö in — sein [stehen] готов съм va (да дей¬
ствам), на разположение съм; etw. [4] in
~ setzen привеждам Al [приведа El]
нещо в готЪвност; Tag der — ден т за
проверка на готовността (на съоръже¬
ния, машини и др.) за безупречно про¬
веждане на работния процес (в бившата
ГДР) ,
Bereüschafts|arzt т 2 дежурен лекар;
^dienst т I Med бърза помощ; ^polizei
f 17/s; дежурна полиция [милиция];
~ wagen т 4 дежурна кола; Med кола /
за бърза помощ
bereitstellen <а, stand bereit, bereitgestan-
den/AA) v/ на разположение [готов] съм
va
bereitstellen <b/AA> vf (zur Verfügung stel¬
len) предоставям A2 [предоставя /7]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); (sicher¬
stellen) осигурявам Al [осигуря 11J, при¬
готвям A2 [приготвя //]
Bereitung / 17/5; приготвяне и. изготвяне
п; изработване n
bereitwillig I. adj готов (да помогна, осве¬
домя и др.), отзивчив, услужлив; II. adv
на драго сърце, охотно, с готовност
Bereitwilligkeit / 17/5; готовност /, отзив¬
чивост /
berennen <10b/AA) W Sp, Hist атакувам m\
\\ AL щурмувам uv, v. AL нападам AI
[нападна E2]
bereuen <b/AA) vt кая се uv, E5, разкайвам
се AI [разкая се £5] (etw. [4\ за нещо);
(bedauern) съжалявам А1 [съжаля II]
(etw. [4] за нещо)
Berg nt I планина /; (Haufen) камара /,
грамада /. куп т, -ове и. -иша О den
^ hinan [hinab] нагоре [надолу] по пла-
168 BERGAB
нината; unten am - в подножието на
планината: -е von Büchern купища pl
кнйги; übertr umg über den ^ sein пре¬
минал съм va най-лошото, преодолял
съм най-трудното; umg der Kranke ist
über den болният прескочи трапа
(umg); übertr umg er ist über alle ^ е той
офейка (umg)\ umg die Haare standen mir
zu -е косите pl ми настръхнаха
bergab adv надолу по планината O ~ geht
es (sich) leichter надолу се върви nö-лес-
но; слйзането п е по-лесно; übertr mit
ihrer Gesundheit geht es ^ здравето й се
влошава все повече и повече
Bergjabhang т 2 планйнски склон; ~~adler
т 4 планйнски орел; ^akademie / 16а
минно-геоложка академия, минно-гео¬
ложки институт
bergan adv нагоре по планината О die
Straße geht hier ^ тук улицата става
стръмна
Bergarbeiter т 4 миньор т
berg^f adv нагоре по планината
Berg|bahn / 17 планйнска (зъбчата, въжена)
железница; ~bau т I минно дело;
— bauingenieur [..injenöir] т 1 мйнен ин¬
женер; ^bewohner т 4 планйн|ец т, -ци
bergen < 16/АА) vt (retten) спасявам Al [спа¬
ся //]; (Ernte реколта) прибйрам А1
[прибера £3]; geh (verstecken) крйя uv,
£7, скрйвам Al [скрйя £7]; vi (enthalten)
крйе; съдържа, uv. AI 3.Pers O hier fühle
ich mich geborgen тук се чувствувам uv,
AI на сигурно място [в безопасност]; die
Leichen der Verunglückten ^ прибйрам
труповете на загйналите; der Versuch
birgt große Gefahr In sich опитът е свър¬
зан c голяма опасност
Bergjflachs m \/sg Min азбест m; ^führer
m 4 планйнски водач, гид /я. -ове
bergig udj планйнски, планинйст
Berglgipfel m 4 планйнски връх; ^gut n 21
Min полезни изкопаеми pl; ^hfltte m 16
хижа f; ^ kette / 16 планйнска верйга;
-land n 22 планйнска местност; ^mann
m 3 (pl ..leute) миньор m; ^rettungs-
dienst m 1 планйнска спасйтелна служба;
~ rutsch m 1 свлйчане n [срутване n] на
пластове: ^ schuhe pl туристически обу¬
ща pl; — spitze/ 16 планйнски връх; ^
steigen n 23/sg алпинизъм m; -Steiger m
4 турйст m, планинар m; алпинйст m;
—stürz m 2 срутване n на планйнски
пластове
Berg- und Tal-Bahn / 17 влакче n (в уве¬
селителен парк, което се изкачва и спу¬
ска по желязна конструкция с шеметна
бързина)
Berg|ung/ 17 спасяване п, оказване п по¬
мощ (при злополука, бедствие); при-
бйране п (на реколта, трупове и др.);
-wacht / 17/sg планйнска спасйтелна
служба; -^werk п 20 мйна /, рудни|к т.
•ци; ^ wesen п 23 мйнно дело
Beriberi / Med бери-бери,
Bericht т 1 доклад т. о к чет т: (Meldung)
съобщени|е л, -я, репортаж т; - 'erstat¬
ten докладвам uv, AI. давам Al [дам,
дадеш (дадох)] отчет (jmdm. über [4] ня¬
кому за)
berichten <b/AA> vt докладвам uv. Al, съ¬
общавам Al [съобщя /У]; (erzählen) раз¬
казвам Al [разкажа Е4] (jmdm. etw. [4]
някому нещо od за нещо); vi докладвам,
съобщавам, разказвам (jmdm. über etw.
[4] някому за нещо)
Berichterstatter т 4 докладчи|к т, -ци; ре¬
ферент; (einer Zeitung) дописни|к т, -ци;
кореспондент ui, репортер о^/репортьор
т; ^ erstattung /' 17 доклад т (служебен),
информация f; (in der Zeitung) репортаж
m
berichtigen <b/AA> vt (Fehler грешки) по¬
правям A2 [поправя /У], коригирам uv,
у, Alt изправям А2 [изправя //]; (Mei¬
nung мнение) коригирам
Berichtigung / 17 поправка / корекция f;
(das Berichtigen) поправяне л, кориги¬
ране л, изправяне п на грешки
berieseln <b/AA> vt оросявам А1 [орося /У],
напоявам А1 [напоя УУ], полйвам А1
[полея Е6\
Berieselung / 17 гравитачно [самотечно]
напояване, оросяване п; ~s|anlage / 16
ороейтелна инсталация; ^s|maschine /
16 полйвна машина; ^s|rinne / 16 на-
пойтелна вада
.beritten adj на кон О ~е Polizei конна
полиция
Berliner т 4 берлйнчан|ин, -и; -in / 18
берлйнчанка /
berlinisch берлински; ^eriscb adj бер¬
лински, от [на] Берлйн
Bernstein т 1 кехлибар m
bernstebie(r)n adj кехлибарен
bersten <16fsn) vi пухам се AI od пуквам
се Al [пукна се Е2\% пръсвам се А1 [пръс¬
на се Е2] О vor Wut ~ пръскам се от
яд; der Saal war zum Bersten voll залата
беше претъпкана; ihre Nerven waren bis
zum Bersten gespannt нервите й бяха опъ¬
нати до скъсване
berüchtigt adj с лошо име О ein ~er Rauf¬
bold известен [прословут] побойни|к, mt
-ци
berücken <Ь/А6> vt омайвам А1 [омая £5],
пленявам AI [пленя //]; adj ома|ен,
-йна, обайващ, пленйтел|ен, -на
berücksichtigen <b/A6> vt вземам АI [взема
Е (взех)] под внимание [под съображе¬
ние], имам uv, AI od вземам пред вид
Berücksichtigung/17/.де: die ~ aller Umstän¬
de като се вземат пред вид [като се взе¬
мат под внимание] всйчки обстоятел¬
ства: sie urteilten ohne - der Tatsachen
те преценяваха без оглед на [без да съ¬
блюдават] фактите
Beruf т 1 професия /. заняти|е п, -я О
sie ist von Lehrerin тя е учйтелка по
професия: er fühlte den ^ zum Lehren in
sich той чувствуваше в себе си призва¬
ние към учителската професия, той се
чувствуваше призван да стане учйгел
berufen <39b/AA> w назначавам Al [назна¬
ча //], поканвам А! [поканя //] (някого
да заеме даден пост); (kommen lassen)
призовавам Al [призова Е2), извйквам
AI [извикам AI] (някого при себе си);
sich [4] - позовавам се А1 [позова се
£2] (auf [4] на) О er wurde als Professor
nach Berlin той беше поканен за про¬
фесор в Берлйн
berufen adj призван, способ|ен, -на О ~
sein роден съм va (zu [3] за); sich [4] ^
fühlen чувствувам се и\\ А1 призван (zu
[3] за)
beruflich adj професионален, -на,
служеб|ен, -на
Berufsausbildung/17 професионално обра¬
зование; ~beratung/17 професионално
ориентйране, консултация/ за йзбор на
професия; ^ bildung / 17 = - ausbildung;
^geheimnis п 27 професионална тайна;
- krankheit / 17 професионално забо¬
ляване; sieben п 23/sg професионален
живот
berufsmäßig adj професионален, -на
Berufspraktikum п (gen -s; pl -ka) производ¬
ствена практика; ^schule / 16 профе¬
сионално училище; ^Spieler т 4 про¬
фесионален играч; ^-Sportler т 4 спор-
тйст т -професионалист
berufstätig adj който упражнява някаква
професия, който работи в дадена про-
BERÜHRLJNC 169
фесия О ^е Frau жена /, която работи;
ist deine Mutter майка ти работи ли?
Berufstätige т 7 + работни|к т, -ци (в да¬
дена професия) т: / 19 работничка / (в
дадена професия)/* ^ wähl /17/sg йзбор
т на професия; —Wettbewerb т 1 сърев¬
нование п за повишаване на квалифи¬
кацията (сред младежите в ГДР);
~zweig т 1 бранш /и, -ове
Berufung / 17 назначение п; предложени|е .
п, -я, покана/(за заемане на длъжност);
(innere Bestimmung) призвание п (zu [3]
за); (Sichbcrufen) позоваване п (auf [4]
на) О Jur einlegen обжалвам uw AI
(gegen etw. [4] нещо); — s|frist / 17 Jur
срок m за обжалване; ~s|gericht п 20 Jur
апелационен съд
beruhen <b//iA> vi: etw. [/] beruht auf etw.
[2] нещо почива [основава се] на нещо;
dies beruht auf einem Irrtum това се дъл¬
жи на заблуждение; iibertr etw, [4] auf
sich ^ lassen оставям A2 [оставя //] не¬
що, както е [висящо, открйто]
beruhigen <b/Ай) vt успокоявам А1 [успо¬
коя //]; sich [4\ ^ успокоявам се
Beruhigung/17/jg успокоение л О zu Ihrer
^ за Ваше успокоение [спокойствие]; es
ist mir eine ^ zu wissen, daß... за ,мене
е утешение да зная, че...
Beruhigungsmittel п 23 успокоително
средство
berühmt adj прочут, извест|ен, -на, знаме¬
нит, прославен
Berühmtheit f \l!sg слава /. известност f;
/ 17 (Person) зиаменйтос] /' < ^ erlan¬
gen ставам Л1 [иана £2] прочут [из¬
вестен, -на], добивам AI [добия £7] сла¬
ва
berühren <b hhy vt допирам сс AI [до|пра
се. -мреш се (-прях се)], докосвам се AI
[докосна се £2] до: (erwähnen) споме¬
навам AI [спомена £2]. засягам AI [за¬
сегна £2] бегло; (beeindrucken) правя uv.
II. направям А2 [направя II] впечатле¬
ние; засягам; (bewegen) вълнувам и\\ AI.
развълнувам w AI С das Berühren der
Ware ist verboten пйпането на стоките
c забранено
Berührung / 17 (das Berühren) докосване n.
допиране n; (Kontakt) допир m, съпри¬
косновение n. досег m: (Erwähnung) за¬
сягане n, споменаване n (на въпрос и
170 BERÜHRUNGSPUNKT
др.) O in - kommen влизам Al [вляза
£1] в досег (mit [J] c)
Berührungspunkt m 1 допирна точка
Beryllium n 24/sg Chem берилий m
besäen <b/ЛА> vt засявам Al [засея E6]
O mit Sternen besät осеян [обсипан] със
звезди
besagen <b/АА> vt означава А1 [означи II]
3. Pers, говори uv, II5. Pers О das besagt
nichts това не значи нищо; seine Miene
besagt viel изражението на лицето му
говори много; der Paragraph besagt fol¬
gendes параграфът гласй, както следва
besaiten <b/АА> vt Mus слагам Al [сложа
//j, опъвам А1 [опъна £2] струни (на
инструмент) С übertr zart besaitet чув¬
ствителен. -на
Besamung /17 осеменяване п О Biol künst¬
liche — изкуствено осеменяване
besänftigen <b/AA> vt успокоявам АI [успо¬
коя /У], усмирявам А1 [усмиря II] (гняв.
възбуда)
Besänftigung / 17 успокоение п, успокоя¬
ване л, усмиряване п
Besatz т 2 (Kleid рокля) гарнитура / О
loser — волан т (на рокля)
Besatzung / 17 Flugw, Маг екипаж т; Mil
гарнизон т; (des Landes) окупация f;
-s|truppen pl окупационни войски pl
beschädigen <b/AA> vt повреждам AI [по¬
вредя //]
Beschädigung / 17 повреда / повреждане
n
beschaffen <b/АА) vt набавям A2 [набавя
//]: (Waren стоки) auch доставям A2
[доставя //]; (Geld, Quartier пари, квар¬
тира) намйрам А1 [намеря //]
beschaffen adj създаден, устроен; с еднй
или други свойства [качества], такъв
О sein Charakter ist so^, daß... харак¬
терът му c такъв, че...; wie ist es mit
seiner Gesundheit -*? как е здравето му?,
в какво състояние е здравето му?; die
Welt ist so daß ... светът е така
устроен, че...
Beschaffenheit / 17 качество п. свойство п;
устройство /а; (Zustand) състояние п;
^ung/ 17 набавяне п. доставяне п. на-
мйране п
beschäftigen <b/AA> vt занимавам AI [за¬
нимая Е7] (jmdn. mit [3] някого с); sich
[4] ~ занимавам се (ntit [i] с) О viele
Arbeiter ^ давам А1 [дам, дадеш (да¬
дох)] работа на много работници
beschäftigt adj зает О nur halbtags — sein
работй uv, II само половин ден
Beschäftigung/17 занимани|е л, -я; (Arbeit)
работа /, служба /
beschrieb <b/ЛА) vt: der Hengst beschält die
Stute жребецът покрива кобилата
beschallen <b/AA> vt озвучавам AI [озвуча
I3]{ Med лекувам uv, Al c ултразвук;
Tech обработвам Al [обработя //] c
ултразвук
Beschallung / 17 озвучаване n; Tech обра¬
ботване n c ултразвук; Med лекуване n
c ултразвук
beschämen <b/AA) vt засрамвам Al [засра¬
мя //] (jmdn. durch [4] някого c)
beschämend adj засрамващ; срам|ен, -на
O ein ^es Gefühl чувство n на срам
beschämt adj засрамен (über [4] от)
Beschönung / 11/sg срам m O zu meiner
^ за мой срам
beschatten <b/AA> vt засенчвам Al [засенча
//], хвърлям A2 [хвърля II] сянка,
übertr auch помрачавам AI [помрача II]
O umg jmdn. — следя uv, ll някого;
Telefonanschlüsse - подслушвам Al
[подслушам Al] телефонни разговори
beschauen <b/AA> vt разглеждам Al [раз¬
гледам AI], оглеждам; (Fleisch, Vieh
месо, добитък) проверявам Al [проверя
//] преглеждам О sich \4\ im Spiegel -
оглеждам се в огледалото
Beschauer т 4 зрйтел т, съзерцател т;
(Warenprüfer) контрольор т
beschaulich adj съзерцателен, -на, (geruh-
sam^ споко|сн, -йна, удоб|ен. -на С-
Ruhe блажено спокойовие
Bescheid т I отговор т, сведени|е л, -я;
(behördlicher съобщение п, решение
п (на властите) О abschlägiger отказ
т, — erhalten получавам AI [получа //]
отговор [съобщение); ~ sagen съобща¬
вам А1 [съобщя //], казвам А1 [кажа
Е4\ (jmdm: някому), осведомявам А1
[осведомя IJ] (jmdm. някого); - wissen
осведомен [компетентен] съм va (über
[4] по), запознат съм (über [4\ с), зная
od знам £ (ohne Aorist); bitte« sagen Sie
mir wann ich ihn sprechen kann моля,
кажбте ми кога мога да говоря с него;
in dieser Gegend weiß ich ~ ,т&зи мест¬
ност ми е позната; danke« ich weiß ^
благодаря, зная [разбрах]; er weiß mit
dem Gerät той умее да борави с уреда
bescheiden <23b/AA> vt geh (kommen las¬
sen) повиквам Al [повйкам AI] (jmdn.
zu jmdm. някого при някого); sich [4]
* geh задоволявам се Al [задоволя се
//] (mit [3] c); (sich einschränken) огра¬
ничавам се A l [огранича се /7] O es war
ihm nicht beschieden, ein großer Dichter zu
werden не му бе съдено [пйсано (umg)\
да стане голям поет; jmdn. vor Gericht
^ призовавам Al [призова Е2] някого
пред съда; sein Antrag wurde abschlägig
beschieden молбата му беше отхвърлена
bescheiden adj скром|ен, -на; (gering)
мал|ък, -ка, незначителен, -на (сума и
др.)
Bescheidenheit / 17 скромност /
bescheinen <23b/AA> v/ (Lampe лампа)
осветявам А1 [осветя //]; (Sonne слънце)
огрявам А1 [огрея Еб] <0 von der Sonne
beschienen огрян от слънцето
bescheinigen <b/Ай) vt удостоверявам Al
[удостоверя II] (с документ), потвър¬
ждавам А1 [потвърдя /7] (писмено)
Bescheinigung / 17 удостоверени^ и, -я;
Hdl разписка / квитанция /
beschenken <b/AA> vt подарявам А1 [по¬
даря //] (jmdn. mit etw, [3] някому нещо),
дарявам А1 [даря //] (jmdn. mit etw. [3]
някого с нещо) .
bescheren < b/АЬ > vt подарявам А1 [по¬
даря II] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
(особено за Коледа) О was wird uns die
Zukunft какво ще ни донесе бъдеще¬
то?
Bescherung / 17 (коледни) подаръци pl;
(Austeilung) раздаване п на (коледни)
подаръци; umg беля / неприятност /
О da hast du die —! ето ти беля!
beschicken <Ь/ЛА) vt Tech зареждам AI
[заредя //]; (Hochofen доменна пещ) на¬
сипвам AJ [насипя Е4], auch пълня uv,
II. напълвам AI [напълня II] С eine
Ausstellung ^ пращам AI [пратя /7] екс¬
понати на изложба; eine Tagung - пра¬
щам делегати на конференция; der
Markt war gut mit Gemüse beschickt на
пазаря изобйлетвуваше зеленчук
Beschickung / 17 Tech зареждане n, за¬
хранване n; пълнене n, наейпване n O
eine automatische - автоматично зареж¬
дане [обслужване]; ^s|anlage / 16 Tech
нълначно [захранващо] устройство
beschießen <32b/AA> vt обстрелвам AI
[обегрелям A2]\ бомбардйрам uw v, AI
auch Tech, Phys
Beschießung / 17 Mil обстрелване n; Phys
BESCHLEUNIGER 171
бомбардйране n (c електрони, неутрони
и др.)
beschjmpfen (b/AA) vt наругавам AI [на¬
ругая £7]; (beleidigen) оскърбявам AI
[оскърбя II]
Beschimpfung/17 оскърблени|е n, -я, тежка
обйда, поругани |е п, -я
beschirmen <b/AA> vt (beschützen) закрйлям
А2 [закрйля /7], пазя uv, II; (verteidigen)
браня uv, II, защищавам А1[защитя II]
(vor [3] от)
Beschjrmer т 4 закрйлни|к т, -ци, покро¬
вител т; защитни|к т, -ци
Beschlag т 2 обшивка /, обковка/(на вра¬
ти. прозорци и др.); т 2fsg (des Pferdes)
подкови pl; (auf der Fensterscheibe) из¬
потяване n, замъгляване n (на прозорец,
огледало); (auf Speisen) плесен /. (auf
Metall) оксилация /: (Beschlagnahme)
конфискуване n O etw. [4] mit belegen
конфискувам uw v\ AI пешо, турям А2
[i уря 77] ръка на нещо; jmdn. in — neh¬
men ангажирам uv, v, AI някого изцяло
за себе си; die Telefonzelle ist dauernd mit
— belegt телефонната кабина c постоян¬
но заета
beschlagen <4b/AA) vt обковавам AI [обко¬
ва E2\\ (Pferd, Schuhe) подковавам; vi
(Fenster прозорец) изпотявам се AI [из¬
потя се //]; (Nahrungsmittel хранителни
продукти) плесенясвам AI [плесенясам
АЦ О das Glas beschlägt in feuchter Luft
стъклото се изпотява ог влажния въз¬
дух
beschlagen adj (Glas стъкло) запотен; übertr
(Mensch човек) веш, добре запознат (с
нещо), опит|сн, -на, добре подкован
(umg)
Beschlagnahme / 16 конфискация кон¬
фискуване п; МП реквизиция /
beschlagnahmen <b./iA) vt конфискувам uv,
W AI; Mil реквизирам uv, i\ AI
beschleichen <21b7i/>> 17 приближавам се
Al [приближа се 77] неусетно (jmdn. до
някого), издебвам AI [издебна Е2] О
geh Angst [Verzweiflung] beschleicht ihn
обзема го страх [отчаяние]
beschleunigen <b/AA> 17 ускорявам AI
[ускоря 7/]; С beschleunigter Personenzug
ускорен пътнически влак
Beschleunigter т 4 Phys ускорител т;
Chem катализатор т; ~~ung/ 17 уско¬
рение п; ускоряване п
172 BESCHL1ESSEN
beschließen <32b/AA) vt решавам Al [реша
II]; (im öffentlichen Bereich) auch поста¬
новявам Al [постановя 77]; (beenden)
приключвам Al [приключа 77], завър¬
швам AI [завърша /7]; Pari гласувам uv,
Al, приемам Al [приема £ (приех)] (за¬
кон)
Beschluß m 2 (Entscheidung) решени|е n,
-я. постановлени|е n, -я; (Ende, Ab¬
schluß) завършек m. край m C einen
~ fassen вземам Al [взема Е (взех)] ре¬
шение, решавам Al [реша 77]
beschlußfähig adj: die Versammlung war nicht
~ събранието нямаше кворум [нямаше
захонно право да взема решения]
beschmieren <b/АЛ) vt намазвам AI [на¬
мажа Е4\, нацапвам А1 [нацапам AI];
sich [4] ~~ напалвам се
beschmutzen (Ъ/hby vt замърсявам AI [за¬
мърся 77], зацапвам AI (зацапам А7];
übertr осквсрнявам AI [оскнерня 77],
петня uv, II, опетнявам AI [опетня //];
sich [4] ~ нацапвам се, изцапвам се
О sich [2] die Hände — изцапвам си ръ¬
цете
Beschmutzung / 17 замърсяване п, зацап¬
ване п, изцапване п
beschneiden <21 b, d-tt/hby vt изрязвам AI
[изрежа* Е4], орязвам; (Haar'коса) под¬
рязвам. подстригвам А1 [подстрижа
Е4]\ (Ващп дърво) подрязвам, подкас¬
трям А2 [подкастря 77]; (Ausgaben, Löh¬
ne разходи, заплати) намалявам AI [на¬
маля 77]; Rel обрязвам О übertr geh
jmds. Freiheit [Rechte] ~ ограничавам Al
[огранича 77] нечия свобода-(нечии пра¬
ва] _
Beschngdung / 17 (von Ästen) подрязване
n, кастрене n; Rel обрязване n
beschneit adj заснежен, покрит със сняг
beschnüffeln od beschnuppern (Ъ/hby vt
(Hund куче) душа uv. И, подушвам Al
(подуша 77], помирйсвам AI [помириша
E4] O die Hunde beschnüffelten sich [einan¬
der] кучетата pl се помирисаха; übertr
umg er muß alles ~ той си пъха нався¬
къде носа [гагата] (umg)
beschönigen (.Ъ/hby vt представям А2 [пред¬
ставя 77] в по-благоприятна светлина,
прихрйвам AI [ирикрйя ЕТ], омалова¬
жавам А1 [омаловажа 77] (грешки, сла¬
бости и др.)
beschottern (Ъ/hby vt Tech настилам Al
[на|стеля Е (-стлах)] с чакъл
beschränken (Ъ/hby vt .ограничавам Al
[огранича 77] (auf [4\ до, върху); sich [4]
~ ограничавам се (auf [4] върху); (sich
begnügen) задоволявам се Al [задоволя
се 77] (auf [4\ с) О etw. [4] auf ein Min¬
destmaß ~ ограничавам, свеждам AI
[сведа £7], намалявам Al [намаля 77]
нещо до мйнимум
beschrankt adj: ~er Bahnübergang железо¬
пътен прелез т с бариера
beschränkt adj ограничен <С> geistig ~
умствено ограничен, глупав, скудоумен;
in ~en Verhältnissen leben живея uv, Е2
оскъдно; Hdl Gesellschaft mit ~er Haf¬
tung дружество n c ограничена отговор¬
ност; (t auch beschränken)
Beschränktheit / 17/sg ограниченост / O
geistige ~ скудоумие n
Beschränkung / 17 ограничение n. -я; (das
Beschränken) ограничаване n
beschreiben <23b/A7»> vt (Blatt лист) из¬
писвам А1 [изпйша Е4]\ (schildern) опис¬
вам; Math (Kreis кръг) опйсвам, чертая
uv, Е7. начертавам А1 [начертая ЕТ]
Beschreibung / 17 описани|е п, -я О sein
Verhalten spottet jeder — неговото дър¬
жание е под всяка критика [е неокачес-
твймо]
beschriften (2\Ъ/ИЬу vt (begehen) вървя uv,
12, тръгвам Al [тръгна Е2] (etw. \4\ по
пешо) О übertr einen neuen Weg — тръг¬
вам но нов път; den Rechtsweg — тръг¬
вам по съдебен път, завеждам AI [за¬
веда £2] дело
beschriften (Ъ/hby vt поставям А2 [поставя
77] надпис (текст, номер и др.), надпйс-
вам AI [надпйша Е4\
Beschriftung / 17 надпис т; обяснение п,
текст т (под рисунка и др.); (das Be¬
schriften) надлйсване л
beschuldigen (Ъ/hby vt обвинявам А1 [обви¬
ня 77] (jmdn. e-r Sache [2] някого в нещо)
Beschuldigung / 17 обвинени|е п, -я О ~еп
erheben отправям А2 [отправя II] обви¬
нения (gegen jmdn. срещу няхого)
Beschuß т 2 Mil: unter ~ под обстрел
beschützen (Ъ/hby vt закрйлям А2 [закриля
77],* пазя uv, 77(vor [2] от)
Beschützer т 4 закрйлни|к т, -ци
beschwatzen (Ъ/hby vt umg лредумвам Al
[предумам Al], увещавам Al [увещая
ЕТ], кандьрдйсвам А1 [кандърдйсам АI]
(umg)
Beschwerde / 16 (Mühe) трудност /, мъха
/, неволя f; (Anstrengung) усйли[е n, -я,
напрежени|е л. -я; (Klage) оплакван|е л,
-ия, жалба /, pl Med болки pl, страдание
л, смущени|е л, -я; оплакване л О ~
führen правя uv, /7, направям /12 [на¬
правя 77] оплакване, оплаквам се AI
[оплача се Е4\ (gegen jmdn., Ober etw. [4]
от някого, от нещо)
Beschwerdebuch л 22 книга / за оплакване
[жалби]
beschweren <b/AA> w (Briefe, Geldscheine
писма, банкноти) затискам AI od за-
тйсвам А1 [затисна Е2] (за да не хврък¬
нат); (belasten) натоварвам А1 [нато¬
варя //]; übertr (Gedächtnis, Magen па¬
мет, стомах) обременявам AI [обреме¬
ня /7]: sich [4] — оплаквам се AI [оплача
се Е4] (bei jmdm. Ober etw. [4\ на някого
очт нещо) .
beschwerlich adj труд|ен, -на, мъч|ен, -на,
уморйтел|ен, -на. мъчйтел|ен, -на; тя¬
гостен. -на , '
beschwichtigen <b/AA> vt успокоявам AI
[успокоя //]; (Zorn гняв) укротявам AI
[укротя //], усмирявам AI [усмиря 77]
Beschwichtigung./ 17 успокояване л, усми-
ряване л (на възбуда, гняв и др.)
beschwindeln <b/AA> vt (betrügen) мамя uv,
II. измамвам Al [измамя 77]; (belügen)
лъжа uv, Е4, излъгвам Al [излъжа Е4\
beschwingt adj (Melodie мелодия) лек [бърз]
и весел; (schwungvoll) възторжен, въ¬
одушевен, окрилен; (eilig) бърз О ~е
Stimmung повишено [повдйгнато] на¬
строение; geh mit ~еп Schritten с бързи
леки стъпки; geh lang ~ дългокрйл
beschwipst adj пййнал, сръбнал, кефлия
(и mg)
beschwören <35h,prät auch beschwur/AA> vt
(beeiden) заклевам се Al [закълна се E2.
Aorist auch заклех се]; (inständig bitten)
умолявам uv, AI, заклевам O seine Aus¬
sagen ~ заклевам се, че говоря исти¬
ната; Erinnerungen — възкресявам AI
[възкреся //] спомени; Geister ~ (her¬
beirufen) извйквам AI [извйкам А1\,
призовавам AI [призова Е2\ духове;
(verschwinden lassen) прогонвам AI
[прогоня 77] духове
Beschwörung / 17 (inständige Bitte) настой-
чйва молба, умоляваме и; / 17/sg (von
Geistern) заклинани|е л. -л
bespien <b/AA> vt вдъхвам AI [вдъхна Е2]
живот (etw. [4\ на нещо), одухотворявам
AI (одухотворя /7] (etw, [4\ нещо); въ-
BESETZEN 173
одушевява AI [въодушеви 77], вдъхно¬
вява AI [вдъхнови 77] 3. Pers (etw. [7]
jmdn. нещо някого) О das Instrument
beseelte sich unter seinen Händen инстру¬
ментът оживя в ръцете му; sein Brief hat
mich mit neuer Hoffnung beseelt неговото
писмо ми вдъхна [ме изпълни] с нови
надежди; beseelte Natur одушевена при¬
рода; beseeltes Spiel одухотворена [про¬
никновена] игра
besehen <19b/AA> vt разглеждам А1 [раз¬
гледам /17]; sich. [5] etw. [4] od jmdn. ~
разглеждам нещо od някого O sich [4]
im Spiegel — оглеждам се в огледалото
beseitigen <b/АА> vt отстранявам AI
[отстраня 77], премахвам AI [премахна
£2], ликвидирам uv, v, AI; (umbringen)
убйвам AI [убия E7], ликвидирам, пре¬
махвам О um jeden Zweifel zu ~ за да
разсея всяко съмнение; die Spuren eines
Verbrechens ~ заличавам Al [залйча 77]
следйте на някое престъпление
Beseitigung / 17 отстраняване п, премах¬
ване п, ликвидйране п
beseligjen <b/АА) vt ощастливявам А1
[ощастливя 77], изпълвам А1 [изпълня
II) с блаженство; ~ t adj щастлив, бла¬
жен
Besen т 4 метла f; ~binder т 4 метлар
т; ~ gioster т 4 Bot черна метла; —stiel
m 1 дръжка / на метла
besessen adj (wahnsinnig) луд, полудял*,
безум|ен, -на, обезумял*; (ganz erfüllt)
обладан, обхванат (от някаква идея,
страст) О ein ~er Spieler страстен иг¬
рач; (Т auch besitzen)
Besessenheit / 17/sg (Wahn) лудост / без¬
умие n; (Drang) страст / страстно увле¬
чение, ярост /
besetzen <b/AA> vt (Platz място) запазвам
AI [запазя 77]; (Kleid дреха) гарнирам
//V. г. AI, обшйвам AI [обшйя £7] (mit
[J| c); (Mil завземам AI [за|взсма £
(-взех)], окупирам uv, v, AI O ein Amt
— заемам Al [заема £ (заех)] служба;
eine Stelle mit jmdm. - назначавам AI
[назнача //] някого на (дадена) служба;
die Straßenbahn war voll besetzt трамваят
беше претъпкан; der Platz ist besetzt мяс¬
тото c заето; Theal die Rollen waren gut
besetzt ролите бяха добре разпределени;
Theat das Stück ist gut [mit ausgezeichne¬
ten Kräften] besetzt съставът на пиесата
174 BESETZUNG
c много добър, в пиесата участвуват
първите сили
Besetzung f 17..vg (Posten място, служба)
заемаме п. попълване п; назначаване п;
МП завземане п. окупиране п; (Besetzt¬
sein) окупация /; / 17 Theat (der Rollen)
разпределение п (на ролиге); (alle Mit¬
wirkenden) състав т (auch Sp)
Besetzungsliste / 16 Theai, Film спйсъ|к m.
-пи на действуващите лица
besjehtigen <b'/iA> vt разглеждам AI [раз¬
гледам Al]\ (prüfen) правя uw II, на-
нравим A2 [направя //] оглед, оглеждам
Al [огледам Al), рсвизйрам m\ v, AI;
МП правя, направям преглед (на вой¬
скова част)
Besichtigung / 17 разглеждане п; оглед т;
МИ преглед т (на войскова част)
besiedeln <Ь/7гА> г/ (ansässig machen) за¬
селвам Al [заселя //], населвам; (sich
ansiedeln) заселвам се; (bevölkern) на¬
селявам ш. AI О diese Gegend ist dünn
besiedelt тази област е слабо населена
Besi£d(e)lung / 17 заселване п
besiegeln <b/ЛА> vt übertr потвърждавам
АI [потвърдя /У]; утвърждавам О
damit war sein Schicksal besiegelt c това
съдбата му беше решена
besiegen <Ь/ЛЛ> vt побеждавам Al [по¬
бедя //]
besingen <27Ь/Л6> vt възпявам AI [възпея
E6]
besinnen, sich [4] <26b//iA> (überlegen) мйсля
uv, II, помислям A2 [ломйсля II), раз-
мйслям ; (sich erinnern) спомням си А2
[спомня си II) (auf etw. [4] нещо, за не¬
що) С sich [4) eines Besseren [eines an¬
deren, anders] ~ променям A2 [променя
Il\ решението си, йдва ми друго нещо
па ум, хрумва ми друга мисъл
besmnlich adj (nachdenklich) склон|ен. -на
към размисъл, потънал [унесен] в мис¬
ли; (beschaulich) съзерцагел|ен. -на; за¬
дълбочен; будещ размисъл
feesinnung / 17jsg (Bewußtsein) съзнание п;
С die verlieren загубвам AI [загубя
II] съзнание, падам AI [падна Е2] в без¬
съзнание; übertr губя HV, //, загубвам
ума си; wieder zur ^ kommen йдвам uw
AI, дойда uw El в съзнание [на себе си];
übertr вразумявам се AI [вразумя се /У);
jmdn. zur - bringen свестявам AI [свестя
II) някого; übertr вразумявам някого;
bei voller ^ в пълно съзнание; vor lauter
Arbeit nicht zur kommen от много ра¬
бота не мога да дойда на себе си [не
мога да се опомня]
besinnungslos adj Med припаднал, безчув¬
ствен. в безсъзнание; übertr
безразсъден, -на, безум|ен, -на О ^ vor
Wut sein не съм на себе си от ярост
Besinnungslosigkeit / 11/sg безсъзнание п
Besitz т I притежание п; (das Besitzen)
притежаване п; (Eigentum) собственост
/! имуществ|о п, -а; (Landgut) имот т,
имени|е п, -я. владени|е /;. -я О ^ von
etw. [3] nehmen [ergreifen] завладявам Al
[завладея E6] нещо. присвоявам AI (си)
[присвоя (си) II] нещо, etw. [4\ in — neh¬
men встъпвам AI [встъпя II] във вла¬
дение на пешо, ставам AI [стана Е2]
собственик [притежател] на нешо; etw.
[4] in haben притежавам uw AL вла¬
дея i/г, E6 нещо, собственик т съм va
на нешо; in den - von etw. [J] kommen
ставам собственик на нешо; in anderen
- übergehen ставам собственост [при¬
тежание] иа друго лице. преминавам АI
[премина Е2] в друти ръце
besitzanzeigend adj: Gramm ~ es Pronomen
притежателно местоимение
besitzen <b, besaß, besessen/ЛА) vt прите¬
жавам uw AL имам uw AI (auch übertr)
< ein Talent - имам талант; die besit¬
zende Klasse имотната класа; (Tauch be¬
sessen)
Besitzer m 4 притежател m. собсгвени|к m,
-um O den wechseln сменям A2 [сменя
II] собственика
Besitzergreifung / 17 встъпване n във вла¬
дение; (eines Gebietes) завладяване n,
обсебване n (на област от неприятеля)
besitzlos adj безимот|ен, -на
Besitztum п 22 имуществ|о п, -а; (Grund¬
besitz) имени|е п. -я, владени|е п, -я,
имот п; -ung / 17 имение п, владение
п, имот т
besoffen adj vulg пиян, натряскал се (umg)
bespien <b//i/>> 17 слагам Al [сложа II]
подметки О meine Schuhe sind neu be¬
sohlt обувките ми имат нови подметки
besolden <Ь/ЛЛ> vt плащам Al [платя II]
заплата [възнаграждение]
beswider adj (eigenartig) особен, специал|ен,
-на; (außergewöhnlich) извънреден, -иа,
ряд|ък*, -ка. необичаен, -йна; (einzeln)
отдел|ен, -на; част|ен, -на С> im -^еп
поотделно; в подробности; Wünsche
специални желания pl; ^е Umstände
особени обстоятелства pl; nichts Beson¬
deres нищо особено
Besonderheit / 17 осдбеност /, своеобразие
п ■
besonders adv (für sich allein) отделно, спе¬
циално; (ausdrücklich) специално, из¬
рично; (hauptsächlich) особено; (in ho¬
hem Maße) извънредно, особено, много
О - viel особено много; das Essen war
nicht ~ яденето не беше нищо особено;
~ wenn особено ако, особено когато
'besonnen (Ъ/hb} vt излагам Al [изложа II]
на слънчевите лъчи
-besonnen adj разум|ен, -на, разсъдлив;
(umsichtig) предвидлив, съобразителен;
(ТанеЛ besinnen)
Besonnenheit / 17/rg разсъдлйвост /, разум
m, благоразумие п; (Ruhe) сдържаност
/, спокойствие п; (Umsicht) съобразй-
телност f
besonnt adj огрян* от слънце; (f auch
'besonnen)
besorgen <Ь//;Л> vt (beschaffen) купувам AI.
[купя //]. набавям А2 [набавя //]; (ver¬
sorgen) грйжа се uv, II (etw. [4] od jmdn.
за нещо od някого), гледам uv, АI (jmdn.
od etw. [4] някого od нещо); (erledigen)
свършвам, изпълнявам Al [изпълня //],
уреждам А1 [уредя //]; (auch | besorgt)
Beswgnis / 13 грйжа /. загрйженост J;
(Bangnis) безпокойствие п, страх т (um
[4] за) О etw. [/] macht jmdm. ^ нещо
безпокой някого« нещо създава някому
грижи
besfirglniserregend adj тревож|ен. -на« който
буди опасения; ~t adj загрйжен, обез¬
покоен (um [4] за)
Besorgung / 17 (Erledigen) извършване п,
уреждане п (на работа и др.); (Einkauf)
купуване п, доставяне я О n machen
правя uv, Al, направям А2 [направя //]
покупки
bespannen <b/AA) vt: Mus mit Saiten ^ сла¬
гам AI [сложа II] струни; mit Stoff —
облицовам uv, v, AI c плат; einen Wagen
mit Pferden впрягам AI [впрегна E2]
коне в кола
bespiegeln« sich [4] <b/AA) гледам се uv,
Al, оглеждам се AI [огледам се AI] в
огледало
bespielen <b//?A) vt: eine Schallplatte [ein
Tonband] - нравя uv, //, направям A2
[направя II] запис на грамофонна плоча
[на магнетофонна лента]; verschiedene
Bühnen - гастролирам uv, v, АI на раз¬
лични сцени
BESSERUNG 17S
bespitzeln <b/АА> vt шпионирам uv, v, Al,
следя uv, II
Bespitzelung / 17 шпионйране n, следене
n
bespötteln (Ъ/hby vt присмивам се AI [при¬
смея се E6] (jmdn. на някого), ирони¬
зирам uv, V, AI
besprechen <16b/Afc> vt разглеждам Al
[разгледам Al], обсъждам AI [обсъдя
II]: разговарям uv, А2. разисквам uv, Al
(etw. [4\ върху нещо), (rezensieren) ре¬
цензирам uv, V, А1 (etw. [4] нещо), пиша
uv, Е4, написвам AI [напиша Е4] рецен¬
зия [отзив, критика] (etw. [4] върху не¬
що); (beschwören) бая и\\ Еб, побайвам,
А1[ побая Еб] (на болен); sich [4] ~
съвещавам се uv, AI, съветвам се uv, Al,
посъветвам се v, Al (mit jmdm. über [4]
c някого по) O ein Tonband ~ записвам
AI [запиша E4] говор на магнетофонна
лента
Besprechung / 17 (Beratung) съвещани|е п,
-я; (Erörterung) разглеждане п, обсъж¬
дане п, разйскване п; (Rezension) рецен¬
зия /. крйтика /, отзив т
besprengen <b//iA> vt напръсквам Al [на¬
пръскам AI]: поръсвам Al [поръся II]:
(Straße, Blumen улица, цветя) полйвам
Al [полея Еб]
bespritzen <b/АА> vt опръсквам AI [опръс¬
кам AI]
bespülen <b//iA> vt плакна uv. E2. мия uv,
El, облйвам Al [облея Еб]
besser I. adj (comp von gut) по-доб|ър, -pa
O in ^er Gesellschaft в по-изйскано об¬
щество; II. adv по-добре O es ist - по-
добре e; immer - все по-добре: um so
^ толкова по-добре; je eher, desto ^
колкото по-скоро, толкова по-добре; es
geht ihm jetzt — той сега е по-добре; das
macht die Sache nicht ^ това не променя
нещата: sich [4] eines Besser(e)n besinnen
променям A2 [променя //] мнението
[становището, решението] си. идва ми
нещо по-добро на ум
bessern <ЛА> vt подобрявам А1 [подобря
//], поправям А2 [поправя //]; sich [4]
- поправям се, подобрявам се. ставам
AI [стана Е2] по-добър О das Wetter
bessert sich времето се оправя
Besserung / 17 подобряване п. подобрение
п, оправяне п (на положението и др.);
(des Kranken) оздравяване п, възстано-
176 BESSERUNGSANSTALT
вяване n O der Patient ist auf dem Wege
der ~ пациентът е на път да оздравее;
gute ~! желая ти [ви] скорошно оздра¬
вяване!
Besserungsanstalt / 17 изправителен дом
Besserwisser т 4 всезнайко т. -вци
Bestand т 2 (das Bestehen) съществуване
п (на завод, фирма и др.); (das Vorhan¬
dene) налйчност /, наличие п; (Vorrat)
запас т, фонд т О der ~ der Kasse
касова налйчност / der — an Büchern
книжен фонд; eiserner — неприкосновен
запас; das Stück gehört zum eisernen —
unseres Theaters пиесата спада към по¬
стоянния репертоар на театъра ни; das
hat keinen ~, das ist nicht von ~ това
не е трайно, това не ще продължи дъл¬
го; den — aufnehmen инвентаризйрам uv,
v, AI
beständig I. adj (andauernd) постоян|ен, -на;
(dauerhaft) тра|ен, -йна, непрекъснат;
(Währung валута) стабйл|ен, -на; Tech
устойчив (gegen [4] на) О eine ~е Größe
постоянна величина; II. adv постоянно,
непрекъснато
Beständigkeit /11/sg постоянство п; непро-
менлйвост /; (Dauerhaftigkeit) трайност
/; (Ausdauer) издръжлйвост / устойчй-
вост /
Bestandsaufnahme / 16 Hdl инвентариза¬
ция/; инвентаризиране л, —situich п 22
инвентарна книга; — teil т 1 съставна
част. съставка /, елемент т
Bestarbeiter т 4 отлйчни|к т, -ци, най-до¬
бър в професията, челни|к т, -ци в про¬
изводството
bestärken <b/AA> vt подкрепям А2 [под¬
крепя //]; окуражавам А! [окуража II)
(jmdn. in etw. [J] някого в нещо)
bestätigen <b/AA) vt (Worte, Urteil, Diagno¬
se думи, присъда, диагноза) потвър¬
ждавам АI [потвърдя У/J; (Plan, Wahl
план, избор) утвърждавам, одобрявам
AI [одобря //]: sich - unpers потвър¬
ждава се 3. Pers. оказва се AI [окаже
се Е4] 3. Pers вер|ен*. -на, оправдава се
АI [оправдае се £7] 3. Pers О den Emp¬
fang einer Sendung ~ потвърждавам
получаването на пратка
Bestätigung / 17 потвърждение п; потвър¬
ждаване п; признаване п О die Be¬
fürchtungen fanden ihre ~ опасенията р/
се потвърдйха [се оказаха верни]
bestatten (b/АА> vt погребвам AI [погреба
Е2]
Bestattung / 17 погребение п. -я
bestauben (Ъ/hby vt Bot опрашвам AI
[опраша II] О etw. [4\ mit Mehl [Puder¬
zucker] — поейпвам А! [посипя Е4\ не¬
що с брашно [пудра захар]
Bestäubung / 17 Bot опрашване л
bestaubt adj праш|ен, -на.' напрашен
bestQpien <b/AA) vt удмвявам се AI [удивя
се II] (etw. [4] на нещо); възхищавам се
А) [възхитя се //] (etw. [4] от нещо)
beste adj (sup von gut): der (die, das) —
най-добрйят, най-добрата, най-добро¬
то; die — n най-добрйте; mein — r Freund
моят най-добър приятел, най-добрйят
ми приятел: der erste - първият срещ¬
нат, който и да е; die erste - Gelegenheit
първият удобен случай; es geht beim — n
Willen nicht не е възможно въпреки
(най-)голямото ми желание; in den — n
Jahren sein съм va в разцвета на силите
си [на младостта си], es ist am ~ п, ...
най-добре е. ...; mit seiner Gesundheit
steht es nicht zum - n здравословното му
състояние не е добро, той е зле със
здравето си; alles zum - n wenden обръ¬
щам AI [обърна E2] вейчко на добро,
jmdn. zum -n haben подигравам се Al
[подиграя се Е7] с някого; eine Flasche
zum — n geben черпя uv, II. почерпвам
AI [почерпя II] шише вино; ein Lied zum
— n geben изпявам AI [изпея E6] песен
(за забавление на слушателите), ein
Märchen zum —n geben разказвам AI
[разкажа E4] приказка
Beste nt. /. n: mein - r мили [драги] мой;
sein -s tun правя uv, //, направям A2
[направя //] вейчко възможно [вейчко,
което е по ейлите ми], полагам AI [по¬
ложа //] всички усилия; zum -n des
Vaterlandes за благото на отечеството;
ein Konzert zum — n der Blinden концерт
m в полза на слепите
bestechen <16b/AA> vt подхупвам Al [под¬
купя //] (jmdn. mit [3] od durch [4] някого
c): übertr auch спечелвам Al [спечеля II]
(някого на своя страна с) (красота,
външността си и др.) О der Sportler war
in bestechender Form спортистът беше в
блестяща форма
bestechlich adj продаж|ен, -на, подкуп|ен,
-на O-ein —er Mensch продажен човек,
продажни|к т, -ци
Bestechung / 17 подкуп т; рушвет т (das
Bestechen) подкупване n O gegen ^ сре¬
щу подкуп
Besteck n 20 прибори pl (за хранене: лъ¬
жица, вилица, нож); Med инструмен-
тарий т od инструментариум т; Маг
координати pl на кораб О Mar das ~
nehmen определям А2 [определя /7] мес¬
тонахождението [координатите] на ко¬
раб
bestecken <b/Afe) vt набождам Al [набода
El]: украсявам Al [украся /7] (mit [3] с)
О den Kuchen mit Mandeln - украсявам
сладкиша c бадеми
bestehen <b, bestand, bestanden/AA) vi съ¬
ществувам wv\ Al; (weiterleben) продъл¬
жавам Al [продължа 11] да съществу¬
вам. просъществувам; състоя се uv, 12,
съставен съм va (aus [3] от); държа uv,
13. настоявам А1 [настоя 12] (auf [3] на);
състоя се (in [JJ в); v/ (Prüfung изпит)
издържам А1 [издържа 13] О die Probe
[den Kampf] ~ устоявам Al [устоя 12]
на изпитанието [на борбата]; es besteht
Gefahr има опасност; es besteht kein
Zweifel, daß... няма съмнение, че...; be¬
stehende Gesetze настоящи [действува¬
щи] закони pl
bestehlen < 20b/AA> vt окрадвам Al [окри¬
ля El (-адох)], обирам Al [обера ЕЗ]
(jmdn. някого)
besteigen <23b/A6> vt качвам се Al [кача
се 11] (etw. [4] на нещо) (планина, влак
и лр.) О ein Pferd [den Thron] — качвам
се на кон [на престола]
Besteigung / 17 (das Hinaufsteigen) изкач¬
ване п; (das Hineinsteigen) качване п (на
превозно средство)
bestellen <b/AA> vt (Ware стока) поръчвам
А1 [поръчам >47]; (Zimmer, Karte стая,
билет) резервирам uv. v. Al, запазвам
Al [запазя /7]; (kommen lassen) поръч¬
вам (jmdn, някому) да дойде, извиквам
А1 [извйкам Al] (jmdn. някого); (Acker,
Feld нива, поле) обработвам >4/ [обра¬
ботя 11], засявам >47 [засея Еб] О die
Post ~ доставям А2 [доставя 11] по¬
щата; eine Botschaft съобщавам >47
[съобщя 11] вест, предавам А1 [-дам, -
дадеш (-дадох)] съобщение; er ist um
zehn Uhr beim (zum) Arzt bestellt той има
час при лекаря в десет часа; jmdn. zum
Verteidiger ~ определям А2 (определя
//], назначавам А1 [назнача //] някого
за защитник; jmdm. Größe - von [3] пре¬
давам Al [пре|дам, -дадеш, -дадох] ня¬
кому поздрави от, поздравявам >4/ [по¬
здравя /7] някого от; jmdm. Grüße — 12BESTIMMTHEIT 177
lassen пращам Al [пратя /7], изпращам
Al [изпратя /7] някому поздрави по
някого; шп ihre Gesundheit ist es schlecht
bestellt тя е зле със здравето си
Bestellschein т 1 = Bestellzettel
Bestellung / 17 поръчка /; (Feld~) обра¬
ботване n. засяване n (на нива) О te¬
lephonische телефонна поръчка; auf
^ von [5] по поръчка на
Bestellzettel т 4( Bibliothek) заемна бележ¬
ка; (Buchhandel) бланка / за поръчка
bestenfalls adv в най-добрия случай .
bestens adv: danke много благодаря!;
grüße alle ~ von mir! най-сърдечни по¬
здрави на всички от мене!; wir werden
Sie — bedienen ще ви обслужим колкото
се може по-добре: er ist ~ unterrichtet
той е много добре [отлично] осведомен
besteuern <b/AA> vt облагам >4/ [обложа
//] с данъци
Besteuerung / 17 облагане п с данъци
bestialisch adj животински, скотски; (grau¬
sam) зверски
Bestialität / 17 бруталност/* зверств|о п,
-а
Bestie [..io]/16 скот т, -ове; звяр* т, -ове;
ühertr auch йзверг. т
bestimmbar adj определим
bestimmen <b/A6> vt (festsetzen) определям
А2 [определя //], установявам А1 [уста¬
новя //] (място, време, цена и др.); (Be¬
griff понятие) определям, дефинирам uv.
V. Al: (anordnen) нареждам AI [наредя
/7], разпореждам се AI [разпоредя се /7]
(über [4] с); (veranlassen) убеждавам AI
[убедя //], карам ш\ А1, накарвам >47
[накарам >4 7] (jmdn. etw. zu tun някого
да направи нещо) С der Brief ist für ihn
bestimmt писмото c за него; der Vater
bestimmte ihn zum Tischler бащата ro
насочи към дърводелската професия: sie
war ihm als Frau bestimmt тя му бе опре¬
делена за жена; es war ihm nicht bestimmt,
glücklich zu sein нс му бе съдено да бъде
щастлив
bestimmt I. adj (feststehend) определен,
установен; (energisch) решйтел|ен. -на,
категорйч|ен, -на О '-е Anzeichen из¬
вестни прйзнаци pl: zur ~en Zeit в опре¬
деленото [уреченото] време; Gramm der
Artikel определйтелен член; II. adv
сигурно, положително, непременно
Bestimmtheit / 17jsg: mit ^ със сигурност.
12 Немскобъшарски речник
178 BESTIMMUNG
c положителност; etw. [4] mit ~ verneinen
отричам Al [отре|ка, -чеш (отрекох)]
нещо решително
Bestimmung / 17 (Anordnung) нареждан|е
п, -ия, наредба /, разпореждаме п, -ия;
(Festsetzen) определяне л, установяване
л (на време, цени и др.); (eines Begriffes)
дефиниция/, определение п; (Ziel) пред¬
назначение л, (Schicksal) предопределе¬
ние л, съдба /. участ /; Tech ~еп пра¬
вила pl. норми pl. условия pl О
Gramm adverbiale ~ обстоятелствено
пояснение; — treffen давам AI [дам,
дадеш (дадох)] разпореждане, разпо¬
реждам се AI [разпоредя се II]
Bestiramungs|ort т 1 местоназначение л;
~ wort rt 22 'Gramm определителна дума
(първият компонент в сложна дума)
Bestleistung /17 Sp рекорд т, най-доброто
постижение
bestrafen <b/АА> vt наказвам А1 [накажа
Е4] (jmdn. für etw. [4] някого за нещо)
Bestrafung / 17 наказани|е л, -я
bestrahlen <b/AA> vt (Sonne слънце) огря¬
вам А1 [огрея Еб]\ (Lampe лампа) осве¬
тявам AI [осветя И]; Med облъчвам AI
[облъча .11], нагрявам AI [нагрея Е6]
О sein Gesicht war von Freude bestrahlt
лицето му беше озарено от радост
Bestrahlung / 17 Med облъчване л, олъч-
ване л; Tech облъчване л, (електронна)
бомбардировка /■ ~s|Iampe / 16 лампа
/ за облъчване; ~s|therapie / 16а лъче-
тсрапия / лъчелечение л
bestreben, sich [4] <b/АА>, bestrebt sein стре¬
мя се uv, II, старая се uv. Е7 (etw. zu tun
да направя нещо)
Bestrebten л 23 стремеж т, усйли|е л, -я;
~ung/ 17 усйли|е я, -я
bestreichen <21Ь/Ай) vt намазвам А1 [на¬
мажа Е4]\ Mil обстрелвам AI [обстре¬
лям А2] О eine Wand [einen Zaun] mit
Farbe - боядисвам AI [боядисам AI]
стена [ограда]
bestreiten <b/AA) vt: einen Betrieb ~ па¬
рализирам uv, v, AI работата в завод
със стачка
bestreiten <21b/AA> vt (Worte думи)
оспорвам Al [оспоря //]; отричам AI
[отре|ка, -чеш (отрекох)]; (Kosten раз¬
носки) покривам AI [покрйя £7], пла¬
щам AI [платя //] <0 den Lebensunterhalt
selbst — издържам се uv, Al сам; einen
Teil des Programms ~ изнасям A2 [из¬
неса El] част от програмата (на концерт
и др.)
bestreuen (b/hbj vt посипвам А1 [посипя
Е4\ (с пясък, брашно и др.)
bestricken <b/AA> vt übertr пленявам Al
[пленя II], обайвам AI [обая ES], оплй-
там А1 [оплета El] в мрежата си; ~d
adj пленйт£л|ен, -на, очарователен, -на
bestürmen <b/AA) vt нападам AI [нападна
£2], щурмувам uv. v. AI, атакувам uv,
v, AI; übertr обсипвам AI [обсйпя E4],
отрупвам AI [отрупам AI] (jmdn. mit
[5] някого c) (въпроси и др.); (bedrängen)
не оставям А2 [оставя //] на мира
bestürzt adj (fassungslos) слйсан, смаян,
изумен; (erschrocken) разстроен, смутен,
объркан
Bestürzung / 17isg слйсваие л, уплаха /,
обърканост / О in ~ geraten изпадам
А1 [изпадна Е2] в голямо смущение,
слйсвам се AI [слисам се А/], обърквам
се AI [объркам се AI]
Besuch т 1 посещение п; (des Arztes) auch
визита; nt I/sg (Gast) гост m, гости pl
O ~ haben имам uv, Al гости; zu -
sein на гости съм va (bei jmdm. при ня¬
кого), auf [zu] — gehen отивам Al [отида
EI] на гости; wir haben ~ bekommen
дойдоха ни гости; es kommt — идват
гости; keinen — empfangen не приемам
Al [приема Е (приех)] гости; jmdm. einen
offiziellen ~abstatten правя uv.-Л, напра-
вям А2 [направя II] някому официално
посещение; jmds. — erwidern връщам АI
[върна £2] вйзитата [посещението] на
някого; ein hoher - височанши гост;
der — des Theaters war gut театърът бе¬
ше добре посетен, театърът се радваше
на добро посещение
besuchen <b/AA> vt посещавам AI [посетя
//]; (Freund, Kranken приятел, болен)
auch навестявам А1 [навестя //] О die
Schule ~ ходя uv, /У на учйлище, ученик
съм va; Vorlesungen ~ посещавам лек¬
ции, ходя на лекции; das Theater war gut
besucht театърът беше добре посетен;
besuch mich bald wieder! ела ми скоро пак
на гости!
Besucher т 4 посетител т; ~in / 18 по-
сетйтелка /
Besuchs|tag т 1 приемен ден; ~zeit / 17
приемно време; ~ zimmer л 23 приемна
/• салон т
besudeln <b/AA> vt изцапвам А1 [изцапам
ÄI], замърсявам AI [замърся //]; übertr
осквернявам Л1 [оскверня 77], опетнй-
вам AI [опетня 77]
betagt adj стар, в напреднала Bi3pact, въз-
раст|егн,-на
betanken <b/Ай) п Tech зареждам AI [за¬
редя 77], пълня uv, II, напълвам AI
[напълня //] с гориво (самолет, кола)
betasten <b/АА> vt опипвам AI [опипам
Äl]\ Med палпйрам uv, v, Al
betätigen <Ь/ЛЬ> vt Tech (in Gang setzen)
задвйжвам AI [задвйжа /7], привеждам
Al [приведа £/] в действие, пускам AI
od пущам AI [пусна Е2]\ Tech (bedienen)
управлявам uv, Al, обслужвам AI
[обслужа //]; sich [4] ~ занимавам се
Al [занимая се £7], работя uv, II; взе¬
мам AI [взема £ (взех)] участие О
sich literarisch - проявявам се А1 [про¬
явя се /7]. работя uv, II в областта на
ли гературата; sich politisch ^ де|ен, -йна
съм га политйчески
Betätigung / 17 дейност /. актйвност /, ра¬
бота f\ участие п (bei [3] в); Tech при¬
веждане п в действие, задвижване л.
пускане л; управляване п, обслужване
п
Betätigungsfeld п 21 поле л на действие;
^Schalter т 4 Tech команден прекъсвач;
^Schalttafel / 16 Tech командно табло
betäuben <b/Aft> V/ упоявам od упойвам
AI [упоя II] (auch Med)\ (teilweise) ири-
гьиявам Al [притъпя II] (болка); (durch
Schlag, vor Schreck) замайвам Al [замая
£5], зашеметявам Al [зашеметя II] О
sein Gewissen ~ заглушавам Al [заглу¬
ша //] гласа на съвестта си; seine Angst
- подтискам AI (подтисна £2], спо¬
давям А2 [сподавя II] страха си; er sank
betäubt nieder той падна в безсъзнание;
Med örtlich — правя uv, II, направям А2
[направя II] местна упойка
betäubend adj (Lärm шум) оглушйтел|ен,
-на; (Schlag удар) зашеметяваш; (Mittel
средство) упойващ
Betäubung / 17 замайване л, зашеметя¬
ване л. вцепенение л; Med наркоза /
упойка f; (Bewußtlosigkeit) безсъзнание
л. несвяст f; (des Schmerzes) обезболя¬
ване л, притъпяване л (на болка) О
örtliche местна упойка
Betäubungsmittel л 23 Med обезболяващо,
оосзчувствяващо [наркотично] средство
bet^iit adj оросен, рос|ен, -на О Blume
росно цвете
Bete / 16 Bot цвекло л О rote - червено
цвекло
BETRACHT 179
beteiligen, sich [4] (Ъ/hb) участвувам uv,
Al, вземам Al [взема £ (взех)] участие
(an [3] в) О der Betrieb beteiligt die Ar¬
beiter am Gewinn работниците pl участ¬
вуват в печалбите на завода
Beteiligte m 7+ участни|к m, -ци; /19 учас¬
тничка /
Beteiligung / 17 учйстие n (auch Teilhaber¬
schaft) (an [5] в, при) 0 aus Mangel an -
по липса на участници; unter starker ~
при голймо участие; staatliche — инвес¬
тиране n на държавни капитали (в част¬
но предприятие)
beten <АА> vi Rel моля се uv, II (на бога)
(für jmdn. od etw. [4] за някого od нещо);
vt чета uv, El, прочитам AI [прочета El]
молйтва
beteuern <b/Afe> vt уверявам AI [уверя /7]
(тържествено) (jmdm. etw. [4] някого в
нещо), кълна се uv, Е2 (Aorist auch клех
се) (jmdm. etw. [4] някому в нещо) О
seine Unschuld ^ кълна се, давам AI
[дам, дадеш (дадох)] честна дума, че
съм невйнен
Beteuerung / 17 уверение л, клетва /
betiteln <b/AA> vt (Buch) озаглавявам AI
[озаглавя /7] О jmdn. ~ обръщам се <4/
[обърна се £2] към някого с тйтлата му
Beton [betoij] nt 6 od [beto:n] m 1 бетон m;
^ decke / 16 Tech бетонена настйлка,
бетонов пласт
betonen <b/AA> vt изтъквам AI [изтъкна
£2], подчертавам АI [подчертая £7];
Ling поставям А2 [поставя II] ударение
Beton!fertigteil т 1 Tech бетонов елемент
(за монтажно строителство)
betonieren <d/AA) vt бетонирам uv, vJ Al
Beton[mischmaschine / 16 бетонобъркачка
f; ^ stahl m 2 бетонна [арматурна] сто¬
мана
Betonung / 17 Phon (Wort-^) ударени|е n,
-я, акцент nt; (Tonfall) интонация /,
(Hervorhebung) изтъкване n, подчерта¬
ване n (на проблем и др.)
betören <b/AA> vt заслепявам Al [заслепя
//), омайвам Al [омая £5], омагьосвам
AI [омагьосам Al], съблазнявам Al
[съблазня /7] O ein ^der Duft омайващо
[упойващо] ухание
Betracht w 1 jsg: etw. [4] in ~ ziehen вземам
A I [взема Е (взех)] нещо под внимание,
съобразявам се А1 [съобразя се 77] с
пешо; etw. [4] außer - lassen не вземам
180 BETRACHTEN
нещо под внимание [под съображение],
не обръщам А1 [обърна £2] внимание
на нещо; das kommt nicht in ^ това няма
да се има предвид, за това не може и
дума да става, това не влиза в сметката
betrachten <Ь/Л/>> г/ разглеждам AI [раз¬
гледам .4/], наблюдавам uv, AI, съзер¬
цавам m\ AI 1gch): übertr разглеждам,
обсъждам AI (обсъдя //]; считам AI
[cMeiä £7], смятам Al [сметна £2] (jmdn.
od etw. [4] als [4] някого od нещо за)
' ein. [4] in aller Ruhe -*• разглеждам
[обсъждам] пешо съвсем спокойно
Betrachter т 4 наблюдател т, съзерцател
т
beträchtlich I. adj значителен, -на, (доста)
голям*; II. adv значително, (доста) мно-
10 <у um ein ^es много, значително
Betrachtung / 17/ад разглеждане и, наблю¬
даване п, наблюдение п, (eines Problems)
обсьждане п, разглеждане п; (Überle¬
gung) размишления />/, размис|ъл т, -ли
С bei näherer — der Frage като разгле¬
даме въпроса по-отблизо: -en anstellen
мисля uv, II, размишлявам uv, AI} [über
[4\ върху]: in ^en versunken потънал в
мисли
Betrag т 2 сума / О im — von 100 Mark
в размер от 100 марки
betragen (4Ъ/1Ф) vi (Rechnung, Kosten
сметка, разноски) възлизам AI [възля¬
за* £/], правя мг, II < sich [4\ ^ държа
се мг. 13, отнасям се А2 [отнеса се El]
(gut [schlecht] gegen jmdn .добре [зле] към
някою); wieviel beträgt die Rechnung?
колко прави [е] сметката?, на каква сума
възлиза сметката?
Betragen п 23!sg държание п od държане
п. поведение п
betrauen <b/A/>) vt възлагам AI [възложа
IlX поверявам AI [поверя //] (jmdn. mit
etw, [3] някому пешо)
betrauern <b/hb) vt оплаквам AI [оплача
(покойник), жалея £ ohne Aorist;
скърбя мг, 12 (jmdn. по някого)
betreff* prap; in — [2] относно, във връзка
с, по отношение на, що се касае до
А
betreffen <16b,AA> vt отнася се А2 [отнесе
се £/] 3. Perх (etw, [/] jmdn. нещо до
някого), засяга А1 [засегне £2] 2. Fers
(etw. [1] jmdn. нещо някого); О ein
Unglück hat ihn betroffen сполетя го не¬
щастие; was mich betrifft що се отнася
[касае] до мене
betreffend adj съотвст|ен, -на, въпрофи,
-на О die Person въпросната личност
betreffs präp [2] относно, по отношение на
betreiben <23b/Ab> vt (vorantreiben) при-
двйжвам А1 [придвижа //], уреждам AI
[уредя //] (въпрос), тичам uv, Al по
уреждането (etw. [4\ на нещо); (beruflich
ausüben) упражнявам AI [упражня //]
(професия, занаят); Tech задвцжвам
(машина) О Handel ^ въртя wv, 12 тър¬
говия, занимавам се AI [занимая се £7]
с търговия; sein Studium mit Eifer ~
следвам uv, AI c усърдие; Handball ^
тренйрам uv, v, Al хандбал
Betrüben n 23lsg: auf mein ^ (hin) no möc
настояване, по мой почин
betreten <15b/Ab> vt стъпвам AJ [стъпя II]
(etw. [4] на, по нещо), ходя uv, II (etw.
[4] по нещо); (eintreten) влйзам Al [вля¬
за* El] (etw. [4] в нещо) О du betrittst
nicht mehr die Schwelle meines Hauses ти
няма вече да престъпиш прага на моята
къща; der Schauspieler betrat die Bühne
артйстът излезе на сцената
betreten adj смутен, слисан, смаян О ein
~es Schweigen неловко мълчание; häufig
—er Weg утъпкан път (auch übertr)
Betreten n 23jsg влизане n, стъпване n, хо¬
дене n O das ~ des Rasens ist verboten!
ходенето по тревата е забранено!
betreuen <b/AA) vt грижа се mv\ 11 за, гле¬
дам uv, Al (деца, болни); (Fluggäste път¬
ници в самолет) обслужвам А1 [обслу¬
жа //]; (Aspirant аспирант) ръководя uv,
II
Betreuer т 4 отговорни]к /и, -ци [на ту¬
ристическа група, чуждестранни студен¬
ти и др.]; придружител т (на делегации
и др.) О wissenschaftlicher - научен ръ-
ководйтел
Betrieb т 1 завод т, фабрика /; пред¬
приятие п, -я; т 1 /sg работа / (в завод
и др.); (Geschäftigkeit) оживление п;
(Verkehr) движение п (по улици и др.)
О in — sein съм va з движение [в ек¬
сплоатация]. работя uv, II (за машина
и др.); in ^setzen пускам Al od пущам
Al [пусна £2] в движение [в експлоа¬
тация]; außer ^ setzen епйрам AI [спра
£ (спрях)] работата на машина, изваж¬
дам А1 [извадя II] от строя; volkseigener
- държавно предприятие; Vater ist noch
immer im ^ баща ми още работи в за¬
вода; um die Mittagszeit herrscht auf den
Straßen starker — по обед движението
►по улиците е Много голямо [оживено];
übertr in vollem ~ в пълен ход, с пълна
пара '
Betriebsabteilung / 17 производствен цех
betriebsam adj де|ен, -йна, актйв|ен, -на.
предприемчив
Betriebsakademie / 16а учебен център към
промишлено предприятие (в бившата
ГДР); — arbeiter т 4 раббтник в завбд,
предприятие, фйрма; —bereitschaft / 17
сксплоатацибнна [пускова] готбвност;
—berufsschole / 16 завбдско училище;
—daten pl експлоатацибнна характерис¬
тика; —erholungsheim п 20 завбдска по¬
чивна станция
betriebsfähig adj готбв да влЬзе в експлоата¬
ция [в стрбя]
Betriebslgewerksschaftsleitung / 17 АЪк
BÖt завбдски прбфкомитЬт; — ingeneiur
[..3enjö:r] т 1 инженер т в произвбдство-
то; —kapital п 20 od 31 оборбтен капитал
(на предприятие); —kosten pl произвбд-
ствени разходи pl; —leiter т 4 завеждащ
производството, технически директор
(на завод); —plan т 2 производствен
план на предприятие; —praktikum п 28
производствена практика; —rat т 2 съ¬
вет т със синдикални функции, излъчен
от работещите във фирмата; член т на
такъв съвет; —schütz т 1 hg охрана /, на
завод, завбдска охркна
betriebssicher adj сйгур|ен, -на [безопафн,
-на] по време на експлоатация, технйт
чески безопасен *
Betri£bs|sicherheit / 17/jg техническа без¬
опасност; ^Stockung / 17 прекъсване п
на производствения процес; Eisenb пре¬
установяване п на движението; ~ Stoff
т \/sg суровини pl; (Brennstoff) гориво
п; ^Unfall т 2 злополука /по време на
производствения процес; ^ Versammlung
/ 17 производствено събрание [съвеща¬
ние]; — Wirtschaftler т 4 икономист т на
предприятие; — wirtschaftslehre / 16/sg
наука / за икономиката и организация¬
та на произвбдството; — zweig т 1 про¬
мишлен отрасъл
betrinken, sich [4]-<27Ь/А6> напивам се Al
[напия се Е7]
betroffen adj (bestürzt) смаян, слисан, сму¬
тен; (unangenehm berührt) засегнат
betrüben <b/AA> vt огорчавам Al [огорча
//], натъжавам Al [натъжа /У], наскър-
бявам А1 [наскърбя //]; sich [4] — огор-
BETTELEI 181
чавам се, натъжавам се, наскърбявам
се (über [4] от)
betrüblich adj тъж|ен, -на, печал|ен, -на
Betrübnis / 13 скръб / печал / огорчени|е
п% -я
betrübt adj тъж|ен, -на, натъжен, опечален
(über [4\ от)
Betrug т 2/sg измама / мошеничество п
О ein ehelicher — съпружеска изневяра
betrugen <40b//rA> v/, vi мамя uv, 111 из-
мамвам Al [измамя /У], изигравам AJ
[изиграя Е7] (jmdn, um [4] някого по
отношение на); sich [4](selbst) — лъжа
uvt Е4 себе си, самоизлъгвам се А1 [са-
моизлъ|жа се Е (-гах се)], самоизмам¬
вам се О er hat seine Frau betrogen той
изневери [измени] на жена си
Betrüger т 4 измамни|к т. -ци, мошени|к
т, -ци
Betrügerei / 17 мошеничество п, изма¬
ма / .
betrügerisch adj мошени чески, измамниче-
ски, лъжлив О in — er Absicht с наме¬
рение да измами
betrunken adj пиян; О jmdn, — machen на¬
пивам AI [напйя Е7\ някого
Betrunkene m 7+ пиян човек, пиян т; / 19
пияна жена
Bett п 25 легл|о п, -а, креват т: постеля
f; (Federbett) пухена завивка; (Fluß )
корито п на река; Tech подставка / под¬
ложка / О einschläfriges [zweischläfriges]
- единично [двойно] легло, единичен
[двоен] креват; dicht eheliches ^ брачно
ложе (dicht): das ^ machen оправям А2
[оправя II) леглото [кревата]; das ~
frisch beziehen сменям А2 [сменя II]
бельото на леглото, постилам А1
[по|стеля Е (-стлах)] чисти чаршафи; zu
~ gehen отивам А1 [отида El] да спя,
лягам си; sich [4] ins - legen лягам си
А1 [легна си Е2): das Kind zu ^ bringen
слагам Al [сложа II] детето да спи; das
- hüten пазя и\\ И стаята, лежа uv, 13
болен; ans ^ gefesselt sein прикован съм
va към леглото (поради болест)
Bett | bezug т 2 бельо п за легло; ~ couch
[..kautsch] /(pl -es (.лЩ) диван m (който
служи и като легло); — decke / 16 за¬
вивка т: (Zierdecke) покривка/за легло
bettelarm adj umg крайно бед|ен, -на, беден
като просяк
Bettel^ / 17 просене л, просия /
182 BETTELMÖNCH
Bettelmönch m 1 монах m (от орден, който
се издържа от подаяния)
betteln <АА> vi прося uv, /7 (am [4] за);
übertr моля m\ II (um [4] за)
betten <A/>> vt слагам AI [сложа //] да лег¬
не; sich [4] ~ лягам си А1 [легна си £2]
О übertr umg er war nicht auf Rosen ge¬
bettet животът му не беше лек [нс вър¬
веше по мед и масло (umg))
bettlägerig adj: ^ sein на легло съм va,
66;i|cn, -на съм
Bett|1ег т 4 прося|к т. -ци; blaken п 23
долен чаршаф т
Bettnachbar т 10 od 7 съсед т по легло;
-nässen fi 23lsg Med напикаване n (на¬
сън) енурезис m; -rand m 3 ръб m [край
m] на кревата
Bettruhe / 16/-У#; der Arzt hat dem Kranken
— verordnet лекарят нареди [предписа]
на болния да лежи
Bettstelle f 16 креват т; -tuch п 22 долен
чаршаф; ^vorleger т 4 килимче п за
пред кревата, ~ wasche / 16/sg спално
бслъо
betupfen <b/AA) v/ изпъстрим А2 [изпъстря
II] с точки .0 die Wunde mit Jod — до¬
косвам AI [докосна E2\% намазвам Л7
[намажа Е4\ леко раната с йод; mit Al¬
kohol - навлажнявам Al [навлажня II]
леко с алкохол; den Mund mit einer Ser¬
viette — изтривам AI [изтрия £7] леко
устата си със салфетка; dem Kranken mit
einem Tuch die Stirn — изтривам Al
[изтрия £7] леко c кърпа челото на бол¬
ния
beugbar adj Gramm (Verb) спрегаем; (Sub¬
stantiv) склоняем
beugen <AA> yt навеждам AI [наведа El];
(Haupt глава) auch свеждам» скланям A2
[склоня II]; (Knie» Arm коляно, ръка)
свивам AI [свия Е7]; (Stolz, Willen гор¬
дост» воля) сломявам AI [сломя //]; Jur
извъртам uv, Al, изопачавам Al [из¬
опача II] (закона); Gramm (Verb глагол)
спрягам AI [спрегна £2]; (Substantiv съ¬
ществително име) скланям; Phys откло¬
нявам AI [отклоня II] (лъчи); sich [4]
- навеждам се (über [4] над); übertr
прекланям глава (jmdm. пред някого);
подчинявам се AI [подчиня се //] (е-г
Sache [J] на нещо); прекланям се, пре¬
вивам врат (vor jmdm. пред някого) О
sich dem Schicksal ^ примирявам се AI
[примиря се II] със съдбата си; vom Alter
gebeugt прегърбен [приведен] от тежест¬
та на годините
B^gung/ 17 навеждане п; свиване п, пре¬
гъване п; Jur извъртане и, изопачаване
п (на закона); Gramm (des Verbs) спря¬
гане п; спрежение п; (des Substantivs)
скланяме п: склонение n; Phys дифрак-
ция /
B^ule / 16 Med подутина / буца / цицйна
/ (umg); ^n|pest / 17/sg Med бубонна
чума
beunruhigen <b/AA> vt безпокоя wv, II, обез¬
покоявам AI [обезпокоя //], тревожа uv.
/7, разтревожвам Al [разтревожа /7];
sich [4\ безпокоя се, тревожа се, раз-
гревожвам се (über [4] за); ~d adj тре¬
вожен, -на, обезпркойтел|ен, -на
Beunruhigung /17 тревога /, безпокойств|о
п, -а
beurkunden <b/AA> vt документирам uv, v,
AI; удостоверявам AI [удостоверя //]
c документ; заверявам AI [заверя //]
(нотариално) .
beurlauben <b/A6> vt пускам AI od цущам
AI [пусна £2] в отпуск (jmdn. някого);
давам AI [дам, дадеш (дадох)] отпуск
(jmdn. някому); освобождавам AI [осво¬
бодя //] временно от длъжност О beur¬
laubt sein в отпуск съм va. ймам uv, AI
отпуска
Beurlaubung / 17 отпуск т od отпуска /
(umg)
beurteilen <b/AA> vt преценявам Al [пре¬
ценя II] (jmdn. nach [J] някого по), съдя
uv, II (jmdn. nach [3] за някого по)
Beurteilung/ 17 преценка/ (Begutachtung)
отзив m, критика /. рецензия /
ВедИе / 16fsg плячка f; übertr жертва /;
Mil плячка /. трофеи pl О auf aus¬
gehen тръгвам AI [тръгна £2] за плячка
[да плячкосвам]
Beutel т 4 торба /. торбичка / (Geld^)
кеейя /; Zool под корем на торба
b^pteln <АА) V/ umg (schütteln) раздрусвам
AI [раздрусам AI], разтърсвам Al [раз¬
търся /7]; VI: die Hose beutelt an den Knien
панталонът се е издул на колената
Beuteltiere pl Zool двуутробни pl
bevölkern <AA> vt населявам AI [населя //];
заселвам (mit [3] c) <0 das Stadion be¬
völkerte sich стадионът се напълни
Bevölkerung / 17 население n
Bevölkenings|dichte / 16lsg гъстота /на на¬
селението; ^explosion/17 демографски
взрив; ^Statistik / 17 демографска ста-
тйстика; ~zaW / 17 брой т на населе¬
нието; ^Zuwachs т l/sg прйраст т на
населението
bevdlmachtigen <b/АА> V/ упълномощавам
Л1 [упълномощя II] (jmdn. zu etw. [i]
някого за нещо)
Bevollmächtiglte т 7+ пълномощник т, -ци;
/ 19 пълномощничка f; ^ung / 17 упъл¬
номощаване п; пълном6щи|с п, -я
bevor conj (Zeit време) преди да О ^ wir
verreisen, müssen wir noch vieles erledigen
преди да отпътуваме, ймаме да свър¬
шим още много неща; nicht докато
не; -V ich kein Geld habe, kann ich nichts
unternehmen докато нямам парй, не мо¬
га нйщо да предприема
bevormunden <b/АА> vt държа uv, 13 под
опека [под попечйтелство]; настойник
т [опекун т] съм va (jmdn. на някого)
Bevormundung / 17 опека /. опекунство п,
попечйтелство п
bevorrechten <b/AA> vt привилегировам uv,
i\ Al: ^et adj.привилегирован
bevorstehen <a, stand bevor, bevorgestan-
den/AA> v/ предстой wv, 113. Pers (etw.
[/] jmdm. нещо някому) O wer weiß, was
uns noch bevorsteht кой знае какво още
ни предстой [очаква]
bevorstehend adj предстоящ
bevorzugen <b/AA> vr предпочйтам Al
[предпочета El] (jmdn. vor anderen [3]
някого пред други); (bevorrechten) при¬
вилегировам uv, v, Al О einen Schüler
^ фаворизйрам mv. v, Al ученйк; eine
bevorzugte Klasse привилегирована
[облагодетелствуван^] класа
Bevorzugung f 17 предпочитание n, фаво¬
ризиране n, протежйране n
bewachen <b/AA> vt пазя mv, II, охранявам
mv. Al O den Schlaf des Kranken ^ бля
uv, И над съня на болния
bewachsen adj обрас|ъл, -ла
Bewachung / 17 охрана / <> unter ~ под
охрана
bewaffne|n <b/AA> vt въоръжавам AI [въ¬
оръжа //]; umg scherzh auch (versehen)
снабдявам Al [снабдя //], съоръжавам,
екипйрам uv, v, Al; sich [4] въоръ¬
жавам се; ^t въоръжен; съоръжен,
снабден (mit [i] с)
Bewaffnung / 17 въоръжаване п; въоръ¬
жение п
bewahren <b/AA> vt (beschützen) пазя mv. 11,
предпазвам AI [предпазя /7], запазвам,
закрйлям А2 [закриля //] (vor [3] от);
(aufbewahren) съхранявам AI [съхраня
BEWÄSSERN 183
//], запазвам А1 [запазя //]; (Geheimnis,
Ruhe тайна, спокойствие) запазвам О
sich [3] seine Freiheit ~ запазвам сво¬
бодата си; etw. [4] in seinem Gedächtnis
- запомням A2 [запомня II] нещо; umg
Gott bewahre! пазй боже!, боже олазй!
bewähren, sich [4] <b/АА> оказвам се AI
[окажа се Е4] годен [добър,* способен],
проявявам се А1 [проявя се /7] добре,
оправдавам AI [оправдая Е7] надеж¬
дите (als 17] като) О er hat sich als Fach¬
mann gut bewährt той доказа, че е добър
специалист, той се прояви като добър
специалист
bewahrheiten, sich <b/hb> оказвам се Al
[окажа се Е45] вер)ен*, -на, оправдавам
се Л/ [оправдая се Е7] (за предполо¬
жение, опасения, мълва и др.) О das
Gerücht scheint sich zu ~ изглежда, че
мълвата е вярна
bewährt adj (Mittel средство) изпйтан, про¬
верен; (Freund приятел) вер|ен*, -на;
(Тauch bewähren)
Bewährung /17: man gab ihm Zeit zur -
дадоха му време да докаже своята год¬
ност [способност]; Jur eine Strafe auf
[zur] ~ aussetzen осъждам Al [осъдя /7]
условно
Bewährungsfrist /17: der Angeklagte erhielt
zwei Monate Gefängnis mit ^ обвиняе¬
мият беше осъден условно на два ме¬
сеца затвор
bewaldet adj залесен, горист
bewältigen <b/AA> vt (meistern) овладявам
Al [овладея E6] (etw. [4] нещо); справям
се А2 [справя се //] (etw. [4] с нещо);
(Schwierigkeiten трудности) преодоля¬
вам AI [преодолея Еб]
bewandert adj обигран, много опит|ен, -на,
сведущ. добре запознат О in der Physik
- добре запознат с физиката, сведущ
[осведомен] по въпросите на фйзиката;
- auf dem Gebiet der Kernphysik много
опитен [осведомен] в областта на яд¬
рената физика
Bewandtnis/ 13: was hat es mit dieser Ge¬
schichte für eine как стой въпросът
c тази история?; mit diesem Vorfall hat
es seine eigene — въпросът c тази случка
е по-особен
bewässern <b/АА> vt Landw напоявам Al
[напоя П]
184 BEWÄSSERUNG
Bewässerung / 17 напояване n, поливане n;
полйвка /. ^s|anlagen pl напоителни
[поливни] съоръжения; ^s|flache / 16
напоителна [поливна] площ; ^sjgraben
т 5 напоителна вала, напоителен канал;
^s|systevn п 20* напоителна .система
bewegen <b/A6) vt движа uv, II, раздвиж¬
вам А1 [раздвижа //], мърдам uv, AI,
размърдвам AI [размърдам Al]; übertr
(rühren) трогвам Al [трогна E2\; (erre¬
gen) вълнувам uv, AI, развълнувам v,
A /; sich [4] ~~ движа се; < 14b/AA> vt скла¬
ням A2 od склонявам Al [склоня //],
придумвам Al [придумам AI]. накар¬
вам Al [накарам Al] (jmdn. etw. [4] zu
tun някого да направи нещо) О er UeB
sich durch nichts dazu ~~ нищо не беше
в състояние да го накара да направи
това
Beweggrund /и 2 повод т, мотив т, под¬
буда /
beweglich adj подвйж|ен, -на; übertr auch
жив,бърз,1чевръстк(нт^)*С*^е Habe дви¬
жимо имущество; ~ег Verstand бърз ум
Beweglichkeit / \l/sg подвижност f; übertr
пъргавина / пъргавост /, жйвост /
bewegt adj (Leben живот) бур|ен, -на; (Stim¬
me глас) развълнуван; (Gespräch раз¬
говор) оживен; (Zeit време) бур|ен, -на,
смут|ен, -на, размйр|еи, -на О ^е See
развълнувано море; (\auch bewegen)
Bewegung / 17 движение n; (Unruhe) въз¬
буда / вълнение n; übertr (Strömung)
движение л; течение « О in ^ в дви¬
жение; in sein в движение съм va;
работя wv, //, вървя uv, II (за машина
и др.); in ^ setzen пускам отпущам AI
[пусна Е2] в движение [в ход]; задвйж-
вам А1 [задвижа II]; übertr alle Hebel in
- setzen опитвам AI [опйтам Al] всич¬
ки средства; eine nationale ^ национал¬
но движение; eine literarische ^ лите¬
ратурно течение
Bewegungsjablauf m 2 протичане n, процес
m; — energie /I6a/sg Phys кинетична
енергия; ^freibeit /17 свобода /на дви¬
жението; übertr свобода / на действие;
—krieg т I война / с подвижни фронто¬
ве, маневрена война; ~ lehre / 16 Phys
кинематика /
bewegungslos adj неподвйж|ен, -на
bewripen <b/A6> vt оплаквам Al [оплача
E4\ tfmdn. някого)
Beweis m 1 доказателств|о n, -a O
(an)fiihren привеждам Al [приведа El]
доказателства; wegen Mangel an ^en
порадй липса на доказателства; etw. [4]
unter ^ stellen доказвам А1 [докажа E4]
нещо; zum — като [за] доказателство
Beweisaufnahme / 16 Jur съдебно след¬
ствие
beweisbar adj доказуем, който може да
се докаже
beweisen <23b/A6> vt доказвам А1 [до¬
кажа Е4\; (zeigen) показвам, проявявам
AI [проявя 11] (някакво качество) О
jmdm. Achtung - засвидетелствувам uv.
V, Al някому уважение
Beweisführung / 17 аргументация /, при¬
веждане /? [представяне п] на доказател¬
ства; ~grund т 2 довод т, аргумент т
beweiskräftig adj доказващ, доказател¬
ствен; убедител|ен, -на
Bew^is|material п 31 доказателствен ма¬
териал; ~ stuck п 20 Jur веществено до¬
казателство; улика /
bewenden <bfhb} vi: wir wollen es dabei ~
lassen да се задоволим [да се ограничйм]
с това, да спрем дотук
Bewenden п 23\sg: und damit soll es sein -
haben и c това въпросът се приключва
bewerben, sich [4] <16b/AA> кандидатству-
вам uv, Al, подавам Al [по|дам. -дадеш
(-дадох)] заявление [молба] (шп [4] за
служба и др.): Pari кандидатирам се uv,
у, Al (um [4] за) О sich um jvnds. Gunst
~ домогвам се Al [домогна се E2] до,
боря се uv, II за, стремя се uv, 11 към
нечие благоволение; sich um ein Mädchen
^ поисквам Al [пойскам AI] момиче
за жена, моля uv, II за ръката на някое
момйче; sich [4] an der Universität (um
Zulassung) — кандидатствувам (за при¬
емане) в университета
Bewerber т 4 кандидат /и (за служба, же¬
нитба, световна титла и др.); ~in / 18
кандидатка /
Bewerbung / 17 кандидатствуване п; кан¬
дидатура /• (schriftliche ^) заявление п
[молба J] за кандидатствуване за служ¬
ба; (um ein Mädchen) предложение п за
женитба О eine - ablehnen отхвърлям
А2 [отхвърля //] кандидатура
Bewerbungsunterlagen pl документи р1 за
кандидатствуване
bewerfen <16b/A6> vt замервам А1 [замеря
II] (jmdn. mit etw. [i] някого c нешо);
(Mauer зид) мажа uv, Е4, измазвам Al
[измажа Е4\ (с мазилка) О jntdn. mit
Blumen ^ обсипвам Al [обсипя Е4\ ня¬
кого с цветя; die Stadt mit Bomben ~
хвърлям A2 [хвърля //] бомби върху
града, бомбардирам uv, v, Al града;
übertr jmdiu mit Schmutz ~ оклеветявам
Al [оклеветя УУ], очерням A2 [очерня //]
някого
bewerkstelligen <b/AA> vt (zustande bringen)
уреждам Al [уредя УУ], нагласявам Al
[наглася //], организирам uv, v, Al: (er¬
reichen) осъществявам Al [осъществя
//], постигам Al [постигна E2\
bewerten <b/AA> vt оценявам Al [оценя II]
O einen Roman positiv — давам AI [дам,
дадеш (дадох)] положителна оценка на
роман
Bewertung / 17 оценяване п; оценка /
Bewetterung / 17 Bergb проветряване п,
вентилйране п; вентилация /
bewilligen <Ь/Ай) vt (finanzielle Mittel фи¬
нансови средства) отпускам Al od отпу¬
щам Al [отпусна £2], одобрявам AI
[одобря УУ], разрешавам AI [разреша
/У], гласувам uv, Al: (Antrag молба)
удовлетворявам Al [удовлетворя II]
Bewilligung / 17 отпускане п, одобряване
п, гласуване п (на суми); разрешение п
bewillkommnen <b/A6> vt приветствувам uv,
Al, посрещам Al [посрещна Е2], по¬
здравявам А1 [поздравя II] с добре
дош|ъл. -ла
Bewillkommnung / 17fsg приветствие п, по¬
срещане п, (с добре дошъл), радушен
прием
bewirken <b/AA> vt (herbeiführen) предиз¬
виквам Al [предизвикам А У], доприна¬
сям А 2 [допринеса El] (etw. [4] за нещо);
(verursachen) причинявам AI [причиня*
УУ], ставам AI [стана Е2] причина (etw.
[4] за нещо) О damit wirst du nur das
Gegenteil ^ c това ще постйгнеш само
обратния резултат [ефект]
bewirten <b/AA> vt гощавам AI [гостя УУ],
нагостявам А1 [нагостя II] О jmdn. mit
Kaflee — черпя uv, 11 някого кафе, по-
черпвам А! [почерпя УУ] някого с кафе,
предлагам А! [предложа УУ] някому ча¬
ша кафе
bewirtschaften <b/АА> v/ (Gut имот) сто-
панйсвам uv, Al: (Betrieb стопанско
предприятие) ръководя uv, II, разра¬
ботвам А1 [разработя УУ]; (Boden земя)
обработвам; (Waren стока) поставям А2
[поставя УУ] под режйм на разпределе¬
BEWUSST 185
ние, контролирам uv, v, Al разпреде¬
лянето О das Hotel ist nur im Sommer
bewirtschaftet хотелът работи само през
лятото
Bewirtschaftung / 17 (eines Betriebs) сто¬
панисване n, ръководене n, ръководство
n, управление n: (Boden почва) обра¬
ботване n: (Waren стоки) разпределяне
n; контролиране n
Bewirtung/17 гощавка/ угощение n, яде¬
не и пйене; О die ^ ist gut храната и
обслужването са добрй
bewog prät von bewegen
bewohnbar adj обитаем
bewohnen <b/Ай) vt (Haus къща) обитавам
uv. Al: живея uv, E6 (etw. [4] в); заемам
Al [заема £ (заех)] (цял апартамент,
етаж); (bevölkern) населявам А1 [населя
1Ц
Bewohner т 4 (der Stadt) жител т; (des
Hauses) обитател т О die gefiederten
^ des Waldes пернатите обитатели на
гората; ^—in / 18 жйтелка /- обитател-
ка /
bewölken, sich <b/АА> заоблачава сс А1
[заоблачй се II] 3. Pers: übertr ставам
Al [стана Е2] мрачен О mit bewölkter
Stirn с намръщено чело
Bewölkung / 17 заоблачаване п; (Gesamt¬
heit der Wolken) облачност /, облаци pl
О wechselnde ~ променлйва облачност;
aufgelockerte ~~ разкъсана облачност
bewundern <b/AA> vt възхищавам се А1
[възхитя се УУ] (etw. [4] от, на нещо);
любувам се uv, Al (etw. [4] на нещо)
О jmdm. —d zuhören слушам uv, AI ня¬
кого с възхищение
bewundernswert adj възхитйгел|ен, -на, уди-
вйтел|ен, -на, досто|ен, -йна за възхи¬
щение О ein ^es Gedächtnis удивйтелна
[завйдна] памет
Bewunderung / 17/sg възхищение п. въз¬
торг т, -зи О mit voller — изпълнен с
възхищение
bewußt adj съзнател|ен, -на; (bekannt)
извест|ен, -на, познат, споменат; (ab¬
sichtlich) умйшлен, нароч|ен, -на, пред¬
намерен, съзнатсл|ен, -на О sich [5] einer
Sache [2] ~~ sein съзнавам Al [съзная £7]
нещо; нещо ми е ясно [известно]; ich bin
mir keiner Schuld ^ не се смятам Al
[сметна £2] за виновен, не чувствувам
uv, А1 нйкаква вина у себе си; ~es Leben
186 BEWUSSTHEIT
съзнателен живот; am ^*en Tage в уре¬
чения ден; ^ег Arbeiter (класово) осъз¬
нат работник; soviel mir ^ ist доколкото
ми е известно, доколкото зная
Bewußtheit f 17/sg съзнателност f; осъз¬
наване п О etw. [4] mit ^ tun правя uvt
II, направям А2 [направя II] нещо съз¬
нателно [умишлено, нарочно, предна¬
мерено); politische — политическа съз¬
нателност
bewußtlos adj Med в безсъзнание О - wer¬
den падам AI [падна Е2\ в безсъзнание
Bewußtlosigkeit / \l(sg Med безсъзнание п,
несвяст / -е.* ühertr umg er übte das Stuck
bis zur ^той упражняваше пиесата до
припадане
Bewußtsein п 23/jg съзнание п О gesell¬
schaftliches ~ обществено съзнание; bei
в съзнание; ohne ^ в безсъзнание, в
несвяст; das ^ verlieren губя uv, II, из¬
губвам AI [изгубя //) съзнание, падам
AI [падна Е2] в безсъзнание [несвяст];
zu(vn) - kommen йдвам uv, AI, дойда
v, EI в съзнание [на себе си], опомням
се А2 [опомня се //]; etw. [7] kommt mir
zum — осъзнавам AI [осъзная E7] нещо,
нещо ми става ясно; er hatte das seine
Pflicht erfüllt zu haben той ймаше чув¬
ството, че е изпълнил дълга си
Bewußtseinsbildung / П/sg формиране п на
съзнанието
bezahlen <Ь/АА> гг плащам AI [платя //],
заплащам (jmdm. etw. [4] някому нещо)
О ühertr das ist nicht mit Geld zu ~ това
не се купува с пари, това е неоценймо.
това няма йена; etw. [4] mit dem Leben
— плащам, изкупвам AI [изкупя //]
нещо с живота си; umg etw. [/] macht
sich bezahlt нещо си заслужава парйте;
нещо сс рентйра
Bezahlung / 17 плащане п, заплащане п;
(Lohn) възнаграждение п, заплата /*
О gegen — срещу заплащане
bezähmen <b/A£> vt обуздавам AI [обуздая
Е7], овладявам Al [овладея £6] (чув¬
ствата си); sich [4] - овладявам се О
seinen Hunger - усмирявам Al [усмиря
//] глада си
bezaubern <Ъ/А£> vt очаровам v,AU пле-
нявам Al [пленя //], омагьосвам AI
[омагьосам AI]: ^d adj очарователен,
-на. пленителен. -на, чаров|ен, -на
Bez^ipberung / 17 очарование п, обая¬
ние п
bezeichnen <b/A£> vt (kennzeichnen) отбе¬
лязвам Al [отбележа* Е4], означавам
А1 [означа //], обозначавам; (Straßen,
Bäume улици, дървета) маркирам uv, v.
AI; (charakterisieren) окачествявам AI
[окачествя II], характеризирам uv, i\ AI
(als като); (bedeuten) означавам O
dieses Wort bezeichnet verschiedene Dinge
тази дума означава различни неща; etw.
[4] als verdächtig - окачествявам нещо
като съмнйтслно; jmdn. als Freund -
наричам някого приятел
bezeichnend adj характерен. -на, показа-
тел|ен, -на, гипйч|ен. -на О das ist - für
ihn това е характерно [типйчно] за него
Bezeichnung / 17 (durch ein Wort) термин
m. име n, наименование n; обозначение
n; обозначаване n; (durch ein Zeichen)
отбелязване n, маркиране n
bezeigen <b /iA> vt оказвам Al [окажа £W],
засвидстслсгвувам uv, v. Al (jmdm. etw.
[4] някому нещо), (Mut, guten Willen
смелост, добра воля) проявявам AI
[проявя //], показвам О sich [4] dankbar
~ показвам се благодарен
bezeugen (b/AA) vt засвидетслсгвувам mv,
v, Al (jmdm. etw. [4] някому нешо) почит
и др.); (bekräftigen) потвърждавам AI.
[потвърдя //], удостоверявам AI [удос¬
товеря //] О etw. [«/] vor Gericht - сви-
детелегвувам uv, AI за нещо пред съда
bezichtigen <b/AA> vt обвинявам AI [обви¬
ня //] (jmdn. e-r Sache [2] някого в нешо)
bezj^hbar adj: diese Wohnung ist sofort -
в това жилище човек може веднага да
се нанесе, жилището е обитаемо
beziehen <32b, h-g/AA) vt (Bett креват)
постилам AI [по|стеля £ (-стлах)] спал¬
но бельо; (Sofa канапе) таиицйрам uv.
V, AI. обличам Al [об|лека, -лечеш
(-лякох)] (с дамаска, кожа); (Wohnung
жилище) нанасям се А2 [нанеса се £7],
настанявам се AI [настаня се II] (в);
(Lager лагер) установявам се А1 [уста¬
новя се II] (на); (Geld, Zeitung пари,
вестник) получавам AI [получа //]
(durch [4] чрез); (Waren стоки) купувам
AI [купя II] (bei [3], von [3] при. от),
доставям си А2 [доставя си //] (bei [3],
von [3] от); отнасям А2 [отнеса El] (etw.
[4] auf [4] нешо към); sich [4\ ~~ отнасям
се (auf [4\ до); (sich berufen auf) позо¬
вавам се AI [позова се Е2], базйрам сс
uv, AI (auf 14] на) О das Bett frisch [neu]
— сменям А2 [сменя 77] бельото на лег¬
лото; eine Geige mit Saiten - слагам Al
[сложа /7], опъвам Al [опъна Е2] струни
на цигулка; die Universität — постъпвам
Al [постъпя 11] в университета; einen
neuen Standpunkt — заставам Al [заста¬
на Е2] на ново становище [на нова по¬
зиция]; МИ eine Stellnng - заемам AI
[заема Е (заех)] позиция; Mil eine Wache
— заставам на стр&жа; der Himmel be¬
zieht sich (mit Wolken) небето се покрива
c облаци, заоблачава се
Beziehung / 17 отношени|е п, -я, вр-ьзка
/ О in jeder [gewisser, mancher] — във
всяко [известно, някое] отношение; die
Dinge stehen in keiner - zueinander не¬
щата нямат никаква връзка помежду
си; gute -en haben имам uv, Al сйлни
връзки; -en anknttpfen завързвам AI
[завържа Е4] връзки (zu jmdm. онякого);
die diplomatischen —en abbrechen скъсвам
Al [скъсам Al\ преустановявам Al
[преустановя //] дипломатическите
отношения (zu [3] с)
beziehungsweise conj, Abk bzw. или, (или)
по-точно казано; (im anderen Falle) съ¬
ответно, респективно
beziffern <b/AA> v/ номерирам uv, v, Al
ö der Schaden beziffert sich auf 500 Marx
щетата възлиза на 500 марки
Bezifferung / 17 номерйране n
Bezirk m 1 (Verwaltungseinheit) окръ|г m,
-зи; (Landstrich) участъ|к m, -ци, район
m; übertr (Bereich) област / сфера f;
0 der Rat des - es окръжен съвет
Bezjrkslarzt m 2 окръжен лекар; —gericht n
20 окръжен съд; -richter m 4 окръжен
съдия; ^stadt / 14 окръжен град; —tag m
1 бецйркстаг m (най-висшият държавен
орган в окръзите)
Bezug т 2 (Möbelt) калъф т (за мебели),
(Bett~) спално бельо; Bezüge pl (Ein¬
künfte) доходи pl; т 2/sg (Waren, Zei¬
tungen стоки, вестници) доставяне п,
доставка / получаване п; (Beziehung)
връзка /* отношение п О mit - auf [4]
с оглед на, във връзка с; in - auf [4]ч
във връзка с, по отношение на, относно;
das hat - auf ihn това йма [е във] връзка
с него; - nehmend auf Ihr Schreiben..» във
връзка с (по повод на, като се позова¬
вам на] Вашето писмо...
bezüglich I. präp [2] относно, във връзка
с; II. adj отнасяш се до О Gramm —es
Fürwort отноейтелно местоимсние
Bezugnahme / 16fsg: unter [mit] — auf [4]
BIEGEN 187
във връзка c, по повод на, с оглед на,
позовавайки се на .
Bezugspreis т I покупна цена; —schein
т 1 купон т, продоволствена карта;
—Stoff т 1 мебелен плат, дамаска /
bezwecken <b/АА> vt поставям си А2 [по¬
ставя си II] за цел, целя uv, /7, възна¬
мерявам uv. А1
bezweifeln <b/AA> vt съмнявам се uv, Al
(etw. [4] в нещо) О es ist nicht zu ~
безсъмнено [несъмнено] е
bezwingbar adj който може да се преодолее
[да се овладее], преодолйм; (Festung
крепост) превземаем '
bezwingen (27b/AA) vt (Feind) покорявам
Al [покоря 77], побеждавам Al [победя
//], надвйвам Al [надвйя £7]; (Schwie¬
rigkeiten трудности) преодолявам AI
[преодолея £б]; (Gefühle чувства) овла¬
дявам А1 [овладея £б], обуздавам AI
[обуздая £7}, потйскам А1 [потйсна £2];
sich [4] — овладявам се О den Kosmos
— покорявам космоса
Bezwinger т 4 покорйтел т, победител т
Biathlon п 24 Sp биатлон т
Bibel / 16 бйблия /
Biber т 4 Zool боб|ър м. -ри; (Pelz) боб¬
рова кожа
B;ber|pelz т 1 боброва кожа; -ratte / 16
Zool нутрия /. блатен бобър
Bibliograph^ / 16а ^библиография /
bibliographisch adj библиографски
Bibliolphjle m 7 библиофйл т; -thek / 17
библиотека/- — thekar m 1 библиотекар
т; — thekarin / 18 библиотекарка /
bibliothekarisch adj библиотекарски
Bibliothekswesen п 23 библиотечно дело
biblisch adj библейски
bieder adj (ehrlich) чсет|ен. -на, почтен,
порядъч|ен, -на; д6блесг|ен. -на; (treu¬
herzig) добродушен, -на, простодуш|ен.
-на. найв|сн, -на
Bi^der|keit / 17 честност / почтеност /;
— mann т 3 честен (порядъчен] човек:
veracht/ (Spießer) ограничен [тесногръд]
човек, еснаф т; veracht! (Heuchler)
лицемер т, филйстер т; — meier п 23/sg
Kunst стил бйдермайер
Biegefestigkeit / 17 Tech якост / на огъ¬
ване; — maschine / 16 машина / [преса
J] за огъване
bj£gen <32/АА> vt извивам AI [извия £7],
огъвам AI [огъна £2], прегъвам; <32/.м>
188 BIEGSAM
v/ завивам (um die Ecke на.ъгъла); sich
14] ~ превивам се, огъвам се О etw.
[4] gerade изправям А2 [изправя 77]
нещо (което е изкривено); sich [4\ vor
Lachen ^ превивам се от смях; mag es
^ oder brechen на всяка цена; каквото
и да става
biegsam adj гъвкав, еластйч|ен, -на; (Rute
пръчка) жилав; übertr податлив, отстъп¬
чив, който се огъва
I%g|samkeit / 17jsg гъвкавост /, еластич¬
ност / übertr податливост /. отстъпчи¬
вост/. -'iing / 17 извивка/* (Wendung)
заво|й т, -и; (das Biegen) огъване п, пре¬
гъване п
Bi^ne / 16 пчела /
Bienenfleiß ml/sg неуморен груд, не¬
уморно усърдие; ^honig т l*/sg пчелен
мед; ^königin / 18 пчела /-майка [ца¬
рица]; ^korb т 2 кошер т; ~ schwärm
пг 2 рой т, -еве пчели; ~ stock т 2 кошер
т; ^ wachs п 20 пчелен восък; ~zucht
/ 17 пчеларство //; -Züchter т 4 пчелар
т
Biennale [bi-e..]/ 16 Film, Kunst биенале n
Bier n 20 бира / пиво n O beim — sitzen
седнал съм va на чаша бйра
Bifr|brauer т 4 производител т на бйра,
пивовар т; -brauerei / 17 пивоварство
п; (Gebäude) пивоварница /; —flasche /
16 бирено шише; - liefe / 16 бйрена мая
В{jse / 16 (an Uniform на униформа) кант
т, -ове; (an Bluse, Kleid) баста /
Biest п 21 umg животн|о п, -и, звяр* (-ът)
/и, -ове; гад /, гадйна f; übertr umg гад
т% -ове; übertr umg das — ist stehenge¬
blieben тая пущина (umg) спря
bitten <32//i6> v/ предлагам Al [предложа
//], давам Al [дам, дадеш (дадох)]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [4]
— предлагам се, представям се А2
[представя се /7], разкривам се А 7 [раз¬
крия се £7] (за възможност, случай)
О Widerstand — оказвам А1 (окажа Е4]
съпротйва. противопоставям се А2
[противопоставя се 7/]; Schach ^ каз¬
вам А1 [кажа Е4\% обявявам А1 [обявя
/7] шах; ich lasse mir das nicht - не по¬
зволявам Al [позволя II] това, не търпя
uv, 12 това
Bigaipjs / 1 Ь/sg двуженство п, бигамия /
bigott adj набож|ен, -на до фанатизъм;
^scheinheilig) лицемер|ен, -на, престоре¬
но набожен
Bikini т 6 бикини pl
Bijouterie [..3U..] / 16а бижу п, -та; veralt
бижутериен магазин, бижутерия /
Bilanz / 17 Hdl баланс т; übertr равно¬
сметка /• резултат т О die - ziehen
правя uv, II равносметка
bilateral od bilateral adj двустранен, -на,
билатерал|ен, -на
Bild п 21 картйна/ (auch Theat), (Gemälde)
хартйна/. платн|о п, -а; (Bildnis) порт¬
рет т; (Foto) фотография / снимка J;
илюстрация /; (Anblick) изглед т, глед¬
ка/ (Vorstellung) представа /; Kunst, Lit
образ т, изображение, п, -я; Fernsehen
образ т, картина /; (Inbegriff) олицет¬
ворение п, въплъщение п; —er pl (Vision)
видения pl, картйни pl; спомени pl О
übertr ein -der Unschuld олицетворение
n на невинност; sie ist ein — von einem
Mädchen това момиче е хубаво като
картйна; in -~егп sprechen говоря uv, II
образно [с метафори]; im —е sein über
[4] ймам //V, Al ясна представа за, осве¬
домен съм va за. наясно съм по въпроса
за; sich [J] ein klares ^ von etw. [3] machen
добивам Al [добия £7] ясна представа
за нещо
Bild|bericht т 1 фоторспортаж т, ^Ье-
richterstatter т 4 фоторепортер т;
~empfänger т 4 телевизионен при¬
емник. гелевйзор т '
bilden <bjhbyvt (formen) образувам uv, AI,
съставям А2 [съставя /7], оформявам AI
[оформя //]; (künstlerisch gestalten) съз¬
давам Л/[съз|дам, -дадеш, (-дадох)]
(фигури от глина и др ); (sein) образува
съставлява uv, Al, представлява uv, Al
3. Fers; (Bildung geben) образовам uv,
AI: (belehren) просвещавам Al [просве¬
тя 7/], (erziehen) култивирам uv, v, Al,
развйвам Al [развйя £7], изграждам Al
[изградя //]; sich [*/] - (sich entwickeln)
образовам се, уча се uv, И, (entstehen)
образува се, появява се А1 [появи сс 77]
3. Pers О einen Staat [Ausschuß] ~ учре¬
дявам Al [учредя //] държава [комйсия];
sich [J] eine Meinung ~ съставям си мне¬
ние; ^de Künste pl изобразителни из¬
куства pl: ^d wirken действувам uv, Al
възпитателно (auf [4] на)
Bilderjbuch n 22 (детска) кнйга / c илюс¬
трации [c картини]; ^gaierie/ 16a кар¬
тинна галерия; ^rahmen m 4 рамка /
(за картина); ^rätsel n 23 ребус m c кар-
тйнки; —sammhmg / 17 колбкдия / от
картини; -Schrift / 17 пиктогр&фия f;
идеограмно пнсмб; —spräche /16 ббра-
зен езйк; —sturm т 2{sg Hist иконобор¬
ство fr; —Stürmer т 4 Hist иконоб6р|ец
т, -ци
Bildfernsprechen л 23fsg видеотелефонна
връзка
Bildfläche /16 екран т О übertr umg auf
der — erscheinen появявам се Al [появя
се //] на хорюбкта; übertr umg von der
— verschwinden изчезвам Al [изчезна £2]
от хоризонта
Bildfunk т l jsg радиофототелеграфия /
bildhaft картйн|ен, -на, образ|ен, -на, плас-
тйч|ен, -на
Bild|hauer т 4 скулптор т; — hauerei / 17
скулптура /, ваятелство п
bjkHiübsch adj чудно красив, хубав като
картина
bildlich adj картин|ен, -на, наглед|ен, -на;
’ образ]ен, -на, фигуративен, -на
Btld|nis п 27 портрет т; (auf Münzen на
монети) изображ£нк|е п, -я, образ т;
— reporter т фоторепортер т; —röhre
/ 16 приемна телевизионна тръба, ки¬
нескоп т
bildsam adj мек, пластичен, -на; übertr въз¬
приемчив, схватлйв
Bildsäule /16 статуя/ О umg sie stand starr
'wie eine — тя стоеше като закована
[като вцепенена, истукана (umg)]
B]ld|schärfe / 16 Phot детайлност / [остро¬
та/] на изображение; —schirm т 1 екран
т на телевйзрр
bildschön adj хубав като картина, ч^дно
хубав
Bildstörung f 17 Fernsehen смушения pl в
картината; — telegraphie / 16а фототе-
леграфия /
Bildung / 17jsg (Ausbildung) образование
п; възпйтание п; / 17 (Entstehung) обра¬
зуване л; появяване п; (Gründung) съз¬
даване л, възникване л О die — eines
Staates учредяването [възникването] на
една държава; ein Mann von — обра¬
зован [културен] човбк; sein Verhalten
zeugt nicht von groBer — държането му
не показва голяма култура; das sind neue
-еп това са нови образувания [форми]
Bjldungsl&nstalt / 16 учебно заведение;
—drang т 2/sg жажда / за знание;
-grad т 1 уровен т на знания [на кул¬
тура]; — löcke/16 пропуск т в знанията;
-roman т 1 образователен роман, ро-
BINDE 189
ман т за изграждане на личността;
—wesen п 23lsg образователно дело
Büd|ufiterschrift /17 текст т под илюстра¬
ция; -werter т 4 проекционен апарат,
(ени)диаскоп т; -werk п 20 скулптура
/ пластика f; -Wörterbuch л 22 илюс¬
трован речник; —zeitung / 17 илюстро¬
ван вестник
Billard [Jjart] п 20* билярд т О — spielen
играя uv, £7 билярд
Billard]kugel [Jjart.]/ 16 билярдна топка;
' — stock т 2 щека / за билярд
Billett [biljet] п 20 od 24 билет т
Billiarde [biljarda]/ 16 1000 билиона
bjllig adj евтин; (Preis цена) нйс|ък, -ка;
(Phrasen, Witz фрази, виц) евтин, изтър¬
кан, плйт|ък, -ка; (angemessen) справед¬
лив, умест|ен, -на, оправдан О ein —es
Argument несъстоятелен довод; — wer¬
den поевтинявам Al [поевтинея Е6\\ etw.
[4\ zu — em Preise kaufen купувам Al
[купя //] нещо евтино [на евтина цена,
на сметка]; mehr als — повече от спра-
ведлйво, съвсем справедливо; was dem
einen recht ist, ist dem anderen — каквото
за единия, такова и за другия
billigen <AA) vt одобрявам AI [одобря //];
— d adj одобрйтел|ен, -на
Billiglkeit / 11 jsg евтинйя f; (Berechtigung)
основателност f; (Gerechtigkeit) спра¬
ведливост f; — uitg / \l/sg одобрение n
Billion / 17 билион m
Bimetall n 20* биметал m, двуметал m
Ummeln i.hb'j vi umg звъни uw II 3. Pers
(звънец, телефон)
bimsen <ЛА) vt Tech л£скам uv. Al, изтър¬
квам Al [изтъркам Al], шлифовам uv,
w Al c пемза; übertr (pauken) зубря uv,
11, кълва uvf E2 (umg)
Bimsstein m 1 пемза /
binär adj Chem, Math, Ling бикар|ен, -на,
дво|ен, -нна
Binde/ 16 (Mull -) бинт m, (Verband) пре¬
връзка f; бандаж m; (Schlips) врато¬
връзка/* (Arm —) лента/(която се носи
на ръкава); (bei Armverletzung) превръз¬
ка / за придържане на ръката; —dreht
т 2 тел / od т за връзване; — gewebe п
23 Anat съединителна тъкан; ^glied и
21 съединително звено; -haut/14 Anat
конюнктйва/ ~ hautentzündung/17 Med
конюнктивит т; ~~mäher т 4 снопо-
190 BINDEN
връзвачка f; —mittel n 23 Tech свързва¬
що вещество, крепйтел m
binden <27/ЛЛ) vt връзвам AI [вържа E4]%
завързвам (an [4] за, um [4] около); (Buch
книга) подвързвам; sich [4] — обвър¬
звам cc (an [4] c) <> einen Kranz — вия
m\ E7 венец; etw. [/] bindet jmds. Auf¬
merksamkeit нещо приковава нечие вни¬
мание; iihertr mir sind die Hände gebunden
ръцете ми са вьрзани; sich [4\ durch ein
Versprechen — обвързвам се c обещание
Binder m 4 вратовръзка f; Landw снопо-
връзвачка f л
Binde|strich m 1 Gramm тирен|це n, -a;
— wort n 22 Gramm съюз n
Bindfaden m 5 канап m, връв /, върви pl
O es regnet Bindfaden вали като из ведро
[из ръкав]
Bindung / 17 връзка / (духовна, полити¬
ческа и др.); (Verpflichtung) обвързаност
/. Schi бйндунги pl; Chem, Phys, Tech
връзка /. съединяване п. свързване п;
сцепление п; (Zement цимент) втвърдя¬
ване п; - sjenergie / 16а Phys енергия /
на свързване
binnen präp [J], auch [2] в продължение [в
течение] на, в срок от </ — zwei Wochen
в продължение на две седмици, след две
седмици; ^ kurzem в скоро [в кратко]
време, скоро
Bjnnenlgewässer п 23 континентални води
pl; — hafen т 5 речно пристанище;
-Handel т 4/sg вътрешна търговия;
— klima п 24 континентален климат;
—land п 22 страна/без излаз на морето
— markt т2 вътрешен пазар; — meer п 20
затворено море; —schiffahrt /17jsg вът¬
решно • корабоплаване; — verkehr т I jsg
вътрешни съобщения
Bjnse / 16 Bot тръстика / камъш т О
iihertr umg in die — n gehen отивам Al
[отида El] по дяволите, изгубвам се Al
[изгубя се //], пропадам Al [пропадна
Е2]\ -п]Wahrheit / 17 стара [азбучна,
изтъркана] истина
Biochenn£ [..che..] / 16аjsg биохимия /
biojchemtsch [..che..] ^‘биохимически, био-
химйч|ен, -на; —genetisch adj биогене-
тйч|ен, -на *
Bio|graph т 8 биограф т; — graph^j / 16а
биография /
biographisch adj биографйч|ен, -на
Bio|loge т 1 6иоло|г т, -зи; ^logie / 16jsg
биология /
biologisch adj биологически, биологйч|ен,
-на
Biolphysik / 17jsg биофйзика /; -rhythmik
/ i7/.sg биорйтмика/ -Satellit т 8 био-
сателйт т; - Wissenschaften pl бионауки
pi . . .
Birk[c / 16 Bat бреза J; — enpilz m 1 Bot
брезовка /, брезова мамагарка; -huhn
n 22 Zool тетрев m. дива кокошка
Birn|baum m 2 круша / (дърво); — е / 16
круша (плод); El електрическа крушка
bis I. präp [4] 1. (Ort името) до, чак до;
- Berlin до Берлин; - Ende des Jahres
до края на годината, von oben — unten
ог горе до долу: ich begleite dich —
dorthin ще re придружа дотам; — an die
Brust до гърдите; - nach Leipzig (чак)
до Лайпциг; - zur Ecke (чак) до ъгъла;
ich war - auf die Haut naß бях мокър
до кос ги; er ist - über die Ohren verliebt
той е влюбен до уши; 2. (Zeit време)
до; — neun Uhr до девет часа; — gestern
до вчера; — vor kurzem war sie hier тя
беше тук допреди малко [доскоро]; -
auf den heutigen Tag до днес, до ден дне¬
шен; — auf weiteres до второ нареждане;
3. 1hei Zahlen при числа) до; zähle -
drei! брой до три!; 50 100 Mark пет¬
десет до сто марки; zwei - drei Tage
два (ло) три дни; er hat sein Geld - auf
den letzten Pfennig ausgegeben той похар¬
чи парите си до (последната) стотинка;
4. (Ausnahme тключение) освен, с из¬
ключение ка, alle waren anwesend - auf
einen всички присъствуваха освен [с из¬
ключение на] един; И. conj докато О
warte, ich komme чакай, докато дойда
Bisam т 4 od 6, п 23 od 24 кожа /ог воден
плъх; ^-ratte / 16 Zool воден плъх
Bischof т 2 епископ т, влади|ка т, -ци
bischöflich adj епйскопски, владйшки
bisher adv досега; ^ig adj досегаш|ен, -на
Bisk^t [..kwjt] т 1 od 6, п 20 od 24 бис¬
квита / od бисквйт т
Bison т 6 Zool бизон т
biß prät von beißen
Biß m 1 ухапване n; wunde) ухапано
място *
bißchen I. adj undekl малко O ein — Geld
малко парй; II. adv малко O warte ein
^ почакай малко; ich will ein — schlafen
искам uv, А1 малко да поспя; das ist ein
~ zuviel! това е малко множко; това е
прекадено
Bissen m 4 хапка /, залъ|к m, -ци O umg
willst du einen - mit uns essen? ще по¬
хапнеш ли c нас?; umg jmdm. die ~ in
den Mund zählen броя uv, II някому за-
лците (umg); umg sich [5] den letzten ~
vom Munde äbsparen деля uv, II, късам
uv, Al от залъка си (umg)
bissig adj хаплив; übertr auch злоб|ен, -на,
жлъч|ен, -на, язвйтел|ен. -на
Bistum п 22 епархия /
bisweilen adv понякога, от време на време
Bitte У 16 молба / О dringende ~ настой¬
чива молба; eine ~ an jmdn. richten
отправям А2 [отправя II] молба към
някого
bitten <25//»/>> V/ моля uv, II, помолвам AI
[помоля II] (jmdn. um etw. [4\ някого за
нещо) О ums Wort — йсхам uv. Al ду¬
мата. моля, помолвам да ми се даде
думата: für jmdn. — застъпвам се Al
[застъпя се /У] за някого; jmdn. zur
Hochzeit [zum Abendbrot] — каня uv, II
някого на сватба [на вечеря]; bitte sehr!
моля!: wie bitte? моля? (не чух!); aber ich
bitte Sie! моля!, как е възможно!
bittend adj умолйтел|ен, -на, умоляваш
bitter adj горчив О —е Trinen vergiefien
проливам Al [пролея Е6\, роня uv. 11
горчиви сълзи; —е Erfahrung горчив
опит; ein — es Ende печален край; —es
Schicksal жестока [злочеста] съдба; ~е
Not крайна нужда [нищета]; —е Kälte
страшен [лют] студ; sich [4] — rächen
отмъщавам си А! [отмъстя си 11] жес¬
токо: etw. [У] ist mir ~ nötig нещо ми
с крайно необходймо; einen ~en Ge¬
schmack im Munde haben устата ми гор¬
чи
Bjtterkeit / 17 горчивина f; iihertr auch
огорчение п
bjtterböse adj umg много лош, з|ъл, -ла
bjtterlich I. adj горчйв, възгорчив; II. adv
горчиво, страшно, жестоко ’</ — weinen
плача uv, Е4, горчиво; ~leiden страдам
uv, AI жестоко
Bjttschrift / 17 (пйсмена) молба / (an [4]
до) О eint — einreichen подавам AI
[по|дам, -дадеш (-дадох)] молба
Bittsteller т 4 просител т
Bjwak п 20* od 24 МИ бива|к т, -ци
biwakieren <d/Лй> vi установявам се А1
[установя се //] на бивак
bizarr adj стран|ен, -на, необича|ен. -йна;
(wunderlich) чудноват, причудлив
Bjzeps т 1 Anat бйцепс т. двуглав мускул
blähen <ЛА) vt, vi (Wind вятър) надувам
BLASENENTZÜNDUNG 191
Al [надуя £7], издувам; Med образувам'
uv, Al газове; sich [4] — надувам се,
издувам се; übertr надувам се, пъча се
uv, II О geblähte Wangen издути бузи
Blähjsucht / 14 Med метеорйзъм т; -ung
/ 17 Med газове р1
Blamage [..33] / 16 срам т, позор т,
блам т
blamj^ren (hjhbj vi излагам Al [изложа
II], посрамвам Al [посрамя II], бла¬
мирам uv, V. А1, компрометирам uv, v,
Al; sich [4] — излагам се, компроме¬
тирам се (vor jmdm. пред някого)
blank adj (glänzend) лъскав, блестящ, све¬
тещ; (unbedeckt, bloß) гол <> —es Gold
чисто злато; —es Schwert гол меч; auf
dem —en Boden schlafen спя uv, II на
голата земя; das ist ~e Lüge това е чис¬
та лъжа; etw. [4] - putzen чистя uv. II,
почйствам Al [почйстя II], търкам uv,
Al, изтърквам Al [изтъркам А]) нещо,
докато светне; лъскам uv, А1, излъсквам
А1 [излъскам А /] нещо; übertr umg völlig
— sein нямам uv, А1 пукната пара (umg)
blanko adv непопълнен (формуляр, чек),
бланков ‘
Blankovollmacht/17 Jur неограничени пъл¬
номощия р!
Blase/16 мехур т, auch Anar; (an der Haut)
прйшка /, мехур т; Tech газова шупла
<0 sich [j] —п (an den Füßen) laufen от
ходене ми излйзат прйшки на краката;
der Teig schlägt — п тестото образува
шупли
Blasebalg т 2 мях od мех (-ът) т, -ове. ду¬
хал^ л. -а od ä
blasen <3//»/>> vi, ri духам uv, AI. духвам
А1 [духна £2]: (Wind вятър) духам; Mus
свиря ur. 11, изсвирвам А1 (изсвиря /7]
(ма духов инструмент) <0 die Flöte [auf
der Flöte] - свиря на флейта; ins Horn
- надувам А1 [надуя £7] рог; zum
Rückzug — давам Al [дам, дадеш (да¬
дох)] сигнал за връщане (е тръба. рог),
тръбя uv, II за връщане; Glas - духам
стъкло; den Staub vom Mantel - издух¬
вам Al [издухам AI] прахта от палтото;
umg Trübsal - изпадам А1 [изпадна £2]
в мрачно настроение
Blasen|entzündung / 17 Med възпаление м
на пикочния мехур, цистйт т; -Spiegel
и? 4 Med цистоскоп т; -stein т 1 Med
камъ|к т, -ни в пикочния мехур
192 BLÄSER
Bläser m 4 Mus духач m; Mi/ тръбач nt;
(Glas^) духач m на сгъклб
blasiert adj надут, високомерен, -на; на¬
перен (umg)
Blasiertheit / П/sg надутост / високо¬
мерие п
Blasinstrument п 20 духов инструмент;
^vnusik / 17lsg духова музика; ^Orche¬
ster [..orkc. ] духов оркестър
Blasphemie j \6/sg богохулство n, хула/
бласфемия /
blasphemisch od blasphemjstisch adj бого¬
хулен, -на,
blaß (comp blasser od blässer) блед, блед|ен,
-на; überir (Erinnerung спомен) смът|ен,
-на, блед; (Ähnlichkeit прилика) слаб
О ~ werden побледнявам AI (поблед¬
нея Еб]\ keine blasse Ahnung haben von
etw. [5] нямам uv, AI никаква представа
за нещо; blasser Neid чиста завист
Blässe / 16lsg бледност / бледнина / О
eine fahle ~ смъртна бледност
Blatt п 22 лист mt -ä; Bot auch листо /?,
-ä; (Buch книга) лист т, -ове od -а, стра¬
ница / (Zeitung) вестни|к т, -ци;
(Zeichnung) рисунка / гравюра /• (der
Säge) лист т, -ове od -а, лента / (на
бичкия); (Webstuhl тъкачен стан) бърд[о
и, -а О ühertr fliegendes ^ позив т;
iibertr das — wendet sich нещата pl се
променят, колелото сс върти; er sagte
es, ohne (sich [i]) ein ^ vor den Mund zu
nehmen той го каза направо [без заоби¬
калки]; Mus etw. [4\ vom — spielen свиря
uv, //, изсвирвам AI [изсвиря //] нещо
на прйма вйста
Blattern pl Med едра шарка, варибла /
сипаница / (umg)
blättern <ЛА> vi: in einem Buch прелис¬
твам AI [прелистя II] книга; die Farbe
blättert боята се лющи
Blatternarbe/16 беле|г mt -зи от едра шар¬
ка
blatternarbig adj ейпаничав (umg) (за лице)
Blätterteig т I точено маслено тесто
blattförmig adj листообразен, -на, листо¬
виден, -на
Blattjgold п 20fsg златен варак т; ~grün
n lüjsg ßiol хлорофйл nt; laus/14 Zool
листна въшка; '-metall n 20* ламарйна
/ листов метал; метално фолио:
^pflanze/ 16 Bot декоратйвно (листно)
растение
blätt(e)rig adj Bot листнат, листат, кйчест;
Tech на слоеве, на листа
Blatt|silber п 23jsg сребърен варак; ^zinn
п 20lsg калаено фолио, станиол т
blau adj син, -я, -ьо О - vor Kälte поси¬
нял* от студ; -w anlaufen [werden] по¬
синявам Al [посинея Е6[; jmdn. grün und
- schlagen пребивам Al [пребйя £7],
смазвам AI [смажа Е4] някого от бой;
бия wv, £7, набивам AI [набия £7] ня¬
кого до посиняване; ühertr mit einem
-еп Auge davonkommen отървавам се
AI [отърва се £2] леко; übertr veralt
^ег Brief съобщение п (заповед J] за
уволнение; jmdm. -en Dunst vormachen
разказвам AI [разкажа Е4\ някому не¬
бивалици; баламбевам им,\\А1 някого
(u/ng); sein ^es Wunder erleben чудя се
uv, II и се мая uv, Е5; виждам се AI [ви¬
дя се 12] в чудо; umg ~isein пиян съм vat
натряскал съм се (umg)
Blau n 23fsg син цвят, синьо п О das -
des Himmels небесна синева, синевина
/ лазур т (dicht)', in ^ gekleidet облечен
в синьо; umg eine Fahrt ins пътуване
n без определена цел [в неизвестността];
umg ins — е hinein reden говоря uv, II
наслуки [врели-нскипсли (umg)\% umg er
lügt das vom Himmel той лъже, та
сс къса, той лъже безбожно; umg jmdm.
das - е vom Himmel versprechen свалям
А2 [сваля //] някому звездите от небето
(U/H.lf)
Blaubeere / 16 Bot боровинка /
Blajue / 16lsg синина / (Himmel) небесна
синева, синевина / лазур т (dicht)
Blau|fuchs т 2 Zool синя лисица; (Pelz)
кожа/от синя лисица; — hemd п 25 ейня
блуза (униформа на Свободната гер¬
манска младеж в ГДР)
bläulich adj ейнкав
Blaujmeise f 16 Zool син синигер; ^papier
n 20, ~ pauspapier n 20 (ейня) хелио¬
графна хартйя; ^ säure/ 16 Chem циа-
новодорбдна киселина т
Blech п 20 тенекия f od тенеке и. ламарйна
/ (Kuchen^) тава /‘(за печене); п 20lsg
Mus духови инструменти pl; umg глу¬
пости pi и разни приказки pl; ^ blasin*
strument n 20 = Blechinstrument; ^ buchse
/ 16, ~dose / 16 тенехйена [консервена]
кутия; ~eimer m 4 ламаринена кофа
blechen (hb) vt umg плащам Al [платя //]
blechern adj тенекен od тенекиен, ламарй-
нен
Blech|gefäO n 20 тенекиен съд; ~ Instrument
n 20 Mus меден духов инструмент;
~ musik / 17/sg духова музика; ~ schere
/ 16 ножица / за рязане на ламарина;
—stahl т 2 листова стомана, стоманена
ламарина; ~ Walzwerk п 20 цех т за вал¬
цуване наь ламарина
blecken <Ай) vt: die Zähne ~ зъбя се uv.
//, озъбвам се Л1 [озъбя се //]; die Zunge
~ плезя се uv, II, изплезвам си AI [из¬
плезя си //] езика
'Blei п 20lsg Chem олово п; (Lol) отвее т
О der Kopf ist mir (schwer) wie ~ главата
ми тежй като олово; т 1 od п 20 umg
молив т
-Blei т 1 Zool платйка / (вид риба)
bleiben <23/ля> vi оставам А1 [остана Е2)
О in der Stadt ~ оставам в града; über
Nacht - нощувам uv, Al, пренощувам
uv. г. Al; liegen ~ не ставам AI [стана
Е2\ от леглото, продължавам А1 [про¬
дължа 11] да лежа; sitzen ^ не ставам
от стола, продължавам да седя; laß das
^! оставй това, откажи се от това; hier
ist alles beim alten geblieben тук вейчко
си остана по старому; wo sind die anderen
geblieben? къде останаха другите?; es
bleibt dabei така остава (както решйх-
ме); bei der Sache ^ не се отклонявам
AI [отклоня се //] от въпроса, придър¬
жам се uv, А1 към темата [въпроса]; bei
seiner Meinung ^ държа uv, II на мне¬
нието си; am Leben ^ оставам жив, оце¬
лявам AI [оцелея £6]; - Sie gesund! бъ¬
дете здрави!, останете си със здраве!;
im Kampf - падам AI [падна Е2] в бор¬
бата [боя]
bleibend adj постоян|ен, -на; тра|сн, -йна
bleich adj блед, блед|ен, -на О sie war -
wie die Wand тя беше бяла като платно;
- werden пребледнявам А! [пребледнея
£б], побледнявам
Bldche / l6/.vff (Blässe) блелнина f;
(Blcichplatz) белянка/* (Bleichen) белене
n. избелване n; (Mittel zum Bleichen)
препарат m за избелване на бельо
'bleichen /АА> vt (Leinwand платно) беля
мг, II, избелвам А! [избеля //J; (farblos
machen) обезцнегявам А! [обезцветя //];
(blondieren) изрусявам А! [изруся П\
^ v«m Alter gebleichtes Haar побеляла
от възрастта коса _ в
Gleichen<21 l/sn> vi побледнявам Dl [по¬
бледнея E6\ (за липс); (Farbe) избледня¬
вам, изгубвам AI [ииубя II] цвета си;
Bleich|mittel п 23 избелващо [обсзпвстя-
BLICK 193
ващо] средство; ~sucht /14/sg Med хло-
роза /, (вид) анемия /, малокръвие п
bl^chsßchtig adj страдащ от хлороза, ма-
локръв|ен, -на, анемйч|ен, -на
bleiern adj (aus Blei) олов|ен, -на, от оло¬
во; (bleifarbig) с оловен цвят; übertr
теж|ък, -ка (като олово), гнетящ, тя¬
гостен, -на О Müdigkeit смъртна
умора; Luft тежък въздух
Bl^jglanz т I /sg Min галенйт т; ^glas
п 22 оловно стъкло, изкуствен кристал;
- butte / 16 Tech завод т за преработ¬
ване на оловна руда; ^-kugel/16 оловен
куршум
Bldstift т I молив т: —hülse / 16 пред¬
пазител т за молив: ^mine/16 графйт
т за моливи: ^spitzer /н 4 острйлка/ ‘
Bleivergiftung / 17 Med отравяне п с оло¬
во, плумбйз|ъм (-мът) пи сатурнйз|ъм
(-мът) т; —wasser п 23 куршумена вода;
^ weiß п 20 оловно белйло, основен оло¬
вен карбонат
Blende / 16 Phys, Phot бленда/. диафрагма
/, (am Kleid) бис п, -та; Arch сляп* про¬
зорец, ниша/(като украса); (Scheuklap¬
pe) наочни|к пи -ци
blenden <А/>) vt (blind machen) ослепявам
AI [ослепя //] (някого), лишавам AI
[лиша 11] от зрение; (durch Licht, Glanz)
заслепявам (auch übertr)
blendend adj ослепйтсл|ен, -на; (ausge¬
zeichnet) великолепен, -на. блестящ О
- weiß adj ослепително [блестящо]
бял*; ^ schön чудно красив [хубав]
Blendlaterne f 16 фенер т със затъмнйтел:
-werk п 20 übertr илюзия / (олтйческа)
измама /
Blesse / 16 (Stirnfleck) бяло петно на че¬
лото (на крава, кон и др.): (Kuh, Pferd
mit weißem Stirnfleck) лиса крава, лис
кон
Blick т I поглед т; (Aussicht) изглед пи
гледка / < flüchtiger ~~ бегъл поглед;
den - senken свеждам А1 [сведа El]
hoi лед [очи]; einer Sache [J] keinen -
schenken нс обръщам Al [обърна E2]
внимание на нещо; er schenkte mir keinen
той нс ме погледна, той не ме удос¬
тои с поглед; jmdn. auf den ersten - er¬
kennen познавам А/ [позная £7] някого
от прьа поглед; jmdn. mit unverwandten
-en ansehen нс свалям А2 [сваля //[ очи
[подзел] от няког о; einen ^ in ein Buch
П 1 lcMiKti-Гн..иа роси речник
194 BLICKEN
tun преглеждам Al [прегледам Al) бег¬
ло книга, попрелйствам Al [попрелистя
11] книга; er hat keinen - für diese Dinge
той няма поглед [разбиране, усет] за
тези неша; ein Zimmer mit - aufs Meer
стая / c изглед към морето
bUcken (hb} vi гледам uv, Al, поглеждам
Al [погледна £2] (nach, zu jmdm. od etw.
[i], auf jmdn. od etw. [4] към някого od
нещо) O sich [4] — lassen мяркам се uv,
Al, мярвам се Al [мярна се £2], показ¬
вам се Ai [покажа се Е4], виждам се А1
[видя се 12]; das lädt tief — това значи
много
Blickfang т 2 нещо, което приковава [при¬
влича] погледа [вниманието]
Bljckfeld п 21 зрително поле О sein — er¬
weitern разширявам Al [разширя //]
кръгозора си
Bljcklpunkt т 1 (Mittelpunkt) център т на
вниманието; (Gesichtspunkt) гледна точ¬
ка; ~ winkel т 4 зрйтелен ъгъл; (Ge¬
sichtspunkt) гледна точка, аспект m
blieb prät von bleiben
blies prät von blasen
blind adj сляп* (für, gegen [4] за); (Alarm
тревога) лъжлйв. привйд|сн, -на; (Fen¬
ster, Tür прозорец, врата) фалшив,
сляп*; (Gehorsam, Vertrauen, Liebe по¬
слушание, доверие, любов) сляп*; (Haß,
Zorn омраза, яд) безмер|ен. -на, безраз¬
съден, -на; (Spiegel, Fensterscheibe огле¬
дало. стъкло на прозорец) запотен, за¬
мъглен; (Metallklinke метална дръжка)
потъмнял* О -er Passagier пътник т
без билет’ - werden ослепявам А1
[ослепея £б]; auf einem Auge - sein не
вйждам Al [вйдя 12), [сляп* съм ve] с
едното охо; von Geburt an - сляп* по
рождение
Blinddarm т 2 Anat сляпо червб, цекум т:
-entzündung/ 17 Med възпаление п на
сляпото черво, тифлйт т
Bünde и7+ сляп* (човек), слеп|ец т, -цй;
/ 19 сляпа* (жена)
Blindekuh/- - spielen играя uv, Е7 на сляпа
баба
BUndenfaostalt / 17 институт т [учйлище
п] за слепи; — beim п 20 дом т на сле¬
пите; -hund т 1 куче п -водач на слепец,
—schrift/17 азбука /[шрифт т) за слепи
Bljnd|flug т 2 Fiugw сляп* полет; —ginger
т 4 МИ неексплодйрал снаряд
blindlgeboren adj слепороден; —gläubig adj
сляпо вярваш
Blindheit / 17 слепота f: übertr (Verblen¬
dung) заслепение n O er ist wie mit -
geschlagen той е като сляп* (не вижда
действителното положени)
blindlings adv слепешком od слепешката,
безрасъдно О — bandeln постъпвам А1
[постъпя //] безразсъдно [необмислено];
jmdm. - folgen следвам uv, Al. послед¬
вам v, Al. някого сляпо [безропотно]
Blindschleiche / 16 Zoo1 слепо|к т, -ци
bljnken (hbj vi блестя uv, 12, светя uv. 11
(за метал, светлина, звезди и др.); (mit
Blinkfeuer) давам Al [дам, дадеш (да¬
дох)] светлйнни сигнали; Kfz мйгам uv,
Al
Blink|er т 4 Kfz мигач in; (Fischfang) блес¬
на / — feuer n 23 мйгаща светлина;
— leuchte n 21 Kfz мигач in; —Zeichen n
23 светлйнен сигнал
blinzeln <A6> vi мйгам uv. Al. примйгвам
Al [примйгам Al od примйгна £2];
(Zeichen geben) смйгвам А1 [смигна £2]
Blitz m 1 светкавица /. мълния / O der
- hat eingeschlagen удари гръм; er war
vom - erschlagen worden той бе убйт от
гръм; er stand da wie vom - getroffen той
стоеше като ударен от гръм; es kam wie
ein — aus heiter(e)m Himmel дойде като
гръм от ясно небе
Bljtzableiler т 4 гръмоотвод т
bljtzen <ЛЛ> vi блестя uv, 12, святкам uv.
Al; unpers es blitzt святка се uv, Al O
die Wohnung blitzt vor Sauberkeit жили¬
щето свети от чистота
Bl;tz|gesprach n 20 светкавичен телефонен
разговор; —krieg т 1 светкавична вой¬
на; -licht п 21 Phot светкавица /.-
—schlag т 2 гръмотевичен удар, гръм
т
blitzschnell adj светкавично бърз
Blitztelegramm п 20 светкавична телеграма
Block nt 2 блок т. -ове. къс т, -ове, парче
п, -та (за камък, метал и др.); (Holz¬
klotz) пън т, -ове. т 6 (Häuser-) блок
т. -ове от сгради, квартал т; т 2 od
т 6 (Notiz—) бележни|к т. -ци; Pol блок
т
Blockade / 16 блокада /
Blockfbandsige / 16 гатер т; -bau т 1
блоково стройтелство; -flöte/16 права
флейта, флажолет т; —hfitte / 16 дър¬
вена колйба [хйжа] (от необработено
дърво)
blockten <d/hb} блокйрам uv, v, Al
Blockparteien pl Pol партии, които влизат
в многопартийна система на управле¬
ние; ~ politik / П/sg политика / на
управляващия блок (в ГДР); ~säge /16
гатерна резачка; ~ schrlft / 17 Тур ан-
тйква / 17/jg
blöde adj слабоум|ен, -на, малоум|ен, -на,
глупав; umg тъп, глупав О du hast dich
— benommen ти се държа глупаво; eine
~е Situation неприятна [глупава] ситуа¬
ция
Blöd|heit / 17 слабоумие п, малоумие п,
тъпота /; (dummes Geschwätz) глупав
брътвеж, глупости/»/; -sinnm 1 глупост
'/ безсмислица /. идиотщина /
blödsinnig adj слабоумен. -на, малоум|ен,
-на; umg ühertr глупав, тъп, безсмйслен,
идиотск|и. -а О umg — arbeiten работя
мг. II като идиот (umg)
blöken </>/») v/ (Schaf овца) блея uv, Е6;
(Kalb теле) муча uv, II
blond adj рус
Blondjne /16 блондйнка /
bloß adj (nackt) гол, открйт; (alleinig) ca-
мйят (самата, самото); (nur) само O
mit ^em Kopf гологлав; mit ~en Füßen
бос. необут; das Kind lag — детето ле¬
жеше открито [незавйто]; mit ~em Auge
c просто око; er war im ~-en Hemd той
беше (само) по рйза; mit ~em Schwert
c гол меч; mit ~en Worten c голи [праз¬
ни] думи; der ~e Gedanke [Anblick] са¬
мата мисъл [гледка];ев war ein ~er Zu¬
fall беше чиста случайност; ich habe ~
noch 10 Mark имам uv, AI само още 10
марки: umg gehe mir ~ aus dem Wege!
я се махай от пътя ми!
Blöße / 16 го лота/- üherlr (Schwäche) сла¬
бост / слабо [уязвймо] място О
ühertr sich [J] keine - geben не се из¬
лагам Al [изложа //], не се компроме¬
тирам uv. V. AI, не показвам AI [покажа
Е4] слабост
btoßlegen <а/ЛА> vt (aufdecken) разкрйвам
AI [разкрйя £7], открйвам (основи на
сгради и др.); (ausgraben) разкопавам
A I [разкопая £7]; übertr разкрйвам. раз¬
обличавам AI [разоблича //]
bloßstellen <аihhj vt излагам Al [изложа
//]. злепоставям А2 [злепоставя //]; sich
\4) - излагам се
Bluff [blöf od bluf] m 6 блъф m, -ове
bluffen [blöf.. od bluf..] <A6> vt блъфйрам
uv, v, AI
blühen </»/»> vt цъфтя uv, 12; übertr auch
процъфтявам AI [процъфтя 12]. npe-
BLUTARMUT 195
успявам Al [преуспея £6] O wir wissen
nicht, was uns noch blüht не знаем какво
ни очаква; sie sieht ~d ans тя йма цве¬
тущ вид, тя цъфти; ein ~der Stil цветйст
стил; ~de Phantasie богата фантазия
Blümchenkaffee т 6/sg (съвсем) рядко кафе
Blume / 16 цвет|е п, -я; (Bier бира) пяна
/• (Wein, Kognak вино, коняк) букет т,
аромат т О übertr durch die ~ sprechen
говоря uv, II с намеци, намеквам А1
[намекна Е2]
Blumen|ausstellung/17 изложба /на цветя;
~beet п 20 цветна леха; -»binderin / 18
цветарка /• ~erde / 16 торна пръст;
^garten т 2 цветна градйна; ~geschält
п 20 цветарски магазйн; ~ händlerin /18
цветарка /• ~ keich т I Bot чашка / (на
цвят); - kohl т | карфиол т, цветно
зеле; ~kranz т 2 вен|ец т, -цй от цветя;
^Ständer т 4 цветари и |к т, -ци (под-
ставка); ~ stock т 2 саксйя с цветя;
~ Strauß т 2 букет т; ~topf т 2 саксйя;
~ Verkäuferin / 18 продавачка / в цве¬
тарски магазйн, цветарка /• ~ zwiebel /
16 луковица /
blumig udj (Wiese ливада) цветйст. пълен
с цветя; (Stil, Rede стил. реч) цветйст
Bluse / 16 блуза /
Blut п 20/.4g кръв / О — spenden дарявам
AI [даря //] кръв; — übertragen прелй-
вам AI [прелея £6] кръв: kaltes ~ be¬
wahren запазвам AI [запазя //] хлад¬
нокръвие; ein Gesicht wie Milch und -
свежо, румено лице; jmdn. bis aufs ~
peinigen измъчвам Al [измъча //] някого
до смърт: in seinem --e liegen лежа uv,
II облян в кърви: das liegt mir im ~e
това c в кръвта ми: in Fleisch und ~
übergehen ставам AI [стана £2] плът и
кръв; ein Mensch von Fleisch und - човек
m oi плът и кръв
Blut|ader / 16 вена f: - andrang m I jsg на¬
хлуване и [прйлив ш]на кръв; ~ apfelsine
/16 портокал т (с червен цвдт на месо¬
то)
blutarm adj малокръв|ен, -на., анемйч|ен,
-на
Blut|armut / 12jsg Med малокръвие п, ане¬
мия /’ -bad п 22jsg кръвопролйти|е п,
-я, кървава баня; ~bild п 21 Med кръвна
картйна; ~ buche / 16 червенолйст бук;
~ druck т 1 jsg Med кръвно налягане;
~dnickmesser т 4 апарат т за* измер¬
ване на кръвното налягане, сфигмома-
196 BLUTDÜRSTIG
номет|ър m, -ри od сфигмомет|ър m,
-ри; -duret m 1 jsg кръвожадност /
blutdürstig adj кръвожаден, -на
Blüte / 16 цвят m; (das Blühen) цъфтеж in;
übertr разцвет m; Med пъпка / O der
Baum stand in voller — дървото беше
потънало в цвят; sein Gesicht war voller
— n лицето му беше много пъпчиво
(пълно с пъпки]
Blutegel т 4 Zool пиявица / fauch übertr)
Muten <Л6> vi (Wunde рана) кървя uv. II;
тече uv, EI 3. Pers кръв от O aus der
Nase ~ кръв / тече от носа ми; fürs
Vaterland — проливам AI [пролея Еб]
кръвта си за отечеството; übertr das
Herz blutet mir vor Kummer сърцето ми
се къса от мъка; umg eine groüe Summe
— плащам AI [платя 77] голяма сума
Blüten|blatt л 22 Bot венчелйстче п, -та;
—pflanze / 16 семенно растение; — stand
т 2 Bot сьцвети|е п, -я; —staub т 1 jsg
Bot цветен прашец
Blutentnahme / 16 вземане п на кръв (за
изследване); —erguß т 2 Med кръвона-
сядане л, хематом т
Bluterkrankheit / 17 Med хемофйлия /
Blütezeit / 17 Bot (време на) цъфтеж т;
übertr разцвет т
Blutfarbstoff т I Med хемоглобйн т;
~~ flufl т 2 Med кръвотечение п; —gefaß
л 20 Anal кръвоносен съд; —gerinnsel л
23 съсйрена кръв, съсйре|к т, -ци;
— gerinnung/ 17 съсйрване л на кръвта
blutgierig adj кръвожад|ен. -на
Blutgruppe / 16 Med кръвна група;
— Hochdruck т 1 jsg високо кръвно на¬
лягане. хипертония f; ~hund т 1 копо|й
т, -и; übertr кръвопй|ец т, -йци; ~hu¬
sten т 4jsg Med кръвохрачене п
blutig adj кървав; (blutbefleckt) окървавен;
(Kampf бой) кървав, кръвопролйт|ен,
-на О — machen изцапвам А / [изцапам
А /] с кръв; übertr —е Tränen weinen роня
uv. II горчйви сълзи; es ist mein —er
Ernst говоря uv, II напълно сериозно;
umg er ist noch ein —er Anfänger той e
съвсем начинаещ, той е още новак
Mutjung adj съвсем млад
Blutkonserve / 16 Med консервйрана кръв
Blutkörperchen л 23 кръвно телце; rote —
червени кръвни телца pl. еритроцити pl;
weiße — бели кръвни телца pl, левко-
цйти pl
Blutjkörperchensenkung / 17 Med реакция
/ на утаяване л на еритроцйти (АЬк
РУ Е);.— krebs т I рак на кръвта, лев¬
кемия/- — kreislauf т 2 кръвообращение
п,' —lache/ 16 локва / кръв
blutleer, —los adj безкръв|ен, -на
Blutplasma л 28а кръвна плазма, —probe
/ 16 кръвна проба; —rache/ 16 кръвно
отмъщение
blutlreinigend adj прсчйстваш кръвта; -rot
adj кървавочервен, -rünstig adj кръво¬
жаден, -на; (Geschichte разказ)
страш|ен. -иа, ггьл|ен, -на с убийства
Blutsauger т 4 кръвонй|ец т, -йци;
—schände / 16/sg Jur кръвосмешение п;
geh —schuld / 17lsg убййство л; —Sen¬
kung / 17 Med утаяване л на кръвта,
утайка / на кръвта; —Spender т 4 кръ¬
водарител т; —Stauung/17 Med венозен
застой, венозна хиперемия
blutstillend adj Med кръвоспиращ, хемо-
статйч|ен, -на
Blutstropfen т 4 капка / кръв О bis zum
letzten — kämpfen бйя се uv. Е7 до по¬
следна капка кръв
Blutstockung / 17 Med = Blutstauung;
—stürz m 2 Med внезапен кръвоизлив,
хематорея /
blutsverwandt adj който е в кръвно родство
(с някого), еднокръвен, -на
Blutsverwandtschaft / 17 кръвно родство
Blut|tat / 17 убййство п, кърваво дело,
— transfusion/17,— Übertragung/17 Med
преливане л на кръв, кръвопреливане
и. — ung/17 Med кръвотечение п, кръво¬
излив т. кръвоизлияние л. хеморйгня
/
blutunterlaufen adj: -es Auge кръвоизлив
в окото, кръвясало око; — sein имам
uv. AI подкожен кръвоизлив
Blutjurteil л 20 смъртна присъда; —vergie¬
ßen п 23Jsg проливане л на кръв; кръво-
пролйти|ел,-я; — Vergiftung/17 отравяне
л на кръвта; —vertust т 1 загуба / на
кръв; —wurst/ 14 кървавйца/• —zucker
т 4 Med кръвна захар
Bö / 17 Mar, Meteor ейлен вятър, шквал
т; краткотрайна буря
Воа /15 Zool боа /• veralt (Pelzkragen) боа
/ (дамска кожена наметка)
Bob т 6 Sp umg kurz für Bobsleigh [..sie:]
m 6 бобслей m; —bahn/ 17 Sp трасе л.
-та за бобслей, леден улей; — fahrer т
4 Sp спускач т на бобслей; —rennen п
Sp 23 състезание л по бобслей
Bock от 2 Zool (Ziegen — ) коз|ел m, -ли,
пръч m, -ове; (Schafs—). ов|ен m, -ни;
(Reh — ) сърнец от, срънда|к m, -ци;
(Sitz-) капра f; Tech магаре л, -та; под¬
пора f; подсгавка f; Sp коза f; umg
(Fehler) грешка/, пропуск от, опушени|е
л. -я. гаф от, -ове О übertr alter — стар
пръч [развратник]; übertr umg einen —
schießen [machen] правя uv, II елемен¬
тарни [груби] грешки
bockbeinig adj übertr твърдоглав, опърни-
чав, упорит; опак, терсене (umg)
Bockbier л 20 силна бира
bocken </ib> V/ (mit den Hörnern) бода uv.
EI. мушкам MV, AI (c рога); (Pferd кон)
дърпам се mv, AI. изправям се A2 [из¬
правя се //] на задните си храка; (Esel
магаре) инатя се uv, II; (Motor moto^I
не вървя uv. 12. не работя uv. II; übertr
упорствувам uv, Al; инатя се (umg);
(brünstig sein) разгонвам се Al [разгоня
се //] (за животно)
bockig adj твърдоглав, упорит, инат. опър-
ничав
Bockleiter / 16 двойна подвижна стълба
Bockshorn п 22 кози рог О umg jmdn. ins
*- jagen сплашвам AI [сплаша //] ня¬
кого
Bockjspringen п 23\sg Sp прескачане и на
коза; — wurst / 14 къс дебел кренвирш
Boden от 5 (Erdoberfläche) земя /, терен от,
територия / (Erdreich) почва /, земя f;
(Fuß-) под от. -ове; (Dach-) таван от,
таванско помещение; (Grund) дън|о л,
-ä: übertr основа/ почва/ О auf fremdem
- на чужда земя [територия]; auf eige-
-nem Grund und - stehen стоя uv. 12 на
собствена земя; zu — fallen [stürzen] па¬
дам AI [падна E2\ на земята; den —
bestellen обработвам А! [обработя II]
земята; übertr der — brennt ihm unter den
Füßen земята гори под краката му, по¬
ложението му е много критично; festen
- unter den Füßen haben стоя здраво на
краката си; den - unter den Füßen ver¬
lieren губя uv, И. загубвам AI [загубя
//] почва под краката си; an — gewinnen
печеля uv, 11 почва, разпространявам
се А1 [разпространя се //] (за идеи и
яр)
Bodenbearbeitung / 17 обработване л на
земята; -belag ml/sg подова настилка;
- beschaffenheit / 17 състав от [характер
от] на почвата; — erzeugnis п 27 Landw
аграрен продукт; -fenster п 23 тавански
прозорец; капандура /; -griff от 1 Sp
BOHNE 197
хватка / в партер (при борба);
—gymnasfik / 17 земна гимнастика;
—kammer / 16 мансарда / таванска
стая; — kämpf от 2 Sp борба / на тепиха
(в партер); —künde/ 16/jg почвознание
п
bodenlos adj бездънен, -на О übertr umg
—е Frechheit нечувано нахалство
Boden|nebel от 4 ниска мъгла; — nutzung /
I Ijsg Landw използване л [експлоати¬
ране 7t] на почвата; —personal п 20*/sg
Fiugw персонал от. който обслужва ле¬
тище; —reform /17 аграрна [поземлена]
реформа; —satz от 2 утайка /• —schätze
pl земни богатства pl. полезни изкопае¬
ми pl
bodenständig adj мест|ен. -на (човек, носия
и др.)
Bodenuntersuchung / 17 геоложко проучва¬
не на почвата
Bofist m I = Bovist
bog prät von biegen
B9gen от 4 od 5 (Biegung) заво|й m, -и, кри¬
вини pl; (gekrümmte Linie) извивка /,
дъга/* Math крива / Arch свод от, -ове.
арка f; извивка f; (Papier—) лиег от,
-ове od -а (за писане); Тур кола f; Mus
(Zeichen знак) легато п; Mus (Geigen —.
Cello—) лък от, -ове; (Waffe) лък т, -ове
(за стреляне) О einen - beschreiben
описвам AI [опиша Е4] кръг [дъга];
einen — um jmdn. od etw. [4] machen из¬
бягвам АI [избягна £2] някого od нещо
B9gen|fenster ;t23 сводест прозорец;
-gang от 2 Arch аркада /. -korrektur
/ 17 Typ коректура / на печатна кола;
-lampe/16 Tech дъюва лампа; —schie¬
ßen п 23jsg Sp стреляно м с лък; — schütze
hi 7 Hist стрсл|си 7ti. -цй с лък; —strich
т I Mus щрих /71. (вид) движение п на
лъка
Bohem|e [boe:m. auch bohe:m] / бохемство
n: -ien [boemje] m 6 бохем от
Bohle / 16 греда /, бичме n, -та •
böhmisch adj чешки O umg das sind mir
-e Dörfer това ми е съвсем непонятно,
нйшо не разбйрам от това
Bohne/ 16 (Pflanze растение) боб от, фасул
от; (Frucht) бобено зърно, бобче л, -та;
(Kaffee) зърн|о л. -а кафе О weiße — п
бял боб, стар [зрял] фасул; grüne — п зе¬
лен боб; — n mahlen меля uv, Е [млях],
смилам AI [смеля Е (смлях)] кафе.
198 BOHNENKAFFEE
ftohnenkaffee m 6 кафе n на зърна; чисто
кафе - trinken пия uw E7 чйсто кафе
B9hnenkraut n 22 Bot чубрица /
Bohnenstange f 16 кол, m. -ове; [прът m,
-ове od -и] за полпйране на боб ^
ühertr lang wie eine - дъл|ъг. -та като
върлина
Bohnenstroh n 20 sg бобена шума 's umg
dumm wie - глупав [прост] като фасул
Bohnensuppe / 16 бобена чорба
bohnern </;Л> \t лъскам mv. AI. лъсна i\ Е2,
излъсквам А/ [излъскам AJ] (паркет,
линолеум)
Bohnerwachs // 20 паркетин т
bohren <//Л> i7 пробивам AI [пробия £7],
нродупчвам AI [продупча //]; правя uvt
//, напрфвям А2 [направя //], дълбая uv.
Е7. издълбавам АI [издълбая £7] (дуп¬
ка); (Brunnen кладенец) копая uv, E7t из¬
копавам АI [изкопая £7]; (Tunnel тунел)
прокоиавам; vj спускам AI od спущам
А! [спусна £2] сонда (nach [3J за, (нефт
и др.) С ein Messer in den Leib — заби¬
вам AI [забия £7] нож в тялото; einen
Stock in die Erde — забивам пръчка в
земята; in der Nase — човъркам си uv,
AI, чопля си i/v, II носа; ihre Augen
bohrten sich in die Dunkelheit очите й се
впиха в тъмнината; etw. [/] bohrt sich ins
Ilers нещо cc врязва в сърцето; — der
Blick пронизващ поглед; -der Schmerz
остра [пронйзваща] болка
Bohrer т 4 свредел т. бур|йя /; ръчна
пробйвна машина; (Arbeiter) рабдхни|к
т, -ци на пробивна машйиа
Bohrjkäfer т 4 Zoo! мебелен бръмбар;
- loch п 22 дупка, пробита със свредел
[сонда]; -maschine / 16 бормашина /.
пробивна машина, -türm т 2 сондажна
купа
böig ad/ бур[сп. -на. ветровит
Boiler [boL ] т 4 бойлер т С den — an¬
stellen включвам AI [включа //] бойлера
Boje / 16 Маг шамандура /, буй т, ба-
кен т
Bolero т 6 (Tanz) болеро п; (Jäckchen)
болер|о т. -а
Bolivianer [..wi..] т 4 боливй|ец т, -йци;
-in / 18 боливййка /
bolivianisch [..wL] adj боливййски
Boljvien [..wian] n 23 Боливия /
Bolier m 4 Mil мортйра /; —schuß m 2 из¬
стрел m c мортйра
Bollwerk n 20 Mar кей m, -ове; Mil бастион
nt. крепост f; ühertr опора /
Bolschewik m 8 {pl auch -i od ..kj) болшевй|к
m, -ци od -ки
Bolschewismus m болшевйз|ъм (-мът) m
bolschewistisch adj болшевйшки
Bolzen m 4 Tech болт m, -ове, винт m,
-ове, щифт m, -ове; Hist стрела J
Bombardement [..ma:] od mar]) n 24 бом¬
бардировка /
bombardieren <d ■///>> r/ бомбардйрам uv,
v. AI
Bombast m I/a# (Stil стил) бомбастйчност
f, високопарна реч
bombastisch adj (Rede реч) високопар|сн,
-на, бомбастйч|сн, -на; претрупан
Bombe / 16 бомба /
Bombenabwurf т 2 пускане п [хвърляне л]
на бомби, ^anschlag т 2 бомбен атен¬
тат (auf [4] срещу): -angriff т I въз¬
душно нападение, бомбардировка ):
~ erfolg т I umg о1ромен успех; — flug¬
zeug п 20 бомбардировач т
bombensicher adj устойчив срещу бомби;
ühertr абсолютно [съвсем] сйгур|сн, -на
Bombentrichter т 4 яма / [кратер т\ ог
скспл оди рала бомба, бомбен кратер
Bomber т 4 = Bombenflugzeug
Bon [hot] ] т 6 купом т, (KassenquiUung)
касова бележка , /.um Betriebsfest er¬
hielten alle Arbeiter ^s за заводския
празник всички работници получиха
купони
Bonbon [borjbog. auch bobö] // 24 бонбон
m, -niere (böböjc:ro. auch boi)bogjc;ro]
/ 16 бонбониера /
Bonmot [bömo:.auch bogmo:] n 24 остроу-
ми|с n. -я. духовита фраза, остроумна
[духовита] забележка
Bonze nt 7 Rel бонза т. будист ки свещеник
[монах]; ühertr umg. verüchtl важна осо¬
ба. юлсмс|н т, -ци, голяма клечка
Boot п 20 лодка /. ладия /
Boots|deck п 20 od 24 лбдьчна [лодкова]
палуба; -mann т (4g«vt -(c)s, pL .leute)
боцман m; -rennen n 23 Sp регата /.
сьасзаиие n c лодки; -verleih m I да¬
ване n na лодки йод наем
Bor n 20*/.v# Clwrn бор m: — ax m l|.v# Chem
боракс oi
Bord m I Mar. F/ugw борд m O an — gehen
качвам cc AI [кача cc II] на борда [na
кораб, на самолет]; von - gehen слизам
Al [сляза* EI od слсзпа £2] от кораб
[самолет]: Mann über -! човек m (падна)
в морет о! ühertr etw. [4] über - werfen
отърсвам се Al [отърся се //] от нещо,
захвърлям А2 [захвърля //], зарязвам
А1 [зарежа* Е4] нещо
Bordell п 20* публичен дом
Bordffunker т 4 бордов радйст; — kante /
16. -stein т 1 бордюр т (на тротоар)
Boretsch т l/sg Boi порен т, огурец т
Borg т \/sg: auf — kaufen купувам Al
[купя II] на кредит [на вересия (umgj]\
etw. [4] auf - nehmen вземам Al [взема
Е (взех)] нещо назаем
borgen </;/>) vt вземам Al [взема Е (взех)]
назаем, заемам А1 [заема Е (заех)] (etw.
[4] von jmdm*. нещо от някого); давам А1
[дам. дадеш (дадох)] назаем, заемам
(jmdm. etw.[4] някому нещо);
Borke / 16 Bot кора (на дърво) f; Med ко¬
ричка / (на рана), струпе|й nt, -и;
- njkäfer pl Zool короеди р!
Born т 1 dicht извор т, auch übertr О —
der Weisheit извор на мъдростта
borniert adj ограничен, тесногръд
Borretsch т = Boretsch
Bor|salbe / 16 Pharm боров вазелйн; -^sau¬
re / 16 Chem борова киселина
Börse / 16 кесия f, портмоне п, -та; Wirtsch
борса / О an der — на борсата
Börsenlbericht т 1 Wirtsch борсов бюлетин;
'-makler т 4 Hdl борсов посредник,
маклер т: —Spekulant т 8 борсов спе¬
кулант: -sture т2 борсов крах
Borste f I6 четина/' (Bürste четка) кос|ъм
т. -ми
borstig adj четинест; ühertr груб, сприхав,
опак. наежен О —es Haar коса / като
четина, щръкнала коса
B9rte / I6 йва /. ивица / бордюр т (на
дреха или тъкан); (Tresse) ширит т, га¬
лон т
bösartig adj лош, зъл, зла, ковар|ен, -на,
злост|сн.'-на; Med злокачествен
Bösartigkeit / 17 лошота / злоба / ковар¬
ство /?; Med злокачественост /
Böschung f 17 (Abhang) (укрепен) склон m,
-овс: (Aufschüttung) откос т (на насип,
дига)
bö$(e) adj (schlecht) лош. зъл, зла, злоб|ен,
-на; (wütend) сърдйт, ядосан: (krank)
бол|сн. -на, възпален; umg (groß) го¬
лям*, силен; umg (sehr) страш|ен, -на,
ужасии, -па (за изразяване на висока
степен на качество) О -es Gewissen
нечиста съвест; ein —es Kind лошо [не¬
възпитано] дете; —es Wetter лошо [не¬
приятно] време; -er Frost страшен
мраз; einen -en Finger haben пръстът ми
BOXHANDSCHUH 199
е възпален [набрал]; —е sein сърдйт съм
va (jmdm. od auf jmdn. od mit jmdm. на
някого); —e werden разсърдвам се Al
[разсърдя се II] (jmdm. od auf jmdn. на
някого); er meinte es nicht — той не го
каза със зъл умисъл; in —er Bedrängnis
sein ужасно съм va притеснен; umg ich
war — erschrocken страшно [ужасно] се
бях изплашил
Bösewicht т 1 злоде|й т, -и, злосторник
т, -ци
boshaft adj злоб|ен, -на, зъл, зла, проклет,
-а, злост|ен, -на, ковар|ен, -на
Bosheit / 17 злоба /, коварство п, прокле-
тйя 1
böswillig adj зъл, зла, злонамерен, злост|ен,
-на
bot pröt von bieten
Botanik f \ljsg ботаника f: -er m 4 6o-
танй|к m, -ци
botanisch adj ботанически
botanisieren <d/ЛЛ) vi събирам Al [събера
E3] растения c научна цел
Btjte m 7 пратени|к m .-ци; (Amts — ) куриер
m; geh (Anzeichen) предвестник m.
-ци; dicht вестител m
Botendienst m 1: — e tun [verrichten] изпъл¬
нявам Al [изпълня //] поръчки (на ня¬
кого)
B9ten|gang т 2: — gange besorgen изпъл¬
нявам Al [изпълня //] поръчки (на ня¬
кого)
B9tschaft / 17 вест / извести|е /?. -я; Pol
посолств[о п, -а;
B9tschafter т 4 послани|к т, -ци;
Böttcher т 4 бъчвар /и, кацар т; -Werk¬
statt / (pl -statten) бъчварнииа / рабо¬
тилница f за бъчви [каци и др]
Bottich т 1 каца / чебър т
Boullion [buljoi]] f 15 Kochk бульон m
Boulevard [bulwa:r] m 6 булевард m
Bourgeois [Ьигзоа] m буржоа m; -ie
[buT3oasi:] / 16a буржоазия /
Bovist /и 1 Bot прахутка /. прахавииа /
Bowle [boilo] / 16 боле n; (Gefäß) съд m за
приготвяне на боле
b9xen v/ Sp боксирам се uv, »\ Al;
sich [4] - боксирам се; vt удрям А2
[ударя //], блъскам uv, Al, блъсвам Al
[блъсна Е2] леко с юмрук
Boxer т 4 Sp боксьор т
B9x|handschuh т I боксьорска ръкавица;
— kalf п 24 бокс т (кожа); — kampf т
200 BOYKOTT
2 състезание n по бокс, боксово състе¬
зание; —ring т I ринг т (за боксови съ¬
стезания); — sport т 1 бокс т
Boykrtt [boj..J т 1 бойкот т О den - ver¬
hangen [erklären] обявявам AI [обявя /У]
бойкот (über [4] на)
boykottieren [boj...] <d/AA) vf бойкотирам
m*. v. АI
brach prüf von brechen
brach adj (Acker) иезасят, угар|ен. -на;
(Kräfte сили) неоползотворен
Brache / 16 угар/, угарна нива
brachliegen <31а/ЛЛ> vi оставен съм va на
угар; über fr стоя и\\ 12, оставам AI [ос¬
тана Е2\ неизползван
brachte prüf von bringen
Brachvogel m 5 Ztrnl (вил) бекас m
Brahmanismus [brama..] m Wlsg брама-
нйз|ъм, (-мът) nt
Branche [bragscho] / 16 Hdl бранш m. -ове,
отрас|ьл nt. -ли
Brand nt 2 пожар m; (von Ziegeln) печене
n (на тухли); (brennendes Holz) горяща
цепеница, главня /; dicht (Hitze) зной nt,
жега ./; umg (Durst) жажда/ Bot главня
/. Med г ангрена / den - löschen гася
мг. II. изгасявам AI [изгася //], поту¬
шавам AI [потуша //] пожара, umg sei¬
nen — löschen (kühlen] уталожвам AI
[уталожа //] жажда ia си; das Haus in
- stecken [setzen] подпалвам AI [под¬
паля //] къшата; in - geraten подпалва
се (нещо)
Brand|blase / 16 мехур /м [плюска /] от из¬
гаряне« - bombe/16 заналйтелна бомба
branden </i/>) vi (Wellen вълни) разбивам
се АI [разбия сс £7] (ап(4] в):, бушувам
uv. AI С -der Verkehr извънредно го¬
лямо движение
brandig adj Bot главнив, Med гангренозен,
-на С - riechen мирйша r/v. Е4 на пре¬
горяло; - schmecken има и\\ AI 3. Регх
вкус на загоряло
Brandherd т I огнйщ|с п, -а на пожар
Brandmal п 20 od 22 бслс|г т, -зи от из¬
гаряне; (eingebranntes Zeichen) жигосано
място, дамга / С* über fr - der Schande
печат nt на позора;
Brandmalerei / 17 пирография /
brandmarken </*/>> r/ жигосвам AI [жиго-
сам AI]. iibertr auch заклеймявам Al
[заклеймя //]
Brandjmauer / 16 огнезащйтна стена; ^sal¬
be/ 16 Pharm мехлем т за лекуване на
рани от изгаряне; -schaden т 5 щети
pl от пожар
brandschatzen (/;/?) v t плячкосвам AI
[плячкосам А1]ч оплячкосвам, грабя ш\
II. ограбвам AI [ограбя //]
Brand |sohle f 16 табанхастар т. -statte /
16 пожариш|е п, -а; -Stifter т 4
палван nt: —Stiftung/ 17 подпалване п.
опожаряване и; - ung / 17 Маг прибой
т; - wunde / 16 рана / от изгаряне
brannte prüf von brennen
Branntwein m 1 ракия /; -brennerei / 17
ракиена [спиртовариа] фабрика; раки¬
джийница /
Brasilianer т 4 бразйл|еи nt. -ци; -in /48
бразйлка /‘
brasilianisch adj бразилски
Brasilien (.ion] п 23 Бразилия/
Bratapfel nt 5 печена ябълка
braten <3/ЛЛ) гt пека, печеш (пекох) uv.
опичам AI [опе|ка. -чеш (опекох)], из¬
пичам, (in der Pfanne) пържа uv. II.
опържвам AI [опържа II]. изпържвам
</ braun - заничам [запържвам] до за¬
червяване; stark gebraten препечен; auf
dem Rost - пека на скара: vi пека сс,
пържа се, umg in der Sonne - пека се
на слънце
Braten т 4 печено п: (Fleisch zum -) месо
п за печене О ühertr umg ein fetter —
тлъста печалба; umg den — riechen на-
лушвам AI [надуша //]. предугаждам
AI [предугадя] нещо (неприятно)
Bratjfisch nt I (gebratener Fisch) пържена ри¬
ба, (Fisch zum Braten) риба f за пържене;
- huhn n 22 печена кокошка; - Hühnchen
n 23 печено пйле; - kartoffeln pl пържени
картофи pl: -pfanne / 16 тиган m,
-röhre / 16 фурна / (на готварска
печка); —rost т I скара / за печене
Bratsch|e / 16 Mus виола / -ist nt 8 Mus
виолйст m
Brat|spieO nt I шиш m, -овс; ръжен m (за
печене на месо); -wurst / 14 наденица
/; (gebratene Wurst) пържена наденица
Brauch nt 2 обича|й /н, -и С nach altem
- по стар обичай, по традиция; so ist
es — bei uns такъв c обичаят у нас
brauchbar adj който може да се използва,
използваем. г6д|сн. -на; (Mantel. Wäsche
палто, бельо) здрав, който може да сс
носи: (Mensch човек) г6д|ен, -на. спо¬
собен. -на (за нещо); (Rat съвет) по¬
лезен. -на
brachen </»А> vi нуждая се uv..Е (нуждаех
се], имам uv, Al нужда (etw. [4\ от не¬
шо), трябва ми, необходимо ми е (etw.
[4] нещо); (verwenden) използвам uv, v,
Al, употребявам Al [употребя 11] О
ich brauche ihn той ми е необходйм.
имам нужда от него; sie braucht nicht zu
kommen тя няма нужда да идва; du
brauchst es nur zu sagen ти трябва само
да го кажеш
Вгеде / 16 вежда /
brauen </>/>> v/ (Bier бира) варя uv, 11;
(Getränk питие) приготвям А2 [пригот¬
вя //] О sich [3] einen starken Kaffee ~
сварявам си А! [сваря си 11] силно кафе;
vi; das Meer braut морето кипи [бушува]
Вгедег т 4 пивовар т '
Brauerei,/ 17 пивоварница / (das Brauen)
пивоварство п
braun adj кафяв; (Haut кожа) мургав О
von der Sonne ~ gebrannt почернял* [за¬
горял*] от слънцето; etw. [4] ~ braten
пържа uv. II, запържвам А1 [запържа
//] до зачервяване; (in der Röhre) за-
пйчам Al [запе|ка, -чеш (запекох)] до
зачервяване
Bräune f 16Jsg мургав [тъмен] цвят, загар
т: Med umg ангина / дифтерит т
braunen (,/thy vt правя uv, //да почернее
[потъмнее]; (Fleisch месо) запйчам А1
[за|пека. -печеш (-пекох)]; (Zwiebel лук)
запържвам А1 [запържа //]; vi по¬
чернявам: зачервявам се А1 [зачервя се
//], потъмнявам А1 [потъмнея Еб[ О
die Sonne hat ihr das Gesicht gebräunt ли¬
цето й почерня [загоря] от слънцето; er
bräunt schnell той почернява бързо; im
Herbst bräunt sich das Laub през есента
листата на дърветата пожълтяват
Braunkohle / 16 кафяви въглжца pl;
~n|brikett п 24 брикети р! от кафяви
въглиша; ~ n|revier п 20 басейн т за
кафяви въглиша
bräunlich adj кафеникав, възкафяв, възмур-
гав
Вгздяе / 16 душ т, -ове; (an der Gie߬
kanne) поливалка /(на лейка);, ~bad п
22 къпане п на душ; — limonade / 16 ли¬
монада /'(газирана)
brausen (hbj vi (Meer море) буча uv, 13;
(Sturm буря) рева uv, Е2, бушувам uv,
AI; (Wind вятър) фуча uv, /3: (Wald го¬
ра) шумя uv, 12; übern (Blut кръв) шумя,
кипя uv, 12; sich [4] ** вземам А! [взема
Е (взех)] душ <0 ich brause mich jeden
Morgen kalt всяка сутрин вземам студен
BRECHEN 201
душ; die Autos brausten über den Platz
автомобйлите профучаха през площа¬
да; umg er ist auf die Straße gebraust той
H3XBpiKiia на улицата
Brausepulver n 23 лимонада / на прах
Braut / 14, годеница f; (am Hochzeitstag)
булка f, невеста f; ~bett n 25 брачно
легло; брачно ложе (Lit); ^führer m 4
шафер m
Br^ptigam m I* годени|к m, -ци; am Hoch¬
zeitstag) младожен|ец m, -ци
Braut[jungfer / 16 шаферка /• ^kleid n 21
булчинска [сватбена] рокля; ^ nacht/14
брачна нощ; ~paar n 20 годенйци pl;
(am Hochzeitstag) младоженци pl;
^Schleier m 4 було n, (булчински) воал,
m; ~ werber m 4 veralt сватовни|к m, -ци
brav adj (Kjnd дете) послуш|ен, -на, мйр|ен,
-на, крот|ък, -ка; (redlich) доб|ър, -ра,
порядъч|ен, -на; (tapfer) смел, сърцат
О seine Arbeit (treu und) ^ tun върша
uv, II работата си както трябва; ein
~es Stück vorankommen напредвам Al
[напредна E2] доста много; sehr -! мно¬
го добре!
bravo [..wo..] interj браво
Bravour [..wu:r]/ 17 смелост/, безстрашие
n, мъжество n; Mus виртуозност /, ви¬
соко майсторство, блестяща техника;
—stück п 20 виртуозна пиеса
Brechdurchfall т 2 диария/с повръщане;
Med холсрйна /; weisen п 23 лом т.
-ове. лост т, -ове
brechen <16///Л> vt чупя uv, И, счупвам AI
[счупя //]. троша uv. IL сгрошавам AI
[строша //]; (Steine камьни) ломя uv, II,
отломявам Al [отломя //]: (Blume цве¬
те) късам uv. AI, откъсвам AI [откъсна
Е2]\ (Frieden, Schweigen мир, мълчание)
нарушавам AI [наруша //]; (Eid клетва)
престъпвам AI [престъпя //]; (Wider¬
stand, Trotz съпротива, упорство) сло-
мявам AI [сломя //]; (Rekord рекорд)
счупвам; Phys (Strahlen лъчи) пречуп¬
вам; Med счупвам; vi скъсвам. AI [скъ¬
сам АI] (mit jmdm. od etw, \3] c някого
od нещо);(sich übergeben) повръщам AI
[повърна E2]\ <l6/sn> vi чупя се, счуп¬
вам cc, троша се, строшавам се; sich
[4] - (Wellen вълни) разбивам се AI
[разбия сс £7]; Phys пречупвам се О
einen Bogen Papier - прегъвам AI [пре-
гъна £/] лист хартия; ich habe mir das
202 BRECHER
Bein gebrochen счупих си крака; die Ehe
~ изневерявам AI [изневеря II]. npe-
любодействувам uw v, AI: seine Stimme
brach гласът му пресипна [пресекна] (от
вълнение), das Herz brach ihr vor Kummer
сърцето й се късаше от скръб; die Kinder
brachen aus dem Versteck децата изско¬
чиха от скривалището; Tranen brachen
aus ihren Augen сълзи рукнаха от очйте
й; der Verbrecher brach ins Haus пре¬
стъпникът влезе c взлом в къщата
Brecher т 4 голяма [разбйваща се] вълна;
Tech каменотрошачка /
Brechmittel п 23 Pharm средство п за пре¬
дизвикване на повръщане, еметйаи />/;
^reiz т I гадене п. повдйганс п: --rühr
/ I7'sg холера; ^ung / 17 Phys пречуп¬
ване п. рефракция /;
Brei т I каша /пюре т О ühertr umg um
den heißen — herumreden говоря t/v, II
със заобикалки, увъртам AI [увъртя /2]ч
усуквам AI [усуча Е4] нещо
breiig adj като каша. кашав
breit adj широк <* das -е Publikum ши¬
роката публика; weit und - надлъж и
нашйр; etw. [4] lang und ^ erzählen раз¬
казвам Al (разкажа Е4] нещо надълго
и нашироко
Breite / 16 широчина /; ширина f (auch
Geogr) < die Fahrbahn hat eine ^ von
6 Metern платното на улицата е 6 метра
широко; ühertr die - der Ausführungen
ermüdete прекадено подробното [об¬
стойното] изложение уморяваше; umg
in die - gehen надебелявам Al [надебе-
лея £6], наедрявам AI [наедрея Е6\.
ühertr nicht um eines. Haares - zurück¬
weichen не отстъпвам AI [отстъпя //]
нйто на косъм [ни на йота]
Breitengrad т 1 Geogr: der Ort liegt aut
dem 40. - der südlichen Halbkugel мяс¬
тото се намйра на 40 градуса южна
ширина
Breitenkreis т I Geogr паралел т
Breitfilm т 1 широкоекранен филм
breitkrempig adj широкопол
br^Ttvnachen, sich [4] <а//;/>> разполагам се
АI [разположа се /I] (удобно), шйря се
мг. II: ühertr надувам се А1 [надуя се
£7]. перча се uv. II
breitschlagen <4a/hhy vt umg скланям A2
[склоня //]. убеждавам AI [убедя //];
навйвам AI [навия Е7] (umg) (някого за
нещо) О sich \4\ lassen скланям; на¬
вйвам се (umg) (за нещо)
breitschulterig adj широкоплещест
Breitseite / 16 дългата страна (на маса
и др,); Маг борд пи -ове; Mil (Geschütze)
бордови оръдия pl: МИ (Feuern der Ge¬
schütze) бордов залп
breitspurig adj Eisenh широколине|ен.
-йна; ühertr надмен|ен. -на, надут, ви¬
сокомерен. -на, арогант|ен, -на
Breitwand / 14 (Kino) широк екран; ~film
т I широкоекранен филм; ^kino п 24
широкоекранно кино
Bremsbacke / 16 Tech спирачна челюст;
спирачна наставка [калодка]
'Bremse / 16 Tech спирачка f
2Bremsе / 16 Zoo! щръклица /
bremsen </;/?> vt натйскам uv, Al. удрям
A2 [ударя II] спирачката, спирам AI
[спра Е (спрях)]; (verlangsamen) нама¬
лявам AI [намаля //], забавям А2 [за¬
бавя II] (движение, скорост); (einschrän¬
ken) задържам А! [задържа 13]. огра¬
ничавам AI [огранича //] (развитие и
др.) < Waschmittel mit gebremstem
Schaum перйлно средство с ог раничена
пснлйвост
Bremser т 4 спирач т
Brems|klotz т 2 спирачна наставка [калод-
ка. накладка]; — hebel т 4 ръчка / на
спирачка; ^ licht п 21 светлинен спира¬
чен сигнал, стопсветлина /; ^pedal п 20
крачна спирачка; ^ schuh т I Eisenh куч¬
ка /; -spur / 17 спирачна следа; ^strek-
ke / 16 спирачен път; ^widerstand т 2
спирачно съпротивление; спирачен ре¬
остат
brennbar adj запалйтсл|ен, -на. възпламс-
няем
brennen <Ю/У/Л> W горя uv. II: (Lampe.
Kerze лампа, свещ) горя, светя wv, II:
(Sonne слънце) пека, печеш (пекох) uv,
жаря uv, II: (Wunde рана) смъдя uv, II.
паря uv. 11: vt горя (дьрва, въглища и
др ); (KafTec. Ziegel кафе, тухли) пека,
изпйчам AI [изпс|ка. -чеш (изпекох)];
(Branntwein ракия) варя uv. II, сварявам
AI [сваря /У]. пека, изпйчам; (Haar коса)
къдря uv, II. накъдрям А2 [накъдря II]
с маша; sich [4] - изгарям се А2 [изгоря
се 12]. опарвам се AI [опаря се /У] (an
[3] на. от); О es brennt! гори! пожар!; ich
brenne darauf, ihn zu sehen горя, умйрам
AI [ум|ра Е (-рях)] от нетърпение ла го
видя; der Pfeffer brennt mir auf der Zunge
пиперът ми люта на езика; übertr ewt.
[/] brennt mir auf der Zunge езикът ме
сърби (да кажа нещо) (umg)% на езика
ми е (umg)\ vor Ungeduld [Neugier] ^
горя от нетърпение [любопитство]; umg
wo brennt es (schon wieder)? какво има
(пак)?, какво се е случило (пак)?
brennend adj горящ; (Frage въпрос) парлив,
жизнен; (Durst жажда) палещ; (Leiden¬
schaft страст) бу|ен, -йна; (Liebe любов)
горещ, пламен|ен, -на О ^ rot ярко
[огнено] червено
Brenner т 4 Tech горелка /* (Schnaps )
ракиджй|я т> -и, спиртовар т
Brennerei / 17 (Branntwein-4 фабрика /
за варене на ратая, спиртоварна, ра¬
киджийница /
Brennessel / 16 коприва /
Brenn|gas п 20 газ т за горене; ^ glas п 22
събирателна леша; ~holz п 22 дърва pl
за горене; ^material п 31* гориво п,
материал т за горене; ~ofen т 5 Tech
пеш f: ^ punkt т 1 Phys фокус т; übertr
център т; ^schere / 16 маша / за къд¬
рене: ^spintus т la (auch undekl) спирт
т за горене; ^ Stoff т I гориво п (твър¬
до, течно); zweite / 16 Phys фокусно
разстояние: ^ zeit/17 продължителност
/ на горене
brenzlig adj който мирйше на изгоряло;
übertr umg съмнйтел|ен, -на, критйч|ен,
-на. опас|ен, -на <> eine Lage кри-
тйчно положение; es wird - става опас¬
но [критйчно]
Bresche f 16 пробив т. (auch Mil), дупка
/ О Mil eine — schlagen нравя uv, П,
направим А2 [направя //] пробив; übertr
für jmdn. ad etw. [4\ in die ^ springen
застъпвам се Al [застъпя се //] за ня¬
кого od нещо, йдвам uv, AI, дойда v,
EI на помощ на някого od нещо
Brett п 21 дъска/* (Tablett) табла / поднос
т: (Schach-Ч шахматна дъска; (Schalt
-Ч разпределително табло; командно
табло: (Аnschlagetafel) табло п, дъска
/ (за съобщения); ^ег р! (театрална)
сцена; Sp ски р! О umg ein ^ vor dem
Kopf haben глупав [тъп] съм va; das Stück
ging ein Jahr lang über die
~er пиесата се игра цяла година, пие¬
сата ис слезе цяла годйна от сцената;
auf die ^er gehen постъпвам AI [постъпя
//] в театъра, ставам AI [стана Е2] ар-
тйст; umg er hat bei ihr einen Stein im
^ тя c добре разположена към него
Bretterbude / 16 дъсчена барака
BRILLANT 203
brettern adj дъсчен, от дърво
Bretterwand / 14 дъсчена преграда; ^zaun
т 2 дъсчена ограда, стобор т
Brettspiel п 20 игра / (на дъска): шах т,
табла / дама / _
Brevier [..w..] п 20* ReI (католически) мо-
лйтвеник т; geh veralt антология /
Brezel / 16 кравайче я. -та, гевре|к т, -ци
(във форма на осморка)
Bridge [britsch] n Kart бридж m
Brief m 1 писм|о n, -ä O offener — отво¬
рено писмо (в пресата); blauer ~ veralt
заповед / за уволнение; (Beschwerde¬
schreiben) пйемено оплакване (на учител
до родители); ein ^ Nadeln пакетче п,
-та иглй; übertr ich gebe dir ^ und Siegel
darauf, daß... можеш да бъдеш сйгурен
[уверен] в това, че...; подлйсвам AI
[подпйша Е4\ ти с две ръце, че... (umg)
Bri^flbogen т 4 od 5" лист т, -а за писма;
~bote т 7 пощенски раздавач; ~ kästen
т 5 пощенска кутия
brieflich adj пйемен, с писмо
Brief]marke / 16 пощенска марка: ^таг-
kensammler т 4 филателйст т, колек¬
ционер т на пощенски марки; --Öffner
т 4 нож т, -ове за отваряне на писма:
^•papier п 20 хартия/за писма; ^ schäf¬
ten р! писма pl, кореспонденция /;
^Stempel т 4 пощенски печат (на пис¬
мо); ^lasche f 16 портфейл т: staube
/ 16 пощенски гълъб; ^telegramm п 20
телеграма / -писмо (по намалена тари¬
фа, която се доставя заедно с останала¬
та поща); ^träger т 4 = Briefbote;
^Umschlag т 2 (пощенски) плик;
~ verkehr т 1 fsg = Briefwechsel; ^ waage
/ 16 пощенски везни
Briefwechsel т 4 кореспонденция / О —
haben, im - stehen водя uw // корес¬
понденция. кореспондирам uv, v. AI (mit
jmdm. c някого)
briet prüf von braten
Brigade / 16 Mil, Wirt sch бригада / O -
der sozialistischen Arbeit бригада/за со¬
циалистически труд
Brigadier [..djc:, umg auch..digr] m 6, umg
m I Wirtsch бригадир m; Mil [..dje:] бри¬
гаден командир m
Brigg / 15 Mar двумачтов платноход
Brikett n 20 od 24 брикети pl
brillant [..IjantJ adj блестящ; отлйч|ен, -на
Brillant [..ljant] m 8 брилянт m
204 BRILLANTEN
brillanten [Jjan..] adj бриляит|ен, -na
Brille/ 16 очила pl; umg (Aborte) клозстна
дъска O ühertr alles durch eine rosige
- sehen виждам AI [видя 12] всйчко
през розови очила
Brillen|futteral п 20* калъф т за очила;
-schlänge / 16 Zool очиларка /; --träger
т 4 човек т. който носи очила
bringen <24 hh) vt (holen) нося uv, II, до¬
насям А 2 [донеса El] (jmdm. etw. [4] ня¬
кому нещо); (hintragen) занасям: (gelei¬
ten) завеждам AI [заведа £7], придру¬
жавам AI [придружа //]. съпровождам
AI [съпроводя //] (jmdn. zu [3], an, auf
[4] до); (verursachen) нося. донасям
(щастие. успех и др.) den Betrunkenen
auf die Polizei - закарвам А! [закарам
AI], докарвам пияния в милйцията; das
Programm bringt nichts Neues програ¬
мата не предлага нйщо ново; die Zeitung
bringt einen großen Artikel über [4] ... вър
вестника има [е публикувана] голяма
статия за...; jmdn. um etw. [4\ - лишавам
А! [лиша //] някого ог нещо; etw. [4]
zu Ende — завършвам AI [завърша //],
довършвам, приключвам AI [приключа
II] нещо: jmdn. zum Reden [Schweigen]
- накарвам AI [накарам AI] някого да
говори [да млъкне, ла замълчи]; jmdn.
zum Lachen - разсмйвам AI [разсмея
Е6] някою; jmdn. zum Weinen - раз¬
плаквам А! [разплача Е4\ някого: ein
Kind zur Welt - раждам AI [родя //]
дете; cs zum Minister - стигам AI [стйг-
na £2] до поста минйстър, ставам AI
[стана £2] министър; er hat es weit ge¬
bracht той се издйгна много
Brise / 16 Mar бриз w
Brit|e m 7 британ|ец m. -ци, англичанин
m; --in / 18 брмтанка f. англичанка/
britisch udj британски
bröck(e)lig udj ронлйв. трошлйв; (Teig тес-
io) сипкав
bröckeln <hb> vi, vi роня се uv, II„ троша
се uv. // O Brot in die Suppe —дробя uv,
II. надробявам AI [надробя //] хляб в
супата
Broken т 4 парче п, -та, къс т, -ове: (Brot)
къше|й (-сят) т. -и. комат т; (Fleisch)
мръвка /. (Fels скала) отломъ|к ш. -ци;
(Erde земя) буца / < ühertr das ist ein
harter - това е трудна работа; er kann
ein paar — Englisch той знае няколко
думи англййски
brodeln <//А> »•/ (Wasser вода) кипя uv. II,
вря uv, И ейлно, клокам uv. AI; ühertr
кипя, бушувам uv. AI О im Volke brodelt
es сред народа има брожение
Brodem т 4 umg (лош) дъх т; изнарени|е
п. -я; dicht полъх т
Brokat т 1 брокат т
Brom п 2Ö*/sg Chem бром т
Brombeer|e / 16 къпина /; -Strauch т 3
къпина / (храст)
Bronchialkatarrh т 1 * Med бронхйт т
Br<ui|chien [Jon] pl Amt бронхи pl: — chitis
/ Med бронхит m
Bronze [bröiso]/ 16 бронз m
bronzen [brörson] adj 16 бронзов
Bronzezeit [brogßa... auch brönßa..] / 17/.?#.
— Zeitalter n 23 бронзова сра;
-medaille [..dalje] / 16 бронзов медал
Bmavne f 16 od m 7 троха f
broschier]en <d//i6> vr брошйрам uv, i\ AI;
— t adj брошйран
Broschüre / 16 брошура /
Brot n 20 хляб m; umg (Brotscheibe) филйя
/; (zurcchtgcmachtc Schnitte) сандвич m
O sein - verdienen изкарвам AI [изка¬
рам AI] хляба [прехраната] си; der
Kampf ums — борба / за насъщния
Brötchen n 23 хлебче n. -та O belegtes -
сандвич m
Brotfabrik / 17 хлебозавод m; -kanten m
4 краищни|к w. -ци, крайче n. -та;
-kapsel / 16, -kästen m 5 кутйя / за
хляб; - korb m 2 кошче n, -та за хляб;
-krume /' 16 троха /; -laib т I самун
/н
brotlos adj без средства, без препитание.
6сзработ|ен. -на < -е Kunst Недоходно
изкус I во. недоходен занаят
Brotmesser п 23 нож т. -ове за рязане на
хляб: -ration / 17 дажба/ хряб; -rinde
/ 16 кора / па хляб: -гойег т 4 су-
харни|к т. -ци: -scheibe f 16 филйя /,
резен т хляб; -schnitte / 16 = -scheibe
'Bruch т 2 счупване н; ühertr скъсване п.
разрив т; (StofT) гънка /, чупка /. ръб
/н (на дреха, плат): (Stein — ) камено-
ломка /; Geol цепнатина /. пукнатина
/; Math дроб /; Med фрактура /; Med
(Eingeweide—) херния /. изсипване /;
ч der - von Waffeln парченца pl от
вафли: ühertr etw. [/) geht in die Brüche
пешо рухва [пропада, завършва безус¬
пешно]: der - mit der Tradition скъсване
п с традицията; es kam zum ^ zwischen
ihnen стигна се до разрив [до скъсване]
между тях
2Bmch т 2, auch п 29а тресавище п, мо¬
чурище п
Bruch|band п 21 Med бандаж т за херния
brüchig adj чуплйв, трошлйв; (Seide коп¬
рина). който се цепи; нацепен; (Leder
кожа), който се пука, напукан; (Kleid
дреха) овехтял, износен, скъсан; (Ge¬
sundheit здраве) кръх|ък. -ка. разклатен;
(Stimme глас) хрипкав, дрезгав; übertr
(morsch) гнил. прогнил; (свят, и др.)
Bruchrechnung g 17 Math смятане п с дро¬
би; ^ stein т 1 ломен камък; ^ stück п
20 Lit фрагмент пи откъсле|к т, -ци
Bruchteil т I част /. частица / О in einem
- der Sekunde за по-малко от секунда
Bruchzahl / 17 Math дроб /
Brücke / 16 мост пи -ове (auch Sp, Med);
Маг капитански мост. мости|к т, -ци;
übertr eine '-schlagen хвърлям AI [хвър¬
ля II] мост; übertr alle '•n hinter sich
abbrechen разрушавам AI [разруша //]
всички мостове зад себе си
Brücken|bau т |/л£ мостостроене gelan¬
der /I 23 парапет т [перила pl\ на мост;
- köpf т 2 МП предмостово укрепление;
^kran т I od 2 мостов кран; ^ pfeiler
т 4 подпорен стълб на мост; ^ waage
/ 16 мостов кантар
Bruder т 5 брат пи -я; übertr събрат пи
-я. съмйшлсни|к пи -ци; Rel: брат т
С der leibliche — родният брат umg
- Lustig веселя|к т, -ци; umg ^ Leicht¬
fuß развейпрах т;
Bruderkrieg т 1 гражданска (братоубйй-
ствена] война
brüderlich adj братски
Brüderlichkeit / Mfsg братство п; братска
дружба; братски отношения
Bruderliebe / 16/.V# братска любов; -mord
in I бра гоубийство я; partei / 17 брат¬
ска (работническа) партия
Brüderschaft / 17 братство п. братско раз¬
бирателство, братска дружба < - trin¬
ken пия uv, Е7 брудершаф! (mit jmdm.
с някого)
Brudervolk п 22 братски народ
Brühe / 16 бульон т / < übertr umg
dieser Tee ist eine wahrem този чай на
нишо не прилйча; übertr umg in der -
sitzen намйрам се AI [намеря се //] на¬
тясно; загазил съм va (umg); umg mit
jmdm. nicht viel - machen не се церемоня
u\\ II много c някого
BRUST 205
brühen <ЛЛ> vt попарвам Al [попаря //]
(чай и др.); (Wäsche пране) залйвам AI
[залея Е6] с вряла вода
brühheiß adj врял. кипящ
brühwarm adj übertr umg: eine Neuigkeit
прясна новина
Brühjwasser n 23 вряла [кипяща] вода;
^würfel m 4 кондензйран бульон (на
кубчета); ^Würstchen п 23 топли крен¬
вирши pl
Brüllaffe т 7 креслйва маймуна
brüllen <ЛА) v/(Mensch, Tier човек живот¬
но) рева мг. Е2. изревавам AI [изрева
Е2] (vor [3] от); крещя мг, II. изкрещя-
вам AI [изкрещя Е2]\ (See море) рева;
(Kuh крава) муча и\\ 13. измучавам AI
[измуча 13]
Brummbär т 8 übertr мърморко т, -вци
brummen <М?> vi мърморя uv, II измър-
морвам AI [измърморя //]; (mürrsch
sein) сърдя се uw II. мърморя; (schelten)
мърморя, карам се uw AI (über jmdn.,
mit jmdm. на някого); (Fliege, Käfer му¬
ха. бръмбар) бръмча uw 13; (Bär мечка)
ръмжа uv, 13. изръмжавам Al [изръмжа
13]: (Flugzeug, Motor самолет, могор)
буча uw 13. бръмча О umg mein Kopf
brummt mir главата ми бучй
brummig adj навъсен, сърдит. недов6л|ен.
-на
brünett adj кестеняв; (Teint) мургав О er
tanzte mit einer Brünetten той танцуваше
c една брюнетка
Brunnen m 4 кладен|ец пи -ци; чешма / (в
градина, на площад); (Heilquelle) ми¬
нерален извор, минерална вода Сч ^
trinken пия мг. Е7 минерална вода
Brunnenbauer т 4 кмаленчар т; ^kresse
/ 16 Bot пореч пи друмче т, -та; -kur
I 17 водолечение п: ^Vergiftung / 17
übertr клевета /'. — wasser п 23 кладенчо¬
ва вода; минерална вода
Brunst / 14 (^zeit) любовен период; раз-
I онвмке п. разпасвано п /
brünstig adj (Wild дивеч) разгонил се:
übertr geh иламен|ен, -на, горещ,
страст|ен. -на
brüsk adj ряз|ък. -ка, груб. бсзцеремон|ен,
-на
Brust / 14 Anat гърди pl: (weibliche -) гър¬
да /'. гръд 1\ pl бюст пи гърдй pl; übertr
сърце п. душа / Sp бруст (плуване) О
jmdn. an die - drücken притйскам uv,
206 BRUSTBEIN
Al, притисна v,Al някого до сърцато си,
прегръщам А1 [прегърна Е2] някого;
dem Kind die — geben дквам Al [дам, да-
дЬш (дадох)] на детето да бозае [да суче]
Brifstlbein п 20 Anat гръдна кост; ~Ье-
sch werde / 16 Med задух т, —bild п 21
портрет т (до кръста); —drüse / 16 Anat
млечна жлеза
brüsten» sich [4] <hb> п&рча се uv, 11, пъча се
uv, 11, парадйрам uv, v,Al (mit [3] с)
BrustlfeJJ п 20 плевра /; ~fellentzündung /17
Med плеврит nt; ~hühle / 16 гръдна кухи¬
на; '-korb т 2 Anat гръден кош; —krebs
т I Med рак т на млечната жлеза; — Jatz
т 2 нагръдни|к т, -ци; -schwimmen п
23/sg плуване п стил бруст; —stimme /
16/sg гръден глас; — teen 1 гръден чай
Brüstung / 17 парапет /н. перила pl
Brustwarze / 16 зърно п иа г ърда; -wehr
/ 17 Mil бруствер т
Brut / 17 {das Brülen) мътене люпене п:
Zool люпйло л. котило п. малките pl;
(von Vögeln) ийлеица pl: ühcrtr scherzh
челяд /, потомство п, домочадие п; ver¬
acht! пасмина / изчади|е п, -я
brutal m/j бру гал|ен. -на. ! руб
Brutalität / 17 бруталноа /. грубост /
brüten <hb> vi мътя uv, 11 (яйца); umg
"(grübeln) мйсля uv. 11, размишлявам uv.
AI. умувам uv. Al (über etw. [4\ за, върху
нещо) < Rache - кроя uw II план за
отмъщение: die Nacht brütet über der
Stadt нощта c надвиснала над града
Brüterei /17= Brutstation
Bruthenne / 16 квачка /: -ofen m 5 ин¬
кубатор nt; -Station / 17 люпилня /,
люпйлна станция
brutto mir бруто
Brutto|gehalt n 22 брутна заплата; - ge¬
wicht /1 20 брутно тегло: -Produktion /
17 .vtf Hdl цялостна [обша] продукция:
- registertonne / 16 Mar бруторегистър-
16ii m
Bub /и 8 момч|е n, -ra; -e m 7 мошени|к
m, -ци. подлец m: Kart вале //. -та, мом¬
че n. -та. -en|streich m l лудорйя /;
veracht! мошсничссгво n
Büberei / 17 подлост / мошеничество n
Bubikopf m 3 бубикопф m (вид прическа)
bübisch adj иод|ъл. -ла. дол|сн. -на. мо-
ШСНИЧССКИ
Buch // 22 Kirnt a f: Film, Fernsehen сцсна-
ри|й пи -и; Hdl кнйга / тефтер ni O
ein - Papier топче n хартия
Buchjbesprechung / 17 обсъждане n на кнй¬
га; -binder /и 4 книговез|сц m, -ци. под-
вързвач пи — binderei / 17 (Gewerbe) кни-
говсзство п; (Werkstatt) книговезница /
Buchdruck т \/sg книгопечатане п;~ er т 4
печатар т; — erei f 17 печатница /
Buchdrucker|farbe / 16 печатарско мастило;
’ - kunst / 14 кни1 опечатане п, печатарско
изкуство: -presse / 16 печатарска ма-
шймл
Buche / 16 бук /77
Buchecker / 16 Bot буков желъд
buchen (///>> vi Hdl впйсвам 41 [впйша Е4],
завеждам АI [заведа El] в кнйгите О
eine Flugreise - резервирам uw w AI
билет за самолет; einen Erfolg — заре¬
гистрирам uv, r. AI успех (auch Sp)
Bücher|basar in I* разпродажба / на книги;
-bestand m 5 книжен фонд: -brett n 2!
полица / [рафт /77, -овс] за книги
Büchern / 17 библиотека / (обществена)
Bücherffreund /77 1 любител т на книги,
библиофйл /77; -künde / \bisg библио¬
течно дело. библиография / (наука)
/ -regal п 20 етажерка / (за книги) /
-schrank т 2 библиотека / (мебел);
-Verzeichnis п 27 катало|г т. -зи на
книги; библиография/.—wurm т 3 кни¬
жен червей; übertr книжен плъх
Buchjfink /77 8 Zool сипка /; -führung / 17
счетоводство /7; — Halter /77 4 счетово¬
дител т: -Haltung /17 = -führung;
-handel /77 4isg книгоразпространение
/i: -Händler m 4 книжар пи -Handlung
/ 17 книжарница /
Buchsbaum m 2 чимшйр m
Buchse / 16 Tech втулка /, гилза /; гнезд|о
/7, -а; Et щепсслно гнездо
Büchse / 16 (Dose) кутия./; (Konservendose)
консервена кутйя, консерва /; (Sam-
mcl-) касичка/ (Gewehr) (ловна) пуш¬
ка /
Büchsen|fleisch п 20 месна консерва:
-offner //7 4 отварачка / за консервени
кутйи
Buchstabe /77 7а od т 7 буква / О großer
- 1 лавна буква: kleiner - малка буква
buchstabieren <d/АА> vt произнасям А2
(произнеса El] дума буква по буква
buchstäblich adj буквален, -на. дослов|ен.
-на; ühertr буквално, в пълния смисъл"
на думата
Bucht f 17 залив /77
Buchung / 17 впйсване n [завеждане n ] в
книгите
Buchweizen т 4 Bot елда /
Buckel т4 Anat гърбица/’ umg гръб (гър¬
бът) т, гърбйна / (umg); (Hügel) въз¬
вишени^ п, -я О umg einen krummen
~ machen кланям се uv, А2, превйвам
Al [превйя Е7\ гръб, подмазвам се AI
[подмажа се Е4] (umg); umg er hat einen
breiten - гърбйната му е яка (umg)\ umg
du kannst mir den ~ runterrutschen пет
парй не давам за тебе, не ме е грйжа
за тебе: umg etw. [4] auf den ~ nehmen
нагьрбвам се AI [нагърбя се //] c нещо;
umg sich [i] einen ~ lachen превйвам се
А1 [превйя се £7], скъсвам се А1 [скъсам
се А!) от смях
buck(e)lig adj гърбав: (Straßenpflaster па¬
важ) грапав. нерав|ен. -на
bücken, sich [4] <ЛА> навеждам се AI [на¬
веда се El] (über etw. [4] над нещо, nach
etw. [J] за нещо)
1 Bückling т 1 * сервйлен [угоднически] по¬
клон: einen ~ machen покланям се А 2
[поклоня се II] нйско [раболепно]
2Böckling т 1* (Räucherfisch) пушена хе¬
ринга
Buddhismus [budjs.J т 11 i.sg 6удйз|ъм т
(-мът) т
Bude / 16 (Bretterhütte) барака /■ (Ver¬
kaufst) будка /’ ühertr колйба f, дупка
/(презрително за къша. стая)
Budget [Ьййзе:] п 24 бюджет т
Büfett [,.fe: od ..fet] п 20 бюфет т (мебел);
(Schanktisch) "бюфет т; бар т О
kaltes студени закуски р/
Büffel т 4 бйвол т
büffeln </»/>> vi umg (pauken) зубря мг, II,
кълва мг. Е2 (umg)
Bug т 2 (Schiffst) нос т на кораб; Anal
плешка / (на животно)
Bügel т 4. (Kleidert) закачалка /; (Steigt)
стреме а. -на: Tech скоба /; дъга /; Tech
(Straßenbahn трамвай) дъгов токоприе-
мник: ~brett п 21 дъска / за гладене;
- eisen п 23 ютйя /; - falte / 16 ръб, -
ъг) т. -ове на панталон
bügelfrei adj нсмачкасм, който не се мачка
[не сс глади]
bügeln </гА> vt t ладя мг, //, изглаждам АI
[из1ладя //] (с ютия)
bugs^ren <d//»/>> vi вземам AI [взема Е
(взех)] на буксир: umg влача мг, II. мък¬
на мг. Е2 </ umg jmdn. aus dem Zimmer
~ ипйквам А! [изтикам AI] някого от
сгая ia
BULLE 207
Buhle m 7 dicht, veralt любим m, f 16 лю-
бйма /
buhlen </i/>> vi домогвам се AI [домогна
се £2] (um etw. [4\ до нещо), стремя се
мг, И да спечеля нещо (чрез ласкател¬
ство); ймам мг, АI любовни връзки (mit
jmdm. с някого); dicht милвам мг, А1,
галя мг, 11 О mit jmdm. um etw. [4\ ~
съпернича мг. //, напредварвам oe Al
[напреваря се II] с някого за нещо
Buhler т 4 veralt. verachtI любовни|к nt,
-ци ^in / 16 любовница /; (Dirne) лека
жена
buhlerisch adj развратен, -на, покварен.
безсрам|ен. -на; dich и галещ
Bühne / 16 сцена /; подиум т; übertr
теат|ър, -ри; сцена/, арена/* Tech плат¬
форма / площадка / О ein Stück auf die
~ bringen Theat поставям A2 [поставя
//] пиеса; Theat zur ~ gehen ставам Ai
[стана E2] артист, [артистка]; die Städ¬
tische Bühne градският театър; von der
politischen - abtreten слизам Al [сляз-
на* od слезна E2\ от политическата сце¬
на
Bühnenjanweisung / 17 ремарка /. - arbeiter
т 4 сценичен работник: ^aussprache /
16/sg образцово [сценично] произноше¬
ние на немския литературен език; ^bild
п 21 декор т; ^-dichter т 4 драматур|г
т. -зи; ^kunst / 14 сценично изкуство;
•»stück п 20 пиеса / .
bühnenwirksam adj: ein -»es Theaterstück
пиеса / със силно сценично въздействие
Bühnenwirkung / 17 сценичен ефект, сце¬
нично въздействие
buk prüf von backen
Bukett n 20 (Blumen) букет m\ (Wein, вино)
букет ш, аромат т
Bulette /16 кюфт& л, -та
Bulgare т 7 българ|ин т, -и
Bulgarien [Jen] n 23 Бългкрия /, 0 amtl
Republik Abk RB Република България
(Abk РБ)
Bulgarin / 18 българка f
bulgarisch adj български
Bulgarist m 8 българйст m, специалист m
по български език и литература; ^ik
flxg българистика /
Bulljauge n 30 Mar илюминатор m:
^iogge f 16 булдо|г m, -зи
1 Bulle m 1 Zoo! бик (-ът) m, -ове
-Bulle / 16 папско послание, була /
208 BUMERANG
Bumerang m 1* od 6, n 20* od 24 бумеранг
m
Bummel m 4 разходка f: скитане n. шляене
n; разкарване n (но улиците) (umg); (Ort)
стъргало n (umg) C* einen ^ durch die
Stadt machen разхождам се AI [разходя
се //], скитам се uv. AI. шляя се uv. Е5.
разкарвам се А! [разкарам се AI] (umg)
из града
Bummelei, / (Bummeln) шляене п, ски¬
тане п. разкарване п (umg); (Langsam¬
keit) туткаме п; (Faulheit) хайлазуване
п (Nachlässigkeit) нехайство п, немар¬
ливост /
bummeln <л/?> vi разхождам се AI [разходя
се //], разкарвам се AI [разкарам се AI]
(umg)\ (hby (langsam sein) работя uv. П
бавно, туткам се uv. AI (umg); (faul sein)
мързелувам uv. v. AI. хайлазувам uv. v.
AI (umg)
Bummler m 4 човек, който се разхожда
(без цел), разхождащ се; (Nichtstuer)
безделни|к т, -цй, хайлаз т (umg)
Buna т 6/sg od n 24/sg Chem синтетичен
каучук
Bund m 2 съюз m; (Organisation) обеди¬
нение /?, лйга /, организация/* (Staaten¬
bund) (кон)федерапия /. (an Hose, Rock)
колан m (на панталони, пола):
2Bund n 20 връзка f (репички, ключове и
др.); (Heu, Stroh сено. слама) сноп т.
-ове; О ein — Reisig една връзка трески
Bündel п 23 връзка / вързоп т; (Wäsche,
Kleider) денк т. -ове, бохча f (umg); (Heu
сено) сноп т; (Briefe писма) връзка f.
пакет т; (Banknoten банкноти) пачка /•
Phys сноп т (лъчи и др.) О umg sein ~
schnüren събирам си АI [събера си ЕЗ]
парцалите (дек#), дигам си А1 [дигна си
Е2\ чуковете (umg)
bündeln <ЛЛ> vf връзвам AI [вържа E4] на
връзка [вързоп и др.); (Briefe« Zeitungen
писма, вестници) връзвам на пакет
bündelweise adv на вързопи, на пакети
Bundeskanzler т 4 федерален канцлер;
канилер т на Федерална република
Германия
Bundesrepublik / 17: die - Deutschland, Ahk
BRD Федерална република Германия
(Ahk ФРГ)
Duodezstaat т 9 федерална държава; ~tag
т I бундестагът (парламентът на ФРГ)
bündig adj (Antwort, Rede отговор, реч)
крат|ък, -ка, яс|ен, -на, сбит; (Beweis до¬
казателство) убеди гел|ен, -на; ^kurz
und ^ кратко и ясно
Bündnis п 27 съюз ш (mit [J] с, zwischen
[3] между) (Тauch Bund)
Bunker т 4 МП бункер т; umg арест т.
дранголник т (umg); Маг помещение п
[склад т] за въглиша и др.
bunkern <А/>> 17. vi Маг товаря uv. II на¬
товарвам AI [натоваря II] на кораб
(въглища, масло и др.)
Bunsenbrenner т 4 Phys бунзенова горелка
bunt adj (разно)ивет|ен, -на, пъст|ър, -ра,
шарен; ühertr разнороден, -на, разноо¬
бразен, -на, смесен: (ungeordnet) без¬
разборен, -на, в безпорядък О ~ег
Abend забава f. вечеринка /* ein — es
Programm смесена програма; es lag alles
— durcheinander вейчко беше в пълен
хаос [безпорядък]; umg er treibt es zu
— той прекалява (c лудориите си); umg
nun wird’s mir zu -! много ми стана!,
това е вече прекалено!
Bunt|druck т I = Mehrfarbendruck; — me¬
tall п 20* цветен мегал
buntscheckig adj пъст|ър, -ра, шарен; на
петна (за животно)
Buntspecht т I Zoo! пъстър кълвач; — Stift
т I цветен молив
Bürde / 16 говар т. тежест /* ühertr бре¬
ме //
Bure т 7 бур т
Burg / 17 замъ)к т. -ци; крепост /
Bürge т 1 Jur поръчител т. гарант т О
einen — n stellen представям А2 [пред¬
ставя //] гарант (für [4] за); dein Name
ist - genug ймето ти е достатъчна га¬
ранция
bürgen <hb> v/ Jur поръчйтелствувам uv,
AI. гарантирам uv. i\ AI (für [4] за)
Bürger m 4 (eines Staates, einer Stadl) граж¬
данин m, -и; Pol. Hist бюргер m. буржоа
m. —initiative/ J6 обществена [граждан¬
ска] инициатива; — krieg m I граждан¬
ска война
bürgerlich adj граждански; Pol. Hist бюр¬
герски, буржоаз|ен, -на O —е
Gesellschaft буржоазно общество; —е
Revolution буржоазна революция;
Bürgerliches Gesetzbuch, Abk BGB граж¬
дански кодекс
Bürgermeister m 4 кмет m. -ове; — recht n
20 Jur граждански права p!; право n на
гражданство; —stand m 2 градско съ¬
словие: Hist. Po! третото съсловие; бюр-
герство п, дребна буржоазия; ~ steig т
1 тротоар т; —tum п 22fsg гражданство
п. градското население; Hist, Pol бюр-
герство п
Bürgschaft / 17 Jur поръчителство п. га¬
ранция / О ~ leisten поръчителствувам
uv,. А1, гарантирам uv. v, Al (för [4] за)
Burgund n 20 Бургундня /
burgundisch adj бургундски
Burleske / 16 Lit бурлбска f, фарс m, -ове
Büro n 24 6iop|ö n, -ä, кантора / канце¬
лария f; —angestellte m 7+ чин6вни|к n,
-ци, служещ m (в бюро, кантора);
—arbeit / 17 канцеларска р4брта; — аг-
tikel pl канцеларски принадлежности pl;
— bedarf т 1 jsg канцеларски материали
pl; — klammer /16 кламер т (канцелар¬
ски) '
Büro|krat т 8 бюрократ т; —kratjj /
16аjsg бюрокрация /
bürokratisch adj бюрократичен, -на, бю-
рократйчески
Bürokratismus т 11 jsg бюрократизъм
(-мът)гп; бюрокрАция /
Büromaschine / 16 канцеларска машина
(пишеща, сметачна)
Bursche т 7 (Junge) момче п, -та, юнош|а
т, -и; (junger Mann) младеж т, мом|ък
т. -ци; (Кег1)‘ хлапа|к т, -ци; тип т,
-ове; О übertr alter —! стари приятелю!;
übertr umg dieser Löwe ist ein prächtiger
~ този лъв е прекрасен екземпляр
burschik9S adj (ungezwungen) непринуден,
свобод|ен, -на, безцерем6н|ен, -на; (ju¬
gendhaft) младежки; хлапашки
Börste / 16 четка / (auch El)
börsten <AA> v/ четкам uv, Al, изчетквам
Al [изчеткам AI]
Bürstenbinder m 4 четкар m
Bürzel m 4 трътка /
Bus m la автобус m, рейс m, -ове
Busch m 2 (Strauch) храст m; (Gesträuch)
храстала|к m, -ци, гъстала|к m, -ци; m
21 sg (Wald) горичка f, гора f; (Urwald)
тропическа гора O ein ~ Rosen голям
букет от рдзи; ein ~ Haare кичур коса;
übertr umg auf den - klopfen подпйтвам
Al [подпйтам Al], поразпйтвам (bei
Jmdm. някого)
BOschel n 23 (Haar коса) кйчур m; (bei
Vögeln) качул m; (Gras трева) шепа f,
стйска f; (Heu сено) наръч m; (Zwiebel
лук) връзка /
buschig adj (Ufer бряг) обрасъл c храсти;
(Haar коса) рошав; (Augenbrauen веж¬
ди) рунтав, гъст 14BYZANTINISCH 209
Busch |männer pl бушменир/, ~ Windröschen
[..s-chan] n 23 Bot горска анемония
Busen m 4 гръд /, бюст m; übertr гърди pl.
сърце n; Geogr залив m O eine Schlange
am ~ nähren храня uv, 11. държа uv, II
змия в пазвата си
Busenfreund m 1 най-блйзък [сърдечен]
приятел
Bussard m 1 Zool мишелов m
BuBe / 16 Rel покаяние n; Jur наказание
’n; (Geld —) глоба /. обезщетение n O
— tun покайвам се Al [покая се £5]
hüllen <A6> v/, vi изкупвам Al [изкупя 11],
плйщам Al [платя II], заплащам (вина
и дрО; кая се uv, Е5, покайвам се
А1 [покая се £5] О umg das sollst du mir
~! ще ми платйш за това!
BOBer т 4 Rel каеш се грешник
Bussole / 16 Маг компас т; El бусола /
Büste / 16 бюст т. -ове (скулптура);
(weibliche Brust) бюст т, -ове, женска
гръд
Bütte / 16 каче п, -та; ведр|о п, -а. че-
бър т
Büttel т 4 veralt полица|й т, -и, палач т,
veralt (Gerichtsbote) разсйл|ен, т. -ни в
съдилище; veracht! лаке|й т, -и, слуг|а
т. -й О ich bin nicht dein — не съм va
твой лак-ей
Büttenpapier п 20 хартйя / ръчно производ¬
ство
Butter/16jsg (краве) масло п О übertr umg
sie hat ein Herz wie — тя има меко сърце;
er ist weich wie ~ той c мек като памук;
umg mir ist die vom Brot gefallen, als
... бях като гръмнат, когато... (umg)
• Butterblume /16 Bot жълтурче n, -та. глу¬
харче n, -та; -brot n 20 сандвич m
— brotpapier n 20 вид амбалажна [пер-
гаментова] хартйя; -dose / 16 купичка
/за масло: -milch/ 17/sg мътеница/,
бито мляко
buttern </»/») vt бйя uv. Е7 масло О die
Speise - слагам Al [сложа //] масло в
яденето; der Rahm buttert каймакът ста¬
ва на масло; übertr umg es buttert върви
като по мед и масло
Butterlpilz т I Bot 'масловка / (гъба);
-schmalz п 20 топено масло
Byzantiner т 4 византй|ец т, -йци
byzantinisch adj византййски
14 Ншско-бъягаоси реишх
с
С, с п Mus до п
Cafe [к..] п 24 кафе-сладкарнииа/; кафене
т. -та
Campingplatz [kcm..] т 2 къмпинг т
Саре [ке:р] п 24 пелерина /: наметал|о п.
-И
C-Dur п Mus ло мажор
Cellist [tsche..] т 8 виолончелист т. челйст
т. -in / 18 виолончелйстка /. челйст-
ка /
Cello [tsche..] п 24 (pl auch Jli) виолончел|о
п. -а. чел|о п. -а
Celsius [tsel.], Ahk С Целзий т О 10 Grad
^10 градуса по Целзий
Celsiusthermometer [tseL] п 23 термометър
т по Целзий
Cembalo [tschcm..] п 24 (pl auch ..li) Mus
чсмбал|о п, -а
Centime [sälirmj т 6 стотинка / сантим т
Ces, ces [tsesj п Mus до бемол
Chagrin [schagrc;J п 24!sg (nieder) шагре-
нова кожа
Chaiselongue [schcisfajbr)] / IS ad 16, n 24
ad 3(J шезлонг Mi, -И
Chamäleon (ka..j n 24 Zaol хамелеон m
Champagner [schamparvpr] m 4 шампанс¬
ко /I
Champignon fsch ampinjo, auch schampinjö:]
m 6 Bot лечурка /
Champion [ischämpjan. auch schäpjö] m 6 Sp
шампион m
Championat [schäm..] // 20 Sp шампионат
ni
Chance [schar) ßa od schä:ßa] / 16 шанс m,
-obc O keine -n haben нямам uv, AI
(никакъв) шанс
changeant [schall adj undekl шанжан (за
цвета на плат)
Chanson [schaßo] п 24 шансон т
Chaos [ka:oß] п хаос
chaotisch [ka...] adj хаотйч|ен. -на
Charakter [ka .] т (gen -s, pl Gharaktere)
характер m. нрав m: (Eigenschaft) ха¬
рактер m. облик m O ein Mann von —
човек m c характер
Charakterdarsteller [ka..] m 4 Theat изпъл¬
нител »i на характерни роли
charakterisieren [ka..] <d/АА> vt (o)xa-
рактеризйрам uv, v, Al
Charakteristik [ka..] / 17 характеристика/*
-um n 29 характерен белег, характерна
черта
charakteristisch [ka..] adj характер|ен, -на
(für KJ'за)
charakterlos [ka..] adj безхарактерен, -на
Charakterlosigkeit [ka..] / 17/sg безхарак-
терност/* —rolle/16 Theat характерна
роля; -zug m 2 черта /на характера;
характерна черта
charmant [schar..] adj очарователен, -на,
прелестен, -на
Charme [scharm] т 6/sg очарование п, пре¬
лест /. шарм т
Charmeuse [scharmö:s(a)] fjsg жарсе п, -та
Charta [kar..] / 15 харта /
chartern [(t)schar..] <АА> vt наемам Al [на¬
ема Е (наех)], фрахтувам uv, Al (кораб,
самолет) в
Chassis [schaßi:, pl schaßi:D] n 24 Kfz шаси
n, -та
Chauffeur [schofö:r] m 1*, auch Schofför m
I* водач m на моторно превозно сред¬
ство. шофьор т
chauffieren [scho..] <d/АА> vi карам uv, AI
кола, 1иофйрам uv, Al
Chaussee [scho..] / 16a шосе n, -та
Chauvinismus [schowi..J m II/.v#
шовинйз|ьм (-мьг) m; — t m 8 шови-
нйст m
chauvinistisch [schowi..] adj шовинистичен,
-на, шовинистйчсски
Chef [schcf] m 6 шеф m, -овс, начални|к m,
-ни, ръководител m, — arzt m 2 главен
лекар; — lektor m 9a завеждащ редакция
(в издателство); -redakteur [..tö:r] m 1*
главен редактор
Chemij [che..] / 16a/*£ хймия J; -faser /
16 изкуствено [синтетично] влакно
Chemikalien [chcJon] pl химикали pl
Chemiker [che..] m 4 химй|к m, -ци
chemisch [che..] adj химически
Chemotherapie [che..] / 16a/sg Med химио¬
терапия /
Chiffre [schifar]/ 16 шйф|ър m, -ри
chiffrieren [schi..] <d/AA> vt шифровам uv,
v. Al
Chile [tschi..] n 23 Чили n
Chilen|e [tschi..] m 1 чилй|ец ni, -йци; —in
/ 18 чилййка /
chilenisch [tschi..] adj чилййски
Chilesalpeter [tschi..] m 4/sg чйлека [на¬
триева] сслйтра
Chimäre [chi..] / 16 химера / илюзия /
CRfiPE SATIN 211
China [chi..] n 23 Китай m
China|baum [chL] m 2 хинйнрво дърво;
— krepp m 6 Text крепдешйн nt; —rinde
/ 16 кора / от хинйново дърво; Pharm
хинйнова кора
Chines|e [chi..] m 7 кита|ец m, -йци; —in /
18 китайка /
chinesisch [chi..] adj китайски
Chinin [chi..] n 20*/sg хинин m
Chi|rurg [chi..] m 8 хирур|г m, -зи; -mrgi<>
/ Гба хирургия /
chirurgisch [chi..] adj Med хирургически
Chlor [кюгг] n 20*fsg хлор m; —kalk m 1
хлорна вар
Chloroform [klo..J n 20*jsg хлороформ m
chloroformieren [klo..] <d/Ab> vt упойвам
Al [упоя fl] c хлороформ
Chlorophyll [klo..] n 20*/sg Bot хлорофйл
m; —Wasserstoff m 1 Chem хлороводо¬
род m
Cholera [kg..] f/sg холера f
Choleriker [ko..] m 4 холерй|к m, -ци
cholerisch [ko..] adj холерйч|ен, -на
,Chor [ko:r] m 2* Mus xop mt -ове O der
antike — античен хор; im — в хор
2Chor [ko:r] m 1 * od n 20* (pl auch Chöre)
Arch олтарна част (в църква); (Orgelem¬
pore) галерия /за орган (в църква)
Choral [ko..] т 2* Kirche хорал т
Chorführer [ko:r..J т 4 хоровод т (в ан¬
тичната драма); — gesang т 2 хорово
пеене
Chorist [ko..] т 8 Theat хорйст т; —in /
18 Theat хорйстка / *
Chrestomati£ [k..]/16a христоматия /
Christ [k..] m 8 християнин m, -и; (Christus)
Христос m
Christentum [k..] n 22/sg християнство n
chrirtianisi^ren [k..] <d/Afc> vt покръствам
Al [покръстя II]
christlich [k..] adj християнски; (kirchlich)
църков|ен, -на (брак, погребение)
Christus [k..] m Христос m
Chrom [k..] n 20*jsg Chem хром m
chromatisch [k..] adj Mus, Phys хроматйч|ен,
-на
Chromosomen [k..] pl Biol хромозоми pl
Chronik [k..]/ 17 хроника f; летопис m
chronisch [k..] adj Med хронйч|ен, -на, хро¬
нически
Chro|nist [k..] m 8 хронист m, летопйс|ец
m, -ци; — nologjj/ 16a хронология /
chronologisch [k..] хронологйч|ен, -на, хрот
нологйчески
Chronometer [k..] m 4 хронометър m, -ри
Chrysantheme [krü.. od chrü..]/ 16 хризан¬
тема /
Cis [tsiß] n Mus до диез; —-Dur n Mus до
диез мажбр
cis-Moll [tsiß..] n Mus до n диез минор
Clique [klirko]/ 16 клйка f; (Bande) шапка
/ банда f; — n|wirtschaft / 17/sg коте-
рййност f
Clown [klaun] m 6 клоун m
c-Moll n Mus до минор
Cocktail [kokte:lJ m 6 коктейл m (питие,
прием); — kleid n 21 официална къса
рокля (за коктейл); —party [..parti:]/ 15
коктейл т (прием)
Computer [kompjurtar] т 4 компют|ър т,
-ри *
Conferencier [konferaqßje: od köfe-
räßjer] m 6 конферансие n, -та
Container [kontemar] m 4 контейнер m
Couch [klitsch] / (pl -es [..iß]) диван m
Coupt [kuper] od Kup^ n 24 купе n, -та
Couplet [kupier] n 24 куплети pl (сатирични
песни)
Courage [кигагзз]/ 16 кураж mt смелост /
Cousin [kuseq od kuse] m 6 братовчед m;
— e [..sirna] / 16 братовчедка /
Creme [krerm] /15 (Süßspeise) крем w. -ове
(за ядене); (Salbe) крем m, помада /,
— färbe / 16 кремав цвят
cremefarben [krerm..] adj кремав
Cr£pe de Chine* [krcrpdoschirn] m (gen -. pl
Crepes... [krerp..1) крепдешйн m
Crfipe Georgette [krcrp3or3et] m (gen -, pl
Crepes... [krerp..])) креп-жоржет m
Cr£pe Marocain [krerpmaroke] m (gen -, pl
Crepes... [krerp..]), креп-марокен m
Cripe Satin [krerpßate] nt (gen -. pl Crepes...
[krerp..]) креп-сатен nt
D
D, d n: Mus pe n
da I. adv. 1. {Ort имано) (dorl) гам; (hier)
|ук; - unten гам долу. das Haus — тази
1онази) KbLuu: wer ist кой е там?; von
- (aus) oiтук [оттам]; er ist nicht ^
няма io. той ne c тук, не е в къщи; ^
bin ich! eio ме!, ivk съм!; der Winter ist
- зимата дойде; er war im Krankenhaus
und ^ wurde er operiert той беше в бол¬
ница и там го оперираха; ^und - там
и гам; hier und ^ und dort тук и там.
|ук-1аме: ши# ^ haben wirfs ето ти беля;
2. {/.eit време) тогава; die Mutter schalt
das Kind, — fing es an zu weinen майката
cc скара на детето, тогава то се раз¬
плака; von an (ab) оттогава, ог този
момент (нататък); hie und - от време
на време. 3. {Grund. Folge причина. след-
шише) в такъв случай, затова, ето зашо;
es regnet; - können wir nicht Spazieren¬
gehen вали дъжд; затова [ето защо] не
може да отйлем на разходка; II. conj 1.
t Grund причина) тъй като. защото, по¬
неже. - er gelogen hatte, wurde er be¬
straft наказаха го. гъй като [защото]
беше изль1лл; 2. (Zeit време) когато;
- sic jung war, hatte sie viele Freunde
Koiaro беше млада, гя имаше много
приятели; an dem Tag, ^ sie ihn zum
ersten Mal sah, ... в деня, в който [ко-
1 а io] гя го видя за първи път, ...
dabei, auch dabei I. pronadv (nahe bei etw.)
до, при. близко до, към това [него. нея,
тях] (за предмети): там; ein Haus mit
einem Obstgarten - къша c овощна гра¬
дина към [до] нея; er war auch ~ и той
беше там; (bei alledem, gleichzeitig) при
гова; sie ist schon und ^ intelligent тя e
\>бавл и при гова интелигентна; ich war
^ , einen Brief zu schreiben тъкмо се канех
да пиша писмо; (jedoch) въпреки това,
при все това; sie ist sehr beschäftigt, aber
- immer freundlich гя е много заета, но
въпреки гова е винаги любезна; (за
означение на общи положения) das Gute
^ ist, daß... хубавото тук [в този случай]
е. че...; es kommt nichts - heraus от това
нищо няма да излезе; was ist denn schon
-*-? га какво от това?; es bleibt така
остава!, решено!; er bleibt ~ гой държи
на мнението си; П. conj umg при гова,
въпреки че; sie will das Kleid nicht tragen,
- steht es ihr so gut тя не иска да носи
роклята, а пък тя й отива много
dabeibleiben <23a/vn> vi оставам Al [ос¬
тана Е2\ (където съм) О fängst du eine
Arbeit an, dann mußt du - започнеш ли
една работа, трябва да я продължиш
dabdsein <В, a/.w> vi присъствувам uv.
Al; (tcilnehmen) участвувам uv, Al <>
er will überall ~~ той йска навсякъде да
бъде [да участвува във всичко]; sie war
gerade dabei, den Brief zu lesen гя тъкмо
щеше [тъкмо се канеше] да прочете пис¬
мото
dableiben <23a/.v/i> vi оставам AI [остана
Е2) С kannst du noch eine Weile мо¬
жеш ли да останеш още малко?
Dach н 22 покрив т, стряха */; ühertr под¬
слон т, убежище п < mit jmdra. unter
einem ^ wohnen живея uv, E6 c някого
под един покрив [в една и съща къща];
unter - und Fach bringen: (Ernte реколта)
прибирам Al [прибера £J] на сухо;
(Arbeit, Projekt работа, проект) при¬
ключвам AI [приключа //], завършвам
AI [завърша //]
Dach|balken т 4 покривна греда; ^boden
т 5 таванско помещение; -decker т 4
майстор т, който прави и поправя по¬
криви, покривчй|я т, -и (umg); ^fahne
J 16 ветропоказатсл т; ^fernster п 23
тавански прозорец; ^ gepäckträger т 4
багажник т, -ци върху покрива на ав¬
томобил; ^Organisation / 17 върховна
рьковбдна организация; ^pappe / 16
покривна мушама; -rinne/ 16 олу|к т,
-пи
Dachs т I язов|сц т, -ци
Dachschiefer т 4 плоча /за покрив ог ас-
пид [шйфер]
Dachshund т 1 дакел т (порода куче)
Dachsparren т 4 Arch покривно ребро;
Stuhl т 2 Arch дървена конструкция
на покрив; ^-ziegel т 4 керемида /
dachte prät von denken
Dackel m 4 = Dachshund
dadurch, auch dadurch pronadv (durch etw.
hindurch) през това [него, нея, тях] (за
предмети): dieser Vorhang ist schwarz;
- fällt kein Licht herein гази завеса c
черна: през нея не прониква светлина;
(Mittel. Grund средство, причина) с това.
чрез това; благодарение на това, по-
радй това; was willst du — erreichen? как¬
во искаш да постигнеш с това?; er hat
den Bus verpaßt und kam zu spfit той
изпусна рейса и поради това закъсня;
daß.., благодарение на това, че...; sie
unterscheiden sich daß... те се разли¬
чават по това, че...
dafür, auch dafür I. pronadv (Zweck) за тази
цел, за това; das ist kein Instrument -
това не е инструмент за тази цел;
(Tausch) вместо [в замяна на] това, за
това [него, нея, тях] (за предмети); gib
mir dieses Buch; ich gebe dir zwei andere
^ дай ми тази кнйга; ще ти дам за нея
две други; (зя означение на общи отно¬
шения) за това; ich bin ~ аз съм va за
това; er kann nichts ^ той не е виновен
за това; II. conj umg: er beherrscht meh¬
rere Sprachen; ist er ja Philologe той
владее няколко езйка; нали затова е
филолог
Dafürhalten п 23/sg: geh nach meinem ^ по
мое мнение
dagegen, auch dagegen I. pronadv (gegen
etw.) против'това [него, нея, тях] (за
предмети); срещу това [него, нея, тях];
sie hat nichts ihn zu heiraten тя няма
нйшо протйв това да се омъжи за него;
(Vergleich) в сравнение с това [него, нея,
тях] (за предмети); er hat großen Erfolg,
meiner ist nichts ^ той има голям успех,
моят е нйщо в сравнение с неговия;
(Tausch) вместо това [него, нея, тях],
срещу това [него, нея, тях] (за предме¬
ти); ich gebe dir dieses Buch, ~ will ich
eine Zeichnung bekommen давам Al [дам,
дадеш (дадох)] ти тази кнйга, срещу нея
искам да получа една рисунка; II. conj
а. но, пък; sie ist fleißig, er ~ faul тя e
прилежна, а пък той е мързелив
daheim adv в къщи, у дома, в родината
О ~ bleiben оставам AI [остана Е2\ в
КЪЩИ
daher, auch daher I. pronadv (von dort)
оттам; fahren Sie nach Berlin? ich komme
- за Берлйн ли заминавате? аз идвам
оттам; (darin begründet) от това; ihre
Krankheit kommt ~~, daß... болестта й се
дължй на това [йдва от това], чс... II.
conj порадй това, затова, сто защо О
er ist in der Prüfung durchgefallen, - die
große Aufregung той пропадна на йзпи-
та, затова и голямото вълнение
dahereilen <a/sn> vi бързам uv, Al (насам)
DAHLIE 213
daherkommen <33a/.w) vi йдвам uv, Al,
приближавам се Al [приближа се II]
dahjn, auch dahin pronadv там, дотам, на¬
там; Weimar ist eine berühmte Stadt, —
kommen Gäste aus allen Ländern Ваймар
е прочут град, там се стйчат гости от
вейчки странй; ühertr er hat es ^ ge¬
bracht, daß... той докара нещата дотам,
че...; bis ~ (Ort) дотам; (Zc/7) дотогава
dahineilen <а/лт/> W бързам uv, Al (ната¬
тък), минавам А1 [мйна Е2\ бързо,
отминавам бързо; <0 die Zeit eilt dahin
времето лети
dahinfliegen <32a/.w> vi отлйтам Al [отлетя
/2]; (Zeit време) минавам Al [мйна £2],
летя мг, 12, отлйтам
dahingehen < I За/тя> vi вървя uv, 12, ми¬
навам Al [мйна Е2] (за хора, време);
geh (sterben) умйрам Al [ум|ра Е2
(-рях)], отивам си А1 [отйда си El]
dahinjagen <а/зл> vi препускам Al od пре-
пущам Al [препусна £2]
dahinraffen <а/Л6) vi (Tod смърт) грабвам
Al [грабна £2], отнасям А2 [отнеса £/];
(Seuche епидемия) покосявам AI [по¬
коен //]; моря uv, II, уморявам А1 [умо¬
ря //] О geh der Tod hat ihn früh dahin¬
gerafft смъртта рано го грабна
dahinschwinden <27a/s/7> vi (Interesse, Zorn
интерес, яд) изчезвам Al [изчезна £2]
dahinstellen <а/Л6> vi оставям A2 [оставя
//] открйг [нерешен, висящ] (за въпрос
и др.) О es bleibt dahingestellt, ob ... въ¬
прос е, дали...; wir wollen es dahingestellt
sein lassen, ob... нека оставим открит
въпроса, дали... *
dahinter, auch dahinter pronadv зад това
[пето. нея, тях] (за предмети); ein Haus
mit einem Garten - къща / c градина
зад нея; ühertr wer weiß, was sich ^ ver¬
birgt кои знае какво cc крие зад това
dahinterkommen <33а/лн> г/ umg открйвам
Al [открия £7], разбйрам А1 [разбера
ЕЗ] V sie kam dahinter, daß er sie betrügt
тя разбра, чс той я мами
dahjnterstecken <а/А/>) vi: es steckt etwas
dahinter нещо се крйс зад това; dahinter
kann nur er stecken! зад цялата работа
стои само той
dahinvegetieren [ .w..] <е/Л/»> vi вегетйрам
uv, Al. водя uv, II, жалко съществуване
Dahlie [..lio] / 16а гергйна/
214 DAKTYLOGRAMM
Daktylolgramm n 20 отпечатъ|к m, -ни от
пръсти, дактилограма / -skopie / I6a
дактилоскопия / w
Daktylus m 11 (pt Daktylen) Metr дак-
тйл m
damalig adj гогаваш|ен. -на, някогаш|ен,
-на
damals adv тогава, по онова [по него] вре¬
ме seil - оттогава: schon — оше то-
I а ви
Damast т I дамаска /
Dame / 16 дама f. госпожа /, жена /;
-spiel) лама / (игра); Kart дама /;
Schach парйца / С - spielen играя uv.
Е7 на дама; meine -n und Herren! гос¬
пожи и господа!
Damen|bindc / 16 Med дамска превръзка;
- gesellschaft / 17 дамско общество;
- Handtasche / 16 дамска чанта; — Mel¬
dung / \lisg дамско облекло; — konfek¬
tion / 17 v# дамска конфекция; -mode
f 16 женска мода; - Schneider т 4 дамски
шивач, —schuh т I дамска обувка;
-toilette [..loa..] / 16 (Kleid) тоалет т:
(Klosett) тоалетна / за жени
Damespiel п 20 игра/на дама
damit, auch damit: I. pronadv c гова [него,
нея, гях] (за предмети); - ist die Frage
erledigt е това въпросът е приключен;
hier ist die Schere; was soll ich — ? ето
ножицата; какво да направя с нея?; umg
her -! я го дай!; umg weg -! хвърли
го!, махни I о!: II. damit conj за да О
er liest die Zeitschrift, - er sich zerstreut
той чете списанието, за да се разсее
dämlich adj umg глупав, глуповат, тъп
Damm т 2 (Aufschüttung) насип т; (Deich)
дига/ (Fahrbahn) платн|о п, -а (на ули¬
ца и жп линия): (Hafen-) вълнолом т;
(Stau-) бараж т, бент т, -ове; übertr
бариера f, преграда /. Anat перинеум т
О umg auf dem - sein добре съм va,
здрав сьм
Dammbruch т 2 пробив т на дига [бент]
dämmen <A/>> vt (Fluß река) преграждам
41 [прарадя //]. запрйшвам AI [запрй-
щя //]; (Feuer пожар) ограничавам AI
[огранича //], спирам AI [спра £
(спрях)]; (Gefühl чувство) потискам AI
[потисна £2], сдържам AI [сдържа 13]:
(Schall звук) заглушавам AI [заглуша
//I
dämm(e)rig adj полугьм|ен, -на, дрезгав;
(Tag ден) мрач|ен. -на; <0 es wird — (es
nachtet) мръква се AI [мръкне сс £2
(мръкна се)] 2. Peru; (cs tagt) развидс-
лява се AI [развидели се //] 3. Pers, раз¬
съмва сс A I [разсъмне се £2] 3. Pers
dämmern </;/>) vi: es dämmert (morgens) раз-
виделява се Al [развидели се II] 3. Pers,
разсъмва се AI [разсъмне се £2] 3. Pers;
(abends) здрачава сс [здрачи сс (здрачи
се)] 2. Pers. мръква се AI [мръкне се £2
(мръкна се)] 2. Pers О übertr es dämmert
(bei) ihm започва да му става ясно [да
разбйра]
Dämmerlicht п 21 полумрак т, сумрак т,
здрач т. дрезгавина /
Dämmerung / 17/5# здрач т, (Morgen — )
разсъмване п, зазоряване п; (Abend — )
смрачаване п, свечеряване п; (Halbdun¬
kel) полумрак т. сумрак т
Dämmerzustand т 2 Med временно помра¬
чаване на съзнанието, (Halbschlaf) по¬
лусън т
Dammriß т I Med разкъсване п на пери-
нсума
Dämon т 9а демон т
dämonisch adj дсмоийч|си, -на; сатанйнски
Dampf т 2 пара f; (Dunst) изпарени|е п,
-я. мъгла /; (Rauch) дим т. пушек т
О übertr umg mit - arbeiten работя uv,
II усилено [c пълна пара]; umg - hinter
etw. [4] machen давам AI [дам, дадеш
(дадох)] зор (umg): подканвам AI [под¬
каня //] настойчиво за нещо; — haben
страх ме е, страхувам се uv, AI (vor [2]
от)
Dampf]bad п 22 парна баня; -bugeleisen п
23 електрйческа ютия./ с пара; —druck
т 2 Tech налягане и на парата; -druck¬
messer in 4 Tech маномет|ър n. -ри
dampfen <ЛА> vi пускам AI od пущам AI
[пусна £2], изпускам AI od изпущам AI
[изпусна £2] пара; (rauchen) пуши uv, II.
димй uv, 12 3. Pers ' er begann zu
schimpfen, daß es dampfte той започна да
се кара, та пушек се вдигаше (umg)
dampfen <ЛЛ> vt (Fleisch, Gemüse месо, зе¬
ленчук) задушавам AI [задуша //];
(Stoff плат) гладя uv, II, изглаждам AI
[изгладя II] с пара; (Schall звук) нама¬
лявам AI [намаля //], притъпявам AI
[притъпя //]; (Lärm шум) заглушавам
AI [заглуша //]; (Licht светлина) на¬
малявам AI [намаля //], омекотявам А/
[омекотя //]; (Gefühle) сдържам AI
[сдържа 13]: (Schmerzen болки) притъ-
пявам, иилекчавам Al [облекча //];
(Stimmung настроение) понижавам О
gedämpftes La hen сподавен смях
Dampfer т 4 параход т
Dämpfer т 4 (Streichinstrument струнен
инструмент) сурдйнка /; (Klavier пиано)
модератор т; (Topf) тенджера / за за¬
душаване на зеленчук и др.; Tech амор-
тизатор т; демпфер т; заглушйтел т
О umg jmdm. einen ^ aufsetzen смачквам
Al [смачкам Al] някому фасона (umg);
стягам Al [стегна Е2] някому юздите
Dampfheizung / 17 парно отопление;
^kessel т 4 парен котел; ~lok /15 kurz
für Kokomotive [..wo]/ 16 парен локо-
мотйв; ^raaschine f 16 парна машйна;
~ pfeife / 16 свирка / (задействувана от
пара); ^BchüT п 20 = Dampfer;
^schiffahrt / 17jsg корабоплаване n;
^turbine / 16 парна турбина
Dampfung /77 (Geräusch шум) отслабване
n, намаляване n, заглушаване п; (Licht
светлина) намаляване л, омекотяване п;
(Schmerzen болки) пригьпяване л
Dampfwalze /16 парен валяк
Damwild л 20jsg Zool лопатари pl
danach, auch danach pronadv (später) след
това [него. нея, тях] (за предмети); по¬
сле. сетне; gleich - begann der Hauptfilm
веднага след това започна главният
филм; (Richtung посока) към това, за
това [него, нея, тях] (за предмети); er
hielt eine Puppe in der Hand; das Kind griff
sofort — той държеше кукла в ръката;
детето посегна веднага към нея;
(dementsprechend) съобразно с това,
според това [него, нея, тях]; er hat seine
Prinzipien und handelt auch ^ той йма
свои принципи и постъпва съобразно
с тях; umg der Preis ist niedrig, aber die
Ware ist auch ~ цената е ниска, но и
стоката толкова струва
Däne т 7 датчан|ин т, -и
daneben, auch daneben, pronadv (neben einer
Sache [3] auch neben eine Sache [4\) до,
край, блйзко до, редом с това [него, нея,
тях] (за предмети) auf dem Tisch steht
eine Vase; — liegt ein Buch на масата йма
ваза; до нея е сложена кнйга; im Vor¬
raum steht mein Koffer, stelle deinen ~~ в
антрето c моят куфар, сложй твоя до
него; (außerdem, gleichzeitig) освен [по¬
край] това, едновременно с това; er stu¬
diert Mathematik, ^ spielt er Klavier той
следва математика, освен това свйри на
пиано
DARAN 215
Dänemark п 23 Дания /
dang' prät von dingen
dai^derliegen <ЗГа/Л6> vi geh лежа uv, 13
болен; болен съм va; Hdl в застой съм
va, западам Al (западна Е2\
Dänin / 18 датчанка /
dänisch adj датски О die ~е Sprache датски
език
dank präp [3 od 2] благодарение на
Dank т 1 fsg благодарност / признател¬
ност / О vielen много благодаря!;
^ sagen изказвам А1 [изкажа Е4\ бла¬
годарност, благодаря uv, II, поблаго-
дарявам А1 [поблагодаря //] (jmdm. Шг
[4] някому за); jmdm. zu großem ~ ver¬
pflichtet sein задължен съм va много на
някого; zum — в знак на благодарност,
за благодарност; Gott sei ~! слава богу!
dankbar adj благодарен, -на, признателен,
-на (für [4] за)
Dankbarkeit f \ljsg благодарност /. при¬
знателност /
danken </?£> vi благодаря uv, II (jmdm. für
[4] някому за); (zurückgrüßen) отвръщам
Al [отвърна Е2\ на поздрав; vt дължа
uv, 13 (jmdm. etw. [4] някому нещо) (жи¬
вот, успех и др.) О danke (sehr)! (много)
благодаря!; nichts zu^! няма нищо!, ня¬
ма за какво (да благодарите)!
dankenswert adj досто|ен, -йна за благо¬
дарност, заслужаващ благодарност
Dankjsagung/ 17 (изказване на) благодар¬
ност/ ~ schreiben п 23 благодарствено
писмо
dann adv (danach) тогава, после, след това;
(in diesem Falle) тогава, в такъв случай;
(außerdem) освен това О ^ erst едва
тогава; selbst - дори тогава; ^ und
wann от време на време; wenn ich mehr
Zeit habe, ~ werde ich das Buch lesen
когато имам повече време, ще прочета
кнйгата; nun, - ist ja alles in Ordnung
c, в такъв случай всичко е наред; und
- noch diese Prüfung и освен това още
този изпит; umg bis М доскоро вижда¬
не!
daran, auch daran, umg dran pronadv (Ort
място) до това, на това, покрай това,
до [на, покрай] него [нея, тях] (за пред¬
мети); das ist ein altes Museum; viele Leute
gehen achtlos ~ vorbei това е стар музей;
много хора минават (по)край него, без
да му обърнат внимание; (Zeit време)
216 DARANGEHEN
^ anschließend, im Anschluß ~ след това,
тогава; wir frühstückten und machten im
Anschluß - einen Spaziergang ние заку¬
сихме и се разходихме след това; (за
означение на общи отношения) kein Wort
ist ^ wahr няма нищо вярно в това;
— sein, etw. [*/] zu tun каня се uv. II да
направя нещо; sie war nahe wegzulau¬
fen 1я без малко щеше да избяга, mir
liegt viel ^ /и... за мене е много важно
да . ; er ist übel лоша му е работата
darangehen < 13a s//> vi залавям се А2 [за¬
ловя сс //] (etw. zu tun да направя нещо)
darankommen (33а;.ш) г/: umg jetzt komme
ich daran сега c мой ред
daransetzen <a/ЛА> vt рискувам uv, AI. no-
jiäia.M AI [положа II] усилия O er war
bereit, sein Leben daranzusetzen, um sie zu
retten то и беше готов да рискува живота
си. за да я спаси; du mußt alles um...
трябва да направиш всичко възможно,
(за) да...
darauf, auch darauf, umg drauf pronadv (Ort
място) на гова. върху това; на [върху]
него [нея, тях] (за предмети); sie haben
ein Klavier, und das Kind spielt schon ^
те имат пиано и детето им свири вече
на него; (Zeit време) след това, после,
по-късно; eine Woche - седмица след
това, след една седмица; am Tage ^ на
следващия ден; (за означение на общи
положения, често след глаголи, които
изискват предлог); es kommt ^ an, daß
alle es hören касае се до това [важното
е] всички да го чуят; es kommt ^ an, ob
das Wetter schön ist зависи от това, далй
времето ще е хубаво; er versteht sich
^ той разбира ог тази работа; sie legt
großen Wert daß... тя държи много
на това да...; - hoffen надявам се uv,
Ai на това; - stolz sein гордея се uv,
Еб с това; ein Recht ^ haben имам uv.
AI право на това
darauffolgend adj следващ О am ^en Tag
на следващия ден
daraufhin, auch daraufhin I. pronadv по
отношение на това; er prüfte das neue
Instrument welche Vorzüge es vor dem
alten hatte той провери новия инстру¬
мент по отношение на това, какви пре¬
димства има в сравнение със стария; II.
conj (deshalb) поради това. въз основа
на това; (danach) след това, вследствие
на това [което]; sie bekam einen starken
Hustenanfall; ~ wurde der Arzt geholt тя
получи ейлен пристъп от кашлица; по¬
ради това извикаха лекаря
dar^iifkommeD <33аjsn} vi сещам се AI
[сетя се /У]; идва ми uv. AI i. Pers .дой¬
де ми v. El 3. Pers наум
daraus, auch daraus, umg draus pronadv от
това [него, нея, тях] (за предмети); das
sind Kunstfasern; — macht man schöne
Stoffe това са изкуствени влакна; от тях
се правят хубави платове; er will verrei¬
sen, aber ~~ wird nichts той йска да за-
мйне, обаче нищо няма да излезе от
това; ~~ folgt, daß... от това следва, че...;
ich mache mir nichts — пет парй не давам
за гова
darben <AA> vi търпя uv. 12 лишения, гла¬
дувам uv. AI, мизсрствувам uv. AI
darbieten <32a/AA> vt Theat представям A2
[представя /У; (Lied, Gedicht песен, сти¬
хотворение) изпълнявам AI [изпълня
//]; (Arm, Hand ръка) предлагам А1
[предложа II]. подавам AI [по|дам, -да¬
деш (-дадох)]; (Obst. Blumenstrauß) под¬
насям А2 [поднеса El): sich [4] ~ (Ge¬
legenheit. Möglichkeit случай, възмож¬
ност) представям сс А2 [представя се II]
(jmdm. някому); (Anblick гледка) раз-
крйвам се AI [разкрйя се Е7\ (jmdm.
пред някого)
Darbietung/ 17 (das Darbieten) Theat пред¬
ставяне n, изпълнение n; Mus изпълне¬
ние n: (Lehrstoff учебен материал) из¬
ложение n; (das Dargebotene) представ¬
ление n, -я, програма / номер m, -ä
darbringen <24a/AA> vi поднасям A2 [под¬
неса El] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
(Opfer жертва) принасям A2 [принеса
Е[\ в
darein, auch darein, umg drein pronadv в
това [него, нея, тях] (за предмети)
dar^infuiden, sich [4] <27/А/>> geh прими¬
рявам се AI [примиря се УУ], свиквам
AI [свикна AI] с това
dar^ipreden <a/AA> vi меся се uv, II, на¬
месвам се AI [намеся се II] (jmdm. ня¬
кому) в (разговора, работите му)
darin, auch darin, umg drin pronadv в това
[него, нея, тях] (за предмети) О dort ist
meine Handtasche; - findest du den
Schlüssel там е ръчната ми чанта; в нея
[вътре] ще намериш ключа; ein Nest mit
drei Jungen - гнездо n c три птйченца
в него; der Unterschied liegt ^ daß... раз¬
ликата се състой в това, че...
darlegen <a/Afc> vt излагам Al [изложа /7],
обяснявам Al [обясня /7], разяснявам
Al [разясня //] (въпрос, теория)
Darlegung /17 изложени|е п, -я (на въпрос,
теория); обяснени|е п, -я, разяснени|е п,
-я
Darlehen п 23 заем т
Darm т 2 черв|6 п, -а; ^entzündung / 17
Med възпаление п на червата; ~~flora /
(pl -геп) чревна флора; ^ saite / 16 ко¬
жена струна (за струнни инструменти);
^Verschlingung / 17 Med преплитане п
на червата; ^Verschluß т 2 Med чревна
непроходимост
darnach = danach
darniederliegen <31а/А7>) vi = daniederlie¬
gen
Darre / 16 (Vorgang) сушене n; (Trocken¬
raum) сушилня / (за плодове, хмел и
др)
darreichen <а/Л6> vt подавам А1 [по|дам,
-дадеш (-дадох)], поднасям А2 [поднеса
El]
darren <М>> vt суша uv, 11, изсушавам Al
[изсуша //] (плодове, зеленчук)
darstellen (a//i£> vi (Frage, Ereignis въпрос,
случка) представям А2 [представя //],
излагам А1 [изложа //], опйсвам А1
[опйша Е4): (zeigen) изобразявам А1
[изобразя //], представям; (sein) пред¬
ставлявам uv, А1, означавам uv, Al, съм
va (нсшо): Theat (Rolle роля) играя uv,
Е7, изигравам Al [изиграя £7], изпъл¬
нявам А1 [изпълня //]; Chent добивам
А1 [добйя £7], получавам А1 [получа
/7]; sich [4] ^ представям се, показвам
се А1 [покажа се Е4] (als [У] като) О
das stellt eine große Belastung für ihn dar
това е голямо бреме за него; die Frage
stellte sich als unlösbar dar въпросът се
оказа неразрешйм; die ^den Künste из¬
образителните изкуства; ~de Geometrie
дескриптйвна геометрия
Darsteller m 4 Theat; изпълнител m, артйст
m; ~in / 18 изпълнйтелка /, артйст-
ка /
Darstellung / 17 (Schilderung) изложение n.
описание n; (Bild картина) изображение
n; изобразяване n; Theat изпълнение n
(на роля); (eines Stückes) представяне n;
Chent добйване; произвеждане n, полу¬
чаване n O graphische — графично из¬
образяване [изображение]
dartun <38a/Л6) vt geh показвам Al [по¬
кажа £4], разкривам Al [разкрия £7],
излагам Al [изложа 11] (причини и др.)
DARUNTER 217
darüber, auch darüber, umg drüber pronadv
(Ort място) над това, върху това [нея,
него, тях] (за предмети); die Wörterbü¬
cher stehen in dem unteren Regal, — be¬
findet sich die Fachliteratur речниците ca
на долния рафт, над тях е специалната
литература; (Zeit време) в [по] това вре¬
ме; der Dichter konnte sein letztes Werk
nicht vollenden, er ist ~ gestorben поетът
не можа да завърши последното си про¬
изведение; по това време той почйна;
sie hat gelesen und ist ^ eingeschlafen тя
чете и заспа над кнйгата; (mehr) повече;
er ist 20 Jahre und ^ той е на повече
от 20 години, той е прехвърлил 20 го-
дйни; (außerdem) освен това; — hinaus
habe ich noch folgendes zu bemerken освен
това йма да отбележа още следното;
(за означение на общи положения, често
при глаголи, които изискват предлог) sie
kann nicht - hinweg тя не може да го
преодолее, тя не може да се примири
с това; es liegt mir nichts ^ нищо не ми
е по-скъпо; wir haben — gesprochen ние
говорихме за това; sich [4] freuen рад¬
вам се uv, А1 на това; ^ glücklich sein
щастлйв съм va от това
darum, auch darum, umg drum I. pronadv
(Ort място) около това [него, нея, тях]
(за предмети); ein Haus mit einem Garten
^ къща /c градина около нея: (за обо¬
значение на общи положения, често при
глаголи, които изискват предлога um)
er bekam keine Theaterkarten, obwohl er
sich sehr ^ bemühte той не успя да вземе
билети за театър, въпреки че положи
много усилия (за това); ich bitte dich
^ моля тс за това; er weiß той знае
за това, той е в течение на работата;
ihm ist es - zu tun, daß... за него c важно
това да...; II. conj затова, поради това;
sie wartete auf ihn, ^ beeilte er sich тя
i o чакаше, затова той побърза
darunter, auch darunter, umg drunter pronadv
(unter dieser Sache) под това [него. нея,
тях] (за предмети и лица); dort ist die
Brücke; — fahren viele Züge гам c мос¬
тът; под него минават много влакове;
(weniger als das) цб-малко от това; das
Buch kostet 10 Mark; — kannst du es nicht
bekommen книгата струва 10 марки; за
по-малко [по-евтино] не можеш да я
вземеш; (dazwischen) между тях, в това
218 DARWINISMUS
число (за предмети и лица); acht Birnen,
^ nur zwei reife осем круши, между тях
само две зрели; acht Kinder, — nur zwei
Mädchen осем деца, между тях само две
момичета; (за означение на общи поло¬
жения) was verstellst du какво раз¬
бираш под това?; er leidet viel daß...
той много страда от това, че...
Darwinismus т 11 Arg дарвинйз|ъм,
(-мът) т
das I. art пот u. acc п sg; II. pron dem пот
и. acc п sg това О ^ heißt, Abk d.h. това
означава, тоест, сиреч; dies und ~ това
и онова; III. pron rel пот u. acc п sg
кЬето; (Т auch der, die, das, die)
dasein <B, a/sn) vi (anwesend) прнсъству-
вам uv. Al; (vorhanden) налице съм va
O ich weiß nicht, ob ich ~ werde не знам
od зная E ohne Aorist дали ще съм тук;
es ist kein Brot da няма хляб; ist der Brief¬
träger dagewesen? мина ли пощенският
раздавач?; so etwas ist noch nicht dage¬
wesen такова нешо не се c случвало [не
е бивало] досега
Dasein п 23/.vg (Existenz) съществуване п,
живот т; Phil битие п; (Anwesenheit)
присъствие /I О ins - rufen извиквам
А/ (извикам А1] на живот; der Kampf
ums - борба / за съществуване [за жи¬
вот]; sein genügte, um... неговото при¬
съствие беше достатъчно, за да...
Daseinsberechtigung / 17/sg право п на съ¬
ществуване; ~ kämpf т 2/sg борба / за
съществуване [за живот] а
dasjenige pron dem пот u. acc n sg това;
(| auch derjenige)
daß conj че, да O ich weiß, ^ er krank ist
зная, od знам E ohne Aorist, че той е
болен; es tut mir leid, — ich zu spät ge¬
kommen bin съжалявам, че закъснях; sie
wünscht nicht, - man sie am Abend stört
тя не желае да я безпокоят вечерно вре¬
ме; sage ihm, - er sich beeilen soll кажи
му да побърза; (damit) да, за да; wir
werden uns Mühe geben, ^ alles gut klappt
ще се помъчим всичко да мине добре;
sie eilt, — sie den Bus noch erreicht тя
бърза, за да хване рейса (umg); im Falle
— в случай че; unter der Bedingung ^
при условие, че; vorausgesetzt, — при
положение, че; ohne - без да; (an)statt
~ вместо да; so - така че; auf der Straße
war großer Lärm, so - wir alle erwachten
на улицата ймаше голям шум, така че
ние всички се събудихме; (е самостоя¬
телни изречения за изразяване на же¬
лание. подкана, съжаление и dp.) ~ sie
noch lebte! да беше още жива!; ^ du nicht
zu spät kommst! да не закъснееш! — ich
so etwas vergessen konnte! как можах да
забравя такова нещо!; ~ ihn der Teufel
hole! дявол да го вземе!
dasselbe pron dem пот u. acc n sg същото
n;'(T auch derselbe)
Daten pl данни pl (T auch Datum);
'^Verarbeitung / 17 обработка / на ин¬
формация; — Verarbeitungsmaschine / 16
изчислителна машина за обработка на
информация
datieren <d/A6> vt слагам Al [сложа II]
пиша uv, Е4, напйсвам Al [напйша Е4]
дата; vi датйрам, uv, Al (aus [5], von [3]
от) ...
Dativ m 1 Gramm: дателен падеж; ~ Objekt
n 20 Gramm допълнение n в дателен
падеж
Dattel /16 фурма f; -palme /16 финйкова
палма
Datum п 28 дата / О welches ^ haben wir
heute? коя дата е [сме] днес?; (| auch
Daten)
Daube / 16 дъга / (на бъчва)
D^uer / 16/sg продължителност / вре¬
метраене п; трайност / О für die ~ von
drei Monaten за три месеца; von kurzer
— краткотраен, -йна, крат|ък, -ка; von
langer — г/родължйтел|ен, -на; es ist auf
die — nicht zu ertragen не може да се
понася дълго време; auf die ~~ wird es
langweilig c течение на времето [в края
на краищата] става скучно
D^uer|ausstellung / 17 постоянна изложба,
^ausweis т 1 постоянен, дългосрочен
паспорт [пропуск]; ^backwaren pl сухи
сладки pl, сухари pl; ^brandofen т 5
печка / с горно [непрекъснато] горене;
Tech пещ / за непрекъсната експлоата¬
ция; ^flng т 2 продължителен полет;
^gewächs [..ks] п 20 многогодишно рас¬
тение
dauerhaft adj тра|ен, -йна, про¬
дължителен, -на; (StofT плат) здрав О
ein ^ег Frieden траен мир
Dauer|karte / 16 абонаментна карта;
'"-lauf т 2 бягане п (за закаляване)
ld%yem <АА> vi продължавам Al [про¬
дължа //], трая uv, Е5 О es wird lange
~, bis... ще мине много време, докато...;
wie lange soll das noch колко ли време
[докога ли] ще продължй това още?; das
dauert mir zu lange нямам uv, Al повече
търпение, изчерпа ми се търпението;
nichts dauert ewig нищо не е вечно
^d^uern <A6> vt: er dauert mich съжалявам
Al [съжаля II] го, жал ми е за него; es
dauert mich, daß,., съжалявам, че...; das
wird dich noch ~ ще съжаляваш за това
d|yernd I. adj продължителен, -на, по¬
стоянен, -на; траен, -йна; II. adv по¬
стоянно
D^jper|regen т 4 продължителен дъжд;
~ Stellung / 17 лостойнна служба, по¬
стоянно място
D^erweile J 16: sich ~n machen lassen
къдря uv, II, нагьдрям A2 [накъдря //]
косата си на апарат, правя uv, II, на¬
правим А2 [направя II] косата си на
студено къдрене
Dauert Wirkung / 17 трайно [дълго] въз¬
действие; ~ warst / 14 сух салам
Daumen т 4 пал|ец т, -ци О jmdm. den
- halten стискам uv, Al палци на ня¬
кого; die ~ drehen стоя uv, 12 без работа,
клатя си uv, И краката, скучая uv, El;
untg eine Entfernung Ober den ~ peilen
преценявам Al [преценя II] гдре-долу
[на око] разстоянието
daumenbreit adj широк колкото палец
Däumling т 1 * (Märchengestalt) палечко т,
педя-човек т; (am Handschuh) пал|ец т,
-ци (на ръкавица)
Daune / 16 пух т; ^n|bett п 25, ~n|decke
У 16 пухена завивка
Daus п 20 od 22 Kart (в немски карти за
игра) ас, т -ове, туз т, -ове
davon, auch davon pronadv от това [него,
нея, тях] (за предмети); im Zentrum der
Stadt befindet sich das Theater, nicht weit
- (entfernt) ist die Universität в центъра
на града се намира театърът, недалеч
от него е университетът; überir bei ihren
Ausführungen ging sie ^ aus, daß»., в свое¬
то изложение тя излезе от това, че...;
(dadurch) от това, порадй [благодаре¬
ние] на това [него, нея, тях] (за пред¬
мети); auf der Straße war es zu laut; die
Kranke erwachte ~ на улицата беше
много шумно; болната се събуди от
това; (Teileiner Menge част от известно
количество) от товй [него, нея, тях] (за
предмети); auf dem Tisch liegen viele Bü¬
cher, möchtest du eins — haben? на маса¬
та има много книги, искаш ли една от
тях?; {за означение на общи отношения
и при глаголи, които изискват предлога
DAZU 219
von) er weiß nichts — той не знае ншцо
за това; ~ ist nicht die Rede не става
дума за това; was hast du ~? какво пе¬
челиш от това?; kein Wort mehr ~! нйто
дума повече за това!; genug ~! доста¬
тъчно!; er ist auf und ~~ той офейка
(umg); ~ erzählen разказвам Al [раз¬
кажа E4] за това; jmdn. ~ benach¬
richtigen съобщавам Al [съобщя 11] ня¬
кому за това
davonkommen <32а/от) vi спасявам ос Al
[спася се 11], отървавам се А1 [отърва
се Е2] (mit [3] с) О er ist mit einer leichten
Verletzung davongekommen той се отърва
c малка контузия; mit dem Leben ~
оставам Al [остана E2] жив; er kam mit
knapper Not davon той едва се отърва
davonlaufen <9а/sn) vi избягвам Al [избя¬
гам Dl], (от някого или нещо) О es ist
zum Davonlaufen непоносймо е
davcmmachen, sich [4] измъквам се Ai [из¬
мъкна се Е2] (незабелязано)
davonstehlen, sich [4] <20а/АА> измъквам сс
А! [измъкна се £2] (скришом)
davontragen <4а/АА> vt отнасям А2 [отнеса
£/]; übertr спечелвам Al [спечеля //]
<0 den Sieg ~~ одържам Al [одържа II]
победа (Ober [4] над); einen Schaden ^
понасям щета [загуба]
davor, auch davor pronadv (vor einer Sache
[J], auch vor eine Sache [4]) пред това
[него, нея, тях] (за предмети); ein Haus
mit einem Garten ~ къща / c градина
пред нея; dort ist der große Spiegel; stelle
dich ~ там е голямото огледало; за¬
стани пред него; (vorher) преди това; um
19 Uhr ist das Konzert; ~ habe ich keine
Zeit концертът е в 19 часа; предй това
нямам никакво време; (често при гла¬
голи. които изискват предлога vor) ich
habe große Angst ~, daß... страхувам се
от това. че...; sich \4\ -schämen сраму¬
вам се uv, Ai от това
dazu, auch dazu pronadv (zu diesem Zweck)
за това; за тази цел; hast du den latei¬
nischen Text übersetzt? nein, ~ brauche ich
ein Wörterbuch преведе ли латинския
текст? не, за това ми трябва речник;
(außerdem) освен това, при това, отгоре
на това, към това [него, нея, тях] (за
предмети); sie hat ein rotes Kleid und rote
Schuhe - тя йма червена рокля и чер¬
вени обувки към нея; es gab Schweine-
22Ü DAZUGEHÖREN
braten, ~ Erbsen und Kartoffeln има¬
ше свинско печено, освен това грах и
картофи; (за означаване па общи отно¬
шения. често при глаголи с предлога zu)
was sagen Sie «*? какво ще кажете на
това [по този въпрос]? jmdn. ~ beglück¬
wünschen, daß... поздравявам Al [по¬
здравя 7/] няког о за гова, че...; man muß
- geboren sein човек т трябва да е ро¬
ден за това; wie kommst du mir so
etwas zu sagen? как смееш да ми кажеш
такова нещо? ^ beitragen допринасям
А2 [допринеса £7] за това; ^ taugen
годен съм va за това
dazugehören <а/ЛЛ> vi принадлежа uv, 13,
спадам uv, Al към нещо
dazugehörig adj спадащ към нещо, съ¬
ответен, -на
dazukommen <ЗЗа/ЛЛ> vt (emtrelTcn) йдвам
uv, Al, дойда v, El, пристигам Al [при-
схйгна £2] (при другите; по време на
нещо); (hinzugefügl werden) прибавя се
А2 [прибави се //] 3 Pers О als er da¬
zukam, war alles vorbei когато той дойде
[пристигна], всичко беше свършило; fol¬
gendes wird noch — следното нещо още
ще се прибави; kommt noch! etwas dazu?
желаете ли още нещо? (въпрос към ку¬
пувача)
dazumal adv veralt по онова време, тогава
dazwischen, auch dazwischen pronadv между
[помежду] него [нея, тях] (за предмети
и лица); im Hof stehen zwei Motorräder,
- steht ein Fahrrad в двора има два
мотоциклета, между тях стой велоси¬
пед; sie konnten ihr Gespräch nicht
fortsetzen, weil sich jemand ^ setzte те не
можаха да продължат разговора си,
защото някой седна помежду им; (da¬
runter) ich habe alle Aufsätze gelesen,
deiner war nicht — аз прочетох всички
съчинения, твоето не беше между гях
dazwischenkommen <33a/sn> vi преча uv, /7,
попречвам Al [попреча /7]; (sich einmi¬
schen) меся се uv, 11, намесвам се Al
[намеся се /7] О er wollte Musik studieren,
aber der Krieg kam dazwischen той йс-
каше да следва музика, но войната му
попречи; wenn nichts dazwisebenkommt
ако не се случи нешо непредвидено;
mußt du mir immer ^ kommen! все ли ще
ми пречиш!, все ли ще ми се месиш!
dazwjschenliegen <3Ja/AA> vi: die Jahre, die
dazwischenlagen годйните, който меж¬
дувременно бяха изминали
dazwischenreden <а//гА> vi прекъсвам А1
[прекъсна £2] (някого), намесвам се AI
[намеся се //] в разговора О rede mir
nicht не ме прекъсвай!
DDR [de-de-er] Hist ГДР
DDR-Bürger т 4 Hist гражданин т на ГДР
D-Dur п Mus ре мажор
Debatte / 16 разискване п; Pari дебати pl
О in die - eingreifen намесвам се [на¬
меся се II] в дискусията; zur ^ stellen
поставям А2 [поставя /7] на разйскване;
dieses Problem steht nicht zur — този про¬
блем няма да се разйсква
debattieren <d/АА> vt разйсквам uvf AI;
vi разйсквам (über [4] върху, по)
Debet п 24 Bank дебит т
Debüt [debu:] п 24 дебют т О sein ^ ma¬
chen дебютйрам uv, v, Al
Deck n 20 od 24 Mar палуба f; ^anschrift
/ 17 условен адрес; ~bett n 25 пухена
завивка; - Matt n 22 (Zigarre пура) обви¬
вен тютюнев лист; Тур титулна стра¬
ница; Bot подцветно листо
Decke / 16 покривка f: (Zimmer^) таван
т (на стая); (Schlaf~) завйвка/ одеял|о
п, -а; (Pferde^) чул т, -ове; (Reifen^)
външна гума (на колело); пътна на¬
стилка; (Einband) подвързйя/(на книга)
О ühertr umg sich [4] nach der — strecken
простирам се Al [про|стра се £ (-стрях
се)] според чергата си (umg); mit jmdm.
unter einer Decke stecken съучастник m
съм va на някого; umg vor Freude bis an
die ~ springen скачам Al [скоча 77] до
небето от радост
Deckel т 4 капа|к т, -ци, похлупа|к т,
-ци; Тур корйца /
decken <AA> vt покривам AI [покрия £7];
(Bedarf нужда) задоволявам А1 [задо¬
воля //]; Bank покрйвам, гарантирам
uv у, AI; (schützen) прикрйвам, пазя uv,
II, закрилям А2 [закриля //]; (Tier жи¬
вотно) оплождам uv, AI, оплодявам AI
[оплодя //], покривам; sich [4\ ~ (über¬
einstimmen) съвпадам AI [съвпадна £2],
покрйвам се (за мнения, интереси, гео¬
метрични фигури и др.); (sich schützen)
прикрйвам се, пазя се uv, II (vor [3] gegen
[4] от) O den Tisch ~ слагам AI [сложа
/7] масата; ein Verbrechen ~ прикрйвам
престъпление; die Artillerie deckte den
Rückzug артилерията прикриваше
отстъплението; die Farbe deckt gut боята
покрива хубаво; die beiden Dreiecke ~
sich двата триъгълника са еднакви
Deckenbeleuchtung / 17 таванно електри¬
ческо осветление; ~ Strahlungsheizung/17
лъчисто отопление (вградено в тавана)
Deck|farbe / 16 покривна боя; ^glas п 22
покривно стъкло
Deckmantel т 5fsg прикритие п, маска /
предлог т О unter dem — der Freund¬
schaft под маската на приятелство
Deck|name т 7а псевдоним nt; условно
име; ~ung/ 17 (Bedarf нужда) задово¬
ляване л, обезпечаване л; Mil (das Schüt¬
zen) прикриване п; (Schutz) прикритие
п. заслон т; Sp защйта f: Fin покритие
п. гаранция /(Tier животно) покриване
п, оплождане п
Dederon n/sg (gen -s) дедерон m
Dedikation / 17 (Widmung) посвещени|е n,
-я; (Stiftung) дарени|е n, -я O ein Buch
mit einer — книга / c посвещение
Deduktira / 17 дедукция /
deduktiv adj дедухтив|ен, -на
De-facto-Anerkennung / 17 Jur признаване
n де факто
Defätismus nt П jsg пораженство n, капи-
тулантство n; ^ist m 8 поражен|ец m,
-ци
defekt adj дефект|ен, -на
Defekt m 1 дефект m; повреда / (Gebre¬
chen) недостатък m, -ци, недъ|г m, -зи;
дефект m
defensiv adj отбранителен, -на
Defensive [..wa] / 16 дефанзйва / отбра¬
на /
defilieren <djsn, hb) vi дефилирам uv, v,
Al
defilieren <d/AA> vt дефинирам uv, v, AI,
определям A2 [определя //]
Definition / 17 дефиниция / определение
n, -я
definitiv adj окончателен, -на
Defizit n 20* дефицит m
Deflation / 17 Fin дефлация f
Degen m 4 шпага f; nptoa сабя /
Degeneration / 17 дегенерация / дегеие-
рйране n, израждане n
degenerieren <d/s*> vi дегенерйрам uv, Al,
израждам се Al [изродя cc //]
Degenfechten n 23/sg фехтовка / c шпага;
‘^stoß m 2 удар m c шпага;
degradieren <d/hb} vt деградйрам uv, v,
Al: понижавам Al [понижа //] (в служ¬
бата); (Offizier офицер) разжалвам
uv. AI
DEINESGLEICHEN 221
dehnbar adj разтеглйв (auch übertr), елас¬
тичен, -на
Dehnbarkeit / 17jsg разтеглйвост f (auch
übertr), еластичност /
dehnen <A6> vt разтеглям A2 [разтегля 11],
опъвам Al [опъна E2]\ (Glieder край¬
ници) опъвам, протягам Al [протегна
Е2\; Phon удължавам Al [удължа //];
sich [4] разтягам се А1 [разтегна се
Е2] (за плат, ластик и др.); (sich recken)
протягам се; (sich erstrecken) простйрам
cc AI [простра сс Е (-стрях се)] (за поле
и др.); Phys разширявам се А1 [разширя
сс //] О übertr er sagte gedehnt, daß... той
каза провлечено, че...; übertr das Recht
^ извъртам «V. Al, преиначавам Al
[преинача II] закона; die Stunden ^ sich
часовете минават Гсе точат1 бавно
Dehnung / 17 разтягане п; разширяване л
(auch Phys); Phon удължаване п;
~s|zeichen п 23 Phon зна|к т, -ци за
удължаване (на гласна)
Deich т 1 дйга / насип т
Deichsel / 16 ок т, -ове (па кола)
deichseln <АА) vt übertr umg; ich werde das
schon ^ ще се справя c тази работа, ще
уредя този въпрос; umg die Sache läßt
sich ~ въпросът може да се уредй
dein (^е, ~е) pron poss 2. Pers sg (vor
einem Substantiv пред съществително)
твой (твоя, твое, твои), kurz ти; — Vater
твоят баща, баща ти; (auf das Subjekt
bezogen отнесено към подлога) свой
(своя, свое; свои), kurz си; du kennst ^е
Pflichten знаеш своите задължения;
nimm ~en Mantel вземи палтото си;
^ег (^е, ^(e)s, -е) od der -е (die -
е, das ^е, die -~en) od der -ige (die
~ige, das ^ige, die ^igen) (без същес¬
твително) твоят (твоята, твоето, твои¬
те); das ist mein Bleistift; wo ist ^ег? това
е моят молив; къде е твоят?; meine El¬
tern sind im Ausland, wo sind die deinigen?
моите ролйтели са в чужбйна, къде са
твоите?
deiner pron pers = gen von du: ich bedarf
^■er ймам нужда от гебс; (| auch dein)
deinerseits adv от твоя страна
deinesgleichen pron подоб|ен, -на на тебе,
так|ъв, -ава като тебе О du hast nicht
~ нямаш рав|ен, -на на себе си
222 DEINETHALBEN
d^lnethalben, deinetwegen adv заради те¬
бе #
deinetwillen adv заради тебе; um ~ заради
зарадй тебе
deinige (| dein)
Deljsmus m 1 l/sg Phil дейз|ъм (-мът) m;
— ist m 8 дейст m
Dekade / 16 декада /
dekadent adj декадент)ен, -на, упадъч|ен,
-на
Dekadenz / 17/jg декадентство п, упа¬
дък т
Dekjan т I декан т; — anat и 20 дека¬
нат т
dekatieren (d/hh) vt Text декатйрам uv,
v. AI, обработвам Al [обработя/7] въл¬
нен плат с пара (за да не се свива)
Deklamation / 17 декламация /
deklamieren <d/А6> vt декламйрам uv, v,
А!
Deklarativ / 17 декларация /
deklar^ren (d/hb) vt декларирам uv, v,
AI, заявявам AI [заявя 77]
deklassieren <d/hb} vt декласйрам uv, v,
AI (auch Sp)
Deklination / 17 Gramm склонени|е n, -я;
Phys отклонени|е n, -я (на магнитна
стрелка)
deklinierbar adj Gramm склоняем
deklinieren <djhby vt Gramm скланям A2
[склоня 77]
Dekollete [..kolte:] n 24 деколте n, -та
Dekor n 24/sg Theat декор m: m 6 украса
f, декорация/, орнаменти pl
Dekorat|eur [..tb:r] m 1 декоратор m; —{90
/17 декорация /, украса f; Theat декори
pl; (Ehrenzeichen) орден m. значка /
Dekorationsmaler m 4 художник m -деко¬
ратор; —Stoff m 1 декоративен плат
dekorativ adj декоратйв|ен, -на
dekorieren <d/Л7>> vt украсявам AI [украся
77] декорирам uv, v, АI: (Orden verleihen)
награждавам AI [наградя 77] c орден
Dekret n 20 декрет m, указ m. постанов¬
ление n, -я
dekretieren <d/АА) vt постановявам AI
[постановя 77] c декрет, издавам AI
[из|дам, -дадеш (-дадох)] указ [декрет],
декретйрам uv, v, AI
Delegati9n / 17 делегация /
delegieren <d/A6> vt делегирам uv. v, Al
Delegierte ml* делегат nt; / 19 делегатка
/
delikat adj (Speisen ястия) апетйт|ен, -на,
вкус|ен, -на; (Aroma аромат) прият|ен,
-на; geh (fein) фин, изящ|ен, -но; (diskret)
тактйч|ен, -на, внимателен, -на, дис¬
кретен, -на; geh (heikel) щекотлйв, де¬
ликатен, -на (тема, въпрос и др.) О
eine —е Gesundheit крехко здраве; eine
— е Lage деликатно положение
Delikatesse / 16 (Feinkost) деликатес т: /
16/sg (Zartgefühl) деликатност т, такт
т; — n|geschift п 20, — n|handlung / 17
деликатесен магазйн
DelikateOlgeschfift п 20 = Delikatessenge¬
schäft; — wäre / 16 Kochk деликатеси pl,
лакомства pl
Deljkt n 20 Jur престъпление n, -я
Delinquent m 8 Jur престъпни|к m. -ци, де-
линквент m
Delirium n 28 Med делириум m, лудост /
<> im - liegen изпаднал съм va в де¬
лириум
Delphjn m 1 Zool делфин m
Deltaji 24 od 28a Geogr делта /
Demag9g(e) m 8 (7) демаго|г m, -зи; — go-
gie/ 16a демагогия /
demagogisch adj демагогски
Demarkati9nslinie [..nis] / 16 демаркацион-
на линия
demaskieren <d/AA> vt свалям A2 [сваля
II] маската (jmdn. на някого); übertr раз¬
обличавам AI [разоблича 77], демаскй-
рам uv, V, AI; Mil свалям маскировка,
демаскйрам (оръдие и др.); sich [4\ —
свалям си мйската (auch übertr)
Demaskierung / 17 демаскйране n, раз¬
обличаване л
Dementi п 24 опровержение п, -я (офи¬
циално)
dementieren <d/А6> vt опровергавам AI
[опровергая £7] (официално)
dem|entsprechcnd adv съобразно [съответ¬
но] с това; -gegenüber adv противно [в
противовес] на това, в сравнение с това;
—gemäß adv според [съответно с] това
Demissi9n /17 Pol оставка / (на правител¬
ство, министър и др.)
demnach adv следователно, съобразно с
това; — nächst adv скоро, в скоро време,
в блйзко бъдеше
demobilisieren <d/A6) vt демобилизйрам
uv, v, AI
Demobilisierung / 17 демобилизация /
Demolgrapqie / 16а/sg демография f;
— krat m 8 демократ m; — kratie / 16a
демокрация /
demokratisch adj демократичен, -на; де¬
мократически
demokratisieren <d/AA) vt демократизи¬
рам uv, v, Al
Demokratisierung f 17 демократизация /
demolieren <d/AA> vt разрушавам Al [раз¬
руша /7]; (Fenster, Möbel прозорци, ме¬
бели) чупя uv. 11, счупвам Al [счупя /7],
изпочупвам Al [изпочупя /7]
Demonstrant т 8 учАстни|к nt, -ци в де¬
монстрация
Demonstration / 17 Pol манифестация /,
демонстрация f; (anschauliche Beweis¬
führung) демонстрация /, демонстри¬
ране п, показване п; —s|zug т 2 Pol де¬
монстрация /
Demonstrativpronomen п 23 Gramm пока¬
зателно местоимение
demonstrieren <d/АА> vt демонстрирам uv,
v, Al (jmdm. etw. [4\ някому нещо); v;
Pol манифестирам mv, v, Al; участвувам
uv. Al в демонстрация
Demontage [..за] / 16 Tech демонтиране n,
демонтаж m
demontieren <d/ЛА) vt демонтирам uv, v,
AI
demoralisieren <d/АА) vt деморализирам
uv, v. Al ■
Demut flsg смирение n, покорност f
demütig adj смирен, покор|ен, -на, безро¬
потен, -на
demütigen <ЛА> vt унижавам Al [унижа /7];
sich [4\ - унижавам се (vor [3] пред)
Demütigung / 17 унижени|е п, -я, оскър¬
бление п, -я
demutsvoll adj — demütig
demzufolge adv поради това, вследствие на
това, следователно
denaturalisieren <d/АА) vt денатурализй-
рам mv, V, А1, лишАвам А1 [лиша 77] от
подайство
denaturieren <d/АА) vt Chem денатурйрам
mv, V, Al (спирт, захар и др.)
dengeln (АА) vt клепя uv, Е4, наклепвам
А1 [нахлепя Е4\ (коса и др. сечива)
Denkart / 17 начин т на мйслене, ман¬
талитет т
denkbar I. adj възм6ж|ен, -на, мислйм О
es ist durchaus ~, daü er kommt напълно
възможно е той да дойде; er ist nicht
— ohne seinen Schirm човек не може да
си го представи без чадър; II. adv (sehr)
много; (aller-) възможно най-, извън¬
редно; eine ~ einfache Sache много про¬
сто нещо, много прбста работа; die —
besten Waren нАй-хубавите стоки, който
DENN 223
мбже да си предстАвим; ein — guter
Mensch извънредно доб!р човек
denken <dachte, gedacht/AA> vi, vt мисля
(си) mv, 77, помйслям (си) А2 [помйсля
си 77] (an [4] за); (meinen) мисля, смятам
А1 [сметна £2]; (annehmen) мисля, пред¬
полагам А1 [предположа 77]; (beab¬
sichtigen) мисля,- възнамерявам uv, Al;
sich [2] — мйсля си, представям си А2
[представя си 77], въобразявам си А1
[въобразя си 77]' О ich denke mir die Sa¬
che so аз си представям работата такА;
sie denkt, morgen abzufahren тя смята
[има намерение, мйсли] да замине утре;
wer bitte das gedacht? кой би предпо¬
ложил [помйслил] такова нещо?; denke
dich in meine Lage! представй си моето
положение! daran ist nicht zu — за товА
не може и дума да стАва; was denkst du
von ihm? какво ти е мнението за него?,
какво мислиш за него?; bei sich [3] —,
für sich [4] —, im stillen — мйсля си
(наум)
Denker m 4 мислйтел m, философ nt,
Denk|mal n 22, auch n 20 пАметни|к m;
-ци; — münze / 16 юбилейна монета;
— pause /16 кратка пауза (за обмисляне
на отговор); —rede /16 слово п в памет
на (починал), възпоменАтелно слово;
—schrift/17 докладна зАписка, пАметна
бележка; (Nachruf) слово м [стйти|я п,
•и] в пАмет на (починал); -sport т l/sg
гимнастика/на ума; —Sportaufgabe/16
задАча / [игра J] за развйване на ми¬
сълта; —spruch т 2 сентенция /; -tafel
/ 16 пАметна плоча; -vermögen п 23
умствени способности pl; интелект т;
— weise / 16 нАчин т на мйслене
denkwürdig adj забслежйтел|сн, -на, пА-
мет|ен, -на
Denkwürdigkeit / 17 забележително събй-
тие; — en pl vera.lt мемоАри pl
Denkzettel т 4: übertr umg einen — bekom¬
men получАвам Al [получа 77] урок за
цял живот; umg ich werde dir einen —
geben ще те науча аз тебе! (umg)
denn I. conj тъй като, защото, понеже О
sie kommt heute nicht, — sie ist krank тя
няма да дойде днес, защото е болна;
schöner — je nö-хубав откогато и да
било; er ist bekannter als Gelehrter — als
Künstler гой е по-известен като учен,
отколкото като човек на изкуството II.
(Partikel частица): warum —? но защо?.
224 DENNOCH
че защо пък?; was ist mit dir los? но
какво става с тебе?; wo ist er (а) той
къде е?; ich gehe nicht zum Arzt, es sei
^, daß... няма да отида на декар, освен
ако...; auf хайде, напред!
dennoch conj въпреки това. при все това,
всс пак
dental adj Ling 3i6|en, -на, деитал|ен, -на
(звук)
Dentist т 8 зъболекар т
Denunzi|ant т 8 доносчи|к т, -ци; ^ation
/ 17 донос т
denunzieren <d/7i/>> vt доноснича uv, II,
правя uv. II, направям Л2 [направя II]
донос (jmdn. за някого)
Deodorant п 24, pl auch -е дезодорант т
deodori^ren <d//iA> w дезодорйрам uv. v.
AI
Depesche f 16 телеграма /
depeschieren <d/A6> vi телеграфирам uv,
v. AI
deplac^rt [..Gi:rt, auch ..tsi:rt] adj не¬
уместен, -на. не намясто, неподходящ
deponieren <d/AA> vt депозирам uv, v, AI.
давам AI [дам, дадеш (дадох)] на съ¬
хранение; депонирам uv. v, AI
Deportafon / 17 (Zwangsverschickung) при¬
нудително изселване, интерниране п,
депортация /
deportieren <d//?A> vt изселвам AI [изселя
//] нринудйтелно, интернирам uv, v, AI:
изпращам AI [изпратя II] в изгнание,
депортйрам uv, v, AI
Depositen pl Fin депозирани ценности pl:
(Geider) парйчеи влог m '
Depot [..po:] n 24 (für Vorräte u. а.) склад
m, -ове; Verk деп|о n, -ä; (hinterlegtes
Gut) депозит m; Med депо n; ^präparat
n 20 Med препарат m депо
Depression / 17 депресия f, угнетеност f;
Wirt застой m, упадък m, криза f; Meteor
област / c ниско атмосферно налягане,
депресия /
deprimierten <d//i6> vt делримйрам uv, v,
Al, потйскам AI [потйсна £2], угнетя¬
вам AI [угнетя //]; ^t adj депримйран,
потйснат, угнетен
Deputat n 20 заплащане n в натура
Deputate m 7+ депутат m: член m, -ове
на депутация; делегат nt; / 19 депутатка
/, делегатка / О die des Kongresses
делегатите на конгреса
der (die, das; pl die) I. Art (wird im Bulga¬
rischen an das Substantiv angehängt) der
Mann мъжйт» die Frau женйта» das Kind
детето; die [Männer» Frauen» Kinder] мъ¬
жете [женйте» децата]; П. pron dem (ак¬
центувано), този (тази, това, pl тези);
'v Schrank gefallt mir besser. Und — da?
Wie gefüllt Ihnen ~~? този шкаф ми ха¬
ресва повече. - а този тук? как Ви ха¬
ресва този?; III. pron rel който (която,
което; pl който); der Mann» mit dem ich
darüber gesprochen habe» ist Arzt човекът,
c когото говорих за това, е лекар
derart adv така, толкова; ^ig. I. adj так|ъв,
-ава, подоб|ен. -на; II. adv (so) така
derb adj (grob) груб; (stark) сйл|ен, -на,
здрав; (Spaß, Witz, Antwort шега, виц,
отговор) груб; просташки О Kost
здрава [ейлна] / храна
Derbheit / 17 грубост / непохватност f;
неприлйчна шега
Derby [..bi] п (gen -od-s) Sp дерби n, конно
състезание (c тригодишни коне)
dereinst adv (künftig) някога, в бъдеще;
(einst) някога, отдавна, в мйналото
derenthalbeo adv veralt = derentwegen
derentwegen adv (demonstrativ) заради [по¬
ради] нея1, зарадй [поради] тях; er liebte
die Frau; — verließ er die Stadt той обй-
чаше жената; заради нея напусна града;
(relativ) зарадй [поради] която, зарадй
[порадй] който; die Frau» ~ er es getan
hatte» war undankbar жената, зарадй коя¬
то той го направи, беше неблагодарна
derentwillen adv = derentwegen; um ~ (de¬
monstrativ) зарадй [порадй] нея; зарадй
[порадй] тях; (relativ) зарадй [порадй]
която, зарадй [порадй] който
dergestalt adv по такъв начин, така
dergleichen pron dem undekl (derartig) та¬
кива [подобни] (неща) О - Dinge kom¬
men selten vor такйва неща рядко се
случват, неща от този род рядко се
случват; (so etwas) нещо лодббно; nichts
нйщо подобно; und mehr» Abk u.
dgl. m. и тям подобни
deijenige (diejenige» dasjenige; diejenigen)
pron dem: ^» welcher този, който; die¬
jenige» welche тази, която; dasjenige» wel¬
ches това, което; diejenigen» welche тези,
който O das Unglück geschah an demje¬
nigen Tag» an dem ich nicht in der Stadt
war нещастието се случи в този ден, в
който [когато] не бях в града
dermal^ipst adv = dereinst
dermaßen adv така, до тахава степен, тол¬
кова
Dermato|l9g(e) т 8 (7) Med дерматоло|г т,
-зи; -logjj / 16/sg Med дерматология
derselbe (dieselbe, dasselbe; dieselben) pron
dem същият (същата, същото; същите)
О sie hat heute dasselbe Kleid an wie ge¬
stern днес тя е със същата рокля, с която
беше вчера; ich bin derselben Meinung аз
съм на същото мнение; ein und ^ един
и същ; wir wcrimen schon 20 Jahre in ein
und demselben Haus ние живеем вече 20
годйни в една и съща къща
derw^y, derw^en I. adv veralt в това вре¬
ме, между това; П. conj докато
derjzeit adv (jetzt) сега, понастоящем; (da¬
mals) тогава; ^zeitig adj (gegenwärtig)
настоящ, сегаш|ен, -на, съврсмен|ен, -на;
(damalig) тогавашен, -на
Des-Dur п Mus ре бемол мажор
Deserteur [..to:r] т 1* дезертьор т
desert^ren <d/$n> vi дезертирам uv, v, Al
desgleichen I. adv, Abk desgl. също така,
същото, нещо подобно; П. conj също
така
deshalb adv, auch conj поради това, затова
Desinfektion / 17 дезинфекция f; -s| mittel
n 23 дезинфекционно средство
desinfizieren <d/АА> vt дезинфекцирам uv,
v, AI
Desinteresse n 30 незаинтересованост /,
равнодушие n
deskriptiv adj описател|ен, -на O Ling —e
Grammatik описателна граматика
desodorieren <d/AA> vt премахвам Al [пре¬
махна £2] лоша миризма, дезодорйрам
uv, v, AI
Desjpot m 8 деспот m, тиран|ин m, -и;
-potjy / 16a деспотйз|ъм (-мът) /л,\де-
спотство п ~
despotisch adj деспотйч|ен, -на, деспотй-
чески
Dessert [deße.r od deßert] n 24 десерт
m; steiler m 4 десертна чинййка; -wein
m 1 десертно вино
Destillation / 17 дестилация f; дестилиране
n; — sjapparat m 1 дестилационен ana-
рат, дестилатор m
destillieren <d/A6) vt десгилйрам uv, v, Al
desto adv толкова O — besser! толкова
по-добре!; je. ••1 ^кол Koto.,., толко¬
ва...; je eher, — besser колкото по-рано,
толкова по-добрб
destruktiv adj деструктйв|ен, -на, разру¬
шителен, -на, който разрушава, Med 1DEUTLICH 225
auch злокачествен ~е Politik некон-
структивна политика; —е Haltung отри¬
цателна позиция; Röntgenstrahlen wirken
auf Körperzellen - рентгеновите лъчи
разрушават жйвите клетки
deswegen adv, auch conj поради това, за¬
това
Deszendenztheorie / 16а теория / за про¬
изхода на вйдовете
Detail [..t^i] п 24 детайл т, подробност
/ <0 bis ins letzte — gehen стигам Al
[стйгна E2] до най-големи подробности
detaillieren [..taji:ran] <d/AA> vt опйсвам Al
[опиша E4], обяснявам Al [обясня /7],
излагам Al [изложа II] подробно [с
подробности] О ein detaillierter Bericht
подробен доклад
Detektiv т I детектив т; — roman т I де-
тектйвеки роман
Determination / 17 Wissensch определяне
п
determinieren <d/hb} vt определям A2
[определя /7], детерминирам uv, v, Al
Determinismus m II jsg Phil детерминйз|ъм
f-мът) m
Detonation / 17 детонация /
detonieren <dfsnj vi избухвам Al [избухна
£2], взривявам се Al [взривя се 77] (за
бомба); <d/AA> vi Mus (falsch singen)i пея
uv, E6 'фалшйво; (falsch spielen) свйря
uv, II фалшиво
Deut m: umg keinen ^ besser als... нйто на
йота по-добър от...; das ist keinen — wert
това не струва и пет пари [пукната пара]
deuteln <AA> vi умувам uv, Al (an etw. [3]
над нещо)
deuten (AA) vt тълкувам mv, Al: изтъл¬
кувам Mv. v, Al: (Traum сън) тълкувам,
гадая uv, E7, разгадавам Al [разгадая
£7]; vi соча mv, // (auf [4\ към), показвам
Al [покажа E4]. посочвам Al [посоча
11] (auf [4] пешо) O das deutet auf nichts
Gutes това нс предвещава нищо хубаво;
alles deutet darauf, daß... по всичко личи,
че...
d^ytlich adj (klar) яс|ен, -на; (Schrift по¬
черк) auch четлив; (verständlich) разби¬
раем. поият|ен, -на; (Sieg, Vorteil побе¬
да, предимство) яв|ен, -на; (offen)
открйт, прям О klar und — reden говоря
uv, 11 ясно и разбрано; eine -е Sprache
führen говоря открито [без заобикалки]
1S Нсмско-българсхи реч ши
226 DEUTLICHKEIT
Deutlichkeit f \ljsg яснота f; (Offenheit)
прямота f; -*en pl ühertr грубости pl
O etw. [4\ mit aller - sagen казвам AI
[кажа E4] нещо съвсем ясно и открито
[без заобикалки]; keine ^en, bitte! моля,
без Iрубости! #
deutsch adj немски, германски 0 die Deut¬
sche Demokratische Republik, Abk DDR
Hist Германска демократична република
(Abk ГДР); auf — на [по] немски, in —er
Sprache на немски език
Deutsch и (gen auch -s) немски език 0 gutes
— хубав немски език; — sprechen говоря
uv, II немски (език); aus dem —сп от
немски; ins —е übersetzen превеждам AI
[преведа El] на немски език
Deutschem герман|ец, -ци, кем|сц/л, -ци,/
Т9 германка /, немкйня/
Dcytschlland п 23 Германия /; —lehrer т 4
учител т по немски език; —lehrerin / 18
учителка/ по немски език
deutschsprachig adj говорещ (и пишеш)
немски език О ein ^ es Land немски
говореща страна; der ^ е Teil der Schweiz
немска Швейцария; Sendungen im
Rundfunk hören слушам uv. AI радио*
предавания на немски език
deutschsprachlich adj: ^ег Unterricht об¬
учение п [преподаване п] по немски езйк
Deutschunterricht т l/.vg обучение п по
t немски езйк
Deutung ) 17 тълкуване п. -ия. обяснение
/I. -ия
Devise [ .w..] / 16 девиз т; — л pl Fin чужда
валута, девйзи pl: [bestimm ungen pl
регулации pl за опериране с чужда ва¬
лута
Dextrose / 16/sg Chem гроздова захар, гли¬
коза /
Dezember т 4, (gen auch-) Abk Dez. де¬
кември m O im през декември
dezent adj geh (Benehmen държане)
скром|ен, -на, благоприлич|ен, -на, въз¬
държан; (Musik музика) неж|ен. -на, тих;
(Eleganz елегантност) изискан; (Parfüm
парфюм) фин
dezentralisieren <d/A6> vt децентрализй-
рам uv, v. Al
dezimal adj десетйч|ен, -на
Dezima1|bruch m 2 Math десетична дроб;
^rechnung f 17 десетично смятане;
^System n 20* десетична система;
'-waage/ 16 децимал m (везни); ^zahl
f 17 десетично число
dezimieren <d/AA> vt (große Verluste zu¬
fügen) нанасям A2 [нанеса EI] големи
щетй (jmdn. на някого); причинявам AI
[причиня II] големи загуби (Jmdn. ня¬
кому) О Kriege ^ die Bevölkerung вой¬
ните унищожават голяма част от на¬
селението
Diabejtes m/sg (gen -) Med диабет m, за¬
харна болест; — tiker т 4 диабетй|к т,
-ци
diabetisch adj Med диабетйч|сн, -на
diabolisch adj дяволски, сатанйнски
Diachronie / 16а Ling диахрония /
diachronisch auch diachron adj Ling диа-
хр6н|ен, -на
Diadem n 20* диадема /
Diagnose / 16 диагноза /
diagnostisch adj диагностйч|ен, -на
diagnostizieren <d/hb) vt Med поставям A2
[поставя /У], определям А2 [определя II]
диагноза
diagonal adj Math диагонален, -на О
umg das Buch ~ lesen чета uv, EI, про¬
читам Al [прочета EI] книгата отго-
ре-оп оре [повърхностно]
Diagonale/ 16 Math диагонал т, ^-gramm
п 20 диаграма /
Dtalktm т I* od 8 Kirche дякон т; ^ко-
nisse / 16 (при протестантите) мило¬
сърдна сестра (посветила се на бедните
и болните)
Dialekt т I диалект т, наречие п, -я;
^ ik / 11/sg диалектика /
dialektisch adj диалектйчески; (mundartlich)
диалект|ен, -на О ^er Materialismus
диалсктйчески материализъм; ^е Me¬
thode диалект и чески метод [подход]
Dialog т \ диало|г т, -зи
dialogisch adj диалогйч|ен, -на, във форма
на диалог
Diamant т 8 диамант т О schwarze ~еп
каменни въглища pl
diamanten adj диамант|ен, -на, от диамант
diametral xjtdj диаметрален, -на О ^ ent¬
gegengesetzt диаметрално противопо¬
ложен, -на
Diarium п 28 (Schulheft) тетрадка/(с твърди
корици; (Notizbuch) бележин|к т, -ци,
тефтер т: (Tagebuch) дневни[кш, -ци
Diapositiv п 20* диапозитйв т
Diarrhöe [.. го :]У 16а Med диария/
Diaskop п 20* диаскоп т
diät adj диетичен, -на С ~ kochen готвя
uv, II, сготвям А2 [сготвя //] диетична
храна; leben на диета съм va
Diät /17 диета f; (Schonkost) диетйчна
храна O ~ halten пйзя uv, II диета;
—en pl дневни (пари) pl
Diät|geschäft n 20 магазинът за диетична
храна; — kost f 17lsg диетична храна;
— kur / 17 лечение n c диета
diatonisch adj Mus диатонйч|ен, -на, диа-
тонйчесхи
dibbeln (АА> vt Landw сея uv, ES od E6,
засявам Al [засея E6] в гнезда
dich = acc von du тебе, kurz те
dicht I. adj гъст; (Gewebe, StofT тъкан,
плат) плът|ен, -на, дебел; (Wald, Ge¬
büsch гора, гъсталак) гъст, непроходим;
(Nebel мъгла) гъст, непроницаем; (was¬
serundurchdringlich) непромокаем О
der Schuh [das Boot] ist — обувката /
[лодката f\ не пропуска вода; das Dach
ist - покривът не капе; das Fenster
schließt nicht ~ прозорецът не се затва¬
ря плътно; —' schreiben пиша uv, Е4 сби¬
то; П. adv близко, плътно (bei [J], ап
[J] od [4\ до), непосредствено (hinte< [3]!^
od [4\ зад, neben [5] od [4\ до) О ~ ат*
Ufer близко до брега; ~ an die Тйг treten
заставам Al [застана Е2\ до самата вра¬
т&; — danach малко [непосредствено]
.след това
dichtjbehaait adj (Anne ръце) космат;
— besiedelt adj, —bevölkert adj гъсто на¬
селен; — bewölkt adj много облачен
Djchte / 16 гъстота /• компактност /
'dichten <А6> vt уплътнявам А1 [уплътня
II], запушвам AI [запуша //] (процепи,
фуги и др.)
dichten <АА> vt Lit пиша uv, Е4 поезия
Djchter т 4 поет Уп; ~in / 18 поетеса /
_ dichterisch adj поетически; ~е Freiheit по¬
* етическа волност
Dichterkomponist т 8 поет т- композйтор
dichthalten <3а/АА> vt umg мълча uv, 13,
пазя uv, II, запазвам Al [запазя II] тай¬
на О einer hat nicht dichtgehalten някой
е проговорил [е издал тайната]
Dichtkunst / 14 поезия /, поетическо из¬
куство
'Dichtung / 17 Lit поезия f; поетическа
творба
2Djchtung / 17 (das Dichtmachen) уплът¬
няване п, запушване п (с кълчища и др.);
(Material) уплътнйтел т, набйвка /•
-s|ringm 1 Tech уплътнителен пръстен;
—s|scheibe / 16 Tech уплътнйтел на шай¬
ба
dick adj дебел; (Mensch човек) auch пъл|сн,
-на; (Haar, Brauen, Flüssigkeit коса, веж¬
DIEBSTAHL 227
ди, течност) гъст; (Milch мляко) пресе¬
чен, прокйснал; (angeschwpllen) подут,
отек|ъл, -ла (за устни и др.) О umg —er
КаЯее сйлно кафе; die Butter ~ aufs Brot
schmieren мажа uv, E4, намйзвам AI
[намажа E4\ дебел пласт мйсло на хля¬
ба; umg —е Freundschaft тйсно [голямо]
приятелство; umg ~er Schädel дебела
глава; umg ein — es Fell haben дебелокож
съм va. не съм чувсгвйтелен; umg cs ist
—е Luft hier тук е натегнато [опасно];
— werden дебелея uv, Еб, надебелявам
А1 [надебелея £6]; umg mit jmdm. durch
~ und dünn gehen вървя uv, 12 през огън
и вода с някого; umg das ~е Ende kommt
nach най-лошото тепърва ще настъпи,
тецкрва йдва дебелият край; umg etw.
[4] ~(е) haben до гуша ми е дошло от
това нещо (umg)
Dickdarm т 2 Anat дебело черво; —krebs
т 1 рак т на дебелото черво;
Dicke / 16lsg дебелина f; (Beleibtheit) auch
пълнота f O die Mauer hat eine — von
einem Meter зидът е един метър дебел
dickflüssig adj гъст (за течности)
Dick|häuter т 4 Zool дебелокожо животно
(слон, носорог и др.); —icht п 20 гъс¬
талак т, -ци, гъста|к т, -ци; —köpf т
2 твърдоглавец т, -ци
dick|köpfig adj дебелоглав, твърдоглав;
~ leibig (Buch книга) дебел, голям*;
(Mensch човек) пъл|ен, -на, дебел
Dick|m9ch/ 17/sg пресечено мляко; -Schä¬
del т 4 = Dickkopf
Didaktik / 17/sg дидактика /
didaktisch adj дидактйчески, дидактйч|ен,
-на
die I. art 1. пот и. acc f sg; 2. пот и. асс
т /. и pl; II. pron dem 1. пот и. acc f sg
тази, тая; 2. пот и. acc т, f.npl тези,
тия; III. pron rel 1. пот и. acc f sg която;
2. пот и. ап• т. /. п pl който; (TeucA der
die. das. die)
Dieb m 1 крад]ец m. -цй
Di^bes|bande / 16 банда / от крадцй;
—gut n 22 крадени вещи pl
Diebin / 18 Крадла /
d^bisch adj крадлйв O umg sich — freuen
радвам се uv, Al страшно [ужасно]; рад¬
вам се адски (umg)]
Diebstahl т 2 кражба / О geistiger — пла¬
гиатство п; einen — begehen извършвам
Al [извърша //] кражба
228 DIEJENIGE
diejenige pron dem nom u. acc f sg тази
(T auch derjenige): — n pron dem nom u.
acc pl (von derjenige, diejenige, dasjenige)
гези; (j derjenige)
Dijle / 16/xg (Fußboden) дъсчен под, дю¬
шеме n. -та; / 16 (Fußbodenbrett) дъска
/ (за дюшеме); (Flur) коридор т, вес¬
тибюл т; хол т. -овс; (Tanz — ) дансинг
т
dielen <ЛЛ> »7 слагам А/ [сложа //] дю¬
шеме
dienen (hb} п (angestellt sein) служа uv,
II (в учреждение и др.); (als Magd) слу¬
гувам uv. AI: МИ служа (bei [3], in [3]
в); (behilflich sein) услужвам AI [услужа
//] (jmdm. mit etw. [3] някому c нещо);
(dienlich sein) служи, дослужва 3. Pers
(etw. [/] jmdm. нещо на някого): (geb¬
raucht werden) служи (als [/] като, zu
[3] за); O womit kann ich (Ihnen) — ? c
какво мога да Ви услужа?, с какво мога
да Ви бъда полезен?, какво желаете?
(въпрос на продавач); damit ist mir nicht
gedient това не ми е от полза, това не
ми върши работа
Diener т 4 прислужни|к т. -ци; О ein
— der Kirche църковен служйтел; einen
— machen покланям се А2 [поклоня се
//] ниско (vor jmdm. на някого)
Diener|in / ! 8 прислужница / od прислуж-
ничка /; — schaff / Wsg прислуга /
ähnlich adj полез|ен, -на О jmdm. — sein
полезен съм va на някого; der Gesundheit
— sein от полза съм за здравето
Dienst т I (Amt) служба /, работа /; МИ
наряд т, дежурство п; (Gefälligkeit)
услуга / О — haben на работа съм va:
— am Kunden обслужване п на клиента;
ein Offizier vom - дежурен офицер;
außer —, Abk а. D. пенсиониран; MiI от
запаса, в оставка; Bankbeamter außer
— бивш банков чиновник; den — antre¬
ten постъпвам Al [постъпя 11] на служ¬
ба, встъпвам в длъжност; jmdm. den
— kündigen (entlassen) уволнявам AI
[уволня //] някого; den — kundigen [quit¬
tieren] давам Al си [дам, дадеш (дадох
си)] оставката; jmdm. einen — erweisen
правя uv, II, нагтравям Al [нЛлравя //]
някому услуга; jmdm. zu —е stehen съм
va на услугите [на разположение] на ня¬
кого; es leistet mir gute —е върши ми до¬
бра [много] работа
Dienstag т I вторпи|к т, -ци
Drenst|alter п 23 трудов стаж, прослужени
голини pf; — älteste ш 7+ най-старият
по служба, доайен т; — antritt т l/.vg.
постъпване п на служба; — ausweis т 1
служебна карта
dienstbar adj (dienstbereit) услужлив
(untertan) покор|ен, -на, подчинен О
sich [3] jmdn. od etw. [4] — machen под¬
чинявам Al [подчиня 11] някого агнещо
(за да ми служи); der Mensch machte die
Kräfte der Natur - човекът оползотвори
силите ла природата
Dienstbarkeit / 17/.v# услужливост f; под¬
чиненост j\ зависимост f: Jur сервитуr
m
dienstbeflissen adj рсвност|ен, -на в служ¬
бата; (gefällig) услужлив
dienstbereit adj услужлив, готов да услу¬
жи О die Apotheke ist am Sonntag —
ашекага е дежурна в неделя
dienst|fahig adj Mil годен за военна служ¬
ба; ~ fertig adj услужлйв
dienstfrei adj ein -er Tag свободен [по¬
чивен] ден; er hat heute - той има днес
почивен [свободен] ден
Dienstgebrauch т 2: für den — за служебно
ползване
Dienstgrad т I МИ чим (-ът) ш, -ose
diensthabend adj дсжур|ен, -на
Drenstjahr п 20 прослужена годйна О
sie hat schon zehn —е тя има вече десет
години трудов стаж [десет прослужени
години]
Dienstleistung / 17 услуга / О seine —
anbieten предлагам AI (предложа 11]
услугите си; kommunale — еп комунални
услуги р!
Dienstleistungsbetrieb т 1 комбинат т за
бйтови услуги
dienstlich adj служсб|ен. -на С — verhin¬
dert служебно възпрепятствуван
Dienstpflicht / \ljsg служебно задълже¬
ние, служебен дълг; МИ военна повин¬
ност; —reise / 16 (служебна) команди¬
ровка; —sache / 16 (Schreiben) служебно
писмо; (Angelegenheit) служебен въпрос
Dienststelle / 16 учреждени|е п, -я, служба
f О eine höhere — по-горна инстанция
Dienststellung / 17 длъжност /. служба J:
служебно положение
dienst {tauglich adj = dienstfähig; —tuend
adj дежур|ен, -на; — unfähig adj, — untau¬
glich adj Mil негоден за военна служба
Dkustwagen т 4 служебна кола
Dienstweg m 1: auf dem —е по служебен
път, по административен [канален] ред
Qi$nst|wohnung / 17 държавно [ведом¬
ствено] жилище; —zeit / \ljsg (~stun¬
den) работно време; (—jahre) трудов
стаж
dies pron dem п това О — und das различни
неща, разни работи; er muB noch —und
das erledigen той трябва да свърши още
някоя и друга работа; — ist unser neuer
Mitarbeiter ето новия ни сътрудник
Diesel m 4, kurz für Dieselmotor m 1* od
m 9a дизелов мотор
dieselbe pron dem nom u. acc f sg същата:
(tderselbe); — en pron dem nom u. acc m.
f. n pl същите; (t flurA derselbe)
di£s|er (—e, —es od —; — e) pron dem този
(тази, това; тези), тоя (тая, туй; тия)
<0 -er (bequeme) Stuhl този (удобен)
стол; ал 2. —es Monats на 2. този месец;
- en Freitag fahre ich aufs Land този пе¬
тък заминавам на село; in — en Tagen
[ — er Tage, — e Tage] führt er ins Gebirge
тези [тия] дни той заминава за планина;
—er hat es mir gesagt този ми го каза;
- er hier този [тоя] тук; dies ist der Grund,
weshalb... това е причйната, поради коя¬
то...; (Т auch dies)
diesig adj (trüb) мрач|ен, -на; (nebelig)
мъглив; влажен, -на
diesjährig adj тазгодиш|ен, -на; —mal adv
този път, сега
diesseitig adj: am —en Ufer des Flusses на
^отсамния бряг на реката
diesseits adv. präp [2] отсам, от тая страна
(на)
Diesseits n/sg (gen -) земният живот, този
свят
Dietrich m I * шперц m, -ове
Differentialgleichung/ 17 Math диферен¬
циално уравнение; — rechnung/17 Math
диференциално смятане
Differenz /17 разлика/, (Meinungsverschie¬
denheit) разногласи|е п, -я; разлйчи|е п,
-я; Math разлика /
differenzieren <d/AA> vt разграничавам Al
[разгранича //], диференцирам uv, v. А1:
Math диференцирам
diffizjl adj (schwierig) труд|сн, -па, тсж|ък,
-ка; (heikel) щекотлйв; (äußerst genau)
извънредно точ|ен, -на, прецйз|ен, -на
diffus adj Chem, Phys дифуз|ен, -на; разсеян
(светлина и др.); ühertr неяс|ен, -на, мъг¬
ляв
Diffusim / 17 Chem, Phys дифузия f
DING 229
Diktat n 20 (das Diktieren, das Diktierte)
диктовка f: (Befehl, Zwang) принуда f;
диктат m O nach — schreiben пиша uv.
E4 по диктовка
Diktator m 9a диктатор m
diktatorisch adj диктаторски
Diktatur / 17 диктатура /
diktieren vt диктувам uv, Al (jmdm. etw.
[4] някому нещо) (uucA übertr) O
jmdm. etw. [4\ in die Maschine — дикту¬
вам някому нещо направо на пйшещата
машина
Diktiergerät л 20 / 16 диктофон m
Diktion / 17/sg geh (Sprechweise) дйкция /;
(Schreibart) стил m
dilat9risch adj муд|ен. -на. забавяш, про¬
такащ О eine Sache — behandeln про¬
такам Al [проточа //] нещо
Dilemma п 24 {pl auch -ta) дилема /
Dilettant m 8 дилетант m, любител m
dilettantisch adj дилетантски, любителски
Dill m 1 копър m
Diluvium [..wi..] n 28/sg Geol дилувий m
Dimension / 17 размер m, обем m. Phys
измерени|с n, -я
Diminutiv n 20* Gramm умалителна форма
Diner [..ne:] n 24 обяд* m; (Festessen) тър¬
жествен [официален] обяд [вечеря]
Ding п 20 (einzelner Gegenstand) нещ|о n.
ä, предмет m, вещ /. работа / - е /?/
(Tatsachen, Ereignisse) неща pl, въпроси
pl, работи pl; umg n 21 (junges Mädchen.
Kind) девойче n, -та. де|те n, -ца; (irgend,
etwas) нещо n (непознато, или което не
искаме да назовем с името му) О
jedes — hat zwei Seiten всяко нещо йма
две страни; persönliche [private] —е лич¬
ни [частни] работи; nach tausend^ en“ fra¬
gen питам uv, Al. «опитвам Al [попй-
там Al] запитвам за хиляди неща; reden
wir von anderen - en да говоримо за дру¬
ги неща [работи]; vor allen — п преди
всичко; guter -е sein в добро настрое¬
ние съм va; den -en ihren (freien) Lauf
lassen оставям A2 [оставя //] нещата да
се развйват от само себе си; es geht nicht
mit rechten -en zu работата не е чиста,
има нещо нередно в тази работа; die
-е beim rechten Namen nennen нарйчам
Al [на|рска, -речеш (-рекох)] нещата с
истинските им имена; казвам А1 [кажа
Е4] открйто мнението си по даден въ¬
прос; шщr sie ist ein hübsches - тя c xy-
230 DINGEN
девойче; umg das ist ein tolles ~ товй e
луда работа; umg die alten ~er muB ich
wegwerfen старите неща [вещи] трябва
да ги изхвърля
dingen (рап perf най-често gedungen/Л6>
vt наемам А1 [наема Е (наех)] (работ¬
ник, слуга) О gedungener Mörder наемен
убиец
dingfest adj: jmdn. ~ machen арестувам uv,
V, Al, задържам Al [задържа 13] някого
Dingwort п 22 Gramm съществително име
din^ren <d/ЛА> vt geh (zu Mittag) обядвам
uv. Al; (zu Abend) вечерям uv. A2
Diode / 16 Radio диод m
Diorama n 28a диорама f
Djoxid m I Chem двуокис m
Diözese / 16 Kirche епархия /
Diphtherjj / 16a Med дифтерит m, диф¬
терия /
Diphthong m 1 Phon дифтонг m, двугласна
/ ‘
diphthongieren (d/hb) vi Phon дифтонгй-
рам uv, v, Ai
Diptam n 20 диплома f; — arbeit / 17 дип¬
ломна работа
Diplo|mand m 8 дипломант m, ~mat m 8
дипломат m, ~matie / 16a дипломация
/
diplomatisch adj дипломатически; übertr
auch дипломатйч|ен. -на O das ~e Korps
[ko:r] дипломатическо тяло; die ~en
Beziehungen abbrechen преустановявам
Al [преустановя //] дипломатическите
отношения (zu [i] c)
Diptomjingenieur [..in3enjö:r] m 1 инженер
m (c диплома за завършено виеше обра¬
зование); ~landwirt т 1 агроном т (с
диплома за завършено виеше образо¬
вание)
Djpol т 1 Radio дипол т; ~antenne / 16
двуполюсна антена
dippen (hby vt; Mar die Flagge ~ спускам
a1 od спущам Al [спусна E2\ знамето
за поздрав
dir = dat von du на тебе, kurz ти
direkt I. adj (unmittelbar) директ|ен, -на,
пряк, непосредствен; (gerade) прав;
(Zug, Bus влак, автобус) директ|ен, -на
О Gramm ~е Rede пряка реч; П. adv
направо, право, точно О eine ~е Ver¬
bindung nach Berlin директна връзка за
Берлин; •— am Fluß до самата река; er
stand ihr ~ gegenüber той стоеше точно
срещу нея; diese Sache ist mir ~ unan¬
genehm тази работа ми е направо [про¬
сто] неприятна
Direkten / 17 дирекция /; ~ive [..wa..] /
16 директива/ инструкция/, указани|е
п, -я
Direktor т 9а директор т
Direktstudent т 8 редовен студент; ~Stu¬
dium п 28 редовно следване
Direktorium п 28 управително тяло, управ¬
ление п, управа /; Hist директория /
Direktübertragung / 17 Radio, Fernsehen ди¬
ректно предаване
Dirigent т 8 Mus диригент т; —en|pult п
20 диригентски пулт; ~en|stab т 2 ди¬
ригентска палка
dirigieren <d/hb> vt Mus дирижирам uv.v,
Al, übertr управлявам uv, Al, ръководя
uv. Al
Djme / 16 лека жена, проститутка f; umg
(Mädchen) девойка f; umg (Magd) слу¬
гиня / ратайкйняf
Dis n Mus ре диез; —Dur n Mus ре диез
мажор
Disharmonie / 16a Mus диехармония / не-
благозвучие n; übertr разногласи|е n, -я,
диехармония /
disharnmilisch adj Mus дисхармонйч|ен, -на;
неблагозвучен, -на
Diskant т 1 Mus дискант т;
Diskont т 1 Fin дисконт т, дисконто п
diskontinuierlich adj Phys кбйто прекъсва;
неравномерен, -на
Diskothek / 17 дискотека /
diskreditieren (djhb'j vt дискредитйрам uv,
v, Al, излагам Al [изложа //]
Diskrepanz/17 противоречи^ n. -я, несъот¬
ветствие п, -я
diskret adj (taktvoll) дискрет|ен, -на, так-
тйч|ен, -на; (geheim) поверйтел|ен, -на,
дсликат|ен, -на
Diskretion / 17 дискретност /
diskriminieren (d/hbj vt дискримйнирам
uv, v, Al
Diskriminierung / 17 дискриминация f
Diskurs m 1 (Erörterung) обсъждане n, раз¬
искване n, обмяна / на мйсли; (Unter¬
haltung) беседа / разговор т; спор т.
-ове
Diskus т 11 (pl auch la) Sp диск т, -ове
Diskussion / 17 дискусия f; разискване п,
разглеждане п, обсъждане п О zur ~
stehen поставен съм va на разглеждане
[разйскване]; zur — stellen поставям А 2
[поставя И] на разглеждане [разйскване]
Diskussions|beitrag m 2 изказване n, [статия
J\ (по дискусионен въпрос); —redner т
4 участни|к т, -ци в дискусия
Diskuswerfen п 23jsg Sp хвърляне п на диск
diskutabel adj спор|ен, -на О das ist nicht
~~ това не подлежи на обсъждане
diskutieren <d/AA> vt разисквам uv, Al,
обсъждам Al [обсъдя //]
dis-Moll n Mus ре диез минор
Dispatcher [..petschor] m 4 диспечер m;
-dienst m 1 диспечерска служба; —System
n 20 диспечерска система
dispensieren <d/ЛЬ> vt освобождавам Al
[освободя //] (jmdn. von [5] някого от)
(задължения, физкултура и др.)
disponieren <d/ЛА> vi разполагам uv, Al,
разпореждам се Al [разпоредя се //]
(über [4] с парични средства, време и
др.): (einteilen) разпределям А2 [разпре¬
деля //] (време и др.)
disponiert adj: gut [schlecht] — sein в добра
[лоша] форма съм vа: (aufgelegt) в добро
[лошо] настроение съм; zu einer Krank¬
heit — sein предразположен съм към ня¬
кое заболяване
Disposition / 17 (Verfügung) разполагане п,
разпореждане п (über [4] с); (Gliederung)
разпределение п. подреждане л, план т;
(Neigung) склонност/(zu [5], für [4\ към);
Med предразположение п (zu [3] към)
О die - des Aufsatzes andern променям
Л2[променя //] плана на съчинението
Disput т 1 (научен) спор, диспут т
disputieren <d/A£> vi споря uv, II, поле-
мизйрам uv, v, Al
disqualifizieren <d/hb) vt обявявам Al
[обявя II] за негоден; Sp дисквалифи¬
цирам uv, v, AI, отстранявам Al
[отстраня 11] от участие в състезание
Disqualifizierung / 17 Sp дисквалификация
/
DissertatiM / 17 дисертация /
Dissimilation / 17 Biol, Phon дисимилация
/ '
Dissonanz / 17 Mus, auch übertr дисонанс
w
Distanz / 17 дистанция /
distanzieren <d/ЛА) vt Sp задминавам Al
[задмйна £2], изпреварвам Al [изпре¬
варя //] (jmdn. um [4\ някого c); sich [4]
— дистанцйрам се uv, v, Al, държа се
uv, 13 настрана [на разстояние] (von [3]
от)
Distel / 16 магарешки бодил nt; —fink т
8 Zool кадънка / щиглец nt
DOCH 231
Distrikt nt 1 район т, област / участъ|к
т, -ци
Disziplin / \ljsg дисциплйна /• / 17 Wis-
sensch клон т, раздел т, дисциплйна /
{auch Sp)
disziplinarisch adj дисциплинарен, -на
Disziplinarstrafe / 16 дисциплинарно на¬
казание; Sp auch временно отстраняване
от играта [мача]; —verfahren п 23 анкета
/ във връзка със служебно провинение
disziplii^rt adj дисциплиниран
Diva [..wa] / 15 (pl auch -ven) Theat при-
мадона /. голяма артистка [певица /];
Film (кйно)звезда /
Divergenz [..w..] / 17 разлика / разлйчи|е
п. -я, разногласи|е п, -я; Phys диверген-
ция /
divergieren [..w.J <d/A6> vi (Ansichten,
Meinungen схващания, мнения) разли¬
чавам се Al [различасе 11] О -de
Standpunkte разлйчни становища
divers [..w..] adj разлйч|ен, -на
Diversant т 8 диверсант т
Dividend [..w..] т 8 Math делймо п; (Bruch
дроб) числйтел т; —е / 16 Fin дивидент
т
dividieren [..w..] <d/hb) vt Math деля uv.
II, разделям A2 [разделя //] (durch [4]
на)
Divis [..w..] n 20 Typ чертица/, малко тире,
дефйс т
Division [..w..]/ 17 Math делене n; Mil ди-
вйзия /
Divisor [..w..] m 9a Math делител nt
d-Moll [de..] n (gen-) Mus ре минор
doch I. conj (aber) но, обаче O er versprach
zu kommen, - er wurde krank той обеща
да дойде, но се разболя; (trotzdem) въ¬
преки това. при все това; sie fühlte sich
nicht wohl, und - ging sie zur Arbeit тя
не се чувегвуиаше добре и въпреки това
отйде на работа; II. adv (bejahendутвър¬
дите wn отговор па отрицателен въ¬
прос), hat es dir nicht gefallen? -! не ти
ли хареса? — напротив [да] хареса ми;
разбира се. че ми хареса; (Partikel час¬
тица) {in Aujforderungssätzen при подка¬
на) хайде, я, ле; komm — mal her! хайде,
ела насам! laß mich — in Ruh! я ме оста¬
ви на мйра!; geh —! вървй де!: (in irrealen
Wunschsätzen в нереални изречения за
желание) де, ех, ах; wäre ich — noch ein¬
mal jung! де [ex] да бях оше веднаж
232 DOCHT
млад; (verstärkend за усилване, често не
се превежда) du weißt ~, daß... нали
знаеш, че...; ja ~! да!, разбира сс! nein
~! не, не! nicht ~! недей!; also ~! значи
да!
Docht т 1 фитил т (на лампа)
Dock п 20 ad 24 Маг док т, -ове; ~ arbeiter
т 4 докер т
Docke / 16 Text (Garn) гранка /, гранче п.
-та, чиле п. -та
Doge [60:33] т 7 Hist дож т. -ове
Dogge / 16 Zool дог т (порода куче)
Dogma /1 28а догма / (auch Rel)
dogmatisch adj догматйч|ен, -на; догмати¬
чески
Dogmatismus т 1 \/sg догматйз|ъм [ мът]
т
Dohle / 16 Zool гарга /, чавка /
Doktor, Abk Dr. m 9a. доктор m (в ГДР
и други западни страни), (in Bulgarien
entsprechend) кандидат т на науките;
umg лекар т. доктор т О ~ der Phi¬
losophie доктор по философия; кандидат
на философските науки; seinen ~ ma¬
chen получавам AI [получа II] научната
степен доктор; получавам научна сте¬
пен кандидат на науките; habilitierter
Abk Dr. habil, доктор на науките;
— honoris causa, Abk Dr. h.c., почетен
доктор
Doktorand m 8 дисертйнт m
Doktor larbeit / 17 дисертация f; ~grad m
1 научна степен кандидат на науките,
(в ГДР) доктор т; ~titel т 4 звание л
кандидат на науките, (в ГДР) докторска
тйтла
Doktrin / 17 доктрина /
doktrinär adj доктринерски
Dokument п 20 документ т; ~ mentarfilra
т 1 документален филм
dokumentarisch adj документален, -на
Dokumentation / 17 документация /
dokumentieren <d/A6) vt документйрам
мг. v, Al О Interesse - показвам Al
[покажа £¥], проявявам Al [проявя //]
интерес (für [4\ към)
Dolch т 1 кама /, кинжал т; ~ stich т 1
пробождане п с кама; ~stoß т 2 удар
т с кама
Dolde / 16 Bot сенки|к т, -ци
Dollar т 6 (nach Zahlwörtern след числи-
телни Р1 -) долар т О in ~s zahlen пла¬
щам Al [платя //] в долари; er hat S
~ той йма 5 долара
d9lmetschen <AA> vt. vi превеждам Al [пре¬
веда El] (устно)
Dolmetscher т 4 преводач т; ~ prüfung /
17 йзпит т за преводачи
Dolomjt т I Min доломйт т
Dom т I катедрала f. (Kuppel) купол т,
кубе п, -та О dicht der — des Himmels
небесният свод
Domäne / 16 държавно владение О
übertr die Sprachwissenschaft ist seine ~
езикознанието е неговата област (в коя¬
то най-много работи)
Domherr т 8 (2. — 4. sg auch -n) Kirche
канонй|к m, -ци
Dominante / 16 Mus доминанта /
dominieren <d//i/>) w доминирам uv. v, Al,
преобладавам uv. Al: ~d adj доминй-
ращ, преобладаващ
Domino m 6 д6мин|о n, -а (карнавален кос¬
тюм и маскирано лице с такъв костюм);
п 24 домино п (игра) О ~ spielen играя
uv. Е7 (на) домино
Domizil п 20* (Wohnsitz) местожйтелство
п; (Wohnung) жйлище п
Dompfaff т 8 Zool червенушка /
Dompteu|r [,.tö:r] т 1* звероукротител т;
~se/ 16 звероукротйтелка /
Donner т 4 гръм (гърмът) т. -ове, гръ¬
мотевица (Geschütz оръдие) грохот
т, тътнеж т О umg wie vom ~ gerührt
като ударен от гръм; umg ~ noch einmal!
по дяволите! (umg); umg daß dich der
- erschlage! дано те гръм удари!, бог
да те убйе! (umg)
dpnnern <А/>> vi гърмя mv. 12, трещя uv, 12
(за бръдие и др.); umg (schelten) ругая
mv. Е7; (Meer море) рева uv, Е2 О
unpers es donnert гърми; donnernder
Beifall бурни аплодисменти pl; an die
Tür ~ удрям «V, A2 (барабаня uv, II] по
вратата
Donnerstag m 1 четвърть|к m, -ци O am
~ в четвъртък
donnerstags adv всеки четв1ргьк
Donnerwetter n 23 буря / c гръмотевици
O umg ~! zum ~! дявол да го вземе!;
по дяволите! (umg)
Doppel п 23 препис т, копи|е п, -я, дуб¬
ликат т; Sp (Tennis) тенис по двойки;
~bett п 25 двойно легло; ~ decker т 4
Flugw биплан т; umg автобус т на два
етажа; ~fenster п 23 двоен прозорец;
~ gänger т 4 двойни|к т. -ци
doppelkßpfig adj двуглав
Doppel | kreuz n 20 Mus двоен диез; ^linie
[..nio] / 16 двойна линия; ^punkt m I
двоеточие n: ^reiher m 4 (Mantel) дву¬
редно палто, (Anzug) двуреден костюм
doppelr^hig adj двуред|ен, -на
Doppelsinn m 1 jsg двусмйслие n; двусмис¬
лица /
doppelsinnig adj двусмислен
D9ppel [spiel n 20 Sp = Doppel; übertr дву-
лйчис n; ^stockomnibus nt la автобус m
на два етажа; ^ stockwagen m 4 Verk
вагон m на два етажа
d9ppelt adj дво|ен, -йна
d9ppeltkohlen|sauer adj Client: ^saures Na¬
tron сода / бйкарбонат
Doppelltür / 17 двойна врата; ^Währung/
17 Fin биметалйз|ъм (-мът) nt; ~Zentner
m 4 квинтал m. ^Zimmer n 23 стая / c
две легла
doppelzüngig adj двулйч|ен, -на, фалшйв
Dorf n 22 &n\o n, -a; — akademie/ 16a уче¬
бен център за квалификация и ббщо об¬
разование на селското население (в бив¬
шата ГДР); ~bewohner m 4 селян|ин m,
-и; —kind п 21 <&лянче п, -та, селско детЬ;
—leute pl селяни р!
Dom т 9 трън т, бод|йл т, -ли, шип т.
-ове < übertr sie ist ihm ein ^ im Auge
тя е трън в очйте му
D9rnenhecke f 16 жив плет (от бодливи
храсти)
d9mig adj бодлйв, трънест, трънлив (auch
übertr)
D9rnröschen [..rö:ß-chan] n 23lsg спящата
царкиня (от приказките)
dorren <АА> vt суша uv, 11, изсушавам АI
[изсуша //] (на 01ън. слънце)
Dörrjfisch т 1 сушена [пушена] рйба;
^gemüse п 23 сушен зеленчук; ^obst п
20lsg сушени плодове р!
Dorsch т I треска / (риба)
dort adv там О von ^ оттам; hier und ^
тук и там; ^ drüben там, ей там, там
отсреща
d9rt|her adv оттам; ~ hin adv там (нататък),
натам; ^ig adj тамош|ен, -на
Ü9se / 16 кутия / (с капак); консервена
кутйя; £7 umg контакт т; Med - Dosis
dösen </z/j> vi umg дремя uv, E4, клюмам
uv, AI, унасям се A2 [унеса се El]
D9sen|milch / 12/л# консервирано (конден-
зйрано] мляко в кутии; ^offner т 4
отварачка /(за консервени кутии)
dosieren <сi/АЛ) vt дозйрам uv, v, Al. опре¬
делям А2 [определя //] доза
D9SIS / 15а Med доза ((auch übertr)
DRALL 233
lütter w4 umg n 23 жълтъ|к m, -ци;
^blume / 16 Bot жълтурче n, -та
Dozent m 8 преподавател nt (във виеше
учебно заведение); (habilitierter Lehr¬
beauftragter) доцент nt; ^in / 18 пре¬
подавателка / (във виеше учебно заве¬
дение); (habilitiert) доцентка /
Dozentur / 17 доцентура /
dozieren <d/A6) vt чета uv, El лекции,
преподавам А1 [препо|дам, -дадеш (-да¬
дох)] (по);- V/ verächtl говоря uv, II с
мснторски тон (über [4] за), поучавам
А1 [поуча //]
Drache т 1 змей т, -ове, дракон т, ламя
/
Drachen ш 7а = Drache; (Spielzeug играч¬
ка) хвърчйл|о п, -а; übertr umg свадлйва
жена О einen ^ steigen lassen пускам
od пущам А1 [пусна Е2] хвърчило (във
въздуха)
Drachme / 16 драхма /
Dragee [..39:] п 24 Pharm драже п, -та
Dragoner т 4 Mil драгун т
Draht т 2 тел /* жица / О per — теле-
графйчески; übertr umg auf ^sein (wach¬
sam sein) нащрек съм va; (tüchtig sein)
пъргав, [де|ен. -йна, предприемчйв] съм
Drahtantwort /17 телеграфйчески отговор;
— bürste / 16 телена четка
drahten vt, vi телеграфйрам мг, v, А1
(jmdm. etw. [4] някому нещо)
Drahtfunk т ]/sg радиотранслация / по
проводник/* -gitter п 23 телена мрежа;
^glgs п 22 армйрано стъкло
drahtlos adj Radio безжйч|сн, -на О
Telegraphie радиотелеграфия /
Drahtnachricht / 17 телеграма / съобще-
ни|е п, -я по телеграфа; ^netz п 20 те-
лсиа мрежа; ^ schere /16 тенекеджййска
ножица; ^ seil /; 20 гелено въже;
^Seilbahn / 17 (Seilschwebebahn) лифт
пк -ове; ^ verhau т 1 od п 20 Mil телена
мрежа; ^zaun т 2 телена ограда; ^zie-
her т 4 рабошик т. който изтегля тел;
übertr подегрекател т, таен подбудйтел
drakonisch adj драконовски, жесток О
-е Maßnahmen драконовски мерки р!
drall adj (stämmig) здрав, набйт; (rundlich)
закръглен. напращял; (pausbäckig) чер-
венобузесг. червендалест О ein ~es
Mädchen напето [спретнато] момйче
Drall т 1 въртене п (на тяло около соб¬
ствената ос); МИ спирален нарез (на
234 DRAMA
огнестрелно оръжие); Phys кинетичен
момент; Text сук т; ühertr umg влечение
п. склонност /'(към нещо)
Drama п 28а ,арама / (auch übertr)
Dramatik / П/sg лраматйческо изкуство;
übertr драматйз|ъм (-мът) т; ^ег т 4
друматур|г т, -зи, автор т на драми
dramatisch adj драматйч|ен, -на, драматй-
чески
dramatisieren (d/AA> vt драматизирам uv,
y, AI ~
Dramaturg m 8 Theat драматур|г m, -зи;
^turgie / 16a драматургия f
dran prontuiv umg für daran(t): ich bin jetzt
сег а е мой ред; es ist etwas — има
нещо вярно в гова; an dem Motor ist was
~ моторът нещо не c в ред; (\auch da¬
ran)
drang prüf von dringen
Drang m 2/sg (Trieb) стремеж m, порив m,
устрем m. влечение n (nach [J], zu [J]
към); (Druck) натйск m, напор m; O
- nach Freiheit жажда / за свобода; im
^e der Arbeit в разгара на работата
drängeln <AA> vt umg налйрам Al [нап|ра
£ (-рях)), блъскам се uv, AI, бутам се
мг. AI напред (в навалица, на опашка);
umg настоявам AI [настоя /2], врънкам
uv, Al (umg), не оставям А2 [оставя 11]
на мира О nicht so не се блъскайте
така!; das Kind drängelte so lange, bis die
Mutter ihm eine Puppe kaufte детето не
остави майка си на мира, докаго не му
купи кукла
drängen </?/>) vt (antreiben) карам uv, AI,
накарвам AI [накарам AI], давам AI
[дам, дадеш (дадох)] зор (umg); (pressen)
6yiaM uv, AI, тйкам uv, Al (напред, в
ъгъла и др.); vi (Zeit, Arbeit време, ра¬
бота) напирам AI [напра £ (напрях)],
не чакам uv, AI, не търпя uv, II отла¬
гане; настоявам AI [настоя 12] auf [4]
за); sich [4] - бутам се uv, AI, блъскам
се мг, AI, (eng stehen) трупам се uv, Al,
тълпя сс uv, II; (sich den Weg bahnen)
пробйвам си Al [пробия си £7] път,
промъквам сс А! [промъкна се £2] О
es drängt mich, das zu tun нещо ме кара
[влече, 1 ei ли] да направя това
Drangsal / 12 неволя /. мъка f беда /
drangsalieren <dfhb) vt мъча uv, II, из¬
мъчвам AI [измъча //], тормозя uv, II
изтормозвам Al [изтормозя IJ] (jmdn.
mit [3] някого c)
drapieren <d/A£> vt драпйрам uv, v, Al
drasch od drosch prüf von dreschen
drastisch adj драстйч|ен, -на
drauf pronadv umg für darauf (|) O ; ich
pfeife ~ пет парй не давам за това, не
ми пука (umg); er hatte Käse ^ сандви¬
чът му беше със ейрене
Draufgänger т 4 смелчаг|а т, -и, луда
глава
draufgängerisch adj безумно [безразсъдно]
смел, дързък (дръзка)
draufgehen <13а/зн> vi umg (Geld, Material
пари, материал) изразходвам uv, v, Al
отйвам AI [отйда El]; (Menschen, Tiere
хора, животни) загйвам AI [загйна £2]
drauflegen <a/А6> vt umg (Geld) додавам
Al [до|дам, -дадеш (-дадох)], доплащам
AI [доплатя II]
drauflos|arbeiten <а/Ай> vi нахвърлям се А2
[нахвърля сс //] на някаква работа
drauftosgehen < 13а/тл> vt тръгвам AI [тръг¬
на £2] (без да му мисля) каправо към
целта О da er den Weg nicht kannte, ging
er einfach drauflos тъй като не познаваше
пътя, той тръгна напосоки
drauflosreden <а/А£> vi започвам AI [за¬
почна £2] да говоря (без да му мисля
много)
draufzahlen <а/АА> vt доплащам AI [до¬
платя II]
draußen adv вън, вънка, навън; (im Freien)
на открито О die Fischer sind noch ^
рибарите са още в открйто море
Drechselbank f 14 Tech струг т. -овс (за
дърво)
drechseln <AA) vt, viструговам uv, Al, стру-
жа uv, AI, обработвам II [обработя //]
на струг (дърво, рог)
Drechsler т 4 стругар т (на дърво)
Dreck т \/sg (Schmutz) боклу|к т, -ци,
мръсотйя f; (Schlamm) тйня /, кал /;
(Wertloses) дреболйя / боклук т, нищо
п О umg jmdn. in den ^ ziehen окалвам
AI [окалям A2]% оклеветявам AI [окле¬
ветя //] някого; umg er kümmert sich um
jeden — той се занимава c всяка дре¬
болйя; umg das kümmert mich einen —
пет парй не давам за тази работа (umg),
не ме е грйжа за това
Dreckfink т 8 umg мърльо т, -овци
dreckig adj umg мръс|ен, -на, изцапан;
(Lachen, Bemerkung смях, забележка)
ехйд|ек, -на, отвратителен, -на, гад|ен,
-на; (Witz виц) мръс|ен, -на О umg es
gern ihm ^ гой мизерствува, в окаяно
положение е
Dreh т [/sg umg: auf den (richtigen) - kom¬
men намирам Al [намеря //] му лес-
нината [цаката (umg)]; umg auf diesen
^ wäre ich nicht gekommen! тази идея
[хитрост, машинация] нямаше да ми
дойде наум!
Dreh|arbeit / 17 Tech стругарска работа;
^ arbeiten pl Film снимачна работа;
— automat т 8 Tech автоматйчен струг;
^bank f 14 струг т, -ове
drehbar adj който се върти, въртящ се (за
стол, сцена и др.);
Drehbleistift т I автоматйчен молив;
^ brücke / 16 подвижен [въртящ се]
мост; ^buch п 22 Film сценари|й т% -и;
-buchverfasser т 4 сценарист т; ^büh¬
ne / 16 Theat въртяща се сцена
drehen <//Л> г/ въртя uv, 12; завъртам AI
[завъртя I2\; (wenden) обръщам AI
[обърна Е2]\ (Film филм) снймам AI
[снема Е (снех)]; (Pillen, Tüte хапчета,
кесия) правя uv. II, направям А2 [на¬
правя //]; (drechseln) струговам uv, AI;
(Zigarette цигара) свйвам AI [свйя £7];
üherir (verdrehen) извъртам uv, AI; vi
въртя, обръщам; (SchifT кораб) проме¬
ням А2 [променя //] курса; sich [4] ^
въртя се, завъртам се (um [4] около)
С Fleisch durch den Wolf ^ меля uv, Е
[млях], смйлам AI [смеля Е (смлях)]
месо; der Wind hat (sich) gedreht вятърът
се обърна; ich drehe am Radio въртя коп¬
чето на радиото; ihr dreht sich alles vor
den Augen вие й се свят; es dreht sich
darum, daß... касае се за гова, че...
Dreher т 4 стругар т; ^eiJ 17 стругар-
ство п; (Ort) стругарски цех
Dreh|feld п 21 въртящо се магнйтно поле;
^kondensator т 9а El ротативен кон¬
дензатор; ^ kraft / 14 ротационна ейла;
^kran т 2, auch т 1 Tech въртящ се
кран; — krankheit / 17/sg Vet въртогла-
вост f; — kreuz п 20 кръстовйдна вър¬
тележка (на входове и др.); ~ orgel / 16
Mus латерна /; ^ punkt т I точка / на
въртене; ~scheibe / 16 (Töpfer^) грън¬
чарско колело; Eisenh подвижна [въртя¬
ща сс] платформа; обръщатсл т;
^ ström Ei трифазен ток; — Stuhl т 2
въртящ се стол; -^tür / 17 въртяща се
врата: ^ung / 17 въртене п, завъртане
п; оборот т
drei пит = 3 (| Zahlen) О ^ Personen
трима души; um halb ~~ (Uhr) в два и
DREIRÖHRENAPPARAT 235
половина часа; vier hoch ~ (43) четири
на трета степен; alle ~ Tage всеки трети
ден; übertr er kann nicht bis ~ zählen той
не знае колко правят две и две, много
е глупав; ich will es in [mit] ^ Worten
erklären ще го обясня c две думи
Drei / 17 тройка f; Schule тройка / (по
петобалната система в ГДР) О er hat
in Physik eine ^ той йма тройка по
фйзика; mit der - fahren пътувам uv, Al
c трамвай номер три [c тройката]
Dmakter m 4 Theat, Lit пиеса / в три
действия
dreijarmig adj (Leuchter свещник) трира-
мен[ен, -на; ^beinig adj трикрак;
^blätt(e)rig adj трилйст|ен, -на
dreidimensional adj c c три измерения O
~ er Film стереоскопичен филм
Dreieck n 20 триъгълни|к m, -ци
dreieckig adj триъгъл|ен, -на
Dreiecktuch n 22 триъгълна кърпа, за¬
брадка /
dreierlei adj undekl (drei Arten) три вида;
(drei Dinge) три неща; ^fach adj тро|ен,
-йна; (dreimal dasselbe) трикрат|ен, -на
Dreifarben|druck m 1 Typ трицветен печат;
^ röhre f 16 Fernsehen трицветен кине¬
скоп
dreifarbig adj трицвет|ен, -на
Dreifelderwirtschaft / 17 Landw сеитбоо-
бръщение n
Dreifuß m 2 (Schemel) трикрако столче;
^ ganggetriebe n 23 Tech тристепенна
предавка; трискоростна предавка;
^gespann п 20 тройка f (конски впряг)
dreihundert пит = 300 (t Zahlen); ^jäh¬
rig adj трйгодиш|сн, -на
Dreikampf т 2 Sp трибой т
dreikantig adj с i ри ръба [канта]
Dreiklang т 2 Mus гризвучи|е п, -я
dreiköpfig adj: eine Familie тричленно
семейство
dreimal adv три пъти; ^ ig adj трикрат|сн,
-на
Dreimaster т 4 Маг тримачтов кораб
Drciphasen|kflbel п 23 £7 трифазен кабел,
кабел т за трифазен ток: ^ ström т 2
El трифазен ток
Dr^i|polröhre / 16 Radio триод т; ^rad
п 22 (Fahrrad) велосипед т с три колела;
(Wagen) триколка / (автомобил)
Dreijröhrenapparat т 1 Radio трилампов
236 DREISEITIG
радиоприемник; ^satz m 2 Math просто
тройно правило
dreiseitig adj тристранен, -на; ~ silbig adj
трисрйч|ен, -на; ^sprachig adj на три
езика (за речник и др.)
Dreisprung т 2 Sp троен скок
dr^Big пит = 30 (f Zahlen) О in den
^ег Jahren през тридесетте години
Dreißiger т 4 тридесетгодишен [трййсет-
годйшен] мъж; мъж т между тридесет
и четиридесет (трййсет и четирййсет]
годйни
dreißigste пит т, / п = 30. (Т Zahlen);
der — März трййсти март; am ~п März
на трййсти март
Dreißigstel п 23 тридесетйнка / една
трййста (част)
dreist adj (keck) смел, хгързък (дръзка);
(frech) нахал|ен, -на
dreistellig adj тризнач|ен, -на, трицифрен
Dreistigkeit f\ 7 дързост / нахалство п
dreistimmig adj на три гласа; ^stöckig adj
триетаж|ен, -на
Dreistufenrakete /16 Tech тристепенна ра¬
кета
dreistündig adj тричасов; ^stündlich adj
на три часа; ^tägig adj триднев|ен, -на
dreitausend пит — 3000 (t Zahlen); ~tei-
fig adj от три части;
dreiviertel пит три четвърти О in einer
~ Stunde след три четвърти час; um
^ vier (Uhr) в четири без четвърт
Dreiv^rteljärmel т 4 три четвърти ръкав;
~takt т 1 Mus тричетвърти такт
dreiwertig adj Chem тривалентен, -на;
^wöchentlich adj всяка трета седмица;
^wöchig adj триседмичен, -на, на три
седмици
Drejs&ck т 1 тризъб|ец т, -ци
dreizehn пит = 13 (t Zahlen); r~te пит
mt / п = 13. (t Zahlen)
Dreizimmerwohnung / 17 тристайно жили¬
ще! тристаен апартамент
Dresche /16/sg wng бой m; пердах m (umg)
dreschen < 16/AA) v/, vi Landw вършея uv,
Е (вършах), овършавам AI [овършея Е
(овършах)]; umg бия uv, Е7, набивам Al
[набия Е7]ч пердаша uv, II, напердаш-
вам AI [напердаша II] (umg) О umg das
Klavier блъскам uv, Al на пианото
umg; umg Phrasen — служа си uv, //,
послужвам си Al [послужа си //] с голи
фрази, употребявам А1 [употребя II]
купешки думи (umg)
Dresdner т 4 вършан ет, pfleget т 4 мла-
тйл|о п, -а; ~ maschine / 16 вършачка /
Dreß т 1 Sp спортно облекло О umg in
vollem официално облечен
dressieren <d/АА> vi дресирам uv, v, Al
Dressur f 17 дреейране n, дресировка /
dribbeln <hb> vi Sp дриблйрам uv, v, Al,
водя uv. II топката (при футбол)
Dribbling n 24 Sp дрйбъл m, дриблйране
n
Drill m 1 /sg сурова ежедневна тренировка;
~ bohrer m 4 Tech свредел m. бургия f;
ръчна пробйвна машина; ~egge f 16
Landw лека посевна брана
drillen <AA> vt Landw сея uv, E5 od E6, за¬
сявам Al [засея E6] c редосеялха; Mil
обучавам Al [обуча //] при сурова дис¬
циплина; Tech пробивам Al [пробия Е7\
със свредел О das Einmaleins — упраж¬
нявам Al [упражня II] таблицата за
умножение
Drilling т 1* едйн от трима близнаци,
тризна|к т, -ци; (Gewehr) трицевна пуш¬
ка; pl три близнака pl, тризнаци pl
Drillmaschine / 16 редоссялка /* ~saat /
17 редова сейтба
drin pronadv umg für darin (|) O ist jemand
има ли някой вътре? das ist bei nftr
nicht — при мене това не е възможно
dringen <27/А£> vi настоявам А1 [настоя
12] (auf [4] на, за); <27/.м> vi прониквам
AI [проникна Е2]9 нахлувам А1 [нахлуя
Е7] (in [4\ в, durch [4] през); стигам А1
[стигна Е2], прониквам (bis zu [S] до)
О in jmdn. - умолявам uv, Al, уве¬
щавам Al [увещая Е7\ някого, притес¬
нявам AI [притесня //] някого с молби
[въпроси]; etw. [/] dringt in die Öffen¬
tlichkeit нещо получава гласност, нещо
става общо достояние
dringend adj (eilig) бърз, спеш|ен, -на, не¬
отложен, -на; (inständig) настоятел|ен,
-на О ~е Gefahr грозяща опасност; ein
~es Telegramm бърза телеграма; ich
muß dich ~ sprechen трябва неотложно
[спешно] да говоря с тйбе; er braucht das
Buch ~ книгата му е крайно необхо¬
дима, книгата много му трябва
Dringlichkeit / 17 (Wichtigkeit) важност/*
(Eile) спешност f; (Notwendigkeit) на-
ложйтелност /
drinnen adv вътре; von ^ отвътре
dritt (Tdritte)
dritte пит м, /, п = 3. (| Zahlen) О
heute ist der ~ Mai днес е трети май;
sie kommt das ~ Mal тя иде за трети
пьт; am Dritten des Monats на тр&то чис¬
ло от месеца; wir waren zu dritt бяхме
трима; wir gingen zu dritt вървяхме по
трима
Drittel n 23 третйнка f; zwei ~ две трети
drittens adv на трето място; трето; ~best
adj (Schüler ученик) трбти m по успех;
(Sportler спортист) трети т по пости¬
жение; ~ letzt adj третият т от края;
^ rangig adj третостепенен, -на
droben adv горе, там горе
Droge / 16 Pharm дрога / растителна су¬
ровина за лекарства; лекарство п, -а без
рецепта; (Rauschgift) наркотй|к т, -ци,
опиат т
Drogen (abhängige т 7 + наркоман т; f 19
наркоманка/, ~abbängigkeit/17/sg нар¬
комания /, ~en (mißbrauch ^m 2jsg злоу¬
потреба / с лекарства; ~ sacht /14 Med
мания / за вземане на лекарства, нар¬
комания /
drohen <Л£> vi заплашвам А1 [заплаша //]
(jmdm. mit [2] някого с), заканвам се AI
[заканя се II] (jmdm. mit [3] на някого
с) О etw. [7] droht mir заплашва ме, гро¬
зи uv, П ме нещо; das Haus droht ein¬
zustürzen йма опасност къщата да се
срути; —de Gefahr грозяща опасност
Drohne / 16 търте|й т. -и (auch übertr)
dröhnen <А6) vi еча uv, 13, кънтя uvt 12,
трещя uv, 12, гърмл uv, 12, буча uv, 13
(за шум от мотори и др.); (Geschütz
оръдие) тътна uv, Е2 О mir dröhnt der
Kopf главата ми бучи; mit —der Stimme
c гръмлив глас, гръмогласно
Drohung / 17 заплаха f; заплашване n,
закана f
drollig adj забав|ен, -на. смеш|ен, -на;
(eigenartig) стран|ен, -на, чудноват
Dromedar п 20* еднопьрба камйла
Drops pl кисели [фруктови] бонбони pl,
дропс т
Droschke / 16 файтон т
1 Drossel / 16 Zool дрозд т, -ове
2Drossel/ 16 Tech дросел т, дроселна кла¬
па
drosseln <AA> vt Tech намалявам Al [на¬
маля /7], спйрам AI [спра Е (спрях)]
(пара, газ, мотор); Hdl ограничавам А1
[огранича /7] (внос и др.); übertr, спъвам
AI [спъна Е2) AI (развитието на някого)
drüben adv оттатък, отсреща, от другата
DRÜCKEN 237
[отвъдната] страна О hüben und —
отсам и оттатък, и тук, и там
drüber pronomadv umg für darüber (|)
1 Druck m 2jsg натиск m; (das Drücken) на¬
тискане n, притискане n, стйскане n;
(Belastung) тежест / (в главата, стома¬
ха); (Zwang) натиск т, давление n, (Bed¬
rängnis) гнет т; т 2 Phys налягане п;
напор т О ein ~ von 2 Atmosphären
налягане п от 2 атмосфери; einen ^ im
Magen haben тежко ми е на стомаха;
einen ~ auf jmdn. ausüben, jmdn. unter
^ setzen упражнявам Al [упражня II]
натиск [давление] върху някого; unter
dem — der Verhältnisse [der öffentlichen
Meinung] под натиска на обстоятелства¬
та [на общественото мнение]; im ^ sein
притеснен съм va (поради липса на вре¬
ме, пари и др.)
2Dnick т 1 (das Drucken) печат т, печатане
п, отпечатване n; (Schriftart) шрифт
m.-ове, печат т; (gedrucktes Werk) из¬
дание 0 das Manuskript geht in — ръко¬
писът отива за печйт; das Bnch ist im ~
кнйгата е под печйт; kursiver — курсйвен
шрифт
Druck|anzug m 2 космическо облекло, ска-
фанд|ър т, -ри; bogen т 4 Тур печатна
кола; ~ buchstabe т 7а печатарска буква
Drückeberger т 4 кръшкач т {umg), ман-
кьор т
drucken <AA) vt Тур печатам uv, Al; на¬
печатвам AI (напечатам Al], отпечат¬
вам; - lassen давам А1 [дам, дадеш
(дадох)] да се отпечата; Text шампос-
вам AI [щампосам Л/] О er lügt wie
gedruckt лъже, та се къса (umg)
drücken <Aft> vt натискам uv, AI, натйсвам
AI [натисна Е2], стискам uv, Al, стйс-
вам Al [стисна Е2\; изтйсквам А1 [из¬
стискам Al] (etw* [4] aus etw. [J] нещо
от нещо); прегръщам AI [прегърна Е2\
(jmdn. an sich [4\ някого), притйскам uv,
Al, притйсвам (jmdn. an sich [4] някого
до гърдите си); (Preis цена) подбивам
AI [подбйя £7], смъквам AI [смъкна
£2); (Lohn заплата) намалявам А1 [на¬
маля 7/]; (Stempel печат) слагам AI
[сложа //], удрям А2 [ударя 77] (auf [4]
на, върху); (bedrücken) потйскам AI
[погйсна £2], гнетя uv, El, тежа uv, 13
(за грижи, дългове и др.); vi натискам
238 DRUCKER
(auf etw. [4] нешо): sich [4\ - измъквам
се, Al [измъкна се £2], изклйнчвам Al
[изклйнча II] (vor [2], von [2]. um \4\ от)
(работа и др.); (heimlich Weggehen) из¬
мъквам се, изчезвам Al [изчезна £2]
О jmdm. die Hand — стйскам някому
ръката; jmdm. etw. [4\ in die Hand — да¬
вам Al [дам, дадеш (дадох)] някому
нещо, пъхам uv, Al, пъхвам Al [пъхна
£2] някому нешо в ръцете; auf den
Knopf — натйскам бутона; der Schuh
drückt обувката стйска [убива]; übertr
umg wo drückt dich der Schuh? какво ти
е?, какво те мъчи? geh jmdm. einen Kuß
auf die Stirn — целувам Al [целуна £2]
някого по челото; —е Hitze непоносйма
горещина
Drucker т 4 Тур печатар т
Drücker т 4 (Türklinke) дръжка/на врата;
автоматйчна брава; (Gewehr пушка)
спусъ|к т, -ци; £/ бутон т О umg auf
den letzten — в последната минута
Druckerei / 17 печатница /
Drucker|presse / 16 печатарска преса;
— schwärze / 16jsg Тур печатарско мас¬
тило
Druckfehler т 4 печатна грешка
druckfertig adj готов за печат О für — er¬
klären подписвам Al [подпйша Е4] за
печат
druckfest adj устойчйв на налягане
Druck|freiheit / 17 свобода / на печата;
— kabine / 16 Ftugw херметически затво¬
рена кабйна; — knöpf т 2 £/ бутон т;
(am Kleid) секретно копче; —kochtopf т
2 тенджера / под налягане; — kosten pl
разноски pl по отпечатването; —legung
/ 17 печатане п, отпечатване п; —luft /
14lsg Tech сгъстен въздух; — luftbremse
/ 16 Tech пневматйчна спирачка; —та-
schine / 16 печатарска машина; — messer
т 4 маномет|ър т, -ри; — papier п 20
печатарска хартия; - probe/16 Тур про¬
бен отпечатък; -Sache / 16 пощенска
пратка (с книги, брошури и др.);
—schrift / 17 брошура /• Тур шрифт т.
-ове, печатни букви pl; —seite / 16 Тур
печатна страница; —stock т 2 Тур кли¬
ше п, -та
drum pronadv umg für darum (f): umg mit
allem, was — und dran hängt c всичко,
което е свързано с това; mit allem Drum
und Dran c всички подробности
drunten adv там долу
drunter pronadv umg für darunter (T); es geht
alles — und drüber вейчко вървй наопаки;
страшна бъркотйя е
Drusch т 1 (das Dreschen) вършеене п, въ-
ршйтба f; (das Gedroschene) овършано
зърно
Drüse f 16 жлеза f; — n|schwellung / 17 по¬
дуване л на жлеза [жлези]
Dschungel т 4 od f 16 od п 23 джунгла /
du pron pers 2. Pers sg ти O mit jmdm. auf
— und — stehen на „ти“ съм va c някого;
zu jmdm. — sagen, говоря uv, II, на ня¬
кого на „ти“: jmdn. mit — anreden обръ¬
щам се Al [обърна се £2] към някого
на „ти“
Dualismus т 11 isg дуалйз|ъм (-мът) т
Dübel т 4 трупч|е п, -та, дюбел т, тйбла
/• шпонка /
dübeln <А6> vt слагам Al [сложа II] труп¬
чета [дюбели] (в стената)
Dublee п 24 дубле п
Dublette / 16 втори [двоен] екземпляр
ducken, sich [4] </iA> свивам се Al [свйя се
£7]. сгушвам се AI [сгуша се II], сни¬
шавам се AI [сниша се //], навеждам
се А1 [наведа се El] (за да избягна удар,
да се скрия); übertr umg (gehorchen) пре¬
кланям А2 [преклоня II] глава, преви¬
вам А1 [превйя Е7] врат (vor jmdm. пред
някого), подчинявам се А1 [подчиня се
//] (vor jmdm. някому) О vt übertr umg
jmdn. — унижавам AI [унижа II] някого,
стъпвам AI [стъпя //] някому на врата;
geduckt gehen ходя uv, II приведен; mit
geducktem Kopf със сведена глава
Duckmäuser т 4 umg veracht! лицемер т;
угодни|к т. -ци; нагаждан т, мижитур-
ка т. / „ ’*
Dudelsack т 2 Mus гайда f; —pfeifer т 4
гайдар т
Duell п 20 дуел т
duellieren, sich [4] <d/А6> дуелйрам се uv,
V, Al
Duett л 20 Mus дует т
Duft т 2 мирис т, (благо)ухани|е л, -я,
аромат т
duften <АА) vt ухая uv, Е5, мирйша uv, Е4
(nach [3] на); — d adj ухаещ
duftig adj (hauchzart) неж|ен, -на; dicht
ефйр|ен, -на, въздуш|ен, -на; (Gewebe
тъкан) прозрач|ен, -на (като воал),
тън|ък, -ка, лек
Dukaten т 4 Hist дукат т (златна монета)
dulden <А6> vt, vi (ertragen) търпя uv, 12,
понасям А2 [понеса El]; (zulassen) тър-
пя, допускам Al [допусна £2] О die
Sache duldet keinen Aufschub въпросът не
търпи отлагане; geh es duldete ihn nicht
länger im Наше той не можеше да оста¬
не нйто минута повече в къщи, не го
сдържаше повече в къщи
duldsam adj търпелив; толерантен, -на;
(nachsichtig) снизходителен, -на
Duldsamkeit / П/sg толерантност f; тър¬
пимост /• ~ung / 17/jg търпимост /
dumm (dümmer) adj глупав, тъп; (unange¬
nehm) глупав, неприятен, -на, лош (за
работа, положение и др.) О —er Kerl
глупа|к т. -ци, будал|а т, -й (umg); rede
kein —es Zeug! не говорй глупости [ди¬
вотии]!; er stellt sich — an той се прави
на будала (umg); държй се като глупак
(umg); das könnte — ausgehen това може
да свърши лошо; der Lim macht mich
ganz — im Kopf от шума ми се замайва
главата
dummdreist adj глупаво нахал|ен, -на
Donun|beit / 17 глупост /; —köpf т 2
глупа|к т, -ци
dumpf adj (Luft въздух) задушен, -на, за¬
стоял, спарен, смрад|ен, -на; (Laut звук)
глух, тъп, притъпен; (beklemmend) тя¬
гостен, -на, потискащ; (Ahnung, Angst
предчувствие, страх) смътен, -на;
(Schmerz болка) тъп
Dumpfheit / П/sg (Schwüle) задух т;
(Stumpfheit) затъпялост f; безразличие
л, апатия f; (Benommenheit) замаяност
/
dumpfig adj (modrig riechend) мирйшещ на
мухъл [гнилота]; (Luft въздух) душен,
-на, застоял, спарен
Dumping [dam..] л 24/sg Wirtsch дъмпинг
т. — preis т 1 дъмпингова цена
Düne / 16 дюна /
Dung т 1 lsg естествен [оборски] тор
Düngemittel л 23 изкуствен тор
düngen <hby vt торя uv, //, наторявам Al
[наторя //]
Dünger т 4 тор т, -ове; —Streuer т 4 то-
роразпръсквачка /
Düngung / 17 торене л
dunkel adj тъмен, -на, мрачен, -на;
(unklar) см!т|ен, -на, неясен, -на; (ver¬
dächtig) тъмен, -на, подозрйтелен, -на,
съмнйтелен, -на; (Stimme глас) дълбок,
дебел О eine dunkle Errinerung [Vorstel¬
lung] смътен спомен, смътна представа;
es wird — мръква се [мръкне се (мръкна
се)] 3. Pers, смрачава се А1 [смрачй се
//] 3. Pers: става А1 [стане, £2] 3. Pers
DUNST 239
тъмно; es wird mir — vor den Augen тъм¬
нее ми [причернява ми] пред очите;
iibertr im —n tappen пйпам uv, Al на
тъмно; übertr jmdn. im — n lassen оставям
A2 [оставя 11] някого в неведение
Dunkel п 23 тъмнинй / мрак т; übertr не-
яснотй /• неизвестност /; тайна /
Dünkel т 23 самомнение л, високомерие
п. надутост /
dunkeläugig adj с тъмни очи, черноок;
—blau adj тьмносйн, -я -ьо; —blond adj
тьмнор^с; — braun adj тъмнокафяв;
— haarig adj c тъмна косб, тъмнокбс
dünkelhaft adj самомнйтел|ен, -на, висо¬
комерен, -на
dunkelhiiutig adj тъмнокож, с тъмен цвят
на кбжата, мургав, смуг|ъл, -ла
Dunkelheit / 17 тъмнина / мрак т О
vor Eintritt der — преди да се стъмнй,
преди да настъпи нощта
Dunkelkammer / 16 Phot тъмна стаичка
dunkeln <ftb) vi тъмнея uv, Е6; unpers: es
dunkelt свечерява се Al [свечерй се II]
3. Pers, стьмнява се Al [стъмнй се II]
3. Pers, става Al [стане Е2] 3. Pers тъм¬
но; <5л> vi ставам А1 [стана Е2] тъмен,
потъмнявам AI [потъмнея £б] (за цвят)
О ihr Haar ist gedunkelt косата й е боя¬
дисана в по-тъмен тон; in der Feme dun¬
kelte der Wald в далечината гората тъм¬
нееше
dünken (jauch deucht, deuchte, gedeucht/A6>
vi unpers: es dünkt mich [mir] струва ми
се, изглежда ми; sich [4] -: er dünkt sich
weise той си въобразява, [струва му се]
че е мъдър; смята се за мъдър
dünn adj тьн|ък, -ка; (mager) слаб, мър¬
шав; (Milch кшяко) ряд|ък*, -ка; (Тее
чай) слаб; (Haar, Wald коса, гора) рядък
О dieses Gebiet ist - bevölkert тази
област с рядко населена
dünn|beinig adj с тънки крака, тънкокрах;
— besiedelt adj, — bevölkert adj рядко на¬
селен
Dünn|darm т 2 Anal тънки черва pl;
—druckpapier п 20 тънка пеи^рска хар¬
тия
dünnflüssig adj много [съвсем] рад|ък*, -ка
* (за течност)
Dunst т 2 (Ausdünstung) изпарение п; пара
/; (Nebel) мъгла / омара/- (Rauch) дим
т О umg jmdm. blauen — vermachen
хвърлям A2 [хвърля II] прах в очйте на
240 DUNSTEN
някого; umg keinen (blassen) — von etw.
[j] haben нямам uv. AI нйкаква пред¬
става та нещо. нямам си хабер от нещо
(umg)
dunsten </|Л> V/ изпарява се AI [изпари се
II]. изпуска AI od изпуша AI [изпусне
£2] пара 3. Pers; (unangenehm riechen)
мирише uv. £4. вони uv. 113. Pers
dünsten </;Л) vt Kochk задушавам AI [за¬
душа //] (месо. зарзават)
dunstig udj (trübe) мъглив, замъглен: (rau¬
chig) задимен, запушен, задуш|сн, -на
Dünung / 17 Маг мъртво вълнение
Duo а 24 Mus дуо п
Duplikat п 20 дубликат т. препис т
Dur а Mus мажор т
Duralumin п 20 дуралумйний т
durch I. prtip [4] 1. (Ort място) през, по,
из: — den Wald gehen вървя uv. 12 през
I ора 1 а; - die Straßen gehen вървя, ми¬
навам AI [мина £2] по [из] улиците; 2.
{Mine! средство) чрез, от, с. по, бла¬
годарение на; — ihn habe ich es erfahren
чрез [от] него го разбрах, ~ den Funk
[die Post] по радиото [пощата]; ~
Luftpost с въздушна поща; - Zufall по
една случайност, случайно; ~ Fleiß бла¬
годарение на усърдие; 3. (Grund причи¬
на) по. порадй, от. благодарение на;
- seine eigene Schuld по негова соб¬
ствена вина; ~ Überanstrengung от [по-
радй] голямо напрежение; - das vielt¬
Rauchen ist er krank geworden той се раз¬
боля от многото пушене; 4, (Zeit време)
през; - 10 Minuten през 10 минути;
~ sein ganzes Leben през целия си жи¬
вот; II. adv. die ganze Nacht — през ця¬
лата нощ; es ist 10 Uhr ~ минава 10
часа; meine Sohlen sind — подметките ми
са пробйти; - und — напълно, съвсем;
er ist - und — naß той е мокър до кости;
sein Blick ging ihr ~ und ~ погледът му
я пронйза; Math: zehn - zwei десет де¬
лено на две
durcharbeiten <a//»A> vt (Buch, Frage книга,
въпрос) проучвам AI [проуча II] основ¬
но; (ausarbeiten) разработвам Al [раз¬
работя //], изработвам (задълбочено)
vi (ohne Unterbrechung arbeiten) работя
uv. II непрекъснато [без почивка]; sich
[4] - пробйвам си AI [пробия си £7]
път (durch [4] през), добирам се AI [до¬
бера се ЕЗ] (bis zu [5] до)
durchatmen <а/ЛЬ) vi дишам uv, Al дъл¬
боко [с пълни гърдй]
durchaus, auch durchaus adv (vollkommen)
напълно, съвсем, съвършено; (unbe¬
dingt) непременно О ~ nicht съвсем не
durchbacken <4а/АА> vt изпичам AI
[из|пека, -печеш (-пекох)]
durchbeißen <21а/Л/>> vt (ein Stück Scho¬
kolade. einen Apfel) отхапвам AI [отхапя
£4]; (Leine въже) прегрйзвам Al [пре¬
гриза £2] < ühertr umg der Junge wird
sich — момчето ще си пробие път [ще
преодолее трудностите]
durchbluten <21b//i/>> vt прегрйзвам AI
[прегриза £2]
durchbilden <а/ЛЛ> v/ изработвам AI [из¬
работя //] до последните подробности;
развйвам А1 [развйя £7]. оформявам А1
[оформя] II. усъвършснствувам uv. v. AI
О ein gut durchgebildeter Körper хармо-
нйчно развйто [добре оформено] тяло
durchblasen <За/ЛЛ> vt продухвам AI [про¬
духам А!\
durchblättern <а/Л/>) w прелиствам AI [пре-
лйстя //]
Durchblick т I поглед /и. гледка / (през
дървета, пролуки и др.) (auf [4] към)
durchblicken <а/ЛА> vt гледам uv, Al по¬
глеждам Al [погледна £2] (durch [4]
през) (лупа, микроскоп и др.) О — las¬
sen давам AI [дам, дадеш (дадох)] да
се разбере, загатвам А1 [загатна £2]
Durchblutung / П/sg оросяване п с кръв
durchbohren <а/АА> vt пробйвам AI [про-
бйя £7] (със свредел)
durchbohren <b//»A> vt (Brett, Wand дъска,
стена) пробйвам Al [пробйя £7];
(durchstechen) пробождам AI [пробода
£/], промушвам AI [промуша II] (с мен,
копие и др.); (Kugel куршум) пронйзвам
AI [пронйжа £4]. прострелвам AI [про¬
стрелям А2]: ühertr пронйзвам (с по¬
глед)
durchbrechen^ l6a//iA) vt счупвам AI [счупя
//] разчупвам (на две); (Fenster, Tür
прозорец, врата) избйвам А! [избйя £7];
<16а/тл> vi счупва се 3. Pers (на две);
(Zahn зъб) пробйвам. понйквам AI [по¬
никна £2]; (Krankheit болест) избйвам;
(Eigenschaft свойство)'проявявам се AI
[проявя се /У]; МИ правя uv, II, напра-
вям А2 [направя II] пробив, пронйквам
А! [пронйкна £2] (durch [4] през)
durchbrechen <16b/Л6> vt пробйвам AI
[пробйя £7] (дига, фронт и др.); (Grund-
satz принцип) нарушавам Al [наруша
77]; (Gesetz закон) нарушавам, престъп-
вам А1 [престъпя //]
durchbrennen <10а/$л> vi El изгарям А2
[изгоря 12], прегарям; (Holz, Kohlen
дърва, въглиша) разгарям се, ставам AI
[стана Е2] на жар; umg (ausreißen) офей-
квам AI [офейкам Al] (umg), избягвам
А1 [избягам AI] О die Sicherung |die
Glühbirne] ist durchgebrannt бушонът
[електрическата крушка] изгоря
durchbringen <24a/Ah) vt прекарвам AI
[прекарам Al] (jmdn. od etw. \4] durch
[4] някого od нешо през); (Kranker бо¬
лен) привдйгам Al [привдйгна £2], спа¬
сявам А1 [спася //]; (Kind дете) отглеж¬
дам А1 [отгледам AI], изхранвам AI
[изхраня 11] с мъка; (Gesetz, Meinung
закон, мнение) прокарвам А1 [прокарам
Al]: (verschwenden) пропилявам А1
[пропилея £6], прахосвам А1 [прахосам
А1]
Durchbruch т 2 пробив т; (Gefühl чувство)
изблик т; МИ пробив т, бреш т О zum
— kommen проявявам се AI [проявя се
//]; пробивам си А1 [пробйя си £7] път,
налагам се AI [наложа се /7] (за идея,
учение и др.)
durchdenken <b, durchdachte, durchdacht/
Ah), auch durchdenken (a, dachte durch,
durchgedacht/M>> vt обмислям A2
[обмисля /7], премйслям, промйслям
durchdrängen, sich \4] <a/ЛА> пробивам си
Al [пробйя си £7] път (durch die Men¬
schenmenge през навалицата); промък¬
вам се Al [промъкна се £2],минавам А1
[мйна £2] (zwischen den Tischen между
масите)
durchdringen (27Ь/Л6> vt прониквам Al
[пронйкна £2] (etw. [4] през нещо) О
er ist von der Idee durchdrungen той из¬
цяло е обхванат [проникнат] от идеята
durchdrungen <27a/sn> vi прониквам Al
[проникна £2] (durch [4] през); ühertr на¬
лагам Al [наложа //], прокарвам Al
[прокарам AI] (mit etw. [3] нешо)
durchdringend adj (Stimme, Schrei глас, вик)
пронизйтел|ен, -на; (Kälte студ) прониз¬
ваш; (Verstand ум) проницателен, -па
durchdrücken <а/ЛА> vt (Fruchtbrei) изстис¬
квам Al [изстйскам Al], паейрам uv, v.
Al (durch \4\ през) (кърпа, сито); (Wä¬
sche бельо) мачкам uv, Al леко, изпи¬
рам Al [изпера £3]; umg прокарвам Al
[прокарам AI] (становище, проект) О
mit durchgedrückten Knien c опънати ко¬
лена 16DURCHFEUCHTEN 241
durch^en <Ь/ЛА> vt преминавам Al [пре-
мйна £2] бързо (etw. [4] през нещо)
durcheinander adv (in Unordnung) в безре¬
дие, безразборно, едйн през друг; (ver¬
worren) об!ркан, смутен О ich bin ganz
^ ръвсем съм объркан
Durcheinander п 23/sg безредие п, безпо¬
рядък т, бъркотйя fxаос т
d(ircbefaanderreden<a/AA> vi sie redeten
durcheinander те говбриха едйн през
ДРУГ
durcheinanderwerfen <16а/Лй> vt разхвър¬
лям А2 [разхвърля 77]
durchfahren <4Ь/Л6) vt пропътувам v, Al,
кръстосвам AI [кръстосам Al] (страна
и др.) О eine Strecke zweimal — минавам
Al [мйна £2] дадено разстояние два
пъти (с превозно средство); ein Schmerz
durchfuhr mich болка / мс пронйза; ein
Gedanke durchfuhr ihn wie ein Blitz една
мйсъл мйна като светкавица през гла¬
вата му
durchfahren (4a/.m) vi минавам Al [мйна
£2] (с превозно средство), пътувам uv,
Al (durch [4] през); (ohne Aufenthalt)
минавам транзит; <0 der Zug fährt hier
nur durch тук влакът не спира
Durchfahrt / 17 (das Hindurchfahren) пре¬
минаване n (за превозни средства)
(durch [4] през); (Stelle für die Durchfahrt)
място n за преминаване (на превозни
средства) О — verboten! преминаването
(за превозни средства) забранено!; wir
sind hier nur auf der - ние само мина¬
ваме оттук
Durchfall т 2Med диария /. (Mißerfolg)
неуспех т, провал т: (Prüfung изпит)
пропадане п
durchfallen <3а/лу/) vi пропадам AI [про¬
падна £2], провалям сс AI [проваля се
72] (на изпит, при избори); Theat пре¬
търпявам А1 [претърпя 72] неуспех [фиа¬
ско] С im Examen [Abitur] ^ пропадам
на изпит [матура]
durchfechten < 17а/М> vt: eine Sache ^ до¬
веждам Al [доведа El] нещо докрай;
извоювам uv, г, А1 нещо
durchfeilen <а/ЛЛ) vt срязвам А/ [срежа*
Е4] с пила
durchfeuchten <b////>> г/ навлажнявам А1
[навлажня II] О von Blut durchfeuchtet
напоен с кръв
16 Немско-български речник
242 DURCHFINDEN
durchfluten, sich [4] (21&jhbj ориентирам
се uv, v, Al; übertr umg оправям се A2
[оправя се II] (в, с нещо)
durchflogen <32b/ЛА> vt пролйтам AI
[пролетя 12], прелетявам AI [прелетя 12]
(определено разстояние); (Brief, Zeitung
писмо, вестник) прочитам А1 [прочета
£7], преглеждам AI [прегледам А1] на¬
бързо [бегло]
durchfliegen <32а/тл> vi Flugw прелетявам
Al [прелетя 12] (без прекъсване); umg
пропадам AI [пропадна Е2] (на изпит)
О der Ball flog durch das Fenster durch
топката мйпа през прозореца
durchfließen <32b/АА) vt протйчам Al
[про|тска, -течеш (-текох)] през, мина¬
вам Al [мйна Е2\ през (за река, вода)
durchforschen <b/AA> vt изследвам uv. Al.
проучвам Al [проуча II] (основно);
(Gebiet област) (absuchen) претърсвам
АI [претърся II] (nach [3] за) (вода и др.)
Durchforschung/17 изследван|е п. -ия, про¬
учван^ п, -ия
durchfragen, sich [4] (а/АА> стигам А1 [стиг¬
ни Е2] с пйтанс (до целта)
durchfressen <15а/лл> vt (Motten молци)
прояждам А1 [про|ям, -ядеш (-ядох)]
(плат. кожа и др.); (Ratten плъхове) про-
грйзвам А1 [прогриза Е2] (чувал и др.);
(Rost, Säure ръжда, киселина) разяж¬
дам; sich [4] ~ umg vulg наяждам се,
натъпквам се А1 [натъпча се Е4\, на-
плюсквшО се А1 [изплюскам се AI]
[vulg) до наейта (на чужд гръб)
durchfroren adj премръзнал, вкочанясал
[вцепенен] от студ
Durchfuhr / П/sg Hdl транзйтен превоз,
транзйт т
durchführbar adj осъществим, изпълним
durchführen (а/АА) vt изпълнявам А1 [из¬
пълня /7], осъществявам А1 [осъществя
11]\ (Aktion, Versammlung акция, събра¬
ние) провеждам AI [проведа El]
Durchführung / 17 изпълнение п, осъщес¬
твяване п. провеждане п О etw. [4] zur
-- bringen провеждам Al [проведа El]
нещо
Durchführungsbestimmung / 17 инструкция
/ [наредба J] за провеждане (на меро¬
приятия)
durchfüttern <a/AA> vt umg храня uv, 11,
изхранвам Al [изхраня //] (през трудни
времена)
Durchgang т 2 (das Hindurchgehen) пре¬
минаване п; (Weg zum Durchgehen) мяс¬
то п за преминаване, проход m О —
verboten! преминаването забранено! ein
Ferienheim mit drei Durchgängen почивна
станция c три смени
durchgängig adj I. (allgemein geltend) общ,
общовалиден, -на; II. adv (ausnahmslos)
без изключение, изобщо, изцяло
Durchgaugs|bahnhof т 2 междинна гара;
lager л 23 временен лагер за бежанци;
—verkehr т I транзйтен превоз, тран¬
зитно движение; —wagen т 4 вагон т
с пряка връзка със съседен вагон, вагон
т на бърз влак; — zug т 2 бърз влак
durchgeben <15а/АА> vt предавам А1
[пре|дам, -дадеш (-дадох)], съобщавам
А1 [съобщя 11] (по телефона, телеграфа,
радиото)
durchgebrannt adj El (Sicherung бушон) из¬
горял*; übertr избягал; (auch fdurch-
brennen)
„durchgehen <)3а/зп> vi минавам AI [мйна
E2], преминавам (durch [4] през); (Ge¬
setz. Antrag закон, предложение) бивам
uv, Al приет [одобрен], минавам; (aus¬
reißen) избягвам Al [избягам Al\, (Pferd
кон) подплашвам се Al [подплаша се
II] и побягвам; <13a/AA> vt umg
(durchsehen) преглеждам Al [прегледам
Al], проверявам Al [проверя 77] О die
Sitzung geht bis Mittag durch заседанието
ще продължи до обяд; der Zug geht bis
Berlin durch влакът пътува до Берлин
durchgehend adj: —er Zug директен влак;
— e Arbeitszeit непрекъснато работно
време; das Kleid ist — geknöpft роклята
c от горе до долу с копчета; das Geschäft
hat — geöffnet магазинът работи непре¬
къснато (без.обедна почивка)
durchgeistigt adj одухотворен
durchgieflen <32а/АА> vt прецеждам AI
[прецедя /7], филтрйрам uv. v. Al
durchglühen <a/AA> vt нажежавам AI [на¬
жежа 77], нагорещявам Al [нагорещя
//]; <а/лл> vi изгарям A2 [изгоря 12],
прегарям О die Heizspirale ist durchge¬
glüht реотанът изгоря
durchglflhen (b/AA) vt übertr: Leidenschaft
[Begeisterung] durchglüht mich страст
[възторг] ме обхваща [изпълва цялата
ми душа]
durchgreifen <21а/АА> vi вземам А1 [взема
Е (взех)] енергични мерки (gegen [4] сре¬
щу); намесвам се А1 [намеся се 77] (гру-
66), действувам uv, AI енергично O
~de Maßnahmen радикални мерки; ^de
Veränderungen коренни промени
durchhallen <3a/AA> vi издържам AI [из¬
държа I3\ (докрай)
durchhauen <ajprat auch hieb durch, pari
perf durchgehaueh/AA) vt umg разсйчам
Al [раз|сека, -сечеш (-сякох)] (на две);
umg набивам Al [набйя Е7\,, напердаш-
вам А1 [напердаша //] (umg)
durchhecheln <а/АА> vt (Flachs лен) разчес¬
вам Al [разчеша Е4\; übertr umg одум-
вам AI [одумам AI) (jmdn. някого);
клюкарствувам uv, AI (jmdo. по адрес
на някого) О umg alle Freunde ~ одум-
вам, критикувам uv, Al всйчки прияте¬
ли
durchhelfen <16a/AA> vi помагам А1 [по¬
могна Е2] (jmdm. bei etw. [3] някому при
[в] нещо); sich [3] ^ справям се А2 [спра¬
вя се //] сам, оправям се сам
durchjagen <а/^л> vi минавам AI [мина £2]
бързо, преминавам с голяма бързина
(за кола)
durchjagen <b/AA> vt (Auto автомобил)
прекосявам А1 [прекося II] с голяма
скорост, профучавам А1 [профуча 13]
през (град, област и др.)
durchkammen <а/Ай> vt (Haar) разчесвам
Al [разчеша Е4\\ (durchsuchen) претър¬
свам А1 [претърся II]
durchkämpfen <а/АА> vt довеждам А1 [до¬
веда El] до победен край, отстоявам А1
(отстоя /2]; sich [4] ~ пробивам си А1
[пробйя си ЕТ] път с борба [с усилия]
durchkauen <а/АА> vt сдъвквам А1 [сдъвча
Е4\\ übertr umg предъвквам (тема, урок)
durchkneten <а/АА> vt омесвам А1 [омеся
II] добре; umg (Muskeln) разтривам Al
[разтрия £7], масажирам uv, v, AI, на-
мачквам AI [намачкам AI] (umg)
durchkommen <33a/sn} vi минавам Al [ми¬
на £2], преминавам AI [премина £2]
някъде); през; (sich den Weg bahnen)
пробйвам си Al [пробйя си £7] път,
минавам; übertr (Kranker болен) оздра¬
вявам Al [оздравея £б], прескачам А1
[прескоча II] Tpäna (umg) О bei der Prü¬
fung ~ издържам Al [издържа 13] из¬
пит; mit der Arbeit nicht ~ не се справям
A2 [справя се //] с работата; mit wenig
Geld ~ изкарвам AI [изкарам Al] с
малко парй; die Meldung ist durchgekom¬
men, daß... съобщиха, че... (по радиото
и др.); bei mir kommst du damit nicht durch
на мене такйва не ми минават
DURCHLEUCHTEN 243
durchkosten <а/АА> vt вкусвам Al [вкуся /7],
опйтвам AI [опитам AI] (от всички яс¬
тия); übertr изпйтвам AI [изпитам А1]
(страдания)
durchkreuzen <b/AA> v/ (Meere морета)
кръстосвам А1 [кръстосам Al]\ übertr
осуетявам А1 [осуетя //] (планове и др.)
durchkreuzen <а/АА> vt зачертавам AI [за¬
чертая £7], зачерквам А1 [зачеркна ЕТ]
с кръст
durchkriechen <32аjsn) vi провйрам се AI
[про|вра се £ (-врях се)], промъквам се
A I [промъкна се £2]
Durchlaß т 2 преминаване п; (Durchgang)
място п за преминаване, проход т О
jmdm. ^ gewähren [geben| пускам Al od
пущам Al [пусна ЕТ] някого да мйне
durchlassen <За/АА> v/ (passieren lassen) пус¬
кам Al od пущам Al [пусна ЕТ) (да
мйне); (Licht, Wasser светлина, вода)
пропускам Al od пропущам; (durch ein
Sieb laufen lassen) прецеждам Al [пре¬
цедя /7]
durchlässig adj който пропуска (вода, свет¬
лина и др.), пропусклйв
durchlaufen <9b/AA[> vt преминавам А1
[премина £2], прекосявам А1 [прекося
/7] бързо [тичешком]; (Strecke) пробяг-
вам А1 [пробягам А1] (разстояние);
(Schule, Universität училище, универси¬
тет) изкарвам А1 [изкарам AI], мина¬
вам О es durchlief mich kalt побиха [по¬
лазиха] ме студени трънки
durchlaufen <9a/.m) vi минавам AI [мйна
£2] тичешком [бързо]; umg (ohne Unter¬
brechung laufen) тичам uv, Al дълго, без
да спра; umg (durchsickem) процеждам
се AI [процедя се /7], минавам £2] (през
цедка, филтър); <9a/hb> vt (Sohlen под¬
метки) изтърквам Al [изтъркам Al],
скъсвам AI [скъсам А1]\ О sich [3] die
Füße ~ краката pl ми се подбйват [из-
раняват] от ходене [тичане]
Durchlauferhitzer т 4 Tech водонагревател
т
durchleben <b/AA> vt преживявам А1 [пре¬
живея £6], прекарвам AI [прекарам А1]
(нещо)
durchlesen <19а/АА> vt прочйтам AI [про¬
чета £7]
durchleuchten <b/AA> v/ (Eier яйца) лам-
пйрам uv, у, AI; Med преглеждам Al
[прегледам Al] на рентген, правя uv, II,
244 DURCHLEUCHTEN
иаправям Л2 [направя //] радиоскопия;
übertr изяснявам AI [изясня //], освет¬
лявам А! [осветля //], проучвам AI
[проуча //]
durchleuchten <а/ЛА> vi (Licht светлина)
прозирам AI [про|зра Е (-зрях)], про¬
блясвам AI [проблесна Е2\
Durchleuchtung / 17 Med радиоскопия /;
übertr изясняване /it проучване п
durchlochern <b/АА> vt надупчвам Al [на¬
дупча //], продупчвам О durchlöcherte
Schuhe пробйти [скъсани] обувки
durchlüften <Ь/АА> vt проветрявам AI [про¬
ветря II]
durchmachen <а/АА> vt (erleben) прекарвам
AI [прекарам AI], преживявам AI [пре¬
живея Е6] (нещо); (Krankheit болест)
прекарвам; (Schule, Kurs училище, курс)
изкарвам; (Entwicklung, Wandlung раз¬
витие, промяна) претърпявам AI [пре¬
търпя 12]
Durchmarsch т 2 преминаване п (на вой¬
ска); т 2/sg umg диария /
durchmarschieren <а/$л> vi минавам Al
[мина Е2], преминавам (в строй)
durchmessen <15b/AA> vt преминавам Al
[премина Е2\ (etw. [4] през нещо), пре¬
косявам А1 [прекося //] (etw. [4] нещо)
durchmessen <15а/ЛА> v/ Tech измервам А1
[измеря //]
Durchmesser т 4 Math диамет|ър т, -ри
durchnagen <а/ЛА> vt прегрйзвам AI [пре¬
гриза Е2] (въже и др.)
durchnässen <b/AA> vt измокрям А2 [из¬
мокря //] О ich bin ganz durchnäßt вир
вода съм va; sie kam völlig durchnäßt zu
Hause an тя се върна в къщи мокра
[измокрена] до кости
durchnehmen <16а/ЛА> vi (Lehrstoff учебен
материал) минавам AI [мина Е2], взе¬
мам А1 [взема Е (взех)]
durchpassieren <а/АА> vt Kochk претрйвам
* Al [претрйя ЕТ] през сито, паейрам uvt
V, AI
durchpausen <а/ЛА> vt прекопйрвам AI
[прекопирам AI]
durchpeitschen <a/AA> vt набивам AI [набия
ET] c камшйк, нашибвам AI [нашибам
Al]\ übertr umg претупвам AI [претупам
AI), минавам AI [мина E2] набързо
durebprügdn <а/ЛА> vt umg набивам
/(/[набия ЕТ], иапердашвам AI [напер¬
даша //] (umg)
durchqueren <b/AA> vt прекосявам Al [пре¬
кося //]
durchrechnen <a/AA> vt изчислявам Al [из¬
числя //], пресмятам Al [пресметна E2\
O noch einmal — проверявам Al [про¬
веря //] (сметка, задача и др.)
durchregnen (а/АА) vi: es regnet durch капе
(през покрива); ich bin ganz durchgeregnet
дъждът ме измокри до кости
durchreiben <23а/ЛА> vt протрйвам AI
[протрйя ЕТ] (панталон, ръкави и др.)
Durchreiche / 16 прозорче п за подаване
на ястия
Durchreise / 16 минаване п през (страна,
област и др.) О ich bin hier auf der ~
аз само минавам оттук (ще продължа
пътуването); auf der ^ besuchte er seinen
Freund in Prag по време на пътуването
си [пътем] той посетй за малко прияте¬
ля си в Прага
durchreisen <а/гл> vi минавам AI [мйна Е2\
(с превозно средство), пътувам и\\ А1
транзйт
durchreisen <b/AA> vt пропътувам v, Alt
обикалям А2 [обиколя //] (с превозно
средство) (страна, континент)
Durchreisende т 7+ пътни|к т, -ци (който
само минава през страна, област, град)
Durchreisevisum п 29 транзитна виза
durchreiOen <21 а/АА> vt скъсвам AI [скъсам
9AI] (на две); <21a/sn> vi скъсвам се (на
две)
durchreiten <21а/гл) vi минавам А1 [мина
Е2] на кон (durch [4] през); sich [4] —
<21 а/АА) протрйвам се А1 [протрйя се
ЕТ], разранявам се AI [разраня се //]
от езда О sie sind vier Stunden durebge-
ritten те яздиха четири часа, без да
спрат; er hat sich die Hose durchgeritten
той си протри панталоните от езда .
durchreiten <21b/AA> vt обикалям А2 [оби¬
коля //], обхождам AI [обходя //] на
кон
durchrieseln <b/AA) vt übertr: Freude
[Grauen] durchrieselte sie обзе я радост
[ужас]; es durchrieselt mich kalt студени
тръпки ме полазват [побиват]
durchrühren <а/АА> v/ разбърквам Al [раз¬
бъркам AI]
durchrütteln <a/AA)v/ раздрусвам AI [раз¬
друсам Al] O der Bus hat uns schön
durchgerüttelt автобусът добре ни раз¬
друса
Durchsage f 16 Radio. Tel съобщени|е
пш -я
durchsagen <a/АА> vt предавам Al [пре|дам,
-дадеш (-дадох)] съобщение, съобщавам
Al [съобщя II] (по радио, телефон и др.)
durchsagen <а/А6) vt прерязвам AI [пре¬
режа * Е4] с трион
durchschauen <а/АА> vi umg гледам uv, Al,
поглеждам Al [погледна Е2] (durch etw.
[4] през нещо)
durchschauen <Ь/ЛЬ> vt прозирам Al
[про|зра Е (-зрях)], разбирам А1 [раз¬
бера ЕЗ] (нечии мисли, планове)
durchschauen! <b/АА> vt: Glück durch¬
schauert mich щастие изпълва душата
ми, тръпна uv, Е2, потръпвам А1 [по¬
тръпна £2] от щастие; Angst durch¬
schauert mich изтръпвам от страх; es
durchschauert mich тр-ьпки ме побиват;
ich fohlte, wie es mich kalt durchschauerte
почувствувах, как студени тръпки по¬
лазиха по гърба ми
durchscheinen <23а/Ai) vr (Licht светлина)
прониквам Al [проникна £2], пробляс¬
вам А1 [проблесна £2], прозирам AI
[про|зра £ (-зрях)]; adj прозра ч|ен,
-на
durchschallen <32b/AA> V/ прострелвам А1
[прострелям А1]\ Тур дурхшусирам uv,
V, Al: (Buchbinderei книговезство) вмък¬
вам А1 [вмъкна £2], брошйрам uv, v, Al
бели [чйсти] листа (в кнйга)
durchsddmmeni <а/АА> vi прозирам А1
[про|зра £ (-зрях)], проблясвам А1 [про¬
блесна £2] (durch [4\ през)
durchschlafen <3b/AA> vt проспйвам А1
[проспя 13\
Durchschlag т 2 машинопйсно копие;
(Küchensieb) цедка /* El пробив т
durchschlagen <4а/АА> vt (Wand стена) про-
’бивам А1 [пробия £7]; (Holz дърво) раз-
сйчам А1 [раз|сека, -сечеш (-сякох)];
Kochk претрйвам АI [претрйя £7] (durch
[4\ през сито); vi (Nässe влага) проник¬
вам А1 [проникна £2] (durch [4] през);
umg (Kompott) разслабвам Al [разслабя
//], действувам uv, Al разслабйтелно;
(Erbanlagen наследствени заложби),
проявявам се А1 [проявя се //]; sich [4]
** пробивам си път; umg свързвам А1
[свържа Е4] двата края, справям се А2
[справя се //] (с трудностите) О die Tinte
schlägt durch мастйлото избйва на
обратната страна
durchschlagen <4b/AA> vt (Bombe бомба)
пробйвам А1 [пробия £7] (таван, къща
и др.); (Kugel куршум) минавам А1
[мйна £2| (etw. [4\ през нещо)
DURCHSCHÜTTELN 245
durchschlagend adj: ein —er Erfolg голям*
[поразителен, решйтелен, пълен] успех
Durchschlagpapier п 20* пилюр т, тънка
хартйя за машинописни копия; — s|kraft
/ 14/sg Mil пробйвна сйла (на снаряд);
übertr убедйтелцост [ въздействие п
durchschlepen <а/АА> vt влача uv, II, тегля
uv, II (durch [4\ през) О übertr umg jmdn.
mit — нося uv, // някого на гърба си;
sich [4\ mühsam — избутвам А1 [избутам
А1] някак си, едва свързвам А1 [свържа
Е4\ двата края
durchschleusen <a/AA> vt (Schiff кораб) пре¬
карвам А1 [прекарам А1] през шлюз,
шлюзовам uv, v, Al\ (Autokolonne, Men¬
schen автомобилна колона, хора) пре¬
карвам (durch [41 през) (навАлица и др.);
übertr jmdn. — промъквам А1 [промъкна
Е2] някого (тайно през контрола)
durchschlüpfen <а/де) vi промъквам се А1
[промъкна се £2], провирам се А1 [про¬
вра се £ (-врях се)] (durch [4] през); übertr
измъквам се, избягвам А1 [избягам А1].
durchschneiden <21 а, d-tt/AA) vt срязвам Al
[срежа* Е4], разрязвам (на две)
durchschneiden <21 b, d-tt/AA> vt = durch¬
schneiden; (Wellen вълни) цепя uv, И,
поря MV, 11; ; (Tal долина) прорязвам
Al [прорежа* Е4\
Durchschnitt т 1 (Querschnitt) напречен
разрез; сечение п; Arch разрез т; про¬
фил т; Math средно аритметично О
im ^ средно; über [unter] dem ~~ над
[под] средното ниво
durchschnittlich I. adj сред|еи, -на, обик¬
новен; II. adv средно
Durchschnitts|alter п 23 средна възраст;
~ ertrag т 2 среден добив, ^geschwin-
digkeit / 17 средна скорост; ~mensch т
8 обикновен човек; ^schüler т 4 среден
ученйк; -wert т 1 средна стойност;
Math средно аритметйчно
durchschreiten <21b/AA) vt (Tür, Tor врата,
порта) минавам AI [мйна £2] през; (Tal,
Dorf, Halle долина, село, зала) преко¬
сявам А1 [прекося II]
Durchschrift / 17 копи|е п, -я (на писмо и
др.); ^schuO т 2 рана /от куршум (кой¬
то преминава през тялото); Text вътък
т; Тур дурхшус т, разредка /
durchschütteln <а/АА> vt разтърсвам А!
[разтърся //], раздрусвам А1 [раздрусам
А1]
246 DURCHSCHWIMMEN
durchschwimmen <26b/AA> vt преплувам v,
AI (река, канал)
durchschwimmen (26а/.?л) vi минавам Al
[мина £2], преминавам Al [премина £2]
c плуване C er ist unter der Brücke
durchgeschwommen той мина под моста
с плуване; er ist 1000 m durchgeschwom¬
men той преплува 1000 м без почивка
durchsehen < 19а ЛЛ> vi (Briefe, Papiere, Auf¬
satz писма, документи, съчинение) пре¬
глеждам А1 [прегледам AI]: (Diktat,
Text диктовка, текст) проверявам AI
[проверя //]; п гледам uv, AI, поглеж¬
дам (durch [4\ през) (прозорец, далеког¬
лед и др.)
durchseihen <а/ЛА> vt (Tee, Kaffee чай, ка¬
фе) прецеждам А1 [прецедя II]
durchsetzen <а/ЛА> \7 налагам А1 [наложа
II] (мнение, воля), прокарвам AI [про¬
карам AI] (закон и др.); sich [4\ на¬
лагам се
durchsetzen <Ь/АЛ> \ч изпъстрям А2 [из¬
пъстря II; прошарвам AI [прошаря II]
(mit [2] с) О das Gestein ist mit Erzen
durchsetzt скалата е прошарена от рудни
жилки; die Landschaft ist von Wiesen
durchsetzt местността е осеяна c ливади
Durchsicht / ilßg (Musterung) преглед m;
(Überprüfung) auch проверка f;
(Durchblick) гледка / изглед m (през
пролука) O an dieser Stelle läßt der Zaun
freie —на зова място се вижда през про¬
луката на оградата
durchsichtig adj прозрач|ен, -на; übertr
яв|ен, -на, яс|ен, -на, очевйд|ен, -на
Durchsichtigkeit / 17/sg прозрачност /
durchsickern <a/5/r) vi процеждам се AI
[процедя се //], просмуквам се AI
[про|смуча се, -смучеш се (-смуках се)]
(durch [4] през); (Nachricht новина) раз-
чувам vc AI [разчуя се £7]
durchsieben <а/ЛА> v/ (Mehl брашно) пре¬
сявам/! I [пресея £в], отсявам: (Тее чай)
прецеждам AI [прецедя //]
durchspielen <а/ЛЛ> vt (Sonate соната) из-
свйрвам AI [изсвиря //] (от началото
до края), просвйрвам; Theat изигравам
А У (изиграя £7) (сцена, роля); Sp (Ball
топка) прехвърлям А2 [прехвърля II]
към центъра, центрирам, uv, v, AI; Sp
sich [4] - пробивам си AI [пробия си
£7] път през противниковата отбрана
durchsprechen <16а/ЛА> vt разглеждам AI
[разгледам AI] (въпрос и др.), обсъж¬
дам AI [обсъдя II] обстойно
durchstechen < 16b/AA> vt пробождам AI
[пробода £/]; (Ohrläppchen, Trommelfell
меката част на ухото, тъпанче) проби¬
вам AI [пробия £7]
durchstecken <а/АА> vt пъхвам AI [nixHa
£2], мушвам AI [мушна £2], провирам
AI [про|вра £ (-врях)] (etw. [4] durch etw.
[4] нещо през нещо) О einen Brief unter
der Tür - пъхам писмо под вратата
durchstöbern <b/AA> vt претършувам v, AI
durchstoßen <34а/лл, ЛЛ) vi, vt Mil правя uv,
IJ, направям A2 [направя //] пробив;
(Kragen. Hose яка, панталон) протри¬
вам AI [протрйя £7], разнйщям се А2
[разнищя се II] О der Feind ist bis zu den
Bergen durchgestoßen неприятелят про¬
никна чак до планините; die Ärmel sind
durchgestoßen ръкавите са се протрили,
ръкавите имат дупки
durchstoßen <34b/AA> vt пробивам AI [про-
бйя £7]; (mit dem Schwert с меч) про¬
низвам AI [пронижа £4]% промушвам
AI [промуша //] О das Küken hat die
Schale — пиленцето пробй черупката на
яйцето
durchstreichen <21а/АА) vt зачертавам AI
[зачертая £7], задрасквам А1 [задрас¬
кам Al]\ Kochk претрйвам AI [претрйя
£7] през сито
durchstreichen <21Ь/ЛЛ> vt преброждам
AI [пребродя II] (страна и др.)
durchstreifen <b/AA> vt преброждам AI
[пребродя //], обхождам AI [обходя II]
durchströmen <b/AA> vt (Fluß река) протй-
чам AI [про|тека. -течеш (-текох)] през;
übertr бивам hi», AI обзет [обхванат] от
(някакво чувство) С ein Gefühl von Freu¬
de durchströmte ihn обхвана го чувство
на радост
durchsuchen <b/AA> vt претърсвам AI [пре¬
търся II] (nach [2] за); правя uvt II, на¬
правям А2 [направя //] обиск (на), обис¬
кирам uv, V, AI
Durchsuchung / 17 претърсване п, обиск т
durchtränkjen <b/AA) vt напоявам AJ [на¬
поя //] (земята с вода и др.); ^t adj
напоен (с вода, кръв и др.); übertr geh
пропит, проникнат (от чувство)
durchtrieben adj хйт|ър, -ра, отракан, ра-
фннйран
durchwachen <b//iA> vt прекарвам AI [пре¬
карам AI] без сън, бодърствувам uv, AI
О eine durchwachte Nacht безсънна нош
d^jrchwählen <а/ЛА)г/ Tel набирам Al [на¬
бира ЕЗ] (телефонен номер) с помощта
на код
durchwachsen adj обрас]ъл, -ла (von [3] с)
С -er Speck шарена сланйна
durchwandern <b/hb) vt обикалям А2 .[оби¬
коля //]. преброждам AI [пребродя //]
durchwandern <а/лл> vi минавам А1 [мйна
£2] durch [4] през) О er ist hier durchge¬
wandert той мйна оттук
durchwärmen <аIhb} vt. durchwärmen <Ь/Л6>
i7 затоплям А2 [затопля //] добре, сгря¬
вам А! [сгрея Еб] О der heiße Tee hat
sie gut durch(ge)wärait горещият чай я
стопли добре
durchwaten <Ь/ЛА> vt прегазвам Al [пре¬
газя //] (река, поток)
durchweg adv напълно, изцяло, съвсем
durchwintern <Ь Л6) vt (Pflanzen растения)
съхранявам А/[съхраня II] през зймата
durchwirken <а 7ift> vt (Teig тесто) омесвам
Al [омеся II] добре
durchwjrken <b/Лй> vt: StofT mit Goldfäden
- втъкавам Al [втъ|ка. -тъчеш (-ках)]
златни нишки в плат
durchwühlen <а/Л6) vt. durchwühlen (Ъ/hb)
vt (Koffer куфар претършувам v, Al
(Erde земя) разравям A2 [разровя /7J
durchzählen <a /?/?> vt преброявам AI [пре¬
броя //)
durchzeichnen <a/Лй> vt прекопйрвам AI
[прекопирам Al]
durchziehen <32a. h-g,7//>> r/ прекарвам Al
[прекарам Al]% промушвам Al [прому¬
ша II] (durch [4] през) (конен през иглено
ухо и др.): umg (Gesetz, Reform закон,
реформа) прокарвам; <32а л*//> vi ми¬
навам А1 [мйна Е2] (durch [4] през)
(страна, местност)
durchziehen <32b, h-g/7;/>> vt прекосявам
AI [прекося II]: минавам А1 [мйна Е2]
през; (durchfurchen) набраздявам AI
[набраздя II] С das Land war von Flüssen
durchzogen страната бе прорязана от
реки: sein Gesicht ist von tiefen Falten
durchzogen дълбоки бръчки браздят ли¬
цето му
durchzucken <Ь/Л/>> vt: ein Blitz durchzuckte
die Wolken светкавица / проряза обла¬
ците; ein Gedanke durchzuckte mich мй-
съд f мйна като светкавица през главата
ми; Freude durchzuckte sie тя потръпна
от радост
Durchzug т 2 преминаване п (durch \4] през
DUSELN 247
страна и др.): (Luftzug) (въздушно) те¬
чение
durchzwängen <а /Л£> vt провирам А1
[про|вра Е (-врях)], вмъквам А1 [вмъкна
Е2] със ейла; sich [4] * провирам се,
промъквам сс. пробйвам си А1 [пробия
си £7] път (през навалицата)
dürfen <41 //;/>> va 1. (Erlaubnis позволение)
мога, uv -жеш (-жах), позволено [раз¬
решено] ми е; 2. (Verbot забрана в отри¬
цателни изречения) не мога. не бйва,
забранено е; 3. (Vermutung предполо¬
жение) може би. възможно е. мйсля uv,
II. че. струва ми се, че О darf ich etwas
fragen? мога ли да попитам нещо?; das
darf man nicht tun това не бйва да се
прави: das dürfte ein Irrtum sein може би
това е грешка: възможно е това да е
грешка: wenn ich bitten darf моля; ако
смея да помоля: das hätten Sie nicht tun
- това не биваше да направите
durfte prät von dürfen
dürftig adj бед|ен, -на, бедняшки, оскъд|ен,
-на О eine —е Motivierung неубедителна
мотивировка
Dürftigkeit / П/sg оскъдност /, бедност /
dürr adj (Pflanze растение) сух, изсъхнал;
(Boden почва) слаб. бед|ен, -на; (Mensch
човек) сух. слаб. мършав О umg etw.
[4] mit [in] -en Worten sagen казвам Al
[кажа E4] нещо направо [без заобикал¬
ки]
Dürre / 16 суша /
Durst т 1 jsg жажда / (auf [4] за) О -
haben жал|ен. -на съм va: seinen — lo¬
schen утолявам Al [утоля //] жаждата
си
dürsten <ЛЛ> vt unpers: cs dürstet mich
жад|ен, -на съм va: vi übertr жадувам uv,
Al (nach [„?] за)
durst|ig adj жад|сн. -на; übertr жаден, жа¬
дуващ (nach [3] за); ^löschend adj който
утолява жаждата
Dusche / 16 душ m, -ове O eine - nehmen
вземам Al [взема Е (взех)] душ; übertr
umg ihre Worte wirkten wie eine kalte -
думите й бяха като студен душ
duschen <///)> vi: sich [4] - вземам А1 [взе¬
ма Е (взех)] душ, къпя се мг. Е4, изкъп¬
вам сс AI [изкъпя се Е4] на душ
Düse / 16 дюза /
duseln <М> vi umg дремя uv, Е4
248 DÜSENANTRIEB
Düsenantrieb m 1 Tech реактивно задвиж¬
ване; реактивен двигател; ~bomher т
4 Mil реактивен бомбардировач; ~flug-
zeug л 20 реактивен самолет; ~jäger т
4 МИ реактивен изтребител; ~Ver¬
kehrsflugzeug л 20 реактивен пътнически
самолет
düster adj тъм|сн, -на, мрач|ен, -на; übertr
мрйч[сн, -на, навъсен; унил, потиснат
Dutzend п 20* (bei Mengenangaben за озна¬
чение на количество р! -) дузина / О
zwei - Taschentücher две дузини носни
кърпи; ~е von Menschen много [десетки]
хора
Dutzendmensch т 8 обикновен човек;
~ wäre/ 16 стока /за масова употреба
Е
Е, е п Mus ми
Eau de Cologne [odakolonja] п, auch f оде¬
колон m
Ebbe / 16 отлив m O ~ und Flut прилив
и отлив; in der Kasse ist [herrscht] ~ ка¬
сата е празна
eben 1. adj (flach) рав|ен, -на; (glatt) глад|ък,
-ка O ~es Land равнина f; zu ~er Erde
wohnen живея uv, E6 в приземен етаж;
II. adv (soeben) току-що; (gerade) тъкмо,
точно; (nämlich) именно O ~ damals
точно [тъкмо] тогава; ~ das именно
това; das ist es да!, точно така!
Ebenbild n 21 портрет m; точно копие
ebenbürtig adj (gleichwertig) равност6|ен,
* -йна C> ein ~er Gegner достоен против¬
ник; jmdm. nicht — sein не мога uv. -жеш
(-жах) да се сравнявам с някого
eben|da adv на същото [посоченото] място;
~ darum adv точно затова; ~ derselbe
(~ dieselbe, -dasselbe, —dieselben) pron
dem същият (същата, същото, същите),
точно [именно] той (тя, то, те)
Ebene / 16 Geogr равнинй /; Math равнина
/, плоскост/* übertr нив|о л, -а, равнйщ|е
п. -а О Konferenz auf höchster ~ кон¬
ференция / на най-високо равнйще; auf
dutzendweise adv с дузини; übertr в голямо
количество, много
duzen 0by vt говоря uv, II на „ти“ (jmdn.
"на някого); sich [4\ ~ говорим си на
„ти“ О ich duze mich mit ihm на „ти“
съм va с него
Dynamik / 17 динамика /
dynamisch adj динамйч|ен, -на
Dynamjt п 20/sg динамит т
Dynamo т 6 (gen auch -),i —maschine / 16
динам|о л, -а, динамо-машйна /
Dynamometer п 23 Phys динамомет|ър т,
-ри ‘
Dynastij / 16а династия /
dynastisch adj който се отнася до динас¬
тията
D-Zug [de:..] т 2 kurz für Durcbgangszug
бърз влак
die schiefe ~ geraten тръгвам АI [тръгна
E2] по наклонена плоскост
ebenfalls adv също, също така O danke,
~! благодаря, подобно!
Ebenjholz n 22 абанос m; —maß n 20/sg
съразмерност / симетрйчност / xap-
монйчност f
ebenmäßig adj съразмер|ен, -на, хармо-
нйч|ен, -на
ebenso adv също, също така [тъй]; ~... wie
...толкова... колкото и...; така... както
и...; faKä... както...; —gut adv също така
добре, също тъй; — lange adv също така
[тъй] дълго: -oft adv също така [тъй]
често; —wenig adv също така [тъй] мал¬
ко
Eber лг 4 шопар т; (Wildschwein) глиган
т; —esebe f 16 Bot офика / самодивско
дърво
ebnen (hb> vt (Boden земя) изравнявам АI
[изравня II]: уравнявам, изглаждам AI
[изгладя II] О übertr jmdm. den Weg
~ прочиствам AI [прочйстя //], утъп-
квам AI [утъпча Е4] някому пътя
Echo л 24 ехо п; übertr отзву|к т, -ци;
— lot л 20 Маг ехолот т
Echse / 16 Zool влеч)т[о л, -и от рода на
гущерите
echt adj йстински; (Gold злато) чист; (Far¬
be боя) тра|ен, -йна; (Dokument доку¬
мент) оригинйл|ен, -на, автентйч|ен, -на
О ein — er Dürer оригинална картйна
от Дюрер; eine ~е Mozartische Arie ти-
пйчна Моцартова ария; Math ein —er
Bruch правилна дроб
Echtheit / 17/sg истинност /* чистота f;
трайност f; автентичност /
Eckball m 2 Sp ъглов удар, корнер m
Ecke / 16 ъг|ъл m, -ли (auch Math); umg
(Gegend) кът /и, край m, място* n; Sp
ъглов удар, корнер т О an der — на
ъгъла; um die — biegen завивам А / [за¬
вия Е7\ зад ъгъла [в съседната улица];
umg an allen -n und Enden навсякъде:
in einer entfernten - der Welt в един
отдалечен край на света
Eckfenster л 23 ъглов прозорец; —haus п
22 къща / на ъгъл, ъглова къща
eckig adj ъглест. ъгловат; übertr недодя¬
лан, тромав
Eck|pfeiler т 4 Arch ъглов стълб; übertr
опора /. основен принцип; —stein т 1
крайъгълен камък; -stoß т 2 Sp ъглов
удар. корнер т; —zahn т 2 кучешки зъб
Ecuador od Ekuadm п 23 Еквадор т
Ecuadorianer т 4 еквадор|ец т, -ци; —in
/ 18 еквадорка /
ecuadorianisch adj еквадорски
edel adj благород|ен, -на; (Pferd кон) расов,
породйст О edler Wein скъпо, хубаво
вйно: edle Metalle благородни метали
pl
Edel|gas п 20 благороден [инертен] газ;
— knabe т 7 Hist паж т, -ове; —mann
т 3 (pl ...leute) Hist благородни|к т,
-ци; — marder т 4 Zool златка f; —metall
п 20* благороден метал; — mut т 1 /sg
благородство п
edelmütig adj благород|ен, -на, велико*
душ|ен, -на
Edel|reis п 21 калем т (за присаждане);
— rost т 1 /sg патйна / —stahl т 2 ви¬
сококачествена [благородна, облагоро¬
дена] стомана; —stein т 1 скъпоценен
камък; — tanne / 16 сребриста ела;
— weiß п 20 Bot еделвайс т; —wild п
20/sg червен дивеч (сърни, елени)
Edikt п 20 едйкт т: (Erlaß) указ т
Edition / 17 издани|е п, -я
E-Dur п Mus ми мажор
Efeu т 6/sg Bot бръшлян т
Effekt т I ефект т (auch Phys); (Arbeitslei¬
stung) мощност / производйтелност /
О umg — machen правя uv, 11, направим
А2 [направя II] впечатление
Effekten р( Fin ценни книжа pl; — Na¬
scherei*/ 17 търсене и на ефекти
effektiv adj (wirksam) ефектйв|ен, -на,
действен; (tatsächlich) действйтел|ен, -на
EHER 249
Effektivleistung / 17 пълна полезна [ефек¬
тивна] мощност
effektvoll adj ефект|ен, -на
egal adj еднак|ъв, -ва О umg das ist mir
— все едно ми е
egalisieren <d//i/>> v/ Sp изравнявам Al
[изравня //] (резултат, рекорд)
Egge / 16 брана / грапа /
eggen <ЛЬ> VI бранувам uv, AI, браня uv,
' II
Egoismus т 11 /sg егойз|ъм (-мът) т; — ist
т 8 егоист т
egoistisch adj егоистйч|ен, -на; —zentrisch
adj егоцентрйч|ен, -на
ehe conj предй да
Ehe / 16 брак т, -ове О eine — schließen
[eingehen] сключвам Al [сключа //] брак,
встъпвам А1 [встъпя 11] в брак; eine gute
— führen имам uv, Al щастлив семеен
живот; die — brechen нарушавам Al
[наруша //] съпружеската вярност, из¬
вършвам А1 [извърша //] прелюбодея¬
ние, изневерявам AI [изневеря II]
Ehejbett п 25 двойно легло; — beratung/ 17
медицинска консултация при встъпване
в брак, консултация / по въпросите на
брака
ehebrechen vi (nur inj) извършвам Al [из¬
върша II] прелюбодеяние, прелюбодей-
ствувам му, AI
Ehebrecher т 4 нарушител т на съпру¬
жеската вярност, прслюбоде|еи т, -йци;
— in/18 нарушйтелка/на съпружеската
вярност; прелюбодейка /
Ehebruch т 2 нарушение п на съпружеска¬
та вярност, прелюбодеяние п. -я, из¬
невяра /
ehedem adv някош. в миналото, предй
Ehefrau / 17 съпруга /; -leute pl съпрузи
ehelich adj брач|сн, -на. съпружески О
-е Kinder законни деца р!
ehelichen <hb) vt женя се uv, //, оженвам
се А1 [оженя сс //] (jmdn. за някого)
ehelos adj неженен
Ehelosigkeit / \ljsg безбрачие п
ehe|malig adj някогаш|ек, -на, бивш; -mals
adv някога, преди, по-рано
Ehejmann т 3 съпру|г т, -зи; —paar п 20
съпружеска двойка
eher adv (zeitiger) по-рано; (vielmehr, lieber)
по-скоро; je desto besser колкото по-
рано, толкова по-добре; er ist — klein
250 EHERING
als groB той c по-скоро малък, откол-
кото голям
Ehering т 1 венчален пръстен
ehern adj железен*, -на, челичен (auch
übertr)
Ehe|scheidung /17 бракоразвод т; — Schlie¬
ßung/ 17 бракосъчетание п, -я; —stand
т 2/sg брак т. -ове; брачен живот; съ¬
пружество п
ehrbar adj почтен, вйд|ен, -на, уважаван;
(Benehmen държане) благоприлйч|сн,
-на
Ehrbarkeit / \ljsg почтеност / (Anstand)
благоприлйчие п, порядъчност/
Ehre / 16 чест f; (Achtung) почит /, (Eh¬
rung) почест f; (guter Ruf) добро име
0 militärische — п военни почести; in
— n halten уважавам uv. Al, почйтам AI
[почета £7]; zu — п kommen издйгам се
AI [издигна се Е2] на голяма почит; zu
— п в чест (von [5] на); das macht ihm alle
— това му прави чест; geh jmdm. die
letzte — erweisen оказвам AI [окажа £¥]
някому последна почит
ehren <Aft> vt почйтам AI [почета El]\
(achten) уважавам uv, Al; чествувам uv,
AI 0 Ihr Vertrauen ehrt mich Вашето
доверие е чест за мене; sehr geehrter
Herr...! уважаеми господине...!
Ehrenamt п 22 почетна длъжност
ehrenamtlich adj п6чет|ен, -на (за длъж¬
ност)
Ehrenbezeigung / 17 Mil отдаване п чест
0 jmdm. die — erweisen отдавам Al
[от|дам, -дадеш (-дадох)] някому чест
Ehrenbürger т 4 почетен гражданин;
—doktor т 9а. АЬк Dr. h. с., Ог. е. h.,
Dr. Е. h. почетен доктор, доктор honoris
causa; —gast m 2 почетен гост; —geleit
л 21 Mil почетен ескорт
Ehrenkompanie / 16a Mil почетна рота;
‘ —mal n 20 od 22 паметни|к m, -ци на
падналите през войната; -mann т 3
почтен [честен] човек; -mitglied п 21
почетен член; - platz т 2 почетно място
Ehrenrechte pl: bürgerliche — граждански
' и политически права; Jur Verlust der bür¬
gerlichen — лишаване л от граждански
и политически права
ehrenrührig adj оскърбителен, -на, клевет-
* нически
Ehren|runde / 16 Sp почетна обиколка;
—sacbe /16/sg въпрос т на чест; — tafd
/ 16 (Gedenktafel) възпоменателна пло¬
ча; — titel т 4 почетна титла; — tor л 20
Sp почетен гол _
ehrenvoll adj почетен; (ruhmreich) слав)ен,
-на
Ehren|wache / 16 почетна стража; —wort
п 20 честна дума; —Zeichen л 23 почетно
отличие (орден, медал, значка)
ehrerbietig adj почтйтсл|сн, -на
Ehrfurcht Jisg страхопочитание л (vor [i]
към); благоговение л (vor [J] пред); дъл¬
боко уважение (vor [J] към)
ehrfürchtig adj, ehrfurchtsvoll adj благого¬
веен, -йна. почтйтел|ен, -на
Ehrgefühl л 20 чувство л за чест; —geiz т
1 jag честолюбие л, амбиция /
ehrgeizig adj честолюбйв, амбици6з|ен,
-на, —lieh adj чест|ен, -на. почтен; (auf¬
richtig) йскрсн, откровен
Ehrlichkeit / 17/sg честност / почтеност /
ehrlos adj безчест|ен, -на; (schändlich) по-
з6р|ен. -на. безсрам|ен. -на
Ehrlosigkeit / 17 безчестие л, позор т;
-sucht f 14lsg (прекомерно) честолюбие
ehrsüchtig adj (прекомерно) честолюбйв,
амбици6з|ен, -на
Ehrung / 17 чествуване л; — en pl почести
pl # ,
ehrwürdig adj почтен, уважаван
ei! interj ах! 0 — was! хайде де!; — gewiß!
ама, разбира се!
Ei п 21 яйц|е л. -а 0 hartes [weiches] —
твърдо сварено [рохко] яйце; sie gleichen
sich wie ein — dem anderen те си при-
лйчат като две капки вода; wie aus dem
— gepellt като изваден от кутия
Ejhe / 16 Bot тис т, -ове
Eibisch т 1 Bot ружа f
geharnt n 22 служба / за мерки и тег¬
лилки
Eiche / 16 дъб (-ът) т, -ове
Eichel /16 желъд т (дъбов); Kart спатия
/• — häher т 4 Zool сойка /
1 pichen adj дъбов
:£ichen </?/>> vt (Gewichte, Maße теглилки,
мерки) проверявам Al [проверя //];
(kalibrieren) калибрирам uv. v. Al 0
umg auf etw. [4] geeicht sein специалйст
съм va по нещо
Eichhörnchen л 23 катеричка /
Eichmaß л 20 Tech еталон т
Eid т I Jur клетва / 0 einen — leisten
заклевам се Al [закълна се Е4\ (auf [4]
в); einen — brechen престъп8ам Al [пре¬
стъпя //] клетва; unter — под клетва
E^dbruch т 2 нарушени|е л. -я на клетва
eidbrüchig adj: ~ sein престъпвам Al
[престъпя II] клетвата си
IjHdechse / 16 гущер m
Eidesstattlich adj: Jur ~e Erklärung клет¬
вена декларация
eidlich adj Jur клетвен O ~e Aussage no-
казания pl под клетва
Eidotter m 4, umg n 23 жълтъ|к m, -ци
Е%ег|ЬесНег m 4 чашка /за яйца; —brikett
n 20 od 24 брикети pl (c яйцевидна фор¬
ма); — frucht / 14 патладжан m (плод);
— kuchen m 4 палачйнка f; — likör m 1 *
айерликьор m
^iem <A6> vi umg (Mensch човек) клатуш¬
кам се uv. Al; (Fahrrad велосипед) кри¬
волича uv, /1 '
Eier|nudeln pl юфка / c яйца; -schale / 16
черупка /от яйце; -stock m 2 Anal яйч-
ни|к m. -ци; -teigwaren pl тестени про¬
изведения pl c яйца
Eifer m 4Isg плам m. жар m, усърдие n
O in — geraten разпалвам се Al [раз¬
паля се /У], разгорещявам се А1 [раз¬
горещя се //]
£ifem <hb> vi горещя се wv# II; говоря uv,
II разпалено (gegen [4] против); стремя
се uv, II (nach [3] към)
Eifersucht / 14Isg ревност / (auf [4] към)
О aus — от ревност
eifersüchtig adj ревнив О — sein ревнувам
uv, Al (auf jrodn. някого)
gtformig adj овал|ен, -на, яйиевйд[ен, -на
eifrig adj усърд|ен, -на, ревност|ен, -на
ijjgelb п 20 = Eidotter
^gen adj собствен; присъщ, свойствен
(jmdm. някому); (sonderbar) особен,
своеобразен, -на О in — er Person лйч-
но; auf -е Faust на своя глава; auf
—en Fufien stehen самостоятелен, -на
съм va; aus — em Antrieb по свой почин,
по собствена инициатйва; zum — en Ge*
brauch за лйчна употреба; sich [3] etw.
[4\ zu — machen обсебвам А1 [обсебя //],
присвоявам си А1 [присвоя си //] нещо
Eigenart / 17 своеобразие п, особеност /
eigenartig adj особен, своеобразен, -на
I*jgen|bedarf т 1 jsg лични [собствени]
нужди pl; -brötel^i / 17 чудатост /
особнячество п; — brötler т 4 чуда|к т,
-ци, особня|к т, -ци, оригинал т; — dün¬
kel т 4 самомнение п; високомерие п,
надменност / — geschwindigkeit/17 Phys
собствена скорост
eigenhändig adj собственор!ч|ен, -на, са¬
моръчен, -на
EILBOTE 2S1
^igen|heim п 20 собствена къща; -heit /
17 особеност/ —lob п 20 самохвалство
п
Eigeninitiative / 16 собствена инициатйва
£?geninächtig adj самовол|ен, -на, свое¬
волен, -на, произволен, -на
Eigenjname т 7а собствено име; —nutz
т l/sg егойз|ъм (-мът) т, себелюбие п
eigennützig adj егоистичен, -на, себелю-
бйв, себичен, -на
eigens adv нарочно, специално
Eigenschaft / 17 свойств|о п, -а, качеств|о
п, -а; (Merkmal) отличйтелна черта О
in seiner — als Arzt в качеството си на
лекар; — s|wort п 22 Gramm прилагател¬
но йме
Eigensinn т l/sg своенравие п; (Starrsinn)
упорйтост / твърдоглавие п
eigensinnig adj своенравен, -на. каирйз|ен,
-на; (starrköpfig) упорит, твърдоглав
eigenständig adj geh самостоятелен, -на,
независим О eine —е Kultur самобитна
култура
eigentlich I. adj същйнски, истински; II.
adv в същност
Eigentum п 22/sg собственост /. прите¬
жание п О (un)bewegliches — (недви¬
жимо имущество
Eigentor п 20 Sp автогол т, -ове
Eigentümer т 4 собствени|к т, -ци; —in
/ 18 собственичка /
eigentümlich adj особен, странен, -на,
своеобразен, -на; свойствен, присъщ
(jmdm. някому)
Eigentumsrecht п 20 Jur право п на соб¬
ственост; — tumsverhältnisse pl Jur иму¬
ществени отношения pl; -Verantwort¬
lichkeit / \l/sg лйчна отговорност;
— wert т 1 истинска [собствена] стой¬
ност; — wille т 7аfsg упорство п, упо¬
рйтост /
eigenwillig adj упорит, твърдоглав, свое¬
нравен, -на
eignen, sich [4] <ЛА> подхождам uv, Al,
подходящ съм va (zu [J], für [4\ за); -
vi geh присъщ [свойствен) съм va (jmdm.
od e-r Sache [3] на някого od нещо)
Ejgnung / 17 годност / способност / (zu
[i], für [4] за)
Eiland n 22 dicht остров m
Eilbote m 7 куриер m; -brief m 1 писм|о
n, -а по бърза поща
252 EILE
l£üe / Ibfsg бързина / C haben, In ^
sein бързам uv. Al; in aller ^ набързо;
die Sache hat keine - работата не е
спешна
Reiter т 4 Апа( яйцепровод т. фало-
пнева тръба; ^Schwangerschaft/ 17 Med
извънматочно забременяване
Е^еп <лл> у/ бързам uv, Al (zu [J], in [4]
за) O jmdm. zu Hilfe ^ притичвам се
Al [притйчам се Al] някому на помощ;
<ЛЛ> w: das eilt nicht [damit eilt es nicht]
това не е спешно [бързо]; umg sich [4]
— <АА> бързам
Elends adv бързо, набързо; -^fertig adj
прибързан
Eilgut п 22 Eisenb пратка / с голяма бър¬
зина </ als ~ с голяма бързина
fijig adj бърз; (dringend) спеш|ен, -на О
ich habe es ^ бързам uv, AI
Eilmarsch m 2 МИ форсиран марш;
~post / 17lsg бърза поща; ^Sendung /
17 Post пратка / c бърза поща; ^tempo
п 24lsg umg бързо темпо; ^zug т 2, А bk
Е ускорен влак
^ipner т 4 кофа /,* (aus Holz) ведр|6 п,
-а; ^kette / 16 Tech кошова [земечер-
пател на] верйга (на багер); — kettenbag¬
ger т 4 Tech многокошов верижен багер
eimerweise adv с кофи
чмп ( — е, I. art indef (не се превежда)
О er ist ^ Bulgare той е българин; II.
пит едйн, (една, едно) О — Junge und
zwei MSdchen едно момче и две момй-
чета; wir haben ^-en Weg имаме едйн и
същ път; ^ für allemal едйн път завй-
наги; in -~em fort непрекъснато; er Ist
ihr ^ und alles той е всичко за нея
2ein adv: bei jmdm. - und aus gehen ходя
uv, il постоянно у някого; nicht mehr
^ noch aus wissen не зная какво да пра¬
вя, намйрам се AI [намеря се II] в без¬
изходно положение
Ijjnakter т 4 Theat едноактна пиеса
^inaktig adj Theat едноакт|ен, -на
einander ргоп едйн друг, взаимно О sie
helfen - те си помагат едйн на друг
Einarbeiten <а/А6> vi: jmdn. ^ въвеждам
А1 [въведа El] някого в работата; etw.
[4] - вмъквам AI [вмъкна Е2] нещо (in
[4] в); sich ]4] навлизам А1 [навляза
£7] (in [4] в) (проблем, материя, работа);
свиквам А1 [свикна Е2] (in [4] с); sich
[4] aufeinander ^ сработвам се А1 [сра¬
ботя се II] (с някого)
Einarmig adj еднорък
Etnäschem <а//?6> vt (Leichnam труп) из¬
гарям А2 [изгоря II] (в крематориум),
кремйрам uv, v, Al; (Stadt град) пре¬
връщам Al [превърна Е2] в пепелище
Einäscherung / 17 (Leichen трупове) из¬
гаряне п, кремация f; (Stadt град) пре¬
връщане п в пепелище
Einatmen <а/ЛА> vt вдишвам А1 [вдишам
Ai1
Einatmung/ 17jsg вдишване п
emäugig adj едноок
Einbahnstraße / 16 еднопосочна улица
Ejnbalsamieren <е/ЛА> vt балсамирам uv,
v, Al
Ein|band m 2 подвързия f; корица / (на
подвързана книга)
einbändig adj еднотом|ен, -на
Einbau tn I (pl -ten) Tech монтйране n;
Arch допълнително вътрешно пре¬
устройство в сграда О — eines Schranks
in die Wand вграждане n на шкаф в сте¬
ната
Einbauen <а//?6) vt монтирам uv% v, Al
(in [7] в); (Schrank шкаф) вграждам Al
[вградя /7] (in [4\ в) C eingebauter
Schrank вграден шкаф
Einbauküche / 16 кухня / c вградени шка¬
фове
Ejpbaum m 2 лодка / (от издълбан дънер
на дърво)
Einbaumöbel р! вградени мебели pl
Einbegreifen <21а/АА) vt включвам AI
[включа //], обхващам А1 [обхвана Е2]
</ das ist im Preis (miteinbegriffen това
е включено в цената; deine Arbeit ein¬
begriffen включително твоята работа
Einbehalten <3с/Ай> vt (Betrag сума) за¬
държам А1 [задържа /J], ие изплащам
А1 [изплатя /7]; удържам
Einberufen <39с/А6> vt (Versammlung съ¬
брание) свиквам AI [свйкам А1]\ МИ
повиквам на военна служба
Einberufung / 17 свйкване п; Mil (~sbe-
fehl) повиквателна заповед, повиква-
телн|о л, -и
Einbettzimmer п 23 стая / с едно легло
Einbiegen <32а/тл) vi: in eine Seitenstraße
завивам Al [завйя E7] в странична
улица; <32а/А6> vi прегъвам AI [прегъна
£2], огъвам А1 [огъна Е2]; das Dach hatte
sich leicht eingebogen покривът се бе леко
огънал
Ejpbilden, sich [3] <a/A6> въобразявам си
Al [въобразя си /7]> внушавам си AI
[внуша си //] О sich [3] viel [etwas, al¬
lerhand] имам uv, Al високо мнбние
за себе си, въобразявам си, че съм нещо;
er bildet sich [J] etwas auf seinen Titel ein
той си въобразява, че титлата му е кой
знае какво
Einbildung /17 въображение п, фантазия
f; (irrige Vorstellung) илюзия f; f \ljsg
(Überheblichkeit) надменност f, на-
дупгост f; ^sjkraft / 14jsg въображение
л, фантазия /
Einbinden <27a/AA> vt връзвам Al [вържа
£4], увйвам Al [увия £7] (in [4] в); (ver¬
letzte Hand ранена ръка) превързвам А1
[превържа Е4]; (Buch книга) подвързвам
А1 [подвържа Е4]
EjnMasen <3а/АА> vt вдухвам AI [вдъхна
£2], вкарвам А1 [вкарам AI] (in [4] в);
übertr umg подшепвам Al [подшепна
£2], подшушвам Al [подшушна £2],
внушавам А1 [внуша II] (jmdm. etw. [4]
някому нещо)
^inblenden <а/ЛА> vt Fernsehen, Film, Radio
(einfugen) вмъквам Al [вмъкна E2\\
включвам Al [включа И]
£Üibleuen <a/AA> vt: umg jmdm. etw. [4]
— набивам Al [набия £7] някому нещо
в главата с бой
Ejpblick т I поглед т (in [4] в); übertr
auch впечатлсни|е п, -я, разбйране п О
einen — bekommen in etw. [4] хвърлям
A2 [хвърля //] поглед в нещо; nur einen
fluchtigen ~ haben in etw. [4] имам uv,
Al само бегли впечатления от нещо;
jmdm. einen ~ in etw. [4] gewähren давам
Al [дам, дадеш (дадох)] някому въз¬
можност да надникне в нещо
Erbrechen (16а/АА> vi влизам А1 [вляза*
El] с взлом (за кражба), извършвам А1
[извърша II] кражба чрез взлом (in [3]
в, bei jmdm. у някого); <16а/5л> vi вли¬
зам с взлом (in [4] в); (Feind, Wasser
враг, вода) нахлувам AI [нахлуя £7] (in
[4] в); (Zaun, Dach ограда, покрив) срут¬
вам се А1 [срутя се //]; geh (Nacht нощ)
настъпвам А1 [настъпя //] О der Wolf
ist in die Herde eingebrochen вълк m на¬
падна стадото; auf dem Eis ~ пропадам
Al [пропадна E2] в леда; bei ^der Däm¬
merung на свечеряване
Einbrecher m 4 крад|ец mt -цй (който из¬
вършва кражба с взлом)
ЕупЬгеппе / 16 запръжка / от брашно
EINBÜSSEN 253
entbrennen <10а/АА) vt вгарям А2 [вгоря
И] (auf [4]у in [4] в) О einem Tier ein
Zeichen ~ маркирам uv, v, Al животно
c нажежено желязо; Kochk слагам Al
[слбжа II] запръжка от брашно (в сос
или супа); übertr geh etw. [/] brennt sieb
jmdm. ein нещо се врязва в паметта на
някого
Einbringen <24а/А6) vt (Heu, Ernte сено,
реколта) прибйрам А1 [прибера £5];
(Antrag, Gesetzentwurf предложение, за¬
конопроект) внасям А2 [внеса £/]; (Nut¬
zen, Gewinn полза, печалба) донасям А2
[донеса £/], осигурявам А1 [осигуря //]
О die versäumte Zeit [den Verlust] wieder
~ наваксвам Al [наваксам Al] загубе¬
ното време [загубата]
Ejpbrocken <a/AA> vt (Brot хляб) надро-
бявам Al [надробя II] O das hast du dir
selbst eingebrockt сам си си виновен за
това; jmdm. etw. (Schönes) ~ забърквам
Al [забъркам Al] някому хубава каша
Einbruch т 2 Jur кражба / с взлом; МИ
нахлуване л. нашествие п (in [4] в); (Bo¬
den земя) срутване п, пропадане п;
(Wasser вода) нахлуване л, нахълтване
п <0 einen ~ verüben извършвам А1
[извърша //] кражба с взлом; vor ~ der
Nacht предй настъпване п на нощта;
~ kalter Luft прйток т на студен въздух
Einbuchtung / 17 вдлъбнатина /, извйвка
/, кривина f; Geogr залив т, вдадина /
(на бряг)
Embürgern <a/AA> vr давам AI [дам, да¬
деш (дадох)] поданство; (Sitten, Wörter
обичаи, думи) въвеждам А1 [въведа £7];
(Pflanzen, Tiere растения, животни) пре¬
насям А2 [пренеса El]: sich [4] - по¬
лучавам Al [получа П] поданство (in
[J] в), ставам AI [стана £2] жител (in
[3] на), заселвам се AI [заселя се /7] (in
[3] в); (Sitten, Wörter обичаи, думи) бй-
вам uv. AI възприет [усвоен]; добйвам
АI [добия £7] гражданственост
Einbürgerung / 17 даване л на поданство;
(Wörter думи) въвеждане л, възприе¬
мане л
Einbuße / 16 загуба / (an [3] на); (Schaden)
вреда /. щета / О etw. [1] tut jmdm. —
нещо наврежда някому
einbüOen <а/АА> vt загубвам А1 [загубя
w //], изгубвам А1 [изгубя 11] (живот, съ¬
стояние, име); V/ губя uv, //. загубвам
254 EINCREMEN
(an [3] от) O sie bQDte immer mehr an
Kraft ein тя ставаше все по-слаба, гу¬
беше сили
AJP cremen (..krem..] <а/ЛА> vt намазвам
А1 [намажа Е4] с крем О sieb [5] das
Gesicht ~ намазвам си лицето с крем
^indämmen (a)hb} vt (Fluß, Wasser река,
вода) преграждам Ai [преградя II], за-
прйщвам Ai [запрйщя II]; (Brand, Seu¬
che пожар, епидемия) ограничавам Ai
[огранича //], обуздавам Ai [обуздая
Е7]
Abdampfen <а/АЬ> vt изпарявам Ai [из¬
паря //]
^ipdecken <а/hb) vt покрйвам А1 [покрйя
£7] (mit [5] с); sich [4] ~ запасявам се
Ai [запася се //] (mit [3] с)
Eindecker т 4 Flugw моноплан т
Ajmdeutig adj недвусмйслен
^ipdeutschen <аfhb') vt понемчвам Al [по-
немча //]
Aipdringlen <27а/гл) vi прониквам Al
[пронйкна Е2] (in [4] в); (Feind враг) на¬
хлувам AI [нахлуя Е7\, нахълтвам AI
[нахълтам AI] (in [4] в) О übertr in ein
Problem — навлйзам Al [навляза* El]
в проблем; in ein Geheimnis ~ проник¬
вам в тайна, разкрйвам Al [разкрйя E7]
тайна; mit etw. [3] auf jmdn. ~ нахвър¬
лям се А2 [нахвърля се //] с нещо върху
някого
eindringlich adj настойчйв
lgpdringling т 1 неканен гост; натрапни|к .
т, -ци; МИ нашествени|к т, -ци
^jpdruck ml впечатлени |е п, -я;
(Druckspur) отпечатъ|к т, -ци, следа /
О einen guten - machen правя uv, II,
направям А2 [направя //] добро впе¬
чатление (auf [4] на)
Alpdrücken <а/АЬ> vt (eiabeulen) смачквам
Al [смйчкам Al], превивам Al [превия
£7] (навътре); (plattdrücken) сплесквам
AI [сплескам Al]; (durchbrechen) про¬
бивам AI [пробйя Е7]\ (Tür врата) из-
къртвам А1 [изкъртя II]; (Fensterscheibe
стъкло на прозорец) счупвам А1 [счупя
II] О eingedrückte Nase смачкан нос; das
hatte sich tief in ihre Erinnerung einge¬
drückt това беше оставило дълбоки сле¬
ди в съзнанието й
Ajpdnicksvoll adj внушйтел|ен, -на, който
прави впечатление
|inebnen <аfhbj vt изравнявам AI [израв¬
ня //], изглаждам AI [изгладя //]
Aipeiig adj Biot едно6йч|ен, -на О ~е Zwil¬
linge еднояйчни близнаци pl
eineinhalb = einundeinhalb
Aipen <АА> vt geh обединявам Al [обединя
/Л .
Ajpengen <a/7/A) vt стеснявам Al [стесня
II]; (Freiheiten, Rechte свободи, права)
ограничавам Al [огранича //] O das
Kleid engte sie ein дрехата й я притес¬
няваше
А[р|ег (~е, ~ (e)s) prort indef някой; един
(една, едно) О ~er von uns някой [едйн]
от нас; will ~ er hingehen? някой иска ли
да отйде?; so ~ er ist er! виж го какъв
бил!; wie kann ~er so töricht sein? как
може човек да е толкова глупав?; das
kann ~em alle Tage zustoBen това може
да се случи (на човек) винаги; das tut
~em wohl това е приятно
Ijäner т 4 Math единица / Sp (Boot) едно¬
местна лодка, скиф т
Allerlei adj (gleichgültig) безразлйч|ен, -на;
(gleichartig) еднак|ъв, -ва; (abwechs¬
lungsarm) еднообразен, -на О es ist mir
~ все едно ми е, безразлично ми е;
~ was няма значение какво
I£inerlei п 24/sg еднообразие п. монотон¬
ност /
einerseits adv от една страна
A^ifach adj прост; (bescheiden) скром|ен,
-на О Math ~ег Bruch правилна дроб;
~ е Buchführung просто счетоводство;
Eisenb ~е Fahrt билет т само за оти¬
ване; das ist ~ unmöglich това просто
е невъзможно
^jpfachheit / \ljsg простота / О der ~
halber за по-лесно, за по-удобно
Ainfadeln <а/Л6) vt вдявам Al [вдяна* £2];
(Intrige, Plan интрига, план) кроя uv, IJ,
скроявам Al [скроя //)
Anfahren <4а/гл) vi влйзам Al [вляза* EI]
(за превозно средство) (in [4] в); Bergb
слизам в рудник; <4a/Afr> vt (Ernte ре¬
колта) извозвам А1 [извозя //], приби¬
рам А1 [прибера £3]; (Auto автомобил)
разработвам AI [разработя II]; sich [4]
~ упражнявам се А1 [упражня се //] в
кормуване; свйквам AI [свикна Е2] да
карам кола
^ipfnhrt / 17 влизане п (in [4] в) (за пре¬
возно средство в гара, пристанище и
др.); Bergb слизане п в рудник; (Torweg)
вход т, -ове (за превозно средство) О
der Zug wartet auf die ~ влакът чака
линия: ^ verboten! вход за превозни
средства забранен!
Ij^nfall т 2 (Einsturz) срутване л, сриване
п; (Gedanke) хрумване л, идея /, мисъл
/; MU нахлуване л, нашествие л (in [4]
в) С auf den ^ kommen хрумва ми AI
[хрумне ми Е2] 3. Pers
einfallen <3а/*л> vi (einstürzen) срутвам
се AI [срутя се /7], сривам се AI [срина
сс Е2 od срия се £7], събарям се А2
[съборя се //]; МИ нахлувам AI [нахлуя
Е7]. нахълтвам AI [нахълтам Al] (in [4]
в); Mus встъпвам AI [встъпя //]; (Licht
светлина) падам AI [падна £2], проник¬
вам AI [проникна Е2] О übertr etw. [7]
fallt mir ein нещо ми идва uv, AI 3. Pers
наум. сещам се AI [сетя се 77] за нещо,
хрумва ми AI [хрумне ми £2] 2. Pers;
was fallt Ihnen ein? как смеете?: eingefal¬
lene Wangen хлътнали бузи pl
einfallsreich adj изобретателен, -на, на¬
ходчив
IjXnfalls|reichtimi m 3 geh обилие л от идеи;
^winkel т 4 Phys ъгъл т на падане
I^ipfalt / 14/5# простота /, естественост
f; (Treuherzigkeit) простодушие л;
(Naivität) наивност /
einfältig adj найв|ен, -на, простодуш|ен,
-на. просгич|ък, -ка
Einfaltspinsel т 4 umg глупа|к т, -ци
lunfamilienhaus л 22 еднофамилна къща
Ejnfangen <2а/ЛА> vt улавям А2 [уловя //],
хващам AI [хвана £2] О übertr er hat
die Stimmung gut eingefangen той е уло¬
вил [предал] добре настроението
£ipfarbig adj едноцвет|ен, -на; Phys мо-
нохроматйч|ен, -на
Einfassen <а/АА) vt (Garten градина)
ограждам AI [оградя //] (mit [3] с) О
mit Spitze ^ гарнйрам uv, vt AI с дан¬
тела; mit Band ^ обшйвам AI [обшия
£7] с панделка; in einem Rahmen ^ по¬
ставям А2 [поставя II] в рамка; einen
Edelstein in Gold ^ монтирам uv, v, AI
скъпоценен камък на злато
l^pifassung / 17 (das Einfassen) монтиране
л, ограждане л, обшйване л, (Umran¬
dung) бордюр т; (Umrahmung) рамка
f; (Besatz) обшивка / гарнитура / (на
рокля)
Einfetten <а/АА> V/ намазвам AI [намажа
Е4\ с мазнина; (Maschine машина) смаз¬
вам AI
Erfinden, sich [4] <27а/АА> явявам се AI
[явя се /7], идвам uv, AI, дойда v. EI
(на уговорено място)
EINFLÜSTERUNG 255
Ejjnflechten <17а/АА> vt вплйтам AI [впле¬
та £7] (in [4] в); (Worte думи) вмъквам
А1 [вмъкна £2] (in [4] в)
Einfliegen <32а/гл> vi (Flugzeug самолет)
навлйзам AI [навляза* £7] (in [4\ в)
(чуждо въздушно пространство); <32а/
АА> V/ (Flugzeug самолет) изпйтвам А1
[изпитам AI], правя uv, II, направям А2
[направя 77] изпитание; (Lebensmittel
хранителни продукти) доставям А2 [до¬
ставя 77] по въздушен път (in [4\ в) (за¬
страшени, пострадали области); Mil
транспортирам uv, v, AI, прехвърлям
А 2 [прехвърля II] по въздушен път (in
[4] в)
Einfließen <32а/$л> vi втичам се AI [вте|ка
се, -чеш сс (втекох се)] (in [4] в): übertr
(Gelder парични суми) постъпвам А1
[постъпя II] О übertr ^ lassen споме¬
навам AI [спомена £2] мимоходом (etw,
[4] нещо)
едпАбОеп <a/AA> vt; einem Kranken Arznei
давам AI [дам, дадеш (дадох)], на-
лйвам AI [налея Еб\ в устата на болен
лекарство; übertr вдъхвам AI [вдъхна
£2], внушавам AI [внуша 77] (jmdm. etw.
[4] някому нещо)
I£ipflug т 2 МИ навлйзане п, нахлуване
п (по въздуха) О der ^ der Rakete in
die Flugbahn влизане л на ракетата в
орбита
l^influß т 2 (das Hineinfließen) втйчанс л,
вливане л; übertr влияние п rauf [4] вър¬
ху) О einen guten [schlechten] ^ auf jmdn.
haben [ausüben] влияя uv, El, повлиявам
AI [повлияя £7] някому добре [зле];
unter jmds. - stehen намирам се Al [на¬
меря се II] под нечие влияние; von ~
sein влиятсл|ен, -на съм va, ползвам се
ur. AI с авторитет
I^£»ßußbereich т I н. п 20 сфера / на влия¬
ние
Einflußreich adj влиятел|ен, -на
Ejfnflüstern <a/AA> vr пошепвам AI [по¬
шепна £2] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
übertr подшушвам AI [подшушна £2],
подсказвам AI [подскажа £4], внуша¬
вам AI [внуша II] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); umg обработвам AI [обработя
//] шепнешком (auf jmdn. някого)
I^Hiflüstening / 17 подшушванс л, вну-
шени|е п, -я
2S6 EINFORDERN
ginfordem <a/АЛ) vt изисквам Al (изискам
Al\, (Steuern данъци) събирам Al (съ¬
бера El]
gipformig adj еднообразен, -на; (eintönig)
монотон|ен, -на
I^ipförmigkeit / \ljsg еднообразие и. мо¬
нотонност /
ginfressen, sich [•/] <15а/ЛА> (Staub,
Schmutz прах, мръсотия) прониквам Al
[пронйкна Е2] (in [4\ в); C/tem разяждам
AI [раз|ям, -ядеш (-ядох)] (in etw. [4\
нещо); übertr (Gedanke мисъл) загнез¬
двам се А1 [загнездя се //] (in [4] в)
ginfriedigen <а/Ай) vt ограждам А1 [огра¬
дя II]
ginfrieren <32a/j«> W замръзвам А1 [за¬
мръзна £2]; <32а/ЛА) vt (Fleisch, Gemüse
месо, зеленчуци) замразявам AI [за¬
мразя II] (auch übertr) О das Schiff ist
eingefroren корабът е скован от лед;
übertr ein eingefrorenes Lächeln замръз¬
нала усмивка; übertr die Unterhaltung fror
ein разговорът сскна; übertr das Einfrie¬
ren der Löhne замразяване n на надни¬
ците
ginfiigen <a//iA> vt намествам Al [наместя
//], вкарвам Al [вкарам /47], втйквам
AI [втйкна E2] (in [4] в); вмъквам Al
[вмъкна Е2] (in [4] в) (auch übertr)', sich
[4] ~ (sich anpassen) приспособявам се
Al [приспособя cc П] (in [4] към)[ (sich
eingewöhnen) свйквам Al [свикна E2]
(in [4] c)
l^jpfügung / 17 (das Einfügen) включване
n, вмъкване n (in [4] в); (das Eingefügte)
прибавка /, притурка /; (Einordnung)
приспособяване n, нагаждаме n (in [4]
към)
ginfühlen, sich [4\ (a/hby вживявам се Al
[вживея се £6] (in [4])
I£in fühlungsvermögen n 23/sg: ein feines —
besitzen в състояние съм va да се вживея
изцяло в нещо
Einfuhr / 17 внос т; ~artikel т 4 вносен
артйкул; ~ bestimmungen pl разпоредби
р! по вноса; ~ bewilligung f 17 разре¬
шени^ п. -я за внос
gjpfuhren <а/АА> vt вкарвам А1 [вкарам
А /]; Hdl внасям А2 [внеса El]\ übertr
(Kollege колега) въвеждам AI [въведа
El] в работата; (bekannt machen) пред¬
ставям А2 [представя //] (bei jmdm. на
някого) О eine Reform ~ провеждам А1
[проведа El] реформа
lynführung / 17 вкарване п; übertr въвеж¬
дане п; провеждане п; (Einleitung) въ¬
ведение п, увод т
Ijängabe / 16 (Gesuch) заявлени|е п. -я,
молба /. предложение п, -я (an [4] до);
/ 16/sg (das Einreichen) подаване п (на
молба, предложение); Tech въвеждане
п (на данни в машина)
Ijängang in 2 вход т, -ове; übertr (Zugang)
достъп т; т 2/sg получаване п, постъп¬
ване д (на поща. стоки); Eingänge pl
(Post) постъпила [получена] поща; (Wa¬
re) постъпила [получена] стока О ат
— des Dorfes [der Erzählung, der Feier) в
началото на селото [на разказа, на тър¬
жеството]; ~ finden бйвам uv, AI приет
(in [J] в; bei [i] от), намирам А1 [намеря
//] достъп (in [J] в, bei [2] при); nach
— der Post след постъпване [получава¬
не] на пощата
gingängig достъп|ен, -на. лесно разбираем
gingangs adv в началото
gingeben <15а/АА> vt (Arznei лекарство)
давам А1 [дам, дадеш (дадох)];
(Bittschrift молба) подавам; (inspirieren)
внушавам А1 [внуша II] (jmdm. etw. [4]
някому нещо); Tech (Daten) подавам,
въвеждам А1 [въведа £/] (информация)
gingebildet adj (dünkelhaft) само-
мнйтел|ен, -на; (überheblich) високо¬
мерен, -на, надмен|ен, -на
gipgeboren adj мест|сн, -на, тузем|ен, -на;
(angeboren) вроден
Ongeborene т 7+ тузем|ец т, -ци; / 19 ту-
земка /
Eingebung / 17 geh вдъхновение п. про¬
светление п; импулс т
gingedenk adj: einer Sache [2] — sein не
забравям A2 [забравя II] нещо, спом¬
ням си А2 [спомня си II] за нещо; ~
seiner Verdienste [seines Versprechens] ка¬
то се имат пред вид [като се вземат под
внимание] неговите заслуги [обещание¬
то му]
gipgefleischt adj заклет, закоравял*; за-
косгенял , непоправим
gingehen < 1За/snj vi (Briefe писма) при¬
стигам Al [пристйгна Е2], получавам
се Al [получа се //]; (Geld, Gesuch пари,
заявление) постъпвам А1 [постъпя /7];
(Stoff плат) свйвам се А1 [свия се Е7]\
(Tier животно) умйрам AI [ум|ра Е
(-рях)]; (Pflanze растение) изсъхвам А1
[изсъхна £2]; (Geschäft предприятие)
бивам uv. АI закрйт; (Zeitschrift списа¬
ние) не излизам AI [изляза* El] повече;
(zusammen) съгласявам се AI [съглася
сс II] (auf [4] с); <13а/ЛЛ> vt (Bedingung
условие) приемам AI [приема Е
(приех)]; (Verpflichtung, Risiko задъл¬
жение, риск) поемам AI [поема Е
(поех)]; (Ehe, Vertrag брак, договор)
сключвам AI [сключа //] <С> eine Wette
- обзалагам се AI [обзаложа се //]
eingehend adj (ausführlich) подроб|ен, -на,
обсто|ен, -йна; (genau) точ|ен, -на
Eingemachte п 26+/sg мармелад т. кон¬
фитюр т. компот т (в консерви)
Angemeinden <с/ЛА> vt включвам Al
[включа II] в състава на община
Angenommen adj: - sein ймам uv, А1
предпочитание [симпатии] (für [4\ към);
настроен съм va (gegen [4] протйв) О
von einem Gedanken ^ sein завладян съм
от някаква мйсъл; von sich [3] ^ sein
самомнйтел|ен, -на съм va. ймам високо
мнение за себе си
Angeschneit adj заснежен; прекъснат
[откъснат] от снегове
Angeschrieben adj (Brief писмо) препоръ¬
чан; (t auch einschrei ben)
Eingeständnis n 27 признани|е n. -я
eingestehen <gestand ein, eingestanden//f/?>
признавам AI [призная E7\
Eingeweide pl Anal вътрешности pl;
— bruch m 2 Med херния /
Abgewöhnen <a/А6) vt привиквам AI [при-
вйкна E2] (jmdn. in [4] някого към); sich
[4] ~~ привиквам (in [4] към), свйквам
(in [4] c)
Eingewöhnung f 17 привйкване n (in [4]
към), свйкване n (in [4] c)
eingießen <32a//iA) vt налйвам Al [налея
^ E6]
eingleisig adj сдинйч|сн, -на (за жп. линия)
^(ngliedern <а/hhy включвам А/ [включа
//] (in [4] в), присъединявам AI [при¬
съединя //], причислявам AI [причисля
II] (*п [4] към); sich [4] - намйрам AI
[намеря II] мястото си (in [4] в, сред),
влйзам AI [вляза* El] (in [4] в)
Eingliederung / П/sg включване п, при¬
съединяване п. обединяване п; свързва¬
не п
Angraben <4аjhb'j vt закопавам AI [за¬
копая £7], заравям А2 [заровя //];
(Pflanze растение) засаждам AI [засадя
//]; Tech (in Metall в метал) гравйрам
и\\ V. Al; (in Stein в камък) издълбавам
AI [издълбая £7]; sich [4] - МИ око- 17E1NHAUEN 257
павам се; заравям се (за животни) О
sich ins Gedächtnis ^ запечатвам се Al
[запечатам се AI], врязвам се А1 [вре¬
жа* се Е4] в паметта
Angreifen <21а/ЛА> vi намесвам се А1
[намеся се II] (in [4] в); вземам АI [взема
Е (взех)] мерки (gegen [4] протйв); Tech
зацепвам А1 [зацепя 11] (за зъбни ко¬
лела); поставям А2 [поставя II] в дви¬
жение, задвйжвам AI [задвйжа //] (ме¬
ханизъм) О in jmds. Rechte ~~ посягам
AI [посегна £2] върху нечии права
Eingriff т 1 ühertr намеса f; (wider¬
rechtlich) посегателство п; Tech зацеп-
ванс п (за зъбни колела) О im ~ скоп-
чен, зацепен; ärztlicher - хирургическа
намеса, операция /
Abhaken <а/ЛА) vt закачам А1 [закача //];
sich [4] хващам се AI [хвана се £2]
под ръка (bei [J] с); vi ühertr umg на¬
месвам се Al [намеся се II] О sie gingen
eingehakt те вървяха под ръка
Emhalt т \jsg: einer Sache - gebieten od
tun слагам AI [сложа II] край на нещо,
спирам AI [спра £ (спрях)] нещо
Anhalten <3аIhhj vt (Vertrag, Bedingung,
Frist договор, условие, срок) спазвам
Al [спазя /У], съблюдавам uv. AI: (Ver¬
sprechen обещание) удържам AI [удър¬
жа //]; (Weg път) следвам uv. Al; вървя
uv. 12 по; (Stoff плат) набирам AI [на¬
бера £/] леко О vi: mit dem Lesen ^
преставам Ai [престана £/], епйрам AI
[спра £ (спрях)] да чега
Anhämmern <а//;/>> vt: ühertr umg jmdm.
etw. [4] ^ втълпявам Al [вгълпя II] ня¬
кому нещо; набивам Al [набия £7] ня¬
кому нещо в главата
Anhändigen <а//;/>> vt връчвам AI [връча
II] (jmdm. etw. [</] някому нещо)
Anhängen <а////>> г/ окачвам AI [окача //];
(Telefon телефон) затварям А2 [затворя
//]; sich [4] - хващам сс А1 [хвана се
£2] под ръка (bei [3] с) О eingehängt ge¬
hen вървя uv. 12 под ръка
Anhauchen <а/Л/>) vt geh вдъхвам AI
[вдъхна £2] (живот, сила и др.)
Anhauen <а/М>> vt (Loch дупка) пробйвам
AI [пробия £7]; (Fensterscheibe стъкло
на прозорец) разбивам, счупвам AI
[счупя //]; (in Stein в камък) издълбавам
AI [издълбая £7]; vi нахвърлям сс А2
[нахвърля се II] (auf [4] върху), бйя uv.
17 Немско-български речник
258 EINHEFTEN
E7 (auf jmdn. някого); umg (tüchtig essen)
ям, ядеш m\ EI лакомо (in etw. [4] нещо)
O umg in den Kuchen ^ нахвърлям се
върху сладките
einheften <а/ЛЛ> vt гропосвам Al [тро-
посам AI], пришивам AI [пришия Е7\;
(Seiten страници) брошйрам uw i\ AI,
подшйвам
einheimisch adj мест|ен, -на. род|ен, -на;
тузем|ен, -на
Einheimische т 7+ местен жител; / 19
местна жителка
£ipheimsen <a//i6> vt (Ernte реколта) при-
бйрам AI [прибера Е3]\ übertr umg iron
(Lorbeeren. Ehrungen, Geschenke лаври,
почести, подаръци) обирам AI [обера
ЕЗ]
Anheiraten <а/Л6> vi: in eine Familie —
влйзам AI [вляза* El] във фамилия чрез
брак, сродявам се AI [сродя се /7] с
фамйлия чрез брак; in ein Geschäft ^
ставам АI [стана Е2] съдружник в пред¬
приятие чрез брак
Einheit / 17 единство п, сплотеност /•
Math, Phys единйца f; МИ част f; по¬
деление п
einheitlich adj едйн|ен, -на; (überall gleich)
еднак|ъв, *ва О -е Preise едйнни цени
pi
Einheitlichkeit / 17 единство п; (Gleichheit)
еднаквост /
Einheitsfront / 17 Pot единен фронт т;
— kurzschrift /17 (общоприета днес) сте¬
нография /,- — liste /" 16 Pol единна листа
Einheitspartei / 17 Pol единна партия О
Sozialistische - Deutschlands, А bk SED
Г ерманска единна социалистическа
партия (АЬк ГЕСП)
Emheitslpreis т 1 единна цена; —schule /
16 единно училище; —Staat т 9 Pol уни-
тарна държава
^inheizen <а/АА> vt (Ofen печка) запалвам
Al [запаля II], паля uv, 11; (Zimmer стая)
отоплявам Al [отопля Il\, vi запалвам,
паля (печка) О umg jmdm. tfichtig — тег¬
ля uv. 11 някому един калай (umg); er
hatte tüchtig eingeheizt той си бе пийнал
порядъчно
Qphelfen <16а/АА> vi подсещам А1 [под¬
сетя II] (jmdm. някого), подсказвам А1
[подскажа Е4] (jmdm. някому)
einhellig adj единодуш|ен, -на
^inhergehen <13а/.тл> vt geh вървя uv, 12
с отмерени кпанки
überschreiten <21а/лл) vi geh крача uv,
11 бавно, отмерено
ginholen <а/АА> vt (erreichen) настигам Al
[настигна E2\, (das Versäumte пропус¬
натото) наваксвам AI [наваксам AI],
догонвам Al [догоня 11]; (Erlaubnis раз¬
решение) вземам Al [взема Е (взех)];
(Flagge знаме) спускам А1 [спусна Е2];
(Segel корабно платно) свивам AI [свия
Е7], събирам AI [събера ЕЗ]; geh
(feierlich entgegengehen) посрещам Al
[посрещна Е2] тържествено; umg (ein¬
kaufen) купувам A l [купя II] хранителни
продукти, пазарувам А1 [пазаря II] О
Auskünfte — събирам сведения (über [4\
за); jmds. Rat - вземам od взимам Al
[взема Е (взех)] съвет от някого; umg
— gehen отивам А1 [отида El] на пазар
Einhufer т 4 еднокопитно животно
ginhüllen <a/AA> vt увивам Al [увия Е7],
завивам, загръщам А1 [загърна Е2] (in
[4] в, с.); sich [4] — увивам се, завивам
се, загръщам се (in [4] в, с) О der Berg
war in Wolken eingehüllt планината бе
забулена от облаци
ginig adj едйн|ен. -на; (einmütig) едино¬
душен, -на О mit jmdm. — werden спо¬
разумявам се Al [споразумея се Еб] с
някого (über [4\ относно, по отношение
на); mit jmdm. — sein на едно мнение
съм va с някого (über [4] относно, по
въпроса за)
gipige pron indef pl (mehrere) няколко;
(manche) някои О — hundert няколко
стотин; er ist — dreißig Jahre alt той е
над тридесет години; nach — r Zeit след
известно време; mit — m guten Willen c
малко добра воля; — s някои неща
ginigeln, sich [4] <а/АА> свивам се Al [свйя
се Е7] на кълбо; Mil заемам А1 [заема
Е (заех)] кръгова отбрана; übertr уеди¬
нявам се А1 [уединя се 11], затварям се
А2 [затворя се
gipigemal adv няколко пъти
gipigen <АА) vt (vereinigen) обединявам
Al [обединя II]; (versöhnen) помирявам
Al [помиря 11]; sich \4] — установявам
се А1 [установя се 11] (auf [4] на), спо¬
разумявам се AI [споразумея се Еб]
(über [4] относно, за)
gipigermaSen adv донякъде, в известна
степен, горе-дблу
Einig|keit /17/sg единство п; (Einmütigkeit)
единодушие п; — ung / 17/sg обединя-
ване п, обединение л, (Sicheinigwerden)
споразумение п, съгласие л
einimpfen <а//?/>) V/ Aferf ваксинирам uv,
V, AI; übertr насаждам Al [насадя II],
внушавам Al [внуша 11]% втълпявам А1
[втълпя //]
Erjagen <а/ЛА> vt: jmdm. einen Schrecken
^ уплашвам Al [уплаша //], изплаш¬
вам. подплашвам някого
einjährig adj едногодйш|ен, -на
Ejnkapseln <а/Л/>> vt Tech капсуловам uv,
AI: поставям А2 [поставя 11], затварям
А2 [затворя //] в сандък [кутия, картер,
кожух и пр.]; sich [4] - Med инкапсу-
лйрам uv, у, А1 се; übertr уединявам се
А! [уединя се II]
einkassieren <е/Л/>> vt инкасирам uv, v. Al
Einkauf m 2 покупка / O Einkäufe machen
правя uv. II, направям A2 [направя II]
покупки, пазарувам uv, Al
einkaufen <a//i/>> vt купувам Al [купя //],
закупувам; vi правя uv, II, направям A2
[направя II] покупки, пазарувам uv, Al
С - gehen отивам А1 [отйда El] да
пазарувам [на пазар]
Einkäufer т 4 закупчи|к т, -ци
Einkaufsbummel т 4 разходка / (из града,
^по магазините, за покупки); -preis т
1 покупна цена; — tasche/ 16 пазарска
чанта. - Zentrum п 28 търговски център
Einkehr / \bjsg отбйване п, кратък пре¬
стой (в ресторант); übertr вглъбяване п,
вглъбеност/ О - bei sich [3] halten вглъ¬
бявам се Al [вглъбя се //] в себе си
einkehren <а/.ш> vi: in einem Gasthaus —
отбивам се AI [отбйя се Е7] пътьом в
ресторант; bei jmdm. — отбивам се у
някого, навестявам А1 [навестя //] ня¬
кого
Ej,nkellem <а/ЛА) vt складйрам uv, v, AI,
прибйрам AI [прибера ЕЗ] в йзбата
(зимнина, картофи, въглиша и др.)
I^nkelleningskartoffeln pl картофи р! за
лагеруване
едпкегЬеп <а/АА> vt издълбавам А1 [из¬
дълбая ЕТ], изрязвам А1 [изрежа* Е4]
(знак в дърво и др.)
^mkerkern <а//;6> vt затварям А2 [затворя
//], хвърлям А2 [хвърля //] в затвора
^mkesseln <аjhh) vt МИ обграждам AI
[обградя //], обкръжавам Al [обкръжа
einklammern <а//;/>> vt слагам AI [сложа
U] в скоби
Einklang т 2 übertr хармония /. съгласие
EINLAGE 259
л О in — mit [i] в съгласие с; in ^
bringen съгласувам uv, AI fmit [3] с)
Ejpkleben <а/ЛА) vt залепвам Al [залепя
//] (in [4] в)
Einkleiden <а/ЛЛ> vt облйчам А1 [об|лека,
-лечеш (-лякох)]; МИ облйчам в уни¬
форма О übertr eine Forderung in eine
Bitte — изразявам Al [изразя II] запо¬
вед във формата на молба; eingekleidete
Rechenaufgaben словесни задачи pl
Einklemmen (а/ftft) vt притискам А1 [при¬
тисна Е2], заклещвам AI [заклещя //];
Med притйскам, стягам А1 [стегна Е2]
(вена и пр.) О sich [3] den Finger in der
Tür — прещипвам Al [прещйпя II]
пръста си на вратата
Epiklinken <а/ЛЛ> vt затварям А2 [затворя
II] (врата с бравата); vi затварям се (за
врата)
Einknicken <а/ЛЛ) vt прегъвам А1 [пре¬
пъна Е2]: пречупвам А1 [пречупя //];
<а/лл) vi (Beine, Knie крака, колена)
подгъвам се. подкосявам се А1 [подкося
се II]
einknöpfen <а/ЛА> vt закопчавам А1 [за¬
копчая £7] (in [4] на)
Einfachen <а/ЛЛ) vt (Früchte плодове)
консервйрам uv, v, Al; <а/ди> vi изпа¬
рявам се Al [изпаря се //], сгъстявам
се Al [сгъстя се //], извирам AI [извря
щ
Einkommen <33а/ди> vi (Geld пари) по¬
стъпвам AI [постъпя //]; (bitten) по¬
давам AI [по|дам, -дадеш (-дадох)] мол¬
ба (um [4] за); Sp финиширам uv, v, Al
ljjnkommen n 23 доход m; приход m;
-Steuer / 16 данък m доход
Einkrachen <a/.wi> vi umg сгромолясвам
се Al [сгромолясам cc Al]
Ankreisen <a/ЛЛ) vt обкръжавам AI
[обкръжа //]. обграждам Al [обградя
//]
Einkreisung / 17 обкръжаваме n, обграж¬
дана n
Einkünfte pl ~ Einkommen
Einladen <4a/W>> vt каня uv, II, поканвам
Al [поканя //] (jmdn. zu [J] някого на):
(Ware стока) товаря uv, //. натоварвам
AI (натоваря //] (in [4\ в); ~d adj при¬
влекателен. -на. примамлив
Einladung / 17 покана f
Einlage / 16 (Brief писмо) приложени[е n.
•я: (Mantel. Kragen палто, яка) подпла-
260 EINLAGERN
та/ Med (Schuh обувка) ортопедйческа
подложка; (Zahn аьб) временна пломба;
(Sparkasse спестовна каса) влог т, -овс;
Mus. Theat извънпрограмно изпълнение
giplagero <а/Л6) vt складирам uv. v. Al,
съхранявам Al [съхраня 11]
Einlagerung / 17 складиране п. съхраня¬
ване п
EjpIaB т 2 влизане п; достъп т; (Tür)
вход т. -ове, входна врата, входен
пункт О um — bitten моля uv, 11, по-
молвам А1 [помоля //] да ме пуснат да
вляза: jmdm. den - zu jradm. verwehren
не разрешавам Al [разреша 11] на ня¬
кого ла влезе при някого; sich [2] ~ zu
jmdm. verschaffen осигурявам си Al [оси¬
гуря си //] достъп до някого
Anlassen <4a//iA> vt пускам Al od пущам
Al [пусна £2] да влезе (jmdn. in [¥] ня¬
кого в); (Wasser вода) пускам да тече
(in [4] в): sich [4]- впускам се (auf [4],
in [4] в): съгласявам се AI [съглася се
//] (auf [4], in [¥] на. с): залавям се А2
[заловя се //] (mit [2] с) О sich in ein Ge¬
spräch - започвам А1 [започна £2] раз¬
говор. впускам се в разговор
Einlaßkarte / 16 пропуск т, покана / (за
тържество, концерт), билет; т
Ejnlauf ui 2 Med клйзма f; Sp финиши¬
раме n; (eingegangene Post) входяща по¬
ща
gelaufen <9a/.v/i> vi Verk (ankommen) при¬
стигам Al [пристигна £2]: (Briefe. Be¬
schwerden писма, оплаквания) постъп¬
вам Al [постъпя 11]. получавам се Al
[получа се //]; (Stoff плат) свивам се А1
[свия се £7); <9а/ЛЛ> vt (Schuhe обуща)
разширявам А1 [разширя //]. като ги
нося О in einen Hafen - влизам AI
[вляза* £/] в пристанище (за кораб);
mng jmdm. das Haus — дотягам Al [до¬
тегна £2] някому с честите си посеще¬
ния
ginläuten <а/ЛЛ> vt оповестявам А1 [опо¬
вестя //Je хамбанен звън (настъпването
на някакво събитие, някакъв празник)
g[p leben, sich [4] <а/ЛЛ> свйквам Al [свйк-
на £2] (in [2] с): üherir gelt вживявам се
Al [вживея се £б] (in [4] в)
Einlegearbeit / 17 инкрустйраие п. ин-
круспшия /
ginlegen <а/Л/>) vt слагам А1 [сложа 11]
(in [4] в); (einfügen) вмъквам А1 [вмъкна
£2] (in [4] в. zwischen ]4] между); (Ge¬
müse. Eier зеленчук, яйца) консервйрам
uv, V. А1, слагам в саламура; Bank (Geld
пари) внасям А2 [внеса £2); (mit Intar¬
sien versehen) инкрустйрам v, uv, Al O
ein gutes Wort — застъпвам се Al [за¬
стъпя се //]. ходатайствувам wv, Al (bei
jmdm. für [4] пред някого за); Berufung
— gegen ein Urteil обжалвам uv, v, Al
присъда; eine Beschwerde — правя uv, 11,
маправям A2 [направя //] оплакване
(gegen [4] срешу): Protest - протестирам
mp. v, AI
Einlegesohle / 16 подложка / за обувки,
стелка/
ginleiten <a/ЛЛ> vt въвеждам Al [въведа
El]; (Feier тържество) открйвам Al
[открйя £7] (mit [2] c); Jur (Verfahren
дело) завеждам (gegen [4] срещу); (Ma߬
nahmen мерки) вземам Al [взема £
(взех)] (zu [2] за); (Untersuchungen раз¬
следване) започвам Al [започна £2];
— d adj встъпйтел|ен, -на, увод|ен. -на
Einleitung / 17 увод т. въвеждане n: (Feier
тържество) открйване n; (Verfahren де¬
ло) завеждане n: (Untersuchungen раз¬
следване) започване п
einlenken <а/ЛА, лл> vi завивам, откло¬
нявам' се AI [отклоня се //], отбйвам
се AI [отбйя се ЕТ] (in [4] в); übertr
<а///Л> vi отстъпвам А1 [отстъпя //], ста¬
вам А1 [стана £2] пб-отстъпчйв; <а/ЛЛ>
vt: den Wagen — завивам А! [заЪйя £7]
с колата (in [¥] в. към): eine Rakete in
eine bestimmte Bahn — извеждам Al
[изведа El] ракета в определена орбита
ginleuchten <аIhb'j vi: das leuchtet mir ein
става ми ясно; das will mir nicht — не
мога да разбера това
ginleuchtend adj убедйтел|ен, -на,
понят|сн. -на. яс|ен. -на
ginliefem <а/ЛЛ> vt предавам Al [пре|дам.
-дадеш (-дадох)] О ins Krankenhaus [ins
Gefängnis] — закарвам А1 [закарам А /].
докарвам в болницата [в затвора]
Anlieferung / 17 предаване п; доставка
/; докарване n; ^ s|schein т I разписка
/ за получена пратка
ginlösen <a//i/>> vt (Scheck чек) осребрявам
AI [осребря //]; (Wechsel полица) из¬
плащам AI [изплатя //]; (Pfand зало¬
жена вещ) откупувам А1 [откупя //];
(Versprechen обещание) изпълнявам А1
[изпълня //]
Anlösung / 17 (Scheck чек) осребряване
n: (Wechsel полица) изплащане n; (Pfand
заложена веш) откупуване п; (Verspre
chen обещание) изпълнение п
emlullen <а/Л6> vt приспивам А1 [приспя
Щ
^inmachen <а/АА> vt консервирам uv, v,
Al О Früchte uv, //, сварявам Al
[сваря //] слаДко [конфитюр, мармелад]
от плодове; Gläser mit Gemüse [Früchten]
- затварям A2 [затворя II] буркани със
зеленчук [плодове]
Einmachglas п 22 буркан т за консерви
Qvimal adv един път; веднъж; (irgend¬
wann) някога, някой ден О es war
имало едно време; auf (plötzlich) из¬
веднъж; (zugleich) наведнъж; irgend ^
(все) някой път; nicht дори не, даж£
не, нйто даже; noch - още веднъж; noch
^ so groß wie.,, два пъти по-голям от...;
komm ^ her! я ела тук!; es ist nun so
това е/ положението, така е
Einmaleins п 23/sg Math таблица / за
умножение
einmalig adj еднократ|ен, -на; (einzigartig)
единствен по рода си, неповторим
Einmarsch т 2 влизане п (под строй) (in
[4] в) О der - in ein fremdes Land оку¬
пиране n на чужда страна
^inmarschieren <е/де) vi влизам Al [вляза
El] (под строй) (in [4] в) О in ein fremdes
Land — окупирам uv. v, А1 чужда стра¬
на
^inmauern <ajhby vt вграждам Al [вградя
//]. зазйждам Al [зазйдам Al]
l^inmieten <a//;A> vt (Kartoffeln,' Rüben
картофи, моркови) съхранявам Al [съ¬
храня //] в ров
^inmieten <а/АА> vt настанявам А1 [на¬
станя 11] на квартйра (bei [3] при); sich
[4] ^ наемам си А1 [наема си Е (наех
си)] квартйра, настанявам се на квар¬
тйра (bei [J] при)
^ipmiscben, sich [4] <а/ЛА> бъркам се uv,
Al, намесвам се Al [намеся се //] (in
М в)
Einmischung / 17 намесване я, намеса /.
вмешателство п; Pol интервенция /
едмпоКеп </»/?> vt посипвам А1 [посипя
Е4] с нафталйн (или друг препарат про¬
тив молци)
^inmummen <аJliby vt увйвам Al [увйя
£7], загръщам АI [загърна £2], загъвам
АI [загъна £2]; sich [4] ^ загръщам се,
завйвам се. загъвам се
Qnmünden <a/.w, Л/>) vi (Fluß река) влй-
вам се AI [влея се £6] (in [4] в); (Straße
EINPAUKEN 261
улица) излизам А1 [изляза* El], завър¬
швам А1 [завърша //] (in [4], auf [4] на)
emmütig adj единодушен, -на
Einmütigkeit / 17fsg единодушие п
^fnniben <а/АА> vt зашйвам А1 [зашия
£7], ушивам А1 [ушия £7] (in [4] в)
Einnahme / 16 прйход т; (Steuern данъци)
събиране п; МИ завземане п, превземане
п (на град); ^quelle / 16 йзточни|к. т,
-ци на прйходи
^iimehmen <16а/А6) vt (Geld пари) спе¬
челвам,^/ [спечеля //]; (Steuern данъци)
събйрам А1 [събера Е3]\ (Arznei лекар¬
ство) вземам А1 [взема Е (взех)]; (Platz
място) заемам А1 [заема £ (заех)]; (ge¬
winnen) спечелвам А1 [спечеля //] (jmdn.
für [4] някого за); (ungünstig stimmen)
настройвам Al [настроя //] (jmdn. gegen
[4] някого против); МИ превземам (град,
укрепление) О das Frühstück - закус¬
вам Al [закуся II]: das Mittagessen ^
обядвам uv, Al; das Abendessen ~ ве¬
черям uv, A2; nicht zum Einnehmen
външно! (за лекарство)
^nnehmend adj привлекателен, -на, пле-
нйтел!ен. -на. очарователен, -на
Einnehmer т 4 инкасатор т; (Steuer^)
бйрни|к /и. -ци
едшнскеп <а/ун> vi задрямвам Al [задре¬
мя £ (-дрямах)]
^ipnisten, sich [4] <а/АА> свйвам си А1
[свйя си £7] гнездо; übertr установявам
се А1 [установя се 11] (bei [3] при)
Einöde / 16 пустош / пустиня ./
ynölen <a//i/>) 17 намазвам А1 [намажа
Е4] с масло [крем]; Tech смазвам
^ipordnen <а/Ith4) vt подреждам Al [под¬
редя //]; (Briefe писма) клаейрам uv, v,
Al; sich [4] ^ übertr намйрам Al [на¬
меря //] мястото си (in [4] в)
Einordnung / 17 подреждане n; (Briefe пис¬
ма) класиране n
едпраскеп <a//iA> vt опаковам uv, v. Al,
увйвам Al [увйя £7]; sich [4] -^(sich
warm anziehen) увйвам се добре, облй-
чам сс А1 [об|лека се. -лечеш се (-лякох
сс)] топло
Einpassen <а/hb} vt намествам AI [намес¬
тя //]. нагласявам А1 [наглася /7], пас¬
вам нг, А1
^inpauken <а/W>> vt: jmdm. etw. [4] - на¬
тъпквам Al [натъпча E4] някому нещо
262 EINPFERCHEN
в главата; sich [j] etw. [4] ^ назубрям
A2 [назубря //] пешо
ginpferchen <a/M> vt (Vieh добитък) вкар¬
вам А! [вкарам AI] в кошара; (Men¬
schen хора) наблъсквам А1 [наблъскам
А! 1, натъпквам AI [натъпча //]
einpflanzen <а/АЛ> vt засаждам A I [засадя
//]; Med присаждам (jmdm. etw. [4] ня¬
кому нещо); übertr насаждам (jmdm. etw.
[4] нещо в някого); внушавам AI [внуша
//] (jmdm. etw. [4] някому нешо)
Einphasenstrom т 2 El еднофазен ток, про¬
менлив ток
ginplanen <а/ЛА) v/ запланувам uv, v, AI
ginpokeln <a///A> vt слагам AI [сложа //]
в саламура
ginprägen <a//iA> vt отпечатвам Al [отпе¬
чатам AI] (в кожа, метал и др.); übertr
втълпявам А1 [втълпя //], внушавам AI
(внуша //] (jmdm. etw. \4] някому нещо)
О sich [3] etw. [4] ~ запомням А2 [за¬
помня //] нещо добре; das hat sich nur
tief eingeprägt това се запечата дълбоко
в паметта ми
einprägsam adj лесно запомнящ се
emquartieren <e//iA> vt настанявам А1
[настаня //] на квартира (bei [3] при, in
[3] в); (Soldaten войници) разквартиру¬
вам uv, V, Al: sich [4] - настанявам се
на квартира
Einquartierung / 17 настаняване п по квар¬
тири; (Soldaten войници) разквартиру¬
ване п
ginrahmen <а/Ай) vt поставям А2 [поставя
//] в рамка
gmrammen <а/Л6> vt (Pfahle колове) за¬
бивам AI [забия £7], набивам AI [набия
£7] (in М в)
здпгаител <а/Л6> vt (Wohnung жилише)
подреждам А1 [подредя 77]; (Möbel ме¬
бели) нареждам А1 [наредя 77]; (Kleider,
Bücher дрехи, книги) прибирам А1 [при¬
бера £5], слагам А1 [сложа //] на място;
übertr (überlassen) отстъпвам Al [отстъ¬
пя II] (jmdm. etw. [4] някому нешо); (zu¬
gestehen) признавам Al [призная £7]
einräumend adj Gramm концесйв|ен, -на,
отстъпйтел|ен, -на
Einräumung / 17 (Wohnung, Möbel жи¬
лище, мебели) подреждане п, нареждане
п; (Kleider, Bücher дрехи, книги) при-
бйране п, слагане п на място; übertr
(Zugeständnis) отстъпка f концесия f;
~s|satz т 2 Gramm отстъпйтелно из¬
речение
einrechnen <аIhbj vt включвам Al [вклю¬
ча //] в сметката О Kosten mit einge¬
rechnet включително разноските
ginreden <а/Aö> vt внушавам А1 [внуша
II] (jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [5]
- внушавам си, втълпявам си А1 [втъл¬
пя си //] (etw. [4] нешо); w увещавам А1
[увещая £7] (auf jmdn. някого)
einreiben <23а/ЛА> vt разтривам А1 [раз¬
трия Е7] (mit [7] с), втрйвам, намазвам
А1 [намажа Е4]
Einreibung / 17 намазване п, разтриване
п
^reichen <а/hbj vt (Gesuch заявление)
подавам Al [по|дам, -дадеш, (-дадох)]
О Jur eine Klage ~ завеждам Al [заведа
£/] дело (gegen [4] срещу)
gmreihen <a//ib> vt включвам Al [включа
/7] (in [4] в); Mil зачислявам Al [зачисля
II] (in [4] към); (StofT плат) набирам Al
[набера £7]; sich [4] ~~ присъединявам
се А1 [присъединя се //] (in [4] към),
включвам се (in [4\ в)
einreihig adj: ~ег Anzug еднореден кос¬
тюм
Einreise / 16 влизане п (в страната);
~ genehmigung/17 разрешение п за вли¬
зане в страната, входна виза
Anreisen <a/jn> vi влизам Al [вляза* El]
в страната
gereiften <21а/Л6) vt (Stoff плат) скъсвам
Al [скъсам Al], накъсвам; цепя uv, II,
цепвам А1 [цепна £2]; (Haus къща) съ¬
барям А2 [съборя //]; <21а/sn'j vi (Stoff
плат) скъсвам се, накъсвам се; цепя се;
(Unsitte лоша привичка) разпространя¬
вам се AI [разпространя се //]; вземам
А1 [взема Е (взех)] широки размери
О das dürfen wir nicht — lassen не бйва
да допуснем това
Einreisevisum п 29 входна виза
ginrenken (а/hbj vt намествам Al [на¬
местя //] (изкълчено, счупено); (wieder
gut machen) уреждам Al [уредя /7],
оправям А2 [оправя //]
ginrennen < 10а/М) vt: umg offene Türen
~ разбивам Al [разбия £7] отворена
врата; umg jmdm. das Haus ~ дотягам
Al [дотегна £2] някому c честите си
посещения
ginrichten <а/АЛ> vt (Anstalt заведение)
открйвам Al [открия £7]; (Wohnung
жилище) обзавеждам А1 [обзаведа £7];
(etwas Verrenktes изкълчено) намествам
Al [наместя Il\\ Mus аранжирам uv, v,
А1; sich [4] ~ обзавеждам се, нареждам
се Al [наредя се //]; (sparsam sein) живея
uv, Еб икономично, задоволявам се А1
[задоволя се II] с малко; (sich vorberei¬
ten) подготвям се А2 [подготвя се II]
(auf [4] за) О es so daß... уреждам
Al [уредя //] въпроса така, че...
Einrichtung / 17 (Wohnung жилище) обза¬
веждане л; (Wohnungs~) мебелировка
/. обстановка /■ (Schaffung, Eröffnung)
създаване л, откриване п; (Anlage) ин¬
сталация /. уредба /. устройство п О
öffentliche ~еп обществени предприятия
за комунални услуги
rinritzen <а/ЛА> vt (Inschrift надпис) из-
дълбавам Al [издълбая £7],в камък,
дърво
riprollen <а/А6> v/ (Zeichnung, Teppich
чертеж, килим) навивам А1 [навия Е7]
на руло
rinrosten <а/гл> vi ръждясвам А1 [ръж¬
дясам А1]
inrücken <а/5л> vi Mil (Truppe войсково
поделение) влизам А1 [вляза* El] (in
[4] в); <а/АА> vt Typ (Zeile ред) започвам
А1 [започна Е2] с отстъп; (Inserat обяв¬
ление) помествам А1 [поместя /7] О
zum Militär — постъпвам Al [постъпя
//] на военна служба
iprflhren (a/'TiA) vt (Teig тесто) забърквам
Al [забъркам Al]\ (Kalk вар) разбър¬
квам О übertr umg du hast dir etwas Schö¬
nes eingerührt хубава каша си си забър¬
кал (umg)
inrüsten <а/АА> Ar eh правя uv, II, на¬
правим А2 [направя II] скеле (около
строеж)
eins I. пит = 1 (f Zahlen) О umg um ~
в един часа; II. adv: es ist mir alles —
всичко ми е все едно; ~ sein съглафн,
•на [единодушен, -на] съм va (mit [5] с)
Eins/17 единица/; Schule единица/, отли¬
чен (по петобалната система в ГДР); mit
der ~ fahren пътувам uv, Al сединицата
[с трамвай номер едно]
insacken <a//iA> vt слагам Al [сложа II]
в чувал [торба]; (Geld, Gewinn пари,
печалба) прибирам А1 [прибера £3];
<а/зя) vi (einsinken) хлътвам Al [хлътна
£2], пропадам А1 [пропадна £2]
insalben <а/ЛА> vt намазвам А1 (намажа
Е4\ (mit [2] с) (мехлем)
insalzen <а/ЛА> vt осолявам А1 [осоля
"]
EINSCHALTEN 263
iasam adj (Mensch човек) самот|ен, -на;
(Gegend местност) уединен, самот|ен,
-на; пуст, безлюд|ен, -на О ein ~es Le¬
ben fuhren живея uv. Еб уединено
Einsamkeit / 17 самота /, самотност /,
уединение л
insammeln <a//iA> vt събирам Al [събера
ЕЗ]
insargen <а/АА> vt поставям А2 [поставя
11] в ковчег; übertr (Hoffnung надежда)
погребвам А1 [погреба £2]
Einsatz т 2 (das Aufs-Spiel-Setzen) зала¬
гане л, рискуваме л,-(Spiel, Wette игра,
облог) зало|г т, -зи; (Pfand) депозит т
(за шишета и др.); (Kleid дреха) гар¬
нитура / (която се сменя); (auswechsel¬
barer Geräteteil) сменяема част; (Ma¬
schine машина) употреба /. използване
л; Tech (Hochofen висока пещ) дажба
/. пълнеж т; МП бо|й т. -еве, битка /.
Mus встъпване л, встъпление л О zum
— kommen (Arbeiter работници) бивам
uv. Al включен в работа (бригада);
(Truppen войска) бивам хвърлен в боя;
mit — des Lebens с риск за живота
insatzbereit adj (bereit, sich einzusetzen)
който е готов да се включи в изпъл¬
нението на поставена задача; (bereit zum
Gebrauch) готов за експлоатация [за
работа, за ползване]; МИ в боева го¬
товност
Eipsatzlbereitschaft / 17/sg готовност / за
действие; Tech експлоатационна готов¬
ност; МИ бойна готовност; ~ wagen т
4 Уегк допълнителна кола (по време на
върхово натоварване)
insäuern <а/АА) vt: Gemüse — правя uv,
11, направим А2 [направя //] туршйя;
Kraut — правя, направим кисело зеле;
Landw силажирам uv, v. А1
insaugen <8а/АА, auch a/hb> vt всмуквам
Al [всмукна £2]; (Feuchtigkeit влага)
попйвам Al [попйя £7]; (Luft въздух)
вдйшвам AI [вдйшам Al]\ (Duft аро¬
мат) вдъхвам А1 [вдъхна £2]
insäumen <а/АА> vt ограждам А1 (оградя
/7]; (Decke, Kleid покривка, дреха) по-
ръбвам А1 [поръбя //], подшйвам А1
(подшия ЕТ] .
inschalten <а/АА) vt El включвам Al
[включа //]; (Licht. Motor лампа, мо¬
тор) запалвам А1 [запаля /7]; (Radio,
Maschine радио, машина) пчскам AI od
264 EINSCHALTUNG
пущам Al [пусна £2], включвам: (Worte,
Sätze думи, изречения) вмъквам Al
[вмъкна £2] О den zweiten Gang ~ пре¬
включвам на втора скорост; sich [4]
намесвам се А1 [намеся се II] (in [4] в)
Einschaltung / 17 включване п. (Text
текст) вмъкване п, (das Eingreifen) на¬
меса f
Ejpschärfen <а/АЛ> vt внушавам Al [внуша
У7[. втълпявам AI [втълпя //] (jmdm. etw.
[4\ някому нещо)
Ejnscharren <a//iA) vt заравям А2 [заровя
//]. заривам А1 [зарйна Е2 od зария £7]
Ejnschätzen <a//ife> vt (beurteilen) преце¬
нявам Al [преценя //]; (Vermögen иму¬
щество) оценявам Al [оценя //]
Einschätzung / 17 (Beurteilung) преценка
f; (Bewertung) оценяване n, оценка /
Einschenken <afhb') vt наливам Al [налея
£6]; vt пълня uv, II, напълням A2 [на¬
пълня II] някому чашата О übertr jmdm.
klaren Wein — казвам Al [кажа E4\ ня¬
кому чистата истина
Ejnschicken (а/ЛЬ) vt изпращам AI [из¬
пратя II] (на учреждение)
Ejpschieben <32а/АА) vt пъхам uv, Al, пъх¬
вам А1 [пъхна £2], вмъквам А1 [вмъкна
£2]. мушвам AI [мушна £2] (in [4] в);
(einfügen) вмъквам, прибавям А2 [при¬
бавя И], О das Brot in den Backofen —
мятам Al [метна £2] хляба във фурната
Einschießen <32а/Л/>> vt разрушавам А1
[разруша /У], сривам А1 [срйна £2] със
стрелба: (Fenster прозорец) счупвам А!
[счупя 11]; (Wa/Te оръжие) прострелвам
А1 [прострелям А2]; (Geld пари) внасям
А2 [внеса £У); (Brot хляб) мятам А1
[метна £2] (във фурната), sich \4] ~
упражнявам се А1 [упражня се II] в
стрелба
EjpschifTen <а/ЛА> vt Маг натоварвам AI
[натоваря II] на кораб; sich [4] ~ отпъ¬
тувам uv, е, AI с кораб (nach [2] за)
Einschiffung / 17 Маг товарене п на ко¬
раб; (das Sicheinschiffen) отпътуване п
с кораб
^ipscflirren <аfhb} vt впрягам AI [впрегна
£2] (животно)
Einschlafen <3а/гя> vi заспйвам Al [заспя
* II]; (Arm. Bein ръка, крак) изтръпвам
AI [изтръпна £2]; umg (langsam aufhö¬
ren) замйрам Al [зам|ра £ (-рях)]; за¬
глъхвам Al [заглъхна £2]; (sterben) яз-
_ дъхвам Al [издъхна £2], умирам
Einschlafen) <а/ЛЛ> vt приспивам AI (при¬
спя /У]; ~d adj приспивателен, -на
Einschlag т 2 (Geschoß снаряд) попаде¬
ние п, -я; (Blitz) удар т (от гръм); Web
вътъ|к т. -ци; übertr черта /, нотка /,
елемент т О mit mongolischem ~ с мон¬
голска жилка
Einschlägen' <4а/ЛА> vt забйвам А1 [забйя
£7]; (Tür, Zähne врата, зъби) разбйвам
AI [разбия £7]; (einwickeln) завйвам А1
[завйя £7], загъвам А1 [затъна £2];
(Buch. Heft книга, тетрадка) подвър¬
звам А1 [подвържа Е4]; (kürzen) под¬
гъвам А1 [подгъна £2]. скъсявам AI
[скъся II]; Forstw сека uv, сечеш (сякох),
изсичам А1 [из|сека, -сечеш (-сякох)];
Landw (Pflanzen растения) заравям А2
[заровя II] в пръст; vi (schlagen) удрям
А2 [ударя II] (auf jmdn. някого), нанасям
А2 [нанеса El] удари (auf jmdn. на ня¬
кого); (Bombe бомба) падам AI [падна
£2], удрям (в целта); umg (Erfolg haben)
имам uv, AI успех; umg (sich gut einar¬
beiten) започвам AI [започна £2] добре
работата O einen falschen Weg — тръг¬
вам Al [тръгна £2] по погрешен път;
die Richtung — nach [3] тръгвам в посока
към; eine neue Laufbahn — започвам но¬
ва кариера; der Blitz hat eingeschlagen
удари гръм; er bot mir die Hand und ich
schlug ein стйснахме си ръцете в знак на
съгласие; schlag ein! съглаей се!, лай си
ръката!
Einschlägig adj съответен, -на, свързан с
даден въпрос; който се отнася до О
-е Literatur специална литература
Einschleichen, sich [4\ <21а/Ай> вмъквам се
А1 [вмъкна се £2], промъквам се, про¬
крадвам се А1 [прокрадна се £2] (in [4]
в)
E^nschleppen <a//ifr> vt Med пренасям A2
[пренеса El] (болест)
Einschleppung / 17/sg Med пренасяне n (на
болест)
Einschleusen <a/Aö> vt Mar прекарвам Al
[прекарам AI] през шлюз (плавателен
съд); (Ware стока) внасям А2 [внеса £У]
по контрабанден път; (Spione шпиони)
вкарвам в страната
einschlieBen <32а/А6> vt заключвам А1
[заключа II]. затварям А2 (затворя /У]
(jmdn. in [4\ някого в); (umgeben) ограж¬
дам AI [оградя УУ], обикалям А2 [оби¬
коля 11]; МИ обсаждам AI [обсадя II],
обкръжавам Al [обкръжа //]; (einbezie¬
hen) включвам О in Klammern ~ слагам
Al [сложа 11] в скоби; sich [4\ ~ за¬
ключвам се; (sich einbeziehen) включвам
себе си (in [4] в)
ginschlieBlich I. adv включително О bis
zum 20. April ~ до 20 април включй-
телно; II. präp [2] включително О die
Kosten ~ des Portos разходите вклю¬
чително пощенските разноски
ginschlummern <аfsn) vi задрямвам А1
[за|дремя Е (-дрямах)]
umschmeicheln, sieb [4] <а/hb> подмйл-
квам се uv. Al. подмазвам се А1 [под¬
мажа се Е4\ (bei jmdm. на някого); ~d
adj подкупващ, предразполагащ, галещ
ginschmelzen < 17аjhb, auch a/hb) vt сто¬
пявам Al [стопя //]; претопявам; übertr
(Ideen. Erlebnisse идеи, преживявания)
претворявам Al [претворя II] (in [4] в)
О jntdn. — претопявам, асимилирам uv,
V. Al някого
ginschmuggeln <а/А6> vt внасям А2 [внеса
El] контрабанда; вмъквам А1 [вмъкна
£2] (jmdn. някого); sich [4] ~ вмъквам
се, промъквам се А1 [промъкна се Е2]
ginschnappen <а/.м> vi (Tür. Schloß врата,
брава) щраквам А1 [щракна Е2], затва¬
рям се А2 [затворя се II]; (übelnehmen)
обйждам се А1 [обидя се 11], засягам
се А1 [засегна се Е2]
ginschneiden <2la, d-tt/А6) vt срязвам Al
[срежа* Е4], рязвам А1 [рязна* £2]; из¬
рязвам. издълбавам А1 [издълбая £71;
(zerkleinern) нарязвам; vi врязвам се (in
М в) ..
gipschneidend adj (Maßnahmen, Änderun¬
gen мерки, промени) радикал|ен, -на,
рсшйтел|ен, -на; (Unterschied промяна)
корен|ен, -на С> топ ~er Bedeutung от
решаващо значение
g^nschneien <а/sn> vi бйвам uv, Al затру¬
пан от сняг О eingeschneit заснежен,
откъснат от снегове
Anschnitt т I разрез т; (Kerbe) рязк|а*
/, -и, нарез т; (im Gelände) йзкоп т;
Metr цезура / О ein ~ in seinem Leben
прелом т в живота му
gjpschntiren <а/АА> vt (Paket пакет) връз¬
вам AI [вържа Е4], завързвам (с шнур)
gipschränken <а/АА> vt ограничавам А1
[огранича //]; sich [4] ~ ограничавам сс,
живея uv, Е6 икономйчно
Einschränkung / 17 ограничение п. -я
gjpschrauben <а/ЛА> vt завйнтвам А/ [за-
вйнтя //)
EINSENKUNG 265
l£ipschreib(e)|brief т 1 препоръчано пис¬
мо; —gebühr /17 такса /за препоръчана
пратка
gipschreiben <23аjhb'} vt впйсвам AI [впй-
ша Е4], запйсвам; (Brief писмо) пращам
AI [пратя II], подавам А1 [по|дам, -да¬
деш (-дадох)] препоръчано; sich [4] —
запйсвам се (in [4] в) О
eingeschriebenes Mitglied der Partei ре¬
довен член на партията
Ijlinschreiben п 23 препоръчана пратка
gin schreiten <21а/зл) vi намесвам се А1
[намеся се II]; вземам А1 [взема £
(взех)] мерки (gegen [4] срещу)
Einschreiten п 23/sg намеса /
gmschrumpfen <аjsn) vi свйвам се Al [свйя
се Е7\, смалявам се А1 [смаля се II];
(runzlig werden) сбръчквам се Al [сбръч¬
кам се А1]; съсухрям се А2 [съсухря се
Щ .
ginschüchtern <а/ЛА> vt сплашвам А1
[сплаша //]; наплашвам
Einschuß т 2 (Kugel) дупка /(от куршум);
Web вътък т
gipsehen < 19а/А6> vt (hineinsehen) вйждам
AI [видя 12], поглеждам А1 [погледна
£2] в; (Briefe, Urkunden писма, доку¬
менти) преглеждам А1 [прегледам А /];
(Fehler грешки) вйждам, прозйрам А1
[проз|ра £ (-зрях)], разбирам AI [раз¬
бера ЕЗ] О es ist leicht einzusehen ясно
е, лесно е да се разбере
Einsehen п 23/sg разбиране « О ~ haben
вразумявам се AI [вразумя се 11]
gipseifen <а/АА> vt насапунйсвам А1 [на-
сапунйсам AI], umg (betrügen) измам-
вам Al (измамя И]
gipseitig adj от едната страна; (Vertrag
договор) сдностран|еп, -на; (Mensch чо¬
век) едностранчив О - beschrieben на-
пйсан от едната страна
Einseitigkeit / 17/sg едностранчивост /
ginsenden <10аIbh, auch a/hb} vt изпращам
Al (изпратя 11] (нещо някъде за пре¬
ценка)
E£insend|er т 4 който изпраща (дописки,
пари и пр.); — ung/ 17 (das Einsenden)
пращане п; (das Eingesandte) пратка /
ginsenken <а/АА) vt спускам Al [спусна
£2], поставям А2 [поставя //] (in [4] в)
(земя, вола и др.)
^insenkung / 17 (Bodensenke) падина /.
вдлъбнатина /
266 EINSETZEN
^nsetzeä <а/ЛА> vt поставям A2 [поставя
II] (io [4] в); (Pflanzen растения) садя uv,
II, посаждам AI [посадя II]: (Anzeige
обява) помествам AI [поместя //]; (Obst
плодове) консервирам uv, v, AI, варя uv,
AI. сварявам AI [сваря //] сладко (кон¬
фитюр, мармелад]; (cinplanen) запла¬
нувам uv, v, AI, предвиждам AI [пред-
вйдя I2\, (anwenden) употребявам AI
[употребя //]; използвам mv, v. AI;
(Truppen войска) хвърлям А2 [хвърля
/I] в боя; (ernennen) назначавам AI [на¬
знача II]: (wagen) рискувам uv, AI; vi
започвам AI [започна Е2]: Mus започ¬
вам да свйря [да пея]; sich [4] ~ за¬
стъпвам се А1 [застъпя се //] (für [4] за)
С der Regen setzte ein заваля дъжд
Einsetzung / 17 (Ernennung) назначени[е
n. -я; (Einplanung) заплануване n; (Ein¬
pflanzung) засаждане n; Math замества¬
не n
Ijjnsicht / 17 (Einblick) преглеждане n;
преглед m (на документи и др.): (Ver¬
ständnis) разбиране л, прозрение л О
— nehmen преглеждам AI [прегледам
AI] (in etw. [4] нещо); zu der ~ kommen
[gelangen], daß... стигам AI [сгйгна E2\
до убеждението, разбирам AI [разбера
ЕЗ], че...; zur ~ kommen [gelangen] вра¬
зумявам cc AI [вразумя се //], започвам
AI [започна E2] да разбйрам
einsichtig adj разум|ен, -на, бла¬
горазумен, -на; (verständlich) лес|ен, -на
за разбйране О jmdm. etw. ~ machen
разяснявам AI [разясня //] някому не¬
що
£insichts|los adj неразум|ен, -на; voll adj
(благо)разум|ен, -на, здравомйсдещ
einsickern <a/jn> vi процеждам се AI
[процедя се //], просмуквам се AI
[про|смуча се, -смучеш се (-смуках се)]
(in [4] в)
Einsiedelei / 17 отшелническа хйжа; (ein¬
same Wohnung) уединено жилище
Einsiedler т 4 огшелни|к т, -ци
^msilbig adj Gramm едносрйч|ен, -на;
übertr неразговорлйв, мълчалйв;
(Antwort отговор) крат|ък, -ка
£insinken (27а/тл) vi (Erdoberfläche земна
повърхност) снишавам се AI [сниша се
II]. (hineinsinken) затъвам AI [затъна
£2], потъвам (in [J] в); (in sich zusam¬
mensinken) срутвам се AI [срутя се //]
gpspannen <а/АД) vt (Pferd кон) впрягам
AI [впрегна Е2]\ Tech затягам AI [за¬
тегна Е2], стягам, закрепвам AI [закре¬
пя II] (in [4] в) О untg jmdn. io eine Arbeit
^ впрягам някого в работа (umg); ich
bin tüchtig eingespaont имам uv, AI много
напрегната работа
Einspänner m 4 кола / c един кон; (Son¬
derling) особня|к m, -ци
dpspäimig adj c един кон
едтирвгеп <a/АА) vt спестявам Al [спестя
/7], икономисвам Al [икономисам Al]
Einsparung / 17 спестяване n. ихонбмия
/ , .
^ipsperren <a/AA> i7 затварям A2 [затворя
//], заключвам Al [заключа //]; (gefan¬
gensetzen) затварям (в затвора)
Anspielen <а/А£> vt Mus (Instrument ин¬
струмент) разработвам Al [разработя
77]; sich [4] — Mus разсвйрвам се Al
[разсвйря се /7J; Sp разигравам се А1
[разиграя се £7] О die FuBballmannschaft
ist gut aufeinander eingespielt футболният
отбор е добре обигран [сработен]; wir
sind gut aufeinander eingespielt добре се
сработваме; einen Titel ~~ правя uv, 11,
направя M A2 [направя 11] запис на му¬
зикално произведение на плоча; der Film
hat seine Kosten eingespielt филмът покри
разноските си
^ipspinneu, sich [4] <26a/AA> Zool завивам
се AI [завия се E7\ (в пашкул)
gnspreeben <16а/ЛА> vi: auf jmdn« ^ уве¬
щавам Al [увещая £7] някого
^sprengen <a/ЛА) vt напръсквам Al [на¬
пръскам Al] c вода; (Tür врата) раз¬
бивам AI [разбия E7]
umspringen <27aДуя) vi übertr замествам
Al [заместя II] (für jmdn« някого)
^inspritzen <a/AA> vt впръсквам AI [впръс-
кам Al]\ Med инжектирам uv, v, Al
Eytspritzung / 17 инжектиране n; инжек¬
ция f; впръскване n
Einspruch m 2 възражени|е n, -я, протест
m O ~~ erheben възразявам Al [възразя
/7], протестирам uv, v, Al fgegen [4] epe-
ШУ)
Einspruchsrecht n 20 Pol право n на про¬
тест; право n на вето
einspurig adj Eisenb c един коловоз
einst adv (ehemals) едно време, nö-рано,
някога; (künftig) едйн ден, някога, в бъ¬
деще
^mstampfen <а/А6) vt (in ein Gefäß в съд)
натъпквам Al [натъпча Е4]\ (Papier хар¬
тия) претопявам AI [претопя //]
Entstand nt 2 встъпване n в длъжност; Sp
Tennis равен резултат
^ipstecben <16a/А6> vt забождам Al [за¬
бода El] (in [4\ в); vt бода uv, v, El;
бодвам Al [бодна E2\ (in [4] в) O in die
Blase ~ пробивам Al [пробия E7] (ме¬
хур [прйшка]
ejnstecken <a/AA> vt пъхам uv, Al, пъхвам
Al [пъхна £2], слагам Al [сложа //] (in
[4\ в); (in die Tasche stecken) слагам в
джоба си; (Schwert меч) прибирам Al
[прибера ЕЗ] в ножницата си; (Brief пис¬
мо) пускам Al od пущам А1 [пусна £2];
umg (Gewinn, Geld печалба, пари) при¬
бирам, присвоявам си AI [присвоя си
//]; umg (Beleidigung обида) преглъщам
А1 [преглътна Е2]% понасям А2 [понеса
El]: umg (gefangensetzen) затварям А2
[затворя II] (в затвор) О er hatte kein
Geld eingesteckt не беше взел парй със
себе си
^instehen <а, stand ein, cingestanden/5tt>
vf отговарям А2 [отговоря /У], гаран¬
тирам uv. V, Al (für [4] за); (bezahlen)
плащам AI [платя II] (für [4] за)
einsteigen <23а/$л> vi качвам се Al [кача
се II] (in [4] в) (превозно средство)
einstellen <a//zA) vt (unterbringen) приби¬
рам AI [прибера £5], слагам Al [сложа
II] (in [4] в, bei [5] при, у); (Arbeiter ра¬
ботници) наемам А1 [наема £7], вземам
AI [взема £ (взех)] на работа; (Rekruten
новобранци) свиквам AI [свикам А1]у
събирам А1 [събера ЕЗ]: (mit etw. auf¬
hören) спйрам AI [спра £ (спрях)], пре¬
кратявам AI [прекратя /У], преустано¬
вявам А1 [преустановя II] (нещо); Tech
слагам, нагласявам А1 [наглася 11] (auf
[4] на); sich [4] ~~ идвам uv, Al, дойда
V, El пристигам AI, [пристигна £2];
(Schmerzen болки) явявам се AI [явя се
/У], появявам се; (sich vorbereiten) под¬
готвям се А2 [подготвя се II] (auf [4]
за); (sich anpassen) съобразявам се AI
[съобразя се II] (auf [4] с), нагаждам сс
А У [нагодя се II] (auf [4] към) О die
Arbeit ^ преустановявам работата,
стачкувам uv, Al; Mil das Feuer ^ пре¬
кратявам военните действия, спйрам
огъня; der Winter stellt sich zeitig ein зи¬
мата започва рано; er ist gegen mich ein¬
gestellt той е настроен протйв мене
einstellig adj Math едноцйфрен
Ejpstell|knopf m 2 Radio копче n, -та (на
радиоапарат); ^ung f 17 (Arbeiter ра¬
ботници) наемане n, назначаване n;
EINSTÜRMEN 267
(Arbeit работа) спйране n, прекратяване
n, преустановяване n; Tech нагласа f;
(Gesinnung) отношение n (zu [5], ge¬
genüber [5] към)
lgi^stich m \ бодване n; (Insekt насекомо)
ужйлване n
einstig adj някогаш|ен, -на, бивш
Einstieg m 1 вход m в превозно средство
£instimmen <а/АА> vt Mus настройвам Al
[настроя II]; vi Mus встъпвам Al [встъпя
/У], влйзам Al [вляза* £7] (in [4] в); sich
[4] ~ настройвам се, подготвям се А2
[подготвя се 11] вътрешно (auf [4\ за)
(някакво преживяване) О alle stimmten
in den Plan ein всички се съгласйха c
a плана .
einstimmig adj единодуш|ек, -на; Mus
сдкогласов
Einstimmigkeit / 17jsg единодушие n; съ¬
гласие n; Mus унисон m, едногласност
/ в
einstöckig adj едноетаж|ен, -на
einstoßen <34a/AA> vt забйвам Al [забйя
£7] (в земята); (Fensterscheibe стъкло на
прозорец) счупвам А1 [счупя /У], стро-
шавам AI [строша II]
einstreichen <21a//i£> vt намазвам AI [на¬
мажа Е4\ (mit [3] с); (Geld пари) при-
бйрам AI [прибера £5], присвоявам си
Ai [присвоя си II] О er hat den ganzen
Gewinn eingestrichen той обра цялата
печалба
ejpstreuen <а/А/?) vt поейпвам А1 [посипя
//], пръсвам А1 [пръсна £2], разпръсвам
(in [4] в); iihcrtr (Worte, Bemerkungen
думи, забележки) вмъквам А1 [вмъкна
£2], казвам AI [кажа Е4] между другото
(in [4] в)
einströmen <a/.w) vi (Wasser, Gas, Luft
вода. газ, въздух) нахлувам Al [нахлуя
£7] (in [4] в); (fremde Wörter чужди ду¬
ми) навлизам Al [навляза* £7] (in [4]
в)
einstudieren <с/Л/>> vt разучавам Al [раз¬
уча II]
einstufen <а/ЛА> vt причислявам Al [при¬
числя II] (in [4] към); категоризйрам uv,
r, Al
Einstufenrakete / 17 сдностепенна ракета
Einstufung / 17 причисляване n (in [4]
към); категоризиране n _
Anstürmen <a/.vw, AA) vi хвърлям се A2
268 EINSTURZ
[хвърля се //], втурвам се AI [втурна се
£2] (auf jmdn. върху някого)
Einsturz /и 2 сриване и. срутване п, рух¬
ване п
entstürzen г/ срутвам сс AI [срутя
се //], сривам се AI [срйна се £2], рух¬
вам AI [рухна £2], събарям сс А2 [съ¬
боря се //]
Einstweilen adv междувременно, сега-за-
ceiä; ^ig adj временен, -на
Eintägig adj еднодневен, -на; Biol ефс-
мср|сн, -на, сдноднев|сн, -на
Eintagsfliege / 16 Zool еднодневка /, ефе-
мерйда /
eintauchen <аIhb> vt потопявам Al [потойя
w//), натопявам (in [4] в); <a/s/i> vi потопя¬
вам се; гмуркам се uv, AI, гмурвам сс А1
[гмурна се £2]
Eintauschen <а///Л> vt обменям А2 [обменя
//), разменям (gegen [4] срещу, с; für [4\
за. с)
Ejnteilen <а/ЛЛ> vt деля uv, II, разделям
А2 [разделя II] (in [4] на); (aufteilen) раз¬
пределям О in Klassen — класифицйрам
uv, v, AI; in Grade eingeteilt градуиран;
sich [3] die Arbeit gut ~ разпределям си
добре работата
Einteilung / 17 разделяне nt разпределе¬
ние п (in [4] на, в; nach [J] по, според)
Eintönig adj моиот6н|сн, -на,
еднообразен, -на
Eintönigkeit / 17/sg монотонност / едно¬
образие п
Eintopfgericht п 20 Kochk ястие, пригот¬
вено от различни зеленчуци, (вид) гю¬
веч т
Eintracht / 1 Ijsg единство п, единодушие
п; сговор /и, разбирателство п
Einträchtig adj сговор|ен, -на, друж|ен, -
на, единодуш|ен, -на
Eintrag т 2 запйсване п, вписване п; бе¬
лежка /. забележка /* Text вътък т О
einer Sache [3] tun вредя uv, II, на-
вреждам AI [навредя //] на нещо
Ertragen <4а/АА> vt (einschreiben) впис¬
вам Al [впйша E4\y записвам (in [4] в);
(Ertrag, Nutzen, Schaden добив, полза,
вреда) нося uv, II, донасям А2 [донеса
El]; sich [4] ~ вписвам се, записвам се
(in [4] в) О eingetragene Firma регистри¬
рана фйрма
Einträglich adj доход|ен, -на. рентабилен,
-на
Eintragung / 17 впйсване п, запйсване п;
зарегистриране п
^träufeln <а/ЛА> vt капя uv, Е4, капвам
А1 [капна £2], слагам А1 [сложа //] кап¬
ки (in [4] в)
Eintreffen (\6sl/sh) vi пристигам Al [при¬
стигна £2] (in [3] в); (Befürchtungen, Ver¬
mutungen опасения, предположения)
оправдавам сс А1 [оправдая сс £7],
сбъдвам сс А1 [сбъдна се £2] О es ist
so eingetroffen, wie er sagte стана така,
както той каза
Eintreiben <23а/АА) vt (Nagel, Pfahl гвоз¬
дей, кол) забивам Al [забия £7]; (Vieh
добитък) прибирам Al [прибера ЕЗ);
(Geld, Schulden пари, задължения) съ¬
бирам
Eintreten <15а/гл> vi влизам А1 [вляза*
El] (in [4] в, bei [3] при, у); (Zeit, Kälte,
Änderung време, студ, промяна) на¬
стъпвам AI [настъпя //]; (sich ereignen)
случва се AI [случи се II] 3. Pers; (sich
emsetzen) застъпвам се (für [4] за);
<15а/АА> vt (Tür врата) разбивам AI
[разбйя £7] с крак С in eine Besprechung
[in Verhandlungen, in einen Krieg] — за¬
почвам AI [започна £2] заседание [пре¬
говори, война]; in eine Organisation —
ставам AI [стана £2] член на органи¬
зация; die Dunkelheit trat ein започна да
се смрачава, смрачаваше се; ich habe mir
einen Dorn eingetreten влезе ми трън в
крака
Ejptrichtem <а/АА> v7: umg jmdm. etw. [4]
- набйвам AI [набия £7] някому нещо
в главата
Eintritt nt \/sg (in einen Raum в поме¬
щение) влизане n, вход m; (in eine Orga¬
nisation) влизане n, постъпване n; (Ein¬
trittsgeld) вход nt, входна такса; (Beginn)
качало n O ^ frei! вход свободен!; —
verboten! вход забранен!; bei ^ der Dun¬
kelheit на свечеряване
Eintrittslgeld n 21 вход m, входна такса;
— karte / 16 входен билет
Eintrocknen <а/до> vi изсъхвам AI [изсъх¬
на £2], засъхвам; (Haut кожа) сбръч¬
квам се AI [сбръчкам се AI], съсухрям
се А2 [съсухря се //]
Ein tröpfeln <а/АА> vt наливам AI [налея
E7\ капка по капка, капя uv, Е4, капвам
AI [капна £2] О Medizin in die Augen
^ слагам Al [сложа II] капки в очите
Einüben <а/ЛА> vt разучавам AI [разуча
//] (роля, танц и др.)
em(und)einhalb od anderthalb num =11/2
^(TZahlen)
^verleihen <c/Ай> vt присъединявам AI
[присъединя /7] (e-r Sache [3] към нещо);
включвам AI (включа II] (e-r Sache [ij
в нещо); (Land страна) анексирам uv, v,
AI O umg sich [3] ein ganzes Brot — из¬
яждам AI [из|ям, -ядеш (-ядох)] цял
хляб
Einverleibung / 17 присъединяване п:
(Land страна) анексия /
Einvernehmen п 23/sg разбирателство п,
сговор т, съгласие п; О im ^ mit jmdm.
в съгласие с някого; sich [4] ins ^ setzen
mit jmdm. разбирам се AI [разбера сс
£2], споразумявам се AI [споразумея се
Е6\ с някого
einverstanden adj: ^sein съглас|ен, -на съм
va ((mit [3] с); -**! съгласен!, дадено!
Einverständnis п 27 съгласие п О im ^
mit jmdm. handeln действувам uv, AI със
съгласието на някого
Einwaage / 16/sg (Gewichtsverlust) загуба
/ на тегло при размерване на стоката
Einwand т 2 възражени|е п ,-я (gegen [4\
срещу, против) О Einwände machen пра¬
вя uv, II, направям А2 [направя //] въз¬
ражение, възразявам AI [възразя II]
Einwanderer т 4 преселни|к т, -ни, имиг¬
рант т
^inwandem <а/$л> W заселвам се AI [за¬
селя се 77]. имигрйрам uv, v, AI (in [4]
в)
Einwanderung / 17 заселване n, имиграция
einwandfrei adj безупреч|ен, -на O ~
nachweisen доказвам AI [докажа E4] по
неоспорим начин
^inwärts adv навътре
^wechseln <a/AA> vt разменям A2 [раз¬
меня //], обменям (пари)
^ipwecken <АА> vt стсрилизйрам uv, v, AI
в буркани
Einweckglas n 22 буркан m за консерви
Einweichen <a/AA> vt натопявам AI [на¬
топя //], иакйсвам AI [накйсна E2]
£inweihen <a/AA) vt откривам Al [открйя
E7] тържествено (театър, спортна зала
и пр.) О jmdn. in etw. [4] ~~ посвещавам
някого AI [посветя II] в нещо
Einweihung / 17 откриване п (на памет¬
ник. сграда и др.)
^ipwetsen <23а/АА> vt: jmdn. in ein Amt
^ въвеждам Al [въведа El] някого офи¬
циално в длъжност; jmdn. in seine Arbeit
въвеждам някого в работата му;
EINWURZELN 269
jmdn. in ein Krankenhaus — изпращам Al
(изпратя II] някого в болница
Einweisung / 17 въвеждане п (in [4] в);
изпращане п (in [4] в)
^inwenden <10a/AA, auch а/АА> vt възра¬
зявам AI [възразя II] (gegen [4\ срещу)
Einwendung / 17 възражени|е п, -я (gegen
[4] срещу)
^inwerfen <16а/АА> vt (Brief писмо) пус¬
кам Al od пущам AI [пусна Е2]\ (Fen¬
sterscheibe стъкло на прозорец) счупвам
А1 [счупя //]; (Bemerkung забележка)
подхвърлям А2 [подхвърля //]
einwertig adj Chem едновалент|ен, -на
^ipwickeln <а/АА> vt завйвам А1 [завйя
£7], затъвам А1 [загъна £2], загръщам
AI [загърна £2] (in [4] в); umg (überlisten)
излъгвам Al [излъ|жа £ (-гах)], надхит¬
рявам А1 [надхитря /7], баламосвам А1
[баламосам Al] (umg); sich [4] * завй¬
вам се. загръщам се (in [4] в) ^
Einwickelpapier п 20 * амбалажна хаптйя
einwiegen (а/АА> vt приепйвам AI [приспя
/7], като люлея; übertr приепйвам, уна¬
сям А2 [унеса £7]; sich [4\ ~ залъгвам
се >47 [залъжа се £4], успокоявам се >47
[успокоя се 77]
^willigen <a/AA v/> съгласявам се AI
[съглася се 77] (in [4] с)
Einwilligung / 17 съгласие п
^mwintern <а/АА> vt зазимявам AI [за-
зимя 77]
^nwirken <а/АА> W въздействувам uv, Al,
отразявам сс Al [отразя се 77] (auf [4]
на, върху); vt Weh втъкавам Al [вть|ка,
-чеш (-ках)]
Einwirkung / 17 въздействие п (auf [4] вър¬
ху)
Einwohner т жител т, обитател т О
^ von Sofia софийски жител
Ejpwohner|in / 18 жителка /, обитателка
/• -meldeamt п 22 адресно бюро;
^schaft / 17fsg жйтелите pl, население
п (на град. село)
Einwurf т 2 отвор т (за пускане на мо¬
нети. писма); (Einwand) възражени|е п,
-я; Sp вкарване п на топката в игра
О die Gegenpartei hatte den ~ против¬
никът имаше право на удар
^inwurzeln <а/™> vi вкоренявам се AI
[вкореня се 77] (auch übertr)* пускам i47
od пущам AI [пусна £2] корени (auch
übertr)
270 EINZAHL
Ijjnzahl / П/sg Gramm единствено число
едцаМел <a/АА> vt внасям A2 [внеса El]
(сума), правя uv, 11, направям А2 [на¬
правя II] вноска
Einzahlung / 17 внасяне п на сума; вноска
^ipzäunen <а/ЛА> vt ограждам А] [оградя
//]
Einzäunung / 17 ограда /
gpzeichnen <а//?6> vt нарисувам v, Al,
начертавам Al [начертая £7], отбеляз¬
вам А1 [отбележа Е4\ (etw. [4] in [4] нещо
в); sich [4] — вписвам А1 [впиша Е4\
името си, запйсвам се (in [4] в) О
Städte, Flüsse auf einer Karte ~ нанасям
A2 [нанеса El] градове, реки на карта
Einzelanfertigung / 17 единична изработ¬
ка; -band т 2 отделен том; — bauer т
7 еднолйчни|к т, -ци, частни|к т, -ци;
~ feil т 2 единичен [отделен] случай;
- ginger т 5 индивидуалист т, особня|к
т, -ци; — haft / 17 Jur изолиране п в
единична килия, строг тъмничен за¬
твор; — handel т 4/sg търговия / на
дребно; ^handelstVerkaufspreis т 1, АЬк
EVP цена / на дребно; — händler т 4
търг6в|ец, -ци т на дребно; ~ beit / 17
подробност /■ ~kind п 21 единствено
дете; (Alleinkind) само дете
Einzeller т 4 Biol едноклетъчен органи¬
зъм
einzeilig adj Biol едноклетъчен, -на
^inzeln I. adj отдел|ен, -на; единйч|ен, -на;
сам О jeder —е всеки един; — es отделни
неща; alles ~е всички подробности; im
'«в с [в] подробности; bis ins — е до
най-големи подробности; ~es Geld
дребни пари pl; П. adv поотделно, по¬
единично О — verkaufen продавам AI
[про|дам, -дадеш, (-дадох)] на дребно
Ejpnzel|spiel п 20 Sp Tennis единична игра
/; —Start т б od 1 Sp индивидуален
старт; — teil п 20 отделна част; ~ verkauf
т 2 Hdl продажба / на дребно; ~ Ver¬
pflichtung / 17 лично обещание (в съ¬
ревнование); - vertrag т' 2 специален
трудов договор; —Wertung / 17/sg Sp
индивидуално класиране; —wesen п 23
отделен индивид, отделно същество;
—zimmer п 23 стая / с едно легло; отдел¬
на стая
Anziehen <32а/гл> w (einmarschieren) вли¬
зам Al [вляза* El], навлизам (in [4] в);
(Frühling, Frieden пролет, мир) настъп¬
вам AI [настъпя //]; (zum Wohnen) на¬
станявам се Al [настаня се II] на квар¬
тира (bei [J] при, у); (Flüssigkeit течност)
поглъщам се А1 [погълна се Е2], по¬
емам се AI [поема сс Е (поех се)] (in
[4] от); попивам AI [попия ЕТ] (in [4] в);
<32а, h-g//jA> vt (einfügen) слагам AI
[сложа II], поставям А2 [поставя 11],
вкарвам А1 [вкарам Al]\ (Faden конец)
вдявам А1 [вдяна Е2] (in [4] в); (Eigen¬
tum собственост) конфискувам uv. v, А1;
(Banknoten, Münzen банкноти, монети)
изваждам AI [извадя II] от обръщение;
(Miete, Steuern наем, данъци) събйрам
А1 [събера El]\ (Fahne, Segel знаме, ко¬
рабно платно) свивам А1 [свия ЕТ], съ¬
бйрам, прибирам; (Flüssigkeit течност)
всмуквам А1 [всмукна Е2]\ (Luft въздух)
вдйшвам А1 [вдишам А1], поемам AI
[поема £/]; Mil (einberufen) свйквам А1
[свйкам А1] на военна служба О in eine
Wohnung — влизам, нанасям се А2 [на¬
неса се El] в жйлище; Erkundigungen
— събйрам сведения (über [4] за)
^inzig adj едйнствен, едйн-едйнствен;
übertr неповторйм О kein —er нйто
един; nicht ein -er. Mensch нйто едйн-
едйнствен човек; das —е едйнственото
нещо; — und allein единствено; etwas
steht — da нещо е единствено по рода
си •
einzigartig adj неповторйм, едйнствен по
рода си. несоавнйм
Ein|zimmerwohnung / 17 едностайно жй¬
лище; — zug т 2 (Truppen войска) на¬
влизане п (in [4] в); (in eine Wohnung в
жилище) нанасяне п, настаняване п;
(Winter зима) настъпване п; (Beträge су¬
ми) събиране п; Тур абзац т. врязване
п
eirund adj овал|ен, -на, яйцевйд|ен, -на
'Eis [e:is] n Mus ми диез
*Eis n 20 sg лед (-ът) m, -ове; (Speiseeis)
сладолед m
E{jS|bahn / 17 пързалка /; — bär m 8 бяла
мечка; — bei! n 20 ледокоп m; — bein n
20 пача /от'свйнски крачета; — bergim
1 айсберг m; —block m 2 леЦен блок;
—blumen pl л&дени цветя pl (по заледен
прозорец); -brecher т 4 Mal ледораз-
бивач т; —diele /16 заведение, в което
се продава и консумира сладолед
Ejpen л 23 желязо п О umg etw. [4\ zum
alten — werfen бракувам uv. Al нещо;
mehrere ^ im Feuer haben имам u\\ Al
не едно средство за постигане на целта
Eisenbahn / 17 железница /; -abteil n 20
куп|с //. -та (във влак); ^ег т 4 же¬
лезничар т; ^ führe / 16 ферибот т;
--fahrplan т 2 разписани|е п, -я на вла¬
ковете: ^ fahrt / 17 пътуване /; с влак;
^knotenpunkt ш 1 железопътен възел;
— linle [...ip]/ 16 железоп-ьтна линия;
— netz п 20 железопътна мрежа; ^Schaff¬
ner т 4 кондуктор т; ^schiene /16 же¬
лезопътна релса; ~ schranke / 16 же-
. 1СЗОПь 1 на бариера; ^schwelle / 16 тра¬
верса f; -Signal п 20* сем&фор т;
^Station/17 железопътна станция, гара
/; ^ Überführung / 17 жп надлез т;
** Unglück п 20 железопътна катастрофа;
^ Unterführung /17 жп подлез т;
— Verbindung f 17 железопътна връзка
Eisenlbeton nt I* железобетон nt: --blech
п 20 стоманена. лйстова ламарина;
^ег/ п 20 желязна руда: ^gießer^i /
17 ч\з унолеярна /; чугунодобйвен завод
eisenhaltig adj Chem съдържаш желязо
£isen|hüttenwerk п 20 металургйчен за¬
вод: ^Industrie / 16а черна металургия:
^oxid п 20 железен окис; --träger т 4
сюманена греда
eisenverarbeitend adj: --е Industrie мета¬
лообработваща промишленост
Eisenlwaren pl железария /. дребни же¬
лезарски стоки pl: ^zeit / I7 .v£ Hist
желязна ера
risern шЦ жслсз|ен*. -на: iihertr (Fleiß
усърдие) необикновен. изключителен,
-на: (Gesetz закон) суров. нсизмсн|ен.
-на. (Bestand запас, наличие) постояи|си.
-на. неприкосновен < Mil Ration
неприкосновен запас
eisfrei adj (Fluß. Meer река. море) неза-
мръзиал: (Straße улица) пезалелен
Eisgang т 2 sg ледоход т
eisgrau adj побелял*, посивял*
£is|hockey (..hoki. ммг/т.hoke] // 24/уе Sp
хокей т на лед: --scheibe / 16 Sp шайба
/ (при хокей); --Spieler т 4 Sp хокейст
т
eisig atlj леден: iihertr auch смуден.
хлал|ен. -па
giskaffee т айскаф|е п, -та
eiskalt adj леден, студен, ледсностуден,
мразовЙ!
Eis|keller т 4 леднйна /; ^ kunstiauf т 2
Sp фжурло пързаляно на кънки:
^ kunstläufer т 4 Sp фж урйст т;
^ kunstläuferin / 1К фи!урйс1ка /, ^та*-
EKLIPSE 271
schine/ 16 машина /за правене на сла¬
долед: ^pickel /I/ 4 Sp пйкел т, ледокоп
т: ^revue [..rewü:] / 16 (J>I [\wü::*n ])
ревю n, -та върху лед; ~ schielten п 23fsg
Sp биатлон т; ^ schneilauf т 2 Sp бързо
пързаляне на кънки; ^Schnelläufer п 4
Sp състезател т по бързо пързаляне на
кънки; ^ schölle / 16 леден блок;
^schrank т 2 хладйлни|к т, -ци;
segeln п 23jsg Sp ветроходство п на
лед; ^Stadion п 28 Sp леден стадион;
~ tanz т 2 Sp танц т върху лед; ~~ zapfen
т 4 ледена висулка; ~zeit / П/sg Geol
ледников период
ehel adj суст|оп. -на. тщселав|ен, -на; (ет-
wgebildet) надут: geh (nichtig) напраз|еи.
-па. безсмислен < geh ^ Gold чисто
злато
Eitelkeit / 17 суетност /. суета /; тщес¬
лавие п; geh (Nichtigkeit) безсмислие п
Eiter т 4/.yg гной т: ^ beule /* 16 абсцес
т: --Wäschen [..ßch..] п 23 гнойно ме¬
хурче. пустула /,* ^herd т 1 гнойно
огнище
cit(e)rig adj гиб|ен. -йна
eitern </;/>> г/ гноя мг, II. загноявам А!
[загноя //]. бера мг, ЕЗ. забйрам А2
[забера ЕЗ]
Eiterung / 17 загноявапе забйране п.
гиоясвапс //
Eiweiß п 20 бедтъ|к т. -ци: Chem, Biol
белтък ///, белтъчина /
eiweiß|arm adj бед|си. -на откъм белтъ¬
чини; --haltig adj съдържаш белтъчини
fjweißlpräparat п 20 белтъчен [протейнов]
препарат, препарат т ог белтъчни ве¬
щества: ^synthesc / 16 синтез т на бел-
тъчшш
Ekel /п 4 \g отврашенис //. погнуса / (vor
[3] oi): (Abneigung) аптипатия /. не¬
приязън I; п 23 umg (widerlicher Mensch)
npoiHBCH [oI вра 1йтеден] човек
ekelhaft adj отвратителен, -на. niyc|cn
-на. iipoiiiBlcH. -на
ekeln <hh> i r es ekelt mich [mir] davor това
ме отвращава: sich [-/] ^ отвращавам
ec Al [oiiipuia ce //]. гнуся се мг, //.
потусявам сс А! [погнуся се //] (vor
{3\ ОТ )
Eklektizismus т 11 sg склсктицйз|ъм (-мът)
т
Ekliplse / 16 Амг затъмнсни|с п. -я: ^tlk
/ 17 sg Аиг екдйптика /
272 EKSTASE
Ekstase / 16 екстаз m, захлас пи възтор|г
ш.*-зи С in ^ geraten изпадам AI [из¬
падна Е2] в захлас, захласвам се AI
[захласна се Е2]
ekstatisch adj екстатйч|ен, -на« възторжен
Ekzem л 20* Med екзема /
Elaborat п 20 umg драсканица /
Elan [da:, auch ela:n] m 6jsg устрем m, въз¬
торг пи въодушевление n
Elastik / 17. auch n 24 еластйчна тъкан;
^Strumpf m 2 ластичен чорап
elastisch adj еластйч|ен, -на, разтегли в; гъв¬
кав, жилав; пъргав
Elastizität / 17»sg еластичност/ гъвкавост
/* ’
Elch т I Zool лос пи -ове
Elefant т 8 слон т. -ове; ^en|zahn т 2
бйвен зъб, бйвни|к пи -ци (на слон)
elegant adj елсгант|ен, -на
Eleganz / 17/sg елегантност /
Elegie / 16а елегия /
elegisch adj елегйч|ен. -на; iibertr мелан¬
холичен, -на, гъж|ен. -на
elektrifizieren <d/ЛЛ> vt електрифицирам
uv. V, AI
Elektrifiz^ning / 17 електрификация /
електрифипйране п
Elektriker т 4 елехтрогехнй|к пи -ци
elektrisch adj електрйчески
Elektrische / 19 umg трамва|й пи -и
elektrisieren <d//;A) vt слсктризйрам uv,
v. AI; паслсктризйрвам Al [наелектри-
зйрам AI] (auch iibertr)
Elektrisiermaschine / 16 електростагйчна
машина
Elektrizität / 17 електрйчество n; ^s|werk,
kur: E-Werk n 20 електроцентрала;
^s|zähler hi 4 електромер m
Elektroakustik / 1 Hsg електроакустика f;
^artikel m 4 електрйчески материали
/;/; -chemie / 16 a електрохймия /;
^Chirurgie / 16a Med електрохирургия
/
Elektrode / 16 електрод m
Elektroentstaubung / 17 електростатйчно
обезпрашаване [прахоулавяне]; ^ filter
n 23 електрофилтър, -ри, елекгроста-
тйчен прахоуловйтел; ^ gerät п 20 елек¬
трически уред; ^gitarre f 16 електри¬
ческа китара; ^herd nt I електрйческа
готварска печка; Ingenieur [..ihienjöir]
//1 електроинженер т
Elektrokardiogramm л 20, АЬк EKG Med
елект рокардиограма /
Eletrokarren т 4 електрокар т
Elektrolyse / 16 електродйза /,* ^lyt т 1*
od 9* електродйт т
elektrolytisch adj елсктролйт[ен, -на
Elektro|magnet т 8 Phys електромагнит т
elektromagnetisch adj електромагнитен, -па
Elektromagnetismus т 11 /sg Phys електро-
магнетйз|ъм (-мът) т; — mobil п 20 елек¬
трйчески автомобйл, електромобкл т
Elektrometallurgie / 16а електрометалур-
гия /
Elektromotor т 9а електромотор т
elektromotorisch adj ^е Kraft, А bk EMK
електродвйжеща ейла
Elektron /I 28а (pl Elektronen) електрон т
Elektronen|blitz т 1 Phot електронна свет¬
кавица; ^gehirn п 20 електронен мозък;
^mikroskop л 20 Phys електронен мик¬
роскоп; ~rechenmaschine / 16 електрон¬
на изчислйтелна машйна; ^ röhre/ 16
El електронна лампа; ^volt [..w..] л (gen
auch (-s), Abk eV електронволт m
Elektronik / \llsg електроника /
elektronisch adj електронен, -на
Elektro|schock m \ od 6 Med електрошок
nt: -schweiBung / l*Isg електрозаварка
f, електрическо заваряване
Elektro|skop n 20* електроскоп m; -Statik
/ 17isg електростатика /* — technik /
17/.V# електротехника /: -techniker m 4
електротехник nt. -ци
elektrotechnisch adj електротехнически
Elektrotherapie f 16a/sg Med електроте¬
рапия /
Elektro|wärmegerät n 20 електронагрева¬
телен уред; —Werkzeug n 20 слектрйче-
ски инструменти pl
Element n 20 Chenu Phys елемент m; (Be¬
standteil) елемент nt, съставна част; dicht
стихйя/ ~e pl (Anfangsgründe) основни
положения pl O in seinem — sein в сти¬
хията си съм va; verbrecherische —е пре¬
стъпни елементи pl
elementar adj елеменгцр|ен, -на; (naturhaft)
стихй|ен, -йна, бур|еи, -на
Elementarbildung / 17 начално образова¬
ние; ^buch л 22 начален учебник, учеб-
ни|к т, -ци за начинаещи; ^gewalt / 17
първична сила, сгихййност /; ~ schule
/ 16 първоначално училище; ^teilchen
п 23 елементарна частица
elend adj (beklagenswert) нсщаст|ен, -на,
жал|ък, -ка, окаян, клет; (ärmlich) ми¬
зерен, -на, бед|ен, -на, плачев|ен, -на;
verächtl мизер|ец, -на, жал|ък, -ка, не¬
достоен, -йна, презрян* О sich [4\ ~
fühlen чувствувам се uv, AI зле
Elend п 20/sg (Leid) кещастне п; (Armut)
немотия/, мизерия/, нищета/ О es ist
ein ~ mit ihm цяло нещастие е с него
Elender п 20 = Elch
Elevator [..wa:..] m 9a Tech елеватор m
elf num — 11 (f Zahlen)
‘Elf / 17 единадесетина f od едннайсетйца
/• Sp Fußball единайсетбрка /, отбор m
2Elf m 8 Myth елф m, -ове; ~e / 16 Myth
елфа /, фея /
Elfenbein n 20fsg слонова кост
Elfmeter m 4 Sp — Elfmeterstoß; ~raum m
2/sg Sp наказателно поле, пеналтерия
f: ~stoß ml Sp дузпа f. единайсетмет-
ров наказателен удар
elfte пит m, f, n = 11. (T Zahlen)
Elftel n 23 единадесетйнка f, единайсетин-
ка /
eliminieren <d/A6> vt елиминирам uv, v,
Al (ans [3] от)
EUte / 16 елит m
Elixfcr n 20 еликсир m
Ellbogen od Ellenbogen m 4 лак|ът m, -ти;
~ freibeit /17/sg достатъчно място [въз¬
можност J] за движение; übertr свобода
/ на действие
EUe / 16 (Maß мярка) лак|ът, -ти; Anat
лакътна кост
Ellipse / 16 Gramm, Math елипса /
ElÜpsojd п 20 Math елипсойд т
elliptisch adj Gramm. Math елиптйч|ен, -на
Elmsfeuer n 23 Phys огньове pl на Елмс;
сияние n (по мачтите на кораби, гръ¬
моотводи и др. при буря)
Elsaß п 20 Елзас т
Elsässer т 4 елзас|ец т, -ци; ^in /18 ел-
заска /
elsässisch adj елзаски
Elster / 16 Zool сврака /
elterlich adj родителски
Eltern pl родйтели pl: ^ abend m l родй-
* телгка среша; ^beirat m 2 родителски
комитет; ~haus n 22 бащин [роден] дом
elternlos adj който е без родйтели О ^es
Kind сира|к т, -ци
Emaillewaren [emalja..] pl емайлирани съ¬
дове pl
emaillieren [emaljj:..] <dfhb} vt емайлйрам
uv, v, AI
Emanation / 17 Chem еманация /
Emanzipatitpn / 17 еманципация /
emanzipieren <d/hb} vt еманципйрам uv,
v, AI 18EMPFÄNGNIS 273
Embargo n 24 ембарго n, възбрана / (auf
\4] върху)
Emblem n 20 * емблема /, символ m
Ет1и%/ 16a Med емболия / ,
Embryo m 6 (pl auch..onen) Anat ембрион
m, зародиш m
Embryologie / 16a/jg Med ембриология /
embryonal adj ембрионален, -на,
зач4тьч|ен, -на, зародиш|ен, -на
emeri^ren <d/hb} vt освобождавам AI
[освободя II] от длъжност, пенсиони¬
рам uv, V, AI (особено учител, профе¬
сор, духовник)
Emigrant т 8 емигрант т; ^in/ 18 емиг-
рантка /
Emigration / 17 емиграция /
. emigrieren <d/$fl> vi емигрирам uv, у, Al,
изселвам се Al [изселя се //] (nach [3],
in [4] в)
eminent adj (Begabung, Bedeutung дарова¬
ние, значение) извънредно голям*, из-
ключйтел|ен, -'Ha; (Gelehrter учен) из¬
тъкнат, вйд|ен, -на, бележит, прочут
Emission / 17 Fin емисия / Phys auch из¬
лъчване п
e-Moll п Mus ми минор
Emotion / 17 емоция /
emotional adj емоционален, -на
Empfang т 2 (Ware, Brief стока, писмо)
получаване п. (Gäste гости) посрещане
п, приемане и; (festliche Veranstaltung)
прйем т; Radio приемане п; (Hotel) ад¬
министрация f (в хотел), рецепция /
empfangen <2b/A/>) vt получавам Al [по¬
луча //] (auch übertr): (Gäste гости) при¬
емам AI [приема £7], посрещам Al
[посрещна E2\% Radio приемам, чувам
AI [чуя £7] (по радиото); Fernsehen при¬
емам. вйждам AI [видя 12] (по телеви¬
зията) О ein Kind - забременявам А1
[забременея Е6] (von jmdm» от някого)
Empfänger т 4 получател т: Radio (ра¬
дио)- присмни|к /и, -ци
empfänglich adj впечатлителен, -на; въз¬
приемчив (für [4] за); податлив, подда¬
ващ се (für [4J за); чувствйтел|ен, -на
(für [4] към)
Empfänglichkeit / 17/sg впечатлйтелност /,
възприемчйвост /: Med предразполо¬
жение п (für [4] към)
Empfängnis / 13 Med зачеване п, зачатие
п; Verhütung/17 Med мерки pl за пред¬
пазване от забременяване; ^verhütungs-
18 Немско-български речник
274 EMPFANGSBESTÄTIGUNG
mittel n 23 Med средств|о n. -а за пред¬
пазване от забременяване, антнконсеп-
ционно [противозачатъчно] средство
Empfangs|bestätigung / 17 разписка /.
~chef [..sehet] т 6 (Hotel) администра¬
тор in (в хотел). - gerät п 20 Radio i ра¬
диоприемник т. 7ци; -schein /н I =
Empfangsbestätigung; — Störung ; 17 Radio
смущени|е п. -я. — Zimmer п 23 гостна
(стая) /. приемна /, салон т
empfehlen <20Ь/ЛЛ> vt препоръчвам AI
[препоръчам Al] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); sich [4] - сбогувам се uv, Al
<■ empfehlen Sie mich bitte Ihrer Mutter!
предайте, моля. моите почитания на
майка си!; sich heimlich - отивам си А1
[отида си El], бе"1 да се сбогувам; es
empfiehlt sich zu... препоръчително е да...
Empfehlung / 17 препоръка / (Gruß) по¬
здрав т (an [4] на); -schreiben п 23
препоръчително писмо
empfinden <27Ь/7;А) усещам А/ [усетя 11],
изпитвам А! [изпитам А1], чувствувам
мг. А!
empfindlich I. adj чувствйтсл|ен, -на (gegen
[4] към); (Mensch човек) много чувстви¬
телен, обидчйв; (Kälte студ) сйл|ен, -на;
(Schmerz болка) 6ст|ър, -ра; (Verlust за¬
губа) теж|ък, -ка, голям*; II. adv много,
значйтелно
Empfindlichkeit / 17/sg чувствителност /
empfindsam adj (feinfühlig) чувствйтел|ен,
-на. деликат|ен, -на; (gefühlvoll) прочув-
ствен, сантиментален, -на
Empfindsamkeit / П/sg чувствйтелност /
сантименталност/ — ung/ 17 усещан|е
п, -ия; (Gefühl) чувств|о л. -а; (Eindruck)
впечатлени|е и, -я
Empfindungsvermögen п 23/,rg (способност
за) усещане л. чувствуване л
empfindungslos adj нечувствйтел|ен, -на;
безчувствен (gegenüber [3] към, по отно¬
шение на)
Emphase / 16: mit — sprechen говоря uv,
11 разпалено [с приповдигнат тон]
emphatisch adj изразйтел|ен, -на, подчер¬
тан. емфатйч|ен, -на
Empiriker т 4 емпирй|к т, -ци
empjtisch adj емпирйч|еи, -на
Empirismus т 1 I lsg Phil емпирйз|ъм (-мът)
т
empor adv нагоре
emporarbeiten, sich [4] <a//ib) издигам се
Al [издигна се Е2] чрез работа
emporblicken <а/А/>) vt поглеждам А1 [по¬
гледна Е2] нагоре
empOTbringen <24а/ЛЛ> vt übertr издигам Al
[издигна E2] (jmdn. някого); правя uv.
/7, направям А2 [направя /7] да про¬
цъфти (etw. [4] нещо)
Empore / 16 Kirche галерия /(в църква)
empören <b/AA) vt възмущавам А1 [въз¬
мутя //]; sich [4] - въставам А1 [въста¬
на £2], опълчвам се А! [опълча се 11]
(gegen [4] срещу): възмущавам се (über
[4] от) ' empört sein възмутен съм va
(über [4] от)
empörend adj възмутителен, -на
Empörer т 4 бунт6вни|к т, -ци, въстани|к
т, -ци
empor|heben <14a//i/>> vt вдигам Al [вдигна
Е2], повдйгам
emporkommen (ЗЗадл) vi издйгам сс Al
[издигна се Е2], правя uv. 11, направям
А2 [направя /7] кариера
Empwkömmling т 1 парвеню л, -та
emp9rragen <a/7i/>> vi стърча uv, /3. издйгам
се uv, Al, извисявам се Al (über [4] над)
empOTSchwingen <27a//iA> vt размахвам Al
[размахам Л/] нависоко; sich [4] —
übertr възземам се Al [въззема се Е
(въззех се)]; издйгам се AI [издигна се
Е2] (zu [3] до)
Empörung / 17 (Aufstand) въстани|с л, -я,
бунт т, -ове; / 17/sg (Entrüstung) въз¬
мущение (über [4] от)
emsig adj работлив. прилеж|ен, -на,
усърд|ен, -на, неумор|ен. -на
Emsigkeit / П/sg работлйвост / прилеж-
ност / усърдие и, неуморймост /
Emu т 6 Zool ему п, -та
Emulsion / 17 емулсия /
Ende л 30 край т О ат — накрая; (ат)
- des Jahres на края на годйната; letzten
-Sb края на краищата; an allen (Ecken
und) -n навсякъде; zu - gehen, zu -
sein, ein — nehmen свършва се А1 [свър¬
ши се /7] 3. Pers. завършва 3. Pers (etw.
[7] нещо); umg das dicke — kommt noch
това не c най-лошото; es ist ein gutes
— bis... има доста път до...
enden </ib> vi свършвам Al [свърша /7],
завършвам (за място, време); Gramm
окончавам uv, А1 (auf [4] на) <> das wird
nicht gut — това няма да има доб!р
край; nicht — wollender Beifall нестих¬
ващи аплодисменти
Endergebnis n 27 краен резултат
endgültig adj окончателен, -на
endigen <AÄ> vi свършвам Al [свърша //],
завършвам
Endjvie [..wid]/16 Bot ендйвия / градинска
цикория
End|kavnpf nt 2 Sp финал m, финално съ¬
стезание; —lauf nt 2 Sp финал nt, фи¬
нално бягане
endlich I. adv най-сетне, най-после; II. adj
кра|ен, -йна (auch Math); -los adj без¬
краен. -йна, безконечен, -на
Endprodukt n 20 краен продукт; —runde
/ 16 Sp последен тур, последна обикол¬
ка, финал nt; —spiel п 20 Sp финал т,
финално състезание; — spiel|teilnehmer т
4 Sp финалист т; —spurt т 1* od 6
спринт т; —Station / 17 крайна гара;
(Hafen) крайно пристанище; —img/ 17
Gramm окончани|е п, -я; —ziel п 20 край¬
на цел
Energetik fsg енергетика /
Energie / 16а енергия f; —quelle/ 16 енер-
гйен източник; —Versorgung/\ljsg енер¬
госнабдяване п; - Wirtschaft/ \ljsg енер¬
гийно стопанство
energisch adj енергйч|ен, -на
eng adj тес|ен*, -на; (Schrift почерк) сбит;
(Sieb сито) сйт|ен, -на, фин; (Kamm гре¬
бен) гъст, фин; (Freundschaft дружба)
тес|ен*. -на; сърдеч|ен, -на; (Beziehungen
отношения) блйз|ък, -ка; (Gesichtskreis
мироглед) ограничен О in — en Ver¬
hältnissen leben живея uv, Еб скромно;
ein Kleid —er machen стеснявам Al [стес¬
ня II] дреха
Engagement [авдаз(з)тао od äga3(a)ma:J n
24 Theat ангажимент m
engagieren [агдаз;:.. od äga3j:..] <d/hb} vt
ангажйрам uv, v, Al (артист) <> jmdn.
zum Tanz — каня uv, 11, поканвам Al
[поканя //] някого на танц
enganliegend adj тес|ен*, -на, плътно при¬
лепнал
engbefreundet adj: wir sind — ние сме блйз-
ки приятели
engbeschrieben adj гъсто изпйсан
Engdrillmaschine / 16 Landw тесноредова
сеялка
Enge / 16/sg теснота /; (Engpaß) теснина
/• проток т, -ци; (Engherzigkeit) тесно¬
гръдие п, ограниченост/ дребнавост/*
(Bedrängnis) затруднение п О ühertr
jmdn. in die — treiben поставям А2 [по¬
ставя //] някого натясно
Engel т 4 ангел т
ENTBLÄTTERN 275
engherzig adj тесногръд, дребнав
Engherzigkeit / 17/sg тесногръдие п, дреб¬
навост /
England п 20 Англия /
Engländer т 4 англичан|ин т, -и; Tech
французки ключ; регулируем гаечен
ключ; —in/ 18 англичанка/
englisch adj английски О -е Krankheit
Med рахит т
Englischhorn п 22 Mus англййски рог
Engpaß т 2 дефил|е п, -та, пролом т, тес¬
нина /, клисура / проход т
en gros [aqgrp: od ägro:] adv Hdl на едро
Engrosjhandel [arjgrp:.. od ägro:..] m 4 Hdl
търговия / на едро; —preis m 1 цена /
на едро
Enkel т 4 вну|к т, -ци; — in / 18 внучка
/* — kinder pl внуци pl
enorm adj огром|ен, -на, грамад|ен, -на
Ensemble [äßa:bal od aqßaimbal] n 24 Mus,
Theat ансамб|ъл m, -ли
entarten <b/rn> vi израждам се Al [изродя
се /У], дегенерйрам uv, Al О entartete
Sitten покварени нрави pl
Entartung./ 17 (das Entarten) израждане n,
дегенерйране n: (das Entartetsein) изро-
деност f; дегенсрйраност f; (Verfall) упа¬
дък m
entbehren <b//i/?> vt чувстьуьам uv, v. Al
липсата на (нещо); липсва ми AI [липса
ми AI] 3. Pers (нещо): vi geh чувствувам
липсата (е-г Sache [2] на нещо), нуждая
сс мг. Е (-aex сс) (e-r Sache [2] от нешо)
С etw. [4] nicht ^ können нс мо|га и\\
Е (можах) да сс лиша от пешо. нс мога
да мина без нешо
entbehrlich adj без който може; (überflüssig)
излйш|сн, -на
Entbehrung / 17 лишсни|с п -я
entbinden <27b/ftA> vt освобождавам А1
[освободя //] (jmdn. von [3], jmdn. e-r
Sache [2] някого от нещо); vt Med осво¬
бождавам се от бременност, раждам А1
[родя 11] С sie wurde von einem Mädchen
entbunden тя родй момиче
Entbindung / \l/sg освобождаване n (von
[3] от): Med раждане n, освобождаване
n от бременност; -s|heim n 20 родилен
дом
entblättern <b /t/i) vt обезлйствам Al [обез-
1ЙС1Я //] \ der Wind entblätterte die Bäu¬
me вя1ьрьг обрули листа на дьрве-
276 ENTBLÖSSEN
тата; der Baum entblättert sich листата
на дървото падат
entblößen <b//jA> vt откривам AI [открия
£7]. оголвам AI (оголя II), разголвам
<■'■ mit entblößtem Oberkörper съблечен
[гол] до кръста; mit entblößtem Haupt
гологлав, без шапка; aller Mittel [von
allen Mitteln] entblößt sein нямам uv. AI
никакви средства
entdecken <b/АА) vt открйвам AI [открия
£7] (правя откритие); (Geheimnis гайна)
разкривам (jmdm. etw. [4] някому нещо)
Entdecker m 4 откривател m
Entdeckung / 17 открйти|е n. -я; (Enthül¬
lung) разкрйти|с n. -я; ~s|reise / 16 из¬
следователска експедиция
Ente / 16 Zool патица f: (Zeitungslüge) вес¬
тникарска лъжа
entehren <b//»A> vt опозорявам AI [опозоря
/7]; (vergewaltigen) обезчестявам AI
[обезчестя II\, ~d adj поз6р|сн, -на,
срам|еи, -на
Entehrung / 17jsg опозоряване n, унижение
n, срам (-ът) т
enteignen <b//iA> vt експроприйрам uv, v.
AI: отчуждавам AI [отчуждя //] (jmdn.
имуществото на някого); отчуждавам,
изземвам Al [из|зсма £ (-зех)], нацио¬
нализирам uv. 1>. AI (etw. [4\ пешо)
Enteignung / 17 експроприация /; отчуж¬
даване п, изземване п, национализира¬
не п
enteisen <b/A6> vt размразявам AI [раз¬
мразя 11)
Enteisung / \ljsg размразяване л
enterben <b/АА> vt обезнаследявам AI
(обезнаследя И), лишавам AI [лиша II]
от наследство
Enterbung / 17 обезнаследяване и, лиша¬
ване л от наследство
Enterich т I* Zool пато|к т, -ци
entern <hb> vt Mar, Hist завладявам AI
[завладея £б] c абордаж (кораб)
entfachen <b/АА> vt разпалвам Al [разпаля
/7], раздухвам Al [раздувам AI) (auch
übertr)
entfahren <4b/j«> vi изплъзвам се Al [из¬
плъзна се £2], изтръгвам се Al [из¬
тръгна се £2] О ihm entfuhr ein böses
Wort лоша дума му се изплъзна от ус¬
тата; ihm entfuhr ein Seufzer въздишка
се H3Tpinta от гърдите му
entfallen <3b/«j> vi падам AI [падна Е2]\
изплъзвам се AI [изшгьзна се £2] (jmdm.
някому) от ръцете; (wegfallen) отпадам;
(zufallen) падам се (auf [4] на) О sein
Name Ist mir entfallen забравих ймето му
entfalten <b/АА> vt разгъвам AI [разгъна
£2], разгръщам AI [разгърна £2]; (Fä¬
higkeit способност) проявявам Al [про¬
явя //], показвам AI [покажа Ed); (Tä¬
tigkeit дейност) развивам Al [развия
£7]; sich ~ (Blume цвете) цъфвам Al
[цъфна £2]; (Knospe пъпка) пуквам се
AI [пукна се £2], отварям се А2 [отворя
се //]; übertr развйвам се Al; (Wettbe¬
werb съревнование) разгръщам се
Entfaltung / 17 разгъване п, разгръщане л;
(Entwicklung) развйтие п; (Aufblühen)
разцъфтяване л, разцвет т
entfärben <Ь/АА> vt обезцветявам А1 [обез-
цветя 77] (auch Chent), избелвам Al [из¬
беля 77]; sich [4) ~ (blaß werden) сменям
А2 [сменя 77] цвета на лицето си; по¬
бледнявам А1 [побледнея £6] О das
Laub hat sich entfärbt листата пожълтяха
entfernen <b/AA> vt отстранявам Al
[отстраня 77]; sich [4] ~ отдалечавам се
Al [отдалеча се 77]; (Weggehen) отйвам
си Al [отйда си £7]
entfernt adj (Ort място) отдалечен,
далеч|ен, -на; (Verwandter роднина) да¬
лечен, -на О 5 km vom Bahnhof ~ на
5 км от гарата; weit davon ~ sein zu
... далеч съм va от мисълта да...; nicht
im ~esten ни най-малко, далеч не
Entfernung / 17 (Abstand) разстояние л;
(Beseitigung) отстраняване л
entfesseln <bfhbj vt übertr предизвйквам Al
[предизвйкам Al), разпалвам Al [раз¬
паля 77]
entfetten <b/AA> vt обезмаслявам Al [обез¬
масля 77]
Entfettungskur / 17 Med режйм m (лечение)
за* отслабване
entflammen <b/AA) vt übertr разпалвам Al
(разпаля /7], възбуждам AI [възбудя 77];
въодушевявам Al (въодушевя 77], ен¬
тусиазирам uv, v, Al (jmdn. für [4] някого
за); <b/;n> vi (Haß, Streit, Kampf омраза,
спор, борба) разпалвам се, разгарям се
А2 [разгоря се 77] О für jmdn. entflammt
sein влюбен съм va в някого
entflechten < 17Ь/Ай) vt Ein декартелирам
uv, v, Al, разделям A2 [разделя 77] на
по-малки обединения
entfliegen <32b/AA> vi излитам А1 [излетя
72J (избягвам)
entflohen <32Ь/я|) W избягвам Al [из¬
бягам Al] ((aus [5] от; jmdm. od etw. [3]
от някого od от нещо); übertr отмина¬
вам Al [отмина £2], отлитам Al [отлетя
II] (време и др.)
entfremden (b/AZ>) vt отчуждавам Al
[отчуждя II] (jmdn. Jmdm. някого от ня¬
кого); sich [4] ~ отчуждавам се (jmdm.
от някого), охладнявам А1 [охладнея
£б] (jmdm. към някого)
Entfremdung / 17 отчуждаване л. охлад¬
няване п; отчуждение п
entfuhren <b/Ah> vt отвличам AI [от]влека,
-влечеш (-влякох)], похищавам AI [по-
хитя II]
Entf&hr|er т 4 похитител т; ^ung / 17
отвлйчан|е п, -ия, похщцени|е п, -ия
entgegen präp [3] 1. (Richtung посока) сре¬
щу, към,, в посока към; 2. (Gegensatz
противоположност) срещу, против,
противно на, в противовес на
entgegenarbeiten <а/А/>> vi действувам uv,
A I (jmdm. против някого), преча uv, II
(jmdm. на някого)
entgegenbringen <24а/А6>: jmdm. MIBtrauen
[Respekt] ~ отнасям се А2 [отнеса се El]
към някого с недоверие [уважение], из¬
питвам AI [изпитам AI] недоверие [ува¬
жение] към някого
entgegeneilen (a/w) vi: jmdm. ^ бързам uv,
Al да пресрещна някого, изтйчвам Al
[изтичам AI] срещу някого
entgegengehen <13a/sn> vi тръгвам AI
[тръгна E2\ (jmdm. към някого); отивам
AI [отида EI] да посрещна (jmdm. ня¬
кого) О einer Gefahr ^ посрещам опас¬
ността лице с лице
entgegengesetzt гцютивопол6ж|ен, -на
entgegenkommen <33а/5л> vi пресрещам AI
[пресрещна Е2] (jmdm. някого); посре¬
щам (jmdm. някого); übertr отзовавам
ct AI [отзова се Е2] (е-г Sache [2] на
нешо) 0 jmds. Wünschen - удовлетво¬
рявам AI [удовлетворя //] желанията
на някого
Entgegenkommen п 23/sg отзивчивост f;
(Gefälligkeit) любезност f; ^nähme / 16
приемане п. получаване п
entgegennehmen <16a//r6> vt приемам AI
[приема Е (приех)]
entgegensehen < 19а/А6> vi очаквам uv, Al
(е-г Sache [3] нещо) 0 von diesem Fenster
aus kannst du ihm на този прозорец
можеш да го чакаш, от този прозорец
можеш да го вйдиш, като йдва
ENTGLEISUNG 277
entgegenstellen <а/Ah) vt противопоставям
А2 [противопоставя II] (jmdm. etw. [4]
някому нещо); sich [4] ~ противопос¬
тавям се (jmdm. на някого)
entgegenstehen < stand entgegen, entgegen-
gestanden/AA) vi преча uv, II (е-г Sache
[3] на нещо) 0 dem steht nichts entgegen
за това няма никакви пречки
entgegentreten < 15a/5rt) vi възпротивявам
се Al [възпротивя се /7] (jmdm. на ня¬
кого); опълчвам се А1 [опълча се II]
(jmdm. срещу някого) 0 einer Gefahr
~ посрещам AI [посрещна Е2] опас¬
ността лице с лице, не трепвам AI
[трепна Е2] пред опасността
entgegenwirken <а/АА> vi боря се uv, И
(jmdm. срещу някого)
entgegnen (b/hb> vt отвръщам Al [отвърна
£2], отговарям А2 [отговоря //] (jmdm.
etw. [4] някому нещо)
Entgegnung / 17 отговор т
entgehen <13Ь/де> vi избягвам А1 [избягам
А1]у изплъзвам се Al [изплъзна се £2]
(е-г Sache [3] от нещо) 0 das ist mir nicht
entgangen това не ми убягна, това не
остана незабелязано за мене; sich [3]
eine Gelegenheit — lassen изпускам AI
[изпусна £2] някакъв случай; sich [2]
nichts ~ lassen не се лишавам AI [лиша
II] от нйщо ‘
entgeistert adj изумен, слйсан
Entgelt п 20/sg възнаграждение п О
gegen ^ срещу заплащане; ohne - без¬
платно
entgelten < 16b/AA> vt плащам А / [платя //],
заплащам (jmdm. etw. [4] някому за не¬
що); (Ersatz leisten) отплащам се (jmdm.
etw. [4] някому за нещо) 0 übertr jmdn.
etw. [4] - lassen отмъщавам Al [отмъс¬
тя 11] някому за нещо; etw. [4] — müssen
изкупвам AI [изкупя II] нещо, запла¬
щам за нешо
entgjften <b//;A> vt пречиствам AI [пречйс-
тя //] от отрови; übertr успокоявам AI
[успокоя //], разведрявам AI [разведря
//]
entgleisen <b/,ro> vi излйзам AI [изляза4
£/] от релсите, дерайлирам uv,‘ v, AI;
übertr отклонявам се AI [отклоня се //]
от правия път
Entgleisung / 17 дерайлйране п; übertr
нетактйчност / опущение п; заблуда /
278 ENTGLEITEN
entgiften <21b/.w> vi изплъзвам се AI
[изплъзна се £2) (aus [3\ от)
entgräten <b/ЛЛ) vt очиствам AI [очйстя
//] от кости (риба)
enthaaren <b/ЛА> г/ обезкосмявам AI
[ооезкосмя //]
Enthaarung / 17 обезкосмяване п. депи-
лаиия /, -s|mittel п 23 депилатоар т.
обезкосмяващо козметйчно средство
enthalten <3b/AA> *7 съдържам ш\ Л/; sich
[■#] - въздържам се А! [въздържа се 13]
(e-r Sache [2] от нещо)
enthaltsam adj въздържан, умерен (в ядене
и писне)
Enthaltsamkeit fMls# въздържаност/, уме¬
реност /
enthärten <Ь/ЛЛ> vt (Wasser вода) омеко¬
тявам AI [омекотя //]
enthaupten <b/Aft> w обезглавявам Al
[обезглавя II]
Enthauptung / 17 обезглавяване п
entheben <14b/AA> vt освобождавам Al
[освободя II] (jmdn. е-г Sache [2] някого
от пешо) О jmdn. seines Amtes ^ осво¬
бождавам някого от длъжност, увол¬
нявам AI [уволня II] някого
enthemmen <b/AA> vt освобождавам А1
[освободя //] от задръжки О völlig ent¬
hemmt sein нямам uv, AI никакви за¬
дръжки
enthüllen <Ь/ЛЛ> vt (Geheimnis тайна) раз¬
кривам AI [разкрия £7]; (Denkmal па¬
метник) откривам; (entlarven) разобли¬
чавам А/ [разоблича II] (jmdn. als [4]
някого като); sich [4] - разкривам се
Enthüllung / 17 разкриване п, разкритие п;
(Denkmal паметник) открйване п; (Ent¬
larvung) разобличаване п
enthülsen <b/AA> vt олющвам AI [олюшя
//)
Enthusiasmus т II jsg ентусиаз|ъм (-мът)
т
enthusiastisch adj ентусиазиран
entkeimen <b/AA> vt стсрилизйрам uv, v,
AI. обеззаразявам AI [обеззаразя //);
(Kartoffeln картофи) чйстя uv, II, из¬
чиствам AI [изчистя //) от кълнове
entkernen <b/AA> vt (Äpfel ябълки) изчйс-
ibüm AI [изчистя II] от семките, изряз¬
вам А! [изрежа* Е4] сърцевината; (Kir¬
schen череши) вадя uv, II костилките
entkleiden <b/AA> vt съблйчам А/
(съо|дека, -лечеш f-дякох)]; ühertr ли¬
шавам AI [лиша //] (jmdn. e-r Sache [2]
някого от нещо) О jmdn. seines* Amtes
— освобождавам AI [освободя II] ня¬
кого о г длъжност
entkommen <33b/.v#i> vi избягвам AI [из¬
бягам Al] (aus [3] от); изплъзвам сс AI
[изплъзна сс Е2] (jmdm. някому, от ня¬
кого); отървавам сс AI [отърва се Е2]
(e-r Sache [3] от нещо)
Entkommen п 23/sg бягство п, спасение п
entkorken <b/AA> vt отпушвам AI [отпуша
//] (бутилка)
entkräften <b/AA> vt обезсилвам Al [обез-
ейля //] (auch ühertr), изтощавам AI
[изтощя //]; (widerlegen) опровергавам
AI [опровергая £7]; ^et adj обезейлен
Entkräftung / 17 отслабване n. изтощение
n; ühertr опровержение n. обезсилва¬
не n
entladen <4b/AA> i7 разтоварвам AI [раз¬
товаря IIJ; (Gewehr, Akkumulator пуш¬
ка. акумулатор) изпразвам Al [изпраз¬
ня //]; (Bombe бомба) обезвредявам AI
[обезвредя //]; sich [4] ^ (Gewitter буря)
разразявам се AI [разразя се //]; (Wut
гняв) излйвам сс AI [излея се Е6] (auf
[4] върху)
Entladung / 17 разюварване п: Phys (Ak¬
kumulator акумулатор) изпразване п:
(Gewitter буря) разразяване п
entlang I. prüp [4] od [2] покрай, по про¬
дължение на О das od dem Ufer ^, auch
** dem Ufer покрай [по продължение] на
брега; II. adv: am Ufer ^ покрай [по
продължение] на брега
entlanggehen < 13a/.v/r> vi вървя uv. 12 по
продължение (на нещо) О den Weg -
вървя по продължение на пътя
entlangfahren <4a/.v/i) W пътувам uv, AI по
продължение (на нещо) О den Fluß -
пътувам по продължение на реката
entlarven <b/AA) vt свалям А2 [сваля //]
маската (jmdn. някому); разобличавам
AI [разоблича //]
entlassen (ЗЬ/АЛ) vt освобождавам AI
[освободя //], пускам AI od пущам AI
[пусна £2]; (Arbeiter, Soldat работник,
войник) уволнявам AI [уволня //];
(Kranker болен) изписвам AI [изпйша
Е4\ О jmdn. aus der Haft ^ освобож¬
давам някого оч арест
Entlassung f 17 освобождаване n; (aus dem
Dienst) уволняване n, уволнение n;
(Kranker болен) изписване n O seine
einreichen подавам AI [по|дам. -да¬
деш (-дадох)] оставката си
Entlassungslgesuch n 20заявлени|е n, -я за
освобождаване от длъжност; ^schein т
1 МИ уволнйтелен билет; ~ zeugnis п 27
свидетелство п за завършено образо¬
вание
entlasten <b/АА> w облекчавам А1 [облекча
77], разтоварвам AI [разтоваря /7]; Fin
(Konto сметка) заверявам AI [заверя
/7]; Jur снемам А1 [снбма Е (снех)] ви¬
ната (jradn. от някого) О sein Gewissen
^ успокоявам А1 [успокоя /7] съвестта
си
Entlastung / 17 облекчаване п. разтовар¬
ване п; Jur снемане п на вината (от
обвиняемия) О Fin zu unserer ~ за за¬
верка на сметката ни
Entlastungszeuge т 7 Jur свидетел т на
защитата
entlaufen <9b/sn) vi избягвам Al [избягам
Al] (jmdm. od ans etw. [3] от някого od
от нещо)
entlausen <b/AA> vt обезвъшлявам Al
[обезвъшля /7], очиствам Al [очистя /7]
от въшки
entledigen, sich [4] <b/АА) geh освобожда¬
вам се Al [освободя се /7], отървавам
се Al [отърва се Е2\ (jmds. od е-г Sache
[2] от някого od нещо) О sich eines Mit¬
wissers ~ убивам Al [убйя Е7\ съучас¬
тник; sich eines Kleidungsstücks — събли¬
чам А1 [съблека, -лечеш (-лякох)] дреха:
sich seiner Schulden ~ изплащам Al
[изплатя II] дълговете си; sich einer Ver¬
pflichtung [eines Auftrags] — изпълнявам
Al [изпълня /7] задължение [поръчка]
entleeren <b/A6> vt изпразвам Al [из¬
празня /7] O Physiol die Blase ходя
uv, II по малка нужда; den Darm — ходя
по голяма нужда
entlegen adj отдалечен; (abgelegen) усамо¬
тен
entlehnen <b/AA> vt займствувам uv, Al (aus
[3] от)
Entlehnung / 17 (Wort дума) заемка / (aus
13] от)
entleiben, sich [4\ <b/A£) самоубивам се
Al [самоубйя се E7]
entleihen <23b/A£) vt заемам Al [заема
Е (заех)] (von [3] от)
entloben, sich [4] <b/AA> развалям A2 [раз¬
валя 77] годежа си
entlocken <b/AA> vt измъквам Al [изм4кна
£2], извлйчам Al [из|влска, -влечеш
(-влякох)], изтръгвам AI [изтр1гна Е2]
(jmdm. etw. [4] нещо от някого)
entlohnen <b/AA> vt възнаграждавам А1
ENTREISSEN 279
[възнаградя /7] (jmdn. някого); плащам
А1 [платя /7], заплащам (jmdn. някому)
(за труда)
Enttohnung/ 17 възнаграждение п, -я
entlüften <b/AA> vt проветрявам А1 [про¬
ветря /7]
EntlQftung / 17 проветряване л, вентила¬
ция/
entmachten <b/AA> vt лишавам А1 [лиша
' II] от власт [от могъщество, от сила]
entmilitarisieren <d/AA> vt демилитаризй-
рам uv, v, Al
Entmilitarisierung / 17fsg демилитариза-
дия/
entminen <b/AA) vt Mil очйствам Al [очис¬
тя II] от мини
entmündigen <b/AA> vt поставям A2 [поста¬
вя II] под опекунство *
entmutigen <b/A&) vt обезсърчавам Al
[обезсърча /7], обезкуражавам Al [обез¬
куража II]
Entmutigung / 17 обезкуражаване n, обез¬
сърчава не п
Entnahme / 16: ^ von Geld теглене п на
пари
entnazifizieren <е/АА) v/ Jur денацифицй-
рам uv, V, А1
Entnazifizierung/17 Jur денацификация /
entnehmen <16b/AA> vt вземам Al [взема
Е (взех)], изваждам AI [извадя /7] (е-г
Sache [3] etw. [4] нещо от нещо); übertr
разбйрам А! [разбера ЕЗ], заключавам
А1 [заключа 77] (aus [J] от)
entnerven <b/AA> vt разстройвам А1 [раз¬
строя /7] (нервната система), омало-
мощавам [омаломощя II]
entpuppen, sich [4] <Ь/АА> излюпвам се Al
[излюпя се 11] (от пашкул, какавида);
übertr проявявам се А1 (проявя се 77]
(als [7] като) О er entpuppte sich als ein
Intrigant той cc оказа интригант
entrahm|en <b/hb) vt обирам Al [обера £7]
каймак (от мляко) О ~te Frischmilch
обезмаслено пряско мляко
enträtseln <b/AA) vt отгатвам AI [отгатна
£2]; (Geheimnis тайна) разгадавам AI
[разгадая £7]; (Schriftzeichen писмени
знаци) разчйтам А1 [разчета £7]
entrechten <b/AA> vt обезправям А2 [обез-
правя /7] (jmdn. някого); отнемам А1
[отне|ма £ (-х)] правата (jmdn. някому)
entreißen <21b/AA> vt изтръгвам А1 [из¬
тръгна £2], изскубвам А! [изскубя II]
280 ENTRICHTEN
(jmdm. etw. [4] нещо от някого) O der
Vergessenheit спасявам AI (спася //]
от забрава
entrichten <Ь ЛЛ> vt плащам AI [платя //]
entrjnden <b /;/>) 17 обелвам AI [обеля //)
кората (па льрво)
entrinnen <26b.v//> w отървавам се AI
[отърва се Е2\% спасявам се AI [спася се
//] (jmdin. r*/etw. [3] 01 някого ос! нещо);
шбя1 вам AI [избягам AI ] (jmdm. от
някот): (Zeit време) изминавам AI [из¬
мина Р2], преминавам
Entropie / 16а Phys ентропия /
entrosten <Ь/ЛЛ> vt изчиствам AI [изчистя
//] от ръжда
entrück|en <Ь/ЛА> vt отдалечавам AI [отда¬
леча //], откъсвам AI [откъсна Е2]
(jmdn. einer Sache [3] някого от нещо);
adj унесен, прехласнат
entrümpeln <bjhh} vt разчиствам AI [раз¬
чистя //]. чйстя i/v, И от вехтории, не¬
нужни неща
entrüst|en, sich [4] <Ь/ЛЛ> възмущавам се
AI [възмутя сс II] (über [4] от); ^et adj
възмутен (über [4] от)
Entrüstung f \7/sg възмущение п, негоду¬
вание п (über [4] от)
entsaften <Ь//тА> г/ добивам AI [добия Е7\л
правя uv, II сок (от някакъв плод)
Entsafter т 4 сокоизстисквачка/ машйнка
/за сок
entsagen <b/hb) vt отказвам се AI [откажа
сс Е4] (е-г Sache [3] от нещо)
Entsagung / 17 отказване и, отричане п;
примирение п
entsagungsvoll adj примирен. покор|ен. -на,
безропотен, -на
entsalzen <b, рап perf auch entsalzen/A6> vt
обезсолявам Al [обезсоля //]
Entsatz /н 2(sg Mil освобождаване n от
обсада; деблокиране п (на обградена
войска); (Hilfstruppen) подкрепления pl.
деблокираща войска
entschädigen <b//ih> vt обезщетявам Al
[обезщетя II] (jmdn. für [4] някого за)
Entschädigung / 17 обезщетение п, -я
entschärfen <Ь/ЛА> vt (Bombe бомба) обез-
вредявам AI [обезвредя //]; übertr при-
тъпявам AI [притъпя //], омекотявам
Ai [омекотя //]
Entscheid т I = Entscheidung
entscheiden <23Ь/ЛЛ> vt. vi решавам AI
[реша II] (etw. [4\, über etw. [4] нещо),
определям А2 [определя //]; (Gericht
съд) решавам, отсъждам А1 [отсъдя //];
sich [4] ^ решавам се (für [4] на, за);
(wählen) спирам се AI [спра се Е (спрях
се)] (für [4] на); ^d adj решаващ, ре-
шйтел|ен, -на
Entscheidung / 17 рсшенм|с п. -я; Jur auch
присъда /
Entsch^dungsjschlacht / 17 МИ решителна
бйтка; ^ spiel п 20 Sp решаваща среща;
финал /и
entschieden adj (entschlossen) рсшйтел|сн,
-na;w(zweifelsfrei) безспор|ен, -на; (be¬
stimmt) катсгорйч|сн. -на
Entschiedenheit j 17jsg' mit [aller] ~ pe-
шйтелно, категорйчно
entschlacken <Ь/ЛЛ> i7 Tech очиствам AI
[очйстя II] от шлака; Med (Blut кръв)
прочиствам Al [прочистя //]
entschlafen <3h/5/i> vi geh умйрам AI
[ум|рк] £ (-рях); угасвам Al [угасна £2];
заспивам А1 [заспя 13] навеки
entschleiern <bjhh') vt разбулвам Al [раз-
буля //]. разкривам Al [разкрия £7]
(auch übertr) O das Gesicht ~ отмятам
Al [отметна E2\ воала от лицето си
entschließen, sich \4\ <32b/AA> решавам се
Al [реша се //] (zu [2] на)
Entschließung / 17 решенм|е n, -я; (Reso¬
lution) резолюция f
entschl9ssen adj рсшйтсл|сн, -на O ich bin
zu allem ~ решен съм ra на вейчко
Entschlossenheit / 17,.«; решителност f
entschlummern <bisn) vi заспивам Al [заспя
//]; übertr умйрам Al [ум|ра £ (-рях)]
entschlüpfen <b/.vw> vi изплъзвам се Al
[изплъзна се £2]. измъквам се Al [из¬
мъкна се £2], избягвам А1 [избягам А!\
(jmdm. [2] от някого) О eine unüberlegte
Bemerkung entschlüpfte ihr изплъзна й се
необмйслена забележка
Entschluß т 2 решсни|е п. -я О einen —
fassen вземам Al [взема £ (взех)] ре¬
шение; schnell von — sein вземам бързо
решение
entschlüsseln <b//iA> vt дешифрирам uv, v,
Al '
entschuldigen <b/A6> vt извинявам AI [из¬
виня //] (etw. [4\ нещо, jmdn. bei [2] ня¬
кого пред); sich [4\ ~ извинявам се (bei
[2] пред. на, wegen e-r Sache [2] за нещо)
O er läßt sich ~ той моли да бъде из¬
винен
Entschuldigung / 17 извинени|е n, -я O zu
seiner — за негово извинение; für so et¬
was gibt es keine ~ за такова нещо няма
оправдание; ~(, bitte)! (моля,) извинете!
entschwinden <27b/jn> vi изч&звам Al [из¬
чезна Е2] (от погледа), изгубвам се А1
[изгубя се II] (в далечината) О dem
Gedächtnis ~ забравям А2 [забравя II]
entsenden <10b/AA, auch b/ЛА) vt изпращам
А1 [изпратя II]
entsetzen <b/AA> vt (absetzen) уволнявам Al
[уволня //]; (erschrecken) ужасявам AI
[ужася 77]; (Festung, Stadt крепост, град)
вдйгам А1 [вдигна Е2\ обсада от, де¬
блокирам uv, у, Ali sich [4] ~ ужасявам
се (Ober [4], vor [3] от); jmdn. eines Amtes
~ снемам AI [снема El] някого от
длъжност
Entsetzen п 23/sg ужас т О vor ~ от ужас
entsetzlich adj ужас|ен, -на, страхот|ен, -на.
страш|ен, -на
entsichern (Ь/НЬУ vt (Schußwaffe огнестрел¬
но оръжие) снемам А! [снема El] пред¬
пазителя
ents^geln <b/AA> vt разпечатвам А1 [раз¬
печатам AI]
entsinnen, sich [4] <26Ь/ЛА> спомням си А2
[спомня си 77] (e-r Sache [2] за нещо)
entspannen <b/AA> vt (Körper, Muskel тяло,
мускул) отпускам Al od отпущам Al
[отпусна £2]; Tech намалявам Al [на¬
маля /7] напрежението (auch Polit); sich
[4] ~ отпускам се, отпочйвам си Al
[отпочйна си £2], отморявам се А1
[отморя се II]
Entspannung / 17 отмора / отдих т; Tech
намаляване п на напрежението; Pol auch
разведряване п; ~s|politik / 17/sg по¬
литика /на намаляване на напрежение¬
то
entspinnen, sich [4] <26b/A7>> (Gespräch,
Streit разговор, спор) завързвам се Al
[завържа се Е4]
entsprechen < 16b//rA> vi отговарям А2
[отговоря /7], съответствувам uv, v, Al
(е-г Sache [J] на нещо) О den Wünschen
— задоволявам Al [задоволя 77] же¬
ланието на някого, отговарям на же¬
ланието на някого
entsprechend adj съответ|ен, -на, подоба¬
ващ О den Anweisungen — според [съ¬
гласно с] нарежданията
Entsprechung/17 съответствие п, покритие
п; аналогия /
entspringen <27Ь/до) vi (Fluß река) извирам
uv. Alt водя uv, II началото си; ühertr
ENTWARNEN 281
произлизам Al [произляза El] (e-r Sache
[i], aus e-r Sache [3] от нещо) O aus dem
Gefängnis ~ избягвам ,47 [избягам Al]
от затвора
entstammen <b/snj vi произхождам uv, Al,
произлизам Al [произляза £7] O er ent¬
stammt einer alten Familie той произхож¬
да от стар род
entstehen <b/AA> vt (Möbel мебел) 6ipuia
uv. E4, обърсвам Al [обърша E4] праха
от; почиствам Al [почистя II] от прах
entstehen <b, entstand, entstandenen) vi
създавам се Al [създам се, създадеш се
(създадох се)], възниквам AI [възникна
£2], пораждам се А1 [породя се /7]; про¬
излизам А1 [произляза* £7] (aus [3] от)
О es entstand der Eindruck, daS... създаде
се впечатлението, че...; es entstand eine
lange Pause настъпи дълга пауза
Entstehung / П/sg възникване n, поява f;
произход m (aus 13] от)
entstellen <b/AA> vt обезобразявам Al [обе¬
зобразя 77]; übertr (Tatsachen факти)
представям A2 [представя 77] погрешно,
изопачавам Al [изопача /7], преинача¬
вам >47 [преинача 77]
Entstellung / 17 обезобразяване т übertr
изопачаване п, преиначаване п
entstören <b/AA> vt Radio премахвам Al
[премахна £2] смущения
enttäuschjen <Ъ/Ай) V/ разочаровам uv. i\
AI: ~t adj разочарован
Enttäuschung / 17 разочарование n. -я
entthronen <b/AA) vt свалям A2 [сваля 11]
от престола
enttrümmern (b/AA) vt почиствам Al [по¬
чистя 77] от развалини (улица, площад)
entvölkern <b/AA) vt обезлюдявам AI
[обезлюдя 77]
entwachsen <4b/sh} vi надраствам Al [над-
раста 7/ od надрасна £2] (jmdm. od e-r
Sache [3] някого od нещо) O sie ist den
Kinderschuhen ^ тя нс c вече дете; er ist
der elterlichen Gewalt — той е вече са¬
мостоятелен, той c вече на такава въз¬
раст, когато родителите не могат да му
заповядват
entwaffnen <b/AA> vt обезоръжавам А1
[обезоръжа /7], разоръжавам
Entwaffnung / 17 обезоръжаване п, раз¬
оръжаване п
entwarnen <Ь/АЛ> vt МИ свиря и\\ /7 отбой
(след тревога)
282 ENTWARNUNG
Entwarnung / 17 отбой m (след тревога)
entwässern <b//»/>> vt отводнявам Al
[отводня //]; Client дехидрйрам uv, v, Al.
отделям A2 [отделя /1] водата от
Entwässerung / 17 отводняване п; (Kana¬
lisation) канализация 1: (Trocknung) пре¬
сушаване п. Client лехидрйимя /
Entwässerungsanlage / 16 отводнйтелно съ¬
оръжение: -graben т 5 дренаж т;
-rohr /1 20 отводнйгелна тръба
entweder гол/: —... oder... или... или...
entweichen <21 b/лл) W избягвам Al [из¬
бягам .4/] (jmdm. od aus etw. [2] от ня¬
кого ad от нещо); (Gas газ) излйтам Al
[излетя /2], излизам А1 [изляза* £7]
(e-r Sache [2] от нещо)
entweihen <Ь/АЛ> vt осквернявам А1
[оскверня //]
Entweihung / 17 оскаерняванс п
entwenden <10b//i7>. auch b//i7»> vt открад¬
вам AI [открадна E2\; задигам Al [за-
дйгна £2]. завлйчам Al [за|влекй, -вле¬
чеш (-влякох)] (umg)
Entwendung / 17 кражба /
entwerfen <16b/A6) w (Plan план) нахвър¬
лям A2 [нахвърля II]; (Gemälde карти¬
на) скицйрам uv, v, Al
entwerten <b/АА) vr обезценявам Al [обез¬
ценя II]; (Briefmarken марки) унищо¬
жавам Al [унищожа II]
Entwertung / 17 обезценяване л
entwickeln <b//i7>> vt развивам Al [развия
E7]; (Fähigkeit, Eigenschaft заложба, ка¬
чество) формйрам uv, i', Al; (Mut сме¬
лост) проявявам Al [проявя //]; (Ge¬
danken, Pläne мисли, планове) излагам
Al [изложа 11] обстойно; Chem (Wärme,
Gase топлина, газове) освобождавам А1
[освободя II], отделям А2 [отделя //],
изпускам А1 [изпусна £2]; Tech разра¬
ботвам AI [разработя II], конструирам
uv, V, А1; създавам А1 [създа|м, -деш
(-дох)]; Phot проявявам; МИ разгъвам
А1 [разгъна £2]; sich [4] — развивам се;
(entstehen) произлйзам AI [произляза
£7], възнйквам AI [възнйкна £2], обра¬
зувам се uv, V’. Al (aus [2] от); (werden)
превръщам се А1 [превърна се Е2] (zu
[2] в); Chem освобождавам се, отделям
се
Entwickler т 4 Phot проявител т; —hing
/17 развйтие п; (Entstehung) образуване
л; Phot проявяване п; Chem освобож¬
даване п, отделяне п: Tech разработка
./; конструиране п
entwicklungsfähig adj поддаващ се на раз¬
вйтие, който може да се развива
Entwicklungsgeschichte / 16jsg Biol биоге¬
нна / история / на развйтието на жи¬
вота; — hilfe / 16/sg помощ / за разви¬
ваща се страна; ~ jahre pl Biol пубертет
т; — land л 22 развиваща се страна;
—stufe / 16 ет<ш т на развйтие; стади|й
т, -и
entwjnden <27b/AA> vt изтръгвам А1 [из¬
тръгна £2] (jmdm. etw. [4] нешо от ня¬
кого): sich [4] — освобождавам се AI
[освободя сс /7], отскубвам се А1
[отскубна се £2] (jmdm. od aus etw. [2]
от някого od от нешо)
entwirren <b, pari perf auch entworren//i6>
v/ (verwobene Fäden омотани конци)
оправям A2 [оправя /7], размотавам AI
[размотая £7]; überir изяснявам Al [из¬
ясня II]
entwjschen <Ь/лл) vi изплъзвам се Al [из¬
плъзна се £2], избягвам AI [избягам А1]
(jmdm. od aus etw. [2] от някого od от
нещо)
entwöhnen <b/hb) rf отучвам Al [отуча /7],
отвиквам Al [отвикна £2] jmdn. e-r Sa¬
che [2] някого от нещо); (Säugling кър¬
маче) отбйвам Al (отбия E7J; sich [4]
— отказвам се А1 [откажа се Е4] (е-г
Sache [2] от нещо)
entwürdigen <b//i6> vt унижавам А1 [унижа
//]
Entwürdigung / 17 унижение л
Entwurf Л1 2 скйца f, ескйз т; проект т;
план т. -ове О erster — първа редакция;
im — на чернова [черновка]
entwurzeln <b//i7>> vt изкоренявам А! [из¬
кореня II]; übertr auch изтръгвам Al
[изтръгна £2], откъсвам А1 [откъсна £2]
(от родина, близки и пр.)
Entwurzelung / 17 изкореняване л
entz^ybern <b/7i/>)v/ освобождавам AI
[освободя II] от магйя; überir лишавам
А1 [лиша /7] от чар [обаяние, илюзии]
entzerren <b//i7>) vt Phot, Film коригйрам
uv, v, AI, отстранявам AI [отстраня /7]
изкривяванията на образите; Radio ко¬
ригйрам звука
entziehen <32b, h-g/А7») vt отнемам Al
[отнема £ (отнех)] (jmdm. etw. [4] някому
нещо), лишавам Al [лиша 77] (jmdm.
etw. [4] някого от нещо); (Rat, Hilfe съ¬
вет, помощ) отказвам А1 [откажа Е4]
(jmdm. etw. [4\ някому нешо): Chem из-
влйчам Al [из|влека, -влечеш (-влякох)],
екстрахирам uv, v, Al; sich [4] ~ geh
избягвам Al [избягна * E2] (jmdn. od e-r
Sache [i] някого od нещо) O das entlieht
sich meiner Kenntnis не зная нищо за то¬
ва; er entzog sich der Verhaftung durch die
Flucht той се спаси от арест, като из¬
бяга; ihm wurde das Wahlrecht entzogen
той бе лишен от избирателни права;
jmdm. das Vertrauen ~ загубвам AI [за¬
губя II] доверие в някого; jmdm. das
Wort — отнемам думата от някого;
jmdm. den Kaffee [den Alkohol] ~ забра¬
нявам Al [забраня //] някому да пие
кафе [спиртни напитки]; jmdm. seine Hil¬
fe ~ отказвам някому помощта си
Entzollung / 17 отнемане п; лишаване л
<0 ~ des Wahlrechts лишаване п от из¬
бирателни права
Entzj£hungs|anstalt / 17 Med лечебница /
за алкохолно болни [за наркомани];
- kur / 17 лечени|е п, -я на алкохолно
болни [на наркомани]
entziffern <b/АА> w разчитам А1 [разчета
£■/]; (Geheimschrift шифър) дешифрирам
uv. V, AI
Entzifferung / 17 разчитане л; дешифри¬
раме л
entzücken <b/AA> vt възхищавам AI [въз¬
хитя //], очаровам v, Al О entzückt sein
възхитен съм va (von [J] от)
Entzücken л 23jsg възхищение л, възтор|г
т, -зи
entzückend adj възхитителен, -на, очаро¬
вателен, -на, прелестен, -на
entzündlich adj лесно запалим, възпламе-
няем
entzünden <b/АА> vt запалвам Al [запаля
/7]; übertr auch разпалвам; sich ~ за¬
палвам се, разпалвам се; Med възпа¬
лявам се AI [възпаля се II]
Entzündung/17 палене п, запалване л, под¬
палване п; Med възпаление п
entzwei, adv на две, на парчета; (zerbro¬
chen) счупен; (zerrissen) скъсан
entzwQÜ>rechen <16а/АА> vt строшавам AI
[строша //], счупвам А1 [счупя II]
entzweien <b/AA> vt разделям А2 [разделя
II], разединявам А1 [разединя //]; sich
[4\ ~ скарвам се А1 [скарам се AI] (mit
[3] с)
entzw^ipiachen <а/АА> vt строшавам А1
[строша //], счупвам А1 [счупя //]
ERBÄRMLICH 283
entzw^gehen <13а/АА> vi строшавам се А1
[строша се II], счупвам се AI [счупя се
Щ
Enzian т 1 Bot тинтява /
Enzyklopädfc / 16а енциклопедия /
enzyklopädisch adj енциклопедически, ен¬
циклопедичен, -на
Epaulette [еро..]/ 16 еполет т. пагон т
Epidtqjj / 16а Med епидемия /
epidemisch adj епидемйч|ен, -на
Epi|dermis / 15а Anat епидермис т; ~gone
т 1 епигон т
epigonenhaft adj епигонски
Epigramm п 20 епиграма /
Epik / 17 епика / епическа поезия
Epilepsj^ / 16а Med епилепсия /
epileptisch adj Med епилептичен, -на
Epilog nt 1 епило|г т, -зи
episch adj епически
Episode / 16 епизод т
Epistel / 16 umg писм|о и, -ä; Kirche апос¬
толско послание
Epitaph л 20 епитафия /, надгробен надпис
Epizentrum л 28 епицент[ър т, -рове
epochal adj епохал|ен, -на
Epoche / 16 епоха /
Epos л 28 епос т; епопея/ епическа поема
Equipage [ekipa:33] / 16 екипаж т
er pron pers 3. Pers sg той О da ist ~ ето
го
erachten <b/AA> vt считам А1 [счета EI],
смятам AI [сметна Е2] (für [4\ за)
Erachten л 23jsg: meines ~s по мое мнение,
според мене
erarbeiten <b/AA> vt постигам А1 (постйгна
Е2\, спечелвам AI [спечеля //] с труд;
(ausarbeiten) изработвам AI [изработя
II]
Erbanlage / 16 Biol наследствено предраз¬
положение
erbarmen <b/AA> vt: er erbarmt mich аз го
съжалявам, гой буди съжаление у мене,
жал ми с за него; sich [-У] ~ съжалявам
AI [съжаля //] fjmds., über jmdn. някого);
смилявам се AI [смиля се //] (jmds., über
jmdn. над някого)
Erbarmen п 23jsg милост /. жал /. съжа¬
ление п О er sieht zum ~ aus той йма
много окаян вид
erbärmlich adj окаян, жал|ък, -ка, злочест;
284 ERBARMUNGSLOS
(kleinlich) дреб|сн, -на, нищ6ж|еи, -на;
(verächtlich) презрян*. нйз|ък, -ка,
дол|ен, -на
erbarmungslos adj безмилостен, -на, без¬
пощадни, -на; — voll adj милостив
erbauen <b/AA> vt издигам Al [издйгна
£2], изграждам Al [изградя /У], по¬
строявам Al [построя //]; übertr духов¬
но извисявам АI [извися //]; поучавам
А1 [поуча II]; sich [4\ — наслаждавам
се А1 [насладя се /У], радвам се uv, Al
(е-г Sache [3] на нещо) О von etw. [3]
nicht sehr erbaut sein нс съм va във въз¬
торг от нещо
Erbauer m 4 стройтел m, създател m
erbaulich adj поучйтел|ен, -на, назида¬
телен. -на О umg das ist ja nicht gerade
- това нс е особено радостно
Erbe m 7 наследнн|к m, -ци; n 30 = Erb¬
schaft
erbeben <Ь/5л> vi потрепервам Al [потре¬
перя /У], разтрепервам се (vor [3] от)
erben <АА> v/ наследявам Al [наследя /У],
получавам Al [получа 11] в наследство
(von [3] от)
erbetteln <b/AA> vi изпросвам Al [изпрося
II]
erbeuten <b/AA> vi заграбвам Al [заграбя
/У], вземам Al [взема £ (взех)] като
плячка
Erbgut п 22 наследствен имот; наслед¬
ство N
Erb|in/18 наследница/' -Information/17
Biol наследствена информация
erbitten <25b/AA> vt измолвам /4 У [измоля
/У], изпросвам А1 [изпрося II] (etw. [4]
von jmdm. нещо от някого); sich [4]
nicht ~ lassen неумолйм [непреклонен]
съм va
erbjttern <b/AA> vi огорчавам Al [огорча
II]; озлобявам Al [озлобя /У] О
erbittert sein огорчен съм va (über [4] от);
erbitterte Kämpfe ожесточени боеве pl
Erbitterung / \ljsg раздразнение п, злоба
/* огорчение п
erblassen (Ь/де) vi побледнявам А1 [по¬
бледнея Е6]
Erblasser т 4 Jur завещател т
erbleichen <b/.w) vi = erblassen
erblich adj Jur, Med наследствен
Erblichkeit /17 Jur, Med наследственост /
erblicken <b/AA> vt geh виждам Al [видя
/2], забелязвам Al [забел|ежа I (-язах)],
съзирам Al [съ|зра £(-зрях)] О das Licht
der Welt — раждам се Al [родя се /У],
появявам се А1 [появя се II] на бял свят
erblinden <b/s/i> vi ослепявам Al [ослепея
Е6]
erblühen <b/sn} vi разцъфтявам се Al [раз¬
цъфтя се 12)
erbosen <b/Ä6> vt ядосвам Al [ядосам АУ],
разсърдвам Al [разсърдя II]; sich [4]
— ядосвам се, разсърдвам се '
Erbprinz т 8 престолонаследник т, -ци
erbrechen <16b/AA> vt счупвам AI [счупя
//]; (Tür врата) разбивам А1 [разбйя
£7]; (Brief писмо) разпечатвам А У [раз¬
печатам Al]; (Speise храна) повръщам
AI [повърна £2]; vi, sich [4] — повръщам
Erbrechen п 23/sg Med повръщане п
Erbrecht п 20 Jur наследствено право
Erbschaft / 17 Jur наследство п; ^s|steuer
’ / 16 данък т върху наследство
Erbse / 16 грах т (растение); ^n pl ipax
т (за ядене) О kochen готвя uv, II,
сготвям А2 [сготвя II] грах
Erbsenbrei od Erbsbrei m 1 пюре n от грах
erbsengroß adj голям* като грахово зърно
Erb|stück п 20 наследена вещ; ~ teil п 20,
auch т I Jur наследствена част, наслед¬
ствен дял
erbitten, sich [4] <32Ь/АА> предлагам Al
[предложа II] (etw. zu tun да направя
нещо)
Erd|achse f 16 земна ос; ^anziehung / 17/
sg земно притегляне; ^arbeiter т 4 зе-
мекопач т; ^bahn / 17 Astr орбита /на
Земята; ~ baU т 2/sg земно кълбо;
~ beben п 23 земетресение п; ~ beere /
16 ягода f: ~ beschleunigung / 17 Phys
земно ускорение; ~bewohner т 4 земен
жител, жител т на |емята
Erdboden т 5 земя f; под т, -ове О etw.
dem ~ gleichmachen сривам Al [срина
Е2] нещо със земята; vom ~ verschwin¬
den изчезвам А1 [изчезна Е2\ от лицето
на земята; er war wie vom ~ verschluckt
той като че ли бе потънал в земята
Erde / 16/sg земя /, свят (свегьт) т; (Erd-,
Fußboden) земя; (Bodenart) земя /, под
т; почва /, пръст f; Astr Земя / О zu
ebener ~ wohnen живея uv, Еб в призе¬
мен етаж
erden <АА> vt El заземявам AI [заземя /1]
erdenken <b. erdachte, erdacht/AA> vt из¬
мислям A2 [измисля 11)
erdenklich adj мислим, въобразим, въз¬
можен, -на О wir gaben uns alle ~e
Mübe положихме всички усилия
erdfarben adj пръстен (по цвят), с цвят на
пръст [земя]
Erdkerne / 16/sg Astr апог&й т; —gas п 20
природен [збмен] газ; —gaslei tung / 17
газопровод т; igelst т За Myth гном
т, -ове, земен дух; —geschoß п 20, АЬк
Erdg. приземен етаж, п&ртер т; '-häu¬
fen, —hugel m 4 могила / купчина /
пръст (и на гроб)
erdichten (Ъ/hby vt = erdenken
Erdjinnere п 26/jg недрата на земята;
—kabel п 23 подземен к&бел; —karte /
16 карта / на земното кълбо; —klumpen
т 4 буца / пръст; —kugel / 16 земно
кълбо; '-künde / 16/sg география f;
— magnetismus т 11 jsg земен магнети¬
зъм; — nähe / 16 Astr перигей m; — nuß
/ 14 фъстъ|к m, -ци; —Oberfläche / 16/rg
земна повърхност; — 61 n 20 земно мас¬
ло, нефт nt, петрол т
entgehen <b/А6> vr пробождам А1 [про-
бода £7], убйвам AI [убия £7] с кама
Erdölförderung / \7/sg добиване п на нефт;
' — leitimg / 17 нефтопровод т; —raffi¬
nerie / 16а Tech рафинерия / за нефт;
нефтопреработващ завод
Erdlpech п 20 асфалт т; природен битум;
* —reich п 20/sg земя /. почва /
erdreisten, sich [4] <Ь/АЬ> осмелявам се А1
[осмеля се //], дръзвам А1 [дръзна Е2]
Erdrinde / 16/sg земна кора
erdröhnen <b/Ab> vi заехтявам А1 [заехтя
12], забучавам А1 [забуча 13], загърмявам
А1 [загърмя 12] .
erdrosseln (Ь hh) vt удушавам Al [удуша
П)
Erdrotation / 17 Astr въртене п на Земята
(около оста си)
erdrücken <b/AA> vt премазвам AI [пре¬
мажа Е4], смачквам А1 [смачкам А1]\
übertr смазвам
erdrückend adj: —е Arbeit изнурйтелна ра¬
бота; —er Beweis неоспоримо доказа¬
телство; —е Übermacht решйтелно над¬
мощие
Erd|rutsch т 1 Geol свлйчане п [срутване
п] на почвата [земни пластове]
Erdsatellit т 8 Astr, Tech: künstlicher —
изкуствен спътник на Земята
Erd|schicht / 17 Geol земен пласт; —schölle
/ 16 буца / пръст; — stoB т 2 Geol трус
п\, -ове; —teil т 1 континент т: — tra¬
bant nt 8 Astr спътни|к nt, -ци на Земята
erdulden <b/AA> vt изтърпявам Al [изтърпя
//], претърпявам; (ertragen) понасям А2
[понеса El]
ERFINDEN 285
Erd|umkreisang/ 17 обиколка /около Зе¬
мята; —Umlaufbahn/17 Astr околоземна
орбита; — umseg(e)lung / 17 околосвет¬
ско плаване
Erdung / 17 El заземяване п
Erdzeitalter п 23 Geol ера /
erdfern, sich [4] <b/АА> горещя се uv, II,
разгорещявам се А1 [разгорещя се /7],
говоря uv, II разпалено (über [4\ за)
ereignen, sich [4] <Ь/А6> случвам се Al
[случа се /7], ставам AI [стана Е2\ (etw.
[7] нещо) О hat sich inzwischen etwas ereig¬
net? междувременно случило ли се е
нещо?
Ereignis п 27 сьбйти|е п, -я, случка / про-.
изшестви|е п, -я
ereignisreich adj пъл|ен, -на със събйтия;
дииамйч|ен, -на
егед)еп (Ъ/hby vt (Unglück беда) споле¬
тявам Al [сполетя 77], постигам А1
[постигна Е2] О der Tod hat ihn ereilt
той умря ненадейно
erfahren <4b/A£> vt узнавам Al [узная £7],
научавам Al [науча 77] (von [3], über [4]
за); (erleiden) изпитвам Al [изпйтам AI],
преживявам Al [преживея £6]
erfahren adj опит|ен, -на, изкус|ен, -на (in
[3] в) О er ist auf diesem Gebiet sehr —
той има голям опит в тази област
Erfahrung / 17 опит т О aus — от опит;
in — bringen узнавам Al [узная £7]
Erfahrungsaustausch т 1 обмяна / на опит
erfahrungsgemäß adv от опит; както по¬
казва опитът; —mäßig adj емпирйч|ен,
-на
erfassen <Ь/ЛА> vt (ergreifen) хващам Al
[хвана £2j, сграбчвам Al [сграбча 77];
übertr обхващам, обземам Al od обвзе-
мам AI [обзс|ма Е (-х) od обвзе|ма £
(-х)]; (begreifen) разбирам AI [разбера
£7], схващам; (eine Gruppe von Personen
oder Sachen група лица или предмети)
обхващам, регистрирам uv, v, Al О
der Fußgänger wurde von der Straßenbahn
erfaßt трамваят повлече пешеходеца;
пешеходецът попадна под колелата на
трамвая
Erfassung / 17 разбйране п, схващане п;
9 регистрация / зарегистриране п
erfinden <27Ь/АА) vt изнамйрам А1 [изна¬
меря 77], изобретявам А1 [изобретя 77],
съз|давам А1 [съз|дам, -дадеш (-дадох)];
(Lügen лъжи) измислям А2 [измйсля 77],
286 ERFINDER
съчинявам Al [съчиня II], фабрикувам
uv, AI
Erfinder m 4 изобретател m
erfinderisch adj изобретателни, -на, наход¬
чив
Erfindung / 17 (das Erfinden) изобретявате
n. изнамйранс n; (das Erfundene) изоб¬
ретение n. -я; (Erdichtung) измислица/
Erfolg m 1 успех m: (Ergebnis) резултат m
ö mit - успешно, c успех; ohne - без¬
успешно. без успех
erfolgen <b/.rn> vi последва v, AI 2. Pers
(etw. [/] нещо); (geschehen) става AI [ста¬
не £2], случва се Al [случи се II] 3. Pers
(etw. [/] нещо)
erfolglos adj безуспеш|ен, -на, безрезул¬
татен, -на; (vergeblich) напраз|ен, -на
erfolgreich adj уснеш|ен, -на, резултатен,
-на; сполучлив
erfolgversprechend adj многообещаващ, на¬
сърчителен, -на
erforderlich adj нуж|ен, -на, необходим;
~ en|falls adv в случай на нужда, ако е
необходимо
erfordern (Ъ/hby vl изисквам Al [изискам
Al] О das erfordert Zeit за гова е не¬
обходимо време
Erfordernis п 27 изйскван|е п, -ия; (Not¬
wendigkeit) необходимост /
erforschen <Ь/йЬ> vr изследвам uv, Al. из¬
учавам Al [изуча //], проучвам А1 [про¬
уча //]; (auskundschaften) разузнавам А1
[разузная £7], издирвам А1 [издиря II],
проверявам А1 [проверя II]
Erfprschjer т 4 изследовател т; -ung/ 17
изследван|е п, -ия, проучван|е п. -ия;
издйрван|е п, -ия
erfragen (b//i/>) vt осведомявам се AI
[осведомя се //] (etw. [4] за нещо); (er¬
bitten) помблвам се А1 [помоля се //]
(etw. [4] за нещо) О Näheres ги — bei
[2] ... по-подробни сведения при...
erfreuen <b/A6> vt радвам uv, Al, зарад¬
вам V, Al (jmdn. някого), доставям А2
[доставя //] удоволствие (Jmdn. някому);
sich [4] — радвам се (jmds. od e-r Sache
[2] на някого od на нещо) О erfreut sein
радвам се (über [4] на); sich an guter
Musik - приятно ми е да слушам ху¬
бава музика
erfreulich adj радост|ен, -на, радващ,-
прият|ен. -на; —er|weise adv за щастие
erfroren <32Ь/тя> vi замр-ьзвам А1 [за¬
мръзна £2], умирам А1 [ум|ра Е (-рях)]
от студ; (Körperteil част от тялото) пре-
мръзвам, вкочанясвам се AI [вкочаня-
сам се Al]\ (Pflanze растение) измръзвам
О ich habe mir die Hände erfroren пре¬
мръзнаха ми ръцете
erfrischen <b/A6> vt освежавам Al [освежа
//]; (beleben) подкрепям A2 [подкрепя
//]; sich [4\ — освежавам се, отпочйвам
си Al [отпочйна си £2]
erfrischend adj освежйтел|ен. -на О ~е
Getränke разхладйтелни напитки pl
Erfrischung /17 освежаване л, ободряване
п; почивка /• (Getränk) освежителна
[разхладйтелна] напитка; (leichte Speise)
лека закуска; —s|raum т 2 бюфет т (в
учреждение и др.)
erfüllen (Ъ/hby vt (ganz füllen) изпълвам Al
[изпълня II] (auch übertr); (ausführen,
verwirklichen) изпълнявам AI [изпълня
//]; sich [4] — изпълнявам се, осъщес¬
твявам се Al [осъществя се II], сбъдвам
се AI [сбъдна се £2] О den Produktions¬
plan — изпълнявам производствения
план
Erfüllung / 17 изпълнени|е п, -я О in —
gehen изпълнявам се А1 [изпълня се 11],
осъществявам се А1 [осъществя се //],
сбъдвам се А1 [сбъдна се £2] (etw. [/]
нещо)
ergänzen <Ъ/hb) vt допълвам Al [допълня
//]; (Vorräte, Sammlung припаси, колек¬
ция) попълвам А1 [попълня //]; (hin¬
zufügen) добавям А2 [добавя II]
Ergänzung / 17 попълване п; (Zusatz) до¬
пълнение п, добавка /, притурка /:
Gramm допълнение п. -я
Ergänzungs|band т 2 допълнителен том;
— färben pl Phys допълнителни цветове
pl; —sport т l/sg допълнйтелен спорт
ergeben < 15b//i/>> vt (Untersuchung раз¬
следване) показвам AI [покажа E4\,
установявам Al [установя II]-, sich [4]
— Mil предавам се, капитулйрам uv, v,
Al; (sich widmen) посвещавам се Al
[посветя се II] (e-r Sache [2] на нещо);
(sich abfinden) примирявам се Al [при¬
миря се //] (in [4] c); (sich heraussteilen)
оказвам се, установявам се AI [уста¬
новя се //] (etw. (/] нещо); (folgen) след¬
вам uv, Al, последвам v, Al (etw. [/] aus
etw. [2] нещо от нещо) O er hat sich dem
Trunk — той се отдаде на пиянство;
hieraus ergibt sich, dafi... от това следва,
че...
ergeben adj предан, верен*, -на, привързан;
покор|ен, -на, отдаден
Ergebenheit / \ ljsg преданост / вярност /
(das Sichfügen) примирение п (in [4] с)
Ergebnis п 27 резултйт т
ergebnislos adj безрезултатен, -на
Ergebung / \ljsg преданост/- смирение п.
примирение п; МИ предаване л. капи¬
тулация /
ergehen <13Ь/$л> w (Befehl, Gesetz заповед,
закон) излизам Al [изляза* El], изда¬
вам се Al [из|дам се, -дадеш се (-дадох
се)]; (Einladung покана) отправям се А2
[отправя се 77], бивам uv, Al отправен
(an [4] до) О et«. [4\ über sich [4] ~ lassen
търпя uv, 12, изтърпявам Al [изтърпя
77], понасям А2 [понеса El] нещо; sich
[4\ ~ <13Ь/йй> разхождам се А1 [раз¬
ходя се //]; (sich äußern) впускам се Al
od впущам de Al [впусна се Е2] (in [J]
в) (хвалби, оплаквания)
ergiebig adj (Boden почва) плодороден,
-на: (Geschäft предприятие) доход|ен,
-на, рентабйл|ен, -на; (Quelle извор, из¬
точник) богат О ein ~es Kohlevorkom¬
men богати каменовъглени залежи р1
Ergiebigkeit / \lfsg изобилие п; плодо-
родност / доходност / рентабилност
/ *
erggeßen, sich [4] <32Ь/йй> изсипвам се А1
[изсипя се II], изливам се А1 [излея се
Еб]\ (Fluß река) вливам се А1 [влея се
Е6] (in [4] в)
erglänzen (jbjsriy vi блясвам Al [блесна Е2]
erglühen <bjsnj vi пламвам Al [пламна £2]
(auch übertr): (erröten) изчервявам се A l
[изчервя се /7] O in Liebe ~ пламвам
от любов (für [4] по)
ergötzen <Ь/йй> vt забавлявам uv, Al, раз¬
вличам Al [раз[влека, -влечеш (-вля¬
кох)]; sich [4] ~ наслаждавам се Al
[насладя се 11] (an [i] на)
ergrauen <Ь/гл> vi (Haar коса) прошарвам
се Al [прошаря се 77], побелявам А1
[побелея Еб]
erSröfen <21Ь/йй> vt хващам А1 [хвана
Е2], улавям А2 [уловя 77]; (Beruf про¬
фесия) избирам AI [избера £3]; (Dieb
крадец) залавям, хващам; (Gelegenheit
случай) използвам uv, v, Al; (Wort,
Maßnahmen, Macht дума, мерки, власт)
вземам Al [взема Е (взех)]; übertr въл¬
нувам uv, AI, разч^вствувам uv, v, Al,
трогвам Al [трогна Е2] О die Flucht
— избягвам Al [избягам Al]
ERHEBEN 287
ergreifend adj трогател|ен, -на, затрог¬
ващ, вълнуващ
ergriffen adj трогнат, развълнуван
Ergriffenheit / 17jsg вълнени|е л, -я, възбу¬
да/
ergründen <Ь/йй> vt изследвам uv, АI, про¬
никвам А1 [проникна ЕТ] до същността
(на нещата); (Geheimnis тайна) разкри¬
вам А1 [разкрия Еб]
Erguß т 2 изливане л, проливане п; Med
(Blut) кръвойзлив т; übertr излияние л
О ~ des Herzens сърдечни излияния pl;
~ der Phantasfc плод т на фантазия
erhaben adj релеф|ен, -на, изпъкнал; übertr
величествен, тържествен; благороден,
-на, възвишен О über et«. [4] ~ sein стоя
uv, 12 над нещо; über allen Zweifel ~ вън
от всякакво съмнение
Erhabenheit / 17jsg релефност /. изпъкна¬
лост / übertr величественост /, тържес¬
твеност / благородство п
erhalten <ЗЬ/йй> (bekommen) получавам
А1 [получа /7]; (erlangen) добйвам AI
[добйя Е7], получавам; (bewahren) за¬
пазвам А1 [запазя Щ, съхранявам AI
[съхраня /7], поддържам uv, Al (в добър
вид, в известно състояние); (unterhalten)
издържам, поддържам; sich [4] ~ за¬
пазвам се; (sich erpähren) препитавам
се uv, А1, изхранвам се А1 [изхраня се
II]
erhältlich adj който може да се получи [да
се намери] О das Buch ist in allen Buch¬
handlungen ~ книгата може да се купи
във всяха книжарница
Erhaltung / 17 (Bewahren) запазване п, съ¬
храняване п; (Pflege) поддържане л.
(Ernährung) изхранване л, издръжка /
erhängen <Ь/йй> vt обесвам А1 [обеся 77];
sich [4] ~ обесвам се
erhärten <Ь/йй> vt (bestätigen) потвържда¬
вам AI [потвърдя 77], подкрепям А2
[подкрепя 7/]; (hart machen) втвърдявам
Al [втвърдя 7/]; <Ь/гл) vi втвърдявам
се
erhaschen <Ь/йй> vt улавям А2 [уловя 77].
хващам А1 [хвана Е2\, (hören) долавям
А2 [доловя /7], дочувам А1 [дочуя ЕТ]
erheben < 14Ь/йй> vt вдйгам А1 [вдйгна £2],
издигам; (Steuern данъци) събйрам А1
[събера £J]; sich \4] ~ вдйгам се; (Frage.
Problem въпрос, проблем) повдйгам се;
(Wind вятър) вдйгам се, излйзам А1
288 ERHEBEND
[изляза £/]; (aufstehen) ставам AI [стана
£2], изправям се А2 [изправя сс //]; (sich
auflehnen) надйгам сс, вдшам се, въста¬
вам (gegen [4] срещу); (Flugzeug, Vogel
самолет, птица) издигам се <> Math ins
Quadrat повдигам иа квадрат; eine
Klage - подавам AJ [по|дам, -дадеш
(-дадох)] тъжба (gegen [4] срещу); Ein¬
wände - имам uv. А1 възражение (gegen
I*/) срещу); Anspruch ~ предявявам AI
[предявя II) претенции (auf [4] върху),
претендирам mv. Al (auf [4\ за)
erhebend adj (Moment момент) търже¬
ствен; (Gefühl чувство) възвишен; — lieh
adj значйтел|ен, -на, доста голям*
Erhebung / 17 издигане п; (Hügel) възви¬
шени |е п, -я, височина /, хълм т, -ове;
(Aufstand) вьстани|е п, -я, бунт т, -ове;
(Einziehung) събйране п (на данъци и
пр.); (Nachforschung) събйране п на све¬
дения, разследване п; (Erbauung) изди¬
гане п, възвисяваме п (религиозно, нрав¬
ствено и пр.)
erheitern <b/AA> vt развеселявам AI [раз¬
веселя //], оживявам Al [оживя //], по¬
добрявам AI [подобря II] настроение¬
то, sich [4] развеселявам се О der Him¬
mel erheitert sich небето се прояснява
Erheiterung / 17 развеселяване п; (Himmel
небе) проясняване п
erhellen (hjhb'j vt осветявам AI [осветя //];
(Gehalt съдържание) разяснявам AI
[разясня //[; (Gesicht, Blick лице, поглед)
разведрявам AI [разведря //]; sich [4]
~ осветявам се; разяснявам се; развед¬
рявам се, прояснявам се AI [проясня се
Щ О daraus erhellt, daß... от това става
ясно, че...
erhjtzeo <b/AA> vt нагрявам AI [нагрея £б];
übertr възбуждам Al [възбудя II], раз-
горещявам AI [разгорещя //]; sich [4]
нагрявам се; сгорещявам се; übertr
възбуждам се, разгорещявам се
erhitzt adj разгорещен; възбуден
Erhitzung / 17 нагряване пш загряване п,
сгорещяване п
erhoffen <b/Ab> vt очаквам mv, Al
erhöhen <b/AA) vt увеличавам AI [увелича
//J, повишавам AI [повиша /I]; (Weg,
Wall път, насип) издигам Al [издигна
£2] по-високо, повдигам; sich [4] уве¬
личавам се, повишавам се; О auf das
Doppelte {Dreifache] — удвоявам AJ
[удвоя II], утроявам Al [утроя /7]
Erhöhung / 17 (das Erhöhen) повдигане n,
издигане n; (Steigerung) повишение n,
увеличение n; (Anhöhe) възвишсни|е nt
-я, хълм m% -ове, височина /
erhellen, sich [4] <b/AA> (von einer Krankheit,
einem Schreck от болест, страх); съвзе¬
мам се AI [съ|взема се £ (-взех се)];
(ausruhen) почивам си AI [почина си
£2], отпочйвам си, отморявам се AI
[отморя се //], отдъхвам си А1 [отдъхна
си £2]; Fin (Preise, Wertpapiere цени, цен¬
ни книжа) покачвам се AI [покача се
//]; (Geschäft предприятие) стабилизи¬
рам се uv, у. AI
erholsam adj отморяващ; (Schlaf сън) обо-
дрйтел|ен, -на О wir wünschen dir einen
^en Urlaub желаем ти добра почивка
през отпуската
Erholung/17 почивка /, отмора/ отдих т
Erholungsheim /; 20 почивен дом; ^ort
т 1 курорт т
erhören (Ъ/hby vt (Bitte молба) изпълнявам
Al [изпълня //]; О jmdn. ~ вслушвам се
AI [вслушам се AI] в молбата па някого
erinnerlich adj: das ist mir nicht mehr — не
си спомням вече за това
erinnern <b/Ab) vt напомням А2 [напомня
*11] (jmdn. an [4] някому за); припомням
(jmdn. an etw. [4] някому нещо); sich [4\
— спомням си (an etw. [4] od e-r Sache
[2]. an jmdn. od jmds. за нещо, за някого)
<> wenn ich mich recht erinnere ако не се
лъжа
Erinnerung /17 спомен т; — еп pl мемоари
pl О zur - an [4] в памет на; за спомен
иа; wenn mich meine — nicht trügt ако не
ме лъже паметта ми
erkalten <b/м> vi (Ofen, Suppe печка, супа)
изстивам AI [изстина £2] {auch übertr)
erkalten, sich [4] <b/AA> простудявам се Al
[простудя се II]S настивам Al [настина
E2\
Erkältung / 17 простуда f; ~s| krankbeit f
17 простудно заболяване
erkämpfen <b/hb} vt извоювам uv, v, AI
erkaufen (Ъ/НЬУ vt сдобивам се AI [сдо¬
бия се E7] c нещо чрез подкуп; übertr
извоювам uv, v. Al, спечелвам Al [спе¬
челя /7], придобйвам
erkennbar adj който може да се види [по¬
знае, разпознае, забележи] (an [5] по)
erkennen < 10Ь/ЛЛ> vt познавам А1 [позная
Е7\у разпознавам [imdn. od etw. [4\ an
[j] някого od нещо по); (merken) виждам
АI [вйдя 12], забелязвам AI [забел|ежа
/ (-язах)]; (Krankheit болест) откривам
AI [открия Е7\, установявам AI [уста¬
новя //]; (einsehen) разбирам AI [раз¬
бера Е}], осъзнавам А1 [осъзная £7]
О zu — geben давам AI [дам, дадеш
(дадох)] да се разбере; Jur auf Zuchthaus
~ осъждам А1 [осъдя //] на затвор; auf
Freispruch ~ оправдавам AI [оправдая
Е7\, произнасям А2 [произнеса El]
оправдателна присъда; sich [4] zu ~ ge¬
ben откривам кой съм; sich [4] schuldig
признавам се за вин6в|ен, -на
erkenntlich adj който може да се познае
[да се разбере]; übertr признателен, -на
О sich [4] (bei jmdra.) ~ zeigen реван¬
ширам се uv. r, AI (пред някого) (für
[f| за); jmdm. - sein благодарен, -на,
признателен, -на съм на някого
Erkenntnis / 13 осъзнаване п, съзнаване п;
разбиране п: Phil познани|е п. -я О
zur - kommen разбирам AI [разбера
£3], съзнавам AI [съзная £7], идвам ш>,
АI. дойда г. El до убеждението [заклю¬
чението]; zur — seines Irrtums kommen
осъзнавам грешката си
Erkenntnistheorie/ 16аlsg Phil теория /на
познанието
Erkennungswort п 20 парола /
Erker т 4 Arch еркер т; ~ fenster п 23
еркерен прозорец
erklärbar adj обясним, понят|ен. -на
erklären <Ь/ЛА> vl (erläutern) обяснявам Al
[обясня II], разяснявам; (deuten) тъл¬
кувам uv, AI; (aussagen) заявявам AI
[заявя //]; (offiziell verkünden) обявявам,
-провъзгласявам Al [провъзглася 11]
(jmdn. od etw. [4] für [4] някого od нещо
за); sich [4] ~ (eine- Liebeserklärung ma¬
chen) обяснявам се в любов (jmdm. ня¬
кому); обявявам се (für [4] od gegen [4]
за od против) О den Krieg ~ обявявам
война: jmdm. seine Liebe ~ обяснявам
се някому в любов; sieb einverstanden
~ съгласявам се А1 [съглася се II] (mit
[2] с); das erklärt sich aus der Tatsache,
daß... това се обяснява c факта, че...
erklärlich adj обясним, понят|сн, -на
erklärt adj: ein ^er Feind заклет [непри-
мирйм] враг
Erklärung / 17 обяснени|е п, -я; (Deutung)
тълкуван|е п, -ия; (offizielle Verlautba¬
rung) декларация / изявлени|е п. -я О
eine ~ abgeben правя uv, II. направям
А2 [направя //] изявление ; Jur eides¬
stattliche ~ клетвена декларация 19ERLAUBNIS 289
erklettern <bfhbj vt (Baum, Mauer дърво,
зид) покатервам се AI [покатеря се //]
на; (Berg планина) изкачвам се А1 [из¬
кача се //] на
erkljngen <27b/,тм> vi (Lied, Stimme песен,
глас) прозвучавам Al [прозвуча 13], чу¬
вам се AI [чуя се £7]; (Gläser чаши) про-
звънтявам AI [прозвънтя 12]
erkranken <Ь/тл> vi заболявам Al [заболея
Еб], разболявам се (an [2] от)
Erkrankung / 17 заболяване п
erkunden <bjhhj vt узнавам Al [узная £7];
проучвам AI [проуча //], разузнавам
(auch Mil)
erkundigen, sich [4] <b/АА> осведомявам се
А1 [осведомя се //], събирам АI [събера
ЕЗ] сведения (nach [3] за)
Erkundigung / 17 сведени|е п, -я; справка
/ О ~en einziehen събйрам А1 [събера
ЕЗ] сведения (über [4] за)
Erkundung / 17 проучване п, издйрване п;
МИ разузнаване п; — s|flug т 2 разуз¬
навателен полет
erlahmen (Ъ/snj vi уморявам се AI [уморя
се /1], отмалявам AI [отмалея £б];
(Kräfte, Interesse, Eifer сили, интерес,
усърдие) отслабвам А! [отслабна £2],
намалявам
erlangen <b/A6> vt (erreichen) стйгам Al
[стигна £2], достигам; (erwerben) полу¬
чавам А1 [получа II]-, постйгам О den
Sieg — одържам Al [одържа //] победа
Erlaß т 2 (Gesetz закон) издаване п; (amt¬
liche Verfügung) постановление п, -я,
указ т, декрет т: (Strafe. Schuld нака¬
зание, дълг) опрощаване п. отменяне п
erlassen <3b/AA> »7 (Gesetz, Verfügung за¬
кон, постановление) издавам AI
[из|дам, -дадеш, (-дадох)], обнародвам
мг, V. AI; (Steuer. Strafe данък, глоба,
наказание) отменям А2 [отменя //],
опрощавам AI [опростя //] О bitte, ~
Sie mir die Antwort моля, не йскайте
отговор от мене
erleben {b/Ithj vt позволявам AI [позво¬
ля //]. разрешавам Al [разреша II]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [2] etw.
[4] — позволявам си нещо О es ist er¬
laubt позволено е, разрешено е; — Sie,
bitte? разрешавате ли?, може ли?
Erlaubnis / 13fsg позволение м, разреше¬
ни^ п, -я
19 Немско-бьл! преки речник
290 ERLÄUTERN
erläutern <b/ЛЛ) vt обяснявам AI [обясня
77]. разяснявам (jmdm. etw. [4] някому
нещо), тълкувам uv, AI
Erläuterung / 17 обяснсни|с n. -я. тълку¬
ване n; (zum Text) коментар m
Erle I 16 Boi елша /
erleben <b /iA> vt преживявам AI [преживея
E6\. изживявам; (erfahren) изпитвам AI
[изпйгам .4/]; (noch milerleben) дожи¬
вявам das Buch erlebte zehn Auflagen
книгаra претърпя десет издания
Erlebnis и 27 преживяване n: преживелица
/ < das Konzert war mir [für mich] ein
einmaliges - концертът беше велико¬
лепен [единствен по рода си]
erlebnisreich udj богат с преживявания О
ein ~es Leben инзсресен живот
erledigen <b/ЛА) vt (beenden) свършвам AI
[свърша //], приключвам AI [приключа
//]; (ausführen) изпълнявам AI [изпълня
//]: (Frage въпрос) уреждам AI [уредя
//], ликвидирам uv, т. AI: (beseitigen)
унищожавам А/ [унищожа 77], ликви¬
дирам <•• ich bin erledigt (müde) капнал
съм va от умора; (zugrunde gerichtet)
свършено е с мене; kannst du das für mich
■'-? можеш ли да ми свършиш тази ра¬
бота?
Erledigung / 17 приключване и. уреждане
п. изпълнение н, (Beseitigung) ликвиди¬
ране п, премахване п О Hdl in ~ Ihrer
Anfrage в отговор на запитването Ви
erlegen <Ь/АЛ> vt (Wild дивеч) убивам Ai
[убия Е7]
erleichtern <Ь/ЛА> vt (leichter machen) пра¬
вя uv, II. направям А2 [направя 77] по-
лек; übertr облекчавам AI [облекча II].
улеснявам AI [улесня //]; sich [4] ~ раз¬
кривам AI [разкрия Е7\ болката си О
sein Gewissen ~ изповядвам се А! [из¬
повядам се А /]; jmds. Lage - помагам
AI [помогна £2] на някого; umg jmdn.
um zehn Mark - задигам AI [задйгна
£2] десет марки от някого (umg)
Erleichterung f 17 олекване п; übertr
облекчение п; улеснение п
erleiden <21 b. d-U/AA> w (Schaden, Verlust
щети, загуба) понасям А2 (понеса £/];
(Schmerzen болки) изпитвам AI [изпи¬
там AI], търпя uv. 12: (Niederlage по¬
ражение) претърпявам AI (претърпя 12]
erlernbar udj който може да се изучи,
усвойм
erlernen <b/AA> vt изучавам AI [изуча II]
erlesen adj отбран, подбран; (Geschmack
вкус) изйскан; (Wein вино) фин, ряд|ък*.
-ка
erlauchten <b/AA) vt осветявам AI [осветя
77]; (festlich) илюминйрам uv, v. AI:
übertr просвстлявам Al [просветля /7]
Erleuchtung / 17 übertr просветление n
erliegen <31b/AA> vi ставам Al [стана E2]
жертва (e-r Sache [J] на нещо), поддавам
се AI [под|дам се. -дадеш се (-дадох се)]
(e-r Sache [7] на нещо) О einer Krankheit
— умйрам AI [ум|ра Е (-рях)] от ня¬
каква болест; dem Feinde — победен
[сразен] съм vа от врага
Erlös т I (Einnahmen) приход т, печалба
/ (aus [3] от); (für etwas Verkauftes) по¬
лучена сума
erlöschen (37Ь/.?л> vi изгасвам А1 [изгасна
£2], угасвам, загасвам; (Gefühl чувство)
умйрам AI [ум|ра Е (-рях)]; (Interesse,
Aufmerksamkeit интерес, внимание) на¬
малявам AI [намалея £б]. изчезвам А1
[изчезна £?]; (Vertrag, Mandat договор,
мандат) изтйчам AI [изте|ка, -чеш (из¬
текох)]; (Seuche епидемия) преминавам
AI [премина Е2]
erlösen <b//iA> vt освобождавам AI [осво¬
бодя //], избавям А2 [избавя //], спа¬
сявам AI [спася 7/]; (aus Verkauf) по¬
лучавам AI (получа 77] парй (от про¬
дажба)
Erlös|er т 4 спасител т (auch Rel), изба¬
вител т: - ung / |7 спасение п, избав¬
ление п (von [J] от)
ermächtigen <b/AA> vt: jmdn. ~, etw. zu tun
упълномощавам AI [упълномощя 7/]
някого да направи нещо
Ermächtigung / 17 (Vollmacht) пълномо-
ши|е п, -я; (Berechtigung) право п; (Er¬
laubnis) позволение п
ermahnen <b/AA> vt приканвам AI [приканя
7/], призовавам AI [призова £2] (jmdn.
zu [7] някого към) О jmdn. ~, etw. zu
tun напомням А2 [напомня 77] някому
да направи нешо, предупреждавам AI
[предупредя II] някого да направи нещо
Ermahnung / 17 предупреждение п, -я, на-
помнян|е п. -ия
ermangeln <b/AA> v» geh липсва ми AI [лип¬
са ми AI] 3. Pers (е-г Sache [2] нещо),
лишен съм va (e-r Sache [2] от нещо)
О sein Vortrag ermangelt der Über¬
sichtlichkeit на доклада му липсва пре-
гледност; ich werde es nicht das zu tun
няма да пропусна да направя това
Ermang(e)lang f: in ~ einer Sache [2] по
липса на нещо
ermannen, sich Й <Ь/А6) събирам AI [съ¬
бера ЕЗ] смелост [сили]; решавам се AI
[реша се /7] (zu etw. [3] на нещо)
ermäßigen <b/АА> vt намалявам АI [намаля
//] (цена. такса) О zu ermäßigten Preisen
с намалени цени
Ermäßigung / 17 намаление п (на цени,
данъци)
ermatten <Ь/.гл> w изтощавам се AI [из¬
тощя се 11], отмалявам АI [отмалея £б],
отпадам AI [отпадна Е2\, vt из¬
тощавам. омаломощавам AI [омало-
мошя II] О in seinem Eifer ~ усърдието
ми отслабва [намалява]
Ermattung / 17 умора /. изтощение л
ermessen < 1 Sb/hb') vt (cinschätzen) преце¬
нявам AI [преценя //]; (erfassen) раз¬
бирам Al [разбера ЕЗ]
Ermessen n 23/sg преценка f; (Meinung)
мнение n, схващане n O nach meinem
~ по мое мнение, според мене; nach
freiem ~ по собствено усмотрение
ermitteln <b/АА) vt (feststellen) установявам
Al [установя //]; (finden) намирам Al
[намеря II], откривам Al [открия £7];
(ausfindig machen) издйрвам Al [издиря
77], правя uv, 77, направям A2 [направя
77] издирвания (auch Jur)
Ermitt(e)lung / 17 издирван|е n. -ия, уста¬
новяване n, откриване л О Jur ~en an¬
stellen правя uv, II, направям A2 [на¬
правя /7] издирвания; събирам А1 [съ¬
бера ЕЗ] сведения (über [4] за)
Ermittlungsverfahren л 23jsg Jur предвари¬
телно следствие
ermöglichen <b/АА> vt давам AI [дам, да¬
деш (дадох)] възможност, правя uv, II
възможно (jmdm. etw. [4] някому нещо)
ermorden <b/A6> vt убивам AI [убия Е7]
Ermordung / 17 убййств|о п, -а
ermüden <Ь/АА> vt уморявам АI [уморя //];
<Ь/.м> V/ уморявам се, изморявам се;
^d adj изморителен, -на, уморйтел|ен,
-на
Ermüdung / !7/.sg умора /; (das Ermüden)
изморяване n
ermuntern <b/AA) vt (beleben) ободрявам
AI [ободря /У]; (aufheitem) развеселя¬
вам AI [развеселя //]; (auffordem) под¬
канвам AI [подканя //]; (ermutigen) на¬
сърчавам Al [насърча //], поощрявам
AI [поощря //]
ERNST 291
Ermunterung / 17 (Ermutigung) насърчение
л, поощрение n; (Aufheiterung) развед¬
ряване n, ободряване n; развеселяване
n
ermutigen <b/AA> vt окуражавам AI [оку¬
ража //], вдъхвам АI [вдъхна Е2] сме¬
лост, насърчавам AI [насърча //]
Ermutigung / 17 поошрени|е п, -я, насър¬
чени^ я, -я
ernähren <b/AA> vt храня uvt II; (für den
Unterhalt sorgen) храня, изхранвам AI
[изхраня //], прехранвам; sich [4] ~~ хра¬
ня се; прехранвам се, препитавам се uv,
AI
ErnShr|er т 4 който храни [поддържа] се¬
мейство; ^ung / n/sg (das Ernähren)
хранене n; (Nahrung) храна f; (Unter¬
halt) прехрана /, препитание n
Ernahrungsjlage /16fsg състояние n на про¬
доволствието; —Jehre / \6/sg наука / за
храненето
ernennen <10b/AA> vt назначавам AI [на¬
знача //], избйрам AI [избера ЕЗ] (jmdn.
zu [3] някого за)
Ernennung / 17 назначаване п, провъзгла¬
сяване n (zu [3] за); ^-s|urkunde/ 17 до¬
кумент т за придобито звание
erneuern <b/AA> vt подновявам AI [под¬
новя //], сменям А2 [сменя //]; Arch
възстановявам AI [възстановя //]. ре-
монтйрам uv, V, AI; (Bild картина) ре-
ставрйрам uv, v, AI; (Freundschaft, Be¬
ziehungen приятелство, връзки) възоб¬
новявам AI [възобновя //]
Eroberung / 17 подновяване n; Arch въз¬
становяване /I. ремонтиране n; Kunst
рсставрйране n, реставрация /
erneut I. adj нов. подновен; II. adv отново,
пак, повторно
erniedrigen <b/AA> vt iibcrtr унижавам AI
[унижа //]; Mus (Note нота) понижавам
с половин тон: sich [4\ - унижавам се;
— d adj унизителни, -на
Erniedrigung / 17 унижение п
ernst adj сериоз|ен. -на О etw. [4] für -
nehmen отнасям се А2 [отнеса се El]
сериозно към нещо, гледам uv, AI се¬
риозно на нешо; mir ist es — damit аз
не се шегувам и\\ AI; das war nicht -
gemeint това беше шега
Ernst m \/sg сериозност / O ist das dein
-? сериозно ли говориш?, не се ли ше¬
гуваш?; in allem - [allen -es] etw. sagen
292 ERNSTFALL
казвам Al [кажа £4] пешо съвсем се¬
риозно
Ernstfall т: im ~ в случай па опасност
ernsthaft adj ссри6з|ен, -на
ernstlich adj ссрн6з|ен. -на О ~ krank се¬
риозно [гсжко] б6л|сн. -на
Ernte / 16 реколта /; (das Ernten) приби¬
ране п на реколтата: (Getreide ~) жътва
/ С die ~ einbringen прибирам А1 [при¬
бера EJ] реколтата; übertr die ~ seines
ganzen Lebens плодовете pl на пелия му
живот
Ernte|arbeiter nt 4 работник. участуваш в
прибиране на реколтата; ^cinsatz nt 2
акция / [бригада j] за прибиране на ре¬
колтата; ~ ertrag т 2 урожай т, реколта
/• ~ fest п 20 празни|к т, -ци на жътвата;
^— lied п 21 жътварска песен; ~maschine
/ 16 Landw жътварка /
ernten <АА> \ч (Getreide) жъна uv, Е2. ожън¬
вам А1 [ожъна £?]; (Obst плодове) бера
uv. ЕЗ. обирам А1 [обера £5]; (Kartoffeln
картофи) вадя uv, 11, изваждам А1 [из¬
вадя /У]; übertr жъна. дожънвам А1 [по¬
жъна Е2\
Erntezeit / 1 Ijsg жътва / (време за жътва)
<> zur — по жътва
ernüchtern <Ь/ЛЛ> V/ накарвам А1 [накарам
AI] да изтрезнее, отрезвявам AI [отрез¬
вя /1] (auch überir)
Ernüchterung / 17 изтрезняване п; отрез¬
вяване п
Eroberer nt 4 завоевател т
erobern <Ь/ЛЛ> \ч завладявам А1 [завладея
£6], покорявам А1 [покоря II], завою¬
вам v. Al (auch übertr), (Festung, Stadt
крепост, град) превземам Al [превзема
Е (-взех)]; (neue Märkte нови пазари)
завоювам
Eroberung / 17 (das Erobern) превземане
л. завладяване п, завоюване п; (das Ero¬
berte) завоевани|е п, -я
eröffnen <b/AA> vt (Ausstellung, Fluglinie
изложба, самолетна линия) открйвам
А1 [открия Е7\, (Geschäft магазин) отва¬
рям А2 [отворя 11], открйвам; (Gedan¬
ken, Pläne мисли, планове) съобщавам
А1 [съобщя //], разкрйвам; sich [4] ~~
доверявам се А1 [доверя се 11], разкрй¬
вам се (jmdm. някому); (Möglichkeiten,
Aussichten възможности, перспективи)
открйвам се. разкрйвам се О die Sitzung
ist eröffnet заседанието е открйто; ein
Konto bei der Bank ~ открйвам сметка
в банката; Mil Feuer ~ открйвам огън
[стрелба)
Eröffnung / 17 откриване п; (Mitteilung)
съобщени|е п, -я, извести|е л. -я; раз¬
крити |е п, -я
erörtern <b/AA> vt обсъждам Al [обсъдя
П], разглеждам А1 [разгледам А1] (про¬
блем, въпрос); (diskutieren) разйсквам
uv. AI
Erörterung / 17 обсъждане л. разглеждане
п; разискване л
Erotik /' 17fsg еротика /
erotisch adj сротйч|сн, -на
Erpel nt 4 = Enterich
erpicht adj tung ~ sein auf [4\ ламтя uv,
12 [жад|ен. -на съм va] за
erpressen <b/AA> w изнудвам Al [изнудя
//]; (Geständnis, Aussagen признание,
показания) изтръгвам Al [H3Tpinia E2]
Erpresser nt 4 изнудван rn
Erpressung / 17 изнудване n. шантаж nt
erpr9ben <b/АА) vt изпйтвам AI [изпйтам
Al], изпробвам uv. v, Al. проверявам
Al [проверя //] O ein erprobtes Mittel
изпитано средство
Erprobung / 17 изпйтване л. изпробване л
erquicken <b/AA> vt (erfrischen) освежавам
Al [освежа II], ободрявам Al [ободря
//]; (stärken) подкрепям A2 [подкрепя
//]; sich (4] ~ освежавам се, ободрявам
се; übertr наслаждавам се AI (насладя
се //] (an [J] на)
Erquickung/17 (das Erquicken) освежаване
л, ободряване л; (das Erquickende) нещо
освежйтелно [ободряващо]; (erquicken¬
des Getränk) разхладйтелна напйтка
erraten <3b/AA> vt отгатвам А! [отгатна
Е2\
errechnen <b/AA> vt изчислявам Al [изчис¬
ля 11]
erregbar adj който лесно се възбужда;
(reizbar) раздразнйтел|ен, -на
Erregbarkeit / \lteg раздразнйтелност /.
възбудймост /
erregen <b/AA> vt (aufregen) възбуждам Al
[възбудя II], вълнувам uv, Al: (reizen)
дразня uv, 11. раздразним А2 [раздразня
//]; (hervorrufen) будя uv. II. събуждам,
предизвйквам А1 [предизвйкам AI] (ин¬
терес, съжаление, недоволство) (durch
[4]. mit [i] с: sich [4] - възбуждам се.
въйнувам се (über [4] от) О Aufsehen
— привлйчам А1 [при|влека, -влечеш
(-влякох)] внимание, вдйгам А1 [вдйгна
Е2] шум
Erreg|er m 4 Med причинител m (на бо¬
лест); ^ung /17 възбуда f; възбуждение
n; вълнени|е n, -я
erreichbar adj достижим, постижим O
er ist jederzeit — той може да се намери
по всяко време; dieser Ort ist zu Fuß nicht
— до това място не може да се стйгне
пеша
erreichen <b/A6> vt стигам AI [стигна £2],
достигам; (Ziel, Zweck цел) постигам
(durch [4] чрез, mit [2] с); (einholen) на¬
стигам; (Zug, Straßenbahn влак, трам¬
вай) улавям А2 [уловя //], хващам АI
[хвана £2], успявам AI [успея £б] да
хвана О jmdn. telefonisch - свързвам
се А1 [свържа се Е4] с някого по теле¬
фона; er ist zu Hause zu ^ той може да
се намери в къщи; Sp Punkte — отбе¬
лязвам AI [отбележа Е4] точки
erretten <b/AA> vt спасявам AI [спася 771,
избавям А2 [избавя /7]
errichten <b/A6> vt (erbauen) изграждам AI
[изградя /71, построявам AI [построя
77], издигам AI [издигна £2]; (gründen)
основавам AI [основа £2], учредявам
AI [учредя /7]; Math издигам (перпен¬
дикуляр)
Errichtung / 17 издигане п, изграждане п;
(Gründung) основаване п; учредяване п
erringen <27Ь/ЛА) vt извоювам uv, v, AI;
(erwerben) спечелвам AI [спечеля II]
(награда и др.) 4
erröten <b/sn> vi изчервявам се А1 [изчервя
се //), поруменявам AI [поруменея Е6\
(vor [J], aus [3] от)
Errungenschaft / 17 постижени|е п, -я, до¬
стижение п, -я, завоевани|е п, -я
Ersatz nt 2/sg (Austauschstoff) заместител
т, ерзац т; (nicht vollwertiger) сурогат
т; (Entschädigung) обезщетение п; МИ
подкрепление п, -я, резерви pl О als
- в замяна; ~leisten f&r [4] давам AI
[дам, дадеш (дадох)] обезщетение за
нещо
Ersatz|mann т 1 (pL. leutc) заместни|к т,
-ни; -reifen т 4 запасна [резервна] гу¬
ма; — Spieler т 4 Sp резервен играч;
Tlwat дубльор т; —teil т I ad п 20 ре¬
зервна част
ersaufen <8Ь, Г-ГГ, 2. и. 3. preis sg äufsn}
vi umg удавям се A2 [удавя се //]; Bergh
наводнявам се AI [наводня се П\; Tech
(Motor двигател) задавям се А2 [задавя
се /7], не паля uv, II
ersten <Ь/ЛА> vt (Tier животно) удавям
А2 [удавя //]; (umg auch ühertrj
ERSCHLIESSEN 293
erschaffen <lb/AA> vt създавам AI [съз|дам,
-дадеш (-дадох)]; сътворявам Al [сътво¬
ря 77] ,
Erschaffung / 17 създаване п; сътворение
n
erschallen <b, prät auch erschpll, pan perf
auch erschollen/.?/!) vi прозвучавам Al
[прозвуча /3], разнасям се A2 [разнеса
се £/], чувам се AI [чуя се £7] О
Schritte — отекват [чуват се] стъпки
erschien! <b/sn> vi geh потрепервам Al
[потреперя E4\y побиват ме тръпки
erschien <23Ь/$и> vi явявам се А1 [явя
се /7], появявам се; (Buch, Zeitschrift
книга, списание) излизам AI [изляза*
£7] О es erscheint mir unglaublich из¬
глежда ми мг, Al, струва ми се uv,
AI невероятно; Jur vor Gericht — явявам
се пред съда
Erscheinung / 17 явлени|е п, -я; (äußere
Gestalt, Mensch) външност f, фигура f;
човек т. личност /; (Vision) видение п
призрак т О in seiner äußeren — ist er...
по външен вид той e...; sie ist eine rei¬
zende — тя е прелестно същество, тя е
прелестна; in — treten появявам се А1
[появя се щ
Erscheinungsjahr п 20 година / на изда¬
ването [публикуването]
erschießen <32b/Ай) vt застрелвам А1 [за¬
стрелям А2]; МИ разстрелвам; sich [4\
~ застрелвам се
erschlaffen <bjsti) vi отмалявам Al [отма¬
лея £б], отпадам А1 [отпадна £2] (фи¬
зически); (Nerven, Wille, Widerstand не¬
рви, воля, съпротива) отслабвам AI
[отслабна £2); (Haut кожа) отпускам се
АI od отпущам се AI [отпусна се Е2\,
повяхвам А1 [повехна £2]
erschlagen <4b//i/>> vt убивам Al [убйя £7]
О sich wie — fühlen чувствувам се uv,
А! като пребит
erschleichen <2lb//t/>) vt сдобивам се Al
[сдобйя сс £7] с. получавам AI [получа
II] чрез измама [по нечестен път]
erschießen <32Ь//»Л> vt (Märkte пазари)
открйвам А1 [открйя £7], намйрам А1
(намеря //]. (Neuland целина) разработ¬
вам AI [разработя //]; (Geheimnis тай¬
на) разкрйвам (jmdm. някому); (herlei¬
ten) заключавам Al (заключа //] (etw.
[4] aus [i] нешо от), съдя uv, 11 (etw. [4]
aus [.?] за нешо по): sich 14] ~ разкрйвам
294 ERSCHÖPFEN
се. доверявам се АI [доверя се II] (jmdm.
някому) С* daraus ist zu daß... от това
може да сс заключи, че...; die Blute wird
sich bald - цветът скоро ще се отвори
erschöpfen <Ь'ЛА> vt изчерпвам AI [изчер¬
пам /4/); (ermüden) изтощавам Al [из¬
тощя II] С meine Geduld ist erschöpft
търпението ми се изчерпа; er war völlig
erschöpft той бе съвсем изтощен
Erschöpfung / 17 л£ (Reserven резерви) из¬
черпване п: (Ermüdung) изтощение п;
изтощаване п
erschrecken <b ЛЛ> vt плаша m\ II. уплаш-
вам AI [уплаша //], изплашвам; <16Ь/
ш> vi уплашвам сс, изплашвам се (vor
[2]. über [4] от)
erschüttern <b//?A> vt разтърсвам Al [раз¬
търся //], раздрусвам AI [раздрусам
.4/]; (Gesundheit здраве) разклащам AI
[разклатя //]; (Autorität, guter Ruf ав¬
торитет, добро име) подрйвам AI [под-
рйиа £2}; übertr потресвам AI [потреса
£/]. покъртвам AI [покъртя //]; (Glau¬
ben вяра) разколебавам AI [разколебая
Е7] . .
Erschütterung / 17 разтърсване п, раздрус-
ванс п. трус т, -овс, (Gesundheit здраве)
разклащане п: übertr сътрссеии|е п, -я
(auch Med), покруса / съкрушение п
erschweren <b/ЛА> vt правя uv. II, направям
А2 [направя II] (ио-)труд|ен, -на, утеж¬
нявам AI [утежня //], усложнявам AI
[усложня //) (durch [4\ с, чрез); Jur отег¬
чавам AI [отегча //] О Jur ^de Umstan¬
de отегчаващи вината обстоятелства
Erschwernis / 13 загруднени|е п. -я, труд¬
ност/; ~ Zulage / 16 допълнйтелно въз¬
награждение за тежък труд
erschwinglich adj (Preis цена) досгьп|сн, -на;
(erreichbar) достижйм
ersehen <19b/AA> vt вйждам AI [видя /2],
разбирам AI [разбера ЕЗ] (aus [2] от)
О umg etw. [4] nicht können не мо|га
//V. -жеш (-жах) да понасям нещо
ersehnen <b/AA> vt копнея uv, Еб (etw. [4]
od jmdn. по нещо od по някого), жаду¬
вам uv, АI /etw. [4] od jmdn. за нещо od
за някого), очаквам uv. А! с нетърпение
ersetzbar adj заменйм, заместйм
ersetzen <Ь/ЛА> vt (vertreten) замествам AI
[заместя //]; (auswechseln) сменям А2
[сменя //], заменям: (Schaden повреда)
плащам А! [платя /У], възстановявам
AI [възстановй //]
ersichtlich adj вйдим, яв|сн, -на, очевйд|ен,
-на
ersinnen <26Ь/ЛА) vt измйслям А2 [измйсля
II]
erspähen <b/AA> vt съзйрам AI [съ|зра Е
(-зрях)], открйвам AI [открия Е7]
ersparen <b/A6> vt спестявам AI [спестя /У],
икономисвам AI [икономисам А1]\
übertr спестявам (jmdm. etw. [4\ някому
нещо) О ihm blieb nichts erspart нйщо
не го отмина, от нищо не бе пощаден
Ersparnisse pl спестявания pl, икономии pl
ersprießlich adj полез|ен, -на, изгод|ен,
-на, благодат |еи, -на
erst adv (zuerst) първо, най-напред; (nicht
eher als) едва; чак; не по-рано от; (nicht
mehr als) едва; само, не повече от О
eben ^ току-що, тъкмо; es ist ~ acht
Uhr часът е едва осем, jetzt tue ich es
~ recht йменно сега ще го направя
erstarken (b/л/г) vi укрепвам AI [укрепя //],
засилвам се AI [заейля се //} (auch
übertr)
erstarren <b/.v//> vi (Gips гипс) втвърдявам
cc AI [втвърдя се //]; (vor Kälte) вко¬
чанясвам се AI [вкочанясам сс Al]\ (vor
Schreck) вцепенявам се AI [вцепеня се
//], смразявам се AI [смразя се II]
Erstarrung / 17 скованост /. вцепененост
/. (Gerinnen) втвърдяване п
erstatten <b/AA> vt плащам AI [платя /У],
връщам AI [върна Е2] (jmdm. etw. [4]
някому нещо) О Bericht ^ докладвам
uv, AI: Anzeige — правя uv, II, направям
А2 [направя //] донесение, донасям А2
[донеса £/]; Meldung - съобщавам AI
[съобщя //]
Erstaufführung / 17 Theta премиера /
erstaunen <b/.vz?^ vi учудвам се AI [учудя
се /У], удивлявам се АI [удивя се II]
(über [4] на); <b/AA> vt учудвам
Erstatten п 23jsg учудване п; удивление
п. изненада / О jmdn. in - setzen учуд¬
вам AI [учудя /У] някого
erstaunlich adj удивйтел|ен, -на, поразй-
тел|сн, -на G — viele Menschen извън¬
редно много хора
Erstausgabe / 16 първо издание; ^ bestei¬
gung j 17 първо изкачване (на връх)
erste пит т, / п I. (| Zahlen) О der Erste
Mai Първи май; am Ersten des Monats
на първо число от месеца; Erste Hilfe
първа помощ; zum Mal за първи
път; das war das — und das letzte Mal
това беше за пръв и последен път; fürs
— засега, на първо време; in ~г Lime
на п1рво място, преди всичко друго; der
(die, das) — beste първият срещнат (пър¬
вата срещната, първото срещнато);
първият попаднал (първата попаднала,
първото попаднало)
erstechen <16b/АА> vt пробождам А1 [про-
бода £7], промушвам AI [промуша /7]
erstehen <b, erstand, erstanden/AA> vt ку¬
пувам Al [купя /7], сдобйвам се AI [сдо¬
бия се £7) (etw. [4\ с нещо); <b, erstand,
erstandenen) vi (entstehen) появявам се
А! [появя се //], възнйквам AI [възник¬
на £2]; (wieder aufleben) възраждам се
AI [възродя се /У], възкръсвам А1 [въз¬
кръсна £2]
ersteigen <23b/AA> v/ качвам се AI [кача
се /7], изкачвам се (etw. [4] на нешо)
Ersteigung / 17 качване п, изкачване п
erstens adv първо
ersterben <16Ь/$л) vi умирам AI [ум[ра £
(-рях)], чезна uv, Е2, угасвам AI [угасна
£2] (живот, поглед); (Unterhaltung раз¬
говор) замирам О mit erstorbener Stim¬
me със замрял глас
Erstgeburt / 17 първородна рожба
ersticken <b/АА> vt задушавам AI [задуша
/7] (auch übertr), удушавам; (Aufruhr,
Brand бунт, пожар) потушавам А1 [по¬
туша //]; <b/sTi> vi задушавам се (an [3]
от, durch [4] с) О vor Lachen — задавям
се А2 [задавя се //] от смях; mit erstickter
Stimme със сподавен глас
Erstickung / 17 задушаване п; (Brand по¬
жар) потушаване п; ^s|gefahr / 17 опас¬
ност/от задушаване; ~s(tod т I смърт
/ вследствие на задушаване
erstklassig adj първокласен, -на
Erstling т 1 (Person) първи|ят т, -те; Lit
първа творба; (das erste Kind) първото
дете; pl (die ersten Früchte) първите
плодове pl; (die ersten Blumen) първите
цветя pl; ^s|werk n 20 първа творба
erstmalig I. adj първ|и, -а; II. adv за първи
пъг
erstrahlen <b/AA) vi засилвам AI [засияя
£7|, заблестявам Al [заблестя II]
erstrangig adj първостепенен, -на
erstreben <b/AA> vt стремя се uw II fetw.
[4] към нещо), домогвам се А1 [домогна
се £2] (etw. [4] до нещо)
erstrebenswert adj: ^es Ziel достойна цел;
keine Lage незавйдно положение
erstrecken, sich [4] <Ь/АА> простирам се Al
ERUPTION 295
[простра се £ (прострях се)] (von [3] ...
bis zu [2] от., до; über [4] по)
erstfirmen <b/АА> vt Mil завземам AI
[за|взема £ (-взех)] с атака, щурмувам
uv, V, AI
ersuchen <b/АА) vt моля uv, II настоятелно,
помолвам Al [помоля /7], умолявам uv,
AI fjmdn. um [4] някого за)
Ersuchen п 23/sg молба / йскане п
ertappen <b/AA) V/ хващам AI [хвана £2],
улавям А2 [уловя II] О jmdn. auf frischer
Tat ~ улавям някого на местопрестъп¬
лението
erteilen <b/AA> vt (Auftrag задача) въз¬
лагам Al [възложа /7] O Auskunft ~
осведомявам AI [осведомя II] (jmdm.
über etw. [4] някого за нещо); (die) Er¬
laubnis ~ разрешавам Al [разреша /7]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); Unterricht
~ преподавам Al [препо|дам, -дадеш
(-дадох)]; jmdm. einen Verweis правя
uv. II, направям A2 [направя /7] някому
забележка, мъмря uv. Е4, смъмрям А2
[смъмря Е4] някого
ertönen <Ь/лу7> vi прозвучавам AI [прозву¬
ча 13]; (Schrei, Kommando вик, команда)
чувам се AI [чуя се £7]
Ertrag т 2 Landw добив т; Fin доход т,
приход т
ertragen <4b/AA> vt понасям А2 [понеса
£/], търпя uv, 12, изтърпявам AI [из¬
търпя 12]
erträglich adj поносим, търпим; (Leben
живот) снос|ен, -на
ertragreich adj доход|ен, -на, високодб-
бив|сн. -на
ertränken <b/AA> vt удавям А2 [удавя II]
ertrinken <27b/sn) vi удавям се А2 [удавя
се II]
Ertrunkene т 7+ удавии|к т, -ци;/19 удав¬
ница /
erübrigen <b///A> vt (Geld пари) спестявам
AI [спестя //], слагам А1 [сложа /7] на¬
страна; sich - съм va, ставам А1 [стана
£2] излйш|сн, -на; О Zeit für etw. [4]
[jmdn.] - отделям А 2 [отделя II] време
за нещо [за някого]; es erübrigt sich, da¬
von zu sprechen излишно е да се говори
за това
Eruption / 17 Geol ерупция /, изригване п;
избухване п; Med изрйване п, обрйване
п; изрив /и. обрив т
296 ERUPTIV
eruptiv adj Geol еруптйв|ел, -на, вулка-
нйч|ен, -на
erwachen <Ъ/sn) vi събуждам сс Al [събудя
се //], пробуждам сс (auch übertr)
Erwachen п 23jsg пробуждане п
erwachsen <4Ь/лл> vi възниквам Al [въз¬
никна £2], пораждам се А! [породя се
/7]. произтичам А1 [произ|тска, -течеш
(-текох)] (aus [J] от)
erwachsen adj възрастен, -на О die Kinder
sind ~ децата са пораснали
Erwachsene т 7+ възраст|ен т, -ни; / 19
възрастна / О die ~ п р! възрастните pl,
големите pl
erwägen <6b/AA> vi (überdenken) премйс-
лям А2 [премйсля //], обмйслям А2
[обмисля //]; съобразявам А1 [съобразя
//]; (prüfen) преценявам А1 [преценя /7]
Erwägung f 17 обмйсляне п, премйсляне
п; съображение п. -я; преценка / О in
- ziehen вземам АI [взема Е (взех)] под
внимание [под съображение]
erwählen <b/AA> vt geh избирам АI [избера
Ei]
erwähnen <b/AA> vi споменавам Al [спо¬
мена E2\
erwähnenswert adj който заслужава да бъде
споменат
Erwähnung / 17 споменаване л. упомена¬
ване п О es verdient keine ~,es ist der
- nicht wert не заслужава да се говори
за това
erwandern <b/AA> vt обхождам А1 [обходя
//], обикалям А2 [обиколя //] (страна,
местност, планина)
erwärmen <b/AA> vt стоплям А2 [стопля 11].
затоплям; нагрявам А1 [нагрея £<5];
übertr стоплям, сгрявам; sich [4] ~ стоп¬
лям се, сгрявам се; übertr umg запалвам
се Al [запаля се //] (für [4] за), въоду¬
шевявам се А1 [въодушевя се //] (für
[4] от)
erwarten <b/AA> vt чакам mv, Al, очаквам
uv, AI; (hoffen) очаквам, надявам се uv,
Al О ich kann es kaum ihn zu sehen
горя uv. 12 от нетърпение да го видя
Erwarten л 23Jsg очакване п, -ия О wider
[gegen] (alles) ~ неочаквано
Erwartung / 17 очакване п, -ия О in ~
Ihrer Antwort в очакване на Вашия отго¬
вор
erwartungsvoll adj изпълнен с очакване
erwecken <b/AA> vt събуждам AI [събудя
//]; übertr auch пораждам Al [породя 11],
възбуждам А1 [възбудя II]
erwehren, sich [4] <Ь/АА> браня се uv, II.
отбранявам се Al [отбраня се //] (е-г
Sache [2] от нещо), боря се uv. II (е-г
Sache [2] срещу нещо) С sich \4] des
Lachens nicht ~ können не мо|га, uv.
-жеш (-жйх) да сдържа смеха си
erwachen (b/AA) vt размеквам Al [раз¬
мекна £2]; омекотявам АI [омекотя II];
übertr трогвам А1 [трогна Е2], умилос-
тивявам А1 [умилостивя //]; <b/jn> vi
размеквам се; омеквам А1 [омекна Е2]/
übertr трог вам се, умилоегивявам се
erweisen <23b/AA) vt (nachweisen) доказ¬
вам А1 [докажа Е4\, (Ehre, Achtung по¬
чит, внимание) оказвам А1 [окажа Е4]',
(Gefallen, Wohltaten услуга, благодея¬
ние) правя uv, II, направям А2 (направя
//]; О sich [4] dankbar — показвам се
благодар|сн, -на (gegen [4] към); er erwies
sich als Feigling той се оказа страхлйвец;
es hat sich erwiesen, daß... оказа се, че...
erweitern <b/AA) vt разширявам AI [раз¬
ширя //] (auch übertr); (Kleid дреха)
отпускам Al od отпущам Al [отпусна
E2], разширявам O erweiterte Oberschule
дванайссткласно учйлище (в ГДР);
Math einen Bruch ~ разширявам дроб
Erweiterung f 17 разширяване n; разши¬
рение n (auch Med)
Erwerb m 1 (durch Arbeit) доход m, заплата
f, печалба f; (durch Kauf) покупка f;
(Verdienstmöglichkeit) помйнък m. пре¬
питание n
erwerben <16b/AA> vt (durch Arbeit) печеля
uv. II, спечелвам AI [спечеля /7]; (durch
Kauf) купувам Al [купя /7]; сдобивам
се A l [сдобйя се Е7] (etw. [4] с нещо);
(Kenntnisse знания) придобйвам, усвоя¬
вам AI [усвоя 7/] О sein Brot ~ изкар¬
вам А1 [изкарам А1\ си хляба; übertr
sich [2] durch etw. [4] große Verdienste
- спечелвам си големи заслуги с нещо
erwerbs|fahig adj трудоспособен, -на; '-los
adj безработен, -на; '-gemindert adj с
намалена трудоспособност; ~ tätig adj
работещ, трудещ се; ~ unfähig adj не¬
трудоспособен, -на
Erwerbszweig т I отрйс|ъл т, -ли, клон т,
-овс, бранш т, -ове; (BeruO занятие п,
-я, професия /
Erwerbung / 17 покупка /; печалба f; при-
добйвка /
erwidern <b/A6> vt отвръщам Al [отвърна
£2]. отговарям A2 [отговоря //]; (Besuch
посещение) връщам; (Gefühl чувство)
споделям А2 [споделя //]
Erwiderung / 17 отговор т
erwirken <b/A6> vt издействувам uv, Al
erwischen <b//ift> vt (Dieb крадец) хващам
Al [хвана £2], залавям A2 [заловя //],
пипвам Al [пипна £2]; (Zug. Straßen¬
bahn влак. трамвай) улавям А 2 [уловя
//], хващам; umg (erlangen) докопвам Al
[докопам Al] (umg)
erwünscht adj желан O es ist — желателно
e: Ihr Anerbieten kommt mir sehr — Ва¬
шето предложение ми е добре дошло
erwürgen <Ь/ЛА> г/удушавам Al od удуш-
вам А1 [удуша //]
Erz п 20 руда f: dicht (Bronze) бронз т;
- ader / 16 рудна жила
erzählen <b/AA> vr разказвам AI [разкажа
Е4\, разправям А2 [разправя II] (jmdm.
etw. [4] някому нещо) О ich habe mir
- lassen разказаха ми: чух; erzähl mir
doch keine Märchen! не ми разправяй
празни работи! (umg)
erzählend adj повествовател|ен, -на, раз¬
казвателен, -на
Erzähl|er т 4 разказвач т; (Schriftsteller)
белетрист т; —ung/17 разказ т; повест
/ ,
Erzbergbau т l lsg добиване п на руда
Erzfbischof т 2 архиепископ т; -bistum
п 22 архиепископия /
erzeigen <b/АА> vt оказвам А1 [окажа Е4\
(jmdm. etw. [4] някому нещо); (Interesse
интерес) показвам, проявявам А1 [про¬
явя П] О sich [4] menschlich — показвам
се човеч|ен, -на
erzeugen <b/AA> vt (produzieren) про¬
извеждам Al [произведа £/]; (schaffen)
създавам Al [съз|дам, -дадеш (-дадох)];
(hervorrufen) пораждам Л1 [породя //]
Erz^gjer т 4 производйтел т; Biol бащ|а
т, -й, родйтел т; -nis л 27 издсли|е п,
-я, продукт т; (Kunstwerk) произведе-
ни|е п. -я (на изкуството), -ung / 17
производство n; (Schaffung) създаване
п
Erzfeind т I заклет враг; — gewinming /
Mjsg добиване п на руда; рудодобив т:
-'grübe / 16 рудни|к т, -ци
erziehen <32 b. h-g//;A> vt възпитавам Al
[възпйгам А/]; Forstw отглеждам AI
[отгледам А1]
Erzieher т 4 възпитател т; ^in / 18 въз-
питателка /
ESPRESSO 2*7
erzieherisch adj възпитателен, -на, педа-
гогйч|ен, -на
Erziehung / 17 възпитание n; Landw
отглеждане п (на растения); -^[anstatt
/ 17 учебно-възпитателно заведение;
(Besserungsanstalt) изправйтелен дом;
-'Sjarbeit / 17 възпитателна работа
erzielen <b/AA> vt постйгам AI [постйгна
£2]; (Gewinn печалба) реализйрам uv,
у, Al
erzittern <Ь/.м> vi потрепервам AI [потре¬
перя Е4]
Erzlager n 23 рудни залежи [находища] pl;
— lügner т 4 голям лъжец; — reaktionär
т 4 голям реакционер; ^scheint т 1
голям хитрец [дявол]; -Stätte/16 рудно
находище
erzürnen <b//?A> vt ядосвам AI [ядосам А1].
разгневявам А1 [разгневя II]; <ЬДул) vi
u, sich [4] — <Ь/АА) ядосвам се, разгне¬
вявам се (über [4] от)
erzwingen <27b/A6> vt изтръгвам Al [из¬
тръгна £2] насила (etw. [4] von [3] нещо
от) <0 jmds. Gehorsam - принуждавам
Al [принудя //], заставям А2 [заставя
//] някого да се подчини
es pron pers 3. Pers sg n то O unpers —
regnet вали дъжд; — ist dunkel тъмно e;
— ist Nacht нощ e; — friert mich студено
ми е; - klopft чука cc: bist du - ? ти ли
си?; du bist müde, ich bin - auch ти си
уморен и аз съм уморен; - wird gebaut
строй се, строят; ich bereue — nicht,
daß... не съжалявам, че...; - lebe die
Freiheit! да живее свободата!
Es n Mus ми бемол
Esche / 16 Bot ясен ш
Es-Dur n Mus ми бемол мажор
Esel m 4 магаре tu -ra; (Schimpfwort) auch
глупа|к пи -цн: - in / 18 магарйца f:
-s|ohr n 25 магарешко yxö: iihertr umg
подвит [подгънат] ъгъл на страница
Eskalation / 17 ескалация /
Eskimo т 6 ескимбе т; -hund т \ Zool
лайка / (порода куче)
Esk^tc / 16 МИ конв6|й т, -и; ескорт т
es-Moll n Mus ми бемол минор
Espe / 16 Bot трепетлйка /
Espenlaub n 20 sg чч wie - zittern треперя
uv. E4 като лист
Esperanto n 24 sg Littg есперанто w
Espresso nt 6 (pl auch ...ssi) каф|е tu - ra ec-
298 ESSBAR
пресо; n 24 (малко) кафене п (където се
сервира кафе еспресо)
eßbar adj год1ен, -на за ядене; (Pilze гъби)
' ядйв|ен. -на
Eßbesteck п 20 прибори pl за ядене (лъ¬
жица, вилица, нож)
Esse / 16 комин т
essen <15, part perf gegessen/ЛЛ> v/. vi ям,
ядеш (ядох) uv. изяждам Al [из|ям,
-ядеш (-ядох)] О etw. [4] gern ~ обйчам
uv, А1 (да ям) нещо; zu Mittag ^ обяд¬
вам uv, Al; zu Abend ^ вечерям mv, А2
Essen п 23 (Speise) яден|е п, -та; ясти|е п,
-я; (Nahrung) храна / (Mahlzeit) обед
т, вечеря /
Essenz / 17 есенция f; übertr auch същност
/ същина /
Esser т 4: starker ящен човек; schlechter
— злояд човек
Essig т 1 оцет т; -gurke/16 кйсела крас¬
тавица
essigsauer adj: —е Tonerde алуминиев аце-
тат
Essigsäure / 16 Chem оцетна киселина
Eß|Iöffel т 4 супена лъжйца; —waren pl
хранйтелни продукти; — Zimmer п 23
трапезария / столова /
Este т 7 естон|ец т. -ци
Ester т 4 Chem естер т
Estin / 18 естонка /
estnisch adj естонски
Estrade / 16 естрада /
Estrich т 1 глинен [каменен, циментен]
под
Etage [..33] / 16 етаж т; ~~ n|heizung / 17
етажно отопление
Etappe / 16 (räumlich) етап т; (zeitlich)
период mt фаза / стадий т% -и; МИ тил
т; — n|sieger т 4 Sp победйтел т на да¬
ден етап
Etat [eta:] т 6 бюджет т
Ethik / \ljsg етика /
ethisch adj етйч|ен, -на, нравствен, мо¬
рален, -на
Ethno|graphi£ / 16аjsg етнография/- — 1о-
gjj / 16аjsg етнология /
Ethos п 27/sg geh морал mt етичност /
Etikett п 20* od 24 етикет т; —е / 16/sg
етикеция/ / 16 = Etikett
etliche pron indef pl няколко O ^ Male
няколко пъти, някой и друг път; — Ki¬
lometer gehen вървя му, 12 доста кило¬
метри; ^ Hoffnung известна надежда
Etüde / 16 Mus етюд т
Etui [etwj:J п 24 калъф т (за очила, писалка
и др.); (Zigaretten^) табакера/ кутийка
/ , ,
etwa adv (ungefähr) приблизително, около,
röpe-дблу; (vielleicht) да не би, може би;
(beispielsweise) напрймер О nicht
daß... не че...; denken Sie nicht daß...
не мислете, че...
etwaig adj евентуал|ен, -на, възмож|ен, -на
etwas pron indef (eine Sache) нещо; (ein
wenig) малко O - Neues нешо ново;
^ Salz малко сол; von dem Geld gehört
mir част от парйте са мои
Etymologie / 16а етимология /
euch = I. 1. dal von ihr (pron pers 2. Pers
pl) ви, на вас; er hat ~ oft geholfen той
често ви помагаше; er hat ^ geholfen
und nicht uns той помогна на вас, а не
на нас; ein Bekannter von — един ваш
познат; 2. acc von ihr (pron pers 2. Pers
pl) ви, вас; ich kenne gut добре ви
познавам; ich kenne euch, und nicht eure
Kollegen познавам вас, а не вашите ко¬
леги; II. 1. als pron refl. dal 2 Pers pl си;
habt ihr ^ die Hände gewaschen? измйхте
ли си ръцете? 2. als pron refl. acc 2. Pers
pl cc; habt ihr — gewaschen? измйхте ли
се?
ед|ег (~(e)re, ^er, ^-(e)re) I. 1. pron poss
2. Pers pl (vor einem Substantiv пред съ¬
ществително) ваш (ваша, ваше, ваши),
kurz ви; ~er Lehrer hat das gesagt ва¬
шият учител [учителят ви] каза това; 2.
(auf das Subjekt bezogen отнесено към
подлога) свой (своя, свое, свои), kurz си;
habt ihr — (е)геп Lehrer gesehen? видяхте
ли учйтеля си [своя учйтел]? 3. — (е)гег,
(^(е)ге, ^(e)res, ~(e)re) od der ~^(e)re
(die ^(e)re, das ~(e)re, die - (e)ren) od
der ~rige (die ^rige, das ^rige, die
^rigen) (ohne Substantiv без съществи¬
телно) вашият (вашата, вашето, ва¬
шите); wessen Bücher sind das? sind es die
^rigen? на кого са тези кнйги? вашите
ли са?; wie geht es den Eurigen [Euren]?
как са вашите (близки)?; IL ^er = gen
von ihr (pron pers 2. Pers pl); ihr seid
^er drei вие сте трима
£u(e)rerseits adv от ваша страна
euertwegen od euretwegen adv заради [по¬
ради] вас; (euch zuliebe) зарадй [за] вас
Eukalyptisbaum т 2 Bot евкалйпт т
lyile / 16 Zool кукумявка /
^ulenspiegel т Ойленшпигел т (немски
хитрец, шегобиец); ~streich т 1 шега
/, хитрост /, дяволия /
Eunuch т 8 евну|х т, -си
Euphemismus т И евфемиз|ъм, (-мът) т,
-ми *
eurige ртоп poss | euer
Europa п 23 Европа /
Europäer nt 4 европе|ец m, -йци; ~in / 18
европейка /
europäisch adj европейски О Europäische
Wirtschaftsgemeinschaft, Abk EWG Ев¬
ропейска икономическа общност (Abk
ЕИО)
europäisieren (d/hby vt поевропейчвам Al
[поевропейча //]
Europameister m 4 Sp европейски шам¬
пион; -Schaft / 17 европейско първен¬
ство
Eurovision [,.w..J / Fernsehen Евровйзия /
^uter n 23 вйме n. -та
evakuieren [..w..] <d/AA> vt евакуирам uv,
V. AI
Evakuierung [..w..]/ 17 евакуация /
evangelisch adj евангелски, протестантски
Evangelium n 28 евангели|е n, -я
evaporieren [..wa..] <bjhb) vt изпарявам
Al [изпаря //], сгъстявам Al [сгъстя //];
(Milch мляко) кондензирам uv, v, Al;
<d /5/1 > vi изпарявам се, сгъстявам се;
кондензйрам се
Eventualität [..wen..] / 17 евентуалност /
възможност /, възможен случай
eventuell [..wen..] adj, Abk evtl. евентуал|ен,
-на; adv евентуално, може би
Evolution [..wo..] / 17 еволюция /
-~s|theorie / 16а еволюционна теория
ewig adj веч|ен, -на, безкра|ен, -йна;
’ (dauernd) постоян|ен, -на О auf ~ на¬
веки. завйнаги; für Zeiten за вечни
времена; die Stadt вечният град
(Рим); umg ich warte hier schon ~ auf
dich чакам те тук цяла вечност; es ist
^ schade много жалко
Ewigkeit / 17/sg вечност /
exakt adj точ|ен, -на, прецйз|ен, -на
Exaktheit / 17/sg точност /. прецизност /
exaltiert adj екзалтиран
Examen n 23 (pl auch... mina) изпит m O
ein ^ ablegen полагам Al [положа 11]
йзпиг; ein — bestehen издържам Al [из¬
държа 13] изпит; beim ^ durchfallen про¬
падам AI [пропадна E2] и а изпит; umg
ins - gehen [steigen] явявам cc AI [явя
cc //] na изпит
examinieren <d//?A) vt изпйтвам AI [из-
пйтам Al]
EXPLOSION 299
Exekuti9n / 17 екзекуция /
Exekutiv|e [...wo] / 16 Jur изпълнителна
власт; ^komitee [..f.J n 24 Pol изпъл¬
нителен комитет
Exempel n 23 пример m
Exemplar n 20* екземпляр m
exemplarisch adj прймер|ен, -на, образцов;
(abschreckend) назидателен, -на О
jmdn. — bestrafen наказвам Al [накажа
Е4\ някого за назидание
exerzieren <d/AA> vt МИ обучавам Al
[обуча //]; umg упражнявам Al [упраж¬
ня //]; v/ umg обучавам се, упражнявам
се
Exerzierplatz m 2 Mil учебен плац, по¬
лигон m
exhumieren <d/hb) vt изравям A2 [изровя
//] (труп)
Exil п 20* изгнание п
Existentialismus m 11 /sg Phil екзистенциа-
лиз|ъм (-мът) m
Existenz / П/sg (Vorhandensein) съществу¬
ване n; (Leben) съществуване n, живот
m; (Lebensunterhalt) средства pl за съ¬
ществуване, препитание n; (Mensch)
личност /* ^ berechtigung / 17/sg право
n на съществуване; ~minimum n 29 ек-
зистенц-мйнимум m; ~ mittel pl сред¬
ства pt за живеене
existieren <d//;ft> vi (vorhanden sein) съ¬
ществувам uv, AI, съм va налице; (leben)
съществувам, живея uv. E6 O hier exi¬
stiert nicht einmal eine Schule тук няма
дорй учйлище
Exkursicm / 17 екскурзия/(с научна цел)
ex9tisch adj екзотйч|ен. -на
Expansi9n / 17 експанзия /
Expedient nt 8 експедитор m
expedieren <d/A/>) vt изпращам А l [из¬
пратя //], експедирам uv, i\ Al
Expedition / 17 експедиция /
Experiment n 20 експеримент m, опит m
experimentell adj експериментален, -на
experimentieren <d//iA> vi експерименти¬
рам uv. v, AI
Experte m 1 експорт m, вещо лице
explodieren <d/.yw) vi експлодйрам uv, v,
Ai. избухвам AI [избухна E2] (auch
iibertr}
expiosjbel adj експлозивен, -на
Explosi9n / 17 експлозия /, взрив m, -ове
< zur - bringen взривявам Al [взривя
//]
300 EXPLOSIONSMOTOR
Explosionsmotor m 1 od 9a Tech двигател
m c вътрешно горене
Explosivstoff m I взривно вещество, екс¬
плозив m
Expon|at n 20 експонат m; ^ent m 8 пред¬
ставител m (на партия); застъпни|к m,
-ци (на идея); Math степенен показател,
експонент т
exponieren <d/ЛА> vt Phot експонирам uv,
v, AI
Exp9rt m 1 експорт m, износ m; ^artikel
m 4 експортен артикул
Exporteur [..tö:r] /и 1 износител m
exportieren <d/Aft> vf изнасям A2 [изнеса
£7], експортирам uv, v, AI
Expose n 24 експоз|с n, -та
Expreß m i, kurz fiir Expreßzug m 2 Eisenb
експрес m; ^gut n 22 пратка / c голяма
бързина
Expressionismus m II /sg Kunst експресио-
нйз|ъм (-мът) m
F
F, f n Mus фа n
Fabel / 16 басня / Lit фабула /. сюжет m;
übertr измислица /. фантазия /■ umg
(Lüge) празни приказки pl; ~ dichter m
4 баснопйс|ец m. -ци
fabelhaft umg I. adj (wunderbar) отлйч|ен,
-на, чудсс|ен, -на, знаменйт; (überaus
groß) басносл6в|ен, -на, фантастйч|сн,
-на; II. adv извънредно, неимоверно
Fabrik / 17 фабрика /. завод т; ~ aniage
/16 фабрика /. завод т (заедно с всички
постройки и съоръжения); — arbeit / 17
работа / във фабрйка; ~ arbeiter т 4
фабричен [заводски] работник; ~ preis
т I фабрйчна цена
Fabrikat п 20 фабрйчно изделие, фабри¬
кат ’т
Fabrikation / 17 фабрикация /, фабрйчно
производство
Fabrikationsfehler т 4 фабрйчен дефект
Fabrikant т 8 фабрикант т
Fabrikbesitzer т 4 собствени|к т. -ци на
фабрика, фабрикант т: ~ marke / 16
Expropriation/17 експроприация/, отчуж¬
даване п
extensiv adj: ~е Landwirtschaft екстензйвно
земеделие
extra adj (gesondert) отдел|ен, -на, спе¬
циален, -на; (zusätzlich) допълнйтел|ен,
-на; umg (besonders gut) екстра
Extrajausgaben pl допълнйтелни разходи
pl; — blatt n 22 специално издание (на
вестник)
Extrakt in 1 od n 20 екстракт m; (aus Bü¬
chern) извлечени|е n. -я. резюме n, -та
extravagant [..w..] adj екстравагант|ен. -на
extrem adj крй|ен, -йна, извънреден, -на
Extrem п 20* крайност /
Extremitäten pl Anal крайници pl
Exzellenz / 17; Eure — Ваше превъзходи¬
телство
exzentrisch adj ексцентрйч|ен, -на
exzerpieren <d//i/>> vt конспектйрам uv, v.
AI, вадя си uv, II. изваждам си AI [из¬
вадя си //] бележки (от книга)
Exzerpt л 20 извадки pl
ExzeB т 1 изстъплени|е п. -я
фабрйчна марка: ~stadt / 14 промйш-
лен [индустриален] град; ^ware / 16
фабрйчна стока, фабрйчни изделия pl
fabrizj^ren (d/libj vt произвеждам АI
[произведа EI] (във фабрика), umg фаб¬
рикувам. изфабрикувам uv. v. AI (auch
übertr)
fabulieren <d//i/>> ri съчинявам Al [съчиня
//], измислям A2 [измисля //] (разкази,
басни и др.); umg разказвам Al [разкажа
Е4\ (като преувеличавам), измйслям
Facette [..В?..] / 16 фасетка /
Fach п 22 (Schrank шкаф) отделени|е п.
-я; рафт т. -ова; (Tasche чанта) подраз¬
деление п. -я: (Tisch. Kommode маса.
скрин) чекмедже //. -та; (Lehrfach) (уче¬
бен) предмет, дисциплина / (Wissen¬
schaft наука) отрас[ъд т. -ли: област /
(Arbeitsgebiet) специалност / бранш т.
-ове; Theat амплоа п О er hat Physik als
zweites - той има физика като втора
специалност; vom - sein спсциалйст
към va: er ist Physiker vom по про¬
фесия той е физик; er ist 20 Jahre im
- той работи 20 години в този бранш
[в тази специалност]: sich auf ein - spe¬
zialisieren специализирам се uv. v, А1 по
дадена дисциплина [в дадена област]
Facharbeiter m 4 квалифициран работник,
работник т специалист; ~arzt т 2 ле¬
кар т, специалист (по); ~ausdrnck т 2
термин т
fächeln </?А> vi (Lüftchen ветрец) вея uv,
Еб, повявам АI [повея Е6\, полъхвам
AI [полъхна £2]; sieb [4\ ~ вея си (с
ветрило, вестник и др.) О vt: frische
Luft fächelte mich свеж въздух ме по¬
лъхна
Fächer т 4 ветрйл|о п, -а
Fachgebiet п 20 специалност /; бранш т,
-ове; област /(от науката); ~kraft / 14
специалист т
Fachkreis т I кръг т, -ове pl от специа-
лйсти О in ~еп между [всред] специа¬
листи
fachkundig adj веш, осведомен (в дадена
област)
Fachlehrer т 4 учител т. специалист (по
дадена дисциплина)
fachlich adj специал|ен, -на, по специал¬
ността; професионален, -на
Fachjliteratur / 17 специална литература,
литература / по дадена специалност;
— mann т (/?/ ..Icute. auch ...männer) спе¬
циалист /7? (für |4| по)
fachmännisch adj компетентен,- -на, вещ
О etw. [4] ~ beurteilen преценявам
AI [преценя //] нещо като специалист
Fachjprüfung /17 изпит т по специалност¬
та; — richtung / 17 специалност / (във
виеше училище); —schule / 16 профе¬
сионално училище, техникум т
fachsimpeln <hb> vi разговарям uv, А2 на
* тясно професионални теми
Fachsprache / 16 професионален език;
— werk п 20 Arch паянтов строеж; пръ-
това конструкция, фахверк т; -wort п
22 термин т; -Wörterbuch п 22 специа¬
лен [специализиран] речник; -Zeitschrift
/ 17 специализирано списание
Fackel / 16 факла / фак|сл т% -ли, auch
übertr: — zug т 2 факелно шествие
fad(e) adj блудкав; übertr umg (langweilig)
скуч|ен, -на, безинтерефн, -на О einen
—en Geschmack im Munde haben ймам
uv, AI неприятен вкус в устата, устата
ми горчи
Faden т 5 кон|ец т, -цй; (Gewebe тъкан)
нйшка / жйчка f: т 4 Маг сажен т
О silberner [goldener] — сребърна [злат¬
на] нйшка; sein Leben hängt an einem
^ животът му вией на косъм; übertr den
~ verlieren загубвам АI [загубя II) ийш-
FAHREN 301
ката (на мисълта); übertr wie ein roter
— като червена нйшка
Fadennudeln pl фиде п на конци
fadenscheinig adj протрйт, изтъркан (за
дреха); übertr неоснователен, -на, не-
състоятел|ен, -на, плйт|ък, -ка, про¬
зрачен, -на О -е Gründe несъстоятелни
доводи pl; —е Moral съмнителен морал
Fadheit/ 17 безвкусица/. глупост/; скука
/ ,
Fagott п 20 фагот т
fähig adj (imstande) способ|ен, -на (zu [3]
* на, за), год|ен, -на (zu [3] за); (begabt)
способ|ен, -на, даровйт О er ist ein
— er Kopf той е умна глава; сече му гла¬
вата (umg)
Fähigkeit / 17 способност f; дарба /
fahl adj блед, пепеляв; (farblos) безцвет|ен,
-на О —е Blässe мъртвешка бледност;
— werden побледнявам AI [побледнея
Е6\ (vor [3] от)
fahnden <А6> W търся uv, //, дйря uv, II
да заловя (nach jmdm. od etw. [3] някого
od нещо)
Fahndung / 17 търсене n, дирене n; издйр-
ване п (на престъпник и др.)
Fahne / 16 знаме п, -на; флаг т, -ове; Тур
шпалта / О mit fliegenden — п с развети
знамена; unter der — stehen служа uv, II
войник [във войската]; übertr die ^ nach
dem Wind drehen нагаждам се AI [нагодя
се //] според обстоятелствата
Fahneneid т 1 Mil войнишка клетва О
Mil den — leisten полагам AI [положа
//] войнишка клетва
Fahnenflucht / \ljsg дезертйране п, дезер¬
тьорство п
fahnenflüchtig adj дезертйрал, който е де¬
зертьор; — werden дезертйрам wv. v, AI
Fahnenflüchtige ш 7+ дезертьор m
Fahnenstange / 16 прът m. -ове, дръжка /
на знаме
Fahrbahn / 17 улично [пътно] платно
fahrbar adj (Last товар) превозим; (Kran
кран) подвйж|ен, -на; (Weg път) по кой¬
то може да се пътува, проходйм О
eine -е Röntgenstation моторизирана
[подвижна] рентгенова станция
Fahre / 16 сал т, -ове; ферибот т
fahren <4/.ш> vi пътувам uv, AI (von [3]
"... nach [J] от ...за); отпътувам uv, v, Al
заминавам Al [замина E2] (nach [i] за);
минавам Al [мина E2] (c превозно сред-
302 FAHREND
ство) (durch [4] през); <4//r£> vt карам
uv. А1 (кола, ски и др.); (Waren стоки)
карам, закарвам Ai [закарам А1]ч пре¬
возвам AI [превозя //] О der Zug fährt
um 8 Uhr влакът заминава [тръгва] в 8
часа; an die See — отивам Al [отида
£/], заминавам на море; um die Ecke
- завивам Al [завия Е7] на ъгъла; sie
fährt einen Wartburg тя кара кола „Варт-
бург"; er fährt nur Superbenzin той кара
(колата) само с бензин супер; aus der
Haut — излизам Al [изляза* Е1\ от ко¬
жата си; in die Kleider — навличам Al
[на|влска, -влечеш (-влякох)] дрехите си;
wir fuhren einander in die Haare хванахме
се за косите; der Schreck fahrt ihm in die
Glieder той изтръпва от страх [от ужас];
was ist in dich gefahren? какво те е при¬
хванало?; sich [3] mit dem Taschentuch
über das Gesicht - избърсвам Al [из¬
бърша E4\ лицето си c носна кърпа
fahrend adj пътуващ, странствуващ
Fahrer m 4 водач m на превозно средство;
(Auto) шофьор nt: (Straßenbahn) ватман
m, -flucht / 17 бягство n на шофьор
(след пътно-транспортно произшес¬
твие)
Fahrerlaubnis / 13/sg свидетелств|о п, -а за
управление на моторно превозно сред¬
ство; — gast т 2 пътни)к т, -ци, пасажер
т: — geld п 21 пари рI за пътуване [за
билет); - geschwindigkeit / П/sg скорост
/ на движение (за превозно средство);
-gestell п 20 Kfz шаси п. -та; (Flugzeug
самолет) колеснй|к т, -ци
fahrig adj неустановен, неулегнал, неурав¬
новесен; (Bewegung движение) нерв|ен,
-на, неспоко|ен, -йна; (zerstreut) разсеян
Fahrkarte / 16 пътен билет т (за влак,
автобус); - kartenautomat т 8 автомат
т за купуване на пътни билети; — каг-
tenschalter т 4 гише п, -та за продажба
на пътни билети; - kosten pl пътни раз¬
носки; — kran т 1 * od 2 подвижен кран
fahrlässig adj небреж|ен, -на, неха|ен,
-йна, невнимателен, -на; О Jur —е Tö¬
tung убийство п по невнимание
Fahrlässigkeit / 17 небрежност / нехайност
/. невнимание п
Fahrlehrer т 4 инструктор т по кормуване
Fährmann т 3 (pl auch ..leute) лодкар т;
салджй|я т. -и
Fahrplan т 2 разписани|е п, -я
fahrplanmäßig adj по разписание О der Zug
trifft — 11 Uhr ein по разписание влакът
пристига в 11 часа
Fahrpreis т 1 Eisenb цена /на билет; (Taxi
такси) такса / за пътуване; — anzeiger т
4 таксимет|ър т. -ри (апарат-броител);
— ermifligung/ 17 намалени|е п. -я (при
пътуване), намалена тарифа (за жп би¬
лети и др.)
Fahrprüfung / 17 изпит т по кормуване
Fahrrad п 22 велосипед т; колел|о п, -а
(umg): —reifen nt 4 външна велосипедна
гума: —schlauch т 2 вътрешна велоси¬
педна гума в
Fahr|rinne / 16 Маг фарватер т; —schein
т 1 пътен билет т (за трамвай, автобус)
Fährschiff п 20 ферибот т
Fahrschule / 16 школа/за водачи на пре¬
возни средства; авто-мото курс т, -ове
О umg heute habe ich — днес съм va, на
кормуване, днес имам uv. AI кормуване
Fahrspur / 17 Kfz лента /(за движение),
лентов път; -Straße / 16 шосе л, -та;
—Stuhl т 2 асансьор т; (für Gehbehin¬
derte) ииаалйдиа количка, -Stuhlführer
т обслужваш т асансьор, асансьорйст
т (umg)
Fahrt/17 (Reise) пътуван|е п. -ия; (Ausflug)
екскурзия /• (See) плаван|е п. -ия pl. пъ¬
туване п по море: (Fahrgeschwindigkeit)
скорост/* Bergb стълба/ подемни|к т,
-ци О eine — kostet 30 Pfennig един курс
[едно пътуване] струва 30 пфенига; auf
der - nach [J] на път за; по пътя за;
freie — свободен път (при зелена свет¬
лина); in voller - в пълен ход, с пълна
пара
Fährte / 16 следа / диря / О der Hund
witteil (findet| die — eines Hirsches кучето
надушва [намира] следата на елен; auf
eine — kommen попадам Al [попадна
Е2] на дйря [на следа]; iibertr auf der
falschen — sein на погрешен път съм va
Fahrtreppe / 16 ескалатор т
Fahrtrichtung / 17 посока / на движението
О in - sitzen седя uv. 12 с лице по по¬
соката на движението
Fahrtunterbrechung / 17 прекъсване п на
пътуването
Fahr|wasser л 23 Маг фарватер т; —weg
т 1 шосе п: -та, път т, -ища (за пре«
возни средства); (—dämm) платн|о п. •
а на улица [шосе]; -werk п 20 = Fahr¬
gestell; —zeit / 17 времетраене п на пъ¬
туване; — zeug п 20 превозно средство;
^ zeugbrief т 1 регистрационен талон
на кола
fair [fe:r] adj почтен, чест|ен, -на О Sp ein
^es Spiel коректна игра; ^ handeln по¬
стъпвам AI [постъпя II] почтено
Fäkalien [Jan] pl изпражнения /?/, фекалии
,pl . .
Faksimile [.Ле:] п 24 (pl auch ..milia) фак-
симиле п. -та *
faktisch I. adj фактйчески, действйтел|ен,
-на; II. adv фактйчески, в действйтел-
ност. всъщност
Faktor т 9а фактор т; Math множител т;
Тур технйчески ръководител
Faktum п 29 od 28 факт т
Faktjura / 17 Hdl фактура f; ^urijr-
maschine / 16 фактурйраща машйна
Fakultät / 17 факултет т
fakultativ adj факултатйв|ен. -на, незадъл-
жйтел|сн, -на
falb adj (fahlgelb) бледожълт, светложълт;
(graugelb) сивожълт
Falbe т 1* кулсст кон
Falbel / 16 волан т (на рокля)
Falke т 7 сокол т
'Fall т 2/sg падане п; (Sturz) сгромоляс¬
ваме п; iihertr падение п; проваляне /?
О iihertr jmdn. zu - bringen провалям
A2 [проваля //) някого; der — Trojas
падането на Троя
-Fall т 2 случа|й т. -и; Gramm падеж т
< * auf jeden - във всеки случай, на вся¬
ка цена: auf keinen ~ в никакъв случай;
auf alle Fälle за всеки случай, за всяка
евентуалност; im ^е, daß... в случай,
че..; gesetzt den daß... да предполо¬
жим [да допуснем], че...; etw. [4] von
zu - entscheiden решавам Al [реша
11] всеки случай поотделно f
Fall|heil п 20 гилотйна /
Falle / 16 капан т, клопка f. примка /*
(Tür<) езиче п, -та на брава О übertr
jmdm. eine - stellen устройвам Al
[устроя //] някому капан, поставям А2
[поставя II] някому клопка
fallen <3/.м> у/ падам А1 [падна Е2]\ (Fie¬
ber температура) спадам; (Soldat вой¬
ник) падам, загйвам А1 [загина Е2]\
Meteor (Regen, Schnee дъжд, сняг) па¬
дам, валя uv, 12 О es fällt ihm schwer
трудно му е; ein Schuß ist gefallen чу се
изстрел; die Würfel sind gefallen жребият
c хвърлен; jmdm. auf die Nerven ~ дей¬
ствувам uvt AI някому на нервите; in
Ohnmacht ^ падам в безсъзнание, из¬
FALSCH 303
губвам Al [изгубя /7] съзнание; jmdm.
ins Wort — прекъсвам Al [прекъсна E2]
някого; ins Auge ^ хвърлям се А2 [хвър¬
ля се /7], бия uv, Е7 на очй; jmdm. um
den Hals — хвърлям се някому на врата;
jmdm. zur Last ^ някому съм va в те¬
жест: durchs Examen ^ пропадам на
йзпит
fallen <АА> vt сека, uv сечеш (сякох), отей-
чам А1 [от|сека, -сечеш (-сякох)] (гора,
дърво); (Urteil присъда) произнасям А2
[произнеса El]: Math (Lot перпендику¬
ляр) спускам Al od спущам А1 [спусна
Е2]\ Chem отделям А2 [отделя 77] чрез
утаяване
fallenlassen <3a/AA> i7 отказвам се А1
[откажа се Е4] (etw. [4] от нещо); изос¬
тавям А2 [изоставя 77] (etw. [4] нещо)
О Bemerkungen ^ правя uv. II. напра-
вям А2 [направя II] забележки
Fallensteller т 4 грапер т
Fallgeschwindigkeit / 17 Phys скорост / на
падане; ~grübe/ 16 капан т. вълча яма;
^hammer т 4 Tech механичен чук
fällig adj: der Wechsel ist am 1. Juli - ме¬
нителницата / c c падеж I юли, мени¬
телницата / трябва да се платй на 1
юли: das Urteil ist heute ^ присъдата f
ше се чете днес; der Zug ist in 5 Minuten
влакът ще пристйгне след 5 минути
Fälligkeit / 17/.sg Hdl падеж m
Fallobst n 20/.v# окапали [паднали] плодо¬
ве pl
falls conj ако, в случай че...
Fallschirm т I парашут т; ^absprung т
2 скок т, -ове с парашут; ^division [,,w..]
/ 17 парашутно-десантна дивйзия; -jä¬
ger т 4 войнй|к т, -ци от парашутно-
десантни войски; -landung / 17 пара¬
шутен десант; ^springen п 23/sg пара-
шутйз|ъм (-мъг) т: ^Springer т 4 па-
рашутйст т: ^truppen pl парашутно-
десантни войскй pl
Fall|sucht / 14 sg Med епилепсия f: — tür J
17 капа|к m. -üh (над изба и др.)
falsch I. adj (Antwort. Ausdruck отговор,
израз) погрсш|сн. -на, неправилен, -на;
(Geld, Dokument пари, документ) фал¬
шив. подправен, (Zähne, Haar зъби, ко¬
са) изкуствен; (Mensch човек) фалшйв,
двулйч|ен, -на, лицемер|ен, -на; (Worte
думи) лъжлйв, нейскрен; (Spiel игра)
исчсст|сн. -на: II, adv погрешно, фал-
304 FÄLSCHEN
шиво C -*■ verstanden криво [погрешно]
разбран; Tel — verbunden sein свързан
съм va погрешно; Tel ~~ verbunden!
грешка!; die Uhr geht — часовникът не
вървй точно
fälschen <А£> v/ подправям A2 [подправя
II], фалшифицирам uv, v, AI
Fälscher m 4 фалшификатор m
Falschheit / 17 лицемери|е n. -я, фалш m;
фалшивост / O die ^ der Aussage be¬
weisen доказвам AI [докажа E4\ невер¬
ността на показанието
fälschlich adv погрешно, неправилно;
^erjweise adv по погрешка, по недора¬
зумение
Falschmünzer т 4 фалшификатор т на
пари; ^Spieler т 4 нечестен играч на
карти, мошени|к т, -ци
Fälschung / 17 (das Falschen) фалшифика¬
ция /, фалшифициране п; (gefälschter
Gegenstand) фалшифйкат т
Falsett п 20 Mus фалцет т
faltbar adj сгъваем
Faltboot п 20 сгъваема лодка
Falte / 16 гънка f; (am Kleid) фалта /, пло-
ха / баста /; (Haut^) бръчка / О
werfen [schlagen] правя uv, II гънки (за
дреха); einen Stoff in ~n legen нагъвам
AI [нагъна £2], драпйрам uv, v, AI, пли-
ейрам uv, v, AI плат; die. Stirn in ~~n
legen [ziehen] сбърчвам си AI [сбърча си
II] челото
fälteln (hby v/ плисирам uv, AI; нагъвам
Al [нагъна E2] на ситно, драпйрам uv,
V, AI
falten <A/?> v/ сгъвам AI [сгъна Е2\ О
die Stirn -*• бърча uv, 11, сбърчвам Al
[сбърча //] чело; die Hände ^ сключвам
А1 (сключа //] ръце (за молитва), скръс¬
твам AI [скръстя //] ръце (на гърдите)
Faltengebirge п 23 Geol нагънати планини
pl; ^rock т 2 плисирана пола
Falter т 4 Zool пеперуда /
faltig adj плиейран, на фалти, на гънки;
(zerknittert) смачкан; (Stirn, Gesicht че¬
ло, лице) набръчкан, набразден
Falttür / 17 сгъваема врата
Falz т 1 (Buchbinderei кннговезане) фалц
т. -овс, огьвка f; (Tischlerei дърводел¬
ство) жлеб nt, -ове, дълбе|й т, -и, длаб
т, -ове, фалц т, -ове; Tech фалцово съ¬
единяване
falzen <А6> vt (Papier хартия) прег!вам А1
[прегъна £2], фалцовам uv, Al; Tech
фалцовам, правя uv, II направям А2
[направя II] жлебове; (Blech ламарина)
съединявам AI [съединя II] чрез захап-
ване
Falzmaschine / 16 (Papier хартия) сгъвачка
f; (Blech ламарина) фалцовачка /
familiär adj фамилиар|ен, -на; интйм|ен,
-на
Familie [Jia] / 16 семейств|о п, -а {auch
Biol), род т, -ове, фамилия f; О eine
— haben ймам uv, AI семейство; eine
^ gründen създавам AI [създа|м, -леш
(-дох)] семейство; eine alte ~ стар род,
стара фамилия
Familien|angehörige [..lian..] т 7* член т,
-ове на семейството; ^ angelegenheit/17
семеен въпрос, семейна работа; ^haupt
п 22 глава / на семейство; — kreis т 1
семеен кръг; sieben п 23/sg семеен жи¬
вот; ^mitglied п 21 член т, -ове на се¬
мейството; пате т 7а презиме п, -на
pl, фамилно име; — stand т 2/sg семейно
положение; ^Zuwachs т 1 /sg увелича¬
ване п на семейството
famos adj umg чудес|ен, -на, знаменит,
слав|ен, -на; iron прословут, фамоз|ен,
-на
Famulus т (gen -, pl la od ..li) Med студент
m по медицина, практикуващ в болни¬
ца, стажант т по медицина
Fanal п 20* сигнален огън, мая|к т, -ци;
ühertr сигнал т, предвестни|к т, -ци (на
големи събития)
Fanatiker т 4 фанатй|к т, -ци
fanatisch adj фанатйч|ен, -на, непримирйм
Fanatismus т 11/sg фанатйз|ъм (-мът) т
fand prät von finden
Fanfare / 16 фанфара /
Fang m 2/sg лов nt; ловйтба /; (Fischt)
улов w; (Beute) плячка /
Fange pl (Raubtier хищник) зъби pl; (Raub¬
vogel граблива птица) нокти pl
fangen <2/AA> vt хващам AI [хвана £2],
ловя uv, II, улавям A2 [уловя //]; (Dieb
крадец) хващам, залавям; sich [4] - ула¬
вям се (in [3] в) (мрежа, капан); (Motor,
Flugzeug мотор, самолет) оправям се
А2 [оправя се //], заработвам AI [за¬
работя II] нормално; überir съвземам
се AI [съ|взема се Е (-взех се)], окопйт-
вам се А1 [окопйтя се И] О Feuer —
запалвам се AI [запаля се //], пламвам
AI [пламна £2]; ühertr umg влюбвам се
AI [влюбя се //], увличам се AI [увлека
се, увлечеш се (увлякох се)]; er fing
schnell Feuer für diese Idee той бързо се
запали [въодушеви] за тази идея
Fangleine / 16 Маг въже п, -та (за привър¬
зване на плавателен съд на пристана)
Fantast^ / 16а Mus фантазия /* — Phan¬
tasie
Farb|bild л 21 цветна снимка, цветно из¬
ображение; ~röhre / 16 кинескоп т за
цветна телевизия
Farbe / 16 цвят* (-ът) т. -ове, багра /
краска /* (Farbstoff) боя /* (Farbton)
оттенъ|к т, -ци, тон т, -ове; (Gesicht
лице) цвят* (-ът) т, -ове, тен т; Kart
цвят* (-ът) т, -ове, боя/ О ^ bekommen
добивам AI [добия Е7\ цвят [тен]; ~
bekennen Kart отговарям А2 [отговоря
II] на боята [к&ртата]; iibertr откривам
AI [открия Е7\ картите си, казвам AI
[кажа Е4\ мнението си
farbecht adj който не пуска боя [не избе¬
лява]
färben <А6> V/ боядисвам А1 [боядисам
AI]; обагрям А2 [обагря //]; (Glas стък¬
ло) оцветявам AI [оцветя //]; sich [4]
^ боядисвам се; оцветявам се, обагрям
се О das Laub beginnt sich zu ~ листата
pl започват да жълтеят; dieser Stoff färbt
този плат боядисва [пуска боя]
farbenblind adj страдаш от далтонйзъм
’ О er ist ^ той е далтонйк
Farb(en)druck т 1 Тур цветен печат; цветен
отпечатък
Farb(en)kasten т 5 кутия / за бой
Farbenpracht / П/sg великолепие п от цве¬
тове [от багри]
Färber т 4 бояджй|я т, -и (на текстил)
Färberd / 17 (Betrieb) бояджййница f;
(das Färben) бояджийство n; боядисва¬
не n
Farbfernsehen n 23jsg цветна телевйзия;
~film m I цветен филм; ^foto n 24 цвет¬
на снимка; ^fotografie / 16 (Verfahren)
цветна фотография; (Bild) цветна сним¬
ка
farbig adj цвет|ен, -на, пъст|ър, -ра; (Be¬
völkerung) цветнокож; übertr жив,
образ|ен, -на
farblos adj бсзцвет|ен, -на, auch übertr;
(Gesicht лице) блед; Phys ахроматйч|ен,
:на
Farb|stift т 1 цветен молив; ~ stoff т 1
багрилно вещество; Text оцветител т;
BioI пигмент т; ~ton т 2. тон ш, -ове,
цвят* (-ът) /71, -ове; (Tönung) отсянка*
/, нюанс т 20FASSEN 305
Färbung / 17 (das Färben) боядисване л.
оцветяване п; (Farbstufe) цвят* (-ът) т,
-ове; übertr окраска / оттенъ|к т, -ци
Farce [..ßo]/ 16 Theat водевйл т; фарс т,
-ове (auch übertr); Kochk плънка / от
кълцано месо, фарш т
Farm / 17 ферма /* -^ег т 4 фермер т
Farn т 1, ^ kraut п 22 Bot папрат /
Färse / 16 юнйца /
Fasan т 1 od 9 т фазан т
Faschine / 16 фашйна /
Fasching /7? 1 * od т 6 карнавал т
Faschismus т \\/sg фашйз|ъм (-мът) т
faschistisch adj фашистки
Fasel^/ 17 брътвеж т, дрънкане п; глу¬
пости р!
faselig adj вятърничав, безразсъден, -на,
разсеян
faseln <Ай) V/ дрънкам wv, AI, дърдоря wv,
II глупости (über [4]ч von [3] за)
Faser/16 влакн|о п, -а, нйшка/* Bot жйлка
/; Anat фйбра f (auch übertr) О mit allen
^n seines Herzens c цялата си душа, c
всички фибри на душата си
fas(e)rig adj влакнест, на нишки; на конци
(за месо и др.)
Faserlpflanze / 16 влакнодайно растение;
^Schreiber т 4 флумастер т
Faß п 22 бъчва /. (kleines -) буре л, -та;
(aus Metall) варел т О frisch vom -
направо от бъчвата
Fassade / 16 Arch фасада /
faßbar adj уловим; übertr разбираем, по-
нят|ен, -на
Faß|binder т 4 бъчвар т; -daube/16 дъга
/на бъчва; ~ reifen т 4 обръч т на бъч¬
ва
fassen <ЛА> vt хващам AI [хвана £2], ула¬
вям А2 [уловя //) (bei [J], an [3] за); (Dieb
крадец) залавям, хващам; (Entsetzen.
Wut, Angst ужас, ярост, страх) обхваша
ме AI [обхвана ме Е2] (J. Pers)\ (auf¬
nehmen) побирам AI [побера £i]; (be¬
greifen) разбирам AI [разбера £3], схва¬
щам AI [схвана £2], проумявам AI
[проумея Е6\\ (formulieren) формулирам
uv, V, AI, изразявам AI [изразя //]; sich
[4] - съвземам се AI [съвзе|ма се £
(-Х се)], овладявам се AI [овладея се £<5],
успокоявам се AI [успокоя се //] О
einen Entschluß — вземам Al [взема £
(взех)] решение; in Worte - изразявам
с думи; einen Edelstein in Gold - мон-
20 Немско-бълшрски речник
306 FASSLICH
тйрам uw v. А I скъпоценен камък на
злато; sich kurz - изказвам се А1 (из¬
кажа се Е4\ накратко; fasse dich kurz!
бъди кратък! (\auch gefaßt)
faßlich ad) понят|ен. -на. разбираем
Fasson [..ßpng od ..üo] / 15 фасон nt
Fassung / 17 (Ein<0 (Brille очила) рамка
/; (Edelstein скъпоценен камък) монти¬
ране п: Lit редакция /, вариант т, фор¬
мулировка / El фасунга/ f\Hsg (Ruhe)
самообладание п О die letzte - des Ro¬
mans последната редакция на романа;
der Film läuft in deutscher ~ прожектира
cc немският вариант [немското копие]
на филма; jmdn. aus der ^ bringen из¬
карвам А! [изкарам AI] някого от тър¬
пение [от кожата]; aus der - geraten
[kommen] губя uv. II, изгубвам Al [из¬
губя II] самообладание; außer - sein не
съм va на себе си
fassungslos adj смаян, слисан, вън от себе
си; за1убил ума и дума
Fassungsvermögen п lilsg вместимост /*
Tech капацитет т О geistiges — умстве¬
ни възможности pl [способности pl\
fast adv почтй О ich wäre vor Angst ^
gestorben едва не умрях от страх; wir
wären uns - begegnet насмалко не се
срещнахме
fasten <АА) г/ постя мг, II
Fasten п 22isg пост /и. постене п; — zeit /
l7/.vg пости pl
Fastnacht / 14Lsg Заговезни р! (umg);
-s|umzug т 2 карнавално шествие
faszinieren очаровам v, Al, пленявам AI
[пленя //]. обайвам AI [обая £5], фас-
иинйрам uv, V, AI
fatal adj фатал|ен, -на. съдбонос|ен, -на;
(unangenehm) неприят|ен, -на, про¬
тивен, -на. досад|ен, -на
Fatalismus т \\/sg фаталйз|ъм (-мът) т,
^t м 8 фаталйст т
fauchen </?Л> w (Katze котка) фуча uv, 13.
изфучавам AI [изфуча 13]; (Gans гъска)
съскам ш1. А1, изсьсквам AI [изсъскам
Al]\ (Lokomotive локомотив) пухтя uv,
12. изпухтявам AI [изпухтя 12]
faul adj (Holz, Obst дърво, плод) гнил, ска¬
пан; (Fleisch, Eier месо, яйца) развален,
вмирйсан, вонят; (träge) мързелив, ле¬
нив; муд|ен, -на С -es Wasser застояла
вода; umg -er Witz глупава [лоша, пло¬
ска] шега; мръсен виц; umg die Sache ist
работата /е съмнителна; umg auf der
— en Haut liegen лентяйствувам uvt AI,
мързелувам uv, AI, безделнича uv, II
tylen <AA, .y/i> w гния uv, E7, изгнйвам
AI [изгнйя ЕТ], развалям се А2 [разваля
се //]
f|tplenzen <AA> vi мързелувам uv, Al, лен¬
тяйствувам MV, А/
Faulenzer m 4 мързелйв|ец m, -ци, ле-
нйв|ец т, -ци, лентя|й т, -и
Faulheit / 17/sg мързел т, леност /
faulig adj нашил. гнил. гнйеш
Fjjulnis / 13 jsg гнйлост / гниене п; за -
гнйване п; übertr разложение п
F&ul|peJz т I лентя|й т. -и, ленйв|ец т,
-ци, мързелив |ец т, -ци. мързелан т.
-овци (umg); — tier п 20 ZooI ленйв|ец т,
-ци
Fquna / 15а фауна /
Faust / 14 юмру|к т, -ци, пестнй|к т. -ци
(umg) О auf eigene - на своя глава
F^stchen п 23: übertr sich [J] ins — lachen
злорадствувам mv. Al
faustdick adj много дебел; übertr umg
много голям* O -e Lüge опашата лъ¬
жа; er hat es — hinter den Ohren той e
голям хитрец, той c хитра лисица
fausten <//А> vt Sp бия uv, El, отбивам
Al [отбия E7] гонка c юмрук
F^stjhandschuh m t ръкавица / c едйн
пръст; -kämpf m 2 Sp бокс m; ~ kam¬
pier m 4 боксьор m; - recht n 20 юмруч¬
но право; — regel / 16 основно [просто]
правило; -schlag т 2 юмручен удар
Favorit [..wo.-] т 8 фаворит т (auch Sp),
любйм|ец т, -ци
Faxen "pl гримаси pl; umg глупости pl. глу¬
пава шега О umg - machen правя uv,
11, напра вям А 2 [направя //] гримаси;
(sich albern benehmen) върша uv, II, из¬
вършвам АI [извърша //] глупости [лу-
дорйи]
Fayence [fajaß, pl fajaßan] / 16 фаянс m
Fazit n 20 od 24 краен резултат, равнос¬
метка / извод т, Hdl сбор т, -ове; das
- ziehen правя uw II, направям А2 [на¬
правя II] равносметка (aus [5] на); пра¬
вя, направям йзвод (aus [3] от)
FDJ [efdeijot] f Hist Abk für Freie Deutsche
Jugend Съюз m на своббдната германска
младЬж в бившата ГДР; ~1ег член т,
-ове на Съюза т на своббдната германс¬
ка младЬж
F-Dur п Mus фа мажор
Februar m 1* ((gen auch -) Abk Febr. фев¬
руари m
Fechtdegen m 4 шпага / (за фехтовка)
fechten <17/AA> vi фехтувам се uv, Al;
übertr боря се uv, II O —de Truppen сра¬
жаващи се военни части
Fechter т 4 фехтов|чик т, -ци
Fecht|handschuh т I ръкавйца / за фехтов¬
ка; — kunst / 14)sg, —sport т l/sg фех¬
товка /
Feder / 16 (Vogel птица) иер|6 n, -a; — n
pl перушина f; (Schreib — ) пис|ец m, -цй;
Tech пружина f; (Wagen кола) ресор m
O sich mit fremden — n schmücken при-
пйсвам си Al [припйша си Е4\ чужди
заслуги; eine schüfe — führen пйша uv,
Е4 остро [язвйтелно]
Federjball т 2 Sp (Spiel) федербал т, бад-
минтон т; (Ball) перц|е п, -а (за федер¬
бал); — bett п 25 пухена завйвка; — brett
п 21 Sp трамплйн т; — husch т 2 (Vogel)
качул т, качулка /* (Hut шапка) снопче
п, -та пера
federführend adj отговорен (директор, ре¬
дактор и др.)
Feder|gewicht п 20 Sp категория / перо;
— halter т 4 перодръжка /; —kästen т
5 кутйя / за моливи и писалки; —^ kiel
т 1 ствол т, -ове на птиче перо; Hist
паче перо
federleicht adj лек като перце
Federlesen п 23 lsg: übertr nicht viel -s ma¬
chen не се церемоня uv, II (mit [3] c);
ohne viel — s без церемонии, без заоби¬
калки
federn <А6> vi пружинйрам uv, v, Al: vt Kfz
' слагам Al [сложа //], поставям A2 [по¬
ставя II) ресори; (Kissen възглавница)
пьлня uv, II, напълвам А1 [напълня //]
с перушина; (Vogel птица) оскубвам AI
[оскубя Е4]
federnd adj пружинираш, еластйч|ен, -на
* О -er Gang плавна походка
Federstrich т \ черта / драсване п с перо;
— ung / 17 (das Federn) пружинйране п,
еластйчност /* (federnde Vorrichtung)
пружини pl, ресори; — vieh п 20jsg до¬
машни птйци pl; -wild п 20jsg пернат
дйвеч; — wolke/16 перест облак; —Zeich¬
nung / 17 рисунка / [скица /] с перо
F^j / 16а фея /. вълшебница /
feenhaft adj прйказ|ен, -на, вълшеб|ен, -на
Fegefeuer п 23jsg Rel чистйлищ|е п, -ä (auch
übertr)
fegen <АА> vt мета uv, El, измйтам Al
[измета El]; (Schornstein комин) чйстя
FEHLGEWICHT 307
uv, II, изчйствам Al [изчйстя //]; <.vw>
vi umg (rennen) препускам od препушам
Al [препусна £2], профучавам Al [npo-
фуча 13]
Fehde / 16 вражда f, разпра f; Lit спор m,
-ове
Fehdehandschuh m 1: jmdm. den - hinwerfen
хвърлям A2 [хвърля II] някому ръка-
вйцата, предизвйквам А1 [предизвикам
А1] някого (на борба, дуел)
fehl adj: —am Platze неумест|ен, -на, не на
място
Fehlbetrag т 2 дефицйт т; -bitte / 16
напразна молба; — diagnose / 16 Med
погрешна диагноза
fehlen <АА) vi (abwesend sein) отсъствувам
uv. Al; (nicht vorhanden sein) липсвам
uv, Al (ttw. [/] jmdm. нещо някому);
(sich vergehen) греша uv, II, сгрешавам
Al [сгреша 11], провинявам cc Al [про¬
виня се II] <y was fehlt Ihnen? какво Ви
e?; das fehlte noch! само това липсваше!
es fehlte nicht viel, und sie wäre gefallen
без малко [насмалко] тя щеше да падне,
тя едва не падна; es fehlt mir an [4] лип¬
сва ми, нямам (смелост и др ); es an
nichts — lassen задоволявам Al [задо¬
воля //] напълно, погрйжвам се А1 [по¬
грижа се II] за всичко; es sich [3] an nichts
— lassen не се лишавам Al [лиша се II]
от ийшо
Fehler т 4 грешка /; (Schwäche) недоста¬
тък т, -ци; (Gebrechen) нсдостатъ|к т,
-ци, дефект т. недъ|г т. -зи < einen
— machen сбьрквам Al [сбъркам А1]%
греша uv, II. сгрешавам А! [сгреша //],
правя uv, II, направим А2 [направя //].
допускам А1 [допусна Е2] грешка
fehlerfrei adj без грешка, правилен, -на.
безпогрешен. -на; (tadellos) безупречни,
-на; (Ware стока) редов|ен, -на, без де¬
фект; -haft adj погреш|ен, -на; (Ware
стока) дефект|ен. -на; -los adj = -frei
Fehlgeburt / 17 спонтанен аборт т, по¬
мятане п, -ия 0 eine - haben помятам
Al [пометна £2]
fehlgehen <13а;ли> vi обърквам Al [обър¬
кам AI] пътя. заблуждавам се AI [за¬
блудя сс //]; (Schuß изстрел) нс улучвам
А1 [улуча //]; übertr geh сбърквам, гре¬
ша uv, II, сгрешавам AI [сгреша //]
Fehlgewicht п 20jsg недостиг т в теглото,
недомерване п; -griff т I übertr грешка
308 FEHLSCHLAGEN
/ пропуск m, погрешен ход; ^ leitnng /
17/5^ неправилно насочване (на превоз¬
но средство); raeldung / 17 погрешно
съобщение, невярна информация;
^schlag т 2 несполука/* (Ballspiel игра
с топка) погрешен удар
fehlschlagen <4аjhb odsn> vi не улучвам Al
[улуча //) (за удар); (Plan, Unternehmen
план, мероприятие) не успявам А1
[успея £б], провалям се А2 [проваля се];
(Hoffnung надежда) не се сбъдва А1
[сбъдне се Е2\ 3. Pers, не се осъществява
AJ [осъществи се //] 3. Pers
Fehlschluß т 2 погрешно заключение« по¬
грешен извод; ^Schweißung / 17 Tech
дефектна заварка; некачествено зава¬
ряване; ~ Start т I od 6 Sp фалстарт,
неправилен старт; Flugw, Tech неудачен
старт (па ракета, самолет); ^stflck л 20
брак mfsg, бракувано изделие; ^treffer
т 4 погрешно попадение
fehltreten <15a/su> vi стъпвам Al [стъпя II]
накриво .
Fehltritt т 1 погрешна стъпка; ubertr geh
прегрешени|е п, -я О einen - tun ubertr
сбърквам Al [сбъркам Al], rpcmi uv, II,
сгрсшавам Al [сгреша //], правя uv, II,
наиравям А2 [направя //] погрешна
стъпка
F^ier / 16 гьржеств|6 п, -а, празненсгв|6
л, -а, чествуван|е п. -ия
Feierabend т 1 край т на работния ден,
почивка / (след приключване на работ¬
ния лен) О um 14 Uhr ist bei uns ра¬
ботното ни време свършва в 14 часа,
ние работим до 14 часа; nach ~ след
работа; umg - machen приключвам Al
[приключа И] с работния ден [с рабо¬
тата]
Feierabendheim н 20 старопиталтц|е п, -а
feierlich adj тържествен, празнич[ен, -на
С- - е Stimmung празнично настроение;
^е Stille дълбока [тържествена] тиши¬
на; - geschmückt празнично украсен; •*-
versprechen обещавам А1 [обещая Е7]
тържествено
Feierlichkeit / 17 тържественост /* (Feier)
гържеств|о п, -а, празненств|о п, -а
feiern <//£> vt празнувам uv, Al, отпраз¬
нувам uv. v, Al; (ehren) чествувам uv,
Al: vi празнувам, не работя uv, 11 O
die Arbeiter mußten einige Tage — работ¬
ниците трябваше да почиват няколко
дни (поради липса на работа, материа¬
ли и др.)
Feierstunde / 16 кратко тържество; тър¬
жествено събрание; ^tag т I празни|к
т, -ци
a4i страхлив, боязлив, ма¬
лодушен, -на О ^ er Mord подло убий¬
ство
Fdge / 16 Bot смокиня / (плод)
Fggen|batmt т 2 смокиня / (дърво);
''Matt п 22 смокйнов лист
/ I7/-S# страхлйвост / малоду¬
шие п; ~ling т \* страхлйв|ец т, -ци
adj за продан; ubertr verachtI про¬
дажен, -на (за жена)
f^Meten <32а/АА> vt предлагам А1 [пред¬
ложа //] за продан
Fdje/ 16 пила/
f^pen <АА> vt пиля uv, 11, изпилявам А1
[изпиля II]; vi ubertr изглаждам Al [из¬
гладя II] (an etw. [3] нещо)
^halten <3а/hb} vt veralt продавам Al
[продам, -дадеш -дадох], предлагам Al
[предложа II], излагам за продан
figjpschen <А6) v/ пазаря се uv, 11 (um etw.
[4] за нещо) л
Feitepflne рГ стърготини pl, стружки р!
fein adj фин; (Faden, Linie конец, линия)
гьн|ък, -ка; (Regen, Mehl дъжд, брашно)
сйт|ен, -на; (Instrument инструмент)
точ1ен, -на; прецйз|ен, -на; (Essen ядене)
хубав, вхус|ен, -на; (Gehör, Geruch слух,
обоняние) ост|ър, -ра; (Geschmack вкус)
изтънчен; (Dame, Manieren дама, ма¬
ниери) изйскан, изтънчен, изящ[ен, -на
елегант|ен, -на; (Kamm гребен) гъст;
(Benehmen държане) възпитан; (Gefühl
чувство) тън|ък, -ка, деликат|ен, -на,
неж|ен, -на; (Kopf, Bemerkung глава, за¬
бележка) хйт|ър, -ра, остроум|ен, -на
О '•es Lokal хубав [първокласен] ло¬
кал; ein ^er Unterschied тънка разлика;
eio ^ег Kerl славно момче; das ist aber
но това е чудесно!; iron eine Ge¬
sellschaft! чудесна компания!
F^nbickerei / 17 пекарница / за фини
сладкарски изделия; сладкарница /
feind adj: jmdra. ^ sein настроен съм va
враждебно [неприязнено] към някого
Feind т I неприятел т, враг т. -ове; (Geg¬
ner) протйвни|к т, -ци
flgipdlich adj вражески, неприятелски, про¬
тивников; (feindselig) враждеб|ен, -на,
неприязнен
Feindschaft / 17 вражда / враждебност
/ неприязън / О mit jmdm. in ~ liegen
[leben] на нож съм va с някого, в лоши
отношения съм с някого
fgipdselig adj враждеб|ен, -на, неприязнен,
недоброжелател|ен, -на
Feindseligkeit / П/sg враждебност / не-
приязненост /; —en pl МИ военни дей¬
ствия pl
Feineinstellung/ 17 Tech точна [прецизна]
настройка; точно регулиране
F^infrostlgemüse п 23 замразени зеленчу¬
ци pl; —obst п 20/sg замразени плодо¬
ве р\
feinfühlig adj (empfindsam) деликат|ен,
-на, чувствйтел|ен, -на, с тънък усет;
(taktvoll) тактйч|ен, -на
F^in|gefQhl п 20/sg тънък усет т, тънко
чувство; деликатност f; (Takt) тактйч-
ност f; —gehalt т 1 fsg съдържание п на
благороден метал (в сплав), проба /
feingemahlen adj ситно смлян
Frfpgold п 20/sg чйсго злато
Faulheit / 17 тънкост / изтънченост /,
финес т; (Vornehmheit) изисканост, из¬
ящество л; (Einzelheit) подробност /
нюанс т; Tech (Genauigkeit) степен / на
точност (на обработка); Tech (Dünne)
дебелина / (на тънка ламарина и др.)
О die —en der Sprache тънкостите рI на
езйка
f£ip|hörig adj с .остър [тънък] слух; - kör¬
nig adj дребнозърнест
F^in|kost f Mjsg деликатеси pl; -kost¬
geschäft n 20 магазин m за деликатеси;
— mechanik / 17/<г# фина механика;
— mechaniker m 4 специалист m по фйна
механика; — meügerät n 20 точен измер¬
вателен уред; —messung/ 17 точно из¬
мерване; —regier т 4 Tech чувствйтелен
[прецйзен] регулатор; — schmecker т 4
гастроном т (за човек); —silber п 23/sg
чйсто сребро
feinsinnig adj (Künstler художник) с тънък
усет, с тънко чувство; (Humor хумор)
тън[ък, -ка; (Kunstwerk художествено
произведение) изящ|ен, -на
Feip|stahl т 2 od 1 тънка лйстова сто¬
мана; висококачествена стомана;
—staub т 1 /sg фин [ейтен] прах
f^ist adj тлъст, дебел; (Tier животно)
угоен, охранен; О umg -es Lächeln маз¬
на усмйвка
feixen <АА> у/ umg хйля се uv, II. ухйлвам
се АI [ухйля се //]
Feld п 21 поле п, -та (auch Phys, Schach)t
(Acker) поле я, -та, нива f; Sp (Spielfeld)
игрйщ|е л, -а, терен т; Sp (Gruppe) ко¬
FELSWAND 309
лона /(при колоездене, бягане); л 21 fsg
МИ бойно поле, фронт т, -ове; über Ir
поле л. област / (на научна дейност и
др.) О durch — und Wald през горй и
поля; ins - rücken отйвам AI [отида El]
ка фронта; das — behaupten задържам
AI [задържа 13] позйцията; das — räu¬
men оттеглям се А2 [оттегля се II] от
полесражението, отстъпвам AI отстъпя
//] (auch übertr)
Feld larbeit/17 полска работа; -bau т l /sg
земеделие п, полевъцетво п; — baubri¬
gade / 16 полевъдна бригада; — bett п
25 походно легло; — blume / 16 полско
цвете; —flasche/16 манерка/ —graswirt¬
schaft / \ljsg тревополна система;
— herr т 8 (2. — 4. sg -п) МИ пълко-
вод|ец т, -ци. восначални|к т, -ци;
-huhn п 22 яребица / -Hüter т 4 по¬
лски пазач; — küche / 16 МП походна
кухня; -lazarett п 20 военен лазарет;
— marschall т 2 фелдмаршал т; -maus
/14 полска мйшка; — messer т 4 veralte
Landmesser; —post / 17/sg МИ военна
поща; — rain т 1 ейнор т. межда /
Feldscher т 1 МП фелдшер т; Hist МП
военен лекар-хирург
Feld|schutzstreifen т 4 полезащитен пояс;
—spat т I od 2 Min фелдшпат т;
-stärke / 16 Phys шлензйвност / на
полето; —Stecher т 4 бинок|ъл т, -ли;
—Stuhl т 2 сгъваемо столче; — webel /и
4 старшина т: фелдфебсл т (veralt);
— weg т 1 полски [мсждусслски] път;
-Wirtschaft / П/sg полевъдство п; — zug
т 2 МП поход т. кампания /
Felge / 16 наплат т; джанта /; Sp коремно
въртене на висилка
Fell п 20 (behaarte Tierhaut) козина /; (ab¬
gezogene Tierhaut) кожа / О übertr ein
dickes - haben дсбслокож съм va. имам
uv, Al дебела кожа; jmdm. das - über
die Ohren ziehen изигравам Al [изиграя
E7] някого; смъквам Al [смъкна E2]
някому кожата от гърба (umg):
Fels т 8 od Felsen т 4 скала /* канара /;
-block т 2 скала / каменен блок
felsenfest I. adj твърд като скала; непок-
латйм; непоколебим; II. adv твърдо;
(absolut) напълно, абсолютно
Felsenriff п 20 подводна скала, риф т. -овс
felsig adj скалйст
Felswand f 14 отвесна скала
310 FEMININUM
Femininum n 29, Abk f od F Gramm женски
род
Fenster n 23 прозор|ец m, -uh; (eines Wa¬
gens) стькл|о n. -а (на кола); ^bank /
14. — brett/i 21 перваз m. подпрозоречна
дъска; — briefumschlag m 2 плик m. -ове
c прозрачно квадратче (за да се вижда
адресът на писмото); pflüget т 4 крил|о
п. -а ма прозорец; -glas п 23а сгъкл|о
п. -;i за прозорец; -leder п 23 кожа/за
мисис на прозорци, подерйя/ —laden
т 5 капа|к т. -ии на прозорец, кепен|к
т, -ци (umg): -putzer m 4 чистач т
[мияч ш) на прозорци; —rahmen т 4
рамка / на прозорец, черчеве п, -та
(umg); —scheibe / 16 стькл|6 п. -а на
прозорец; -Vorhang т 2 перде п. -та,
завеса /
Ferien [..an] pl ваканция /; (Urlaub) Ьтпуска
/0 umg ln die — gehen [fahren] отивам AI
[отида El] на почивка [на летуване]
Feriendienst т 1/sg служба /за организира¬
не отдиха на трудещите се; —gast т 2 по-
чйващ т9 турист т\ —gestaltung/ 17 ор¬
ганизиране на Ьтдиха; —heim п 20 почив¬
на станция, почивен дом; —kurs т 1 ва¬
канционен курс; — lager п 23 детски [мла¬
дежки] лагер; -reise/16 пътувай | е л, -ия
през време на ваканция [на отпуска];
—reisendem 7+ турист т; 19 турйстка/;
—Scheck т 6 карта / за почивен дом (в
бившата ГДР); —zeit / 17 ваканция /; от¬
пуска /
Ferkel п 23 прасе я, -та, прасенц|е я, -а;
iibertr umg (Schmutzfink) мърльо m, -вци
(umg), прасе п 0 — werfen опрасвам се Л/
[опрася се //]
ferkeln <hb> vi опрасвам се Al [опрася се
' И]
Ferment п 20 Chem фермЬнт т
Fermentation / 16 ферментация /
fermentieren <d//hb> vi ферментирам uv.
v, AI
fern I. adj (Ort място) далеч|ен, -на. отда¬
лечен; (Zeit време) минал, далеч|ен, -на
der Ferne Osten Далечният изток; aus
-en Tagen от отдавна минали дни; aus
- en Zeiten от далечни времена; П. adv
далеч, далеко; von -(е) her отдалеч; von
nah und - отблизо и далеч; Ш. präp
[3] далеч от; - der Großstadt далеч от
големия град
Fem|amt п 22 междуградска телефонна
служба; -anschlufi т 2 междуградска
телефонна връзка; - Aufklärer т 4 МИ
разузнавателен самолет на далечни раз¬
стояния; -Aufnahme / 16 Phot снимка
/с гелеобектив
fernbedienen <d/АА> vi управлявам uv, Al
от разстояние
Fernbedienung / 17 дистанционно управ¬
ление; управляване п от разстояние
fembetätigen <d/M>> vt = fernbedienen
Fernbetätigung /17 = Fernbedienung
Fernbleiben (23а/ля> vi отсъствувам uv, Al
(e-r Sache [5] от нещо), не присьствувам
(ечг Sache [3] на нещо),
Fernbleiben п 23/sg отсъствие п (von [3] о г),
неявяване п (von [3] на), --D-Zug т 2,
Abk FD = Fernschnellzug
Ferne / 16 далечина J; разстояни|е п, -я
О aus der — отдалече; aus weiter — от
голямо разстояние; in der — sieht man
... в далечината се вижда...; das liegt in
weiter — гова ще стане в далечно бъ¬
деше; eine Brille für die — очила pl за
далече
Fem|einschaltung / 17 дистанционно включ¬
ване п; -empfang т 2 Radio далечно
приемане
ferner I. adv занапред, по-нататък, в бъ¬
деще; IL conj освен това, също така;
— hin adv занапред, в бъдеще; (außer¬
dem) освен това
Fernjflug т 2 далечен полет; —gas п 20 газ
т OI далекопроводна мрежа; — gaslei-
tung/17 газов далекопровод; — geschütz
п 20 Mil дългобойно оръдие; — gespräch
п 20 междуградски телефонен разговор
ferngesteuert adj управляван от разстояние,
с далечно управление
Fernglas п 22 бинок|ъл т, -ли
ferahalten <3а/АА> vt държа uv, 13 настрана
[далеч] (von [3] от); sich [4\ - държа се,
стоя uv, 12 настрана, страня uv, II fvon
[3] от), избягвам AI [избягна* £2] (von
[3] някого od пешо)
Fernheizung / 17 топлофикация /* — heiz¬
werk п 20 топлоелекгрйческа централа,
Abk (ТЕЦ)
fernher adv отдалеч, отдалеко; -hin adv
надалеч, надалеко
Fernhörer т 4 телефонна слушалка; —ка-
bel п 23 El кабел т за далечна връзка;
-kurs т 1 задочен курс; — leitung/ 17
далекопровод т
femlenken <а/АЛ> vi команлувам uv, AI,
управлявам uv. AI от разстояние
Fernlenk|ung/ Mjsg командуване n от раз¬
стояние; дистанционно управление, те-
леуправление п; ~technik / lljsg теле¬
механика f; ~ waffe / 16 оръжие п,
управлявано от разстояние, управляемо
ракетно оръжие
femliegen <31а/ЛЬ> vi далеч съм va, чужд
съм va <0 dieser Gedanke liegt mir fern
тази мисъл / ми е чужда, тази мисъл
не ми минава през ума, далеч съм va
от тази мисъл; es liegt mir fern zu... далеч
съм от мисълта да...
fernliegend adj далеч|ен, -на, отдалечен
Fernmeldejarnt п 22 телеграфна и телефон¬
на служба [станция]; —technik / 17/sg
далекосъобщителна тбхника
fernmündlich I. adj телефон|ен, -на; П. adv
по телефона
Fern|ost Далечният изток; —rakete / 16
ракета / с далечен радиус на действие;
— rohr п 20 далекоглед т, телескоп т;
— ruf т 1 (Anruf) повикване п по теле¬
фона; (Telefonnummer) телефонен но¬
мер; —schnellzug т 2 експресен влак,
експрес т; —schreiben п 23 телеграма
f; —Schreiber т 4 (Gerät) телекс т, те-
летйп т; (Person) телеграфйст т; те-
летипйст т
Fernsehansager т 4 говорйтел т по теле¬
визията; — ansagerin / 18 говорителка /
по телевйзията; -anteane / 16 телеви¬
зионна антена; — apparat т 1, — етр-
fänger т 4 — Fernsehgerät
Fernsehen < 19а/hby vi гледам uv, Al теле¬
* визия
Fernseh|en п ll/sg телевизия/; —ende т 7+
телевизионен зрител; / 19 телевизионна
зрйтелка; —er ги 4 (Gerät) телевизор т;
(Person) телевизионен зрител
Fernsehlgerät п 20 телевизор /и. —Pro¬
gramm п 20 програма / на телевйзията,
телевизионна програма; — kavnera / 15
телевизионна камера; —schirm т 1 ек¬
ран т на телевйзор; —sender т 4 те¬
левизионен предавател; -Sendung / 17
телевизионно предаване; —Sprecher т
4 = Fernsehansager; -Studio п 24 теле¬
визионно студио; —türm т 2 телеви¬
зионна кула; -Übertragung/17 = -Sen¬
dung; -wagen т 4 подвижна телеви¬
зионна станция; -Zuschauer т 4 теле¬
визионен зрител
Fernsicht / 17/sg йзглед т, гледка /* (klare
Sicht) видимост /
Fernsprechamt п 22 телефонна станция;
-apparat т 1 телефонен апарат, теле-
FERTIGBRINGEN 311
фон т; — auskunft / 14 телефонни услу¬
ги; —automat т 8 телефонен автомат
т: —buch п 22 телефонен указател;
-er m 4 телефон т; —gebühr / 17 те¬
лефонна такса; —netz п 20 телефонна
мрежа; — teilnehmer т 4 телефонен або¬
нат; -Verbindung/17 телефонна връзка:
—zelle/16 телефонна кабина; —zentrale
/ 16 телефонна централа
fernstehen <а, stand fern, ferngestanden/M)
vi чужд съм va (jmdm. на някого, е-г Sa¬
che [3] на нещо)
Fernsteuerung / 17 командуване п от раз¬
стояние, дистанционно управляване;
— Student т 8 студент т -задочни|к;
—Studium п 28/sg задочно следване;
— unterricht т 1 /sg задочно обучение;
— Verbindung / 17 Tel телефонна връзка;
— verkehr т 1 /sg съобщения р! за далеч¬
ни разстояния; —verkehrsstraße / 16 ма¬
гистрала / главен съобщителен път;
-zug т 2 бърз влак за далечни съ¬
общения; — zündung/ П/sg дистанцион¬
но взривяване
Ferritantenne / 16 Radio феритна антена
Ferse / 16 Anat пета / О übertr jmdm. auf
den — n sein по петите на някого съм va,
преследвам uv, А] някого
Fersenautomatik / П/sg Schi задни авто¬
мати
Fersengeld п 21 /sg: umg scherzh - geben
плюя си £7 öd плювам си Al [плюна
си Е2) на петите (umg), офейквам AI
[офейкам AI] (umg)
fertig adj готов (für [4], zu [3] за. на) О
—е Kleider готово облекло, конфекция
/ — sein готов съм va, свършвам AI
[свърша //]. приключвам А1 [приключа
//] (mit [3] с); (erschöpft sein) капнал съм,
уморен съм до смърт; - werden спра¬
вям се А2 [справя се //] (mit [3] с); ich
bin mit ihm - нямам uv. Al вече нйшо
общо с него, той не съществува вече за
мене, скъсах с него; er ist ein —er Gei¬
genspieler гой е завършен [напълно
оформен] като цигулар; fix und - на¬
пълно готов
Fertigbauteile pl Arch готови строителни
елементи pl; -bauweise/ 16 Arch строи¬
телство п с готови монтажни елементи;
— bekleidung / \l/sg конфекция /
fertigbringen <24а//;й> vt (beenden) свър¬
швам AI [свърша II], завършвам; (er-
312 FERTIGEN
reichen) успявам AI [успея £б]; в съ¬
стояние съм vü (да направя нещо) О
ich bringe es nicht fertig, ihn wegzuschicken
не съм va в състояние да го отпратя
fertigen <АА> vt произвеждам AI [произве¬
да El), изработвам AI [изработя //]
Fertiglerzeugnis п 27 готова продукция,
фабрично изделие, фабрикат т; ^haus
п 22 сг лобяема къта; -^keit / 17 умение
п, -я, сръчност / ловкост / (in [3] в);
— keiten pl сръчности pl; (Kenntnisse)
знания pl: ^kleidung/ П/sg конфекция
/
fertigmachen <а/7/А> v/ (bereitmachen) при¬
готвям А2 [приготвя //]; (abschließen)
свършвам AI [свърша //]; sich [4\ -
приготвям се; jmdn. — унищожавам А1
[унищожа II), свършвам, ликвидирам
г/г, V, AI някого (психически, физически)
Fertigstellung / \ljsg изготвяне п, завър¬
шване п; — teile pl + Arch готови де¬
тайли р!, готови конструкции pl
Fertigung / 17 произвеждане п; производ¬
ство п О .serienmäßige ^ серийно про¬
изводство
Fertigungsablauf т 2 производствен про¬
цес; ^technik / П/sg производствена
техника, технология /
Fertigware / 16 готово (промишлено) из¬
делие, фабрикат т
fesch adj umg шик, елсгант|ен, -на; (mo¬
disch) мод|ен. -на; (hübsch) напет, мил
Fessel f 16 окови р!, вериги pl; Апа( глезен
т (па кои) О in ^n legen [schlagen, wer¬
fen] оковавам AI [окова £2], хвърлям
А2 [хвърля //] в окови
Fesselballon т 6 Flugw привързан аеростат
fesseln <АА> vt (mit Ketten) оковавам AI
[окова £2] във вериги, хвърлям А2
[хвърля //] в окови; (mit Stricken) връз¬
вам Al [вържа £4], завързвам (jmdn. an
[3] няког о за); übertr (Blick, Aufmerksam¬
keit поглед, внимание) приковавам,
привлйчам А1 [ири|влека. -влечеш (-вля¬
кох)]; (Buch книга) увличам; (Krankheit
болест) приковавам (an [4] към): ~d adj
(reizend) пленителен, очарователен;
(Buch книга) увлекателен, -на. завла¬
дяваш
fest adj твърд, здрав; (Schlaf сън) креп|ък.
-ка, дълбок; (Gesundheit здраве)
крсп|ък, -ка; (Glaube вяра) непоклатим,
непоколебим; (Preise цени) твърд; (Cha¬
rakter характер) установен; (Anschrift.
Anstellung адрес, служба) постоян|ен.
-на О - versprechen обещавам А! [обе¬
щая £7] твърдо; - zusammenbinden
връзвам А! [вържа Е4] здраво; ^ег
Wohnsitz постоянно местожителство
Fest п 20 празни|к т, -ци, тържеств|о п.
-ä; ~akt т 1 тържествен акт; — auffüh¬
rung / 17 тържествено представление;
~ aufzug т 2 тържествено шествие;
messen п 23 банкет т
festbinden <27//;/>)v/ завързвам AI [завър¬
жа Е4] (an [3] за)
festfahren <4a/.w> vi (SchifT кораб) засядам
’ AI [заседна £2]; (Wagen кола) auch за¬
тъвам Al [затъна £2] O übertr umg die
Sache ist festgefahren работата не върви
festfressen, sich (I5a/AA> Tech заклещвам
се Al [заклещя cc II]
Festhalle / 16 тържествена зала
festhalten <3a//i/>> vt държа uv, 13 (здраво);
(festnehmen) задържам Al [задържа 13),
арестувам uv. r, Al: (notieren) отбеляз¬
вам Al [отбележа E4], записвам А! [за-
пйша Е4]\ vi придържам се wv, AI (an
etw. [3] към нешо). държа uv. 13 (an etw.
[.?] па нешо) (традиция, идея и др.): sich
[4) ^ държа cc (an etw. [3) за нешо)
festigen <AA> vt укрепвам А1 [укрепя 77].
заздравявам AI [заздравя //]: (Wissen
знания) затвърдявам А1 [затвърдя //];
(Willen воля) закалявам А1 [закаля //];
sich [4] ^ (Beziehungen връзки) затвър¬
дявам се. укрепвам AI [укрепна £3]
(Lage положение) стабилизирам се uv. \\
А!
Festigkeit / П/sg твърдост /. якост /, здра¬
вина f. трайност /; Tech auch издръж-
лйвост/, устойчивост /. (Standhaftigkeit)
непоколебймост f. постоянство п (на
воля. характер и др.): Phys плътност/,
компактност /. гъстота /
Festigung / 1IKsg затвърдяване п. укрепване
п. стабилизйране п О - des Friedens
укрепване п па мира
Festival [..wal. auch festi.] п2Л фестивал т:
^ teilnehmer т 4 участни|к т. -ци във
фестивал
Festkleid п 21 официална рокля; ^konzert
п 20 тържествен концерт
Festkörper т 4 Phys твърдо тяло; ^land
п 22 суша /; континент #м. матерй|к т.
-ци
festlegen а hb vt установявам А / [уоаповя
//]. определям A3 [определя //]: sich [V]
^ обвързвам се AI [обвържа се £7] (auf
etw. [7] е нешо)
festlich adj празнич|ен, -на; (feierlich) тър¬
жествен O ~ gekleidet празнично обле¬
чен
Festlichkeit / 17 (Fest) тържеств|0 n, -ä,
празненств|о n, -ä; ~en pl тържества pl;
f n/sg (festliche Art) тържественост, /
празничност /
Festmachen <a/Л6) vf umg (Boot лодка) за¬
вързвам AI [завържа E4\\ (Brett дъска)
закрепвам AI [закрепя II] (an [5] на, за);
(vereinbaren) уговарям A2 [уговоря //],
споразумявам се AI [споразумея се ES]
(за срок, сделка и др.)
Festmahl п 20 банкет т, угощени|е п, -я
Festmeter т 4 umg кубйчески метър (дър¬
вен материал)
festnageln <а/А6> vt заковавам А1 [закова
£2]; übertr umg (Fehler, Widersprüche
грешки, противоречия) посочвам Al
[посоча /7], отбелязвам AI [отбележа
Е4\* изтъквам Al [изтъкна Е2[ О umg
jrodn. auf seine Worte — залавям се A2
[заловя се //] за думите на някого; umg
er sitzt da wie festgenagelt той седи като
закован [като препариран]
Festnahme / 16 Jur арестуване п, задържа¬
не п
festnehmen <16а/Л6> v/ Jur арестувам uv,
’ \\ AI, задържам А1 [задържа 13]
Festpreis т I И dl твърда цена; ^ punkt т
1 Phys неподвижна точка; опорна точка
Festjrede / 16 тържествена реч; — Saal т 2
(pl ~ säle) тържествена зала
festsaugen, sich [4] (АЬ> впивам се AI [впия
' се £7] (an [3] в)
festschrauben <а/А6> vt завйнтвам AI [за-
вйнтя //]
Festschrift / 17 юбилеен сборник (für [4] в
чест на)
festsetzen <а/АА) vt (Zeit, Preis време, цена)
определям А2 [определя //], установя¬
вам AI [установя //], фиксирам uv, г,
AI; (gefangensetzen) арестувам uv, v, Al,
затварям A2 [затворя //]; sich [4] -
(Schmutz, Staub боклук, прах) събйрам
се AI [събера се £2], натрупвам се AI
[натрупам се AI]; umg (sich niederlassen)
заселвам се AI [заселя се /7], устано¬
вявам се О dieser Gedanke bat sich in ihm
festgesetzt тази мйсъл се е загнездила
у него
Festspiel п 20 Theat тържествено [юбилей¬
но] представление; —е pl; фестивал т;
Mus музикални тържества pl; Film фйл-
мов фестивал
FETTFLECK 313
feststampfen <а/АА> vt трамбувам uv, AI,
’ утъпквам Al [утъпча Е4[
feststeben (а, stand fest, festgestanden/А6>
vi определен [установен] е 3. Pers О
das Programm steht fest програмата е
определена; unpers übertr es steht fest,
daß... сигурно [установено, безспорно]
е, че...; — de Tatsachen установени [не¬
съмнени] факти
feststehend adj установен
feststellen <a/AA> vt установявам Al [уста¬
новя /7], констатирам uv, \\ А/
Feststellung / 17 (Ermittlung) установяване
п; (Wahrnehmung) констатация / О er
machte die —, daß той установй [кон¬
статира], че
Festtag т 1 празии|к т, -ци
festtäglich adj празнич|ен, -на; — tags adv
в празничен ден
FesttreibstofT т 1 твърдо (ракетно) гориво
Festung / 17 крепост /
Festungsmauer / 16 крепостна стена
Festwoche /16: in der ersten — в първата
седмица на тържествата
festziehen <32а, h-g/АА> vt затягам А1 [за¬
тегна Е2] (ремък, колан)
Festzug т 2 тържествено шествие
Fetisch т 1 фетйш т
Fetischismus т \\/sg фетишйз|ъм (-мът) т
fett adj тлъст, маз|сн, -на; (Mensch човек)
дебел; (Boden почва) тлъст,
плодороден, -на; (Gras. Weide трева,
паша) туч|ен, -на; Тур чер|сн, -на О Тур
— drucken печатам uv, AI, напечатвам
AI [напечатам AI] с череп шрифт
Fett п 20 мазнина ./; (am Fleisch) тлъстина
/ мас/; — е pl Chem мазнинй pl О pflanz¬
liche, tierische, synthetische —е растител¬
ни, животински, синтстйчни масла pl;
er setzt - an той надебелява [затлъс¬
тява]; umg sein — kriegen получавам си
AI [получа си //] наказанието, ям, ядеш
(ядох) uv, калай (umg); umg er hat sein
— weg той изяде калая (umg)% скастри-
xa [нарязаха] го (umg)
Fett|auge n 30 капка / мазнина (плуваща
в супа и др ); — creme [..kre:m]/15 мазен
крем: -druck т 1 jsg Тур черен шрифт:
— driise / 16 Amt мастна жлеза
fetten </jA> vt мажа uv, Е4, намазвам AI
[намажа Е4\ с мазнина; (Maschine ма¬
шина) смазвам
Fettjfleck т 1 мазно петно
314 FETTGEDRUCKT
fettgedruckt adj 7'yp c черен шрифт
Fettgehalt m I масленост f; ^geschwulst
f 14 Med липома /
fetthaltig adj маз|ен, -на, съдържащ маз¬
нини; Mg adj маз|еи, -на; (schmierig)
омазнен, навлажнен, изцапан с масло;
^leibig adj дебел, затлъстял*
Fettleibigkeit f 17 затлъстяване nt дебелина
У в
Fettnäpfchen л23 umg scherzh: bei jmdm. ins
— treten засягам AI [засегна E2] някого,
развалям си А2 [разваля си //] отно¬
шенията с някого
fettreich adj богат на мазнини
Fettsäure / 16 Chem мастна киселина;
^schiebt / 17 сло[й т, -еве мазнина;
^sucht / 14\sg предразположение п към
затлъстяване; —wulst т 2 od / 14 =
Fettgeschwulst
Fetzen т 4 (Stoff, Papier плат, хартия) пар¬
че /I. -та; (Lappen) парцал т; (Lumpen)
дрипи р!
feucht adj влаж|ем, -на О Augen be¬
kommen просълзявам се А1 [просълзя
се //], очите ми се навлажняват; übertr
umg er ist noch — hinter den Ohren устата
му още мирише на мляко
Feuchte / 16/sg geh = Feuchtigkeit; Meteor
влажност /(на въздуха)
Feuchtigkeit / 17/.v£ влага / влажност/*
M|gehalt т 1 влажност /* -s|messer т
4 хигромег|ър т, -ри
feudal adj феодал|ен, -на; (aristokratisch)
аристократичен, -на; знат|ен, -на; übertr
umg (prachtvoll) разхош|ен, -на, лук-
соз|ен, -на
Feudaljgesellschaft /17 феодално общество;
^Ьегг т 8 (2. — 4. sg -n) Hist феодал
т
Feudalismus т 11 /sg Hist феодалйз|ъм т,
-мът
feudaljstisch adj феодал|ен, -на
Feuer п 23 ог ън т. -ньове; (Feuersbrunst)
пожар т О darf ich Sie шп — bitten?
мога ли да Ви помоля за огън? п 23/
sg МИ огън т: übertr жар т. въоду¬
шевление п, страст /* О das olympische
- олимпййският огън: ^ und Flamme
für etwas [4] sein запалвам се Al [запаля
се II) за нещо; ^ und Flammen speien
бълвам uw Al огън и жупел
F^uer|alarm т I тревога / [(автоматичен)
сигнал] за пожар; ^bestindigkeit / 17
огнеупорност /* -bestattung / 17 кре-
мация/* ^höhne/16 шарен боб; reifer
tn 4/sg (голямо) усърдие п, старание п,
ревност /
f^perjfest adj огнеупорен, -на; — gefSfturlich
adj огнеопасен, -на, леснозапалим
F£uer|haken т 4 ръжен т, маша /* ^herd
т 1 огнище п- -а; (Ausgangspunkt eines
Schadenfeuers) огнище п на пожар;
^löschgerät п 20 kurz Feuerldscber т 4
пожарогасител т; — гааиег / 16 огнеза-
щитна стена; ~~melder т 4 пожарен сиг¬
нален апарат
feuern (hb) vi паля uv, II, отоплявам Al
[отопля //]; МИ стрелям uv, А2 fauf [4]
по); V/ (Holz, Briketts дърва, брикети)
горя uv. II; umg (werfen) хвърлям А2
[хвърля II] запращам AI [запратя II]
О im Schlafzimmer wird nicht gefeuert
спалнята не се отоплява; umg mein Ge¬
sicht feuert лицето ми гори [пламти]
Feuerprobe / 16: die ^ bestehen издържам
Al [издържа 13] тежко изпитание; по¬
лучавам AI [получа 11] бойно кръщение
ff^errot adj огненочервен О übertr ~~
werden ставам А1 [стана Е2] червен като
божур [като рак]
F£per|salamander т 4 Zool петнист сала-
мандър; M|brunst / 14 пожар т, огнена
стихия; schaden т 5 щети pl от пожар;
^•schein т 1 отблясъ|к т, -ци от пла¬
мъци, зарево п; ^schiff п 20 плаващ
маяк; ^schwamm т 2 пра хайка /
feuersicher adj огнсупор|ен, -на
feuerspeiend adj изрйгващ [бълващ] огън
О мг Berg вулкан т
F^per|spritze / 16 пожарна помпа; ^ stelle
/ 16 огнйщ|е п, -а; -stein т 1 Min
кремъ|к т, -ци; ~ taufe / 16/sg бойно
кръщение (übertr); Mod т I /sg изгаряне
п на клада; -überfall т 2 МИ внезапен
артилерийски оп>н
F^perung / 17 (Brennmaterial) гориво п;
топливо п; (das Feuern) палене п, горене
п; (Feuerstelle) огнйщ|е п, -а, пещ /
F^perl Versicherung / 17 застраховка /сре¬
щу пожар; wache / 16 противопожар¬
на охрана; ~ waffe /16 огнестрелно оръ¬
жие; ^wehr / 17 пожарна команда;
-»wehrraann т 1 (pl Jeute) пожарникар
т; ^werk п 20 фойерверки pl; * zange
/ 16 маша /* ^zeug п 20 запалка /*
~ zunge / 16 огнен език
Feuilleton [föjeto:] п 24 фейлетон т
feurig adj горящ, пламтящ; (feuerrot)
огненочервен; iibertr пламен|ен, -на,
страст|ен. -на
Fiaker т 4 файтон т; (Kutscher) файтон-
джй|я т, -и
Fiasko п 24 фиаско п, неуспех т; про¬
вал т
Fibel / 16 буквар т
Fiber / 16 Ата фибра/*/ 16/sg Tech фибър
т
Fichte / 16 смърч т, -ове; — n|holz п 23
дървесина / от смърч, чамов материал
fidel adj всссл
Fieber п 23 Med треска / повишена [ви¬
сока] температура; iibertr треска / О
das - messen меря uv, II, измервам AI
[измеря //] температурата; im — spre¬
chen бълнувам мг, AI (при висока тем¬
пература); vom — geschüttelt werden тре¬
се ме мг. El, разтрйса AI [разтресе] ме
3. Pers
fieberfrei adj Med: er ist seit gestern — от
вчера гой няма температура
fieberhaft adj. fieb(e)rig adj Med c (висока)
^ температура, трескав (auch iibertr) O
- arbeiten работя uv. II трескаво
Fieberkurve f 16 Med температурна кри¬
ва; -messer m 4 Med тсрмомет|ър m,
-ри; - mittel n 23 Med средств|о n, -а за
понижаване ка температурата
hebern </;/>> \i Med имам uv. AI темпе¬
ратура, тресе ме и\\ /13. Pers, горя uv,
12: iibertr горя, изгарям А2 [изгоря //]
(vor [3] от) (нетърпение и др.); горя, из¬
гарям от желание (nach [3] за, по)
Fieber jtabelle / 16 температурен лист;
- thermometer п 23 медицйнски термо¬
метър; -schauer т 4 втрйсане п
Fiedel / 16 umg цигулка / — bogen т 4
od 5 Mus цигулков лък
Hudeln </#/>> vi umg свйря uvt II. скрибу¬
цам uv, AI. стържа uv, E4 на цигулка
fiel prät von fallen
Figur / 17 фйгура f {auch Kunst. Math,
Schach); (Körperform) фйгура / тело¬
сложение n, -я; (Persönlichkeit) личност
/ фЙ1 ура / Lit образ т; фйгура / О
das Bild zeigt ihn in ganzer — на картй-
ната той с представен в цял ръст
figurieren <d/AA) vi фигурйрам uv. AI
figürlich adj c фйгури; (bildlich) образ|ен,
-na; (übertragen) пренос|сн, -на, фигу¬
ративен, -на
Fiktion / 17 фйкция f
fiktiv adj фиктйв|сн, -на
Filiale f 16 филиал m, клон m, -ове
FILZIG 315
Filigran n 20* филигран m; -arbeit / 17
филигран nt: филигранно изделие
Film m 1 филм m (auch Phot) O einen
— drehen снимам AI [снема Е (снех)]
филм; der — läuft seit zwei Wochen фил¬
мът се прожектйра [се дава] от две сед¬
мици; umg er will zum — той иска да
стане киноартйст; umg er ist beim — той
е киноартйст; Phot einen neuen — einle¬
gen слагам AI [сложа II] нов филм (в
апарата); den - entwickeln проявявам
AI [проявя //] фйлма
Film|atelier [..atalje] п 24 киностудио п:
— aufnahme / 16 киноснймка / кино-
кад|ър т, -ри; —diva [..wa] / 15 (pl auch
..ven) кинозвезда /
filmen <//A) vi снимам AI [снема Е (снех)]
c кинокамера; снимам на филм; vi
(Schauspieler) участвувам uv, AI. играя
uv, E7 във филм. снймам сс във филм
Film|festspiele pl кинофестивал т; -ка-
mera / 13 кино(снимачна) камера; -ге-
gisseur [..re3ißö:r] т 1 кинорежисьор т:
-reklame / 16 реклама / за филм;
— schaffende ш7+ кинодс|ец т, -йцй; ки-
нодсятсл т; —Schauspieler т 4 кино¬
артйст т: —Schauspielerin / 18 кино-
артистка/ — schnitt т 2 монтаж т на
фйлмова лента; —Stadt / 14 киноцент|ър
т, -ри; -star [auch ..ßta:r] т 6 кино¬
звезда f: -streifen т 4 фйлмова лента;
-theater п 23 кйн|о п. -а, кинотеатър nt.
-ри; -Vorführung f 17 кинопрожекция/
-woche / 16 седмица / на (някакъв)
филм (напр. на документалния, френ¬
ския и др.)
Fjlter т 4 Tech фйлт|ър т, -ри (auch Phot):
— anlage / 16 филтърна [филтрационна]
инсталация
filtern <ЛА> 17 филтрйрам uv, v, AI
Filterjpapier n 20* филтърна хартия; -Zi¬
garette/ 17 цигара /с филтър
Filtrierpapier п 20* = Filterpapier
Filz т 1 филц nt: плъст / кече п: umg скъ¬
перник т, -ци, стйпц|а т, -и (umg)
filzen <AA) vi сплъстявам се AI [сплъстя
се //], степвам се AI [степам се AI\% vt
umg претърсвам AI [претърся //]
Filzhut т 2 фйлцова шапка
filzig adj (verfilzt) сплъстен, степан; (filzar¬
tig) влакнест; iibertr verächtl стйснат
316 FIMMEL
Fimmel m 4 мания / O umg einen ^ haben
имам uv, AI мания, маниак m съм va
(für etw. [4] на някаква тема)
Anal adj кра|ен, -йна, заключителен, -на,
финал|ен, -на
Final|e п 24 (pl auch ..И) финал т, край т;
Mus финал /л* заключителна част; Sp
финал т, финиш т; финална среша,
финално състезание; —^ ist /w 8 фина-
лйст т
Finanz / 17 финанси pl; финансово дело
<> die hohe - финансови магнати pl,
финансов свят
Finanzamt п 22 финансова служба; —Ье-
hörde / 16 финансови органи pl [власти
Р!\
Finanzen pl финанси, pl бюджет т О Mini¬
ster der — министър т на финансите
О umg mit meinen - steht es schlecht
финансово съм va зле
finanziell adj финансов
Finanzier [..tsje:] m финансист m
finanzieren <djhhj vt финансирам uv. v, Al
Finanzierung / 17 финансиране n
Finanzkapital n 20*/sg od 31 /sg финансов
капитал; — läge / 16 финансово поло¬
жение, финанси pl. — mann m 3 (pl Jeu-
te) финансист m; -minister m 4 мини¬
стър m на финансите; — Oligarchie/16а
финансова олигархия; — wesen п 23 фи¬
нансово дело; -Wirtschaft / \ljsg фи¬
нансово стопанство
Findelkind п 21 подхвърлено деге
finden <27/АА> vt намирам AI [намеря //];
(aufdecken) auch откривам Al [открия
Е7]; (meinen) намирам, считам AI [счета
£7), смятам AI [сметна £2]; sich [4] —
(gefunden werden) намирам се (за нещо
изгубено); бивам m\ AI намерен; geh
(zur Besinnung kommen) опомням се А2
[опомня се //]; (sich abfinden) прими¬
рявам се А1 [примиря се //] (in [4\ с)
О Absatz — продавам се А1 [про|дам
се, -дадеш се, (-дадох се], пласирам се
uv. V, AI (за стока); Beifall - намирам
одобрение, одобряват ме; Gefallen -
харесвам AI [хареса AI] (ш jmdmu od
etwas [J] някого od нещо); Glauben -
вярват ми; Vertrauen — имат ми дове¬
рие, вярват ми; keinen Schlaf — не мо|га
uv. -жеш (-жах) да заспя; ich finde nichts
dabei не намирам нищо лошо в това;
es wird sich alles — всичко ще се уредй;
es fand sich, daß... оказа се, че...
Finder т 4 лице, което е намерило загу¬
бена вещ; geh (Entdecker) откривател т;
- lohn т 2 възнаграждение п за наме¬
рена веш
findig adj хйт|ър, -ра, находчив, досетлив
Findling т 1 * намерено [подхвърлено] де¬
те; Geol ератйчен блок
fing prät von fangen
Finger m 4 пръст m (на ръката) O der kleine
- малкият [петият] пръст на ръката;
umg lange [krumme] — machen крада uv.
El, обйчам uv, AI да пипам (umg); umg
jmdm. auf die - sehen не изпускам AI
od изпущам А1 [изпусна E2] някого из
очи, наблюдавам uv, Al някого зорко;
umg keinen — rühren не си помръдвам
Al [помръдна си Е2] пръста (für jmdn.
od etw. [4] за някого od за нещо); umg
laß die — davon! не cc занимавай c това!,
не се меси в гази работа!
Fingerabdruck т 2 отпечатъ|к т, -ци от
пръст
fingerfertig adj лов|ък, -ка, сръч|ен, -на (в
ръцете)
Fjnger|fertigkeit / 17 сръчност /. ловкост /
Mus техника / на пръстите; —gelenk п
20 става / на пръст; — hut т 2 напръст¬
ник т. -пи; Bot дигиталис т, напръст¬
ник т. -ци
fingern <ЛА> W пипам uv. А1 с пръсти (ао
etw. [JJ нещо) С er fingert immer an seiner
Krawatte той все си оправя [пипа] връз¬
ката; sie fingert in ihrer Handtasche тя
бърка в чантата си
Fingerjnagel т 5 нок|ът т, -ти на ръката;
-satz/и 2 Mus прьстовка/ апликатура
/* -spitze/16 връх (върхът) т на пръст;
- spitzengefühl п 20/sg тънко чувство,
усет т; -spräche / 16 езйк т на глу¬
хонемите
Fingerzeig т 1 зна|к т, -ци, указани|е п,
-я О jmdm. einen - geben подсказвам
Al [подскажа Е4\ на някого как да по¬
стъпи; —е für die Berufswahl съвети pl
относно йзбора на професията
fingieren <d/AA> vt измислям А2 [измйсля
77]; симулйрам uv, v, AI
Finish [..nisch] n 24 Sp фйниш m
Fink m 8 ейпка /
1 Finne m 7 финланд|ец m, -ци
2F|nne / 16 Med пъпка / (на лице); Zool
тръбна перка (на акула, кит)
Finnin / 18 финландка /
finnisch adj финландски, фйнски
Finnland n 20* Финландия /
finster adj тъм|сн, -на, мрйч|ен, -на; (Gesicht
лице) мрач|ен, -на, навъсен, намръщен;
(anrüchig) тъм|ен, -на, подозрителен,
-на О ein —es Gesicht machen мръщя се
uvt II; намръщвам се Al [намръщя се
//]; unpers es wird — стъмнява се AI
[сгьмни се /7], мръква се [мръкне се,
мръкна се] i. Pers
Finsternis / 13jsg тъмнина /, мрак т; Astr
затъмнени|е п, -я
Finte /16 (Täuschung) измама / (List) хит¬
рина /, уловка/. трик т, -ове; (Vorwand)
претекст т; Boxen, Fechten измамно
движение, привиден удар, финт т
Firlefanz т 1 umg финтифлюшка /, джун-
джурйя / дрънкулка f; (Unsinn) глупост
/ щуротия / О — treiben върша uv, II
щуротии
firm adj опит|ен, -на вещ, обигран, ком¬
петентен, -на (in [3] в)
Firma / 15а търговско предприятие, фир¬
ма /
Firmament п 20!sg небосвод т, небосклон т
Firmenschild п 21 фирма / (табела)
Firn т 1 фири т; вечен сняг
Firnis т 1а безир т; фйрнис т; übertr лус¬
тро п, външен блясък
firnissen <А6> V/ минавам AI [мйна Е2] с
безйр
First т 1 dicht бйл|о п, -а, гребен т (на
планина); Arch бйл|о п, -а (на покрив)
Fis п Mus фа диез
Fisch т 1 риба f; pl Astr (съзвездие) Риби
pl; —adler т 4 орел т -рибар; — bein п
20 муста[к т, -ци на кит; —blase / 16
плавателен мехур на риба
fischen <А6> V/ ловя uv, II рйба; vt (Karpfen
’ шаран) ловя, улавям А2 [уловя /7] О
übertr im trüben — ловя рйба в мътна
вода (übertr)
Fischer т 4 рибар т; — boot п 20 рибарска
лодка; —dorf п 22 рибарско село
Fischerd / 17 риболовство п; рибарство
п; (das Fischen) риболов т
Fischfang т \/sg риболов т; -gericht п
20 ястие п от рйба; — gräte / 16 рибена
кост; -grätenmuster п 23 Text (десен)
рибена кост; -köder т 4 стръв / (за
ловене на риба); —konserven [...w..] pl
рйбни консерви pl; ~ laich т 1 Zool хай¬
вер т; -netz п 20 рибарска мрежа;
—Otter т 4 Zool вйдра f; — reiher т 4
Zool чапла /, сив рибар; -rogen т 4
Zool хайвер т; —schuppe / 16 люспа /
от рйба; —Vergiftung / 17 отравяне п с
FLACHZANGE 317
рйба; —zucht / 17jsg рибовъдство л;
—zug т 2 улов т на рйба с едно хвърля¬
не на мрежа
Fis-Dur п Mus фа диез мажор
fiskalisch adj фискал|ен, -на
Fiskus т 11 jsg фиск т, държавно съкро¬
вище, хазна /
fis-Moll п Mus фа диез минор
Fistel / 16 Med фйсгула f; —stimme / 16
Mus фалцет m; umg писклив мъжки глас
Fittich m 1 dicht крил[о n, -ä (на птица)
O übertr jmdn. unter seine — e nehmen
вземам AI [взема Е (взех)] някого под
свое покровйтелство
fix adj (Preise, Gehalt цени, заплата) твърд,
постоян|ен, -на; (flink) бърз, чевръст,
пъргав О eine —е Idee идея фикс; —und
fertig напълно [съвсем] готов (с рабо¬
тата); (erschöpft) капнал, съвсем изто¬
щен (от работа)
Fixj^rbad п 22 Phot фиксаж т
fixieren фиксирам uv, v, Al (auch Phot,
Med)
Fi^ier|ung / 17 фиксиране n, фиксация /
Fixstern m 1 неподвижна звезда
Fixum n 29 определен доход, постоянна
заплата
Fjord т 1 фиорд т
flach adj (Land, Feld земя, поле) рав|ен,
-на; (Teller, Bach чиния, поток) плйт|ък,
-ка; (Stirn, Brust чело, гърди) плос|ък,
-ка; (Gebirge, Schuhabsatz, Dach пла¬
нина, ток на обувка, покрив) нйс[ък.
-ка; übertr плйт|ък, -ка, повърхностен,
-на О mit der -en Hand c дланта
FIach|drnck m 1 Typ плосък печат
Fläche/16 (flaches Gebiet) равнина f; площ
f; (Oberfläche) повърхност/, повърхнина
f; Math повърхнина f; лице n (на триъ¬
гълник, квадрат)
Flachen|inhalt m 1 Math лице n; —maß n
20 единица мярка за повърхнина
Flachküste/ 16 нйсък бряг; — land п 22/sg
равнина f; -rennen п 23 Sp конни съ¬
стезания без препятствия
Flachs т 1 jsg Bot лен т; —bau т 1 jsg
отглеждане п на лен
flachsblond adj светлорус
Fiachs|haar п 20 светлоруса коса; -hechel
/ 16 мъналка/за лен
Flachzange / 16 Tech плоски клещи pl
318 FLACKERN
flackern <A6> vi (Flamme, Kerze пламък,
свещ) трептя uv, 12, трепкам uv, Al,
мигам uv, AI; (Feuer огън) припламвам
Al [припламна E2]
Fladen m 4 Kochk палачинка f; мекица f;
(Rinderkot) говеждо лайно
Flagge / 16 флаг m, -ове, знаме n, -на O
die — hissen вдигам Al [вдигна £2) зна¬
мето; die — streichen свалям A2 [сваля
//] знамето; überir свивам Al [свия £7]
знамената, отстъпвам Al [отстъпя /7],
капитулирам uv, v\ Al, umg unter falscher
[fremder] — segeln живея uv, E6 под чуж¬
до име
flaggen <hby vi вдигам Al [вдигна £2],
окачвам Al [окача II] флаг [знаме]
Flak f, kurz für Fliegerabwehrkanone Mil
зенйтно оръдие; (Flakartillerie) зенитна
артилерия; -abwehr / 17/sg противо¬
въздушна отбрана; — artillerie / 17 зе¬
нитна артилерия
Flam|e т 1 фламандец т; ~кп od Flämin
f 18 фламандка /
Flamingo т 6 Zool фламйнг|о п, -а
flämisch adj фламандски 0 die -е Sprache
фламандски (език)
Flamme / 16 пламъ|к т, -ци (auch übertr)
О in ~n stehen горя uv, 12, съм va в
пламъци, обхванат съм от пламъци; in
setzen подпалвам А1 [подпаля II];
in -n aufgehen изгарям А2 [изгоря II]
(за къща, гора и др.)
flammen <A6> vi пламтя uv, 12, горя uv, 12;
— d adj übertr пламен|ен, -на, горещ
Flammenmeer n 20 geh море n от пламъци
Flammentod m 1 /sg смърт /чрез изгаряне
O den ~ sterben умирам AI [ум|ра £
(-рях)] на кладата
Flammenwerfer пг 4 Mil огнепръскачка /
Flammpunkt т 1 Phys точка / на възпла¬
меняване
Flanell т 1 * фланела / (плат)
Flanke / 16 страна / (на сграда); (Tier жи¬
вотно) слабинй pl; МИ фланг т, -ове.
крил|о п, -а; Sp (Barren, Reck успоредка,
висилка) страничен отскок О Sp eine
- schlagen центрирам uv, v, Al (топка)
flanken <A6> vt, vi Sp (Turngerät гимнас¬
тически уред) правя uv, 11, направям A2
направя II] страничен скок; Fußball цен¬
трирам uv, AI
flankieren стоя uv. 12, вървя uv, 12 от ед¬
ната страна od от двете страни (jmdnu
od etw. [4] на някого od нещо) 0 der
Sarg wurde von einer Ehrenwache flankiert
от двете страни на ковчега стоеше по¬
четна стража
Flansch т 1 Tech фланец т
Flasche / 16 шише п, -та, бутилка / О
dem Kind die - geben храня uv, 1 детето
с биберон
Flaschenbier п 20 бутилкова бира;
-'hals т 2 гърло л на шише, ^ post /
17/дg Маг известие п в бутилки; —Ver¬
schluß т 2 запушалка /. тапа / (на ши¬
ше); — wein /и 1 бутилково вйно; —zug
т 2 Tech скрип|ец т, -ий, макара / по-
лиспаст т
flatterhaft adj непостоянен, -на, вятърни¬
чав, лекомислен
Flatterhemd п 25 къса дамска нощница с
гащички
flattern <дл> vi (Vogel птица) подхвръквам
Al [подхвръкна £2], прелитам Al [пре¬
летя //] (от клон на клон); <А6> vi пър¬
хам uv, А1 с криле; (Fahne знаме), вея
се uv, Еб развявам се А1 [развея се £61
flau adj (Wind вятър) слаб, лек; (Rede,
Stimmung реч, настроение) вял 0 der
Handel ist — търговйята е слаба; mir
wird — vor Hunger прималява ми [при-
злява ми, лошо ми става] от глад
Fl^tim т 1 Jsg пух т (на птица); (Pfirsich
праскова) мъх т, (erster Bartwuchs, fei¬
nes Haar) мъх m (за коса, брада); — fe¬
der / 16 пух т, перушйнка /
ftypnig adj мъхнат; (flaumweich) пухесг,
мек като пух
Flaus(ch) т I мек мъхнат вълнен плат
Filsen pl (Unsinn) глупости pl, из¬
мишльотини pl (umg), празни приказки
pl; (Ulk) шега f, смехория f; (Ausflucht)
увъртания pl, усуквания /?//(Flunkerei)
лъготене n O — machen лъготя uv, II,
извъртам uv, Al
Fl^te / 16/sg Mar безветрие n, затишие
n; Hdl затишие n, застой m
Flechse/16 Anat сухожйли|е n, -я, жйла /
flechsig adj жилест
Flechte / 16 geh плйтка f; Bot лйше|й m,
-и; Med лйше|й m, -и, пърше|й m, -и,
струпе|й m, -и
flechten <17/AA> vt плета uv, El (кошница);
(Haare коси) сплитам Al [сплета £7];
(Kranz венец) вия uv, E7, плета 0 sich
[3] ein Band ins Haar — вплйтам пан¬
делка в косата си
Flechtmatte / 16 рогозка f; —werk п 20
плетени изделия pl (от тръстика, върба
и др.); Arch плетеница f; — zaun т 2 плет
т,-ове
Fleck т 1 (Schmutz-) петн|о п, -а, леке л.
-та; umg (Stelle) мяст|о* л, -а, петно л,
-ä; (Ort) кътче п земя; (Flicken) кръпка
/ О das Herz auf dem rechten - haben
смел [сърцат] съм va; ich komme mit der
Arbeit nicht vom — работата ми не на¬
предва [не върви]
Recken т 4 (kleine Ortschaft) паланка /,
селйщ|е л, -а, кът т, -ове; (Schmutz—)
петно л, -а леке л, -та; —entferner т 4
препарат т за почистване на лекета
fleckenlos adj без петна; überlr неопетнен,
чист, безукорйзнен, непороч|ен, -на
Reckfieber л 23/sg петнйст тиф
fleckig adj на петна; (beschmutzt) с лекета,
изцапан
Reckwasser od Fleckenwasser п 23 течен
препарат за чйстене на петна
Fledermaus / 14 прйлеп т; — wisch т 1
метличка / от пера
Regel т 4 дангала|к т, -ци, гамен т; гру¬
биян т; Landw бухалка / чукало л за
очукване на жито и др.
Flegelei / 17 просташина. /, гамснщина /
flegelhaft adj просташки, гаменски, невъз-
пйтан
flehen </iA> v/ умолявам uv, Al. моля uv,
II горещо (um [4] за)
flehentlich adj умолйтел|ен, -на; настойчив
О — е Bitte гореща молба
Reisch л 20jsg месо п: übertr плът / О
Menschen aus — und Blut хора pl от плът
и кръв; umg sich ins eigene ^ schneiden
навреждам си Al [навредя си /7] сам,
нанасям си А2 [нанеса си £7] сам вреда
R^isch|beschau / 17fsg санитарен преглед
на месото; —brühe / 16 Kochk бу¬
льон т
Rdscher т 4 месар т
Reischer^j / 17, Fleischerladen т 5, auch
т 4 месарница /
fleischfarben adj бледорозов (като цвета
на кожата); — fressend adj месояд|ен, -на
Fleischfresser т 4 месоядно животно
fleischig adj месест
R^ischkost / \l/sg месна храна
fl£isch|lich adj мес|ен, -на; (sinnlich) плът¬
ски, чувствен; -los adj (Kost) бсзмес|ен,
-на; (Gesicht лице) слаб, кокалест
R^ischlverbrauch nt I/xg консумация / на
месо; -Versorgung / \ljsg месоснабдя-
ване л; -waren pl месни изделия pl;
FLIEGEN 319
— woif т 2 машина/за мелене на месо,
месомелачка /
Reiß т 1 /sg усърдие л, старание п, при-
лежание л, трудолюбие л О mit - ста¬
рателно, усърдно, прилежно; (ab¬
sichtlich) нарочно, умишлено
fl^jPig adj усьрд|ен, -на, старателен, -на,
прилеж|ен, -на, трудодюбйв О umg
—er Besucher постоянен посетйтел; —
Spazierengehen ходя uv, II често [редов¬
но] на разходка
flektj^rbar adj Gramm флексив|ен, -на;
(Verb) спрегаем; (Substantiv, Adjektiv)
склоняем
flektieren <d/Aft> vt Gramm (Verb) спрягам
Al [спрегна E2]\ (Substantiv) скланям A2
[склоня II]
flennen <A6> vt umg хленча uv. II, рева mv.
'E2 ,
fletschen <A6> vt: die Zähne — зъбя се uv,
11, озъбвам се Al [озъбя се /7]
flexjbe! adj (biegsam) гъвкав, мек (за ко¬
рица и др.); übertr гъвкав, лов|ък, -ка;
Gramm изменяем О eine flexible Politik
гъвкава полйтика
Flexibilität / 17 гъвкавост /
Flexion / 17 Gramm флсксия /
flicken <А6> vt (Kleid, Netz дреха, мрежа)
кърпя uv, II, закърпвам Al [закърпя /7].
изкърпвам; (Schlauch, Kessel маркуч,
казан) лепя uv, 11, залепвам А1 [залепя
/7]; (Leitung инсталация) поправям А2
[поправя II]
Ricken т 4 кръпка /
Flickerei / 17 кърпене л, кърпеж т
Rick|scnuster т 4 umg кърпач т на обувки;
— werk л 20 umg кърпеж т, auch übertr
Flieder т 4/xg Bot люля|к m, -ци; umg
черен бъз
Rijge / 16 муха / (an der Oberlippe) мус-
тачки pl; (an der Unterlippe) бралйчка
/; (Krawatte) папионка / O übertr zwei
— n mit einer Klappe schlagen c едйн кур¬
шум два заека
fliegen <32/лл> vi (Vogel птица) летя uv,
12. хвърча мг, 13; хвръквам Al [хвръкна
E2]\ прехвръквам (von [3] ... zu [i] от...
на); (Haare, Blätter коси, листа) хвърча;
(Flugzeug самолет) летя; отлйтам AI
[отлетя 12] (nach [3] за); прелетявам AI
[прелетя 12] (über [4\ над); (mit dem Flug¬
zeug reisen) летя. пътувам uv, AI (със
самолет); übertr (eilen) летя, хвърча, npe-
320 FLIEGENFÄNGER
пускам Al od прелущам AI [препусна
£2]; umg (entlassen werden) изхвр*ьквам
от службата (umg). уволняват ме 2.
Pers pl, бивам uv, AI уволнен; <32/Afc)
v7 пилотирам uv, v. AI; (transportieren)
пренасям A2 [пренеса EI] със самолет
O in die Höhe - издйгам се АI [издигна
се Е2\ във въздуха; sie flog ihm in die
Arme гя се хвърли в обятията му; die
TU 104 wird auf der Linie Sofia — Berlin
geflogen ТУ 104 пътува по линията
София- Берлин; die Verwundeten wurden
in die Heimat geflogen ранените бяха пре¬
несени със самолет в родината им; bei
Nebel fliegt es sich schlecht в мъгла се
лети трудно
Flj£gen|fänger т 4 мухоловка f; —gewicht
п 20 Sp категория / муха
Finger т 4 пилот т; лет|ец т% -цй; umg
самолет т; Sp (Radsport) колоездач т
на къси разстояния; (Rennpferd) състе¬
зателен кон на къси разстояния О er
ist bei den — n той c в [от] авиацията
Flj$ger|abwehr f П/sg Mil противовъз¬
душна отбрана; — abwehrkanone / 16,
Ahk Hak зенйтно оръдие; — alarm m 1
въздушна тревога; — angriff m I възду¬
шно нападение; —bombe / 16 авиобом¬
ба /
Fliegerei / 17 umg авиация /, въздухоп¬
лаване /2
Fliegerhorst m 1 Flugw военно летище
f^hen <32/лм> vi бягам uvt Al, избягвам
AI [избягам AI] (vor [3] от); (Zeit, Glück
време, щастие) отлйтам /1/ [отлетя 12];
<32//i£> W geh (meiden) избягвам Al
[избягна* E2\, отбягвам (jmdn. od etw.
[4] някого od нещо)
Hi^hkraft / 14 Phys центробежна ейла
Fliyse / 16 плочка /. плоча f (за обли¬
цовка или настилка) О eine Wand mit
— п auslegen облицовам uv. v, Al стена
c плочки
Fliesenleger m 4 работник m% който слага
плочки, плочкаджи|я т. -и (umg)
FUeB|band п 22 Tech лентов конвейер,
лентов транспортьор; — System п 20*,
поточна [конвейерна] система
%0еп <32/5/7) vi те|ка -чеш (текох) uv;
(ins Meer) влйвам се AI [влея се Е6];
(в море и др.): umg (Sekt шампанско)
лея се uv, Еб
%ßend adj течащ; übertr плав[ен на, сво¬
боден, -на; О Zimmer mit — em Wasser
стая / с течаща вода; —е Rede плавна
реч; übertr —е Grenzen прелйващи се
[неопределени, неясно очертани] гра¬
ници: - Deutsch sprechen говоря uv, 11
свободно немски език
Fl^Dpapier п 20 попивателна хартия
fljmmern <А£> vi (Licht светлина) мйгам uv,
AI. трепкам uv, AI. мъждукам uv, Al;
(Sterne звезди) блещукам uv, Al; (Film
филм) трептя uv, 12; (Brillanten брилян¬
ти) бляскам uv, AI; vt umg лъскам uP,
А1 O es flimmert mir vor den Augen мер-
желсе се пред очйте ми
flink adj бърз, пъргав, подвйж|ен, -на; (ge¬
wandt) лов|ък, -ка, срьч|ен, -на О
mach —! по-жйво!
Flinte f 16 ловна пушка f О übertr die —
ins Korn werfen обезкуражавам се AI
[обезкуража се //], капитулирам uv, v.
Al
Flirt [auch flört] m 6 флирт m, -ове
flirten [auch flört..] <AA) vi флиртувам uv,
’Al
Flitter m 4 пайети pl, лъскави украшения
pl; übertr фалшйв [лъжлив] външен бля¬
сък; -wochen pl меден месец
flitzen <5/i> vi umg (Fahrzeug превозно
средство) хвърча uv. 13 (über [4] по):
(Menschen хора) бързам uv, AL тичам
uv. AL хвърча (über [4] по)
flocht prüf von flechten
Fl9cke / 16 (Schnee -) снежинка /; (Woll —)
валм|6 n, -ä; (Hafer-) овесена ядка /
C der Schnee fallt in groBen - n сняг валй
на едри парцали
flockig adj пухкав, мек
flog prät von fliegen
floh prät von fliehen
Floh m 2 бълха / O übertr jmdm. einen -
ins Ohr setzen пускам AI od пущам Al
[пусна E2] някому муха
flohen <AA> V/ пощя г/v. Е (посках) бълхи
1 Flor т I geh цъфтеж т; (Blütenpracht)
обйлие п от цветове: übertr разцвет т
О die Wiese steht in vollem - ливадата
е пълна с разцъфнали цветя
:Flor т I Test газ т; креп т; воал т;
(Teppich, Samt) мъх т. хаф т на кадифе
и др.: (Trauer-) траур ш. траурна лента
Flora / 15а флора /*
Florett п 20 рапйра /. - fechten п 23lsg Sp
фехтовка/с рапйра
florieren <Aft> vi цъфтя uv. 12, проиъф-
тявам Al [процъфтя /2] (за промишле¬
ност, търговия, предприятие)
Floskel / 16 изтъркана фраза, банален из¬
раз, празни думи pl; пустослови|е п. -я
floß prät von fließen
Floß n 20a сал m, -ове; (Angel въдица)
плувка /
Flosse / 16 перка / (на риба)
flößen (hb> v/ прекарвам Al [прекарам Al]
със сал; (Baumstämme трупи) спущам
Al od спускам Al [спусна £2] по вода
О dem Kind Milcb in den Mund ~ давам
Al [дам, дадеш (дадох)] мляко на де¬
тето капка по капка [лъжичка по лъ¬
жичка]
Flößer т 4 който кара сал, салджй|я т,
-и (umg)
Flößerei / 17 превозване л със сал; свли¬
чане л на дървен материал по река
Flöte /16 Mus флейта / О ~ spielen [blasen]
свиря uv. 11 (на) флейта
flöten <Ab> VI свиря uv, II на флейта; umg
(pfeifen) свйря с уста, подсвирквам uv,
Al; (Nachtigall, Amsel славей, кос) пея
uv, Еб; übertr чуруликам uv, Al
flöten geben. <13a/.m) vi umg пропадам Al
[пропадна £2], отивам Al [отида El] по
дяволите (umg) (за имот, пари и др.)
Flötist т 8 флейтйст т
flottadj (flink) бърз; пъргав, жив; (hübsch)
хубав, гиздав, напет; шик; (lustig) весел,
безгрйж|ен, -на; О ~ leben живея uv, Еб
безгрйжко [охолно, на широка кога];
das gestrandete Schiff ist wieder ~ засед¬
налият кораб отново плува
Flotte / 16 флота f флот т
Flottenstützpunkt т 1 Mil военноморска
база
Flottille [,.jl(j)a] / 16 Маг флотйлия f
ftottmachen <ajhb} vt Mar: das eingefrorene
Schiff wurde flottgemacht корабът бе
освободен от ледовете
Flöz л 20 Geol, Bergb пласт т, -ове
Fluch т 2 ругатня /, псувня /• (Verwün¬
schung) проклятие я, -я, клетва / О
~ über dich! бъдй проклет!
fluchen <АА> vi ругая uv, £7, изругавам А1
[изругая £7], псувам uv, Al, изпсувам
uv. V, Al (auf od über jmdn. od etw. [4]
някого od нешо); (verwünschen) проклй-
нам Al [прокълна £2, Aorist auch про¬
клех] (jmdm. някого)
'Flucht/17 бягств|о n, -a O die ~ ergreifen
побягвам Al [побягна* El] (vor [J] от);
auf der ~ erschossen убйт при опит за
бягство; jmdn. in die schlagen принуж- 21FLÜGELMANN 32]
давам Al [принудя 11] някого да бяга;
jmdm. zur — verhelfen помагам Al [по¬
могна Е2] на някого да избяга
2Flucht / 17: die Hauser stehen in einer -
къщите са в една стройтелна линия; eine
~ von Zimmern анфилада f от стаи
flüchten <.м> vi, sich [4] ** <AA) бягам uv.
AI, избягвам Al [избягам Al], спасявам
се Al [спася се II] c бягство
flüchtig adj бягаш; избягал; übertr (von kur¬
zer Dauer) крат|ък, -ка, мимолет|ен, -на;
(eilig) бърз, бег|ъл -ла; (oberflächlich)
повърхностен, -на, небреж|ен, -на; Chem
летлив
Flüchtigkeit / \7/sg (Lässigkeit) небрежност
/, невнимание п, недоглеждаме п; (Ver¬
gänglichkeit) мимолетност/ преходност
f; Chem летлйвост /
Flüchtling т 1* бег|лец т, -лецй od -ълцй;
бежан|ец т, -цй; О politischer - поли-
тйчески емигрант
Flug т 2 летене п. полет т (auch übertr);
(Schwarm) ят|о п, -а О der — über den
Ozean прелйтането п на океана, полетът
т над океана; einen — buchen правя uv,
II, направим А 2 [направя //] резервация
за място в самолет; sich [4] auf dem —
nach Paris befinden летя uv. 12 за Парйж;
im ~(e) übertr (schnell) бързо; (flüchtig)
бегло, мимоходом; die Zeit verging (wie)
im — времето отлетя много бързо; einen
Vogel im ~ treffen улучвам Al [улуча
/У] птица във въздуха
Flugbahn / 17 траектория / (на спътник,
ракета и др.)
flugbetoit adj (Flugzeug самолет) готов за
излитане [стартиране]; (Rakete ракета)
готов за изстрелване
Flugblatt п 22 позив т; -dauer / 16/sg
времетраене п на полет; —dienst т 1
въздушни съобщения pl
Flügel т 4 крил|о nt -ä (auch Sp); Mil фланг
т, -ове, крил|о п, -а; Mus роял т;
— fenster п 23 прозор{ец т, -ци с крила
flügellahm adj с пречупени криле; übertr с
подрязани криле
Flügelmann т 3 (pl auch ..leute) Mil флан¬
гови m (войник); — rad n 22 Tech ло-
пйтно колело; —schlag m 2 удар m [раз¬
махване n] c криле; —sturmer m 4 Sp
ед>ил|о и, -ä, страничен нападател; — tür
/ 17 двукрила [трикрйла] врата
21 Немско-български речник
322 FLUGFUNK
Flugfunk m 1 Jsg самолетна радиослужба;
— gast m 2 пътни|к nt, -ци. пасажер m
(в самолет)
flügge adj: — sein мога uv, -жеш (-жах) вече
да хвърча (за малките на птица); übertr
стъпил съм va на краката си, самостоя¬
телен съм
Fluggeschwindigkeit / 17 скорост / на ле¬
тене; —gesellschaft / 17 авиокомпания
/• ~hafen т S аерогара f: —haut / 14
Zool летателна цйпа; —höhe / 16jsg ви¬
сочина / на полет; —karte / 17 само¬
летен билет; — lehrer т 4 летец т -ин¬
структор; — linie / 16 въздушна линия,
— plan т 2 разписание п на въздушните
съобщения; —platz т 2 летйщ|е п, -а,
аеродрум т; —post / П/sg въздушна
поша; —reise / 16 пътуван|е п, -ия със
самолет; — richtung / 17 курс т на по¬
лета
flugs adv мигновено
Flug|sand т I jsg движещи се пясъци (в
пустиня, при дюни); —Schrift / 17 бро¬
шура /, ( —blatt) позив т; —Sport т
1 jsg авиоспорт т; —verkehr т 1 въз¬
душни съобщения pl, авиотранспорт т;
— wesen п 23/sg авиация f; —zeit / 17
продължителност / [времетраене л] на
полет
Flugzeug п 20 самолет т О —abwehr /
17jsg противовъздушна отбрана; — ab¬
wehrkanone / 16 зенитно оръдие; -Ье-
satzung / 17 екипаж т на самолет;
— entführung /17 отвличане л [откло¬
нение л] на самолет; — fernsteuerung / 16
управление л на самолет от разстояние;
. —führet т 4 пилот т; —geschwader л 23
МИ ескадра / от самолети; -halle / 16
хангар т; — mutterschiff л 20, —träger
т 4 Mil самолетоносач т
Fluidum л 29 течност f; флуид т; übertr
въздействи|е п, -я, флуид т
Fluktuation / 17 флуктуация /, колебани|е
л. -я (на цени и др.); текучество л
Flunder / 16 Zool писйя /
flunkern <ЛА> vi umg послъгвам Al [послъ-
жа Е4\. извъртам uv, AI, хвърлям А2
[хвърля //] прах в очите на хората; хва¬
ля се uv, II
Fluor л 20*/sg Chem флуор т
Fluoreszenz / 17 Phys флуоресценция /
fluoreszieren <d/Aö> vi Phys флуоресцирам
MV. AI
Flur nt 1 коридор nt; (Vorraum) антре n,
-та, преддвери|е л, -я; (Treppen—) пло¬
щадка / на стълбище
2Flur / 17 поле л. -та, нйви и ливади;
(Feldmark) землищ|е п, -а; — bereinigung
/ 17 комасация f; —schaden т 5 щети
pl, нанесени на полските култури
Fluß т 2 река f; (Strömung) течени|е л, -я
(auch Med); (Gedanke, Rede мисъл, реч)
поток т, ход т; О etw. [4] in — bringen
привеждам AI [приведа £7] нещо в дви¬
жение; Tech топя uv, II (метал и др.);
die Sache ist im — работата е в процес
на развйтие [в ход]; das Gespräch kommt
in — разговорът се оживява
flußabwärts) adv по течението на реката,
надолу по реката
Flußarm ml ръкав т на река
flußaufwärts) adv срещу течението на ре¬
ката, нагоре по реката
Flußbett п 25 речно корито
flüssig adj теч|ен, -на; (Metall метал) auch
разтопен; übertr (Stil стил) глад|ък, -ка;
(Rede реч) плавен, -на О — machen
втечнявам AI [втечня II], топя uv, II,
разтапям А2 [разтопя II]; —es Kapital
оборотен капитал; kein Geld — haben
нямам uv, Al пари в наличност
Flüssigkeit f 17 течност/* übertr плавност
/ лекота /(на речта)
FluOlkrebs т 1 речен рак; ~lauf т 2 течение
п на река; ^mündung / 17 усти|е п,
-я; ^ pferd п 20 Zool хипопотам т;
^Schiffahrt f\l/sg речно корабоплаване;
''•spat т 1 Min флуорйт т; ^ stahl т
2/sg лята стомана; ~~ tal п 22 пор£чи|е
п, -я
flüstern <А£> у/ шепна uv, Е2, пошепвам
AI [пошепна £2], шептя uv, 12; vi dicht
(Wind, Blätter вятър, листа) шумоля uv,
12
Flfcterton m 2/sg: im ~~ шепнешком
Flut /17 прилив m; (bewegte Wassermassen)
водни маси; поро|й nt, -и; води pl; übertr
пото|к m. -ци, море п, -та (von [3] от);
^en pl вълни pl О eine — von Tränen
поток т от сълзи
fluten <5/i> vi тека, -чеш (текох) uv силно;
прииждам AI [придойда £/]; заливам
АI [залея Е6\ (über etw. [4] нещо) (auch
übertr); <А6) vt Маг пълня uv, II, на¬
пълвам Al [напълня II] c вода (шлюз);
наводнявам Al [наводня //], потопявам
AI [потопя //] (док и др.) О es flutet
приливът настъпва, водата приижда;
die Menschenwelle flutete in den Saal чо¬
вешката вълна се стичаше в залата
Flutkraftwerk n 20 приливна хидроцентра¬
ла
Flutlicht л 21 прожекторно осветление О
Sp bei, unter [2] ~ spielen играя uv, E7
при изкуствено осветление .
f-Moll n Mus фа минор
focht prät von fechten
Fock[mast m 1 od 9 Mar фокмачта /•
~segel n 23 Mar фок nt
Föderalismus m ll/sg федералйз|ъм (-мът)
m; ~ ti9n / 17 федерация /
föderativ adj федеративен, -на, федерал|ен,
-на
fohlen <А6) vi ожребвам се Al [ожребя
’ се /1]
Fohlen п 23 жребче л, -та
Föhn т 1 фьон т, -ове
Föhre / 16 Bot бял бор
Folge / 16 последица f; последстви|е л, -я',
резултат т; (Aufeinander^) поредица
/ низ т, редица / (zusammengehörige
Anzahl) серия f; книжка / бро|й т, -еве
(на списание) О die nächste ~ der
Zeitschrift следващата книжка на спи¬
санието: für die in der ~ в бъдеще,
занапред; in rascher ~ бързо един след
друг; das hat zur ~, daß... последицата
от това е, че...; der Einladung ^ leisten
отзовавам се Al [отзова се £2] на по¬
каната; dem Befehl ~ leisten подчинявам
се А/ [подчиня се II] на заповедта; Jur
einer Vorladung ~ leisten явявам се Al
[явя се //] по призовка
Fdgeerscheinung / 17 последстви|е п, -я
folgen <$л> vi следвам uv, Al, последвам
* V, AI (jmdm. някого); (Gedankengang,
Unterricht ход на мисълта, урок) следя
uv, 11; (im Amt) ставам Al (стана Е2\
приемник (jmdm. на някого), замествам
А1 [заместя //] (jmdm. някого); <AA> vi
(gehorchen) слушам uv, Al, послушвам
Al [послушам Al] (jmdm. някого), под¬
чинявам се Al [подчиня се //] (jmdm. на
някого) О nach Regen folgt Sonnenschein
след дъжд идва слънце; daraus folgt,
daß... от това следва, че...; Fortsetzung
folgt! следва (продължение)
folgend adj следваш О am ~den Tag на
следващия [следния] ден; er sagte mir
~es той ми каза следното (нешо)
folgendermaßen adv, folgenderweise adv по
следния начин, както следва, така
folgenschwer adj с тежки последици;
съдбоносен, -на
folgerecht adj, folgerichtig adj последова¬
телен, -на, логйч|ен, -на
FORDERN 323
Folgerichtigkeit / 17/sg последователност
/ логйчност /
folgern <АА> vt заключавам Al [заключа
//], правя uv, II, направям А2 [направя
//] заключение [йзвод] (ans [J] от)
Folge|ning/ 17 заключени|е п, -я, йзвод т
('aus [2] от); ~satz т 2 Gramm подчинено
изречение за последица
folgewidrig adj непоследовател|ен, -на, не-
логйч|ен, -на, необоснован
Folgezeit /17 следващият период от време,
бъдещето О in der ~ впоследствие, по-
късно
folg|lich adv следователно, значи; ~sam adj
послуш|ен, -на
Fügsamkeit / 17/sg послушание л
Foliant т 8 Тур фолиант т
Frfie [..Из] / 16 тънък лист m (от метал и
др.), фолио п; übertr фон /и
Folio п 24/sg Тур фолио и
Folklore f/sg фолклор т
Follikel т 4 Arial фолйкул т
Folter /16 изтезани|е п, -я, мъчени|е п, -я;
(~ Werkzeug) уред т за изтезаване;
übertr терзани|е п, -я, мъчени|е п, -я
foltern <AA> v/ изтезавам uv, Al, измъчвам
Al [измъча II] (auch übertr)
Folterung / 17 изтезаване n, измъчване n,
изтезание n. -я, мъчение n, -я
Fön m 1 сешоар m
Fonds [fö: od fog. gen u. pl fö:ß od forjß]
m Fin фонд w. -ове
Fontäne /16 фонтан m, водоско|к m, -ци
Fontanelle / 16 Anal фонтанела /
foppen <AA> vt umg присмивам се AI (при¬
смея се ES] (jmdn. на някого); дразня uv,
11, закачам Al [закача //] (jmdn. някого)
forcieren [forß..] <d/AA> vt форсйрам uv,
v, Al (auch Mil): (Tempo темп) ускоря¬
вам Al [ускоря //]
Förderanlage /16 Tech конвейерно устрой¬
ство; Bergb подемно съоръжение;
-^band n 22 лентов транспортьбр [кон¬
вейер]; ~er т 4 покровйтел т, който
поощрява (изкуство, наука); Tech тран¬
спортьор т; ~korb т 2 Bergb подемна
шахтова клетка
forderlich adj полез|ен, -на. благоприятен,
* -на, подпомагаш
fordern <AA> vt йскам uv, Al, изйсквам Al
[изйскам Al] (etw. [4] von jmdm. нещо от
някого) O jmdn. vor Gericht — призо¬
вавам Al [призова £2] някого на съд
324 FÖRDERN
(ordern <AA> vt (unterstützen) подпомагам
AI [подпомогна £2], съдействувам uv.
Al, способствувам uv. AI за, ускорявам
AI [ускоря //]: (ermutigen) поощрявам
AI [поощря //], насърчавам AI [насърча
//]; (begünstigen) покровйтелствувам uv.
AI; Bergb добивам AI [добйя £7], из¬
карвам AI [изкарам AI}% извозвам AI
[извозя II] (руда) O übern zutage ~ из¬
карвам наяве [на бял свят]
Förder|schacbt т 2 подемна шахта; —seil
п 20 Bergb подемно въже, подемен ка¬
бел; -'türm т 2 подемна кула
Federung / 17 йскан|е п, -ия, изискван|е п,
-ия; Jur иск т, -овевО ~еп stellen по¬
ставям А2 [поставя //] изйсквания (an
jmdn. на някого)
Förderung / 17/sg поощрени|е п, -я, насър¬
чени^ л, -я; подпомагане п, -ия; Bergb
(das Fördern) добйване п; извозване и;
(das Geförderte) добив т
Forelle f 16 пъстърва /
Form / 17 форма f; Tech форма / калъп
nt, модел т О in ^ von [3] във форма
[вид] на; der - nach по форма; übertr
die - nicht verletzen спазвам AI [спазя
II] благоприличие; übern in sein във
форма съм va (за спортисти и др.)
forma) adj формал|ен, -на
Formalismus т 11 формалйз|ъм (-мът) т
formalistisch adj формалистйч|ен, -на
Formalität / 17 формалност /
Format п 20 размер т. формат т: п 20/sg
übertr ранг nt, класа / величина / О
eine Persönlichkeit gröBten личност /
от голяма класа [величина]
Formation 17 f Geol формация/* Mil auch
войскова част
F9im|blatt п 22 формуляр m. бланка /*
— eisen п 23 Tech фасонно желязо
Formel f 16 формула/* übern auch правил|о
n, -а, предписани|e п. -я
formelhaft adj: —er Ausdruck установен
[приет] израз
formell adj формал|ен, -на; официален, -на
О ein -er Besuch официално посещение
formen <АА> vt оформявам AI [оформя //),
* давам AI [дам, дадеш (дадох)], прида¬
вам форма (etw. [4] на нещо); (Leben,
Charakter живот, характер) изграждам
AI [изградя II]; (Hut шапка) фасонирам
uv, V, AI: Kunst моделирам uv. v, AI;
Tech формувам uv, Al. моделирам, при¬
давам форма O das Leben formte ihn zu
einer Persönlichkeit животът направи от
него лйчносг
Formenlehre / 16fsg Gramm морфология /
Former m 4 (Formender) оформйтел m;
Tech (Formengießer) формовчи|к m, -ци
Formfehler m 4 формална грешка; нару¬
шение n на установения ред; — gebung
/ П/sg оформяване nt моделиране п;
Tech формуване п, фасонйране п
formgewandt adj с добрй обноски, учтйв
formieren <d/A6> vt формйрам uv, v. AI.
образувам uv, Al; sich — формйрам се,
образувам се
förmlich I. adj формал|ен, -на, според пра¬
вилата; (steif) официал|ен, -на; umg (re¬
gelrecht) същйнски, истински; II, adv
просто, буквално, чйсто и просто, на-
йстина О das ist ein ~es Chaos това е
истински хаос; das macht mich — nervös
това просто ме нервйра
Förmlichkeit / 17jsg формалност/- (Zere¬
moniell) официалност /
formlos adj безформен; (ungezwungen) не¬
принуден, неофициален, -на, нефор¬
мален, -на
Formlosigkeit / 17fsg безформеност /*
übertr непринуденост /* ~ Sache / 16/sg
формалност / формална работа
formschön с красива [изящна] форма
Formular п 20* формуляр т; (Te¬
legramm ^) бланка/(за телеграма и др.)
(бгпшЦ^геп <d/АА> vt формулирам uv, v,
AI
FommU^rung / 17 (das Formulieren) фор¬
мулиране n: (sprachliche Fassung) фор¬
мулировка /
formvollendet adj съвършен по форма
forsch ' adj смел^ решйтел|ен, -на,
енергйч|ен, -на
forschen <АА> W проучвам AI [проуча //],
изследвам uv, AI (nach etw. [2] нещо);
(suchen) диря uv, II; търся uv, II (nach
etw. [3] нещо) (причина, истина и др.);
^ d adj изпитателен, -на
F9rsch|er т 4 изследовател т; ^ung / 17
изследван|е п, -ия
Forschungsarbeit / 17 изследователска ра¬
бота; ^auftrag т 2 изследователска за¬
дача; ~ gebiet п 20 научноизследовател¬
ска област; ~ gegenständ т 2 предмет
т [обект т] на изследване; ^institut п
20 научноизследователски институт;
^reaktor т 9а експериментален (ядрен)
реактор; ^ reise / 16 научноизследова¬
телска експедиция
Korst m 1 гора / (стопанисвана): ^ amt n
22 горска служба
Förster m 4 лесниче|й m, -и
Försterei / 17 лесничейств|о я. -а
Korst|frevel m 4 нарушени|е /?, -я на пра¬
вилника за опазване на горите, пре¬
стъпление я. -я спрямо горйте; -garten
т 2 лесопарк ш. -ове: -haus п 22 лес¬
ничейства я. -а: -Wirtschaft/17 sg гор¬
ско стопанство: лесовъдство я: -Wis¬
senschaft / 17 sg лесовъдство п (наука)
fort adv: ^ (mit dir)! махай се!; — damit!
махни това оттук!: - sein отсъствувам
im . А У. няма мс. изляз|ъл. -ла съм va:
ich muß - трябва да изляза [да сс мах¬
на]: meine Uhr ist - часовникът ми из¬
чезна: und so Ahk. usf. и гъй нататък
(и I.H.); in einem - непрекъснато, без
отдих
Fort [fo:r] я 24 Mil укреплени|е я, -я, форт
/и. -ове
fortan adv отсега [оттук] нататък, занап¬
ред. в бъдеше
Fortbestand я? 2fsg по-нататъшно същес¬
твуване. запазване п: продължаване п
fortbestehen <а. bestand fort, fortbestan-
den/ЛЛ) т/ продължавам Al [продължа
//] да съществувам, запазвам сс А1 [за¬
пазя се //]
ftirtbewegen <а/ЛЛ> vr местя uw II, помес¬
твам Al [поместя //]. придвижвам Al
[придвижа 11) (камък, сандък и др.): sich
[4] — движа се uw II. вървя uw 12 (на¬
пред). придвйжвам сс
fmlbilden, sich [4] <а/ЛА) продължавам А!
[продължа 11] да сс образовам; (sich
vervollkommnen) усъвършенствувам се
мг, V. А1, квалифицирам се uv, v. Al
Fortbildung f ll/sg повишаване n на ква¬
лификацията. усъвършенствуване n;
-s|kursm I квалификационен курс; курс
т за усъвършенствуване
fortbleiben (23a/jrt> vi отсъствувам и\\ А1,
не се явявам AI [явя се //]. не йдвам
uw А1 О bleib nicht so lange fort не се
бавй дълго
fortbringen <24а/ЛА> vi (Gegenstände пред¬
мети) отнасям А2 [отнеса £/]; (Men¬
schen хора) отвеждам А1 [отведа El]
Fimdauer / 16/j* продължаване л, продъл-
жйтелност /* по-нататъшно съществу¬
ване
fortdauern hb vi продължавам Al [продъл¬
жа //], не преставам AI [престана £2]
(за дъжд, буря и др.); -d adj продъл¬
жителен, -на, непрекъснат
FORTLASSEN 325
fortfahren <4а/ЛЛ> vi (fortschaften) откар¬
вам А1 [ откарам А1] (с превозно сред¬
ство): vi (fortsetzen) продължавам Al
[продължа //] (нещо започнато); <4а/лл>
vi (abreisen) отпътувам uw v. Al (nach
[3] за)
Fortfall m 2lsg отпадане n
fortfallen <3a/ли> vi отпадам Al [отпадна
E2] (съмнения, пречки и др.); <> etw. [4]
- lassen изпускам Al od изпущам Al
[изпусна £2] нещо (част от текст и др.)
fortfliegen <32а/*и> п отлитам А1 [отлетя
fortführen <а/ЛЛ> г/ (fortsetzen) продъл¬
жавам А1 [продължа //] (разговор и
др.); (Menschen хора) отвеждам А1
[отведа £/]: (Gegenstände предмети)
отнасям А2 [отнеса El]
Fortgang т 2/sg (Weggang) напускане /;,
заминаване я, тръгване п; (AblauO про-
тйчане я. ход т: (Fortschritt) развой w.-
напредък т; успех т О etwas [/] nimmt
seinen — нещо продължава, нещо след¬
ва своя ход
fmlgehen <13а/5л> vi отйвам см AI [отида
си £/], тръгвам см А1 [тръгна си £2];
(fortdauern) продължава А1 [продължй
II] (нещо)
fortgeschritten adj напреднал: (fort¬
schrittlich) напредничав, npoi рссйв|сн.
* -на
fortgesetzt adj непрекъснат, посгоян,. -на
fortjagen <а/ЛА> vt изгонвам А1 [изгоня //],
прогонвам А1 [прогоня //]; <a/.w> vi
хуквам Al [хукна £2]; препускам Al od
препущам AI [препусна £2]
f9rtkommen <33a/.svt> vi (vonvärtskommen)
напредвам Al [напредна £2] (auch
ühertr); (im Leben) преуспявам; (Pflan¬
zen) вирея uw E6; (abhanden kommen)
изчезвам Al [изчезна £2]; umg (wegghen)
махам cc uw Al, махвам се Al [махна
се £2], отйвам си Al [отйда си El] О
mach, daß du fortkommst! махай се!, вър-
вй си!
Fortkommen п 23fsg напредък т, преуспя¬
ване п О sein — finden намйрам А1
[намеря 11) препитанието си, печеля uv,
II хляба си
fortlassen <За/ЛЛ> w пускам AI od пущам
' А1 [пусна £2] (да си отиде); (Wort, Zeile
дума, ред) изпускам, пропускам
326 FORTLAUFEN
fortlaufen <9a/jvi) vi избягвам Al [избягам
Al]: (andauern) продължавам Al [про¬
дължа 11] O der Weg läuft in dieser
Richtung fort пътят продължава в тази
посока
fortlaufend adj непрекъснат О die Seiten
sind - nummeriert страниците са поред¬
но номерирани
fortleben <ajhhj vi продължавам Al [про¬
дължа //] да живея (в нечия памет« чрез
произведенията си и др.)
fortmachen <аjhbj vi umg продължавам А1
[продължа 11]; sich [4] umg (weggehen)
отивам си AI [отида си £У], махам се
мг, А1 махвам се А1 [махна се Е2] О
umg mach dich schleunigst fort! измитай
се бързо! (umg)
fortmüssen <42a/AA) vi трябва да тръгна
[да (си) вървя]
fortpflanzen, sich [4] <а/А6> Biol размно¬
жавам се А1 [размножа сс //], плодя се
uv, 11; Phys разпространявам се А! [раз¬
пространя се II] (за светлина« звук и
др.)
Fortpflanzung у I7/.*g Biol размножаване п,
плодене п: Phys разпространяване п (на
светлина« звук и др.)
Fortpflanzungsgeschwindigkeit / П/sg Phys
скорост / на разпространение (на въл¬
ни); '•Organe pl полови органи pl;
- trieb т 1,л£ полов инстйнкт [нагон]
fort reißen (21a/AA>vr повличам Al
[по|влска, -влечеш (-влякох)]; (Sturm бу¬
ря) отнасям А2 [отнеса £/]; (Strom те¬
чение, река) отнасям, отвличам; iibertr
(begeistern) увличам, завладявам А1 [за¬
владея Еб]; sich [4] ^ lassen увличам се
(von [3] от)
fortschaffen <а'A6> vr махам uv. AL мах¬
вам Al [махна £2]; отнасям А2 [отнеса
El]: (abtransportieren) откарвам Al
[откарам Al]
fortschicken <а,АА> vr (Brief, Geld писмо,
пари) пращам Al [пратя II,]* изпращам;
(Mensch човек), отпращам
fortschleppen <а.ЛА> vr замъквам А1 [за-
мъкна £2], отнасям А2 [отнеса £У];
(mit Gewalt)отвличам Al [от|влека, -вле¬
чеш (-влякох)]; sich [4] - влача се uv,
11
fortschreiten <21 а rw> vi напредвам Al [на¬
предна £2]: (Krankheit болест) развивам
се А! [развия се £7] О mit der Zeit ^
вървя uv, 12 в крак с времето
fortschreitend adj увеличаващ сс, нарас¬
тващ, напредваш
F9!tschritt т I напредък т, прогрес т О
-*е machen напредвам А1 [напредна £2],
отбелязвам А/ [отбележа Е4] напредък
fortschrittlich adj прогресйв|ен, -на, на¬
предничав
fortschrittsfeindlich adj който е враждебно
настроен към прогреса, реакцион|ен,
-на; ^freudig adj който приема с радост
всичко прогресивно, напредничав, про¬
гресивен, -на
fortschwemmen <a/AA) vt отнасям А2 [отне¬
са El] (за река, порой)
fortsetzen (a/AA> vr продължавам А1 [про¬
дължа II]
F9rtsetzung / 17 продьлжени|е п, -я; О
~ folgt следва (за разказ, роман, отпе¬
чатан в вестник, списание)
f9rtwährend adj непрекъснат, продължи¬
телен, -на, постоян|ен, -на
F9rum п 28 od 29 форум т
Fossjl п 31* Geol вкамснелост/. фоейл т
F9to и, foto... = Photo, photo...
Foul [faul] n 24 Sp фаул m, фал m. -ове,
нарушени|с n, -я
Foxtrott m 1 od 6 фокстрот m
Foyer [foaje:] n 24 фоайе я. -та
Fracht f 17 товар m, пратка f; (Gebühr)
навл|о n, -а, такса / за превоз; '-brief
m I товарителница/* '.dumpfer m 4 то¬
варен параход; ^ег m 4 товарен кораб
frachtfrei adj: ^ Grenze франко границата
Frachtgut n 22 товар m, пратка / O als
— пратка / c малка бързина
Frack m 6 od 2 фрак m, -ове
Frage / 16 въпрос m; iibertr проблем m,
проблема f O eine - stellen поставям
A2 [поставя /У], задавам Al [за|дам,
-дадеш (-дадох)] въпрос (jmdm. някому);
etw. [4] in ^ stellen поставям нещо под
съмнение [пол въпрос]; das steht außer
това е вън от всякакво съмнение; das
kommt nicht in ^ не може да става и
дума за това, изключено е
Frage|bogen nt 4 od 5 въпросни|к m. -ци;
анкетен лист, формуляр т; '-fürwort п
22 Gramm въпроейтелно местоимение
fragen <АА> vr пйтам uv, AL попйтвам Al
[попитам Al] (jmdn. nach [3] някого за);
w пйтам, осведомявам се А1 [осведомя
се /У] (nach [3] за); sich [4] ** пйтам се,
запитвам се О dieses Modell ist sehr ge¬
fragt този модел се търси много
fragend adj въпросителен, -на
Fragerei / 17 безкрайни въпроси pl, без¬
конечно питане
Frage|satz т 2 Gramm въпросително из¬
речение; ~ Steller т 4 пйтащи|ят т, -те,
запйтваши|ят т, -те; ^Stellung / \ljsg
постановка / на въпроса; (Frage, Pro¬
blem) проблем т. въпрос т: ~wort п
22 Gramm въпроейтелна дума; ^Zeichen
п 23 Gramm въпроейтелен знак, въпро¬
сителна /
fraglich adj съмнйтел|ен, -на, проблема-
тйч|ен, -на, спор|ен, -на; (betreffend) въ¬
просен, -на, споменат О die *^е Person
въпросното лице
fraglos adj безспор|ен, -на, несъмнен
Fragment п 20 фрагмент т
fragmentarisch adj фрагментар|ен, -на;
(unvollständig) непъл|ен, -на, от¬
къслечен, -на
fragwürdig adj съмнйтелен, -на, несигурен,
-на, проблематйчен, -на О eine Per¬
son тъмна [подозрйтелна] лйчност
Fraktion / 17 Pari фракция / (auch Chem)
Fraktur / 17 Med фрактура f; Typ готй-
чески шрифт, фрактура /
Franc [frä:J m (gen pl -s). Abk fr, pl auch
frs od Frank m 8 франк m. -ове (парична
единица)
frank adv: ^ und frei откровено, открито,
направо
frankieren <d/AA> vt Post (Brief писмо)
облепвам Al [облепя //] c пощенска
марка: таксувам mv, v, Al
franko adv Post, И dl: Dresden франко
Дрезден
Frankreich n 20* Франция /
Franse f 16 ресна /
Franzose m 7 француз|ин m, -и; Tech френ¬
ски ключ
Französin / 18 французойка /
französisch adj френски
frappant adj фрапантен, -на, поразйтелен,
-на, очебй|ен, -йна
frapp^ren <d/A6> vt поразявам Al [поразя
//]. удивлявам Al od [удивя II], фра-
пйрам uv, \\ AI
Fräsarbeiter т 4 фрсзйст т
Fräse J 16 фреза / фрезмашина /
fräsen <ЛА> 17 фрезйрам uw \\ AI
Fräser * т 4 (Arbeiter) фрезйст /;/.
(Werkzeug) фреза / фрезер т
fraß prät von fressen
Fraß m I храна / (за животни); verächtl
буламач m (umg)
FREI 327
Fratze /16 мутра /; муцуна /* umg гримаса
f O schneiden правя uv, II, направям
A2 [направя II] гримаси, гримаснича uv,
I! .
fratzenhaft adj разкривен, карикатурен,
-на
Frau / 17, Abk Fr. жена/, госп|ожа/ -ожи;
(Ehe-*-) жена /. съпруга / (als Anrede)
госпожо O - Schmidt госпожа Шмид;
eine altere - жена / на средна възраст;
die -v des Hauses домакинята; sich [3]
eine ^ nehmen оженвам се Al [оженя се
//]; wen hat er zur коя е жена му?
Fr^enfarbeit / 17 женски труд; женска
работа, работа / за жена; ^arzt т 2
гинеколо|г т. -зи; Med ^ beratungssteile
/ 16 женска консултация; -^bewegung/
17/.vg женско движение
Frauenbund т 2; Demokratischer — Deutsch¬
lands, Abk DFD Демократичен съюз на
женйте (в бившата ГДР)
Frauenfeind т 1 женомраз|ец т, -ци
Frauenföderation f 17: Internationale De¬
mokratische Abk IDFF Международ¬
на демократическа федерация на же¬
нйте (Abk МДФЖ)
frauenhaft adj женствен
Fr^uenlheilkunde / \6lsg гинекология f:
^klinik / 17 гинекологйческа клиника;
^krankheit / 17 гинекологично заболя¬
ване; ^rechte pl права pl на женйте
Frauentag т 1: der Internationale - Меж¬
дународният ден на жената
Frauenzimmer п 23 verächtl жена /
Fräulein, Abk Frl. п 23, umg п 24 госпо¬
жица/ (als Anrede) госпожице
fraulich adj женствен, женски
frech adj дързък, дръзка; нахал|ен, -на.
наг|ъл, -ла, безочлив
Frech|dachs т 1 umg scherzh малък нахал¬
ник т, -ци; ^ heit / 17 дързост / на¬
халства и, -а, безочие п
Fregatte f 16 Маг фрегата / ^n|kapitän т
1* Маг капитан т втори ранг
frei adj свобод|ен, -на; (unabhängig) сво-
бод|ен, -на, независим; (unbesetzt) сво¬
боден, -на. незает; (kostenlos) свобод|ен,
-на. безплат|ен, -на. гратис; (offen)
открит (за море. небе и др.); (^ mutig)
йскрен. прям, открит О die Freie
Deutsche Jugend, Abk FDJ[efde:jot] Съюз
m на свободната германска младеж; der
Freie Deutsche Gewerkschaftsbund,
328 FREIBAD
Ahk FDGB Съюз m на свободните гер¬
мански профсъюзи; Bahn ! писта!; eine
Stelle вакантно място; aus ^еп Stük-
ken по свободна воля, ло собствено
желание. - von Fehlern без недостатъци
[грешки]; unter ~em Himmel под откри¬
то небе; eine Hand haben ймам uv.
Ai свобода на действие; seinen Gefühlen
^en Lauf lassen давам AI [дам. дадеш
(дадох)] воля на чувствата си; - haben
нс съм va на работа (в отпуска съм);
Schule нямам и\\ Ai учйлише [занятия];
ich bin so zu... позволявам си Al
[позволя си //] да... (израз на учтивост);
jmdn. auf ~en FuD setzen пускам AI od
пущам Ai [пусна E2] някого на свобода;
Hdi etw. [4] — Haus liefern доставям A2
[доставя 11] пешо франко къщи
Freibad п 22 лятна къпалня: ^ballon
[..log od.. 16] т I* аеростат т. балон т,
— bank / 14 щанд /и, -ове за продажба
ни долнокачествено месо (най-често в
кланица га)
freibekommen <33с/Ith} vt umg получавам
А! [получа //] отпуска О die Schüler
haben eine Stunde ~ ученйците имат сво¬
боден час; wir haben eine Stunde ^ осво¬
бодиха [пуснаха] ни за едйн час; den
Gefangenen - освобождавам Ai [осво¬
бодя //] затворника (под 1аранция)
freiberuflich adj: ein — tätiger Arzt лекар
m на свободна практика; er arbeitet ~
той работи частно
freibleibend adj Hdl незадължителен, -на,
незаангажйращ, необвързващ; (Preis це¬
на) свобод|ен, -на
Freibrief т I Hist грамота / за разкре-
постяване. документ m за привилегия
f; ühertr картбланш т О jmdm. einen
~ geben давам Al [дам, дадеш (дадох)]
на някого пълна свобода на действие
Freidenker т 4 свободомйслеш т, атеист
т
freien <///>> W женя сс мг, 11, оженвам се
AI [оженя се //] (jmdn. за някого) О
verölt um ein Mädchen ^ поисквам Al
[пойскам Ai] момйче за жена
Freier т 4 жених т. кандидат т (за же¬
нитба)
Fr^ersfuBe pl: auf -п gehen кандидат съм
va за женйтба, търся си uv, 11 жена
Freiexemplar п 20* безплатен екземпляр;
^ fahrt / 17 безплатно пътуване;
— fahr(t)schein т 1 свободен билет (по
жп); ^gabe / 16/*£ освобождаване п
freigeben <15а/ЛЛ> vt освобождавам AI
[освободя III пускам Al od пущам Al
[пусна Е2] на свобода; (beurlauben) да¬
вам А1 [дам, дадеш (дадох)] отпуска
О die Straße für den Verkehr - огкрйвам
AI [открйя £7], отварям A2 [отворя //]
улицата за движението; der Film wurde
für Jugendliche nicht freigegeben фйлмъг
не беше разрешен за младежи; er hat
sich zwei Tage — lassen той помоли да
му дадат два дни отпуска
freigebig adj шед|ър, -ра
Freigebigkeit / 1 lisg щедрост /* igelst т
За свободомиелеш т. атеист т
frrihaben <А, а<///>> г/: umg ich habe heute
frei днес ймам мг. АI свободен ден. днес
съм va свободен: die Schüler haben mor¬
gen frei утре ученйците нямат занятия
Freihafen т 5 открито [свободно] при¬
стани ще
freihalten <3а/ЛА> 17 черпя uv. //. почер-
пвам AI [почерпя //] (jmdn. някого),
плашам AI [платя 11] (jmdn. някому)
(консумацията, билета); (Platz място)
резервирам uv, г, AI. запазвам AI [за¬
пазя 11] (für jmdn. за някого) О der Bür¬
gersteig ist von Schnee freizuhalten тро¬
тоарът трябва да се почиства от сняг
Freihandbücherei / 17 библиотека / със
самообслужване; ^handel т 4/sg сво¬
бодна търговйя
freihändig adj. - schießen стрелям uv, А 2
без упор; ~ zeichnen чертая uv. Е7 на
ръка
Freiheit / 17jsg свобода /; (Unabhängig¬
keit) свобода / независимост / /17
(Recht) свобода/, прав|о п, -ä; (Vorrecht)
привилегия / иредймств|о п, -а О in
~ setzen пускам Al od пущам А1 [пусна
Е2] на свобода; sich [3] die ^ nehmen
позволявам си АI [позволя си /У], осме¬
лявам се А1 [осмеля се II]; dichterische
- поетическа волност; die Mode erlaubt
heute viele ^en днес модата допуска
много волности
freiheitlich adj свободолюбив
Freibeitslberaubung / \7/sg Jur незаконно
лишаване от свобода; ~bewegung / 17
освободително движение; ~entzug т
2/sg Jur лишаване п от свобода
FreUieitskampf m 2 борба / за свобода
О nationaler ~ борба / за национално
освобождение
FreiheUslkämpfer m 4 бор|ец m, -цй за сво¬
бода: ^ krieg m I освободителна война:
^ liebe / 16 sg свободолюбив п
freiheitsliebend adj свободолюбйв
Freiheitsstrafe / 16 Jur наказание n c ли¬
шаване от свобода
freiheraus adv открито, прямо, без заоби¬
калки
Freiherr т 8 (2.-4. sg auch -n) Hist барон
m: - karte / 16 Theat безплатен билет,
гратис ш
freikommen <33a sn)> vi освобождавам се
Al [освободя се //]; (loskommen) отър¬
вавам се Al [отърва се £2], спасявам сс
AI [спася се //] (von [3] от)
freilassen <За.7/Л) vt пускам AI od пущам
Al [пусна £2] (на свобода): (Häftling
затворник) auch освобождавам А!
[освободя /У]
Freilassung / 17 пускане п на свобода,
освобождаване п
freilegen <а У/ft) vt Archäol разкрйвам Al
^разкрия £7]. разкопавам AI [разкопая
£7]. разчиствам А1 [разчйстя II]; Min
разкрйвам (пласт)
Freileitung / 17 El въздушен електро¬
провод
freilich adv разбира сс. естествено, без
съмнение: (einräumend) найстина.... (но)
Freilichtbühne / 16 летен театър: ~kino
п 24 лятно кйно
Fr^iluftgarage [..33] / 16 гараж т на открй-
то
freimachen <а//?6> vt = frankieren
Freimarke f 16 пощенска марка; -mau¬
rer m 4 франкмасон m: *>-mut m 1 /sg
откровеност / йскреност /. прямота /
freimütig adj откровен, йскрен, прям
freischaffend adj' ^er Künstler свободно
практикуващ художник [артйст]
frisch wimmen, sich [4\ <26a//i/>> Sp по¬
лагам Al [положа //] йзпит по свободно
плуване
fr^setzen <а//?/>) vt Phys, Chem отделям
A2 [отделя /У], освобождавам AJ [осво¬
бодя II] (енергия, електрони и др.)
Freisinn т I свободомйслие п
freisinnig adj свободомйслсш
freisprechen <16а/hb) vt Jur оправдавам
Al [оправдая £7]
Fr£i|spruch m 2 Jur оправдателна присъ¬
да; ~Staat m 9 Po! република /
fr^istehen <a, stand frei, freigestanden//iA)
vi: es steht ihm frei zu.,, свободен е да. .;
предоставено му е да... (решава, изби¬
ра)
FREMDE 329
freistehend adj изолйран, отдел|ен, -на;
(Zimmer стая) свобод|сн. -на, незает
Freistelle / 16 безплатно [стипендиантско]
място
fr^istellen <а/М>> vt: предоставям А2 [пре¬
доставя II] (на някого да реши, избере
нещо): освобождавам AI [освободя II]
(jmdn. von [3] някого от) (военна служба
и др.)
Freistil т 1 lsg Sp свободен стил; bringen
п 23 Sp свободна борба
Freistoß т 2 Sp Fußhali свободен удар
Freitag т I петъ|к т. -ци
freitags adv всеки петък, петъчен ден
Freitod т I >sg самоубййств|о п, -а
Freitreppe / 16 външна стълба: ^Übungen
pt Sp гимнастически упражнения pl (не
на \рсд): ^werden п 23/sg Phys, Chem
освобождаване п, отделяне // (на топ¬
лина. енергия и др.)
freiwillig adj добров6л|ен, -на
Freiwillige т 7 + добровол|ец т, -ци; / 19
доброволка /
Freiwurf т 2 Sp (Handball хандбал) сво¬
боден удар, свободно хвърляне
Freizeichen п 23 Tel сигнал т „свободно“;
— zeit: f 17 свободно време; отдих т.
почивка /
Freizeitgestaltung / \7/sg: eine sinnvolle
разумно организйранс на свободното
време
freizügig adj (großzügig) всликолуш|сн,
-на, щсд|ър, -ра. със замах; Jur който
йма право свободно да определя и сме¬
ня местожителството си
Freizügigkeit / 17/sg Jur право п на сво¬
бодно определяне и сменяне на место¬
жителството и местоработата: (Gro߬
zügigkeil) великодушие п. щедрост/ за¬
мах т, широта /
fremd adj чужд; (unbekannt) непознат.
външ|ен. -на; ( - ländisch) чуждестранен,
-на О ich bin hier ~ не съм va тукаш|ен,
-на, не съм оттук; das war mir bisher
това ми беше досега неизвестно; sein
Verhalten ist mir völlig неговото дър¬
жане ми е съвсем чуждо [непонятно]
fremdartig adj стран|ен. -на, необича|ен,
-йна. особен
Fremde / 16/sg чужбйна / чужда страна,
странство w; ш 7+ чужден|ец т, цй; не¬
познат човек;/16 чужденка/* непозната
жена
330 FREMDENFÜHRER
Fremdenführer m 4 екскурзовод m; —heim
n 20 пансион mt (малък) хотел; — legion
/ 17 чуждестранен легион
Fremdenverkehr m I jsg: internationaler ^
международен туризъм
Fremdenzimmer n 23 стая / за гости
Fremd|herrschaft / Mjsg чуждо господство
[владичество]; -körper т 4 чуждо тяло
fremdländisch adj чуждестранен. -на, чужд
Fremdjling т \* чуждей|ец т, -цй, при¬
шелец т, -цй; —spräche / 16 чужд език
fremdsprachig adj на чужд език (за лекция
и др.) О die — е Literatur чуждестранна
литература
fremdsprachlich adj: -er Unterricht чуждо-
сзйково обучение, обучение п по чужд
език
Fremd|stoff т ! чуждо вещество; —wort п
22 чужда дума, чуждица/* —Wörterbuch
п 22 речни|к т, -ци на чуждите думи
frenetisch adj: —er Beifall бурни овации pl
Frequenz / 17 честота / фреквентност /
Fresko п 28а Kunst фреска /. стенопис т;
-malerei / 17 стенна живопйс
fressen <15/ЛА> vt ям. ядеш (ядох) uv, из¬
яждам А1 [из|ям. -ядеш (-ядох)] V (за
животни); (verschlingen) гълтам uv, Al,
поглъщам AI [погълна Е2] (храна и
др.); umg verachtI лапам uv, Al, излап¬
вам Al [излапам All; Tech (Rost ръжда)
разяждам C der Wagen frißt große Men¬
gen Treibstoff колата rkina големи ко¬
личества бензин; Kummer frißt an ihm
мъка / го яде, гложди; umg sie hat einen
Narren an ihm gefressen загубила си е
ума по него. луда е по него
Fressen п 23/sg храна /(за животни); umg
ядене п, плюскане п {umg) О umg das
ist ein gefundenes - für ihn това е добре
дошло за него
Fresser т 4 (vom Tier) яшно животно; umg
(vom Menschen) гладнй|к m, -ци, нена¬
ситник m, -ци. лакомни|к m, -ци
Fresserei f 17 umg ядене n, плюскане n
(umg)
Frettchen n 23 ZooI (вид) пор m, -ове
Freude / 16 радост / (Vergnügen) удо¬
волствие n. -я, C vor — от радост; etw.
[4] mit -n tun правя uv, 11. направям
A2 [направя И] нещо c удоволствие;
- haben изпитвам Al [изпитам Al] ра¬
дост (an [3] от), радвам се uv, Al (an
|J] на): jmdm. - bereiten доставям A2
[доставя //] някому радост, зарадвам
V. Al някого
Fr^udenjausbruch т 2 йзбли|к т, -ци на
радост; — botschaft / 17 радостна вест;
— haus п 22 публичен дом; — mädeben п
23 проститутка / —schrei т 1 радостен
вик; — taumel т 4 радостно опиянение
freudestrahlend adj сияещ от радост
freudig adj радост|ен, -на
Freudigkeit / П/sg радост /
freudlos adj безрадостен, -на
freuen, sich [4] <А6> радвам се uv, Al, за¬
радвам се V, Al (an etw. [3] на нещо
настоящо, über etw. [4] на нещо минало,
auf etw. [4] на нещо предстоящо) О
freut mich sehr радвам сс, много ми е
приятно (да се запозная с вас)
Freund т 1 приятел т; (Liebhaber) приятел
т, любим т О politische ~-е съмиш¬
леници pl: ein — der Musik любител т
на музиката; kein — von vielen Worten
sein не съм va прив!рженик на много
прйказки, не обичам uv. Al празни при¬
казки
Fr^tndin / 18 приятелка /,* любима /
freundlich adj любез|ен, -на, приветлйв,
дружелюб|ен, -на (gegen [4\, zu [3] към,
спрямо); (Wetter, Anblick време, гледка)
приятен, -на О seien Sie so -! бъдете
така добър [любезен]!; das ist sehr - von
Ihnen много мило [любезно] от ваша
страна
Freundlichkeit / 17 любезност / привет-
лйвосг / О würden Sie die — haben, ...
бихте ли били така любезен [добър]...
Freundschaft f 17 приятслств|о п, -а, друж¬
ба/ С - schließen сприятелявам сс А1
[сприятеля сс II] (mit [3] с)
freundschaftlich adj приятелски, дружески
О -е Beziehungen дружески отношения
р/
Freundschafts [dienst т 1 приятелска услу¬
га; — spiel п 20 Sp приятелска среща;
—vertrag т 2 Pol договор т за дружба,
взаимопомощ и сътрудничество
Frevel т 4 престъпление п, -я, злодеяние
п, -я О einen — begehen извършвам Al
[извърша //] злодеяние
frevelhaft adj престъпен, -на, злодейски
freveln <А6) vi върша uv, 11, извършвам
А1 [извърша II] престъпление (an jmdm.
спрямо някого, по отношение на ня¬
кого) О gegen das Gesetz — извършвам
престъпление спрямо закона
freventlich adj = frevelhaft
Frevler m 4 престъпни|к m, -ци, злоде|й m,
-и O ein — gegen das Gesetz нарушител
m на закона
Frieden m 4jsg, auch Frjjde m 7a/sg мир
(-ът) m; (Ruhe) мир m> спокойствие n,
покой m O — schließen сключвам Al
[сключа II] мир; für den — kämpfen боря
се uv, 11 за мир; jmdn. in — lassen оста¬
вям A2 [оставя //] някого на мира; im
— в мирно време
Friedenslabkommen п 23 мирна спогЬдба;
—bewegung/17 движение за мир; —bruch
т 2/sg нарушаване п на мира; ~fahrer т
4 Sp участни|к т} -ци в колоездачен прб-
бег на мира; —fahrt / 17/sg Sp колоезда¬
чен пробег на мир&; —freund т 1 прия¬
тел т [привържени |к т, -ци] на мира;
—kampf т 2/sg борбк / за мир; —kämpfer
т 4 бор|ец т, -ци за мир; —politik / Yllsg
миролюбйва политика; —preis т 1 награ¬
да/ за мир; Wirtsch мирновременна цена;
—rat т 2 Национален съвет на мира (в
бившата ГДР); —Schluß т 2 сключване п
на мир; —stärke / 16/sg мирновременна
отбранителна мощ; —Stifter т 4 миро-
твор | ец т> -ци р/, помирител т\ —taube/
16 гълъбът на мира; —Verhandlungen р/
мирни преговори р/; —vertrag т 2 мирен
договор; —wüle т 7а/sg воля / за мир;
—Wirtschaft /17 мирновременно стопан¬
ство
Friedenszeilen р/: in - в мйрно време
friedfertig adj миролюбйв; (ruhig) тих.
крот|ък. -ка
Friedhof /и 2 гробище п od гробища р/
friedlich adj мйр|ен, -на, миролюбйв;
'"(ruhig) споко|ен. -йна, тих С auf -em
Wege по мйрсн път
friedliebend adj миролюбйв
friedlos adj: ein — es Leben неспокоен жи¬
вот
frieren <32/ЛЛ> vi мръзна uvf E2. студено
^ми е; <32/avi> vi (Wasser вода) замръз¬
вам Al [замръзна Е2] О mich friert сту¬
дено ми е, зъзна uv, Е2; mich friert an
den Händen студено ми c на ръцете, ръ¬
цете р/ ми измръзнаха
Fries т I Arch фриз т, -овс; Text дебело
сукно; кастор т
Frikadelle / 16 Kochk кюфте п. -та
Frikass^ п 24 Kochk фрикасе п, -та
Friktimt / 17 Tech търкане п; триене п:
iihertr спор т. -овс, ежба /. недоразу¬
мение п. -я; Med фрикция разтриване
п
FROMM 331
frisch I. adj (nichl abgestanden) прес|ен*,
-на, свеж; (Luft въздух) чист, свеж, про¬
хладен, -на; (Wind вятър) хлад|ен, -на;
(Schnee сняг) нов; (Hemd риза) чист;
(munter) бод|ър, -ра, здрав О —es Brot
пресен хляб; - е Wunde прясна рана; auf
-er Tat ertappen хващам Al [хвана E2]
на местопрестъплението; //. adv ново,
отново, току-що О — gestrichen! пази
се от боята!
Frische / 16/sg свежест J; (Munterkeit) бод¬
рост / (Kühle) прохлада /
Frischling w I * Zaot млад глиган
Friseu|r [..sö:r] od Frisör m 1* фризьор
m; — se [..sö:s3] od Frisöse / 16 фризьор¬
ка /
frisieren <dihby vt фризйрам uv, v, Al
Frisj£r|salon m 6 фризьорски салон;
-tisch m 1. -toilettе / 16 тоалетна маса
Frist/17 срок м. -овс; (Aufschub) отсрочка
/ О in kürzester - в най-кратък срок,
в най-скоро време
fristen i7: sein Leben kümmerlich -
едва преживявам Al [преживея £6]. едва
свързвам Al [свържа Е4] двага края
fristlos adj: -е Entlassung уволнсни)с п. -я
без предупреждение
Fristverlängerung / 17 продължаване п на
срока; отсрочка /
Frisur / 17 фризура / прическа /
frivol [-.\vo:|] adj лекомислен, безразсъден,
-на. фривол|сн. -на: (unanständig) непри¬
личен. -на; (ausschweifend) разпуснат
Frivolität [..\v..] / 17 лекомислие п, фри-
волност /
froh adf радостен. -на; (heiler) весел;
(glücklich) щаспйв: (zufrieden) довол|ен.
-на ч- - sein радвам се uv, Al (über [4]
на): -en Mutes весел. в добро настрое¬
ние; es ist mir - zumute весел съм va,
весело ми е: wng er ist seines Lebens nicht
mehr - животът не го радва вече
frohgemut adj весел, жизнерадостен, -на
fröhlich adj весел ' - sein във весело на¬
строение сьм va, весел съм
Fröhlichkeit / \ljsg веселост /; весели|е
п, -я
frohlocken <//6> п ликувам wv, Al, тър¬
жествувам uv, Al
Frohsinn m 1 sg весел нрав; весело настрое¬
ние. веселост /
fromm adj паб0ж|сн. -на, благочестйв; (gut¬
mütig) крот|ък. -ка, благ. смирен; (Hund,
332 FRÖMMELEI
Pferd куче, кон) крот|ък. -ка О ~е Lüge
благонамерена лъжа; ~ wie ein Lamm
кротък като агне
Frömmelei / 17 престорена [лицемерна]
набожност
frömmeln <ЛА> vi преструвам се AI [пре¬
сторя се //] на много набож|сн. -на
Frömmügkeit / 17/vg набожност /, благо-
чссгйвосг /; -ler т 4 лицемерен набож-
ник
Frondienst т 1 Hist ангарйя /
fronen <АА> V/ отдавам се AI [от|дам,
-дадеш (-дадох) се], робувам uv. Al
(-er Sache [3] на пешо)(на порок, cipaci
и др.)
Front / 17 т (auch übertr); Arch фасада / на
сграда; Mil ббйна линия /, фронт т, -ове;
МИ (einer Truppe) строй m; Meteor фронт
m 0 vor die ~ treten излизам Al [изляза*
£7] пред строя; die ~ abschreiten прквя
uv, И, налр&вям A2 [направя /7] преглед
на строена войсковк част
frontal adj фронтал|сн, -на
Frontsoldat т 8 фронтова)к м, -ци
fror prat von frieren
Frosch m 2 жаба/' (Feuerwerkskörper) жа¬
бешка бомбичка; Mus жабка f; ^äugen
pl übertr изпъкнали [жабешки] очи pl;
~ gelenk n 20 Tech многошарнйрна ста¬
ва; ^mann m 3 водолаз m
Frost m 2 мраз m. -ове, студ (-ът) mt -ове;
Med студени тръпки pl; ^beule/16 Med
6то|к m. -ци от измръзване
frösteln <AA> vi потръпвам AI [потръпна
Е2] от студ, зъзна uvt Е2 О mich fröstelt
треперя uv\ Е4 от студ, побиват ме
тръпки
frostempfindlich adj чувствителен, -на към
студ; -ig adj мразовйт, леден, студен;
ühertr студен, неприветлйв, леден
Frostsalbe / 16 Pharm мехлем т протйв
измръзване; ^-Schutzmittel п 23 средств|о
п. -а протйв измръзване; Kfz антифриз
т: ^wetter п 23 мразовйто време п.
мраз т
Frottej od Frottee п 24. auch т 6 (sg auch
unaekf) хавлиен плат; handtnch n 22
хавлиена кърпа, хавлиен пешкир
frottieren <d/hb> vt разтривам Al [разтрйя
E7\ (тялото) (mit [3] c); sich [4\ ~ разтри¬
вам се (mit [3] c), изтривам се c хавлиена
кърпа
Frucht / 14 плод (-ът) т, -ове; übertr auch
резултат т; Med плод О Früchte tragen
давам А! [дам, дадеш (дадох)] плод
fruchtbar adj плодороден, -на, пло-
донос{ен, -на; (Gespräch, Kritik разго¬
вор, критика] полез|ен, -на. ползот-
вор|ен. -на, резултатен. -на; (Autor ав¬
тор) продуктивен, -на, плодовит; Bio!
плодовит
Fruchtbarkeit / \l;sg плодородие п. пло-
дородност f; (Produktivität) плодови¬
тост J. продуктивност /
fruchtbringend adj плодоносен, -на; (nütz¬
lich) полез|ен. -на, плодотвор|ен. -на
Fruchteis п 20/5# фруктов сладолед
fruchten <АА> vi принасям А2 [принеса El)
полза (bei jmdm. на някого), от полза
съм va (bei jmdm. някому); Biol давам
А! [дам, дадеш (дадох)] плод
Fruchtfleisch п 20/sg месо п (на плод);
~ folge / 16/sg Landw сеитбообращение
п: -wkern nt 1 костилка/; ^knoten т 4
Bot плодни|к /;?. -ци
fruchtlos adj безплод|ен, -на, ялов; übertr
безполезен. -на, безрезултатен, -на, на¬
празен. -на
Fruchtlosigkeit / 1 Ifsg безплодие п; übertr
безрезултатност /. безполезност f;
~ presse / 16 сокоизстисквачка f; ^saft
т 2 плодов сок; -wasser п 23 Med око-
иоплодна течност; ^zucker т 4Isg Chem
плодова захар, фруктоза /
früh I. adj ран, ран|ен, -на О am ^еп
Morgen рано сутринта; von ~er Kindheit
an от ранно детство; ein ^er Tod пре¬
ждевременна смърт; II. adv рано; О heu¬
te ^ тази сутрин, отзарана (i/mg); mor¬
gen - утре сутрин! ä; von — bis spat от
сутрин до вечер; zu ^ твърде рано
Frühaufsteher m 4 ранобудни|к m, -ци;
^beet п 20 парни|к т. -ци, парникова
леха
Frühe / 16/sg: in aller ^ призори, в ранна
утрин
früher I. adj по-раи|ен, -на, предиш|ен, -на,
някогаш|ен, -на, бивш О in — en Zeiten
в далечни [древни] времена; in ^еп
Jahrhunderten през миналите столетия;
U. adv по-рано; (einst) auch някога О
- oder später nö-рако или no-icicHo
Fruherkennung / П/sg Med откриване n (на
болест) в начален стадий
frühestens adv най-рано О — morgen не
по-рано от утре
Fruhlgeburt / 17 преждевременно раждане;
(Kind) недоносче п, -та; ^gemüse п 23
ранен зеленчук; —gymnastik / 17/sg
утринна гимнастика; -jahr п 20 пролет
/; - jahrsbestell ung/17 пролетна сеитба;
-jahrsmesse f 16 пролетен панаир;
— kapitalismus т 11 /sg ранен капитали¬
зъм; -kartoffel/ 16 ранни картофи pl
Frühling т 1* пролет f; übertr разцвет т
Ъ im — през пролетта
Fruhlings|blume / 16 пролетно цвете;
— punkt т 1 /sg Astr пролетно равноден¬
ствие; — tag т 1 пролетен ден
frühmorgens adv рано сутринта
Frühobst п 20/sg ранни плодове pl
frühreif adj ранозреещ; (Kind дете) пре¬
ждевременно развит
Frühreife / 16/sg преждевременна зрелост;
^schicht / 17 сутрешна смяна; -Stadium
п 28 ранен стадий; —sport т 1 /sg утрин¬
на гимнастика
Frühstück п 20 сутрешна закуска / </
zum - за закуска; beim - на закуска
frühstücken <ЛА> vt, vi закусвам AI [закуся
//]
frühzeitig adj ран|ен, -на; (Tod смърт) auch
преждевременен, -на
Fuchs m 2 лиейца /* (Pelz) auch лисича ко¬
жа; (Pferd) риж кон О übertr schlauer
— хйтра лиейца
Fuchs|bau т 1 лиейча дупка; — eisen п 23
капан т за лисици
Fuchsie [..ksis]/ 16 Bot обичка /
fuchsig adj риж; umg разгневен, разярен
Fuchsin п 20*/sg Chem фукейн m
Füchsin f 18 лиейца /(женската)
Fuchsljagd f 17 лов (-ът) m на лиейци;
— pelz m 1 лиейча кожа, лиейца/* (Man¬
tel) палт|о п, -а от лиейчи кожи
fuchsrot adj риж
Fuchsschwanz т 2 лиейча опашка, Tech
малък ръчен трион
fuchs(teufels)wild adj umg разярен, побес¬
нял* от яд
Fuchtel / 16 umg: jmdn. unter der — halten
[haben] държа uv, 13 някого много стро¬
го; unter jmds. — stehen намйрам се AI
[намеря се //] под строгия надзор на
някого
fuchteln <7/А> vi umg размахвам Al [раз¬
махам АI) (mit etw. [3] нещо) (бастун и
др.) О umg mit den Händen - ръкома¬
хам uv, AI
Fuder n 23: ein - Heu [Stroh] кола / сено
[слама]
Fug tu: mit - und Recht c пълно право
'Fuge / 16 Tech жлеб m, -овс, сглоб m,
-Obe, фуга f: (Naht) шев m, -овс O aus
FÜHLER 333
den - n gehen разпадам се АI [разпадна
се £2]. разглобявам се AI [разглобя се
//]; die Welt ist aus den -n geraten свстът
се c объркал
2Fuge / 16 Mus фуга /
fugen <hhy vt сглобявам Al [сглобя /7],
съединявам Al [съединя //]; Arch за¬
пълвам Al [запълня //] фуга
fugen <AA> vt (zusammen-) сглобявам Al
[сглобя //], съединявам Al [съединя //],
свързвам AI [свържа E4]\ (hinzu-) при¬
бавям A2 [прибавя /7]. добавям (zu [2]
към); (ein-) вмествам AI [вместя //],
вмъквам Al [вмъкна Е2]\ (ordnen) редя
uv, /7, нареждам А1 [наредя /7], под¬
реждам (камък върху камък и др.); sich
[4] - подчинявам се AI [подчиня се II]
(jmdm. od е-г Sache [3] на някого od на
нещо); (sich in etw. schicken) примиря¬
вам се AI [примиря се /7] (in [4] с) С
das Schicksal fugte es so съдбата отредй
така; es fügte sich so, daO... така се случи,
че...; така стана, че...
fügsam adj покор|ен. -на, послуш|еа, -на
Fügung / 17 Tech съединяване //. сглобя¬
ване п, свързване п. фуг ировка / С eine
günstige - der Umstände щастлйво сте¬
чение на обстоятелствата; die - des
Schicksals волята на съдбата
fühlbar adj (spürbar) осезател|ен, -на, осе¬
заем; (wesentlich) забележйм, чувствй-
тсл|ен, -на, значйтсл|ен, -на О etw, [7]
macht sich — нещо сс чувствува [почув¬
ствува, проявява, проличава]; Med etw.
[7] ist - нещо сс напипва
fühlen </;A> vt (Freude, Haß радост, омра-
*за) чувствувам uv, Al. почувствувам v,
Al, изпитвам Al [изпитам /47]; (Schmerz
болка) усещам Al [усетя /7], чувству¬
вам; (abtasten) пипам и\\ Al. опйпвам
Al [опйпам Al]: sich [4] — чувствувам
се (als [/] като) О den Puls - прове¬
рявам Al [проверя /7] пулса; jmdn. etw.
[4] - lassen накарвам Al [накарам Al]
някого да почувствува нещо, давам А/
[дам, дадеш (дадох)] някому да почув¬
ствува нещо; sich [4] krank — чувству¬
вам се бол|ен, -на; sich [4\ wohl — чув¬
ствувам сс добре; sich [4] verpflichtet —
смятам сс А1 [сметна сс Е2] за задължен
Fühler т 4 Zool (Insekt насекомо) пипал|о
п, -а; Zool (Krebs, Fisch рак, риба) мус¬
так т, -ци О ühertr umg seine — aus-
334 FÜHLUNG
strecken пускам Al od пущам AI [пусна
E2\ пипалата си. разузнавам Al [раз¬
узная E7\% осведомявам cc Al [осведомя
се //] предпазливо
Fühlung / \ljsg допир m, досег m, връзка
/ контакт т (mit [3] с) О ^ haben mit
[3] във връзка съм va с; ~ nehmen mit
[3] влизам Al [вляза* El] в контакт с
Fühlungnahme / 16/sg установяване п на
контакт [на връзки], влйзане п във връз¬
ка
fuhr prüf von fahren
Fuhre / 16: eine - Holz една кола дърва;
er macht ^ n nach K той прави рейсове
до К
führen <///>> vt водя uv. II. завеждам AI
[заведа El ]; (leiten) ръководя uv, ll;
(Armee, Regiment армия, полк) пред¬
вождам uv, Al, командувам uv. Al;
(Fahrzeug превозно средство) карам uvt
Al. управлявам uv. AI: (Geschäftsbü¬
cher. Haushalt търговски книги, дома¬
кинство) водя. завеждам: Hell (Artikel
артикули) имам uv, AI (на склад, за
продан), продавам AI [про|дам, -дадеш
(-дадох)]; vi (Weg път) водя (nach [3] за,
in [4] в, zu [3] до. към); sich [4] ^ държа
се и\\ 13 (добре, зле), имам uv, Al (доб¬
ро. лошо) поведение О einen Beweis
- доказвам Al [докажа Е4]\ das Wort
^ имам думата; einen falschen Namen
- живея uv, Еб под чуждо име; Klage
- Jur подавам жалба в съда; jmdn. auf
einen Gedanken - навеждам AI [наведа
£7] някого на мисълта; den РаВ bei sich
нося uv И паспорта у себе си; umg
jmdn. hinters Licht ^ заблуждавам A2
[заблудя II] някого; etw. [4] im Schilde
^ кроя uv, II нещо. тайно замйслям Al
[замйсля II] нещо; das führt zu nichts
това не води до нйщо. от това нищо
няма да излезе
führend adj водещ. ръковод|ен, -на: чел|ен.
-на
Führer т 4 (Leiter) ръководйтел т. (poli¬
tischer -) водач т. вожд т. -ове, ръ¬
ководител т, лидер т; (Fahrzeug пре¬
возно средство) водач т. шофьор т;
(Flugzeug ) пилот т; (Lokomotiv)
машинист т: (Fremden-^) екскурзовод
т: (Buch) пътеводйтел; ^haus п 22 Kfz
шофьорска кабина
Fuhr|lohn т 2 такса / за превоз; ^mann
т 3 (р/ auch ..leute) колар т, каруцар т,
— park т 1 od 6 автомобйлен парк
Führung / П/sg ръководств|о п, -а, ръко¬
водене п; (Museum музей) развеждане
п; (Haushalt, Geschäftsbücher домакин¬
ство, търговски книги) водене п; (Be¬
tragen) държане п. поведение п; МИ ко-
манлуване п; Tech управление п О Sp
in ~ gehen излйзам Al [изляза* El] на
челно място, водя uv, II; Sp in - liegen
[stehen« sein] водя
Führungszeugnis n 21 удостоверени^ n. -я
за честност и благонадеждност
Fuhrwerk п 20 кола /. каруца /
Fülle / 16/sg изобилие п, обйлие п. бо¬
гатства п. -а; (körperlich) пълнота /
дебелина / О zur - neigen предразпо¬
ложен съм va към пълнеене; umg in Hülle
und — в изобилие
füllen <ЛЛ> vt пълня uv. II. напълвам Al
[напълня //] (mit [3] c): (Flüssigkeit) на-
лйвам Al [налея Еб] (in [4] в); (zeitlich)
запълвам (за време); (Zahn зъб) запъл¬
вам. пломбирам uv, V, Al; sich — пълня
се, напълвам се (за съд, вана и др.) С>
auf Flaschen — наливам в бутилки: ge¬
füllte Paprikaschoten Kochk пълнени пи¬
перки pl
Füllen /1 23 = Fohlen
Füll ((feder)halter т 4 kurz Füller m 4 ав¬
томатична писалка, стил|о n. -ä; ^horn
n 22 рог m на изобйлието; ~ung/ 17
пълнеж m; (Zahn зъб) пломба f; Kochk
плънка /* (das Füllen) пълнене n; ^-wort
n 22 Gramm частица /
fummeln </?£> vi umg човъркам uv, Al fan
etw. [3] нещо) (радио, котлон и др.);
(herumkramen) бъркам uv, Al, ровя uv,
II (в джоб и др.); Sp (zögern) бавя се
uV, II. суетя се uv, II; дриблйрам uv, v,
Al дълго (с топката)
Fund т 1 (das Gefundene) находка f; (das
Finden) намиране п. открйване п
Fundament п 20 Arch основа /. фундамент
т; iibertr основа / база /
fundamental adj основ|ен, -на. съществен,
значйтел|ен, -на. фундаментален, -на
fundamentteren <d//i6> vt полагам Al [по¬
ложа II] основите (etw. [4\ на нещо)
Fund|büro п 24 бюр|о п. -а за намерени
веши; grübe / 16 Min нахбдищ|е п, -а;
iibertr съкровищница /
fundieren <d//i6> vt (begründen) обосно¬
вавам AI [обоснова E2]
Fund|ort in I. Fundstätte / 16 находищ|с n.
-а. местона\0диш|е it
fünf пит = 5 (tZahlen) O übern " gerade
sein lassen не придйрвам мг, Al много,
гледам uv. Al през пръсти на нещо.
снизходителен, -на съм го към нещо
Fünf / 17 петица /. петорка / О umg mit
der - fahren пътувам мг. AI с петицата:
der Schüler hat eine - bekommen уче¬
никът получи двойка (петица според
немската система)
Fünfeck и 20 Math петоъгълни|к т. -ци
fünfeckig adj четеш ъл|ен. -на: — fach adj
nciöplcH. -на: -^füBig adj (Vers стих) пе-
тостъп|ен. -на: ^hundert пит — 500
(TZahlen); -jährig adj петгодиш|ен. -на
Fünf|jalir(es)plan т 2 петгодишен план. пе¬
тилетка /
Fünfkampf т 2 Sp петобо[й т, -и
fünfmal adv пет пъти; - ig adj пет6р|ен.
-на
Fünfmarkschein т 1 банкнота/от пет мар¬
ки
fünfstellig adj нетцйфрсн: - stockig ndi
пететаж|сн. -на: -stündig adj по i часов
Fünftagewoche t 16 петдневна работна сед¬
мица
fünftägig adj петднев|ен. -на: - tausend пит
= 5000 (TZahlen)
fünfte пит т. f. n = 5. (TZahlen)
Fünftel n 23 една пета. петйнка /
fünftens adv пето. на пето място
fünfzehn пит = 15 (TZahlen): -te пит т.
f.n =15. (TZahlen)
fünfzig пит = 50 (TZahlen); — ste пит m.
J, n = 50. (TZahlen)
fungieren <d//?/>> vi служа uv, II (als [/]
като)
Funk m 1 xg, kur: für Rundfunk радио n;
-amateur [..ö:r] m 1* радиолюбител nt;
- anlage / 16 радиоуредба f: - bericht in
1 радиорепортаж m; -bild n 21 фото-
радиограма /
Funke m 7a od Funken m 4 йскра / O
— n sprühen изпускам Al od изпущам АI
[изпусна £2] искри, искря uv, II; keinen
Verstand haben нямам uv, AI капка
разум
funkeln </?A> vi блестя uv, II: искря uv, II;
светя uv, II O — der Wein искрящо вйно
funkelnagelneu adj съвсем нов. нов-нове-
нйчък (umg)
funken <ЛА> vt (Radio) предавам Al [пре¬
дам EI) по радиото; vi El искря uv, II,
изпускам AI od изпущам AI [изпусна
E2] искри
FÜR 335
Funker m 4 радйст m
Funk|meßgerät n 20 радар m, радиолокатор
m: - peiler tu 4 радиопеленгатор m:
- peilung / 17 радиопеленгаиия /. pä-
диозаейчане n; -Satellit /// 8 радиоте¬
левизионен спътник; äsender m 4 ра¬
диопредавател m; -sprechgerät /; 20 ра¬
диотелефон m: - spruch /// 2 радиограма
/; -Station / 17 радиостанция /; -Stö¬
rung / 17 радиосмущение //. -я; -Strei¬
fenwagen m 4 полицейска кола c радио¬
телефонна връзка: -technik / \l/sg ра¬
диотехника /. -telegravnm n 20* pa-
дио( re ie)i рама /
Funktion f 17 функция / (auch Math):
-tionär m I* дс|сц m, -йцй, функционер
m; Pot партиен работник; (in der Ge¬
werkschaft) профсъюзен деец [работник]
funktionell adj функционален, -на (auch
Med)
funktionieren (d//i/>> vi функционирам uv,
AI, действувам мг. AI, работя мг, //
Funktions|plan m 2 план m за разпределяне
ма функциите [работата, задьлженията];
- Störung / 17 Med нарушение п на функ¬
цията на някой орган; функционални
смушения /
Funk|turm т 2 радиомачта /; -Verbindung
/ 17 радиовръзка J, - wagen т 4 мото-
ризйрана радиостанция; кола/с радио¬
връзка
für präp [4] 1. (Ziel цел) за; - ein Auto
sparen пестя мг. А! за кола; 2. (Bestim¬
mung предназначение) за. по; ein Brief
- meinen Vater писмо n за баща ми;
Professor - Biologie професор т по био¬
логия; Institut - Fremdsprachen инсти¬
тут т за [по] чужди езйци; 3. (Stellver¬
tretung заместване) за. вместо; er bezahlt
- sie той плаша за [вместо] нея; Wasser
- Wein einschenken налйвам AI [налея
Е2] вода вместо вйно. 4. (Zeit време) за;
- heute за днес: - eine Woche за една
седмица; ein - allemal веднъж завинаги;
5. (Grund причина) за. заради; — diese
Tat wurde er bestraft заради тази по¬
стъпка той беше наказан; 6. (Verglei¬
chung сравнение) за, в сравнение с; ^ ihr
Alter ist sie gut entwickelt за възрастта
си тя е добре развйта; 7. (Preis, Men¬
genangabe цена, количество) за; ein Buch
für 10 Mark кнйга за 10 марки; das Geld
reicht - zwei Personen парйтс стйгат за
336 FÜRBITTE
двама души; 8. (Aufeinanderfolge ред,
последователност); Schritt ^ Schritt
стъпка по стъпка; Wort ~ Wort wieder¬
holen повтарям А2 [повторя /У] дума
след дума
Fürbitte / 16 молба / застъпничеств|о п,
-а, ходатайств|о п, -а О för jmdn. ~ ein¬
legen [tun] застъпвам се Al [застъпя се
/У], ходатайствувам uv, AI за някого
Furche fJL6 бразда/* (Runzel) бръчка/
furchen <Л6> V/ браздя мг. II; (Stirn чело)
набръчквам A I [набръчкам А У]
furchig adj набразден; (Haut кожа) на¬
бръчкан
Furcht / П/sg страх (-ът) т (vor [3] от)
О aus - от страх; ^ haben страхувам
се mV, AI боя се uv, 12 (vor [3] от); in
~ sein страхувам се, тревожа се uv, II
(um [4\ за)
furchtbar L adj страш|ен, -на, ужас|ен, -на,
страхот|ен, -на; II. adv страшно, много,
ужасно; ich habe es - eilig страшно бър¬
зам uw Al
furchten <й/>) v/ страхувам се uv, AI, боя
се i/г, 12 (jmdn. od etw. [4\ от някого od
нещо); sich [4\ ^ страхувам се (vor [3]
от)
fürchterlich adj ужас|ен, -на, страш|ен, -на,
страхот|сн, -на
furchtlos adj безстрашен, -на, неустрашим
Furchtlosigkeit / П/sg безстрашие п, не-
устрашймост /
furchtsam adj страхлив, боязлив, плашлив
Furchtsamkeit / 17fsg плашлйвост / боя-
зяйвост /
füreinander едйи за друг
Furie [..io] / 16 фурия / od фурйя /
Furnier п 20* фурнйр т
furnieren <d/Л6> i7 фурнировам uv, v, AI
odфурнйрам мг, v, Al
fürs = för das
Fürsorge / 16/sg грижи pl. помощ f (für
jmdn. за някого); (öffentliche Einrichtung)
социални грижи pl, социално подпо¬
магане
fürsorglich I. adj грижлйв, загрйжен; II. adv
(vorsorglich) от предвидливост, от пред¬
пазливост
Fürsprache / 16 застъпничеств|о п, -а, хо¬
датайства п, -а
Fürst т 8 княз т, -е
Fürstentum п 22 княжеств|о п, -а
Fürstin / 18 княгиня /
fürstlich adj княжески; (Essen ядене) цар¬
ски, богат; (Geschenk подарък) раз¬
кош! сн, -на О ~ leben живея uv, Е6 раз¬
кошно [като цар]
Furt / 17 брод т, -ове
Furunkel т 4 Med цйре|й т, -и
fürwahr adv найстина
Fürwort п 22 Gramm местоимени|е п, -я
Furz т 2 vulg пръдня /
furzen <Л6> w vulg пърдя uv, 12
Fusel т 4 umg лоша ракйя, пърцуца f(umg)
Fusionsreaktor т 9а термоядрен реактор
FuB т 2 крак (-ът) т, -а (от глезена на¬
долу); (Füßling) стъпал|о п, -а, ходйл|о
п, -а (на чорап); (Möbel, Gerät мебел,
уред) крак (-ът) т, -а; (Glas чаша) стол¬
че п, -та; (Denkmal паметник) основа /
поставка /* Arch цок[ъл т, -ли; (Berg
планина) подножи|е п, -я, полй pl; Metr
стъпка / (ямб, хорей и др.); т 2fsg
(Maßangabe мярка) стъпка / фут т,
-ове О auf eigenen Fußen stehen стоя uv,
II на собствени нозе, самостоятелен
съм va; auf großem ~е leben живея uv,
Еб на широка нога [охолно]; mit bloßen
Füßen бос, босоног; mit jmdm. auf gutem
[schlechtem] ~ e stehen живея [съм va] c
някого в добри [лоши] отношения; von
Kopf bis ^ от главата до петите, от горе
до долу; zu ^ gehen вървя му, 12 пеша;
geh stehenden ~es веднага, незабавно;
drei — lang дълъг три стъпки [фута]
Fußball т 2 футбол т (топка); т 2/sg фут¬
бол т (игра); ~ег т 4 umg футболист
/и. ~elf/.S/> единайсеторка/. футболен
отбор. --mannschaft / 17 футболен
отбор; ~ meisterschaft / 17 първенство
и по футбол; ^ platz т 2 футболно иг¬
рище. стадион т: — spiel п 20 футбол
т (игра); футболен мач; ~ Spieler т 4
футболист т: ~toto т 6 od п 24 спорт-
тото п: ~~ Weltmeisterschaft /17 световно
първенство по футбол
Fuß|bank / 14 столче п, -та (табуретка f\
та крака; ~ bekleidung /17/sg обуща pl;
^boden т 5 под nt, -ове
Fußbreit т: um jeden ~ Boden kämpfen бия
се uv, E7 за всяка педя земя; überir kei¬
nen *. zurückweichen не отстъпвам Al
[отстъпя //] ни най-малко (ни на йота]
Fußbremse / 16 крачна спирачка
Fussel / 16 auch т 4 od п 23 umg влакънц|6
п, -а. конче п, -та, мъх т (по дреха,
килим, стъкла)
fusselig adj umg пъл|ен, -на c влакна [мъх];
‘ (ausgefranst) разнищен, разрЗДан;
(Haarknoten кок) рошав
fußen <АА> vi übertr опирам се AI [опра се
£ (опрях се)], основавам се AI [основа
се £2], почивам AI [почина £2], базирам
се uv, V, Ai (auf [5] на)
fuß|fillig adj коленопреклон|ен. -на, на ко¬
лене
fußfrei adj: —er Rock пола / (дълга) до
глезените
Fußgänger т 4 пешех6д|ец т, -ци; ~Über¬
gang т 2 пешеходна пътека тип зебра;
—weg т 1 алея /за пешеходци; —zone
/ 16 пешеходна зона
FuBhebel т 4 Tech педал т; — knöchel т
4 Anal глезен т; —lappen т 4 партенка
/• ~ leiste / 16 перваз т (за под)
FüBling т 1 * стъпал|о т. -а на чорап
FuBImatte / 16 изтривалка/; — note/16 Тур
забележка / под линия; — pfad т 1 пъ¬
тека •/: -pflege / 16/.vg педикюр т;
- pfleger т 4 педикюрйст т; — pflegerin
/ 18 педикюрйстка /• —Schemel т 4 =
Fußbank; -sohle / 16 стъпал|о п. -а (на
крак); —soldat т 8 пехотйн|ец т. -ци
Fußspitze / 16: auf den — n gehen ходя uv.
II на пръсти
FuB|spur / 17 диря /. стъпки pl; ~(s)tapfe
’f 16; — (s)tapfen m 4 стъпка / (следа от
стъпване); —steig/й 1 тротоар т; —ta¬
ste / 16 Mus педал т; —tritt т I ритнй|к
т. -ци; —weg т 1 път т. -ища за пе¬
шеходци: (Gehsteig) тротоар т
G
G, g п Mus сол п
gab prät von geben
Gabardine [gabardi:n od gabardirn] m 6jsg,
auch [gabardirna] / \6/sg Text габардин
m
Gabe / 16 (Geschenk) подаръ|к m, -ци, дар
m. -овс; geh (Talent) дарба/ даровани|с
n, -я, талант /и; (Almosen) подаяни|е n.
-я, милостиня f: Pharm доза f: (Verab¬
reichung) даване // (на лекарства, вита¬
мини и др.)
Gabel / 16 вилица f: Landw вила f; Tel 22GAFFEN 337
futsch adj umg: alles ist ~~ всичко пропадна
[е загубено, отиде по дяволите]
'Futter п 23/sg фураж т
2Futter п 23 Text подплата /, хастар т;
Tech кожу|х mt -си; облицовка / (на
пещ); обшивка / (на врати, прозорци);
уплътнител т
Futteral п 20* калъф т
Futterjgetreide п 23 фуражни храни pl:
^krippe / 16 ясла / корйт|о п, -а (за
храна на добитък); ^ mittel п 23 фураж
т, фуражни храни pl
'füttern <//Л) V/ храня мг. II, нахранвам AI
[нахраня //] (дете, болен); давам AI
[дам, дадеш (дадох)] храна (на живот¬
но)
2futtern <//А> vt подплатявам Al [подплатя
//] О gefütterte Handschuhe ръкавици pl
с подплата
Futterpflanze f 16 фуражно растение;
-~rübe / 16 кръмно цвекло; ^ Stoff т 1
плат (-ът) т, -ове за подплата, хастар
т: ~trog т 2 ясла /. корйт|о т, -а (за
храна на животни)
Fütterung/ 17 хранене п (на животни, кър¬
мачета, болни); Text (das Füttern) иод-
платяване п; (Futter) подплата/
Futur п 20* Gramm бъдеше време
Futurismus т \\/sg Kunst футурйз|ъм
(-мът) т
futuristisch adj футуристйчсски, футурис-
тйчен
вйлка /; Tech разклонител т. разкло¬
няващо устройство
gabelförmig adj вилообразен, -на
Gabelfrühstück п 20isg втора закуска (меж¬
ду II и 13 часа)
gabeln <///>> 17 umg набождам Al [набода
El) на вилица; Landw вземам AI [взема
Е (взех)] с вила; sich - разклонявам се
AI [разклоня се //], разделям се А2
[разделя сс //] (за път и др.)
Gabelung / 17 разклоняване п; разклоне¬
ние п
gackern <А/»> vi кудкудякам uw AI; umg
(schwatzen) бърборя uv, 11, бръщолевя
мг. II: (klatschen) клюкарствувам мг. А/
Gaffel ./ 16 Маг гафел т, мачтов рей
gaffen <//Л> vi зяпам мг. АI. заплесвам се
АI [заплесна се £2] (nach [3] по)
22 Немсхо-бъ;иирски речник
338 GAFFER
Gaffer m 4 зяпач m
GafTer^i / 17 зяпане n
Gag [gelc] m 6 ефектен трик (на естрада,
във филм); импровизация /
Gage [ga:33] / 16 хонорар т (на артист)
gähnen </г/>) vi прозявам се AI [прозйна
сс Е2 od прозея се Е6]; übertr (Abgrund
пропаст) зея uv. Е6: — d adj übertr зеещ
Gala / официално облекло; (Uniform) па¬
радна униформа
Galalith п 20 Chem галалйт т, изкуствен
рог
Galan т И umg любовни|к т. -ци; обожа¬
тел т
galant adj галант|ен, -на
Galantere / 16a/.yg любезност / галант-
ност у, —waren р1 галантерия/
Galavorstellung / 17 гала представление
п, -я
Galaxis f/sg Astr галактика /
Gal^re / 16 Маг галера /
Galerie / 16a Arch, Kunst, Theat гале¬
рия j
Galgen m 4 бесилка /; -frist / \lfsg umg
последна oiсрочка; — humor />7 l*/.vg от¬
чаян смях. смях m през сълзи
Gallapfel т 5 Bot шикалка /
Galle / 16/.V# Anat жлъчка / (мехур, сок);
(Ärger) злоба /, яд (-ът) т, жлъч / <>
übertr umg er war grün vor — той беше
позеленял от яд; übertr umg mir lauft die
- über кипвам Al [кипна E2\ от яд,
извън себе си съм va от яд
galle(n)bitter adj горчив като пелин
Gallenblase/ 16 Anat жлъчен мехур; '''Ma¬
genentzündung /'17 Med възпаление п на
жлъчния мехур, холецистйт т; — grieß
т 1 Med пясък т в жлъчката; —stein т
I Med камък т, -ни в жлъчката
Gallert п 20 od Gallerte / 16 Kochk, желе
п. -та
gallertartig adj желйран
gallig adj übertr жлъч|ен. -на, злоб|ен, -на
Galopp т I* od 6 галоп т
galoppieren <d//*/>> vi галопирам uv, v, Al
O lumg -de Schwindsucht скоротечна
туберкулоза
Galopprennen n 23 Sp бягане n галоп
Gatosche / 16 галош m
galt prüf von gelten
galvanisch [..wa:..] adj галванйч[ен, -на
galvanisieren [..wa..] <d/hby vt галванизй-
рам uv, v. AI
Galvanometer (..wa:..] n 23 El галвано-
мет|ър m. -ри; '-plastik / 17 Typ гал¬
ванопластика /; ^-skop n 20 £/.галва-
HOCKon nt; — Technik / 17.yg галванотех¬
ника f; Mypij / I6a sg Typ галвано-
ТЙПИЯ /
Gamasche / 16 гамаши plt гстри pl
Gambe / 16 Mus виола /да гамба
Gammastrahlen pl Phys гама-лъчи pl
gang adj: es ist — und gäbe общоприето e,
така е прието
Gang m 2jsg (^art) походка / вървеж m.
(Bewegung) ход m, движение n; m 2
(Korridor) коридор /и. (Durch — ) пасаж
/77, проход /77. гунсл /7/. (Besorgung) хо¬
дене 77. излизане //. отиване п (по ра¬
бота); (Speisenfolge) ястие /7 (първо, вто¬
ро. .. ) Tech Kfz предавка / скорост /;
Anat канал /7?. тръба /’. Geol жйда /.
пласт /7? ' der - der Ereignisse ходът
на събитията; alles geht seinen gewohnten
— всичко върви по старому; in ^ setzen
[bringen] привеждам Al [приведа El] в
движение; die Verhandlungen sind in -
gekommen преговорите започнаха, [са в
хол]; ein Gespräch in - halten поддър¬
жам uv, Al разговор; einen - durch den
Park machen разхождам се Al [разходя
се //] из парка; ich habe noch einen - in
die Stadt zu machen имам uv. 41 ome
едно отиване до града
gangbar adj (Weg път) по който може да
се върви, проходйм; (Ware стока) тър¬
сен; (Münze монета) в обръщение
Gängelband п 22/sg. umg jmdn. am - fuhren
водя uv, II някого за носа (umg)
gängeln <//A> vt übertr държа uv, 13 под
опека, командувам uw Al
gängig adj (Weg път) проходйм; (Ware сто¬
ка) търсен; (üblich) известен, -на, оби¬
чаен, -йна общоприет О eine -е Münze
монета /. която се намйра още в обръ¬
щение; ein ^es Wort употреби ма дума
Gangschalter /77 4 Tech скоростен лост
Gans / 14 гъска / übertr umg dumme — глу¬
пачка/ гъска/
Gänseblümchen п 23 Bot парйчка/ ^bra¬
ten т 4 печена гъска; ^feder / 16 гъше
перо; — fett п 20 гъша мас; ^fuBchen pl
umg кавйчки pl
Gänsehaut/14: eine - überlief ihn полазиха
'го тръпки, кожата му настръхна
Gänsejklein п 20*!sg гъши дреболии pl;
- leberpastete / 16 пастет т от гъши
дроб
Gänsemarsch m 2 sg: umg wir gehen im -
вървим елин зад друг
Gänseirich nt 1* гъсо|к nt, -ци: ^ stall nt 2
птичарни!к nt. -ци за гъски
Ganter т 4 = Gänserich
ganz I. adj цял*: umg (unversehrt) цял*,
здрав, невредйм. непокътнат С - е drei
Wochen цели (пълни] три седмици: in
^ Bulgarien в цяла България: die Fen¬
sterscheibe ist noch ^ стъклото на про¬
зореца е бше здраво: von -em Herzen
от все сърце: seine ^е Kraft aufbieten
напрягам AI (напрегна Е2] всичките си
сили: im großen und -еп общо взето:
Math ^е Zahl пяло число: II. adv (voll¬
kommen) съвсем, напълно, съвършено:
(ziemlich) лоста ч4 ^ allein съвсем сам:
^ und gar nicht съвсем не: - am Anfang
в самото начало: du hast - recht имаш
пълно право, съвсем си прав: es ge¬
schieht ihm - recht пада му се. заслу¬
жава си го: das ist mir - egal все едно
ми е. съвършено безразлйчно ми е
Ganze п 26 + цяло п, цялост / всичко О
ein '»s bilden образувам uv, Al едно ця¬
ло: aufs - gehen йскам uw AI всичко,
стремя се uw II към вейчко, решен съм
\а на вейчко: es geht ums ^ касае се за
вейчко или нйшо
Ganz|heit / 11/sg цялост / цслокупност /
пълнота /* -lederband т 2 книга /с ко¬
жена подвързия; ^ leinenband т 2 книга
/ с ленена подвързия
gänzlich adv напълно, съвсем, изцяло
Ganzmetallbau ml Arth иелометален
строеж
ganztägig adj целоднев|ен, -на
Ganztagsschule / 16 целодневно учйлище
•gar adj (Gemüse, Fleisch зеленчук, месо)
(fertig gekocht) сварен, уврял*, мек, го¬
тов; (fertig gebraten) опечен
2gar adv (völlig) съвсем, абсолютно; (sogar)
дорй, даже; (sehr) твърде, доста О ^
nicht съвсем не; ^ nichts съвсем [абсо¬
лютно] нйщо; - niemand абсолютно
нйкой; ^ kein нйкакъв: - oft доста чес¬
то; ^ zu neugierig твгфде любопйт|ен,
-на; sich [j] — nichts aus jmdm. machen
пет парй не давам Al (дам, дадеш (да¬
дох)] за някого (umg)
Garage [..га:зо] / 16 гараж m
Garant т 8 поръчйтел т, гарант т
Garant^ / 16а гаранция f; -dienst т 1
сервизна база за гаранционно поддър¬
жане
GARN 339
garantieren <d//;£> vt гарантирам uw r, AI
(für [4] за) <> jmdm. ein gutes Auskommen
- осигурявам Al [осигуря II] някому
добро препитание (добър поминък]
Garantieschein т 1 гаранционен лист, га¬
ранционна карта; ^zeit / 17 гаранцио¬
нен срок
Garaus т: umgpnim. den - machen убйвам
AI (убия £7] някого; премахвам А1
(премахна Е2\ някого (wmg); пращам AI
[пратя II] някого на оня свят (umg); einer
Sache [3] den - machen ликвидйрам uv,
w AI нещо. слагам AI [сложа II] край
на нещо
Garbe /' 16 сноп т (житен) О -п binden
връзвам AI [вържа Е4] снопи
Garbenbindemaschine /‘ 16 сноповръзвачка
/ *
Garde / 16 МП 1вардия /. auch übertr;
^regiment /; 20 1вардейски полк
Garderobe / 16 (Kleiderbestand) гардероб
т (дрехите на едно лице);(Kleiderablage)
гардероб т (в театър и др.); (Flurgar¬
derobe) закачалка / [гардероб я] във
входно антре: Theat (Umkleideraum)
гардеробиерка / гримьорна /* ^ (n)frau
/ 17 гардеробиерка /* -(n)marke / 16
гардеробен номер
Garderojbier [..bje:] т 6 Theat гардеробиер
т; ^biere [bje:ra] / 16 гардеробиерка /
Gardine / 16 перде п, -та О übertr umg
hinter schwedischen ^n в затвора, зад
решетките
Gardinenleiste / 16 корнйз т (за перде)
Gardinenlpredigt / 17: umg eine — halten
чета uw EI нотаиии [конско евангелие
(MWg)]
Gardinenstange / 16 корнйз т (за перде);
пръчка / (с която се дърпа перде)
Gardjst т 8 гварде|ец т, -йци
gären <6, auch gärte, gegärt/sn, hb) vi фер-
ментйрам uw i\ AI, кипя uv, 12 (за вино)
O übertr im Volke gärt es всред народа
йма брожение, народът се вълнува;
Zorn gärt in ihm той кипи от гняв
Gärfutter // 23/sg Landw силаж т
Garküche / 17 гостйлница / павилион т
за хранене; (kleine Betriebsküche) (ма¬
лък) стол (в който храната се доставя
отвън)
Garn п 20 прежда/; концй pl; (Netz) мрежа
/ О übertr ins — gehen [laufen] попадам
340 GARNELE
А1 [попадна Е2] в нечия мрежа [в клоп¬
ка]
Garnele / 16 ZooI скарйда /
garnieren (djhb) vt гарнирам uv, v, Al,
украсявам Al [украся //]
Garnison / 17 Mil гарнизон m
Garnitur / 17 (Besatz) гарнитура /(на дре¬
ха): (zusammengehörige Stücke) ком¬
плект m (бедьо, инструменти и др.)
Carn|knäuel т 4 кълб|о т, -ета прежда;
— rolle / 16 макара /(конци)
garstig adj (abscheulich) отврагйтел|ен, -на,
протйв|ен, -на: (ekelhaft) гал|ен, -на,
мръс|сн, -на; (unanständig) бсзобраз|сн,
-на, лош
Garten т 5 градина /. -architekt т 8 ар¬
хитект т -псйзажйст, озелснйтел т;
'-bau т Itsg градинарство п; — beet п
20 гралйнска леха: — blume / 16 градин¬
ско цвете; -fest п 20 градинско увесе¬
ление; -haus п 22 вила /; umg (Hinter¬
haus) вътрешна кьша с градина отпред;
klaube / 16 беседка/ вйличка/* —lokal
н 20* ресторант т -градина; — messet п
23 [ралйиски нож. косер т; -schere /
16 |радйнска [овошарска] ножица;
-Stadt / 14 град (-ьт) т -градина; zaun
т 2 I рали нека ограда /
Gärtner т 4 градинар т
Gärtnerei / 17isg градинарство п; / 17 гра-
дйна /'(зеленчукова, овощна)
Gärtnerin / 18 градинарка /
gärtnerisch adj градинарски
Gärung / 17 Chem ферментация f; фермен¬
тира не п; iibertr вьлнени|с п, -я, кипеж
т; брожени|е /г. -я; — s|mitte) п 23 Chem
фермент т; -s|prozeB т 1 Chem фер¬
ментация /
Gärungsvorgang т 2, Garvorgang т 2 Chem
(процес т на) ферментираме и. фермен¬
тация /'
Gas п 20 газ т, -ове С Kfz - geben давам
А1 [дам, дадеш (дадох)] газ, увеличавам
А1 [увелича //] скоростта: — wegnehmen
намалявам А/ [намаля //] скоростта;
auf - kochen [отвя uv, II на газ
Gaslabwehr / 17 sg противогазова [проти-
вохимйческа) отбрана; -anstalt / 17 за¬
вод т за произвеждане на газ, газоза-
вод т. - anzünder т 4 запалка / за га¬
зова печка и др.
gasartig adj газообраз1сн. -на
Gasjbeleuchtung f 17 газово осветление;
-beton [..loij od .до:п] т 6 газобетон т;
— bombe / 16 Mil химическа бомба; Tech
балон т, бутилка / за газ; — brenner т 4
газова горелка
gasdicht adj газонепропусклйв, газоне-
проницаем
Gas|druck т \/sg налягане п на газа;
—feuerung / 17 газово отопление;
— flamme/ 16 пламък т на газ; —flasche
/ 16 Tech бутйлка /за сгъстен газ
gasförmig adj газообразен, -на
Gas|förmigkeit / 17jsg газообразно състоя¬
ние; -bahn т 2 кран т [ключ т\ за
пускане на газ; — hebel т 4 Kfz педал
т за газ; — heizung / 17 газово отопле¬
ние; — herd т I газова г отварска печка;
— krieg т 1 химическа война; — leitung
/ 17 газопровод т; —licht п 21 газово
осветление; — maske/16 Mil противогаз
т; — vnesser т 4 газомет|ър т, -ри, га-
зомер т; — ofen т 5 газова печка; —51
п 20 газьол т
Gas|olin п 20* tsg Chem газолйн т; — pedal
п 20 Kfz педал т за газ
Gasschutz т \/sg противогазова [проти-
вохимйческа] защйта [отбрана]
Gasse / 16 уличка j; — njhauer т 4 verächtl
улична песен, изтъркан шлагер;
-nljunge т 1 улични|к т, -ци
Gast т 2 гост т. (seilen) гост|енин т, -и;
(Frau) гостенка/- (Besucher) посетител
т, клиент т: Theat гост т, гастрольор
т О zu - gehen отивам А1 [отйда El]
ма гости; zu - sein на гости съм va (bei
jmdm. у някого); Gäste haben ймам uv,
Al гости
Gastarbeiter m 4 чуждестранен работник,
гастарбайтер т; — dirigent т 8 гост т
-диригент; — dozent т 8 доцент т [пре¬
подавател т]% гост от чужд университет
Gastejbuch п 22 кнйга/за гости; —haus п
22 дом (-ът) т. -ове за (чуждестранни)
гости [делегации]
gastfrei adj, gastfreundlich adj гос¬
топриемен, -на'
Gastfreundschaft /17/sg гостоприемство n;
— geber m 4 домакин m; — geber¬
mannschaft /17/sg Sp отбор m -домакйн;
-haus n 22 (малък) хотел-ресторант m;
г остилница f; — hof m 2 странноприе¬
мница f хан m, -ове, auch -ища; малък
хотел; — hörer m 4 слушател m (във ви¬
еше учебно заведение)
gastieren <d/A6> vi Theat гостувам, uv, Al,
гастролирам u\\ v, AI
Gastland л 22 страна / -домакин (на фес¬
тивал и др.)
gastlich adj гостоприемен, -на. приветлив.
радуш|ен. -на
Gast|Uchkeit / \lisg гостоприемство п;
— mahl л 20 od 22 банкет т. гощавка /.
угошени|е л. -я: - mannschaft /17 Sp
гостуващ отбор: - professor т 9а про¬
фесор »1. поканен да чете лекции в друг
град [в чужда страна]
Gastrecht л 20: das - genieBen ползвам се
мг. AI от гостоприемството: jmdm. -
gewähren оказвам АI [окажа Е4] някому
гостоприемство: подслонявам AI [под¬
слоня //] някого
Gastritis J'isg Med гастрит т
Gastrolle / 16 Theat гастрол
Gastro|nom т 8 гастроном т; — пощ£$ /
16а гастрономия f
Gastspiel л 20 Kunst гастрол /л, гостуване
л
Gastspielreise / 16 турне я. -та О eine —
unternehmen предприемам А1
[пред|приема Е (-приех)] турне (nach [J]
за)
Gastjstätte f 16 ресторант т, гостилница
/• -wirt т 1 съдържател /и на ресто¬
рант; гостилничар т: -Wirtschaft / 17
гостилница /
Gastzimmer л 23 стая / за гости
Gas|uhr f 17 газомер т; -Vergiftung / 17
отравяне л с газ; -Versorgung / 17 снаб¬
дяване л с газ (за битови нужди); га¬
зификация /• -werk и 20 газов завод;
-Zähler т 4 = -uhr
Gatte т 7 съпру|г т, -зи
Gatter л 23 (Gitter) решетка /. скара /
(Zaun) стобор т, дъсчена ограда; Tech
гатер т; -säge/ 16 гатерсп трион
Gattin f 18 съпруга/
Gattung / 17 вид (-ът) л/. -овс. сорт т.
-ове: Bio/ род (-ът) т. -овс: Lit жанр /л. -
овс О Menschen allerlei - всякакъв вид
хора. най-различни хора
Gattungs|begriff /л I родово понятие:
— пате т 7а Gramm съществйтелно на¬
рицателно име
G^dium л 29/sg umg смях*(-ът) т, ве¬
селие л,- забавление л
Gaukelei, / 17 фокусничеств|о л, -а; из¬
мама /
gokeln <ЛА. .s7i> VI (Schmetterling пепе¬
руда) пърхам мг. AI, трепкам uv, 12 (с
криле): iibertr (Gaukelei treiben) правя
uv. II фокуси; мамя uv. II
Gaukelspiel л 20 = Gaukelei
GEBEFREUDIG 341
Gaukler m 4 (Zauberkünstler) ф6кусни|к
m. -ци: акробат m; въжеиграч m
Gaul m 2 кон m. -е (за работа); (altes Pferd)
кранта /
Garnen m 4 Anal небце n, -та; —laut
m 1 Phon небен звук; — segel л 23
Anat, Phon, меко небце, небна завееха;
-Zäpfchen л 23 Anat мъжец т
Gauner л; 4 мошени|к т, -ци. измамни|к
л/. -ци
Gauner^/ 17 umg мошсничеств|о л. -а
Gaunersprache / 16isg апашки жаргон.
арго л; тарикатски езйк
Gavotte [..wo..] / 16 Mus гавот т
Gaze[..:sa]/ 16 Text газ л/. тензух л/, марля
f: (Draht-) ситна телена мрежа: — fen¬
ster п 23 прозорец т с мрежа
Gazelle / 16 Zool газела /'
G-Dur л Mus сол мажор
Geächtete т 7" прокуден т: човек т вън
от законите
Geächze iv.sg (gen -s) охкаме л
geädert adj който е с жйлки, жйлсст О
rot -er Marmor мрамор т с червени
жйлки
Geäst л 20 клона|к т, -ци
Gebäck л 20 сладкйши р/. сладки р/
gebacken pari perf von backen
Gebälk л 20/sg Areh дървена конструкция
(на сграда); (des Dachstuhls) покривна
конструкция О iibertr umg es kracht
[knistert] im - нещо не е в ред (в дър¬
жавния апарат и др.)
gebar priit von gebären
Gebärde ./ 16 жест m. -овс. жестикулация;
(Miene) мймика f
gebärden, sich [*/] </iA> държа се uv, 12 (wie
[1] Kai 6 дете. луд и др.)
Gebärden [spiel л 20 жестикулация /,- мй-
мйка -spräche / 16/sg езйк т с жес¬
тове и мймика
Gebaren л 23isg държане л, поведение л
gebären <7. präs auch gebärst, gebärt/AA> vt
раждам AI [родя //]; geboren werden
раждам се: geboren sein роден съм va;
(t auch geboren)
Gebärmutter / 14a Anat матка/ —krebs m
1 Med рак m на матката; -Senkung / 17
Med спадане n на матката
Gebäude л 23 орада /, здани|е л. -я
gebefreudig adj = freigebig
342 GEBEIN
Gebein n 20 Anal кости pl: ~e pl (eines
Toten) кости pl (на умрял човек); мощи
Pl
Gebell n 20*/sg лаенс n. лай m
geben < 15/АЛ> vt давам AI [дам, дадеш
(дадох)]; (reichen) подавам; (aushändi¬
gen) предавам; (Konzert, Banket, Ball
концерт, банкет, бал) давам; (Fest тър¬
жество) устройвам Al [устроя //];
impers es gibt йма uv, Al 3. Pers, съще¬
ствува uv, Al 3. Pers; sich — (Fieber тем¬
пература) спадам Al [спадна E2\\
(Schmerzen болки) намалявам Al [на¬
малея £6], утйхвам Al [утйхна Е2] О
jmdm. die Hand - подавам някому ръка;
Karten — раздавам карти (за игра);
jmdm. einen Schlag — удрям А2 [ударя
II] някого; jmdm. einen Tritt — давам
някому сдйн ритник, рйтвам А1 [ритна
Е2\ някого; jmdm. eine Ohrfeige ~ удрям
някому плсснйца; jmdm. die Schuld an
etw. [3] — счйтам AI [счета El) някого
виновен за нещо; jmdm. den Auftrag ^
zu ... възлагам AI [възложа //] някому
да...; jmdm. den Abschied - уволнявам
Al [уволня II] някого; dem Pferd die
Sporen ^ лришпорвам Al [пришпоря
II] коня; einen Laut von sich [3] ^ из¬
давам звук; Unterricht ^ преподавам
(в училище); Privatstunden ^ давам
частни уроци; etw. [4) verloren — счйтам,
смятам Al [сметна E2] нещо за загу¬
бено; eine Flasche Wein zum besten —
почерпвам Al [почерпя /7] c шише вйно;
iibertr etw. [4] zum besten ~ разказвам
А1 [разкажа E4\ нещо; was wird heute im
Theater gegeben? какво дават днес в теа¬
търа?; umg es gibt Regen ще вали (дъжд);
was gibt’s? какво йма?; es gjbt nichts Schö¬
neres няма нищо по-хубаво; es gibt kein
Zurück mehr няма вече връщане назад;
sich [J] Mühe ^ давам си труд, старая
сс uv, £7, постаравам се А1 [постарая
се £7], полагам А1 [положа II) усилия;
sich [4) mit etw. [5] zufrieden ^ задово¬
лявам се AI [задоволя се II] с нещо; sich
[4] natürlich държа се uv, II естестве¬
но; sich [4] gefangen ^ предавам се; das
übrige wird sich останалото ше се уре-
дй
Geber т 4 който дава, даващ т; (Schenker)
дарйтел т; Tech автоматичен подавач
Gebet п 20 Rel молитва / О umg jmdn. ins
^ nehmen укорявам AI [укоря II] ня¬
кого, чета uv, £7 някому морал [конско
евангелие (umg))
gebeten pari perf von bitten
Gebjjt n 20 област f (auch iibertr);
(Staats M територия f O er ist auf kul¬
turellem ^ gut unterrichtet той е добре
осведомен в областта на културата
gebieten <32b//r6) vi geh заповядвам AI
[заповядам А1)ч повелявам AI [повеля
II) (jmdm. etw. [4] някому нещо); (ver¬
langen) изйсквам AI [изискам AI) <0
die Lage gebietet Vorsicht положението
изисква да бъдем предпазливи; vi: über
ein Land — владея uv, E6. управлявам
uv, AI страна; über eine Armee — ko-
мандувам uv, АI армия; über große Mit¬
tel ~ разполагам uv, AI c големи сред¬
ства; hier ist Vorsicht geboten тук е не¬
обходима предпазлйвост
Gebieter m 4 повелйтел m. господар m;
f 18 повелйтелка f, господарка /
gebieterisch adj (herrisch) заповеднически,
повелЙ1ел|ен, -на; (zwingend) наложи¬
телен, -на
Gebietsabtretung / 17 отстъпване п на те¬
ритория; ^erweiterung/17 разширяване
п на територия
Gebjlde п 23 образуван|е п -ия; гворени|е
п, -я, произведение л. -я; Geol образу¬
ване л. -ия, формация / <> das ~ der
Phantasie плод т на въображението
gebildet adj образован, култур|ен, -на; (Т
auch bilden)
Gebjldete /п7+ образован [културен] човек
[мъж]; / 19 образована [културна] жена
Gebimmel п 23/sg umg (Glocke камбана)
звънтене п, звън(-ьт) т; (Telefon, Klingel
телефон, звънец) звънене и, дрънкане п
Gebinde п 23 връзка / (лук, праз и др.)
(Blumen ^) китка/, букет m; Landw сноп
tu, -и öd -ове; Text гранка /?, гранче п,
-та. чиле п, -та; Arch (покривна) ферма
Gebirge п 23 планина /. iibertr планина /,
куп т, -ове od -иша, камара /
gebirgig adj планински, планинйст
Gebjrgslbewohner т 4 плаийн[ец ш, -ци;
^bildung J 17/sg Geol орогенеза f;
~*kamm m 2 гребен m, хребет m; ~kes-
sel m 4 котловина /• ^ kette / 16 пла¬
нинска верига; ^klima n 24 планински
климат; ^paß m 2 проход m; ~~ rücken
m 4 хребет m; ^ stock m 2 планински
масив; — vorland п 22 предпланина f;
-zug т 2 = '-kette
Gebiß n 20 зъбите (в устата), съзъбие п;
О ein gesundes - haben имам uv, Al
здрави зъби; künstliches - зъбна про¬
теза
gebissen рап perf von beißen
Geblase n 23 Tech въздуходувка /, възду-
ходувна машина; нагнетателен венти¬
латор т; Mus (der Orgel) мех т, -ове
(на орган)
geblasen part perf von blasen
geblieben part perf von bleiben
Geblök n 20/sg, Geblöke n 23/sg (Schafe
овце) блеене n; (Kühe крави) мучене n
geblümt adj (Stoff плат) на цветчета
geboren adj, Ahk geb. роден (Ahk род.) O
Hilde Koch geb. (geborene) Schmidt Хйлда
Kox. по баща Шмид; sie ist eine geborene
Schulze по баща тя се казва Шулце; er
ist zum Arzt geboren той е роден за ле¬
кар; (T auch gebären)
gebogen part perf von biegen
getmrgen adj на сйгурно място, в безопас¬
ност; защитен О sich [4\ - fühlen чув¬
ствувам се uv, AI, почувствувам се v,
AI в безопасност [на сйгурно място];
(Т auch bergen)
Geborgenheit f 17 безопасност /. защите-
ност /*. сйгурност /
geborsten part perf von bersten
Gebot n 20 заповед f повеля f O ein —
erlassen издавам Al [из|дам. -дадеш
(-дадох)) заповед [наредба]; etw. [У] steht
mir zu -е разполагам uv, Ale нещо.
ймам uv, Al нещо на разположение;
jmdm. zu - е stehen на разположение съм
va на някого; das - der Stunde повелята
на момента [на деня]
geboten part perf von bieten
gebracht part perf von bringen
gebrannt part perf von brennen
gebraten part perf von braten
Gebräu n 20 (Bier) пйво n, бйра f; umg
(scfHechtcs Getränk) долнокачествено
питие
Gebrauch m 2lsg употреба /. ползване n,
използване n, прилагане n; Gebräuche pl
обичаи pl, традйции pl O zum eigenen
- за собствени нужди; für den täglichen
- за ежедневна употреба; in - kommen
влизам Al [вляза* El] в употреба; außer
- kommen излйзам от употреба; von
etw. [3] - machen употребявам Al [упот¬
ребя //], използвам MV, v, Al нещо; въз¬
ползвам се от нещо
GEBRÜLL 343
gebrauchen <b//i/?> vt употребявам Al
[употребя //]; използвам mv. r. Al <>
das kann ich gut — това ще ми върши
[влезе в] работа; das ist zu nichts zu —
това не служи за нйщо, това не върши
работа; gebrauchte Möbel стари мебели;
gebrauchte Wasche употребявано [мръс¬
но] бельо; старо бельо
gebräuchlich adj употребйм; обича|ен,
-йна О das ist ein sehr —er Ausdruck това
е много употребйм израз; nicht mehr
- не се употребява вече, изляз|ъл*, -ла
от употреба
Gebrauchsjanweisung / 17 упътване п [ука¬
зание п] за употреба; — artikel т 4 пред¬
мет т за ежедневна употреба
gebrauchsfähig adj год|ен, -на за употреба;
-'fertig adj готов за употреба
Gebr^nchsjgegenstand т 2 = Gebrauchsar¬
tikel; — güter р! предмети pl [стока /] за
широка употреба; — möbel п 23 функ¬
ционална мебел; —wert т 1 Wirtsch по-
гребйтелна стойност
gebraucht adj употребяван, стар; (Т auch
brauchen, gebrauchen)
Gebrauchtwagen m 4 употребявана [ста¬
ра] Зсола; кола / на старо; -waren pl
стари [употребявани] вещи pl; -Waren¬
geschäft п 20 магазин т за употребявани
вещи
gebrechen < 16Ь/Л/>) vi: geh unpers es gebricht
mir an Mut [Zeit] липсва ми смелост
[време], нямам мг, А1 кураж [време]
Gebrechen п 23 (телесен) недъ|г т, -зи. фи¬
зически недостигъ|к т. -ци ч die - des
Alters старческа немощ
gebrechlich adj (hinfällig) слаб. немощ|ен,
-на. грохнал; (kränklich) болнав; (zer¬
brechlich) чуплив
Gebrechlichkeit /17 sg немощ /‘ грохналост
/ ' ' р '
gebrochen adj счупен; (Linie линия) начу¬
пен; ühvrtr сломен, унил, отпаднал О
-esDeutsch неправилен [завален] нем¬
ски език; - Deutsch sprechen говоря uv,
II завалено немски езйк; -е Zahl Math
дробно число; -er Akkord Mus разло¬
жен акорд; (1 auch brechen)
Gebrüder р! братя pl
Gebrüll п 20/sg рев (-ът) т; вой т, вйкове
pl О geh das - des Meeres ревът на
морето
344 GEBRUMM
Gebrumm n 20/sg (Bär мечка) ръмжене n;
(Fliege, Motor муха. мотор) бръмчане
n; (Gemurmel) мърморене n
Gebühr / 17 такса f; (Vergütung) хонорар
m, възнаграждение n, -я (на лекар, ад¬
вокат) О nach — според заслугите, как-
то трябва [заслужава]; über — преко¬
мерно, прекадено, повече от допусти¬
мото
gebühren <ЛЛ> vi: ihm gebührt Achtung той
заслужава уважение; es gebührt uns nicht
не ни подхожда; wie es sich gebührt както
подобава, както следва
gebührend adj подобаваш, заслужен, над¬
лежен, -на </ in — er Weise както по¬
добава, подобаващо
gebühren|frei adj необлагаем, неподлежащ
на облагане с такса; ~ pflichtig adj обла-
täcM. подлежащ на облагане с такса
Gebührentafel f 16 тарифна таблица; Post
пощенска тарифа; -zähler т 4 Те/ брояч
т (на телефонни разговори)
gebunden udj: in - er Rede във мерена реч,
в стихове; (| auch binden)
Geburt / 17 раждане п; (Abkunft) рождение
н. произход ш. übern плод <-ьт) т, рож¬
ба / О bei seiner — при неговото раж¬
дане; von — an от рождение; er ist von
- Schweizer той е швейцарец по про¬
изход; von - an blind sein сляп съм va
по рождение, родил съм се сляп; eine
- der Einbildung плод т на въображе¬
нието
Geburtenregelung / 17 регулиране п на раж¬
данията; -rückgang т 2fsg намаляване
п на ражданията; — Überschuß т 2/sg ес-
гееюен прираст (на населението)
Geburtenziffer / 16 коефициент т на раж¬
даемостта V eine hohe - висок кое¬
фициент на раждаемост
Geburtenzunahme / 16 повишаване п броя
на ражданията
gebürtig adj родом (aus [ij от) О -er Ber¬
liner берлинчанин т по рождение, роден
в Берлин
Geburtsanzeige / 16 (bei einer Behörde) за¬
регистриране n на новородено; —fehler
т 4 вроден недостатък [недъг]; —haus
п 22 родна къща; — helfer т 4 акушер
т -1инеколог; -Helferin / 18 акушерка
/; гинеколожка /
Geburtshilfe / 16/sg Med (Lehre) акушер¬
ство n; (Hilfe bei der Geburt) акушйране
n 's — leisten акушйрам uv, v, AI
Geburtsjahr n 20 година f на раждане;
-ort m I родно място; (in Dokumenten)
месторождение n; -schein m I =
-urkunde; -Stadt/ 14 роден град; -tag
m I рожден лен; -tagskind n 21 umg
scherzh лицето, коего празнува рожде¬
ния си ден. рожденик т, -ци. -urkunde
/ 16 акт т, -ове за раждане: -wehen pl
родйлни болки pl; - zange / 16 Med фор¬
цепс т
Gebüsch п 20 храстала|к т. -цн
Geck т 8 конте п, -га. франт т;~ове, денди
т; umg глупа|к т, -ци, шут т, -ове
geckenhaft adj коитешки (umg); франтов-
ски; шутовски
gedacht рап perf von denken
Gedächtnis n 27 памет / </ ein gutes - haben
имам uv. AI добра [силна] памет; ein
kurzes - къса [слаба] памет; sein — läßt
nach паметта му отслабва; im - behalten
помня мг, II, запомням A2 [запомня //];
etw. [4] aus dem - aufsagen казвам AI
[кажа E4] нещо наизуст; aus dem — ver¬
lieren забравям A2 [забравя //]; jmdm.
etw. [4] ins — (zurück)rufen припомням
A2 [припомня. //] някому нещо; zum
— der Gefallenen в памет на падналите
Gedächtnis|belastung / 17 обременяване п
на паметта; -feier / 16 тържество п в
памет на някого, възпоменателно тър¬
жество; — rede У 16 възпоменателна реч
(für jmdn. за някого), слово п [реч J] в
памет (für jmdn. на някого); —Schwund
т l/sg Med загубване п на паметта, ам¬
незия /
Gedanke т 7а мйс|ъл /, -ли; (Einfall) auch
идея / хрумван|е п. -ия; (Plan) план т,
намерение п О ein guter - хубава идея;
in — п мислено; in -n vertieft потънал
в мисли, замислен; jmdn. auf andere
-n bringen разсейвам AI [разсея E5]
някого, отвличам AI [от|влека, -влечеш
(-влякох)] някого от мислите му; seine
— n sammeln [zusammennehmen] събирам
AI [събера Е3\ мислите си, съсредото¬
чавам се AI [съсредоточа се //]; auf den
— n kommen, etw. zu tun хрумва ми [идва
ми наум, идва ми идеята] да направя
нещо; sich [3] über etw. [4] —n machen
замислям се А2 [замйсля се 12] върху
нещо, тревожа се uv, II за нещо; sich
[4\ mit dem -n tragen живея uv, Еб c
мисълта
Gedankenaustausch m 1 обмяна/ на мйсли;
- freiheit f 17 sg свобода / на мисълта;
^ gang т 2 хол т на мисълта
gedankenlos adj (unüberlegt) необмислен;
(zerstreut) разсеян. машинал|ен. -на
Gedankenlosigkeit /’ 17/5g необмйсленост /
невнимание п. разсеяност /
gedankenreich adj богат с мйсли [идеи]; с
богата мисъл
Gedankensplitter т 4 Lit афорйз|ъм (-мът)
т. -ми; ^strich т 1 Gramm тире п, -та;
- Übertragung /17 предаване п на мйсли,
телепатия /
gedankenvoll adj замйслсн; auch — gedan¬
kenreich
Gedankenwelt / 17 духовен свят [мир]
gedanklich adj (das Denken betreffend) мис¬
ловен. -на; (nur vorgestellt) мислен O
der ^e Gehalt идейното съдържание
Gedärm // 20 черва pl. вътрешности pl
Gedeck n 20 прйбори pt (за ядене); куверт
m; (Speisenfolge) меню n. -та
Gedeih m:\ auf — und Verderb за добро и
за xio; до гроб. во веки веков, завйнаги
gedeihen <23b тя) vi (Pflanze растение)
вирея uv. Еб: (Kind, Tier дете, животно)
раста uv. El. развйвам се А1 [развия се
£7]; (Unternehmen предприятие) напред¬
вам AI [напредна Е2], преуспявам А1
[преуспея Е6\ О wie weit ist die Sache
gediehen? докъде стйгна работата?
Gedeihen n 23isg (Wohlergehen) благопо¬
лучие n; (Entwicklung) развйтие n. рас¬
теж m: (Erfolg) успех m, преуспяване n
gedeihlich (nützlich) полсз|ен. -на, пол¬
зотворен, -на; (fördernd) успеш|ен, -на,
плодотв6р(ен, -на, благоприятен, -на
gedenken <b, gedachte, gedacht//iA> vi спом¬
ням си А2 [спомня си //] (jmds. od е-г
Sache [2] за някого od за нещо); (erwäh¬
nen) споменавам Al [спомена Е2] (jmds.
od e-r Sache [2] някого od нещо) (c ня¬
колко думи; c добро) O etw. zu tun -
възнамерявам мг, Al, мисля uv. II да
направя нещо
Gedenken п 23/sg възпоминание п. памет
f спомен т (an [4] за) О Worte des
^s възпоменателни думи pl [слова />/];
слова pl в памет (на); zu seinem ^ в
негова памет; sie schenkte ihm ein Buch
zum - an ihre Freundschaft тя му подарй
една книга като спомен за тяхната
дружба
Gedenkfeier / 16 възпоменателно търже¬
ство; ^minute / 16 едноминутно мъл¬
чание (в памет на починал)
GEDULDEN 345
Gedenk|stätte / 16 паметно място; памет¬
ник т. -ци, мемориал т. мемориален
комплекс; къша /музей О ^tafel / 16
паметна плоча; ^ tag т 1 годишнина /
(в памет на някого, на нещо)
gedeucht, auch gedünkt part perf von dünken
Gedacht /I 20 стихотворение, n. -я O ein
Band ^e том m стйхове
Gedichtform / 11/sg: in ^ в стйхове, в сти¬
хотворна форма
Gedichtsammlung / 17 стихосбйрка /
gediegen adj (Metall, Gold метал, злато)
чист. самород|ен, -на; (Arbeit работа,
изработка) качествен, солйд|сн. -на;
(Stoff плат) здрав; (Möbel мебели) ма-
сйв|ен. -на; (Kenntnisse. Bildung знания,
образование) солйд|ен. -на; (Charakter
характер) уравновесен. положйтел|ен.
-на
Gediegenheit / 17/sg чистота /. самород-
ност/(на метал): качество п; здравина
/ (на плат); масивност / (на мебели и
др.); солйдност / (на знания); положй-
телност / (за характер)
gedieh prät von gedeihen
gediehen pan perf von gedeihen
gedörrt adj сушен (за плодове, месо и др.);
(f auch dörren)
Gedränge n 23/sg блъсканица /, навалица
/, тъпканица f; iihertr затруднение //,
беда / O iihertr umg ins - geraten [kom¬
men] изпадам AI [изпадна E2] в беда
[в затруднение]; umg mit der Zeit ins ~
kommen не ми стйга времето
gedrängt adj стегнат. крат|ък. -ка, сбит
(стил, изложение) С* in ^cr Form ь сбй-
та форма; eine gedrängte Übersicht кра¬
тък преглед; - voll претьпкан; (t auch
drängen)
gedroschen pari perf von dreschen
gedrungen adj (Körperbau телосложение)
набит; (Stil стил) стегнат; (| auch drin¬
gen)
Geduld / 17/sg търпение n O sich [4\ in
fassen, sich [4] mit - wappnen въоръ¬
жавам се А1 [въоръжа се //] с търпение;
etw. [4] mit ^ ertragen понасям А2 [по¬
неса El] нешо търпеливо; da riO mir die
- тогава изгубих търпение, тогава тър¬
пението ми се изчерпа; geh - üben про¬
явявам А1 [проявя //] търпение
gedulden, sich [4] <b/M> ймам uv. Al тър¬
пение, чакам uv. Al търпелйво O
346 GEDULDIG
wollen Sie sich bitte einen Augenblick
моля ви. почакайте малко!, имайте мал¬
ко търпение!
geduldig adj търпелив О er hörte mir ^ zu
той ме слушаше търпеливо [спокойно];
etw. [4] Ober sich [4] ergehen lassen по¬
насям А 2 [понеса El] нещо търпеливо
Geduldsprobe / 16 изпитание п на търпе¬
нието О er wurde auf eine harte gestellt
търпението n му бе подложено на го¬
лямо изпитание
gedungen, auch gedingt pari perf von dingen
gedunsen adj подпухнал, подут
gedurft part perf von dürfen
geehrt adj почитан, уважаван, уважаем
O sehr ^er Herr! уважаеми господине!
(T auch ehren)
geeignet adj подходящ, удоб|ен, -на;
год|ен, -на (für [4\ od zu [3] за) О ^е
MaOnahmen treffen вземам Al [взема Е
(взех)] съответни мерки; für eine Arbeit
^ sein подходящ [годен] съм va за да¬
дена работа
Gefahr / 17 опасност /; риск тш -ове С
sich [41 einer — aussetzen излагам се А7
[изложа се IJ] т опасност; mit [unter]
— seines Lebens с риск на живота; ^
laufen рискувам и\\ Al: etw. [4] auf eigene
— tun върша uv, II, извършвам Al [из¬
върша /7] нещо на своя отговорност;
auf die ^ hin zu ... c риск да bei
im Falle der ^ в случай на опасност; es
besteht die daO ... има опасност да
gefährden <b//?/>> vi излагам Al [изложа /7]
на опасност; застрашавам Al [застраша
//] О gefährdet sein застрашен съм va
gefahrdrohend adj застрашителен, -на
gefahren part perf von fahren
Gefahrenherd m 1 йзточни|к nt, -ци на опас¬
ности; ~zone / 16 опасна зона
gefährlich adj опас|ен, -на; (riskant) риско¬
ван О das Messer ist ~ scharf ножът e
страшно остър; umg es ist nicht so ~ не
е така страшно
Gefährlichkeit / 1 Vsg опасност /
gefahrlos adj безопафн, -на
Gefahrlosigkeit f ] 7jsg безопасност /
Gefährt n 20 превозно средство; кола f,
автомобйл m; (Pferdewagen) каруца /,
кола /
Gefährtje m 7 другар m; (Reise*«-) спътни|к
nt. -uh; (Kampf*«-) съратнн|к m, -ци;
—in /* 18 другарка f; спътница f od спът-
ничка /; съратница f od съратничка f
gefahrvoll adj опас|ен, -на; рискован
Geräte n 23jsg (Straße улица) наклон m,
(Fluß, Bach река. поток) пад m, -ове
gefallen <3b/АА) vi харесвам Al [харесам
AI], нравя cc »v, 11. понравям се A2
[понравя се //], допадам Al [допадна
Е2] (jmdm. някому); sich [J] ~ харесвам
се, харесвам себе си О das gefällt nur
това ми харесва [нрави ми се, допада
ми]; ich gefalle mir in dieser Rolle харес¬
вам се в тази роля; wie es Ihnen gefällt
както обичате [искате, желаете]; sie läßt
sich alles ~ тя търпи [понася] всичко;
тя позволява да правят вейчко с нея;
das lasse ich mir nicht länger ~ няма да
позволя [няма да търпя] повече това
gefallen part perf von fallen
Gefallen m 4/sg услуга / O jmdm. einen
~ tun [erweisen] правя uv. II. направям
A2 [направя //)], оказвам Al [окажа E4\
някому услуга; umg tu mir den einen ~
und stell das Radio ab! бъдй така любезен
да затвориш радиото; п 21/sg: an jmdm.
— finden харесвам Al [харесам Al] ня¬
кого; an etw. [j] — finden намирам Al
[намеря II] удоволствие в нещо, харес¬
вам нещо; nach — по желание, както е
угодно
der Gefallene т 1+ паднал т. убйт т във
войната [в боя]; *^n|denkmal п 22 па¬
метник т. -ци за падналите във вой¬
ната
gefällig adj (hilfsbereit) услужлйв; любез|ен,
-на; (ansprechend) прият|ен. -на; привле¬
кателен, -на; приветлйв О jmdm. ~ sein
услужвам AI [услужа //] някому, правя
uv, II, направям А2 [направя 11] някому
услуга; was ist ~? какво обичате?; Zuk-
ker ~? желаете ли захар?; wir frOhstük-
ken um acht, wenn's ~ ist ние закусваме
в осем, ако ви е удобно [ако нямате
нйщо протйв]
Gefälligkeit / 17 (Hilfeleistung) услуга /,
(Zuvorkommenheit) любезност / О
jmdm. eine - erweisen правя uv. II, на¬
правям А2 [направя //] някому услуга
gefälligst adv моля, ако обичаш [обичате]
<6 laß ihn ~ in Ruhe! ако обйчаш, остави
го на мйра!
Gefallsucht / 14/sg желание п [стремеж т]
да бъда харесван, кокетство п
gefallsüchtig adj хокетлйв
gefälscht adj подправен, фалшифициран,
фалшив
gefangen рап perf von fangen
Gefangene m 1* (Kriegs^) военнопленник
m, -ци; (Häftling) затворни|к m, -ци;/ 19
восннопленница /* затворничка / O
ein politischer - полйтзатворни|к m. -ци;
- austauschen разменям A2 [разменя //]
пленници
Gefangenen|aufseher m 4 надзирател m (в
затвор): ^ austausch m 1 tsg размяна / на
военнопленници: -lager n 23 (военно)
пленнически лагер
gefangenhalten <3a//ift> vt държа uv, 13 в
затвора [под арест); Mit държа в плен
О der Film hielt unsere Aufmerksamkeit
gefangen филмът прикова вниманието
ни
Gefangennahme / 16 залавяне п, арестуване
п: МИ плсняване п
gefangennehmen < 16аjhbj vt Mil пленявам
AI [пленя //]. вземам AJ [взема Е (взех)]
в плен: übertr пленявам
Gefangenschaft / 17jsg MU плен т; плен-
ничество п С in - geraten попадам А1
[попадна Е2] в плен; während der — по
време на пленничеството
Gefängnis п 27 затвор т О ins — setzen
[bringen] пращам Al [пратя //] в затво¬
ра. затварям А2 [затворя //]; im - sitzen
лежа. иг. 13 в затвора; er wurde zu zwei
Jahren - verurteilt осъдиха го на две
години затвор
Gefängnisstrafe f 16: eine - von 2 Jahren
лишаване n от свобода за 2 години, 2
години затвор; seine - absitzen изле¬
жавам uv. А! наказанието си
Gefängnis|warter т 4 надзирател т в за¬
твор; -zelle f 16 затворническа килия
Gefäß п 20 съд (-ът) т, -ове, съдина/’ Anat
кръвоносен съд; -Chirurgie/ 17/.?g Med
съдова хирургия; -erweiterung/ 17 раз¬
ширяване п на кръвоносен съд
gefaßt adj сгюко|ен. -йна, твърд, сдържан,
със самообладание О - sein auf etw.
[4] готов [подготвен] съм va да посрещ¬
на нещо: ich bin auf das Schlimmste -
очаквам uv, Al най-лошото, готов съм
да посрещна и най-лошото: ich war nicht
darauf daß er kommt не очаквах, че
той ше дойде: (Т auch fassen)
Gefäß|verengung / 17 Med стесняване n на
кръвоносен съд; - Verkalkung / 17 Med
калциране п на кръвоносен съд; - Ver¬
stopfung / 16 Med запушване п на кръ¬
воносен съд
GEFOLGE 347
Gefecht п 20 Mil сражени|е п, -я, бо|й т,
-еве; Sp Fechten състезани[е п, -я по фех¬
товка; übertr спор т, -ове О außer —
setzen изваждам А1 [извадя II] от строя,
правя uvt IIу направям А2 [направя //]
небоеспособ|ен, -на; ein politisches — по¬
литически спор [двубой]; umg in der Hit¬
ze des —s в разгара на сражението;
übertr в разгара на спора
Gefechtsausbildung / П/sg Mit боева под¬
готовка; bereitschaft / 17 Mil боева
готовност; — köpf т 2 бойна глава (на
ракета и др.); —stand т 2 МИ команден
пункт; — Übung/ 17 Mil тактическо уче¬
ние
gefedert adj Tech с ресори, с пружини;
(| auch federn)
gefeit adj неуязвим O - sein gegen [4\
защитен съм va от. не ме лови (болест,
куршум и др.)
Gefjeder п 23 перушина /
gefiedert adj с пера; (Vögel птици) пернат;
Bot перест (лист)
Gefilde pl dicht поля pl, нивя pl; шир / О
die himmlischen — небесните селения,
небесната шир
Geflecht п 20 плетеница / (от тръстика,
слама и др.); гъста мрежа /'(от тел, кло¬
ни. корени и др.)
gefleckt на петна: (gemustert) шарен.
пъст|ър, -ра
Geflimmer и 23fsg мъждукане п, блещуканс
п
geflissentlich adj нароч|ен, -на. преднаме¬
рен, умйшлен
geflogen рап perf von fliegen
geftohen pan perf von fliehen
geflossen pan perf von fließen
Geflügel n 23fsg домашни птици pl; (Ge¬
flügelfleisch) птиче месо; -farm/17 пти¬
цеферма / -hof m 2 птйчи двор. пти-
чарни|к tn, -ци *
geflügelt adj крилат O übertr ein -es Wort
Ling известна мисъл, цитат w (от голям
автор), крилати думи pl
Geflügelzucht / 17;.yg птицевъдство п;
-Züchter т 4 птицевъд т; -züchterin/
18 птицевъдка /
Geflüster п 2‘ilsg шепот т
geflochten рап perf von flechten
gefochten pan perf von fechten
Gefolge n 23 sg придружаващи липа pl;
свита /; (Trauer-) траурно шествие <
348 GEFRAGT
übertr im haben имам uv, Al като по¬
следица, водя uv, II, довеждам AI [до¬
веда EI] до; Kriege haben oft politische
Veränderungen im - войните водят чес¬
то до политически промени
gefragt adj И dl търсен, който много се
търси [купува]; (f auch fragen)
gefräßig adj verächtl лаком, ненасйт|сн, -на
Gefräßigkeit / 17 лакомия f, ненаситност
f ' .
Gefreite m 7* Mil ефрейтор /и
gefressen pari perf von fressen
Gefrieranlage f 16 хладйлна инсталация
gefrieren <32b/.v/i> vi замръзвам Al [за¬
мръзна E2] (за вода, почва и др.}, за¬
ледявам се А1 [заледя се //] О lassen
замразявам AI [замразя II]
Gefrier!fleisch п 20/.vg замразено месо;
— gemüse п 23 замразен зеленчук; *^1а-
gerung / 17 съхраняване п в замразено
със тояние; ^obst п 20/sg замразени пло¬
дове pl; ~punkt т 1 /sg Phys точка /на
замръзване [на втвърдяване]; ~Schutz¬
mittel п 23 Chem антифрйз т; ~ wagen
т 4 хладйлен вагон
gefroren рап per/ von frieren
Gefrorene n 26 + /\g сладолед m
Gefüge n 23 структура /; строеж m;
устройств|о n, -а; конструкция /
gefügig adj (nachgiebig) отстъпчив; (gehor¬
sam) послуш|сн. -на, покор|сн, -на; (an¬
passungsfähig) сговорчйв, гъвкав С
jmdn. seinem Willen ^ machen подчиня¬
вам Al [подчиня //] някого на волята
си
Gefühl /I 20 чувств|о п, -а; п 20/л# (Tastemp¬
findung) усещане п; осезание п; (Ver¬
ständnis) усет w, чувство п (für [4J за)
ich habe in den Fingern gar kein ^ mehr
не усещам AI [усетя II] вече пръстите
си; ich habe das daß ... имам uv, AI
чувството, че .... предчувегвувам uv, Al,
че. ., seinen -en freien Lauf Kassen давам
Al [дам, дадеш, (дадох)] воля на чув¬
ствай си
gefühllos adj (Glieder крайници) безчув¬
ствен. нсчувствйтел|ен. -на; (herzlos)
безчувствен, бсздуш|ен. -на, без¬
сърдечен. -на
Gefuhl|losigkeit / llisg безчувственост f;
бездушие п: безсърдечие п: -s|ausbruch
т 2 изблик т на чувства, излияния р!
gefühlslbetont adj много емоционален, -на
Gefühlsjdusel^i / 17 umg verachtl (прека¬
дена) сантименталност, сантиментал-
ничене п
gefühlsmäßig I. adj продиктуван от вътреш¬
но чувство. емоиионад|ен. -на; II. adv
но чувство, но усег
Gefühls|mensch т 8 човек т на чувствата,
емоционална натура; - regungen pl емо¬
ции pl; ^ Sache / 16 въпрос т на чувства;
^sinn т 1 .vif осезание п
gefühlvoll adj чувствй гел|ен, -на: (aus¬
drucksvoll) с чувство, прочувствен
gefunden рап per/ von finden
gegabelt adj вйлсст. чаталест; (f auch ga¬
beln)
gegangen pan per/ von gehen
gegeben adj (vorhanden) даден, действй-
тел|сн. -на; (passend) подходящ
unter den ^en Umständen при дадените
[настоящите] обстоятелства: umg für die¬
sen Posten ist er der Mann той е под¬
ходящият човек за тази служба; (Т auch
geben) ^ в
gegebenenfalls adv в даден случай, при слу¬
чай. когато е необходймо: (möglicher¬
weise) евентуално
Gegebenheit / 17 даденост /
gegen prdp [4] 1. {Raum място) срещу, към;
^ den Strom schwimmen плувам uv, AI
срещу течението: das Zimmer liegt
Norden стаята гледа към север, стаята
има северно изложение; 2. übertr (ge¬
genüber einer Person oder Sache) към. c.
спрямо, по отношение на; höflich -
jmdn. sein любезен съм \a c някого; 3.
iihertr (Entgegenwirken) против, срещу;
^ den Willen des Vaters против волята
на бащата; drei ^ einen трима срещу
един; 4. (Zeit време) към, около; - fünf
Uhr към [около] пет часа: - Abend нал-
вечер. привечер: - Mittag по обед; -
Ende des Vortrags към края на доклада;
5. (Vergleich сравнение) в сравнение с;
~ gestern ist es heute warm в сравнение
c вчера днес е топло: 6. (etwa, ungefähr)
около, приблизително: ~ zwanzig Kin¬
der около [приблизително] двадесет де¬
ца: 7. (Austausch) за, срещу, в замяна на:
etw. [4] — Geld eintauseben давам А!
[дам. -дадеш (-дадох)] нещо за [срещу]
нарй: dieses Medikament bekommt man
nur - Rezept това лекарство се полу¬
чава само срещу рецепта
Gegenangriff т 1 контраатака /' ~antrag
т 2 контрапрсдложсни|е т, -я; ~befiehl
т I контразаповед / -
Gegenbesuch ш I : einen — machen връщам
Al [върна E2] посещение [визита]
Gegenbeweis m 1 контрадоказателств|о /?,
-а; -*• buchung / 17 Fin двойно счетовод¬
ство. двойно записване
Gegend / 17 местност / кра|й т% -ища;
(Umgebung) околност J; Anal област /
С* in der - des Theaters около театъра,
близко до театъра; Schmerzen in der -
des Magens болки в областта на сто¬
маха: die ganze ^ weiß es хората от пя¬
лата околност [всички] го знаят
Gegendienst т 1 услуга за [срещу] услуга
< jmdm. einen ^ leisten реванширам се
и\\ у. А1 на някого за услуга; er ist zu
einem - bereit той е готов на услуга
срещу услуга [на взаимна услуга]
Gegendruck т I ’.sg отпор т, противодей¬
ствие п: Tech противонадягане; МИ кон-
транатиск т
gegeneinander adv един срещу [против]
друг: (gegenseitig) едйн към [спрямо]
друг ' zwei wissenschaftliche Bereiche
- abgrenzen отграничавам Al [отгра¬
нича 11] две научни области една от
друга
Gegenforderung / 17 Jur насрещен иск
Gegenfrage / 16: контравъпрос т О mit
einer - antworten на въпрос отговарям
А2 [отговоря 11] с въпрос
Gegenlfüßler т 4 Geogr антипод т (оби¬
татели на точно противоположни места
на земното кълбо); ^-gewicht п 20/л#
противотежест /. противовес т: ühertr
уравновесяване равновесие п; — gift п
20 Med противоотрова /
Gegengruß т 2: er grüßte« aber es kam kein
- той поздравй. обаче не му отвърнаха
на поздрава
Gegenkraft / 14 противодействие п. -я. ре¬
акция /
Gegenliebe / 16 vg взаимност / в любовта,
споделена любов: ühertr (Zustimmung)
одобрение п. съчувствие п. отзвук т
sein Plan fand keine ^ bei seinen Kol¬
legen неговият план не намери одоб¬
рение Ol страна на колегите му. коле¬
нно му не одобриха плана му: er fand
keine - на любовта му не отговориха
със същото чувство, не отклйкнаха на
любовта му. любовта му остана неспо¬
делена [не намери отзвук]
Gegenmaßnahme / 16 противомярка* /
^ mittel п 23 Med иротмводейст вуващо
средство: антидот т: ^partei / 17 Jur
npouinnara страна; Sp противник т;
GEGENÜBER 349
^plan т 2 насрещен план: ^pol т 1
Tech противоположен полюс; ^ probe /
16 Math проверка / чрез обратно дей¬
ствие; Revolution [...wo..] / 17 контра-
революция /
Gegensatz т 2 противоположност /* (Wi¬
derspruch) противоречие « О im ^ zu
[3] в противовес на, в разрез с
gegensätzlich adj противоположен, -на
Gegenseite /‘ 16 противоположна страна,
отсрещната страна (на улица и др.);
(Rückseite) обратна страна, опако п; Jur
протйвната страна; Hdl другата страна,
партньор т
gegenseitig adj взайм|ен. -на, реиипр6ч|ен.
-на С sie helfen sich — те си помагат
един на друг [взаимно]: r Hilfe взаи¬
мопомощ /
Gegenspieler т 4 Sp протйвни|к т, -ци; Lit
отрицателен герой; ^ stand т 2 предмет
т; (eines Gesprächs) предмет т, тема /.
обекг т (на разговор); Lit тема /’
gegenständlich adj предмст|сн, -на, кон¬
кретен. -на; ^ standslos adj абстракт|сн,
-на. (unbegründet) неоснователни, -на,
необоснован: (hinfällig) безпредметен,
-на. излйш|ен. -на
Gegenstimme / 16 (bei Abstimmung) глас
т „против“ (при гласуване); Rtoß т
2 МИ противоудар т. контраатака 1;
^ Strömung / 17 насрещно [обратно] те¬
чение: ühertr опозиция / ^ stück п 20
(Gegenteil) противоположност f: анти¬
под т; (Pendant) подобие п, съответ¬
ствие п
Gegenteil п 20 м» нро гнвоно.-южност /
(Umkehrung) нрошвното. обратното
das genaue - von [.?] пълна проти¬
воположност на: sich [А\ vom überzeu¬
gen убеждавам се Al [убедя се //] в про¬
тивното [обратното], im - напротив,
обра гно
gegenteilig adj про1ивополож|ен, -на. про-
П1в|сн. -на. обрат |ен. -на С rt Meinung
sein на iipoi ивополбжно мнение съм va
gegenüber I. priip [3] 1. [Raum място) сре¬
щу, der Universität - срещу унивсрси-
reia: - dem Bahnhof срещу гарата; 2.
[im Hmbhtk auf) спрямо, по отношение
на: den alten Leuten - спрямо старите
хора: ich bin diesem Plan - skeptisch no
отношение на този план съм скептично
настроен; 3. ( Vergleich сравнение) в срав-
350 GEGENÜBER
нение c: seinem Bruder - ist er klein в
сравнение c орат си топ е малък: II. adv
отсреща **■ wohnen живея иг. Е6
о I среша
Gegenüber н 23 човек, който се намира
срещу някои друг ч mein лицето,
кое го сели срещу мене
gegenüberliegen < 19а ///>) п einer Sache [3]
- намирам се AI (намеря се //] насре¬
ща. разположен съм г<7 срешу нещо.
die beiden Dörfer lagen einander gegenüber
ЛВСЮ села се намираха едно срещу дру¬
го
gegenüberliegend </<// огсреш|ен. -на. на¬
срещен. -на. срсщунолож|ен. -на
gegenüberstehen <а. stand gegenüber, ge¬
genübergestanden ///>> vi: jmdm. стоя
uv. II срешу някого: einander freundlich
^ в добри отношения сме елин спрямо
дру I: einander feindlich -*■ настроени сме
враждебно елин към лр>т: ich stehe dem
Vorschlag skeptisch - отнасям се A3
[отнеса се Е1\ скептично към предло¬
жение io: hier stehen sich verschiedene
Meinungen - тук си противостоят раз¬
лични мнения
gegenüberstellen <а ///>> г/ противопоста¬
вям A3 [противопоставя //]: (verglei¬
chen) съпоставям A3 [съпоставя //],
сравнявам А! [сравня II]: Jur правя и\\
II очна ставка, конфронтирам uw AI
Gegenüberstellung / 17 противопоставяне
п; (Vergleich) съпоставяне л. съпоставка
/ Jur конфронтирано п. конфронтация
/. очна ставка
Gegenverkehr /;/ I sg насрещно движение:
^ Vorschlag т 2 к6нтрапред;южени|е п,
-я
Gegenwart / 12sg (Jetztzeit) настояще п:
съвремие п. съвременност /; (Anwesen¬
heit) присъствие п. Gramm сегашно вре¬
ме С die Kultur der — съвременната
култура: dieser Brauch hat sich bis in die
^ gehalten този обичай се е запазил до
ден днешен; in der - von в присъствието
па; in meiner ^ в мое присъствие, пред
мене
gegenwärtig I. adj настоящ. съвремен|ен,
-на. ссгаш[ен. -на О das ist mir nicht
не си спомням [не се сещам] за това;
II. adv понастоящем, сега
Gegenwartsliteratur / 17 съвременна литс-
puiypa: -mensch т 8 съвременен [мо¬
дерен] човек: ^spräche / 16 съвременен
език
Gegenwehr / 17 sg съпротйва / съпротив¬
ление п; отбрана/ ^wert т I еквива¬
лент т. равностойност / ^wind т I
насрещен вятър; ^-Winkel ш 4 Math про¬
тивоположен Ъ1ъл: -Wirkung/17 про-
шводействие п. реакция/ -wort п 22
Lmg дума / с противоположно значе¬
ние. антоним т < das bulgarische - wort
zu „Brief4* ist „писмо** българската съ-
ответка към „Brief4* с „писмо**
gegenzeichnen <а hh) и принодпйсвам AI
[прииодпйша Е4\. контрасигнйрам uv,
\\ AI
Gegenzeichnung/ 17 ириполпйсване п. кон-
трасигнатура /.* кбнтрасигнация /*
-zug т 2 насрещен влак; Schach ход т
на противника
gegessen pari per/ von essen
geglichen pan per/ von gleichen
gegljtten pan per/ von gleiten
gegtammen part per/ von glimmen
Gegner m 4 протйвни|к пи -ци (auch Sp);
(Feind) враг(-ът) m. -ове
gegnerisch adj противников; (feindlich) вра¬
жески
Gegnerschaft / 17 (Haltung) враждебно
отношение, враждебност /; (alle Gegner)
противниците pl
gegolten part perf von gelten
gegoren part perj von gären
gcg9ssen part per/ von gießen
gegraben part perl von graben
gegriffen part per/ von greifen
Gehabe n 23isg umg неестествено държане;
преструвки />/. маниерничене n; — n n
23/se държание n, повеление n
9 Gehackte // 26 + кълцано месо. кайма /
'Gehalt m 1 (Menge) съдържание n, коли¬
чество n (an [3] на) (едно вещество в
друго); (Gold злато) auch проба /; ühertr
съдържание п: стойност /* С4 der sittliche
*>• моралната стойност
Gehalt п 22 заплата /. възнаграждение п
< ein ^ beziehen получавам AI [получа
//] заплата; wie hoch ist Ihr каква ви
е заплатата?, колко получавате?
gehalten pari per/ von halten
gehaltlos adj безсъдържател|ен, -на, без
стойност, праз|ен, -на; (Kost храна) не-
питател|ен, -на; ~ reich adj съдържа¬
телен, -на; (nahrhaft) питател|ен, -иа;
(Gold злато) с висока проба
Gehaltsabzug m 2 удръжка/от заплатата;
-erhöhung/ 17 повишение п на запла¬
тата; -stufe/ 16 степен/по щатна таб¬
лица; (Arbeiter работник) разред т;
-Zulage / 16 добавка / към заплатата,
иовишспи|е и, -я
gehaltvoll adj (Nahrung храна) питател|ен,
-на, \ранйгел|ен. -на; (Buch, Film книга,
филм) съдържател|ен. -на
Gehänge п 23 висулка /'; висящо украше¬
ние; (Ohr-) обици pl с висулки; (Ab¬
hang) склон ш. -ове; МП портупе|й т.
-и
gehangen рап per/ von hängen
geharnischt adj übertr 6сг|ър. -pa. ряз|ък*.
-ка. язвйтел|ен. -на: (Ritter рицар) обле¬
чен в броня
gehässig adj (boshaft) злоб|ен. -на, зъл
(зла). язвйтел|ен. -на; злост|ен. -на (за
пропаганда и др); (feindselig)
враждеб|ен. -на, неприязнен (gegen [4]
към)
Gehässigkeit f 17 злоба /! язвйтелност /
ненавист /; (Feindseligkeit) враждебност
/. неприязненост /
gehauen рап per/ von hauen
Gehäuse n 23 (Radiogerät. Fernsehapparat
радио, телевизор) кутйя / Tech корпус
m. картер m: кожу|х m. -си; Bot семенна
кутийка; Zoo! раковйна /. черупка / C
das - der Schnecke черупка / на охлюв
Gehege n 23 запазен ловен участък: ловен
развъдник; (im Zoo) оградено място (за
живо 1 ни в зооло! ичсска * г радина) <
übertr umg jmdm. ins - kommen меся се
и\\ //. намесвам се AI [намеся се //] в
чхждп работи
geheim adj t;i|ch. -йна. сскрст|сн. -на; (ver¬
borgen) скрит im -еп тайно, скрй-
шом: (im Innersten) в себе си. в душата
си: -е Abstimmung тайно гласуване
Geheimlabkommen п 23 тайно споразу¬
мение. гайна спогодба [конвенция);
-agent т X таен aiem, ;иент т от тай¬
ната полйния: -bund т 2 infiiia орга¬
низация: -dienst т I секретна служба:
- fach п 22 секретно чекмедже
geheimhalten <3а /гЛ> »•/ държа кг 13. пазя
uv. //. запазвам Af [запазя У У] в тайна,
крия uw £7. скривам А! [скрия £7] (etw.
[4\ vor jmdm. нещо от някого)
Geheimhaltung / 17 sg пазене п в тайна
er wurde zu - verpflichtet задължиха
го да пази гайна
Geheimnis// 27 тайна /. секрет т < öffent¬
liches [offenes] - обществена тайна
GEHEN 351
Geheimniskrämerei/17 umg потайни чене п
geheimnisvoll adj тайнствен, мистериозен,
-на; загадъч|ен, -на
Geheim|polizei / I7/.vg тайна полйция;
-rat т 2 таен съветник; -Schrift / 17
шйф|ър, т, -ри: -sender т 4 Radio таен
радиопредавател; -spräche / 16 таен
език; - tintе/16 симпатично мастйло
geheimtun <38а//;Л> vi umg давам AI [дам.
дадеш (дадох)] си вид, че зная много
тайни
Gehriß п 20/sg заповед /. нареждане п О
am sein - по нег ово нареждане; auf jmds.
- по нареждане на няког о
geheißen рап perf von heißen
gehen <13/.\7i> vi вървя uw 12, ходя uv, II.
отйвам AI [огйда EI]: (Maschine, Gerät
машина, уред) вървя, работя uw II. Verk
umg тръгвам AI [тръгна £2]. заминавам
АI [замина £2]. двйжа се мг. II (за превоз¬
но средство) С über die Straße - мина¬
вам през улицата, прекосявам AI [преко¬
ся !I] улицата: in die Schule [in die Universi¬
tät, zur Arbeit] - отйвам на училище [в
университета, на работа]; zur Schule -
ходя на училище: nach Hause - отйвам
си в къщи; an die Arbeit - залавям се А2
[заловя се //]. за работа; auf Reisen —
тръгвам AI [тръгна £2] да пътувам [да
пътешсству вам]. предприема м А У
[прел|прйсма £ (-приех)] пмувания; auf
die Post - отивам на пощата: aus dem
Haus - излизам AI [изляза* EI] от къ¬
щи: jmdm. od einer Sache [3] aus dem Wege
- избягвам AI [избята* £2] някого od
нешо: geh mir aus den Augen! махай се!, не
ми се мяркай прел очите!; schlafen [baden,
tanzen, einkaufen] - отйвам да спя [да се
къпя. да таних вам. да пазарувам]; bis zum
Äußersten - отйвам до крайност: umg
wohin geht der Weg? закъде води пътят?,
umg wann geht der nächste Zug nach Berlin?
Koi ä тръгва [заминава] следващият влак
за Берлин ’: die Uhr geht часовникът въ¬
рви: die Ware geht gut стоката се продава
добре: das Fenster geht auf die Straße про¬
зорецът гледа към улицазa: in das Gefäß
- 20 Liter съдът побира 20 литра: ich
weiß, wie weit ich - darf зная od знам £
ohne Aorist докъде мога да стигна [какво
мога да си позволя]: unpers das [es] geht
може. бива: so geht es nicht така не може:
352 GEHEN
das geht zu weit това е вече прекадено,
гова минава всяка i раница; so gut es geht
kö.'IKoto може; es wird schon - все ще се
оправи някак си; es geht auch ohne mich
може и без мене; es geht mir nichts darüber
нищо не ми е по-скъпо от това; es geht um
sein Leben касае се за живота му; es geht
darum, daß ... става въпрос [касае се] за
това. че wenn es nach mir ginge ако
зависеше от мене; wie geht es Ihnen? как
сте?; mir geht es gut аз съм добре: umg es
geht mir auf die Nerven дразни ме. дей¬
ствува ми на нервите; es geht auf Mitter¬
nacht наближава полунощ; es geht sich gut
in diesen Schuhen вървй се [ходи се] удоб¬
но с гези обувки
Gehen п 23 fsg ходене п. вървене п; Sp спорт¬
но ходене О das — lallt ihm schwer трудно
му е да ходи; той ходи с мъка; im - sagte
er вървейки [като вървеше], той каза; —
am Ort Sp ходене на място
gehenlassen <3а//?/>> м umg оставям А2
[оспшя //] на мира; sich [4\ — отпускам се
АI od отпущам се А1 [отпусна се £2], не
се владея т\ £6, държа се uv, 13 нехайно
[небрежно, недисциплинирано]
Geher т 4 Sp със клател т по спортно
ходене
geheuer </<// nicht - (unheimlich) еграш|ен,
-на, зловещ; (verdächtig) съмнйтсл|ен, -
на; (unsicher) иесйгур|сн, -на С mir ist
nicht - zumute cipax мс е. боя се uv. 12;
diese Sache schien ihm nicht - гази работа
му изтлеждаше съмнйтелна; es ist hier
nicht - гук c страшно [зловещо]; тук
бродят духове
Geheul п 2()isg рев (-ът) т. -овс, реване //.
вой т
Gehilfe т 7 номощни|к т, -ци; ~in / 18
помощница / tul помощничка /; Jur съ¬
участник/?/, -ци
Gehirn п 20 Апш (главен) мозък т; umg
(Verstand) ум (-ът) /н. -ове; — blutung/17
Med кръвоизлив т в мозъка; — ent2Ün-
dung / 17 Med възпаление п на мозъка.
сниефалЙ1 т; - erschütterung / 17 Med
сътресение п на мозъка: ^erweichung/17
Med размекване п на мозъка; -ge¬
schwulst / 14 Med тумор т в мозъка;
'»haut / 14 Anal мозъчна обвивка [цй-
па); - Hautentzündung/17 Med менингит
т; - rinde / 16 А па! мозъчна кора; '»schlag
т 2 Med (апоплектйчен) удар. апоплек-
сия f. -Substanz / I7.‘.vg мозъчно веще¬
ство (сиво. бяло): -zelle / 16 мозъчна
клетка
gehoben adj (Stimmung настроение) пови¬
шен: тържествен; (Stellung положение,
пост) завйд|ен. -на, вйл{сн. -на; (Stil стил)
висок; (Sprache език) литературен, -на.
изискан: (| auch heben)
Gehöft /? 20 селскостопански двор. (отдел¬
но) стоп11нств|о/?. -а
geholfen рап per f von helfen
Gehölz n 20 горйчка f: (Buschwerk) храста¬
лак m. -ци, г ьстала|к/??, -ци
Gehör n 20 sg слух (-ът) /?/ (auch Мих) < nach
dem - spielen свиря uw 11 по слух: ein
feines - haben имам uv, А1 добър [тънък]
слух: das - verlieren изгубвам AI [изгубя
//] слуха си. омушавам Al [оглуш|ея Е
(-ах)]: jmdn. um - bitten моля uw II.
помолвам AI [помоля //] някого да бъда
изслушан: - finden бивам uw Al изслу¬
шан; откликват на молбата ми; jmdm. -
schenken [geben] изслушвам Al [изслу¬
шам Al) някого (благослонно): sich [2]
bei jmdm. - verschaffen намирам АI [на¬
меря //] начин ли бъда изслушан; mir ist
zu - gekommen, daß... стигна до ушйте
ми. че.... чух. че...
gehorchen <Ь'У/Л> W слушам uw AL послуш¬
вам AI [послушам AI\ (jmdm. някого),
подчинявам сс Л1 [подчиня сс /7] (jmdm.
някому)
gehören <b//i/>) vi принадлежа uw 13. съм va
(jmdm. на някого): спадам i/v. Al (zu [2]
към) das Buch gehört mir кнйгата е моя:
dazu gehört viel Mut за гова сс изисква
1 оляма смелост: dazu gehört Geld за това
са нужни парй: das gehört nicht zur Sache
гова не се отнася [nc спада] към въпроса;
das Kind gehört zur Mutter мястото n на
детето е при майка му: zu diesem Mantel
- braune Schuhe на това палто подхож¬
дат [отйват (umg)] кафяви обувки: es ge¬
hört sich прилично c. подобава; wie es sich
gehört както подобава, както трябва
Gehörgang/;? 2 Ana!ушен канал
gehörgeschädigt с увреден слух
gehörig I. adj (gehörend) принадлежащ
(jmdm. на някого); спадащ, числящ се
(zu [2] към); (gebührend) надлеж|ен, -на,
съотвст|ен, -на, подобаващ; umg
(tüchtig) иорядъч|ен, -на, голям* О die
-е Form finden намйрам Al [намеря /7]
съответната форма; И. adv umg порядъч¬
но, здравата О jmdm. — die Wahrheit
sagen казвам АI [кажа Е4] някому йсти-
ната право в очйтс, казвам няхому сама-
га истина: jmdn. - verprügeln напердаш-
вам А l [напердаша //] някого здравата
(mag)
gehörlos adj глух
Gehörlosenschule/16 училище// за глухи
Gehörlosigkeit/17 sg глухота/
Gehörn // 20 рога pl
Gehörnerv /// 8 od9* слухов нерв
gehörnt adj рогат, е рога ч4 mag scherzh der
- е Ehemann (съпруг т) рогонос|ец ///. -ци
gehlem adj (artig) поелуш|ен. -на: (willig
gehorchend) покор|ен. -на С den Eltern -
sein слушам irr. А / родителите си
Gelmrsam /// 4 sg послушание //, покбрност
/. подчинение п \ den - verweigern отказ¬
вам АI (откажа Е4] да се подчиня: jmdm.
- leisten слушам irr, А1 някого, подчиня¬
вам се А / [подчиня се II] на някого
Gehorsamsverweigerung / 17 sg неподчине¬
ние//. непокорство//
Gehörsinn///! sg слух/// (сетиво)
Geh|rock /// 2 редингот nt: -sport /// 1 Isg
спортно ходене: -steig /// I тротоар т:
- werk // 20 часовников механйзъм
Geier /// 4 Zoo! лешояд /// (nach üherrr)
Geifer /// 4 мг лиги pl, пяна f: üherrr жлъч/.
злоба /. ярост /
geifern <///>> г/ лигавя се мг. //, текат ми
лиги гс: über fr veracht/ бълвам мг, Al гу¬
щери [огън и жупел], пеня се мг, /У (м///£)
Gyge / 16 цигулка / <-• - spielen свиря мг.
II на цигулка: ein Stück auf der - spielen
свиря, изсвирвам AI [изсвиря II) една
пиеса на цигулка: die erste - spielen свиря
* първа цигулка (auch üherrr)
geigen </;/>> »7 свиря мг, II на цигулка: w
свиря, изсвирвам AI [изсвиря II] на ци¬
гулка (etw. [4] нещо)
Gdgen|bdu /// lisg изработка/на цигулки:
—bauer /// 4 майстор /// на цигулки:
-bogen пг 5 цигулков лък: -hals /// 2
шийка/на цигулка: -harz п 20/sg коло¬
фон т за цигулка; -kästen nt 5 кутйя /
[калъф ///] на цигулка: -Spieler /?? 4 цигу¬
лар///
Geiger /// 4 виолонйст ///, цигулар ///
Geigerzähler /н 4 Phys Гайгер-Мюлсров
Брояч
geil adj (Mensch. Blick човек, поглед) похот-
лйв, сластолюбйв, сладострастен,
-на; (Boden почва) тлъст, гуч|ен, -на;
(Vegetation растителност) бу|ен, -йна, из¬
буял
Geilheit / I7/.vg похот /. похотлйвост /,
сластолюбие //. (Pflanzen растения) из¬
буял ост/ 23GEISTESKRANK 353
Geisel /// 4 заложни|к /и. -ци; / 16 заложни¬
ца /; - nähme /16 вземане// на заложници
Geiß/ 17 Zoo! коза /; - blatt // 22 Bot орлови
нокти pl; - bock т 2 коз|ел ///. -лй, пръч ///.
-ове
Geißel/ 16 бич ///, -ове (auch üherrr); Biol
камшйче //. -та, флагелум /// О der Krieg
ist eine - der Menschheit войната е бич за
човечеството
geißeln <//Л) vr бичувам мг. АI (auch iihertr)
Geißeltierchen // 23 Bio! камшйче nt
-та.флагелйт ///, -ung / 17 бичуванс //
(auch ühertr)
G^ist /// За .vir (Verstand) ум(-ът) ///. мйсъл
I; (geistige Haltung) дух (ът) /// (auch Ref):
(Scharfsinn) остроумие //; m 3a (Mensch)
човек ///, хора р/, ум ///. -ове; (Gespenst)
дух(-ъг)//;, -ове.прйзра|к/м.-ци: О im —е
des Fortschritts в духа на прогреса; die
großen -er юлемитс умове [хора]; im —е
(in Gedanken) мйслено. в мисълта; geh
den - aufgeben издъхвам AI [издъхна
£2]. умйрам АI [у м|ра £ (-рях)]
g^isterbleich adj geh бял като платно; мър¬
твешки блед
G^istererscheinung J 17 прйзра|к ///. -ци.
видени |сн. -я; появяване// на прйзрак
geisterhaft adj прйзрач|ен, -на О -е Blasse
мъртвешка бледност
geistern (У/6> г/ бродя мг. II, витая мг, £7
(като призрак); geh Lichter geisterten über
die Trümmer свеглинй pl блуждаеха над
развалините
Geisterstunde / 16/.vg scherzh часът, в който
бродят духовете, т.е. полунощ/
g^isterfüllt adj изпълнен слух. вдъхновен
geisterhaft прйзрач|ен. -на
geistesabwesend adj. разсеян, унесен:
(nachdenklich) потънал в мйсли
G^istcsjabwesenhcit / l7/.vg разсеяност /.
унесеност /; -arbeit/17 умствена рабо¬
та, умствен труд: -arbeiter т 4 умствен
работник; -armut / духовна нищета,
скудоумие //. духовна ограниченост;
- blitz /// 1 lang остроумно хрумване,
остроумна мисъл; -gaben рI умствени
способност pl; -gegenwart / \ ljsg при¬
съствие// па духа, самообладание//
geistesgestört adj умопомрачен, психиче¬
ски разстроен .
geisteskrank adj душевно бол|ен, -на, умо-
помрачеи, психически разстроен
23 Немско-бълшрски речник
354 GEISTESKRANKE
G^istes|kranke ml* умопомрачен m, ду¬
шевно болен; / 19 умопомрачена /. ду¬
шевно болна; -krankbeit /.17 душевно
заболяване, умопомрачениел,- richtung
/ 17 идейно направление; — schaffende т
1* човек т, pl хора на умствения труд
geistesschwach adj слабоум|ен, -на
G^stes|schwäche /16fsg слабоумие л, идио-
тйз|ъм(-мът) т; ~ Störung/17 умопомра-
чение п: ~~ Verfassung f 17/sg душевно
състояние
geistesverwandt adj блйз|ък, -ка [срод|ен,
-на] по дух
Geisteszustand т психйчсско състояние;
- Wissenschaften pl хуманитарни нау¬
ки/)/
geistig adj духов|ен. -на, умствен, интелек-
ryä;t|cH, -на О ~е Arbeit умствен труд;
— gesund душевно здрав; ~es Getränk
алкохолно питие
geistlich adj духов|сн. -на. цьрков|ен. -на
Geistlich |е т 7 * свещени|к т, -ци, духов¬
но лице: ^ keil / 17/sg духовенство п
geistlos adj глупав. скуч|ен, -на, без¬
цветен, -на, безинтересен, -на, —reich
adj духовит, остроум|ен, -на; ум|ен, -на;
'^-tötend adj (Arbeit работа) убийствен,
затъпяващ; ^voll adj = ^ reich
Geiz т Ijsg скъперничество п
geizen </;/?> vi скъпя се uv, I! (mit etw.
[J] за нещо), свйди ми се uv, //, i. Pers
(mit etw. [J] нешо) O er geizt nicht mit
seiner Zeit той нс скъпй [не жали] вре¬
мето си
Geizhals m 2 скьперни|к т, -ци; цицй|я
т. -и (umg)
geizig adj стиснат < - sein стиснат съм
Vа, скъперник съм
Geizkragen т 4 verächtl umg = Geizhals
Gejammer /; 23 verächtl вайкане n, реване
n. ридасме n
Gejauchze n 23,sg радостни викове pl.
ликуваме n
Gejohl(e) n 22. sg verächtl викане n, кряскане
n, рев m
Gekeife n 23/sg umg verächtl ругаене n,
караница /
gekannt part perj von kennen
Gekicher n 23 sg киска не n. кикотене n
Gekläff n 20 sg verächtl лаене n, джафкане
n
Geklapper n 22 sg тракане n (на съдове,
чинии и др.)
Geklimper п lljsg umg verächtl дрънкане n
(на пиано и др.)
Gekljngel п 23/sg звънкане п (на трамвай,
звънец)
Geklirr п 20jsg дрънкане п. дрънчене п:
(Glas стъкло) звънтене п
gekommen part perf von klimmen
geklungen part perf von klingen
Geknatter n 23/sg umg пукот m, пукотевица
/, тракане n: буботене n (на мотор)
gekniffen part perf von kneifen
Geknister n 23/sg (Feuer огън) прашене n;
(Papier, Seide хартия, коприна) шумо¬
лене n
gekommen part perf von kommen
gekonnt adj умел. вещ O die Bilder dieses
Künstlers sind - картините на този ху¬
дожник са на високо ниво (| auch kön¬
nen)
Gekrächze п 23/sg грачене п
Gekreisch п 20/sg крещене п, кряскане п,
пишенс п, пйскаке п
Gekritzel п 23/sg umg verächtl драскане п,
драсканица / О sein — kann niemand le¬
sen неговите драсканици [йероглйфи]
никой не може да прочете
gekrochen part perf von kriechen
Gekröse n 23/sg Anal було n, мезентериум
m; Kochk дреболйи pl (от агне, теле)
gekünstelt adj изкуствен, престорен, неес¬
тествен
Gelachter п 23/sg смяхф т; (Spott) auch
присмех т*0 in ein — ausbrechen при¬
хвам Al [прйхна E2\ да се смея, избух¬
вам АI [избухна Е2} в смях; zum ^ von
jmdm. werden ставам AI [стана Е2] за
смях [посмешище] на някого
gelackmeiert adj umg излъган, измамен
der Gelackmeierte т 7+ umg излъган т.
измамен т
geladen part perf von laden
Gelage n 23 гуля|й ш, -и, пир m, -ове, пир¬
шества /I. -ä
gelahmt adj парализйран, схванат (t auch
lähmen)
Gelände n 23 терен m. местност f; район
m (на летище, гара, строеж); ^fahrt /
17 Sp мотокрос m, -ове
gelandegängig adj Kfz всъдеход|ен, -на, c
повишена проходймост
Geländejkunde f \bjsg топография f; ^lauf
m 2 Sp крос /и, -ове
Geländer n 23 перйл|о n, -ä, парапет m
gelang prät von gelingen
gelangen <b/лл> W стигам Al [стйгна £2],
(an [4\ до. in [4\ в); постигам (zu etw.
[3] нещо). </ ans andere Ufer - стигам
(до) отсрещния бряг; ans Ziel - стигам
целта (на пътуване и др,); an sein Ziel
^ iihcrtr постйгам целта си; nicht in die
richtigen Hände — попадам Al [попадна
E2] в чужди ръце (за писмо и др.); zur
Überzeugung daß ... идвам uv, Al,
дойда r. El до убеждението, че...; zu
Reichtum - забогатявам Al [забогатея
Еб]: zur Macht - идвам, дойда на власт;
etw. [/] gelangt zum Abschluß [zum Druck,
zur Verteilung] нещо бива приключено
[отпечатано, разпределено], нещо се
приключва [отпечатва, разпределя]
gelassen adj споко|сн. -йна. невъзмутим
' - bleiben оставам А1 [остана Е2]
спокоен [невъзмутим]
gelassen рап perf von lassen
Gelassenheit / I7 .v# спокойствие n, нсвъз-
мутймост /
Gelatine [33..] / 16 желатйи ш
gelaufen pan perf von laufen
geläufig adj извсст|сн. -на. познат, оби¬
чаен, -йна; употребим О dieses Wort ist
nicht sehr - тази дума не е много упог-
ребйма; Englisch - sprechen говоря uv,
11 свободно английски език
Geläufigkeit / 17/лу? свобода / лекота /
(на говорене); (Übung) сръчност /, обиг-
раност /; Mus техника /
gelaunt adj: gut - разположен, в добро
настроение, добре настроен: schlecht
- в лошо настроение
Geläut п 20/ля od Geläute п 23fsg (кам¬
банен) звън т; биене п на камбани;
(Gesamtheil der Glocken) камбаните pl
на една църква
gelb ad1 жъл| -е Rübe морков т; -
werden жълтея и\\ Еб. пожълтявам А1
[пожълтея Еб\, Anat -er Heck жълто
петно (на ретината); umg sich [4] - und
grün ärgern позеленявам Al [позеленея
Еб] о| яд {umg)
Gelb // 20/.V# жълт цвят. жълго п </ die
Verkehrsampel steht auf - светофарът
показва жъ;ма светлина
gelbbraun adj жьлюкафяв
Gelbe п Ib/sg umg (Dotter) жълтъ|к /и, -цн
Gelbfieber п 23fsg Med жълта треска,
- filter т 4 od п 23 Phot жълт филтър;
-guß /;; 2 Tech лят месинг; месингова
отливка; леене п на месинг; -gießer т
4 леяр т на месинг; -kupfer п 23fsg
месиш /н
gelblich adj жълтеникав
Gelb|schnabel т 5 umg неопитен младеж;
GELDWERT 355
(Besserwisser) многознайни|к т, -ци;
ZooI жълтоклюнче т, -та: -sucht /‘ 14
sg Med жълтенйда /
gelbsüchtig adj жълтенйчав. бол|ен. -на от
жълтеница
Geld п 21 пари pl: -er р! (парични) сред¬
ства pl, суми pl, пари р! С großes -
едри пари: kleines - дребни пари; bares
- пари в брой: viel - ausgeben харча
uv, 11, похарчвам А1 [похарча //] много
пари: - machen печеля uv, II (лесно)
парй: - prägen сека uv сечеш (сякох)
нари: staatliche -er държавни парй.
държавен капитал: bei sein ймам uv,
А! парй. богат съм rа; zu - kommen
опарйчвам сс AI [опарйча се //] {umg).
забогатявам А1 [забогатея Еб]: mit dem
- geizen треперя uv. Е4 на стотинката;
jmdn. um sein - bringen вземам Al [взе¬
ма Е (взех)] някому парйте. обирам AI
[обера ЕЗ] някого: - wie Heu haben
ймам t/r. Al парй c лопата да ги рйнеш
{umg)
Geld|abwertung / 17 Wirisch девалвация/*
- angelegenheit / 17 паричен въпрос;
- betrag m 2 парйчна сума; — beutel m
4, —börse / 16 кесия f портмоне nt -та;
—entschädigung / 17 парйчно обезщете¬
ние; —einwurf m 2 прорез w, отвор nt
за пускане на парй (при автомати);
—entwertung / 17 Wirtsch обезценяване
п на парйте; ~ gier / 17/sg алчност /
сребролюбис п, користолюбие п
geldgierig adj алч|ен. -на за парй, сребро-
любйв, користолюбйв
Geld|heirat /' 17 брак т, -ове но сметка:
-mangel т 5 липса / [недостиг т] на
мари; безпаричие п: ^ mittel pl парйчни
средства pl: -schein т 1 банкнота f;
-schrank т 2 каса / за парй: -Schwie¬
rigkeiten pl парични затруднения pl
Geldstrafe / 16 г лоба / С eine - über jmdn.
verhängen налагам AI [наложа //] ня¬
кому глоба, глобявам А1 [глобя //] ня¬
кого
Geldjstück /? 20 монета /; - umlauf т 2 па¬
рично обръщение; -Umtausch т I обме¬
няне // на пари [валута]
Geldverlegenheit / 17 финансово затрудне¬
ние О in — sein финансово [материално]
съм va затруднен
Geldjwert т I парйчна стойност; -Zeichen
п 23 паричен знак
356 GELEE
Gel$$ [33..J n 24 желе /i. -та
gelegen adj (befindlich) намиращ cc, раз¬
положен: (passen) удоб|ен, -на, подхо¬
дящ, навременен, -на О zu ^ег Zeit в
удобно [подходящо] време: mir ist viel
daran - държа m\ 13 много на това; es
ist mir wenig daran ^ малко ме инте¬
ресува това: Sie kommen mir sehr ^ вие
идвате точно навреме; (|auch liegen)
Gelegenheit / 17 (удобен) случай /н. въз¬
можност /; (Anlaß) повод m; случай т
С bei der ersten besten ^ при първия
удобен случай; ich hatte die ^ ... имах
възможността jmdm. ~ geben« etw.
zu tun давам AI [дам, дадеш (дадох)]
възможност на някого да направи не¬
що: bei ^ при случай; bei dieser ^ по
този повод [случай]
Gelegenheitsarbeit / 17 временна [непос¬
тоянна] работа; ~arbeiter т 4 работни|к
т, -ци на временна [непостоянна] ра¬
бота; ^kauf т 2 случайна покупка, ока¬
зион т
gelegentlich I. adj случа|ен. йна: II. adv при
(удобен) случай, от време на време, по¬
някога: III. priip [2] по повод на, по слу¬
чай
gelehrig adj схва ишв, възприемчив
Gelehrjigkeit / 17/vif схватливост /, въз-
присмчйвост (: ^samkeit / \7fsg ученост
/' начетеност /. срудйция /
gelehrt adj учен. начетен, с голяма еру¬
диция; (wissenschaftlich) науч|ен. -на; (Т
auch lehren)
Gelehrte т 7 + учен т
Geleise п 23 = Gleis
Geleit п 20 (das Geleiten) придружаване
п. съпровождане п; (Gefolge) (официал¬
ни) придружаващи лица: ескорт т С-
geh jmdm. das - geben придружавам А l
[придружа //] някого: geh jmdm. das letz¬
te ~ geben изпращам AI [изпратя //]
някого до вечно го му жилище, отдавам '
АI [от|дам. -дадеш (-дадох)] някому по¬
следна почит: Jur jmdm. freies - zusi¬
chern [zusagen, gewähren] осигурявам Al
[осигуря //]. 1арантйрам mv. »\ Al ня¬
кому свободно завръщане (под охрани)
geleiten <b hhy г/ съпровождам Al [съ¬
проводя //]. придружавам Al [придру¬
жа //]: Mil. Миг сскортйрам мг. г. AI,
конвоирам uv, г. AI
Geleitschiff п 20 Миг конвойр »». кораб
/и от състав на морски конвой: ~wort
и 20 предговор т; ~zug т 2 Маг кон-
во|й т. -и (от кораби)
Gelenk п 20 Апш става f; Bol коленц|е п.
-г»; Tech колян|о* п, -а; шарнйр т; става
/ кардан т; ~bus т 1а съчленен ав¬
тобус: ~entzündung / 17 Med артрйт т
gelenkig adj пъргав. подвйж|ен. -на; (bieg¬
sam) гъвкав: Tech коленчат О - ver¬
bundene Knochen кости pl, свързани със
стави
Gelenkigkeit / П/xg пъргавост /. подвйж-
ност /; гъвкавост /; ~ rheumatismus т
11 /sg Med ставен ревматйзъм; ~ Ver¬
steifung /17 Med неподвйжност / на ста¬
ва. анкилоза /; ~ welle / 16 Tech кар¬
данен вал
gelernt ad/ квалифициран С ~-er Schlosser
правоспособен шлосер
gelesen pciri per/ von lesen
Gelichter n 2i/sg umg verächtl пасмина /.
сбирщина /. сган /
geliebt adj обйчан. любим; (t auch lieben)
Geliebte ш 7+ любим in; (Liebhaber) лю-
бовни]к nt, -ци;./ 19 любима/* (Mätresse)
любовница f
geliehen pan per/ von leihen
gelieren [30..] <d//i/>) п желирам се uv. v.
AI. ставам Al [стана E2] на желе
geljnd(e) adj (Winter. Witterung зима. вре¬
ме) мек: (Kälte студ) умерен; (Regen.
Feuer дъжд. огън) слаб. тих: (Schmerz
болка) слаб. лек; (Strafe наказание) лек.
мйл1ък. -ка < ~е gesagt меко казано:
-е gesalzen слабо посолено
gelingen <27b/.vw> vt unpers удава се AI
[удаде се (удаде се)] 3. Pers. успявам
А/[успея Еб] С es gelang mir, zu ... удаде
ми се [успях, можах] да...; der Versuch
gelang опитът in излезе сполучлив; eine
gelungene Arbeit сполучлйва [успешна]
рйбога
Gelingen п 23/sg успех nt, сполука /
Geljspel п 23:sg (Lispeln) фъфлене п: (Ge¬
flüster) шептене п. шепот т
gelitten part per/ von leiden
gellen <ЛА> vi пишя uv, 12 пронизйтелно
< die Ohren — mir ушйте pl ми пищят:
ein Schrei gellte durch die Nacht пйсък nt
пронйза [процепи] нощта
gellend adj пронизйтсл|ен. -на
gefaben <bllthy vt обещавам Al [обещая
E7\ тържествено (jmdm. etw. [4] някому
нещо), давам Al [дам, дадеш (дадох)]
обет (jmdm. някому): sich [3] -- зарйчам
се А! [за|река се. -речеш се (-рекох се)]
O das Gelobte Land обетованата земя
(библейски)
Gelöbnis п 27 тържествено обещание, обет
/17
gelockt adj къдрав, накъдрен; (| auch lok-
ken)
getogen pari pcrf von lögen
gelten < I6///6) V/ (wert sein) струвам uv. А 1.
ймам uw Al стойност; (gültig sein) важа
ttw II. валиден съм va: в сила съм; (an¬
gesehen werden) минавам Al [мина £2].
смятат мс. счйтат ме (als [/]. für [4] за)
С - lassen (Meinung мнение) призна¬
вам А1 [призная £7]. приемам AI [при¬
ема £ (приех)]; etw. [У] gilt jmdm. нещо
се касае за [се отнася до. за) някого; was
gilt die Wette? на какво се баейраме?. на
какво се хващаме на бас?; es gilt dein
Leben касае cc за живота ти. ще ти стру¬
ва живота; dieser Paß gilt nicht mehr този
паспорт не е вече валйден; er gilt als
guter Fachmann той минава [счйтат го]
за добър специалист; das gilt nicht това
не важй [не сс смята]; jetzt gilt es zu han¬
deln сега c моментът [сега трябва] да
се действува; das gilt dir това се отнася
до тебе: sein Wort gilt viel bei ihr думите
му тежат пред нея. думите му са от
голямо значение за нея
geltend at/j валйден. -на. общоприет О
die -е Meinung официалното мнение;
seine Ansprüche [Rechte) - machen пре¬
дявявам Al [предявя /У] претенциите
[правата] си: seinen Einfluß ^ machen
упражнявам Al [упражня II) влиянието
си; etw. [У] macht sich - нещо сс про¬
явява [показва]
Geltung / 17 (Gültigkeit) валйдност /,
(Werl) значение п. стойност /. значймосг
1: (Ansehen) влияние /». престиж т /
in - sein |bleiben| съм va. оставам AI
[остана Е2\ валйден: sich [2] - verschaf¬
fen спечелвам си А1 [спечеля си /У] ува¬
жение [влияние, авторитет]: seine - ver¬
lieren губя uw 11. изгубвам А/ [изгубя
II] значението си: zur - kommen [gelan¬
gen] придобивам Al [придобйя £7] зна¬
чение. проявявам сс А/ [проявя сс /1);
in diesem Saal kommt ihre Stimme besser
zur - в този салон гласът й по-добре
изпъква
Geltungsbedürfnis // 21 \g честолюбие /;.
стремеж т към признание [влияние,
престиж]
Gelübde п 23 Ref обег т. оброк nt; <
ein ^ ablegen давам А! [дам. дадеш
GEMÄUER 357
(дадох)] обет [тържествено обещание]
gelungen part pcrf von gelingen
Gelüst n 20 geh силно желание n (nach [2]
за), страстно влечение (nach [2] към);
прищявка / О ein nach etw. [2] od auf
etw. [4] haben ше ми се нещо. прищява
ми сс [прище ми се (прищя ми се)] нещо.
иска ми сс и\\ А1 2. Pers. приисква ми
сс [прииска ми сс (прииска ми сс)] 2.
Pcr.s нещо
gelüsten <Ь//;Л) г/ impers geh жадувам uv.
AI (nach etw. [2] за нешо): много ми се
йска. приисква ми се [нрийска ми се] 2.
Pers (nach etw. [2] нещо) О er tut, was
ihn gelüstet той прави, каквото си ще
[каквото му сс иска]; es gelüstet mich, ihm
meine Meinung offen zu sagen много ми
се йска да му кажа открито мнението
си
gemach adv (allmählich) постепенно, лска-
полска; (ruhig) спокойно, бавно
Gemach п 22 dicht geh стая f покои pl (geh)
< die Gemächer der Königin покоите на
кралйцата
gemächlich adj (ohne Hasl) споко|ен. -йна.
бав|еи, -на; (behaglich) удоб|ен, -на,
у|Ьт|ен. -на < ein ^es Leben führen водя
uv, II тих [спокоен] живот
Gemahl т 1 geh Cbiipyli т, -зи; ^-in / 18
geh съпруга /
gemahnen <Ь/У/Л> vt geh напомням A2 [на¬
помня /У] (an [4\ за)
Gemälde п 23 Kwi.st картина f(auch über fr);
^ausstellung / 17 художествена изложба;
- galerie / 16а картинна истерия; -Sam¬
mlung / I7 колекция / Ol картини
Gemarkung / 17 земдищ|е п, -а ; (Grenze)
I ранина / (на землище, селище и др.)
gemasert ad/ (Marmor мрамор) прошарен
с жилки; (Holz дърво) ф.тадср|сн. -на.
е фладер
gemäß I. ad/ ci>oibct|cii. -на. отговарящ,
иодходяш. подобаващ (jmdm. от/e-r Sa¬
che [2] па няк'01 о od на нещо) < er bekam
eine seinen Fähigkeiten Stellung той
подучи оповаряща на способностите
му служба: II. präp [2] спорел, съобраз¬
но със. cbi.KiCHo със ч der Sitte -
der Sitte според обичая
gemäßigt ad/ Pal. Geogr умерен: (Rede реч)
сдържан: (| auch mäßigen)
Gemäuer n 23: altes - стари зидове pl.
развалини pl
358 GEMEIN
gemein adt (niederträchtig) под|ъл. -да,
.i6;i|eii. -на: (ordinär) безобразен. -na.
ü\.iräp|cii, -па: просташки: ( ^sam) общ,
съвмести (einfach) прост, обикновен
(човек, народ) Math -er Bruch прб-
cia дроб. Jur -es Recht общо право:
mit jmdm, nichts - haben нямам uv. AJ
1ШЩО общо C НЯКОЮ
Gemeinde / 16 община /. Kirche енория
/. ( - von Gläubigen) снорияши pl; 60-
lOMo.iuii pl; -rat nt I (-Vertretung)
общински cbuci. (-Vertreter) общински
сьнсишк: -Vertretung /17= --rat;
- Verwaltung / 17 \g общинско управле¬
ние: - wählen pl общински избори pl
Gemeineigentum n 22 \g обществена соб-
cineiiocr
gemeinlgefährlich ш// онас|ен. -па за об-
luccjüoio. ooiucciuciio опасен: -gültig
adj onuiniipnci. общовалиден, -на
Geme|n|heit / 17 подлост /. нйзост /. мер-
завщина /. -kosten pl И7тгЛ общи раз¬
носки р/ (режийни и др.)
gemeinnützig ш/i общополезен, -на
Geme|nplat/ т 2 (allbekannte Weisheit)
обшотвеежа помпа: (abgegriffene Re¬
densart) изтъркана [банална] фраза
gemeinsam I. adj общ. сьвмеет|ен, -иа: II.
ш!\' заедно: колективно -е Interessen
общи ти ереси р/; - ins Theater gehen
опитаме колскншио на театър
Gemeinsamkeit / 17 нещо общо: сходство
п viele -en mit jmdm. od etw. (i] auf¬
weisen имам uv. АI много общо е някого
od нещо
Gemeinschaft / 17 общност /. (Zusammen¬
sein) общуване п. връзка /. (organisierte
Vereinigung) дружсств|о //, -а, обедине¬
ние п. колектив ш С die eheliche - брак
т; in - mit [J] заедно с; mit jmdm. in
- leben живея uv. E6 c някого: sich in
die - einfügen приобщавам се AI [при¬
общя се /I] към колектйва [обществото]
gemeinschaftlich I- adj общ. съвмест|ен,
-на, колектйв|ен, -на: II. ttdv общо, за¬
едно. съвместно
Gemeinschaftsantenne / 16 обща антена
(за няколко домакинства); ^arbeit / 17
колективна [съвместна] работа; ~ be¬
such т 1 колективно посещение; ^ flug
т 2 съвместен (космически) полет;
^geist т За/sg дух т на солидарност
[сплотеност]; - Produktion / 17 съвмест¬
на продукция: (Film филм) копродукция
/; - Verpflegung / 17 обществено хранене
gemeinverständlich adj лесно разбираем.
лос1ьи|ен. -на
Gemein|wesen // 23 общност /. колектив
m;WKOM>na /; обшесгвб п; -wohl п 20/
\g общо [ootucciBCHo) блаю
Gemenge п 23 смес /. смесица /; Chem сус¬
пензия !. Lamliv смесен посев: (Gewühl)
навалица /, блъсканица /; vvra/t (Hand¬
gemenge) ебйван|е //. -ия: бо|й т -еве
gemessen adi (Schrill крачка. С1ънка)
блв|ен. -ма. отмерен. рав|ен. -на; (Beneh¬
men държане) есрибз|еи. -на. дост6|ен,
-ftiia: (zurückhaltend) въздържан, сдър¬
жан in -er Entfernung на подходящо
(подобаващо] разсюянне: (| auch mes¬
sen)
Gemetzel п 23 клане и. -та. сеч /. кръво¬
пролитие и. -я
gemieden part perl von meiden
Gemisch n 20 смес / (aus [J] od von [i] от);
Tech сплав f O die meisten Motorräder
fahren (mit) - повечето мотоциклети
карат смес за двутактови мотори
gemischt adj смесен О eine — е Gesellschaft
смесена компания; ->es Doppel Sp Tennis
игра / на смесени двойки (Т auch
naschen)
gemocht part perl von mögen
genmlken, auch gemelkt part perf von melken
Gentsbock m 2 Zoo! (див) коз|ел m. -яй
(див)
Gemse / 16 Zoo! дива коза
Gemunkel n 23 шушукан|е n. -ия. мълва /
Gemurmel n 23,л£ шепоз m; мърморене n.
мънкане n; (Bach поток) ромолене n
v drohendes ^ ропот m
Gemurre n 20tsg ропот nt
Gemüse n 23 зелеичу|к m. -ци. зарзават m;
-bau nt Ifsg зеленчукопроизводство n;
-beilage/ 16 гарнитура / от зеленчук
(към печено, скара и др.); -garten т 5
зеленчукова градина; ^geschäft п 20.
-handlung / 17 магазйн т за плодове
и зеленчуци; -industrie / 16а зеленчу¬
кова промйшленосг; -konserven [..w..]
р/ зеленчукови консерви pl; -salat т I
салата / от сурови или варени зеленчуци
gemußt part perf von müssen
gemustert adj шарен, десенйран; (| auch
mustern)
Gemüt n 21 jsg душа /, сърце n; нрав тш
характер т; (Mensch) съществ|о п, -а;
-er pl umg хората pl, духовете pl О
ein fröhliches - haben ймам uv. Al весел
нрав. по душа [ио характер] съм га ве¬
сел човек: sie ist ein ängstliches - тя е
cipaxanuo сьшесгвб: ein Mensch von -
Miioio добър човек, душа-човек (нш#);
die erregten -er beschwichtigen успокоя¬
вам AI [успокоя //) възбудените духове:
utng sich [3] etw. [4\ zu -е führen вземам
AI [взема Е (взех)] пешо присърце: шп$
scherzh подслаждам си А! [подсладя си
//) душа I а (с хубаво хаиване и нийване)
gemütlich adj (Wohnung жилище) уют|ен.
-на. нрияНен. -на. удбб|ен, -на: (Mensch
човек) добродушен. -на, приветлив.
дюбез|еп. -па: (unierhallsam) задушев|ен.
-па. нрияНен. -на. непринуден (разт¬
вор, среща и др.): (gemächlich) споко|сн.
-йна. бав|ен. -на mach es dir -! на-
ciaim сс удобно!: ich hatte Zeit, — Kaffee
zu trinken имах време спокойно да изпия
едно кафе
Gemütlichkeit / I7.vg уют т. уютност /;
удобство п. (Ruhe) спокойствие п С
in aller - спокойно, на спокойствие
Gemütsart / 17 шмперамент т, нрав т.
харакгер nt; -bewegung / 17 вълнение
/?. -я. възбуда /. афект т
gemütskrank adj Med душевно б6л|сп. -на.
психически разстроен (без засягане на
разсъдъка)
Gemütslieben п 23 .vtf душевен [вътрешен]
живот: — mensch т 8 мпц добря|к /и.
-ци. човек nt с широко сърце
Gemütsruhe / 16 душевно спокойствие С
итх in aller - най-спокойно
Gemütszustand nt 2 душевно състояние
gemütvoll adj сьрдеч|ен. -на. залушев|сн.
-на. с miiiSio чувство
genannt рап perl van nennen
genas prät van genesen
genau adf т6ч|ен. -на: (sorgfältig)
акуратен, -на. шагел|сп. -на, прсийз|сн,
-на: (streng) строг. стрйкт|сн. -иа: (aus¬
führlich) поцроб|сн. -на < -е Zeit точно
време: etw. [4\ - kennen познавам uv.
AI нещо добре [подробно, в подроб¬
ност] ' sich [4] - an die Vorschrift hal¬
ten придържам ec uv, AI строго [стрикт¬
но] към наредбата: sich [4] mit -er Not
retten едва сс спасих: - genommen стро-
io hoi леднаю. в същност: es mit etw.
[.?] nicht - nehmen нс съм va mmoi o взис-
Kaiелен [придирчйв] към нещо: - das
wollte Ich sagen iohho това исках да кажа
Genauigkeit / 17 точност /, прсийзност
/; акурагиост /
GENESEN 359
genauso adv iüku. сьшо подкова
. wertvoll wie ... lö.ikona ценен, кблкото..
Gen Bio! n 20* тен nt
Gendarm [зап..] nt 8 стражар nt. нолииа|й
nt, -И
Genealogie / 16a генеалогия /
genehm adj gen нрняг|сн. -на. улоб|сн. -на.
приемлив
genehmigen <b//?A) vt (erlauben) разреша¬
вам AI [разреша //] (jmdm. etw. [4] ня¬
кому нешо): (Vorschlag предложение)
одобрявам AI [одобря //]: (Gesuch мол¬
ба) удовлетворявам А /[удовлетворя /7]
Genehmigung / 17 разрсшсни|с п, -я. одоб¬
рение п. -я. (behördliche -) разрешй-
Есдн|о //. -и. позволителн|о п. -и
geneigt adj i/henr (gewogen) бла-
юсклбн|ен. -на. разположен (jmdm. към
някои)) - sein, etw. [4] zu tun склонен
съм va да направя нешо: (Т auch neigen)
General nt 1* ad 2* lenepä.j nt; ^angriff nt
l ббшо настъпление, обща офанзива,
-baß nt 2 Mus i ciiepä.iöac nt, цифрован
бас. -direkter nt 9a tciiepä.Tcii директор:
- feldmarschall nt 2 iciicpä.T-фслдмаршал
nt: -gouverneur [..guwernö:r) nt I* iciie-
рал-губернатор nt: ^ intendant nt 8 Theat
leiiepä.ieii директор: -konsul nt 10 ге¬
нерален консул: -konsulat n 20 гене¬
рално консулство: -leutnant nt 1 ad 6
ienepä.T-лси тепай i m; -major nt I ie-
нерал-майор nt; - musikdirektor nt 9a
главен дириген i: - nenner nt 4 Math обш
знаменател: -oberst nt 9 ad 8 генерал-
полковник m; -probe / 16 Theat iciic-
piLTiia рснспшия: -Sekretär m 4 гене¬
рален секретар: -stab nt 2 Mil icnepä-
лсн шаб: -streik nt 6 обша [|снсрална]
стачка: -Versammlung / 17 общо събра¬
ние: -Vollmacht / 17 генерално пълно¬
мощно
Generation / 17 генерация /. поколени|е п.
-я
Generator nt 9а Tech генератор nt; газге¬
нератор т. -fahrzeug п 20 превозно
средство с генератор: -gas п 20 Tech
1снераторен газ: -gasmotor т 9а дви¬
гател п\ с генераторен газ
generell adj общ. всеобщ, генерал|ен. -на
Genese / 16 генезис nt. възникване п. по¬
раждане п. произход т
genesen < I lb .\л> г/ оздравявам AJ [оздра¬
вея £7] (von [3] от)
360 GENESEN
genesen pan perl von genesen
Genesung / 17/ля оздравяване n
Genesungsheim n 20 санаториум m;
--wünsch m 2 (благо)ножслани|е m. -я
за скорошно оздравяване
Genetik / l7/.>g Biol генетика /
genetisch adj Biol генетйч|ен, -на, генети-
чески О ^е Information /генетична ин¬
формация; ^er Code [ko:da] генетичен
код
genial adj гениал|ен. -на
Genialität / 17 гениалност /
Genick п 20 гил(-ът)/н, -овс, врат(-ът) т,
-ове ч ein steifes - haben врагът ми е
схванат: sich [„?] das ^ brechen счупвам
си А! [счупя си //] врата [главата] (auch
iihertr)
Genickstarre / 16 Med цереброспинален
мениш йт
Genie [3c..] п 24sg гений т. гениалност
/; п 24 1сни|й п. -и, гениален човек
genieren [3c..] <d/ЛА> г/ смущавам AI
[смутя //]. притеснявам AI [притесня /I]
(etw. [/] jmdn. нещо някого): sich [4] -
смущавам се, стеснявам сс (vor [J] от)
. hoffentlich geniert ihn meine Gegenwart
nicht надявам се, че моето присъствие
не ю смущава [не го притеснява]
genießbar adj (Getränk питие) доб|ър, -ра
за пиене, който може да се пие; (Essen
ядене) |6д|сн. -на за ядене, който може
да сс яде; (Pil/ гъба) ядлнв ' iiherir umg
dieser Mensch ist nicht ^ гази човек е
непоносим
genießen <32а/ЛЛ) п (Trank) пйя uv. Е7,
изпивам А/ [изпия £7]: (Speise) ям uv,
EI, изяждам AI [из|ям. -ядеш (-ядох)],
хапвам А/ [хапна £2]; iihertr (Natur,
Leben. Ausblick природа, живог. гледка)
радвам се мг. AL наслаждавам et AI
[насладя се //] na: (Achtung, Vertrauen
уважение, доверие) ползвам се i/v. AI
с. радвам се на: (Erziehung. Ausbildung
възпитание. образование) получавам
.*(/ [получа //] ' das Essen ist heute nicht
zu ^ днес яденето не може да сс яде
Genitalien [Jian] />/ Anat гениталии pl
Genitiv [auch ..tnf] ш l* Gramm родйтелсн
на ДС'*
Genius tu 11 у е iciuift т; т 11 (Schutzgeist)
auch дух т. покровител. добър дух <
sein guter ^ hatte ihn gerettet добрият
му 1сний го беше спасйл
genommen part perf von nehmen
genormt нормйран
genoß prät von genießen
Genosse m 7 (Partei—) другар m (за член на
профсъюз, социкпдемократйческа, соци¬
алистическа или комунистическа пар¬
тия); veralt (Gefährte) другкр m; Wirtsch
кооператор m, съкооператор m, 0 der —
Major der Nationalen Volksarmee друга¬
рят майбр от Националната нарбдна ар¬
мия (в бившата ГДР); — Müller! другарю
Мюлер! (обръщение между партийни
другари); ~ Müller sagte другарят Мюлер
каза
genossen рап perf von genießen
GeMssenschaft / 17 кооперация /, сдруже¬
ни | е п, -я 0 handwerkliche ~ трудово¬
производителна [занаятчийска] коопера¬
ция; eingetragene — регистрирана коопе¬
рация
Genossenschafter т 4 кооператор т, член
т, -ове на сдружение
genossenschaftlich adj кооператив |ен, -на
Genossenschaftslbauer т селянин т% коопе¬
ратор, член т, -овс на трудово-коопера¬
тивно земеделско стопанство; —wesen п
23hg кооперативно д£ло
Genossin / 7 (Partei—) другарка / (членка на
профсъюз, социалдемократическа, соци-
алистйческа или комунистическа пар¬
тия) veralt (Gefährtin) другарка / — Mül¬
ler! другарко Мюлер! (обръщение между
партийни членове)
genötigt adj принуден < sich [4] - sehen,
etw. zu tun виждам се AI [вйля сс 12]
принуден [принуден съм iw] да направя
пешо (Т auch nötigen)
Genre [за:г] // 24 вид (-bi) т. -овс; Kunst
жанр ш. -овс: -bild п 21 жанрова [би¬
това] картина, -malerei / 17 жанрова
[бйтова] живопис
Gentil|gesellschaft / 17 Wissemch родово
общество; ^ordnung / 17 Wissemch ро¬
дово обшйнен строй
genug adv достатъчно, стйга < einer ist
^ едйн стйга: groß ^ достатъчно го¬
лям*: jetzt aber стйга вече!: mehr als
^ haben имам uv. AI повече, отколкото
е необходимо, имам предостатъчно; ich
habe iihertr до гуша ми дойде, омръз¬
на ми: das ist wenig това е доста мал¬
ко
Genüge / 16 den Forderungen - tun [lei¬
sten) задоволявам AI [задоволя //] из-
йскванията. удовлетворявам А/ [удов-
летворя //] исканията; zur — достатъч¬
но
genügen </>/>> V/ (ausreichen) стига AI [стиг¬
не Е2\ 3. Pcrs, достатъчно е (etw. [/]
нещо) О drei Meter Stoff ~~ vollkommen
три метра плат са напълно достатъчни;
den Anforderungen ^ задоволявам AI
[задоволя //] изискванията, отговарям
А2 [отговоря II] на изйскванията; das
genügt! достатъчно!; стига, достатъчно!;
das genügt mir nicht това не ме задово¬
лява; гова не ми е достатъчно
genügend adj досгатъч|ен, -на, задоволи¬
телен. -на < in Physik hat er той има
тройка по физика
genugsam adj непретенциозен, -на.
скромен, -на. задоволяващ се с малко,
невзискатсл|ен. -на
Genügsamkeit / I7.vg непретенциозност /.
невзискатслност /• скромност /
Genugtuung / I7/.V# (Befriedigung) задовол¬
ство п; (Wiedergutmachung) удовлетво¬
рение /? < mit hören, daß ... чувам AI
(чуя Е7] със задоволство, че...; — fordern
искам uv. AI удовлетворение; jmdm. -
leisten [geben] удовлетворявам AI [удов¬
летворя //] някого
Genus п (gen pl ..nera) BioL Gramm род
(-ъг) т. -ове; verbi Gramm зало|г т,
-зи
Genuß т 2 (von Speisen) ядене п. консу¬
миране /7. консумация /; (von Getränken)
пиене п. употреба / консумиране п, кон¬
сумация /. (Befriedigung) наслада /. удо¬
волствие п \ ein ästhetischer ^ есте¬
тическа наслада; das Konzert war ein -
концертът беше истинско удоволствие;
sich [3] einen ^ gönnen позволявам си
AI [позволя си //] едно удоволствие; in
den - eines Stipendiums [einer Rente] kom¬
men (започвам AI [започна E2] да) по¬
лучавам стипендия [пенсия]: etw. [4] mit
- hören [betrachten] слушам uw AI, чу¬
вам А! [чуя £7]. наблюдавам мг. AI
нещо с удоволствие
Genuß|mensch т 8 човек т (р/ хора) на
удоволствие io: '-mittel pl изделия pl на
хранително-вкусовата промишленост
(кафе. напитки, цигари); деликатеси pl;
^sucht / \4 sg жажда/за удоволствия
genußsüchtig adj жад|сн. -на за удоволствия
[наслади]
Geo|botanik / 17 д# геоботаника /; ^Che¬
mie [..ehe..] / 16a/.vg геохймия / -^dä-
sie / I6a'.v# геодезия J; ^elektrik /
\t sg гсослсктрйчсство /7. ^genie f
GEPLAPPER 361
I6a/.vg reo гения f; '-graph m 8 географ
m; -graphlg f I6a/.rg география /
geographisch adj географски
Geo|tag(e) m 8 (m 7) геоло|г m, -зи; ^logj$
/ 16-d/sg геология /
geologisch adj геоложки; (Formation фор¬
мация) геологйчески
Geo|meter m 4 земемер m, геодез
m: ^metne /l6a геометрия /
geometrisch adj геометрйч|ен, -на, геомет-
рйчески
Geophysjk f Mjsg геофизика /
geophysikalisch adj геофизйч|ен, -на, гео-
физйчески О Internationales Geophysi¬
kalisches Jahr Международна геофизич¬
на годйна
Georgien usw = Grusinien usw
Georgjne f ! 6 Bot гергйна / далия /
geozentrisch adj геоцентрйч|ен, -на;
^zyklisch adj геоциклйч|ен, -на
Gepäck /7 20 багаж m; ^abfertigung / 17
предаване n на багаж (на летище, атак);
(Stelle der Abfertigung) багажна служба;
— aufbewahrung / 17 гардероб т (на га¬
ра); -aufgabe / 16 гише п, -та за пре¬
даване на багаж: ^ ausgabе / 16 гише п,
-та за получаване на багаж; ^automat
Н7 автомат т за съхраняване на багаж;
-förderband п 20 багажна транспортна
лента; ~netz п 20 багажни|к т, -ци (в
купе); ^schein т 1 разписка/за приет
багаж: -^träger т 4 носач /77; (Fahrrad
велосипед) багажни|к т, -ци; ^ wagen т
4 Eisvnb фур| 6п /77
gepanzert adj брониран. 6линдйран: (Т auch
panzern)
Gepard od Gepard m 1* Zool гепард m
gepfeffert adj umg (Preise. Rechnung цени,
сметка) солен [umg)\ (Witz. Anekdote
виц. анекдо1) пикант|сн. -на, непри¬
личен. -на; (Т auch pfeffern)
gepfiffen pari perf von pfeifen
gepflegt adj (Wohnung жилище) чист,
спретнат, подреден, поддържан; (Park,
Gesicht) поддържан; О ein gut ^er Hund
добре гледано куче; (| auch pflegen)
Gepflogenheit / 17 (Brauch) обича|й m, -и;
(Gewohnheit) привйчка /. нави|к m, -ци
Geplänkel n 23 Mil престрелка f; схватка
f; iihcrtr спор m, -ове, спрсчкван|е n. -ия
Geplapper n 23 >sg umg бъбрене- n, бърбо¬
рене /7. бръщолевене n, дърдорене n
362 GEPLÄTSCHER
Geplätscher n 23 sg (Welle вълна) плисък
m. плясък m: (Bach поюк) бълбукане
//. кмокочсис п
Geplauder п 23 sg бърборене п, разговор
т, приказки р1
Gepolter п 23 sg гронолснс п. тропот т
Gepräge н 23 \g übertr ouichüi ък т;
(Kennzeichen) бслс1 n/. облик m < fielt
das - geben [verleihen] давам Al [дам.
дадеш (дадох)), придавам облик, сла-
ia.M Al [сложа //) отпечатък (иа епоха,
време, мсс гнос г и др.)
Gepränge п 23 fielt разкош т, пйшност /
gepriesen part per/ von preisen
gequqllen auch gequellt pan perf von quellen
gerade L ad/ (Linie линия) нрав: (aufrecht)
изправен: (aufrichtig) откровен, почтен,
прям. (Zahl число) четен: II. adv (genau)
Iочно: (soeben) тъкмо, току-що <. -*•
darum именно заюва: er ist - abgereist
юй I оку-шо замина: ^ gegenüber точно
насреща, da kommt er - сто го. че идва:
ich bin nicht - überrascht съвсем не съм
изненадан, не може да се каже. че съм
изненадан: das hat mir ^ noch gefehlt!
само юва ми липсваше!: das Gegen¬
teil тъкмо обратно
Gerade / 16 Math нрава /: Sp правата част
ог писта < Волен linke ^ ляв прав
удар: rechte ^ десен прав удар
geradeaus adv направа С ^ gehen вървя
uv. 12 напрано; sehen гледам uv. Al
право напред [право пред себе си]
geradeheraus adv etw. [4] ^ sagen казвам
AI [кажа Е4) нещо направо [без заоби¬
калки]
geradebiegen <32а/АД) (Draht тел) изпра¬
вям А2 [изправя //] О iibertr umg das
mußt du wieder ^ ти лак трябва да опра¬
виш тази работа [този въпрос]
gerademachen <а/ЛЛ> vt изправям А2 [из¬
правя //] (нещо изкривено)
gerade(n)wegs adv направо: übertr auch
открйто, без заобикалки О er kam ^
von zu Hause той идваше [дойде] напра¬
во от къщи
gerädert adj: umg wie - sein като смазан
[пребит] съм vu (umg)
geradesitzen <а. saß gerade, geradegeses-
sen/ЛА) v/ седя uv. 12 изправен
geradeso adv точно толкова (wie [/] кол¬
ко то), също така (wie [/] като); ^ viel
adv тъкмо толкова (wie колкото)
geradezu adv umg направо. просто
umg er ist sehr ^ гой c мною откровен
Geradheit / 17 .v# iibertr откровеност /‘ пря¬
мо ra /‘ 4CCIHOCI f
geradlinig ad} нраволине|ен. -йна (auch
iibertr) < ein ^er Nachkomme потом|ък
m. -ни по права лйния
Geranie [..nia] / 16 Bot мушкат|о n. -a.
gerannt pan perf von rennen
Gerassel n 23 .v.i? (Ketten окови) дрънкане
н. (Wagen KO.ia) тракане n
Gerät а 20 уред m. апарат m; (Werkzeug)
ссчив|б n. -ä. орьди|с //. -я, инструмент
m. уред т; Tech (Ausrüslungsgcgenstan-
dc) съоръжения pl; Sp (Turn^-) (гим-
n;ici йчсски) уред m
geraten <3b v;;> vi удава cc AI [удаде cc
(удаде се)] 3. Per\ (etw. [/] jmdm. нещо
някому): (Braten. Kuchen печено, слад¬
киш) ставам AI [стана £2] сполучлив:
(sich entwickeln) развйвам се Al [развия
се ЕТ) (добре, зле): (ähnlich werden) при¬
личам uv. AI. метнал съм vu се (nach
jmdm, на някого): (gelangen) попадам А I
[попадна Е2] (in [4] в. auf [4\ на) С in
Gefangenschaft ^ попадам в плен. in
Zorn - изпадам в гняв, разгневя вам се
AI [раиневя се //]: in Vergessenheit —
потъвам Al [потъна £2] в забвение, би¬
вам uv. AI забравен: auf den Gedanken
^ натъквам се AI [натъкна се £2] на
мисълта; in Hitze - разгорещявам се
AI [разгорещя се //]; ins Stocken — за¬
пъвам се AI [запъна се £2]. епйрам AI
[спра £ (спрях)]: außer sich [3] ^ излизам
AI [изляза* El] от себе си [от кожата
си] (vor [3] от)
geraten part perf von raten
Geräteturnen n 23*\g спортна [уредна] гим¬
настика
Geratewohl tt: aufs - наслуки umg. напо¬
соки. както дойде
Gerätschaften pl сечива />/. инструменти pl
geräuchert adj пушен
geraum adj: ^e Zeit доста дълго, [доста
продължйтелно] време; vor ^ег Zeit
отдавна
geräumig adj обшйр|ен, -на, простор|ен,
-на (за помещение)
Geräusch п 20 шум(-ът) т. -ове;
^bekämpfung/ 17/sg борба/с шума
geräuschlos adj безшум|ен. -на; voll adj
шум|ен, -на
Gerbbrühе / 16 дъбилен разтвор
gerben </iA> vt щавя uv, II, ощавям А2
[ощавя //], дъбя wv, II О übertr umg
jmdm. das Keil ^ набйвам AI [набйя К7]щ
налагам AI [наложа II] някого здравата
(мш#). смъквам AI [смъкна Е2] някому
кожата oi бой (ших)
Gerber т 4 кожар т
Gerberei / 17 кожарство п: (Werkstatt)
кожарска работилница
Gerberlohe / 16 шава /. дъбилен разтвор
Gerbjmittel п 23 дъбилно вещество: - säure
/ 16 CItcnt дъбилна киселина, танйи п;
^ Stoff/н I = ^ mittel; ^ ung /17 щавене
п
gerecht adj енраведлйв; (richtig) правил|сн.
-на. правдйв; (verdient) заслужен, осно¬
вателен. -на. оправдан; Rel правед|ен.
-на . ^ sein gegen [4\ справедлив съм
Yd към: einer Sache werden справям
се А2 [справя се II] с нещо: allen Wün-
chen ^ werden задоволявам AI [задо¬
воля //] вейчки желания
gerechtfertigt adj оправдан, справедлйв
Gerechtigkeit / 17..vg справедлйвост /. прав¬
да /. (Justiz) правосъдие п; veralt (Be¬
rechtigung) право п. привилегия / G
jmdm. - zuteil werden lassen отнасям се
А2 [отнеса се El] еправедлйво към ня¬
кого. jmdn. der - überantworten [über¬
geben] предавам AI [мре|дам, -дадеш
(-дадох)] някого на правосъдието
Gerede п 23>\ц брътвеж т. прйказки pl;
(Klatsch) клюки pl. (Gerücht) слух(-ът)
т. -ове, мълва / < ins ■*- kommen влизам
AI [вляза* El] в устата на хората (м?/£).
ставам А / [стана Е2] предмет на клюки
gereichen <b/7/6) г/. es gereicht mir zur Ehre
нрави ми чест; das kann dir nur zum Nut¬
zen гова може само да ти допринесе
полза [да ти с от полза]
gereizt adj раздразнен; (| auch reizen)
Gereiztheit / 17/vg раздразнение //;
(Reizbarkeit) раздразийтслност /
gereuen <b!hh') vt unpers кая co uw E5,
разкайвам се AI [разкая cc E5\. съжа¬
лявам AI [съжаля //] ' cs wird ihn
daO ... гой щс съжалява, чс...
Geriatrie / 16a Med торнатрия /
Gericht n 20 Jur съд(-ьт) m. съдйлищ|с n.
-a ^ das Oberste - Върховен съд; -
halten съдя uv, II (über jmdn. някого);
jmdn. beim ^ verklagen давам AI [дам.
дадеш (дадох)] някого под съд; sich [4]
dem ^ stellen предавам се на съда: mit
jmdm. scharf ins - gehen критикувам uw
AI някого безпощадно, подлагам AI
[подложа //] някого на строга [сурова]
крЙ1ика: наказвам AI [накажа Е4] ня-
GERINGSCHATZIG 363
кою eipöio: Rel das Jüngste - страш¬
ният съд
Gericht n 20 (Speise) ясги|е n. -я. ядене n.
гозба /
gerichtlich adj съдсб|сн. -на: юридйчсски.
прав|еи. -на ' auf -em Wege по съдебен
ред; ^е Entscheidung съдебно решение
Gerichts|barkeit / I7.vg Jur подсъдноа /.
юрислйкиия /: ^hof т 2 съдът т (це¬
лият състав): ^kosten pl съдебни раз¬
носки pl. ^medizin / 17\е съдебна ме¬
дицина; ^saal т 2 (pl .sälc) съдебна
заседателна зала; ^verfahren п 23 съ¬
дебен пропее; ^-Verhandlung/ 17 съдебно
заседание, съдебен процес п. ^Vollzieher
т 4 съдия т -изпълни ic;j
gerieben adj iihenr umg тракан, нахакан.
хи(|ьр. -ра; П auch reiben)
Geriesel п 23 .vg ромолене п, ромон п
gerillt adj набразден, с жлебове (Т nuch ril¬
len)
gering adj (klein) мал|ък. -ка. (unbedeutend)
незначйгел|сн. -na. пищож|ен. -на:
(Lohn. Preis заплата, цена) нйс|ък. -ка.
(Qualität качество) лош; (Herkunft про¬
изход) д6л|ен. -на. незначителен, -на;
(Leute хора), прост, обикновен ч etw.
[4] für ^es Geld kaufen купувам А! [купя
//] пешо за малко пари. купувам нещо
ситно; um ein ^es erhöhen повишавам
Al [повиша //] малко [незначително]:
von jmdm. - denken нямам uw А! добро
мнение за някого; den Weg des ^sten
Widerstandes gehen вървя uw 12 по пътя
на най-малко in съпротивление: nicht im
^sten ми най-малко
geringachten <a/A6> vt не уважавам uw AI.
не зачитам А! [зачета El] (jmdn. няко¬
го), ошасям cc A2 [отнеса cc El] npe-
небрежйтелно [c пренебрежение] (jmdn.
към иякою)
geringelt adj навит: (gelockt) накъдрен:
(t oueh ringeln)
geringfügig adj незначителен» -на, несъ¬
ществен. маловаж|сн, -па, нищ6ж|сн,
-на
Geringfügigkeit / I7.vg незначителност f.
маловажноет /; / 17 (Kleinigkeit) дре¬
болия /
genngschätzen <а/Л/>) vt не уважавам uv,
AI. не ценя uw II
geringschätzig adj пренебрежителен» -на
jmdn. ^ behandeln отнасям сс А2
364 GERINGSCHÄTZUNG
[отнеса се El] пренебрежително [с не¬
уважение] към някого
Geringschätzung / I Ijsg неуважение п. не¬
зачитане п; пренебрежение ги презре¬
ние п
gerinnen <26b/.v/?> (Milch мляко) преейчам
се АI [пре|сека се, -сечеш се (-сякох) се];
(Blut кръв) съсирвам се АI [сьсйря се
//] С über fr das Blut gerinnt mir in den
Adern кръвта / се смразява в жйлите ми;
geronnene Milch пресечено мляко; geron¬
nenes Blut съсирена кръв
Gerinnsel н 23 (Blut ±) съсйре|к /и. -ци. съ-
ейрена кръв; (Rinnsal) вада/
Gerippe п 23 А mit скелет /и 6 sie Ist nur
noch ein dürres - тя е само кожа и кости
(unig): über fr das ^ eines Aufsatzes [eines
Vortrags] план пи основа / на съчинение
[на доклал]
gerippt üilj (Stoff плат) рйпеен: Bor с не-
рватура. с жилки
gerjssen adj (gerieben) отракан, нахакан
(umg): (schlau) хйт|ър, -ра; (Т auch reißen)
geritten purt per/ von reiten
Germane m 7 Hist герман(ец пи -ци
germanisch adj Hist, Ling германски
Germanist m 8 гсрманйст nt; ^ik / 17/sg
гсрманйстика f, германска [немска] фи¬
лология
gern(e) (lieber) adv c удоволствие, c охота,
0X01 но C - singen обичам uv, AI да
пея. нея мг. Е6 с удоволствие; jmdn. ос/
etw. [4] - haben обичам някого od нешо;
sehr ^ с голямо удоволствие: von Her¬
zen на драго сърце!, от сърце!; (es
ist) ^ geschehen! направих го с удовол¬
ствие [на драго сърце], няма за какво
(да ми благодарите); er ist überall ^
gesehen той навсякъде е добре дошъл
[е желан гост]: das kannst du ^ tun спо¬
койно можеш да го направиш; (| auch
lieber)
Gernegroß т штг {gen -, pf -е) иерчо пи
-вцн (!//»£)• фукльо пи -вци (umg)
gerochen purt per/ von riechen
Geröll n 20 (Fluß< ) речен чакъл, баластра
/: (Felsen < ) камъна|к пи -ци
geronnen purt perl von rinnen
Gerste / \6-sg Bor ечемйк tn
Gersten|brot n 20 ечемйчен хляб; -graupen
pl ечемйчен булгур; ^ körn n 22 ечемй-
чено зърно: Med ечемй|к nt, -ци; ^mehl
n 20 ечемйчено брашно
Gerte ./ 16 тънка жйлава пръчка: (Reit~)
камшй|к т, -ци (за езда)
Geruch т 2 миризма /. мйрис т, дъх(-ът)
т; т 2/sg (^svermögen) обоняние п;
übertr репутация /. йме п. слава /
(най-често в отрицателен смисъл) 6
er steht in schlechtem - (е) той йма лоша
репутация [слава], излязло му е лошо
йме
geruchlos adj без миризма, без дъх
Geruchs|nerv nt 9* od 8 обонятелен нерв;
^organ п 20* орган т на обонянието;
''-sinn т [/sg обоняние п; ^ Verschluß nt
2 Tech сифон т (на клозет, мивка)
Gerücht п 20 мълва /. слух (-ът) пи -овс
< es geht das daß ... носи се слух.
че.... мълви се, че...; —е verbreiten раз¬
пространявам АI [разпространя 12] слу¬
хове
Gerüchtemacher т 4 verachtI разпростра¬
нител т на слухове; клюкар т
Geruchverschluß ш 2 =• Geruchsverschluß
gerufen purt perf von rufen
geruhen <b//iA> vt tron благоволявам AI
[благоволя II] O wann geruhst du auf¬
zustehen? кога ще благоволйш да ста¬
неш?
geruhsam adj споко|ен, -йна О jmdm. eine
-le Nacht wünschen желая uv, E7, по¬
желавам AI [пожелая £7] някому спо¬
койна нош
Gerümpel п 23/sg стари неща pl [вещи /?/].
вехтории р/
gerungen part perf von ringen
Gerüst n 20 Anh скеле n, -та; Tech тяло
n. конструкция /; übertr основа f, план
nt, концепция /4' das gedankliche - eines
Werkes идейната основа на едно про¬
изведение
ges, Ges п Mus сол бемол
gesalzen adj übertr untg (Rechnung, Preise
сметка, цени) солен C ^e Witze erzählen
разказвам AI [разкажа E4\ пикантни
вицове
gesammelt adj събран C Werke събра¬
ни съчинения pl; Tech ^e Energie аку-
мулйрана енергия: (| auch sammeln)
gesamt цял*. цялост|ен. -на. целокуп|ен. -
на обш: всички С das Volk целият
народ: die ^ел Räume вейчки помеще¬
ния
Gesamtanbaufläche / 16 Landw обща обра¬
ботваема площ; ^ansicht / 17/sg обш
вид [изглед); ^ausgabe / 16 пълно из¬
дание (на съчинения); ^betrag т 2 обща
сума: -btld п 22 обща картина: ühertr
общо впечатление
gesamtdeutsch adj обшогермански
Gesamt|eindruck т 2 общо впечатление:
-einnahme / 16 общ доход: -ergebnis
п 21 окончателен резултат: -flache/ 16
обща площ
Gesamtheit / 17 xg (Gänze) съвкупност I.
пя loci /; (zusammenhängende Gruppe)
всички заедно ч die - der Einwohner
всички жпкми: sich dem Willen der -
unterwerfen подчинявам се AI [подчиня
се II) на общата воля: die Erörterung des
Problems in seiner - разглеждането на
проблема в летвата цялост
Gesamtlänge / 16 хе обща дължина: -lei¬
stung / 15 Tech обща мощност; обща
производнгелнос1: -Produktion / 17
ббша [цялостна) продукция: -summe /
16 ббша сума: -Umsatz т 2 Hdl общ
оборби -wert т I обща стойност;
-zahl / 17 обш брой
gesandt auch gesendet рап per! von senden
Gesandte in 1* пълномощен министър:
Hist иратсни|к п. -ии
Gesandtschaft / 17 легация /. -s|sekretär
т 1* легацибнен секретар
Gesang т 2 *е пеене п; т 2 (Lied) песен /
(muh Lii)
Gesangslehrer т 4 учител т по-пеене;
-kunst / 14 певческо изкуство; -stunde
/ 16 урок по пеене; -verein ш I певческо
дружество
Gesäß п 23 .vg Anal седалище п
gesättigt adj Chcm наситен (за разтвор)
Gesäusel п 23 .sg шумолене п (на листа,
вятър)
geschaffen pan perI von schaffen
Geschäft n 20 (Obliegenheit) работа f, за¬
дачи pl: (Handel) сделка /. гьрговйя f;
(Laden) магазин m: (Unternehmen) тър¬
говско предприятие, търговска къща
[фирма] <.’ in -еп по работа; die lau¬
fenden -е 1екущитс задачи pl; gute —е
machen сключвам AI [сключа /7] добри
[изюдни] сделки
geschäftig adj (flink) пъргав. усърд|сн, -на:
(tätig) дс|си, -йна, работлив, делови;
(beschäftigt) много зает <✓ die - е Haus¬
frau чевръстата домакйня; im Zentrum
der Stadt herrschte ein —es Treiben в цен¬
търа на града ймаше голямо оживле¬
ние; er tat sehr - той си даваше вид на
много зает човек
Geschäftigkeit / I lisg заетост /; дсловйтост
I: усърдие п
GESCHEHEN 365
geschäftlich adj търговски; (dienstlich) слу¬
жебен. -на V ich bin - hier аз съм yu
тук по работа [по служба, служебно]
Geschäftsabschluß т 2 сключване п на тър¬
говска сделка: -anteil т 1 Hdl участие
п в търговска сделка; -bericht m I го¬
дишен огчег на предприятие; -brief т
I търговско писмо: -fuhrer т 4 ръко¬
водител т [директор /и. отговорни|к
пи -ни] на търговско предприятие, шеф
т на гър|бвска къща: -haus п 22 тър-
(бвека къща [фйрма]: -jahr п 20 сто¬
панска юди на: -mann т 3 (pl .. leute)
търгбв|сп пи -пи
geschäftsmäßig adj дсловй, служеб|ен, -на
Geschäftsordnung / 17 правилник т за въ¬
трешния ред, регламент w; Pari пра¬
вилник т за провеждане на заседания:
-papiere pi търговски [служебни] книжа
[документи] -reisende т 7+ търговски
пътник [агент]
Geschäftsschluß ш 2/sg (Dienstschluß) край
т [приключване н] на работното време;
(Ladenschluß) затваряне п на магазин
(в края на работното време) О nach
- gehe ich sofort nach Hause след работа
веднага си отйвам в къщи
Geschäftsstelle / 16 канцелария /; кантора
/; бюро п; -Straße/ 16 търговска улица;
- träger т 4 Pol шарже д'афер т:
^Verbindung / 17 търговски връзки pl;
-viertel п 23'търговски квартал:-zweig
т I бранш пи -ове, ограс|ъл пи -ли на
гърговйята [промишлеността]
geschah prüf von geschehen
gescheckt adj шарен, мъст|ър, -pa, на петна
(за животно)
geschehen <19Ь.ш> \i сгава AI [стане E2]
3. Pcrs. случва cc Al [случи се /7] 3. Pers
(etw. [/] нещо) <?■ ein Unglück ist - слу¬
чило cc е нещастие; was ist -? какво
има?, какво стана?, какво се е случило?;
etw. \4] - lassen допускам AI [допусна
£2] нещо, търпя uw II нещо; es mag
-, was will да става, какаото ще; was
auch - mag каквото и да става; es muß
doch etw. [/] - нещо трябва да се на¬
прави [да сс предприеме]; es geschieht dir
recht така ти се пада, заслужаваш си го;
es ist um ihn - свършено е с него, той
с загубен
geschehen рап perf von geschehen
Geschehen n 23/.vg събйти|е n, -я, случка /
366 GESCHEHNIS
Geschehnis // 27 случка / събйти|е n, -я
gescheit adj ум|ен. -на, разум|ен, -на, ин¬
телигентен, -на О umg du bist wohl nicht
-? да не си полудял?, ти с всичкия ли
си?, ти май не си с всичкия си (umg);
umg ich werde daraus nicht - нищо не
разбйрам
Geschenk n 20 подар|ък m. -ци, дар (-ът)
/и, -ове О jmdm. ein — geben [machen]
подарявам Al [подаря //] някому нещо,
правя uv. //, направям А2 [направя //]
някому подарък: jmdm. etw. [4\ zum —
machen подарявам някому нещо
Geschenk|artikel т 4 предмет /и, подходящ
за подарък: -packung/ 17 подаръ|к т,
-ци в специална [луксозна] опаковка;
-Sendung/ 17 пощенска пратка [колет
т] с подаръци
Geschjchte /* 16/лх Wissensch история f;
/ 16 (Erzählung) разказ т, история f;
(Begebenheit) случка / история f; umg
(Angelegenheit) работа / история f; O
das ist eine schöne -! хубава работа!; eine
schlimme -! лоша работа!; machen Sie
keine -n! не правете истории!; wieder die
alte - пак старата история
Gesch|chten|buch n 22 сборни|к n, -ци от
разкази [гфйказки]: — erzähler т 4 раз¬
казвач т; -erzählerin / 18 разказвачка
/
geschichtlich adj исторически
GeselljchtsaufTassung f 17: materialistische
[idealistische] ^ ма териа л истй ческо
[идсалистйческо] схващане на история¬
та
Geschichts|buch п 22 учебни|к т, -ци по
история; -fälschung / 17 фалшифицй-
ране п на историята: -forscher т 4 ис-
горй|к ш, -ци. историограф т; -for¬
schung /‘ 17 историография /, исторйче-
ски проучвания pl: sichrer т 4 учител
т по история, '-Schreiber т 4 исторй|к
т, -ци, историограф т; Hist хронйст т.
летопйс|ец т, -ци: -Schreibung f 17 ис-
юриофафия /. -stunde f 16 час (-ът)
ш. -ове по история; -Wissenschaft f 17
историческа наука
Geschick п 20 съдба /, участ /; орис ! (dicht),
п 20 sg сръчност /. умение п; — lichkeit
/ 17:sg сръчност/ ловкост /, умение п
geschickt udj сръч|ен. -на. лов|ък, -ка, по¬
хватен. -на. изкус|сн. -на; (| auch schik-
ken)
gesch^den adj. Ahk gesch. Jur разведен,
разделен (von [3] c); (| auch scheiden)
geschienen pan perf von scheinen
Geschimpfe n 23/sg хокане nt ругаене n.
ругатни pl
Geschirr n 20 кухненски съдове pt, съдйни
pl: (Porzellan -) сервиз m: umg (Pferde —)
конска амуниция, сбруя/* Text нйщелки
pl; —schrank m 2 кухненски шкаф [бю¬
фет]; -Spülmaschine / 16 машина f за
мйене на съдове и прибори (за храна);
— tuch п 22 кърпа / за избърсване на
съдове
geschlafen part perf von schlafen
geschlagen adj umg: ich habe eine — e Stunde
auf ihn gewartet чаках го цял час; ich
bekenne mich - признавам се AI [при¬
зная се Е7\ за бит; (? auch schlagen)
Geschlecht п 21 Biol пол т. -ове; (Gattung)
род (-*ьт) т. -ове (човешки, животин¬
ски), вид (-ът) т. -ове (животни, рас¬
тения); (Generation) локолени|е п. -я;
(Sippe) род (-ът) т, -ове, семейств|о л,
-а, фамилия /; Gramm род(-ът) т О
das schöne [schwache] — нежният [сла¬
бият] пол; Personen beiderlei — s лица pl
от двата пола; von — zu — от поколение
на поколение; dieses Wort ist sachlichen
—s тази дума е от среден род
geschlechtlich adj полов, сексуал|ен, -на
0 —е Aufklärung полова просвета; mit
jmdm. — verkehren ймам uv, AI интимни
връзки с някого, ВОДЯ UV, II полов жи¬
вот с някого
Geschlechtsakt т I полов акт, съвъкуп-
лени|е п, -я, коитус т: -bestimmung /
П/sg определяне п на пола
geschlechtskrank adj ббл|ен, -на от вене-
рйческа болест
Geschlechtskrankheit / 17 венерйческа бо¬
лест
geschlechtslos adj безполов
Geschlechtsorgan п 20 Anal полов орган;
-reife / 16/sg полова зрелост; —teil т
1 полов орган, гениталии pl; —trieb ш
\tsg полово влечение, полов нагон;
-verkehr т 1 /sg полови сношения pl,
— wort п 22 Gramm член т
geschlichen рап perf von schleichen
geschliffen adj шлифован, изгладен; übertr
глад|ък, -ка, изискан (стил, език) О eine
— е Zunge остър езйк; ein —er Verstand
тънък [остър] ум; -е Manieren изискани
маниери; (f auch schleifen)
Geschlinge n 23 вътрешности pl. карантия
f; Bot преплетени клони [корени]
geschlossen adj затворен; заключен; захрйт;
(einmütig) сплотен, едйн|ен, -на; (Reihen
редици) плът|ен, -на; (Vokal, Silbe глас¬
на, сричха) затворен; (Satz изречение)
завършен О Theat eine ~е Vorstellung
закрито представление; ein ~er Ein¬
druck цялостно [закръглено] впечатле¬
ние; sie stimmten ~ gegen den Vorschlag
те гласуваха единодушно против пред¬
ложението; (t auch schließen)
Geschlossenheit f \ljsg сплотеност /, сдйн-
ство п; цялост /
geschlungen part perf von schlingen
Geschmack nt 2 вкус m (für [4] към) (auch
übertr) O das ist nicht mein ~, das ist
nicht nach meinem ~ това не е по вкуса
ми; umg — an etw. [3] Anden харесвам
Al [харесам AI] нещо, изпитвам Al
[изпитам Al] удоволствие от нещо; je
nach ~ според вкуса; auf den ~ von etw.
[5] kommen открйвам Al [открйя £7]
сладостта на нещо, добивам AI [добйя
Е7] вкус към нещо
geschmacklos adj (Speise ядене) безвкус|ен,
-на. блудкав: (Witz виц) плос|ък, -ка;
(Gebäude сграда) неестетйч|ен, -на,
гроз|ен. -на; (Benehmen държане) про¬
сташки. нетактйч.|ен. -на О sich м ~
kleiden обличам се А1 [об|лска се« -ечеш
се (-лякох се)] без вкус
Geschmacklosigkeit / 17 безвкусица /
Geschmacksjorgan п 20* вкус (-ът) т (се¬
тиво); sache / 16 въпрос т на вкус;
~ sinn т I = ~ organ; - verirrung / 17
= Geschmacklosigkeit
geschmackvoll adj c вкус« изискан, есте¬
тичен, -на; ^widrig adj безвкус|ен, -на«
неестетйч|ен, -на, гроз|ен. -на
geschmeichelt adj поласкан; (Т auch
schmeicheln)
Geschmeide п 23 накит т (от злато, среб¬
ро и др.)
geschmeidig adj гъвкав, еластйч|ен, -на:
(hämmerbar) ков|ък, -ка; (Leder кожа)
мек; übertr лов|ък, -ка, гъвкав; хйт|ър,
-ра
Geschmeiß п 20jsg umg гад / (umg), гадини
pl, паразйти pl; übertr vulg сган /, паплач
/, галове pl, йзмет т
Geschmetter п 23/л# трясък т; (Trompe¬
ten ) тръбене п
Geschm^r(e) п 20 (п 23)/sg umg verächtl
драскане nt драсканица f (umg): цапо-
тснс п, мацанс п (umg)
geschmissen part perf von schmeißen
GESCHWINDIGKEIT 367
geschmolzen, auch geschmelzt part perf von
schmelzen
Geschnatter n 23jsg umg крякаке n (на гъ¬
ски); übertr umg дърдорене n, бърборене
nt бръщолевене n (umg)
geschnallt, auch geschn^n part perf von
schnauben
geschp^gelt adj издокаран, наконтен O
— und gebügelt като от кутия изваден
(umg)
geschnitten part perf von schneiden
gesctmben part perf von schieben
gescholten part perf von schelten
Geschöpf n 20 (Lebewesen) създани[е n, -я,
същество n, -ä; (Kreatur) твар /* übertr
творени|е n, -я, създани|е n, -я, рожба
/ (на фантазия, творчески дух)
gesclmren part perf von scheren
Geschoß n 20 (Artillerie ^) снаряд m; (Ge¬
wehr^ ) куршум m; (Stockwerk) етаж m;
^bahn / 17 траектория / (на снаряд)
geschossen part perf von schießen
geschraubt adj übertr (Stil стил) надут,
изкуствен O ^ reden говоря wv, II пре¬
взето [високопарно]; (| auch schrauben)
Geschrei n 20/sg викане n, кряскане n;
викове pl, крясъци pl; umg (Lärm) врява
J
geschrieben pari perf von schreiben
geschn£(e)n part perf von schreien
geschritten part perf von schreiten
geschunden part perf von schinden
Geschütz n 20 Mil оръди|е n, -я, топ т,
-ове; -bedienung / \l/sg оръдеен разчет;
^ feuer п 23 оръдеен [артилерийски]
огън; - rohr п 20 дуло п [цев/] на оръдие
Geschwader п 23 Mar, Flugu ескадра /
Geschwätz п 20isg umg бръщолевене п,
празни приказки pl, брътвеж т;
(Klatsch) клюки pl
geschwätzig adj бъбрив, приказлив, сло¬
воохотлив
Geschwätzigkeit / \l/sg бъбривост / при-
казлнвосг 1\ словоохотливост /
geschweige vonj: ^ denn ... камо ли. .. да
не говорим за ... О der Kranke kann nicht
aufstehen, - denn gehen болният не може
да станс, камо ли да ходи
geschwiegen pari perf von schweigen
geschwind adj бърз C das geht ganz ^ ще
стане много бързо; mach - побързай!
Geschwindigkeit / 17 скорост /. бързина /
С die steigern увеличавам AI [увелича
368 GESCHWINDIGKEITSÄNDERUNG
//] скоростта; die herabsetzen нама¬
лявам AI [намаля /I] скоростта; er fuhr
mit überhöhter ^ той караше c преви¬
шена скорост
Geschwindigkeits|änderung f 17 изменение
n на скоростта; ^anstieg m I повиша¬
ване л [нарастване n\ на скоростта;
^-getriebe n 23/.sg предавателна [ско¬
ростна] кутия; ^messer т 4 скоросто-
мст|ър /и, -ри, спидомет|ър mt -ри, та-
хомст|ър т. -ри;^Überschreitung / 17
превишаване п на (позволената) ско¬
рост, превишена скорост
Geschwister pl брат т и сестра /, братя и
сестрй р! О wir sind — ние сме брат и
сестра
geschwisterlich adj братски, сестрински
С - Zusammenleben живеем uv, Е6 за¬
дружно [като брат и сестра]
geschwollen adj подут, отек|ъл, -ла; übertr
umg надут, високопар|ен, -на, бомбас-
тйч|сн, -на; (Т auch schwellen)
geschwommen рап perf von schwimmen
geschworen pan perf von schwören
Geschworene m 1+ Jur съдебен заседател;
f 19 Jur съдебна заседателка; ~n|gericht
n 20 съд m. -йлиша със съдебни засе¬
датели
Geschwulst / 14 подутина /. буца /; Med
тумор т О bösartige [gutartige] зло¬
качествен [доброкачествен] гумор
Geschwulstklinik f 17 онкологйчна болни¬
ца, онкология f
geschwunden рап perf von schwinden
geschwungen pan perf von schwingen
Geschwür n 20 Med абсцес m, язва /
Ges-Dur n Mus сол бемол мажор
gesehen pan perf von sehen
Geselle m 7 (Facharbeiter) калф|а m, -и;
(Bursche) момче n, -та; verächtl хлапа|к
w, -ми, хъшла)к, -uh; (Gefährte) другар
m, съпътни|к #?7, -ци O ein unverschämter
[dreister] ~ безсрамен [нахален] хлапак;
ein lustiger *■* весел човек, веселяк /я,
-ци
gesellen« sich [4] <b/АА> присъединявам cc
AI [присъединя се //] (zu jmdm. към ня¬
кого)
Gesellen|jahre p/+ калфенски години pl;
-'-Prüfung / 17 йзпит m за калфа; -zeit
/ 11/sg = -Jahre
gesellig adj (Mensch човек) обиштел|ен,
-на, дружелюбен, -на, отворен; (Abend,
Beisammensein вечер, среша) весел, за¬
бавен, -иа
Geselligkeit f 17jsg обшйтслност /• общу¬
ване п (с хора); / 17 (geselliges Beisam¬
mensein) забава /. другарска среща
Gesellschaft / 17jsg Pol обществ|о л. -ä;
(Freundeskreis) компания f; (Umgang)
auch среда f; (Oberschicht) отбрано [ви¬
еше] общество; / 17 (Vereinigung) дру¬
жества л, -a; Hdl сдружени|е л, -я, обе¬
динени^ п, -я. компания / О sozialisti¬
sche [kommunistische, kapitalistische] —
социалистическо [комунистическо, ка-
питалистйческо] общество; die bürgerli¬
che — буржоазно общество, буржоазия
/* klassenlose безкласово общество;
eine - geben давам Al [дам, дадеш
(дадох)] прием, каня uv, II, поканвам
А1 [поканя //] гости; in ^ von Freunden
в компания на приятели; in schlechte
^ geraten попадам AI [попадна Е2\ в
лоша среда [компания]; jmdm. ^ leisten
правя uv, II някому компания; — für
Deutsch-Sowjetische Freundschaft Друже¬
ство за немско-съветска дружба; mit
beschränkter Haftung, Abk GmbH дру¬
жество n c ограничена отговорност
Gesellschafter m 4 събеседни|к m, -ци, ком¬
паньон m; Hdl съдружни|к m, -ци; ~in
/ 18 събеседница / компаньонка /
gesellschaftlich adj обществен <0 - e Arbeit
обществена работа; ^ e Tätigkeit общес¬
твена дейност
Geselischafts|anzug m 2 официален костюм,
вечерно облекло; ^formation / 17
обществена формация
gesellschaftsgefährlich adj опас)ен, -на за
обществото, общественоопас|ен, -иа
Gesellschaftsklasse / 16 обществена кла¬
са; ^kritik / 17 обществена критика;
--Ordnung/17 обществен строй; ^reise
/ 16 колективно [групово] пътуване;
^ spiel л 20 колектйвна [групова] игра;
~ tanz т 2 салонен танц; - Wissenschaf¬
ten pl обществени науки р/; —Wissen¬
schaftler т 4 специалист т по общес¬
твените науки
gesellschaftswissenschaftlich adj отнасящ се
до обществените науки, социологически
О ^es Grundstudium изучаване л на
идеологическите дисциплини, изучаване
л основите на марксизма-ленинизма
(във висшите учебни заведения)
gesessen рап perf von sitzen
Gesetz n 20 закон m O ein - erlassen из¬
давам AI [из|дам, -дадеш (-дадох)] за¬
кон; im Namen des -es в името на за¬
кона: sich [4] an das - halten прид!ржам
се u\\ Al към закона: sich [4] auf das
- berufen позовавам се Al [позова се
£2] на закона: nach dem - според за¬
кона: kraft des - es по силата на закона
Gesetzblatt п 22 държавен вестник; - buch
п 22 кодекс п\; -entwurf т 2 законо¬
проект т
Gesetzeskraft / 14tsg законна сила; ^Vor¬
lage / 16 = Gesetzentwurf
gesetzgebend adj законодател|ен, -на О
-е Versammlung законодателно събра¬
ние; -е Gewalt законодателна власт
Gesetzgeb|er т 4 законодател т: -ung /
17 законодателство п
gesetzlich adj зак6н|ен. -на О -е Bestim¬
mung разпоредба / на закона; законно
положение: auf -em Wege по законен
път: - geschützt, А bk ges. gesch. закри¬
лян от закона: под закрйлата на закона;
- vorgeschrieben предвиден в закона
Gesetzlichkeit / 17 sg законност /
gesetzlos adj незакон|ен. -на
Gesetzlosigkeit / I7;5g незаконност / без¬
законие п. беззаконност /
gesetzmäßig adj (regelmäßig) закономерен,
-на: (rechtmäßig) закон|ен. -на
Gesetzmäßigkeit / 17 закономерност /
gesetzt 1. adj geh улегнал, уравновесен,
зрял*; солйд|сн, -на О im -en Alter в
зряла възраст; II. conj: - (den Fall), daß
... да предположим [приемем], че...; (|
auch setzen)
Gesetztheit / 1 Ifsg умереност / улегналост
/ солидност /
gesetzwidrig adj противозаконен, -на. не¬
законен. -на
Gesetzwidrigkeit / 17 противозаконност /,
незаконност /
Geseufze п 23jsg охкане п, стенене п
'Gesteht п 21/5g (Sehvermögen) зрение п;
п 21 лиц|е п, -ä; (Miene) изражение л,
йзраз т на лицето, физиономия/* ühertr
облик ш, образ т, лик (-ът) т, лице п,
вид (-ът) т; О ein freundliches — machen
усмйхвам се А1 [усмихна се £2]; umg ein
langes - machen правя uv, 11, [направям
A2 [направя II] кйссла физиономия
(umg): ~er schneiden правя гримаси,
гримаснича uv, 11; jmdrn. etw. [4] ins —
sagen казвам Al [кажа E4] някому нещо
право в лицето; ihn nicht mehr zu — be¬
kommen не го виждам А1 [вйдя 12] вече, 24GESONNEN 369
не го срещам Al [срещна £2] вече; sein
wahres - zeigen показвам Al [покажа
E4] йстинския си лик; diese Farbe steht
ihr gut zu - този цвят й стой добре [й
отйва на лицето (wwg)]
2Gesjcht п 20 (Vision) видения pl, халю¬
цинации р/
Gesjchls|ausdmck т 2/sg йзраз т [израже¬
ние п] на лицето; —färbe / I6/5g
цвят*(-ът) т на лицето; — feld п 21/sg
зрйтелно поле; —kreis т Ijsg кръгозор
т, auch ühertr: - muskel m 10 Anal лицев
мускул: —pflege / I6/sg грижи pl за ли¬
цето: -plastik / 17 пластична операция
на лицето; —punkt т 1 гледна точка,
зрйтелен ъгъл, гледищ|е п, -а; —rose /
16 Med червен вятър, еризйпел т;
— sinn т 1 зрение п (сетиво); — täuschnng
/ 17 зрителна [оптическа] измама;
— wasser п 23 тоалетна вода; —Winkel
т 4/sg Anal зрйтелен ъгъл; übertr =
— punkt; —zuge pl чертй pl на лицето
Gesjvns п 20 Arch корнйз т
Gesindel п 23jsg сбирщина f сган f', паплач
/ ‘ .
gesinnt adj: gut — разположен, добре на¬
строен (jvndm. към някого); fortschrittlich
— прогресивен, -на, с прогресивни
убеждения: wie ist er — ? каквй са убеж¬
денията му?
Gesjnnung / 17 убеждени|е п, -я, възгледи
р[
Gesinnungsgenosse т 1 съмйшлени|к т, -ци
gesinnungslos adj безпринципен, -на
Gesinnungslosigkeit f 17 бсзпрйнципност /
gesjnnungstreu adj вср|ен* на принципите
[на убежденията] си
gesittet adj (благо)възпйтан, вежлйв; (zi¬
vilisiert) култур|ен. -на, цивилизован
Gesittung / l7/.vg geh възпитание п; (Zivi¬
lisation) култура / цивилизация / О
Menschen der gleichen - хора pl с ед¬
накво възпитание и култура
gesoffen pari perf von saufen
gesogen, auch gesaugt part perf von saugen
gesollt part perf von sollen
gesondert adj отдел|сн, -на, изолиран O
du mußt mit jedem von ihnen — sprechen
ти трябва да говориш c всеки от тях
поотделно; (| auch sondern)
gesonnen adj: — sein, etw. zu tun мисля uv,
11 [възнамерявам uv, Al] да направя
нещо; (t auch sinnen)
24 Нсмско-бъжарсхи речник
370 GESOTTEN
gesrtten pari perf von sieden
Gespann n 20 впряг m. -ове, кола/с впрег¬
нати коне (и др.)
gespannt adj напрегнат: (Beziehungen отно¬
шения) обтегнат, изострен О - sein auf
etw. [4] любопйт|ен, -на съм va да раз¬
бера [чуя] нещо, очаквам uv, Al нещо
с нетърпение [с любопитство]; ich bin
ob ... любопйт|ен, -на съм дали
mit jmdm. auf ~em Fuß stehen в обтег¬
нати отношения съм с някого; (| auch
spannen)
Gespanntheit / 17fsg напрегнатост / на¬
прежение n; (Zwist) обтегнатост / из-
острсност/(в човешките отношения)
Gespenst п 21 прйзра|к т, -ци. привидени|е
п, -я О über fr ^er sehen тревожа се uvt
II напразно
Gespenstergeschichte / 16 разказ т за при¬
зраци [духове, таласъми]
gespensterhaft adj. gespenstisch adj при¬
зрачен. -на; (unheimlich) зловещ,
страш|ен, -на
gespi^(e)n pari perf von speien
Gespiel|e m 7 (Spielgefährte) другар m no
игра; другар m от детинство; f 18
другарка f по игра; другарка / от де¬
тинство
gespielt adj (geheuchelt) престорен, лице¬
мерен, -на О mit -er Gleichgültigkeit
с престорено равнодушие; (] auch spie¬
len)
Gespinst п 20 (gesponnener Faden) нишка
f; (Garn) прежда /; Text фина тъкан;
übertr geh мрежа /, низ m (от лъжи, из¬
мами)
gesponnen pari perf von spinnen
Gespött n 20Isg подигравка f присмех m,
гавра f; (Objekt des Spottes) посмешище
n v zum — werden ставам АI [стана E2]
за смях [присмех, посмешище]
Gespräch п 20 разговор т (auch 7W), беседа
/; диалог т (auch Theat); п 20/$g пред¬
мет м [тема /] за разговор О ins -
kommen влизам Ai [вляза* El] в раз¬
говор (mit jmdm. с някого); ein ^ an¬
knüpfen завързвам AI [завържа Е4] раз¬
говор (mit jmdm. с някого); sich [4] mit
jmdm. in ein - einlassen впускам се Al
[впусна се E2] в разговор с някого; umg
etw. [/] ist das — der ganzen Stadt нещо
е предмет на разговор на целия град
gesprächig adj разговорлйв, приказлив;
(geschwätzig) словоохотлйв, бъбрив
Gesprächigkeit / П/sg приказлйвост f сло¬
воохотливост / бъбривост /
Gesprächs|buch n 22 разговорни|к т, -ци;
^däuer f 16/sg Tel времетраене n на раз¬
говор; ^gegenständ т 2 предмбт т на
разговор; ~ partner т 4 събеседни|к т,
-ци; ^Stoff т I/sg тема /на разговор
gesprächsweise adv в разговора, по време
на разговора [на беседата] О etw. [4]
* erfahren узнавам А1 [узная Е7\ нешо
по време на разговор
gespreizt adj übertr verächtl надjnr, превзет
(стил, език); (| auch spreizen)
gesprenkelt adj на точки, на капки (плат,
птичи яйца и др.)
gesprochen pari perf von sprechen
gesprossen pari perf von sprießen
gesprungen pari perf von springen
Gestade n 23 dicht бряг* (-ът) m, -ове, край¬
брежие n, -я
Gestalt / 17 фйгура /* (Person) човек m% pl
хора, лиц|е, л, -a; (Persönlichkeit) лич¬
ност f фйгура f; (Statur) телосложение
n, ръсгт; осанка f {geh); (Form) форма
/, вид (-ът) т, очертание п; Lit образ
/и, фйгура / О von mittlerer със среден
ръст; klein von - мал|ък, -ка на ръст,
нйс|ък, -ка; etw. [/] hat die — eines Ringes
нещо йма формата на пръстен; ~ an¬
nehmen [gewinnen] добйвам Al [добйя
Е7\ форма; оформявам се А/ [оформя
се II] (за план, идея, концепция и др.);
der Zauberer nahm die ~ eines jungen
Mannes an магьосникът се превърна в
млад мъж; in der von Heine в лицето
на Хайне; die ~ von Faust образът на
Фауст; Hilfe in ^ von Ratschlägen помощ
f под формата на съвети
gestalten <b/ЛА) v/ придавам А1 [при|дам,
-дадеш (-дадох)] форма [вид, образ,
облик], оформявам А1 [оформя //]; из¬
образявам AI [изобразя /7], разработ¬
вам А1 [разработя 11]; sich [4] ** офор¬
мявам се, развйвам се А1 [развия се Е7]
Gestaltung / П/sg (das Gestalten) оформя¬
ване п, изобразяване nt изграждане п
(на форма, образ); (das Gestaltetsein)
оформление п; f 17 (Form, Gestalt) фор¬
ма /. вид (-ът) т; образ т
Gestaltungsjkraft / 14 изобразителна сила;
-^mittel п 23 средств|о п, -а за изобра¬
зяване; «V. weise / 16 начин т на изоб¬
разяване
Gestammel n 23/sg мънкане n, запъване n,
заекване n
gestanden pan perf von stehen
geständig adj: ^ sein признавам Al [при¬
зная £7] (вина), признавам се за вино¬
вен
Geständnis п 27 признани|е п, -я, само¬
признание п, -я О jmdm. ein - machen
признавам Al [призная £7] някому не¬
що; ein ^ ablegen правя uv, II, направям
А2 [направя II] признание
Gestank т \!sg воня/, смрад т od f, лоша
миризма
gestatten <b/AA> vt разрешавам AI [раз¬
реша //], позволявам AI [позволя II]
(jmdm. etw. [4] някому нещо) О Sie -*?
може ли?, разрешавате ли?; ^ Sie, bitte
моля. разрешете; ist es gestattet? позво¬
лено ли е?, може ли?
Geste f 16 жест т, -ове
gestehen <b, gestand. gestanden/AA) vt при¬
знавам AI [призная £7] (jmdm. etw. [4]
някому нещо) О offen gestanden откро¬
вено казано
Gestein п 20 Geol скала f, скална маса,
камък т: камъна|к т, -ци; камъни pl
О taubes - безрудна скала
Gesteinskunde / I6/.vg петрография /
Gestefl п 20 подставка/ (Bücher^) ета¬
жерка / стелаж т; Tech носеща кон¬
струкция; подставка /; подвеска /, ста¬
тив т; (eines Fahrzeugs) рама /. шасй
п
Gestellungsbefehl т 1 МП повиквателна за¬
повед. повиквателно п, -и
gestern adv вчера О - mittag вчера на
обед; ^ abend снощи; ~ nacht нощес;
umg das Brot ist von ~ хлябът c вчера¬
шен; ühertr umg er ist nicht von - той
не е вчерашен (umg)
gestiefelt adj (обут) c ботуши v der ge¬
stiefelte Kater котаракът c чизми (от
приказките)
gestiegen part perf von steigen
gestielt adj c дръжка; Bot auch c опашница
Gestik f 17fsg жестикулации pl
gestikulieren <d/AA> vi жестикулйрам uv,
AI
Gestikulation / 17 жестикулация f
Gestirn n 20 Astr небесно тяло, звезда f;
(Sternbild) съзвсзди|е n, -я
gestirnt adj (осеян) със звездй, звсзд|сн.
-на С* der -е Himmel звездното небе
gestoben рап perf von stieben
Gestöber n 23 виелица /. фъртуна f
gestochen pan perf von stechen
GESUNDHEITLICH 371
gest9hlen adj краден, откраднат O umg er
kann mir ^ bleiben не йскам uv, AI да
го знам. пет парй не давам AI [дам.
дадеш (дадох)] за него (umg): (| auch
stehlen)
Gestöhn(e) п (gen -(e)s)/sg стенание n. охка-
нс n
gestoßen pan perf von stoßen
Gestotter n 23 tsg заекване n
gestorben, Ahk gest. adj починал, умрял*;
(t auch sterben)
gestört adj: geistig ^ душевно бол|сн. -на;
(t auch stören)
Gesträuch n 20 храстала|к m, -ци. шубра|к
m, -ци
gestreift adj на резки, на йвици; Text на
райета, райран: (] auch streifen)
gestrichen part perf von streichen
gestrig adj от вчера. вчераш|сн, -на (auch
ühertr) O am ^en Tage вчера
gestritten part perf von streiten
Gestrüpp n 20 гъстала|к m, -ци, шубра|к m,
-ци
gestunken pan perf von stinken
Gestüt n 20 конезавод tn
Gesuch n 20 молба /. заявлсии|с n. -я C
ein - einreichen подавам Al [по|дам.
-дадеш (-дадох)) молба
gesucht adj (gekünstelt) неестествен, изку¬
ствен, престорен; Hdl търсен, който се
търси; (| auch suchen)
Gesumm(e) п 20 (п 23)isg бръмчене п
gesund adj здрав; (Klima климал) здраво¬
словен, -на; (Wohnung жилище) хигие-
пйч|ен. -иа < - werden оздравявам AI
[оздравея Е6\: - und munter жив и
здрав; der Menschenverstand здра¬
вият разум; bleiben Sie - останете със
здраве! {umg)
Gesundbrunnen т 4 лечебен [минерален]
йзвор; ühertr йзючник т на здраве
gesunden <Ь/.ш> vi оздравявам AI [оздра¬
вея £6], оправям се А2 [оправя сс //]
Gesundheit / \7isg здраве п <> auf Ihre
за Ваше здраве1; наздраве! (при ки¬
хане); vor strotzen пращя мг. 12 от
здраве ’
gesundheitlich adj здрав|сн, -на О sein ^ег
Zustand здравословното му състояние;
Betreuung меднийнско обслужване;
wie geht es Ihnen как сте със здра¬
вето?
372 • GESUNDHEITSFÖRDERND
gesundheitsfördernd adj стимулйращ здра¬
вето« зравослов|ен. -на; —gefährdend adj
опас|сп, -на за здравето« нездравос¬
ловен« -на
gesundheitshalber adv по здравословни при¬
чини
Gesundheitshelfer т 4 санитар т; добро¬
волец т. -ци на Червения кръст за оказ¬
ване на първа помощ; -lehre / \6fsg
хигиена / (наука); — pflege/ 16 грйжи pl
за здравето; здравеопазване п
Gesundheitsrücksichten pl: aus — по здра¬
вословни съображения
gesundheitsschädlich adj вреден« -на за
здравето
Gesundheitsschutz т \/sg здравеопазване п;
С vorbeugender - профилактика /
Gesundheits|stube / 16 здравен пункт;
- wesen п 23>/sg здравно дело; здравео¬
пазване п; --Zeugnis п 27 медицйнско
свидетелство; -zustand т 2/sg състоя¬
ние п на здравето« здравословно съ¬
стояние
Gesundung /‘ П/sg оздравяване п; übertr
обновление п. укрепване п
gesungen part perf von singen
gesunken pari perf von sinken
Getäfel n 23/sg ламперия /
getäfelt adj (Wand стена) облицован c дър-
BiS; (f auch täfeln)
getan part perf von tun
Getändel n 23/.vg (Spielerei) игра / шега /
лудория /* задяваме n: (Liebelei) флирг
/н, -овс. флиртуваме tt
getigert adj шарен като тигър
Getöse п 23Ixg (Lärm) шумотевица /; (To¬
sen) бучене n. грохот m
getragen adj отмерен. бав|ен, -на. търже¬
ствен eine -е Melodie спокойно лее¬
ща се мелодия; - sprechen говоря т\
!1 отмерено и тържествено; (Т auch tra¬
gen)
Getrampel п 23\sg гропот т
Getränk п 20 iiiuue п. -га, напйтка f О
geistige -е спиртни напитки pl; erfri¬
schende -е разхладйтелни напитки pl.
alkoholfreie -е безалкохолни напитки
pi
getrauen, sich [4 od 3 ] <bсмея uv, E6,
посмявам А I [посмея £6], осмелявам се
АI [осмеля се //] (etw. zu tun да направя
нешо)
Getreide п 23 жйтни растения [култури]
pl, жита pl; (als Körner) зърнени хранй
pl. жито п; -arten рI вйдове р! жйтни
растения; —bau т 1 fsg отглеждане п на
жйтни растения, зърнопроизводство //;
-brand т 2 главня / (по житата);
-darre / 16 зърносушйлня / —ernte /
16 жътва / -ertrag т 2 добив т на
зърнени хранй; -feld т 21 жйтна нива;
— mäher т 4, - mähmaschine / 16 жът-
варка f (машина); —markt т 2 пазар т
на зърнени хранй; - reinigungsvnaschine
/ 16 зърночистачка /; —schober т 4
куп|ен т. -нй od коп|ен т. нй (от снопи);
—Speicher т 4 хамбар т. зърнохранй-
лище п. (Silo) ейлоз т, елеватор т за
зърнени хранй; —Vollerntemaschine / 16
(самоходен) комбайн
getrennt adj разделен (von [i] от); (einzeln)
отдсл|сн. -на О sie schlafen - те спят
поотделно [в отделни стаи]; (| auch tren¬
nen)
getreten part perf von treten
getreu adj вср|ен*. -на. предан; (genau)
точ|ен, -на, вер|ен*, -на О einer Sache
[J] - вер|ен*. -на на нещо (обещание,
принцип, решение и др.); ein — es Abbild
von [3] абсолютно копие на
getreulich adv (treu) предано; (genau) точ¬
но, вярно
Getijjbe п 23 оживено движение п, ожив¬
ление п, Tech кинетйчен [задвйжваш]
механйзъм (предавателен, двигателен
и др.): предавка f
getrieben part perf von treiben
'getroffen part perf von treffen
^getroffen, auch getrieft part perf von triefen
getrogen part perf von trügen
getrost adj geh уверен; споко|ен, -йна O
man kann es ihm - sagen може спокойно
да му се каже
getrunken part perf von trinken
Getue n 23fsg umg (Ziererei) превземане n,
превземки pl, преструване n, преструвки
pl; (Wichtigtucrei) важничене n; (Hin und
Her) суетене n, суетня /
Getümmel n 23jsg блъсканица / навалица
f бъркотия / суматоха /
getupft adj на капки (за плат)
Getuschel п 23lsg umg шушукане n
geübt adj обигран. опит|ен, -на O ein -es
Auge набито око; (| auch üben)
Gevatter m 10 (gen auch -n) veralt кръстни|к
m, -ци; (Verwandter) сват m. -ове; -in
/ 18 кръстница / (Verwandte) сватя f;
-schaff / 17 всички роднйни [сватове]
Geviert n 20 (Rechteck) правоъгълни^ m.
-uni (Quadrat) квадрат m
Gewächs n 20 Bot растени|с tu -я; Med
(Auswuchs) израстъ|к m. -ци: (Gc-
schwulst) тумор w. буца /
gewachsen adj: jmdm. od einer Sache [3] -
sein мога. uv. -жеш (-жах) да се справя
с някого od нещо: (Т auch wachsen)
Gewächshaus п 22 парни|к ш. -ии. оран¬
жерия /
gewagt adj рискован, твърде смел. опас|сн.
-на: (Т ooch wagen)
gewählt adj (Sprache. Geschmack език. вкус)
изискан ч ^ sprechen говоря uv. 11 из¬
искано: (Т auch wählen)
gewahr adj ^ werden забелязвам AI [за¬
бележа I (-яза.х)]. виждам Al [видя /2]
(jmdn. od jmds. някого) < er wurde seinen
Fehler {seines Fehlers] ^ той разбра
[осъзна] грешката си
Gewähr / 17.v.e гаранция / сигурност f
О ohne ^ без гаранция: ^ bieten [leisten]
давам Al [дам. дадеш (дадох)] гаранция
gewahren <b Л/>> г/ забелязвам А1 [забе¬
лежа I (-язах)]. виждам А1 [видя 12]
gewahren <b //£> vt (Anleihe заем) разре¬
шавам AI [разреша //]. отпускам Al od
отпушам Al [отпусна £*2): (Unterkunft,
Zuflucht подслон, убежище) давам А1
[дам. дадеш (дадох)], осигурявам А1
[осигуря //]: (Hilfe помощ) оказвам А1
[окажа Е4\: (Freude. Vergnügen радост,
удоволствие) доставям А2 [доставя II]:
(Wunsch, Bitte желание, молба) удов¬
летворявам А1 [удовлетворя //], изпъл¬
нявам AI [изпълня II]: О jmdn. - lassen
оставям А2 [оставя II] някого да прави,
каквото си шс
gewährleisten <Ь/ЛЛ> vt гарантирам i/г, v,
Al, осигурявам AI [осигуря //], обез¬
печавам Al [обезпеча II]
Gewährleistung / 17jsg гаранция /, обезпе¬
чаване п, осигуряване п
Gewahrsam т Ijsg съхранение п: (Haft)
арест т; п 20 veralt затвор т О jmdn.
in — nehmen арестувам uv, i\ Al, за¬
държам Al [задържа 13] някого
Gewährsmann т 3 {pl auch ..leutc) лице. на
което мога да се позова, достоверен
източник, авторитет т; (Bürge) гарант
т, поръчйтел т
Gewährung / 17jsg (Bewilligung) разреше¬
ние п; geh (Erfüllung) удовлетворение п
(на молба, желание и др.)
Gewalt/17 (Macht) власт/; fMjsg (Zwang)
наейлие п; (Kraft) ейла / О mit - на¬
GEWASCHEN 373
сила. насилствено: mit aller ^ schreien
викам uv. Al. извиквам Al [извйкам Al]
с все ейла [колко го ми глас държй]:
einem Mädchen ^ antun изнасилвам Al
[изнаейля //] момиче: der Wahrheit [den
Tatsachen ] - antun изопачавам Al [из¬
опача //] истината [фактите]; sich [J]
- antun самоубивам се Al [самоубйя
се £7]: die - über sein Fahrzeug verlieren
И31убвам AI [изгубя //] контрол над
моторно превозно средство: das steht
nicht in meiner ^ това нс c в моята
ujtaci. това не зависи ог мене: die ^ des
Windes силата на вятъра: die ~en der
Natur природните С1ихйи pl; sich |4| in
der haben владея сс uv. Е6, овладявам
се AI [овладея се Е6]
Gewaltakt т 1 (акт т на) насилие; ^ап-
wendung / 17;sg наейлие п, употреба/на
ейла: - Herrschaft /17 деспотйз|ъм(-мът)
ш. тирания / — Herrscher т 4 диктатор
т, гиран(ин т. -и, деспот т
gewaltjig adj (mächtig) сйл|сн, -на. могъщ;
(riesig) огром|сн, -на. грамад|сн, -на;
(sehr stark) сграш|ен. -на, страшно
сйл|ен. -на [голям*] О umg mich hungert
- ужасно съм va глад|сн, -на
Gewalt|maßnahme / 16 принудителна мяр¬
ка: - mensch т 8 брутален [безогледен]
човек
gewaltsam adj насилствен: със сила. с на¬
силие, насила С ein ^ег Tod наейл-
ствена смърт
Gewalttat / 17 насйли|с п. -я. акт т на
наейлие
gewalttätig adj брутал|сн. -на. който си слу¬
жи с наейлие
Gewand п 22 дреха /; (Ornat) одежда /
gewandt adj (flink) пъргав, бърз, жив; (ge¬
schickt) сръч|си. -па. лов1ък, -ка, по¬
хватен. -па: (erfahren) опит|ен. -иа.
умел, обигран; (Stil стил) глад|ък. -ка.
плав|ен. -на
gewandt, auch gewendet pari perf von wenden
Gewandtheit / 17jsg ловкост /. сръчност /.
похватност ./, умслост /
gewann pari perf von gewinnen
gewärtig adj: geh einer Sache [2] ~ sein очак¬
вам uw Al нещо; готов съм va за нещо;
sie war das Schlimmste zu hören тя
очакваше да чуе най-лошото
gewaschen pari perf von waschen
374 GEWÄSSER
Gewässer n 23 вода /(реки, езера, морета,
канали) <> stehendes - застояла вода
Gewebe п 23 Anat, Text тъкан f: ühertr
мрежа / (от интриги, лъжи и др.);
— lehre/ 1б/л£ Med хистология /
Gewebstransplantation /' 17, Gewebsverpflan¬
zung / 17 Med присаждане п на тъкан
geweckt adj буд|ен, -на, интелигентен, -на;
(Т auch wecken)
Gewehr п 20 пушка / О das — laden пълня
uv, II. напълвам А1 [напълня //] пуш¬
ката; - über! Mil пушки на рамо!; —
ab! MiI пушки при нозе!; präsentiert das
^! Mil за почест!; das — strecken Mil
предавам се AI [пре|дам се, -дадеш се
(-дадох се)]
Gewehr|kolben т 4 приклад пи ^kugel / 16
куршум т: - lauf т 2 цев / на пушка
Gewrih п 20 рога pl (на елен)
gewellt adj (Haar коса) ондулйран, накъд-
рен; (| auch wellen)
Gewerbe п 23 (Handwerk) занаят т; (Beruf)
професия / заняти|е /?, -я; — arzt т 2
лекар т (специалист) по професионални
заболявания; -hygiene [hügi-e;na]/16/sg
хигиена / на труда; — krankheit / 17 про¬
фесионално заболяване; -schein т 1
поз»олйтелн|о п. -и за упражняване на
занаят; -schule / 16 професионално
учйлише; -Steuer / 16 данък т занятие
gewerbetreibend adj коиго упражнява за¬
наят
gewerblich adj промишлен; занаятчййски;
професионален, -на
gewerbsmäßig adj професионален, -на
Gewerkschaft / 17 професионален съюз,
kurz профсъюз т, — (1)ег т 4 (Mitglied)
профсъюзен член; (Funktionär) проф¬
съюзен деятел [работник]
gewerkschaftlich adj профсъюзен, -на О
ein - organisierter Arbeiter работник т,
член на профсъюза, професионално
организиран работник
Gewerkschaftsbewegung / 17 профсъюзно
движение; — buch п 22 профсъюзна
книжка
Gewerkschaftsbund т 2 обединение / на
отделни прбфсъюзи
Gew$rkschaftslfunktionär т 1 прбфсъюзен
деятел [работник]; —gruppe/16 прбфгру-
па/
gewesen pari perf von sein
gewjehen pari perf von weichen
Gewicht n 20 тегло n, тежест /, тежина f;
(Maß мярка) теглилки pl. грамове pl;
(Uhr стенен часовник) топуз т (umg);
ühertr важност /. значение п. тежест /
О relatives — отноейтелно тегло; spe¬
zifisches - спсцифйчно тегло; groOes
— haben гежа uv, 13 много; das Paket
hatte ein — von 2 Kilo пакетът [колетът]
тежеше два килограма; an — zunehmen
увеличавам AI [увелича //] теглото си,
наддавам AI [над|дам, -дадеш (-дадох)];
ühertr großes - auf etw. [4\ legen държа
uv. 13 извънредно много на нещо, смя¬
там АI [сметна Е2] нещо за много важ¬
но; einer Sache [J] - beimessen отдавам
значение на нещо. смятам нещо за важ¬
но; etw. [/] fallt ins - нещо е от значение
(für jmdn. за някого)
Gewichtheben п 23/sg Sp вдигане п на те¬
жести; -heber т 4 Sp щангйст т
gewichtig adj теж|ък, -ка; ühertr (wichtig)
важ|сн, -на. сериоз|ен, -на; (bedeutsam)
значйтсл|ен, -на О — е Gründe haben
ймам uv. AI сериозни основания
Gewjchts|abnahme f 16 sg намаляване n на
тежестта; — klasse / 17 Sp категория /
(в тежката атлетика); -vertust т 1 /sg
Hdl загуба / в теглото, фира /* — Zu¬
nahme / 16/sg увеличаване п на теглото
gewiegt adj umg (erfahren) опит|ен, -на,
изкус|ен, -на; (schlau) хйт|ър, -ра; (durch¬
trieben) отракан. изпечен
Gewieher п 23/sg цвйлене п
gewiesen part perf von weisen
gewiTlt adj: geh — sein готов съм va. искам
uw AI. възнамерявам uv, AI (etw. zu tun
да направя нещо)
Gewimmel n 23/sg гъмжйло n, гмеж /;
(Menschen — ) auch навалица / тълпа/
Gewimmer n 23/sg хленчене n. скимтене n
Gewjnde n 23 Tech иарез m, винтова резба;
(Blumenkranz) вен|ец m. -цй; гирлянда
/; -bohrer m 4 Tech винторез m; —dreh¬
bank / 14 Tech винторезен струг; Tech
'»Schneidemaschine / 16 винторезна ма¬
шина, фрезмашина m
Gewinn m I печалба //: (Nutzen) полза f,
облага f: — anteil m 1 дял m в печалба;
- beteiligung / 17 участие n в печалбите
gewinnbringend adj доход|ен, -на. изгод|ен,
-на. който носи печалба
gewinnen <26Ь/Л6) vt печеля uv, II, спечел¬
вам AI [спечеля //] (auch Sp); (Form,
Eindruck. Einfluß, Vorstellung форма,
впечатление, влияние, представа) до-
бйвам AI [добйя £7]; Bergb добивам;
Chem получавам AI [получа //]; vi пе¬
челя, спечелвам </ Zeit — печеля време;
die Oberhand — добйвам надмощие, взе¬
мам AI [взема £ (взех)] връх, надде¬
лявам AI [надделея £6] (über [4\ над);
die Überzeugung - убеждавам се AI
[убедя се //].стйгам AI [стигна Е2] до
убеждението: jmdn. lieb - обйквам AI
[обйкна £2] някого; in der Lotterie —
печеля, спечелвам на лотария; jmdn für
etw. [4] - спечелвам някого за нещо;
das Problem gewinnt an Klarheit пробле¬
мът става по-ясен: das Flugzeug gewinnt
an Höhe самолетът набйра височина; an
Bedeutung - добйвам nö-голямо зна¬
чение
Gewinner m 4 който печели, печелещ (за
човек); Sp победйтел т
Gewinnliste f\ 6 (Lotterie лотария) тиражен
лист; -nummer / 16 печелйвш номер;
— sucht / 14/л£ жажда/ за печалба, алч¬
ност / користолюбие п
gewinnsüchtig adj жад|ен, -на за печалба,
алч|ен. -на, користолюбйв
Gewjnnung / 17 sg Bergb добйване п; Tech.
Chem получаване п
Gewinsel п 23 sg скимтене п, хленчснс п
Gewirr п 20 бъркотйя f. хаос т; (Straßen —)
лабиринт т (от улици)
gewiß I. adj сйгур|ен, -на, положйтел|ен,
-на - sein* daß ... сйгурен [положй-
гелен. уверен] съм va. че...; seines Erfol¬
ges |Sieges| - sein сйгурен съм va в успе¬
ха [победата] си; in gewissen Fällen в из¬
вестни случаи; ein gewisser Herr G. някой
си господйн Г ; in gewisser Beziehung в
известно отношение; II. adv сигурно,
непременнно О ganz —! съвсем [абсо¬
лютно] сйгурно; aber -! да, разбйра се!
Gewissen п 23 съвест f <✓ mit gutem — с
чиста съвест: ein schlechtes - haben
ймам uv. AI гузна съвест; jmdm. ins -
reden аиелйрам uv. v. А/ към нечия съ¬
вест; jmdn. od etw. [4\ auf dem - haben
някой od пешо ми тежй на съвестта
gewissenhaft adj съвест|ен, -на, добросъ¬
вестен, -на
Gewissenhaftigkeit / 11/sg добросъвестност
/ (in etw. [J] в нещо)
gewissenlos adj безсъвестен, -на, недобро¬
съвестен, -на
Gewissenlosigkeit / 17jsg бсзсъвсстност /
недобросъвестност /
Gewissens|bisse pl угризени|е п. -я на съ¬
вестта; - frage f 16 въпрос т на съвест;
GEWÖHNLICH 375
-freiheit/ \7'sg свобода / на съвестта;
-^pein / I7/.y£ geh терзание п [измъчване
/?] на съвестта
gewissermaßen adv в [до] известна степен.
така да се каже. почтй
Gewißheit / 17'.v# сйгурност/ увереност /
С die - haben* daß... уверен [сйгурен]
съм va. че...: sich [2] - verschaffen über
etw. [4] уверявам cc AI [уверя се //] в
нещо
Gewjtter п 23 буря / (с гръмотевици) С
ein - ist im Anzug, ein ^ zieht herauf
наближава [налйга се] буря; ühertr ein
häusliches - семейна кавга
Gewitterfront / 17 Meteor силно изразен
фронт; — regen т 4 пролйвен дъжд (при¬
дружен със светкавици и гръмотевици);
— schauer т 4 краткотраен пролйвен
дъжд (с гръмотевици); schwüle / 16/
sg задух т като пред буря; -Störung/
17 Radio смущения pl (поради буря);
— wolke/ 16 буреносен облак
gewitzigt поумнял*, добйл опит (от неспо¬
луки и др )
gewitzt adj (schlau) хйт|ър, -ра. ум|сп. -па;
(erfahren) опит|ен. -на. отракан (umg)
gewoben* auch gewebt part per/ von weben
gewogen adj благоскл0н|ен. -на, благораз¬
положен (jmdm. към някого); (Т auch
wagen u. wiegen)
gewöhnen <b///A> vt привиквам AI [при¬
викна £2], нриучвам AI [приуча //]
(jmdn. an etw. [4\ някого към нещо); sich
[4] - свиквам AI [свикна £2] (an [4] c)
v das Kind ist daran gewöhnt* früh auf¬
zustehen детето c свикнало да става рамо
Gewohnheit / 17 пави|к т. -ци. привичка
/. (Brauch) обича|й т. -и < aus - по
навик: etw. [/] wird zur - нещо става
навик
gewohnheitsmäßig I. adj обича|си. -йна, при-
вйч|ен. -на: II. adv но навик
Gewohnheits|mensch т 8 човек т (pl хора)
на навика; '-recht п 20!sg Jur обичайно
право; -tier п 20 ühertr umg роб т на
навика: -trinker т 4 пияниц|а т. -и.
алкохолй|к /н. -ци; -Verbrecher т 4 за¬
коравял престъпник, рецидивйст т
gewöhnlich adj (üblich) обикновен, оби¬
чаен, -йна, всекиднев|ен, -на; (einfach)
обикновен, прост; umg (ordinär) прост,
просташки ein —er Sterblicher про¬
стосмъртен т. -ни; im -en Leben в
376 GEWOHNT
обикновения [ежедневния] живот; wie
— както обикновено; sie benahmen sich
recht - те се държаха доста просташки
gewohnt adj (üblich) обича|ен, -йна, обик¬
новен C - sein свикнал [привикнал,
навикнал] съм va; er ist es nicht — той
не е свикнал с това; in — er Weise по
стар навик, както вйнаги; (Т auch woh¬
nen)
Gewöhnung / 17/sg привикване n, навйкване
n, свйкванс n (an [4] c)
Gewölbe n 23 Arch свод n, -obc; (Raum)
нйско помещение със сводест таван О
unterirdisches — подземи|с /и. -я
Gewölbepfeiler т 4 Arch подпора /на свод
gewölbt adj сводест; издут, изпъкнал, за¬
облен; (Т auch wölben)
Gewölk п 20/sg облаци р!
gew9llt pari perf von wollen
gewonnen pan perf von gewinnen
gewoben pari perj’ von werben
geweden pari perf von werden
gewtirfen pan perf von werfen
gewogen pari perf von wiegen
Gewühl n 20/.v# (Gewimmel) навалица /,
гъмжило n; (Durcheinander) бъркотйя
/ блъсканица /
gewunden adj вит, извйт; (gedreht) усукан,
навйт; (geschlängelt) лъкатуш|ен, -на,
криволичещ; (t auch winden)
gewürfelt adj карйран, на карета, на квад¬
ратчета; (t auch würfeln)
Gewürz n 20 подправка f, —gurken pl ки¬
сели краставички (c подправки); — кбг-
ner pl бахар nt; — kräuter pl растителни
подправки (копър, магданоз и др.);
- nelke / 16 карамфил т (подправка)
gewußt рап perf von wissen
gezackt adj зъбесг, назъбен, зъбчат; (t auch
zacken)
gezahnt adj назъбен, зъбчат; (T auch zah¬
nen)
Gezänk n 20/ag караница f, кавга /. кра¬
мола f
Gezeiten pl прилив m и отлив m; -kraft¬
werk n 20 водна електрйческа централа
на (морски) приливи и отливи
Gezeter п 23!sg umg крясъци рI, викане п,
врява /. олелйя f
gezielt adj целенасочен О eine —е Unter¬
suchung целенасочено изследване; schnell
und - handeln действувам uv, Al бързо
и целенасочено
geztemen, sich <b//?/>> unpers подобава uv,
Al J, Pers, подхожда uv, Al 3. Fers, при¬
лича uv, Al 5. Pers O es geziemt sich
nicht für mich не ми подобава [прилича,
подхожда]; es geziemt sich nicht, jmdn. zu
unterbrechen не е прилично да прекъс¬
неш някого (когато говори)
geziert adj превзет, неестествен; префър-
цунен (umg) О - tun; sich [4\ - beneh¬
men превземам се uv, Al, преструвам се
uv, А/, държа се 13 превзето
Geziertheit / 17/sg превзстост /. преструв¬
ки pl, префърцуненост / {umg)
gezogen pari perf von ziehen
Gezwitscher n 23/sg чурулйкане n, цвърчене
n
gezwungen adj принуден; (unnatürlich) не¬
естествен, преейлен O — lachen смея се
uv, £6 преейлено [неестествено]; (f auch
zwingen)
gezwungenermaßen adv по принуждение, по
неволя
Ghana [ga:..J n 23 Гана /
Ghanaer [ga:*.] m 4 жйтел m на Гана, га-
нй|ец ш, -йци; -in / 18 жйтелка / на
Гана, ганайка /
ghanasisch adj ганайски
1 Gicht / 17 Tech гърло п на шахтова пещ,
шйхта /
2Gicht / 11/sg Med подагра f
gjcht|isch, —krank adj бол|ен, -на от по¬
дагра
Giebel т 4 Arch фронтон т (auch Fen¬
ster- und Tür -); -daeh n 22 двускатсн
покрив; — fenster n 23 прозорец m на
фронтон; -haus n 22 сграда/с фронтон
към улицата
Gier / l2/,rg силно желание, жажда f, лам-
геж т (nach [3] за) (власт, слава, богат¬
ство и др.)
1 gieren <ЛЛ> »7 жадувам uv, Al, ламтя uv,
12 (nach [3] за) die Presse giert nach
Sensationen пресата е жадна за сензации
Agieren vi Mar отклонявам се Al
Н£>тклоня се //] от курса
gierig adj жад|ен, -на, алч|ен, -на (nach
[i], auf [4] за); (gefräßig) лаком: - sein
жадувам uv. Al, жаден съм va (auf etw.
[4]. nach etw. [J] за нещо)
Gießbach m 2 поро|й m, -и od -ища, буен
поток
gjeflen <32/ЛЛ) vt (cingießen) наливам Al
[налея £б], сипвам Al [сипя £4]: (Garten,
Blumen градина, цветя) полйвам; Tech
лея uv, Е6. изливам Al [излея £6], раз¬
ливам, отливам С17 unpers umg es gießt
(in Strömen): umg es gießt wie mit [aus]
Kannen [Eimern] валй като из ведро [из
ръкав]
Gießen п 23 sg Tech леене п; разлйване
п (на течен метал)
Gießer т 4 леяр т
Gießern / 17 Tech (Betrieb) леярна/ леяр¬
ски цех /; (das Gießen) леене п; леярство
п
Gießlform / 17 Tech леярска форма, калъп
т; -halle / 16 Tech леярна /. разлйвна
зала; леярски двор; -каппе/ 16 лейка
/; -keile / 16 Tech леярска [разлйвна]
лъжица; -massе/ 16 Tech леярска ма¬
са. маса / [материал т] за разлйване;
-maschine / 16 Tech леярска [разлйвна]
машйна
Gift // 20 отрова /. Med. Pharm токсин т;
- nehmen отравям се А2 [отровя се
//: ühertr sie antwortete voller — тя отго¬
вори злъчно: umg - und Galle speien
ейпя uv. E4 огън и жупел: бълвам мг.
А / гущери (umg): umg darauf kannst du
- nehmen можеш да бъдеш сйтурен, че
е така: отрязвам си AI [отрежа* си Е4]
{лавата, ако не е така
Gjftlbecher т 4 чаша / с отрова: -gas п 20
отровен газ
gifthaltig adj отрбв|ен. -на. съдържаш
отрова
giftig adj отров|сн. -на; Med токсйч[ен.
-на; iihcrtr зл6б)ен. -на. злъч|ен. -на, яз¬
вителен. -на ein -es Gelb ярък [кре¬
щящ] жълт цвят
Giftigkeit / 17 .v£ отровност /; Med ток¬
сичност /; iihcrtr злъч пост /. злоба /
Giftmischer т 4 отровйтел /. -mischerin
/ 18 отровйтелка f; -mord т 1 умър¬
твяване п с отрова [чрез отравяне];
-müll т l/.v# отровни отпадъци (от
промишлени предприятия и др.);
-natter/ 16 Zoo! = -schlänge; -pflan¬
ze / 16 отровно растение; -pilz т 1
отровна гъба; —schlänge / 16 Zool
отровна змия; -Stoff т I отровно [ток¬
сично] вещество; -zahn т 2 отровен зъб
(на змия)
Gigant т 8 гигант /н. великан т, исполйн т
gigantisch adj гигантски, исполйнски;
(außerordentlich) огрбм|сн, -на. гра¬
маден. -на
Gigantismus т 11 Med гигантйз|ъм (-мът)
т
Gilde / 16 Hist гйлда /. гйлдия/ еснафско
сдружение
GIRO 377
Gimpel т 4 Zool червенушка / übertr umg
’i лупа|к т, -ци, будал|а т. -и
Gin [d3in] т 6 джин т
ging prüf von gehen
Ginster m 4 Bot жълту! а /
Gipfel m 4 връх (върхът) ш, върхове pl;
'iihcrtr auch връхна (кулминационна] точ¬
ка; - konferenz / 17 Pol конференция /
на високо равнище
gipfeln <ЛЛ> г/ достигам AI [достигна Е2]
връхната [кулминационната] точка, до¬
спи ам своя апогей (in [3] в) О die Dis¬
kussion gipfelte in der Frage... дискусията
се сведе до въпроса...: sein Werk gipfelte
in... върхът на неговото творчество бе¬
ше...
Gipfelpunkt т 1 връхна [кулминационна]
точка; - treffen п 23 Pol среща / на ви¬
соко равнище
Gips т 1 Chem калциев сулфат, гипс т
V der - bindet schnell гйпсъг се втвър¬
дява бързо; Med in - legen гипейрам
uv. V, Al. слагам Al [сложа II] в гипс
Gipsjabdruck т 2 гйпсов отпечатък; -ab¬
guß т 2 гйпсова отлйвка; — bett п 25
Med гипсово корито; -beton [.Лод] т
6 od [..to:n] nt 1* гипсов бетон, {йпебе-
юн т: —binde /‘ 16 Med гйпсова пре¬
връзка; -decke / 16 гйпсов гаван
gipsen </гб> vt гипейрам uv. v. AI. auch
Med; замазвам AI [замажа E4] c гипс
(счупена фигура, съд)
gipsern adj imiicob. от гипс
Gips|figur / 17 гйпсова фигура: -form / 17
Tech гйпсова форма [ма i рипа]; -кга-
watte / 16 Med пшеовп яка
Gjpsverband т 2 Med гипсова превръзка,
I и не т; О Med jmdm. einen - anlegen
слагам AI [сложа //] някому гипс
Giraffe / 16 Zool жирафа /
girieren bi..] <d//{6> vt Ein джиросвам AI
[джирбсам AI] od жиросвам AI [жирб-
сам AI]s прехвърлям A2 [прехвърля /7]
плащане
Girlande / 16 гирлянда /
Giro [3r.r0] /1 24 Ein жйро n od джйро n;
жирбеване n od джиросване n; — anwei¬
sung / 17 платежно нареждане, джйро
n; —bank / 17 Ein банка /за безкасови
операции; -konto п 28а od 24 Ein раз¬
плащателна [разчетна] сметка
378 GIRREN
girren <ЛЛ> vi (Tauben) гугукам uv, Al, ry-
кам uv. AI; übertr гукам, чуруликам uv,
Al
Gis n Mus сол диез
Gjscht m l кипяща пяна (от разбиващи се
вълни)
Gitarre / 16 китара /. О ^ spielen свйря
и\\ II на китара
Gitarrenspieler т 4 китарист ги
Gitter п 23 решетка /; Tech auch мрежа /.
скара f; ^bett п 25 детско креватче с
решетка [с мрежа]: ^fenster п 23 про-
зор|ец п. -ци с решетка, решетъчен про¬
зорец
gitterförmig adj рсшетообраз|ен. -на. като
решетка
Gitterstoff т I 7е.\7 канава f; -^Ziegel т
4 куха тухла
Glacehandschuh [glaße:..] т I ръкавица/от
шевро; nieder п 23 шевро п
glacieren [. ß..] <с1/ЛЛ> vt = glasieren
Gladiole / 16 Bot гладиола f
Glanz m I блясъ|к m. -ци (auch ühertr);
(Politur) лъскавина f. гланц m, лустро
n; (Sterne звезди) сияние и, блясък т
< Schuhe auf ^ polieren лъскам uv, AI,
лъсвам Al [лъсна E2] обувки; umg eine
Prüfung mit -w bestellen издържам Al
[издържа //] изпит блестящо
Glanzbürste / 16 четка / за лъскане на обу¬
ща
glänzen <ЛЛ) vi блестя и\\ 12, лъщя wv\ 12,
светя мг. II: übertr сияя uv, Е7, блестя
0 die Wohnung glänzt vor Sauberkeit жи¬
лището свети от чистота; durch Schön¬
heit [Wissen] - блестя c красотата [зна¬
нията] си; sie hatte vor Jahren in dieser
Rolle geglänzt преди години тя беше
блестяща в тази роля
glänzend ad) блестящ, лъскав; (hervorra¬
gend) блестящ, великолепен, -на,
отлич|ен.-на; 0 ein -er Redner блестящ
оратор: sie kommen ^ miteinander aus те
се разбйрат отлично; umg ^er Reinfall
пълен провал, пълно проваляне
Glanz|leder п 23 лачена кожа. лак т;
-leistung / 17 блестящо [изключително,
много високо] постижение; milcht п 21
Mal светлинен ефект: (Lichtreflex) отра¬
зена светлина
glanzlos adj матов, без блясък, без лъс¬
кавина. лишен от блясък; ühertr вял,
безцвст|ен. -на. сив; безслав|ен. -на
Glanznummer / 16 коронен номер (в про¬
грама); ^ papier п 20 гланцова хартия;
^ rolle / 16 Theat коронна роля; ^ Seite
/ 16 (der Seide) лъскавата страна (на
коприна)
glanzvoll adj блестящ, бляскав; отлйч|ен,
-на
Glanzzeit J 17 време п на разцвет, разцвет
т на творческите ейли
Glas /I 22/sg с тъкло п; п 22 (als Maßbezeich¬
nung за означаване на мярка р! -)
(Trink-Ч стъклена чаша; (Kompott^)
буркан т (за сомпот); (Brille) очила pl;
стъкл|о п. -а за очила; (Fern^) бинок|ъл
т, -ли; (Spiegel) оследал|о п. -а О zwei
- Bier две чаши бйра
glasartig adj стъкловйд|ен, -на; прозрач|ен,
-на [като стъкло]
Glasarbeit f 17 стъклено изделие, стъкла¬
рия /; ^auge п 30 изкуствено [стъклено]
око; -^bau т 1 (pl -ten) Arch строеж т
със стъкло; — baustein т I Arch стъклена
тухла, стъклоблок т, -ове; beton [..tö]
т 6 od [..to:n] т 1* стъклобетон т;
^ birne / 16 стъклена колба; — bläser т
4 формовач т на стъклени изделия,
стъклодув т; ^ bläserei^ / 17 стъкло-
дувство п
Gläschen [..ß-chon] п 23 чашка /
Glaser т 4 стъклар т, джамджй|я т, -и
Glaserei, / 17 работилница / за поставяне
на стъкла, джамлжййска работйлница
gläsern adj стъклен; (Blick поглед) втора¬
чен. изцъклен; (durchsichtig) прозрач|ен,
-на, бйст|ър, -ра. яс|ен, -на (за въздух
и др.)
Glasfaser / 16 стъклено влакно, стъклена
нишка; ^isolation / 17 изолация / от
стъклени влакна [от стъклена вата];
^kunststoff т 1 стъклопласт т; изку¬
ствен материал от стъклено влакно
glasfaserverstärkt adj уякчен със стъклени
влакна
Glasiglocke / 16 стъклен похлупак; '-haus
п 22 парни|к т. -ци, оранжерия/. -haut
/ 14 целофан т. целофанова хартйя;
-herstellung / 17/jg производство п на
стъкло: — Hütte./* 16 стъкларска фабрика;
стъкларски завод
glasieren <d/ЛЛ> vt (keramische Erzeugnis¬
se) гледжосвам AI (гледжосам Al], гла¬
зирам мг. v, AI; Kachk покрйвам AI
[покрйя £7] c глазура, глазйрам
glasig adj стъкловйд|ен, -на, стъкло-
образ|ен, -на, като стъкло О ^ег Blick
изцъклен поглед
Glaskörper m 4 Anat стъкловидно тяло:
-kugel / 16 стъклено кълбо, стъклена
гбпка (украшение за елха); -malere^
/ 17 стъклопйс т: -papier п 20* глас-
паиир т: -perle / 16 стъклено мънйсто,
стъклена перла; —röhre / 16 стъклена
гръбйчка: Radio стъклена (радио)лампа;
-scheibe / 16 стъкло п на [за] прозорец;
-Scherben pl натрошено стъкло; стък¬
лени ошадъци; -Schneider т 4 (Werk¬
zeug) стъклорезач т, диамант т [елмаз
т] за рязане на стъкло; — schrank т 2
витрйна / (шкаф)
Glasur / 17 (Schmelz) глеч f, глазура f:
Kothk глазура /
Glas|waren pl стъклария /; - watte f 16/sg
стъклен памук, стъклена вата
glasweise adv по чаши. на чаши
Glaswolle / 16 v# стъклена вълна [вата];
-ziegel т 4 стъклена тухла
glatt (glalter od glätter) I. adj глад|ък, -ка.
(glitschig) плъзгав. хлъзгав; (mühelos)
лес|ен. -на. без препятствия, без спънки;
(heuchlerisch) маз|ен, -на, лицемер|ен.
-на -es Haar права коса: umg das ist
eine -e Lüge гова е чйста лъжа: umg das
ist -er Betrug това е явна [несъмнена]
измама: II. adv гладко: (ohne Umstände)
право, направо. явно, просто </ es ist
alles - gegangen вейчко мйна гладко;
jmdm. etw. [4] - ins Gesicht sagen казвам
AJ [кажа E4\ някому нешо право в ли¬
цето; das habe ich - vergessen просто го
забравих: - stricken плета uv, El лйце
[гладко]
Glatte / \bisg гладкост /• (Schlüpfrigkeit)
хлъзгавост f; (Politur) лъскавина /'.
гланц т
Glatteis п 20/sg поледица / О übertr jmdn.
aufs - führen подвеждам АI [подведа
£7]. извозвам AI [извозя УУ] някого
glatten </iA> i7 (zerknittertes Papier, Falten
измачкана хартия, гънки) изглаждам AI
[изгладя //], оглаждам; (Sand, Beet пя¬
сък. леха) равня uv, II, изравнявам AI
(изравня //]: заглаждам AI [загладя II)
(auch Tech): (Haar коса) оправям А2
[оправя /У], приглаждам: (polieren) лъс¬
кам uv, AI, лъсвам AI [лъсна £2], по-
лйрам uv, у, AI: (Wäsche бельо) гладя,
изглаждам
glatthobeln <а,7/6> vt заглаждам AI [загла¬
дя II] с ренде
glattlegen <а///А> vt нареждам AI [наредя
У/] и оправям А2 [оправя II] да няма
| ънки (за бельо)
GLAUBEN 379
glattmachen <a7r£> 17 изглаждам AI [из¬
гладя УУ]. оправям А2 [оправя II] да
няма гънки: umg (in Ordnung bringen)
уреждам AI [уредя II], оправям (някои
въпроси, работи): (Rechnung сметка)
уреждам, плащам AI [платя УУ]
glattstreichen <21а./ЛА> \7 оправям А2
[оправя II] с ръка да няма гънки <
das Haar - приглаждам AI [пригладя
II] косата си с ръка
glattweg adv направо, без заобикалки, про¬
сто. чисто и просто С das ist - erfunden
гова е чисто и просто измйслено
Glatze / 16 плешивина /. лисина / (umg)
<. eine — bekommen оплешивявам AI
[оплешивея Е6]: eine — haben плешйв
съм va
Glatzkopf m 2 плешива глава, плешйв чо¬
век
glatzköpfig adj плешйв
Glaube т 7a/.vg (Überzeugung, Vertrauen)
вяра* f, доверие n (an jmdn. od etw. [4]
в някого od нещо); Re! вяра f; релйгия
/ <. jmdm. - n schenken имам uv. АI вяра
[доверие] в някого, вярвам мг. AI. по¬
вярвам V. AI някому; seine Worte fanden
keinen -n не повярваха на думите му:
der - an das Gute im Menschen вярата
в доброто начало у човека: im guten
— n handeln правя uv, II нешо c добро
намерение; постъпвам AI [постъпя II]
чистосърдечно, без задна мисъл: im
-n, daß... вярвайки [мислейки], че...:
jmdn. bei seinem - n lassen не разубеж¬
давам AI [разубедя II] някого: auf Treu
und — n на доверие
glauben </rft> vt. vi вярвам мг. Al. повяр¬
вам r. AI (jmdm. etw. [4] някому нещо;
an jmdn. od etw, [4] в някого od в нещо):
(vermuten, meinen) предполагам AI
(предположа У/), мисля мг, II, считам
AI [счета £7]. смятам AI [сметна £2].
струва ми се мг. AI. 3. Pers О ich glaube
es Ihnen, daß ... вярвам ви. че...; ich glau¬
be es nicht не го вярвам, не ми се вярва;
sie wollte mich - machen, daß... тя йс-
каше да ме накара да повярвам, че...;
er glaubt sich schlau той се мисли хитър,
той сс счйта [той счйта себе си] за хи¬
тър; ich glaube ihn zu kennen смятам
[струва ми се], че го познавам
Glauben т 4 = Glaube
380 GLAUBENSBEKENNTNIS
Gl^ubens|bekenntnis n 27 вероизповедание
и, -я; ühertr верую л. кредо n; — freiheit
/ 17/.vg свобода / на вероизповеданията
Glaubersalz n Chem глауберова сол, на¬
триев сулфат
glaubhaft (itij правдоподобен, -на, досто¬
верен. -на, приемлив
Glaubhaftigkeit /' 17/.vg достоверност /,
правдоподобност /
gläubig adj (vertrauensvoll) доверчив; (re¬
ligiös) вярваш. рслиги6з|ен. -на
Gläubige т 7+ Rel вярваш т: / 19 вяр¬
ваща /
Gläubiger т 4 Jur заемодав|ец /и. -ци,
кредитор nt
glaublich adj: es ist kaum - едва ли е
възможно [допустимо], малко е вероят¬
но; не е за вярване
glaubwürdig adj достоверен, -на, прав¬
доподобен. -на; на който може да се
вярва
Glaubwürdigkeit / !7/.vg достоверност /
glazial adj Cool ледников
Glazialzeit / ! 7 Cool ледников период
gleich I. adj (identisch) същ, еднак|ъв, -ва,
един и същ (една и съща), рав|ен, -на;
(ähnlich) подобен, -на, същ, еднак|ъв,
-ва О auf - er Grundlage на еднаква
основа; in zwei —е Teile на две равни
части; zu —er Zeit в същото време; wir
sind — an Größe, von —er Größe ние сме
еднакви на ръст; auf —е Art und Weise
по един и същ начин; es kommt [läuft]
auf das -e hinaus свежда се до едно и
също; Math —er Nenner общ знамена¬
тел; Math dreimal drei ist - neun три по
три е равно на девет; das Ergebnis war
- Null резултатът беше равен на нула;
etw. [/] ist jmdm. - нещо е някому без¬
различно [все едно]; Gleiches mit Glei¬
chem vergelten отвръщам Ai [отвърна
E2\ със също го; II. adv (sofort) веднага,
тутакси О ich komme - wieder ще се
върна веднага; - am Anfang в самото
начало, още в началото; III. präp [i] geh
като. подобно на О er blickte — einem
Habicht гой гледаше като ястреб; dem
Adler - подобно на [като] орел
gl^ich|alt(e)rig adj на една (и съща) въз¬
раст. на еднй години; -artig adj ед¬
накъв. -ва. сднор0д|ен. -на. аналогйч|ен.
-на; -bedeutend равнозначен. -на. рав-
носй.1|си. -на (mit [J] на), тъждествен
(mit [JJ с); Gramm синонйм|ен, -на (mit
[J] на); —berechtigt adj равноправен, -на
Gleichberechtigung / П/sg равноправие п
glejjchbieiben, sich [J] <23а/тл> оставам си
Ai [остана си Е2\ същият, оставам един
и същ [непроменен], не се променям А2
[променя //].
gl^ichbieibend adj все същ. едйн и същ,
нсизмен|ен. -на; (Wetter време) по¬
стоянен. -на О mit ihrer — en Freund¬
lichkeit c нейната неизменна любезност
gleichen <21//iA> »v приличам uv, Al
(jmdm. на някого) O die Zwillinge glei¬
chen sich wie ein Ei dem anderen [gleichen
sich aufs Haar] близнаците pi си при-
лйчат като две капки вода
gleichermaßen, gleicherweise adv по същия
начин, също гака
gleichfalls adv също. и О sie hat — recht
тя също йма право; и тя йма право;
danke, - благодаря, подобно
gleichfarbig adj със същия цвят
gleichförmig adj еднак|ъв, -ва. едно¬
образен, -на; монот6н|ен, -на; (Bewe¬
gung движение) равномерен, -на
Gleichförmigkeit / 17jsg еднообразие л.
монотонност /: равномерност /
gleichgesinnt adj с еднакви разбйрания
^убеждения]. еднакво мислещ
Gleichgesinnte т 7' съмйшлени|к т. -ци;
/ 19 съмйшленица /
gleichgestellt adj: jmdm. - sein приравнен
съм гл с някого (по служба, по заплата,
но права)
gleichgestimmt adj Mus еднакво настроен
(за инструменти); ühertr мйслещ [чув¬
ствуващ] еднакво О wir sind - нйе мйс-
лим и чувствуваме по едйн и същ начин
Gleichgewicht л 20jsg равновесие л О
das innere - вътрешно равновесие, ду¬
шевна хармония; ins - bringen урав-
новесявам А1 [уравновеся //]
Gleichgewichts|künstler /л 4 еквилибрйст
т; -organ л 20* Anal орган т на рав¬
новесието; -Störung / 17 Med наруше¬
ние л на координацията на движенията;
-Übung / 17 упражнение л, -я за пазене
на равновесие
gleichgültig adj равнодушен. -на. безраз-
лйч|ен. -на (gegen [4] към); (teilnahmslos)
безучастен, -на. апатйч|ен. -на О es ist
mir - безразлйчно ми с, все едно ми
с; -е Dinge маловажни неща pl
Gleichgültigkeit / 17/ vj? безразлйчие л,
равнодушие л. апатия / индиферент-
ност /; -heit / 17jsg сходство п; равен-
ство п; - heitszeichen п 23 знак ш за ра¬
венство: ^ klang т 2 sg съзвучие и; хар¬
мония" J. унисон т
gleichkovnmen <33а s/t> v/ равнявам се AI
'[равня се У У]. меря се мг. II (jmdm. an
etw. [3] с някого по нещо), стигам AI
[стигна Е2] (jmdm. an etw. [3] някого в
нещо) С niemand kann ihm an Ausdauer
^ никой не може ла се мери с него [да
го стигне] по издръжлйвост
gleichlaufend adj успоред|ен. -на. пара¬
лелен. -на
gleichlautend adj с еднакъв звуков състав
< ^е Wörter Gramm еднозвучни думи
р/. омонйми pl: ^е Abschrift буквален
[точен] препис
gleichmachen <а /;/>> vt уеднаквявам AI
^уеднаквя УУ]. приравнявам AI [при¬
равня //]: (ebnen) изравнявам О dem
Erdboden ^ изравнявам със земята
Gleichmacherei,/ 17 уеднаквяване п. урав-
нилбвка /
Gleichmaß п 20 съразмерност /. симетрия
f: равномерност /; (Ausgegli¬
chenheit) равновесие //; уравновессност/
gleichmäßig adj (regelmäßig) равномерен,
^на: (Schritt стъпка) отмерен: (Klima
климат) постоян|ен. -на: (Stimme глас)
рав|ен. -на < gebaut съразмерно [си¬
метрично] построен: etw. [4] ^ unter die
Kinder verteilen разпределям A2 [разпре¬
деля II] нещо по равно между децата
Gleichmut т 1 sg (Gelassenheit) равноду¬
шие п: спокойствие п; (Leidenschaftslo¬
sigkeit) невъзмутймост /
gleichmütig adj (gelassen) равнодуш|сн,
-на: споко|ен. -йна: (leidenschaftslos) не¬
възмутим
gleichnamig adj сдноймен|ен. -на <>
Ulath ~е Brüche дроби р! с общ зна¬
менател
Gleichnis п 27 Lit сравнени|е п, -я: але¬
гория /; притча /; ^richter т 4 EI то¬
коизправител т; -lichterröhre/16 Ra¬
dio токоизправителна лампа
gleichsam adv така да се каже. сякаш, ка¬
то че ли: като
gleijchschalten <а/ЛЛ> vt уеднаквявам AI
Уеднаквя /У], унифицйрам uv, v, AI: Pol
приобщавам AI [приобщя II] към гос-
подствуващата идеология
glrichschenk(e)lig adj Math равнобедрен
gl^fchsehen <19а/АА> vi приличам uv, AI
(jmdm. на някого) O sie sehen einander
gleich те си приличат; umg das sieht ihm
gleich! не съм va очаквал друго от него
GLEITFLUG 381
gleichseitig adj Math равностранен, -на
gl^ijchstellen <a//;A> vt изравнявам AI [из¬
равня УУ]. приравнявам, поставям A2
[поставя II] на едно ниво О einen An¬
gestellten mit einem anderen gehaltlich ~
приравнявам по заплата един служи¬
тел с друг: sie verkehrten miteinander wie
Gleichgestellte те общуваха помежду си
като равни
Gleichstrom т 2t\sg El постоянен ток:
^motor т 9а Tech двигател т за по¬
стоянен ток
gl^ichtun <38а/АЛ> vt: es jmdm. ^ под¬
ражавам uv. AI някому, стигам AI
[стигна Е2] някого (an [3], in [3] по)
(успех и др.)
Gleichung / 17 Math уравнсни|с п. -я
gleichviel adv все едно. безразлйчно;
^wertig adj равносто|ен, -йна; -^wie conj
geh както; ~ wink(e)lig adj Math c еднак¬
ви ъгли; ^wohl conj (doch) все пак, при
все това; (trotzdem) при все че, въпреки
че; — zeitig adj едновременен, -на, съ¬
щевременен, -на
Gleichzeitigkeit / 17jsg едноврсменност /
Gleis п 20, veralt auch Geleise n 23 релси
pl: Eisenb релсов път, коловоз m O
totes ^ глуха линия (auch übertr);
übertr eine Frage auf ein anderes — schie¬
ben измествам AI [изместя II] въпроса
Gleisbagger m 4 Tech релсов багер, багер
m на релси; ~ kette/ 16 Tech гъсенична
всрйга; - kettenfahrzeug п 20 транспорт¬
но средство за гъсенично движение;
— kettenlöffelbagger т 4 Tech еднокофъ-
чен универсален багер; ^ waage /16 ва¬
гонен кантар
Gleitbauweise / 16 строителен метод с
пълзящ кофраж; ^boot п 20 глисьор т
gleiten <2l/.v/i> W (Schlitten, Boot шейна,
лодка) плъзгам се ÄI [плъзна се Е2\%
(Tänzer танцьор) нося се uv, II бързо
и плавно; (rutschen) пързалям се мг. А2.
хлъзгам сс; Flugw планирам mv. v, AI
О übertr ein Lächeln glitt über sein Gesicht
усмйвка мйна по лицето му; die Tür
gleitet ins Schloß вратата се затваря
[щраква]; aus den Händen ^ изплъзвам
cc AI [изплъзна се E2] от ръцете; der
Wagen kam ins Gleiten колата cc занесе
Gl^itflug m 2 Flugw планйранс n: -zeug
n 20 безмоторен самолет, планер nt
382 GLEITSCHUTZKETTE
Gleitschutzkette / 16 верйги pl за кола (за
зимни условия)
Gletscher т 4 глетчер /и
glich prät von gleichen
Glied n 21 (Teil vom Ganzen) част / звен]о
nt -ä, елемент m (auch Tech); (Mit ^) член
m, -ове (на общество, партия, съюз);
(Generation) поколени|е п, -я, коляно п;
Anal (am Finger, an Zehen) става f; Math
член m; Mil редица f; Bol коленц|е n,
-a; -er pl Anal (Arme, Beine) крайници
pl O die —er der Familie членовете pl на
семейството; in Reib und — в строй; die
Familie bis ins dritte und vierte — zurück¬
verfolgen проследявам Al [проследя //]
семейството до трето и четвърто ко¬
ляно; Gramm die -er des Satzes частите
pl на изречението
Glieder|bau m 1 fsg структура f: Anat
строеж m [устройство л] на крайниците;
— ftlBler т 4 Zool членестоного п, -и
gliederlahm adj Med парализиран, схванат
(в крайниците) О nach der langen Fahrt
war ich richtig - след дългото пътуване
бях направо като схванат
Gliederlähmung / 17 Med парализа / на
крайниците
gliedern <АА) и разчленявам AI [разчле¬
ня /7], разделям А2 [разделя //]; sich
- деля се uv, /У, разделям се (in [4] на)
Gliederlpuppe / 16 кукла / [манекен п] с
подвижни крайници; —reißen п 23jsg
umg, -schmerz т 9 болки pl в ставите
Gliederung / 17 (Einteilung) делене п;
^Unterteilung) подразделение п; разчле¬
нение п; (Aufbau) структура / строеж
т; Вш1 сегментация /
Glied|maßen р! Anat крайници pl; — satz
т 2 Gramm подчинено изречение
glimmen <28 ’hb, auch ЛА> vi (Feuer огън)
тлея m\ Еб; (Licht светлина) мъждея uv,
Е6. мъждукам uv, Al (auch iibertr)
Glimmer m 4 Min слюда/* —schiefer m 4
Geol слюдеста шйста
gljmpflich adj (nachsichtig) снизходйтел|ен,
-на, внимател|ен, -на; (mild) лек О auf
eine -е Weise по лек начин; jmdn. -
behandeln отнасям се А2 [отнеса се El]
внимателно към някого: er ist noch —
davongekommen той все пак се отърва
леко
glitschig adj плъзгав, хлъзгав
glitt prät von gleiten
glitzern (hby vi блестя uv, 12; бляскам uv,
Al: проблясвам Al [проблесна E2]\
(Sterne звезди) auch блещукам uv, Al,
трептя uv, 12
global adj цялост|ен. -на, всеобхватен, -на,
светов|сн, -на; (pauschal) глобал|ен, -на,
общ
Globetrotter [..b(o)tro..] т 4 umg пътешес¬
твеник т, -ци
Globus т la (pl auch Globen) глобус т
Glocke / 16 камбана /• umg (Klingel)
звън|ец т. -ци; iibertr (Deckel) похлупа|к
т, -ци (за масленица и др.); (Lampe) вид
абажур; глобус т; (Rockform) клош т;
(Hutform) шапка / клош О iibertr umg
etw. [4] an die große — hängen разтръ¬
бявам Al [разтръбя /7], раздрънквам Al
[раздрънкам Al] нещо; eine - von Rauch
[Staub] lag über der Stadt калпак m от
пушек [прах] лежеше върху града, смог
т тегнеше над града
Glockenblume / 16 Bot камбанка / звънче
п, -та; -form/17 камбановйдна форма;
— gasometer т 4 Tech камбановйден га-
зометър
glockenförmig adj с форма на камбана, във
вид на камбана, камбановйд|ен, -на
Glocken|gelaut(e) п 20, (л 23) камбанен
звън; — gießer т 4 леяр т на камбани;
— gießerei / 17 камбанолеярна /; —haus
п 22 камбанарйя /
glockenhell adj (Stimme хлас) звънлив
Glocken|klang т 2 камбанен звън; —rock
т 2 пола /клош
Gtackenschlag т 2 биене п на камбана [на
часовник] О umg mit dem — % auf den
— гочно на часа, точно на време
Glockenspiel п 20 камбанен звън (на раз¬
лични камбани, механично задвижени);
(градски) часовник т с музикален ме¬
ханизъм; Mus мсталофбн т; — tierchen
п 23 Zool водна инфузория; —türm т
2 — Glockenhaus
Glöckner т 4 звънар т
glomm prät von glimmen
Gi9rie [..ia] f 16 слава / блясък n; (Licht¬
schein) сияние n, ореол m; — njschein m
l ореол m
gl9rrejch adj слав|ен, -на, бляскав
Glossar n 20 \pl auch .,ian] Ling глосар m
(азбучен списък на думи с обяснения,
особено към стари текстове)
Gl9sse / 16 Ling глоса /* umg иронична
[присмехулна] забележка; -n machen
правя uv, //, направям А2 [направя /7]
иронични забележки (zu [J] od über [4]
във връзка с), присмивам се А1 [при¬
смея се £б] (zu [i] od Ober [4] на)
glossieren <d/AA> vt Ling тълкувам uv, AI,
коментирам uv, v, АI (трудни думи или
текст); umg критикувам uv, AI, правя
uv, II, направям A2 [направя //] иро¬
нични забележки, иронизирам uv, v, Al
Glottis f (gen -, pl Glottes) Phon гласова
цепка
Glotzauge n 30 изпъкнало око; Med екзоф-
талмия/ O üherir umg — n machen око-
корвам се AI [ококоря се //], пуля се
uv, 11, опулвам се AI (опуля се II]
gfotzäugig ad) с изпъкнали очи: ококорен,
опулен umg
glotzen <У»А> vi пуля се uv. II, опулвам се
AI [опуля се //], вторачвам се А1 [вто¬
рача се /У], зазяпвам се А1 [зазяпам се
Al] (auf jmdn. в някого); umg (fernsehen)
гледам uv. Al телевизия
Glück л 20/sg щастие n; (Erfolg) благопо¬
лучие л. сполука /, успех п; (Zufall) щас¬
тие п, късмет т О zum — за щастие;
zu unserem — за наш късмет; kein —
haben нямам uv, Al късмет; viel ~ на
добър час!, (пожелавам) успех!; viel —
zum Geburtstag! сърдечни благопоже-
лания pl за рождения ден!, честит рож¬
ден ден!; auf gut — на късмет, наслуки;
ein —, daß ... добре, че er hat ~ im
Leben върви му в живота, има късмет
в живота; das ~ ist ihm hold щастието
му се усмихва; — auf! на добър час!
добра сполука! (поздрав на миньори);
— ab! на добър час! щастливо завръ¬
щане! (поздрав на летни)
glückbringend adj който носи щастие
Glucke / 16 Zoo! квачка /
glucken </>/>> vi клопам uv. А!, квача uv,
13 (за кокошка)
glücken <лл) vi unpers удава се Al [удаде
се (удаде се)] 3. Perx (etw. [У] jmdm. нещо
някому) О es glückt mir alles всичко ми
сс удава, успявам А У [успея ES] във
всйчко; die Torte ist mir diesmal nicht ge¬
glückt този път тортата не ми стана; ein
geglückter Start In den Weltraum успешен
старт в космоса
Gluckhenne / 16 Zoo/ квачка /
glücklich I. adj щастлйв; (erfolgreich) спо¬
лучлив, успеш|ен, -на, благополучен,
-на О —е Reiset приятнб пътуване! до-
6ip път!; II. adv umg най-сетне, най-по¬
сле О Ist sie — fort? тя отиде ли си
най-сетне?
GLUKOSE 383
Glückliche т 7+ шастлйв|ец т, -ци; / 19
шастлйвка /
glücklicherweise adv за щастие
Glücksbotschaft / 17 радостна вест
glückselig adj блажен, безкрайно щаст¬
лив
Glückseligkeit / 17 блаженство л
glucksen </>£) 17 (Bach поток) бълбукам uv.
Al, клокоча uv, II: (Wein aus der Fla¬
sche) кълколя uv. II O ein --des Lachen
гърлен смях
Glttcks|fall m 2 щастлив случай; -göttin
/ 18 фортуна /. богиня / на щастието;
—güter pl* земни блага pl: -kind п 21
късметлия (човек) (umg), облагодетел¬
ствуван от съдбата, щастлйв|ец т, -ци;
— pilz т 1 umg хъсметлйя (човек) (umg);
— Sache / 16/sg въпрос т на щастие [на
късмет (umg)]\ -spiel я 20 хазартна иг¬
ра, комйр т; лотария /- —stern т 1
щастлива звезда
glückstrahlend adj сияещ от щастие: - ver¬
heißend adj предвещаващ щастие
Glückwunsch ш 2 благопожелани|е п, -я.
поздравление п, -я (zu [J] за. по случай):
— karte/ 16 честитка / —schreiben л 23
поздравително писмо; -telegramm п
20* поздравителна телеграма
Glühbirne / 16 Е! електрическа крушка
glühen </)i> vi (Eisen. Ofen желязо, печка)
нагорещявам се АI [нагорещя се II],
нагорещен съм va до зачервяване; übertr
горя uv, 12, пламтя uv. 12 (vor [i] от);
vi Tech нажежавам AI [нажежа E2\ до
зачервяване О ihr Gesicht glüht лицето
й пламти; die Sonne glüht heute слънцето
пече днес много ейлно. агънцето пре¬
журя днес
glühend adj (Wunsch желание) горещ.
страсг|сн. -на. пламен|ен. -на; (Eisen
желязо) нагорещен до зачервяване;
(Kohle въглиша) разпален С ein —er
Patriot [Blick] пламенен патриот [по¬
глед]; ein -er Liebesbrief страстно лю¬
бовно писмо
Glüh|faden т 5 El жичка / на електрйческа
крушка; — Hitze / 16/jg пек т, жега /
Tech жар f: - Strumpf т 2 чорапче п на
газена лампа; -wein т 1 греяно вйно
(umg); -wurm т 3 Zoo! светулка ./;
— Würmchen п 23 Zoo! светулчица /. све¬
тулка /
Glukose / 16jsg С/кт = Glykose
384 GLUT
Glut / 17 жар /, жарава /- (Hitze) голяма
горещина, зной т, пек т, жега f: Tech
нажежаваме п: üherir огън т. пламък /л.
страст / О sengende - палеща жега,
зной т; die — schflren разпалвам А1
[разпаля II] бгьня
glutrot («(/ огненочервен О sie wurde — тя
пламна, тя стана червена като божур
Glykose / 16/sg гликоза /. гроздова захар
Glyzerin п 20*/sg Chem глицерин т
g-Moll п Mus сол минор
Gnade / 16 милост /, благоволение п (auch
iron) О um — bitten моля uv, II, по-
молвам се AI [помоля се //] за мйлост;
- für Recht ergehen lassen опрощавам
AI [опростя II] наказание, помилвам uv,
у. АI; sich \4] auf — oder Ungnade ergeben
предавам се Al [пре|дам се, -дадеш се
(-дадох се)], капитулирам uv, v, Al без¬
условно; Euer — n verall Ваша мйлост
(обръщение) .
Gnadenbezeigung / 17 засвилстслствуване
п на благоволение; милост f; -frist /
1 1/sg последна отсрочка; -gesuch п 20
молба f за помилване; —stoß т 2 по¬
следен [смъртоносен] удар (за прекра¬
тяване на нечии мъки) t
gnädig adj милостйв, благосклонен, -на
О — е Frau милостйва [уважаема] гос¬
пожо
Gneis т 1 Geol гнайс #н
Gnom in 8 ihom т, -ове, джудже п. -та
gnpmenhaft adj като джудже
Gnu п 24 Zool гну п, -та
Gobelin [gobalc: od gobalj:n] m 6 гоблен m
G9ckel m 4, GMkelhahn m 2 umg пет|ел m,
-лй; петльо m, -вци (umg)
Gold n 20/sg злат|о n, -ä; (Münze aus -)
златна монета: златна пара (umg);
(Reichtum) злато и. несметно богатство
С ein mit - überzogener Löffel позлатена
льжйца: iibertr das flüssige — нефт m; das
olympische - олимпийското злато; das
ist nicht mit - zu bezahlen това не може
да се купи и със злато, това е безценно;
sie hat - in der Kehle гласът и е златна
мина; im - schwimmen потънал съм va
в пари
Goldader /16 Bergh златна жйла; — ammer
/ 16 Zool жълта оаесарка; — barren т 4
кюлче п, -та злато; -barsch т 1 Zool
бибан т (риба); — bestand т 2 златно
наличие; - bronze / 16\sg златен бронз;
- deckung / 17fsg Fin златно покрйтие
g9ld|ecbt adj umg съвсем йскрен; — ehrlich
adj umg крайно чест|ен, -на [почтен]
g9lden adj злат|ен. -на; (goldfarben) зла-
тйст, златожълт; iibertr (herrlich)
злат|ен, -на. прекрас|ен. -на. чудес|ен,
-на С --е Hochzeit златна сватба; ~е
Zeiten златни времена; überlr ein ~es
Herz haben ймам uv, AI златно сърце;
iibertr jmdm. -e Berge versprechen сва¬
лям A2 [сваля //] някому звездйте от
небето
g9ldfarben adj, goldfarbig adj златожълт,
златист
G9ld|fasan т I (pl auch -en) Zool златен
фазан; — feder / 16 златно перо; —finger
т 4 безймен пръст; — fisch т 1 Zool
златна рйбка
gpIdfShrend udj златон6с|ен. -на
Gold|gang ui 2 Bergh златоносна жйла;
-gehalt т 1 златна проба: (im Erz в
рула) съдържание п на злато
g9ldgelb adj златожълт. златйсто жълт
Gpldjgewinnung / 17 добйване п на злато;
—gier f 17 жажда / за злато; — gröber
«I 4 злато търсач т. —grübe / 16 златна
мина f (auch iibertr),, -haar n 20 зла-
гйсторуса коса: — hähnchen л 23 Zool
златно орехче
g9ldhaltig adj който съдържа злато; (Sand
пясък) златон6с|ен. -на
g9ldig adj златйст; übertr мил, прият|ен,
-на. злат|ен, -на
G9ld|krone / 16 златна корона; (Zahn зъб)
златна коронка; (Münze) златна монета;
- medaille [..dalja] / 16 златен медал;
- regen т 4/sg Bot златен дъжд;
-schmied т I златар т
Goldwaage / 16 златарска везна О iibertr
jedes Wort auf die - legen претеглям A2
[претегля //] всяка (казана) дума
G9ld|währung / 17 Fin валута / със златно
покрйтие; -wasche / 16/sg промйване
п на златоносен пясък
lGolf in I Georgr голф ш, -ове, морски за¬
лив
:Golf п 24/sg Sp голф т; - ball nt 2 топка
./ за голф; - er т 4 играч т на голф;
-hosc / 16 голф т, -ове (панталон);
- platz in 2 игрйщ|е п, -а [площадка J\
за голф; —schläger т 4 голфов стик;
-spiel п 20 голф гп (игра); -Spieler т
4 = Golfer
Golfstrom т 2/sg Гълфстрийм nt
G9ndel / 16 гондола /- (Luftballon балон)
кош in. -ове: (Seilbahn въжена линия)
кабйна /'
gondeln <sh. /fft) п возя се uv. //в гондола,
разхождам се AI [разходя се //] с гон-
дола ч durch die ganze Stadt - разхож¬
дам се Al разходя се //] из целия град
Gondoliere [Jjerra] т (gen pl ..ri) гондо-
лиср ш. лодкар т (на гондола)
Gong т 6, auch п 24 гонг т, -ове
gongen <///?> v/ удрям А2 [ударя //] гонг
ч es gongt чува се удар на гонг
Gongschlag т 2 удар т на гонг
gönnen </i6> v/ желая мг, £7. пожелавам
AI [пожелая £7] от сърце (jntdm. etw.
[4] някому нещо); не завиждам А1 [за¬
видя 12] (jmdm. etw. [4] някому за нещо);
sich [3] etw. [4] ^ позволявам си А1
[позволя си //]. разрешавам си AI [раз¬
реша си //] нещо О ich gönne dir dein
Glück радвам се мг, Al на щастието ти,
не завиждам на щастието ти; sie gönnte
ihm keinen Blick тя не го удостои с нйто
един поглед: umg jmdm. das Brot nicht
— зловйди ми се хлябът, който някой
яде
Gönner т 4 покровител т. благодетел т
gönnerhaft adj покровителствен
Gönnerjin / 18 покровйтелка /. благодетел¬
ка /: - miene /16 покровйтелствен йзраз
(на лицето)
Gonorrhöe [..го:]/16 [pl ..rö:an] Med трипер •
т, гонорея / ’
gor prüf von gären
Gor n 25. f 16 umg малчуган m: хлапе
n, -та; (Mädchen) хлапачка f
gordisch ad/: -er Knoten гордиев възел
Gorilla m 6 горила /
goß prüf von gießen
Gosse / 16 (Rinnstein) улична канавка, от-
го|к m, -ци. канал m O ühertr jmdn. aus
der ^ ziehen изваждам А/ [извадя //].
измъквам Al [измъкна E2\ някого от
калта (ühertr)
Got|e /// 7 Hist гот m; ~ik f Arth. Kunst
готика / гогйчески стил
gotisch adj готически; Hist готски (език и
др.) О ^-е Schrift готически шрифт
Gott т 3 бог т, -ове; т 3/sg Rel auch гос¬
под т О * sei Dank! слава богу!; umg
um ^es willen! за бога!; umg mein
боже мой; umg ^ behüte! не дай боже!,
пази боже!; umg weiß ^ ... бог знае...;
umg grüß — добър ден
Götterbild п 21 идол т, изображение п,
-я на божество; ^dämmerung/ 17 Myth
залезът на боговете; ~ lehre / 16\sg ми¬
тология /• -sage /16 Myth мит т, -ове;
^speise / 16 Myth амброзия /; Kochk 25GRABEN 385
(вид) желе п; ~ trank т 2 Myth нектар
т; scherzh божествено [прекрасно] питие
Gottesanbeterin / 18 Zoo/ богомолка /
-diener m 4 божи служител
Gottesdienst т 1 богослужение n, -я; O
zum - gehen отйвам AI [отида El] на
църква
gottesfurchtig adj богобоязлйв: (fromm)
благочестив. набож|ен. -на
Gottesgericht n 20 Re/ божи съд; ^läste-
rung / 17 богохулств|о //. -a
Gottheit / 4 sg gelt бог m; f 17 божеств|о
n. -a
Göttin / 18 богйня /
göttlich adj божествен (auch ühertr)
gott[lob interj слава богу!; ^los adj без¬
божен, -на; безчест|ен, -на, безсъвестен,
-на
Götze т 7 идол т, ühertr auch кумйр т;
~n|bild п 21 идол т, изображение п,
-я на божество; ^n[diener т 4 идоло-
поклонни[к т, -ци
Götzendienst т 1 идолопоклонство п О
verachtI mit jmdm. od etw. [3] ~ treiben
прекланям се A2 [преклоня се 11] сляпо
пред някого od нещо, боготворя uv, 11
сляпо някого od нещо
Gouverjnante [guwer. ] f 16 гувернантка f;
-neur [..nö:r] m \* губернатор m; (einer
Fesiung) комендант m (на крепост)
Grab n 22 гроб m, -ове O zu ^-e tragen
погребвам Al [погреба £2] (jmdn. ня¬
кого): seine Hoffnungen zu -e tragen по¬
гребвам надеждите си; das wird ihn ins
^ bringen това ще го завлече в гроба,
това ше го умори
Grabdenkmal п 22 надгробен паметник
graben <4/М> vt копая uv, Е7, изкопавам
Ä1 [изкопая £7]; (einritzen) дълбая uv,
Е7, издълбавам А1 [издълбая £7] (etw.
[4] in [4] нещо в); vi копая (nach [2] за)
О nach Erz [Gold, Wasser] — търся uv,
II руда [злато, вода]; das abgestürzte
Flugzeug hatte sich in den Erdboden ge¬
graben падналият самолет се беше забил
в земята; sich ins Gedächtnis — запечат¬
вам сс Al [запечатам се Al od запечатя
сс //] в ума [паметта]; die Zeit hatte Fur¬
chen in ihr Gesicht gegraben врдосто [го¬
дините] бяха набраздйли лицето й; umg
etw. [4] aus der Tasche ^ измъквам Al
[измъкна £2] нещо от джоба [от чан¬
тата]
25 Немскобългарски речник
386 GRABEN
Graben m 5 ров m, -ове, изкоп m; (Stra¬
ßen**) канавка f; Mil окоп mt траншея
f O einen — ziehen изкопавам AI [из¬
копая ET] ров
Grabenbagger m 4 багер nt за копаене на
канали, каналокопач т
Grabesdunkel п 23/sg непрогледна тъмни¬
на; ^ stille / 16/.*g гробна тишина; -
stimme / 16 гробовен глас
Grabjgesang т 2 надгробна песен, над¬
гробно пеене; — gewölbe п 23 гробница
/ — hügel /и 4 гроб т, -ове, гробна мо¬
гила; ^inschrift / 17 надгробен надпис;
— mal п 20 od 22 надгробен камък, па-
метни|к т. -ци; -rede / 16 надгробно
слово; —schrift/17 = — inschrift; —Stät¬
te / 16 гроб т, -ове, —stein т I над¬
гробна плоча, надгробен камък
Grad т I (als Maßbezeichnung за означаване
па мярка р! -) градус т; (Stufe) степен
/ (auch Math); (Rang) ранг т, -ове, зва-
ни|е п. -я; МП чин(-ът) nt, -ове О fünf
- Kälte пет градуса под нулата; ein
Vetter zweiten - es втори братовчед; wis¬
senschaftlicher ^ научна стспси; bis zu
einem gewissen ^e до известна степен;
im höchsten - в най-вйсша степен
Gradation / 17 градация / степенуване п
Gradeinteilung / 17 делене п па градуси,
градйране п: градуиране п
grade umg често вместо gerade (])
gradieren <d//i/>> vt (радйрам uv, AI. гра¬
дуирам uv. Al; (abslufen) степенувам uv,
Al; (Salzlösung солен разтвор) концен¬
трирам uv. i\ AI, сгъстявам Al [сгъстя
//] .
Gradierwerk n 20 Tech градйрня /
Gradmesser m 4 мерйл|о n, -а, критери|й
m, -и, показател nt O die Zahl der Be¬
sucher ist ein - für die Qualität des Filmes
броят на посетителите е критерий [по¬
казател] за качеството на филма
Graf т 8 граф т. -ове
Grafik ши . (|) Graphik usw.
Gräfin / 18 графиня /
gräflich adj графски
Grafschaft / 17 графств|о n, -а
gram adj: jmdm. - sein сърдйт съм va на
някого, сърдя се uv, II някому
Gram т Kqj скръб /, печал /. горест /
мъка /
grämen </;Л> vf огорчава А1 [огорчй //]
3. Per.у, измъчва AI [измъчи II] 3. Pers
(etw. [/] jmdn. нещо някого); sich [4] —
скърбя uv, 12, измъчвам се, тормозя се
uv, II (über, um [4] за) О es grämt sie,
daß ... измъчва я, че sich [4] zu Tode
- умйрам AI [ум)ра Е (-рях)] от мъка
grämlich adj (mürrisch) намръщен, начу¬
мерен, навъсен, сърдйт; (freudlos) огор¬
чен, нерадостен, -на О seine — en Ge¬
danken plagten ihn нерадостните мйсли
не му даваха покой
Gramm п 20, Abk g грам т, -ове (Abk г)
О drei — три грама
Grammatik / 17 граматика / (Lehrbuch)
учебни|к т, -ци по граматика
grammatikalisch adj = grammatisch
Grammatiker m 4 граматй|к m, -ци, спе-
циалйст т по граматика
grammatisch adj граматйч1ен. -на, грама-
тйчески
Grammophon п 20* грамофон т; — nadel
/ 16 грамофонна игла; —platte/ 16 гра¬
мофонна плоча
gramvoll adj тъж|ен, -на, печал|ен, -на,
скръб|ен, -на
Granat nt 1 Min гранат т; ^apfel т 5 Bot
нар т, -ове; ^brosche / 16 гранатова
брошка
Granate/ 16 Mil (Hand *-) граната/ ръчна
бомба; (Haubitzen — ) снаряд т
Granat|feuer п 23 минохвъргачен огън;
—splitter т 4 парче п, -та от граната
[от снаряд]; - trichter т 4 снарядна яма
/* ~ werfer т 4 минохвъргачка / ми¬
номет т
grandios adj грандиозен, -на, величествен
Granit nt I Geol гранйт nt О überir umg auf
- beißen удрям A2 [ударя II] на камък
(umg)
graniten adj от гранйт. гранйт|ен, -на
Granne / 16 Bot осйл nt
granulieren <d/Л/>> vt гранулйрам uv, AI
(auch Med) < granuliertes Superphosphat
зърнест [гранулйран] суперфосфат
Graphik, auch Grafik / 17/.r# графика /, гра¬
фично изкуство; / 17 (Kunstblatt) гра¬
фика f (произведение); — er m 4 графй|к
nt. -ци
graphisch, auch grafisch adj графйч|ен, -на,
графйчески O —e Kunst графйчно из¬
куство. графика /; —е Darstellung гра¬
фическо изображение
Graphit т 1 Min графйт т; —stab т 2 Phys
графитна пръчка за ядрен реактор
Grapho|log(e) т 8 (7) графоло|г т, -зи;
- logje / 16аjsg графология /
Gras n 22 трева / O mit — bewachsen
обрас|ъл, -ла c трева, тревясал; von -
Qberwuchert потънал в трева, буренясал;
übertr umg ins — beißen хвърлям A2
[хвърля //] топа (wmg), умирам Al
[ум|ра Е (-рях)]; übertr umg darüber ist
längst - gewachsen това отдавна е за¬
бравено; umg wo er hintritt, da wächst kein
- mehr където стъпи, трева не никне;
umg iron er hört das - wachsen той се
мисли за много умен
gras| artig adj тревист (за растение);
~ bewachsen adj обрас|ъл, -ла с трева
Gras|boden т 5 , — decke / 16 тревна площ
[покрйвка]
grasen <ЛЛ> vi паса uv. El трева
grasfressend adj трсвопафн, -на,
тревояд|ен. -на
Gras|futter п 23 sg зелен фураж: — fütterung
/ 17 хранене п със зелен фураж
grasgrün adj тревистозелен
Gras|halm m 1 стрък т, -ове трева; — hüp¬
fer т 4 Zool скакал|ец т, -цй; — land п
221 sg ливади pl. пасбища pl; —mäher т
4, — mähntaschine / 16 сенокосачка /*
— mucke/ 16 Zool коприварче п; — narbe
/ 16 тревна плош; чим т. -ове
grassieren <d/hb} vi (Seuche епидемия)
върлувам и\\ Al
gräßlich adj (fürchterlich) ужас|ен. -на,
страш|ен. -на, страхот|ен, -на; (ekelhaft)
отвратйтел|ен, -на, гроз|ен, -на О ein
-es Wetter ужасно [отвратйтелно] вре¬
ме; ein —es Verbrechen грозно престъп¬
ление; ich bin - müde ужасно [страшно]
съм Vа уморен; es tut — weh страхотно
болй
Grat т 1 (scharfe Kante) остър ръб; (Berg
планина) бйл|о п, -а, хребет т. гребен
т; (Dach покрив) бйл|о п, -ä; Tech остър
ръб; грапавина /
Grate / 16 рйбсиа кост: -n|stich т 1 бод
т рибена кост
Gratifikation / 17 гратификация J. парйчна
награда, парично поощрение; извънред¬
но възнаграждение
grätig adj (Fisch риба) с много кости; übertr
(mürrisch) намръщен, раздразнйтсл|сн,
-на, сърдит; (widerspenstig) упорйт
gratis adv гратис, безплатно
Gratisbeilage / 16 безплатно приложение
Grätsche / 16 Sp (Stellung) разкрачен
стоеж; (Sprung) разкрачка / (на коза,
кон и др.)
grätschen <hb> vt разкрачвам се Al [раз¬
GRAUENERREGEND 387
крача се //]; vi Sp скачам Al [скоча 11]
с разкрачени крака
Grätschisteilung/ Misg Sp разкрачен стоеж;
-sprung т 2 Sp разкрачка /' -stütz т
1 jsg разкрачена опора
Gratu|lant т 8 който поднася поздравле¬
ния; -Iati9n / 17 поздравления pl (zu
[5] по случай)
gratulieren <d/ЛА) vi честитявам Al [чес¬
титя 11] (jmdm. zu [3] някому за), по¬
здравявам А! [поздравя 11] (jmdm« zu
[3] някого по случай)
grau adj сив: übertr auch мрач|ен, -на; пуст,
еднообразен, -на; (zurückliegend) стар.
древ|ен, -на. мйнал; (unbestimmt)
смът|ен, -на. неяс|ен. -на О Med -er
Star катаракт т. перде п, -та; die -е
Substanz сивото вещество (на мозъка);
der -е Alltag сивото ежедневие; in -er
Vorzeit в стари [древни] времена; in
— er Feme в далечно бъдеще; —е Haare
bekommen коейте ми се прошарват [по-
сивяват]; alt und - werden старея uv, Е6,
остарявам Al [остарея Е6]\ ich habe nur
eine -e Vorstellung davon ймам uv, Al
само смътна представа за това; umg
darüber lasse ich mir keine -en Haare
wachsen няма да се тревожа за това. не
ме е грйжа за това
graiji|bärtig adj с посивяла брада; —blau
adj сивосйн, -я, -ьо, сивосйнкав; —braun
adj сивокафяв, кафяв със сив оттенък
tgrauen <ЛЛ> vi (Tag. Morgen) съмва се
А1 [съмне се Е2] 3. Pers. разсъмва се 3.
Pers. развидслява се А1 [развидели се
//] .?. Pers С der Tag graut денят на¬
стъпва; es graut (wird hell) съмва се:
(wird dunkel) мръква се [мръкне се Е2]
3. Pers
-grauen </?/?> vi impers: mir graut vor [3]
страх ме c [ужас мс обхваща] от. боя
се и\\ 12 от; sich [4] - боя се, страхувам
се и\\ Al (vor [3] от)
Grauen п 23jsg ужас т, страх т. -ове
О - empfinden изпитвам А1 [изпйтам
А1] ужас, ужасявам се А1 [ужася се //];
von - ergriffen обхванат от ужас;
- erregen ужасявам, всявам AI [всея Е6\
ужас
gr^uen|erregend adj ужасяващ, който вся¬
ва ужас: -haft adj. —voll adj ужасен,
-на. страш|ен, -на
388 GRAUHAARIG
gr^yhaarig adj c посивели [прошарени]
коси, посивял*
grölen, sich [4\ </iA> umg страхувам се
uv. Al, ужасявам се Al [ужася се /I].
тръпки ме полазват (vor [2] от) О es
grault mich vor jmdm. od etw. [2] стра¬
хувам се, ужасявам се от някого od не¬
що; jmda aus dem Hause ~ прогонвам
Al [прогоня /7] някого от къщи (с ло¬
шото си държание)
greulich adj възсив, сивкав
Graupe./ 16 (meist pf) булгур m
Graupel / 16 (meist pl) суграшица /
graupeln </jA> vi impers: es graupelt вали
uv. 12 3. Pers суграшица [ситен град]
Graupelschauer m 4 силна суграшица;
^wetter n 23/sg силен дъжд, примесен
c град
Graus ui l/sg ужас m
gr^ysam adj жесток, безпощад|ен, -на,
свиреп (gegen [4\ към, спрямо); (Bestie
звяр) свиреп; (Kälte, Frost студ, мраз)
ужас|ен, -на; (Winter зима) суров, лют
О es ist — kalt ужасно е студено; sich
~ langweilen скучая uv, Е7 страшно
Grausamkeit f 17 жестокост/ свирепост/
Grauschimmel т 4 Zool сив кон
graysen </)/)> vi unpers: mir od mich graust
es vor [2] ужасявам cc Al [ужася се 77]
от. тръпна uv, Е2, изтръпвам Al [из¬
тръпна Е1\ от ужас пред
grausig adj ужас|ен, -на. страш|ен, -на
Graveur [,.wö:r] т 1 * гравьор «1
gravieren [..w„] <d/7/7>> vt гравирам wv, v,
Al
Gravierung [..w..] / 17 (das Gravieren) гра¬
виране n: (gravierte Verzierung) нещо
гравирано (монограм и др.)
Gravität / 1 l/sg тържественост /, достойн¬
ство п, тежест / важност / (auch iron)
Gravitation [..w..] f 17lsg Phys гравитация
f; - s|feld n 21 гравитационно поле;
's|gesetz n 20 закон tu за гравитацията
gravitätisch [..w..] adj тържествен, c до¬
стойнство. c тежест. важ|ен. -на (auch
iron)
Gravüre [..wü..] / 16 гравюра /
Grazie [..ia]./' Iö/j# грация/, изящество n,
прелест /; / 16 Mytlt грация /
grazil adj (zierlich) неж|ен. -на, изящ|ек,
-на; (schlank) стр6|ен, -йна
graziös adj граци6з|ен. -на. прелест|ен, -на,
изяш|ен. -на
Greif in 1 od 8 Myth грифон m; Zool граб-
лйва птйца
Greifbagger in 4 Tech грайферен [челюс¬
тен] багер, екскаватор т
greifbar adj осезаем. конкрет|ен, -на;
ühertr яв|ен, -на. реал|ен, -на. очевйд|ен,
-на О in —er Nähe в непосредствена
блйзост; —е Ergebnisse конкретни ре¬
зултати; die Ware ist im Moment nicht
— в момента стоката не е на разпо¬
ложение, в момента не разполагаме със
стоката
greifen <21 /ЛЛ> V/ хващам AI [хвана Е2],
улавям А2 [уловя /7]; (Dieb крадец) за¬
лавям; vi посягам A I [посегна Е2] (nach
[2] към. за); прибягвам AI [прибягна*
E2J (zu [2] към, до); sich [2] ~ an [4]
хващам се за (главата, ръката и др.)
О in die Tasche ~ бръквам Al [бръкна
Е2] в джоба си; ühertr umg tief in den
Beutel [in die Tasche] ~ бръквам се в
кесията [джоба], плащам AI [платя 77];
zur Schaufel — грабвам АI [грабна £2],
хващам лопатата, започвам А1 [започ¬
на £2] да работя с лопатата; zum Blei¬
stift — вземам Al [взема £ (взех)] мо¬
лива. започвам да пйша; oft zur Flasche
^ посягам често към чашата, започвам
да пия. пропивам се AI [пропия се £7];
zu neuen Mitteln [Maßnahmen] ^ при¬
бягвам А1 [прибягна* £2] към [до] нови
средства [мерки]; in die Saiten — започ¬
вам да свиря (на струнен инструмент);
in die Tasten удрям А2 [ударя 77] кла¬
вишите. започвам да свиря на пиано;
ühertr etw. [4] aus der Luft — измислям
A2 [измисля 77] нешо; etw. [7] greift um
sich нещо се разпространява (огън. епи¬
демия и др ); ühertr umg jmdm. unter die
Arme - подпомагам AI [подпомогна
£2] някого (материално); Jmdm. an die
Ehre — посягам на честта на някого;
etw. [7] greift jmdm. ans Herz нещо трогва
някого; ühertr das ist mit Händen zu ~
това е съвсем ясно [очевйдно], ясно е
като бял ден; etw. [7] ist aus dem Leben
gegriffen нещо е взето направо от жи¬
вота (за сюжет на пиеса и др.); etw. [7]
ist zum Greifen nah нещо е съвсем блйзко
Greifer т 4 Tech грайфер т: ~ bagger т 4
Tech = Greifbagger; — drehkran т 2, auch
т 1 Tech въртящ се грайферен кран;
- geffiO п 20 Tech грайферна кофа, грай¬
ферен кош
greis adj (много) стар; (Gesicht, Stimme
лице, глас) старчески, като на старец
<' ~es Haupt побеляла глава
Greis m l стар|ец m. -ци; -enjalter n 23 isg
старческа [преклонна] възраст, старост
/
greisenhaft adj старчески
Greisin / 18 старица /
grell adj (Farbe цвят) яр|ък. -ка; крещящ;
(Licht светлина) яр|ък. -ка. ослеийтел|ен.
-на; (Топ звук) ряз|ък*. -ка. ост|ър. -ра,
пронизйтсл|ен. -на
Gremium и 28 колегия /. комисия /. (на¬
учен) съвет т
Grenadier т 1* Hist гренадйр т
Grenz|bahnhof т 2 гранична гара; -bevöl¬
kerung / 17 погранично население
Grenze f 16 граница / iibertr auch предел
m O jenseits der - отвъд границата;
alles hat seine -n всяко нещо си има
граници; meine Geduld hat ihre — n er¬
reicht търпението n ми се изчерпа [стйг-
на крайния предел]; etw. [У] kennt keine
-п нещо (чувство, усърдие и др.) е не¬
изчерпаемо. безгранйчно; über die —
gehen минавам Al [мйна Е2]% премина¬
вам А1 [премйна Е2] границата; übertr
über die grüne - gehen минавам грани¬
цата нелегално
grenzen </?/>> vi гранича uw П (an [4] c)
< mein Zimmer grenzt an seines моя¬
та стая c до неговата: das grenzt an
Frechheit [Wahnsinn] това е почти на¬
глост [безумие]
grenzenlos adj безгранйч|ен. -на, 6езкра|ен.
-йна. безпределен, -на С die -е Weite
безкрайната шир: -е Liebe беззаветна
любов
Grenzenlosigkeit f \lfsg безгранйчност /
безкрайност /
Grenzer /;/ 4 (Posten) граничар т; (Grenz¬
bewohner) погранйчен жител; pl погра-
нйчно население
Grenzgebiet п 20 погранична област; ~fall
т 2 Wissenseh случай, който стой на
границата между две явления [науки];
гранйчио явление; - kontrollpunkt т 1
граничен контролен пункт; -linie [,,b]
/ 16 гранична лйния; -pfähl т 2 погра¬
нйчен стълб; — punkt т I крайна [пре¬
делна] точка; —schütz т I гранйчна
охрана; -Soldat т 8 граничар т: -Sta¬
tion /17 = Grenzbahnhof; —stein т I
гранйчен камък; —Streitigkeiten pl спо¬
рове pl относно границата; МИ погра-
нйчни инциденти pl; -Übergang т 2 пре¬
минаване п на границата: (— ort) гра¬
нйчен пункт
Grenzjverkehr т \/sg погранйчен тран-
GRIFF 389
спорт, погранйчни съобщения pl; -Ver¬
letzer ш 4 нарушйтел т на границата;
-Verletzung /’ 17 нарушаване п на гра¬
ницата: -wache / 16 гранйчен караул,
застава / —wert т I Math пределна
стойност; -zone / 16 гранйчна зона;
-Zwischenfall т 2 погранйчен инцидент
Gretchenfrage / 16 (wichtige Frage) основен
[прйнципен. труден] въпрос: (Gewissens¬
frage) въпрос п на съвест
Greuel т 4 ужас т, страхотйя / — pl
ужаси pl, жестокости pl, зверства pl О
die - des Krieges ужасите на войната:
dieser Mann ist mir ein - този човек ме
ужасява [отвращава], изпйтвам AI [из-
пйтам AJ] ужас [отвращение] от този
човек
Greueljmärchen п 23 страшна прйказка;
-tat / 17 зверство п. -а, страшно зло¬
деяние. гнусно престъпление
greulich adj ужас|сн, -на. огвратйтел|ен,
-па
Griebe / 16 пръжка /. джумерка /
Grieche т 7 грък (гъркът) т, гърци pl
Griechenland п 20 Гърция/ -in / 18 гър-
кйня /
griechisch adj гръцки
Griesgram т 1 вечно недоволен [навъсен]
човек, мърморко /и, -вци
griesgrämig adj мрач|ен, -на, намръщен,
навъсен
Grieß /и 1 грис т: Med пясък т (в жлъчка¬
та и др.); — brei т 1 каша /с грис;
— pudding т 1 * öd т 6 пудиш т с грис
griff prüf von greifen
Griff m 1 (das Greifen) хващане n: (ZugrilT)
nocÄiaiie n. хватка f; похват m; (Henkel)
дръжка f; (Tür врага) auch ръчка /
(Messer нож) дръжка/ чирен m; (Gerät,
Maschine уред, машина) дръжка/, ръчка
/ ръкохвгпка t, манивела / Sp хватка
/ (Raubvogel граблива птица) нокти pl
С einen - nach etw. [3] tun посягам Al
[посегна E2] към нещо, протягам AI
[протегна Е2] ръка към нещо; einen —
in die Tasche tun бръквам AI [бръкна AI]
в джоба си; einen guten — tun сполучвам
AI [сполуча //] (mit etw. [3] c нещо),
нравя uv, II, направям A2 [направя II]
добър йзбор; ein falscher - погрешен
ход. грешка/ etw. [4] in den — bekommen
овладявам АI [овладея Еб] нещо (метод
и др.); etw. [4] im - haben ймам uv, AI
390 GRIFFBEREIT
похват [усет] за нещо, умея uv, Еб да
боравя с нещо
griffbereit adj удоб|ен. -на за вземане [за
манипулйране], под ръка
Griffbrett п 21 [риф т, -ове на струнен
инструмент
Griffel /и 4 калем т; Bot стълб че п, -та на
плодник
griffig adj (Wollstoff вълнен плат) мек. при¬
ятен за пипане; (handlich) удбб|ен, -на
(за хващанс, за боравене); (Wort, Aus¬
druck дума. израз) употребим О eine
Straße път т с удобна настйлка за
пътуване; ~es Mehl ейпкаво брашно
Grill т 6 скара / (за печене), грил т О
auf dem ~ rösten пека, печеш (пекох) uv
на скара; Fleisch vom ~ месо п на скара,
скара/
Grille / 16 ZooI щур|ец т, -цй; übertr (selt¬
samer Einfall) капрйз т, приумица /,
прищявка* J; ~n pl (trübe Gedanken)
мрачни мйсли pl, напразни грижи pl
< iihertr umg ~п im Kopf haben ймам
uv. Al бръмбари в главата си (umg)
grillen </»/>) vi Kochk пека. печеш (пекох)
мг, опичам А1 [оие|ка. -чеш (опекох)] на
скара
Grillenfänger т 4 umg мрачен човек, ме¬
ланхолия т, -ни
grillenhaft adj. grillig adj (launisch) кап¬
ризен, -на; (sonderbar) стран|ен, -на;
(trübsinnig) мрач|ен, -на
Grimasse /' 16 гримаса / О -n schneiden
гримаснича мг. /1, правя мг, II, напра¬
вим А2 [направя 11) гримаси
Grimm т \:sg ярост /. гн|яв* (-евът) т
О wilder ~ яростен гняв
Grimmen п 23\sg колики pl
grimmig adj ярост|ен, -на, разярен; (über¬
mäßig) страш|ен. -на, ужас|ен, -на О
- kalt ужасно студено
Grind m 1 = Schorf
grindig adj = schorfig
grinsen <///>> vi хйля се uv, II, ухйлвам се
Al [ухиля се 11] О Uber das ganze Gesicht
- ухйлвам се до ушй
Grinsen п 23Jsg хйлене п
Grippe J 16 Med грип m, -ове, инфлуенца
f; -epidemie / 16a грйпна епидемия;
- (schutz)impfung / 17 Med имунизация
/ против грип
Grips m 1 umg ум (-ът) m, -ове, мозък m,
акъл m (umg)
grob adj груб; (StoiT плат) auch ост|ър, -pa;
(Hände ръце) груб, загрубял*; (Sieb,
Sand сито, пясък) ед|ър, -pa О ~er Kerl
грубиян|ин m, -и; Jur ~er Unfug хули¬
ганство n; etw. [4] in ~en Umrissen wie¬
dergeben предавам Al [пре|дам, -дадеш
(-дадох)] нещо в общи чертй; ~ sein
груб съм va. отнасям се А2 [отнеса се
El) грубо (gegen jmdn. към някого); eine
~е Lüge голяма лъжа; dort waren ~
gerechnet mehr als 300 Leute там имаше
грубо пресметнато повече от 300 души;
aus dem Gröbsten heraus sein минал [пре¬
одолял] съм va най-лошото
grobgemahlen adj едросмлян*
Grobheit /17 грубост / O jmdm. ~en sagen
нагрубявам Al [нагрубя II) някого
Grobian m 1 грубиян|ин m, -и, auch грубиян
m
grob|knochig adj който е c едър кокал;
— körnig adj едрозърнест
gröblich adj груб; (Beleidigung обида)
теж|ък, -ка, голям* О sich [4] ~ irren
лъжа се мг, Е4, излъгвам се А1 [излъ|жа
се £ (-гах се)] жестоко
gr9bschlächtig adj груб. недодялан, тромав
Grog /и 6 грог m
groggy [,.gi] adj Boxen гроги; umg уморен,
капнал; гроги (umg)
grölen </i6> vi verädill крещя uv, 12, вйкам
uv, Al, кблкото ми глас държи О vt:
ein Lied — пея мг, Е6 (песен), изпявам
А1 [изпея £б] с гръмлйв глас
Groll m 1 jsg яд m, гняв (гневът) m; злоба
f; (stiller Haß) ненавист /, неприязън /
О einen ~ gegen jmdn. hegen [haben] из¬
питвам Al [изпйтам Al) ненавист към
някого
grollen (М> vi сърдя се uv, И (jmdm. ня¬
кому), яд ме е (jmdm. на някого); (dröh¬
nen) тътне uv. Е2 3, Pers
Grönland п 20 Гренландия /
Grönländer m 4 гренланд|ец m, -ци; ~in /
1*8 гренландка /
grönländisch adj гренландски
Gros п 27 (bei Mengenangabe за означаване
на количество pl -) троса f; — [gro;] п,
pl auch [gro:s] главната [по-голямата]
част (от населението, човечеството, ар¬
мията и др.)
Groschen т 4 грош т, -ове
groß adj голям* (auch erwachsen); (ausge¬
dehnt) обшйр|ен. -на, голям*; (hochge¬
wachsen) ед|ър, -ра, висок, голям*; (wich¬
tig) голям*. важ|ен, -на, съществен, зна-
чйтелен; (berühmt) велик, голям*;
круп|сн, -на <у die —en Ferien голямата
ваканция; nur -es Geld haben имам uv,
А! само едри парй; etw. [/] ist —e Mode
нещо е много на мода; — und klein мало
и голямо; im -en und ganzen изобщо,
общо взето, въобще; ein Wort - schrei¬
ben пиша uv. Е4, написвам AI [напиша
Е4] дума с главна буква; umg — е Augen
machen чудя се мг. //. учудвам се AI
[учудя се //]; кокоря се uv, II, ококорвам
сс AI [ококоря се //] (umg); jmdn. —
ansehen гледам uv, AI, поглеждам AI
[погледна Е2] някого учудено; von jmdm.
- denken ймам uv, AI високо мнение
за някого: auf -em Fuß leben живея uv,
E6 на широка нога; sich nicht - um jmdn,
kümmern нс се грйжа много [не се без¬
покоя uv. II много] за някого
großartig adj великолепен, -на, чудес|ен.
-на. гранди6з|ен, -на
Großaufnahme / 16: Film in - в едър план
großäugig adj с големи очй
Großbau т 1 (pl -ten): die -ten des Kom¬
munismus велйките строежи на кому-
нйзма
Großlbaubetrieb т 1 крупно стройтелно
предприятие; —bauer ml od т 10 имо¬
тен селянин: кула|к т, -ци; — betrieb т I
голямо [крупно] предприятие; Landw
едро земеделско стопанство; — block¬
bauweise / 16 едроблоково стройтелство;
~ bourgeoisie [..bur3oasj:] / 16 едра бур¬
жоазия
Großbritannien п 23 Великобритания /
großbritannisch adj всликобритански
Großbuchlhandel m 4!sg търговия J e кнйги
на едро; -stabe т 7а главна буква
Größe / 16 (Ausmaß) големина J, размер
т, формат т: (Wuchs) ръсг т, бой т;
(Schuhe обуща) номер т, -а; (Kleid дре¬
хи) ръсг т, übertr (sittlicher Wert) въз¬
вишеност /, вслйчис п; (berühmter
Mensch) знамснйтост J\ капацитет т;
Math величина / О in natürlicher - в
естествена големина [величина]; Knöpfe
in allen — п копчета във вейчки голс-
минй; eine Frau mittlerer — жена / със
среден ръст; eine wissenschaftliche - зна¬
менит [голям*] учен; Math eine bekannte
- дадена [известна] величина; Astr ein
Stern erster - звезда / от първа вели¬
чина
Großjeltern р! дядо и баба; -enkel т 4
правну|к т, -ни
großenteils adv до голяма степен, в по-го-
GROSSMAUL 391
лямата си част; (für gewöhnlich) в пб-
вечето случаи, обикновено
Größen|verhältnis п 27 съотношение п на
всличинйтс; мащаб т; пропорция f;
— wahn т l/sg мегаломания /. мания /
за велйчие; umg грандомания /
größenwahnsinnig adj страдащ от мегало¬
мания
Großfabrikation / 17 промйшлено про¬
изводство в голям мащаб; серийно про¬
изводство; - flächenwirtschaft f 17 Landw
уедрено земеделие; -flugzeug п 20 мо¬
щен [многомоторен] самолет; -formst
п 20 голям формат; -furst т 8 Hist ве-
лйк княз
großgeblümt adj на едри цветя (плат. ки¬
лим); — gemustert adj на [с] едри шарки
Großgrundbesitz т I едра поземлена соб¬
ственост: - grundbesitzer т 4 едър зе¬
мевладелец; -handel т 4jsg търговйя
/ на едро: -handeispreis т 1 цена /на
едро: — händler т 4 търгов|ец т. -ци на
едро, ангросйст т
großherzig adj geh великодушен, -на. бла-
город|ен. -на
Großherzigkeit / Wsg великодушие п, бла¬
городство п; -hirn п 20 Anat главен
мозък; -Industrie / 16а едра промиш¬
леност; -industrielle т 7+ едър индус¬
триалец; -inquisitor т 9а Hist велйкият
инквизитор
Grossist т 8 = Großhändler
großjährig adj пълнолст|сн, -на
GroßLjährigkeit / \lisg пълнолетие п;
- kampftag т 1 ден т на големи битки;
ühertr тежък (работен) ден: -kapital п
20*/.vg едрият капитал: -kapitalist п\ 8
едър капиталист; -kaufmann т 3 (р!
Jeute) търг6в|ец т, -ци на едро, ангро¬
сйст т; -klima п 24 (pl auch -klimate)
микроклимат т
großkörnig adj едрозърнест
Großkraftwerk п 20 мощна електроцен¬
трала: -küche / 16 заводски стол; го¬
ляма обществена кухня; -kundgebung
/ 17 масов митинг; - lautsprecher т 4
мощен високоговорйтел
Großmacht / 14 Pol велика ейла (държава);
die Großmächte Велйките ейли pl
großmächtig adj всемогъщ, влиятсл|ен. -на;
umg scherrh (sehr groß) грамад|ен, -на
Großmaul п 22 umg самохвалко т, -вци;
фукльо т, -вий (umg)
392 GROSSMÄULIG
großmäulig adj umg който обйча да се хва¬
ли; който се фука (м/ид); важ|ен, -на;
устат
Großmut/ великодушие п О — üben про¬
явявам AI [проявя //] великодушие, по¬
казвам сс AI [покажа се £4] великоду¬
шен (gegen jmdn. спрямо, към някого)
großmütig adj великодушни, -на
Großjmutter / 14а баба /, стара майка;
(Kindersprache) маминка /; — neffe т 7
син (-ът) /и. -ове на племенник [племен¬
ница]; -nichte / 16 дъщеря / на пле¬
менник [племенница]; —onkel т 4 вуйчо
т, -вци, чйчо т, -вци на майката [ба¬
щата], брат т, -я на бабата [дядото];
- plattenbau т 1 едропанелно стройтел-
ство; -Produktion / 17 мащабно про¬
изводство; - raumbagger т 4 екскаватор
т с голяма вместймост на кофите, го¬
лям екскаватор; -raumwagen т 4 (Stra¬
ßenbahn) съчленен трамвай
Großreinemachen т 23jsg голямо [основно]
чйстене
Groß|schreibung / 1 Ijsg пйсане п с главни
букви: —Serienfertigung/ 17 едросерийно
производство; -Sprecher т 4 самохвал¬
ко т, -вци. хвалипръцко пг, -вци (umg)
großsprecherisch adj който обйча да се хва¬
ли; важ|ен, -на, надут С -е Worte
гръмки фрази; -spurig adj ühertr надут,
високомерен, -на. надмен|сн, -на
Groß|stadt У 14 голям град; --Städter т 4
жител т на голям град
großstädtisch adj присъщ на [характерен за]
големия град
Groß|tante /16 леля / на бащата [майката],
сестра /’ на бабата [дядото]; -tat / 17
велико дело, славен подвиг
größtenteils adv в по-голямата си част, най-
вече, главно
größtmöglich adj възможно най-голям*
großtun <38а/ЛЛ> г/ хваля се uv, II. перча
се и\\ // (mit [3] с): важиича и\\ II
Großunternehmer т 4 едър индустриалец;
-vater т 5 дядо т, -вци; -vaterstuhl т
2 кресл|о п. -а с висока облегалка;
-Veranstaltung / 17 масово събрание
[мероприятие]; - Verbraucher т 4 потре¬
бител т на едро, крупен консуматор
(болници, детски домове и др>); -vieh
п 20jsg едър добйтък; - Wetterlage/16jsg
Meteor макросиноптична обстановка;
- wild п 20jsg едър дивеч
großziehen <32а, h — g/AA> vt отглеждам
AI [отгледам AJ\
großzügig adj (großmütig) великодушен,
-на; (freigebig) щед|ър, -pa; (Plan план)
грандиозен, -на, c широк замах О
—er Mensch човек т с широка душа;
щедър човек
Großzügigkeit / \ljsg широта / замах т:
(Freigebigkeit) щедрост/
grotesk adj гротеск|ен, -на, карикатурен,
-на, смешен, -на; странен, -на
Groteske / 16 гротеска /
Grotte / 16 пещера /
grub prät von graben
Grübchen n 23 трапчйика /(на буза, брада)
Grube / 16 (Aushöhlung) йзкоп m; яма /.
грап mt -ове; (Grab) гроб m. -ове; Bergb
рудни|к т, -ци, мина / О Bergb in die
— gehen ставам AI [стана E2] миньор;
ühertr umg in die - fahren хвърлям A2
[хвърля II] топа (umg)
Grübelei, / 17 (мрачни, безплодни) раз¬
мишления pt. мъдруване п
grübeln 17 размишлявам uv, AI (über
etw. [4] върху нещо); блъскам си uv, Al
главата (umg) (über etw. [4] върху, над
нещо)
Grubenarbeiter m 4 миньор m, рудар m.
— bau m 1 jsg Bergb подземен йзкоп;
— brand m 2 пожар m в рудник; —gas
n 20 рудничен газ, метан m; -holz n 22
трупи pl за минни подпори; —lampe f
16 руднична лампа: —rettungswesen n 23
мйнно спасително дело; -wasser п 23.
auch 23а руднични води р!
Grübler т 4 човек, склонен към размисъл
grüblerisch adj който много размишлява
[разсъждава]
Grude./ 16 Tech кокс т (от кафяви въглища
за отопление и др.)
Gruft / 14 гробница /
Grummet п 20*jsg od Grumt п 20jsg Landw
огава /
grün adj зелен; (Gemüse зеленчук) свеж.
прес|ен*, -на: (Obst плод) зелен, не¬
зрял*; ühertr млад, неопит|ен. -на, зелен
О -е Bohnen зелен боб; -es Holz су¬
рово дърво; ühertr am -en Tisch на зе¬
лената маса; -es Licht Verk зелена свет¬
лина: die Ampel ist [zeigt] Grün — све¬
тофарът показва зелено; —e Welle haben
Verk ймам uv, Al зелена вълна; der -e
Star Med 1лаукома /. die Grüne Insel
Ирландия; - werden раззеленявам се АI
[раззеленея се Е6\\ ühertr umg die -е
Minna затворническа [арестантска] ко-
ла; übertr umg jindin -es Licht geben да¬
вам А1 [дам. дадеш (дадох)] зелена ули¬
ца на някого: übertr umg auf keinen -en
Zweig kommen не Ми върви, не успявам
AI [успея Е6] (в живота): übertr - sein
млад и зелен съм rа: umg sich [4] - und
gelb ärgern позеленявам от яд (umg):
jmdn. - und blau schlagen бия uw E7.
набйвам Al [набия E7] някого до по¬
синяване
Grün п 23 sg зелено /г, зелен цвят: ( — der
Natur) зеленина /; Kart пйка f; О bei
- über die Straße gehen прекосявам AI
[прекося //] улицата на зелено
Grünanlage /' 16 зелена площ. градйна /
grünblau adj зсленикавосйн. -я. -ьо
Grund т 2/sg (Boden) почва f. земя/ терен
т; (das Unterste von etw.) дъно n (на
море. река. езеро, куфар, кана и др.):
(Grundlage) основа /. фундамент т;
(Hinter -) фон т, основа /; т 2 (Tal — )
дол (-ът) т. -две: (Ursache) причйна /,
основани|е п, -я: (Veranlassung) повод
т < eigener [fremder] - собствена [чуж¬
да] земя: auf eigenem - und Boden на
собствена земя: den Becher bis auf den
- leeren изпйвам Al [изпйя E7] чашата
ло дъно: den - zu etw. [3] legen полагам
АI [положа II] основи на нещо. слагам
Al [сложа //] начало на нещо; etw. [4\
von - auf [von - aus] ändern променям
A2 [променя II] нещо из основи [на¬
пълно]: einer Sache [i] auf den — gehen
проучвам AI [проуча //] нещо из осно¬
ви: im -е seines Herzens в дъното на
душата си: im - е genommen в същност;
auf — [2] ad von [3] въз основа на; aus
welchem -е по каква причйна. на какво
основание: aus dem einfachen —е по про¬
стата причйна; — zu etw. [3] geben давам
AI [дам. дадеш (дадох)] повод за нещо;
- genug haben имам и\\ А1 достатъчно
основания: allen - haben ймам всйчки
основания: dazu ist kein - vorhanden за
това няма (нйкакви) основания (няма
причйни); ich habe meine Gründe ймам
си своите основания
Grund|aufgabe / 16 основна задача; -bau
т 1 Arch строеж т на основи, фундй-
ранс п; -bedeutung/ 17 основно зна¬
чение; ^bedingung / 17 основна пред¬
поставка. главно условие; —begriff т 1
основно понятие; —besitzm 1 поземлена
собственост, имот т; — besitzer т 4 зе¬
мевладелец ш. -ци; -buch п 22 (позем¬
лен) кадастър
GRÜNDLING 393
grundehrlich adj напълно чест|ен. -на
Grundeigentum п 22lsg = Grundbesitz;
-eigentümer т 4 = Grundbesitzer
gründen (hby vt основавам AI [основа E2\%
учредявам Al [учредя /7], полагам Al
[положа //] основи: (Heim. Familie дом.
семейство) създавам AI [съз[дам, -да¬
деш (-дадох)]: sich [4] - основавам се,
позовавам се AI [позова се Е2]% базйрам
се uw w Al (auf [4] на)
Gründer т 4 основател пи учредйтел т;
(Schöpfer) създател т
grundfalsch adj абсолютно [съвсем, корен¬
но] погреш|ен. -на
Grundfarbe / 16 основен цвят [тон]; —feh¬
ler т 4 основна грешка: -fläche f 16
основа /(на тяло): лице п на основата;
- form / 17 основна форма (auch
Gramm): -gebühr / 17 основна такса;
-gedanke т 7а основна мйсъл; — gehalt
п 22 основна заплата: -gesetz п 20 осно¬
вен закон: (Verfassung) конституция /
(в ФРГ)
grundieren (djhby vt грундирам uv. v, AI
Grund|kapital n 20* ad 31 основен капитал;
- kenntnisse ph основни познания pl:
-läge / 16 основа /, база f; — lagenfor¬
schung / 17 теоретйческо изучаване на
основите (на някоя наука)
grundlegend adj основ|ен, -на, решаващ О
-е Frage основен [прйнципен] въпрос:
der - е Wortschatz einer Sprache основен
речников състав на даден сзйк: die Lage
hat sich inzwischen — geändert между¬
временно положението се променй ко¬
ренно
Grundlegung / 17/.vg Arch полагане n на
основи
gründlich adj (tief eindringend) основ|ен,
-на, задълбочен, подр6б|сн, -на; (sorg¬
fältig) грижлив. щател|ен, -на; umg (sehr)
много, ужасно С> —е Kenntnisse задъл¬
бочени [солидни] знания; etw. [4]
- bearbeiten обраббтам А1 [обработя II]
нещо грижлйво [подробно]; umg jmdm. —
seine Meinung sagen казвам А1 [кажа Е4]
някому ясно [открйто] мнението си; umg
sich [4\ - langweilen отегчавам се Al
[отегча се //] ужасно
Gründlichkeit / \ l/sg грижлйвост /, щател-
ност/: задълбоченост/
Gründling т 1 * Zoo! кротушка/(риба)
394 GRUNDLINIE
Grundlinie [..nia]/16 основна черта [линия];
Math основа f; » lohn m 2/sg основна
заплата
grundlos adj (sehr tief) бездън|ен, -на; много
дълбок; (ohne Ursache) неосновател|ен,
-на, безпричинен, -на
Grundlosigkeit / 1 1/sg неоснователност /,
безпричйнност/ - mauer/16 Arch осно¬
ви/)/
Gründonnerstag т 1 Kirche Велики четвър¬
тък т
Grundorganisation / 17 първйчна [нйзова]
организация; ~pfeiler т 4 Arch основен
[onöpeHj стълб; — rechnungsarten pl Math
(четирите) основни аритметични дей¬
ствия pl: » rechte pl Jur основни граж¬
дански права pl; » regel / 16 основно
правило
Grundriß т I Arch хоризонтална проекция,
основен план [чертеж т ]; Lit (Übersicht)
6чер|к т, -ци О — der deutschen Lite¬
raturgeschichte очерк т по история на
немската литература
Grundsatz т 2 прйнцип т, основно пра¬
вило; / О ein Mensch von Grundsätzen
човек m на прйнципите, принципен чо¬
век
grundsätzlich I. adj прйнцип|ен, -на;
Ьсн6в|ен, -на: II. adv по прйнцип, прин¬
ципно
Grundsatzprogramm п 20* основна [ръко¬
водна] програма; платформа /
Grund|schule /16 основно учйлище; '»stein
т I основен камък; »Steinlegung / 17
полагане п на основния камък (на сгра¬
да и др.); -»Stellung / I1/sg Sp йзходно
положение, йзходна позиция; -»Steuer
/ 16 поземлен данък; -»Stipendium п 28
основна [минимална] стипендия (на сту¬
дент в ГДР); -»stock nt 2/sg база/. осно¬
ва /; »Stoff т 1 Tech суровина, основен
[йзходен] материал; Client елемент т;
»stofflndustrie / 16а добйвна промиш¬
леност; -»stück п 20 парцел т, парче п
земя, мяст|о*, -а
Grundstudium л 28 основни дисциплини р(
на дадена наука [специалност] О das
gesellschaftswissenschaftliche » основни
идеологйчески дисциплйни
Grundstufe /' I6/.vg Schule начална степен,
начален курс (на обучение); Gramm (des
Adjektivs) положителна степен (на при¬
лагателното име): »ton т 2 (Farbe)
основен цвят; Mus основен тон; ~ tor¬
heit f 17 голяма глупост; »übel л 23
главно зло; »Umsatz т 2/sg Biol основна
обмяна (на веществата)
Gründung / 17 основаване л, учредяване п;
създаване п; ~s|feier / 16 тържеств|6 я,
-а по случай основаване [учредяване]
(на нещо)
Gründüngung / 17/5# Landw зелено торене
Grundursache / 16 основна причина
grundverschieden adj коренно разлйч|сн, -на
Grundwasser л 23/sg подпочвена вода;
»Spiegel т 4 ниво л на подпочвена вода
Grundwehrdienst /л 1 /sg Mil задължителна
военна служба; » Widerspruch т 2 основ¬
но противоречие; »wort л 22 Gramm
основна [главна] съставка на сложна
дума; »Wortschatz т 2/sg Ling основен
речников фонд; »zahl / 17 (Kardinal¬
zahl) числйтелно бройно; »zug т 2
основна черта
Grüne л 26+/sg зелено л (цвят); (Vegeta¬
tion) зеленина / О wir müssen mehr »s
essen трябва да ядем повече зеленчуци
grünen </;/>) W зеленея се uv, Еб, раззеле¬
нявам се А! [раззеленея се £6]; разлис¬
твам се А! [разлйстя се //]
Grün|fink т 8 Zool зеленушка J; »fläche
/ 16 зелена площ; »futter л 23/sg зелен
фураж
grüngelb adj зеленикавожълт
Grüngürtel т 4 зелен пояс (около град и
др.); »kohl т 1 кръмно зеле; »land л
20/.?g ливади pl. пасбища pl
grünlich adj зеленйкав
Grün|schnabel т 5 (vorlautes Kind) много-
знайко т, -вий. всезнайко т, -вий (за
дете); (Neuling) нова|к /л, -ци; »span т
1 /sg Chem меден окис, патйна/; »specht
т Zool зелен кълвач; »streifen т 4
(Autobahn автострада) зелена йвица
grunzen </»/>> vi (Schwein свиня) грухтя uv,
12, изгрухтявам АI [изг рухтя]; (Bär меч¬
ка) ръмжа iv, 13 , изръмжавам AI [из¬
ръмжа 13] (auch ühertr)
Grünzeug л 20/sg зелснчу|к т, -ци, зарзават
т
Gruppe / 16 група/; (Aktionsgemeinschaft)
auch отряд т; МИ отделени|е п, -я
Gruppenjbild л 21 Phot групова снймка;
» bildung / 17/sg образуване л на групи;
»leiter т 4 ръководител т [отговорни|к
т, -ци] на група
gruppenweise adv по [на] групи
gruppieren <d/M>> vt групйрам uv, v, AI;
sich [4] » групйрам се, съсредоточавам
се Al [съсредоточа се //] (um [4] около)
Gruppierung / 17 (das Gruppieren) групй-
ранс n; (Gruppe) групировка /
Grus m l Bergb въглищен прах; ситни въ-
глища pl, отсевки pl; Geol трошляк т
grus(e)lig adj страш[ен, -на, страховйт
gruseln <Л6> v/, vi unpers: mich od mir gruselt *
(es) страшно ми е, тръпки ме полазват;
косите ми настръхват; sich [4\ на¬
стръхвам А1 [настръхна Е2] от ужас;
тръпна uv, Е2, изтръпвам AI [изтръпна
Е2\ от страх
Gruß т 2 поздрав т, привет т; О mit
herzlichen Grüßen an Deine Mutter сър¬
дечни поздрави на майка ти (в писмо);
bestelle Deiner Schwester einen - von uns!
поздрави сестра си от нас (в писмо)
Grußadresse/ 16 приветствен адрес; — bot-
schaft/17 приветствено послание, адрес
т
grüßen V/ поздравявам AI [поздравя
//); (willkommen heißen) приветствувам
uv, AI <у jmdn. — lassen пращам Al
[пратя //] някому поздрави
grußlos adj: — vorübergehen минавам Al
[мйна Е2\щ без да поздравя
Grußtelegramm п 20* поздравйтелна [при¬
ветствена] телеграма
Grütze/ 16 булгур т; (Brei) булгурена ка¬
ша; übertr wng ум т, мозък т
Guasch / 11hg Kunst гваш т od гуаш т;
— maierei / 17 рисуване п с гваш
Guatemala п 23 Гватемала /
Guatemalteke т 7 гватемал|ец т. -ии;
— in f 16 гватемалка /
guatemaltekisch adj гватемалски
gucken <///?> vi umg гледам uv, Al, поглеж¬
дам Al [погледна E2] (durch [4], aus [J]
през, от); (lugen) надничам A l [наднйк-
на Е2\щ надзъртам uv, Al (über [4] през,
in [4] в) </ übertr jmdm, auf die Finger
- надзиравам uv, Al някого; das Kleid
guckt unter dem Mantel роклята се по¬
дава от палтото; das Taschentuch guckt
aus der Tasche поената кърпа се подава
от джоба; sich [J] die Augen aus dem Kopf
- изглеждам си Al [изгледам си AI]
очйтс
Guckloch n 22 шпионка / (на врата)
Guillotine [giljo.. o*/gijo..)/l6 гилотйна /
Gulasch n 20 od m I гулаш m; -kanone /
16 Mil scherzh походна кухня (войнишки
жаргон)
Gulden т 4 Hist гулден т (монета)
gültig adj валйд|ен, -на, който важй; (Ge¬
setz закон) който с в сила, действуващ;
GÜNSTLING 395
(Münze монета) в обръщение О allge¬
mein - общоприет. обшовалйд|ен. -на
Gültigkeit / 11hg валйдност / О seine —
behalten оставам Al [остана Е2] в сила,
валйд|ен, -на съм va; keine - mehr haben
нс важа и\\ 11 вече
Gültigkeitsdauer / 16/sg: die - des Passes
ist ein Jahr паспортът важй една година
Gummi т 6 гума /, (вулканизйран) каучук;
(Radiert) гума /(за триене); п 24 гума
/ каучук т (сок); (Klebstoff) лепйл[о п,
-а, гуми арабикум
gummiartig adj като гума, подобен на гума
Gummi|ball т 2 гумена топка: - band п 22
ласти|к т, -ци; — bäum т 2 каучуково
дърво; - bereifung / 17 автомобилни гу¬
ми pl
gummieren <d/АА> vt намазвам Al [на¬
мажа E4] c лепило: гумирам uv, v, Al
Gummihandschuh m 1 гумена ръкавица;
— kabel n 23 El гумиран кабел; — knüppel
m 4 гумена палка; -mantel m 5 мушама
/ (дреха); Tech гумена обвивка; -reifen
m 4 автомобилна [велосипедна] гума;
-sauger /I? 4 биберон т (за хранене);
— schlauch т 2 маркуч т; —schuhe pl
галоши pl: -Schutzkleidung /17 гумено
зашйтно облекло: sohle f 16 гумена
подметка; -Stiefel т 4 гумен ботуш;
— Strumpf /77 2 Med ластичен чорап;
— zug т 2 ластик т (на бельо, чорапи
и др.)
Gunst / 17/.V# (Wohlwollen) благоразполо¬
жение /7. бла! осклонност /; благоволе¬
ние /7 О in jmds. - stehen, bei jmdm. in
— stehen ползвам се uv, Al c нечие бла-
юразиоложснис, радвам се мг, А1 на
нечие покровителство; jmdm. eine - er¬
weisen оказвам AI [окажа Е4\ някому
услуга: ги jmds. -еп в полза на някого
Gunstbezeigung / 17 засвидстслствуване п
па благосклонност
günstig adj благоприятен, -на, изгод|ен,
-на; (Wetter време) благоприятен, -на,
хубав; (Zeitpunkt. Gelegenheit време,
случай) удоб|ен, -на, подходящ О
jmdm. - sein благосклонен съм va към
някого, разположен съм va добре към
някого; er hat dabei — abgeschnitten той
има успех; той изкара [мйна] добре
Günstling /77 I* протеже п, -та; любйм|ец
/77, -ЦИ
396 GURGEL
Gurgel / 16 гърло n, гуша / O jmdn. an
[bei] der — fassen [packen] хващам Al
[хвана E2] някого за гушата (umg)
gurgeln <AA> vi правя uv, fl, направям A2
[направя //] гаргара; (Wasser) бълбукам
uv, Al, клокоча wv, 11
Gurgelwasser n 23 Pharm течност / за гар¬
гара /
Gurke / 16 краставица / <0 ühertr kleine
— дребно смешно човече; umg seine al¬
ten -n tragen нося мг, II старите си хла-
патари (umg)
Gurkensalat т 1 салата / от краставици
gurren <//A> vi гугукам uvt Al, гукам uv,
'Al
Gurt m 1 (Riemen) каиш m, ремъ|к m, -ци;
(Gürtet) колан m, пояс m; (des Maschi¬
nengewehrs) картечна лента
Gürtel m 4 колан m. пояс m; Geogr пояс
m, зона f: — schnalle / 16 тока /, ката¬
рама / на колан; — tier п 20 Zool бро-
ненос|ец т, -ци
gürten <///>) i7 опасвам А1 [опаша Е4\ч пре¬
писвам (с колан и др.) О übertr sich [4]
mit Kraft [Energie] — събирам Al [съ¬
бера E3\ ейла [енергия], въоръжавам се
Ai [въоръжа се //] със сила [с енергия]
GuB т 2 Tech (das Gießen) леене п, отли¬
ване п, изливане п; (das Gegossene)
отливка f; (Regent) проливен [пороен]
дъжд; Kochk (Zucker — ) глазура / О
wie aus einem — като излят, съвършен;
завършен, цялост|ен, -на (за пиеса,
образ и др.)
Gußeisen п lijsg чугун т
gußeisern adj чугунен
Gußjform / 17 форма/[калъп т] за отли¬
ване; - stahl т l/sg лята стомана
gut (besser) adj доб|ър, -ра; (Buch, Wetter,
Wein книга, време, вино) хубав О — еп
Tag добър ден; -е Nacht лека нощ;
-е Reise! приятно пътуване! -en Ap¬
petit! на здраве!; ein — cs Gewissen чйста
съвест; ein -es Deutsch sprechen говоря
i/i'. //на хубав немски език; einen — en
Magen haben имам uv, Al здрав стомах;
bei -er Gesundheit sein здрав съм vat
радвам cc uv, Alm добро здраве; — er
Dinge sein в добро настроение съм va;
es bekommt mir - понася ми, добре ми
е; es ist mir nicht — не ми е добре, не
се чувствувам добре; seien Sie so — бъ¬
дете така добър; alles wird — werden
всичко щс се нареди; laß es — sein оста-
вй това, да не говорим за това; wozu
ist das — ? за какво може да посл>оки
това; du hast — reden лесно ти е да го¬
вориш така; das ist so — wie sicher това
е почтй сигурно; zu —er Letzt в края на
краищата
Gut п 22 (Land — ) имени|е п, -я, чифлй|к
т, -ци; (Habe) имущество п; имот т;
(Frachtstück) товар т, стока / (за пре¬
воз); (Material) материал т; übertr
6лаг|о п, -а О materielle Guter мате¬
риални блага pl; Hab und — цялото
имущество [състояние]
Gutachten п 23 експертйза /. мнение п
[заключение п\ на вещо лице; Lit рецен¬
зия/ отзив т; -achter т 4 експерт т,
вещо лице; консултант м: Lit рецензент
т
gutartig adj доб|ър, -ра, крот|ък, -ка; Med
доброкачествен
Gutdünken п 23fsg: nach meinem - по мое
мнение [схващане]; nach — handeln
действувам uv, AI по свое усмотрение
Gute / 16/sg добрина /, доброта/; Hdl (gute
Beschaffenheit) доброкачественост /,
добро качество; (Qualität) качество п
О Stoffe verschiedener — платове pl от
различно качество; sie ist die — in Person
тя е самата доброта; sie gingen in —
auseinander те cc разделйха c добро; geh
würden Sie die — haben бйхте ли бйли
така любезен [добър], ще бъдете ли та¬
ка добър
Gütegrad т 1. Güteklasse / 16 степен /, ка¬
тегория / на качеството О - eins [zwei]
първо [второ] качество
Güte|kontrolle / 16 качествен контрол;
— kontrolleur [..lö:r] т I инспектор т по
качествен контрол
Güterabfertigung / 17jsg Eisenb експедиция
/ на багаж [товар, стоки]; (Stelle) гише
п за обработване на сточни пратки;
- austausch т 1 стокообмен т;
-bahnhof т 2 сточна гара; -gemein¬
schaft / 17/sg Jur имуществена общност
(между съпрузи)
gut|erhalten adj добре запазен, в добро съ¬
стояние
Guter|schuppen /»? 4 магазйя f; -taxi п 24
товарно такси; -transport т I превоз
т на стоки [на товар]; -trennung /
17fsg Jur разделеност / на имуществата
(между съпрузи); -verkehr т l/sg пре¬
возване п на стоки [товар]; - wagen т 4
товарен вагон; — zug т 2 товарен влак
Güte|verfahren n 23 Jur опит m за поми¬
ряване: ^Vorschrift / 17 технйчески из¬
исквания по отношение на качеството:
^Zeichen п 23 марка/за качество
gutgehend adj: ^es Geschäft магазин /??,
който работи [върви] добре
gutlgelaunt adj в добро настроение; ^ge¬
meint adj доброжелателен, -на: v ge¬
sinnt adj благосклонен. -на, добре раз¬
положен (спрямо някого); ^gläubig adj
доверчив
Gutgläubigkeit / 17 sg доверчйвост /
guthaben (А, а hb} vt имам uv. Alm взе¬
мам пари (от някого) О ich habe eine
große Summe bei ihm gut той ми дължи
голяма сума. имам да вземам от него
голяма сума
Guthaben п 23 Fin актив т: влог. -ове; т
С sie hat ein kleines ^ bei der Sparkasse
тя йма малък влог в спестовната каса
gutheißen <22а /;/>> vt одобрявам Al [одоб¬
ря //]
gutherzig adj добросърдеч|сн, -на, добро¬
душен. -на. благ
Gutherzigkeit / 17 !sg добросьрдечност /
добродушие п
gütig adj доб|ър. -ра. благ: (freundlich) лю¬
безен. -на. мил
gütlich adj приятелски, дружески: мйр]ен,
’-на О etw, [4] ■*. regeln уреждам Al
[уредя //] нешо по мирен начин; sich
[3] an etw. ^ tun [3] наслаждавам се Al
[насладя се /У] на нешо; (sich sattessen)
хапвам си А! [хапна си Е2) сладко [до
насита]
gutmachen <а/АА> vt umg (Fehler грешка)
поправям А2 [поправя //]; (Schaden по¬
вреда) auch отстранявам А1 [отстраня
//] О er hat mir oft geholfen, ich miß
nicht, wie ich das soll той ми е помагал
често и аз не зная, как да му се отплатя
[как да се реваншйрам]
gutmütig adj = gutherzig
н
Н, h п Mus си п
ha! interj а!, ах!
Hur п 20 к0с|ъм т, -ми, влакн|о п, -а (на
човек, животно); (Kopfhaar) косй /, коси
GYNÄKOLOGISCH 397
Gutmütigkeit / 111.4g = Gutherzigkeit
gutnachbarlich adj добросъседски
Gutsbesitzer m 4 земевладелец m. -ци, чиф-
ликчй|я m. -и
Gutschein m 1 бон m, -ове: купон m
gutschreiben <23а/ЛА> r/ Fin заверявам Al
[заверя //] сметка
Gutschrift / 17 Fin заверяване n на сметка
Gutshof nt 2 чифлй|к nt. -ци. имени|е
m. -я
Gutsverwalter m 4 управител m на имение
[чифлйк]
Guttapercha [auch ..pertscha] f/sg od n 24 /
sg гутаперча f
guttun <38a/ftA> vi действувам uv. Al. отра¬
зявам се Al [отразя се 11] добре, по¬
магам Al [помогна Е2] (jmdm. на ня¬
кого) (за лекарство и др.) О die frische
Luft wird ihm - чистият въздух ще му
се отразй добре: umg es tut nicht gut не
е добре
guttural adj Phon гьрлен
Gutturallaut m 1 Phon гьрлен звук
gutwillig adj c добра воля: (freiwillig) до-
бров6л|ен. -на; (gefällig) услужлйв, го¬
тов да услужи: (gehorsam) послуш|ен,
-на. старател|ен, -на
Gutwilligkeit f 17/sg добра воля, готовност
У’ ‘
Gymnasium п 28 гимназия /
Gymnastik /' 17/sg гимнастика / О ~ trei¬
ben правя uv, II гимнастика [гимнас¬
тически упражнения]
Gymnastiker т 4 гимнастй|к т. -ци
gymnastisch adj гимнастически
Gynäkologe т гинекол6|г т. -зи:
-V logjj / 1 бä/sg гинекология /
gynäkologisch adj гинекологйч|ен, -на, ги-
некологйчески
pl О das ~ lang [kurz] tragen нося uv,
II дълга [къса] коса; das ~ gescheitelt
tragen нося косата си (сресана) на път;
übertr umg kein gutes ~ an jmdm. lassen
изяждам Al [из|ям, -ядеш (-ядох)] ня¬
кого с парцалите (umg); umg mir standen
die ~e zu Berge косите pl ми Hacrpix-
наха; umg wir liegen uns in den ~en нйе
се караме, хванали сме се за коейте; umg
darüber lasse ich mir keine grauen ~>e
398 HAARAUSFALL
wachsen не се тревожа много за това.
пет парй не давам за това {umg)\ sein
Leben hing an einem — животът му висе¬
ше на косъм: umg —е auf den Zähnen
haben ймам uv, Al остър езйк; auf ein
[aufs] - точно, до най-малките подроб¬
ности; die Zwillinge gleichen einander aufs
— близнаците си прилйчат като две
капки вода; um [auf] ein — за малко, на-
смалко. на косъм почтй; sie hat sich mit
Haut und — der Musik ergeben тя се по-
светй изцяло на музиката
Haar|ausfall т 2/sg капене п на косата, ко¬
сопад т; -bürste / 16 четка / за коса;
— büscbel п 23 кйчур т, снопче п, -та
коса: -draht т 2 метално влакно, съ¬
всем тънък тел
h^rdünn adj тън|ък, -ка като косъм
haaren, sich </;Л) сменявам AI [сменя II)
козината си О vi: der Pelz haart космите
на кожуха падат
Haarentferner т 4 депилатоар т; ~ent¬
fernungsmittel п 23 средство п за пре¬
махване на косми, депилатоар т; ~er¬
setz т 2/sg перука /
Haaresbreite / 16fsg: überlr nicht um —
zurück weichen не отстъпвам Al [отстъпя
//] ни на йота [ни на косъм]
Hajr|farbe / 16 цвят т на косата; ~ far¬
bemittel п 23 боя /за коса
h|prfein adj тън|ък, -ка като косъм
Haarfestiger т 4 фиксатор т за коса,
бифйкс т; — flechte / 16 плйтка f: —ge-
fäfl п 20 Anat капиляр т
haar| genau adj съвсем точ|ен, -на; —lg аф
космат; (faserig) влакнест; umg (unan¬
genehm) неприят|ен, -на, щекотлйв;
опас|ен, -на; -klein adv много подроб¬
но, с всички подробности
Надг|к1етте/ 16 фиба /• — lack т 1 лак
т за коса; - nadel / 16 фуркет т;
— nadelkurve / 16 Уегк остър завой;
— netz п 20 филе п, -та за коса; — pflege
/ 16 грйжи pl за косата; —plnsel т 4
(мека) четка от животйнски косъм (за
боядисване); - röhrchen п 23 Phys ка¬
пилярна тръбйчка, капиляр т
haarscharf I. adj (sehr genau) съвсем
г6ч|ен, -на. много прецйз|ен, -на; (I. adv
(sehr dicht) много [съвсем] блйзко (до)
О das Auto fuhr — an ihm vorbei колата
мйна на милиметър от него [досам
[umg) него]
НедфсЬеге / 16 бръснарска ножица;
- — schleife / 16 фльонга /, панделка / (за
коса); -Schneidemaschine / 16 машйн-
ка / за подстрйгване на коса; —schnitt
т I (das Schneiden) подстрйгване п;
(Frisur) фризура / прическа / (за под¬
стригване по определен начин); —
schöpf т 2 перчем т; '-sieb п 20 сйтно
сйто
Haarspalterei / 17 verächil педантйз|ъм
(-мът) т. дребнавост /, буквоядство п
Hyr|spange / 16 шнола f; ~spray [..Qpre:]
т 6 лак т за коса
haarsträubend adj ужас|ен, -на, възмутй-
тел|ен, -на, невер6ят|ен, -на О das ist ja
—! настръхват ми косйте (като чувам,
виждам това)
H|ar|strich т I тънка чертйчка (при пи¬
сане с перо); ~ tracht / 17 фризура /.
прическа /• — trockner т 4 сешоар т;
—wische / 16 ( — waschen) мйене п [из-
мйване л] на косата; — Waschmittel п 23
шампоан т; —wasser п 23 вода /за под¬
държане на косата —Wickel т 4 ролка
/ за водна ондулация
Нerwuchs т l/sg растеж т на косата
О einen starken — haben ймам uv, Al
гъста коса
Habe / 16/sg имушеств|о n, -а, имот т
О bewegliche — двйжим имот; unbeweg¬
liche - недвйжим имот
haben <А/А6> I. vt ймам uv, Al, прите¬
жавам uv, Al O viele Bücher — ймам
много кнйги; kein Geld — нямам uv, Al
парй; — Sie Mut! бъдете смел!, ймайте
кураж!; was hast du? какво ти e?; was hast
du davon? каква полза имаш от това?,
каква ти е ползата от това?; wir — heute
den ersten Mürz днес е [сме] първи март;
da — wir’s! ето ти беля!(ит#), хубаво се
наредйхме!; jmdn. zum besten — подиг¬
равам се А! [подиграя се ЕТ) с някого;
das hat nichts auf sich това няма нйкакво
значение, това не е от значение; Schule
das — wir noch nicht gehabt това още не
сме го взели [не сме го учили]; es leicht
- лесно ми е; viel zu lernen — ймам
много да уча; viel zu tun — ймам много
работа; nichts zu lesen — нямам нищо
за четене; er hat noch zwei Jahre zu stu¬
dieren той трябва да следва още две
години; damit will ich nichts zu tun — не
йскам uv, Al да ймам нйщо общо с то¬
ва; umg dafür bin ich nicht zu — няма да
участвувам uv, AI в такава работа; etw.
[/] ist zu — нещо може да се намери
[да се купи]; umg hab dich nicht so! не
бъди толкова важен!, не се надувай тол¬
кова! (umg)\ II. va (служи за образуване
на Perfekt и Plusquamperfekt; не се пре¬
вежда на български) ich habe alles ver¬
gessen забравих всичко; ich hatte alles
vergessen бях забравил вейчко
Haben n 23/sg Fin актйв nt O Soll und ~
дебйт m и кредит m
Habenichts m 1 бедня|к nt, -ци, голта|к m,
-ци
Habgier / 12/sg алчност /
habgierig adj алч|ен, -на
habhaft adj: jmds. ^ werden залавям A2
[заловя //], пйпвам Al [пйпна E2] (umg)
някого; einer Sache [2] ^ werden доби¬
рам се А1 [добера се ЕЗ] до нешо, сдо¬
бивам се AI [сдобйя се Е7\ с нешо
Habicht т I ZooI ястреб т
Habilitation / 17 хабилитация / ^sjschrift
/ 17 хабилитационен труд
habilitieren <d//?/>> vt хабилитйрам uv, v,
Al (някого); sich [4] — хабилитйрам се
Hab|seligkeiten pl собствени вещи pl (без
особена стойност), парцали pl, парта-
кеши pl: - sucht / 14 = Habgier
habsüchtig adj = habgierig
Hachse f 16 джолан m
Hack|bau m l/sg Landw обработване n на
земя c мотйка: ~ braten m 4 Kochk рул|о
n, -а от кълцано месо; -*brett n 21 дъска
/ за рязане на зарзават [хълцане на ме¬
со]
1 Hacke У 16 кирка / мотйка / копачка/
(das Hacken) копан /
2Hacke / 16 od Hacken m 4 umg пета / {на
крак, чорап); (Schuh обувка) ток mt -ове
hacken </i6> vt (Holz дърва) сека uv, сечеш
(сякох): насичам А! [насека, -сечеш
(-сякох)], цепя uv. 11, нацепвам А1 [на¬
цепя //];(Fleisch, Petersilie месо, магда¬
ноз) кълцам uv, А1, накълцвам AI [на¬
кълцам А!]\ (Boden земя) копая uv, Е7,
разкопавам А1 [разкопая £7], преко¬
павам с мотйка; (Vogel птиаа)%кълва uv,
Е2, клъввам А1 [кл£вна Е2\ '
Hackepeter т 4/sg Kochk кълцано свйнско
месо с много подправки (за сурово яде¬
не)
Hackfleisch п 20/.V# кълцано месо, кайма
/ ^frucht / 14 окопно растение; ^klotz
ш 2 дръвнй|к т, -ци; ^raesser п 23 сатър
т
Häcksel т 4 od п 23 ейтно окълцана слама,
ейтно окълцано сено, зелен фураж;
^maschine / 16 сламорезачка /
HAG 399
1 Hader т 4isg (Streit) разпра /, раздор т,
свада /
2Hader т 4 (Lappen) парцал т, дрипа /
(Scheuertuch) парцал т за бърсане
hadern </?А> vi geh (streiten) карам се uv,
Al, (mit [3] c); враждувам uv, Al: (unzu¬
frieden sein) роптая uv, £7 (mit [3] срещу)
1 Hafen m 5 Tech топйлни|к nt, -ци (съд)
2Hafen m 5 пристанищ|е n, -а; пристан m;
ühertr auch убежищ|е n, -a; -arbeiter m
4 пристанищен работник, докер m;
-mole / 16 вълнолом m; ^ Stadt / 14
пристанищен град
Hafer m 4 овес m; - brei m 1 овесена каша;
pflocken pl овесени ядки pl; ^grütze /
16/sg булгур m от овес; ^mehl n 20/$g
овесено брашно; ~~ schleim nt I /sg отвара
/от овесени ядки
Haff /т 20 залив т (отделен от морето с
дълга ивица земя, вдадена във водата)
Haft f\2/sg арест т О in - sein задържан
съм va, арестуван съм; in ^ nehmen
арестувам t\ uv, Al, задържам Al [за¬
държа 13]
Haftanstalt / 17 арест т, затвор т
haftbar adj отговор|ен, -на, (für [4] за) О
* - sein отговорен съм va, отговарям uv,
А2, нося uv, 11 отговорност (für [4] за)
Haftbefehl т 1 Jur заповед f за зад£ржане
[арестуване]
haften <hhy vi (kleben) залепвам се Al [за¬
лепя се 11], полепвам се (an [3] по), за¬
лепнал съм (an [3] за); (hängen bleiben)
оставам AI [остана £2], задържам се А1
[задържа се 13] (an [3] по); (bürgen) га-
рантйрам uv, v, AI, отговарям uv, А2
(für [4] за) <0 der Schmutz haftet an den
Schuhen калта остава по обувките; dieser
Anblick blieb in ihrem Gedächtnis haften
тази гледка се запечата в паметта й
Häftling ш 1* арестант т, затворни|к т,
-ци
Haftplicht / llisg Jur (материална) отго¬
ворност
haftpflichtig adj който носи (материална)
отговорност
Haftung/ П/sg (материална) отговорност;
гаранция / О die beschränkte ^ огра¬
ничена отговорност; Gesellschaft mit be¬
schränkter Abk GmbH дружество n
c ограничена отговорност
Hag m 1 (Hecke) жив плет; (Buschwerk)
храстала|к m, -ци; (Wald) горичка/, дъб¬
рава /
400 HAGEBUTTE
Hage|butte /' 16 шипка /(плодът); ~dorn
m 1 глог m. -ове
Hagel m 4 град (-ът) m, градушка f O
ein ~ von Steinen град m от камъни
Hagelkorn n 22 зърн|о n, -ä град; Med ече-
мй|к m, -ци
hageln <W>> vt wtpers: es hagelt вали uv, 12
J. Pers град: es hagelte Schläge (auf Ihn)
сипеха се удари (по него)
Hagelschauer т 4 силен краткотраен град,
силна краткотрайна градушка: ^schlag
т 2 едра градушка /: ^wetter п 23/sg
буря, придружена от градушка
hager adj слаб, сух, мършав
Hagestolz т I iron стар ерген
Häher т 4 Zool сойка /
Hahn т 2 Zool пет|ел т, -ли; (Vögel птици)
мъжката: Tech кран т, -ове (на чешма
и др.); (Flinte пушка) спусък т, -ци О
ubertr umg danach kräht kein - никой не
се интересува за това: jmdm. den roten
aufs Dach setzen подпалвам AI [под¬
паля //] някому къщата
Hahnenfuß т 2/sg Bot лютиче n, -та;
-'kämm m 2 гребен m на петел; ~kämpf
m 2 борба / c пеглй
Hahnen|ruf m L -schrei m 1 кукурйгане n
O beim ersten ^schrei aufstehen ставам
А l [стана £2], като пропеят първи пеглй
Hahnentritt т I umg зародиш т в яйцето;
т \/sg (Stoffmuster) едър пепйт
Hahnrei т 1 veracht! рогонос|ец т, -ци
Hai ш I od Haifisch т 1 акула /
Hain /и 1 горйчка /, дъбрава /• ^ buche /
16 Bot габър т
Häkelarbeit / 17 (das Häkeln) плетене п на
една кука; (Handarbeit) плетив|о п, -а на
една кука
häkeln <ЛЛ> v/' плета uv, El на една кука;
vt плета, изплйтам А1 [изплета El] на
една кука: sich [4] - umg закачам се А1
[закача се //]. заяждам се AI [за|ям се,
-ядеш се (-ядох се)] (mit jmdm. с някого)
дразня uv, // (mit jmdm. някого)
Häkelnadel / 16 кука /*за плетене (на дан¬
тела)
Haken т 4 кука f: (Kleider*^) закачалка
У ока чал ка / (Angeld) кукичка /на ai-
дица f; Sp Boxen страничен удар, кроше
л О - und Öse мъжко и женско телено
копче: ubertr die Sache hat einen ^ ра¬
ботата не вървй, както трябва; рабо¬
тата се закучи (umg)
Hakenkreuz п 20 свастика /* пречупен
кръст (емблема на фашизма в Герма¬
ния); '-pflüg т 2 рап|о п, -а
halb adj половйн; (zur Hälfte) наполовина;
(nicht ordentlich) половинчат, горе-долу
О eine Stunde половйн час; um
zwei Uhr в един и половйна часа;
auf ~*ет Wege на половината път; mit
~em Ohr zuhSren слушам uv, Al q поло¬
вйн ухо; ein ~er Entschluß половинчато
решение; im Ernst полусериозно; ~~
und наполовина; отчасти...
отчасти...; Mensch, — Tier полу чо¬
век, пол у животно; Mus * er Топ поло¬
вин тон
halbamtlich adj полуофициален, -на; офи¬
циозен, -на
Halbautomat т 8 Tech полуавтомат т
halbautomatisch adj полуавтоматичен, -на
Halb|blut п 20/sg Zool получистокръвен
кон, мелез т; (Mensch човек) мелез т:
-bruder т 5 природен [доведен, зава¬
рен] брат
halbdunkel adj полутъмен, -на. дрезгав
Halbdunkel п 23/sg полумрак т, сумрак т,
дрезгавина f
halber präp [2] заради, порадй О der Freund¬
schaft ^ заради приятелството
Halbfabrikat п 20 полуфабрикат т; ~ fi¬
nale п 24 Sp полуфинал т
halbjfertig adj полуготов, наполовйна го¬
тов; ~ fett adj (Käse сирене) полумаслен;
Тур получер|ен. -на; —gar adj Kochk по-
лусварен, полуготов, полуопечен
Halbgeschoß п 20 полуетаж т; мецанйн т;
~gott т 3 полубог т, -ове; ~helt / 17
половинчатост /
halbieren <d///ft> vt разполовявам Al [раз-
половя //]
Halbierung f 17 разполовяване п
Halb|msel / 16 полуостров т: ^-jahr п 20
полугйди|е «, -я
halbjährig adj полугодйш|ен. -на; (Säugling
кърмаче) шестмесечен, -на; — lieh adj на
всеки шест месеца
halbkolonial adj полуколониал|ен, -на
Halb|kreis т 1 полукръг т -ове; ~ kugel /
16 полукълб|о п, -а
halblaut adj полуглас|ен, -на О ~ sprechen
говоря in*. 11 тихо
Halb|lederband т 2 книга / с кожена под¬
вързия на гърба; ~ leinenband т 2 кнйга
/с платнена подвързйя на гърба; viel¬
ter т 4 El полупроводник т, -ци;
- leitertechnik / 17 El техника / на по¬
лупроводниците; blinke w7+' -links
m/sg Sp Fußball, Hockey лява свръзка
halbmast adv: die Fahne auf - hissen [setzen]
спускам AI [спусна E2\ знамето (в знак
на траур)
Halb|messer т 4 Math радиус т: -mittel¬
gewichtler ш 4 Sp боксьор т лека средна
категория; - monatsschrift / 17 двусед¬
мично списание; -mond т I lsg полу¬
месец т
halb|nackt adj полугол; ^ offen adj полуо¬
творен
Halbrechte т 7\ -rechts m/sg Sp Fußball,
Hockey дясна свръзка
halb|reif adj полуузрял*. не съвсем узрял*;
-rund adj полукръгъл. -ла
Halblschlaf т ] sg полусън т. просъница
f; — schuh т I половинка обувка;
-Schwergewichtler т 4 Sp боксьор т
полутежка категория; -Schwester / 16
природена [доведена, заварена] сестра;
-starke ш 7 + umg хулиган т; -Stiefel
т 4 ботйнка /. полуботуш т
halbstündig adj получасов: - lieh adj всеки
половин час
Halbstürmer pl Sp Fußball, Hockey свръзки
pL инсайли pl
halbtägig adj полудневен. -на; -lieh adj
всеки половин ден. на всеки [през] два¬
надесет часа
halbtags adv: sie ist - beschäftigt тя работи
[тя е заета] половйн ден
Halbtagsarbeit / 17. Halbtagsbeschäftigung
/ 17 полудневна работа; -ton т 2 по¬
лутон т, -ове
halbtot adj полумърт|ъв, -ва О sich - la¬
chen умирам Al [ум|ра Е (-рях)] от смях;
- vor Angst ни жив. ни умрял от страх
Halbvokal [..w..] т I Phon полугласна 7
haibjvoll adj полупъл|ен. -на. наполовина
пъл|ен, -на; —vollendet adj полузавър-
шен; —wach adj полубуд|ен, -на
halbwegs adv на половйната път; umg (eini¬
germaßen) донякъде, горе-долу, до из¬
вестна степен, средно
Halb|welt / \ ljsg общество п с леки нрави,
демимонд т: -Weltdame / 16 жена / с
леко поведение, демимонденка/* -Wel¬
tergewichtler т 4 Sp боксьор т лека по-
лусредна категория; - wertszeit/17 Phys
период т на полуразпадане (на ра¬
диоактивно вещество)
Halbwolle / 16 вълна /с 50% примес на
памук и др.
halbwollen adj който не е от чиста вълна 26HALS 401
halbwüchsig adj подрастващ О -er Junge
юнош|а т, -и
Halbjwüchsige т 7 + юнош|а т. -и; / 19
момйче (на около 10-14 години); -zeit
/ 17 Sp полувреме п, -на
Halde / 16 склон т. -ове. скат т. -ове;
Bergb насип т. насипите п, (от рудни,
въглищни отпадъци)
half prüf von helfen
Hälfte f 16 половйна f O zur - наполо¬
вина: die größere - по-голямата част;
bis zur - des Weges до средата на пътя;
umg schevzh meine bessere - моята (не¬
жна) половинка; er richtete sich zur —
auf той се полу изправи
Halfter f 16 od m 4, auch n 23 оглавнй|к m,
-ци. юлар m: f 16 (am Sattel) кобур m
Hall m I jsg звук (-ът) m: (der Glocke)-звън
(-ът) m, звънтене n% ехтене n; (Schritte
стъпки) шум m: (Widert) ек m, exo n,
кънтене n
Halle/16 зала f: хале n, -та; (Hotels) хол
mt -ове, фоайе n, -та; Flugw хангар m
hallen <hb> vi кънтя uv, 12, прокънтйвам Al
[прокънтя /2], ехтЛ uv, 12, проехтявам Al
[проехтя 12], еча uv, 13, проеч^вам Al
[проеча 13]
Hallen|bad n 22 закрйт плувен басейн;
-handball m 2lsg Sp хандбал в зала;
-rekord m I рекорд m в зала; -sport
m I jsg спорт m. -ове в зала; — tennis n
Sp тенис m в зала
Hallimasch m 1 Bot пънчушка /(гъба)
hallo! int erj ало! (auch Tel); ей!, хей!
Halluzination f 17 Med халюцинация /
Halm m 1 стебло n. -а. стрък m, -ове (на
житни растения, треви)
Halo т 6 Asfr хало п, харман т (на луна)
Halogen п 20* Chem халоген т
Hals т 2 шия/ врат т, -ове; (Kehle) гърл|о
п, -а; übertr шййка /(auch Mus); (Flasche
шише) гърло п О mir tut der — weh болй
ме гърлото; aus vollem -ес пълен глас,
колкото ми глас държи; — über
Kopf презглава, стремглаво; jmdm. an
den — springen хващам Al [хвана E2]
някого за гушата: jmdm. um den - fallen
хвърлям се А2 [хвърля се //] някому на
врата; sich [5] jmdn. vom -е schliffen
отървавам се Al [отърва се Е2\ от ня¬
кого; bleib mir vom —е махай ми се от
главата; übertr sich [3] den — brechen
счупвам Al [счупя 11 си] главата; umg
26 Немсхо-бълшрски речник
402 HALSABSCHNEIDER
bis zun ~e in Schulden ste*.a.eu потънал
съм va до гуша в дългове; umg die Sache
hängt mir schon zum ~e heraus до гуша
ми е дошло, писна ми (umg); umg einer
Flasche den ~ brechen отварям A2 [отво¬
ря //] бутилка
Hals|abschn^der m 4 umg veracht кожодер
m, схубач m. обирач m, ~ ausschnltt m
1 вратна извивка: деколт|е n, -та; ~band
n 22 (beim Hund) нашййни|к m, -ци; ver-
aU (Schmuck) гердан m, огърлица /, ко¬
лие n, -та; ~binde/ 16 вратовръзка/
halsbrecherisch adj крайно опас|ен, -на (за
живота), рискован О mit ~ег Geschwin¬
digkeit fahren карам uv, Al с главоломна
бързина
Halsentzündung / 17 възпаление п на гър¬
лото; ~ kette'/ 16 гердан т. колие п,
-та. огърлица/; ~Schlagader/ 16 сънна
артерия
Halsschmerzen pl гърлобол т О ~ ha¬
ben боли ме гърлото
halsstarrig adj упорит, вироглав, твърдог¬
лав. опърничав
Halsstarrigkeit / 17 упоритост /, виро¬
главо гво, бпърничавост / ~tuch п 22
шал т, -ове. шалч|е п, -та; ^wickel т
4 компрес т на гърлото; ^Wirbel т 4
Anal шйен прешлен
halt! interj стой! спри!; (genug) стига!
Halt т 1 jsg (Stütze) опора / (auch übertr);
(das Anhalten) спиране n O den ~ ver¬
lieren губя uv, II загубвам А1 [загубя 11}
равновесие; ein Mensch ohne inneren ~
човек m без вътрешни устои; ~ machen
спирам Al [спра Е (спрях)]; jmdm. ~
gebieten заповядвам Al [заповядам Al)
някому да спре
haltbar adj (Lebensmittel, Farbe хранителни
продукти, боя) гра|ен, -йна; (Schuhe,
StoiT обувки, плат) auch здрав О
dieser Standpunkt ist nicht — това ста¬
новище е несъстоятелно [неприемлйво];
dieser Ball war ~ тази топка можеше да
се улови [задържй, отбйе]
Haltbarkeit / 17/rg трайност /. здравина /,
устойчивост/ -s|dauer/12Isg трайност
/(на съестни продукти и др.)
Haltegurt т 1 предпазен колан (в самолет,
кола и др.)
halten< 3/М<Ч/>държа uv, 11; (stützen) auch
поддържам uv, Al; (zurückhalten, fest¬
halten) задържам Al [задържа /5];
(Wort, Versprechen дума, обещание)
държа на, удържам; (Haustiere домаш¬
ни животни) държа, отглеждам А1
[отгледам Al); (erachten) смятам А1
[сметна £2], считам А1 [счета El], взе¬
мам А1 [взема Е (взех)] (Jmdn. für etw.
[4] някого за нещо); W Уегк спйрам А1
[спра Е (спрях)]; übertr sich [4] ~ при¬
държам се uv, Al (an [4] към); (nicht
verderben) запазвам се Al [запазя се //],
изтрайвам А1 [изтрая Е5\ О eine An¬
sprache — произнасям А2 [произнеса El]
слово; Vorlesungen — чета uv, El, из¬
насям А2 [изнеса El] лекции; Diät ~
пазя uv, 11 диета; eine Zeitung ~ або-
нйран съм va за вестник; Schritt ~ въ¬
рвя uv, 12 в крак (mit [J] с); es hielt ihn
nicht langer zu Hause не го сдържаше
■ повече в къщи; auf jmdn. od etw. [4] ~
държа на някого od нещо; große Stücke
auf jmdn. — ймам uv, А1 високо мнение
за някого; zu jmdm. ~ държа [съм va
на] страната на някого; dieser Strick wird
nicht ~ това въже няма да издържй; an
sich [4] sich [4] im Zaume — сдържам
се, владея се uv. Еб; sich [4] links [rechts]
~ държа [придържам се към] лявата
(дясната] страна: sie wird sich auf diesem
Posten nicht lange — können тя няма да
може да се задържй дълго на тази служ¬
ба; wird sich das Wetter — ? ще се за¬
държй ли времето?
Haltelplatz т 2 (Taxi такси) пиаца /, Стоя¬
нка f (umg); (Auto кола) място п за спй-
ране [паркйране], паркинг т; ~punkt
Eisenb спйрка /
Halter т 4 (Griff) дръжка /, ръчка /• umg
(Federhalter) перодръжка / писалка /•
umg (Füller) стил|6 п, -а. автоматйчна
писалка
Haltesignal п 20* зна|к т, -ци, [сигнал т]
за спйране; ~ stelle / 16 спйрка / (трам¬
вайна, автобусна)
Halteverbot п 20 Уегк забрана /за спйране
(на превозни средства); (Zeichen) забра¬
нителен знак за спйране О auf Auto¬
bahnen besteht ~ по автострадите спй-
рането е забранено
haltlos adj (moralisch) (морално) неустой-
чйв. безхарактерен, -на; (unbegründet)
неоснователен, -на, необоснован, не-
състоятел|ен, -на
Haltlosigkeit / 17jsg (морална) неустойчй-
вост /• необоснованост /• несъстоятел¬
ност /
haltmachen <a/Л6> vi спирам Al [спра Е
(спрях)], спирам се О vor nichts [vor nie¬
mandem] ^ не се спйрам прел нищо
[пред никого], нйшо [нйкой] не е в съ¬
стояние да ме стресне
Haltung / 17/sg (Körper^) стоика /, поза
/• (Auftreten) държане п, поведение п;
(geistige Einstellung) отношение п, по¬
зиция f; (Selbstbeherrschung) самообла¬
дание п; Landw гледане п, отглеждане
п (на добитък) <> seine ^ verlieren губя
uv, II, загубвам AI [загубя //] самооб¬
ладание
Halunke т 1 подлец т, мерзав|еи т, -ци,
негодя|й т, -и
hämisch adj злорад|ен, -на od злоб|ен, -на,
ехйд|ен, -на, язвйтел|ен, -на
Hammel т 4 скопен [чукан (umg)] овен; umg
овнешко месо; übertr глупа|к т, -ци;
~ braten т 4 Kochk овнешко печено;
^fleisch п 20/sg овнешко месо; ^keule
/ 16 овнешки бут
Hammer т 5 чук т, -ове {auch Sp)\ Mus
чукче п, -та (на пиано) О unter den ^
bringen продавам Al [про|дам, -дадеш
(-дадох)] на търг; unter den ~ kommen
продавам се [бйвам uv, А1 продаден] на
търг
hammerbar adj ков|ък, -ка
hämmern <hb> vt, vi кова uv, E2, чукам uv,
Al, обработвам Al [обработя Il]_c чук;
(Herz, Puls сърце, пулс) бия uv, El сйлно
O mit den Fäusten an die Tür ^ чукам
c юмрук по вратата; übertr jmdvn. etw.
[4] in den Kopf ~~ набивам Al [набия E7]
някому нещо в главата; gehämmertes
Silber ковано сребро
Hammer|schlag m 2 удар т с чук; ^werfen
п 23/sg Sp хвърляне п на чук
Hämoglobin п 20*/sg Chem хемоглобин т
Hämorrhoiden pl+ Med хемороиди pl
Hampelmann т 3 палячо т, -впи (играчка);
übertr auch марионетка /
Hamster т 4 Zool лалугер т, хомяк т,
хамстер т: ~ег т 4 човек, който се за¬
пасява прекомерно с хранйтелни при¬
паси; дребен спекулант т: -kauf т 2
купуване п [запасяваме п) със стоки (и
със спекулативна цел)
hamstern <M>) vt трупам uv, AI, натруп¬
вам А1 [натрупам А1) запаси; запасявам
се А/ [запася се //] (прекомерно и не¬
законно с хранителни припаси и др.)
Hand f 14 ръ|ка f, -це; / 14/sg (Schriftzüge)
почер|к nt, -ци О die flache ^ длан /;
die hohle — шепа/; die geballte — песнй|к
HANDEL 403
т, -ци, юмру|к т, -ци: rechter [linker]
^ от дясната [от лявата] страна, на¬
дясно, наляво; etw. [4\ aus zweiter - kau¬
fen купувам Al [купя fl] нешо от втора
ръка, купувам нешо на старо; an - des
Lehrbuches с помощта на учебника, като
се ръководим от учебника, въз основа
на учебника; freie ^ haben ймам uw А1
свобода на действие, ръцете ми са раз¬
вързани; zur ^ haben ймам под ръка;
die Arbeit geht ihr flink von der ^ рабо¬
тата й спори; alle Hände voll zu tun haben
затънал съм va до гуша в работа; übertr
die Hände in den Schoß legen скръствам
Al [скръстя //] ръце; ~ an jmdn. legen
посягам Al [посегна E2] на живота на
някого; ~ an sich [4] legen самоубйвам
се Al [самоубйя се Е7\\ jvndm. an die
— gehen помагам AI [помогна Е2] на
някого (в работата му); nicht die ^ vor
den Augen sehen тъмно е като в рог; in
die Hände klatschen ръкопляскам ш*. AI;
* in ръка за ръка; von ^ zu ^ от
ръка на ръка; übertr es liegt auf der ^
явно [очевйдно] е, ясно е като бял ден;
übertr die - im Spiele haben замесен съм
[ймам uv, Al пръст] в тази работа:
übertr etw. [У] hat ^ und Fuß нещо е,
както трябва, нешо е обосновано [добре
промйслено]; übertr etw. [4\ unter der
- verkaufen продавам Al [про|дам. -да¬
деш (-дадох)] нешо скришом; Jur die
private — частно лице; Jur die öffentliche
^ държавата (като юридическо лице)
Hand|arbeit / 17Lsg ръчна работа [изработ¬
ка]; ръчен труд; (Nadelarbeit) ръкоделие
п: -ball т 2 Sp топка / за хандбал;
(Spiel) хандбал т; -baller т 4 Sp ханд¬
бал йст т; -balispiel п 20 Sp хандбал т
Handbetrieb т \isg: Maschine mit ^ ма-
шйна/с ръчно управление [задвйжване]
Hand|bewegung f 17 движение п на ръката,
жест т, -ове; —brause / 16 ръчен душ
handbreit adv педя широк
Handbreit / (als Maßeinheit pl-) педя f;
O sie will das Kleid zwei - länger haben
тя йска роклята c две педи по-дълга
Hand|bremse f 16 ръчна спирачка; ^buch
п 22 наръчник т, -ци
Händeldruck т 2 ръкостискане п; ^klat¬
schen п 23/sg ръкопляскане п
1 Handel т 4/sg търговия /. (Geschäft)
(търговска) сделка О ~ treiben зани-
404 HANDEL
мавам се AI [занимая се Е7] с търговия,
търгувам uv, AI: etw. [4] ist im ^ zu
haben нещо се намира на пазара, нещо
може да се купи; Ministerium für - und
Versorgung Министерство на търговия¬
та и снабдяването (в ГДР)
-Handel т 5 разправа /. разправия /, раз¬
пра /. кавга /,
handeln <ЛА> vi (Handel treiben) търгувам
uv. AI (mit [3] c); (feilschen) пазаря се uv.
II (um [4] за); (verfahren) действувам uv.
AI. постъпвам AI (постъпя II] O etw.
[/] handelt von etw. [}], Ober etw. \4\ нещо
третира [разглежда] нещо; нещо разказ¬
ва А! [разкаже Е4] за нещо: es handelt
sich um [4] касае се за; gut [schlecht] an
jmdm. ~ отнасям се A2 [отнеса се El ]
добре [зле] към някого
handelnd adj: ^de Person Theat действу¬
ващо лице
Handelsabkommen n 23 търговска спогод¬
ба; ^ beziehungen pl търговски връзки pl:
^delegation f 17 търговска делегация
handelseinig adj: - werden споразумявам
cc AI [споразумея се £б], договарям се
А2 [договоря сс //] (относно цена, стока
и др.)
Handelslftotte / 16 търгбвека флбта; —ge¬
sellschaft /17 търгбвеко сдружение, тър¬
говско акционерно дружество; ^hafen т
5 търгбвеко пристанище; —kammer/ 16
търгбвека камара [палкта]; —Organisa¬
tion / 17/jg, Abk НО търгбвека организк-
ция (в бившата ГДР); —schiff п 20 тьр-
гбвеки кораб; —schule / 16 търгбвеко
училище; —spanne / 16/sg Hdl ркзликата
между покупната и продажната ценк;
търгбвека отсгЬпка; —sperre / 16 тър-
гбвеха блоккда, ембарго п; —stadt / 14
търговски град; —Straße /16 търгбвеки
път #
handelsüblich adj установен [приет] в тър-
говйята; стандарт|ен, -на
Handel|sucher т 4 кавгаджн|я т, -и;
(Raufbold) побойни|к т. -ци; —sucht /
14 склонност / към кавги [разправии]
Handelsunternehmen п 23 търговско пред¬
приятие п. -я; ^vertrag т 2 търговски
договор; - Vertreter т 4 търговски пред¬
ставител; ^Vertretung / 17 търговско
представителство; ^volumen п 23
Wirtsch обем т на стокообмена; ~ware
/ 16 стока / за продан
handeltreibend adj търгуващ
Handfertigkeit / 17 ловкост /. сръчност /
handfest adj здрав, як, сйл|ен, -на; груб;
übertr (greifbar) конкрет|ен, -на; (deut¬
lich) яв|ен, -на, очевйд|ен, -на (за лъжа,
измама и др.)
Hand|feuerl5scher т 4 ръчен пожарогаей-
тел, ~feuerwaflfe / 16 Mil лично стрел¬
ково оръжие; ^fläche/ 16 длан /
handgearbeitet adj ръчно изработен
Handgeld п 21 veralt капаро п
Handgelenk п 20 А па/ китка /, грйвнена
става О übertr etw. [4] aus dem ^ tun
нещо ми се удава АI [удаде ми се (удаде
ми се)] без усилие [без предварителна
подготовка]
handgemein adj: - werden сбйвам се AI
[сбия се Е7\
Handgemenge п 23 (Schlägerei) сбйван|е п.
-ия; Mil (Nahkampf) ръкопашен бой;
^gepick п 20/sg ръчен багаж
hand|gestrickt adj (из)плетен на ръка;
^gewebt adj ръчно тъкан
Handgranate /‘ 16 МИ ръчна бомба
handgreiflich adj übertr осезател|ен. -на,
конкрет|ен, -на; (Beweis доказателство)
убедйтелен, -на; (offensichtlich)
очевйд|ен, -на, яв|ен, -на О ^ werden
налитам AI [налетя 12] на бой, сбйвам
се AI [сбия се Е7\
Handgriff т 1 хватка / похват т: мани¬
пулация f: (an Gegenständen) дръжка /,
ръчка /, ръкохватка / О sie tut zu Hause
keinen тя не си помръдва пръста в
къщи; die notwendigen ~е kennen позна¬
вам uv. АI необходимите манипулации,
умея t/v, £6 да боравя (с нещо); das sind
doch nur ein paar ^-e това не струва
много усилия
Handhabe / 16 übertr (Möglichkeit) възмож¬
ност /, повод mt основани|е n, -я (за
намеса, за действия срещу някого);
(Beweis) аргумент т. доказателств(о м,
-а О das diente ihm als — für... това му
послужи като аргумент за...
handhaben <Л6> vt боравя uv, II. манипу¬
лирам uv, V. AI, служа си uv. II, по-
служвам си АI [послужа си II] (etw. [4]
с нещо) О dieses Gerat ist leicht zu -*■ c
този уред cc борави лесно; übertr eine
Methode [ein System] - прилагам AI
[приложа II] метод [система]
Handhabung / \ljsg манипулйране n. слу¬
жене n, боравене n: прилагане n O die
^ des Gesetzes прилагане n на закона:
die der Ordnung поддържане n на реда
Handharmonika / i S акордеон m
Handikap [hendikep] n 24 Sp хандикап m
O übertr das war ein schweres ^ für uns
това ни постави в много неизгодно по¬
ложение
Hand|koffer ш 4 малък куфар; ^kurbel /
16 ръчна манивела: ^kuß т 2 целуваме
п на ръка; ^langer т 4 обш работник,
помагач т; übertr veracht! помошни|к т.
-ци. оръдие п (в ръцете на някого)
Händler т 4 търгов|ец т. -ци; ^in / 18
търговка /
handlich adj удоб|ен. -на за използване, с
който леко се борави
Handlung / 17 постъпка /. действи|е -я;
(Laden) магазин т: Lit действие О die
Handlung des Romans spielt in Frankreich
действието в романа се развйва във
Франция
handlungsfähig adj Jur дееспособен, -на
Handlungsfreiheit / 17/sg свобода /на дей¬
ствие; ^gehilfe т 1 търговски работник,
[служител] т; ^reisende т 7* търговски
пътник; представител т на търговско
предприятие; - weise / 16 начин т на
действие [на постъпване], поведение п
Hand|pflege/ 16/sg маникюр т; ~ presse /
16 ръчна преса; ^ puppe / 16 кукла / на
ръка. петрушка / (за куклен театър);
^reichung/ 17 дребна услуга, помощ/
(Richtlinie) указани|е п, -я. препоръка /
(за домакини и др.); ^satz т 2/sg Тур
ръчен набор; ^ schellen pl белезници pl;
^schlag т 2 ръкостискане п; ръкуваме
п; "»schreiben п 23 geh собственоръчно
написано писмо; ~ schrift /17 почерк т;
(Manuskript) ръкопис т
handschriftlich adj ръкопйс|ен. -на
Hand|schuh т 1 ръкавица / -spiegel т 4
ръчно огледало; ^ stand т 2 Sp стойка
/ на ръце; ^streich nt I внезапно [не¬
очаквано] нападение; Pol преврат т;
~fasch е / 16 ръчна дамска чанта; ^ fei¬
ler т 4 Anat длан / ^tuch п 22 кърпа
/ за лице [за ръце], пешкйр т
Handumdrehen: im ~ в [за] миг, мигновено;
er war im verschwunden докато човек
се обърне [докато се обърна], той беше
изчезнал
Handvoll / шепа / auch übertr О eine "»
Leute шепа хора
Handwagen т 4 ръчна колйчка (за багаж
и др.)
handwarm adj възтоп|ъл, -ла, топлич|ък,
-ка
HÄNGEN 405
Handwebstuhl т 2 ръчен тъкачен стан
Handwerk п 20 занаят т О ein ^ ausüben
упражнявам AI [упражня //] занаят;
übertr umg jmdm. ins ^ pfuschen меся се
uv. II. намесвам се Al [намеся се //] в
чужди рйботи; пъхам си uv, AI гагата,
дето нс ми е работа {umg): jmdm. das
legen слагам AI [сложа //] край на
нечия вредна дейност
Handwerker т 4 занаятчй|я т. -и
handwerklich adj занаятчийски
Handwerksgeselle т 1 veralt калф|а т. -и;
^zeug п 20 занаятчййски инструменти
Handjwörterbuch п 22 наръчен речник;
^wurzel / 16 Anat кйтка /; ^Zeichen п
23 знак т с вдйгане на ръка; ^Zeichnung
/ 17 рисунка /
hanebüchen adj umg нечуван. невероят|ен,
-на. на||ъл. -ла (за дързост, лъжа и др.);
(unerträglich) непоноейм (за горещина
и др.)
Hanf т I/sg коноп т; (Frucht) конопено
семе
hänfen« hänfen adj конопен
Hänfling т 1* Zoo! конопарче п. -та
Hanföl п 20 конопено масло
Hang т 2 склон т. -ове, скат т, -ове. на¬
долнища п. -а; т 2/sg (Neigung) склон¬
ност / влечение п (zu [J] към); т 2/sg
Sp вие т
Hangejbrücke / 16 висящ мост; ^busen т
4 увиснали гърдй; ~ kleid п 21 свободна
детска рокличка; ~ lampe / 16 висяща
лампа; ^ matte f 16 хамак т, плетена
мрежена люлка
hangeln <.m) vi Sp придвйжвам се АI [при¬
движа се II] на ръце (по въже и др.)
hängen <АА> у/ окачвам AI [окача //], за¬
канвам (etw. [4] an [4] нещо на); обесвам
AI [обеся //] (jmdn. някого); sich [4\ —
заканвам сс, полепвам AI [полепна Е2]\
<5/ЛА> v/ вися uv, II, окачен [закачен]
съм va (an [J] на); übertr привързан съм
(an jmdm. към някого) О die Wäsche auf
die Leine ^ окачвам, простйрам AI
[про|стра Е (-стрях)] прането ка въжето;
der Lehm bängte sich an die Schuhsohlen
г лйната се полепи по подметките; umg
sein Leben hing an einem Faden [Haar]
животът му висеше на косъм; umg alles«
was drum und dran hängt вейчко, което
е свързано с това; sie hängt stundenlang
am Telephon тя вией c часове на теле-
406 HÄNGENBLEIBEN
фона: die Zuhörer hingen an seinen Lippen
слушателите pl го слушаха c най-голя-
Mo внимание
hängenbleiben <23а/$я> w* заканвам се Al
[закача се II), оставям А2 [остана Е2\
да вися (an [3] на); (kleben bleiben) по¬
лепвам Al [полепна £2], полепнал съм
va (an [3\ по); umg (in der Schule) повта¬
рям А2 [повторя //] класа О umg er blieb
gestern abend wieder bei Freunden hängen
той пак се заседя вчера вечерта у при¬
ятели
hängenlassen <3/Лй> vt забравям А2 [за¬
бравя 11) (да взема нешо окачено);
(Wäsche пране) оставям А2 [оставя //]
да виси на въжето О den Kopf — губя
и\\ 11, изгубвам А1 [изгубя //] кураж,
омърлушвам се AI [омърлуша се //]
Hänger т 4 umg (Kinderkleid) широка де¬
тска рокличка; (Mantel) широко [сво¬
бодно] манто; umg Kfz ремарке п, -та
Hanse / Hist хаиза /
hänseln </*/>) vt дразня uv, II, закачам Al
[закача II], подигравам Al [подиграя
£7]
Hanswurst, auch Hanswurst m 1 палячо mt
-вци, шут m, -ове, клоун m
Hantel / 16 Sp гйра/* (Schwerathletik) шан-
ra/
hantieren <d/ЛЛ) vi боравя uv. 11, мани¬
пулирам мг. v. Al (mit etw. [3] c нещо)
(c ръце. инструменти и др.); (arbeiten)
работя uv. II. поправям А2 [поправя //]
(an etw. [3] нещо), занимавам се AI [за¬
нимая се £7] (an etw. [i] с нещо) (кола,
радио)
hapern <АЛ> vi unpers: umg es hapert an
Material лйпева материал, материалът
е кът (umg): umg bei ihm hapert es in Ma¬
thematik не му върви по математика,
математиката му куца (umg)
Happen т 4 umg хапка /; (Brot) auch зал|ък
т. -ци, auch -ьци
Happy-End [hepi .] п 24 щастлив край (на
филм. пиеса и др.). хепиенд т
Harem т 6 харем т
Häresie / 16а ерес /
Häretiker т 4 ерегй|к т. -ци
Harfe / 16 арфа /; -n|spiel п 20lsg свирене
п на арфа
Harfenist т 8 арфйст т; -in/18 арфйстка
/ *
Harfner т 4 veralt = Harfenist; — in / 18
= Harfenistin
Harke / 16 Landw гребл|6 n, -ä
harken <hh> v/, v/ (Heu сено) събйрам AI
[събера £3] c гребло; (einebnen) израв¬
нявам Al [изравня //] c гребло; (säu¬
bern) почиствам Al [почистя II] c греб¬
ло
Harlekin m 1* арлекйн m; übertr шут m,
-ове, палячо m, -вци
Harm m 1 fsg geh горест f, мъка /, скръб
f. печал /
härmen, sich [4] </;/>) скърбя uv, 12, тъжа
MV. 11; измъчвам се AI [измъча се //],
терзая се uv. Е7 (um [4\ за)
harmlos adj (gutmütig) простодуш|ен, -на,
найв|ен, -на, безобйд|ен, -на; (unschäd¬
lich) безвред|ен, -на, безопас|ен, -на
Harmlosigkeit / 17 простодушие п, наив¬
ност / безобйдност f; (Unschädlichkeit)
бсзвредност /
Harmonie / 16а Mus хармония / (auch
übertr); — lehre/ 16/sg Mus хармония /
(част от теорията на музиката)
harmonieren <d/АА> vi хармонйрам uv, v,
Al (mit [3] c); übertr umg подхождам си
му, Al, допадам си Al [допадна си £2]
Harmonika / 15 od 15a Mus (Zieh-) акор¬
деон m; (Mund^) хармоника /
harmonisch adj хармонйч|ен, -на; Mus auch
благозвучен, -на; (Farben цветове) xap-
монйращ, подхождащ си
harmonisieren <d/AA> vt Mus хармонизи¬
рам мг, v, Al (мелодия и др.); übertr
съгласувам uv, Al
Harnwnium n 28 Mus хармониум m
Harn m 1 lsg урйна / пикоч f; — blase f 16
Anat пикочен мехур
harnen <AA> vi уринйрам uv, Al, пикая mv.
‘£7
Harnisch m I Hist броня / O übertr in —
geraten [kommen] разгневявам се Al [раз¬
гневя се Il]\ jmdn. in — bringen разгне¬
вявам някого
Harnleiter m 4 Anat пикочопровод m, ype-
тер m; — röhre / 16 Anat пикочен канал
m, уретра /* — säure / 16 Chem пикочна
киселина; -steine pl 1 камъни pl в пи¬
кочните пътища; — Stoff m I Chem кар-
бамйд m, урея /
harntreibend adj Pharm диуретйч|ен, -на,
пикочогон|ен, -на
Harnuntersuchung/17 изследване п на урй-
ната; -Vergiftung / 17 Med уремия /
-zwang т l/sg Med затруднено и бо¬
лезнено уринйране п, странгурия /
Harpune / 16 харпун m; -njgeschütz n 20.
-nj.kanone / 16 китобойно оръдие
harpunieren <d/ЛЛ) vt хвърлям A2 [хвърля
//] харпун
harren </ih> vi geh чакам uvt Al, очаквам
(jmds. ocl e-r Sache [2] някого od нещо);
umg чакам, очаквам (auf jmdn. od etw.
[4] някого od нещо)
harsch adj (eisig) заледен; (rauh) грапав,
корав. нерав|ен. -на; ühertr (barsch) груб,
ряз|ък*, -ка </ ein -er Wind леден вя¬
тър; — er Schnee заледен сняг
Harsch т 1 jsg заледен сняг*
hart (härter) I adj твърд, корав; (streng)
строг, суров, жесток; (heftig) сйл|ен, -на,
груб; (Winter зима) лют, суров; (Kampf
борба) ожесточен, упорит; (Währung
валута) стабйл|ен, -на, твърд; (Leben.
Arbeit живот, работа) теж|ък, -ка,
труд|ен, -на О —es Wasser твърда [ва-
ровйта] вода; ein -es Herz haben ко¬
ра во сър деч|ен, -на, безмилостен, -а съм
va; —е Zeiten тежки [трудни] времена;
— er Leib запечен стомах; übertr das war
eine Nuß für ihn това беше за него
трудна работа [костелйв орех]; übertr ein
—er Kopf дебела глава; es kommt mich
— an трудно ми е; umg es ging — auf
— борбата беше безогледна [жестока];
XI adv съвсем блйзко (an [3] до) О -
am Fluß до самата река
härtbar adj Tech закаляващ се, подаващ се
на закаляване
Harte / 16/ля твърдост./; (Strenge) строгост
А суровост А жестокост /' (Ausdauer)
издръжлйвост /- (Wucht) сйла / (на
удар); (Stahl стомана) закаленосг /
härten <///>> vr (Stahl стомана) каля uv. II;
übertr auch закалявам Al [закаля //];
Cheni втвърдявам Al [втвърдя //], хид-
рйрам uv, i\ Al (мазнини) O sich [4\
durch Sport — каля се, закалявам се със
спортуване
Hart|faser / 16 грубо [твърдо] влакно, не-
еластомсрно влакно; —faserplatte / 16
плоча / от твърди нееластомсрни влак¬
на; -futter п 23/sg зърнест фураж
hartgekocht adj: -es Ei твърдо сварено
яйце
Hartgeld п 21 /sg монети pl
hartgesotten adj übertr umg закоравял*.
6рутал|сн, -на, непоправйм
Hartlglas п 22/.sg закалено стъкло; — gum¬
mi т 6 ебонйт т; -guß т 2 Tech бял
чугун; твърда отлйвка
HASENBALG 407
hartherzig adj коравосърдеч|ен. -на, жес¬
ток, безмйлост|ен, -на
Hartherzigkeit / 17 Lsg жестокост / кора-
восърдечие п; -holz п 20 твърда дър-
весйна (широколистна)
harthörig adj — schwerhörig; übertr консер¬
вативен, -на. назадничав О die alte Ge¬
neration zeigte sich den Neuerungen ge¬
genüber — старата генерация се оказа
консерватйвна спрямо нововъведенията
hartköpfig adj твърдоглав, упорит: — leibig
ad/ Med запечен, който страда от запек
Hartmetall п 20 Tech твърда сплав, твърд
метал
hartnäckig adj упорйт, твърдоглав: Med
упорит. хронйч|ен. -на
Hartnäckigkeit / \l/sg упорйтост /. твър-
доглавост/ -pappe/ 16 пресован кар¬
тон; — Spiritus т (pl auch т 1а) сух спирт
за горене
Härtung / \ lf.sg каляване п (auch Tech), за¬
каляване п; Chem втвърдяване м. хид-
рйране п (на мазнини)
Hartwurst / 14 сух салам
Harz п 20 (Nadclbaum) смола /
harzig adj смолист
Hasard п 20 * jsg! kurz für Hasardspiel; -spiel
n 20* хазарт m, хазартна игра. комар
m; —Spieler m 4 комарджй|я m, -и
Hasardeur [..dö:r] m l комарджй|я m, -и;
ühertr авантюрист m
haschen <///>> »7 хващам Al [хвана E2], ула¬
вям Л2 [уловя //]; w посягам Al [по¬
сегна Е2\ (nach [3] към), опитвам се А1
[опйтам се AI] да хвана; übertr veracht/
домогвам се А1 (домогна сс Е2] (nach
\3] до)
Haschen п 23/л? гоненица/(детска игра)
Häscher т 4 преследвач т. -и; участни|к,
т -ци в хайка (за преследване на ня¬
кого)
Hase т 1 за|ск т. -йци О übertr da liegt
der - im Pfeffer там c работата, в това
се състой майсторлъкът [umg] [труд¬
ността]; falscher - Kochk фалшйв заек,
руло п от кълцано месо; umg ein alter
- опитен човек [специалйст]
Haseljhuhn п 22 Zool ресарка / лещарка
f; -nuß / 14 лсшни|к т, -ци (плод);
-Strauch /?1 3 леска А лсшни|к т, -ци
(храст)
Hasenjbalg т 2 - Hasenfell; -braten т 4
печен заек: -feil и 20 заешка кожа;
408 HASENPANIER
-fuß m 2/sg übertr страхлйвец m, стра-
хопъзльо m (umg): — herz n (gen -ens,
pl -en) = Hasenfuß; -jagd/ 17 лов m на
зайци; -'klein n 23/sg заешки дреболии
Hasenpanier n IQjsg: umg scherzh das — er¬
greifen хуквам AI [хукна £2] да бягам,
офейквам AI [офейкам AI] (umg)
Hasen|pfefTer m 4/sg Kochk заешки дребо¬
лии pl (c подправки); —scharte/ 16 Med
заешка устна
Häsin / 18 женски заек, зайка/
Hasple / 16 od Haspen m 4 (Fenster, Tür
прозорец, врата) кука /, панта /* ^el /
16 Text мотовилка / Tech лебедка /
макара /: Landw мотовйло п (на сел¬
скостопанска машина)
haspeln <ЛЛ> vt (Garn прежда) намотавам
AI [намотая £7], навйвам AI [навйя £7]
(auf [4] на) (макара и др.); vi übertr umg
юворя uv, II бързо [припряно]
Haß т 1 /sg омраза / ненавист / (gegen [4]
към)
hassen </*/>) vt мразя uv, 11, ненавйждам
uv. Al
haßerfüllt adj изпълнен c омраза [ненавист]
häßlich iulj гроз|ен, -на; (unangenehm)
огвратйтел|ен, -на, омраз|ен, -на, не¬
приятен. -на
Häßlichkeit / П/sg грозота /; (häßliche Ge¬
sinnung) нйзост /. мерзост /
Hast fjsg трескава бързина, стремйтелност
/ припряност / О in wilder — с бясна
скорост, стрем!лаво
hasten <.vw) vi бързам mv, AI
hastig I. enij бърз; припрян*; II. adv бързо,
набързо, припряно
Hätschelkind п 21 umg verachtI галено [раз¬
глезено] дете О das - der Familie га¬
леното дете на семейството
hätscheln </*/>) vt мйлвам uv, Al, галя uv,
II: (verwöhnen) глезя uw II, разглезвам
Al [разглезя //]
Hatz / 17 sg лов (-ът) m c кучета, хайка
/. übertr umg (Verfolgung) преследване
n (на бе1лец), хайка /* umg (Hast) бър¬
зане n
Haube / 16 боне n, -та; шапчица / (към
носии и др.); Tech капа|к т, -ци, похлу¬
пак т. -ци; (Trocken*-) каска /(за су¬
шене на коса); Zool качул т О übertr
unter die - kommen задомявам се Al
[задомя се /У], омъжвам се АI [омъжа
се /У]; jmdn. unter die — bringen омъж¬
вам, задомявам някого
Haubenlerche / 16 Zool качулата чучулйга
Haubjtze / 16 МИ гаубица /
Hauch т I (Atemstrom) дъх (-ът) т; ди¬
хание п; (Luftzug) лъх (-ът) т, полъх т;
(Anflug) следа/, лъх т, полъх т; повей
т; (feine Schicht) тънък слой (боя, пудра
и др.); Phon придихание п О ein — von
Rosen ухание п [аромат т, лъх т ] на
рози; etw. [4\ einen — heller färben боя¬
дисвам Al [боядйсам AI] нещо малко
по-светло; er hat keinen - von Origina¬
lität у него няма капка оригиналност;
der letzte ^ последното дихание; den
letzten - von sich geben издъхвам Al
[издъхна £2], умирам AI [ум|ра £
(-рях)], предавам AI [пре|дам, -дадеш
(-дадох)] богу дух (umg)
hauchdünn adj съвсем тън|ък, -ка; тън|ък,
-ка, като паяжина; ефйр|сн, -на
hauchen <///>> vi. vt дьхвам Al [дъхна £2];
(flüstern) шептя uv, II, прошепвам Al
[прошепна £2] О in die erstarrten Hände
^ духам MV, AI на вкочанясалитс си
ръце; auf den Spiegel ^ дъхам mv, AI no
отледалото
Hauchlaut m 1 Phon придихателен звук
Haudegen m 4 übertr смелчаг|а m, -и; опи¬
тен боец
Hau е/ 16/sg бой m, пердах m (umg): f 16
(Hacke) мотйка / O — bekommen ям,
ядеш (ядох) бой
Ьздеп <j>rdt haute, geh hieb, part perf ge¬
nauen jhb) vt (verprügeln) бйя uv, E7, на-
бйвам Al [набйя E7]\ (Erz руда) копая
mv, £7, изкопавам А1 [изкопая Е7]\ (Stein
камък) дялам мг, А1. издялвам AI [из¬
дялам AI]: (Bäume дървета) сека, uv,
сечеш (сякох), отсичам AI [от|сека, -се¬
чеш (-сякох)]; (Holz дърва) цепя uv, II,
разцепвам AI [разцепя //], наейчам; umg
(mähen) кося mv. II. окосявам Al [окося
//]; vi удрям А2 [ударя II] (jmdm. od
jmdn. auf [4] някого по), (mit etw. [3] auf
[4] c нещо по) O einen Nagel in die Wand
- забивам пирон в стената; ein Loch
ins Fenster ^ счупвам AI [счупя /У] про¬
зореца; jmdm. ein Loch in den Kopf —
счупвам някому главата; er hieb mit dem
Säbel auf den Feind той удряше със са¬
бята по неприятеля; umg kräftig in die
Tasten - чукам uv, Al ейлно по кла-
вйшите (на пианото); das Flugzeug haute
in den Acker самолетът се забй в нивата;
sich [3] einen Weg durch [4] пробивам
си път през; sieb aufs Belt - хвърлям
се Л2 [хвърля се //], тръшвам се А1
[тръшна се Е2] на кревата: umg jmdm.
eine [eins] hinter die Ohren — удрям ня¬
кому плесница [шамар]; übertr umg jmdn,
übers Ohr — изигравам А1 [изиграя E7\
някого; aus Stein [aus Marmor] gehauen
издялан от камък [от мрамор]
Hauer т 4 (Wildschwein) бйвни зъби pl,
бйвни|к т, -ци
Hauer ml Нздрег т 4 Bergb забойчи|к т.
^ци. рудокопач т
häufeln </;/>> vt трупам uv. Al, натрупвам
Al [натрупам Al] на купчина; Landw
окопавам AI [окопая £7] и загърлям А2
[загърля II ]
Haufen т 4 куп т. -ове, купчина f; т 4/sg
(Menschenmenge) тълпа f: група / О
alles auf einen — legen слагам Al [сложа
II] всичко накуп; einen - Geld ausgeben
изхарчвам Al [изхарча //] много [су¬
мата] парй; ein - Fehler куп Ь\ грешки;
in hellen — на големи тълпи; umg den
Plan über den — werfen осуетявам Al
[осуетя //], провалям A2 [проваля //],
плака; den Gegner über den ^ rennen по¬
беждавам Al [победя //] неприятеля (c
щурм); jmdn. über den — schießen за¬
стрелвам Al [застрелям A2] някого;
jmdn. über den - fahren прегазвам Al
[прегазя //] някого
häufen </»/>> г/ трупам uv. Al. натрупвам
Al [натрупам Al]: sich [4] — натрупвам
се. събирам се Al [събера се] О ein ge¬
häufter Eßlöffel Zucker пълна лъжйца
захар
haufenweise adv (Sachen) на купища;
'(Menschen) на тълпщ масово О in die¬
sem Jahr gibt es — Äpfel тази годйна
има извънредно много ябълки
H^ufenwolke / 16 купест [кълбест] облак,
кумулус т
häufig ad) чест О am — sten най-често
Häufigkeit / \ljsg честота f: -ung / 17
натрупване п, струпване п
Haupt п 22 geh глава / (на човек и големи
животни); übertr geh глава /. ръково-
дйтел т; dicht (Gipfel) връх т (на пла¬
нина) С das — der Familie глава на се¬
мейство; das - des Staates държавен
глава; mit entblößtem — (е) гологлав; ge¬
senkten -es с наведена глава; erhobenen
- es с гордо вдигната глава; zu Häupten
des Toten до [при] главата на мъртвеца
[на почйналия]
hauptamtlich adj шат|ен, -на О -er Vor-
HAUS 409
sitzender einer Organisation платен пред¬
седател на организация; — arbeiten ра¬
ботя uv. 11 на щатна служба
Haupt|aufgabe /' 16 главна [основна] за¬
дача; -bahnhof т 2 централна гара;
-bedeutung / 17 Ling основно значение;
-buchhalter т 4 главен счетоводйтел;
-darsteiler т 4 Theat изпълнител т на
главна роля: -eingang т 2 главен вход;
-fach п 22 главна специалност; Schule
основен предмет; - fehler т 4 основна
[голяма, капитална] грешка; —film т 1
главен филм; -gebaude п 23 централно
здание; -geschäftsstraße/16 главна тър¬
говска улица; -gewinn т I най-голя-
мата печалба / (за лотария); -haar п
20/xg коса / (на главата); -bahn т 2
централен кран; -leitung/ 17 (für Was¬
ser) главен водопровод; Tel, Е1 главна
[магистрална] линия
Häuptling т 1* вожд ш. -ове (на племе);
verachtI предводител т, главатар т
H^upt|mann т 3 (/>/.. leute) Mil капитан
т; — nenner т 4 Math общ знаменател;
— postamt п 22 централна поща; —pro¬
be / 16 Theat генерална репетиция;
-quartier п 20* Mi1 главна квартйра.
главно командуване; — referat п 20 осно¬
вен доклад; —rolle / 16 главна роля
Hauptsache / 16 най-важното [главното]
(нещо), най-същественото О in der -
главно, преди всичко
hauptsächlich I. adj глав|сн. -на. най-
важ|ен, -на. съществен; II. adv главно,
предимно, предй вейчко. на първо мяс¬
то
Haupt|satz т 2 Gramm главно изречение;
Xschuld / \l/sg главна вина; -stadt / 14
столица./; —Städter т 4 жител т на сто¬
лица, столичан|ин т. -и
hauptstädtisch adj столич|сн. -на
H^upt|straße / 16 главна (централна] ули¬
ца; — teil т 1 най-голямата [основната]
част f; — treffer т 4 = Hauptgewinn;
— verkehrszeit/ 17 Verk върхови часове
1р (на движението); —Versammlung f
17 общо събрание; -Verwaltung / 17
главно управление; —werk п 20 Kunst.
Lit най-значйтелното [най-голямото]
произведение; -wort п 22 Gramm съ¬
ществително име
Haus п 22 къща /. сграда ./; (Wohnung)
жйлиш|е п. -а: (Heim) дом т, -ове; (Haus-
410 HAUSANGESTELLTE
wesen) домакинство n; (Familie) семей¬
ство л. (Fürstengeschlechl) династия /
царски [кралски] род; (Theater) театър
nt. чала f: Hill търговска къща [фирма
/. палата /]; PurI камара /. ZooI umg
черупка / (на охлюв) О die Dame des
-es домакинята; Freund des -es при¬
ятел m на семейството; — der Kultur
[des Lehrers] дом in на културата [на
учителя]; aus gutem '-e sein от добро
семейство съм va. außer — вън от къщи,
навън, в града; im — sein съм в къщи
в бюрото, предприятието, завода]: nach
-е gehen отивам си AI [отида си £/]
в къщи [у дома]; zu -е в къщи, у дома;
von — aus по произход, по рождение;
von ~ zu ~ от къща на кьща; das ~
ist ausverkauft всички билети pl са про¬
дадени; sich [4\ wie zu —е fühlen чув¬
ствувам се iA\ AI като у дома си; er ist
in Leipzig zu 'C той е от Лайпциг; in
seinem Fach zu ~e sein владея uv. E6
много добре специалността си
Hauslangestclte / 19 домкшна помбщница;
—apotheke / 16 домашна апт£чка; -ar¬
beit / 17 домашна работа; Schule = Haus¬
aufgabe; —arbeitstag т 1 платен своббден
ден за домакинска работа (за жените в
бившата ГДР); — arrest т 1 домашен
ар&ст; — arzt т 2 домашен лекар; ~auf-
gabe / 16 домашно упражнение, урбци pl
(за в къщи)
hausbacken uilj (Brot хляб) домаш|ен, -на;
ühi-rtr (einfach) прост, простоват, обик¬
новен; (schwunglos) скуч|ен, -на, про-
зайч|ен. -на
Haus|bedarf т I <sg домакински нужди pl;
- besitzer т 4 собствени|к т. -ци на къ¬
ща: - bewohner т 4 обитател т; — brand
nt 2\g гориво /) за домакински нужди;
- buch п 22 домова кнйга
Häuschen [..ß-ch..] п 23 къщичка / О
iiberir umg ganz aus dem — sein не съм
va на себе си. побъркан съм (от радост
и др.) (umg)
hausen <///>> w живея r/v. Е6 (мизерно);
(Unwetter буря) вилнея uv. Е6. бушувам
uv. AI: (Soldaten войници) вилнея, без-
чйнствувам го. AI О der Sturm hat
schlimm gehaust бурята нанесе големи
ще I й *
Häuserblock ш 6 блок т. -ове от (жйлиш-
ни) сгради
Haps|flur т 1* етажна площадка; — freu
./ 17 домакйня /, стопанка, f: (Vermie¬
terin) хазайка /1 — frauenbrigade / 16 до¬
броволна бригада от домакйни (в ГДР)
hausfraulich atlj домакински, присъщ на
домакинята С- -е Pflichten домакински
задължения
H^us|freund т I семеен приятел; (Liebha¬
ber) домашен приятел; -friedensbruch
т Ijsg Jur нарушение п на неприкос¬
новеността на жйлишето; — gehilfin / 18
- Hausangestellte; — gemeinschaft f 17
членовете pt на едно семейство [дома-
кйнство]: живущите pl в една къща
Haushalt т 1 домакйнств|о л, -а; (des Staa¬
tes) бюджет т: - artikel т 4 домашни
потреби pl
haushaiten <За//гЛ> vi домакйнствувам uv.
AI: (sparsam wirtschaften) карам uv. AI
икономйчно (mit [3] c), пестя uv. II (mit
etw. [i] нещо. напр. гориво, сили, време)
Haushälterin / 18 икономка j;
■ —halt(s)gerät п 20 домакински уред
Haushaltsjahr п 20 бюджетна годйна
Haushaltsplan т 2 бюджет т О den —
aufstellen съставям А2 [съставя //] бюд¬
жета
Haushaltstag т I = Hausarbeitstag;
— haltung / 17jsg домакйнств|о п, -а; (das
Haushalten) домакйнствуване п; водене
п на домакинство; — herr т 8 (2. 4.
sg -л) стопан|ин т, -и, домакйн т: Sp
отбор т - домакин
haushoch 1. uilj висок кблкото къща;
übertr извънредно висок [голям*].
огр6м|сн, -на; II. adv извънредно много
С umg jmdm. - überlegen sein превъз¬
хождам uv, AI някого извънредно мно¬
го
hausieren <dlltby vi занимавам се AI [за¬
нимая се £7] с амбулантна търговия
Hausierer т 4 амбулантен търговец
Haus|mdustrie / 16а домашна промйш-
леност: — lehrer т 4 домашен учйтел
häuslich utlj домаш|ен. -на, къщ|ен, -на
^ —е Pflichten домашни [домакински]
задължения; ein --es Mädchen къщовно
момйче. къщбвнииа /; ein sehr -es Le¬
ben führen водя г/v, II много затворен
живот; sich [4[ bei jmdm. — einrichten
настанявам се А! [настаня се /7] у ня¬
кого като у дома си
Häuslichkeit / 17/sg къщовност / пестс-
лйвост /. / 17 (das Zuhause) домашен
къг. дом т (-ът). домашна обстановка
v die ' lieben обичам uv. AI семейния
живот, обйчам да седя в къщи
H^usjkorrektur / 17 Тур вт/грешна корек¬
тура; ' meister т 4 домакин т (на учи¬
лище и др.); домоуправител т; 'inusik
/ 17 музициране п в тесен [семеен] кръг;
''Dummer / 16 номер т на къща;
''Ordnung / 17 правилни|к т, -ци за въ¬
трешния ред; ''rat т )/sg покъщнина
/
Hausrecht п 20 Jur право п на разпореж¬
дане с жилището, неприкосновеност /
на жилището О vom ' Gebrauch machen
възползувам се uv, v, AI от правото на
разпореждане с жилището, показвам АI
[покажа Е4] някому вратата
hausschlachten adj: ' е Wurst домашна
наденица
Hausschlüssel т 4 ключ т, -ове от къщ¬
ната врата; 'schuh т 1 пантоф т
Hausse [hp-.ßo od o:ß] / 16 Fin покачване
n курса на ценните книжа; übertr ико¬
номически подем
Hausstand т 2/sg домакйнств|о п, -а, дом
ш. семсйств|о /?. -а О einen eigenen '
gründen създавам си AI [съз|дам си,
-дадеш си (-дадох си)] свой дом [свое
семейство]
Hausjsuchung / 17 Jur обиск т; 'tier п
20 домашно животно; 'tor п 20 порта
/; 'tür / 17 входна врата; •'Versamm¬
lung/ 17 жйлищно събрание, жилйщна
конференция; 'Vertrauensmann т 3 до¬
моначалник т, -ци; 'Verwalter т 4
домоуправител т; 'Wirt т 1 хаза|ин т,
-и, стопан|ин т. -и; 'Wirtin/18 хазайка
/ стопанка / ' Wirtschaft / 17/sg дома¬
кинство п; Landw» лйчно стопанство (на
селянин-кооператор)
Haut f 14 Anal кожа/; (Schale) кора /(на
плодове); (Zwiebel лук) люспа f; (warme
Milch топло мляко) цйпа f; Boi кожица
/ ципа/, мембрана/<0 bis auf die ' naß
werden измокрям се А 2 [измокря се II]
до кости; übertr mit ' und Haar изцяло,
напълно; übertr umg aus der ' fahren из-
лйзам AI [изляза* EI] из кожата си, по¬
беснявам AI [побеснея Е6]\ umg er kann
aus seiner ' nicht heraus той не може да
се променй; umg ' und Knochen sein ко¬
жа и кости съм va; er ist eine ehrliche '
той е честен човек
Hautabschürfung f 17 Med ожулван|е n,
-ия, [протриване /?] на кожата, екско-
риация /; 'arzt т 2 лекар т по кожни
HEBEN 411
болести, кожен лекар. дерматоло|г т.
-зи: 'ausschlag т 2 Med обрив т
häuten </i6> V/ дера uv. ЕЗ. одирам AI
ролера ЕЗ] кожата (на животно); (Wurst,
Mandeln салам, бадеми) беля и\, II,
обелвам AI [обеля //];sich [4] ' (Schlan¬
ge змия) сменявам AI [сменя II] кожата
си; лющя се uv, II
hauteng adj: sie trug ein 'es Kleid тя но¬
сеше рокля по тялото
Haut|entzündung f 17 възпаление п на ко¬
жата: 'färbe / 16 цвят* т на кожата,
тен т, ' flügler т 4 Zoo/ ципокрйли pl;
'jucken /; 23/.\;е сърбеж т; 'krankheit
/ 17 кожна болест; ' krem / 15 крем т
за лице
hautnährend adj подхранващ кожата (за
крем и др.)
Hautpflege / \6,sg поддържане // на ко¬
жата
Hautrelief [oreljef] п 24 ad н 20 Kumt орелеф
/77. изпъкнал релеф
Häutung f 17 сменяне п [лющене /?] на
кожата
Havannazigarre / 16 хаванска пура
Havarie [,.w..] / 16а авария /
Hawaiigitarre / 16 хавайска китара
hawaiisch adj хавайски
H-Bombe / 16 водородна бомба
H-Dur /7 Mus си мажор
he! ituerj ей!, хей!, ало!
Hebamme / 16 акушерка /
Hebe|baum т 2 Tech лост /7?. -ове (за вди¬
гане на тежести); 'bühne / 16 Tech по¬
демна платформа
Hebel т 4; (Griff) дръжка /. ръчка /. Tech
лост /77. -ове О zweiarmiger ' Tech дву-
раменен лост; übertr der ökonomische
' икономическият лост; übertr umg alle
' in Bewegung setzen полагам AI [по¬
ложа II] всички усилия, опитвам AI
[опйтам AI ] всички средства
heben <14/Л6> vt дйгам AI [дигна £2], вдй-
гам. повдйгам; (Wohlstand. Stimmung
благосъстояние, настроение) подобря¬
вам AI [подобря //]. повишавам AI
[повиша II] С ein gesunkenes Schiff '
изваждам AI [извадя //] потънал кораб;
einen Schatz ' изкопавам AI [изкопая
£7], изравям А2 [изровя II] съкровище;
Sp er hat einen neuen Rekord gehoben той
постйгна нов рекорд по вдйгане на те¬
жести; übertr jmdn. aus dem Sattel ' по-
412 HEBER
бсждавам AI [победя //], измествам Al
[изместя //], свалям А2 [сваля //] ня¬
кого; ühertr etw. [4\ aus den Angeln ^
променям A2 [променя //] нещо корен¬
но [из основи]; umg jmdn. od etw. [4] in
den Himmel ^ превъзнасям A2 [превъз-
нсса £7]. величая uw E7t възхвалявам
Al [възхваля //] някого od нещо
Heber m 4 Phys сифон m; Tech крик m,
-ове; подсмни|к пи -ци; Sp umg щангист
Hl
Hebevorrichtung / 17 подемен механизъм;
подемно устройство
Hebräer т 4 сврс|ин т. -и; Hist юде|й т,
-и
hebräisch т 4 старосврсйски; Hist юдейски
Hebung / 17 вдигане н, повдигане п; (Er¬
höhung) повишаване я. подобряване п
(на настроение, жизнено равнище и др.);
(Schatz съкровище) изкопаване N; (Vers
стих) ударена сричка; Маг изваждане
п (на потънал кораб)
Hechel ./ 16 гребен т за разчесване на лен
[коноп]
hecheln <//Л> w влача и\\ 11, разчесвам А1
[разчета Е4\ (лен, коноп); н umg зло-
елбая и\\ 11 (über jmdn. за някого) О
der Hund hechelt кучето диша бързо и
1ежко (с изплезен език)
Hecht /// 1 щука /; -sprung т 2 Sp скок
т хекта, ножичен скок
Heck п 20 od 24 Маг кърма /; (Auto, Flug¬
zeug автомобил, самолет) задна част
Hecke / 16 жив плет; (Gestrüpp) гъстала|к
пи -ни, тръна|к nt, -ци
hecken </?A> vi umg (von Nestlingen) из-
мътвам А! [измъгя //), излюпвам А1
[излюпя //) (пиленца); (von kleinen Säu¬
getieren) размножавам се Al [размножа
се //]. плодя ec uw II, развъждам се А1
[развъдя се //] (за малки бозайници);
. umg das Geld heckt парите раждат
пари
Heckenrose / 16 Bot шипка / (храст)
Heckmotor т 9а Tech заден двигател (на
кола. моторна лодка)
heda! interj ей!, хей! (за повикване)
Hederich т l*;.sg Bot дива репица
Heer п 20 MiI войска /. армия f: iihertr
(Mengt) Ярмия /. маса f, безброй О ste¬
hendes постоянна армия /; ein -v von
Beamten цяла армия от служители [чи¬
новници]
Hejreslbericht т 1 бюлетин т на глав¬
ното командуване на войските (за хода
на военните действия); ^dienst т 1
военна служба; ^zug т 2 = Heerzug
H^r|fShrer т 4 пълковод|ец т, -ци;
^lager п 23 военен лагер; ^ schau / 17
преглед т на войската, военен парад;
- wesen п 23 военно дело; ~zug т 2
военен поход
Hefe/16 мая / квас т; (Bodensatz) утайка
/• ubertr auch йзмет т (за хора); ~kloß
т 2 кнедла / приготвена с мая; ^ku-
chen т 4 козуна|к т, -ци; ~ teig т 1 тесто
/I. замесено с мая
Heft п 20 тетрадка /; (Zeitschrift списание)
кнйжка /, бро|й /и, -еве; (Lieferung) свез-
ка f; (Broschüre) брошура / (Messer,
Peile нож. пила) дръжка /
Heftel п 23 od т 4 umg телено копче (мъж¬
ко и женско)
heftein <ЛА> \ч закопчавам А! [закопчея
Е7\ (с телено копче)
heften <АА> vt забождам А1 [забода El];
закачвам А1 [закача //] (с кламери),
прикрепвам А1 [прикрепя //] (etw. [4\ an
[4] нещо на); (Kleid дреха) тропосвам
AI [тропосам Al]\ (Buch книга) бро-
шйрам uv, v.Al, подшйвам AI [подшйя
ЕА О übertr den Blick auf jmdn. od etw.
\4\ ~~ приковавам AI [прикова £2J,
устремявам AI [устремя /У], впивам AI
[впйя £7] поглед в някого od нещо
Heftfaden т 5 тропоска /
heftig adj (Regen. Wind. Schlag дъжд, вя¬
тър, удар) сйл|ен. -на; (Schmerz, Worte
болка, думи) auch ост|ър, -ра; (Mensch
човек) спрйхав, избухлйв, ряз|ък*, -ка;
(stürmisch) бур|ен, -на, бу|ен, -йна;
(Kampf борба) жесток, ожесточен; (Lie¬
be любов) пламен|ен, -на О ein ~ег
Streit горещ спор; ~ werden избухвам AI
[избухна £2], кйпвам А1 [кйпна £2], го¬
рещя се uv, II, разгорещявам се AI [раз¬
горещя се //]; der Wind wurde ~ег вя¬
търът m се усили; sie erschrak ~ тя се
изплаши много
Heftigkeit f 17>.vg сила f. порив m; ожес-
гоченосг f; (Jähzorn) избухлйвост /.
сприхавост /; грубост /. рязкост / О
die Kämpfe nahmen an — zu боевете ста¬
наха по-ожесточени
Heftklammer / 16 (Buchbinderei) книговез¬
ка скоба; (Büroklammer) кламер m;
-m aschine/16 Typ шивачка f; ~ pflaster
n 23 анкерпласт m, цйтопласт m;
~ zwirn m 1 = Heftfaden
Hegemonie / 16a хегемония ./'
hegen <Л6> vt (Forst, Wild гора, дивеч) пазя
MV, //. грижа се uv, II за, гледам uv, AI;
überir (Liebe, Achtung любов, уважение)
изпитвам Al [изпитам Al], питая uv, EI:
(Hoffnung надежда) храня uv. II; (Haß
омраза) изпитвам, храня, тая uv, II в
себе си <> Zweifel ~ изпитвам съмне¬
ние, съмнявам се uv, Al; Verdacht ~
подозирам А1 [подо|зра Е (-зрях)]; einen
Gedanken ~ живея uv, Е6 с мисълта;
jmdn. ~~ und pflegen полагам Al [положа
//] големи грижи за някого, грижа се
uv, II всеотдайно за някого
Hehl п 20.\g. auch т \jsg; ich mache kein(en)
- daraus не крия мг, Е7, не премълча¬
вам А/ [премълча ЕЗ] гова: ohne —
sprechen говоря uv. 11 открито [откро¬
вено]
hehlen </»/>> vi Jur укривам Al [укрия £7]
(крадени веши. престъпник)
Hehler т 4 Jur укривател т
Hehlerei, / 17 Jur укриване /?; укривател¬
ство п
hehr adj величествен« величав (за гледка
и др.); благороден. -на« възвишен (за
идеали)
’H^de /7? 7 езйчни|к т, -ии
ЩМе / 16 поле п. -та, степ f; ^ kraut п
22/sg Bot пирен т, калуна /, ерика /
Heidelbeere f 16 Bot черна боровинка /
Heidelerche / 16 Zool горска чучулига
H£iden|angst / 14/sg umg ужасен [неопи¬
суем] страх; - arbeit / 17 umg огромна
[къртовска] работа; -geld п 21 /sg umg
луди парй pl: -lärm т 1 /sg umg стра¬
хотен [адски] шум; — röslein п 23 Bot
ароматна дива рбза; -spaß т 2/sg umg
голямо удоволстиве, голям майтап
(umg); —tum п 22/sg езйчество п; (alle
Heiden) езйчницитс р!
heidnisch adj езически
h^kel adj шекотлйв. деликат|ен, -на,
труд|ен. -на О umg er ist in bezug auf das
Eissen sehr — по отношение на яденето
той с много придирчйв [взискателен,
капрйзен]
heil adj (gesund) здрав, чйтав, невредйм;
(geheilt) здрав, оздравял; umg (ganz)
здрав, цял* (за дрехи, чорапи и др.)
О überir mit ~er Haut davonkommen
отървавам се Al [отърва се Е2] леко,
отървавам, спасявам А1 [спася //] ко¬
жата си
Heil п 23jsg щастие п, благо п; Rel спа¬
сение п (на душата) О Rel das ewige
HEILKRÄFTIG 413
- вечно блаженство: umg sein - ver¬
suchen опйтвам си Al [опйтам си Al]
щастието [късмета (m/mj?)]
Heiland т 1 *!sg geh спасйтел m; Re! спа¬
сителят (Христос)
Heilanstalt / 17 лечебно заведение (за
алкохолици и др.); болница /за душев¬
но болни: — bad п 22 минерална баня;
(Ort) курорт т с минерални бани
heilbar adj излечйм. изцерйм. който може
да бъде излекуван
Heilbarkeit /' \ lisg излечймост f
Hdlbutt /;/ 1 ZooI камбала / (риба)
halfen <ЛЛ) 17 лекувам uv, AI, излекувам
иV, v, AI; <.*/?) vi оздравявам AI [оздра¬
вея £6] (за ръка, крак и др.); (Wunde
рана) заздравявам« зараствам AI [за¬
расна Е2]
Heilerde / 16 лечебна кал
h^jffroh adj umg много [извънредно] ра¬
достен, -на [довол|сн, -на] (след пре¬
одоляна трудност« отминаване на опас¬
ност)
Heilgymnastik f 17/sg лечебна гимнастика
[фйзкултура]
heilig adj свещен. свет, свят О Rel die
Heilige Schrift светото писание; ein —es
Gefühl свято чувство; ihm ist nichts —
за него нищо нс е свято; umg —е Angst
ужасен страх
Heiligabend т I* Бъдни вечер
Heilige т 7+ свет|ец т. -цй; / 19 светйца
heiligen <АА> vt Rel (weihen) освещавам
AI [осветя 77];(heilighalten) счйтам AI
[счета EI] за свят, почитам AI [почета
£7] О der Zweck heiligt die Mittel целта
оправдава средствата
H£i]igen|bild n 21 икона f; -schein m 1 Rel
ореол m (на свстйя); Kunst нимб m
heilighalten <3a//?/>) v/: die Feiertage -
тача мг. II, почйтам AI [почета El]
празниците
Heiligkeit / l7/.vg святост O Eure - Ваше
светейшество (обръщение към папата)
hejfigsprechen < 16а/hb) vt Rel канонизй-
рам Mv. v, AI, обявявам AI [обявя 77]
за светец
Heiligtum п 22 (heilige Stätte) светйлищ|е
п, -а. свято място, храм т, -ове; üfyertr
свстйня /
Heilkraft / 14 лечебно свойство
hepträftig adj лечеб|ен. -на, лековйт
414 HEILKRÄUTER
Heiljkräuter pl Pharm лековити [лечебни]
билки pl; - künde / 16\sg медицина /
медицинска наука
h^HIos adj (maßlos) ужас|ен, -на, стра-
хот|ен, -на, безобраз|ен, -на (за шум и
др.) О ein ~es Durcheinander ужасен
безпорядък, пълен хаос; - kompliziert
много [страшно] комплициран
Heilmittel п 23 лечебно средство; Pharm
лекарств|о п, -а; ^pflanze / 16 лекар¬
ствено растение, билка /; ^ quelle / 16
минерален йзвор
heilsam adj лековит; übertr полсз|ен, -на,
благотворен, -на
Heilschlaf т l/.vg Med лечебен сън;
-schlämm т I лечебна кал; — senim п
28 od 29 Med лечебен [имунен] серум;
-Stätte / 16 специализирана клиника
Heilung / 17/.sg лечение п, лекуване п,
(Genesung) оздравяване п; (Wunde ра¬
на) заздравяване п: — sjprozeß т 1 про¬
цес т на оздравяване, оздравяване п
Heilverfahren // 23 Med метод т [начин
/и] на лекуване, терапия f
Heim п 20 дом (-ът) т, -ове, домашно
огнйще; (gemeinschaftliche Unterkunft)
дом т, общежйти(е п, -я; (Erholungs^)
почивен дом, почивна станция; (Klub)
дом т, клуб т, -ове
Heim labend т 1* забава / [вечеринка /\
в клуб [дом]; -arbeit / 17 надомна ра¬
бота; (Erzeugnis) надомно производ¬
ство; -arbeiter т 4 надомни|к т, -ци;
- arbeiterin / 18 надомничка /
Heimat / illxg (Ort) родно място; (Land)
родна страна, родина/* — dorf п 22 род¬
но село; -künde f \bjsg родинознание
п; -kunst / 14 родно изкуство; ^land п
22 родна страна, родина /
heimatlich adj р6д|ен. -на, отечествен
Heimatliebe / 16 любов/към родината
heimatlos adj без родина, без отечество
Heimatmuseum п 28 местен музей; —recht
'л IQisg право п на жителство [граж¬
данство]; -stadt / 14 роден град
heimbringen <24а ЛЛ> vt (Person лице) из¬
пращам А1 [изпратя //] до дома; (Sa¬
chen неща) занасям А2 [занеса El] в
къши
Heimchen п 23 Zaol домашен щур|ец, -ци
hehnelig adj домаш|ен. -на. уют|ен, -на,
приятен, -на;
hripifahren <4аДм> vi заминавам си А1
[замина си Е2\ за дома [в къщи]
Hinfahrt / 17 пътуване п за дома [за
родината]; връщане п в къщи (с пре¬
возно средство) О auf der — на път за
дома [за родината]
hymführen <а/hb) vr завеждам Al [заведа
El] в къщи [у дома] О die Braut — ожен¬
вам се Al [оженя се //], довеждам булка
h^hngehen < 1 За/.?л> vi отивам си А1 [оти¬
да си El] в къщи [у дома]; übertr (ster¬
ben) умирам AI [ум|ра Е (-рях)]
Heimindustrie / 16а домашна промиш¬
леност
heimisch adj (heimatlich) род|ен, -на;
(häuslich) домаш|ен, -на; (einheimisch)
мест|еи, -на О sich [4] — fühlen чув¬
ствувам се мг, А1 като у дома си; in
einer fremden Stadt schnell — werden свик¬
вам А/ [свйкна E2\ бързо c живота в
чуждия град
Heimkehr / П/sg (nach Hause) завръщане
n у дома [в къщи]; (in die Heimat) за¬
връщане n в родината
heimkehren <a/л*л) vi (nach Hause) завръ¬
щам се А1 [завърна се Е2] у дома, при¬
бирам се А1 [прибера се ЕЗ] в къщи;
(in die Heimat) завръщам се в родината
си
Heimkehrer т 4 военнопленник, който се
завръща в родината си; репатриант т
heimkommen <33 a/sn} w = heimkehren
Heimkunft / 14/sg geh завръщане n у дома
[в родйната]
heimleuchten <а/ЛА) vi umg отпращам Al
[отпратя 11] безцерсмонно (jmdm. ня¬
кого) О dem werde ich —! ще му дам
да разбере! (umg)
heimlich I. adj та|еи, -йна; (verborgen)
скрит; (Plan план) таен, секрет|ен, -на;
(Wege пътища) таен, потаен; II. adv тай¬
но, скрйто, скрйшом
Heimlichkeit / 17 тайна / О in aller -
скрйто, тайно; vor jmdm. — en haben
имам uv. Al тайни от някого
H^imlich|tuer т 4 umg потайни|к т, -ци;
-tuer^/ 17 потайност /
Heimreise / 16 завръщане п у дома [в
родйната] (с превозно средство)
h^imschicken <а/ЛЛ> vt пращам А1 [пратя
//], изпращам (някого) да си вървй в
къщи
heimsuchen <а///Л> w сполетявам А1 [спо¬
летя //]. постигам AI [постигна Е2]%
спохождам AI [споходя II] (за нещас¬
тие, болест и др.)
H^imlsuchung / 17 изпитани|е n, -я. бед¬
ствие п. -я: удар т; (Strafe) наказани|е
п, -я; ~tücke/ 16 коварств|о п, -а, ве¬
роломства п, -а, скрита злоба
h£im|tückisch adj ковар|ен, -на,
веро;юм|ен. -на; ^wfirts adv (nach Hau¬
se) към дома; (in die Heimat) към [в]
родината
Heimweg m I пътят към дома О ich sah
es auf dem - видях го, като си отивах
(към къши)
Heimweh п 20/sg тъга /по родината, нос¬
талгия / О ~ haben тъгувам uv, AI по
родината [за дома], обхваща ме нос¬
талгия; das Kind hatte ~ nach der Mutter
детето гъгуваше за майка си
h^ipizahlen <а/Afc> W отмъщавам AI od
отмъстявам AI [отмъстя //], връщам си
AI [върна си Е2\ (за) О das werde ich
ihm ~! шс му отмъстя!« ше му го върна
тъпкано! (umg)
Heinzelmännchen п 23 Myth добър дома¬
шен дух, добро джудже
Heirat / 17 женитба /
heiraten <ЛА> vi женя се ш\ //, оженвам
сс А/ [оженя сс //]; (von der Frau) auch
омъжвам се AI [омъжа се //]; vi женя
сс, оженвам сс; омъжвам сс (jmdn. за
някого); О ins Ausland — омъжвам се
в чужбина (и оставам да живея там)
H^ratsjantrag т 2 предложение п за же-
нйтба; ^-anzeige/ 16 съобщение п във
вестник за сватба; покана f за сватба;
(^annonce) обява / във вестник за за¬
познаване (с нел женитба)
heiratsfähig adj: ^е Tochter дъщеря / за
женене
Hejratslgut п 22 чеиз т, зестра /; -register п
/3 регистъ|р т, -ри за вписване на бра¬
косъчетанията; —sparen п 23Isg спестява¬
ния pl (в банка) с цел отпускане на заем
на младоженци (в бившата ГДР);
—urkunde /16 свидетелство п за встъпва¬
не в брак; —versprechen п 23 обещание за
женитба
h^ser adj пресипнал, прегракнал, дрезгав
О - werden преейпвам AI [пресипна
£2), преграквам AI [прегракна £2]
H^jserkeit / l7/.rg пресйпналост / пре-
гракналост /
heiß adj горещ; (Sommer лято) auch зноен,
-йна; (Zone пояс) тропически; übertr
(Tränen, Blut сълзи, кръв) гореш; (Liebe,
Wunsch любов, желание) горещ, сйл|ен,
-на, пламен|ен, -на, страст|ен, -на;
(Kampf борба) лют, ожесточен О ко-
HEITERKEIT 415
chend - врял*. кипящ; sich [4\ - reden
горещя се uv, II. разгорещявам се А1
[разгорещя се II]
heißblütig adj с гореща кръв, темпера¬
ментен, -на, страст|ен, -на
Heißdampf т 2 Tech прегрята пара
’heißen <22/йА> п (sich nennen) казвам се
uv. AI. наричам се AI [на|река, -речеш
(-рекох) се]; (bedeuten) означавам мг
AI знача и\\ II; vi (nennen) нари¬
чам; (befehlen) заповядвам АI [запо¬
вядам AI], нареждам AI [наредя //]
(jmdn. etw. zu tun някому да направи
нешо) < wie ^ Sie? как се казвате?; wie
heißt dieses Wort auf Englisch? как се каз¬
ва тази дума на англййски?; impers was
soll das ^? какво значи [означава] гова?
das heißt, Ahk d. h. това значи; roecr
(T.c.): es heißt, daß ... говори сс, че ...;
jetzt heißt es schnell helfen сега трябва
бързо да се помогне; ich heiße ihn meinen
Freund аз го наричам свой приятел;
jmdn. willkommen - поздравявам Al
[поздравя //] някого с добре дошъл; wer
hat dich kommen кой ти нареди [re
накара] да дойдеш?
-heißen <ЛА> vt = hissen
Heißhunger т 4 силен [неудържйм] глад
С- auf Obst haben страшно ми се ядат
плодове
heißhungrig adj много глад|сн, -на. непа-
сйт|ен, -на
h^ißlaufen <9а/.м> vi, sich h^ißlaufen
<9а/АА) Tech нагорешявам се AI [на¬
горещя се //], загрявам сс AI [загрея се
Е6\ (от бързо движение)
Heißluft / 14 EI топъл въздух, топла въз¬
душна струя; О die Hände mit - trock¬
nen изсушавам AI [изсуша //] ръцете си
с топъл въздух (на автомата)
Heißluftdusche / 16 сешоар т; ^ sporn т
Т луда глава
h^ßumstritten adj горещо [много] оспор¬
ван (проблем, теория и др.)
Heißwasserheizung / 17 водно отопление;
^Speicher т 4 бойлер т
heiter adj весел; (Himmel небе) яс|ен, -на,
чист, безоблачен. -на, вед|ър, -ра; (Tag,
Wetter ден, време) яс|ен, -на, слънчев
О das wird ja ~! umg iron става весело!,
весела история!
Heiterkeit / 17isg веселост f; веселие п.
весело настроение
416 HEIZANLAGE
Heizanlage / 16 отоплителна инсталация,
отопление л
heizbar adj (Raum) отопляем; (elektrische
Küchengeräte) ншреваем O leicht ~
който се отоплява [нагрява] лесно
Heizbatterie / 16a El батерия / за захран¬
ване на отоплителна верига
Heizdecke / 16 електрическо одеяло
beiden <АЛ> vf отоплявам Ai [отопля //];
(Ofen печка) паля uv, II; запалвам AI
[запаля 11]; v/ топли uv, II, отоплява 3.
Pers; О der Ofen heizt gut печката отоп¬
лява добре; das Zimmer lifit sich gut ~
стаята се отоплява добре
Hgzler т 4 огняр т; '»gerät л 20 нагре¬
вателен уред; -»kissen я 23 El електри¬
ческа възглавничка; ~körper т 4 ра¬
диатор т; ~ kraftwerk л 20 топлоелек¬
трическа централа (АЬк ТЕЦ); -»lüfter
т 4 калориферен вентилатор; ~ material
л 31 * топливо n; -ÖI л 20 течно гориво,
мазут т; '»platte / 16 Ei нагревателна
плоча; » sonne /16 El рефлекторна лам¬
па; ~ spirale / 16 El реотан т; ~ung /
17/sg отоплени|е л, -я; / 17 (Anlage)
отоплителна инсталация
Heizwert /л 1 /sg Tech калоричност f;
~ messer т 4 lech калоримст|ър т, -ри
Hekatombe / 16 хекатомба /
Hektar od Hektar л 20* od т 1 * {bei Ma߬
angabe за означаване на мярка pl -), АЬк
ha хектар т {Abk ха); ~ ertrag т 2 Landw
добив т от хектар
hektisch adj (fiebrig) трескав {auch übertr)\
туберкулозен.-на
Hektograph т 8 хектограф т
hektographtoen <d//iA) vi хектографйрам
uv. V, Ai
Hektoljter od Hektoliter л 23, umg auch m
4, Abk hl хсктолйт|ър m, -ри (Abk хл)
Held m 8 геро|й m, -и {auch Theat, Lit)
O - der Arbeit герой m на труда (в
ГДР); - des Tages герой m на деня; Lit
positiver [negativer] ~ положителен
[отрицателен] герой; umg iron er ist kein
~ in Physik той не е голяма ейла по
фйзика
Heldengedicht л 20 геройчна поема
heldenhaft adj геройч|ен. -на, геройски
Heldenmut*«? 1 /sg смелост /, гербйств|о л.
-а. доблест /
heldenmütig adj геройч|ен. -на, геройски.
д6блест|ен, -на О ~ verteidigen защи¬
щавам AI [защитя II) геройски
Heldensage /16 Lit предани|е л, -я [ска-
зани|е л. -я, легенда /] за герои; (nor¬
dische) сага /; -»tat / 17 подви|г т, -зи,
гер6йств|о л. -а; ~tod т 1 /sg геройска
смърт; ~tum л 22/sg геройз|ъм (-мът)
т
Heldin / 18 геройня / {auch Theat, Lit)
helfen <16//ib> vi помагам Al [помогна E2)
(jmdm. bei [J] някому в) 0 umg sich
[3] nicht zu ~ wissen не зная E ohne
Aorist каквб да прквя, не мо|га, uv,
-жеш ( жах) да се справя; ihm ist nicht
mehr zu ~ c нищо не може в&че да му се
помЬгне; той е загубен; was hilft das?
каква пблза от това?; ich werd' dir —! ще
те науча аз тЬбе!, ще ти дам да разбе¬
реш! #
Helfer т 4 помошни|к т. -ци. помагач т;
-»s|helfer т 4 сьучастни|к т, -ни
Helikopter т 4 хеликоптер /
Helio|graph т 8 хелиограф т; -»technik /
11/sg хелиотехника f; ~trop л 20* Bot
хелиотроп т; —tropismus т 11 /sg Bot
хелиотропйз|ъм (-мът) т
heliozentrisch adj хелиоцентрйч|ен, -на
Helium л 24/sg Chem хелий т
hell adj свет|ъл, -ла; (Licht светлина) яр|ьк,
-ка; (Klang, Himmel звук, небе) яс|ен,
-на; (Gelächter смях) звуч|ен, -на, звън-
лйв; (klug) ум|ен, -на, интелигентен, -
ка; umg много голям*, абсолют|ен, -на
О am ~еп Tage посред бял ден; es wird
~ развиделява се AI [развидели се II]
3. Pers, съмва AI [съмне Е2\ 3. Pers;
— auflachen избухвам Al [избухна Е2]
в звучен смях; iibertr ~ег Kopf умна гла¬
ва; in ~en Haufen на големи тълпи; seine
~е Freude haben изпитвам Al [изпитам
AI] голяма радост, радвам се uv. А1 от
все сърце; das ist ja -»er Wahnsinn! та
това е истинска [абсолютна] лудост!
Hellas л Hist Елада /, древна Гърция
heil|äugig adj светлоок; ~ blau adj светло-
ейн, -я, -ьо; -»blond adj светлорус
Helldunkel л 23/sg Kunst светлосянка* /
Helle / 16 /sg = Helligkeit
Hellebarde f 16 Hist алебарда /
Hellene m 7 Hist елин m
Hellenismus m II jsg елинйз|ъм (-мът) m
Heller m 4 Hist хелер m (монета) <2 umg
keinen [roten, lumpigen] ~ haben нямам
uv, Ai пукната пара (umg) [спукан грош
(umg), нйто стотйнка]; umg seine Schul¬
den auf ~ und Pfennig bezahlen плащам
AI [платя II] борчовете си до послед¬
ната стотинка; umg das ist keinen (roten)
- wert това не струва и пет пари (umg)
hellfarben adj свет|ъл, -ла, (който е) в свет¬
ли тонове; —farbig adj светъл; — haarig
adj светлокос, (който е) със светла коса
hellhörig adj който има остър слух; übertr
досетлив, прозорлйв О - е Wände стенй
pl, през който всйчко се чува, неизо-
лйращи шума стенй
hellicht adj: am -еп Tag(e) посред бял ден
Helligkeit / \ l/sg (heller Zustand) светлина
f: (Lichtfülle) ярка светлина, обйлие n
от светлина; Astr блясък m О die Kerze
verbreitet eine schwache — свещта дава
слаба светлина; ihre Augen mußten sich
erst an die — gewöhnen очйте й трябваше
първо да свйкнат с ярката светлина
Hell|sehen п 23/sg ясновйдство п; —seher
т 4 ясновйд|ец т, -ци; —Seherin / 18
ясновйдка /
hellsichtig adj прозорлйв, проницателен,
-на; —wach adj съвсем буд!ен, -на, раз¬
сънен, бод|ър, -ра; übertn. (aufgeweckt)
много буд|ен, -на, ум|ен, ^ца.
Helm т 1 каска/(на мотоциклетист и др.);
Hist шлем т, -ове; Arch (Turmdach)
островръх покрив на кула; (am Schom-
stein на комин) шапка /
Hemd п 25 рйза f: (Unter—) долна фла¬
нелка О frisches — чйста рйза; übertr
umg kein — Um [auf dem] Leib haben ня¬
мам uvt AI вече и рйза на гърба си, гол
съм va като пушка (umg); umg seine Ge¬
sinnung wie das — wechseln меня uv, II,
променям A2 [променя //] често убеж¬
денията си
Hentd|bluse / 16 шемизетка / — blusenkleid
п 21 спортна рокля /(с копчета до кръс¬
та); — hose / 16 гащеризон т; — kleid п
21 права рокля с копчета до долу
Hemdkragen т 4 яка / на рйза О loser
— отделна [непришйта] яка на рйза
Hemdsärmel т 4 ръкав т на рйза О in
*— п по рйза
hemd(s)äim(e)lig adj по рйза; übertr umg
подчертано небреж|ен, -на; груб
Hemisphäre / 16 хемисфера /
hemisphärisch adj хемиоферйч|гн. -на
hemmen <Aä> vt (anhalten) спйрам Al [спра
£ (спрях)], задържам А1 [задържа 13],
забавям А2 [забавя /У] (движение); (be¬
hindern) спъвам А1 [спъна £2], преча uv,
II (на), възпрепятствувам uv, v, AI. за¬
труднявам А1 [затрудня II] (развитие);
(Stoß удар) смекчавам AI. [смекча //], 27HERABLASSEND 417
амортизйрам uv, v, Al, намалявам Ai
[намаля II]
Hemm|nis п 27 спънка /, пречка /. препят¬
ствие п\ -я; забавяне п, затруднение п,
-я; —schuh т 1 Tech спирачка /, кучка
/ (umg); Eisenb калотка /
Hemmung/ ^7 задръжка J; пречка/, спънка
/, забавяне п О moralische -еп морални
задръжки; er hat — еп той йма ком¬
плекси
hemmungslos adj безпрепятствен О —er
Mensch човек т без задръжки
Hengst т 1 Zool жреб|ец т, -ци; —fohlen
п 23 жребче п. -та
Henkel т 4 дръжка / (на чаша, тенджера
и др.); umg (Aufhänger) закачалка / (на
палто и др.); — knig т 2 стомна /, (ке¬
рамичен) съд с дръжка
henken <ЛА> vt veralt обесвам Al [обеся //]
Henker т 4 палач т: übertr auch главорез
т, тиран|ин т, -и; übertr umg (Teufel)
дявол т О zum —! по дяволите (umg)\
der — soll es holen! дявол да го вземе!
(umg)
Henkersmahlzeit / 17 последен обяд (на
осъден на смърт); übertr scherzh про¬
щален обяд (преди заминаване и др.)
Henne / 16 Zool кокошка f: (Weibchen)
женска /*(за птици)
her adv насам О umg - zu mir! ела [елате]
тук!; umg Geld — mit dem Geld! дай *
[дайте] парйте!; umg wo hast du das Geld
—? откъде ймаш тези пари?; von Norden
— от север; von weit — отдалеч; von frü¬
her — от по-рано; der Hund lief neben
[hinter,« vor] seinem Herrn — кучето ти¬
чаше до [зад, пред] господаря си
herab adv надолу (към говорещия) О von
oben — отгоре (надолу); übertr от ви¬
соко, високомерног надменно; jmdn. von
oben - behandeln отнасям се А2 [отнеса
се El] високомерно, [надменно] с някого
herabblicken <а/hb) vi поглеждам Al [по¬
гледна Е2] надолу
herabfallen <3аfsn) vi падам Al [падна Е2]
herabführen <а/Л6) vt водя uv, У/ надолу,
herablassen <3а/АЛ> vt спускам Al od спу¬
щам А1 [спусна £2] (шори и др.); sich
[4] — спускам се (an [3] по); übertr iron
благоволявам Al [благоволя II] (etw. zu
tun да направя нещо)
lerablassend adj (gönnerhaft) покровйтел-
ствен, снизходйтел|ен, -на
27 Немско-български речник
418 HERABLASSUNG
Herablassung / 1 Ijsg снизхождение n, no-
кровйтелственост / O jmdn. mit ~ be¬
handeln отнасям се A2 [отнеса се El] към
някого със снизхождение [снизходйтел-
но]
herabsetzen <а/Ай> vi намалявам А1 [на¬
маля II] (скорост, работно време и др.);
(Preis цена) auch понижавам А1 [понижа
77]; (Person човек) унижавам AI [унижа
/7]; (Verdienst заслуга) омаловажавам
A I [омаловажа II] ö herabgesetzter Preis
намалена цена
Herabsetzung / 17tag понижение л, нама¬
ление п; унижение п; омаловажаване л
lerabwürdigen <а/ЛА> vt унижавам А1 [уни¬
жа /7] (jmdn. някого); принизявам AI
[принизя 77] (zu [5] до); омаловажавам
AI [омаловажа /7] (etw. [4\ нещо); sich
[4] — унижавам се
Herabwürdigung / \ljsg унижение л
Heraldik / 17jsg хералдика /
heraldisch adj хсралдйчески
heran, umg ’ran adv насам, по-блйзо <0
nur ~!, näher ~! ела [елате] насам!, при-
ближй се, приближете се!
heranbilden <а/Ай> vt подготвям А 2 [под¬
готвя II], обучавам AI [обуча II] (jmdn.
zu [3] някого за)
Herangehen < 13a/«i) vi (sich nähern) при¬
ближавам cs AI [приближа се /7] (an
[4\ до): (beginnen) залавям се A2 [заловя
се 77] (an \4] с), пристъпвам AI [пристъ¬
пя 77] (an [4] към)
herankommen <33а/гп> vi приближавам се
ÄI [приближа се /7], добйрам се AI
[добера се £3], достигам AI [достигна
Е2] (an [4] до) О ich konnte vor Menschen
nicht an die Kasse — от многото хора
не можах да се добера [да стйгна] до
касата; über Ir man kann an ihn nicht ~
той е недостъпен; laß die Sache erst ein¬
mal an dich ~! изчаквай!, не действувай
прибързано!
beranlocken <аjhb') vt примамвам AI [при¬
мамя 77]
heranmachen, sich [4] <a/A7>> umg добйрам
се AI [добера се £3]. домогвам се AI
[домогна се Е2] (an [4] до); (beginnen)
залавям се Е2 [заловя се 77] (an etw. \4\
с нещо)» пристъпвам AI [пристъпя 77]
(an etw. [4] към нещо)
herannahen <а/тл> vi nur 3. Pers прибли¬
жавам се AI [приближа се 77] (опасност
и др.)
heranreichen <a//i6> vi достйгам Al [до-
стйгна £2] (an [4\ до)
heranreifen <а/тл) vi узрявам AI [узрея Еб];
(Frage въпрос) назрявам; (Person) съз-
рявам О zum Mann ~ възмъжавам AI
[възмъжея Еб]
heranrücken <а/Аb} vt доближавам А! [до¬
ближа 77], приближавам (стол и др.)
(an [4] до); <а/тл> vi приближавам се
(an [4] до)
berantreten <15а/тл> vi приближавам се AI
[приближа се 77] (an [4] до), пристъпвам
А1 [пристъпя 77] (an [4] към) О an jmdn.
mit einer Frage [Bitte] — обръщам се Al
[обърна се £2] към няхого с въпрос
[молба]; bitte, treten Sie näher heran! мо¬
ля, приближете се!
heranwachsen <4а/sn) vi пораствам Al [по¬
расна E2\, подраствам Al [подраста EI]
O die '-de Jugend подрастващата мла¬
деж; das Mädchen ist zur Frau herange¬
wachsen момйчего стана жена
heranwagen, sich [4] <a/7»A> осмелявам се
Al [осмеля се 77] да се доближа (an [4\
до); übertr осмелявам се да се заловя
(an [4] с)
heranziehen <32а, h-gjhb> vt придръпвам
Al [придръпна Е2] (etw. [4] an [4] нещо
до); привлйчам AI [при|влека, -влечеш
(-влякох)] (jmdn. an sich [4] някого към
себе си); (großziehen, aufziehen) отглеж¬
дам AI [отгледам AI]\ (ausbitden) под¬
готвям А2 [подготвя 77] (кадри); (hin¬
zuziehen) привлйчам (zu [3] към), включ¬
вам А1 [включа 77] (zu [3] в) (работа и
др.); <32a/s/i> vi (Gewitter буря) прибли¬
жавам О als Beispiel — привеждам
А 7.[приведа £/] като прймер; jmdn. als
Mitarbeiter ~ привлйчам някого като
сътрудник
herauf, umg ’rauf adv горе, нагоре (към
говорещия)
heraufbeschwören <35с/А6> vt извйквм AI
[извйкам AI] в съзнанието си, възкре¬
сявам А1 [възкреся 77] (спомени, ми¬
нало); (Geist дух) призовавам А1 [при¬
зова £2] О ein Unglück ~ предизвйквам
нещастие, ставам А1 [стана £2] причйна
за нещастие
heraufkommen <33аjsn) vi качвам се Al
[кача се 77]; (Mond, Sonne луна. слънце)
изгрявам А1 [изгрея Еб] О sie kommt
die Treppe herauf тя се качва по стъл-
бите; ein Unwetter kommt herauf задава
се, надига се буря
her^pfsetzen <а/АА> vt (Preis, Normen це¬
на, норми) повишавам Al [повиша II]
her^ufsteigen <23а/$л> vi качвам се А1
[кача се II] (по) О den Bergpfad — из¬
качвам се по пътеката; ein neuer Tag
steigt herauf настъпва нов ден
Heraufziehen <32а, h-g/АА> vt изтеглям А2
[изтегля /У], изваждам А1 [извадя II];
<32а, h-g/sn} vi (Wolken облаци) зада¬
вам се AI [за|дам се, -дадеш се (-дадох
се)] О ein Gewitter zieht herauf набли¬
жава буря; der Abend zieht herauf све-
черява се; der Tag zieht herauf развиде-
лява се
heraus, umg Vaus adv навън (към гово¬
рещия) O von innen — отвътре; umg nun
aber ^ aus dem Bett! стига си спал, ста¬
вай вече!; umg ~ mit dem Geld! дай [дай¬
те] парите!; umg ~~ mit der Sprache! хайде
говори [говорете]; umg das Gesetz ist
^ законът излезе; umg das ist noch nicht
~ това още не се знае
herausbekommen <33с/АА> vt (Nagel,
Schlüssel гвоздей, ключ) изваждам AI
[извадя /У], измъквам AI [измъкна £2];
(Fleck петно) изчиствам AI [изчистя II];
(erfahren) разбирам А1 [разбера ЕЗ],
узнавам AI [узная £7], откривам AI
[открйя £7]; Math решавам AI [реша /У],
получавам AI [получа II] (като отго¬
вор) О wieviel (Geld) hast du — ? колко
(пари) ти върнаха?
her^usbilden, sich <а/АА> (Gewohnhei¬
ten, Praxis привички, практика) създа¬
вам се AI [съз|дам, -дадеш (-дадох) се];
(Beziehungen връзки) auch установявам
се АI [установя се //]; (Meinungen, Auf¬
fassungen мнения, схващания) оформя¬
вам се AI [оформя се II]
herausbringen <24а/АА> vt изнасям А2
[изнеса £У) навън; (Buch книга) издавам
AI [из|дам, -дадеш (-дадох)]; (Nagel,
Korken гвоздей, тапа) изваждам AI
[извадя /У]; (Fleck петно) изчиствам AI
[изчистя II]; (einen neuen Wagentyp нов
модел кола) пускам Al od пущам AI
[пусна Е2\ (на пазаря); (Aufgabe, Rätsel
задача, загадка) решавам AI [реша II]
О umg kein Wort ~ können не съм va
в състояние да кажа нйто дума; umg aus
ihm Ifißt sich kein Wort ^ от него нс
може да се измъкне [изкбпчи umg] нйто
една дума
heratkfahren <4а/5я> vi излйзам AI [из-
HERAUSHABEN 419
ляза* £7] с кола; <4а/АА> vt (Wagen ко¬
ла) изкарвам AI [изкарам А1] (от га¬
ража и др.) О Sp den Sieg ^ спечелвам
AI [спечеля II] победа (при състезание
с моторно превозно средство); umg das
ist mir so herausgefahren изплъзна ми се
от устата (umg)
ber^psflnden <27a/AA> vt намйрам AI [на¬
меря II] (между други неща); (entdek-
ken) открйвам Al [открия Е7\ (грешка,
причина и др.); sich [4] — намйрам AI
[намеря II] пътя; übertr umg измъквам
се AI [измъкна се Е2] (aus [3] от)
ЬегдоШеВеп <32а/гл> vi изтичам AI
[из|тека, -течеш (-текох)]
her^usfordern <а/Ай) vt предизвиквам AI
[предизвикам Al] (jmdn. zu [3] някого на)
(дуел, борба и др.) О Protest [Kritik)
— предизвйквам протест [крйтика]
hernupsfordernd adj предизвикателен, -на
Herausforderung / 17 предизвикателство
п
Herausgabe / 16 (Buch книга) издаване п,
публикуване п
her^usgeben <15 а/АА> vt (aus der Verwah¬
rung) предавам AI [пре|дам, -дадеш
(-дадох)] (ключ, книжа и др.); (Wech¬
selgeld) връщам AI [върна £2] (ресто);
(Buch книга) издавам; (Gesetz закон)
издавам, публикувам uv, v, AI, обна¬
родвам uv, V, AI O können Sie (mir) auf
20 Lewa можете ли да (ми) върнете
от 20 лева?; gib mir den Koffer durchs
Fenster heraus подай ми куфара от про¬
зореца; er ließ sich die Garderobe - той
си взе дрехите от гардероба (в театъра)
Herausgeber т 4 издател т
her^usgehen <13аЛп> vi излйзам АI [из¬
ляза* El] (aus [2] от); umg aus sich [3]
~~ отпускам се Al od отпущам се АI
[отпусна се £2] (да говоря), ставам А1
[стана £2] пд-общйтсл|ен, -на О die
Flecken gehen nicht heraus петната нс
излйзат; umg nun geh mal mit der Sprache
heraus! хайде, говорй; започвай да раз¬
казваш!
herausgreifen <2)a/AA> vt избирам Al [из¬
бера ЕЗ] (наслуки); <0 nur einige Fragen
~ спйрам сс AI [спра се £ (спрях се)]
само на няколко въпроса
her^ushaben <А, д/АА) vt umg: (Nagel,
Korken) изваждам Al [извадя /У], из¬
мъквам АI [измъкна £2]; (festgestellt
420 HERAUSHÄNGEN
haben) откривам AI (открия £7] (тайна,
схривалише и др.); (Aufgabe задача) ре¬
шавам AI [реша II] О du wirst den Trick
bald ~ скоро ще разбереш [схванеш]
трика
heraushingen <а/ЛЛ> vt окачвам AI [окача
II] навън; < 5а/А£»] W вися uv. 12 навън
О die Fahne hing aus dem Fenster heraus
знамето висеше от прозореца; umg das
hingt mir zum Halse heraus до гуша ми
дойде от това нещо (umg)
her^usheben < 14а/ЛЛ) vt изваждам Al
[извадя II] (aus [3] от) (дете от ваната,
от креватчето); übertr подчертавам AI
[подчертая Е7\, изтъквам АI [изтъкна
Е2\; sich \4\ ~ изпъквам AI [изпъкна
£2], отличавам се А! [отлича се II]
her^ysholen <а/ЛЛ> vt изваждам Al [из¬
вадя II] (aus [2] от) О aus jmdm. mit
Mühe die Wahrheit [eine Antwort] ~ из¬
тръгвам AI [изтръгна £2] от някого c
мъка истината [отговор]
herQpkommen <33а/гл) vt излизам Al
[изляза El] (aus [2] от); (Buch книга)
излйзам от печат О aus dem Lachen nicht
~ смея се uv, E6 непрекъснато; umg als
der Betrug herauskam, gab es einen Skan¬
dal когато измамата се разкрй [излезе
наяве], стана скандал; umg mit einem
Wunsch ~ казвам AI [кажа E4] жела¬
нието си; umg das kommt auf eins heraus
все едно e
herauskristallisieren, sich <a//iA) übertr
оформявам се А1 [оформя се II] (за ста¬
новища и др.)
her^uslassen <3a//i/»> vt пускам AI od пу¬
щам AI [пусна £2] да излезе; (Dampf,
Luft пара, въздух) изпускам
herauslaufen <9а/.ш> w излйзам AI [из¬
ляза* El] тичешком (aus [2] от); (Flüs¬
sigkeit течност) изтйчам AI [из|тека,
-течеш (-текох)] О sie kam aus dem Haus
herausgelaufen тя изгйча от къщи; Sp
einen Sieg ~ побеждавам А l [победя //]
в състезание по бягане
herapsmachen <a/ЛА) vt umg (Fleck петно)
изчйствам AI [изчйстя //] (aus [3] от);
sich [4] - umg (hübscher werden) раз¬
хубавявам се AI [разхубавя се /У]; (sich
gut entwickeln) развйвам се Al [развия
се £7] добре С sie hat sich nach der Krank¬
heit gut (gerausgemacht тя се оправи мно¬
го след болестта
heraus nehmen <16а/ЛА> изваждам AI [из¬
вадя II] (aus [3] от) О übertr umg sich
[3] zu viel ~ позволявам си Al [позволя
си II] прекалено много; Kfz einen Gang
~ изключвам Al [изключа II] скорост
her^splatzen <a/r/»> vt umg избухвам AI
[избухна £2] в смях О umg mit einer
Frage [einem Vorschlag] ~ изтърсвам AI
[изтърся II] въпрос [предложение] (umg)
her^uspressen <a/AA> vt (Flüssigkeit теч¬
ност) изстисквам Al [изстискам Al] (aus
etw. [3] от нещо); übertr (Geheimnis, Ge¬
ständnis тайна, признание) изтръгвам
AI [изтръгна £2] (aus jmdm. [3] от ня¬
кого)
herausputzen <а/ЛА> vt пременям A2 [пре¬
меня //]; sich [4] ~ пременям се, нагла¬
сявам се Al (наглася се //], нагйздвам
се А1 [иагйздя се II]
herausreden, sich [4] (a/hb) оправдавам
се AI [оправдая се ЕТ] (mit [3] с)
her^usreiOen <21 а/АУ>> vt изваждам А1
[извадя /1], измъквам А1 [измъкна £2],
изтръгвам AI [изтръгна £2] (aus [3] от)
О Unkraut — изскубвам А1 [изскубна
£2] плевели; einige Seiten aus dem Heft
— откъсвам А! [откъсна £2] няколко
страници от тетрадката; jemanden aus
einer schwierigen Lage - измъквам,
отървавам А1 [отърва £2] някого от
трудно положение
her^srücken <a/.wi> vi übertr: umg mit der
Sprache ~ започвам AI [започна £2] да
говоря; umg mit der Wahrheit ~ казвам
А / [кажа E4] истината; umg mit dem Geld
- давам A I [дам, дадеш (-дадох)], из¬
важдам Al [извадя II] (неохотно) пари;
rück doch endlich mit der Sprache heraus!
хайде, говори най-сетне!
her^usschlagen <4a/A/>) vt избивам АI
[избйя £7] (зъби, болт и др.); (Staub,
Schmutz прах, боклук) изтупвам А1
[изтуиам AI] (aus [3] от); übertr umg
(Gewinn печалба) изкарвам AI [изкарам
Al] О umg seine Kosten ~ изкарвам си
разноските; umg einen Vorteil für sich
извличам Al [из|влекй, -влечеш (-вля¬
кох)] полза [изгода] за себе си
herausschmeiBen <21 а/АА> vt изхвърлям
А 2 [изхвърля //] (jmdo. od etw. [4] някого
od нещо)
herausschrauben <а//>А) развйнтвам Al
[развинтя II], отвйнтвам; отвъртвам Al
[от въртя 12]
herausspringen <27a/.w»> vi изскачам AI
[изкоча //] О umg dabei springt auch et-
was für mich heraus от това ще закача
нещо и аз (umg)
her^usstecken <а/АА> vt изваждам Al [из¬
вадя //] навън О den Kopf (zur Tür) -
подавам си А! [ио|дам си, -дадеш си
(-дадох си)] главата (през вратата); die
Zunge — изваждам, изплезвам АI [из¬
плезя II) езика
heraussteilen <a/AA> vt слагам AI [сложа
/7], поставям А 2 [поставя //], изваждам
AI [извадя //] нав4н (маса, столове);
(betonen) подчертавам AI [подчертая
£7], изтъквам AI [изтъкна £2]; sich ^
установява сс AI [установи се II] 2.
Pers: оказва се А! [окаже се Е4\ 2. Pers
О seine Unschuld hat sich herausgestellt
неговата невинност се установи; es hat
sich heratisgestellt, daß ... установи се
.[оказа се], че ...
herausstreichen <21а/ЛА> vt зачерквам AI
[зачеркна £2]. заличавам AI [залича //]
(написано, напечатано): übertr umg (rüh¬
men) изтъквам AI [изтъкна £2]
heraussuchen <а/ЛЛ> избирам AI [избера
£2], намирам AI [намеря //]
heraustragen <4а/ЛА> vt изнасям А 2 [из¬
неса £/] навън
heraustreten <15a/.w> vi излйзам AI [из¬
ляза EI] (aus [2] от) (помещение и др.)
О seine Augen traten vor Entsetzen heraus
очите pl му изскочиха от ужас; die Adern
traten an seiner Stirn heraus жилите p!
изпъкнаха на челото му
berauswachsen <4а/лл> vi (Pflanzen, Wur¬
zeln растения, корени) израствам AI
[израсна £2] (aus [2] от) О die gefärb¬
ten Haare ~ lassen оставям A2 [оставя
//] боядисаната коса да израсте; umg sie
ist aus den Kleidern berausgewachsen дре¬
хите й са омалели; umg das wächst mir
zum Halse heraus дойде ми до гуша от
това (umg)
herapswagen, sich [4] <а/ЛЛ) осмелявам се
AI [осмеля се II] да изляза
herauswerfen < 16а/ЛА> vt = herausschmei-
Den
herauswirtschaften <a/AA> vt изкарвам AI
[изкарам AI]% получавам AI [получа //],
спечелвам AI [спечеля II] (от разрабо¬
тено предприятие, от земята)
her^uswollen <а/ЛА> W йскам uv, AI да
изляза О mit der Sprache nicht ^ не
йскам да говоря; nicht mit der Wahrheit
не йскам да кажа истината
heraysziehen <32а, h-g/AA> vt изваждам AI
(извадя //], изтеглям А2 [изтегля //];
HERBSTLICH 421
(exzerpieren) правя uv, II извадки (от
книга и др.) О umg man muß ihm jedes
Wort - трябва да му теглиш думите
с ченгели (umg)
herb adj (Wein вино) тръпчив; (Mensch чо¬
век) строг, суров. ряз|ък*, -ка; (Verlust
загуба) теж|ък, -ка. горчйв
Herbarium п 28 хербари|й т, -и
herbei adv насам
herb^eilen <а/л*л> vi притйчвам AI [при-
тйчам Л/]. притйчам сt AI [при|тека се,
-течеш се (-текох се)]: стйчам се (за хо¬
ра) '
herb^iführen (а/ЛА> vt довеждам AI [до¬
веда £/], докарвам AI [докарам AI]
О jmds. Unglück [Tod] ~ ставам AI
[стана £2] причйна за нечие нещастие
[нечия смърт]
herbeilaufen <9a/.wi> vi дотйчвам AI [до-
тйчам AI]
herbeilassen, sich [4] <a/ЛА> благоволявам
Al\[благоволя //] О sich zu einer Antwort
— благоволявам да отговоря
herb^ischaffen <а/ЛА> vt доставям А2 [до¬
ставя //]. докарвам AI [докарам AI]
herb^iströmen <а/$л> vi стйчам се А1
[сте|ка се, -чеш се (-стекох се)] (за хора)
herbekommen <3Зс/АА> vt: umg wo soll ich
das откъде да го взема?
herbemühen <с/АА) vt: jmdn. — помолвам
AI [помоля /I] някого да дойде; sich
[4] - правя си uv. II, направям си А2
[направя си //] труда да дойда
Herberge / 16 странноприемница / О
jmdn. um — bitten моля uv, II някого,
помолвам AI [помоля //] за подслон
herbestellen <c/AA> vt: jmdn. - umg поръч¬
вам AI [поръчам AI] на някого да дойде
Herbheit / \l!sg (im Geschmack) тръпчй-
вост; ühertr строгост /, суровост /
herbitten (25а/АА) vt: jmdn. помолвам
AI [помоля //] някого да дойде
Herbizjd п 20 Chem хербицйд т, химйческо
вещество за унищожаване на плевели
herbringen <24а/АА) vt донасям А2 [донеса
£/]; (Person човек) довеждам AI [доведа
£/]
Herbst т 1 есен /* ~ bestellung / 17 есенна
сейтба
herbste(l)n <AA> unpers: es herbstelt заесе-
нява сс AI [заесснй сс //] 2. Pers, на¬
ближава AI [наближи II] 2. Pers есен
herbstlich adj есен|ен, -на
422 HERBSTLING
Herbst|ling m I есенен плод; (spätgeborenes
Kalb) къснородеио [сугарно] теле; (Pilz
гъба) млечница /; ^ messe / 16 есенен
панаир; -^tag m 1 есенен ден; ~-Tag-
undnachlgleiche flsg есенно равноден¬
ствие; ^zeitlose / 16 Bol есенен минзу¬
хар
Herd m 1 готварска печка; übertr (Ausgangs¬
punkt) огнйш|с m, -а (на смут* бунт и
др.) (auch Med): (Erdbeben земетресение)
огнйще п, център т; Tech горйвна ка¬
мера (на пеш)* под т (на пеш) О ат
heimischen — в родния дом, у дома, в
къщи, край домашното огнйще; geh
Heim und ^ дом т, домашно огнйще
Herde / 16 стад|о п, -а (auch übertr)
Herdenjtier п 20 Bio! стадно животно;
übertr veracht! (^ mensch) човек т със
стадна психика: ^ trieb т 1 Biol стаден
инстинкт
herdenweise adv на стада; übertr auch на
тьлпй
Herd[infektion / 17 Med фокална инфекция:
^platte / 16 нагревателна плоча (на
електрическа печка)
herein, umg ’rein adv вътре, навътре (към
говорещия) О влез! влезте!
her^inbrechen <16a/,™> vi (Nacht, Dunkel¬
heit нощ, мрак) настъпвам AI [настъпя
77] (изведнаж), падам AI [падна £2];
(Unheil, Unglück беда* нещастие) спо¬
летявам АI [сполетя 12] (über jmdn. ня¬
кого); (Gewitter буря) връхлетявам AI
[връхлетя 12] (über jmdn. od etw. [4] ня¬
кого) od нешо)
her^infallen <3a/s/i) vi падам AI [падна
£2], пропадам (in [4] в); übertr umg из-
лъгвам се AI [излъ|жа се £ (-гах се)),
хлътвам AI [хлътна £2], загазвам AI
[загазя /7) (umg) (mit [3] с); auf jmdn. od
etw. [4] - полъгвам се по някого od
нешо, повярвам v, Al на някого [нещо]
(и оставам измамен) О sie ist auf seine
schönen Worte hereingefallen хубавите му
думи я подведоха, тя се полъга по хуба¬
вите му думи; da bin ich schön he-
reingefalien! добре се наредих! добре я
загазих! .
hereinkommen <33a/sn> vi влйзам AI [вля¬
за* Eli
hereinlassen <3a/AA> vt umg пускам Al od
пущам AI [пусна £2] да влезе (jmdn.
някого)
her^inlegen <a/AA> vt übertr (betrügen) из-
мамвам Al [измамя 77], подвеждам Al
[подведа £7]; извозвам Al [извозя 77]
(umg) С umg da hat man dich schön her¬
eingelegt! хубаво те извозиха! (umg)
her^inplatzen <a/s/i> vi umg нахълтвам AI
[нахълтам Л7], изтърсвам се AI [изтър¬
ся се 77] (umg) ненадейно
hereinschneien <a/AA) vi: es schneit herein
сняг навява вътре; umg hereingeschneit
kommen изтърсвам се AI [изтърся се II]
(umg), пристйгам AI [пристигна A2] не¬
надейно
her^piwollen <а/АА> vt искам uv, Al, по¬
исквам AI [пойскам Al] да вляза
Herfahrt / I Ijsg: auf der -*• по пътя за на¬
сам, на йдване (с превозно средство)
herfallen <3а/м> м нападам AI [нападна
£2] (über jmdn. някого); übertr umg на¬
хвърлям се А2 [нахвърля се 77] (über
jmdn. върху някого) (с въпроси, лоши
думи и др.)
Hergang ш 2/sg развой п, развитие п, ход
т (на събитие, случка)
hergeben <15а/АА> vt подавам AI [по|дам,
-дадеш (-дадох)]; (opfern) жертвувам uv,
Al. пожертвувам v, AI (für [4] за); sich
[4] — съгласявам се AI [съглася се II]
(zu [3]. für [4] на) О gib mir bitte die
Zeitung her! моля те (по)дай ми вестни¬
ка!; dazu [dafür] gebe ich mich nie her ни¬
кога няма да се съглася на такова нещо
hergebracht adj обича|ен, -йна, тради¬
ционен, -на
hergehen < 13a/s*«> vi вървя uv, 12 (hinter [3]
зад, след; vor [3] пред; neben [3] до ня¬
кого) О umg es ging lustig her весело
беше; umg es ging scharf über ihn her на¬
хвърлиха се върху него, критикуваха го
остро
herhaben (А, а/АА) vt umg: wo hast du das
her? откъде си го взел?, откъде го имаш?
herhalten (За/АА> vt подавам А1 [по|дам,
-дадеш (-дадох)]; (Hand ръка) протягам
А1 [протегна £2]; vi umg * müssen (aus¬
genutzt werden) трябва да послужа [да
бъда използван] (für [4] за); (verspottet
werden) ставам AI [стана £2] прицел на
шегй и подигравки; (bezahlen) плащам
AI [платя 77] (für [4\ за) О er mußte wie¬
der — пак той трябваше да понесе по¬
дигравките; пак той трябваше да платй;
etw. [7] muß als Vorwand — нещо трябва
да послужи като претекст
herholen <a/ЛА) vt донасям A2 [донеса El]
(etw. [4] нещо); довеждам Al [доведа El]
(jmdn. някого); (Fahrmittel превозно
средство) докарвам Al [докарам Al]
herhören <а/Лй> vi umg: hört alle her! слу¬
шайте всички!; herhören! слушайте!
Hering m 1 * Zool херинга / селда f; (Zelt¬
pflock) колче n, -та за палатка O umg
so ein —! ама че чйроз! (umg); umg wie
die —e zusammengepreBt ritzen седим на¬
блъскани като сардели (umg)
Heringszug m 2 пасаж m на херинга
Herkommen <33a/sn) vi идвам uv, Al, до¬
хождам Al [дойда El]; (herrühren) npo-
излйзам А1 [произляза* El]; произхож¬
дам uv, Al, йдвам (от) O komm her! ела
тук!; wo kommen Sie her? откъде сте?; wo
kommen diese Bananen her? откъде йдват
[откъде са] тези банани?; wo soll denn das
Geld auch —? та откъде да се вземат
иарйте?
Herkommen п 23 (Herkunft) произход т;
(Brauch) обичай т, традиция /
herkömmlich adj традиционен, -на, оби¬
чаен, -бна
Herkunft / 14/sg произход т
herleiten <а/hb} vt (Formel, Wort формула,
дума) извеждам Al [изведа El] (aus [3]
от); sich [4] - произхождам (von [3] от)
hermachen <а/Л6> vi: umg von etw. [3] viel
- вдигам Al [вдйгна E2] много шум
за нешо; umg sich [4\ ^ нахвърлям се
А2 [нахвърля се //] (Ober jmdn. od etw.
[4] върху някого od нещо); залавям се
А2 [заловя се //] (Aber [4] с) (рабо¬
та, ядене, чистене и др.) О die Kinder
machten sich über die Torte her децата се
нахвърлиха върху тортата; sie macht gar
nichts von sich her тя не вдйга шум около
себе си (много е скромна)
Hermelin п 20* Zool хермелйн т; т 1 * хер-
мелйн т, хермелйнова кожа
hermetisch adj херметйчески
hernach adv след това
hern£$der adv надолу; (Т herunter)
Heroin п 20*/sg херойн т; -süchtige т 7 +
наркоман т (който взема хероин)
heroisch adj геройч|ен, -на, геройчески
Heroismus т II /sg геройз|ъм (-мът) т
Herold т 1 Hist тръбач, т, вестйтел т,
херолд т
Heros т (gen -, pl ..гоеп) геро|й т, -и; Myth
полубог т, -ове
Herr т 8 (2, — 4. sg -п); мъж (-ът) т, -е,
господ|йн т, -ä; (Anrede обръщение)
господйн(е) т; (Gebieter) господар т,
HERRSCHEN 423
повелйтел т; (Gott) господ т О ~~
Müller ist krank господйн Мюлер е бо¬
лен; was wünscht der —? какво желае
господйнът?; meine Damen und — еп! да¬
ми и господа!;— der Lage sein господар
съм va на положението; einer Sache [2]
— werden овладявам Al [овладея £б]
нещо, справям се А2 [справя се //] с не¬
що;, ge/r aus aller ~en Landern от всички
краища на света
Herrenjanzug т 2 мъжки костюм; — Ье-
kleidung / 17 мъжко облекло; ^doppel
п 23 Sp, Tennis игра /по двойки мъже;
—einzel п 23 Sp, Tennis единична игра-
мъже; ~hut т 2 мъжка шапка; — knirps
т 1 мъжки сгъваем чадър; ^konfektion
/17 мъжко готово облекло, мъжка кон¬
фекция
herrenlos adj безстопанствен
Herrenjrad п 22 мъжки велосипед; -salon
[..15:] т 6 мъжки фризьорски салон;
~Schneider т 4 мъжки шивач; — toilette
[..toa..]/ 16 мъжки клозет, мъжка тоа¬
летна
Herrgott т 3/sg Rei бог т, господ т
Herrgottsfrühe f: umg in aller — съвсем pa-
Ho, в ранна утрин
Herrichten <a/AA> vt (vorbereiten) пригот¬
вям A2 [приготвя //]; (in Ordnung brin¬
gen) слагам Al [сложа //] в ред, попра¬
вям А2 [поправя //]
Herrin / 18 господарка /, повелйтелка /
herrisch adj господарски, повелителен, -на,
заповеднически; власт|ен, -на
herrje! interj umg боже господи!; божичко!;
^mine! interj umg боже мой!
herrlich adj прекрас|ен, -на, великолепен,
-на
Herrlichkeit / 17 великолепие п
Herrschaft / 17 (Regierungsgewalt) господ¬
ство п, власт / (über [4] над) О meine
^еп! дами и господа!; er verlor die ^
über das Auto той загуби контрол над
колата
Herrschaftssystem п 20* режим т (строй)
herrschen <А6> vi господствувам uv, Al
(über [4] над), владея uv, Е, управлявам
uv, Al (über jmdn. od etw. [4] някого od
нещо); (König) царувам uv, v, Al; übertr
царя uv, 12 O es herrschte tiefes Schweigen
цареше дълбоко мълчание; hier herrscht
Ordnung тук йма ред; die herrschende
Meinung господствувашото мнение; die
424 HERRSCHER
herrschende Klasse госпбдствуващата
класа
Herrscher m 4 владетел m O luuimschränk-
*. r * $
ter ~ неограничен монарх, суверен m
Herrscber|geschlecht n 21 династия f; ~in
f 18 владетелка /
Herrschsucht / )4jsg властолюбив n
herrschsüchtig adj властолюбив
berrflhren <a/AA> vi дължи се uv, 13 3. Pers
(von [i] на), идва uv, Al 3. Pers (von [5]
от)
hersagen <a/АА) vt казвам Al [кажа £4]
наизуст
herstammen <a/AA> vi произхождам uv, Al
(von [J] от) O wo stammen Sie her? откъде
сте? къде сте роден?
hersteilen <а/АА> vt (Waren стоки) про¬
извеждам Al [произведа £/]; Beziehung
връзка) установявам А1 [установя //];
(wiederherstellen) възстановявам А1
[възстановя 11] О von einer Krankheit
kaum hergestellt едва оздравял
Hersteller m 4 производител m; ~ betrieb
m I предприятие n -производител
Herstellung/17 произвеждане л, производ¬
ство n; установяване n (на връзка и др.)
(Genesen) възстановяване л, оздравя¬
ване л
Herstellungs|kosten pl Wirtsch производ¬
ствени разходи pl; ~land л 22 страна
/ -производйтелка; ~ preis т I произ¬
водствена цена; ~ prozeB т 1 произ¬
водствен процес
Hertz л, Abk Hz Phys херц т (АЬк хц)
herüber, umg ’rüber adv насам, отсам (към
говорещия) О wie lange dauert die Fahrt
von Amerika ~? колко трае пътуването
от Америка дотук?
berdberhelfen < 16а/АА> vi: jmdm. ~ пома¬
гам А1 [помогна Е2\ някому да мине
отсам
heruberkommen <33а/гл) vi йдвам uv, Al
насам, преминавам AI [премйна Е2\
отсам О komm doch für einen Augenblick
~ ела за малко при мене [при нас]
herfiberziehen <32а, h-g/AA) vt: iibertr jmdn.
zu sich [i] ~ привличам Al [привлека,
-влечеш (-влякох)] някого на своя стра¬
на, спечелвам А1 [спечеля 11] някого за
себе си
herum, umg ’nim adv: um etw. [4] - около
нешо O um die Ecke - веднага зад ъгъ¬
ла; umg um jmdn. — sein грйжа се uv. 11
за някого; umg die Nachricht war schnell
~ новината обиколи бързо вейчки; umg
die Zeit ist schon — времето изтече; das
kostet um 50 Mark ~ това струва около
SO марки
herumblättern <a/AA) vi прелиствам Al
[прелйстя //]
berumdrehen <a/AA) vt обръщам Al [обър¬
на E2] O sich [4] im Kreise — въртя се
uv, 12, завъртам се Al [завъртя се 11] в
кръг; am Radio — въртя uv 12 копчето
на радиото; jmdm. die Worte im Munde
— извъртам, преиначавам А1 [преинача
//] думите на някого
herumdrücken, sich [4] <а/АА) umg въртя се
uv, 12, мотая се uv. Е7, шляя се uv. Е5:
ühertr избягвам Al [избягам Al], клйнча
uv, 11, изклйнчвам Al [изклйнча //] (um
etw. [4] от нещо) (umg)
herumluhren <а/АА) vt развеждам Al [раз¬
веда El]
herumgehen (1 За/лл) vi обикалям A2 [оби¬
коля 11] (um etw. [4] около нещо): iibertr
(ausweichen) избягвам Al [избягна* E2]
(um etw. [4] нещо); отбягвам Al [отбяг-
на* Е2] (um jmdn. някого); umg (umher¬
gehen) разхождам се А1 [разходя се //]:
umg (die Runde machen) преминавам Al
[премйна E2] от ръка на ръка. минавам
А1 [мина Е2] от човек на човек (за сним¬
ки, списък и др.); umg (Zeit време) ми¬
навам. отминавам <6 um die Ecke -
завивам А! [завия] край ъгъла
herumkommen <33а/зл) vi заобикалям А2
[заобиколя 11] (um [4] около) О um die
Ecke - завйвам Al [завйя £7] край ъгъ¬
ла; umg um jmdn. od etw. [4] nicht - не
м6|га uv, -жеш (-жах) да избягна някого
od нещо; umg er ist weit herumgekommen
той е пътешествувал много, видял е
много свят
herumlaufen <9а/зл> vi обикалям А2 [оби¬
коля II], ходя uv. II, наоколо, тйчам uv.
AI насам-натам С so kannst du doch
nicht ! така (в такъв вид) не можеш
да се разхождаш [да се показваш пред
хората]!
herumliegen <3la/AA> vi разположен съм vа.
намирам се А1 [намеря се //] (um etw.
[4] около нещо) \N umg seine Kleider lagen
im Zimmer herum дрехите му бяха раз¬
хвърлени из стаята
herumlungern <а AA> vi umg безделнича uv.
11, лснтяйствувам uv. Al
herumreden <a AA> vi umg (nicht über das
Wesentliche reden) не i оворя uv. И но
същество (um etw. [4] за нещо)
herumreichen <a/M> vt по|давам Al
[по|дам, -дадеш (-дадох)] от човек на
човек; поднасям А2 [поднеса £7] на все¬
ки
heruvnreißen <21а/йЛ> vt обръщам AI
[обърна £2] внезапно (кон, кормило)
О iibertr umg die Nachricht hat ihn sehr
hemmgerissen новината го потресе
herumreiten <21а/$л> vi обикалям A2 [оби¬
коля /7] на кон О umg auf etw. [3] ~
повтарям А2 [повторя II] едно и също
нещо до втръсване, предъвхвам uv, А1
нещо (umg) '
herumschlagen (4a/Afe) vt: eine Decke um
etw. [4] od jmdn. ~ за в й вам Al [завия
Е7] нещо [някого] с одеяло; umg sich [4]
mit jmdm, ^ бия се uv, E7 c някого;
iibertr sich [4] mit etw. [5] — ядосвам се
Al [ядосам се А1]ч разправям се А2
[разправя сс 77] с нещо
herumsitzen <a/saß, gesessen/AA> vi седя uv,
II (um jmdn. od etw. [4] около някого od
нещо); umg (müßig dasitzen) седя без
работа [без да върша нешо]
herumsprechen, sich <16a//r fr) разчу вам се
AI [разчуя се Е7] О die Neuigkeit hat sich
schnell herumgesprochen новината бързо
се разчу [се разнесе]
herumtreiben, sich [4] (23a/hb} umg скйтам
се uv, AI, шляя се uv, Е5; разтакавам
се uv. А/
herumwälzen, sich [4] <а/АА> търкалям се
Ä2 [; (im Schnee) въргалям се uv, А2 (в
снега) С sich im Bett ~ мятам се uv,
AI, въртя се uv, 12 в леглото
herumwerfen <16а/М>> vt (Steuer, кормило,
лост) обръщам AI [обърна Е2] рязко;
umg разхвърлям А2 [разхвърля II О
sich [4] im Bett ^ мятам се mv, Al, въртя
се uv, 12 в леглото; umg mit dem Geld
^ пръскам uv, AI, прахосвам Al [пра¬
хосам Al] пари
herunter, umg ’runter adv надолу (към го¬
ворещия) O umg ~~ mit euch (vom Baum)!
скоро долу!, слезте (от дървото)!; umg
ich bin völlig mit den Nerven ~ нервите
ми са съвсем съсйпани
herunterbringen <24а/йй> vt донасям А2
[донеса £7] долу, свалям А2 [сваля /7]
(etw. [4] нещо); изпращам А1 [изпратя
/7] до долу (jmdn. някого); umg (ruinie¬
ren) опропастявам Al [опропастя /7],
разоря вам А1 [разоря II] О umg keinen
Bissen — не мо|га, uv, -жеш (-жах) да
хапна нищо (от възбуда)
HERUNTERSTEIGEN 425
heruntergeben <13а/$л> vi umg (Preis цена)
падам AI [падна Е2]\ (Fieber темпера¬
тура) спадам О mit den Preisen ^ на¬
малявам AI [намаля /7] цените; er ging
die Straße herunter той вървеше надолу
по улицата
herunterhingen <5а/Ай) vi вися uv, 12
herunterhaoen <а/А6> vt: umg jmdm. eine
(Ohrfeige) ~ удрям A2 [ударя /7] плес¬
ница на някого
herunterklappen <а/Лй> v/ (Sitz седалка) сва¬
лям А2 [сваля 77]; (Rockkragen яка на
сако) свалям, оправям А2 [оправя II]
herunterkommen <33а/м> vi слйзам AI
[сляза* El od слезна Е2] долу; (wirt¬
schaftlich) разорявам се AI [разоря се
7/]; (moralisch) пропадам AI [пропадна
£2], разсипвам сс AI [разсипя се Е4]
О heruntergekommene Gesundheit сьсй-
пано здраве; heruntergekommenes Subjekt
пропаднал тип
herunterlassen <3а/hb) vt спускам AI od
спущам Al [спусна £2/, свалям А2 /сва¬
ля 77] (щори. бариера и др.) О umg sich
|4| etw. zu tun благоволявам АI [бла¬
говоля III да направя нещо
herunterlaufen <9а/хл> vi (Treppe стълба)
тйчам uv, AI надолу по; (Wasser вода)
стичам се А1 [сте|ка се, -чеш се (-стекох
се)] (an [3] по) О umg jmdm. läuft es kalt
den Röcken herunter някой потреперва
(от страх, ужас), тръпки полазват ня¬
кому по гърба
herunterputzen <а/ЛЛ) vt umg иаругавам AI
[наругая £7] (jmdn. някого)
herunterreißen <21 а/Аby vt събарям А2 [съ¬
боря 77], свалям А2 [сваля 77] (чаша,
чиния); (Kleider, Plakat дреха, плакат)
смъквам А! [смъкна £2]; umg (Kleider
дрехи) скъсвам AI [скъсам AI], съсип¬
вам А1 [съсипя Е4] от носене; übertr
(kritisieren) правя uv, II на пух и прах
(i/mg), разейпвам (с критика)
herunternitschen <a/,vn> vi плъзгам се uv,
Al, плъзвам сс Al [плъзна се £2] на¬
долу; (Strumpf чорап) смъквам ос А!
[смъкна сс £2]
herunterschlucken <а/АА> vt гълтам uv, Al,
глътвам AI [глътна £2]; iibertr (Belei¬
digung обида) преглъщам
heruntersteigen <23a/sn> W слйзам Al [сля¬
за* £7] (von [3] от)
426 HERUNTERSTÜRZEN
herunterstürzen <afsny vi падам Al [падна
E2] (от високо) O die Treppe втурвам
се А1 [втурна се Е2) по стълбата надолу
herunterwirtschaften (а/А£) vt umg съсип¬
вам AI [съсйпя Е4] чрез лошо стопа¬
нисване
hervor adv напред (към говорещия) О hin¬
ter dem Vorhang ~ иззад завесата; unter
dem Tisch ^ изпод масата
hervorbrechen <16a/sw> vi изскачам AI [из¬
скоча //], появявам се AI [появя се II]
ненадейно; übertr (Tränen сълзи) блик¬
вам AI [бликна Е2]\ (Gefühle чувства)
избухвам AI [избухна Е2]
hervorbringen <24а/АЛ> vi (hevorholen) из¬
важдам AI [извадя //], измъквам AI
[измъкна Е2] от; (erzeugen, schaffen)
произвеждам Al [произведа EI], съз¬
давам Al [съз|дам% -дадеш (-дадох)];
(Eindruck впечатление) пораждам А1
[породя II], предизвиквам AI [предиз-
вйхам А1] О der Baum bringt gute Früchte
hervor дървото ражда хубави плодове;
er brachte kein Wort hervor той не каза
[не промълвй] нйто дума
herv^gehen <13аДш) vi произлйзам AI
[произляза* £7], произтйчам А1
[произ| гска, -течеш (-текох)] (aus [3] от);
С aus der Elbe gingen zwei Kinder hervor
от брака се родиха две деца; daraus geht
hervor, daß ... от това следва [става яс¬
но], че als Sieger aus dem Kampf ^
излизам победйтел от борбата
hervorheben < 14а/ЛА> vt изтъквам AI [из¬
тъкна Е2], подчертавам AI [подчертая
Е7\
hervorkommen <33аIsn) vi излизам Al [из¬
ляза* El] (aus [5] от, unter [3] изпод,
hinter [3] иззад)
hervorlocken (а/ЛЛ) vt подмамвам Al [под¬
мамя //] да излезе (aus [3] от, unter [3]
изпод)
hervorragen <a//r/>) vi стърча uv, 13, изди¬
гам се uv, Al (aus [3] от, über [3] над);
übertr отличавам се uv, Al, изпъквам,
uv, Al (unter [3] между)
hervorragend adj отлич|сн, -на, превъзхЪ-
д|еи, -на; изтъкнат, извЬст|ен, -на; eb-
дещ 0 Hervorragender Wissenschaftler des
Volkes нарбден деятел на науката (в бив-
hervomifäP^39а 1Ф'/ w извиквам AI [из¬
викам А1\ да излезе (jmdn. някого); (ver¬
ursachen) предизвиквам, причинявам А1
[причиня //] О die Singerin wurde
mehrmals hervorgenifen певицата трябва¬
ше неколкократно да излезе на сцената
(поради бурните овации)
hervorschauen <а/hb} vi поглеждам Al [по¬
гледна Е2] (hinter [3] иззад, unter [3] из¬
под); (sichtbar sein) виждам се uv, Al,
подавам се uv. А1 (за рокля под палтото
и др.)
hervorstechen <16а/зя> vi стърча uv, 13;
übertr (sich stark hcrausheben) изпъквам
Al |изпъкна £2], бия uv, E7 на очи
hervorstehen <а, stand hervor, hervorgestan-
den/hby vi издавам се uv. Al нипред.
стърча uv, 13
hervortreten <l5a/rw> vi (heraustreten) из¬
лизам Al [изляза* El] (напред); (sicht¬
bar werden) появявам ce Al [появя се
II]; (sich hervortun) проявявам се Al
[проявя се //], отличавам се AI [отли¬
ча се //]; изпъквам А1 [изпъкна £2]:
(vorstehen) издавам се А1 [из|дам се. .
•дадеш се (-дадох се)] напред, стърча
in1, 13 < ihr Talent trat schon früh hervor
талантът й се прояви рано: ~de
Backenknochen изпъкнали скули
herv9itun, sich [4] <38a/hb} проявявам се
Al [проявя се //], отличавам се Al
[отлича се //]
hervprwagen, sich [4] <a//i/>> осмелявам се
Al [осмеля се //] да изляза
Herweg т 1 lsg: auf dem - по пътя за на¬
сам, на идване
Herz п {gen -ens, pl -еп) сърц|е п. -ä; übertr
auch душа /: (Mittelpunkt) център /н;
Kart купа f: (eines Salatkopfes) сърце¬
вина/ (на салата) О im ^еп Europas в
сърцето [центъра] на Европа; mit schwe¬
rem ^еп с болка на сърцето: er faßte
sich [3] ein — той събра кураж, реши се;
mir ist schwer ums - тежко ми е на ду¬
шата: das liegt mir sehr am - en това e
много важно за мене; etw. auf dem - en
haben нещо ми тежи на сърцето: das
~ auf dem rechten Fleck haben съм va
човек на място; etw. [4] nicht übers -
bringen не мо|га uv, -жеш (-жах) да се
реша да направя нещо: von ganzem - en
ог цялата си душа. от все сърце
Herzallerliebste т 7* любим in: I 19 лю¬
бима /; ^anfall nt 2 Med сърдечен при¬
стъп. сърдечна криза; - beklemmung/17
страх т, тревога /; ^beutel т 4 Anal
сърдечна обвивка, перикард т; ^beu-
telentzündung /17 Med перикардит т;
—eben п 23 душйчка/, душица/ eleid
п 20/sg geh болка / скръб /, горест /
herzen (а/АА> v/ прегръщам Л/ [прегърна
£2], милвам uv, >4/, помилвам uv, v, AI.
галя uv, //, погалвам Al [погаля //]
Herzensangst / 14 силен страх, тревога /•
Mreude / 16 голяма радост; ~güte /
\6/sg доброта f; -kind п 21 любимо
дете
Herzenslust / 14/^g: nach ~до насита, кол-
кото ми се иска, колкото душа иска
(umg)
Herzens|wärme / 16lsg сърдечна топлота;
—wünsch т 2 съкровено желание
herzergreifend adj трогател|ен, -на
Herzerweiterung/17 Med разширение п на
сърцето; ^fehler т 4 Med порок т на
сърцето
herzförmig adj сърцевйд|ен, -на
Herzigegend / 17 Anal сърдечна област;
— geräusch п 20 Med шум т в сърцето
herzhaft adj смел, решйтел|ен, -на; (kräftig)
’ здрав, креп|ък, -ка, енергич|ен, -на; (wür¬
zig) пикант|ен, -на; (nahrhaft)
питател|ен, -на <> sie dankte ihm ~ тя
му благодари сърдечно
herziehen (32а, h-g/Ab> vt; hinter sich [5]
’ ~ тегля uv, //, влача uv, 11 зад себе си;
<32а, h-g/5rt> v/ вървя uv, 12 (hinter,
vor, neben jmdra. od etw. [3] зад, пред, до
някого od нещо); übertr umg критикувам
uv. А], нападам Al [нападна £2] (über
jmdn. od etw. [4\ някого od нещо), говоря
uv, II лошо (über jmdn. od etw. [4] за
някого od нещо) O umg willst du nicht
zu mir *-? не искаш ли да се преместиш
при мен?
herzig adj мил, слад|ък, -ка
Herz|infarkt т 1 Med сърдечен инфаркт;
'~kammer / 16 Anat сърдечна камера;
~ klappe / 16 Anat сърдечна клапа;
— klappenfehler т 4 Med порок т на
сърдечната клапа; ^klopfen п 23 Med
сърцебйене п
herzkrank adj: er ist - той има болно
сърце, той е сърдечно болен
Herzkrankheit / 17 сърдечно заболяване
berzleidend adj сърдечно бол|ен, -на
herzlich I. adj сърдеч[ен, -на; йскрен О
' ~es Beileid йскрени съболезнования pl;
м GrüBe сърдечни поздрави; П. adv
(von ganzem Herzen) от сърце; (sehr)
много, твърде О das tut mir ~ leid мно-
HETZER 427
го съжалявам; gern с голямо удо¬
волствие; ^ wenig много [съвсем] малхо
Herzlichkeit / 17 сърдечност /, топлота /
herzlos adj безсърдечен, -на
Herzlosigkeit / 17 безсърдечие п; ^-Lun-
gen-Maschine / 16 система / сърце -бял
дроб; ^muskel т 10 Anat сърдечен мус¬
кул, миокард т; ^muskelentzündung/17
Med възпаление п на сърдечния мускул,
миокардит т; ^neurose / Med невроза
/ на сърцето
Herzog т 2* херцо|г т, -зи; ~in/ 18 хер-
цогйня /
herzoglich adj херцогски
Herzogtum п 22 херцогство п
Herz|schlag т 1 пулсиране п [биене п] на
сърцето; (Mod) сърдечен удар;
^Schrittmacher т 4 Med изкуствен водач
на сърдечния ритъм, бейемейкър т;
-schwäche / 16 Med сърдечна слабост
herzstärkend adj укрепваш дейността на
сърцето
Herz|stillstand т 2/sg спиране п на сърцето;
— tätigkeit / 17 сърдечна дейност; — tod
т 1 (sg сърдечна смърт
Herzjtone pl Med сърдечни тонове pl;
— transplantation / 17 Med присаждане
n [трансплантация f\ на сърце; — und
Kreislauferkrankungen pl Med болести pl
на сърцето и кръвообращението; съ¬
рдечно-съдови заболявания pl
herzu adv насам
Herzverfettung / 17 Med затлъстяване п на
сърцето
herzzerreißend adj сърцераздирателен, -на
Hesse т 7 жител т на Хесен
Hessen п 23 Хесен т
hessisch adj хесенски
Hetäre / 16 хетера /
heterogen adj разнород|ен, -на, хете¬
рогенен, -на
Hetze /16 насъскване п, подстрекателство
п; umg (Rennen) бързане л, тичане л;
(Jagd лов) хайка /. тонйтба /
hetzen (Ab) vt (Wild дивеч) гоня uv, II,
преследвам uv, Al; (Hund куче) насъс-
квам AI [насъскам AI] (auf [4] по);
подстрекавам uv, Al, насъсквам (gegen
[4] срещу); ($/?> vi (hasten) тичам uv, AL
бързам uv, Al; sich [4] - (Ab) съсипвам
се Al [съсйпя се // ] от бързане
Hetzer т 4 Pol подстрскател т
428 HETZEREI
Hetzerei / 17 umg тичане n; подстрека-
телств|о n, -a
hetzerisch adj подстрекателски
Hetzjagd / 17 хайка / преследване n на
дивеч c кучета; umg (Hast) тичане я,
бързане n: ~~ kampagne [..panja]/lfi npo-
вокационна кампания [акция] (gegen [4\
против); ~ rede/16 подстрекателска реч
Heu n 20jsg сено n O übertr umg er hat
Geld wie ~ гой е пълен c пари
Hgpboden m 5 плевни|к m. -ци, плевня /
(за сено), сеновал т
Heuchelei / 17 лицемерие п. двулйчие л,
фалш т
heucheln <Л6> v/, vt лицемеря uv, II, пре¬
струвам се AI [престоря се //]; Freund¬
schaft — преструвам се на приятел; In¬
teresse ~ преструвам се, че се интере¬
сувам (от нещо); Fr&hlichkeit ~ пре¬
струвам се, правя се uv, II на весел
Heuchler т 4 лицемер т; ~in / 18 ли¬
цемерна /
heuchlerisch adj лицемер|ен, -на
Ьедег adv (през) тази година
heuern </ii) vt Mar (Matrosen моряци)
наемам AI [наема Е (наех)], вербувам
uv, AI; (Schiff кораб) наемам
H^ulernte / 16 сенокос т; — fieber п 23
Med сенна треска; ~gabel / 16 вила /
(за сено); ~häufen т 4 купа / сено
heulen <ЛЛ> VI (Wolf, Hund, Sirene вълк,
куче, сирена) вия uv, Е7; (Wind вятър)
свиря uv, II; (Kind дете) рева uv, Е2
heurig adj тазгодйш|ен, -на
Hörige т 7+ младо [тазгодишно] вино
Heuristik / 17jsg еврйстика /
heuristisch adj евристйч|ен, -на
H£u|schnupfen т 23 Med сенна хрема;
-'-schober т 4 купа / сено; ~schrecke /
16 Zool скакал|ец т. -ци;
heute adv днес; ~ früh, ~ morgen отза¬
рана, тази сутрин; — mittag на обед,
днес на обед; - abend довечера, тази
вечер; ~ vor einer Woche (точно) предй
една седмица; ~ in einer Woche след
една седмица; von ~ an от днес нататък;
von - auf morgen от днес за утре; die
Frau von ~ днешната [съвременната]
жена
Hjrtlig adj днеш|ен, -на; ~ igentags adv,
~ zutage adv днес, в днешно време
Heuwender т 4 сенообръщачка /
Hexamete^ т 4 Metr хекзамет]ър т, -ри
Hexe / 16 вещица /, магьосница / О
umg alte ~ грозна старйца, вещица /;
umg kleine ~ хитрушка f; umg schöne
~ чародейка /, вълшебница /
hexen <АА> vi правя uv, П, направям А2
[направя //] магйи О der Zauberkünstler
mußte den ganzen Abend ~ фокусникът
[илюзионистът] трябваше цялата вечер
да прави фокуси; umg ich kann doch nicht
~ почакай малко, нямам uv, AI магй-
ческа пръчка
Hexenjagd / 17 лов т [преследване л] на
вещици; übertr преследване л, гонение
n; ~ meister т 4 магьосни|к т, -ци;
вълшебни|к т, -ци; ~ schuß т 2 Med umg
лумбаго л
Hexer« / 17 магьосничество л, магия f;
(Zauberkunststück) фокуси pl
Hibernation / 17, Hibernisatira / 17 (Über¬
winterung) презимуване n; (Winterschlaf)
зимен [хибернатйчен] сън; Med хибер-
нация /. охлаждане л (на тялото) ^
hieb prät von hauen
Hieb m 1 (Schlag) удар m (c камшик, сабя
и др.): umg ~ е pl бой т. пердах т {umg),
Fällen) сечене л, сеч /(на дървета); übertr
(Anspielung) наме|к т, -ци О der ~ galt
mir това е камък в моята градина (umg)
hielt prät von halten
hier adv тук O — und da (an manchen Stel¬
len) тук и там, тук-таме; (manchmal)
понякога; ~ Ist das Geld ето парите; ich
bin nicht von ~ не съм тукаш|ен, -на
hieran, auch hieran pronadv: ~ erkennt
man, daß ... по това се разбйра, че ...
Hierarch^ [hi-ег..] / 16а йерархия /
herauf, auch hierauf pronadv (danach)
след това; (daraufhin) вследствие на то¬
ва; der Kranke bekam eine Spritze; ~ be¬
ruhigte er sich на болния направиха ин¬
жекция; след това той се успокой
hieraus, auch hieraus pronadv от това
О ~ folgt, daß ... от това следва, че ...
hierbei, auch h&rbei pronadv при това,
във връзка с това О ~ wurde vorge¬
schlagen, daß ... във връзка с това беше
предложено да ...
hj$rbleiben <23а/$л) vi оставам AI [остана
Е2\ тук
hierdurch, auch h^rdurch pronadv (Ort мяс¬
то) оттук, през тук [този, тази, тов£]
(за предмети); dort sind zwei Türen; soll
ich — oder dadurch? там има две врати,
да мина през тази (тук) или онази
(там)?; (hiermit) с това; ~ teile ich Ihnen
mit, daß ... c това Ви съобщавам, че ...
hierfür, auch Iq^rfür pronadv за това, за
тази работа, за тези пеша, за него [нея,
тях] (за предмети) О was hast du — be¬
zahlt? колко платй за това?
hierher, auch l^rher pronadv насам, тук,
тука О —! насам!; bis — дотук .
hierhin, auch hierhin pronadv тук, на това
място О setze dich —! седни (ей) тук!
bis — дотук
hierin, auch Hierin pronadv в това, тук О
- hat er recht в това отношение той е
прав
hiermit, auch l^rmit с това; [него, нея,
тях] (за предмети) — kann ich nicht ar¬
beiten c гова не мога да работя
hiernach, auch l^rnach pronadv (danach)
след това; (demnach) според това
Hieroglyphe [hi-ег..]/ 16 йероглиф т (auch
übcrtr)
hierüber, auch herüber pronadv (über dem
Erwähnten) над това [него, нея, тях] (за
предмети); das ist der 5. Stock; — wohnt
niemand mehr това e 5. етаж; над него
никой не живее; (allgemeine Beziehungen
означаване ни общи положения) върху
[за] това, относно това [нея, него, тях]
(за предмети): ^ ist noch viel zu sprechen
върху това има още много да се говори
hiervon, auch hiervon pronadv (dadurch) от
това [него, нея, тях] (за предмети); auf
der Straße war es sehr laut; ^ erwachte
das Kind на улицата беше много шумно,
от това детето се събуди; (Teil einer
Menge) от това [него, нея, тях] (за пред¬
мети); ich habe 20 Kilo Äpfel; - kannst
du die Hälfte bekommen имам 20 кило¬
грама ябълки: от тях можеш да полу¬
чиш половината; (allgemeine Beziehungen
означаване на общи положения) за това,
относно това; — weiß ich nichts не зная
нищо за [относно] това
hierzulande adv в тази страна, тук, у нас
hiesig adj тукаш|сн, -на
hieß prät von heißen
Hifthorn n 22 ловджийски рог
Hilfe / 16 помощ/* (Unterstützung) под¬
крепа f: (Hilfskraft) помошни|к m, -ци
O (zu) —! на помощ!; Erste — първа
помощ;gegenseitige - взаимопомощ/
Hilfeleistung / 17 оказване п на помощ,
помагане п; —ruf т I вик п за помощ
hilflos adj 6езпомош|ен, -на
Hilflosigkeit / 17 безпомощност /
hilfreich adj отзивчив, услужлив
Hjlfs|aktion / 17 помощна акция; -arbeiter
т 4 неквалифициран [общ] работник
HIMMLISCH 429
hilfst bedürftig adj нуждаещ се от помощ;
безпомощ|ен, -на; —bereit adj готов да
помогне; отзивчив
Hilfsbereitschaft / 17 отзивчивост /
Hilfsdienst т 1 служба / за оказване на
помощ (в случай на бедствие и др.)
О — е leisten оказвам AI [окажа Е4\
помощ, помагам AI [помогна Е2]
Hilfslgelder pl парични помощи pl, субси¬
дии pl; -kraft / 14 помощник т, -ци;
—linie [Jо]/ 16 Math спомагателна ли¬
ния; —mittel т 23 спомагателно [по¬
мощно] средство; — motor т 9а Tech
спомагателен двигател; —quelle / 16
Wirtsch ресурси pl; Lit помощна лите¬
ратура; -schule /16 помощно училище
(за деца с умствена недостатъчност и
др.): —truppen pl Mil резервни войски
pl: — verb п (gen -s, pl -en), —Zeitwort n
22 Gramm спомагателен глагол
Himbeer|e/ 16 Bol малина/* — saft m 2 сок
m от малини; -Strauch m 3 малинов
храст
Himmel m 4 небе n: (Baldachin) балдахин
m O am — на небето; unter freiem —
под открито небе; umg um — s willen! за
бога! umg du lieber —! боже господи!
himmelangst adv: umg ihr wurde — тя се
изплаши грозно
Himmelbett п 25 легл|о п с балдахйн
himmelblau adj небесносин, -я, -ьо
Himmel|fahrt / \l/sg Rel възнесение n;
-reich n 20jsg Rel царството n небесно;
рай m (auch übertr)
Hjmmels|äquator m 9ajsg Astr небесен ек-
ватор; —bahn / 17 dicht небесен път;
-blaue/ 16lsg небесна синева
Himmelschlüssel m 4 Bot иглика /
himmelschreiend adj umg крещящ; позор|ен,
-на, срам(ен, -на
Himmelslgegend / 17 посока / на света;
—gewölbe f23/sg небесен свод т: — kör-
рег т 4 небесно тяло; —künde / 16 ас¬
трономия /* -kuppel / 16lsg - Him¬
melsgewölbe; ~~ richtung /17 = Himmels¬
gegend; — zeit n 20/sg dicht = Himmels¬
gewölbe
himmelweit adj (sehr weit) много далеч;
(sehr groß) грамад|ен, -на, колосал|ен,
-на, огром|ен, -на О ein —er Unterschied
разлика / от небето до земята
himmlisch adj небес|ен, -на; (herrlich) бо
жествен, прекрас|ен, -на, чудес|ен, -на
430 HIN
hin adv (Raum) натам, нататък, към, по¬
край; (Zeit) през, в продължение на,
към; (Grund) по повод, на основание
О nach rechts — надясно; an der Mauer
~~ покрай зида; die ganze Nacht ^ през
цялата нощ; gegen Mittag ^ към обед;
auf sein Schreiben въз основа на пис¬
мото му; — und her насам-нататък; ~
und wieder от време на време; ^ und
zurück (на) отиване и (на) връщане; auf
seinen Rat ~~ по негов съвет; bitte einmal
Berlin ^ und zurück моля. един билет за
Берлин отиване и връщане; wir sind ~~
und zurück zu FuB gegangen на отиване
и на връщане ходихме пеша
hinab adv надолу; = hinunter О den Hang
^ надолу по склона
hinabfahren <4а/гл> vi спускам се AI od
спущам се AI [спусна се £2], слизам AI
[сляза* El od слезна А2] надолу (с пре¬
возно средство)
hinabführen <а/ЛА> v/\ vt водя uv, II надолу
(in [4] в) (зимника, долината и др.)
hinabgehen <13а/гя> vi слйзам Al [сляза*
El od слезна Е2\ надолу О sie ging die
Stufen [den Hang] hinab тя слезе по стъл¬
бите [по склона]
hinablassen <3аjhb) vt спускам Al od спу¬
щам Al [спусна Е2] (in [4] в); sich [4\
~ спускам се
hinabschauen <а/А6> vi поглеждам А1 [по¬
гледна Е2\ надолу
hinabstürzen <а/М> vt блъсвам А1 [блъсна
£2], бутвам А1 [бутна Е2] (в пропаст и
др.); <а/гл> vi падам Al [падна Е2\ (в
пропаст и др.); sich [4] ~ хвърлям се А2
[хвърля се //] (от високо) О umg schnell
ein paar Gläser Schnaps ^ гаврътвам Al
[гаврътна E2] бързо няколко чаши ра-
кйя (umg); umg das Essen - нагълтвам
Al [нагълтам Al]% излапвам AI [изла-
пам Al] яденето набързо
hinan adv нагоре О den Berg ~ нагоре по
планината
hinarbeiten <а/ЛА> vi работя uv, И (auf etw.
[4\ за постйгането на нещо), стремя се
uv, II (auf etw. [4\ към нещо) (чрез ра¬
бота) ^
hinauf, umg ’rauf adv нагоре O den Fluß
-w срещу течението на реката, нагоре
по реката
hinaufarbeiten, sich [4] <а/А6> изкачвам се
А1 [изкача се II] с големи усилия; übertr
издйгам се А1 [издигна се Е2] със соб¬
ствени ейли [с труд]
hin^yfgehen <13a/.m> vi качвам се Al [кача
се //]; umg (Preis цена) auch повишавам
се A l [повиша се II]
hin^yflclettern <а/гл> vi изкатервам се А1
[изкатеря се /У], покатервам се
hin^ufkommen <33а/.w> vi качвам се А1
[кача се /У]; übertr издйгам се AI [из¬
дигна се £2] <у ich komme gleich hinauf
ще се кача (идвам, ще дойда] веднага
горе
hinaufschrauben <а/АА) vt übertr umg (Preis
цена) повишавам AI [повиша II]
hinaufsteigen <23а/лл> vi качвам се AI
[кача се II], изкачвам се (по стълба и
ДР) #
hin^uftragen <4а/hb} vt занасям А2 [за¬
неса El] горе
hinaus, umg ’raus adv навън (за посока)
О вън!; umg mit dir! махай се!,
излез веднага!; zum Fenster — от про¬
зореца навън; zur Stadt ^ извън града;
auf Jahre - planen запланувам v, uv, Al
за години напред; über den Plan ^ свръх
плана; über etw. [4] ^ sein преодолял
съм va нещо; er war über die Sechzig
той бе на повече от шестдесет години
hin|usbegleiten <с/hb) vt изпращам Al
[изпратя II] (до вратата, до улицата)
hinausfahren <4а/гл> vi излизам А1 [из¬
ляза* EI] (с кола); <4a/Ab) vt извозвам
АI [извозя II] О zum Flugplatz ~ карам
uv, А1 към летището; пътувам uv, Al
за летището; den Wagen aus der Garage
~ изкарвам А1 [изкарам А1] колата от
гаража
hin^ysführen <a/У/A) vt извеждам AI [из¬
веда El]
hin^ysgehen <13а/де) vi излйзам Al [из¬
ляза* El] (навън); übertr über etw, [4]
+» надхвърлям A2 [надхвърля /У], над¬
минавам А1 [надмйна Е2] нещо С>
umg das Fenster geht auf den Hof hinaus
прозорецът гледа към двора
hinausjagen <a//iA> vt изгонвам Al [изгоня
II] <a/tff> V/ изхвръквам Al [изхвръкна
£2] навън
hinauskommen <33a/sn) vi излйзам Al
[изляза* El] O umg alles kommt auf eins
hinaus всичко се свежда до едно и също
нещо
hin^uslaufen <9а/sn) vi избягвам Al [из¬
бягам А1\ изтйчвам А1 [изтйчам А1]
навън; übertr целя uv, 11 (auf etw. [4] не¬
що), стигам Al [стигна Е2] (auf etw. [4]
до нещо) <0 das ganze läuft darauf hinaus.
daß ... цялата работа се свежда до това,
че ...
hin^uslehnen, sich [4] <а/Л£>: sich zum Fen¬
ster ~ навеждам се А 1[ наведа се El]
през прозореца
hinat^sschauen <а/ЛА> vi гледам uv, AI.
поглеждам Al [погледна A2\ навън
hin^usschieben <32a/AA> vr избутвам Al
[избутам AI], изтиквам Al [изтикам AI]
навън; (aufschieben) отлагам Al [отложа
1Ц
hin^usschieOen (32a/AA, sn) vi стрелям uv,
Al (от къща, крепост, прозорец и др.)
О er schießt zur Tür hinaus той се втурва
навън; übertr übers Ziel ~ прехвърлям
A2 [прехвърля II] мярката, прекалявам
Al [прекаля II]
hin^usschwimmen <26а/.м> vi плувам uv,
Al навътре (в морето, езерото)
hin^usspringen (27аvi изскачам А1
[изкоча II] (на улицата и др.) О zum
Fenster ~ скачам от прозореца
hin^stragen <4a/hb} tr изнасям А2 [из¬
неса El]
hin^uswerfen (16а/ЛА> vi изхвърлям А2
[изхвърля 11\, auch übertr О umg das Geld
zum Fenster ~ хвърлям парите на вя¬
търа, пропилявам Al (пропилея Е6\ па¬
рите
hinauswollen <а, präs sg: will, willst, will/
hby vi umg искам uv, Al па изляза O
umg ich weiß, worauf du hinauswillst зная
od знам E ohne Aorist какво имаш пред
вид [какво целиш]; зная накъде биеш
(umg); er will hoch hinaus той се домогва
до високо положение, поставя си висока
цел
hinausziehen (32а, h-g/AA) vi изтеглям
А2 [изтегля //], издърпвам А1 [издър¬
пам А1], измъквам AI [измъкна £2];
übertr протакам AI [проточа //], заба¬
вям А2 [забавя //]; sich [4] ~ протакам
се, забавям се; (32а, h-gjsn') vi тръг¬
вам Al [тръгна £2], потеглям А2 [по¬
тегля 11] (за село и др)
Hinblick т: im [in] - auf [4] с оглед на
hinbringen <24а/А6> vt занасям А2 [занеса
El]; (begleiten) придружавам АI [при¬
дружа II], завеждам А1 [заведа El] О
umg die Zeit ~ прекарвам А1 [прекарам
А1 ] времето (mit [2] с)
hjnderlich adj enieam, пречещ О das ist mir
sehr — това ми пречи много
hjndern <А6)ЛА) vi преча uv, II, попречвам
А1 [попреча //] (jmdn. an etw. [3] някому
на. при нещо) О jmdn. am Essen [am
HINEINBRINGEN 431
Schreiben] — преча на някого да се хра¬
ни [да пише]; das alles hindert mich daran,
weiter zu arbeiten всичко това ми пречи
да продължа да работя
Hindernis п 27 пречка /, спънка f; препят¬
ствие п, -я {auch Sp); (Schwierigkeit)
трудност f: ~lauf m 2 Sp бягане n c
препятствия: ~ rennen n 23 Sp конно
надбягване c препятствия, стйпъл-чез m
hindeuten (afhb} vi соча uv, II (auf etw. [4]
към нещо), посочвам А1 (посоча II] (auf
etw. [4] нещо); übertr показвам AI [по¬
кажа Е4], предвещавам Al [предвещая
£7] (auf etw. [4] нещо), говоря uv. II (auf
[4] за) О die Symptome deuten auf eine
schwere Erkrankung hin симптомите го¬
ворят за тежко заболяване
Hindin / 18 dicht кошута f
Hindu nt (gen auch -s, pl auch-s) индус m
hindurch adv през <0 durch die Wand ^ през
стената; die ganze Zeit ^ през цялото
време; die Nacht ^ през цялата нощ
hilldurchgehen (t3a/.w) vi минавам Al [ми¬
на E2] (durch [4\ през) (врата и др.), пре¬
косявам Al [прекося //] (durch etw. [4]
нещо) (парк, град и др ); (durch etw.
transportiert werden) минава (durch [4\
през) O die Tür ist zu schmal, und der
Schrank geht nicht (durch sie) hindurch
вратата е много тясна и шкафът не
може да мине (през нея); übertr sie muBte
durch viele Leiden — тя трябваше да
мйне през [тя преживя] много страда¬
ния
hindurchkriechen <32а/лт?> vi провирам се
А1 [про|вра се Е (-врях се)] (durch [4]
през)
hinein, umg 'rein adv (вътре) в О bis in das
Haus - до вътре в къщата; bis in die
Nacht ^ до късна нощ; ~ ins Wasser!
влизай [влизайте] въ» водата; ^ ins
Bett! лягай [лягайте] си!
hineinbekommen <ЗЗа/ЛЛ> vt успявам А1
[успея Еб] да вкарам (etw. [4\ in etw. [4\
нещо в нещо) С ich bekomme die Bücher
nicht in die Tasche hinein не мога да съ¬
бера книгите в чантата
hin^jpbringen <24а/ЛЛ> vt внасям А2 [внеса
El] (auch ühertr)\ umg (hineinbekommen)
вкарвам Al [вкарам Al], вмъквам Al
[вмъкна E2\ O Ordnung in etw. |4] ^
внасям ред в нещо
432 HINEINDENKEN
hin^ipdenken, sich [4] <dachte hinein, hin-
eingedacht/AA): sich in eine Sache ~ вник¬
вам Al [вникна £2], задълбочавам се Al
[задълбоча се II] в нещо; sich in seine
Lage ~ поставям се A2 [поставя се II]
в неговото положение
hlD^nflnden, sich [4\ (27а/ЛА> свиквам А1
[свикна Е2\ (in etw. [4] с нещо) О sich
(4) in sein Schicksal ~ примирявам се Al
[примиря се //] със съдбата си
hin^pgehen (13а/5л) vi влизам AI [вляза*
£/]; umg (Platz finden) побирам се Al
[побера се £3] О in dieses Gefäß gehen
3 Liter hinein този съд побира 3 литра
hineingeraten <3а/гл> vi попадам Al [по¬
падна £2] (in [4] в)
hin^inlassen <3аfhbj vt umg пускам AI od
пущам Al [пусна E2] да влезе (вътре)
hinein]egen (аjhbj vt слагам Al [сложа II]
(in [4] в); ühertr влагам (чувства и др.);
(hintergehen) измамвам А1 [измамя II]
hin^ipmischen (а/Ab) v/ смесвам А1 [ембея
II] (etw. [4] in etw. [4] нещо с нещо);
sich [4] ~ намесвам се А1 [намеся се II]
(in [4] в) О Wasser in den Wein ~ сипвам
А! [сипя El] вода във виното, смесвам
виното с вода
hin^inpassen <а/А6> vi побирам се А1 [по¬
бера се EJ], вмествам се А1 [вместя се
11] (in [4] в); (passend sein) подходящ съм
va (in [4] за), подхождам uv, Al (in [4]
на, към) О der Schlüssel paBt nicht in das
Schloß hinein ключът не става на клю¬
чалката
hin^inreden <аjhbj vi меся сс uv, II, на¬
месвам се А1 [намеся се II] в разговор;
iibertr меся се, бъркам се uv, Al (in [4]
в) <0 ich lasse mir in meine Angelegenheiten
nicht ~ не давам Al [дам, дадеш (да¬
дох)] да ми се месят в работите
hin^inreichen <а/ИЬУ vi подавам А1
[по|дам, -дадеш (-дадох)] (през врата,
прозорец); vi стигам А1 [стигна Е2] (bis
in 14] чак до) О etw. [/] reicht bis ins
Zimmer hinein нещо стига чак до вътре
в стаята
hin^inschlageo (4аjhbj vt (Nagel гвоздей)
забивам А1 [забия Е7] (in [4] в)
hin^ipsteckqji (аjhbj vt вкарвам А1 [вка¬
рам AI], пъхам uv, AI, пъхвам А1 [пъх¬
на Е2] (in [4] в); übertr (Geld, Arbeit пари,
труд) влагам А1 [вложа //] (in [4] в)
О umg seine Nase in alles ~ пъхам си
носа [гагата] навсякъде (umg)
hineiptragen <4а/АА> vi внасям A2 [внеса
£7] О Fußball den Ball ins Tor ~ вкарвам
Al [вкарам AI] топката във вратата
hin^jptreiben (23a/AA> vt (Vieh добитък)
вкарвам Al [вкарам Al] (in [4] в); (Nagel,
Keil гвоздей, клин) забивам AI [забия
£7] (in [4] в)
hin^nwagea, sich [4] (a/AA> осмелявам се
Al [осмеля се II] да вляза
hineipwollen <а, präs sg: will, willst, will/
ho) vi umg искам uv, AI де вляза (in [4]
в) .
hin^inziehen (32a, h-gfhbj vi вмъквам
Al [вмъкна £2] (in [4] (вътре) в); übertr
въвличам Al [въ|влеха Е. -влечал (-вля¬
кох)] (imdn. in etw. [4] някого в нещо)
Hinfahrt / 17 отиване п (с превозно сред¬
ство) О auf der ~ на отиване; ~ und
Rückfahrt отйване и връщане (с превоз¬
но средство)
hinfallen (ЗаДгл) vi падам А1 [падна Е2]
(на земята)
hinfällig adj (gebrechlich) немощ|ен, -на;
" (ungültig) несъстоятел|ен, -на; нева-
лйд|ен, -на
Hinfälligkeit / 17 немощ /, слабост f; не¬
състоятелност /, невалйдност /
hinfort adv отсега нататък, в бъдеще
hinfübren <a/AA> vt завеждам AI [заведа
£/]; vi водя uv, II (nach, zu [J] до, за) О
der Weg führt bis zu einer Hütte hin пътят
води до една хижа
hing prät von hängen
Hjnlgabe /16 преданост f, вссотдайност f;
(Eifer) усърдие n, увлечение n; ~gang
m 2/sg übertr geh смърт f, кончина /
hingeben (15a/Ab> vt подавам Al [по|дам,
-дадеш (-дадох)]; (opfern) жертвувам uv,
Al; sich [4] ~ отдавам се (einer Sache
[i] od jmdm. на нещо od на някого); O
sich der Hoffnung — храня uv, II надеж¬
дата; sich dem Dienst am Volke ~ по¬
свещавам AI [посветя II] живота си в
служба на народа
hingebungsvoll adj всеотда|ен, -йна
hingegen сол/ а, пък, напротив
hingehen (13аfsbj vi отйвам Al [отида El]
(там, на определено място); (Zeit време)
преминавам А] [премина £2], отмина¬
вам; (Blick поглед) плъзгам се uv, Al.
минавам (über [4] по); Jmdm, etw. [4] ~
lassen прощавам Al [простя. 1Т] някому
нещо
hjngehören <с/ЛЛ> vi: umg das Buch gehört
hier hin мястото на книгата е тук
hingelangen <с/ли) vi стигам А1 [стигна Е2].
пристигам (там, на определеното мяс¬
то)
hinhalten <3а/Л&> vt подавам А1 [по|дам,
-дадеш (-дадох)]; (vertrösten) залъгвам
AI [залъжа Е4\ (jmdn. mit [3] някого с)
(обещания и др.)
hjnhauen <а/Л6> vt umg (schlagen) удрям А2
[ударя //]; (wegwerfen) хвърлям А2
[хвърля //], захвърлям; (aufgeben) за¬
рязвам AI [зарежа* Е4] (работа и др.)
(umg); (flüchtig anfertigen) свършвам Al
[свърша //] набързо, скалг>пвам А1 [ска¬
лъпя 11); (Aufsatz съчинение) нахвърлям
набързо; <a/sn) vi umg (stürzen) падам
Al [падна E2\, просвам се Al [просна
се £2]; sich [■4\ ~ umg (sich hinlegen)
хвърлям се А2 [хвърля се //], тръшвам
се А1 [тръшна се Е2\ (на леглото) О
umg das haut hin така е добре; това хва¬
ща място (umg)
hinken (hb) vi куцам uv, Al O auf dem
rechten FuB ~ куцам c десния крак;
übertr der Vergleich hinkt сравнението не
е удачно
hinkommen <33a/sw> vi пристигам Al [при¬
стигна Е2] (там, на определено място) о
übertr umg wo sollen wir wenn ... до¬
къде шс стигнем. ак0 ...; umg wo ist das
Buch hingekommen? къде се е дянала кни¬
гата? (umg); umg ich komme mit dem Geld
hin парйте ще ми стигнат
hinlänglich adj достатъчен, -на
hinlaufen <9а/sw) vi отивам Al [отида £7],
изтйчвам Al [изтйчам Al) (zu [3] до,
при)
hjnlegen <а/АА> vt слагам Al [сложа //]
* (на определено място); sich \4\ ~~ лягам
си А1 [легна си Е2]
hinnebmen < 16а/А6> vt приемам А1 [приема
£ (приех)]; (dulden) понасям А2 [понеса
El], приемам (упрек, оскърбление, не¬
успех и др.)
hinreichen <аfhb'} vt подавам А1 [по|дам.
-дадеш (-дадох)]; vi (ausreichen) доста¬
тъчен съм va; ~d adj достатъчен, -на
Hinreise / 16: auf der ~ на отйване (c пре¬
возно средство)
hinreiBen <21 а/АЛ) vt повлйчам Al
(по]влека, -влечеш (-влякох)]; übertr
увлйчам; (entzücken) очаровам uv, Al.
пленявам Al [пленя //] (etw. [/] jmdn.
нещо някого); sich [4] ~ lassen увлйчам
се (von etw. [3] от нещо) 28HINTERBLIEBENENRENTE 433
hinreiBend adj увлйчаш; увлекателен, -на,
пленйтелен, -на
hinrichten <а/АА> vt екзекутйрам uv, г, А1
Hinrichtung / 17 екзекуция f
hinschaffen <а/ЛА) vt закарвам AI [закарам
AI), откарвам, пренасям А2 [пренеса El)
(нешо някъде)
hinscheiden <23а/тя> vi geh умйрам Al
* [ум|ра £ (-рях)]
hinschlachten <а/Л/>> vt избивам Al [избйя
’ £7]
hinschleichen <21 аjsn'y vi примъквам се Al
(примъкна се £2] (zu [3] до)
tiinschwinden <27a/sw> vi geh стопявам се
AI (стопя се //], изчезвам AI (изчезна
Е2] (за пари, сили. любов и др.)
Hinsicht / 17/sg: in dieser - в това отно¬
шение; in auf [4] с оглед на
hinsichtlich präp [2] относно
hinsiechen <а/5Д> vi geh чезна uw Е2, линея
uv, Еб
hinstellen <a/Л6> vt поставям A2 [поставя
//], слагам Al [сложа //] (някъде): пред¬
ставям А2 [представя //] (als [4] като);
sich [4] ~ заставам А1 [застана Е2 ] (vor
[3] od [4] пред)
hinstrecken <а/ЛЛ> vt (Hand ръка) протягам
А1 [протегна £2], подавам А1 [по|дам.
-дадеш (-дадох)]: (Gegner противник)
dicht повалям А2 [поваля //]: sich [4]
^ изтягам се А1 [изтегна се £2], опъвам
сс AI [опъна сс £2] (на пода. пейка и
др.) С der See streckt sich am Gebirge hin
езерото се простйра покрай планината
hinten adv отзад О nach -- назад; von ^
отзад
hintenherum adv отзад, iihertr тайно, по
околен път
hinter I. priip [JJ od[4] зад O er saß ^ einem
Kollegen той седеше зад един колег а: er
setzte sich - einen Kollegen той седна зад
едйн колега; И. adj зад|ен. -на ч4 die
■'-ей Reihen задните родини; er sitzt in
der ^sten Reihe той седи на последния
ред
Hinterlachse / 16 (Auto автомобил) задна
ос; ^bein // 20 Апш заден крак
Hinterbliebene т 7+ близ|ък т. -и на по¬
койник./ 19 (близка / на покойник); die
^п опечалените р/. близките р! на по¬
койника
Hinterbliebenenrente / 16 наследствена
пенсия
28 Немско-бъшарски речник
434 HINTERBRINGEN
hjnter|bringen <24b//i/?> vt съобщавам Al
[съобщя //] тайно, донасям A2 [донеса
El] тайно (jmdm. etw. [4] някому нещо)
hinterdrein adv след, зад (някого, нещо);
(danach) след това
Hintere ш?' umg vulg задни|к т, -ци
hintereinander adv едйн слсд [зад] друг О
zehn Stunden — десет часа непрекъснато
[без прекъсване]
Hintereinanderschaltung /17 El, Radio по¬
следователно свързване [включване]
Hinter|eingang т 2 заден вход; ~fuß т 2
заден крак; ^gaumen т 4 Anat задното
[мекото] небце; ^gaumenlaut т 1 Phon
веларен звук; ^gebSude п 23 вътрешна
сграда, сграда / в двора; ^gedanke т
IsL задна мисъл
hintergehen <l3b/Afe> vt мамя uv, II, из-
мамвам Al [измамя //]
Hintergehung / 17 измама /
Hintergrund т 2/sg заден план; фон т;
^gründe pl скрити причини pl; ~halt т
2 засада /
hinterhältig adj ковар|ен, -на, скрит;
пота|ен, -йна
Hinterhaus п 23 вътрешна къща, къща / в
двора
hinterher adv отзад, след; (danach) после,
по-късно О sie ging voran und er ~ тя
вървеше напред, а той отзад [след нея]
hinterhergehen <( I За/.v/i) vi вървя uv, II
отзад О jrndm. ~ вървя след [зад] ня¬
кого
hinterherlaufen <9а/sn} vi тичам uv, Al
(jrndm. od etw. [.?] след някого od нещо)
гоня uv, II (задачи и др.)
hinterhersein <В, а/де) vi (zurücksein) из¬
оставам Al [изостана £2], назад съм va
(с уроци, работа и др.); (achten) вни¬
мавам uv, Ah нащрек съм О die Mutter
ist sehr hinterher, daß das Kind ordentlich
lernt майката много внимава детето да
учи добре
Hinter|hof т 2 заден двор; ~kopf/2 Anat
тил (-ът) т; -land п 20fsg хйнтерланд
т; МИ тил т
hinterlassen <3b//i6> vt оставям А2 [оставя
//] (след себе си); (vererben) оставям в
наследство, завещавам А1 [завещая ЕТ]
(jrndm. etw. [4] някому нещо)
Hinterlassenschaft / 17 Jur наследство п
Hinterlauf т 2 заден крак (на дивеч)
hinterlegen <b/A6> vt депозйрам uv, v,
AI, давам Al [дам, дадеш (дадох)] на
съхранение
Hinterlegung / 17 депозйране п
Hinterleib т За (Insekt насекомо) задна
част на тялото; ~list / 17 лукавств|о п,
-а, коварств|о п, -а
hinterlistig adj лукав, ковар|ен, -на
Hintermann т 3 който седи (стой или мар-
ширува) зад някого; ^männer pl тайни
ръководители pl [подстрекатели pl, под-
будйтели pl\; ^mannschaft / 17 Sp за¬
щитата
Hinterrad п 22 задно колело; ^antrieb т 1
Kfz задно предаване
hjnterfriicks adv предателски, вероломно,
коварно; (von hinten) иззад гърба, из
засада О jmdn. ~ erschienen застрелвам
Al [застрелям А2\ някого в гърба
hinterschlucken vt umg = hinunter¬
schlucken
Hintersitz m 1 задна седалка (на кола)
Hinterteil п 20 Anat седалищ|е п, -а; umg
*задни|к т, -ци; (Pferd кон) задница /
Hintertreffen п 22/sg: umg ins — geraten
[kommen] изоставам AI [изостана £2],
закъсвам AI [закъсам AI\ (umg)
hintertr^iben <21b/A7>> vt преча uv, II, no-
нречвам Al [попреча //] (etw. [4] на не¬
що), осуетявам AI [осуетя II], разстрой¬
вам AI [разстроя /7] (нещо)
Hjnter|treppe f 16 задна стълба; ~tür / 17
задна врата, черен вход
hinter^hen <32b. h-g/AA> vt (unterschla¬
gen) злоупотребявам AI [злоупотребя
/7]; (Steuern данъци) не плащам AI [пла¬
тя /7], укрйвам АI [укрия £7]
Hinterziehung у 17 злоупотреба f; (Steuern
данъци) неплащане п. укриване п
hintragen <4а/А6> vt занасям А2 [занеса £/]
hintreten (I Sa/sn'y vi стъпвам АI [стъпя //]
(някъде); заставам AI [застана £2] (vor
jmdn. пред някого)
hinüber, umg ’rüber adv оттатък, отвъд
hinübergehen (13а/лл) vi минавам AI [мина
£2] отсреща; geh умйрам AI [ум|ра £
(рях)]
hinübergreifen <21 b/AA> vi пресягам се AI
[пресегна се £2]; übertr навлизам AI
[навляза* £7] (in) [4] в) (друга област)
hinuberhelfen <16a/AA> vi: jrndm. ~ пома¬
гам AI [помогна £2] някому да мйне
отсреща [на другата страна]
hinüberreichen <а /АА> vt подавам AI
[по|дам, -дадеш (-дадох)]; vi (до)стйгам
AI [(до)стйгна £2] (bis an [4], bis auf [4]
до) (до другата страна, до другия бал¬
кон и др.)
hinübersetzen <а/ЛА, vn) vi прехвърлям се
А2 [прехвърля се 77] (über [4] през); vt
прехвърлям, пренасям А2 [пренеса El],
прекарвам А1 [прекарам AI] (jmdn. über
[4] някого през) (река и др.) <0 über den
Zaun ~ прескачам Al [прескоча II]
оградата
Hin- und Herfahrt / 17 отиване и връщане
и (с превозно средство)
hinunter, umg ’runter adv надолу O den
Hang ~ надолу по склона .
hinunterbringen <24a//iA> vt (Schrank шкаф)
свалям А 2 [сваля II] (до долу); придру¬
жавам AI [придружа 77] (jmdn. някого
до долу) О umg sie brachte keinen Bissen
hinunter тя не можа да сложи хапка в
устата си
hinunterfallen (За/тл) vi падам А1 [падна
Е2]
hinunterschlucken <а/А6> vt глътвам А1
[глътна £2]; übertr umg преглъщам Al
[преглътна £2] (обида, сълзи и др.)
hinuntersteigen <23а/.ш> vi слйзам А1 [сля¬
за* El od слезна £2]
hinunterwürgen <a/AA> vt (Essen ядене) гъл¬
там uv, Al с мъка, едва преглъщам А1
[преглътна £2]; (Tränen сълзи) преглъ¬
щам
hinwärts adv umg на отиване, натам
hinweg adv: ~! настрана!; der Ball flog über
unsere Köpfe - топката профуча над
главите ни; — mit dir! махай се!
Hinweg т 1 пътят нататък О auf dem —
на отиване
hinweggehen <13а/$л> vi übertr отминавам
А1 [отмина £2] (über etw. [4] нещо) (въ¬
прос. нечия нетактичност и др.)
hinweghelfen <16a//iA>: jmdm. über schwere
Stünden ~ помагам Al [помогна £2]
някому да преодолее трудни часове
[моменти]
hinwegkommen <33а/тл> vi übertr преодо¬
лявам Al [преодолея £б] (über etw. [4]
нещо); (Verlust загуба) примирявам се
AI [примиря се //] (über [4] с)
hinwegseben < 19а/АА> vi гледам uv, Al (über
[4\ над) (главите на зрителите и др.);
übertr не обръщам А1 [обърна £2] вни¬
мание (über [4] на) О über jmdn. - правя
се uv, II, направям се А2 [направя се /7]
че не виждам някого
hinwegsetzen <a/AA> vi прескачам AI [пре¬
скоча //] (über [4] нещо); sich [4] ~ не
HINZUGEHÖREN 435
обръщам А1 [обърна £2] внимание (über
[4\ на)
Hinweis т 1 указани|е п, -я (auf [4\ за)
bitweisen <23а/ЛА> vi посочвам А1 [посоча
//] (auf etw. [4\ нещо); übertr обръщам
А1 [об-ьрна £2] внимание (auf [4] на)
О ~ weisendes Fürwort Gramm показа¬
телно местоимение
hjnwenden < 10а, а/А6) vt: den Kopf [die
Augen] zu jmdm. ~ обръщам А1 [обърна
E2] главата си [очи] към някого; sich
[4\ ~ обръщам се (zu [3] към); übertr wo
kann man sich mit dieser Frage ~ ? към
кого може да се обърне човек с този
въпрос?
hinwerfen < 19а/АЛ> vt хвърлям А2 [хвърля
77]; (wegwerfen) захвърлям; (verzichten)
отказвам се А1 [откажа се Е4\ (etw. [4]
от нещо), зарязвам А1 [зарежа* Е4\
(etw. [4\ нещо) (umg); (Worte думи) под¬
хвърлям О ach [4] vor jmdn. ~ падам
Al [падна £2] на колене пред някого;
ein paar Zeilen ~~ нахвърлям няколко
реда
hinwiederum I. adv пак. отново; II. conj
(hingegen) от друга страна; затова пък
hinziehen <32а, h-g/sw) vi потеглям А2 [по¬
тегля /7] (към), преселвам се А1 [пресе¬
ля се II]; <32а, h-g//iA> vi (anziehen) тегли
uv, II, привлича AI [привлече El ] 3.
Pers (etw. [7] jmdn. zu [3] нещо някого
към); (in die Länge ziehen) протакам А1
[проточа 77]; sich [4] ~ (Ereignis съби¬
тие) продължавам Al [продължа /7],
трая uv, E5. проточвам се Al (проточа
се 7/]; (Ort място) простирам се А1
[про|стра се £ -стрях се)] О es zieht mich
immer wieder nach meiner Heimatstadt hin
пешо все ме тегли към родния град; sich
[4] zu jmdm. hingezogen fühlen изпитвам
Al [изпитвам Al] симпатия към някого,
чувствувам um, Al влечение към някого
hinzielen <а/ЛА> vi целя uv, 11, имам uv, Al
за цел (auf etw. [4] нещо)
hinzu adv към това
hinzueilen <а/ли) vi, притичвам се AI [при-
тичам се А!], изтйчвам (при другите)
hinzufügen <а//»А> vt прибавям А2 (прибавя
//'], добавям А2 [добавя 77] (zu към);
(dazusagen) добавям (казвам)
hinzugehören <с/АЛ> vi принадлежа uv, 13,
спадам uv. Al (zu [i] към)
436 HINZUGESELLEN
hinzugesellen, sich [4] <cjhb'y присъединявам
се AI [присъединя се //] (jmdm. към ня¬
кого)
hinzukonuneti <33а/лл> vi пристигам AI
[пристигна £2] (при другите) О übertr
es kommt noch hinzu, daO ... трябва да
се добави още и това, че kommt noch
etw. hinzu? още нещо (да купите, да по¬
ръчате)? (въпрос на продавач, на келнер
към купувача, госта)
hinzusetzen <а/ЛЛ> vt добавям А2 [добавя
//]; sich [4] - сядам AI [седна £2] (при
някого)
hinzutun <38а/Л/»> v/ umg — hinzufSgen
hinzuzählen <а/Л6> vt прибавям A2, при¬
бавя II (към), събирам AI [събера £3]
(с други числа)
hinzuziehen <32а. h-g/Aft) v/ (Fachmann,
Arzt специалист, лекар) привличам AI
[при|влека, -влечеш (-влякох)] (за съ¬
трудник, консултант)
Hiobsbotschaft / 17 лоша вест
Hippe / 16: die — des Todes косата на
смъртта
Hippie т 6 хйпи п, -га
Hippodrom т \* od п 20 хиподром m
Hirn п 20 Anal главен мозък; —anhang т 2,
- anhangdrüse / 16 Anal мозъчен прида¬
тък, хипофиза /; — blutung/17 Med кръ¬
воизлив т в мозъка
hjrngescbadigt adj Ме de увреден мозък
Hirngespinst п 20 илюзия/ фантазия/ игра
/на въображението, химера/• —haut/14
Anal мозъчна обвивка; —hautent2Öndung
/ 17 Med менингит т; — rinde / 16 Anal
кора /на главния мозък, мозъчна кора;
- schale/16 Аnai = Schädel; — schlag т 2
Med мозъчен удар, апоплексия/* —tumor
т 9 Med тумор т на мбзъка
hirnverbrannt adj wng безум|ен, -на, луд (за
и де я); (u n si n n ig) б езс м йсл ен
Hirnwindung / 17 Anal мозъчна извивка;
- zelle/16 Anal мозъчна клетка
Hirsch т 1 ZooI елен т; —finger т 4 лов-
джййски нож; ^ geweih п 20 еленови рога
pl; — hornsalz п 20 Chem амониев карбо¬
нат; - käfer т 4 Zool бръмбар п -рогач;
- kalb п 22 Zool млад елен, еленче п, -та;
- kuh/14 кошута/ - leder п 23 (обрабо¬
тена ) еленска кожа
Hirse/16 просо п
Hirt т 8 овчар т, пастйр т
Hirtendichtung/ 17 Lit пасторална поезия,
— flöte/16 кавал т; —junge т 7 овчарче
л, -та; —stab т 2 овчарска тояга, гега f;
— taschel п lijsg Bot овчарска торбичка
Hirtin /18 овчарка/ пастирка/
His п, bis Mus си диез
hissen vt (Fahne, Segel знаме, платно на
кораб) вдигам АI [вдигна Е2]
Histologi^/16/sg Med хистология /
Historiker т 4 исторй|к т, -ци
historisch adj исторически О — er Materialis¬
mus исторически материализъм
Hitze / 16 горещина/ пек т. жега /* (Son¬
nen-) зной т; übertr разгорещеност/,
разпаденост / О tropische — тропическа
горещина; etw. [4\ bei maBiger — backen
пека, печеш, (пекох) uv нещо в умерена
фурна [на умерен огън); übertr in — gera¬
ten разгорешявам се А1 [разгорещя се //],
разгиевявам се А1 [разгневя се //]; wng in
der — des Gefechts etw. vergessen забравям
A2 [забравя 12] нещо от вълнение
Hitzebaniere [..bariä:ra]/16 Tech топлйниа
преграда [бариера]
hjtzebeständig adj топлоустойчйв, термо-
устойчйв
Hitzegrad т 1 степен / [температура J] на
нагряването; — leistungsfähigkeit /17 топ-
лопроводймосг f: — messer т 4
пиромет|ър -ри; електрйчески термо¬
метър; —schild п 21 Tech защитен топли¬
нен екран, защитна стена (на космически
кораб); —Strahlung/17топлинно [инфра¬
червено] излъчване; —welle/ 16 Meteor
вълна / от горещ въздух; Med горещи
вълни pl
hitzig adj (leidenschaftlich) горещ, разпален,
пламен|ен, -на; (jähzornig) спрйхав, из¬
бухлив О nicht so —! по-полека!, не се
горещи!
Hitz|kopf т 2 луда [буйна] глава; избухлив
човек; кибритлй|я /и, -и (wng); schlag т
2 Medтоплинен удар
h-Moll п Mus си минор
HNO-Arzt [hären or] т, kurz für Hals-Nasen¬
Ohrenarzt m 2 специалист по уши, нос и
гърло
hob prat von heben
Hobby [..bi]n 24 хоби л, -та
Hobel m 4 дърводелско ренде; —bank/ 14
дърводелски тезгях; — maschine /16 хб-
белмашйна /
hobeln (hby vt рендосвам А1 [рендосам AJ]
Hobelspiiie pl талаш т
Hobler т 4 рендосван т
hoch (höher, höchst) adj висок; (edel, vor¬
trefflich) auch възвишен, благород|ен,
•на; (Summe сума) голям*; (sehr) много;
(Beamter, Offizier служещ, офицер) висш
О das Haus ist fünf Stockwerk? — къщата
е на пет етажа; er wohnt fQnf Treppen —
той живее на петия етаж; hohes Alter
преклонна възраст, дълбока старост; ho¬
her Feiertag голям празник; hoher Gewinn
голяма печалба; eine hohe Auflage голям
тираж; hohe Strafe голямо [тежко] нака¬
зание; auf hoher See в открито море; im
hohen Norden в крайния Север; — ат
Mittag по пладне; ~ ver¬
ehren дълбоко уважавам uv, Al; —er¬
freut [interessant] много зарадван [инте¬
ресен]; — hinauswollen имам uv. Al го¬
леми амбйции; — und heilig versprechen
обещавам Al [обещая E7] тържествено;
wie — beläuft sich die Summe? на колко
възлйза сумата?, каква е сметката?; es
ging — her беше много весело [шумно]
(на банкет и др.); die Nase — tragen вйря
uv, 11 нос, високомерен, -на [надмен|ен,
-на] съм va; Hände —! горе ръцете!; Kopf
—! горе главата! Math vier — drei (43)
четири на трета степен; (| auch höher,
höchst)
Hoch п 24/sg ( — ruf) ура. да живее;(Тппк-
spruch) наздравица /. тост m. -ове;
Meteor област / c високо атмосферно
налягане, антициклон т О ein — auf
jmdn. ausbringen произнасям A2 [про¬
изнеса El] тост в чест на някого
hochachten <a/ft&> vt дълбоко уважавам uv,
Al, почйтам Al [почета El]
Hochachtung / 17/sg уважение n, почит /
hochachtungsvoll adj (Briefschluß завършък
на писмо) c дълбоко уважение; —aktuell
adj много актуал|ен, -на
Hoch|altar т 2* Kirche главен олтар; — amt
л 22 Kirche тържествена литургйя (ка¬
толическа); —antenne /16 Radio външна
антена
Imcharbeiten, sich [4] <а/А6> издйгам се А1
[издйгна се Е2] (с труд)
hochaufgeschossen adj висок и слаб
НмЬ|ЬаЬп /17 надземна [естакадна] град¬
ска железница; — bagger т 4 Tech багер
т за горно [повърхностно] копаене;
-ball т 2 Sp (Tennis) висока топка;
~bau т {gen -(e)s, pl ..bauten) Arch над¬
земен строеж; висок строеж; ^baukran
т 2, auch т I Tech кран mt -ове за ви¬
соко строителство
hochjbegabt adj високонадарен; ^berühmt
HOCHGELEGEN 437
adj прославен; ^betagt adj geh много
стар, в преклонна възраст
Hoch|betrieb т I голямо оживление п [дви¬
жение]; ~ blQte / 16/sg (пълен) разцвет;
~ bürg/17/sg Hist крепост /. твърдина f;
ühertr център т
hochdeutsch adj високонемски (език)
Hochdruck т I (sg високо налягане; Тур
висок печат: Meteor високо атмосферно
налягане О ühertr umg mit ~ arbeiten
работя wv, II напрегнато
Hochdrucklgas n 20 сгъстен газ; ^gebiet n
20 Meteor област / c високо атмосферно
налягане, антициклон т; ^kraftwerk п
20 водна електрическа централа с висок
пад, високонапорна водна електроцен¬
трала
Hochebene/16 плат|о п, -а, висока равнина
Imchlempfindlich adj много чувствителен,
-на; ^entwickelt adj високо развит;
^erfreut adj силно зарадван (über [4] от);
^fahrend adj надмен|ен, -на; ^fein adj
много [извънредно] фин; (Gehör слух)
много ост|ър, -ра; Tech много тън|ък,
-ка
Hoch|flnanz / \ljsg финансови магнати pl;
-flache /16 = Hochebene
hochfliegend adj ühertr честолюбйв, амби¬
циозен, -на
Hochflut / 17 пълноводие п; силен прилив;
ühertr наплив nt (oi стоки)
Hochform / 17/sg Sp: in ^ sein в отлична
[блестяща] форма съм va
hochfrequent adj високочестотен, -на
H^hfrequenz /17 El висока честота;
~ ström т 2 El високочестотен ток;
hochgebildet adj високообразован
Hochgebirge n 23 висока планина;
''Sfbedingungen pl високопланински
условия; ^slpflanze / 16 Bot високоп¬
ланинско растение
hoch|gehen <13а/^и) vi umg (Vorhang заве¬
са) вдигам се AI [вдигна се £2]; (Ballon
балон) вдйгам се, набйрам AI [набера
ЕЗ] височина; (Preis цена) качвам се AI
[кача се //]; (Sprengstoff взрив) избухвам
AI [избухна Е2]\ umg (aufbrausen) из¬
бухвам. кипвам AI (кипна E2J .
die Wellen gehen hoch морето c развъл¬
нувано. има големи вълни [голямо въл¬
нение]; umg er ist hochgegangen аресту¬
ваха го, хванаха го
hochgelegen adj високо разположен
438 HOCHGENUSS
Hochgenuß m 2 висша наслада, истинско
удоволствие
hochgeschlossen adj (Frauenkleid рокли) за¬
творен до горе, без деколте; ^geschos¬
sen adj (Pflanze растение) израс|ъл, -ла
на височина, избуял; (Mensch човек)
слаб и висок като върлйна
hochgespannt adj: auf etw. [4] — sein очак¬
вам uv, AI нещо c голям интерес; ~e
Erwartungen големи очаквания
Imchgestellt adj (Persönlichkeit личност) ви¬
сокопоставен; ^ gewachsen adj висок,
много израсъл (за момче, момиче)
Hochglanz т 2/sg огледален блясък, гланц
т О etw. [4] auf - polieren лъскам uv,
Al нещо, докато светне
Hochglanz|papier п 20* гланцова фотохар¬
тия; ^ presse / 16 гланц-преса /
hochgradig I. adj извънредно сйл|ен, -на,
много голям*; II. adv във висша степен
О er war — erregt той беше крайно въз¬
буден
hochhalten < За//?/>) vt държа uv, 13 високо;
überir geh високо ценй uv, II, тача uv,
II
Hochhaus п 22 многоетажна сграда
hochherzig adj geh великодушен, -на, бла¬
городен, -на
Hochherzigkeit / 17 geh великодушие п,
благородство п
hochindustrialisiert adj със силно развита
промйшленост; ^interessant adj много
[извънредно] интерес|ен, -на
hochkant adv: den KofTer stellen слагам
AI [сложа II] куфара изправен; das Brett
- stellen слагам дъската на ребро
H9chkapitalismus т II /sg развйт капита¬
лизъм
hochklappen <а/АА> vt (Sitzfläche, Kragen
седалка на стол, яка) вдйгам AI [вдигна
£2]
hochkonzentriert adj Chem висококонцен-
трйран
hochkrempeln <а//;/>> vt (Hemdsärmel, Ho¬
sen ръкав, крачолите на панталон) за¬
претвам AI [запретна £2]
Hochjkultur / 17 високоразвита култура;
~land п 22 плат|о п. -а, висока местност;
високопланйнска област; ^länder т 4
лланйн|ец т, -ци
hochleben vi: jmdn. ~ lassen пия uv, Е7 на¬
здравицата някого; er lebe hoch! да жи¬
вее!
Hochleistung / 17 високо постижение
hochleistungsfähig adj Tech високопроизво-
дйтел|ен, -на; с висока мощност
Hochleistungsmotor т 9а Tech двигател т
с голяма мощност; ^ stahl т 2 (auch т
I) висококачествена стомана
hoch|modem adj много модер|ен, -на;
~~ molekular adj Chem високомолекулен,
-на
Hochmut т 1 */sg високомерие п, надмен¬
ност /
hoch|mutig adj високомерен, -на, над¬
менен, -на; ^näsig adj надут
Hoch|ofen т 5 Tech доменна [висока] пещ;
~ ofenanlage / 16 Tech доменен цех;
~öfner т 4 доменчи|к т, -ци; ^parterre
[..ter] п 24 Arch висок партер
hoch[politisch adj (който е) от голямо по-
литйческо значение; ^produktiv adj ви-
сопроизводйтел(сн, -на; ^prozentig adj
високопроцент|ен, -на, концентрйран
^qualifiziert adj висококвалифициран;
~rot adj ярко червен; пламнал (за лице
и др.)
Hochfraf т 1 вик „ура!‘\ „да живее!";
^saison [..ßesö:, auch sesoq]/ 15 разгар
m на сезона
hochschätzen <а/ЛА> vt високо ценя uv, II,
дълбоко уважавам uv, Al
Hochschätzung / 17/sg: ^ genießen радвам
се uv, Al на голямо уважение
hochschlagen <4a/А6> vt (Mantelkragen яка
на палто) вдигам Al [вдигна £2]; (Ärmel
ръкав) навивам Al [навия £7); <4а/$л>
V/,Flammen schlugen hoch пламъци лум¬
наха
hochschrauben <а/АА> vt (Preise, Forderun¬
gen цени, изисквания) повишавам А1
[повиша II] чувствйтелно
Hochschulausbildung / 17/sg вйсше обра¬
зование
Hochschule / 6 вйсше учебно заведение
(АЬк ВУЗ), вйсше учйлшце О ~ für
Musik музикална академия, консерва¬
тория f; Technische ^ вйсше техническо
учебно заведение
Hochschullehrer т 4 преподавател т във
вйсше учебно заведение; ^ wesen п 23
система / на вйсшето образование О
die neue Struktur des ~ wesens новата
структура на вйсшето образование
Irochschwanger adj (която е) с напреднала
бременност О eine —е Frau жена / с
напреднала бременност
Hochsee / 16/sg открито море; — flscherei
/ 17 риболов т в открито море
Hochsommer m 4/sg средата [разгара] на
лятото
Hochspannung / 17 El високо напрежение;
— s|fernleitung / 17 El електропровод m
за високо напрежение; ^$|transformator
т 9а трансформатор т за високо на¬
прежение
Hochsprache / 16 литературен (немски)
езйк; ^ Springer т 4 Sp скачам т на скок
височина; ^sprang т 2 Sp скок т, -ове
на височина
höchst (sup von hoch) L adj най-висок, мак¬
симален, -на; най-голям*, висш;
(äußerst) извънред|ен, -на, краен, -йна
О eine Frage von ^er Wichtigkeit въпрос
m от най-голямо значение; im ^еп Falle
в краен случай; es ist ~ е Zeit, zu ... край¬
но време е да im ^en Grade в най-
висока степен; aufs ^ е überrascht крайно
изненадан; II. adv крайно; - erstaunt
извънредно учуден; (Т auch hoch u.
höchstens)
hochstämmig adj високостеблен
Hochstapelei / 17 измама / мошени-
честв|о n. -a
Hochstapler m 4 измамни|к m, ци, моше-
ни|к m, -ци от класа
hochstehend adj (gesellschaftlich) високопос¬
тавен O ein geistig ~er Mensch духовно
издигнат [високообразован] човек
höchstens adv най-много, не повече от; в
най-добрия случай; (Т auch höchst)
Hochst|ertrag т 2 най-висок добив; ^ge-
schwindigkeit / 17 максимална скорост;
^gewicht п 20 максимално тегло; ^maD
п 2р най-висока степен, максимум т;
— leistung / 17 най-голямо [върхово] по¬
стижение; Sp рекорд т; El, Tech мак¬
симална мошност; максимална про-
изводйтелност
höchstmöglich adj възможно най-голям*
höchstpersönlich adj лйчно (за високопос¬
тавени личности) О der Minister — лйч¬
но минйстьрът; scherzh er hat mir den
Brief — überreicht той ми предаде соб¬
ственоръчно писмото
Höchstpreis т 1 максимална цена; ~ stand
т 2/sg най-високо ниво, връх (върхът)
т
höchstwahrscheinlich adv по всяка вероят¬
ност
Hochtouren [..turr.J pl: umg die Arbeit läuft
auf ^ работата вървй c най-високи тем¬
пове
Imchtrabend adj високопар|ен, -на
höchtreiben <23a//tA> vt (Preise цени) по¬
вишавам AI [повиша //]
HOF 439
hochverdient adj много заслужил; ~ verehrt
adj veralt (Anrede) високоуважаем
Hochverrat m l/sg държавна измяна;
^Verräter m 4 човек, който е извършил
държавна измяна; предател т, измен-
ни|к т. -ци
Hochwald т 3 високостеблена гора
Hochwasser т 23fsg прииждане п, прйлив
т: (Überschwemmung) наводнение п;
— katastrophe /16 катастрофално навод¬
нение; ^schütz зашйта /срещу навод¬
нение; ^schaden т 5 щетй pl, причинени
от наводнение
hochwertig adj висококачествен; пълно¬
ценен, -на
Hochwild п 20/sg едър дйвеч
Hoch|würden Kirche: Eu(e)re [Euer] ~ Ваше
преподобие; ^zahl / 17 Math степенен
показател, екегюнент т
1 Hochzeit [hpx..]/ 17 сватба / О ^ machen
[halten] правя uv, II, направям А2 [на¬
правя //] сватба, женя се uv, П
2Hochzeit [ho:x..] / П/sg (Höhepunkt) раз¬
цвет РП
hochzeitlich [hox..] adj сватбен
Hochzeitslgeschenk n 20 сватбен подарък;
^kleid n 21 сватбена рокля; ^ reise / 16
сватбено пътешествие; -tag m 1 денят
на сватбата; (Jahrestag) годишнина /от
сватбата
Hficke/16 Landw кръст|ец т. -ци; Sp клек т
hocken </?/>) v/ клеча uv, 13: стоя uv, /2
клекнал; umg (sich aufhalten) стоя, кйсна
и\\ Е2 (umg) (в къши и др.); sich [4\
кляквам А! [клекна Е2]
Н9скег т 4 столче п, -та (без облегалка)
Höcker т 4 гърбица /
höckerig adj гърбав (нос); (Weg път) не¬
равен, -на
Hockey [hoke od hoki] n 24/sg Sp хокей m
на трева; ^ ball m 2 топка / (за хокей
на трева); — schläger т 4 стик т, -ове
за хокей с топка; ^spiel п 20 = Hockey;
^spieler т 4 хокейст т
Hockstand т 2 Sp = Hocke Sp
Hode m 1 od f \ b od Hoden m 4 Anat тес¬
тикул m; ^njsack m 2 Anat скротум m,
семенна торбичка
Hof m 2 двор m, -ове; (Bauern^) селскос¬
топански двор; малък чифлй|к т, -ци;
(Fürsten-*-) двор т, дворец т, резиден¬
ция /(на владетел): (fürstliches Gefolge)
440 HOFDAME
придворните pl, дворът; Astr хало n,
харман m (на луна) ö er machte ihr den
— той я ухажваше
Hofdame / 16 придворна дама
Hoffart / 1lisg geh високомерие n, над¬
менност /
Imffärtig adj високомерен, -на, надмен|ен,
-на
tmffen <ЛА> vi надявам се uv, AI (auf [4]
на. за) <0 v/; ich hoffe es sehr надявам
се. че е така; ^ wir das Beste! да се на¬
дяваме на най-доброто!
hciffentlich adv дано, да се надяваме
Hoffmannstropfen pl Pharm давйлови капки
Hoffnung / 17 надежда /(auf [4] за) О in
der daß ... с надеждата, че jmdm.
-en machen обнадеждавам АI [обна¬
деждя //] някого; mach dir keine не
си правй илюзии!; sie ist guter ~ тя е
бременна; sich [3\ auf etw. [4] ~en machen
надявам се uv, AI на нещо
hoffnungslos adj безнадежден, -на
H9ffnungs|losigkeit / \ljsg безнадеждност
./: -Schimmer т 4 пробляс|ък т, -ци на
надежда; —strahl т 9/sg лъч т на на¬
дежда
hoffnungsvoll adj изпълнен с надежда;
(vielversprechend) многообещаващ
Hofhund т дворно куче
höfisch adj дворцов; —lieh adj учтйв
Höflichkeit / 17 учтйвост / О — lichkeiten
austauschen разменяме си любезности
Höfling т I* придвор|ен т, -ни, царед-
в6р|ец /71. -ци
Hofnarr т 8 придворен шут
HO-Gaststätte [ha:o:..]/16 ресторантт [гос¬
тилница /] на държавната търгбвека ор¬
ганизация (в бившата ГДР)
HO-Geschäft [Ьа;оп 20 магазин т ка
държйвната търгбвека организация (в
бившата ГДР)
Höhe / 16 височина / (auch Math, Mus);
(Anhöhe) възвишени|с n, -я; връх (въ¬
рхът) т, върхове pl; (Betrag сума) раз¬
мер т; ühertr ниво п; висота /. връх т
О den Bali in die ~ werfen хвърлям A2
[хвърля //] топката нависоко; in die ~~
schießen избуявам AI [избуя //] (за рас¬
тения): auf der - des Ruhmes на върха
на славата; die Preise in die ~ treiben
повишчвам AI [повиша //] цените; in
— von 20 Mark в размер на 20 марки;
umg (gesundheitlich) nicht ganz auf der
^ sein не се чувствувам uv, AI добре,
неразположен съм va; umg in die ~ fah¬
ren подскачам АI [подскоча II] (от мяс¬
тото си); übertr auch кипвам Al [кипна
£2]; umg das ist doch die ~! това вече
е прекадено!
Hoheit /17 (Titel) вис6честв|о n, -a; geh nur
sg велйчие n; Pol суверенитет m
Hoheitsgebiet n 20 Pol територия / (на су¬
веренна държава); ~ gewässer pl тери¬
ториални води pl; ~ rechte pl суверенни
права pl
Höhen|flosse / 16 Flugw стабилизатор m;
~flug /и 2 Flugw височинен полет;
^ krankheit / 17 планйнска болест ^ku-
rort m I (високо)планйнски курорт;
~lage / 16 височина / (над морското
равнище); ~Iuft / 14jsg високопланин¬
ски въздух; ^messer т 4 Flugw алти-
мет|ър т, -ри; висотомер т; ~ sonne /
16 високопланйнско слънце; Med квар¬
цова лампа; ~Strahlung/17 космйческо
излъчване, космически лъчи; ~ unter¬
schied т 1 jsg разлика /във височината;
~zog т 2 планйнска верйга
Höhepunkt m 1 връхна [кулминационна]
точка; апогей т О der seines Schaffens
върхът на творчеството му
hoh|er (—е, ~es; —е) adj (t hoch)
höher adj (comp von hoch) по-висок O
* ~e Mathematik висша математика; —е
Schule средно училище; ~е technische
Lehranstalt средно техническо училище;
Studenten der — en Semester студенти pl
от горните семестри; die ^е Stelle по-
горна инстанция; in den ^en Kreisen във
вйсшите кръгове
hohl adj кух; (vertieft) вдлъбнат; (leer)
праз|ен, -на; ühertr auch безсъдържа-
гел|ен, -на; (Augen, Wangen очи, бузи)
хлътнал; (Zahn зъб) разяден; (Klang
звук) глух, тъп О übertr —е Worte праз¬
ни приказки р!
Höhle / 16 пещера /; (Tierbehausung) бър-
1 лога /, леговищ|е п, -а, дупка f; (elende
Wohnung) мизерно жилище, дупка/, -и;
Anat кухина / ‘
Hohlen|bir т 8 Zool пещерна мечка; ~~for-
schung / 17/.vg спелеология f; ~ malerei
/ 17 пещерна живопис; ~~ mensch т 8
пещерен човек
tohlguß т 2 Tech куха отливка; отливка
/ [отливане п\ на кухо тяло
H9hlheit / 17/sg ühertr: innere — вътрешна
[душевна] празнота [пустота]; sie
erkannte die ~ seine Worte тя разбра
колко празни [безсъдържателни] бяха
думите му
Hohl|kopf т 2 празна глава, глупа|к т,
-ци; ~körper т 4 кухо тяло; ~mafi л 20
мярка / за вместимост [обем]; ~гяшп
т 2 празно пространство; кухина /{auch
Anat); ~saum т 2 ажур т; подгъв т с
ажур; —Spiegel/17 вдлъбнато огледало
Höhlung/ 17 (Hohlraum) празно простран¬
ство, кухина f; (Erdhöhle) пещера /;
(Vertiefung) вдлъбнатина /
hohlwangig adj с хлътнали бузи [странй],
изпит .
Hiihllweg т 1 път т в клисура [дефиле];
~ ziegel т 4 турска керемида; (Ziegel¬
stein) решетеста [куха] тухла
Hohn т l/sg подигравка /, гавра / О das
ist der reinste ~ това е чиста подиграв¬
ка; jmdm. etw. zum ~ tun правя uv, II
някому нещо напук [на инат] (umg)
höhnen <hby vi подигравам (jmdn. някого);
подигравам се Al [подиграя се £7], при¬
смивам се А1 [присмея се £6] (jmdn. на
някого); vi подигравам се
Hohngelachter л 23jsg т, язвителен смях,
сарказъм (-мът) т
höhnisch adj подигравателен, -на, саркас-
тйч|ен, -на
hohnlächeln (auch а, pari per/ hohngelä-
chelt/hb~j vi усмйхвам се Al [усмихна се
12] язвйтелно [саркастично]
hohnlachen <auch а, pari per/ hohngelacht/
hby vi смея се uv, E6 саркастично, по¬
дигравам се Al [подиграя се £7] (über
[4\ на)
mhnsprechen < 16а/А6> vi: das spricht der
gesunden Vernunft hohn това противо-
речй на здравия разум; das spricht dem
Gesetz hohn това е в разрез със закона
[подигравка, гавра със закона]
Höker т 4 дребен амбулантен търговец,
продавач т на сергия [на будка]
Hokuspokus m/sg {gen -) фокусничество п;
фокуси pl: (Täuschung) измама /. трик
т, -ове; umg шега /, лудорйя /
hold adj (lieblich) прелест|ен, -на, мил; (ge¬
wogen) благосклонен, -на (jmdm. към
някого) О das Glück ist mir ~ щастието
n ми се усмихва; sie ist mir ~ тя е бла¬
госклонна към мене
holdselig adj прекрас|ен, -на, очарователен,
-на, прелестен, -на
holen (hby vt отйвам А1 [отида El] да взе¬
ма. вземам А1 [взема £ (взех)]; (bringen)
донасям А2 [донеса £/]; (abholen) до¬
HOLOGRAPH1EREN 441
веждам А1 [доведа £/], вземам; (aus der
Tasche) изваждам Al [извадя II] (aus
[i] от); (gewinnen) спечелвам Al [спечеля
//] (награда, медал и др.) О einen Arzt
~ повйквам А1 [повйкам А1] лекар;
Atem ~ поемам си АI [поема си £ (поех
си)] дъх; jmdn. ~ lassen пращам А1 [пра¬
тя 11] за някого [да повйкат някого); sich
[3] bei jmdm. Rat — търся и»\ II, потър-
свам Al [потърся //] съвет от някого,
съветвам се uv, AI. посъветвам се v, Al
с някого; sich [J] einen Schnupfen — хва¬
щам Al [хвана £2] хрема; umg hol's der
Teufel! да го вземе дяволът!« да го взе¬
мат мътните! (w/»ig)
holla! interj (Anruf) ало!, хей! <0 wer
klingelt denn so spat? я, кой ли звъни
толкова късно?
Holland п 22* Холандия /
Holländer т 4 холанд|ец т. -ци; Tech хо-
лендер т
Holländerin / 18 холандка /
holländisch adj холандски
Hölle / 16 ад m, пъкъл т {umg) О umg
Himmel und ^ in Bewegung setzen o6pi-
щам Al [обърна E2] всичко, опитвам
Al [опйтам Al\ всички средства (за да
успея); umg jmdm* die ^ heiß machen
сплашвам Al [сплаша //] някого; umg
jmdm. das Leben zur machen правя uv.
//, направям A2 [направя //] някому
живота невъзможен; umg dort ist die ^
los там е същински ад; Ausgeburt der
^ изчадие n на ада
Höllen|angst / 14 ужасен [смъртен] страх;
~~1§гт т \/sg адски шум; *^qual / 17
страшни [адски] мъки pl; —^ stein т I lsg
Chem сребърен нитрат; Pharm адски ка¬
мък
höllisch I. adj пъклен; (teuflisch) дяволски:
(schrecklich) адски, страш|сн. -на; (sehr
groß) ужас|ен, -на. сграш|сн. -на. го¬
лям*, адски: И. adv (sehr) много, страш¬
но. адски ч ein ^es Durcheinander
страшна [ужасна] бъркотия: - е Schmer¬
zen адски болки: ^ achtgeben много
внимавам мг. Al
Holographie / 16а sg Phys холографмя /
(фотографиране с помощта на лазерни
лъчи) •
holographi^ren <d А/>) vt пиша мг. Е4. на¬
писвам AI [напиша Е4] собственоръчно
442 HOLOGRAPHISCH
holographisch adj собственоръчно написан
(за завещание и др.); Phys холограф|ен,
-на
holp(e)rig adj нерав|ен, -на, грапав; übertr
неглад|ък, -ка, грапав (стил, стих)
holpern <АА, ,vh) VI запъвам се А1 [запъна
се Е2] (при четене, говорене); (Wagen
кола) друсам uv, Al; подскачам Al
[подскоча //] О der Wagen holpert Ober
das schlechte Pflaster колата подскача по
лошия паваж
Holunder т 4 Bot бъз т, -ове
Holz п 22 дървесйна /, дърво п; (Ваи~)
дървен материал; (Brenn ~) дърва р! (за
горене); umg 22jsg (Wald) гора /, горич¬
ка /, Mus umg дървени духови инстру¬
менти pl О übertr wie ein Stück ~ da¬
sitzen седя uv, 12 като пън [като пре¬
париран] (umg); übertr aus demselben ~
geschnitzt замесен от същото тесто; er
ist doch nicht aus —! та той не е от дър¬
во!; и той има сърце!
Holz|apfel т 5 дйва ябълка; ~ asche / 16/
sg дървесна [дървена] пепел; ~bau m I
(pl -ten) дървена постройка; т 1 /sg дър¬
вен строеж;~bearbeitung / ll/sg дърво¬
обработка f; ~~ bearbeitungsmaschine /
16 дървообработваща машина; ~bein
п 20 umg дървена протеза, дървен крак;
~ beton [..betör) od ..beto:n] m 6 od m 1
Arch ксилолйт m; ~blasinstrument n 20
Mus дървен духов инструмент; ~bock
m 2 магаре n, -та, подпора /; Zool кър¬
леж m; ~ diele / 16 (Brett) дъска / за
дюшеме; (Fußboden aus Holz) дървен
под, дюшеме и, -та
holzen <А6> VI сека, uv сечеш (сякох) дър¬
вета; Sp Fußßball umg играя uv, Е7 грубо
[нечестно]
hölzern adj дървен; übertr (linkisch) auch
непохват|ен, -на, скован; сух
Holz|essig т 1* Chem дървесен оцет; ~ fil¬
ier т 4 секач т, дървар т; ~faser / 16
дървесйнно влакно
holzfrei adj (Papier хартия) холцфрай, без
‘дървесина
Holzlgas п 20 дървесен газ; igelst т 1 jsg
Chem метилов алкохол; дървесен спирт;
~ gerüst л 20 дървено скеле; ~hammer
т 4 дървен чук; — hacker т 4 дървар т
holzhaltig adj (Papier хартия) съдържащ
дървесна маса _
Holzhandel т 4jsg търговия / с дървен
материал; — händler т 4 тьргов|ец т.
-ци на дървен материал; ~ flauer т 4
= Hotzflllen ~haus л 22 дървена къща
holzig adj като дърво; твърд (за плодове
и др.)
Holzjkohle / 16 дървени вйглища pl; ~ le¬
ger л 23а склад т, -ове за дървен ма¬
териал; ~теШ л 20/sg дървени стърго¬
тини pl. дървесно брашно; ~ pflaster л
23 дървени павета pl; ~ pflock т 2 дър¬
вен кол; ~plastik / 17 скулптура / от
дърво
Holz|schalung /17 дървен кофраж; ~ scheit
л 20 цепеница f; ~ schlag т 2 сечене л
на дървета; (Ort) ссчищ|е л, -а (в гора¬
та); ~ schneidekunst / 14/sg резбарство
л, гравиране п на дърво; ^schnitt т I
гравюра /на дърво, дърворез т; (herge¬
stelltes Blatt) отпечат|к т, -ци от гра¬
вюра на дърво; ~ Schnitzer т 4 резбар
т; ~ Schnitzerei / 17 резбарство п; дър¬
ворезба f: ~ schuh т 1 дървена обувка;
~span т 2 треска f; ~ späne pl талаш
m; ~stich т I гравюра /на дърво
holzverarbeitend adj дървообработващ
Holz|verarbeitung / 17 дървообработка /;
~ Verkleidung / 17 Arch дървена обли¬
цовка; ламперия f; -^verkohlung / 17
дървоовъгляване п; ~ verschlag т 2 дъс¬
чена барака
Holzweg т 1 йзвозен горски път О
übertr umg auf dem — sein на погрешен
път съм va, лъжа се uv, Е4
Holz|wolle / 16fsg ситен талаш; Hdl ам¬
балажен талаш; ~ wurm т 3 Zool дър¬
вояд т; ~ zucker т 4\sg Chem ксил оза/
homogen adj хомоген|ен, -на
homolog adj хомологйч|ен, -на, хомоло-
гйчески, хомолож|ен, -на
Homonym л 20* Gratrun омонйм /л
Homöo|path т 8 хомеопаг ж, — patl|ie fJsg
хомеопатия /
homöopathisch adj хомеопатйч|ен, -на
Homosexualität / 17 хомосексуалност /,
хомосексуалйз|ъм (-мът) т
homosexuell adj хомосексуален, -на
Homosexuelle т 7* хомосексуалист т
Honduraner т 4, хондурас|ец т, -ци
honduranisch adj хондураски
Honduras л Хондурас т
Honig* m 1* пчелен мед О übertr umg jmdm.
~ um den Bart [ums Maul] schmieren лас¬
кая uv, E7 някого, подмилквам се uv,
Al, подмазвам се Al [подмажа се Е4\
(umg) на някого
Honig|biene/16 пчела / -работничка;
~kuchen медена курабййка, меденка /.
медена питка
honigsfiB adj слад|ък, -ка като мед; übertr
(Stimme глас) сладнйкав
Honigwabe / 16 пйта / мед; —zelle / 16
килййка / от медена пйта
Honorar л 20* хонорар го
honorieren <d/A6) vt хонорувам uv, Al
H9pfen го 4 Bot хмел m O umg an ihm ist
— und Malz verloren той е непоправйм
[загубен човек]; ~bau m 1 отглеждане
n на хмел; ~ stange / 16 прът m, -ове за
подпйране на хмел; übertr umg върлйна
/(висок човек)
hopp! interj хоп!, хайде хоп!
hoppeln <5л) vi подскачам А1 [подскоча //]
(за заек)
Hops т 1 umg подскок т. -ци О einen
— machen подскачам Al [подскоча 11]
Impsen sn vi umg подскачам Al [подскоча
//] (за деца)
Hopser т 4 подско|к т -ци; (Tanz) бърз
валс (в двечетвърти такт) О ihr Herz tat
einen — vor Freude сърцето и подскочи
от радост
Hörapparat т 1 Med слухов апарат
hörbar adj който може да бъде чут [да се
чуе] О kaum - едва доловйм; Schritte
wurden — чуха се стъпки
Hörbarkeit / 17/sg чуваемост /• — barkeits-
messer т 4 аудиомер т; — bereich т 1
предел т [обсег т] на чуването;
-bericht т I Radio радиорепортаж т;
— brille / очила р\ с вграден слухов апа¬
рат (в рамката)
hprchen </»/>> vi слушам uv, Al внимателно
[напрегнато] (auf jmdn. od etw. [4] някого
od нешо), заслушвам се Al [заслушам
се А1] (auf jmdn. od etw [4] в някого od
нешо); ослушвам се; (lauschen) под¬
слушвам А1 [подслушам А1] О horch!
waren das nicht seine Schritte? чуй! не са
ли това неговите стъпки?
Horcher т 4 подслушван го
HÖrchlgerät л 20 подслушвателен апарат;
Маг хидрофон т; - posten т 4 МН под¬
слушвателен [секретен] пост
H9rde/ 16 орда/, пълчйщ|е п, -а; (Bande)
шайка /, банда /
hören <АА> vt чувам А1 [чуя £7]; (erfahren)
чувам, узнавам AI [узная £7]; (Radio,
Vorlesung радио, лехция) слушам uv,
Al; vi (gehorchen) слушам (auf jmdn. od
etw. [4] някого od нещо), подчинявам се
Al [подчиня се 11] (auf jmdn. od etw. [4]
на някого od нешо) O den Angeklagten
[den Zeugen] - изслушвам Al [изслу¬
шам Al] обвиняемия [свидетеля]; ich
HÖRNERN 443
höre es an seiner Stimme, daB... разбирам
AI [разбера E3] по гласа му, че ...;
schwer — недочувам; auf seinen Rat —
вслушвам се в съвета му; von sich [5]
— lassen обаждам се Al [обадя се //]
(с писмо и др.); das läBt sich — това е
приемлйво; laß mal ~! я кажи!, дай да
чуем!; der Hund hört auf den Namen Hasso
кучето се казва Xäco, кучето се обажда
на ймето Xäco; ich habe sie singen — чух
я дя пее, [че пее]; nur auf einem Ohr —
чувам само с едното ухо
Hörensagen п 23/sg: ihn nur vom — kennen
само съм чувал за него, чувал съм от
хората за него
Hörer т 4 слушател го; ТеI слушалка f;
—in / 18 слушател ка/- —schaft слуша¬
тели pl, аудитория /• Radio радиослу-
шатели р!
Hör|fehler го 4 грешка / [недоразумение л]
порадй недочуване [порадй нешо по¬
грешно чуто]; —funk го 1 isg радио л
hörgeschädigt с увреден слух
hörig adj завйсим, подчинен; Hist кре¬
постен, -на
Hörigle го 7+ Hist крепостен селянин; / 19
Hist крепостна селянка; — keit завйси-
мост /. подчинение п; Hist крепостни-
чество л
Horizont го 1 хоризонт го; übertr кръгозор
го О umg das geht über seinen — това
надхвърля умствените му възможности
horizontal adj хоризонтален, -на
Horizontale /16 хоризонтална [водоравна]
лйния, хоризонтал т
Ногпюп л 20* Med хормбн го
bormona) adj хормонални, -на
Hornmnlbehandlung / 17 лечение / с хор¬
мони; — präparat л 20 хормонален пре¬
парат; —Störung / 17 Med хормонално
смущение '
Horn л 22 рог го, -ä, auch -ове; (Beule) цй-
цина / (umg): Mus рог го, -ове; корна /;
Kfz клаксон т; </ übertr umg mit jmdm.
in dasselbe — blasen на едно мнение съм
va с някого; л 20 рогово вещество, рог
го, кератйн го
H9rn|blendcn pi Min хорнбленда /, амфи-
боли pl; -brille / 16 очила р! с рогови
рамки
Hörnchen л 23 (Gebäck) рогче л. -та (вид
кифла)
hörnern adj рогов
444 HÖRNERV
Hörnerv m 9* od m 8 Anal слухов нерв
Hornhaut /' \4/sg Anal (Auge) роговица f;
(an Fuß od Hand) мазол m, елин m,
-ове; ~ entzündung / 17 Med възпаление
n на роговицата, кератйт m
hornig adj рогов; (Hand) мазолест, слйнест
Hornjsse od Hornisse / 16 Zool стършел m
Hornist m 8 Mus корнетйст m .
HornjstofT m I рогово вещество, кератйн
/и; — vieh n 20/.v# рогат добитък
Horoskop n 20* Astral хороскоп m O
jmdm. das — stellen правя uv, II, напра-
вям A2 [направя //] някому хороскоп
Hör|rohr п 20 Med слушалка f, стетоскоп
т; (für Schwerhörige) слухова тръба
Horrorfilm /и I филм /и на ужасите
Hör|saal /и 2 (pl ..säte) аудитория/' ~spiel
п 20 радиопиеса /
Horst т I (Nest) гнезд|о п, -а (на щъркел,
чапла, на граблива птица); Flugw въз¬
душна база; Forstw горичка /, гъстала|к
/и. -ци
horsten </)/)> V/ (nisten) вйя uv, Е7, свивам
AI [свия £7] гнездо (за щъркел, чапла,
граблива птица)
Hort т 1 (Kinder-) ученйческа занимал¬
ия; (Zuflucht) убежищ|е п, -а; dicht
(Schatz) съкровищ|е т, -а О übertr ein
— der Kultur съкровищница f [средище
л] на културата; - des Friedens опора
/на мира
horten <hhy vt трупам uv, Al, натрупвам
Al [натрупам Al] (пари, припаси)
Hortensie [..sis] / 16 Bot хортензия /
tortnerin f 18 възпитателка/в ученйческа
занималия
Hörweite f; außer — sein на разстояние съм
va, от което не се чува
H9se / 16 (lang) панталон т od панталони
pl; (kurz) гащета pl; umg (Damenschlüp¬
fer) кюлоти pl О übertr umg sich [4] auf
die — n setzen залавям се A2 [заловя се
//] сериозно за работа; übertr umg die
Frau hat (zu Hause) die — n an жената
командува в къщи, кокошка / пее в къ¬
щи {umg): umg ihm ist das Herz in die
— n gefallen [gerutscht] треперят му га¬
щите от страх (umg): übertr umg das ist
Jacke wie — не по врат, а по шйя (umg)
H9sen[anzug т 2 дамски ансамбъл (сако
и панталон); - bandorden т 4 орден т
на жартиерата; -bein л 20 крачол т;
— boden т 5 дъно л на гащи [панталони];
—knöpf т 2 копче л, -та за панталони;
— rolle / 16 Theal мъжка роля /, изпъл¬
нявана от актрйса, травестия /; —schlitz
т 1 шлиц /п на панталон; — träger pl+
тиранти pl
Hospital л 20* ad 22* болница /
Hospitant т 8 слушател т (в учебно за¬
ведение); хоспитант т
hospitieren <d//i6) vi хоспитйрам uv, v, AI
(bei jmdm. при някого)
Hospjz л 20 странноприемница /, хотел m»
дом in, поддържан от монашески или
мисионерски орден
H9steß/ (pl -ssen) преводачка/(на летище,
в хотел и др.)
Hotel л 24 хотел т; -gast т 2 гост т (на,
в хотела); —zimmer т 4 стая / в хотел,
хотелска стая
hott! interj дий!, хайде дий!
Hottent9tte т 1 хотентот т
hü! interj дий!, хайде дий!
Hub /л 2 (das Heben) вдигане л, повдйгане
л: Tech (Hin- und Herbewegung eines
Maschinenteils) ход m, -ове (на бутало
и др.); Tech (Hubhöhe) височина / на
повдйгане; — bewegung / 17jsg подемно
движение
hüben adv: - und drüben отсам и оттатък,
от тази и от другата страна
Hubkraft / 14 Tech подемна ейла
hübsch adj хубав. хубавич|ък, -ка, мил;
(angenehm) хубав, прият|ен, -на; umg
(beträchtlich) доста голям*, значйтел|ен.
-на. порядъч|ен, -на; (sehr) доста, твър¬
де, много О eine —е Summe значителна
[порядъчна] сума; - aufpassen! внима¬
вай. [внимавайте] добре!; umg sich [4]
— machen облйчам се AI [об|лека се,
•лечеш се (-лякох се)] хубаво, глася се
uv. II; er hat sich ganz — geirrt той се
беше доста много заблудйл
Hub|schraube / 16 Tech подемен вйтлов
механйзъм; Flugw рбтор т (на верто¬
лет); —schrauber т 4 Flugw вертолет т,
хеликоптер т
huckepack adv: — tragen нося uv, II на гръб
Huf т 1 Anal копйт|о л, -а; — beschlag
т 2 подковаване л на копйта; (—eisen)
подкови pl на кон; -eisen п 23 подкова
/. -lattich т 1* Bot подбел т; — nagel
т S гвозде|й т, -и за подковаване;
-schlag т 2 ритнй|к т, -ци с копйто;
(Geräusch) конски тропот; —Schmied
т I подковач т. налбант|ин т, -и (umg):
-schmiede/16 подковачница/, налбан-
тница / (umg)
Hflft|e/16 хълбо|к m -ци; ханш т; —gelenk
п 20 Anal тазобедрена става; —kalter т
4 колан т (за жартиери); —nerv m 8 od
9* Лля/ седалищен нерв
Huftiere pl Zool копйтни животни pl
H0ft|weh n Med ишиас m; —weite / оби¬
колка / на ханша
Hügel m 4 хълм m, -ове, рид (-ът) т, -ове,
възвишени|е п, -я; могила / (auch Grab¬
hügel)
hüg[e]lig adj хълмист
Hügelland n 22 хълмиста местност
Hugenotte m 7 Hist хугенот m
Huhn n 22 Zool кокошка / ярка / O
Hühner halten гледам uv, A l отглеждам
Al [отгледам Al ], държа uv, 13 кокош¬
ки; mit den Hühnern zu Bett gehen лягам
си Al [легна си £2] c кокошките
Hühnchen n 23 пйле n, -та. ярка / O umg mit
jmdm. ein - zu rupfen haben имам uw А1
да разчиствам сметките си с някого
Hühnerlauge п 25 Med мазол т; — braten
т 4 пилешко печено; —brühe / 16 пи¬
лешки бульон; —brüst / 14 Med птичи
гърди pl; —ei и 21 кокоше яйце; —farm
/ 17 птицеферма f; —fleisch п 20 пилеш¬
ко месо; — habicht т 1 Zool ястреб т;
—haus п 22 птичарни|к т, -ци; — hof т 2
птичи двор; — hund т 1 птичар т (куче);
-pest / 17/sg Vet чума /[мор т] по ко¬
кошките; — stall т 2 кокошарни|к т, -
ци, курни|к т, -ци; —Stange/16 прът т,
на който спят кокошки; — vögel pl ко-
кошкови р/;— zucht / 17 птицевъдство п
hui interj а!, ах! О im Hui, in einem Hui в
миг, мигновено
Huld / П/sg geh (Wohlwollen) благосклон¬
ност /, благоразположение n; (Gnade)
милост / благоволение n
huldigen <A6> vi прекланям се A2 [преклоня
се II] (jmdm. пред някого), величая uv,
Е7, почитам А1 [почета El] (jmdm. ня¬
кого); Hist полагам Al [положа //] клет¬
ва за вярност (jmdm. на някого) О
den Künsten — служа uv, II на изку¬
ството; einer Lehre — привърженик съм
va на някое учение; der Mode — роб съм
[робувам uv, А1] на модата
Huldigung / 17 почитание п, уважение п,
преклонение п; Hist полагане п на клет¬
ва за вярност
htddreich, huldvoll adj благосклонни, -на,
милостйв
HUND 445
Hülle / 16 обвивка f; покривка f; ципа f;
(Futteral) калъф т; umg (Kleidung) дреха
f; Bot (Kelchhülle) околоцветн|ик, -ци m
O eine — aus Zellophan целофанена
обвивка; den Schirm aus der - ziehen
изваждам Al [извадя //] чадъра от ка¬
лъфа; den Brief in die — stecken пъхам
uv, A l писмото в плика; geh die sterbliche
— тленните останки pl; umg in — und
Fülle в изобилие
hüllen <AA> v/ увивам Al [увия £7], зави¬
вам (in [4] в), обвивам (in [4] c) O
übertr sich [4] in Schweigen — мълча uv.
II упорито; die Stadt ist in Finsternis ge¬
hüllt градът c потънал в мрак
Hülse/16 Bot обвивка f; (Schote) шушулка
/ чушка f: (Patrone, Geschoß патрон,
снаряд) гйлза/* Tech втулка f; — n|frucht
/ 14 зърн|о n. -ä от бобово растение;
—njfrüchtler pl Bot бобови pl, шушул-
ковйдни pl
human adj хуман|ен, -на
Human|medizin / 17 хуманна мсдицйна
Humanismus m 11/sg хуманйз|ъм (-мът) m;
— ist m 8 хуманист m
humanistisch хуманистйч|ен, -на; (Gymna¬
sium, Bildung гимназия, образование)
класически O ein —er Schriftsteller пи¬
сател m -хуманист
Humanität / 17/sg хуманност / човеко-
любие n
Humbug m 6{sg (Unsinn) глупости pl,
празни приказки pl; (Schwindel) шарла¬
тания / измама f; блъф m .
Hummel / 16 Zool земна пчела
Hummer m 4 Zool омар m
Humor m 1 */sg хумор m O keilten Sinn für
— haben нямам uv, Al чувство за хумор
Humor|eske/ 16 хумореска f; —ist m 8 xy-
морйст m; (Spaßmacher) комй|к m, -ци
humoristisch adj хумористйч|сн. -на. весел,
комйч|ен, -на
humorvoll adj изпълнен с хумор, весел, за¬
бавен, -на
humpeln <sfi> vi накуцвам uv, Al, куцам uv,
Al, куцукам uv, Al О er humpelte zur
Tür той отйде до вратата, като куцаше
Humpen т 4 veralt кана f; голяма yiauia,
бокал т
Humus т хумус т; — boden т 5 хумусова
почва
Hund т 1 куче п, -та; пес т. -ове, псе п,
-та (verachtI); Bergh вагонетка / О
446 HUNDEBANDWURM
übertr umg auf den ~ kommen изпадам
Al [изпадна E2] в нищета [в мизерия],
разорявам се AI [разоря се //]; umg vor
die —е gehen пропадам Al [пропадна
Е2], загивам Al [загина Е2\\ umg wie
~ und Katze leben живеем като куче и
котка; umg so ein gemeiner ~! такъв под¬
лец; Astr der Kleine [Große] ~ Малкото
[Голямото] куче
Hunde|bandwurm m 3 кучешка тения; ~blu-
me / 16 Bot umg глухарче n, -та, радйка
/• - langer m 4 кучкар m; ~ gebeil n 20/5#
кучешки лай; '-hütte / 16 кучешка ко¬
либа; ~ kälte / 16/sg кучешки студ; übertr
kleben n 23 кучешки живот; ~leine/16
кучешка каишка
hundemüde od hundsmüde adj umg крайно
уморен, капнал от умора
Hunde| rasse / 16 кучешка порода
hundert пит = 100 (f Zahlen): ~ Bücher
сто книги; eine Glühbirne zu ~ Watt елек¬
трическа крушка от сто вата; einige ~
Menschen няколкостотин души; an die
- Menschen около сто души, стотина
души [човека]
Hundert п 20* сто, стотица / стотин О
ein halbes - петдесет; einige ~ Zigar-
retten няколко стотин цигари pl; vier vom
четири на сто, четири процента;
" е von Menschen стотици хора; de/
Schaden geht in die ~e (von Mark) ще-
тйте pl възлизат на стотици (марки); zu
~еп със стотини; ~е und aber ~е сто¬
тици и сготйци (хора и др.)
Hunderter т 4 Math стотица /, umg сто-
тарка /
hunderterlei adj: es gibt ~ Möglichkeiten
йма безброй [безкрайно много] възмож¬
ности; an — denken müssen трябва uv,
unpers да мйсля за хиляди неща
hundertfach adj стократ|ен, -на, сто егьти
Hundertjahrfeier / 16 стогодишен юбилей,
стогодйшнина /
hundertjährig adj стогодйш|ен, -на; (Kämp¬
fe, Bemühungen борби, усилия) auch
сдновек6в|сн. -на; —jährlich adj един път
на сго годйни; ~mal adv сто пъти;
— prozentig adj стопроцентов; übertr umg
auch пъл|ен, -на
Hundertsatz т 2 процент т
hundertste пит т, J, п = 100. (Т Zahlen)
Hundertstel п 23 стотна част, една стотна;
'-Sekunde / 16 една стотна (част) от се¬
кундата
hunderttausend od hunderttausend пит =
* 100 000 (t Zahlen)
Hunderttausend n 20* (pl auch -): ~e
Von Menschen стотйци хйляди хора; /17
(Zahl) сто хйляди
Hunde|schnauze / 16 кучешка муцуна;
~sperre / 16 наредба /за водене на ку¬
чета с намордник и кайшка; ~ Steuer /
16 кучешки данък; ~ werter п 23/5# мръс¬
но [лошо] време
Hündin / 18 кучка /
hündisch adj кучешки; übertr раболеп|ен,
-иа, угоднически, сервйл|ен, -на О ~*г
Gehorsam рабска покорност
Hundsfott т 1 od 3 подлец т, -ци, негод¬
ник п, -ци. куче п, -та
hunds|gemein adj нйз|ък, -ка, п6д|ъл, -ла;
~möde — hundemüde
Hundstage рГ най-горещите дни (в Ев¬
ропа бт 23 юли до 23 август), горещ-
ници pl
Hüne т 7 исполйн т, великан т (за едър
човек); ~ n|grab п 22 Hist долмен т
hünenhaft adj исполйнски. великански, гра¬
маден, -на
Hunger т 4/5# глад (-ът) /и О übertr auch
жажда / (nach |3| за); - haben глад|ен. -
на съм va. яде ми се; — leiden гладувам
uv. А1: vor |ап| ~ sterben, geh — s sterben
умйрам Al [ум|ра Е (-рях)] от глад
Hungergefühl п 20 чувство п на глад;
~jahr п 20 гладна година; ~kur / 17
Med лечение п с глад; ^leider т 4 umg
бедня|к т, -ци, сирома|х п, -си, голта|к
т, -ци; ~lohn т 2 мизерна надница
[заплата]
hungern <ЛА> vi гладувам uv, Al: übertr
жадувам uv. Al (nach [J] за) <0 mich hun¬
gert глад|ен, -на съм va; übertr жадувам
(nach [i] за)
Hungersnot / 14/5# глад (-ът) m (бедствие)
Hungerstreik m 6 гладна стачка; ~tod
m 1/5# гладна смърт
Hungertuch n 22/sg: übertr umg am ~ nagen
гладувам uv, Al. мизерувам uv, Al
hungrig adj глад|сн, -на; übertr auch жад|сн,
-на (nach [J] за)
Hunne m 7 Hist хун m; übertr auch вар-
вар! ин -и
Hunt m 1 = Hund (Bergb)
Hupe / 16 клаксон m
hupen <AA> vi натйскам uv, Al клаксон
hüpfen <jn) vi подскачам Al [подскоча //]
Hupverbot n 20 забрана / за използване на
автомобйлни клаксони
Hürde / 16 леса /, ограда f за кошара;
"(Pferch) кошара /; Sp препятствие я.
-я (при конни състезания и др.)
Hürdenjlauf т 2 Sp бягане п с препятствия;
~ läufer т 4 Sp хърделйст т; ~rennen
п 23 jsg Sp конни надбягвания pl с пре¬
пятствия
Hure /16 проститутка /, уличница f; курва
У (vulg)
huren hh vi развратнича uv, //, блудству-
вам uv, AI
hurra od hurra! interj ypä!
Hurra|patriot, auch Hurrapatriot m 8 лъже¬
патриот m; ^ruf nt Гвик m, -ове ypä!
Hurrikan m 1 ураган m. циклон m
hurtig adj бърз, пъргав, чевръст (umg)
Husar m 8 Hist хусар nt; ^en|streich m 1
смела и дръзка постъпка
huscheln <Л6> vi работя uw II немарливо
[през куп за грош]; sich [4] завйвам
се AI [завия се £7], сгушвам се AI [сгу¬
ша се //], свирам се АI [свра Е (сврях)
се] (in [4] в)
huschen <ли> vi минавам AI [мина £2] бър¬
зо и безшумно, пробягвам AI [пробя¬
гам AI] (über [4] през, по); шмугвам се
А1 [шмугна се £2] (in [4] в) {umg) О
ühertr ein Schatten huschte über ihr Gesicht
сянка / премина за миг по лицето й; der
Bleistift huschte über das Papier моливът
се плъзгаше по хартйята
hüsteln <ЛЛ> i7 покашлям uv, А2; (sich räu¬
spern) покашлям cc
husten <7?Л> v/ кашлям uw A2 O Blut ~
храча uv. II кръв
Husten m 4‘sg кашлица / O den ^ haben
имам uv, AI кашлица, кашлям uv, A2
Husten|anfall m 2 пристъп m на кашлица;
^medizin / 17/.v#. -mittel n 23jsg ле¬
карства и, -а [средств|о n, -а] против
кашлица; ^saft m 2 сироп m протйв
кашлица
hustenstillend adj Pharm успокояващ каш¬
лицата
'Hut m 2 шапка / C- den ~ aufsetzen слагам
си AI [сложа си //] шапката: den ~ ab¬
nehmen свалям си A2 [сваля си //] шап¬
ката: den - (zum Gruße) ziehen свалям
A2 [сваля /У] шапката си за поздрав;
ühertr umg unter einen ~ bringen уеднак¬
вявам Al [уеднаквя //]. обединявам AI
[обединя //], съг ласувам uv. АI (мнения,
схващания и др.)
-Hut / \4jxg охрана / защита f. закрила
/ auf der ~ sein нашрек съм га
HYDRAULISCH 447
hüten <ЛА> vt пазя uv, II, закрилям А2
[закрйля //] (vor [J] от); (Kind дете) пазя,
гледам uv, AI; (Vieh добитък) паса uv.
El; наглеждам uv, AI; sich [4] ~ пазя
се (vor [5] от) O das Zimmer ~ пазя
стаята (при болест); das Bett ~ на легло
съм va, не ставам AI [стана Е2] (поради
болест); übertr umg seine Zunge ~ държа
uv, 13 езйка си зад зъбите; ich hüte mich,
ihm davon zu erzählen въздържам се Al
[въздържа се 13] да му разкажа за това.
няма да му разкажа за това
Hüter т 4 (Wächter) пазач т; (Vieh~) пас-
тйр т, овчар т; (Beschützer) пазител т,
хранйтел т О ~ des Gesetzes пазител
т на закона
Hut|form / 17 фасон т на шапка; (Holz¬
modell) калъп т за шапка; ~ futter
п 23 хастар т на шапка; ~krempe / 16
периферия на шапка; ~ macher т 4 шап-
кар т; ~ macherin / 18 шапкарка f;
schachte! f 16 кутия /за шапки
Hutschnur / 17: umg etw. [/] geht über die
— нещо минава границата, нещо е пре¬
кадено
Hutjständer т 4 окачалка / (за' шапки):
■''Stumpen т 4 щумпа / !от филц. кас-
тор и др.)
Hütte / 16 колйба f; (Berg~) хижа f;
(Schutz~) заслон т; Tech металургичен
завод; (Glas~) стъкларска фабрика
Hüttenarbeiter т 4 работник т -металург;
Industrie / 16а металургична промиш¬
леност; -koker^i / 17 коксов цех на
металургйчен завод; ~koks т 1 мета-
лургйчен [доменен] кокс; ~ kombinat п
20 металургйчен комбинат; '"künde /
16jsg металургия f; ~werk п 20 мета¬
лургйчен завод; ~ wesen п 23 металур¬
гия /
hutz(e)lig adj съсухрен, ебабен, сбръчкан
Hyäne f 16 '/.aal хиена J\ auch ühertr
Hyazjnthe / 16 Bot зюмбюл m
hybrid adj Biot хибрйд|сн, -на
Hybridisatipn / 17 Bia! хибридизация f
Hydra / 15a Zool сладководен полип, хид¬
ра f; Myth хидра /
Hydrant m 8 Tech хидрант m, водоразде-
лйтел m, водоразделйтелен кран
Hydratplik / I7'sg хидравлика /
hydraulisch adj хидравлйч|сн. -на. хидрав-
лйчески
448 HYDRIEREN
hydi^ren <d/hbj vi Chem хидрйрам uv, v,
Al
Hydro|biologi$ / 16ajsg хидробиологня f;
~dynamik / 17jsg хидродинамика f;
^elektrostation / 17 водна електрическа
централа (Abk ВЕЦ); ~graph m 8 хид-
рограф m ’
hydrographisch adj хидрографски
Hydrokultur / 17 хидропоника /
Hydro|logi£ f löa/sg хидрология /; ~lyse
/ 16 Chem хидролиза/- ~meter n 23 хид¬
рометър m, -ри; ~ponik / 17/sg =
Hydrokultur *
Hydrosphäre / 16 хидросфера f; ~ Statik /
11/sg хидростатика f; ~ terapi^ / 16a
хилротерапия /
Hygiene / löjsg Med хигиена /
hygienisch adj хигиенйч|ен, -на
Hygro|meter n 23 хигромет|ър m, -ри;
^sk9P n 20 хигроскоп m
hygroskopisch adj хигроскопйч|ен, -на
Hymne / 16, geh Hymnus m 11 химн m
I
Iah! interj и-аа! (магарешки рев)
iahen <djhhj vi рева uv. E2 (за магаре)
lambus m 11 = Jambus
Iberer m 4 ибсрй|ец m, -йци
iberisch adj иберийски O Iberische Halbinsel
Пиренейски полуостров
Ibis m la Zoo! йбис m
ich pron pers аз O — für meine Person аз
яйчно; що се отнася до мене; ein Mensch
wie du und ~ човек като всеки друг
Ich н 24 (auch undekt) аз; Phil ero (моето
лично аз) O das liebe ~ собствената
лйчност; mein zweites [anderes] ~ вто¬
рото ми аз
jch[bewußtsein л 23jsg самосъзнание n;
’ ^-Erzählung/ 17 разказ m в първо лице
Ichform / 11 jsg: in der ~ erzählen разказвам
AI [разкажа E4] в първо лице
Ich-Roman т I роман т в първо лице
jchsucht / l4/.vj? егойз|ъм (-мът) т, себе-
любис п
Hyperbel / 16 Math, Lil хипербола /
hyperbolisch adj хиперболйч|ен, -на
Hyper|tor\te / 16а Med хипертония /■
~troph& / 16а/sg Med хипертрофия /
Hypnose/16 хипноза/
hypnotisch adj хипнотйч|ен, -на
Hypnotiseur [,.sö:r] m 1* хипнотизатор m
hypnotisieren <d//i6> vt хипнотизирам uv,
V. Al
Hypochonder [..chpn..] m 4 Med ипохон-
дрй|к m, -ци; ~rje / 16ajsg Med ипо-
хондрия /
hypochondrisch [..clmn..] adj ипохондрйч|ен,
-на
Hypotenuse /16 Math хипотенуза f: ~tbek
/ 17 ипотека /
hypothekarisch adj ипотекар[ен, -на
Hypothekenbank / 17 ипотекарна банка
Hypothese / 16 хипотеза /
hypothetisch udj хипотетйч]ен, -на
Hypotonie / 16a Med хипотония /
Hysteri^ / 16a Med истерия /
Hysteriker m 4 истерй|к m, -ци; ~in / 18
истерйч|ка / -ки
hysterisch adj истерйч|ен, -на
Ichsüchtig adj егоистйч|ен, -на, себелюбйв,
себйч|ен, -на
Ichthy9l п 20*/s£ Pharm ихтиол т
Ichthyologe f Majsg Zool ихтиология /
ideal adj идеал|ен, -на, съвършен
Ideal п 20* идеал т О ~ einer Gattin обра¬
зец т на съпруга, идеалната съпруга
idealisieren (d//i6) vt идеализирам uv, v,
Al
Idealisierung / П/sg идеализация /
Idealismus m 11 jsg Phil идеалйз|ъм (-мът)
m; ~ ist m 8 идеалист m
idealistisch adj идеалистйч|ен, -на, идеа-
листйчески (auch Phil)
Idee / 16a идея / (auch Phil)', представа
f: мйсъл / O eine fixe ~ идея фикс; umg
keine нямам uv. Al представа; keine
schlechte ~! добро хрумване!, идеята не
е лоша!; er kam auf die ~ zu verreisen
хрумна му да замйне; umg eine ~ Salz
zugeben добавям А2 [добавя //] съвсем
малко сол
ideell adj иде|ен, -йна; идеал|ен, -на, ду-
хов|ен. -на
ideenarm adj бсд|еи, -на отхъм идеи; без
въображение
Ideenaustausch m \/sg обмяна /на мнения
[на мисли]; ~ gefielt т I идейно съдър¬
жание; идейност /
ideenlos adj безиде|ен, -йна
Ideenlosigkeit / П/sg безидейност /
ideenreich adj богат откъм идеи; с богато
въображение
Ideenwelt /17 идеен свят. духовен мир; Phil
свят* (-ът) т на идеите
identifizieren <d//iA> vt идентифицирам uv,
v, Al: отъждествявам Al [отъждествя
identisch adj идентйч|ен, -на. еднакъв, тъж¬
дествен О die Handschriften sind nicht
~ почеркът не е един и същ
Identität / еднаквост /■ идентичност /:
(е-г Person) самолйчносг /
Ideologe т 7 идеоло|г т, -зи; ~ logjj / I ба
идеология /
ideotogisch adj идеологйч|ен, -на, идеоло-
гйчески
Idiom п 20* Ling идиом т
idiomatisch adj Ling идиоматйч|ен, -на
Idijot т 8 Med umg идиот т; / 16а
Med идиотия /• umg идиотщина /
idiotisch adj Med идиотйчески, слабоум|ен,
-на; umg идиотски, тъп. глупав
Idol л 20* йдол т (auch übertr), кумир т
Idyll п 20* идилия/
idyllisch adj идилйч!ен. -на
Igel т 4 таралеж тш еж т. -ове
Igelit п 20 Chem игелйт m
Ignorjant m 8 невеж|а m. -и; — ai« / \llsg
невежество n
ignorieren <d//»/>> vt игнорирам uv. v, Al.
пренебрегвам Al [пренебрегна £2]
ihm = dat von er u. es му« на него
ihn = acc von er го, него
ihnen = dat von sie p! им, на тях
Ihnen = dat von Sie Ви« на Вас
ihr I« 1. pron pers 2, Pers p/ вие; kommt
mit? (вие) ше дойдете ли с нас?: 2.
= dat von sie sg й, на нея; ich habe
alles gesagt казах й вейчко; ich habe es
^ gesagt und nicht ihm аз го казах на
нея« а не на него; ein Bekannter von -
един неин познат: II. ^ (^е, -^е)
pron poss (vor einem Substantiv пред същес-
meume.nto) I. 2. Pers / sg неин (нейна,
нейно; нейни), kurz й: -*• Freund ist hier
нейният приятел [приятелят й] е тук: 2.3.
Pers pl техен (тяхна« тяхно: техни), kurz
им; ^ Freund ist hier техният приятел
[приятелят им] е тук; {auf das Subjekt
bezogen отнесено към под. юга) 3. Pers/sg
od 2. Pers pl свой (своя. свое; свои), kurz 29ILLEGAL 449
си; hat sie ^en Freund gesehen? тя видя ли
своя приятел [приятеля си]?; haben sie
^en Freund gesehen? те видяха ли
своя приятел [приятеля си]? П1. ^ ег (^ е,
^(e)s; ^е) od der ^е (die ^е, das ^е; die
—en) od der -ige (die -ige, das -ige; die
-igen) pron poss (ohne Substantiv без съ¬
ществително) L 2. Pers f sg нейният
(нейната, нейното; нейните); dies ist sein
Zimmer, und wo ist -s [das —e, das -ige]?
това е неговата стая. а къде е нейната?; 2.
2. Pers pl техният (тяхната, тяхното, тех¬
ните); wessen Bücher sind das, -e [die -wen,
die - igen]? чий са тези книги, техните ли!;
— е Angehörigen (die Ihren, die Ihrigen] не¬
йните блйзки, блйзките й; техните блйз-
ки, блйзките им; своите блйзки, блйзки¬
те си
Ihr (-е, -е) pron poss Ваш (Ваша.
Ваше, Ваши): kurz Ви: (auf das Subjekt
bezogen отнесено към подлога) свой
(своя. свое; свои), kurz cu: Sie und -
Mann Вйе и Вашият мъж [и мъжът Ви];
haben Sie schon mit -em Bruder gespro¬
chen? говорихте ли вече със своя брат
[с брат си]?; -er (- е, -(e)s; ^е) od der
— е (die ^ е, das ^ е; die ^*en) od der
— ige (die - ige, das - ige; die ^ igen) pron
poss {ohne Substantiv без cbufecmeume.mo)
Вашият (Вашата. Вашето; Вашите): hier
ist mein Platz, dort -er [der -e, der
-ige] тук е моето място, там Вашето:
— е Angehörigen [die - en, die - igen] Ва¬
шите близки, блйзките Ви; своите близ¬
ки. блйзките си
jhrer = gen von sie (pron pers fu. pl) u. von
' ihre {pron poss f u. pl): (T auch ihr):
— seits adv от нейна sg страна: от тяхна
pl страна: от своя страна
Ihrer = gen von Sie {pron pers Anrede) u.
von Ihre {pron poss Anrede): (T auch Ihr);
— seits adv от Ваша страна; от своя
страна
ihresgleichen undckl pron подоб|ен. -на на
нея sg [на тях р!\. такъв като нея л<* [като
тях/>/]: -ethalben. - etwegen adv заради
нея sg [гях pl\: -etwillen adv: um ^et-
willen заради нея sg [тя\ pl\
ihrige pron poss f ihr
Ihrige pron poss ] Ihr
Ikone / 16 икона /
illegal adj нелегален, -ua; (ungesetzlich) nc-
# зак6и|си. -ua
29 Немисo-6bjiiaрежи речник
450 ILLEGALITÄT
Illegalität /17 нелегалност /; (Ungesetzlich¬
keit) незаконност /
illegitim adj незаконен, -на
illoyal [iloaja:!] adj нелоял|ен, -на
Illoyalität [iloaja..] / 17 нелоялност /
Illumination 17 илюминация /
illuminieren <d///£> vt осветявам Al [осве¬
тя //] празнично, илюминйрам uv, v, Al;
(Handschrift ръкопис) украсявам Al
[украся //], оцветявам Al [оцветя 77]
Illusion / 17 илюзия /
illusionär adj пъл|ен. -на c илюзии, основан
на илюзии
illusionistisch adj илюзионистйч|ен, -на
illusorisch adj илюзор|ен, -на. въображаем;
безсмислен. напраз|ен, -на; невъз¬
можен. -на
Illustration / 17 илюстрация /
illustrieren <d//;/>) vt илюстрирам uv, v,
аГ
lllustr^rte / 16 илюстровано списание
Illyrer т 4 илирй]сц т, -йци
illyrisch adj илирййски
Iltis т la Zool черен пор
im prcip = in dem; 1. (Ort място) в, на;
~ Hause в къщи; Bett в леглото;
^ Kino на кино; ^ Schatten на сянка;
- zweiten Stock на втбрия етаж; ^ gan¬
zen Land в цялата страна; 2. (Zeit време)
през, в; ^ August през август; ^ Som¬
mer през лятото; Jahre 1970 в [през]
1970 година; ^ Mittelalter в [през] сред¬
ните векове; ^ Augenblick в момента;
— allgemeinen общо взето; ~ wesent¬
lichen по същество; ^ voraus предва¬
рително; ^ klaren sein наясно съм va
(über [4] по); ^ Emst сериозно; ~ Scherz
на шега; stillen тихичко, тайничко;
^ Gegenteil напротив
Imbifi т I лека закуска; О einen — ein¬
nehmen хапвам Al [хапна Е2\, похапвам
си
ImbiOraum т 2 закусвалня /
imitati9n / 17 имитация /
imitieren <d//;/>) vt имитирам uv, Al, на¬
подобявам Al [наподобя 77]
Imker т 4 пчелар т
imkern / 17 пчеларство п
Immatrikulati9n /17 запйсване п [приемане
п) във вйсше учебно заведение
immatrikulieren <d//;/>> vt приемам Al
[приема Е (приех)], запйсвам А1 [запй-
ша Е4\ь(студент във виеше учебно за¬
ведение) О sich [4] ^ lassen запйсвам
се А1 [запиша се Е4] (във виеше учебно
заведение за студент)
Imme / 16 = Biene
immens adj огром|ен. -на О ~ reich не¬
сметно богат
Immer adv винаги, всякога О für [auf] ^
завинаги; ~ noch все още; ^ mehr все
повече; besser все по-добре; wer [was]
auch ^ ... който [каквото] и да...
{mmerldar adv, immer|fort adv винаги, по¬
стоянно, вечно; ~griin adj вечнозелен
Immergrün п 20* Bot (Efeu) бръшлян m
immerjhin adv все пак; ^während adj no-
стоян|ен. -па, непрекъснат; ^zu adv по¬
стоянно, непрестанно
Immigrant nt 8 имигрант m
immigrieren <djhb} vi емигрирам uv, v, Al
Immobilien [Jan] pl недвижим имот
immun adj: ~ sein имам uv, Al имунитет
(gegen [4] протйв); übertr jmdn. gegen etw.
[4] ^ machen правя uv, 11, направям A2
[направя 7/] някого неуязвйм към нещо;
Jur ~~ sein притежавам uv, Al имунитет,
неприкосновен съм va
immunisieren <d/АЛ) v/ имунизирам uv. v.
Al (gegen [4] протйв)
Immunität / 17 Med имунитег m; Jur auch
неприкосновеност /
Immunsemm n 28 od 29 Med серум m за
имунизация
Imperativ m 1 Gramm повелйтелно накло¬
нение
imperativisch , auch imperativisch adj запо¬
веднически, повелйтел|ен, -на
Imperfekt n 20 Gramm ймперфект m
Imperialismus ah 11 jsg империалйз|ъм
(-мът) m; ist m 8 империалйст m
imperialistisch adj империалистически
Imperium n 28 империя /
impertinent adj дързък (дръзка), безочлив,
наг|ъл, -ла, нахал|ен, -на
Impfausweis т 1 картон т за имунизации
jmpfen <йй> vt Med ваксинйрам uv, v, Al
(jmdn. gegen [4] някого срещу)
Impfjling m 1* (vor der Impfung) подле¬
жащо на ваксинйране лице; (nach der
Impfung) ваксинирано лице; ^ Stoff m I
ваксина f; ^ung/17 ваксинйране nt вак¬
синация /(gegen [4] срещу); ^ zwang m
1 задължително ваксинйране
Implantation /17 Med имплантация / npe-
саждане n (на клетки, тъкани и цели
органи)
imponieren <d/йй> vi импонйрам uv, v, Al
(jmam. mit [3] някому c)
INDIVIDUALISTISCH 451
Import m I внос nt, импорт m
Importeur [..to:r] m I* Hdl вносител m, им-
портьор m
importieren <0/ЛЛ> vt Hdl внасям A2 [вне¬
са £7], импортйрам мг, v, Al
Importware / 16 вносна стока
imposant adj внушйтел|ен, -на, импо¬
зантен, -на
impotent« auch impotent adj Med импо¬
тентен, -на ’
Impotenz /17 Med импотентност /
imprägnieren <d/hh > vt импрегнирам uv,
\\ AI
Imprägnierung / 17 импрегниране n
Impresario m 6 (pl auch*\ rian) импресарио
m
Impression / 17 впечатление n. -я; Monis¬
mus m Wfsg импресионйз|ъм (-мът) m;
м njst m 8 импресионист m
impressionistisch adj импресионистичен,
-на
Impressum n 28 Тур каре n. -та
Imprimatur n 23/sg Typ разрешение n за
печат
Improvisation [..w..]/ 17 импровизация /
improvisieren [..w..] <d/ЛА> vt импровизй-
рам мг. r. AI
Impuls m I импулс m
impulsiv adj импулсйвен, -на
imstande adv: ^ sein zu ... в състояние съм
vа да ...
in präp [J] od [4\ 1- (Ort място) в, на; м
der Schule sein на училище съм va; м
die Schule gehen отйвам AI [отйда EI]
на училище; ^ der Stadt wohnen живея
uv, E6 в града: ^ die Stadt fahren отйвам
(c превозно средство) в града; м der
ersten Reihe sitzen седя uv, 12 на първия
ред; sich [4] м die erste Reihe setzen сядам
А/ [седна £2] на първия ред; 2. (Zeit
време) в; през; след; ^ diesem Augenblick
в този момент; м der letzten Zeit в по¬
следно време; unserer Abwesenheit в
наше отсъствие; м der Nacht през нощ¬
та; м diesem Sommer през това лято;
м einer Woche след една седмица; ~
zehn Minuten след десет минути; ~ aller
Frühe съвсем рано
inaktiv« auch inaktiv adj неактйв|ен, -на,
инерт|ен. -на, безде|ен, -йна
inaktuell« auch inaktuell adj неактуал|ен, -на
Inangriffnahme /16/sg започване n (е-г Sa¬
che [2] на нещо); ^spruchnahme / 16
(Person личност) заангажйраност /, за¬
етост/ (Rechte. Vorteile права, предим¬
ства) използване п
Inbegriff т I jsg същност / олицетворение
п, въплъщение п
inbegriffen adj: м sein включен съм va (в
стойност); adv включително
Inbetriebnahme / 16jsg пускане п в ек¬
сплоатация; пускане п в ход [в движе¬
ние]; (Kindergarten детска градина)
откриване п
Inbrunst / 17/sg жар / страст /
inbrünstig adj горещ. пламен|ен, -на,
жар|ък. -ка
indem conj (Mittel средство) като; (Gleich¬
zeitigkeit едновременност на действия¬
та) докато О der Arzt rettete ihr Leben«
M er sie operierte лекарят спаси живота
й. като я оперйра
Inder т 4 индй|ец т, -йии, индус т; ~1п
/ 18 индийка f, индуска /
indes(sen) I. adv (jedoch) впрочем, обаче,
но; (unterdessen) междувременно, в това
време; IL conj докато
|ndex т I {gen- auch-, pl auch ..dizes) индекс
т
Indianer т 4 индиан|ец т, -ци; ^in / 18
индианка /
indianisch adj индиански
Indien [Jan] п 23 Индия /
indifferent« auch indifferent adj индифе¬
рентен, -на, безразличен, -на, равно¬
душен, -на (gegen [4] към)
Indifferenz / 17 индиферентност / безраз¬
личие п
indigniert adj (entrüstet) възмутен; (ver¬
drossen) сърдйт. ядосан
Indigo т 6 od п 24 индиго п
Indikativ т 1 Gramm изявйтелно накло¬
нение, индикатив т
indirekt adj непряк, косвен О Rede
Gramm непряка реч; м е Steuern косвени
данъци
{ndisch adj индййски. индуски
indiskret adj индискрет|ен, -на; (taktlos) не-
тактйч|ен, -на
Indiskretion / 17 недискретност / (Taktlo¬
sigkeit) нетактйчност /, лйпса / на такт
indiszipliniert adj недисциплиниран
individualisieren [..w..] <d/AA> vt индиви¬
дуализирам мг. v. AI
Individualismus [..w..]w 11 индивидуалйз|ъм
(-мът) m
individualistisch [..w..] adj индивидуалис-
тйч|сн. -на
452 INDIVIDUALITÄT
Individualität [..w..] /' 17/xg индивидуалност
/ *
individuell [..w..] adj. индивидуален. -на,
лйч|ен, -на
Individuum [..wir..] n 28 индивид nt
Indiz л 31 улика/' (Merkmal) прйзна|к nt,
-iui
Indizienbeweis [..tsian..] m 1 Jur доказател¬
ства pl по косвени улики
Indochjna n 24 Индокигай »i
indoeuropäisch, auch indoeuropäisch adj Ling
индосвропейски: -germanisch, auch
- germanisch adj Ling индогсрмански,
индосвропейски
Indonesien [..ion] n 23 Индонезия /
Indonesier [..ior] nt 4 индонезй|ец nt. -йци;
— in / 18 индонезййка /
indonesisch adj индонезййски
indossieren <d//;6> vt Fin джиросвам AI
[джиросам AI\
Induktiv / 17 £/ индукция /; Phil auch ин¬
дуктивен метод
Induktionsapparat m I El индуктор nt; ин¬
дукционен апарат; -feld n 21 El поле
n на индукцията; възбудйтелно поле;
— fluO nt 2!.\g индукционен поток; —пю-
tor in 9a индукционен [асинхронен]
двигател; -ström m 2 индуктйран ток;
- Wirkung / 17 индуктивно действие
induktiv adj El. Phil индуктйв|сн. -на
Induktor nt 9a El индуктор nt
industrialisieren <d/ЛА> >7 индустриали-
зйрам мг. г. Al
Industrialisierung f 17 индустриализация
/ ~
Industrie / 16a индустрия /, промйшле-
ност /. — abwässer pl промйшлени отпа¬
дъчни води pl; - arbeiter nt 4 работни |к
nt, -ци в промишлеността; — ausstdlung
/ 17 промишлена изложба
Industriebedarf т 1 jxg: für den - за нуж¬
дите на промишлеността
IndustrieIbetrieb nt 1 промишлено пред¬
приятие; -erzeugnis п 27 промйшлен
продукт, произведски|е п, -я на про¬
мишлеността; -gebiet п 20 промйшлен
район; - gewerkschaft Л 7. Ahk IG проф¬
съюз т на работниците от промишле¬
ността; -kapital п 31 промйшлен ка¬
питал; — laden т 5. auch т 4 фйрмен
магаз.пГ (на промишлено предприятие
в ГДР); — land п 22 индустриална стра¬
на. страна./'с развйта промишленост
industriell adj промйшлен. индустриални,
-на
Industrielle т 7+ индустриалец т, -ци
Industrieproduktion / \lfsg промишлено
производство; промишлена продукция;
— Staat т 9 промйшлена [индустриална]
стрина; —Stadt /' 14 промйшлен [индус¬
триален] град; — -und Handelskammer
/ 16 търговско-индустриална палата (в
ГДР); —waren pl промйшлени стоки pl;
— zweig nt I отрас|ъл nt. -ли на промиш¬
леността •
induzieren <d/hhy п El индуктйрам uv, r,
Al: Phil заключавам AI [заключа //] по
индуктивен път
ineinander adv сдйн в друг О etw. [4]
— legen слагам АI [сложа //] нещо едно
в друго
ineinanderfiigen <а//r/»> vt съединявам AI
[съединя //]. сглобявам А/ [сглобя //]
ineinandergreifen <21а/Л/>> vi Tech (Zahnrä¬
der зъбчати колела) сцепвам се АI [сце¬
пя се //]. скончавам се AI [скопча се //].
зазъбвам се AI [зазъбя се //]; übertr пре¬
плитам се AI [нлеплета се Е1\. взаи-
модсйствувам си мг. AI
infam adj (niederträchtig) под|ъл, -ла.
нйз|ък. -ка; (abscheulich) отвратйтел|ен,
-на. ужас|ен, -на
Infanterie /16 а пехота / — ist т 8 пе-
хотйн[ец т. -ци ’
infantil adj инфантйл|ен, -на
Infantilismus т 11 /sg Med инфантилйз|ъм
(-мът) /н
Infarkt nt 1 Med инфаркт in
Infektion / 17 Med инфекция /
Infektivslabteilung / 17 Med инфекциозно
отделение; - herd nt I Med огнйще n на
инфекция; -krankheit / 17 инфекциозна
[заразна] болест
Infiltrativ / 17 инфилтрация /
infiltrieren <d/ЛА> vt, vi инфилтрйрам мг.
r. AI: (eindringen) пронйквам AI [про¬
никна £2] (etw. [4] в нещо)
infinitesimal adj Math безкрайно мал|ък.
-ка
Infinitesimalrechnung / 17 Math диферен¬
циално и интегрално смятане
Infinitiv nt I Gramm йнфинитнв т
infizieren <d/ЛА) vt заразявам AI [заразя
//] (auch Ohertr): инфектйрам uv. v. AI:
sich [4] — заразявам се (bei jmdm. от
някого)
Inflatipn / 17 Fin инфлация /
inflationistisch adj Fin инфлационен, -на
infolge präp [2] вследствие, порадй, зарадй
infolgedessen adv вследствие на това, по¬
ради това
Information / 17 информация /. сведения
pl (über [4\ за)
Informations|blatt п 22 информационен бю¬
летин; ~Иго л 24 информационно бю¬
ро; ~ dienst т I информационна служба;
~fluß т 2/sg информационен поток, по¬
ток л на информация; ~ mittel л 23
средств|о п, -а за информация; ~ Spei¬
cher т 4 Tech (информационна) памет
f; ~ träger т 4 носител т на информа¬
ция; -^Verarbeitung / 17 преработване л
[обработване л] на информация
informieren <d/А6> vl информирам uv. v,
Al. осведомявам Al [осведомя II] (Ober
[4\ за. върху); sich [4] — информирам
се, осведомявам се
infrarot adj инфрачервен
jnfrarot|heizung / 17 отопление л с инфра-
' червени лъчи; ~ photographie / 16а ин¬
фрачервена фотография; '»strahlen pl
инфрачервени лъчй pl; ~ strahier т 4
източник т на инфрачервени лъчй; ин¬
фрачервена лампа; нагревател т с ин¬
фрачервени лъчй
Infraschall nt \jsg Phys йнфразву|к т, -ци;
* ~ Struktur / 17 Wirtsch инфраструктура
/
Infusion f 17 Med влйван|е n, -ия, прелй-
ван|е л, -ия; СНет извличане п, екстрак¬
ция f; извлек т, екстракт т
Infusorien pl Zool инфузории pl
Ingenieur [in3enjö:r] m 1* инженер m; ^bau
m 1 (pl auch ..bauten) инженерен строеж,
постройка f: ^Ökonom m 8 инженер-
икономист m
ingenieurtechnisch [in3enjö:r..] adj: ^es Per¬
sonal инженерно-технически персонал
Ingredienzien [..ianj pl съставни части pl,
съставки pl (auch Pharm)
Ingrimm m \/sg ярост / злоба /
jngrimmig adj ярост|ен. -на, злобен, -на
Ingwer m 4 Bot джйнджифйл m
Inhaber m 4 собствени|к m, -ци; (Restau¬
rant, Hotel ресторант, хотел) съдържа¬
тел m; (Wertpapiere ценни книжа) при¬
тежател т О der ^ eines Lehrstuhls за¬
веждащ т катедра; er ist — eines Ordens
той е ноейтел на орден
inhaftieren <d/Л6> vt Jur задържам Al
[задържа /JJ; арестувам uv, v, AI
Inhaftjerung / 17 Jur арест nt, арестуване
л
INKUBATOR 4S3
Inhalation / 17 Med инхалация f;
^s|apparat m 1 Med инхалатор m, апа¬
рат m за правене на инхалации
inhalieren <d/ЛА> vt Med правя uv, II, на¬
правим A2 [направя //] инхалации (etw.
[4] с нешо); übertr (Zigarettenrauch ци¬
гарен дим) вдишвам А1 [вдишам AlJ,
всмуквам AI [всмукна Е2\
Inhalt т 1 съдържание л О der ^ eines
Wortes смйсълът [значението] на една
дума
Inhaltlich adj по съдържание
Inhaltsangabe / 16 кратко съдържание; ре¬
зюме п, -та
inhalts|leer adj, ^los adj безсъдържател|ен,
-на; ~reich adj, ^schwer adj сьдържа-
# тел|ен, -на
Inhaltsverzeichnis n 27 съдържание л (на
книга)
inhirent adj присъщ, свойствен
inhomogen adj Phys нехомоген!ен, -на
jnhuman adj безчовечен, -на, жесток, бру¬
тален, -на
Initial л 20, ^е / 16 инициал т, начална
буква
Initiativantrag т 2 Pari внасяне л законо¬
проект т
Initiaüve [..w]/ 16/^g инициатива f почин
т О aus eigener ^ по свой почин, по
своя инициатйва; auf - по почин
Initiator т 9а инициатор т
Injektion f 17 Med инжекция /* -sjspritze
f 16 спринцовка /
injizieren <d/АА) vt инжектйрам uv, i\ Al
Inkarnation / 17/.*g* олицетворение n, въ¬
плъщение л .
Inkasso n 24 Hdl инкасо n; инкаейране n
inklusive [..wa), Ahk inkl. I. präp [2] вклю¬
чително; II. adv включително
ink9gnito adv инкогнито
Inkognito n 24 инкогнито n
inkommodieren <d/ЛЛ) vt veralt обезпо¬
коявам Al [обезпокоя //]
Inkompetent adj некомпетентен, -на
Inkompetenz / некомпетентност /
inkonsequent adj непоследователен, -на,
неконсеквентен. -на
Inkonsequenz f 17 непоследователност /,
неконсеквентност /
inkorrekt пекорект[ен, -на
inkubatiqnszeit / 17 Med инкубационен пе¬
риод
Inkubator т 9а инкубатор т
454 INKUNABEL
Inkunabel / 16 Typ инкунабула /
Inland n 22/sg: im ^ в пределите [във вът¬
решността] на страната, в страната; im
In- und Ausland в страната и зад граница
Inländer т 4 местен жител; Мп/18 местна
жителка
inländisch adj: Produktion местно про¬
изводство
|nlandsmarkt т 2 Wirtsch вътрешен пазар
Inlaut т I Phon средисловие п
Inlett п 20 Text ангина/* (Hülle für Bettfe¬
dern) калъф т за пухена завивка
Inliegend adj Hdl прилож|ен, -на
inmitten präp [2\ всред, посред
jnne|haben <А, а/А6> vt притежавам uv, Al,
имам Mv, Al
innehalten <3a/Лй> vi спирам Al [спра Е
(спрях)], прекъсвам Al [прекъсна Е2]
(mit od in e-r Sache [3] нещо); vt (Frist
срок) спазвам Al [спазя //] O eine Se¬
kunde ^ спирам се за секунда; mit dem
Sprechen — замълчавам Al [замълча 13]
innen adv вътре O nach ~ (zu, hin) навътре;
von — (her) отвътре
Innen|antenne/16 Radio вътрешна [стайна]
антена; ~ architektur / 17 вътрешна ар¬
хитектура; -aufnahme / 16 вътрешна
снимка; ^ausstattung / 17 в!трешно
оформление; -»handel m 4/sg вътрешна
гърговйя; kleben n 23/sg вътрешен [ду¬
ховен] живот; ^minister m 4 минйст|ър
m -ри на вътрешните работи; ^mini¬
ster! um п 28 Министерство п на вътреш¬
ните работи; —^ politik / \ l/sg вътрешна
политйка
Innenpolitisch adj вътрешнополитически
}nnen|raum т 2 вътрешно помещение;
~ seite / 16 вътрешна страна; ~ Stadt J
14/sg център т на града; ^Stürmer т 4
Sp център-нападател т; —wand/ 14 въ¬
трешна стена
innerbetrieblich adj вътрешнозаводски, въ-
I реш но производствен
innere adj вътрсш|ен, -на О — Krankheiten
вътрешни болести pl; die — Stadt цен¬
тралната част, центърът на града; der
Minister für — Angelegenheiten мини¬
стърът на вътрешните работи
Innere п вътрешност / вътрешна
* част О das der Stadt центърът на
града; das — der Erde недрата pl на зе¬
мята; das Ministerium des ~n Минис¬
терство на вътрешните работи; sein ^ *
jmdm. öffnen разкрйвам Al [разкрия
Е7] някому душата си
Inneren pl вътрешности pl, карантия /
innerhalb präp [2] (Ort място) (вътре) в;
(Zeit време) в продължение на О ^ der
Grenzen (вътре) в границите; ^ einer
Stunde в продължение на един час
innerlich adj вътреш|ен, -на О der ^е Zu¬
. stand des Menschen душевното състояние
на човека; ein ^er Mensch човек т с
богата душевност; Med ~~ anzuwenden
за вътрешно употребление
Innerlichkeit / П/sg вътрешен, душевен
живот; душевност /
innerparteilich adj вътрешнопартиен, -йна
* О -е Demokratie вътрешнопартийна
демокрация
jnne|sein <В, a/sn> vi, '-werden <18а/тл> vi
разбирам Al [разбера Е3]% осъзнавам
А1 [осъзная Е7\ (e-r Sache [2] нещо)
[nnewohnen <а/Л6> vi присъщ [свойствен]
съм va (e-r Sache [3] на нещо)
innig adj (Gefühl чувство) дълбок, йскрен;
(Dankbarkeit благодарност) сърдеч|ен,
-на; (Wunsch желание) съкровен; (Be¬
ziehungen връзки) блйз|ък, -ка, заду¬
шевен, -на
Innigkeit / 17/sg искреност / задушевност
/, сърдечност /
inniglich adj geh = innig
Innung/17 корпорация / сдружсии|ел, -я
Inoffiziell adj неофициален, -на
Inquisition f 17 инквизйция f; ^itor in 9a
инквизитор m
inquisit9risch adj инквизй горски
ins = in das;^ Kino |Theater] gehen отйвам
Al [отида El] на кино [театър]; Bett
gehen лягам си Al [легна си E2); jmdm.
- Wort fallen прекъсвам Al [прекъсна
E2] някого
Insasse m 7 обитател m; (Auto кола) път-
ни|к m, -ци; (Gefängnis затвор) затвор¬
ник т, -ци
insbesondere adv особено
Inschrift / 17 надпис т (гравиран в камък,
метал, дърво) .
Insekt п 25 насском|о п, -и
insektenfressend adj насекомояд|ен, -на
Insektenfresser т 4 ZooI насекомоядно
животно; ^ künde / 16/sg ентомология
/; ^ vertilgungsmittel п 23 средств|о п, -а
за унищожаване на вредни насекоми
Insekti2|d п 20 инсектицйд т
Insel /1*6 остров т: ^ bewohner т 4 остро¬
витянин т, -и, обитател т на остров;
^gruppe / 16 архипела|г т, -зи, група
/острови; ~welt/ 16 архипела|г т, -зи
(от множество острови)
Inserat л 20 обявлени|е л, -я (във вестник,
списание)
inserieren <d/АА> vt давам AI [дам, дадеш
(дадох)] обявление (във вестник)
inslgeb^n adv тайно, скришом; ~ gesamt
adv общо "
Insignien pl отличителни знаци pl; рега-
лии pl
insofern I. adv (insoweit) дотолкова; (in die¬
ser Hinsicht) в това отношение; ~ ... als
... дотолкова... доколкото...; П. conj in¬
sofern (soweit) доколкото
Insolatira / 17 инсолация f; Med слънчев
удар ’
Insolvent, auch insolvent adj неплатежоспо¬
собен, -на '
insoweit adv; conj insowgt = insofern
Inspekteur [,.tö:r] m 1 инспектор nt; ~ion
/ 17 инспекция / ’
Inspektor m 9a инспектор m
Inspiration / 17 вдъхновение л, подбуда /
inspii^ren <d/A6> vt вдъхновявам Al
[вдъхновя //], инспирирам uv, v, AI
Inspizient m 8 Theat помощник-режи¬
сьор m
inspizieren <d/A6> vt инспектирам uv, v,
AI. ревизйрам uv, v, AI. правя uv. II,
направям A2 [направя //] преглед (etw.
[4\ на нещо) '
Instalat|eur [..tö:r] nt 1 монтьор m, технй|к
л. -ци; (fiir Elektrizität) електротехник
m. -ци; (für Wasser) водопроводчик m
-ци; ~ ipn / 17 инсталация /
installieren <d/А6) vt инсталирам uv, v, Al,
монтйрам uv. v. AI
instand adv: ^ halten поддържам uv. Al в
изправност; etw. ~ setzen поставям A2
[поставя //] нещо в изправност; jmdn.
— setzen zu ... давам Al [дам, дадеш
(дадох)] възможност на някого да...
Instandhaltung / 17/.?# поддържане л (в из¬
правност)
inständig adj настойчйв
Instandsetzung f 17/sg привеждане л в из¬
правност
Instanz / 17 Jur инстанция /
Instanzenweg т I служебен път, канален
ред О etw. [4] auf dem ~ erledigen уреж¬
дам Al [уредя //] нещо по служебен път
[по канален ред]
Instjnkt т I инстинкт т
instinktiv adj инстинктйв|сн, -на
Institut л 20 институт т; -^utiM / 17 ин-
с I итуция /
INTENDANT 455
instruieren <djhbj vt инструктирам uv, »,
Al
Instrakt|eur [..tö:r] m 1* инструктор nt;
— Ion /17 инструкция /
instruktiv adj инструктивен, -на
Instrument л 20 инструмент m (auch Mus)
Instrumentalmusik /17 инструментална му¬
зика
Instrumentation / 17 Mus инструментацня
/ оркестровка /
instrumentieren <d/AA> vt Mus оркестрй-
рам uv, v. Al
Insulaner m 4 островитянин m, -и, оби¬
тател nt на остров
Insulin л 20*lsg Pharm инсулйн nt
insularen <d/A6) vt обйждам Al [обйдя
/У], оскърбявам Al [оскърбя II]
inszenieren <d/AA> vt Theat поставям A2
[поставя II] (пиеса); übertr устройвам Al
[устроя /7], организирам uv, v, Al, ин-
сценйрам uv. v, Al
Inszenierung / 17 Theat постановка f:
übertr организйране n, устройване n,
инсценйране n
intakt adj добре запазен, изправен; здрав
Ь — sein в изправност съм va, функ¬
ционирам uv, А1 правилно, нямам uv,
Al повреди
Intarsi|a /15а, ~е / 16 интарзия / ин¬
крустация /
Integral п 20* Math интеграл т; ~g)eichuag
/ 17 Math. интегрално уравнение;
- kurve / 16 .Math интегрална крива
~rechhung/17 Math интегрално смята¬
не .
Integration / 17 интеграция /. обединение;
Math интегрйране п
ntegrjjren <d/АА> vt обединявам Al [обе¬
диня II]: Math интегрирам uv. v. Al,
намйрам Al [намеря //] интеграла на;
~ d adj съществен, нераздел|ен, -на
Intellekt т 1 fsg интелект т; ~lektualismus
nt 11 lsg интелектуалйз|ъм (-мът) т
intelektuell adj интелектуален, -на
Intelektuelle т 7+ интелектуалец т, -ци;
/ 19 интелектуалка /
intelligent adj интелигентен, -на
Intelligenz / 17/sg (Urteilsfähigkeit) инте¬
лигентност f; (geistig Schaffende) инте¬
лигенция /
Intendant nt 8 Theat, Radio, Fernsehen ди¬
ректор in; художествен ръководител;
Mil Интендант m; ~anz / 17 Theat,
456 INTENSITÄT
Radio, Fernsehen управление л. ръко¬
водство л
Intensität / 1 Ijsg интензивност /
intensiv (Arbeit труд) интензйв|ен, -на,
напрегнат; (Wirkung въздействие)
сйл|ен. -на; (Farbe цвят) наситен, яр|ък,
-ка
Intensivhaltung / 17 Landw интензивно
отглеждане (на животни)
intensiveren [..w..] <d/AA> vt усилвам Al
[усиля //]. засилвам; правя uv, II. на¬
правим А2 [направя //] интензйв|сн, -на
Intensiv|kultur / 7 Landw интензивна кул¬
тура; ~kurs т 1 интснзйвен курс;
— Wirtschaft / 17 Landw интензивно сто¬
панство
Intention /' 17 намерени^ п, -я
interalliiert adj междусъюзнически
Interbrigadist т 8 интербригадйст т
interessant adj интерес|ен, -на
Interesse л 30/sg интерес т (an [J], für [4]
към) О '-п р/ интереси pl; ~ haben ин¬
тересувам се uv, V, AI (an [J], für [4] от);
von — sein представлявам uv, AI инте¬
рес. от интерес съм va
interesselos adj без интерес [интереси], без¬
различен. -на
Interesselosigkeit / 17 липса / на интерес,
безразличие п; ~ njgemeinschaft/17 (Zir¬
kel) кръжо|к т. -ци; Wirtsch.Ahk IG кар¬
тел /л. синдикат т
Interessent т 8 интересуваш се, кандидат
т (für [4] за)
interessieren <d/AA> vi интересувам uv, v,
AI. увличам AI [увлека, увлечеш (увля¬
кох)]; заинтересувам (jmdn. für [4] ня¬
кого за); sich [4] - интересувам се (für
[4] от. за)
Interessiertheit / 17*.vg заинтересованост /
О das Prinzip der materiellen ~ принци¬
път на материална заинтересованост
Interferenz / 17 Fhys интерференция /
Interhotel л 24* представителен хотел (към
обединението „Interhotel“, в ГДР)
Interieur [£leriö:r] л 24 Arch, Kunst интери¬
ор т
Interim л 24* временно положение, вре¬
менно разрешение
interimistisch adj времен|ен, -на
Interjektion /' 17 Gramm междумети|е л, -я
interkontinental adj мсждуконтинентйл|ен,
-на О —е ballistische Rakete междукон-
тинентална балистйчна ракета
Interkontinentalrakete /16 междуконтинен-
тална балистична ракета
Intermezzo л 24 (pl auch ..zzi) интерме¬
цо л
intern adj вътреш|ен, -на О Einmischung in
die ~en Angelegenheiten eines Staates на¬
меса / във вътрешните работи на една
държава; ~е Sitzung заседание л при
закрйти врата
Internat л 20 интернат т
international adj международен, -на
Internationale / 16Д# Po! Интернационал
т О die Kommunistische ~ Комунис-
тйческият Интернационал, Коминтерн
п; (Hymne химн) Интернационалът т
Interoationalislmus т II /sg интернациона-
лиз]ъм (-мът) т; ~t т 8 интернацио¬
налист т
internationalistisch adj международен, -на,
интернационален, -на
Interne л> 7+ учени|к т. -ци в интернат,
пансионер т; /17 ученичка в интернат,
пансионерка /
internieren <d/АА> vt интернйрам uv, v. AI
Internierung / 17 интернйран|е n, -ия
Internist m 8 Med интернйст m, лекар m
по вътрешни болести
interparlamentarisch adj междупарламен-
тар|ен, -на
Interpellation / 17 Pol интерпелация /
interpellieren <d/AA> vt интерпелйрам uv.
v. AI. правя uv. II, направям A2 [на¬
правя //] интерпелация
interplanetar adj междупланет|ен, -на O
eine ~e Station междупланетна станция
Interpolation / 17 интерполация / (auch
Math)-, — pret m 8 интерпретатор m;
Mus. Theat изпълнйтсл m; ~ pretation /
17 интерпретация /; Mus, Theat auch
изпълнение л
interpretieren <d//iA> vt интерпретирам uv.
V. AI; тълкувам uv. AI; Mus. Theat из¬
пълнявам AI [изпълня //]
interpunktieren <d/AA) vt Gramm поставям
A2 [поставя //] препинателни знаци
Interpunktion / 17 Gramm пунктуация f;
~ s|zeichen n 23 Gramm препинателен
знак
Interrogativpronomen n 23 Gramm въпро-
ейтелно мсстоимение
interstellar adj Astr междузвезден, -на O
~e Materie междузвездна материя
Intervall [..w..] n 20* интервал m
intervenieren [..w..] <dfhh} vi интервенй-
рам MV, yt AI
Intervent [..w..] od Intervenient [..w..] m 8
интервент m *
Interventira [..w..] / 17 интервенция f;
~s| krieg m 1 военна интервенция;
^sjtnippen pl войските pl на интервен»
тите
Interview [..wju:, auch in..] n 24 интервю n,
-та
interviewen [..wjiran, auch in..] <d/А6) vi
интервюирам mv, v, AI (jmdn. някого),
вземам AI [взема Е (взех)] интервю
(jmdn. от някого)
intjm adj интйм|ен, -на; лйч|ен, -на; въ¬
трешен, -на, съкровен О eine ^е Freund¬
schaft задушевно приятелство; ein
^er Freund близък [интимен] приятел;
mit jmdm. in ~en Beziehungen stehen
ймам mv, AI интимни отношения c ня¬
кого; eine "e Kenntnis einer Sache пълно
[цялостно] познаване на един въпрос;
ein ^er Kenner много добър познавач;
etw. [4] ~ kennen познавам mv, АI нещо
много добре
Intimität / 17 интймност /
Intimsphäre / 16 интимен живот
intolerant adj нетолерант|ен, -на
Intoleranz / 17 нетолерантност /. нетър¬
пимост /
(ntonatitm / 17/sg Phon интонация /
intransitiv adj Gramm непреход|ен, -на (гла¬
гол)
Intrigant т 8 интригант т
Intrige / 16 интрига /
intrigieren <d/hhy vi интригувам mv, Al,
правя mv, II, направям А2 [направя //]
интриги
Introduktion / 17 Mus интродукция/
Intuition/ 17 интуиция/
intuitiv adj интуитйв|ен, -на
invalid(e) [..w.J adj нетрудоспособен, -на.
неработоспособен, -на О er ist im Kriege
~ geworden той стана инвалйд във вой¬
ната
Invalide [..w..] т 1 инвалйд т; ^njrente
/ 16 инвалидна пенсия
Invalidität [„w.J / \ljsg инвалидност /
Invasion [.w.J/ М нашествие п, нахлуване
п, инвазия /
Inventar [..w..j п 20 инвентар т О das tote
[lebende] мъртъв [жив] инвентар
inventarisieren [..w.J <d/ЛЛ) vi инвента-
ризйрам uv, \\ А /
Inventur [..w..] / 17 Hdl инвентаризация /
ревизия / О das Geschäft ist wegen ^
IRGENDWANN 457
geschlossen магазйнът е затворен поради
ревйзия
Inversion [..w..] / 17 Gramm, Chem, Meteor
инверсия /
investieren [..w..] <d//?/>) vt инвестирам uv,
V. Al
Investition [..w..] / 17 инвестйция / капи¬
таловложение nt -я
inwendig adj (im Innern) отвътре, от въ¬
трешната страна; (insgeheim) тайно,
скришом С umg etw. in- und auswendig
kennen познавам uv. Al нещо основ¬
но; зная od знам E ohne Aorist нешо на
пръсти (umg)
inwiefern conj, inwieweit conj доколко, в
каква степен
Inzest т I Jur кръвосмешение п
Inzucht / 17sg Biol родствено развъждане
[размножаване]
inzwischen adv междувременно, между то¬
ва
Ion п 25* Phys йон т
Ionisation / l7/.vg Phys, Chem йонизация /
ionisch adj Kunst йонййски
ionisieren <d/AA> vt Phys, Chem йонизи¬
рам mv, v, Al
Ionosphäre / 16/*g йоносфера /
Irak m 1 Ирак m
Iraker m 4 жител m на Ирак; "in / 18
жйтелка / на Ирак
irakisch adj иракски
Iran m I Иран m
lran(i)er m 4 иран|сц m. -ци; "in/ 18 иран-
ка /
iranisch adj ирански
irden adj пръстен, глйнен
irdisch adj зем|еи. -на; (vergänglich) npe-
ход|ен, -на. врсмен|сн. -на С die "еп
Güter земни блага />/. die "е Hülle тлен¬
ните останки pl
|r|e т 7 ирланд|ец т. -ци
irgend adv някак (си) С wenn ich " kann
ако някакси [по някакъв начин, въобще]
мога; " etwas нешо. какво и да е;
- jemand някой, кой и да с
irgend|ein(er), (- eine, - ein(es) pron indef
някой; някакъв, някаква, някакво \ч
meiner hat gerufen някой извика: aus
"einem Grund по някаква причина
irgendwann adv някога; кога и да с; "was
adv umg = " etwas; " wer pron indef
някой: кой и да е: " wie adv някакш: как
и да е; "wo adv някъде; къде и да е:
458 IRIDIUM
- woher adv отнякъде; отгьдето и да е;
-wohin adv нанякъде; къдсто и да с
Indium п 28/.V? Chein иридий т
{rin /' 18 ирландка /
Iris / Anal ирис in: Bot auch перуника f:
-blende/ 16 Phot йрисова диафрагма
[бленда]
jrisch adj ирландски
irisieren <d//»/>) vi светя uv. 11, блестя uv.
12 в цветовете на дъгата
Ir|land n 20 Ирландия /; -linder m 4 =
Ire; - länderin /18 = Irin
Ironie / 16a ирония /
irdisch adj иронйч|сн, -на
ironisieren <d//;/>> rt иронизирам uv, v, Al,
отнасям се A2 [отнеса се El] иронично
(jmdn. към някого)
irrational adj иранионал|сн, -на
Irrationalismus in W/xg Phil ирацио-
налйз|ъм (-мът) m
irr(e) adj (geistesgestört) душевно бол|ен;
•на. ненормални, -на, умопобъркан;
(verwirrt) заблуден, объркан О ein — г
Blick безумен поглед; — werden an jmdm.
губя uv, 11. ипубвам Al [изгубя //] вяра
в някого
1 jrre т 7* умопобъркан т: / 19 умопо¬
бъркан а /
-Irre /' in die — gehen заблуждавам се АI
[заблудя се //]. обърквам сс AI [обър¬
кам сс А /]; jmdn. in die — führen за¬
блуждавам някот
jrreal adj нерсал|сн. -на. нсдейс! вй гел|ен,
•на; Math ирсал|сн. -на
jrreführen <а//»/>> vt заблуждавам AI [за¬
блудя //]; дезориентирам uv, v. Al
Irreführung / 17 заблуждйване я. заблуж¬
дение />; дезориентиране л, дезориента¬
ция /
jrregehen <13а/.\л> W заблуждавам сс А1
[заблудя сс 11]
irregulär adj нсрсд0в|сн, -на, псправил|сн,
-на Ъ —е Truppen нередовни войскй pl
jrrelevant [..w..] adj незначйгел|ен. -на. ма¬
ловажен. -на. несъществен; Ling ирс-
лсвант|сн. -на
irreligiös adj нсрслиги6з|сп, -на
Irremachen <а/АА> vt смущавам Al [смутя
//], обърквам AI [об!ркам А1]
|ггеп <лл> vi лутам се uv, А1; <АА> vi, sich
[4\ - греша uv. 11, заблуждавам се А!
[заблудя сс //]. лъжа се uv. Е4, излъгвам
сс А! [излъжа сс Е (излъгах се)] О —
ist menschlich да сс грешй е човешко; ich
kann mich auch ~ може би греша; wenn
ich mich nicht irre ако не се лъжа; sich
[4] in jmdm. — лъжа се, излъгвам се в
някого
jrrenjanstalt /17, —haus л 22 Med болница
/ за душевно болни, психиатрия f;
— arzt in 2 психиат|ър т, -ри
irrereden <а/ЛА> vi Med бълнувам uv. А!
Irrfahrt / 17 скитане п, лутане п, стран-
ствуване п; —garten т 5 лабиринт л>;
— glaube т 7а, —glauben т 4 ерес f;
—gläubiger т 4 срстй|к т, -ци
|rrig adj ненрйвил|ен, -на, погреш|ен, -на
irritieren <d/ЛА> v/ (erzürnen) ядосвам Al
[ядосам А /]. раздразням А2 [раздразня
//]; (verwirren) обърквам А1 [объркам
AI] . .
Irr|lehre /' 16 лъжеучени|е л. -я; Rel ерес J;
— licht п 21 блуждаещ огън; — sinn т I jsg
Med умономрачение л. лудост f; (Unsin-
nigkeit) безсмйслица /. глупост f
Irrsinnig adj Med душевно бол|ен, -на, умо-
побъркаи. луд
Irrtum л) 3 I решка / заблуждени|е л. -я;
(Mißverständnis) недоразумение п, -я
О im — sein греша uv, 11, в заблуда съм
V«
Irrtümlich adj погрсш(ен, -на, непра¬
вилен. -на; -erweise adv по погрешка,
погрешно
Irr|weg in 1 погрешен пъг; —wisch т I
= Irrlicht
jschias nt/xg wng ишиас m
jslam [auch Ja:m] m 6/xg Rel ислям m.
мохамеданегво л
islamisch adj мохамедански, ислямски
jsland n 20 Исландия /
Isländer in 4 иснанд|сц nt. ци; —in / 18 ис-
ландка /
Isländisch adj исландски
Isobare / 16 od 19 Meteor изобар m
Isolatton / 17 изолация /
Isolator in 9a El изола тор in
Isolierband n 22 El изолирбанд in
isolieren <d//»/>) v/ El изолйрам uv, v, AI
(auch über Ir)
Isolierschicht / 17 El изолационен слой;
-Station / 17 инфекциозно отделение
(u болница); —Stoff in I изолационен
материал; -ung f 17 изолация / (auch
El) ’
isometrisch adj Math изомстрич|ен, -на
isotherm adj изотсрмйч|сн, -на
Isotherme / 16 od 19 Meteor изотерма /
lsot9P n 20* Phys, Client изотоп m,
~en|technik / 1Ijsg изотопна техника;
^enjtherapie/ 16a Med радиотерапия f,
лечение n c радиоахтйвни изотопи;
^en|trennung/ 17 разделяне n на изото¬
пите
Israel n 24 Израел m
Israeli m 6 {gen auch -) израел|ец m, -ци,
жйтел m на Израел
israelisch adj израелски
israelitisch adj израилтянски
J
ja да; та. ами. ама; дори. даже; (mit Ver¬
neinung с отрицание), само О kommst du
mit? ~ oder nein? ще дойдеш ли? да или
не?; zu allem -- sagen съгласявам се А!
[съглася се //]' с вейчко; nicht ~ und
nein sagen не казвам АI [кажа Е4\ нйто
да. нйто нс. колебая се uv, Е7; da ist sie
~-! сто. че и тя c тук!; wir wissen das
■*-! та ийс знаем това!; doch! ама раз¬
бира се!; es ist ~ nicht teuer! ама това
съвсем не е скъпо!: Hunderte, ~ Tausen¬
de сю|йии. дорй [даже] хйляди; tu das
- nicht! само [в нйкакъв случай] не пра-
вй гова!
Jabot [заЬо:] и 24 жабо п, -та
Jacht / 17 Маг ях га /
Jacke/16 (Frauen ~) жакет т: (Männer-»)
сак|о п. -ä; (Strick ~) жилетка /(плетена)
Jackenkleid п 21 джемпър т; (Kostüm) кос¬
тюм /и (дамски)
Jackett [3..] п 20 od 24 сак|о п. -а
Jagd / 17 лов (-ът) т (auf \4\ за); (~ revier)
ловен участък; iihertr (Verfolgung) пре¬
следване п (auf [4\ на); (Weltlauf) над¬
превара /. иадпрспусканс п (nach [J] за)
С- die - geht auf ловът започва; auf die
~ gehen отивам А! [отида Е!) на лов
jagdbar udj (Wild дивеч) позволен за лов
Jagd|beute/ 16/sg лов (-ъг) т (убит дивеч);
'-bomber т 4 МИ изтребйтел т бом¬
бардировач: -erlaubnis / 13 разрешй-
тслп|о п. -и за лов: — flieger т 4 МИ
летен т -изтребител; ~ flugzeug п 20 МИ
изгребйтел т (самолет); ~ gebiet и 20
= ^revier; -geschwader п 23 МИ ескад-
ра/от изгребй гели; — gewehr п 20 ловна
JAHR 459
Ist-Bestand т 2 налйчност / налйчие п
Italien [..ian] п 23 Италия /
Italiener т 4 италиан|ец т, -ци; ~in / 18
италианка /
italienisch adj италиански
]-Tüpfelchen п 23 umg точка / над i О
ühertr bis aufs - съвсем точно, до най-
малката подробност
пушка; ^haus п 22 ловен дом; ~Ьот
/I 22 ловджийски рог; ~hund т I лов-
джййско куче; ~revier [,.wi:r] п 20* ловен
район; ~schein т I ловен билет; ~Staf¬
fel / 16 Mit ескадрила / изтребители;
— zeit / 17 ловен сезон
jagen </)/>> vt ходя uv, II на лов за; (ver¬
folgen) преследвам uv, AI; (weg~) про¬
гонвам AI [прогоня II], изгонвам; W
ходя на лов, ловувам uv, v, Al; гоня uv,
П (nach jmdm. od etw. [3] някого, нещо);
<лт!> vi (sich schnell bewegen) бързам uv.
Al, тичам uv. AI, препускам AI [пре¬
пусна £2]; (Fahrzeug превозно средство)
хвърча uv, 13, префучавам Al [префуча
13) O jmdm. das Messer in die Brust ~~
забивам Al [забия E7] някому ножа в
гърдите
Jagen n 23 Forsiw (Revier) горски участък
Jager m 4 лов[сц m, -цй, ловджй|я mt -и;
Mil (самолет) изтребйтел т; — latein п
20/sg ловджййски жаргон; (Aufschnei¬
derei) ловджййски истории pl
Jaguar т I * Zoo! ягуар т
jäh udj (steil abfallend) стръм|еи% -на; (plötz¬
lich) внсзап|сн, -на* ря|зък*, -ка; ^lings
adv внезапно
Jahr n 20 юдйна / О das ganze ~ hindurch
през цялата юдйна: dieses - тази го-
дйна; nächstes - догодйна; voriges ^
мйпалата година; alle drei ~е на всеки
три годйни; heute in einem - точно след
една юдйна: im ^е 1970 в [през] 1970
година; von ^ zu ^ от юдйна на г о-
дйна; bei ^еп sein на годйни съм vq, не
не съм va вече млад; in den besten ^еп
sein в разцвета на силите си съм va; in
die kommen остарявам Ai [остарбя
£tf]; mit den ~en c годйните (c възраст¬
та]; mit sieben ^en на седем годйни, на
седемгодишна в4зраст; im Alter von
zwanzig -en на двадесетгодишна [двай¬
сетгодишна] възраст
460 JAHRAUS
jahraus adv: -», jahrein годна слсд година
Jahrbuch n 22 годишни|к m, -ци
jahrelang I. adj дългогодишен, -на; II. adv
годйни наред
jahren, sich <AA>: sein Tod jährt sich heute
днес е годишнината отсмъртта му
Jahresabonnement [..mä: od mag] n 24 го¬
дишен абонамент, - absdiluß m 2 Ein
годйшно приключване; ~bilanz / 17 го¬
дишен баланс; ~etakommen n 23 годй-
шен доход
Jahresfrist /17jsg: binnen ~ в срок от една
година
Jahreshauptversammlung/ 17 общо годйш¬
но събрание; ~р!ап т 2 годишен план;
-»Produktion f 17/sg годйшно производ¬
ство; -»ring т I Bot годйшен пръстен;
-tag т 1 годишнина /• ~ Urlaub т I
годйшна отпуска
Jahreswechsel т 4 настъпване л на Новата
година О hezlichen Glückwunsch zum
-~! сърдечни благопожелания за Новата
годйна!
Jahreswende / 16: um die ~ при настъп¬
ването на Новата годйна
Jahreszahl / 17 годйна / (дата) О ein Buch
ohne — книга / без годйната на изда¬
ването
Jahreszeit / 17 годйшно време
jahreszeitlich adj сез6н|ен, -на
Jahrfünft л 20 петилсти|с л, -я, петилетка
/
Jahrgang т 2 (Buch книга) годйна / на
изданието; (Zeitschrift, Zeitung списа¬
ние, весгник) годйшно течение, годйш-
нина f; (Wein вино) реколта f: Schule
випуск т; Mil набор т О sie ist mein
~тя ми е връстница; wir sind beide ~
1950 ние и двамата сме родени през
1950 година., „ _
Jahrhundert л 20* век (-ът) т, -ове, сто-
лсти|е я. -я О im 15. и. 16 — в [през] 15
и 16 век
jahrhundertealt ad bcköb|ch, -на
jahrhundertelang I. adj век0в|ен, -на, който
продължава столетия; II. adv в течение
на векове, векове наред
Jahrhundertwende / 16/sg: um die ~ при
настъпването на новия век, на прага на
новия век
jährlich I. adj годйш|ен, -на, ежегод|ен, -на;
II. adv всяка годйна, ежегодно; годишно
Jahrmarkt т 2 панайр т, събор т
Jahrtausend п 20* хилядолети|е п, -я;
~ zehnt л 20* десетилети|е л, -я
jahrzehntelang I. adj който продължава це¬
ли десетилетия; II. adv цели десетиле¬
тия, с десетилетия
Jähzorn т I jsg избухлйвост /. сприхавост
J; (Wutanfall) прйстъп на гняв [ярост]
jähzornig adj избухлйв, сприхав
Jakobiner т 4 Hist якобйн|ец т, -ци
Jalousie [3alusj:] / 16а жалузй pl. щори р!
jambisch adj Metr ямбйчески
Jambus т 11 Metr ямб m
Jammer m 4jsg (Klage) плач (-ът) m, вопли
pl; (Elend) мизерия f; (Betrübnis) печал
/. мъка / C es ist ein ~ йстинска мъкас
Jammerbild n 21 жалка картйна; —geschrei
’л 20/.vff вопли pl. викове pl на отчаяние;
— gestalt / 17 жалка фйгура, жалко съз¬
дание
jämmerlich adj (Aussehen външен вид)
' жал|ък, -ка, клет, окаян, плачев|ен, -на;
мизер[ен, -на; (Geschrei. Schluchzen вик,
ридание) жалбв|ен, -на, сърцераздира-
тсл|сп. -на; (Leistung. Gehall постиже¬
ние, заплата) нищож|ен, -на, мизер|ен, -
на
jammern <АА) vi плача uv, Е4, ридая uv, Е7
(um [4], über [4] за); vt буди uv, II 3. Pers
жалост [състрадание] (etw. [/] jmdn не¬
що у някого) О er jammert mich много
ми е жал за него
jammerschade adj: es ist -» um [4]... много
жалко е за.... es ist ~, daß... много жал¬
ко, че...
jammervol adj плачсв|ен, -на, окаян
Januar т I (#<ti auch -) януари т
Japan п 23 Япония /
Japaner m 4 яп6н|ец, т. -ци; -in / 18 япон-
ка /
japanisch dj японски
Japanseide / 16 японска копрйна
japsen </iA) W /ат дйшам uv, AI тежко
О nach Luft -» едва поемам AI [поема
Е (поех)] дъх; er konnte nicht mehr ~ дъх
не му остана, не можеше да си поеме
дъх
Jargon <3argö: od 3argog] m 6 жаргон m
Jarowisation / 17/sg Landw яровизация /
jarowisieren <d/AA> vt Landw яровизйрам
uv, v, AI
Jasager m 4 човек, който е съгласен с всич¬
ко
Jasmjn т 1 жасмйи т
Jaspis т la (gen auch -) Min яспис т
Jastimme / 16 глас (-ът), подаден за (ня¬
кого)
JODSILBER 461
jäten <ЛА> v/, vi плевя wv. //
Jauche / 16 течен оборски тор; Med г ной
m
jauchen <AA> vt торя wv, // c течен тор
J^uche(n)grube/ 16 яма /за течен тор
jauchzen <ЛЛ> у/ ликувам uv, AI, викам
uv, А! от радост
Jauchzen п 23/xg ликуване п
jaulen <AA> vi (Hund куче) вйя uv, Е7
Java [,.w..j п 23 Ява /
Javaner [..w.J т 4 ява|ец т, -йци; —in У* 18
явайка /
javanisch [..w..] adj явайски
jawohl adv да, да; да, разбйра се
Jawort п 20: das ^ geben давам AI [дам,
дадеш (дадох)] съгласието си (обикно¬
вено за женитба)
Jazz [<1заВ] т джаз т; ^musik/ 17/.vg джа¬
зова музика; ^Orchester [..keß..] п 23
джазов оркестър
'je I. adv (jemals) някога; когато и да е;
всеки друг път С wer hätte das ~ ge¬
dacht! кой би помйслил някога такова
нещо!; mehr als ~ zuvor повече [от ко-
гато и да е] от всеки дру път; seit -
открай време; (vor Zahlen пред числи-
телни) по; — zwei ВвсЬег по две книги;
— der dritte всеки трети; ^ Kopf der
Bevölkerung на глава от населението; II.
conj в зависимост от, според, съобразно
със - nachdem според случая
[обстоятелствата]; ^ nachdem, ob... спо¬
ред това, далй...; — nachdem, wie... спо¬
ред това, как...; (mit dem Komparativ със
сравнителна степен) ~...» ~...; ^...» de¬
sto...; um so...; KÖJiKOTO..., толко¬
ва...; — eher, desto besser колкото по-
скоро, толкова по-добре
2je interj umg: o o, боже!; o, ужас!
Jeans [d3i:nß] pl джинси pl. дънки pl
jedenfalls adv във всеки случай
jed|er (~es) pron indef всеки (всяка,
всяко) O ^er einzelne всеки едйн; ~er
beliebige който и да е
jedermann indef pron всеки; — zeit adv във
[по] всяко време, всякога
jedesmal adv всеки път О wenn... вй-
наги, когато...
jedoch conj обаче, но
Jeep [d3|:p] т 6 Mil джип т, -ове
jeglich|er(- е, ^es) pron indej всеки (всяка,
всяко)
jeher adv: von [seit] - открай време
jemals adv някога
jemand pron indef някой O sonst -? друг
някой?; — anders някой друг
Jemen m 4 Йемен m
Jemenit|e m 7 жй|сл m на Йемен; ^in /18
жителка /на Йемен
jemenitisch adj йсмспски
jen|er (^e, -^es; ^e) pron dem онзи (онази,
онова;’ онези)
jenseitig adj oi въд|ен, -на. оиа гъш|ен, -на,
’ огсрсш|сн, -на; ^$<д/го1въд. o i jpyia ia
страна; II. präp [2] oi apyiara cipana na,
отвъд, опагьк
Jenseits njsg Re! оня свя i; заш робен живот
umg jmdn. ins - befördern пращам Al
[пратя //] някого на оня свят (umg)
Jersey [d3p:sij т 6 Text жарс|е п, -та; п 24
спортна фанелка, фик|б п. -а
Jesujt т 8 йезуй i т. -en|orden т 4 йе¬
зуитски орден
Jesus т 11 (gen, dat auch Jesu) Rel Исус m;
— Christus Исус Христос
Jet [d3Cl] nt (gen od-s. pl.. ts), - flugzeug
n 20 реактйвен самолет
Jet(t) [d3Ct] m I/ sg od n 20jsg Min гагат
jetzig adj cciaiu|c<i. -на (heutig) днсш|ен.
-на; (gegenwärtig) съврсмсп|ен. -na in
der ~en Zeit в листно време
jetzt adv сега
Jetztzeit / 17/sg наше време, съвремие n;
наши дни pl
jeweilig adj съответен, -на, даден,
налйч|си, -на; -^s adv всеки път, вйнаги.
при всеки случай
Jiu-Jitsu [d3j:u d3il.su od d3u:d3jtsu] n/sg
(auch undekl) Sp джйу-джйиу n, жйу-жй-
uy n
Job [d3..] m 6 umg работа J; служба /
Joch n 20 ярем m, хомот m: ühertr иго n.
p66ciBo n; (Lasl) бреме n; (Gespann)
виря! m. -ове. чифт m, -ове; Geogr сед-
ловина / zwei - Ochsen два впряга
волове
Jochbein n 20 Anat ябълчна кост. скула J
Jockei, Jockey [d3oki od jpkai] m 6 Sp
жоке|й m. -и
Jod n 20*/sg Cltern йод m
jodeln <AA) vi пея m\ E6 но тиролски
jodhaltig adj Client йод|ен. -на. съдържащ
йод
Jodler т 4 човек, който пее по тиролски
(Jodclruf) йодел т (провикване по ти¬
ролски)
Jodoform п 20*jsg Client йодоформ т
Jpdlsilber п 23/sg Cltern сребърен йодйд;
^tinktur / 17 Pharm йодова тинктура;
462 JOGA
- Wasserstoff /l/.Yif Client водороден йо-
дйд
Joga m 6/sg Rel йога m, йогйстко учение,
философска система на йогите
Joghurt nt I *!sg od п 20*jxg кисело мляко,
Й01 ур I т
Jogi т 6 йог|а in. -и
Johannisbeere / 16 френско грозде О
schwarze — касис т
Johannisbrot п 20/xg Bot рбжков in: - käfer
m 4 светулка f; — tag т 1 Еньовден т
johlen <'ЛЛ> г/ Hing викам i/г. AI, крещя «г.
/2. рева uv. E2
Joker [auch 630:..] in 4 Kort джокер nt
Jolle / 16 (Segelboot) йол in (малка плат¬
ноходка)
Jongleur [зоп1р:г] m I жонгльор in
jonglieren [30QI;:..] (djhbj vi жонглирам
uv. V. AI
Joppe / 16 яке n. -та w
Jordanien [Jan] 11 23 Йордания/
Jordanier [..iar] nt 4 жйтсл m на Йордания;
- in / 18 жителка / на Йордания
jordanisch udj йордански
Jota n 24 (gen auch -) йота/(гръцка буква)
<• nicht ein - ни най-малко, ни на йота
Joule [(1заи1 od 311:!, mich d3u:l] п (gen auch
-s) Phys джаул m
Journjal [зиг..] ii 20* списани|с n. -я; журнал
in; ’- alismus in 11 /sg журналйстика f;
^ allst in 8 журналйст in; -aljtik / 17/
sg журналистика / '
jovial [,.w..j adj (leutselig) дружелюб|ен, -на,
покровителствено любсз|ен. -на; (heiter)
весел, жизнерадостен, -на
Jovialität [,.w..] / l7/.vg дружелюбност f;
покровителствена любезност; веселост
жизнерадост/
Jubel т 4/,vj? радост f; (Frohlocken) лику-
ванс п
jubeln </>/)> vi ликувам uv, АI
Jubilier in I* юбиляр т; — äum п 28
юбиле|й in. -и
jub%ren<b//i6> vi ликувам uv, Al; изда¬
вам Al [из|дам, -дадеш (-дадох)] ра¬
достни възгласи, изразявам AI [израз*
//] бурно своята радост
juchhe! interj umg йха!
Juchten т 4/sg od n 22/sg юфт m
jucken (h/)} vi, vi; das Ohr jnckt mich [mir]
ухото ме сърбй; es juckt mich am Ohr
[in der Nase) сърбй ме ухото [носът]; der
Pullover juckt mich пуловерът ме боде;
sich [4] ~ umg чеша се uv, E4
Juck|en n 23*/sg сърбеж nt; — reiz m I Med
сърбеж in
Jude in 7 евре|ин m. -и; — n|tum n 22*/sg
еврейство n
Jüdin / 18 еврейка /
jüdisch adj еврейски
Judo 11 24jsg 'Sp джудо n; -ka m 6; Sp
джудйст in; -Sportler m 4 = Judoka
Jugend / 17 младост /, младини pl; (junge
Menschen) младежта /. младежите pl.
младото поколение <> in meiner — на
млади години, на младиий; von — auf
от млйди години, от ранни годйни; die
— von heute съвременната младеж
Jugend|alter п 23/sg юношеска възраст;
'младост /• —bewegung 17 младежко
движение; - Testspiele pl младежки фес¬
тивал; -forum п 28а младежки форум;
— funk in I /.sg радиопредаване п за мла¬
дежта; - gericht п 20 Jur съд т за ма¬
лолетни престъпници; - heim п 20 мла¬
дежки дом; -herberge/ 16 младежка
туристйческа спалня (в ГДР); •'Jahre
/>/+ младежки годйни
jugendlich adj младежки, юношески
Jugendlicheiii 7+ младеж m;f 19 девойка/
Jugendlliefae/ 16/sg nhpaa младежка лю-
ббв; —mannschaft / 17 Sp юношески
отббр; —Organisation / 17 млад&жка
организация; —weihe / 16/jg югендвайе п
(тържество, при което 14-годишните
младежи и девойки се приемат в об¬
ществото на възрастните в бившата
ГДР, а сега в новите провинции на Гер¬
мания); —zeit / 17/jg младини pl; млкди
годйни pl
Jugoslawe 111 7 югосливян|ин т. -и.югос-
:шв|сц т. -ии; - ien [..wian] п 23 Югос¬
лавия /; 'in /18 югославянка/ югос-
лавка /
jugoslawisch adj югославянски. югославски
Juli т 6 (gen auch-) юли т
jung (jünger) adj млад; (frisch) префн,*
-на, свеж О in seinen -en Jahren в мла¬
дите си годйни; von — auf от младини,
от млади годйни; alt und — стйро и
младо; мало и голямо (umg); —es Volk
младеж/ младежи pl; das —е Ehepaar
младоженци pl; -е Erbsen зелен грах;
-er Wein младо вино; -er Hund малко
кученце; - heiraten женя се uv, И рано;
er ist jünger als ich той е по-малък [по-
млад] от мене; jünger werden подмла-
дявам се А! [подмладя се //]; das jüngste
Kind най-малкото дете; mein Jüngster
най-малкият ми син; die jüngste Vergan¬
genheit неотдавнашно [близко] минало;
der Jüngste Tag ReI второто пришествие;
das Jüngste Gericht Rel страшният съд
Jung|aktivist [..w..] in 8 млад активйст;
-arbeiter m 4 млад работник
Junge m 7 момче (-та) n; n 26+ Zool малко¬
то n (на животни) O die Katze hat fünf ~
geworfen котката се окоти c пет котенца
jungenhaft adj момчешки, хлапашки
Jungenstreich in 1 момчешка лудория
Jünger т 4 geh учснй|к т, -ци. последо¬
вател т; Rel апостол т
Jungfer / 16 дсвйца / О scherzh alte ~
стари мома
Jungfern) fahrt/ 17 Маг първо [пробно] пла¬
ване. първи рейс (на плавателен съд);
^häutchen л 23 Anal химен п, девствена
цйпа
Jungfrau / 17 geh девица /• Astr Дева О
Rel die - Maria Дева Марйя; Hist die
— von Orleans Орлсанската дева
jungfräulich adj девствен, целомъдрен,
чист. неопетнен; (verschämt) скр6м|ен,
-на. свенлйв О ~ег Boden девствена
почва, целина /
Junggeselle т 7 ерген т
Junggesellenleben п 23lsg ергенски живот
О ein ~ führen ергенувам uv. AI
Jüngling in I* юнош|а m. -и
jünglingshaft adj юношески
Jungpionier in I* млад пионер (в ГДР)
jüngst adv неотдавна
Jungvieh ii 20jsg млад добитък
Juni in 6 (gen auch -) юни m
junior adj. Ahk jr. od jun.: Herr Müller ~
господйн Мюлер. младият
Junior m 9a Sp юнош|а in, -и; спортист m
младша възраст
Juniorenmannschaft / 17 Sp юношески
отбор; — meisterschaft /17 Sp юношески
състезания за първенство
к
Kabale / 16 коварство п, интриги pl
Kabarett л 20 od 24 кабаре я, -та; естрада
/ кафе-тсат|ър т, -ри (с програма със
сатиричен характер)
KABELKRAN 463
Junker т 4 Hist юнкер т; ~hun я 22 jsg
юнкерство л
Junta [х..] / I5a PoI хунта / __
Jupiter т (gen -s, sg) Astr. Myth Юпитер
m; ~ lampe / 16 юпитер m. осветителна
лампа (при киноснимки)
1 Jura pl Jur право n. правни науки pl O
— studieren следвам uv. AI право
-Jura m (gen auch -s) Geol юра /
juridisch adj = juristisch -
Jurisldiktim / 17/sg Jur юрисдикция f;
~ prudenz / 17 юриспруденция /, правни
науки ’pl
Jurist m 8 юрист m, правйст /
juristisch adj юридйчески, прав|ен, -на O
~e Person юридическо лице
Jury foürj:, auch d3u:ri] / 15 жури n, -та
just adv тъкмо, току-що
justieren <d//;6> vt Tech юстйрвам AI
[юстйрам AI\; нагласям A2 [нагла! ч II]
точно, регулйрам uv, v. AI, центрирам
uv, r, AI
Justierung / 17 Tech регулйране n. про¬
верка
Justiz / 17 правосъдие n, правораздаване
n; ~beMrde / 16 съдебен орган;
~beh6rden pl съдебни власти pl;
~irrtum m 3 съдебна грешка; ^minister
m 4 минйстър m на правосъдието;
~mord m 1 съдебно убийство (съдебна
грешка)
Jute / 16\sg Bot юта / -faser / 16 ютено
влакно
jütisch adj ютландски, от Ютландия
Jütland п 20 Ютландия /
Jütländer nt 4 ютланд|ец nt. -ци; ~in/ 18
ютландка /
Juwel я 25 od т 9 скъпоценност /• бижу
я. -та. накит nt; (Edelstein) скъпоценен
камък; т I übertr umg злато-човек
Juwelier in I златар nt, бижутер т
Jux in I мг шега/, смешка f. лудория/
Kabarettjst т 8 артист т (изпълнител на
сатирична програма в кабаре, театър)
Kabel я 23 Tech кабел nt (auch El); (Über¬
seetelegramm) каблограма / ~ bahn / 17
Tech въжена лйния
Kabeljau in 6 Zool треска /
Kabe!|kran in 1 od 2 кабелен кран; klänge
'/ 16 Mar кабелтов in (морска мярка за
464 KABELN
дължина от 185,3 м); —leger m 4 кбраб nt
за полагане на ккбел; -muffe / 16 Tech
кЬбелна съединителна муфа
kabeln <hb> vt изпркщам Al [изпрктя 11)
каблограма, телеграфирам uv, v, Al
Kabelschuh m ккбелна обувка, ккбелен на¬
крайник
Kabine/ кабина f, Маг каюта/
Kablnet п 20* /Ъ/ кабинЬт т, правителство
п; (Lehr-und Beratungszentrum) кабйнет т
(учебно-възпитателен - в бившата ГДР);
(Ausstellungsraum) (малка) излбжбена
зала; (kleines Zimmer) мклка сткя, кабй-
нстш
Kabinetts|frage J 16 Pol въпрос т на до¬
верие в правителството; — krise /16 ка¬
бинетна [министерска, правйтелствена]
криза
Kabinettstück п 20* голямо постижение,
шедьов|ър т. -ри, майсторско художес¬
твено произведение
Kabriolett п 20 кабриолет т
Kachel f 16 кйхла /, каменйнова плоча
kacheln <А6> облицовам uv, AI с кахли
Kachelofen т 5 кахлова печка
Kadaver [..w..] т 4 труп (-ът) т, -ове, леш
. т, -ове; мърша/; —gehorsam т 1 jsg роб¬
ско [сляпо] подчинение
Kadenz / 17 Mus каденца /
Kader т 4 кад|ър т, -ри; — abteilung / 17
отдел т кадри, личен състав; — arbeit
/ 17/sg работа / с кадрите; — ausbildung
/ 17 подготовка / на кадри; — lelter т
4 начални|к т. -ци на отдел кадри;
-Politik/ I7/s£ кадрова политика
Kadett т 8 Mil кадет т; — en|anstalt / 16
Mil военно кадетско училище
Kadi т umg: jmdn. vor den — bringen по¬
давам А1 [по|дам, -дадеш (-дадох)] жал¬
ба против някого в съда; zum — laufen
обръщам се Al [обърна се Е2\ към съда
Kadmium и 24/sg Chem кадмий т
Käfer т 4 бръмбар т О umg ein netter
— симпатично момиче
Kaff n 24 (pl auch -е) umg глухо, затънтено
място
Kaffee т 6/sg Bot кафе л; (Getränk питие)
кафе л. -та С schwarzer — черно [нем¬
ско] кафе; — komplett кафе л със захар
и мляко, кафе меланж; — verkehrt мля¬
ко л с малхо кафе
Kaffee [auch kafe:] n 24 = Caft
Kaffee|baiun m 2 кафеено дърво; — bohne
/ 16 зърн|о л, -ä; кафе; —höhnen pl кафе
n на зърна; — geschirr n 20 сервиз m за
кафе; —haus n 22 кафене n, (-та), кафе-
сладкарница f; —капне / 16 кана / за
кафе; — masddne/16 машйна/за кафе;
—mflhle/ 16 мелничка/за кафе; —satz
т 2jsg утайка / от кафе; — tasse / 16
кафена чаша, чаша /за кафе
Käfig т 1 клетка /, кафез т; Tech кожу|х
т, -си
Kaftan т 1* кафтйн т
kahl О adj (Mensch човек) плешйв; (Wand,
Berg, Raum стена, планина, помещение)
гол; (Baum дърво) без листа
kahlfressen < 15a//iA> vt (Schädlinge вреди¬
тели) опасвам А1 [опаса El) (дърво,
листата на растение)
Kahlkopf т 2 umg плешива глава; (Mensch)
плешйв човек
kahlköpfig adj плешйв
kubischeren < 14а/А6> vt: kahlgescboreoer Kopf
обръсната глава
Kahlschlag т 2 (das Fällen) изейчане п (на
гора); (abgehölztes Waldstück) сечищ|е
л, -а, гола сеч
kahlschlagen <4/Л6> vt: einen Wald — из-
ейчам Al [из|сека. -сечеш (-сякох)] гора
Kahm т l/sg плесен /(върху течности)
Kahn т 2 лодка /. (Last—) шлеп т. -ове;
umg (Gefängnis) затвор т, арест т; umg
(Bett) легл|о л, -а
Kai т I* od 6 Маг кей т, -ове; —arbeiter
т 4 пристанищен работник
Kaiser т 4 император т; (deutscher —)
кайзер т: — in / 18 императрйиа /
kaiserlich adj императорски
K|iser|reich л 20 империя /• —schnitt
т 1 Med цезаров разрез, кесарево се¬
чение
Kajak т 1* od 6 Sp каяк т, -ци
Kajüte / 16 Маг каюта /
Kakadu т 6 Zool какаду л, /а
Kakao m 6/sg какао л/ —bäum т 2 какаово
дърво; —butter / 16/sg какаово масло;
-pulver л 23 какао л на прах
Kakerlak т 8 od 9 Zool хлебарка /
Kaktus т (gen -, pl ..teen [..te:an od ..tc:n]
od Kaktusse) кактус m
Kalamität / 17 бедстви|е n, -я; трудност
pl: Landw нападени|е n, -я на насаждение
от вредйтели
Kalander т 4 Tech каланд|ър т, -ри
kalandern </ih> vt Tech каландрйрам uv, v,
Al
Kalauer m 4 umg изтъркан виц; калам¬
бур m
Kalb n 22 теле л..-та: überrr auch глупа|к
m. -ци; глупчо n, -вци O das Goldene ~
златният телец; ein werfen теле се uv
//. отелвам cc AI [отеля cc IIJ
Kalbe / 16 юница f, телица f
kalben </»Л> vi теля се uv. II. отелвам се
АI [отеля ее //]
kalbern, kälbern </rA) vi umg лудувам uv.
AI. кикотя се мг. // глупаво, правя мг.
// глупости
Kalbfleisch п 20jxg телешко месо; nieder
п 23 телешка кожа (обработена)
Kalbs]braten т 4 Kochk телешко печено;
hachse f 16 телешки джолан; ~kopf
Mi 2 Kochk телешка глава; umg (Dumm¬
kopf) глупа|к т, -ци
Kald^unen pl карантия /. вътрешности pl
(от животни)
Kaleidosk9p п 20* калейдоскоп т
Kalender т 4 календар т: ^jahr п 20 ка¬
лендарна година
Kalesche / 16 каляска /
Kalfaktor т 9а прислужни|к т. -ци: момче
п, -та за вейчко: (Sträfling) затворни|к
т, помощник на надзирателите
kalfatern </i/>> vt Маг калафатя uv, II
Kali n lllsg Min калиеви соли pl O
Chem übermangansaures - калиев пер-
маиганат
Kaliber n 23 калйб|ър m, -ри
Kalidünger m 4 калиев тор
Kalif m 8 халйф m
Kalifornien [Jan] n 23 Калифорния f: --er
[Jar] m 4 калифорнй|ец m. -йци; ^erin
[Jarj / 18 калифорнййка /
kalifornisch adj калифорнийски
Kaliko m 6 книговезко платно, калико n
Kali|lauge / 16 Chem калиева луга; ^-Sal¬
peter m 4/sg Chem калиев нитрат: salze
pt Min калиеви соли pl
Kalium .*lsZj (gen -s) Chem калий m;
-w Permanganat n 20jsg Chem калиев пер-
маиганат; ~ Verbindung/ 17 калиево съ¬
единение
Kalk т I вар/ О ungelöschter ~ негасена
вар; gelöschter ^ гасена вар: ~ *
Kalkanstrich т I измазване п [мазйлка /]
с вар
kalkarm adj бед|еи. -на отК*ъм вар
Kalk|brenner^ / 17 варджййница /• ^dün-
ger т 4jsg калциев тор
kalken <ЛА> vi (Wand стена) варосвам AI
[варосам A!)\ (Boden почва) варувам uv. 10KALTHERZIG 465
AI, торя и\\ II, наторявам Al [наторя
//] с вар
Kalkgrube / 16 варнйца /
kalkhaltig adj. kalkig adj варовйт
Kalk|milch / 12/sg варно мляко, воден ва¬
ров разтвор; ^ofen т 5 варна пещ. пещ
/ за изпйчанс на вар; ^stein т 1 Min
варови|к т, -ци; ^Stickstoff т Ijsg Chem
калциев цианамйд
Kalkulation / 17 калкулация f; ^lator
т 9а калкулатор т
kalkulieren <d//;A> vt калкулирам uv, v,
Al, изчислявам AI [изчисля //]
Kaligraphie / I6a/.?g калиграфия/
Kallus m I a (gen -) Biol, Med калус m
Kalorie / 16a Phys калория /
kalorienarm adj нискокалорйч|еи. -на
Kaloriengehalt m 1 калоричност /
kalorien|reduziert adj c намалено количе¬
ство калории; - reich adj висококало-
рйч|ен. -на
Kalorimeter n 23 Phys калоримет|ър mt -ри
kalt (käiter) adj студен (auch übertr) O es
wird - става студено, застудява се; die
Suppe wird — супата изстива; — e Platte
студени закуски pl: mit ^em Blut хлад¬
нокръвно; ^es Blut bewahren запазвам
AI [запазя //] хладнокръвие; das IäBt
mich - това ми е безразлйчно
Kaltblüter т 4 Zool студенокръвно живот¬
но
kaltblütig adj Zool стулснокръв|сн. -на;
ühertr споко|ен. -йна. хладнокръвен,
-на; (brutal) брутал|ен. -на
Kaltblütigkeit / 17jsg iihertr хладнокръвие n
Kälte / 16jsg студ (-ът) m. мраз m; übern
хладина/; O 10 Grad - 10 градуса под
нулата
Kälteanlage / 16 хладйлна инсталация
kältebeständig adj сгудоустойчйв
Kälte|einbruch m 2 Meteor нахлуване n на
студена въздушна маса; ^gradw 1 тем¬
пература / под нулата: ^maschinе / 16
Tech хладилна машина
kälten <Л/>) vt изстудявам AI [изстуд^ //].
охлаждам А! [охладя //]
Kältetechnik / 17/.vg хладйлна техника,
хладилно дело; ^ welle / 16 Meteor сту¬
дена въздушна маса. студена вълна
Kaltfront / 7 Meteor студен фронт
kaltherzig adj безсърдсч|сн. -на. коравосър-
деч|сн. -на
10 Немско-бълиарски речник
466 KALTLASSEN
kaltlassen <3a/Л6) vt: das läBt mich kalt това
не ме вълнува [трогва]
Kaltleim т 1 студено лепило
kaltmachen <a/7i/>> vt umg очиствам AI
[очйстя //] {umg), убйвам AI [убйя £7]
Kaltschale / 16 Kochk студена плодова супа
kaltschnäuzig adj umg хлад|ен, -на, студен,
безчувствен
kaltstellen <а/ЛЛ> vt umg лишавам Al [ли¬
ша /I] някого от влияние
Kaltwelle / 16 студено къдрене
Kalzium п 28/sg Chem калций т
kam priit von kommen
Kambium n 28 Bot камбий m, хамбийлен
пласт
Kambodscha n 23 Камбоджа /
Kambodschaner m 4 камбоджйн|ец m, -ци;
-in /18 камбоджйнка/
kambodschanisch aclj камбоджански
Kambrium /> 28/sg Geol кймбриум m
Kamel n 20 камила f; übertr глупа|к m, -ци;
- haar n 20 камилска вълна
Kamelie [..ia]/ 16 Bol камелия/
Kamellen pl: umg olle [alte] - отдавна из¬
вестни работи pl, стари истории pl
Kamera / 15 Phot фотографйчески апарат,
фотоапарат m; Film кинокамера
<> mit verdeckter — filmen снимам AI
[снема £ (снех)] със скрйта камера
Kamerad т 8 другар т, приятел т;
-Schaft/ 17/sg другарство п, дружба/
kameradschaftlich adj другарски, дружески
Kameradschaftlichkeit / 17/sg другарство п
Kameramann т I [pl ..männer od ..leute)
кинооператор т
Kamerun, auch Kamerun n 23 Камерун m;
— er m 4 камерун|ец m, -ци
Kam Nie / 16 Bot лайка / — n|tee m 6 чай
m от лайка
Kamin m 1 камина / umg (Schornstein) ко¬
мин m; — feger m 4 = Schornsteinfeger
Kamm m 2 (Haar, Hahn, Welle коса, петел,
морска вълна) гребен т; (Gebirge пла¬
нина) auch бйл|о п, -а
kämmen </>/>) vt реша uv, I (ресах), сресвам
AI [сре|ша I (-сах)], вчесвам AI [вчеша
Е4]\ sich [4\ - реша се, сресвам се, вчес¬
вам се
Kammer / 16 стаичка / (Vorrats—) килер
т, хранйлищ|е п, -а; Anal, Tech хймера
/ Pari парламент т, народно събрание,
камара / (Behörde учреждение)’палата
/. камара / -diener т 4 veralt камер-
динер т, камериер т; — herr т 8 (2,—
4. sg -n) Hist кймерхер т; — mädchen п
23 veralt камериерка/ — muslk/17 ка¬
мерна музика; -Orchester [..keß..] п 23
камерен оркестър; — sänger т 4 камерен
певец; —Sängerin / 18 камерна певица;
-spiel п 20 Theat камерна пиеса; —ton
т 2 Mus камертон т
Kammgarn п 20 камгарна прежда
Kampagne [..panjo] 16 Mil кампания /, Ак¬
ция /
Kampf т 2 борба / (für, um [4] за, gegen
[4] срещу, zwischen [2] между); (Schlacht)
бой т, -еве, бйтка /, сражени|е п, -я; Sp
(Wett — ) мач т. -ове, състезйни[е п, -я,
среща / — aktion / 17 бойна Акция;
— ansage/16 прйзив т за борбй; —bahn
/ 17 Sp стадион т
kampfbereit adj готов за борбй
Kampfbereitschaft / 17 боевА готовност;
готовност / за борбй (gegen [4\ с);
— einheit / 17 Mil бойна единица, отред
т, -и
kämpfen </;/>> i7 боря се uv, II, бия се uv.
£7. сражавам се uv. А! (für, um [4] за;
mit [3] с; gegen [4] срещу) О einen gerech¬
ten Kampf — водя uv, II справедлива
борба
Kampfer т 4/sg Chem кймфор т
Kämpfer т 4 бор|ец т, -цй; МИ бо|ец т,
-йцй, войн т
kämpferisch adj бо|ек, -йка, борчески; войн¬
ствен
kampferprobt adj изпитан в борбата; —fä¬
hig adj боеспособ|ен, -на
Kampfflugzeug п 20 МИ боен самолет, бом-
бардировйч т; -gebiet п 20 зона / на
бойни действия; -genösse т 7 боен дру¬
гар; —gericht п 20 Sp съдййска колегия;
— handlungen pl бойни действия pl;
— kraft / \A/sg бойна мощ; — Ued п 21
бойна песен; -mittel п 23 бойно сред¬
ство: — richter т 4 Sp съд|ия т, -йи, ре¬
фер т; -spiel п 20 Sp състезйни)е п, -я;
-Stoffe pl средства pl за мйсово уни¬
щожение
kampfunfähig adj небоеспособ|ен, -на; —
machen извйждам А1 [извйдя //] от
строя
kampj$ren <d/hb) vt umg пренощувам uv,
v, AI (на открито, в хижа, импровизи¬
рано)
Kanada п 23 КанАда /
Kanadier [..iar] т 4 канАд|ец т, -ци; Sp кану
п, -та; -in / 18 канйдка/
kanadisch adj канадски
Kanaille [..nalja] / 16 канали|я m, -и, мер¬
завец m, -ци, подлец т, -й
Kanal т 2 канал т; —durchstich т 1 про-
копаване п на канал
Kanalisation / 17 канализация /
kanalisieren <d/А6) vt канализирам uv, v,
AI
Kanalschalter m 4 Fernsehen канален пре¬
включвател; — Wähler m 4 = Kanalschal¬
ter
Kanapee n 24 канапе n, -та
Kanarienvogel [Jan..] m 5 Zool канарче л,
-та
Kandare / 16 юздечка /. мундщу|к nt, -ци
О übertr umg jmdn. an die — nehmen сла¬
гам АI [сложа //] юзда на някого, обуз¬
давам AI [обуздая Е7) някого; übertr
umg jmdn. an der — haben държа uv, II
здраво юздите на някого
Kandelaber т 4 канделаб|ър т, -ри; (Stra¬
ßenbeleuchtungskörper) многолампов
уличен фенер
Kandidat т 8 кандидат т О jmdn. als
~еп aufstellen издигам Al [издигна £2]
кандидатурата на някого; ~ der Partei
кандидат-член т на партията
Kandidatur / 17 кандидатура /
kandidieren <djhb') vt кандидатирам се uv,
AI. кандидатствувам uv, AI, поставям
си A2 [поставя си II] кандидатурата (für
М за)
kandjeren <d/hby vt: Früchte ~ захарос¬
вам AI [захаросам AI] плодове
Kandis т, Kandiszucker т 4jsg небет-шекер
т
Kanevas [..w..] т la od undekl канава /
Kängundi п 24 кенгур|у п, -а _
Kanin л 20 заешка кожа; —eben л 23 пи¬
томен заек
Kanister т 4 бидон т
Kanne / 16 кана / -gießer т 4 übertr по-
литикан т
kannelfer|en <djhbj vt издълбавам AI [из¬
дълбая £7] жлебове, канелюри; —t adj
с канелюри
Kannibale т 7 канибал т, човекоядец т,
-ци _
kannibalisch adj канибалски; übertr свиреп,
жесток
kannte prät von kennen
Kanon m 6 Kirche, Mus канон m
Kanonade / 16 Mil канонада /
Kanone / 16 Mil оръдие n, -я, топ m, -ове;
Sp umg ac m, -ове; голям специалист
(umg)
KAPAUN 467
Kanonenboot n 20 Mil канонерка / —don-
ne‘r m 4fsg канонада / —ofen m S кюмбе
n, -та; — schuB m 21 оръдеен йзстрел
Kanoitjer m 1 Mil артилерйст m
Kanonisation / Kirche канонизация /
kanonisch adj канонйчески O —es Recht
каноническо право
kanonis|eren <d//iö> vt канонизйрам uv, v,
AI
Kantate / 16 Mus кантата /
Kante / 16 ръб (-ът) m, -ове, кант m, -ове;
(Kleidungsstück дреха) кант т, -ове, йви-
ца /, кра|й т, -иша О übertr auf die hohe
— legen пестя uv, II, спестявам AI [спес¬
тя II]
kanten <A6> vt (Kiste сандък) навеждам Al
[наведа Ei], наклонявам Al [наклоня
//]. обръщам А! [обърна £2]; (Schier
ски) закантвам AI [закантя II]
Kanten т 4 (Brot хляб) краешни|к т, -ци
Kanthaken т 4 Tech кантовач т, дърво п
-обръщачка, кука / О umg jmdn. beim
[am] — nehmen хващам AI [хвана E2]
някого за яката
Kantholz л 22 обрязан [бйчен] дървен ма¬
териал; гредй р!
kantig adj ръбест, ъглест; übertr недодялан,
ръбат
Kantilene / 16 Mus кантилена /
Kantine/16 стол т, -ове (за хранене); лав¬
ка / бюфет т
Kanton т 1 кантон т
Kantonist т 8: umg ein unsicherer — неси¬
гурен [ненадежден] човек
Kantor т 9а кантор т; диригент т на чер¬
ковен хор и органйст
Kantorei,/ 17 (Kirchenchor) черковен хор;
(Wohnung) жйлище п на кантор
Kanu, auch Kanu л 24 Sp кану п, -та
Kanüle / 16 Med канюл т, тръбичка /
Kanute т 1 Sp кануйст т, греб|ец т, -цй
на' кану
Kanzel / 16 Kirche амвон т; Flugw кабйна
/ за летеца и навигатора
Kanzlei, / 17 канцелария/' —spräche / 16
канцеларски език
Kanzler т 4 Pol канцлер т
Kanzljst т 8 канцеларйст т. чин6вни|к т,
-ци'
Kaolin л 20* od т 1 * Min каолйн т
Кар п 24 Geogr нос (-ът) т, -ове
Кярздп т 1* Zool скопен петел (угояван
за месо)
468 KAPAZITÄT
Kapazität /17 Tech капацитет m, производ¬
ствена мощ; (Fassungsvermögen) капа¬
цитет m. вместимост f; обем m; übertr
капацитет m. авторитет m. голяма фй-
гура
Kapell|e / 16 цьрквица /, параклис т; Mus
оркест|ър т, -ри; ^ melster т 4 Mus ка-
пелмайстор т
kapern <Л6> vt завладявам А1 [завладея
Еб\, пленя вам AI [пленя 11] (вражески
търговски кораб); sich [J] ~ umg при¬
своявам си AI [присвоя си //], пипвам
А1 [пипна Е2\ (umg) (etw. [4\ нещо)
Kapern pl Bot каперси р! (подправка)
kaperen <d//t6> vt umg разбйрам Al [раз¬
бера £i]. схващам AI [схвана E2\
kapillar adj капиляр|ен, -на
Kapillare / 16 Ana! капиляр m (auch Phys)
Kapillarität / П/sg капилярност /
kapital adj глав|ен, -на, основ|ен, -на; (vor¬
trefflich) чудес ен, -на, великолепен, -на
Kapital л 20* od п 31 капитал т О
Politök konstantes — постоянен капитал;
variables — променлив капитал; fixes
- основен капитал; zirkulierendes —
оборотен капитал; aus etw. [j] — schla¬
gen извличам Al [из|влека, -влечеш
(-влякох)] полза от нещо ■
Kapitalanlage / 16jsg капиталовложение п.
инвестиране л на капитал
Kapitälchen л 23 Тур капйтел т
Kapitalismus т ll/.rg капиталйз[ъм (мът)
т; - ist т 8 капиталист т
kapitalistisch adj капиталистйчески
Kapitalverbrechen л 23 Jur особено тежко
престъпление
Kapitän Л11* Mar, Sp капитан т; ~ leut-
nan'tni 1 odb Маг капитан лейтенант »i
Kapkel n 23 глава / (на книга) О umg ein
trauriges — печална история; das ist ein
— für sich това е нещо съвсем друго
Kapitell л 20 Arch капйтел m
Kaphelweise adv на глави (за книга)
Kapitulati9n/ 17 капитулация/
kapitulieren <а/ЛЛ> vi капитулйрам uv, г.
AI
Kaplan т 2 Kirche капелан т
Kappe / 16 кепе л. -та. баретка / (Schuh
обувка) нос (-ът) т, -ове. бомбе л. -та;
Tech капа|к т, -ци. покрйвка /
kappen <М>> г/ (Zweig, Baum клон; дърво)
окастрям А2 [окастря II]. изкастрям.
подкастрям; (Mast. Tau мачта, въже)
отсичам Л1 [от | сека, -сечЬш (-ейкох)]
(Hahn петел) скопйвам А1 [скопй /7];
umg (Dieb крадец) пйпвам AJ [пипна Е2]
(umg), хващам А1 [хвана Е2]
Kaprice [kaprrso]/16 калрйз т
Kapriole / 16 скок т, -ове с премйтане;
(Tollheit) лудорйя /
kapriziös adj капрйз|ен, -на, своенрав|ен,
•на
Kgpsel /16 капсула /, Bot сбменна кутййка
kaputt adj umg сч5тен, повреден, строшбн;
(müde) уморбн; (erschöpft) изтошцЬн
kaputtgehen <13аfsn> vi umg счупвам се Al
[счупя се //], повреждам се А1 [повр&дя
се II]
kaputtmachen <а/А6> vt umg счупвам Al
[сч^пя 77], повреждам А1 [поврбдя /7];
(erschöpfen) изтощавам AI [изтощя 77],
разейпвам А1 [разсипя Е4]
kaputtschlagen <4а/Ш vt umg счупвам Al
[счупя /7], строшавам А1 [строша /7]
Kapuze / 16 качулка /; гугла /
Kapuzmer т 4 Kirche капуцйн т: - аПе
т 1 Zoot капуцйн т: -kresse / 16 Bot
латинка /
Karab|ner m 4 Mil карабйна /
Karaffe / 16 гарафа /
Karambolage [..1а:зе] f 16 сблъскване n:
übertr (Streit) "спор m, -ове. стълкнове-
ни|е n. я: (Billard билярд) карамбол т
Karamel т I *;sg карамел л>. торена захар
Karat л 20 карат т
Karate л (gen - oder - s) Sp карате л
Karausche f 16 Zoo! каракула /
Karawane / 16 керван m
Kartrid n 20 Chem карбид m: -lampe/ 16
карбйдна лампа
Karbolsäure /16 Chem карболова киселина
Karbon л 20* sg Geol карбон m. камено¬
въглен период
Karbunkel m 4 Med карбункул m
Kardan|antrieb m I Tech карданна предав¬
ка;" -gelenk л 20 Tech кардйнно съеди¬
нение: -welle/16 Tech карданен вал
Kardätsche / 16 Text карда /• (Pferd кон)
чесал|о л. -а
kardätschen </;/>> vt чеша uv. E4 (кон)
Kardinal m 2* Kirche кардинал m; -fehler
m 4 основна грешка: -zahl / 17 бройно
числител но
Kardiogramm л 20* Med кардио! рама /
Karfreitag in I Kirche разпети петък
Karfunkel т 4 Min червен Гранат: Med
— Karbunkel; - stein m 2 Min червен
гранат; рубин nt
karg adj оскъд|ен, -на; (ärmlich) бед|ен, -на
О — mit Worten скъп на думи
kargen <АЛ> vt скъпя се uv, v, II (mit [J] c)
kärglich adj оскъд|ен, -на, бед|ен, -на
karört adj кариран
Karies [..i-eß] f Med кариес m
Karikatur / 17 карикатура/* ~en|zeichner
m 4, Karikaturist m 8 карикатурист m
karikieren <d/АЛ) vt карикатуря uv, v, II,
окарикатурявам Al [охарикатуря //],
предавам AI [пре|дам, -дадеш (-дадох)]
в карикатурен вид
Karlsbader Salz п 20/sg Pharm карлсбадска
сол
Karmesin п 20*/sg = Karmin
karmesinrot adj = karminrot
Karmjn n 20*/sg кармйн m (боя)
karminrot adj яркочервен
Karneval [..w..] m 1 od 6 карнавал m O
Prinz — принц m Карнавал, водач m на
групата на клоуните '
Karnevalist [..w..] т 8 участни|к т, -ци в
карнавал
karnevalistisch adj карнавал|ен, -на
Karnickel л 23 — Kaninchen
Karo п 24 каре л, -та, квадрат т; Kart кар|о
п, -а О ein Stoff mit Manen ~s плат на
сйни карета
Kar|osse / 16 каляска / карета /* — osseijj
/ 16а каросерия /
Karotte / 16 Bot морков т
Karpfen т 4 ZooI шаран т
Капе / 16 = Karren
karren </»Л) vt карам uv, AI, закарвам AI
[закарам А1\, прекарвам, превозвам AI
[превозя II] с колйчка
Karren т 4, auch Капе / 16 (Schub—) ко¬
лйчка /(ръчна); (Wagen) кола/, каруца
/.* (kleiner Wagen) каручка /* (zweirädri¬
ger Wagen) двуколка f: umg (altes Auto)
таратайка / {umg)
Karriere / 16 (Laufbahn) кариера f; (Pferd
кон) кариер m, бърз галбп O — machen
правя uv, II, направям A2 [направя //]
кариера
Karrierist m 8 кариерист m
Karst m I Geol карст m
Kartätsche / 16 Mil veralt картен m, шрап-
нел nt
Karte /16 карта f; (Spiel —) карта / за игра;
(Eintritts — ) билет m (входен); (Fahr—)
билет m (пътен); (Visiten—) вйзитна
картичка; (Land — ) географска карта;
(Post — ) пощенска картичка; (Speise—)
лйста /. лист т, -ове за ястия О — п
spielen играя uv, Е7 на карти; alles auf
KASCHEMME 469
eine — setzen залагам AI [заложа II]
всйчко на една карта (auch ühertr); die
— n aufdecken разкрйвам Al [разкрйя
£7] картите си {auch ühertr)
Kart« / 17 картотека/
Kartefl n 20* Wirtsch картел m, синдикат
m, тръст m. -ове
Karten|bestellung / 17 поръчка / на билети;
-haus л 22 къщичка /от карти за игра;
ühertr картонена кула ; -kunststück
л 20* фокус т с карти; —legerin / 18
гледачка f на карти; -spiel л 20* игра
/на карти; (Spielkarten) колода/карти
— Spieler т 4 картоиграч т; —verkauf т
2/sg продажба / на билети; - Vorverkauf
т 2/sg предварйтелна продажба на би¬
лети; — werk л 20 атлас т
Kartoffel / 16 картоф-т; — brii т I кар¬
тофено пюре, пюре п, -та от картофи;
-Chips [..tschipß] pl чипс. пържени кар¬
тофи pl: -ernte/16 картофена реколта;
(das Ernten) прибйране на картофите;
— käfer т 4 Zool колорадски бръмбар;
— kombine [..bain od ..bi:na] / 16 Landw
картофокомбййн m; — legemaschine / 16
Landw картофосадачка f; —mehl n 20*
картофено брашно; -mus л 20 = Kar¬
toffelbrei; — rodemaschine / 16. — roder m
4 Landw картофокопачка /. — salat m I
картофена салата, салата / от картофи;
—Schälmaschine / 16 картофобелачка f;
—schaler т 4 ножче п. -та за белене на
картофи; -stärke/16 нишесте л от кар¬
тофи
Kartofgraph т 8 картограф т; -graphi^
/ \bdjsg картография /
kartographisch adj картографски
Karton (..toq] т 6 картон т, мукава /•
(Schachtel) картонена кутия, кашон т:
— age [..р] / 16 картонена опаковка
kartoni^rjen <d//iA> vt подвързвам А!
(подвържа Е4\ с картон; -1 adj с мека
подвързия
Kartothek / 17 картотека /‘
Karussell п 20* въртележка /, карусел т;
—drehbank / 14 Tech каруселсн струг
Karwoche / 16 Kirche страстна седмица
Karzinom п 20 Med карцинома /
Kasack т 6 казакйн т (дамска горна дре¬
ха): руска рубашка
Kaschemme / 16 разбойническо свъртали¬
ще; кръчма / с лошо ймс
470 KASCHIEREN
koscheren <d//»/?> vt прикривам Al [при-
крйя £7]; Tech кашйрам mv, v, Al
Käse m 4 сирене n. -та; кашкавал m; tfAerfr
umg глупости /?/; — Matt n 22 umg дре¬
бен, незначителен вестник
kasebleich adj блед [блсд|ен. -на] като плат¬
но
Kasejgebäck п 20 соленки pl със сирене;
— glocke / 16 съд (-ът) /и, -овс за сйрене
(с похлупак)
Kasein п 20 казейн т
Kasematte / 16 Mil казсмат т
käsen <Л6> V/ сйря uv, v, //. подсйрвам Al
[подсйря II] мляко О die Milch käst
млякото се подсйрва
Käserei / 17 сиренарница / мандра /
Kaserne / 16 МИ казарма /; — n|hof т 2
казармен двор, плац т, -ове
kasernieren <Л/>> v/ настанявам А1 [на¬
станя /7], разквартирувам uv, v, Al в
казарма
käsig adj като сйрене; umg блед, съвсем
без цвят; ~ werden съсирвам се А1 [съ¬
сиря се //] •
Kasino п 24 казйно п, -а
Kaskade / 16 каскада /
Kasper т 4 палячо п, -вци, весела фигура
(в куклен театър); umg глупак т, -ци,
шут т, -ове; ^1е п 23 od т 4 = Kasper;
~le|theater п 23 куклен театър
kaspern <M> vi държа се i/v\ II като па¬
лячо, правя uv, II маймунджулуци {umg)
Kassatipn / 17 Jur касация /
Kasse / *16 каса f; (Bargeld) пари pl в на-
лйчност; umg (Spar^) спестовна каса;
umg (Kranken^) осигурйтелна каса О
- der gegenseitigen Hilfe взаимоспома¬
гателна каса; umg bei — sein имам uvt
Al пари; umg schlecht bei ^ sein нямам
uv, Al пари
Kassen|arzt m 2 лекар m от осигурйтелната
каса; bestand m 2 касова налйчност;
^.bon m 6 касов бон; ^buch n 22 касова
кнйга: -stürz m 2 umg проверка / на
касата; -zettel m 4 касова бележка
Kasserolle / 16 тенджера /(плитка с капак)
Kassette/ 16 касетка /(auch Phot); ковчеже
п, -та; (Schallplattcn, Bücher грамофонни
плочи, книги) кутй|я /, -и, луксозна опа¬
ковка; ^n|recorder т 4 касетофон т
Kassjber т 4 тайна бележка (за и между
затворници)
kn ssaeren <d/Ith} vt Fin инкасирам uv, v,
AI; umg (einstecken) присвоявам си Al
[присвоя си 11]; umg (gefangennehmen)
улавям А2 [уловя //], залавям; Jur
(Urteil присъда) касйрам, отменявам А1
od отменям А2 [отменя //]
Kassier т 4 касиер т; —in / 18 касиер¬
ка /
Kastagnette [..njeta]/ 16 кастанети pl
Kastanie [Ja] f 16 кестен m (auch
— n|baum); O iibertr für jmdn. die — n aus
dem Feuer holen вадя uv, II кестените от
огъня за някого
Kastanienbaum [Jan..] т 2 Bot кестеново
дърво, кестен т
kastanienbraun [Jan..] adj кестеняв
Kaste / 16 каста /
kasteien <М> vt Kirche бичувам uv, Al,
изтезавам uv, AI; sich [4\ — самоизте-
завам се, самоизмъчвам се Al [само-
измъча сс //]
Kastell п 20* Hist крепост /
Kasten т 5 кутйя / сандъ|к т, -ци; (Truhe)
ракла f; (Tisch — ) чекмедже п, -та (на
маса); umg (Gebäude) развалина/. стара
разнебйтена сграда; umg (Fahrzeug пре¬
возно средство) таратайка f; umg (Kla¬
vier) старо раздрънкано пиано; Sp Fu߬
ball врата /* т 5jsg (Arrest) затвор т,
арест т
Kastengeist т За/sg кастов дух
Kastr|at т 8 кастрат т; скоп|ец т. -ци;
-^айоп/ 17 Med кастрация /
kastrieren <d///6> vt кастрйрам wv, v, Al
Kasujstik / 17/sg казуистика /
Kasus m Gramm падеж m
Katafalk m 1 * катафалка /
Katakombe / 16 катакомба /
Katalog m I* катало|г m, -зи
katalogisieren <d//i/>> vt каталогизирам
wv. V, Al
Katalonien [Jan] n 23 Каталония /
Katalonier [..ar] m 4 каталон|ец m, -ци;
~ in /* 18 каталонка /
katatonisch adj каталонски
Katajlysator m 9a Chem катализатор m;
^lyse / 16 Chem каталйза /
Katapult m 1 od n 20 Hist, Flugw катапулт
m; (Schleuder) прашка /
katapultieren <d//iA> vt катапултирам uv,
v, Al
Katapultsitz m 1 Flugw катапултова седал¬
ка; ~ Start m 1 od 6 Flugw излитане n
[старт /и] c катапулт
Katarakt m 1 б1>рзс|й m, -и; (Wasserfall)
водопад m; / 17 Med катарккта /; пердЬ
/I, -та
Katarrh m 1 Med lcaräp m, катарклно въз¬
паление
Kataster m 4 od n 23 кад&ст|ър m, -ри;
^YcrmessuDg / 17 кадастрално измер¬
ване
katastrophal adj катастрофален, -на
Katastrophe/ 16 катастрбфа f; — njeinsatz
m 2 спасителни работи pl (при катас¬
трофа)
Kat е / 16 колиба/, къшурка/
Katechismus т 11 Rel катехйзис т
Kategorie / 16а категори|я /, -и
kategorisch adj категоричен, -на
Kater т 4 Zoo/ котара|к т, -ци; ühertr umg
— Katzenjammer О einen — haben мах¬
мурлия съм va. глава ме болй от снощ¬
ното пиене
Katerbummel т 4 umg разходка / след но¬
щен гуляй; — idee / 16 луда идея
Katheder п 23 od т 4 катедра /* —Weisheit
/ 17 кнйжна мъдрост
Kathedrale / 16 катедрала /
Kathete / 16 Math катет т, —г т 4 Med
катет|ър т. -ри
katheterisleren <d/ЛА> vt Med вкарвам AI
[вкарам AI] катетър
Katlmde / 16 El катод m
Katholik m 8 каголй|к m, -ци; —in / 18
каголйчка /
katholisch adj католически
Katholizismus m 11 /sg католицйз|ъм
(-мът) m
Katode /16 = Kathode
Kattun m I* басма /
katzbalgen, sich [4] (Ith) umg боричкам cc
uw AI
katzbuckeln </iA) w umg пълзя uvt 12 (vor
*[J] пред); подмйлквам cc uv. AI, под-
мазвам се АI (подмажа се Е4] (vor [3]
на)
Kitzchen п 23 Zool котенц|е п, -а, коте п.
-та; Bot реса /(на дърво)
Katze / 16 котка f </ ühertr umg wie die
— um den heiOen Brei herumschleichen го¬
воря uw II със заобикалки; усуквам А/
[усуча Е4\ го (umg); umg die — im Sack
kaufen купувам AI (купя II] нещо сле-
пешката (umg): umg das ist für die Katz(e)
всичко c за тоя, що духа (ши#)
Katzenjauge п 25 Min хризоберйл т: Kfz,
Уегк котешко око. рефлектор т; —jam¬
mer т 4/sg umg махмурлук т (umg)
KAUKASISCH 471
Katzensprung т 2 umg педя / място О
umg es ist nur ein — съвсем блйзо [на
две крачки] е
Katzenwäsche / 16fsg: umg - machen по-
измйвам се AI [поизмйя се £7]
kauderwelsch udj: veracht! — sprechen го¬
воря uv, II завадено, неразбираемо
(чужд език)
Kauderwelsch п 20/sg завалбн, неразби¬
раем езйк
kauderwelschen <АА> vi говоря uv, II за¬
вадено, неразбираемо (чужд език)
kmien <//А> vt дъвча uv, Е4, сдъвквам AI
[сдъвча Е4] С an den Nägeln — 1риза
си uv, Е2 ноктите
kauern </;/?) vi стоя uv, 12 клекнал, клеча
r/r. 13; sich [4] — свйвам се Al [свия се
£7], прикляквам AI [приклекна £2],
кляквам, сгушвам се AI [сгуша се //]
Kauf т 2 купуване п, покупка / О ühertr
etw. [4] in — nehmen примирявам се AI
[примиря се //] с нещо; съобразявам се
A I [съобразя се //] с нешо
kaufen </?/?> vt купувам AI [купя /7];
ühertr (bestechen) подкупвам Al [под¬
купя II] О ühertr umg dafür kann ich mir
nichts — това не ми помага, това няма
значение за мене; umg den werde ich mir
—! ще си поприказвам c него!
Käufer m 4 купувач m; (Kunde) клиент
m; —in / 18 купувачка f, клиентка /
Kaufhalle / 16 супермаркет m; —haus n
22 универсален магазйн; —kraft / 14/sg
(Zahlungsfähigkeit) покупателна способ¬
ност; (Geld пари) покупателна ейла
kaufkräftig adj платежоспособен, -на
Kaufladen т 5 магазйн т; дюкян т (umg,
verölt)
käuflich adj който може да се купи; за
продан; ühertr (bestechlich) който може
да се подкупи; продаж|сн. -на О - er¬
werben купувам АI [купя /7]
Kaufmann т 3 (р/ Jeute). Abk Kfm тър¬
говец т, -ци; umg (Krämer) 6акал|ин
т, -и
kaufmännisch adj търговски
Kaufpreis т I покупна цена; -vertrag
т 2 договор т за покупко-продажба
K^igummi т 6 дъвка /
Kaukasi|en [Jan] /; 23 Кавказ т (област),
-er [Jar] т 4 кавказ|сц т, -ци; —erin
[..io..] / 18 кавказка /
kaukasisch adj кавказки
472 KAUKASUS
Kgpkasus m Кавказ m (планина)
Kaulquappe / 16 Zool попова лъжичка
kaum adv едва(м): едва ли, надали; conj
току-що, едва-що, тъкмо
Kaumuskel т 10 Anal дъвкателен мускул
kausal adj каузал|ен, -на, причйн|ен, -на
Kausalität / \7jsg Phil каузалност /, при-
чйнност /
Kausal|nexus т = Kausalzusammenhang;
-satz т 2 Gramm причинно подчинй-
тслно изречение; —Zusammenhang т 2
каузална [причинна] връзка
kaustisch adj каустйч|ен, -на. разядлйв,
разяждащ: ühertr хаплйв, язвйтел|ен, -на
K^jptabak т 1 тютюн т за дъвкане
Kaution / 17 парйчна гаранция, поръчи¬
телство п О gegen — под гаранция
Kautsch / 15 = Couch
Kautschuk т 1* od п 20* каучук т;
— bäum т 2 каучуково дърво '
Kauz т 2 Zool сова/' (Haarknoten) кок т,
-ове; übertr (Sonderling) чуда|к m. -ци,
оригинал т. особня|к т, -ци
kauzig adj стран|ен, -на, особен
Kavalier [..w..] т 1* кавалер т; umg
(Verehrer) обожател т; umg (Liebhaber)
приятел т
kavali£r(s)mäßig [..w..] adj хавалерски, ка¬
то кавалер
Kavalkade [..w..] / 16 кавалкада /
Kavallerie [..w..] / 16а кавалерия /. кон¬
ница /• - regiment п 21 хавалерййски
[конен] полк
Kavallerist [..w„] т 8 кавалерйст т
Kavatine f..w..] / 16 Mus каватйна /
Kaverne [..w..]/ 16 Med каверна /
Kaviar [..w..] m 1* хайвер m (за ядене)
keck adj (dreist) дързък (дръзка), предиз¬
викателен, -на; (kühn) смел, сърцат
Keckheit/17 дързост/, предизвикателност
/ смелост /, сърцатост /
Kegel т 4 Math конус т; Тур кег|ъл т,
-ли: (Berg) остър планйкеки връх; (im
Spiel) кегла / (за игра) О — schieben
играя uv, Е7 кегли; umg mit Kind und
— c цялото си семейство
Kegelbahn / 17 кегелбан т
kegelförmig adj, kegelig adj конусовйд|ен,
-на, конусообразен, -на
Kegelkugel / 16 топка / за (игра) кегли;
— mantel т 5 Math околна повърхнина
на конус
kegeln <W>> vi играя uv, Е7 на кегли
Kegelschnitt т I Math конусно сечение;
~ sport т 1 fsg кегли pl (спортна игра);
-^stumpf т 2 Math пресечен конус _
Kehle / 16 Anal гръклян т, гърл|о т. -а,
гуша / Tech жлеб т, -ове, длаб т, -ове;
канелюра / О eine rauhe — haben пре-
ейпнал съм va; die Angst schnürte ihm die
— zusammen дъхът му секнр от страх;
jmdn. an [bei] der — packen хващам Al
[хвана E2\ някого за гушата (umg);
übertr umg ihm steht es an die — касйс
се за живота му; aus voller — из цяло
гърло, колкото (ми) глас дьржй; mir ist
etw. in die falsche ~ gekommen глътнах
нещо накрйво; übertr umg etw. [4] in die
falsche — bekommen ядосвам се Al [ядо¬
сам се Al\ на нещо
kehlen <А6> vt Tech правя uv. II. напрйвям
A2 [направя II] жлеб, издълбавам А1
[издълбая £7] канелюри; (Fisch риба)
изкормвам AI [изкормя //]
Kehlkopf т 2 Anat ларинкс т; —eotzfio-
dung/ 17 Med ларингит т; —mikrophon
п 20 ларингофон т; ~ schnitt т 1 Med
ларинготомия /• —Spiegel т 4 Med ла-
рингоскоп т
Krilllaut т 1 Phon гутурален [гърлен] звук
Kehrjaus т последен танц; —besen т 4
метла /
Kehre / 16 (Straße път) заво|й т, -и; Sp
обръщане п
‘kehren <АА> vt (wenden) обръщам Al
[o6ipHa E2J О jmdm. den Rücken —
обръщам някому гръб; das Unterste zu¬
oberst - обръщам всичко наопаки
(umg); sich [4] an etw. [4\ nicht ~ не ме
е грйжа за нещо, не обръщам внимание
на нещо
2kehren <А6> vt (fegen) мета uv, El, по¬
митам AI [помета El]
Kehricht m l/sg od n 20/sg смет f/sg, боклу|к
m, -ци (umg); — eimer m 4 кбфа f за смет
[боклук]; —schaufei/16 лопата/за смет
[боклук]
Kehrmaschine / 16 метачна машйна;
—reim т 1 Lit припев т, рефрен т;
—Seite / 16 обратна [бпака] страна
kehrtmachen <а/АА> vi обръщам се AI
[обърна се £2]; МИ обръщам се кръгом
Kehrtwendung/17 Mil обръщане п кръгом
Kehrwert т 1 Math реципрочна стойност
keifen <AA> vt umg карам се uv. Al. вйкам
uv, Al
Keil m I клин m, -ове
K^i)e pl umg бо|й m. -еве, пердах m (umg)
O umg — bekommen ям, ядеш (ядох) uv
Пой [пердах (м/л#)], бият [пердашат
(мм«)] ме
keilen </(/)) t7 ценя uv. 11. разцепвам AI
[разцепя //] е клин; sich [4\ — вмъквам
се AI [вмъкна се Е2], промъквам се
(/wischen [4] между); umg (sich prügeln)
бйя сс, uv. Е7 С umg jmdn. für etw. [4]
~~ вербувам uv, AI, привлйчам AI
[при|влека, -влечеш (-влякох)] някого за
член на (организация и др.)
Keiler /н 4 Zool глиган т
Keilerei / 17 umg сбйван|е п, -ия, побо|й
/и. -ища
keilförmig iulj клииообраз|ен, -на
K^I|hose / 16 клин т. -ове (панталон);
— schrift / 17 клинообразно писмо
Keim /и I Bio! ембрио п. зародиш т; Bol
кълн /и. -овс; Med микроб т О ühertr
etw. [4\ im -е ersticken задушавам AI
[задуша //] нещо в зародиш
K^im|blatt /| 22 Bot семедел т. котиледон
/н. зачатъчен лист: — drüse / 16 Anal по¬
лова жлеза
keimen <АЛ> vi кълня uv. II. покълвам Al
[покълна £2], понйквам AI [понйкна
Е2\. ühertr зараждам се AI [зародя се
//]. възнйквам AI [възнйкна Е2\
keimfähig adj Bot който йма кълняемост,
с добра кълняемост
Keimfähigkeit / 17 кълняемост /
keimfrei adj стерйл|ен. -на. стерилизиран,
асептйч|ен. -на. О — machen стерили-
зйрам uv. V. AI
Keimling /и 1* Biol зародиш т; ембрио п;
(junge Pflanze) кълн т. -ове
keimtötend adj антисептйч|ен. -на, обез¬
заразяваш
K^rm|träger т 4 бацилоноейтел т; —ung
/ (7 Biol формйране п на ембриото; Bot
кълнене п. нйкнене п. понйкване п;
-zelle / 16 зародишна клетка
kein (—е, —; —е) pron indej adjektivisch
нйкакъв (нйкаква, нйкакво; никакви);
нйкой (нйкоя, никое; нйкой), нй(то)
едйн, (нй(то) една. нй(то) едно) О —
Mensch нйкакъв (нйкой, ни едйн) човек;
auf -en Fall в нйкакъв случай; auf -е
Weise по нйкой начин; - Wort mehr!
нйто дума повече!; ich habe —е Zeit ня¬
мам uv. Al време
kopier (— е, - (e)s) pron indef substantivisch
нйкой; нй(то) едйн (нй(то) една. нй(то)
едно) С -er von uns нйкой от нас:
-(e)s von beiden нй(то) едно от двете;
пито едното, нйто другото
KENNKARTE 473
k^iperlei adj нйкакъв, нйкаква, нйкакво;
никакви О auf — Weise по нйкакъв на¬
чин
keinesfalls udv в нйкой случай; — wegs adv
по нйкакъв начин; съвсем не, ни най-
малко
keinmal adv нйто едйн път
Keks т od п (gen -es od-, pi -e ad-) бисквй-
ти pl
Kelch m чаша/ със столче т; Kirche потир
т; Bot чашка f; — Matt п 22 Bot венче-
лйстче п, -та
Kelle /16 (Maurer — ) мистрйя/ (Schöpf—)
голяма лъжйца, черпа|к т. -ци
Keller т 4 зймник т, -ци, йзба /
Kellerei,/ 17 винарска йзба
KellergeschoD п 20 сутерен т
Kellermeister т 4 винар т; управител т на
винарска йзба
Kellner т 4 келнер т, сервитьор т; —in
/ 18 келнерка /. сервитьорка /
Kelte т 7 келт т
Kelter / 16 винарска преса; плодова пре¬
са /
keltern </;/>) vt изстисквам Al [изтйскам
А!\. прекарвам AI [прекарам А1\ през
преса (грозде, плодове)
keltisch adj келтеки
Kemenate / 16 Hist женска стая (в замък)
kennen <10//i6> vt познавам uv, AI; зная
od знам Е ohne Aorist; (bekannt sein)
познавам се (jmdn. c някого) O keine
Rücksicht — не се съобразявам Al [съ¬
образя се П] с нйшо; sich [4] vor Zorn
nicht mehr — извън себе си съм va от
яд
kennenlernen <a//r6> vt запознавам сс А1
[запозная се Е7\ (jmdn., etw. [4] с някого,
с нещо)
Kenner /и 4 познавач т, специалист т
Kennerblick т 1: etw. \4\ mit - betrachten
разглеждам Ai [разгледам А!\ нещо с
око на познавач
Kennermiene /16 = Kennerblick; —schaft
/ 1 Ijsg осведоменост / компетент¬
ност /
Kenn|karte / 16 яйчна карта, пропуск т
(с фотография); -licht и 21 Уегк отли-
чйтелна светлйна (напр. на милицио¬
нерски коли и др.); Ftugw аеронавига-
ционна светлина; — linie [Ja] / 16 Е1 ха¬
рактеристика/. характеристична лйния
[графика]; характеристйчна крива
474 KENNTLICH
kenntlich ad/ различим, който може да се
разпознае (an [3] но) С — machen обо¬
значавам AI [обознача II]
Kenntnis / 13 знани|с п. -я. ноз11ани|с п. -я:
< von etw. [3] - haben зная otl знам Е
ohne Aorist за нещо. имам uw AI све¬
дения за нещо: von etw [3] ^ bekommen
[erhalten] научавам AI [науча //] за не¬
що. получавам AI [получа II] сведения
за нещо: jmdn. von etw. [3] in ^ setzen
осведомявам AI [осведомя //] някого
за нещо: etw. [4] zur ^ nehmen вземам
си AI [взема си Е (взех си)] бележка от
нешо
Kenntnisnahme / l6/.vg; zur ^ за сведение
kenntnisreich adj добре осведомен, свсдущ
Kennwort п 20 мото п; МИ парола /
Kennzeichen п 23 oiличйтелен белег [знак]
< polizeiliches - регистрационен номер
на превозно средство
kennzeichnen <///?> vt отбелязвам AI [от¬
бележа* I (-язах)]. обозначавам AI
[обознача //]. маркирам uv, v, AI; (cha¬
rakterisieren) характеризирам uv, v, AI,
обрисувам uv, v. AI; sich [4] ^ отли¬
чавам се А! [отлича се II] (durch [4] с)
С diese Tat kennzeichnet sich selbst тази
носгьпка г овори сама за себе си
kennzeichnend adj характерен, -на.
1иийч|ен. -на
Kennzeichnung / 17 обозначаване п, мар¬
киране /I. маркировка / охарактеризи¬
ра пе /I, характеристика /
Kennziffer / 17 Wirt sch показател mt индекс
т; Math характеристика / (на логари-
гьм)
kentern <.ш) vt (Boot лодка) обръщам се
А! [обърна се Е2]
Keramik ./ 17 керамика /, грънчарство п;
(Erzeugnis) керамика / керамично из¬
делие
keramisch adj ксрамич|сн. -на
Kerbe /16 рязка f, врязка f, засечка/* Tech
дълбс|й т, -и. жлеб т, -овс
kerben <ЛА> vt правя uv, II, направям AI
[направя //] врезки, засичам AI [за|сека.
-сечеш, (-сякох)]
Kerbholz п 22: umg etw. [4] auf dem ^ haben
имам uvt AI вина за нещо, винов|ен,
-па съм va за нещо
Kerbtier п 20 ZooI насекомо п, -и
Kerker т 4 veralt затвор т, тъмница /,
^meister т 4 Hist гьмничар т; ühertr
нод1Йсни|к т, -ци
Kerl т I човс|к /и, -ци: verachtI субект т,
тип т, -овс О armer — бедният, гор¬
кият: gemeiner ^ подлец nt, мерзавец
т: lieber ^ мил [симпатичен] човек,
симпатяга т
Kerlchen п 23 малко момче, де|те п, -ца
Kern т I (Apfel ябълка) семка /; (Pflaume
слива) косгйлка ./; (Nuß орех) ядка /
(Но!/ дърво) сърцевина/* Phys (атомно)
ядро п; ühertr най-i лавното. същност /*
ühertr der ^ der Frage същността [съ¬
щината] на въпроса
Kem|beißerm 4 ZW черешарка / -breno-
stoff т I ядрено гориво: ^Chemie / 16а
ядрена хймия: ^energie / 16а ядрена
енергия: ^ explosion / 17 ядрен взрив
kernfest adj много здрав, твърд, плът|ен,
-на. як
Kernforschung / 17 изследван|е п, -ия в
областта на ядрената физика; ^ frage
/ 16 основен въпрос; ^fusion / 17 ядрен
синтез, термоядрена реакция
kerngesund adj здрав като камък
Kem|haus п 22 Bot семенна кутийка, се¬
менник /?;, -ци; ^holz п 22 сърцевина
/ на дърво
kernig adj здрав, сйл|ен, -на О eine ^е
Gesundheit цветущо здраве; ^ег Mann
здравеня|к т. -ци
Kernjingenieur т I * инженер т по ядрена
техника; -- kraftwerk п 20* атомна елек¬
троцентрала; Ladung / 17 Phys заряд
т на атомно ядро; ^mannschnft / 17 Sp
ядро п [основен състав] на отбора:
^obst п 20/sg семкови плодове pl:
-physik / Т7 ядрена физика; ~ punkt
т 1 основен проблем, същина /* ~ге-
aktion / 17 Phys ядрена реакция; ^ ге-
aktor т 9а Phys ядрен [атомен] реактор;
^schatten т 4 Astr пълна сянка;
^schleifen pl Bio! хромозоми pl; ~seife
/ 16 сапун т (сух^обикновен); Spaltung
/ 17 Phys делене п на ядрото; ^strahl-
lung / 17 ядрено [радиоактивно] излъч¬
ване; ^Synthese / 16 Phys ядрен синтез;
^synthesewaffe / 16 термоядрено оръ¬
жие; ^truppen pl Mil отбрани* елитни
войски pl; ^ Verschmelzung / 17 ядрен
синтез: ^waffen pl ядрено оръжие
kernwaffenfrei adj: ~»е Zone безядрена зона
KernwafTen|sperrvertrag т 2 договор т за
забрана на ядреното оръжие; ~»test
т 1, ^versuch т I опит т с ядрено оръ-
жис; - versuchsstop т преустановяване
п на опитите е ядрено оръжие
Kerze / 16 свещ./ (ммеЛ Tech); Sp auch г йлна
стоика
kerzengerade adj прав като свещ
Kerzenleuchter m 4 свсшии|к m, -ци
keß adj umg (dreist) дързък (дръзка); (flott)
чевръст; (fesch) шик6з|сн» -на
Kessel m 4 кот|ел m. -лй, казан m;
(Dampft) парен козел; (Tee—) чайни|к
m. -ци; Geogr котловина f; Mil обкръ¬
жени^ n, -я, чувал т; —haus п 22 ко¬
телно отделение |помешение]; —pauke
/ 16 Мил тимпан т; -Schmied т I ка-
занджй|я т, -и; —stein т I коз лен ка¬
мък; -treiben п 23 Jagd хайка / |6нка
в кръ1; ühertr хайка/, грубо преследване
до пълно унищожение; —wagen т 4
Eisenh вагон т -цистерна
Ketchup [kelschap od ketschop] m 6 od n 24
Kochk кечап n
Kette / 16 верйга /. синджир m; (Hals — )
верижка /, огърлица/ гердан n; (Berg —)
планинска верйга; Weh основа f; Mil
кордон m; (Aufeinanderfolge) ред m, pe-
дйца/ низ m; — n pl (Fesseln) окови pl
(auch ühertr) O den Hund an die — legen
завързвам Al (завържа E4] кучето; eine
Kette von Enttäuschungen низ m от раз¬
очарования
Kettelmaschine / 16 Text кстелмашина /
ketten <//A> vt връзвам AI [вържа E4) (c
верига) (an [4] за) <✓ dadurch sind sie fest
aneinander gekettet зова ги свързва не¬
разривно сдйн с друг
Kettenantrieb т 1 Tech всрйжно задвйж-
вапс: верижна предавка; -bäum т 2
Weh кросн|о п, -а; — bruch т 2 Math
безкрайна [непрекъсната] дроб; -brük-
kе / 16 всрйжсн мост; -fahrzeug п 20
гъсенична моторна кола; -glied п 21
халка / от верйга; ühertr звено п, -а,
брънка/ -laden/?/еднотипни магазйни
pl, които принадлежат на една фирма;
— rad п 22 Tech верйжно зъбно колело;
— raucher т 4 човек, който пуши непре¬
къснато (пали цигара от цигара); -ге-
aktion / 16 Chem, Phys верижна реакция;
— stich т 1 синджйрсн бод
Ketzer т 4 ерез й|к т, -ци
Ketzerei / 17 ерес /
ketzerisch adj срстйчсски
Ketzerverbrennung / 17 Hist аутодафс //,
-за. публично изгаряне на срстйци
keuchen <АА> vi дишам мг, AI тежко, пъх-
KIESEL 475
1Я uv, /2, задъхвам се AJ (задъхам се
А/\
Keuchhusten т 4 Med коклюш т; мага¬
решка кашлица {umg)
Кед1е / 16 крива|к т, -ци, сома / тояга
/ (Tier живо I но) буз т, -ове; Sp бухал¬
ка / Hist боздуган т
keusch adj целомъдрен, непорочен, -на;
(jungfaulich) девствен; (züchtigj чиез,
блаюнрав|ен, -на; (schamhaft) свенлйв,
срамежлйв
Keuschheit / 17/целомъдрие п; девстве¬
ност /; чиезога /. свснлйвосг /
Khaki т жълтокафяв цвят, каки; (StofT)
жълтокафяв плаз за военна униформа
Kichererbse / 16 Bot нахут т
kichern </?/?> vi хихйкам uv, AI, кйскам се
мг, Al, кикотя се uv, Н изкикотвам се
АI [изкикотя се //]
kicken <AA> vt Sp umg: den Ball - рйтвам
АI [ритам Al] гонката; vi играя uv, Е7
футбол
Kjckstarter [..st..] m 4 Tech крачен стартер
при мотоциклет
kidnappen [..ne..] </rh) vt отвлйчам Аl
[o I [влека, -влечеш (-влякох)] (деца, хо¬
ра)
Kiebitz т I Zool калугерица /, попадййка
/; umg кибй|к т. -ци (umg)
kiebitzen <ЛА) vi umg кибйча uv, Н (umg),
|лслам uv, Al (игра на карти)
'Kiefer / 16 Bot бор т, -ове
-Kiefer т 4 Anal челюст / —höhle / 16
Anat Хайморова кухина
Kiekindiewelt т 4 od 6 umg хлапа|к т, -
пи
'Kiel т 1 (Vogclfcdcr птиче перо) ствол т,
-ове
2Kiel т 1 Маг кил т (на кораб); -flösse
/ 16 Flugw вертикален стабилизатор
kielholen <АА) vt (Schiff кораб) наклоня¬
вам AI [наклоня //], кйлвам AJ [килна
Е2] на страна (за поправка)
Kj5l|linic |..io] / 16 Маг килвагерна ко¬
лона; — raum т 2 Маг грюм т, -ове;
— wasser п 23 sg Маг килватср т
Kteme / 16 Anat хриле pl
Kien ni I tsg борина f; -apfel m 5 Bot бо¬
рова шишарка; -holz n 22 sg борина /
Kiepe / 16 кош m, -ове (за носене на гръб)
Kies т I дребен чакъл, баластра f
Kiesel т 4 крсмъ|к т, -пи. кварц /н; (Flu߬
stein) речно камъче; -erde / 16 sg квар-
476 KIESGRUBE
цова пръст; -»sfiiire/16 Chem силициева
киселина; ~ stein т I речно камъче
Ki£s|grube / 16 кариера / за вадене на
чакъл; ~ weg т I пътека [алея], настлана
с камъчета
kikeriki кукурйгу
killen <АА> w untg убивам AI [убия £7]
Killer nt 4 untg убй|ец nt. -йци
Kilogramm л 2.1, Kurzw Kilo п 23, А bk kg
килограм nt, кило п (Abk кг); ~gram-
meter nt 4, Ahk kgm килограммет|ър т.
-ри (Abk кгм); ~hertz п, Abk kHz ки-
лохсрц т (Abk кхц); — kalorie / 16а,
Abk kcal килокалория / [Abk ккал)
Kilometer п 23, untg auch m 4, Abk km ки¬
лометър nt (Abk km); ^stein m 1 кило¬
метричен камък; •» Zähler m 4 Tech ки-
ломстропоказатсл nt
Kilo|volt [..w..] n 23 od undekl, Abk kV £/
киловолт nt (Abk kb); ~watt n 23, Abk
kW El киловат m (Abk kbt); ~Wattstun¬
de /' 16. Abk kWh £7 киловатчас m (Abk
квтч)
Kjmono nt 6 KHMöHjö n, -ä
Kind /I 21 де]те n. -uä O von ~ auf от дете,
от детски годйни; sie erwartet ein ~ тя
е бременна; ein - der Liebe извънбрачно
дете; wes Geistes ~ ist er? що за човек
е гой?; das ~ beim rechten Namen nennen
нарйчам Al [на|река, -речеш, (-рекох)]
нещата с истинското им йме; jmdn. an
^ es Statt annehmen осиновявам А1 [оси¬
новя //] някого
Kindbett п 25: im ~ sterben умйрам AI
[ум|ра £ (умрях] при раждане
Kjndbettfieber п 25/sg Med родйлна треска
Kjnder|arbeit / 17/sg детски труд; ~arzt
т 2 лекар т по детски болести, пе-
•диат|ър т, -ри; ~bett я 25 детско кре-
ватче
Kindern / 17 дстйнщина /
Kinderjterienlager п 23 летен лагер за деца;
•»film /и I детски филм
Kjnderfreund nt 1; er ist ein ~ той обйча
деца
Kjnder|funk т \/sg радиопредаване л за
децата, детски час по радиото; •»garteo
nt 5 детска градина; •» gärt nenn / 18
детска учителка j; -»geld л 2l/sg детски
надбавки (към заплатата); •»heilkunde
/ 16/sg педиатрия f; ''•heim л 20 детски
дом; ~ hört т 1 ученическа занималия;
— krippe / 16 детска ясла — lähmung /
11/sg Med детски паралич, полиомиелйт
т
kjnder|leicht adj много лсс|ен, -на, съвсем
прост; -»lieb udj който обйча деца;
~los udj бездет|сн, -на, който няма деца
Kjnder|losigkeit / 17/sg бездетство л;
— mSdchen л 23 момйче л, -та за гледане
на деца
kjnderreich adj многодет|ен, -на
K|nderschuh nt I детска обувка О ein Paar
—е чифт т детски обуща; übertr noch
in den ~en stecken (Person) още съм va
дете. нс съм още възмъжал; (Ent¬
wicklung) намйрам сс uv. А! в начален
стадий на развйтие; übertr den ~en
entwachsen нс съм вече дете, изляз|ъл,
-ла съм от детската възраст
K|nderschutz nt I /sg закрйла / на детето
Kjnderspiel л 20 детска игра О das ist für
mich ein ~ това е съвсем лесно [играчка]
за мене
K|nderstube / 16: übertr er bat eine gute •»
gehabt той е много възпйтан, той има
добро домашно възпитание
Kinder|- und Jugend-Sportschule / 16 общо¬
образователно спортно училище (в
ГДР); — und Jugend-Spartakiade / 16
учснйчсска и младежка спартакиада (в
ГДР); ~ wagen т 4 детска колйчка;
~ Wochenheim л 20 седмичен детски дом;
•»zimmer л 23 детска стая
K|ndes|alter л 23jsg детска възраст; ~-aus-
setzung /' 17 Jur подхвърляне л на но¬
вородено дете
Kindesbeine />/. von —beinen an от най-ран¬
но детство
Kindes|liebe / 16/sg синовна обич; ~kinder
pl внуци pl
kjndhaft adj детски. найв|ен. -на
K|ndheit / П/sg детство п; von •» an от
детски годйни
k|nd|isch adj детйиски, глупав; ~lich adj
детски, наивен, -на; (Liebe обич) си¬
новен, -на
K|ndskopf т 2: übertr er ist ein großer
•» той е голямо дете
Kinematik / 11/sg кинематика /
Kinemato|graph nt 8 кинематограф m;
-»graphjj / 16jsg кинематография /
Kinetik / \l/sg Phys кинетика /
kinetisch adj Phys кинетйч|ен, -на
K|nkerlitzchen р/дреболйи pl; umg глупости
Pl
Kinn я 20 Anat брада /, брадйчка f;
•» backe / 16, •» backen m 4 Anat челюст
f: —hart nt 2 брада /, брадйчка f; •»
haken m 4 Sp удар m в брадата; ~lade
/16 = Kinnbacke; ~riemen m 4 подбра¬
ден ремък (на шлем)
Kjno л 24 кйн|о п, -а; ~ besucher т 4 ки-
нозрйтел т; ~ karte/16 билет т за кино
Kiosk т I павилион т: (Zeitungs^) буд¬
ка/(за вестници)
Kipfel п 23 od т 4 кйфла /
Kjpp|anhinger т 4 самосвално ремарке;
~ aufzug т 2 Tech скйпов подемник
kippbar adj обръщаем, който може да се
обърне [да се наклони]
Kippe / 16 ръб (-ът) т, -ове; Sp склолка
/; (Zigarettenstummel) угарка / (от ци¬
гара), фас пи -ове; (Müll~) място* п.
-а, кълсто се стоварва боклукът на се¬
лището; umg auf der — stehen в неустой¬
чиво положение съм vat всеки момент
мо|га, uv -жеш да пална [да се обърна];
ühertr er steht in Physik auf der — той
може да получи по физика и двойка
kippen <лу/> vi загубвам AI [загубя /] рав¬
новесие, обръщам се А I [обърна се £2),
катурвам се AI [катурна се £2]; <Л6> V/
обръщам, прекатурвам AI [прекатур-
па £2], наклонявам AI [наклоня //];
(Flüssigkeiten течности)-изливам А1[из¬
лея £75]; (Sand, Steine пясък, камъни)
сюварвам А / [стоваря //], изсипвам A I
[изейия Е4\ О umg aus den Pantinen —
(ohnmächtig werden) губя uvt II, изгуб¬
вам AI [изгубя //] съзнание; (die Fas¬
sung verlieren) губя, изгубвам самооб¬
ладание; umg einen — гаврътвам AI
[|аврьгни £2] една чаша (um#); eine Zi¬
garette — iacfl uv. II (наполовина из¬
пушена) цигара
Kipper m 4 Tech самосвал m
Kipplkarren m 4 Tech = Schubkarren;
— lore / 16 Tech думпкар m; обръща-
ща~ [самораз i оварваша] се вагонетка;
— pflüg т 2 балансиращ плуг; —Schalter
т 4 EI двупозицибнен прекъсвач; Те!
телефонен ключ; —Sicherheit fMjsg ста-
бйлност /; - wagen m 4 = Kipplore, Kip-
V* . ,
Kjrche / 16 черква j\ църква /, храм nt,
-ове; (Gotlcsdicnst) църковна служба,
6oi ослужснис п
Kirchenlicht п 21: ühertr umg er ist kein gro¬
ßes — той не е кой знае какво; той не
с тлямо светило (umg)
Kirchenmaus f 14: ühertr umg arm wie eine
— бсд|сп, -па като църковна мишка
Kirchenmusik / 17 църковна музика;
KITZELN 477
— recht n 20 Jur църковно [каноническо]
право
kirchenslawisch adj църковнославянски
Kirchenspaltung / 17 Rel, Hist разкол m,
схйзма f; — Staat m 9 Hist папска дър¬
жава [област], Ватиканът
Kirch|gang т 2 ходене п на черква; —gin¬
ger m 4 богомол|ец т, -ци; -hof т 2
гробищ|е п, а (до църква)
kirchlich adj църков|ен, -на
K]rch|turm т 2 камбанария/* — turvnpolitik
/ 11/sg недалновидна политика; —weih
/ 17 храмов празник и събор т
Kirmes ] (gen -, pl ...sen) = Kirchweih
kjrre adj umg (Tier животно) пйтом(ен, -на,
опитомен; (Person човек) крот|ък, -ка,
тих </ — machen = kirren
kirren </i6) vi umg опитомявам AI [опи¬
томя //], укротявам Al [укротя //]
Kirsch m 4 (чашка) / черешова ракйя;
-bäum m 2 череша / (дърво)
Kirsche / 16 череша/(плод и umg дърво);
О saure — вишна /
Kjrsch|kem т ! костилка / от череша;
—schnaps т 2 черешова ракйя
kirschrot adj вишневочервен
Kirschwasser п 23 черешова ракйя
Kissen п 23 възглавница /: —bezug т 2
калъф т на възглавница
Kiste / 16 сандъ|к т% -ци, каса/* umg (altes
Fahrzeug) таратайка f; umg (Angelegen¬
heit) работа / случа|й m, -и
Kitsch m \jsg Kunst. LU безвкусица /
кич m
kitschig adj блудкав, безвкуфн, -на, ма¬
лоценен, -на
Kitt т I маджун т, кит т
Kittel т 4 рубашка / (Arbeits —) работна
tipcci йлка
kitten (Jxbj i7 маджунйрам uv, v, AI. из¬
пълвам AI [изпълня //] c маджун, кйт-
вам m\ AI
Kitz // 20 <н! Kitze / 16 Zoo! (Reh) малко
сърне; (Ziege) козле и, -та, яре п, -та
Kjtzel т 4/xg 1Т.ДСЛ т; ühertr umg (Reiz)
дразнен|с п. -ия; (Lust) ейлно желание
(nach [J] за)
k{tz(e)lig adj скокотлйв. който йма гъдел;
ühertr деликаг|ен. -на, труд|ен, -на. щс-
котлйв
kitzeln <Л/>> »•/ гьдслйчкам ui>, Al: погъ-
дслйчквам А/ [погъдслйчкам А1]\
478 KLADDE
(reizen) дразня uw II; (schmeicheln) лас¬
кая uv. E7 чч es kitzelt mich 1~ьдсл ме е
Kladde / 16 бележии|к m, -ци. тетрадка /
за чернова
Kladderadatsch т I umg; (Fiasko) крах т,
провал ni; (Streit) скандал т; (Geklirr)
шум (-ьг) т. трясък т О es gab einen
ganz großen ^ Ober diese Sache много
шум се вдигна по гази работа, много
приказки се изприказваха но гази ра-
бо I а
klaffen </;/>) W зея uw Е6
klaffen <АА> W джафкам uw i\ AI; лая uvt
Ex ühertr auch кряскам uw AIt ругая uv,
E7
Kläffer /// 4 куче. което лае {auch ühcrir)
Klafter / 16, auch nt 4 od n 23 vcralt (Län¬
genmaß) клафтер m; (Holzmaß мярка за
дьрва) ipn кубически метра
klagbar adj подеъд|ен, -на О gegen jmdn.
werden завеждам Al, [заведа Ei] дело
срещу някои)
Klage / 16 (Jammern) ридани|с п, -я, воп|ъл
tu. -ли: жалба / (um [4] за, по; über [4]
за): (Beschwerde) оплаквал|с п, -ия (Ober
[4] oi); Jur жалба f, гьжба /. процес /и,
дсл|о /;. -а ч eine ^ gegen jmdn. anhängig
machen завеждам AI [заведа El] дело,
подавам AI [по|дам, -дадеш (-дадох)]
жалба срещу някого
klagen <///>> е/ оплаквам се AI [оплача се
Е4] (über [4] от): тъжа и\\ II, жаля uv,
II (um [4] за); Jur завеждам А! [заведа
El] дело (gegen jmdn. срещу някого; auf
etw. [4] за нещо); г/. jmdm. sein Leid —
изплаквам AI [изплача Е4] пред някого
MbKU lU си
Klager т 4 Jur i ъжйзел т, ищ|ец т, -цй
Klage|schrift / 17 Jur гьжба/. искова молба
kläglich adj (Jämmerlich) жал|сн, -на. жа-
ловйт; (beklagenswert) плачсв|сн. -на,
окаян; (ärmlich, spärlich) бед|сн, -на. ми¬
зерен. -на; (erbärmlich) жал|ък, -ка О
eine ^е Rolle spielen трая uv, Е7 жалка
роля
klamm adj (feuehtkalt) студен, влаж|сн, -на;
(erstarrt) вдървен, вкочанясал О umg
^ sein без тшрй съм va
Klamm / 17 Gcogr тясна клисура, про¬
лом т
Klammer / 16 (Wäsche^) щипка /(за пра¬
не); (Вйго-^) кламер пи Tech скоба f,
стяга /; Typ, Math скоби р/ О runde
^п малки [кръгли] скоби pl; eckige
^п средни [квадратни] скоби pl; ge¬
schweifte ^п големи [извйти] скоби pl;
in ^ n setzen слагам АI [сложа /У] в ско¬
би; die ^n auflösen разкрйвам AI (раз-
крйя £7] скоби
klammern </?/?) vr защйпвам А/ [защйпя
Е4\ (an [4] за); Tech заскобявам AI [за-
скобя //], зазяпам А1 [затегна £2] (със
скоби): sich [4] ~ </iA) вкопчвам се AI
[вкопча се //] (an [4] в)
Klamotten р! umg (wertlose Gegenstände)
нартакеши pl (umg); (abgetragene Klei¬
dungsstücke) износени, окъсани дрехи pl
Klampfe / 16 Mus китара /
klang prüt von klingen
Klang m 2 зву|к (-ът) m, -ци; (Glocke кам¬
бана) звън (-ът) т; (Klavier пиано)
гои mjsg; (Stimme 1лас) тембър т О
ühcrir ihr Name hat einen guten — тя се
ползва c добро ймс; ohne Sang und ~
без шум. скромно, mit Sang und ^ c
песни и музика
Klangjbild n 21 звучене n. звукова картина;
— Farbe / I 6/sg Mus тембър nt; ^ fülle /
16/sg звучност /; ^ körper m 4 Mus geh
оркест|ьр m. -ри. хор nt, -ове. музикален
ансамбъл
klanglos adj бсззвуч|еп, -на. глух О sang-
und — безшумно
Klangregler т 4 Radio ретулаюр т на тем¬
бъра
klangvoll adj звуч|ен. -на
klappbar adj сгъваем
Klappbett n 25 сгъваемо легло
Klappe / 16 (Deckel) кана|к m, -ци; Tech
клана l (auch Anal, Biol), клапан nt, вен-
|йл /и. umg (Mund) уста /; umg (Bell)
jicuijo /I, -ä < ühertr umg zwei Fliegen mit
einer - schlagen улучвам AI (улуча //]
c един куршум два заека; untg halte deine
дръж си [затваряй си] устата!
klappen </iA> vi (Tür, Fenster враза, про¬
зорец) хлоивам се AI [хлопна се £2],
затварям се А2 [затворя сс //], щраквам
AI [щракна £2]; хлолвам (mit etw. [3]
нещо); ühertr umg (gelingen) става AI
[станс £2] 3. Pcrs урежда се AI [уредй
сс //] 3. Pcrs <• umg wenn alles klappt ако
всичко се нареди; umg es hat geklappt
уредй сс, работата c в ред; vt: den Deckel
in die Höhe ^ вдигам А! [вдйгна £2],
i китиш ам капака; den Kragen der Bluse
nach innen ^ обръщам Al [обърна £2]
яката па блуза i а навьзре; umg jmdn.
- пипвам А! [пипна £2] някого (umg)
Klappenfehler m 4 Med порок m на
сърдечната клапа; ~ schrank m 2 теле¬
фонен номератор (c клапи); ^text m 1
текст m върху обложката на книга с
кратки бележки за съдържанието на
кнйгата
Klapper 16 дрънкалка / (на дете); хлоп¬
ка /
klapperdürr ctdj тън|ък, -ка, съвсем сух,
мършав
klapp(e)rig adj (gebrechlich) слаб, немощ|ен,
-на; (abgenutzt) раздрънкан
Klapper|kasten т 5 umg (altes Auto) тара-
тайка fi (altes Klavier) старо, раздрън¬
кано пиано
klappern <ЛЛ> vi тракам uv. AI O mit den
Zähnen vor Kälte — зъбите ми тракат
от студ; der Wagen klappert durch die
Straßen колата трополй през улиците
Klapperschlange / 16 Zool гърмяща змия;
storch т 2 щъркел т (който носи бе¬
бетата)
Klapp|leiter / 16 сгъваема стълба; ^messer
п 23 сгъваемо ножче; ~ sitz т 1 сгъваема
седалка; -Stuhl т 2 сгъваем стол;
— tisch т I сгъваема маса
Klaps т 2: jmdm. einen ^ geben плясвам
AI [плясна* Е2) някого; потупвам AI
[потупам AI] някого леко; umg er hat
einen — хлопа му някоя дъска, не е с
вейчкия си (umg)
klapsen <ЛЛ> vt потупвам AI [потупам AI],
плясвам AI [плясна* Е2\
klar adj (Wasser вода) бйст|ър, -ра; (Suppe
супа) незастро|ен; (Wetter време) яс|ен,
-на; (Himmel небе) безоблачен, -на,
вед|ър. -ра; (Farbe цвят) чист; (deutlich)
яс|ен. -на. разбираем; (eindeutig) яс|ен,
-на, очевйд|ен. -на, недвусмйслен; Маг.
Flugw готов (за отплуване, излитане,
кацане) О über etw. [4] im —en sein на¬
ясно съм va c нещо
Klaranlage / 16 пречиствателно съоръже¬
ние
klarblickend adj проницателен, -на, дал-
новйд|ен, -на
%
klären <АЛ> vt (Flüssigkeit течност) избйс-
трям А2 [избйстря //]; пречйствам AI
[пречйстя //]; üherfr изяснявам AI [из¬
ясня //]; sich - избистрям се; изяснявам
се
Klarheit / 17 бистрота /, яснота / О über
etw. [4] - gewinnen изяснявам си AI
[изясня си II] нещо
Klarinette / 16 кларинег т
KLASSISCH 479
klarliegen <a//iA> vt изяснявам AI [изясня
//], излагам AI [изложа //] ясно
klarmachen <а/ЛА> vf обяснявам Al [обясня
>/]
klarsehen <19а/Л6> viразбйрам Al [разбера
ЕЗ] добре
klarstellen <а/Л/>> vt изяснявам AI [изясня
//]
Klarstellung / 17 обяснени|е //. -я. поясне-
ни|е п. -я. разяснени|е п. -я 1
klar werden < 18а/.?/;> vi jetzt wird mir man¬
ches klar много неша ми стават сега
ясни; sich [3] - изяснявам си А1 [изясня
си //] (über etw. [4] нещо)
Klasse / 16 Pol класа f; Eisenb класа f;
Bio! клас (-ът) m, -ове; (Schule училите)
клас (-ът) т. -ове. паралелка / О ein
Abteil erster - купе п първа класа; eine
- wiederholen повтарям А2 [повторя //]
класа, оставам AI [остана Е2\ в същия
клас; ein Geiger erster - цигулар т от
най-висока класа [от първа величина];
das ist eine - für sich това е нещо из-
ключйтелно
Klassenarbeit / 17 Schule класна работа
klassenbewußt adj Pol класово осъзнат
KIassen|bewußtsein п 23 ’sg класово съзна¬
ние; -buch п 22 Schule днсвни|к т. -ни;
-Charakter [..ka..] m/sg (gen -s,) класов
характер; - feind m 1 класов враг;
^gegensatz m 2 класово противоре¬
чие; класов антагонизъм; - gesellschaft
/ 17 PoI класово общество; -herrschaft
/ Wsg Pol класово господство; -inte¬
ressen pl Pol класови интереси pl: -ka¬
merad m 8 съученй|к m, -ци; -kameradin
/ 18 съученичка /; -kampf m 2 Pol кла¬
сова борба; -lehrer m 4. -leiter m 4
класен наставник
klassenlos adj Pol бсзкласов -e Ge¬
sellschaft бсзкласово общество
Klassenjordner m 4 Schule деж\р|сн m. -ни.
- raum m 2 = Klassenzimmer; -Staat
//? 9 Pol класова държава; -Standpunkt
m I Po! класова позиция; - zimmer n 23
класна стая
Klassifikation / 17 класификация /
klassifiziren <d hh'> vt класифицирам uw
w лГ
Klassik / 17 sg класика /; -er m 4 класй|к
m. -ци
klassisch adj класйчсски; (vollendet) образ¬
цов. съвършен
480 KLASSIZISMUS
Klassizismus m \\/sg класицйз|ъм (-мът) m
Klatsch m 1 плясък m, трясък m; (Ge¬
schwätz) клюка /, auch клюки pl; — base
/ 16 клюкарка /
klatschen vi плющя uv, 12 (auf, gegen
\4\ no); wng (schwatzen) клюкарствувам
uv, АI (über [4] за); w umg (verraten) из¬
давам Al [из|дам, -дадеш (-дадох)]; до¬
носнича uv, II О in die Hände — ръ¬
копляскам uv, AI; jnidm. Beifall - ап¬
лодирам uv. v, AI някого; umg jmdm.
eine — зашлевявам Al [зашлевя II]
плесница на някого (umg)
Klatscher^ / 17 клюкарствуване n; клю¬
ки pl
klatschhaft adj който е клюкар, който оби¬
ча да клюкарствува
Klatschmohn т I Bot полски мак, див мак
klatsch|naß adj мок|ър, -ра до кости, вир-
вода (umg)-, — süchtig adj = klatschhaft
Klaue / 16 (Kralle) н6к|ът m, -ти (на жи¬
вотно, граблива птица); (Huf) копйт|о
л. -а; übertr umg (Hand) ръ|ка / -це; umg
(schlechte Handschrift) лош почерк,
драскулки pl
к1адеп (hbj v/ umg крада uv. EI. открад¬
вам Al [открадна E2\, задигам Al [за¬
дигна E2], отмъквам Al [отмъкна E2]
Klauenseuche / 16/sg Vet шап m
Klause / 16 (Klosterzelle) килйя / (в ма¬
настир): (Einsiedelei) постница f; umg
(Zimmer, kleine Wohnung) стая /. малко
жилище
Klausel / 16 Jur клауза /
Klausner m 4 пустйнни|к m, -ци, отшел-
ни|к m, -ци
Klausur / 17/sg (Einsamkeit) усамотение л,
уединение л; / 17 (Klausurarbeit) клау-
зура /, пйсмен йзпит; — arbeit /17 клау-
зура /, пйсмен йзпит
Klaviatur [,.w..]/ 17 Mus клавиатура /
Klavier [..w..] л 20* пиан|о л, -ä; — spielen
свиря uv, II на пиано
Klavj$r|auszug [..w„] т 2 Mus извлечение
л за пиано, клаяйраусцуг т; -heg-
leitung/17 съпровод т на пиано; —kon¬
zert л 20 Mus (Stück) концерт т за пиа¬
но; (Veranstaltung) клавйрен концерт;
'-schule/ 16 школа /за пиано; '-Spieler
т 4 пианист т; 'Stimmer т 4 акордьор
т на пиана; -stück п 20 пиеса /за пиа¬
но; —stunde / 16 уро|к т, -ци (час (-ът)
т. -ове] по пиано
kleben <М>> vt лепя uv, II. залепвам AI od
залепям А2 [залепя II] (an, auf [4\ на,
върху); V/ залепвам се А1 [залепя се //],
лепна uv. Е2, лепя се (an [J] на) О
umg jmdm. eine — залепвам някому
плеснйца (umg); am Buchstaben — държа
се uv, 13 о буквата; der Klebstoff klebt
nicht gut лепйлото не лепи добре [не е
хубаво]
klebenbleiben <23а/тл> vi здраво се залеп¬
вам А1 [залепя се II]
Klebjer т 4 Chem глутен т; (Klebstoff) ле-
пйл|о л, -ä; -mittel л 23 лепйл|о л, -а
klebrig adj лепкав
Kl’eb|rolle / 16 ролка / лепенки; — stoff
т I лепйл|о л, -ä; —streifen т 4 лепен¬
ка /
kleckern (hb) vi umg цапам uv, AI; изцап¬
вам Al [изцапам A1], изпоцйпвам, на¬
капвам Al [накапя //], окапвам (auf etw.
[4] нещо); vt изцапвам, накапвам (etw.
[4] auf etw. [4] нещо c нещо)
Klecks m I петн|6 л. -ä (мастилено, от боя)
klecksen </ib> vi правя uv. II петна, цапам
uv. Al; umg (schlecht malen) цапотя uv,
II (umg), рисувам uv, AI лошо
Kleckser m 4 umg (Maler) цапач m, лош
художник; umg (Schreiber) драскач m.
писач m
Kleckserei, 17 цапаница /, плесканица /
Klee m 6/sg Bot детелина / O umg jmdn.
über den grünen — loben превъзнасям A2
[превъзнеса El] някого до небесата
(umg)
Kl^blatt л 22 (лист) детелина; (Autobahn
аутобан) пътна детелйна О umg die drei
bilden ein unzertrennliches - трймата ca
неразделни
Kleid n 21 рокля f; —er pl дрехи pl
kleiden </th> vt обличам AI [об|лека, -ле-
чеш (-лякох)] (auch übertr); sich [4] —
облйчам cc O sie kleidet sich gut тя се
облйча добре; der Anzug kleidet dich gut
костюмът ти прилйча [ти стой добре]
Kl£ider|ablage / 16 гардероб т (помеще¬
ние); -bügel т 4 закачалка / (за гар¬
дероб); —bürste / 16 четка / за дрехи;
—haken т 4 кука /закачалка,/ (за дре¬
хи); — motte / 16 Zool (дрешен) мол|ец
т. -цй; —puppe / 16 манекен т;
—schrank т 2 гардероб т (мебел);
-Ständer т 4 стояща закачалка
kleidsam adj (Kleid. Frisur дреха, фризу¬
ра) хубав. изящ|ен. -на О dein Hut ist
sehr — шапката ти стой [ти отйва] мно¬
го добре, шапката ти е много хубава
Kleidung / 17 облекл|о n, -ä, дрехи pl;
^sjstück n 20 дреха /
К1фе/ 16 трйци pl
klein adj мал|ък, -ка; von Gestalt)
нйс|ък, -ка; (unbedeutend) незначителен,
-на; (kleinlich) дребнав, ограничен С
^es Geld дребни парй pl; in ^en Ver¬
hältnissen wohnen живея uv, E6 скромно;
im -en на дребно; .bis ins ^ste до
най-малки подробности; von ^ auf от
дете. от мал|ък, -ка; - anfangen започ¬
вам А / [започна Е2\ най-отдолу (в про¬
фесия); ein Wort ^ schreiben пиша uv,
Е4, напйсвам AI [напйша 11] дума с
малка буква
Kleinarbeit / 17/sg къртовска работа
Kleinasien п 23 Мала Азия
kleinasiatisch adj малоазййски
Kleinbetrieb т I Wirtsch малко производ¬
ствено предприятие; ^bildkamera / IS
малкоформатен фотоапарат; ^buchsta-
be т 7а od 7 малка буква; -^burger
т 4 дребен буржоа, еснаф /и, еснафин
ш '
kleinbürgerlich adj дребнобуржоаз|сн, -на,
еснафски
Kleinbürgertum п 22isg дребна буржоа¬
зия; ^bus т 1а малък автобус
Kleine т 7 + малко момче, малкият т;
/ 19 малко момйче. малката / п 26 бебе
-та. малкото п С die ^n pl децата
pi малките pl
Kl^inlgarten т 5 малка частна градйна
(в предградие); -~gärtner т 4 собстве-
ни|к /77, -ци на малка частна градйна
(в предградие); ^geld п 21 Isg дребни
парй рI
kleingläubig adj недоверчйв. малодуш|ен,
-на. плах. колеблйв
Kleingläubigkeit / 17/.tg недоверчивост /
малодушие п, плахост / колеблй-
вост /
kleinhacken <a//?A> vr (Holz дърва) наей-
чам AI [на|сека. -сечеш (-сякох)] на
дребно; (Fleisch месо) иакълцвам AI
[накълцам AI]
Kleinhandel w 4Isg търговия / на дребно;
^ handeispreis т I йена / на дребно;
^händler ш 4 гьргов|ец т. -ци на дреб¬
но; ^— heit / \7/sg малки размери pl, мал¬
ка величина; (Beschränktheit) ограниче¬
ност/, дребнавост / ~hirn п 20 Ami
малкият мозък
Kleinigkeit / 17 дреболия / О umg der
Kock ist eine ^ zu lang полага е малко
дълга; ich möchte noch eine — zu mir
KLEMME 481
nehmen йскам uv, АI да хапна още мал¬
ко
kleinkariert adj ситно карйран, на малки
квадратчета; übertr umg дребнав;
(sinnlos) безсмислен
Kl^in|kind /I 21 де|те /7, -ца (до 6-годишна
възраст); ^klima // 24 (od pl ..te) мик-
роклймат m; ^kram m \/sg umg дре¬
болии pl, дребни неща pl; * krieg m 1
Mil партизанска война
kleinkriegen <а/Л6> v/ umg. справям cc A2
|справя се //] (jmdn. od etw. [4] c някого
od c нешо); (unterwerfen) сломявам AI
[сломя //] съпротивата (jmdn. на няко¬
го); (Geld пари) изхарчвам AI [изхарча
//]. похарчвам О sich [4] nicht ^ lassen
не се покорявам AI [покоря се //], не
сс давам AI [дам. дадеш (дадох)]
KI^Hikunstbilhne /16 = Kabarett
kl^in|laut adj плах. боязлив, неуверен;
^ lieh adj (beschränkt) ограничен, тес¬
ногръд; (pedantisch) дребнав, педан¬
тичен, -на
KI^n|malerei / 17 миниатюрна живопис;
Ui подробно [детайлно] описание;
^mut т 1 Isg малодушие п
kleinmütig adj малодуш|ен, -на
Klein|od п 20 (pl auch л 31 [..о:..]) скъ¬
поценност / накит и/; übertr съкровищ|е
//. -а; ^Schreibung / 17 писане п с малка
буква; ^Staat т 9 малка държава;
^Stadt / 14 малък град; ^Städter т 4
провинциалйст т, жйтсл т на малък
град
kleinstädtisch adj провинциален, -на
Klej,nst|bildkamera / IS Phot малкофор¬
матен фотоапарат; ^kind п 21 бебе п,
-та, дс|те п, -ца (до 2-годишна възраст):
Lebewesen // 23 микроорганйз|ъм
(-мът) /77, -ми; ^maß п 20 най-малък
размер; -^motor /77 9а 7а7/ микродви-
гател т
Kleintierzucht / 17/.vg развъждане п на
дребен добйгък; -verkauf т 2jsg про¬
дажба/на дребно; - vieh п 20isg дребен
добйтък; ^ wagen /77 4 Kfz малка (лека)
кола. малолитражен автомобил
Kleister /77 4 лепил|о п, -а (от нишесте);
кола /
k]ejst(e)rig adj umg лепкав; (Brot хляб)
кл йса в
kleistern <///> > vt лепя uw II
Klemme / 16 шипка / El клема / О umg
in der sein намирам се i/v. АI на тясно
Немско-български речник
482 KLEMMEN
klemmen </;/>> vt прищйпвам AI [пришйп-
ма Е2]: (fesidrücken) притйскам uw AI;
vi. die Tür klemmt вратата заяжда O
sich [J] den Finger - прищйпвам си пръс¬
та: umg sich [4] hinter die Arbeit - за¬
давям cc A2 [заловя cc //] здраво за
работа
Klempner m 4 тенекеджй|я m, -и
Klempnern /17 теиекеджййница /;(Klemp-
ncrhandvverk) тенекеджййство n
Klepper m 4 umg кранта I, мършав кон
Klepto|mane т 1 Med клептоман т: — ma-
nin / 18 клеитомаика./; -manjgj 16а/sg
Med клептомания /
klerikal adj клерикал|ен. -на« църков|ен,
-на
Klerikaljsmus т II'.sg клерикалйз|ъм
(-мът) /;/ *
Klerus т духовенство п, клир т
Klette / 16 Bor репе|й т, -и; iihertr umg
лейка /
Kletterei /* 17 катерене п, изкачване п
Klettereisen п 23 котки pl (за катерене)
Kletterer т 4 катерач т
Klettergerüst п 20 Sp Turnen гимнастйческа
ciLiGa: (Kinderspielplatz детска пло¬
щадка) катсрушка /: -mast т 1 od 9 Sp
вьрлйна / за катерене
klettern <лл> \7 катеря се uw II, покатервам
cc AI [покатеря cc II] (auf [4] по, на);
iihertr (Preise. Mieten цени. наеми) кач¬
вам се А! [кача се //]. покачвам се О
das Barometer klettert in die Höhe баро¬
метърът се качва
Kletterpflanze / 16 катерлйво растение;
-Stange / 16 Sp върлйна / (за катерене)
klicken </;/>) vi щракам uw AL щраквам
А/ [щракна Е2]
Klient т 8 клиент т; -in / 18 клиент¬
ка / t в
Kliff п 20 отвесна скала, канара /*(на мор¬
ския бряг)
Kljma п 24 (pl auch Klimate) климат т
sich an das - gewöhnen аклиматизй-
рам се uw w А!
Klimaanlage / 16 Tech климатйчна уредба
[инсталация]; -gürtel т 4 Geogr кли-
магйчен пояс. климатйчна зона
Klimakterium п 28/.vg Med климакте¬
риум т
Klima jkur / 17 Med климатотерания f;
-Schwankung / 17 колебания pl в кли¬
мата
klimatisch adj климатически
klimatisieren <d//?/>> vt климатизйрам uv,
г. А!
Klimatisierung / l7/.vg климатизйране n
Klimatologie / I ба/л/f климатология /
klimmen <28/.v/i, auch .v/i> vi катеря се uv,
H. изкатервам се AI [изкатеря се //]
Klimmzug m 2 Sp повдйгане n от вие
Klimperkasten m 5 umg раздрънкано [раз¬
хлопано] пиано
klimpern <///>> i7 umg звънтя uv, 12, по¬
дрънквам AI [подрънкам AI] (mit etw.
[3] c нещо C* auf dem Klavier - дрънкам
uw AI на пианото
Klinge / 16 острие n, -та (на нож. сабя и
др.); (Säbel) сабя / О die -п miteinander
kreuzen кръстосваме сабите си; iihertr
auch премерваме ейлите си
Klingel / 16 звън|ец т, -цй; -draht т 2
звънчева жйца: -knöpf т 2 El бутон т
на слектрйчески звънец
kljngeln <///>> V/ звъня uw II, иззвънявам
AI [иззвъня //], позвънявам О unpers
es klingelt звънй cc
Klingelzeichen // 23 звън|ец m, -цй (сигнал)
klingen <27'Л/>> п звуча uv, 13 (auch iihertr j;
звъня uv, II, звънтя uv, 12 O das klingt
anders това вече е друга работа: die
Gläser - lassen чукам cc uv, AI, чуквам
се AI [чукна се E2] (c чаши за наздра¬
вица): mit [in] klingender Münze zahlen
плащам AI [платя II] в брой
Klinik / 17 клйника /. -er m 4 Med лекар
m (в клиника), клиницйст m; (Medizin¬
student) студент m на клинйчен стаж
klinisch adt Med клинйч|сн. -на O -er Tod
клинйчна смърт
Klinke / 16 (Tür-) дръжка / на врата
klinken <M> vt нагйскам uw Al дръжката
на вратата
Klinker т 4 Arch клйнкер т (тухла)
klipp adj: -und klar кратко и ясно
Klipp т 6 клипс т. -ове .
Klippe / 16 морска скала, подводна скала.
подмол т; iihertr трудност /
klippenreich adj скалйст. канарйст; iihertr
oiiäcjeH. -на
Klipper nt 4 Flugw презокеански самолет;
Маг клйпер т
Klippfisch т 1 сушена треска
kljrren </;/>) V/ звънтя uv, 12, дрънча uw 13,
издрънчавам AI [издрънча 13]
Klischee п 24 Тур клише п, -та (auch
iihertr)
Klistier п 20* Med клйзма / О jmdm. ein
- geben правя uv, II някому клйзма
klitschig adj (Brot хляб) клйсав, недоопечен
klitschnaß adj umg мок|ър, -pa до кости,
вир-вода
Kljvie [..wia] f 16 Bot клйвия /
Kloake f 16 клоака /
Kloben m 4 (Holz дърво) пън nt, -ове,
кютю|к nt, -ци. цепеница f; Tech
(Schraubstock) менгем|е n. -та
klobig adj груб, безформен; übertr (Mensch
човек) груб. недодялан, тромав; (Beneh¬
men държане) дебелашки
klomm prät von klimmen
klopfen (hhy vi чукам uv, AI, почуквам AI
[почукам A /], хлопам uv, АI, похлопвам
АI [похлопам A /] (an [4], auf [4] по, на):
(Herz, Puls сърце, пулс) бйя uv, E7:
(Motor мотор) тракам uv, AI; vt (Tep¬
pich килим) тупам uv, AI, изтупвам AI
[изтупам AI]; (Fleisch месо) начуквам
AI [начукам AI] O unpers es klopft (an
der Tür) чука се, някой чука на вратата:
einen Nagel in die Wand ^ зачуквам AI
[зачукам AI] гвоздей в стената
Klopfer m 4 (Teppich^) тупалка f; (Tür~)
чукче n, -та (на врата)
kl9pffest adj (Benzin бензин) антидетона-
цион|ен, -на недетонйращ
Klopfzeichen п 23 чукане п. почукване п
Klöppel т 4 (Glocken^) език т на звънец
(камбана); (Spitzen^) чуканче п, -та.
копанче п. -та (за дантела); ^arbeit /17
(Spitze) брюкселска дантела: (Klöppeln)
плетене п на брюкселска дантела
klöppeln <ЛА> vi плета uv, EI брюкселска
дантела
Klöppelspitze / 16 брюкселска дантела
Klops т I кюфте п, -та (от месо)
Klosett п 20 od 24 клозет т; ^ papier п 20
тоалетна хартйя
Kloß т 2 (Speise) кнедла /; кюфт|е п, -та;
(Erde земя) буца /
Kloster /I 23а манастйр т; ^bruder т 5
мона|х т, -си, калугер т; ^frau / 16
монахйня / калугерка f
klösterlich adj манастйрски
Kloster|schule / 16 манастйрско учйлише:
^ zelle/ 16 манастйрска килйя
Klotz т 2 пън т, -ове, кютюк т, -ци; umg
(ungehobelter Mensch) дебела|к т, -ци,
дръвнй|к т, -ци
klotzig adj груб. теж|ък. -ка; übertr тромав,
недодялан О umg reich страхотно
6oi ат
Klub т 6 клуб т, -ове; ~ abend т I вечер
/ в клуба; ^gamitur / 17 гарнитура /
KNACKEN 483
(тапицирани мебели); ^haus п 22 клуб
т, -ове; ^sessel т 4 фотьойл т
‘Kluft / 14 (Felsen) пукнатина /. цепнатина
/; (Abgrund) пропаст / бездна / (auch
übertr)
-Kluft / 1 7/a;g umg униформа / дрехи pl
klug adj ум|ен. -на; (vernünftig) разум|ен,
-на O ich bin daraus nicht — geworden
нйихо не разбрах от това; es wäre am
klügsten... най-добре би било...
Klügelei,/ 17 умуване n, мъдруване n
klügeln <AA) vi умувам uv, AI, мъдрувам
uv, AI
klugerweise adv благоразумно
Klugheit / 17 интелигентност /. (Besonnen¬
heit) благоразумие n, разсъдлйвост /
klüglich adv умно, благоразумно
klugreden <а/ЛА> vi претендирам uv, AI да
зная повече
klumpen <ЛА> vi, sich ^ ставам AI [стана
E2\ на буци [бучки]
Klumpen m 4 буца / O ein - Erde буца
пръст; ein Gold кюлче n, -та злато
Klumpfuß m 2 Med изкривяване n на хо¬
дилото навътре; крйво [изкривено] хо-
дйло
klumpig adj на буци О -er Brei каша /на
бучки
Klüngel /и 4 клйка /
knabbern <ЛА) vt хапвам си AI [хапна си
Е2], похапвам; vi гриза uv, Е2 (an [3] от)
О iihertr an etw. [3] zu - haben мъча се
wv. II, тормозя cc uv. II c нещо
Knabe m 7 момче n. -та </ umg alter -!
стари приятелю!
Knabenalter n 23l.sg момчешки години pl.
юношество n
knabenhaft adj като момче; момчешки
knack! interj пук!, прас! (при счупване)
Knäckebrot п 20 шведски хляб. хрупкав
хляб на корй
knacken <ЛЛ> vt (Nuß орех) чупя uv. II.
счупвам AI [счупя //], троша uv. II; umg
(Geldschrank каса) разбивам AI [разбйя
£7J: vi; (Dielen, alle Möbel дъсчен под,
стари мебели) прашя uv, 12, пукам мг.
А!, изпращявам AI [изпращя 12 ]. скър¬
цам мг. А!, изскърцвам AI [изскърцам
АI] < iihertr umg eine harte Nuß - раз¬
решавам AI [разреша //] труден про¬
блем
484 KNACKER
Knacker m 4. auch f umg = Knackwurst
6 umg ein alter - дядка m (umg); дъртак
m (veracht!)
Knacklaut m 1 Phon ларингален експлозив;
-mandel/ 16 Bot бадем m (c мека че¬
рупка)
Knacks m 1 ;sg пукот m; umg (Riß) пук¬
натина /, цепнатина / O umg seine Ge¬
sundheit hat einen - bekommen здравето
му се поразклати; umg einen - haben не
съм va съвсем на себе си
Knackwurst f 14 (вид) наденица f
Knall т I (Pistole. Schuß пистолет, из¬
стрел) пукот т: (Explosion експлозия)
трясък т; (Peitsche камшик) плюшене
п <. umg — und Fall внезапно, без це¬
ремонии; umg er hat einen — гой не е
с всичкия си. хлопа му дъската (umg)
Knallbonbon [..böbö] п 24 гърмяш бонбон;
-effekt т 1 сензация ]'. голяма изненада
knallen (//Л) vi (Peitsche камшик) плющя
uv, 12, изплющявам AI. [изплющя /2]:
(Gewehr пушка) гръмвам AI [гръмна
£2), пуквам AI [пукна £2]; (Schuß из¬
стрел) чувам се AI [чуя се £7], разнасям
се А2 [разнеса се £7]; (Tür врата) блъс¬
кам се мг, AI, блъсвам се AI [блъсна
се £2); <.«»> г/ блъсвам се (gegen, an [4]
а); </)А> 17 umg блъсвам, удрям А2 [уда¬
ря //]. хвърлям А2 [хвърля II] О es
knallte zweimal гръмна се два пъти, чуха
се два изстрела; umg jmdm. eine - за-
шлсвявам AI [зашлевя //] някому плес¬
ница (umg)
Knallerbse / 16 малка бомбичка; —frösch
т 2 жабешка бомбичка; — gas п 20 гър¬
мящ газ; — gasgebläse п 23 водородо-
кислородна горелка
knallig utlj (Farbe цвят) крещящ, яр|ък, -ка;
(effektvoll) umg ефект |сн, -на
knallrot adj яркочервен
knapp adj (Einkommen, Mahlzeit приход,
ядене) оскъд|ем. -на, недостатъчен, -на;
(Kleid дреха) тес|сн*, -на; (Stil стил)
стегнат, сбит: (Satz, Antwort изречение,
отговор) къс; (Mehrheit мнозинство),
незначйтел|ен, -на О die Butter wird —
маслото се свършва; eine —е Stunde го¬
ре-долу един час; mit — en Worten с мал¬
ко думи; Sp ein -er Sieg победа/с не¬
значително превъзходство; umg er ist mit
der Zeit - не му стига времето; der Rock
endet - über dem Knie полата е малко
над коленете; - davonkommen едвам се
отървавам AI [отърва се £2]
Knappe т 7 Hist оръжен6с|ец. т, -ци (от
благородничсски произход); Bergb
миньор т, рудокопач т
knapphalten <3a//;A> vt: jmdn. mit Essen
[Geld] — давам АI [дам, дадеш, (дадох)]
някому оскъдни храна [малко пари]
Knappheit / П/sg недостиг т (an [2] на);
оскъдица f; (Stil стил) стегнатост /
Knappschaft / 17 Bergb миньорски колек-
гйв
Knarre / 16 umg (Gewehr) пушка /,
винтовка /, (Spielzeug) дрънкалка /,
хлопка /
knarren </iA> vi (Tür. Treppe врата, стълба)
скърцам uv, AI; (Ochsenwagen волска
кола) скрибуцам uv. AI
Knaster m 4 umg лош тютюн O umg ein
alter - дъртак m (verachtI)
knattern </iA> vt шумя мг, 12, трещя мг, 12;
(Motorrad. Motorboot мотоциклет, мо¬
торна лодка) бръмча мг, 13. боботя uv,
II; (Maschinengewehr картечница) тра¬
кам uv, АI: (Segel. Fahne корабно плат¬
но. знаме) плющя мг, 12
Knäuel т 4 ой п 23 (Woll —) кълб|6 п,
-ета (вълна); (Menschen-) куп т. -иша
(хора) О ein - wirrer Gedanken рой т
от мрачни мисли
Knauf т 2 обла дръжка, топка /(на бас¬
тун. врата и пр.); Arth капйтел т
Knauser т 4 umg скъперни|к т, -ци; стип¬
ца /, пинтй|я т, -и (umg)
knaus(e)rig adj umg стиснат, свидлйв
Knaus(e)rigkeit / 17 umg скъперничество
n, стнснатост /
knausern </;/>> vi umg скъпя се мг. 12 (mit
И C)
knautschen </>A) vt, vi umg мачкам .(се) uv,
AI, смачквам (се) Al [смачкам (се) Al]
Knebel m 4 (Mund-) кърпа, свита на топ¬
ка. за запушване на устата; (Paketträger)
дръжка / (от дръвце за носене на па¬
кети): (Spannholz) дъсчица /‘(за затягане
въжето на бичкия); (Knopf) продълго¬
вато копче
knebeln </i/>> vt запушвам AI [запуша II]
някому устата (с кърпа); (unterdrücken)
подтискам AI [подтйсна £2]
Knecht т 1 рата|й т, -и, слуг|а т, -и; (Skla¬
ve) роб т
knechten </»/>> vt заробвам AI [заробя II]
Knechtschaft f 17 робство n
kneifen <21//iA> >7 щипя mv, E4: ощйпвам
АI [ощйпя E4] (in [4] no); (Augen, Lippen
очи, устни) присвйвам А1 [присвия £7];
у/ umg (sich drücken) измъквам се Al
[измъкна се £2]; офейквам А1 [офейкам
А1], клйнча uv, II, изклйнчвам AI [из-
клйнча II] (umg) О mit gekniffenen Augen
с присвйти очй
Kn^ifler т 4 пенсне и. -та; ~ zange / 16
клещи pl за рязане на тел
Kneipe / 16 umg кръчма /
kneipen (hhy vi umg гуляя uv, £7
Kneippkur f 17 Med водолечение n (no
метода на доктор Кнайп)
kneten <А/>) vt (Teig тесто) меся uv, II, за¬
месвам AI [замеся //]; (Ton, Plastelin
глина, пластелин) мачкам uv, AI; (for¬
men) моделйрам uv, v, AI, извайвам Al
[извая £7] (aus [i] от); (massieren) раз-
трйвам Al [разтрия £7], масажирам uv,
V. Al
Knetmaschine / 16 (Teig тесто) тестомесач-
ка f; (Kautschuk каучук) пластикатор m
Knick m 1 (Sprung) пукнатина f; (Stoff,
Papier плат, хартия) чупка / гънка /;
(Weg, Zaun път. ограда) чупка/, извив¬
ка / О das Ei hat einen яйцето е счу¬
пено [пукнато]
knicken <ЛА> vt (Zweige. Blumen клони,
цветя) пречупвам AI [пречупя //], пре-
кършвам AI [прекърша //]; (Ei яйце)
чуквам AI [чукам AI]: (Papier хартия)
прегъвам AI [препъна £2]; ühertr сло-
мявам AI [сломя //]. разбйвам AI [раз-
бйя £7]: vi пречупвам се, прегъвам се
О in die Knie ~ подкосяват ми се кра¬
ката; geknickt sein сломен съм va
Knicker т 4 umg скъпсрни|к т, -ци
Knickerbocker(s) pl голф пи -ове (панталон)
knick(e)rig adj umg стйснат (umg), свидлйв
Knicks т 1 реверанс т
knicksen </)/?> vi правя uv, II, направям А2
[направя //] реверанс
Knie [kni:] п 23 (pl [kni:a] Amt. Tech кол|яно
n. -сна ad -ене; (Straße, Fluß път, река)
заво|й m. -и. извйвка f, чупка / О auf
die - fallen падам AI (падна £2] на ко¬
лене; ühertr umg etw. [4] übers ^ brechen
претупвам AI [претупам Al] нещо на¬
бързо (umg): in den ^n weich werden под¬
косяват ми се краката
Kni£|aufschwung т 2 Sp Turnen коленен
възмах; ^ beuge / 16 Sp Turnen клякан|е
n, -ия; ^ fall m 2 падане n на колене,
коленйчене n
kniefällig (teij коленолрскл6н|сн; -на; adv
колснопреклонно. на колене
Kn{$|geige / 16 Mus виола f да гамба;
KNOBELN 485
'•gelenk n 20 Anat, Tech колянна става;
^hang m 2 Sp Turnen коленен вие;
^hebel m 4 Tech колянов лост
kniehoch adj до колене
Kiu£|holz n 22/sg Bot клек m. -ове; '•Hose
/ 16 къси панталони pl (до под коле¬
нете); ^ kehle / 16 Anat задколянна
ямичка
kmen [kni:n od kni.dn] <//A> vi коленича
uv. II
Kni£|rohr n 20 Tech тръбно коляно;
'•scheibe / 16 Anat капаче n на коляно;
'Schützer m 4 Sp наколенни|к m, -ци;
* ' sehnenreflex m I Med коленен рефлекс;
'Strumpf m 2 трйчетвърти чорап
knietief adj дълбок до колене
kniff prüf von kneifen
Kniff m I (Kleid, Papier дреха, хартия) гън¬
ка f, чупка /; (Hose панталон) ръб т,
-ове; (Kneifen) оидйпванс п: übertr трик
т. -ове, хитрина / О umg es ist ein '
dabei трябва да му се хване цаката (umg)
kniff(e)lig adj umg труд|ен, -на, слож|ен.
-на, комплициран, заплетен (за въпрос,
задача)
knipsen <АА> vi umg щраквам AI [щракна
£2] (mit [3] c); vt umg Phot фотогра¬
фирам uv, v. AI. снимам AI [снема £
(снех)]; (Fahrkarten билети) продупчвам
AI [продупча //]. перфорйрам uv, v, AI
Knirps m I дребосъче n. -та; (Regenschirm)
сгъваем чадър
knirschen </;/>> vi (Schnee, Sand сняг, пясък)
скърцам мг, AI, изскърцвам AI [изскър-
цам AI], скриптя uv. 12, изскриптявам
AI [изскиптя II] C mit den Zähnen '
скърцам със зъби
knistern <AA> vi (Papier, Stroh хартия, сла¬
ма) шумоля uv, 12. изшумолявам Al
[изшумоля //]; (Feuer оп>н) пращя mv.
12
knjtterarm adj. knitterfest adj, knitterfrei adj
който не cc мачка, нсмачкасм
kn|tt(e)rig adj смачкан, измачкан, (плат,
хартия)
knittern <//А> vt мачкам uv. AI, смачквам
А! [смачкам AI] (плат, хартия); vi мач¬
кам се. смачквам се
Knobelbecher т 4 чашка / за хвърляне на
зарове
knobeln </;/>> vi тля uv, II, изтеглям А2
(изтегля //] жребий; хвърлям чоп (umg)
486 KNOBLAUCH
(würfeln) хвърлям A2 [хвърля //] зарове,
umg размишлявам и\\ А1. умувам uv,
Al
Kiroblauch т i/sg Bol чесън m; --geruch
m 2 миризма / на чесън; ^zehe / 16
скилйдка /‘ чесън
Knöchel ш 4 кокал че /1. -та (на глезена,
пръстите)
Kntichen т 4 Anal кост /’, кокал т О
umg nur noch Haut und ^ sein само кожа
и кости сьм va (umg): umg mir tun schon
alle ^ weh цялото ми тяло ме боли; umg
bis auf die -*» изцяло, напълно; die Nach¬
richt ist ihm in die — gefahren известието
му смразй кръвта: umg alter ^ старик
m. дялка m {umg)
Knochen|bau m l .v# Anal скелет m% костна
система: '»bruch m 2 Med фрактура /,
счупване /I на кост; — brühe / 16 бу¬
льон т
knwhendürr ad) сух. кожа и кости
Knochengerüst п 20 Anal скелет т
knochenhart adj чвьрд като камък
Knochenleim т I костен туткал; ^mann
т 3fxg dicht смъртта (в образа на ске¬
лет); ^mark п 20jsg костен мозък;
'»mehl п 20/sg костеио брашно; ^mühle
/ 16 мелница / за костено брашно
knöchern adj кост|ен. -на, кокален (от кос¬
ти. от кокал); (knochig) кокалест; ühertr
сух. закостенял*
knochig adj кокалест, костслйв
Knockout [nok-itut] т 6 {gen auch -) Sp
Boxen нокаут m .
Knödel m 4 кнедла /
Knolle / 16. Knollen m 4 Bot клубен w, груд¬
ка /; umg (Klumpen) буца / пръст
Knollengewächs n 20 Bot клубеноплодно
растение
kndlig adj (knollenförmig) грудков; (klum¬
pig) нерав|ен, -на, на буци О eine ^е
Nase нос като патладжан (umg)
Knopf //7 2 копче /7. -га; Tech бутон т:
(Stecknadel юплийка) ишвйчка / О
auf den ^ drücken начйскам uv, АI бу¬
чена
knöpfen (hh) vt закопчавам Al [закопчая
£'7]
Knopfloch п 22 илй|к т, -ци
Knorpel /н 4 Anal хрущял т
knorp(e)lig adj хрущял|ен. -на
Knorren т 4 чворссго дърво; (BaumslumpO
нън т. -ове. дънер т
knorrig adj (Baum дърво) чепат, чвдрест,
изкривен; (Hände ръце) възлест, кока¬
лест; ühertr чепат, груб
Knospe /' 16 Bot пъпка /
knospen (У;А> W напълвам Al [напъпя /7],
пускам A l od пущам А1 [пусна Е2\ пъп¬
ки
Knospung / 17lag напълване п; Zool пъп-
куване п
knoten <ЛЛ) »•/ връзвам А1 [вържа Е4] на
възел О einen gerissenen Faden ~ връз¬
вам скъсан конец
Knoten т 4 въз|сл т. -ли (auch Mar); Med
надсбсляван|с п, -ия, нарастъ|к т. -ци.
въз|ел т, -ли; Bot колян|о* п, -а, ко¬
лени^ п, -а. въз|ел т, -ли; Anal гангли|й
т, -и; Lit завръзка /' (Haar) кок т. -ове;
(Krawatte вратовръзка) въз|ел т. -ли;
ühertr трудност /, мъчнотия f: ~ punkt
т 1 кръстопът т, -ища, кръст6вищ|е п.
-а; възлова [пресечна] точка, център т
(търговски, транспортен): Eisenh желе¬
зопътен възел
knotig adj възлест, с възли О ~е Hände
загрубели ръце pl, ръце р! с подути ста¬
ви
Knuff т 2: umg jmdm. einen — geben удрям
A2 [ударя /I] някого леко с юмрук, бут-
вам ,А I [бутна Е2] някого с лакът
knuffen <///>) vt umg удрям А2 [ударя //]
с ръка
knüllen <АА> vt мачкам uv. Al. смачквам
Al (смачкам Al) (плат. хартия); vi мач¬
кам сс, смачквам се
Knüller т 4 umg шлагер т
knüpfen </i/>) \ч връзвам AI [вържа Е4\;
завързвам А! [завържа Е4\ (etw. \4\ an
etw. [4] нещо за нещо); (verknüpfen)
свързвам; (Netz мрежа) плета uv. El,
изплйтам АI [изплета El] </ ühertr neue
Beziehungen - завързвам нови връзки;
Erwartungen an etw. [4] ~ свързвам очак¬
вания c нещо; eine Bedingung an etw. [4]
~ поставям A2 [поставя //] условие за
нещо: an dieses Ereignis - sich für mich
schöne Erinnerungen c това събитие за
мене са свързани хубави спомени
Knüppel т 4 сопа /‘, тояга /; палка f: Flugw
кормилен лост С umg jmdm. einen ~
zwischen die Beine werfen създавам AI
[сьзда|м. -деш (създадох)] някому труд¬
ности
Knüppeldamm т 2 път т. -ища през мо¬
чурище, настлан с дървета
knurren </fA> vi (Hund куче) ръмжа uv, 13.
изръмжавам AI [изръмжа /5]; (brum-
rnen) мърморя uv. 11, измърморвам Al
[измърморя 12] О mir knurrt der Magen
червата ми куркат
knurrig adj намръщен, сърдит
knusp(e)rig adj хрупкав, хрускав
knuspern <ЛЛ> vl хрускам uv, Al, хрупам
uv, Al
Knute / 16 камшй|к m, -ци, бич m, -ове
(auch ühertr)
knutschen </ih> vt umg прегр!щам Al [пре¬
гърна E2] и целувам Al [целуна £2]
Knüttel m 4 крива|к m. -ци, тояга /. co-
na /
Koalition / 17 Po! коалйция / O eine -
eingehen влизам Al [вляза El] в коа¬
лйция (mit [j] c)
Koalitipnsregierung / 17 коалиционно npa-
вйтелство
Kobalt n 24 Chem кобалт m: -bombe/ 16
кобалтова бомба: —kanone / 16 Med
радиоактйвен кобалт, гама-апарат m
Kpben m 4 кочина /
Kobold m 1 гном m, -ове, джудже n, -та,
домашен дух О üherlr ein kleiner — го¬
лям дявол, лудетина т u. /
Kob9iz т: umg — schieben премятам се Al
[преметна се £2] през глава
Kobra f 15 Zool кобра /
Koch m 2 г отвач m; — buch n 22 готварска
кнйга
kochecht adj = kochfest
kpchen (hhy vi готвя uv, fl, сготвям A2
[сготвя II]. варя uv, fl, сварявам Al
[сваря //]; vi вря uv, 12, кипя uv, 12 O
Kaffee [Tee] - правя uv, 11, направям
A2 [направя //] кафе [чай]: das Wasser
kocht водата ври: meine Schwester kocht
gut сестра ми готви добре: ühertr vor
Wut — кипя от яд
КкЬег m 4 котлон m; (Gas — ) газов кот¬
лон: (Petroleum -) примус m;
(Spiritus—) снйртни|к m, -ци: Tech ав¬
токлав m O elektrischer — електрически
котлон
Köcher m 4 колчан m
kochfertig adj: Kochk -e Gerichte полу¬
фабрикати pl
kochfest adj който не се поврежда при ва¬
рене (за тъкани), устойчйв на изваря-
BUHC
Koch|gerat п 20 готварски съд: (Kocher)
котлон т: — geschirr п 20 МИ войнйшко
канче: готварски съд: -herd т 1 гот¬
варска печка
Köchin / 18 готвачка /
KOHLEHYDRAT 487
KKhlkunst / 14 готварско [кулинарно] из¬
куство: ~ löfTcl т 4 дървена лъжйца (за
готвене): -nische /16 кухненска нйша:
— platte / 16 (Elektroherd електрическа
готварска печка) плоча /; (Kocher) кот¬
лон т: - rezept п 20 готварска рецепта:
-salz п 20jsg готварска сол: -topf т
2 тенджера f
Kode [ko:d(a)] т 6 код т, -ове
Köder т 4 стръв/- примамка/(а<«7> ühertr)
ködern </;/») vt поставям А2 [поставя fl]
стръв: iihertr примамвам Al [примамя
//]. подмамвам
Kodifikation / 17 кодификация /
Kodex т I (pl auch ..dizes) кодекс т
kodifizieren <d /i/>> vt съставям A2 [съста¬
вя /7] кодекс« кодифицйрам uw v, Al
Koedukation, auch Koedukation f 11 sg
съвместно обучение на момчета и мо¬
мичета
Koeffizient т 8 Math коефициент т
Koexistenz / \7lsg съвместно съществуване
О friedliche ^ мирно съвместно същес¬
твуване
koexistieren <d/ЛЛ> vi съществувам uw А1
съвместно: съществувам по едно и също
време
KofTejn п 20 sg Chem кофеин т
koffeinfrei adj без кофеин
Koffer т 4 (HandkolTer) куфар т; ^gerät
п 20 = Kofferradio; ^ grammophon п 20
портативен грамофон: ^radio п 24
портативен транзйсторен радиоапарат:
-raum т 2 (Auto автомобил) багажни|к
/II. -ЦИ
Kognak [k9njak] т I od 6 коня|к пи -ци:
^kirschen pl шоколадени бонбони пия¬
ни вишни
kohärent adj свързан: Phys кохерент|ен. -на
Kohäsim / \l!sg Phys кохезия /: сцепле¬
ние п
‘Kohl т 1 jsg Bot зеле п О umg das macht
den ^ auch nicht fett и това нс помага
нищо
:Kohl т I jsg umg глупости />/, безсмислици
pl; брътвеж / \N red nicht solchen - не
говори глупости!
Kohl|blatt // 22 зелев лист: ^ dampf т 2 sg
iihertr umg глад (-ъг) т
Kohle / 16 въглиша pl: (Zeichen^) въглен
т (за рисуване) \ч wie auf ^ n sitzen седя
мг. 12 като на тръни
fohlehydrat п 20 = Kohlenhydrat
488 KOHLEN
'kohlen <AA> vi тлея uv, E6, горя uv, 12
непълно, чернея uv, E6; овъглявам се Al
[овъгля се //]; Маг товаря uv. II, на¬
товарвам Al [натоваря //] въглища; vt:
Holz — горя дърва за (получаване на)
дървени въглища
2kohlen <ЛА> vi umg говоря uv. 11 глупости,
бръщолевя uv, 11
Kohlen|arbeiter т 4 въглекопач т; —becken
п 23 каменовъглен басейн; — bergbau
т \/sg въгледобйвна промишленост;
— bergwerk п 20 каменовъглена мина;
— brenner т 4 въглищар т
Kohlendioxid п 20 Chem въглероден дву¬
окис, въгледвуохис т
Kohlen|eimer т 4 кофа/за въглища; ~flöz
п 20 Bergb въглищен пласт; —gas п 20
каменовъглен, светйлен газ; ~gewin-
niuig / 17 добив т на въглища; —grübe
/ 16 Bergb въглищен рудник; —herd т
1 готварска печка за въглища; ~hydrat
я 20 Chem въглехидрат т; — meiler т
4 въглищарска клада; —monoxid п 20,
— oxid п 20 Chem въглероден окис, въ-
глеохис т
kohlensauer adj Chem въглекйсел О — er
Kalk калциев карбонат; ~es Natrium
натриев карбонат
Kohlen|säure / 16jsg Chem въглена кисе¬
лина; —schaufei / 16 лопата / за въгли¬
ща; —schiff п 20 Маг въглевоз т (ко¬
раб); — staub т \jsg въглищен прах;
-Stoff т l/sg Chem въглерод т; —Stoff¬
verbindung / 17 Chem въглеродно съеди¬
нение
Kohlenjteer т 1 каменовъглен катран;
— träger т 4 преносвач т на въглища;
-verbrauch т 1 /sg консумация /на въ¬
глища; — verkommen п 23 Geol залежи
р! от въглища; —zange / 16 дилйф т.
маша /
Kohlenwasserstoff т l/sg Chem въглеводо¬
род т; -Verbindung / 17 въглеводород¬
но съединение
Kohle|papier п 20* индйг|о л. -а, копирна
хартйя
Köhler т 4 въглищар т
Kohlezeichnung / 17 рисунка /с въглен
Kohl|kopf т 2 зелка /, глава / зеле; — meis
/ 16 Zoo1 синигер т
kohlrabenschwarz adj чер|ек, -на като въ¬
глен [като смола]. смолйсточер|ен, -на
Kohlrabi т 6 Bot алабаш т
Kohlroulade [..ги..] / 16 Kochk сърма /със
зелев лист
kohlschwarz adj = kohlrabenschwarz
Kohlung / П/sg карбонизация f; овъгля¬
ване n
Kohlweißling m'l * Zool бяла зелева пеперуда
Koinzidenz / I l/sg съвпадени|е л, -я
Koje / 16 Маг койка /, легл|о п, -а; (Aus¬
stellungsstand) изложбен щанд
Kokain л 20/sg Pharm кокайн т
Kokarde / 17 кокарда /
Kokerei / 17 Tech (Kokswerk) коксов за¬
вод; (Koksgewinnung) коксуване л
kokett adj кокет|ен, -на
Kokette / 16 кокетка /
Kokettem; / 16а кокетство л
kokettieren <d/A6> vi кокетнича uv, II,
флиртувам uv, Al (mit [J] c)
Kokille /16 Tech кокйл m; метална форма
Kokon [..koij od ..kö] m 6 Zool пашкул
m.
Kokosjfaser / 16 влакн|о n. -ä от кокосов
орех; —fett л 20/sg кокосово масло;
— miß J 14 кокосов орех; — palme / 16
кокосова палма
Koks т I Tech кокс т; — ofen т 5 коксова
пещ
Kolben т 4 Tech бутал|о л, -а; Chem колба
/ реторта /• (Gewehr пушка) приклад
т; (Mais царевица) кочан т; мамул т
(umg)', — dampfmaschine / 16 Tech парна
бутална машйна; — hub т 2 ход т на
бутало; — pumpe /16 бутална помпа;
— ring т 1 Tech бутален пръстен, сег¬
мент т; —Stange/16 Tech бутален прът,
мотовйлка /
Kolchos т, auch п (gen -. pl ..ose) od Kolchose
/ 16 колхоз т
Kolibri т 6 Zool колйбри л
Kolik, auch Kolik / 17 Med колики pl
KÖl|krabe m 7 Zool гарван m
kollabieren <’d/hb'j vi Med колабйрам uv,
v, Al
Kollaborat|£yr [..tö:r] m 1 Pol колабора-
ционйст m. предател m. сътрудни|к m,
-ци на окупатора; — Ion /17 Pol кола-
борация /. предателство л, сътрудни¬
чество л с окупатора
Kollaps, auch Kollaps m 1 Med колапс m
kollationieren <djhb) vt сравнявам Al
[сравня //], сверявам AI [сверя //] под¬
робно (c оригинала)
Kolleg л 24 od 31* лбкция,/ курс т от лек¬
ции f; (във виеше училище) О ein —
über [4\... halten чета uv. El лекции вър¬
ху...; das — mitschreiben водя си uv, II
записки (на лекциите)
Kollege m 7 колеф nt, -и
kollegial adj колегиал|ен, -на
Kollegialität / 17 колегиалност /
Kollegin / 18 колежка /
Kollegium n 28 колегия f; Schule учителско
[преподавателско] тяло
Kollegmappe od Kollegtasche /16 чанта /за
книжа, канцеларска чанта
Kolle|kte / 16 Kirche волни пожертвования
pl О die ~ einsammeln минава дйскос
Kollektiv /17 колекция/ сбйрка/ (Waren
стоки) асортимент т
kollektiv adj колектйв|ен, -на
Kollektiv п 20* od 24 колектив т; -bauer
т 7 колхозни|к т, -ци; -^geist т 3/sg
колективен дух
kollektivieren [..w..] <d//iA> vt колективи-
зйрам uw AI
Kollektivierung [..w..] f 17 колективиза¬
ция /
Kollektiv|schau / 17 обща експозиция;
^schuld / 17isg Pol колехтйвна вина;
— um [..w..] n 29/sg Gramm събирателно
съществително; ^ vertrag m 2 Wirtsch
колективен договор; ^Wirtschaft f 17
= Kolchose
Koller m 4 umg ярост f, бяс* (-ът) m. лу¬
дост /
Vollem <///>> i7 (Truthahn пуяк) къркоря
uv, II; umg ubertr ругая uv, E7, гълча uv,
13, карам се uv: A l Oumg es kollert mir
im Bauch червата ми куркат
Adlern <.w. hby vi, vt = kullern
kollidieren <dAm> vi Verk сблъсквам се Al
[сблъскам се AI] (mit [3] c); <d/AA) vi
(Ideen* Ineressen идеи, интереси) про¬
тивореча си uw II; (Vorlesung лекция)
съвпадам AI [съвпадна Е2 ] по време
Kollision f 17 сблъскване п О übertr in
kommen влйзам AI [вляза* El] в стъл¬
кновение (mit [3] с)
Kollodium п 20*/sg Chem колодий т;
— wolle / 16 колодисва вълна
Kolloid п 20 Chem колойд т
kolloidal adj Chem колоидал|ен, -на, ко¬
лоиден, -на
Kolloidchemie/16/sg Chem колойдна химия
Kolloquium п 28 колоквиум т
Kolrüschwasser п 23 одеколон т
kolonial adj колониален,» -на
Koloniallgebiet п 20 колониална страна,
колония/* -Herrschaft/ 17 колониално
господство
Kolonial|land п 22 = Kolonialgebiet;
~ macht / 14 колониална държава;
^ Politik / 17/sg колониална политйка
KOMET 489
Kolo me / 16а колония /
Kolomfsation / 17 колонизация f: ~sator
т 9а колонизатор т
kolonisieren (d/hb'} vt колонизйрам uv, v,
Al
Kolomst m 8 колонйст m
Kolonnade / 16 Arch колонада f
Kolonne f 16 колона / O Po1 fnnfte ~ пета
колона
Kolophonium n 28jsg колофон m
Koloradokäfer m 4 колорадски бръмбар
Koloratur / 17 Mus колоратура f: ~ Sän¬
gerin / 18 колоратурна певица; ~ sopran
nt 1 Mus колоратурен сопран
kolorieren <d/AA> vt оцветявам Al [оцветя
//]
Kolorit n 20 Kunst колорит m
Koloß m 1 колос m
kolossal adj колосал|сн, -на, гигантски,
огром|ен, -на
Kolportage [..30] / 16/sg разпространяване
п на слухове, интригантствуванс п; (Li¬
teratur) булевардна литература; ^го-
man т 1 евтин булеварден роман
kolportieren <d/Л/>) vt (Gerücht слух) раз¬
пространявам AI [разпространя //],
разнасям А2 [разнеса El]
Kolumbien [..юп] п 23 Колумбия/
Kolumbier [..юг] т 4 колумбй|ец т, -йци;
^ in / 18 колумбййка /
kolumbiscli od kolumbianisch adj колумбий¬
ски
Kolumne / 16 (Zeitung вестник) коло¬
на /
Koma n 24 (pl auch -ta) Med кома f, ко-
матозно състояние
Kombi т 6 Kur zw für Kombiwagen m 4,
Kombinationswagen m 4 кола / тип „ком¬
би“
Kombinat /1 20 комбинат m
iKombinatiim / 17 комбинация fOSpSchi
die alpine - алпийска комбинация; die
nordische ^ северна комбинация
^Kombination [..neschan] / 17 (Hemdhose,
Arbeitsanzug) комбинезон m (работна
дреха)
Kombine [..b^jp] ./ 15, auch [..bj:na] / 16
Tech комбайн m
kombinieren <d//iA) комбинирам uv, v. AI
Kombitee / 16 Mar камбуз m, кухня / на
кораб
Komet m 8 Astr комета f; -en|schweif m
I Astr опашка j на комета
490 KOMFORT
Komfort |...fo:r] m \fxg комфорт m O mit
allem — c всички удобства
komfortabel adj комфорт|сн, -на
Komik / Mjsg комйз|ъм (-мът) m, комйч-
ност /• ~er m 4 Theat комй|к m, -ци
komisch adj комйч|си. -на. смсш|ен, -на;
umg (seltsam) стран|ен. -на, чудноват
Komite^ n 24 комитет m
Komma n 24 (/>/ auch -ta) запетая f; Math
дссстйчна запетая O vier ~ sechs (4,6)
четири цяло и шест десети
Kommand|ant т 8 Mil комендант т; — ап-
tur / 17 Mil комендантство я;^еиг[..0:г]
т 1 * Mil командир т
kommandieren <d//r/>) vt. vi командувам
мг. AI
Kommanditgesellschaft/ 17 Hell командитно
дружесгво
Kommando n 24 (Befehl) команда/, заповед
f; (Befehlgewalt) командуване n; (Ab¬
teilung) отряд m, отделени|е я. -я O
das - führen командувам uvt Al
Kommandobrücke / 16 Mar капитански мос-
тик
kommen <33/.ym> W идвам mi\ Al, дойда v,
El (in [4] в, zu [3] при): (ankommen) при¬
стигам Al [пристигна E2]\ (gelangen)
стигам, пристигам (nach [3\ в); (herrüh¬
ren) произлизам Al [произляза* El] (von
[3] от); (verlieren) изгубвам Al [изгубя
//] (um etw. [4] нещо); (erwerben) спе¬
челвам АI [спечеля 11] (zu etw, [3] нещо)
O - lassen повиквам Al [повйкам Al],
извиквам; komm her! ела тук!; ich komme
schon! ето ме!, идвам!; woher ~ Sie?
откъде сте?; dies kommt daher, dafl ...
причината е в това, че ...; wie es gerade
kommt как го дойде, както се случи; nach
Hause — връщам се AI [върна се Е2\
в къщи; jmdm. auf die Spur — откривам
Al [открйя E7] следите на някого; auf
die Welt ~ раждам се AI [родя се //];
aus der Mode - излйзам от мода; aus
der Fassung - губя uv, II, изгубвам Al
[изгубя II] самообладание; hinter etw.
[4] - разкривам Al [разкрйя Е7] нещо
lühertrj, in Not изпадам Al [изпадна
Е2] в нужда; in Zorn ^ разгневявам се
AI [разгневя се //]; nicht weit mit etw.
13] ~ не напредвам Al [напредна E2]
c нешо; ums Leben ~ загйвам АI [загина
£2]; nicht vom Fleck [von der Stelle] -
стоя uv, /2 на едно място, не напредвам;
wieder zu Kräften ^ възстановявам AI
[възстановя //] ейлите си, ейлнте ми се
връщат; zu sich [3] - йдвам на себе си,
свестявам сс AI [свестя се //]; ich kam
auf den Einfall, zu ... дойде ми наум да
es ist mir nie in den Sinn gekommen,
zu ... нйкога не ми е йдвало наум да
es ist mir zu Ohren gekommen, daß
... чух [научих], че...; etw. [/] kommt an
den Tag [ans Licht] нещо става ясно, не¬
що излйза наяве; das kommt nicht in Fra¬
ge и дума да не става за това
kommend adj идващ, наближаващ, настъп¬
ваш О -е Woche йдната седмица; in
~en Zeiten в бъдеще
Komment|ar т I коментар т; ~ator т 9а
коментатор т
kommentieren <d/ЛА) vt коментйрам uv.
v, Al W
kommerziell adj търговски
Kommiliton|e m 7 състудент m. колег|а m.
-и; ^in / 18 състудентка /. колежка /
KommjD m la/sg umg военна служба
Kommissar m I комисар m; (Vertreter) вре¬
менен представител, служйтел m
kommissarisch adj времеи|ен, -на
Kommißbrot n 20 Mil войнйшки хляб
Kommission f 17 комйсия /* И dl in — на
комисионни начала
Kommissi|onir т 1* Hdl комисионер m;
-onslgeschäft n 20 търговска сделка на
комисионни начала; ^ onsjmitglied я 21
член т, -овс на комйсия
Kommode / 16 скрин т, -ове
Kommodore т 6 od 10 Маг комодор т:
капитан т на кораб; командуващ т
морска ескадра; Flugw командир т на
въздушна ескадра
kommunal adj комунал|сн, -на, обществен;
общински, градско-общински
Kommunal|vertreter т 4 общйнски заседа¬
тел; ^Verwaltung / 17 обшйнско управ¬
ление; ^ wähl /17 избори р! за общйнски
заседатели
Kommune / 16 община /; / 16/sg [..mü;n(a)]
О Hist: die Pariser - Парйжката комуна
Kommunikation / 17 (Zusammenhang) връз¬
ка f; f \ljsg Ling комуникация /. (сло¬
весно) съобщение
Kommunique [..münike:] я 24 комюнике я.
-та
Kommunjismus т II/sg комунйз|ъм (-мът)
т; — ist т 8 комунист т, — istin / 18
комунистка /
kommunistisch adj комунистически
kommunizieren <dlhb> vi общувам uv, Al
H» MST
kommunizierend adj: Phys ~e Rohre
скачени съдове pl
Komödiant m 8 Theat артист m, комедиант
m; übertr комедиант m, лицемер m, въ¬
жеиграч m; —in У 18 ГЛеа/ артистка /
комедиантка /
Komödie [..io] / 16 Theat комедия / auch
übertr umg
Kompagnon [..panjo:] m 6 И dl съдружни|к
m, -ци
kompakt adj компакт|ен. -на. плът|ен, -на;
umg (gedrungen) набит. масйв|ен, -на
Kompaß / 16а МИ рота /* Hdl компания
/ дружеств|о п, -а; — fiUirer т 4 МИ ро¬
тен командир
Komparativ / 17 Gramm степенуване п на
прилагателното
Komparativ, auch Komparativ т 1 Gramm
сравнителна степен
Komparse т 7 Theat статист т, фигу¬
рант т
Kompaß т 1 Маг компас т; ~nadel / 16
стрелка / на компас
Kompendium п 28 (Handbuch) наръчни|к т,
-ци; (Abriß) очер|к т, -ци
Kompensation / 17 компенсация /*
-s| geschält п 20 Hdl компенсационна
сделка
kompensieren <d/Ab> vt компенсйрам uv,
v, Al"'
kompetent adj компетентен, -на
Kompetenz f 17 компетентност/* ^bereich
m 1 u. n 20 компетенция /
Kompilation / 17 компилация f; — ator
m 9a компилатор n
kompilieren <d/Aft) vt компилйрам uv, v,
AI W
Komplement n 20 Math допълнени|е n. -я
komplementär adj допълнителен, -на
Komplementärfarbe /16 допълнителен цвят
Komplementwinkel m 4 Math допълнителен
ъгъл (до 90 )
Komplet [komple: od kople:] n 24 (gen
auch -) ансамб|ъл m, -ли (от рокля и
палто)
komplett adj пъл|ен, -на. цялост|ен, -на,
завършен; комплектни, -на О Kaffee
~ кафе п със захар и мляко
komplettieren <d/A/>> vt комплектувам uv,
Al
komplex adj слож|ен, -на, комплекс|ен, -на;
(allseitig) всестранен, -на О Math eine
^•е Zahl комплексно число
Komplex т \ комплекс т; ^brigade / 16
KOMSOMOL 491
комплексна бригада; ^programm п 20*
комплексна програма
Komplice [Jtse od Jße] m 7 = Komplize
Komplikati9n / 17 компликация / услож¬
нен и |e n, -я (auch Med)
Kompliment n 20 комплимент m </ keine
^e! без комплименти!; mein (alle
Achtung!) моите почитания; (ich gratu¬
liere) моите поздравления!
Komplize m 7 съучастни|к m, -ци
komplizieren <d/АА) vt комплицирам uv,
r. AL усложнявам AI [усложня /7];
*^t adj слож|ен, -на, труд|ен, -на, ком¬
плициран
КотрюИ п 20 заговор т, съзакляти|е п,
-я, комплот т
Komponente / 16 компонент т, съставна
част
komponieren <d/АЛ) vt, vi Mus композй-
рам uv, v. AI; (zusammensetzen) съста¬
вям A2 [съставя 11]
Komponist m 8 композитор m
Komposition / 17 композйция/(auch Kunst,
Mus); ^s|lehre / 16/sg Mus наука / за
композицията
Kompositum n 28 od 29 Gramm сложна дума
Kompost m I Landw komroct m; —erde
/ \6/sg компост m; ^häufen m 4 kom-
постно торище
Kompott n 20 компот m
Kompresse / 16 Med компрес m
Kompression f 17 Tech компресия f; сгъс¬
тяване n; свиване n
Kompressor m 9a Tech компресор m;
-motor m 9a Tech компресорен двига¬
тел
komprimieren <d//iA> сгъстявам Al [сгъс¬
тя //], компримйрам uv, v, Al
Kompromiß m I od n 27 компромис m O
ein(en) — schließen [machen] über [4\ правя
uv. II. направям A2 [направя И] ком¬
промис относно
kompromißbereit adj готов за компромис
Kompromißbereitschaft / П/sg готовност /
за компромис
kompromißlos adj безкомпромисен, -на
Kompromißlösung / компромисно решение
kompromitteren <d//i/>> w компрометйрам
uv, г, Al
Komputer [..pju..] т 4 Tech компютер т
Komsomol т Pol Комсомол ги; -ze т 7
Pol комсомол|сц т. -ци, член т, -ове на
Комсомола; ^zin / 18 комсомолка /
492 KOMTESSE
Komtesse [komteß(a) od köteß]/ 16 конте-
ca /
Kondensation / 17 Phys кондензация f;
— ator m 9a El, Tech кондензатор m
kondensieren <d//i/>> vt Phys коидензйрам
uv, v, Al O 'te Milch кондензирано
мляко
Kondens|miich / кондензирано мляко;
— streifen m 4 Flugw диря / от самолет
(от кондензирани пари около отрабо¬
тените газове)
Kondition / 17 състояние п, положение п;
Sp спортна форма; Hdt ~еп pl усло¬
вия pl
Konditional т 1* Gramm условно накло¬
нение; — satz т 2 Gramm условно под¬
чинено изречение
Konditionstraining [..tre:..] ц24/sg трениров¬
ка / за подобряване на спортната фор¬
ма
Konditor т 9а сладкар т
Konditorei / 17 сладкарница /
Kondjtorwaren pl сладкарски и захарни из¬
делия pl
Kondolenz /17 съболезнования pl; — schrei¬
ben п 23 съболезнователно писмо
kondolieren <d/М> vi изказвам Al [изкажа
Е4\ съболезнования (jmdm. zu [3] някому
по повод)
Konfekt п 201 sg шоколадени бонбони pl
(с пълнеж), дребни фини сладки pl, пе-
тифури pl
Konfektion / 17 конфекция /; —s|anzug
т 2 костюм т (мъжки) конфекция;
-s|geschäft и 20 магазин т за готово
облекло
Konferenz / 17 конференция /, съвешани|е
п, -я; ^-Schaltung / 17 Fernsehen, Radio
конферентно предаване
konferieren <d/A6) vi разисквам uv, Al
(mit jmdm. über [4\ c някого по); (die
Conference haben) конферансие съм va
O wer konferiert diese |bei dieser] Sendung?
кой е водещият на предаването
Konfession / 17 Rel вероизповедание n, -я
konfessionell adj конфесионал|ен, -на
Konfetti n 23/sg (auch undekl) конфети pl
Konfirmand m 8 Kirche който се конфир-
мйра
Konfirmation / 17 Kirche конфирмация /
konfirmieren <djhbj vt Kirche конфирмй-
рам uv, v, Al
Konfiskation / 17 конфискация /. конфис¬
куване n
konfiszieren <d/A6> vt конфискувам uv, v.
Al
Konfitüre / 16 конфитюр m
Konflikt m I конфликт m. —stofT m 1 ма¬
териал m [повод m\ за конфликт
Konföderatim / 17 Pol конфедерация /,
съюз m
konföder^ren, sich [4] <d/А6> съюзявам се
Al [съюзя се II], образувам uv, Al кон¬
федерация [съюз] '
konform adj (einheitlich) един|ен, -на;
(gleich) еднак|ъв, -ва; (entsprechend)
отговарящ, съответствуващ О umg —
gehen съглас|ен, -на съм va (mit [3] с);
схождам си uv, Al (mit [3] с)
Konfrontation / 17 конфронтация f; очна
ставка; съпоставяне п О es kam zu einer
~ zwischen Demonstranten und der Polizei
стйгна се до стълкновение между де¬
монстранти и полиция
konfrontieren <d /hb) vt изправям A2
[изправя //] (jmdn. mit etw. [3] някого
пред нещо); правя uv. II. направям А2
[направя //] очна ставка (jmdn. mit jmdm.
на някого с някого); конфронтирам uv.
V. Al (mit [3] с)
Konfrontierung / |7 = Konfrontation
konfus adj конфуз|ен, -на; (fassungslos)
объркан, слйсан O ~ werden обърквам
се Al [объркам се Al], сконфузвам се
Al [сконфузя се //], смущавам се А1
[смутя се //]; jmdn. — machen сконфуз¬
вам, обърквам, смущавам някого
Konfusion / 17 (Verwirrung) смущение п.
объркване п; (Verworrenheit) бъркотия
/, безредие п
kongenial adj конгениал|ен, -на
Konglomerat п 20 Geol конгломерат т (auch
übertr)
Kongo л Конго л
Kongolese т 7 конгоан|ец т, -ци; —in / 18
конгоанка /
kongolesisch adj конгоански
Kongreß т I конгрес т; т I /sg Pol Конгрес
т (парламент в САЩ); —halle/16 кон¬
гресна зала
kongruent adj еднак|ъв, -ва; Math сход|ен,
-на
Kongruenz / 17fsg еднаквост f; Math сход¬
ство л; Gramm съгласуваност /
kongnq^ren <d/А6> vi Gramm съгласувам
се uv, Al: Math съвпадам Al [съвпадна
E2\
Konifere / 16 Bot иглолистно растение
König m 1 крал mt -е, цар m, -e; Kart non
m, -öbc; Schach цар m, -e; ^in/ 18 кра¬
лица / царица f; Kart дама f; мома f;
Schach дама f; (Biene) пчела-майка /,
царйца /
königlich adj кралски, царски; übertr цар¬
ствен, величествен, великолепен, -на
Königreich п 20 кралств|о п, -а, царств|о
п, -а
Königskerze / 16 Bot лопен т, овча опаш¬
ка; ^tiger т 4 Zool бенгалски тигър
Königtum п 22 кралств|о п, -а, царств|о п.
-а
konisch adj Math конйч|ен, -на, конйчески
Konjugatim / 17 Gramm спрежени|е п, -я
konjug^ren (djhby vt Gramm спрягам Al
[спрегна E2\
Konjunktion / 17 Gramm съюз m; Astr съ¬
единение n (на небесни тела); ~onal|satz
m 2 Gramm съюзно изречение
Konjunktiv m 1 Gramm конюнктив m, под-
чинйтелно наклонение
Konjunktur /17 Wirtsch конюнктура / ико¬
номическо положение
konkav adj конкав|ен, -на, вдлъбнат
Konkavlinse / 16 Opt вдлъбната леща
Konklave [..w..] п 30 Kirche конклав mf кар-
диналски съвет
konkret adj конкрет|ен, -на
konkretisieren <dfhb} vt конкретизирам
uv. v. Al
Konkretum n 29 Gramm конкретно същес¬
твително
Konkubinat n 20 конкубинат m. извън¬
брачно съжителство
Konkurrent m 8 конкурент m; — z/17 кон¬
куренция /
konkurrenzfähig adj конкурентоспособен,
-на, конкурентен, -на
Konkurenzfahigkeit /17 конкурентоспособ-
ност /
Konkurrenzkampf т 2 конкуренция /
konkurrenzlos adj без конкуренция
konkurrieren <d/AA> vi състезавам се uv.
AL съпернича uw II (mit [3] c); Hdl кон¬
курирам u\\ v, Al (mit [3] c)
Konkurs m I Jur фалит m, банкрут m, не¬
състоятелност f O den — anmelden обя¬
вявам Al [обявя 11] банкрут; in — ge¬
raten [gehen] фалирам uv, v, AI
können <36//rA> va (imstande sein) мо|га uv,
-жеш (-жах), в състояние съм va; (dür¬
fen) мога, разрешено ми e; (logische
Möglichkeit) може. възможно с О sie
kann schwimmen тя може да плува; du
kannst ins Kino gehen ти можеш да отй-
KONSISTENT 493
деш на кино; er kann sich geirrt haben
възможно е да се е заблудил; er ranntet
was er konnte той тйчаше c всички ейли;
er hätte kommen ~ той можеше да дой¬
де; ich kann nichts dafür вината не е у.
мене, нищо не зависи от мене; vt (be¬
herrschen) зная od знам Е ohne Aorist,
разбирам Al [разбера £3], умея uv, Еб;
- Sie Französisch? знаете [говорите, раз-
бйрате] ли френски?; was ~ Sie? Какво
можете [умеете] да правите?; er kann das
Gedicht (auswendig) той знае стихотво¬
рението (наизуст)
Können п 23/sg можене п; умение п, май¬
сторство п
Könner т 4 übertr майстор т
Konnex т I контакт т; (Zusammenhang)
връзка /
konnte prät von können
Konsekutivsatz m 2 Gramm подчинено из¬
речение за последица
konsequent adj последователен, -на
Konsequenz / 17 (Folge) последстви|е n, -я;
(Schlußfolgerung) йзвод m; f \ljsg по¬
следователност f; постоянство n; упо¬
ритост / O die ^en tragen нося uv, 11
последствията; die ^en ziehen правя си
uw 11, направям си A2 [направя си /7]
изводите
konservativ adj консервативен, -на
Konservativismus [..watiwjß.J, auch Konser¬
vatismus [..w.J m 11 /sg консерватизъм
(-мът) m
Konservator [..w..] m 9a консерватор m;
^atm-ium n 28 Mus консерватория /
Konserve [..wa]/ 16 консерва /
Konservenbüchse [..w.J / 16, Konservendose
[..w.J / 16 консервена кутия; ~fabrik /
17 консервена фабрика; ^glas n 22 бур¬
кан m (за консерва, конфитюр); ^Öffner
т 4 ножче п, -та, уред т за отваряне
на консерви; отварачка / (umg)
konservieren [..wi.J <d//i/>> vt консервирам
v, Al; (aufbewahren) съхранявам Al
[съхраня //]
Konservierung [..w.J / 17 консервиране n;
-s|mittel n 23 консервиращо средство,
средств|о,н, -а за консервйране
Konsilium п 28 Med консулт т, коней-
лиум т
konsistent adj Chem консистент|ен, -на,
плът|ен, -на, гъст
494 KONSISTENZ
Konsistenz / 17 Chem. Phys консистенция
/ плътност/
Konsole ./ 16 Arch конзола /
konsolidieren <d/A/>> vt затвърдявам Al
[затвърдя III заздравявам А1 [заздравя
77], консолидирам uv, v, Al; sich [4] ^
затвърдявам се. заздравявам се
Konsolidierung/ 17 затвърдяване п, укреп¬
ване /;. консолидация /
Konsonant т 8 Phon съгласна /
Konsortium п 28 Wirtsch консорциум т
Konspiration / 17 конспирация /
konspirieren <d//?/>) vi конспирйрам uv, v,
AI, нравя uv, II конспирация [заговор]
konstant adj непроменлив, непрестанен.
-на. постоян|сн, -на, константен, -на
Konstante / 16 Math, Phys постоянна ве¬
личина. константа /; ^z / \l/sg кон-
сгангност неироменлйвост /
konstatieren <d/7?A> vt констатирам uv, v,
Al, установявам AI [установя fl]
Konstatierung / 17/sg констатация f; уста¬
новяване /;
Konstellation / 17 положение n на нещата,
сюченме n на обстоятелствата; Astr кон-
сгелаиия /
konsterniert adj поразен, слйсан, смаян
konstituieren <d /Л/>> vt учредявам Al
[учредя //], основавам Al [основа Е2]\
sich - учредявам се, основавам се
Konstitution / 17 Jur конституция /; Med
телосложение п, ор!аниз|ъм (-мьт) т
konstitutionell adj Jur конституционен, -на;
Med ор1анйчески О ^е Monarchie кон¬
ституционна монархия
konstruieren <d//iA> vt строя uv, II, по¬
строявам AI [построя /7), конструйрам
uv, v, Al
Konstrukteur [..tö:r] m 1* конструктор m;
--ion / 17 конструкция /
konstruktjv adj консгруктйв|ен, -на
Konsul m 10 консул m
konsularisch adj консулски
Konsulat n 20 консулств|о n, -a
Konsultation / 17 консултация f;
-tiv|komitee n 24 консултативен коми-
tei
konsultieren <d/hh} vt консултйрам се uv,
v, Al (jmdn, c някого), съветвам се uv,
A! (jmdn, c някого)
‘Konsum m \*/.sg консумация f, потреб¬
ление n
2K9nsum m 6/sg = Konsumgenossenschaft
(косперативен) магазин за хранйтелни
продукти
Konsument т 8 консуматор т
Konsumgenossenschaft / 17 потребйтелна
кооперация; ^ guter pl стоки р! за ши¬
роко потребление; ^kaufliaus п 22 уни¬
версален магазин (на потребителна коо¬
перация); ''-laden т 5 магазйн т (на
потребителна кооперация); '-Warenhaus
п 22 = Konsumkaufhaus
konsumieren <d//iA> vt консумирам uv, v,
Al
Konsumation / 17 Wirtsch потребление n;
-s|mittel pl потребйтелни стоки pl
Kontakt m 1 контакт m (auch El); връзка
/ допир m (mit [3] c) O mit jmdm. in
^ stehen във връзка съм va c някого;
mit jmdm. - aufnehmen свързвам се А!
[свържа сс Е4] с някого, установявам А1
[установя /7] връзка с някого
kontaktarm adj неконтакт|ен, -на, затворен
(за човек); -freudig adj контакт|ен, -на
(за човек); '-gefährdet adj Med кон¬
тактни, -на
Kontaktperson / 17 Med контакт|ен т, -ни
Kontemplation/ 17 съзерцание п, размис|ъл
т, -ли
kontemplativ adj съзерцателен, -на, отда¬
ден на съзерцание
Kraterladmiral т 1 Маг контраадмирал т;
— bände / 16/sg контрабанда/* — fei, auch
Konterfei, п 20 od 24 veralt портрет m
kontern (Jttty vt Sp Boxen нанасям A2 [на¬
неса El] контраудар (jmdn. на някого)
Kraterrevolution [..w..] / 17 контрарево-
люция / -är m I контрареволюцио-
нер m
k9nterrevolutionär [ w. J adj контрарево-
люцион|ен, -на
Kontext, auch Kontext m I контекст m
Kontinent nt I континент nt
kontinental adj континентален, -на
Kontingent n 20 контингент m
kontingentieren <d//i/>> vt установявам Al
[установя /7] контингенти, континген-
тйрам uv, i\ Al
kontinuierlich adj непрекъснат, без пре¬
късване, постоян|сн, -на
Kontinuität / 17/sg непрекъснатост ./; по¬
следователност / континуитет т
Konto п 24 od 28а (pl auch ..ti) Fin сметка
/; - auszug /н 2 извлечени|е п, -я от смет¬
ка; -buch п 22 сметководна кнйга;
'-Inhaber т 4 притежател т на лйчна
сметка
Kontokorrent n 20 конто-коренте л
Kontor n 20* кантора /
Kontorist m 8 служител m (в кантора);
^in /18 служителка / (в кантора)
kontra prcip [4] против
Kontra л 24: das Pro und ~~ доводи pl „за*4
и „против44; übertr umg jtndm. eifrig ~
geben противореча uv, //, възразявам AI
[възразя //] енергично на някого
Kmtrabafi т 2 Mus контрабас т
Kontrabassist nt 8 контрабасйст т
Kontrahent /л 8 Hdl контрагент т, контра-
хент т; Sp протйвни|к т. -ци, съперни|к
т, -ци
kontrahieren <d/АА> vt Hdl сключвам Al
[сключа //] договор, контрактувам uv,
V, AI; Med sich ^ свйвам се Al [свйя
се £7] (за мускул)
Kontrakt т I договор т. контракт т;
~ bruch т 2 нарушени)е л на договор
Kontraktion / 17 Med свиване л, контрак¬
ция /
kontraktlich adj договор|ен, -на, по дого¬
вор. съгласно [с] договор
Kontrapunkt т \/sg Mus контрапункт т
konträr adj протйв|ен. -на, противопо¬
ложен. -на
Kontrast /л 1 контраст т
kontrastieren <d/АА> vi контрастирам uv,
v, Al'Xmit [3] c)
Kontrastmittel n 23 Med контрастно ве¬
щество
kontrastreich adj контраст|ен, -на
Kontrolle / 16 проверка /, контрол m (auch
контрола f) (über [4] върху)
Kontrolleur [..lö:r] m% i* контрольор nt
kontrollieren <d/AA>’ vt контролирам uv,
r, AI, проверявам AI [проверя //]
Kontrollkommission / 17 контролна коми¬
сия; ^ organ л 20* контролен орган:
punkt m 1 контролен пункт; ^ rat
m 2 контролен съвет; ~ Station / 17 кон¬
тролна станция: ^Zentrum n 28 контро¬
лен център; ^Ziffer/16 контролна цйф-
pa
Kontroverse [..w..] / 16 спор m, -овс, дис¬
кусия /. полемика /
Kontur / 17 контура / очертани|с л, -я
Konus nt (gen -, pl -se, auch Konen) Tech
конусовиден детайл, част / c конусна
форма
Konvent [..w..] nt I конвент nt; nt l/sg Hist:
(National^) Национален конвент
Konvention [..w..] f 17 установени норми:
(Vertrag) споразумение л, -я, договор
KONZERTMEISTER 495
/и, конвенция / -onal|strafe /16 Jur до¬
говорна неустойка, обезщетени|е л, я
konventionell [..w..] adj общоприет, конвен¬
ционален. -на
konvergent [..w.J adj Math конвергент|ен,
-на
Konvergenz [..w.J f 17 Math конвергент-
hoct /
konvertierbar [..w.J adj Fin конвертируем
konvertieren <d/sn) vi Kirche преминавам
AI [премйна E2] (zu [3] в) (друго веро¬
изповедание); Fin <d/АА) vt конвертй-
рам uv, v, AI
konvex [..w.J adj конвекфн. -на. изпъкнал
Konvexlinse [..w.J f 16 Opt изпъкнала леща
Konvqi, auch Konvoi [..w.J m 6 Mar koh-
во|й nt, -и
Konvulsion [..w.J / 17 Med конвулсия /.
спазма /
konvulsivisch [..wulsiwisch] adj Med конвул-
сйв|ен. -на
Konzentrat n 20 Chem концентрат m
Konzentration / 17 (angespannte Auf¬
merksamkeit) концентрация /. съсредо¬
точеност / МИ концентрйран|е п, -ия.
съсредоточаван^ п, -ия; Chem концен¬
трация / --s|Iager п 23. Abk KZ кон¬
центрационен лагер
konzentrier|en <d /гА> vt концентрирам uv,
г. AI, съсредоточавам AI [съсредоточа
//] (auf [4] върху); Chem насищам AI
[наейтя //]; sich [4] ^еп концентрирам
се. съсредоточавам се (auf [4] върху);
^t adj концентриран
konzentrisch adj Math концентричен, -на
Konzept и 20 (erste Niederschrift) чернова
/. черновка /; (Plan) план nt, -ове. про¬
грама /; концепция / \ч jmdn. aus dem
- bringen обърквам А/ [объркам AI]
някого
Konzeption / 17 концепция /. с\ващан|е //.
-ия. разбйран|е п. -ия
Konzeptpapier п 20* хартия / за чернова
Konzern т I* концерн т
Konzert п 20 концерт т
konzertant adj концер||ен. -на
Konzertflügel nt 4 концертен роял
konzertieren <d АА> vi давам Al [дам. да¬
деш (дадох)] концерт, концертнрам uv.
V, AI
Konzertmeister т 4 коиисртмайстор nt;
^saal т 2 (/>/ ..säle) концертна зала
496 KONZESSION
Konzession / 17 концесия / отстъпка f:
Wirtsch (Gewerbeberechtigung) разре¬
шително n, -и (за дадена промишлена
дейност)
Konzessivsatz /и 2 Gramm подчинено из¬
речение за отстъпка
konziliant ad] любезен, -на, внимател|ен,
-на. вежлив
Kooperation / 17 кооперация /* (Zusam¬
menarbeit) сътрудничество л
kooperativ adj кооператйв|ен. -на
kooperieren <d//i/?> vi кооперйрам се uv,
v, AI (mit [3] c), сътруднича си uv, //
(mit [3] c)
Koordinate / 16 Math координата /
koordinieren <d//?/>) v/ координирам uv,
v, AL съгласувам uv, AI
Korrdiniening / 17 координация /
Kopeke /16 копейка /
Kopf m 2 глава f; (Verstand) ум (-ът) m;
разум m; (Leitung) ръководител m, ръ¬
ководство n; (Stecknadel, Nagel топлий¬
ка. гвоздей) главйчка / (Zeitung вес¬
тник) заглавие п О pro — на глава, на
човек; iihertr umg nicht auf den — gefallen
sein не съм rа паднал от небето (umg);
abertr umg seinen ^ durchsetzen налагам
АI [наложа //] волята си; übertr umg den
— hängen lassen падам Al [падна E2]
духом, оборвам AI [оборя //] глава,
отчайвам се AI [отчая се £5]; übertr umg
den - verlieren загубвам Al [загубя II]
ума и дума (umg); übertr umg alles auf
den - stellen обръщам Al [обърна E2]
всичко c главата надолу (umg); übertr
umg jmdn. vor den - stoßen обиждам А1
[обидя //] някого; umg etw. [4] aus dem
— sagen казвам Al [кажа E4\ нещо на¬
изуст; umg sich [3] etw. [4] aus dem —
schlagen избивам си Al [избия си £7]
нещо от главата (umg); umg sich [3] etw.
[4] in den - setzen намислям си A2 [на¬
мисля си //] нещо, решавам А1 [реша
II] да направя нещо; umg sich [3] etw.
[4] durch den - gehen lassen премислям
си A2 [премисля си II] нещо; umg sich
[3] den - zerbrechen über [4] блъскам си
uv, AI главата над (umg); umg ich weiß
nicht, wo mir der - steht главата ми се
е замаяла (от работа); ich habe den —
voll надула ми се е главата (от грижи)
(umg); Hals über - презглава (umg), с
най-голяма бързина
Kopfarbeit / \ljsg умствен труд; -arbeiter
т 4 умствен работник; —bahnhof т 2
челна гара; — ball т 2 Sp Fußball удар
#fi с глава; — bedeckung/ 17 шапка /
Köpfchen п 23 главйчка / О übertr umg
— haben ймам uv, Al ум в главата си,
ум|ен, -на съм va
köpfen (/;/>) vt обезглавявам AI [обезглавя
7/]; Sp удрям А2 [ударя II], прйицам AI
[пратя //] топка с глава О ein Ei —
отрязвам AI [отрежа Е4\ върха на (сва¬
рено) яйце; umg eine Flasche Wein —
отварям A2 [отворя II] бутилка вино
Kopfende п 30 (Bett легло) страната откъм
главата; (Tisch, Saal маса, зала) горният
край; — hörer т 4 Radio слушалка /(за
радио), радиослушалка f; —kissen п 23
възглавница /(за спане); —kohl т 1 */sg
Bot главесто зеле
kopflos adj без глава; (unüberlegt) безраз¬
съден, -на О er ist ganz — той е съвсем
объркан
K9pflosigkeit / \ ljsg обърканост /, паника
/• — nicken п 23fsg кймване п с глава;
— rechnen п 23fsg смятане п наум; — sa¬
lat т 1 Bot главеста салата
k9pfscheu adj umg (ängstlich) плах, боязлив
‘о jmdn. — machen стресвам AI [стресна
Е2], изплашвам AI [изплаша II] някого
K9pfschmerz т 9 главоболие п О
—schmerzen haben ймам uv, AI главо¬
болие, глава ме боли; umg sich [J]
—schmerzen machen wegen etw. [2] създа¬
вам си Al [съз|дам си, -дадеш сн (-дадох
си)] излишни тревоги за нещо
KoptscJiuppen pt пърхот т; —schütteln
п 23/sg клатене п на глава; —sprung т
2 Sp скок т във водата с главата на¬
долу; —stand т 2 Sp челна стойка
k9pfstehen <а, stand köpf, kopfgestanden/
hby vi правя uv, II челна стойка; übertr
съвсем съм va объркан О vor Freude
— извън себе си съм va от радост
K9pfstein т I вал чест камък (за калдъ¬
ръм); -pflaster п 23 калдъръм т;
-Steuer/16 данък т на глава; —stimme
/ 16/.v£ Mm фалцет т; —stoß т 2 Sp
= Kopfball; -stütze/ 16 облегалка/за
главата; — tuch п 22 кърпа /за глава,
шалче п, -та, забрадка /
kopfüber adv презглава; übertr стремглаво,
стремйтелно О — in das Wasser springen
скачам AI [скоча //] c главата надолу
във водата
Kppfwasche / 16 миене л на,коса; übertr
umg наругаване л. накастряне л (umg);
—weh л 20/sg главоболие n; —weite /•
16 обиколка / на главата
Kopfzerbrechen л 23jsg überir umg: etw. [/]
bereitet [macht, verursacht] mir — блъс¬
кам си uv, Al главата над нещо (umg);
sich [J] nicht viel — über etw. [4] machen
не се замислям А 2 [замисля се /1] много
за нещо
Kopie /16а кбпи|е л. -я (и на картина и
др.); (Zweitschrift) auch фотокопи|е п, -
я, препис т
kopieren <dfhby \ч копирам uv, v, AI, пра¬
вя uv, 11, направям A2 [направя II] ко¬
пие (etw. [4\ от нещо); überir копирам;
подражавам uv, А1 (jmdn. od etw. [4] на
някого od на нещо)
Kopierpapier n 20* Phot фотохартия f;
- stift m 1 химически молив
Kppilot m 8 Flug)v втори пилот
Koppel л 23 Mit колан m, ремъ|к m, -ци;
/ 16 (Weideland) оградено пасище O
eine von Hunden [Pferden] кучета [ко¬
не]. вързани едно за друго
koppeln <А6> VI връзвам А1 [вържа Е4],
свързвам AI [свържа Е4]\ Tech, El съ¬
единявам Al [съединя II], свързвам;
скачвам AI [ска|ча //] О die Kosmo¬
nauten koppelten die Raumschiffe космо¬
навтите скачйха космическите кораби
Kopp(e)lung/17jsg свързване л, съединение
л. връзка/* скачване л
Kopp(e)lungsmanöver [..war] л 23: das —
zweier Raumschiffe маневра/за скачване
на два космически кораба
Kopra / Bol копра /
Koproduktion / 17 съвместна продукция
Kopula / 15 (pt auch ..lä) Gramm връзка /,
кдпула /• Biol копулация /
Kopulation /17 Biol копулация /. свързване
л. съединяване л
kopulieren <d/AA> vt Landw облагородя¬
вам Al [облагородя II], присаждам AI
[присадя //]; vi Biol съвъкупявам се AI
[съвъкупя се /7]. копулйрам се uv. v, Al
Koralle / 16 корал m
Koratlenlinsei / 16 коралов остров; -riff n
2Ö коралов риф
Koran m I * Rel коран m
Korb m 2 кошница f: (Trag—) кош m, -ове
(за носене на гръб); Sp кош т; überir
umg отказ т (обикновено при предло¬
жение за женитба) О jmdm. einen -
geben отказвам Al [откажа Е4] някому,
отхвърлям А2 [отхвърля //] предложе¬
нието за женйтба на някого; einen — von
jmdm. bekommen, sich [3] bei jmdm. einen 32KÖRNIG 497
— holen получавам AI [получа II] отказ
от някого
Korb|baU т 2/sg, Korbballspiel л 20 Sp бас¬
кетбол m; — Wütier m 4 Bol сложноц¬
ветни pt; —flasche/ 16 (плетена) дама¬
джана f; — jiger m 4 Sp играч m -стре¬
лец в коша; —macher m 4 кошничар m;
-möbel pt плетени мебели pt; —weide
/ 16 Bot ракйта /
Kord m I корд m, груб здрав рипсен плат;
-ei / 16 кордон т, шнур /л. -ове
Kordon [..dpq. auch ..dö] m 6 (Truppen,
Polizei войска, полиция) кордон m
Kord|samt in 1 рйпсено кадифе; —schuh
m I платнена обувка
Korea л 23 Корея /
Koreaner m 4 коре|ец m, -йци; —in / 18
корейка /
koreanisch adj корейски O die Koreanische
Volksdemokratische Republik Корейска
народнодемократйчна република
Korinthe / 16 (черна) стафйда f; — r m 4
корйнтян|ин m, -и; —rin/ 18 коринтян-
ка /
korinthisch adj корйнтски
Kork m I Bot корк m; (Korken) тапа /,
запушалка / (от корк)
korkartig adj под6б|ен, -на на корк
Kork|eiche / 16 корков дъб; — еп т 4 тапа
/. запушалка / (от корк); — еп|иеЬег
т 4 тирбушон т
Korn л 22 ,зърн|о л. -а; песъчинка /• п 20/
sg (Getreide) жйто л. зърнени хранй pt;
МИ (Visier—) мушка /(на огнестрелно
оръжие); л?4 umg (Branntwein) ракия /•
О jmdn. aufs — nehmen прицелвам се AI
[прицеля се II] в някого; ubertr вземам
AJ [взема Е (взех)] някого на прйцел
Kornlähre f 16 Bot клас (-ът) т, -ове (от
житно растение); -blume / 16 Bot мет¬
личина /
Körnchen л 23 зрънц|е л. -а; О ein — Sand
песъчинка f; ein — Staub прашинка f:
ühertr ein - Wahrheit частица / истина
Kornel|kJrschbaum m 2 дрян m. -ове: — Ur¬
sche / 16 дрянка* /
körnen <AA> vt Tech раздробявам AI [раз¬
дробя //]; гранулйрам uv. v, Al
Kornjett n 20 od 24 Mus корнет m; — ettist
»i 8 Mus корнетйст m
Korn|feld л 21 жйтна нива; -handel m 4fsg
търговия / със зърнени хранй
körnig adj зърнест, гранулйран
32 Немско-български речник
498 KORNKÄFER
Korn|käfer m 4 ZooI житна гъгрйиа;
-kammer/ 16 житниua / —motte / 16
Zool житен молец; - rade / 16 Bot кък-
лица /* -schwinge/ 16 Landw всялка/
-Speicher m 4 хамбар m
Körper m 4 тял|о* n, -ä (auch Chem, Math,
Phys): -bau m I /sg Anat телосложение
/;. -я; -behinderte m 7*. -beschädigte
m 1f човек nt c телесна повреда, ин¬
валид hi; -beschaffenheit / \l/'sg кон¬
струкция / физика / телосложение n,
-я; -erziehung / \7/sg физическо въз¬
питание; - fülle / 16/.*я пълнота / ^gro¬
ße / 16 ръст m, -ове. височина / '-Hal¬
tung / 17/д/г стойка / -kraft / 14 фи¬
зическа сила; -kultur / \ljsg фйзкул-
гура/
körperlich adj тслес|ен. -на. физически:
(stofflich) матсриал|ен. -на, веществен
О -е Arbeit физически труд
Körperlmaße pl мерки pl (на тялото);
-pflege/ 16 лична хигиена
Körper|schwäche / 16/sg слабост/ безсилие
п. болнавосг /; -strafe/ 16 телесно на¬
казание: — teil ш 1 част/от тялото
Korporal т I МП ефрейтор т; капрал т
Korporation / 17 корпорация /
korporativ adj корпоративен, -на
Korps [ko:r] п \gen ko:rß, pl ko:rß] Mil кор¬
пус m O das diplomatische -''Тшплома-
тйчсски корпус, дипломатическо тяло
korpulent adj пъл|ен, -на, дебел
Korpulenz / 17/.vg пълнота /
Korpuskel п 30 Phys корпускула / части¬
ца f
Korreferat, auch Korreferat n 20 съдоклад
m; -ent, auch Korreferent m 8 съдоклад-
чи|к m, -ни
korrekt adj правил|ен, -на; корекг|ен, -на
(за поведение)
Korrektheit / 17/.sg коректност /
Korrektiv п 20 коректив т: изправйтелно
средство
Korrektor т 9а Тур коректор т
Korrektur / 17 корекция /; Schule поправка
/. коригйране п; Тур коректура /* — аЬ-
zug т 2, — bogen т 4 Тур коректура /*
-fahne / 16 Тур шпалта / —Zeichen
п 23 Тур коректорски знак
Korrelation / 17 съотношение п, корела¬
ция f
korrelativ adj корелативен, -на, съотно-
сйтсл|сн. -на
Korrepetitor т 9а Mus корспетйтор т
Korrespondent /и 8 кореспондент т; — еп-
tin / 18 кореспондентка/ -enz/ 17 ко¬
респонденция / преписка f: (Zeitung
вестник) дописка /; (Übereinstimmung,
Entsprechung) съответствие п, съотно¬
шение п
korrespondieren (d/hh) vi кореспондйрам
(си) uv, i\ AI, пиша си uv, Е4 (mit [J\ с);
(übereinstimmen) съответствувам uv, Al.
отговарям A2 [отговоря //) (mit [3] с)
О -des Mitglied der Akademie der Wis¬
senschaften член-кореспондент m на Ака¬
демията на науките
Kmridor т I* коридор т
korrigieren <d/ЛА) vt коригирам uv, v, Al
Korrosim / 17 корозия / разяждане n
korrosionsj beständig adj, —fest adj Chem
устойчив на корозия
korrumpieren <d///A> vt подкупвам Al
[подкупя //] O sich [4\ nicht — lassen не
се поддавам на корупция; eine korrum¬
pierte Gesellschaft корумпирано общест¬
во
korrupt adj продаж|ен, -на, безчест|ен, -на,
корумпиран: (Wissenschaft наука) невер¬
ен*. -на. с грешки
Korruption / 17 корупция /
Korsett п 20 od 24 корсет т
Korsika п 23 Корсика /
korsisch adj корсикански
Korvette [..w..J / 16 Маг корвета f;
— n|kapitän m 1 Mar капитан m трети
ранг
Koryphäe m 1 корифе|й m, -и, ръководител
nt на хор (в древногръцката трагедия);
/ 16 корифе|й т, -и, светйл|о п, -а (в
науката, изкуството)
Kosak т 8 каза|к т, -ци
Koschenille [..niljo] / 16 Zool кошенйл т;
/* 16/sg кармин т
kosen <АА> W: umg sie kosten miteinander
(Zärtlichkeiten austauschen) те се галеха
[милваха]; (Liebesworte austauschen) те
си гугукаха; vt милвам uv, Al, помил¬
вам мг, V, Al, галя uv, II, погалвам Al
[погаля //]
fosename т 7а галено йме
Kosinus т (pl auch -se) Math косинус т
Kosmetik / 17/sg козметика f; —erin / 18
козметична/ -salon [..saloQ od ..ßalö]
m 6 козметичен салон; -fasche/16 тоа¬
летна чантичка: — um n 29 козметично
средство
kosmetisch adj козметйч|ен, -на, козметй-
чески
kosmisch adj космически; O ~er Raum кос¬
мическо пространство; —e Strahlen кос¬
мически лъчи; — e Geschwindigkeit koc-
мйческа скорост
Kosmo|drom n 20*. космодрум m; —gonie
/ 16a космогония / — graphj^ / 16a koc-
мография / -logjj / 16a космология
/ — medizjn / 17/sg космйческа меди¬
цина; — naut m 8 космонавт m;
—nautik/ vt/sg космонавтика/' — polit
m 8 Pol космополйт m *
kosmopolitisch adj Pol космополитйч|ен,
-на
Kosmopolitismus m 11 /sg Pol космополи-
тйз|ъм (-мът) m
Kosmos m космос m, вселена /
Kost / /sg храна / ядене n; (Beköstigung)
храна/(в пансион) O freie — безплатна
храна: — und Logis [I031:] храна и квар¬
тира; er gab den Jungen in - той даде
момчето на пансион
kostbar adj скъп. цен|ен. -на; скъпоцен|ен,
-на
Kostbarkeit / 17/sg ценност / висока стой¬
ност; / 17 (Gegenstand) ценност / ценен
предмет, скъпоценност /
'kosten </>6) vt (Speise) вкусвам Al [вкуся
//]. опитвам AI [опитам AI] га вкус;
übertr (kennenlernen) опознавам Al
[опозная £7]; (erleben) изживявам А!
[изживея ES]
-kpsten </;Л) vi (wert sein) струва uv, AI
3. Pers. коства uv, Al 3. Pers O was ko¬
stet es? колко струва?; das kostet mich
[mir] eine Menge Geld [viel Mühe] това ми
струва маса парй (umg) [много усилия];
koste es, was es wolle да става, какаото
ше; на вяка цена
Kosten pl разходи pl. разноски pl: сметка
/ О die — für etw. [4] tragen поемам Al
[поема Е (поех)] разноските за нещо; auf
— von ... за сметка на ...; auf eigene ~
за своя сметка; auf seine — kommen пра¬
вя мг. И добра сделка; übertr umg за¬
доволен съм va
Kosten|anschlag т 2 предварителна сметка;
- aufwand т 2/sg разходи pl; - frage
/ 16 въпрос т на парй
kostenfrei adj, kostenlos adj безплат|ен, -на
Kostgeld п 24 парй pl за издръжка [храна]
köstlich adj прекрас|ен, -на. чудес|ен, -на
Kostprobe / 16 нешо п за опйтване; пар¬
ченце п. хапка / за опитване [вкусване]
kostspielig adj скъп. свързан с големи раз¬
ходи
Kostüm п 20* костюм т (дамски); Hist
KRAFT 499
облекл|о п, -а, дрехи pl; —fest и 20 кос-
тюмйран бал
kostümieren <d/hb} vt костюмйрам uv, v.
Al; sich [4] - костюмйрам се
Kot m 1 /sg кал / смет / нечистотйя / Med
изпражнения pl, екскременти pl
K^angens m Math котангенс m
Kotelett n 20 od 24 котлет m. пържола /
— en pl (Backenbart) бакенбарди pl
Köter m 4 (verachtl) пес m, -ове, псе n. -та,
пале n, -та
Kotflügel m 4 Kfz кални|к m, -ци
kptig adj кал|ен. -на, мръс|ен, -на
Kotillon [..Ijö] m 6 котильон m
kotzen </j6) vf. vi vulg повръщам Al [по¬
върна A2]
Krabbe / 16 Zool краб m, -ове, морски рак;
übertr umg (kleines Kind) малчуган m
krabb(e)lig adj umg който йма гъдел
krabbeln <тл> vi (kriechen) лазя uv, П, пъл¬
зя мг. 12; (klettern) катеря се uv, 11; из-
катервам се Al [изкатеря се //]; <АА> vt
umg (kitzeln) гьделйчкам uv. Al, погъ-
делйчквам Al [погьделйчкам Al] О es
krabbelt mich гъдел ме е. сърбй ме
krach! interj тряс!
Krach mj 1 od 6 трясък m, -ци; (Lärm) шум
(-ът) т, -ове. врява / umg (Streit) кавга
f. караница / разправйя / umg
(Wirtschaftskrise) крйза/ umg (Bankrott)
банкрут т, крах т
krachen </iA> vi трещя uv, 12. пукам uv, А1;
<sn> vi (krachend aufprallen) блъсвам се
Al [блъсна се E2] (in [4\ в); сгромоляс¬
вам се А1 [сгромолясвам се А1] (auf [4]
върху) О (hhy vt umg jmdm. eine — за¬
лепвам Al [залепя 11] някому плеснйца
(umg)
Krachmandel f\ 6 бадем m (c мека черупка)
krächzen <A6> vi (Rabe гарван) грача uv,
II: übertr пея uv, E6 c пресипнал глас
Krad n 22 Kurzw für Kraftrad umg мотор
m, мотоциклет m
kraft präp [2] по силата [въз основа] на
О - des Gesetzes 110 ейлата на закона
Kraft /14 ейла / (auch Phys): (Wirksamkeit)
въздействие и. -я; (Vermögen) възмож¬
ност /', сила / (Tat-) енергия / (An¬
gestellter) служйтел /»' (Arbeiter) работ-
ни|х т, -ци О viel — haben много съм
va сйл|ен, -на; wieder zu Kräften kommen
оздравявам Al [оздравея £<$]; aus voller
- c все сила: neue Kräfte einstellen на-
500 KRAFTAUFWAND
значавам AI [назнача II) нови работ¬
ници: Jur in — sein съм va в сила; Jur
in — treten влизам АI [вляза* El) в сила;
Jur auOer — setzen обезсилвам AI [обез¬
силя II]
Kraftaufwand т 2 Tech разход т на енер¬
гия [на сила]; —ausdruck т 2 силен из¬
раз. ругатня /; -bHlhe / 16 говежди
бульон; - fahrer т 4 водач т на мо¬
торно превозно средство; — fahrzeug
п 20. Abk Kfz моторно превозно срвд^
ство; —feld п 21 Phys силово поле;
—futter п 22/sg Landw концентрйран фу¬
раж
kräftig adj сйл|ен, -на, здрав, енергйч|ен,
-на <> ein —er Händedruck здраво ръ-
костйскане; eine ~е Sappe силна (хра¬
нителна, пигателна) супа; ein —er Hun¬
ger голям глад; —е Farben ярки [сйлни]
цветове; — essen ям, ядеш (ядох) uv
здравата [с голям апетит]
kräftigen <hb> w засилвам AI [засиля /У],
укрепвам AI [укрепя //],* sich [4] — за¬
силвам се
Kräftigung / П/sg засилване п, укрепване
п; -s|mittel п 23 Pharm лскарств|о п,
-а за усйлване
Kraft|leistung / 17 работоспособност /•
Tech мощност /• — Iinien [.лзп] pl Phys
сйлови лйнии pl
kraftlos adj безсйл|сн, -на; (schwach) слаб
Kraftlosigkeit / 17 безсилие п, слабост /;
- maschine / 16 Tech мотор т, двигател
т; — messer т 4 динамомет|ър т. -ри,
силомер т; -quelle / 16/sg йзточник т
на сила [бодрост, енергия]; — rad п 22
моторно колело, мотоциклет т; —Stoff
т I горйв|о п, -а (за моторни коли);
—ström т 2/sg El електроенергия f;
—Stromnetz п 20 El електрическа мрежа;
— verkehr т 1 [sg автотранспорт т
kraftvoll adj пъл|ен, -на със сйли, енер¬
гичен. -на. сйл|ен, -на
Kraftwagen т 4 автомобил т; -anhänger
т 4 (автомобилно) ремарк|е п, -та
Kraftwerk п 20 El електроцентрала f;
-wort п 20 od 22 силен израз, ругатня
/
Kragen т 4 яка / О den — hochschlagen
вдйгам AI (вдигна Е2] яката си; umg es
geht ihm an den — [an Kopf und —] касае
се за живота му; umg das kann dich Kopf
und — kosten това може да струва жи¬
вота ти
Kragstein т 1 Arch конзола /
Krähe / 16 врана /, гарга /
krähen </?й> vi (Hahn) кукурйгам uv, AI;
изкукурйгвам Al [изкукурйгам А1\,
(Person човек) кряскам uv, Al; (Säugling
кърмаче) гукам uv. v. Al, издавам AI
[из |дам, -дадеш (-дадох)] радостни зву¬
ци О umg nach etw. [i] od jmdm. kräht
kein Hahn mehr нйкой не го е грйжа [не
се тревожи] вече за нещо od някого
Krähen|fQBe pl (Runzeln) бръчки pl (около
очите); (schlechte Schrift) лош почерк,
драскулки pl; — nest п 21 гнездо п на
врана; Маг наблюдателен пост на мач¬
та
Krakel т 1* umg кавга /. караница /
(umg); (Lärm) шум (-ът) т, глъчка /.
врява /
krak^len <М> vi umg вдйгам AI [вдйгна
Е2] врява [шум]
Krak^ler т 4 umg кавгаджй|я т, -и, скан¬
далджия т, -и
krakeln </;/)> vt umg драскам uv, AI, на-
драсквам АI [надраскам Al odна|дращя
Е (-драсках)], пиша uv, Е4 нечетливо
Kralle /16 нок|ът т, -ти (на животно, пти¬
ци)
krallen (А6) vt: seine Finger in das Kissen
— забивам AI [забия E7\, вкопчвам Al
[вкопча II] пръсти във възглавницата;
sich [4] — вкопчвам се (in [4] в); хващам
се AI [хвана се Е2], залавям се А2 [за¬
ловя се //] (ап \4\ за); (Tier животно)
вкопчвам се с нокти, забивам ноктите
(an [4] в)
Kram т 1 /sg (wertlose Gegenstände) дре-
болйи pl. ненужни неща pl; боклуци р!
(umg); umg (Angelegenheiten) работи pl.
неща pl О umg das paßt ihm nicht in den
— това му обърква работата; ich habe
den — satt всйчко това ми омръзна
kramen <ЛЛ> vi тършувам uv, Al, ровя uv.
II (in [J] в, из); търся uv. II (nach etw.
[J] нещо); измъквам AI [измъкна E2]
(aus [J] от)
Krämer m 4 бакал|ин m, -и; —seele / 16
дребна душйчка, ограничен човек
Kramladen т 5 малко магазинче за раз¬
лични стоки
Krampe / 16 Tech скоба /. стяга /
Krampf т 2 спазма/, гърч т, -ове; кр.ампф
т; — ader /17 Med разширена вена
krampfhaft adj конвулсивен, -на; спазма-
тйч|ен, -на; übertr трескав; —stillend adj
Med успокояващ спазмите, спазмоли-
тйч|ен, -на
Kran т I od 2 Tech (товароподемен) кран
т, -ове; (Zapfhahn) канелка / кран т,
-ове; —arm т 1 Tech рам]о п, -ена, стре¬
ла /, конзола /(на кран); ^bagger т 4
Tech багер-кран т; — fflhrer т 4 водач
т на кран, кранист т; ^führerhaus п 22
кабина/за управление на хран, кранова
кабина; ^ gleis п 20 релсов кранов път,
релсов път за кран; ^haken т 4 това¬
роподемна кука (на кран)
Kranich т 1* жерав т
krank adj бол|ен, -на О ~ sein бол|ен, -на
съм va (an [J] от); ^ werden разболявам
се А1 [разболея се Е6]\ jmdn. ~ schreiben
давам Al [дам, дадеш (дадох)] някому
отпуска ло болест; sich [4] — melden съ¬
общавам Al [съобщя /)], че ще отсъс-
твувам по болест; wir haben uns ~ ge¬
lacht лошо ни ставаше от смях
Kranke т 7 + болният т; / 19 болната /
kränkeln <Л6> vi боледувам uv, Al често,
болнав съм va, с лошо здраве съм va
kranken </i/>> vi бол|ен, -на съм va, страдам
uv, /боледувам uv, Al [an [3] от) О
die Arbeit krankt an der schlechten Orga¬
nisation работата страда от лоша орга¬
низация
kränken </?/>> vt оскърбявам Al [оскърбя
/7], огорчавам Al [огорча //], обиждам
А! [обйдя //]; sich [4] ~ наскърбявам
се, огорчавам се (über [4] от)
Krankenjauto п 24 — Krankenwagen; ^be¬
such т 1 посещени|е п, -я при болен;
^bett п 25 легло п на болен; ~geld
п 21 парйчно обезщетение при бо¬
лест, болнична осигуровка; geschickte
f 16 история / на болестта, анамнеза /*
^gymnast т 8 рехабилитатор т;
-gymnastik / 17 лечебна физкултура;
-gymnastin / 18 рехабилитаторка f;
^haus п 22 болница / ^kasse f 16 оси¬
гурителна каса срещу болест, болнична
каса; kost / 17/sg Med диета f, (дие-
тйчна) храна за болен; ^pflege/16 гле¬
дане п на болен; ^pfleger т 4 болног-
ледач т. санитар т; ^pflegerin/18 бол-
ногледачка /, санитарка f; ~~saal т 2
(pL. säte) болнична стая; ^schein т 1
болничен лист; ^Schwester / 16 меди-
цйнска сестра; ^ stand т 2/sg заболе¬
ваемост / (ио статистика); ^Urlaub т
I отпуска/по болест; ~ wagen т 4 бол¬
нична санитарна кола, линейка /
krankfeiem <а//?Л> vi umg пиша се uv, Е4
KRATZER 501
бол|ен, -на (umg)\ не ходя uv, II на ра¬
бота под предлог, че съм va бол|ен, -на
krankhaft adj болест|ен, -на; übertr болез¬
нен О ein -er Ehrgeiz болезнено чес¬
толюбие
Krankheit /17 болест/ заболяван|е п, -ия,
страдани|е п, -я
Krankheits|bild п 21 картина /на болестта,
клинйчна картина; ^enreger т 4 при-
чинйтел т на болест
krankheitserregend adj болестотвор|ен, -на,
патоген|ен, -на
Krankheitserscheinung/17 симптом т, про¬
ява / на болестта
kränklich adj болнав, с лошо [недобро]
здраве, хилав
Kränklichkeit / \7jsg болнавост /
krankmachen <а/АА> W umg - krankfeiern
Kränkung / 17 огорчени|е п. -я, оскърблс-
ни|е п, -я, обида /
Kranz т 2 вен|ец т, -цй; geh (Kreis, Gruppe)
кръг (-ът) т, -ове, група / О einen ^
niederlegen полагам А1 [положа //] ве¬
нец
Kränzchen п 23 венче п. -та; übertr кръг т
от приятелки, който се събират редовно
(на кафе, с ръкоделие, да слушат музика
и пр.) О heute ist ^ bei Anna днес ще
се съберем при Ана, днес събйрането
ще стане при Ана
Kranzniederlegung / 17 полагане п на венец
Krapfen т 4 Kochk поничка /
kraß adj яр|ък, -ка, очсб|йсн, -ийна С
eine krasse Lüge нагла лъжа
Krater т 4 кратер т
kraterformig adj кратсровйд|сн, -на
Kratzbürste / 16 umg драка / (umg), опър-
ничав човек
kratzbürstig adj umg оггьрничав
Kratze / 16jsg Med краста /; Tech метален
шрот; дребни метални отпадъци р1
kratzen <ЛА> vt дращя и\\ Е [драсках],
драскам мг. А1, 'одрасквам А1 [одрас-
кам А У], издрасквам; (schaben) стържа
мг. Е4. изстъргвам А1 [изсгьр|жа Е
<-i ах)]: (Jucken сърбеж) чеша uv, Е4, по¬
чесвам А1 [почеша Е4]\ vi (schlecht
schreiben) драскам; sich [4] ^ чеша сс
<> den Schmutz von den Schuhen ^ из-
стъргвам калта от обущата; umg auf der
Geige ^ скрибуцам uv, А1нг цигулка
(umg): die Feder kratzt перото драще
Kratzer nt 4 драскотина /
502 KRAUL
Kraul n (gen auch -s) Sp кроул m
kraulen </?/>> vi Sp плувам uv. Al кроул
kraus adj къдрав; (verworren) объркан, за¬
сукан (за мисъл, реч) О die Stirn — zie¬
hen сбръчквам Al [сбръчкам AI], сбър-
чвам AI [сб!рча II) чело
Kräuselkrepp т I * od 6 Text крепон т
kräuseln <ЛА> vt къдря uv, II, накъдрям
А2 [накъдря /У]; (Stoff плат) набирам
AI [набера ЕЗ]: sich [4] — къдря се;
(Rauch дим) вия сс uv, Е7
Krayshaar // 20 къдрава коса
kraushaarig adj къдрокос
Krauskopf т 2 (Person) човек т с къдрава
коса; (Kopf) къдрокоса глава
Kraut п 22tsg листа pl. шума/* (Kohl) зеле
п .• ins - schießen раста uv, El буйно
на листа; ühertr разраствам се AI [раз¬
расна сс Е2 od разраста се El] бързо;
umg wie ^ und Rüben безразборно, в
безпорядък
Kräuter р! билки pl: —buch п 22 билкар-
ска книга; -kur / 17 билколечение п;
- tee т 6 Pharm билков чай
Krautkopf т 2 Bot зелка /
Krawall т I* бунт т, метеж т; umg (Lärm)
шум (-ът) т, врява /; порултйя f (umg)
Krawatte / 16 вратовръзка f, връзка /
kraxein vi umg катеря се uv, II, из¬
качвам се А/ [изкача сс II] с мъка
Kreatur / !7 същсств|о п, -а, създани|е п,
*я; ühertr umg твар/ нсг6дни|к т, -ци
Krebs т I ра|к т, -ци; Astr Рак т; Med
карцинома /’ рак т
krebsartig adj ракообразен, -на, рако-
вйд|си% -на; Med раков, карцином|ен,
-на; -erregend adj Med канцерогенен,
-на; -krank adj бол|сн, -на от рак
Krebskranke т 1 * човек, болен от рак; /
19 жена, болна от рак
krebsrot adj червен като рак
Krebs|schaden т 5 ühertr umg главно зло,
язва /, поро|к т. -ци; —schere / 16 Zool
щйппи pl па рак
Kredenz / 17 (малък) бюфет т (мебел)
kredenzen <d 7/6) vt поднасям А2 [поднеса
£7] (напитка)
Kredit т I кредит т; ühertr auch доверие
п; уважение п. добро име О auf — на
кредит; bei der Bank einen — aufnehmen
вземам А! [взема Е (взех)] заем от бан¬
ка ra; ühertr jmdn. um seinen - bringen
дискредитирам uv, i\ AI някого
kreditfähig adj кредитоспособен, -на
kreditieren <d/АА) vt кредитйрам uv, v, AI
Kreide / 16 Geol варови|к m, -ци, креда
y Schule тебешир m; Kunst пастел m,
креда /
kreideweiß adj бял* като вар, смърт-
ноблед|ен, -на
Kreidezeichnung / 17 рисунка / с креда;
-zeit / Mjsg Geol креден период, креда
/ ,
kreidig adj покрит [изцапан] с тебешир;
(Kreideweiß) бял* като вар
kreieren [krei:..] <d/A6) vt въвеждам AI
[въведа £7], лансирам uv, v, AI (мода,
модел); Theat създавам Al [съз|дам,
-дадеш (-дадох)] първообраз
Kreis т 1 Math кръг (-ът) т, -ове, окръж¬
ност /; ühertr кръг (-ът) т, -ове; (Ver-
waltungsbczir|k) околия/ О im —(е) he¬
rum в кръг; im — (е) der Familie в семеен
кръг
Krejs|abschnitt т 1 Math кръгов отрез,
сегмент т; -arzt т 2 околийски лекар;
— ausschnitt т I Math кръгов йзрез, сек¬
тор т; -bahn / 17 Astr кръгова орбита,
кръгова траектория; — bewegung / 17
кръгообразно движение; —bogen т 4 od
5 Math дъга /
kreischen <ЛА> vi пищя мг, 12, крещя uv,
• 12; (Feile, Säge пила, трион) стържа uv,
Е4; (Tür врата) скърцам uv, AI
Kreisdurchmesser т 4 Math диамет|ър т,
-ри
Kreisel т 4 пумпал т; Tech жироскоп т;
-kompaß т 1а жирокомпас т
kreiseln <//Л. л/i) vi въртя се uv, 12 в кръг;
<//Л> 17 въртя пумпал
kreisen </?/)> vi обикалям А2 [обиколя /У],
двйжа сс uv, II в кръг; (sich drehen)
въртя се т, 12 (um [4] около); (Vogel
птица) вия се uv, Е7. кръжа mv, II (über
[J] над)
Kreisfläche / 16 Math повърхнина / на
окръжност
kreisförmig adj кръг|ъл, -ла; кръ¬
гообразен, -на, лръстеновйд|ен, -на
Kreisgericht п 20 околййски съд
Kreislauf т 2 движение п в кръг, кръго-
обращенис п; Geol цйк|ъл т, -ли; (Blut¬
kreislauf) кръвообращение п О der —
der Dinge кръговратът на събйтията
kreisrund adj кръг|ъл, -ла
Kreissäge / 16 дйскова резачка, цирку¬
ляр т
kreißen <Л6> vi имам uv, AI родилни бол¬
ки, раждам AI [родя II]
Kreißsaal m 2 (pl ..säle) родилна зала (в
родилен дом)
Kr^is|stadt / 14 околййски град; ^umfang
т 2 Math окр4жност f: ~~ verkehr т 1 fsg
кръгово движение; ^viertel п 23 Math
квадрант т
Krem / 15. umg auch т 1* крем т; (| auch
Creme)
Krematorium п 28 крематориум т
kremieren <d/hby vt кремйрам uv, v, Al
Krempe / 16 периферия /(на шапка) «t
1 Krempel / 16 Tech чепкал|o n, -ä, карда /
2Krempel m 4/sg umg боклуци pl (umg), дре¬
болии plt ненужни неща pl
Kreol|e m 7 креол m; ~in/ 18 креолка /
krepieren <d/.s?i> vi (Geschoß снаряд)
пръсвам се AI [npicHa се E2], експло-
дйрам uv, v, Al, избухвам Al [избухна
E2]\ (Tier животно) умйрам Al [умра Е
(умрях)); vulg (Mensch човек) пуквам Al
[пукна Е2\ (vulg): умйрам
Krepp т I* od 6 Text креп т
Kreppapier п 20* крепова [гофрйрана] хар-
тйя —
Kreppsohle/16 подметка/ от суров каучук
Kresse / 16 Bot латинка / "
Kretja п (остров) Крит: ^ег т 4 критян|ин
п, -и
Kretin [.Ле] т 6 Med кретен т, идиот т
Kretinismus т Il/.vg Med кретенйз|ъм
(-мът) т
kreuz adv: — und quer надлъж и нашйр
Kreuz п 20 кръст т, -ове (auch Anal и.
ühertr)\ Kart спатия f; Mus диез m O
Internationales Rotes ^ Международ¬
ният червен кръст; As/r das ^ des Südens
Южният кръст
Kr£uz|band n 22 бандерол m (пошенски)
^blütlcr m 4 Bot кръстоцветни pl
kreuzen </i6> vt кръстосвам Al [кръсто¬
сам Al) (auch Biol): (Straße път) преси¬
чам Al [прс|сска. -сечеш (-сякох)]; sich
— кръстосвам се: (Wege пътища) пре-
сйчам се; (Züge. Briefe влакове, писма)
разминавам се AI [размйна се Е2]; </;Л,
лл> vi Маг кръстосвам, обикалям А2
[обиколя //]
Kreuzer т 4 Маг крайцер т, кръстосван ш
Kreuzfahrer т 4 Hist кръстонофц /и. -ци;
— feuer п 23 МИ кръстосан огън (auch
über tr)
kranzförmig aclj кръстовйд|сн. -на. кръс¬
тообразен. -на
Kreuzigung /н 2 Arch арка да / (около ма¬
настирски двор): ^gewölbe п 23 Arch
кръстовйден [кръстат] свод
KRIEG S03
kr^zigen <ЛЛ) v; Hist разпъвам Al [раз¬
пъна Е2\ на кръст (auch übertr)
Kreuzigung / 17 Hist разпъване n на кръст.
разпяти|е п, -я
Kr£Uz|otter / 16 Zool усойница /* ^Schna¬
bel m 5 Zool кръсточовка f; ^spinne
/ 16 Zool кръстоносец m, -ци (паяк):
^ stich m I бод m на кръстчета
Kreuzung / 17 (Straße) кръстовиш|е n.
-а.кръстопът m. -иша; Biol кръстосване;
Bio! (Produkt) кръстоска /
kreuzunglücklich adj umg много нешаст|ен.
-на
kreuzungsfrei adj: - e Straße път m. -иша
без кръстовища
Kreuzverhör n 20* Jur кръстосан разпит
C jmdn. ins - nehmen подлагам Al
[подложа //] някого на кръстосан раз¬
пит
Kreuzweg т 1 кръст6виш|е п, -а. разкло¬
нени^ /7. -я на път; übertr кръстопът т.
-ища; Rel пътят към Голгота
kreuzweise adj на кръст, кръстообразен,
-на
Kr£pz|wortrfltsel /I 23 кръстословица /:
^zug т 2 Hist кръстоносен поход
kribbelig adj раздразнителен, -на. нерв|ен.
-на
kribbeln <ЛЛ) vi (wimmeln) гъмжа uv. 13:
лазя uv. II. пъпля uv, Е4: (jucken) сърбя
uw 12 С es kribbelt von Ameisen г ъмжи
от мравки; es kribbelt mir in den Füßen
като че ли мравки лазят по краката ми
(при изтръпване), es kribbelt mir in der
Nase сърбй мс носът
Kricket n 24 sg Sp крикет m
kriechen <32lsn> vi пълзй uv, 12, изпълзявам
Al [изпълзя 12], лЯзя uv, 11; übertr пълзя
(vor [3] пред), подмазвам се Al [подмажа
се Е4) (vor [3] на), раболЯпнича uv, II
(vor [3] пред), 0 aus dem Ei — излюпвам
ос Al [излюпя се II)
Kriecher т 4 подлизурка т. / (umg). под-
мазвач т
Kriecherei / 17 пълзене п. подмазван|е п.
-ия. нодлизура в|о п. -а
kriecherisch adj който се полмазва. ра-
^олсп|сн, -на
Kriechtier п 20 влсч\т|о //. -и
Krieg т I война / о einen ^ führen воля
uw U война (gegen [-/] срещу); im ^ sein
във война съм г</ (mit [3] с)
504 KRIEGEN
kqegen.<AA) vt umg получавам Al [по¬
луча //]; (Arbeit, Platz работа, място)
намирам Al [намеря II]; (Verbrecher
престъпник) залавям А2 [заловя II] О
einen Begriff von et[3] - лобйвам Al
[лобйя ЕТ] представа за нещо; eine
Ohrfeige ^ удрят ми плеснйца; etw.
Warmes in den Magen ^ хапвам А1 [хап¬
на £2] нещо топло; schlechtes Wetter
- времето се разваля; einen roten Kopf
- изчервявам се Al [изчервя се //]; ein
Kind — раждам Al [родя II] дете; eine
Frau [einen Mann] ^ оженвам се Al
[оженя се //]; jmdiu satt ~ нахранвам
Al (нахраня //] някого; er kriegt es Rieht
über sich [4], das zu tun той не е способен
да направи това
Kroger т 4 войн т, -и, бо|ец т, -йци
kriegerisch adj (Aussehen, Stimmung. Volk
вил. настроение, народ) войнствен;
(Ereignis. Aktion събитие, акция)
воен|сн, -на
Kriegführung / 17fsg воюване п; водене п
на война, военна страте1ия
Kriegsausbruch т 2 начало п [избухване
п\ на война
Kriegs|beil п 20 томахавха / О umg das
- begraben прекратявам Al [прекратя
//] войната [спора]
Kriegs|bericht т 1 бюлетин т за военните
действия; ^ berichterstatter т 4 военен
кореспондент; ^beschädigte т 7 + ин¬
валид т от войната; v dienst т 1 военна
служба; Verklarung / 17 обявяване п на
война (an [4] на); flotte / 16 военна
флота, военноморски ейли ,
Kriegsfuß т 2/sg: übertr auf — stehen на
нож съм va (mit [3] c)
Kriegsgefahr / 17 опасност / от война;
v gefangene m 7+ военнопленник m, -
ци; v gefangenschaft / 17/sg воекнопле-
ничество n; vgericht n 20 военен съд;
v gewinnler m 4 спекулант m (във военно
време); v hetze /16fsg подстрекателство
n към война; — hetzer m 4 подстрекател
m към война; ^kunst / 14 военно из¬
куство, стратегия / v|j$t / 17 военна
хйтрост .
kri^gsmüde adj изтощен от войната
Kriegsopfer п 23 жертва / на войната;
V recht п 20 военно право; ^ Schauplatz
т 2 геат|ър т, -ри на военните действия;
V schiff п 20 военен кораб; ^ teilnehmer
т 4 у частни |к т, -ци във войната;
V verbrechen п 23 военно престъпление;
V Verbrecher т 4 военнопрестъпни|к т,
-ци; V Versehrte т 7 + инвалид т от вой¬
ната, военноинвалйд т; ^zustand т 2/
sg състояние п на война; военно поло¬
жение
Krimi т 6 Kurzw für Kriminalfilm umg кри¬
минален филм; Kurzw für Kriminalroman
umg криминален роман
Kriminalfilm m 1* криминален филм
Kriminalist m 8 криминалйст m; \l)sg
криминалистика /
kriminalistisch adj криминал|ен, -на
Kriminalität/ 17/sg престъпност/
Kriminallpolizei / 17/sg криминална поли¬
ция; v roman m l11 криминален роман
kriminell adj криминал|ен, -на; престьп|ен,
-на;' наказуем О Elemente крими¬
нални елементи; eine solche Tat ist v
такова деяние е наказуемо
Kriminelle т 1f углавен престъпник; / 16
углавна престъпница
Kriminologie / 16аlsg криминология /
Krimskrams т (gen auch -es) umg дреболйи
pf непотребни неща pl
Kringel m 4 завъртулка f: (Gebäck) кйфла
/(във форма на кравай)
Krinoline / 16 кринолйн т
Kripo / 15/sg Kurzw für Kriminalpolizei кри¬
минална полйция
Krippe / 16 ясла f; (Säuglingsheim) детска
ясла
Krise / 16 Wirtsch, Med крйза /
kriseln <//A> v/ unpers es kriselt наближава
крйза
Krisenerscheinung / 17 крйзисно явление
krisen|fest adj стабйл|ен, -на; ^haft adj крй-
зис|ен, -на
Krisensituation / 17 крйзисна ситуация
Krisis / 15а Med крйза /
Kristall т 1 * Min кристал т; п 20/sg крис¬
тални предмети pf кристал т
kristallen adj кристал|ен, -на, от кристал;
übertr кристално 6йст|ър, -ра
Kristallglas п 22 кристално стъкло, кристал
т
kristallin(isch) adj кристалйн|ен, -на, крис-
таловйд|ен, -на, кристал|ен, -на, крис-
талйч|ен, -на
Kristallisation / 77 кристализиране п, крис¬
тализация / .
kristallisieren <d//r/>> vt кристализирам uv.
\\ AI
Kristiania m 6 Sp Schi кристиания /
Kriterium n 28 критери|й m. -и; (Radsport
колоездене) критериум m
Kritik / П/sg критика f;f 17 (in einer Zeit¬
schrift в списание) критическа статия,
рецензия /, отзив т О ~ üben крити¬
кувам uv, А1 (an etw. [J] нещо); umg unter
jeder ~ под всякаква критика
Kritikaster m 4 = Krittler
Kritiker m 4 критй|к m, -ци; рецензент m
kritiklos adj безкритич|ен, -на
Kritiklosigkeit / П/sg безкритичност /
kritisch adj критйч|ен, -на. критически
kritisieren <d/ЛЛ) w критикувам uv, Al
Krittler m 4 критикар m, мърморко m,
-ВЦИ
Kritzelei,/ 17 драсканици pl, драскулки pl
kritzeln <///>> v/ пйша uv, E4 лошо, драскам
uv, AI
Kroat|e m 1 хърват|ин m, -и; —in18 хър-
ватка /
Kroatien [..tsian] n 23 Хърватско n
kroatisch adj хърватски
kroch prät von kriechen
Krokant m (gen -s) Kochk крокант m, смес
/ от карамелизйрана захар и печени
орехи
Krokodil п 20* крокодйл т
Krokus т (pl auch 1а) минзухар т
Krone/ 16 корона /: (Zahn-^) корона /на
зъб; (Baum^) корона /на дърво; (Blüte
цвят) венче п, -та; (Kronleuchter) поли¬
лей т, -и; übertr вен|сц nt, -цй, най-съ-
вършеното, най-краейвото О umg das
setzt allem die - auf! това е върхът на
вейчко!
krönen </;Л> vt короновам uv, Al, коро¬
нясвам AI [коронясам AI]; übertr увен¬
чавам AI [увенчая £7] O jmdn. zum Kö¬
nig - коронясвам някого; übertr von
Erfolg gekrönt увенчан от успех
Kronleuchter m 4 полиле|й m, -и; ^ prinz
m 8 престолонаследни|к m, -ци; —Prin¬
zessin/ 18 принцеса / съпруга /на пре¬
столонаследник; престолонаследница /
Krönung / 17 коронясване п, коронация /:
übertr вен|ец м, -цй, връхна точка
Kronzeuge nt 7 Jur главен свидетел
Kropf т 2 (Vogel птица) гуша /• Med гуша
/ (umg), струма /
kröpfen <А6> V/ (Geflügel домашни птици)
угоявам AI [угоя //J; Tech прегъвам AI
[прегъна £2], превйвам AI [превия £7]
(метал), огъвам AI [огъна £2] (във фор¬
ма на) коляно
Kröte / 16 ZooI крастава жаба О umg
KÜBEL 505
^n pl пари pl: meine letzten ^n послед¬
ните ми петачета
Krücke / 16 патерица f; (Schirmgriff) дръж¬
ка /на чадър О an gehen ходя uv,
II c патерици
Krückstock m 2 бастун m, патерица /
Krug m 2 кана /; (Schenke) кръчма /. ме¬
хана /
Krume / 16 среда/ (на хляб); (Brot^*) тро¬
ха / трошйчка/; (Ackert) орна земя,
почва /
krüm(e)!ig adj трошлйв, ронлйв О der Tep¬
pich war - по килйма ймаше трохи
krümeln <АЛ) W (Brot. Kuchen хляб, слад¬
киш) троша се uv, II, роня се uv, II О
krümele nicht! не правй трохи!
krumm adj крив; übertr безчест|ен, -на, не¬
почтен О eine ^е Linie крйва линия;
крйва /; eine -е Nase гърбав нос; ein
~ег Rücken превйт [извит] гръб; übertr
umg Sachen machen занимавам се Al
[занимая се £7] с нечйсти дела; übertr
umg etw. [4] auf die ^e Tour machen въ¬
рша uv, II, извършвам AI [извърша II]
нещо по нечестен път
krümmen <АА) vt изкривявам AI [изкривя
//], извйвам AI [извйя £7]; sich [4] ~
изкривявам се, извйвам се; (Rücken
гръб) превйвам се; (Fluß, Weg река, път)
вия се uv, Е7 О sich [4] vor Schmerzen
превйвам се от болка; sich [4] vor Lachen
^ превйвам се от смях
Krümmung/17 кривина/ (Fluß, Weg река,
път) заво|й т. -и, извйвка /
Krüppel т 4 сакат човек О jmdn. zum
machen осакатявам Al [осакатя II] ня¬
кого
krupp(e)!ig adj сакат, осакатен; (Baum дър-
фо) крив
Kruste f 16 кора /, корица f: Med auch стру-
пе|й m, -и
krustig adj с кора
Kruzifix, auch Kruzifix n 20 Re! разпяти|е
n, -я
Krypta / 15a Arch крипта /
Kryptogamen pl Bot спорови pl
Kuba n 23 Куба f
Kubaner m 4 кубйн|сц m, -ци, ^in/ 18 ку-
бйнка /
kubanisch adj кубйнски
Kübel m 4 ведр|6 n, -ä, кофа / Tech (Lore
вагонетка) сандъ|к m, -ци, кош m, -ове;
506 KUBIKDEZIMETER
~ wagen m 4 Eisenh (вид) товарен вагон;
МИ джин т, -ове
Kubik|dezimeter п 23, auch т 4, АЬк dm3
кубически дециметър (АЬк дм1); ~in-
halt т I обем т; — meter п 23« auch т
4. Ahk т3 кубически метър (АЬк м3);
— wurzel j 16 Math кубически корен;
—Zentimeter п 23* auch т 4, АЬк спг ку¬
бически сантиметър (АЬк см3)
kubisch adj Math който има форма на куб*
кубически; (in die dritte Potenz erhoben)
на трета степен
Ku|bismus nt II /sg Kunst кубйз|ъм (-мът)
m; -bist m 8 кубйст m
kubtstisch adj кубйстки
Küche / 16 кухия f; übertr готварско из¬
куство O kalte - студен бюфет* сту¬
дени закуски pl
Kuchen m 4 сладкиш m
Küchenabfalle pl кухненски отпадъци pl
Kuchenblech n 20* тавичка / за печене-(на
сладки); -form/ 17 формичка/(за кекс
и ир.)
Küchengeschirr п 20* кухненски съдове pl
Küchenherd т 1 кухненска i отварска печка
О elektrischer - електрическа готварска
печка
Küchenjkräuter pl мерудйя / магданоз т
и др. подправки; — maschine / 16 кух¬
ненски комбайн; — meister т 4 майстор-
готвач т; — messer п 23 кухненски нож;
-schabe / 16 Zool хлебарка/* —schrank
т 2 кухненски бюфет; -tisch nt I кух¬
ненска маса; -Zettel т 4 меню п. -та
Kücken п 23 = Küken
Kuckuck т 1 кукувица / О umg zum -! по
дяволите! (umg)
Kuckucksruf т I кукане п (на кукувица)
Kuddelmuddel т 4/sg od n 23fsg umg бър¬
котия /, неразборйя /
'Kufe / 16 (Schlitten шейна) плъзгач m,
шсйнйл|о n, -а
-Kufe / 16 (Gefäß) каца j
Küfer m 4 (Böttcher) бъчвар m. кацар nt;
(Kellermeister) винар (-ят) m; управител
m на винарска йзба
Kugel / 16 кълб|о л. -а; топка f; (Geschoß)
куршум т; Math сфера f: Sp полле n.
-ia; Anal (Oberschenkelknochen надбед-
рена кос I) ябълка f <s übertr umg eine
ruhige — schieben не си давам Al [дам*
дадеш (дадох)] много зор (umg); sich [J]
eine - durch den Kopf schießen пръсвам
си Al [пръсна си E2] черепа, застрелвам
се Al [застрелям се А2] в главата
Kugelabschnitt т I Math сферичен сегмент;
— ausschnitt т I Math сферйчен сектор;
— blitz т 1 El кълбовйдна светкавица
kugelfest adj непробиваем от куршуми
Kugelfläche / 16 повърхнина / на кълбо
kugelförmig adj кьлбовйд|ен, -на* сферй-
чески* сферйч|ен* -на
Kugelgelenk п 20 Anat става / (сферична*
папр. на рамото); Tech сферйчна става*
сферичен съсдинйтел
kug(e)lig adj - kugelförmig
Kugellager n 23 Tech сачмен лагер
kugeln <.wj> W търкалям се A2 [тьрколя се
//], търкулвам се AI [търкулна се £2];
</;/>> V/ търкалям, търкулвам; sich [4\
— търкалям се О umg sich [4\ vor Lachen
— превивам се А! [превия се £7] от
смях
kugelrund adj кръг|ъл, -ла като топка, вал-
чест. 6б|ъл. -ла
Kugelschreiber т 4 химикалка / —stoßen
п 23fsg Sp тласкане п на гюлле
Kuh / 14 крава f; -euter n 23 Anat вйме
n. -ia (на крава); -fladen m 4 говеждо
лайно, фашкйя/ —handel т 4/sg übertr
umg непочтена [нечйста] сделка
Kuhhaut./ 14 кравешка кожа О übertr umg
das geht auf keine — това е вече пре¬
кадено много
Kuhhirt m 8 говедар m
kühl adj хлад|ен* -на* прохлад|ен. -на;
übertr сдържан, резервйран, хлад|ен, -
на, студен
Kühlanlage / 16 Tech хладйлна инстала¬
ция; охладйтелна система; -auto п 24
= Kühlwagen
Kuhle / 16/sg хлад (-ът) п, хладина / про¬
хлада /; übertr сдържаност / резерви¬
раност / хладина / студенина /
kühlen <ЛА> гг охлаждам АI [охладя //];
изстудявам AI [изстудя 11] О —de Ge¬
tränke разхладйтелни напитки; umg sein
Mütchen an jmdm, — изливам си Al
[излея си £б] яда върху някого
Kühl|er т 4 охладйтел т; Kfz радиатор т;
Chem кондензатор т; — flüssigkeit / 17
охладйтелна течност; -haus п 22 (про¬
мишлен) хладйлни|к т, -ци; -mittel п
23 охлаждащо средство; —raum т 2
хладилно помещение; —rippe / 16 хла-
дйлно ребро; -schlänge / 16 Tech охла¬
дйтелна серпентйна; —schrank т 2 хла¬
дилни^ т. -ци; -trabe / 16 хладйлна
ракла; -nng/ 17 охлаждане п; замра-
зя ванс п; — wagen т 4 Eisenb хладилен
вагон; Kfz хладилен камион
kühn adj смел
Kühnheit / 11/sg смелост /
Kuhstall т 2 краварни|к т. -ци
Küken п 23 пйленц|е п, -а
kulant (Preis. Bedingungen цена, условия)
изгод|ен, -на, приемлив
Kuli т 6 кули т
kulinarisch adj кулинар|ен, -на
Kulisse / 16 Theat кулиса f (auch Tech) O
hinter den — n зад кулисите (auch überir)
Kulleraugen p! umg големи кръгли очи pl
kullern <A7i> i7* umg търкалям се A2 [тър-
коля се //], търкулвам се А/ [търкулна
се Е2\; <hb> vr търкалям О der Apfel
kullerte unter den Tisch ябълката се тър¬
кулна под масата; Murmeln über den
Boden - търкалям топчета по пода
Kulmination/ 17/.vg Astr кулминация/(auch
über fr): — s|punkt w 1 кулминационна
гочка
kulminieren <d/hb) vi достигам Al [до-
стйгна E2] най-високата си точка [сте¬
пен]; Astr кулминйрам uv, v. Al
Kult m 1 култ m, -ове O mit etw. [J]t jmdm.
(einen) - treiben издйгам Al [издйгна
E2\ нещо. някого в култ
Kultivator m 9a Landw култиватор m
kultivieren [..w..] <d//i/>> \ч култивйрам u\\
r. Al (auch übertr)
Kultur / 17 култура / (auch Biot, Land\\\
übertr); -abkomvnen n 23 културна спо¬
годба: — austausch m 1 културен обмен;
—boden m 5 културна почва; — beutel
m 4 тоалетна чантичка; -denkmal n 22.
auch n 20 културен паметник
kulturell adj култур|ен, -на C> — e Bildungs¬
arbeit културно-просветна работа;
-e Massenarbeit културно-масова ра¬
бота
Kulturerbe п 30/,vg културно наследство;
— film т I научнопопулярен филм;
— geschickte / 16jsg история/на култу¬
рата; —gruppe / 16 художествен само¬
деен колектйв; -haus п 22 дом (-ът) т,
-ове на културата; -minister т 4 ми-
нйст|ър т, -ри на културата; -minis¬
terium п 28 министсрств|о п, -а на кул¬
турата; — palast т 2 двор|ец ш, -цй на
културата; —park т 6 od 1 парк т, -ове
за отдих и култура; —pflanze / 16 Bot
културно растение; -politik / 17 кул¬
турна политйка; -revolution [..w..] / !7
културна революция: -schaffendem 7 +
KÜNDIGEN 507
де|ец т. -йий на културата; —Veranstal¬
tung/ 17 културно мероприятие
Kümmel т 4 Bot кимион т
Kummer т 4!sg мъка / скръб / /рижа /
kümmerlich adj мизер|ен. -на, жал|ък, -ка
kümmern (hb) vt: unpers das kümmert mich
nicht това не мс засяга [не ме интере¬
сува]: was kümmert mich das? какво ме
засяга [ме интересува, ме е грижа за]
това?; sich [4] - (sich sorgen) грижа се
wr,-/f (um [4] за)
kummervoll adj натъжен, опечален
Kummet п 20* = Kumt
Kumpan m I* umg другар m; (Mittäter) съ¬
участник m. -ни
Kumpel m 4, umg auch m 6 Bergh миньор
m, рудокопач m; übertr umg другар m,
колсг|а m. -и
Kumt n 20 хамут m
Kumuluswolke / 16 Meteor кумулус m, къл¬
бест облак
kund adj: dicht es war allen - на всички
беше известно
kündbar adj (Vertrag договор) който може
да бъде отменен
1 Kunde т 7 И dl клиент т, купувач т
-Kunde/16 geh (Nachricht) вест/. извссти|с
п. -я
künden <ЛЛ) vt dicht обявявам Al [обявя
//], известявам AI [известя //]
Kundenbuch п 22 книга / за оплаквания и
предложения (в магазин); -dienst т I
sg обслужване п на клиенти; -kreis
т 1 клиентела / -Werbung / 17 при-
влйчане п на клиенти
kundgeben < 15a/7iA> vt обявявам Al [обявя
//], съобщавам Al [съобщя //)
Kundgebung / 17 Pol митинг т: (Äußerung)
изявяване п. манифесгйране п (на чув¬
ства)
kundig adj осведомен, информиран; (sach¬
verständig) вещ des Englischen - sein
говоря uv. 11 английски
kündigen </?/>> vt предизвестявам Al [пре¬
дизвестя //], че счйтам договорните
отношения за приключени einen Ver¬
trag - развалям А2 [разваля 11) дого¬
вор; die Wohnung - съобщавам Al [съ¬
общя 11]. че освобождавам жилището;
съобщавам, че жйлишето трябва да се
освободи: jmdm. die Freundschaft - каз¬
вам А1 [кажа Е4\ на някого, че скъсвам
приятелството си с него; jmdn. - осво-
508 KÜNDIGUNG
бождавам AI [освободя 11] някого от
работа [от длъжност]; vi jmdm. für den
Monatsersten — уведомявам Al [уведо¬
мя 11] някого, че го освобождавам от
работа [от служба] от първо число на
месеца; jmd. kündigt някой съобщава, че
напуска работата [службата си]
Kündigung / 17 съобщени|е л, -я, предуп¬
реждение п, -я за прекъсване на дого¬
ворни отношения
Kündigungsfrist / 17 срок т, -ове за раз¬
валяне на договор [уволнение от ра¬
бота, напускане на работа]
Kundin / 18 клиентка /
Kundschaft / (Erkundung) разузнаване п;
Hell клиентела / -er т 4 разузнавач л;
шпи6н|ин т, -и
kundtun <38а/ЛЛ> vt известявам AI [извес¬
тя //], обявявам А1 [обявя //]
Kund werden <18а/.м) vi dicht става Al [ста¬
на Е2\ 3. Pers известно
künftig adj бъдеш; (nahe bevorstehend)
предстоящ; -hin adv в бъдеще, зана¬
пред •
Kunst /14 изкуств|о n, -а; (Geschicklichkeit)
умение л О die schönen Künste изящните
изкуства; die bildenden Künste изобра¬
зителните изкуства; die angewandten
Künste — приложните изкуства
Kunstakademie / 16a художествена акаде¬
мия; — ausstell ung / 17 художествена из¬
ложба; — druck m 1 Typ художествен
печат; (-blatt) репродукция; —druckpa¬
pier n 20* хартия/за художествен печат,
хромова хартия; —dünger т 4 изкуствен
тор; ^ eis n 20/sg изкуствен лед
Künstelei,/ 17 превзетост/, маниерност/
Kunst|erzeugnis п 27 художествено про¬
изведение; -faser f 16 изкуствено влак¬
но
kunstfertig adj лдв|ък, -ка, сръч|ен, -на,
умел, изкус|ен, -на
Kunst|flug т 2 Flugw висш пилотаж, фи¬
гурно летене; -freund т 1 любйтел т
на изящните изкуства; — gegenständ
т 2 произведени^ п. -я на изкуството;
художествен предмет
kunstgevnSß adj, kunstgerecht adj както
трябва, изкусен, «на, по всички правила
на изкуството
Kunstgeschichte / 16/sg история / на из¬
куството; -gewerbe л 23 художествени
занаяти, приложни изкуства; -gewer-
bler т 4 приложни|к nt. -ци; — gewerble-
пп / 18 приложничка f; ~grifT т 1 трик
т. -ове, умел похват; — häadler т 4 тър-
гов|ец т, -ци на художествени предме¬
ти; — handwerk п 20 художествен занаят;
-harz п 20 изкуствена [синтетична] смо¬
ла; -Honig т i/sg изкуствен мед; — ken¬
ner т 4 познавач т на изкуството;
nieder п 23 изкуствена кожа
Künstler т 4 художни|к т. -ци, човек, т.
хора pl на изкуството; ~1п/ 18 худож¬
ничка /
künstlerisch adj художествен, артистйч|ен,
-на О — es Turnen художествена гим¬
настика
künstlich adj изкуствен; (gekünstelt) неес¬
тествен, престорен, превзет; Tech син¬
тетичен, -на О -е Atmung изкуствено
дйшане; —е Ernährung изкуствено хра¬
нене
kunstlos adj (natürlich) естествен, неприс-
торен. безхйтрост|ен, -на; (einfach)
прост
Kunstmaler т 4 художни|к т, -ци,
живопйс|сц т, -ци; — radfahrer т 4 вело-
фигурйст т; — reiter т 4 цирков ездач;
— reiterin/ 18 циркова ездачка; -^Samm¬
lung/ 17 колекция /от произведения на
изкуството; —schaffen п 23/sg художес¬
твено творчество; —schaffende т 7 +
де|ец т, -йцй на изкуството; —schwimmen
л 23 /sg Sp художествено [фйгурно] плува¬
не; - seide/16 изкуствена копрйна; —sinn
т 1 /sg художествен усет, разбйране л на
изкуството
kunstsinnig adj който йма чувство за из¬
куството
Kunstspringen л 23/sg Sp скок т. -ове във
вода (от трамплин); —Stoff т 1 пласт¬
маса / -Stoffe pl синтетични материи pl;
— stück л 20 фокус т
kunstvoll adj художествен, артистичен, -на;
(geschickt) изкус|ен, -на
Kunstwerk п 20 художествено произведе¬
ние, произведени|е п. -я на изкуството;
-Wissenschaft/ 17 изкуствознание л
kunterbunt adj ггьст|ър, -ра, разноцветен,
-на, шарен; adv (ungeordnet) без ред,
безразборно, един през друг О —es
Programm пъстра [разнообразна] про¬
грама
Kunterbunt л 20/sg безредие л, неразбория
/ бъркотия /
Кирее л 2£ = Coupe ,
Kupfer л 23/sg Chem мед /• бакър т,
(-geschir) медни съдове pl; veralt
(— geld) медни монети pl; veralt (—stich)
гравюра на мед / О in — stechen гра¬
вирам uv, v, Al на мед
Kupferdraht т 2 медна жица
kupferhaltig adj съдържащ мед, мед|ен, -на
Kupfermünze / 16 медна монета
kupfern adj мед|ен, -на, бакърен, от мед,
от бакър
Kupferschmied т 1 бакърджй|я т, -ц, мед-
никар m;—Stecher т 4 гравьор т на мед;
—stich т 1 гравюра / на мед; —sulfat
п 20 Chern меден сулфат; ~ Vitriol [..w..]
т И od п 20* Chem халкантит т, син
камък; — Walzwerk п 20 завод т за вал¬
цуване на мед
Kupon [..рб] т 6 Fin купон т
Kuppe / 16 (Berg—) връх (върхът) т, pl
върхове, бйл|о п, -а (на планина); (Fin¬
ger ~) връх п на пратите (на ръката);
(Nagels, Stecknadel-) главйчка /(на
гвоздей, топлийка)
Kuppel / 16 Arch купол т, свод т, -ове;
—dach п 22 Arch купол ообразен покрив
Kuppel^/ 17 сводничество п
kuppeln </?А> у/ Tech съединявам Al [съ¬
единя //]; Eisenb скачвам Al [скача //];
Kfz включвам Al [включа //] съедини¬
теля; (Kuppelei betreiben) своднича uv,
11
Kupp(e)lung/ 17 Tech съединение n; сцепка
f: муфа f; KJz съединител m, амбреаж
т, куплунг т
Kuppler т 4 сводни|к т, -ци; —in/18 свод¬
ница /
kupplerisch adj сводничсски
Kur / 17 Med лечсни|е п, -я
Kür / 17 Sp (Wettkampf състезание) волно
съчетание
Kürassier т I* Hist кираейр т
Kur|atel / 17 Jur опека / опекунство п,
настойничество п; -ator т 9а куратор
т; (Vormund) попечител т, опекун т
Kurbel / 16 Tech кол|яно п, -ена; (Hand — )
(колянообразна) ръчка / дръжка /; Kfz
манивсла f; -gehäuse п 23 картер т;
—getriebe п 23 коляномотовйлков ме¬
ханизъм; -lager п 23 лагер т на ко-
лянов вал, основен лагер
kurbeln <АА> v/ въртя uv, 12, завъртам AJ
[завъртя //] дръжката [ръчката]; /г за-
въртвам А / [завъртя //], задвйжвам А1
[задвижа 11] (нещо) с ръчка О den Eimer
aus dem Brunnen — изваждам Al [извадя
//] c чекръка кофата от кладенеца
Kurbel|stickerei / 17 машйнна бродерия;
— welle / 16 Tech колянов вал
KURVEN 509
Kürbis т la Bot тиква /
Kurfürst т 8 Hist курфюрст т; — en|tum
п 22 Hist земй, управлявани от кур¬
фюрст, хурфюрство п
Kmigast т 2 курортист т; (im Sommer
auch) летовни|к т, -ци; —haus п 22 ка-
зйн)о п, -а (в курорт)
Kurie [Ja] / 16 Kirche папска курия
Кшдаг т 1* куриер т
kurieren <d/hb] vt Med лекувам uv, Al,
излекувам uv, v, Al (von [J] от)
kurios adj стран|сн, -на, особен, куриоз|ен,
-на
Kuriosität / 17 куриозност / особеност /
(Seltenheit) рядкост /• куриоз т
Kurlauf т 2 Sp (Eiskunstlauf фигурно пър-
заляне на хънки) волно съчетание
Kur|ort т 1 курорт т; —park т \ od 6 парк
т. -ове (в курортно място); — pfuscher
т 4 врач т, -ове, знахар т; — pfusche¬
rei / I 7 знахарство п, шарлатанйя /
✓ ^
Kurrentschrift / 17 ръкопйсен шрифт
Kurs m 1 (Lehrgang учебен курс) курс т,
-ове [auch Fin); Flugw, Маг курс nt (auf
[4\ към); Pol курс m, политика f; Fin
außer — gesetzt изваден от обръщение
Kursbuch n 22 Eisenh книга / c разписани|е
n, -я на влаковете
Kürschner m 4 кожар m, кожухар m; (Pelz¬
händler) тьргов|ец m, -ци на кожи
Kürschnerei / 17 търговия / c кожи; Werk¬
statt) кожарска работилница, кожухар-
ница /
kursieren <d/ЛА> vi циркулирам uv, i\ Al,
обикалям A2 [обиколя //]; (Geld пари)
намйрам се uv, Al в обръщение, цир¬
кулирам; (Gerücht слух) разнасям се А 2
[разнеса се £7], нося се uv, 11
kursjv adj Тур курсйв|ен, -на О - gedruckt
напечатан в курсив
Kursivschrift / 17 Тур курсив т
kursorisch adj бег|ъл, -ла, повърхностен,
-на, крат|ък, -ка
Kursus /7? (gen pl Kurse) курс m (учебен)
Kurs|wagen m 4 Eisenb директен вагон;
— Wechsel m 4 промяна /в курса (за по¬
сока, политика)
Kurtaxe / 16/sg курортна такса
Kurve / 16 Math крйва / (Weg път) заво|й
т, -и О eine - nehmen вземам Al [взема
Е (взех)] завой, завйвам А1 [завйя Е7)
kurven <.ш> у/ umg правя uv. //, направим
510 KURVENLINEAL
A2 [направя //] завой, завивам Ai [за¬
вия Е7\
Kurvenlineal п 20* хрйвка f; ^messer т 4
кривомер т. курвимет|ър т. -ри
kurvenreich adj (Straße път) с много завои,
лъкатушещ -на
kurz (kürzer) adj (Strecke разстояние) къс;
(Zeit време) крат|ък, -ка, непродължй-
гел|ен. -на О ein -*er Besuch кратко по¬
сещение: ^ vor dem Bahnhof малко пре-
дй гарата: ^ vor 2 Uhr малко предй 2
часа: in '-er Zeit в скоро време; vor
^em неотдавна; ^ und gut накъсо, с
една дума; über ~ oder lang когато и
да с; zu -w kommen бйвам uv, AI ощетен,
оставам AI [остана Е2] на сухо; jmdn.
^ abfertigen отпращам А/ [отпратя //]
някого на бърза ръка; fassen Sie sich
бъдете кратък!
Kurzarbeit / 17/л# работа / с непълен ра¬
ботен ден (с намалена заплата)
kurz|ärm(e)lig adj с къси ръкави; ^aünig
adj Med който страда от задух, който
лесно се задъхва
Kürze / I6/.V# краткост / О in ^ скоро; in
aller съвсем накратко, сбйто; п
23 (стенографска) сйгла /
kürzen <///>> \ч (Rock, Haar пола, коси)
скъсявам Ai [скъся //]; (Ausgaben раз¬
ходи) намалявам Ai [намаля //]; (Lohne
възнаграждения) понижавам А! [пони¬
жа //]; (Zeit, Text време, текег) съкра¬
щавам А! [съкратя //]; Math съкраща¬
вам
kurzerhand adv набързо, безцеремонно
Kurzfilm т I късометражен филм
kurzfristig adj краткосрочен, -на
Kurzgeschichte / 16 къс разказ
kurzhalten (3a//;ft> \ч държа uv, 13 строго
kurzlebig adj който нс живее дълго; крат¬
котраен, -йна
Kurzlehrgang т 2 кратък курс
kürzlich adv неотдавна
Kurzjparken п 23 паркинг /и за кратък пре¬
стой;; ^ referat п 20 кразък доклад
kurzschließen <32а///6> vt Et правя uv, //,
направям А2 [направя //] късо съеди¬
нение
Kurz(schlu0 т 2 Et късо съединение;
'-Schrift / 17 стенография /
kurzsichtig adj Med късошед; übertr auch
нспрозорлйв. нелалновйд|ен, -на
Kurzsichtigkeit f 17 Med късогледство n;
ühertr auch нспрозорлйвост /, недално-
вйдност f; Spielfilm m 1 късометражен
игрален филм
Kurzstrecken|lauf m 2 Sp бягане n на късо
разстояние; ^laufer m 4 бегач m на късо
разстояние
kurzzeitig adj кратковременен, -на, крат¬
котраен, -йна
кштит adv накратко, с една дума
Kurzwaren pt галантерийни стоки; ^Händ¬
ler т 4 галантерйст т
kurzweg adv набързо, без заобикалки
Kurzweil / развлечение п, забава / О zur
за развлечение
kurzweilig adj забав|ен, -на
Kurzwelle /‘ 16 Med, Radio къси вълнй pl
Kurzwellen]empfang т 2 радиоприемане п
на къси вълнй; ^sender т 4 радиопре¬
давател т на къси вълнй
Kurzwort п 22 абревиатура /
kuscheln, sich [4] <М) сгушвам се AI [сгу¬
ша се II] (in [4] в); притйскам се uv, Al
(an [4] до)
kuschen <ЛЛ> vi (Hund куче) лягам Al [лег¬
на Е2] и стоя uv, 12 мйрно
Kusine / 16 братовчедка /
Kuß т 2 целувка /
kußecht adj (Lippenstift червило) неизтри-
ваем
küssen </;/>> vt целувам Ai [целуна Е2]
Kußhand 1 14: jmdm. eine ^ zuwerfen из¬
пращам Al [изпратя II] някому въздуш¬
на целувка
Küste / 16 морски бряг т, крайбрежие п
Küstenfahrer т 4 (Schiff) каботажеи кораб;
'-fischer^i / 17 крайбрежен риболов;
'-gebiet п 20 крайбрежна зона; ^Schiff¬
fahrt/ 17/л# Маг крайбрежно корабо¬
плаване; ^strich т I крайбрежна йвица;
^ wache / 16 брегова охрана
Küster т 4 Kirche клисар т
Kustos т {%еп pt ..loden) кустос т, уред-
ни|к ги. -ци
Kutschbock т 2 капра /
Kutsche / 16 карета /; файтон т; т4
кочияш т; файтонджи|я т, -и
kutschieren <dfhhy w карам uv, Al карета
[файтон]
Kutte / 16 pac|o n, -a; (Mantel) спортно
три-четвърти палто (обикновено с цип
и качулка)
Kutter т 4 Маг катер т
Kuvert [..we:r ad ..wert] n 24 (Briefumschlag)
плик m, -ове (за писма); (Gedeck) прй-
бор т за ядене, куверт т
Kybernetik / 17 кибернетика J
kybernetisch adj кибсрнетйч|ен, -на
kyrillisch adj: Schrift кирилица /
LADE 511
L
Lab n 20 сйрищ]е n, а, сйришен фермент
labb(e)rig adj umg блудкав, безвкус|ен, -на
Labe f 16 = Labsal
laben </f£>) vt (erfrischen) освежавам Al
[освежа /7], разведрявам Al [разведря
//]; (kräftigen) подкрепям A2 [подкрепя
//]: sich [4] — подкрепям се (an [i] c);
ilbertr наслаждавам се Al [насладя се
/7], любувам се uv. Al (an [i] на)
labial adj Phon лабиал|ен. -на, устнен
Labial m I* Phon лабиален [устнен] звук
labil adj лабйл|ен, -на, неустойчив О
Gesundheit разклатено здраве
Labilität / П/sg лабйлност /
Labmagen т 4 Ana! сйришно стомахче;
сйриш|е п, -а
Laborant т 8 лаборант т; / 18 ла-
борантка f
Laboratorium п 28 od kurz Labor n 24 ла¬
боратория /
laborieren <d /ЛЛ> vi umg: an einer Krank¬
heit ^ боря се uv, II c някаква бо¬
лест
Labsal n 20* geh освежаване n, ободряване
n: почивка f; üherir отрада /, утеха /
Labyrinth n 20 лабиринт m
labyrinthisch adj заплетен, объркан като
лабирйнт
1 Lache / 16 umg (Gelächter) смях* (-ът) m,
-ове
2Lache / 16 (Pfütze) локва f, бара /
lächeln <ЛЛ> vi усмихвам се AI [усмйхна
’ се E2\
Lächeln n 23/sg усмивка /
lachen </?/>> vi смея се uv, E6, засмйвам се
А/ [засмея се Еб] (über [4] на): (sich lustig
machen) надсмивам се (über [4] над) О
jmdm. ins Gesicht - изсмйвам се някому
в лицето; umg sich [4] krank ~ лошо ми
става от смях, умйрам А/ [ум|ра Е
(-рях)] от смях; ich habe Tränen gelacht
смях се до сълзи; du hast gut ~ лесно
ти е да се смееш
Lachen п 23/sg смях* (-ът) т О das ist nicht
zum ~ това съвсем не е смешно; umg
er konnte sich [J] das - nicht verteilten
той не можа да сдържй смеха си; in
^ ausbrechen избухвам AI [избухна Е2\
в смях; jmdn. zum — bringen разсмйвам
Al [разсмея Еб\ някого
Lacher т 4: die ^ auf seiner Seite haben
спечелвам AI [спечеля //] присъству-
вашите на своя страна с духовитостта
си [при спор]
lächerlich adj смеш|ен, -на О sich [4] ^
machen ставам AI [стана Е2] за смях;
mir ist nicht -v zumute не ми е до смях;
eine ~е Kleinigkeit незначйтелна дре¬
болия; ein ^ niedriger Preis смешно нй-
ска цена
Lächerliche п 26+: etw, [4] ins ^ ziehen
осмйвам AI [осмея Е6\ нешо; предста¬
вям А2 [представя //] нешо в смешен
вид
Lächerlichkeit / 1Hsg: das kostet eine - то¬
ва струва смешно малко парй
Lachgas п 20 Chem райски газ. двуазотен
окис
lachhaft adj смеш|ен. -на. глупав, нелеп
О diese Entschuldigung ist einfach - това
извинение е просто смешно
Lachkrampf т 2 истеричен смях. истеричен
прйстъп на смях
Lachlust /\4/sg; sie konnte ihre -- nicht mehr
unterdrücken тя не можеше повече да
сдържа смеха си
Lachs т I Zool сьомга /
Lachsalve / 16 бурен смях
lachsfarben adj златисторозов (цвят), не¬
жно розов (цвят)
Lachsschinken т 4 пушено свинско филе
Lachtaube f 16 ZooI гургулйца-смехурка /.
üherir младо засмяно момиче
Lack т I лак т, -ове С mit ^ überziehen
лакирам uv, v, AI
Lackfarbe / 16 лакова боя
lacken <ЛА> vt лакйрам wv, v, AI
lackieren <d//;/>) vt лакйрам uv, \\ AI: umg
измамвам AI [измамя //]; излъгвам AI
[излъ|жа Е (-гах)]
Lackierer т 4 лакировчи|к т, -ци; ^та-
schine / 16 машина f за лакйране; ла-
кировъчна машина
Lack|industrie / 16а лакова промйшлсност;
nieder п 23 лакова кожа
Lackmus п, auch т Chem лакмус т: ^ра-
pier п 20* лакмусова харгйя
Lackschuh т 1* лачена обувка
Lade / 16 чекмедже п, -та; ^ bäum т 2 Маг
товарна стрела (на кран); -fahigkeit
/ 17 Маг товаровместймост f, El капа¬
цитет т при зареждане (на акумула¬
тор); ^hemmung / 17 Lsg МП засечка /
(на огнестрелно оръжие); ^kran т 2
S12 LADEN
товарно-разтоварен кран; ~lifüe [ лз]
/16 Маг линия / на максимално нато¬
варване (на кораб); — luke / 16 Миг то¬
варен люк
Jadeit <4//?/>> vt товаря uv, II, натоварвам
AI [натоваря //]: Mil, El зареждам AI
[заредя //], пълня uv. II, напълням А2
[напълня //] О die Verantwortung auf sich
[4\ - поемам AI [поема £ (поех)] отго¬
ворността върху себе си; eine Schuld auf
jmdn. - хвърлям A2 [хвърля /I] вина
върху някого; jmds. Zorn auf sich [4\ —
навлйчам Al [на|влека, -влечеш (-вля¬
кох)] нечий гняв върху себе си; die Pi¬
stole ist geladen пистолетът е зареден
2laden <4//iA> vt (ein — ) каня uv. II. по¬
канвам Al [поканя II] (zu [J] на); Jur
(vor-) призовавам Al [призова Е2] O
jmdn. zum KafTee - каня някого на кафе;
er wurde als Zeuge vor Gericht geladen той
бс призован като свидетел пред съда
Laden т 5, auch nt 4 (Fenster—) капа|кnt. -ци
(на прозорец): (Geschäft) магазин m;
—dieb m I крад|ец m, -цй, (който краде
в магазини); — fettster п 23 витрйна/(на
магазин); — büter т 4 Hdl залежала сто¬
каÖffnungszeiten pl работно време на
магазин; —preis т 1 цена /на дребно,
пазарна цена
Ladenschluß т 2: kurz vor - малко преди да
за I ворят ма] азйните
Ladentisch т I тезгях т, щанjfm, -ове О etw,
[4] unter dem - verkaufen продавам AI
[про|дам, -дадеш (-дадох)] нещо „изпод
тезгяха“
Lade|platz п\ 2 товарна площадка, мяст|о*
п. -а на товарене; —гатре / 16 товарачи а
рампа; -raum т 2 помсщсни|е п, -я за
багаж; мяст|о* п. -а за товари; Маг трюм
т, -ове; -scheine? I Eisenh товарителни¬
ца /. Маг коносаменти?
lädler|en <d//r/>) vt повреждам AI [повредя
//]; (verletzen) наранявам AI [нараня //]
'Ladung / 17 (Fracht) товар m; Mil, El заряд
m; (Batterie батерия) пълнене n O eine
blinde - халосен заряд
2Ladung/ 17 Jur призовка f
Lafette/ 16 Mil лафет m
Laffe m 1 um# конте /!. -та, франт nt, -ове
lag prüf von liegen
Lage /16 по:южени|е /г. -я. местоположение
n. -я, разположение п. -я; (Zustand) поло¬
жение п. сьс! оянн|е п: (Schicht) пласт т. -
ове« сло|й т. -еве; Mus височина /на тона;
регйст|ър т. -ри О die Stadt hat eine
schöne — градът има хубаво местополо¬
жение [разположение]; das Haus bat eine
sonnige — къщата има слънчево изложе¬
ние; die internationale - международното
положение; in der — sein« zu«., в състояние
съм va да...; in die — kommen« zu... имам
uv, AI възможност да...; versetze dich in
meine — постави се на моето място; eine
- Bier по чаша бира за всекиго
Lagenstaffel/16 5/7 щафета/(при плуване),
шафетно плуване
Lager п 23 (Hdl auch п 23а) (Schlafstätte)
лсгл|о п, -а; одър т, постеля/* (Truppen,
Touristen, Häftlinge войска, туристи,
арестанти) лагер т (auch Pol); Hdl
(— raum) склад m> -ове; Geol, Min залеж
m; Tech лагер m O Hdl auf - haben имам
uv, AI на склад; ein — Aufschlägen (auch
Mil) установявам се AI [установя се II)
на лагер; ein — abbrechen вдигам Al
[вдигна Е2] лагер; das sozialistische —
социалистйческият лагер; ins gegnerische
- überlaufen преминавам AI [премина
E2] на противниковата страна
Lagerbestand т 2 складова наличност
lagerfähig adj(Obst, Gemüse плодове, зелен¬
чук) год|сн, -на за лагеруване, издръжлйв
на съхранение
Lagerfeuer п 23 лагерен огън; — geld п 21
магазинажи!
lagern </iA) vt слагам А1 [сложа //], пола¬
гам; (Ware стока) складйрам uv. v. Al.
държа uv. 13 на склад; (Obst плодове)
лагерувам uv, v, АI; vi разполагам се (на
лагер), лагерувам; (Bier, Wein бира, ви¬
но) отлежавам AI [отлежа 13); (Ware
стока) намирам се AI [намеря се //] на
склад: sich [4\ — разполагам се; (Getreide
житни растения) полягам AI [полегна
£2] (от дъжд, буря) О hier — Eisenerze
тук има залежи от желязна руда
Lagerplatz т 2 (zum Lagern) място* п, -а за
лагеруване; (für Vorräte) мяст|о* п. -а за
складйране (на стока); —raum
/и 2 склад /и, -ове, складово помещение;
-statt / 17 (pl —Stätten) geh ложе n,
постеля/; -statte/ 16 Geol, Min залежи
pl, находищ|с/7.-а
Lagerung /17 складиране n; (Obst, Gemüse
плодове, зеленчук) съхраняване n, лаге¬
руване n; (Wein, Bier вино, бира) отлежа-
ване/7. Geol напластяване п. наслояване/}
Lagune/ 16 лагуна/
lahm adj сакат; (Bein) auch хром, куц; (ge¬
lähmt) парализиран; ühertr уморен, слаб.
изнемощял* О umg eine ~е Ausrede не¬
състоятелно [неубедително] оправдание;
umg eine ~ е Beteiligung слабо [вяло] учас¬
тие
lahmen </?/>> W куцам uv, Al О auf dem linken
FuB ~ куцаме левия крак
lähmen (hby vt Med парализирам uv, v. А1
(auch übertr) O gelähmt sein парализиран
съм
Lahmheit / 1 ljsg хромавост f; übertr отпус¬
натост /. скованост/, безсилие n
lahmlegen <a//i/»> vt übertr спирам А1 [спра E
(спрях)], парализирам uv, v, Al (движе¬
ние, работа, промишленост)
Lähmung/17 Med парализа/
Laib m I: ein — Brot самун хляб. един хляб;
ein ~ Käse една буца сйрснс
Laich т I Zoo! хайвер т
lachen </i/>) vi хвърлям си А2 [хвърля си
//] хайвера
L^ie т 7 лай|к т, -ци, любител т
Lmen|bßhne/ 16 самодеен театър; ^gruppe
/16 = Laienkunstgruppe
laienhaft adj лайчески; дилетантски; люби¬
телски
L|ien|kunst / \4jsg художествена самодей¬
ност; — künstler т 4 самоде|ец т, -йци
Laienkunstgruppe/ 16 самодеен колектив:
~ schaffende т 7+ самоде|ец т, -йци;
~ zirkel т 4 кръжо|к т% -ци по художест¬
вена самодейност
L^ien|musiker т 4 музикант-любител т;
^richter т 4 Jur съдебен заседател;
spiel п 20 Theai (Aufführung) любйтсл-
ско представление; (Bühnenstück) пиеса/
за представяне от любители
Lakqiyn 8 лаке|й ш. -и
Lake / 16 саламура/
Laken п 23 чаршаф т
lakonisch adj лаконйч|ен, -на
lallen <Л/>> V/ (Kind дете) бърборя uv, II,
бръщолевя и\\ II неразбрано: (Betrunke¬
ner пиян) фъфлямг, Е4
'Lama п 24 ZooI лама /
2Lama т 6 (gen auch -) (buddhistischer Prie¬
ster) будйстки жрец, лама т
Lame т 6 Те.хг лам|е п, -та
Lamelle / 16 Tech ламела / пластинка /
плоча /*, плочка./; Boi (Pilz гъба) ламели
pl. плочки р!
lament^ren <d/АЛ> vi вайкам се uv, AI
Lamento п 24 umg вайкане п О ein lautes
[großes] erheben вдйгам AI [вдйгна E2]
голяма врява [олелия] (über [4] за)
LANDEINSATZ 513
Lametta /; 24, sg ламета / (украса за но¬
вогодишна елха); Mil umg veracht! во¬
енни ордени pl
Lamm п 22 агн|с п, -та; - braten m 4 печено
п агнешко
lammen <7iA> vt обагням се А2 [обагня се
Lammerlgeier m 4 Zoo! брадат лешояд;
^ wolke / 16 перест облак, цйрус m
Lamm|fell п 20 агнешка кожа: ^fleisch п
20Lsg агнешко месо
lammfromm adj крог|ък. -ка като агне
Lamm(e)sgeduld f I7.s# umg волско тър¬
пение: ангелско търпение
'Lampe f 16 лампа /; (Glühlampe) елек¬
трическа крушка: (Brenner) горелка /
2Lampc m 6 sg: Meister ^ Заю Баю (от
приказки и басни)
Lampen|fieber п 23 sg Thcat сценична тре¬
ска: ^schirm m I абажур m
Lampion [..pjprj od . pjo] m 6 od n 24 лам¬
пион m
lancieren [läßt:., od laq..] <d /;/?> vt лансирам
uw r, Al
Land n 22 Pol страна f\ държава /; n 22 sg
(Gegensatz zu Wasser) суша./; (Gegensatz
zur Stadt) село //; (Erdboden) земя/. по¬
чва /; (Grund und Boden; pl Ländereien)
земя / земи pl. имот m. имоти />/
die sozialistischen Länder социалистиче¬
ските страни: des ^es verweisen изгон¬
вам AI [изгоня II] or пределите на стра¬
ната: steiniges - камениста почва: das
^ bebauen обработвам AI [обработя //]
земята: an -*■ gehen слизам Al [сляза*
EI od слсзна E2] на opciä: auf dem
на село: aufs - gehen огйвам AI [отида
El) на село: außer ^es gehen напускам
AI [напусна E2] страната: zu Wasser und
zu ^епо вода и по суша
Landarbeit / 17 селскостопанска работа:
^ег ш 4 селскостопански работник
landarm adj малоимотен, -на
Landauer m 4 uralt ланд|б //. -а
landauf adv landein adv навсякъде из
V , V
страната
landaus adv: landab adv във и извън
страната: навсякъде
Land|besitz m I зсмев;тадеии|с п. -я; ^ Ье-
sitzer m 4 земевладелец ш. -ци: ^Ье-
wohner m 4 селян|ин m. -и, селски жител;
^bevölkerung / 17 селско население
landeinwärts adv навътре в страната
Landeinsatz m 2 селскостопанска бригада
ТЗ Немско-övju арски речник
514 LANDEN
landen <.v/i> vi Flugw кацвам Al [кацна £2],
* приземявам се Al [приземя се //]; (Schiff
кораб) спирам AI [спра £ (спрях)] (в
пристанище, на бряг); (Passagiere път¬
ници) слйзам А1 [сляза* El od слезна
Е2\ на суша; МП дебаркйрам uv, v, Al;
umg озовавам cc Ai [озова се £2], по¬
падам Al [попадна £2] (in [2] в); <А/>>
i7 (Truppen войски) стоварвам AI [сто¬
варя //]; (Fisch риба) улавям А2 [уловя
//] и изкарвам А1 [изкарам А1) на суша
< umg einen Schlag [einen Treffer] - на¬
насям А 2 [нанеса El] удар (при бокс);
auf dem Monde - прилунявам се Al
[прилуня се //]; umg im Gefängnis — по¬
падам в затвора; der Wagen landete an
einem Baum колата се блъсна в едно
дърво
Landenge / 16 Geogr провла|к т, -ци
Ländemen pl полски имоти />/. земи pl
Länder|kampf п\ 2 Sp международна среша;
^künde / 16/.v£ география /- ^ spiel п 20
= Länderkampf
landeseigen adj характерен, -на [типйч|ен,
-на] за страната (за храни, обичаи и др.)
Landesfarben р! цветове pl на национал¬
ното знаме
landesflüchtig adj избягал от родината О
- werden избягвам А! [избягам А1] от
родината
Landeslgrenzen pl граници pl на страната;
^herr т 8 (2. 4. 5# -п) владетел т,
суверен т; -kirche / 16 църквата в да¬
дена страна; ^ künde / 16 странознание
п; ^meister т 4 Sp шампион т на стра¬
ната; национален шампион; ^meister-
schaft / 17 първенство п [шампионат ш]
на страната, национално първенство;
^regierung / 17 правителството п на
страната; ^spräche / 16 национален
езйк, език (-ът) т на страната; ~tracht
/ 17 народна [национална] носия;
- trauer / 16<sg всенароден траур
landesüblich adj обича|ен, -йна, общоприет
(в страната)
Landesverrat т 1 isg държавна измяна:
^Verräter т 4 изменни|к т, -ци на ро¬
дината; ^Verteidigung / 17 отбрана/на
страната; -Verweisung/ 17 изгонване п
от страната, екстернйране п; ^Währung
/ 17 валута / на страната
Landflucht f \lsg бягство п от селото (в
града) '
Land|gemeinde / 16 селска община; ^graf
т 8 Hist ландграф т; gut п 22 имени|е
п, -я, чифлй|к т, -ци; ^haus п 22 вила
/ дача / ^ karte / 16 географска карта;
^klima п 24 континентален климат
landläufig adj обича|ен, -йна, разпростра¬
нен
Ländler т 4 лендлер т, тиролски народен
танц
ländlich adj селски
Land|mann т 3 [pl Jeute) селян|ин mt -и;
-marke / 16 Mar брегови навигационен
знак; — maschine / 16 селскостопанска
машйна; ~messer т 4 земемер т;
^partie / 16а пикнй|к т. -ци, излет т;
^ plage /16 напаст/, всеобщо бедствие;
- ratte / 16 umg човек, който живее на
сушата (който не разбира нищо от ко¬
рабоплаване): ^ regen п\ 4 напоителен
дъжд; — rücken т 4 планинско възви¬
шение
Landschaft / 17 местност / ландшафт т;
(Bild картина) пейзаж т: *>-ег т 4 пей-
зажйст т
landschaftlich adj област|ен, -на» месг|ен,
" -на, локал|ен, на О das Dorf liegt — sehr
schön селото има живописно разполо¬
жение
Landschafts|bild п 21 ландшафт т, пейзаж
т; ^maler т 4 пейзажйст т; ^maler^j,
/ 17 пейзажна живопис; ^schütz т 2/sg
защйта / на природата; ^Schutzgebiet
п 20 национален парк, резерват т
Landsitz т 1 имени|е п. -я
Landsknecht т 1 Hist ландскнехт т. наемен
войник
Landsmann т 3 (pl ..leute) земля|к т, -ци,
съотечественик т, -ци О was ist er für
ein откъде е той?
Landsmännin / 18 землянка / съотечестве-
ничка /
Landlspitze / 16 Geogr нос (-ът) m. -ове;
^-Straße f 16 uioc|c nt -та; —Streicher
m 4 скйтни|к m, -ци; —Streicher^ / 17
скйтничество n; —Streitkräfte pl Mil су¬
хопътна войска; ~ strich m I местност
/ област / ^ tag m 1 Pol ландтаг m;
парламент m (във ФРГ, Австрия);
^technik / 17fsg селскостопанска тех¬
ника
Landung / 17 Flugw приземяване nt кацане
n; Mar слйзане n на суша; (Truppen вой¬
ски) дебаркйране л, десант т О ^ auf
dem Mond прилуняване п
Landungs|boot п 20 десантна лодка; ~*brük-
ke / 16 прйстан m; -gebiet п 20 тери-
тория / на приземяване; ^ platz m 2 Маг
прйсган т; МИ място п за дебаркйране;
Flugw място п за приземяване; ^trup¬
pen pl МИ десантни войски pl
Landvolk п 22/*% селяни pi селско насе¬
ление; ^weg т I мсждусслски път;
wehr / 11/sg veralt ландвер т; ^ wind
т I вягьр. който духа от сушата към
морето; ^wirt т I селски стопанин, зе¬
меделец т, -ци; (wissenschaftlich ausge-
bildct) агроном т; ^Wirtschaft f 17jsg
селско стопанство, земеделие п; umg
(bäuerliches Anwesen) малко стопанство
на село
landwirtschaftlich adj селскостопански 0 -е
* Produktionsgenossenschaft, Abk LPG зе¬
меделска кооперация (в бившата ГДР)
Landwirtschaftsausstellung / 17 селскосто¬
панска изложба
Landwirtschaftswissenschaft / 17 агрономия
/ О Akademie der Landwirtschaftswissen¬
schaften селскостопанска академия, ака¬
демия / за селскостопански науки
Landzunge / 16 Geogr нос (-ът) т, -ове
lang (länger) adj дъл|ъг, -ra; umg (Mensch
човек) auch висок; (Sauce, Suppe coc,
супа) ряд|ък. -ка O eine Sekunde ^ в
продължение на една секунда; mein Le¬
ben - през целия ми живот; — und breit
надълго и нашироко; seit ^еш отдавна;
umg -е Finger machen крада uv, El; umg
eine ^-e Leitung haben трудно схващам;
umg etw. [4] auf die -e Bank schieben
отлагам AI [отложа II] нещо
langatmig adj: eine ^-e Rede безкрайна реч;
eine ~e Geschichte нескончаема история;
^ erzählen разказвам AI [разкажа E4]
надълго и нашироко
langbärtig adj: дългобрад, c дълга брада
langbeinig adj: дългокрак
langbewimpert adj: ^e Augen очи c дълги
мйгли
lange (länger) adv дълго (време); (seit ge¬
raumer Zeit) отдавна O wie колко
време?; es ist schon - her много време
йма оттогава; es ist noch nicht ^ her
това се случи неотдавна; es ist länger als
ein Jahr her, seit... повече от една годйна
йма, откакто..; noch - nicht далеч не
Lange / 16 дължина / (auch Geogr)\ -n pl
Film. Theater дълги и отегчйтелни места
eine Stange von drei Meter - прът m
c гри метра дължина; er fiel der ^ nach
hin гой падна но цялата си дължина;
auf die ^ gesehen за по-продължйтелно
LÄNGS 515
време; etw. [4] in die ^ ziehen протакам
А l [проточа //] нещо; die Stadt liegt auf
dem 20. Längengrad östlicher ^ градът
се иамйра на 20 градуса йзточна дъл¬
жина; das Pferd siegte mit zwei ^n Vor¬
sprung конят изпревари c две дължинй
langen <//A> vi umg: стйгам AI [стйгна £2],
достигам (bis an [4]. bis zu [3] до); брък¬
вам Al [бръкна E2\ (in [4] в); посягам
AI [посегна E2\ (nach [J] към); (genügen)
стшам, достатъчен съм va: vt umg: взе¬
мам Al [взема Е (взех)] (aus [J], von [J]
от); sich [3] etw. [4] ^ вземам си нещо;
jmdm. etw. [4] ^ подавам AI [по|дам,
-дадеш (-дадох)] някому нещо О der
Rock langte ihr kaum bis an die Knie по¬
ла ia й стигаше едвам до коленете; der
Stoffrest langt gerade noch für eine Schurze
парчето (плат) ше стйгнс точно за една
прсстйлка; das langt това е достатъчно;
jmdm. eine - удрям А2 [ударя //] ня¬
кому плеснйца
Längeneinheit / 17/4? единица / дължина;
^grad т I Geogr градус т на географ¬
ска дължина; -kreis т 1 Geogr мери¬
диан т; -таО п 20 мярка / за дължина
Langette / 16 фестон т (вид бродерия);
^n|stich т 1 фестонен бод
Lang(e)weile / (gen-od Langenwejle) скука
/ О aus ^ od Langerweile от скука;
^ haben скучая uv, Е7
Langfinger т 4 umg крад|ец т, -цй, джеб-
чй|я т, -и
langfristig adj дългосрочен, -на
Langholz п 22 дългомерен дървен мате¬
риал (върлини, трупи)
langjährig adj дългогодйш|ен. -на
Lang|lauf т 2 Sp ски-бягане п; ^läufer т
4 Sp ски-бегач ш, дьлъг бегач; -laufschi
т За od 4 Sp писалки pl (ски за дълго
бягане)
langlebig adj дълголет|сн, -на; с дълъг жи¬
вот; ühertr (strapazierfähig) тра|ен, -йна,
солйд|ен, -на. здрав
Langlebigkeit / 1 hsg дълголетие п
langlegen, sich [4] <а/ЛА> umg полягам AI
[полегна £2], изтягам се AI [изтегна се
£7]. опъвам се AI [опъна се Е2]
länglich adj продълговат
Langmut / 17 4# търпение п
langmütig adj търпелйв
längs prüp [2]. auch [J] покрай, по продъл¬
жение на
516 LÄNGSACHSE
Längsachse / 16 Tech надлъжна ос
langsam L adj бав|ем, -на; муд|сн, -на; II.
adv (allmählich) постепенно, лека поле¬
ка, малко по малко
Langsamkeit / 1 Ijsg бавност /. мудност /
Langschläfer т 4 сънлйв|сц т, -ци, съндьо
т. -вци; — In18 сънлйвка / сънла /
Langspielplatte / Mus 16 дългосвйреша
плоча
Längsschnitt т I надлъжен разрез; над¬
лъжно сечение
Längsseite / 16 дългата страна (на маса,
сграда и др.)
längst adv отдавна С (noch) ^ nicht далеч
не
längstens adv umg (spätestens) не по-късно
от; (höchstens) не повече от
langstielig adj с дълга дръжка
Längsträger т 4 Arch надлъжен трегер
Langstreckenjiauf т 2 Sp бягане п на дълго
разстояние; ^läufer т 4 Sp бегач т на
дълги разстояния; — rakete / 16 ракета
/ с далечно действие, между континен¬
тална ракета; ^schwimmen п 23 Sp плу¬
ване п на дълго разстояние
Languste / 16 Zool лангуста /
Langweile / = Lang(e)weile
langweilen </?/>> vt отегчавам AJ [отегча //];
sich [4] — отегчавам cc, скучая uv, E7
langweilig adj отегчйтел|ен, -на, скуч|ен,
-на
Langwelle / 16 Radio дълги вълнй pi
langwierig adj продължйтел|ен, -на, не¬
скончаем
Lanolin п 20* sg Pharm ланолйн m
Lanze / 16 пйка / копи|е n, -я O geh für
jmdn. eine - brechen застъпвам се AJ
[застъпя се //] за някого
Lanzette / 16 Med ланцет т
Laos п Лаос т
Laote т 7 жйтел т на Лаос
lartisch adj лаоски
lapidar adj лапидар|ен, -на, крат|ък. -ка и
яс|ен, -на, сбит
Lapislazuli т = Lasurstein
Lappaiie [Ja] / 16 дреболйя /
Lappe т 7 лапланд|ец т, -ци
Lappen т 4 парцал ш, дрипа /; (Flicken)
кръпка f; Anat дял* (-ът) т, -ове (на бял
дроб, черен дроб) <• umg er ist mir durch
die ^ gegangen гой ми се изплъзна
lappig adj umg (schlaft) отпуснат, мек, увйс-
нал; (zerrissen) накъсан; (unwichtig) ни¬
щожен. -на, 11сзначйтсл|сн, -на,
смеш|ен, -на
läppisch adj (kindisch) хлапашки; (töricht)
глупав; (lächerlich) смеш|ен, -на, незна-
чйтел|ен, -на, дреб|ен, -на
Lappland п 20 Лапландия /
Lappländer т 4 ланланд|ец т, -ци; ~in /
18 лапдандка /
Lapsus т г решка / ^ linguae [-ggue:]
грешка j на сзйка
Lärche / 16 Bot лиственица /
largo adv Mus ларго
Largo n 24 {p! auch ..ghi) Mus ларго n
Lärm m I fsg шум (-ът) m (auch iibertr) O
viel - um nichts много шум за нйшо;
- machen вдигам А! [вдйгна Е2\ шум
[врява]; - schlagen бйя uv, Е7 тревога
Lärmbekämpfung f 17 шумоотстраняване
шумоизолйранс п; борба /с шума
lärmen </;/?> vi вдйгам AJ [вдйгна Е2] шум,
шумя uv, 12: ^-d adj шум|ен. -на
Larve [..Гз, auch... wc] / 17 Zool лйчинка f.
ларва /. (Maske) маска / umg ein
hübsches Lärvchen хубаво личиие
las prät von lesen
Lasche / 16 Tech накладка / планка f:
пластина /; съединйтелно звено; (Gürtel
колан) гайка /; (Tasche джоб) капа|к т,
-ци; (Schuh обувка) езй|к т, -ци
Laser [le:sar, auch la:sar] m \gen-od-s) Plivs
лазер m: -impuls m 1 лазерен импулс;
-schweißen н лазерна заварка; skal¬
peil n 20* Med лазерен скалпел; ^-strahl
m 9 лазерен лъч; — technik / 17'jg ла¬
зерна техника
lasieren <d/ЛА) vt гланцирам uv, v, Al,
полирам m*. v, Al: лакирам wv, v, Al
lassen <3,hh) vt (veranlassen) карам uv. Al,
накарвам AI [накарам Al] да...; (erlau¬
ben) оставям A2 [оставя /7] да..., позво¬
лявам .47 [позволя //] да.... разрешавам
А! [разреша /7] да...; (unterlassen) отказ¬
вам се А! [откажа се Е4\ (etw. [4] от
пешо); (zurücklassen, überlassen) оста¬
вям; г/ отказвам се (von etw. [3] от не¬
що). изоставям (von etw. [3] нешо) О
jmdn. kommen - накарвам някого ла
дойде; etw. [4] fallen - изпускам Al
[изпусна Е2\ нешо; alles stehen und liegen
- изоставям A2 [изоставя //]всйчко; er
läßt Sie grüßen той Ви изпраща много
поздрави; ich lasse mir einen Anzug ma¬
chen поръчвам си AI [поръчам си AI]
костюм, шия си мг, Е7 костюм (при
шивач); jmdn. schlafen - оставям някого
да спи; - Sie von sich [3] hören! обаж-
дайте се!; das lasse ich mir nicht gefallen
това няма да търпя; er läBt mit sich [i]
sprechen c него може да се говори; das
Rauchen ~ отказвам се от пушенето;
den Koffer auf dem Bahnhof - оставям
куфара на гарата; laß das! остави това!
das läßt mich kalt това не ме вълнува;
laß die HSnde davon! не се бъркай в тази
работа; das läßt sich machen това може
да се направи; die Tür läßt sich nicht ver¬
schließen вратата не може да се затваря;
laßt uns feiern! да празнуваме!
Lassen л 23fsg: sein ganzes Tun und ~ ця¬
лото му поведение
lässig adj небреж|ен, -на; (träge) ленив; вял:
отпуснат
Lässigkeit / 17/5# небрежност f; (Trägheit)
.ленйвост f; вялост f; отпуснатост /
Lasso л 24 od тб лас|о л. -а
Last / 17 товар т; überir auch бреме л,
тежест /• ~en pl (Steuern, Abgaben) да¬
нъци pl. задължения pl О jmdm. zur ~
fallen обременявам AI [обременя //]
някого, в тежест съм va на някого; zu
~en des Käufers за сметка на купувача
Lastanhänger т 4 ремарк|е л, -та; ~auto
п 24 камион т .
lasten <Лй) vf тежа uv. 13, тегна uv, Е2 (auf
[J] на. върху) О schwere Sorgen ~ auf
ihm големи грижи го гнетят; die ganze
Arbeit lastet auf mir цялата работа лежи
върху мене; auf dem Haus ~ Schulden
къшата е обременена c дългове
Lastenaufzug m 2 асансьор m за товари
lastenfrei adj необременен със задължения
Lastensegler m 4 Flugw транспортен без¬
моторник
'Laster n 23 поро|к m, -ци
^Laster m 4 umg камион m
lasterhaft adj пороч|ен. -на
Lasterhaftigkeit / 17 порочност /
lästerlich adj (schimpflich) позор|ен. -на.
срам|ен. -на; (Gott lästernd) богохулнн-
чески О umg ein ~ es Geld bezahlen пла¬
щам А1 [платя //] безбожно много пари
(umg)
Lästermaul л 22 umg клеветни|к т, -ци
lästern <ЛЛ> vi клеветя uv, П (über jmdn.
някого); злословя uv, II (Ober jmdn. по
адрес на някого); vf Rel богохулствувам
uv, AI; хуля uv, II
Lästerung / 17 клевета /, злослови|е л, -я;
Rel богохулств|о л, -а
lästig adj досад|ен, -на, неприят|ен, -на
О jmdm. ~ fallen [werden] досаждам AI
[досадя //] на някого
LAUBE 517
Lästigkeit / 1 Ijsg досада /, неприятност f;
(Aufdringlichkeit) нахалство л
Last|kahn т 2 Маг шлеп т, -ове; ~ kraft¬
wagen т 4. А bk Lkw od LKW товарен
автомобил, камион т; — pferd л 20 то¬
варен кон; - der л 20 товарно животно;
— träger т 4 преносвач т: ~ wagen т 4
= ~ kraftwagen; ~zug т 2 автовлак т,
-ове
Lasur / 17/j# лакова покривка; лакиране
л (с безцветен лак); /17 (Lasurlack) ла¬
зурен лак: ~ stein т 2 Min лазурйт т
Latein л 20*/sg латински език О umg ich
bin mit meinem - zu [am] Ende не зная
uv. ES какво да правя пб-нататък
Lateinamerika л 23 Латинска Америка
lateinamerikanisch adj латиноамерикански
Latiner т 4 латинйст т
lateinisch adj латински С auf — на ла¬
тински
latent adj скрит. латент|ен. -на
lateral adj странйч|ен. -на; Phon латерал|ен,
-на
Laterne / 16 фенер т
Laternenpfahl т 2 стълб т на уличен фенер
Latifundien [..ian] pl Hist латифундии pl
latinisieren <d//i6> w латинизирам uv, v.
Al
Latrine / 16 клозет m, нужни|к m, -ци (осо¬
бено в лагер, казарма)
Latsche / 17 Bot клек т, -ове
latschen [1а:..] <лл> vi umg влача се uv. II.
тътря се uv, Е4 О </;/?> vt umg jmdm.
eine ~ зашлевявам Al [зашлевя //] ня¬
кому плесница (umg)
Latschen m 4 umg чех|ъл m. -ли: (abgetra¬
gener Schuh) стара износена обувка
Latte / 16 летва / (auch Sp) O umg lange
върлйна / (umg). дълъг човек
Lattenkiste / 16 щайга /'. кафез m; — rost
л? I дървена скара: ~zaun m 2 стобор
m, дъсчена ограда
Lattich m 1 Bot маруля /
Latz л? 2 нагръдни|к m. -ци; (Baby бебе)
лйгавч|е л. -ia: (Schürze) горната част
на престилка
lau adj (Wasser вода) хлад|ък, -ка; (Wetter
време) мек: (Wind. Regen вятър, дъжд)
топ|ъл, -ла; überir вял, апатйч|сн. -на.
безразлйч|ен, -на. равнодуш[ен. -на
Laub л 20/5# шума /. листак т, листа pl;
^baum т 2 широколистно дърво
L^ube/16беседка/' ~nр! Arch аркада/
518 LAUBENGANG
Laubenjgang m 2 покрита алея; Arch ap-
'кала f; - kolonie / 16a извънградски
квартал от малки градйни с леки по¬
стройки
L^ub|fall т 21 sg листопад т; —frösch
т 2 дървесна жаба; — gehölze pl, ши-
роколйстни горй pl; —sage/ 16 резбар¬
ски лък; —sägearbeit / 17 резба / дър¬
ворезба / (с грионче); — wald т 3 ши-
роколйстна гора; -werk п 20 шума /
листак т. листа pl
Lauch т 1 Bot луково растение
Lauer / \6jsg; auf der — liegen [sein] дебна
uv, £2, причаквам Al [причакам Al]
lauern </i6> vi дебна uv, E2 (auf jmdn. od
etw. [4] някого od пешо); umg (ungeduldig
warten) очаквам uv, Al c нетърпение (auf
jmdn. някого)
Lauf m 2 (Fortbewegung zu Fuß) вървене
nt ход m (auch übertr, Tech); (schnelle
Fortbewegung zu Fuß) тйчане n, бяг m;
бягане n (auch Sp): (Fluß, Zeit река, вре¬
ме) течение n; (Sonne, Mond слънце,
луна) движение n; (Gewehr пушка) цев
/; (Wild, Hund дивеч, куче) крак (-ът)
>п, -а: Mus бравурен пасаж; О der obere
- des Flusses г орното течение на реката;
im - е der Zeit с течение на времето; im
-е von zwei Jahren в продължение на
две години; im —е dieser Woche през
тази седмица; seinen Gedanken freien —
lassen давам Al [дам, дадеш (дадох)]
воля на мислите си; die Dinge nehmen
ihren — нещата се развйват съвсем ес¬
тествено
L^uf|bahn j 17 Sp писта /; übertr кариера
f, поприш|е п, -а; —band п 22 Tech тран¬
спортна лента; конвейер т; — breit п 21
дъска /. подвижно мостче; —bursche т
8 момче п, -та за дребни услуги (в ма¬
газин. кантора и др.)
laufen <9/д*н) W тйчам uv, Al, бягам uv, Al
(auch Sp): (zu Fuß gehen) вървя uv, 12;
(fließen) тека, течеш (текох) uv; (ausflie¬
ßen) изтйчам Al [из|гека, -течеш (те¬
кох)]; (Gefäß съд) тая uv, II; (Motor,
Maschine мотор, машина) работя uv. II,
вървя uv. 12; (Zeit време) тека, летя uv,
12; <9jsn, hh) vi. vt (Schi, Schlittschuhe
ски. кънки) карам uv, Al; (Entfernung
разстояние) пробягвам Al [пробягам
А /) < das Kind läuft schon детето ходи
вече: bis zur Haltestelle laufe ich mir fünf
Minuten до спирката пътят ми е само
пет минути; er kam gelaufen той дойде
тичешком; um die Wette — надбягвам
се Al [надбягам се Al]\ die Erde läuft um
die Sonne Земята се върти около Слън¬
цето; Mar auf Grund — потъвам Al
[потъна Е2]; ein Schiff vom Stapel — las¬
sen спускам Al od спущам Al [спусна
E2] новопостроен кораб във водата;
jmdn. - lassen пускам някого да си вър¬
ви; der Vertrag läuft noch договорът е
още в ейла; der Film läuft noch фйлмът
още се дава; das Radio — lassen пускам
Al [пусна Е2] радиото; ein Gemurmel lief
durch die Reihen шепот премина през
редовете; ein Gerücht läuft мълва се но¬
си; Gefahr - излагам се Al [изложа се
//] на опасност, рискувам uv, Al; es läuft
mir eiskalt über den Röcken студени тръп¬
ки ме побиват; an dem Strumpf läuft eine
Masche на чорапа се е пуснала брймка;
sich [4] müde — уморявам се А1 [уморя
сс //] от тйчане; sich [J] die Fuße wund
- изранявам си Al [израня си 11] кра¬
ката от тйчане
laufend adj текуш, постоян|ен, -на О
~е Ausgaben текущи разходи pl; ^е
Rechnung текуща сметка; —е Nummer
пореден номер; im — en Monat през те¬
кущия месец; am — en Band на конвейер;
übertr непрекъснато; -• zu tun haben
имам uv. Al постоянно [непрекъснато]
работа; übertr auf dem -en sein в течение
съм vü на работата; ориентйран съм по
въпроса; jmdn. auf dem — en halten държа
uv, 13 някого в течение на работата; Hdl
mit der Arbeit auf dem — en sein ажур съм
c работата
Läufer m 4 пешеход|ец m, -ци; Sp бегач
m, състезател m по бягане; (Treppen — )
пътека/(за стълба, под); (Tische) тиш-
лайфер т; Schach офицер ni; Sp Fußball
полузащйтни|к т, -ци; Landw малко
прасе О ich bin kein — не издържам АI
[издържа 13] на път, не мога uv, Е (мо¬
жах) да вървя дълго пеша
Läuferreihe /16 Sp Fußball полузащитна
лйния
Lauffeuer п 23: übertr sich wie ein — aus¬
breiten разпространявам се Al [раз¬
пространя се II] със светкавична бър¬
зина
Laufjgewicht п 20 подвижна тежест (на
кантар, теглилка); -gitter п 23 кошара
/ (за дете); -graben т 5 МИ окоп т,
траншея /- -katze / 16 Tech каретка /
(на висящ конвейер); (Kran) кранова
количка; kette/ 16 гъсенична верига;
^kran т 2. auch т I мостов кран;
— masche /' 16 пусната бримка на чорап
laufmaschensicher adj: ein ~er Strumpf чо¬
рап т с двойна мрежа; чорап, при койтс
не се пускат брймки
Laufpaß т 2/sg: umg jmdm. den ^ geben
подписвам А/ [подпйша E4] някому
паспорта (umg)
Laufschrift / 17 двйжещ се светлйнен над¬
пис
Laufschritt т I: im ^ бегом
Laufställchen /г 23 = Laufgitter; ^steg m
1 рампа / (за манекени при модно ре¬
вю); -^zeit / 17 (Vertrag договор) срок
т: Sp време п (на бягане); Tech про-
дължйтелност / на работата [на хода];
машйнно време
Lauge / 16 Chem луга / основа / основен
рткален] разтвор
laugen <//Л> г/ Chem излугвам AI [излужа
Е4\; екстрахирам uv, v. AI
l^ugenartig adj Chem алкал|ен, -на,
основ|ен, -на
Lauheit / 17/sg индиферентност / нере-
шйтелност / безразлйчие п, равноду¬
шие п
Laune /' \b/sg настроеии|е п, -я; ~n р!
(Grillen) капрйзи pl, прищевки р! G
[bei] guter ^ sein в добро настроение
съм va
launenhaft adj капрйз|ен. -на. непостоянен,
-на
Launenhaftigkeit / !7/.v# своснравис п, нс-
иостоянство п
launig adj забав|сн. -на. весел, духовйт.
остроум|ен, -на
launisch adj = launenhaft
Laus / 14 въшка / ^bub(e) m 8 (7) umg
немйрни|к m. -ци. палавни|к m. -ци
lauschen <///>> vi (be^) подслушвам AI
[подслушам Al); (zuhören) слушам uv.
AI внимателно (etw. [2], auf etw. [4] не¬
що); вслушвам се. заслушвам се (etw.
[2], auf etw. [4\ в нещо)
Lauscher m 4 подслушван m
lauschig adj тих, споко|ен, -йна; уют|ен,
-на
Lauschposten т 4 Mit подслушвателен
пое г
Lausejunge т 1 umg нсмйрни|к т, -ци.
хлапа|к т. -ци
lausen </#/>> V/ пощя uv. Е (посках), опощ-
оам AI [опощя //]; umg ограбвам AI
[ограбя //] (jmdn. някого); измъквам AI
LAUTER 519
[измъкна Е2] (jmdn. някому парйте) <
umg ühertr ich dachte, mich laust der Affe
мйслех. че ще падна от учудване
lausig adj umg (Gesellschaft, Zeiten об-
^щество, времена) лош, мизер|ен, -на,
дол|ен. -на; (Kälte, Hitze студ, горещи¬
на) ужас|ен, -на, страш|ен, -на О
einige ^е Pfennige няколко жалки сто¬
тинки; — viel Geld ужасно много парй
Lausitz / Лужйца / -^ег т 4 лужичан|ин
/и, -и; ^erin / 18 лужичанка /
laut I. adj (Stimme глас) висок, сйл|ен. -на;
(Gelachter смях) гръм|ък, -ка; (Straße,
Mensch улица, човек) шум|ен, -на О
- lesen чета uv. EI на глас; die Kinder
sind sehr децата много шумят; man
darf nicht ~ davon sprechen за това не
бйва да се говори публично [открйто];
etw. [4] - werden lassen разгласявам Al
[разглася //] пешо; der Vorfall wurde
^ случката се разчу; II. präp [2], [2], АЬк
lt. (gemäß) съгласно (c): (kraft) по ейлата
на O ^ Rechnung съгласно (със) смет¬
ката; ~ unserem Schreiben vom... съглас¬
но (c) нашето писмо от...; - Gesetz по
ейлата на закона
Laut т I звук (-ът) ш, -ове (auch Phon);
Mus auch тон mt -ове O keinen — von
sich [2] geben не издавам А! [из|дам,
-дадеш (-дадох)] нйто звук; Jagd der
Hund gibt — кучето залая
L^tbildung / l7/.vtf Phon артикулация /
Laute / 16 Mus лютия/
lauten </iA> vi звуча uv. 13, глася uv. II
C das lautet schon besser това вече звучи
по-добре; die Antwort lautete günstig
отговорът беше благоприятен; der Ori¬
ginaltext lautete... оригиналният текст
гласеше...; das Urteil lautet auf zwei Mo¬
nate Gefängnis присъдата е два месеца
затвор
lauten </?/>> i7, i7 звъня uv. II G Sturm
^ бия uv. £7 тревога; die Glocke läutet
камбаната бие; der Küster läutet (die
Glocken) клисарят бис камбаната; das
Telefon läutet т елефонът звъни; umg von
dieser Geschichte habe ich etw. - hören
чух нещичко да се говори за тази ис-
тйрия
Läuten п 23/sg (Glocken) камбанен звън:
(Klingel) звънснс п, звън (-ът) т
lauter I. adj geh (rein) чист (за злато);
(ungetrübt) бйст|ър, -ра, прозрач|ен. -на;
520 LAUTERKEIT
(ehrlich) чест|ен, -на, йскреи О * es Gold
чисто злато; die ^е Wahrheit чйстата
истина; II. adv (nichts als) нйшо друго
освен; (nur) само О ^ Unsinn нйшо
друго освен глупости, само глупости;
aus ~ Liebe само от любов
Lauterkeit / 17jsg чистота / (auch übertr)
läutern <УгА> vt пречиствам Al [пречйстя
II] (auch übertr); рафинйрам uv, v, Al;
(Flüssigkeit течност) избистрям A2 (из¬
бистря //]; übertr облагородявам Al
[облагородя /7)
Läuterung / 17 пречйстване п, рафиниране
п; избйстряне п; übertr облагородяване п
L^ytewerk п 20 звьн|ец т, -цй; звукова
сигнализация; звънчево устройство
Lautgesetz п 20 Ling, Phon фонетйчен за¬
кон; — lehre / 16 Ling фонетика /
laut|lich lutj фонетйч|ен, -на. звуков; ^los
adj безшум|ен, -на; (Stille тишина) без¬
мълвен, -на
Lautlosigkeit / \ljsg дълбока тишина, без¬
мълвие п
lautmalend adj звукоподражателен, -на
Lautmalerei / 17 Ling звукоподражание
н. ономатопея f; ^Schrift / 17 Phon фо¬
нетично писмо, транскрипция /;
^Sprecher т 4 Radio високоговорйтел
т; -stärke/16 сила/на звука; ^stär¬
keregier т 4 Radio регулатор т на сй-
лата на звука; —Verschiebung / 17 Ling
изместване п на звуковете
lauwarm adj топлич|ък» -ка, възтоп|ъл,
-ла, хлад|ък, -ка
Lava [..w..] / 15а лава /
Lavendel [..w.J т 4 Bot лавандула/* -öl
п 20 лавандулово масло
lavieren [..w..] <d/Л6> v# umg лавирам uv,
v, Al
Lawjne f 16 лавина /
lawinenartig adj като лавйна
lax adj отпуснат; небреж|ен, -на; безпрйн-
цип|ен, -на; (Benehmen, Sitten държане,
нрави) разпуснат
Laxheit / \lisg вялост / отпуснатост /*
(Sitten нрави) разпуснатост /; морална
неустойчйвост
Lazarett п 20 лазарет т; — zug т 2 сани¬
тарен влак
Lebehoch п 23 od 24: ein — rufen извиквам
А / [извйкам А1] .ла живее!“; ein — auf
jmdn. ausbringen пйя uv, E7 наздравица
за някого, вдйгам А1 [вдигна Е2] тост
за някого
Lebemann т 3 човек ш, pl хора на живота
leben <Л£> vi живея uv, Еб О er lebt noch
той е още жив; in Berlin — живея в Бер¬
лин; lebe wohl! [- Sie wohl!] сбогом!; es
lebe.. .! да живее...!
Leben n 23 живот m O einem Kind das —
schenken раждам Al [родя II] дете; sich
[J] das — nehmen самоубйвам се Al [са¬
моубия се £7]. посягам Al [посегна £2]
на живота си; am — sein жив съм va;
ат - bleiben оставам А1 [остана Е2]
жив; auf — und Tod на живот и смърт;
für mein - gern с най-голямо удовол¬
ствие; mein - lang през целия ми живот;
etw. [4] ins — rufen създавам Al [създам,
създадеш (създадох)] нещо; mit dem —
davonkommen оцелявам Al [оцелея £tf],
отървавам се Al [отърва се Е2] жив; ums
- kommen загйвам Al [загина Е2\ (при
катастрофа): jmdn. ums — bringen уби¬
вам Al [убйя Е7\ някого: hier herrscht
reges ~ тук цари голямо оживление
lebend adj жив, живеещ О —е Hecke жив
плет; ^е Blumen естествени [живи] цве¬
тя pt; ^е Sprachen жйви езици pl; ^es
Wesen жйво същество; es gab keine
Seele жива душа нямаше
Lebendgewicht п 20jsg жйво тегло
lebendig adj жив; (lebhaft) оживен О bei
^-em Leibe verbrennen изгарям A2 [из¬
горя 12] жив; auf der Straße wird es —
улицата се оживява; mit ^em Interesse
c буден интерес
Lebensjabend m Ijsg geh заник m на живо¬
та (dicht): старост/; — alter n 23 възраст/;
^art / 17 начин m m живот; (Umgangs¬
form) добрй маниери pl [обноски pl\\
-aufgabe / 16jsg смисъл m [цел / ] на
живота; ^bahn/17 жизнен път; ~Ьашп
т 2 Bot туя/ боже дърво; ^bedingungen
pl условия pl на живот; ^bedürfnis п 27
насъщна потребност; ~~ beschreibung /
биография / животопис т; ~ datier /
16jsg продължителност / на живота;
(eines Gerätes, einer Maschine) живот m
(на уред, машина)
lebensecht adj правдив
Lebenserfahrung / 17 жйзнен опит
lebensfähig adj жизнеспособен, -на
Lebensjfahigkeit / 17 жизнеспособност /*
-frage / 16 жйзнено важен въпрос;
— freude/ 16 жизнерадост /
lebensfroh adj жизнерадост|ен. -на
Lebensführung / 17 начин т на живот
Lebensgefahr / 17 опасност / за живота
О unter — с риск за живота си; außer
^ sein животът ми е вън от опасност
lebensgefährlich adj много опас|ен, -на, опа¬
сен за живота
Lebensgefährte т 7 другар т в живота,
съпру|г т, -зи; ^gefShrtin / 18 другарка
/ в живота, съпруга / ^gemeinschaft /
17 съвместен живот; Biol симбиоза /
^geschichte / 16 биография /
lebensgroß adj в естествена големина
Lebensgroße / 16 естествена големина [ве¬
личина]
Lebenshaltung / 17 жизнен уровен; бит
(-ът) т; начин nt на живот О eine be¬
scheidene — скромен (начин на) живот
Lebensjahr п 20: im zwanzigsten ^ на два¬
десетгодишна [двайсетгодйшна] въз¬
раст
Lebens|kamerad т 8 другар т в живота;
~ kämpf т 2 борба / за съществуване;
^klugheit / 17 житейска мъдрост; жиз¬
нен опит; ^ kraft / 14 жизнена сила,
енергия /
Lebenslage / 16 положение п в живота О
sich [4\ in allen zurechtfinden нами¬
рам А1 [намеря //] изход от всякакво
положение, справям се А 2 [справя се //]
с всякакво положение
lebenslänglich adj (Gefangenschaft затвор)
доживот|ен. -на: (Rente пенсия) пожиз¬
нен
Lebens|lauf т 2 биография /* *^lust f 14jsg
жизнерадост / ^mittel pl хранйтелни
продукти pl: ^ mittelgeschäft п 20 ма-
газйн т за хранйтелни стоки; ^ mittel¬
karte / 16 продоволствена карта; ^mit-
telversorgung / 17 продоволствие п
lebensmüde adj уморен от живота
Lebensmut т \/sg кураж /и, жйзненост /
жйзиена енергия
lebensnah adj свързан с [блйз|ък, -ка до]
живота: реалистйч|ен, -на: основан на
опита
Lebensraum т 2 жизнено пространство:
Biol (Pflanzen, Tiere растения, животни)
условия pl на живот: биотоп т
Lebensretter т 4: das war sein - това беше
човекът, който го спаси; това беше не¬
говият спасител
Lebensstandard /н 6 стандарт т на живота;
жизнено равнище
Lebensstellung / 17 обществено положение
О gesicherte - солйдно положение
Lebensstil т 1 стил (-ът) т [начин /н] на
живот
LECHZEN 521
Lebensunterhalt т 1 издръжка /. препита¬
ние п С seinen - verdienen изкарвам си
AI [изкарам си AI] прехраната
Lebensversicherung / 17 осигуровка / за
живот
lebenswahr adj правдйв, истински. вер|ен*.
-на. с жизнена правда
Lebenswandel т 4 поведение п. държане
п в живота; ^weg т 1 жизнен път:
weise / 16 начин т на живот: ^Weis¬
heit / 17 житейска мъдрост
lebenswichtig adj жизнено важ|ен, -на, от
първостепенно значение
Lebens|wille(n) п 7а/sg (nt4/sg) воля / за жи¬
вот; ^Zeichen п 23 прйзна|к т, -ци на
живот
Lebenszeit / 17 живот пк продължител¬
ност /на живота О auf ^ за цял живот
Leber / 16 Ата черен дроб О umg frei
[frisch] von der - weg sprechen говоря uw
II откровено
Leber|egel nt 4 Zoo! метил m: ^entzundung
/ 17 Med хепатйт nt: ^ fleck nt I беика
/ ^tran m I рибено маслсЬ
Lebewesen n 23 живо същество. органйз|ъм
(-мът) т, -ми
Lebewohl п 24 сбогом jmdtn. - sagen
сбогувам се uv. Ale някого
lebhaft adj жив; оживен; (Kind дете) жив.
подвнж|ен. -на; (Bewegung движение)
бърз. пъргав. енергйч|ен. -на; (Wind вя¬
тър) ейлен. -на. бу|ен, -йна; (Straße ули¬
ца) оживен; (Farbe. Schilderung цвят.
описание) жив. яр)ък. -ка: (Freude ра¬
дост) бур|ен. -на: (Phantasie въображе¬
ние) богат С ich bedauere ^ съжалявам
AI [съжаля //] много
Lebhaftigkeit / 17 sg жйвост /'. подвижност
/; оживление п
Lebkuchen nt 4 Kocftk меденка /
leblos adj безжизнен
Leb|losigkeit / 17 sg безжйзненосг f: iibcnr
нечувсгвпгелносг f, невъзмх тймост /
Lebtag nt 1 sg' mein ^ през целия си жи¬
вот: so ctw. habe ich mein ^ noch nicht
gesehen такова нещо не съм va виждал
никога
Lebzeiten pl: bei ^ приживе: zu seinen ^
през неюво време, k'oiäm mfi беше още
жив
lechzen </i/>> vi geh жадувам uw AI (nach
[.?] за) (auch iibcrtr) < nach Wasser ^
умирам AI [ум|ра /: (-ря\)) ог жажда
[за вода]
522 LECK
leck adj пробит, който пропуска вода (за
кораб и др.)
Leck я 20 дупка /. пробив т (през който
тече вода)
decken <А/>) vt лижа uv, Е4, облизвам AI
[оближа Е4] О jmdm. die Hand ~ угод¬
нича uv, и някому; sich [3] die Lippen
^ облизвам се; umg sich [5] die Finger
[die Lippen] nach etw. [3] ^ облизвам се
за нещо, точа си uv, II зъбите за нещо
(umg)
decken <АА> vi (Schiff кораб) пропускам
AI [пропусна Е2) вода; (Dach покрив)
тс|ка, -чсш (текох) uv; (Gefäß съд) тая
uv, Е5
lecker adj апетйт|ен, -на, вкус|ен, -на О
umg ein ^es Mädchen сладко момиче
Leckerbissen т 4 лакомств|о, л, -а, дели¬
катес т
Leckermaul п 22 лаком|ец т, -ци, лаком-
ни|к т, -ци О sie ist ein kleines ^ тя
много обича сладки работи
Leder н 23 кожа f (обработена); (Sohlen^)
гьон т; umg (Fußball) футбол т, фут¬
болна топка О umg jmdm. das — gerben
напердашвам Al [напердаша //] (umg)
някого; umg gegen jmdn. vom — ziehen
нахвърлям се A2 [нахвърля се II] срещу
някого
Leder|band т 2 книга / [том т, -ове] с ко¬
жена подвързия; ^ handschuh т I ко¬
жена ръкавица; ^hose /16 кожени пан¬
талони pl
ledern adj (aus Leder) кожен, който е от
кожа; (Fleisch месо) жилав; übertr umg
(Roman, Vortrag роман, доклад) сух,
скуч|ен, -на, безинтересен, -на
ledig adj (unverheiratet) неженен О aller
Verpflichtungen ^ sein свобод|ен, -на съм
va от всякакви задължения
lediglich adv само, изключително
leer adj (nicht voll) праз|ен, -на (auch
übertr); (unbesetzt) свобод|ен, -на, незает
О -е Ausrede неубедително извинение;
Tech — laufen работя uv, /7 на празен
ход
Ц$ге / 16lsg празнота / пустота / (auch
übertr)
l^ren </iA> vt изпразвам AI [изпразня IIJ;
sich - изпразвам се (за зала, влак, каца
И др.)
Leergewicht п 20 собствено тегло (на пре¬
возно средство)
Leerlauf т 2lsg Tech празен ход О hier
gibt es viel тук се пилеят много сили
напразно
1вдг|1аиГел <9а/sn) vi (Faß, Wanne каца,
вана) изпразвам се AI [изпразня се II];
^stehend adj праз|ен, -на, незает
legal adj легал|ен, -на, закон|ен, -на
legalisieren <d/A6> vt легализирам uv, v,
AI
Legalität / 17 легалност f законност /
1 Legat m 8 легат m, папски представител
(при някое правителство)
2Legat ff 20 Jur легат m, дарени|е n, -я чрез
завещание
legen <АА> vt слагам AI [сложа /7], поста¬
вям А2 [поставя //]; sich [4] ~ лягам
(си) AI [легна (си) Е2]; (Wind вятър)
утйхвам АI [утихна Е2]; (Schmerzen
болки) уталожвам се AI [уталожа се II];
(Zorn гняв, яд) минавам AI [мина Е2]
О Kartoffeln — садя uv, II, засаждам
AI [засадя II] картофи; Eier — снасям
А2 [снеса El] яйца; jmdm. die Karten ^
гледам uv, Al някому на карти; den
Hund an die Kette ^ връзвам Al [вържа
E4] хучето; Hand an sich [4] * самоу¬
бивам се AI [самоубия се £7]; die letzte
Hand an etw. [4] - завършвам Al [за¬
върша II] нещо (произведение, карти¬
на); Gewicht auf etw. [4] отдавам Al
[от|дам, -дадеш (-дадох)] голямо зна¬
чение на нещо; die Feder [das Messer] aus
der Hand ~ оставям писалката [ножа]
legendär adj легендар|ен, -на
Legende / 16 легенда /
legeren <d/hby vt (Metalle метали) спла-
вям А2 [сплавя //]; легйрам uv, v, Al;
(Suppe супа) застройвам AI [застроя /7]
Legierung / 17 (Metall) сплав /
Legion / 17 легион m
Legionär m I легионер m
Legislative [..wa] / 16 Pari законодателна
власт; законодателно тяло; ~~иг|periode
/ 16 Pari легислатура / период т на
дейност на едно избрано законодателно
тяло
legitim adj легитйм|ен, -на, закон|ен, -на;
(Kind дете) законнороден
Legitimation / 17 (Berechtigungsausweis) ле¬
гитимация / документ т (който по¬
твърждава известно право)
legitimieren <d/AA) vt легитимйрам uv, v,
AI; узаконявам AI [узаконя /7]; sich [4]
^ легитимйрам се, представям A2
[представя //] документи за установя¬
ване на самоличността
Legitimität / 17 законност /
Lehen n 23 Hist ленно владение
Lehm m I глйна f; -boden m 5 глйнеста
почва
lehmig acij глинест
Lehne / 16 (Stuhl стол) облегал|о n. -ä.
облегалка /; (Abhang) склон m, -ове
lehnen vi (Person човек) облягам се
AI [облегна се Е2\% подпйрам се AI
[под|пра се Е («прях се)] (an [3] на); стоя
и\\ 12 облегнат [опрян*] (an [3] на);
(Gegenstand предмет) подпрян*
[опрян*] съм va (an [3] на); sich [4] —
облягам се, подпйрам се (ал [4] на); vt
облягам, подпйрам (an [4] на)
Lehnsessel т 4 кресл|о п, -а (с висока обле¬
галка)
Lehns|herr т 8 (2. — 4. sg -n) Hist сюзерен
ш. феодал т; -mann т 3 (/?/ Jeute) Hist
васал т; —recht п 20 феодално право
Lehnstuhl т 2 кресл|6 п. -а (с висока обле¬
галка)
Lehnwort п 22 Ling заемка /
Lehrjamt п 22 учйтелска служба [длъж¬
ност]; -anstatt / 17 учебно заведение;
-beauftragte т 7+ извънреден препо¬
давател във вйсше учебно заведение;
- brief т I свидетелств|о /> за завършено
(професионално) образование; (Fernstu¬
dium задочно следване) лекции pl за
задочници (във формата на писма);
- buch /? 22 учебни|к ш. -ци
Lehre / 16 (Lebensregel) поука / уро|к т.
-ци; (theoretische -) учени|е л, -я, док-
трйна / теория /; Tech (Meßwerkzeug)
калйб|ър ш, -ри. шаблон т О bei jmdm.
in die - gehen отивам AI [отйда EI] при
някого да уча занаят; bei jmdm. in der
- stehen [sein] уча uv, // от някого (за¬
наят); чиракувам uv, AI при някого
lehren <ЛЛ> г/ уча uv. II (jmdn. etw. [4] ня¬
кого (на) пешо); (unterrichten) препо¬
давам AI [препо|дам. -дадеш (-дадох)]
С er hat mich gutes Deutsch gelehrt той
ме научи на хубав немски езйк; sie lehrt
das Kind lesen тя учи детето да чете; sie
lehrt in den oberen Klassen тя преподава
в горните класове; die Zeit wird es —
времето ще покаже
Lehrer т 4 учйтел т: — bildungsanstalt / 17
учйтелски институт; —in / 18 учйтелка
f; -schaft / 17/sg учйтелство п, вейчки
учители pl
Lehr|fach п 22 учебен предмет; -film nt 1
учебен филм; -gang т 2 (учебен) курс
Lehrgeld п 21:- zahlen плащам АI [платя
//] данък [дан] на неопитността си; umg
LEIBHAFTIG 523
laB dir dein — zurückzahlen да си йскаш
парйте назад от даскала, дето те е учил
(umg)
lehrhaft adj поучйтел|ен, -на
Lehrjahr п учебна годйна; —junge ml-
Lehrling; -kombinat п 20 учебно-про¬
изводствен комбинат (в ГДР); —kraft
/учйтел т, преподавател т; —ling т
1 * чира|к т. -ци. ученик, който учи за¬
наят; — midchen п 23 ученйчка, която
учи занаят; — meister т 4 майстор т;
ühertr учйтел т; —mittel pl учебни по¬
собия [помагала] pl; -plan т 2 учебен
план; —probe / 16 показен урок (при
получаване право за учителствуване)
lehrreich adj поучйтел|ен, -на
Lehrsatz т 2 теза f; Math теорема /*
-Stoff т 1 учебен материал; —Stuhl т 2
катедра/(във виеше учебно заведение);
—Werkstatt/17 (pl — Werkstätten) учебна
работилница; —zeit/ 17jsg времетраене
на обучението
Leib т За (Körper) тял|о* п, -а; ( — es|mitte)
талия /, кръст т; (Bauch) корем т О
umg keinen trockenen Faden am —e haben
мок|ър, -pa съм va до кости; er hat noch
nichts im — е троха не е турил в устата
си; mit — und Seele тслом и духом, из¬
цяло. с цялата си душа; bleib mir damit
vom —е! не ме занимавай с това! einer
Sache [3] zu —е gehen залавям се А2
[заловя се II] енергично с нещо
L^jblbinde / 16 Med бандаж т; —eben
п 23 елече п, -та
l^beigen adj крепост|сн. -на
L^ib|eigene т 7+ Hist крепосгни|к т. -ци;
- eigenschaft/17 Hist крепостни честно п
L^ibes|erbe т 7 пряк наследник; — frucht
/ 14/sg Med ембрион т, плод т
Leibeskräfte pl: umg aus [nach] — n c все
ейла
Leibesübungen pl физйчески упражнения
pl: -Visitation [..w.J / 17 лйчен обиск
Leib|garde / 16 Mit лейбгвардия f; — ge¬
richt n 20 любймо ядене
leibhaftig adj същински, истински, дей¬
ствителен, -на. реал|ен. -на О sich [3]
etw. [4] - vorstellen представям си А2
[представя си II] нещо съвсем реално;
er war ihm - noch nicht begegnet той не
беше се срешал още с него лйчно; er ist
es -! това с той найстина!
524 LEIBLICH
leiblich adj (körperlich) тслсс|ен, -на. фи¬
зически; (blutsverwandt) род|ен. -на (за
брат и др.)
Leib|schmerzen pl болки pl в корема;
-wache / 16 лична охрана; — Wächter
Hist телохранител т: — Wäsche /‘ \6jsg
бельо п. долни дрехи pl
Leiche /‘ 16 труп (-ът) т, -ове; — n|begängnis
п 21 geh погребем и|е л. -я
leichenblaß adj umg блед като мъртвец
L^ichen|frau / 17 жена, която облйча [на¬
гласява] мъртвец; - gift п 20jsg птомайн
т. трупна отрова
leichenhaft н<й_мъртвешки
Leichen|halle / 16 дом (-ът) т на покой¬
ниците: -Öffnung/17 аутопсия/; — rede
/ 16 надгробно слово; —schau / \ljsg
Jur, Med оглед т на труп; — tuch п 22
саван т; - Verbrennung / 17 кремация/*
-wagen т 4 погребална кола; — zug
т 2 погребално шествие
Leichnam т 1 — Leiche
V;/
leicht adj лек; (mühelos) лес|сн, -на; (gering¬
fügig) лек. незначителен, -на, дреб|ен,
-на < -е Kost лека храна; einen —еп
Schlaf haben спя uv. 13 леко, ймам uv.
AI лек сън; er hat einen — en Fehler im
Diktat gemacht той направи една малка
[незначйтелна] грешка в диктовката; ein
^er Regen [Wind] слаб дъжд [вятър];
ithertr ein --es Mädchen леко момйче;
-е Musik лека [забавна] музика; -еп
Herzens с леко сърце; mir ist - ums Herz
така ми е леко па сърцето; sich [3] das
Leben - machen не си усложнявам AI
[усложня си II] живота; er hat es nicht
- не му е лесно; er hat — reden [lachen]
лесно му е на него; etw. [4] zu - nehmen
гледам uv. AI много леко на нешо, не
се отнасям А2 [отнеса се EI] сериозно
кьм нешо; es geht ihr - von der Hand
гя върши нешо c лекота; работата й
спори; Sprachen fallen ihr - тя учи лесно
езици; das ist - möglich това е много
възможно . _
LeictitTathtet т 8 Sp лекоатлет т; -ath-
Tetik / Ilsg Sp лека атлетика; -'bau
т \isg> -bauweise / l6/.vg стройтелство
п с леки [олекотени] конструкции;
-benzin п 20* лек бензин; —beton [.Доз
od ..to:n] т 6 лек бетон
leichtblütig adj весел, жизнерадостен, -на,
бсзгрйж|сн. -на; —entzündlich adj лесно-
възпалйм
Lichter т 4 Маг лйхтер т
l^ichtfallen <3a/.v/i> vi: etw. [I] fällt mir
leicht нешо ми е лесно, нешо ми се удава
leichtfertig adj лекомйслен. повърхностен,
-на; (unbedacht) необмислен, прибързан
Leichtfertigkeit / 17 лекомйслие п; (Unbe¬
sonnenheit) нсобмйслсност f; —fuß т 2
umg безразсъден [лекомйслен] човек
leichtfüßig adj пъргав, бърз О einen — еп
Gang haben стъпвам АI [стъпя //] леко;
ймам ш\ AI лека, грациозна походка
I^ichtgewicht /; 20/sg Sp лека категория
leichtgläubig adj лековер|ен. -на
Leichtgläubigkeit f \ l/sg лековерие п
leichtjherzig adj безгрйж|ен. -на, весел;
- hin adv (ohne Ernst) необмислено;
(ohne Schwierigkeit) лесно; (flüchtig) ми-
моходом, между другото
Leichtigkeit / 17/.v^ лекота f; (Ungezwun¬
genheit) непринуденост / O mit — c ле¬
кота. лесно; es ist keine — ... не е лесно...;
es wäre für ihn eine —... за него би било
съвсем лесно...
Leichtindustrie / 16а/sg лека промйшле-
ност
leichtlebig adj безгрйж|ен, -на; —löslich
adj лесноразтворйм
Lejcht|metall п 20* лек метал; — metallbau
т I конструкция / от лека метална
сплав; —öl п 20 Chem леко масло;
- sinn т 1 /sg лекомйслие п, безгрижие
п
leichtsinnig adj лекомйслен
leichtverdaulich adj: -е Speisen лесно-
смилаеми хранй pl
leichtverderblich adj: -e Waren стоки,
кой го подлежат на бързо разваляне
l^chtlverständlich adj лесно разбираем;
- verwundet adj леко ранен
leid adv: es tut mir - съжалявам uvt AI;
umg tut mir -, aber ich kann nicht kom¬
men съжалявам, но не мога да дойда;
er tut mir - съжалявам го, жал [мъчно]
ми с за него; es tut einem —, zu sehen,
wie... на човек му става мъчно да гледа
как...; die Kinder waren das Spiel — ge¬
worden на децата им беше омръзнало
да играят [беше омръзнала играта];
mein Versprechen ist mir — съжалявам,
че обещах [че дадох обещание], разкай¬
вам се AI [разкая се £5] за обещанието
си; ich bin es - това ми омръзна; до
гуша ми дойде от това {umg)
Leid n 20fsg (Kummer) скръб /. мъка f,
страдание f; (Unrecht) неправда f зло
n, обида /; (Unglück) нещастие n, беда
f O jmdm. sein ~ klagen изплаквам Al
[изплача E4\ някому мъката си; jmdm.
ein ~ antun причинявам Al [причиня //]
някому зло; sich [3] ein ~ antun посягам
Al [посегна E2\ на живота си, самоу¬
бивам се Al [самоубия се £7]
Leideform / 17, Gramm страдателен залог
ДОеп <21, d - w/hby vi страдам uv, Al
(unter [3] от); боледувам uv, A] (an [3]
от); v/ umg търпя uv, 12, понасям A2
[понеса El] О die Bilder haben unter der
Feuchtigkeit gelitten картйните се повре¬
диха от влагата
Leiden n 23 (Krankheit) болест f: (Qual)
страдани|е n, -я O ein chronisches ^ xpo-
нйчсско заболяване
leidend adj (krank) бол|ен. -на, болнав:
(schmerzerfüllt) измъчен
Leidenschaft / 17 страст /
leidenschaftlich adj страст|ен, -на, пла-
мен|ен, -на, жар|ък. -ка О ~ gern с го¬
лямо удоволствие
Leidenschaftlichkeit / 17/sg страстност /.
пламенност /, жар /
leidenschaftslos adj безучастен. -на,
хлад|ен, -на
Leidenslgefährte т 7. ^gefährtin / 18 дру¬
гар т по съдба (в страданията); ^ge¬
schickte / 16 история / на нещастията
[страданията] (на някого); Rel библей¬
ски разказ за мъките Христови; ^weg
т I ühertr трънлив път
leider adv за съжаление, за жалост О
das ist — Gottes wahr! за голямо съжа¬
ление това е вярно! ^ kann ich nicht
kommen за съжаление не мога да дойда
leidig adj досад|ен, -на. нсприят|ен, -на
О ein ^ег Trost лоша утеха
leidlich adj търпим. снос|ен, -на, поносим;
(einigermaßen) röpe-дблу О wie geht’s?
— danke, —! как си? благ одаря, го¬
ре-долу1
Leidtragende т 7+ опечален т, блйз|ък
т, -ки на покойника; ^ / 19 опечалена
/. блйзка / на покойника О ühertr umg
wir sind die ^ n нйе трябва да оперем
пешкйра (umg)
Leidwesen п 23/sg: zu meinem groben — за
мое голямо съжаление
Leier / 16 Mus лйра f; Astr Лира / O
umg immer die alte ~! все старата песен!
(umg)
LEINEN 525
Leierkasten m 5 латерна /. ^mann m 3
латернаджи|я m, -и
leiem <AA> vt, vi umg (kurbeln) въртя uv,
12; (auf dem Leierkasten spielen) свйря
uv, II, изсвйрвам Al [изсвиря //] на ла¬
терна O ein Gedicht — казвам Al [кажа
E4] стихотворение монотонно
Leihbibliothek f 17 заемна библиотека
(частна)
leihen <23jhhj vt давам АI [дам, дадеш
(-дадох)]на заем (jmdm. etw. [4\ някому
нещо); sich [3] - вземам AI [взема Е
(взех)] на заем (von jmdm. etw. [4] от
някого нещо) О geh jmdm. seinen Bei¬
stand — оказвам Al [окажа E4\ някому
помощ
leihweise adv назаем, в заем: заемообраз¬
но
Leim nt I туткал т, лспйл|о п, -а umg
aus dem gehen разлепвам се Al [раз¬
лепя се II]: ühertr (Freundschaft, Ehe
приятелство, брак) разтурям се А2 [раз¬
туря се //], развалям се А2 [разваля се
//]; umg jmdm. auf den — gehen хващам
се Al [хвана се E2] на нечия въдица
(umg)
leimen </;А> г/ лепя uv, II. залепвам AI
[залепя //] (с туткал); ühertr umg jmdn.
— измамвам AI [измамя //] някого
Leimfarbe f 16 постна туткалена боя
leimig adj намазан с туткал [лепйло]; леп¬
кав
Leim|ring т 1 леплйв ловен пояс (върху
дърво); ^rute / 16 пръчка, намазана с
клей (за ловене на птици)
Lein т 1 Bot лен т
Leine / 16 връв / р! върви, въже п. -та;
(Hundeleine) кайшка / (на куче) О die
Wäsche hängt noch auf der - прането e
още на въжето einen Hund an die neh¬
men слагам Al [сложа //] каишката на
куче; einen Hund an der — führen водя
мг, 11 куче за каишката; ühertr umg jmdn.
an der - halten командувам ttv, Al ня¬
кого
leinen adj ленен
Leinen и 23 ленено платно; (Bettuch) ле¬
нен чаршаф; -band п 22 ленга / ширит
т; т 2 Тур книга, подвързана с платно;
^einband т 2 платнена подвързия:
^ tuch п 22 ленен чаршаф; - wasche /
l6/.v^ ленени чаршафи р! и покривки р!
за маса
526 LEINEN-
L^ipen- und Maulkorbzwang m/sg задъл¬
жително водене на куче с каишка и на¬
мордник
Lgi,n|öl п 20 ленено масло; — pfad т 1 Hist
път т покрай течението на река (от кой¬
то се теглят кораби); —samen т 4 ле¬
нено семе; — wand /14jsg ленено платно;
(Malerei живопис) платн|о п, -а; Film
екран т
l^ise adj (Stimme, Musik глас, музика)
тих: (Schritte, Geräusch стъпки, шум)
лек; (Regen. Wind дъжд, вятър) слаб;
(Verstimmung, Befürchtung, Schlaf нераз¬
положение, опасение, сън) лек О nicht
der —ste Verdacht ни най-малко подоз¬
рение; - lächeln усмихвам се АI [усмих¬
на се £2] леко; — kochen вра, uv, II на
слаб огън
Lrisetreter т 4 umg прикрит човек; (Heuch¬
ler) лицемер т
Leiste / 16 (Holz) летва/; (Metall) лайстна
/; Text йва f; Arch корниз т; Med сла¬
бина /
leisten (hby vt върша uv, II, извършвам
Al [извърша //] O viel — свършвам
много нещо; er hat für die Wissenschaft
Hervorragendes geleistet постиженията
му за науката са изключителни; acht
Stunden Arbeit am Tag — работя uv, II
осем часа на ден; einen Schwur — по¬
лагам AI [положа //] клетва; Gewähr
— гарантирам uv, v, AI; Hilfe — оказ¬
вам Al [окажа E4\ помощ (jmdm. ня¬
кому); Widerstand — оказвам съпротива
(jmdm. някому); Gesellschaft - правя uv,
II компания (jmdm. някому); Unterschrift
— подписвам А l [подпиша £4]; Jur Bürg¬
schaft — поръчителствувам uv, v, Al (für
[4] за); sich [2] etw, [4] — разрешавам си
А! [разреша си II] нещо
Leisten т 4 калъп т за обуща; — bruch
т 1 Med ингвинална [слабйнна] херния;
— gegend / I Ijsg Anat слабйнна област
L^stung / i7 (Ausführung) изпълнение n,
работа /. (Geleistetes) постижение n
(auch Sp). успех m; Tech, Phys мощност
/. производителност f; -en pl (Schule
училище) успех m O — des Wehrdienstes
отбйване n на военната повинност; —
in Geld und Naturalien плащане n в брой
и натура __
(ejstugsflUiig adj (Person човек) работоспо¬
собен, -на; кадър|ен, -на (umg); Tech
(високо) производителен, -на, продук¬
тивен, -на, мощен, -на
L^jptungslfahigkeit / 17 работоспособност
f; Tech производителност /; мощност
f; — faktor т 9а Tech коефициент т на
мощност; —klasse / 16 Sp разред т;
— kontrolle / 16 (Schule училище) про¬
верка / на знанията; —lohn т 2 (Ak¬
kordlohn) плащане п на акорд; (Stück¬
lohn) плащане п на парче; ~messer
т 4 El ватмет|ър т, -ри; ~prämie [.Ja]
f 16 премиапно възнаграждение (за из¬
вършена работа)
Leistungsschau / 17 преглед т на пости¬
женията
leistungsschwach adj (Schüler ученик) със
слаб успех; (Maschine машина) с малка
мощност
Leistungsspitze / (6 върхово постижение;
най-висока производйтелност; най-ви¬
сока мощност; — sport т 1 jsg състеза¬
телен спорт _
leistungsstark adj (Schüler ученик) с вй-
сок успех; (Maschine машина) мощ|ен.
-на. с голяма мощност
Leistungssteigerung / 17 повишение п на
производителността; — vermögen л 23/sg
= Leistungsfähigkeit; ~ Zuschlag m 2 до¬
бавка f към заплатата за добра работа
Leitartikel т 4 уводна статия
■eiten </;/»> vr водя uv, II, ръководя; Mus
дирижйрам uv, V. AI; Phys добър про¬
водник съм va, пропускам АI [пропусна
£2] (топлина, електричество, звук);
(Wasser вода) отвеждам AI [отведа EI]
(in [4] в); (Brief, Gesuch писмо, заявле¬
ние) препращам AI [препратя II] (an
[4] до) О Wasser leitet Schall schneller als
Luft водата е nö-добър проводник на
звука, отколкото въздухът; etw. [4] in die
Wege - подготвям A2 [подготвя //],
организйрам uv, v, AI нещо
1 Leiter m 4 ръководйтел m; Phys про¬
водник m. -ци
-Leiter / 16 (подвижна) стълба f; —gerüst
n 20 скеле n, -та (на строеж); — sprosse
/16 стъпал|о л. -ä на подвижна стълба;
--wagen т 4 кола/с рйтли
Leitfaden т 5 (Lehrbuch) ръководств|о
л. -а (учебник); ( —gedanke) ръководна
нйшка; —fihigkeit / 17 Phys проводи¬
мост f; — gedanke т 7&/sg ръководна
идея; -hamrnel т 4 звънчар т (овен-во¬
дач) (umg); —motiv л 20* Mus лайтмотив
т; --satz т 2 ръководен прйнцип; теза
f; -stelle / 16 ръководна служба; ръ-
ководствол; -Stern т 1 пътеводна звез¬
да; -strahl т 9 Math, Phys радиус-век¬
тор т
Leitung / Mjsg (das Leiten) управление n,
ръководене n; ръководство n; (Leitstelle)
ръководна служба, ръководство п; Mus
дирижиране n;f\l El електрически про¬
водник; електрическа инсталация; (Te¬
lefon -) телефонна линия; (Wasser -)
водопровод т; (Gas-) газопровод т
О Mus unter der — von... под диригент¬
ството на...; umg eine lange - haben бав¬
но загрявам Al [загрея E6\ (umg)
L^itungs|draht m 2 електропроводна жи¬
ца: — hahn m 2 Tech тръбен кран; -mast
m l ocl 9 електрйчески стълб; Tel теле¬
фонен стълб; -netz n 20 El електрическа
мрежа: -rohr n 20 тръба / (водопро¬
водна. газопроводна); —schnür / 14 od
17 електрйчески шнур
Leitwerk n 20 Flugw опашни хоризонтал¬
ни и вертикални плоскости pl, хоризон¬
тален и вертикален стабилизатор
Lektion f 17 уро|к т, -ци
Lektor т 9а (Hochschule виеше училище)
лектор т: (Verlag издателство) редак¬
тор т
lektorieren <d/й£> vf редактйрам uv, v. Al
Lektüre/16 чстив|о n, -a; (das Lesen) четене n
Lende / 16 Anat лумбална [поясна] област;
(Schlachtvieh) фил|е n. -та, рйбица /
Lendenbraten m 4 печено филе: — gegend
/ 17/.v# Anal лумбална [поясна] област;
— schürz m 1 набедрени|к m, -ци (у при¬
митивните народи)
Leninismus т Wi.sg ленинйз|ъм (-мът) т;
-ist т 8 ленинйст т
leninistisch adj ленински
Leninjorden т 4 орден т „Ленин": —preis
т 1 Ленинска награда
lenkbar adj управляем, направляем; übertr
който сс води лесно, сговорчйв О —е
Raketen направлявани ракети
Lenkbarkeit / 17fsg направляемост /
управляемост /; (Fügsamkeit) послуш-
ност / сговорчйвост /
lenken </;/>> г/ (Auto, Pferd кола, кон)
управлявам uv, Al, карам uv, Al; Flugw
пилотйрам uv, v, AI; (Schlacht битка)
ръководя uv, II; (Kind дете) възпитавам
AI [възпйтам Al] О die Schritte nach
Hause - отправям сс A2 [отправя се //]
за в къщи: das Gespräch [den Verdacht]
auf etw. [4] - насочвам Al [насоча //]
разговора [подозрението] върху нещо;
die Blicke auf sich [4] - привличам AI
LESEN 527
[при|влека, -влечеш (-влякох)] погледите
върху себе си
Lenker т 4 (Lenkstange) кормйл|о п, -а (на
велосипед, мотор); (Fahrer) шофьор т
Lenkjrad п 22 кормйл|о п, -а, волан; — га-
kete / 16 управляема ракета; —Stange /
16 кормйл|о п, -а (на велосипед);
-ung / 17 (das Lenken) управление n,
направляване n; übertr ръководство n;
(-Vorrichtung) кормилна уредба; -Vor¬
richtung/ 17 кормйлна уредба; —waffe
/ 16 управляемо оръжие
Lenz т 1 dicht пролет /
Lenzpumpe / 16 Маг трюмна помпа
Leopard т 8 леопард т
Lepra f/sg Med проказа f; —kranke m 7 +
бол|ен m, -ни от проказа; / 19 болна /
ог проказа
Lerche / 16 чучулига /
Lernaktiv п 20 ученйчески акгйв (органи¬
зира помощ за изоставащите)
lernbegierig adj любознателен, -на; уче-
нолюбйв; усърд|ен. -на
Lerneifer т 4fsg усърдие п в учението
lernen V/ уча uv, II, научавам А1
[науча //]; vi уча се: (Lehrling) уча занаят
(bei [3] при) Ь er lernt Klavier spielen той
сс учи да свйри на пиано: umg er lernt
Tischler той се учи за дърводелец
Lernmittel п 23 учебно пособие; —freiheil
/ 17/sg безплатно снабдяване на уча¬
щите се с учебнини и учебни помагала
Lesart/ 17 вариант т (на текст); (Deutung)
тълкуване п (на текст)
lesbar adj (leserlich) четлйв, който може да
се чете: (Stil. Artikel стил, статия) който
се чете леко
lesbisch adj Med лесбййски
Lese / 16 (Wein -) гроздобер m
Lese (abend m J * рецитал m; вечер / на ху¬
дожественото слово; — brille / 16 очила
plза четене; -buch п 23 читанка/ хрис-
IомЙ1ия /; —gerät п 20 апарат т за че¬
тене на микрофилми; -halle / 16 чи¬
талня /
1 lesen (\9lhby vt, vi (Buch книга) чета uv, El,
'прочйтам AI [прочета £7]: Pari (Gesetz¬
entwurf законопроект) разйсквам Al
[разйскам AI]: Kirche (Messe литургия)
служа uv. 11; vi (Hochschule) чета лекции
(über [4] по) O laut — чета на глас; zwi¬
schen den Zeilen - чета между редовете;
seine Handschrift ist kaum zu — почеркът
528 LESEN
му едвам сс разчита: das Buch liest sich
gut кишата се чете леко, кнйгата е при¬
ятна за четене: aus der Hand - гледам
uv. Al на ръка: umg jmdm. die Leviten
[den Text] - чета някому конско еван¬
гелие (umg)
2lesen <19/ЛЛ) vt (Trauben, Himbeeren
грозде, малини) бера uv, ЕЗ; набирам
AI [набера £3]: (Erbsen грах) чистя uv,
11, изчиствам Al [изчистя //]; (Ähren,
Holz класове, дърва) събирам
lesenswert adj: ein -es Buch книга, която
заслужава да се прочете
Lese|probe / 16 откъс т от новоизлязла
к11йI а: Tlwai първо четене на пиеса (ре¬
петиция): — pult п 20 пулт т. подставка
/ на маса за четене
Leser т 4 читател т
Leseratte / 16 umg кнйжен плъх (unig): чо¬
век, който обйча да чете много
Leserbrief т 1 читателско писмо; — kreis
ш I читателски кръг
leserlich iutj чемлйв О eine —е Handschrift
четлив почерк: das ist schwer — това
I рудно се чете [се разчйга]
Leserlichkeit / 17lsg чстлйвост /; —Schaft
/ \7/sg читателите pl; —Versammlung
/ 17 читателска конференция
Lese|saal т 2 (pl ..sälc) читалня /; —Stoff
m [!.\g КНЙ1И pl за четене; —stück n 20
четнв|о n, -а (в учебник); -Zeichen n 23
нещо за отбелязване на страница в кни¬
га
Lesung / 17 рецитал п\, литературно чс-
lene: Pur! четене п in zweiter — на
Biopo четене
Lethargie / 16аLsg летаргия/
Lette т 7 ла1вй(сц т, -йци
Letter / 16 Тур буква /‘(печатарска)
Letterngießmaschine / 16 Тур букволйвна
машина; -metall п 20 метал т за пе¬
чатарски букви; 1Ино1рафски метал
Lettin / IS лагвййка /
lettisch adj латвийски
Lettland п 22 Латвия /; -länder т 4
латвй|сц т. -йци; -länderin / 18 лат-
вййка /
Lettner т 4 Arch преграда /' между хора
и кораба (на черква)
Letzt / zu guter - на края, в края на краи¬
ща I а
letzt adj послсл|сн, -на О —е Woche мй-
на.ииа седмица: im -en Sommer през
миналото лято; in der — en Zeit в по¬
следно време, напоследък; umg — en
Endes в края на краищата; bis auf den
—en Mann до последния човек; bis zum
- en Atemzug до последния си дъх; zum
— en Mal за последен път; bis zum —en
kämpfen боря се uv, 11 докрай; dieser Hut
ist der -e Schrei тази шапка е послед¬
ната новост на модата; —е Hand an etw.
[4] legen завършвам Al [завърша //]
окончателно нещо; der —е Wille по¬
следната воля [завещанието] (на почи¬
нал)
Letzte т 7+ (f 19, п 26) последният (по¬
следната, последното) О der — des
Monats последното число на месеца;
sein -s hergeben давам Al [дам, дадеш
(дадох)] и последното, което имам
letztens adv (letzthin) напоследък; (an letzter
Stelle) най-накрая
etztere m 7 (/49, n 26+) последният (по¬
следната, последното) от двамата О
der erstere..., der — ... първият, вто¬
рият... .
Ietzt|hin adv неотдавна; —lieh adv в края
на краищата; -malig adj послед|ен, -на;.
adv за последен път; -möglich adj по¬
следен възможен
Leu т 7 (gen sg auch -s) dicht лъв (-ът) /и,
-ове
L^uchtjboje / 16 Маг светещ буй, светеща
шамандура; -bombe / 16 осветителна
бомби; - dichte / 16 Phys яркост /
Leuchte / 16 лампа /. фенер т и др.; ühertr
umg свстйл|о п, -а О er ist eine — in
seinem Fach гой е авторитет в специал¬
ността си
leuchten <ЛЛ> vi светя uv, II; (Stern звезда)
блестя uv, 12; (Augen очи) auch сйяя uv,
Е7 С jmdm. — светвам А1 [светна £2],
светя някому
leuchtend adj светещ; блестящ (auch
übertr): сияещ
Leuchter т 4 свещни|к т, -ци
Leuchtjfärbe / 16 светеща [луминесцентна]
(Зоя; -feuer п 23 Маг сигнален огън,
си1 пални светлини pl; фар mt -ове;
-käfer т 4 Zool светулка f; — kugel f
16 сигнална ракета; — pistole / 16 Mil
сигнален пистолет; — rakete / 16 сиг¬
нална ракета; -reklame / 16 светлинна
реклама; —röhre / 16 Phys луминес¬
центна тръба /‘[лампа]; —schiff п 20 ко¬
раб-фар т, плаващ маяк; —schirm т 1
светещ [флуорссцйраш] екран; —spur /
17 Mil светеща следа (от трасиращ сна-
ряд); —spurgeschoB п 20 Mil трасиращ
снаряд; ~ stofTröhre / 16 = Leuchtröhre;
— türm т 2 Маг фар т, -ове; —Zifferblatt
л 22 светещ циферблат
leugnen <А6> V/ отрйчам А! [отре|ка, -чеш
(отрекох)] О es läßt sich nicht —, daB...
не може да се отрече, че..., не може да
не се признае, че...
Leuk5ntj$ / 16а Med левкемия /
Leuko|plast п 20 Pharm левкопласт т;
— zyten pl Anat левкоцити pl
Leumund т 3/sg име л. репутация /, ре¬
номе л О einen guten [schlechten] ~ haben
ползвам се uv, Al с добро (лошо) йме;
der böse - munkelt, dafL. злйте езйци
говорят, че...
L^ute pl+ хора pl О die jungen — младите
pl; vor allen -п съвсем открйто, пред
целия свят; wir sind geschiedene — между
нас всйчко е свършено
Leutnant т 1 od 6 лейтенант /и О — zur
See лейтенант от флот
leutselig adj приветлив, прият|ен, -на; раз-
говорлйв. приказлйв
Leutseligkeit / 17/sg приветлйвост f; раз-
говорлйвост / приказлйвост /
Levante [..w..]/16 Левант т, Йзточно Сре¬
диземноморие
Levantiner [..w„] т 4 левантйн|ец т, -ци;
— in*/ 18 левантййка /
levantinisch [..w..] adj левантййски
Levkoje / 16 Boi шибо|й m. -и
Lew [..f] m (gen -(s), pl Lewa) (bulgar. Wäh¬
rungseinheit) лев m, -ове O fünf Lewa пет
лева
Lexik / 17/sg лексика f словно богатство
lexikalisch adj (zum Wörterbuch gehörig)
речников, лексикографски; (zum Wort¬
schatz gehörig) лексйчески. слов|ен, -на
Lexikograph m 8 лексикограф m; -gra-
phi$ f 16a/sg лексикография /
lexikographisch adj лексикографски
Lexikologie / 16a/sg лексикология /
Lexikon л 29 od 28a лексикон m. енцик¬
лопедия /
Liane / 16 Bot лиана/
Libanes|e m 7 ливан|ец m. -ци; -in / 18
ливанха /
libanesisch adj ливански
Libanon m 4 Ливан m
Libelle / 16 Zoo! водно конче: Tech либела
/ нивелир m
liberal adj либерал|ен. -на
Liberale m 7 либерал nt: -alismus nt 11 /sg
либсралйз|ъм (-мът) m: -alität / \7lsg
либсралност / 34LICHTEN 529
Liberia n 23 Либерия /
Liberianer m 4 либерй|ец in, -йци; -in / 18
либерййка /
liberianisch adj либерййски
Libretto ;i 24 (pl auch ..tti) Theai либрет|о
n, -a
Ljby|en n 23 Лйбия f: -er m 4 ли§й|ец m,
-йци; -erin / 18 либййка/
libysch adj либййски
licht adj свет|ъл. -ла. яс|сн. -на: (Wald гора)
ряд|ък*. -ка О Med -е Augenblicke ha¬
ben ймам uv, AI проблясъци от съзна¬
ние; Tech -е Höhe вертикален (светъл)
отвор: Tech -е Weite светъл отвор: ат
- en Tage посред бял ден: -er werden
оредявам АI [оредея £6] (за гора. коса)
Licht /I 21 /xg светлина f (auch iibertr): (Be¬
leuchtung) осветление n: n 21 (Kerze)
свещ / O das - anmachen [einschalten,
andrehen] запалвам Al [запаля II] лам¬
пата: das — ausmachen jausschalten, aus¬
drehen] загасявам Al [загася //] лам¬
пата: das - der Welt erblicken раждам
се Al [родя се II]: появявам се А1 [появя
се //] на бял свят: etw. [4] ans - bringen
разкрйвам Al [разкрия Е7] нещо. давам
А1 [дам. дадеш (дадох)] гласност на
нещо: iibertr umg mir geht ein - auf за¬
почвам AI [започна £2] да проумявам,
отварят ми се очйте: üher/r umg jmdm.
ein - aufstecken отварям А2 [отворя //]
някому очйте (über [4] за): übern- umg er
ist kein großes - той не c 6oi знае какво
светило
Ljcht|anlage / 16 освсп'|гслна инсталация:
-behandlung/ 17 Med фототерапия /.
свстлолсченис п; -bild п 21 снимка /.
фотография /• - bildenortrag т 2 до¬
клал ш с прожектиране на диапозитиви:
- blick т I iibertr мигновена радост:
светъл лъч (на надежда): - bogen т 4
od 5 El електрическа [волтова] дъга:
- bogenschwciOung / 17 Tech електролъ-
гово заваряване, електрозаварка /.
-brechung / 17 Phv: пречупване п на
свс глина та
licht|echt adj (Farbe hbhi) ipä|en. -йна. не-
избсляващ на слънце: ^elektrisch adj
Phvs фотоелектрйчсскн. - empfindlich
adj Phot еветлочуветвйтсл|ен. -на
'lichten </»/>> i7 (Wald тора) разреждах« Al
[разредя //]: sich - разреждам се: (Haar
34 Н«мско-бьл1 ирскн речник
530 LICHTEN
коса) оредявам Al [оредея Е6] О das
Dunkel lichtet sich мракът се разсейва
dichten <ЛЛ> V/; Mar die Anker — вдигам
А1 [вдигна Е2\ котва; ein Schiff — раз¬
товарвам Al разтоваря //] кораб
Ljchter т 4 Mar — Leichter
lichterloh adv: ^ brennen горя uv, 12 с буйни
пламъци; übertr горя от любов
Lichtgeschwindigkeit / 17 Phys скорост / на
светлината; -hof т 2 Arch вътрешен
двор за осветление; (Mond, Sonne луна,
слънце) хало п; ^jahr п 20 Astr свет¬
линна година
Lichtkreis т I светъл кръг О im — der
Lampe около лампата
Lichtmaschine / 16 Kfz динам|о, п, -а;
- mast т \ od 9 стълб т, -ове за улично
осветление; — messet т 4 Phot светломер
т; - pause / 16 хелиографно копие;
- pauspapier п 20* хелиографна хартия;
-quant п 25 Phys фотон т, светлинен
квант; — quelle/ 16 йзточни|к т, -ци на
светлина; ^reklame / 16 светлинна ре¬
клама; ^schacht т 2 Arch шахта /за
осветление, -Schalter т 4 електрически
ключ
lichtscheu adj боящ се от светлината О
-es Gesindel тъмни личности pl
Lichtscheu / П/sg Med страх (-ът) т от
светлина, фотофобия /
Lichtseite / 16 осветена страна; слънчева
страна <0 übertr die — des Lebens ху¬
бавата, светлата страна на живота
Ljcht|signal п 20* Verk светлинен сигнал;
-spielhaus /? 22, —spieltheater п 23 кин|о
п, -ä; -stärke f 16 Phys светлосйла f;
-strahl m 9 светлинен лъч; übertr лъч
(-ът) т светлина; -technik / П/sg Tech
осветлйтелна [светлинна] техника, свет-
лотехника
Lichtung/ 17 просека /; полянка /(в гора)
Lid п 21 Anat клепач т
lieb ad) мил; (teuer) скъп; (geliebt) любим,
обичан; (angenehm) прият|ен, -на
О -е Mutter! мила мамо!; -er Herr
Müller! драги господин Мюлер!; mein
-stes Buch любймата ми кнйга; seien
Sie so - und... бъдете така любез|ен,
-на, и...; es ist mir sehr daß... много
ми е приятно, че...; wenn es Ihnen — ist...
ако сте съглафн, -на...; umg sich [4] —
Kind bei jmdm. machen подмйлквам се
uv, Al някому; правя uv, II някому мили
очй; umg seine -е Not mit jmdm. [mit
etw.] haben много се мъча uv, И c някого
[c нещо];; du -e Zeit!, du —er Himmel!,
du -er Gott! боже мили!, боже господи!
Jj£baugeln </i&> vi: mit jmdm. — хвърлям
A2 [хвърля II] някому нежни погледи,
флиртувам uv, Al с някого; mit etw. [3j
— ейлно желая uv, £7 нещо: mit dem
Gedanken —, etw. zu tun живея uv, E6 c
мисълта да направя нещо
Liebchen п 23 любйма /
Li^be / 16jsg любов / (zu [3] към); (Zu¬
neigung) обич / (zu [3] към) О umg tu
mir die —! бъди тъй доб|ър, -ра!
li^bebedürftig adj който се нуждае от лю¬
бов [от нежност]
Liebedienerei / 1 Ijsg угодничество п. под¬
ли зурство п
liebedienern </;/)) vi угоднича nv( II
Liebelei / 17 флирт т. -ове
liebeln <//Л> vi флиртувам uv, Al (mit [J]
c) # e
lieben <AA> vt обичам uv, AI; любя uv,
II
liebend adj любещ O - gern etw. tun пра¬
вя uvt II, направям A2 [направя II] нещо
c голямо удоволствие
Uebensjwert adj обичлив O —würdig adj
любез|ен, -на, мил
Liebenswürdigkeit / !7 любезност f; вни¬
мание n
lieber adv (comp von gern) c по-голямо
удоволствие; по-добре O ich gehe — zu
Fuß предпочитам Al [предпочета El] да
вървя пеш; komm — gleich! ела по-добре
веднага!; du hättest das — nicht sagen sol¬
len по-добре беше да не казваш това;
je eher, je [desto] — колкото по-скоро,
толкова по-добре
Liebesbrief т I любовно писмо; —dienst
т 1 приятелска услуга
Liebeserklärung / 17 обяснени|е /?, -я в
любов О jmdm. eine - machen обяс¬
нявам се Al [обясня се II] някому в
любов
Ll£bes|geschichte / 16 любовна история;
— heirat / 16 женитба /[брак т] по лю¬
бов; -kummer т 4/sg любовна мъка;
-lyrik/17 любовна лйрика; —paar п 20
влюбена двойка
liebevoll adj ласкав, неж|ен, -на
lifblgewinnen <26а/АА> vt обйквам AI
[обикна Е2\
liebhaben <А, а/АА> vt обичам uv, AI
Ljebhaber т 4 (Geliebter) любовни|к т,
-ци; (Nichtfachmann) любител т, ама-
тьор т: (Kenner) познавач т О die Ware
wird viele ~ finden стоката ше намери
добър пласмент
Liebhaberei f 17 любймо занимание О
aus ^ за развлечение
Li^bhabertheater п 23 любителски [само¬
деен] театър
liebkosen </;/>) vf милвам uv, Al. помилвам
uv, rt Al% галя uv. //, погалвам Al [по¬
галя //]
Liebkosung / 17 ласка / милувка /
lieblich adj мил, миловйд|ен, -на
Lieblichkeit / 17/.qj миловйдност /
Ljfbling т И любйм|ец пи -ци; любймка
/* (Günstling) фаворйт т; фаворйтка /
Lieblings|beschäftigung / 17 любймо за¬
нимание; ^speise / 16 любймо ядене:
'’thema п 28 любйма тема
lieblos adj безсърдечен, -на: нелюбез|ен,
-на, груб
Lieblosigkeit / 17 безсърдечие п; нелю-
бсзност /• грубост /
liebreich adj доброгьрдеч|ен. -на; (zärtlich)
ласкав, мил
Liebreiz т I /sg прелест / чар т; (Anmut)
грация /
liebreizend adj прслест|сн, -на. чаров|ен.
-на. очарователен. -на
Liebschaft / 17 любовна връзка
Liebste ш 7 + любйм пи f 19 любйма /
^г! мйли мой!; мйла моя!
Liebstöckel т 4 od п 23 Bor селйм т
Lied п 21 пес|ен /\ -ни: ^chen п 23 песен-
чйца /. песничка f
Liederbuch п 22 песнопойка / сборни|к
пи -ци от песни; -^dichter т 4 автор т
на песни
Liederjan т I umg безделни|к пи -ци, не¬
хранимайко -вци
liederlich adj (unordentlich) безреден, -на:
неуред|ен. -на (umg): разхвърлян; (nach¬
lässig) небреж|ен, -на; (ausschweifend)
разпуснат. 6езпът|ен, -на, неморален,
-на
Liederlichkeit / \lfsg небрежност / не-
уредност / (umg): разпуснатост / без-
пътие /;
Liedrian т I umg = Liederjan
lief prüf von laufen
Lieferant m 8 доставчи|к m. -ци
lieferbar adj: die Ware ist sofort - стоката
може да cc достави веднага
Lieferbedingungen pl условия pl за до¬
ставка: -'frist / 17 срок т, -ове на до¬
ставка
liefern </;/?> »7 доставям А2 [доставя //]
LIGNIT 531
О Beweise - привеждам А1 [приведа
El] доказателства; eine Schlacht ~~ да¬
вам А1 [дам, дадеш, (дадох)] сражение;
umg er ist geliefert той е загубен, свър¬
шено е с него
Lieferschein т 1 товарйтелница /
Lieferung / 17 доставка f: (Buch книга)
свезка /
Liege / 16 кушетка /* ^geld п 21 Маг
такса /порадй забавяне разтоварването
(на кораб в пристанише); ^kur /17 Med
лекуване п чрез почйвка [лежане]
liegen <31 /Л6> VI лежа uv, 13: (sich befin¬
den) намирам се Al [намеря се 11]; (ge¬
legen sein) разположен съм va О weich
^ лежа на меко; der Tisch liegt voller
Bücher масата е затрупана с кнйги; Ber¬
lin liegt an der Spree Берлин е разполо¬
жен на река Шпрее; der Stoff liegt einen
Meter breit платът е едйн метър широк;
das Wort liegt mir auf der Zunge думата
се върти на езика ми; wir haben viel Kohle
im Keller - имаме много въглища в
йзбата; so wie die Dinge —, können wir
nicht... така както стоят нещата, ние не
можем...; der Unterschied liegt darin,
daß... разликата се състой в това, че...;
das liegt mir nicht това не ми е по вкуса;
es liegt nicht an mir не зависи от мене;
mir liegt viel daran много е важно за
мене; es liegt mir nichts daran това нйкак
не е важно за мене; das Zimmer liegt nach
dem Garten стаята гледа към градйната
li£genbleiben <23a/.?/i> v/ оставам Al [ос¬
тана E2\ (да лежа); (Ware стока) зале¬
жавам се Al [залежа се 13] О die Arbeit
muß - работата трябва да почака
Ij^genlassen <За/М> w оставям А2 [оставя
//]; забравям А2 [забравя //] О übertr
umg. jmdn. links ^ не обръщам Al
[обърна E2] внимание някому, пренеб¬
регвам А1 [пренебрегна Е2] някого
Liegenschaften pl недвижими имоти pl
Liege|stuhl т 2 шезлонг т; — stütz т I Sp
41Turnen лицева опора: - wagen т 4 вагон
т -кушет
lieh prär von leihen
ließ prär von lassen
Lift m 1 od 6 асансьор m: лифт m, -ове
Ljga / 15a лига / съюз m
Ligatur /17 Med, Typ лигатура / auch Mus
Lignit m 1 Min лигнйт m, лигнитни [ка¬
фяви] въглища pl
532 LIKÖR
Likör ш I ликьор m: *-glasu 22 ликьорсна
чаша
lila adj лилав
Lilie [..b] / 16 Bot лилия /, крем /и, -ове
Liliputaner т 4 лилипут т. джудже п, -та
Limit ;i 20*/.v# f/rf/ лимйт /и
limitieren <d//;A> 17 ограничавам AI
[огранича //] *
Limonade / 16 лимонада /
Limousine [..mu..] / 16 лимузина /
Linde А 16 До/ липа /; ^n|blikte / 16 липов
цвят; ^n|blütentee т 6/sg липов чай
Ijndem <ЛЛ) 17 (Schmerz болка) облекчавам
АI [облекча //), успокоявам AI [успокоя
Ч\
lindernd adj облекчаващ« успокоителен,
-на С Pharm ~es Mittel успокойтелно
ередсiöo
Linderung / 17jsg облекчаване п. облекче¬
ние п. смекчаване п
Und wurm п\ 3 Myth дракон т. зме|й т,
- -евс ad -йове
Lineal а 20* линия /(за чертане)
linear adj лине|ен, -йна
Lingujstik / 17/sg лингвйстика /, езикоз¬
нание п .
linguistisch adj езиковедски, лингвистйч|ен,
-на
Linie [..b] f 16 линия /; (Strich) черта /;
(Zeile) ред (-ът) т, -ове; Sp редица f;
(Straßenbahn ^) трамвайна линия;
(Autobus ■*-) автобусна лйния О
parallele — п успоредни лйнии; ein
Schreibheft mit тетрадка с редове;
^ fünf (der Straßenbahn) трамвай номер
пет; die -- Sofia — Berlin (въздушна)
лйния София — Берлин; in gerader ^
von jmdm. abstammen произхождам uv,
AI но права лйния от някого; ühertr in
erster ^ на първо място, най-напред,
преди всичко; eine mittlere halten дър¬
жа пп\ 13 средно положение; in letzter
^ на последно място; untg auf die schlan¬
ke - achten грйжа cc uv, II за линията
си, пазя uv. II лйния (umg)
Linienblatt [..bn.J n 22 подлйстни|к m, -ци
(за писане); - papier n 20* линйрана хар¬
тия; ^richter/w 4 Sp страничен съдия;
— schifT п 20 линеен кораб; ^spektmm п
28 od 29 Phys линеен спектър
linieren od linieren <d/AA> vt линйрам uv
AI
link adj ляв* O Hand лява ръка;
Masche опака бримка; die ^e Seite des
Stoffes опакото на плата
Ljnke / 19 лявата ръка О Pari Pol die
левицата, левите партии рI
linkisch adj несръч|ек, -на, непохват|ен, -на,
тромав
links adv наляво, вляво О von ~~ отляво;
nach ^ наляво; tätig er ist — той е левак;
ühertr er steht ~ той е с леви убеждения;
zwei rechts, zwei - stricken плета uv, EI
две на лице, две наопаки; den Strumpf
- anziehen обувам А! [обуя £7] чорапа
наопаки
Ljnks|auDen т Sp Fußhall. Hockey ляво кри¬
ло; ^händer т 4 лева|к т. -ци
linksherum adv наляво, на лявата страна
Linkskurve / 16 ляв завой
linnen adj = leinen
Linnen n 23 = Leinen
Liiroleum [..eumj n 20*/.?# линолеум m;
^schnitt m 1 гравюра/ на линолеум
Linotype [I<jinotaip] / 15 Typ линотйп m
Linse/ 16 Bot. Opt леща f; Anal кристални
m, лещата на окото; ~ />/леща / (за яде¬
не) <0 kochen готвя uv, II леща
Ijnsenformig adj лещовйд|ен, -на
Lippe / 16 Anat устна / О er konnte kein
Wort über die bringen той не можа
да промълвй нйто дума; ühertr an jmds.
hängen слушам uv, AI някого най-
внимателно
Lippenblütler m 4 Bot устоцветни pl; ^ laut
nt I Phon устнен звук, лабиал nt; ^ Stift
m 1 червйл|о nt -ä за устни
Liquidatim / 17 Hdl. Jur ликвидация /
liquidieren <d/ЛА) vt ликвидирам uv, v, At
Lira / (gen pl Lire), Abk L. (italien. Wäh¬
rungseinheit итал. основна парична еди¬
ница) лира f
lispeln <ЛА> v/ фъфля uv, E4; dicht (Blätter
листа) шумоля uv, 12; vt (flüstern) шепна
uv, £2, пошепвам AI [пошепна £2]
List / 17 хйтрост /. хитрина /, лукавство
/I
Liste./ 16 спйсъ|к /н, -ци О eine ^ anlegen
[aufstellen] съставям А2 [съставя //] спи¬
сък; auf der schwarzen - stehen сложен
съм va в черния списък; in [von] der ~
streichen зачерквам AI [зачеркна £2] от
спйсъка
Listenwahl / 17 гласуване п по листи
listig adj хйт|ър, -ра; лукав
Litanei / 17 Kirche литания / О ühertr untg
eine endlose - безконечна история: im¬
mer die alte — все същата песен
Litauen n 23 Лйтва /
Litauer m 4 литов|ец, -ци; — in/18 литовка /
litauisch adj литовски
Ljter n 23, umg m 4, Ahk L лйт|ър m, -и
(Abk л) O zwei — два литра
Literarhistoriker od Literaturhistoriker m 4
литературовед m, специалйст m по ис¬
тория на литературата
literarisch adj литературен, -на
Literat m 8 geh литератор m, писател m;
iron интелигент m
Literatur / 17 литература / O die schöne
^ художествена литература
Literaturgeschichte / 16 история / на ли¬
тературата; —spräche / 16)sg литерату¬
рен език: -Verzeichnis n 27 библиогра¬
фия f: — Wissenschaft / 17 литературо¬
знание n, —Wissenschaftler m 4 литера¬
туровед w, специалйст m по литерату¬
рознание
literweise adv на лйтри
. Litfaßsäule / 16 стълб m, -ове за афиши
Litholgraph т 8 Тур литограф т; —gra-
рМе / 16а Тур литография /
lithographisch adj литографски
litt prät von leiden
Liturg^ / 16a Kirche литургйя /
liturgisch adj литургйч|ен, -на
Litze / 16 ширит m, галон m; нашйвка f;
El многожйлен кабел
Livree [..wre:]/ 16a ливрея /
Lizenz / 17 лиценз m
Lob n 20/sg похвала /. възхвала / O
jrodm. — erteilen хваля uv. И, похвалвам
AI [похваля //] някого; geh das gereicht
dir zum großen — това е похвално от
твоя страна
loben <ЛЛ> v/ хваля uv, II, похвалвам AI
’ [похваля II] (jmdm wegen [2] od für [4]
някого за)
lobenswert adj похвал|ен, -на
Lobgesang m 2 хвалебствена песен; хва¬
лебствие п, -я
Lobhudelei, / 17 ласкателств|о п, -а, угбд-
ничество п
löblich adj похвап|ен, -на
Loblied п 21: umg ein — auf jmdn. anstimmen
възхвалявам Al [възхваля //] някого,
издйгам AI [издйгна Е2] някого до не¬
бесата
Lobrede / 16 хвалебствено слово
lobpreisen <Лб> vt geh възхвалявам Al [въз¬
хваля //], възвеличавам AI [възвелича
//]
Loch п 22 дупка/ umg (Gefängnis) затвор т
LÖFFEL 533
lochen </iA> v/ продупчвам Al [продупча
11]: перфорирам uv, i\ Al
Locher m 4 перфоратор m
löch(e)rig adj продупчен, c дупки; (porös)
порест, шуплйв
Lochjkamera / 15 Phot тъмна камера, ка¬
мера обскура f; — karte / 16 перфокарта
f; — kartenmaschine / 16 перфокартна
машина; —kartensteuerung/17 програм¬
но управление с перфокарти; -Stickerei
/ 17 бяла бродерия; -streifen т 4 пер-
фолента; — zange/ 16 пробивни клещи
pl; (für Fahrkarten) кондукторски клещи/
Locke f 16 къдрица / къдра /, букла /
1 locken <Л6> vt (Haar коса) къдря uv, II,
накъдрям А2 [накъдря II]: sieb - вия
се uw Е7, къдря се (за коса)
2locken </;6> vt (anlocken) мамя uv, II, при¬
мамвам AI [примамя II]: übertr (anzie¬
hen) привличам Al [привл|ека, -лечеш
(-лякох)], блазня и\\ II, съблазнявам А1
[съблазня II]
Lockenjkopf т 2 къдрокоса глава; (Person)
къдрокос човек; -wickel т 4 ролка /
(за навиване на коса)
locker adj (wackelig) разклатен; (lose) хла¬
бав, халтав; (Erdboden почва) рохкав;
(Kuchen сладкиш) пухкав; (Gewebe тъ¬
кан) рехав: (Person, Leben човек, живот)
безпът|ен, -на, разпуснат, разхайтен О
der Zahn ist - зъбът се клати; die
Schraube istf- винтът е разхлабен
lockerlassen <3а/hh} vi: umg nicht — държа
uw 13 здраво, не отстъпвам AI [отстъпя
U] . ,
lockern 17 разхлабвам AI [разхлабя
//), отпускам AI od отпущам AI [отпус¬
на Е2]: (Erdboden почва) разрохквам AI
[разрохкам AI]: sich — разхлабвам сс:
(Freundschaft приятелство) отслабвам
А / [отслабна Е2]
Lockerung / 17 разхлабваме/I. разрохванс п
tockig adj къдрав
Lock|mittel п 23 примамка f; -speise / 16
стръв /
L9ckung / 17 ühertr примамка /; съблаз|ън
/ -ни; изкушени|с п. -я *
Loden т 4 лбдем т (плат): -mantel т 5
лоден т (палто)
todern <//6) 17 пламтя uw 12 (auch ühertr):
горя мг, 12 ейлно
Löffel т 4 лъжйаа /; (des Hasen) ухо п. pl
уши (на заек): (Bagger) права лопата
534 LÖFFELN
(на багер); ~ bagger т 4 Tech еднокб-
фъчен [еднокошов] багер с права лопата
löffeln <hb> vt ям, ядеш. (ядох) wvJc лъжи¬
ца; (Suppe супа) auch сърбам uv, AI;
umg (verstehen) разбйрам AI (разбера
E3J
log prät von lugen
Log n 20* Mar лаг m
Logarithmentafel / 16 Math логаритмична
таблица
logarithm^ren <d/M> w. vi логаритмувам
uv, v, AI
logarjthmisch adj Math логаритмйч|ен, -на
Logarjthmus m 11 Math логарйт|ъм m, -ми
L9gbuch n 22 Mar корабен дневник
Loge [1о:зз] / 16 Theat ложа f; (Freimau¬
rer -) франкмасонска ложа
Logenbruder [..ззп..] m 5 (Freimaurer)
. франкмасон m, масон m; —Schließer m 4
разпоредйтел m (в театър); ^Schließe¬
rin/ 18 разпоредйтелка/(в театър)
Logger т 4 Маг риболовен кораб
Loggia [lod3a:. oft ^зт:] / 15a, pi auch
[..ion] Arch лоджиа
logieren [..31:..] <d/Itb) vi на квартйра съм
va (in [3] в, bei [3] при, y)
L9gik / \ l/sg логика f; —er m 4 логй|к tn,
-ЦИ
Logis [I031:] n (gen [Io3i:fl], pi [lo3i:ßJ) квар-
гйра /
togisch adj логйч|ен, -на; логйчески
^Lohe/ 16 geh пламъ|к m, -ци, пламтяща
жар
2L9he / 16 (Gerberei кожарство) растйте-
лец дъбйтел, растйтелна шава '
1 lohen <ЛЛ> vi geh пламтя uv, 12
2юЬеп </;/>> vt (Gerberei кожарство) дъбя
UV, II л
Lohgerber m 4 кожар mt таба|к m, -ци
Lohn m 2jsg (Belohnung) награда / въз¬
награждение n (für,[4] 3a);m2(Arbeits-)
работна заплата; i(Tage-) надница f;
(Vergehung) отплата /
L9hn|abzug m 2 удръжки pi от заплатата;
-arbeit f 17 наемен труд; —arbeiter
ш 4 наемен работник; -buch n 22 ве¬
домост /
lohnen </iö> V/. das lohnt nicht die Mühe това
не си струва труда; das Museum lohnt
einen Besuch има смйсъл [струва си тру¬
да. заслужава] да се посетй музеят; es
lohnt sich, den Versuch zu machen има
смйсъл [струва си труда, заслужава] да
се направи опитът; jmdm. etw. [4] — въз¬
награждавам AI [възнаградя II] някого
за нещо, отплащам се AI [отплатя се
II] някому за нешо
tohnend adj (vorteilhaft) изгод|ен, -на; (ein¬
träglich) доход|ен, -на; (sehenswert) за¬
служаващ да се вйди; (hörenswert) за¬
служаващ да се чуе
L9hn|erhöhung / 17 повишение п на работ¬
ната заплата; -forderung/ 17 йскане п
за повишение на работната заплата;
— kämpf т 2 борба / за повишаване на
работната заплата; —kurzung / 17 на¬
маляване п на работната заплата; -^li¬
ste/ 16 ведомост /• — Steuer / 16 данък
т обш доход; — stopp т 6 замразяване
п на работните заплати; -tag т 2 ден
т на изплащане на работните заплати;
— tüte / 16 плик т, -ове с работната за¬
плата
Löhnung /17 заплата f; войнйшка заплата
Lok / 15 umg = Lokomotive
lokal adj локал|ен, -на, мест|ен, -на
Lokal п 20 (Gaststätte) ресторант т, локал
т; umg (Versammlungsraum, Wahlraum)
помещени|е п, -я (за събрания, избори
и др.); — anästhesie / 16а Med местна
упойка
lokalisieren <d/hb} vt локализйрам uv, v.
Al
Lokalität / 17 локал m, помещени|е n, -я
Lokallpatiiotismus nt IIJsg местен патрио-
тйзъм; —satz m 2 Gramm подчинено
изречение за място; -termin т 1 Jur
съдебно заседание на местопроизшес¬
твието
L9kativ т 1* Gramm местен падеж
Lokomobile / 16 локомобйл т
Lokomotiv|e / 16, kurz Lok / 15 локомотйв
т: —führer т 4 машинист ,т (на
локомотив); —schuppen п 4 локомотив¬
но депо
Lombard т I * od п 20* кредит от заложна
къща [заложна банка] срещу ценни кни¬
жа
Lorbeer т 9* Bot дафйново [лаврово] дър¬
во; übertr лаври pl О übertr umg — en
ernten жъна uv, E2 лаври; übertr sich [4]
auf seinen — en ausruhen почивам AI
[почина E2] на лаврите си
L9rbeer|blatt п 22 Kochk дафинов лист;
— kränz т 2 лавров венец
L9rchel / 16 Bot смрачка / смръчкула /
(гъба)
Lore / 16 Etsenb открит товарен вагон;
(Kipplore) вагонетка /
Lorgnette [lomjeta] / 16 лорнет m
los adv: was ist denn —? какво се е случило?;
was ist — mit dir? какво става c тебе?,
какво ти е?; mit ihm ist nicht viel ^ той
не е нйшо особено, не го бива; der Hund
ist кучето се е отвързало; ein Knopf
ist едно копче се е откъснало; jmdn.
[etw .] ^ sein отървал съм va се от някого
[от нещо]; nun aber (Aufforderung
zum Reden) хайде!, хайде започвай!,
хайде говори!; (Aufforderung zum Ge¬
hen) хайде!, хайде тръгвай!
Los п 20 жреби|й т, -и; übertr auch участ
f; съдба f: (Lotterie) лотариен билет
О das große ^ ziehen изтеглям А2 [из¬
тегля //] голямата печалба
lösbar adj Chetn разтворим; übertr разре¬
шим
losbinden <27a/AA> vt отвързвам AI [отвър¬
жа £4]
losbrechen <16а/$я> vi (Gewitter, Gelächter,
Streit буря, смях. спор) избухвам Al
[избухна Е2]
Löschblatt п 22 попивателна хартйя
loschen <Л6> V/ (Feuer, Kerze, Kalk огън,
свеш. вар) гася uv. II, изгасявам А1
[изгася II]: (Durst жажда) утолявам А1
[утоля //]; (Tinte мастило) попивам А1
[попия Е7]: (Tonband магнитофонна
лента) изтрйвам А / [изтрйя £7]; (Hypo¬
thek, Schuld ипотека, задължение) по¬
гасявам А1 [погася 11]
loschen <АА> »7 Маг разтоварвам А1 [раз¬
товаря //]
Löscher т 4 (Tinte мастило) попивателна
преса: umg (Feuert) пожарогасйтел т
Loschjkalk т 1/.?# гасена вар; — köpf т 2
Tech (Tonbandgerät магнитофон) изтрй-
ваша глава; ^papier п 20* попивателна
хартйя
1 Löschung / 17/.?# (Feuer огън) гасене п;
(Schuld задължение) погасяване п
2lx>sehung / 17 Маг разтоварване п
lose adj (locker) хлабав, разхлабен, раз¬
кошен; (nicht verpackt) непакетйран;
(leichtfertig) лскомйслен О die Schnür¬
senkel sind - връзките (за обувки) са
развързани; der Nagel ist - гвоздеят се
клати; der Knopf ist - копчето iue падне;
das Haar - tragen нося uv. 11 косата си
пусната: gibt es den Kakao auch — oder
nur in Packungen? какаото само паке¬
тирано ли е или се продава и на ки-
toi рам?; Milch ist - oder in Flaschen zu
LOSLEGEN 535
kaufen млякото се купува наливно или
в бутилки; einen —п Mund haben имам
uv, Al неедържан език
Löse|geld п 21 откуп т; -mittel п 23 Chem
разтворйтел т
tosen <AA> vi хвърлям А2 [хвърля II] жре¬
бие (ат [4] за)
lösen <АА> vt (abtrennen) отделям А2 [отде¬
ля II] (von[ 3] от); (lockern) разхлабям
А2 [разхлабя 77], отпускам Al od отпу¬
щам А1 [отпусна £2]; (Schnürsenkel,
Kopftuch връзки за обуща, кърпа за
глава) развързвам А1 [развържа Е4];
(Zöpfe плитки) разплитам А1 [разплета
El]: (Rätsel загадки) отгатвам А1
[отгатна £2]; (Geheimnis тайна) разкри¬
вам А1 [разкрия £7]; (Aufgabe задача)
решавам А1 [реша //], разрешавам;
(Vertrag договор) анулйрам uv. vr Al;
(Ehe брак) разтрогвам Al [разтрогна
£2]; (Freundschaft приятелство) разва¬
лям А2 [разваля /7]; Chem разтварям
А2 [разтворя II]: (Fahrkarte билет) ку¬
пувам А1 [купя 77], вадя uv, II; изваж¬
дам А1 [извадя 77]; sich — отделям се;
разхлабям се; развързвам се; разплитам
се; разтварям се
tosfahren <4а/.гл> vi umg потеглям А2 [по¬
тегля /У], тръгвам А1 [тръгна £2] (с пре¬
возно средство); umg нахвърлям се А2
[нахвърля се //] (auf jmdn. върху някого)
tosgehen <13аЛн) vi нахвърлям се А2 [на¬
хвърля се //] (auf jmdn. върху някого);
залавям се А2 [заловя сс //] (auf etw.
[4] с нещо); umg (aufbrechen) тръгвам Al
[тръгна £2]; umg (Schuß изстрел) раз¬
насям сс А2 [разнеса се £/]; umg (Vor¬
stellung, Theater представление, театър)
започвам А1 [започна £2]
loskaufen <а/АА) г/ откупувам А1 [откупя
II]: sich [4] - откупувам се
loskommen <33а/.ш> vi (sich frei machen)
освобождавам се Al [освободя се /У],
отървавам се А1 [отърва сс £2] (von [3]
от); umg тръгвам А1 [тръгна £2] (auf
jmdn. към някого)
toslassen <3a/AA> vt пускам Al ad пущам
Al [пусна £2]; (Hund куче) насъсквам
А1 [насъскам Al] (auf [4] срещу)
loslegen <a/AA) vi umg залавям се А2 [за¬
ловя сс У/] (mit etw. [3] с нещо), започ¬
вам А1 [започна £2] (mit etw. [2] нещо);
(zu reden beginnen) започвам да говоря;
536 LÖSLICH
отварям A2 [отворя //] едни уста (umg)
О nach kurzer Pause legte die Musik wie¬
der los след кратка почйвка музиката
пак засвйри
löslich adj разтворйм
Löslichkeit / 17/sg разтворимост /
toslösen <a/AA> vt отделям A2 [отделя //]
(von [3] от); sich [4] ~ отделям се, откъс¬
вам се А/ [откъсна се Е2] (von [3] от)
tosmachen <а/ЛЛ> vt umg (Boot, Hund,
Strick лодка, куче, въже) отвързвам AI
[отвържа Е4\\ sich [4] - освобождавам
се AI [освободя се II] (von [3] от) (auch
iihertr)
losplatzen <а/А/>> vi umg избухвам AI [из¬
бухна £2]; (lachen) избухвам в смях
tosreißen (2la//i/?> vr отскубвам AI
[отскубна £2], откъсвам AI [откъсна
£2]; sich [4\ ~~ отскубвам се, откъсвам
се (von [3] oi)
Löß m I Geol льос m
tossagen, sich [4] <a//?/>) отричам се AI
[отрс|ка cc, -чеш cc (отрекох cc)], отказ¬
вам се AI [откажа се E4] (von [J] от)
tosschießen <32a//?A> vi стрелям uv, A2,
открйвам AI [открйя £7] огън; umg (ren¬
nen) спускам се AI [спусна се £2], втур¬
вам се АI [втурна се £2] (auf jmdn. към
някого) </ umg schieß los! започвай! раз¬
казвай!
l9sschlagen <4а/АЛ> vi нахвърлям се А2
[нахвърля се II] (auf jmdn. върху няко¬
го); налагам AI [наложа //]. бйя uv, Е7
(auf jmdn. някого); vt Hdl продавам AI
[про|дам, -дадеш (-дадох)] (евтино),
плаейрам uw v, AI О sie schlugen
| aufeinander los те се сбйха
^sprechen <16а/АА> vt: jmdn. - оправда¬
вам АI [оправдая £7] някого; jmdn. von
einer Verpflichtung - освобождавам AI
[освободя //] някого от някакво задъл¬
жение; Rel jmdn. von den Sünden - опро¬
щавам AI [опростя //] някому грехо¬
вете
9ssteuern <a/.m> vi umg отправям се A2
[отправя cc //], тръгвам A I [тръгна £2]
(auf [4] към); iihertr подготвям A2 [под¬
готвя II] (auf etw. [4] нешо)
1 Losung / 17 лозунг m; Mil парола /
:Losung / 17 (Jägersprache) изпражнения
pl (от дивеч)
Lösung /17 (Aufgabe. Problem задача, про¬
блем) решени|е n, -я. разрешен и|e ;i. -я;
(Vertrag договор) анулиране п. (Ehe
брак) разтрогване п: Chem разтвор т:
Chem (das Sichaufiöscn) разтваряне п
Lösungsmittel п 23 Chem разтворйтел т
toswerden < 18a/.v/?> vt отървавам cc AI
[отърва се £2] (jmdn. od etw. [4] от ня¬
кого od от нещо)
Lot п 20 Arch отвее т; Math перпенди¬
куляр т; Маг лот т. дълбокомер т
's Math ein - fällen спускам АI [спусна
£2] перпендикуляр; iihertr umg im ^ sein
в ред съм va; das muß wiederJns kom¬
men това трябва пак да се уредй
toten </?6> V/ Arch спускам AI (спусна £2]
отвее; Маг измервам AI [измеря //]
дълбочина с лот
löten </;/>) V/ споявам AI [споя //]. запоя¬
вам AI [запоя //]
Löt|kolben т 4 поялни|к т, -ци; -lampe
/ 16 лоялна лампа
L9tos т, -blume / 16 Bot лотос т
totrecht adj отвес|ен. -на. перпендикулярен,
-на
I.9tse т 7 лоцман т
lotsen <//A> vt (SchifT кораб) превеждам AI
[преведа £7] (през опасно място, канал)
(auch iihertr) С umg jmdn. mit ins Kino
замъквам AI [замъкна £2] някого на
кйно (umg)
Lotsenboot n 20 лоцманска лодка
L9tterbube т 7 безделни|к т. -ци
Lotterie / 16а лотария / '1 in der ^ spielen
играя i/г. £7 на лотария
Lottene|gewinn т I печалба / от лота¬
рията; ^los п 20 лотариен билет
L9tterleben п 23 празен [безпътен, разпус¬
нат] живот
Lotto п 24 томбола /. лото п
Löwe/?? 7 Zootлъв(-ът)т, -овс; Лл/r Лъвт
Löwenanteil т 1 iihertr лъвски пай; ^ bän¬
diger т 4 укрогйтел т на лъвове: -jun¬
ge // 26* лъвче //. -та: maul п 22 sg Bot
кучспц|с /?. -а: ^zahn т (gen -s) Bot глу¬
харче п, -га
Löwin / 18 лъвйца /
loyal [loaja:l] adj лоял|ен. -на
Loyalität [loaja..] / 17 .vir лоялност /
LPG [el-pe-ge] /15 = Landwirtschaftliche
Produktionsgenossenschaft
LSD [eleßdc:] (Rauschgift) ЛСД (опиат)
Luchs m I Zoo/ рис ///. -овс
Lücke / 16 (Loch) дупка /. (leerer Raum)
празно място: (im Text в текст) пропуск
///; (im Wissen в знание) празнина /* \ч
iihertr eine - ausfüllen запълвах! АI [за¬
пълня II] празнина
Lückenbüßer m 4 временен заместник
lucken|haft adj непъл|ен, -на, c празноти;
^los adj без празноти; пъл|ен, -на; не¬
прекъснат
lud präi von laden
Luder n 23 vulg подлец m% -й; безсрамни|к
m. -ци, безсрамница /• (Aas) мърша f;
стръв / O umg: das arme сиромахът!;
ein dummes ~ глупак m, глупачка /
Luft / 14 въздух m: (leichter Wind) ветрец
mt полъх m; (Atem) дъх m O keine ^
bekommen задушавам се Al [задуша се
//]; nach ~ schnappen дйшам uv, А / теж¬
ко; an der - на въздух; an die frische
~ gehen излйзам Al [изляза* El) на
чист въздух; das ist aus der ^ gegriffen
това е чйста измислица; die — ist rein
спокойно е, не е вече опасно; es ist dicke
^ опасно e; seinem Herzen — machen
излйвам Al [излея E6\ сърцето си
Luftjabwehr / 17 /sg противовъздушна
отбрана; ^angriff m 1 въздушно напа¬
дение; ^ aufnahme / 16 Phot въздушна
фотоснимка; ^bad n 22 въздушна баня;
^ballon [auch ..log] m 6 балон m; — bild
n 21 = Luftaufnahme; ^ blase / 16 въз¬
душно мехурче; Tech шупла f; ^-Bo¬
den-Rakete /16 Mil ракета/въздух-земя;
^brücke/ 16 въздушен мост
luftdicht adj херметйчески
Luftdichte / 16 /sg Phys плътност /на въз¬
духа; -druck m 2/sg Phys атмосферно
налягане
lüften <ЛЛ> v/ проветрявам Al [проветря
//]; (Vorhang, Topfdeckel завеса, капак
на тенджера) повдигам Al [повдйгна
Е2]\ (Hut шапка) вдигам А! [вдйгна Е2]
(при поздрав); ühertr (Geheimnis тайна)
разкрйвам А! [разкрия Е7]. разбулвам
А1 [разбуля //]
Luft|fahrt/17/sg въздухоплаване п; — fahrt-
gesdlschaft / 17 авиокомпания /; — feu¬
chtigkeit / 17/sg влажност /на въздуха;
— filter т 4 Kfz въздушен фйлтър; — flot¬
te / 16 въздушен флот, въздушна флота;
— gewehr п 20 пневматйчна пушка;
— hauch п I /sg ветрец и, полъх т; — Hei¬
zung / 17 калориферно отопление, въз¬
душно отопление; ^hoheit / \ljsg су¬
веренитет т над въздушното простран¬
ство
luftig adj проветрйв; прохлад|ен, -на;
(Kleid дреха) лек, въздуш|ен, -на,
ефйр|ен, -на; umg (leichtsinnig) лекомйс-
лен, несериозен, -на
Luft|ikus т la umg бърборко т, -вци, праз-
LUFTWIDERSTAND 537
нодум|ец т, -ци; ^kissen п 23 гумена
възглавница; ^klappe/ 16 Tech възду¬
шен клапан; ^ krieg т I въздушна вой¬
на; — kühlimg / I Ijsg Tech въздушно
охлаждане; ^kurort т 1 климатйчен
курорт; ^landetruppen pl въздушноде¬
сантни войски pl; ^landung / 17 въз¬
душен десант
luftleer adj безвъздуш[ен, -на
Luftlinie [Ja] /16 въздушна лйния (между
две географски точки); ~loch п 22
отдушни|к т, -ци; Flugw въздушна яма;
^-Luft-Rakete/ 16 Mil ракета /въздух-
въздух; -mangel т 5/sg липса /на въз¬
дух; ^ messe/16 Meteor въздушна маса;
^-matratze / 16 гумен дюшек; ~*post
/ \ljsg въздушна поща; ~ pumpe / 16
въздушна помпа; ^raum т 2 въздушно
пространство; — raumverletzung / 17 на¬
рушение п на въздушното пространство
(от самолет); ^reinhaltung / 17/sg за¬
пазване п чистотата на въздуха;
^ röhre / 16 Anal трахея / дихателна
тръба; ^schacht т 2 вентилационна
шахта; schiff п 20 Flugw въздушен ко¬
раб
Luftschloß п 22: ^Schlösser bauen строя uv,
11 въздушни кули
Luftschraube / 16 пропелер т, витл|о п,
-а; schütz т I/sg противовъздушна
отбрана; — schutzkeller т 4 противовъз¬
душно скривалище; ^Sperrfeuer п 23 зе-
нйтен преграден огън; -spieg(e)lung
f 17 Phys мираж т
Luftsprung nt 2 скок т. -ове С vor Freude
einen — machen подскачам А1 [подскоча
11] от радост
Luftjstreitkräfte pl Mil военновъздушни сй~
ли pl; - ström т 2 Meteor въздушно те¬
чение; ^Stützpunkt т I авиобаза /
Lüftung/17 проветряване пш вентилация/
Luftveränderung / 17 Med промяна / на
клймата; -^verkehr т I/sg въздушни съ¬
общения pl; -Verkehrslinie/ 16 = Flug¬
linie; -^Verschmutzung / \7/sg замърся¬
ване n на въздуха
Luftweg т I: auf dem по въздуха;
pl Anat дихателни пътища pl
Luftwiderstand m 21 sg въздушно съпротив¬
ление; ^zufuhr / \ llsg подаване n [вкар¬
ване n\ на въздух, прйток т на въздух;
^zug т 2/sg течение п (въздушно)
538 LUG
Lug m \/sg: mit ^ und Trug c лъжа и из¬
мама
Lüge / 16 лъжа / O jmdn. n strafen из¬
обличавам Al [изоблича //] някого в
лъжа
lügen <40/ЛЛ> 17 лъжа uv. Е4, излъгвам Al
(излъ|жа Е (-гах)] О er lügt wie gedruckt
лъже. та сс къса (umg)
lügenhaft adj лъжлив
Lügner т 4 лъж|ец т, -цй, измамни|к т,
-ци
lügnerisch adj лъжлив
Luke / 16 Arc/t прозорче п, -та; капандура
/; Маг люк т, -ове
lukullisch udj: ein ~es Mahl Лукулов пир
lullen </?/>> vt: ein Kind in den Schlaf ~ при¬
спивам Al [приспя 13] дете c песен
Lumineszenz / 17 Phys луминесценция /
Lümmel m 4 umg хъшла|к m, -ци, дебела|к
/и. -ци. грубиян т
lümmelhaft adj umg хъшлашки, просташки
Lump т 8 od 9 umg подлец т, -цй, негодя|й
т. -и
lumpen (Л/>) vi: umg sich [4] nicht ^ lassen
не се скъпя uvt 12
Lumpen т 4 (Lappen) дрйпа f. парцал т; ~
pl (Kleidung) дрехи pl% парцали pl; ~ge-
sindel п 23 сбирщина/ паплач т; ~~ händ-
Ier т 4 вехтошар т: — Proletariat п Itysg
лумпенпролетариат т; ~ Sammler т 4
вехтошар т
Lumperei, / 17 (Gemeinheit) подлост /
мерзавщина /; (Kleinigkeit) дреболия /
lumpig adj (gemein) под|ъл, -ла, мерз|ък,
-ка; umg (nichtig) нищож|ен, -на, жал|ък,
-ка
Lunge / 16 бял дроб
Lungenentzündung / 17 Med пневмония f;
-wflügel т 4 Anal крил|о п, -а на бял
дроб; ^ Heilstätte / 16 санаториум т за
гръдоболни; —inlfarkt т 1 Med белод¬
робен инфаркт
lungenkrank adj гръдобол|еи, -на. тубер¬
кулозен, -на
Lungenkranke т 7 + гръдобол|ен т, -ни,
бол|сн т, -ни от туберкулоза; ~ kranke
/ 19 гръдоболна / болна / от туберку¬
лоза; ^krankheit / 17 белодробно за¬
боляване; ^ krebs т I Med рак т в бе¬
лите дробове; ^-Schwindsucht/ 14/sg бе¬
лодробна туберкулоза; ^spitze / 16
връх (върхът) /п на бял дроб; ^tuber¬
kulöse /\bjsg = Lungenschwindsucht
Lunte / 16 (Zündschnur) фитил m (за въз¬
пламеняване); (Fuchs лисица) опашка /
О umg ~~ riechen подушвам А1 [подуша
11] опасност
Lupe/16 лупа / О umg unter die ^ nehmen
разглеждам Al [разгледам Al] внима¬
телно
Lupine / 16 Bot лупйна /
Lurch m 1 Zool земноводно животно, ам¬
фибия /
Lust / 14jsg (Wunsch) желание n,\ (Freude)
радост f; (sinnliche *) страст /, сласт
/. наслада / O mit — und Liebe bei einer
Sache sein отдаден съм va изцяло на
нещо; ~ haben zu... имам uv, AI желание
да..., желая uv, Е7 да...; ich habe — zu
singen пее ми се; seine ^ an etw. [3] haben
радвам се uv, Al на нещо; umg ich habe
~~ auf eine Tasse Kaffee пие ми се кафе
lüstern adj жад|ен,-на, похотлйв О ~ sein
' жадувам и\\ АI (auf [4] за, nach [3] по)
Lüsternheit / 17tsg похотлйвост )
lustig adj весел; (unterhaltend) забав|ен, -на
' О umg sich [4] über jmdn. ^ machen над¬
смивам се Al [надсмея се £6] на някого;
umg da geht es — her там е много весело
Lüstling m I* сластолюб|ец m, -ци; цинй|к
m, -ци
lustlos adj без желание, без настроение
Lust|mord т 1 убййств|о п -а (на почвата
на полова извратеност); —spiel п 20 ко¬
медия /
lustwandeln <.v/a> vi разхождам се А1 [раз¬
ходя се //)
Lutheraner т 4 лутеран|ин т, -и
lutherisch adj путерански
lutschen </>/>) v/ смуча uv, Е4; vi смуча (an
etw. [J] пешо)
Luxemburg n 20* Люксембург m
Luxemburger m 4 жител m на Люксембург
luxemburgisch adj люксембургски
luxuriös adj луксозен, -на
Luxus m лукс m; ~ artikel m 4 луксозен
артикул
Luzerne / 16 люцерна /
lymphatisch adj лимфатйч|ен, -на
Lymph|e/ 16 лимфа/; (Impfstoff) ваксина
/Против едра шарка, ~gefIB п 20 Anal
лимфатйчен съд; '-knoten pl лймфни
възли pl
lynchen <ЛЛ> vt линчувам uv, Al
Lynchjustiz / 17/sg линчуване n
Lyra / 15a Mus лйра /
Lyrik / поезия/ лирика /; '-er m 4 лирй|к
m. -ци, поет m
lyrisch adj лирйч|ен, -на
Lysol n 20*/.vj? Chem лизол m
м
Mäander т 4 Arch меандър т
Maat т I od 9 Маг старшин|а т, -й II.
степен /
Machart / 17 (Kleidungsstück дреха) из¬
работка f; кройка /• фасон т
Mache / 16/sg: das ist nur - това е ма¬
шинация [измама, шашарма (umg)]; bei
ihr ist alles — всичко у нея е преструвка
[изкуствено]; umg etw. [4] in der — haben
работя uw fl (над) нещо; umg jmdn. in
der — haben (auf jmdn. einreden) обра¬
ботвам Al [обработя //] някого (umg);
(schelten) нахоквам Al [нахокам Al] ня¬
кого; (verprügeln) пердаша uw II. на-
пердашвам Al [напердаша II] някого
(umg)
machen </*/>> vt правя uv, II, направям A2
[направя /У]. върша uv, II, извършвам
Al [извърша //]; (Frühstück закуска)
приготвям А2 [приготвя //]; (Licht,
Feuer лампа, огън) паля uv, II, запалвам
AI [запаля II] О das Bett — оправям
А2 [оправя //] леглото; jmdm. Arbeit
— отварям А2 [отворя //] някому ра¬
бота; Lärm - вдигам AI [вдигна Е2]
шум: ein Geschrei — крещя uv, 12; Spaß
- шегувам се uv, AI. пошегувам се v,
Al; etw. [У] macht mir Spaß нещо ми до¬
ставя удоволствие; große Augen — учуд¬
вам сс AI [учудя се //], ококорвам AI
[ококоря //] очй; Musik — свйря uv, II,
музицирам uv, v, Al; jmdm. Angst —
сплашвам AI [сплаша II] някого; jmdm.
Kummer - причинявам Al [причиня II]
някому грйжи [скръб]; das macht mich
lachen това мс кара да се смея; 2 mal
3 macht 6 две по три прави шест; wieviel
macht die Rechnung? колко е [прави]
сметката?; um es kurz zu - накратко;
за да бъда кратък; mach doch! побързай!;
mach, daß du fortkommst! махай се!, я се
махай!: das macht nichts няма нйщо. не
с от значение; das macht mir nichts това
не ме засяга; was macht dein krankes
Herz? как е болното ти сърце?; sich [4]
an die Arbeit - започвам Al [започна
E2] да работя; sich [4] auf den Weg -
тръгвам Al [тръгна E2]\ sich [4] aus dem
Staube — офейквам Al [офейкам AI]
(umg)
Machenschaften pl интриги pl. машинации
pi .
Macher m 4 umg подбудител m, виновни|к
m, -ци: -lohn m t2 umg пари pl за
шев
Macht / 14/sg ейла /, мощ / могъщество
n; Pol власт f; f 14 (Staat) сила / държа¬
ва f ; Mil войска / <0 mit aller — c всичка
сила; die — der Gewohnheit силата на на¬
вика; er hat alles getan, was in seiner —
stand той направи вейчко, което беше
по ейлите му; eine verbündete — съ¬
юзническа държава; zur — kommen йд-
вам uv, AI на власт; die - an sich [4]
reißen заграбвам AI [заграбя II] власт¬
та; die imperialistischen Mächte империа¬
листическите държави [ейли];
Machtbefugnis / 13 право на власт; —be¬
reich т I сфера / на влияние; — ergrei¬
fung f 17 завземане п на властта; — haber
pl управници pl. управляващите сили р!
mächtig I. adj (stark) могъщ. мош|ен. -на.
сйл|ен, -на, влиятел|ен. -на; (sehr groß)
грамад|ен. -на. много голям*, огром|ен.
-на О einer Sprache [2] — sein владея uv,
Еб език; er war seiner nicht mehr — той
беше изгубил контрол над себе си, той
не можеше вече да се владее; IL adv
много, страшно, страхотно, ужасно О
sie ist — neugierig тя е страшно любо¬
питна
Mächtigkeit / 17/sg мощ/, могъщество п,
сила /* Сео! дебелина / (на пласт)
Machtkampf т 2 борба / за власт
machtlos adj безсйл|ен. -на
Machtlosigkeit / I l!sg безейлие п; - organ
п 20 орган т на властта; — politik / 17
полйтика / на силата; —probe / 16 из¬
пробване п [премерване п] на ейлите;
— Verhältnis п 27 съотношение п на ей¬
лите
machtvoll adj мощ|ен, -на, голям*
Machtwort п 20: ein - sprechen решавам
АI [реша /У] въпроса с една дума (бла¬
годарение на високото си положе¬
ние)
Machwerk п 20 лоша [долнокачествена]
работа; халтура f
Mädchen п 23 момиче п, девойка /* (Ge¬
liebte) любима / приятелка / О umg
ühcrtr - für alles момиче n за вейчко
(за всякаква работа)
mädchenhaft adj като момйче [девойка];
девйчески. момински
540 MÄDCHENHANDEL
Mädchenhandel m 4/sg търговия / c мо¬
мичета; ^name m 7a женско име; (Fa¬
milienname) момйнско име, йме n по
баща
Made/ 16 Zoot личинка/, ларва f; (Wurm)
черве|й m, -и O umg wie die im Speck
leben живея uv, E6 охолно
Madenwurm m 3 глист m
madig adj червйв
Madjar m 8 = Magyar; - in / 18 = Ma¬
gyarin
madjarisch adj = magyarisch
Madtrnna/15a мадона/; Re! Богородица /
madonnenhaft adj като мадона
Madrigal n 20* Lit. Mus мадригал m
Magazin n 20 склад m, -ове; (für Bücher)
auch (книго)хранйлищ|е n, -а, библио¬
течно депо; (Gewehr, Pistole пушка, пис¬
толет) магазйн m; (Zeitschrift) илюстро¬
вано списание
Magd f 14 veralt (Landarbeiterin) ратайкйня
/ (Hausangestellte) слугиня /
Magen m 4 стома|х mt -си; (Vogel) воде-
нйчка/ O sich den — verderben развалям
си A2 [разваля си //] стомаха; mir knurrt
der — курка г ми червата; ich habe nichts
im — стомахът ми е празен, гладен съм;
umg mir tut der ^ weh болй ме стомахът;
auf nüchternen - на празен стомах, на
гладно сърце (umg)\ er hat es mit dem
^ zu tun той има болен стомах, той
страда ог стомах; umg die Geschichte
liegt mir sehr im - гази история ми тежи
|мс потиска]; umg er liegt mir im ~ не
мога да го понасям, повръща ми се
[повдига ми се], като го вйдя (umg)
Magenlaushebening / 17 промйвка /на сто¬
маха; ''beschwerten pl болки pl в сто¬
маха; ^Mutung/17 кръвойзлив т в сто¬
маха; ''brennen п 23jsg киселинй р! в
стомаха
Magen-Darm-Kanal т 2 стомашно-чревен
тракт
Magendrücken п 23/sg тежест / в стомаха;
— geschwür п 20 стомашна язва;
^krampf т 2 колики pl (в стомаха)
magenkrank adj: ^ sein ймам uv, А / болен
стомах, страдам и\\ AI от стомах
Magen|!eiden п 23 стомашно страдание;
^saft т 2 стомашен сок; ''Schleimhaut¬
entzündung/ 17 възпаление п на стомаш¬
ната лигавица; -schmerzen pl болки pl
в стомаха; -tropfen pl Pharm капки pl
протйв болки в стомаха; -Verstimmung
/ 17 (леко) стомашно разстройство
mager adj (Kost храна) слаб, без мазнинй.
*пост|ен, -на; (Mensch човек) слаб, сух;
(Vieh добитък) мършав, неохранен; (Bo¬
den почва) бед|ен, -на, пост|ен, -на; (Ern¬
te жътва) слаб, оскъд|ен, -на О - wer¬
den отслабвам А1 [отслабна Е2]
Magerkeit / \ljsg слабост / мършавост
/: ''milch / 17 обезмаслено мляко
Magte / Ifrd/sg магия /
Magier [..iar] т 4 магьосни|к т. -ци, въл¬
шебник т, -ци
magisch adj магйчески; вълшеб|ен, -на С
—es Auge Radio магйческо око; — е
Zahlen (Kernphysik ядрена физика) ма¬
гйчески числа
Magistraile / 16 магистрала /, ~i т маги-
страт/я; гркдеки или общйнски сьвЬт
Magma п 28а Geol магма /
Magnat /н 8 магнат т
Magnesi|a / Chem магнезиев окис; -um
п 28jsg Chem магнезий т
Magnet т I od 8 магнйт т; — eisenstein
т 1 Min магнетйт /н, магнйтна руда;
-feld п 21 магнйтно поле
magnetisch adj Phys магнйт|ен. -на: маг-
нетйч|ен, -на; übertr притегателен, -на.
като магнйт
magnetisieren <d/Л6> vt намагнйтвам AI
[намагнйтя //]
Magnetismus т l\/sg магнетйз|ъм (-мът)
т
Magnetkissenfahrzeug п 20* транспортно
средство на магнйтна възглавница
Magnet|kompaO т (gen ...passes, pl ...passe)
магнитен компас; -nadel/16 магнитна
стрелка
Magnetophon п 20* магнетофон т
Magnet|pol т I магнйтен полюс; -spule
/ 16 електромагнитна бобйна; -tonband
п 22 магнетофонна лента; — tongerät
/I 20 = Magnetophon
Magndie [Jia] / 16 Bot магнолия /
Magyar [..dja:r] m 8 маджар|ин m. -и.
унгар|ец ш. -ци; -in / 18 маджарка /
унгарка/
magyarisch adj [..dja:r..] маджарски. унгар¬
ски
Mahagoni n 23 sg махагон m
Vfäh|binder m 4 сноповръзвачка / -dre¬
scher m 4 зърнокомбайн m: -drescher¬
führer nt 4 комбайнер nt: 'drasch
1 sg еднофазно прибиране на зърното
с комбайни
1 mähen (hb) vt (Gras) кося uv, II окосявам
AI [окося //]; (Getreide) жъна uv, E2,
ожънвам Al [ожъна E2\
2mähen <A6> vi (Schaf) блея uv, E6
Mäh|er m 4 косач m; жътвар m; (Maschine)
косачка f; жътварка j; ^ häcksler m 4
силажокомбайн m; ^erin / 16 косачка
f: жътварка / (жена)
Mahl n 22 od 20 ядене n (обяд, вечеря)
mahlen (jpart perf gemahlen/Лб) vt меля uv,
Е [млях], смилам Al [смеля Е (смлях)]
Mahlstein т 1 воденичен камък
Mahlzeit / 17 ядене п (обяд, вечеря) О
eine ~ zubereiten приготвям А2 [при¬
готвя /7]. сготвям яденето; eine ^ ein¬
nehmen обядвам uv, AI, вечерям uv, А2;
-*! приятен обяд!
Mähmaschine/16 Landw (für Getreide) жът¬
варка /; (für Gras) косачка /
Mahnbrief m 1 писмено предупреждение
[напомняне]
Mähne / 16 грива /
mahnen <Л6> vt (aufTordem) подканвам Al
[подканя //]; (warnen) предупреждавам
AI [предупредя //]; geh (erinnern) на¬
помням A2 [напомня //] (jmdn. an [4]
някому за) O jmdn. zur Vorsicht [Geduld]
^ напомням някому да бъде внима¬
телен [търпелив]
Mahn|mal п 20 od 22 мемориален памет¬
ник: ^ - und Gedenkstätte / 16 мемо¬
риален комплекс (напомнящ ужасите на
фашизма): ^ung/17 напомнян|е п, -ия;
подкана / предупреждение п, -я
Mähre / 16 кранта /
Mai, т 1 (gen auch -) май т; ^demon-
stration/17 първомайска манифестация;
^feier / 16 първомайско тържество;
^glöckchen п 23 Bot момина сълза;
^kafer т 4 Zool майски бръмбар;
^ kätzchen п 23 Bot реса/(на върба, бре¬
за и др.); ~ kundgebung /17 =
~demonstration,
Mailand n/sg Милано
Mais m 1 Bot царевица f; ^birne/16 Boxen
тежка круша (тренировъчен уред);
^ brei т 1 качамак т
Maisch т 1 od Maische / 16 (Wein) смач¬
кано грозде (за вино); (Bier) накйснат.
счукан малц
Мад$|ко1Ьеп т 4 Bot царевичен кочан;
'''Riehl п 20 царевично брашно
Majestät/17 Hist велйчеств|о п, -а (титла);
/ 17/sg велйчие п, величественост / О
Eure — Ваше Велйчебтво
majestätisch adj велйчествек
MALAIISCH 541
Majriika / 15а майолика /
Majw т 1* майор т
Majoran т 1* Bot майорана /
Majorität / П/sg мнозинство п
Majuskel / 16 Тур главна буква
Makel т 4 (moralisch) недостатъ|к т, -ци,
поро|к т, -ци; (Schandfleck) позор т,
(позорно) петно п; (körperlich) недос¬
татък т, -ци, недъ|г т, -зи О jmdm.
einen ^ anhangen очерням А2 [очерня
/7], оклеветявам А1 [оклеветя /7] ня¬
кого; an ihr ist kein ~ тя е безупречна
Mäkelei/17 мърморене п, придирчйвост/
mak(e)liga<# (вечно) недоволен, -на, при-
дирчив, мърморещ
makellos adj безупрсч|ен, -на, безукор|ен,
-на
Makellosigkeit / 17/sg безупречност /, без-
укорност / бсзукорйзненост /
Make-up [me:kap] п грим т
Makkaroni pl макарони р!
Makler т 4 маклер т, търговски посред¬
ник
Mako / 15 od т 6 od п 24 египетски памук
Makrele / 16 Zool скумрия /
Makrokosmos m макрокосмос т
Makulatur / 17 Тур макулатура f; (Altpa¬
pier) стара хартия /
mal adv umg (einmal) веднаж; Math (умно¬
жено) по O komm ^ her! я ела тук!; sie
hat sich nicht — entschuldigt тя дорй не
се извини; ich bin so такъв съм си аз;
~ sagt sie dies, — das тя веднъж каже
така, после иначе, тя ту каже така, ту
иначе; zwei ^ zwei ist vier две по две с
равно на четири
Mal п 20 od 22 (Zeichen) зна|к т, -ци, белс|г
w, -зи;(Wund ^ )беле|г т. -зи (от рана);
Med кожно кръвонасядане; (М utter )
майчино петно, кожен хемангиом; (Mo¬
nument) паметни|к т, -ци, паметна пло¬
ча; п 20 (Zeitpunkt, Wiederholung) път
т О das zweite [letzte] ^ вторият [по¬
следният] път; mit einem ^ изведнаж,
неочаквано; manch liebes od manches
liebe ~~ често, някой и друг път: für die¬
ses ~ за този път. засега; ein für alle
^е веднаж завинаги; mehrere ^е ня¬
колко пъти. неколкократно
Malachit т 1* Min малахйт т
Mal^jje т 1 мала|ец т, -йци; ^in / 18
малайка /
malisch adj малайски
542 MALARIA
Malaria / Med малария /
Mlay|sia n 23 Малайзия; ^sler [siar] m 4
жйтел m на Малайзия; -^sierin [..siar.J f
18 жителка f на Малайзия
malaysisch adj малайзийски
malen </?/?> vt рисувам uv, Al% нарисувам
v, Al: (Wand стена) боядисвам Al [боя¬
дисам AI]: ühertr рисувам, обрисувам
uv, v, Al, описвам AI [опиша E4] <
sich [4] — lassen рисуват ме (по моя по¬
ръка); in öl - рисувам с блажни бой;
sich [3] die Lippen - червя uv, II, начер-
вявам AI [начервя II] устните си; auf
seinem Gesicht malte sich tiefer Kummer
на лицето му се изпйса дълбока скръб
Maler т 4 Kunst художни|к /и. -ци. жи-
вопйс|ец т, -ци; (Anstreicher) бояджй|я
т, -и; -atelier [Jje:] п 24 ателие п на
художник
Malerei/11/sg художество п, живопис f:
*^en pl картини р!, художествени твор-
бй pl
Malerin / 18 художничка /
malerisch adj художествен; (reizvoll) жи-
вопйс|ен. -на
Mal|kasten т 5 кутия / с бой; ^kunst / 14
художества п, живопйс /
mainehmen <16а/Л£> vt Math умножавам
Al [умножа //)
Maltose / 16lsg Chem малтоза /. малцова
захар
Malve [..wo] / 16 Bot слез m
Malz n 20lsg малц m, слад m; ^bitr n 20
малцова бира; ~~bonbon [..bogbog od
..bobö] /1 24 малцов бонбон; ^extrakt
m 1 od n 20 малцов екстракт
Malzeichen n 23 Math знак m за умножение
mälzen <Лй> vi преработвам Al [преработя
~77] ечемик в малц
MalzkafTee m 6 малцово кафе
Mama, auch Mama/ IS мама/
Mambo m 6 (gen auch -) мамбо n (танц)
Mammon m 6fsg verächtl мамон m. богат-
ствсГи, пари pl ^
Mammut n 20* od 24 мамут nt od мамонт
m; - betrieb m 1 завод m -гигант, ги¬
гантски [огромен] завод; ^konferenz
/ 17 голяма конференция; programm
п 20 грандиозна програма
man pron indef човек т% хората pl О ~
sagt (хората) казват, говори се; ~ denkt
heute anders darüber днес хората мислят
другояче по този въпрос; ^ darf das
nicht tun това не бйва да се прави; ^
kann nie wissen човек нйкога не знае; wie
^ zu sagen pflegt както обикновено се
казва, както обикновено казваме [каз¬
ват]
.managen [menedpn] <A6> w уреждам AI
(уреда //]', организирам uv, v, AI (etw.
[4\ нещо); лансирам uv, v, AI (jmdn. ня¬
кого) <0 umg er wird die Sache schon -
гой ще уреди въпроса
Manager [mened3ar] m 4 предприемач m,
ръководител m, мениджър m; (eines
Sängers) импресарио n
manch|er (—e, —es; —e) pron indef adjek¬
tivisch някой (някоя, някое; някои), ня¬
кой и друг (някоя и друга, някое и дру¬
го; някои и други) О an —en Stellen на
някои места; —es Mal (по) някой път,
понякога; so —es Jahr някоя и друга
година, доста години; —er gute Vorsatz
някое добро намерение; substantivisch
някой (някоя, някое; някои); —er zwei¬
felt, daß... някой се съмнява, че...; es gibt
—es zu erzählen има доста (неща) за
разказване; —е glauben daß... някои (хо¬
ра) мислят, че...
mancherlei пит indef разлйч|ен. -на, раз¬
нообразен, -на; (Verschiedenes) разни
неща [работи] О auf — Weise по раз-
лйчен начин; er mußte auf — verzichten
той трябваше да се откаже от някои
неща
Manchester [mentschestsr] т 4/sg Text вид
райрано [рйпеено] кадифе
manchmal adv понякога, от време на вре¬
ме, в някои случаи
Mandant т 8 Jur доверйтел т, клиент т
Mandarine / 16 мандарйна /
Mandat п 20 Jur, Part, Pol мандат т
Mandel / 16 Anal слйвица f; Bot бадем m
(плодът) O gebrannte — n печени бадеми
Mandel|baum m 2 Bot бадем m, бадемово
дърво; — entzundung / 17 Med възпале¬
ние n на слйвиците; — gcschmack m 2fsg
вкус m на бадем; — 61 л 20 бадемово
масло
Mandoline / 16 Mus мандолйна /;
—njspieler т 4 който свири на мандо¬
лйна
Mandschurei / 17 Манджурия /
mandschurisch adj манджурски
Manege [..пе:зз] / 16 манеж т
Mangan л 2*0*lsg Chem манган т; — erz л
20 манганова руда
'Mangel т 5 (das Fehlen) липса / (an [J]
на); (Knappheit) недостиг т. дефицит т
(an [J] на); (Fehler) недостатъ|к m. -ци;
дефект m: (Not) лишения pl, нужда /
O aus ^ an [3] по липса na; ^ leiden
търпя i/v, 12 лишения
2Mangel / 16 валя|к m. -ци за гладене на
пране
Mangelberuf m I рядка [дефицитна] про¬
фесия
mangelfrei adj бсзупреч|ен. -на, без дефект
mangelhaft adj Schule незадоволителен,
-на, лош (за успех, бележка и др.); (Ware
стока) дефект|ен, -на, лош, недоброка¬
чествен <> bei —er Beleuchtung arbeiten
работя uv, II при слабо осветление;
-е Herztätigkeit Med недостатъчна
сърдечна дейност
Mangelhaftigkeit / П/sg незадоволйтел-
ност /. недостатъчност/* — krankheit f
17 Med недоймъчна болест
‘mangeln <ЛЛ> vt гладя мг. //, изглаждам
AI [изгладя //] (пране) на валяк
2mangeln </?/>> vi липсва Al [лйпса AI]
3. Pers (etw. [/] jmdm. нещо някому) O
unpers es mangelt mir an etw. [5] нещо не
ми достйга, лйпсва ми нещо (опит, сме¬
лост и др.)
mangels ргар [2], auch [J] (при съществи¬
телни в мн. ч., употребени без член и
без прилагателно) по лйпса на О ^
Beweisen freigesprochen освободен по
лйпса на доказателства
Mangelware f 16 дефицйтна стока; -Werk¬
stoff т ] дефицитен материал
Mani£ / 16а мания f
Manier f, 17 маниер /и, начин т; Kunst
auch стил т; (Künstelei) превзетост /
маниерност /• -en pl маниери pl, дър¬
жане п
manieriert adj маниер|ен, -на, превзет,
неестествен
manierlich adj благовъзпйтан. с добрй
о&носки [маниери], вежлйв; umg при-
лйч|ен, -на, доста доб|ър, -ра
Manifest п 20 манифест т С das Kom¬
munistische - Комунистическият ма¬
нифест
manifestieren <d//;/>> vt манифестйрам uv,
V, А/Проявявам AI [проявя //], показ¬
вам AI [покажа Е4]
Maniküre/ 16 маникюр т; umg маникю-
рйстка /;■ umg (Necessaire) несесер т за
маникюр
maniküren <d//?^> vt правя uv. II. направям
А2 [направя //] маникюр О sich [4] -
lassen правят ми маникюр
Manipulation / 17 манипулация /
MANNSTOLL 543
manipulieren (d/hh) vt манипулирам uv.
V. AI. боравя uv. fl c
Manko n 24 недостатъ|к m. -ци. дефект m;
Fin дефицит m. липса / манко
Mann m 3 мъж (-ът) m. -c; човек m; (Ehe —)
мъж m. -е. съпру|г m. -зи; m 3/sg човек
m O ein — der Wissenschaft човек m tia
науката; fünf - пет човека [души]; bis
auf den letzten - до последния човек;
- an - човек до човек; drei Mark pro
- три марки на човек; junger —! млади
човече!; er ist -s genug, um zu... той e
достатъчно мъжествен [смел, силен] за
да...; du bist nicht — s genug, zu... ти не
си способен, тебе не те бйва да...; seinen
- stehen справям се А2 [справя се II]
със задачите си, държа се мг. 13 герой¬
ски; Mar — über Bord! човек т в морето!
mannbar adj geh възмъжал; (Mädchen мо¬
миче) за женене
Männchen п 23 малък човек, човече п. -та;
Zoo! мъжкар т. мъжката (птица) О
der Hund macht — кучето служи, кучето
се изправя на задните си крака
Mannequin [..ke] п 24 манекен т
Männerjchor [..k..] т 2 мъжки хор, —Sache
f 16 мъжка работа
Mannesalter п 23lsg: er steht im besten -
той е в разцвета на живота [на ейлите]
си
mannhaft adj мъжествен. храб|ър, -ри. не-
устрашйм
Mannhaftigkeit / \lfsg мъжественост/, мъ¬
жество п. храброст /
mannigfach, -faltig adj разлйч|ен. -на. раз¬
нообразен, -на. многообразен, -на
Mannigfaltigkeit / 17/sg разнообразие п,
многообразие п
männlich adj мъжки (auch Gramm);, ühertr
мъжествен, като мъж О etw, [4] - er¬
tragen понасям А 2 [понеса А1] нещо ка¬
то мъж
Männlichkeit / I lisg мъжественост / мъ¬
жество п; (Mannbarkeit) възмъжалост
/; зрелост /
Mannschaft / 17 Fhtgw, Маг екипаж т: Sp
екип т, отбор т, тим (-ът) т, -ове;
(Arbeitsteam) екип т. работна група
Mannschaftskapitän т I* Sp капитан п на
отбор; -spiel п 20 отборно състезание;
-•wertung / 17 Sp класйранс п на отбор
maiinstoll adj (жена) луда за мъже; Med
страдаща от иимфомания
544 MANNWEIB
Mannweib n 21 BioI двуполово същество*
хермафродит m (за жена); übertr мъжка-
рйна / (umg)
Manometer n 23 Phys маномет|ър m, -ри
Manöver [..war] n 23 маневра /(auch übertr);
Mi! военни маневри pi
manövrieren [..wri:..] правя uvt II, направям
A2 [направя //] маневра, маневрирам
uv, r, AI; übertr маневрирам O jmdn. od
etw. [4] an einen bestimmten Ort ~ на¬
сочвам AI [насоча //] някого od нещо
към определено място
Mansarde / 16 Arch мансарда f; ~-n|dach
п 22 мансарден покрив; ^fenster п 23
мансарден прозорец
Manschette/16 маншет mt маншета/* Tech
auch гривна f "
Mantel т 5 палт|о л, -а; (ärmelloser Um¬
hang) мантия / плащ m, -ове; 7Vc/j
кожу|х m, -си, обвивка/ покривка/ ри¬
за /; Math околна повърхнина (на конус
и др.); übertr було п, прикритие л, ман¬
тия / ^gesetz л 20 Jur основен (общ)
закон; ^kragen т 4 яка / на палто;
— Stoff т 1 плат т за палто [балтон]
Manual п 20* Mus клавиатура /на орган
(хармониум, клавесин)
manuell adj ръч|ен, -на
Manufaktur / 17 манифактура / ~ waren
pl ръчни изделия pl; (Stoffe) текстил т,
манифактура /
Manuskript п 20 ръкопйс т; Typ auch ори¬
гинал т
Mappe / 16 папка / (Aktentasche) чанта
/за книжа;-(Schuld) ученическа чанта
Marabu т 6 Zool марабу л
Marathonlauf т 2 Sp маратонско бягане;
^ Käufer т 4 Sp маратон[ец т, -ци
Märchen л 23 приказка / umg небивалици
pl О erzähl mir keine не ми разправяй
врели-некипели [приказки от 1001 нощ]
(umg)
Märchenbuch л 22 книга /с приказки
märchenhaft adj прйказ|ен, -на; вълшеб|ен,
-на, фантастйч|ен, -на, прекрафн, -на;
übertr umg: (unglaublich) невероят|ен,
-на, фантастичен, -на, баснослов|ен, -на
Marder т 4 Zool златка / белка /
Margarine / 16/sg маргарин т
Margerite / 16 Bot маргарйта /
Marginalien [Jan] pl бележки pl по полето
на книга, маргинали pl
Marienjbiid л 21 Rel образ т на дева Ма¬
рия [на Богородица]; kath auch мадона
/ — käfer т 4 Zool калйнка /
Marinade / 16 марината f od маринада /
Marine / 16 флота / военноморски флот
marteren <d/АА> vt мариновам uv% v, AI
Marionette / 16 Theat марионетка / (auch
übertr); ^nlregierung / 17 марионетно
правителство; ^n|theater n 23 марио-
нетен [куклен] театър
!Магк / А bk М марка /(парична единица
в ГДР) </ die Deutsche Abk DM мар¬
ка / (парична единица във ФРГ)
2Mark /17 Hist (Grenze) граница/ (Grenz¬
gebiet) марка / погранична област
die - Brandenburg Hist маркграфство л
Бранденбург; Geogr провйнция / Бран¬
денбург, Марк-Бранденбург
’Mark л 20fsg Amt костен мозък; Bot сър¬
цевина / О übertr bis ins до мозъка
на костите; jmdn. bis ins treffen улуч¬
вам AI [улуча //] някого право в сър¬
цето; das Geheul ging mir durch ^ und
Bein плачът m ме разтърси до дън душа
markant adj (ausgeprägt) характер|ен, -на,
ярко очертан, очебй|ен, -йна; (Persönlich¬
keit личност) вйд|ен, -на, забележите¬
лен, -на
Marke / 16 марка / (Briefe) пощенска
марка; (Spiel ~) жетон т (за хазартна
игра); (Lebensmittel^-) купон т (за хра¬
на); (Garderoben^-) гардеробен номер;
(Markierung) зна|к т, -ци, маркировка
/ Hdl фабрична марка
Markenartikel т 4 маркиран артикул,
фирмена стока; ^butter / 17jsg качес¬
твено масло; - Sammler т 4 филателйст
т: -System п 20 купонна система,
markerschütternd adj (gellend)
пронизйтел|ен, -на; (bis ins Innerste drin¬
gend) потресающ. сърцераздирателен,
-на
Marketender т 4 Hist лавкаджия т, при¬
дружаваш войската; ^in/ 18 Hist лав-
каджийка /. придружаваща войската
Mark|graf т 8 Hist маркграф т. -ове;
— grafsebaft / 17 Hist маркграфств|о л,
-а
markieren <d/АЛ> vt маркйрам uv, v, AI,
обозначавам AI [обознача //]; (hervor¬
heben) подчертавам Al [подчертая £7],
изтъквам Al [изтъкна Е2\; umg (Vortäu¬
schen) преструвам се AI [престоря се II]
(etw. [4] на нещо), представям се А 2
[представя се II] (etw. [4] за нещо);
Theat, Mus маркйрам; sich [4] очер-
тйвам се Al [очертая се £7], откроявам
се [откроя се II] О er ist nicht krank, er
markiert MoB той не е болен, а само си¬
мулира; den Dämmen — преструвам се
на глупав; Sp ein Tor — вкарвам AI
[вкарам Al] гол
MarUenmg f 17 маркиране n, маркиров¬
ка f; марка f; зна|к m, -ци
markig adj übertr сйл|ен, -на, мощ|ен, -на,
енергйч|ен, -на; (Rede реч) цветущ, из¬
разителен. -на; (Händedruck ръкостис¬
кане) креп|ък, -ка, сйл|ен, -на
Markise / 16 Areh маркиза /, тента /.
сенни|к т, -ци
Markjscheider т 4 Bergb маркшайдер т;
—stein т 1 граничен камък; übertr пре¬
дел т, връхна точка
Markt т 2 пазар т (вътрешен, външен);
( — platz) пазарно място, пазарйщ|е л,
-а, пазар т; (zentraler Platz) главен, цен¬
трален площад, пазар О diese Ware fehlt
auf dem ~ тАзи стока липсва [не се на¬
мира] на пазара; der Gemeinsame - Ö6-
пшат пазар
Markt|bude / 16 будка /. барака / на па¬
зара; —halle / 16 хали pl; —preis т 1
пазарна цена; —recht л 20 Hist право л
на търгуване; —tag т 1 пазарен ден;
—schreier т 4 който шумно и настой¬
чиво хвали стоката си
marktschreierisch adj (Reklame рехлама)
шум|ен. -на
Markt|tag т I пазарен ден; — tasche / 16
пазарска чанта
Marmelade / 16 мармелад т
Marmor т 1* мрамор т
marmorieren <djhbj vt десенирам uv, v,
AI. шаря uv, II, нашарвам AI [нашаря
//] като мрамор О eine marmorierte Plat¬
te плоскост /, която имитира мрамор
marmorn adj мрамор|ен, -на, от мрамор
Marokkaner т 4 марокан|ец т, -ци; -in
/18 мароканка /
marokkanisch adj марокански
Marokko л 23 Мароко л
Marone / 16 Bot кестен т (плод)
Marotte / 16 (Laune) прищявка /, каприз
т; (Steckenpferd) мания /, страст /
Mars nt, (gen-) Myth, Astr Марс m; — lan-
dung/ 17 кацане n на Марс
marsch!interjхайде!,марш! O MilimGleich¬
schritt —! ходом марш!; im Laufschritt
—, —! бегом марш!
‘Marsch m 2 поход m, марш m; Mus марш
m. -ове O die Soldaten waren auf dem 35MASCHINE 545
— zur Front войниците бяха на път за
фронта; einen tüchtigen — machen правя
uv. II, направям А2 [направя //] голям
преход (през планина и др.)
2Marsch / 17 Geogr марши pl
Marscball т 2* маршал т: -(s)stab т 2
маршалски жезъл
Marschbefehl т 1 МП заповед/за тръгване
Marschbereitschaft / 17/sg: Mil die Truppen
sind in - войските pl са готови да Tpir-
нат [готови за поход]
marsck|eren (d/^л) vi марширувам uv, Al
Marschland л 22 = 2Marsch
Marsch|ordnung / 1 Ijsg маршов строй;
—route [..ru:td] / 16 маршрут m; —Ver¬
pflegung / 17jsg Mil продоволствие и по
време на поход
Marter / 16 изтезани|с л, -я, мъчени|е п,
-я, измъчване л
martern <Л6> vt изтезавам uv, AI, мъча uv,
II, измъчвам AI [измъча II]
Martiniofen т мартенова пещ; —ofenbe¬
trieb т 1 мартенов цех, цех т, -ове с
мартенови пещи; —stahl т 2 мартенова
стомана
Märtyrer т 4 мъчени |к т, -ци; — tum л 22jsg
ot/Martyrium п 28 мъченичество л
Marxismus т 1 \/sg марксйз|ъм (-мът) т
О —-Leninismus марксизъм-ленинизъм,
(марксйзмът-ленинйзмът) т
Marxjst Л1 8 марксист т
marxistisch adj марксйстки, марксйчески;
—-leninistisch adj марксйстко-ленински
März т 1 (gen auch -) март т; — kämpfer
т 4 участни|к т, -ци в революционната
борба през март 1848 г.
Marzipan od Marzipan л 20 odml марципан
т
Masche / 16 брймка /. umg фльонга /;
f 16 jsg umg хйтрост /, трик m, -ове O
—n aufnehmen хващам AI [хвана E2\
брймки; eine — fallen lassen изпускам А l
od изпущам AI [изпусна E2] брймка; an
ihrem Strumpf läuft eine — на чорапа й
се е пуснала брймка; umg er versuchte
es mit einer neuen - той опйта нов трик
(за да успее)
Maschendraht т 2 Tech телсна мрежа
maschenfest adj: -е Strümpfe чорапи pl,
който не пускат брймки, чорапи с двой¬
на мрежа
Maschjne/16 машина/(auch Lokomotive);
(Flugzeug) самолет т; (Motorrad) мо-
35 Немско-български речник
546 MASCHINELL
тоциклет m; (Schreib^) пишеща ма¬
шина; (Näh^) шевна машина О die
^ läuft машината работи; übertr рабо¬
тата върви; die - aus London landet са¬
молетът едг Лондон се приземява; auf
der — schreiben пиша uv, Е4 на (пишеща)
машина; sie schreibt ^ тя пйше на (пй-
шеша) машина; programmgesteuerte -'П
програмирани машини pl
maschinell adj машинен; механйчески; ме-
ханизйран
Maschinenarbeit / работа / с машина; ма-
шйнна изработка, машйнно производ¬
ство; -bau т I lsg машиностроене п;
—Ьаиег т 4 машиностройтел т; — bau¬
ingenieur [.лпзепот] т 1 * машинен инже¬
нер; инженер т по машиностроене;
^bautechnik/ 17As# машиностроителна
техника; -bauwesen п 23 машинострое¬
не п; машиностроително дело; — fabrik
/ 17 машиностроителен завод; — gewehr
// 20. Abk MG картечница /; -'gewehr¬
feuer // 23 картечен огън; -'halle / 16
машйнна зала; - hammer т 4 механичен
чук; — leistung / I Ifsg мощност / на ма-
шйна
maschinenmäßig adj машйн|ен, -на; меха-
нйч|ен, -на, механйчески {auch übertr)
Maschinenöl п 20 машйнно масло; — park
т I * odm 6 ^ашйнен парк; — pistole/16,
Abk MPi Mil автомат m, шмайзер m:
^raum m 2 машйнно помещение; -*satz
m 2 Typ машинен набор; -Schlosser m
4 машйнен шлосер; — Schreiber m 4 ма-
шинопйс|ец /;/, ии; — schreiberin./ 18 ма¬
шинописка /; -'Schrift/17 машинопйсен
текст; --setzer т 4 Тур клавиатурйст /и;,
-teil т 1 машйнна част, част ./'(детайл
/и] от машйна; -(-und)-Traktoren-
Station / 17, Abk MTS машйнно-трак-
торна етапния (Abk МТС); -wesen п 23
машйнно дело
Maschinerie / 17 машинария /* машйнно
устройство; Tlieat сценични машинни
съоръжения pl; übertr (сложен) механй-
зъм, (сложна) система
maschineschreiben <23а/hb) vt пиша uv, Е4
на (пйшеша) машйна
Maschinist т 8 машинист т
Maser f 16 шарка/на дърво*; фладер т;
-holz п 22 фладерно дърво
Masern /?/+ Med морбили pl
Maserung / 17 (Marmor, Tapete мрамор,
тапет) шарки pl; (Holz дърво) фладер m
Maske /16 маска ДаисЬ übertr); Theat грим
m, мйска / O die — fallen lassen свалям
А2 [сваля //] маската си, показвам Al
[покажа Е4] истинския си лик; jmdm. die
— vom Gesicht reißen разобличавам Al
[разоблича //] някого; sie war die schön¬
ste - des Balls тя беше най-хубавата
маска на бала
Masken|bal) т 2 бал т с маски, костю¬
миран бал; -bildner т 4 Theat гримьор
т; -kostüm п 20*карнавален костюм
maskenhaft adj като маска; безйзраз|ен, -на
Maskerade / 16 маскарад т
maskieren <dIhb} vt маскирам uv, v, Al;
(tarnen) маскирам, замаскйрвам Al [за¬
маскирам Al], прикривам Al [прикрия
£7]; sich [4] — маскирам се wv, v, Al
Maserung / 17 маскйране n; маскировка
/. прикриване n
Maskulinum n 29 Gramm мъжки род
maß prät von messen
Maß n 201 (Meßgerät)(единица) мярка*/,
мерйлка/; (gemessene Größe) мярка*/*
размер m; (Maßstab) мерйло n, крите¬
рий m; (Grenze) мярка* /. граница /
предел m; (Grad) степен / мяра / O
in hohem — е до голяма степен, in dem
— e, daß... до такава степен, че...; über
alle — en извънредно много, безмерно,
прекомерно; — nehmen zu [3] вземам Al
[взема Е (взех)] мярка за; ein Anzug nach
- костюм т по поръчка; alles mit —
всичко с мярка; kein — kennen не зная
граници [мярка]; das — ist voll чашата
с препълненадърпението ми се изчерпи;
in -en trinken пия uv, Е7 с мярка; zwei
- Bier две големи бири
Massage [..за] / 16 масаж т
Massaker п 23 масови убийства pl; клане
и, -та. кървава баня
massakrieren <d//i/?> vt избйвам А/ [избйя
£7], изколвам AI [изколя //]
Maß|anzug т 2 костюм т по поръчка;
- arbeit / 17 работа / по мярка [по по¬
ръчка]
Masse / 16 (große Anzahl) маса / множе¬
ство /I, голямо количество п; (Volk)
маса /(народ, тълпа); Phys маса/(мека,
твърда) О die breiten —п широките маси
pl; in — п масово; umg er verdient eine
— Geld той печели много [маса] пари;
die heiße — горещата маса
Maßeinheit / 17 единйца / мярка*
Massenandrang m 2/sg натрупване n, на-
плив т (от хора); ^-arbeit / 17 работа
/ сред масите, масова работа; ^artikel
т 4. ^ bedarfsartikel т 4 артикул т за
широко потребление; ~demonstration /
17 масова демонстрация; -fabrikation
/ П/'sg масово [серийно] производство;
^grab и 22 обш гроб; братска могйла
massenhaft I. adj масов; IL adv извънредно
много, в големи колйчества
Masseninitiative [..wa] / 16/sg масова ини¬
циатива; -kommunikationsmittel n 23
средства pl за масова информация;
^ kundgebung /17 масов митйнг, масова
демонстрация; -medien [..dian] pl =
Massenkommunikationsmittel; — mord
m 1 масови убийства pl [зверства pl);
-Organisation / 17 масова организация;
-Produktion / 17jsg масово [серийно]
производство; -sport m 1 fsg масов
спорт; -Vernichtungswaffen pl оръжия pl
за масово унищожение
massenweise adv масово, на маси, в голями
колйчества. много
Masseu|r [..ßö:r] w I* масажист т; —se
[..ßo:sa] / 16 масажистка /
Maßgabe / 16/sg: nach - съобразно c, спо¬
ред
maßgebend adj. maßgeblich adj меродав|ен,
-на, авторитетен, -на; (Faktor фактор)
решаващ, съществен О zu etw, [3] -
beitragen допринасям А2 [допринеса £7]
съществено за нещо
maßgerecht adv по мярка
maßhalten <3a//i/>> vi зная od знам Е ohne
Aorist мярка, въздържам се А! [въздър¬
жи се 13) О im Essen und Trinken — ям,
ядеш (ядох) uv, и пия мг, El умерено
[с мярка]
'massieren <d//iA) vr Med масажирам uv,
v. AL правя u\\ fl. направям A2 [на¬
правя //] масаж
-massieren <d//iA) v( (Menschen. Truppen
хора, войски) съсредоточавам А! [съ¬
средоточа //], концентрирам uv, г, AL
струпвам А/ [струпам А/] О Mil mas¬
sierter Druck масиран натиск; МИ mas¬
siertes Feuer масиран огън
massig adj обемист, огром|сн, -на, гра¬
маден, -на; (•Mensch човек) грамад|сн,
-на. дебел; amg много
mäßig adj (maßvoll, angemessen) умерен,
въздържан, сдържан, с мярка; (wenig
befriedigend) посредсгвен; сред|ен, -на
<1 es geht ihm - юй не с мнот добре
mäßigen </;Л> г/ (Temperament. Zorn тсм-
MASTFUTTER 547
перамент, гняв) овладявам А1 [овладея
Е6)% обуздавам AI [обуздая £7], сдър¬
жам AI [сдържа 13); (Tempo, Schritt тем¬
по, ход) намалявам AI [намаля //], за¬
бавям А2 [забавя II); (Stimme глас) по¬
нижавам AI [понижа //], снишавам AI
[сниша //]; (Worte думи) смекчавам AI
[смекча //]; sich [4) - овладявам се,
сдържам се
MäDiglkeit / 17/sg (Maßhalten) умереност
/; (Enthaltsamkeit) въздържание n; (Zu¬
rückhaltung) сдържаност / въздържа¬
ност /; — ung / 17/sg (Zügelung) обуз¬
даване n. овладяване n; (Verringerung)
ограничаване n, въздържане n
massiv adj масйв|ен, -на, солйд|ен, -на (auch
üherir)
Massiv n 20* Ceol маейв m
Maßliebchen n 23 Bot паричка /
maßlos I* adj безмер|ен, -на. прекаден
(unbeherrscht) невъздържан; II. adv пре¬
кадено, крайно, много, страшно
Maßlosigkeit / 11/sg невъздържаност f;
прекаленост / крайност /
Maßnahme /16 мярка* J; мероприятие п,
-я О — n treffen [ergreifen] вземам AI
[взема Е (взех)] мерки
maßregeln </*/?> »7 (bestrafen) наказвам Al
[накажа Е4] (дисциплинарно); (zurecht¬
weisen) порицавам Al [порицая £7], по¬
ставям А2 [поставя //] (някого) на мяс¬
тото му
Maß|reg(e)lung / 17 (дисциплинарно) на¬
казани^ и. -я, порицани|е п, -я; ^Schnei¬
der ш 4 шивач, който работи по поръч¬
ка; ^schneidere! / 17 шивашко ателие,
в което сс работи по поръчка
Maßstab т 2 мащаб т. ühertr auch кри-
1сри|й у/?, -и < einen strengen — anlegen
поставям А2 [поставя II) строги изис¬
квания
Maßsystem п 20* система / от единици
мерки
maßvoll adj умерен, сдържан, с мярка
'Mast /7? I od 9 Маг мата./; EL Tech, Tel
СТЪЛб /77. /ОВО, ПИЛОН /77
-Mast / l7/.vg (das Mästen) угояване n O
Kombinat für industrielle ^ комбинат m
за промишлено угояване [на животни]
Mastdarm т 2 Ата ректум т, право черво
mästen </;/>> »7 гоя uv. //, угоявам AI [угоя
.
Mastfutter // 23 концентриран фураж
548 MASTKORB
Mastkorb m 2 Mar марс m
Mastschwein n 20 (gemästet) угоена свиня;
(zu mästen) свиня / за угояване; ~vieh
n 20/sg угоен добитък; добйгьк m за
гоене
Masurka od Mazurka [..sur..]/l 5 мазурка /
Match [metsch] m 1 od n 20 Sp мач m, -ове,
среща / състезани|е n, -я
Material n 31 * материал m; суровина / O
hochwertiges ~ висококачествен мате¬
риал; statistisches ~ статистически ма¬
териал
Material beschaffung / 17 доставяне n на
материал; -'-einspännig / 17 икономия
/на материал
Materialismus т II /sg материализъм
(-мът) т <0 dialektischer [historischer] ~
диалектйчески [исторически] материа¬
лизъм
materialistisch adj материалистйч|ен, -на,
материалистйчески
Materialprüfung/ ll/sg Tech изпйтване п
на материалите, дефектоскбпия /
^-schaden т 5 материални щети pl;
~ Versorgung / 17 снабдяване п с мате¬
риали. материално снабдяване
Materie [..пз] / 16 материя /' вещество п;
Phi/ материя /• (einer Untersuchung)
предмет /и (на проучване); Med (Eiter)
материя / гной т О eine schwierige ~
трудна материя
materiell adj материален, -на <0 ~е Inte*
ressiertheit материална заинтересова¬
ност
Mathematik/ математика / ~aufgabe / 16
задача f по математика, математйческа
задача
Mathematiker т 4 математи|к т, -ци; ~ in
/ 18 математйчка /
mathematisch adj математйчески
Maring / 16а Theat матине я. -та, пред-
обедно представление
Matratze / 16 дюше|к т, -ци, матра|к т.
-ци'
Mätresse/ 16 метреса/. любовница/, дър¬
жанка /
Matrikel / 16 спйсъ|к т, -ци [регйст|ър /и.
-ри] на запйсаните студенти
Matritze / 16 Тур матрйца /' Tech auch
щампа /, форма /
Matrone f 16 матрона/
Matrose nt 7 моря|к m. -ци, матрос т:
-njanzug /» 2 моряшка [матроска] уни¬
форма
Matsch т I /sg киша/, лапа вица /
matschen </>6) г/ umg разлйвам AI [разлея
E6J (mit etw, [i] нещо); (schmutzen) ца-
пам MV. А/, цапотя uv. II: (planschen)
цйпам във вода
matschig adj (Frucht плод) разкашкаи.
скашкан; (Straße улица) разкалян, кй-
шав
Matschwetter л 23 umg кйшаво време
matt adj (erschöpft) изтощен, отпаднал,
изморен; (Puls. Stimme пулс. глас) слаб;
(glanzlos) матов, без блясък; (Farbtöne
цветове) блед. убйт; (flau) вял; Schach
мат (auch ühertr) С- — setzen давам Al
[дам. дадеш (дадох)] мат
•Matte / 16 рогозка/• (Abstreicher) изтри¬
валка / (за пред врата); Sp тепйх т:
~n|richter т 4 Sp съдия т на тепйха
2Matte /16 ливада /. планинско пасиш|е я.
-а
Mattenspringen п 23/sg Sp Schi ски-скок т
от шанца с изкуствено покрйтие
Mattglas п 22 матово [матйрано] стъкло;
'- gold п 20 ‘sg потъмняло [старо] злато;
-heit /17/sg матовост/, лйпса/на бля¬
сък; (| auch Mattigkeit)
matti£r|en <d//»/>> vi матирам uv. AI: — t
adj матйран (за стъкло)
Mattigkeit f \7/sg изтощение и. отпадна¬
лост /. слабост /. умора /
Mattscheibe / 16 Phot матово стъкло: umg
(Fernseher телевизор) екран т
Matur п 20*/sg = Abitur
Mauer / 16 зид (-ът) т. -ове. стена /•
Fußhall зашйтна стена - keile /‘ 16 мис-
трйя /
mauern </;А> vt. г/ зидам mv. Al. иззйдвам
AI (иззйдам А1\
M|uer|stein т 1 тухла ./; - werk я 20 sg
зндарйя /• зйдове pl '
Maul п 22 (Tier животно) муцуна/• уста
/; (Hund куче) auch морда/• umg уста
/ (за човек); О umg - halten! мълчи!,
дръж [затваряй] си устата!: umg er hat
fünf Mäuler zu ernähren той трябва да
храни пет гърла (umg)
M^ulalfe ml verächil зяпач m sN umg
- n feilhalten зяпам uv. АI. заплесвам се
AI [заплесна се £2]
Maul|beerbaum m 2 черница / (дърво):
- beere / 16 черница / (плод)
тедкп (hbj vi umg сърдя се uv, II, кап-
рйзнича uv, II; цупя се uv, II, муся се
uv, II
M^ul|esel т 4 муле п, -та; ~held т 8 umg
самохвалко т, -вци, фукльо т, -вци
(umg); — korb т 2 намордни|к т. -ци;
—schelle / 16 umg плесница /* —sperre
/16/sg Med схващане n на устата; —tier
п 20 катър т
M^yl- und Kl^penseucfae / 16Jsg Vet шап
m ^
Maulwurf m 2 Zool къртица f; — sjgrille f 16
Zool попово прасе; —s|haufen m 4.
—s|högel m 4 къртйчина /
M^ure m 7 мав|ър m, -ри _ _
Maurer m 4 зидар m; — meister m 4 май¬
стор m -зидар; —polier m 1 зидар m
-бригадир [отговорник];'майстор m -зи¬
дар .
maurisch adj мавритански
Maus / 14 мишка / O umg sie ist eine süfle
— тя е сладко мишле
mtyschenstiH [..ßchen..] adj съвсем тих
O es ist — муха да бръмне, ще се чуе
M^psefalle / 16 капан т за мишки
Matßeloch, auch M^yseloch п 22 миша
дупка О überlr umg sich [4] am liebsten
ins — verkriechen не зная od знам E ohne
Aorist къде да се дяна от срам [от сму¬
щение] (umg)
mausen (hb} vt umg крада uv, EI, открад¬
вам AI [открадна £2], задигам AI [за-
дйгна E2[, vi ловя 'uv, II мишки
mausern, sich [4] (hbj сменям си А 2 [сме¬
ня си //] перата; überlr развйвам се AI
[развия се £7] благоприятно [неочак¬
вано добре]
mausetot adj umg мърт|ъв, -ва
mopsig adj: umg sich [4] — machen перча
се uv, II, важнича uv, II, държа се uv,
13 дръзхо
Mausoleum [Je:um] n 28 мавзоле|й m. -и
maximal I. adj максимален, -на; П. adv
максимум, най-много
Maxitnal|fordening / 17 максимално изйс-
кване; — leistung / 17 Tech максимална
мощност, максимален капацитет;
~ profit т 1 максимална печалба;
—ström ml El максимален [върхов] ток
Maxime / 16 максима /
Maxi|-Mode / 16 макси-мода / модата на
дългите рокли и поли; — tnum п 29 мак¬
симум т
Mayonnaise [majone:sa] / 16 майонеза /
Mazedrajien od Makedpnien [..ian] n 23 Ma-
MEER 549
кедония /* —ier [..iar] m 4 махедон|ец m,
-ци; — ierin [..iar..] / 18 македонка /
mazedonisch adj македонски
Mäzen m I* меценат m
Mazurka / 15 = Masurka
Mechanik f 11/sg Phys механика/*/17 Tech
механйз|ъм (-мът) m. -ми; — er m 4 ме-
хани|к m. -ци
mechanisch adj Phys механйч|ен, -на; (ma¬
schinell) механизйран; übertr механйч|ен,
-на •
mechanisieren (d/hbj vt механизйрам uv,
v, AI
Mechanisierung / 17 механизация / ме-
ханизйране n
Mechanismus m 11 Tech механйз|ъм (-мът)
m, -ми (auch übertr)
Meckerer m 4 umg мърмбрко m. -вци
meckern </ib> vi врещя uv, II (за коза);
übertr umg (nörgeln) мрънкам uv, AI,
мърморя uv, II, недоволствувам uv, AI
Medaille [..dalja]/16 медал m; — n|gewinner
m 4 Sp носител m на медал, медалйст
m; — n|spiegel m 4 Sp таблица /за раз¬
пределение на медалите
Medaillon [..daljoq od ..daljö:] n 24 медальон
m (auch Kochk)
Medikament n 20 медикамент m, ле¬
карства n, -a
medikamentös adj медикаментозен, -на O
—e Behandlung медикаментозно лечение
Meditation / 17 размишлени|с n, -я, раз¬
мисъл m, -ли
meditieren <dfhby vi размишлявам uv. AI,
отдавам cc AI [от|дам се, -дадеш се
(-дадох се)] на размишления
Medium п 28 посредник т: средств|о п, -а
за комуникация; (Spiritismus) медиум
т; Phys, Tech среда /
Medizin f 11/sg медицина /* / 17 (Arznei)
лекарств|о n, -a O vorbeugende — про¬
филактика /* — studieren следвам uv, АI
медицина
Medizinball m 2 Sp медицйнска топка
Mediziner m 4 медй)к m; -ци; (Arzt) лекар
hi. —in /* 18 медйчка f. лекарка'/
medizinisch adj медицйнски O — e Be¬
treuung медицйнско обслужване
Medizinstudent m 8 студент m по медицйна;
— in / 18 студентка / по медицйна
Meduse / 16 Zool медуза /
Meer n 20 море n, -та; überlr море n(von
[2] от) O auf offenem - в открйто море
550 MEERBUSEN
Meerbusen m 4 (морски) залив; -enge f
16 пролив m, npÖT0|K w. -ци
Meeresgrund m 2 морско дъно; -künde
/ 16/Л& океанография /. -säugeder n 20
морски бозайник; -Spiegel m 4 морско
равнйше; -Strömung / 17 морско тече¬
ние
M^rjkatze / 16 Zool морска когка (вид
маймуна); -rettich т 1 Bot хрян /и;
— schweineben п 23 Zool морско свинче
Mega|hertz п Phys мегахерц т. -а; — phon //
20 мегафон т; - tmne/16 мегатон т
Mehl и 20/.V# брашно п; — brei т 1 каша
/ ог брашно
mehlig adj (Hände ръце) набрашнен; (fein
wie Mehl) смт|сн. -на като брашно; (Äp¬
fel, Kartoffeln ябълки, картофи) сипкав,
(Birne круша) хлсб|сн, -на
Mehl|klo0 т 2 Kochk кнедла /; -schwitze
/ 16 запръжка / с брашно; -speise / 16
тестени храни р! (кнедли и др.);
(Kuchen) сладкиш т; -tau т I/.ve Bot
брашнеста мана; —wurm т 3 Zool
брашнен червей .
mehr adv (comp von viel u. sehr) повече (als
[V] от, отколкото); (nach Verneinung
след отрицание) вече O das hat — ge¬
kostet, als wir dachten това струваше по¬
вече, отколкото мислехме; etwas —, als
... малко повече от...; sie ist — intelligent
als ihr Bruder тя e nö-интелигентна от
брат си; es bleibt dir nichts — übrig, als...
не ти остава нищо друго освен...; nie
- никога вече; er ist nicht — im Dienst
той вече не е на служба, той не работи
вече; sie ist kein Kind — тя не е вече
дете; er ist nicht - der Jüngste той не
е вече от най-младите; immer - все по¬
вече; noch — още повече; immer — und
— все повече и повече; — als genug по¬
вече от достатъчно, предостатъчно; es
ist mir - als peinlich страшно неловко
ми е; um so - als... толкова повече, че ..;
- als einmal неведнаж; dreimal - три
пъти повече; das ist - eine juristische
Frage това е по-скоро юридически въ¬
прос; er ist - Praktiker als Theoretiker
той е по-скоро практйк, отколкото тео¬
ретик; geh er ist nicht - той не е вече
между живите, той почина; (Т auch
meist, sehr, viel)
Mehr n свръхколичество n; излишък т. в
повече C ein - an Erfahrung besitzen
имам мг, AI много голям опит; das -
an Kosten преразход m; das - an Gewinn
допълнителната печалба
Mehrarbeit / 17 лопълнйтелна [наднор¬
мена] работа; Politök добавъчен труд;
-ausgabe / 16 допълнителен разход,
преразход т
mehrbändig adj многотомен, -на
Mehrbedarf т I fsg повишено [голямо] тър¬
сене; -belastung / П/sg El свръхна го-
варване п
mehrdeutig adj многозначен, -на
Mehreinnahme / 16 допълнителен доход,
mehren </?/>> vt увеличавам Al [увелича //],
sich [4] — увеличавам се. нараствам AJ
[нарасна Е2\
mehrere pron indef pl няколко; неколцйна
(verschiedene) повече, различни, разни
О ein Wort mit -n Bedeutungen дума /
c повече [различни] значения
mehreres pron indef, n разни [някои] неща,
много С ich habe noch — zu sagen ймам
in% AI да кажа още много неща
mehrerlei od mehrerlei, adj различни, разни
(неша)
mehrfach I. adj многократен, -на. некол-
кократ|ен, -на; няколко О er hat in
— er Hinsicht recht гой има право в мно¬
го отношения; II. adv мнокогратно. не¬
кол кократно; неведнаж, много пъти
Mehrfache п 26+ Math кратно (число) п
О um das — [um ein -s] vergrößern уве¬
личавам AI [увелича II] неколкократно
Mehrfarbendruck m 1 Typ многоцветен пе¬
чат
mehrfarbig adj многоцветен, -на, разноц¬
ветен, -на
Mehrheit / 17 мнозинство п, болшинство
п; -sjbeschluß т 2 решение п, -я на
мнозинството
mehrmalig adj многократен, -на, чест;
-mais adv няколко пъти, многократно,
често
Mehrphasenstrom т 2/sg El многофазен ток
mehrpolig adj многополюсен. -на; £/ мно-
гоелектро^ен. -на
Mehrprodukt п 20 Politök прибавъчен про¬
дукт
mehrsilbig adj Ling многосричен, -на, ня-
колкосрйч|ен. -на; —sifzig adj много-
местен, -на; ^sprachig adj многоезичен,
-на, на няколко езика; ^stellig adj Math
многозначен, -на; ~~stimmig adj мно-
гоглас|еН' -на, на няколко гласа; ~stök-
kig adj многоетажен, -на; ^strahlig adj
многолъч|сн« -на
Mehrstufenrakete / 16 многостепенна ра¬
кета
mehrstufig adj многостспен|сн, -на; '^stän¬
dig adj няколкочасов; ^ tägig adj някол¬
кодневен. -на; ^teilig adj състоящ се от
няколко части
Mehrverbrauch т \/sg свръхконсумация /;
преразход т (на материали и др.);
^ wert т I /sg Politök принадена стой¬
ност
mehrwertig adj Chem многовалент|ен. -на
Mehrzahl / 11/sg мнозинство п. болшин¬
ство и, nö-голямата част ([2] od von [3]
от); Gramm множествено число
mehrzellig adj многоклетъч|ен, -на
MehrzweckIgebäude п 23 многофункцио¬
нална сграда; -gerät п 20 уред т с раз¬
лично предназначение; -möbel pl ме¬
бели р! с повече предназначения;
-halle/ 16 многофункционална [поли-
валентна] зала
meiden <23//?У>> vt отбягвам AI [отбягна*
£2]. избягвам (jmdn. od etw. [4] някого
od нещо); страня uv, II (jmdn. od etw.
[4] от някого od от нещо)
Meierei / 17 (Molkerei) мандра /
Mrile f 16 миля / *’
Meilenstein т 1 километричен камък;
iihertr върхово постижение
meilenweit adj много далеч, километри
далеч < etw. [У] ist - zu hören нещо се
чува на голямо разстояние
Meiler т 4 (Kohlend) въглищарска кла¬
да. Phys атомен реактор
mein (—е, -; -е) pron pass I. (vor einem
Substantiv пред съществително) У. Pers
sg мой (моя, мое; мои), kurz ми; (auj
das Subjekt bezogen) свой (своя, свое;
свои) kurz си; - Vater моят баща, баша
ми; eins von — en Büchern една от кни¬
гите ми, една от моите книги; ich kenne
— е Pflichten зная od знам £ ohne Aorist
задълженията си [своите задължения];
— е Damen und Herren! дами и господа!;
— es Wissens доколкото ми е известно;
ich trinke täglich — е zwei Tassen Milch
пия u\\ E7 всеки ден по две чаши [моите
две чаши] мляко; das Buch ist — книгата
е моя; II. -ег (-е, Me)s; ^е) od der
-ige (die -ige, das -ige; die — igen)
(ohne Substantiv без съществително)
моят (моята, моето; моите); sie arbeitet
in ihrem Zimmer, das neben dem meinen
liegt тя работи в стаята си, която с до
моята; wollen Sie die Meine werden? ис¬
кате ли да станете моя (жена)? wo sind
MEINUNG 551
deine Eltern? meine [die Meinigen] sind im
Ausland; къде са родителите ти? моите
са в чужбина; ich will das Meine tun аз
щс изпълня моя дълг; III. —ег; 1. gen/
sg / von mein: der Bruder — er Freundin
братът на приятелката ми [на моята
приятелка]; 2. gen/pl von mein: die Worte
-er Freunde думите на приятелите ми
[на моите приятели]; 3. pron pers gen sg
von ich; er bedarf -er nicht mehr той ня¬
ма повече нужда от мене
M^neid /п 1 Jur лъжлива клетва С
einen - leisten полагам AI [положа II]
лъжлйва клетва
meineidig adj Jur който полага лъжлйва
клетва О — werden ставам А! [стана
£2] клетвопрестъпник, престъпвам AI
[престъпя II] клетва
meinen </;/>> vt. vi (der Ansicht sein) на
мнение съм va. мисля uv. II; (im Sinn
haben) имам uv, AI пред вид; (sagen)
казвам Al [кажа Е4]. забелязвам Al
[забел|ежа / (-язах)] О ich meine dich тебе
ймам пред вид; du bist gemeint отнася
се до тебе; was - Sie damit? какво йс-
кате да кажете с това? es gut [böse] mit
jmdm. — мисля (желая uv, ET) някому
добро [зло]; das will ich —! сйгурен съм,
че е така!; so habe ich das nicht gemeint
не йсках да кажа подобно нещо; man
sollte —, daß... човек ще помйсли, че...;
- Sie das im Ernst? сериозно ли гово¬
рите?; wie Sie - както желаете
meiner (| mein II, III)
meinerseits adv от моя страна, що се отна¬
ся до мене О ich — möchte gern ins Ge¬
birge fahren що cc отнася до мене, аз с
удоволствие бих отишъл в планината
meinesgleichen pron такъв като мене, по¬
добен на мене
memet|halben, —wegen adv заради мене;
umg нямам нищо против, както и да е,
нейсе (umg): darf ich noch einige Tage
bleiben? Meinetwegen! мога ли да остана
още няколко дни? добре, останй. от
мене да мине; - mach, was du willst! ако
мене питаш [що сс отнася до мене], пра-
вй каквото щеш!
meinetwillen adv: um - зарадй мене
m^inige pron poss substantivisch (I mein II.)
M^mung / 17 мнсии|е n, -я. становиш|с
n, -а C meiner - nach по мое мнение,
според мснс; ich bin der -, daß аз съм
552 MEINUNGSAUSTAUSCH
на мнение, че... аз мисля, че...; jmdm.
seine — sagen казвам Al [кажа £4] ня¬
кому мнението си право в очите [без
заобикалки]; auf seiner — bestehen държа
uv, 13 на мнението си; jmdm. in seiner
— beipflichten [zustimmen] поддържам uv,
Al нечие мнение; die öflendiche —
общественото мнение
M^inungs|austausch m \/sg обмяна / на
мнения; —forschung f 17 проучване n на
общественото мнение; — forschungsinstl-
tut п 20 институт т за проучване на
общественото мнение
Md.se / 16 Zool синигер т
Meißel т 4 длет|6 п, -а
meißeln vi дълбая uv. Е7. издълба-
вам AI [издълбая Е7\, изчуквам А1 [из-
чукам А /] с длето
Meißner Porzellan n 20* майсенски пор¬
целан
meist (sup von viel) I. adj повечето; най-мно¬
го; (den größten Teil) повечето, по-го-
лямата част О sie bat das —е Talent тя
е най-талантливата; in den —en Fällen
в повечето случаи; die —en Menschen
повечето хора, по-гол ямата част от хо¬
рата; ат —еп най-много; er verdient ат
— еп той печели най-много; П. adv
най-често, най-вече, главно, обикнове¬
но; (f auch viel)
meisten|s, — teils adv — meist II.; в пове¬
чето случаи
Meister m 4 майстор m (auch Kunst); Sp
auch шампион m O die holländischen —
холандските майстори (художници); —
im Bodenturnen шампион m по земна
гимнастика; ~ des Sports майстор m на
спорта; Herr und -! господарю!; - Petz
Баба Меца
M^terbauer m 4 първен|ец nt, -ци, чел-
ни|к m, -ци в селското стопанство
musterhaft adj отлйч|ен, -на, пре¬
възходен. -на; майсторск|и, -а, изкус|ен,
•на
Meisterin / 18 Sp: — des Sports майстор
m на спорта (жена)
meistern <7i7>> \ч (Aufgaben, Leben задачи,
живот) справям се А2 [справя се /7] (etw.
{4\ с нещо); (Schwierigkeiten трудности)
auch преодолявам А1 [преодолея £б];
(Zorn гняв), сдържам AI [сдържа /3],
обуздавам А1 [обуздая Е7\; (Kunst,
Sprache изкуство, език) овладявам А1
[овладея £б]
M^i£ter|sänger pl, Lit майстори-певци pl,
майстерзйнгери pl
Meisterschaft / 17/sg майсторство п. уме¬
ние n; j, 17 Sp първенство n. шампионат
m O um die - kämpfen Sp боря се uv.
II за първенство
M^isterschafts|anwärter m 4 Sp кандидат
m [претендент nt\ за шампионска тйтла;
—spiel n 20 Sp шампионат m; — titel m
4 Sp шампионска тйтла
Meister singer pl = Meistersänger; —stück
n 20. -werk n 20 шедьов|ър m. -ри
meistgebräuchlich adj най-много употре¬
бим, най-употребйм; —gefragt dj най-
много търсен, най-търсен
Melancholie [..larjko..] / 16a меланхолия
f: — cholYker [..laqko:..] m 4 меланхолй|к
m. -ци
melancholisch [..Iarjk..] adj меланхолйч|ен.
-на
Melasse f 16 Client меласа /
Melde j 16 Bot лобода /
Melde|amt n 22 адресна служба, адресно
бюро; -frist / 17 срок т за запйсване
в адресната служба; —ganger т 4 МИ
куриер т: —hund т 1 куче л -пощальон
melden </г/>) vtсъобщавам AI [съобщя //],
известявам AI [известя /7]. обаждам AI
[обадя //] (jmdm. etw. [4] някому нешо);
(anzeigen) донасям А2 [донеса £/],
(jmdn. od etw. [4] за някого od за нещо);
МИ долагам А1 [доложа //], докладвам
uv, Al; sich [4] - явявам се Al (явя се
77] (bei [3] пред), обаждам се А! [обадя
се 77] (bei [3] на); (bei der Polizei в ми¬
лицията) регистрирам се uv, v, AI;
(Nachricht von sich geben) обаждам се
O der Rundfunk meldet, daß... радиото
съобщава, че...: wir - uns wieder кйе пак
ще се обадим: die Schmerzen - sich бол¬
ките pt се обаждат; sich [4] krank - съ¬
общавам, че съм болен; sich [4] zur Pfü-
fung - явявам се А! [явя се 77] на йзпит;
sich [4] zu Wort — йскам uv, AI, по-
йсквам Al [пойскам 77] думата; der
Schüler meldet sich [4] ученикът вдига
ръка
Meldepflicht / 17fsg задължение n за ре-
гистрйране (за подаване на адресна кар¬
та]; Med задължение л за декларйране
на заразна болест (от страна на лекаря)
meldepflichtig adj подлежащ на регистри¬
ране; -е Krankheit заразна болест, за
която се съобщава на санитарните влас¬
ти
Mddejr ' т 4 МИ куриер т; свръзка J;
— schein т 1 адресна карта; —stelle/16
= Meldeamt
Meldung / 17 съобщени|е л, -я, извести|е
л. -я, Mil рапорт т, доклад т; (Anzeige)
сигнал л, донесени|е л, -я; Sp заявка /
(за участие в спортно мероприятие);
(durch Handzeichen) искане п на думата
(с вдигане, на ръка) О Radio Sie hörten
die letzen —еп des Tages чухте послед¬
ните новини за деня
meiert adj (Stoff плат) меланж; (Haar
коса) прошарен
Melioration / 17 мелиорация /
Melisse / 16 Bot маточина f
Melkeimer m 4 ведр|о л. -ä за мляко
melken (hb. auch 12jhbj vt доя uv,
II, издоявам AI [издоя П] O vi: die Kuh
melkt кравата е дойна [дава мляко]; — de
Kuh дойна крава (auch übertr); frisch
gemolkene Milch току-що издоено мляко
Mdk|er m 4 дояч m; —in / 18 доячка f;
—ertrag m 2 надой m: maxhine/]б до¬
илен апарат; —stand m 2 доилна пло¬
щадка
Mdodis / 16a мелодия /
Mdodik / мелодйчносг f; мелодика /
melodisch adj мелодйч|ен, -на
melodramatisch adj мелодраматйч|ен, -на
Mdone / 16 Bot (Wasser-) дйня /, umg
бомбе n, -та (вид шапка)
Membran(e) / 17 (16) Anat, Bot, Tech мем¬
брана /
Memme / 16 страхлйв|ец m, -ци, мекушав
човек
Memoiren [..moarran] pl мемоари pl;
— Schreiber m 4 мемоарйст m
Memorandum n 28 od 29 Pol меморан¬
дум m
Memorial л 24 (Denkmal) мемориал m; Sp
спортао мероприятие в памет на извес¬
тен спортист
тетоодгеп <d/hby vt уча uv, II, заучавам
AI [зауча II] наизуст, запаметявам AI
[запаметя //], заустявам AI [заустя //]
Menagerie [-3»■•]/ 16а менажерия /
Menge / 16 (große Anzahl) множество л.
маса /’ (viel) много; (Menschenmasse)
тълпа /, навалица /, народ т; (bestimm¬
tes Quantum) колйчество п; доза / О
eine — Bücher много [маса] кнйги; eine
— Kollegen много колеги; dne —Geld
много пари; in grollen —п в големи ко-
лйчества-
MENSCHENOPFER 553
mengen <А6> vt смесвам AI [смеся //] (etw.
[4] unter [4] od mit [3] нещо c); sich [4]
— смесвам се (mit [J] od unter [4] c); (sich
einmischen) намесвам се, бъркам се uv.
Al (in [4] в) O Mehl und Wasser zu rinem
Teig — меся uv, II, замесвам Al [замеся
II] тесто от брашно и вода; Rosinen in
[unter] den Tdg — прибавям A2 [прибавя
//] към тестото стафйди; übertr dns ins
andere — обърквам Al [объркам AI]
нещата; sich [4] in fremde Angelegenheiten
— бъркам се, намесвам се в чужди ра¬
боти
mengenmäßig adj колйчествен
Mengenverhältnis л 27 колйчествено съ¬
отношение
Mennige / Chem мйниум т od мйний т
Mensa / I Sa менза /
Mensch т 8 чове|к т, -ци; р! auch хора;
л 21 verächtl жена f: (leichtlebige Frau)
лека жена, уличница /. О kein — нйкой
човек; ~! човече!; von — zu — от човек
на човек; Tausende von —еп хиляди хора;
zweihundert — еп двеста души
Menschenaffe т 7 човекоподобна маймуна
menschenähnlich adj човекоподобен, -на
Menschenalter л 23 (продължителност на)
човешки живот О sie hat ein — hindurch
nur gearbeitet през целия си живот тя
само е работила; er ist vor einem — aus¬
gewandert той се изсели предй повече от
половйн век
Menschenfeind т 1 човекомраз|ец т, -ци,
човеконенавйстни|к т, -ци. мизантроп
т; — fresser т 4 людоед т; —freund т
1 човеколюб|ец т. -ци. филантроп т
menschenfreundlich adj човеколюбйв, фи-
лантропйчески
Menschenfreundlichkeit /17jsg човеколюбив
п, филантропия /
Menschengedenken njsg: seit — открай вре¬
ме, от памтивека. откакто свят светува
Menschengeschlecht п 21 човешки род;
— kenner т 4 познавач т на човешката
душа. добър психолог; — handel т 4jsg
търговия / с хора [роби]; —leben п 23.
човешки живот
menschenleer adj безлюд|ен. -на; —möglich
adj което е по сйлите [във възможнос¬
тите] на човека
Menschenopfer п 23 човешка жертва;
— rauh m 1 jsg отвлйчане п на хора;
—recht
554 MENSCHENSCHEU
n 20 Phil. Pol човешко право; ~ rechte
pl правата на човека
menschenscheu adj необщйтел|ен, -на, ca-
можйв, див
Menschenschinder т 4 кожодер т
Menschenseele / 16 човешка душа О
keine - war zu sehen не се вйждаше жйва
душа [никакъв човек]
Menscben|strom т 2 пото|к т, -ци от хора,
човешки поток: ~ verstand tu I jsg човеш¬
ки разум [ум]; '-würde/ 16/sg човешко
достойнство
menschenwürdig adj достоен за човека, чо¬
вешки (достоен)
Menschheit /17/sg човечество п; umg народ
т. тълпа /
menschlich adj човешки; (human) човеч|ен,
-на О nach ~em Ermessen доколкото
човешкият разум може да преценй
Menschlichkeit / 17jsg човечност /. чове¬
щина [ хуманност /
Menstruation / 17 Med менструация /
Mensur /17 мензура f{auch Mus)-, Sp Fech¬
ten дистанция f
Mentalität / 17 манталитет nt
Menthol n 2Q*/sg Chent ментол m
Mentor m 9a ментор m
Menü n 24 меню n, -та; ~ laden m 5 ма¬
газин m за полуфабрикати
Menuett л 20 менует m
Mer|idian m 1* Astr, Geogr меридиан m,
~gel m 4jsg Geol мергел m
Mer]no|schaf n 20 мериносова овца; ~ wolle
/ 16 мериносова вълна
merkbar adj (merklich) забележим, видим,
яв|ен. -на; значйтел|ен, -на О eine ~е
Veränderung чувствйтелна [явна] про¬
мяна; eine schwer ~е Formel формула,
която се запомня мъчно, трудна за за¬
помняне формула
Merkblatt п 22 листовка / <с важни ука¬
зания или извадки от инструкции [на¬
редби и др.] О ein — zur Verhütung von
Bränden указания pl за предпазване от
пожар
Merkbuch п 22 бслежни|к т, -ци, тефтерче
л, -та
merken <ЛЛ> vt (wahmehmen) забелязвам
А1 [забележа / (забелязах)], виждам AI
[вйдя /2]; (verstehen) разбирам AI [раз¬
бера £2]; sich [2] etw. [4] ~ запомням
А2 [запомня //] нещо О sich [2] nichts
- lassen не се издавам А1 [из|дам се.
-дадеш се (-дадох се)] с нищо, не до¬
пускам AI [допусна Е2\ да се забележи
нещо; sie war gekränkt* aber sie lieB sich
nichts ~ тя беше засегната, но не го
показа с нйщо
merklich adj забележим, вйдим, яв|ен, -на;
(wesentlich) значйтел|ен, -на, чувствй-
тел|сн, -на
Merkmal п 20 (Kennzeichen) беле|г т, -зи,
прйзна|к т, -ци, отличителна черта;
(Eigenschaft) свойств|о п, -а, особеност
/• Med симптом т
merkwürdig adj (Aufmerksamkeit erregend)
забележйтел|ен, -на; (seltsam) стран|ен,
-на, чуд|ен, -на, особен О ~! чудно!
merkwürdigerweise adv странно, чудно, за
голямо учудване
Merkwürdigkeit / 17 забележителност /;
f \1 jsg странност / особеност / О die
~en der Stadt забележйтелностите pl на
града
Merkzeichen п 23 зна|к т, -ци, бележка /
(в книга)
Mesner т 4 Kirche клисар т
Meßjapparat т 1 измервателен уред;
->-band п 22 Tech ролетка /
meßbar adj който може да се измери, из¬
мерим
Meßbarkeit / 17/sg измерймост /
Messe /16 Wirtseh панаир т\ Rel литургия /;
Mus меса /; Маг офицерски стол, кают-
компания /; 0 die Leipziger — Лайпциг¬
ският панайр; die — der Meister von mor¬
gen, Abk MMM преглед m на младежко¬
то научно-техническо твбрчество (в бив¬
шата ГДР) _
Messe|amt п 22 управление п на панайр;
~gelände п 23 панайрна площ; - halle
/ 16, '-haus п 22 (панайрна) палата,
(панайрен) павилион
messen <15/hbj vt меря uv, II, измервам
А! [измеря //]; sich [4] ~ меря се (mit
jmdm. с някого) О vi: er miBt 1,90 m той
е висок 1.90 м; überlr jmdn. mit Blicken
~ измервам, преценявам AI [преценя
//] някого с поглед; jmdn. von oben bis
unten ~ гледам uv, AI някого изпита¬
телно от röpe до долу [от главата до
петйте]; ich kann mich mit dir nicht an
Talent ~ не мога да се сравня [меря]
с тебе по талант; ich werde mich noch mit
ihm ~ ще си премеря силите с него
'Messer т 4 Tech измервателен уред; (Per¬
son) измервач т, земемер т
2Messer п 23 нож т, -бве О er muBte unters
— той трябваше да се оперйра; er starb
unter dem ~ той умря по време на опе¬
рация
Messerklinge /16 острие п [острата страна]
на нож
messerscharf adj ост|ър, -ра като нож
Messerschmied т 1 ножар т; ~ schneide
/ 16 = Messerklinge
Messerspitze /16 връх (върхът) т на нож
О umg eine — (voll) Salz щйпка сол
Messerstich т 1 удар т с нож
Messestadt / 14 панаирно градче; ^ stand
т 2 щанд т в панаирна палата
Meßlgerat п 20 Tech измервателен уред;
~~ gewand п 22 Kirche одежда/ филон т
Messing п 20* месинг т
MeB|instmment п 20 измервателен уред
[инструмент]; ~Iatte / 16 (LandVermes¬
sung земемерство) лата f; ~technik /17
измервателна техника; ^ tischblatt п 22
топографска карта 1:25 000; -*uhr / 17
Tech брояч m, индикатор т
Messung / 17 мерене л, премерване л, из¬
мерване л
Mestize т 1 метис т. мелез т (от бяла и
червена раса)
Met т 1 lsg медовина /
Metall л 20* метал т; —arbeiter т 4 ме-
талоработни|к т. -ци; ^bearbeitung /
17 lsg обработване /на метал, метало¬
обработване л; ~ bearbeitungsmaschine
16 металообработваща машйна
metallen adj метал{ен, -на, от метал; (me¬
tallisch) металически
Metall|fadenlavnpe / 16 El електрйческа
крушка с метални жйчки: -geld л 21
монети pl; ^gießer т 4 металолеяр т;
-guß т 2 металолеене п; (gegossenes
Metall) метална отлйвка
metallhaltig adj съдържаш метал
Metallindustrie / 16а металообработваща
промишленост
metallisch adj метал|ен. -на, металически,
металйч|ен. -на: übertr auch като метал:
метал(ен. -на (за звук, блясък и др.)
Metallograph^ / 16а/sg металография /
Metall|spane р! Tech метални стружки pl
(стърготини pl\\ -Überzug т 2 Tech ме¬
тално покрйтие >
Metall]urg(e) т 7 металур|г т, -зи; —urgip
/ 16а металургия / .
metallurgisch adj металургичен, -на, ме¬
тал ургйчески
metallverarbeitend adj Tech металообработ¬
ващ
Metallwaren pl метални изделия pl
Metamorphose / 16 метаморфоза /
MEUTERER 555
Metapher / 16 LU метафора /
Metaphysik / 17/sg метафизика /
metaphysisch adj метафизйч|ен, -на, мета-
физйчески
Metastase / 16 Med метастаза /
metastasieren (djhby vi Med образувам uv,
AI метастйзи
Mete9r n 20*, auch m 1* Astr метеор m
Meteorologe m 1 мете’орол6|г, m, -зи:
— logip f 16a/sg метеорология /
meteorologisch adj метеорологйч|ен, -на.
метеорологйчески
Mete9rstein m I метеорйт m
Meter n 23. auch m 4, Ahk m мет|ър m, -ри
(Ahk m); —maß n 20 метър m (сгъваем,
неаъваем и лр.)
Methan и 20*/sg, — gas n 20/sg Chem метан
m _
Method|e/ 16 метод m; ~ik / 17 методика
f: — iker m 4 методй|к m, -ци
metlmdisch adj методйчески, методйч|ен.
-на
Methodist m 8 Rel методист m
Methodologe / ' 6a/.rg методология /
raethodotegisch методологйч|ен, -на
Methyl n 20*/sg Chem метил m; ~ alkohol
m I */sg Chem метйлов алкохол
Metrik / П/sg LU, Mus метрика /
metrisch adj LU.Mus метрич|ен, -на, метрй-
чески
Metron9m п 20* Mus метроном т
Metropole/ 16 метрополия/. столица/
Metrum п 28 od 29 ‘LU стъпка /
Mettwurst / 14 метвурст т (вид салам)
Metze / 16 (Dirne) проститутка /, паднала
жена
Metzelei, / 17 сеч f. клане п, касапница /
metzeln <Л6) vt избивам AI (избйя Е7].
коля uv. II, изколвам AI [изколя II (из¬
клах od изколих)] (масово)
Metzger т 4 меейр т, касап|ин т. -и
Metzgerei, / 17 месарница /, касапница /
Meuchelmord т 1 убййство п от засада,
коварно убййство: - mörder т 4 коварен
убйеи
meuchlings adv коварно, злодейски, из
засада
Meute / 16 Jagd хайка / ловджийски ку¬
чета; ühertr хайка f. шийка / банда /
Meuterei / 17 бунт т. -ове. метеж т. раз¬
мирици pl
Meuterer т 4 бунтовни|к т, -ци, метеж-
ни|к »I, -ци
556 MEUTERN
meutern <AA> vi бунтувам се uv, Al, раз¬
бунтувам се uw, у. Al, въставам Al [въ¬
стана E2\ (gegen [4\ срещу); umg недо-
волствувам uv, Al
Mexikaner m 4 мексиканец, -ци; ~in/ 18
мексиканка /
mexikanisch adj мексикански
Mexiko n 23 Мексико n
miauen vi мяукам uv, AI, измяуквам
AI [измяукам AI\
mich L acc von ich {pron pers) мене, на мене,
kurz ме; II. acc/sg /. Pers {pron refl) ce
mied prüf von meiden
MJ$der n 23 елеч|е n. -та; корсаж m;
~ waren pl дамска галантерия (сутиени,
корсети и др.)
Mief т \/sg umg лош [развален] въздух
Mi^ne / 16 израз т, изражени|е п, -я на
лицето, физиономия / О ihre ~ verdüs¬
terte sich лицето й се помрачи; eine saure
~ machen правя uv, II, направим А2
[направя II] кйсела физиономия; ohne
eine — zu verziehen без да трепна; ~
machen zu... давам AI [дам, дадеш (да¬
дох)] си вид, че..., каня се uv, II да...,
готвя се uv. // да...; gute ~ zum bösen
Spiel machen приемам Al [приема Е
(приех)] нещо по неволя, съгласявам се
A I [съглася се //] от немай-къде (umg)
Mienen|spiel п 20 мймиха f; Theat — und
tjebärdenspiel пантомйма f
Miesmacher m 4 мърморко m, -вци, вечен
недоволник; (Pessimist) несимйст m, чер-
ноглед|ец т, -ци
'Miete f 16 наем т О zur ~ wohnen живея
м V, Е6 под наем; etw. [4\ in ~ nehmen
наемам AI [наема Е (наех)] нещо, взе¬
мам AI [взема Е (взех)] под наем
2Miete / 16 Landw (Kartoffel ~) равни |к
т. -ци; (Неи~) копа /
mieten <Л/>> vi наемам AI [наема Е
(наех)]; вземам AI [взема £ (взех)] под
наем
Mieter т 4 наемател т; (einer Wohnung)
auch квартирант т; ~in/18 наемателка
f: квартирантка /
mietfrei adj без (да се плаща) наем
Mu;ts|haus п 22 къща / с много жилища,
за даване под наем; ~ kaserne / 16 ver¬
acht! — Mietshaus
Mietvertrag m 2 договор m за наемане
на жйлище и др.; ^wohnung / 17 жили¬
ще, взето под наем, наето жйлище;
~zins т 1 наем т
Migräne / 16fsg Med мигрена /
Mikrobe f 16 Biol микроб m
Mikrö|biologj£ / 16ajsg микробиология /
Mikro|fllm m I Phot микрофилм m
Mikrokosmos m микрокосмос m; ~phon n
20 микрофон m, ~phonanfnahme / 16
микрофбнен запис *
Mikroskop n 20* микроскоп m
mikroskopieren <d/AA> vt изследвам uv. AI
под микроскоп
mikrosk9pisch adj микроскопичен, -на,
микроскопйчески
Mikrowellen pl Radio микровълни pl
Milch / 17 млях|о* n. -a O entrahmte ~
обезмаслено мляко
milch artig adj млеч|ен, -на, като мляко,
Mikh|bar f 15 млечен бар; ~bart т 2 übertr
ксладо|к т, -ци, който е още млад и зе¬
лен; — brei'vn 1 млечна каша; ~dröse/16
млечна жлеза; —ertag т 2 млекодббив
т; ~gesicht т 21 = —hart; ~glas п 22
чаша / за мляко; (milchiges Glas ) мато¬
во стъкло
milchig adj млеч|ен, -на; (weißlich-trüb) auch
матов, млечнобял
Milch|mann т 3 млекар т; ~ pulver п 23
мляк|о* п, -а на прах; ~ saure / 16fsg
Chem млечна киселина; ~ Straße / 16fsg
Astr млечен път; ~ Straßensystem л 20*
Astr галактика f; --Wirtschaft/ 17 млеч¬
на промйшленост; ~zahn т 2 млечен
зъб
mild od milde adj (Klima, Licht, Farben кли¬
мат, светлина, тонове) мек; (Blick,
Worte погледа думи) благ; (Gesicht ли¬
це) кр6т|ък, -ка; мил, неж|ен, -на;
(Urteil, Strafe присъда, наказание) лек,
снизходител|ен, -на; (Wein, Essig вино,
оцет) слаб; (Abend вечер) прият|ен, -на,
топ|ъл, -ла; (Seife сапун) мек
Milde / 16/ig мекост f; благост f; сниз¬
ходителност f : доброта /
mildern (hbj vt (Zorn, Strafe гняв, нака¬
зание) смекчавам AI [смекчй //], на¬
малявам А1 [намаля //]; (Schmerzen
болки) облекчавам AI [облекча //] О
Jur ~dе Umstände смекчаващи вината
обстоятелства; das Wetter mildert sich
Ф е _
времето омеква
Milderung / 17 смекчаване л. намаляване
п; облекчаване л
mildtätig adj милосърд|ен, на; състрадате¬
лен, -на щедГьр, -ра
Mildtätigkeit /17/sg милосърдие n, състра¬
дание n. щедрост /
Milieu [tniljö:] n 24 (околна, обкръжаваща)
среда, обстановка f; (Lebensverhaltnisse)
битови условия pl: Biol среда /
milijtant adj войнствен, агресйв|ен, -на;
- tär adj воен|ен, -на
Militär п 20*/sg войска /. военни pl О
beim ~ sein служа uv, fl във войската,
войнйк съм va; ziun ~ geben отйвам Al
[отйда El] войнйк
Militärakademie / 16а военна академия;
~arzt т 2 военен лекар; '»dienst т 1
военна служба; ~<Uenstpfficht / П/sg
военна повйнност
militärdienstpflichtig adj подлежащ на воен¬
на служба
Militärgericht п 20 военен съд
Militarismus т 11 /sg милитарйз|ъм (-мът)
т
militaristisch adj милитаристйч|ен. -на, ми-
литаристйчески
Militär|maschine / 16 военна машйна;
— mnsik У 1 1/sg военна музика; ~ person
/ 17 военнослужещ т: -— pffUcfat / П/sg
= Militärdienstpflicht
Militärstützpunkt т I военна база; ~ Wis¬
senschaft / 17 военна наука
Miliz / 17 милиция /
Milizionär т I* милиционер т
Milliarde / 16. Ahk Md. милиард т (Ahk
млрд)
Milligramm л 23, Ahk mg милиграм m (Ahk
мг); ~ineter n 23, auch m 4, Abk mm ми¬
лиметър m -ри (Abk mm); ~meterpapier
' n 20* милиметрова хартия
Million/17. Ahk Mill. милион m (Ahk млн)
O zu ~en c милиони; die Verluste gehen
in die ~en загубите pl възлйзат на ми¬
лиони
Millionär m I* милионер m
millionste adj: der ^ Besucher der Austei¬
lung милионният посетйтел на излож¬
бата
Milz / 17 Anat дала|к m. -ци; ^brand m
2/.SK Med синя пъпка, въглен m, антракс
m; ^entzündung / 17/л# Med възпаление
n на далака, спленйт m
Mime m 1 vcruh Theat актьор m (auch
scherzh)
mimen </»/?> vt übertr umg преструвам се
Al (престоря се //]; Theat veralt играя
uv, E7, изигравам Al [изиграя £7] (роля)
(auch scherzh) O er mimte Freude той се
преструваше, че е радостен, той се пра¬
веше на радостен; den Kranken ~ пре¬
MINDESTMASS 557
струвам се на болен, симулирам uv, v,
A l болест
Mimik / 11/sg мимика /
mimisch adj мимически
Mimose / 16 Bot мимоза f (auch übertr)
minder (camp von wenig) I. adj (kleiner) по-
малък, неголям*; (geringer) по-долен,
nö-маловажен O von ~er Qualität от
(по) лошо качество; eine Frage von ~er
Bedeutung въпрос m c неголямо значе¬
ние, nö-маловажен въпрос; II. adv по-
малко O mit mehr oder ~ großem Eifer
arbeiten работя uv, ll c повече или по-
малко усърдие [повече или по-малко
усърдно]
minderbemittelt adj малоимот|ен, -на,
бсд|ен. -на
Minderheit / 17 малцинств|о п, -а
minderjährig adj Jur непълнолетен, -на,
малолет|ен, -на
Minderjährigkeit / П/sg Jur малолетие я.
малолетство л
mindern </iö> vt намалявам АI [намаля //],
отслабвам AI [отслабя /7]
Minderung / 17 намаляване п, намаление
п; отслабване п
minderwertig adj малоцен|ен. -на; (Ware
стока) недоброкачествен, некачествен,
лош
Minderwertigkeit / П/sg малоценност f;
(Ware) недоброкачественост/, лошо ка¬
чество; ~s|gefühl л 20 чувство п за ма¬
лоценност
Minderzahl/11/sg малцинство л, малко на
брой
M|ndestbetrag т 2 минимална сума, ми¬
нимум т (за пари)
mindeste adj (sup von wenig) най-мал|ък,
-ка, минимал|ен. -на О das ist das ~
това е най-малкото; nicht das ~ Interesse
никакъв [нула] интерес; nicht die — Lust
никакво желание; nicht das ~ нищо, аб¬
солютно нищо: er versteht nicht das -»
davon гой не разбира абсолютно нищо
от това; nicht im ~п никак, ни най-мал¬
ко; zum ~п поне. най-малко
mindestens adv най-малко, поне
M]iHlest|gehalt л 22 минимална [най-ниска]
заплата; т I /xg Client минимално съ¬
държание (an [jj на); ~ leistung / 17 Tech
минимална мощност
Mindestmaß л 20/sg минимум т (an [3] на,
от) О etw. [4\ auf das ■*- herabsetzen на-
558 MINDESTWERT
малявам AI [намаля //], свеждам А!
[сведа El] нещо до мйнимум
Mindest|wert т 1 минимална стойност:
^zahl / 17 минимален брой, мйнимум
т
Mine / 16 Mil, мйна/ Bergb auch рудни|к,
тш -ци; (Kugelschreiber химикалка) пъл-
нйтел т; (Bleistift молив) графит т
Minenlfeld п 21 МИ мйнно пол&, —räum¬
boot, —suchboot п 21 Mil миночисткч т\
~ werter т 21 МИ минохвъргачка /
Mineral п 20* od п 31* минерал т
Mineraliensammlung [.Мм,.] / 17 сбирка /
[колекция /\ от минеркпи
Minerallog(e) т 7 минерал6{г ш, -зи; —ogie
минералбгия/
mineralogisch ай] минераложки
Mineral|öl п 20 Chem минерално масло;
-quelle/ 16 минерален йзвор; -wasser
п 23 минерална вода
Miniatur / 17 миниатюра / — ausgabe/ 16
миниатюрно издание; —malerei / 17
миниатюрна живбпйс, миниатюра /
minieren <d/Ith} vt Mil минйрам uv, v, Al
minimal adj минимал|ен, -на
Mini-Mode / 16 мини-мода f, модата на
съвсем късите рокли; — rock т 2 съвсем
къса пола, мини-жуп
Minimum п 29 мйнимум т
Minister т 4 минйст|ър т, -ри; — des In-
ner(e)n минйсгьр т на вътрешните ра¬
боти: — ohne Geschäftsbereich минйс гьр
т без портфейл
Ministerialerlaß т 1 министерско поста¬
новление
ministeriell adj министерски
Ministerium п 28 министерств|о п, -а; -für
Nationale Verteidigung министерство п
на националната отбрана (в ГДР)
Minjster|Präsident т 8 министър-председа¬
тел т? -rat т 2 министерски съвет;
-sessel т 4 umg министерско кресло
(umg), министерски пост
Minne / \6/sg dicht любов/ -sang т 2jsg
Lit рицарска любовна поезия; —Sänger
т 4 Lit мйнезенгер т od минезйнгер т
Minorität / 17 малцинств|о п, -а
Minuend т 8 Math умаляем|о п, -и
minus adv Math мйнус т; Meteor auch под
нулата О sechs - zwei шест мйнус [без]
две
Mjnus п Wirtsch дефицйт т; ühertr umg
(Nachteil) недостат|ък т, -ци. мйнус т
Minuskel / 16 малка буква
Minuslpol т \* El отрицателен полюс;
-Zeichen п 23 Math знак т за изваж¬
дане, мйнус т
Minute / 16 минута / О auf die - kommen
идвам uv, AI, дойда uv, Е! точно на
време [на минутата]
minutenlang I. adj който продължава ня¬
колко минути, няколкоминут|ен. -на: II.
adv (в продължение, в течение на) ня¬
колко минути
Minutenzeiger т 4 голямата стрелка (на
часовник)
minütlich, minütlich adj ежеминут|ен. -на.
всяка минута
Minze / 16 Bot мента /
mir = I. dat von ich (pron pers 1. Pers sg)
ми. на мене: er ist — böse той ми е съ¬
рдит; ein Freund von - един мой при¬
ятел. едйн от моите приятели, един от
приятелите ми: wie du so ich dir как-
вото ти на мене. такова и аз на тебе:
II. als pron reß. dat 1. Pers sg си: ich
wasche - die Hände мйя uw E7 си ръцете
Mirabelle / 16 Bot джанка /
Mirakel n 23 чуд|о n, -eca
Misanthrop m 8 мизантроп m
mischbar adj който може да се смеси [да
се съедини] (с др. вещества) [auch Chem)
Mischbrot /; 20 хляб т от ръжено и пше¬
ничено брашно
mischen </i6> vt смесвам AI [смеся //]. раз-
месвам. бъркам uw Al, разбърквам AI
[разбъркам AI]: (Spielkarten карти за
игра) размесвам. разбърквам AI [раз¬
бъркам А /]: (Erfrischungsgetränk.
Cocktail разхладително питие, коктейл)
приготвям А2 [приготвя //]. правя uw
II, направям А2 [направя //]: sich [4] -
смесвам се. ühertr меся се uw II. намес¬
вам се (in [4] в) С den Wein - наливам
AI [налея £6] вода във виното: er
mischte sich unter das Volk той се смеси c
народа: gemischter Salat мешана салата:
eine gemischte Klasse смесена паралелка
Misch|ling m 1 мелез m, Bio! хибрид m:
—masch m 1 (Mischung) смесица /
(Durcheinander) бъркотйя / мйш-маш
m, — maschine /16 Tech смесйтелна ма-
шйна, смесител т; (für Beton) бетоно¬
бъркачка / ^ pult п 20 Film, Fernsehen,
Radio мйшпулт m, -ове; - rasse/16 Biol
смесена раса
Mischung / 17 (das Mischen) смесване n.
размесване n; (Gemisch) смес f; ühertr
смесица /, комбинация /; - s|verhältnis n
27/.Tg количествено съотношение между
съставките, пропорции pl
Mjschwald т 3 смесена гора
miserabel adj (elend) мизер|ен, -на, жал|ък, •
ка, окаян; (nichtswürdig) нйз|ък, -ка,
дол|ен, -на; umg лош, отвратйтел|ен, -на;
О umg ein miserables Deutsch лош немски
езйк; ein miserables Stück лоша пиеса; ein
miserabler Kerl долен тип
Misere/16 мизерия /
Mjspel/16 Bot мушмула/
mißachten <b//ift) vt (verachten) не уважавам
uv, AI, презйрам Al [пре|зра E
(-зрях)]; (nicht beachten) пренебрегвам
AI (пренебрегна £2] (jmdn. od etw. [4]
някого od нешо). не обръщам АI [обърна
Е2\ внимание (jmdn. od etw. [4] на някого
зд/нанещо)
Mißachtung/1 Ijsg неуважение п, презрение
п: пренебрежение behagen п 23/sg не¬
приятно чувство, неудоволствие п, доса¬
да / — bildung / 17 уродлйвост / дефор¬
мация /. аномалия /
mißbilligen <Ь/ЛА> vt не одобрявам AI
[одобря II], порицавам АI [порицая Е7];
~ d adj неодобрйтел|ен, -на
Mißbilligung /17 jsg неодобрение л. порица¬
ние п: — brauch т 2 злоупотреба /
mißbrauchen <b/A6> vt злоупотребявам Al
[злоупотребя II]: (Mädchen момиче) из-
насйлвам Л/[изнасиля//], гавря се uv, II,
погаврям се II [погавря // се] с О Alkohol
~ злоупотребявам с пиенето на алкохол
mißbräuchlich adjнезак6н|ен, -на, неред|ен,
-на, произволен, -на
mißdeuten <b/AA) vt тълкувам uv, AI не-
поавилно
M|ß|deutung/ 17 неправилно тълкуване;
^erfolg т I неуспех т, несполука /;
~ ernte 16 лоша реколта. неурожа|й
(-ят) т. -и .
Misse|tat/17 злодеяни|е п. -я. престъплени|е
л, -я/ ~täter т 4 злоде|й т, -и, прсстьп-
ни|к т, -ци; злосторният, -ци
mißfallen <ЗЬ/АА> vi не (се) харесвам А1
[харесам (се) А /], не се нравя uv, II (jindm.
някому, на някого) О unpers es mißfällt
mir. daß... не ми се нрави, не ми харесва,
че...
Mjßfallen л 23/Tg неодобрение л, недовол¬
ство п О — erregen будя uv, II, събуждам
А1 [събудя /7]. предизвйквам А1 [предиз¬
викам АI] недоволство
mißfällig adj неодобрйтел|ен. -на, отрица¬
телен, -на. неблагоприят|ен, -на
Mißgeburt f 17 йзрод л», урод т О ^ der
Hölle изчадие п на ада
MISSLICH 559
Mißgeschick п 20 лоша [зла] участ, нещас¬
тие п; ~~ gestalt / П/sg уродлйвост f;
уродливо тяло, урод т, изрод т
mißgestaltet adj деформиран, обезобразен,
уродлйв
mißgestimmt adj в лошо настроение, кисел
О ~ sein нямам mv, А1 настроение
mißglücken < Ъ/sny vi unpers не се удава uv, А1
(etw. [1] jmdm. нещо някому), не сполучва
AI [сполучи /7], нс успява А1 [успее Еб],
няма uv, А1 успех 3.Pers О ein mißglück¬
ter Versuch несполучлив опит
mißgönnen <bjhb'j vt завиждам AI [завидя
12] (jmdm. etw. [4] някому за, на нещо) О
ich mißgönne dir dein Glück nicht нс ти
завйждам на щастието
Mißgriff т I грешка /, погрешна стъпка
[постъпка]
Mißgunst/ I7/$g неприязън/, недоброжела-
телство п; (Neid) завист / О sich [J] jmds.
~ zuziehen навлйчам АI [-влека, -влечеш
(-влякох)] си нечия ненавист
mjßgünstig adj недоброжелатсл|ен, -на. не¬
приязнен; (neidisch) завистлив
mißhandeln <b/ЛЛ> vt измъчвам AI [измъча
II], малтретирам mv, v, Al (jmdn. някого),
отнасям се А2 [отнеса се El] зле [брутал¬
но] (jmdn. с някого)
Mißhandlung, auch Mißhandlung/17 измъч¬
ване п, малтретиране п, изтезава¬
не п: (das Mißhandeltwerden) мъчени|ел.
-я, изтезани|е п, -я; ^heirat / 17 неспо-
лучлйв [неравен] брак; ^ Helligkeiten pl
недоразумения pl, дрязги pl, кавги pl,
разногласия pl, спорове pl
Mission / 17 мисия / (auch Pol): задача /
поръчени|е п, -я; Re! мисионерска орга¬
низация, мисия f: ^onar т 1 Kirche ми¬
сионер т
Mißklang т 2 Mus дисонанс т, диехармо-
ния/‘ ühertr auch разногласие п, -я
Mißkredit т 1: ühertr in geraten [kommen]
сдобйвам се АI [сдобйя се Е7] с лошо име
[лоша репутация], загубвам AI [загубя
//] доверие [уважение] О ühertr jmdn. in
- bringen дискредитирам мг, i\ Al, зле¬
поставям A2 [злепоставя //] някого
mißlangprät von mißlingen
mjßlich adj (unangenehm) неприят|ен, -на,
досад|ен, -na: (heikel) щекотлйв,
деликат|ен, -на; (gefährlich) критйч|ен,
-на)
560 MISSLIEBIG
mißliebig adj неприят|ен, -на, омраз|ен, -на,
нежелан О sich [4] ~ machen ставам А1
[стана Е2\ неприят|ен. -на [антипатйч|ен,
-на] (bei jmdm. на някого)
mißlingen <27b/.m> v/'/шгЗ. /Vrs(Plan, Unter¬
nehmen план. предприятие) нямам uv, Al
успех, провалям се А2 [проваля се II] О
alles mifflingt mir нйшо не ми се удава, не
ми върви, несполучвам AI [сполуча 11] в
нйшо; ein mißlungenes Werk несполучли¬
во произведение
Mißlingen я 23/sg неуспех т, провал т
Mißmut т l/sg досада /. недоволство п,
лошо настроение
mißmutig adj унйл. мрач|ен, -на; недовол|ен,
-на; в лошо настроение
mißraten <ЗЬ/тя> W nur 3. Pers не ми се удава
А1 [удаде (удаде)] 3. Pers, не сполучва А1
[сполучи II], не излйза А1 [излезе* El]
сполучлйв 3. Pers О mißratener Versuch
несполучлив опит; mißratene Kinder не-
възпйтани [непрокопсани (umg)] деца pl
Mißjstand т 2 (mißlicher Zustand) лошо
[затруднено] положение; (Übel) неуреди¬
ца/, нередност/; ~ Stimmung/1 l/sg лошо
настроение п; (Verstimmung) недовол¬
ство л, раздразнение! л, диехармония/
~ton л 2' Mus фалшив, нехармонйчен
тон; übertr диехармония /
mißtrauen <Ь//;Л) г/ нямам uv, Al доверие
(jmdm. в някого)
Mjßtrauen л 23/sg недоверие п, (gegen [4]
към, спрямо); — s|votum [..wo:..] л 28 od 29
Pari вот т на недоверие
mjß|trauisch adj недоверчив (gegen [4] към);
- vergnügt adj недовол|ен, -на, сьрдйт, в
loiiiiviiaci роснпе
Mißverhältnis л 27 несъотвЬтстви|е л, -я,
диспропбрция/
mißverständlich adj двусмислен. неяс|ен.
-на
Mißverständnis л 27 недоразумение л, -я
mj'ßverstehen <b. mißverstand, mißverstan¬
den//^) vt не разбйрам А1 [разбера £3]
правилно, разбйрам крйво [погрешно]
Mißwirtschaft / \ ljsg лошо [нехайно] сто-
панйсване, лоша организация
Mist т 1 /sg животйнски [оборски] тор;
(- häufen) ториш|е л, -а; übertr (Unsinn)
глупост /• übertr (Plunder) боклу|к т, -
ци О nur ~ reden говоря uv, 11 само
глупости; so ein такава глупост!; weg
mit diesem —! хвърли този боклук!
M|stel / i6 Bot бял имел
misten </?Л> vt (Acker нива) торя uv, 11,
наторявам А1 [наторя II] (с оборски
тор); (Stall обор) почйствам А1 [почистя
//] от калта
M|st|gabel / 16 вйла / за (оборски) тор;
~grübe / 16 яма /за тор; ^hänfen т 4
торищ|е п, -а; ~ käfer т 4 торен бръм¬
бар, торни|к т. -ци
mit I. präp [3] с; (zusammen ) заедно [съ¬
вместно] с О ~ dem Zug fahren пътувам
uv, Al c влак; - der Maschine schreiben
пиша uv, E4, написвам Al [напиша E4]
на машйна; ~ der Post schicken пращам
Al [пратя /У], изпращам Al [изпратя //]
по пдшата; - Absicht нарочно, пред¬
намерено; — Gewalt насила; ~ Vorsicht
предпазлйво; ~ einem Mal изведнаж,
неочаквано; ~ der Zeit постепенно, с
течение на времето; — Tagesanbruch с
настъпването на деня, на разсъмване;
- zwanzig Jahren на двадесет годйни,
двадесетгодишен; es wird ~ ihm nicht
lange dauern няма да го бъде дълго вре¬
ме; II. adv също така, и, заедно с дру¬
гите; ~ dabei sein прнсъсгвувам uv, Al,
участвувам uv, Al заедно c другите;
kannst du ~? можеш ли да дойдеш с нас
[с мене]?
Mitarbeit/1 Ijsg сътрудничество л (an [3] в)
mitarbeiten <а/А6> vi сътруднича uv, 11 (an
'[-?] в) .
Mitarbeiter т 4 сътруднн|к т, -ци; ~in /
18 сътрудничка / ~schaft / П/sg съ¬
трудничество л; / 17 вейчки сътрудници
mitbekommen <33c//?A> v/ (auf den Weg)
получавам AI [получа 11] (за из път);
(als Mitgift) получавам като зестра; umg
(verstehen) разбйрам Al [разбра ЕЗ],
схващам А1 [схвана Е2] О ich habe den
letzten Satz micht ~ не разбрах послед¬
ното изречение; er hat die Vorlesung noch
~ той успя все пак да чуе лекцията
Mitbesitzer т 4 съпритежател т
mitbestimmen <с/Л6> vt: er bat den Plan
mitbestimmt той участвуваше в приема¬
нето на плана
Mitbestimmung / 17/sg участие л при взе¬
мане на съвместни решения, участие в
управлението (на предприятие и др.);
~s| recht л 20/sg право л на участие при
вземане на решения
mitbeteiligt adj: ~ sein an [3] участвувам
uv. Al заедно c други в
M|t|bewerber m 4 конкурент m, съперни|к
m, -ци
mjtbringen <24ajhb') vl донасям A2 [донеса
EI] (със себе си) (jmdm. etw. [4] някому
нещо) О einen Gast ~ довеждам АI
[доведа El] гост
Mjtbflrger т 4 съгражданин т. -и; ~1п /
18 съгражданка/
miteinander adv заедно, съвместно, един с
друг
mjtentscheiden <23c//z/>) vt участвувам uv,
Al в съвместни решения
Mitesser т 4 umg сътрапезни|к т, -ци; Med
комедон zu
mjtfahren <4а/л«> vi пътувам uv. А / заедно
с някого, придружавам AI [придружа
//] някого в превозно средство
mjtfühlen <а/ЛЛ> vi споделям AI [споделя
//] чувствата (mit jmdm. на някого), съ-
чувствувам uv, AI (mit jmdm. някому);
"■ d adj съчувствен
mitfQhren <а/ЛА> rf водя uv, II със себе си;
(Geld пари) нося uv. II (в. със себе си)
О der FluB fuhrt Sand mit реката влачи
пясък -
Mitgefühl п 20 съчувствие и
mitgehen < 1 За/.vn) vi вървя uv, 12, отивам
AI [отида £7]. тръгвам AI [тръгна Е2]
(mit jmdm. с някого)
mitgenommen adj повреден; übertr изнурен,
изтощен, съсипан
Mitgift / 17 зестра f
Mitglied л 21 член т, -ове (на семейство«
партия, дружество и др.) О ordentliches
редовен член; korrespondierendes ~
член-кореспондент т
Mitgliederversammlung /17 обшо събрание
(на членовете на дадена организация)
Mitgliedsausweis т 1 членска харта: ^bei¬
trag т 2 членски внос: ~~buch п 22 член¬
ска кнйжка
Mitgliedschaft /' 17 членуване п; членство
л; (alle Mitglieder) всйчки членове pl.
членската маса
Mitgliedskarte/16 = Mitgliedsbuch; -land
л 22; ^s|staat т 9 страна /, участничка
(в блок, пакт, организация) ■
Mithilfe / 16/.sg съдействие л, помош / Jur
съучастие л
mithin adv следователно, и така
mithdren <а/АЛ> v/f vi Radio слушам um, Al
(заедно c други); Теl auch подслушвам
АI [подслушам Al]; (zufällig hören) чу¬
вам AI [чуя £7] случайно (чужд разго¬
вор)
Mit|inhaber т 4 съпритежател т; (Firma)
съдружни|к т, -ци; ^kämpfer т 4 съ- 36MITREDEN 561
ратни[к /и. -ци. сподвйжни|к т. -ци, боен
mitkommen <33а/лл> v/идвамш’. А/. дой¬
да v, £/ • с някого; umg не изоставам AI
[не изостана Е2J; nicht ^ изоставам О
wir gehen ins Kino, kommst du mit? отива¬
ме на кйно, ще дойдеш ли с нас? ег
kommt in der Schule nicht mit той изоста¬
ва в учйлище; sie kommt in der Schule gut
mit тя добре върви в учйлище; wir sind
mit dem Zug nicht mitgekommen не успях¬
ме да хванем влака
Mitlaut т 1 Phon съгласна /
Mjtleid п 20fsg състрадание л. съчувствие
«О > haben съжалявам AI [съжаля //]
(mit jmdm. някого), ймам uw AI милост
(mit jmdm. към някого)
Mitleidenschaft / 17/sg: jmdn. in - ziehen
въвлйчам AI [въ|влека Е, -влечеш (-вля¬
кох)] някого в нещо О die Überschwem¬
mung zog auch uns in ^ наводнението
засегна и нас, и ние пострадахме от
наводнението
m;tleid|ig adj състрадателен, -на. милос¬
тив, съчувствен; ^s|los adj безжалостен,
-на
mitmachen <а/АЛ) vt umg (teilnehmen) учас¬
твувам uv, AL вземам Al [взема Е
(взех)] участие (etw. [4] в нещо); (Mode
мода) следвам uv, AI; придържам се и\\
AI (etw. [4] към нещо): übertr (durchma¬
chen) преживявам AI [преживея £5],
прекарвам AI [прекарам AI] (трудни
моменти)
Mitmensch т 8 блйзък човек, блйжният О
die ^en pl другите хора pl. околните р!
mjtmenschlich adj. das ^е Zusammenleben
съжйтелство го между хората
mjtnehmen (16а//?/>) vr вземам AI [взема
£ (взех)] със себе си; übertr (Sorgen,
Krankheit грижи, болеег) съсйпвам AI
[съсйпя Е4]\ отразявам се AI [отразя се
//) зле (jmdn. на някого) О sie sieht sehr
mitgenommen aus тя изглежда много зле
[много съсйпана]: umg in Berlin konnte
ich nicht alle Museen ^ в Берлин не мо¬
жах да посетя всйчки музеи
mjtreden <а/ЛА) vi участвувам uw AI в раз¬
говор; (mitbestimmen) решавам AI [ре¬
ша //] заедно с другите О er hat auch
ein Wörtchen mitzureden и той йма ду¬
мата, и неговото мнение трябва да сс
36 Немско<6ъл1мрски речник
S62 MITREISENDE
чуе; du hast hier nichts mitzureden тук ти
нямаш думата
Mitreisende т 7+ спътни|к т, -ци; / 19
"спътница (във влак и др.)
mhreißen <21 а/ЛЛ> vt отнасям А 2 [отнеса
El] (за река и др.); übertr увличам АI
[увлека, увлечеш (увлякох)]; ~d adj
увлекателен, -на
mitsamt präp [J] заедно с
Mitschuld / \l/sg Jur колективна вина, съ¬
участие л
mitschuldig adj Jur съвин6в|ен, -на
M|t|schuldige т 7+ Jur съучастни|к /и, -ци;
/ 19 Jur съучастничка/-; ~schüler т 4 съ-
ученй|к т, -ци; ~ Schülerin /18 съученич¬
ка /
mitspielen <а/Л6> vi вземам AI [взема Е
(взех)] участие, участвувам uv. AI, играя
uv. Е7 (в представление, игра и др.);
übertr играя роля, от значение съм va
< bei ihm spielt Eifersucht mit при него
ревността играе роля [е от значение];
übertr umg jmdm. übel — изигравам Al
[изиграя E7] някому лош номер (umg)
Mitspieler tu 4 участни|к т, -ци, партньор
т (в игра, филм и др.); Kart партньор
т; Sp съотборни|к т, -ци
Mittag т 1 (Tageszeit) обед т, пладне л;
dicht юг т: (Mahlzeit) обяд т; обед т
О ат ~ на обед, gegen ~ към обед;
es geht auf ~ наближава обед; zu ~
essen обядвам uv. AI
Mittagessen п 23 обяд т О zum ~ einge¬
laden sein канен съм va на обяд
mittäglich adj обед|ен, -на
mjttags adv (всеки ден) по [на] обед, всеки
обед
Mittagslpause / 16 обедна почйвка;
-schläfchen п 23 следобедна почйвка
[дрямка], следобеден сън
Mittagszeit /' 17/sg: um die ~ по обед
Mittäter m 4 Jur сьучастни|к m, -ци
Mitte / 16 среда /. център m; (Lebenskreis)
среда /, кръг (-ът) m, общество « O
~ Dezember в средата на декември; sie
ist - der Vierzig [der Vierziger] тя е на
45 годйни; einer aus unserer — едйн от
от нашата среда
mjtteilen <а/hb} vt съобщавам Al [съобщя
//], предавам Al [пре|дам, -дадеш (-да¬
дох)] (jmdm. etw. [4] някому нещо)« sich
[4\ ~ доверявам се А1 [доверя се //]
(jmdm. някому), разкрйвам А1 [разкрйя
Е7\ сърцето си (jmdm. пред някого)
jmdm. seine Eindrücke ~ споделям А2
[споделя //] впечатленията си с някого;
die Stimmung teilte sich uns allen mit на¬
строението се предаде на вейчки ни
mitteilsam adj общйтел|ен, -на, разговор-
чйв
Mjtteilung / 17 съобшсни|е п, -я, извести|е
я, -я О laut ~ според съобщението,
както бе съобщено; eine ~ machen правя
uv, II съобщение, съобщавам А1 [съ¬
общя //]; ich bitte um ob... моля uv,
/7 да ми сьобшйте дали...
mjttel adj = mittlerer
Mjttel n 23 средств|о я. -a; Med, Pharm
лечебно средсво. лек (-ът) т. -ове. ле-
карств|о л, -а (gegen [4\ протйв, за) О
Math das arithmetische — средно арит-
метйчно; über große - verfügen разпо¬
лагам uv. Al c големи средства
Mjttelalter n 23/sg средновековие n
mj’ttelalterlich adj средновековен, -на
mjttelbar adj косвен, индиректен, -на
M|ttelding n 20 нещо средно O ein ~ zwi¬
schen Tisch und Stuhl нещо средно между
маса и стол
mitteleuropäisch adj средноевропейски О
~е Zeit, А bk MEZ средноевропейско
време
M|ttel|feld п 21 Sp средата на терена [иг-
рйщето]; - finger т 4 Anat средният
пръст (на ръката)
mittelhochdeutsch adj Ling средновисо-
конемски (отнася се до литературния
немски език от 12—15 век)
MUtellage/16 средно положение: Mus сре¬
ден регйсгьр
mittelländisch adj средиземноморски О
das Mittelländische Meer п 20/sg Среди¬
земно море
M|ttel|läufer т 4 Sp Fußball централен по-
лузащйтник; ^ tinle [..io] / 16 Math ме¬
диана f; Sp средна линия; Tech ос f
осова [средна] линия
m|ttellos adj без средства, без парй, бед|ен,
-на
Mittellosigkeit / 11/sg лйпса / на парйчни
средства, безпарйчие л. немотйя /
mittelmäßig adj (Qualität, Niveau качество,
ниво) срсд|ен. -на: (Künstler художник)
посредствен О es geht mir ~ гбре-дблу
съм добре; - begabt средно надарен
Mittelmäßigkeit / 17 посредственост /
Mittelmeer л 20/sg: das — Средиземно мо¬
ре
Mitteilmeerländer pl средиземноморски
страни pl; —ohr n 25jsg Anat средното
ухо; — ohrentzündung / 17 възпаление n
на средното ухо
Mittelpunkt т 1 цент|ър т, -рове; übertr
auch средигц|е nt -а О übertr sie ist der
— der Gesellschaft тя е душата на ком¬
панията
mittels präp [2\ посредством, c помощта
на
mittelschwer adj средно теж|ък, -ка; (Text
текст) немного труд|ен, -на, средно
труд|ен. -на
Mittels|mann т 3 (р! auch ..leute), —person
/ 17 посредни|к т, -ци
Mittelstand т 2/sg средното съсловие;
— streckenlauf mlSp бягане п на средни
разстояния; -Streckenläufer т 4 Sp бе¬
гач т на средни разстояния;
— Streckenrakete / 16 ракета f със среден
радиус на действие; — stück п 20 средна
част; Tech (Verbindungsstück) междинно
звено, межнйнна част; -stufe/16 Schule
среден курс; —Stürmer m 4 Sp централен
нападател; —welle / 16 Radio средни
вълнй pl; —wellensender m 4 радиопре¬
давател m на средни,вълнй
mitten adv всред, посред, в средата О —
am Tage посред бял ден; — auf der Stra¬
ße посред [насред] улицата; — durch den
Wald право през гората; — in der Nacht
посред нощ; - in der Arbeit в разгара
на работата; - im Gedränge всред [в
самата] навалица; — ins Herz treffen
улучвам Al [улуча II] право в сърцето;
der Stab brach — entzwei пръчката се
счупи точно в средата; — darin в сре¬
дата ка нешо; übertr в разгара на нещо;
— hindurch направо през средата
mittenjdrin adv umg в средата, сред; übertr
в разгара (на нещо); —durch adv umg
(точно) през средата
Mitternacht / 14Jsg полунощ /; dicht север
т О um — в полунощ
mitternächtlich adj полунощ|ен, -на, сред¬
нощен, -на
Mitternachtssonne / 16jsg среднощно
слънце (зад полярния кръг)
Mjttler т 4 = Vermittler
mittler|er (—е, —es; —е) adj (durchschnitt¬
lich) сред|ен. -на; (im Mittelpunkt
befindlich) сред|ен, -на <0 das
—е Fenster средният трозорец; — еп
Alters на средна възраст; von — em
Wuchs със среден ръст, среден, -на на
ръст; die —е Geschwindigkeit средната
MOBILISIEREN 563
скорост; der Mittlere Osten Средният
Йзток
mittlerweile adv междувременно, в това
време
Mittwoch т 1 сряда /
mjttwochs adv всяка сряда, в сряда
mitunter adv понякога, от време на време
mitverantwortlich adj който носи отговор¬
ност заедно с други
Mit|Verantwortung / 17 солидарна отговор¬
ност; -Verfasser т 4 съавтор т; -weit
/17 съвременниците pl
mitwirken <а/Л6> vi участвувам uvt Al (за¬
едно с други); auch Theat; (mitarbeiten)
сътруднича uv, Al; (beitragen) съдей-
ствувам uv, Al
Mitwirkende m 7+ участни|к m, -ци; съ¬
трудник m, -ци; f 19 участничка / съ¬
трудничка / (bei [J] в)
Mitwirkung / 17jsg участие n; (Mitarbeit)
сътрудничество n; съдействие n O unter
— von [3] c участието на
Mitwisser m 4 съучастни|к m, -ци, укри¬
вател m
Mixbecher m 4 шейкър m
mixen </ii) v/ (Cocktail, Limonade коктейл,
лимонада) бъркам mv, Al, разбърквам
Al [разбъркам Al]y приготвям A2 [при¬
готвя //]
М|х|ег т 4 (Person) барман т (който прави
коктейли); (Gerät) мйксер т; -getränk
п 20 коктейл т (питие)
Mixtur / 17 Pharm микстура /
Mob т 6fsg сган / паплач /
Möbel п 23 мебел / — fabrik / 17 мебелна
фабрика; -geschäft п 20 мебелен ма¬
газин; —sttick п 20 мебел /; — tischler т
4 столар nt, мебелйст т; -wagen т 4
камион т [платформа ./] за пренасяне
на мебели
mobjl adj (einsatzbereit) готов да действува,
мобилизиран, актйв|сн, -на; (beweglich)
подвиж|ек, -на; (Habe имот) двйжим;
umg бод|ър, -ра; бърз. жив, пъргав; МИ
мобилизиран, приведен в бойна готов¬
ност О eine —е Bücherei подвижна биб¬
лиотека; der Kaffee hat mich - gemacht
кафето ме обрдрй
Mobiliar n 20*/sg мебелировка /, мебели pl,
покъщнина /
Mobillien [..ian] pl+ движимо имущество
тоЬШвдгеп <d/A6> ml mobilmachen <a/№>>
vt Mil мобилизирам uv, v, Al (auch
übertr)
564 MOBILMACHUNG
Mobjlmachung od Mobilisation /17 Mil мо¬
билизация f .
möblieren <d/A6> vt мебелйрам uv, v, AI
O möbliert wohnen живея uv, E6 в ме¬
белирана стая [мебелирано жилище]
mochte prät von mögen
modal adj Gramm модал|ен, -на
Modalität / 17 Gramm модалност/- ~satz
m 2 Gramm подчинено обстоятелствено
изречение за начин
Mode/16 мода /О die neueste ~ последна
мода; (in der) ~ sein на мода съм va;
aus der — kommen излизам Al [изляза*
El] от мода; es wird ~ става мода; mit
der ~gehen в крак съм va c модата
Modelartikel pl модни артикули pl; '''haus
n 22 модна къща p ::
Modell n 20* модел m, образ|ец m, -цй;
Tech калъп m, модел m; (Gußform)
отлйвна форма; Kunst (Person) модел m,
натурши|к m, -ци; (Mannequin) манекен
m; G — stehen [sitzen] позйрам uv, Al
(на художник)
mode%ren <d/hh) vt Kunst моделирам
uv, v, AI; ühertr (formen) оформявам
Al [оформя //]
Modelli^rmasse / 16 материал m за мо¬
делиране (глина, пластелин и др.)
modeln <АА) V/ оформявам! А / оформя //],
придавам А1 [при|дам, -дадеш (-дадох)]
форма, моделйрам uv, v, Al; (umwan¬
deln) променям A2 [променя //], пре¬
образявам AI (преобразя //]
Mode(n)schau / 17 модно ревю; ~ zeitung
/ 17 модно списание, моден журнал
Moder т 4jsg нещо гнйло [разложено];
мухъл т, плесен /
Moderator т 9а Phys модератор т
mod(e)rig adj гнил, мухлясал
modern ,<ЛА. snj vi гния uv, Е7 изгнйвам
Al [изгнйя Е7\, плесенясвам А1 [плесе¬
нясам А1] •
modern adj модер|ен, -на, сьвремен]ен, -на;
(modisch) модер|ен. -на, м6д|ен, -на, по
модата
modernisieren <d/AA) vt модернизирам uv,
v, Al, осъвременявам Al [осъвременя
//]
Modernisierung j 17 модернизация f; мо¬
дернизиране n
Modifikation / 17 модификация /, видоиз¬
менени^ л, -я; (Biol auch) отклонени|е
л. -я
modifizieren <d//»A> vt модифицирам uv,
V. Al. видоизменям AI [видоизменя //]
Modifizierung / 17 модификация f; мо-
дифицйране n,1 видоизменени|е л, -я
modisch adj мод|ен, -на, модер|ен, -на О
sich [4] ~ kleiden облйчам се А1 [об|лека
се, -лечеш се (-лякох се)] по модата
Modistin / 18 модйстка /, (Putzmacherin)
шапкарка /-(Damenschneiderin) шивачка
Modulation/17 El, Mus модулация/
MimIus т (gen pl ..di) начин m, способ
m. модус m: Gramm наклонени|е n. -я
mogeln (Jxbj vi umg хитрувам uv. Al, мамя
uv, 11; Kart играя uv, E7 нечестно O
er mogelte einige angefaulte Birnen zwis¬
chen die guten той пробута (umg) някол¬
ко гнйли круши между хубавите
mögen <36, mochte, gemocht) vt (gern ha-
• ben) обичам uv, Al, харесвам Al [xa-
ресам AI], нрави ми се uv. 11 3. Pers;
(gern wollen) искам uv, AI; va (Lust ha¬
ben) желая uv, £7, имам uv, АI желание,
иска ми се 3. Pers; (Möglichkeit) мо|га
uv, -жеш (-жах); възможно е 3. Pers;
(Erlaubnis) мога, бйва (etw. tun да на¬
правя нещо) О er mag sie nicht той не
я обйча; ich möchte... бих желал, йскам,
йска ми се...; (es) mag sein възможно е,
може; er mag kommen нека дойде, да
дойде, (той) може да дойде; er mag recht
haben (той) може да е прав, вероятно
е прав, възможно да е прав; es mochte
Mitternacht gewesen sein вероятно е било
полунощ; sie mag Ober fünfzig Jahre alt
sein тя трябва да е над 50 годйни, ве¬
роятно е мйнала петдесетте; er mag sa¬
gen, was er will, ich glaube ihm nicht как-
böto и да казва (да казва, каквото си
ще], аз не му вярвам
möglich adj възмож|ен, -на; (annehmbar)
auch вероят|ен. -на О nicht ~ не е въз¬
можно, невъзможно; so bald wie ~ кол-
кото се може по-скоро, по възможност
по-скоро; alles ~е schreiben пиша uv, Е4,
напйсвам А1 [напиша Е4\ разни [все¬
възможни] неща; wie ist es ~ как е въз¬
можно, как може; etw. [4] ~ machen
правя ’uy // нещо да cei осъществи [да
стане възможно]
möglicherweise adv може би, възможно е
Möglichkeit/17 възможност/ О es besteht
keine ~ няма [не съществува] възмож¬
ност [начин]; nach ~ по възможност; das
entspricht meinen finanziellen ~en това
отговаря на финансовите ми възмож¬
ности
möglichst adv: —bald . |schnell| колкото се
може по-скоро [по-бързо], час по-скоро
[по-бързо], по възможност по-скоро
[по-б1рзо]; in - kurzer Zelt в най-кратко
време; macht ^ keinen Lärm! по-въз¬
можност не вдигайте шум; sein —es tun
правя uv, II, направим А2 [направя II]
всичко възможно [каквото е по силите
ми]
Mohammedaner т 4 мохамеданин т, -и,
мюсюлман|ин т, -и
mohammedanisch adj мохамедански, мю¬
сюлмански
Mohn т I, —blume / 16 мак т, -ове; —
kapsel / 16 Bol плодна кутийка на мак;
— samen т 4 маково семе
Mohr т 8 Hist мав|ър т. -ри
Mohre / 16 морков т: -n|saft т 2 сок т
от моркови
Mohrrübe / 16 морков т
Moirt [тоаге:] т 6 od п 24 Text моаре п
mokieren« sich [4] <d/А6> подигравам се
Al [подиграя се £7], присмивам се AI
[присмея се £б] (über jmdn. od etw. [4\ на
някого od на нещо)
Mokka т 6 кафе п мока; —tasse / 16 ка¬
фена чашка
Molch т 1 Zool тритон т
Mole / 16 вълнолом т
Molekül п 20* Client молекула /
molekular adj молекул|ен, -на od молеку¬
лярен, -на
Molekularbiologie / 16аlsg молекулярна
биология: -genetik/17/.sg молекулярна
генетика; —gewicht п 20fsg Chem моле¬
кулно тегло
molk prät von melken
Molke / 16 суроватка /
Molkerei / 17 млекопреработвателен за¬
вод; — Industrie / 16a млечна промиш¬
леност; —maschine / 16 млекопреработ-
ваща машина; — produkte pl млечни из¬
делия pl
Moll n Mus мол, минор
mpllig adj (behaglich warm) уют|ен, -на,
приятно топ|ъл, -ла; (weich) мек, пухкав.
топ|ъл, -ла (за дреха); (vollschlank)
пъл|ен, -на. закръглен (за фигура)
Molltonart / 17 Mus минорна гама
Molluske/ 16 ZooI мекотел|о п. -и
'Moment т I момент т, миг (-ът) /л, -ове
О den richtigen — verpassen пропускам
Al odпропушам АI [пропусна Е2] удоб¬
ния момент [случай]; untg — mal! einen
— момент!, моля, за момент!
MONDUMKREISUNG 565
2Moment п 20 (Umstand) обстоятелств|о
п, -а, фактор т, момент т
momentan I. adj (augenblicklich) мигновен,
моментален, -на; (gegenwärtig) на¬
стоящ; (vorübergehend) времен|ен, -на;
П. adv в момента, понастоящем; вре¬
менно
Momentaufnahme / 16 Phot моментална
снймка
Monarch т 8 монар|х т, -си
Monarch^ / 16а монархия /
monarchisch adj монархически
Monat т I месец т; pro — на месец, ме¬
сечно
mmatelang 1. adj неколкомесеч|ен, -на;
II« adv в продължение на месеци, с месе¬
ци, месеци наред
mraatlich I. adj месеч|ен, -на; II. adv ме¬
сечно, на месец ♦
Monats|abschluß т 2 HdI месечен баланс;
‘-binde/16 дамска превръзка; -Mutung
/ 17 Med менструация /; — einkonunen
п 23 месечен доход; —karte/16 месечна
абонаментна карта; —Schrift /17 месеч¬
но списание
Mönch т 1 мона|х т, -си, калугер т
mönchisch adj монашески, калугерски
Mönchskloster п 23а манастир т: — kutte
7 16 монашеско расо: —orden т 4 мо¬
нашески орден; —tum п 22fsg монашест¬
во п
Mond т 1 луна / месец т, месечина /
mondän adj светски; екстравагантен, -на
Mradlauto п 24 луноход т; -bahn / 17
орбита /на Луната; —fahre/ 16 лунна
кабйна (на космически кораб); -fin-
sternis/ 13 лунно затъмнение; — gestern
п 20 лунен камък; —glanz т 1 лунно
сияние
mcmdhell adj залян от лунна светлина,
осветен от Луната; -е Nacht лунна нощ
Mmdlkrater т 4 лунен кратер; -landefäh-
re/16 = Mondfähre; -landung/17 при-
луняване п; —nacht / 14 лунна нощ;
scheibe / 16 лунен диск; -schein т Irg
лунна светли на;-sichel / 16 лунен сърп;
— sonde/16 лунна сонда; —sucht/ 14/sg
лунатйз|ъм (-мът) т, сомнамбулйз|ъм
(-мът) ги
mondsüchtig adj лунатйч|ен, -на
Mondumkreisung / 17 обиколка / около
Луната; -Umlaufbahn / 17 орбита / на
566 MONEGASSE
Луна ra; - Wechsel nt 4 смяна./ на лун¬
ната фаза _
Monegasse т 7 жител т на Монако
Mongole т 1 монгол|сц т. -ци
Mongole) / 17 Монголия /
Mongolin / 18 монголка /
mongolisch adj монголски
Monojgamje / \b/sg моногамия /;
— gramm п 20* монограм т: — graplgf
/ 16а монография/- —log /и 1 моноло|г
т. -зи. — phthong т И Phon монофтонг
т; — Р91 п 20* монопол т
Monopolbourgeoisie [..bui^oasi:] / 16а мо¬
нополистична буржоазия
monopolisieren <d//;/>) vt монополизирам
UV, г. AI
Monopolist nt 8 монополист т
Monopolkapital п 20*/sg монополистичен
капитал: — ist //j 8 = Monopolist; — ismus
m 1 l/.vg монополистически капитализъм
Monopolstellung / 17 монополно положе¬
ние: übertr надмощие n. превъзходство
n
Monotheismus/;/11 jsgмонотейз|ъм (-мът)m
monoton adj монот6н|ен, -на. еднообразен,
-на
Monotonie / 16а монотонност f
Monotype [..taip] / 15 Тур монотип m
monströs adj огром|ен, -на; чудовищ|ен,
-Hat
Monstrum n 28 od 29 чудовищ|е n, -а* стра-
шйлиш|е n, -a
Monsun nt 1* Meteor мусон nt: — kliina m
24 мусонен климат; —regen nt 4 мусонен
дъжд
Montag /и I понеделник m <0 am - в по¬
неделник
Montage [..ta^a] f 16 монтаж m; — arbeit /
17 монтажна работа; —bau m \/sg мон¬
тажно строителство: -bühne / 16 мон¬
тажна площадка; -Facharbeiter m 4
монтажйст nt, монтажни|к nt, -ци; —
halle / 16 монтажен цех, монтажно по¬
мещение
nwntags adv (всеки) понеделник
Montanindustrie / 16jsg Bergh минна и
металургична промйшленост
Monteur [..tö:r] nt I монтьор nt
montieren <d/A/>> vt монтирам uv, v, AI,
auch Film
Monument n 20 монументален паметник;
(Kulturdenkmal) наметни|к m, -ци на
културата
Moor п 20 треса вищ|е //. -а; — bad п 22
кална баня; (Kurort) курорт /;; с кални
бани
moorbaden </;/>> vt правя uv, //. направям
А2 [направя 7] кални бани
Mqprboden т 5 мочурлива [блатиста,
торфена] почва
ntqpHg adj мочурлив, тйнсст. блатист
Moorland // 22 мочурлива [блатиста]
местност, трссавищ|с //, -а
Moos // 20 Bot мъх (-ьг) /и. -ове; п 20/sg
umg пари pl
mqpsig adj мьхест. обрас|ъл. ла с мъх
Moped п 24 мотопед ;//
Mops nt 2 Zoo! Monc nt, -ове
Moral / l7/\tf морал ///. нравственост /;
(Lehre) поука / ,
moralisch I. adj морал|ен. -на. нравствен:
II! adv в морално [нравствено] отно¬
шение
Moralpredigt / 17: umg jmdm. eine — halten
чета //v, EI някому нотации [конско
евангелие] i (umg)
Moralprediger /;/ 4 моралйст nt. нравоу-
чйтел /;/
Moräne / 16 Geol морена /
Morast ;// I od 2 (Sumpf) блат|о -а. mo-
чурищ)е /I. -a: (Schlamm) тиня ./*
morastig adj блатйст. мочурлйв: (schlam¬
mig) тйнест
Moratorium n 28 Fin мораториум nt
Mord nt 1 убййств|о ;/, -a O einen - he*
gehen [verüben] извършвам AI [извърша
//] убийство: einen - an jmdm, begehen
убивам AI [убия E7] някого
Mordanschlag nt 2 покушенн|е /;, -я. атен¬
тат m
morden <///?> 17 убивам AI [убйя E7] (пре¬
думишлено); умъртвявам Al [умъртвя
//] .
Mörder />; 4 убй|еи т. -йци: ~in/18 убийца
жена /-убйец
mörderisch adj смъртон6с|ен, -на. зло¬
дейци. -ка. уиищожйтсл|ен. -на übertr
(furchtbar) убййствен. ужас|ен. -на. стра¬
хотен, -на <
Mordshunger т 4jsg ужасен глад 0 einen
- haben страшно [ужасно] съм то
I лад(ен. -на
Mords|kerl т I юна|к ш. -ци. юначаг|а т,
-г и. мъжаг|а т. и: смелчаг|а т. -и. храб¬
рец т: --lärm т Ijsg адски шум
mordsmäffig adj страш|ен. -на. ужас|ен, -на.
адски (umg)
morgen adv утре O ~ früh утре сутринта
[заран]; ^ abend утре вечер; bis ^ до
утре
Morgen m 4 (Tagesbeginn) утро n. сутрин
/, утрин f; veralt (Osten) Изток m;
(Feldmaß) морген m (немска мярка за
земна повърхност от 2,5 до 3,6 дка) О
eines ~s една сутрин; ат ^ сутринта,
заранта; gegen ~ на разсъмване, призо¬
ри; des ~s сутрин, заран; es wird der
^bricht an зазорява [разсъмва, развиде-
лява] се; es ist schon heDer ~ светло е
вече, съмнало се е вече; uberir der ^
seines Lebens зората на неговия живот
Morgenausgabe V 16 сутрешно издание (на
вестник); ^blatt п 22 сутрешен вестник,
-dimmening/ \l/sg разсъмване п, за¬
зоряване п. настъпване п на зората [на
новия ден]; ^gymnastik / \l/sg утринна
гимнастика; ^land п 22/sg dicht Ориент
пх
morgenlandlsch adj veralt йзточ|ен, -на; dicht
ориенталски
Morgenjrock т 2 пеньоар пх. халат пх;
^rot п 20/sg od ^rote/ 16fsg зора/
morgens adv всяка сутрин, сутрин '
Morgenstern пх l/sg Astr зорница /
morgig adj утреш|ен, -на; ühertr auch ид¬
ваш. бъдеш
Morphinist m 8 Med морфинйсг m
Morphium n 20*fsg Pharm морфин m
Morphiumspritze / 16: der Arzt gab ihm eine
^ лекарят му сложи морфин, лекарят
му направи морфйнова инжекция
morphiumsüchtig adj който страда от мор¬
финизъм. който е морфинйст
Morphologie / 16а морфология / {auch
Gramm)
morsch adj гнил, прогнйл; (Baum дърво)
auch прояден: (Zahn зъб) разяден: (zer¬
brechlich) трошлйв, разпадащ се;
(Mensch)rpoxHan, отпаднал
Morsealphabet п 20 морзова азбука: ~ар-
parat т 1 морзов апарат
nwrsen <//Л> 17. VI предавам А! [прс|дам,
-дадеш (-дадох)] по морзовия апарат
Mörser пх 4 хаван т; (Holz~) чутура /
(unxg); Mil мортйра f; минохвъргачка,
/
Morsezeichen п 23 сигнал т по морзовия
апарат; (des Morsealphabets) зна|к т,
-ци от морзовата азбука
Mörtel т 4 хоросан т
Mosaik п 20*, / 17 Arch. Kunst мозайка /
mosajkartig adj мозаич|ен, -на, като мо¬
зайка
MOTTENSCHUTZMITTEL 567
Mosche^ / 16а джамия /
Moschus т мускус пх; — ochse т 7 Zoof
мускусен бик
Moskau н 23 Москва /; ^ег т 4 москов¬
чанин, -и; ^erin / 18 московчанка /
moskauisch adj московски
Moskjto т 6 ZooI москйто п
Moslem т 6 мюсюлман|ин т. -и, мохаме¬
данин, -и
M9st т I (Traubensaft) шира /. мъст пх;
(Fruchtsaft) плодов сок
mosten (/;/)> vt правя uv. П направям А2
[направя //] шйра; изстисквам AI [из-
стйскам AI] плодове
Mostrich т 1 горчица /
Mote|l п 24 мотел пх; ^ttе / 16 Mus мотет
пх
Motiv п 20* (Bcwcgund) мотйв т, подбуда
f\ основани|е п, -я; Kunst мотйв пх. тема
У
motivieren [,.wL] мотивирам uv. г, Al
Moto-Cross [..k.J пх 1 /sg od n 20Jsg Sp мо¬
то-крос nx
Motor m 9a, auch Motor пх I* мотор m.
двигател m; ^antrieb m 1 jsg Tech ме¬
ханично задвижване; електрозадвйжва-
не n; ^-boot n 20 моторна лодка
Motorenjbau m 1 /sg моторосггроене n, дви¬
гател остроене n: ^werk n 20 моторо-
стройтелен завод, завод т за двигатели
M9tor|fahrzeug, auch Motorfahrzeug п 20
моторно превозно средство: '•Haube /
16 K/z капа|к пх. -ци на мотор [на дви¬
гател]
motorisch adj мотор|ен, -на (auch ühertr)
motorisieren <d/AA> vt моторизирам uv.
\\ Al
Motorisierung / l7/,vg моторизиране n
Motorkarren, auch Motwkarren m 4 мо¬
токар m; ^-rad n 22 мотоциклет m;
^ radfahrer nx 4 мотоииклетйст nx; ^ tol¬
ler m 4 моторолер nt; ^ Segler m 4 Mar
платноход m c помощен мотор; ~~ sport
nx 1 jsg мотоспорт nx
Motte / 16 Zool мол|ец m. -цй
mottenecht adj който не се уврежда от мол-
1 цй (за плат)
Mottenfraß т I !xg; ein wirksames Schutz¬
mittel gegen ефикасно предпазно сред¬
ство против молцй
Mottenschutzmittel п 23 средств|о п. -а про-
тйв молцй
568 MOTTENSICHER
motten|sicher adj който нс се поврежда от
молци (за плат и др.); — zerfressen adj
прояден от молци
mouss^ren |mu..] <d//?А> vi (Sekt Brause¬
limonade шампанско« лимонада) пеня се
uv, II; шумя uv, 12 искря uv. //
Möwe*/ 16 чайка / гларус т
Mucke / 16 каприз п, прищявка / при¬
умица / О seine — n haben имам uv, AI
причудливи [чудновати] настроения;
капрйзнича и\\ II О übertr das Auto hat
seine — колата не вьрвй както трябва«
колата ми прави въртели (umg)
Mücke / 16 комар т; -n|stich т 1 ужйл-
ванс /I [ухапване //] от комар
Mucks ш I umg: keinen - sagen [tun] не
казвам А! [кажа Е4\ гък« не гьквам А!
[гъкна Е2] (umg)
roucksmauschenstiU [..s-chon..] adj umg \ съ¬
всем тих O es war — толкова беше ти¬
хо, че муха да бръмне, щеше да се чуе
(umg)
müde adj уморен« изморен; (überdrüssig)
отегчен, омръзнал, дотегнал О — wer¬
den уморявам се А! [уморя се //]; das
macht mich - това ме уморява; ich bin
seiner — до гуша ми е дошло от него
(wng). омръзнал [дотегнал] ми е
Müdigkeit / \ljsg умора /
Muff т I (Pelz-) маншон т
Muffe / 16 Tech муфа / втулка / гилза J;
— n|stück п 20 Tech съединйтелен детайл
с муфа
mufT(e)1ig adj umg намръщен« навъсен« на¬
мусен
muffig adj който мирйше на мухъл [плесен«
гнйло] О -е Luft застоял [спарен] въз¬
дух
Mühe / !6 уейлие п, труд т. мъка / О mit
- und Not с голяма мъка, с голям зор
(umg). едва; nicht der — wert sein не си
струва труда; sich [3] große - geben по¬
лагам AI [положа //] големи уейлия.
старая се uv, Е7, постаравам се AI [по¬
старая се Е7\ много; sich \3] die — ma¬
chen [nehmen] правя си uv. 11, направям
си А2 [направя си II] труд, мъча се uv.
II, помъчвам се AI [помъча се //];
(да)...; es kostet mich keine ~ това не ми
струва нищо, това не представлява ни¬
какъв труд за мене, това никак не ме
затруднява
mühelos I. adj лес|ен. -на; II. adv без уейлие.
без труд. лесно
mühen, sich [4] <ЛА> мъча се uv, II. по¬
мъчвам се AI [помъча се //], старая се
uv, Е7. постаравам се AI [постарая се
Е7\ О sie mühte sich um das kranke Kind
тя полагаше големи грижи за болното
дете
mühevoll adj труд|сн, -на. мъч|ен. -на
Mühle / 16 мелница / воденйца /; Tech
auch трошачка /; (Brettspiel игра) дама/
Muhl|rad п 22 воденйчно колело; ^ stein
in 1 воденичен камък
Mühsal / 12 geh мъка / тегло п. големи
уейлия п
muh|sam. -selig adj труд|ен. -на. мъч|ен,
-на, уморйтел|ен. -на: изнурйтел|ен. -на,
мъчйтел|ен. -на
Mulatt|e т 7 мула г т: - in/18 мулатка/
Mulde / 16 падина / вало|г т, -зи; umg
(Trog) корйт|о п, -а, ношви pl
Mull т \ixg Text тензух т: (VerbandstofT)
марля /; -binde / 16 бинт т, -ове от
марля
Müll т lisg смет /, отпадъци pl: боклу|к
т. -ци (Z//7IJ?) О radioaktiver - радиоа¬
ктивни отпадъци pl
Müllabfuhr / I7\vg извозване п на смет;
- abladeplatz т 2 смсторазтовариш|е //.
-а: -eiiner т 4 кофа / за боклук
Müller ш 4 воденичар т% мелничар т
Müllschlucker nt 4 смегопровод т, шахта
/ за боклук: - wagen т 4 автомобил ш
за извозване па сметта, боклукчийска
кола
mulmig adj (morsch) гнил. прогнил: (zer¬
bröckelnd) ронлйв. трошлйв; iihertr
опас|ен. -на, несигур|ен. -на
съмнйтел|ен. -на О umg ihr wurde - ста¬
на й зле [лошо], прилоша й
multi|lateral adj многостранен. -на (дого¬
вор и др.): -national adj многонацио¬
нален. -на
Multiplikand т 8 Math множимо п: -ation
/ 17 Math умножение //; -ator т 9а
Math множите.! т *
multiplizieren <d АА> vt умножавам АI
[умножа //] (mit [3] с)
Multivitaminpriparat п 20 Pharm поливита-
мйнен препарат
Mumie [..io] / 16 мумия /
Mummenschanz т 2 sg маскарад т: (Ver¬
kleidung zum Masken fest) маскиране n
Mumps m/sg заушки pl
Mund m 3 od m 2 od I Anat уста./: Bcrgh
(Öffnung) отвор nt отвърсти|е /i. -я s4
iihertr umg den - halten мълча uv, II. tte
си отварям A2 [отворя //] четата, държа
си uv, 13 езика (umg): ühertr umg einen
großen — haben ченето ми работи, имам
uw Al голямо чене [дълъг езйк] (umg):
ühertr umg sieh [3] den - verbrennen onap-
вам се Л / [опаря се //] (umg), навличам
Al [на|влека, -влечеш (-влякох)] си бепя
(благодарение на приказките си); ühertr
umg nicht auf den ^ gefmOen sein не съм
va вързан в езика (umg); ühertr mg“
jmdm. Ober den -^fahren прекъсвам Al
[прекъсна E2] някого най-нахално; von
der Hand in den — leben живея uv, E6 ден
за ден; ühertr umg das Wasser läuft mir im
~ zusammen лигите ми теказ^umgj
Mundart / 17 диалект m. нарсчи|е п, -я.
говор т
mundartlich adj диалект|ен, -на
Mündel п 23 Jur който е под попечителство
munden </)/>> vi: etw. [/] mundet mir нещо
ми се услажда. пешо ми с вкусно, нещо
ми харесва (на вкус)
munden <лл> п (FluG река) вливам сСА!
[влея се Е6\ (in [4\ в); (Straße улица) из¬
лизам А1 [изляза El ] (in, auf [4] в, на)
(площад и др.)
mundfaul adj който го мързй да говори;
нераз говорни в
Mundfaule / 16/.vg Med улцерозен [язвен]
стоматит
mund|fertig adj (Nahrungsmittel хранителни
изделия) готов за употреба; (schlagfer¬
tig) находчив, остроум|сн, -на; —gerecht
adj приготвен по вкуса, вкус|ен, -на, апе-
тйт|ен, -на
Mimd|harmonika / IS od lSa устна хармо¬
ника; -höhle/ 16 Artat устна кухина
mündig adj пълнолетен, -на
Mündigkeit / l7/.vg пълнолетие n
mündlich adj уст|ен. -на
Mund|loch n 22 Tech отвор m, отвърсти|е
n, -я; —stück n 20 мундщу|к m, -ци; (за
духов инструмент, филтърна цигара,
лула): ~ tuch п 22 салфетка /
Mündung/ 17 Geogr усти|е п, -я; (einer Feuer¬
waffe) дул|о п, -а О — einer Straße край
ш на улица
Mund|voll т (Bissen) хапка / залъ|к т;
-ци; (Schluck) глътка/ -Vorrat т 2 про-
вйзии pl, храна / (за из път); - wasser
п 23 вода / за освежаване на устата
Mundwerk п 20jsg umg: ein gutes — haben
не съм va вързан в езйка, имам uv, Al
дълъг език (umg)
Munitim / l7/.vg Mil мунйции pl; -stlager
n 23 погреби pl, склад m, -овс за бое¬
припаси
MUSICAL 569
Münster n 23 катедрала /; голяма манас-
тйрека uipKBa
munter adj (wach) буд|ен, -на. бод|ър, -pa;
(lebhaft) жив, весел, игрйв: (gesund)
здрав, бод|ър, -ра
Münzautomat т 8 монетен автомат
Münze / 16 монета/* (Münzstätte) монетен
двор О alles für bare - nehmen приемам
Al [приема Е (приех)] всичко за чйста
монета: jmdm. etw. [4] mit gleicher -
heimzahlen плащам Al [платя 11] някому
със съша га монета, отговарям А2 [отго¬
воря //] някому със същото
münzen <ЛЛ> vt сека uw сечеш (сякох) мо¬
нети: V/ насочвам А1 [насоча /1] (etw.
[/] auf jmdn. нешо против някого) О
das ist auf dich gemünzt това е насочено
против тебе. тези камъни се хвърлят в
твоята градина; er versteht es, seinen*Vor¬
teil daraus zu — той знае как да извлече
полза от това
Münzfernsprecher т 4 телефонен автомат;
- künde/ Ibfsg нумизматика/ —Samm¬
lung /17 колекция/от монети; —Wechs¬
ler т 4 автомат т за разменяне на мо¬
нети; —wesen п 23/sg монетно дело
mürbe adj (Gestein скала) ронлйв, трош-
лйв; (Fleisch месо) мек, крех|ък, -ка;
(Obst плодове) мек. сипкав; (Gebäck
сладкиш) пръхкав О ühertr jmdn. —
machen сломявам Al [сломя //] някого:
правя ш\ 11, направям Л2 [направя //]
някого послушен [покорен]
Murb(e)teig т I ронлйво тесто
Murmel / 16 топче п. -та за игра
murmeln <Л6> vt, vi мърморя uv, 11, из-
мърморвам AI [измърморя //]; (Bach
поток) ромоня uv, 11
Murmeltier п 20 Zool мармот т О ühertr
wie ein — schlafen спя uw'fj като заклан
murren vi роптая мг. Е7, негодувам
мг. АI
mürrisch adj намръщен, навъсен. мрач|сн,
-на, начумерен, сърдйт, недов6л[ен. -на
Mus п 20 (Mehlbrei) каша /’. (Obst-) пло¬
дово шоре ' ühertr jmdn. zu - zerdrük-
ken правя uv. II, направям A2 [направя
//] някого на пестил (t/rng)
Muschel f 16 мида / (Gehäuse) раковина
/ (Ohr-) външно ухо
Museum п 28 [pl ...seon] музе|й m. -и
Musical [mju:sikal] n 24 мюзикъл m
570 MUSIK
Musjk / l7/.vg музика / <> in — setzen на¬
писвам АI [напиша E4\ музика (към
даден текст)
Musikalien [Jan] pt печатни музикални
произведения р/, ноти pt; -handlung /
17 нотна книжарница
musikalisch adj музикал|ен. -на
Musikalität / 17 isg музикалност /
Musikant m 8 музикант ш
Musiker m 4 инструменталист m. оркес¬
трант m, музикант m
Musikigeschichte / l6/.vg история / на му¬
зиката: - hochschule / 16 виеше музи¬
кално училище: -instrument п 20 му¬
зикален инструмент: — lehrer т 4 учител
т по музика: -liebhaber ш 4 любител
ш на музиката: -schrank т 2 радио-
шкаф т. -ове: -schule / 16 музикално
училище: -stuck п 20 музикална пиеса
/; -stunde/ 16 час т по музика: —unter¬
richt /и Ijsg обучение п по музика:
-truhe / 16 = schrank; —verleg т 1 му¬
зикално издателство: -werk п 20 му¬
зикално произведение: -Wissenschaft /
17 музикология /; -Wissenschaftler m 4
музиколо|г /71, -зи
musizieren <d/Л/>> vi музицирам uv, v, AI
Muskat /// 1 (sg Bot мускат nt; -nufl / 14
Bot мускатов орех; Kochk индийско
орехче
Muskel /// 10 Anat мускул m; -kater m 4
Med мускулна треска: — krampf m 2 Med
мускулен гърч, миоспаз|ъм (-мът) nt
Musketier m I* Hist мускетар m
Muskulatur / 17 Anat мускулатура /
muskulös adj мускулест
Muß /7 необходимост f O das harte — жес¬
токата необходимост
Muße / 16!sg свободно време O etw. [4]
mit - tun върша u\\ II, извършвам Al
[извърша //] нещо спокойно [без да бър¬
зам]
Musselin /77 1 Text муселин т
müssen <42/ЛА> va трябва uv unpers,
длъж|ек. -на съм va, необходимо [на-
ложйтелно] е: (Vermutung) трябва, ве¬
роятно О ich muß es ihm sagen трябва
да му го кажа: es muß sein! необходимо
е!, трябва!: ich muß in die Stadt трябва
да отйда в града: шал muß... трябва,
необходймо е: was habe ich sehen müssen!
какво трябваше да вйдя!: es muß wohl
wahr sein вероятно [сйгурно] е вярно; er
müßte bald hier sein той би трябвало ско¬
ро да бъде тук; er müßte schon hier sein
той трябваше да е вече тук
müßig adj (untätig) незает, свобод|ен, -на,
без работа, безде|ен, -йна: (unnütz)
праз|ен, -на, излйш|ен, -на, ненуж|ен,
-на, безсмислен С sie ist nie — тя никог а
не стой без работа [не скръства ръце]
Mußiglgang //7 2/sg безделие п; (Faulheit)
леност./; -ganger т 4 незает човек, чо¬
век 777 без работа: (Faulenzer) ленйв|ец
/77. -ЦИ, бездслни|к /77. -ци. празноскй-
ТаЩ /77
mußte prät von müssen
Muster /7 23 (Vorbild) образ|ец n, -цй, при¬
мер nt: (Vorlage) модел nt, мостра f;
Text шарка /. десен /и O ein — von einem
Schüler образцов ученйк: — ohne Wert
мостра / без стойност
Musterbeispiel n 20 образ|ец nt, -ци, нрй-
Мер /77
musterlgültig adj, - haft adj образцов, прй-
мер|ен, -на. отлйч|ен, -на
Muster|knabe т 1 iron примерно момче:
— messe / 16 мострен панаир
mustern <Л/>> vt разглеждам AI [разгледам
AI] изпитателно, оглеждам: (mit Muster
versehen) шаря uv, II, нашарвам Al [на¬
шаря II]. десенирам uv, v, Al; Mil
(Truppen войскова част) правя uv, II, на-
правям А2 [направя II] преглед О
gemusterter Stoff шарен [десенйран]
плат; sie musterte ihn von Kopf bis Fuß тя
го изгледа [измери] от главата до петй-
те
Musterschüler 777 4 образцов [прймерен,
отличен] ученйк: -stück п 20 образ|ец
/77. -ци. мостра /; — ung/ 17 (Stoff плат)
лесенйране п; (Art des Musters) десен nt,
шарка f; (Prüfung) преглед nt, инспек¬
тиране /7,; -Wirtschaft / 17 образцово
стопанство
Mut т 1 /sg смелост /, кураж т, мъжество
// О -fassen добивам AI (добйя £7]
кураж, окуражавам се AI [окуража се
//]; jmdm. - machen окуражавам няко¬
го. вдъхвам AI [вдъхна Е2] някому сме¬
лост [кураж]: den —sinken lassen падам
AI [падна Е2] духом, загубвам AI [за¬
губя II] кураж; guten [frohen) -es sein в
добрб настроение съм va, весел [разпо¬
ложен] съм va
Mutation/ 17 Bio!, Med мутация/
mutieren <d//i/»> vi мутирам мг, r. AI (за
i лае)
mut|ig atlj смел. храб]ър. -pa. сърцат: не¬
устрашим: куражлия [umg): -los adj
обсзсърчен. обезкуражен, унил
Mutlosigkeit / l7/.v,c унйние п. унйлост f.
липса / на смелост [на кураж] .
mutmaßen </><//7 pvrf gern ut maßt/7/6) vv
iipcmio.'iäiам AI [предположа II], до¬
пускам AI [допусна Е2\ <> er mutmaßt,
daß... тй предполага, че...
mutmaßlich I. atlj предполагаем. всроят|ен,
-на; II. adv вероятно, както се предпола¬
га -
Mutter ./ 14а майка /; / 16 Tech гайка /
Mütterberatungsstelle /' 16 (für Mutter und
Säuglinge) детска консултация: (für
Schwangere) женска консултация
Mutterboden m S хумусова почва
Mütterchen n 2? мамичка/. майчица /; (alte
Frau) баба /. бабичка /'
Mutterlgottes//.rg /{с/Богородица/; —körn
n 20 Bot мораво рогче: -kuchen m 4
Anal iLumenia f; -leib />; 3a Anal май¬
чина утроба
mütterlich atlj майчински: (von der Mutter
stammend) майчин; -erseits adv от май¬
чина страна, по майчина лйния
Mütterlichkeit / 17jsg -майчинско чувство
Mutterliebe майчина любов
Mutterlmai п 20 А mit кожен хемангиом;
- n|schlüssel т 4 Tech гаечен ключ;
-recht и 20 матриархат /»»; -schaff /
N
na! interj umg (Ungeduld нетърпение) е, ех,
де; (Zustimmung одобрение) е, хайде!,
(Aufforderung подкана) я!. хайде!,
та О — und? е, и какво от това?;
-schon! е добре! - so was! гледай ти!,
кой би помислил такова нещо!; —, was
willst du denn* eigentlich! та какво собст¬
вено искаш?; —, da hast du’s! ето ти го!;
—und ob! и как още!; -, Kleiner, was
möchtest du denn? я кажй, малкият, как¬
во йскаш?; ж also! ето, вйждаш ли (че
може)
Nabe 1 16 Tech (лавйна /; 1незд|6 м. -а:
втулка / *
NACH 571
\l/sg майчинство »; -schiff п 20 кораб
т -база; -schütz т Ilsg (закон за) за-
крйла / на майката
mutterseelenallein adv съвсем сам. сам-са-
мйчък (umg)
Muttersöhnchen н 23 umg iron мамино син¬
че; —spräche f 16 матерен езйк
Mutterstelle / 16lsg: bei [an] jmdm. — ver¬
treten съм va за някого като майка
Mutterwitz ш I sg: - haben по природа
съм va ум|ен. -на [остроум|ен, -на]
Mutwille т l&jsg палавост /, немйретво п;
злонамереност /
mutwillig adj палав, немйр|ен, -на;
(absichtlich) преднамерен, умйшлен, на-
роч|ен, -на; злонамерен
Mütze / 16 кепе и. -та. барета /, плетена
шапка (Schirm-) каскет т; фуражка /
Myrte / 16 Bot мирт т od мйрта /
mysteriös adj мистери6з|ен. -на
Mysterium п 28 мистерия /'
mystifizieren <d7/6> vt мистифицйрам uv.
V AI
Mystik J'lsg мистика /
mystisch adj мистйч|ен. -na. мистйчсски
Mythe ./ 16 od Mythos in 11 мит tu. -obc
mythisch adj митйч|сн. -на. митйчески
Mythologie / 16a митология /
mythotagisch adj митологйч|ен. -на. мито-
логйчсски
Mythos in 11 = Mythe
*• *•
Nabel / 4 Anal пьп m, -ове: übertr център
nt; ^ binde / 16 Mod пъпна превръзка:
^ bruch m 2 Mod умбиликална [пъпна]
херния: ^schnür / 14 Anat пъпна връв
nach I. preip [J] I. (Ort място) за. към. в,
на: - Berlin reisen пътувам мг, AI за
Берлин: ^ Osten към [на] изток; der Weg
^ der Stadt пътят към града: ^ Hause
gehen отйвам си АI [огйда си El] в къ-
ши: ^ oben нагоре: ^ links наляво: 2.
{Zeit време) след; ^ drei Jahren след три
години: ^ der Vorstellung слсд пред»
сгавлението; es ist zehn Minuten -
neun часът е девет и десет (минути): 3.
(Reihenfolge ред, пос.юдовато.тост)
след; einer ^ dem anderen един след
Друг: Sie sind ^ mir an der Reihe Вие сте
слсд мене наред: 4. {Vorbild. Maßstab
обра ton. маи/ао) според, съобразно с.
572 NACHÄFFEN
съгласно със. по: - meiner Überzeugung
според моето убеждение; — meinem Ge¬
schmack по мой вкус; dem Namen — по
име; - der Mode по модата; - Kräften
helfen помагам Al [помогна £2] според
силите си; - dem Gesetz според [съ¬
образно със, съгласно закона; etw. [4]
~ einem Gemälde von Rubens zeichnen ри¬
сувам uv, Al, нарисувам v, Al нещо. по
картина на Рубенс; II. adv: mir след
мене!; ~ und — постепенно, полека-ле-
ка; ~wle vor сега както и преди, както
по-рано
nachäffen <а//;/>> vi подражавам иг, АI сля¬
по (jmdn. od etw. \4\ на някого od нещо),
имитирам uv, v.Al (jmdn. od etw. [4] ня¬
кого od нещо)
nachahmen <аjhhj vt подражавам uv, Al
(jmdn. od etw. [4] na някого od нещо);
имитирам uv, V, Al (jmdn. od etw. [4\ ня¬
кого od нещо)
nachahmenswert adj досто|ен, -йна за под¬
ражание
Nachahmung / 17 имитация /' (Kopie) ко-
пи|е п. -я: / 17/sg подражание п: (Tätig¬
keit) подражаване п. имитйране п
Nachbar м» 10 od т 7 съсед т; —> disztplin
/' 17 Wissensch близка [сродна] дисцип¬
лина; —dorf п 22 съседно село; —haus п
22 съседна къща; ~in /18 съседка /
nachbarlich adj съсед|ен. -на; (unter Nach¬
barn üblich) съседски О ein gutes —es
Verhältnis добри съседски отношения,
добросъседски отношения
Nachbarschaft / 17 (alle Nachbarn) съседите
pl: (Umgebung) съседство n O die ganze
— всичките съседи; in der — наблизо;
gute — halten поддържам uv. Al добро¬
съседски отношения; sie sind in unsere —
gezogen те се пренесоха [преселиха]
близко до нас, те станаха наши съседи
nachbehandeln <с//;Л) vt Med лекувам uv.
Al допълнйтелно, подлагам Ai [под¬
ложа //] на допълнително лечение; Tech
обработвам AI [обработя //] допъл¬
нйтелно, дообработвам
Nachbehandlung / 17 Med допълнйтелно
.течение; Tech допълнйтелно обработ¬
ване. дообработване п: следваща (тех-
нологйчна) операция
nachbestellen <с//>/>) vt поръчвам AI [по¬
ръчам А1] допълнйтено
Nachbestellung / 17 Hd! допълнителна по¬
ръчка
nachbilden <а/АА> vt копирам uv, v, Al;
възпроизвеждам Al [възпроизведа El]
Nachbildung / 17/v# (Tätigkeit) копиране n;
имитйране n: възпроизвеждане n; f 17
(Nachgebildetes) кдпи|е n. -я, репродуж-
ция f; имитация /• Typ genaue — факси-
миле п, -та
nachbleiben <23a/.vw) vi изоставам Al [из¬
остана £2]; (Uhr часовник) auch оставам
Al [остана £2] назад
nachblicken <aIhh) vi гледам uv, AI (jmdm.
след някого)
nachbohren <ajhh') vt Tech пробйвам AI
[пробйя £7] допълнйтелно; разширявам
AI [разширя II] отвор
nachdatieren <е//;/>> vt поставям A2 [поста¬
вя II] задна [по-ранна] дата
nachdem сап} след като О je — според
случая, в зависимост от това.-завйси (от
обстоятелствата и др.); wann kommst du
zurück? — je —, wann ich fertig werde ко¬
га ще се върнеш? — зависи от това, ко¬
га ще свърша
nachdenken <а. dachte nach, nachgedacht
'hhy vi размишлявам uv, Al, размйслям
A2 [размисля II], помислям (über [4] за,
върху)
Nachdenken п 23/sg размишление п, -я.
размис|ъл т. -ли. мислене п С- in tiefem
- потънал в мйсли [размишления]
nachdenklich adj замислен С - werden за-
мйслям се А2 [замисля се /7]; der Brief
machte ihn - писмото го накара да се
замйсли
Nachdenklichkeit / 1 l;sg замйсленост /
Nachdichtung / 17 Lit художествен [свобо¬
ден] превод
Nachdruck т l/.vg (Hervorhebung) набля-
гане а. акцент т; (Eindringlichkeit) на¬
стойчивост т I Тур непреработено
[стереотипно] издание О mit — настой¬
чиво, енергично, подчертано: etw. [4] mit
- ablehnen отказвам AI [откажа Е4\
нещо решйтелно; einer Sache — verleihen
наблягам Al [наблегна £2] на нещо,
изтъквам А! [изтъкна £2] нещо. при¬
давам AI [при|дам. -дадеш (-дадох)] те¬
жест на нешо: - verboten препечатва-
нето [преиздаването] забранено
nachdrucken <а/ЛЛ> vt Тур препечатвам AI
[препечатам Al od препечата //]
nachdrücklich adj настойчйв. настоятел|ен.
-на. енергйч|ен, -на
nacheifern <а/ЛЛ> vi: jmdm. - стремя се uv.
/У да се изравня с някого, да достигна
някого (в постижения и др.)
nacheinander adv един след друг; после¬
дователно
nachempfinden <27с/Л6> vt: jmdm. etw. [4]
съчувствувам мг. А1 някому в нещо,
споделям А2 [споделя //] чувствата на
някого О er hat ihren Schmerz nachemp¬
funden той почувствува нейната болка
(като своя)
Nachen т 4 dicht лодка / ладия /
Nachernte / 16 втора беритба; събиране п
на баберки
nacherzählen <с/Л6> vt преразказвам AJ
[преразкажа Е4\
Nacherzählung / 17 преразказ т
Nachfolge/ 16 (im Amt) приемственост/*
О es war keine ~ da нямаше приемници
ph jrads. — antreten ставам А1 [стана E2\
приемник на някого, поемам Al [поема
Е (поех)] нечия служба; etw. [У] findet
^ нещо намира последователи
Nachfolgekandidat т 8 (изборен) кандидат
т за приемник (на член от държавния
апарат в случай, че се оваканти пост)
nachfolgen <а/$/;> vi следвам мг, Alt по¬
следвам г. Al (jmdm. някого); (im Amt)
замествам Al [заместя /У] в службата
(jmdm. някого), ставам А1 [стана Е2]
приемник (jmdm. на някого) О im ^den
Kapitel в следващата глава (на книгата)
Nachfolger т 4 наследни|к т. -ци: (im Amt)
приемни|к m, -ци. заместни|к т. -ци;
^1п / 18 наследница /* (im Amt) замес¬
тница /
nachforschen <аIhh) vi издирвам AI [из¬
диря УУ], проучвам А1 [проуча /У], раз¬
узнавам А1 [разузная £7]; Jur auch раз¬
следвам мг. А!
Nachforschung / 17 издирване п. проуч¬
ване п. анкета / Jur auch разследване
п
Nachfrage / 16 запйтван|е п, -ия; Hdl тър¬
сене п (на стока) О danke für die
благодаря Ви за вниманието [за инте¬
реса] (към здравето ми): das Verhältnis
von Angebot und ^ Hell съотношението
между предлагане и търсене .
nachfragen <а/hhy vi запитвам AI [запйтам
Al], попйтвам. осведомявам се AI
[осведомя се II]
itachfuhlen <а///Л> vi: jmdm. etw. [4] ~~ спо¬
делям Al [споделя II]. разбирам А1
[разбера ЕЗ] чувствата на някого, съ¬
чувствувам мг. А1 на някого
itacbfüllen <а/А/?> vt долйвам А1 [долея £6].
допълвам А1 [допълня УУ]; (Gläser ча-
NACHGIEBIG 573
ши) пълня uv, 11. напълвам AI [напълня
II] отново
nachgeben <15а/Л6> vi отстъпвам А1
[отстъпя II] (jmdm. od e-r Sache някому
od пред нещо); (Boden почва) поддавам
Al [под|дам. -дадеш (-дадох)], огъвам
се А1 [огъна се £2]; (Stoff плат) отпу¬
скам се od отпущам се А1 [отпусна се
Е2] О sie gibt ihm an Ausdauer nichts nach
тя не му отстъпва c нищо по издръжлй-
восг; sich [3] etw. [4] ~ lassen доейпват
ми, дават ми допълнйтелно нещо (яде¬
не. гарнитура и др.)
nachgeboren ad/ (nach des Vaters Tod) роден
след смъртта на бащата; (als letztes
Kind) роден много годйни след другите
деца О das -^е Kind изтърса|к т. -ци
(umg)
Nachgebühr / 17 допълнйтелна такса; до¬
плащане //; umg (Strafporto) глоба /*
-'gebürt / 17 Med излйзане п на пла¬
центата; последък т {umg)
nachgehen <13a/.w) г/ следвам мг. А1. по¬
следвам V. Al (jmdm. някого), вървя uv,
12 (jmdm. подир някого); (Uhr часовник)
вървя, оставам А1 [остана £2] назад
С einer Spur - проследявам AI [про¬
следя II] следа; seiner Arbeit гледам
си мг. АI работата; einem Problem [einer
Frage] ^ проучвам Al [проуча II] про¬
блем [въпрос]; einem Vergnügen - отда¬
вам се Al [от|дам. -дадеш (-дадох) се]
на удоволствия, тичам мг. AI по удо¬
волствия
nachgelassen ad}: die ^ en Schriften des Dich¬
ters литературното наследство на поета;
(t auch nachlassen)
nachgemacht adj подправен, фалшифици¬
ран. нсйстински; (] auch nachmachen)
nachgerade adv umg (allmählich) постепен¬
но. малко по малко, в крия на краи¬
щата; (geradezu) иаправо О umg es wird
- Zeit време c вече; er wurde frech
гой просто стана дързък
Nachgeschmack ш 2: diese Medizin hat einen
bitteren ^ това лекарство оставя горчив
вкус в устата; ühertr etw. [/] läOt einen
unangenehmen ^ zurück нещо оставя не¬
приятен спомен [неприятно чувство)
nachgiebig adj отстъпчив, мек; (Boden по¬
чва) нодатлйв: Tech неустойчив, подат¬
лив, който се огъва: еластйч|еи, -на
574 NACHGIEBIGKEIT
Nachgiebigkeit /17/sg отстъпчивост f: Tech
неустойчивост f, податливост f; елас¬
тичност /
nachgrübeln <а/ЛЛ> W мисля uv, II непре¬
къснато (über [4] за), размишлявам uv,
Al (über [4] върху), блъскам си uv, Al
главата (iung) (über [4] c)
Nachhall m 1 ек m, exo n; übertr auch
отзву|к m. -ци
nachballen <a/ЛЛ) vi продължавам Al [про¬
дължа 11) да звуча, отзвучавам; отеквам
Al [отекна £2] (auch übertr)
nachhaltig adj иродължйтел|ен. -на, тра|ен,
-йна
Nachhauseweg т I: umg auf dem — по
пътя за в къщи [за дома]
nachhelfen < 16а//;Л> vi помагам А1 [по¬
могна £2] (jmdm. на някого), подпо¬
магам (jmdm. някого) О hast du den
Aufsatz selbst geschrieben oder hat die
Mutter nachgeholfen? сам ли написа съ¬
чинението или майка ти помогна?
nachher adv след това, после; по-късно
<■ bis довиждане, ще се видим по-
късно пак!
Nachhilfe / 16 допълнителна помощ/ под¬
крепа f; ^stunde / 16 допълнителен час
[урок] (в помощ на слаби ученици);
(privat) частен урок
nachhinken <a/.w> w изоставам Al [изос¬
тана £2] (в училище, при състезание и
лр.) С der Kranke kam nachgehinkt бол¬
ният пристигна след другите
nachholen <а/Л/>> W наваксвам AI [навак¬
сам А!) (пропуснатото)
Nachhut / 17 МИ ариергард т
nachjagen <a/.v/r) vi (hinterherlaufen) гоня
//v. 11 (jmdm. od etw. [2] някого od нещо);
препускам Al od препушам Al [препус¬
на £2] (jmdm. od etw. [3] след някого od
нещо); (verfolgen) преследвам uvt Al
(jmdm. някого) O iibertr dem Ruhm
[Glück, Erfolg] - гоня слава [щастие,
успех]: <а/ЛА> vt umg: jmdm. ein Tele¬
gramm - пращам AI [пратя 11] някому
телеграма (след като си е отишъл); umg
jmdm. eine Kugel ^ стрелям uv. A2 по¬
дир НЯК01o
Nachklang m 2 (Nachhall) ехо n. отзву|к m.
-пи; (Nachwirkung) отзву|к m, -ци,
бплас m: спомен m
nachklingen <27a7/A) vi продължавам Al
[продължа //] да звуча (известно време)
О geh seine Worte klangen lange in mir
nach думите му дълго време звучаха в
ушите ми
Nachkomme т 7 потом|ък т, -ци
nachkommen <33а/,™> vi (später kommen)
идвам uv. AL дойда v. El по-късно
[след някого]; (Schritt halten) смогвам
Al [смогна £2] (c работата и др.) О
einer Pflicht [einem Wunsch, einem Befehl]
изпълнявам AI [изпълня 11] задъл¬
жение [желание, заповед]; geht voraus,
ich komme in einer Stunde nach вие вър¬
вете, аз ще дойда [ще ви настйгна] след
едйн час; ich lasse die Kinder ^ децата
pl ще дойдат по-късно (по мое нареж¬
дане); beim Diktat nicht — изоставам AI
[изостана £2] при диктовката, не смог¬
вам да запйша диктовката
Nachkommenschaft / Ч/sg потомство п:
kömmt ing т I (viel später geboren) из¬
търсак mt -ци (umg): (Nachkomme) по¬
томък т. -ци
nachkontrollieren <с/А6>^ vt контролирам
mv, V А1 повторно
Nachkriegslerscheinung / 17 следвоенно яв¬
ление; ^generation / 17 следвоенно по¬
коление; ^zeit/ П/sg следвоенно време
Nachkur / 17 Med допълнително лечение
(в курортни места, балнеосаиаториуми
и др.); -ПаО т 2 Jur, Lit наследств|о /?,
-а: Hdl намаление пь отстъпка /(за це¬
на); (Erlaß) опрощаване // (на наказание,
дълг)
nachlassen <За/А/>> г/ (ermäßigen) отстъп¬
вам А /[отстъпя 11] (от цената), нама¬
лявам А1 [намаля //] цена; (Seil, Zügel
въже. юзда) отпускам AI od отпущам
AI [отпусна £2]; vi (Regen, Schmerz, In¬
teresse. Spannung дъжд, болка, интерес,
напрежение) намалявам Al [намалея
£б]: (Sturm буря) утйхвам А1 [утйхна
£2]; (Fieber температура) спадам А1
[спадна £2]; (Kräfte, Gedächtnis сили,
памет) отслабвам А1 [отслабна £2] О
jmdm. den Rest der Schulden [der Strafe]
опрощавам Al [опростя //] някому
остатъка от дълга [от наказанието]
nachlässig adj небреж|ен, -на, неха|ен, -йна,
немарлив
Nachlässigkeit / П/sg небрежност /, нехай¬
ство п. немарлйвост /
nachlaufen <9а/ля> W тйчам му, Al (jmdm.
od е-г Sache [3] подйр някого od нещо)
(auch übertr)
nachlegen <а//;А> vt добавям А2 [добавя II]
(дърва, въглища) О sie legte dem Kind
ein Stück Torte nach тя сложи на детето
допълнително едно парче торта
Nachlese / 16 втора беритба; събиране п
на баберки. баберкуване; Lit притурка /
от непубликувани прозведения
nachlesen <19а/ЛЛ> vt правя мг, II втора
беритба; баберкувам uv. AI; (im Buch)
справям се А2 [справя се //] (по даден
въпрос) в книга, прочйтам А! [прочета
El), проверявам AI [проверя //] в книга;
(noch einmal lesen) препрочитам
nachliefern <а/ЛЛ> vt доставям AI [доставя
II) по-късно, доставям допълнително
Nachlieferung / 17 Hd! по-късна доставка;
допълийтс.тна доставка
nachlösen (а ЛЛ) vt: eine Fahrkarte - вадя
uv. II. изваждам AI (извадя //], купувам
AI [купя //] пътнически билет допъл¬
нително (във влак и др.)
nachmachen <а Л6> vt (nachahmen) подра¬
жавам мг, AI на. имитйрам i/r. \\ AI:
(falschen) подправям А2 [подправя //],
фалшифицирам мг. r, AI; (Arbeit ра¬
бота) извършвам AI [извърша //]. свър¬
швам по-късно [допълнйтелно] О nach¬
gemachte Edelsteine имитация / на скъ¬
поценни камъни
nachmessen < 15а Л/>> vt измервам AI [из¬
меря II] повторно, проверявам AI [про¬
веря II) нещо измерено .
Nachmittag т I следобед т < ат - сле¬
добед
nachmittags adv (всеки) следобед; ^mit¬
täglich ad/ слсд6бед|сн. -на
Nachmittagsvorstellung / 17 Theat CJleд6бед¬
но представление
Nachnahme / 16 наложен платеж; ^gebühr
/ 17 такса / за пратка с наложен платеж;
- Sendung / 17 пратка / с наложен пла-
I еж
Nachname т 7а фамйлно име
nachplappern <а.7/Л> vt ит% повтарям А2
[повторя //] папат-адски [кат папани]]
Nachporto /; 24 (/>/ auch ..ti) = Nachgebühr
nachprüfen <a /;/>> vt проверявам AI [про¬
веря //] (още веднйж); (Schüler ученик)
изпитвам А! [изпитам А!\ повторно
(втори път); изпйтвам по-къспо
Nachprüfung / 17 (контролна) проверка;
St hule повторно [допълнително] изпйт-
ванс
nachrechnen <а /;/>> vt проверявам AI [про¬
веря //] изчислено го; (rechnend zurück¬
verfolgen) пресмятам AI [пресметна А'2)
Nachrede / 16 (Nachwort) послеслов и, спи-
ло|| /и, -зи üble - злосл6ви|с п. -я.
NACHSCHICKEN 575
клевета /. jmdn. in üble ^ bringen съз¬
давам AI [съз|дам. -дадеш (-дадох)] ня¬
кому лошо име [лоша репутация], злос-
ловя мг. II по нечий адрес
nachreden <а/ЛА> vt: sie redet jeden Blödsinn
nach тя повтаря всяка глупост; jmdm.
etw. [4] - говоря mV. // лоши [неверни]
неща за някого, олумвам А! [одумам
AI] някого за нещо
nachreifen vi (Früchte плодове) до-
узрявам AI [доузрея Е6]
nachrennen <IOa/.v;;> vi = nachlaufen
Nachricht / 17 съобшени|е n. -я. извести|е
и. -я. вест / С - erhalten получавам AI
[получа II] известие (von jmdm. über etw.
[4] от някого за нещо); die Zeitung bringt
die daß... вестникът съобщава, че...:
Radio die neuesten -^en последните но¬
вини
Nachrichtenagentur / 17 телеграфна, осве¬
домителна агенция; ^büro п 24 инфор¬
мационно бюро. информационна аген¬
ция; - dienst т I осведомителна служба:
^ Satellit т 8 комуникационен спътник;
^sperre / 16 забрана / за разпростра¬
нение на информации: ^Sendung / 17
Radio предаване п на новини [съобще¬
ния]: ^technik / 17 съобщителна тех¬
ника; ^-truppe / 16 Mil свързочна част;
Übermittlung / 17 Radio, Fernsehen пре¬
даване м на новини [съобщения]
Nach|ruf/1 възпоминателно слово; възио-
минателен лист, възпоминателна ста¬
тия; ^saat 17 допълнителна [повторна]
сейтба
nachsagen <а ///?> i7 (Satz изречение) по-
ви‘фям А2 [новIоря //] (след някою)
. jmdm. etwas Obles ^ творя мг. II
лоши неща за 'някого, злословя мг. II.
клюкарствувам мг. 41 но адрес на ня-
кою; man sagt ihm nach. daß... говорят
за iici o. че...: das lasse ich mir nicht -
няма да мошоля ла ми приписва! по¬
добно пешо
Nachsatz т 2 лонълнени|е п, -я. прибавка
/ (кьм изречение, ickci). Gramm пост-
пози I нвпо |с ледпоекишо] подчинено
изречение
nachschicken <а ///>> »7 пращам А! [пратя
//]. изпращам лоиълнйгелно. препра¬
щам ich lasse mir die Zeitungen an
meinen Urlaubsort - препращат ми вее-
576 NACHSCHLAGEN
тниците в селището, в което прекарвам
отпуската си
nachschlagen <4а/ЛЛ> г/ правя uv, 11, на-
правям А 2 [направя //] справка (etw.
[4] in [J] за нещо в) (книга); <4a/.w> vi
umg приличам мг. AL мятам се AI [мет¬
на сс Е2] (umg) (jmdm. на някого)
Nachschlagewerk п 20 справочни|к т, -ци
nachschleifen <а/Л/>> п влача uv, 11 след
себе си; <21а///Л> vt дошлифовам uv, v,
АI
Nachschlüssel т 4 подправен ключ; шперц
т, -ове
nachschreiben <23а/Itby vt (Vorlesung лек¬
ция) водя мг. 11 записки; (nach einem
Muster) пиша mv. Е4. написвам Al [на¬
пиша Е4) по образец, преписвам О
die Schülerin durfte die Klassenarbeit —
разрешиха на ученичката да направи
класната работа допълнително
Nachschrift / 17 (einer Vorlesung) записки
pl. бележки pl (от лекция, доклад и др.);
(im Brief) послепис пи постскрйптум т;
^schuh т 2 МП (Versorgung mit Mate¬
rial) подвоз пи снабдяване п с припаси;
Mil (das Material selbst) припаси pl
nachsehen <19a//?/)> vt (durchsehen) прове¬
рявам Al [проверя 11]л преглеждам Al
[прегледам AI\S контролирам mv, v, Al;
(nachschlagen) правя mv, 11, направям A2
[направя 11] справка, проверявам в кни¬
га О jmdm. etw. [4\ — прощавам А1
[простя //] някому нещо (грешки, не¬
достатъци и др.), снизходителен съм va
към някого по отношение на нещо; vi:
jmdm. оН einer Sache [3] — гледам mv. А1
подйр някого ой нещо, проследявам А!
[проследя] някого оН нещо с поглед
Nachsehen п 23jsg: ühertr das ^ haben оста¬
вам А! |остана Е2] на сухо (umg); Sp
jmdm. das ^ geben оставям А 2 [оставя
//] някого зад себе си, изпреварвам А1
[изпреваря /У], побеждавам А1 [победя
II] някого
nachsenden (10а. auch sendete nach, nach¬
gesendet /ЛА) v/ = nachschicken
nachsetzen <aIhh) vi гоня uv, II, преслед¬
вам mv. Al (jmdm. някого)
Nachsicht/17/.у#снизхождениел O - üben
проявявам AI [проявя //] снизходител¬
ност; mit jmdm. - haben сиизходйтелен
съм va към някого, отнасям се А2 [отне¬
са се El] със сиизхождение [снизходи¬
телно] към някого; keine kennen не
проявявам А1 [проявя //] никаква сниз-
ходйтелност
nachsichtig adj снизходителен, -на (gegen
[4] към)
Nachsichtigkeit / \ljsg снизходителност/
Nachsilbe./* 16 Gramm наставка/ суфйкс т
nachsinnen <26а/АА> v/ geh размишлявам
uv, AL мисля uv, 77 (über 74] върху, за)
nachsitzen <а, saß nach. nachgescssen//i/>> vi
umg оставам Al (остана £2] след ча¬
совете в училище (за наказание, да на¬
ваксам пропуснатото) О - lassen за¬
държам А/ [задържа 13] (учениците)
след часовете (за наказание, да учат)
Nach|sommer т 4 късно лято, топли есенни
дни: -^speise/ 16 десерт т; ~spiel п 20
Theat епило|г пи -зи; ühertr последствие
п, -я, край О die Sache wird noch ein
- haben въпросът оше не е приключен,
това още не е края на въпроса
nachsprechen <16а/АА> V/ повтарям А2 [по¬
вторя П] (думи, слова) след някого"
nachspüren <a//i/>) v/ съм va, вървя uv, 12
по следите (jmdm. od etw. [3] на някого
о</на пешо): ühertr издирвам А1 [издиря
//]. проследявам А1 [проследя II] (е-г
Sache Г.?1 нешо)
nächst (sup von nahe) I. adj (nahe gelegen)
най-блйз]ък, -ка (auch ühertr); (zeitlich
und örtlich folgend) следваш O die ^e
Apotheke най-близката аптека; die
Straße links първата улица вляво; der
^e Weg най-краткият път; mit der ^en
Post c първата поща; bei ^er
Gelegenheit при първия удобен случай;
an der *»en Haltestelle на следващата
[другата] епйрка; am -n Tag на следва¬
щия [другия] ден; das ~е Mal следва¬
щия [другия] път; der ^е bitte! моля.
следващият; mein ^er Freund най-блйз-
кият ми прйтел; der ^е beste първият
срещнат; II. adv; ага ^еп най-близо; fürs
-е на първо време, временно; III, präp
[3] след. подйр, покрай; (непосредстве¬
но) до О ^ meiner Mutter ist sie mir am
teuersten след майка ми тя ми е най-скъ¬
пото същество; (f auch nah(e). näher)
nächstbeste adj: der — който и да е. пър-
* вият срещнат
Nächste т 7+ ближният; най-близкият чо¬
век
nachstehen <а, stand nach, nachgestanden/
hhy vi отстъпвам Al [отстъпя 11] (jmdm.
in [J], an [3] някому в, по) O er steht ihr
an Intelligenz nach по интелигентност тя
го превъзхожда; er steht ihr an Intelligenz
nicht nach той не й отстъпва по инте¬
лигентност
nachstehend adj следваш, по-нататък О die
Frage wird im -en ausführlich behandelt
по-долу въпросът се разглежда подроб¬
но
nachstellbar adj регулируем, който може
да сс регулира
nachstellen <а/Л/>) W преследвам мг. AI.
дебна мг. £2 (jmdm. od etw. [j] някого
od нещо); v/ 7V<7i регулирам мг. г, А I.
фиксирам мг. г. AI О umg einem Mäd¬
chen - задйрям мг. АI момйче; die Uhr
- връшам Ai [върна £2] стрелкйте на
часовника назад: Gramm ein nachgestell¬
tes Satzglied задпоставена [постпозитив-
на] част на изречението
Nachstellungen pi преследван|е п: -ия, за-
дйрян|е п. -ия
Nächstenliebe / 1 b/.sg любов/към блйжния
nächstens adv в блйзко време, скоро
nachstürzen <а/.\м> гi втурвам се AI [втурна
се £2] (jmdm. след някого); (Erdmassen)
свлйчам се А У [свлека се. свлечеш се
(свлякох се)], срутвам се AI |срутя се
//] (впоследствие)
nachsuchen <а/ЛЛ> гt потърсвам Ai [по¬
търся //]. проверявам Ai [проверя //];
W моля мг. //. помолвам AI [помоля
/У], подавам AI [по|дам. -дадеш (-да¬
дох)] молба (um etw. [4] за нещо), искам
мг. Ai. пойсквам А1 [поискам А 1\ (um
etw. [4] нещо) официално
nachsynchronisieren <е/ЛЛ> г/ озвучавам AI
[озвуча II] допълнйтелно О einen eng¬
lischen Film - дублйрам мг. г. II ан-
глййски филм
Nacht / 14 нощ /' О gute -! лека нощ!; bei
- ношем. през нощта; bei - und Nebel
в тъмна нощ. в потайна доба (umg:
dicht): in der -, während der - през нощ¬
та: in der - zum Sonntag през нощта
срещу неделя: bis tief in die - до късно
през нощта: diese - тази нощ; des -s
нощем, нощно време; die ganze - hin¬
durch през пялата нощ; über - за една
нощ. изведнаж: mitten in der - посред
нощ; es wird - нощта настъпва; heute
- (kommend) тази [следващата] нощ:
(vergangen) мйналата нощ; Tag und -
ден и нощ; - für - нощ след нощ. една
нощ след друга: ganze Nächte lang ar¬
beiten работя мг. II по цели нощи 37NACHTRAGEN 577
Nachtarbeit / 17 нощен труд: - ausgabe /
16 нощно издание (на вестник)
nachtblind adj страдаш от кокоша слепота
Nachtblindheit / I l!sg Med кокоша слепо¬
та. хемерамиопия /; -dienst т 1 sg нощ¬
но дежурство
Nachteil т 1 (Schaden) вреда /. щета /:
(Verlust) загуба /; (ungünstige Lage) не¬
изгодно положение, нсизгбла /; (Man¬
gel) недоста гъ|к т. -ци О im - sein съм
гм. намирам се AI [намеря се //] в не¬
изгодно положение, ощетен съм: dieses
System hat den -, daß... гази система
йма този недостатък, че...: sie hat sich
zu ihrem — entwickelt тя се разви в не¬
благоприятна за нея насока [в отрица¬
телен смисъл]; zum - von Millionen
Menschen в ущърб на милиони хора
nachteilig adj вред|ен. -на. неблагоприятен,
-на. неизг6д|ен. -на: отрииатсл|сн. -на
(für [4] за) < nichts Nachteiliges нищо
лошо. кйщо отрицателно
nächtelang adv по цели нбши
Nachtfalter т 4 Zoo! нощна пеперуда:
- flug т 2 нощен полет: - geschirr п 20
нощно гърне: -hemd п 25 нощница /
Nachtigall ./ 17 славе|й т. -и: -en|schlag т
2 пес|ен ('. ни на славей
nächtigen <Л/>) \i нощувам мг. А/, прено-
щувам мг. г. AI (bei [.?] при. у)
Nachtisch т 1 sg десерг т: < zum - за
десерт
Nachtlager м 23 (Bett) постеля /. лсгл|6 п.
-ä: (Übernachtung) нощуване п: мяст|о*
и за (прс)ношуванс. подслон т: -lampe
/16 нощна лампа: - leben и 23 sg нощен
живот
nächtlich adj нощ|сн. -на
Nachtlokal п 20* нощно заведение: - mahl
» 20 вечеря /, - musik / 17 sg серенада
I; -pförtner in 4. -portier [..tje:] m 6.
пошен пазач [портиер]: -quartier п 20*
мяи|о* п за пренощуване
Nachtrag т 2 допълнен и |е и. -я. добавка
/; притурка / (към киша и др.)
nachtragen <4а hhy п (himerhertragen) за¬
насям .12 [занеса £/] допълнително
(jmdm. etw. [•/[ някому нещо): (nachträg¬
lich ergänzen) допълвам мг. AI. доиъд-
ням 42 (допълня //]. прибавям .42 (при¬
бавя //]. нравя мг. .4/ иаправям .42 (на¬
правя //] допълнения: (nachträglich cin-
iragen) вписвам AI (впиша £4]. нанасям
37 Нсмсхо-бVjiiaреки речник
578 NACHTRAGEND
AI [нанеса £/] допълнително; (übclnch-
mcn) сърдя cc мг. II (jmdm. etw. [4] ня¬
кому за нещо), не прощавам AI [простя
II] (jmdm. etw. [-/] някому нешо) О er
trug ihr den Koffer nach той вървеше след
нея е куфара й: той й занесе куфара
по-късно; er trug ihr ihre groben Worte
nicht nach гой не й се сърдеше за гру¬
бите думи. гой не се обиждаше от гру*
бито й думи
nachtragend tuij, nachträgerisch adj злопа-
ме||ен. -па: -träglich I. adj допълнй-
1сл|ен. -па; II. adv допълнително, nö-
кьсмо. след гова
Nachtruhe / l6/.v# нощна почивка, нощен
сън ч jmdm. angenehme - wünschen по¬
желавам AI [пожелая £7] някому лека
нощ; jmdn. um seine - bringen лишавам
AI (лиша П] някого от сън. не оставям
А2 [оставя //] някого да спи през нощта
Nacht-und-Nebel-Aktion / 17 изненадваща
(полицейска) ккция (през нощта)
nachts adv нбщем, нбщно време» през нощ¬
та
Nachtschatten т 4 Bot разводниче п, -та;
-schattengewächs п 20 Bot семейство
•картофови; -schiebt / 17 нощна смяна*;
-Schwärmer т 4 Zoo! вечерница./; нощ¬
на пеперуда: iihertr umg нощна птйца
nachtschwarz adj geh чер|ен, -на като нощта
Nachtschwester / 16 медицинска сестра на
нощна смяна, нощна медицйнска сес-
Iра; -Seite / 16 iihertr мрачната [ло¬
шата] страна (на живота и др.); -stunde
/ 16 ношен час; -tisch т 1 нощно шкаф
чс: -Tischlampe / 16 нощна настолна
лампа: -tankbox / 17 ношен автомат
т за бензйн; -tarif т I* нощна тарифа;
-topf т 2 ибшно гърне; -wache / 16
нощно дежурство: Hist нощна стража:
-Wächter т 4 нощен пазач
nachtwandeln <v/7. auch /?/>> vi ходя uw II,
разхождам cc AI [разходя cc //] насън,
страдам uw AI от сомнамбулйзъм
Nachtwandeln n 23/a# сомнамбулйз|ъм
(-мът) m: лунатйзьм m (-мът); -ler m
4 сомнамбул m, лунатй|к /и, -ци
Nachfuntersuchung / 17 Med контролен npc-
i лед: - wähl / 17 Pari донълнйтелни йз-
бори pl: -wehen pl Med слсдродйлни
болки pl: iihertr лоши [неприятни] по¬
следици pl
Nachweis m I доказагелсгв|о n. -а. доказ¬
ване n v den - erbringen привеждам AI
(приведа El] доказателства (für etw. [4]
за нещо), доказвам AI [докажа E4] (für
etw. [4] пешо)
nachweisbar adj доказуем: който може да
се огкрйе [установй. докаже]
nachweisen <23а/7;А> г/ доказвам AI [до¬
кажа Е4\ (jmdm. etw. [4] някому нешо);
(Wohnung. Arbeitsplatz жилище, работа)
посочвам А/ [посоча //] О man konnte
ihm die Schuld nicht - не можаха да
докажат вината му
nachweislich adj както е доказано [уста¬
новено]
Nach|welt / 17/л# потомство л, идните по¬
коления р!: -Wirkung / 17 последстви|е
п, -я; ефект ш: -wort п 20 Lit послеслов
т
Nachwuchs т 2.sg подрастващо поколение:
(in der Familie) деца pl: (im Fachbereich)
млади кадри C eine Ehe ohne - бра|к
m. -ове без деца: der wissenschaftliche
- младите научни кадри
Nachwuchsförderung / 17 поощряване п
[издигане п] на млади кадри; -kräfte
pl млади кадри />/; -Schriftsteller т 4
писател т от младото поколение
nachzahlen <а/М>> vt доплащам AI [допла-
гя //] sein Gehalt wurde nachgezahlt
заплатата му бе изплатена допълнител¬
но
nachzählen <а/ЛА> г/ преброявам AI [пре¬
броя //] 4s das Geld - проверявам AI
[проверя //] парите
Nachzahlung / 17 доплащане п. допълнй-
гелно плащане
nachzeichnen <а /;А> г/ прекопйрвам А!
[прекопирам А1]. калкйрам uv, \\ AI
nachziehen <32а. h-g//;A> vt (krankes Bein
болен крак) влача мг. fl (след себе си);
(Schrauben бурми) затягам AI [затегна
£2]. дозатягам, притягам; (Linie линия)
1С1ля uw II, изтеглям AI [изтегля //]
повторно; (Konturen контури) рисувам
uw AI нарисувам r. AI повторно, по¬
втарям А2 [повторя //]. надебелявам АI
[надебеля //] (с молив и др.); (Augen¬
brauen вежди) рисувам, изрисувам, из-
нйсвам AI [изпиша Е4]\ (züchten)
отглеждам AI [отгледам AI] допъл-
нйгелно <32а, h-g/дм) г/ jmdm. - по-
гс1лям AI [потегля //]. тръгвам АI
[тръгна Е2] след някого, следвам uw AI,
последвам v. AI някого; (übersiedeln)
премествам се AI [преместя се //] (при
някого)
Nach|zucht / 17 BioI (Aufziehen) отглеждане
и (на животни, растения); (Nachkom¬
men) приплод т; —zügler т 4 изостанал
[закъснял*] човек
Nacken /н 4 Ата тил (-ът) т, -ове; врат
(ът) т. -ове С übertr jmdm. den — steifen
окуражавам AI |окуража //] някого,
поддържам мг. А/ у някого дух на съ¬
протива; iibertr jmdm. den Fuß auf den
- setzen стъпвам AI [стъпя II] някому
на врата (umg): überir jmdm; den Nacken
beugen превивам AI [превия £7] някому
врата (umg): wir haben den Feind im -
врагът е по петите ни (unig)
nackt adj гол O auf -er Erde на голата
земя; mit -en Füßen бос; iibertr die ~e
Wahrheit голата [цялата, самата] йсти-
на; iibertr nur das -e Leben retten спа¬
сявам Al [спася //] само [единствено]
живота си'
Nack(t)frosch т 2 umg scherzh малко голо
дете; голишарче п. -та (umg)
Nacktheit / 17 голота f: — kultur / 1 Ijsg
нудйз|ъм (-мът) iv; натурйз|ъм (-мът) т
Nadel / 16 игла /. auch Bot; (zum Häkeln,
Stricken) кука / за плетене; (Steck-*)
топлийка f. (Brosche) брошка / карфица
/: (Zeiger) стрелка f (на компас и др.)
С- umg wie auf -п sitzen седя мг. II като
на тръни: umg etw. [4] wie eine — suchen
търся мг. II нещо под дърво и камък
Nadel|arbeit / 17 ръкодели|е п. -я; —bäum
iv 2 иглолистно дърво: - brief т 1 плйк-
че и. -та с игли; -düse / 16 Tech йглева
дюза: -einfädler т 4 приспособление />
за вдяване на иглй
nadel|fein adj тън|ък. -ка като игла; —för¬
mig (ulj като игла. игловйд|ен. -на. иг-
лообраз|сн. -на
Nadelhölzer pl Bot иглолйстни растения pl;
-kissen V 23 игленй|к т, -ци; -kristall
т 1* йглест [игловйден] кристал; -Öhr
п 20 ухо п на игла
Nadelstich vi I бод т, -ове (с игла); (Ver¬
letzung) убождане п с игла О iibertr
jmdm. -е versetzen жегвам AI [жегна
£2]. ухапвам А/ [ухапя Е4]. засягам AI
[засегна £2] някого
Nadelwald т 3 иглолйстна гора
Nagel iv 4 Anal нок|ът т. -ти; Handw гвоз-
де|й т. -и. пирон т; щифт т, -ове; (höl¬
zern) клечка f <у einen - Anschlägen за¬
бивам Al [забйя £7] гвоздей; mit Nägeln
NAH 379
beschlagene Schuhe подковани обувки (c
кабъри); iibertr umg etw. [4\ an den —
hängen изоставям A2 [изоставя //], за¬
рязвам АI [зарежа* Е4] нещо; iibertr umg
den - auf den Kopf treffen засягам Al
[засегна £2] същината на въпроса
Nagel|bett v 25 Anat корен m на нокът;
— bohrer m 4 малък свредел, малка бур¬
гия: -bürste / 16 четка / за нокти;
— feile / 16 пила /за нокти; — geschwür
ii 20 Med панарйциум т. гнойно въз¬
паление на нокът; —köpf т 2 главйчка
/ на пирон
Nagellack т 1 лак т. -ове за нокти;
-entferner т 4 лакочистйтел т
nageln </rb) w кова uv, £2 заковавам AI
[закова £2] (an, auf [4\ на); (Schuhe обу¬
ща) подковавам; (Kiste сандък) скова¬
вам О genagelte Schuhe подковани обув¬
ки
nagelneu adj съвсем нов. нов-новенйч|ък,
-ка
Nagel|pflege / 16/.vg маникюр т; — reiniger
т 4 лопатка f за маникюр; —schere /
16 ножица /за нокти; —schuh т I под¬
кована обувка
nagen <//6> vi гриза uv. £2 глождя uv, II
(an etw. [J] нещо); (Kummer, Sorgen мъ¬
ка. грижи) разяждам AI [раз|ям, -ядеш.
(-ядох)], глождя, измъчвам AI [измъча
II]; vi (abnagen) гриза, изгрйзвам А1
[изгрйза £2] (etw. [4] von etw. [2] нещо
от нещо) (кора от дърво и др.) О an
der Unterlippe - хапя си uv, Е4 долната
устна: übertr Sorge nagt an ihrem Herzen
грйжи разяждат сърцето й [терзаят ду¬
шата й]; umg am Hungertuch - гладувам
uv. AI. мизерстаувам uv. Al
nagend adj грйзеш; iibertr разяждащ, из-
’мъчваш O -er Hunger мъчйтелен глад
Nagetier n 20 Zoot г ризач m
Nahaufnahme /16 Phot снймка/от близко
разстояние: Film снйманс n [снймка ./]
в едър план; -brille / 16 очила pl за
блйзо
nah(e) (t auch naher, nächst) I. adj блйз|ък,
-ка; übertr (vertraut) блйз|ък, -ка, ин-
тйм|ен, -на < der Nahe Osten Блйзкият
Изток; ein -er Freund блйзък приятел;
dem Weinen - sein още малко и ще за¬
плача. малко остава да заплача; ich war
— daran zu schreien насмалко щях да се
развйкам. малко остана да се разкрещя;
580 NÄHE
jmdin. zu ~ treten оскърбявам А1 [оскър¬
бя //], засягам А! [засегна Е2\ някого;
etw. (/] steht — bevor нещо с предстоя¬
що: von - und fern от близо и далеч;
~ an [J] od [4], ^ bei [3] блйзо до; ^
bei der Stadt блйзо до града; sie ist -
an die Dreißig тя наближава 30 годйни,
тя ще навърши скоро 30 голини; II. ргйр
[2] блйзо О — dem Theater блйзо до
театъра
Nabe/ \b}sg близост/; (Nachbarschaft) съ¬
седство п О in der ~ наблизо; близко;
von [aus] der ^ отблйзо; in nächster ^
съвсем наблйзо, в непосредствена бли¬
зост
nahebringen (24а//?/>> w übertr запознавам
AI [запозная £7] (jmdm. etw. [4] някого
с нещо); разяснявам AI [разясня /У],
правя uv. /У. направям А2 [направя II]
достъпно [близко] (jmdm. etw. [4] някому
нещо) О die Arbeit hat beide einander
nahegebracht работата сближй двамата
nahegehen <13а/лл> vi засягам AI [засегна
£2], вълнувам uv, AI (etw. [У] jmdm. пе¬
шо някого) O ihr Tod ist ihm sehr na¬
hegegangen нейната смърт го засегна
болезнено
nahekommen <33^i/.w> \ч доближавам се AI
[доближа се II] (jmdm, od etw. [3] до
някого od нещо) О das kommt schon der
Wahrheit nahe това вече е близко до
йстината; einander [sich] ^ сближаваме
се
nahelegen <а//;/>) w съветвам мг, AI, по¬
съветвам uv, AI (jmdm. etw. [4] някого
за нещо); внушавам AI [внуша II], пре¬
поръчвам AI [препоръчам) (jmdm. etw.
[4] някому нещо)
naheliegen (3Iu////>) vi: etw. [У] liegt nahe
нещо е блйзко до ума
naheliegend adj понят|ен, -на, разбираем,
блйз[ък, -ка до ума О aus ^en Gründen
по понятни причини
nahen <лл> vi наближавам AI [наближа II],
приближавам; sich [4] ~ приближавам
се (jmdm. od etw. [2] до някого od нещо)
О der Abschied naht раздялата набли¬
жава; es naht Gefahr опасността е близ¬
ка; der Winter naht sich seinem Ende краят
на зймата наближава, вижда се краят
на зймата
nähen <//Л) V/ шйя uv, El, ушйвам AI
[ушия £7]; (Knopf, Wunde конче, рана)
зашивам
näher adj (comp von nahe) по-блйз|ък, -ка;
(ausführlicher) но-нодр6б|ен, -на, nö-
10ч|еи, -на </ bei ^ег Betrachtung при
по-подробно разглеждане, като се раз¬
гледа пб-отблйзо; -е Umstände кон¬
кретни обстоятелства pl: treten Sie
приближете се!, елате лб-блйзко!; auf
etw. [4] ^ eingehen разглеждам А/ [раз¬
гледам AI] нещо (по-)подробно [по-
отблйзо]: ich kenne ihn ^ познавам uv,
AI го добре [отблизо]; (f auch nächst)
näherbringen <24a//iA> vt правя uv, II по-
достъпно (jmdm. etw. [4] някому нешо)
Nähere n 26 + подробности pl, детайли /?/
O alles - erfahren Sie bei Herrn P. за
всички подробности се обръшайте към
[се отнасяйте до] господйн П.: habe
ich noch nicht erfahren подробности pl
öiue не съм узнал
Näherd / 17 шйене n. шев m; (Näharbeit)
ръкодели|е n, -я
Naherholungsgebiet n 20 блйзка местност
за отмора [почйвка]
Näherin / 18 шивачка / (на бельо и др.)
näherkommen <33а/лл> vi ставам AI [стана
£2] nö-блйзък, сближавам се АI [сближа
сс II], (jmdm. с някого) О sie kamen sich
wieder näher те отново станаха блйзки;
einer Frage - доближавам се до същ¬
ността на даден въпрос
nähern, sich [4] </;/>> приближавам се AI
[приближа се II], доближавам се (jmdm.
od е-г Sache [3] до някого od нешо):
übertr сближавам се АI [сближа се //]
с < sie versuchte, sich dem bekannten
Schauspieler zu ^ тя се опйта да се за¬
познае с известния артйст
nahestehen (а, stand nahe, nahegestanden/
hhy vi блйз|ък, -ка съм va (jmdm. c ня-
кою); ^-d adj блйз|ък. -ка, приближен
nahezu adv почтй
Nähfaden m 4, Nähgarn n 20 конци pl за
шиене
Nahkampf m 2 Mi! ръкопашен бой; Sp Bo¬
xen близък бой
Näh|kasten m 5 несесер m за шйене; ^ma-
schine/ 16 шевна машйна; ^ maschinenöl
n 20 масло n за шевни машйни; ^nadel
/ 16 игла f за шйене
nahm prät von nehmen
Nälujboden m 5 хранителна среда (за мик¬
роорганизми и др.); übertr благоприят¬
на почва [среда]; ^creme [.,kre:m] / 15
крем т, -ове за подхранване на кожата
nähren <Л6> v/ храня uv, II; (säugen) кърмя
uv, II; (unterhalten) изхранвам AI [из¬
храня //], поддържам uv, AI; ühertr
(Hoffnung надежда) храня, питая uv, Е
ohne Aorist; (Haß омраза) тая uv, II; sich
[4\ ~ храня се, прехранвам се (von [3],
mit [3] c) C geh das Feuer ~ поддържам
йгъня
nahrhaft adj хранйтел|ен, -на. питател|ен,
-на; umg д6ход|ен, -на
Nahrhaftigkeit / 1Ijsg хранйтелност /
Nähr[kraft / 14 хранйтелност f; ~ lösung /
17 хранйтелен разтвор; течна хранйтел-
на среда; ^mittel pl хранителни про¬
дукти (варива, булгур, овесени ядки и
др.); ~ präparat п 20 обогатен хранйте¬
лен продукт (за деца, болни); ~ Stoff т
1 хранйтелно вещество
Nahrung / \l/sg храна/(auch ühertr); veralt
(Unterhalt) препитание n, прехрана f;
O geistige ~ духовна храна
Nahrungsmittel n 23 хранйтелни [съестни]
продукти pl; ~ chemie [..chemi:] / 16a
химия / на хранителните продукти;
''Industrie / 16а хранително-вкусова
промишленост; ''Vergiftung /17 отра¬
вяне п с хранйтелни продукти
Nahrungs|vorrat т 2 хранйтелни прйпаси
pl; '-zufuhr / 17 продоволствие п. снаб¬
дяване п с хранйтелни продукти
Nährwert т I хранителна стойност; ка¬
лоричност /
Naht/14 шев (-ът) т. -ове. auch Anal, Med;
Tech фуга / ръб (-ът) т. -ове. шев (-ът)
т, -ове; — dich hing/ ] 7 Tech уплътняване
п на (заваръчен) шев
Nähtisch т 1 шевна масичка
nahtlos adj (Strumpfe чорапи) без ръб; Tech
безшев|ен. -на
Nahverkehr т l/sg транспорт т на къси
разстояния. местен транспорт;
^s|roiüel п 23 превозно средство за
близки разстояния: -s|zug т 2 влак т.
-ове на блйзки разстояния, местен влак
Nähzeug п 20/.де принадлежности р! за шев
(ножица, игла. конци и др.)
naiv adj найв|еи. -на. простодуш|ен, -на
Naivität [na-iwi..] / П/sg наивност / про¬
стодушие п
Name т 7а od Namen т 4 йме л, -на; (Be¬
zeichnung) auch названи|е л, -я, наиме¬
новани^ л. -я; (guter RuQ йме л, реноме
л, репутация /, слава / О mein ^ ist
Emil казвам сс m\ AI Емил. името ми
е Емйл; eine Frau mit Erna жена /
на йме £рна; im ^n des Volkes [des Ge-
NANU 581
setzes] в името на народа [закона]; im
~n der Kollegen от ймето на колегите;
jmdn. nur dem ^n nach kennen познавам
u\\ AI някого само по йме; sein ^ hat
in Fachkreisen einen guten Klang той се
ползува c добро йме сред специалис¬
тите; umg ehv. [4] beim rechten ^ n nennen
наричам AI [на|река. -речеш (-рекох)]
нещата с истинските им имена; sich [3]
einen — n machen създавам си AI
[съз|дам си. -дадеш си (-дадох си)] йме.
ставам AI [стана Е2\ известен
Namenforschung / 17. Namenkunde / 16/sg
Ling ономастика /, ономатология f;
— liste f 16 поименен спйсък
namenjlos adj 6езймен|ен. -на; неизвестен,
-на (за гроб, герой); (unsagbar) неизра-
зйм, неописуем. 6езмср|ен. -на
namens I. adv на йме; II. präp [2] от ймето
на
Namenschild л 21 табслка/с йме (на врата)
Namensgebung / 17 именуване л (на се¬
лище. улица и др.): sozialistische ^ тър¬
жествено именуване на новородено дете
(в социалистическите страни)
Namen(s)weihe / 16 = Namensgebung
Namenstag т 1 ймен ден; ^-vetter т 4
еднойменник т. -ци. съйменни|к ш. -ци;
^zug т 2 собственоръчен подпис; veralt
монограм т
namentlich L adj поймен|ен, -na; II. adv осо¬
бено, главно, предймно
Namenverzeichnis л 27 поименен спйсък
namhaft adj (Person лице) именит, из¬
вестен. -на, вйд|ен, -на. бележит: (Sum¬
me, Unterschied сума. разлика) значй-
тел|ен, -на О jmdn. ^ machen устано¬
вявам AI [установя //]. откривам AI
[открйя £7] името на някого; (nennen)
споменавам AI (спомена £2]. назовавам
AI [назова £2] (нещо)
nämlich I. adj: der [die, das] ~e същият
[същата, същото], die ^en същите; am
^en Tag в съшия ден; II. conj защото,
гьй като; (und zwar) йменно, и то; ich
muß sofort nach Hause, das Kind ist ~
krank трябва веднага да си отйда, за-
щото детето е болно
nannte prät von nennen
nanu inferj: wie ist denn das passiert? я
кажи. [е,] как стана това?, -, wo kommt
ihr denn her? я гледай, вйе пък откъде
йдва ге?
582 NAPALM
Napalm я/sg (gen -sj напалм m; ^ bombe
/ 16 напалмова бомба
Napf m 2 паница /* -kuchen m 4 козуна|к
m. -ай* кейк m. -ове, сладкиш m, (печен
в специална форма)
Naphtha п 23/sg od f l6/.<g земно масло,
нефт т, нафта f
Naphthalin п 20*/<?£ Chem нафталин т
Nappaleder п 23 напа (вид обработена ко¬
жа за ръкавици и др.)
Narbe f 16 беле|г т. -зи; Med белег т от
рана, цикатрикс m; Bot близълц|е п, -
ua; (Gras^) тревна плош
narbig udj (покрит) с белези (за лице и др.)
Narkose/ 16 Med наркоза/, пълна упойка;
^maskе / 16 маска / за наркоза
Narkotikum п 29 накротй|к т, -ци, упои¬
телно средство
nark9tisch adj наркотйч|ен, -на od нарко-
тйчески, упойваш
narkotisieren <d//iA> vt Med упойвам od
упоявам AI [упоя //], слагам AI [сложа
//] упойка
Narr m 8 (Dummkopf) глупа|к т, -ци;
(Schelm) шут т, -ове; шегобй|ец т, -йци
</ jmdn. zum -en halten подигравам се
AI [подиграя сс £7] с някого, вземам
А/ [взема Е (взех)] някого на подбив;
umg an jmdm. (an etw. [3]) einen ^en ge¬
fressen haben загубвам си AI [загубя си
//] ума по някого od нещо (umg), за-
хласвам сс AI [захласна се Е2] по ня¬
кого od нещо
narren </;/>> vt (lauschen) излъгвам AI [из¬
лежа £ (-гах)], заблуждавам AI [заблу¬
дя //], баламосвам AI [баламосам AI]
(umg); (foppen) дразня uw II (jmdn. няко¬
го), подигравам се AI [подиграя се Е7\
(jmdn. с някого)
Narrenjhaus п 22 лудница /* ^ kappe / 16
шапка / на шут; ^streich т 1 глупост/
щуротйя /; глупава шега/
Narrheit / 17 глупост/'
Närrin / 18 глупачка /
närrisch adj глупав; (sonderbar) чудноват;
(drollig) смеш|ен, -на; (verrückt) луд, по¬
щурял О ^ werden оглупявам АI [оглу¬
пея £б]; auf etw. [4] w/jmdn. - sein луд съм
va за [по] нещо od някого
Narzisse / 16 Bor нарцис т
nasal adj Phon носов
Nasal m 1 *, Nasallaut m 1 Phon носов звук;
— vokal m 1* Phon носова гласна, но¬
совка /
naschen </iA> vt хапвам AI [хапна £2], опйт-
вам АI [опйтам АI] скришом; vi хапвам
си. опитвам скришом (an etw. [3] от не¬
що). мишкувам и\\ АI (umg)
Näscherei / 17 (Süßigkeiten) лакомства pl;
сладкиши pl; (das Naschen) мишкуванс n
(umg)
naschhaft adj който обйча да си хапва скрй-
шом [да мишкува (umg)]
Naschwerk п 20jsg лакомства pl, сладкиши
р!, бонбони pl
Nase f 16 Anat нос (-ът) т, -ове; (Schiff,
Flugzeug кораб, самолет) нос т; umg
(Geruchssinn) обоняние п; umg (Spürsinn)
нюх т; Tech шип т. -ове, издатъ|к т, -ци;
краче п, -та; Tech (an der Hobel на ренде)
дръжка/С die — rümpfen мръщя се uv, II,
намръщвам се AI [намръщя се //], мръ¬
щя. смръщвам нос; umg eine feine — haben
ймам uv. AI развйто обоняние [добър
нюх. тънък усет]; umg seine ^ in alles
stecken пъхам си uv, AI носа [гагата
(umg)] във вейчко; übertr umg ich habe die
^ voll до гуша ми дойде; übertr jmdn. an
der - herumfuhren мамя uv. II някого,
разигравам АI [разиграя £7] някого; umg
jmdm. etw. [4] unter die - reiben натрйвам
AI [натрия E7\ някому носа (umg); umg
jmdm. die Tür vor der ^ zumachen [Zuschlä¬
gen] затварям A2 [затворя /7], гръшвам
АI [тръшна £2] някому вратата под носа;
umg der Bus fuhr mir vor der ^ weg автобу¬
сът тръг на под носа ми (umg); umg die ^
hoch tragen вйря uv. II. вйрвам AI [вйрна
£2] нос (umg); umg die - hängenlassen
ировесвам А/ [провеся II] нос, оклюм-
вам се АI [оклюмам се АI]
näseln <///?> V/ говоря uv, II на носа си
[носово], гъгна uv. £2
Nasen|bein п 20 Anat носна кост; ^bluten п
23isg кръвотечение п от носа; ^flugel т 4
Anat крил|6 п, -а на нос; ^höhle/16 Anat
носна кухина; ^loch п 22 Anat ноздра /
^ plastik / 17 Med пластика / на носа,
ринопластика /; rücken т 4 Anat гръб
(гърбът) m на носа; ^spitze/\6Аnat връх
(върхът)т на носа; ^stüberm4 чукванел
по носа; ^ wurzel/16 основа/на носа
naseweis adj наперен; нахакан (umg); любо¬
питни,-на (за дете)
nasführen <///?> vt разигравам AI [разиграя
£7]; дразня uv. II. закачам AI [закача II]
Nashorn п 22 (plauch -е) Zool носоро|г т, -зи
naO (nässer) adj мок|ър, -ра; (Augen очи)
влаж|ен, -на; (Sommer лято) дъждов|ен,
-на <> - werden намокрям се А 2 [намок¬
ря се //]. измокрям се; — machen намок¬
рям: sich [4] - machen намокрям се.
измокрям се: das Baby hat das Bett —
gemacht; бебето намокри [напика] легло¬
то: bis auf die Haut - мок|ър.-радо кости
Nässe / lö/.vg влага/, мокрота / мокреж m
\anig) O die — dringt durch die Kleider
влагата пронйква през дрехите
nässen <ЛЛ> V/ geh намокрям А2 [намокря
//]. измокрям, навлажнявам А I [навлаж¬
ня //]: vi (Wunde рана) сълзя uv, fl О der
Nebel näOt мъглата мокри: ihre Augen
näßten sich очите й се насълзиха [навлаж¬
ниха]
naß|fest (tclj непромокаем: — kalt adj студен
и влйж|сн.-на
Nation/16 нация/
national adj национкл|ен, -на 0 ~е
Minderheit национално малцинствб;
—е Befreiungsbewegung национклно-
освободйтелно движение; das ~е Kul¬
turerbe националното културно наслед¬
ство
Nationalbewußtsein п 23fsg национклно съз¬
нание
Nationalleinkommen л 23lsg национален дб-
ход; —felertag т 1 национален празник;
«-flagge /16 национално знйме; —hymne
/16 национален химн
nationalisieren <d/hb> vt национализирам
uv, v, Al
Nationallisierung / 17 национализиране n;
национализация /; —Ismus m 11 lsg наци-
оналйз |ъм (-мът) nt; —ist m 8 национа¬
лист m
nationalistisch adj националистически
Nationalität /17 националност /, народ¬
ност/ *
Nationallmannschaft /17 Sp национален от-
66p; —preis m 1 национална награда;
—preisträger m 4 носител на национал¬
на нагркда; —rat т 2 Hist Национален
съвет (ръководен орган на Национал¬
ния фронт на ГДР); —Spieler т 4 Sp на¬
ционален състезател; — tracht / 17 [на-
рбдна] национална носйя .
N/j^TO, auch Nato / (Nordatlantikpakl) HA-
ТО ' .
NATO-Land n 22 страна, /-членка на HÄTO
Natrium n 20*lsg Client нат рий nt
Natron л 20*|,vg Chem сода /' бикарбонат:
-lauge/ 16 Chem сода / каустик
Natter/1 ft Zoo/смок m, -obc: iihertr змия/
Natur / \lj\g природа / (Charakter) auch
натура/, характер nt <• nach der - zeich-
NATURGEWALT 583
nen рисувам uv, AI от натура: er ist von —
aus ein guter Mensch по природа той е
добър човек
Naturalien [.Лзп] pl Lundw селскостопански
продукти: (Gegenstände einer naturkund¬
lichen Sammlung) предмети pl [експо¬
нати pl] от природонаучна сбирка O
er bekam einen Teil seines Lohnes in —
той получаваше част от заплатата си
в натура
naturalisieren <d//r/>> vt давам AI (дам.
дадеш (дадох)] право на гражданство;
sich [4] - lassen натурализирам се. при¬
емам AI [приема Е (приех)] граждан¬
ство
Naturalismus nt ll/sg Kunst, Lit натура¬
лизъм. (-мът) m
naturaljstisch adj натуралистйч|ен. -на. на-
туралистйчески
Natural|leistung / 17 Hist плащане п на да¬
нъци в натура: —lohn т 2 заплащане п
в натура: -Wirtschaft / 17 натурално
стопанство
Naturanlage / 16 природно дарование,
склонност / заложба/
Naturbeschreibung / 17 описаии|е п, -я на
природата; -denkmal п 22 природна
забележителност [рядкост] (която стои
под закрилата на закона за зашита на
природата)
Naturell п 20 натура/. природа/, характер
ш. нрав /77
Naturerscheinung / 17 природно явление;
- faser / 16 Text естествено влакно, сс-
i са вена нйшка: -forscher т 4 приро-
доизпитатсл т, естествоизпитател т,
сстсствсни|к /7/. -ци: -forschung / 11/sg
изучаване // [изследване //] на приро¬
дата; -freund »7 I любител т на при¬
родата; -gas п 20 естествен [земен] газ
naturgemäß adj естествен, природосъобрй-
зен; ///77,«* естествено, разбйра се
Naturgeschichte / I bjsg естествена история,
сстссгвознйнис п; - gesetz п 20 природен
закон
naturgetreu adj естествен; правдйв,точ|ен.
-на (за образ и др.)
Natur|gewalt / 17 природна стихйя: - heil¬
künde / 16/лд Med природолечение п;
-katastrophe / 16 природно бедствие:
— kautschuk in I * od п 20* естествен кау¬
чук; -kind и 21 дете // на природата:
584 NATÜRLICH
^künde / 16/sg естествознание n, при¬
родознание n
natürlich I. adj природ|ен; -на, естествен;
(ungezwungen) auch непринуден; II. adv
естествено, разбйра се
Natürlichkeit / 17/sg естественост / непри¬
нуденост / простота /
Naturmensch т 8 незасегнат от цивили¬
зацията човек; дете п на природата;
(Naturliebhabcr) любител т на приро¬
дата; '•park т I, auch т 6 — Natur¬
schutzpark; ^produkt п 20 суровина /:
Landw селскостопански продукт;
-reich п 20 царството на природата;
^reichtum т 3 природно богатство
naturrein adj (Wein вино) натурал)ен, -на
Natur|schutz т \/sg зашита / [охрана /] на
природата; ^Schutzgebiet п 20резерват
т; ~ schutzpark т I od 6 резерват nt,
национален парк; seide/16 естествена
коприна; - spiel п 20 игра / на приро¬
дата; ^theater п 23 теат[ър т, -ри на
открито (при който ландшафтът се из¬
ползва като естествен декор); ^ trieb т I
инстйнкт т: ~ volk п 22примитйвен, не-
цивилизован народ; — wein w 1 натурал¬
но вино
naturwidrig adj противоестествен, неестест¬
вен
Naturwissenschaften pl естествени науки pl;
^1ег т 4 природоизпитател т: естество¬
изпитател ш. естествени|к ш, -ци
naturwissenschaftlich adj природонаучен,
-на, природоизпитател|ен, -на; -wüch¬
sig adj geh самобйт|ен, -на. естествен
Naturwunder п 23 чуд|о п. -еса на приро¬
дата
Nautik / навигация /. навтика /
n^tisch adj навигационен, -на
Navigation [..wi..]/ П/sg навигация /
Navigationsoffizier [..wi..] m I морски офи¬
цер: ~ schule/ 16 морско учйлише
navigatorisch [..wi..] adj навигацйон|ен, -на
Nazi m 6 нацйст m; ^regime [..rey.m] n 24
od n 23 p/f.^irma] нацйстки режим
nazistisch adj нацйстки
Nebel m 4 мъгла f: (rauchige Luft) дим m;
tlhertr мъгла / мрак m: Astr мъглявина
/ O künstlicher - Mil дймна завеса:
— mit Rauhreifbildung мъгла и скреж
Nebelfleck m I Astr мъглявина f; ^glocke
/ 16 CMor m; ^horn n 22 Mar сирена /
(за мъгливо време)
neb(e)lig adj мъглйв; überir неяс|ен. -на.
мъгляв
Nebel|kammer / 16 Phys йонизаиионна ка¬
мера. камера /на Уйлсън; -krähe / 16
Zoo! ейва врана
nebeln <ЛА> r/ unpers: es nebelt пада AI
[падне Е2] 3. Pers мъгла; Landw пръскам
uv, AI (растения) с аерозолен апарат
Nebel|radar т 6 od п 24 Flugw радиоло-
кационна станция за осигуряване полет
в мъгла; -Scheinwerfer т 4 Kfz хало-
генен фар; ~wand / 14 непроницаема
мъгла
neben präp 1. [3] od[4\ (Ort място) до, край
при: ich setze mich - ihn сядам АI [седна
Е2\ до него; ich sitze - ihm седя uv, 12
до него; - dem Ofen sitzen седя до [край]
печката; -*• dem Bahnhof до [при] гарата:
2. nur [J] (zugleich mit: außer) покрай,
освен, наред с; - ihrer Arbeit leistet sie
noch vieles andere освен [покрай] рабо¬
тата си тя върши още много други не¬
ща; (im Vergleich zu) в сравнение с: ^
ihm bist du nur ein Laie в сравнение c
него ги си само лайк
Neben|akzent т I Phon второстепенно уда¬
рение; ^amt п 22 служба /‘[работа f\ по
съвмсстйтелство: допълнйтелна служба
neben|amtlich adv по съвместителство:
^an adv съсед|ен. -на: наблизо, в съсед¬
ство
Nebenanschluß т 2 Tel дериват т: ^aus-
gabe / 16 Ein допълнителен разход:
^ausgang т 2 странйчен изход: ^Ье-
deutung / 17 Ling допълнително значение
nebenbei, ш/v (beiläufig) мимоходом. меж¬
ду [покрай] другото; (gleichzeitig) наред
с това, в същото време: (außerdem) ос¬
вен това О die Übersetzung mache ich -
превода правя между другото:
verdienen печеля i/v. // допълнително
Nebenberuf т I допълнително [странично]
занятие, допълнителна професия [ра¬
бота. служба]; ^ buhler т 4 съперни|к ш.
-ци; (im Amt) конкурент т: -buhlerin
/ 18 съперница / конкурентка /
nebeneinander adv един до друг
Nebeneinander п 23 sg съвместно същес¬
твуване; ^Schaltung / 17 El паралелно
включване, паралелна схема
Neben|eingang т 2 странйчен вход: ^ ein¬
künfte pl странични доходи pl; ^ erschei¬
nung J 17 странично [съпътствуващо]
явление: -fach п 22 втора специалност:
-figur / 17 Lit второстепенна фй|ура:
^fluß т 2 Gcogr нрнго|к т. -цн: ^ge-
bäude n 23 пристройка f; (angrenzendes
Gebäude) съседна сграда; ~ geräusch
n 20 Radio смушения pl: Tel паразйтен
шум; -»gleis n 20 Eisenb странична ли¬
ния: ~haus /I 22 съседна къща; ~ Hand¬
lung / 17 LH епизодйчно действие
nebenher (außerdem) освен това; (beiläufig)
покрай другото, мимоходом
Neben|mann т 3 съсед т по място [на ра¬
ботната площадка]; Mil, Sp съсед т в
редица; ~ niere / 16 Anat надбъбрек т.
надбъбречна жлеза; -»person / 17 LU
второстепенно лице, второстепенна фй-
гура; •» produkt п 20 допълнйтслен про¬
дукт; (Abfallprodukt) вторйчен [отпа¬
дъчен] продукт; -» rolle / 16 Thcat вто¬
ростепенна роля (auch überlr); -»sache
/ 16 второстепенна работа, второсте¬
пенен въпрос
nebensächlich adj второстепенен, -на. не-
значйтел|ен, -на О er erwähnte den Vor¬
fall nur - той спомена за случката само
между другото
Neben|satz т 2 Gramm подчинено [при¬
ета в но] изречение; ~ Schaltung / 17 El
— Nebeneinandenchaltung; '-Schilddrüsen
pl Anat паращитовйдни жлезй pl; - stel¬
le / 16 Hdl клон m, -ове, филиал m;
~ Straße/ 16 странйчна улица; -»tisch m
1 съседна маса; »-ton m 2 Phon второ¬
степенно ударение; -»tür / 17 съседна
врата: (Seitentür) странйчна врата;
»umstand т 2 съпровождащо обстоя¬
телство: ~winkel т 4 Math съседен
ъгъл; -»Wirkung/17 Medстранйчно дей¬
ствие; -»Zimmer п 23 съседна стая
neblig adj = nebelig
nebst prüp [3] заедно c
necken <AA> vt закачам Al [закача //].
дразня uv. II. задявам uv. Al
Neckerei / 17 закачане n. задявка /. драз¬
нене n
neckisch adj (drollig) забав|ен. -на. смеш|сн.
-на; (schelmisch) закачлйв, дяволйт
Neffe т 7 племенни|к т, -ци
Negation / 17 (Verneinung) отрицани|е п.
-я (auch Gramm); (Ablehnung) отхвър¬
ляне /». отрйчанс п
negativ adj отрицатсл|сн. -на (auch El. Phys.
Math, Med): Phot нсгатйв|сн. -на
Negativ п 20* Phot негатйв т: »bild п 21
Phot негатйвно изображение, негатйв т
Neger т 4 нсг|ър т. -ри. ■»bevölkerung /
17 негърско население: » haar п 20 коса
/ като на не1ър: -»in /' 18 негьрка /'
negieren <d7//>> vt отхвърлям .42 [от-
NEIDISCH 585
хвърля //]. отрйчам А1 [отре|ка. -чеш
(отрекох)]
nehmen <16/А6) vt вземам AI [взема Е
(взех)]; (fassen) хващам AI [хвана Е2\
(an [2]. bei [3] за); (weg-») вземам, отне¬
мам AI [отне|ма е (-x)J (jmdm. etw. [4]
някому нещо), лишавам А1 [лиша Н\
(jmdm. etw. [4] някого от нещо); МИ за¬
вземам; sich [3] etw. [4] - вземам си не¬
що; etw. [4] an sich [4] - вземам нещо
за съхранение; присвоявам си А! [при¬
своя си //] нешо; etw. [4] auf sich [4] »
поемам АI [поема Е (поех)] нещо вър¬
ху себе си. нагьрбвам се AI (на¬
гърбя се //] с нещо: etw. [4] zu sich
[3] •» ям. ядеш (ядох) мг. El. хап¬
вам А1 [хапна Е2) нещо: jmdn. zu
sich ~ вземам някого при себе си
О seinen Hut -» вземам си шапката:
bitte » Sie Platz! моля. седнете!; das
Pferd am [beim] Zügel nehmen хващам
коня за юздата: der Krieg hatte ihr alles
genommen войната й бе взела [отнела]
вейчко: jmdm. die Freude [die Hoffnung]
■» лишавам някого от радостга [от на¬
деждата] му: sie haben die Stadt genom¬
men те превзеха града: etw. [4] in Em¬
pfang -» приемам АI [приема £ (приех)]
нещо (писмо, колетна пратка и др.): zu
einer Frage Stellung » вземам отноше¬
ние към даден въпрос: an jmdn. Rache
» отмъщавам си AI [отмъстя си //] на
някого: mit jmdm. Fühlung » влизам АI
[вляза* £/] в контакт [във връзка] е ня¬
кого: etw. [4] in Angriff » залавям се 43
[заловя се //] за нещо. започвам .4/
[започна £2] нещо: sich [2] das Leben
» самоубивам се .4/ [самоубия сс £7]:
sich [3] die Zeit » für отделям .43 [oi деля
//] време за. не бързам uv. Al с; sich
eine Frau » вземам си жена. оженвам
сс .4 / [оженя се //]: er läßt es sich nicht
- юй мс сс отказва от това: man muß
ihn », wie er ist човек трябва да го при¬
еме. какъв го е: es kommt darauf an. wie
man's nimmt зависи как човек i o схваща
[разбира. 1ълк\ва|: » wir den Fall. daß...
да приемем, да предположим, че...
Neid т I \С завист /
neiden <///»> vt завиждам 4/ [за|вндя /
(-видях)] (jmdm. elw. [4| някомх за пешо)
Neider т 4 зависпш|к т. -ци
neidisch adj lUBitct.iHR % » sein завиж¬
дам I/ [за|вн.|я / (-пилях)] (auf [4] на)
586 NEIDLOS
neidlos adj без завист 0 sich [4\ über jinds.
Glück ^ freuen радвам се uv, AI на
щастието на някого, без да му завиж¬
дам
n^idvoll adj geh изпълнен със завист, за¬
вистлив
N^ige / 16 (Rest) остатък т (от течност);
0 etw. (/) geht auf die [zur] — нещо е
на привършване, нещо свършва [е към
своя край]; bis zur - напълно, съвсем,
докрай; das Glas bis zur - leeren из¬
пивам АI [изпйя £7] чашата до дъно
[до капка]; die Sonne geht zur ~ слънцето
клонй към залез, слънцето залязва; sie
haben ihre Jugend bis zur ^ ausgekostet
те изживяха напълно своята младост
neigen </;/>) vt навеждам AI [наведа £/],
наклонявам AI [наклоня //]; vi übertr
имам uv, AI склонност, клоня (zu [3]
към); sich [4] ^ покланям се А2 [покло¬
ня се //] (vor jmdm. на някого) 0 er
neigte sich zu ihr той се наведе към нея;
ich neige dazu, ihm zu verzeihen склонен
съм va да му простя; den Kopf zum GruB
- кимвам Al [кимна E2\ c глава за
поздрав; das Gelände neigt sich zum FluB
теренът се спуска надолу [е с наклон]
към реката; das Jahr neigt sich годината
преваля
Neigung f 17 (das Neigen) навеждане n;
(Schräglage) наклон m; übertr (Veranla¬
gung) склонност f, наклонност f, вле¬
чение n (zu [J] към); (Liebe) влечение n,
любов / (zu jmdm, към някого)
Neigungsehe / 16 брак m, -ове по любов;
^Winkel т 4 Tech, Math ъгъл m на на¬
клона
nein adv не 0 „Kommst du mit?“ „Nein“ ще
дойдеш ли c нас? — не; niemals! не,
никога!; aber какво говориш!, не
може да бъде!; das ist eine Überra¬
schung! това се казва изненада; wie
nett! ах. колко мйло!; das geht zu weit
не. това е вече твърде много; ^ sagen
отказвам AI [откажа Е4\
Nein п 23fsg не 0 auf eine Frage mit Ja
oder -w antworten отговарям A2 [отго¬
воря II] на въпрос с да или не
Neinstimme /16: es gab keine ~n нямаше
гласували c „не“, нямаше гласове про-
тйв
Nekrolog т 1 * слово п [статия J] в памет
на починал
Nektar т I */sg нектар т
Nelke / 16 Bot, Kochk карамфйл т
nennen <10/ЛА> vt (bezeichnen) наричам AI
[нарека, -чеш (-рекох)], назовавам AI
[назова Е2]\ (angeben) споменавам А/
[спомена Е2]\ казвам AI (кажа Е4\\ sich
[4] — наричам се, казвам се 0 das nennt
man Tapferkeit това се нарича смелост;
es wurden verschiedene Namen genannt
споменаха се, назоваха се разлйчни
имена; ^ Sie bitte einige Beispiele! моля,
кажете [дайте] няколко примера; seinen
Namen — казвам името си
nennenswert adj който заслужава да се спо¬
мене, значйтел|сн, -на, съществен
Nenner т 4 Math знаменател т С Math
auf einen ^ bringen подвеждам А1 [под¬
веда El] под общ знаменател {auch
übertr) ‘
Nennform / 17 Gramm йкфинитнв m. не-
определйтелно наклонение
Nennung f 17lsg упоменаване n, спомена¬
ване n. изговаряке n; Sp заявка/за учас¬
тие в състезание 0 bei der ihres Na¬
mens horchte sie auf като чу името си,
[като споменаха името й], тя се вслуша
Nennwert т 1 номинална стойност
Neon и 24/sg неон т: ~ licht п 21 fsg не¬
онова светлина; --röhre / 16 неонова
тръба [лампа]; -*• transformator т 9а
трансформатор т за захранване на не¬
онови тръбй
Nerv [nerf, pl ..fan od ..wan] m9*Anat нерв
m: ~еп p/ нерви pL нервна система;
жилка / 0 einen ^ töten [ziehen) умър¬
твявам AI [умъртвя //], изваждам AI
[извадя II] нерв; starke |schwache| ^ en
haben имам uv. А / здрави [слаби] нерви;
übertr die ^en behalten запазвам AI
[запазя II] спокойствие [самооблада¬
ние]; die ^en verlieren загубвам Al [за¬
губя //] самообладание, нервите ми не
издържат; jmdm. auf die ^en gehen [fal¬
len] действувам uv. Al някому на не¬
рвите, играя uv. Е7 някому по нервите;
es mit den ^en haben нервите ми не са
в ред
Nervenarzt [..fan,. od ,.wan„] m 2 невроло|г
/и. -зи
nervenberuhigend [..fan.. od ..wan..] adj успо¬
кояващ нервите 0 ein —des Medikament
лекарство n за успокояване на нервите
Nervenbündel [..fan.. od ..wan..] n 23 Anat
нервен сноп 0 umg er ist mir noch ein
- той е крайно нервен, той е с много
опънати нерви
Nervenheilanstalt /17 [..fon.. od ..won..] кли¬
ника / за нсрвнобблни: -kranke m 7 +
нервно бол|ен ш. -ни; / 19 нервно болна
/; - krieg т I Pot война /на нерви, пси¬
хологическа война; -leiden п 23 Med
невропатия /
nervenleidend [..fon.. od ..won..] adj който
страда от заболяване на нервната сис¬
тема, страдащ от нервно заболяване
Nervenschmerzen [..fon.. od ..won..] pl не¬
вралгия /'; -schwäche / \6/xg неврасте¬
ния /
nervenstärkend [..fon.. od ..won..] adj: Pharm
- es Mittel срсдств|о n, -а за укрепване
на нервната система
Nervensystem [..fon.. od ..won..] л20*нсрвна
система; -Zusammenbruch m 2 Med не¬
рвна крйза. нервен срив
nervlich adj —e Belastung Med нато¬
варване n на нервната система; die re¬
gelmäßigen Wanderungen haben ihm - gut
getan редовните екскурзии му се отра¬
зиха добре на нервите
nervös [..wö:ß] adj нерв|ен, -на, раздразни¬
телен. -на С* jmdn. - machen нервйрам
г. i/г. AJ някого, действувам uv, AI ня¬
кому на нервите
Nervosität [..w..]/ 17fsg нервност / крайна
раздразнйтелност
Nerz т I ZooI воден пор, норка / (Pelz)
кожа / от норка
Nessel / 16 Bot коприва/ -fieber п 23/sg
Med копрйвна треска
Nest п 21 гнезд|6 п. -а; umg дом (-ът) т,
-ове. гнездо п, -а; (abgelegener Ort) за¬
тънтено селище; (Versteck) бърлога /
скрива;шш|е а (на банда и др.); iibertr
umg легл|о п. -а О ein - bauen свивам
AI [свйя £7] грездо; ühertr umg ins —
kriechen лягам си AI [легна си £2]; ühertr
sie trägt ein - тя носи кок
Nesthäkchen /? 23 ühertr изтърса|к /77, -ци
(umg): -kuken 7? 23 Zoot късно излю-
пено пйле; ühertr = — häkchen; —pflanz¬
verfahren n 23 Landw гнездово засаждане
nett adj (hübsch) хубав; (niedlich) мил.
симпатичен, -на; (angenehm) приятен,
-на. (freundlich) любез|ен. -на, мил umg
доста голям*, много О es war sehr —
von dir беше много мйло от твоя страна;
bitte sei so - und... моля. бъди така лю¬
безен и...; umg iron das ist ja eine -e Ge¬
schichte! хубава работа!; umg iron das
kann ja - werden! може да станс много
весело!, може хубаво да загазим! (umg)
netto adv Hdl нето
NEUAUFBAU 587
Nettojgewicht n 20lsg чйсто тегло; —gewinn
/?7 I чйста печалба; — preis m 1 цена /
на производйтел. фабрйчна цена
Netz п 20 мрежа /(auch übertr); (Нааг^)
мрежа / за коса, филе п, -та; (Ein¬
kaufs^) пазарска мрежа; (Spinnetz) пая¬
жина /; £/. Verk мрежа/* О die —е aus¬
werfen хвърлям А2 [хвърля //] мрежите
(в морето); ein — von Lügen [Intrigen]
мрежа f от лъжи [интриги]; übertr in
jmds. -e geraten попадам AI [попадна
£2] в мрежите на някого
Netzanschluß /77 2 £/ скачване п с електри¬
ческата мрежа, включване п в мрежата;
-abschaltung / 17 El изключване п на
мрежата
netzartig adj мрежест, като мрежа
netzen <////> vt намокрям А2 [намокря //]
леко. навлажнявам AI [навлажня II),
наквасвам AI [наквася II]
Netzflügler pl Zoo) мрежокрйли (насекоми)
р! ш
netzförmig adj като мрежа, мрежест
Netzjhaut / 14/.V# Апаг ретина / — hautab-
lösung/17 Med отлепване п на ретината;
-hemd /? 25 мъжка долна фланелка от
мрежеста тъкан; — ieistung / 17 El мощ¬
ност на слсктрйческа мрежа; -Spannung
/ 17 £/ напрежение п на електрйческа
мрежа; -Versorgung /17 £/ захранване
// от мрежа
neu adj нов; (modern) auch модер|ен, -на;
(Gemüse зарзават) прес|сн*. -на; (Wä¬
sche бельо) чист; (Wein вино) нов, таз¬
годишен. -на О mit -en Kräften с нови
[пресни] ейли; die -eren Sprachen новите
[живите] езици; nach -cster Mode по
последна мода; die -esten Nachrichten
последните новини pl: aufs -е, von
-em отново; in dieser Sache bin ich -
в тази работа съм новак [неопитен]; das
ist mir - гова е за мене ново; ein -er
Mensch werden ставам АI [стана £2] нов
[друг] човек
Neuangekommene т 1♦ новодош|ъл т,
-ли; ./ 19 новодошла /; -ankömmling т
1* иоводош|ъл /77
neuartig adj нов. ог нов тип; модер|ен.
-на
Neuaufbau /77 1 lsg (Wiederaufbau) възста¬
новяване /7; -auflage / 16 Buchw ново
издание (второ, трето и т. н.)
588 NEUAUFNAHME
Neuaufnahme / 16: die - von Mitgliedern
приемане n на нови членове — ausgabe
/ 16 ново издание
neubacken adj (Brot, Kuchen) npec|cn, -на,
мек
N^ujbau m I /sg нов строеж; m I (pl -ten)
(im Bau befindliches Haus) новострояща
cc сграда; (fcrtiggcstclltcs Haus) нова
[новопостроена) сграда; -bauerm I се¬
лянин ш -преселник; селянин /и. полу¬
чил земя по поземлената реформа (в
ГДР): — bauwohnung / 17 жйлищ|е п. -а
в нова сграда; - bearbeitung / 17 Buchw
преработка / (на книга, пиеса и др.);
-bildung / 17 новообразование п. -я;
Ung неологйз|ъм (~мът) /и, -ми; —druck
т 1 Тур препечатка/ стереотйпно из¬
дание; -einschätzung / 17 преоценка /*
- einstudiemng / 17 Theat = Neuinszenie¬
rung; -entwicklung/ 17 (das Entwickeln
von Neuem) разработка / създаване n
на пешо ново; на нов метод [модел];
(Neuentwickeltes) нова разработка, ново
изделие
neuerdings adv напоследък, в последно
време
Neuerer т 4 Wirt sch новатор т, рацио¬
нализатор т: -methode/ 16 новаторски
[рационализаторски] метод; —tum п
22/.V? новаторство //, рационализатор-
ство п
Neuerscheinung / 17 Buchw новоихтязла
книга ..
Neuerung j 17 (Neuheit) новост /,* (Än¬
derung) нововъведени|е,|/г, -я, преобра-
зовани|с п. -я
Neufundland п 20* Geogr Нюфъкдланд ad
Нюфаундленд; - linder т 4 Geogr жител
т на остров Нюфъндланд; Zool ню-
фьндландско куче
neujgebacken adj ирсс|сн, -на (хляб); übertr
новоизпечен (доктор и др.); -geboren
adj новороден; -gegründet adj новоо¬
снован: -geschaffen adj новосъздаден
(институт и др.)
Neugestaltung / 17 ново оформление; пре¬
устройства л. -а: реорганизация / пре¬
образование л. я
Neugier / 1 lisg, —de /16/sg любопитство п
neugierig adj любопйт|сн, -на О ich bin
— auf das Ende der Geschichte любопйтен
съм ла узная [чуя] края на историята
neugriechisch adj новог ръцки
N^ulgruppierung / 17 прегрупйране п;
— heit / 111 им новост / (auch Hdl)
Neuhochdeutsch n (gen -<w/-s), Ahk Nhd Ung
нововисоконемски език
Neuigkeit / 17 новина /
Neuinszenierung / 17 Theat нова поста¬
новка
Neujahr n 20 Нова година: —sjabend m I
новоголйшна вечер; -s|wimsch m 2 бла-
гопожелани|е m, -я. [поздравление n,
-я] по случай Новата годйна
Neuland п 22/л.е (neugewonnen) целина /*
(unbekannt) непозната, новооткрита зе¬
мя; übertr неизследвана област (в на¬
уката)
neulich adv неотдавна, наскоро, предй
известно време
Neuling т I* нова|к т. -ци, начинаещ т
neumodisch adj (Hut. Kostüm шапка, кос¬
тюм) по последна мода: (Ansichten въз¬
гледи) модер|ен, -на
Neumond т \/sg новолуние п
neun пит — 9 (| Zahlen)
Neun / числото девет, деветка / О mit der
— fahren пътувам uw Ale деветката
nejui|fach adj деветократ|ен, -на, деве-
тор|ен. -на; -hundert пит = 900 (| Zah¬
len); —jährig adj дсветгодйш|ен, -на;
—mal adv девет пъти; ~ tägig adj девет-
днев|ен. -на; -tausend пит = 9000 (Т
Zahlen)
neunte пит w./ п = 9. (t Zahlen)
Neuntel n 23 девета част; ein - една де¬
вета
neuntens adv девето, на девето място;
' -zehn пит = 19 (j Zahlen): -zig пит
= 90 (t Zahlen)
Neunzigjährige m 7+ деветдесетгодйшен
мъж; f 19 деветдесетгодйшна жена
Neuordnung f 17 преобразование n% -я,
нов ред [строй]; -Orientierung [..ori-en..]
/ 17 преориентйране п. нов курс; —Phi¬
lologe т филолог т [специа¬
лист п] по новите езйци; - philologie /
16а нова филология
Neuprägung / 17 Ling неологйз|ъм (-мът)
т, -ми #
Neuralgi^ adj невралгйч|ен, -на (auch
übertr)
Neurasth|eni£ 16а Med неврастения f;
-eniker m 4 Med неврастенй|к m, -ци
Neuregelung/ 17 реорганизация /
Neu|rolog\e /16/sg Med неврология / - rose
/16 Med невроза /
Neu|satz m 2 Typ нов набор; —schnee m
6jsg нов [пресен] сняг
Ncu^ec|land л 23 Нбва Зеландия f; ~ lin¬
der т 4 новозеландец т, -ци; ~länderin
/ 18 новозеландка /
neuseeländisch adj новозеландски
N£u|siedler т 4 новоселец т, -ци; ~ Silber
л 23 алпака /. ново сребро (сплав)
neutral adj неутрал|ен, -на О Gramm das
~е Geschlecht среден род
neutralisieren <d//rA) vt неутрализирам uv,
v. Al
neutralistisch adj неутралистйч|ен. -на, не-
утралистйчески
Neutralität f 17lsg (unparteiische Haltung)
неутралност /; Pol неутралитет m
Neutrino л 24 Phys неутрйно n
Neutron n (gen -s. pl -tronen) Phys неутрон
m
Neutronen|reaktor m 9 Phys ядрен реактор;
~ Strahlung / 17 Phys неутронно излъч¬
ване
Neutrum n 29 od 28 Gramm среден род;
(Substantiv) съществително л от среден
род
neuvennählt adj новобрач|ен, -на (двойка)
Neuvermählte т 7+ младоженец т, -ци;
/19 младоженка f; die ~п младоженци
nl ' '
Neuverteilung / 17 преразпределение n;
—wehl / 17 нов избор; преизбиране л;
—wert m 1 ценк [стойнбст] на нбво
изделие; Politök нбва (оенбвна + до¬
бавена) стойнбст; —wort л 22 Ling нбва
дума, неологйз|ъм (-мът) т, -ми
Neuzeit f 17lsg ново време, съвременност
f, съвремие л О die Geschichte der —
нова история: die Olympischen Spiele der
- Олимпийските игрй в наши дни
neuzeitlich adj сьвремен|ен, -на. модер|ен,
-на
Nicaragua = Nikaragua
nicht adv не O er trinkt — той не пйе; gar
- съвсем не: - im geringsten ни най-
малко: — vor Abend не nö-рано от ве¬
черта; bitte - моля. недей [недейте];
- doch! недей!, недейте!; warum ~? за¬
що не; - wahr? налй?; ich gehe ~ ins
Theater няма да отида на театър; — die
geringste Ahnung haben нямам uv, А! ни
най-малкото понятие; ist das Bild —
herrlich! не е ли прекрасна картйната!;
ich werde ihn — mehr sehen няма да го
вйдя вече, не ще го вйдя вече; das ist -
der Rede wert не си струва да говорим
за това; was es — alles gibt! какво ли ня¬
ма на този свят?; — nur..., sondern auch...
NICHTPAKTGEBUNDEN 589
не само..., но и...; — ..., sondern... не....
^ • •• noch • •• нйто..., нйто...
Nichtachtung / 17lsg неуважение п (gegen
[4] към, спрямо)
nichtamtlich adj неслужеб|ен, -на; неофи¬
циален. -на
Nichtangriffspakt т I пакт т за ненапа¬
дение
Njcht|amvendiing / 17 нсупотреба /
nichtarbeitend adj: —е Bevölkerung нера¬
ботещо население
Nichtbeachtung / l7/.vg несъблюдаване п,
неспазване п
Nichte / 16 племенница f
nichtehelich adj извънбрачен, -на </
Kinder извънбрачни деца
Nichteinmischung/17/sg невмешателство п:
Reinhaltung / !7/.vg неспазване п. не-
устояване п (на поети задължения);
Reisenmetall п 20, kur: NE-Metall не-
железен, [цветен] метал; Rerfüllung /
П/sg неизпълнение п; r erscheinen п
23jsg Jur неявяване п
nichtig adj (unwichtig) незначителен, -на;
нищож|ен, -на; jur (ungültig) невалйден.
-на, недействителен, -на О -е Gründe
незначйтелни основания; etw. [4\ für null
und r erklären обявявам Al [обявя //]
нещо за невалидно, анулирам мг, v, AI
нещо; sich [3] r Vorkommen струва ми
се. че не представлявам нищо от себе
си (че съм нищожество]
Nichtigkeit / 17 (Belangloses) незначйтелни
[нищожни] неща pl, дреболия / / 17 .rg
Jur невалйдиост /’ недействителност /
О sich [4] mit Ren abgeben занимавам
се Al [занимая се £7] с незначйтелни
неща
Nichtigkeitserklärung / 17 Jur анулиране п.
обявяване п за недействителен [нева¬
лйден]
nichtkapitalistisch adj искапиталистйчсски
N jcht|leiter т 4 El изолатор т; - metall п
20 Chcm неметал т. металойд т
nichtmetallisch adj Tech неметал|ен. -на
nichtöffentlich adj закрит (за представле¬
ние); Jur при закрити врата; r organi¬
siert adj неорганизиран (който не чле¬
нува в партия или организация)
nichtpaktgebunden adj: ^ е Staaten необвър¬
зани страни р!
590 NICHTRAUCHER
Nichtraucher m 4 непушач m. който не пу¬
ши; ^abteil n 20 купе n% -та за непушачи;
(Aufschrift надпис) непушачи
nichtrostend adj неръждаем
nichts pron indef нищо O das macht ^ няма
нищо; es ist - zu machen нйщо не може
да се направи; sonst нйщо друго?;
- Neues нйщо ново; weiter [anderes]
als нйшо друго освен; ganz und gar ~
абсолютно нйщо; es bleibt - weiter
übrig, als zu... не остава нйщо друго,
освен да...; ich mache mir ~ daraus пет
пари не давам за това; wenn es weiter
^ ist ако няма нйщо друго; das ist ~
für mich това не е за мене; — davon!
нйто дума за това; um ~ in der Welt за
нйщо на света: es ist -*• von Bedeutung
нс е от значение; das tut ~ zur Sache
това не променя нйщо, това не променя
нещата: es ist ^ daran празна [вятър]
работа; umg mir ^, dir ^ ни в клин, ни
в ръкав (umg): неочаквано, без цере¬
монии
Nichts п нйщо п; Phil auch небитие п (Per¬
son лице) нишожеств|о п, -а О dieses
Werk ist ein — това произведение едно
нйщо: vor dem ^ stehen намирам се AI
[намеря се П\ на прага на пълно раз¬
орение, очаква ме нищета; er ist ein ~
той е нищожество, той е кръгла нула
nichtsdestoweniger conj все пак, въпреки
това, при всс това
Nichtsnutz т 1 некадърни|к т. -ци, негод-
ни|к т. -ци, нехранимайко т, -вци
nichtsnutzig adj ненуж|ен, -на, непотреб|ен,
-на, негод|ен, -на; (Mensch човек) не¬
годен, -на, некалър|ен, -на; ^sagend adj
(Äußerung изказване) незначителен,
-на; (Gespräch разговор) праз|ен, -на;
безсъдържател|ен, -на; (Gesicht, Blick
лице, поглед) безйзраз|ен, -на
nichtsozialistisch adj несоциалистйчески
Njchtstuer т 4 безделни|к т, -ци; хайлаз
w (umg) р
nichtswürdig adj недосто|ен, -йна. дол|ен,
-на. нйз|ък, -ка
Nichtweiterverbreitung/ 17: ~ von Kernwaf¬
fen неразпространение п на ядрени оръ¬
жия
Nichtwissen п 23/sg незнание п
Nichtzutreffende n 26+; ^s нещо несъ-
ответству ващо, 1неподходящо s strei¬
chen ненужното да се зачертае (във фор¬
муляр и др.)
Nickel n 23/sg Chem нйкел т
nicken (/)/>> V/ кимвам AI [кимна Е2)\ (zum
Zeichen der Bejahung) кимам uv, Al
одобрително; umg дремя uvt E4. клю-
мам uv, А l (umg) O grüßend ^ кимвам
за поздрав
nie adv никога O - mehr никога вече; wie
noch както никога; — und nimmer!
нйкога!. за нйщо на света! jetzt oder
-! сега или нйкога!
nj$der I. adj (Herkunft. Instanz произход,
инстанция) дол|ен, -на, низш; (Instinkte
инстинкти) дол|ен, -на, нйз|ък, -ка; (nie¬
drig) нйс|ък, -ка; II. adv долу О auf und
^ нагоре и надолу; mit den
Verrätern! долу предателите!
it||derbrechen < 16а//ift) vt събарям А2 [съ¬
боря //]. сривам AI [срйна Е2 od срия
£7], срутвам АI [срутя //]; <16а/.ул> vi
рухвам AJ [рухна £2], събарям се, срй-
вам сс, срутвам се
iqiederbreimen < 10а/ЛА> vi изгарям А2
[изгоря II] до основи, превръщам А1
[превърна £2] в пепел; <10а/зл> vi из¬
гарям. превръщам се в пепел; (Kerze
свещ) догарям
niederdeutsch adj, Abk nd. Ling долнонем-
ски (диалект)
Niederdruck т 2 Tech ниско налягане
niederdrücken <а/ЛЛ> vt натискам uv. AJ
надолу, (Preis цена) намалявам AI [на¬
маля //]; übertr потйскам Al [потисна
£2]. гнетя ш\ II, депримйрам и\\ v, AI
(etw. [/] jmdn. нещо някого)
Nj^derdruckkraftwerk n I i El електрическа
централа c ниско налягане: нисконапор-
на (водна) електроцентрала
niederfrequent adj Phys нискочестот|ен.
на
Niederfrequenz / 17 Phys ниска честотност
[честота]
Niedergang т 2 (Verfall) упадък т (на
държава, култура); Tech движение п
[ход /и] надолу (на бутало и др.)
qi£dergehen <13а/^л> vi спускам се od спу¬
щам се AI [спусна се £2] (надолу);
(Flugzeug самолет) приземявам се AI
[приземя се II]; (Gewitter буря) разраз¬
явам се А1 [разразя се II]; (Sonne слън¬
це) залязвам AI [заляза EIJ О eine ^-de
Epoche отминаваща [отмйраща] епо¬
ха
niedergeschlagen adj übertr унил, сломен,
угнетен, обезкуражен, депримйран; (|
auch niederschlagen)
Niedergeschlagenheit / \ljsg униние п, унй-
лост f; подтйснатост f. депресия f
f^deitiolz и 22/sg (Unterholz) подлее т;
. (Buschwerk) храсталаци pl
ni^derkämpfen <а/А7>> vt надвивам А1
[надвия £7], сразявам AI [сразя //] (про¬
тивник); übertr (Zorn яд) сподавям А2
[сподавя //]; (Trännen сълзи) сдържам
АI [сдържа /J]
niederknallen <а/ЛА> vt umg застрелвам Al
[застрелям А2)
niederknien [..i;an] <a/.v«> vi коленича uv,
II
niederkommen <33a,.v/i> vi Med освобож¬
давам се Al [освободя се II] от бре¬
менност. раждам AI [родя II] О mit
einem Mädchen - раждам момиче
Nieder|kunft / 14 od 17 раждане п, осво¬
бождаване п от бременност: — läge / 16
поражени|е п. -я: (Lager) склад т, -ове
Niederlande pl+. auch Holland п 20* Ни-
дерланлия (, Холандия f
Niederländer т 4. auch Holländer т 4 ни-
дерланд|ец ш. -ци. холанд|ец т. -ци;
^in / 18 нидерландка /, холандка /
niederländisch, auch holländisch adj нидер¬
ландски. холандски
niederlassen <3а Ith*) vt (Fahne. Vorhang
знаме, завеса) спускам od спущам А1
[спусна Е2]\ sich [4] заселвам се AI
[заселя сс //] (in [J] в): (als Anwalt като
адвокат и др.) установявам се AI [уста¬
новя се /У] (in [3] в): (sich setzen) сядам
АI [седна Е2]. намествам се А1 [наместя
се /У]: (Vögel птици) кацвам А У [кацна
Е2\ (auf [4] od [j] на) < uni% scherzh sich
\4] bei jmdm. häuslich ~ настанявам се
А У [настаня се УУ] удобно [като у дома
си] при някого
Niederlassung / 17 установяване п (като
лекар и др.): заселване п; Wirtsch клон
п. -ове. филиал т; (Ansiedlung) сслшц|е
//, -а
niederlegen (а/У/ft) vt слагам AI [сложа
//]. оставям А2 [оставя /У] на земята
[долу]: (Amt служба) подавам AI
[по|дам. -дадеш (-дадох)] оставката си:
(Arbeit работа) прекъсвам AI [прекъсна
Е2] (поради обявяване на стачка): (Ge¬
bäude сграда) събарям А2 [съборя II]:
(Kranz венец) полагам AI [положа II]
< die Waffen слагам оръжието, пре¬
давам се: das Kind - слагам детето да
NIEDERSCHMETTERN 591
спи; die Krone — абдикирам uv, v, Al;
schriftlich - излагам AI [изложа II] пйс-
мено; sich [4] - лягам си Al [легна си
£2] (
r\iedermachen <а/ЛА) vt убйвам А1 [убйя
£7] (брутално), очйствам А1 [очйстя II]
(ШИ£)
ni^dermähen <а/Л/»> vt покосявам [покося
П] (с картечница)
niedermetzeln <а /ЛА> vt съсйчам А1
[съ|сека. -сечеш (-сякох)] (масово)
niederreiOen <21а/ЛЛ> vt (Haus, Mauern
къща, зидове) събарям А2 [съборя //],
сривам А1 [срина £2 od срия £7], срут¬
вам А1 [срутя /7]; (Person човек) пова¬
лям А2 [поваля II] на земята
n^derschießen <32а/ЛЛ> vt застрелвам А1
[застрелям А 2]; <32а/зл> vi (Vogel птица)
спускам се А1 od спущам се А1 [спусна
се £2] като стрела, стрелвам се AI
[стрелна се Е2] надолу
Niederschlag nt 2 Meteor валежи pl; Client
утайка/- седимент т; Sp Boxen нокдаун
т О etw. [7] findet seinen — in [3] нещо
намира отражение [израз] (в литерату¬
рата и др.)
niederschlagen <4а/Л/>> vt (Person, Baum)
повалям А2 [поваля /7]; (töten) убйвам
Al [убйя £7]; (Feind неприятел) сразя¬
вам А1 [сразя /7], смазвам А1 [смажа
Е4]\ (Aufstand въстание) потушавам А1
[потуша 77]; (Augen очи) свеждам А1
[сведа £7]; (Kragen яка) свалям; Sp Bo¬
xen свалям, повалям: Med (Fieber тем¬
пература) смъквам А1 [смъкна £2]; Jur
(Prozeß дело) прекратявам А1 [прекратя
//]: sich — Client утаявам се АI [утая сс
77]; отделям се А2 [отделя се //] О
der Dampf schlägt sich an den Fenstern
nieder прозорците pl се изпотяват; übertr
etw. [7] schlägt sich in etw. [4] nieder нещо
сс отразява в нещо: übertr alle Zweifel
- разсейвам Al [разсея ES] всички съ¬
мнения: -de Mittel [Tabletten] средства
pl [ таблетки pl] за спадане на темпера¬
турата; sie war sehr niedergeschlagen тя
беше много сломена [съкрушена]
niederschlags|arm adj беден на (откъм) ва¬
лежи; -frei adj без валежи; -reich бо¬
гат на валежи
niederschmettem <а/Л7>) vt повалям А2
[поваля //] с удар (jmdn. od etw. [4] ня¬
кого od нещо), тръшвам Al [тръшна £2]
592 NIEDERSCHMETTERND
на земята (ctw, [4] нещо); Mil сразявам
AI [сразя /7]; übertr сломя вам AI [сломя
/7], съкрушавам AI [съкруша II]
niederschmetternd adj съкрушаващ, съкру¬
шителен, -на, поразяващ
niederschreiben <23а/ЛА> vt записвам AI
[запйша Е4]
Niederschrift / i7 (das Niederschreiben)
записване «, написване и; (das Nieder¬
geschriebene) написаното л, писмено из¬
ложение л 0> bei der ~ des Romans при
написването на романа
ni^dersetzen, sich [4] <а//?А) сядам AI [сед¬
на Е2]
Niederspannung / 17/sg El ниско напре¬
жение
niederstürzen <a/sw> vi (zu Boden stürzen)
падам AI [падна E2] (на земята), сгро¬
молясвам се AI [сгромолясам се AI]
Niedertracht f 11/sg нйзост /, мерзост /,
подлост /
niederträchtig adj нйз|ък, -ка, под|ъл, -ла
Niederträchtigkeit /17 = Niedertracht
niedertreten <15а/ЛЬ> vt (Gras, Blumen
трева, цветя) стъпквам AI [стъпча Е4]\
(Schnee, Pfad сняг, пътека) утьпквам;
geh (Schuhe, Absätze обувки, токове)
изтърквам AI [изтъркам AI]
Ni^derjung/ 17 Geogr низина f; ~wald m
Ifsg нискостъблена гора
niederwerfen < 16a//iA> vt повалям A2 [по¬
валя /7], тръшкам uv, Al, тръшвам AI
[тръшна E2] (на земята); (Gegner про¬
тивник) побеждавам AI [победя 77];
(Aufstand въстание) потушавам А/ [по¬
туша /7]; übertr (niederschreiben) нахвър¬
лям А2 [нахвърля /7] (писмо и др.);
(schwer erschüttern) сломявам AI [сломя
II] sich [4] — падам Al [падна Е2] на
колене, просвам се AI [просна се Е2] на
земята (vor [3] пред) С die Krankheit
warf ihn nieder болеел ä / го събори
Niederwerfung / 17 (Aufstand бунт) по¬
тушаване л. потъпкване л
niedlich udj мил, слад|ък, -ка, (Gesicht
лице) миловйд|ен, -на, хубавйч|ък, -ка
niedrig adj нйс|ък, -ка; übertr нйз|ък, -ка,
дол|сн, -на, под|ъл, -ла О ein ~ ffiegen-
der Hubschrauber нисколетящ въртолет;
- von jmdm. denken ймам uv, AI лошо
мнение за някого; das ^е Volk простият
народ, простолюдието л; - handeln по¬
стъпвам AI [постъпя //] подло
Niedrigkeit / 17 übertr нйзост / подлост /.
niemals adv = nie
lUgpiand pron indef (gen -(e)s, dat - od
-em, acc - od -en) нйкой O ^ wußte es
нйкой не го знаеше; ~~ anders нйкой
друг; es war da нямаше никого; ich
habe ~(en) gesehen не видях никого
Niemandsland л 22/sg (unerforschtes Land)
непозната [неизследвана] земя; нйчия
земя (auch Mil)
Ntere / 16 Anat бъбре|к m, -ци O Med
Künstliche — изкуствен бъбрек; umg es
mit den ~n haben имам uv, Al болни
бъбреци; übertr umg jmdn. auf Herz und
^n prüfen проверявам Al [проверя II]
някого най-основно
Nierenentzündung / 17 възпаление n на
бъбреците, нефрит т
nierenkrank adj: — sein ймам uv, AI бъб¬
речно заболяване, ймам болни бъбреци
Ni£ren|stein т 1 камъ|к т, -ни в бъбре¬
ците; ^transplantation / 17 Med присаж¬
дане л на бъбрек
i\£eseln <АЛ> vi unpers Meteor ръмй uv, 12
i, Pers, ръмолй uv, 12 3. Pers O es nieselt
валй ситен дъжд, ръмй
Nieselregen т 4 ситен дъжд
i^esen </r/>) vi кйхам uv, AI, кихвам AI
[кихна Е2]
Niespulver л 23 емфие л, -та
Niet т I - 1 Niete
■Njete / 16 Tech нит т, -ове
2Niete / 16 (Lotterie) празен [непечелйвш]
билет О umg er ist eine него за нищо
не го бива; umg so eine -! какъв нека¬
дърник!
nieten </iA> V/ Tech занйтвам AI [занйтя
/7]
niet- und nagelfest здраво закрепено, не¬
подвижно
Niethammer т 4 Tech занитовъчен чук;
^hose / 16 дънки р! с капси (по джо¬
бовете); ^maschine / 16 Tech машина /
за закйтване, нитовъчна машина; Ver¬
bindung / 17 Tech нйтово съединение
Nihil|ismus т W/sg кихилйз|ъм (-мът) т;
~ist т 8 нихилист Л!
Nikaragua л, auch Nicaragua Никарагуа /
Nikaraguaner, auch Nikaraguaer m 4 ника-
рагуан|сц m, -ци
nikaraguanisch adj нигарагуански
Nikotin n 2Q*fsg никотин m
nikotinfrei adj без никотйн
Nikotinvergiftung / 17 Med отравяне n c
никотйн
Nilpferd n 20 ZooI хипопотам mt речен кон
Nimbus m la (gen -) ореол пи сияни)е tu
-я, нимб m: iibertr слава f; обаяние n
nimmer adv никога: - mehr adv никога вече:
^rnöde adv неуморим: ^satt adj umg
ненасйт]ен. -на. лаком
Nimmersatt m 1 umg (gen auch -) ненасит¬
ник пи -ци. лакомни|к пи -ци
Nimmerwiedersehen п: auf —! прощавай
навеки!: auf ^ verschwinden изчезвам AI
[изчезна £2] завинаги
Njppel т 4 Tech нйпел uv
nippen </?/)> vi (Getränk питие) сръбвам АI
[сръбна £2], отпйвам AI [отпйя £7] ня¬
колко малки глътки (an« aus« von [3] от):
(Speise ядене) опйтвам AI [опйтам Al).
(съвсем мъничко) вкусвам AI [вкуся //]
(von [3] от) С üherir sie hatte kaum am
Leben genippt тя едва беше вкусила от
живота .
Nippsacben pl малки (изящни) предмети за
украса (най-често от порцелан)
njrgend|s adv нйкъде; ^her« auch — s|her adv
отнйкъде: - hin adv на нйкъде: - wo adv
нйкъде
Nische f 16 ниша f
Njsse / 16 ZooI гнида f
nisten </i6) i7 вия uv. E7 свивам AI [свия
E2] гнездо: iibertr загнездвам се A I [за¬
гнездя се //] О ^de Vögel гнездящи
птйци
Nitrat п 20 Chem нитрат т
Nitrid п 20 Chem нитрйд т
nitrieren <d/ЛЛ> vt Chem нитрйрам и\\ v.
AI: (Eisen. Stahl желязо стомана) азо-
тйрам uv. у. AI
Nitroglyzerin n 20*/sg Chem нитроглицерин
m
Nitrolack m I нитроцелулозен лак, нит-
ролак nt
Nitrozellulose / ib/sg Chem нитроцелу¬
лоза /
Niveau [..wo:] n 24 равнйще n. -а, нив|о n,
-a; iibertr auch уровен m O die Hebung
des kulturellen ^s der Werktätigen по¬
вдигане n на културното равнйще [кул¬
турния уровен] на трудещите се: die
Diskussion hatte kein ^ дискусията нс
беше на висота [не беше на ниво]
nivellieren [..w..] <d/hb) vt изравнявам AI
[изравня //], нивелйрам t/v, v, АI
Nivellierwaage [..w.J / 16 Tech нивелйр m
Nixe/ 16 русалка /
nobel adj geh (edel) благород|ен, -на: umg
iron изтънчен, фин: umg (elegant) еле¬
гантен, -на, шик; umg (freigebig) щед|ър. 38NORDATLANTIKPAKT 593
-pa. ларж O ein nobles Hotel луксозен
хотел
Nobelpreis m l Нобелова награда: ^träger
m 4 носител m на Нобелова награда
noch I. adv още O - einmal ömc веднаж;
^ etwas още нещо: nie нйкога:
immer все още: er sprach immer - той
продължаваше ла говори: er erreichte
den Zug gerade - той едва хвана влака,
той хвана влака в последната минута:
ist sie auch ^ so schon« ich«..; колко то и
да с хубава тя. аз...: sie hat zu dem Kleid
- einen Mantel gekauft към роклята тя
купи и палто:* II. eonj weder ... - ... нйто
.... нйто ...
nochmalig adj повтор|см. -на; ^mals adv
повторно, ömc веднаж. пак
Nocken т 4 Tech гърбица /, кривина /
^ welle / 16 Tech гърбичен вал, разпре-
делйтелен вал
Nomade т 7 номад пи чергар т: - njleben
п 23/.vg чергарски [скитнически] живот
nomadisch adj номадски. чергарски
N9men // (gen -s. pl ..mina) Gramm същес¬
твително име. прилагателно име
Nomenklatur / 17 номенклатура /
Nominalwert т I номинална стойност
Nominativ т 1* Gramm именителен падеж
nominell adj номинал|ен, -на (auch Ein):
формал|ен. -на
nominieren <d!hh} vt назовавам AI [на¬
зова £2]. означавам AI [означа //]; Pol.
Pari издйгам AI [издйгна £2] кандида¬
тура, провъзгласявам А/ [провъзглася
II] (für [4] за) С die Spieler für die Fu߬
ballweltmeisterschaft - определям A2
[определя //] състезателите за светов¬
ното първенство по фугбол
Nonne / 16 монахиня /. калугерка /.
^njkloster п 23а женски монастйр
nonstop [..ßtop] adv без прекъсваме, непре¬
къснато
Nonstoplflug [..ßtop] т 2 Flugw полет т
без междинно капване; ^kino п 24 кино
п с непрекъснати прожекции
Nord т undeki. А bk N (ohne Artikel без
чjen) Mar Meteor север m;m 1 /sg (Nord¬
wind) северен вятър, ссвсрняк m O
nach -v. ziehen потеглям A2 (потегля //]
на север; von ^ und Sud от вейчки по¬
соки, отвсякъде
Nordatlantikpakt т \/sg. Abk NATO Се-
вероатлантйчсски пакт (Abk HÄTO)
38 Нсмско-бълшрски речник
594 NORDDEUTSCH
norddeutsch adj северногермански, север*
нонемски
Norden m 4/sg север m O nach ^ към се¬
вер; ira ^ на север; im ~ Frankreichs в
северната част на Франция, в Северна
Франция
nordisch adj север|ен, -на О die ^en Länder
pl северните [скандинавските] странй р!
nördlich adj север|ен, -на О Breite се¬
верна ширина; - von на север от
Nordlicht п 21 северно сияние
Nord9St т undekl (ohne Artikel без член)
Mar. Meteor североизток т; (mit Artikel
с член) (Wind) североизточен вятър;
-еп т 4/sg, Abk NO северойзток т О
im ^еп на северойзток
nordöstlich ad) северойзточ|ен, -на
Nordlpol т 1 */sg северен полюс; ^see /
16)sg Северно море
nordwärts adv към [на] север
Nordwest т (ohne Artikel без член) Маг,
Meteor северозапад т; (mit Artikel с
член) (Wind) северозападен вятър; ~еп
т 4/sg. Abk NW северозапад т; im ^en
на северозапад
nordwestlich adj северозападен, -на
Nordwestwind т 1 северозападен вятър
N9rdwind т I северен вятър
Nörgelei,/ 17 мърморене п, недоволство
//. дребнаво критикуване
nörgeln <ЛЛ> *7 вечно съм va недоволен
(an [J] от), мърморя кг, II (an [3] за)
Nörgler т 4 мърморко п, -вци, вечно не¬
доволен човек
Norm / 17 норма / (auch übertr ) О die
— erfüllen изпълнявам Al [изпълня //]
нормата; sich [4] an die ~ halten при¬
държам се 74v, А l към нормата; ein Ver¬
stoß gegen die ^ нарушаване n на уста¬
новените норми
normal adj нормал|сн. -на
Normale f Math нормала /
normalisieren <d//?/>> vt нормализирам uv,
v, аГ #
Normalisierung / 17 нормализйране n
Normal|gewicht n 20 нррмално тегло;
-»maß n 20 еталон m; стандартен раз¬
мер; ~$pur / 17 Eisenb коловоз m c нор¬
мална ширина; ^ton m 2 Mus камер¬
тон; ^Verbraucher m 4 среден потреби¬
тел; -^Zustand m 2/sg нормално състоя¬
ние
normativ adj норматйв|ен, -на
Normativ n норматив m
п9гтеп'<ЛЛ> vt Tech нормйрам uv, v, AI;
стандартизирам uv, v, AI. (T auch ge¬
normt)
Norm|erfUllung / 17 изпълнение n на нор¬
мата; ^erhöhung / 17 повишаване n на
нормата
n9rmgemäß adj, n9rmgerecht adj според нор¬
мата, в съответствие [съобразно] с нор¬
мата
Normübererfüllung./ I? преизпълнение п на
нормата
Normung / 17 нормйране п, стандартиза¬
ция /
N9rwegen п 23 Норвегия/
N9rweger т 4 норвежец /и, -ци; ~in / 18
норвежка /
norwegisch adj норвежки
Nostalgie / 16a/.vg носталгия /
not adj: etw. [/] ist - нещо е необходимо
[нужно]; Vorsicht tut необходима
[нужна] е предпазлйвост; wenn es — tut
когато [ако] е необходймо, при нужда
Not/ 14 (Notwendigkeit) нужда / (крайна)
необходимост/* (Bedrängnis) беда /. за¬
труднение п, нужда /, бедствено поло¬
жение; (Elend) мизерия /. нищета / не¬
мотия f. неволя / О in *» geraten из¬
падам AI [изпадна £2] в нужда [беда];
leiden търпя uv, 12 лишения; aus —
по необходимост, от нужда; mit knapper
^ едва, с голяма мъка; zur -» в краен
случай; die Nöte des Alltags трйжите на
ежедневието
Notar w 1* Jur нотариус m
Notariat n 20 нотариат m
notariell adj Jur нотариал|сн, -на — be¬
glaubigt нотариално заверен
N9t|ausgang m 2 авариен изход; -» ausschal¬
ter m 4 авариен изключвател; ^-behelf
m I временно средство (поради липса
на по-добро); полумярка* / палиатйв
т; beleuchtung / 17 резервно [аварий¬
но] осветление; ^bremse / 16 внезапна
спирачка, -brücke / 16 временен мост;
•-dienst т 1 аварййна служба
N9tdurft f/sg: seine ^ verrichten ходя uw
II по нужда
n9tdürftig I. adj оскъд|ен, -на, 6ед|ен, -на;
II. adv едва, крйво-ляво (ши#), как да е;
(oberflächlich) надве-натри, през куп за
грош
Note / 16 Mus. Pol нота f: Schule бележка
f. оценка f; (Anmerkung) забележка /
(в книга и др.); Fin банкнота f; übertr
(Gepräge) нотка /. оттенъ|к m, -ци, ли¬
ния f O — n kaufen купувам Al [купя II]
ноти; Mus in —n setzen написвам Al
[напиша E4\ музика (към нещо); jmdm.
die — I geben пиша uv. E4, написвам Al
[напиша E4\ някому отлична бележка,
пиша. написвам някому 6 [отлйчен]; ein
Anzug mit sportlicher — костюм т със
спортна линия
NOenjbank / 17 емисионна банка; — blatt
п 22 нотен лист; — lieft п 20 нотна тет¬
радка; — linie [Ja]/ 16 Mus линия /(от
петолиние); — papier п 20 Mus нотна
хартйя; —pult п 20* Mus пулт т. -ове,
стоика / за ноти; —Schlüssel т 4 Mus
нотен ключ; '-umlauf т 2 Fin обръще¬
ние п на банкноти; — Wechsel т4 Pol
размяна f на дипломатйчески ноти _
Notfall т 2: im — в случай на нужда; im
äuBersten ~ в краен случай
notfalls adv в краен случай, при необхо-
дймост. ако трябва, ако е необходймо;
— gedrungen adv по неволя, по сйлата на
обстоятелствата
notieren <d/hhy vi отбелязвам AI [отбе¬
лежа E4]. записвам А1 [запиша Е4}\ Fin
котйрам и»\ V, А1; vi котирам се
Notierung /' 17 Fm котйране п
nötig adj необходим, нуж|ен, -на О etw.
\4\ — haben ймам uv. А1 нужда от нещо,
нешо ми е необходймо. нещо ми тряб¬
ва; unpers es ist — необходймо [нужно]
е. трябва; danke, es ist nicht — благо¬
даря. няма нужда; etw. [4] für — halten
смятам Al [сметна E2\ нещо за необ¬
ходймо
Nötige п 26+ : das — необходймото
nötigen <ЛА> vi (auffordern) каня uv. II,
поканвам А1 [поканя //], моля uv. II.
помблвам AI [помоля //] (някого да
остане на чаша кафе, на обед н др.);
(zwingen) принуждавам А1 [принудя //],
заставям А2 [заставя II] О sich [4] nicht
— lassen не чакам uv, Al да мс канят
[молят]; sich [4] genötigt sehen, zu... вй-
ждам Al [вйдя 12] се принуден да...,
принуден съм va да...
nötigenfalls adv в случай на нужда, при
нсобходймост
Notiz/17 бележка/ О sich [J] ~en machen
водя си uv, II бележки; - nehmen von
[5] вземам си А! [взема си Е (взех си)]
бележка от, обръщам AI [обърна Е2\
NOVEMBER 595
внимание на; eine kurze — bringen по¬
мествам Al [поместя II] кратко съ¬
общение. излйзам А1 [изляза* El] с
кратко съобщение (във вестник и др.)
Notizblock т 6. Notizbuch п 22 бележни|к
т, -ци, тефтерче п, -та
Notlage / 16 бедствено [затруднено] по¬
ложение. бедстви|е п, -я
notlanden (j>art perj notgelandet/M) yi
Flugw кацвам Al [кацна £2], приземя¬
вам се А1 [приземя се II] принудйтелно
Notlandung / 17 Flugw принудйтелно ка¬
цане [приземяване]
notleidend adj бедствуващ, нуждаещ се
Notlüge/16 лъжа /по необходймост. спа-
ейтелна лъжа
notorisch adj яв|ен. -на, очевйд|ен, -на,
общоизвестен, -на; (Verbrecher престъп¬
ник) закоравял*; (Trinker пияница) не-
поправйм
Notlpfennig ml* парк / за чкрни дни;—ruf
т 1 Tel повикване п по спешност (на
полицията, пожарната, бърза помощ и
др.); (Rufnummer) телефбнен пост за
спЬшни случаи (Бърза медицинска
помощ и др.); —Schlachtung /17 к&лене
п на добйтък по необходймост; —schrei
т 1 вик т, -ове за пбмощ; -Signal п 20*
алкрмен сигнал; —sitz m 1 допълнителна
седалка (в автобус, кино); —stand т 2
бедствено [извънредно] положение,
(обществено) бедствие; —Stromnetz п 20
El мрЬжа / за резервно електроснабдя¬
ване; —verband т 2 Med временна пре¬
връзка
notwassern (jrart perj notgewassert/sn) vi
Flugxv приводнявам се Al [приводня се
II] принудйтелно
Notwehr / 17(sg самоотбрана /
notwendig = nötig; —erweise adv по не¬
обходймост
Notwendigkeit /17 необходймост /. нужда
f: —zucht/изнасилване n (на жена)
notzüchtigen (jrarl /WT/’genotzüchtigt/M) vt
изнаейлвам Al [изнаейля //] жена
Novelle (..w..)/ 16 Lii новела f; Jur допъл¬
нение />. -я [изменение n, -я] към дей¬
ствуващ закон
Noveiljst (..w..j т 8 Lit новелйст т, автор
т на новели
November [..wem..] т 4 (gen auch -), А bk
NÖv. ноември m; — revolution [..rewo..]/
596 NOVIZE
Ноемврийска революция (в Германия
през 1918 г.)
Novize м 1 Kirche послушни|к /и,
-ци:/ 16 Kirche послушница/
Nu т: im - за миг, мигновено, момен¬
тално
Nuance [nüarjßa od nüaßo] / 16 нюанс m,
оттенъ|к m. ци. отсенка /
nuancieren [nuagBi:.. od nüäßj:..] <d//i/?> vt
нюансирам uv, v, Al
nüchtern adj (nicht gegessen haben) неял,
глад|ен, -на; (nicht betrunken) трезвен;
ühertr (trocken) сух, деловй, прозайч|ен,
-на, без замах; (besonnen) трезв, здра-
вомйслещ, умерен; (Wohnung жилище)
неприветлйв, неуют|ен, -на; umg (Suppe,
Getränk супа, питие) безвкус|ен, -на,
блудкав О auf ~еп Magen на празен
стомах, на гладно сърце; ~ denken мйс-
ля ш1, II трезво: — werden изтрезня вам
AI [изтрезнея Е6\
Nüchternheit / П/sg трезвеност / (auch
ühertr); ühertr (Mäßigkeit) умереност /,
разсъдлйвост f: ühertr (Phantasielosig-
keit) прозайчност/ (Sachlichkeit) дело-
вйтост / сивота /; (Unbehaglichkeit) не-
приветлйвост /, неуют m
Nudelholz n 22 точйлка /
nudeln </;/>> i7 (Gänse гъски) угоявам AI
[угоя //], тъпча i/v. E4 O ühertr ich bin
wie genudelt преял съм va, натъпкал съм
cc до гуша
Nudel|n рI фиде п; юфка /* -suppe / 16
супа / [бульон ш] с фиде
nuklear adj ядрен, -а О Waffe ядрени
оръжия pl
Nuklear|energie / 16а ядрена енергия;
^medizin/17 ядрена [радиационна] ме¬
дицина
Nukleinsäure [..kle-j:n..] / 16 Chem нуклеи¬
нова киселина
null пит = 0 (t Zahlen) О - Komma fünf
(0.5) нула цяло и пет десети; sie hatte
im Diktat — Fehler тя беше напйсала
диктовката без грешки; - und nichtig
невалйд|ен, -на, недействйтел|ен, -на;
etw. [4] für - und nichtig erklären обя¬
вявам Al [обявя //] нещо за невалидно
[недействително], анулирам uv, i», AI
нещо; Sp drei zu — три на нула; Sp —
zu — нула на нула
Null / 17 нула /. ühertr auch нищожеств|о
п, -а О das Thermometer steht auf ^ тер¬
мометърът показва нула градуса; ühertr
er ist eine reine [absolute, glatte] ^ той
е кръгла нула; umg, scherzh er löste die
Aufgabe in - Komma nichts той реши
задачата за нула време
Nullpunkt т 1 (einer Skala) нулева точка;
(Gefrierpunkt) точка / на замръзване
О Phys der absolute ^ абсолютната ну¬
ла (най-ниската температура -273,2°)
Nullserie [..па] / 16 нулева серия (в про¬
мишлеността); ^wert т 1 Tech нулева
стойност
Numerale п (gen -s. pl -lia od -lien [Jian])
Gramm числйтелно име
numeiferen <d/hhj vt номерирам uv, v, AI
Numerierung f 17 номерация f; номери¬
ране n
numerisch adj чйслен; цифров, изразен c
цифри
Numerus m (gen pl ..ri) Gramm числ|о n,
-ä (единствено, множествено)
Numismatik /нумизматика/
Nummer / 16 номер m, -ä; (Zeitung, Zeit¬
schrift вестник, списание) брой т,-еве;
umg (Größe) номер m. -ä (на обувки и
др.); (Zirkus, Variete цирк, вариете)
(програмен) номер т. -а О laufende
пореден номер
Nuirnnern|scheibe / 16 Tel (номеронабира-
телна) шайба /* ^schild п 21 табела /
с номер (на къща, кола, трамвай)
nun I. adv сега; von — an [ab] отсега на¬
татък; II. (Partikel частица) ^ gut е доб¬
ре; ~ los! хайде де!; е? какво?; ~
endlich! (е) най-после!; — ja е, да; das ist
^ einmal so така е, какво да се прави;
така стоят нещата
nunmehr adv отсега нататък; (jetzt) сега
(вече)
Nun|tius т II (pl auch ..tii) od ^zius m 11
(pl auch ..zii) Kirche нунций m
nur 1. adv само O - das nicht! само това
не! II. (Partikel частица) - Mut! кураж!,
по-смело!; laß остави де!; was kann
er - meinen? какво ли иска да каже?;
er soll — kommen нека да дойде; soviel
er - wollte колкото си искаше; III.
conj само че, но О er ist sehr intelligent,
^ müßte er ehrgeiziger sein той c много
интелигентен, само че трябваше да е
по-амбициозен; nicht ^..., sondern auch...
не само..., но и...
Nu В / 14 Bot орех т (плод) О Nüsse knak-
ken чупя ш>. II, счупвам Al [счупя //],
троша uv, II, натрошавам Al [натроша
//] орехи: ühertr umg das ist eine harte
^ това е костелйв орех, това с трудна
работа
Nuß|baum т 2 орехово дърво, орех т;
kern т I Bot орехова ядка: knacker
т 4 орехотрошачка f; ^schale / 16 оре¬
хова черупка; ^torte/16 орехова торта
Nüstern pl ноздри pl (на кон)
Nut / 17 Tech жлеб ш, -ове. фалц т. -ове,
нут »1. канал т; прорез т
nuten </»А> vt Tech дълбая uw El. издъл-
бавам А1 [издълбая £7]. изработвам А1
[изработя //] канал [жлеб. прорез]
Nutria / 15 Zool блатен бобър, нутрия /;
^ feil п 20 кожа / от нутрия
Nutte /16 umg veracht проститутка/, улич¬
ница /
Nutzanwendung / 17 sg практйческо при¬
ложение
nutzbar adj полез|ен. -на. използваем С
^ machen оползотворявам А1 [опол¬
зотворя //]; (Boden почва) култивйрам
мг. »•. А1. обработвам А1 [обработя //]
Nutzbarkeit / \l/sg полезност / изпол¬
зваемост /; ^machung / 17/sg оползот¬
воряване п. използване п. култивйране
/I
nutzbringend adj полез]ен. -на.
ползотворен, -на. от полза; изгод|ен.
-на
Nutzeffekt т I полезен резултат [ефект];
Tech. ЕI полезно действие: коефициент
т на полезно действие О der optimale
^ оптимален полезен резултат; den
ökonomischen -» erhöhen повишавам Al
[повиша //] икономйческата полезност
nutzen od nutzen <//6> vt използвам мг. v,
Al (zu [3] за); vi ползва uv. Al 3. Peru
(jmdm. някого), от полза съм va (jmdm.
за някого) О die freie Zeit gut ^ из¬
ползвам добре свободното си време;
diese Entdeckung wird vielen Menschen
o
o interj: ~ ja! o да!; - nein! o не!; ^ weh!
o боже мой!
Oase / 16 оазис m
ob conj дали; als като че ли; dicht ^
auch..., - gleich... ако и да..., макар и
да...; О ich weiB nicht, ~~ sie schon gesund
OB 597
^ това открйтие ще е от полза за мно¬
го хора: was nützt das? каква полза от
това? wem nützt das? кому е потребно
това?, кого ползва това?: es nützt mir
nichts не ми върши работа, не ми е от
полза; es nützt nun alles nichts, wir müssen
gehen няма какво, трябва да тръгваме
Nutzen т 4 полза / (Vorteil) облага / пе¬
чалба I О zum ^ от полза; jmdm. von
- sein някому сьм ш от полза, полезен
съм някому: ^ ziehen aus [3] извлйчам
AI [из|влека. -влечеш (-влякох)] полза
[облага] от
Nützliche / 16 използваема площ; ^ ge¬
wicht п 20 полезен товар, полезно тегло;
'»last / 17 полезен товар: Leistung / 17
Tech полезна мощност (на машина)
nützlich adj полез|ен. -на (jmdm. на някого)
О sich [4] ^ machen помагам А1 [помог¬
на Е2] (in [J] в, bei [3] при. mit [J] с)
Nützlichkeit / 17/sg полезност f; полза /
nutzlos adj бсзполсз|сн. -на: (vergeblich)
auch напраз|ен. -на
Nutzlosigkeit / I 7/sg безполезност f
Nutznießer m 4.който cc ползва от обла¬
гите на нещо: потребйтел т О die ^
des technischen Fortschritts облагоде¬
телствуваните pl от техническия про¬
грес
Nutz|pflanze / 16 полезно растение; ~ tier
п 20 полезно животно; -*»ung / 17 из¬
ползване п. експлоатация /' (на земни
богатства и др)
Nylon [n^L] найлон п: ^Strümpfe pl най¬
лонови чорапи pl; ^wasche / 16 най¬
лоново бельо
Nymphe f 16 Myth нймфа f
ist не зная od знам Е ohne Aorist далй
тя е вече оздравяла: ich lieber gehe?
далй не е по-добре да си отйда?: ^ er
kommt oder nicht, wir müssen die Sache
erledigen далй той ще дойде или не, нйе
трябва да уредйм въпроса; er tut, als
er nichts wüßte гой се държй. като че
ли нйшо не знае; dicht ^ es gleich [^
es auch] stürmte und schneite, der alte
Mann ging mit ако и да [макар че] имаше
виелица, старият човек отйде (с тях);
umg hast du so etwas schon erlebt? — und
598 OBACHT
такова нсшо случвало ли ти сс е
друг път? — ами да!, разбира се!, а ти
какво си мислиш?
Obacht / внимание /! О - geben обръщам
AI [обърна Е2] внимание (auf [4] на),
внимавам uv, AI
Obdach п 20/sg подслон т, убежище п О
jmdm. - geben [gewähren] давам Al [дам,
дадеш (дадох)] подслон на някого, под*
слонявам А1 [подслоня //], приютявам
AI [приютя //] някого
obdachlos adj бездом|сн, -на, без подслон
Obdachlose т 74 който е без подслон,
бсзд6мни|к т, -ци; / 19 бездомница /*
-losigkeit / \7/sg липса / на подслон
[на дом]
Obduktion / 17 Med аутопсия /
obduzieren <d/Л6> vf правя uv, II, напра-
вям А2 [направя //] аутопсия, аутоп¬
сирам uv, \\ AI
O-Beine р!+ криви крака pl, кавалерийски
крака (във формата на буквата О)
O-beinig adj кривокрак, с криви крака
Obelisk т 8 обелиск т
oben adv горе С nach ~ нагоре; von ~ bis
unten oi горе до долу; von — nach unten
отгоре надолу; wie bereits — erwähnt
както се спомена по-горе; übertr den
Kopf - behalten запазвам AI [запазя //]
хладнокръвие [спокойствие]; umg jmdn.
von bis unten ansehen изглеждам AI
[изгледам AI] някого от главата до пе¬
тите (umg): umg jmdn. von ~ herab an¬
sehen гледам ш\ AI на някого отвисоко
c)benan, auch obenan adv начело, па първо
място
obenauf, auch obenauf adv отгоре, най-
orröpe O übertr umg ich bin wieder ganz
- аз пак стъпих на краката си, пак съм
va добре
9ben|drein, auch obendr^n adv umg на това
отгоре, на всичко отгоре; ^erwähnt adj,
^genannt adj гореспоменат; ~hin, auch
obenhin adv umg отгоре-отгоре (umg),
бегло, повърхностно
ober adj гор|ен, -на; übertr auch глав|ен,
-на, водещ, ръководещ О das —е Stock¬
werk горният етаж: die ^ste Schublade
най-горното чекмедже
Ober т 4 (Kellner) келнер т; ~апп т 1
рькага от лакътя нагоре, мишница /*
--arzt т 2 главен лекар; ^aufsicht / 17
върховен надзор, контрол т; ^bau т
I jsg Eisenh горно строене; ^ befehl т I *
МП главно командуване; ^ befehlshaber
т 4 МИ главнокомандуващ т: ^Ье-
kleidung / \l/sg горно облекло; ~ bett п
25 завйвка /; ^deck п 24 od 20 Маг гор¬
на палуба
oberdeutsch adj Ling горнонемски (диа¬
лект); Geogr южнонемски
Oberfläche./ 16 повърхност/* -n|härtung
f 17 Tech повърхностна закалка;
^njspannung f 17 Phys повърхностно
напрежение
oberflächlich adj повърхностен, -па (auch
übertr)
Oberflächlichkeit / I7/.v# повърхностност /*
лекомислие n
Obergeschoß n 20 горен етаж (етаж над
* партера); ^gewalt f 17 върховна власт
oberhalb präp [2] от горната страна на, над
Oberhand / \Ajsg übertr надмощие п <✓
umg die - gewinnen вземам AI [взема
Е (взех)] надмощие (über jmdn. над ня¬
кого), вземам връх; die — haben имам
и\\ AI надмощие; die ^ behalten запаз¬
вам AI [запазя //] надмощието си (über
jmdn. над някого)
Qber]haus п 22 Pari горна камара; ^hemd
* /; 25 мъжка риза; — herrschaft / 17/.V#,
~ hoheit / 17/sg върховна власт; господ¬
ство п; ^in / 18 (Krankenhaus) старша
(медицинска) сестра: (Nonnenkloster)
ш умейки /• ^Ingenieur [Jn3enjö:r] т 1*
главен инженер
oberirdisch adj надзем|ен, -на
Oberkellner т 4 оберкелнер nt; *~kiefer
т 4 Anat горна челюст; ^kommando п
24 Md върховно командуване; ^körper
т 4 Anat горната част на тялото (до
кръста); ^lauf т 2 (Fluß река) горно
течение; -leder п 23 горнище п (на обу¬
ща), —^ leib nt 3 а = ^ körper; ^leitung
/ 17 (Unternehmen предприятие) главно
ръководство; El въздушна [контактна]
мрежа; leitungsomnibus nt 1а, Агмгг Obus
т 1а тролейбус т, троле|й т. -и; ~ leut¬
nant т I МИ старши лейтенант; — licht
п 21 горно осветление, оберлихт т;
^liga/ 15 od 15а Sp Fußhall висша лига,
А-група; -ligist т 8 член т, -ове на
висшата лига [на А-група]; -Нрре / 16
Anat горна устна; ^schenke! т 4 Anat
бедр|о п, -а; ^schiebt/ 17 висши слоеве
р! на обществото
Oberschule / 16 средно общообразовател¬
но училище О die allgemeinbildende ро-
lytechnische — средно общообразова¬
телно политехнйчесхо училище
Oberschwester / 16 Med старша (медицин¬
ска) сестра
oberst adj най-гбрен, -на; übertr най-висш
0 der oberste Gerichtshof Върховен съд.
die Oberste Staatsanwaltschaft Глквна
прокуратура; das oberste Gebot висша
(върховна) поваля; das Oberste zuun¬
terst kehren обръщам Al [оборна E2\
всичко c главата начсну (mm;)
Oberst m 8 od m 9 Mil полх6вни|к m. -ци
Oberstaatsanwalt m 2 Jur главен прокурор;
— Steiger m 4 Bergh старши щайгер;
— stimme/ 16 Mus първи глас
Oberstleutnant ml* ad b Mil подполковник
nt. -ЦИ
Oberstübchen n: umg er ist im — nicht ganz
richtig той не е c всичкия си (umg)
Oberlstufe / 16 горен курс (на средното
общообразователно училище); —tasse
/ 16 чаена чаша; — teil п 20, auch т 1
горна част (на дреха, мебел и др.);
—ton т 2 Mus обертбн т. -ове
Oberwasser п 23fsg: ühertr umg — haben
вземам Al [взема Е (взех)] връх, над¬
делявам AI [надделея Еб\
obgleich conj макар че. ако и да. въпреки
че
Obhut / (Fürsorge) грижи pl; (Schutz) за¬
крила I; покровителство п; (Aufsicht)
надзор т О jmdn. in [unter] seine — neh¬
men вземам Al [взема Е (взех)] някого
нод своя закрила [свое покровителство];
jmdm. etw. [4] in die — geben поверявам
Al [поверя 11] някому нещо, предоста¬
вям А2 [предоставя //] нещо на нечии
грижи: der Junge ist jetzt in ihrer — сега
тя йма грижата за момчето, момчето
е сега под нейна закрила
9big(e) ad/ гореспоменат, гор|ен, -на
Objekt п 20 обект т. предмет т (на вни¬
мание и др.); Gramm допълнени|е п. -я
Objektjv adj обекти в|ен. -на
Objekjtjv п 20* Pltys, Phot обектйв т;
— tivjsmus т 11 lsg обективйз|ъм (-мът)
т; — tivität / 17/xg обективност /
Objekt|leiter m 4 управител m (на обект);
-satz nt 2 Gramm подчинено допълнй-
телно изречение; —träger т 4 (Mikro-,
skop) предметно стъкло
Oblate / 16 вафла f; Kirche нафора /
obliegen <3la//;6), obliegen <3lb//iA> viV
geh er liegt seinem Beruf mit Hingabe ob
гой се е отдал изцяло на професията
OCHSENFLEISCH 599
си; geh es obliegt ihm [es liegt ihm ob], das
zu entscheiden негово задължение [негов
дълг. негова работа] е да решй този
въпрос
Obliegenheit / 17 дълг (-ът) т, задълже¬
ни^ п. -я
obligat adj неизбеж|ен. -на. задължйтел|ен,
-на; Mus облигат|ен. -на
Obligatio / 17 задължени|е и, -я; Wirtsch
облигация /
obligatorisch adj задължйтел|ен. -на
Oboe /' 16 Mus обо|й т, -и
Oboer [..рзг] т 4, Oboist т 8 Mus обойст
т '
Obrigkeit / 17 /гои началство и. -а О
Hist die weltliche [kirchliche] - светската
[църковната] власт
obschon = obgleich
Observatorium [..w..] n 28 обсерватория/
obskur adj verächtl тъм|ен, -на; (anrüchig)
подозрйтел|сн, -на. c лоша слава [ре¬
путация]; (unbekannt) неизвест|ен. -на
Obskurantismus т I l/sg обскурантйз|ъм
(-мът) т: мракобесие и. реакционност
/
Obst и 20lsg плодове pl. овошия pl; -bau
т l/sg овощарство п; —bäum т 2 пло¬
дово [овощно] дърво; —diät / 17 пло¬
дова диета; -ernte / 16 плодобер т:
-garten т 5 овощна градина
Obstruktion / 17 Pari обструкция /
Obst|saft т 2 плодов сок; — salat т I пло¬
дова салата; —schale / 16 (Gefäß) фрук¬
тиера / —wein т I плодово вйно;
- Züchter, т 4 овощар т
obszön adj неприст6|ен, -йна, неприлйч|ен,
-на
Obus т la = Oberleitungsomnibus
obwaltend adj geh съществуващ; господ-
ствуващ О unter den — en Umständen при
дадените обстоятелства
obwohl conj. obzwar conj макар че, ако и
да. въпреки чс
Ochse т 7 вол т, -ове; ühertr глупа)к т,
-ци, говедо| п. -а О umg dumm wie ein
- глупав като гъска {umg)-, umg so ein
-! такъв глупак!, ама че говедо! (umg)
ochsen <ЛЛ> w umg зубря uv, 11. кълва uv,
' Е2 (umg)
Ochsenjfleisch n 20/sg говеждо месо; — ge¬
spann n 20 впряг m волове; —herz n (gen
-ens. pl -cn) Med разширено сърце;
-schwanzsuppe / 16 Kochk супа /от го-
600 OCKER
вежди опашка; -wagen m 4 волска ка¬
руца; — ziemer nt 4 бич nt, -ове
Ocker nt 4 Min öxpa /
Öde /' 16 Lit ода /
öde atlj (unbevölkert) безлюд|ен, -на, пуст;
(unbebaut) пустйн|ен. -на. запустял*;
übertr (Leben, Reden живот, реч) едно¬
образен. -на. монотонен, -на, праз|ен,
-на. скуч|ен. -на
Öde/ 16 пустош / пущиня|к пи -ци; übertr
монотонност / пустота /
ödem п 20* Med ото|к т. -ци. едема/
oder conj или; entweder... —... или... или...
Ödland п {gen -s, pl Jändcreien) пустош /,
исобработвана земя
Ofen m 5 печка / (Васк<^) фурна / пещ
/ (Brenn -) пещ /‘за изпйчане на тухли;
(Hoch-) висока [доменна] пещ; —rohr
п 20 тръба / на печка. кюн|ец, -ци т;
-röhre / 16 фурна / (на готварска
печка): -rost т 1 скара / (на печка);
— schwärze / 16 боя /за печка; -setzer
т 4 майстор nt на печки; — ziegel nt 4
огнеупорна тухла
offen adj отворен: (unbesetzt) свобод|ен.
-на. незает. вакннт|сн. -на; (öfTentlich)
пу6лич|сн. -на. открит; Mit (nicht befe¬
stigt) неукрепен: übertr йскрен. прям.
откровен, открит О das Geschäft ist auch
über Mittag - магазинът е отворен и
на обед; -е Rechnung текуща сметка:
— е Stelle вакантно място; auf -er Stra¬
ße публично; ein -er Brief отворено пис¬
мо (в пресата): auf — er See в [на] открй-
то море; mit ^en Karten spielen играя
мг. £7 с открити карти: - gestanden
честно [йскреио] казано
offenbar adj яв|ен. -на, очевйд|ен. -на
offenbaren <Л/>> п geh (Geheimnis. Gefühle.
Schuld тайна, чувства, вина) разкрйвам
AI [разкрия £7]. открйвам (jmdm. пред
някого); (zeigen) показвам AI [покажа
Е4\ О sich [4\ jmdm. - доверявам се АI
[доверя се //] някому, открйвам се пред
някого; er offenbarte sich als treuer Freund
той се държа като верен приятел
Offenbarung / 17 признани|е и, -я: откро¬
вение п (auch Rel)
(jffenbleiben <23a/.wr> n (Tür врата) оста¬
вам AI [остана Е2] отворен; (Frage въ¬
прос) оставам открйт [нерешен]
offenhalten <3аfhb} rt (Tür врата) държа
мг. 13 отворен; (Stellung служба) запаз¬
вам AI [запазя //], държа uvt 13 ва¬
кантен, -на [свобод|ен, -на]
Offenheit / 17fsg откровеност / йскреност
7 . л в
offenherzig adj откровен. чистосърдеч|ен,
-на
Offenherzigkeit / 17/sg чистосърдечност /.
откровеност /
offenkundig adj очевйд|ен, -на
offenlassen <За//гА) г/ оставям А2 [оставя
//] отворен; übertr оставям открйт [не¬
разрешен]
offensichtlich adj очевйд|ен. -на. яв|сн, -на
offensiv adj нападателен, -на, агресйв|ен,
-на; (zielstrebig) нницнатйв|ен, -на, це-
ленасоч|ен. -на
Offensive [.,wo] / 16 Mil настъплени|е л.
-я. офанзйва / О die — ergreifen запо¬
чвам AI [започна Е2] настъпление
offenstehen <а. f stehen///6> vi (Fenster. Tür
прозорец, врата) стоя mv, 12 отворен;
(Rechnung сметка) стоя открйт О es
steht dir offen zu... ти си свобод|ен. -на,
да...; die ganze Welt steht ihm offen светът
е пред него
öffentlich adj обществен; публич|ен, -на
O die — e Meinung общественото мне¬
ние; übertr ein -es Geheimnis обществе¬
на тайна; -es Gebäude обществена сгра¬
да; -e Mittel [Gelder] обществени сред¬
ства [пари pl\; —er Fernsprecher теле¬
фонен автомат; -e Versammlung пуб¬
лично заседание; ein -es Haus (Bordell)
публичен дом; Jur —es Recht публично
право; — reden говоря мг, II публично;
- bekanntmachen разгласявам AI [раз¬
глася //], обявявам AI [обявя II] пуб¬
лично; ein -es Ärgernis erregen предиз¬
виквам /4У[предизвйкам AI] всеобщо
негодувание
Öffentlichkeit f \ljsg публичност / глас¬
ност / (Publikum) общество п, общес¬
твеност/О in aller - публично, откри¬
то. на публично място; Jur unter Aus¬
schluß der - при закрити врата: an die
- kommen ставам AI [стана E2] из¬
вестен. -на [достояние на обществото];
etw. \4) an die - bringen правя мг, //.
направям А2 [направя II] нещо достоя¬
ние на обществото
offerieren <d//rA) vt предлагам AI [пред¬
ложа //]
Offerte / 16 Hdl оферта /, предложение л,
-я
offiziell adj официал|ен, -на
Offi^fpr т 1 * офицер т
Offiziers|anwärter m 4 Mit офицерски кан¬
дидат: ^ korps [..ko:r] n (gen- [..ko:rß], />/-
[..ko:rß]) MH офицерски корпус, офицер¬
ски състав
Offizin/ 17 (Druckerei) печатница /; (Apo¬
theke) аптека / (работно помещение)
öffnen </;Л> vt отварям А2 [отворя //]
Öffnung / \1 sg (das öfTnen) отваряне п:
/ 17 отвор /и. отвърсти|е п. -я; (Loch)
дупка /; (Spalte) пролука /. прорез #и.
цепнатина /; Л/е</ аутопсия /
Öffnungszeiten р! работно време (за ма¬
газин)
Offsetdruck т I Тур офсетов печат
oft adv често: често пъти (umg) С wie
^ ?колко пъти?: колко често?
öfters adv често
oft|malig adj многократен. -на: ^mals adv
често, много пъти
oh! inferj о!
Oheim ш I чичо т, -вци, вуйчо т. -вци
Ohm п 23 El ом /и. -овс О ^sches Gesetz
ЕI закон т на Ом
9hne 1. präp [4\ без <> - (allen) Zweifel без
(всякакво) съмнение, безсъмнено;
Absicht непреднамерено: ^ Appetit sein
нямам и\\ AI апетйт: der Bus fährt -
Halt bis zu diesem Vorort автобусът пъ¬
тува до това предградие, без да спира:
sei nur ^ Sorge! не се безпокой!: ^ wei¬
teres иаправо, без церемонии: umg das
ist nicht so -! това не е току-така (umg):
II. conj: ^ daß...« - zu... без да...
ohnejdies adv и без друго, и без това. въ¬
преки това: ^ gleichen adj geh безпо-
доб|сн. -на. несравним
9hnehin = ohnedies
Ohnmacht / П/sg слабост / безсилие п;
Med припадък т, губене п на съзнание
О in - fallen припадам AI [припадна
£2]. изгубвам AI [изгубя //] съзнание,
падам в несвяст
9hnmächtig adj слаб. немощ|ен, -на. без¬
силен. -на: Med в безсъзнание О ^
werden загубвам AI [загубя //] съзнание,
припадам А/ [припадна Е2\
Ohr п 25 Anat ухо п, р! уши: (Henkel) дръж¬
ка / (на съд) О nur auf einem ^ hören
чувам AI [чуя £7] само с едното си ухо;
ein feines — haben имам uv, AI добър
слух; umg ganz ~ sein цял съм va слух;
die ^en spitzen наострям /42 [наостря //]
уши [слух]; umg mit halbem ~ zuhören
слушам г/r. Al с едно ухо (umg) [невни¬
мателно]; jmdm. etw. [4\ ins — flüstern
пошепвам AI [пошепна £2] някому не¬
ÖKONOMISCH <01
шо на ухото: umg lange ^en haben под¬
слушвам АI [подслушам А /]; umg jmdm.
mit etw. [3] in den ^en liegen омръзвам
AI [омръзна £2). досаждам Al [досадя
11) някому c нещо: umg sich [3] etw. [4]
hinter die ^en schreiben вземам си A I
[взема си £ (взех си)] добра бележка от
нешо: umg bis über die - en verliebt влю¬
бен до уши (umg): imtg die Wände haben
^en и стените имат уши (utng): es ist
mir zu ^en gekommen, daß... стигна до
ушите ми [чух], че...
Öhr /I 20 (Nadel игла) ухо п. р! уши: (Ham¬
mer. Axt чук. брадва) дупка / (за дръж¬
ката; (Öse) женско телено копче: umg
(Henkel. Griff) дръжка / (на съд)
Ohrenarzt /?/ 2 специалист т но ушни бо¬
лести
ohrenbetäubend adj oi лушйтсл|сн. -на. иро-
низйтел|сн. -на
Ohren|klappe / 16 наушни|к т, -ци: ^leiden
п 23 Med ушно страдание; ^sausen л 23
бучене // в ушите: ^schmalz п 20 ушна
кал; ^schmaus /;/ 2isg umg наслада / за
ухото: ^Schützer т 4 иаушии|к пи -ци:
^ zeuge и? 7 свидетел, който е чул (но
не е видял) нещо
Ohr|eule / 16 Zool сова /; ^ feige / 16 плес¬
ница /. шамар т
9hrfeigen <Ь/ЛА> iv удрям А2 [ударя //]
плесница, иаплссквам AI [намлсскам
AI)
Ohr|klipp т 6 клипс т, -овс (обици):
^ läppchen п 23 Anat долната месеста
част на ухото; muschel / 16 Anat ушна
мида. раковина /; ^ring т I обица./;
-wtrompete / 17 Anat Евстахиева тръба
Okapi п 24 Zoo! окапи п (от рода на жи¬
рафите)
Okarina / 15 ad 15а Mus окарйна /
Okkultismus т I \'sg окултйз|ъм (-мът) //?
Okkupant т 8 МН окупатор т
Okkupation / 17 MiI окупация /
okkupieren <d///A> vt Mil окупйрам uv, r.
Al
Ökojlogfe / 16a Bio! екология /; ^nomm 8
икономист m, стопановед m
Ökonomie / \6i\/sg икономика f O - der
Zeit икономия / па времето; politische
- политическа икономия
ökon9inik / 17 икономика /
ökon9misch adj икономйчески; (sparsam)
икономйч|ен. -на. пестелйв
<02 OKTAEDER
Oktaeder n 23 Math октаед|ър m, -ри
Oktan n 24*IsgChem октан m; ^zahl / 17
октаново число
Oktav n 20/sg Typ октава f осмина /(фор¬
мат); ^ band m 2 том« отпечатан в осми¬
на; [..wa]/ 16 Mus октава /
Oktober т 4 {gen auch -), Abk Okt. октом¬
ври m
Okt9berrevolution [..w..] / П/sg: die Große
Sozialistische - Великата октомврийска
социалистическа революция
Oktode / 16 Radio октод m
Oktog9n n 20* Math осмоъгълник m, -ци;
Arch осмоъгълна постройка
oktroy^ren l..troaji:..) <d/A6> v/ налагам
А! [наложа //], натрапвам АI [натрапя
/У] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
Okular п 20* Phys, Tech окуляр т
okuI|eren <d/AA) vt Bot присаждам Al
[присадя //], облагородявам Al [обла¬
городя //]
Ökumene / 16/sg ойкумен m, населената
част на земята; (Gesamtheit der Christen
der Erde) християнство n (всички хрис¬
тияни на земното кълбо)
ökumenisch adj Kirche вселенски, всемйр|ен,
-на
Okzident, auch Okzident m \/sg dicht За¬
падът. западните страни pl, Европа /
Öl и 20 (Pflanzen ~) масло n (растително),
олио n: (Erd~)3CMHO масло, нефт m.
петрол ra O in ^ malen рисувам uv, Al,
нарисувам v, AI c маслени бой; übertr
umg ~~ ins Feuer gießen наливам AI [на¬
лея £5] масло в огъня (umg); übertr umg
~ auf die Wogen gießen успокоявам Al
[успокоя 11], усмирявам Al [усмиря /7]
(вълненията, страстите)
öl|baum т 2 маслйнено дърво; —bild п 21
’ картйна/ с маслени бой; ~ druck т I
Тур олеография f; ~ dmckbremse / 16
Tech маслена [хидравлйяеска] спирачка
Oleander т 4 Bot олеанд|ърт, -ри, зокум т
ölen <ЛА> г; смазвам АI [смажа Е4] (ма¬
шина)
öl|farbe /' 16 маслена боя; ~feld п 21 пет¬
* ролно поле; ~ flucht / 14 маслодайно
растение; ^gehalt т 1 масленост /;
— gemSIde п 23 картйна / с маслени бой;
^ gesellst ha ft / 17 петролно дружество;
~ Heizung/ 17 отопляване п с нафта
ölhaltig adj който съдържа мазнини, мас¬
лен; ~ig adj маслен; (fettig) маз|ен, -на
Oligarchie / 16а олигархия /
Ölindustrie / 16а нефтена промишленост
ÖUv|e [. .wa]/ 16 Bot маслина f; ~п|Ьяшп
т 2 Bot маслиново дърво; ~en|öl п 20
зехтин w, дървено масло
olivgrün adj [..ГД маслйнено зелен
ö)|kanne/16 Tech масленйца/, масльонка
/- ~ kuchen т 4 кюспе п, -та; ^leitung
/нефтопровод т; ~~ maler^i/17 маслена
живопйс; ^mfflile / 16 маслобойна /*
^ofen т 5 нафтова печка; ~pahne/ 16
Bot маслена палма; ^pflanze / 16 мас¬
лодайно растение; ^-Schalter т 4 El мас¬
лен прекъсвач; ^suB п Chetn глицерин
т; ^ung / 17 смазване п, смазка /; Kir¬
che мирбеване п, помазване п; ^Vor¬
kommen п 23 нефтени залежи pl
Olympiade / 16 Sp Олимпиада /
Olympiadorf п 22 олимпййско село [град¬
че]; ^mannschaft / 17 олимпийски
отбор; ~medaille [..daljo]/ 16 олимпий¬
ски медал; ^sieg т I олимпийска по¬
беда, победа / в олимпийските игри;
^Sieger т 4 олимпийски шампион;
^Stadion п 28 олимпййски стадион;
-wteünehmer т 4 участни|к т, -ци в
олимпийските игрй
Olympier [iar] т 4 олимпй|ец т, -йци
Olympionike w 7+ олимпййски шампион;
(Olympiateilnehmer) участни|к т, -ци в
олимпййските игрй
olympisch adj олимпййски О Olympische
Spiele олимпййски игрй pl; ~ег Rekord
олимпййски рекорд; ^es Feuer олим¬
пййски огън; ^es Dorf олимпййско село
[градче]; das ~ е Gold олимпййско злато,
златен медал; das ^е Silber олимпййско
сребро, сребърен медал; das Internatio¬
nale Olympische Komitee, Abk IOK Меж¬
дународен олимпййски комитет (Abk.
МОК)
Ölzweig m 1 маслйнено клонче
Öma(ma)/ 15 баба /
Omelett n 20 od Omelette / 16 омлет m
Omen n (gen -s, pl ..mina) geh предзнаме¬
нование n, -я, полйчба /
Omnibus m la, kurz Bus m la автобус m
Onanie / 16a Med онанйз|ъм (-мът) m
ondulieren <d//;A> vt къдря uv, /1, нахъд-
рям A2 [накъдря //], ондулйрам uv, v,
Al
Onkel m 4 чичо m, -вци, вуйчо m, -вци
Onkologie / 16а/л£ Med онкология /
Qpa(pa) m 6 ляло m, -вци
Opal m 1 * Min опал m
Oper / 16 öuepa f in die - gehen отйвам
’ Al [отида El] на опера; zur - gehen
ставам AI [стана E2] оперен певец
Operateur [..tö:r] m 1 Film кинооператор
m; Med хирур|г m, -зи. оператор m
Operation / 17 Med операция f (auch Mil,
Wirt sch)
Operations|saal m 2 (/?/ ..sälc) операционна
зала; -Schwester / 16 Med операционна
сестра
operativ adj оператйв|ен, -на
Operativplan m 2 оперативен план
Operette / 16 оперета /
operettenhaft adj опсрет|сн, -на
operieren <d;hh} vt Med оперйрам uv, i*.
/I/O sich [4] — lassen оперйрам cc
Opernlglas n 22 бип6к|ъл m, -ли за театър:
-haus n 22 опера / (арада); -sänger m
4 оперен певец; -Sängerin / 18 оперна
певица; -text m I либрет|о л, -а
Opfer п 23 жертва /; Rel, ühertr жертвопри¬
ношение п, лар т О jmdm. od einer
Sache zum - fallen ставам Al [стана E2]
жертва на някого od пешо
opferfreudig adj пожертвователен, -на, го¬
тов ла прави жертви
9pfern (hby vt жертвувам uv, AI; ühertr
принасям ä2 [принеса El] в жертва; sich
[4] — жертвувам се, пожертвувам се v.
Al (für [4] за)
Opferung / 17 жертвоприношение п, -я.
жсртвуванс п, принасяме п в жертва
Opiat п 20 Pharm опиат т
Opium п 20*/л£ опиум т
Opponent т 8 опонент т
opponieren <d/Aft> vi опонирам uv, г, Al,
възразявам Al [възразя //), противо¬
поставям се А2 [противопоставя се //]
(gegen \4] на)
Opportunismus т 11 Pol опортюниз|ъм,
(-мът) т; -t т 8 Pol опортюнйст т;
приспособен|еи т, -ци
opportunistisch adj опортюнистичен, -на
Opportunitätspolitik / 17 опортюнистйчна
политйка
Oppositim / 17 Par! опозйция /
oppositionell adj опозиционен, -на
optieren <d/ЛЛ> vi Pol избирам Al [избера
L3] (гражданство); определям се А2
[определя се //] (für [4] за)
ORDENTLICH 603
Optik 1Phys оптика/, -er т 4 оптй|к т,
-ци
optimal adj оптимал|ен. -на
optimieren <d hh) vt оптимизйрам uv. v.
аГ
Optimkning / оптимизация f: оптимално
програмйране
Optimljsmus m 11 sg оптимйз|ъм (-мът) m;
-ist m 8 оптимист m
optimistisch adj оптимистичен, -на
Option / 17 Po! оптация / йзбор m (на
гражданство)
optisch adj оптически ~ Täuschung
оптическа [зрйтелна] измама
Opus n (gen -. />/ ..pera) Mus опус m. му¬
зикално произведение, музикална твор¬
ба
Orakel п 23 оракул т
Orange [ога:зз] / 16 Bot портокал т; -ade
[orä3a:dD] / 16 оранжада /
orangefarben [ога p..] ad} оранжев
Orangensaft [огаззп..] т 2 портокалов сок
Orangerie [оппзогг] / 16а оранжерия / зим¬
на градина
Orang-Utan т 6 od I ZooI орангутан т
Oratorium п 28 Mus оратория /
Orbit т 6 Phys орбита /.
Örbitaljrakete / 16 орбитална ракета:
-Station / 17 орбитална станция
Orchester [..keß..] п 23 оркссг|ър т. -ри;
-begleitung / 17 съпровод т на оркестър
orchestrieren [..keß..] <d/ЛА> vt Mus орксст-
рйрам uv, v. Al
Orchidee / 16 Bot орхидея f
Orden m 4 Hist. Rel орден m; (Auszeichnung
отличие) медал m, орден m
Qrdensjband n 22 лента /на орден; -träger
m 4 орденон6с|си m. -ци
ordentlich adj редов|сн. -на: (sorgfältig)
грижлйв. старателен, -на: (anständig)
порядъч|ен. -на. почтен; (tüchtig)
усърд|ен. -на С - sein обйчам uv, А1
реда; -er Professor редовен професор,
eine - е Leistung голямо постижение: ein
-es Leben führen водя мг, 11 редовен
живот, umg hier gibt es nichts Ordentliches
zu essen гук не можеш да намериш нйшо
хубаво за ядене (umg): umg langt nur
- zu! вземайте!, нс се стеснявайте!; umg
er sah - blaß aus той беше много блед;
604 ORDER
umg es ist — kalt geworden здравата се
застудй (umg)
Order/16 заповед/. нареждан|е n. -ия; Fin
ордер m. платежна заповед
Ordinalzahl / 17 = Ordnungszahl
ordinär adj (gewöhnlich) обикновен, все¬
кидневен, -на; (gemein) вулгар|ен. -на,
просташки
Ordin|ariat п 20 (Universität) професорско
място; ^ariusm II (Universität) редовен
професор; рьководйтел т на катедра
Ordinate / 16 Math ордината f; ^njachse
/ 16 Math ординатна ос
ordinären <d//»/>> vt Kirche ръкополагам
AI [ръкоположа //]: Л/<*/предпйсвам AI
[предпйша E4]
prdnen vt слагам AI [сложа /7] в ред.
подреждам AI [подредя //]
Ordner т 4 (Fest, Versammlung тържество.
* събрание) отговорни|к т. -ци за реда:
(Briefe писма) папка /, класьор т
Ordnung / \l/sg ред (-ът) т, порядък т;
(Ordnen) подреждане п; (Disziplin) дис-
циплйна / / 17 Bio! разред т;
(Gcsellschafts^-) (обществен) стро|й т,
-еве О Landstraße erster [zweiter] ^ шосе
//. -та от първа [втора] категория;
schaffen въдворявам А / [въдворя //]
ред; - halten поддържам uw AI ред;
etw. [4] in ^ bringen слагам AI [сложа
11] нещо в ред; iihertr уреждам АI [уредя
//] нещо; die Maschine ist nicht in - ма¬
шината не е в изправност; ich bin nicht
ganz in ^ не съм va добре със здравето
си; findest du das in мислиш ли. че
това е редно?
ordnungsgemäß ailv съобразно с изисква¬
нията
Ordnungsliebe / 16/sg любов / към реда
ordnungsliebend adj урсд|ен. -на (umg).
грижлив *•
Ordnungslsinn т 1 !sg чувство п за ред:
-strafe./ 16 Jur дисциплинарно наказа¬
ние
(ordnungswidrig adj нарушаваш реда [дис-
циплйната]
Ordnungszahl/ 17 Gramm редно числйтел-
но
Ordonnanz f 17 МИ ординар|ец т. -ци:
свръзка /
Organ п 20* Anat орган т (auch Pol); (Stim¬
me) глас (-ът) т; (Zeitung) печатен орган
О kein - für etw. [4] haben нямам uv,
AI усет за нещо
Organisation / 17 организация /’ / lljsg
(das Organisieren) auch организиране n
O - der Vereinten Nationen. Ahk UNO
Организация на обединените нации
(Ahk ООН)
Organisationsbüro п 24 организационно
бюро; — komitee п 24 организационен
комитет
Organisator т 9а организатор т
organisatorisch adj организаторски
organisch adj Chem, Med органич|ен, -на,
органически (auch übertr) Chemie
Chem органична химия
organisieren <d//i6) vt организирам uv, v,
AI W
Organismus m 11 органйз|ъм (-мът) m, -ми
Organist m 8 Mus органйст m
Orgel / 16 Mus орган m; — konzert n 20
концерт m на орган
orgeln </*/?> vi свиря uv, II на орган
Orgelpfeife/ 16 тръба /на орган; — Spieler
т 4 органйст т
Orgie [..ia] / 16 оргия / -
Orient, auch Orient [..i-ent] m\/sg Ориент m
Oriental|e [..i-en..] m 7 <?риентал|ец, m, -ци;
— in / 18 ориенталка /
orientalisch [..i-en..] adj ориенталски
Orientalist [..i-en..] m 8 Ling ориенталйст
m; -ik / \!/sg Ling ориенталйстика/
orientieren [..i-en..] <d///6> vt ориентирам
uv. v. AI; sich [4] ориентирам се (nach
[.?]. an [3] no); iihertr информирам се uv,
V, AI (über [4] за)
Orient^ning [..i-en..] / 17 ориентиране n,
ориентация f; übertr auch информация
/: ^s|sinn m 1 lsg чувство n за ориента¬
ция
original adj орнгинал|ен. -на
Original n ZD* оригинал nt; übertr (Mensch)
ш/г/;‘особня|к m, -ци; ^al|ausgabe / 16
първо издание; ^alitdc / lljsg ориги¬
налност / своеобразност /* Lit (Eigen¬
ständigkeit) самобитностf:f\l (Mensch)
оригинал mt своеобразен човек
originell adj оригинал|ен. -на; (eigenartig)
своеобразен. -на: самобйт|ен. -на
Orkan т I* Meteor ураган т
OZON 605
Ornament n 20 орнамент nt
Ornat nt 1 Jur. Kirche орнат nt. тържес¬
твени одежди pl
Omitologe nt 7 орнитоло|г. nt. -зи
Ornithologie / 16a sg орнитология /
Ort nt 1,^място* n. -a: (Ortschaft) селищ|е
n. -аД населено място: местност ./; п 22
Bergh забой nt. и С an ' und Stelle на
самото място: an allen ^en (und Enden)
навсякъде: anderen Ort(e)s на друг о мяс¬
то: am Unrechten ^ не на място: Buchw
am angegebenen |angefuhrten| Abk
a.a.O. на посоченото място; Bergb vor
на забоя
orten <ЛЛ> i7 Flugw, Mar псленгйрам i/v,
r. AI. определям Л2'{определя //] мес¬
тонахождението (на самолет, кораб)
Orter nt 4 Flugw аеронавигатор пи шурман
пи Маг шурман т
orthochromatisch [ kr..] adj Phot ортохро-
матйч|сн. -иа
orthodox adj правоверен, -на, ортодок¬
сален. -на: Kirche православ|ен. -на
Orthographie / 16а правопйс т •
orthographisch adj правопйфн. -на
Orthopäde т 1 ортопед(йст) т
Orthopadi$/ 16а/sg ортопедия /
orthopädisch adj ортопедйчески
örtlich adj локал|ен. -на. мест|ен, -на
Örtlichkeit ./ 17 мяст|о* tu -а. местност /
Ortsangabe / 16 посочване п на селище;
адрес ш
ortsansässig adj мест|ен. -на, който живее
в дадено селище
Ortschaft / 17 населено място. селищ|е п,
-а
orts|fest adj Tech неподвйж|ен. -на. стацио¬
нарен. -на (за машина); ~fremd adj кой¬
то не с тукашен
Ortsgespräch п 20 Tel местен [градски] те¬
лефонен разговор
ortskundig adj който е добре запознат с
* дадено селище [с дадена местност]
Ortsname т 7а наименование п. -я на на¬
селено място
ortsüblich adj: das ist hier nicht ~ това не
* е прието тук
Ortswechsel nt 4 промяна* / на обстанов-
* ката (за болен)
Ortung / 17 Flugw. Маг пеленгйране п,
определяне п местонахождението (на
самолет, кораб)
Öse / 16 (Ring) халка /; (Schuh) дупка /
’ (за връзки на обувки) О Haken und - п
телени копчета pl мъжко и женско
Osnmse / 16 Phys осмоза /
Osten nt 4 sg Geogr Изток пи Ориент т:
9 ^ ос! Ost, Abk О Astr йзток nt О der
Nahe ^ Близкият Йзток: der Mittlere
^ Средният Йзток: der Feme ^ Далеч¬
ният Йзток
Oster|ei п 21 великденско яйце: ^hase
т 7 заек. който носи велйкдснски яйца
на децата
Ostern п od pl Вслйкдсн т О zu ^ иа
Великден
Österreich п 23* Австрия /
Österreicher nt 4 австрй|сц т, -йци; -^in
/ 18 австрййка /
österreichisch adj австрийски
osteuropäisch adj източноевропейски
östlich adj йзточ|ен. -на О von [J] на
йзток oi: (nach Osten) на йзток. в йз-
точна посока
Ostsee / Балтийско море
ostwärts adv на йзток. в йзточна посока
Oszillation / 17 Phys осцилация /; -lator
nt 9а осцилатор т *
oszillieren <dIhb) vi Phys осцилйрам uv.
V. AI. трептя uv, 12. вибрйрам uv. v. AI
Oszillograph nt 8 Phys осцилограф nt
•Otter nt 4 Zoo! (Fischt) видра /
2Otter / 16 Zoo! (Schlange) пепелянка /
Ouvertüre [uwer..]/ 16 Mus увертюра /
oval [..w..] adj овал|ен. -на
Ovarium [..w..] n 28 Anal яйчни|к nt. -ци
Ovation [..w..] / 17 овация / C jmdm. eine
darbringen правя uv. II. направям A2
[направя //] някому овации, аплодйрам
uv. V, Al някого
Oxid п 20 Chent окис nt
Oxydation / 17 окисляване n. оксидация/
oxydieren <d/ЛЛ) r/ окислявам AI [окисля
//]; iw окислявам се
Ozean, auch Ozean nt I* океан пи ^dampfer
nt 4 Mar презокеански параход
Ozeanien [Jan] n 23 Океания /
ozeanisch adj океански
Ozeanographie f \bdjsg океанография /
Ozpn n 20*/sg Cltem озон nt
ozonreich adj богат на озон
р
paar adj: ein няколко, два-три, две-три;
nach ein Tagen след няколко [два-три]
дни; ein ^ Kinder няколко [две-три] де¬
ца; ein -V Hundert waren gekommen ня¬
колко стотин души бяха дошли; die ~~
Sommermonate sind schnell vergangen
няколкото летни месеца бързо преми¬
наха
Paar п 20 (Sachen предмети) чифт т, -ове;
(Personen und Tiere хора и животни)
двойка / </ ein - Handschuhe чифт т
ръкавици; ein verliebtes ^ влюбена
двойка; jmdn. zu ^en treiben (in die
Flucht treiben) обръщам AI [обърна £2]
някою в бя1; (in die Enge treiben) при¬
тискам А! [притйсна E2] някого до сте¬
ната, поставям А2 [поставя II] някого
натясно (umg)
paaren </>/>) v/ (Tiere животни) съсшавам
AI [съсша //j; ühertr съчетавам А! [съ¬
четая £7]; sich - (Tiere животни) съ¬
ешавам се
P^rhufer pl ZooI двукопитни р!
paarig adj на двойки, на чифтове
РдоНаиГ т 2 Sp пързаляне п по двойки
(па кънки)
редгта1 adv: ein - няколко пъти
Paarung / 17 (Begattung) съсшаване п;
(Kreuzung) кръстосване п
paarweise adv на двойки, на чифтове; (zu
zweit) по двама
Pacht / 17 аренда /, наемане п (на недви¬
жимо имущество); (das Entgelt dafür)
аренда / наем т О in ^ geben давам
АI [дам, дадеш (дадох)] под наем (не¬
движимо имущество); in nehmen на¬
емам А! [наема Е (наех)], вземам А!
[взема Е (взех)] под наем (недвижимо
имущество)
pachten <йА> \ч вземам А / [взема Е (взех)]
под наем (недвижимо имущество)
Pächter т 4 наемател т, арендатор т
Pachtvertrag т 2 договор т за наемане на
недвйжимо имущество
Pack т i/sg. Рдокеп т 4 (Bündel) вързоп
ш, денк т, -ове; бохча f; (Paket) пакет
т: п 20/sg verdchtl сган /, сбирщина /
Packagetour [pekitschtu:r] / IS пътуване n
със собствена кола, организйрано от
пътническо бюро
Päckchen п 23 пакетче п% -та; (Post) малка
колетна пратка /
, Packeis п 20lsg Ceogr плаваши ледени къ¬
сове р!. плаваш лед
packen </;/>) vt (ergreifen) хващам Al [хва¬
на £2], улавям А2 [уловя II] Gmdn. an
[2] някого за); (ein ^) опаковам uv, х\
AI. стягам AI [стегна £2] (багаж); übertr
увлйчам АI [увлека, увлечеш (увлякох)],
грабвам AI [грабна £2] (за пиеса, книга
и др.); sich [4] - umg (sich davonmachen)
махам се AI [махна се £2]; офейквам
AI [офейкам AI] (umg) О die Bücher in
die Mappe ^ прибирам си А! [прибера
си ЕЗ] книгите в чантата; die Wäsche in
den Schrank - прибирам, нареждам А /
[наредя //] бельото в шкафа; den Koffer
- стягам сн куфара; von Angst gepackt
обзет от страх
Packen т 4 — Pack; п 23 опаковане п О
bist du mit dem - fertig? стегна ли си
багажа? .
Packer т 4 опаковчи|к т, -ци
Pack|esel т 4 товарно магаре (auch übertr);
^material п 31 опаковъчен материал;
^papier п 20*«.опаковъчна [амбалажна]
хартия; ^sattel т 5 самар т
Packung / 17 опаковка f; Med компрес т
О eine ~~ Zigaretten един пакет цигари
Packwagen т 4 фургон т
Pädag9g|e т 7 педаго|г т, -зи; Мк/ П/sg
педагогика /
pädagogisch adj педагогически
Paddel п 23 лопата / гребл|о п, -а, весл|о
п. -а (за русалка); ^boot п 20 каяк т.
русалка / (лодка)
paddeln <hh/sn) vi карам uv. AI каяк;
(schwimmen) плувам uv. AI кучешката;
(planschen) пляскам uv. AI. шляпам uv,
A / (umg) (във вода) O wir sind über den
See gepaddelt ние преминахме c русалка
през езерото
pafR interj бум!, бам! О umg — sein слисан
[смаян] съм va
paffen <AA) vt umg пуша uv, // (цигара,
лула), без да всмуквам дима О vi umg:
an der Pfeife — пухкам uv, Ale лулата
си
Page [. . 33] m 7 Hist паж m, -ове; (Hotel)
хотелски прислужник, гарсон m
paginj^ren <d//iA> vt пагинйрам uv, v, AI
номерирам uv. v, AI страници
pah! interj амй!
Paket n 20 пакет m; Fast колет m: Teil¬
nahme/ 16 колетна служба за (приемане
на колети)
paketjeren <d/ЛЛ> vt пакетйрам uv, v, AI
Paketjpost / 17/sg пощенска колетна служ¬
ба: т Zustellung / 17 разносна колетна
служба
Pakistan, auch Pakistan л 23 Пакистан т
Pakistaner т 4 пакистанец т, -ци; ~in/ 18
пакистанка/
pakistanisch atlj пакистански
Pakt т I Pol пакт т, -ове, договор т О
einen Pakt mit jmdm. (ab)schließen
сключвам AI [сключа //] договор c ня¬
кого
Palais [,.le:J n (g«i-[..le:.r]. /i/-[..le:s]) двор|ец
m. -цй. палат m
Palä|ographie / 16a/.Tg палеография /;
~ ontologi^ /' 16a(sg палеонтология f
Palast in 2 двор|сц m. -цй. палат m
Palästjna n 23 Палестйна /
Palästinenser in 4 палестйн|ец in, -ци: ~in
Г 18 палестйнка /
palästinensisch adj палестйнски
palatal ad) Phon палатал|сн. -на
Palatalisierung / 17 Phon палатализация
/
Paletot [..ato:] nt 6 палт|о n. -ä. балтон in.
нардссю n. -ia (двуредни)
Palette / 16 Kunst палйтра / O iihertr eine
breite — пьстра гама. широк спектър
Palisade f 16 палисада /. ограда /
Palisanderholz п 22 налисандрово дърво
Ра1т|е /' 16 Bot палма /; --öl п 20 палмово
масло: -sonntag nt 1l\g Kirche Връбница
/
Pampa / 15 Georg пампаси pl
Pampelmuse / 16 Bot грейпфрут ш
Pamphlet п 20 намфлс! nt: ^etjst 01 8 иам-
флстйсг т
panchromatisch adj Phot панхроматйч|сп.
-па
Panier п 20* \erolt знаме /», -па: iihertr
ДСВЙЗ Ol
panieren <d,/»/>> vt Kochk напйрам uv, v.
PANZERPLATTE 607
Panik ./' 17 паника / O von - ergriffen wer¬
den изпадам AI [изпадна E2] в паника
Panikmache / 16/sg umg предизвикване n
на паника
panisch adj панйчески
Panne / 16 (Fahrzeug превозно средство)
повреда f, авария / (по пътя): (Reifen
гума) пукване п: iihertr untg затруднение
п О umg eine - haben закъсвам АI [за¬
късам А /]. загатвам АI [загаЗя //] (untg);
wir hatten auf der Fahrt eine - колата
ни се повреди по пътя. закъсахме по
пътя с колата (untg)
Panorama п 28а панорама /; — aufnahme
/' 16 панорамна снймка; ^film т I па¬
норамен филм
panschen </гЛ> vt разреждам Al [разредя
//]. разводнявам AI [разводня II] (вино.
мляко); г/ (im Wasser spielen) шляпам
ur, AI. газя uv. II във водата О Wein
[Milch] - налйвам AI [налея Еб] вода
във виното [млякото], разреждам вй-
ното [млякого] с вода
Pansen 111 4 Anal търбу|х nt. -си (на пре¬
живно животно)
Pantheismus in II/ля пантсйз|ъм (-мът) т
Panther т 4 ZooI пантера /. - pilz nt I Bot
нангерка /
Pantoffel т 10 чсх|ьл in. -ли <-• ttherlr umg
unter dem - stehen под чехъл съм va
(untg)
Pantoffelheld in 8 untg iron er ist ein - жена
му го води за носа. той с под чехъл
(umg)
Panto|graph in 8 типограф in; — letten pt
леки дамски обувки pl без iieui. чехли
pl: -mjme / 16 Theul пантомима /
Panzer in 4 броня f. Mil танк m. -ове: Zool
(Schildkröte KocienypKa) черупка /.
-abwehr / sü Mil противотанкова
oi брана: - abwehrkanone / 16 Mil про¬
тивотанково оръдие; - abwehrrakete / 16
Mil противотанкова ракета: - faust / 14
противотанков юмрук: --graben m 2
противотанков ров: ^hernd n 25 Htst
ризница I: -Kampfwagen in 4 Mil танк
in. -ове: - kreuzer in 4 Mar броненбеен
кръстосвал
Panzerplatte / 16 броиева плоча; - schiff
n 20 Mar opoHoiiöeleii m. -ни: -schrank
608 PÄONIE
in 2 огнеупорна каса; 'Späh wagen m 4
МИ разузнавателна бронирана кола;
^•sperre / 16/sg Mil противотанково пре¬
пятствие; — truppen pl бронирани войски
pl; ' wagen in 4 МИ бронирана бойна
кола; ~zug т 3 МП брониран влак
Pä9nie [..io] /' 16 Bot божур т
Papa, geh Papa m 6 татко m. -вци (на дет¬
ски език)
Papagei, т 8 oil in I Zoo! папагал m
Papijr n 20* хартйя /; ~e pl (Urkunden)
документи pl. книжа pl; (Ausweis ~e)
документи pl за самоличност; (Wert ~ е)
ценни книжа pl С etw. [4] zu — bringen
записвам AI [запиша E4\ нещо; das steht
nur auf dem — това съществува само на
кита
Papierdeutsch n (gen auch -s) Ling книжен
немски език; 'fabrik / 17 хартиена фаб¬
рика; ' geld п 21 fsg кнйжии пари pl.
банкноти pl; ~ Handlung/17 книжарница
/ за канцеларски материали; - korb m
2 кошче /г. -та за хартиени отпадъци;
- krieg in I канцеларщина / бюрокра¬
ция I. бюрократйз|ъм (-мът) ш, ' mache
[papjcanasche;] // 24 хартйсна каша;
'inesser п 23 нож т. -овс за рязане на
хартия; ~schere / 16 канцеларска но¬
жица; ^schlänge / 16 сериенiйна / (от
хартия); — taschentuch п 22 хартиена
носна кърпа; 'waren pl канцеларски
[книжарски] материали pl: 'Windeln pl
кнйжни неленй pl
Papp|band т 2 книга/с картонена подвър-
зйя; 'decket т 4 картонена кори¬
ца
Pappe / 16 KupiÖH in, мукава /
Pappel / 16 Bot топола f
pappen <ЛА> w лепя uv. 11. залепвам АI otf
залепям А2 [залепя II] (etw. [4] auf [4] otl
an [4] нещо върху ml на); и (Schnee. Teig
сня1. тесто) лепя се. полепвам се (an [3]
но) С' der Kaugummi pappt an den Zähnen
дъвка та се полепва по зъбите
Pappenstiel in I; umg das ist kein ' това
не c luciä работа (umg); umg für einen
' съвсем евтино, без нари (umg)
pappig eulj лепкав
Pappschnee m f>/sg лепкав сняг
Paprika in 6 Boi пипер m: (Frucht) пиперка
/ чушка/* m 6jsg (Gewürz) червбн пипер;
'Schote / 16 (Frucht) пиперка / ч^шка
Papst m 2 пап|а m, -и
päpstlich adj папски O übertr ~er ab der
Papst по-гол ям католик от самия па¬
па
Papsttum п 22/sg папетво п
Papyrus т (gen -. pl .П) Bot. Hist папирус
. и»
Parabel f 16 Math, Ul парабола f;
(Gleit »i 's) auch прйтча /
Parabolantenne ./ 16 Tech. Phys параболич¬
на антена
parabolisch adj нараболйч|ен. -на
Parabolspiegel m 4 Opi параболично огле¬
дало; параболйчен отражател
Parade / 16 МП парад in; Sp парйране n
[отбиване n\ на удар O die ' abnehmen
приемам АI [приема Е (приех)] парада;
umg jmdm. in die ' fahren поставям A2
[поставя //] някого на мястото му,
обърквам AI [объркам AI] сметката на
някого (umg)
Parademarsch т 2 церемониален марш
Paradies п 20 рай т
paradiesisch adj райски
Paradiesvogel т 5 ZooI райска нтйца
paradox adj парадоксални, -на
Paraffin п 20* fsg Chcm парафйн in; '61
и 2Ü течен парафйн
Paragraph т 8 параграф т; ~en|reiter т 4
umg бюрократ in; 'enjzeichen п 23 Тур
парафаф т
Paraguay [paragpa)] п 23 Парагвай т
Paraguayer [..gnaiar] т 4 парагва|ец т.
-йци; 'in /‘ 18 парагвайка/
paraguayisch [..gutgüsch] adj парагвайски
parallel adj успорсд|сн. -на. паралелен. -на
(mit [.?] на. с)
Parallele/16 Math успоредна лйния: iihertr
паралел /н. сьпосгавян|е п. -ия. срав-
пепи|с п. -я <• eine ' zur Vergangenheit
ziehen правя uv, II, паправям A2 [на¬
правя //J паралел с миналото
Parallelfall т 2 подобен случай
parallellaufend adj паралел|ен. -на
Parrallellinie [..io] / 16 Math успоредна лй-
ния
Parallelogramm п 20* Math паралелограм
т, уснорсдни|к т, -ци
Parallelschaltung f П El паралелно включ¬
ване: синхронизация /
Paralyse / 16 Med парализа /
paralysieren <d//;A) vt Med парализирам
«v. v. AI (auch übertr)
paralytisch adj Med паралитйч|ен. -на
Parameter nt 4 Math парамет|ър nt. -ри:
Tech pl параметри pl
Paraphrase / 16 парафраза f (auch Mus)
paraphrasferen <d//»/?> vt парафразйрам
uv. v. Al (auch Mus)
Parasjt m 8 Bio! паразит nt (auch iihertr)
parasitär adj Bio! паразйт|ен. -на
parat adj готов O Papier und Bleistift liegen
— хартията и моливът са готови: er hat
immer eine - e Antwort той йма винаги
готов отговор: ich muß jede Minute '
sein всеки миг трябва ла съм готов
Paratyphus т Med паратйф т
Pärchen п 23 (влюбена) двойка/
Parenthese / 16 скоба /; Gramm вметнато
изречение О geh dies lediglich in ~ (ge¬
sagt) това казано само между дру¬
гото
Parfüm п 24 парфюм т: 'flasche/ 16 ши-
шсн1^5 и, -а с парфюм
parfümieren <d/ЛА> vt парфюмйрам uv, г,
AI: sich [4] ' парфюмйрам се
pari adv Fm: al — по номиналната стой¬
ност: unter [über] - под [над] номинал¬
ната стойност
Paria т 6 пари|й т. -и (auch iihertr)
'parieren (d/ЛЛ) vt Sp парирам uv, v, AI
(auch iihertr). отбйвам AI [отбйя E7]
(удар, нападение): (Pferd кон) спйрам
А! [спра Е (спрях)]
3pari£ren <d//iA> vi untg (gehorchen) под¬
чинявам се А! [подчиня се //], поко¬
рявам се А! [покоря се //] (jmdm. ня¬
кому)
Paris >. Парйж т
Pariser т 4 парижан|ин т, -и; 'in/ 18
парижанка /
Parität / 17/sg равенство п. равноправие
п: Fin паритет т
paritätisch adj рав|сн, -на. равност6|ен,
-йна: на равни начала
Park т 6 od I парк т, -ове: ~ anlage / 16
парк т. -ове
parken <ЛЛ> vt u. vi паркйрам uv, t>, AI,
гарйрам uv, г, AI С Parken verboten!
паркйрансто забранено! 39PARTEIHOCHSCHULE 609
Parkett n 20 паркет m: n 20lsg Theat партер
m
Park|licht n 22 Kfz светлина/за паркиране;
'-platz m 2 мяст|о* n. -<i за паркйранс.
паркинг m: ' uhr / 17 часовни|к m, -ци
за отмерване времето на паркйрането:
- verbot п 20 забрана / за паркйране
Parlament п 20 Pol парламент т. народно
събрание
Parlamen|tär т 1 МИ парламентьор т, по¬
средник т, -ци; ~ tarier [..ior] т 4 Pol
народен представител, депутат т
parlamentarisch adi парламентйр|сн. -на
Parlamentarismus т II /.sg Pol парламен¬
ти рйз|ъм (-мът) т
Parlaments|ausschuß т 2 парламентарна
комисия: ' delegation/'17 парламентар¬
на делегация: 'Fraktion/ 17 парламен¬
тарна фракция: -mitglied п 21 нарбден
представител, депутат т: --Sitzung / 17
заселани|с п, -я на народното събрание
[на парламента]
Parodie / 16а пародия /
parodieren <d//j/>> vt пародирам uv, r. Al
Parole/ 16 Mil парола /; (Losung) лозунг
m
Partei / 17 Po! партия f: Jur страна f;
(Mieter) наемател m O ~ nehmen
[ergreifen] вземам AI [взема Е (взех)]
страна (gegen [4\ против); jmds. ~
nehmen [ergreifen], für jmdn. ~ nehmen
[ergreifen] вземам страната на някого,
поддържам uv, AI някого; die —
wechseln преминавам АI [премина Е2] в
друга партия; eine ~ neuen Typus пар¬
тия от нов тип
Parteiabzeichen п 23 партййна значка;
'-aktiv п 20 партиен актив: 'auftrag
т 2 партийно поръчение: '-buch и 22
партийна членски книжка; — Funktionär
т I* партиен работник; 'ganger т 4
привържсни|к т, -ци, сподвйжни|к т.
-ци; 'genösse т 7 Pol член т. -ове на
партията, партиен член, нартй|сц т, -
йни; 'gruppe / 16 партййна група
parteisch adj пристрастен. -на. предубе¬
ден. неенраведлйв
Parteihochschule / 16 вйсша партййна
школа; 'konferenz / 17 партййна кон¬
ференция: ' lehrjahr м 20 партййна учеб-
39 Нсмско-Г>ь.и арскн речник
610 PARTEILICH
на година: — leitung / 17 партийно ръ¬
ководство;
part^Jich партиен
Parteilichkeit / 17 партййност f; (Vorein¬
genommenheit) пристрастие я
parteilos adj безпристрастен, -на, непре-
дубеден; Pol бсзпартй|ен, -йна
Parteilose т 7+ безпартй|ен т, -йни;/ 19
безпартийна/; -Hörigkeit/ \ljsg безпар-
тййност /; ~ mitgiied л 22 партиен член;
— organ я 20* партиен ор¬
ган; — Organisation /17 партййна органи¬
зация; -politik / 17/sg партййна поли¬
тика
parteipolitisch adj отнасяш се до поли-
тйката на партията О —е Fragen въ¬
проси, който се отнасят до политйката
на партията
Parteiprogramm и 20* програма / на пар¬
тията; — schule / 16 партййна школа;
— tag т I партиен конгрес; — ung / 17
разкол т, разногласие и; —Versammlung
/17 партийно събрание; -Zugehörigkeit
f 17 партийна принадлежност
Parterre [..ter] п 24 партер т (auch Theat).
приземен етаж; — wahnung / 17 жйлищ|е
п, -а в партера
Partie / 16а (Ausschnitt, Teil) част / (от
пейзаж, от човешкото тяло); Mus, Sp,
Schach партия f; И dl партида f; (Aus¬
flug) екскурзия /, излет т; (Heirat) же-
нйтба / О die schönsten — n des Parks
най-хубавите части на парка; er debü¬
tierte in der — des Othello той дебютйра
в ролята на Отело; sie sang die - der
Traviata тя пееше партията на Травиа-
та; sie machte an ihm eine gute — тя се
ожени добрй; sie ist eine gute - тя e
добра партия (за женитба); übertr umg
mit von der — sein участвувам uv, Al
(в нещо)
partiell adj частйч|ен, -на, непъл|ен, -на
Partikel / 16 Gramm. Phys частйца /
Partikularismus m 11 jsg Pol партикула-
рйз|ъм (-мът) m
Partisan m 8 od 9 Pol. Mil партизан|ин m.
-и: — enkrieg m 1 партизанска война
Partitur / 17 Mus партитура /
Partizip n 31 Gramm причасти|е n, -я
Partner m 4 Hdl съдружни|к m, -ци. съ¬
участник m, -ци: Theai партньор m
Party fpa:rii:]15 парти n, -та, събиране
n в къщи ,
Parzelle /16 парцел m, парче л, -та земя,
участъ|к т, -ци
parzellieren <d//»/») vt парцслйрам uv, v,
Al
Pasch m I ad 2 чифт m, -ове (при хвърляне
на зарове)
paschen </i/j) vt umg контрабандйрам uv,
Al; (Pasch werfen) хвърлям A2 [хвър¬
ля //] чифт (при игра на зарове)
Pascher т 4 umg контрабандйст т
Paspel / 16 кант т, -ове, фитйлче л, -та
(в шевовете или ръба на дреха)
paspeln </)/>> vt слагам AI [сложа //] кант
(фитилче) (на дреха), обточвам AI
[обточа //] с фитйлче
РаВ т 2 Geagr проход т, дефиле я, -та;
Jur. Pol паспорт т; Sp пас т. -ове, по-
дазан|е л, -ия
passabel adj umg сн6с|ен, -на, приемлйв,
поносим
Passage [..33] / 16 Arch пасаж т. коридор
т. 1а.тсрия {; (das Passieren) премина¬
ване п; (Reise) пътуване л през море (с
кораб, самолет); (Textstelle) пасаж т (от
книга, реч и др.); Мих пасаж т
Passagier [..з|;г] m I* пътни|к т, -ци, (във
влак. самолет, параход) О blinder -
пътник т без билет
Passant т 8 минувач т
Paßamt п 22 паспортна служба
Passat т 1 Meteor пасат т .
Paßbild п 21 фотография / [снимка /] за
паспорт
passen <ЛА> W (recht sein) уд6б|ен, -на съм
Vа (jmdm. на някого): (Schuhe. Kleid обу¬
ща. дреха) ставам AI [стана £2] (jmdm.
на някого); (sich eignen) подхождам uv,
А1 (für [4\ за, zu [2] за, на); Kart пасувам
uv, Al; Sp подавам AI [по|дам, -дадеш,
(-дадох)] тбпката, давам nacO paßt es
dir um vier Uhr? удобно ли ти е в четири
часа?; das Kleid paßt ihr gut роклята й
е по мярка; die Schuhe — gut обущата
стават; die Handschuhe — zum Schal ръ¬
кавиците подхождат на шала; das paßt
für alle Zwecke това е подходящо за вся¬
какъв случай
Paßgang т 2!sg (Pferd кон) раван ш
passierbar adj проходйм
pas^ren <dfhb) vt (Straße, Grenze улица,
граница) прехосявам Al [прекося //],
преминавам Al [премина £2] през, ми¬
навам през; (Kartoffeln, Suppe картофи,
супа) пасйрам uv, v, AI; <d/.wt> vi (sich
ereignen) случва се AI [случи се //] 3.
Pers, става Al [стане E2] 3. PersO was
ist passiert? какво се е случило?, какво е
станало?; mir ist etwas Unangenehmes
passiert случи ми се нещо неприятно
Passierschein т I пропуск т (документ)
Passion /' 17 cipaci /, силно увлечение; Rel
страданият pl на Христос
passioniert adj страст|сп. -на
passiv, auch passjv adj пасйв|сн. -па; без¬
участен. -на; бсздс|сн. -йна
Passiv п 20 Gramm страдатслсп залог
Passiva, auch Passjven [..w..] pl Hill паейв
m
Passivität [..w..J / |7/.v# пасивност Г. без-
учас I нос I /'
Paßkontrolle / 16 проверка / на паспор-
1И1с: -stelle / 16 паспорта служба
Passus т пасаж т, пуша т, -овс. точка
/ (Ol I ексI, доювор)
Paste / 16 насгег т; Pharm nacia f. крем
m, -овс. мехлем т
Pastell и 20* Kunst пастел т. картйна, ри¬
сувана с пастели О in — malen рисувам
мг. Ale пастели
Pastellfarbe / 16 пастел т (за рисуване)
pastellfarben а<Ц е пастелен цвят
Pastellmalerei / 17 Kunst пастелна живо¬
пис; — stift т 1 пастел т (за рисува¬
не)
Pastete / 16 Kodik пастет т; (Blätterteig¬
gebäck) пирожка / (с различен пъл¬
неж
Pastille / 16 Pharm ханче п, -та. таблетка
/! бонбон т за смучене
Pastinak т I Bot пашьрнак т
Pastor т 9а пастор т, свещени|к т,
-ци
Pastorale / 16 Mus пасторала /
Pate т 7 свидетел т при именуване на
новородено; Rel кръстни|к т. -ци; / 16
otl Patin / 18jsg свидетелка / при име¬
нуване на новородено; Rel кръстница
/ 's — stehen кръщавам А/ [кръстя II]
(bei jmdm. някого), кръстник съм va (bei
jmdm. ла някого): ühcrtr umg dabei habe
ich - gestanden и аз помагах при тази
рабоI а
Patenbetrieb т I нреднрия1ие. което е по¬
ело шефство; — kind п 21 кръщелниче
PATSCHE 611
п. -та. кръшслни|к т. -ци. кръщелница
/
Patenschaft / 17 шефство п die - über¬
nehmen поемам Al [поема Е (поех))
шефство (über [4] над)
Patent п 20 патент т (auf [4] за); -amt
п 22 служба / за рсгистрйранс на из-
обросния и издаване на патенти
patentieren (d ЛА> vr патентовам uv. Al
' - lassen изваждам Al [извадя II]
патент (etw. [4] за пешо)
Patentinhaber т 4 притежател т [соб¬
ственик ш, -ци) на патент
Paternoster п 23 sg Rel Отче наш (молит¬
ва); т 4 Tech асансьор т с непрекъснато
еднопосочно движение
pathetisch ac/j на1С1Йч|ен. -на. разчувстван,
прочувствсн
Pathologie / 16а Med патология /
pathologisch adj Med патоло! йч|сн. -на
Pathos п sg патос т
Patient т 8 пациент т
Patina / sg па гина /
Patriarch т К пафийр|х т, -си
patriarchalisch adj патриархален, -на
Patriot т 8 патриот т, родолюб|сц т.
-ци
patriotisch adj патриотйч|сн. -на. родолю¬
бив
Patriotismus т 11 tsg патриотйз|ъм (-мът)
т, родолюбив п
Patrizier [..iar] т 4 Hist патрйии|й т. -и
Patron т I * патрон т: покровител т;
Kirche светсц-покровйтсл т; umg ver-
ächtl тип т. -ове, субект т
Patrone /16 патрон пи (Schablone) шаблон
т, модел т. кройка /
Patronenjgurt in I картечна лента; —hülse
/ 16 гилза / от патрон: -tasche / 16
патронташ т
Patrouille [..truljo] / 17 Mil патрул т
patrouillieren [..truljj:..] <d//iA> vi патрулй-
рам uv. v, AI
Patsche / 16 umg (Händchen) ръчйчка f;
(Dreck) кал /: (Bedrängnis) затруднение
и. трудно положение O umg in der -
sein [sitzen] в затруднено положение съм
va. зшйзил съм. va. на голям зор съм
(umg); umg jmdm. aus der - helfen no-
612 PATSCHEN
магам АI [помогна £2] на някого да сс
измъкне от затруднено положение
patschen <Уг/>> W umg пляскам uv, Al, шля¬
’ пам uv. АI (auf [4] по In [4\ в): <.тл> пре¬
газвам AI [прегазя IIJ, прецапвам АI
[прецапам АУ]. минавам AI [мина Е2]
шляпайки (през вода, кал)
patschnaß ш/j мок|ър. -ра до кости
patt adj: Schach - sein пат съм va
Patt и 24 jsg Schach пат ш
Patte /' 16 (Tasche джоб) капа|к m: -ци:
(Ärmel ръкав) маншета / маншет т
patzig adj нахал|сн. -на. устат, безочлив
Радке / 16 Mus литавра J, тимпан т
pauken <Л/>> IV бия мг. £7 тимпан; ühertr
шия зубря мг. /У. кълва мг, Е2 (за изпит)
(шия)
Paukenschläger т 4 Mus тимпанйст т:
шия ласкал т, учител и»
Pauker т 4 Mus гимнанйсг т; umg учи¬
тел т
Pauperismus т 11 jsg Winselt пауперйз|ъм
(-мът) ui. обедняване п на масите
pausbäckig adj шия бузест. топчест (за
дете)
pauschal adj грубо пресметнато, общо взе¬
то < etw. [4] - berechnen пресмятам AI
[пресметна £2] нещо грубо; die Auslands¬
reise kostet - 1000 Mark екскурзията в
чужбина струва кръгло 1000 марки
Pauschale и (ясп -s. />/ . Jien [..ian]), auch /
16. Pauschalsumme f 16 обща [глобална]
сума "
'Pajise / 16 почивка /, пауза / (auch Mus):
Schule междучаси|е н. -я; flicai антракс
in O er machte eine kurze той спря
за малко
:Pause / 16 к6пи|е и. -я от чертеж (на
паус): (Lichtpause) хелиографно копие
pausen </;/>) vi копйрам мг. г. AI чертеж
(на паус)
Pausengymnastik / 17 '.vtf производствена
гимнастика
радаепюв atlj ненрестан|ен, -на. непрекъс¬
нат. без почивка
Pausenzeichen и 23 Rail сигнал т на радио
(през време на пауза)
pausieren <d У/Л> w правя мг, /У. направим
А2 [направя //] пауза, прекъсвам AI
[прекъсна £2] за малко
Pauspapier и 20* паус т
Pavian [..w..] in I* Zool павиан m
Pavillon [..wiljo od ..wiljotj] m 6 Arch пави¬
лион in
Pazjfik, auch Pazifik m (gen -s) Geogr Па-
цифйк. auch Пасифйк nt. Тихи [Велики]
океан
pazjfisch adj Geogr тихоокеански O Pazi¬
fischer Ozean Тйхи [Велики] океан
Pazifismus in 11 jsg пацифйз|ъм (-мът) m;
-fist in 8 паиифйст m
pazifistisch adj пацифистйч|ен, -на
Pech n 20*!sg смола / зифт in: übertr лош
късмет. бела f O - haben не ми вървй;
so ein — ! такава беда!, такъв куцузлък
(umg)
Pech|blende/16 jsg Min пехбленда/(урано¬
ва смолеста руда); уранинйт т;~ kohle
/ 16 смолйсти въглшца pl
pechschwarz adj чер|ен, -на като катран
* [като смола] О - es Haar смолйста коса
Pechsträhne / 16/sg umg низ т от нещастия
[от несполуки] ^
Pechvogel т 5 umg несретни|к т, -ци, човек
т без късмет О er ist ein — на него нй-
хога не му върви
' Pedal п 20* педал т О (auf) das — treten
натискам мг. А У. натйсвам А У [натисна
£2] педала: in die - е treten изправям се
А2 [изправя се II] на педали
Pe|dant т 8 педант nt; -danterj^ / 16а
педантйз|ъм (-мът) т, педактйчност /,
педан пийна /
pedantisch adj педантйч|ен, -на
Pediküre / 16/sg педикюр т; / 16 педи-
кюрйстка /
Pegel т 4 (Wasserstandsmesser) пегел т,
уред т за измерване височината на во¬
дно равнище: (Wasserstand) ниво п на
водата
peijen </iA> r/ Mar. Flugw пеленгйрам мг,
r. Al, определям А2 [определя II] по¬
соката. засичам АI [за|сеха. -сечеш (-ся¬
кох)]; (Wassertiefe) измервам AI [измеря
II] дълбочината на водата
Peil|funk ui 1 sg Flugw радиопеленгация
/• - funkempfinger in 4 радиопеленга-
торен приемник: - funksender т 4 ра-
лиомая|к in, -ши - gerät п 20 радиопе¬
ленгатор in: -rahmen т 4 ггеленгаторна
рамкова антена: ' stelle / 16 (радио)
пеленгаторна станция: ^ung / 17
Flugw пеленгуване и; Маг измерване п
дълбочината на водата
Pein / 17 sg мъка /. терзание п. болка /.
страдание п
peinigen <Л/>> »7 изтезавам мг. AI. из¬
мъчвам AI [измъча //]. мъча uv. И
Peiniger т 4 мъчител т
peinlich <«// (unangenehm) неприят|сн. -на:
неудбб|ен. -на: мъчйтел|ен -ми; (genau)
т6ч)ен. -на. лобросъвест|ен. -на: педан¬
тичен. -на: акурат|ен. -на ч - genau
[korrekt] извънредно точ|ен. -на [ко¬
ректен. -на]: es herrschte - е Ordnung
имаше [цареше] безупречен порядък
[ред]: es ist mir sehr aber ich muß es
Ihnen sagen много ми е неудобно, но
трябва да ви кажа това
Peinlichkeit / 17 sg неудобство п. неприят¬
ност I: (• Genauigkeit) точност педан¬
тичност /
Putsche /16 бич т. -ове. (Reit~) камшй|к
т, -ци
putschen <//Л) 17 шибам uv, Al (auch
iihertr). удрям А 2 [ударя //] с камшйк
<■ V/V der Regen peitscht gegen [an die]
Fenster дъждът плюшй по прозорците:
die Segel - im Wind платната плющят
от вятъра
pekuniär adj парйч|ен. -па. финансов
Pelargonie [..nia] / 16 Bot мушкат|о n, -а
Pelerine / 16 пелерина f
Pelikan nt I* Zoo) пеликан m
Pelle / 16 (gekochte Kartoffeln варени кар¬
тофи. Wurst салам) кожа / кожичка /
<> die - abziehen беля г/v. //. избелвам
AI [избеля //], обелвам (картофи, са¬
лам)
pellen </;Л) vt (gekochte Kartoffeln, Eier
варени картофи, яйца) беля и\\ //. из¬
белвам А1 (избеля //]. обелвам О
meine Haut pellt sich кожата ми се бели
(от слънцето)
Pellkartoffeln pl цели варени картофи р!
(небслени)
Pelz т 1 (Ticrfcll) кожа / (обработена жи¬
вотинска кожа с космите); kragen)
кожена яка; (^-mantel) кожено палто;
^futter н 23 кожена подплата; ^kragen
т 4 кожена яка; ^mantel т 5 кожено
палто; ^ mOtze / 16 калпа|к т, -ци;
•v-tier п 20 животню п. -и с ценна кожа;
PERFEKT 613
^ tierfarm / 17 ферма / за отглежда¬
не на животни с ценна кожа: ^waren-
händler 4 търгов|ец пи -ци на кожу¬
харски изделия; ^werk // 20 кожухарски
изделия pl
PEN-CTub т (gen -s) Пснклуб т
Pendel п 23 ма\ал|о п. -а
pendeln <ЛА> vi люлея ее uw £6, люшкам
се i/г. AI (като махало): \lhcrtr снова uw
Е2 насам натам: (Verkehrsmittel превоз¬
но средство) циркулирам uw г. AI (меж-
л> два пункта)
Pendelltur / 17 летяща врат: ^uhr ./ 17
час6вни|к nt. -ци с махало: ^verkehr
т I \е съобщение п между два пункга
с влак [автобус], който отива и сс връ¬
ща: w.ug nt 2 местен влак (който
обслужва два пункта)
penetrant ad/ (Geruch. Geschmack миризма,
вкус) бст|ър. -ра. силен, -на: (aufdring¬
lich) иахал|еи. -на
penibel ad/ псдангйч|ен. -на. (kleinlich)
дребнав
Penicillin п 20*/sg Pharm пеницилин т
Pension [paij..] / 17 (Ruhegehalt) пенсия /‘
(Fremdenheim. Internat) пансион т v
in ^ gehen излизам А! [изляза* El] в
пенсия: ein Zimmer mit voller - mieten
наемам Al [наема Е (наех)] стая c пълен
пансион
Pensionär [parj..] nt l* пенсионер nt; rcralt
пансионер m
pensionieren [paq..] <dfhhy vt пенсионирам
uw w AI
Pensionspreis [paq..] nt 1 такса / за пансион
Pensum n 2K (pl auch ..sa) (Aufgabe) работа
/. задача /; (Lehrplan) учебен план. учеб¬
на програма (която трябва да се из¬
върши за определено време)
Pepsjn п 20*isg BiaI пепсин т
per prdp [4\ с. по, чрез, сО ^ Adresse ..ла
адрес - Post по пощата: - Bahn с
влак. по железницата; ^ Schiff с па¬
раход: ^ Flugzeug със самолет
perennierend adj Bat издръжлйв. устой¬
чив: (mehrjährig) многогодишен, -на
perfekt adj (vollendet, vollkommen) съвър¬
шен, отлйч|ен, -на; превъзход|ен, -на;
(abgemacht) уреден, решен О -
614 PERFEKT
Französisch sprechen говоря uv, II пер¬
фектно френски език; in Stenographie ^
sein владея uv, E6 стеног рафия; der
Vertrag ist ~ договорът е сключен [е ве¬
че в сила]
Perfekt n 20 Gramm перфект m
perforieren <d/7//>> vt перфорйрам uv, v,
AI
Perforiermaschine / 16 перфоратор m
Pergament n 20 пергамент m; - Handschrift
f 17 пергамент m, ръкопис, написан на
пергамент; -^papier п 20* пергаментна
хартия
Periode/16 период /??; Med менструация/*
^'n|system п 20* Chem периодична сис¬
тема (на елементите)
periodisch actj периодич|ен. -на; периоди¬
чески, циклйчески О Schriften пе¬
риодични издания pl, списания р!
Periphejif/ 16а Math периферия/, обикол¬
ка /на кръга; (Stadt град) покрайнинй
pl; предградия pl
Perisk9p п 20* Mar. Phys перископ т
Perle / 16 (echte) перла / бисер т; übertr
auch съхровищ|е п, -а; (Glas^) мънйст|о
п -а, 3ipH|o п, -а от синцйО der Schweiß
stand ihm in ^n auf der Stirn капки пот
бяха избили на челото му
perlen </;/>,лл) г/ (tropfen) капя uv, Е4, па¬
дам AI [падна Е2\ на капки; (Wein вино)
искря и\\ II О der Schweiß perlte auf sei¬
ner Stirn по челото му блестяха капки
пот, капки пот избиха по челото му; der
Schweiß ist ihm von der Stirn geperlt пот
капеше от челото му; die Wiese perlt vom
Tau ливадата блести от роса; ein ^des
Lachen кръшен смях
Perl|huhn n 22 Zool токачка f; ^muschel
f 16 Zool бисерна мида; -mutttx fjsg,
auch kurz Perlmutt n 20*/sg седеф nt;
^schrift / 17 Typ нонпарей m
Perlon msg (gen -s) Text перлон m
permanent adj постоянен, -на, непрекъс¬
нат
Permanenz / 17 a# неизменност /, устано-
веност f : дълготрайност f
perplex adj объркан, смутен
Perser nt 4 персй(ец m. -йци; ^-in / 18 пер¬
си йка /; ^ teppich m I, auch kurz Pörser
m 4 персийски килим
Persianer m 4 (Pelz) астраган m
persisch adj персийски
Person/ 17 лиц|е n, -a (auch Gramm), чове[к
m, -ци, pl auch хора; (bedeutend) личност
/ (високопоставена, важна); Lit действу¬
ващо лице, образ т; umg (weibliches
Wesen) жена /. момйче п; verächtl пер¬
сона / <• die Familie besteht aus vier
^en семейството се състой от четири
души; pro - на човек; ich kenne ihn von
^ познавам uv, А / го лично; in (eigener)
- лично; ich für meine ~ аз лйчно; що
се отнася до мене; er ist die Güte in
той е олицетворение на самата добро-
га; той е самата доброта; sie ist eine
flinke ^ in е чевръсто момйче; eine
leichtfertige - лекомислена персона
Personal n 20*/.vg персонал m; състав m;
^akte / 16 досие n на служащ; — ausweis
nt 1 личен паспорт; '-bestand m 2 лйчен
състав; '-büro n 24 служба / „личен съ¬
став“; -einsparung f 17 икономия / на
работна ръка [на персонал]; '-kürzung
/ 17 съкрашени|е п, -я на персонал;
Leiter т 4 начални|к т, -ци (на служба)
„личен състав"
Personalien [Jan] pl лични данни pl, данни
pl за самоличността (на дадено лице)
0 die Polizei stellte die ^ des Taters fest
полйиията установи самоличността на
извършйтсля на деянието
Personalmangel т 4/sg недостатъчен пер¬
сонал, липса / на персонал </ — haben
нямам uv, AI достатъчно персонал, не
разполагам uv, AI с достатъчно пер¬
сонал
Personalpronomen п 23 Gramm лично мес-
юимение
personell adi персонал|ен, -на
Pers9nen|bahnhof т 2 пътническа га¬
ра; ^ beforderung/17/sg превоз nt на път¬
ници; ^kraftwagen т 4, Abk Pkw лека
кола; ^kult т 1 култ т към личност¬
та; ^ пате т 7а лйчно [собствено] име;
^ stand т 2/sg Jur гражданско състоя¬
ние; Standesregister п 23 регйст|ър т,
-ри за гражданското състояние;
^verkehr т 1/лg пътническо движение;
^ wagen т 4 лека кола;
(Eisenbahnwagen) пътнически вагон;
-^zug т 2 пътнически влак
personifizieren <d//t/7> vt олицетворявам
Al [олицетворя //]. въплъщавам Al
[въплътя //]
Personifizierung / 17 олицетворение n; въ¬
плъщение n
persönlich adj лйч|ен, -наО Gramm das
Fürwort лично местоимение; Jur ~es
Eigentum лична собственост; in *-er
Angelegenheit по лична работа; jmdn.
kennen познавам uv, Al някого лично;
etw. [4] ~ nehmen вз&мам Al [взема E
(взех)] нещо върху себе си; засягам
се А1 [засегна се Е2\ от не¬
що
Persönlichkeit / 17 личност/* (Wesen) ин¬
дивидуалност / характер т; (bedeuten¬
der Mensch) изтъкната личност Ohohe
~еп висопоставени лица pl; — en des
öffentlichen Lebens обществени дейци
pl
Perspektive [..wo] / 16 перспектива /(auch
ühertr)
perspektivisch [..w..] adj перспективен, -на
Perspektivplan m 2 Wirtsch перспективен
план
Peru n 23 Перу n
Peruaner m 4 неруан|ец m, -ци; --in f 18
перуаика /
peruanisch adj псруапски
Perücke / 16 перука f
pervers adj извратен. перверз|ен, -на
Pessimismus m 1 Msg иесимйз|ъм (-мът) m;
--jst m 8 песимист m
pessimistisch adj иесимистйч|ен, -на
Pest / П/sg Med чума /; ^ beule / 16 Med
чумен бубон
pestkrank adj ббл|сн, -na or чума
Petersilie [..io] / 16 Bot Mai даноз m
Petition / 17 петиция /, молба f
Petroleum [..leum] n 29/sg петрол m, газ /;
--felder pl Geol петролни залежи pl;
'-kodier m 4 примус m; ^lampe / 16
iicipojiHa [газена] лампа
Petschaft n 20 иеча i m
Petticoat [petico:t] m 6 фуста /
Petunie [..ioj / 16 Bot петуния /
petzen <ЛЛ> y/ umg доноснича uw //. кле¬
ветя uv. II (ученически език)
Pfad т 1 пътека /, път т, -ища; ~ Ander
т 4 скаут
Pfafle т 7 поп in, -бвс. свещени|к т, -ци
PFEFFERN 615
Pfahl т 2 кол ш. -ове: (Pfosten) стълб т,
-ове. дире|к ш, -ци < umg in seinen vier
Pfählen в дома си. в къши
Pfah)|bau т 1 (pl -ten) наколно жйлище;
--wurzel / 16 Bot главен корен
Pfand п 22 зало|г m, -зи; (Flaschen ) депо¬
зит т (за бутилки)
pfändbar adj Jur подлежащ на запор
Pfandbrief т 1 Bank гаранционно писмо
за ипотека
pfänden </;/>> vf Jur налагам А / [наложа //]
запор (etw. [4] върху нешо); правя uv, fl,
направям А2 [направя II] опис (на иму¬
щество), конфискувам uw i\ Al
Pfandfgeld n 21 депозит m (за бутилка);
~haus n 22, -leihe/ 16 заложна къща;
'-schein m 1 разписка/за заложена вещ
Pfändung 117 Jur налагане n на запор;
конфискация /
Pfanne / 16 (Brat^) тиган т; (Blech zum
Backen u. Braten) тава/ тавичка/* Anat
ставна кухина
Pfannkuchen m 4 Kochk поничка /. (Eier¬
kuchen) палачинка f, омлет ni
Pfarr|e / 16 (Bezirk) енория / (^-haus) дом
m на енорийски свещеник [пастор]: ^ег
т 4 (evangelisch) пастор т; (katholisch)
свещени|к т, -ци; ^haus п 22 = Pfarre;
-kirche / 16 енорийска църква
Pfau т 9 Zoo! паун т; ^en|auge п 30 Zool
(Schmetterling) пеперуда / (нощна и
дневна, обагрена като перо на паун):
--hennе / 16 ZooI женски паун
Pfeffer т 4 (чер) пипер т О gestoßener
^ чукан (чер) пипер; ganzer - (чер)
пипер на зърна; schwarzer •- чер пипер;
weißer *- бял пипер; umg da liegt der
Hase im - там е беляга (umg)
Pfeffergurke / 16 маринована краставичка;
^korn n 22 зърн|6 n, -а пипер; ^kuchen
m 4 Kochk меденка f (c много подправ¬
ки): -minze / 16 Bot мента /
pfeffern <Л/>> vt подправям A2 [подправя
//] c чер пипер, слагам Al [сложа II]
чер пипер в; umg захвърлям А2 [за¬
хвърля //]. запращам А1 [запратя II],
запокитвам AI [запокйтя //] 0> umg ge-
616 PFEIFE
pfefferte Rechnung надута сметка; ge¬
pfefferte Preise високи цени
P^jfe / 16 (Signal, Schalmei) свирка f;
(Tabaks ~) лула f: (Orgel ~) тръба / на
орган
pfeifen <21 //;/>> vt. vi свиря мг, //, свйрвам
AI [свйрна £2]. изсвирвам, подсвйрвам
c уста; свйркам (си) мг. AI. подсвйрквам
А/ (си); (Wind. Kugel вятър, куршум)
свиря, изсвйрвам. свистя ui’, 12. изсвис-
гявам AI [изсвистя /2]; (Vogel птичка)
пея мг, Еб; цвърча мг, 13: (Maus мишка)
цвърча, цвъркам uv. Alb sich [J] eins
- подсвирквам си; umg auf etw. [4\»
ncT нари не давам А1 [дам. дадеш (да¬
дох)] за нещо {umg)
Pfeil т 1 стрела /'
Pfeiler ш 4 (Stülze) подпора f: (Säule)
сгьлб m. -ове. колона ./; (Wand ») пи-
лас||ьр т. -ри; iihertr стълб т, -ове, опо¬
ра /
pfeilgeschwind adj. pfeilschnell adj бърз
кат стрела
Pfennig т I (hei Wertangabe при означение
па парична стойност pl -). Ahk Pf пфе-
HHi ш (монета) О mit dem — rechnen
живея мг. Еб много икономйчно. смя¬
там мг. AI и последната стотйнка; ohne
einen - sein нямам мг. AI нйто стотйн¬
ка; umg sie hatten keinen — mehr те ня¬
маха пукната пара (umg). те бяха съвсем
бедни
Pfenniglabsatz т 2 висок тънък дамски ток;
~ fuchser in 4 umg скръндза / (umg)
Pferch in I кошара /
pferchen </;/>> (Menschen. Tiere хора. жи¬
вотни) натъпквам А! [натъпча Е4\ (in
[4] в)
Pferd п 20 кон т. -е (auch Scheich); Sp Tur¬
nen кон in (гимнастически уред) О zu
-е на кон: umg wie ein - arbeiten работя
i/г. II като вол (umg): umg das hält kein
» aus никой не може да издържй това:
umg dahin bringen mich keine zehn »e за
нищо на света няма да отйда там: umg
das - beim Schwanz aufzäumen започвам
А / [започна £2] нещо от краката за гла¬
вата (umg): umg auf dem hohen »e sitzen
държа се мг. IS високомерно, надувам
се мг. AI (umg)
Pferde|arbeit / 17 волски труд: ~ fleisch п
20/.Vg конско месо; » fuhrwerk л 20 кон¬
ска кола; — geschirr п 20 хамути pl;
» rennbahn / 17 хиподром т; »rennen
п 23 конни надбягвания pl, конни съ¬
стезания; -»schwänz т 2 конска опашка
(auch Frisur); » sport т l/sg конен спорт;
-»stall т 2 конюшня f; -»stärke/16, Abk
PS Phys конска сила (Abk кс); »zucht /
nisg коневъдство n
Pfiff m 1 изсвирване n; Sp свйрков сигнал;
umg трик m, -ове, хватка / (umg)
Pfifferling in I Bot пачи крак m (гъба) O
umg keinen - wert sein не струвам uv,
AI пет парй (umg)
pfiffig adj хйт|ьр. -pa. досетлив
Pfingsten n 23/sg od pl Петдесетница /
Pfingstrose f 16 Bot божур nt
Pfirsich in I праскова f; » bäum m 2 прас¬
кова /(дърво)
Pflanze / 16 растени|е n, -я
pflanzen </>/>) rt садя мг. II. посаждам AI
[посадя //]. засаждам О übertr umg sich
[4] aufs Sofa » разполагам се Al [раз¬
положа се //]. сядам AI [седна £2] на¬
широко на дивана
Pflanzenbau т 1 lsg растениевъдство п;
»faser / 16 растйтелно влакно: — fresser
т 4 тревопасно животно; »kost / \2lsg
вегетарианска храна: »künde / 16jsg
ботаника /; »öl п 20 растйтелно масло:
»reich п 20/sg растйтелен свят. флора
./; »Sammlung / 17 хербари|й т, -и:
»Schädling т I вредител т по расте¬
нията: »schütz т l/sg растйтелна за-
гцйта: » schutzdienst т 1 служба / за за¬
шита на растенията: »Schutzmittel п 23
средств|о п. -а за растйтелна защйта;
»wuchs т 2/sg вегетация ./; »zucht /
17 .vjtf растениевъдство п
Pflanz|er т 4 плантйтор т: »garten т 2
горски разсадник: »holz п 22 садйл[о
п. -ä: »maschine /16 Landxv разсадопо-
ейлъчна машйна: »ung/ 17 (Pflanzen)
засаждане п. насаждане п; (Anlage) на-
сажлени|е п. -я: плантация /
pflanzlich adj растйтел|ен. -на
Pflaster п 23 Med пластйр т: (Heft») лей¬
копласт т: (Straßen ») паваж т, улична
насгйлка
pflastern </;/>) г/ (Straße улица) павйрам
мг. г. AI
Pflaster|setzer nt 4 павьор m. павировач nt:
■v stein in I паве n. -та: ^ung f 17 (Pfla¬
stern) павиране n. настилане n: (Stra¬
ßen ) паваж m ,
Pflaume / 16 слива /
Pflaumen|baum nt 2 слива / (дърво):
- kern nt 1 сливова костилка: - kompott
и 20 компот nt от сливи: ^mus n 20
мармслад nt от сливи
Pflege/ 16 sg грижа /'(за дете. болен, рас¬
тение): (Obhut) закрила /; Mod гледане
н. полагане п грйж|г (за) ч die - der
Hände грижи pl за ръцете: er hat gute
- добре се грижат за него: jmdm. ein
Kind [ein Tier] in - geben давам .41 [дам.
дадеш (дадох)] някому дете [животно]
да се |рйжи за него: etw. in - nehmen
поемам AI [поема £ (поех)] грйжата за
пешо (за машина, градина и др.): bei
jmdm. in - sein намйрам се АI [намеря
се //] под грйжите на някого
pflegebedürftig adj който се нуждае от грй-
жн
Pflegeteltem р! приемни родйтели pl:
^kind п 20 хранениче п. -та: ^mutter
/ 14 а приемна майка, майка /на хра¬
нениче
pflegeleicht adj (SloiT плат) немачкаем.
лефн. -на за поддържане
pflegen </i/i> 17 грйжа се uv. II (etw. [4] за
нещо): Mod гледам мг. А / (jmdn. няко¬
го). грйжа се (jmdn. за някого): sich [4]
- гледам се. грйжа се за себе си: грйжа
се за външността си; »7 ймам мг, А I на¬
вик, обичам uv, АI (etw. zu tun) да вър¬
ша нещо О Umgang — mit [J] общувам
мг. AI с; die Haare [die Haut, die Zähne]
- поддържам мг. AI косата [кожата,
зъбите] си; mein Vater pflegt zu sagen:...
баша ми обича да казва:...
Pfleger /и 4 Med санитар nt: Jur опекун nt,
попечйтел nt: ~in / 18 Med санитарка
/' ‘
Pflegevater nt 5 приемен баща, баща nt на
хранениче
pfleglich adj грижлив. внимагел|ен. -на С
jmdn. od etw. [4] - behandeln отнасям се
A2 [отнеса сс El] към някого od нещо
внимателно
Pflegling и: I* пйтом|ец гп. -ци. пйтомка
/
Pflicht / 17 (морален) дълг /н. задължение
п, -*-x>Sp задължйтелно съчетание (при
PFROPFEN 617
фигурно пързаляне и др.): ^abliefenmg
/ 17 задъзжйтелна доставка: - arbeit /
17.vjf задължителна работа
pfl|cht|bewußt adj който съзнава дълга си.
съзнателен, -на: ~ eifrig adj ревност|ен.
-на. \еърд|ен. -на
Pfl|cht|fach м 22 задължйтелен (учебен)
предмет: - erfiillung / I7.vjj изпълнение
п на дъна: - geföhl п 20 sg чувство п
за дълг
pflicht|gemäO adj. pflichtschuldig adj дължйм.
подобаващ: adv както трябва: както по¬
велява дългът: както се изисква от слу¬
жебните задължения: - treu adj вср|ен*.
-на на дълга си
Pfljchtübung / 17 Sp задължително упраж¬
нение _
pflichtvergessen adj безоп овор|ен. -на. не¬
съзнателен. -на. нелоял|ен. -на. забра¬
вил дълга си
Pflock ш 2 колче п. -га: клин т. -ове О
iihevtv untg einen ^ zuriickstecken про¬
меням А2 [променя //] гоиа, запявам
AI [запея Е6\ друга песен (и/;де). нама¬
лявам AI [намаля //] претенциите си
pflücken <///>> vf (Blumen. Obst цветя, пло¬
дове) бера п\\ ЕЗ. набирам AI [набера
ЕЗ]: (einzelne Blume od Frucht отделно
цвете иди плод) откъсвам AI [откъсна
Е2]
Pflug т 2 плуг ш. -ове
pflügen (hhy vf. vi ора i/r. Е2
Pflügen // 23 оран /
Pflüger nt 4 орач т
Pflugschar п 20 Laiuhv палсшни|к ///. -ци.
лемеж т
Pforte / 16 порта /. врата /
Pförtner т 4 вратар т, портиер т: Afwf
ийлор /77. ^in / 18 нортиерка /; -haus
п 22 поргиерна /. къща / на портиер
Pfosten /77 4 стълб /77. -овс. подпора
Pfote / 16 лапа / (на животно); wng
(schlechte Schrift) гарги pl (umg). драс-
кулки р/. лош почерк
Pfriem nt I. Pfriemen т 6 шйл|о п. -а
pfr9pfen <//Л> гГFlasche шише) запушвам
ÄI [запуша //] с тапа; umg (hincinstop-
fen) натъпквам AI [натъпча Е4\ (in [4]
в); Bot присаждам AI [присадя //] О
618 PFROPFEN
der Saal war gepfropft voll залата беше
претъпкана
Pfropfen m 4 запушалка /, тапа f
Pfropfjmesaer n 23 ножче n. -та за присаж¬
дане; —reis n 21 калем m за присаж¬
дане
Pfuhl m 2 блат|о л. -ä, гьол m, -ове, auch
-ища, локва /
pfui! interj ух! срамота! О —, scbfime dich!
как не те е срам!
Pfund п 20 (bei Gewichts- und Wertangabe за
означение на тегло и парична стойност
р!-) фунт т. -ове, половин килограм О
drei — Birnen три фунта [кило и полови¬
на] круши; ein englisches —, ein ~
Sterling, Ahk £ английска лира, фунт
стерлинг
pfundweise adv на фунтове
Pfusch m/sg (gen -(e)s) umg лоша [неско-
посна] работа
pfuschen </)Л) V/ umg работя uv, II немар¬
ливо [нехайно, лошо]
Pfuscher т 4 лош работник, некадърни|к
т, -ци
Pfuschern / 17 нескопосно [лошо] извър¬
шена работа
Pfütze / 16 локва /
Phänomen п 20* феномен т
Phantasie / 16a/.yjy фантазия /, въобра¬
жение л.' — n [..ian] pl фантазии pl; илю¬
зии pl; химери pl: / 16а Mus фантазия
/
phantasieren <d/ЛА> vi фантазирам uv, AI:
Med бълнувам uv, AI; Mus импрови¬
зирам uv, v, AI
Phantast m 8 мечтател m, фантазьор
m
phantastisch adj (nicht wirklich) фантас-
тйч’(ен. -на, недействйтел|ен, -на; (unge¬
wöhnlich) чудат. стран|ен, -на; umg (herr¬
lich) фантастичен, -на, прекрафн, -на;
umg (sehr groß) фантастйч|ен, -на, не¬
имоверно голям*
Phantom л 20* фантом т, прйзра|к т, -ци.
привидени|е л, -л
Pharao (gen -s, pl -onen) m фараон m
Pharisäer m 4 фарисе|й m, -и (auch übertr)
Pharma|kologm / I büjsg фармакология /
—z^yt m 8 аптекар m, фармацевт m;
-im/ 16a/sg фармацияf, аптекарство
л, фармацевтика/
Phase / 16 фаза / (auch Astr, Phys)
Philantrop m 8 филантроп m
philanthropisch adj човеколюбив, филан-
тропйчески
Philatelie / 16a/.v# филателия f; — jst m
8 филателйст m
Philharmonie/ 16a филхармония f; —har-
moniker m 4 оркестрант m във филхар¬
монията
Philister m 4 филйстер m, еснаф m
philjsterhaft adj филйстерски, еснафски,
тесногръд
Philologe m 7 филоло|г m, -зи; — logje
/ 16a филология f; — login / 18 фило-
ложка /
philotogisch adj филологически
Philosoph ni 8 философ m
Philosophie / 16a философия/
philosophieren <dfhh') vi философсгвувам
uv. AI
philosophisch adj философски
Phlegma n 28 a/sg флегматйчност /, инерт¬
ност /
phlegmatisch adj флегматйч|ен, -на, бав|ен,
-на, инерт|ен, -на
Phon л 24 (hei Maßangabe при означение на
количество pl -) Phys фон т, -ове
Phonem п 20* Ling фонема /
Phonetik / 17/sg Ling фонетика f; — er т 4
Ling фонетй|к т, -ци
phonetisch adj фонетйч|ен, -на
Phono|log|e / I6a/.rg Ling фонология /,
- thek / 17 фонотека /
Phosphat л 20 Chem фосфат т
Phosphor /н 1 */sg Chem фосфор т; —bom¬
be/ 16 фосфорна бомба
Phosphoreszenz / 17 фосфоресценция f
phosphoreszieren <d//>6> vi фосфоресцй-
рам uv. г, AI; -d adj фосфоресцйращ
Phosphor|säure / 16 Chem фосфорна кисе¬
лина; -Vergiftung / 17 отравяне л от
фосфор
Photo, auch Foto n 24 T Photographie;
-album, aucli Fotoalbum n 28, umg auch
n 24 албум m за снимки; — amateur, auch
Fotoamateur [,.ö;r] m 1* фотолюбител m;
-apparat, auch Fotoapparat m 1 фото-
графйчески апарат, фотоапарат m
Photochemi^, auch Fotochemij / 16a/.vg
фотохймия /
photo|elektrisch, auch fotoelektrisch adj Phys
фотослектрйчески; ^gen, auch fotogen
adj фотогснйч|сн, -на
Photo|graph, auch Fotograf m 8 фотограф
m; -graphi^, auch Fotografie / 16a фо¬
тография /; kurz Photo, auch Foto n 24
(Aufnahme) фотография /, снимка /
photographieren, auch fotografieren <d/ЛА)
vf. vi фотографйрам uv. v. Al, снймам
AI [снема Е (снех)] 's sich [4] lassen
фотографйрам се, снймам се
photographisch, auch fotografisch adj фото¬
графски
Photokopie, auch Fotokopi^ / 16a фото¬
копие /I. -я
Photojmontage, auch Fotomontage/16 фото-
монтаж /и; ^Synthese, auch Fotosynthese
/ 16lsg Bot фотоси нтез m; ^thek, auch
Fotothek / 17 фототека /
Photozelle/ 16 Phys, El фотоклетка/, фо-
тоелемент m
Phrase / 16 (Redewendung) фраза / (auch
Mus). йзраз tu; /;/ ühertr (leeres Ge¬
schwätz) празни приказки p!
Phrasendrescher nt 4 фразьор nt
phrasenhaft adj нразнослов|ен, -на, праз|ен,
-па
Phraseologie / 16a фразеология /
phraseologisch adj фразеология Ich. -на
phrasieren <d 7//>) 17 Mus фразйрам uv,v,
аГ
Physik / 17 vc физика /
physikalisch adj физически , ^-e Gesetze
физически закони: Versuche физй-
чсски опи ги: ^c Therapie Med физио¬
терапия /
Physiker nt 4 физй|к nt. -пи
Physiognomie / 16a физиономия (: -^lo-
gie / 16a .vir фиЗИОЛ01ИЯ /
physiologisch adj физиологически, физио¬
логичен, -на
Physi(k)ntherapie / 16a'\,t» физиотерапия
physisch tulj физйчески / -> e Arbeit фи¬
зически груд; - Kraft физическа сй-
ла
Pianist in X Mus ииинйС1 in
piano adv Mus пиано
Piano n 24 miaii|<> n. -ä
pjehen <///»> i7 нокрйиам А/ [покрйя E7]
c K-a ipän [зиф|], насмоляинм АI [насмо-
ля //]
1 Pickel in 4 (Eis-^) нйкел in. ледокбп in
■Pickel m 4 Med пъичица / пъпка / по
лицето
PINNE 619
picken <hb> vtt vi кълва uv, E2 (за пти¬
ца ,
picklig adj Med пъпчив, c пъпки
Picknick n 20* od 24 пйкни|к m. -пи
pjekfein adj utng изискан. елегант|ен. -на
piepen </i/>> vi цвърча uv. 13. цвъркам мг.
wAI (за птичка); ((Kücken пиленце) пи-
сукам мг, А1, пиукам мг. AI
Pier /и I. auch /12 od 17 Маг кей nt. -ове,
кейова стена: пристан т
Pietät [pie.J / 17 sg пиетет tu; (Ehrfurcht)
страхопочитание /?. уважение п
pietätlos [pie..] adj без пиетет, непочтй-
тел|ен. -на: voll adj почтйтел|ен. -на.
благоговеен, -йиа
Pietismus [pie..] т 11 \g Re! пиетйз|ъм
(-мът) т
Pigment п 20 Biol пигмент ш
■Pik т 1 od 6 (öergspitze) (остър планин¬
ски) връх
:Pik п 24 (Spielkarte карта за игра) пика
/
-'Pik /;; 1 \g: utng einen - auf jmdn. haben
ймам m\ AI зъб на някого {utng)
pikant adj кикант|ен. -на
Pike / 16 Mil копи|е n. -я. пика f
pikieren <d ///>> v/ (Setzlinge разсад) раз-
саждам Al [разсадя //], пикирам uv. v,
Al
pikiert ad/ засегнат, обйден. ядосан <s
sie war leicht [etwas] - über seine Bemer¬
kung тя беше леко засегната [обидена)
от забележката му. тя сс малко засегна
[малко обиди] от забележката му
Pilaster tu 4 Arch нилас||ър ш. -ри
Pilger т 4 1юкл0нни|к nt. -пи. богомолец,
кбйю отива на поклонение (в Рим. Йе¬
русалим. Мека и др.): ühertr пътни|к т.
-пи. страшш|к т. -ни: -fahrt / 17 по¬
сещение п. поклонение п (в Рим, Йе¬
русалим. Мека и др.)
pilgern <\//> vi отивам А1 [отйда £7] на
поклонение (в Рим, Йерусалим. Мека
и др.)
Pille / 16 Med ханче п. -та. пилюла /
Pilot nt 8 Fhtgw пилот т. лет|ец /и. -цй;
Маг лоцман nt
Pilz tu I Bot г ъба /
pimpelig adj untg изнежен. разглезен
Pinguin nt 4* Zoo! пингвин rn
Pjnic [..io] / 16 Bot пиния /
Pinne / 16 (kleiner Nagel) гвоздейче n. -та.
щифт Mi. -ове: (Reißzwecke) габърче n.
620 PINSCHER
-та; (Ruder-) румпсл in, лост in на кор-
мйло
Pjnscher in 4 ZooI пйичср т (куче); umg
дребен [незначителен] човек
Pinsel пI 4 четка / (за боядисване, бръс¬
нене); übertr пиig глупа|к т. -ци
pjnseln (hhy 17. и поig рисувам uv. Al, боя-
дйсвам А/ [боядйсам AI] с четка О
Mal eine Wunde mit Jod — мажа uv. E4,
намазвам AI [намажа E4] c йод рана
Pjnselstrich m I щрих in c четка
Pinzette / 16 пинцета / пинссти p!
Pionier m 1 пионер m, първооткривател m
(на HÖBM земй); Mil пионер m (auch
überir), сапьбр m; военнослужещ от
инженерните войски; Pol пионер m;
(Mädchen) пионерка/
Pionier|auftrag in 2 пионерско поръчение;
-Tunk in ] ixg радиопредаване п за пио¬
нерите; -gesetze pl права и задължения
pl на пионерите; -gruppe/ 16 пионерски
отряд; - Halstuch п 22 пионерска връзка;
-lager п 23 пионерски лагер; ~ leiter
т 4 пионерски ръководйтел; -leiterin
I 18 пионерска ръководителка; — palast
in 2 пионерски дворец, дворец ш на пио¬
нерите: ^truppen pl Mil инженерни
войски />/
Pipeline [p^iplain] f IS тръбопровод nt,
иефюировбд in
Pipette / 16 пипетка /• гутатор in, капкомер
in
Pirat in 8 пират in
Pirol in I* Zoo! авлига /
Pirsch / 17 .(1! Jagd дебнене n (на дивеч)
4N auf die - gehen отйвам AI [отйда El]
на лов
pirschen (///>> vi примъквам се AI [при¬
* мъкна се Е2] лебнешком (auf [4] към)
(дивеч); (jagen) на лов съм гм. ловувам
мг. AI
pissen </;/>> vi vulg пикая мг, Е7
Pissoir [..ßoar] n 20* od 24 писоар m
Piste / 16 Sp писта /
Pistole ./' 16 пистолет in. револвер m
placieren [..ßj:..] <d hb) vt настанявам AI
[настаня //]. намествам Al (наместя //].
намирам AI [намеря //] място (на):
(Kapital капитал) влагам AI [вложа //];
Sp пласирам мг, v. AI (топка, удар): Sp
sich [4] - класирам се uv. v, AI добре
Placker^ /' 17 iiing (Arbeit) труд (-ът) in.
мъка ./; съсипия./; (Arger) ядове pl, гри¬
жи pl
plädieren <d/ЛЛ> vi Jur пледйрам uv, Al
(auch tiherlr) (für [4] за)
Pl&doyer [..doaje:] n 24 Jur пледоария/, за-
щйтна реч пред съда
Plage / 16 мъка /. грижа /• übertr бич т,
бедствие п
plagen (/;/>) vt мъча uv. 11, измъчвам Al
[измъча //]: sich [4] - мъча се, трепя се
uv, Е4 (mit [J] с)
Plagiat п 20 плагиатство п О ein ~ begehen
плагиатствувам uv, Al
Plagiator in 9a плагиатор nt
Plakat и 20 плакат in, афйш m
plakatieren <d /hb) vt оповестявам Al
[оповестя //] c плакат [афйш]: окачвам
AI [окача //] обявление (etw. [4] за не¬
що)
Plakatkunst / 14fsg, -maierei / П/sg пла¬
катна живопис: -siule / 16 стълб т.
-ове за афйши
Plakette/16 (Abzeichen) значка f; (Gedenk¬
münze) възпоменателна монета
plan adj пл6с|ък, -ка. рав|ен. -на. равийн|ен,
-на
Plan т 2 план т. -ове; (Grundriß. Zeich¬
nung) схема/ схйца/, чертеж т;, übertr
план in, -ове, проект т, замис[ъл т,
-ли. намерени|е п. -я; (Lehr-5-) учебен
план. учебна програма О Plfine schmie¬
den кроя мг. II планове
Planaufgabe / 16 Winselt планова задача;
-arbeit / 17 планова работа: — auf-
schliisselung / 17 sg Wirt sch разпределе¬
ние и на плана; -diskussion/ 17 Wirtsch
обсъждане п на плана: -disziplin/ \ljsg
Wirtsch точно изпълнение на плана
Plane / 16 брезент »». платнйщ|е п. -а;
(Wagen кола) чергйл|о п. -ä: (Kinder¬
wagen детска количка) гюру[к т, -ци
planen </гЛ> vt възнамерявам мг. AI, про¬
ектирам мг. г. AI; Wirtsch планйрам мг.
г. AI
Planer мг 4 Wirtsch uing плановй|к in, -ци
Planerfüllung / 17 Wirtsch изпълнение n на
плана О mengenmiffige [vorfristige] —
количествено [предербчно] изпълнение
на плана
planerisch adj планов
Planet in 8 планета /
planetar(isch) adj Astr планет|ен, -на. пла-
нетарен
Planetarium п 28 планетари|й м», -и
Planetenbahn/17 Astr орбита/на планета:
-sonde / i6 Astr автоматйчна между-
планетна станция: ^System п 20* .4л7г
планетна система
planieren <d /;/>> vi изравнявам AI [из¬
равня //]. изглаждам AI <изгладя //]
(терен, почва)
Planier|pflug т 2 Tech гредер т: ^raupe
/ 16 Tech булдозер т
Planke / 16 талпа /. дебела дъска:/(Bret¬
ter ■*. ) дъсчена ограда
Plänkelei, / 17 пререкани|е и. -я: Mil vcralt
престрелка /. схватка /
plänkeln <hb) vi препнрлм се мг. АТ споря
uw II: Mil vcralt влизам AI [вляза £7]
в престрелка [схватка]
Plankennziffern pl Wirtsch планови пока¬
затели />/
Plankommission / 17 И irtsch планова ко¬
мисия ч die Staatliche Държавна пла¬
нова комисия (в ГДР)
plankonkav ad/ Phxs нлосковдлъбнат
Plankontrolle / 17 Wirt sch контрол m за
изпълнение на плана
plankonvex adj Phys плоскоизпъкнал
Plankton n 24 sg Bio! планктон nt
planlos adj безпланов: (ziellos) бсзцсл|сн.
-на
Planlosigkeit / 17 безилановост /; безцел¬
ност /; нсобмйслсност / •
planmäßig adj планомерен, -на: Wirtsch
планов: adv по план
Planmäßigkeit / 17 планомерност /
Planrückstand т 2 Wirtsch изоставане п в
изпълнението на плана, неизпълнение
п на плана < den ^ aufholen догонвам
AI [догоня II] изпълнението на плана
Planschbecken п 23 детски басейн
planschen (/;/?> vi плискам сс uw АТ шля¬
пам иV, AI във вода
Plansoll // 24,xi? планова задача
Planstelle / 16 щатно място, щатна еди¬
ница [длъжност] С eine freie ^ вакантна
длъжност
Plantage [..30]/ 16 плантация /
Planübererfüllung / 17 преизпълнение п на
плана: ^ung / 17 планиране п
Planungs|komitee п 24 планова комйсия:
^ leiter т 4 началник т на планов отдел
planvoll adj = planmäßig
Planvorsprung m 2 предсрочно изпълнение
на плана: преизпълнение п на плана
О einen - von fünf Tagen erreichen из¬
пълнявам AI [изпълня //] плана c пет
дни предсрочно
Plan|wagen /;; 4 конска каруца с чергило;
^Wirtschaft / \l/sg планово стопанство:
PLATTE 621
-^zahlen pl Wirtsch планови цифри pl
[показа i ели pl]
plappern </;/)> г/ брътвя мг. IT бръщолевя
uw IT бърборя uw II
Plasma n 2Na Bia! ирогоплазма f: Med
кръвна плазма: Phys плазма /; - brenner
m 4 Tech плазмена горелка: ^reaktor
m 9a плазмен реактор
Plast tu 1 пластмаса /
Plastik / 17 (Kunstwerk) скулптура/ ста-
|уя I, скулптурна iBOpGa: j 17 sg (Kunst)
пластика /. скулптура / (изкуство): Med
пластика Т пластична операция
Plastika /И изделия pt oi пластмаса
Plastbeutel т 4 найлонова торбичка
Plastilin п 20* \g 0(1 Plastiljna / пластилин
///
plastisch adj илпсшч|сн. -на: ühcrrr жив.
нп1лсд|ен. -на \ ^е Operation пласти¬
на операция, плаешка /
Plastizität / 17 пластичност /. гъвкавост /
Platane / 16 Bot плагап nt, чинар т
Plateau [.До:) и 24 нлаг|6 и. -а
Platin // 20* ле Client iLiannia /
platjnblond adf: ^es Haar плачйнено руса
коса
platiniercn (d ЛЛ) vt илатинйрам uv, v. AT
покривам AI [покрия E7\ c платна
Platinstift m I Tech платинен щифт
platonisch adf плагопнч|сп. -na. нлагопй-
ЧССКИ
plätschern <///>> vi (Bach iioiok) mypin uw
II: ромоня uw II: (planschen) плйскам
се uw АТ папам uw АТ шляпам нг. AI
(във вода)С scherrh nur an der Oberfläche
^ не се задълбавам AI [задълбая E7]
(umg). не влизам AI [вляза* El] в под¬
робности
platt I. adf (dach) нлос|ьк. -ка. 1.гад|ък, -ка.
сплескан: (banal, oberflächlich) плос|ък.
-ка. банал|сн. -на. npoci: mag (erstaunt)
слисан, смаян, втрещен < eine 'е Nase
сплескай нос: ^ auf dem Bauch liegen
лежа. uv, /.? по корем: ein -^er Schwindel
истинска измама: ich war einfach ^ бях
паправо изумен: II adv (plattdeutsch)
ДОЛНОНСМСКИ
Platt n (gen auch -s) Ling долнонемски
Plättbrett n 21 дъска /за iдадено
plattdeutsch adj долнонемски
Platte / 16 (Stein. Metall камък, метал)
плоча./; (Hcrd^) плоча / (на готварска
печка): (Holz дърво) плот т, -овс; (Flic-
622 PLÄTTE
se) плоча ./. плочка / (за облицовка);
(Serviertellcr) поднос т, табла /. блк>д|о
п, -ä; (Schall ~) грамофонна плоча;
(Druckt) клише п, -та; (Glatze) гола
глава, голо теме; Photo плака /; Geogr
плат|о п, -а О kalte ^ студени закуски
pl; umg das kommt nicht auf die ^ за това
не може и дума да става
Plätte /16 = Bügeleisen
platten </;А> vi, vi = bügeln
Plattenbauweise / 16 едропанелно строй-
гелство; ^ leger m 4 гиючкаджи|я m. -и
(umg): ^Spieler nt 4 грамофон m;
-schrank m 2 грамофонен шкаф; stei¬
ler m 4 грамофонен диск; '-Wechsler nt
4 автомат m за сменяне на грамофон¬
ните плочи
Plätterin / 18 гладачка /
Plattform / 17 платформа / (auch ühertr):
площадка /
Plattfuß m 2 плоско стъпало O ühertr umg
wir hatten im vorderen Reifen einen —
предната гума ни се беше спукала
plattOßig adj с плоски стъпала, дюзтаб&н
plattieren <d/ЛА> vt (Melal метал) пла-
кйрам мг, г, AI
Platz m 2 мяст|оф п, -а; (freier - in einer
Ortschaft) площад nt; Sp плац ш, -ове,
игрйщ|е п, -а, площадка / О hier haben
alle ^ тук йма място за вейчки; der
Schrank nimmt viel - ein шкафът заема
много място; seinen - einnehmen сядам
AI [седна E2] на мястото си; auf seinen
- gehen отйвам AI [отйда EI] на мяс¬
тото си; - nehmen сядам; jmdm. - ma¬
chen правя uv, /I, направям А2 [направя
/I] на някого място да седне; der Vor¬
wurf ist nicht am - упрекът не е уместен
[не с на място]; das größte Hotel am
^e hier най-големият хотел тук (в гра¬
да); Sp den ersten - belegen заемам AI
[заема Е (заех)] първо място, клаейрам
се uv, \\ AI на първо място; N. wurde
wegen eines Fouls vom - verwiesen N. бе
изваден от играта [N. трябваше да на¬
пусне игралното поле] поради фаул
Platz|angst / \4sg Med агорафобия /, страх
(-ът) т при преминаване по площад [по
открйто място]: - anweiser т 4 разпо-
редйтел т (в театър, кино); '•anwetserin
/ 18 разпоредйтелка / (в театър, кино)
Plätzchen п 23 местенц|е и, -а; Kochk бис-
квйтка I, дребна сладка
platzen <A7f>* vi (bersten) пукам се uv, AI.
пуквам се AI [пукна се £2], спуквам се;
пръсвам се AI [пръсна сс Е2]; (Bombe.
Mine бомба, мина) избухвам AI [из¬
бухна £2], сксплодйрам uv, v, AI; umg
(unerwartet kommen) нахълтвам AI [на¬
хълтам AI], нахлувам AI [нахлуя E7]
неочаквано (In [4] в); изтърсвам се AI
[изтърся сс //] неочаквано (in [4] в) (umg)
С* umg vor Neid [Arger, Neugier] пукам
се. пуквам се, пръскам сс, пръсвам сс
от завист [от яд. от любопйтство] (umg):
umg die Versammlung ist geplatzt събра¬
нието се провали; umg die Lüge ist ge¬
platzt лъжата бе разкрйта; umg unser
Urlaub ist geplatzt отпуската ни пропад¬
на. не ни дадоха отпуска
Platz|karte./ 16 билет т за запазено място
(във влак); -mangel т 2/sg недостш т
на места; ^patrone / 16 Mil халосен
патрон; ^ regen т 4 проливен дъжд:
•^vorteil т 1 lsg Sp преимущество п на
домакинство, фактор т домакйнство;
- Wechsel т 4 Sp смяна / на местата
Plauderei / 17 (непринуден, приятелски)
разговор т: (Geschwätz) бъбрене п. дър-
доренс п
plaudern <Л/>) vi водя uv, II (непринуден,
приятелски) разговор, побъбрям А2
[гюбъбря Е4] си (mit [3] с) О ühertr umg
aus der Schule ^ издайнича uv, I/, до¬
носнича uv, II
Plauderstündchen n 23 umg (непринуден,
приятелски) разговор m; — tasche f 16
umg бъбрйца /
Plauderton m 2lsg: im ~ непринудено
plausibel adj umg правдоподобен, -на; убе-
дйтел|ен, -на. основателен, -на О
jmdm. etw. [4\ - machen разяснявам AI
[разясня //] някому нещо. нравя uv, //
някому нещо понятно
Plazenta / 15 Anut плацента /
plazieren <d/АА> vi = placieren
Plebejer m 4 Hist плебе|й m, -и
plebejisch adj Hist плебейски
pleite adj umg: - sein фалирал съм va,
без пукната пара съм va (umg)
Pleite / 16 umg несъстоятелност /. бан¬
крут m; (Mißerfolg) неуспех m, провал
m. - machen банкрутйрам uv, v, AI,
разоравам cc AI [разоря се //]
Plenarsitzung / 17 пленарно заседание
Plenum /I 29;sg‘ пленум m
Pleonasmus m 11 плеоназ|ъм (-мът) m
Pleuel m 4. -^stange / 16 Tech мотовйлка
Plexiglas n 22 sg плсксиглас m
Plissee n 24 плисе n, -та; -rock m 2 пли¬
сирана пола
plissieren <dihh) vt плисирам мг, Al
Plombe / 16 пломба /
plombieren <d ЛЛ) vt пломбйрам мг, r, Al
plötzlich (ulj внезап|сн. -на. неочакван, не¬
надеен. -йна
Pluderhose / 16 шалвари pl
plump adj тромав. непохватен. -на. недо¬
дялан: (Gestalt фигура) тромав. теж|ък,
-ка, Iруб; (Worte думи) груб, неприс¬
тоен, -йна. просташки
Plump т 1 ad Plumps т I umg i.iyx удар;
плясък т
Plumpheit / 17 \g тромавоа /; нссръчност
/. пспохватност /.* грубост (; проста-
шина /
plumps! interj поп!, пляс!
plumpsen <.тл> w umg: ins Wasser - поп вам
А1 [йонна £2] във водага
Plunder т 4.sg вехюрйи pl, непотребни
веши pl: (Lumpen) парцалаии р! (umg)
Plünderer т 4 грабйтсл /и; мародер т
plündern <ЛЛ) V/. V/ плячкосвам AI [лляч-
косам А!], грабя uw II, ограбвам А1
[oi рабя //]; мародерствувам uw AI
Plünderung / 17 плячкосванс п: грабеж т,
ограбване п; мародерствуване п
Plural т 1* Gramm множествено число
plus adv Math плюс zwei — drei ist fünf
две плюс три нрави нег
Plus nsg (Mehrbetrag) сума / в повече,
печалба /. (Uberschuß) излйшъ|к т, -цн;
umg (Vorteil) плюс т. -овс, преиму-
шсств|о /?, -а, предймств|о п, -а
Plüsch т 1 плюш т. -овс
Plusquamperfekt п 20 Gramm плусквампср-
фск1 т
plustern <hhy vt напервам Al [наперя II];
sich - напервам се. лакокорчвам се А1
[накокорча се II] (за птици)
Plutokratie / I ба/л-.сг плутокрация /
Plutonium /? 2ü*/.y£ Chem плутоний т:
-bombe / 16 илугонисва атомна бомба
Pneumatik т 6, kurz Pneu т 6 Kfz гума /
(автомобилна и др.);/ 17/л* Phys пнев-
матика /
pneumatisch adj пневматйч|сн, -на
Pöbel т 4/sg сбйрщина /. тълпа / сган /
паплач т
pochen <//Л> 17 (Erz руда) гроша uv, II,
разбивам А/ [разбия £7]. раздробявам
А1 [раздробя //]; v/ чукам uw Alt по¬
чуквам А/ [почукам Al] (an [4] на);
(Herz. Puls сърце, пулс) бия uv, £7 О
POLEN 623
iihertr auf etw. [4] - настоявам AI [на¬
стоя 12] на нешо. отстоявам нешо:
unpers es pocht чука се мг, 3. Pers: er hat
ans Fenster gepocht той почука на про¬
зореца: er hat ihm freundschaftlich auf die
Schulter gepocht той го потупа приятел¬
ски по рамото 4
Pocke/16 Med6c;\c\r т, -зи от едра шарка
Pocken pl Med едра шарка, вариола /*
- impfung / 17 ваксинйране протйв сяра
шарка
pqckennarbig adj ейпанмчав
Podium м 28 рI подиум т
Poesie [ро-е..] f 16а поезия f
Poet /77 8 поет /77
poetisch adj постйч|сн. -на, постйчсски
Pogrom /17 1* HOi pOM /77
Pointe [роедз] / 16 поанта f
Pokal /77 I* цокал /77, потйр /77/ Sp купа /;
-finale/ 16 Sp финална среша за купа;
-Sieger /77 4 Sp ноейтел /77 на купа:
-spiel п 20 Sp състсзани|с /7, -я за купа
Pökel /77 4 саламура / (за месо): -fleisch
/7 20 sg осолено месо (в саламура)
pökeln <//Л> г/ осолявам AI [осоля //]
(месо. риба)
Ро! /77 I* Astr, Et, Geogr полюс /77
polar adj поляр|сн. -на
Polarjeis /7 20.v# полярен лед; -expedition
/ 17 полярна експедйция; - forscher /77 4
полярен изследовател, изследовател /77
на Арктика [Антарктика]; -front / 17
Meteor полярен фронт: -fuchs /77 2 Z00I
полярна лисица; -gebiet /7 20 полярна
област: -hund /77 I ZooI полярно куче
PoIarisatiM / 17 .y£ Phys поляризация /
(auch übertrj
polarisieren <d hb) vt Phys, Chem поля¬
ризирам uw w Al (auch ühertr)
Polarität / 17 sg Phys полярност /
Polarjkreis /77 I Astr полярен кръг; -licht
// 21 Astr северно сияние; -luft / 14
Meteor студен въздух от полярен про¬
изход: - nacht / 14 полярна нош; -stem
/77 1 Astr полярна звезда. — zone / 16
полярна зона
Pole //7 7 нодя|к /77, -ци
Polemik / 17 полемика /
polemisch adj полемйч|ен. -на
polemisieren <d////7> vi полемизйрам uw w
AI w
Polen /7 23. amtl Volksrepublik - Полша
/, Народна република Полша
624 POLICE
Police [..ßa] / 16 застрахователна полица
polieren <d//»/>> vi полирам uv. v, Al. лъс¬
кам А/ [лъсна £2]. излъсквам Al [из¬
ляна £2]
Poliklinik / 17 поликлйниха /
Polin / 17 полякйня f
Politbüro n 24 иолйтбюр|о n. -a
Politjk / l 7/.vg политика /
Politikaster m 4 политикан m
Poljtiker in 4 политй|к ni, -ци, политйчески
деец; (Staatsmann) държавни|к m, -ци
Politinforination / 17 политическа инфор¬
мация
politisch adj политйчески; (berechnend) по-
литйч|сн. -на. л6в|ък. -ка, хйт|ър, -ра
politisieren <d//t/>) vi разйскаам uv, Al
политйчески въпроси, занимавам се uv
AI с политйка
Politökonomie; / l6/.vg, kurz für Politische
Ökonomie политическа икономия
Politur / 17 политура /. гланц m: (Polier-
miitel) политура f; iibertr шлифовка /
Polizei. / !7/.vg полиция f; -^aktion / 17
полицейска акция; — aufgebot n 20 по¬
лицейски отряд
Polizeiaufsicht / 17jsg: unter ~ под на¬
блюдение на полйцията
Polizeibehörde / 16 полиция /, полицейско
управление; - hund ш I полицейско куче
polizeilich Hilf полицейски O — gemeldet
рсгистрйран в полйцията
Polia^ep|notruf ml (Telefon) телефбнен но¬
мер за спешно повйкване на полйцията;
~ posten m 4 полицейски пост;
~ Präsidium п 28 дирекция /на полйция¬
та; ~revier [,.wi:r] п 20* полицейски
участък; ^streife / 16 полицейски пат¬
рул; '-stunde / 16 полицейски час;
- Verordnung /17 полицейско разпореж¬
дане; ~ wache / 16 veralt полицейски
участък
polizeiwidrig adj забранен от полйцията
Polizist т 8 полица|й т. -и
Polka f 15 полка /'
Pollen in 4 Bot цветен прашец
polnisch adj полски
Polo и 24 Sp поло n; -Hemd n 25 спортна
фланелка
Pplster и 23 тапицировка / тапицерия f:
(Kissen) възглавница / ^er m 4 тапицер
nt: '•möbel pl тапицйрани мебели pi,
мека мебел
P9lstern </»/»> vi тапицйрам uv, v. Al
Polster|sitz in I тапицирана седалка;
~ Stuhl m 2 тапициран стол; ~ung / 17
(das Polstern) тапицйране n; (Polster)
тапицировка /. тапицерия /
Polterabend m 1 веселие n в дома на мла-
доженката вечерта предй сватбата
poltern <AA> v; вдигам А / [вдйгна E2J шум,
трополя uv, //, боботя uv, II; über Ir вй-
кам uv, AI, ругая uv, Е7 О der Wagen
poltert Ober die Brücke колата трополй
по моста; die Steine ~ vom Wagen auf
die Straße камъните се изсипват c шум
от колата върху улицата; an die Tür
- чукам uv. AI на, блъскам uv. Al по
вратата; heute abend wird bei uns gepoltert
довечера ще йма веселба у нас (по стар
обичай вечерта преди сватбата на ве¬
селба в дома на младоженката се чупят
порцеланови съдове за щастие)
Polyäthylen п 20* Client полиетилен т;
- beutel т 4 полиетиленова торба
Polyleder и 23 Math многосген т; ~ester
т 4 Chem полиестер т; ~gangy /16a/sg
полигамия /, многобрачие и; ~gon п
20* Math многоъгълник т. -ци;
~grapl(ip, auch Polygrage / 16аjsg Typ
полиграфия /
polygraphisch, auch polygrafisch adj поли¬
графически ’
Polymerisation / 17/sg Chem полимериза-
ция /; -nom n 20* Math многочлен n.
полином III
Polyp in 8 Zoo/, Med полип m: übertr umg
полица|й nt. -и
polyphon adj Mus многоглас|ен. -на. мно-
гозвуч|ен, -на. полифонйч|ен, -на
polytechnisch adj политехнически О die all¬
gemeinbildende ^е Oberschule общооб¬
разователно политехнйческо средно
учйлище
Polythejsmus т 1 [jsg Rel политейз|ъм
(-мът) in, многобожие п
Pomade / 16 помада /
pomadig adj übenr umg бав|ен, -на. флег-
матйч|ен. -на
Pomeranze / 16 Boi 16 горчйв портокал
Pomp т I jsg великолепие п. пйшност /
pomphaft adj, pompös adj помп6з|ен, -на, с
блясък
Ponton [pöto: od pontorj] ni 6 понтон m;
^-brücke / 16 понтонен мост
Pony [..ni] и 24 Zoot пони n. -та
Popanz in I страшйлищ|е n. -a; (Vogelscheu¬
che) (бостанско) плашйл|о n, -а, чучел|о
и. -a (auch übertr)
Popo nt 6 umg дупе n, -та (umg), задни|к
in. -ци
populär culj популяр|ен. -на
popularisieren <d//iA> vt популяризирам
i/v. vf AI
Popularität / 17 популярност /
populärwissenschaftlich adj научно-попу¬
лярен. -на
Pw / 16 Anat. Bot пора /
Pornographie» / 16a порнография /
pornographisch adj порнографски
Poro|krepp m 6 (p! auch -е) микропореста
гума (за подметки на обуща); ^krepp-
sohle / 16 микропореста подметка
porös adj порест; шуплест; пропусклив
Porosität / 11/sg шуплйвост /
Porree /7i 6 Bot праз т
Port //? I dicht пристанищ|е п. -а
Portal /7 20* портал т
Porte|feuille [port(o)fo:j] п 24 портфейл т
(auch Pol): ^monnaie [portmone:] n 24
портмоне n, -та
Portier [..tje:] m 4 портиер ///. вратар ///
Portiere [..tjere]/ 16 портиера /, тежка за¬
веса
Portira / 17 порция / O eine ^ Eis едйн
сладолед; zwei ^en Kartoffeln две пор¬
ции [два пъти] картофи; umg er besitzt
eine tüchtige ^ Frechheit той е много
нахален
portionenweise od portionsweise adv на пор¬
ции '
P91T0 n 24 (pl auch ... li) пощенски разноски
pl. пощенска такса
P9rto|frei adj свобод|ен. -на от пощенска
такса: - pflichtig adj подлежащ на обла¬
гане с пощенска такса
Portrat [..tre:] /7 24 od [tre:t] /7 20 портрет
/77
porträtieren <d/ЛЛ> vt рисувам uv. AI пор¬
трет (на някого)
P9itugal /7 23 Португалия /
Portugiese /77 7 португал|си* m. -ци; ^in
/ 18 португалка /
portugiesisch adj португалски
P9rtwein /77 I портвайн m
Porzellan n 20*/sg порцелан m; (Geschirr)
сервиз m. съдове pl от порцелан; n 20*
(Gegenstand) предмет m, съд (-ii) m.
-Oec от порцелан
porzellanen adj порцеланов
Porzellanlerde / 16 каолин; ^geschirr /7 20
порцеланови съдове pl; -•Service [..wi:ß]
/7 (gen - od -s [..wi:ßoß]. pl - (..wi:ß od
..wi:ßo]) порцеланов ссрвйз: ~ waren pl
порцеланови изделия pl
Posamenterje f 16a пасмантерия /
Posaune / 16 Mus тромбои m
POSTEN 625
posaunen <a/Л/>) vi свйря uv. II на тром¬
бои; i7 ühertr umg разтръбявам АI [раз-
тръбя //], разгласявам AI [разглася II]
Posaunist /77 8 Mus громбонйсг m
Pose / 16 поза /
Positi9n / 17 позиция /; ühertr auch cra-
новищ|е /7. -а. гледище /7, -a: (Stellung,
Lage) положсни|с //. -я; (berufliche Stel¬
lung) ПОСТ /77. -OBC, ЧИН (-ЪТ) /77. -OBC,
служба /; (Schiff, Flugzeug кораб, са¬
молет) местонахождение п; (Einzclpo-
sten) точка /. пункт т (в списък); Sp
мясг|о* //. -а (в класация)
P9sitiv adj положйтсл|сн. -на (auch El.
Math): (wirklich, konkret) ноложйтел|ен,
-на. сй|ур|ен. -на. конкретен, -на
Positiv /77 l*j\g Gramm положителна cie-
нен: /7 20 Mus портагйвен opian: Phot
позитив /77
Positron /7 25* РЛгд позитрон /77
Positur / 17 umg: sich [4\ in — setzen [stellen,
werfen] заемам AI [заема £ (заех)] поза
Posse / 16 Theat фарс m, -obc
Possen /77 4 шега /. лудория / C jmdni. einen
- spielen изигравам А/ (изиграя £7]
някому лоша шега [номер (иш#)]
possenhaft adj забав|ен. -на. смеш|ен. -на
Possenreißer /77 4 смсшнй|к т. -ни. наляно
/77. -вци
Possessivpronomen /7 23 Gramm притежа¬
телно мсстоимснис
possierlich adj забав|сн, -на. смсш|сн. -па.
комйч|ен. -на
Post / 17/sg поща / bei der ^ arbeiten
работя uv. II в пощата; zur |auf die) -
gehen отивам AI [отйла El] на пощата;
die - wird zweimal ausgetragen пощата
минава, се разнася два пъти; mit der
^ schicken изпращам AI [изпра 1Я //] но
поиш та; ist für mich da? има ли писма
за мене?
postalisch adj пощенски
Postjamt /7 22 поща Е пощенска станция;
^unbestellte /97 7 * пощенски служй гсл;
^anweisung / 17 пощенски запис; ^auto
/7 24 Ktz пощенска кола; ^bote т 7 по¬
щенски раздавач: н6щаджи|я т. -и
(umg): -^dampfer т 4 пощенски кораб
Posten 777 4 (Anstellung) пост т. -овс, служ¬
ба /. МИ (Schildwache) пост т. -овс, ча-
сово|й /77. -и; IUU (Ware) партйла /; (Ein¬
tragung) nep|i> /7, -а. статия / (» търнов¬
ска киша); (Betrag) сума / / einen ~
■И1 HcMv.Ko.obJi.ipK.Kii речник
626 POSTFACH
antreten постъпвам Al [постъпя //] на
служба; einen leitenden ~ bekleiden за¬
емам му, Al ръководен пост; — stehen
Mil стоя MV, /2 на пост; übertr immer auf
seinem - sein винаги съм va на поста
си; übertr umg nicht ganz auf dem — sein
малко съм va неразположен
Post|fach n 22 = Postschließfach; — flugzeug
n 20 пощенски самолет; — gebühren pl
пощенски разноски pl: — geheimnis n 27
тайна / на кореспонденцията
postieren <d//ift) vt поставям A2 [поставя
//] (някого някъде), инсталирам мг, v,
Al (нещо някъде); sich [4] — заставам
AI [застана Е2] (някъде)
Postillion т I Hi.it пощальон т
Post|karte / 16 пощенска картичка; ~ kä¬
sten т 5 пощенска кутия; — kutsche/ 16
Hist пощенска кола
postlagernd adj до поискване (за пощенска
пратка, писмо)
Postleitzahl / 17 пощенски код; —ler т 4
пощен 1ец ш, -ци
Post[paket п 20 пощенски колет; ~ Sachen
р! пощенски пратки pl; —Scheck
Mi 6, рядко т I пощенски чек; —Scheck¬
konto /I 24 текуща пощенска чекова
сметка: -Schließfach п 22 пощенска ку-
тйя (на абонат); - Sendung/17 пощенска
пратка
Postskrjpt п 20 od Postskriptum п 29 [pl auch
...te), Abk PS пост-скрйптум nt, после-
пйс m (Abk П.П.)
Postsparbuch n 22 пощенска спестовна
кнйжка; -Sparkasse/ 16 пощенска спес¬
товна каса; -Stempel т 4 пощенски пе¬
чат, пощенско клеймо
Post|verkehr т 1 */sg пощенски съобщения
pl: -wagen т 4 Eisenb пощенски вагон .
postwendend adj с обратна пбща, с първа
поща
Post|wertzeichen п 23 пощенска Мар¬
ка;- zeitungsvertrieb т 1 експедиция /на
вестници и списания по пощата;
—zusteller т 4 пощенски раздавач; по-
щаджи!я т, -и [umg)
Potential п 20* Phys потенциал т (auch
übertr)
potentiell adj погенциал|ен, -на
Potenz / 17 (vom Mann) потентност f;
(Vermögen) потенция /. дееспособност
f: Math степен / O eine Zahl in die zweite
- erheben повдйгам AI [повдигна £2]
число на втора степен [на квадрат]; die
dritte — трета степен [куб]
potenteren <d//iA> vt Math степенувам uv,
Al, повдйгам Al [повдигна £2] на сте¬
пен
Potenzierung / 17 Math степенуване n
Pott lasche / 16/sg Chem поташ m: — wal
m I Zoo! кашалот m
poussieren [pu..] <dfhbj vt: jmdn. — лаская
iw, £7 някого грубо (за някакви облаги);
vi: mit einem Mädchen — ухажвам uv, АI
момиче, флиртувам uv, Ale момйче
Präambel / 16 уводна част, преамбюл m
Pracht / /sg разкош m, великолепие n;
—exemplar n 20* великолепен екземп¬
ляр
prächtig adj всликолеп|ен, -на. разкош|ен,
•на
prachtvoll adj разк6ш|ен, -на, великолепен,
-на. прекрас|ен, -на, блестящ
Prädestination / 17/sg съдба /, орис /, пре¬
допределение п
Prädikat п 20 Gramm сказуем|о п -и; (Titel)
тйтла /; (Zensur) бележка / оценка f;
— s|nomen п 23 [pl -mina) Gramm ска-
зуемно определение
Präfix п 20 Gramm представка /. префйке
т
Prägedruck т I Тур релефен печат
prägen <ЛЛ> vt щамповам uv. v, Al. отпе¬
чатвам Al [отпечатам А!\ (нещо релеф¬
но върху кожа, метал, картон); (Münzen
монети) сека uv, сечеш (сякох); übertr
(Wort, Ausdruck дума, израз) създавам
AI [сьз|дам, -дадеш, (-дадох)], образу¬
вам uv, AI О sich ins Gedächtnis — вряз¬
вам се А! [врежа се Е4\, запечатвам се
А! [запечатам се А!) в паметта; Bohr¬
türme - die Landschaft сонди дават
облик на пейзажа; das harte Leben hat
ihn geprägt суровият живот сложи отпе¬
чатък върху него; das gesellschaftliche
Leben prägt den Menschen общественият
живот оформя човека; dieses Wort hat
Goethe geprägt тези думи са [произхож¬
дат] от Гьоте
Pragmatismus т II /sg Phil прагматйз|ъм
(-мът) т
prägnant adj точ|ен, -на, преийз|ен, -на
Prägnanz / 17 стегнатост /, сбйтост /, точ¬
ност /
prähistorisch adj лредисторйчески
prahlen (hhj vi хваля се uv, II. надувам се
Al [надуя се £7] mit' [2] с)
Prahlerei / 17 самохвалств|о п, -а
Prahlhans /» 2 umg самохвалко т, -вци
Praktik / 17 практика f; ^en pl интрйги
pl, машинации pl
Praktikant m 8 стажант m
Praktikfer m 4 практй|к m, -ци; ^um n 29
практика f, практически занятия pl (на
студенти)
praktisch adj практически; фактйчески;
(Mensch, Werkzeug човек, сечиво) прак-
тйч|ен, -на ^er Arzt лекар т по обща
медицина (неспециалист)
praktizieren <d//?A> vi практикувам uv, Al;
vt прилагам Al [приложа //>
Prälat m 8 Kirche прелат m
Präliminarien [Jan] pl Pol предварйтелни
преговори pl [разговори pl\
Praline / 16, auch Pralin^ n 24 шоколадов
бонбон c пълнеж
prall adj (Beutel торба) натъпкан; (Segel
корабно платно) изопнат; (Körper тяло)
набйз. стегнат; (Sonne слънце) яр|ък,
-ка, ослепйтел|ен, -на; (Wind вятър)
сйл|сн, -на О die Hose liegt ~ an пан¬
талонът е много опънат
prallen <.vff> vi удрям се А2 [ударя се //],
блъсвам се А! [блъсна се Е2] (an [4]% auf
М- М в, о)
präludieren <d//?/?> vi Mus свйря uv, II
прелюдия
Präludium п 28 Mus прелюдия f
Prämie [..io] / 16 (Gratifikation) премия f;
награда f; (Versicherung) застраховател¬
на премия [вноска]; ^n|fonds [. för)
od..fo] m фонд m премии; ^n|zahlung/
17 изплащане n на премии
prämieren nd prämiieren <d///A> vi пре¬
мирам u\\ w Al, награждавам Al [на-
i радя //]; давам А / [дам, дадеш (дадох)]
премия [на1 рада] (jmdn. на някого)
Prämisse / 16 Phil прсмйса f. предпоставка
/ ’ ,
prangen <//А> и/ блестя uw 12; парадйрам
мг, I*. А! (mit [3] с)
Pranger т 4 позорен стълб С an den ^
stellen приковавам А/ [прикова Е2] на
позорния стълб; заклеймявам А1 [за¬
клеймя 11]
Pranke / 16 лапа /
Präparat п 20 Anat. Chem, Pharm препарат
т
präparieren <d///A> vt препарирам uv. у,
AI; sich [4] ^ подготвям се A2 [под¬
готвя cc //], подготвям си уроците (за
училище)
Präposition / 17 Gramm предло|г т, -зи
Prär|$ / i 6а Geogr прерия /
Präsens п Gramm сегашно време
PREDIGT 627
Präsent п 20 geh малко внимание, подаръ|к
т. -ци
präsentieren <d /?/>> vi подавам Al
[по|дам, -дадеш (-дадох)], поднасям А2
[поднеса El] С Mil das Gewehr ^ взе¬
мам А1 [взема Е (взех)] за почест, отда¬
вам чест с пушка: jmdm. die Rechnung
^ представям А2 [представя //] някому
сметка за плащане
Präsenzbibliothek / 17 библиотека / - чи¬
талня; ~ liste /16 спйсъ|к т, -ци на при-
съствуващите
Präsident т 8 президент т; (Vorsitzender)
председател т; ^en|wahl / 17 прези¬
дентски йзбори pl; ~~ Schaft / \ ljsg пре¬
зидентство п; председателство
п;ъ Schaftskandidat т 8 кандидат т за
президент
präsidieren <d/ЛА> vi председателствувам мг,
Al <> einer Versammlung - председа¬
телствувам, ръководя мг. // събрание
Präsidium п 28 презйдиум ш
prasseln </j/>> vi (Hagel. Regen град. дъжд)
плкяця мг, 12, барабаня мг, 11, (Feuer
огън) пращя мг, 12
prassen <AA> vi гуляя мг. Е7, пирувам мг,
AI. пилея мг. Е6 без сметка
Prätendent т 8 претендент т (auf [4] за)
prätentiös adj претенциозен, -на. взиска¬
телен. -на
Präteritum п 29 Gramm претеритум т
Präventiv|haft / /.sg предварйтелсн затвор;
o-maßnahmen pl предпазни мерки pl;
- mittel п 23 Med предпазно [профилак-
тйчно] средство
Praxis / 17 (pl ..хеп) практика /(auch Jur,
Мсч!)\ Med пациенти pl; Jur клиентела
/; umg приемен час
praxisbezogen adj, praxisverbunden adj който
е свързан c практиката
Präzedenzfall m 2 прецедент m
präzjs(e) adj прецйз]ен. -на; (pünktlich)
точ|ен. -на
Präzision / 11/sg прецизност f; точност f;
- s|arbeit / 17 прецйзна работа;
^s|waage f 16 7Vc7# прецизни [точни] вез¬
ни/?/
predigen <AA> vt. vi проповядвам мг, Al
(auch iiherir)
Prediger m 4 проповедник m, -ци
Predigt / 17 проповед f O eine halten
държа мг. 13 проповед (auch ühertr)
628 PREIS
Preis m I (Geldwert) цена / стойност f;
(Belohnung) награда/ (Prämie) премия/
O feste -е твърди цени pl; um jeden — на
всяка цена; wng um keinen - за нищо на
света, в никакъв случай
Preisangabe/!6/.vtf обозначение п на цена¬
та [на цепйте]; - ausschreiben /123 конкурс
т (обявен в печата с награда);
-bewerber т 4 учасгни|к т, -ци в кон¬
курс: - bildung/ 17 ценообразуване п
Preiselbeere/ 16 Bot червена боровйнка
preisen <ЛЛ> 17 хваля мг. II. възхвалявам
мг. AI О sich [4] glücklich — счйтам се AI
[счега се £7], смятам се AI [сметна се Е2]
за щастлйв
Preis|erhöhung / ! 7 повишение п на цената
[цените]; -ermäßigung / 17 намаление п
на цена 1 а [ценйте]; —frage/16 (Aufgabe)
задача / на конкурс; umg въпрос т на
цена
pr^isgeben < 15а/АЛ) г/ изоставям А2 [изос¬
тавя //] О ein Geheimnis - издавам А1
[из|дам, -дадеш (-дадох)] тайна; das Recht
auf etw. [4] - отказвам се АI [откажа се
Е4\ от правото си върху нещо; jmdn. dem
Gelächter - правя мг. //. направям А2
[направя //]някоюза посмешище
preisgekrönt adj премиран, награден, по¬
лучил награда .
Preisgericht п 20 жури п по присъждане на
наградите: - kontrolle/16 контрол /и над
цепи гс
Preislage / 16 цена / О in welcher - ? на
каква цена?; in jeder - на вейчки ценй
Prejs|liste / 16 ценоразпис т: -nachtaß т 2
отстъпка/от цената; - politik/ 17/^g це¬
нова политика; -richter т 4 член т.
-ове на жури: -rückgang ш 2 спадане п
на ценйте; - Schwankung / 17 колебание
п в ценйте; -Senkung/ 17 понижение п
[намаление п] на ценйте; —Steigerung/
17 повишение п на ценйте; ^ stopp т 6
замразяване п на ценйте; —stürz т 2 ка¬
тастрофално падане на ценйте; -träger
т 4 лауреат т, ноейтел т на награда;
Sp ноейтел т на награда« призьор т:
-treibetgf / 17 (изкуствено) надуване п
на ценйте; - unterschied т 1 разлика / в
ценйте
preiswert adj евтин
prekär adj (Frage, Situation въпрос, положе¬
ние) труд|ен. -на; неприят[ен, -на. опафн.
-на
Prellbock т 2 буфер т
prellen <sn) w (prallen) удрям се А2 [ударя се
//]. блъсвам се АI [блъсна се E2J (gegen [4\
о, в); </;£> у/ измамвам AI [измамя //]
(jmdn* um etw. [4] някого с нещо), завли¬
чам AI [за|влека, -влечеш (-влякох)]
(jmdn. um etw. [4] някому нещо) О sich [3]
den FuB - контузвам си Al [контузя си
//], натъртвам си А! [натъртя си //]
крака
Prellschuß т 2 МИ рикошет т; '-stein
т I охранителен [отбйвъчен] камък;
- ung/17 Med контузия/ натъртван|е п,
-ия
Premiere [premje:r3]/16 Theat, Film премие¬
ра/ #
Premierminister [pramje:..] m 4 министър-
председател m
Presse / 16 Tech, Тур преса /* übern auch
(периодичен) печат m; — agentur/17 те¬
леграфна агенция; - attacM [..sehe:] m 6
аташе in, -та по печата; — berichterstatter
т 4 кореспондент т; - dienst т 1 служба/
по печата; —fest /1 20 ден т на печата (в
Г ДР); - freiheit/17 свобода /на печата;
-konferenz / 17 пресконференция /
- mann т (gen -(e)s, pl ..leute) репортер m,
репортьор/н
pressen </?/>) »7 пресовам uv, AI; (aus — )
изстисквам AI [изстйскам Al]; (zusam¬
men-) притискам AI [притисна E2]\
(zwingen) принуждавам Al [принудя IIj;
упражнявам AI [упражня //] натиск
(jmdn. zu [j] върху някого за) O Saft aus
einer Zitrone - изстисквам сок от лимон;
die Kleider in einen Koffer — натъпквам А1
[натъпча £4] дрехите в куфара; die Stirn
gegen die Fensterscheibe — притискам че¬
лото си в стъклото на прозореца
Presse| photograph, auch - fotograf м 8 фото¬
репортьор т; —Spiegel т 4 преглед т на
печата; -stelle / 16 служба/по печата;
- Vertreter т 4 представител т на печата;
- Zentrum /128jsg пресцентър т
Preß|glas п 22/sg пресовано стъкло; - kohle/
i6 брикети pl: -luft / 14/jg сгъстен въз¬
дух: -luftbohrer т 4 Tech пневматичен
свредел; — lufthammer т 4 Tech пневма¬
тичен чук; - stroh п 20/sg балйрана слама
Prestige [..з{з)] п 23!sg престиж т
Preuße т 7 Hist пруса|к т, -ци; — п п 23 Hist
Прусия/*
preußisch adj Hist пруски
prickeln </i/i> vi боцкам uv, A1, щипя uv, E4;
(Sekt шампанско) искря uv. 11 O eisiger
Wind prickelte gegen sein Gesicht леден
вятър щипеше по лицето му: ein -des
Gefühl възбуждащо чувство
Priem /;» I od Prieme /' 16 тютюн in за
* w
дъвкане
priemen </»/>> vi дъвча мг. Е4 тютюн
Priester т 4 свещени|к /»». -ци: (heidnischer
- ) жрец /»». -й: - amt /» 22 sg свещениче¬
ски сан: -in/18 жрица./!1 '-schaff/ 17;sg
духовенство/»
prima adj Hdl първокачествен. екстра О
»»»»,? das ist - това е чудесно
Primadonna/ 15а Tlwat примадона/
Primaner //» 4 ученй|к //» -ци от двата
най-горни класа на гимназията
primär adj първйч|ен. -на. първоначален,
-на. осн6в|сн. -на О eine -е Frage въпрос
т от първостепенно значение
Primärstrom /»» 2 El първичен ток
Primel/16 Bol примула/, иглика/
primitiv adj примитйв|ен. -на. първобйт|ен.
-на. първичен, на: (einfach) прост, при¬
митивен.-на
Primus /»» (gen -. pl ..mi od -se) пръв ученйк в
класа
Primzahl/17 Math просто число
Prinz mi 8 принц /и. -ове
Prinzessin/18 принцеса /
Prinzgemahl /»» 1 принц-консорт /»» (титла на
съпруг на кралица)
Prinzjp/r 20* od 31 принцип /»» О im - по
прйнцип. принципиално: по начало: ein
Mensch mit [von] — ien човек //» c прйнципи
prinzipiell adj прйнцип|еи. -на.
принципиал|ен. -на: adv по прйнцип. при¬
нципиално
Prinzipienfestigkeit [Jan..]/ 17/sg принци-
пиалност f; —frage / 16 въпрос т на
прйнципи; -losigkeit / 17/sg без-
прйнципност /• — reifer т 4 umg педант
т
Prinzregent т 8 принц т [княз т] регент
Priorität/17 приоритет/», първенство/»
Prise./ 16 Маг прйза/ О eine - Salz щйпка/
сол
Prisma /»28а Math, Opi призма/
prismatisch adj призматйч|ен. -на
Prismenglas/» 22 призматичен бинокъл
Prjtsche/16 (Liegestätle) нар />». -ове ^
privat [..wart] adjлйч|ен. -на; част|сн. -на О in
- er Sache по лйчна работа
Privatangelegenheit [..wart]/17 лйчна рабо¬
та; — besitz//» I лйчно имущество; ~be¬
trieb т I частно предприятие: -eigentum
/» 22/sg частна собственост; — Handel т 4/
sg частна търювйя; — initiative/16 лйчна
PROBLEMATIK 629
инициатива: -interesse /» 30 лйчен инте¬
рес
privatisieren <d hhj vi живея мг. Еб от
лични средст ва (без да упражнявам про¬
фесията си): vi денационализйрам мг. г
AI
Privat|kapital [..wart..] /» 31 частен капитал:
- klinik /' 17 частна клиника: - leben /» 23
лйчен живот: - lehrer /и 4 частен учител:
- mann m 3 (pl auch ..leule). - person /17
част но лице: - sache/ 16 частна [лйчна]
работа: - Sekretär /»» I * частен секретар:
- stunde / 16 частен урок: - Wirtschaft/17
Poliiök час I но с miiäticгво
Privileg [..w..]/» 31 привило! ия/
privileg|^ren [..\v..] <d /»/>> rt нривиле1ир6-
вам мг. г. АI
pro /»/«// [4\ на. за С - Kopf на човек: -
Stück та парче: zwei Mark - Person по две
мйркн на човек
Probe/16 (Versuch) бинт /»». (Untersuchung)
проверка./; Hdl (Muster) мостра./! проба
/; Thea! репетиция / О auf die — stellen
поставям А2 [поставя //] на изпитание:
die [eine] - machen правя i/г.//. направям
А2[направя //[опит (mit[_?]с);eine — von
Mut ablegen давам Al [дам. дадеш (да¬
дох)] доказат еле гво за смелост
Probe|abzug /»» 2 Тур шпйлта /'. коректура /;
-fahrt / 17 (Auto автомобил) пробно
[първо] пътуване; (Schiff кораб) пробно
[първо] плаване: -flug//» 2 Fhigw изпита¬
телен полет: ^ jahr п 20 едногодишен
стаж
proben </»/>) vt Мих. Theat репетирам мг. г.
AI
Probe|nummer / 16 рекламен брой (вестник,
списание); -stück /> 20 рекламен екзем¬
пляр
probeweise adv за опит [проба]
Probezeit / 17 изпитателен срок: (in einem
Amt) стаж/»»
probieren <d//»/>> >7 опйтвам AI [опйтам
А Т\. изпробвам мг, г. АI; (kosten) опйт-
вам на вкус. вкусвам АI (вкуся //]; Theat
репетйрам мг. г. АI
Probierglas /» 22. Probierröhre / 16 Chem.
Tech епруветка /'
Problem n 20* проблем nt, проблема /. въ¬
прос /и
Problematik ./ 17/л.т; проблематика /
(Schwierigkeiten) трудности pl при изяс¬
няване на въпрос
630 PROBLEMATISCH
problematisch adj проблематичен, -на
Produkt n 20 продукт m; Math произведе¬
ние n, -Я
Produkt 1911 / 17 продукция/, производство
//; Landw (Ertrag) реколта/, добив m O in
der - arbeiten работя uv, ll в производ¬
ството
Produkti9ns|arbeiter m 4 производствени^
m, -ци, работни|к m, -ци в производство¬
то; -auflage / 16 производстве¬
на задача, производствена програма;
-beratung/ 17 производствено съвеща¬
ние; - betrieb т 1 производствено пред¬
приятие; -erfahrung/17 производствен
опит; — genossenschaft / 17 трудово-про¬
изводителна кооперация; — kosten pi
производствени разноски pl; — mittel рI
Wirtsch средства р/ за производство;
- plan т 2 производствен план; — prakti¬
kum п 29 производствен стаж, практика
(на студенти); -prozeB т 1 производ-
С1вен процес; -Verhältnisse pl Wirtsch
производствени отношения pl; —Ver¬
pflichtung/ 17 обешани|е п, -я (за изпълне¬
ние на производствена задача); — weise/
16 начин т на производство; -Zeitplan т
2 производствен график; -Ziffern pl про¬
изводствени показатели pl
produktiv culj продуктивен, -на, производи¬
тел |ен, -на
Produktivität [..w..]/ 17lsg продуктивност/,
производителност/ - Steigerung/17/sg
повишение п на производителността
Produktivkräfte р! Wirtsch произво¬
дителни сили/?/
Produzent т 8 производител т
produzieren <d>hby vt произвеждам Al
[произведа El]
profan adj светски; (alltäglich) ежеднев|еи,
-на,обикновен
profanieren <d//;/?> vt профанирам uv, v, AI,
осквернявам А1 [оскверня //]
professionell adjпрофесионален, -на
Professor m 9a професор m
Professur / 17 професура / професорско
място
Profi m 6 Sp umg професионалист m;
- sport m 1 sg професионален спорт
Profil n 20* профил m (auch übertr): Arch
напречен разрез, напречно сечение О
geologisches - геологичен разрез
Profileisen п 23 Tech профилно желязо
profilieren <d hh) vt Tech профилирам m\
v, А1 (auch ühertr) O eine profilierte Persön¬
lichkeit ярко открояваща се лйчност
Profilstahl т 2 Tech профилна стомана
Profit т I полза /, изгода/, печалба/
profitieren <dvi печеля uv, //. спечел¬
вам А1 [спечеля //] (von [J] от)
Profitrate /16 Wirtsch норма/иа печалбата
Progn9se/16 прогноза /(auch Med, Meteor)
prognostizieren <d//rA> vt прогнозирам uv,
v,Al W
Programm n 20* програма /• Pol (Wahl — )
платформа/
programmatisch adj програм|ен, -на
Programmentwurf m 2 проектопрограма /
programmgemäß adj съобразно [съгласно] c
програмата; -gesteuert adj който c c
npoi рамно управление
Programmheft n 20 npoi рама/(за театрално
представление, киноспектакъл)
programmieren (d/hhj vt Kybern програми¬
рам uw v. AI
Programmierter m 4 Kybern програмист m;
— ung/ I / Kybern програмиране/!
Programmkartensteuerung f 17 Kybern про¬
грамно управление c перфокарти
Programmusik/17 Mus програмна музика
Programmsteuerung / 17 Kybern програмно
управление; -Vorschau/ 17 Radio, Fern¬
sehen преглед/?; на програмата
progressiv adj npoi ресйв|ен, -на
Projekt /; 20 проект m
Projektant m 8 проектант//?
projektieren <d//;/?> 17 проектирам uv, v, Al,
планирам uw v.AI
Projekti9n / 17 проектйране n, проекция f
(auch Math, Phys)
Projektionsapparat m I проекционен апа¬
рат; -schirm m 1 екранm
projizieren <d/ЛЛ) vt прожектирам uv, v, A /
Proklamation/! 7 прокламация /
proklamieren <d//;/?> vt провъзгласявам Al
[провъз! лася //], тържествено обявявам
А1 [обявя //], прокламйрам uv, 1», А1
Pro-K9pf-Produktion / 17/sg Wirtsch про¬
изводство п на глава от населението
Pro-K9pf-Verbrauch т 1 /sg Wirtsch потреб¬
ление/! на глава от населението
Prokurjst т 8 прокурйст т
Proletariat п 20/sg пролетариат т
Proletarier [..юг] т 4 пролетари|й т, -и О —
aller Länder, vereinigt euch! пролетарии от
всички страни, съединявайте се!
proletarisch adj пролетарски О —er Interna¬
tionalismus пролетарски интернациона¬
лизъм; - е Revolution пролетарска рево¬
люция
Protagw I проло|г/и,-зи
prolongieren [Joggi:..] <d//iA> vt пролонгй-
рам мг, r, AI. продължавам AI [продъл¬
жа //]. отсрочвам AI [отсроча II]
Promenade / 16 мяст|о* n, -а за разходка
(алея, булевард); geh (Spaziergang) раз¬
ходка /
Promenadendeck n 20 od 24 Mar горна палу¬
ба: -wegw I хубав път [алея /] за разход¬
ка
promenieren <d/л-д) vi geh разхождам се АI
[разходя сс II]
Promille п (gen auch -s), Ahk p. mM v T od v. T.
na хиляда, промйл m
prominent adj вйд|ен. -на, значйтел|ен, -на
Promotion / 17 получаване п на научна
с I енен [лош орска тйтла], промоция /
promovieren <d/AA> vi получавам AI [полу¬
ча //] научна сл епен [докторска тйтла]
prompt adj бърз. точ|сн. -на
Pronomen п 23 (pl auch ..mina) Gramm мес-
тоимсни|с«,-я
Propaganda fl 5/sg iiponai анда fO — treiben
нрона1андйрам uv. v, AI. правя uw 11.
маправям A2 [направя //] пропаганда
PropagandaImanöver [..wor] n 23 пропаганд¬
на маневра: ^material n 31 пропаганден
материал
Propagandist m 8 пропаг андатор m; npona-
iандйстm
propagandistisch adj iiponar анд|ен. -на
propagieren <d,7fA) vt пропагандирам uw i\
AI
Propagierung / 11/sg пропагандиране n
Propan n 20* jsg Chem пропан m
Propeller m 4 пропелер m, перка f [витло
м] (на самолет); — schlitten m 4 aepo-
шейпа /: ^turbine/16 пропелерна [вит¬
лова] турбина
Prophet т 8 проро|к т. -ци; ясновйд|ец т,
-пи
prophetisch adj пророчески
prophezeien vt предсказвам AI [пред¬
скажа E4\. предричам А! [пред|река,
-речеш, (-рекох)]; пророкувам uw AI
Prophezeiung / 17 предсказани|с п, -я; про¬
роческо п. -а
prophylaktisch adj Med профилактйч|ен,
-на, предпаз|ен, -на
Prophylaxe / 16 Med профилактика /
Proportion / 17 пропорция /
proportional adj пропорционален, -на
Proportionale f 16 Math член пи -овс от
пропорция
Proportionalität / 17/.v# пропорционалност
/ ‘
PROTON 631
proportioniert adj съразмер|ен. -на. про¬
порционален. -на
Prorektor т 9а заместник-ректор т
Prosa / 15/sg Lit проза /
prosaisch adj прозайч|ен. -на
prosit! od prost! interj наздраве! O Neu¬
jahr! честита Нова година!
prost! interj = prosit
Prosperität / 17isg преуспяване и. процъф¬
тяване tu благоденствие tu благополу¬
чие n
Prostituierte / 19 проститутка f; ^tion /
17 проституция /
protegieren [..3i:.] <d/7iA> vt покровйтсл-
ствувам uw AI, протежйрам мг. г. А!
Protein п 20* Chem протеин m
Protektiwi f 17 покровйтелствуване n. no-
кровйтслство n, протекция /
Protektorat n 20 протекторат m
Protest m 1 протест m. възражение n; Fin
(Wechsel полица) протестйране n O
zum - gegen [4] на протест протйв; -
einlegen протестирам uw w AI (bei [3]
пред. gegen [4] протйв, срещу); ^ erhe¬
ben протестйрам мг, r, АI (gegen [4] про¬
тйв. срещу)
Protestant m 8 Rel протестант m
protestantisch adj Rot протестантски
Protestantismus nt 1 l/sg Rel протестантство
n
protestieren <d/AA> vt (Wechsel полица)
протестйрам мг, w Al; vi протестйрам
(bei [3] прел; gegen [4] срещу)
Protestkundgebung / 17 протестен мйтинг;
--marsch m 2 протестен поход; ^note
f 16 Pot протестна нота: -streik m 1
протестна стачка; -Versammlung / 17
протестно събрание
Prothese / 16 Med протеза /
Protokoll n 20* протокол m O ein auf¬
nehmen съставям A2 [съставя //] про¬
токол; das - führen водя мг, II прото¬
кола; zu ^ nehmen впйсвам AI [впиша
Е4] в протокола; laut — според [съ¬
гласно с] протокола
Protokollant т 8 = Protokollführer
protkollarisch adj протоколен, -на
Protk^lfiihrer т 4 протоколчик т, -ци
protkolli^ren <d//i/>> vt. vi протоколирам
мг, r. Al
Proton n (gen -s, pl Protonen) Phys протон
nt
632 PROTOPLASMA
Protoplasma n 28a/sg Bio! протоплазма /•
—typ*m 9* прототйп m, -ове, първооб¬
раз nt
Protz nt 8 od I umg сноб m, -и od -ове,
надут i лунен
Protze / 16 Mil предница / (на оръдие)
protzen <а/ЛЛ> vi umg надувам се AJ [надуя
се £7]. перча се uv, П {umg) (mit [3] с)
Proviant [..w..] т 1 */sg провизии pl. храни¬
телни прйцаси pl. храна / (за път)
Provjnz [..w..J / 17 провинция /
Provinzialismus [..w..J т 11 Ling провин-
циалйз|ъм (-мът) т. -ми
provinziell [..w..J mtj провинциал|ен, -на
Provision [..w.J / 17 Hdl комисионна /
provisorisch [..w..] intj провизор[ен, -на, вре¬
менен. -на
Provi$9rium [..w..] n 28 geh временно по¬
ложение
Provokateur [,.wokatö:r] m 1* провокатор
m: -ton/17 провокация/
provokatorisch [..w..] aiij провокаторски
provozieren [..w..] <d/Ith} vt провокирам
uv, v. Al
Prozedur / 17 процедура /
Prozent и 20 {nach Zahlen след числителни
pl -) процент m O das Bier enthält 12%
[Prozent] Alkohol бйрата съдържа 12%
[процента] алкохол; der Plan ist um 50%
übererfüllt планът е преизпълнен c 50%
prozentual ml/ процент|ен. -на O — gerech¬
net изчислено в проценти
Prozeß m I процес m (auch Client, Tech)-,
Jur auch (съдебно) дело n O Jur einen
- gegen jmdn. anstrengen завеждам Al
[заведа El] процес [дело] срещу някого;
Jur jmdm. den - machen давам Al [дам,
дадеш (дадох)] някого под съд; umg kur¬
zen - mit jmdm. machen справям се A2
[справя се //] набързо с някого: не се
церемоня мг. // с някого (umg)
prozessieren <d/Л£> vi Jur водя uv II дело.
съдя се uv. II (mit jmdm. c някого); за¬
веждам AI [заведа El] дело (gegen jmdn.
срещу някого)
Prozession / 17 процесия /
prozessual ailj Jur процссуал|сн, -на
prüde adj прекадено срамежлйв; превзет
Prüdere / 16a прекадена срамежливост
prüfen </;/>) vt проверявам А1 [проверя //],
йзпйтвам Al [изпйтам AI] О etw. [4] auf
seine Richtigkeit - проверявам правил¬
ността на нещо: einen Schüler in Ma¬
thematik — йзпйтвам ученик по мате¬
матика
Prüfer т 4 екзаминатор т; Hdl контро¬
льор т; — feld л 21 Tech изпитателна
лаборатория; -«ling т I учени]к т. -ци,
[студент /и] на йзпит; ~ stand т 2 Tech
изпитателен стенд; —stein т I öbertr
пробен камък
Prüfung / 17 проверка /: (Examen) йзпит
т: ühertr (Heimsuchung) изпитани|е п,
-я О eine - in Deutsch йзпит т по
немски
Prüfungskommission /17 йзпитна комисия;
-termin т I йзпитна дата
Prügel т 4 тояга /, сопа /; — pl (Züchti¬
gung) бой т: пердах т (umg)
Prügel^/ 17 сбйван|е л. -ия; бо|й т, -еве
prügeln vt пердаша uv II, напердаш-
вам AI [напердаша //] (umg), бия uv. Е7,
набивам АI [набия Е7]. удрям А2 [ударя
//]; sich [4] - бйя се
Prunk т Ilsg великолепие л. пйщност /
prunken </(Л) vi блестя uv. 12; парадйрам
мг. Al (mit [3] c)
prunkvoll adj блестящ, великолепен, -на,
рцзк6ш|ен, -на
Psalm т 9* псалм т
pseudonym adj под псевдонйм
Pseudonym л 20* псевдонйм т
pst! interj (Ruhe) тйхо!; шш!; (Anruf) шт!
Psyche /16 душа/- пейхика / / 16/sg Myth
Психея
Psychiater nt 4 Med психиат|ър m, -ри
Psychiatrie / I6a/sg Med психиатрия /
psychiatrisch adj психиатричен, -на
psychisch adj психйчески. психйч|ен, -на
Psychopnalyse / 16/sg Psych психоанализа
/• -löge m 7 психоло|г m. -зи;-logjp /
16a/.vg психология /
psychologisch adj психологйчен. -на
Psychopath nt 8 Med психопат m
psychopathisch adj душевно бол|ен. -на
Psychose / 16 Med психоза /
Psychotherapeut nt I Med психотерапевт
nt
psychotherapeutisch adj Med психотера-
певтйч|ен. -на
Psychotherapie f 16a/sg Med психотерапия
/ '
Pubertät / 17lsg пубертет nt
Publikation / 17 публикация /
Publikum tt lsg (gen -s) публика f; Theat
зрйтели pl, публика /
publizieren <d//(/>> vt публикувам uv, v. AI
Publizist m 8 публицйст nt. журналйст nt;
- ik / 17/sg публицйстика /, журналис¬
тика /
Pudding m 1* od 6 Kochk пудинг m; —pulver
[..far, auch ...war] n 23 десертно нишестЬ
Pudel m 4 Zool пудел m; —mütze / 16 кал¬
пак m, -ци; (Wollmütze) дебела платена
шапка
pudelnaß adj umg мбк|ър, -pa до кбсти
Puder m 4 пудра/; —döschen [dö:ßchan] n 23,
—dose /16 пудриера/
pudern <hb> vt пудря uv, II, напудрям A2
[напудря II]
Puderlquaste /16 пухче л, -та за пудра; —ra¬
cker т 4 пудра зкхар /
Puff т 1 od 2 (Stoß) $гдар m (с юмрук);
(Geräusch) пукот т; (Kissen) възглавница
/ (за кушетка); табуретка / (без крака)
0 jmdm. einen — in den Rücken geben
удрям A2 [удкря II] нйкого c юмрук в
гърбк; umg einen ~ vertragen können
мо|га uv, -жеш (-жах) да понасям много;
дебела ми е кбжата (umg)
Puffännel m 4 бухнат ръккв, ръкав т -бу-
фан
puffen <hb> vt, vi (stoßen) блъскам uv, AI,
блъсвам AI [блъсна E2) (c юмрук); vt
(Stoff плат) набирам Al [наберк ЕЗ],
прквя uv, 11, направям А2 [направя //]
нкбор; vi umg (knallen) гр^мвам Al
[гръмна Е2] 0 jmdn. in die Rippen —
смушквам AI [смушхам Al] нйкого в
ребрата; gepuffte Ärmel бухнати ръкави,
ръкави-буфан
Puffer m 4 Eisenb буфер m; (Kartoffel—) кар¬
тофено кюфте; —batterie/ 16a El буферна
батерия, буферен акумулатор; —Staat т 9
Pol буферна държава
Pufflmais m 1 пуканки pl (от царевица);
—reis т 1 пуканки pl (от ориз)
Pulli т 6 umg пулбвер т (с къси ръкави)
Pullover [..w..] т 4 пулбвер т
Puls т 1 Anal пулс т 0 den — messen
измбрвам Al [измбря II] пулса; ein
beschlennigter — ускор&н пулс; ein schwa¬
cher — слаб пулс; der — setzt aus пулсът
прескача
Pulsader/16 Amt артбрия/
pulsen <hb> od pulsieren <d/hb> vi пул¬
сирам uv, v, Al, бия uv, El, туптя uv, 12;
—d adj бйещ, пулсиращ
Pulsschlag m 2 Amt пулсиране n, биене n на
пулса
Pult n 20 пулт m, -ове, катедра/
Pulver [..far, auch ..war] n 23 прах (-1>т) m;
(Schieß—) бар$т m 0 umg keinen Schuß —
wert sein не струвам uv, Al и пукнат
грош (umg)
PUPPE 633
pulverisieren <dlhb> vt стрйвам Al [стрия
E7] на прах
Pulverlkammer [..far, auch ..war] / 16 ба¬
рутен пбгреб; —schnee m l/sg рбхкав сняг
Puma m 6 Zool пума/
Pumpe /16 пбмпа/
ipumpen <hb> vt пЬмпам uv, Al, пбмпя uv,
II, изпбмпвам Al [изпбмпамА/]
2pumpen <hb> vt umg (verleihen) давам Al
[дам, дадбш (дадох)] в зкем (Jmdm. etw.
[4] някому нбщо); (entleihen) вземам Al
[вз&ма Е (взех)] в зкем (etw [4] von jmdm.
höuxo от някого)
Pumpenschwengel m 4 дръжка / (на ръчна
помпа)
Pumpernickel т 4 вид ръжен хляб
Pumps [pömps] pl обувки pl дехолтб
Punkt m 1 тбчка / (auch Geogr, Math, Phys,
Mus, übertr); (Paragraph) пункт m, -ове
(auch Typ), член m, -ове, параграф m;
(Stelle) мяст|о* n, -ä, пункт m, -ове;
(Frage, Sache) въпрос m 0 ein Stoff mit
—en плат на тбчки; der tote — мъртвата
тбчка; ein strittiger — спорен въпрос; bis
xu einem gewissen — е до известна степен;
es ist — drei часът е точно три; Sp jmdn.
nach —en schlagen побеждавам Al [побе¬
дя II) някого по тбчки; Sp Sieg [Nieder¬
lage] nach —en поббда / [загуба /] по
точки
Punktbewertung/ 17 Sp класиране n по
точки; —gleichheit /17 Sp равен резултат,
равенство п по тбчки
punktieren <d/hb> vt пунктирам uv, v, Al;
MecTauch правя uv, 11 пункция 0 eine
punktierte Linie пунктирана линия
pünktlich adj точ|ен, -на
Pünktlichkeit / Yllsg тбчност/
Punktllinie [..ia]/ 16 пунктирана линия;
—niederlage / 16 Sp загуба / по точки;
—lichter m 4 Sp страничен съдия; —sieg
m 1 Sp победа / по тбчки; —Wertung / 17
Sp клаейране n по тбчки; —zahl / 17/sg Sp
точки pl, брой m тбчки
Ihmsch m 1 пунш m
Pupille/16 Anal зеница /
Puppe/16 кукла/; (Marionette) auch марио¬
нетка /; Zool какавйда /; Landw кръст |бц
m, -ци; (Schneider—, Schaufenster—) ма-
некбн m (кукла); übertr марионетка /;
—n|spiel n 20 Theal куклен театър m;
—n|Spieler m Theat кукловбд m;
634 PUR
—n | trlckfllm m куклен мултиплика¬
ционен филм
pur adj чист 0 -es Gold чисто злато;
umg »er Znfall чиста случайност;
umg »er Wahnsinn истинска лудост; umg
das ist die —e Wahrheit товк е самата
йстина
Püree n 24 Kochk mopk n, -та
purgierend adj Pharm разслабйтел |ен, -на
Purismus m 11/jg Ling пурйз |ъм (-мът) m
Puritaner m 4 пуриткн m
Puritanismus m 11 fsg пуританство n, пурита-
нйз|ъм (-мът) m
Purpur m 4Jsg geh пурпур m; пурпурен цвят;
~ mantel m 5 багреница /
purpurrot adj пурпур | ен, -на
Purzelbaum mlSp премятане n през глава
0 einen — schlagen премятам се Al [пре¬
метна се £2] през главк
purzeln <hb> vi пкдам А1 [пкдна£2], обрЪ¬
щам се Al [оборна се £2], катурвам се
А1 [катурна се £2]
Puste/ 16/sg umg дъх (-Ът) т 0 umg ich habe
keine — mehr едвам дйшам uv, Al
Pqsteblumе/16 Bol umg глухарче n, -та
Pustel /16 Med пустула /, мклка гнбйна
пЪпка
Pute/16 Zool пуйка/; —r m 4 Zool пуя | к m,
-ЦИ
puterrot adj червЬн катб рак
Putsch m 1 Pol бунт m, -ове, метЪж m
Putz m 1 fsg Arch мазйлка /, хоросан m;
(Kleidung) празнично облеклб, премйна /:
(Zierat) труфйл | o n, -h
Q
Q [ku] n — höchste Qualität (отлйчие за най-
висбко ккчество в бившата ГДР) 0 der
Kampf nm das Q борбкта за най-висбко
ккчество
qupbb(e)lig adj umg пихтиест, мек и хлЪзгав
0 ein —es Gesicht пЪлно отпуснато лицб
Quacksalber т 4 лечйтел т [церйтел т,
врач т] -шарлатанин
quacksalbern <hb> vi лекувам uv, Al със
съмнйтелни средства
Putzarbeiten pt Arch измкзване л, мазйлка /
(на стена)
putzen <hb> vt (reinigen) чйсгя uv, II, из¬
чиствам Al [изчйстя II]; (verzieren) кйча
uv, II, накйчвам Al [накйча II]; (po¬
lieren) лЪскам uv, Al; лЪсвам Al [лЪсна
£2], излЪсквам Al [излЪскам Al\, (Schu¬
he обувки) лъскам, лЪсвам; (Gemüse
зарзават) чйстя, изчйствам; (Pferd кон)
чбша uv, Е4; Arch мкжа uv, Е4, измкз-
вам А1 [измкжа Е4] с хороскн (мазйл¬
ка); sich [4] — облйчам се А/ [об|лекк,
-леч&ш (-лйкох) се] празнично, доккр-
вам се А1 [доккрам се А1], гйздя се uv,
II, нагйздвам се А1 [нагйздя се II] 0 die
Zähne — мия си uv, £7, измйвам си А1
[измия си £7] зъбите; die Nase — из¬
духвам си А1 [издухам си А1], изчйст¬
вам си, обърсвам си А1 [обърша си £4]
носй
Putzier m 4 чистач n; —frau /17 чистачка /
putzig adj umg смбш|ен, -на, комйч|ен, -на,
забав|ен, -на
Putzllappen т 4 кърпа/ за прах; — machet«!
7 17lsg шапкарство п, магазин т за дам¬
ски шапки; —macherin / 18 шапккрка /,
модйстка/
Pygmäem 7 пигмЬ|йт, -и
Pyjama [pid^aima] т 6 od п 24 пижама /
Pyramide/16 Hist, Math пирамида /
pyramidenförmig ndy пирамидкл|ен, -на
Pyrotechnik / lllsg пиротехника /; —er m 4
пиротехни | к m, -ци
Pyrrhussieg m 1 Пирова победа (спечелена
с цената на много жертви) (auch übertr)
pythagoreisch [..rensch] adj: —er Lehrsatz
Math ПитагЬрова теорема
Quaddel / 16 лрйшка /; пЪпка / (от ухапва¬
не)
Quader т 4, auch f 16 Arch дклан ккменен
блок; Math правоъгълен паралелепйпед
Quadrant т 8 Math квадркнт т
Quadrat л 20 Math квадркт т 0 eine Zahl Ins
— erheben повдйгам Al [повдйгна £2]
числб на втбра сткпен
quadratlförmig adj квадркт|ен, -на, във
фбрма на квадркт; —lsch adj квадркт|ен,
-на; Math auch на втбра сткпен 0 eine
—ische Gleichung квадрктно уравнкние,
уравнение на втбра сткпен
Quadratmeter п 23, meist т 4, Abk m2, qm
квадрктен мбтьр (Abk м2, кв. м); — nest¬
pflanzverfahren п 23 Landw квадрктно
гнездовб засаждане; —schade) т 4 übertr
umg деббла глава
Quadratur/17 квадратура/
Quadratwurzel / 16 Math кбрен квадратен;
—zahl / 17 Math числб п, повдигнато на
втбра степен [на квадрат]
quadrieren <d/hb> vt Math повдйгам AI
[повдигна E2] на квадрат [на втора сте¬
пен]
quaken <hb> vi крякам uv, Al, квакам uv,
Al (за жаба)
quäken <hb> vi пискам uv, Al, пищя uv, 12
(за бебе и др.) 0 eine —de Stimme писк¬
лив глас
Qual/17 (Schmerz) мъка/; страдани | е п, -я;
(Pein) мъчение п, терзание п 0 etw. [7]
wird zur — нбщо става мъчение; es Ist
mir eine das anzusehen за мбне е
мъчение [изтезание] да гл&дам товй
quälen <hb> vt мъча uv, II, измъчвам Al
[измъча /7], изтезавам uv, Al; (belästi¬
gen) досаждам Al [досадя /7]» врънкам
uv, Al (umg); sich [4] ~ мъча се,
измъчвам се (mit [3] с); —d adj мъчи¬
тел |ен, -на
Quälerei / 17 мъчени | е п, -я, изтеза-
ни|е д, -я
Quälgeist т За umg душевадни|к т, -ци,
врънкал |о п, -а (umg)
Qualifikatitui/17 квалификация/
Qualifikati9nskampf т 2 Sp подбЬрно [ква¬
лификационно] състезкние
Qualifikationsniveau [..niwo:] п 24: er hat in
einem Lehrgang sein — erhöht той по¬
виши нивото на свбята квалификация
благодарение на курса (който посеща¬
ваше)
Qualifikationsspiel п 20 Sp квалификацибн-
на срЬща, подббрно състезание; —stufe /
16 разред/я
qualifizieren <d/hb> vt квалифицирам uv,
v Al някого), повишавам Al [повиша
77] квалификацията (на някого); (beur¬
teilen) квалифицирам, окачествявам А1
[окачествя /7]; sich [4] — повишавам
квалификацията си, квалифицйрам се,
специализирам се uv, v, Al (für [4], zu
[3] за); Sp класирам се uv, v, Al при-
добйвам Al [придобйя E7] право за
учйстие (für [4] за) 0 qualifizierte Arbeit
квалифициран труд; wissenschaftlich
qualifizierter Mitarbeiter сътрудни|к m,
-ци c (висока) научна квалификйция; eine
qualifizierte Strafe Jur утежнено нака-
зкние
QUARK 635
Qualifizierung/17 квалифициране д; квали¬
фикация /
Qualifizierungslehrgang m курс m, -ове
за квалификация, квалификационен
курс
Qualität /17 качеств|о п, -а 0 erste [zweite]
— първо [второ] качество; ein Stoff von
guter — доброкачествен плат; das Um¬
schlagen einer alten ln eine neue — преми¬
наването на eräpo качество в ново; seine
moralischen — en неговите морйлни ка¬
чества [уетби]
qualitativ I. adj ккчествен —е Verände¬
rungen качествени промбни; in —er Hin¬
sicht в качествено отношение; П. adv по
качество, качествено
Qualitätslarbeit / 17 качествена работа;
.—kennziffern pl качествени показатели pl
—kontrolle / 16 качествен контрол;
—Steigerung/ 17 повишаване п на качест¬
вото; —Verbesserung / 17 подобряване на
качеството; —wäre /16 висококачествена
етбка; —Zeichen п 23 знак за отлично
качество
Qualle/16 Zool медуза/
quallig adj пихтйесг, като пихтия
Qualm т l/sg дим т, пуше | к д, -ци
qualmen <hb> vi димА uv, 12, пуша uv, II (за
комин, свещ и др ); vt umg пуша катб
комин (цигари, лула и др.)
qualmig adj задимен, изпълнен с дим
qualvoll adj мъчител |ен, -на
Quant п 25* Phys квант т
Quantenlchemie [..che..] / 16a/sg квантова
химия; —mechanik / П/sg квйнтова
механика; —physik / квантова физика;
—theorie / 16a/rg Phys квантова тебрия;
—zahl/17 квантово числб
Quantität / 17 колйчеств|о п, -а; Phon дъл¬
жина / на гласна
quantitativ adj колйчествен
Quantum п 28 количество п
Quappe/16 - Zool Kaulquappe
Quarantäne / 16 Mar, Mil карантина / 0 —
verhängen слагам Al [сложа 11) каран¬
тина (über [4] на дЬтски дом и др.); jmd.
od etw. [7] steht unter — някой od нбщо е
под карантина
Quark т l/sg извара /; übertr umg дреболйя/,
глупост / 0 umg sich [4] über jeden -
ärgern ядбевам се Al [ядбсам се А7] за
всяка дреболйя; umg das geht dich einen
636 QUARKKUCHEN
~ an товк не ти влйза в работата, това не
те интересува
Quarklkuchen т 4 сладкиш т (приготвен) с
нзвкра; —torte/16 тбрта/с извара
1 Quart п 20 (Maß) четвърт, четвъртинка;
Тур квкрто л
Hjuart /17 Sp Fechten кварта /; Mus квкрта /
Quartal п 20* Hdl тримесечи | е л, -я
Quartalsabschluß т 2 Hdl тримесечен
балкнс; —prämie [..mia] / премии р! за
тримесечието; —Schluß т 2 изтйчане л на
тримесечие
quartalsweise adv на три месеца, на триме¬
сечие
Quartlband т 2 Тур книга / във формкт
кварто; —е / 16 od Quart / 17 Mus квар¬
та/
Quartett п 20 Mus квартет nt
Quartformat n 20 Typ кварто n
Quartier n 20* квартира/; auch Mil
Quarzm 1 Min кварц m, -ове; —lampe / 16
квкрцова лкмпа —uhr / 17 квкрцово ста¬
билизиран часбвник
quasi adv уж, такк да се ккже
quasseln <hb> vi umg бърббря uv, 11, бръ¬
щолевя uv, 11, дърдбря uv, 11,
Quaste/16 пискюл m
Quatsch m 1/sg umg глупости pl, пркзни
приказки pl
quatschen <hb> vi umg дрънкам uv,
Al, бръщолевя uv, 11 глупости 0 mit¬
einander — бърборя uv, II, дрънкам c ня¬
кого
Quatschkopf m 2 umg verächtl дърдбрко m,
-вци
Quecke /16 Bot пйре | й (-ят) m, -и
quatschnaß adj umg съвсем мбкър, вир-водк
Ö er hatte —e Kleider an дрехите му бйха
вир-водк
Quecksilber n 23/sg живак m; ilbertr umg er
hat — im Leib той е цял живкх (umg), той
не се свърта на еднб мЯсто
Qufcksilberlbarometer л 23 живкчен баро¬
метър; —dampflampe / 16 Tech живкчна
лкмпа
quecksilberhaltig adj съдържащ живкк;
—sllb(e)rig adj ilbertr umg катб живкк
(umg), кбйто не се свърта на еднб място
—silbern adj живкч|ен, -на
Quf cksilberlsalbe / 16 Pharm живкчна мас
[помада]; — säule / 16 живачен стЪлб;
—Vergiftung/17 отравяне л с живак
Quelle / 16 йзвор т, руче |й т, -и; übertr
източни]к m, -ци
quellen <17/sn> vi извирам uv, Al, блйкам
uv, Al, блйквам Al [блйкна E2\, из¬
бликвам, рухвам Al [ручсна E2], струя uv,
II, (anschwellen) набйбвам Al [набйбна
£2]; <hb> vt (Linsen, Bohnen леща, боб)
накйсвам Al [накйсна E2\ 0 vor Zorn
quollen ihm fast die Augen aus dem Kopf
ом irre му щйха да изскбчат от яд
Quellenangabe /16 спйсък т на изпблзваиа-
та литература (за научен труд и др.)
Quf lllgebiet п 20 Geogr изворна ббласт (на
река); —wasser л 23 йзворна водк
Quendel т 4 Bot мкщерка/
Quengelei / 17 umg хлбнчене л; (Nörgelei)
мърморене л, недоволство л
quengeln <hb> vi хлбнча uv, II; (nörgeln)
мърмбря uv, И, недовблствувам uv, Al
quer adv напряко, köco 0 — durch напряко,
през; — über die Straße geben преко¬
сявам Al [прекоск II] улицата; es geht
ihm alles — всичко му върви набпаки, не
му вървй в нищо; kreuz und — надлгйж и
нашйр
Querbalken т 4 напречна гредк
Quere / übertr jmdin. in die — kommen из-
прбчвам се Al [изпрбча се II] нЯкому на
гАтя, обърквам AI [объркам А1] някому
ркботата [смбтките]
querdurch adv напрЯко през
queren <hb> vt пресичам Al (пре|сека,
-сечбш (-сЯкох)]
querfeldein adv напрЯко през полбто
Querlfeldelnlauf т 2 Sp крос т, -ове; —flöte
/16 Mus напречна флбйта
quergestreift adj с напречни линии
Querkopf т 2 umg вироглкв|ец т, -ци, де-
ббла глава (umg), бпърничав човбк
querköpfige^' вироглкв, упорйт, бпърничав,
инат
Querllage /16 Med напрбчно положбние на
плода в утрббата на мкйката; —naht / 14
напрбчен шев; —pfeife /16 Mus пйкола/
—pfeifer т 4 Mus кбйто свйри на
лйкола; —Schläger т 4 МИ рекушйращ
куршум [снарЯд]; —schnitt т 1 напрбчен
разрез, напрбчно сечбние; übertr обзор
т; —straOe / 16 пресбчка / (улица);
—strich т 1 иалрбчна чертк; —summe /
16 Math общ сбор от цифрите на много¬
значно чиелб; —treiber т 4 umg интри¬
гант т
querüber adv (gegenüber) наербща;
(schrägüber) напрЯко
Querulant m 8 veracht/ мърморко »i. -вци.
вечно недоволен [роптаеш] човек, вечен
недоволник
querulieren <d 7/А> vi вечно се оплаквам
мг. А1. хленча мг. II: мърморя «v. II
Querverbindung / 17 пряка връзка: ~ wand
/ 14 напречна стена
quetschen </»А> rt (Kartoffeln. Beeren кар¬
тофи. ягоди) мачкам мг, AI, смачквам
AI [смачкам А1]. пресувам мг, AI: (Arm.
Finger ръка. пръст) притискам мг, AI.
притйсвам AI [притисна £2]. смачквам,
контузвам AI [контузя II] О jmdn. an
die Wand - притйскам някого до сте¬
ната: sich [4] durch die Menge ~ про¬
мъквам се AI [промъкна се £2] през
тълпата: die Kleider in den Koffer — на-
блъсквам Al [наблъскам AI], натъп¬
квам Al [натъпча E4] дрехите в куфара
Quetschfalten pl плохи р/, нагънати на една
страна С ihr Kleid hatte im Koffer '•
bekommen роклята й се беше измачкала
в куфара
Quetschkartoffeln pl umg картофено пю¬
ре; ~ mahle / 16 Landw фуражомелка /;
~ ung / 17 Med контузия /
quicklebendig adj umg много жив. жизнен,
пъргав. бод)ър. -ра
qqj$ken </ift> vi квича мг. 13 (за свиня):
(Maus мишка) църкам мг. AI: umg пищя
мг. 12
quietschen <///>) vi (Tür врата) скърцам мг.
'Al: скръцвам AI [скръцна £2]. изскьрц-
вам: (Kinder деиа) пищя мг. 12
R
Rabatt т I Hdl отстъпка /(в цената); ра¬
бат т
Rabatte / 16 бордюр т (леха); (Aurschlag
am Ärmel) маншет т: (Aufschlag am
Kragen) ревер m
Rabauke m 7 umg verachtI хулиган m
Rabbiner m 4 равин nt
Rabe m 7 гарван m O umg ein weißer —
голяма рядкост
Raben|eltem pl übertr umg жестоки [лоши]
родйтели pl; —krähe / 16 черна врана;
RÄCHEN 637
qiq^tschvergnugt adj umg много весел»
смеещ се от удоволствие: засмян* до
уши
Qu|nt|e / 16 Mus квйнта f: -essenz / 17
квйнтесенция /*
Quintett n 20 Mus квинтет m
Quirl m 1 Kochk бъркачка / (за разбиване
на яйца и др.): разбивачка,/: übertr жи¬
вак т (umg) (за дете)
quirlen </;/>) г/ Kochk разбърквам АI [раз¬
бъркам AI]. разбйвам А1 [разбйя £7]
(яйца и др.) с разбивачка
quitt adj umg: - sein квит съм w (mit jmdm.
c някого) (umg)
Quitte / 16 Bor дюля /
quittieren <d-hh} vi Hdl давам AI [дам,
дадеш (дадох)] квитанция [разписка]
(срещу, за получена сума и др.) О den
Dienst - напускам А! od напущам AI
[напусна £2] службата, давам си остав¬
ката
Quittung / 17 квитанция / разписка / О
eine - ausstellen издавам АI [из|дам,
-дадеш (-дадох)] квитанция
Quiz [kwiß] п викторина /: ^Sendung / 17
Radio, Fernsehen предаване п [излъчване
п] на викторина
quoll prät von quellen
Quorum njsg (gen -s) кворум m
Quote / 16 Fin дял m, -овс, част /, квота
/
Quotient m 8 Math частно n
- mutter / 14a iihertr umg жестока [лоша]
майка
rabenschwarz adj гарвоновочер|ен, -на.
чер|ен, -на като смола
rabiat adj umg разярен, вбесен
Rache / 16/sg отмъщение п, мъст / О —
nehmen отмъщавам AI [отмъстя //] (an
[i] на); (jmdm.) - schwören заклевам сс
А! [закълна се Е2. Aorist auch заклех се]
да отмъстя (на някого): etw. aus — tun
правя uv, II, направям А2 [направя //]
нещо от чувство за мъст
rachen <Л/>> г/ отмъщавам А /[отмъстя //]
(jmdn. od etw. [4] за някого od нещо); sich
[4] — отмъщавам си (an jmdm. für [4] на
някого за) О das wird sich noch — това
няма да остане ненаказано
638 RACHEN
Rachen m 4 Anat фаринкс m, глътка /, rip-
л|о л, -а; (beim Tier) уста / (на звяр),
паст f; —durst т I /sg жажда / за мъст
Rachen|katarrh т 1 Med фарингйт т;
— mandel / 16 Anat сливица /
rachendurstig adj жадуваш за мъст, отмъс-
’ тйтел|ен, -на
Richer т 4 отмъстйтел т
Rachgier / \7/sg жажда /за мъст
rachgierig adj отмъстйтел|ен, -на, жадуваш
[жад|ен, -на] за мъст
Rachitis / /sg Med рахит т
rachitisch adj Med рахитйч|ен, -на
Rachsucht / 17jsg отмъстйтелност / жажда
/ за мъст
rachsüchtig adj = rachgierig
Racker m 4 umg scherzh хитрец m, -й, na-
лавни|к /л, -ци, шмекер m (umg) (за деца)
rackern <a/AA> vi umg трепя се uv, E4, из-
трепвам се AI [изтрепя се Е4] от работа
(umg). бъхтя се wv, Е4
Rad п 22 колел|о п, -ä; (Fahrrad) auch вело¬
сипед тО Sp ein - schlagen правя uv,
II, направим A2 [направя 7/] странично
колело; unter die Räder kommen попадам
Al [попадна E2\ под колелата, бивам
uv, А! прегазен; übertr umg пропадам,
провалям се А2 [проваля се //]
Radar т 6jsg od п 24/sg Tech радар т;
радиолокация f; - gerät л 20 Tech ра¬
диолокатор т; — Station / 17 Tech ра-
диолокационна станция
Radyp т 1 /sg umg шум (-ът) т, врява /*
гюрултйя / (umg) О — machen вдйгам
AI [вдйгна Е2] шум [врява]
Rad^ibruder т 5, Radaumacher т 4 umg
гюрултаджй|я т, -и (umg), скандалджй|я
т, -и
Radball т 2/sg Sp цйклобол т, колобол
т
Raddampfer т 4 колесен кораб
Rädchen л 23 (Gerät) рез|ец т, -цй (за ваде¬
не на кройки, рязане на сладки)
Rade / 16 Bot къклица /
radebrechen <АА> vt: Deutsch - говоря uv,
II неправилно немски език, говоря на
развален немски езйк
radeln <ЛА> vi umg карам uv, Al колело
[велосипед]; <s/?> vi отйвам Al [отида
El] с колело [велосипед] (някъде)
Rädelsführer т 4 главатар т, водач т (на
бунтовници); тартор т (на банда) (umg)
rädern <Л£> vt изтезавам uv, Al, разпъвам
Al [разпъна £2] на колело О umg ich
bin wie gerädert като пребйт съм va от
умора
Räderjtiere pl Zool ротатория; —werk n 20
механйз|ъм (-мът) m със зъбни колела,
зъбен механйзъм; übertr механйз|ъм
(-мът) т
radfahren <4а, präs: fahre Rad, prät: fuhr
Rad/гл) w карам uv, Al колело [вело¬
сипед]
Radfahr|er m 4 колоездач m, велосипедист
m; —weg m 1 път m [алеяУ] за колоез¬
дачи
Radfernfahrt /17 5/? колоездачен пробег
на голямо разстояние О Internationale
— für den Frieden Международен ко¬
лоездачен пробег на мира
radial adj радиал|ен, -на, лъчеобраз|ен, -на
Radiation / 16 излъчване п, радиация /
Radiator т 9а Tech радиатор т
radieren <djhbj vi, vt трйя uv, El, изтрй-
вам Al [изтрия E7] c гума; Kunst гра¬
вирам uv, v, Al
Radj£r|er m 4 Kunst офортйст m; — gummi
m 6 гума / за трйене; — nadel / 16 гра-
вьорска игла; — ung/17 Kunst офорт т,
радйрунг т
Radj^schen [..ßch..] л 23 Bot репичка /
radikal adj радикал|ен, -на, основ|ен, -на,
корен|ен, -на
Radikalismus т ll/sg радикалйз|ъм (-мът)
т
Radio л 24 радио п О das — leiser stellen
намалявам Al [намаля //] радиото; das
- lauter stellen усйлвам AI [усйля
//]радиото; was bringt das - heute? как¬
во ще йма днес по радиото?; ein Konzert
im — hören слушам uv, Al концерт по
радиото
radioaktiv adj Phys радиоактивен, -на O
—e Spätwirkung остатъчна радиация;
—е Strahlung радиоактйвно излъчване;
—е Verseuchung радиоактйвно заразява¬
не
Radioaktivität [..w..]/ 17/sg Phys радиоак-
тйвност— apparat т 1 радиоапарат
т; — astronongf / 16а/sg Phys радиоаст¬
рономия /* -chenrip / 16а/sg радиохй-
мия / — element л 20* Phys радиоактй-
вен елемент; — isotop л 20 Phys радиоак-
тйвен изотоп; — meter л 23 Phys радио-
мет|ър т, (-ри) '
Radioröhre / 16 радиолампа f; —sonde /
16 ралиосонда /
Radioteleskop n 20* радиотелескоп
m;'■theratyif / 16a Med радиотерапия f,
лъчева терапия
Radiowellen pl радиовълни pl
Radium n 2&/sg Chem радий m
radiumhaltig aclj съдържаш радий
Radius m 11 Math радиус m; Anat лъчева
кост (на ръката)
Radix / (gen pl Radizes) Bot, Anat корен
m
radizieren <d/ЛА) vt Math извличам Al
[из|влека, -влечеш (-влякох)] корен
Rad|kappe / 16 Tech (Auto автомобил) ка-
на|к т. -ци на колело; -'kränz т 2 Tech
всн|ец т, -цй на зъбно колело; шина /
на колело; '1ег т 4 umg =
Radfahrer;' nabe / 16 Tech главина / на
колело;' rennbahn / 17 колодрум /и. съ¬
стезателна писта; ' rennen п 23 колоез¬
дачно състезание; 'rennfahrer т 4 съ¬
стезател т по колоездене
raffen <АА> vt (fassen) хващам Al [хвана
£2]. улавям А2 (уловя //]; (gierig neh¬
men) грабвам Al [грабна £2], сграбчвам
А1 [сграбча //]; (Stoff плат) набирам А1
[набера ЕЗ]. драпйрам uv, i\ Al <s
umg alles Geld an sich [4] ' заграбвам,
присвоявам си А! [присвоя си II] всич¬
ки io пари; das Kleid ' прибирам AI
[прибера ЕЗ] поли i е си. повдигам А1
[повдигна £2] краищата на полата си;
das Segel ' прибирам платната (на лод¬
ка)
Raffgier / 17>xg алчност /
raffgierig aclj алч(ен. -на
Raffinerie /' 16а Tech рафинерия /* -^nesse
/ I6;.s# финес т, изисканост /; / \6/sg
(Schlauheit) xn ipoci f\ рафинйраност f.
^nessen pI тънкости pl
raffinieren <d//iA) vt рафинирам uw i\ AI.
пречиствам А / [пречистя //]
raffiniert adj рафиниран (auch übertr):
(durchtrieben) хйт|ър, -pa. лукав
Rage [ -33] / \bjsg umg гняв* (-ьт) m, ярост
/ umg jmdn. in ' bringen разяря вам
AI [разяря //] някого; umg in ' geraten
[kommen] разгневявам cc AI [разгневя
се //]; побеснявам А/ [побеснея Еб] от
яд (umg): umg in der - в залиейята
ragen </;/>) vi сгърча uw 13, издйгам се Al
[издйгна се £2], извисявам се А! [извися
се //]
Raglan т 6/\g umg раглан т (кройка); т
6 пал||о п, -а ратаи; 'ärmel т 4 ръкав
т ратаи
Ragout [..gu:] п 24 Kochk pary n
RAMMELN 639
Rahe / 16 Mar рейка /
Rahm m 1 sg кайма|к m. -ци, сметана /
rahmen <ЛА> vt поставям А2 [поставя II]
в рамка; (Milch мляко) обирам AI [обе¬
ра ЕЗ] каймака
Rahmen т 4 рамка /(auch Tech): (Stick ~)
гергеф т С in einen -v fassen поставям
A2 [поставя 11] в рамка; übertr im ' der
Möglichkeiten в рамките [в кръг а, в гра¬
ниците] на възможното: übertr aus dem
- fallen излйзам Al [изляза* £7] вън
от рамките (на обикновеното), необи¬
чаен. -йна съм va; der Junge fällt völlig
aus dem ' момчето се държи много
странно; übertr über den - von etw. [3]
gehen надхвърлям A2 [надхвърля //]
рамките на нещо
Rahmenantenne/16 Radio рамкова антена;
“-w kollektivvertrag т 2 типов колективен
договор
Rain т I синор т, слог т. -овс. межда
У
Rakete / 16 ракета /; Mi! auch реактивен
снаряд 's ballistische ' балистйческа
ракета: ferngelenkte [ferngesteuerte] '
управляема ракета: управляем реакти¬
вен снаряд: interkontinentale ' между-
континентална ракета; mehrstufige '
многосгепенна ракета: (un)bemannte -
ракета (без) с човек [екипаж] на борда;
umg wie eine — със светкавична бързина
Raketenjabschußbasis / 15а ракетна база;
^abwehr/ 17jsg противоракетна отбра¬
на; ' abwehrsystem п 20* ракетна отбра-
нйтелна система; ^antrieb т 1 ракетен
[реактивен] двигател; ^artillerie / 16а
ракетна артилерия; 'fachmann т 3 (р/
auch ..leute) спсциалйст е областта на
ракетната техника; 'flugabwehr / 17 ра¬
кетна противовъздушна отбра¬
на; ' flugzeug п 20 реактйвен самолет;
''Start т ] od 6 изстрелване п на ракета;
'■stufe/ 16 степен / на ракета; •'träger
т 4 ракетоносач т: 'treibstoff т 1 ра¬
кетно гориво; 'triebwerk п 20 ракетен
двигател; '■truppen pl ракетни войски
pl; ''Versuchsgelände п 23 ракетен поли¬
гон; 'Waffen pl ракетно оръжие
Rallye [rali od rali:] /15 Sp рали n, -та
Ramm[bär m K, / 16 Tech трамбовка
7
rammeln </;/?) 17 блъскам Al [блъсна £2].
удрям A2 [ударя //] (an etw. [J] по пешо);
640 RAMMEN
(Hase заек) съставим се А! [съеша се
//] е; sich [4] — uing бутам сс uv. Al,
блъскам сс О der Saal war gerammelt voll
залата беше претъпкана
rammen </>/>) vt (Pfahl кол) набйвам AI
[набия £7] (in [4\ в) O ein SchifT [einen
Wagen] - блъсвам cc AI [блъсна cc E2\
в кораб [кола]
Rammler m 4 Zool мъжки заек
Rampe / 16 рампа /
Rampenlicht n 21 Theut осветление n на
рампата; ühvrtr сцена /
ramponieren <d///6> »7 повреждам Al [по¬
вредя //]. развалям A2 [разваля //]
Ramsch in I fsg вехтории pl: (Ausschußware)
бракувана стока
ramschen </i/>) vi закупувам AI [закупя II)
евтино в големи количества, награбвам
AI [награбя //] на ниски цени
Rand in 3 ръб (-ът) /н. -ове; край т; (Stadt
град) покрайнини pl; (Hut шапка) пе¬
риферия /; (Buchseile страница) поле п
<■ dunkle Ränder um die Augen тъмни
кръ1 ове около очите; am -е seiner Kraft
sein на края на силите си съм va; übertr
jmdn. (bis) an den - der Verzweiflung brin¬
gen довеждам Al [доведа El) някого до
пълно отчаяние; übertr etw. [d] am — e
vermerken отбелязвам Al [отбележа E4)
нещо между другото; uing außer - und
Band sein извън себе си съм га (от яд.
радост): uing mit etw. [i] zu --e kommen
справям cc A2 [справя се //] c нещо;
übertr uing das versteht sich am -е това
се разбйра от само себе си
Rand|bemerkung / 17 бележка / на полето
(на книга и др.): (beiläufige Äußerung)
(неодобрйтелна) забележка, направена
между другото; — gebiet п 20 покрайни-
нй pl (на град и др.): übertr странична
област (от някоя наука)
rang priit von ringen
Rang in 2 ранг in. -ове. чин (-ът) in, -ове:
степен /. разред in. клас (-ът) т, -ове;
Sp мяст|о* п -а (при класация); TIteat
балкон т О ein Maler ersten - es ху¬
дожник in от голям ранг [от голяма
класа]; ein Ereignis ersten —es събйтие
ii от първостепенна важност; ein Re¬
staurant ersten -es първокласен [пър¬
воразряден] ресторант: einen hohen -
einnehmen ймам uv. АI високо служебно
положение; jmdm. den - streitig machen
съпернича uv, II на някого; оспорвам
AI [оспоря //] някому първенството;
jmdm. den - ablaufen изпреварвам AI
[изпреваря II] някого
Range / 16 od т 7 палавни|к т -ци. немир¬
ни |к т, -ци
Rangierbahnhof [газ|;г..1 т 2 разпредели¬
телна гара
rangieren [газ|:г..] <d//ib> vi заемам Al [за¬
ема Е (заех)] място (по служба, заслуги
и др.); Eisenh маневрирам uv, v, Al. пра¬
вя uv, II. направям А2 [направя II) ма¬
невра; минавам AI [мина Е2\ в друга
лйния; V/ Eisenh вкарвам AI [вкарам А1\
в друга лйния; композирам uv, v Al
О dieser Grund rangiert bei mir an erster
Stelle това основание стой за мене на
първо място: der Zug wird rangiert вла¬
кът се композйра
Rangiergleis п 20 Eisenb маневрен клон;
-lokomotive / 16 маневрен локомотив
Rangliste / 16 Sp клаейране п, ранглиста
f: reralt Mil списък на командния съ¬
став; — löge/16 Theat ложа /на балкона
rangmäßig adj по чин. по ранг, по поло¬
жение
Rangordnung/17 йерархия/, йерархйчесха
стълба; —platz т 2 Theat мяст|о* л, -а
на балкона
rank adj geh тън|ък, -ка, гъвкав, стро|ен,
-йна С4 das Mädchen ist - und schlank
момйчето е високо и стройно
Ranke / 16 Bot мустачки pl. филйз nt; лас-
тар in (umg)
Ranke pl интрйги pl, сплетнй pl О —
schmieden плета uv, El интрйги
ranken </>/>) vi пускам Al od пущам Al
[пусна E2) филйзи [ластуни] (за расте¬
ние): sich - вия се uv, £7, увйвам се AI
[увйя се £7] (an [d], um [d] по, около)
(за растение)
Rankenlgewächs п 20 Bot вйещо се [увйвно]
растение; -werk п 20/sg Arch орнамент
in във вид на преплетени филйзи
Ränke|schmied in I интригант т; —spiel
п 20isg geh интрйги pl
rann priit von rinnen
rannte priti von rennen
Ranunkel / 16 Bot лютиче n. -та
Ranzen in 4 раница f: (Schulmappe) уче¬
ническа чанта (за гръб); vulg тьрбу|х т.
-си. корем т
ranzig adj гранйв. гранясал О — werden
гранясвам AI [гранясам А/]
rapid(e) adj бърз. бур|ен. -на. светкавичен,
-на
Rapier n 20 veralt рапйра /
Rappe m 7 Zoo! черен [вран] кон C umg
auf Schusters ^ n пеш. пешком. пеша
rappeln <ЛЛ> v/ umg трополя uw II. хлопам
uw Al. тракам uw Al. дрънкам uw AlO
umg bei dir rappelfs wohl? ти май не си с
всйчкия си (umg)
Rapport /и I рапорт т. служебен доклад.
лонесени|е //. -я; Tech повторени|е /7. -я
(на елемент): Med връзка /. контакт т
(при хипноза)
Raps т 1 Bot рапица /! ^61 п 20 рапично
масло
rar adj umg ряд|ъкф. -ка О eine ^е Gele¬
genheit рядък случай, рядка възмож¬
ност: umg sich [4] - machen мяркам се
uw Al рядко (между хората)
Rarität / 17 рядкост /
rasant adj umg (rasch) много бърз: umg
(fabelhaft) импонйраш. фантастйчен.
-на О ^ er Sportwagen много бърза
спортна кола: ^е Geschwindigkeit бясна
[главоломна, светкавична] скорост: -*е
Entwicklung бурно развйтие: Frau
темпераментна жена
rasch adj бърз
rascheln <ЛА> vi шумоля uv, 12
rasen <AA> vi (wüten) беснея uw Е6; <лл>
(eilen) бързам uw AI: (sich schnell fort¬
bewegen) минавам AI [мйна E2) c го¬
ляма бързина, летя uw 12: връхлитам
AI [връхлетя //] (gegen [4\ върху) C*
der Sturm rast бурята бушува: das Auto
raste mit 80 Kilometer Geschwindigkeit
durch die Stadt колата летеше c 80 ки¬
лометра скорост през града
Rasen /77 4 тревна площ
rasend I. adj бсс|сн*. -на, ярост|сн, -на О
Geschwindigkeit бясна скорост: ~*е
Schmerzen негьрпйми болки pl: ^ег Bei¬
fall бурни аплодисменти pl; ^ werden
побеснявам AI [побеснея £б]; jmdn. —
machen вбесявам Al [вбеся //] някого;
II. adv: umg - teuer ужасно скъп; umg
^ gern с най-голямо удоволствие; umg -
verliebt влюбен до полуда
Rasenjmaher т 4 градинска косачка;
-^schere/ 16 ножици pl od ножица /за
трева; ^ spiele pl Sp игри/на затревени
площи; ^Sprenger т 4 поливачка / (за
тревни площи)
Raserei / 17/sg (das Wüten) 6ясф (-ът) т.
лудост/- (schnelles Fahren) бясно каране
Ras|er|apparat т I самобръсначка f;
^ creme [krc:m] / 15 крем т, -овс за
бръснене
RASSISTISCH 641
rasieren <d /;/)> г/ бръсна uw Е2: обръс-
вам AI [обръсна £?]: sich [4] бръсна
се. обръсвам се
Rasierklinge / 16 ножче и. -та за бръс¬
нене; messet п 23 бръснач т: ^ pinsd
/7f 4 четка / за бръснене: ^ seife / 16 са¬
пун т за бръснене: ^wasser п 23 лосион
771 за бръснене: ^zeug /; 20 sg прйбори
pl за бръснене
Räson [resoq od reso] f: umg jmdn. zur ^
bringen вразумявам Al [вразумя II] ня¬
кого със суровост, твърдост
räsonieren <d //А) vi (nörgeln) мърморя мг.
II. нсдоволствувам uw AI (über etw.[4]
против нещо): (schimpfen) ругая uw E7
(über etw. [4] нещо)
Raspel / 16 едра пила. рашпид m od раш-
пила /; (Reibeisen) кухненско ренде.
стъргал|о n, -а
raspeln <AA> vt пиля uw II. изпилявам AI
[изпиля //]; (Obst. Gemüse плодове, зе¬
ленчук) стържа uw Е4
Rasse f 16 раса /; Zoo! auch порода f:
^hund /77 1 породи сто [расово] куче
Rassel / 16 (für Kleinkinder) дрънкалка /
(за бебе)
rasseln </jA> vi дрънча uw II, дрънкам мг.
AI (за метални предмети): <.v/i> vi (Fahr¬
zeug превозно средство) изфогюлявам
AI [изтроноля //] (über [4] но) С mit den
Ketten - дрънкам c веригите; ühertr umg
mit dem Säbel ^ дрънкам оръжие, за¬
плашвам AI [заплаша //] c война: umg
durchs Examen - пропадам Al [пропад¬
на E2 ] на изпит: скъсват ме на йзпит
(umg) *
Rassendiskriminierung / 17/sg расова дис¬
криминация: ^ haß/7/ 1 fsg расова омра¬
за [ненавист]: ^ hetze / 16 расови гоне¬
ния/?/; - Hetzer /7; 4 расист /77; ^ideologie
/ 16a/.Yg. ^wahn т 1 lsg расйз|ъм (-мът)
/77
Rassepferd /7 20 чистокръвен кон
rasserein adj (Tier животно) чистокръвен,
-иа, породйст
rassig adj породйсг, чистокръвен. -на, ра¬
сов: ühertr нламен|ен. -на. темпера¬
ментни. -па 4
Rassismus /77 \\/sg расйз|ъм (-мът) т;
^ten|regime [J:m] //24 od п 23 pl [..зктз]
расистки режим
rassistisch adj расйстки
*tl Немско-бьлщрскн речник
642 RAST
Rast f 17 почивка /, отдих m (при пъту¬
ване) O - machen правя uv, //, напра-
вям A2 [направя //] почивка« почивам
А1 [почина Е2]
rasten <ЛЛ> vi почивам AI [почина £2],
отдъхвам AI [отдъхна Е2\ (при пъту¬
ване« работа)
Rast|er т 4 Тур растер т; т 4« auch п 23
Fernsehen таблица / (за проверка на ка¬
чеството на телевизионната картина);
^haus п 22, -hof т 2 хотел т\ ресто¬
рант т за туристи; туристическа база;
мотел т
rastlos adj безспйр|ен, -на, неумор]ен, -на
Rastlosigkeit / П/sg нсу мори мост f;
^ platz т 2 мяст|о* п. -а за почивка;
^statte f 16 ресторант т (край път с
голямо движение, много посещавано
място); Mag т 1 ден (-ят) ш, pl дни за
почивка (при пътуване); МИ денувка /
Rat т (gen -(c)s, pl -schlage) съвет m; m 2
(beratendes, beschließendes Organ) съвет
m (градски, министерски, педагогиче¬
ски); (Titel) съветни|к m. -ци O jmdn.
um -*■ fragen моля uv, //, помолвамЛ/
[помоля //] някого за съвет; jmdn. zu
— ziehen съветвам се uv. AI, посъветвам
се у, Al с някого, допитвам се AI [до-
пйтам се AI] до някого; ich habe es auf
seinen - hin gemacht направих го по
негов съвет; mit ~ und Tat с думи и с
дела; sich [3] keinen ^ mehr wissen не
зная ad знам Е ohne Aorist какво да пра¬
вя, в безизходно положение съм va;
~ für Gegenseitige Wirtschaftschilfe, Abk
.RGW Hist Съвет за икономическа взаи¬
мопомощ (ЛЬк СИВ); der - der Ge¬
meinde общински съвЬт; der ~ der
Stadt грЬдски съвет
Rate / 16 част / от дълг, вноска / О in
~n zahlen плащам Al [платя /1]. изпла¬
щам на части; in ~ n kaufen купувам А1
[купя 11) на изплащане
raten <3/AA> vi (erraten) отгатвам Al
[отгатна Е2); съветвам uv, Al, посъвет¬
вам V. А1. (jmdm. etw. [4\ od zu etw. [i]
някого за нешо) О ich habe ihm geraten,
Sport zu treiben посъветвах го да спор¬
тува; wozu rätst du mir? какво ше ме посъ¬
ветваш?; laß dir — послушай съвета ми
Ratenkauf m 2 покупка /на изплащане
ratenweise adv на части, на изплащане
Ratenzahlung / 17 изплащане п на части
Ratlgeber т 4 съветни|к т, -ци; (Leitfaden)
справочни|к т, -ци; ~haus п 22
кметств|о п, -а (в град)
Radfikatim / 17 Poi ратификация /
ratifizieren <d//iA> vi Pol ратифицирам uv,
v, AI
Radon / 17 дажба f: Mil порцион m O
eiserne — неприкосновен запас
rational adj раииоиал|ен, -na
Rationalisator m 9a рационализатор m
rationalisieren (d/hby vt рационализирам
uv, v, Al
Rationalisierung / 17 рационализация f;
-jsmus nt 11 /sg Phil рационалйз|ъм
(-мът) m -
rationjalistisch adj рационалистйч|ен. -на;
— eil adj рационален, -на. разум|ен, -на;
(zweckmäßig) целесъобразен, -на
ration^ren <d//;A> vt разпределям A2 [раз¬
пределя //] на дажби; (rationell einrich¬
ten) устройвам Al [устроя //], подреж¬
дам АI [подредя //] рационално (кухня
и др.) •
Rationierung / 17 разпределение п на даж¬
би ^
ratlos adj безп6мощ|ен, -на, объркан О
ganz ' sein не зная or/знам Е ohne Aorist
какво да правя
Ratlosigkeit / П/sg безпомощност /
ratsam adj препоръчителен, -на; благора¬
зумен, -на; целесъобразен, -на
Ratsche / 16 Tech запорен [задържащ] ме¬
ханизъм, треечотка /
Ratschlag т 2 съвет т
Rätsel п 23 гатанка /; ребус т; übertr за¬
гадка f О ein ~ lösen отгатвам А1
[отгатна Е2) гатанка: das ist mir ein ~
това е загадка за мене
rätselhaft adj загадъчен, -на: (unerklärlich)
необясним
rätseln <аIhhy vi гадая uv, Е7; умувам uv,
Ai. нравя uv, II, направим А2 [направя
II) предположение (über etw. [4] за нещо)
Rats|herr т 8 (2.-4. sg -п) член т, -ове на
градски съвет; — keller т 4 ресторант
т в сградата на градския съвет [кмет¬
ството]; -«-Sitzung f 17 заседание п, -я
на градския съвет
Ratte / 16 плъх т, -ове
Rattenfänger т 4 мишеловеи nt, -ци; übertr
verächtl изкусител т, демаг6|г т, -зи;
^gift п 20 мйша отрова; ~ schwänz т
2 übertr umg безкраен низ (от грешки,
недоразумения)
rattern </»A> vi (Maschine, Maschinengewehr
машина, картечница) тракам uv, AI;
(Wagen кола) трополя uv, II, изтропо-
лявам uv, AI (über [4] по)
ratzekahl adv umg напълно, съвсем O
alles war - aufgegessen всйчко беше из¬
ядено [ометено] до шушка [до трохйчка]
(umg)
Raub т 1 jsg (Rauben) грабеж m, обир т;
(das Geraubte) плячка / (auch übertr)
Raubbau m \/sg Bergh, Landw хйшническа
експлоатация O — treiben хйщнически
експлоатирам uv, v, AI (an etw. [i] не¬
що); mit seiner Gesundheit ^ treiben злоу¬
потребявам AI [злоупотребя //] със
здравето си, върша uv, II, извършвам
AI [извърша /I] престъпление спрямо
здравето си
rauben </?А> vi ограбвам AI [ограбя /У],
обйрам AI [обера £J]; открадвам AI
[открадна Е2] (jmdm. etw. [4] нещо от
някого); (Frau. Kind жена, дете) отвлй-
чам AI [от|влека, -влечеш (-влякох)];
ühertr отнемам AI [отне|ма Е (-х)]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); vi грабя
uv. //. извършвам AI [извърша /У] обир
Räuber т 4 разбойни|к т, -ци; ^bande
У 16 разбойническа банда
Räuberhöhle / 16 разбойническо свърта¬
лище О umg hier siebtes ja aus wie in einer
тук всйчко c обърнато наопаки
räuberisch adj разбойнически, грабител-
ски
Raubgier / 17/.\£ хйщничество n
raubgierig adj хйщ|ен. -на
R^ub|krieg m f грабйтелска война;
— mord m I Jur убййств|о /?. -а за грабеж;
dritter m 4 Hist рйцар m -разбойник;
~tier n 20 хйщни|к m, -ци, хищно жи¬
вотно. ~ überfall m 2 разбойническо на¬
падение; нападсни|е п, -я за грабеж;
— vogel m 5 граблйва птйна
Rauch т I /sg дим (-ът) т, пушек т О
der — beißt in die Augen димът лютй на
очйте; in — und Flammen aufgehen из¬
гарям А2 [изгоря 12]
Rauch|abzug т 2 комйи т (в стената);
^-bildung / 17/sg димообразуванс п;
образуване п на дймни газове
rauchen <А6) vi димя uv, 12, пуша uv, II; vt
(Zigarre, Zigarette пура, цигара) пуша,
изпушвам AI [изпуша II] О umg vor
Zorn — кипя uv, 12 от яд (umg); umg ihm
raucht der Kopf vom vielen Lernen той
учй. та пушек се вдйга (umg); viel [stark]
~ пуша много, голям пушач съм va
Rauchen п 23/sg пушене п О ^ verboten!
пушенето забранено!; imdm. das ^ ge-
RAUH 643
statten разрешавам AI [разреша II] на
някого ла пуши; sich [3] das ^ abgewöh-
пеп отказвам се А] [откажа се Е4] от
цигарите
Raucher т 4 пушач т; umg купе п, -та
за пушачи; ^abteil п 20 Eisenb купе л,
-та за пушачи
Rgpcherlflsch т I пушена рйба; ^-kerze/16
благовонна свещ
räuchern <ЛА> vt (Fleisch, Fisch месо. ри¬
ба) пуша uv. I/, опушвам AI [опуша £/];
vi Kirche кадя uv. ПО geräucherter Fisch
пушена рйба
R^ucherwaren р! пушени продукти pl
(меса, риби и др.)
Rauchfahne / 16 йвица / от дим; ^fang
т 2 комйн т; ^fleisch п 20lsg пушено
месо
rauchfrei adj бсздйм|ен. -на. без дим
Rg,uch|gas п 20 Chem, Tech дймен газ;
^glas п 22 тъмно стъкло; -^glocke/ 16
калпак т ог смог (над големи градове
и индустриални области)
rauchjig adj опушен, задимен; ^los adj
бездйм|ен. -на. без дим
Rauchsäule / 16 стълб т. -овс от дим;
^Schleier / 16 дймна завеса; ^tabak
т 1 /sg тютюн т за пушене; ^ tisch т
I масичка / за пушачи; ^Vergiftung/ 17
отравяне п от дймни газове
Rauchverbot п 20: in den Diensträumen be-
м/
steht — в служебните помещения пу¬
шенето c забранено
'Rauchwaren pl (Pelzwaren) кожухарски
изделия
2Rauchwaren pl тютюневи изделия pl
Rauchwolke / 16 обла|к m. -ци от пушек
R^ude / 16/sg Vet краста /
räudig adj крастав
Raufbold m I мобойни|к m, -ци
Raufe / 16 ясла / за хранене на добитък,
хранилка /; (Flachst) леноскубачка/
raufen <//Л> vt (Flachs лен) скубя uv. Е4;
vi (umg) боря се uv, /У, боричкам се uv,
AI, бия се uv, Е7 (mit [3] с um [4\ за)
О sich [3] die Haare скубя си косата
(ог яд, отчаяние); die Kinder rauften sich
[miteinander] децата cc биеха [се борйч-
каха]
Raufern / 17 сбйванс п, бой т
rauh aaj (Fläche повърхност) грапав; (Weg
иъг) нерао|ен. -на; (Haut кожа) изпръх-
нал, груб; (Stimme глас) груб. дрезгав;
644 RAUHBEIN
(Mensch. Leben човек, живот) груб, су¬
ров; (Klima климат) суров
R^yhbein п 20 umg груб, недодялан човек,
но с добро сърце
Rauheit ./ !7/sg грапавост /: грубост /•
суровост /• дрезгавост /
rauhen <ЛА> VI награпавявам uv, Al;
(Tuch плат) кардирам uv. v. Al, раз-
мъхвам uv, AI
R^h|futter n 23/vj? Lundw груб фураж;
-reif in \/sg скреж in
Raum in 2 пространство n; (Zimmer) по¬
мещение ii, -я; Mil територия / район
in. пространство n: Geogr област / ра¬
йон in. зона f; in 2lsg (Platz) мяст|о* n.
-d: Astr пространство n, космос m O
viel [wenig] - einnehmen заемам Al [за¬
ема £ (заех)] много [малко] място; —
sparen песгя uv. П [спестя //] място;
einer Bitte - geben удовлетворявам Al
[удовлетворя //] молба; der Vernunft
- geben слушам uw АI гласа на разума;
luftleerer - безвъздушно пространство
Raum|akustik / 17 акустика / на поме¬
щение [зала]; -anzug in 2 космическо
облекло; -ausstatter т 4 магазин т за
мебели и предмети за интериора; (An¬
gestellter) служител т - специалист по
вътрешно обзавеждане; -bild я 21 про¬
странствено [стереоскопично] изобра¬
жение: - chemie / 16а/sg стереохймия /•
-deckung / П/sg Sp зонова защйта;
— einheit / 17 Phys единица / обем
r^tjmen </r/i> vi (Wohnung. Stadt жилище.
град) освобождавам Al [освободя //].
опразвам Al [опразня II]; (evakuieren)
евакуйрам uw г. Al О einen Schrank
— изпразвам скрин: die Wäsche aus dem
Schrank - изваждам Al [извадя
//]бельото от скрина; Möbel in ein an¬
deres Zimmer - премествам Al [пре¬
местя //] мебели в друга стая; das Ge¬
schirr vom Tisch - прибирам Al [при¬
бера £J] съдовете от масата; Schnee
- разчиствам Al [разчйстя //] сняг; das
Lager - разпродавам Al [разпро|дам.
-дадеш (-дадох)] залежала стока; iibertr
geh das Feld - отстъпвам Al [отстъпя
//] (jmdm. пред някого);мbertr etw. [4\ aus
dem Wege - отстранявам Al [отстраня
//] нещо; umg jmdn. aus dem Wege -
премахвам AI [премахна £2]. убивам
Al [убйя E7] някого
R^tpn|ersparnis / 13/sg икономия / на мяс¬
то; -fahrer in 4=Raumflieger; —fahrt /
17 космически пблет; (Wissenschaft) кос¬
монавтика/' — fahrtzentnun n 28 цент|ър
in, -ове за космически полети; — fahr¬
zeug m 1 космически летателен апарат;
—flieger т 4 космонавт т
Rgumflug т 2 космйчески полет О
bemannter — полет т на космйчески ко¬
раб с екипаж на борда
R|um|flugbahn / 17 траектория / на кос¬
мйчески полет; — flugmedizin / M/sg кос-
мйческа медицина; — forschung/ 17 из-
следван|е и, -ия на космическото про¬
странство; -frage / 16/sg въпрос п на
място' (за нареждане мебели в поме¬
щение и лр.): — geföhl п 20jsg чувство
п за пространство; — geschwindigkeit/17
космйческа скорост; -Inhalt т 1 обем
т; кубатура / -kapsel /16 космйческа
капсула; — klima и 24 стаен клймат;
— kunst / 14/sg вътрешна архитектура
räumlich adj пространствен О wir sind
— sehr beengt жйлишето ни е много
малко
Räumlichkeiten pl помещения pl
Raum Imangel т 5 /sg лйпса / на място;
— meter л 23, АЬк гт кубически метър
(Abk куб. м). кубй|к т. -ци (дърва);
-pfleger т 4 чистач т (на пометения
в учреждение и др.); -pflegerin / 18 чис¬
тачка /• -schiff л 20 космйчески кораб;
-schifTahrt / 17/sg космонавтика /•
-sicht / 17 перспектйва / (простран¬
ствена): -sende / 16 космйческа сонда;
-Station/17 космйческа станция; —ton
ui 2 Radio, Fernsehen. Film стереозву|к
in, -ни
Räumung / 17 освобождаване л, изпраз¬
ване п; почйстване п, евакуация /• раз¬
продажба /
raunen </)/»> vt шепна uw Е2. пошепвам
Al [пошепна £2]; vi (Bach поток) ро¬
моня uv, II
Raupe / 16 Zoo/ гъсеница f; Tech гъсе¬
нична верйга
R^upen|fraO in l/sg щети pl от гъсеници;
-kettenbagger in 4 гъсеничен мкогоко-
шов верйжен багер; —kette / 16 гъсе¬
нична верйга; —lader in 4 Tech гъсени¬
чен товарач; —Schlepper in 4 Tech гъсе¬
ничен трактор
Rausch in 2 опиване n. напйване n; iibertr
опиянение n O im -e sein пиян съм va;
sich [3] einen - holen напйвам се Al
[напия се £7]; einen - haben пиян съм
гм; seinen ^ Ausschlafen спя мг. 13. до-
като изтрезнея
raschen <Л/>> 17 (Wasser вода) шумя мг,
12: (Bach поток) клокоча uv, II: (Meer,
Wind море, вятър) буча мг. 13: (Blätter
листа) шумоля мг, 12
r^schend adj: ^er Beifall бурни апло¬
дисменти pl: ^ е Feste шумни тържества
Р>
R^usch|gift п 20 наркотй|к т. -ци. опиат
т: ^ giftsucht / I4lsg наркомания /:
-giftsüchtige т 7+ наркоман #и; / 19
наркоманка /; ^gold п lütsg варак т
räuspern, sich [4] <hb> покашлям сс мг,
А2
R^ute / 16 Bot седефче п, -та
rautenförmig adj ромбовйд|ен. -на
Razzia / 15 od 15а полицейска хайка
Reagens п (gen -. />/ ..genzien) Chem реактйв
ш. реагент т
Reagenzglas п 22 Chem епруветка /; - ра-
pier п 20* индикаторна [реактйвна] хар¬
тия
геавдгеп <d/ЛЛ> г/ реагирам мг. v. Al (auf
[4\ на); Chem auch встъпвам Al [встъпя
//] в реакция, взаимодействувам мг, AI
Reaktion f 17 реакция /
reaktionär adj реакционен, -на
Reaktionär т 2 реакционер т
reaktionsschnell adj с бързи реакции
Reaktionsschnelligkeit / 17lsg бързина / на
реакциите, бързи реакции
Reaktor т 9а реактор т
real adj реая|ен, -на, изпълнйм, осъщес¬
твим
realisieren <dIhhy v/ реализирам мг, v, AL
изпълнявам AI [изпълня //], осъщес¬
твявам Al [осъществя 11]
Realismus т \\/sg рсалйз|ъм (-мът) т О
sozialistischer - Lit социалистически ре¬
ализъм
Realist т 8 реалист т
realjstisch adj реалистйч|ен. -на О — den¬
ken мисля uv, // като реалист
Realität f 17 реалност f, действителност
/ '
Real|lohn т 2 реална заплата; ~ wert т I
реална [действителна] стойност
Rebe / 16 Bot лоза /
Rebell т 8 бунт6вни|к т, -ци
rebeilj^ren <d//ift> vi бунтувам се uv, AI,
въставам Al [въстана Е2\
Rebellion / 17 бунт т, -ове, въстани|е п,
-я *
rebellisch adj бунтовнически, въстанически
Rebjhuhn п 22 ZooI яребица /' ~laus / 14
RECHNERISCH 64$
Zoo/ филоксера /; ~ stock т 2 umg лоза
/ ‘
Rechen т 4 гребл|о п. -А
Rechenaufgabe/ 16 Math задача /по смя¬
тане [математика]; ~buch п 22 учебник
т. -ни по математика; - fehler т 4
грешка / при пресмятането [в изчисле¬
нието]; ^ Heft п 20 тетрадка / по смя¬
тане: ^lehrer т 4 учйтел т по мате¬
матика: ^maschine / 16 сметачна ма¬
шина
Rechenschaft /’ \Tsg отчет т О - ablegen
давам А1 [дам. дадеш (дадох)] отчет
(über [4] за): jmdn. zur - ziehen търся мг.
II отговорност на някого; йскам мг. А!
сметка от някого; jmdm. keine — schuldig
sein нс съм va длъж|ен. -на да давам
отчет на някого
Rechenschafts|bericht т I отчетен доклад;
^legung / 17 даване отчет
Rechenschieber т 4 Math сметачна лйний-
ка: ^stab т 2 = Rechenschieber; ^ stelle
j 16 изчислйтслсн пункт [център];
^stunde / t6 час (-ът) т. -ове по смя¬
тане: ^ technik / 17/.vc изчислйтелиа тех¬
ника: ^Zentrum п 28 изчислйтелен цен¬
тър .
rechnen </;/>) vt. vi смятам AI [сметна Е2]ч
решавам А1 [реша //]. изчислявам АI
[изчисля //]: vt причислявам (jmdn., etw.
[4] zu [3] od unter [4] някого, нещо към),
счйтам Ai [счега £*/]. смятам, призна¬
вам А1 [призная Е7] (jmdn., etw. [4] zu
[i] od unter [4] някого, нещо за); vi раз-
чйтам мг, Al (auf [4] od mit [3] на); (er¬
warten) очаквам мг, AI Jmit etw. [i] не¬
що) C im Kopfe ^ смятам AI [сметна
E2] наум; ühertr sie weiß zu — гя си знае
сметките; sie verdient so gut, daß sie nicht
zu ^ braucht тя печели така добре, чс
няма нужда да прави сметка на всяка
сготйнка; alles in allem gerechnet смет¬
нато едно на друго; auf seine Hilfe [mit
seiner Hilfe] ist nicht zu - нс може да
сс разчйта на неговата помощ; ich rech¬
ne fest damit, daß sie kommt разчйтам мг,
AI aa това, чс тя ще дойде; sie rechnet
ihn zu ihren Freunden [unter ihre Freunde]
гя го счйта [смята] за свой приятел
Rechnen п 2ilsg смятане л. аритметика /
Rechner т 4 Tech калкулатор т
rechnerisch adj математйчсски; umg пре¬
сметлив
646 RECHNUNG
Rechnung / 17 сметка / (auch übertr)\ Hdl
фактура / O unbezahlte -en неуредени
сметки; auf eigene - на собствена смет¬
ка; einer Sache [3] ** tragen държа uv. 13
сметка за нещо; jmdm. einen Strich durch
die - machen развалям Л2 [разваля //]
някому сметките
Rechnungsart f 17 начин ж на изчисление
О die vier -en четирите аритметични
действия
Rechnungsauszug т 2 извлечени|с п. -я от
сметката; -beleg ж 1 разписка / оправ¬
дателен документ
Rechnungsführung / 17 счетоводство п
Rechnungshof т 2 сметна палата; —jahr
п 20 отчетна година; — kammer /16 =
Rechnungshof; — legung / 17/sg отчетност
f: отчитане п на приходите и разходите;
-wesen п 23/sg счетоводство п
recht I. adj дес|ен*, -на; (gerade) прав;
(geeignet) подходящ; (richtig) вер|ен*,
-на; правил|ен, -на; (echt) истински О
Math der — е Winkel прав ъгъл; zur
-en Zeit точно навреме; der — е Weg
правилният път; die — е Seite des Stoffes
лицевата страна ua плата; die Stunde ist
mir - часът ми е удобен; das ist der
-e Mann für uns това е подходящият
човек за нас: das ist was Rechtes това e
нещо разумно; nach dem Rechten sehen
грижа се uv, II да бъде всичко в ред;
II. adv вярно, добре; твърде, доста О
habe ich Sie - verstanden? добре ли ви
разбрах?; ganz — съвсем вярно; — gut
твърде добре; nun erst - сега именно;
niemand macht es ihm — никой не може
да му угодй; - haben имам uv, AI право
(auf [4] на); jmdm. — geben съгласявам
се AI [съглася се //] с някого
Recht п 20 прав|о п. -а О das - auf Arbeit
право на труд; im -(е) sein в правото
съм vü си; er hat das — auf seiner Seite
правото е на негова страна; man kann
mit vollem - behaupten, daß... c пълно
право може да се твърди, че...; ^ spre¬
chen раздавам АI [раз|дам. -дадеш (-да¬
дох)] правосъдие, съдя uv, II; die — е
studieren следвам uv. AI право; Jur rö¬
misches - римско право; Jur bürgerliches
- гражданско право; von -s wegen no
право, според закона
Rechte f 16 дясна ръка, десница f; f 16/5g
Pol umg дясно крило, десни партии plt
десница /О zur - n отдясно
Rechteck n 20 Math правоъгълни|к m, -ци
rechteckig adj правоъгълен, -на
rechtfertigen </r/>) vt оправдавам AI
[оправдая £7]; sich [4\ — оправдавам се
(wegen etw. [2] vor [i] поради нещо пред)
Rechtfertigung / l7/.s# оправдание n
rechthaberisch adj неотстъпни в, който не
търпи възражение; ~ lieh adj правов,
юридйчсски; (gesetzlich) закон|ен, -на
Rechtlichkeit / \7/.sg законност f; (Ge¬
rechtigkeit) справедливост/
rechtlos adj бсзправ|ен. -на; (ungesetzlich)
пезак6п|еи, -иа
Rechtlosigkeit / 17/л# безправие п; (Gesetz¬
losigkeit) беззаконие п
rechtmäßig adj закон|ен, -на, легал|ен, -на
Rechtmäßigkeit f Mjsg законност /
rechts adv надясно, отдясно; от дясната
страна О - gehen! вървете [движете се]
вдясно!; die erste Straße -! първата ули¬
ца вдясно
Rechts|anwait т 2 Jur адвокат т; -ап-
waltskollegium п 28 адвокатски колектйв;
- auskunftsstelle / 16 юридйческа кон¬
султация; -außen ж 4 Sp дясно крило
(при футбол, хокей и др.); — berater
ж 4 юрисконсулт ж; — bruch ж 2 Jur
правонарушение п
rechtschaffen adj почтен. чест|ен, -на, по¬
рядъчен, -на
Rechtschaffenheit j' 17/sg почтеност /. по-
рядъчиост/* — Schreibung / 17 правопис
т
Rechtsdrehung /17 Tech въртене п надясно,
въртене п по часовниковата стрелка
rechtsgängig adj Tech (Gewinde резба) де-
сноходов; по посока на часовниковата
стрелка
Rechtsgewinde п 23 Tech дясна [деснохо-
дова] резба
rechtsgültig adj закон|ен, -на, имащ закон¬
на сила; —kräftig adj имащ законна ейла
Rechts|kurve / 16 Verk десен завой; —partei
/ 17 дясна партия: -pflege / 16/.?# Jur
съдопроизводство n, правосъдие n;
-Sozialist m 8 десен социалист; —sprach
ж 2 Jur съдебно решение, присъда /
-Staat ж 9 правова държава
rechtsstehend adj Pol дес|ен*, -на
rechtsum! adv надясно!
rechtsungültig adj незакон|ен, -на;
-verbindlich adj правно задължйтел|ен.
-на; обвързваш
Rechtsverkehr m 1 jsg Verk движение n
вдясно; -verfahren n 23/.vg съдопроиз¬
водство n
rechtswidrig adj противозаконен, -на
Rechtswissenschaft / 17 Jur правни науки
pl, право л. юриспруденция f; — ler m
4 юрйст m
rechtwinklig adj правоъгълен, -на; -zeitig
I. adj навременен, -на; II. adv навреме
Reck n 20 Sp висилка /, лост m, -ове
Recke m 7 Hist юна|к m, -ци, храбрец m.
-й. гсро|й /И. -И
recken <ЛА> vt опъвам AI [опъна £2], раз-
1Я1ам AI [разтегна Е2]\ sich [4] — про-
1Я1ам се den Hals — проточвам Al
[проточа //] шйя: den Kopf in die Höhe
- протягам г лавата си нависоко; sie
reckte sich [4] nach dem Ast тя се про¬
тегна да уловй клона
Redakteur [..tö:r] т \* редактор т; -in /
18 редакторка /
Redaktion /' 17 редакция f; (Tätigkeit) auch
редактиране и
redaktionell adj редакционен, -на
Rede / 16 реч f: слово п; разговор т О
Gramm direkte - пряка реч; gebundene
- стихове pl; die Gabe der — дар т
слово; eine — halten държа uv, 13 реч;
- stehen отговарям А2 [отговоря /1]
(über [4\ за): jmdn. zur - stellen искам
uv. AI обяснение от някого; jmdm. -
und Antwort stehen давам Al [дам. дадеш
(дадох)] oiчет пред някою; wovon ist die
- ? за какво става дума?: die - kam auf
[4] стана дума за: es ist die -, daO ...
твори се. че ...; es ist nicht der — wert
не си заслужава да се твори за това
Rede|fluß т 2jsg поток т на речта; — frei¬
heit / 17 свобода f на словото
redegewandt adj красноречйв. слад-
кодум|сп, -па
Redekunst / 17jsg красноречие п; реторика
7
reden </;/>) vt творя мг. II; vi auch раз¬
тварям мг. А2. приказвам uv, AI (mit
[3] с; von [3] за; über [4] върху) О
iihcrtr jmdm. das Wort — за ши шавам А!
[защитя //] някою; sich [4] heiser — пре¬
махвам AI [прегракна £2]; пресилвам
AI [нреейнна Е2\ от говорене: von sich
[.?] — machen карам uv, AI. накарвам AI
[накарам AI] хората да говорят за мене.
вдйгам А! [вдиша Е2\ шум около себе
си; er läßt mit sich — c него човек може
да се разбере; darüber läßt sich — за това
можем да поговорим, jmdm. ins Gewis¬
REFLEKTIEREN 647
sen - говоря uw II сериозно c някого,
апелйрам мг. г. А! съм съвестта на ня¬
кого; бия мг. £7 на чувства (като говоря
с някого): (umg) du hast gut [leichtj -
лесно ти е на тебе; umg mit jmdm. deutsch
- казвам AI• [кажа E4] истината на
някого направо
Redensart /17 фразеологйчен израз, обрат
т на речта sprichwörtliche - пого¬
ворка / пословица /
Rederei / 17 брътвеж т
Rede|teil т 1 Gramm част / на реч¬
та; -wendung / 17 йзраз т, обрат т на
речта ,
redigieren <d.7iA> vt редактирам мг. г. AI
redlich adj чест|сн. -на. добросъвестен, -на
Redlichkeit / 17-л# честност /, добросъ-
всстносг f
Redner т 4 оратор т; - bühne /16 трибуна
I; -gäbe / 16 дар т слово, ораторски
талант
rednerisch adj ораторски; -selig adj сло-
воохотлйв. приказлив
Redseligkeit / 17 словоохотлйвост /
Reduktion / 17 съкращение п, снижение /?.
намаление п; редукция /
reduzieren <d/ЛА> vt редуцирам uv, \\ AI:
свеждам AI [свед*1 EI] (auf [4] до); на¬
малявам AI [намаля //]; съкращавам
А/ [съкратя II]
Reede / 16 Маг рейд т С auf der — liegen
стоя мг. 12 на рейд
Herder т 4 Маг собственик т на кораб,
съдопритежател т
Reedern / 17 корабоплавателна компа¬
ния
reell adj рсал|ен, -на. действителен, -на;
(Geschäft сделка) солйд|ен. -на; (Preis
цена) определен; (Ware сгока) добро¬
качествен V ein -er Mensch честен, со-
лйдеи човек, на когото може да сс раз-
чйта
Reexport т 1 Hdl рескснорт т
Refe|rat п 20 реферат т; — rent т 8 ре¬
ферент пи -renz / 17 референции pl,
препоръка /
referieren <d/ЛА> vi докладвам мг. А/
(über [4] върху)
reffen <//А> vt Mar. die Segel - намалявам
AI [намаля //) ветрйлната площ, ри-
фовам мг, AI
reflektieren <d//iA> vt отразявам AI [отра¬
зя II] {auch iihcrtr): vi размишлявам мг.
648 REFLEKTOR
AI (über [4\ върху); umg аспирирам uv,
v. АI (auf [4] за)
Reflektor m 9a рефлектор m
reflektprisch adj Physiol рефлекторен, -на,
рсфлскс|ен. -на. рсфлектйв|сн. -на
Reflex т 1 рефлекс т О bedingter — усло¬
вен рефлекс; unbedingter — безусловен
рефлекс
Reflexbewegung / 17 рефлексно движение
Reflexion / 17 Phys отражени|е п, -я;
(Überlegung) размишление л. -я, разми-
с|ъл т, -ли, рефлексия /
reflexjv adj Gramm възврат|сн. -на
Reflexjvpronomen п 23 (pl auch ..mina)
Gramm възвратно место имение
Reform / 17 реформа /
Reformation / 17 Hist реформация /
Reformator т 9а реформатор т
reformieren <d/АА> vt преобразувам ш\ v.
AI, реформирам uv, r. AI, правя uv, 11,
направям А2 [направя //] реформи
Reformismus т 11 /sg Pol реформйз|ъм
(-мъг) т
Refrain [гзГге. auch re frei]] т 6 рефрен т,
припев т
RefraktiM / 17 Phys пречупване п, ре¬
фракция /
Regal « 20* рафт т, -овс. полйца /: ета¬
жерка /'
Regatta / 15а Sp регата /
rege adj жив. оживен: бод|ьр. -ра О -г
Verkehr голямо движение: — г Mensch
предприемчив човек: -r Geist буден ум:
-s Interesse für etw. [4] zeigen показвам
Al [покажа E4] жив интерес към нещо:
dort herrschte -s Leben там ймаше го¬
лямо оживление, там беше много ожи¬
вено
Regel / 16 пра вил |о. п. -а; Med менструа¬
ция/О in der - обикновено, най-често;
umg nach allen - n der Kunst по всички
правила на изкуството (umg)
regellos adj без правило; (unordentlich)
* бсзред|ен, -на: - mäßig adj правил|ен.
-на; (in gleichen Abständen) редов|ен,
•на. постоян|ен, -ка (за посетител и др.)
Regelmäßigkeit /' 17 правилност /’ редов-
носг /
regeln </;/»> vt регулирам uv, r, AI: (An¬
gelegenheit) уреждам Al [уредя //]
regelrecht adj (der Regel gemäß) ред6в|ен.
-на. нормал|ен. -на; umg (tatsächlich) съ¬
щински. истински; (in vollem Maße) на-
право
Reg(e)lung/ 17 регулйране n; уреждане n
regelwidrig adj протйв правилата
regen (ЛЛ) vt двйжа uv, II. раздвижвам А1
[раздвижа //], мърдам uv. AI, мръдвам
Al [мръдна E2\. помръдвам; sich [4\ ~
движа се. мърдам се, помръдвам се
О kein Glied - können не мо|га uv. -жеш
(-жах) да се помръдна (от умора, из¬
мръзване); kein Muskel regt sich in seinem
Gesicht мускул не трепва на лицето му;
geh kein Blatt regt sich не трепва нйто
лист; geh ein leichter Wind batte sich ge¬
regt лек ветрец полъхна: übertr umg für
ihn werden sie keinen Finger mehr — пръс¬
та си няма да помръднат вече за него
(няма да му помогнат) (umg); übertr umg
reg dich doch ein wenig! поразмърдай се
малко! направй нещо и ти! (umg); übertr
sein Gewissen regte sich у него заговори
съвестта
Regen tu 4/sg дъжд (-ът) m. -ове O — setzt
ein започва да валй (дъжд): der — läßt
nach дъждът намалява: der - hörte auf
дъждът спря, спря [престана] да валй;
es sieht nach — aus изглежда, ще валй
(дъжд); übertr ein - von Blumen дъжд
от цветя; umg vom — in die Traufe от
трън. та на глог (umg)
regenarm adj : der Sommer war - лятото
беше сухо [без валежи]
Regenbogen т 4 дъга /
regendicht adj непромокаем
Regeneration / 17 регенерация /. възста¬
новяване л
regenerieren <d//i/>> »7 Tech регенерйрам
uw г, AI: ßiol възстановявам AI [въз¬
становя //]; (erneuern) обновявам Al
[обновя //]: sich [4\ - възстановявам се.
обновявам се
Regelfall т 2 валеж /» (дъжд); — guß т 2
проливен дъжд; ^ mantel т 5 мушама
/ (за дъжд): -- messer т 4 дъждомер т:
- pfeifer т 4 ZooI дъждосвйр|ец т. -ци;
-schauer т 4 краткотраен пролйвен
дъжд: -schirm т 1 чадър т
Regent т 8 регент т
Regen|tag т I дъждовен ден; -tropfen
т 4 дъждовна капка
Regentschaft / 17 регснтство п
Regenwasser л 23 дъждовна вода
Regenwetter п 23 tsg дъждовно време О
umg er macht ein Gesicht wie drei Tage
- начумерил се е като черен облак
(umg)
Regen|wurm m 3 Zoo! дъждовен червей:
^zeit / 17 sg дъждовен период (в тро¬
пиците)
Regie [-.31:] / 16а ръководство //. управле¬
ние п; Theat. Film режисура /. поста¬
новка /‘ ч ^ Peter Müller режисьор
[постановка] Петър Мюлер: die v eines
Theaterstücks [eines Films] haben режи¬
сьор съм I а на пиеса [филм]: der Film
wird unter seiner v gedreht фйлмът се
снима под негова режисура
Regieassistent [..3t:..] m 8 помощник-ре¬
жисьор т
regeren <d 7/А> »7 управлявам мг. АI
Regierung / 17 PoI управление п; (Organ)
правйтслсгв|о //. -а
Regierungsbehörde / 16 правйтелствено
учреждение: ^ delegation / 17 правйтел-
егвена делегация: Verklärung / 17 пра-
вйтелствена декларация: vform / 17
форма / на управление: v partei / 17
управляваща партия:
Regime [..з|:ш] п 24 ой 23 pl [з|:та] ре-
жйм т
Regiment п 20 fsg управление п: п 21 МИ
полк т. -ове О das v führen команду-
вам мг. А/
Regisseur [..3ißö:r] т I* Tlwat, Film режи¬
сьор т
Register /1 23 регйст|ър т. -ри {auch Mus):
(in Büchern в книги) auch указател т;
(Liste) спйсъ|к т. -ци <Г> ein v zusam¬
menstellen съставям А2 [съставя //] спи¬
сък: ühertr umg alle v spielen lassen пус¬
кам АI öd пущам АI [пусна E2] вейчки
средства в ход
Registertonne / 16 Mar. Ahk RT регйстър-
тон m
Registratur / 17 регистратура /
registrieren <d/AA> vt регистрирам uv. v.
AI. зарегистрйрам v. AI
Registrierkasse / 16 контролна касова
машина
Reglement [,.ша:] n 24 устав m: правилни|к
m. -ци: регламент т
Regler т 4 Tech регулатор т: стабилиза¬
тор т; V bugeleisen п 23 електрйческа
ютия / с терморегулатор
regnen </iA> vi unpers: es regnet валй мг. 12
дъжд 3. Per.s; es regnet in Strömen валй
като из ведро; es fing an zu ^ заваля
дъжд; es hörte auf zu - дъждът спря,
спря [престана] да валй; ühertr umg es
regnete Anfragen [Vorwürfe, Briefe] валяха
[сипеха се] въпроси [упреци, писма]
regnerisch adj дъжд6в|сн, -на
REIBFLÄCHE 649
regsam ш/j жив, подвйж|ен. -на. актйв|ен.
-на
Regsamkeit / 17 жйвост / подвйжност /
активност /
regulär adj редов|ен. -на: (gewöhnlich) обик¬
новен. обича|ен. -йна
Regulator т 9а Tech регулатор т
regulieren <d /;/>) vt раулйрам uv. v, AI
(auch Tech)
Regulierung / 17 регулиране n. регули¬
ровка /
Regung / 17 (Bewegung) движение n. треп¬
ваме n: iihertr порив m; вълисни|с n. -я;
чувствю /#. -а
regungslos adj неподвйж|ен. -на
Regungslosigkeit / \ljsg неподвижност /
Reh n 20 Zoo! сърна f
Rehabilitation / 17 реабилитация /; Med
рехабилнгацмя /
rehabilitieren <//A> 17 рсабилитйрам мг. i\
AI; sich [4] v реабилитирам се; Med
рехабилитйрам uv. r. AI
Rehabilitierung / 17 реабилитация /
Rehbock m 2 Zoo/ срънда|к nt. -ци
rehbraun adj. rehfarben adj c цвят на сърна
Reh|geiß / 17 Zoo! женска сърна: ^kitz n
20 ZooI сърненц|е //. -a
Reibeisen n 23 ренд|е и. -та; стъргал|o n.
-a
Reibelaut m 1 Phon фрикагйвна [търкава]
съгласна
reiben <23/ЛА) i7 трия uv. FJ, изтривам
А! [изтрия £7]; (Wäsche пране) търкам
мг. AI. изтърквам AI [изтъркам А/]:
(auf Reibeisen па ренде) атържа uv. Е4.
настъргвам А! [настържа Е4\ О etw.
[4] zu Pulver v стрйвам А! [стрйя £7]
нещо на прах: Metall blank - излъсквам
А! [излъскам AI] метална повърхност;
sich [3] die Augen - Трйя [търкам] си
очите, sich [3] vergnügt die Hände - по¬
тривам радост но ръце: jmdm. die Schlä¬
fen v разгрйвам слепите очй на някого;
iihertr umg sich [4] an jmdm. v заяждам
се AI [за|ям, -ядеш (-ядох) се], скарвам
сс AI [скарам се AI] с някого; vi: der
Schuh reibt обувката ме убйва
Reiberei/ 17 търкания pl. спорове pl. раз¬
правии pl
R^ib|fläche / 16 повърхност / на трйене;
(Streichholzschachtel кибритена кутия)
драскало/i; vUng/l7 Tech. Pliys трйене
n; ühertr търкания pl. разногласия pl
650 REIBUNGSLOS
reibungslos adj без търкания, глад|ък, -xa;
Tech без трйене
reich adj богат (an [J] c, на, откъм) O
ein —er Mann богат човек, богаташ m
(umg); - werden ставам Al [стана E2]
богат, забогатявам Al [забогатея £б];
- und arm богати и бедни; — an Wäl¬
dern богат с гори; — an Mineralsalzen
богат откъм (с) минерални соли; - an
Erfahrungen с богат [голям] опит
Reich п 20 държава/; империя/; (König —)
царств|о /!, -ä (auch ühertr) О Hist das
Dritte - Третият райх (фашистка Гер¬
мания)
reichen <Ab) vt давам Al [дам, дадеш
(дадох)], подавам: W (sich erstrecken)
простирам се А1 [простра се Е (про¬
стрях се)], достигам А1 [достигна Е2\
(bis nach [i] ad bis zu [5] od bis an [4] до);
(Geld, Vorrat пари, припаси) стйгам Al
[стйгна £2], достатъчен, -на съм ve О
jmdm. die Hand ~ подавам на някого
ръка; würden Sie mir bitte das Salz —?
бихте ли ми подали солта?; dem Säugling
die Brust - давам на бебето да суче [да
бозае]: der Tee wird auf der Terrasse ge¬
reicht чаят се сервира [се поднася] на
терасата; das Haar reicht ihr fast bis an
die Schulter косата й достйга почтй до
рамената; sein Einfluß reicht weit влия¬
нието му се простйра далеч, влиянието
му е голямо; so weit das Auge reicht до-
където стйга погледът, докъдето се вй-
жда: umg wir — mit dem Geld nicht bis
zum Monatsende c парите не можем да
изкараме до края на месеца; danke, es
reicht! благодаря, достатъчно е!; umg mir
reicht's стйга вече, до гуша ми дойде
(umg)
reichhaltig adj богат; разнообразен, -на
Reichhaltigkeit / 17 богатство л; разно¬
образие п
reichlich adj (повече от) достатъч|ен, -на;
(Kost храна) обйл|ен, -на; (ziemlich viel)
много, доста; (etwas mehr als) повече от
О es ist - Platz йма много място; —
zehn Mark повече от десет марки; umg
- langweilig доста [твърде] скуч|ен, -на
Rejchs|deutsche т 7+ Hist немец т
(който живее в границите на Германия
отпреди 1938 г); - kanzler т 4 Hist
райхсканцлер т; - tag т 1 Hist райхстаг
т
Reichtum т 3 богатств|о п. -а
Reichweite / 16 (Armlänge) разстояние л
на една ръка; ühertr обхват т. обсег т;
район т [радиус т] на действие О
sich [J] etw. [4\ in — legen слагам Al
[сложа //] нещо блйзо до себе си
reif adj (Frucht плод) зрял*, узрял*; (Per¬
son човек) зрял*, опит|ен, -на; ühertr
зрял*; готов (für [4] od zu [2] за) О —
werden узрявам АI [узрея Еб]
'Reif т \/sg слана / скреж т
2Reif т 1 dicht диадема /; (Fingerring)
пръстен т О einen goldenen — am Finger
tragen нося uv, 11 златен пръстен на
ръката си
R^ife / 16/sg зрелост / (auch ühertr)
’rmfen <ЛЛ> vi unpers: es reift пада Al
[падне £2] слана 3. Pers
2r^ifen <.тл> vi (reif werden) зрея uv. E6,
узрявам Al [узрея £6] (auch ühertr) O
die Himbeeren ~ малйните зреят; in ihm
reifte ein Plan в него съзряваше план
Reifen т 4 (Faß каца) обръч т; (Spiel~ > .
колел|о /1, -а (за игра), обръч т; (Auto,
Fahrrad автомобил, велосипед) гума /;
(ArmreiO грйвна /; (Diadem) диадема /;
- раппе / 16 спукване л на гума
Re[fe| prüfiuig / 17 зрелостен йзпит;
— Zeugnis л 27 зрелостно свидетелство
redlich adj зрял*, добре обмйслен, за¬
дълбочен
R^ifrock т 2 кринолйн т
Reigen т 4 хор|о л, -а
Reine / 16 ред (-ъг) т. -ове; редица /•
Math прогресия / О in der dritten — на
третия ред; in — n zu sechs в редйци по
шест души; in Reih und Glied в строй,
в редйци; der — nach поред; an die —
kommen йдва ми редът; an der — sein
на ред съм va. мой ред е
reihen <ЛА> vt подреждам А1 [подредя //];
(Perlen) нанйзвам AI [нанйжа Е4\ (auf
[4] на); (Stoff плат) набирам AI [набера
£2]; sich — (Ereignisse събития) следвам
uv. Al (an etw. [4] след нещо); редувам
се uv, AI
Reihen|fo!ge/ 16 ред (-ът) т, поредица/,
последователност f: —haus и 22 редово
жйлище; -saat / 17 Landw редова сей-
тба: -Schaltung/ 17 El последователно
свързване [съединяване], последовател¬
но включване; —Untersuchung / 17 Med
масов [групов] профилактичен преглед
(за установяване ранни форми на за-
боляваиия)
reihenweise adv по редйци
REISEN 651
Rriher m 4 Zool чапла /. рибар m
remum adv в кръг. поред
Reim m 1 рима / umg — e schmieden съ¬
чинявам AI [съчиня II] бездарни стй-
ховс. занимавам сс AI [занимая се £7]
сьс с1ихо11лстство: keinen -*• auf ein Wort
finden не намирам АI [намеря //] рйма
на някаква дума; ühertr umg darauf finde
ich keinen — нс мо|га. uv -жеш
(-жах) да разбера [да си изясня] тази
рабоза
reimen </i/>> vt римувам i/r. AI (auf [4] c):
ühertr съчетавам AI [съчетая £7]. съгла¬
сувам uw AI (mit [3] c); sich римувам
cc: ühertr съгласувам се, съчетавам сс
' ein Wort auf ein anderes - римувам
една дума c друга: diese Handlung war
mit seinem sonstigen Verhalten nicht zu
- гази nociitiKa беше в разрез c оби¬
чайно ю му поведение
reimlos adj неримуван
Reimschmied т I стихоплетец т, -ци
rein udj чиег -er Apfelsaft чист ябълков
сок; — е Wolle чйста вълна; ein — es
Deutsch sprechen говоря i/г. II правилно
немски сзйк: —е Aussprache правилно
произношение: ein -es Wunder йстинско
чудо; ühertr -en Tisch machen разчйс-
твам си AI [разчйстя си //] сметките:
ühertr jmdm. -en Wein einschenken каз¬
вам А! [кажа Е4] на някого чистата
истина: umg ins -е schreiben пйша uw
Е4. написвам AI [напиша Е4] на чйсто;
umg etw. [4] ins -е bringen изяснявам А!
[изясня II] нещо: umg mit sich [J] selbst
im -en sein наясно съм va със себе си;
sie hat das aus -er Dummheit [aus -er
Höflichkeit] getan гя направи това от
чйс I а 1лунос1 [само oi учтйвос1]; umg
ich habe es - vergessen съвсем забравих
Rein(e)machefrau / 17 чистачка /
Rem(e)machen n 23jsg чйстснс n (на жи¬
лище)
Rein|ertrag m 2 чист приход; fall m 2
umg неуспех m. несполука /: — gewinn
m I чйста печалба: - heit f 17/.vg чистота
/
reinigen </;/>> r/ чйстя мг. //, иочйствам
А! [ночйсгя //], изчиствам (von [J] от):
(Flüßigkcitcn, Luft, Blul течности, въз¬
дух, кръв) прсчйствам С einen Mantel
chemisch — lassen давам А / [дам, дадеш
(дадох)] палто на химическо чйстенс
R^migung f 17 чйезене п, почйстванс п,
изчйстванс п; пречистване п О
chemische - химическо чистене: einen
Mantel in die - geben давам AI [дам.
дадеш (дадох)] палто на химйческо чис¬
тене
R£jnigungs|kraft / 14 чистачка f; — milch
f/sg тоалетно мляко: - mittel п 23
средств|о /I. -а за почйстване
Reinkultur f 17 Bio! чйста култура О
ühertr umg das ist Demagogie in - това
c чйста демагогия
remlich adj чист; спретнат; чистоплът|ен,
-на eine -е Scheidung beider Begriffe
строго разграничение на двете понятия
reinrassig adj Zool породйст, чисто¬
кръвен. -па
Reinschrift / 17 белова /, препис т на
чйсто
rein|seiden adj от чйста коприна; —wollen
adj от чйста вълна
•Reis п 21 Bot (Zweiglein) клонка /, вейка
/; (Trieb) издънка / филйз т; (Schoß)
лсторас|ъл -ли
-Reis т 1 Bot ориз т: -bau т \/sg Landw
отглеждане п на ориз
Rtfse / 16 пътуване п; (größerer Ausflug)
екскурзия f: пътешестви|е п, -яО eine -
machen правя uv, II, направям А2 [на¬
правя II] пътуване, пътувам uv, AI,
(nach [3] до); viel auf -n sein пътувам
много; auf der - по пътя, на път (nach
[i] за); wohin geht die — ? за къде пътува¬
те? glückliche -! добър път!, на добър
час!
Rei$e|beschreibung J 17 Lit пътспйс т;
-büro п 24 пътническо бюро; -bus т
1а туристйчсски автобус
reisefertig adj iotöb за път < sich [4] -
machen пршотвям сс А2 [приготвя се //]
за пъг
Rei$e|fieber п 23 sg пътна треска; -führer
'w 4 пътеводител т (книга): — geführte т
1 спътни|к т, -ци; -gepäck п 20 sg ба¬
гаж т; -koffer т 4 пътнически куфар;
-kosten pl пари pl за път. пътни раз¬
носки pl; - land /I 22 туристйческа стра¬
на; -lust / 141 xg любов/[страст./] към
пътувания
rejsen <лд) vi пътувам мг. AI (nach [J] за);
(eine weile Reise machen) пътешествувам
uw AI; (ab-) отпътувам v, AI, замина¬
вам АI [замйна £2], тръгвам AI [тръгна
£2| (nach [3] за)
652 REISENDE
Reisende m 7 + пътпи|к ш, -ии; (Ge¬
schäfts-^ ) търговски пътник; / 19 път¬
ничка ./
Reisepaß т 2 задграничен паспорт
R^Tsepläne pl: — schmieden правя uv, II.
кроя иг. // планове за предстоящо пъ¬
туване
R^iselschreibmaschine / 16 портативна пи¬
шеща машина: - lasche /16 пътна чанта
R^eziel п 20: unser - war Berlin целта
на нашето пътуване беше Берлйн
Reisfeld п 21 орйзово поле
Reisig п 20* съчки pl, сухи клони pl;
- bündel п 23 връзка / [сноп ш] съчки
Reiskorn и 22 орйзово зърно, орйз т;
-»mehl п 20 орйзово брашно
Reißaus т: umg -»nehmen плюя £7 [плю-
на Е2\ си на нетйте (umg), офейквам AI
[офейкам AI] (umg), побягвам AI [по¬
бягна* Е2\
Reißbrett п 21 дъска f за чертане, чер¬
тожна дъска
reißen (21//;/>) vt (zer —) скъсвам AI [скъ¬
сам А!]: (ab-) откъсвам: отчупвам AI
[отчупя //]; (Beute плячка) разкъсвам;
<21/.w) »■/ късам се, скъсвам се; (ab—)
откъсвам се; Sp (Gewichtheben вдигане
тежести) изхвърлям А2 [изхвърля //];
Sp (Hochsprung скок на височина) съ¬
барям А2 [съборя //] (летвата); sich [4]
- <21 //»/>) издрасквам се AI [издраскам
се А/]. издирам се AI [издера се Ei] (an
[i] на): umg бия се ur. Е7 (um [4] за)
(билети, стока и лр.) О etw. [4] in Stücke
- разкъсвам нещо на парчета; jmdn. zu
Boden - повалям А2 [поваля II] някого
на земята; jmdn. in den Abgrund - по-
влйчам АI [по|влека. -влечеш (-влякох)]
някого в пропастта: ähertr jmdm. die
Maske vom Gesicht — смъквам AI [смък¬
на E2] някому маската от лицето; jmdm.
etw. [4] aus der Hand - изтръгвам AI
[изтръгна E2] някому нещо от ръцете;
Possen [Witze] - пускам AI od пущам
АI [пусна Е2\ шеги; sich [J] ein Loch in
die Hose - скъсвам си панталоните; die
Macht an sich [4] - заграбвам AI [за¬
грабя II] властта; das Seil ist gerissen
въжето се скъса: ich habe mich am Finger
gerissen одрасках си пръста; der Hund
reißt an der Kette кучето се дърпа [тегли]
от верйгата; jetzt reißt mir die Geduld
1'ърпението ми се изчерпи вече
Rgßen п 23/sg Med umg ревматйз|ъм
(-мът) т: ревматични болки р! в ста¬
вите; Sp (Gewichtheben вдигане тежести)
изхвърляне п
reißend adj: —es Tier грабливо животно;
—er Bach порой m; —e Schmerzen остри
болки pl; —er Absatz 6ip3a разпродаж¬
ба
Rrißlfeder / 16 гушовка f; -Festigkeit /
Xljsg Tech якост/(при опън); — schiene
/ 16 Tech линеал m c рамо; —Verschluß
m 2 цип m. -ове; —zahn m 2 кучешки
зъб (на хищник); —zeug п 20 пергелни
[чертежни] принадлежности р! (ком¬
плект); -zwecke/ 16 кабарче п, -та
Reitbahn / 16 манеж т
rejten <21 jhb, sn> vt яздя uv, II (auf [5] на)
(кон, магаре); <21/А6> vt яздя (кои, мага¬
ре) О ich bin [habe] heute zwanzig
Kilometer geritten днес минах на кон
двадесет километра; er ist nach Hause
geritten той си отиде в къщи с коня;
spazieren — правя uv, II, направям А2
[направя /] разходка с кон, отивам AI
[отида EI] на разходка с кон; im Galopp
— яздя в галоп, галопирам uv, v, Al; er
ließ das Kind auf seinen Schultern — той
качй детето на рамената си; das Pferd in
den Stall — закарвам А! [закарам AI]
коня в обора (яздейки го); sich [4] müde
— уморявам се АI [уморя се II] от мно¬
го яздене: ein Pferd zuschanden — съсйп-
вам А! (съсйпя //]. уморявам кон от
дълго яздене: umg seine Prinzipien -
придържам се иг, АI сляпо към
прйнципите си; umg ein Steckenpferd —
занимавам се ur. AI с любимо занятие
Reiter т 4 конни|к т, -ци, ездач т; МИ
кавалерист т
Reiterei / 17 МИ конница /, кавалерия /
Rriterin/ 18 ездачка /
R^Tt|hose / 16 брич т, -ове за езда;
-peitsche / 16 камшй|к т. -ци, бич т,
-ове: -pferd п 20 яздйтен кон; —sport
т 1 jsg конен спорт; —weg т 1 път т,
-ища за ездачи; -Stiefel т 4 ботуш /и
за езда; — furnier п 20* Sp турнйр т по
езда
Reiz т I дразнене п; (Anmut) чар т, пре¬
лест /• (Anziehungskraft) привлекател¬
ност/ О das grelle Licht übt einen starken
— auf die Augen aus ярката светлина
силно дразни очйте; das hat keinen —
für mich това не ме привлича; die weib¬
lichen -е женските прелести pl
reizbar adj (erregbar) (раз)дразнйм;
(empfindlich) чувствйтел|ен, -на; (auf¬
brausend) раздразнител|ен. -на
Reizbarkeit / 17 дразнймост f: чуствй-
телност/ раздразнйтелност/* ^klima
п 24 суров клймат
reizen <ЛЛ> г/ (erregen) дразня uv, II;
(ärgern) раздразням А2 [раздразня /У],
ядосвам AI [ядосам AI]: (anzichen) при¬
вличам AI [прив|лека, -влечеш (-вля¬
кох)] < die neue Aufgabe reizte ihn sehr
новата задача го привлйчаше [събуди
интереса му]: das reizt mich zum Wider¬
spruch това извйква у мене желание да
противореча: es reizt mich, ihn zu ärgern
иска ми се [ще ми се. ще ми достави
удоволствие] да ю ядосам: es herrschte
eine gereizte Atmosphäre атмосферата
беше много напрегната; in gereiztem Ton
sprechen г оворя мг, II c раздразнен тон
reizend adj прелеег|ен, -на. очарователен,
-на
reizlos adj непривлекателен, -на
Reizlosigkeit / \7/sg непривлекателност
/; ^ mittel п 23 възбудително средство
reizvoll adj прелест|сн, -на. очарователен,
-на; (Thema, Aufgabe тема, задача) при-
мамлйв. привлекателен, -на
rekapitulieren <d/АА> vt повтарям А2 [по¬
вторя II] най-важното: обобщавам AI
[обобщя //]
rekeln, sich [4] (hb> umg протягам се AI
[протегна се Е2\
Reklamation / 17 ^рекламация /
Reklame / 16 реклама / О - machen правя
мг. II, направям А2 [направя //] рекла¬
ма (für etw. [4] на нещо), рекламйрам
мг, V. AI (für etw. [4] нещо)
Reklame|chef [..sehet] m 6 завеждащ m
отдел реклама; -'-fläche / 16 мяст|о* n,
-а за реклами
reklamehaft adj реклам|сн. -на
reklamieren <d/ЛЛ) vt рекламйрам uv, v.
AI (etw. [4] нещо), правя uv, II, напра¬
вям A2 [направя II] рекламация (etw.
[4] od gegen etw. [4] за нещо)
rekonstruieren <d/AA> vt възстановявам
AI [възстановя //] (в прежния вид), ре-
ставрйрам uv, v, AI; реконструйрам uv,
v, AI: преустройвам AI [преустроя //]
RekonstniktiM / 17 реконструкция /; въз¬
становяване п; преустройство п
rekonvaleszent [..w..j adj Med реконвалсс-
цент|ен, -на, оздравяващ
Rekonvaleszenz [..w.J / \ljsg Med рекон-
REMIS 653
валссцсиция f, оздравяване п, възста¬
новяване п
Rekord т I рекорд т С einen - aufstellen
поставям .42 [поставя //] рекорд
Rekordhalter т 4 Sp рекордьор т
Rekordzeit f 17 Sp рекордно време
Rekrut т 8 МП новобран|ец т, -ци
rekruüpren <d/ЛЛ> vt МПсъбйрам AI [събе¬
ра £3] новобранци: sich — състоя се uv,
12 (aus [3] от) (за група и др.)
Rektion f 17 Gramm управление /?. рскпия
I *
Rektor m 9а (Hochschule) ректор т; Schule
директор т
Rektorat п 20 (Amt) рскторство п;
(Amtsstcllc) ректорат т
Relais [role:] п (gen - [.. le:ß], pt -[Je:ß]) El
рел|е т, -та; ^Sendung/ 17 ретрансла-
ция т; —Station / 17 (радио)релейна
станция; ретранслационна станция
relativ adj относйтел|сн. -на
relativeren <d,7;/>> vt поставям А2 [поста¬
вя //] във връзка с нещо [в завйсимост
от нещо]; представям като нещо отно¬
сително; подчертавам AI [подчертая
Е7\ относителността (на нещо)
Relativität [,.wi.] / \lfsg относителност f;
-•sltheorie / I6a/.vj? теория / на относи¬
телността
Relativpronomen /; 23 Gramm отноейтелно
местоимение
Relief п 24 od 20* Kunst. Geogr релеф m;
^ druck m I fsg Тур релефен печат
Religion / 17 религия / '•
Religions|bekenntni$ n 27 вероизповсдани|е
n, -я; ^-freiheit / !7 свобода / на вероиз¬
поведанието
religionslos adj нсрелигиоз|ен. -на: невяр¬
ващ; който не изповядва нйкаква вяра
religiös adj рслигиоз|сн. -на: вярваш
Religiosität / 17 религиозност /
Relikt п 20 релйкти pl, осгатъ|к, -ци; остан¬
ка /(от миналото)
Reling/12 od 15/sg Маг релинг m, бордова
ограда, перила pl на борд
Reliquie [..io] / 16 реликва/
remilitarisieren <d/ЛА> vt рсмилитаризй-
рам uv, v, AI
Remilitarisierung f \ljsg ремилитаризация
/
Reminiszenz / 17 реминисценция /
Remis [romi:] n (gen -, pl - od ..isen
[..isan]) Schach ремй
654 REMIS
remis [rami:] adv Schach е равен резултат,
реми
Ren n 20 od 24 — Rentier
Renaissance [raneßa.ß] / 16jsg възраждане
n: Hist Ренесанс m: ~Stil m 1 Arch стил
m ренесанс
Rendezvous [rädavu:, auch ragdavu:] n 24
среша f, рандеву n. -та (veralt); Tech
скачване n (на космически кораби);
— marwver (..war] n 23 Tech маневра/за
скачване (на космически кораби);
— technik / 17/sg Tech техника / на скач¬
ване (на космически кораби)
Renegat т 8 ренегат ш. отстъпни|к т, -ци
Kenn|bahn / 17 Sp състезателна писта, съ¬
стезателен коридор; (Pferde) хиподрум
т; (Radrennen) колодрум т; — boüt л
20 състезателна лодка
rennen <I0/jm) vi тйчам uv, AI. бягам uv,
AI O um die Wette — надбягвам се AI
[надбягам се А /]; mit dem Kopf gegen die
Wand [den Baum] — удрям си A2 (ударя
си //] главата в стената [в дървото],
блъсвам се AI [блъсна се Е2] в стената
[в дървото]; ühertr umg mit dem Kopf
durch die Wand — разбивам AI [разбия
£7] стена c главата си; Sp er rannte als
erster durchs Ziel той пръв пресече фи¬
налната лйния. той пръв пристигна на
финала; umg ins [in sein] Verderben —
отйвам Al [отида £/] към сйгурна ги¬
бел; < 10/ЛА > 17.• jmdn. fast über den Hau¬
fen - едва не повалям А2 [поваля II]
някого от бързане на земята; jmdm. das
Messer in den Leib - забйвам А1 (забия
E7] някому ножа в тялото
Rennen л 23 състезани|е л, -я
Rennfahrer т 4 (Auto) автомобилен съ¬
стезател; (Kraftrad) мотоциклетен съ¬
стезател; (Fahrrad) състезател т по ко¬
лоездене; - Jacht / 17 Sp състезателна
яхта; -maschine / 16 (Kraftrad) състе¬
зателен мотоциклет; — pferd л 20 състе¬
зателен кон; -rad 22 състезателен ве¬
лосипед: -rodeln л 23/sg Sp спускане л
с шейни: -schlitten т 4 състезателна
шейна; -Schlittensport т 1 /sg спорт т
спускане с шейни; -strecke / 16 Sp съ¬
стезателно разстояние, състезателна
отсечка. трас|е /?. -та; —wagen т 4 съ¬
стезателен автомобйл. състезателна
спортна кола
Renommee л 24 реном|е л, -та, репутация
/ ,
renommieren <d/Ай> vi хваля се uv, II (mit
т с)
renommiert adj реномиран, извест|ен, -на,
с добро име
renov|^ren [..w..] <d//»/>> vt подновявам AI
[подновя II], ремонтирам uv, v, Al
(сграда, помещение)
Renovierung [..w..] / 17 ремонт m; под¬
новяване л
rentabel adj рентабйл|ен, -на, доход|ен, -на
Rentabilität / \ljsg рентабилност /
Rente / 16 пенсия f; Wirtsch рента /
Renten|alter л 23 възраст / за пенсия;
*—empfänger т 4 пенсионер т
Rentier [..tje:] т 6 рентиер т
Rentier п 20 Zoo! северен елен
rentieren, sich </>/>) рентйрам се uv, AI
Rentner m 4 пенсионер m; рентиер m
Reorganisation / 17 реорганизация /
reorganisieren <d/A6> vt реорганизирам
uv, I’, Al
Reparativen pl репарации pl
Reparatur /17 поправка /(на вещ); ремонт
т О laufende - текущ ремонт; etw. [4]
zur - geben давам Al [дам. дадеш (да¬
дох)] нещо на поправка
reparaturbedürftig adj който се нуждае от
поправка, който е за поправка
Reparaturwerkstatt f (pl ..statten) ремонтна
работйлница
reparieren <d/ЛА> i7 поправям A2 [попра¬
вя^/] (вещ)
repatriieren <d/ЛЛ> vt репатрирам uv. v,
AI. връщам AI [върна E2] в родйната
Repertoire [,.toa:r] n 24 репертоар m
repetieren <d/Л/>> vt veralt (Lektion) по¬
втарям A2 [повторя //] (нещо научено,
за да го запомня)
Repetition / 17 повтаряне п, повторение п
Repetitor т 9а veralt (Einpauker) учйтел.
който подготвя ученйци и студенти за
йзпити
Replantatipn / 17 Med реплантация /
Reportage/.за] / 16 репортаж т
Repprter т 4 репортьор т
repräsentabel adj репрезентатйв|ен. -на.
преде гавител|ен. -на
Repräsentant т 8 представител т; veralt
(Abgeordneter) депутат т
repräsentativ adj представителен, -на
repräsentieren <d/ЛЛ> >7 представлявам
ttv. AI О vi: er versteht zu - той знае
[умее] да се представи, както трябва
Repressalien [Jan] pl репрссалии pl
Reproduktion / 17 репродукция /; Wirtsch
възпроизводство n
reproduzieren <d//?A> vt репродуцйрам uw w
AI, възпроизвеждам Al [възпроизвела
El]
Reptil n 20* od 31 Zoo! влечуг|о n. -и
Republik / 17 република /
Republikaner m 4 републиканец in, -ци;
^in / 18 рспубликанка /
republikanisch adj републикански
Reputati9n / I llsg verölt репутация /
Requiem [reikwiem] n 24 реквием m
requirieren <d/AA> vt. vi Mil реквизйрам
uv, \\ AI
Requisit n 25 реквизйт in
Requisition / 17 реквизиция /
Reseda / 15a Bol резеда /
resedafarben adj, resedagrün adj резеда в
Reserve [..wa] f 16 резерв in, резерви pl:
запас in (auch Mil): — n />/ Mil резерви
pl: / 16/vtf (Zurückhaltung) сдържаност
/. резервираност / O Offiziere der
офицери от запаса, запасни офицери pl:
Mil die ^n einziehen свйквам AI [свйкам
АI] запаса: sich [3] keine ^ auferlegen не
се стеснявам uw AI: sich [3] (einige) ^
in Bezug auf etw. [4\ auferlegen проявявам
А! [проявя //] (до известна степен)
сдържаност по отношение на нещо; Sp
er spielt in der ^ той е резервен играч
resenier|en [..w..] <d/АА) vt запазвам AI
[запазя //]. ангажйрам uv, v, AI, резер-
вйрам uw v, AI: t adj (zurückhaltend)
сдържан, резервйран; (vorbcstcllt) запа¬
зен. резервйран
Reservist [..w..] m 8 Mil войнй|к m, -ци от
запаса; ^oir [..woa:r] n 20* резервоар m
Residenz / 17 резиденция /
residieren <d/ЛА) vi: er residiert in ... ре¬
зиденцията му е в ...
Resignatiqn / \ljsg резигнация / прими¬
рение п
resignieren <d/ЛА) vi примирявам се Al
[примиря се //]
Resistenz / 17 съпротивление п: (Wider¬
standsfähigkeit) устойчивост / (gegenüber
[3] на) (болести и др.)
resolut adj рсшйтел|сн. -на. смел
Resolution / 17 резолюция f
Resonanz f 17 резонанс in: ühertr отзву|к
in. -ни
Respekt in l/.vg респект пи почит / ува¬
жение п
respektieren <d/AA) vt уважавам uv, AI,
почитам А/ [почета £/]; (anerkennen)
зачитам А/ [зачета El]
RETTUNGSAKTION 655
respektive [..wa] adv verölt респектйвно
respektlos adj непочтителен, -на
Respektlosigkeit / 17 непочиганис n, не¬
уважение n: ^ $|person / 17 уважавана
лйчност
respektvoll adj почтйтел|ен. -на: ^-widrig
adj непочтителен, -на
Ressort [rcßpir] n 24 ресор пи област / на
дейност <' das gehört nicht zu meinem
това не е от моята компетентност
Rest in I остатъ|к пи -ии; (Stoff плат) парче
п. -та < der des Tages останалата
част от деня: iihertr umg jmdm. den
geben довършвам AI [довърша II]
Utmg). доубйвам AI [доубйя E7] някого;
погубвам А! [погубя II] някого
Restaurant [restora:] п 24 ресторант т О
im vegetarischen essen храня се uv, П
във вегетариански ресторант
'Restauration [restora..]/ 17 = Restaurant
-Restaurati9n [rcstau..] f 17 реставрация f
Restaurator [rcstaura:..] in 9a реставратор
in
restaurieren [restau..] <d/AA> vt реставри¬
рам uw v. А/, възстановявам А! [въз¬
становя II]
Restaurierung /17 = 2Restauration
Restjbestand m 2 остатъ|к in. -ци; ^betrag
in 2 остатък in от сума
restlich adj останал (за пари, време, дрехи
и др.); ^los I. adj без остатък, пъл|ен,
-на. цялост|ен. -на; II. adv напълно, все¬
цяло
Resultante / 16 Math резултанта /. рав-
нодсйствуваша /; ^at п 20 резултат т
Resümee п 24 резюме п, -та
Ret9rte / 16 Chem реторта/
retour [..tu:r] adv обратно
retten <AA> vt спасявам AI [спася //] (von
[.?], aus [i], vor [3] от); (befreien) осво¬
бождавам AI [освободя //], избавям A2
[избавя II]: sich [4] - спасявам се, из¬
бавям сс
Retter in 4 спасител in: (Befreier) освобо¬
дител in, избавител in
Rettich m 1 Bot ряпа* /
Rettung / 17 спасение n; (Befreiung) избав¬
ление n
Rettungsaktion / 17 спасйтелна ак¬
ция; ^ arbeiten pl спасйтелни работи pl;
-boot n 20 Mar спасйтелна лодка;
^ dienst in I бърза помощ (служба);
^gürtel in 4 Mar спасйтелен пояс
656 RETTUNGSLOS
rettungslos adv безнадеждно, безвъзвратно
* O - verloren безвъзвратно загубен
Rettungslnuumechaft/17 спасителна коман¬
да; —rinjj m 1 Mar спасителен nöac;
~ Station / 17, ~ stelle / 16 спасителна
служба; ~ versuch m 1 опит за спасяване;
—wagen m 4 бърза пбмощ (кола)
Retusche f 16 Phot ретуш m, ретушировка
./‘ •
retuschieren <d/AA> vt ретушйрам uv. v.
AI
Reue / l6/.yg разкаяние n O — empfinden
[fühlen] чувствувам uv, Al разкаяние,
разкайвам се А! [разкая се £5] (über [4]
за)
reuen <ЛА> vt impers: es reut mich, dafi... съ¬
жалявам uv AI, кая се uv, E6. че ...; diese
Tat reut Ihn той съжалява за тази по¬
стъпка
reuevoll adj — reuig
Reugeld n 21 Jur. Hdf неустойка f, глоба
/
reu|ig adj, reumütig adj каещ се. разкаян;
изпълнен с разкаяние
Недве f 16 вйнтер т (вид мрежа за ловене
па риба)
Revanche [rcwüischa] / 16 реванш т;
^ Politik / 17 реваншйстка политйка;
— Politiker т 4 реваншйст т: —^ spiel п 20
Sp среша / -реванш
revanchieren [..wäschi:..]. sich [4 — ] <djhb'j
реванширам се uv. v, AI (für [4] зц)
Revanchismus [rcwäschjß..] m I \jsg реван-
шйз|ъм (-мът) m
Revers [rewerß] od [rewe:r] n (gen -
[rawerrßj. pl - [rawe:rß]) (Jäckenaufschlag)
ревер in
revidieren (djlihy vt ревизирам uv,
r, AI, поправям A2 [поправя //]; (Kor¬
rekturen) преглеждам AI [прегледам AI]
Revier [..w..] n 20* (Stadtviertel) район m,
квартал m (жилищен); (Polizei) уч4сть|к
m. -ни (полицейски): (Jagd) ловен район
[участък]; Mil казармено помещение;
лазарет ш. амбулатория f; Bergh област
I. район т, басейн nt
Revision [..w..] / 17 ревйзия/ проверка ,/’
Jur касация /. касационна жалба О ge¬
gen das Urteil - einlegen обжалвам uv,
АI присъда пред но-вйсша съдебна ин-
CI акция
Revision||smus т 11 ревизионйз|ъм (-Мът )
ш; — ist in К рсвизионйст т
revisionistisch adj ревизионистач|ен, -на
Revisor* [..w..] т 9а ревизор т
Revolte [..w,.]/16 бунт т, -ове, размйрица
revoltieren [..w..] <djhb} w бунтувам се uv,
А! (gegen [4] срещу)
Revolution [..w.J / 17 революция / О die
bürgerlich-demokratische — буржоазно-
демократическа революция; die soziali¬
stische [proletarische] - социалистическа
[пролетарска] революция
revolutionär [,.w..] adj революци0н|ен, -на
Revolutionär [..w..] т 1* революционер т
revolutionieren [..w..] <d/hby vt предизвик¬
вам AI [предизвйкам AI] коренна про¬
мяна, представлявам uv, AI преврат (в
наука, техника и др.); (Volk народ) под¬
готвям А2 [подготвя //] за революция;
V/ въставам АI [въстана Е2\, вдигам AI
[вдигна £2] революция (gegen [4] срещу)
Revolutions|rat т 2 революционен съвет;
— regierung / 17 революционно прави¬
телство
Revolver [..wolwar] т 4 револвер т: —dreh¬
bank / 14 Tech ревблверен струг; - tu¬
sche/ 16 кобур т
Revue [rawü:] / 16 (pl [..wü:an]) Theat ревю
л, -та
Rezensent т 8 рецензент т
rezensieren <d/АА) vt рецензирам uv, v, AI
Rezension / 17 рецензия /
Rezept n 20 рецепта /
rezeptpflichtig adj: ein —es Medikament ле¬
карство, което се получава само срещу
рецепта
reziprok adj взайм|ен, -на, реципр6ч|ен, -на
О Math —er Wert обратна величина
Rezitation / 17 рецитация /
Rezitativ п 20* Мих речитатйв т
Rezitator in 9а рецитатор т
rezitjijren <d/AA> vt, vi рецитйрам uv, v,
AI
R-Gespräch [er..] n 20 Те! междуградски
разговор за сметка на насрещния або¬
нат
Rhabarber т 4/xg Bot ревен т
Rhapsodie / 16а рапсодия /
Rhein in i/sg Рейн т
rheinisch adj рейнски
Rh^inlland п 20, Рейнсха област; — länder
nt 4 жител п па Рейнската област; Mus
рсйнлсидср ui, баварска полка (народен
танц)
Rheostat т 1 ad 8 Е! реостат m
Rhesusfaktor in 9а Med резус-фактор т
rhet9risch adj реторйч|ен. -на
Rheuma n 24/sg = Rheumatismus
rheumatisch adj рснма/йч|ен, -na
Rheumatismus m 11 lsgt kurz Rheuma n
24/\g рсвматйз|ъм, f-мът) m
Rhintxteros n (gen - od -ses, pl -se) Zool ho-
copo|i m, -зи
Rhododendron n. auch m. (gen -s, pl ..drcnj
Bot рододендрон m
rhombisch adj ромбовйд|сн, -na
Rhomboid n 20 Math ромбойд m
rhomboidisch adj ромбойд|сн, -на
Rhombus nt 1 1 Math ромб mt -ове
Rhönrad n 22 Sp рснско колело (гимнас-
1ИНССКИ уред)
rhythmisch adj ритмйч|сн, -па
Rhythmus т 11 рйт|ъЧ1 т. -ми
Richtantenne f 16 Radio насочена ан)ена
richten /hh/ vt (Blech, Draht ламарина, тел;
изправям A2 [изправя //]; (Uhr часов¬
ник) сверявам Al [сверя //J; (Maschine
машина) регулирам и\\ v. Al: (Fest тър¬
жество) подготвям А2 [подготвя //]:
(Tafel трапеза) подреждам А! [подредя
//]; (Essen ядене) приготвям; Jur осъж¬
дам AI [осъдя 7), съдя uv, II (Ober jmdn.
някого); sich [4] — съобразявам се AI
[съобразя се II] (nach [3] с); ръководя се
uv, II (nach [3] от)'/ einen Brief [eine
Frage, eine Bitte] an jmdn. - отправям
A2 [отправя //] писмо [въпрос, молба]
до някого; seine Aufmerksamkeit [seinen
Blick] auf etwas [4] - насочвам AJ [насо¬
ча //] вниманието си [погледа си] към
нешо; jmdn. zugrunde - унищожавам А!
[унишожа II] някого; alle Augen richteten
sich auf mich всички погледи се насочиха
към мене;' ich muB mich noch ein biBchen
richten трябва да се пооправя малко (за
тоалета)
Richter т 4 Jur съд|ия т, -йи; -amt п 22
Jur съдийска длъжност
richterlich adj съдййски. съдсб|сн. -на
Richter|spruch т 2 Jur присъда /. съдебно
решение; -Stuhl т 2 yg Jur geh съд т
Richt|fest п 20 тържество п, трапеза / по
случай завършване на покривния скелет
на сграда: -feuer п 23 Flugw. Маг свет-
лйнен сигнал: -funk т 1 sg радиоре¬
лейна връзка; насочена радиовръзка
richtig adj правил|ен. -на. вср|ен*. -на.
(echt) йстински. съшйнски; (passend)
подходящ ' der -е Augenblick подхо¬
дящ момент, er war - erstaunt той беше
много учуден; ja, -! да. найстина!: wenn
ich ihn - verstehe, ... ако го разбирам
правилно. ...: ist das der -е Weg nach
RIEF 657
...? това ли e иътяг за ...V; umg nicht ganz
— sein не съм va c всичкия си (umg), umg
du kommst gerade — йдваш точно на¬
време
Richtige n 26• юва, което е правилно; (das
Angemessene) това, което с подходящо
das - tun постъпвам АI [постъпя II]
правилно: das - treffen намйрам AI
[намеря II] правилно решение: (bei Ge¬
schenken при подаръци) намйрам най-
подходяшото
richtiggehend adj (Uhr часовник) точ|ен,-на;
umg (wirklich) дейспвйтел|ен, -на</ sie
wurde — böse тя найстина [действйтел-
но] се ядоса
Richtigkeit / 17 \g правилност /. вярност
/ umg damit hat es seine - това е така
richtigmachen /а hh/ м umg (Rechnung
сметка) уреждам AI [уредя //]
richtigstellen 'а hh, vt (Irrtum заблужде¬
ние) оправям A2 [оправя II]. (Aussage
твърдение) уточнявам AI [уточня //]
Richtigstellung f \1 sg изправяне п (на
грешка й др.)
Richtkanonier т )* Mil мерач т (на оръ¬
дие): -linien [..ion] pl ръководна линия,
директива J: -maß п 20 еталон т;
-preis т 1 ориентировъчна йена:
-schnür / 17 uhertr ръководна дйния.
ръководно начало: -strahier т 4 Radio
насочен излъчвател, насочена антена
Richtung / 17 посока /. направленис п. -я
(auch Uhertr)
richtunggebend adj richtungweisend adj по¬
сочваш пътя: tihertr ръководещ, направ¬
ляваш
Ricke / 16 Zool сърна f
rieb prüf \on reiben
riechen /32 hhy \t мириша in. E4. no-
мирйсвам Al [помириша E4\. \i мири¬
ша. помирйсвам (an etw. [3] нешо). ми¬
риша (nach [3] на) uhertr umg den Bra¬
ten - полушвам AI [подуша //] нешо
(нечии намерения) (umg). es riecht an¬
gebrannt мирише на изгоряло: umg jmdn.
nicht - können ne мога uv. -жеш (-жа\)
да понасям някого: umg das konnte ich
doch nicht - как можех да знам това
Riecher т 4 umg нос (-ът) т. -ове
tihertr umg einen guten - für etw. [4] haben
имам hi. AI добър шох за нешо
Ried п 20* тръстика / (Мооп мочур т
тресавище и -а
rief prat \ап rufen
42 Немско оь.п арски речник
658 RIEFE
Rj^fe / 16 Tech жлеб m, -ове
tafeln <a/AA> vt Tech набраздявам Al
[набраздя 11], рифелувам uv, Al
Rjgge /16 Sp екйп m, отбор m (от гим¬
настици)
Riygel m 4 рез|е n, -та; мандал|о л, -a
(umg): (Querholz) напречна греда; (Seife)
блок m от няколко калъпчета (сапун);
(Schokolade) блок т от няколко парчета
(шоколад) 0 umg hinter Schloß und —
в затвора; übertr umg einer Sache [5] einen
— vorschieben попречвам Al [попреча II]
на нещо
riegeln <AA) vi затварям A2 [затворя //]
с резе
Riemen т 4 ремъ|к т, -ци (auch Tech);
Маг гребл|о л, -а О überir umg wir müs¬
sen die — enger schnallen трябва да за¬
тегнем коланите
Riemcnjantrieb т 1 Tech рсмъчно задвйж-
вале; '-scheibe/16 Tech ремъчна шайба;
'-trieb т 1 Tech ремъчна предавка
Ries п 20 (als Zählmaß като мярка р! -)
(Papier) рис т, -ове (1000 листа хартия),
топ т, -ове хартия
Rijse т 7 великан т, гигант т, исполин
т .
rieseln <AA> vi (Bach поточе) ромолй uv,
II, ромоня uv, II; (Regen дъжд) ръмя
мг, 12; (Schnee сняг) сипя се uv, Е4; (Sand
пясък) струя uv, II, сипя се О Blut rieselt
aus der Wunde раната кървй; übertr es
rieselt mir kalt über den Röcken студени
тръпки ме побиват
Rj£sen|arbeit / 17 колосална рйбота;
'-erfolg т 1 грамаден [колосален] успех
riesengroß adj, riesenhaft adj гигантски,
исполйнски, грамад|ен, -на, огром|еи,
-на
R|esen]rad п 22 (Jahrmarkt) виенско ко¬
лело; -schlänge /16 Zool питон т; боа
/; -Slalom т 6 Sp Schi гигантски слалом
i^sig adj огром)ен, -на
net prät von raten
Riff n 20 риф m, -ове, подводни скалй pi
Riffelblech n 20 рйфелова ламарина
riffeln <Afe) vr Tech рифелувам uv, А1
rigolen <AA> vt Landw риголвам uv, Al
Rigoljen n 23/sg Landw риголване n; —pflüg
m 2 Landw плуг m, -ове за дълбока оран
rigoros adj строг, непрекл0и|ен, -на, суров,
безогледен, -на
ШИе/16 Tech жлеб т, -ове, канал т, браз¬
да/
rfflen <AA) vf Tech правя uv, II, направям
* А2 [направя II] жлебове (etw, [4] на не¬
що); (Boden почва) набраздявам AI
[набраздя II]
Rjl)en[pflug т 2 Landw маркьор т, маркйр
т; — saat / 17 Landw сеитба / с маркир
Rind л 21 Zoo! говед|о л, -а
Rjnde / 16 кора /(на дърво, хляб и др.)
Rjnder| braten т 4 говеждо печено; — pest
/ \ljsg Vel чума / по едрия рогат до¬
битък
Rindfleisch л sg (gen -es) говеждо месо
Rjndsleder л 23/sg говежда кожа
Rjndvieh л sg (gen -(e)s) едър рогат доби¬
тък; übertr vulg глупак т, говедо, п
Ring т 1 пръстен; (Kettenglied) халка /(от
верига); (Kreis) кръг (-ът) т, -ове; (Stra¬
ße) ринг т, околовръстен път; НсИ ринг
Л1, тръст т, концерн т; Sp Boxen ринг
т; —е pl Sp Turnen халхи р! О übertr
—е um die Augen кръгове около очите;
einen — um jmdn. schließen обграждам
Al [обградя /У] някого, образувам uv.
Al кръг около някого; die Boxer traten
in den — боксьорите се качиха на ринга;
Astr die —е des Satnm пръстените иа
Сатурн
Ringbahn / 17 околовръстна железница
Rjngel т 4 пръстенч|е л, -та; спирала f;
(Locke) къдрйца f; — blunie / 16 невен
т
ringeln <AA> vt увивам AI [увйя Е7], за¬
' вйвам на колелца; rieh - увивам се,
завивам се, къдря се uv, II (за коса)
Ringelnatter / 16 Zoo/ водна змия
ringen <27/АА> vi боря се uv, II (mit [J] с,
um [4] за) (аисА Sp) O nach Worten —
търся uv, 11 думи; nach Atem — мъча
се uv, 11 да си поема дъх; vt: den Gegner
zu Boden - повалям A2 [поваля II] про¬
тивника на земята; die Hände — кърша
uv, 11 ръце
Rjng[en и 23(sg борба/- -er т А Sp бор|ец
w, -цй
Ringfinger т 4 безймеи пръст
ringförmig adj кръгообразен, -на
Ringkampf т 2 Sp борба /
Ringlkämpfer т 4 Sp бор|ец т, -цй; — ofen
т 5 Tech рингова пещ (за тухли);—lich¬
ter т 4 Sp рингов съдия, сьд|ия т, -йи
на ринга
rings adv. ^ herum adv наоколо,, в кри;
^um adv, ^umher adv наоколо, нався¬
къде наоколо
Ringspinnmaschine / )6 рингова предачна
машина; —Straße/16 околовръстен път;
рйигова улица; ринг т; ^verkehr т 1/
sg кръгово движение
Rjnne /16 (kleiner Graben) канавка/ канал
hi; (Dach^) олу|к т, -ци; (Rille) жлеб
т, -ове
rinnen <26/.w> vi тс|ка, -чеш (текох) uv;
(undicht sein) тая uv. 11, капя uv. II
Rjnn|sal n 20* вадичка /, поточе n, -та;
~stein m 1* канавка /
Rjpi» / 16 pe6p|ö n, -a; Boi жилка f O
ein Heizkörper mit zehn — n радиатор m
c десет ребра
Rippen|fell n 20* Anal плевра /; ^feilen!-
Zündung / 17 Med плеврит m; ^heiz-
körper m 4 радиатор m; -stoß m 2 удар
m. мушване n в ребрата
Rips hi l Text рипс m
Risiko n 24 od 28a риск m. -ове O ein ~
eingehen поемам А! [поема Е (поех)]
риск
risjkant adj рискован, onacjeii, -на; — kieren
(d/Л/>) vt рискувам uv. Al
Rispe f 16 Boi съцветие n -метла
RiB m l (Stoff плат) дупка / цепнато мяс¬
то; (Wand стена) пукнатина f; (Holz
дърво) цепнатина/ (Kratzer) драскоти¬
на f; Tech чертеж m, план m, скица /;
ühertr разрив m. скъсване n (zwischen [J]
между)
riß prät von reißen
rissig adj напукан (за стена, кожа на ръ¬
цете); цепнат
ritt prät von reiten
Rjßwunde f 16 Med рана / от разкъсване
Rist m 1 Anal (Fuß) горната изпъкнала част
[гръб т] на стъпалото (от пръстите до
глезените)
Ritt т 1 езда / О einen - machen яздя wv,
//, излизам А/ [изляза El) на езда
Ritter т 4 Hist рйцар т; ühertr auch кава¬
лер тО Kochk arme - pl п*ьржени фи-
лйи pl
ritterlich adj рицарски; ühertr кавалерски,
галант|ен, -на
Ritterlichkeit /17/sg рйцарство п. кавалер¬
ство п. галантност f; worden т 4 рй-
царски орден; ~ schuft / \7\sg Hist (Ge¬
samtheit der Ritter) рйцарство n, рицари
pl; stand) рйцарство n, рицарско съ¬
словие; ^schlag m 2/sg Hist посвещение
n в рицарско звание; -sporn nt 1 Bot
RODELN 659
градинска ралица; ^tum n 22*/sg Hist
рйцареi Bo n
rittlings adv възседнал, яхнал O sich [4\ ~
auf einen Stuhl setzen яхвам А1 [яхна E2\
стол '
rituell adj ригуал|сн, -на
Ritus m 11 обред m, церемония f
Ritze /16 цепнатина/, процеп m; (Schram¬
me) драскотйна /
ritzen <hhy vt издрасквам Al [издраскам
Al\, одрасквам; sich [4] - издрасквам
се, одрасквам се 0 seilten Namen in die
Rinde — изрязвам си Al [изрежа си E4\%
издълбавам си А! [издълбая си Е7\ име¬
то в кората (па дърво)
Rivale [..w..J т 7 съиерпи|к т. -ци
rivalisieren [ .w..] <d//iA) vi съпернича uv.
11 (mit [3] c), състезавам се uv. Al, съ¬
ревновавам cc uv\ Al (mit [i] c)
Rivalität [..w.J f 17 съперничество n, съ¬
ревнование n
Rizinusöl n 20 Pharm рицйново масло
Roastbeef [ro:ßtbi:f] n 24 Kochk роетбиф m
Robbe f 16 Zool тюлен m
R9bben|fang m 2 лов (-ът) m на тюлени;
~ feil n 20 тюленова кожа
Robe / 16 (Kleid) дълга вечерна рокля;
(Amtstracht) тога /. мантия / (на про¬
фесор, съдия др.)
Roboter т 4 робот т
robust adj як. здрав, сйл|ен, -на
roch prät von riechen
röcheln </i/?> V/ хъркам uv. AI (за агони¬
зиращ)
R9chen m 4 Zool скат m (риба)
Rock m 2 (Frau жена) пола /, (Mann мъж)
сак|о n, -а
Rock and Roll [rokanro:!] m Mus 6 рокенд-
рол m ’
Rocken m 4 хурка /
RockschoB m 2 пеш m. -ове на дреха 0
ühertr umg sich [4] jmdm. an die Rockschö¬
ße hängen хващам се Al [хвана се E2]
за полата на някого (umg); an jmds.
Rockschößen hangen държа се uv, 13 за
полата на някого (umg)
R9ckzipfel т 4/sg; übertr umg jmdm. am
hängen държа се uv, 13 за полата на
някого (umg)
Rodel т 4 шейна /(спортна); -^bahn/ 17
пързалка /за шейни
rodeln <ЛА. sn> vi пързалям се uv, А2 с
шейна
660 RODELSCHLITTEN
Rodelschlitten m 4 = Rodel
Rodemaschine / 16 Landw машина / за ва¬
дене на корени
roden <ЛА> vt (Wald гора) изкоренявам AI
[изкореня //] (за да направя земята
обработваема); (Kartoffeln, Zuckerrüben
картофи, захарно цвекло) вадя uv, II,
изваждам А1 [извадя //]
Rodung / 17 (Wald гора) изкореняване п;
(Kartoffeln картофи) изваждане п;
(Neuland) целина
Rogen /77 4 Zool хайвер т
Roggen т 4 ръж / — brot п 20 ръжен хляб;
-feld п 21 нйва, засята с ръж
roh adj (ungekocht) суров; (unbearbeitet)
необработен; (grob) груб; (grausam) жес¬
ток О ein -es Pferd необязден кон;
jmdn. wie ein —es Ei behandeln отнасям
се uv, A2 към някого като към рохко
яйце; etw. [4\ — schätzen преценявам AI
[преценя II] нещо приблизително
Rptybau т (gen -(e)s, pl -ten) неизмазана
(още) постройка; —eisen п 23 чугун т
Roheit / 17 жестокост / грубост /
Rohjertrag т 2 брутен добив; — gewicht
п 20 брутно тегло; —kohle / 16 непре¬
чистени въглища pl; —kost / 17/$g су¬
рова растителна храна; — köstler т 4
суровояд|ец т, -ци; — ling/n 1Ф груб,жес¬
ток човек; Tech заготовка / полуфаб¬
рикат т; —material п 31 суров мате¬
риал; —öl п 20 сурово [непречистено]
земно масло
Rohr п 20 Boi тръстика / камъш т; (Was¬
ser, Gas вода, газ) тръба / (Ofen печка)
кк>н|ец т, -ци; (Geschütz оръдие) цев /
— bruch т 2 спукване п на тръба
Röhre / 16 тръба / тръбичка / (Ofen печ¬
ка) фурна /* Radio радиолампа /
röhren <A6) v< (Hirsch елен) рева uv, Е2
Röhrenknochen m 4 Anat тръбна кост
Röhricht п 20* гъстак т от тръстика
Rohr]kolben т 4 Bot рогоз т, папур т;
— matte / 16 тръстикова рогозка; —post
/ 17/sg пневматична поща
Rohrspatz т 8 Zool тръстикова овесарка
О umg wie ein — schimpfen ругая uv, £7
c все сили (umg)
Rohr|stuhl m 2 плетен стол; —Verbindung
f 17 Tech тръбно съединение; —zucker
m 4/sg тръстикова захар
Rohstoff m I суровина / — basis / 15a су¬
ровинна база; -quelle/ 16 йзточни|к m,
-ци на суровини
R9koko, auch Rokoko, Rokoko n 23/sg
(стил) рококо n
Rolladen m 5 ролетка / (на прозорец), жа-
лузй pl
Rollbahn / 17 Fiugw писта / (за излитане
и кацане)
Rolle / 16 Tech ролка f; (Spule) макара /
(за конци и др.): (Möbel) колелц|е я, -а
(на мебел); (Wäsche — ) валячна гладач-
ка; (Papier хартия) рул|о -а, топ тл -ове;
Sp Turnen кълб|6 п, -ä; Theal роля/(auch
iibertr) О Teewagen auf — п сервйрна
масичка на колелца; eine — spielen играя
uv, Е7, изпълнявам AI [изпълня II] ро¬
ля; das spielt keine — това няма никакво
значение
rollen <A/>> vf търкалям А2 [тьрколя //];
(Wäsche пране) изглаждам AI [изгладя
//] (с валяк); (Teig тесто) точа uv, II:
(Teppich, Papier килим, хартия) навивам
AI [навия £7] на руло; <гл> vi (Ball топ¬
ка) търкалям се; (Wagen кола) движа
се uv. II: <АА> vi (Donner гръм) тътна
uv, Е2, боботя uv. II: sich - навивам
се на кълбо (за змия) О mit den Augen
— въртя uv, II очйте си на вейчки стра¬
ни; Tränen rollten öber ihre Wangen сълзи
се търкаляха по бузите й; der Zag rollte
in den Bahnhof влакът влезе в гарата; die
Autokolonne rollte durch die Stadt коло¬
ната автомобйли премина през града;
üherfr umg die Sache rollt работата [въ¬
просът] е в ход; iibertr die Sache kam ins
Rollen работата [въпросът] се задвижи
Rollenlager п 23 Tech ролков лагер; — Ver¬
teilung / 17/sg Theat разпределение n на
ролите
Rdler т 4 ролер т, тротинетка / (Mo¬
torroller) моторолер т
Rollffeld п 21 Fiugw = Rollbahn; —film т
1 Phot ролфилм m; — förderer m 4 Tech
ролков транспортьор, ролганг m;-geld
n 21 Hd/ такса / за превоз; —kragen m 4
поло яка / - kragenpullover [..owar] m 4
поло n (пуловер); -mops m 2 маринова¬
на херинга (свита на руло); — о п 24 =
Rouleau; —schrank т 2 кантонерка /
-schuh т \ лятна кънка; —schuhlaufen п
23/sg пързаляне п с летни кънкй; —Stil т
\/sg Sp коремно претъркаляш стил (при
скок на височина); —Stuhl т 2 инвалйд-
на количка; —treppe / 16 ескалатор т
Roman т I* роман ж
romanhaft adj като в романите, като роман
romanisch adj Kunst, Ling романски
Romanist m 8 Ling романист m, специалист
m по романска филология
Romanschriftsteller m 4 романист m (пи¬
сател)
Romantik f Mjsg Lit романтиз|ъм (-мът)
m; übertr романтйчност /* —er m 4 po-
мантй|к m, -ци
romantisch adj романтич|ен, -на
Romanze / 16 Lit, Mus романс m
Römer m 4 Hist рймлян|ин m. -и: (Glas)
(вид) вйнена чаша
römisch adj рймски
Rondo n 24 Mus рондо n
röntgen </»6> v/ преглеждам А/ [прегледам
AI] на рентген
Rontgen|apparat т I рентгенов апарат;
— aufnahme/16 рентгенография /; рент¬
генова снймка; — behandlung / 17 рент¬
генотерапия /* —bild п 21 рентгеног-
рама /. рентгенова снймка; — ologe т 1
рентгеноло|г т, -зи: - reihenuntersu¬
chung / 17 периодични профилактични
рентгенови прегледи рI (на население¬
то); — strahlen pl рентгенови лъчи pl;
— untersuchang / 17 рентгеноскопйя f;
-zug т 2 подвйжен рентгенов кабинет
rosa adj undekl розов
Rose / 16 роза/* Arch розетка f; Med чер¬
вен вятър
Rosen|holz п 22 Tech палисандрово дърво;
— kohl m I \sg Bot брюкселско зеле;
-kranz m 2 Kirche броенйца f; — ö! n
20 розово масло; - stock m 2 роза /,
розов храст
Rosette / 16 розетка /
rosig adj розов
Rosjne / 16 стафида / O umg große — n im
Kopf haben все на голямо се хвърлям uw
A2, големи работи се въртят в главата
ми (umg)
Rosmarin, auch Rosmarin m 1 *jsg Bot роз¬
марин m
RoB n 20, auch n 22 Zool кон m, -e
Rösselsprung nt 2 Schach ход m c кон
Roßlhaar n 20 конски косъм (от грива и
опашка); Text росер #и; -kastanie / 16
Bot див кестен
*Ro5t m 1 (Brat — ) скара./(за печене на ме¬
со); (Feuer—) скара / (на печка); Tech
мрежа /* решетка /. скара /
2Rosl m I (Eisen — ) ръжда/. Bot auch глав¬
ня/ O von — zerfressen разяден от ръж¬
да
ROTGLÜHEND 661
Rostbraten m 4 печено n на скара; — wiirst
/ 14 наденица, печена на скара
rostbraun adj ръждивокафяв
Röstbrot п 20 препбчен хляб
rosten </?A> vi ръждясвам AI [ръждясам
' AI]
rösten (Jtby vt (Brot хляб) препичам AI
[пре|пека, -печеш (-пекох)]; (Fleisch ме¬
со) пека, печеш (пекох) uv, изпичам на
скара; (Kartoffeln картофи) пържа uv\
II. изпържвам AI [изпържа //]; (Kaffee
кафе) пека, опичам; (Flachs, Hanf лен,
коноп) топя uv, /1, натопявам AI [на¬
топя //], кисна uw Е2, накисвам AI
[накйсна Е2]\ (Erz руда) пържа mv. II
Rostfleck m I петн|о п, -а от ръжда
rostfrei adj без ръжда; (nicht rostend) не¬
ръждаем
rostig adj ръждив
Röstofen m 5 Tech пържйлна пеш
Rost|schicht / 17 слой m ръжда; —Schutz¬
mittel n 23 средств|о n, -а против ръжда
rot adj червен O — werden ставам AI [ста¬
на E2] червен; (erröten) изчервявам се
AI [изчервя се II], почервенявам AI
[почервенея Еб] (vor [3] от); die Rote
Armee Hist Червената армия
Rot п 23/sg червено п; — armist m 8 Hist
червеноарме|ец m, -йци
Rotation / 17 въртене nt завъртане n
Rotations|maschine / 16 Typ ротативна ма¬
шина, ротатйвка / (umg)i — druck m 1 jsg
Typ ротопечат m
Rotauge n 30 Zool червеноперка / (риба)
rotbäckig adj червенобузест; червендалест
(umg) <0 ein —er Apfel хубаво зачервила
се ябълка
rot|blond adj риж; -braun adj червеника-
вокафяв; (Pferd кон) дорсст; (Haar коса)
кестеняв (с червеникав оттенък)
Rotjbuche/ 16 Bot червенолйст бук; —dorn
m 1 Bot червен глог
Röte / 16/sg червенина f; (Gesicht лице)
руменина / О mir stieg die - ins Gesicht
изчервих се
Rötel m 4 червена креда
Röteln pl Med рубеола /
röten </i6) i7 зачервявам AI [зачервя //];
sich [4] - зачервявам се
Rotjgardist m 8 Hist чсрвеногварде|ец, -йци;
*— gießerei / 17 леярна /за мед
rot (glühend adj нажежен до червено; — haa-
* rig adj червенокос
662 ROTIEREN
rot&ren <d/Afe> vi въртя cc uv, 12
Rotkäppchen nlljsg Червената шапчица;
-kehlchen n 23 Zoo! червеношййка f;
-kohl m 1 Bot червено зеле; ^lauf m
2/sg Vet червснка/(по свинете)
rötlich adj червеникав
Reicht n 21 /sg червена светлина
Rotor m 9a El, Flugw ротор m
Rot[schwänzchen n 23 Zool градинска чер-
веноопашка; -Stift m 1 червен молив
Rotte / 16 verächtl сбирщина /, шайка /
тълпа f; Flugw двойка / летящи само¬
лети; Маг двойка / пътуващи кораби
rotwangig adj червенобузест, румен
Rotwein т 1 червено вино; — welsch п 23/sg
апашки жаргон, арго п; — wilden 20 чер¬
вен дивеч (сърни, елени)
Rotz т 1 vulg сопол т; Vet сап т; —junge
т 7, — nase / 16 vulg сополанко т, -вци
Rouljade [ги:..] / 16 Mus рулада /; — еяи
[rulo:], auch Rollo, od Rollo n 24 щора /,
транспарант m
Route [ru:..]/ 16 път mt маршрут m
Routine [ru..]/ 16 рутина /
routiniert [ru..] adj рутинйран
Rübe J16 Bot цвекло n O gelbe — морков
nt; rote — червено цвекло; weide — ряпа
/ .
Rubel m 4 рубла /
Rübenjernte/ 16 реколта / от цвекло; (das
Ernten) прибиране n на цвеклото;
— kombine [..bain od ..bind] / 16 цвекло-
комбайн m
Ruben|schnitzel pl цвеклови резанки pl;
— zucker m 4 цвехлова захар
Rubjn m i* Min рубин m
rubinrot adj рубинов (цвят), рубинен
Rubol n 20 рапично масло
Rubrik/ 17 рубрика/
Rübsame m 7a od Rübsamen m 4 od Rübsen
'm 4 Bot репица /
ruchbar adj: es wird — разчува се, става
известно
ruchlos adj безсъвестен, -на, нйз|ък, -ка,
позор|ен, -на
Ruck т 1 тлас|ък т, -ци О einer Sache
einen — geben тласвам Al [тласна E2],
придвижвам Al [придвижа //] нещо на¬
пред; übertr umg sich [3] einen — geben
насилвам се Al [насиля се 1Г\ (да из¬
върша нещо); mit einem — изведнаж, на
един път
Rückantwort /17 отговор т (на запитване
с писмо или телеграма) О Telegramm
mit — телеграма / с платен отговор
ruckartig adj на тласъци; поривйст; (ипег-
' wartet) внезап|ен, -на, неочакван
rückbezüglich adj Gramm възврат|ен, -на
Rückblick т 1 поглед т назад; ретроспек-
ция /
rückblickend adj с поглед, обърнат назад,
ретроспектйв|ен. -на
rückdatieren <d/ЛА> vt слагам Al [сложа //]
по-стара [задна] дата (на документ и
др.) #
rücken <ЛА> vt премествам А1 [преместя
fl] (*n М до); vi помествам се,
премествам се С daran ist nicht zu —
това не може да се промени; kannst du
ein Stückchen — ? можеш ли да се отмес¬
тиш малко?; nicht von der Steile — не се
помръдвам Al [помръдна Е2] от мяс¬
тото си: an jmds. Seite - премествам
се по-блйзо до някого; an jmds. Stelle
— заемам Al [заема Е (заех)] мястото
на някого
Rucken т 4 Anat гръб (гърбът) т, pl гър¬
бове; (Buch — ) гръб ж на книга; (Berg —)
гръб т на планина; (Stuhl -) облегалка
/на стол; (Messer-) тъпата страна на
ножа О etw. \4\ auf dem — tragen нося
uv. 11 нещо на гърба си [на гръб]; das
Haus steht mit dem — zum Fluß къщата
е обърната c гръб към реката; jmdm. den
— kehren обръщам се AI [обърна се E2]
c гръб към някого; übertr обръщам ня¬
кому гръб; etw. hinter jmds. - tun върша
и\\ II, правя uv, // нещо зад гърба на
някого; jmdm. in den - fallen нападам
Al [нападна E2] някого в гръб; seinen
— vor jmdm. beugen превивам AI [превия
£7] гръб пред някого, угоднича wv. II
някому; umg es läuft mir eiskalt über den
— тръпки ме побиват
Rückendeckung / 17/sg übertr подкрепа /,
поддръжка f; —flösse/ 16 тръбна перка
(на риба); —mark п 20/sg Anat гръбна¬
чен мозък; -schwimmen п 23 Sp плуване
п на гръб
Rückerstattung / 17 (Geld, Gegenstand па¬
ри. предмет) връщане п; —fahrkarte /
16 билет т за отиване и връщане
Rückfahrt / 17 връщане п, обратен път (с
превозно средство) О auf der — на връ¬
щане; auf der Hin- und ^ на отиване и
на връщане р
Ruckfall т 2 Med, Jur рецидйв т О Med
der Patient erlitt [bekam] einen — състоя¬
нието на пациента отново се влоши
rückfällig adj: Jur ein -er Verbrecher npe-
стъпник nt - рецидивист; - werden npo-
винявам се А! [провиня сс //] отново
Rückfenster п 23 задно стъкло (на авто¬
мобил); — frage / 16 допълнително за¬
питване; —gäbe / 16jsg връщане п, въз¬
връщане п, предаване п обратно; —gang
т 2lsg (Verfall) упадък т, западане п;
(Verringerung) намаление п, спадане п;
Tech заден [обратен] ход
rückgängig adj Отиващ назад, обрат|ен, -на
О etw. [4] - machen отменявам Al
[отменя //], акулйрам uv, v, AI нещо
Rückgrat п 20 Anat гръбначен стълб, гръб¬
нак /н. -ци; —Verkrümmung / 17 Med
изкривяване п на гръбначния стълб
rückhaltlos adj безрезервен, -на О seine
Fehler — eingestehen признавам АI [при¬
зная £7] грешките си съвсем откровено
Ruck|hand / 14/sg Sp Tennis удар m отля¬
во; — kehr / ITJsg завръщане
n;—kopp(e)lung / 17 Radio обратна връз¬
ка; —läge / 16 спестявания pl; —lanf m
2 движение n назад; обратен ход;
(Geschütz оръдие) откат т
rückläufig adj обрат|ен, -на, движещ се в
обратна посокаО eine —е Entwicklung
обратно развитие, регрес т; ein —es
Wörterbuch обратен речник; eine —е
Tendenz тенденция за намаляване [за
снижаване] .
Rücklicht п 21 Уегк задна светлина
rücklings adv (auf [mit] dem Rücken) по [на]
гръб. гърбом; заднишком; (von hinten)
в гърби, отзад
Rück Imarsch m 2 обратен път; Mil отстъп¬
ление п; — nähme / 16 вземане п обрат¬
но: -porto п 24 (pl auch ..porti) платен
отговор (за телеграма и др.); -prall т
Msg отскачане п. рекошйране п; —reise
/ 16 връщане и. обратен път (с превозно
средство)
Rucksack т 2 раница /
Rückschlag nt 2 Sp обратен удар; (Gewehr
пушка) рйтанс п; übertr неблагоприятен
обрат: неуспех т; влошаване п О der
Kranke hat einen — erlitten положението
на болния се влоши
Ruck|schluO т 2 заключени|е п, -я. извод
т, умозаключени|е п, -я О —Schlüsse
ziehen вадя uv, II, изваждам AI [извадя
II] заключение (aus [3] от)
Rückschritt т 1 регрес т; връщане п назад
rückschrittlich adj регресивни, -на; Pol ре¬
акционен. -на, упадъч|ен, -на, назад¬
ничав
RÜCKÜBERSETZUNG 663
Rückseite / 16 обратна [опака] страна <0
die — des Hauses гърбът на къщата
Rücksicht / 17 зачитане п, внимание п О
mit — auf etw. [4] с оглед на нещо; ohne
- auf etw. [4] без оглед на нещо; -
nehmen вземам А1 [взема Е (взех)] под
внимание (auf etw. [4] нещо); aus finan¬
ziellen — еп от финансови съображения
rücksichtslos adj безоглед|ен, -на, безце-
ремдн|ен, -на; (roh) груб, брутал|ен, -на;
-voll adj внимател|ен, -на (gegen [4]
към)
Rücksitz m I мяст|о*, п, -а, седалка/с гръб
към посоката на движението; (hinterer
Sitz) задна седалка
Rückspiegel т огледал|о п, -а за обрат-но
вйждане (на кола, мотоциклет, трам¬
вай); —Spiegelung / 17 отражение п;
—spiel п 20 Sp среща /-реванш
Rücksprache / 16/sg преговори pl, разговор
т О - nehmen разговарям uv, AI (mit
jmdm. über [4] c някого за); nach (einer)
- mit dem Direktor war die Frage erledigt
слсд един разговор c директора въпро¬
сът бе уреден
Rückstand т 2 остатък т; Client auch се¬
димент т, утайка /* Rückstände pl Fin
недобори pl. неизплатени дългове О
im — sein изостанал съм го, закъснял
съм (mit etw. [3] с нещо); in — geraten
изоставам Al [изостана £2], закъснязам
AI [закъснея Е6\ (mit etw. [3] с нещо)
rückständig adj Fin неизплатен; ühertr из¬
останал, назадничав О ein wirtschaftlich
- es Land стопански изостанала страна
Rückstoß т 2 Tech отблъскване п; отхвър¬
ляне п: Phys реактивна сила: (Feuerwaffe
огнестрелно оръжие) откат т. рйтанс
п
rückstoßfrei adj МИ безоткат|ен, -на (за
огнестрелно оръжие)
Rückstrahler т 4 Уегк рефлектор т; стоп-
сигнал
Rücktritt т 1: ^ von einem Amt напускане
п на служба, оттегляне п от служба; der
- eines Ministers оставката на минй-
стър; Jur der - von einem Vertrag едно¬
странно анулиране на договор
Rücktrittbremse / 16 контра/(на велосипед
и др.) Oauf die -treten удрям А2 [ударя
//] контра
Rückübersetzung / 17 обратен превод;
-Versicherung / 17 презастраховка /
664 RÜCKWÄRTIG
— Wanderer m 4 завръщащ m се в ро¬
дината (от емиграция); —Wanderung/17
Po! реемиграиия f; връщане п (от ек¬
скурзия пеш)
rückwärtig adj зад|ен, -на; МИ тилов;
—wirts adv назад
Rückwirtsgang т 2/sg Kfz заден ход
rückwärtsgehen <13аДя> vi: mit seiner Ge¬
sundheit geht es rückwärts здравето му
се влошава
Rückwirtsweg т 1 обратен път О auf dem
- на връщане
ruckweise adv пресеклйво, на прссекулки;
на тласъци
rückwirkend adj действуващ с обрйтна сила
Rück|Wirkung / 17 обратно действие; Jur
обратна сила (за закон и др.); —Zahlung
/ 17 връщане л на сума
Rückzug т 2 МИ отсгьплени|е п, -я О
den — antreten започвам Al [започна Е2]
отстъплението
rüde adj груб, недодялан
Rüde т 7 (Hund) (мъжко) куче п, -та;
(Wolf) въл|к т, -ци, сам|ец т, -ци;
(Fuchs) лисугер т; Jagd ловджийско ку¬
че
Rudel л 23 (Wölfe вълци) глутница/* (Rehe
сърни) стад|о л, -ä; übertr тълпа /
Ruder л 23 гребл|о л, -а, весл|о л, -а;
(Steuer) кормйл|о л, -а (auch übertr), рул
(-ят) т О am — sein стоя uv, 12 на хор-
мйлото; übertr на власт съм va; übertr
ans — kommen идвам uv, Al на власт,
поемам Al [поема Е (поех)] ръковод¬
ството
Ruder|bank /14 пейка /за гребците; -Matt
п 22 перка/на гребло; — boot л 20 греб¬
на лодка; —dolle / 16 врязка / за греб¬
лото; -er m 4 греб|ец т, -ци
rudern <Jib, sri) vi греба uv, E2 (за лодка), О
er bat zwei Stunden gerudert той грбба
два часа; wir sind über den See gerudert
прекосихме езерото c гребна лодка; (Jhb)
vt: den Kahn ans andere Ufer — закарвам
Al /закарам Al] лодката на отсрещния
бряг; Passagiere [Fracht] ans Land — пре¬
карвам пътници [товар] c лодка на су¬
шата
Rudern л 23/sg гребане л
Ruderpinne/ 16 Mar румпел т, — regatta
/15а Sp състезани|е л, -я с гребни лодки;
—sport т 1 /sg гребане л (спортна дис¬
циплина)
Rudiment п 20 Amt, Biol рудимент т
Ruf т 1 (Schrei) вик (-ът) т, -ове; (Auf¬
forderung) повик т; повикване п; призив
т; т 1 fsg (Ansehen) име л, реноме п,
репутация /• (Telephonnummer) теле¬
фонен номер О auf seinen — hin erschien
ein alter Mann на повйкването му се
появи един стар човек; er erhielt einen
— an die Universität Leipzig той бе по¬
канен за професор в Лайпцигския уни¬
верситет; ein Gelehrter von — учен m с
йме; er steht im — eines Strebers той се
ползва c ймето на кариерист; er steht
im —, ein Streber zu sein за него казват,
че е кариерйст; Tel sie hat den — ... те¬
лефонният й номер е ...
rufen <39/hb) vt викам uv, AI, повиквам
AI [повикам Al], извиквам; vi викам
(nach jmdm. някого, nach etw. [3] за не¬
що) O der Kuckuck ruft кукувйцата кука;
jmdn. zur Ordnung — призовавам Al
[призова E2] някого към ред; etw. [4\ ins
Leben — създавам Al [съз[дам, -дадеш,
(-дадох)] нещо; um Hilfe — викам за
помощ; jmdm. etw. [4] ins Gedächtnis —
напомням A2 [напомня //], припомням
някому нещо; umg er kommt .wie gerufen
той- йдва тъкмо навреме
Rüffel т 4 umg калай т (umg), мъмрене
л О jmdm. einen — erteilen каландйсвам
Al [калайдйсам AI], накастрям А2 [на-
кастря //] някого (umg)
Ruf|name m 7а собствено йме; — поштег
/ 16 телефонен номер; —Zeichen п 2i{sg
Tel сигнал т
Rufweite / 16/sg: in — наблйзо (да можеш
да бъдеш чут); аиОег — надалеч (да не
можеш да бъдеш чут)
Rugby [rakbi] л 24/sg Sp ръгби л
Rüge / 16 укор т, порицание л
rügen <М>> V/ порицавам AI [порицая £7]
Ruhe/16(sg (Stille) тишина f; (Gelassenheit)
спокойствие л, невъзмутймост f; (Still¬
stand) покой т: (Erholung) отдих т,
почивка / О -! тйхо!; in — arbeiten
работя uv, 11 спокойно [на спокойствие]:
jmdm. keine — lassen не оставям А2
[оставя II] някого на мйра; jmdn. in —
lassen оставям някого на спокойствие;
sich [4\ nicht aus der — bringen lassen за¬
пазвам AI [запазя II] спокбйствие; sich
[4] zur — begeben отивам Al [отида £/]
да спя; dicht die ewige — вечният покой;
umg er ist die — selbst той е самото спо¬
койствие; angenehme —! приятна почйв-
ка!, лека нощ!
Ruhe|bett n 25 диван m; кушетка/- ~ geh alt
n 22 пенсия /■ ~lage / 16 състояние n
на покой
ruhelos adj неспокоен, -йна
ruhen </?/>> v/ (aus -) почивам си А1 [почина
си £2]; (liegen) лежа uv, 13; (schlafen) спя
uv, 13: (Stillstehen) не работя uv, 11, в за¬
стой съм vu (за машина, служба, произ¬
водство и др.) О ich ruhe nicht eher, als
bis... аз няма да се успокоя, докато...;
die ganze Verantwortung ruht auf ihm той
носи цялата отговорност .
Ruhe[pause / 16 отдих т (при събрание и
др.), кратка почивка; ~ plitz т 2 мяст|о*
л. -а за почивка; — punkt т 1 Tech не¬
подвижна опора
Ruhestand т 2/sg: im ~ sein пенсионер съм
va; in den ~ gehen пенсионирам се uv, v,
Al; jmdn. io den ~ versetzen пенсиони¬
рам някого
Ruhestätte / 16/sg geh място n за почивка
<0 geh letzte гроб m
Ruhestörer m 4 нарушител nt на тишината;
~ Störung/17 нарушение n на тишината;
^stunde / 16/sg час (-ът) m за почивка
[за отдих]; ^tag т 1 почивен ден; ~zeit
/ 17 lsg време п за почивка; ^zustand т
2/sg състояние п на покой
ruhig adj споко|ен, -йна; (geräuschlos) тих
О — werden успокоявам се AI [успокоя
се //]; sei endlich успокой се най-по¬
сле!; млъкни най-сетне!, мирувай!;
тйхо!; einen ^en Schlaf haben имам uv,
А1 спокоен сън; du kannst es ihm ^ sagen
можеш спокойно да му го кажеш; ich
möchte ein ^es Zimmer haben бих желал
да получа тиха стая
Ruhm т 1 /sg слава /
rühmen <А6> w (loben) хваля uv. II, въз¬
хвалявам Al [възхваля //]; (verherrli¬
chen) славя uv. II. прославям А2 [про¬
славя //]; sich [4\ хваля се (е-г Sache
[2\ с нещо)
rühmenswert adj досто|сн, -йна за похвала,
похвал|ен, -на
Ruhmesblatt п 22/sg: diese Epoche ist ein
^ in der Geschichte des Landes тази епоха
бележи славна страница в историята на
страната
rühmlich adj похвал|ен, -на
rühmlos adj безслав|ен, -на
ruhmredig adj който обича да се хвали
О ein ^ег Mensch самохвалко т. -вци
ruhmreich adj слав|ен, -на, прослав|ен, -на
Ruhmsucht / \4/sg жажда /за слава
ruhmvoll adj = ruhmreich
RUMMEL 665
Ruhr / 11/sg Med дизентерия /
Rührei n 21 Kochk бъркани яйца p!
rühren <hby vi (um^) бъркам uv, AI. раз¬
бърквам Al [разбъркам Af] (кафе, чай,
супа); (bewegen) мърдам uv, Al. мръд-
вам Al [мръдна E2],; помръдвам, движа
wv, II. раздвйжвам Al [раздвижа //]
(крак, ръка); übertr трогвам А1 [трогна
Е2]\ vi geh докосвам Al [докосна Е2\
(an etw. [3] нещо); sich [4] — мърдам се,
мръдвам се, помръдвам се, движа се,
раздвйжвам се О ich kann kein Glied
^ не мога да се помръдна; Mil rührt
euch! свободно!; umg keinen Finger ^ не
си помръдвам и пръста (за нещо) (umg);
die Trommel ^ бия uv. Е7 барабана (auch
übertr); jmdn zu Tränen — трогвам ня¬
кого до сълзи; die Krankheit rührt von
einer Erkältung болестта се дължи на
простуда, причината за болестта е про¬
студа; rühre nicht an alte Geschichten не
засягай стари истории; иmg wie vom
Donner gerührt като ударен от гръм
(umg); umg Med ihn hat der Schlag gerührt
той подучи удар
rührig adj подвйж[ен, -на, пъргав, чевръст;
(Verlag, Institut издателство, институт)
де|сн, -йна
Rührlöffel т 4 лъжица / за бъркане;
^maschine / 16 бъркачка / машйна / за
бъркане
rührselig adj сантиментален, -на, трога¬
телен, -на, затрогваш; (Person) санти¬
ментален, който лесно изпада в уми¬
ление
Rührung / 17/sg умиление п. вълнение п
Ruin т 1 lsg разорение п, разруха /, гибел
/
Ruine / 16 развалини pl; übertr umg раз¬
валина /(за човек)
ruinenhaft adj разрушен, в развалини
ruinieren <d/АА) vt разсипвам Al [разейпя
//], разорявам А1 [разоря //]
rülpsen </?£> vi umg орйгвам се А1 [орйгна
’ се Е2]
Rum т 6 od I* ром т
Rumäne т 7 румънец -ии
Rumänien п 23 Румъния /
Rumänin / 18 румънка /
rumänisch adj румънски
Rumba / 15 румба /
Rtunmel т 4lsg umg шум (-ът) т. глъч т.
врява /, (Gerümpel) вехтории pl; (Jahr-
666 RUMMELPLATZ
marktsort) панаир m. увеселителен парк
O iibertr umg ich kenne den ~ зная od
знам E. ohne Aorist как стават тези не¬
ща; iibertr umg den - mache ich nicht mit
за такава работа не се захващам, на
такава кола не се качвам {umg)
Rummelplatz т 2 umg панаир т. събор т;
увеселителен парк
rumoren (hby vi umg трополя mv, II, тро¬
пам uv. A l, шумя uv, 12 О umg es rumort
mir im Kopf главата ми бучи
Rumpelkammer / 16 килер m за вехтории
rumpeln <ЛА) vi трополя uv, 11. тракам uv,
Al: (Maschine, Donner машина, гръ¬
мотевица) гърмя uv, 12; (sny vi минавам
mv. Al трополейки, изтрополявам Al
[изтрополя 11] (über [4] по) (за кола);
(hby vt umg (Wäsche пране) търкам uv,
Al, изтърквам Al [изтъркам Al]
Rumpf m 2 Anat труп (-ът) m. -ове, туло-
вищ|е п, -а; Маг корпус т; Flugw фю-
зелаж т, тяло п (на самолет)
rümpfen <hby vt; die Nase — мръщя се uv.
11, смръщвам се Al [смръщя се //] (über
etw. [4\ на нещо)
Rumpsteak [..Bte:k] n 24 Kochk рамстек m
rund adj кръг|ъл, -ла, 6б|ъл, -ла; (Arme,
Backen ръце, бузи) пьл|ен, -на, закръг¬
лен; (Schultern рамене) об|ъл, -ла, за¬
облен О eine —е Summe кръгла сума;
eine — е Zahl закръглено число; ~ um
die Welt около света; Konferenz am — en
Tisch конференция на кръглата маса; in
— drei Monaten kommt er zurück след
около три месеца той ще се върне; eine
—е Woche цяла седмица
Rund|bau т 1 (pl -ten) Arch ротонда f;
— blick т 1 гледка / на всички страни;
-brief т I циркуляр т (писмо)
Runde / 16 кръг (-ът) т, -ове (от близки,
приятели); обиколка / {auch Flugw,
Rennsport бягане); Sp Boxen 1 рунд m,
-ове; Sp Fußball кръг(-ът) m, -ове; Schach
тур m, -ове O die — machen (Polizei по¬
лиция) обикалям A2 [обиколя //] ра¬
йона си; (Gast гост) ръкувам се mv. Al
с всички; (Brief, Glas писмо, чаша) оби¬
калям всички, минавам А1 [мина Е2] от
ръка на ръка; eine — Bier zahlen плащам
Al [платя II] по една бира за всички
runden <hb} vt закръглям А2 [закръгля //];
sich — закръглям се; оформявам се А!
[оформя се II]
Rvtnd|fahrt / 17 обиколка / обиколно пъ¬
туване; - frage / 16 анкета /, запитване
п .
Rundfunk, kurz Funk т 1 */sg радиоразпръ¬
скване п, радио п О — hären слушам uv,
Al радио; etw. [4] im — hören чувам Al
[чуя Е7] нещо по радиото; im — sprechen
говоря uv, II по радиото; beim ~
arbeiten работя uv, II в радиото
Rundfunkempfänger т 4 радиоприемник
т, -ци; —gebühr / 17 радиоабонамент-
на такса; —gerät п 20 радиоапарат
т;—hörer т 4 радиослушател т; —Pro¬
gramm п 20* програма / на радио¬
то;— sender т 4 радиопредавател т;
— Sprecher т 4 говорител т по радиото;
—Sprecherin / 18 говорителка /по ра¬
диото; —Station / 17 радиостанция /■
—teilnehmer т 4 радиослушател т;
—Übertragung / 17 радиопредаване п
Rundgang т 2 обиколка /
rund|heraus adv открито, откровено, ясно;
— herum adv наоколо, в кръг; —lieh adj
кръглич|ък, -ка, заоблен
Rund|reise / 16 обиколно пътуване; —rei¬
sekarte /16 обиколен билет; —schau/17
преглед т. обзор т; —schreiben п 23 ок¬
ръжно п, -и, циркуляр т; —schrift/ 17
шрифт т рондо; —Strickmaschine / 16
кръглонлетачна машина; —stück п 20
umg (кръгло) хлебче: — tischgespräch п 20
разтвор т около кръглата маса
rundum adv, rundumher adv наоколо, око¬
ловръст
Rundung / 17 закръгленост /. заобленост
/ iibertr завършеност /
rundweg adv = rundheraus
Rune / 16 руна / (старогермански писмен
знак); -n|schrift / 17 рунно [рунйческо]
писмо
Runge /' 16 Tech странична подпора на
кола; климйя/
Runkelrübe / 16 Bot кръмно цвекло
Runzel /16 бръчка / (по лицето) <0 — п
bekommen сбръчквам се А1 [сбръчкам
се Al]\ die Apfel haben schon — n ябъл¬
ките са се вече сбръчкали
runz(e)lig adj сбръчкан О - werden сбръч¬
квам се [сбръчкам се А1]
runzeln (.hb} vt (Stirn, Brauen чело, вежди)
сбърчвам AI [сбърча //], сбръчквам Al
[сбръчкам Al]\ sich — сбръчквам се
Rüpel т 4 verachtI нахални|к т, -ци, гру¬
биян т. проста|к т. -ци
Rüpelei / 17 verächtl нахалство n, проста-
щина /
rüpelhaft adj veracht! груб, нахал|ен, -на,
безсрам|ен, -на
rupfen <А6> vt (Federn, Haare, Unkraut пе¬
ра, косми, плевели) скубя uv, Е4, оскуб-
вам AI [оскубя Е4\ (auch übertr) О
iibertr umg sie haben ihn ordentlich gerupft
много пари му измъкнаха; übertr umg
scherzh mit jmdm. ein Hühnchen zu — ha¬
ben имам uv. А! да си уреждам сметките
с някого
ruppig adj (Benehmen държане) груб, на¬
хален, -на, просташки; (Aussehen вид)
одърпан, опърпан, мизер|ен, -на,
жал|ък, -ка
Rüsche / 16 рюш ш. -ове. рушче п. -та
Ruß т l/sg сажди р!
Russe т 1 рус|ин т, -и. русна|к т, -ци (umg)
Rüssel т 4 (Elefant. Insekt слон, насекомо)
хобот т; (Schwein свиня) зурла /;
— käfer т 4 Zoo/ хоботни|к т, -ци
rußen </>/>) v/ правя uv, II сажди (за печка);
(Petroleumlampe газова лампа) пуша uv,
II
Russenbluse / 1 б руска рубашка
rußig adj покрит [пъл|ен, -на] със сажди
Russin / 18 рускиня /
russisch adj руски
Rußland п 20 Hist Русия /
rüsten <Л6> VI готвя uv, II, подготвям А2
[подготвя //] (тържество, обед и др.);
W въоръжавам се AI [въоръжа се //];
sich [4] - готвя се, подготвям се (zu [ij
за) О sie nistete (sieb) zur Abreise тя се
готвеше за заминаване
Rüster / 16 Bot бряст т, -ове
rüstig adj (kräftig) сйл|ен, -на, здрав;
' бод|ър. -ра; (noch -) държелйв (umg);
(flink) лъогав
S
S^al т 2 (pl Säle) зала / салон т
S^jt / I l/sg (das Säen) сеитба f; (Samen)
семе n, -на, зърн|о n, -ä за посев; / 17
(junges Getreide) посеви pl O es ist Zeit
zur - време е за сеитба; die - geht auf
посевите pt покарват [поникват]; die —
steht gut посевите pl се развиват добре
SABBERN 667
Rüstigkeit / M/sg жизненост f; бодрост /
държелйвост / (umg); nipraeocr /
Rüstung / 17 (Bewaffnung) въоръжаване n;
Hist броня /. ризница /. доспехи pl
Rüstungsjausgaben pl разходи pl за въоръ¬
жаване; -beschränkung / 17 огранича¬
ване n на въоръжаването; —betrieb
m 1 военен завод; ~ baushalt m 1* военен
бюджет; —industrie / 16 военна промиш¬
леност; —kon trolle / 16 контрол m над
въоръжаването
Rüstzeug n 20/sg; er hat das nötige — für
diesen Posten той притежава необходи¬
мите качества за този пост
Rute / 16 (Gerte) пръчка f; Jagd (Schwanz)
опашка /(на куче, вълк, лисица)
Rutsch т 1 свличане п; (kleiner Ausflug)
малка екскурзия; —bahn /17, —е / 16
пързалка /• Tech (Fördervorrichtung)
спусков улей
rutschen <.m> vi плъзвам се AI [плъзна се
* Е2]
rutschig adj плъзга в, хлъзгав
Rutschjgefahr f 17 Verk опасност f от под-
хльзване; — partie / 16 umg пързаляне
п; подхлъзване п
rütteln <ЛА> vi друсам uv. AI, раздрусвам
Al [раздрусам AI], клатя uv, II. раз¬
клащам АI [разклатя //]; vi блъскам uv.
А1 (an [J] по); (Fahrzeug превозно сред¬
ство) друса 3. Pers О jmdn. aus dem
Schlaf — събуждам AI [събудя //] ня¬
кого от сън (като го раздрусвам); der
Wagen rüttelt колата друса; der Wind rüt¬
telt an der Tür вятърът блъска по вра¬
тата; übertr daran ist nicht zu - това не
може да се промени
Saat|bestellung / 17 сеитба /. засяване п:
— feld п 21 засята нива. посеви
pl; — fläche / 16 посевна площ; -folge /
16 Landи сеитбообращение п: -gut п
22jsg семе п, -ма за посев; -kartoffel /
16 картофи pl за посев; - krähe /16 7.ooi
врана /' -zucht / 17 ,\g семепроизвод¬
ство /»
Sabbat т I шабат т
sabbern </»/>> vi umg лигавя се uv. //, оли-
гавям се А2 [олигавя се //]; umg (dum¬
mes Zeug reden) дрънкам uv, AI r;iy-
пости (um.?)
668 SÄBEL
Säbel m 4 сабя / O übertr umg mit dem
~ ras? in дрънкам uv, А l оръжие, за¬
плашвам Al [заплаша //] c война
säbelbeinig adj кривокрак
Säbelfechten n 23/sg фехтовка / със саби;
'•hieb m I удар m със сабя; —klinge
/ 16 острие n на сабя; '•rasseln л 23/sg
дрънкане л на оръжие; —scheide / 16
ножница / на сабя
Sabotage [..33] / 16 саботажО — treiben са¬
ботирам uv. V. AI
Sabotageakt [..33..] т I саботаж т; дивер¬
сия /, вредителство п
Saboteur [,.to:r] л» 1* саботьор л»
sabotieren <d/hbj vt саботирам uv, v, Al
Sac(c)haiin [saxa..] n 20*/sg захарин m
Sachbearbeiter m 4 стоковед m, референт
m — beschädigung / 17 Jur повреда / на
чужда веш
sachbezogen adj тясно свързан с даден
предмет [с разгледан въпрос], пред¬
метен, -на; —dienlich adj полез|ен, -на
целесъобразен, -на. уместен, -на
Sache / 16 (Ding) нещ|о л. -ä; (Angelegen¬
heit) работа /, въпрос т, нещ|о п. -а;
(Obliegenheit) работа /, задължение п-
-я; (Thema) въпрос л, тема /■ Jur дело
л. процес т; —n pl (Gebrauchsgegen¬
stände) неща pl, вещи pl; (Kleidungsstük-
ke) дрехи pl О das ist eine andere ~ това
е друго нещо [друг, отделен въпрос];
diese - geht dich nicht an този въпрос
[тази работа, това нещо] не те засяга;
eine - erledigen уреждам Al [уредя //]
въпрос; was wird bei der ganzen ~ he¬
rauskommen? какво ще излезе от цялата
работа?; die — schwebt въпросът е ви¬
сящ; das ändert die — nicht това не про¬
меня нещата [работата]; eine — des Ver¬
trauens въпрос т на доверие; die ~ des
Friedens делото на м< ра; das ist meine
— това е моя работа; »eine — gut machen
гледам си uv, Al работата добре; znr
— kommen минавам Al [мина Е2\, при¬
стъпвам А1 [пристъпя //] към въпроса;
bei der — bleiben не се отклонявам А1
[отклоня се //] от въпроса; bei der —
sein съсредоточен съм va; nicht bei der
— sein разсеян съм va; das tut nichts zur
— това не променя нещата [работата]:
es ist etwas Wahres'an der — има нещо
вярно в това [в цялата работа]; eine
— für sich отделен въпрос; warme — п
auhaben нося uv. 11 топли дрехи; jmdm.
in die ~n helfen помагам Al [помогна
£2] някому да се облече; jmdm. aus den
—п helfen помагам някому да се съблече
Sachenrecht л 20 Jur вещно право
Sachgebiet л 20 отрас|ъл т. -ли, област /.
раздел т
sachgemäß adj подходящ, съответен, -на;
(sachverständig) компетентен, -на, еле¬
ци ал|ен, -на
Sachkatalog т I предметен каталог;
— кеппег т 4 специалйст т, познавач,
т, компетентно лице; —kenntnis /13
познание л, компетентност /. компетен¬
ция /. вещина /
sachkundig adj компетентен, -на, осведо-
’ мен, сведущ (in [J] по) #
Sachkundige т 7*специалисп/п, компентно
лице; '•läge/16 положение п [състояние
л] на нещата, ситуация/, обстоятелства
Р1
sachlich adj (unpersönlich) обектйв|ен, -на,
6езпристраст|ен, -на, конструктйв|ен,
-на. делови; (sachbezogen) съществен,
фактически, по същество; (nüchtern)
строг, реалистйч|ен, -на О eine ~е Be¬
handlung деяовй подход
sächlich adj Gramm: ~es Geschlecht среден
род
Sachlichkeit / 17/sg обективност /, без¬
пристрастност /• деловйтост / О
Kunst die Neue — новата предметност
Sachregister л 23 предметен показалец;
— schaden т 5 материални щети pl
Sachse [..ks..] т 7 саксон|ец т, -ци
Sächsin [..ks..] / 18 сахсонка /
sächsisch [..ks..] adj саксонски
sacht adj (leise) тих; (sanft) крот|ък, -ка;
(behutsam) внимател|ен, -на; (leicht) лек
O umg ~e, —е! спокойно! полека!, не
бързайте; umg es wird —e Zeit zum Gehen
полека-лека дойде време да тръгваме
(umg) '
Sachverhalt т 1 положение л [състояние л]
на нещата, фактическо положение
sachverständig adj = sachkundig
Sachverständige m 7*. вещо лице;
—verständigengutachten л 23 заключе¬
ние^ на вещо лице; експертйза /:
— weiter т 4 geh защйтни|к лг, -ци;
'•wert т 1 реална стойност; —werte pl
материални ценности pl: —wertlotterie/
16а предметна лотария
Sack т 2 (bei Mengenangabe при означаваме
иа мярка pl -) чувал т, торба / О drei
- Zucker три чувала захар; umg jmda.
in den — stecken слагам Al [сложа II]
някого в джоба си (umg), превъзхождам
uv, AI някого; umg wie ein ~ schlafen
спя uv, 13 като пън [като заклан] (umg);
umg er ist voll wie ein ^ той е мъртво
пиян; umg mit ~ und. Pack fortzieben по¬
теглям A2 [потегля //], тръгвам Al
[тръгна E2] c всичките си партакеши
(umg);jimg die Katze Im ^ kaufen ку¬
пувам Al [купя //] нешо слепешката
sackartig adj като чувал
Sackbalmhof m 2 Eisenb челна гара
Säckel m 4 чувалче n, -та, торбичка f; umg
(Geldbeutel) кесия /(за пари)
sacken <AA> w пълня uv, II. наггкпвам Al
[напълня //] чували, насипвам Al [на-
сйпя Е4\ в чували; <$л) vi свличам се
AI [свлека се, свлечеш се (свлякох се)],
падам AI [падна Е2]% пропадам; (Boot
лодка) потъвам А1 [потъна Е2\
sackförmig adj във формата на чувал, тор-
бест
Sackgasse / 16 задънена улица О übertr
sich [4] in einer ~ befinden намирам се
Al [намеря се //] в задънена улица [в
безизходно положение]
Sack|kleid п 21 робсак т, -ове; ~ hüpfen
п iVsg скачане п [надбягване] с чували;
''-leinen п 23, -leinwand / 14 зебл|о п.
-а; — nadel / 16 губерка /; -pfeife / 16
Mus = Dudelsack
sackweiseadv на торби
Sadjismus m 11 /sg садйз|ъм (-мът) m; —ist
m 8 садйст m
sadistisch adj садистйч|ен, -на od садистки
säen <AA) vi сея uv, E6: vt сея (auch übertr),
посявам Al [посея E6\ O Fachleute auf
diesem Gebiet sind dünn gesät специалисти
в тази област cc срещат рядко
Safari /15 сафари n (експедиция в Източна
Африка)
Saffian т \*/sg марокен т (кожа); сахтиян
т (veralt)
Safran т 1 +/sg Bot шафран т
Saft т 2 сок т, -ове; (in Bäumen) мъзга
/ О übertr ohne — und Kraft без енергия,
без жизнена ейла; ein Theaterstück ohne
— und Kraft слаба [вяла] пиеса
saftig adj соч|ен, -на; übertr жйзнен; umg
(stark) сйл|сн, -на, як; umg (derb) непри-
лйч|ен, -на, груб О —е Früchte сочни
плодове; ~es Gras [Grün] тучна [сочна]
трева [зеленина]; eine -е Ohrfeige звуч¬
на плесница; —е Preise високи ценй;
SAH 669
—е Kopfschmerzen много силно главо¬
болие
Saftigkeit / 17/sg сочност /
Saftkur / 17 соколечение п
saftlos adj без сок, сух; übertr вял, безин¬
тересен, -на, блудкав» безвкус|ен, -на
Saftpresse / 16 сокоизстисквачка /, преса
У за изстискване на сокове
saft- und kraftlos adj безвкуфн, -на (за на¬
питки); übertr безцвет|ен, -на, сив, без¬
вкусен, -на
Safttag т 1 ден за разтоварване (с храна
от сокове и плодове)
Saga / 15 Lit сага /
Sage / 16 легенда /. сказани|е п, -я, пре-
дапи|е п, -я; (Gerücht) мълва /, слух
(-ът) т, -ове О es geht die -v, daß... мъл-
вй се, че ..., носи се слухът [мълвата],
че...
Säge/16 бичкйя/ трион т; (-werk) бич-
киджййница /, дъскорезница /; ~band
п 22 баниигова лента; — blatt п 22 лента
/ лист т за бичкйя; ^bock т 2 магаре
п, -та за рязане на дърва; — fisch т 1
Zool риба / -трион; ~mehl п 20/sg дър¬
вени трйци р/, стьрготйни р1
sagen <AA> vt казвам AI [кажа Е4\ (jmdm.
etw. [4] някому нещо) О man sagt казват,
говорят, разправят, говори се; das will
sehr viel — това значи [говори] много;
das sagst du nur so! само си приказваш!;
was du nicht sagst! какво говориш! въз¬
можно ли е това?; sie hat mir nichts zu
sagen тя няма право да ми заповядва;
er läßt es sich nicht zweimal ~ той не
чака да го подканят втори път; das Bild
sagt mir nichts картйната не ми говори
нйщо; laß dir das gesagt sein предупреж¬
давам те, имай го пред вид; ich will
nichts gesagt haben все едно, че не съм
казал нйшо; offen gesagt откровено ка¬
зано; gesagt, getan рсчсно-стореио (umg)
sägen <7/А> v/ режа* uv. Е4. срязвам Al
[срежа* Е4] с трион
sagenhaft adj легендарен, -на, прйказ|ен.
-на. ммтйч|сн, -на; umg (unvorstellbar)
невъобразим. удивйтел|ен, -на
Sagenkreis т 1 цйк|ъл т, -ли легенди pl
Sägelspäne р/+ стьрготйни pl; ^werk п 20
дъскорезница / бичкиджййница /
Sago т 6 lsg са го п (палмена скорбяла):
~ palme / 16 сагова палма
sah prät von sehen
670 SAHNE
Sahne / 16/sg каймак m, сметана f: ~eis
’n 20 сметанов сладолед; ~kännchen n
23 каничка/за сметана [каймак]; ~tor-
te / 16 торта / със сметана
sahnig adj c каймак; (Eis сладолед) сме-
танов; (Milch мляко) маслен, пълно-
цен|ен, -на
Saison [ses9n. od sesö:] / 15 сезон m
saisonal [se'so..] adj сез6н|ен, -на
Saisonarbeiter [sesö:..] m 4 сезонен работ¬
ник; —aus verkauf m 2 сезонна разпро¬
дажба; —betrieb m 1 предприятие n, -я
със сезонна работа; ~ krippe / 16 сезон¬
на [временна] ясла (за деца); ~ware 16
сезонна стока
saisonweise [sesö:..] adv на сезон
S^ite / 16 Mus струна / О ein Instrument
mit ~n bespannen слагам Al [сложа /7],
опъвам AI [опъна E2] струни на ин¬
струмент; eine ~ war gesprungen беше
се скъсала струна; übertr umg ich werde
bald andere ~ n aufziehen ще променя
тона, по друг начин ще се разправяме
Saiteninstrument п 20 Mus струнен ин¬
струмент ’
Sakko т 6 od п 24 сак|6 п, -а
sakral adj Rel сакрал|ен, -на (auch Anat)\
свещен
Sakrament п 20 Kirche тайнств|о п, -а
Sakrileg п 20* светотатств|о п, -а, ко¬
щунства п, -а
säkular adj веков|ен, -на; дълготраен, -йна;
който става веднъж на 100 години
Säkularisation / 17 секуларизация /
säkularisieren <d/hb} vi секуларизйрам uv,
V. Al
Salamander m 4 Zool саламанд|ър m, -ри
Salami*/15 (pl auch -) сух салам (унгарски,
италиански и др.); ~taktik/ 17 Pol umg
политика /на стъпка по стъпка; поли¬
тика / на частично уреждане на въпро¬
сите; ~ wurst /14 = Salami
Salat т 1 салата / {auch Bot) О umg da
haben wir den ~! ето ти тебе беля!, на
ти сега! (umg)
Salat[besteck п 20 прибори pl за салата;
~ schüssel / 16 салатиера /
Salband п 22 — Salkante
Salbe / 16 мехлем m. помада /
Salbei, auch Salbei, m 6/sg od f 15 Bot гра¬
дински чай; ~tee m 6 билков чай (от
градински чай)
salben <AA> vt мажа uv, Е4, намазвам Al
[намйжа Е4] (с мехлем, помада); Kirche
миропомазвам
Salbung /17 намазване п, втриване п; Kir¬
che (миро)помазване п
salbungsvoll adj irort сладникаво търже¬
ствен, умилйтел|ен, -на (за тон)
saldieren <dfhbj vt Ein салдйрам uv, v, Al,
определям A2 [определя IT) салдото
Saldo m (gen pl ..den od ..di) Fin салд|о
n, -ä O einen ~ aufstellen определям A2
[определя //] салдото; ein ~ zu unseren
Gunsten [Lasten] салдо в наша [не в на¬
ша] полза
Snldo|auszug т 2 Fm извлечени|е п, -я от
салдо; ~ konto п 28а od 24 Fin сйлдова
сметка
Saline / 16 Bergb солница /
Salizyl п 20*/sg Chem салицил т; ~ säure
/ 16/sg Chem салицилова киселина
Salkante / 16 Text йва /, ръб (-ът) т, -ове
Salm т 1 Zool сьомга /, лак^рда /
Salmiak, auch Salmiak m I */sg Chem амо¬
ниев хлорид, нишадър /n;~geist m 1 /sg
амонячна вода, амоняк m
Salon [satog od ßalö] m 6 салон m
salonfähig'[salpi) .. od ßalö..] adj прилйч|ен,
-на, благовъзпйтан; светски
Salonflöwe [salog .. od ßalö..] m 7 салонен
герой; ~musik / П/sg салонна музика;
~ wagen m 4 Eisenb вагон-салон m
salopp adj немарлйв, небреж|ен, -на; груб;
(ungezwungen) непринуден
Salpeter т 4/sg Chem селйтра /
salpeterhaltig adj Chem който съдържа се¬
лйтра
salpet(e)rig adj Chem селйтрен
Salpetersäure/16/sg Chem азотна киселина
Salto m 6 (pl auch ..ti) салто n; ~ mortale
m (pl auch ..ti ..li) салтомортапе n, -та
Salut m 1 салют m
salutieren (jd/hbj vi Mil отдавам AI
[от|дам, -дадеш (-дадох)] чест, козиру¬
вам uv, v, AI
Salve [..wa] / 16 залп m, -ове O eine ~
abfeuern давам Al [дам, дадеш (дадох)],
изстрелвам Al [изстрелям А2] залп;
übertr eine ~ des Beifalls бурни апло¬
дисменти pl
Salweide / 16 Bot йва / .
Salz n 20 Chem сол f; n 20/sg (готварска)
сол (auch übertr)', —bergwerk n 20 сол¬
ница /. рудни|к m, -ци за каменна сол,
солна мйна
salzen <jmrt perf auch, übertr nur gesalzen/
hby vt соля uv, 11, посолявам Al [посоля
Щ O etw. [4] zu wenig ~ не слагам AI
[сложа 11] достатъчно сол на нещо; etw.
[4] zu stark - пресолявам Al [пресоля
II] нещо; übertr gesalzene Preise солени
ценй pl; gesalzene Worte резки думи р!
Salz|faB п 22 солнйца/* —faBchen п 23 сол-
нйчка /; — fisch т 1 солена рйба;
-garten т 2 солница /(за морска сол);
—gehalt т 1 fsg съдържание п на
con^gewinnung / \ljsg добиване п на
сол; ~ grübe /16 солница / сблна мина;
—gurke / 16 кисела краставица
salzhaltig adj солен, който съдържа сол
Salzhering т 1* солена херинга
salzig adj солен; (nach Salz schmeckend)
който соленее, който йма солен вкус
Salzjkartoffeln pl белени картофи, варени
в солена вода; -lake / 16 саламура /
salzlos adj бсзсол|ен, -на
Salzlösung / 16 солен разтвор; -quelle/16
солен минерален извор; — säure/16/л#
Chem солна киселина; — see т 10 (gen
[..se:s, auch ..$е:з$], pl [..sc:on, auch ..se:n])
солено езеро; —sieder m 4 солопроизво-
дйтел m, работни^ m, -ци в соловарна;
—siederei / 17 соловарна /; —sole / 16
солена вода, солен разтвор; —Stange /
16 Kochk соленка f, солети pl; —Streuer
т 4 солнйца f. - wasser п 23 солена вода
Sä|mann т 3 сеяч т; — maschine /16 сеялка
7
Samba т 6 od f 15 самба / (танц)
Samen т 4, Same т 7а Bot семе п, семена
pl; т 4/sg Bio! сперма / семенна теч¬
ност; übertr семе п, семена pl, зародиш
т; übertr (Grundlage) основи pl Oder —
keimt [ist aufgegangen) семето никне [по¬
кара]; übertr der — des Hasses |Neides] се¬
мето на омразата [завистта]
Samen|faden т 5 Bio! спсрми|й, -и; сперма-
тозойд т. -fluß т 2 Med сперматорея /’
семетсчение п: — kapsel / 16 Bot семенна
кутийка; — когп п 22 семе п, семена pl.
семка /; -leiter т 4 Anat ссмеотводсн
канал, ссмспровод т; — pflanze / 16 Bot
семенно растение; -träger т 4 Bot,
Landw семснни|к т, -ци; -zelle/ 16 BioI
семенна клетка; сперматозоид т
Sämereien pl семе п, семена pl за посев
sämig adj гъст (за супа, сос и др.)
Sämling т I * Landw разсад т
Sammelaktion / 17 акция /за събйране на
помощи и др.; —band т 2 сборни|к т,
-ци; — becken п 23 водоем т; —begriff
nt 1 Gramm събирателно име; — bestel-
SÄMTLICH 671
lung / 17 колективна поръчка; —fahr¬
schein m 1 колективен пътнически билет;
— linse / 16 Phys събирателна леща; —
liste /16 лист т за събйране на помощи
[подписи]
sammeln <Л6> vt събирам А1 [събера ЕЗ]
4 (etw. [4\ für [4] нещо за); (Geld, Erfahrung
пари, опит) auch трупам uv, Al, на¬
трапвам Al [натрупам Al]\ (Pilze гъби)
бера uv, ЕЗ, набирам; (Gedanken мисли)
събирам, съсредоточавам А1 [съсредо¬
точа II], концентрйрам uv, v\ Al; sich
[4] — събирам се (um [4] около), трупам
се, натрупвам се; übertr съсредоточавам
се О gesammelte Werke събрани съчи¬
нения pl; ein gesammelter Blick съсре¬
доточен поглед
Sammeln п 23/sg събйране п. трупане п,
натрупване п О МП zum — blasen свйря
MV, // сбор
Sammelname т 7а od Sammelnamen т 4
Gramm съществително събирателно
име; -platz т 2 сборно място; —punkt
т I сборен пункт; übertr (Brennpunkt)
център т, средище п (културно, поли¬
тическо); — stelle / 16 предавателен
пункт (за събрани вещи и др.); —stück
п 20 предмет т от колекция
Sammelsurium п 28 umg сбирщина / (от
разни вещи)
Sammler т 4 колекционер т, Tech колек¬
тор т; акумулатор т; (Straßenbau) гла¬
вен щранг на улична канализация; -in
/ 16 колекционерка /
Sammlung / 17 (das Sammeln) събиране п.
(das Gesammelte) сбйрка / колекция f;
(von Aufsätzen) сборни|к m, -ци (от ста¬
тии); (Aufbewahrungsort einer (Kunst¬
sammlung) галерия / музей т; übertr
съсредоточеност /; съсредоточаване п,
концентрация f
Samstag т 1 събота / О ат — в събота
samstags adv в събота, в съботен ден
samt I. prap [J] с, заедно с; II. adv: — und
sonders (alles) всичко без изключение:
(alle) всички до сдйн
Samt т 1 кадифе п, -та
samtartig adj като кадифе; -en adj кади¬
фен; — ig adj = samtartig
sämtlich adj pl всички; sg цял* O — e vor-
geschlagene(n) Kandidaten всички пред¬
ложени кандидати; Goethes -e Werke
пълните събрани съчинения на Гьоте;
672 SAMTWEICH
die Eingeladenen waren — erschienen по¬
канените дойдоха всички до един
samtweich adj мек като кадифе
Samum, auch Samum m 6 od I* Meteor ca-
Ф * •
мум m
. Sanatorium n 28 санаториум m
Sand m l пясъ|к nt, -ци O feiner ~ ситен
пясък; übertr jmdm. ^ in die Augen
streuen хвърлям Л2 [хвърля //] няко¬
му прах в очите; übertr die Sache ist im
verlaufen работата замря [заглъхна]
Sandale f 16 сандал nt
Sandalette f 16 сандалет nt, лека отворена
лятна обувка
sandartig adj песъчлив, като пясък
Sandbahn / 17 Sp дъртракова писта <0
Rennen von Motorrädern auf der ^ съ¬
стезание n на мотоциклети по дъртра¬
кова писта
Sandbahnrennen п 23 Sp мотоциклетно съ-
* * *
стезание по дъртракова писта
Sand|bank/ 14 пясъчен нанос, плитчина/'
—boden т 5 песъчлива почва
Sandelholz п 22 Bot сандалово дърво
Sand|grube / 16 пясъчна кариера, кариера
/ за вадене на пясък; ~hose / \6fsg
Meteor тромба / смерч т, -ове
sandig adj песъчлив
Sandkasten т 5 пясъчни|х т (за деца), -ци;
~ kom п 22, auch —körnchen п 23 песъ¬
чинка / ~тапп т 3, auch ~пшшсЬеп п
23 Сънчо|т; ~ papier п|20*(груба) шкур¬
ка /; '«-sack т 2 чувал т с пясък; —stein
т I Geol пясъчни|к т, -ци;
~strahlgebläse п 23 Tech песъкосгруен
апарат; —strahlreinigung /17 Tech песъ-
коструйно почистване (на метали и
др.); —sturm т 2 пясъчна буря
sandte prät von senden
Sand|uhr / 1-7 пясъчен часовник; ~ wüste
/ 16 (пясъчна) пустиня
sanft adj (Wesen същество) крот|ък, -ка,
благ; (Licht, Stimme светлина, глас) мек,
прият|ен, -на, споко|ен, -йна; (Wind, Re¬
gen вятър, дъжд) лек, тих, слаб; (zart)
неж|ен, -на, внимател|ен, -на О ~е An¬
höbe слабо [леко] възвишение; ~ schla¬
fen спя uv. 13 спокойно
Sänfte / 16 Hist покрита (стол-)носйлка
Sanftmut/ \ljsg кроткост/, благост/ доб¬
рина /
sanftmütig adj крот|ък, -ка, благ
sang prät von singen
Sang m 2 dicht пеене n. пес|ен f -ни O
umg mit — und Klang c песни и музика;
umg ohne — und Klang без много шум
Sänger m 4 пев|ец m, -цй (auch dicht); ~ln
/18 певица f; ~chor [,.ko:r] m 2, певчески
хор; —lutabe m 7 момче n -певец
sanges|froh adj. sangeslustig adj който обича
да пее; ~ kundig adj който знае [умее]
да пее
Sanguiniker т 4 сангвинй|к т, -ци
sangujnisch adj сангвиийч|ен, -на, сангви-
нйчески
sanieren <d//iA> vt Med санйрам uv, v, AI.
лекувам uv, AI, излекувам uv, v, AI;
(Häuser, Stadt гьщи, град) възстановя¬
вам Al [възстановя //], модернизирам
uv, v, AI; (Lebensverhältnisse жизнени
условия) подобрявам AI [подобря //];
Wirtsch заздравявам AI [заздравя //],
стабилизйрам uv. v. AI
Sanierung / 17 санйране n, санация f: въз¬
становяване n; Med лекуване n, изле¬
куване n, оздравяване n; Wirtsch за¬
здравяване n, стабилизиране n
sanitär adj санитар|ен, -на
Sanitäter m 4 Med санитар m (auch Mit)
Sanitäts|dienst m l/sg санитарна служба;
— personal n 20*/sg санитарен персонал;
~ stelle / 16 здравен пункт; — rat m 2
здравен съветник (титла на заслужили
лекари в ГДР); —wagen т 4 санитарна
кола, линейка /
sank prät voh sinken
Sanktion / 17 санкция / O —en anwenden
прилагам AI [приложа /7] санкции (ge¬
gen [4] срещу, спрямо)
sanktionieren <d//th> vt санкционирам uv,
v. AI
sann prät von sinnen
Sanskrit n 20*Vsg Ling санскрйт m
Saphir [auch ..fi:r] Min сапфйр m; —stift
m 1, — nadel / 16 сапфйрена игла (за
грамофон)
sapperlot interj veralt по дяволите!, дявол
да го вземе! (umg)
Sardelle / 16 Zool сард&ла f; — n|paste / 16
пастет m от сардели
Sardjne / 16 Zool сардина f; — n|büchse /
16 ca pдела / сардини
sardonisch adj злоб|ен, -на, язвйтел|ен, -на,
ехид|ен, -на, сардонйч|ен, -на, сардонй-
чески (за смях)
Sarg т 2 ковче|г т. -зи
Sarkasmus т 11 саркйз|ъм (-мът) т
sarkastisch adj саркастйч|ен. -на
Sarkom n 20* Med саркбма/ злокачествен
тумор
Sarkophag m 1* саркофа|г m, -зи
saß prät von sitzen
Satan m 1 */sg сатана m
satanisch adj сатанйнски
Satanspilz m 1 Bot дяволска гъба
Satelljt m 8 сателит m; Astr auch спътни|к
m, -ци
Satellitenbahn/ 17 Astr орбита /на спът¬
ник; ^ Staat m 9 сателитна държава,
държава /-сателит; —Stadt/ 14 град т
-сателит; —Start т I od 6 изстрелване
п на изкуствен спътник
Satin [sateg od Date:] m 6 сатен m
satinieren <d/A6> vt Tech сатинйрам uv.
v. Al (плат, хартия, кожа)
Satir|e / 16 сатира f; — iker m 4 сатири]к
mt -ци
satirisch adj сатирйч|ен, -на, сатирйчески
satt adj сит, нахранен; (Farbe цвят) наси¬
тен, соч|ен, -на; Chem насйтен; übertr
(selbstzufrieden) самодоволен, -на О
— werden насищам се AI [наситя се /7],
нахранвам се А1 [нахраня се //]; er wird
gar nicht — всс му е малко, все не му
стйга; (Speisen ястия) das macht — това
насища; sich [4\ — essen наяждам се AI
[на|ям се, -ядеш се (-ядох се)], ям до
насйта; sich [4] — trinken напйвам се AI
[напйя се £7], пия ш\ Е7 до насйта; sich
[4] an etw. [3] nicht - sehen [hören] können
не мога uv. -жсш (-жах) да се нагледам
[да се наслушам] на нещо; ich habe die
Arbeit [ihn] — работата [той] ми дотег¬
на, дотег на ми от работата [от него];
до гуша ми дойде от работата [от него]
(umg): ich bin es — дотегна ми. омръзна
ми; до гуша ми дойде (utng)
Sattel т 5 ссдл|6 л, -ä; Geogr, Geol сед-
ловина/ Mus (Streichinstrument струнен
инструмент) магаре л, -та О dem Herd
den — auflegen оседлавам. А! [оседлая
Е7\ кон: dem Pferd den — abschnallen
отседлавам, разследлавам кон; sich [4]
in den — schwingen мятам се AI [метна
се Е2] на седлото; übertr fest im — sitzen
ймам uv. Al затвърдено положение,
зная си od знам Е си ohne Aorist добре
работата; übertr jmdn. aus dem - heben
измествам Al [изместя //] od изместям
uw A2 някого (oi служба и др.); übertr
lung in allen Sätteln gerecht sein 6пит|сн.
-на [изкуфн. -на] съм га във всичко
Satteldach п 22 Arch двустранен [двуска-
тен] покрив
SATZ 673
sattelfest adj: umg — in etw. [3] sein добре
съм va подготвен по нешо, запознат
съм добре с нещо, ймам и\\ АI солйдни
познания по нещо
Sattelgurt т 1 колан т на седло (за кон)
satteln <Ай> vt оседлавам А1 [оседлая ЕТ)
Sattel|pferd п 20 левият кон (от чифт впрег¬
нати коне), — tasche / 16 (Fahrrad ве¬
лосипед) чанта /за инструменти; (Pferd
кон) кобур /и, джоб т. -ове на седло;
—zeug п 20jsg седл|о л, -а с принадлеж¬
ностите му; конска амунйция
Sattheit / П/sg сйтост /: Chem наситеност
f; übertr пресйтеност /* (Selbstzufrieden¬
heit) самодоволство n; (Farbe цвят) соч-
ност /; наситеност /
sättigen <ЛА> vt наейщам А1 [наейтя /7],
заейщам; übertr удовлетворявам А1
[удовлетворя 77], задоволявам А1 {за¬
доволя 7/]; Chem наейщам; sich [4] —
(sich satt essen) наяждам се Al [на]ям се,
-ядеш се (-ядох се)] (an [3], mit [3] с)
О der Markt ist gesättigt пазарът е на¬
сйтен със стока
Sättigung / 17 иасйщаие п. засйшанс л;
сйтост / übertr задоволяване п. удов¬
летворяване л; Chem насищане л; на-
сйтеност / О die — des Marktes mit
Waren наейщане л на пазара със стоки
Sättigungspunkt т 1 Chem точка / на на¬
ейщане
Sattler т 4 седлар т, сарач т
Sattlern / 17 седларство п, сарачество л;
(Wertestatt) сарачница /
sattsam adv достатъчно; (mehr als genug)
предостатъчно O das ist - bekannt това
е вече на вейчки известно и прсизвсстно
saturieren <d//i/>> vt Chem наейщам AI
[наейтя //], сатурйрам wr. w AI: (befrie¬
digen) задоволявам Al [задоволя //].
удовлетворявам Al [удовлетворя II]
Saturn m (gen -s) Astr Сатурн m
Satz m 2 Gramm изречени|е n. -я. фраза f:
(Lehrsatz) правило n, ä, закон m;
(Grundsatz) аксиома /* (Sprung) скок
m. -ове; • (Bodensatz) утайка /;
(zusammengehörige Gegenstände) комп¬
лект m: (Tarif) тарифа/, размер m, цена
/ такса/* Typ набиране л; набор т; Mus
част /* Sp Tennis сет m, -овеО ein
Briefmarken серия /пощенски марки; ein
Satz Hasen котило л зайци; das Buch ist
schon im [in] ^ книгата вече се набира
43Немско-бь; мирски речник
674 SATZAKZENT
[е вече в набор]; einengroßeni~iflber einen
Graben machen npexBipnnM се А2 /пре¬
хвърля се /// с голям скок през рова;
das Glas in einem ~ leeren изпразвам Al
[изпразня IIJ чашата на един дъх
Satz|aluent т 1 Ling фразово ударение;
»analyse / 16 анализ т на изречение;
»aussage / 16 Gramm сказуем|о п, -и;
~bau т строеж от, \fsg на'изречениегго;
»gefBge п 23 Gramm слбжно състйвно
изречение; ~ gegenständ т 2 Gramm пбд-
ло|г т, -зи; »gUed п 21 Gramm част/на
изречението; ~ lehre /16 Gramm синтак¬
сис т; »manuskript п 20 ръкопис т,
подготвен за пеЧйг, »rahmen т 4
Gramm р&мка / на изречението (в не¬
мски език); ~ spiege! т 4 Тур наборна
плоскост; »tecbnik / 17 Тур наборна
техника
Satzung/17 статут т; устав т, правилни|к
т, -ци
satzungsgemäß adj статут|ен, -па, устав|ен,
-на, според устава [правилника]
Satzverbindung/ 17 Gramm слбжно съчи¬
нено изречение; '»Zeichen л 23 Gramm
препинателен знак
Sau / 14 Zoo! свиня J (auch iibertr), свинка
./; » arbeit / 17 umg робски труд. черна
[неблагодарна] работа
selber adj чист; (sorgfältig) грижлив,
т6ч|ен, -на, акурат|ен, -на; (fehlerlos) без¬
упречен, -на, чист (за тон и др.); umg
(anständig) чест|ен, -на, почтен, нрав¬
ствен; (schmuck) спретнат, гиздав О
iron du bist mir ein ~er Bursche! каква
си ми стока! (umg); xaxiB си ми хубост¬
ник! (umg); ~ machen чистя uv, 11, по¬
чиствам Al [почистя IT\; steh [4] ~ halten
нося се uv, II чисто
Sauberkeit / П/sg чистота J; точност /
акурагност /
s^jpberüch adv чисто, спретнато; (sorgfäl¬
tig) грижливо, внимателно
säubern <А/>> w чистя av. //, почиствам Al
[почистя //]; (Beet леха) прочиствам; Pol
прочиствам, правя uv, II, направим А2
[направя //] чистка; (Schneiderei (дива¬
чество) почиствам ръб [шев. дреха]
S^berung / 17 почйстване п; Pol чистка
/; МИ прочистване п
Sypbohne / 16 Bot бакла /
£>auc|e[so:ße]/16cocm,-oBe; ~i©re[so:Bje:ra
od ßo..]/16 съд (-iт) m. -ове за сос, co-
сибра /
S^diarabiep л 23 Саудитска Арабия
ведег adj кисел (auch Chem); (mühsam)
мъч|ен, -на, труд|ен, -на, изнурйтел|ен,
-на; umg Sp изтощен, капнал, без сили
О ~ weiden (Milch) вкйсвам се А1
[вкисна се £2]; ein saures Gesiebt machen
[schneiden] правя uv, II кисела физио¬
номия ^
S|uer|ampfer m 4 Bol киселец m; ~ braten
m 4 печено говеждо месо (предварител¬
но накиснато в оцет)
Sauerd,/ 17 vulg свинщина/
S^er[ТиПег л 23jsg силаж т; »kirsebe /
16 Bot вишна f; »'kraut л 22jsg кисело
зеле
säuerlich adj възкйсел; (mißvergnügt) ки¬
сел O ein —er Geruch възкйсела мириз¬
ма; umg ein ~ es Lächeln кисела усмивка
Sauermilch fjsg кисело мляко
$äuem <AA> vi (Fisch риба) накйсвам АI [на¬
кисна Е2] в оцет; нагьрквам АI [изтър¬
кам А/]. наръсвам AI [наръся //], под¬
правям >12 [подправя //] с оцет [с лимо¬
нов сок]; (,м, hhy vi вкйсвам се А / [вкис¬
на се £2], прокйсвам; ферментирам uv,
V. Al О Kohl für den Winter » слагам
Al [сложа //] кисело зеле за зимата:
gesäuertes Weißkraut кисело зеле: den
Salat -- слагам Al [сложа //] оцет [ли¬
мон] в салатата
Sauerstoff т 1 /sg Client кислород
т; — flasche / 16 кислородна бутил¬
ка;-»gebläse п 23 кислородна горелка;
»gerät л 20 кислороден апарат;
»mangel т 5/xg недостиг /и на кисло¬
род; »Verbindung/ 17 окисляване л
Sauerteig т I квас т, подкваса / (тесто)
S^erung / 17 (das Sauermachen) (Milch
мляко) подквасване п; (Brot хляб) за-
месване л с квас; (das Sauerwerden) вкйс-
ване п, прокйсване л, ферментиране л
Saufbold т 1, Saufbruder т 5 umg пия-
ниц|а т, -и
saufen <8, f—fT, 2.U.3. präs sg -äu/A6> vr, vi
(Tiere животни) пия uv, £7; (Menschen
хора) vulg пия: наливам се AI [налея се
Е6\ (etw- [4] с нещо); vi (dem Alkohol
verfallen sein) пия. пиянствувам uv, AIO
umg er wird sich [4\ noch zu Tode » той
ще пукне от това пиене
Säufer т 4 vulg пияниц|а т, -и
Sauferei, / 17/sg vulg пиянство л; (Zechge¬
lage) гуля|й от; -и
S^iferwahnsinn m 1 jsg Med делириум тре-
менс
saugen <8, auch saugte, gesaugt/A/>) vt сму¬
ча uv, E4; изсмуквам Al [изсмуча E4]\
всмуквам; vi (Säugling кърмаче) суча uv.
E4. бозая uv, E7 0 Blut aus einer Wunde
— изсмуквам кръвта от рана; übertr etw.
aus den Fingern — изсмуквам си нещо
от пръстите; Honig aus den Blüten — съ¬
бирам А1 [събера £5] мед от цветовете;
übertr neue Kraft aus dem Erlebnis ~ no-
черпвам Al [почерпя //] нови сили от
преживяното; den Zigarettenrauch in die
Lungen — всмуквам тютюневия дим в
дробовете си; das Kind saugt an der
Mutterbrust детето суче [бозае] от майка
си; das Kind saugt an den Fingern детето
смуче пръстите си; <лиг saugte//)/)) vt:
einen Teppich — чистя uv. 11, изчиствам
Al [изчистя//] килйм c прахосмукачка
sängen </i£>) vr кърмя uv, II, накърмям
A2 [накърмя //]
SQpger m 4 биберон m (гумена смукалка
на биберон); Tech смукател т; смука¬
телна тръба
S^ger т 4, Saugetier п 20 бозайни|к т,
-ци, млекопитаещо животно
s^ugfahig adj който попива О Frottee¬
stoffe sind besonders ~ хавлйените пла¬
тове попиват много хубаво
S^ug|ferkel п 23 прасенц|е л, -а, сукалче
л, -та; — flasche / 16 биберон т (шише);
-lieber т 4 сифон т (за преливане на
течности)
Säugling т 1 * кърмач|е л, -та
Säuglings|fursorge / 16jsg детска консул¬
тация; — heim л 20, — krippe / 16 детска
ясла; —pflege / 16jsg отглеждане л на
кърмачето, грижи pl за кърмачето;
—Sterblichkeit / \ljsg смъртност / при
децата под едногодишна възраст
Säugpumpe / 16 смукателна помпа
saugrob adj umg много груб
Säule /16 Arch, МИ колона f; Tech колона
/ колонка f: стойка f; (Rauch — , Was¬
ser—) стълб m, -рве (от дим, вода);
übertr стълб т, опора /
säulenförmig adj с форма на колона
[стълб]
Slplen|fuB т 2 пиедестал т; цок|ъл т, -ли
(на колона); —gang т 2 Arch колонада
/• —halle/16 пбртик т, галерия/с ко¬
лони, колонада/' — knauf т 2 капйтел
т; —sebaft т 2 Arch тяло л на колбна
между основата и капйтела
Saum т 2 йвица / кант т, -ове, ръб (-ът)
SÄUSELN «75
т, -ове; бордюр т; (Kleidungsstück дре¬
ха) подгъвка / подгъв т О am —е des
Waldes на края на гората
'säumen <АА> vt (Stoff плат) подгъвам А1
[подгъна Е2\, поръбвам А1 [поръбя /7]
О mit Hohlsaum — подгъвам с ажур; ein
Gartenbeet — правя uv, II, направим А2
[направя //] бордюр около градинска
леха; Sträucher - den Weg храсти растйт
от двете странй на пътя, храсти ограж¬
дат пътя
2s^umen <АА> vi (zögern) бавя се uv, II,
колебая се uv, Е7
Sifimer т 4 (Nähmaschine) приспособле¬
ние л на шевна машина за шйене на
подгъв
säumig adj бав|ен, -на, муд|ен, -на; (nach¬
lässig) неха|ен, -йна, немарлйв; (Zahler,
Lieferung платец, доставка) нередов|ен,
-на О — mit etw. [i] sein бавя uv, II
нещо, закъснявам Al [закъснея Е2\ с
нешо
Säumigkeit / 17/sg бавност / мудност /
(Nachlässigkeit) немарлйвост/, небреж¬
ност / нехайство я
Säumnis / 13 od п 27 бавене л, колебани|е
л. -я; закъснени|е л, -я
S^um|pfad т 1 планинска пътека за то¬
варни животни; — pferd л 20 товарен кон
(за планински условия)
saumselig adj бав|ен, -на, муд|ен, -на;
(nachlässig) немарлйв, небреж|ен, -на
S^una / (gen -, pl -s, od ,-) сауна /
S^ure f 16/sg киселина / (auch Chem)
säurebeständig adj Chem кисслино-
устойчйв
S^urebeständigkeit / 17/sg киселиноустой-
ЧЙВОСТ /
säure|bildend adj Chem киселинообразуваш;
— fest adj Chem киселиноустойчйв; -frei
adj който не съдържа киселина, който е
чист от киселинй
Sauregurkenzeit / Mjsg umg мъртъв сезон
säurehaltig adj кисслйн|ен, -на, съдържащ
киселина
Saurier [..iar] т 4 Zool зав|ър т, -ри
Saus т: umg in — und Braus leben живея
uv, E6 в разкош, пилея uv, E6 парй без
сметка
säuseln </)/>) vi (Wind вятър) шумоля uv,
12, шептя uv,.12: (flüstern) шепна uv. E2,
шептя, прошепвам AI [прошепна E2J
676 SAUSEN
s^tpsen </i/?k»\7j) vi (Wind вятър) фуча uv,
/5, буча uv, /2. свистя uv, 12; (Kugel кур¬
шум) свистя« изевистявам AI [изсвистя
/2]; (Auto кола) профучавам AI [про-
фуча /2] О es saust mir in den Ohren уши¬
те ми бучат; umg durchs Examen — про¬
падам AI [пропадна E2] на изпит
Sausewind m I ühertr umg лудетин|а/и. m,
-и, ветрогон m
S^u|stall m 2 свинарни|к mt -ци; кочина
f (auch ühertr): ühertr ужасна бъркотия
[неразборйя]; ~ werter n 23 jsg umg
отвратително време
sauwohl adj: umg ich fühle mich ^ чув¬
ствувам се uv, AI отлйчно
Savanne [..wa..]/ 16 Geogr савана /
Saxophon n 20* саксофон m
S-Bahn [eß..] / 17 kurz für | Schnellbahn,
Stadtbahn
Schabe / 16 Zoo! хлебарка /; (Gerät) шабер
nh -fleisch n 20)sg кълцано месо;
- messer n 23 шаб|ер m. -ри
schaben (/>6) vt (abkratzen) стържа мг, E4,
изстъргвам AI [изстър|жа Е (-гах)];
(Möhren моркови) чйстя uv, II; изчйс-
твам АI [изчистя //]; (Apfel ябълки)
стържа, настъргвам; Tech шабрувам uv,
AI О sich [3] den Rücken an dem Baum
— чеша си uv, E4. почесвам си AI [по¬
чеша си Е4\ гърба на дървото; umg sich
[3] den Bart — бръсна се uv, £2, обръс-
вам се AI [обръсна се £2]
Schabernack т 1 jsg лоша шега, номер т
О jmdm. einen - spielen изигравам AI
[изиграя £7] някому лоша шега; — trei¬
ben правя си uv, II, шеги (mit jmdm. с
някого); der Junge ist ein kleiner — мом¬
чето е голям дявол
schäbig adj (Kleidung облекло) опърпан,
износен; изтъркан, прогьркан; (kläglich)
мизер|ен, -на; (erbärmlich) жал|ък, -ка,
нищож|ен, -на; umg (niederträchtig)
под|ъл, -ла, мерз|ък, -ка, мръс|ен, -на;
umg (geizig) стйснат, скъпернически
Schab^ne / 16 шаблон т (auch ühertr) О
nach einer — handeln действувам uv, AI
по шаблон
schablmenhaft adj шаблон|ен, -на
Schach n 20jsg шах m, шахмат m O ~
spielen играя uv, E7 (на) шах; ^ bieten
давам AI [дам, дадеш (дадох)], обявя¬
вам Al [обявя /7] шах; das — decken
прикрйвам AI [прикрйя £7], запазвам
AI [запазя 7] царя; den König aus dem
— ziehen местя uv, II застрашен цар; im
— stehen обявен ми е шах, намирам се
AI [намеря се //], съм va в шах; ühertr.
jmdn. In [im] - halten държа uv. 13 ня¬
кого в шах
Schach|blume / 16 Bot (вид) дйво лале;
^brett п 21 шахматна дъска
schachbrettartig adj шахматно подреден,
шахмат|ен, -на
Schacher т 4jsg veracht! дребна мръсна
търговйя: търгашество п; машинация
/ О mit etw. [2] — treiben спекулйрам
uv, v, AI c нещо; ühertr правя uv, /У,
направям A2 [направя //] машинации
с нещо
Schacherer т 4 търгаш т, дребен спеку¬
лант
schachern (Jhb) vi verächtl (feilschen) пазаря
се uv, II; (Schacher treiben) правя uv, II,
направям A2 [направя /7] тъмни сделки,
спекулйрам uv, v, AI '
SchachjgroBmelster m 4 Schach гросмайстор
nt; — figur / 17 шахматна фигура
schachmatt adj: ~ sein в мат съм va; ühertr
в безизходно положение съм va; umg
капнал съм от умора; jmdn, — setzen
поставям А2 [поставя 77] някого в мат;
ühertr поставям някого в безизходно
положение
Schacholympiade / 16 шахматна олимпиа¬
да; ~ partie/ 16а шахматна партия, игра
/ на шах; ^spiel п 20 шах т, шахмат
т (игра); "»Spieler т 4 шахматист т
Schacht т 2 шахта /
Scha|chtel /16 кутия /О ühertr umg mite
бабишкера / (umg)
Schachtelhalm m 1 Bot полски хвощ, змий¬
ска лурка; ~satz т 2 Gramm сложно
съставно изречение с вмъкнати едно в
друго подчинени изречения, период т
schachten <АА> vi Bergb изкопавам Al [изхо-
пая £7], изграждам /47 [изградя У/] шах¬
та
Schachturnier п 20* Sp шахматен турнир
Schachzug т 2 шахматен ход О ühertr ein
"» ловък ход •
schade adj жалхо О [ach,] wie колко
жалко!; es ist daß ... жалко, че...; es
ist ~ um ihn жалко за него; dafür ist mir
meine Zeit zu много ми е скъпо вре¬
мето, за да го пожертвувам за такова
нещо; das ist zu ~ für den täglichen Ge¬
brauch това е много хубаво, за да бъде
за всекидневна употреба; Ich bin mir für
keine Arbeit zu ~ няма работа, унизи¬
телна за мене
Schädel т 4 Anal череп т; umg (Kopf) гла¬
ва / О jmdm. eins nnf den ~ geben удрям
A2 [ударя //] някого по главата; sich
[5] den ~ Ober etw. [4] zermartern блъскам
си uv, Al главата за нещо (за разре¬
шаването на нещо); du wirst dir den ~
noch einrennen ще си счупиш някога гла¬
вата, като си толкова твърдоглав
Schädel|bruch т 2 Med фрактура / на че¬
репа; -w.dach п 22 Anal черепен покрив;
~ höhle/16 Anal черепна кухина; ~ lehre
/ 16/sg Med краниология/' ~ naht / 14
Anal черепен шев ' ■
schaden <•///>) vi вредя uv, II. навреждам
Al (навредя //] (jmdm. od е-г Sache [3]
на някого od на нещо), вред|ен, -на съм
va (jmdm. od e-r Sache [i] за някого od
за нещо) O Rauchen schadet der Gesund¬
heit пушенето вреди на здравето [е вред¬
но за здравето]; das schadet nichts това
няма значение; das schadet ihm gar nichts
нищо не му е, това не му пречи; es kann
nicht wenn wir... нищо няма да стане
[нйщо няма да пречи], ако ние...
Schaden т 5 вреда f; (Verlust) загуба /. ще¬
та f; (Beschädigung) повреда* /, повреж¬
дане п; (Verletzung) нараняване п, ув¬
реждане п; (Verwüstung) опустошение п,
разрушение п, разорение пО zum ~ der
Gesundheit в ущърб на здравето; einen ~
am Rückgrat haben имам uv, Al уврежда¬
не на гръбначния стълб; das Hochwasser
hat gewaltige Schäden angerichtet навод¬
нението причини грамадни щети
Schadenersatz т 1 jsg обезщетение пО
jmdm. für etw. [4\ ~ leisten давам Al
[дам, дадеш (дадох)] на някого обез¬
щетение за нещо, обезщетявам А1
[обезщетя //] някого за нещо
Schadenersatzanspruch т 2 претенции р! за
обезщетение; ~feuer п 23 опустошите¬
лен пожар; ~ freude / 16/sg злорадство
п
schadenfroh adj злорад. злорад|еи, -на
schadhaft adj повреден, неизправен; (Klei¬
der дрехи) износен, протрйт, скъсан;
(Gebäude сграда) порутен, сйлно повре¬
ден; (Zahn зъб) наяден, развален
schädigen <А6> vi навреждам А1 [навредя
/У] (jmdn. на някого)
Schädigung/17 навреждане п, причиняване
п на врсдй
schädlich adj вред|ен, -на
SCHAFFEN 677
Schädjlichkeit f 17/jg вредност f; ~ling m
1* вредител m; ~lingsbekämpfung / 17
Landw борба / срещу [c] вредителите;
~lingsbekämpfungsmittel n 23 Landw
средств|о n. -а за борба срещу вреди¬
телите .
schadlos adj без вреда, без загуба О sich
[4] an jmdm. für etw. [4] ~ halten възста¬
новявам си Al [възстановя си //] загу¬
беното, компенсйрам uv, v, Al нещо за
сметка на някого
Schaf п 20 Zoo! овц|а/, -е od -й; üherlr глу¬
пак т, гъска./; -bock т 2 Zoo! ов|ен т.
-ни. коч т, -ове
Schäfchen п 23 Zool овчйца / (auch übertr);
~ pl (Wolken) високи кълбести облаци
pl О übertr sein -v ins trockene bringen
оплитам си Al [оплета си £7] кошни¬
цата (м/ng), осигурявам си AI [осигуря
си //] работата, нареждам се А1 [наредя
се //] добре
Schafchenwolken pl високи кълбести обла¬
ци pl
Schäfer т 4 овчар т; ~dichtung / 17 Lit
пасторална поезия
Schäferei f 17/sg (Schafzucht) овцевъдство
n; f 17 (Schafstall) овчарни|к m, -ци
Schaferjgedicht n 20 Lit пасторала /, пас¬
торална поема; ^hund m 1 овчарско
куче; ~ in /* 18 овчарка /, ^roman m 1*
Lit пасторален роман; ^ spiel n 20 Lit
пасторална пиеса; ^Stündchen n 23 лю¬
бовен час. любовна среща
Schaffell п 20 овча кожа
schaffen <1 /ЛА> vt (schöpferisch hervorbrin¬
gen) създавам AI [съз|дам. -дадеш (-да¬
дох)], творя uv. //, сътворявам Ai [съ¬
творя //]; <Л/>> vt (besorgen) донасям А2
[донеса £/], докарвам А1 [докарам А1]\
(befördern) занасям, отнасям, откарвам;
(fertigbringen) правя uv, //. направям А2
[направя //]; vi работя uv. 11. тру¬
дя се Mi\ 11 О er war zum Lehrer wie
geschaffen той беше роден за учйтел;
übertr mit jmdm. nichts zu ^ haben нямам
uv, Al нищо общо c някого; übertr jmdm.
viel zu ^ machen създавам някому мно¬
го работа [много грижи]; sich [J] im Zim¬
mer zu - machen въртя се wv, II, суетя
се и\\ //из стаята; wird er’s ~? ще се
справи ли?; ich komme gegen acht Uhr,
früher schaffe ich es nicht ще дойда към
осем часа, по-рано няма да успея; er
678 SCHAFFEN
schafft als Stahlwerker rtifr рабйТи като
стоманолеяр; Hilfe — оказвам А! [ока¬
жа Е4] помощ, помагам А1 [помогна
£2]; Ordnung — въдворявам А1 [въдво¬
ря II] ред; etw. [4] auf den Boden — за¬
насям нещо на тавана
Schaffen п 2‘i/sg творчество п
Schaffens|drang т \/sg жажда / за твор¬
ческа дейност, творчески порив; -freu-
de/ 16/sg творчески ентусиазъм; — kraft
/ \4jsg творчески сили р!
Schaffner т 4 кондуктор т: -»in / 18 кон-
дукторка /
Schaffung / 17/sg създаване п
Schafgarbe / 16 Bot бял равнец; —herde /
16 стад|о п, -а овце; ~ fairt т 8 овчар т;
~käse т 4 овче сирене; ~ milch / 12jsg
овче мляко
Schafott п 20 ешафод т
Schafpelz т I кожу|х т. -си (от овча кожа);
— schur / 17 Landw стригане п на овцете
Schafskopf т 2 übertr umg глупа|к т, -ци
Schafstall т 2 овчарни|к т, -ци
Schaft т 2 (Gegenstand, Werkzeug предмет,
инструмент) дръжка /■ (Fahne знаме)
пилон т, прът т, -ове; (Stiefel) горна
част, конч т, -ове (на цяла обувка или
ботуш); (Gewehr пушка) ложа /• (Säule
колона) тяло* п, -а; Bot стъбл|6 п, -а
Schaftstiefel /и 4 ботуш т
Schafwolle / 16jsg овча вълна; — zucht
/ \ 7/sg овцевъдство п
Schah т 6 шах т. -ове
Schakal т I* Zoo/ чакал т
Schäker т 4 шегобй|ец т. -йци
Schäkerei / 17 шеги р/, закачки pl: (mit
Mädchen) задйрян|е п, флиртуван|е п,
задявка /
schäkern <АА> w шегувам се uv, AI, зака¬
чам се AI [закача се //] (mit jmdm. с
някого), задявам uv. АI, (mit jmdm. ня¬
кого)
schal adj (fade) блудкав (auch übertr), без-
вкус|ен, -на; übertr (oberflächlich) по¬
върхностен, -на, банал|ен, -на; (ohne
Gefühl, Geschmack) скуч|ен, -на, безин¬
тересен, -на, безцвет|ен, -на
Schal т 1 * od 6 шал т, -ове
‘Schale / 16 (flache Schussel) блюд|о п, -а,
чиния /; (flache Tasse) купичка f; (Waag¬
schale) блюд[о п, -а (на везна); Phot вана
/, кюветка /
^Schale / 16 (Ei, Nuß яйце, орех) черупка
/■ (Obst, Kartoffeln плодове, картофи)
кора /; (Krustentiere, Muscheln, Schnek-
ken раковидни животни, миди, охлюви)
черупка / О Kartoffeln mit der — kochen
варя uv, II необелени картофи; übertr
umg in ~ sein докаран1 [нах0нтен]>сьм va;
sich [4] in — werfen докарвам се AI [до¬
карам се AI], наконтвам се Al [наконтя
се II]
schälen </>/>> v/ беля uv, II, обелвам AI
[обеля II]; (Erbsen грах) лющя uv, II,
олющвам AI [олющя /7]; Landw под¬
мятам АI [подметна £2] стърнище, пра¬
вя uv. II, направям А2 [направя /7] под¬
метка (на стърнищата); sich ~ (Haut
кожа) беля се, обелвам се О umg sich
[4] aus den Kleidern — събличам се AI
[съб|лека се, -лечеш се (-лякох се)]
Schalen pl (Schalenwild двукопитен дивеч)
копйга pl; — obst п 20fsg (Nüsse, Man¬
deln) орехи р( и бадеми pl; — wild п 20/sg
двукопйтен дивеч
Schälfurche / 16 Landw бразда /при под¬
мятане на сгьрнйще
Schalk т 1 od 2 шегобй|ец т, -йци, шмекер
т
schalkhaft adj дяволит, закачлив, шеговит
Schalkhaftigkeit / 17/sg дяволйтост /, за-
качлйвост / шеговитост /
Schalkragen т 4 шал-яка /
Schall т 1 od 2 звук (-ът) т, -ове, pl auch
звуци (auch Phys); (Geräusch) шум (-ът)
т. -ове; (Schritte крачки) кънтене п, ече-
не п; (Glocken камбани) звън (-ът) т,
екот т; ехтене л О übertr — und Rauch
празна работа, празни прйказки (umg)
Schallaufzeichnung / 17 звукозапис т;
— bekämpfung / 17 борба / с шума;
— dämpfer т 4 шумозаглушител т
schalldicht adj звуконепроницаем
Schalldose/16 Tech кутйя/на грамофонна
мембрана
Schallehre / 16lsg Phys акустика /
schallen <j>rät auch scholl/Ah) vi звуча uv, 13;
ехтя uv, 12; кънтя uv, 12; от&квам AI [от¬
екна £2]0 ~des Gelächter буен [гръмък]
смях; -»der Beifall бурни ръкопляскания
pl; -»de Ohrfeige звучна плесница;
Glockengeläut schallt über die Stadt кам¬
банен звън се носи над града
Schallgeschwindigkeit/17 Phys скорост/на
звука; —grenze/ 16, — mauer/ 16 Phys,
Flugw звукова преграда - [бариера];
— platte / 16 грамофонна плоча;
—plattenmusik /17/jg музика / от грамо¬
фонни плочи; —quelle / 16 звукойзточ-
ни|к т, -ци. йзточни|к т, -ци на звук;
— rille/16 бразда/(на грамофонна пло¬
ча); ~säule/ 16 тонколона f; —schütz т
\/sg звукоизолация /
schallsicher adj = schalldicht
Scball|stärke /16}sg сила / [интензивност J]
на звука; — trichter m 4 (Blasinstrument
духов инструмент) тръба f; —welle/16
Phys звукова вълна _
Schil|maschine /46 машина /за белене (на
плодове, зеленчуци); —pflüg т 2 Landw
плуг (-ът) т -лющйлник, р! плугове-лю-
щйлници
schalt prät von schelten
Schaltanlage / 16 El електроразпредели¬
телно устройство; — apparat m 1 El ко¬
мутационен апарат; — brett n 21 раз-
пределйтелно [комутационно] табло;
командно табло „
schalten vt включвам А1 [включа /]; vi
Kfz (Gang скорост) включвам, превк¬
лючвам (auf, in [4] на); (verfügen) разпо¬
лагам uv.Al (mit [}] с); übertr umg
(begreifen) загрявам Al [загрея Е6\
(umg), схващам AI [схвана Е2\0 vom
dritten auf [inj den vierten Gang — превк¬
лючвам от трета на четвърта скорост;
— und walten разпореждам се А1 [разпо¬
редя се //] по свое усмотрение; j’mdn. —
und walten lassen предоставям A2 [пре¬
доставя //] някому пълна свобода на
действие
Schalter т 4 El (електрически) ключ;
(Ein — ) включвател т; (Um — ) комута¬
тор т, превключвател т; (Aus — ) пре¬
късвач т; Eisenb, Post, Bank гише п, -та
Schalthebel т 4 Kfz скоростен лост; —jahr
п 20 високосна годйна; — tafel / 16 =
Schaltbrett; —tag т 1 допълнителен ден
във високосна годйна, 29 февруа¬
ри;— uhr / 17 часовников механизъм за
автоматйчно включване и изключване;
—ung/ 17 El свързване п; включване п;
(Schaltungsübersicht) схема / (на съеди¬
нения); Kfz сменяне п на скоростите '
Schalung / 17 (Bretterverkleidung) обшйвка
/, обковаване п с дъскй; (Betonform aus
Holz) кофраж m
Schaluppe /16 Mar (Einmaster) едномачтов
платноход; (Beiboot) малка лодка (на
кораб)
Scham / 11/sg срам (-ът) т, -ове, свян т;
Апаг външни полови органи pl; срамни
части pl (umg)
schämen, sich [4] {Itb} срамувам се uv,
AI,срам ме е (e-r Sache [2] od jmds. за.
SCHÄNDLICHKEIT «79
поради нещо, od някого, wegen [2\ за,
поради) O du brauchst dich dessen nicht
zu — няма защо да се срамуваш за това;
sich [4] vor jmdm. — срамувам се от ня¬
кого; schäme dich! засрами се!; schämst
du dich nicht? не се ли срамуваш?, не те
ли е срам?
Schamgefühl п 20 чувство п на срам [свян]
schamhaft adj срамежлив, свенлйв
Schamhaftigkeit / П/sg срамежлйвост /,
свенлйвост /. стеснителност / •
schamlos adj безсрам|ен, -на, безочлив
Schamlosigkeit / 17 безсрамие п, безочие
п, безочлйвост /
Schamotte / 16/sg шамот т (глина)
Schampun od Shampoon [schampu:n, auch
schampo:n] n 20*/sg шампоан m
schamrot adj почервенял* от срам. изчер¬
вил се от срам О — werden изчервявам
се AI [изчервя се //], почервенявам AI
[почервенея £<$] от срам
Schamröte /16/sg: die — stieg ihr ins Geskht
тя се изчерви [поруменя] от срам; das
trieb ihr die — ins Gesicht това я накара
да се изчерви [да поруменее] от срам
schandbar adj — schändlich: umg es ist alles
— teuer geworden всйчко е станало ужас¬
но скъпо
Schande / 16/sg срам (-ът) m; безчестие n;
позор m O jmdm. große - machen по¬
зоря uv, II, опозорявам AI [опозоря II]
няког o; umg zu meiner — muß ich gestehen
... за мой срам трябва да призная ...;
es ist eine —, wie du dich benimmst сра¬
мота е, както се държйш; sich [4] mit
— bedecken ставам Al [стана E2] за
срам
schänden </ib> vt позоря uv, II, опозорявам
AI [опозоря //], петня uv, II, опетнявам
А! (опетня //]; (Frau жена) изнасйлвам
AI [изнасиля //]; (entweihen) оскверня-
вам АI (осквсрия //]; (verunstalten) обе¬
зобразявам А! [обезобразя //]
Schinder т 4 осквернйтсл т
Schandfleck т 1 позорно петно
schändlich adj (niederträchtig) нйз|ък, -ка,
мсрз|ък, -ка. п6д|ъл, -ла, поз6р|ен, -на;
(abscheulich) отвратйтел|ен, -на,
ужас|сн, -на. безобраз|сн, -на О umg sich
[4] — ärgern ядосвам се А! [ядосам се
А!\ безобразно много
Schändlichkeit / 17/sg позор т: безсрамие
/»; безобразие п
680 SCHANDMAL
Sdund|inal n 20 od 22 Hist дамга /. дамгб-
сано място; übertr = Schandfleck; -maul
n 22 umg мръсен, зъл език; (Person) мръ¬
сен клюкар, клеветни|к nt, -ци; цинй|х
т, -ци; мръсна клюкйрка, клеветница/;
цинйчка/•—tat /17 престьплени|е п, -я,
злодеяние и. -я; позорна, срамна по¬
стъпка
Schändung / 17 опозоряване п; (Vergewal¬
tigung) изнасилване п; (Entweihung)
осквернение п, оскверняване п
Schankbier п 20 наливна бира
Schanker т 4 Med шанкър т
Schanktisch т I тезгях т (в питейно за¬
ведение); ~wirt т 1 крънмар т; —Wirt¬
schaft / 17 кръчма /, питиепродавлица
/
Schanze / 16 МИ окоп т. укрепление -п,
-я; Sp Schi ски-шанца / О sein Leben für
jmdn. in die — schlagen рискувам uv, Al
живота си за някого
schanzen <А/>) vi МИ правя uv, U, напрйвям
А 2 [ направя //] окоп, копая uv, Е7
Schanzentisch т 1 Sp Schi трамплин т за
отскок със ски
Schar / 17 (Leute) тълпа /, множество л;
(Vögel птици) ят|о п, -а, орля|к т, -ци;
Mil (Soldaten войници) отряд т; п 20
Landw лемеж т О in — еп на тълпи; eine
— Kinder орляк деца
Scharade / 16 шарАда /
scharen, sich [4\ <АА) събирам се А1 (събера
се £J], трупам се uv, Al, натрупвам се
А1 [натрупам се А1], стълпявам се AI
[стълпя се И] (um [4\ около)
scharenweise adv на тълпи, на орляци
schärf adj 6ст|ър, -ра; (Umriß контури)
яс|ен, -на, отчетлив, рязко очертан;
(Speise храна) лют, лютив, парлив; (al¬
koholisches Getränk алкохолна напитка)
сйл|ен, -на; (Säure киселина) силно раз¬
яждаш; (Wind вятър) бст|ър, -ра, сйл|ен,
-на. пронизващ; (Luft въздух) студен;
(Blick. Verstand поглед, ум) 6ст|ър, -ра,
проницателен, -на; (Mittel средство)
сйл|ен, '-на, радикал[ен, -на; (Kampf,
Widerstand борба, съпротива) ожесто¬
чен; (Kritik критика) ост|ър, -ра, без¬
пощаден, -на; (Protest протест) бст|ър,
-ра, енергйч|ек, -на; (Urteil, Bestimmung,
Vorgesetzter присъда, разпореждане, на¬
чалник) строг; (Rede реч) язвйтелен,
-на, жлъч|ен, -на, хаплив О ~er Essig
силен [мнбго кисел] оц&т; Mil —а Mu¬
nition боеприпаси pl; —е Patronen pl бое-
вй патрбни pl; eine Säge — machen остря
uv, И, наострям А2 [набстря /7] тбча uv.
U, наточвам А1 [натбча 1Г\ трион; —
nacfadenken мйсля uv. И, усилено; jmdn.
— bewachen охранйвам uv, Al, пазя uv,
II, няхого зорко; — arbeiten работя uv,
II с жар; — gehen вървя uv, 12 с бърз
ход; jmdn. - ins Auge fassen впбрвам AI
[вперя 77] поглед в няхого; etw. [4\ —
diskutieren обсъждам AI [обсъдя II] не¬
що разгорещено; — schießen стрелям uv,
AI с боевй патрони (в целта); umg auf
jmdn. — sein интересувам се uv, v, Al
много от някого; umg hinter einer Sache
[5] — sein жадувам uv, AI за нещо, стре¬
мя се uv, II с всички сили към нещо;
— gebackene Brötchen препечени (хубаво
изпечени] хлебчета
Scharfblick т l/sg проницателност /
scharfblickend adj проницателен, -на
Schärfe / 16jsg острота /: (scharfer Umriß)
рязка очертаност, Ьтчетливост f; (Wür¬
ze) лютивина f; (Atzkraft) каустйчносг
/, разядлнвосг f; (Genauigkeit) точност
/, прецйзност f: (Heftigkeit) сила f:
(Strenge) строгост f; (Schonungslosigkeit)
безпощадност f; (Bissigkeit) хапливост
f, язвйтелност f; — n pl (bissige Worte)
остроти pl
schärfen (Ab) vt остря uv, 11, наострям A2
[набстря 77], тбча uv, II, наточвам Al
[наточа //]; übertr изострям, развивам
Al [развйя £7], усилвам Al [усиля 77]
scharfkantig adj с бстри ръбове
Scharfmacher т 4 umg подстрекател т;
— richter т 4 палач т; —schießen л 23/
sg Mit ббйна стрелба; — schütze т 7 Mil
М *
снайперист т
scharfsichtig adj с остро зрение; übertr про¬
ницателен, -на, прозорлйв, далновйден,
-на
Scharfsinn т l/sg проницателност f;
остроумие л, остроумност /
scharfsinnig adj проницателен, -на
Scharlach т 1 */sg (Farbe) пурпур т; т
1 */sg od л 20*/sg Med скарлатйна /
scharlachrot adj пурпурен, -на '
Scharlatan [auch ..ta:n] m l* шарлатАн|ин
m, -и
Scharlatanerie f 16 шарлатанств|о n, -a
Scharm m 1Jsg чар m, обаяние n, прелест
/
scharmant adj очарователен, »на, обая¬
телен. -на, прелестен, -на
Scharmützel n 23 Mil престрелка / схватка
f; übertr (kleines Wortgefecht) пререка¬
ние Л, -я
Schanker n 20* Tech шарнйр m
Schärpe/16 (Gürtel) euiäpn m (вързан като
колан); (Uniform униформа) широка
лента
scharren <АЛ> vi (Huhn кокошка) ровя uv,
II (nach [3] за); (Pferd кон) ровя, рия uv,
Е7 (с копита) О der Hund scharrt an der
Tür кучето драще по вратата; die Stu¬
denten 'v mit den Füllen студентите тър¬
кат c крака по пода (в знак на неодоб¬
рение); vt; ein Loch in die Erde ~ изра¬
вям A2 [изровя II] дупка в земята; etw.
[4] in die Erde ~ заравям пешо в земята
Scharte/16 (Messer нож) щръбка/, нащър¬
бено [назъбено] място; (Lippenspalte)
напукана устна; Geogr тясна седловина;
Hist бойница / амбразура f; übertr неу¬
спех т, поражение лО ^n bekommen на-
щърбявам се AI [нащърбя сс //]; übertr
eine v wieder auswetzen поправям A2
[поправя II] грешка
schartig adj нащърбен
Scharwenzel^i / 16fsg угодничество л, под-
лизурство п, подмазвачество п
scharwenzeln <d/hb, snУ vi umg любезнича
uv, II (um [4] c); угоднича uv, II (um [4]
на); докарвам се AI [докарам се Al] (um
[4] на)
Schaschlik m 6/sg шишче n, -та
Schatten m 4 сянка* / (auch übertr) <0 im
~ на сянка; im eines Baumes под сян¬
ката на едно дърво; übertr im ~ stehen
оставам AI [остана £2], стоя uv, 12 в
сянка [на заден план]; übertr jmdn. in den
— stellen засенчвам Al [засенча //] ня¬
кого: diese Leistung stellt alles bisher Da¬
gewesene in den ^ това постижение пре¬
възхожда всичко, което с било до ден
днешен: dafür gibt es nicht den - eines
Beweises за това няма и помен от до¬
казателство, за това няма никакво до¬
казателство; jmdm. wie sein ~ folgen
вървя uv, 12 като сянка след някого,
следвам uv, Al някого по петите; er ist
nur noch ein ^ seiner selbst той c запри¬
личал на сянка; той не прилича на себе
си; Myth das Reich der - царството на
мъртвите
Schattenbild п 21 силует т; ^dasein п 23/sg
живот, който преминава незабелязано,
живот в сянка
schattenhaft adj като сянка [сенки /?/], при¬
зрачен, -на; (undeutlich) смът|ен, -на.
SCHÄTZENLERNEN <81
неяс|ен, -на, неопределен; (verblaßt) из¬
бледнял*
Schattenkabinett л 20* Pari кабинет т на
опозицията (който ще започне да фун¬
кционира при евентуална смяна на пра¬
вителството);- ~гооге0е /16 Bot вишнап
т; ~ reich л 20 Муг царство л на мър¬
твите; ^-riß т 1 силует т; ^seite / 16
сенчестата страна; übertr лоша [слаба]
страна, недостагь|к т, -ци (на характер
и др.); ^spiel л 20 театър на сенките
(в Източна Азия); Kunst светлосенки pl,
игра/ на сенки и светлини; ^Verteilung
/17 Kunst разпределяне л на (светлините
и) сенките
schattieren <d//iA> vt нюансирам uv, v, AI.
нанасям A2 [нанеса El] отсенки [отте¬
нъци]
Schattierung / 17 отсянка* f, нюанс т;
(das'Schattieren) нюансирано п. нанасяне
л на отсенки
schattig adj сенчест
Schatulle / 16 ковчеже л. -та, касетка /
Schatz т 2 съкровищ|е п, -а, богатств|о л.
-а (auch übertr); (des Staates) държавно
съкровище, фиск т; übertr (Person) лю-
бйм т, любима /* pl (Naturreichtum,
Bodenschätze) богатства pl (природни,
подземни) О einen — heben изкопавам
AI [изкопая Е7] съкровище: ein an
Wissen богатство л от знания: mein
мили мой!: мила моя!, съкровище мое!
schätzbar adj който може да сс оцени, оце¬
ним; (Eigenschaft качество) цен|сн, -на
О ein Ring von kaum ^em Wert пръстен
c неоценима стойност
schätzen </iA> r/ (ungefähr berechnen) оце¬
нявам А! [оиеня //], определям A2
[определя //] приблизително (цена, дъл¬
жина, разстояние и др.); (genau berech¬
nen) оценявам (auf [4] на); (hochachten)
ценя uv, IL уважавам uv, AI; (meinen)
смятам AI [сметна £2], предполагам AI
[предположа //] C sich [4] glücklich ^
смятам сс за шастлйв: ich schätze ihn auf
SO Jahre давам Al [дам, дадеш (дадох)}
му 50 години, смятам, мйсля uv, II. че
с на 50 години
schätzenlernen <u/AA> vt уча се uv. II. науча¬
вам сс AI (науча сс //] да ценя, запо¬
чвам АI [започна £2] да ценя, мо|га uv,
-жеш (-жах) да оценя
682 SCHÄTZENSWERT
schätzenswert adj досто|ен, -йна за уваже¬
ние, уважаван, цен|ен, -на; (Absicht,
Leistung намерение, постижение) по¬
хвален, -на
Schatz|gräber т 4 иманяр т; ~kammer /
16 съкровищница / {auch übertr)-, ~ kanz¬
let т 4 министър на финансите на Ве¬
ликобритания; ~ kästchen п 23 кутийка
/ [ковчеже п, -та] за скъпоценности;
~ meister т 4 касиер т (на дружество,
организация и др.); Hist ковчежни|к т,
-ци
Schätzung /17 приблизителна оценка; пре¬
ценка /• (eines Hauses) оценка/( на къща
и др.); übehr уважение п, почит / О
nach vorläufiger ~ по предварителна
преценка
Schau / 17 (Ausstellung) изложба / (Ver¬
anstaltung) преглед т, представяне п (на
модели и др.); шоу п; (prüfendes Anse¬
hen) преглед т; проверка f; (eindruck¬
volles Ereignis) сензация f; (Mode ~) ре¬
вю n, -ra; übertr geh (Blickwinkel) гле-
дищ|е л, -а, гледна точка, стан6вшц|е п,
•а О etw. [4] zur — stellen излагам AI
[изложа //] нещо (за продан); показвам
АI [покажа Е4\ нещо; etw. [4] zur ~ tra¬
gen изваждам А1 [извадя 11] нещо на
показ, показвам А1 [покажа Е4] нещо
(тоалет, последна мода и др.); umg eine
tolle - ahziehen правя uv, II направям
A2 [направя II] голяма сензация; übertr
Heiterkeit zur ~ tragen правя се на весел,
представям се А2 [представя се //] за
весел; etw. [4] in neuer ~ sehen виждам
Al [видя 12] нещо в нова светлина; die
innere [dichterische] ~ вътрешно [поетй-
ческо] съзерцание
Scfaau|büd п 21 диаграма f; схема /;
~ bode/16 павилион т за атракции (по
панаири и др.); ~bühne /16 geh теат|ър
т, -ри, сцена /
Schauder т 4 ужас т, страх (-ът) т, -ове,
отвращение п; (Frösteln) тръпки р! (от
ужас, страх и др.) О mich durchläuft
[ergreift, überfallt] ein ~ полазват ме
тръпки, настръхвам Al [настр-ьхна £2];
ein ~ ergriff sie обхвана я ужас
schauderhaft adj ужас|ен, -на, страш|ен, -на;
(sehr häßlich, schlecht) безобраз|ен, -на,
отвратйтел|ен, -на <> ein ~es Wetter
отвратително време; sich [4] ~ ärgern
ужасно се ядосвам А1 [ядосам се AI]
sch^ydem (A4) vi ужасявам се Al [ужася
се //], настръхвам А1 [настръхна Е2],
потръпвам А1 [потръпна £2] от ужас
[страх] О mich schauderte bei dem Ge¬
danken, dafi ... ужас ме обвзема при ми¬
сълта, че...
Schaden! л 23jsg = Schauder
schien <Ab> vi гледам uv, Al, поглеждам
Al [погледна Е2] О auf etw. [4\ ~ грижа
се uv, 11 за нещо (ред, домакинство и
др.); nach jmdm. — наглеждам uv, Al
някого, грйжа се за някого; ~ Sie! гле¬
дайте!, вйжте!; da schau einer! я гледай
ти!; um sich [4] ~ оглеждам се
Schauer т 4 (Frösteln) тръпки pl; (Grauen)
ужас т, страх (-1т) т, -ове; (ehrfürchti¬
ges Erbeben) трепет т; (Regen) кратък
проливен дъжд; (Hagel) градушка f;
(Schnee) кратък ейлен снеговалеж О
mich überläuft ein ~ тръпки ме полазват;
übertr geh ein ~ von Fragen prasselte auf
ihn nieder заейпаха го c куп въпроси
Schauer|bild n 21 ужасяваща картина,
страшна гледка; ~ geschichte /16 страш¬
на история
schwerlich adj ужас|ен, -на, страш|ен, -на,
зловещ О sie hat ~ gesungen тя пя ужас¬
но
Schwermärchen п 23 страшна приказка
schauern <А6> vi треперя uv, Е4. потре¬
первам AI [потреперя Е4\, тръпна uv.
Е2, изтръпвам А1 [изтръпна £2], по¬
биват ме тръпки (от ужас, студ) О es
schauerte ihm [ihn] vor Kälte той трепе¬
реше от студ; ihn [ihm] schauerte vor dem
Tod той изпйтваше ужас от смъртта;
umg es schauert валй ейлен дъжд [град,
сняг]
Schwerroman т 1* роман т на ужасите
Schaufel/ 16 лопата /,- (Elch), лопатка /на
еленови рога; Tech лопата /: перка /:
(Bagger багер) кофа /, кош т, -ове; Sp
(Paddel) nep|ö п. а (на гребло)
schwfelförmig adj лопатовйд|ен, -на
Schwfelgcwc^h а 20 Zool рога pl на елек
schwfel* <А6) vi (Grube) копая uv, El,
изкопавам Al [изкопая £7]; (mit der
Schaufel werfen) прехвърлям A2 [пре¬
хвърля //] (материал) с лопата; (Schnee
сняг) рйна uv, Е2 с лопата О Kohlen in
den Keller — нахвърлям въглища в зйм-
ника с лопата; Weizen in Sicke — на¬
сипвам Al [наейпя Е4\ с лопата жйто
в чували
Schwfelrad п 22 Tech лопатно колело (на
турбина и др.); роторно колело (на ро-
торен екскаватор); ~bagger т 4 роторен
екскаватор
Scl^aufenster п 23 витрина f; ^dekoratenr
[..tö:r] т 1* декоратор т [оформител т]
на витрйни; ~ puppe/16 манекен т*(кук-
ла); ~ Wettbewerb т 1 конкурс т за
най-хубаво подредена витрина
Schaukasten т 5 (малка) витрина / (в
музей, на улица и др.)
Schaukel / 16 люлка f; «- forderer т 4 Tech
висящ конвейер
schaukeln vt люлея uv, Еб, люшкам
uv, Al: V/ люлея се, люшкам се
Sch^ukellpferd п 20 дървено конче за лю¬
леене; ~геск п 20 Sp трапец т; bringe
pl Sp спортни халкй pl: ~ Stuhl т 2 лю¬
леещ се стол
Schau|lauf т 2. Schaulaufen п 23 ревю и,
-та на лед; Sp показно фигурно пърза-
ляне; ^lust /14/^ любопитство и, жаж¬
да / за зрелища; ^lustige т 7+ човек,
който обича зрелища, любопитен чо¬
век; зяпач т {w>\g)
Schaum т 2 пяна /; übertr илюзия / фан¬
тазия/ измама/О Eiweiß zu ^ schlagen
разбивам Al [разбия Е7\ белтъци на
сняг; den ^ abschöpfen [abfullen] обирам
Al [обера Е3\ пяната; übertr «- schlagen
хвърлям А2 [хвърля //] прах в очите на
хората, говоря uv, II големи [празни]
прйказки (umg)\ seine Hoffnungen wurden
zu ~ надеждите му се разбйха
schaumbedeckt adj покрйт с пяна, разпе-
нен
Schaumbeton т 6 Arch пенобетон т
Vj/
schäumen vt пеня се uv, И: (Sekt
шампанско) шумя m\ 12, übertr кипя uv,
II (\ог [3] от) (ярост, гняв и др.); ~d
adj пснлйв, разпенен
schaumgebremst adj с малка [намалена]
пенлйвост. нископенест (за перилен пре¬
парат)
Schaumiglas п 22 пеностъкло w.'^gold п 20
златен варак; -^gummi m 6 Tech пеногу-
ма / пореста гума; дунапрен m
schaumig adj (mit Schaum bedeckt) пенлйв;
разпенен; (wie Schaum) пенест ,0
Butter und Zucker ^ rühren разбйвам Al
(разбия E7] масло и захар на пухкав
крем
Schaum|kämme pl разпенени бели гребени
(на морски вълни); — keile /16 = -^löf-
fei; nieder n 23 изкуствена (порьозна)
кожа (за чанти и др.); — 15<Те1 m 4 лъ- *
жица / за обиране на пяна; ~~ löscher m
SCHEEL 683
4 пожарогасител m (с пенообразуващо
вещество); ^schifiger m 4 тел / за раз¬
биване на яйца (и др.); «-Stoff m I пенест
(порест) материал; пенопласт т;, ду¬
напрен т; ^wein т 1 шумящо [пенливо]
вино, вйн|о п, -а тип шампанско
Schaupackung / 17 бутафория / рекламна
опаковка (във витрина)
Schauplatz т 2 (Roman, Drama роман,
драма) място* п на действието; (politi¬
sche Ereignisse политически събития)
арена /• МП театър т (на военни де¬
йствия) О übertr vom «- abtreten оттег¬
лям се А 2 [оттегля се /7] от обществе¬
ния живот, слизам А1 [сляза* El od
слезна Е2] от сцената; geh умйрам А1
[ум|ра Е (-рях)]
Scl^auprozeß т I голям съдебен процес (с
политическа цел)
schaurig adj = schauerlich
Schauspiel n 20 пиеса f, драма /; übertr
гледка f, сцена /; verachtl зрелиш|е n, -a:
^dichter m 4 автор m на пиеси, драма¬
тург т, -зи; ^-ег т 4 актьор т, артйст
tu (auch übertr)
Schauspielerei / 17 (Verstellung) преструв¬
ки pl, комедия /
Schauspielerin / 18 актриса / артистка /
(auch übertr)
schauspielerisch adj актьорски; (Begabung
заложби) артистйч|ен, -на; übertr пре¬
взет, теаграл|ен. -на
scl^auspielern <ЛЛ> vi umg играя uv. E7 в теа¬
тър; übertr преструвам се А! [престоря
сс //], разигравам АI [разиграя Е7\ ко¬
медии
Schauspielhaus п 22 драматичен театър;
Kunst / 14 театрално изкуство
Schausteller т 4 изложител т: (auf Jahr¬
märkten) притежател т на павилион за
атракции (по панаири и др.); ^turnen
п 23 Sp показни гимнастически игри pl
Scheck т 6 (pl auch -е) Fin чек т, -овеО
ein ungedeckter ^ чек без покрйтие; ein
~ über 500 Mark чек за повече от
петстотин марки
Scheckbuch п 22 чекова книжка
Schecke т 7, /16 (Pferd) пъстър кон; (Kuh)
пъстра крава
scheckig adj пъст|ър, -ра, шарен, петнйст,
на петна
scheel adj übertr (neidisch) завист¬
лив; (mißtrauisch) недоверчйв, не-
684 SCHEELSUCHT
дружелюб|ен, -на О jmdn. — anblicken
поглеждам Al [погледна £2] някого на-
крйво
Scheelsucht / \4/sg завист / злоба /
Scheffeli'rii'41крйна /;umg(Bottich)BeAp|6 л,
-äO übertr umg das Geld in (vollen) — n
ausgeben пръскам uv, AI пари c (пълни)
шепи; umg sein Licht unter den — stellen,
скромнича uv, II, не изтъквам Al [из¬
тъкна £2] способностите [заслугите] си
scheffeln </ib> vi: übertr Geld [Reichtümer]
— трупам uv, AI, натрупвам Al [на^
трупам Al\ пари [богатства]
scheffelweise adv в голямо колйчество; О
— Geld ausgeben харча uv, II, пръскам
uv, Al нарй с шепи
scheibchenweise adv на тънки резенчета;
übertr umg малко по малко; па час по
лъжйчка (umg) О sich [3] etw. [4] —
aneignen усвоявам Al [усвоя //] нещо
съвсем бавно
Schöbe / 16 Tech шайба / диск т, -ове,
кръг (-ът) т, -ове; (Wurst — , Tomaten—)
резен т, парче п, -та (салам, домат);
(Brot) филйя / резен т (хляб); (Fenster
прозорец) стъкло п; (Schieß ~) мишена
/• Sp (Eishokey хокей на лед) шайба /
О in — п schneiden режа uv, Е4 на филии
[на резени]; Gurken in —n schneiden режа
краставици на кръгчета
Scheibenegge / 16 Landw дискова брана
scheibenförmig adj дискообраз|ен, -на,
кръг|ъл, -ла
Scheibengardine/16 тънко перде (драпира-
но на самия прозорец), бризбрйзи pl:
-honig т I/.vg übertr umg глупости pl:
— mäher ш 4 Landw дискова жетварка;
дискова сенокосачка; — pflüg т 2 Landw
дйсков плуг; -schießen п 23/sg стрелба
/'[стреляне л] по мишена; —Wischer т 4
Kfz чистачка /
Scheich т ) шейх т, -ове О verächt1 umg
so ein -! такъв тип (umg); (Weichling)
такава баба! (umg) (за мекушав човек)
sch^idbar adj отделим; Chem auch раз¬
ложим
Schade / 16 (Grenze) граница /, межда./-
(Wasser-) вододел т: (Schutzhülle)
ножница/ Апа( влагалиш|е п, -а, вагина
/• — brief т 1 Jur документ т [свиде¬
телство л] за развод; — linie [..io] / 16
междйнна [гранична, демаркашонна]
лйния; —münze / 16 дребна монета
schaden <23/hb} vt (trennen) разделям А2
[разделя 77], отделям; (Ehe брак) раз*
трогвам А1 [разтрогна Е2\; (Eheleute
съпрузи) развеждам AI [разведа £7];
(unterscheiden) разграничавам А1 [раз¬
гранича II]; <23/ял> v/ разделям се, про¬
щавам се AI [простя се 77] (von [3] с)
О sich [4] — lassen развеждам се; aus
dem Dienst — напускам Al [напусна £2]
службата си; aus dem Leben — напускам
живбта, умирам AI [ум|ра Е (-рях)]; eine
geschiedene Frau разведена жена; wir sind
geschiedene Leute между нас всичко е
свършено, нйщо не ни свързва вече
Scheide|wand / 14 преградна стена; übertr
преграда / бариера /• —nasser п 23
Chem азотна киселина; —weg т 1 кръс¬
топът т, -иша (auch übertr); разклоне¬
ни^ л, -я
Scheidung / 17 Jur (брако)развод т: geh
разделяне />. разграничаване пО die —
beantragen подавам AI [по|дам. -дадеш
(-дадор)] молба за развод; in — leben
съм Vа в развод; in die — einwilligen да¬
вам АI [дам, дадеш (дадох)] съгласието
си за развод; übertr eine — treffen
[machen] правя ui*. 7/ направям A2 [на¬
правя II] разлика, ] (zwischen [2] между)
Schridungslgnind m 2 причина / за развод;
— Klage / 16 Jur иск т, -ове за развод;
-prozeß т I бракоразводно дело
Schein л/ I /sg светлина/- (Glanz) блясък т;
отблясък т: (der Sterne) сияние п:
(äußeres Ansehen) външен вид. вън¬
шност /• (Trugbild) илюзия / т I
(amtliches Papier) удостоверени|е л. -я.
документ л>. разписка /• (Papiergeld)
банкнота /О nach dem — urteilen съдя
uv. /7 по външния вид; den — erwecken,
daß... създавам , AI [съз|дам,' -дадеш
(-дадох)] 1впсчатление че...; sich|[3]|den|—
geben, als ob ... давам си вид, като че
ли...; seine Ehrlichkeit ist nur - честност¬
та му е привйдна; kein — der Hoffnung
нйто йскрица надежда; dem —е nach на¬
глед, на вид, ако се съди по външния
вид; zum — привйдно
Scheinangriff т 1 ШI лъжлива атака
scheinbar I. adj привйд|ен, -на, мним; П.
adv (wie es scheint) кахто изглежда; (nur
dem Schein nach) привйдно
Schgn|blßte f 16 привиден [фиктивен,
илюзорен] разцвет; —ehe /16 фиктивен
брак
scheinen <23/AA> vi светя uv, II; (Sonne
слънце) auch грея uv, E6; (glänzen) блес¬
тя mV, 12; (den Anschein haben) изглеж¬
дам uv, AI O unpers es scheint mir, daß,.,
изглежда ми, струва ми се, че...; es
scheint wieder regnen zu wollen изглежда,
че пак ще валй, като че ли иска пак да
вали; wie es scheint, kommt er nicht mehr
както изглежда, той вече няма да дойде;
er scheint krank zu sein той изглежда е
болен; er schien nicht zu merken, daß...
той изглежда не забелязваше, че...
Sch^in|erfolg т 1 мним успех; ^friede т
7a/sg привиден [фиктивен] мир
scheinheilig adj лицемер|ен, -на, двулйч|ен,
-на. прикрит; umg ^ tun правя се uv, II
на невйн)ен. -на [на божа кравица (umg)]
Sch^inheiligle т 7+ лицемер т, хипокрйт
т, двулйчсн [прикрит] човек; ~keit /
\l/sg лицемерие п, двулйчие и
Scheintod т I Med мнйма смърт
scheintot adj привидно мърт|ъв, -ва
Schein|weit / 17 илюзорен свят; ~ werfer
т 4 прожектор т; Kfz фар т> -ове;
werferlicht п 21 прожекторна светлина
Schmiße f 1 Ь/sg vulg изпражнения pl; übertr
veracht! (dummes Zeug) глупости pl;
(Mist) боклу|к m. -ци O in der — sitzen
загазил съм va здраво; was gebt dich die
ganze ^ an? какво те интересува цялата
тази неприятна [гадна (umg)] история?
scheißen <21/AA> vi vulg ходя uv, II по
голяма нужда О übertr vulg auf etw. [4]
— пет парй не давам за нещо, плюя на
нещо (umg): vor Angst in die Hose на¬
пълвам AI [напълня //] гащите от страх
O’W*)
Scheit n 20 цепеница /
Scheitel m 4 Anal теме w. -та; (Haar ) път
m на косата; (Berg планина) връх (въ¬
рхът) т, върхове pl; Math връх (върхът)
т на ъгъл О vom ^ bis zur Solde от
главата до петите; einen ziehen реша
uv. I (ресах), сресвам AI [сре|ша I (-сах)]
коса на път; den ^ in der Mitte tragen
косата ми е сресана на прав път
Scf\ejtel|bein п 20 Anat теменна koci;
~linie [..nia] / 16 Math вертикална линия
scheiteln <ЛЛ> г/ вчссвам АI [вчеша Е4] ко¬
са на път
Scheitel|punkt т I Astr зенйт т, апогей
т (auch übertr): -winkel рI Math връхни
ъгли pl
Scheiterhaufen т 4 клада /
scheitern <лл> vi провалям се А2 [проваля
SCHEMA 685
се /7], пропадам AI [пропадна £2]; пре¬
търпявам АI [претърпя 12] неуспех; Маг
(SchifT кораб) разбивам се AI [разбйя
се £7], претърпявам крушение О alle
seine Hoffnungen scheiterten всичките му
надежди рухнаха
Scheitern п 23fsg провал т, неуспех т;
Маг разбйване п (на кораб) О etw. м
zum ~ bringen провалям А2 [проваля
//] нещо; zum ~ verurteilt осъден [обре¬
чен] на провал
Scheitholz п 22 дърва pl за горене
Schelle / 16 (Klingel) звън|6ц т. -цй;
(Glocke) камбана /. звънче п, -та; umg
(Ohrfeige) плесница I; pl
(Handschellen) белезници р!
schellen <ЛА> vi звъня и\\ II О es schellt звъ-
нй се
Schellen|geläut(e) п 20 od 23 звън т на кам¬
банки [звънчета]; ^kappe / 16 шапка /
на шут със звънчета; ^trommel/16 Mus
дайре п, -та
Schellfisch т 1 ZooI (вид) треска /
Schelm т 1 дяволит човек, дявол т (umg):
шегобй|ец т, -йци О sie ist ein тя с
дявол-момиче (umg): verölt хитрец т,
-й, шмекер т, мошени[к т, -ци
Schelmenroman т 1 Lit приключенски ро¬
ман (от 16 и 17 век със сатирична на¬
соченост); ^streich т I шега/ дяволйя
/
Schelmerei / 17 (schelmisches Verhalten)
дяволйтост f; (Schelmenstreich) шега f;
дяволйя / (umg): veralt измама f; шме¬
керия f (umg)
schelmisch adj шеговит, дяволит, закачлйв
Schelte / 16fsg мъмрене n, укор m O
bekommen карат ми се; гълчат ме;
(umg); es gibt wenn du das sagst ше
ти се карат, ако кажеш това
schelten <16/АА) vt< vi карам се uv, AI, скар¬
вам се AI [скарам се AI] (jmdn. на няко¬
го), хокам uv. AI; нахоквам AI [нахо¬
кам Al] (jmdn. някого); (schimpfen) ру¬
гая му, £7. наругавам AI [наругая ЕТ]
(auf jmdn. od etw. [4] някого od нещо);
карам се (mit) [3] с) О sich [4] mit jmdm.
— карам се с някого; jmdn. einen
Dummkopf - нарйчам AI [на|река, -ре¬
чеш (-рекох)] някого глупак
Scheltwort п 20 ругатня J
Schema п 24 (pl auch -ta) (Entwurf) схема/,
скица /, план т, -ове; (Muster) модел т;
686 SCHEMATISCH
umg шаблон O umg etw. [4] nach — F
aus führen изпълнявам Al [изпълня //]
нещо шаблонно [механически]
schematisch adj схематйч|ен, -на; (schablo¬
nenhaft) шабл6н|ен, -на, механйч|ен, -на
О etw. [4] rein — tun правя uv. II, на-
правям А2 [направя II] нещо съвсем
механически
schematisieren <dfhbj vt схематизйрам uv,
v, Al, представям А2 [представя //] схе¬
матично; шаблонизйрам uv, v, AI
Schematismus m 11 jsg схематйз|ъм (-мът)
m; шаблонност /
Schemel m 4 нйско столче (без облегалка);
табуретка /
Schemen т 4 (при)видени|е п, -я, прйзра|к
т, -ци; сянка* / (übertr)
schemenhaft adj прйзрач|ен, -на; като сянка;
(undeutlich) неяс|ек, -на, неопределен,
смът|ен, -на
Schenke / 16 кръчма /, пивница /
Schenkel т 4 Anat бедр|о п, -а; Tech рам|о
п, -ена, кол|яно, -ена; El бедр|о п, .-а,
полюс т (на електромагнит); Math
страна / на ъгъл; (Zirkel, Schere пергел,
ножица) рам|о п, -ена; — bein п 20 Anal
бедрена кост
schenken </ii> vt подарявам AI [подаря //]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); (eingießen)
наливам AI [налея Еб]; (ersparen) sich
[i] ~ спестявам си Al [спестя си II] (etw.
[4] нещо), не извършвам AI [извърша
II] (нещо) О einem Kind das Leben —
раждам Al [родя //] дете; jmdm. Auf¬
merksamkeit ~ обръщам AI [обърна E2]
внимание на някого; jmdm. Glauben —
вярвам uv, Al някому; jmdm. Vertrauen
— ймам uv, А1 доверие в някого; jmdm.
keinen Blick — не удостоявам Al [удос¬
тоя //] някого c поглед; übertr das ist
wirklich geschenkt това наистина е без
парй [много евтино]; umg Dir ist im Leben
nichts geschenkt worden в живота си тя
нйщо не получи даром; jmdm. die Strafe
~ опрощавам Al [опростя И] някому
наказанието
Schenker т 4 Jur дарйтел n; —in / 18 Jur
дарителка /
Schenkung / 17 Jur дарени|е л, -я;
—s|urkunde / 16 документ т за дарение
Schenk[wirt т 1 = Schankwirt; —Wirtschaft
/17 = Schenke
Scherbe / 16 od umg Scherben m 4 парче n,
-та (от счупено стъкло, порцелан и др.)
О In tausend —□ zerbrechen [zerspringen]
счупвам се AI [счупя се II], пръсвам се
AI [пръсна се Е2] на хиляди парчета,
ст&вам А1 [стана Е2] на сол; übertr in
—n gehen разбйвам се Al [разбия се ЕТ]
(за щастие, приятелство и др.)
Schere / 16 ножица / {auch Tech, Sp); Zool
щйпка / (на рак и др.) О Sp (Ringen
борба) den Gegner in die ~ nehmen взе¬
мам Al (взема Е (взех)] противника в
ножица; jmdn. in der ~ haben притискам
uv, Al някого, поставям A2 [поставя IT]
някого натясно (umg)
Oberen < 14/AA) vt стрижа uv, E4, остриг¬
вам Al [острйжа E4[\ .(Hecke жив плет)
подкастрям A2 [подкастря //]; (Gras
трева) кося uv. II, окосявам AI [окося
//] О sich [J] den Kopf kahl ~ lassen
острйгвам си косата до дъно [нула но¬
мер]; übertr alles Ober einen Kamm -
меря uv, II всичко c една мярка; übertr
umg jmdn. um etw. ~ излъгвам AI [из-
лъ|жа Е (-гах)] няхого с нещо
2scheren <АА> vt umg: unpers es schert mich
nicht не ме интересува, не ме засяга, все
ми е едно, пет парй не давам (umg); sich
[4] um jmdn. od etw. [4] nicht ~ не ме е
грйжа за няхого od за нещо, пет парй
не давам за някого od за нещо (umg);
sich [4] ~ махам се AI [махна се Е2];
0 umg er hat sich nach Hanse geschert
той си отиде в къщи; umg scher dich zum
Teufel! върви по дяволите!, пръждосвай
се! (umg)
Scherenfernrohr n 20 Mil рогатка f;
-schieifer m 4 точилар m; —schnitt m
1 Kunst силует m (изрязан от черна хар¬
тия)
Scheret^] / 17 umg неприятности pl, ядове
pl, разправии pl O — en machen създа¬
вам Al [сьз|дам, -дадеш (-дадох)] не¬
приятности
Scherflein n 23jsg лепта / O übertr sein —
zum Gelingen des Werkes beitragen давам
Al [дам, дадеш (дадох)] приноса си за
осъществяване на делото
Scherge т 7 полицейски агент; (Henker)
палач т (auch übertr); veralt приелужни|к
т, -ци в съда
Scherung/17 Tech срязване л, срез т. -ове
Scherz т 1 шега / О keinen — verstehen не
разбйрам А1 [разбера ES] от шега; —
beiseite! шегата настрана!; etw. [4] aus
— [zum' -] sagen казвам Al [кажа £4]
нещо на шега; seinen — mit jmdm. treiben
правя си uv, II шега, шегувай се uv, AI
с някого
Scherzartikel т 4 дребни предмети pl за
забавление (маски, книжни шапки, бом¬
бички и др.)
scherzen <ЛА> vi шегувам се uv, А1 (mit
jmdm. Aber etw. [4] c някого за нещо)
O nicht mit sich [3] ^ lassen не позво¬
лявам Al [позволя //] да се шегуват с
мене; nicht zum Scherzen aufgelegt sein не
ми е до шега; Sie — wohl? навярно се
шегувате?
Scherzfrage / 16 = Scherzrätsel
scherzhaft I. adj шеговит, забав|ен, -на; II.
adv шеговито, на шега, за забавление
Scherzhaftigkeit / 17jsg шеговйтост f;
~ lied п 21 шеговита песен; ^name т 7а
od ^namen т 4 прякор т; [sk..] п
24 (рI auch .м) Mus скерцо п; — rfitsel
п 23 весела гатанка; ^wort п 20 шега
/. закачка /
scheu adj (ängstlich) страхлив, боязлив,
плашлив, плах; (schüchtern) срамежлив,
стеснителен, -на; (Pferd кон) подплашен
Scheu / М/sg страх (-ьт) т. боязън / боя-
злйвост / плахост f; стеснителност /
Scheuche / 16 плашйл|о п, -а
scheuchen <AA> »vr пропъждам А1 [про¬
пъдя //], изгонвам А1 [изгоня //], под-
плашвам AI [подплаша II] (животни)
scheuen <АА> V/ страхувам се uv, Al, боя
се uv, П (etw. [3] от нещо); (Arbeit, Be¬
gegnung, Verantwortung работа, среща,
отговорност) бягам uv, AJ от, избягвам
А1 [избягна* Е2]: sich [4] — страхувам
се, боя се, плаша се uv, И (vor [3] от);
17 подплашвам се А1 [подплаша се 11]
(vor [3] от) (за кон и др) О keine Mühe
[Mittel, Opfer] um... не жаля uv, II
никакви усилия [средства, жертви], за
да...
Schauer / 16 umg хамбар т
Scheueг|börste / 16 четка / за дъски;
klappen т 4 парцал п за чистене (на
дъски и др.); ^leiste / 16 перваз т (на
под)
scheuern <АА> vtt vi търкам uv, Al, изтърк¬
вам Al [изтъркам Al] (под, тенджери и
др); (wund reiben) наранявам Al [нара¬
ня У У]. протривам А1 [протрия £7] (ко¬
жата на крак. ръка и др.); sich ^ (Tier
животно) чеша се uv, Е4, гьркам се (an
etw. [3] о нещо)
Scheuersand т 1 jsg пясък за изтрйване
SCHICHTGESTEIN 687
(на съдове и др.); ~tuch п 22 = Scheuer*
lappen
Scheuklappen pl наочници pl O übertr **
tragen, — vor den Augen haben тесногръд
[ограничен] съм va
Sch^yne / 16 хамбар m, плевня f
Scheusal n 20* чудовищ|е n, -а, страши-
лищ|е n, -a; (Verbrecher) йзверг m, звяр*
m, -ове; (häßlicher Mensch) плашйл|о n,
-а, чудовищ|е n, -a
sch^BUch adj (ekelhaft) отвратителен,
-на, ужас|ен, -на; (grausam) чудовищ|ен,
-на, страшен, -на; (Wetter време) отвра-
тйтел|ен, -на, безобразен, -на О umg
^ langweilig ужасно [страхотно] скуч|ен,
-на
Scheußlichkeit / 17jsg чудовищност / нй-
зост / гадост /*/17 безобразни неща
pl О — en erzählen разказвам А1 [раз¬
кажа Е4] гадости [отвратителни неща]
Schi od Ski [schi:] m За* od 4 Sp ска / ски
pl O ~ laufen [fahren] карам uvt Al ски
Schibindung / 17 бйндунги ply кантахари
pl; ^bob m 6 Sp скйбоб m
Schicht / 17 пласт m, -ове, сло|й m, -еве
(auch Geol); (gesellschaftliche ~) сло|й m,
-еве, прослойка / група f; (Arbeitszeit)
смяна* / O die oberen — en der Luft гор¬
ните слоеве на въздуха; alle ~en der
Bevölkerung вейчки слоеве на общест¬
вото; die ~~ antreten започвам Al [за¬
почна Е2] смяната; Bergb eine
(ver)fahren отработвам А1 [отработя /У],
изкарвам AI [изкарам А1\ една смяна;
in zwei ~en arbeiten работя uv, 11 на две
смени; umg ^ machen свършвам AI
[свърша II] работата [смяната]
Schichtarbeit / 17 работа / на сме¬
ни; ^arbeiter т 4 работник, който рабо¬
ти на смени
schichten <AA) vt нареждам AI [наредя II]
един върху друг; (Hochofen висока пещ)
зареждам А1 [заредя II]; vi Geol на¬
слоявам се AI [наслоя се /У], образувам
uv, А1 пластове
schichtenweise adv на редове, на пластове
(auch Geol); (gruppenweise) на смени
schichtfrei adj който не е на смяна, който
почива
Schichtigestein п 20 Geol седиментна ска¬
ла; ^ung / 17 Geol напластяване п; на¬
пластявания pl, стратификация /
(gesellschaftlich) прослойка / разслое-
688 SCHICK
ни|е л,-я; —unterricht т \/sg обучение п
на смени; —Wechsel т 4 постъпване п на
нова (друга] смяна; — wolke / 16 Meteor
слоест облак
schick adj елегант|ен, -на, с вкус, шик; umg
чудес|ен, -на О umg eine —е Schallplatte
чудесна плоча
Schick т 1 +/sg шик т, елегантност / О
sie hat — тя е елегантна, тя се облича
с вкус, тя е шик
schjcken <й/>> vt пращам AI [пратя /7],
изпращам (jmdm. od an jmdn. etw. [4]
някому нещо); sich [4\ — (sich fügen)
примирявам се AI [примиря се Il\ (in
etw. [4] c нещо); (sich anpassen) приспо¬
собявам се AI [приспособя се II] (in etw.
[4] към нещо); год|ен, -на съм va, бива
ме (für etw. [4] за нещо) О unpers es
schickt sich подобава, прилично е, под¬
хожда; es wird sich noch alles — всичко
ще се наредй, ще се оправи; es schickte
sich so, daß ... случи се така, че... ; die
Kinder ins Bett — пращам децата да си
легнат [да спят]; umg jmdn. zum Teufel
— пращам Al [пратя 77] някого по дя¬
волите (umg); nach dem Arzt — изпра¬
щам да извикат лекаря (|auch geschickt)
schicklich adj (wie es sich gehört) подоба¬
ващ, прилйч|ен, -на, благоприлйч|ен,
-на; (passend) удоб|ен, -на, умест|ен, -на
Schicklichkeit / П/sg приличие п, благо¬
приличие п
Schjcksal п 20* съдба /. участ /
schicksalhaft adj съдбонос|ен, -на, фатал|ен,
-на
Schicksals|gefahrte т 7, —genösse т 7 дру¬
гар т по съдба; — gefährtin /18, —ge-
nossin/18 другарка/по съдба; —glaube
т 7а фаталйз|ъм (-мът) т; — göttin / 18
Myth богиня / на съдбата; — schlag
т 2 удар т на съдбата
Schi£be|bühne / 16 Eisenb транебордьор
т, платформа/за напречно изместване;
Theat подвижна сцена; — fenster п 23
(плъзгащ се) прозорец т
schieben <32/АА> V/ бутвам AI (бутна £2],
бутам AI, тиквам AI [тйкна £2],
тйкам uv, AI; (Möbel, Steine beim Brett¬
spiel мебели, пулове) местя uv, AI, пре¬
мествам AI [преместя II]; sich [4] -
бутам се, движа се uv, II, промъквам
се А1 [промъкна се £2] напред; vi umg
правя uv, II нечестни сделки; контра-
бандйрам uv, v, Al; търгувам uv, Al на
черно (mit [3] с) О er schob ihn zur Seite
той го бутна настрана; etw. [4] in die
Tasche — слагам Al [сложа II], мушвам
АI [мушна £2] нещо в джоба си; sich
[4] durch das Gedränge — провирам се
AI [про|вра се Е (-врях се)], промъквам
се през навалицата; die Schuld [den Ver¬
dacht] auf jmdn. — прехвърлям A2 [пре¬
хвърля //], стоварвам Al [стоваря II]
вината [подозрението] върху някого;
umg jmdm. etw. [4] in die Schuhe — при¬
писвам Al [припиша E4] някому нещо,
стоварвам нещо върху гърба на някого;
eine Arbeit von einem Tag auf den anderen
— отлагам uv, Al работа от ден за ден;
Kegel — играя uv, £7 на кегли; mit Waf¬
fen - контрабандирам оръжие
Selber т 4 Tech шйбър т; вентил т;
клапан т; (Riegel) резе п, -та (на врата);
(Eßgerät für Kinder прибор за деца) ло¬
патка /(вместо нож); verächtl чернобор-
саджи|я т, -и, спекулант т, далавера-
джи|я т, -и (umg); Med подлога /
Schiebetür / 17 плъзгаща се врата
Schieblehre / 16 Tech шублер т
Schiebung / 17 (Unredlichkeit) измама /
мошеничество п; машинации pl; umg
спекула /, гешефт т, черна борса /;
(ungerechtfertigte Bevorzugung) проте-
жйране п, издигане п чрез протекция
schied prät von scheiden
Sch|£d$|gericht n 20 Jur помирителен [ар¬
битражен] съд; Sp арбитражна комисия;
— kommission / 17 Jur арбитражна ко¬
мисия; Jur (in Wohnvierteln) другарски
съд; — richter m 4 Jur помирител m; ap-
6йт|ър m, -ри; Sp съд|ия m, -йи, рефер
m; —sprach m 2 решени|е n, -я на ар¬
битражна комисия .
schief I. adj (krumm) крив, изкривен; (ge¬
neigt) наведен, наклонен; (nicht ganz rich¬
tig) погреш|ен, -на, неправилен, -на,
крив О umg ein —es Gesicht machen пра¬
вя uv, II кйсела физиономия; übertr auf
die —e Bahn kommen тръгвам Al [тръгна
£2] по наклонена плоскост, подхлъзвам
се АI [подхлъзна се £2]; II. adv нахрйво
О jmdn. — anseben гледам uv, Al някого
накрйво [сърдито]; etw. [7] geht — нещо
не вървй [куца]
Schiefer т 4 Geol шисти pl; шйфер т;
аспйд ли; лиска / (umg)
sch|$ferb]au adj с цвят на аспйд, сивосйн-
кав като аспйд
Sch^fer|bmch m 2 шйстова кариера [ка-
меноломна]; ~dach п 22 покрив, покрит
с (аспидни) плочи; ^gebirge п 23 Geol
шйстова планина
scl^ferig adj шйстов; (wie Schiefer) като
шйсти, който се цепи като шйсти
Schiefer|stift т I verölt калем т (за пло¬
ча); ^tafel / 16 veralt плоча /за пйсане
schiefgehen < 13a/.w> vi übertr не успявам
Al [не успея £0], провалям се А2 [про¬
валя се II], вървя uv, 12 зле (за план,
мероприятие и др.)
sch^fjtreten <15a/Afe> vt: die Absätze —
изтривам Al [изтрйя ЕТ] токовете си от
едната страна; изкривявам А1 [изкривя
А1] токовете си
schiefwinklig adj Math неправоъгъл|ен, -на
schieläugig adj кривоглед, разноглед. кри-
воок
schielen </;Л> г/ криво! лед [разно!лед] съм
IT/О auf /л/mit dem einen Auge ^ кривог¬
лед съм c едното око; ühertr umg гледам
мг. А/, нойлеждам Al [погледна E2] c
крайчеца на очйте си (nach jmdm. <w/etw.
[JJ към някого ad нещо): in das Heft des
Mitschülers - хвърлям A2 [хвърля //]
поглед (крадешком) в тетрадката на съ¬
ученика си
Scalen п 23jsg кривогледство п; Med
страбйз|ъм (-мът) т
schiert prät von scheinen
Schienbein n 20 Anat пищял m
Schöne / 16 Tech релса / шина /; Med
шина f O Eisenb aus den springen
излизам Al [изляза El] от релсите, де-
райлйрам мг, v, Al
schienen <AA) vt Med поставям A2 [по¬
ставя //] шйна на. шинирам uv, v, Al
Schienen|bagger m 4 релсов багер; ~~bahn
/ 17 превозно средство на релсов път;
^bus т 1а мотриса; ^stahl т 2 релсова
стомана; ^sträng т 2 релсов път;
verkehr т l/sg \ железопътен транспорт;
*^weg т 1 релсов път
schier I. adj чист (без примес) (auch übertr)
О die ^е Wahrheit чйстата [самата] йс-
тина: II. adv (fast) почти; (ganz und gar)
съвсем
Schierling m \* Bot бучинйш m
Sch|eB|baumwol)e / \6/xg пироксилйн nt,
гърмящ памук; ~budе / 16 павилион /и
за стрелба (по панаири и др.)
Schießbudenfigur / 17 мишена / в стрел¬
бище (по панаири) <> übertr sie ist eine
richtige ^ тя e станала за смях c вън¬
шността си
SCHIFFBRÜCHIG 689
schießen <32//iA> vi стрелям uv, A2 (auf
[4\, nach [3] по, в); <32/ot> vi (Wasser,
Blut вода, кръв) руквам Al [рукна E2\,
бликвам Al [бликна E2\ (aus [5] от);
(Boot. Vogel лодка, птица) стрелвам се
А! [стрелна се £2]; (Pflanzen растения)
избуявам А1 {избуя /2]; <32/АА) vt (Ra¬
kete. Weltraumstation ракета, космиче¬
ска станция) изстрелвам А1 [изстрелям
A2J; Jagd бия uv, Е7, убивам А1 [убйя
£7] О jmdm» eine Kugel in den Kopf ^
застрелвам някого в главата; das Blut
schoß ihm ins Gesicht той цял се изчервй;
Tränen schossen ihr in die Augen сълзй
бликнаха в очйте й; ein Gedanke schoß
ihm durch den Kopf една мисъл мина
като стрела през главата му; bei diesen
Worten schoß er in die Höhe при тези
думи той подскочи; der Junge ist in die
Höhe geschossen момчето израсна на ви¬
сочина; Sp ein Tor вкарвам Al [вка¬
рам Al] гол; Sp den Ball ins Tor вкар¬
вам топката във вратата, вкарвам гол;
umg jmdn. über den Haufen ^ застрелвам
някого
Sclueßen n 23/sg стреляне n; стрелба f;
ühertr umg es war zum — беше да си
умреш [да се скъсаш, да пукнеш (umg)]
от смях
Schießerei / 17 стрелба / престрелка /
Schießlplatz т 2 Mii Sp стрелбйщ|е п, -а;
~ pulver п 23 барут т, ^scharte / 16 Mil
бойница /. амбразура (; ^scheibe / 16
мишена /* ~ sport т 1 jsg спортна стрел¬
ба; ^ stand nt 2 стрелбйш|е п, -а; ^ Übung
/ 17 упражнени|е и, -я в стрелба
Schifahrer т 4 = Schiläufer
Schiff п 20 кораб т; Arch кораб т (в чер¬
ква)
Schiffahrt / 17 корабоплаване п
Schiffahrtsgesellschaft / 17 корабоплава¬
телно дружество; -künde / \6lsg нави¬
гация /; ^linie [..nio]/ 16 корабен рейс
schiffbar adj плавател|ен. -на
Schiffbarkeit / 17/ля плаватслност /
Schiff] bau т \lsg корабостроене п:
^bauer т 4 корабостроител ш
SchifTbruch т 2 корабокрушение п. -я О
erleiden претърпявам AI [претърпя
12] корабокрушение; übertr претърпявам
неуспех
schiffbrüchig adj който с претърпял кора¬
бокрушение
44 Немско-бинирскн речник
690 SCHIFFBRÜCHIGE
Schjft]briichige m 7 + корабокрушенец m,
-ци: — brücke / 16 понтонен мост
Schiflehen n 23 (Nähmaschine, Webstuhl
шевна машина, тъкачен стан) совалка
/ .
Schifler т 4 моря|к т, -ци; лодкар т;
(SchifFsführer) капитан т (на малък,
търговски кораб); — klavier [..wi:r] п 20*
umg акордеон т
Schi|fliegen п 23jsg изпълняване п на ски-
полет; - flug т 2 ски-полет т; -flug¬
schanze / 16 шанца / за ски-полети;
-V lehrer т 4 учител т по ски
Sch]fls|artillerie / 16а корабна артилерия;
— arzt т 2 корабен лекар; — bau m l jsg
= Schiffbau; —entlader m 4 пристанищен
кран; — hebewerk n 20 корабен елеватор
[подемник]; —innere n 26/sg трюм m;
—junge m 7 юнг|а m, -и; — kapitän m 1
капитан m на кораб; — kürper m 4 кор¬
пус m на кораб; — ladung / 17 товар m
на кораб; — mannschaft /17 екипаж m на
кораб; —Offizier m 1* морски офицер;
—raum m 2 вместимост / на кораб, то¬
наж "Т т; —rümpf т 2 —
—körper;—schraube / 16 витл|о п, -а
[винт /и,-ове] на кораб; —verkehr т 1 jsg
корабоплаване п; —werft/17 корабост¬
роителница / -
Schjlgelände odSkigelände [schi:..] n 23 мест¬
ност, удобна за каране на ски; -base
т 7, auch — haserl п 23 od 30 umg scherzh
начинаещ скиор; начинаеща скиорка;
-hose / 16 скиорски панталони pl
Schikane / 16 шикании pl; извъртвания pl,
залавяне п за дреболии О umg etw. [4\
mit allen — n haben притежавам uv. Al
нещо (жилище, кола) c всички удббства
schikanieren <djhbj vt шиканйрам uv. v,
Al, създавам Al [създа|м, -деш (-дох)]
излишни трудности (jmdn. на някого)
Schilanglauf т 2 Sp дълго бягане със ски
Schjflauf od Ski|lauf [schi:..] m 2 пързаляне
n със ски, скиорство п; — liufer т 4
скиор т
'Schild т 1 щит т, -ове; (Mützenschirm) ко¬
зирка /(на фуражка); Hist герб т, -ове;
Zool черупка /, броня / (на костенурки
и др.)<0 er führt einen Löwen im — на гер¬
ба му има лъв; übertr etw. [4\ (Böses) im
— е fuhren замислям А2 [замисля /)],
кроя и\\ 11 нещо лошо (gegen jmdn. про¬
тив някого)
2Schild п 21 фирма /. надпис т; табела /;
(Tür—) табелка /; (Etikett) етикет т,
мйрка/(на стока)
Schildbürger т 4 жител т на град Шйлда
(жителите са били известни със своята
глупост); übertr глупа|к т, -ци; —streich
т 1 übertr глупава работа, глупост /
Schilddrüse / 16 Anat щитовидна жлеза
Schilderhaus п 22 МИ будка / за часови,
караулна будка; — maier т 4 фирмо-
пйс|ец т, -ци
schildern vt описвам Al [опиша £4],
обрисувам uv, v, Al
Schilderung / 17 описание n, обрисовка /
Schildknappe m 7 Hist оръженос|ец m, -ци;
—kröte/ 16 костенурка f; —patt n 20jsg
Tech рогов материал от бронята на
морска костенурка
Schjldwache /16 veralt стража / О — stehen
стоя uv, 12 на пост [на караул], карауля
uv, 11
Schilf п 20 Bot тръстика/. камъш т (umg);
—gras л 22 Bot — Schilf; —matte/16 ро¬
гозка /; -rohr n 20 Bot = Schilf
schilfig adj обрас|ъл, -ла c тръстика
Schilift od Skilift [schi:..] m 1 od 6 Sp скй-
влек m, -ове
schjllern <Лб> vt бляскам uv. Al, блестя uv,
12 в различни (преливащи се) цветове
schjllernd adj блестящ, който блестй в пре¬
ливащи се цветове; (Seide коприна) шан-
жан
Sdulling т 1* австрийски шилйнг, Abk S
Schimäre / 16 химера /
Schimmel т 4 Zool бял кон; т 4jsg плесен
/’
sch|mm(e)lig adj плесенясъл
schimmeln <Аб) vi плесенясвам Al [плесе¬
нясам А1\
Sclümmer т 4 слаба светлина, (слаб) бля¬
сък; (Sterne звезди) блещукате п, треп¬
тене п; (Mond луна) сияние п О übertr
umg keinen — von Hoffnung нйто капка
надежда; keinen (blassen) — von etw. [5]
haben нямам uv, Al нйкакво понятие
[представа] за нещо
schjmmern (hb) vi (schwach scheinen) светя
uv, II (слабо), излъчвам Al [излъча II]
слаба светлина; мъждукам uv, Al;
(funkeln) блестя uv, 12, проблясвам Al
[проблесна £2]; (Sterne звезди) блещу¬
кам uv, Al. трепкам AI [трепна £2] O
eine bronzen —de Haut кожа/с бронзов
отблясък; —de Seide лъскава копрйна
Schimpanse m 7 шимпанзе n, -та
Schimpf m 1 оскърбление n, -я, обида /
O jmdm. einen — antun нанасям A2 [на¬
неса El) някому обида, оскърбявам Al
[оскърбя /У], обиждам Al [обидя //] ня¬
кого; — und Schande! срам и позор!;
jmdn. mit ~ und Schande davonjagen про¬
гонвам Al [прогоня II] някого най-по-
зорно; er wollte diesen — nicht auf sich
sitzen lassen той не искаше да преглътне
тази обида
schimpfen <Ай> v/ руг£я uv, £7, наругавам
AI [наругая £7], хокам i/v. Al, нахоквам
А1 [нахокам А1] (auf, Ober jmdn. od etw.
[4] някого od нещо); umg карам се uv,
Al. скарвам се Al [скарам се Al] (mit
jmdm. über [4] на някого за) <0 w: umg
jmdn. einen Lügner [Betrüger, Feigling]
— наричам Al [на|река, -речеш (-рекох)]
някого лъжец [измамник, страхлйвеи]:
umg iron und das schimpft sich einen
Maler! и гова ми било художник!
Schimpferei / 17 караница / ругаене л,
хокане п; ругатни plt кавги р!
schimpflich adj позор|ен, -на, срам|ен, -на
Schimpfname т 7а оскърбителен прякор;
-wort п 20 od 22 ругатня / хула /;
(Fluchwort) псувня /
Schindel /16 Arch шйндла / дървена плоч¬
ка за покрив
schinden <29/АА> vt'yerait дера uv, ЕЗ, оди¬
рам/4 1 [одера ЕЗ] (кожа на животно);
(quälen) мъча uv, II, измъчвам А1 [из¬
мъча /У]. тормозя uv, 11, изтормозвам
А1 [изтормозя //]; (ausbeuten) съсипвам
А1 [съсипя Е4] от работа, смъквам А1
[смъкна Е2] кожата (от работа) (jmdn.
на някого); sich [4] — umg трепя се uv,
II, изтрепвам се А1 [изтрепя се /У], съ¬
сипвам се от работа О umg Fahrgeld
— пътувам uv, А1 гратис; umg jmd. will
Eindruck — някой се мъчи да направи
хубаво впечатление
Schinder т 4 veralt дерач т (на животни);
кожодер т, изедни|к т, -ци, тиран|ин
т, -и
Schinderei / 17 übertr измъчван|с п, -ия,
мъчени|е п, -я, тормоз т; (Sichschinden)
бъхтене п, трепане п, тегл|о п, -а
Schindluder п 23: umg mit jmdm. - treiben
гавря се uv, /У, погаврям сс А2 [погавря
се II] с някого, издевателствувам uv, Al
над някого
Schindmähre / 16 кранта /
Schinken т 4 шунка/- — brötchen п 23 сан¬
двич с шунка; -scheibe / 16 резен т
SCHLACHTEN 691
[резенче л, -та] шунка; —speck т 1 ша¬
рена сланйна
Schippe / 16 (Schaufel) лопата / О umg
jmdn. auf die — nehmen вземам А1 [взема
£ (взех)] някого на присмех [подбив
(umg)]
schippen <А6> vt рйна uv, £2, копая uv, Е7
с лопата О Schnee — рйна сняг, раз-
чйствам А1 [разчистя //] (пътя) от сняг;
Sand in den Etpier — насипвам Al [на-
сйпя E4) c лопата пясък в кофата
Schirm т 1 (Regent) чадър т; (Lampen — )
абажур т; (Mützen^) козирка/(на кас¬
кет); (Sonnen-) чадър т за слънце;
(Femseh —. Röntgen — ) екран т (на те¬
левизор, рентгенов апарат); Tech щит
т. предпазител т; т IJsg übertr (Schutz)
закрила / покровителство п
schirmen <У/У>> vt geh закрйлям uv, А2, пред¬
пазвам Al [предпазя II] (vor [3] от)
Schirm|herr in 8 (2. - 4.sg -n) (патрон m.
покровител m; -Herrschaft / 17 патро¬
наж m, покровителство n; — mutze/ 16
каскет m, фуражка f; —Ständer m 4 по¬
ставка f за чадъри
Schirokko m 6/sg Meteor сироко m
schirren </iA> vt впрягам Al [впрегна E2]
(кон, добитък)
Schisma [auch ßchis..] n 28a {pl auch -ta) Rel
схйзма / разкол m
Schjlsport od Skisport [schi:..] m \/sg ски-
спорт m; —springen n 23 Sp скачане n
със ски; —Springer m 4 Sp скачач m със
ски; —sprang m 2 Sp скй-скок m, -ose
Schiß m la umg страх (-ът) m, -ове O
umg — haben страхувам cc uv, Al
Schi|stiefel m 4 скиорска обувка; —stock
m 2 щека /(за ски)
schizophren adj Med шизофренйч|ен, -на
Schizophrenie / 16a Med шизофрения /
schlabb(e)rig adj umg ряд|ък*. -ка. развод¬
нен
schlabbern </;A> w umg (Tier животно) лоча
uv, II; umg (Person човек) сърбам uv, Al
шумно; vi umg (schwatzen) бъбря uv, E4
Schlacht/17 битка/(bei [3] при): (Gefecht)
сражени|е n. -я O eine - liefern давам
А1 [дам. дадеш (дадох)] сражение; in der
- fallen падам Al [падна E2] в боя
Schlachtbank /14: übertr jmdn. zur — fuhren
водя uv, Al някого на заколение
schlachten </i/>> v/ коля uv, 11, заколвам Al
[заколя 11 (заклах od заколих)]
692 SCHLACHTENMALER
Schlachtenmaler m 4 художник m -бата-
лйст; — ei/ 17 батална живопис
Schlachter m 4 od Schlichter m 4 касап|ин
m. -и; колан m
Schlachterei / 17 od Schlächterei / 17
(Fleischerei) месарница f; übertr изби¬
ване n, клане n. касапница /
Schlachtfeld n 21 бойно полб; —fest n 20
угощение л [ядене л] след колене на пра¬
се (в дома на собственика); —hof т 2
кланица / -kreuzet т 4 Маг линеен
крайцер; -Ordnung/17 боен ред; —plan
т 2 übertr план т на действие, опера¬
тивен план
schlachtreif adj готов за клане, достатъчно
угоен
Schlachtschiff л 20 Маг линеен кораб;
— ung / 17 клане и на добитък; ~vieh
п 20/sg добитък т за клане
Schlacke / 16 сгурия / (Metall) шлака /
Geol порьозна лава / übertr (Überrest)
остатъ|к т, -ци
schlackig adj пъл|ен. -на [изобйлетвуваш]
с шлака
Schlackwurst / 14 (вид) шпеков салам
Schlaf т l/sg сън (-ят) т О einen leichten
[tiefen] ~ haben спя uv, 13 леко [дълбо¬
ко]; in einen tiefen ~ verfallen потъвам
AI [потъна E2\ в дълбок сън; заспивам
АI [заспя /.?] дълбоко; ein Kind in den —
singen приспивам AI [приспя !3] дете c
песен; keinen - finden нс mc хваща сън;
umg das kann ich im — и насън да ме
бутнеш, щс ти го кажа (umg)
Schlafanzug т 2 пижама /
Schläfchen п 23 дрямка / О ein ~ halten
[machen] дремвам си А1 [дрбмна си £2],
подремвам си, поспивам ся А1 [поспя
си 13] малко
Schlafcouch [..kautsch]/15 диван т - легло
Schläfe / 16 Anat сляпо око, слепо6чи|е п,
•я
schlafen <3/АА> vi спя uv, 13 О sich [4\ ~
legen лягам си AI [легна си Е2]\ sich
—d stellen преструвам се AI [преетбря
се //] на заспал
Schläfenbein л 20 Anat слепоочна кост
Schlafengehen п 23 lsg: vor dem — преди
лягане, преди спане
Schlafenszeit / 1 Ijsg време л за сън [за ля¬
гане]
Schläfer т 4 спящ човек, заспйл т; —in
/18 спяща жена, заспала /
■ schläfern (АА) w unpers: es schläfert mich,
mich schläfert спи ми се, доспива ми се
schlaff adj (locker) отпуснат, хлабав, хал¬
тав; (kraftlos). безсйл|ен, -на, отпаднал;
(schwach) слаб, вял, отпуснат; (müde)
уморен; (Haut кожа) мек, отпуснат, по¬
вехнал; (Charakter характер) слаб, без¬
волев, мекушав, отпуснат
Schlaffheit / 17lsg отпуснатост / безсилие
и; слабост / мекушйвост / безволие л
schlaffSrderad adj приспивателен, -на, дей¬
ствуващ сънотворно ^
Schlafgelegenheit / 17 мяст|о* п. -а [легл|о
я,"-а] за спане; —gemach п 22 geh =
Schlafzimmer; —genösse т 7 човек, с кой¬
то деля стаята през нощта
Schlafittchen л 23/sg: umg scherzh jmdn. am
[beim] — fassen [packen, kriegen] хващам
Al [хвана E2\ някого за яката
Schlafkrankheit / 17/sg Med сънна болест;
-lied n 21 приепйвна песен
schlaflos adj безсън|ен, -на O — e Nacht
безсънна нощ; — liegen лежа uv, 13, без
да мога да спя [да заспя); сън не ме
хваща
Schlaflosigkeit / П/sg безсъние л/ — mittel
л 23 Pharm приспивателно [сънотворно]
средство; —mütze / 16 umg нощна шап¬
ка. боне л. -та; übertr бавен [отпуснат]
човек; заспала работа (umg); —raum т
2 спално помещение
schläfrig adj сън|ен, -на. сънлив; übertr (läs¬
sig) отпуснат. бав|ен. -на О ich bin —
спи ми се; ich werde — доспива ми се
Schläfrigkeit / 17 съненост /, сьнлйвост /
Schlaf rock т 2 халат т, пеньоар т; ~saal
т 2 (pl ..säle) общо спално помещение;
—sack т 2 спален чувал; -stelle / 16
лсгл|о, л, -а (под наем само за прено-
щуване);(Иег животно) мясг|о* л. -а за
спане; —Stube / 16 = Schlafzimmer;
-sucht / 14/sg Med (патологична) съ¬
нливост /
schlafsüchtig adj който страда от патоло¬
гична сънливост
Schlaftherapie / 16аfsg Med сънна терапия;
- trank т 2 сънотворно питие
schlaftrunken adj сън|ен, -на, полусън |ен,
-на
Schlaftrunkenheit / П/sg съненост /. сън¬
ливост/ —wagen т 4 Eisenb спален ва¬
гон
schlafwandeln ihbjsnj vi ходя uv. II насън
Schlafwandeln n li/sg Med сомнам-
булйз|ъм (-мът) m; ~ wandler m 4 со¬
мнамбул m; ~ zinwner n 23 спалня /
Schlag m 2 удар m (auch übertr); (Herz сър¬
це) биене n. туптене n; удари pl; (Uhr
часовник) биене n; удар m; (Nachtigall
славей) пес|ен f, -ни; (Bäume дървета)
изсичане n; (Wald ~) сечищ|е п, -а; (Tau¬
ben ~) гълъбарни|к т, -ци; (Wagentür)
врата / на кола; übertr (Menschen хора)
вид т. тип т; (Tiere животни) порода
/, раса / О jmdm. Schläge verabreichen
бия uv, Е7, набивам Al [набия £7] ня¬
кого, нанасям А2 [нанеса El] побой на
някого: zu einem - ansholen замахвам
Al [замахна £2] да ударя, einen (elek¬
trischen) - bekommen удря ме А2 [удари
ме //] (3. Pers) ток; umg ~ neun Uhr
точно в девет часа; alles änderte sich mit
einem ~ всичко се промени изведнаж;
Leute jeden ~es хора pl от всякакъв вид,
най-различни хора; Leute unseres ~es
хора pl като нас; Med umg er hat einen
— gehabt той беше получил удар; umg
wie vom ~e gerührt като ударен от гръм
(umg); umg ein ~ Suppe пълна чиния
супа
Schlag|ader / 16 А па/ артерия /; - anfall
т 2 Med удар т
schlagartig adj внезап|ен, -на. ненаде|ен.
-йна .
Schlag|ballspiel п 20 Sp игра / с топка и
бухалки: бейсбол т: ~~ bäum т 2 барие¬
ра /
schlagen vt удрям А2 [ударя //J;
(verprügeln) бия и»\ £7, набивам Al [на¬
бия £7]; (Baum дърво) сека uv, сечеш
(сякох); МИ побеждавам AI [победя //],
нанасям А2 [нанеса £/] поражение
(jmdn. на някого); Sp побеждавам, бия;
sich [4] ~ бйя се (mit jmdm. с някого um
[4] за); (Partei nehmen) преминавам Al
[премина £2 ] (zu [5] към. на страната
на); w (Herz. Puls сърце, пулс) бйя; (Uhr
часовник) бйя. удрям; (Nachtigall сла¬
вей) пея uv, Еб; (4/\л) w блъсвам се А1
[блъсна се £2] (an [4], gegen [4\ в) О
einen Nagel in die Wand ~ забивам Al
[забия £7] гвоздей в стената; EiweiB zu
Schnee ~ разбйвам белтък на сняг; Kar¬
toffeln durch ein Sieb ~ паейрам uv, t>,
Al, прекарвам Al [прекарам Al] кар¬
тофи през ейто; ein Ei in die Pfanne ~
счупвам Al [счупя //] едно яйце в ти¬
гана; die Hände vors Gesicht ~ закривам
Al [закрйя £7] лицето си c ръце; ein Bein
SCHLÄGER 693
über das andere ~ мятам Al [метна £2]
крак върху крак; кръстосвам Al [кръс¬
тосам Al] Краката си; den Blick [die
Augen] zu Boden — свеждам Al [сведа
El] поглед надолу; eine Brücke über den
FluB ~ построявам Al [построя 11] мост
през реката; einen Kreis um ctw. [4] ~
описвам А / [опиша E4] окръжност око¬
ло нещо; den Takt ^ тактувам i/v, Al;
die Trommel — бйя барабана; veralt die
Saiten ^ дръпвам Al [дръпна £2] стру¬
ните; übertr Alarm — бйя тревога; übertr
einen Rat in den Wind ^ нс обръщам AI
[обърна E2] внимание на (даден ми) съ¬
вет; etw. [4] in Stücke ^ разбйвам Al
[разбйя £7] нещо на парчета; das Meer
schlägt hohe Wellen морето е ейлно раз¬
вълнувано; Wurzeln — пускам Al od
пущам Al [пусна £2] корени (auch
übertr): Sp den Gegner 3 : 2 (drei zu zwei)
~~ бйя противника c три на две; sich
[4] durchs Leben оправям се A2 [опра¬
вя се II] някак си в живота; sich [3] eine
Decke um die Beine ^ завйвам си Al
[завия си £7] краката с одеяло; übertr
sich [3] etw. [4] aus dem Kopfe ~ избивам
си Al [избйя си £7] нещо от главата,
отказвам се А1 [откажа се Е4] от нещо;
die Uhr hat neun geschlagen часовникът
удари девет; die Tür schlagt im Winde
вратата cc блъска от вятъра; jmdm.
schlägt das Gewissen съвестта заговаря
у някого; übertr die Tochter schlägt nach
der Mutter дъщерята прилича на май¬
ка си; mit der flachen Hand an die Stirn
- плссвам се Al [плесна се £2] c ръка
по челото: Flammen — aus dem Fenster
пламъци лумват от прозореца
schlagend adj (Beweis доказателство) убе¬
дителен, -на; неоспорим; (Vergleich
сравнение) сполучлив О Вег%Ь Wet¬
ter рудничен [минен] газ. газ шгризу);
(auch tschlagen)
Schlager т 4 Mus шлагер т; Theat пиеса
/ с голям успех; Lit бестселър т, книга
/ с голям успех, много търсена книга;
HdI модна стока; übertr сензация /;
^ Festival (..wal] п 24 фестивал на ес¬
традната песен; ^sänger т 4 изпълнй-
тел т на естрадни песни; ^Sängerin /
18 изпълнителка /на естрадни песни
Schlager т 4 (Raufbold) побойни|к т. -ци;
Sp Tennis ракета /. Sp Hockey стик т.
694 SCHLÄGEREI
-ове (за хокей с топка); Sp Fechten шпага
/, рапйра /• (Küchengerät) тел /(за раз¬
биване на яйца, сметана и др.)
Schlägerei / 17 побо|й т, -ища, сбйван|е
п, -ия
schlagfertig adj übertr находчйв,
остроум|ен, -на О ~ sein не оставам А1
[остана Е2\ нйкому длъж|ен, -на с отго¬
вора си
Schlaglgold п 20lsg лйстово злато, варах
т; ~ Instrument п 20 Mus ударен ин¬
струмент; ~ kraft / 14 ударна сйла;
(Wirkungskraft) действена сйла
schlagkräftig adj (Armee армия) боеспо-
соб|ен, -на; (Argument аргумент) убе-
дйтел|ен, -на, сйл|ен, -на О ~ег Boxer
боксьор т със сйлен удар
Schlaglicht п 21 сйлна светлина (насочена
към даден предмет) О ein ~ auf etw.
[4] werfen осветявам Al [осветя //] нещо;
übertr das wirft ein — auf sein früheres
Leben това хвърля светлина върху ми¬
налия му живот '
Schlagloch л 22 Уегк дупка/(в настилката
на път); ~ring т 1 (металически) бокс
(оръжие); ~ sahne / 16 разбйта сметана;
~ schatten т 4 плътна сянка
Schlagseite / 16jsg: Mar das Schiff hat ~
корабът е наклонен на една страна;
übertr scherzh ~ haben кандйлкам се uv,
Al, клатушкам се uv, Al (за пиян)
Schlag|wetter pl рудничен газ, газ m гризу;
~ wort n 20 otl 22 лозунг m; (Gemein¬
platz) изтъркана фраза; ~ zeile /16 едро
[голямо] заглавие (във вестник); ~zeug
л 20/5# Mus група ударни инструменти
(на които свири едно лице); ~ zeuger т
4 Mus тимпанйст т, барабанйст т:
джазбандйст т
Schlaks т 1 umg дангала|к т, -ци, дългун
Л1 (umg)
schlaksig adj umg (Junge момче) висок и
недодялан
Schlamassel т 4/sg umg неприятно поло¬
жение, затруднение л, -я; (Durcheinan¬
der) каша /, бъркотия /. неразборйя /
Schlamm т 1 jsg тиня / кал /• ~bad п 22
кална баня
schlämmen <Ab> vt Chem, Tech отделям A2
[отделя//] чрез утаяване, шлемувам uv,
V, Al; (Gewässer води) прочйствам Al
[прочистя //] от тйня; (Baum, Strauch
дърво, храст) поливам А1 [полея £б]
обйлно, напоявам А1 [напоя /I]
schlammig adj тинест, кал|ен, -на
Schlämmkreide / 16lsg утаена креда
Schlampe / 16 umg повлекана /
Schlamper^/ 17 umg разпуснатост/, не-
марлйвост /. лоша [небрежна] работа
schlampig adj umg развлечен, раздърпан,
мръс|ен, -на; (Arbeit работа) немарлив,
небреж|ен, -на, некачествен;
schlang prät von schlingen
Schlange / 16 Zool змия f; (vor Läden пред
магазини) опашка f; Tech змиевй|к m,
-ци; тръбна серпентйна О ~ stehen стоя
uv, 12 на опашка; an der Kasse bildete sich
eine lange ~ на касата се образува дълга
опашка
schlängeln, sich [4] (.hby (Schlange змия)
пълзя uv, 12 (über [4\ по, durch [4] в, из);
(Fluß. Weg река. път) лъкатуша мг. 11.
вйя се uv, Е7, извйвам се А1 [извия се
Е7\ (durch [4] през); (Person лице) про¬
мъквам се А1 [промъкна се £2], про¬
вирам се AI [про|вра се Е (-врях се)]
(durch [4] през); übertr umg промъквам
се (durch [4] през); измъквам се (ans [J]
от) О eine geschlängelte Linie лъкатушна
лйния
schlangenartig adj = schlangenförmig
Schlangen|bändiger, Schlangenbeschwörer
m 4 укротйтел m на змйи; ~biß m 1
ухапване n от змия
schlangenförmig adj змиеобраз|ен, -на, като
змия
Schlangen|fraB т 1 jsg umg лошо пригот¬
вено ядене, буламач т (umg): ~gift
л 20 змййска отрова
Schlangenlinie [..ia] / 16 лъкатушна лйния
О der Weg verläuft in einer ~ пътят лъ¬
катуши, пътят прави серпентйни
Schlangenmensch т 8 човек т, гъвкав като
змия (акробат в цирк); ~weg т I лъ-
катушен [криволйчещ] път, серпентйна
/
schlank adj тън|ък, -ка, стр6|ен, -йна О
von ~ em Wuchs стро|еи, -йна (за човек);
umg auf die ~е Linie achten внимавам
uv, Al за лйнията си
Schlankheit / 17jsg стройност /
schlankweg adv направо, без заобикалки
schlapp adj (matt) уморен, вял, бсзсйл|ен,
-на, без ейли; (nicht gespannt) провйс-
нал, отпуснат О ich bin ganz ~ капнал
съм va, нямам uv, А1 нйкаква [нйто кап¬
ка] сйла; (]auch schlaff)
Schlappe / 16 (Mißerfolg) неуспех m; (Nie¬
derlage) поражени|е n, -я; (Schaden) вре¬
да f; umg (Schwächeanfall) прилошйване
n
Schlapp|he(t / 17 = Schlaffheit; ~hnt m 2
широкопола мека шапка
schlappmachen <d/ftfc> vi umg капитулирам
uv, v, Al, не издържам Al [издържа /5],
грохвам Al [грохна E2\
Schlapp|ohr n 25 клепнало ухо, pl клепнали
уши (на животно) О mit ~ obren кле-
поух
Schlappschwanz т 2 iibertr umg мижитурк|а
m'od f -и. баба f (umg)
Schlaraffenland n 22/sg приказно царство
на ленйвците
schlau adj хйт|ър, -ра; umg (klug) ум|ен,
-на О iibertr ein — er Fachs хитра лисица,
хитрец т, -й; ein ~er Kopf умна глава,
умен човек: ich bin daraus nicht ~ ge¬
worden не разбрах нищо от цялата ра¬
бота
Schlauberger т 4 umg scherzh хитрец m,
-й
Schlauch т 2 маркуч т; (Fahrrad, Auto ве¬
лосипед, автомобил) вътрешна гума;
(Wein ~) мях* (-ът) т, -ове; umg (Säufer)
пияниц|а т. -и; ~boot л 20 надувна лод¬
ка *
Schlaufe / 16 (in der Straßenbahn, am
Schistock в трамвай, на щека за ски)
халка / (обикновено от кожа), дрз>жка
/• (Gürtel колан) гайка /
Schlauheit / 17 хйтросг / хитрина /
~ köpf т 2, ~ meier т 4 umg scherzh хит¬
рец т, -й
schlecht adj лош; (minderwertig) долнока¬
чествен: (Lebensmittel хранителни про¬
дукти) развален; (Herz, Augen сърце,
очи) бол|ен, -на; (Gehör, Gedächtnis
слух, памет) слаб О ein ~es Deutsch
неправилен немски език; mir ist — лошо
ми е; das Essen schmeckt — яденето не
е вкусно; ~ sehen не вйждам А1 [видя
12) добре; es trifft sich —, daß ... не е
добре, че...; es ~ mit jmdm. meinen не
мйсля uv, 11 някому доброто; Namen
~ behalten трудно запомням uv, А2 име¬
на; die Ware verkauft sich — стоката се
продава трудно, стоката не вървй [не
се харчи]
schlechterdings adv чйсто и просто, абсо¬
лютно
schlecht|erzogen adj зле [лошо] възпйтан.
невъзпйтан; ~ gelaunt adj в лошо на¬
строение; ~hin adv въобще, просто
SCHLEIE 695
Schlechtigkeit f Yljsg лошота / злоба /
лошотия/* / 17 (schlechte Handlung)
низка [подла] постъпка, злина /
schlechtmachen <а/А6> vt очерням А2 [очер¬
ня //] (jmdn. някого), злословя uv, II
(jmdn. за някого)
schlechtweg adv — schlechthin
Schlechtwetterfront /17 Meteor циклон m c
ниско атмосферно налягане
Schlecker m 4, Schleckermaul n 22 umg лахо-
м|ец m, -ци
schlecken <A6> vt, vi umg (lecken) ближа uv,
E4, облйзвам Al [оближа E4\ (etw. [4]
нещо); (naschen) ям, ядеш (ядох) uv,
похапвам си AI [похапна си Е2] (an etw.
[i] нещо); ям с удоволствие (сладки,
хубави неща)
schleckern umg ям, ядеш (ядох) uv с голяма
охота (хубави, пикантни неща) О ihn
schleckert nach einem Eisbecher много му
се е прияло сладолед
Schlegel т 4 (Hammer) чук т, -ове; umg
(Keule) бут т, -ове (на заклано живот¬
но); Mus палка/за барабан [тимпан]
Schleh|dom /и 9 Bot трънка / (храст); ~е
/ 16 трънка / (плод)
schleichen <21/т) vi вървя uv, II дебнеш-
ком. промъквам се AI [промъкна се Е2)
тйхо [тайно, крадешком]; (Schlange
змия) пълзя uv, 12; iibertr (Zeit време)
ге|ка, -чеш (текох) uv бавно; umg (sich
schleppen) влача се uv. II, завлйчам сс
АI [за|влека се, -влечеш сс (-влякох се)];
sich [4\ ~ </»/>) промъквам се, вмъквам
се (in [4\ в) (auch iibertr); измъквам се
(aus [J] от)
schleichend adj (Person човек), лицемер|ен,
-на. сервйл|ен. -на; (Gift отрова) бавно
действуващ; (Fieber треска) бав|ен. -на.
изтощйтсл|ен. -на: (Inflation инфлация)
бавно настъпващ: (| schleichen)
Schleicher т 4 подлизурко п, -вци, под-
мазвач т, лицемер т
Schleicher^, / 17 iibertr подлизуршина /.
подлизурство /I, угодничество п
Schl^chjhandel т 4 контрабандна търго¬
вия; черна борса; ^Händler т 4 контра-
бандйст т; черноборсаджи|я т, -и;
- wäre / ! 6 контрабандна стока
Schleichweg т 1 потаен път О iibertr auf
-еп по незаконен начин, по незаконни
пътища
Schleie f 16 ZooI лин т (риба)
696 SCHLEIER
Schleier m 4 бул|о n, -a (auch übertr); воал
m; воалетка f;\Phot воал nt O den ~ vor
dem Gesicht Zurückschlagen отмятам Al
[отметна £2] воала от лицето си; alles
wie durch einen grauen ~ sehen виждам
AI [вйдя /2] всичко като през мъгла;
übertr einen ~ vor den Augen haben като
че ли имам uv, AI пелена пред очите
си, не виждам ясно; den ~ eines Geheim¬
nisses lüften разбулвам AI [разбудя II]
тайна; dicht unter dem - der Nacht под
булото [прикритието] на нощта; das
Photo hat einen — снимката е воалйрана;
übertr den ~ nehmen (Nonne werden) ста¬
вам AI [стана £2] калугерка, подстриг¬
ват ме за калугерка
Schleiereule / 16 ZooI забулена сова
schl^erhaft adj (unerklärlich) необясним,
неяс|ен, -на, непонят|ен, -на
Schleife / 16 (Haar) фльонга /. джувка f;
(Straße, Fluß път, река) голям завой;
(Doppelkurve, „Acht“) двоен завой,
осморка /
schleifen (hby vt (über den Boden) влача
uv, II, мъкна uv, £2 (по пода); übertr umg
scherrh замъквам АI [замъкна £2] (jmdn.
in [4] някого в) (локал и др); Mil (nie¬
derreißen) срйвам Al [срйна £2], израв¬
нявам A I [изравня //] със земята; <А6/
sn~) vi (auf dem Boden) влача се (по
пода); <21/АА> vt (Messer нож) остря uv,
II, наострям А 2 [наостря //], точа uv,
II, наточвам А1 [наточа //]; (Edelstein,
Glas скъпоценен камък, стъкло) шли¬
фовам uv, V, AI (auch übertr); (Holz, Stein
дърво, камък) изглаждам AI [изгладя
//]
Schleifer т 4 точилар т; Tech шлифбв-
чи[к т, -ци
Schleiferei, / П/sg точиларство п; / 17
шлифовъчен цех, шлифовъчно отделе¬
ние
Schleifkontakt т 1 £/ плъзгащ [пълзящ]
контакт; ~lack т 1 шлайфлак т 1, лак
т. -ове за шлифоване; ~maschine / 16
шлифовъчна машйна; ~ mittel п 23 шли¬
фовъчно средство; ~ scheibe / 16 шли¬
фовъчен диск, шлифовъчна шайба;
~ stein т I шлифовъчен диск; точйлен
диск, точйлен камък
Schleim т I слуз /, слиз т; лйга f; (Brei)
слйзеста каша; ~beutel т 4 Anal слузна
торбйчка; ~drüse / 16 Anal слйзеста
жлеза; ~haut / 14 Anal слйзеста цйпа,
лйгавица /
schienen <АА> vi отделям А2 [отделя II]
слуз; übertr verachtI лигавя се uv. II; под-
мазвам се AI [подмажа се Е4]
schl^piig adj лйгав, слизест; übertr лйгав,
маз|ен, -на О eine ~е Suppe слйзеста
супа
Schleimsuppe / 16 слйзеста супа (от ове¬
сени ядки и др.)
schießen <21, auch schleißte, geschleißt/AA>
v/ (Federn) чйстя uv. II (пера за пух);
umg (Holz дърво) цепя uv, II, разцепвам
AI [разцепя //]
schlemmen <АА> vi гуляя uv, Е7
Schlemmer m 4 гуляйджй|я m, -и
Schlemmerei / 17 гуля|й m, -и, пируване
n
schlendern <sw> vi (bummeln) разхождам се
AI [разходя се II] O durch die Straßen
~ ходя си uv, II, вървя си uv, 12, раз¬
хождам се [разтакавам се uv. АI] из ули¬
ците
Schlendrian т \jsg отпуснатост /, немар¬
ливост /, небрежност /. рутина / (при
изпълнение на служебните задължения)
schlenkern <АА) vt размахвам AI [размахам
Al], люлея uv, Еб; vi размахвам (mit etw.
[5] нещо); (Vorhang перде) люлея се,
развявам се А1 [развея се Е5 od Еб]0
mit den Armen ~ размахвам ръце (като
вървя); der Wagen schlenkerte in der
Kurve колата се занесе на завоя
Schleppe / 16 шлейф т на рокля
schleppen <АА) vt (Koffer, Sack куфар, чу¬
вал) мъкна uv, £2, замъквам AI [за¬
мъкна £2] (etw. [4] in [4] нещо в); (hinter
sich her) тегля uv. II, влача uv, II; umg-
(Kleid дреха) мъкна, нося uv, II с го¬
дини; übertr umg мъкна, влача, замък¬
вам (jmdn. in [4] някого в); vi (Kleid дре¬
ха) влача се, вле|ка се, -чеш се (влякох
се); sich [4] ~ влача се, замъквам се,
довлйчам се AI [до|влека се, -влечеш се
(-влякох се)] (in [4] в, zu [2] до) О sie
schleppte ihn ins Kino тя го замъкна със
себе си на кйно; der lange Rock schleppt
am Boden дългата пола се влачи по пб-
да; umg sich [4] lange mit einer Krankheit
— влача дълго някаква болест
schleppend adj бав|ен, -на, провлачен;
(Unterhaltung разговор) муд|ен, -на, вял
Schleppentriger т 4 (Braut) шаферче, кое¬
то’ носи шлеифа на булката; (Königin)
паж, който носи шпейфа на хралйцата
Schlepper m 4 (Fahrzeug) влекач m. трактор
m; автомобилен влекач; Mar кораб m
-влекач; Tech стъргалков [лопатков]
транспортьор; -binder т 4 Landw трак¬
торна сноповръзвачка; '»pflüg т 2
Landw тракторен плуг
Schleppkahn т 2 шлеп т. -ове; - kieid п
21 рокля/с шлейф; ~ lift т 1 ски-влек
т, -ове; —netz п 20 рибарска мрежа,
трал т, -ове: -schiff п 20 = Schlepper
Schlepptau п 20 Маг дебело корабно въже;
Flugw гайдроп т О ühertr umg ins —
nehmen влача uv, II някого със себе си
Schleuder / 16 (Zentrifuge) центрофуга f:
(Stab —) прашка f; Hist Flug катапулт
m; — ball m 2 Sp опашата топка; — brett
n 21 Sp трамплин m; —honig m\jsg цент-
рофужен мед; — kraft / 14 центробежна
сила; — maschine / 16 центрофуга /
schleudern <Л/>> г/ мятам Ai [метна £2],
хвърлям А2 [хвърля //], запращам Ai
[запратя II]; (Wäsche пране) минавам
А / [мина £2], прекарвам А! [прекарам
А1] през центрофуга; (Honig мед) цент¬
рофугирам uv, V, AI; <hbfsny vi(Fahrzeug
превозно средство) занасям се А2 [зане¬
са се £7]
Schleuderpreis т I дъмпингова цена;
-sitz т 1 Flugw катапулт т (седалка);
-Start т 1 Flugw стартиране п с по¬
мощ! ä на катапулт; — trommel / 16 ба¬
рабан т на центрофуга; — wäre /16 сто¬
ка. продавана на безценица, стока / на
дъмпииговн цени
schleunig adj бърз: (unverzüglich) неза¬
бавни. -на; —st adv незабавно, веднага
Schleuse / 16 шлюз т. -ове; (für Straßen¬
abwässer) уличен канал
schleusen <ЛА> vi (Schiff кораб) прекарвам
А! [прекарам А1\, пускам Ai [пусна £2J
през шлюз; ühertr превеждам Ai [пре¬
веда Ei] (jmdn. oii etw. [4] durch [4] ня¬
кого od нещо през) O jmdn. über die
Grenze - прехвърлям A2 [прехвърля //]
някого през граница
Schleusenkammer f 16 шлюзова камера;
-tor п 20 врата /на шлюз
Schleusung / 17 шлюзйране п
schlich prät von schleichen
Schljche pl umg хитрини pl, интриги pl O
umg jmdm. auf die [hinter seine] - kommen
разкрйвам Al [разкрйя £7] хитрините
[интрйгите. намеренията] на някого
schlicht adj прост, естествен; (bescheiden)
SCHLIFF 697
скр6м|ен, -на; (Haar коса) глад|ък, -ка
О ein —es Kleid семпла рокля
schljchten <ЛА) vt (Streit спор) изглаждам
Ai [изгладя //]. уреждам AI [уредя //];
Tech (glätten) шлифовам uv, v, AI; за¬
глеждам
Schlicht|feile / 16 Tech лицева, ситна пила
(за изглаждане): —heit / 17jsg простота
/. естествсност /. нспретенциозност /;
-hobel т 4 Tech гладй|к т. -ци, гладйч
т (ренде)
Schlichtung / 17 (Streit спор) уреждане п.
заглаждане п; Tech (Feinbearbeitung)
окончателно [чйсто] обработване:
-s|ausschuß т 2. — sjkommission / 17 ар¬
битражна комисия
Schlick т I нанос т. тиня f. утайка /
schlief prüf von schlafen
schließen <32/A/>> vt затварям A2 [затвор .
l1\; (ab-, ver^) заключвам AI [заклю¬
ча //]; (Sitzung, Versammlung заседание,
събрание) закривам AI (закрия E7)\
(beenden) завършвам AI [завърша //];
(folgern) заключавам AI [заключа //],
правя uv. II направям A2 [направя //]
йзвол (ausy etw. [}] auf etw, [4] от нешо
за нешо): sich ^ (Tür, Wunde врата,
рана) затварям се; vi (Tür врата) затва¬
рям се добре О den Koffer ^ затварям
куфара: den Mantel ^ закопчавам AI
[закопчая £7] палтото; jmdn. in die Arme
^ прегръщам AI (прегърна E2] някого;
eine Ehe [Frieden, eine Freundschaft] v
сключвам Al [сключа II] брак [мир,
приятелство]; an seine Rede schloß sich
eine Diskussion след речта му последваха
разисквания: diese Frage schließt noch
vieles andere in sich този въпрос включва
и много друк и неща в себе си: die Schute
schloß wegen der Grippe für zwei Wochen
заiвириха учйлищет за две седмици
поради I рипа: das Museum hat heute
geschlossen днес музея i е запюрси
Schließer т 4 (Pförtner) портиер т; (Ge-
flmgnisschließer) пазач т (в затвор)
Schließfach п 22 Post абонаментна по¬
щенска кутйя: Bank сейф т. -ове
schließlich adv най-послс, накрая; (letzten
Endes) в края на краищата
Schli£ß|muskel т 4 Anat сфйнктер т;
^ung / 17 затваряне п; (Ehe, Vertrag
брак, договор) сключване п
schliff nrat von schleifen
698 SCHLIFF
Schliff m 1 (das Schleifen) шлифоване n;
(das Geschliffensein) шлифовка / (auch
übertr); (im Gebäck в сладкиш) неизпе-
чено, клйсаво място О übertr umg keinen
~ haben липсва ми шлифовка, нямам
ш>. AI добри обноски; der Kuchen ist
~ geworden сладкишът стана клйсав;
- backen übertr нямам uv, Al успех,
удрям А2 [ударя //] на камък (übertr)
schlimm adj лош; (entzündet) възпален О
~ dran sein зле съм va; es steht ~ mit
ihm лоша му е работата; er hat ein
~ es Auge окото му е възпалено
schlimmstenfalls adv в най-лошия [в краен]
случай
Schlinge / 16 прймка /; (Fanggerät) капан
т О den Ahn in einer ~ halten нося ръ¬
ката си в обездвйжваща превръзка през
шйята; ~n legen залагам AI [заложа II]
прймки [клопки]; in die ~ gehen хвйшам
се Al [хвана се Е2] в прймката [капана]
(auch übertr): übertr sich [4] aus der ~
ziehen измъквам се Al [измъкна се E2\
от опасност
Schljngel т 4 пакостни|к т, -ци, немйрни|к
т. -ци, обесни|к т, -ци
'schlingen <27/А6> vt увивам Al [увия Е7\
(um [4\ около); sich [4] ~ увивам се (шп
[4] около) О übertr die Arme um jmds.
Hals ~ прегръщам Al [прегърна E2] ня¬
кого, обвйвам ръцете си около шйята
на някого; sich [j] einen Schal um den
Hais ~ увивам си шал около врата;
einen Knoten ~ връзвам Al [вържа Е4\
възел; das Haar zu einem Knoten ~ сви¬
вам косата си на кок
^schljngen <27//;/? ) vi гълтам uv, Al, лапам
uv, Al лакомо; vt auch нагьлтвам Al
[нагълтам Al\, излапвам Al [излапам
Al]
schljngern (hhj vi Mar клатя се uv, II, лю¬
лея cc uv. E6 (за плавателен съд)
Schlingpflanze / 16 вйещо се растение
Schlips т 1 вратовръзка / О einen ~
(um)binden връзвам си А1 [вържа си Е4\
връзка; den — ablegen свалям А2 [сваля
II] си връзката; übertr umg sich [4] auf
den ~ getreten fühlen чувствувам се uv,
Al обйден
schlifi prät von schleiBen
Schlitten m 4 шейна / (auch Tech); O ~
fahren пързалям се uv, A2 c шейна
Schlittenjbahn / 17 пързалка f за шейнй;
'«'fahrt / 17 йзлет m [разходка f] c шей¬
на; ~ Sport m 1 jsg спускане n c шейнй;
~ Sportler m 4 който тренира спускане c
шейнй, състезател т по спускане с шей¬
на
Schlitterbahn / 17 пързалка /
schlittern (hbjsnj vi пързалям се uv, А2
Schlittschuh т 1 кънка / О ~ laufen пър¬
залям се uv, А2 с кънки
Schlittschuh|bahn / 17 пързалка / за кънкй;
^laufen п 22/xg пързаляме п с кънкй;
~läufer т 4 кънкьбр т; ~1йоГепп / 18
къикьорка /
Schlitz т 1 (Einwurf) отвор т, процеп т
(продълговат и тесен); (im Kleidungs¬
stück на дреха) цепка / шпиц т, -ове;
~ äugen pl дръпнати [монголски] очи р!
schlitzäugig adj с дръпнати [монголски] очй
schützen </;/>> vt разрязвам Al [разрежа*
Е4], цепвам AI [цепна Е2]
Schl|tz|messer п 23 Med ланцет т; -^Ver¬
schluß т 2 Phot затвор т -перде
schlohweiß udj бял* като сняг. снежнобял*
schloß prät von schließen
Schloß n 22 Arth двор|ец m. -цй, зймъ|к nt.
-ци; (Tür~) брава f; (Vorhänge^) кати¬
нар m. кофар nt; (Gewehr-^-) затвор nt
(на пушка)O hinter ~ und Riegel в за¬
твора
Schloße /16 Meteor зърн|о n, -ä от град
schloßen </;/>> vi: es schloßt валй uv. /2 (5.
Per.s) едър град
Schlosser nt 4 шлосер m; ~ arbeiten pl шло¬
серска работа
Schlosser^/ 17 шлосерски цех, шлосерска
работйлница; / ll/sg шлбсерство п
schlossern <АА> vi извършвам А1 [извърша
//] шлосерска работа
Schlot nt 1 фабрйчен комйн; ~baron т 1*
umg едър индустриалец
schtattern <АА> vi треперя uv, Е4 (vor [i] от)
О die Kleider schlottern ihm um den Leib
дрехите му се въртят по тялото
schl9tt(e)rig adj (zitternd) треперещ; (Klei¬
dung облекло) провйснал
Schlucht / 17 планйнска теснина, дефиле
п, -та, клисура/, урва f; (Abgrund) про¬
паст /
schluchzen </;/>) vi ридая uv, Е7, хълцам uv,
Al, хлйпам иу, AI
Schluchzer m 4 изхлйпване n
Schluck m l глътка / O ein ~ Wasser глът¬
ка / [малко] вода; das Glas in einem —
leeren изпразвам AI [изпразня //] ча¬
шата на един дъх
schlucken <ЛА> vr гълтам uv, Al, глътвам
Al [глътна £2]; поглъщам Al [погълна
E2] (auch übertr umg)\ vi гълтам, преглъ¬
щам O übertr er hat viel ^ müssen той
трябваше да преглътне много обйди;
wie hat sie diese Nachricht geschluckt? тя
как прие тази новина?
Schlucken т 4fsg хълцане п
Schlucker т 4 umg; armer — клетни|к т,
-ци, бедня|к т, -ци
schluckweise adv на глътки
Schluderarbeit / 17 небрежна [недобросъ¬
вестна, немарлива] работа
schlud(e)rig adj небреж|ен, -на, немарлив,
недобросъвестен, -на
schludern <ЛА> vi umg работя uv, П немар-
лйво [недобросъвестно]
schlug prät von schlagen
Schlummer m 4/sg дрямка / полусън m;
^ kissen n 23 мека възглавничка (за спа¬
не); -lied n 21 geh приспивна песен
schlummern <///>) vi спя uv, 13; унесен съм
va в сън: дремя мг. Е4; übertr (Talente,
Kräfte, Fähigkeiten таланти, сили, спо¬
собности) дремя, крия се uv, Е7 (in etw.
[3] od jmdm. в нещо od някого)
Schlummerrolle/16 продълговата валчеста
възглавница
Schlund т 2 Ата гърл|о п, -а, глътка / фа¬
ринкс т: (Tier животно) уста /, паст/
ühertr (Abgrund) бездна f\ пропаст /;
(Kanone оръдие) дул|о //, -а
schlupfen <де> vi измъквам се А1 [измъкна
се Е2] (aus [3] от); промтасвам се (durch
[4] през); вмъквам се (hinter [4] зад; in
[4] в: unter [4] под) О aus dem Ei —
излюпвам сс Al [излюпя се //]; umg in
den Mantel - мятам си А1 [метна си
£2], облйчам си А1 [об|лека си. -лечеш
си (-лякох си)] набързо палтото; umg in
die Strümpfe - обувам си А1 [обуя си
£7] набързо чорапите
Schlüpfer т 4 кюлоти pl, плик т
schlüpfrig adj плъзгав, хлъзгав; übertr (zwei¬
deutig) двусмислен; (anstößig) цинйч|ен,
-на
Schlupfwespen pl ZooI ихневмони pl;
— winkel m 4 скривалищ|е n, -a
schlurfen (.vm) vi влача си мг, // краката,
гьтря се uv, Е4, затътрям се (in [4[ в)
schlürfen <ЛЛ> 17. 17 сърбам uv. AI
Schluß т 2/sg (Ende) край т; (Schließung)
завършване п, приключване п; т 2 (Fol¬
gerung) заключение п, -я, извод т О
^ des Schuljahres завършване п на учеб¬
ната година; mit etw. [3] — machen за-
SCHLUSSLICHT 699
вършвам AI [завърша //], свършвам
прекъсвам А1 [прекъсна Е2] нещо; mit
jmdm. — machen скъсвам Al [скъсам Al]
с някого; mit sich [3] [mit seinem Leben]
— machen слагам Al [сложа //] край на
живота си; — damit! стига вече!, точка
по този въпрос; das Fenster hat keinen
guten — прозорецът не се затваря доб¬
ре; falsche Schlüsse aus etw. [3] ziehen вадя
uv, II, изваждам Al [извадя II] погреш¬
ни заключения от нещо; правя uv. И,
направям А2 [направя //] погрешни йз-
води от нещо
Schluß|akkord т 1 Mus заключйтелен
акорд; — akt т I Theat последно дей¬
ствие; — band in 2 последен том (от мно¬
готомно издание); -bemerkung / 17 за¬
ключителна бележка
Schlüssel т 4 ключ (-ът) т, -овс {auch Mus
м. übertr); (Geheim — ) код т, -овс, шй-
ф|ър, т, -ри; - hart т 2 езиче // на ключ:
— bein п 20 Ата ключица /i-blume / 16
Bot иглика /; - breit п 21 табл|о п, -а за
ключове; -bund т I od п 20 връзка /
ключове
schlüsselfertig adj напълно завършен, готов
за' влизане (ново жилище, нов строеж)
Schlüssel|frage/16 ключов [възлов] въпрос;
— Industrie / 16а ключова промишле¬
ност. промишленост от голямо значе¬
ние; -loch п 22 ключалка / (дупка за
ключ); —position / 17 ключова позиция;
— ring nt 1 халка/за ключове; —Stellung
f 17 Mil ключова позиция; —wort n 22
ключ (-ът) т на шифър
Schluß|etappe / 16 последен етап
schlußfolgern </;/>> vi заключавам АI [заклю¬
ча //], вадя uv, II, изваждам AI [извадя
//1 заключение (aus [3] от)
Schlußfolgerung / 17 заключени|е п, -я
schlüssig adj (Beweis доказателство) обо¬
снован, убедителен, -на. логйч|сн, -на
О sich [JJ - sein über etw. [4\ взел съм
va решение за нещо, решйл съм нещо;
sich [3] - werden über etw. [4] вземам AI
[взема Е (взех)] решение за нещо, ре¬
шавам А1 [реша 11] нещо
Schlußlicht л 21 Kfz задни свстлинй pl;
-pfiff т 1 Sp последен сигнал (на съ¬
дията), сигнал т за края на мача;
-rechnuog/ 17 баланс т, равносметка
/ Math (Dreisatzrechnung) тройно пра¬
вило; -rede/ 16 заключйтелна реч, за-
700 SCHMACH
ключйтелно слово; ~ runde / 16 Sp фи¬
нал т; заключителен тур; ~satz т 2
Mus последна част, финал ги; ~ verkauf
т 2 Hdi разпродажба/(на стоки в края
на сезона}; '»wort л 20 заключителни
думи
Schmach / 1 Ijsg позор т, срам (-ът) т
О jmdn. in - stürzen опозорявам AI
[опозоря //] някого
schmachbedeckt adj опозорен
schmachten <Afc> vigeh изнемогвам АI [изне-
могна Е2\ (vor [J] от), чезна uv, Е2, гина
uv, Е2; жадувам uv, Al (nach И за); чез¬
на (nach [j] по)
schmächtig udj слабич|ък, -ка. слаб, тън|ък,
-ка
schmachvoll adj позор|ен. -на. срам|ен, -на
schmackhaft adj вкус|ен. -на; übertr при-
емлйв, прият|ен, -на О übertr jmdm. etw.
\4] " machen представям А2 [представя
//] някому нещо в хубава светлина
[откъм най-добрата му страна]
schmähen <7гА> vt geh хуля uv. II; черня uv,
II ‘
Schmäher т 4 хулйтел, (-ят) т
schmählich adj поз6р|ен, -на, срам|ен, -на,
недост6|ен. -йна
Schmäh|rede/16 хула / хулни думи pl. реч,
пълна с оскърбления; ~ schritt/17 пам-
флет /и, пасквил т; ~ung / 17 хула /
оскърблени|е п, -я, ругатня /
schmal (~ er od schmäler) adj (eng) тес|ен*,
-на; (schlank) тън|ък, -ка (за фигура и
др.); (mager) слаб; übertr (knapp) недос-
татъч|ен, -на, оскъд|ен, -на
schmälern (Л/>) vt (verringern) намалявам
А1 [намаля II]; (Rechte права) ограни¬
чавам AI [огранича II]; übertr (Verdienst
заслуга) омаловажавам А1 [омаловажа
II]
Schmälerung/17 намаляване п, намалени|е
п, -я; ограничение л, -я; омаловажаване
л
Schmalfilm т I филм m от 16 мм .
Schmalhans т: umg bei ihm ist ~ Küchen¬
meister той живее оскъдно, той гладува
Schmalspur / 17 Eisenb теснолинейка /.
(релсов път); ~bahn / 17 Eisenb тесно¬
линейка /(влак)
schmalspurig adj Eisenb теснолине|ен, -йна
Schmalz п 20 мас /. übertr umg сладнйка-
восг /С- mit viel - singen пея иv, Е6
сладнйкаво-сантиментално: ein Schlhger
mit — блудкав, сладникав шлагер
sehmalzen <ЛА) vt Kochk слигам AI [сложа
lf] мас (etw. [4\ в нещо)
schmalzig udj übertr umg сладнйкав;
(Stimme глас) маз|ен. -на
schmarotzen <pari perf schmarotzt/AA) vi: bei
Jmdm. ~ живея uv, E6 на гърба на ня¬
кого [на чужд гръб]; Biol паразитйрам
uv, V, AI. живея като паразит
Schmarotzer т 4 Biol паразит т, übertr auch
търте|й т, -и
scmarotzerisch adj паразйт|ен, -на
Schmarotzerjpflanze / 16 паразитно расте¬
ние; ~ tier л 20 паразит т; ~tum п 22/
sg паразнтйз|ъм (-мът) т, тунеядетво л
Schmarre / 16 беле|г т, -зи; рязка* /, -и,
рана / (от удар с нож, със сабя)
Schmarren т 4 Kochk (вид) палачинка /;
umg verächtl безвкусица / кич т
Schmatz т i od 2 umg звучна целувка
schmatzen vi umg мляскам uv, Al, ям,
ядеш (ядох) uv шумно; vt umg мляскам,
млясвам Al [млесна Е2\ (някого по бу¬
зите, по устата)
Schmaus т 2 угощени|е п, -я, пир т, -ове.
гуля|й т. -и
sdupausen <ЛА> vischerzh хапвам си АI [хап¬
на си Е2] хубаво: ям. ядеш (ядох) uv (с
наслада); гуляя uv, Е7, пирувам uv. AI
Schmauseigj / 17 гуляене п. пируване п
schmecken <AA> vt (kosten) вкусвам АI [вку¬
ся //]. опйтвам AI [опйтам А/]С> die
Solle — опйтвам соса на вкус; vi: die
Speise schmeckt (nicht) gut яденето (не) е
вкусно; die Speise schmeckt süfi [sauer,
bitter] яденето йма сладък (кисел, rop-
чйв] вкус; es schmeckt mir gut вкусно ми
c; lassen Sie sich’s gut «*■! да ви е сладко!
übertr diese Arbeit schmeckt ihm nicht тази
работа не му с по вкуса [не му е прият¬
на]
Schmeichelei / 17 ласкателств|о п, -а
schmeichelhaft adj ласкател|ен, -на
Schmeichelikatze / 16. Schmeichelkätzchen
п 23 гальовница /, глезанка /
schmeicheln <АА> vi лаская uv, Е7 (jmdm.
някого); (liebkosen) милвам uv. Al, галя
uv. II (mit jmdm. някого) O die Farbe
schmeichelt цветът е много приятен; es
schmeichelt mir, daB... ласкае ме обстоя¬
телството. че...; geh ich schmeichle mir,
diese Frage gut zu kennen лаская се от
мисълта« че познавам този въпрос доб¬
ре: sich [4] geschmeichelt fühlen чувству¬
вам се uv. AI поласкан
Schmeichler т 4 ласкател т, угодни|к т,
-ци
schmeichlerisch adj ласкателен, -на, угод¬
нически
schm^Ben <21 /АА> v/ umg: хвърлям А2
[хвърля II] (etw. [4] нещо); W хвърлям
(mit etw. [3] нещо) О jmdn. ans dem Zim¬
mer — изхвърлям някого навън; jmdm.
die Wahrheit ins Gesicht ^ казвам AI
[кажа E4\ някому истината в лицето; wir
werden die Sache [den Laden] schon ще
се справим c тази работа; eine Lage
(Bier) für die ganze Gesellschaft ^ черпя
uv. //, почерпвам AI [почерпя li] всички
c чаша бира: sich [4\ jmdm. an den Hals
^ хвърлям cc някому на врата; übertr
обесвам cc AI [обеся се //] някому на
врата (umg)
Schmeißfliege / 16 Zool муха / синя ме-
сарка
Schmelz т I емайл т; (Glasur) i лазура f;
(Zahn зъб) глеч /; емайл т О geh der
der ersten Jugend обаянието [очарова¬
нието] на първата младост: der ^ seiner
Stimme кадифената звучност на неговия
глас
schmelzbar adj топим (за метали) О
schwer трудно разтопим
Schmelzbarkeit У 17/sg топймост / стопяе-
мост /
Schmelzbutter/16/л* гонено масло; ^е/ 16
(das Schmelzen) топене п. стопяване /;.
разтопяване п: Tech сгопйлка J
schmelzen <17, auch schmelzte, geschmelzt
hhy vi топя мг. II, стопявам Al [стопя
//]. разтопявам: <17/л*л> vi топя се, сто¬
пявам се. разтопявам cc (auch übertr)
О sein Herz schmolz« als... сърцето му
cc смекчи, шгато...
schmelzend adj übertr мек. топъл, соч|сн.
-на (за I лае и др.); (sentimental) санти¬
ментален. -на, сладникав
Schmelzkäse т 4 топено сйрснс; ^ofen т
5 топилня пещ; ~ punkt т I точка/на
топене: ^ lieget т 4 топйлен тйгел, лота
/
Schmer т \/sg od п 20jsg сало п, -а; ^bauch
т 2 umg шкембе п, -та (umg)
Schmerz т 9 болка / (langanhaltend) стра-
дани|с п. -я: (seelisch) болка/. страдани|е
//. -я, мъка /. огорчени|е п, -я О tiefen
^ über etw [4] empfinden изпйтвам дъл¬
бока болка [голяма мъка] от нещо,
SCHMETTERN 701
страаам мг. AI дълбоко от нешо: umg
etw. [4] mit ~еп erwarten очаквам мг, AI
нещо нетърпелйво; umg scherzh haben Sie
sonst noch ^en? имате ли други жела¬
ния?
schmerzarm adj безболезнен O ^e Geburt
безболезнено раждане
schmerzbetäubend adj Med аналгетйч|ен,
-на. обезболяващ
Schmerzbetaubung / 17 аналгезия / обез¬
боляване *
schmerzen <ЛА> vt. vi болй мг. 12. J. Pen;
причинява AI [нричинй //]. 3. Pen бол¬
ка [мъка] О der Rücken schmerzt mich
[mir] гърбът ме болй; seine Worte
schmerzten mich iiciobhic думи ми нрм-
чинйха мъка [мс оюрчиха]: es schmerzt
mich« da... болй мс. че..
Schmerzenslgeld п 21 Jur обезщетение п (за
нанесени телесни повреди); ^kind п 21
= Sorgenkind
schmerzensreich adj много болезнен
schmerzfrei adj безболезнен; -haft adj бо¬
лезнен; (Krankheit болест) мъчйтел[сн.
-на
Schmerzhaftigkeit / I 7 jsg болезненост /
schmerzlich adj мъчйтсл|ен. -на, болезнен
О ein ^er Verlust тежка загуба; es ist
mir sehr -«Ihnen mitzuteilen« daß... много
ми е тежко, да Ви съобщя, чс...
schfrierzllindernd adj болкоуспокояващ. ус¬
покоителен. -на. ^-los adj безболезнен
Schmerzlosigkeit / 17jsg безболезнен ioci /.
Med атинезия /. обезболяване п
schmerzstillend ad/ - schmerzlindernd^ -es
Mittel обезболяващо средство
schmerzvoll adj болезнен: übertr auch изпьл-
нен c мъка
Schmetterling m I пеперуда /
Schmetterlingsblütler m 4 Bat пеперудо¬
цветно растение: ^stil m l*.vg Sp cih.i
(-ъг) m бьюрфлай (плуване)
schmettern </iA> vt umg хвърлям A2 [хвърля
II], запокйтвам AI [запокитя //]; тръш-
вам AI [TpiiUHa £2]; vi (Trompete тром¬
пет) гърмя uv, /2. тръбя uv. II; (Vogel
птичка) нея mv. E6, чурулйкам uv, AI;
übertr umg (singen) пея c пълно гърло;
<5л> v/ гръшва се, 3. Pers, удря се А2
[удари се //]« 3. Pers (etw. [/] in [4] нещо
в ) О die Tür ins Schloß ^ тръшвам,
блъсвам AI [блъсна £2] вратата: die Tür
702 SCHMIED
schmetterte ins SchloB вратата се затвори
c трясък
Schmied m 1 ковач рг
schmiedbar adj к6в|ък, -ка
jSchmKdbarkeit / 17jsg ковкост /
Schmede / 16 ковачница f; ~ eisen n 23
ковано желязо; ~hammer m 5 ковашки
чук
schmieden <AA) vt (Eisen желязо) кова uv,
E2; (Gegenstände предмети) кова, из¬
ковавам Al [изкова Al] от желязо О
überir ял etw. [4\ geschmiedet sein при¬
кован съм va към нещо; übertr Pline
~ кроя uv, II, правя uv, 11 планове; geh
Ränke ~ правя интриги, интригант-
ствувам uv, Al; umg Reime ~ стихоплет-
ствувам uv, Al; man mnO das Eisen
solange es glüht желязото се кове, докато
е горещо
Schmie / 16 Tech ъгълни|к т, -ци, ъгло-
мер т, подвижен винкел; umg (zusam¬
menklappbarer Zollstock) сгъваем метър
schmiegen, sich [4\ <hb> притискам се Al
[притисна се Е2\ (an jmdn. до някого);
(sich kuscheln) сгушвам се Al [сгуша се
II] (in [4] в) О das Kind schmiegte sich
an die Mutter детето се притисна до
майка се; das Kleid schmiegte rieh eng an
ihre Gestalt роклята плътно прилепваше
към тялото й; die Wange [das Kinn] in die
Hand ~ подпирам Al '[под|пра E
(-прях) си] страната|[брадичката] на ръ¬
ката "
schmiegsam adj мек, гъвкав (auch übertr)
Sdm^egsamkeit / П/sg гъвкавост f (auch
übertr)
Schmiere / 16jsg umg (Schmiermittel) смаз¬
ка f, грес m; (Schuhcreme) боя f за обу¬
ща; (Schmutz) лепкава кал; umg (Thea¬
ter) малка слаба театрална трупа О
übertr umg in der ~ sitzen загазил съм
va здравата (umg)
schmoren <AA> vt (Maschine, Motor ма¬
шина, мотор) смазвам Al [смажа E4]\
(streichen) мажа uv, E4 (etw. [4] auf [4]
нещо върху); (bestreichen) намазвам
(etw. [4] mit [J] нещо c); umg (bestechen)
подкупвам' Al [подкупя II] (jmdn. ня¬
кого); umg (unsauber, nachlässig schrei¬
ben) надрасквам Al [надраскам Al), на¬
писвам AI [напиша E4] небрежно (etw.
[4] пешо); umg vi (Feder, Füllhalter перо,
иисалка) драскам uv, Al, цалам uv, Al,
не пиша uv. E4 хубаво O umg jmdm. eine
~ зашлевявам Al [зашлевя //] някому
плесница (umg); übertr umg jmdm. etw.
aufs Brot ~ натяквам Al [натякна £21
някому нещо; übertr umg es geht wie ge¬
schmiert вървй като по вода (umg)
Schmierer m 4 (schlechter Schreiber) писач
m, драскач m
Schmiererei f 17 umg цйпаница f, rrnec-
каница f; драсканица f
Scbmj£r|fink m 8 umg мърльо m, -вци
(umg); ~geld n 21 подкуп m, рушвет m
schmfcrig adj (fettig) маз|ен, -на; (schmut¬
zig) мръфн, -на; übertr umg (Person чо¬
век) маз|ен, -на, гад|ен, -на О ein ~es
Buch мръсна, разпарцалосана книга; ein
~es Geschäft нечиста сделка
Schmj£r|mittel n 23 грес т, смазка /• ~ 61
п 20 машйнно масло (за смазване на
машинни части); ~ seife /16 сапун т на
каша; ~ung/ 17 смазване п; греейране
п
Schminke/16 грим т, -ове О ~ auftragen
гримйрам uv, V, А1
schminken <AA> vt гримйрам uv, v, Al; rieh
[4] ~ гримйрам се O sich [3] die Lippen
~ червя си uv, 11, начервявам си Al
[начервя си II] устните; übertr die Wahr¬
heit — украсявам Al [украся II] исти¬
ната
Schmirgel т 4jsg шмиргел т
schmirgeln <Ай> vt шмиргелувам uv, v, Al,
обработвам А1 [обработя II] с шмиргел
od шкурка
Schmirgelpapier п 20* шкурка /
schmiß prät von schmeiflen
Schmiß m 1 (Narbe) беле|г m, -зи (от удар
със сабя); übertr umg (Schwung) замйх
m, ефект m, широта / O mit — tanzen
танцувам uv, Al със замах
schmissig adj umg (schwungvoll) със замах
[размах, широта]; (flott) жив, бърз, чев¬
ръст О ein ~ es Plakat ефектен плакат
Schmöker т 4 umg извехтяла, измачкана
от употреба кнйга; булеварден роман
(разказ и др.)
schmökern <Ао) vi umg: in einem Buch [in
Zeitschriften] ~ чета uv. El c увлечение
някаква забавна кнйга [списания]
schmollen <АА> vi сърдя се uv, И, цупя се uv,
II (mit jmdm. на някого)
schmolz prät von schmelzen
Schmorbraten m 4 Kochk задушено месо
schmoren <AA) vt (Fleisch месо) задушавам
Al [задуша //]; vi (Fleisch месо) заду¬
шавам се O übertr umg jmdn. ~ lassen
оставям А2 [оставя /7] някого да се по-
изпотй малко; übertr umg io der prallen
Sonne ~ увирам Al [увря / (уврях)], за¬
вирам от горещина на силното слънце
Schma т 4/sg umg шмекерия / (umg) O
~ machen шмекерувам uv, Al
schmuck adj хубав, спретнат, гиздав O
sich [4] ~~ machen докарвам се Al [до¬
карам се А /]; ein es Dorf гиздаво село
Schmuck т \/sg украшени|е п, -я, накит т
О die Straften im ^ der Fahnen улиците,
украсени със знамена
Schmuckblattelegramm п 20* Post луксозна
телеграма
schmücken <АЬ) w'украсявам А1 [украся /7],
кича uv, II, накйчвам А1 [накича II] (mit
[J] с); sich [4] ~ кича се, накйчвам се
О umg sich [4] mit fremden Federn — кича
се c чужди пера (umg)
Schmuckkästchen n 23, Schmuckkasten nt 5
кутйя/ [ковчеже n, -та] за скъпоценнос¬
ти О umg ihre Wohnung ist ein ^kistchen
жйлището й е истинско бижу
schmucklos adj без украса; (einfach) прост,
семп|ъл, -ла
Schmuck|nadel / 16 брошка /(игла); ~su¬
chen pl накити pl; украшения pl; ~ stein
т 1 скъпоценен [цветен] камък; ~ stück
п 20 бижу п, -та; (Zierde) украса / укра¬
шение п, -я
Schmückung f \ljsg украсяване п, украса
/ ' ’
Schmückbaren pl бижутерия /»украшения pl
Schmuggel т 4fsg контрабанда /
schmuggeln <hb> vt контрабандирам uv, v,
’ AI
Schmuggelware / 16 контрабандна стока,
контрабанда /
Schmuggler m 4 контрабандист m; bande
/ 16 банда /от контрабандйсти
schmunzeln <A6> vi подсмйхвам се AI [под-
смйхна се Е2\ (Ober etw. [4] на нещо)
Schmunzeln п 23/sg усмивка /
Schmus т 1 lsg umg празни прйказки р!
(umg); брътвеж т; (Schmeichelei) лас-
каене л О ~ machen придумвам AI
[придумам AI], увещавам AI [увещая
Е7] (с много приказки)
schmusen <hb) vi umg любезнича uv, II (mit
jmdm. c някого), лаская uv, E7 (mit
jmdm. някого); (liebkosen) разменям си
A2 [разменя си II] нежности, прегръ¬
щам сс А1 [прегърна се Е2] (mit jmdm.
с някого)
Schmutz т 1 fsg мръсотйя / нечистотйя /
(Kot) кал / О übertr jmds. guten Namen
SCHNAPPEN 703
in den ziehen [treten] опетнявам Al
[опетня //], опозорявам Al [опозоря II]
доброто йме на някого; übertr jmdn. mit
— bewerfen окалвам Al [окалям А2] ня¬
кого
schmutzen <A6> vi замърсявам се А1 [за¬
мърся се /7] (за дреха, плат и др.)
Schmutzjfink т 8 umg мърльо т, -вци;
^ fleck т 1 петн|о п, -а, леке п, -та
schmutzig adj мръфн, -на (auch übertr);
изцапан О sich [4] — machen мърся се
uv. И, измърсявам се А1 [измърся се /7],
цапам се uv, Al, изцапвам се А1 [из¬
цапам се А!]; sich [3] die Hände - machen
изцапвам си ръцете
Schmutzigkeit / 11/sg мръсотйя / (auch
übertr)
Schmutz|literatur / \7/sg порнографска ли¬
тература; ^ titel m 4 Typ шмуцтитул m;
~ wasser n 23/sg мръсна вода
Schnabel m 5 (Vogel пгица) човка /, клюн
m, -ове; umg (Mund) уста f: (Klarinette
кларнет) мупдшу|к m, -ииС- umg halt
endlich den ^-! млъкни най-ссгне!. umg
sie spricht, wie ihr der - gewachsen ist тя
говори направо [без заобикалки]
schnabelförmig adj клюнообраз|сн, -на
Schnäbeln <A6> vi: die Tauben ~ гълъбите
трият клюновете си един о друг; übertr
sich [4] -w целувам се Al [целуна се Е2]
Schnabeljschuh т 1 Hist дълга островърха
обувка; ^ tier п 20 ZooI птицечовка /
schnabulieren <d/А6> vt umg scherzh ям,
ядеш (ядох) сладко-сладко
Schnake / 16 Zool комар т
Schnalle / 16 тока /, катарама /
schnallen <А6> vt закопчавам А1 [закопчая
£7], стягам А1 [стегна Е2] с тока; за¬
вързвам А1 [завържа £4], затягам с ко¬
лан (auf [4], an [4] за, на) О den Gürtel
weiter ^ разпускам Al [разпусна Е2]
колана; den Gürtel enger ^ (auch übertr)
стягам колана [каиша]
Schnallenschuh m 1 обувка / с катарама
schnalzen <Л6> vi: mit der Zunge ~ цъкам
uv, Al. цъквам Al [цъкна E2) c езика;
mit den Fingern ~ щракам uv, Al, щрак¬
вам Al [щракна £2] c пръсти
schnappen <hb) vt (Dieb крадец) улавям A2
[уловя II], спипвам AI [спипам AI]
(umg); (schnell erfassen) грабвам Al
[грабна £2], вземам Al [взема £ (взех)]
бързо; vi (Tier животно) хвърлям се А2
704 SCHNAPPSCHUSS
(хвърля се II] да лапна, да уловя (nach
etw.[J] нещо)0 umg frische Loft — gehen
отивам Al [отида El] да се поразходя
малко на въздух; umg nach Luft ~ ди¬
шам uv, Al тежко с отворени уста (за
да поема повече въздух); die Tflr
schnappte ins Schloß вратата щракна и сс
затвори; übertr umg jetzt hat’s geschnappt!
стига вече!, много стана!
Schnappschuß т 2 Phot umg моментална
снимка
Schnaps т 2 ракия /• -brennerej / 17 ва¬
рене п [производство л] на ракия; (Be¬
trieb für -) ракиджийница /
Sclutäpschen [..ßch..] п 23 чашка / ракия
Schnaps|bruder т 5 umg пияница т и. f;
— Idee / 16а umg странна [чудновата]
идея, глуповата мисъл; ~nase/ 16 umg
червен нос (от много пиене)
schnarchen {hb) vi хъркам uv, AI
Schnarch|en n 23fsg хъркане n; —er m 4
който хърка насън
Schnarre / 16 хлопка / дрънкалка /, кре¬
четало fi. -а (играчка)
schnarren <А6> vi бръмча uv, 13; дрънча uv,
13 O vt: er schnarrte einen Gruß той по¬
здрави под носа си; eine —de Stimme
хриплив [дрезгав] глас
Schnatterliese / 16 umg бъбрица / (umg)
schnattern <A6> vi (Gans гъска) крякам uv,
AI: umg scherzh (plappern) бърборя uv,
II. дърдоря uv, II (umg)
schnoben {geh auch i/hb> vi (Pferd кон)
пръхтя uv, 12; (keuchen) задъхвам се Al
[задъхам се AI], дишам uv, Al тежко;
(Wind вятър) фуча uv, 13; (Lokomotive
локомотив) пухтя uv, 12 O sieb [4] —,
sich [i] die Nase — секна се uv, E2, из-
секвам се Al [изсекна се Е2]; vor Wut
— фуча от яд; „dumme Gans“, schnob er
глупава гъска“ изсумтя той
schöpfen <АА) vi пъхтя uv, 12, дишам uv,
Al тежко, сумтя uv. 12
Schn|yzbart т 2 дълги мустаци pl; übertr
umg мъж (-ът) т, -е с дълги мустаци
SchnQpe / 16 Anat муцуна / О übertr umg
halt die —! събирай си устата! (umg); umg
eine große — haben имам uv, Al голяма
уста, устат съм va (umg); ich habe die
— voll омръзна [дотегна] ми
schnauzen <AA> vi umg ругая uv. E7, гьлча
uv, 13
Schnecke /16 Zool охлюв m: (Zopfe) плит¬
ки pl, навити на охлюв на ушите; Arck
волута f; Tech червя|к т, -ци, безкраен
винт; шнек т, -ове; ~ n|antrieb т 1 Tech
червячно задвижване
schneckenförmig adj спирал|ен, -на, спира-
ловйд|ен, -на
Schneckengetriebe п 23 Tech червячна пре¬
давка. червячен редуктор: —haus /» 22
черупка / на охлюв; — linie [..ia] / 16а
спирала / спираловидна линия
Schneckentempo л 24fsg übertr umg: im —
c бързината на охлюв
Schnee m 6fsg сняг* (-ът) m, -ове; Kochk
сняг mO es fällt — вали сняг; Eiweiß щ
— schlagen разбивам Al /разбия E7J
белтък на сняг
Schn£y|ball m 2 снежна топка; Bot картоп
m; — ballschlacht / 17 бой m със снежни
топки
schneebedeckt adj покрит със сняг
Schneebesen m 4 Kochk тел / за разбиване
на белтъци
schneeblind adj ст радащ от снежна слепота
Schneebrille/ 16 очила pl за сняг; —decke
/ 16 снежна покривка; —fall m 2 сне¬
говалеж m; —flocke / 16 снежинка /
schneefrei culj без сняг. нсзаснсжснО —er
Tag ден без сняг [снеговалеж]
Schneegestöber п 23 виелица /. снежна
буря ; — glöckchen л 23 Bot кокиче л,
-та; —grenze / 16 Geogr линия / на веч¬
ния сняг; —hang m 2 заснежен склон;
—huhn л 22 Zool бяла северна яребица
schädig adj снеж|ен, -на
Schnefkette / 16 Kfz вериги pl за сняг
Schneekönig m 1: umg sich [4\ wie ein —
freuen радвам се uv. Al мнбго
Schnee|lawine / 16 снежна лавина; —mann
m 3 снежен човек; —pflüg m 2 снего-
риначка /, снегорин m; —räumung / 17
разчйстване л на снега; —schippe / 16
гребл|о л, -а за рйнене [разчйстване] на
сняг; —Schläger m 4 Kochk тел /за раз¬
биване на белтъци; — schmelze / 16 то¬
пене л на снега; времето, когато снегът
се топй; —schuhe pl ски pl; —schuhläufer
m 4 скиор m; —sturm m 2 снежна буря;
—treiben n 2ifsg снежна виелица; —Was¬
ser n 23 снежна вода; —wehe/16 преспа
/
scho^weifl adj снежнобял
Schneewittchen « 23fsg Снежанка / (от при¬
казките)
Schneezaun m 2 снегозадьржаща прегра¬
да
Schneid m 1 jsg umg (Mul) сърцатост/, сме¬
лост / кураж т, храброст f <s ühertr
jmdm. den ~ abkaufen [nehmen] обезку¬
ражавам Al [обезкуража II] някого
Schn^id|bohrer m 4 Tech метчи|к m, -ци,
винторез m; ^ brenner m 4 Tech горелка
/за рязане (на метал)
Schneide / 16 острие п, -та (на нож, брад¬
ва и др.); ~brett л 21 дъска /за рязане:
^diamant т 8 диамант т за рязане на
стъкло; ^maschine/16 резачна машина,
резачка / ~ möble / 16 дъскорезница /
schneiden <21, d—tt/AA> vt режа* uv, E4,
разрязвам А! (разрежа* Е4\ (in [4\ на);
отрязвам (von [3] от); изрязвам (aus [5]
от); (Bäume, Sträucher дървета, храсти)
подрязвам, окастрям А2 [окастря II]
подкастрям; (Gras) кося uv, II; (Getrei¬
de) жъна uv, Е2, (Kleidungsstück дреха)
кроя uv, II, скроявам AI [скроя //];
(verletzen) порязвам; Med оперирам uv,
v, AI (язва и др.); (Kurve завой) пре-
ейчам А1 [пре|сека, -сечеш (-сякох)];
Film, Radio монтирам uv, v, Al; übertr
umg (bewußt nicht beachten) не поздра¬
вявам Al [поздравя //] (jmdn. някого),
не o6piuiaM AI [обърна E2] внимание
(jmdn. на някого); sich - (Straßen пъ¬
тища) кръстосвам се AI [кръстосам се
А1]\ пресичам се (auch Math); vi (Messer,
Schere, Säge нож, ножици, трион) режа,
ост|ър, -ра съм va О Sp Tennis den Ball
^ удрям A2 [ударя II] топката стра¬
нично; übertr etw. [/] schneidet jmdn. ins
Herz нещо засяга дълбоко някого; Gri¬
massen [Gesichter] ^ правя uv, II гри¬
маси; jmdm. das Haar - подрязвам,
подстригвам Al [подстрижа E4\ някому
косата; sich [i] das Haar -*■ lassen под¬
рязвам си, подстрйгвам си косата; sich
[4] in den Finger ^ порязвам си пръста;
übertr umg da hast du dich aber (mächtig
in den Finger) gedthnitten тук обаче жес¬
токо си се излъгал; umg das Kind war der
Mutter wie aus dem Gesicht geschnitten
детето като че ли беше отрязало гла¬
вата на майка си, детето много при-
лйчаше на майка си; ein gut geschnittenes
Kleid добре скроена дреха; grob ge¬
schnittene Züge груби чертй р/
schneidend adj übertr (Wind вятър) ост|ър.
-ра, режещ, пронйзващ; (Kälte студ)
ост|ър, -ра, лют; (PfifT изсвирване) про-
низйтел|ен, -на; (Spott подигравка) яз-
вйтсл|ен, -на, хаплйв
SCHNELLAUFZUG 705
Schneider m 4 шивач m: (Zuschneider)
крояч m; Tech резач m
Schneiderei / 17 шйсне n, шивачсство n.
(Werkstatt) шивачница / шивашко ате¬
лие, шивашка работйлница
Schn^iderlgeselle m 7 шивашки калфа;
^handwerk п 2Q/sg шивашка професия;
~in / 18 шивачка /* -kostüm п 20*дам-
ски костюм, ушйт по мярка; ^kreide/
16 шивашка креда; ^meister m 4 май¬
стор m -шивач
schildern <Аby vt шия uv, Е7, ушивам А!
[ушйя Е7] (дрехи); О sich [3] alles selbst
шйя си вейчко сама
Schneiderlpuppe/16 манекен m (шивашки);
^Werkstatt f р/ шивашка работйлница
Schneidezahn m 2 Ана/ резон nt, -ци (зъб)
schneidig ш/f (kühn) снсртчсн. -ма.
смс.1,храб}ьр. -ра. (entschlossen) peimne-
л|сп.-на: (geistreich) осфоумсн. -ма. иа-
ходчйв; (gut aussehend J спре nun. мо-
дсм.-на. e.iei an neu. -na. шик
Schneidwerkzeug n 20 режеш инструмент
schneien <///>) vi unpers вали uv. 12, 3. Pcrs
сняг O es schneit in dicken Flocken вали
сняг на едри парцали: ühertr umg jmdm.
ins Haus - изтърсвам се АI [изтърся
се //] в дома на някого (umg), присти¬
гам AI [пристйгна Е2\ неочаквано при
някого
Schqeise / 16 просека /
schnell adj бърз ' so - wie möglich кол-
кото е възможно по-бързо: er ist ^er
gekommen, als ich dachte той дойде по-
скоро. откблкото очаквах: Mit Trup¬
pen моторизирана войска: ühertr auf dem
^sten Weg по най-късия път: umg
machen Sie побързайте!
Schneilauf m 2 Sp бързо бягане на кратко
разстояние, скоростно бягане
Schnelläufer nt 4 Sp бегач m спринтьор /и.
Hist бьрзо\6д|сц п\. -ци
Schnelllaufzug nt 2 скоростен лифт: ^bahn
/17. Ahk S-Bahn бърз електрически влак
(за градски транспорт), ^bauaufzug m
2 Tech бързохбден строителен (външен)
асансьор: ^ bauweisе / 16 se скоростен
метод на строителство: индустриално
строителство ^binder m 4 4rch бързо
свързващо вешесгвб. бързо втвърдяваш
се цимент. ^ bohrmaschine / 16 бързо-
45 HcMckO-öb.iuipcKii речник
706 SCHNELLE
ходна пробивна машина; '-boot п 20
бързоходна моторна лодка; МИ тор¬
педен катер; ~ bus т 1а Уегк бърз ав¬
тобус: ~ dienst т l/sg експресно извър¬
шване на услуги
Schnelle / 16/vt; бързина /. скорост / <-
umg auf die - на бърза ръка (tuug): jmdn.
auf die ~ besuchen отбйвам cc Al [отбия
се ET) ири някого съвсем за малко
2Schnelle f 16 бързе|й (-ят) т, -и
schnellebig adj с краткотраен живот; (ober¬
flächlich) повърхностен, -на; (leichtfer¬
tig) лекомислен, безотговорен, -на
schnellen <Ab> vt (Stein камък) хвърлям А2
[хвърля //], мятам AI [метна Е2\, за¬
пращам А1 [запратя //]; (Pfeil стрела)*
пускам AI отпущам AI [пусна Е2)\ <sn>
vi отскачам AI [отскоча //] <0 mit dem
Finger - щракам uv, AI, щраквам AI
[щракна E2\ c пръсти; der Fisch schnellte
sich aus dem Wasser рибата подскочи от
водата; er schnellte aus seinem Sessel той
скочи от креслото
Schnellfeuer п 23 Mil чест огън; ~ geschüt2
п 20 МИ скорострелно оръдие; ~ waffe
/ 16 МИ скорострелно ооъжие
schnellfüßig adj бърз, с лека [бърза] стъпка
Schnellgaststätte / 16 ресторант т -закус¬
валня на самообслужване; -»hefter т 4
папка /. класьор т
Schnelligkeit / 17 скорост / бързина f;
~s|rekord т 1 рекордна скорост
Schnellimbiß т 1 леко хапване, закуска /;
kurz für ~imbißgaststitte / 16 = ~gast-
stätte; ^-kodier m 4 = Schnellkochtopf;
'-kochplatte / 16 бързо нагряваща се
плоча (от електрическа готварска печ¬
ка); ~ kochtopf т 2 тенджера/под наля¬
гане; ~ kursus т (gen - pl ..е) интензивен
[ускорен] курс; ~reebner т 4 Tech елек¬
тронноизчислителна машина; — reini¬
gung / 17 експресно химическо чистене
schnellstens adv колкото е възможно по-
бързо, най-бързо
Schnell|straße / 16 улица /с режим на ско¬
ростно движение; ~ triebwagen т 4 ав-
томотрйса / (с голяма скорост); '-ver¬
fahren п 23 Jur съкратена съдебна про¬
цедура; Tech ускорен производствен
процес: Chem експресен метод (за ана¬
лиз); ~verkehr т l/sg Уегк скоростно
движение
Schnellwaage / 16 циферблатни везнй pl
schnellwirkend adj бързо действуващ
Schnellzug т 2 бърз влак
Schnepfe / 16 Zool бекас т
schützen, sich [4] <АА> секна се uv, Е2,
изсеквам се AI [изсекна се £2]
Schnickschnack т l/sg umg глупости pl.
празни приказки (umg)
schq^geln <АА> vt umg глася uv, II. на¬
гласявам A l [наглася II], контя uv, II,
наконтвам Al [наконтя II], докарвам
А! [докарам Al]; sich [4] ~ глася се,
нагласявам се, контя се, наконтвам се,
докарвам се О umg stets geschniegelt und
gebügelt sein винаги съм va тип-топ [като
изваден от кутия] (umg)
Schnippchen п umg scherzh jmdm. ein ~
schlagen изхитрявам Al [изхитря //] ня¬
кого; погаждам Al [погодя //] някому
номер (umg)
schnjppeln <АА> vr, vi umg = schnipseln
schnjppen <hb> vi: mit den Fingern ~ щра¬
кам uv, AI, щраквам AI [щракна E2) c
пръсти; V/.- die Asche der Zigarette in dien
Aschenbecher ~ изтърсвам AI [изтърся
II] пепелта от цигарата в пепелника
schnippisch adj дяволйт, дързък (дръзка);
насмешлив; оперен (umg)
schnipseln <а/АА> vt umg кълцам uv, Al,
накъливам AI [накълцам Al], режа uv,
E4. нарязвам Al [нарежа E4] на ситно;
vi нарязвам, накъсвам (an etw. [3] нещо)
schnitt prät von schneiden
Schnitt m 1 (das Schneiden) разрязване n;
(Einschnitt) разрез m; (Baum Strauch
дърво, храст) резйтба f; (Kleider ~)
кройка f, модел m; (Schnittmuster)
(книжна) кройка; Film монтаж m; Math
сечени|е n, -я, разрез m; (Längst) над¬
лъжен разрез; (Quer~) напречен раз¬
рез O ein Anzug von modernem ~ костюм
c модерна линия; der ~ der Augen фор¬
мата на очите; der ~ des Gesichtes чер¬
тите на лицето; der zweite ~ des Heus
втората коейтба на сеното; übertr umg
einen großen ~ bei einem Geschäft machen
удрям A2 [ударя /7] голяма печалба при
сделка (umg); umg er fuhr im ~ 80 km in
der Stunde той караше средно 80 км в
час
Schnittjblumen pl цветя pl за ваза; '-bogen
т 4, auch 5 приложени|е п. -я с кройки
(към моден журнал); '-bohne / 16 зелен
боб; ~ brot п 20 хляб т (който се про¬
дава нарязан на филии)
Schnitte / 16 резен т, парче п. -та; (Brot
хляб) auch филия /
Schnitter m 4 Landw (Gras) косач m; (Ge¬
treide) жътвар m: -in / 18 косачка /.
жътварка /'(жена)
Schnittfläche / 16 Math лице n на сечение
schnjttig adj Landw (Gras) готов за косйтба;
(Getreide) готов за жътва: umg мод|ен.
-на, елегантен, -на. шик
Schnitt|lauch т 1 /sg Bot див лук. див чесън:
— iinie [..i»]/16 Tech линия/на разреза:
пресечна линия: Math секуща / —пю-
ster л 23 кройка /, модел т; ~ muster¬
bogen w 4. auch S приложени|е л. -я с
кройки (към модно списание): — punkt
л> I (Kreuzung) кръстовиш|е л, -а; Math
пресечна точка
schnjttreif adj (Blumen цветя) готов за
откъсване; (Getreide) готов за жътва
Schnitt|waren pl стока/на метър; —wunde
/ 16 рана / от порязване
Schnitzarbeit / 17 резбарска работа; дър¬
ворезба /
Schnitzel л 23 (Papier) парченц|е л, -а. из¬
резка / (хартия); (Holz) стружка /, стър¬
готина / (от дърво); Kochk (Wiener) —
(виенски) шницел т
schnjtzen </iA> vt дялам uv, AI, издялвам
Al [издялам Alj. изрязвам AI [изрежа
£4]: vi правя uv, II дърворезба, дялам
(an [J] по) О eine Figur aus [in] Holz —
изработвам AI [изработя II] фигура от
[в] дърво; geschnitzte Möbel мебели,
украсени с дърворезба
Schnitzer /л 4 резбар т; übertr umg (Fehler)
грешка /
Schnitzerd / 17/sg резбарство n; f 17 резба
f: (Werkstatt) резбарска работилница
Schnitzmesser n 23 резбарско ножче
schnob prät von schnauben
schnodd(e)rig adj umg нахал|ен, -на. без¬
очлив. арогант|ен, -на; нахакан (umg)
schnöd(e) adj (gemein) нйз|ък, -ка, дол|ен,
-на, мизер|ен, -на; (verächtlich) пренеб-
режйтел|ен,- на, оскърбйтел|ен, -на, обй-
ден; (verachtenswert) жал|ък, -ка, по-
з6р|ен, -на
Schnorchel т 4 шнорхел т
Schnörkel т 4 (Schrift шрифт) заврънкулка
/ (umg), завъртулка/• Arch спиралови¬
ден орнамент, волута /
schnörk(e)Iig adj с много заврънкулки
(umg) [завъртулки]
Schnörkeln <AÄ> vt украсявам AI [украся
//] със заврънкулки (umg) [завъртулки]
schnüffeln <AZ>) W (schnuppern) душа uv, II,
подушвам Al [подуша //]; übertr umg
пъхам си Al [пъхна си Е2] носа (umg).
SCHOB 707
ровя се uv. II (in (JJ в); търся uv, II,
шпионйрам uv. V. AI (nach jmdm. ня¬
кого)
Schnüffler т 4 umg шпи6н|ин т, -и
Schnuller т 4 umg биберон т (залъгалка)
Schnulze / 16 umg сантиментйлно-сладнй-
кав шлагер
schnupfen (jhby vi подсмърчам uv, AI, под-
смръквам Al [подсмръкна £2];
(Schnupftabak nehmen) смъркам uv. AI
емфие
Schnupfen m 4 Med хрема / O (einen) —
bekommen хващам Al [хвана E2\ хрема,
хваща ме 3. Pers хрема; (einen) — haben
хремав съм va
Schnupftabak m I* емфие n, -та; — s|dose
/ 16 табакера / за емфие
schnuppe adj umg: das ist mir -! все ми е
едно!
Schnuppe / 16 (Kerze) нагар m на свещ
schnuppem </;/>) vi umg душа uv, 11, по¬
душвам Al [подуша //]. помирйсвам AI
[помирйша E4\ (an etw. [3] нещо)
Schnur / 14 auch 17 шнур m, -овс, кордон
m: канап m
Schnür|band n 22 (— senkel) връзка / за
обувки; — boden m 5 Theat шнурбоден
m
Schnürchen n 23: umg es geht [klappt, läuft]
wie am — всйчко вървй като по, вода
(umg)
schnüren (hby vt връзвам AI [вържа E4\,
стягам Al [стегна £2]; sich [4] ~ стягам
се O die Schuhe — връзвам си обущата;
ein Paket — връзвам пакет c канап
schnurgerade adj umg съвсем прав (път,
линия, редица)
Schnürleibchen л 23 veralt корсет т
Schnurrbart т 2 мустаци р!
schnurren </>/>) vi бръмча uv, 13: (Katze
котка) мъркам uv. AI, преда uv, EI
schnurrig adj смеш|ен. -на, забав|ен, -на,
чудат
Schnür|schuh т I обувка / с връзки; —sen¬
kel, kurz Senkel т 4 връзка / за обувки;
—Stiefel т 4 висока [цяла] обувка с връз¬
ки; ботуш т с връзки
schnurstracks adv umg (geradewegs) напра-
во; (sofort) веднага
Schnute / 16 umg уста / O eine — ziehen
(machen] цупя се uv. 11
schob prät von schieben
708 SCHOBER
Schciber m 4 (Stroh. Heu) кола f: (Getreide)
коп|ен m, -нй: на-вес m
‘Schock m I od 6 Med шок in. -ове. (нервно)
сътресение и; (Schreck) уплаха / О elek¬
trischer - електрошок т. -ове: einen
- erleiden получавам А1 (получих 11]
iuok: бивам uv. AI дълбоко потресен
-Schock /I 20 (hei Maßangabe при означение
на мярка pl -) (Maßeinheit единица мяр¬
ка) 60 къса ч4 ein [zwei] - Eier 60 [120]
яйца: scher:h ein ganzes — Kinder цяла
сюрйя (unig) [цял куп] деца
Schockbehandlung/17 Med лечение n c шок
schocken </>/>) vt Med лекувам uv, AI c
шок: übern (erschrecken) уплашвам Al
[уплаша II] O sich [4] nicht - lassen не
се плаша uv. II
schockieren <d,7i/>> vt шокирам uv, Al.
скандализирам uv. v. AI. възмущавам
Al [възмутя II]
Sclmcktherapie / 16a Med шокова терапия
schockweise adv Hdl по шейсет: übertr в
големи колйчества
schofel adj uing (gemein) нйз|ък. -ка, д6л|ен.
-на. мизер|ен. -на: (schäbig) изтъркан,
одърпан, опърпан: (geizig) стиснат
schof(e)tfg adj lang = schofel
Schöffe in 7 Jur съдебен заседател
Schofför1 /и 1* — Chauffeur
Schokolade f 16 шоколад m
Schokoladenfabrik /17 шоколадена фабри¬
ка; -tafel / 16 (цял) шоколад
Scholastik / 17 tsg Phil схоластика / (auch
übertr); -er m 4 Phil схоластй|к m. -ци
(auch übertr)
scholastisch adj Phil схоластичен, -на (auch
übertr)
scholl prät von schallen
Scholle / 16 Zool (вид) калкан m: (Erd¬
scholle) буца / пръст: (Eisscholle) леден
блок: /' 16 sg земя f (Heimat) роден край
schon adv вече. още; (sicherlich) навярно,
сигурно С> sie ist - dreißig Jahre alt тя
е вече на трийсет години: er wollte mor¬
gen zurückkommen, ist aber — beute früh
gekommen той щеше да се върне утре,
а пристигна още тази сутрин: — lange
оше отдавна: - als Kind бше като дете;
er wird - kommen той сигурно *ше дой¬
де: - der Gedanke daran Д9рй самата
мисъл за това; - ihre Stimme macht mich
nervös дори самият й глас ме нервира:
das schaffst du — ти ше се справиш с
това (не се съмнявам): ich finde sie —
аз ше я намеря (бъди сигурен в това):
umg nun höre — auf damit! престани
най-сетне!: umg erzähl was los war! e.
хайде разказвай какво се е случило! umg
wo wird er - sein? къде ли може да
бъде?; umg wer braucht mich —? на кого
ли съм необходим [дотрябвал (umg)]?
u/ng - gut! добре, добре! достатъчно!
tchön adj хубав, красив О eines —en Tages
едйн ден; es ist - von dir, dafi dn mir
helfen willst много мило от твоя страна,
че искаш да ми помогнеш: — en [recht
—en] Dank! много благодаря!, много
благодарности! (umg): habe — sten [recht
-en] Dank für deine Bemühungen много
благодаря [много благодарности (umg)]
за грйжите. който полагаш: einen — ео
Gruß bestellen пращам Al [пратя //]
много поздрави; sie läßt alle — grüßen
тя праща много поздрави на всйчки:
danke! bitte -! благодаря! моля!; ich
komme! добре, аз ще дойда; übertr das
-е Geschlecht нежният пол; übertr die
-е Literatur художествена литература;
übertr die — en Künste изящните изкус¬
тва: übertr -е Worte (schmeichlerisch)
ласкателни думи pl: (leere Versprechun¬
gen) празни обещания pl: übertr jmdm.
-e Augen machen кокетирам uv, v. Al,
кокетнича uv. 11 c някого; umg eine
-e Summe голяма сума; umg eine — e
Rente добра [хубава] пенсия; umg dort
ist es - ruhig там е много спокойно;
umg das Wasser ist — klar водата е мно¬
го бйстра; umg du wirst dich — wundern
много ще се учудиш; umg sei — brav!
бъдй много послушен!; iron dn bist mir
ja ein — er Freund! ама че добър приятел
си бил!, и това ми било добър приятел!;
iron das sind ja —e Aussichten! хубави
перспектйви. няма що!; iron von dir hört
man ja —e Sachen! за тебе се чуват ху¬
бави истории, няма що!
Schöndruck т 1 Тур лйцев печат
Schöne п 26+: das — хубавото; umg du hast
etw. — s angerichtet! добра каша си за¬
бъркал (umg): f 19 красавица / (auch
iron): 19lsg dicht красота /
schonen <Aä> vt пазя uv. 11, щадя uv, 11
(jntdn. od etw. [4] някого od нещо); sich
[4\ - пазя се. гледам се uv. Al O die
Kleider - пазя. не изхабявам Al [изхабя
11] дрехите си: das Waschmittel schont die
Wäsche перилното средство не вреди на
дрехите; umg sein Geld - пестелив съм
va, не харча uv, // miiöio: du mußt dich
mehr ~ трябва uv, unpers да cc пазиш
повече, трябва да мислиш повече за
здравето си
'Schoner т 4 Маг шхуна /
2Schoner т 4 (Schutzxiecke für Möbel) ка¬
лъф m (за мебели)
schönfirben <а/ЛЛ> w разкрасявам А1 [раз¬
крася /У]; (Irrtümer грешки) замазвам
АI [замажа Е4)
Schönfärber т 4 човек, който разкрасява
действителността; човек, който пред¬
ставя всичко в розова светлина
Schönfirberei / I7/.V# разкрасяване л па
действителността, разкрасйтелство л
Schöngeist т За естет т, любител т па
изкуствата
Schöngeisterei, / 17/sg прекадено подчер¬
таване на литературни и художествени
интереси
schöngeistig adj: ~е Literatur художествена
литература; ein -»er Mensch човек, лю¬
бител на изящните изкуства
Schönheit / 17 красота J, хубост f: (Frau)
красавица /, хубавица /
Schönheits|mittel л 23 козметично средст во;
~ Operation /' 17 Med иластйчпа [козме¬
тична] операция; ~ pflege/ I6/.vg грйжи
рI за поддържане на лицето и тялото,
козметика /; ~sinn т 1 чувство л [усет
т) за красота
Schonkost ./ ll/xg диетична храна
schönvnachen <а//?/?> vt украсявам AI [укра¬
ся //], разхубавявам AI [разхубавя //];
umg sich [4] ^ докарвам cc AI [докарам
сс А1]ч разкрасявам cc AI [разкрася сс
//], I йздя се uv. II; vi (Hund куче) служа
uv. II (изправям се на задните си крака)
Schönrederei, f 1Ijsg ласкателство п
Schönredner т 4 ласкател т
Schönschreiben <23a//rA> vi пиша uv. Е4 кра¬
сиво
Schönschreibkunst / 14 калиграфия /.
^schrift / 17 калжрафен шрифт; крас-
нопйс т
Schönste п 26+ : das ~ най-хубавото нещо;
das ~~ daran war« daß... най-хубавото от
цялата работа беше, чс...
schönstens adv: grüße sie ^ von mir по¬
здрави я най-сърдечно от мене
Schöntuer т 4 umg ласкател т
schöntun <38а/ЛА> w umg лаская uv, Е7 (mit
jmdm. някого) O er tat mit jeder schön
той cc опитваше да флиртува c всяка
(жена)
Schonung / 17/.v# (das Schonen) пазене n.
SCHORFIG 709
шаденс n: (Gnade) пощада j. мйлосг /.
/17 Forst w младо насаждение. бранищ|с
n -a jmdn. mit - behandeln отнасям
cc A2 [отнеса cc E/\ внимателно (фиж-
лйво, нредпазлйво] към някою; ohne
— verfahren действувам uv, AI безпо¬
щадно
schonungsbedürftig adj: — sein иужд|ая cc
uv, Е (-aex cc) от фйжи [гледане, пазене]
schonungslos udj безпошал|сн. -на
Schonungslosigkeit / 17/ля безпощадност /
Schonzeit / 17 Jagd забранен сезон за лов
Schopf т 2 (dichtes Haar) гъста коса;
(Haarbüschel) перчем т. кйчур т (коса);
(Vogel птица) качул т. качулка /; xcherzh
(КорГ) (лава / ühcrtr umg eine Gele¬
genheit beim ^(e) fassen [nehmen« packen]
не изпускам AI ad изпушим А / [изкусна
£2]случая, възползувам cc uw w AI or
случая
Schöpfbrunnen m 4 клалсн|сп m. -ци;
-eimer m 4 кофа / та вадене на вода
(от кладенец)
schöpfen <//6> vt (Wasser вода) ipe6a uv,
12 (aus [.?] oi); черия uv. II (aus (J] or)
[auch ühcrtr) Atem ~ поемам см AI
[поема си Е (поех)] дъх: Hoffnung [Mut,
neue Kraft] - черпя, почерпвам [почер¬
ня //) надежда [смелост, нови ейли);
Verdacht - подозирам AI [подо|зра Е
(-зрях)], занодозйрам пешо; ühcrtr umg
aus dem vollen — имам uv. AI вейчко в
изобилие; живея uv. Е6 в охолство
Schöpfer m 4 гвор|ец т. -пй. създагсл т;
(Schöpflöffel) чсриа|к т, -ци
schöpferisch adj 1вбрчески
Schöpfkelle / 16. Schöpflöffel т 4 чсрпа|к т.
-ци. голяма лъжйна за сйнванс на супа
Schöpfung / 17 (das Erschaffen) сът ворявапс
п. създаване п. (das GcschafTcnc) творба
/. итрени|е п. -я Rcl die der Erde
сътворението на света
Schöpfwerk п 20 Tech за! ребваш кофов еле¬
ватор
.Schoppen т 4 1/4 (четвърт) лйтър (вино.
бира)
schoppenweise adv но 1/4 (четвърг) лй|ър
Schöps т I - Hammel
schor prat von scheren
Schorf m 1 Med (Wunde) струпс|й m. -и,
кора / на рана
schmfig adj покрит със струпеи
710 SCHORNSTEIN
Schornstein nt 1 комин nt: ~feger nt 4 ko-
миночистач m
schoB prät von schießen
'Schoß [scho.ß] in 2 скут nt, -ове, auch -и.
пола ./; (Rock~ ) пеш nt, -ове (на дреха);
dicht (Mutter~) майчина утроба О auf
den ~ nehmen вземам АI [взема £ (взех)]
в скута си [на полата си, на коленете
си]; iihertr die Hände in den ~ legen скръс¬
твам AI [скръстя //] ръце; iihertr ihm
fällt alles in den ~ всичко му идва на¬
готово; im — der Erde в недрата на зе¬
мята; im ~ der Vergessenheit в лоното
на забвението (geh)
-SchoB [schoß] nt I Bot (Schößling) издънка
/; (Jahrcstricb) лсторас|ъл m. -ли; филйз
nt О Schosse treiben пускам Al odпушам
АI [пусна Е2] леторасли [филйзи], раста
uv, El буйно (за дърво)
Sctaßhund ni 1 малко стайно кученце
Schoßkind п 21 глезено дете О iihertr ein
~ des Glücks галено дете на съдбата
Schößling т I* Bot = -Schoß
'Schote / 16 Bot шушулка / (боб, грах);
untg (Erbse) грах m (растение); ~n pl
umg зелен грах (за готвене)
-Schote / 16 Маг шкот nt (въже)
Schotte nt 7 шотланд|ец m, -ци
Schotten nt 4 плат nt шотландско каре
Schrtter m 4 чакъл nt
schottern </;A) vt настилам AI [на|стеля E
(-стлах)] c чакъл
Sctotterung / 17 насипване n c чакъл
Schottin / 18 шотландка /
schottisch adj шотландски
Schottland n 23/sg Шотландия /
schraffieren <d//;/>> vt щриховам uv, AI,
защриховам
Schraffierung / 17, Schraffur / 17 пдриховка
schräg adj полегат, наклонен, наведен O
~ schreiben пйша uv, E4 наклонено [по¬
легато]; sich [3] die Mütze ~ aufsetzen
слагам си AI [сложа си II] каскета на-
крйво, накривявам си А! [накривя си
//] каскета; den Stoff ~ verarbeiten сла¬
гам плата на верев, ушивам AI [ушйя
£7] плата на верев; ~ über die Straße
gehen прекосявам AI [прекося //] ули¬
цата в диагонал
Schräge / 16/xg наклон nt. наклоненост /.
полегатост ./; / 16 (schräge Fläche) на¬
клонена повърхнина; (schiefwinklige
Kante) косо отрязан ръб
Schräglage / 16 наклонено положение
schräglaufend adj полегат, наклонен
Schräglinie [..io] / 16а диагонал т;.~ schnitt
т i Tech разрез т под ъгъл. кос разрез;
~ Schrift / 17 наклонен почерк
schrägüber adv: das Theater steht ~ театъ¬
рът се намйра на отсрещната страна в
диагонал
Schram т 2 Bergh подкоп т
schrämen </ib) vt Bergh правя uv. //, на¬
. правям А2 [направя II] подкоп, под¬
копавам AI [подкопая £7]
Schrämmaschine / 16 Bergh подкопна ма¬
шина
Schramme/16 драскотина/; (Narbe) беле|г
т, -зи (от одраскване)
schrammen <AA> vt одрасквам АI [одраскам
AI] О sich [3] den Ellenbogen ~ одра¬
сквам си лакътя (разкървавявам го)
Schrank nt 2 шкаф т. -ове; (Kleider ~). гар¬
дероб т: (Bücher ~) ■ библиотека f:
(Geschirr ~) бюфет т Oein eingebauter
~ вграден шкаф
Schranke / 16 бариера /; iihertr граница /
О die ~ п herunterlassen, hochziehen сва¬
лям А2 [сваля //], вдигам AI [вдигна
£2] бариерите (на жп прелез); übertr Jur
jmdn. in die ~n des Gerichts fordern [zie¬
hen] призовавам А! [призова £2] някого
на съд; iihertr für jmdn. in die ~n treten
застъпвам cc Al [застъпя cc //] за ня¬
кого; iihertr jmdn. in die ~n weisen по¬
ставям A2 [поставя //] някого на мяс¬
тото му; iihertr sich [2] keine ~ n auflegen
не се ограничавам AI [огранича се //];
iihertr sich [4] in Schranken halten владея
cc uv. E6
schrankenlos adj без бариера; ühertr (unbeg¬
renzt) бсзгранйч|сн, -на, бсзкрй|сн, -йна;
(unbeherrscht) невъздържан, необуздан;
(Macht власт) неограничен О jmdn. ~
ausnutzen използвам uv, v, AI някого
докрай
Schrankenlosigkeit / 17/xg безгранйчност
./; невъздържаност /. необузданост J;
неограниченост f: ~ Wärter т 4 Eisenh
кантонер т
Schrankfach п 22 рафт т, -ове в шкаф
schrankfertig adj: ~е Wäsche изпрано, из¬
гладено и сгънато пране, готово за при-
бйране
SchrankkofTer m 4 куфар m -гардероб
Schrapnell n 20* od 24 Mil шрапнел m
Schraubdeckel m 4 капа|к m. -ци c винт
Schraube / 16 винт m, -ове. болт nt, -ове:
Mar перка /, витл|о я. -ä: Flugw auch
пропелер m; Sp (Wassersprung) винтов
скок във вода О übertr — ohne Ende
.работа, на която краят не се вижда: umg
bei ihm ist eine - locker едната му дъска
хлопа (umg): umg eine alte — изкуфяла
баба (umg)
schrauben </>/>) vi (Schraube винт) завйн-
твам АI [завйнтя //]. затягам AI [за¬
тегна £2] (in [4] в): развйнтвам (aus [J],
von [.?] от): завйнтвам (etw. [4] an [4] не¬
що на) <> iihertr sich [4] in die Höhe -
издигам се (за самолет): die Preise in die
Höhe — повишавам AI [повиша //] це¬
ните
Schr^ubendampfer m 4 параход m c витла
schraubenförmig adj спираловйд|ен. -на
Schr^uben|gewinde n 23 Tech вйнтова
резба: — köpf m 2 Tech глава / на болт
(или винт): -mutter/ 16 Tech гайка /
за болт: - schlösset т 4 Tech гаечен
ключ: - zieher т 4 отвертка /
Schraubstock т 2.Tech менгеме п, -та
Schrebergarten т S овощна и зеленчукова
градйнка (с малка постройка в нея) в
предградие
Schreck т I od Schrecken т 4 уплаха /
(Schauder) ужас т; (Angst) страх (-ът)
т, -ове: (was Angst cmilößt) ужас т.
страхотйя /' О die -en des Krieges ужа¬
си i е на войната: jmdm. einen - bereiten
(«/ще einjagen] уплашвам А1 [уплаша II].
изплашвам някого, всявам А1 (всея £б]
страх [ужас] в някого: einen — bekommen
[<//»# kriegen] уплашвам се. изплашвам
се. хваша мс страх: der - ist mir in die
Glieder gefahren краката ми се подко-
ейха от страх: der - lag mir noch in den
Gliedern още не бях дош|ъл, -ла на себе
си от преживения страх
schrecken </;/>> w плаша иг. //, уплашвам
AI [уплаша //]. изплашвам О jmdn.
durch harte Strafen — сплашвам някого
със сурови наказания
schreckenerregend adj ужасяваш
schreckensbleich adj блед [побледнял*] от
страх [ужас]
Schreckens|botschaft / 17 ужасна вест:
-herrschaft / 17 терор т: терорйз|ъм
(-мът) т; — nacht/14 нощ/на ужасите:
- tat / 17 ужасно престъпление
Schreckgespenst п 21 прйзра|к т, -ци, стра-
SCHREIBEN 711
шйлиш|е п. -а О das — des Krieges при¬
зракът на войната
schreckhaft adj плашлйв. страхлйв: (er¬
schrocken) уплашен, изплашен
Schreckhaftigkeit / П/sg плашлйвост /.
страхлйвост f
schrecklich adj страш|ен, -на, ужас|ен. -на
Schreckmittel л 23 средств|о п, -а за за¬
плаха: (Vogelscheuche) плашйл|о л. -а
Schrecknis л 27 ужас т, страхотйя / О
die — se des Krieges ужасите на войната
Schreckschuß т'2 изстрел т във въздуха:
iihertr лъжлйва тревога: шок т
Schrei т I вик (-ъг) т. -ове. крясъ|к т. -
ни. пйсъ|к т. -ци О einen - ausstoOen
надавам AI (на|дам, -дадеш (-дадох)]
вик. изкрешявам AI [изкрещя /2); umg
der letzte - последната дума на модата:
der - nach guten Büchern повик m за
хубави кнйги
Schreibart / 17 начин т на пйсанс, стил
(-Ь1) т: -bedarf т \/sg принадлежности
pl за писане; -block т 6 блок пи -ове
хартия за писане
schreiben < 23/7//*) г/ пиша uv. Е4. нанйс-
вам АI [напиша £4] (jmdm etw. [4] od an
jmdn. etw. [4] някому пешо): vi imiua
(jmdm. od an jmdn. [4] някому od на ня¬
кого) <4 seinen Namen unter etw. [4] -
подписвам се под пешо. слагам AI [сло¬
жа //] подписа си под нещо; an einem
Roman - работя uv. П над сдйн роман,
пиша роман: das Wort wird groO [klein]
geschrieben думата cc пише c главна
[малка] начални буква: eine gute Hand¬
schrift - имам uv. AI хубав почерк,
пиша краейво: einen guten Stil - ймам
uv. AI хубав стил. пйша на хубав езйк:
der Arzt schrieb ihn gesund лекарят удос-
товсрй с медицинска бележка, че той с
вече здрав; sich [4] vom Arzt gesund
[krank] - lassen вземам AI [взема £
(взех)] медицйнска бележка от лекаря,
че съм va здрав [бол|сн. -на]; wie schreibt
er sich? как му е ймсто?: wir - uns нйе
си пишем, нйе си корсспондйраме: man
schrieb das Jahr 1878 беше през 1878 ю-
дйна: umg sich [J] etw. hinter die Ohren
- вземам си бележка от нешо
Schreiben n 23 пйсане n; (Brief) писм|6 л.
-ä •
712 SCHREIBER
Schreiber m 4 (Schriftsteller) писател m;
автор m; (Angestellter) писар nt: Tech
(само)запйсваш [регистриращ] уред
Schreiber^ / 17 umg писане n, пйсаница
f (umg)
schreibfaul adj: — sein не обичам uv, Al
да пиша писма
Schr^ibjfeder / 16 nep|6 n, -ä [перц|е n, -ä]
за пйсане; ~ fehler m 4 правописна греш¬
ка; (flüchtig) неволна грешка, грешка /
от невнимание [от бързане] при пйсане
Schreib|heft п 20 тетрадка / за пйсане;
~ Kraft /14 машинописец т, -ци, маши¬
нописка /' ~шарре /16 папка / (за хар¬
тия, писма)
Schreibmaschine / 16 пйшеща машйна О
~ schreiben пйша uv, Е4 на пйшеща
машйна; einen Bogen in die ~ einspaonen
слагам Al [сложа II] лист в пйшещата
машйна
Sdtf^ibmaschinenpapier п 20*Jsg хартйя /
[листа pl\ за пйшеща машйна
Schreibpapier п 20* хартйя / за пйсане;
~ schrift / 17 Тур ръкопйсен шрифт;
—stube / 16 канцелария f; бюр|6 п, -а;
~ tisch т I писалищна маса, бюр|о п,
-а; ~ung / 17 начин т на пйсане;
-^unterläge / 16 подложка /за пйсане
Schreibverbot п 20: ~ erhalten забраняват
ми да пйша [да публикувам]
Schr£ibwaren pl канцеларски материали
pl; ~handlung/ 17 книжарница / за кан¬
целарски материали
Schreibweise /16 начин т на пйсане; стил
т, правопис т; ~zeug п 20/sg писалка/,
молив т, тебешир т и др.
schreien <23/А6> vi крещя uv, 12, пищя uv,
12, вйкам uv, АТ, (Kleinkind малко дете)
рева uv, 12, плача uv, Е4; (Affe, Papagei,
Möwe маймуна, папагал, чайка) кряс¬
кам uv, AI; (Krähe гарга) грача uv, II;
(Esel, Hirsch магаре, елен) рева О aus
vollem Hals ~ вйкам, колкото ми глас
държи; nach [um] Hilfe ~ вйкам за пб-
мощ; etw. [7] schreit nach Rache нещо
крещи за отмъщение; umg das ist ja zum
Schreien (komisch) товй е направо да ум¬
реш от смях (umg); W: jmdn. ans dem
Schlaf ~ събуждам Al [събудя II] няко¬
го от сън с викове; jmdm. seine
Verachtung fas Gesicht ~ казвам Al [ка¬
жа E4] някому в очите, че го презирам;
sich [4] heiser ~ пресилвам А1 [пресипна
Е2\, преграквам А1 [прегракна Е2] от
викане; sich [4] müde ~ уморявам се А1
/уморя се 111 от крещене
schrgeml adj (Farbe, Unrecht цвят, не¬
правда) крещящ; (Mißverständnis недо¬
разумение) ужас|ен, -на О laut ~ lief
das Kind ins Haus детето побягна c плач
към къщата
Schreier т 4 umg ревльо т, -вци, плачльо
т, -вци, креслйв|ец т, -ци; übertr кав-
гаджй|я т, -и. скандалджй|я т, -и
Schreierei / 17 крещене п
Schreihals т 2 umg креельо т, -вци, пла-
чльо т, -вци, ревльо т, -вци
Schrein т 1 шкаф т, -ове, сандъ|к т, -ци;
ковчеже и. -та; ~ег т 4 дърводелци т,
-ци, мебелйст т
Schreinerei / 17 мебелна работилница;
/ 11 lsg мебелно дърводелство
Schreitbagger т 4 Tech крачещ багер; кра¬
чещ екскаватор
schreiten <21/гл> vi крача uv, 11, вървя uv,
12 (с бавни, отмерени крачки) О zu etw.
[ij ~ пристъпвам Al [пристъпя 11] към
нещо, преминавам А1 [премйна Е2\ към
нещо; wir ~ zur Abstimmung пристъп¬
ваме към гласуване; nun wollen wir
endlich zur Tat ~ крайно време е да
пристъпим към действие
schrie prät von schreien
schrieb prät von schreiben
Schrift / 17 писмо n (графическа система
на езика), пйсменост f; Тур шрифт
m. -ове; (Hand~) почер|к m. -ци; (Ab¬
handlung) съчинени|е п, -я, труд (-ът) т,
-ове, кнйга / О die ~ der Ägypter егй-
петско писмо; die gesammelten ~en eines
Schriftstellen събраните произведения
на едйн писател; die Heilige ~ Rel свето¬
то писание; die kyrillische ~ кирилица f;
die lateinische ~ латиница /
Schrift|art /17 Тур вид т шрифт; ~deakmaJ
п *22 писмен паметник; ~ deutsch п (gen
auch -s) писмен немски език; ~flhrer т
4 секретар т (на събрание, дружество);
-gießer т 4 Тур букволеяр т; ~gießerej
/ 16 букволеярница f; ~grad т; 1 Тур
големина / на шрифт, кегел т; ~ kästen
т 5 печатарска каса за букви
schriftlich adj писмен, в писмена форма
О jmdm. etw. [4] ~ mitteilen съобщавам
Al [съобщя II] някому нещо пйемено
[с писмо]; etw. [4] ~ niederlegen напйс-
вам А1 [напиша Е4] нещо
Schriftprobe / 16 пробно писане на ръка
(за проверка на почерк); Тур пробно
отпечатан гскст (за проверка па
шрифт): setzer т 4 Тур словослагатсл
т: -spräche / 16 нйемен литературен
език: ^steiler ш 4 писател т, автор т
Schriftsteller^, / 17 .vt» иисателство nfsg
Schriftstellerin / 18 писателка /, авторка /
schriftstellerisch adj писателски чч ^ tätig
sein занимавам се мг, AI с писателска
ЛСЙНОС1
Schriftstellern </;А) W работя мг. // като
писа Ю1. занимавам се мг. Ale ииса-
1 елека дейност
Schriftstück п 20 (Urkunde) документ т;
(Antrag) заявлени|е п. -я, молба/* ^tirni
п 20* sg литература / (по даден про¬
блем. дадена област в науката и др.);
^•verkehr т I/sg кореспонденция /
- Wechsel т 4 — Schriftverkehr; — Zeichen
п 23 пйемен знак
Schriftlzug т 2 ночер|к т. -ци чч der Brief
trug fremde ^züge писмото беше напи¬
сано c друг почерк
schrill adi (Ton звук) нроиизйтсл|сн. -на.
ряз|ьк*. -ка. 6ст|ър. -ра
schrillen <///)> vi звуча мг. 13. прозвучавам
AI (прозвуча 13] остро [пронизйтелно]:
(Klingel. Telefon звънец, телефон) звъня
мг. //. иззвънявам AI [иззвъня //] силно
Schrippe / 16 хлебче п. -та
schritt prüf von schreiten
Schritt /// 1 (hei Maßangabe при означение
па мирна />/ -) крачка /. стъпка f; (Ma߬
nahme) стъпка/ m l .vt» (Gangart) по¬
ходка / (Hose панталон) чатал m (umg)
O mit jmdm. - halten вървя мг. 12 в крак
c някою {muh ühertr): mit seiner Zeit
- halten вървя в крак c времето си. не
изоставам .4/ [изостана Е2] от времето
си: keinen ^ aus dem Haas tun седя еи
мг. 12 в къщи. не излйзам AI [изляза*
El] от къщи; jmdm. auf - und Tritt
begegnen срещам Al [срещна E2] някого
навсякъде [на всяка крачка]; ühertr
jmdm. auf - und Tritt folgen следвам мг.
AI някого неотлъчно: вървя по петйте
на някого (umg): ^ für ^ um ^
стъпка но стъпка: im - fahren карам мг.
.47 (кола) бавно, пътувам mv. AI бавно:
im - bleiben вървя в такт; ühertr keinen
- in einer Sache [3] vorwärtskommen [wei¬
terkommen] не мръдвам AI [мръдна E2]
нйто крачка напред в някаква работа,
стоя мг. /2 на едно и също място в ня¬
каква работа; diplomatischer - дипло-
SCHRULLE 713
магически ход: in einer Entfernung von
fünf - на разстояние от пет крачки
Schrittmacher m4Sp Radfahren мотоцикле¬
тист т -водач; (Läufer) бегач, който оп¬
ределя темпа на бягането (при трени¬
ровка); ühertr пионер т; челни|к т. -ци;
вдъхновител т; строител т; Med сти¬
мулатор т на сърдечната дейност
(електрически апарат)
schrittweise adv стъпка но стъпка, крачка
по крачка: ühertr (allmählich) постепенно
schroff adf сгрьм|ен. -на: (unfreundlich,
barsch) ряз|ък*. -ка. груб: (plötzlich) вне¬
запен. -на V ein ^er Gegensatz остро
противоречие
Schroffheit / 17 стръмнина/ ühertr рязкост
/. ipy6ocr Л ocipüia /
schröpfen </;А> г/ Med слагам AI [сложа
//] вендузи (jmdn. на някого): (Blut
entziehen) пускам .4 / od пущам .4 / (пус¬
на £Jj кръв (jmdn. на някого): ühertr umg
ограбвам 4/ [ограбя //], обйрам AI
(обера ЕЗ]. оскубвам AI [оскубя //] чч
einen Obstbaum - зарязвам А1 [зарежа
Е4\ кора на овощно дърво (за да раж¬
да): Getreide - кърша мг. //. окършвам
.4/ [окьрша //] избуяло жйю
Schröpfkopf т 2 (Saugglocke) вендуза / чч
Schröpfköpfe ansetzen окнам .4/ [сложа
//] вендузи
Schrot т I od п 20 (Getreide) едро смляно
брашно с трйцнтс: (für das Vieh) ярма
/: Jagd сачми />/. ^brot п 20 хляб т.
-ове от едро смляно брашно
schroten <//А> vt (Getreide) меля мг. Е
(млях], смилам AI (смеля £(смлях)] ед¬
ро зърнени храни
Schrrtlflinte / 16 пушка / за сачми: ^mehl
п 20 sg едро смляно брашно: ^mühle
/ 16 ярмомелка /; ^säge /' 16 трион т.
жага /
Schrott /н 1 vt» старо желязо; метални
отпадъци pl; скрап ш
schrubben <ЛА> vt търкам мг. AI. изтър¬
квам .4/ [изтъркам .4/) (с четка): Tech
рендосвам .4/ (рендосам AI]: sich \4]
- търкам се. изтърквам се; vi търкам
Schrubber т 4 четка / за дъски <с дълга
дръжка)
Schrulle/16 прищявка*/ приумица / кап¬
риз тО umg eine alte - стара вещица:
er hat den Kopf voller (лавата му c
пълна c какви ли не фантазии
714 SCHRULLENHAFT
schrullenhaft adj, schrullig adj чудноват.
страп|сн, -na; капрйз|сп, -па
schrumpfen <sn> vi (Haut кожа) сбръчквам се
Al [сбръчкам се Al]\ (Pullover пуловер)
свивам се AI [свия се £7]; übertr намаля¬
вам А1 [намалея £6], стопявам се AI
[стопя се /7] (пари и др.)
Schrumpfung / 17 свиване п; намаляване
п
Schrunde / 16 (Haut) одраскано [ожулено]
място (на кожата), драскотина/' (in fel¬
sigem Gelände) пукнатина / цепнатина
/(в скалиста местност)
schrundig adj напукан; с пукнатини и цеп¬
натини
Schub т 2 тласъ|к т, -ци, блъскане п, удар
т; Tech плъзгане п. приплъзване п;
срязване п; Phys тласкаща сила; ре¬
активна тяга; (Materialien материали)
партида / (Menschen, Besucher хора,
посетители) група / umg (Schublade)
чекмедже п, -та О ein ~ Brot еднА фур¬
на хляб; — um — на групи
Schubfach п 22 чекмедже п, -та; — festigkeit
/ П/sg Tech якост / на срязване [плъз¬
гане]; — karren т 4 ръчна количка;
— lade/16 = Schubfach; — lehre/16 Tech
калйб|ър т, -ри с разтварящи се че¬
люсти; шублер т
Schubs т 1 utng тлйсъ|к т, -ци, тупван|е
п, -ия, удар т О jmdm. einen — geben
бутвам Al [бутна £2], блъсвам А1
[блъсна £2] някого; übertr подтиквам А1
[подтикна £2] някого към работа
schubsen <А6> v/ umg бутам uv, Al, бутвам
Al [бутна Е2\, блъскам uv, Al, блъсвам
Al [блдена £2]
schubweise adv (Materialien материали) на
партйди; (Menschen хора) на групи;
(Schmerzen болки) на пристъпи
schüchtern adj боязлйв; (verschämt) свен¬
лив, срамежлйв
Schüchternheit / \lfsg боязлйвост / (Ver¬
schämtheit) свенлйвост / срамежлйвост
/
schuf prät von schaffen
Schuft m 1 umg подлец m, -й, мошени|к m,
-ци
schuften </»/>) vi umg трепя се uv, E4,
из(по)трепвам се AI [из(по)трепя се Е4\
от работа, бъхтя се uv, 11 (umg) О
umg wie ein Pferd —работя uv, 11 като
вол
Schufterei / 17 umg блъскан|с n, -ия, тре-
itaii|c n, -ия (umg)\ (Schurkerei) мерзав-
щина / нйзост /
schuftig adj 1юд|ъл, -ла, ийз|ък, -ка
Schuftigkeit / 17 подлост / нйзост / мер-
зйвщина /
Schuh т ] обувка /' (Hufeisen) подкова /,
пстал|о п, -а; Tech (Hemmschuh) спи¬
рачка/. кучка /; (eiserne Schutzkappc für
Pfähle) желязна обковка (на кол) С*
—е nach Maß обуща по поръчка; die
—е wechseln сменям си А2 [сменя си 11]
обущата, преобувам се А! [преобуя се
£7]; die —е besohlen слагам AI [сложа
//] подметки на обущата; sich [J] die
—е anziehen слагам си А1 [сложа си //]
обущата, обувам се; sich [3] die —е
Ausziehen събувам си- обущата, събувам
се; sich [3] die —е zuschnüren завързвам
си AI /завържа си E4J обущата; übertr
umg ich weiß, wo ihn der — drückt зная od
знам £ ohne Aorist къде го стиска обув¬
ката; übertr umg jmdm. die Schuld in die
—e schieben натопявам Al [натопя //]
някого (umg), прехв-ьрлям A2 [прехвър¬
ля II] вината върху някого
Schuhjanzieher т 4 обувалка/ —band п 22
връзки pl за обуща; —creme / 15 боя /
за обуща; — Ififfel т 4 = Schuhanzieher;
— macher т 4 обущар т
Schuhmacherei / 17 обушарница / обу¬
щарска работилница
Schuhputzer т 4 вйксаджи|я т, -и; -auto¬
mat т 8 автомат т за лъскане на обуща
Schuh|riemen т 4 = Schuhband; -sohle /
16 подметка/ -werk п 20jsg обуща pl;
-wichse /16 = Schuhcreme
Schukosteck|dose / 16 El контакт m тип
шуко; — er m 4 El шукощепсел m
Schul|abginger m 4 вйпускни|к m, -ии,
зрелостни|к m, -ци; —alter n 23jsg учй-
лищна възраст
Schuljarbeit / 11 jsg работа / в клас. учй-
лищни занимания pl; -arbeiten pl umg
домашни работи pl (на ученик) С
seine -arbeiten anfertigen [umg machen]
приготвям A2 [приготвя II]. правя uv,
11, направям А2 [направя //] домаш¬
ните си работи
Schui|arzt т 2 учйлищен лекар; - aufgaben
pl = Schularbeiten; -ausgabe/16 Buchw
издани|е n, -я за ученйци
Schulbank / 14 учйлищен чин чч umg wir
haben miteinander die - gedrückt на един
чин сме седели, в един клас сме билй:
umg noch die - drücken ходя tn\ II още
на учйлище
Schulbesuch m \jsg ходене // на учйлище.
посещение п на училището: ^bildung
/ 17/.vje училищно образование: ^buch
// 22 учебни|к /н. -ци; ^chor [..k„] m 2
Л/млучснйчески хор
schuld adj: an etw. [i] ^ sein [haben] ви¬
новен. -на съм va за нещо: jmdm. -
geben смятам AI [сметна Е2]. считам AI
[счета EI] някого за винов|ен. -на
Schuld I 17lsg вина /; ^en pl дългове pl,
задължения pl (парични) О die - fällt
auf ihn [liegt bei ihm] негова е вината,
той е виновен: die ' liegt an den Ver¬
hältnissen причината е в обстоятелства¬
та: die - an etw. [3] tragen нося uv; II
вина за нещо. винов|ен. -на съм va за
нещо: ich bin mir keiner bewußt не cc
смятам AI [сметна се £2], считам AI
[счета се £/]за винов|сн. -на; ohne jede
-*■ sein нямам мг. AI никаква вина: ohne
meine - не по моя вина; - und Sühne
престъпление и наказание: große — еп
haben имам uv. AI големи дългове [за¬
дължения]; in ^en geraten задлъжнявам
AI [задлъжнея £б]. заборчлявам AI [за-
борчлея Е6] (umg)\t auf dem Haus liegt
eine — von fünftausend Mark върху къ¬
щата има задължение от пет хиляди
марки: geh tief in jmds. ^ sein [stehen]
безкрайно съм задължен на някого
Schuldbekenntnis п 27: ein ablegen при¬
знавам се AI [призная се £7] за ви-
höb|ch. -на
schuldjbeladen adj винов|сн. -на О ^ bewußt
adj съзнаваш вината си
Schuldbewußtsein п 23/sg съзнание п за ви¬
новност
schulden </i/>> vt: jmdm. etw. [4] - дължа
uv. 13 някому нещо (auch übertr)\ ich
schulde Ihnen zehn Mark дължа ви десет
марки; jmdm. Dank — задължен съм va
към някого, дължа някому благодар¬
ност
schuldenfrei adj свобод|ен, -на ог задъл¬
жения. без ипотека за имот
Schuldentilgung/17 изплащане п, уреждане
п на дългове [задължения]
Schuldfrage /16 Jur въпрос т за виновност
schuldfrei adj невйн|ен. -на
schuldig adj винов|ен, -на. виноват; (schul¬
dend) който дължи (на някого нещо);
(gebührend) дължим, полагаем О an
etw. [3] ^ sein винов|ен. -на съм va за
нещо; sich [4] - bekennen признавам се
SCHULEN 715
AI [призная cc Е7] за винов|сн. -на; Jur
der ^е Teil виновната страна: jmdm.
zehn Mark [eine Erklärung] ^ sein дължа
uv, 13 някому десет марки [обяснение];
was bin ich Ihnen колко ви дължа?;
ich blieb ihm keine Antwort - не му мъл¬
чах. не му останах длъж|ен. -на (umg)\
ich bin ihm vielen Dank - много съм му
задължен
Schuldige т 7* виновни|к т, -ци; /19 ви¬
новница /
Schuldigkeit/ 17jsg дълг (-ът) т (морален).
задължени|с п, -я О seine Pflicht und
^ tun изпълнявам AI [изпълня //] дълга
си
Schuldsprechung / 1 Ifsg Jur съдебно реше¬
ние присъда /
Schuldklage / 16 Jur иск т, -ове
schuldlos adj невйн|сн. -на
Schuldlosigkeit / \lfxg невинност /
Schuldner /и 4 длъжий|к т. -ци; -in / 18
длъжница /
Schuld|schein т I менителница f; -^Ver¬
schreibung / 17 Wirtsch облигация f
Schule / 16 учйлиш|с n, -a: (Unterricht)
учебни занятия pl: (Ausbildung), шко-
ловка /. образование п; (wissenschaftli¬
che, künstlerische Richtung) школа / (в
науката, изкуството) С allgemeinbilden¬
de ^ общообразователно учйлище; in
die - gehen отивам AI [отида EI] на
учйлище; in der - sein на учйлище съм
va: zur - [auf die —] gehen ходя uv, II
на училище, ученик [ученичка] съм; die
^ fängt um acht Uhr an занятията за¬
почват в осем часа: die — ist um dreizehn
Uhr aus занятията свършват в тринай¬
сет часа; heute haben wir keine - днес
нямаме учйлище [занятия]; jvndn. in eine
harte - nehmen възпитавам А/ [възпи¬
там AI] някого строго; bei jmdm. in die
- gehen уча uv, II при някого; die harte
- des Lebens суровото учйлище на жи¬
вота; die - Dürers школата па Дюрср
schulen <АЛ> v( обучавам AI [обуча //], уча
мг. И; подготвям А2 [подготвя //], ква¬
лифицирам мг. V. AI (jmdn. für [4] някого
за): (trainieren) тренйрам мг, v. AI.
упражнявам AI [упражня //] О eine ge¬
schulte Stimme обработен глас; geschulte
Kader [Kräfte] квалифицйрани кадри [сй-
ли] pl
716 SCHÜLER
Schüler m 4 \чени|к /??. -lui; übertr auch по¬
следовател m; -arbeit/ 17 ученическа
работа; -brigade /' 16 ученическа бри¬
гада
schülerhaft adj ученически; übertr auch не¬
зрял*
Schuler|heim n 20 интернат m; — in / 18
ученичка /: -schaft f 17 sg всички уче¬
ници от едно училище
Schul|eräehung / П/sg училищно възпита¬
ние: - ferien [Jan] pl ваканция / (учи¬
лищна)
schulfrei adj: ein -er Tag ден. свободен от
учебни занятия: wir haben heute - днес
нямаме училище
Schulfreund т 1 другар т от училище:
- freundtn / 18 приятелка / от ученйче-
ските години: - funk ??? 1 sg училищна
радиоуредба: (Rundfunksendung für
Schüler) предаване п за учениците (по
радиото): -garten т 5 училищна гра¬
дина: училищен опитен участък: -ge¬
bäude ?? 23 учнлищ|е /?. -а (сграда);
^geld п 21 училищна такса: - geldfrei¬
heit / 17 sg безплатно посещение на учи¬
лището: ^ grammatik / 17 школска гра¬
матика; ^haus п 22 учйлищ|е п. -а
(сграда): ^hof т 2 училищен двор
schulisch adj учеб|ен, -на, учйлищ|ек, -на
Schuljahr // 20 учебна година С er ist im
dritten - той е ученик от трети клас
Schuljunge т 1 ученй|к /и. -ци: -kind п 21
ученй|к пи -ци (от долните класове на
училището): -lehrer /?? 4 umg учйтел т;
-lehrerin/ 18 umg учйтелка f: vielter
т 4 директор т на училище; -leiterin
/ 18 директорка / на учйлище: -leitung
/ 17 училищно ръководство: -mädchen
п 23 umg ученйчка/* -гаарре / 16 уче-
нйческа чанта; - meister лг 4 umg учйтел
/и. iibertr даскал пи педант m
schulmeisterlich adj verächtl даскалски, пе-
дантйч|ен, -на« поучителен, -на
schulmeistern <7?6> vt verächtl критикувам
i/v. AL поучавам А1 [поуча //] (с пе¬
дантичен тон)
Schul Imusik / 17 sg Schule занятия pl по
музика: ^pflicht /17 sg заяьлжйтелно
образование [обучение]
schulpflichtig adj. das Kind ist dieses fahr
- детето тръгва тази годйна на учи¬
лище
Schulranzen т 4 ученическа чанта (за
гръб): -rat /// 2 учйлищен инспектор;
-reform / 17 учйлищна реформа;
-schiff л 20 учебен кораб
SchulschluB т 2 sg: um dreizehn Uhr ist heute
- днес занятията свършват в тринайсет
часа
Schulstunde/ 16 учебен час: -tag т 1 уче¬
бен ден: -tasche/ 16 = Schulmappe
Schulter / 16 Anat рам|о n, -ене, auch -ена;
- n /// auch плещи pl O — an — рамо до
рамо, един до друг; wir kämpften — an
- mit dem Feind ние се бихме рамо до
рамо срещу врага; übertr: die ganze
Verantwortung liegt auf meinen ^n цялата
отговорност лежи върху мене; eine
Arbeit auf jmds. ^n abwftlzen стоварвам
Al преговарям A2 [стоваря //] някаква
работа върху някого; umg jmdm. die
kalte — zeigen обръщам Al [обърна £2]
някому гръб, отнасям се А2 [отнеса се
El] пренебрежително гьм някого; umg
etw« [4] auf die leichte — nehmen гледам
uv, Al леко на нещо
Schulterblatt n 22 Anat лопатка/, плешка
f: ^breite / 16 ширина / на раменете;
- gelenk /1 20 Anat раменна става;
^»klappe / 16 Mil пагон m
schultern (Ith) vt нарамвам AI [нарамя II]
C4 sein Gepäck geschultert tragen нося uv,
II багажа си на рамо
Schulter|stand /;? 2 Sp раменна стойка;
^stücke рl Mil еполети pl, пагони pl
Schulung f 17 обучение п; курс т: под¬
готовка /* школовка /; -sjkurs т I
учебен курс: квалификационен курс;
- sjmaterial п 31 учебен материал
Schulungsseminar п 20*: ein politisches ^
политически семинар
Schulunterricht т 1 lsg учебни занятия pl;
-weg in I пътят до учйлище; -wesen
in 23 sg учебно дело
Schulzeit / 17 курс т на обучение (в учи¬
лище) О an die ^ zurückdenken спомням
си А2 [спомня си //] за ученйческите
годйни
Schul|zeugnis п 27 учйлищно свидетелство;
-zimmer п 23 класна стая
schund prät von schinden
Schund m 1 /sg umg бракувана стока;
(Plunder) вехторйи pl; = Schundliteratur;
-Literatur / \l/sg булевардна литера¬
тура; ^ roman nt 1 булеварден роман
schunkeln </?6) vi люшкам се uv, AI (в ри¬
тъма на музика); (Boot, Kleinbahn лод¬
ка. теснолинейка) клатушкам се v, AI,
люлея се uv, Еб: (sn) vi преминавам А1
[премина £2]. по.пбшкванки се [клатуш¬
кайки се] (durch [•/]. über [4] през)
Schuppe / 16 Zool. Bot люспа //(Haar¬
schuppen) пърхот /»
schuppen <//Л> rt (Fisch риба) чистя uv. II.
изчиствам Al [изчистя //] от люспите:
sich [4] - лющя се иг. 11. олющвам се
AI [олющя се //]
Schuppen hi 4 навес nt: барака /; (für Wa¬
gen) гараж Mi
schuppenförmig adj люспест, във формата
на люспи
Schuppentier п 20 Zool бронен6с|ец т. -цн
schuppig tiili люспест, с люспи О sein Haar
War - тоП имаше пърхот
Schur/ 17 (Schale овие) стрйжене п: (Hecke
жив плет) кастрене и. подрязване п
Schüreisen п 23 ръжен ш
schüren <ЛЛ> vt (Feuer огън) разръчквам
.41 [разръчкам .4/] (ttntg): подклаждам
41 [подкладй Е1]. раздухвам .41 [раз¬
духам .41]. разпалвам AI [разпаля //]
(mich iibertr)
schürfen </»/»> V/ Bergb търся uv. 11 (nach
etw. [3] нешо) (руда н др.). копая мг. £7
(nach [3] за) (руда н др.): iibertr задъл¬
бочавам се .41 [задълбоча се 11] (in [J]
в): vt Bergb копая (руда) чч sich [J] die
Haut - ожулвам си AI [ожуля си II]
кожата
schurigeln <Л/>> и umg дразня uv. II. тор¬
мозя м*. II. не оставям 42 [оставя II]
на мира
Schurke м> 7 подлец т, -й. мошени|к т.
-ци. нзмамни|к nt. -ци: - n|streich т I od
Schurkere] / 17 мошеничеств|о л, -а. из¬
мама /. подлост/
schurkisch atlj мошеннчески. измамниче-
ски. п6д1ъл. -ла
Schurwolle / 16 ус стригана вълна
Schurz т 1 престйлка / (къса); (Lenden¬
schurz) наб^дреник т
Schürze 1 16 престйлка /
schürzen </»/>> vt вдигам 41 [вдигна £2].
повдигам, запретвам .41 [запретна £?J
полата си ч einen Knoten - връзвам
Al [вържа £4] (на) възел: die Lippen -
цупя мг 11 устни: iibertr Lit den
dramatischen Knoten - заплитам А1 [за¬
плета El] интригата
SchuO m 2 йзетрел nt. (Knall) гърмеж nt.
(Sprengung) експлозия/!в камеуоломня
и др.): (Schußwunde) рана / от куршум:
Sp силен удар (с топка): Heb вътъ|к т.
-ии ч т 2 sg: ein - Salz шипка сол.
einen - Rum in den Tee geben наливам
SCHUTE 717
Al [налея £б] малко ром в чая: einen
- abgeben давам .41 [дам. дадеш (да¬
дох)] йзетрел: plötzlich fiel ein - не¬
очаквано се чу гърмеж: ttntg etw. [4] in
- halten поддържам uv. AI нещо в ред:
ttntg das Museum liegt weitab vom - му¬
зеят е далеч от центъра: iibertr ttntg weit
vom — sein далеч съм va от опасността:
ttntg das Radio [Fahrrad] in - bringen по¬
правям .-12 [поправя //] радиото [коле¬
лото]: mit [in] viel - sauste er vorbei той
префуча c голяма бързина: Sp ein - ins
Tor удар nt във вратата: Sp Schi im [mit]
- fahren спускам се AI od спущам се
Al [спусна се £2] шус: iibertr keinen -
Pulver wert sein не струвам uv. AI пет
пари [нйто грош] (ttntg)
schußbereit adj готов за стрелба
Schüssel / 16 купа /. кастрон т. паница /.
(Suppenschüssel) супни|к т. -ци: (Speise)
ясти|е л. -я. блюд|о л. -а
schusselig od schußlig adj ttntg (hastig) при¬
прян. бърз: (fahrig) разсеян, неуравно¬
весен
schusseln </;/>) vi ttntg работя mv. 11 нехайно
[през куп за грош (ttntg)]: <лл> vi ttntg
щурам се мг, .41
Schulfahrt 17 Sp Schi спускан|е п, -ия шус:
- feld и 21 МП обсег m sg на обстрелва¬
не
schußfertig ttdj = schußbereit
schußfest ttdj Mi'/-брониран (влак. кола и
др.)
Schußrichtung 1 17 Md посока / [направ¬
ление и] на изстрела: -Verletzung / 17
нараняван|е п. -ия от куршум: -waffe
/’ 16 огнестрелно оръжие
Schußweite / 16 МП обсег т на йзетрел
\ in [außer] - sein съм va. намирам се
.41 [намеря се 11] в обсега (вън от обсе¬
га] на йзетрела
Schußwunde / 16 = Schußverletzung
Schuster nt 4 обущар nt; verachtI некадър¬
ник nt. -ци: scherzli auf -s Rappen
(reiten) ходя ttv. 11 пеш
Schusterei /17 = Schuhmacherei; veracht!
нескопосана работа
schustern </;/>) vi umg правя mv. 11 обувки:
(flicken) кърпя uv. 11 обувки, verachtI
работя мг. II лошо
Schute / 16 Mar шлеп m, -ове. баркаса f;
umg старомодна шапка (c периферия и
връзки под шията)
718 SCHUTT
Schutt /и l/.vg (Trümmerhaufen) развалини
pl: (Abfall) отпадъци pl; Geol насип in.
сйне|й in. -и s4 in ' und Asche legen опус¬
тошавам AI (опустоша II]
Schütte / 16 Lantlw купчина / слама; (Stroh¬
lager) поетика/от слама
Schüttelfrost im 2/.vi» Mal треска / със cry-
денитрънки; ' lähmung / 17 Mal iiap-
кннеонова болест
schütteln <///»> 17 разтърсвам AI [разтърся
II]. друсам лт, Al. раздрусвам AI (раз¬
друсам AI], клатя uv. II. разклащам AI
(разклатя //]; sich [4] ' треса се uv. £7
(vor [2] от) (смях): потръпвам АI [по¬
тръпна £2] (vor [2] от) (ужас. погнуса);
и' (Zug. Wagen влак. кола) друсам, кла¬
тя чч den Kopf ' клатя, поклащам глава
(в знак на неодобрение, учудване);
jmdm. die Hand - ръкувам се uv. AI с
някого (сърдечно); Schnee von der Klei¬
dung ' изтърсвам снета от дрехите си;
das Fieber schüttelt mich втриса мс; Kälte
[Schmerz, Grauen] schüttelt mich треперя
uv. E4. тръпна, побйнаг мс трънки от
студ [болка, ужас]; Pharm vor Gebrauch
'! да сс разклаща преди употреба! (за
лекарство)
Schüttelreim т I шеговита кръстосани рй-
ма; 'rost т I подвижна скара (па печ¬
ка); ^rutsche / 16 Tah тласкащ тран¬
спортьор. гръскащ конвейер (елеватор]
schütten </г£> V/ сипвам АI [ейпя Е4]. изсип¬
вам, насипвам, наливам А! [налея Е6]
(aus [2] от, auf [4] на, in [4] в)0 umg es
schüttet вали като из ведро; der Weizen
schüttet gut lu diesem Jahr житото е ро¬
дило MHÖro тази година
schütter adj (spärlich) ряд|ък*. -ка (за коси,
брада, гора и др.); ühertr (dürftig)
оскъд|сп. -па; (leise) тих, слаб (за глас.
кашлица)
schüttem </»/>> v/ (Maschine машииа) треса
се uv, El, друсам сс uv. AI; (Körper,
Glieder. Boden тяло, крайници, земя)
треперя uv. Е4. потрепервам AI [потре¬
перя £4]; (Zug. Straßenbahn влак. трам¬
вай) друсам, клатя uv, II
Schüttgut м 22/.y# насипен материал (пясък,
въглища и др.)
Schutthalde / 16 = Schutthaufen; Geol сй-
не|й ui. -и. насип т; 'häufen т 4 купища
pl отпадъци [развалинй]
Schutz ui l/.vg защи та /. закрила / (vor [2]
от. gegen 14] нротйв. срещу); (Zullucht
gegen Unwetter) подслон ui (нрочив
дъжд и др.); МИ защйча / О jmdn. in
' nehmen вземам AI |взсма Е (взех)]
някого нод споя закрйла |нод свое по¬
кровителство]. защищавам А! [защитя
//] някого; unter dem ' der Nacht под
защйгата [прикритието] на нощта; ein
wirksames Mittel /.um ' gegen [vor] Er¬
krankung ефикасно средство за предпаз¬
ване от заболяване
Schütz и 20 = ^Schütze; £7 кон так тор т
Schutzjanzug т 2 защитно облекло; 'blech
п 20 кални|к т. -ци; Tech ламаринен за¬
щитен [предпазен] кожух [мантел];
'brille / 16 защитни [предпазни] очила
pl: 'dach п 22 навес т. стряха*/ козир¬
ка / (на сграда); 'dämm т 2 защитен
бент, защитна дйга
'Schütze ui 7 стрсл|сц ш. -цй; МИ войнй|к
ш. -ни от моторизирана артилерия; МИ
verah псхотйн|сц щ. -ци; Astr еьзвездие-
ю Стрелец
^Schütze./ 16 нинозов затвор; савй|к /н. -
ни
schützen <//£> v/ (bewahren) пазя uv. II.
запазвам AI [запазя //] (vor [2] от); (be¬
hüten) предпазвам, закрйлям А2 [закри¬
ля //] (vor [2J от); (verteidigen) защи¬
щавам AI [защитя //]. браня uv. II (vor
[2] от. gegen [4\ срещу); sich [4] ~ пазя
сс. предпазвам сс. защищавам сс (vor
[2] от) <' vor Regen |WindJ geschützt за¬
пазен [защи тен] от дъжд [вя тър]
Schutzengel т 4 ангел ш -хранй гол
Schützengraben ui S МИ окоп т: — linie [..ia]
/16 МИ стрелкова лйния; 'Panzerwagen
/и 4 МИ бронетранспортьор m
Schützer ui 4 закрйлни|к ui. -ци
Schutz|farbe / 16 защитен цвя т; Bio! ми-
мйкрия /; 'geist /и За Myth закрйлни|к
ui. -ци. добър дух; 'gelinder л 23 пе¬
рила pl; 'geleit л 20 МИ ескорт т, кон-
во|й /и. -и; 'gitter л 23 защитна [пред¬
пазна] решетка [мрежа]; Radio екранна
решетка; 'glas л 22 предпазно стъкло;
'heilige т 7* Re! патрон л; / 18 нат-
ронка /. ~helm т ( каска ./; 'hülle / 16
предпазни обвйвка; (Möbel мебели) ка¬
лъф т; (Buch книга) обложка /; 'hütte
/ 16 заслон т: 'impfung /17 ваксинация
/
Schutzkleidung / 17/xg предпазно облекло;
'kontakt ui I, Ahk Schuko El контакт
/и тин шуко *
Schützling m 1* пйтом|сц in. -ци. възпйта-
нй|к in. -ци
schutzlos adj безпомощен. -на. без¬
защитен. -на
Schutz|mann т 3 (р! auch ..leute) umg стра¬
жар т. полица|й т. -и; »marke / 16
фабрйчна марка: » maske / 16 проти-
вогазова маска, противогаз т: » таВ-
nahmen pl защитни мерки pl: » mauer /
16 защйгна стена: »mittel п 23 пред¬
пазно средство (gegen [4] против): - netz
п 20 защйтна [предпазна] мрежа: ~ра-
tron т 1* Hist патрон т: ~гашп т 2 за-
крйти|е п, -я. скривалиш|е п, -а: »'Stoffe
pl Bittl зашйтни вещества pl: ~ Umschlag
m 2 Buchw обложка f: »'Vorrichtung /17
защйтно [предпазно] устройство [при¬
способление]: »>wald т 3 защйтен пояс
(гора): -»wall т 2 дйга /, насип
m/»wand /' 14 = ~ mauer; — zoll т 2
Winselt протскционистйчно [защйтно]
мйто
schwabb(e)lig adj umg пихтиест: umg (Hand.
Wange ръка, буза) мек. отпуснат
schwabbeln <Л6> vi (Pudding. Sülze пудинг.
пача) треперя uv. Е4 vt: umg veracht!
дрънкам uv. AI, плещя uv.' II (umg):
Tech лолйрам uv. v. Al (метални части)
Schwaben n 23 Швйбско n
schwach (schwächer) adj слаб (auch Gramm):
(Gesundheil здраве) крех|ьк. -ка ч4 ein
»er Tee слаб чай: ein »es Herz слабо
сърце: ein »er Schüler слаб ученйк: alt
und » стар и немощен: das »e Ge¬
schlecht нежният пол: die Beine [Knie]
wurden mir » краката [колената] ми се
подкосиха: » auf der Lunge sein ймам
uv. AI слаби гьрдй. гьрдйге pl ми са
слаби: in einem »en Augenblick gab er
nach в момент на слабост той отстъпи:
Mathematik ist meine »e Seite матема¬
тика ra е слабото ми мяст: » bevölkert
слабо населен
Schwäche / l6/.vi» слабост / (auch ühcrtr):
Med слабост /. безсилие п, астсния /
\4 eine große » für jmdn. ad etw. [4\ haben
ймам uv. АI голяма слабост към някого
od нещо
schwächen </i/>) vt изтощавам АI [изтощя
//]’. омаломощавам AI [омаломощя //].
ослабям .42 [ослабя 11] (auch ühcrtr):
(Wirkung. Autorität въздействие, авто¬
ритет) намалявам А! [намаля //]. на¬
кърнявам А! [накърня //] О
geschwächte Gesundheit разклатено здра¬
SCHWÄGERIN 719
ве: ein durch Krankheit geschwächter Kör¬
per изтощено от болест тяло: das
schwächte nicht die Wirkung seiner Worte
това не намалй въздсйствената ейла на
думите му
Schwachheit / l7/.vif слабост./ (auch ubtrtr):
немощ /; -köpf т 2 umg глупак т, -ци,
гьпа|к т, -ци -
schwachköpfig adj глупав, тъп, глуповат
schwächlich adj (körperlich) слаб. слабова г;
(charakterlich) със слаба воля, слабоха-
рактср|сн. -на. мекушав: (inhaltlich) слаб
(за пиеса и др.)
Schwächling т \* (körperlich) слаб [слабо-
ват] човек. слаб|ак пк -ци; (charakterlich)
безволев [слабохарак терен, мекушав]
човек
schwachsichtig adj сьс слабо зрение
Schwachsichtigkeit / I7'sg слабо зрение,
намалено зрение
Schwachsinn т 1/м> Med слабоумие п.
идиогйз|ьм (-мит) Ш
schwachsinnig adj Med слабоум|сн. -на
Schwachstrom т 2jsg Et слаб ток: ^Indu¬
strie / 16а слаботокова промишленост;
^technik / 17 слаботокова техника
Schwächung / 17,\е омаломощаванс п. из¬
тощаване п; изтощение п: слабоп /;
(Minderung) отслабване //. намаляване
// (на звук и др.)
Schwad|drusch т 1 Landw (Getreide) разде¬
лно прибиране (на зърнени храни):
/ 16 od ^еп т 4 откос т
Schwaden т 4 кълба р/ [облаци pf\ (от дим.
Mbuia. изпарения): Bergb отровни из¬
парения [газове] pl
Schwadmäher т 4 Landw редова жетвар¬
ка *
Schwadron / 17 vendt МИ се кал рои т
schwadronieren <d/ЛА> vi хваля ее мг. //.
перча се и\\ /I: (sehwalzen) дърдоря uv.
II (umg), брьшолевя мг. // (umg)
Schwager т 5 (Bruder der Ehefrau) шуре|й
m. -и; (Bruder des Ehemannes) девер m:
(Mann der Schwester der Ehefrau) зет m.
-ьове: (Mann der Schwester des Eheman¬
nes) баджана|к m. -ци: Hist пощальон
m
Schwägerin / 18 (Schwester der Ehefrau)
балдъза /. (Schwester des Ehemannes)
зълва /; (Frau des Bruders des Eheman¬
nes) снаха/. (Frauen zweier Brüder) стър-
ви pl, ^schaft / I7/.v£ сва тове! Bo n/sg
720 SCHWALBE
Schwalbe / 16 ZooI лястовица / O eine —
macht noch keinen Sommer една лясто¬
вица пролет не прави
Schwalbennest и 21 лястовиче гнездо (mich
Kochki: -schwänz т 2 лястовича опаш¬
ка (auch Tech); Zoo! полумесец м». ляс¬
товича опашка (пеперуда)
Schwall т I (von Wasser) поро|й т. -и.
прилив, водни маси р(; übern поток т
(от думи. въпроси и др.)
schwamm priit von schwimmen
Schwamm т 2 гъба f (auch Zool), сюнгер
ui; m 2 sg Bot (Holzschwamm) дървесна
гъба O übern umg - d(a)rüber! точка по
въпроса!
schwammig atlj (gedunsen) подпухнал: мек
и отпуснат: (verschwommen) неяфн.-на.
мъгляв. замъглен; (vom Holzschwamm
befallen) i ьбясал. нападна т от дървесна
гъба
Schwan т 2 Zool лебед т
schwand priit von schwinden
schwanen </</>) vi unpers umg: es schwant mir
нредчувствувам uv. Al (нещо): mir
schwant nichts Gutes не нредчувствувам.
не очаквам нищо добро
Schwanenjgesang т 2 geh лебедова песен:
- hals ui 2 лебедова шня: (langer Hals)
гънка. дюна шия: - teich т I сзср|о и.
-а с лебеди
schwanenweiß atlj geh бял* ка то лебед
schwang priit von schwingen
Schwang m: umg im - (e) sein (Brauch. Re¬
dewendung обичай, израз) срещам cc uv.
Al на всяка крачка, на мода съм »•«;
(Gerücht слух) нося се мг. II: umg in
- kommen (Brauch. Gerücht обичай,
слух) разпространявам се Al [разпрос¬
траня сс //]
schwanger atlj брсмсн|сн. -на С4 - sein бре¬
менна сьм ти. в положение съм: - wer¬
den забременявам AI [забременея Ed):
von jmdm. - sein бременна съм va. за¬
бременяла съм от някого: mit einem Kind
- gehen бременна съм: übertr mit neuen
Ideen - sein изпълнен [обзет] съм от
нови идеи
schwängern </»/>> rt-übern (Luft. Atmosphäre
въздух, атмосфера) насищам Al [наситя
//]. изпълвам Al [изпълня //] (с дим.
изпарения и др.) чч er hat das Mädchen
geschwängert момичето забременя от
нею
Schwangerschaft / 17 бременност J;
' ^Unterbrechung / 17 прогьсване п на
бременност: - s|verhfltung / 17/sg пред¬
пазване /I от бременност
Schwängerung / 17 оплодяване и; übertr
насищане п (mit [2] с) (дим. изпарения)
schwank atlj geh гьн|ък. -ка. гъвкав: огъващ
се (за тръстика, трева, дърво): übertr
(Mensch човек) колеблйв. лабйл|ен. -на:
нспостоя1||еи. -на
Schwank т 2 весела [забавна] история: ху¬
мореска /' Theal фарс т. -ове
schwanken </</>) vi люлея се t/г. Е6. клатя
се иг. П: (taumeln) олюлявам сс AI
[олюлея се £6]: залитам AI [залйтна
£2]: (Magnetnadel. Zeiger магнитна иг¬
ла. стрелка) колебая се i/r. £7; (zaudern)
колебая се. поколебавам се AI [поко¬
лебая се £7]. двоумя се uv. II. нодвоу-
мявам се AI [подвоумя се //}: (Preise
цени) варирам uv. т. Al \N sie schwankte
keinen Augenblick, es zu tun гя не сс по¬
колеба iiiiro за мит да то направи: der
Boden schwankte unter meinen Fußen зе¬
мята се разлюля [играеше] под краката
ми: <.w) vi: der Betrunkene schwankte aus
dem Lokal пияният излезе от заведение¬
то олюляванкн сс [залитайки]
schwankend atlj колеблйв: несйгур|ен. -на.
несгабйл|ен. -на sN jmdn. - machen раз¬
колебавам .-1/ [разколебая £7] някого
Schwanken п 23 sg люлеене и. клатене />;
олюляванс и. залитане п: колсбйсне п
nn ins - kommen [geraten] залитам AI
[залитна £2]. олюлявам се .41 [олюлея
се Ей]; übertr почвам .-I/ [почна £2] да
се колебая, разколебавам се
Schwankung ./ 17 колсбйни|е п. -я. откло¬
нени^*. -я и (за барометър и др.): не¬
стабилност /; (der Stimmung) промяна
/(в настроение го)
Schwanz т 2 опашка / (на животно, са¬
молет. комета и др.): т 2lsg umg (lange
Reihe von Personen) върволйца / (от хо¬
ра): umg (Ende) край m. опашка / (на
шествие и др.) С4 der bunte - des Pa¬
pierdrachens пъстрата опашка-на хар¬
тиеното хвърчило: übertr jmdm. auf den
- treten обйждам AI [обйдя //]. засягам
.-1/ [засегна £2] някого: übertr den -
einziehen подвивам си .-I/ [подвия си Е7\
опашката (übertr); омърлушвам се AI
[омърлуша се //]; umg kein - war <u
Hause нямаше нйкого в къщи
schwänzeln </»/>> vi (Hund куче) въртя uv.
/2 опашка: umg (geziert gehen) ходя uv.
//. вървя uv. 12 превзето, кълна сс uv.
//; umg veracht! (scharwenzeln) подмаз-
вам сс А/ [подмажа се £4]. умйлквам
сс AI [умйлкам сс AI] (vor jmdm. па
някого): правя uv, II. иаправям А2 (на¬
правя //] мйли очй (vor jmdm. някому)
Umе)
schwänzen <ЛА> vt: umg die Schule — бягам
ur, AI. избягвам А! [избягам AI] от
учйлище
Schwanzfeder / 16 пер|6 n. -ä от опашка:
^flösse / 16 Anat опашка / па рйба: umg
(Flugzeug самолет) стабилизатор m
schwanzlastig adj Flugw c преголям товар
на опашката
Schwanzlurche pl Zoo! опашати земновод¬
ни pl
schwappen <AA> vi umg' (Wasser вода) плйс-
кам cc uv. AI. разплйсквам cc AI (раз*
плискам сс AI]. (übcrflieBcn) прелйвам
AI |нрслея Еб]
Schwär т I, Schwäre / 16 Med цйрс|й т.
-и. гнойна пъпка
schwären <ЛА> v# Med бера uv. ЕЗ, забйрам
AI [забера ЕЗ]. набйрам, гноя uv, 11
schwärig adj Med покрйт c циреи: (eiternd)
ni6|cii. -йна. гпоясал: забрал
Schwarm т 2 (viele Menschen) тълпа/, гъм-
жйло п: (Kinder, Gäste) куп т (деца.
гости): (Vögel птици) ят|о п, -а, орля|к
ш, -пи: (Insekten насекоми) роя|к т. -ци.
обла|к т. -ци: (Bienen пчели) ро|й т.
-евс: (Fische риби) стад|о п. -а, пасаж т;
ühertr umg мечта /. блян т, -ове. увле-
чеии|е п. -я. страст / О sie ist mein -
гя с моята мечта [любов]: sein -*■ ist der
Schisport ски-споргът е неговата страст
schwärmen <АА, тл> v# (Fliegen, Mücken му¬
хи, комари) хвърча uv, 13. кръжа uv.
I3(um [4] около]: (Bienen пчели) роя се
uv, II; übertr мечтая uv, Е7, бленувам uv.
Al, говоря uv, 11 ентусиазйрано (von [3]
за), възхищавам се AI /възхитя се
///(für \4] от), влюбен съм (für 14] в);
О sie schwärmt für Afrika тя мечтае за
Африка, тя е влюбена в Африка: die
Freunde haben die ganze Nacht geschwärmt
приятелите лудуваха [щуряха] цялата
нощ; es schwärmt von Menschen гъмжй от
хора
Schwärmer т 4 мечтател т. фантазьор
т, ентусиаст т: Re! фанатй|к т. -ци:
(Feuerwerkskörper) ракети pl. фойервер¬
ки pl: Zoo! (Falter) нощна пеперуда
Schwärmerei / 17 (Begeisterung) увлечени|е
и. -я, снгусиаз|ъм (-мът) т; (Ver¬
zücktheit) екзал тапия /, екстаз т
SCHWARZFAHRER 721
schwärmerisch adj ентусиазиран, вдъхно¬
вен. пламен[сн. -на: екзалтйран
Schwärinzeit / 17 време п на роене на пче¬
лите
Schwarte / 16 кожа / (на сланина, шунка):
umg стара [бсзсъдържателна] кнйга;
(Holzabfallc mit Rinde) дъсчени отпа¬
дъци (с кората): Med срастване на плев¬
рата •
schwarz (schwärzer) adj чер|ен. -на. übertr
muh мрач|ен. -на, тъм|ен. -на: (unge¬
setzlich) контрабанден, -на. на черно:
(schmutzig) мръс|ен, -на: (sonnenge¬
bräunt) почернял* от слънцето <• das
schwarze Brett дъска / за обяви; ein
^ег Tag тежък [неприятен, злощастен]
ден; Med ^е Blattern едра шарка; der
Schwarze Tod чума /; der ^е Markt чер¬
на борса; übertr umg das ^ e Schaf черна¬
та овца (übertr); der Mann комино-
чистач m, das Schwarze Meer Черно мо¬
ре; umg ~~ auf weiß черно на бяло (umg);
umg sich [4] - ärgern ядосвам се Al
[ядосам cc AI] страшно, позслснявам
AI [позеленея Еб] от яд; mir wird ~ vor
(den) Augen причернява ми пред очйтс;
ins Schwarze treffen улучвам AI [улуча 7]
право в целта: ühertr казвам А1 [кажа
Е4] най-същсствепото [основното]
schwarzäugig adj черноок
Schwarz|beere / 16 Bot черна (боровйнка);
^ blech п 20 черна ламарина: -^brot п
20 черен хляб; -drossel / 16 Zool черен
кос
Schwarze т 1+ чер|сн т. -ни: (Kaffee) кафе
п -шварц
Schwärze / 16 чернота/* (Dunkelheit) не¬
проницаем мрак, тъмнина/* Тур печа¬
тарско мастило; Bergh изветряла руда
schwärzen <ЛА) и почерням А2 [почерня
//]’
Schwarzerde / 16/л£ чернозем т
Schwarzfahren <4a/.v/i) vi umg пътувам uv.
А/ без билет: карам uv, AI превозно
средство без разрешйтедно (без шо¬
фьорска книжка, без разрешение на соб¬
ственика]
Schwarz)Fahrer т 4 иътни|к т. -ци без би¬
лет: шофьор т без разрешйтелно [без
шофьорска кийжка]; pfählt / 17 пъту¬
ване п без билет; каране п без раз-
решйгелно [без шофьорска кийжка];
Немско-Гчииарски речник
722 SCHWARZHÖREN
^handel m 4,sj? черна борса; ~ Händler
m 4 чсрноборсаджи|я m, -и
schwarzhören <a/ЛЛ) vi Radio слушам uv,
AI радио, без да имам разрешително
[без да съм платил таксата]
schwärzlich adj възчер|ен, -на
schwärzsehen < 19а 7rA) vt, vi umg виждам
у41 [видя 12) .нещо в черни краски; гле¬
дам uv. AI пссимистйчно на нещата;
Fernsehen гледам uv, А! телевизия, без
да имам разрешително [без да съм пла-
1Й.1 таксата] О er sieht die politische Lage
zu schwarz той преценява политическото
положение като много лошо; er sieht
immer schwarz той е голям песимйст
Schwarzseher т 4 песимйст т, черноглед|ец
т. -ни
schwarzseherisch песимистйч|ек, -на, чер-
ноглед
SchwarzweiO|film т 1 черно-бял филм;
'-fotografie / 16 черно-бяла фотография;
~kunst / 1Ajsg графика f
Schwarz|wild п 20/xg Jagd дйви свине pl
Schwatz m I umg непринуден [приятелски]
разговор, приказки pl -0 bei jmdm. auf
einen - sein на прйказки съм va у ня¬
кого; wir haben einen kleinen ~ gehalten
побъбрихме [поприказвахме] си
schwatzen od schwätzen </i/>) vi umg: бъбря
uv! £4: (viel und oberflächlich reden) дър-
доря uv. II. бръщолевя uv, II (umg); (etw.
verraten) раздрънквам AI [раздрънкам
AI\ (пешо) umg
Schwätzer m 4 бърборко m. -вци, дърдорко
m. -вци, дрънкал|о я, -ä (umg); ~1п / 18
бъбрицадрънкал|о п, -ä (umg)
schwatzhaft adj словоохотлйв, приказлйв,
бъбрив ,
Schwatzhaftigkeit / 1 Ijsg словоохотливост
I, приказлйвост / бъбрйвост/
Schwebe ./' 16: iihertr in der — sein [bleiben]
съм va, оставам AI [остана £2] висящ
[нерешен, неустановен] (за въпрос, про¬
блем); der Luftballbn hält sich in der ~-
балонът се държи във въздуха
Schwebebahn / 17 въжена лйния; ~ baiken
т 4, — bäum т 2 Sp греда /
schweben <ЛА, ля) vi нося се uv. II: летя
uv! 12, прелйтам AI [прелетя /2]; (herab¬
hängen) вися uv, II; О der Ballon hat über
dem Platz geschwebt балонът стоеше във
въздуха над плошада; der Ballon ist über
den Platz geschwebt балонът прелетя над
плошада: übem </)/>> in Gefahr [Unge-
wiflheit] - намирам се АI [намеря се II)
в опасност [неведение]; etw. [/] schwebt
mir auf den Lippen нещо ми се въртй на
езйка, нешо ми е на устата; etw. [/]
schwebt mir vor den Augen вйждам AI
[вйдя /2]. представям си A2 [представя
си //] нещо (ясно): ein Lächeln schwebt
um ihren Mund усмйвка / играе по уст¬
ните й: Jur der Prozeß schwebt noch де¬
лото не е още решено: schwebende Fragen
висящи въпроси pl
Schwebe|reck я 20 Sp трапец т
Schwede ш 7 швед т
Schweden я 23 Швеция f; ^ in / 18 шведка
schwedisch adj шведски О die Sprache
шведски (език); übertr umg hinter ~еп
Gardinen в затвора, зад решетките
Schwefel »» 4jsg Chem сяра /
schwefelartig adj сероподоб|ен. -на. като
сяра
Schwefelbad я 22 сярна баня; (Kurort) ку¬
рорт т със серни минерални бани;
-»blume / 16 Chem серен цвят: weisen
я 23 Chem железен сулфйд, феросулфйд
т
schwefelgelb adj жълт като сяра. с цвета
на сяра; ^-haltig, -~ig• od schweflig adj
съдържащ сяра. сер|ен*. -на; серйст;
(.schwefelartig) серопод6б|ен, -на
Schwefelkies т I /sg Min пирйт т. сулфйдна
РУДа
Schwefelkohlenstoff т 1 /sg серовъглерод т
schwefeln <М> vt Chem обработвам Al
[обработя //] със сяра; (Faß бъчва) на-
пушвам AI [напуша II) със сяра;
(Obstbäume плодни дръвчета) напраш-
вам AI [напраша //] (със серен препа¬
рат) •
Schwefeln и 23/sg Chem обработване я със
сяра; опушване я със сяра; напрашване
я със сяра
Schwefel|pulver л 23 серен прах; ~salbe
/ 16 сярна мас, серен мехлем
schwefelsau|er adj сернокисел; ~res Salz
сулфат т .
Schwefelsäure / 16/sg сярна киселина;
-«-Silber л 23fsg сребърен сулфйд
Schwefelwasserstoff т I /sg сероводород т
Schweif т I geh опашка / (auch Astr); veralt
шлейф m, -ове
schweifen <зя> vi скйтам uv, Al, бродя uv,
II; (Blick поглед) плъзгам се uv. AI,
пл-ьзвам се AI [плъзна се £2] (Aber [4\
по); (Gedanken мисли) нося се uv, 11, рея
се. блуждая uv. £7, (in [4] в): </</>) vt
Tech (wölben) придавам Al [при|дам. -
дадеш (-дадох)] заоблена [закръглена]
форма, заоблям А2 [заобля //]: изряз¬
вам AI [изрежа* Е4\ дъгообразно: veralt
(Wäsche пране) плакна uv. Е2. изплак¬
вам AI [изплакна Е2]. плавя uv. II. из-
плавям А2 [изплавя II]
schweifwedeln <Л/>> vi въртя uv, 12 опашка
(за куче): iiberir подмазвам се AI [под¬
мажа се Е4\. угоднича uv. 11 (vor jmdm.
на някого), сервйднича uv. II (vor jmdm.
пред някого)
Schweigegeld м .21 подкуп п за премъл¬
чаване на факти [истини]: -marsch
т 2 мълчалива протестна демонстра¬
ция: -minute / 16 едноминутно мъл¬
чание
schweigen <23 ///>) vi мълча uv. 13 (über
И], von [J] за): (aufhören zu sprechen)
млъквам Al [млъкна E2\. (Musik му¬
зика) спирам А! [спра Е (спрях)], зл-
млъквам: (Lärm шум) затихвам AI [за¬
тихна £2] < auf eine Frage - не отго¬
варям А2 [отговоря //] на даден въпрос,
отговйрям на въпрос с мълчание: ganz
zu - von den Schwierigkeiten да не го¬
ворим за трудностите: - wir davon да
не говорим за това
Schweigen /I 23,'sg мълчание и; (Stille) ти¬
шина / О jmdn. zum - bringen заставям
А2 [заставя //] някого да млъкне
schweigend adj мълчалив: 6езмълв|сн. -на
Schweigepflicht / I l'sg задължение п за
пазене п на професионална тайна
schweigsam adj мълчалив: (wortkarg) не-
разговорлйв
Schweigsamkeit / !7/.vg мълчаливост /
Schwein п 20 свиня / прасе п. -та: iihertr
umg (unanständiger Mensch) свиня f:
(unsauberer Mensch) прасе /». -та C ein
Kilo Fleisch, halb —, halb Kalb едно кило
месо. половйн свйнско и половйн те¬
лешко: iihertr umg — haben ймам uv. А!
късмет [щастие]
Schwejne|braten т 4 Kochk свйнско пече¬
но; —ferm / 17 свинеферма/' -fett п
20 свйнска мас: - fleisch п 20/.vg свйнско
месо: -hirt т 8 свинар т: —hund т I
verachtI подлец т, -й, мръснй|к т, -ци:
'-mast f 17/sg угояване п на свине:
-pest / 12/.vg Vet чума /по свинете
Schweine^ / 17 свйншииа / мръсотйя /
(Zote) неприлйчен виц. цинйз|ъм (-мът)
т. -ми
Schweineschmalz л 20/sg свйнска мас:
SCHWEIZER 723
-Schnitzel п 23 свински шницел: -stall
т 2 кочина /'. свинарнн|к т. -ци: - zucht
/ 17 свиневъдство п
Schweinigel т 4 umg (schmutziger Mensch)
мърльо т. -впи. прасе и. -та: (unanstän¬
diger Mensch) свиня /. мръснй|к т. -ци
schweinisch adj мръфн. -на. цинйч|ен. -на:
(niederträchtig) дод|ен. -на. нйз|ък. -ка
Schw£ins|borste /' 16 свйнска четина:
-keule / 16 свински бут: -knochcn pl
Kochk свински крака pl: - köpf т 2 свйн¬
ска глава: -Ieder п 23 \g свйнска кожа:
—rippchen pl Kochk свински ребърца pl
Schweiß ш 1 .vi» пот /: iihertr (Mühe) груд
(-ъ|) »/, усилия pl; Jagd кръв (на дивеч)
/ \ der - trat ihm auf die Stirn пот /
изби на челото му: der - lief mir übers
Gesicht nor cc стичаше по лицето ми:
in - geraten [kommenj изпотявам cc AI
[изногя се //]. sie erwachte in - gebadet
тя cc събуди обляна [поi ьнала. цялата]
в пот: iihertr das hat viel - gekostet това
струваше мнбю усилия
Schweißabsonderung / 17 потене л. изпо¬
тяване п. - apparat т I Tech уред т за
заваряване: -ausbruch т 2 усилено по¬
тене. избиване п на hoi
schweißbar udj Tech заваряем. който може
да се завари
Schweißbrenner т 4 Tech заваръчна го¬
релка: -driise / 16 Anal потна жлеза
schweißen </;/>) vt Tech заварявам AI [за¬
варя //]: i7 Jagd кър вя uv. II (за дивеч)
Schw^ßer т 4 Tech заварчи|к т. -ци
Schw^ß|fährte / 16 Jagd кървава следа:
-hund т 1 Jagd ловджййско куче:
-mittel п 23 средство за изпотяване:
-naht / 14 Tech заваръчен шев: -ofen
т 5 Tech заваръчна пеш
schweißtreibend adj Med който предизвик¬
ва изпотяване < -es Mittel средство
п за изпотяване
schweißtriefend adj потънал в пот; вир
вода от пот (umg)
Schweiß|tropfen »> 4 капка / hoi: -ung
/ I/ Tech заваряване n; заварка /
Schweiz / die - Швейцария / die deutsche
- Немска Швейцария; die
SSchsische - Саксонска Швейцария; in
der - в Швейцария
’Schwgjzer m 4 швейцаре|ц m, -ци; (Melker)
дояч m; (Pfleger der Rinder) говедар m
724 SCHWEIZER
-Schwier adj швейцарски O — Uhren
швейцарски часовници
Schw£t?er|deutsch n (gen auch -s) Ling
швейцарски немски език; ~in /18 швей-
царка /
schweizerisch adj швейцарски
Schweizerkäse in 4 швейцарско сирене
schwelen <ЛА> vt Tech швелувам uv. AI:
полукоксувам .uv, AI: vi (Feuer) тлея uv,
E6 (auch ühertr)
Schwelerei, / 17 Tech шзслуване n, полу-
коксуванс ii
schwelgen <ЛЛ> vi (üppig leben) живея uv, E6
охолно; (üppig essen und trinken) гуляя
mv. E7, пирувам uv, AlO geh, auch irim
наслаждавам се AI [насладя се //] (in [i]
на); опиянявам се А! [опияня се //] (in
[2] от) (спомени, музика и др.); (reichlich
anwenden) разточйтелствувам uv. Al,
прекалявам Al [прекаля //] (in [2] c) O
im Überfluß - тъна uv. E2 [потънал съм
vu] в разкош
Schwelger m 4 човек m na живота [на пре¬
кадени чувова]: |уляйлжй|я т. -и .
Schwelgerei, /17 разточйтелство я.гуляене
/;. пируванс п
schwelgerisch adj (üppig) разкошен, -на;
(verschwenderisch) разточйтсл|ен, -на
Schwelle / 16 праг т. -ове (auch ühertr):
Eisenh траверса Г Geol праг т, -ове О
die - des Bewußtseins границата [пре¬
делът] на съзнанието
'schwellen < 17/.\-/;> vi (Fuß. Backe крак. бу¬
за) подувам се А1 [подуя се £7], отичам
AI [отока, отсчсш (отскох)]; (Fluß, Bach
река. поток) прийждам А1 [придойда
El), покачвам А1 [покача 11) нивото;
(Топ тон) усйлвам се AI [усйля се //]
О geschwollene Augen vom Weinen надути
от плач очй. das Herz schwoll ihr vor
Freude сърцето й се изпълни с радост; (|
auch geschwollen)
^hwellen </»/>> vt издувам Al [издуя £7].
надувам (платната и др.) <> der Wind
schwellte die Segel вятърът наду плаз¬
мата; Freude [Begeisterung] schwellte ihr
die Brust радост [възторг] изпълни ду¬
шата й
Schwellung / 17 Med отйчане п. ото|к т.
-ци. подуване п: поду тина /
Schwemme /' 16 мяст|о* п, -а за къпане на
коис [добйтък]; umg Hdl заливане п [на¬
водняване л] на пазара със стока; umg
(Kneipe) кръчма/
schwemmen (.hbj vt (Pferde коне) къпя uv,
E4; (treiben) нося uv, 11, нанасям A2 [на¬
неса £7], вле|ка, -чеш (влякох) uv (за во¬
да); (fort—) отнасям; (Holz трупи) ка¬
рам mv, А1 (по течението); (Wäsche пра¬
не) плйкна uv, Е2, плавя uv, 11; (Felle ко¬
жи) топя uv, 11, накисвам А1 [накисна
Е2\\ (Erz руда) промивам А1 [промия
£7)0 der Ertrunkene wurde an die Küste
geschwemmt удавникът беше изхвърлен
на брега ‘
Schwemmland n22/sg нанос т. наносна
земя
Schwengel т 4 (Glocke камбана) езй|к т,
-ци: (Pumpe помпа) дръжка /, ръчка /
schwenken (ЛА) vt (Arme, Hut. Fahne ръ¬
це. шапка, знаме) махам uv, Al с, раз¬
махвам А/ [размахам Al\. (Wäsche,
Gläser пране, чаши) плакна uv. Е2. из¬
плаквам AI [изплакна £2]; <.тя. hbj vi
завивам Al [завия Е7\ (in [4] в), обръ¬
щам (се) А1 [обз>рна (се) £2]. .правя uv.
11 завой О links schwenkt, marsch! на¬
ляво. марш!: sich [4\ im Tanz — въртя
се uv. 12 в танц
Schwenkbagger т 4 Tech въртящ се багер
[екскаватор]; —bereich т I Tech (eines
Krans) обхват на рамото (на кран);
- lader т 4 Tech товарач т за странйчно
ирееймване на товара
Schwenkung ./ 17 зав6|й т. и (auch ühertr)
< Pol eine — nach links завой m наляво
schwer adj тсж|ък. -ка: (Aufgabe. Arbeit за¬
дача. работа) труд|ен. -на. мъч|ен, -на,
теж|ък. -ка: (Krankheit болест)
сери6з|ен. -на, теж|ък. -ка; (Verlust, Ver¬
letzung загуба, нараняване) теж|ък, -ка;
(Gewitter. Sfchmerzen буря. болки)
сйл|ен. -на. голям* О zwanzig Kilo -
sein тежа uv. 13 двадесет килограма:
-е Artillerie тежка артилерия; Chem
- es Wasser тежка вода; mir ist - zumute
тежко ми е (на душата): einen — еп Kopf
haben главата ми тежй: meine Beine sind
- wie Blei краката ми тежат като оло¬
во: die Lider wurden mir — очйте ми на¬
тежаха; es — im Leben haben животът
мие тежък; das kann man nur - verstehen
трудно може да се разбере това; diese
Ware ist - zu verkaufen тази стока се
продава мъчно [трудно]; seine Worte ha¬
ben mich - verletzt думите му ме дъл¬
боко ог орчиха: umg sich [4\ - ärgern
ядосвам се А! [ядосам се А1] много
Schwerlarbeit / 17 тежък (физически) труд:
^ arbeiter т 4 ра6отни|к т, -ии на тежък
физически труд: ^athlet т 8 Sp теж-
коатлет #н; ^athletik / 17 Sp тежка
атлетика
schwerbeschädigt adj физически тежко увре¬
ден. инвалид ч er ist ^ той е инвалид
Schwerbeschädigte т 7^ човек т с тежка
физическа увредя. инвалид т
schwerbewaffnet ad/ тежко въоръжен
Schwere / 16 ле Phys гравитация /. земно
притегляне: (Gewicht) тегло п: (Schwer¬
sein) тежест /(auch iibertr): (Sturm буря)
сила/* (Gesetz закон) строгост /. тежест
/; (Amt служба) бреме л. тежест /
‘ die - des Problems [der Anklage, der
Strafe] тежестта иа проблема [на обви¬
нението. на наказанието]
schwerelos ad} безтегловен, -на: geh (ohne
Anstrengung) без мъка. без усилие
Schwerelosigkeit / 17 ле безтегловност /
\ Zustand der ^ състояние п иа без¬
тегловност
Schwerenöter т 4 мщ schcrzh покорйтсл
ж на женски сърца, донжуан т
schwererziehbar adj кой го трудно се под¬
дава на възпитание
schwer|fallen <3а лн> v/. nur 3. Pers: etw. [/]
fallt jmdm. ^ нещо c трудно [представ¬
лява трудност] за някого, нещо затруд¬
нява някои): es fallt mir schwer ... трудно
[тежко] ми е...: Mathematik ist mir nie
schwergefallen математиката никога не
ми е била трудна
schwerfällig adj (ungeschickt) тромав, не¬
похватен. -на: (langsam) бав|см. -на.
муд|ен. -на. теж|ък. -ка; ein ^ег Stil
тежък (тромав] стил
Schwerfälligkeit / I7/.vg тромавост /. не-
похватност f; мудност /
schwerflüssig adj гъст (за течност); (Metall
метал) трудно топим
Schwergewicht п 20 Phys център т на те¬
. жестта: Sp тежка кате!ория; iihertr цен¬
тър //I на тежестта, акцент т, ударение
/I С das — auf etw. \4\ legen наблягам
Al [наблегна Е2\ върху нещо
Schwergewichtler т 4 Sp спортйсг от тежка
категория
schwerhalten <За/ЛА) п: es wird zu ... ще
бъде трудно да...
schwerhörig adj който не чува добре, който
е с увреден слух
Schwerhörigkeit J \7/sg увреден слух; ~ In¬
dustrie / 16а тежка промишленост [ин-
SCHVV ESTER LICH 725
дустрия]: ^ kraft /14 л<? Phys гравитация
/’. сила на притеглянето
schwer|krank adi тежко болен: ^ kriegsbe¬
schädigt adi конто е инвалид от война tа
Schwerlastjwagen ж 4 тежкотоварна кола:
^zug ж 2 тежкотоварен влак (с уста¬
новено разписание): Уегк автовлак /н.
-ове
schwerlich adv едва ли. трудно
Schwermaschinenbau ш I л? тежко маши¬
ностроене: ^metall п 20* тежък метал:
^mut/.ve меланхолия /: униние /;. по¬
тиснатост /
schwermütig adj меланхоличен. -на. унил.
потисна 1
schwernehmen 06а hhy vt вземам AI [взе¬
ма Е (взеч)] на сериозно [надьлббко.
навьгре {umg)]
Schweröl п 2 Chan тежко масло
Schwerpunkt ж 1 Phys център т на те¬
жестта: ühcrrr auch център ж. същност
f. Iлайното: р! важни [съществени
момент] />/. централни точки р! ч die
^е der Industrie възловите отрасли на
промишленост! -
Schwerpunkt|aufgabe/ 16 централна задача,
задача / от първостепенно значение, за¬
дача № I: ^ betrieb ж 1 завод ж от пър¬
востепенно значение
Schwert п 71 меч ж. -ове ч mit blankem
[bloßem] ^ с гол меч: zum - greifen
грабвам AI [грабна Е2\ меча; das ^
ziehen вадя uv. //, изваждам АI [изваля
//] меча: iihcrfr etw. [/] ist ein zweischnei¬
diges ^ пешо c нож е две ocipucia
Schwertfisch ж I Zool риба / меч: ^ lilie
[..iä]./ 16 Boi ирис /7/. перуника /
Schwertstreich m 1 удар m c меч v ohne
- без бой. без кръвопролития
Schwerverbrecher т 4 утлавен прссгьнник
schwer]verdaulich adj Med мъчно смилаем:
-verständlich adj трудно разбираем.
груд|си. -иа [мъч|сп. -на] за разбиране:
^verwundet ad/ тежко ранен: -^wiegend
adj важ|ен. -па. есриоз|сн. -на. тсж|ък.
-ка. значйтел|ен. -на
Schwester / 16 сестра /; ühcrtr медицинска
сестра: Rd калугерка /. сестра /, калу-
гсрка-милосърдна сестра
Schwesterkind п 21 сестрино дете. племен-
ни|к ж. -ци. племенница /
schwesterlich I. adj сесгрински: II. adv като
сестра
726 SCHWESTERNPAAR
Schwesternpaar n 20 две сестри pl: - Schaft
/ 17 sg (im Krankenhaus) колектив m от
медицински есетри, всички медицински
сесгрй; '»schule / 16 училище п за ме¬
дицински сестри
Schwesterschiff п 20 кораб т от същия тип
schwieg prät von schweigen
Schwiegereltern pl (Eltern des Mannes)
свекър m и свекърва /. (Eltern der Frau)
тъст m и тъща f; ~~mutter / 14a (Mutter
des Mannes) свекърва /; (Mutter der
Frau) lima /; '»sohn m 2 зет mt
-ьоье; ^tochter / 14a снаха f: ~ vater
m 5 (Vater des Mannes) свскъ|р m, -ри;
(Vater der Frau) гъст m. -ове
Schwiele / 16 мазол m
schwielig adj мазолест m
schwierig adj труд|сн, -на, мъч|сн, -на,
слож|сн, -на; (Mensch човек) мъч|ен, -на;
(Charakter характер) теж|ък, -ка О in
—er Lage sein в затруднено положение
СЬМ VU
Schwierigkeit / 17 трудност / затрудне-
ни|е п. -я, неприятна J; (Hindernis)
пречка /'. спънка/ О auf ^ert stoßen на-
i-ьквам сс AI [натъкна сс Е2] на труд¬
ност; in ^en geraten изпадам AI [из¬
падна Е2] в затруднение
Schwimm|art / 17 пил (-bi) т -ове на плу¬
ване; ^bad п 22 плавалия f: (im Freien)
лятна къпалия; ^bahn f М Sp плувен
коридор; ^becken п 23 плувен басейн;
^ blase / 16 Апш плавателен мехур (на
риба); ^boje / 16 Маг плаваща шаман¬
дура; ^dock /I 20 od 24 плаващ док
Schwjmmeisterschaft / 17 Sp шампионат т
тю плуване, плувен шампионат
schwimmen <26/.\?i, AA> vi. vt плувам uv. Al:
<26/ЛА> vi. vt (von einer Flüssigkeit
getragen werden) auch плавам uv. HO
Ober den See [Fluß] ~ преплувам r. AI
езерото [реката]; ühertr ins Schwimmen
geraten ставам А/ [стана E2] несигурен;
es schwimmt mir vor den Augen очите p!
ми се премрежват, играе ми пред очите;
in Tränen ** плувам Al [плувна £2], об¬
ливам се А! [облея се Е6] в сълзи; umg
der Fußboden [das Badezimmer] schwimmt
подът [банята] е плувнал[а] във вода;
umg der Schauspieler schwimmt артистът
нс си знае ролята; umg das Auto
schwimmt колата се занася; Sp er hat
einen neuen Rekord geschwommen той no-
стйгна нов рекорд по плуване; er ist, hat
auf dem Rücken lauf der Seite|
geschwommen той плуваше на гръб
(странйчно)
Schwimmen п 23 sg плуване п
Schwimmer т 4 плув|ец /и. -цй: Tech по-
плавък т: (Angel въдица) плувка /;
in / 18 плувкйня /
schwimmfähig adj способ|ен. -на да плува,
който може да плува
Schwimm|flosse /16 Anal перка /(на риба);
5]р*плавни|к т, -ци; ^gürtel т 4 пояс т
за плуване; (Rettungsgürtel) спасителен
пояс; ~ halle /16 закрит плувен басейн;
^haut/14 Anat плавателна ципа; ^kran
т 2 auch т 1 плаваш кран; ^ lehrer т 4
учител т по плуване; ^panzer т 4 МИ
танк m-амфйбия; ^ wagen т 4 МИ (кола)
амфйбия f; ~ weste / 16 спасйтелна жи¬
летка
Schwindel т 4 sg (Schwindelgefühl) вйене п
на свят. замайване п. шемет т: (Betrug)
измама /. мошеничество п; (Lüge) лъжа
/; (harmlos) шмекерйя f (umg) О (ein)
- erfaßt [packt] mich свят ми се завйва.
главата ми се върти
Schwindelanfall т 2 Med прйстъп т на вй¬
ене на свят
Schwindelei / 17 umg мошеничество п.
измама / лъжа / *
schwindelerregend adj (Höhe височина) ше¬
мет |сн. -на; ühertr auch главозамайващ;
frei adj който нс страда от вйене на
свят
Schwindelgefiihl п 20 шемет п, вйене п на
свят
schwindelhaft adj (betrügerisch) мошениче-
ски, измамнически
schwjnd(e)lig adj замайващ; ühertr auch ше-
мет|ек. -на О mir ist ^ вйе ми се свят;
mir wird ^ завйва ми се свят
'schwindeln <AA) vi (betrügen) мамя i/v, 11.
лъжа uw 11: (in harmlosen Dingen) хит¬
рувам и\\ AI: шмекерувам wv, Al (umg)
O umg das hat er geschwindelt той излъга
^schwindeln <AA) vi: es schwindelt mir (mich)
вйе ми се m\ E7 З.Регя свят, завйва ми
сс А1 [завйе ми се Е7] 3. Pers свят; mir
schwindelt der Kopf главата ми се въртй,
вйе ми се свят
schwindelnd adj (Höhe височина) шемет|ен,
-на; (Tanz танц) шемет|ен, -на, бърз,
вйхрен
schwinden <27/.м> vi geh (geringer werden)
намалявам Al [намалея E6\. намалявам
се; geh (verschwinden) изчезвам Al [из¬
чезна E2]\ изгубвам се Al [изгубя се II]
(от погледа): Tech свивам се AI [свия
се £7], намалявам обема си О ihr - die
Sinne тя припада [губи съзнание}; Radio
der Sender schwindet звукът се губи [за¬
глъхва] .
Schwindler />? 4 мошени|к /и, -ци, измамни|к
ш. -ци: (in kleinen Dingen) шмекер т
{umg); •'-in/18 мошеиичка/. измамница
f: шмекерка f (umg)
Schwindsucht / \4/sg umg белодробна ту¬
беркулоза, охтика / (umg) O galoppie¬
rende — скоротечна туберкулоза; an
^ leiden страдам мг. AI, от туберкулоза
schwjndsuchtig adj umg туберкулозен, -на
Schwindsüchtige m 7+ болен m от тубер¬
кулоза; / 19 болна / от туберкулоза
Schwinge / 16 dicht крил|о n. -ä (на птица,
самолет) (auch iihertr); (Когп^еялка f;
(Flachs^) мъналка /
schwingen <27//;6> r/ размахвам AI [раз¬
махам AI]: (Hammer. Axt чук. брадва)
замахвам c: (Fahne знаме) развявам AI
[развея E5 od £6]; (Kom зърно) отвявам:
(Flachs лен) чукам мг, AI; sich [4\ -
люлея се мг. Е6; мятам се AI [метна се
£2] (auf [4] на) (кон, мотор и др.); пре¬
скачам AI [прескоча //] (über etw. [4]
нещо. през нешо) (ограда, плет, зид);г/
люлея се; (Saite, Топ струна, тон) ви¬
брирам мг, г. AI. трептя мг, 12 О der
Vogel schwang sich in die Luft птйцата
литна; der Vogel schwang sich auf den Ast
птйцата кацна на клона: sich [4] im Krei¬
se — въртя се мг. 12 в кръг; der Klang
der Glocken schwang über die Stadt звънът
на камбаните се разнесе над града; Iro¬
nie schwingt in ihren Worten в думите й
се чувствува [звучи] ирония: schön ge¬
schwungene Lippen [Augenbrauen] хубаво
извити устни [вежди]
Schwingung Phys (Schall. Saite звук. струна)
трептене п, вибриране п; трептени|е п,
-я. вибрация f. (Pendel махало) люлеене
п, размах т; (Magnetnadel магнитна
стрелка) колсбани|с -я: iihertr geh тре¬
пет ш
Schwips т I: umg einen - haben пийнал
[сръбнал] съм гм
schwirren <лу;> п (Insekt насекомо) бръмча
мг. 13 (um [4] около, durch [4] през. из);
(Pfeil, Kugel стрела, куршум) изсвистя-
вам AI [изсвистя //]. профучавам AI
[профуча //] (durch [4] през): (Gerüchte
слухове) нося се мг. II (durch [4] из);
</;/>> W (Insekt. Ventilator, Flugzeugpro-
pellcr насекомо, вентилатор, перка на
SCHWÜLSTIG 727
самолет) бръмча; (Pfeil. Kugel) свистя
мг, //, пищя мг. /2 С umg der Kopf
schwirrt mir главата ми бръмчй [бучй,
бръмва] (von [3] от)
Schwitzbad п 22 парна баня
schwitzen <hb) vi потя се мг, II. изпотявам
се А1 [изпотя се II); (Fenster прозорец)
изпотявам се, запотявам се; Kochk за-
пържвам А1 [запържа II) (брашно, лук)
Schwitzen п 2i/sg потене п, изпотяване /;
G ins ^ kommen изпотявам сс AI [из¬
потя се //]
Schwjtz|e / 16 Kochk запръжка /; ~kur
/ 17 лекуване п чрез изпотяване
Schwof т 1 umg танцова забава
schwofen </;/>> г/ umg танцувам мг. AI (в
локал и др.)
schwoll prät von schwellen
schwor prät von schwören (T auch schwur)
schworen <35. prät auch schwur//;/)> vi, vt
кълна cc uv, E2 (Aorist auch клех cc),
заклевам се А! [закълна cc Е2\ (bei [У],
auf [2] в) v einen Eid - полагам AI
[положа //] клетва: er hat ihr ewige Treue
geschworen юй й се закле във вечна вяр¬
ност. jmdm. Rache ^ кълна се, заклевам
се. чс шс отмъстя на някого; er schwört
auf seinen Freund той i арап гйра за своя
приятел, гой с сйгурсн [Iой с готов да
се закълне] в своя приятел: ein geschwo¬
rener Feind заклет враг
schwül adj задуш|ен, -на. душ|ен. -на; (Duft
аромат, ухание) тсж|ък, -ка, упойващ;
(Stimmung настроение) потискащ, гне¬
тящ; (von Sinnlichkeit erfüllt) ерот йч|ен,
-на, възбуждащ; iihertr (Atmosphäre
атмосфера) натегнат, наелектризйран
О übertr ihm wurde ~ стана му горещо
[страшно], избй го пот (iihertr)
Schwüle / 16 Ag тадух т; (Beklommenheit)
на тегнатoci /. униние п; (Sinnlichkeit)
възбуда /. срогйчносг f
Schwulst т 2 (aufgeblasene Redeweise) пре-
взетост /. бомбастйчност / (за реч);
(überreicher Schmuck) прструпаност j,
помпозност / (за украса) *
schwülstig adj месест. дебел
schwülstig adj (Rede реч) високопар|ен. -на.
превзет. бомбастйч|еи, -на: (übermäßig
verziert) помп6з|ен, -на. претоварен (за
728 SCH\vn.STir.KElT
украса): (Gesicht лице) подпухнал.
огск|ъл. -ла: дебел
Schwülstigkeit /17 = Schwulst
Schwund in I isg изчезване n: намаляване
//. загуба /'(на 1С1ЛО. обем и др.); HtU
фира /. брак т: Tech свиване п. нама¬
ляване н на обем. фира J; Radio за¬
махване п на звука, фадинг in; Med
а грбфия /
Schwung in 2 (schnelle Bewegung) замахване
ii. замах т; (Pendel махало) махане п,
мах /н: (Schaukel, Trapez люлка, тра¬
пец) люлеене п: (Anstoß) тласък т;
(kreisförmige Bewegung) завъртане ij,
»bpieiic п. крм (-ът) nt. -ове (на лост,
успорсдка и др.): (geschwungene Linie)
извивка /; ilherir замах т, импулс т.
порив in. въодушевление огън /и О
etw. [4] in — bringen привеждам А I [при¬
веда £7] нещо в движение, задвижвам
.41 [задвижа //] нещо; eine Maschine ist
in - машинаiа работи добре: etw. [/]
kommt in - пешо тръгва [потръгва, вър¬
ви]: mit einem - war er über den Zaun
c един скок гой се прехвърли през огра¬
дата: jmd. [/] hat ^ някой има темпе¬
рамент [работи със замах]: schöpferi¬
scher - творчески замах [порив]: etw.
[/] hat modernen - нещо има модерна
линия (за шапка и др.): iimg ein — Briefe
[Wäsche] куп nt. -ове. />/ auch купища
писма [дрехи, бельб]
Schwungjbewegung / 17 Phys махово дви¬
жение: - brett п 21 Sp трамплин т:
- feder /' 16 Zoo! летателно [махово]
перо (на крило)
schwunghaft (/«//(Handel търговия) оживен.
цветущ: iihcrtr енергйч|ен. -на. със замах
Schwungkraft ./' Phys сила / на размаха,
центробежна сила: йЬепг енергия /. въ¬
одушевление и. порив т
schwung|los udj (Rede реч) вял: (Mensch
човек) без устрем, без замах, без ини¬
циатива: - voll adj (Rede реч) пламен|ен.
-на. възторжен, увличаш: (Bewegung
движение) енергйч|ен. -на. бърз;
(Mensch човек) темпераментен, -на, със
замах: (Linie линия) красиво [елегантно]
извйт
schwur (schwor) prüf von schwören
Schwur in 2 клетва / (auch Jur) O einen
^ leisten [tun, ablegen] полагам Ai [по¬
ложа //] клетва
Schwurgericht n 20 съд (-ът) m със съдебни
заседатели
sechs пит = 6 (| Zahlen); zu ~en od zu
—t шестима, по шест (в група)
Sechs / 17 шестица f
Sechsachteltakt т l Mus шестосми такт
Sechseck п 20 Math шсстоъгьлни|к т. -ни
sechseckig adj шсстоъгъл|ен. -на
sechseinhalb adj шест и половина __
sechserlei, auch sechserlei, adj от шест вида
* <0 auf — Weise по шест разлйчни на¬
чина; er hat - zu tun той има да прави
шест неща
sechsfach adj шесткрат|ен, -на; ~ flächig adj
Math шестстен|ен, -на; ~fößig adj с шест
крака; Metr шестстъп|ен, -на; ■^hundert
пит = 600 (Т Zahlen); ~ jährig adj шест-
годиш|ен, -на; ~ mal adv шест пъти;
~ malig adj шесткрат|ен, -на; ~ monatig
adj шестмесечен, -на; ~ monatlich adj
един път на шест месеца, всеки шест ме¬
сеца; ~seitig adj шестстран|ен. -на;
—stellig adj Math шестзнач|ен, -на (за
число); ~ stockig adj шестетажен;
~ ständig adj шестчасов; ~ stündlich adj
на шест часа, всеки шест часа; — tausend
пит — 6000 (t Zahlen)
sechste пит m.f.n = 6. (t Zahlen) O am 6.
' (sechsten) März на 6 (шести)
MapT;Heinrich VI. (der Sechste) Хенрих
VI (шести)
Sechstel n 23 шестйнка /О ein ~ една шес-
тйнка, една шеста (част); fünf - (5/6)
пет шести
sechstens adv (an sechster Stelle) на шесто
място, шесто
sechzehn пит = 16 (f Zahlen)
Sechzehntel п 23 шестнайсетйнка/* ~ note/
16 Mus шестнайсетйнка нота
sechzig пит = 60 (| Zahlen)
Sechziger т 4 мъж т, -е на възраст между
60 и 70 години О in den sechziger Jahren
unseres Jahrhunderts в шейсетте години
на нашия век
Sechzigerin / 18 жена / на в-ьзраст между
60 и 70 годйни
sechzigste пит т. /, //. * 60. (fZahlen)
Sechzigstel п 23 шейсетйнка/ О ein - една
шейсета част
SED (eß-e:-de:) f. Abk für Sozialistische Ein¬
heitspartei Deutschlands; (t sozialistisch)
Sediment n 20 Geol седимент m; Med утай¬
ка /'; -gestern n 20 Geol седиментна ска¬
ла
sedimentär adj седиментар|ен, -на, утаеч|ен.
-на
*See m 10 [gen [se:s. auch serös], pl [seron.
and) sein]) езер|о n. -a
:See /16 море n. -та: (sich brechende Welle)
голяма (връхлитаща) вълна O faule -
безветрие n: Kapitän zur ^ морски ка¬
питан: auf offener [hoher] - в открито
море: die ^ geht hoch морето е бурно:
in ^ gehen [stechen] отправям се А 2
[отправя се //] в открито море (за ко¬
раб): an die - fahren [reisen] отивам А/
[отида £/]. заминавам AI [замина Е2\
на море: tlhertr er Ist auf - geblieben той
загина в морето
$ee|aal т морска змиорка: -^bad п 22
(Badeort) морски курорт: (Bad im
Meerwasser) морска баня: - bär т 8 Zoo/
морска мечка (вид тюлен); übertr umg
морски вълк. стар [опитен] моряк:
— beben п 23 Geol подводен земетръс:
— blocade / 16 морска блокада
See|fahrer т 4 мореплавател т: -fahrt
/ 17 (SchilTahrt) корабоплаване п. мо¬
реплаване //. (Seereise) пътуване /; по
море. морско пътешествие
soffest adj (Schid. Boot кораб, лодка)
здрав. год|ен. -на. издръжлив: (Person)
който не страда от морска болест
See|fisch т 1 морска риба: ^ fischerei / 17
морски риболов; -flugzeug п 20 хид¬
роплан /и, водосамолст т; -gangm 2/sg
морско вълнение п: -gefecht п 20 МП
морска битка: -gras п 22 Bot морска
грева: -Hafen т 5 морско пристанище:
-Handel т 4 xg морска търговия;
-hund 1 Zool тюлен т: -igel т 4
Zool морски таралеж; - kabel п 23 Ted)
морски [подводен] кабел: —karte f 16
навигационна карта
s^klar adj: Mar das Schiff war — корабът
беше готов за път [готов да отплува]
S^eklima п 24 морски климат
seekrank adj бол|ен. -на от морска болест
0 — werden разболявам сс AI [разболея
сс Е6] от морска болест, хваща AI мс
[хване Е2 ме] J. Pers морска болест
S^e|krankheit 1 17 морска болест: - krieg
т I морска война; — kuste f 16 морски
бряг*, -овс. крайбрежи|е п, -я;
S^le f 16 душа / (Mensch) човек т, душа
/■ Tech (Kabel кабел) жйл[о п, -а; цев /
Mus душйчка / (на струнен инстру¬
мент) О die ~ der Familie душата на се¬
мейството; keine lebende ~ war da няма¬
ше жива душа; sie spricht mir aus der ~
тя ми взема думите от устата; jmdn. in
tiefster ~ hassen мразя, uv II някого от
SEEMEILE 729
дъното на душата си [от дъндуша]: sie
ist eine - von Mensch тя е душа-човек
[прекрасен, златен човек]: sich [J] etw. [4\
von der - reden изливам Al [излея £6]
душата си (пред някого)
Se<>len|angst / 14 geh голям страх: 'frie¬
den ш 4 sg. mich ' friede т 7а.vg душевно
спокойствие; — große / 16;.vg благород¬
ство /I. великодушие п: 'leben п 2Vsg
душевен мир. душевен живот
seelenlos adj бсздуш|сн. -на. бсзучаст|сн.
-на. студен
Seelenmesse / 16 Kirche панихида /.
quäl / 17 душевно терзание, душевна
мъка
Seelenruhe / 16 sg душевно спокойствие:
(unerschütterliche Ruhe) пълно спокой¬
ствие О in aller ' erwartet er ... е пълно
спокойствие той очаква ...
seylen(s)gut adj много доб|ър. -ра. добро¬
душен. -на О ein 'er Mensch много
добър [златен] човек. добря|к /и. -ци
s^lenjvergnügt adj taug много весел и до¬
волен: 'verwandt adj срод|ен. -на
[блйз|ьк. -ка] но душа (mit [3] с); ~voll
adj задушсв|ен. -на. прочуветвен. скс-
пресйв|еи, -на
S^elen|Wanderung / 17 прераждане п на
душите; 'Zustand т 2 душевно състоя¬
ние
Seeleute pl моряци /;/
s^lisch adj душсв|сн. -на. психйчсски
Seelöwe т 1 Zool (вид) тюлен ж. морски
лъв
Seelsorge / 16sg Rel грижи pl за спасението
на душата
See|luft / 14 морски въздух: - luftstreit¬
kräfte pl военноморски въздушни сили
pl. -»macht / 14 силна морска държава:
-mann т 3 (/>/...leute) моря|к ж, -ци
seemännisch adj моряшки
Seemannsgarn л 20/sg разказ т за фантас-
'*тйчни морски приключенияО ' spinnen
разказвам AI [разкажа Е4\ небивалици
[фантастични морски ист6рии1
Segmannsheim п 20 дом (-ът) пгна моряка
See|meile/16, Ahk sm морска мйля; ~ möwe
/ 16 Zool чайка /; —nadel /16 Zool мор¬
ска игла; ~not/ 14jsg беда /[опасност
J\ в открйто море; ''Offizier т I* морски
офицер; ~ pferdchen л 23 Zool морско
конче; '»pflanze / 16 морско растение;
730 SEERÄUBERISCH
-räuber m 4 морски разбойни|к, -ци,
пират т; — räubere) / 17 пиратство п
^räuberisch adj пиратски
See | recht п 20 Jur морско право; — reise /
16 пътуван|е п, -ия по море; -rose / 16
Bot водна лилия; -salz п 20 морска сол;
— schaden т 5 корабна авария;
^Schiffahrt/17Isg морско корабоплава¬
не; -Schlacht / 17 морска битка; -sieg
т 1 морска победа; -Stadt / 14 край¬
морски град; — Stern т 1 ZooI морска
звезда; — streitkräfte pl военноморски
сили р!
seetüchtig adj г6д|сн. -на за мореплаване,
здрав, издръжлйв (за кораб); -un¬
tüchtig adj нсг6д|сн, -на за мореплаване
(за кораб)
S>e,e|verkehr т 1 */sg морски съобщения pl
seewärts adv към морето О — gelegen
обърнат към морето
Seewasser/; 23 морска вода
Seeweg т 1 морски път </ auf dem — по
море
See|wesen п 23jsg морско дело; — wind т 1
морски вятър; -Zeichen п 23 морски на¬
вигационен знак; -zunge /16 Zool мор¬
ски език, писйя /
Segel п 23 корабно платно О die — Aufziehen
[hissen, klarmachen] вдигам Al [вдигна
£2], опъвам AI [опъна Е2] платната; die
— einziehen [streichen] свивам АI [свия Е7\
платната; üherir umg die — streichen сви¬
вам знамената, капитулирам uv, v, AI;
mit vollen -n fahren плувам uv, AI c
опънат плата; über fr mit vollen 'DC
пълна пара, c всс сили, стремйтелно;
üherir umg jmdm. den Wind aus den —n
nehmen спъвам AI [спъна E2) някого в
нещо, иарализйрам uv, v, AI нечие дей¬
ствие, връзвам AI [вържа Е4\ някому
ръцете (ühertr)
Segeljboot п 20 платноходка/* -fahrt/ 17
пътуване п с платноходка
segelfertig adj готов за отплуване (за кораб)
Segelfliegen <.v/i> vi nur Inf летя uv, 12 c
безмо i орен самолет [c планер]
Segelfliegen n 23/sg безмоторно летене,
планерйз|ъм (-мът) т; —flieger т 4 пла-
нерйст т; — flugzeug п 20 безмоторен са¬
молет, планер т, планьор т; —jacht /
17 ветроходна яхта; — Masse / 16 Sp
клас т, [вид т\ платноходки
segeln <.w> i7 плувам uv, AI, пътувам uv, АI
с платноходка (nach [3] за, до); Flugw летя
wi\ 12 с безмоторен самолет; <М), \7:
den ganzen Tag [auf dem See] — карам uv,
А /. пътувам цял ден [по езерото] с плат¬
ноходка; der Adler segelt hoch in der Luft
орелът се носи високо във въздуха
Segelregatta /15а Sp регата / с платноход¬
ки; -schiff п 20 платноход т, кораб т
с платна; —Schulschiff п 20 учебен плат¬
ноход; —schlitten т 4 Sp шейна/-ветро¬
ход; -sport т 1 fsg ветроходство п;
-tuch п 22 брезент т за корабно платно
Segen т 4 благословия /; (Glück) благоде¬
нствие п, щастие п; umg (reiche Ernte)
богата реколта, обилие п от плодове О
umg seinen - zu etw. [3] geben давам AI
[дам, дадеш (-дадох)] съгласието [бла¬
гословията] си за нещо
segensreich adj geh благодат|ен. -на, благот¬
ворен, -на, много полсз|сн, -на
Segler т 4 (Segelschiff) платноход т, ветро¬
ходна яхта f; (Person) ветроход|ец т, -ци;
ZooI (вид) лястовица/
Segment п 20 Math сегмент т
segnen <///>> V/ благославям А2 [благословя
II] </ eine gesegnete Ernte богата жътва;
ein gesegnetes Jahr благодатна [плодо¬
родна] година; einen gesegneten Schlaf ha¬
ben имам uv, АI добър [здрав] сън
sehen <19/ЛА> вйждам Al [видя 12]; (anse¬
hen, betrachten) гледам uv, AI; (erkennen)
вйждам, разбирам Al [разбера E3]; (den
Blick auf ein bestimmtes Ziel richten) гле¬
дам (aus [3] от, auf [4], zu [3] към, durch
[4] през); (sorgen für) гледам, наглеждам
uv, AI (nach jmdm. някого), грйжа се uv,
Al (nach [3] за)0 siehst du! вйждаш ли!;
sieh mal! я гледай!, гледай тй!; siehe Seite
... виж [сравни] страница sich [4] bei
jmdm. — lassen посещавам Al [посетя
II], навестявам Al [навестя /] някого;
etw. [4] nicht mehr - können не мо|га uv,
-жеш (-жах) да търпя нещо; sich [4] zu
etw. [3] gezwungen [genötigt] — принуден
съм va, вйждам се принуден да направя
нещо; sich [4] nicht satt können an [J]
не мога да се нагледам на; jmdm« ähnlich
- прилйчам uv, AI на някого;
menschlich gesehen погледнато човешки;
die Fenster — auf die Straße прозорците
гледат към улицата
Sehen п 23/sg Physiol зрение n; поглед m,
грйжа (nach [3] за) O beim ersten - от
пръв поглед; jmdn. nur vom — kennen
познавам uv, Al някого само по лице;
umg ihm verging Hören und — той загуби
ума и дума
sehenswert adj, sehenswürdig adj забележй-
тел|ен, -на, интерес|ен, -на. който заслу¬
жава да се види
Sehenswürdigkeit/17 забележителност/
Seher т 4 ясновйд|ец т, -ци; Rel проро|к
'т, -ци
Seh|fehler т 4 дефект т на зрението; ~ feld
п 21 зрително поле; ~ kraft / 14 зрение
п; ~loch п 22 Amt зеница /
Sehne / 16 Anal сухожйли|е л, -я, жила /•
(Bogen лък) тетиваf; Math хорда /
sehnen, sich [4] <АА> копнея uv. Еб, жадувам
uv, AI (nach [J] за) O ein —des Verlangen
копнеж m. страстно [силно] желание
Sehnen я 23/.% копнеж т, силно желание
(nach [4\ по. за), стремеж т (nach [J] към)
Sehnenzerrung/17 Med разтягане л на сухо¬
жилие
Sehnerv т 9* od 8 Anal очен нерв
sehnig adj (voller Sehnen) жилест; (kräftig)
жилав, мускулест, як (за ръце, крака)
sehnlich adj съкровен. страст|ен, -на, пла-
* мен|ен. -на, горещ О jmdn. -st erwarten
очаквам uv. АI някого с най-голямо не¬
търпение
Sehnsucht /14 копнеж я> (nach [J] по), горе¬
що [съкровено] желание (nach [J] за)
sehnsüchtig adj изпълнен с копнеж [с жела¬
' ние] О —es Verlangen страстно жела¬
ние; jmdn. — erwarten очаквам uv, А1 ня¬
кого с голямо нетърпение
sehr adv много, твърде О — geehrter Herr!
многоуважасми господине!; — viel Geld
(твърде) много пари: es regnet — вали
силно: bitte -! моля!: danke -! (много)
благодаря!: — gern с удоволствие; so —,
daß... толкова (много), че...; wie - ich ihn
auch schätze, ich kann ihn nicht lieben кол-
koto и (много) да го ценя, не мога да го
обичам
Seh|rohr л 20 Маг перископ т; -scharfe/
*16 острота /на зрението; -vermögen я
23/% зрение л, -weite/16 зрително по¬
ле; -winkel т 4 зрителен ъгъл
seicht adj плйт|ък, -ка; übertr auch плос|ък,
-ка. повърхностен, -на. бесъдържате-
л|ен, -на
S^cht|heit, -igkeit / 17,/% übertr безсъдър-
жателност/, повърхностност /
S^ide/16 коприна/
S$del л 23 халба/</ ein - Bier халба бира
seiden adj копрйнен
Sejden|bau т 1/% бубарство л, копри-
нарство п; -faden т 5 копрйнена нйш-
SEILEREI 731
ха; — gewebe л 23 копрйнена тъкан;
—glanz т I jsg льскавяна/[бляськ т\ на
копрйна; übertr копрйнен блясък;
— Ьаагл 20 коса. мека като копрйна;
—papier л 20 копрйнена хартйя; —raupe
/ 16 копрйнена буба: — raupenzucht /
17/% отглеждане п на копрйнени буби,
бубарство л; — i*aiipenz§chter т 4 бубар
т; —Spinner т 4 ZooI копрйнена пеперу¬
да, копринарка/; —Spinnerei/17 копри-
нарство л. (Betrieb) копрйнена фабрика;
-Stoff т 1 копрйнен плат; — Zellstoff т
1 вискозна целулоза
seidenweich adj мек като копрйна
Seidenzwirn/» I копринен конец
seidig adj като копрйна. копрйнен О eine
— с Stimme мек [нежен] глас
S^ife / 16 сапун т < ein Stück — калъп т
сапун
seifen </>/>) vt сапунисвам АI [саиунйсам
AI]; (Erze. Edelsteine руда. скъпоценни
камъни) промивам АI [промйя Е7]
s^ifenartig adj като сапун
Siejfen|bad л 22 сапунена баня; —blase/ 16
сапунен мехур; —lauge/16 сапунена во¬
да [луга]; -näpfchen л 23 = -schale;
— pulver п 23 сапун т на прах; —schale
/ 16 сапуниера / —schäum т 2/% сапу¬
нена пяна; —sieder т 4 сапуна р т.
—siederei /17 варене л на сапун, сапуно-
варене л. (Betrieb) цех т, -ове за варене
на сапун; —stück л 20 калъп т сапун;
—wasser л 23 сапунена вода
sdfig adj сапунен: (wie Seife) като сапун
feiger adj Bergb отвес|ен, -на, верти-
хал|ен. -на. перпендихуляр|ен, -на
seihen <АА> \ч прецеждам AI (прецедя //]:
фил грйра.м uv. V. АI
Sejher т 4 цедилка /. цедка f; филт|ър т,
•ри; —papier л 20 фйлтърна хартйя ;
-tuch л 22 кърпа /за цедене, марля /
Seil л 20 въже л. -таО auf dem - tanzen
ходя uv, II, танцувам uv, AI по въже;
übertr намйра.м се AI [намеря се //] в
неейгурно положение, рискувам uv. AI
нещо; übertr umg das ist ein Tanz auf dem
— това е трудна [рискована] работа: mit
dem - springen скачам uv, AI на въже
Seilbahn/ 17 въжена лйния; -brücke/16
въжен мост
Seiler,ej / 17 въжарство л; (Werkstatt) въ-
жарска работйлнииа
732 SEILKÖRDERER
Spülförderer m 4 Tech въжен транспор¬
тьор [конвейер]: ^ hüpfen n 23/sg скачане
n па въже: ^ Schwebebahn /17 = Schwebe¬
bahn
Stilspringen <27a,ww> п скачам, t/v, AI на
вьже
Spü [tanzen n 23fsg ходене n [танцуване /;]
uo въже; - tänzer m 4 вьжеиграч m (акро-
Ght); - winde /Tech лебедка/
’sein <В/.ш) vi съм va; (vorhanden съм,
съществувам мг. AI; (gehören) съм, при¬
надлежа uv. 13; (sich befinden) съм. нами¬
рам се АI [намеря сс //], пребивавам uv,
AI; (slattlinden) съм, състоя се uv, 12; (es
gibt) йма uv. АI. 3. Pers О die Milch ist im
Kühlschrank млякото c в хладилника; was
ist? какво йма?: es war niemand im Zimmer
нямаше нйкого в стаята; es ist kein Zwei¬
fel няма съмнение; es war einmal ein Mäd¬
chen имало едно време едно момйченце:
am Leben ^ жив съм; geh sie ist nicht mehr
тя почина, тя не е вече между жйвите;
umg sie ist in die Stadt тя отиде в града;
umg er ist zu Freunden гой отйдс у прияте¬
ли; mir ist, als kenne ich ihn струва ми се. че
io познавам; es kann ^ възможно e; das
kann doch nicht ^! това не е възможно:
muß das трябва ли?, необходимо ли
е?; laß das ^! оставй това!; lassen Sie mich
оставете ме на мйра!; sei ruhig!
мълчи!: seien Sie so freundlich und... бъде¬
те i ака добър [добра, добри] и...: sei doch
nicht so ängstlich! не се страхувай толкова
много!; sei kein Kind! не ставай дете!: wie
dem auch sei както и да стоят нещата: es
wäre besser, wenn, ... би било по-добре,
ако...; wie wäre es mit einem Kinobesuch?
какво ще кажеш, да отидем ли на кино?,
искаш ли да отйдем на кино?; so, das
wär's, was ich dir zu sagen hatte това беше
всичко, което имах да ти кажа; das wäre
noch schöner! и таз добра!; die Kälte ist
nicht zu ertragen студът не може да се
понася: die Frage ist leicht zu beantworten
на въпроса може лесно да се отговори:
die Karte ist am Eingang vorzuzeigen биле¬
тът трябва да сс покаже на входа: es ist
nicht zu glauben не е за вярване: auf dem
laufenden - съм в течение на нещата; mir
ist jetzt nicht nach Essen сега не ми е до
ядене: es ist an dir, diese Angelegenheit in
Ordunng zu bringen твоя работа е да уре¬
диш въпроса: hier ist gut - тук е приятно
^in (^е, ^е) pron pass 1. (vor einem
Substantiv пред съществително) негов
(негова, негово; негови), kurz му; sein
Vater неговият баща, баща му; 2. (auf das
Subjekt bezogen отнесено къл< подлога )
свой (своя, свое; свои), kurz си; er kennt
seine Pflichten той знае задълженията си;
3. ^er(^e, Me)s; ^e)odder ~е(die ^ef
das -e;die ^en) odder ^ige(die ~ige,das
~ige; die ~igen) (ohne Substantiv без съ¬
ществително) неговият (неговата, него¬
вото: неговите); das ist dein Heft; wo ist
seins [das seine]? това е твоята тетрадка;
къде е неговата?; wessen Auto ist das? ist es
das — ige! чия кола е това? неговата ли е?
seiner I. pron perst J. Pers sg = gen von er u.
^es O sie bedarf - тя йма нужда от него; IL
pron poss, 3. Pers sg = gen fjsg u. gen pl O
die Krankheit Mutter болестта на майка
му; die Ratschläge — Eltern съветите на
родителите му; (t auch 2scin)
seinerseits adv (von ihm) от негова страна;
(von sich aus) от своя страна; ^zeit adv на
времето си. тогава
seinesgleichen pron подоб|ен, -на [рав|ен,
-на] на него, като него; рав[ен, -на на
себе си, себеподобен, -наО dieses Bild
hat nicht ^ тази картина е единствена
по рода си, хато тази картина няма вто¬
ра; verachtI er und той и нему по¬
добните, той и такива като него
spinet|halben, ^ wegen adv заради него
seinetwillen adv: um заради него
seinige pron | -sein
seismisch adj сеизмйч|ен, -на
Seismograph т 8 сеизмограф т
seit I. präp [3] от (за време) О - wann? от
кога?; seit Montag habe ich ihn nicht gesehen
от понеделник не съм го виждал;
langem отдавна: ^ kurzem от кратко
време; II. conj umg откакто, откато О —
ich ihn kenne откато го познавам
seitdem I. conj откакто, откато, откогато;
II. adv оттогава
Seite/ 16 страна/* (Buch книга) страница
/• Math: (Grenzlinie) страна / (на три¬
ъгълник и др.); (Grenzfläche) стена / (на
куб и др.); (Gleichung уравнение) член
т. -ове; МИ фланг т$ -овеО übertr seine
schwache ^ слабото му място; die rechte
[die linke] Seite des Stoffes лицето [опако¬
то] на плата; ^ an ^ geben вървйм един
до друг; er geht an meiner ^ той вървй
до мене; auf Seite acht на осма страница;
etwas. [4\ auf die - legen спестявам Al
[спестя II], слагам А [сложа II] настраг
на; das Schiff legte sich auf die ^ корабът
се наклони на една страна; auf die -
gehen отдръпвам се А1 [отдръпна се £2]
настрана [встрани]; nach dieser Seite,
bitte! моля. оттук [от тази страна]!; sich
[4\ nach allen vn umsehen оглеждам се
Al [огледам се А/]на всички страни; sie
wich nicht von seiner - тя не се отдели от
него; von unterrichteter - от верен [до¬
бре осведомен] източник; von -n des
Staates от страна на държавата: jmdm.
zur - stehen подпомагам Al [подпомог¬
на £2]. подкрепвам AI odподкрепям А2
[подкрепя //] някого
Seiten|ablader in 4 вагон ш със странично
разтоварване: - angrifT >п I Л/;/флангова
атака: -ansicht/ 17 профил т; изглед
т. отстрана: ' ausgang т 1 страничен
изход
Seitenblick т 1 поглед т (хвърлен) с край-
чеиа на окото, кос поглед: iibertr завист¬
лив [презрителен] поглед О mit einem -
auf das kranke Kind, bat sie zu schweigen
като хвърли бърз поглед към болното
дете. тя помоли за мълчание
Seiteiildeckung /' 17 МИ флангово прикри¬
тие: -fliigel т 4 Arch крил|6 п. -а;
-gasse/ 16странйчнауличка: -gewehru
20 Mil щик т. -овс. байонет т: - hieb т I
Sp (Fechten фехтовка) страничен удар:
iibertr иронична [язвителна] забележка:
наме|к т. -ци
seitenlang I. adj (заемаш) много страници:
И. adv по цели страници О ein
- er Brief писмо п от няколко страници,
много дълго писмо
Seiten|kette / 16 Chem странйчна верига;
— lehne /16 странйчна облегалка; — Linie
[..ia]/16 Eisenb странйчна лйния; - pfad
nt 1 странйчна пътека; —riß т I странй¬
чна проекция, йзглел /*; отстрана
seitens preip [2] от страна на
S|eiten|schiff п 20 Arch странйчен кораб (в
'^църква); -schwimmen п 23lsg Sp стра-
нйчно плуване
S^itenspnmg т 2 скок т, -овс встранй (auch
Sp); iibertr отклонсни|е п. -я; любовна
авантюра С- iibertr einen - ma¬
chen кръшкам Al [кръшна £2] (utttg) (за
женен човек)
Sejten|stechen л 23fsg Med бодеж т в стра¬
ната; -Straße/ 16 странйчна улица;
—tasche/ 16 странйчен джоб; -tiir/ 17
странйчна врата; —wagen т 4 кош т на
SEKUNDIEREN 733
мотоциклет: —Wechsel т 4 Sp смян[а*
/. -и на вратите [игрищата]
S^Uenweg т I странйчен нът: откдонени|е
п. -я ч- iibertr - е gehen върша ur. II нещо
тайно
Seitenzahl / 17 Тур поредно число т на
страницата, колонцйфра f; (Gesamtzahl
der Seiten eines Buches) общ брой на
страницитеО ein Manuskript mit -en
versehen номерирам uv. r. Al страници¬
те на ръкопйс
seither adv оттогава (досега): uing (bisher)
досега: - ig adj лосегаш|еп. -на
seitlich I. adj страннч|сн. -на. отстра¬
ни чч - von [_t] встрани or; ein - ge¬
schlitzter Rock пола 1 със странйчен
шлнц; И. priip [2] встрани от. на страна
от
seitwärts I. adv встранй. настрани: II. preip
[2] встранй ог
Sekante / 16 Math секан га /. секуша /
Sekret и 20 Med. Anal секрет in
Sekretär nt I* секретар in
Sekretariat n 20 канцелария f. секретариат
in
Sekretärin / I8 секретарка /
Sekt nt I шампанско n
Sekte /' I6 Rel секта /
Sektglas n 22 чаша / за шампанско
Sektierer in 4 Rel. Pol ccktüiit in
sektiererisch adj сектантски
Sektierertum n 22/sg сектантство n
Sektion / 17 секция f: Med дисекция f;
(Obdukation) аутопсия f
Sektor in 9a сектор nt (auch Math)
Sekundant in 8 (Duell) секундйнт in fauch
Basen. Schach)
sekundär adj bi оростепен|сн. -на. секун-
дер|сп. -на; £/ вторйч|еи. -на
Sekundärliteratur / 17 Lit сскундерна ли¬
тература; -rohstoff in I вюрйчна су¬
ровина: -ström т 2 El вгорйчен ток
Sekunde / 16 секунда / (auch Mus. Math)
<> eine bitte! един момент, моля!,
почакайте една секунда, моля; er ließ sic
nicht eine - aus den Augen той не я из¬
пусна нйго ш секунда [нйто за миг] от
очйте си
sekundenlang adj няколко секунди О eine
-е Pause пауза / от няколко секунди
Sekundenzeiger in 4 сскундарни|к т. -ни
sekundreren <d//»A> W съм га. ставам AI
[стана £2] секунданг (при дуел. бокс);
734 SELB
ühertr подпомагам Al [подпомогна £2),
подкрепвам Al od подкрепям A2 [под¬
крепя fl) (особено със слово)
selb pron dem: am -en Tage в съшия ден;
im -en Augenblick в съшия миг: zur
-en Zeit в [но] същото време; (] auch
derselbe)
selber pron dem = selbst 1.
selbst I. pron dem самият [самата, самото;
самите], сам [сама. само; сами]; лично
(ат, ти...) ^ er — hat die Tür geschlossen
гой самият [гой сам. той лично] затво¬
ри вратата; sie - hat die Tür geschlossen
тя самата [тя сама, тя лично] затвори
вратата; erkenne dich —! познай (сам)
себе си; das versteht sich von — това се
разбйра от само себе си; sie ist von —
gekommen тя дойде сама [по свой по¬
чин]; sie ist die Güte - тя е самата доб-
рота [олицетворение на доброта] II. adv
дори - sein Freund war dagegen дорй
приятелят му беше протйв това; — wenn
ich das wüßte«... дорй и ако го знаех...
Selbst п (gen auch -es): mein [dein, sein ...]
zweites — моето [твоето, неговото...]
второ „аз”; ein Stück von seinem - част
/ от неговата същност [от неговото
..аз”] ^
Selbstachtung / \ljsg самоуважение п
selbständig ad) самостоятелен, -на; (unab¬
hängig) независим
Selbständigkeit / 17fsg самостоятелност /
незавйсимост f (auch Pol) .
Selbst|anklage / 16 самообвинение //, -я;
— anschluß m 2 Те! автоматическа, те¬
лефонна връзка; -auslöser т 4 Phot са-
моспимачка /; - ausschalter т 4 Tech
автоматйчен прекъсвач; -bedienung /
l7/.vg самообслужване п
Selbstbedienungsgaststätte/ 16 ресторант т
със самообслужване; — laden т 5 ма-
газйн т със самообслужване
Selbstbefruchtung/ 17 Biol самооплождане
п; — beherrschung / I Ijsg самообладание
п; — bekenntnis п 27 самопризнание п,
-я; - bestlmmung / 1 Ijsg самоопределе¬
ние п (auch Pof): ** bestimmungsrecht п 20
Pol право /; на самоопределение; ^be¬
trug т 2/а;g самоизмама /
selbstbewußt adj самоуверен, със самочув-
с гвие
SelbstIbewußtsein п 23/.rg самоувереност /
самочувствие п: — bildnis п 27 авто¬
портрет /н; - binder т 4 вратовръзка /
Landw сноповръзвачка /; -biographie /
16а автобиография /* -bremsiing / 17
Tech автоматйчно спиране: -disziplin /
17 sg самодисциплина /* -entlader т 4
Tech самосвал т; - entzündung / 17 са¬
мозапалване п, самовъзпламеняване п;
- erhaltungstrieb /// 1 инстинкт т [чув¬
ство п] за самосъхранение: -erkenntnis
/ 13 sg себепознание п: -erziehung /
\7/sg самовъзпитание п; -fahrer nt 4
който сам шофйра (служебна) кола;
(Krankenfahrstuhl) инвалидна колич¬
ка (управлявана от самия инвалид);
- fahrlafette / 16 Mil самоходен лафет
selbstjgebacken adj (Brot хляб) домашен.
-на; (Kuchen сладкиш) приготвен в къ¬
щи; -gefällig adj самодоволен, -на; с
високо мнение за себе си
Selbstgefälligkeit / 17 sg самодоволство п,
- gefuhl п 20/sg самочувствие п;
selbstgemacht adj umg домаш|ен, -на (за
* вино и др.); -genügsam adj довол|ен.
-на ог себе си; -geschrieben adj соб¬
ственоръчно написан
Selbstgespräch п 20 моноло|г /71, -зи
selbstherrlich adj деспотйч|ен. -на. само-
властен, -на
Selbstherrschaft / 17/sg абсолютйз|ъм
(-мът) /и, самодържавие п: —Herrscher
т 4 абсолютен монарх, автократ т:
-hilfe / 16/sg лйчни усилия р/ (за по¬
стигане на нешо) / Jur законна само¬
отбрана; — Induktion / 17 El самоиндук-
ция /
selbstisch adj себйчен, -на. егоистичен, -на.-
егоцентрйчен. -на
Selbstkontrolle/ 16 самоконтрол т: —ko¬
sten pl себестойност /; -kostenpreis т
1 цена /на производител; -kridk / 17
самокритика /
selbstkritisch adj самокритичен, -на
Süelbstlladepistole / 16 автоматйчен писто¬
лет; -lallt т I Ling гласна / —Hebe
f 1 в/sg самолюбие п; —lob п 20/sg са-
мохвалство п, самоизгькване п
selbstlos adj безкористен, -на, самоотвер¬
жен
Selbstlosigkeit / \7jsg безкористност / без-
корйстие п, самоотверженост /
Selbstmord т 1 самоубийство п, -а О
- begehen самоубивам се А1 [самоубия
се Е7)
Selbstmörder т 4 самоубй|ец т, -йци;
* -mordversuch т 1 опит т за самоубий¬
ство
Selbstporträt [..tre:] n 24 od [..tre:t] n 20 ав¬
топортрет m
selbstredend adv untg естествено, разбира
се
Selbstschalter m 4 Tech автоматичен пре¬
късвач; ~ Schaltung / 17 Tech автома¬
тично комутйране, самовключване n
selbstschließend adj автоматически затва¬
ряш се [самозатварящ се] (за врата и
Др) •
selbstschreibend adj самопишещ
Selbst|schreiber т 4 Tech пйшеш [регистри¬
ращ] апарат
selbstsicher adj самоуверен
Selbst|sicherheit / 17/sg самоувереност f;
-Steuerung / 17 Tech автоматично
управление; Flugw auch автопилот m
Selbststudium n 28/sg самостоятелно из¬
учаване O dieses Lehrbuch eignet sich zum
~ der deutschen Sprache този учебник е
подходящ за самостоятелно изучаване
на немския език
Selbstsucht / 14/sg егойз|ъм (-мът) т, се¬
бичност /, себелюбие п
selbstsüchtig adj егоистйч|ен, -на, себйч|ен,
-на. себелюбйв; —tätig adj Tech авто¬
матичен. -на. übertr актйв|ен, -на. са-
моитшиатйв|сн, -на
Selbsttäuschung / 17 = Selbstbetrug; ~tor
п 20 Sp автогол т, -овс; —Überhebung
/ 17(sg самонадеяност /, високомерие п;
-Überschätzung / \l!sg самонадиенява-
пс п
Selbstüberwindung /17lsg: es kostete ihn viel
—, diesen Schritt zu unternehmen трябва¬
ха му много усйлия [той трябваше да
води борба със себе си], за да направи
тази стъпка
Selbstunterricht т 1 jsg = Selbststudium;
— Verblendung / 17 самозаслепсние п
selbstvergessen adj отдаден изцяло на нещо.
забравил себе си
Selbstverleugnung / 1 Ijsg самоотверженост
f. себеотрицание п; —Verpflichtung / 17
поемане п на яйчни обещания (за из¬
пълнение на производствения план и
др.)
selbstverständlich adj естествен, което се
разбйра от само себе си О kommst du
mit? -! ше дойдеш ли с нас? разбйра
се!
Selbstverständlichkeit / 17 пешо естествено,
нещо. което се разбйра от само себе си
С das ist mir eine — за мене (това) е
нещо естествено
Selbstverstümmelung / 17 самоосакатяване
SEMESTER 735
п (умишлено); —Verteidigung / 17/sg са¬
мозащита /\ самоотбрана f; -vertrauen
п 21/sg самоувереност / вяра / в соб¬
ствените сйли; —Verwaltung / 17/sg са¬
моуправление n; —wählerferndienst т I
автоматична телефонна служба за да¬
лечни разстояния; —Wählfernverkehr т
l/sg далечна автоматйчна телефонна
връзка;—zucht / 17/sg = Selbstdisziplin
selbstzufrieden adj самодоволен, -на
Selbstzufriedenheit / 17 jsg самодовол¬
ство n
selbstzündend adj самозапалваш се
Selbst|zGndung / 17 самозапалване n;
’ — zweck m 1 /sg самоцел /
Selek|tion / 17 Biol селекция f; — tivität /
I Ijsg Radio селектйвност /
Selen n 20*/sg Client селен m
Selcno|graphi| / I6a/sg селснография /.
— logjj/ 16alsg ссленология f, наука за
Луната
selig adj (überglücklich) блажен, чсстйт.
безкрайно щастлив; (verstorben)
пок0|ен, -йна; Kirche блажен. благос¬
ловен; umg (beschwipst) пийнал О ein
— es Lächeln блажена усмивка; meine
—е Mutter покойната ми майка; bis an
sein —es Ende до смъртта му
Seligkeit f 17 блаженство л, щастие п; Rel
вечно блаженство
seligpreisen <23а/ЛА> vt смятам AI [сметна
Е2] за безкрайно щастлив [за блажен]
Sellerie т 6 Bot целина /
selten adj ряд|ък*, -ка (не чест); рядко сре-
" шаш се; (außerordentlich) изключйте-
л[ен, -на, необикновен, извънреден.
-наО ein - schöner Hund рядко [извън¬
редно] хубаво куче; sie war von —er
Schönheit тя беше рядко краейва
Seltenheit / 17/.vg рядкост /• / 17 рядък ек¬
земпляр. рядкост /
Selterswasscr п 23 i азйрана минерална во¬
да
seltsam adj (merkwürdig) стран|сн, -на. осо¬
бен. чуд|ен. -на; (ungewöhnlich) необи¬
чаен. -йна
seltsamerweise adv странно, чудно
* Semantik / 17/sg Ling семантика /
semantisch adj Ling ссмантйч|сн, -на. cc-
мантйчсски
Semester w 23 ссмсст|ър m. -ри; -ferien pl
семестриални ваканция; -prüfung / 17
семестриален изпит
736 SEMIFINALE
Semifinale n 24 (pl auch -) Sp полуфинал
m
Semikolon n 24 (pI auch ..kola) Gramm точка
и запетая
Seminar n 20* семинар m. семинарии за¬
нятия: (~ raum) семинар т (помеще¬
ние): (Bildungsanslall für Geistliche) се¬
минария /О ein - belegen записвам Al
[запиша E4] семинарни упражнения
Seminargruppe / 16 учебна [работна] група
(във виеше учебно заведение в ГДР)
Semit(e) т 8 (7) семйт т
semitisch adj семитски
Semmel / 16 (кръгло) хлебче п, -та О
iimg die Ware geht weg wie warme ~n
стоката се продава като топъл хляб
(umg)
semmelblond ad} светлорус
Semmelmehl п 20 галета /
Senat т 1 Hist, Pol сенат т; (an Hochschu¬
len. Universitäten) академичен съвет: Jur
съдййска колегия О der Senat von
Westberlin Сенатът на Западен Берлйн
Senator т 9а сенатор т
Sendbote т 7 куриер т: geh пратени|к т,
-ци (auch iihcrtr)
Sende|anlage / 16 Tech предавателна стан¬
ция: предавателно устройство: ~folge
/ 16 Radio, Fernsehen програма/на пре¬
даванията: (Sendung in Fortsetzungen)
серия предавания, сериал т
senden <10. auch -sendete. gesendet//)/)) vt
пращам AI [пратя II], изпращам AI
[изпратя II] (jmdm. od an jmdn. etw. [4]
някому нещо): <Л/> vt Radio, Fernsehen
предавам А l [пре|дам. -дадеш (-дадох)]
O gestern abend wurde im Rundfunk [im
Fernsehen] eine Oper gesendet вчера ве¬
черта предаваха по радиото [по теле¬
визията] опера: nach jmdm. - пращам
да извйкат някого
Sender т 4 £7 предавател т; радиопре¬
давател т. телевизионен предавател
Sende|raum т 2 Radio студио п: — reihe /
16 серия предавания: сериал т ^ röhre
/ 16 Radio генераторна лампа: -schluD
т 2 Radio край т на предаването
Sendung / 17 пратка/(an [4] за. до): Radio,
Fernesehen предаване п, емисия /• geh
мисия / О eine ^ ausstrahlen излъчвам
АI [излъча II] предаване: eine — in Farbe
цветно предаване: der Rundfunk bringt
eine ~ über [■4\... радиото предава за...,
по радиото има предаване за...
Senf т 1 Kochk горчица f; Bot синап О
iihertr umg seinen ~ zu etw. [3] geben каз¬
вам си Al [кажа си Е4] мнението за
нещо (без да ме питат)
Senf|gurke/ 16 консервирани белени крас¬
тавици със синапено семе (и други под¬
правки): ~korn п 22 синапено семе;
~ packung / 17 Med синапена лапа;
pflaster п 23 Pharm синапен пластйр;
-mehl п 20 синапено брашно; ~sause
[..so:ßa]/16 Kochk сос т. -ове с горчица
sengen </?/>> vt (Gans. Huhn гъска, кокош¬
ка) пърля i/i’, II, опърлям А2 [опърля
/У]: (Hemd риза) ожълтявам AI [ожъл-
тея £6] при гладене; vi (Sonne слънце)
горя uv. 12. паля uv, II: ~de Hitze па¬
леща горещина [жега], зной т
senil adj старчески, грохнал
senior, Ahk sen. старши О Herr Korn sen.
господин Корн баща [старши]
Senior т 9а (der Älteste in einem Kreis)
доайен m: Sp спортйст от старша въз¬
раст
Senkblei п 20 Arch отвее т: Маг лот т
Senke / 16 падина /
Senkel т 4 връзки pl за обувки
senken <///>) vt (Kopf. Fahne глава, знаме)
навеждам Al [наведа £/]; (Blick поглед)
свеждам AI [сведа El]: (Stimme глас)
снижавам AI [снижа II], понижавам;
(Sarg ковчег) спускам Al od спущам AI
[спусна £2]: (Samen. Angel семе, въдица)
хвърлям А2 [хвърля II]: (Preise, Kosten
цени. разноски) намалявам А1 [намаля
11]: (Blutdruck кръвно налягане) пони¬
жавам AI [понижа И]: sich — (Abend,
Nacht вечер, нощ) спускам се od спущам
се: (Zweige клони) навеждам се; (Boden,
Haus земя. къща) хлътвам AI [хлътна
£2]: (Weg. Straße път. улица) снишавам
се
Senk|fuß т 2 Anat плоско стъпало; -»grübe
f 16 отводна шахта, помййна яма
senkrecht adj отвефн. -на. вертикален.
-на: Math перпендикулярен, -на
Senkrechte / 19 Math перпендикуляр т
О Math eine - fallen спускам Al od
спущам Al [спусна £2] перпендикуляр
Senk|ung / 17 Geol хлътване n, спадане n;
(Senke) падина f: (Verringerung) нама¬
ляване n. снижаване n (на цена и др.);
Med спадане /> (на вътрешен орган);
Med (Blutsenkung) утаяване п на кръвта;
- waage / 16 Tech ареомет|ър т, -ри
Senn m 1 od Senne m 8 овчар m. мандра-
джи|я m, -и (в Алпите); -е/16 алпййсхо
пасище: - er т 4 = Senn
Senner^i, / 17 краварник т -мандра (в
Алпите)
Sennerin / 18 овчарка /. мандраджийка /
(в Алпите)
Sennhütte / 16 овчарска колиба с мандра
(в Алпите)
Sensation / 17 сензация/
sensationell adj сензационен, -на
sensationslüstern adj жад|ен. -на за сензации
Sensationsmeldung / 17 сензационно съ¬
общение: -sucht /14; sg жажда /за сен¬
зации. страст/към сензации
Sense / 17 коса /' -n|mann т 2 sg geh
смъртта (изобразена като скелет с коса)
sensibel adj чувствителен, -на (gegen [4]
към) fauch Med)
Sensibilisator т 9а Phot сензибилизатор т:
- tat /17 чувствителност / {auch Med.
Phon
Sensualjsmus nt 1 l/.rg Phil сензуалйз|ъм
(-мът) m
Sentenz / 17 сентенция /
sentenziös adj като сентенция; (reich an Sen¬
tenzen) богат със сентенции
sentimental adj сантиментален, -на
Sentimentalität / 17 сантименталност /
separat adj отдел|ен. -на. самостоятелен,
-на (стая и др.)
Separatfrieden т 4jsg сепаратйвен мир
Separation/17 Lamiw регулйране п на сел¬
ското землище; - ismus т 11 /.sg сспа-
ратйз|ъм (-мът) т; -jst т 8 сепаратист
ш
separatistisch adj сепаратистки
Separator т 9а Tech сепаратор т. отде-
лйтел т
separieren <dfhh} rl Tech, Chem отделям
А2 [отделя //]. сспарйрам иг. v, Al
Sepjia / ISa сепия / (тъмнокафява боя);
Zooi = Sepie
Sepie [..ia] / 16 ZooI сепия /
Sepsisflifsg Medотравян|е nt -ия на кръв¬
та, сепсис т
September т 4 (gen auch -), Abk Sept. (ме¬
сец) септември m
Septett n 20 Mus септет m
Septime od Septime f 16 Mus ссптима f
septisch adj Med септйч|ен. -на, септйчески
Sequenz / 17 последователност f (auch
Chem): ред (-ът) m, -овс. редица /; Mus
ссквенция /
Sequester m 4 Jur% Med секвестър m
SERVICE 737
Sequestration / 17 Jur. Med секвестраиия
/ *
sequestrieren <d A/>> rt Jur, Med секвес¬
тирам hv. i\ Al
Serbe m 7 сърб|ин ш. -и
Serbien [Jan] n 23 Сърбия /; ^in / 18 сръб-
кйня /
serbisch adj сръбски
serbokroatisch adj съброхърватски
Serenade f 16 серенада /'
Sergeant [..yint] m 8 veralt сержант m.
подофицер m
Serie [..io]/16 серия./; поредица./; партйда
/ чч eine ^ Briefmarken серия пощенски
марки: diese Waschmaschinen ist be¬
sonders gut тази партйда перални ма¬
шини с много добра; eine ^ von (JnfiHlen
поредица / от злополуки, редица / зло¬
полуки
Serien|anfertigung [..rion..] / 17. ^bau т 1
серийно производство: Fertigung / 17,
^ Herstellung / 17 = Serienbau
serienmäßig [Jan..] adj ссри|сн, -йиа. na се¬
рии: (der Serie gemäß) съобразно със
серията
Serienproduktion (Jan..] /17 серийно про¬
изводство: ^ Schalter т 4 El сериен
ключ; ^Schaltung /17 Et последовател¬
но включване; серийна схема на свър¬
зване
serienweise < .ian..] I. adj ссри|сн, -йна; II.
adv на серии: iibertr масово
seriös adj (ernst, solide, gediegen) ссриоз|сн.
-на, солйд|сн. -на. изискан; (anständig)
прилйч[ен. -на. вдъхващ доверие
Semran т I * umg (langweiliges Gerede) без¬
конечно. скучно слово; безкрайни [праз¬
ни] приказки pl; umg (Strafpredigt) кон¬
ско евангелие (umg ); veralt проповед /
Serpentine / 16 ссрлситйна/(на шосе, път):
(Kurve) остър завой (на серпентина)
Serum п 28 od 29 Med серум т; — konserve
[..wa] / 16 Med консерва f от кръвен се¬
рум: ^therapie / 16а Med серумна те¬
рапия
Service [..wj:ß] п (gen -s od - [..wi:ßoß od..
wi:ß], pl -e od - [..wirßa od.. wi:ß]) сервиз
m ( за ядене и др.)
«Service [ßö:wiß] m I. pl [Bö’.wißa] ссрвйз m
(автомобилен сервиз, радиосервиз и
др.): (Bedienung) обслужване п (в хотели
и др.); Sp (Tennis тенис) сервис т
47 Нсмско-fibjn преки речник
738 SERVIERBRETT
Servierbrett [..w..] n 21 поднос m, табла
servieren [,.w„] <dhbj vt сервирам uv. v,
Al; Sp бйя uv, El ссрвис
Serviererin [..w..] / 18 сервитьорка /
Serviertisch [..\v..j m I масичка f за сер¬
виране
Serviette [..w..] f 16 салфетка /
servil [..w..] adj ссрвйл|сн. -на, оаболсп|сн,
-на
Servilität [..w..] / 17 ;\g сервйлност f, ра¬
болепие п
Servus! umg (guten Tag) здравей!: (auf
Wiedersehen) сбогом!
Sessel m 4 креел|ö n, -ä, фотьойл nt
seßhaft atlj (Volk народ, племе) уседнал
— werden установявам се Al [уста¬
новя се 11] на постоянно местожйтел-
ство, er ist — in Leipzig той живее в
Лайпциг, постоянното му мсстожйтсл-
ство с в Лайпциг
Session / 17 сесия /
setzen </?/»> vi ноаавям А2 [поставя //].
cjiäiaM А/ [сложа //]; (Baum, Blumen
дърво, цветя) засаждам А1 [засадя /У];
(Segel платна) опъвам А1 [опъна £2];
Karl lajiäi им А1 [заложа 11] (etw. [4] auf
[4] нещо на); Тур набирам А1 [набера
£2] tckci; sich [4] ~ сядам А1 [седна £2]
(auf etw. [4] на нещо, zu jmdm. до ня¬
кого); (Vogel птица) кацам uv, Al, кац-
вам А1 [кацна £2] (auf [4\ на); (Kaffee)
утаявам се А1 [утая се //]; w прескачам
AI [прескоча //] (über etw. [4] нещо) О
das Glas auf den Tisch — поставям ча¬
шата на масата; den Hut auf den Kopf
— слагам си шапката; jmdm. ein Denk¬
mal ~ издигам Al [издигна £2] ня¬
кому паметник; seinen Namen unter einen
Brief ~ подписвам Al [подпйша £4]
писмо; jmdn. über den Fluß — прекарвам
Al [прекарам Al] някого през реката;
ich setze keinen Fuß mehr in sein Haus
няма да стъпя повече в къщата му; eine
Frist ~ определям А2 [определя II]
срок; ein Ende - слагам край; etw. [4]
in Brand ~ подпалвам Al [подпаля //]
нещо; Hoffnungen ~ възлагам AI [въз¬
ложа //] надежди (auf jmdn. на някого);
jmdn. auf freien Fuß ~ освобождавам А1
[освободя //] някого от затвора; etw.
[4] aufs Spiel — рискувам uv, Al нещо;
etw. [4] außer Kraft - обезсилвам Al
[обезсиля //] нешо; einen Text in Musik
- пйша uv, E4, написвам Al [напйша
£4] музика към текст: jmdn. in Erstaunen
- учудвам Al [учудя //] някого: sich
aufs Pferd - качвам се Al [кача се II]
на коня: sich in Bewegung - тръгвам Al
[тръгна £2]. задвижвам се. Al [задвйжа
се 11] (за машина и др.): sich [2] etw. [4]
in den Kopf ~ наумявам си Al [наумя
си II] нешо: sich [4] in Verbindung - mit
[2] свързвам се Al [свържа се £4] c: sich
[4] zur Wehr - оказвам Al [окажа £4]
съпротива, отбранявам се AI [отбраня
сс 11]: (Т auch gesetzt)
Setzer т 4 Typ словослагател nt
Setzerei, / 17 Typ словослагателски [на¬
борен] цех
Setz|fehler nt 4 Typ словослагателска греш¬
ка. грешка / при [в] набора: — kästen т
5 Тур наборна каса: — ling т I Bot раз¬
сад nt; Zoo! дребна рйба за зарибяване:
^maschine / 16 Тур наборна машйна:
Min промивачка /. ‘отседна машйна:
^teich т I рйбни|к т. -ци; — waage / 16
нивслйр т
Seuche / 16 епидемия ./; iibertr auch болест
/. напаст /, зараза ./; - n|bekämpfung / 17
борба / с епидемия: — n|herd nt 1 огнйш|е
и -а на зараза
seufzen <ЛА> vi въздишам uv, Al. въздъх¬
вам Al [въздъхна £2]: iibertr въздйшам
(nach jmdm. по някого): (leiden) пъшкам
uv. Al (unter[ 2] от)
Seufzer nt 4 въздишка / C seinen letzten
- aushauchen [tun] издъхвам А/ [издъх¬
на £2]
Sex nt I ,'sg umg секс nt
Sex-Appeal [..api:l] ntisg (gen -s) сексапйд
nt O sie hat wenig ~ тя не е много сек-
сапйдна
Sextant nt 8 Asir, Маг секстант nt
Sexte / 16 Mus секста /
Sextett n 20 Mus секстет in
sexual adj = sexuell
Sexualerziehung / 1l\sg полово възпитание
Sexualität / \l/sg сексуалност f
sexuell adj сексуал|ен. -на, полов
sezieren <d/AA> vr Med правя uv. 11. на¬
правим A2 [направя II] дисекция, ана-
гомизйрам uv. v. Al
Sezj^rmesser n 23 Med скалпел m
Shampoon [schampurn od schempo:n] n 24
= Schampun * *
Sherry [scheri] m 6 шери n
Shilling [schi:] m 6. auch nt 1*. Abk s od sh
английски шилинг
SICHERN 739
Shorts [scho:rts] pl шорти pl
Show [scho:] / 15 шоу n
Siam n 23 = Thailand
siamesisch adj: ~e Zwillinge pl сиамски
близнаци pl
Sib{r|ien [..ian] n 23. Сибир m
sibjrisch adj сибйрски
Sibylle / 16 Myth сибйла /. пророчица /•
übertr auch гадателка f; врачка /
sich pran refl, 3. Pers sg u. pl. [4\ ce; 3. Peru
sg u. pl [3] си; (einander) се. си O ~ M
waschen мия ce uv. £7. измивам ce Al
[измия ce £7]; - [3] die Hände waschen
мия си. измивам си ръцете; die beiden
lieben ^ [4] двамата се обичат; sie hatten
- [3\ nichts mehr zu sagen тс нямаха как¬
во да си кажат повече; nur an ^ [4\
denken мйсля и\\ //. помйслям А2 [по¬
мисля //] само за себе си; er hat etwas
an - [4]. das alle abstößt у него има не¬
що. което отблъсва всйчки: an und für
- в същност, само по себе си; es hat
nichts auf ^ това нйщо нс значи, не е
от значение; etw. [4] bei - [3] denken
мйсля си. помислям си нешо; Geld bei
- [3] haben ймам uv, Al парй у себе си;
das ist eine Sache für sich това е друга
[отделна] работа, това е друго нещо;
gern für — [4] sein обйчам uv, Al да съм
сам; etw. [4] hinter - [3] haben свършил
съм va нешо. нещо е минало вече; etw.
[4] von [3] aus tun правя uv, II, на-
правям А2 [направя II] нешо по свой
почин: zu - [3] kommen идвам мг, А1
на себе си, свестявам сс AI [свестя се
II]: er bat ihn zu - [3] той го покани у
дома си: hier lebt es - gut тук се живее
добре, es fragt ob ... пита сс далй...,
въпрос е дали...: es versteht daß ...
разбира сс. чс...
Sichel / 16 сърп т, -ове. auch übertr О
Hammer und - сърп и чук
sichelförmig adj сърповйд|ен, -на
sicheln <///>) vt (Getreide) жъна uv, Е2 със
сърп; (Gras. Klee трева, детелина) кося
uv. //. окосявам AI [окося II]
sicher I. adj (zuverlässig) сйгур|ен, -на;
(ungefährdet) сйгур|ен. -на. безопасен,
-на; (unfehlbar) сйгур|ен, -на, точ!еи, -на,
безпогрешен, -на; (selbstbewußt) уверен,
сйгур|сн. -на С ich weiß es aus ^er Quel¬
le зная го от сигурен йзточник; ein
^es Einkommen сйгурен [гарантйран]
доход; es ist daß ... сигурно е, че
...; ich bin dessen ^ уверен [сйгур|ен, -на]
съм va в това: vor etw. [3] - sein не съм
застрашен от нещо: hier bist du ^ тук
си на сйгурно място, тук си в безопас¬
ност; der Chirurg muß eine ^e Hand ha¬
ben хирургът трябва да има сйгурна
[безпогрешна] ръка; - ist сйгурното
си остава сйгурно; II. adv (wahrschein¬
lich) сйгурно. вероятно; (mit Sicherheit)
сйгурно; положйтелно О er wird ^ bald
kommen той сйгурно [вероятно] скоро
ще дойде; aber разбира се! естестве¬
но!; er weißest той го знае с положи¬
телност
sichergehen < 13a/.w> vi избягвам А1 [избяг¬
на41 Е2\ всякакъв риск О um sicher¬
zugehen, überprüfte der Gelehrte alle
Versuche selbst за да бъде сйгурен. уче¬
ният проверй сам всйчки опити
Sicherheit / l7/.vg сйгурност f; безопасност
/; увереност/, положйтслност/ точност
/ / 17 Fin гаранция / О sich [4] in —
befinden намйрам сс А/ [намеря се //]
в безопасност; etw. [4] in bringen при-
бйрам Al [прибера ЕЗ] нещо на сйгурно
[безопасно] място; etw. [4] mit - be¬
haupten твърдя uv. 12 нешо с положи¬
телност
Sicherheitsabstand т 2 Verk безопасно раз¬
стояние; ^ausschuß т 2 комитет т за
обществена безопасност; ^faktor т 9а
коефициент т на сйгурност; ^glas п 22
предпазно [иечуплйво] стъкло; ^gurt т
1 Kfz, Flugw предпазен колан
sicherheitshalber adv за по-голяма сйгур¬
ност
Sicherheits|lampe /16 Bergb безопасна [руд¬
нична] лампа; ^leistung / 17 Jur гаран¬
ция У; ^maßregeln pl предпазни мерки
pl: ^nadel / 16 безопасна игла; ^ organ
/? 20 орган п на държавната сйгурност;
^rat п\ 2 Pol Съветът за сйгурност (при
ООН); ^-schloß н 22 секретна брава;
^Schlüssel т 4 секретен ключ; -ventil
[..w.J п 20 Tech предпазен клапан;
^Vorrichtung / 17 Tech предпазно
усгройсi во; - Vorschrift / 17 инструкции
pl за охрана на труда
sicherlich adv сйгурно. несъмнено
sichern (hb) vi предпазвам Al [предпазя
//] (vor [}]. gegen [4] от); (gewährleisten)
осигурявам Al [осигуря //]. гарантирам
мг, Al. обезпечавам Al [обезпеча //];
(Auto. Fahrrad автомобил, колело) за¬
ключвам Al [заключа II]: (Gewehr. Pi-
74« SICHERSTELLEN
stolc пушка, пистолет) спускам AI od
спущам AI [спусна E2] предпазителя;
MH (Grenzen граници) охранявам uv,
Al: Mi! (Posten пост) прикривам Al
[прикрия £7]; sich [4\ ~ предпазвам се
(vor [3], gegen \4\ от) O sich [3] einen guten
Platz ~ осигурявам си хубаво място;
in gesicherten Verhältnissen leben мате¬
риално сьм vti обезпечен
sjcherstellen <a/Ith) rt (in Sicherheit bringen)
запазвам AI [запазя //] (vor [3] от), съ¬
хранявам А1 [съхраня //]; (gewährlei¬
sten) осигурявам AI [осигуря //]. обез¬
печавам AI [обезпеча II], гарантирам
иV. V. AI: (feststellen) установявам Al
[установя //] със сигурност: (beschlag¬
nahmen) конфискувам uv. i\ AI О si¬
chergestelltes Diebesgut конфискувани
крадени вещи /»/
Sjcherung /' 1предпазване л (vor [3] от):
оеш уряванс и. обезпечаване л, гаранция
J: МП охрана /; / 17 (Gewehr. Pistole
пушка, пистолет) предпазител т; Е!
предпазител т. бушон т О El die ~ ist
durchgebrannt бушоните р! изгоряха
sicherwirkend adj (Arznei лекарство) ефи¬
касен. -на
Sicht/17/jg видимост/(auch Flugw, Mar):
(Аи$ЬНск)йзглед и/, гледка / (auf [4]
към); (Blickwinkel) гледна точка, гледи¬
ще п. аспект т О heute haben wir gute
~ днес ймаме добра видимост; auf
weite ~ в перспектива, с оглед на бъде¬
щето; auf kurte ~ с кратък срок, крат-
коср6ч|ен, -на; außer -*• sein намйрам се
AI /намеря сс II /вън от обсега на зрй-
телното поле, скрил съм се от погледа:
in ~ kommen появявам се AI [появя се
//] на хоризонта, започвам AI [започна
Е2] да се вйждам; in heutiger — от днеш¬
но гледище; Fin ein Wechsel auf [bei] -
zahlbar менйтелница / .платима при
представяне
Sichtagitation / 17 нагледна агитация
sichtbar adj който се вйжда. вйдим:
(sichtlich) яв|сн. -на. очевйд[ен. -на
Sicht|barkeit / Yltsg вйдимост f: очевид¬
ност /; -behindenmg / IVsg недобра
вйдимост
'sichten (Ith) v/ (erspähen) забелязвам AI
[забел|ежа* / (-язах)]. съглеждам AI [съ¬
гледам A!\. съзирам Al [съ|зра Е (-зрях)]
:s[chten (Ith) vi (prüfen u. ordnen) подреж¬
дам Al [подредя //], преглеждам АI
[прегледам А1\> проверявам AI [прове¬
ря //] (картотека, документи и др.);
(sieben) пресявам AI [пресея £б], пре¬
чиствам А! [пречйстя //], сортйрам uv.
V, AI (зърно и др.)
sjchtlich adv яв|ен. -на. очевйд|ен, -на
Sichtung / 17 пресяване л. пречйстване п;
сортиране а: (übertr) подреждане л; пре¬
глеждане п. проверка /
Sjcht|vermerk т I вйза / заверка f:
--Wechsel т 4 менйтелница, която се
изплаща при представяне
Sichtweite / 16 далечина / на вйдимост
‘ О die - betrug 100 Meter ймаше 100
метра вйдимост. виждаше се на 100
метра
Sjchtwerbung / 17 нагледна агитация [ре¬
клама]
Sjckergraben т 4 дренаж т. дренажен ка¬
нал
s|ckern <л7!> V/ капя uv, Е4, процеждам се
AI [процедя се //]. прониквам AI [про¬
никна Е2\ (durch [4] през); übertr (Licht
светлина) пронйквам. прокрадвам се АI
[прокрадна се Е2\ О in den Boden »
пронйквам. просмуквам се AI
[про|смуча се. -смучеш се (-смуках се)]
в земята
S|ckerwasser л 23. auch 23а перкулационна
вода: просмукваща сс вода (през дига
и др.)
siderisch adj Astr звезд|ен, -иа; сидерйч|ен,
-на. сидерйчески
sie pro и pers 3. Pers fjxg [У] тя: [4] нея, я;
3. Pers pl [У] те; [4] тях, ги
Sie pro» pers sg u. pl [/] Вйе, [4] Ви, Вас;
(Anrede обръщение) Вйе <0 sind - al¬
lein? (Вие) сам (mjsg) ли сте?; (Вие) сама
(I sg) ли сте? (Вие) самй (/>/) ли сте?; ich
kenne - sehr gut аз Ви познавам много
добре
Sieb л 20 сйт|о л. -а. решет[о п. -а; (Tee-,
Kafleesieb) цедка/* Tech филт|ър т, -ри;
'-druck Тур ситопечат м; (Schablonen¬
druck) трафаретен [шаблонен] печат
Siebartig adj решетест, като решето
'sieben (hh) rt. vi цедя uv. II. прецеждам
Al [прецедя II]: (Sand. Mehl) сея uv. E6,
пресявам AI [пресея E6]: übertr правя
uv. II строг подбор
:sieben - 7 (| Zahlen) O übertr das ist mir
ein Buch mit - Siegeln нйщо не разбй-
рам АI [разбера £3] от това. това е за
мене нещо съвсем непонятно
S^ben f: die - числото седем; umg mit der
— fahren пътувам uv, А 1 със седмицата;
überlr umg sie ist eine böse — тя е лоша
[свадлйва] жена
sieben|eckig ad] седмоъгьл|ен, -на; —fach
adj седмократ|ен, -на, седмор|ен, -на
si^ben|hundert пит = 700 (f Zahlen);
—jährig adj седемгодишен, -на
Sj$benjahrplan m 2 Wirtsch седемгодишен
план
Siebenmeilenstiefei pl ботуши-бързоходки
р\ (в приказки) О — anhaben вървя uv,
12 с великански крачки, вървя много
бързо
Siebenmonatskind п 21 седмаче п, -та
Sjjbensachen pl umg: hast du deine — bei¬
sammen? събра ли си нещата?; seine —
packen стягам си Al [стегна си Е2] ба¬
гажа, събирам си А1 [събера си Е3\ пар¬
цалите (umg)
Siebenschläfer т 4 Zool сънлйв|сц т, -ци;
umg 27 юни (според народното пре¬
дание времето през този ден определя
времето в продължение на 7 седмици)
3pben|stündig adj седемчасов; —tägig adj
седемдневен, -на; —tausend пит = 7000
(t Zahlen)
siebente пит т. /, п = 7 (f Zahlen)
Siebentel п 23 ссдмйнка J. една седма част
siebentens adv сбдмо, на седмо място
%b|kohle / 16 пресети въглища рТ,
-trommel / 16 Tech пресевен барабан,
барабанно сито
siebzehn пит = 17 (t Zahlen); ~te пит
т, f, п = 17. (Т Zahlen)
siebzig пит = 70 (| Zahlen)
siebziger: in den — Jahren des vorigen
Jahrhunderts през седемдесетте годйни
на мйналия век
Siebziger т 4 човек между 70 и 80 годйни
О er ist in den — п той е прехвърлил
седемдесетте, той е на повече от 70 го¬
дйни
^jpbzigjjährig adj седемдесетгодйш|ен, -на;
—ste пит т, /, п = 70. (t Zahlen)
Siebzigstel п 23 седсмдесстйнка f една
седемдесета част
siech adj болнав, хйлав, нсмош|сн, -на
tischen </ib> w линея uv, Еб, чезна uv, Е2
Siechtum п 22/sg линеене п. чезнене п
siedeheiß adj кипящ, врящ
Siedehitze / 16/sg температура / на ки-
neue; ühertr тропическа [непоноейма]
горещина О ühertr in — geraten разяря-
вам се AI [разяря се 11]
Sjplekessel т 4 Tech варйлен котел
SIEGESGEWISS 741
siedeln <Л6> vi заселвам се Al [заселя се
Щ
sieden <32, d — tt. auch siedete. gesiedet<7i6>
vt варя uv, 11, сварявам Al [сваря //];
v/ вря uv. 12, възвйрам Al [въз|вра Е
(-врях)], кипя uv, 12 О Eier - сварявам
яйца; etw. [/] beginnt zu - нещо възвйра,
завйра; etw. [4\ ia öl - пържа uv, 11,
опържвам А1 [опт,ржа //] нещо в много
олио: —des Wasser кипяща вода: -de
Wut яростен гняв
Siedepunkt т 1 lsg точка / [температура
/] на кипене
Söller т 4 заселни|к т. -ци: -ung/ 17
селиш|е п, -а
Sieg т 1 победа/ (über \4] над) (auch Sp)0
den — davontragen одържам Al /одържа
13} победа; von — zu - от победа към
победа
Siegel п 23 печат /и О ein — auf etw. [4]
drücken слагам Al (сложа /1]. удрям А2
[ударя //] печат върху нещо. подпечат¬
вам АI [подпечатам А У] нещо; übertr
unter dem — der Verschwiegenheit под
секрет
S£$gel|bewahrer m 4 Hist пазител m на
печата; -lack m 1 червен восък
siegeln </;/)) vt подпечатвам Al [подпе¬
чатам Al], запечатвам (c червен восък)
Siegelring m I пръстен m c герб [c мо¬
нограм и др.], който се използва и като
печат
siegen <ЛЛ> vi побеждавам Al [победя II]
(über jmdn. od etw. ]4] някого od нещо)
<j die Mannschaft siegte (mit) 4 : 2 (vier
zu zwei) отборът нобедй c 4 : 2 (четири
на две); ühertr über alle Schwierigkeiten
— преодолявам Al [преодолея Еб] всич¬
ки трудности
Sieger т 4 победйтел т; —in / 18 побе-
дйтелка /• — betrieb т I завод т -пър¬
венец; -ehrung / 17 Sp (тържествено)
награждаване на нобедйтелите; — mann¬
schaft / 17 отбор т -победйтел; — podest
п 20, auch т 1 Sp почетна стълбичка;
-Staat т 9 държава/-победйтелка
siegesbewußt adj уверен в победата
S^gesjbogen т 4 od т 5 триумфална арка;
-denkmal п 22 памстни|к т, -ци на по¬
бедата; -feier / 16 тържеств|о п -а по
случай победа
si^gesgewiß adj сйгур|ен. -на [уверен] в
победата
742 SIEGESGÖTTIN
Si£ges|göttin / 18 Л/17/1 богиня / на по¬
бедата. -taumel т 4 geh опиянение п
от победата: - tor п 20 Sp решаваш гол:
- treffer т 4 Sp = - tor
siegestrunken adj опиянен от победата
st£g|haft, - reich adj победоносен. -на
steh(e)!. Ahk s. виж!
sielen, sich [4] \hb> umg търкалям се .42
[търколя се //]. въргалям се иг. .42 [umg)
(in [3] в) (за деца. прасета и др.)
Siemens-Martin-Ofen т 5, kurz SM-Ofen
Tech мартенова пеш: --Stahl т 2 sg od
l sg. kur: SM-Stahl мартенова стомана
Siesta [ßi-e..]/ 15 следобедна почивка: -
halten почивам си Al [почина си £2].
подремвам си А! [подремна си £2]
следобед
siezen </?/>> vr говоря uv. II на Ви (jmdn.
на някого), обръщам сс А1 [обърна се
£2] с Вие (jmdn. към някого)
Sigel п 23 сйгла / (в стенографията)
Signal п 20* сигнал nt (zu [3] за); Eisenb се¬
мафор nt; El алармен сигнал: -anlage/
16 El сигнална инсталация; -feuer п 23
сигнален огън; —flagge f 16 сигнален
флаг; — gast т 2 моряк т -сигналйст; (р!
моряци-сигналйсти); -geber т 4 Tech
сигнализатор т; — gerät п 20 сигнален
апарат [уред]
signalisieren <d, hh} vt. vi сигнализйрам uv.
r. aT. давам Al [дам. дадеш (дадох)]
сигнал
Signallampe / 16 сигнална лампа; — licht
п 21 сигнална светлина; -mast т 9 сиг¬
нален стълб: Eisenb семафор т; — pi¬
stole / 16 сигнален пистолет; — scheibe
/16 сигнален диск: — schuß т 2 сигнален
йзетрел; -stab т 2 сигнална палка (на
органите по движението)
Signalsystem п 20* сигнална система С*
das zweite - втората сигнална система
Signal|tafei / 16 Theat сигнално табло:
- Vorrichtung /17 - Signalgerät
Signatarmacht / 14 Po! страна f [държава
f], подписваща международен договор
[пакт]
Signatarstaat т 9 = Signatarmacht О die
—en des Potsdamer Abkommens странйте.
подписали Потсдамското споразмение
Signatur / 17 (Bibliothek). Pharm, Тур сиг¬
натура f; (Kartenzeichen) картографски
знак; (Namenszeichen) подпис m
signieren <d/AA> v/ (Abkommen договор)
подписвам .4/ [подпиша £4]. слагам
подпис: слагам AI [сложа //] сигнатура
Silage <..35] / 16 силаж т
Silbe / 16 сричка /
Silbenrätsel п 23 ребус т [кръстословица
(] сьс срички: ши рала ./; -Schrift / 17
ернчково писмо: -trennung / 17 Gramm
делене п [пренасяне п] на срички
Silber п 23 sg сребро п; (Silbergeschirr) сре¬
бърни съдове pl: (Silberbesteck) сребър¬
ни прибори р!' iihvrtr dicht das - des
Mondlichtes сребристата лунна светли¬
на: in - gefaßt обкован със сребро
Silberlader / 16 сребърна [среброносна]
жила: - bad п 22 Phot електролитна ва¬
на за посребряваме: -harren т 4 кюлче
п. -га [слйгь|к ш. -ни. пръчка /] сребро:
- besteck п 20 среб ърни прибори р! за
ядене: - blech п 20 сребърно фолио, лис¬
тово сребро: -braut / 14 съпруга / в
деня на сребърната сватба: -bräutigam
т 1 съпруг т в деня на сребърната сват¬
ба: -brokat ш 1 сребърен брокат;
-buche / 16 Bor бял бук; -erz // 20
сребърна руда: -fuchs т 2 Tool сре¬
бърна лисица; -gehalt т \ sg сребърна
проба; -geld и 21 sg сребърни монети
pl: -geschirr п 20 сребърни съдове />/.
-glanz т I sg сребърен [сребрист] бля¬
сък
silbergrau adj сребрпсгосив
Silberhaar // 20 посивяла [побеляла, по¬
сребрена] коса
silberhaltig adj съдържаш сребро: - hell adj
блесгяш като сребро; (Stimme. Lachen
глас. смях) звънлив
Silberhochzeit / 17 сребърна сватба
silberig adj = silbrig
Silber|iegierung / 17 сребърна сплав; — löwe
m 7 Zool пума ./; -mcdaille [..daljo] / 16
сребърен медал; -münze / 16 сребърна
монета
silbern adj сребърен, -на, от сребро; geh
сребрист, блестящ О -е Hochzeit сре¬
бърна сватба
Silberpapier п 20* станиол т, сребърно
фолио; - pappel / 16 Bot бяла топола;
-stahl т 2 od т I Tech сребърна сто¬
мана, калибровапа стомана със сребъ¬
рен блясък; -Stift т I сребърен молив;
-stück /1 20 = Silbermünze; — tarnte./ 16
Bot сребърна ела; —Währung / 17 Ein
сребърен еталон
silberweiß adj сребрйстобял
Silberweide / 16 Bot бяла върба; -zeug n
20isg umg сребърни нрйбори и съдове
silbisch adj Ling срйчков, на срички; срич-
кообразуващ
silbrig adj (Glanz) сребрист; (Ton тон)
* яс|ен, -на, чист. звънлив, звуч||ен, -на
Silhouette [siluets] / 16 силует т
silieren <ЛА> vl Landw силажирам uv, v,
АI
Silik|at п 20 Chem силикат т; ~оп и 20*
Chem силикон т; —ose / 16 Med сили¬
* г •
коза /
Silizium п 28/sg Chem силйций т; ^ stahl т
2 ос1 т I силициева стомана
Silo т 6 (Speicher) ейлоз т; (Behälter zur
Bereitung von Gärfutter) силажна яма;
^futter n 23/sg смлаж m; ~mais m 1 /sg
силажна царевица
Silvester [.w..] m 4 od n 23 последният ден
от годината. 31 декември; ^abend т 1
новогодишна вечер; ^nacht / 14 ново-
голйшна нош
Similistein т 1 имитация / на скъпоценен
камък
sjmpel adj (sehr einfach) прост, обикновен;
(allgemein bekannt) извест|ел, -на, прост;
(Person човек) найв|ен, -на, просто¬
душия. -на; (beschränkt) простоват,
прост
Simplex и 20 (gen auch pi auch ..plizia)
Gramm проста [коренна] дума
Simplizität f 1 1/sg простота /
Sims m 1 od n 20 Arch корниз m
Simulant m 8 симулант m: ~in / 18 си-
мулантка /
Simulator m 9a симулатор m, тренажор m
simulieren <d vt (voriäuschcn) симу-
лйрам u\\ \\ AL преструвам се AI [пре¬
сторя се //]; (nachbilden) симулирам
(условия с научна, познавателна или
учебна цел) Krankheit - симулирам,
че съм бол|сн, -на. преструвам се на
бол|ен. -im; Fieber ^ симулйрам, че
имам треска; einen Rauvnflug симу¬
лйрам (условия на) космически полет
simultan adj Ling симултан|ен, -на; Schach
едновременен, -на; — dolmetschen
превеждам АI [преведа El] симултанно
Simultandolmetscher т 4 симултанен пре¬
водач; -»Übersetzung / 17 симултанен
превод; ^ spiel п 20 Schach едновреме¬
нен сеанс на няколко дъски
Sinfofd£ od Symphonie f 16а симфония f;
konzert п 20 симфонйчен концерт;
^Orchester п 23 симфонйчен оркестър
Sinf9niker od Symphoniker т 4 Mus ком¬
позитор in на симфонии; ~ pl симфо-
НЙЦ11 pi
SINN 743
siofonisch od symphonisch adj симфонйч|ен,
-на
singen <27/ЛА> vt пея uv. E6, изпявам Al
* [изпея E6]\ vi пея; dicht auch възпявам
(von jmdm. od etw. [3] някого od нещо)
O nach Noten ^ пея по ноти; eine Arie
изпълнявам Al [изпълня //] ария;
zum Klavier ^ пея c акомпанимент [със
съпровод] на пиано; der Wind singt вя¬
търът свири; jmdtt. in den Schlaf - при¬
спивам Al [приспя 13] някого c песни;
umg ein Loblied auf jmdn, singen възхва¬
лявам А/ [възхваля II] някого: mit sin¬
gender Stimme sprechen говоря uv, II на¬
певно
Singlkunst / 14 певческо изкуство; ^sang
m 2 монотонно пеене, тананикаме n;
-»spiel n 20 (весела) пиеса c арии и pe-
читатйв
Singstimme f 16 Mus глас (-ът) m% -овс; Mus
(Gesangspartie) вокална партия O eine
Komposition für Klavier, Geige und zwei
~n композиция / за пиано, цигулка и
два гласа
Singstunde / 16 час (-ът) /и, -ове по пеене
Singular т I* Gramm едйнствено число
Singvogel т 5 пойна птица
sinken <27./л/?> vi (Nebel, Ballon мъгла, ба¬
лон) падам AI [падна Е2] (бавно); спус¬
кам се AI od спущам се AI [спусна се
Е2]\ (Schiff кораб) потъвам AI [потъна
Е2): (Preis, Barometer цена, барометър)
падам; (Temperatur, Interesse темпера¬
тура, интерес) спадам AI (спадна Е2]
О das Boot sank лодката потъваше; den
Mut -» lassen губя uv, //, изгубвам AI
[изгубя II] кураж, падам духом; die Ar¬
me - lassen отпускам Al od отпущам
AI [отпусна Е2\ ръце; in Schlaf -» по-
зъвам в дълбок сън, заспивам AI [заспя
13] дълбоко; in tiefes Schweigen — по¬
тъвам в дълбоко мълчание; in Ohnmacht
-» падам в безсъзнание; in Mutlosigkeit
-*• изпадам в малодушие; in jmds. Arme
^ падам в обятията па някого; in die
Knie падам на колене; in jmds. Achtung
^ падам в очйте на някого; vor Scham
in die Erde - потъвам в земята от срам;
der Wasserspiegel sank um 3 Meter нивото
на водата спална с 3 метра; die ^de
Sonne залязващото слънце
Sinn т 1 (Sinnesorgan) сегив|о п. -а; т 1 lsg
744 SINNBILD
(Verständnis) чувство n, усет m, разбйра-
не n (für etw. [4] за нещо); (Gehalt,
Bedeutung) смйсъл m; значение n; дух
(-ът) m: (Denken) мйсъл /, ум (-ът) пи
съзнание п; —е /?/ (Geschlechtstrieb) по¬
лово влечение; Oder Mensch hat fünf — е
човекът има пет сетива; seine fünf ^е
zusammennehmen събирам си АI [събера
си ЕЗ] ума, концентрирам се uv. r, AI;
mit wachen -еп внимателно; geh die^e
schwinden mir губя uw /1. изгубвам AI
[изгубя //] съзнание; nicht ganz bei ^en
sein не съм va на себе си: wie von ^en
sein като луд съм, вън от себе си съм:
etw. [/] geht mir durch den - нещо ми
минава през ума: etw. [/] kommt mir in
den ^ нещо ми хрумва, нещо ми йдва
на ум; sich [3] etw. [4] aus dem ^ schlagen
избивам си AI [избия си £7] нещо от
ума; etw. [4] im ^ haben възнамерявам
uw Al нещо. наумил съм va си нещо;
im besten [weitesten] - des Wortes в най-
добрйя [в най-широкия] смйсъл на ду¬
мата; dem ^ nach übersetzen превеждам
AI [преведа £7] по смйсъл: das hat
keinen ^ това няма никакъв смйсъл; das
ist nicht nach seinem ^ това не е по него¬
вия вкус: im von jmdm. od etw. [3] в
духа на някого <н/ нещо; sie äuBerte sich
im gleichen '•е тя се изказа в същия дух;
er ist anderen ^es той е на друго мнение
Sinnbild // 21 еймвол т
sjnnbildlich adj символичен. -на
sinnen <26//»/>> vi мисля мг. 11, размиш¬
лявам мг, А1 (über etw. [4\ върху нещо):
(in Gedanken nach etw. suchen) обмис¬
лям A2 [обмйсля //] (auf etw. [4\ нещо):
(planen) замислям, кроя uv, 11 (auf etw.
[4\ od etw. [4\ нещо) O auf einen Ausweg
- търся йзход (от затруднено поло¬
жение): auf Mittel und Wege — търся
средства и пътища; nichts Gutes - не
мйсля. не кроя нйщо хубаво: nicht ge¬
sonnen sein, etw. zu tun не мйсля. не съм
v« склон |ен. -на. и на ум не ми минава
да направя нещо: sein Sinnen und Trach¬
ten ist auf ein Ziel gerichtet неговите по¬
мисли и стремежи са насочени към една
цел
sinnend adj замислен; (träumerisch) замеч¬
тан
Sjnnenjgenuß nt 2 чувствена наслада:
— mensch nt 8 чувствена натура, човек
nt на плътските удоволствия
sinnentleert adj изпразнен от смйсъл;
--entstellend adj който изопачава смй-
съла, изопачаващ смйсъла
Sinnesländerung/17 промяна*/[прелом т]
във възгледи [в мирогледа]; —organ п 20*
Anal сетйвен орган. сетив|о п, -а;
—täuschung / 17 сетйвна измама;
—Wahrnehmung / 17 сетйвно възприятие
sinnfällig adj очевйд|ен. -на. яв|ен, -на,
яс|ен. -на
Sinnjgebung/ 17 (das Verleihen eines Sinnes)
осмйсляне tt; (Deutung) тълкуване n,
интерпретация/ —gedieht n 20 Ul епи¬
грама f; - gehalt m 1 идейно съдържание
sjnn|gemäB adj според смйсъла. по смйсъл;
— getreu adj вер|ен*. -на, точ|ен, -на,
отговарящ на смйсъла; — ig adj (Äuße¬
rung. Gedanke изказване, мисъл) ум|ен.
-на. разум|сн. -на. смйспен; добре про-
мйслен; (Geschenk подарък) iron вни¬
мателно подбран, но често не подхо¬
дящ; (geistreich) остроум|ен. -на, духо-
вйт; (Lied песен) неж|ен. -на; —lieh adj
сетйв|ен. -на; (wollüstig) чувствен;
(Begierde. Freuden желание, радости)
плътски
Sinnlichkeit / 17/sg сетйвност / чувстве¬
ност /'
sinnlos (unvernünftig) adj безсмислен;
* (unsinnig) безразсъден, -на, безум|ен.
-наО - betrunken мъртво пиян
Sinnlosigkeit / 17isg безсмислие /;. абсурд¬
ност /; безумие п
sjnnreich adj мъд|ър. -ра. разум|ен. -на.
смислен; целесъобразни, -на
Sinnspruch т 2 сентенция /
sinnverwandt adj Ling синонйм|ен. -на:
-verwirrend adj объркващ; -voll смйс-
лсн. разум|ен. -на: (zweckmäßig) целе¬
съобразен. -на: -widrig adj абсурден,
-на. алогичен, -на. безсмйслен
Sino|log(e) nt 8 (7) Ling синоло|г т, -зи.
китайст nt; - logie / löa .vg синология
/'. китанстика /
Sinter т 4 Min варовиков туф; котлен ка¬
мък; Tech агломерат nt. спечен мате¬
риал: шлака f
sintern <.v/f> if Tech опичам се Al [спе|ка
cc. -чеш се (спекох се)], агломерйрам uv,
у. AI: синтерувам uv, Al
Sintflut / 17 sg Rel потоп nt C iihertr eine
— von Flugblättern море от позиви
Sinus nt (gen-, pl - od -se)' Anal сйнус nt:
Math. Ahk sin сйнус nt
Siphon m 6 сифон m (auch Tech)
Sjppje / 16 род (-ix) m, -ове, семейств|о и,
-а (дис/i Дог. Zool): -^schaff/17 wmg род
(-ът) m, всички роднйни; tfAerrr (Bande)
банда / шайка /
Sirene/16 7Vi7/. Л/vfA сирена /: -nlgeheul
п 20 sg виене п на сирени
Sjrup т I* сироп /?/
sirupartig adj като сироп
sisti^ren <d hh) rt Jur (Verfahren дело)
преустановявам AI (преустановя //].
спирам AI [спра £ (спрях)]: (Person чо¬
век) задържам AI [задържа /3], арес¬
тувам ж*. г. AI
Sitte / 16 (Brauch) обича|й т. -и. традиция
I: (sittliches Verhalten) нрави pL морал
т: ^ n р/ обноски р!. маниери />/: дър¬
жане п . das ist bei uns ^ това c прието
у нас
Sittenlehre / 16 етика /
sittenlos ш/j безнравствен. аморал|ен. -па
Sitten|losigkeit 1 I7 sg безнравственост /.
аморалност /; -prediger т 4 моралист
т. морализатор m; ^richter т 4 мо¬
ралист пк блюстител т на морала:
-готап I роман т за нравите (в да¬
дена епоха)
Sitten|verfall т \/sg, ^Verderbnis / 13/sg
упадък т на нравите, морално разло¬
жение [падение], поквара /
Sittich т 1 Zool (вид) папагал /и
sjttlich аф нравствен. морал|сн. -на.
стйч|си. -на
Sittlichkeit / 17 sg нравственост /, мо¬
рал т
Sittlichkeits|verbrechen п 23 престъплени|е
//. -я на сексуална почва; ^Verbrecher т
4 прсстъпии|к пк -ни на сексуална почва
sittsam ad/ (bescheiden) скром|ен. -на. въз¬
държан: (keusch) целомъдрен, благои-
рав|ен. -на; (wohlerzogen) благовъзпйтан
Situation / 17 ситуация / положени|е п.
-я, обстановка /О der ^ gewachsen sein
справям се А2 [справя се II] с положе¬
нието: versetz dich bitte in meine ~ поста¬
ви се, моля ти се, на моето място [в
моето положение]
Situationskomik / 11/.sg хомйчност/на си¬
туацията [на положението]
situiert adj: gut ^ добре поставен, ма¬
териално обезпечен, състоятелен, -на
Sitz /77 I (Sitzflächc) седалка /; (Sitzgelegen¬
heit) стол /77, -овс; (Kino. Theater кино,
театър) мясг|о* /к -а; (Auto автомобил)
седалка /': (Amt) мяст|о* 77. -а (в управа,
съвет и др.); (Verwaltungsgebäude. Re-
SITZENLASSEN 745
gierungsort) седалище n (на правител¬
ство и др.): (Residenz) резиденция /:
(einer Firma) местонахождение /7. -я (на
фирма и др.); (Wohnsitz) местожител¬
ство 7/. (Körperhaltung) стоика / (на ез¬
дач) ч einen ^ einnehmen заемам AI
[заема £ (заех)] място, сядам AI [седна
£2]: sich [4] auf einem ^ niederlassen ся¬
дам: ein Wagen mit vier ^en четири-
местна кола: seinen ^ aufschlagen уста¬
новявам се AI [установя се //] на по¬
стоянно местожителство (in [3] в): der
Mantel hat einen guten ^ палтото стой
добре
Sitz|bad /7 22 седяща баня: — badewanne/16
седяща вана: ^bein п 20 Anat седалищ¬
на кост .
sitzen (saß. gesessen ЛА> vi седя 7#г. 12: (sich
befinden) съм va. намирам се. седя (an
[3]. auf [3] na), (wohnen) живея uw Еб
(in [3] в): (Kleidungsstück дреха) стой 7/»\
12 3, Pers (добре, лошо) über den Bü¬
chern ^ седя над кит nie; im Gefängnis
- лежа uw 13 в затпбра: im Rat ^ член
съм na съвет: im Vorstand ^ в управата
съм: beim Frühstück ^ закусвам AI [за¬
куся //]; einem Maler - позирам uw AI
на художник: umg das Kleid sitzt wie an¬
gegossen роклята е [стой] Kntö излят;
eine Kränkung nicht auf sich [4] - lassen
nc търпя uw 12 оскърбление; die Henne
sitzt auf den Eiern кокошкаia мъти: sich
\4\ krumm - изкривявам cc A I [изкривя
се II] oi седене: umg etw. [4] lernen [wie¬
derholen], bis es sitzt уча uw //. повтарям
A2 [повторя //] нещо, докатб го науча:
umg wie auf Kohlen (wie auf Nadeln] ^
седя като na тръни: umg er hat einen
^ гой е пийнал
Sitzenbleiben <23a sv) W umg Schule оста¬
вам Al [oeiäiut £2] (в съшия клас): umg
scherzh (Mädchen) оставам стара мома:
umg (Teig тесто) nc втасвам А / [втасам
.47]. ис бухвам А! [бухна £2]
sitzend adj ссляш О eine ^е Lebensweise
заседнал живб|
sitzenlassen (За ЛА> г/ umg (Schüler) остй-
' вям А2 (оставя //] ла повтаря класа:
(im Stich lassen) напускам AI od напу¬
щам AI [напусна £2]. изоставям (жена.
депа), зарязвам А/ [зарежа Е4] (моми¬
че) (umg): (warten lassen) оставям (ня-
кою) да чака напразно
746 SITZFLEISCH
Sjtzfleisch n 20 sg: umg kein ^ haben не
Mü|ia мг, -жсш (-жах) да седя дъ:ио вре¬
ме на едно място, не ме свърта на едно
мяст (мш#). нсс1!око|ен. -йна, [нерв|ен,
-на] съм va
Sitzgelegenheit / 17 мяст|о* //, -а за сядане;
-gruppe / 16 мека мебел, гарнитура/
- kissen п 23 възглавничка / за сядане;
- platz т 2 мяст|о* п, -а (за сядане в
театър, превозно средство и др.);
-reihe / 16 ред (-ът) /и. -ове (в кино,
театър); — streik т 6 седяща стачка
Sitzung / 17 заседани|е п, -я; Mal сеанс т
О eine — anberaumen насрочвам А! /на¬
сроча II] заседание
Sjtzungslperiode / 16 Pari сесия /; -saal т
2 (/?/ ..sälc) заседателна зала
Sizilianer ш 4 сииилиан|си т, -ци; -in / 18
симилианка /
sizilianisch adj сицилиански
Sizilien <Jion] п 23 Синилия /
Skala / 15а ос! 15 скала/* Мт гама /{auch
uhcrir)
Skalp nt I* скали т, -ове
Skalpell п 20* Med скалпел nt
skalpieren <d//i/>) vt скалийрам uv. i\ AI
Skandal m I* скандал nt; untg (Lärm) врява
/. олелия fiumg) 'y das ist ja ein —! това
c скандално!, това е (цяло) безобразие!
skandalieren <d//iA> W вдигам АI [вдигна
Е2\ шум [врява] .
skandalieren <d/A6> vt скандализирам uv, v,
AI, шокйрам uv, V, AI; sich \4J ~ шоки¬
рам се (über 14] от)
skandalös adj скандал |сн. -на, безобраз|ен,
-на
skandj^ren <d//i/>) v/ скандйрам uv. r, AI
Skandinavien [..wion] n 23 Скандинавия /;
~ vier [..wiar] nt 4 скандинйв|ец nt. -ци;
^ vierin [..wior..] / 18 скандинавкаУ
skandinavisch [,.w..] adj скандинавски
Skat nt \/sg Kart ска) nt
Skelett n 20 Anat скелет m O zum - ab¬
gemagert станал на скелет, станал кожа
и кости innig)
Skelettbauweise / 16 Arth скелетно строй-
тел ство
Skepsis / 13jsg скептицйз|ъм (-мът) т, съ¬
мнение п. недоверие п; О mit großer
- с I олямо недоверие, много скептймно
Skeptiker />; 4 сксптй|к т„ -ци
skeptisch adj скспгйч|сн. -на. недоверчив
Skeptizismus nt 11 sg скептицйз|ъм
(-мът)/II
Sketch nt 1 Theat скеч nt. -ове
Ski = Schi
Skjzze/16 Kunst скйца /, ескйз nt; Lit скица
f, 6чер|к nt, -um; (kleine Erzählung) къс
разказ; ~n[buch n 22 скйцни|к m. -ци.
блок nt, -ове за рисуване
skizzenhaft adj (flüchtig entworfen) бегло
скиийран [нахвърлян] 'V seine Bilder wir¬
ken - картините му ирилйчат на скйци
skizzieren <d Ith) vt екипирам uv, r. AI.
нахвърлям A2 [нахвърля II] (план и др.)
Sklave <..waj nt 7 роб nt (auch iihertr)
Sklavenarbeit [..w„] / 17 Hist робски труд
(auch iihertr): - halter nt 4 Hist робо¬
владелец nt. -ци: — haltergesellschaft / 17
Hist, Politök робовладелческо общест¬
во. робовладелство: - halterordnung /
1 I sg робовладелчески строй: ^handel
in 4 sg Hist търговйя fc роби; - Händler
ш 4 търг0в|ец in. -ци на роби: ^ markt
т 2 Hist пазар т на роби
Sklaverei [..w..] f 17 sg Hist робство n
Sklavin [. .w..] / 8 робймя f
sklavisch [..w..] adj робски, рабски (dicht)
eine - e Nachahmung сляпо подра¬
жание
Sklerose / 16 Med склероза /
sklerotisch adj Med склерогйч|ен. -на
Skpnto in 6 od и 24 Hdl шконто n
Skorbut nt 1 jsg Med скорбут m
Skorpion nt 1* Zool скорпион nt: Astr съз¬
вездието Скорпион
Skrofel / 16 Med скрофула /
skrofulös adj Med скрофулоз|ен. -на
Skrofulöse f 16 Med скрофулоза f
Skrupel in 4 скрупули pl, съмнения pi. угри¬
зение n. -я на съвестта O sich [J] keine
- machen не се безпокоя uv. II, не чув¬
ствувам uv, AI угризения на съвестта
(über etw. [4\ за нещо)
skrupel|haft adj който йма скрупули; ~los
adj безскрупулен, -на
Skulptur / 17 скулптура /
Skunk т 6 Zool скункс т
Slalom /и 6 Sp слалом nt
Slaw|e /и 7 славян|ин т, -и: ’-entum п
22<‘sg славянство п; ~in f 18 славянка
У '
slawisch adj славянски
Slawjst m 8 славйст nt; ~ik fjsg славй-
стика /
Slowake nt 1 слова|к nt. -ци
SlowäKej / Словакия /
Slowakin f 18 словачка /
slowakisch adj словашки <• die Sprache
словашки (език)
Slowen|e m 7 словен|ец ш. -ци; ^in / 18
словен ка /
slowenisch adj словенски O die Sprache
словенски (език)
Smaragd nt 1 Min изумруд пи смарагд m
smaragd|en adj изумруден; ^färben adj c
цвега на изумруд, изумрудено зелен:
^grün adj изумрудено зелен
Smog /и 6 (gen auch -) смог т
Smoking т 6 смокинг т
so L adv така. гьй, толкова \ er arbeitet
viel — той работи миою. - така
ли?: ^. nun sind wir fertig (и) така. свър¬
шихме вече: ^ geht es nicht така нс мо¬
же: ^ schnell (gut] wie möglich колкото
се може пб-бързо (по-добре]: daß...
така.... че...: - oder - така или иначе:
bald bald ^ гу така. ту иначе: umg
komm gegen Mittag e.ui към обед; Н.
conj I. {Einräumung опчтьпка) колкото
и да. въпреки че. макар че, - unange¬
nehm es mir auch ist. ich muß es sagen
колкото и да ми е неприятно, трябва
да I о кажа. 2. (Folge следствие) така
<чс): sie spricht leise. ^ daß ich sie nicht
verstehen kann тя ювбри тихо. така че
не мога да я разбера: 3. (Vergleich срав¬
нение) ^..., колкото .... толкова;
sehr er klassische Musik liebt. - sehr
lehnt er moderne Musik ab той колкото
обича класическа мушка, толкова отри¬
ча модерна I а мушка, III. pron dem та¬
къв. юкава. Iдкова: ткйва * - ein
schöner Abend такава хубава вечер: bei
^ einem Wetter на [в. при] такова време:
^ etwas ist mir noch nicht passiert такова
пешо нс ми се е случвало още: ^ schöne
Mädchen такива хубави момичета
sobald сощ (веднага) шом. щом като '✓
^ ich in Berlin angekommen bin. werde ich
schreiben шом като пристигна в Берлин,
ше гшшл
Söckchen />/ (деiски) къси чорапки pl
Socke / 16 къси чорапи pl (мъжки):
untg sich [•/] auf die machen тръгвам
AI [тръгна E2]
Sockel nt 4 и6к|ъл nt. -ли. (Denkmal. Statue.
Säule памепжк. ciaiya. колона) поста-
мен1 nt. пиедестал nt. El (Glühbirne
крушка) нок|ъл ш. -ли
Sockenhalter т 4 мъжки жартиери pl
Soda / ftd п 24 sg Chem сода /. натриев
карбонат; (Sodawasser) газирана вода.
сода / einen Whisky mit trinken нйя
SOLBAD 747
uw E7 уиски със сода
sodann adv освен това. също така: veralt
слсд това
S9dawasser п 23а. kurz Soda / od п 24/.vg
сода А газирана вода
Sodbrennen п 23!.\g Med киселинй pl </
haben ймам uw AI киселини в сто¬
маха .
soeben adv (vor einem Augenblick) току-що;
(in diesem Augenblick) в момента, сега
Sofa n 24 канап|е nt -та. диван m; ^klssen
n 23 възглавница/за диван
sofern conj в случай че. докблкото: (wenn)
ако
soff prüf von saufen
sofort adv ведшиа. незабавно
sofortig adj незабавен, -на
Soforthilfe f 16 незабавна помощ
Soförtlmaßnahmen pl незабавни мерки pl;
^verbrauch m I \g незабавна консумация
sog prüf von saugen
Sog nt 1 Mar, Kfz. Flugw вихрово течение
(след кораб, самолет, кола); Маг кйл-
вагерна диря; iihertr притегателна ейла.
обаяние п ühertr in den der Gro߬
stadt geraten попадам А / [попадна Е2\
във водовъртежа на големия град
sogar adv дори
S9genannt adj така наречен
soglefch adv = sofort
Sohle / 16 Anat стъпал|о -ä. ходйл|о n,
-ä; (Schuhe) подметка f; (Strumpf чорап)
cn.najio, -a; (Einlegesohle) подложка /
за обувка; (Boden) дъно n (на река. до¬
лина. канал и др ): Bergh работен хо¬
ризонт. стаж т ^ iihertr vom Scheitel bis
zur ^ oi uaHaia до петите
Sohn nt 2 син <-i>i) nt. -obc > mein ейне
мой!: iihertr der verlorene ^ блудният
син
Sohnchen n 23 синче n, -ra
Sohnes|liebe / 16 \g синовна обич; ^pflicht
/ 17 синовен д!>ДI
Soiree (Boa .) / 16 литературно-музикална
вечер; прием nt: veralt соаре п. -та
Soja|bohne / 16, kurz Soja f 15a Bot соя /;
* - mehl n 20 брашн|о л, -ä от соя; ^ öl n
20 соево масло
solange conj докатб
Solarbatterie / 16a слънчева батерия;
^energie / 16a слънчева енергия; ^-jahr
n 20 .-btr слънчева година
Solbad n 22 солна баня
748 SOLCH
solch pnm dem: ^er, ^es; ^e; ^ein
[eine, ein]; ^e; ein ^er, eine ^e, -^ein
^es; такъв, такава, такова; такива О
Bücher такива книги; bei einem^en
Regen, bei — einem Regen при такъв
дъжд; ich habe ^en Hunger толкова съм
va глад|ен. -на
solcherart I. pron dem undekl такива; O
Dinge такйва [подобни] неща pl. неща pl
от подобен вид [характер]; II. adv по
такъв начин« така; er sagte es ~, daß...
той го каза така, че...
solcherlei adv мкъв. от такъв характер
\ ^ Musik такава музика; ich habe -
schon gelesen чел съм вече такова нещо
Sold ш I МП (войнишка) заплата / О in
jmds. ^ stehen на служба съм га при
някшо
Soldat т 8 воини|к т. -ни
Soldaten|leben п 23;.vif войнишки живот;
-lied н 21 войнишка песен; ^spräche/
16 войнишки жаргон
Soldateska / 15а veracht I военщина /
soldatisch L adj войнишки. воен|сн, -на. II.
av по войнишки, но военному
Soldbuch п 22 МП военна книжка (в Гер¬
мания до 1945)
Söldner т 4 наемен войник. наемни|к т.
-цн
S?l|e / 16 солена вода: солен разтвор;
^ei п 21 яйце. сварено в солена вода
solidarisch adj солидарен. -на О sich [4]
^ erklären обявявам се AI [обявя се //].
за солндар|сн. -на (mit jmdm. с някого)
solidaris&ren, sich [4] <d ///>> солидаризи¬
рам се uv. V. AI (mit [J] с)
Solidarität / 17 ле солидарност /
Solidaritatsjkomitee п 24 комитет т за со¬
лидарност; ^ kundgebung / 17 митинг т
в знак иа солидарност: ^spende / 16
парична помощ / в знак на солидарност
solid(e) <///; солйд|ен. -на. здрав: (rechtschaf¬
fen) иоряльч|ен. -на. почтен. сериоз|ек.
-на
Solist т 8 солист т: ^in / 18 солистка /
Soll п 24 (Norm) (работна) норма /* (Ab¬
lieferungssoll) наряд т: Fin дебит т. od
дебет ш V Fin - und Haben дебет и
креди 1. разход т и прйход т
sollen </i6> m (Verpflichtung) длъж|ен. -на
съм 14/. трябва uv. unpers: (Notwendig¬
keit) трябва, необходимо с: (Vermutung)
говори се. казват, разправятО du sollst
besser arbeiten трябва [ддЬж|ен, -на си]
да работиш по-добре; wir hätten früher
daran denken ^ трябваше nö-рано да
помйслим за това; der Kranke soll nicht
aufstehen болният нс трябва [не бйва]
да става: das soll nicht wieder Vorkommen
това няма да се повтори, това не ще
се повтори; er soll kommen той нека да
дойде, нека дойде, да дойде: er soll leben!
да живее!; er soll mir nur kommen! само
да ми дойде!: soll ich die Tür zumachen?
да затворя ли вратата?; was soll ich tun?
какво да правя?, какво (трябва) да на¬
правя?; was soll das (heißen)? какво значи
това?: ich weiß nicht, an wen ich mich wen¬
den soll не зная od знам E ohne Aorist
към кого да се обърна: wenn es morgen
regnen sollte, dann..., sollte es morgen re¬
gnen, dann... ако утре валй. тогава...:
sollte es möglich sein? възможно ли е?,
нима с възможно?: sollte er krank sein?
дали не е болен?: sollte er das gesagt ha¬
ben? възможно ли е да е казал това?;
es soll mich freuen, wenn... ще се
(за)ралвам. ако...; sie soll mehrere Spra¬
chen beherrschen казват, че тя владее
няколко сзйка. тя владеела няколко езй-
ка: er soll eine Reise um die Welt gemacht
haben говори cc. че той е направил око¬
лосветско пътуване
solo adj: ^ singen пея uv. Е6 соло
Solo п (gen -s, pl ..li) Mus сол|о nt -a;
* - Instrument n 20 солов [солйраш] инст¬
румент; — sänger m 4 солйст m (певец);
^Sängerin / 18 солйстка / (певица):
'•tänzer m 4 солйст m (танцьор):
> tänzerin / 18 солйстка / (танцьорка)
Solquelle / 16 солен йзвор
Solstjtium п 28 Astr слънцестоене п
solvent (uli Bank платежоспособен, -на
Solvenz [..w..]/' 17 sg Bank платежоспособ¬
ност 7
somjt von/. adv следователно O er ist krank
und kann ' nicht kommen той е болен
it следователно не може да дойде: und
^ ist die Frage erledigt и c това въпросът
е изчерпан
Sommer т 4 лят|о* п, -а О — und Winter
зиме и дете
Sommer|ferien [Jan] pl лятна ваканция
Sqmmerfrische / 16 летуване п: (Ort) ле¬
товище »■ -а С in die - gehen отйвам
.-11 [отида El] на летуване: znr - fahren
заминавам Al [замина £2] на летуване
Sommerfrischler т 4 лет6вни|к пи -ци. ку¬
рортист т; ^ frischlerin / 18 летовничка
/ курортйстка f: ~ getreide h 23 Landw
летница./; — kieid n 21 лятна рокля
sommerlich adj лет|ен*. -на O sich M -
kleiden обличам се AI [об|лека се. -ле-
чеш се (-лякох се)] лятно; es ist noch
^ warm още с топло, като през лятото
Sommer|mantel т 5 лятно палто; ^mode
/ 16 лятна мода; ^monat т 1 летен
месец
sommern, sommern <ЛА> vt (Betten) изваж¬
дам AI [извадя //] (дюшеци) на слънце;
(Vieh) изкарвам AI [изкарам AI] на лят¬
на паша: (Baum дърво) режа uv, Е4 за
просветляване О v/ unpers: es sommert
лятото настъпва [йдва]; das Feld sommert
полето се зеленее
Sommerlnacht / 14 лятна нощ; ^Olympiade
/’ 16 лятна олимпиада; regen т 4 летен
дъжд; ^roggen т 4fsg лятна ръж
sommers adv лятно време, през лятото
Sommersaat / 17 летни посеви pl; летнииа
f: --Sachen pl летни дрехи pl: ^ schlaf т
I >sg Biof летен сън (за някои животни);
^Schlußverkauf т 2 лятна разпродажба;
^Sonnenwende/ \6/sg Astr лятно слън-
цестоене. летен слънчев поврат; —spiele
pl Theat летни представления; Sp летни
олимпййски игрй: ^sprossen pl Med лу¬
нички pl
sommersprossig adj луничав, (покрит) c лу¬
нички
Sommerl tag m 1 летен ден; ^ theater n 23
леген театър; ^weizen m 4 лятна пше¬
ница: -wohnung / 17 лятна къща. дача
f. вйла /
Somvner(s)zeit / 17/лх лятно време, лято п
’ < zur ^ през лятото
Somnambule т 7 сомнамбул т
Somnambuljsmus т II/\£ сомнам-
булйз|ъм (-мът) т
sonach adv следователно, значи
Son|ate / 16 соната f: -atine f 16 сонатй-
‘ на f
Sonde f 16 Tech. Med сонда /
Sonder|abdruck m 1 отделен отпечатък (от
статия и др.); ^angebot и 20 Hdl стоки
pl с голямо намаление; ^auftrag т 2
специална задача [мйсия]; ^ausgabe /
16 специално издание
S9nderbar adj (merkwürdig) чуд|ен. -на.
своеобразен, -на. необикновен; (seltsam)
особен. стран|ен. -на О ^-! странно!,
чудно!
sonderbarerweise adv за учудване, странно
' waren alle Fenster offen за мое
SONDERUNG 749
[твое. наше] учудване вейчки прозорци
бяха отворени #
Sonderbeauftragte т Т лиц|е п, -а със спе¬
циални пълномощия [със специална ми¬
сия]; ~ berichterstatter m 4 специален ко¬
респондент; ^bestimimmg / 17 извън¬
редно разпореждане; ^botschafter m 4
послани|к mt -ци със специална мйсия;
'»druck m 1 отделно издание (на студия
и др.)
Sondereinsatz m 2 извънредна бригада О
freiwilliger — доброволка бригада
Smderfall m 2 специален [извънреден] слу¬
чай; ^ frieden m 7а/sg сепаратйвен мир;
^gericht п 20 Jur извънреден [специален]
съд
S9ndergleichen adj безподобен, -на. нечуван
С eine Unverschämtheit ^ нечувано без¬
срамие, безсрамие, което няма равно
на себе си
sonderlich I. adj особен; II. adv особено
много О das Bild gefällt mir nicht ~~ кар¬
тината ne ми харесва особено много;
nicht — sauber немного [не особено] чист
Sonder|Iing m I* чуда|к ш. -ци. особня|к т.
-ци. оригинал т. своеобразен човек;
^maschine f 16 Flugw специален само¬
лет; ^maßnahmen pl извънредни мерки
pl: -^meldung / 17 извънредно съобще¬
ние
(sondern <Л/>) vf отделям А2 [отделя //]
(von [3] от); (| auch gesondert)
^ndern сап/ а. но </ das ist nicht Tee, —
Kaffee това не е чай. а кафе; nicht nur
er, - auch ich не само гой. но и аз
SMdernummer / 16 специален [извънреден]
брой (oi вестник); специална [извънред¬
на] книжка (от списание),
sonders adv ] samt
Sonderschicht / 17 извънредна смяна; schu¬
le / 16 специално училище (за слепи,
глухонеми и др.); — Sendung / 17 Radio,
Fernsehen специално предаване (непред¬
видено в програмата); '»Sitzung / 17
извънредно заседание: '»spräche / 16
Ling жаргон т; групов език (на отделна
социална или професионална група)
Sonderstellung / 17: eine -» einnehmen за¬
емам Al [заема Е (заех)] особено по¬
ложение [място]
Sonder]ung / 17 отделяне п: --Urlaub т I/
\g извънреден отпуск; ^zug т 2 Eisenb
извънреден влак; специален влак
750 SONDIEREN
sondieren <d/Л/>> iv (erkunden) проучвам
AT[проуча //], сондирам uv. v. AI; Med
изследвам uv, AI със сонда
Sonett n 20 сонет in
Song in 6 песен / ангажйрана песен
Sonnabend tu 1* сьбота / O am % в събота
Sonne / 16 слънц|е и. -ä (auch iihertr) O
geh mir aus der '! не ми пречи на слън¬
цето!. не ми правй сянка!: in der ' sitzen
седя uv. 12 на слънце: in der - liegen
пека се. печеш се (пекох се) на слънце
sonnen <Л/>) iv изнасям А2 [изнеса Е1]. сла¬
гам AI [сложа //] на слънце (дюшеци
и др.): sich [4] ' грея се uv. Еб. пека се,
печеш сс (пекох се), препйчам се AI
[пре|пека се. -печеш се (-пекох се)] на
слънце \- sich [<4\ in seinem Ruhm - рад¬
вам се мг. AI на славата си
S9nnenanbeter т 4 покл6нни|к т, -ци на
слънцето
Sonnenaufgang /и 2 йз! ревът на слънцето
О bei — при йзгрев слънце
S9nnen|bad п 22 слънчева баня: 'bahn /'
17 Astr еклпптпка /; 'ball т lisg слън¬
чево кьлбо: слънце п; ~besrahlung/17
слънчево облъчване: инсолация /;
'blende / 16 Phot слънчева бленда;
'blume / 16 Bot слънчоглед т;
'blumenöl п 20/sg слънчогледово мас¬
ло; 'brand т 2 палещо слънце; Med из¬
гаряне п на кожата от слънчевите лъчи;
'bräune/ 16/sg слънчев загар; ' brllle
/16 очила р! за слънце; 'dach п 22 сен-
ни|к т, -ци (над прозорци): тента f;
'energie/ 16а слънчева енергия; 'ferne
/ 16/sg Astr афелий т; 'finsternis / 13
слънчево затъмнение; 'flecken pl слън¬
чеви петна pl; 'glanz т l/sg слънчева
светлина, слънчев блясък; 'glut / 17fsg
слънчев пек; 'gott т 3 Myth бог Слън¬
це. Хелиос т (в древно¬
гръцката митология); 'hat т 2 лятна
шапка (с широка периферия); 'Jahr п
20 Astr слънчева [астрономическа] годи-
Hg
sonnenklar adj слънчев: umg auch [,.kla:r]
очсвйд|ен. -на. съвсем яс|ен. -на. яс|ен,
-на като бял ден
S9nnen|kugel /' 16 - Sonnenball; ' kult т I
култ ш към слънцето: ' lauf т 2isg Astr
ельнчев път: 'licht п 21 sg слънчева
светлина: 'nähe /' 16л# Astr перихелий
ш. ' protuberanzen pl протуберанси pl на
CjtiHUCTo; 'Scheibe/16/sg слънчев диск
S9nnenschein т I Isg слънчева светлина,
слънце и </ heute ist ' днес е слънчево,
днес грес слънце: iihertr er ist mein '
той c моето слънце
Sonnenschirm in 1 чадър т за слънце;
'Schutzmittel п 23 козметично средство
за предпазване на кожата от слънчево
изгаряне; 'Segel м 23 гента /. маркиза
/
Sonnenseite./ 16 слънчевата [южната] страна
’ С die ' des Lebens светлата [приятната]
страна на живота
Sonnen|sonde / 16 слънчева сонда; 'Spek¬
trum п 28 od 29 Phys слънчев спектър;
'Stand in 2 височина / на слънцето:
'Stich in 1 Med слънчев удар: 'Strahl
ui 9 слънчев лъч: 'Strahlung / 17 слън¬
чева радиация: 'System п 20*Lsg Astr
слънчева система; 'Uhr/17 слънчев ча¬
совник; 'Untergang т 2 залез т, залез
слънце
S9nnenverbrannt adj = sonnverbrannt
Sonnen|wärme / 16 sg слънчева топлина;
'Wende f 16 Astr слънцестоене n
sonnig adj слънчев: iihertr auch лъчезар|ен.
-на: (heiter) жизнерадостен, -на
S9nntag nt I* неделя f. неделен ден О
am ' в неделя
S9nntagabend т I неделна вечер О ат
' в неделя вечерта
sgnntäglig adj недел|ен. -на: 'lieh adj не-
дсл|сн. -на. повтаряш се всяка неделя:
(festlich) прйзнич|ен. -на (за облекло,
настроение и др.)
$9nntags adv в неделя, всяка неделя, всеки
неделен ден
S9nntags|anzug in 2 официален костюм;
' ausfliigler т 4 йзлетни|к т. -ци (в не¬
делни дни): 'gesicht п 21 весело [за¬
смяно] лице: ' jäger т 4 слаб [лош] ло¬
вец: ' kind п 21 дете. родено в неделя;
iihertr шастлйв [късметлйя] човек, щас-
r.iÜBleu in. -ци: 'kleid м 21 празнична
рокля: 'maler т 4 художник т -ама¬
тьор; ' rückfahrkarte / 16 Eisenb йзле-
тен билет за отйване и връщане: 'ruhe
/ 16/.vg неделна почйвка
Sonnverbrannt adj обгорял* [почернял*] от
слънцето
50П9Г adj звуч|ен. -на (за глас): Ling со¬
норен. -на (звук)
Sonorlaut т I Ling сонорен звук. сонорна
съгласна (л. м. н. р)
sonst adv (anderenfalls) иначе, в протйвен
случаи: (außerdem) освен това: (für ge-
wohnlich, bei anderer Gelegenheit) обик¬
новено. друг път geh jetzt« ^ kommst
du zu spät върви сега. иначе ше закъс¬
нееш: wer ^, wenn nicht wir? кой друг.
ако не ние?: er und ^ keiner той и никой
друг: ^ noch Fragen? други въпроси0:
^ noch etwas? още нещо?: ^ nichts? нй-
шо друго?: wie ^ както обикновено
sonstig adj (ander) друг: (übrig) останал С
Bücher und ^ е Kleinigkeiten кнйги и дру¬
ги дреболии; das entspricht nicht seinen
^en Eigenschaften това не отговаря на
останалите му качества
sonstiwas proit umg нещо друго. ^ wer ргоп
umg някои друг: ^wie adv umg по друг
начин, дрчгояче: ^wo adv umg някъде
лрчиие. на друю място
sooft voni колко го и пъти: кога то и да.
винаги когйто. колчем (поде)
Sophist т S софйст т
Sophisterei / 17 софйстика f
Sophistik / 17 Sg софйсгика f\ учение)
sophistisch adi софнс1Йч|сн. -на. софисзй-
чески
Soprjan т I Mus сопран т (глас): -anjstin
/ IS сопран т (певица)
Sorbe т 7 лужичлн|ин т. -и. лужйшки
сърбин, сорб т
sorbisch adj лчжйшки. сорбски
Sorge / 16 грижа /. безпокойства п, -а.
тревога / (um [4] за); (Fürsorge. Mühe)
грйжа / (für [4] за) ctw. [/] macht mir
^п нещо ми причинява бсзпокойсз во.
нещо ме безпокой (тревожи]: in - sein
тревожа се uv. II. разфевбжен съм vu.
безпокоя сс uv. II. страхувам сс uv, AI
(um [4] за), sei ohne не се тревожй!;
sich (2) -n machen тревожа cc (um [4]
за); ^ tragen грижа сс uv. II. погрйжвам
се AI [погрижа се /I) (für [4] за): laß es
meine ^ sein! оставй това на мене. това
е моя работа [моя грижа]
sorgen <///>> vi грйжа се uv. II. погрйжвам
сс AI [иогрйжа сс //] (für [4] за): sich
[4] - безпокоя сс uv. II. тревожа сс мг.
//. зшрйжен съм vu (um [4] за)
sorgenfrei udj бсзгрйж|сн. -на. който с без
грижи, който нс познава грижи
Sorgenkind и 21 дете. което създава големи
*1рйжи: ühvrn главна [постоянна] грйжа
sorgenlos adj = sorgenfrei; - voll adj угрй-
жен: (Leben живот) пъл|ен. -на с грйжи
Sorgfalt / Il‘.sg грижлйвосг /; старание п
< mit großer - с голямо старание, мно¬
го грижливо
sorgfältig adj грижлйв. етаратсл|сн, -на;
SOUPIEREN 751
(genau) щател|ен. -на
Scirgfältigkeit f 17 фижлйвост /. старание
//. точност /. щателност /
sorglich ad/ грижлйв. внимателен, -на ч4
das Kind ^ zudecken завивам AI [завия
£7] детето внимателно
sorglos adj безгрйж|ен. -на; (leichtfertig) ле-
комйс.тен. нсха|ен. -йна
Sorglosigkeit / 17 sg безгрижие п
sorgsam adi грижлйв. внимателен. -на
Sorte / 16 (Ware стока) сорг т. -ове. вид
(-ът) т. -ове: качсств|о п. -а С4 umg diese
Menschen kann ich nicht ausstehen та¬
къв род хора не мога да понасям
Sortierjanlage / 16 сортировъчно устрой¬
ство; ^band // 22 сортировъчен кон¬
вейер
sortieren <d /;/>> vt сортирам uv. v. AI.
разпределям .42 [разпределя //] (по вид)
Sortierer т 4 сортировйч т; ^in / 18
сортировачка /
Sortiermaschine / 16 сортировъчна ма¬
шина
Sortierung / 17 sg сортйране п; / 17
соргимспг т. асортимент т
Sortiment п 2(7 еортимеит т. 4 асорти¬
мент т. Buvhw = Sortimentsbuchhand¬
lung
Sortimentsbuchhandlung /* 17 книжарница /
с асортимент на кийги от различни из-
дй гелства
sosehr ionj колко ю и да
SOS-Ruf [eU-o:-cB..| т I сигнал т за по¬
мощ SOS
Soße, uiu h Sauce [ßorßo od so:lb] / 16 coc
m. -ове; >»n|schüs$el /’ 16 еосиера/
sott priit von sieden
Souffleur [ßu!lo:ro</ su..] m 1 Theat суфльор
m; ^kästen m 5 суфльорска будка
Souffleuse [Bufl6:sa od su...j / 16 суфльорка
/ ' ’
soufflieren [ßu.. od su...] <d/ЛЛ> vi суфлй-
рам uv. v. AI (jmdm. някому)
soundso adv: ^ groß толкова и толкова
голям*; ^ oft толкова често; Paragraph
сди-кой си параграф
Soundso т (I) сди-кой си (еди-коя си) О
Herr господин т сди-кой си
soundsovielte «<//: am ~ n April на тази и
тази дача през месец апрйл
Souper [Hupe:] // 24 (тържествена) вечеря
/ '
soupieren <üu..J <d/ЛА> vi вечерям uv, А2
752 SOUTANE
Soutane [su..] / 16 Kirche pac|o n. -a
Souterrain [sutcrc: od ßu...] n 24 сутерен m
souverän [suwe..] adj сувсрен|ен, -na ^ ein
'»er Staat суверенна държава; geh ein
^es Lächeln усмивка/с чувство на пре¬
възходство; etw. [4) •*» beherrschen вла¬
дея uw Еб пешо до съвършенство
Souverjän [suwe..] /и I* суверен т; ^änität
/ 17 sg суверенитет т
soviel I. adv толкова О ^ für heute тол¬
кова за днес; doppelt ^ двойно, два пъ-
1И но 1олкова; ^ wie нещо като; seine
Worte bedeuten ^ wie Anklage думите му
звучат като обвинение; IL conj колкото,
доколкото х schlafe, - du willst спи,
колKoi о искаш: - ich weiß, ist er noch
krank доколкото зная, той е оше болен
Sowchos [ßofxoßj т 1 (sg -) od Sowchose
[ßofxoßo]/ 16 совхоз m
soweit I. adv дотук, засега; (im allgemei¬
nen) общо взето O ^ ist alles in Ordnung
засега всичко c в ред; ich bin -» zufrieden
ббшо взето съм доволен; es ist noch nicht
^ iic c дошъл още моментът; ich bin
^ ioiob съм va; свърших: II. conj до¬
колко io; - ich informiert bin доко i-
КОТО съм информиран
sowenig I. adv толкова малко, също шка
малко ^ wie möglich колкото се може
по-малко, но възможност по-малко; ег
weiß ^ wie ich и той знае малко като
мене, той знае толкова малко, колкото
и аз; II. conj: ^ ... auch ... колкото и
малко да - ich davon verstehe, weiß
ich doch... колкото и малко да разбирам
o i това [макар и да разбйрам малко от
юва], зная всс пак...
sowie conj (und auch) както и; (sobald)
щом като, като О Männer, Frauen ^
Kinder мъже, жени, както и деца; ^ ich
fertig bin, rufe ich dich an щом като свър¬
ша, ще ти позвъня
sowieso adv и без това, без друго О gib
mir den Brief, ich gehe ^ zur Post дай ми
писмото, аз и без това отивам на по¬
щата; das това се разбира от само
себе си!, разбира сс!, това непременно!
Sowjet /н 6 (народен) съвет О der Oberste
~ der UdSSR Върховен съвет на СССР
Sowjetarmee / 16а Съветската армия;
^ bürger т 4 съветски гражданин
sowjetisch adj съветски
Sowjetmacht / 14/sg съветска власт
Sowjetmensch т 8: die ^еп съветските хора
Sowjetrepublik / 17 Съветска република:
^ Staat т 9 съветска държава: ^ stem т
I петолъчка / (емблема на комунизма);
^System /I 20* съветски строй; ^union
/ 17 sg , Ahk SU Съветски съюз; ^volk
п 22 съветският народ
sowohl ... als auch [wie auch] ... conj както...
така и. не само... но и .... и... и...
/ sie spricht - Deutsch als auch Russisch
тя говори не само немски, но и руски
sozial adj социал|ен. -на
Sozialdemokrat т 8 Pol социалдемократ
т; ^demokratie / I6a.vg Pol социалде¬
мокрация f
sozialdemokratisch adj социалдемократи¬
чески
Sozialdemokratismus m 11 sg социалдемок-
ратйз|ьм (-мът) m
Sozialfürsorge / 16 .vif социални грйжи pl
sozialisieren <d /)/?> r/ социализирам uv,
r. aT
Sozialismus m 11 sg социалйз|ъм (-мът) m
der wissenschaftliche - научният со¬
циализъм: im ^ при социалйзма
Sozialist m 8 социалист m; ^ engesetz n 20
Hist закон протйв социалистическото
работническо движение (в Германия от
1878—1890 г.)
sozialistisch adj социалистйчески О -е
Gesellschaftsordnung социалистйчески
строй: -er Wettbewerb социалистйческо
съревнование: die Sozialistische Enheits-
partei Deutschlands, Ahk SED Германска
едйпна соииалистйческа партия
Sozialpolitik / 17/.vg социална политйка;
-programm п 20* програма / за со¬
циални мероприятия; ^roman т 1* со¬
циален роман; '»Unterstützung / 17 со¬
циална помощ; ^Versicherung / 17jsg,
Ahk SV обществено осигуряване
Soziol|og(e) т 8 (7) социоло|г т,
-зи; ^ogie / 16а социология /
soziologisch adj социологйчески
Sozius т la (gen -) Hdl съдружни|к /и, -ци;
(Beifahrer auf dem Motorrad) пътник m
на задната седалка на мотоциклет;
-'-sitz т I задна седалка (на мотоцик¬
лет)
sozusagen adv така да се каже
Spachtel т 4 od f 16 Tech шпакла /; umg
шпйтула/ (Spachtelkitt) кит т за шпак-
ловаис
spachteln <//ft> »7. vi шпакловам uv, Al
Spagat m I /sg od n lüjsg Sp шпагат m
Spaghetti [ .ge..] pl Kochk спагети pl
spähen </»/>> i7 следя uv. II зорко, дебна мг.
Е2. оглеждам се .-I/ [огледам се .4/J
(nach jmdm. за някого), търся uv. II. по-
търсвам .4/ [потърся //] с поглед (nach
jmdm. някого
Späh|er in 4 разузнавач т; (Spitzel)
шпи0н|ин ш. -и: -trupp т 6 Mi) раз¬
узнавателна част. патрул т
Spalier л 20* шпалир т: Landw гелена
конструкция за разполагане на ниско¬
стеблени овощни дръвчета, лози и др.:
^ obst п 20 sg плодове pl от дръвчета,
разположени на телена конструкция
Spalt т I цепнатина / пукнатина /; процеп
т: (Tür врата) пролука/ \ die Tür [das
Fenster] einen ^ weit offnen открехвам
AI [открехна £2] вратата [прозореца]:
die Augen einen ^ breit offnen отварям
си A2 [отворя си //] очите съвсем малко
spaltbar tufj конто сс пели [дели]
Spalte / 16 Тур шпалта / колона /‘(във
вестих, списание): (Riß) цепнатина /
spalten ipart per/ auch gespalten Ith> vr цепя
uv. //. разцепвам AI [разцепя //]: Client
paxiaiaM AI [разложа //]: Phys разби¬
вам .-I/ [разбия £7] (атома): iihertr раз¬
делям А2 [разделя //]: разединявам AI
[разединя //]: sich ^ разлагам се: раз¬
падам се AI [разпадна се £2]: iihertr
разделям се: (Partei партия) разцепвам
сс ' das Holz spaltet sich gut дървата
pl се цепят лесно: Med gespaltenes Be¬
wußtsein раздвоено съзнание: Med ge¬
spaltene Oberlippe цепна га горна устна,
заешка устна
Spaltjholz п 22 дърва pl за горене, цепени
дърва pl; -produkt п 20 Phys разпален
продукт: - piLze pl бактерии pl
Spaltung / 17 vcf (das Spalten) разцепват
n: Client разлагане //. Phys разбйване n:
разпадане n; Biol (Zellen клетки) делене
//; iihertr разделяне //. разцепление n.
разединение п
Span nt 2 (Hobclspan) талаш m: стърго¬
тини pl: (Holzspan) треска /; Tech струж¬
ка iihertr umg arbeiten* daß die Späne
fliegen paötSra uv. II. та пушек сс дига
(umg): umg mach (bloß) keine Späne iic
правй въртели {umg)
Spanferkel n 23 прасенце n -сукалче
Spange / 16 (Нааг^шнола /* (am Schuh)
каишка / със закопчалка; катарама /.
(ArmreiO грйвна /
Spanien <Jsn] n 23 Испания/
Spanier [..ior] m 4 испан|си m. -ци; ^in /
18 испанка /
SPANNUNG 753
spanisch udj испански чч die Sprache
испански език. испански: - Wand па¬
раван ///; iihertr das kommt mir - vor
това ми изглежда странно [съмнително]
spann prüf von spinnen
Spann m 1 Anat гръб m на ходйлото (от
глезена "до пръстите)
Spanne / 16 (Zeitraum) промеждутък nt.
-ци: (Maß мярка) педя / \ч eine kleine
^ Zeit кратък период ог време, кратко
време
spannen <///>> vr опъвам AI [опъна £2].
обшам AI [обтегна £2]: (Pferd кон)
внряпам А / [виреща £2]; (Muskeln мус¬
кули) опъвам, напрягам: W (Kleid. Gum¬
miband дреха, ластик) стягам uv. 41:
iihertr следя нг. II внимателно, очаквам
uv. АI с нетърпение (с любопитство] (auf*
etw. [V] нещо): sich ^ опъва се 3. Регх.
простра се .4/ [про|сгрс сс Е (-сгря
cc)](über [-/] пад) 2 einen Bogen ^ опъ¬
вам лък: Mus eine Oktave - können взе¬
мам AI [взема £ (взех)] окглва (на пиа¬
но и др.): ein Pferd an od vor den Wagen
- впряг ам кои: einen Papierbogen in die
Schreibmaschine - слагам AI [сложа "\
лист па пишещата машина: jmdn. auf die
Kolter ^ подла!ам AI [подложа II] ия-
koio tut мъчения, изтезавам f/r. А/, из-
мьчвам AI [пзмьча //] някого {auch
iihertr). seine Forderungen zu hoch - пре¬
дявявам AI [предявя //] прекомерни
искания: der Rock spannt über den Hüften
nojaia е опъната на ханша, полага е
|йсна в ханша: er spannt auf meine Ab¬
reise mii очаква c нетърпение моето
oi и ь ryuanc; eine Brücke spannt sich über
den Fluß мост се издига пад реката. (|
auch gespannt)
spannend ad/ imrcpec|en. -на. увлекателни,
-на. напрегнат
Spanner т 4 (Hosenspanner) закачалка / за
панталон: (Rockspanner) закачалка / за
пола; (Schuhspanner) калъп т за обуща
Spannkraft / 14 ,\g спортя /. работоспо¬
собност /. ^ rahmen nt 4 (Stickerei) гер-
I сф in: Text шпанрама /; ^sage / 16
бичкйи /; -schraube f 16 затайicjich
бол I
. Spannung / 17 (das Spannen) обтягане n.
опъване n: Е! напрежение n. волтаж m;
iihertr напрежение n. напрегнатост /;
-en pl (Unstimmigkeit) напрежение n.
4K HcMoubOb.'iiapoai речник
754 SPANNUNGSHERD
»m ei nai ос i /. натег ната атмосфера;
(Feindseligkeit) разногласие n
/.wischen ihnen herrschten *^en те бяха в
обтегнати ошошеиия; mit großer - zu¬
hören слушам uv, AI c голям интерес
[c I олямо напрежение]; die - der Saiten
hat nachgelassen струните се отпуснаха
Spannungsherd tu I огнйш|с n, -а на на¬
прежение; ^messer tu 4 El волтмет|ър
tu, -ри; ^-regier tu 4 El стабилизатор m
[peiy.iärop ш] на напрежение; ^ zustand
tu 2 състояние /; на напрежение, напре¬
жение н
Spant п 24 Маг шпанхоут tu, носещо ре¬
бро; Flugir ребр|о п, -а
Sparbrenner tu 4 Tech икономйчна горелка;
-buch п 22 спестовна книжка; - buchse
/16 спестовна касичка; ^einlage / 16 Fin
вло! tu. -овс
sparen <ЛЛ> vt пестя uv, //, спестявам AI
[спестя //], икономисвам А/ (икономи¬
сам AI]: (Kraft. Zeit сили. време) пестя;
V/ пестя, спестявам (für [4]. auf [4] за)
(кола. старини и лр.); (sparsam umgehen)
пестя, икономисвам (mit, an etw. [3] (от)
нещо) (храна и др.); sich [3] etw. [4] ^
спестявам си нещо die Mühe kannst
du dir — можеш да си спестиш труда
Sparer tu 4 спестител т: спестовник tu,
-ци
Spargel tu 4 Bot аспержа / O ^ stechen
режа uv, E4 аспержи (от градината)
Spargeld n 21 спестявания pl
Spargelgrün n Bot aenapaiyc tu
Sparguthaben n 23 спестовен влог; ^kasse
/ 16 спестовна каса; kassenbuch n 22
спестовна [влогова] книжка; ^konto п
28а öd 24 сметка / в спестовна каса
spärlich ad; оскг»д|сп. -на; (Haar коса)
ряд|ьк*. -ка; (Licht светлина) оскъд|ен,
-на, слаб < ^ besiedelt рядко населен;
^ besuchte Vorstellung слабо посетено
представление
Sparmaßnahmen pl мерки pl [мероприятия
р!I за реализиране на икономии; -^Pfen¬
nig tu I дребни спестявания pl
Sparren tu 4 Arth ребр|о п, -а на покрив
Ь um# er hat einen ^ zuviel (im Kopf)
едната му дъска хлопа (untg)
sparsam ш/i псстслйв. икономйч|ен, -на
etw. [/] ist ^ im Verbrauch [Gebrauch]
пешо е икономично (при употреба); ^
umgehen mit etw. [3] изразходвам ш\ г.
AI нещо пестеливо
Sparsamkeit / \g пестеливост /
Spartakiade [schpar. od ßpar..] / 16 Sp спар¬
такиада /
Spartakusbund tu 2 sg Pol организацията
..Спартак" (в Германия. 1915 — 1918 г.)
Sparte / 16 отдел tu. област /. раздел tu.
клон tu, -ове; (Geschäftssparte) бранш tu,
-овс; Sp дисциплина / \ er hat in ver¬
schiedenen - n des Handels gearbeitet той
е работил в различни браншове на тър¬
говия! а
Spaß tu 2 шега /: т 2 sg удоволствие и.
развлечение п ^ [Spaße] machen шс-
гувам сс uv, AI, пошегувам се. и\\ А/,
seinen ^ treiben шегувам се. пошегувам
се (mit jmdm. с някого); keinen ^ verste¬
hen не разбирам AI [разбера ЕЗ] от
meia; etw. [/] macht mir (keinen) ^ нещо
(не) ми прави [(не) ми доставя] удовол¬
ствие; etw. [4] im - sagen казвам AI
[кажа Е4] нещо на шега; beiseite! ше¬
гата настрана!; viel -! приятно забав¬
ление [прекарване]!
spaßen (hhy vi шегувам се uv. AI. поше-
i увам се (mit [J] с) mit ihm ist nicht
zu - c него шега не бива
spaßhaft, spaßig ad/ весел. забав|ен. -на;
(drollig) смеш|сн. -на
Spaßjmacher т 4 шсгобй|ец tu, -йци; (im
Zirkus) смешнй|к tu. -ци. комй|к tu. -ци;
^verderber tu 4 човек, които разваля
удоволствието на другите; ^vogel tu 4
шсгобй|сц tu, -йии. шегаджй|я т, -и
Spat tu 1 od 2 Min шпат tu
spät ad/ Kbclcii. -на \ - abends късно ве¬
черта; - in der Nacht късно през нощта;
bis in die ^-e Nacht до късно през ношта:
es wird става късно; - schlafen gehen
лягам си А! [легна си £2) късно; zu -
твърде [много] късно; zu - kommen за¬
къснявам А! [закъснея £б]; wie - ist es?
колко е часът?
spätabends adv късно вечерта
Spatel tu 4 od f 16 Pharm, Med шпат|сл tu.
-ли. шпатула /
Spaten m 4 бел m% ове, права лопата
Spatenstich т 1 копка f О den ersten
machen правя uv. И. направям А2 [на¬
правя //] първата копка
später adj по-къс|ен, -на; по-късно (als от)
< ^е Geschlechter идни поколения pl:
zwei Stunden - два часа по-късно; auf
довйждане до след малко [до сле¬
добед и др.]!
spätestens adv най-късно
Spätgeschäft n 20 магазин m c удължено
рабошо време: -gotik / 17/.vg Arch къс¬
на iothku: - hertot m 1 късна есен:
-obst n 20/.v# късен плод: '-schiebt/ 17
вечерна смяна: -sommer m 4 късно лято
Spat/ m 8 врабче n, -та, враб|ец ш. -цй
\ м/ng essen wie ein - ям, ядеш (ядох)
ка и> врабче [като коте]: die -en pfeifen
es von den Dächern всички го знаят, цял
евя1 го знае
spazieren <d/.v//> vi разхождам се Al [раз¬
ходя се п\
spazierenfahren <4а/л7;> W разхождам се
AI [разходя се //] с кола (или друго
превозно средство) v das Baby - раз¬
хождам бебето с количка
spa/ierenfuhren <а /;/>> »7 водя мг. £7. за¬
веждам AI [заведа £7] на разходка О
den llund - извеждам, разхождам AI
[разходя //] кучето
spa/ierengehen <13алм> vi отивам AI
[отида £7] на разходка, разхождам се
AI [радхбдя се //]
spazierenreiten <21а ли) vi излизам AI
[изляза* £7] на езда
Spazierfahrt / 17 разходка / с кола (или
друю превозно средство): •'gang ш 2
разходка /; - ganger т 4 човек, който
се разхожда: ^ ritt т 1 езда /, разходка
/ на кон: ^ stock т 2 бастун т: -weg
т I и ь I /;/. -шш (за пешеходци), пътека
/. алея /
Specht т I Zoo! кълвач т
Speck т ( сланина f ^ нтц er hat - an¬
gesetzt 1 он е падебелял
Speckgrieben pl пръжки pl, жумерки pl
iumg)
speckig (i<ii Mihlcii. -na: ühern омазнен.
мръс|сн. -ма X ~es Haar мазна коса
Specklschwarte / 16 кожа t на сланина;
■х scite / 16 голямо парче сланина:
- stein in I Min стсатйт т. талк ш
spedieren <d АА> г/ експедирам uv. v. AI
(стока, писма): (Möbel мебели) тран¬
спортирам uv. v. Ai. пренасям А2 [пре¬
пеел Ei] (е камион и др,): О übern iinig
jmdn. an die frische Luft - експедирам
някого (Ulllg)
Spediteur [..iö:r] in 1* спедитор in. експе¬
дитор in: x- ion / 17 експедиране n. трак-
ciiopi прано n: експелйния /; (Spedi¬
tionsbetrieb) спедиторско предприятие:
спели юрска къша
Speer in I Köiinle п. -я: '-werfen п 23 sg Sp
__ •«
SPEISEÖL 755
хвърляне n на копие: •'-werter т 4 Sp
копиехвъргач т
Spache / 16 (Rad колело) слйца f; Anal
радиална [лъчева] кост
Speichel т 4fsg слюнка /; -drüse / 16 Anal
слюнчена жлеза: —lecker т 4 блюдо-
лйз|ец т. -ци: -lecker^i / 17 блюдо-
лйзничество п
Spgicheiirad п 22 колел|о п, -ета със епйци
Speicher т 4 склад /м, -ове: (für Korn)
хамбар т; (für Wasser) водохранйлиш|е
п. -а. резервоар т; El акумулатор м;
(Computer) памет/, запомнящо устрой¬
ство (на електронноизчислителна ма¬
шина): -kapazität / (Computer) обем /и
на паметта на електронноизчислителна
машина
speichern <ЛЛ> vt складирам мг. г, AI,
съхранявам AI [съхраня /У], натрупвам
АI [натрупам А /]: £/ акумулирам мг, г,
АI
sp^en <23 ЛЛ> i7, 17 (spucken) плюя Е7
öd плювам А) [плюна Е2]: (sich erbre¬
chen) повръщам А! [повърна Е2J; г/
(Feuer, Lava огън. лава) бълвам мг, АI
V jmdm. ins Gedicht - заплювам Al
[заплюя ЕТ] някого, плюя някому в ли¬
цето; Blut - храча мг, // кръв: ühern
Gift und Galle - бълвам змйи и гущери
(ммде): Feuer und Flammen - ейпя мг, Е4
огън н жулел
Speise / 16 (Nahrung) храна /; (Gericht)
ясти|е п. -я. ядене м. -ra < - und Trank
ядене и пиене
Sp£ise|eis п 20 ле сладолед ш. - fett п 20
мас /;-haus п 22 гостилница /; -kam«
mer / 16 килер т за хранителни про¬
дукти: -karte / 16 лист т (за ястия)
sp^sen <//Л> п храня се мг. //. нахранвам
се AI [нахраня се //]. ям. ядеш (ядох)
мг, наяждам се AI [на|ям се. -ядеш се
(-ядох се)]; 17 храня [нахранвам //]
(jmdn. някого): Tech захранвам, под¬
хранвам ч zu Mittag - обядвам мг, AI;
zu Abend - вечерям мг. А2
Sp^isenjaufzug т 2 кухненски асансьор:
-folge I 16 меню м. -та
Sp^iselöl п 20 олио n: '•püz nt 1 ядйвна
гъба: '-röhre / 16 Anal хранопровод in;
- saal т 2 {pl ..sälc) зала / за хранене:
^ salz п 20 готварска сол: - wagen т 4
Eisvnh вагон-ресторант in: -zimmer п
23 трапезария /. столова /
756 SPEKTAKEL
Spektakel in 4 (Krach) шум (-ът) nt, -ове,
глъчка /. врява /; (lauter Auftritt) скан¬
дал и». сцена /. зрелиш|е л. -а; п 23 Thein
verall спектак|ъл /н. -ли
spektakulär ntlj сензационен, -на
Spektralanalyse [schp.. ad ßp..] / 16 Phys
спектрален анализ
Spektralfarbe [schp..<«/ ßp..]/ 16 Phys спек¬
трален цвят: pl Phys цветен спектър
/н
Spektrolgraph [schp.. od ßp..] m 8 Phys спек¬
трограф nt: ~skop и 20 спектроскоп m
Spektrum [schp.../и/ ßp..] n 28 od 29 Phys
спект|ър hi. -ри
Spekulant in 8 спекулант m
Spekulation / 17 Phil спекулация /. умо-
зрсние и. отвлечено разсъждение; Hdl
спекулация/ спекула/ ~s|geschäft п 20
Hdl спекулативна сделка, спекула /
spekulatjv adj спекулатйв|сн. -на; Phil auch
умозрйтел|ен. -на
spekulieren <d//;6> vi Hdl спекулйрам uv.
r. Al (mit [J] c); umg разчитам uv, AI
(auf [4] на): Phil спекулйрам, разсъж¬
давам А! [разсъдя II]
Spelunke /' 16 долнопробна кръчма, вертеп
/н; (Wohnraum) мизерно жилище, дупка
/
Spelze / 16 Bot люспа /(на житно зърно)
spelzig adj с люспи
Spende / 16 дар (-ът) п, -ове, дарени|е п,
-я (с обществена цел)
spenden <hb> п дарявам Al [даря II], да¬
вам AI [дам, дадеш (дадох)] (etw. [4] für
[4] нещо за) (пострадалите и др.) <s
Geld [Kleider] - давам пари [дрехи] (с
благотворителна, обществена цел); Blut
- давам кръв; die Bäume — Schatten
дърветата правят [хвърлят] сянка: Bei¬
fall ^аплодйрам uv, v, Al (jmdm. ня¬
кого): jmdm. Trost - утешавам АI [уте¬
ша //] някого
Spender /н 4 дарител /и; ~ in /' 18 дарителка
У'- '
spendieren <d//i6> vt umg черпя uv, II, по-
черпвам Al [почерпя //] (jmdm. etw. [4\
някого c нешо). плащам Al [платя II]
(jmdm. etw. [4] за някого нещо) (почер-
пка) С- er spendierte dem Kind eine Tafel
Schokolade той купи на детето един
шоколад
Spengler /н 4 гснекеджй|я т, -и
Sperber in 4 Zoot ястрсб-врабчар. чучу-
лигир III
Sperenzchen pl umg: — machen нравя uv,
II. направям A2 [направя II] въртели
(umg) [истории]: (sich sträuben) назлън-
дйсвам се АI [иазлъндйсам се АI] (umg);
(sich zieren) превземам се uv. AI, глезя
се uv, II
Sperling /и I = Spatz
sperrangelweit adv: — offen широко отво¬
рен (за opuia)
Sperr|ballon <..!ö:] m 6 od [..1о:п] m I; Mil
привързан балон; ~baum m 2 бариера
/: bolzen ui 4 Tech фикейращ болт;
~ druck m I Typ шиацйран [разреден]
набор
Sperre / 16 преграда / (за затваряне на
улипи и др.): (Schlagbaum) бариера /;
Eisenh пропуск т. контролен пункт:
(Verbot) епйране п (на ток. вода); пре¬
късване //. преустановяване п (на отпу¬
ски и др.): Wirt sch възбрана /. блокада
/, ембйрю /I. Sp изключване п [отстра¬
няване н] от участие в състезания
sperren </iä> vt (Grenze. Straße граница,
улица и др.) затварям А2 [затворя //],
блокирам uv, V. Al: (Strom, Gas. Telefon
ток. газ. телефон) прекъсвам А У [пре¬
късна £2]: (Einfuhr. Ausfuhr внос. износ)
na.'iiiiам Al [наложа /У] възбрана [ем¬
барго] върху, епйрам А/ [спра £
(спрях)], забранявам AI [забраня II]:
(Einkünfte доходи) блокйрам. налагам
запор на: Тур шпацйрам uv, v, Al: Sp
(strafen) изключвам Al [изключа /У],
отстранявам Al [отстраня /У] от играта:
sich [4] - възпротивявам се AI [въз¬
противя се /У] (gegen [4] срещу): vi (Tür,
Fenster врата, прозорец) не се затваря
3. Pers добре С der Hafen ist gesperrt
пристанището c затворено: das Geschäft
ist wegen Urlaub gesperrt магазйнът c
затворен порадй отпуск: ins Gefängnis
- затварям (в затвор); Durchfahrt ge¬
sperrt! преминаването забранено!
Sperrfeuer /i 23 Mil преграден огън: -^ge¬
biet и 20 забранена зона; -gürtel т 4
(von Polizisten) кордон in (от полицаи);
- gut и 22 обемйста , неудобна за пре¬
насяне стока: - guthaben п 23 Fin бло¬
кирани авоари^/.' ~hahn т 2 Tech спи¬
рателен кран: ~holz п 22 шперплат т:
^Holzplatte/ 16 шперплатен лист
sperrig adj голям*, обсмйст, неудоб|ен, -на
за носене (за багаж, пакет и др.); übertr
опърничав
Sperrkette / 16 синджир m за затваряне
на врата: 'inauer f 16 язовирна стека:
' schiebt / 17 изолационен слой: ' sitz
т 1 (Zirkus цирк) мяст|о* и. -а в първите
редове: (Kino кино) мяст|о* п. -а в по¬
следните редове: 'Stunde./ 16 полицей¬
ски час
Sperrung / 17 затваряне и. преграждане м.
спиране м. прекъсване п. блокиране п
Sperrventil [.л\..] // 20 Tech спирателен вен¬
тил: 'Vorrichtung / 17 Tech блокиращо
[преграждащо] приспособление: ' zone
/ 16 забранена зона
Spesen pl разноски />/. разходи pl
spesenfrei adj без разноски
Spezereien /?/ (Gewürze) подправки pl
spezial adj — speziell
Spezial|anzug m 2 специално облекло (за
водолази, космонавти и др.): 'arzt т
2 лекар т -специалист: 'fach п 22 спе¬
циалност f 'geschärt и 20 спекиали-
зйран м:иазйн
spezialisieren <d ///>> rt специализирам мг.
г. .4/. sich [4] ' специализирам се (auf
У\ в)
Spezialisierung / 17 специализация /;
'ist ш 8 специалист т: 'istin/ 18 спе¬
циално гка /.* 'itat / 17 специалитет т:
(Leibgericht) любимо ядене: (Fachgebiet)
специалност /
Spezialslalom /и 6 Sp специален слалом:
'Sprunglauf т 2 Sp специален ски-скок
speziell I. udj спсциал|сн. -на. особен ч
м/н.е auf Ihr ' es Wohl!« auf Ihr Spezielles!
пия uw E7 специално за Ваше здраве!
II. adv особено, прели всичко: специал¬
но. само \ das ist ' für Kinder bestimmt
това c предназначено само за деца
Spezies [ßpczi-cß od schp..] / Bot. ZooI вид
(-ът) m. -OBC
Spezifikation [schp.. od ßp..] / 17 специфи¬
кация /
spezifisch [schp.. od ßp..] adj специфйч|ен.
-на, характер|ен. -на ч Phys 'es Ge¬
wicht специфично тегло
spezifizieren <d hh) rt специфицирам мг.
»•. лГ. правя мг. //, нанравям А2 [на¬
правя //] спецификация
Sphäre / 16 Math сфера /. кълб|о п. -а; Astr
auch небесен свод: über fr (Bereich)
област j; (Wirkungsbereich) обсег m на
дейност
sphälrisch adj сферйч|ен. -на. сферическм
Sphärojid ;; 20 сферойд т: 'tneter п 23
сферомст|ър /л. -ри
Sphinx / >sr Myth сфинкс т (auch ühertr):
SPIEGELSAAL 757
m 1. auch I 12 (altiigyptische Kunst cra-
pocrmicicKo изкуство) сфинкс пк -ове
ч wie eine ' lächeln усмихвам се AI
[усмихна ec £2] като сфинкс
Spjckaal m I Kochk пушена змиорка
spicken ч/fAN vt Kochk пабучвам А / [набуча
//] със слапникн. шннкбвам мг. AI (ме¬
со): м/м.е (bestechen) подкунвам AI [под¬
купя //] \ ühertr jmdm. den Beutel '
натъпквам AI [нагьичл E4) някому ке¬
сията: das Diktat ist mit Fehlem gespickt
диктовката е пълна c грешки [гъмжи от
IpCIUKIl]
Spicknadel / 16 има / за шпикованс
spie prüf von speien
Spiegel m 4 oi.ic.uulo м. -ä; Tech рефлек¬
тор m: Med снскудум ni: (Wasserspiegel)
волна повърхност. (Wasserstand) ниво
и на вола Iа: (Scuienaiifschlag) копринен
ревер (па фрак. смокшп). (an der Uni¬
form) iiei.miia / vor den ' treten за¬
ставам AI [застана £2] прел oi.ieaa.io-
ю: dieser Roman ist ein ' unserer Zeit
iiVjit роман е шледало na naiucio вре¬
ме: ühertr jmdm. den ' Vorhalten показ¬
вам AI [покажа E4\ някому nciниския
му лик: ühertr sich [3] etw. [4\ hinter den
' stecken вземам си AI [взема сн £
(взс\ си)] бележка от нещо
Spiegelbild п 21 отраженн|с и. -я (auch
ühertr). огледален образ
spiegelblank adj (лъскав) Kai6 о1ледлдо
Spiegel|ei и 21 яйца pl на очи: 'glas н 21
cibKjö и за огледало. auch 01лсдал|о м.
-а
spiegelglatt adj 1ллл|ьк. -ка ка го oi дода¬
ло: 'gleich adj Math = symmetrisch
Spiegellgleichheit / 17 sy - Symmetrie
spiegeln <///)> vt отразявам AI [отразя //]
(auch ühertr): sich [*/] ' отразявам се
(auch ühertr ): оглеждам cc AI |оглслам
се A /] n oi додало \ sie spiegelte sich im
Schaufenster 1я се 01леждашс във вм-
ipi’muta: tiefe Trauer spiegelte sich in ih¬
rem Gesicht дълбока скръб cc изийса на
лицето й
Spiegelreflexkamera / 1$ Phot о1лсдалио-
рефлек горна камера
Spjegel|saal т 2 (р/ ..siilc) ошедална зала;
'Schleifer tu 4 шлифбвчи|к nt. -ци на
огледала, 'Schrift / 17%обрагеи [обър¬
на I ] шриф г: ' suchet т 4 Phot oi лелален
визъбр: 'teieskop и 20 рефлек торен зс-
758 SPIEGELUNG
лескои m, огледален телескоп; ^ tisch т
I тоалетна маса маса е огледало
Spjeg(e)lung/ 17 отразяване п; отражсни|с
/Г. -я; (Spiegelbild) енледален образ
Spiel п 20 игра / (м/с7/ Theat, Sp, Kart): Mus
свирене n, изпълнение n; (Bühnenstück)
пиеса /; Tech луфт in, хлабина / < ein
Karten колода / карти; ein ^ Strickna¬
deln (комплект) куки pl за плетене; ein
- der Natur игра / на природата; er ist
am - негов ред е (да играе); iihertr das
ist für mich ein ^ това за мене е играчка
[лесно]: etw. [4] aufs - setzen рискувам
uw у, АI пешо: die Finger [die Hand] bei
etw. [3] im ^ haben имам uw AI пръст
в пешо; laß mich aus dem -! мене не ме
забърквай в тази работа!; er treibt nur
sein ^ mit ihr той само си играе с нея
Spiel|art / 17 Biol разновидност /; ^ ball
т 2 Sp топка / за игра; iihertr играчка
J; -bank / 17 игрален дом, казйн|о п,
-а; -brett п 21 Schach шахматна дъска;
(Puffbrett) табла / (за игра); -dosе/ 16
музикална кугйя; -ecke / 16 кът т,
-ове за игра (на деца)
spielen </;Л> гл »7 играя мг, Е7 (auch Sp,
Theat): Mus свиря uw /1, »7 Theat (Rolle
роля) играя, изигравам А / [изиграя £7];
Theat (aufführen) представям А2 [пред¬
ставя vi iibertr играя си. шегувам се
мг. AI, пошегувам се v, AI (mit jmdm.
c някого) C Ball [Karten] - играя (на)
топка [карти]; ein Konzert - свиря, из¬
свирвам Al [изсвиря //] концерт; was
wird heute im Theater gespielt? какво да¬
ват днес в театъра?: er spielt den Faust
той играе (ролята на) Фауст; den Belei¬
digten - преструвам се AI [престоря се
II] на обиден: jmdm. einen Brief in die
Hände - подхвърлям A2 [подхвърля //]
писмо на някого: das spielt eine große
Rolle това играе голяма роля; това има
голямо значение; die Handlung spielt in
Frankreich действието става [се развива]
във Франция: iibertr Komödie - разигра¬
вам комедии; diese Farbe spielt ins 'Grünli¬
che този цвят има зеленикав оттенък;
die Kinder haben sich hungrig gespielt де¬
цата огладняха от игране; mit gespieltem
Erstaunen c престорено учудване
spielend adv леко. лесно, без особен труд,
оез усилие, с лекота; (| auch spielen)
Spfeler nt 4 Sp играч nt: Mus музикант nt:
Theat артист m, актьор nt: (Hasard —)
комарджй|я in, -и
Spielern/17 игра /. шега f: iihertr играчка /.
дреболия/
spielerisch adj .iccloii. -на, без усилие; не¬
принуден; (oberflächlich) несериоз|ен,
-на, повърхностен, -на О mit —er
Leichtigkeit с голяма лекота; Sp ein —
überlegener Gegner противник nt с игро¬
во превъзходство
Spip!|feld и 21 Sp игрйш|е п, -а; ~film т J
игрален филм; — fläche /16 = Spielfeld;
(Bühne) сцена / подиум т; ~ folge / 16
програма / (спортна и др.)
spielfrei udj: Theat -er Tag почйвен ден
Spiel|fiihrer in 1 Sp капитан m на отбор:
— geführte m 7 apyi äp nt o i детйнегво:
-geschehen n 23 ход n [протйчанс я]
на игра: -halle / 16 .Sp гимнастйчсски
салон: -kamerad nt X = Spielgefährte;
-karte / 16 карта / за игра; -kasino n
24 шралсн дом. казйн|о я. -а: — klasse
/ 16 Sp ктегория /. - leidenschaft/17/sg
комарджййска страст: -leiter nt 4
Theat режисьор nt: Fernsehen. Radio =
Spielmeister; —mann nt 3 {pl Jeute) Hist
странствуващ певец; Mil музикант nt;
—meister nt 4 водещ m предаване (вик¬
торина, телевизионно състезание и др.);
-marke / 16 жетон т (за игра): — орег/
16 комйчна опера; -plan nt 2 Theat ре¬
пертоар т, програма т: —platz т 2 де¬
тска площадка; игрйш|е п, -а. спортна
площадка; —raum т 2 Tech луфт т:
übertr простор т. свобода/на действие;
-regel / 16 правила pl на игра; —Sachen
pl детски играчки pl; -stein т 1 пул т,
-ове (за игра на табла); -sucht / 14 =
Spielleidenschaft; — tisch nt 1 игрална ма¬
са; —uhr /17 музикална кутйя с часов¬
ников механизъм; - verderber т 4 човек,
който разваля удоволствието на други¬
те; —verlauf т 21 sg ход т на играта;
—waren pl детски играчки pl;
—Warengeschäft я 20 магазйн т за
детски играчки; —weise / 16 начин т
[маниер nt] на играене
sptelwidrig adj в разрез с правилата на
играта
Spiel|zeit / 17 Sp времетраене п на игра
(мач и др.); Theat сезон т;
-Zeitverlängerung / 17 Sp продължение
п, -я (на времетраенето) на игра; -zeug
л 20 играчка /• л 20lsg (всички) играчки
pl
Spieß ш l Hist кбпи|с n, -я: (Brat — ) шиш
///. -овс; • umg er schreit wie am - той
пищи. като че ли с набучен на кол [като
че ли io колят] (umg)
^P>eßbürger ш 4, auch Spießer т 4 veracht!
еснаф т. филйстср т
spießbürgerlich adj еснафски, филистерски
Spießbürgertum п 22/vjcf еспафщина /
spießen <//Л) vt (durchstechen) пробождам
А / [пробода Е!] < etw. [4\ auf eine Nadel
^ иаббждам нещо па игла: etw. [4\ an
die Wand - -забождам пешо на стената:
er spießte den Stock in die weiche Erde той
табй Oaciyna в меката пръст
Spieß|er m 4 = Spießbürger; - geselle m 7
съучастни|к m. -ци
spießig adj = spießbürgerlich
Spießrute /16 върбова пръчка (за биене) О
-п laufen Hist (за наказание) минавам
А / [мина Е2] между две редйци войни¬
ци. който ме бият с пръчки: ühertr изло¬
жен съм YQ на подигравателните погле¬
ди на хората (край които минавам);
etw. [4] als ^nlaufen empfinden чувству¬
вам uv, Al, почувствувам v, Ai нещо
като изтезание
spinal [schp.. od ..ßp] adj гръбнач|ен, -на,
гръбначномозъчен, -на; О ^е
Kinderlähmung Med детски паралич, по-
лиомиелит т
Spinat т I Bot спанак т
Spind п 20 od ш I долап т. шкаф т. -овс
Spindel / 16 upchiiilo //. -а: Tech шпйндел
т
spindeljdürr adj с\\ като пръчка: -förmig
adj ирс1Снообраз|еи. -на
Spindeltreppe / 16 = Wendeltreppe
Spinett m 20 Mus cintiiCT m
Spinndrüse / 16 Anat наяжинна жлеза на
паяк
Spinne f 16 иая|к nt, -ци
spjnnefeind ad/: ших (mit) jmdm. - sein не¬
навиждам uw AL мразя uw 11 някого
до см bpi. мих sic sind einander — re ca
смириш вратове
spinnen <26//A> vt преда uw EL изпрйдам
.1 / [изпреда Ei\: (Seide коприна) гоча
uw /I: iihertr измислям си Л2 [измисля
си //], фантазирам uw w AI: vt (Katze
котка) преда, мъркам uw AL ших луд
[побъркан] съм ги. не съм с всичкия си
(umg) die Spinne spinnt ihr Netz паякът
и.ie ic мрежата си: Intrigen - кова uw
E2 интриги: umx ^ keinen guten Fa¬
den miteinander ние не се погаждаме. ние
SPITZ 759
ne мелим брашно (ши#)* umg er spinnt
schon wieder той пак фантазира
Spinn(en)gewebe // 23 паяжина /
Spinner m 4 Text предач m: Zool копринени
пеперуди /)/; umg фантазьор m: луд m
Spinnerei / 17 (Tätigkeit) предене /?. npe-
дачсство n: (Betrieb) предачница/
Spinnerin / 18 предачка/
Spinnlgewebe // 23 = Spinn(en)gewebe;
-maschine / 16 предачна машина: -rad
n 22 чекръ|к ш. -ци: -rocken m 4 хурка
/. -Stube / 16 стая / за предене: ^webe
/16 = Spinnten )gewebe
spintisieren <d hh) vt умувам uw AL фи-
лософствувам uw AI (über [4] върху)
Spion m 1* шпи6н|ин nt. -и
Spionage / 16 sg шпионаж n\ C - treiben
занимавам cc AI [занимая се E7] c
шпионаж
Spionageabwehr [..39..] / П/sg контраразуз¬
наване n .
spionieren <d hh)> vt шпионирам uw w Ai
Spiralbohrer m 4 Tech спирално свредло
Spirale /' 16 спирала /
spiralförmig adj спирал|ен. -на. спирало-
вйд|сн. -на
Spiralnebel т 4 Astr спирална мъглявина
Spirant [ßp..] nt 8 Phon гъркава [фрика-
|йвна] сътласна
SpiritIjsmus [schp.. ad ßp..] ш 11 sg спири-
тнз|ъм (-мът) т: ^ ist т 8 спиритйст т
spiritistisch [schp.. od ßp..] adj спириткче-
ск|и, -а
Spirituosen [schp.. tu! ßp..] />/ спиртни на¬
питки pf
Spiritus m (p/ auch -se) OChem спирт m;
(t auch Sprit): -kodier m 4 спйртни|к m,
-ци; — lampe / 16 епйртна лампа
Spital // 20* od n 22 veralt болница f
spitz adj oeijbp. -pa. заострен: ühertr
ост|ър. -pa. язвйтел|ен. -на. хаплив, сар¬
кастичен. -на . etw. [4] mit - en Fingern
anfassen хвашам Ai [хвана E2\ пешо c
върха на пръстите си (поради отвра¬
щение)
Spitz т I Zoo! шпиц т (порода куче):
- bar! т 2 малка заострена брадичка
/. еснапьолка L -bogen т 5 Arch кръс-
I ат [cipc.ioDiueii ] свод: - bogenfenster
и 23 прозбр|ец т. -ци в готически стил;
-bube т 7 (Betrüger) мошени|к т. -ци,
пзмлмни|к т. -ци; (Dieb) крад|ец т. -ци:
760 SPITZBÜBISCH
(Schelm) хитрс|ц m: -цй: ~büberd / 17
мошсничсств|о n, -а. измамничеств|о n,
sp|t/.bübisch adj хйт|ър. -pa. дяволит; veralt
мошсничсски. измамнически
Spitze / 16 връх (върхът) m, върхове;
(Schwert, Dolch меч, кама) остри|е /?4-та;
(Zigaretten^*) цигаре /1. -та*,(Höchstmaß,
Gipfel) връх m. върхово постижение;
(Höchstbelastung) върхово натоварване;
Text дантела f; übertr (bissige
Bemerkung) острота/, намс|к /и,-ци, яз-
вйтелна [хаплива] забележка </ die
der Gesellschaft върховете на общество¬
то; an der ~ начело; sich [4] an die ^
stellen заставам АI [застана Е2] начело;
etw. [4] auf die - treiben довеждам AI
[доведа EI] нещо до крайност; einer
Sache die ^ nehmen смекчавам АI [смек¬
ча //] нещо; jmdm. die ~ bieten давам Al
[дам, дадеш (дадох)] отпор на някого,
опълчвам се А1 [опълча се //] срещу ня¬
кого
Spitzel т 4 шпи6н|ип т, -и. агент т
spjtzeln <//Л> i7 шпионирам uw г. AI
spitzen <///)> vt остря uv, II, наострям А2
[наостря //]. заострям; (Bleistift молив)
подострям: umg die Ohren на¬
острям уши; die Lippen [den Mund ] zum
Pfeifen — свивам AI [свия E7] устни, за
ла свирна с уста; шщ übertr sich [4] auf
etw. [4] надявам се uw AI на нещо;
гоча си uv, II зъбите за нещо (и//?#)
Spitzenbelastungszeiten р! ЕI време /? на
върхово натоварване на електрическата
мрежа; ^besatz т 2 тантелена гарни-
iypa; ^film т I изключителен филм;
^ geschwindigkeit /‘ 17 максимална ско¬
рост; -klasse/ 16 Sp най-висока класа,
най-висок разред; ^kleid п 21 тантелена
рокля: ^klöppelei / 17 производство
/I на гантели: -kragen т 4 тантелена
яка; leistung / върхово (рекордно] по¬
стижение: (Maschine машина) макси¬
мална мощност, максимален капаци-
I ст; Wirtsch максимален добив; ^lohn
т I максимална заплата; — mannschaft
/ 17 Sp челен отбор; position f 17 во¬
деща позйция; -reiter т 4 Sp ездач т
от най-висока класа; ^Sportler т 4 Sp
спортист т от най-висока класа, рекор¬
дьор т; -tanz т 2 танц т на палци;
^verbrauch т \>sg максимална консу¬
мация; - verkehr т I tsg върхово движе¬
ние по улици и др.; ^ zeit / 17 Verk>
El върхово време, пик т; Sp най-добро
време
spitzer т 4 острилка / (за моливи)
spitzfindig ш1/ хйт1ър и същевременно дреб¬
нав; прекадено хитроум|ен. -на
Spitzfindigkeit / 17 хитрост f! дребнавост
/. -en р! умувания pL извъртания р!
Spjtzjhacke / 16. Spitzhaue / 16 кйрка /.
- пате т 7а прякор т, лрозвиш)е п. -а:
-pocken pl Med варицела /: -Wegerich
т I л.с Bot теснолйст живовляк
spitzwinke)lig adj Math осгроъгъл|ен. -на
Spleen [ßpliin od schp..] m 6 od 1 странна
приумица, каприз пи идея фикс er hat
einen kleinen - той малко е откачйл
Utmg)
spleenig [ßpli:.. orfschpli:..] adj чудноват, на¬
лудничав
Splint m I Tech цимент /и. -obc; = Splint¬
holz
Splintholz n 22 Bot беловина /
Splitt ni I дребен чакъл. трошля|к m, ци.
сита баласта
Splitter т 4 (Holz~) треска/, тресчйца/
(Glas~) парче т, -та. парченц|е п. -а
(стъкло); (Metall ~) парче п, -та. отлом¬
ка/ (метал); ~ brach т 2 Med раздробе¬
на фрактура, фрактура f с раздробена
кост
splitter|fasemackt adj umg съвършено гол.
гол-голенйчък (umg): ~frei adj (Glas
стъкло) нечуплйв
splitterig adi грошлив. чуплйв: който лесно
сс цепи; (voller Splitter) пъл|ен. -на с тре¬
ски [парченца, късчета]
spljttern <///>. лл> W (Holz. Gestein дърво,
камък) цепя се uv. //. нацепвам се AI
[нацепя се //]: (Glas стъкло) троша се
нг. //. натрошавам сс AI [натроша се
щ
spljtternackt adj съвсем гол
Splitterpartei / 17 Pol фракция /. крил|о п.
-ix
splittersicher adj = splitterfrei; Mil запазен
oi лстяши парчета гранати и др.
spljttrig — splitterig
spontan [schp.. od sp..[ спонтан1ен, -на
Spontaneitit [schpontane-ite:t.. od ßp..] /
17 /sg спонтанност f
sporadisch [schp.. od sp..] <к#спорадйч|ен, -на
Sp9re / 16 Bot cnöpa /
Sporen| pflanze / 16 Bot спорово растение;
~ tiereben pl Zool спорозоа pl
Sporn m {gen -(c)s. pl Sporen) шпора/ Zool
шип wi. -ове (на пегел и др.); mfsg
iihcrtr стимул т, подтик т О dem Pferd
die Sporen geben пришпорвам А1 [при¬
шпоря //] коня
spornen </ift) vt (Pferd кон) пришпорвам
AI [пришпоря //]: (Stiefel) слагам Al
[сложа //] шпори (на ботуши); ilhertr
подтиквам AI [подтикна Е2\. поощря¬
вам АI [поощря //], стимулирам uv. v.
А!
spornstreichs cufr веднага, незабавно, бързо
Sport т 1 ’.xg спорт in: umg. хоби п О -
treiben спортувам uv. AI: der weifte —
зимен спорт; außerschulischer — извън¬
училищни занимания pl със спорт: ver¬
dienter Meister des - s заслужил майстор
на спорта: alte Uhren sammeln, ist sein
neuester - да събира стари часовници
с най-ново го му хоби
Sport|anlage / 16 спортно съоръжение; ста¬
дион т: спортна зала: -anzug in 2 спор¬
тен екип: анцуг т: спортен костюм;
^art / 17 вид (-ът) т. -ове спорт:
-artikel pl спортни артикули pl; -arzt
ui 2 спортен лекар: -berichterstatter т
4 спортен репортер; -disziplin / 17
спортна дисциплина; -dreß т 1 (gen
-dresses. pl -d resse) спортен екип. спорт¬
но облекло
sportein </г/>) vt umg спортувам uv. AI по
малко
Spprtl ereignis п 21 спортно събитие: -fest
п 20 спортен празник, -forum п 28 otl
29 спортен форум: - freund т I любител
т на спорта: - gemeinschaft f 17 спортно
дружество; -geschehen п 23 sg спортни
прояви pl: -halle / 16 спортна зала:
-hochschule / 16 Виеше училище за физ¬
култура и спорт: -jacke / 16 спортно
яке: - kleidung / 17 sg спортно облекло;
-klub т 6 спортен клуб: -lehrer т 4
учител т по фйзкултура; инструктор т,
треньор т: -leistungsabzeichen п 23
спорта значка. -1ег т 4 спортист т;
- lerin / спортистка /
sp9rtlich adj сп6рг|сн. -на
Sportmedizin / 17 спортна мединйна:
-nachrichten pl спортни новинй [вести]
pl: - Organisation / 17 спортна органи¬
зация. -parade / 16 фйзкултурсн парад:
-platz ш 2 (спортно) игрйше;
-reportage / 16 спортен репортаж;
—schuh т I спортна обувка: —schule f
SPRACH 761
16 спортно училище; —s|mann m 3 (pl
auch ..leute) спортист m; —Stätte / 16
спортно съоръжение; спортна зала;
—Student nt 8 студент m по физкултура;
—Toto п. auch т спортен тотализатор.
„Спорт тото“; —Veranstaltung / 17
спортно мероприятие; —Verletzung / 17
Sp травматично увреждане (контузия,
травма и др.); —wagen т 4 (für Kinder)
детска спортна количка; Kfz спортна
кола; —zeltung/ 17 спдртен вестник
Spott т I fxg подигравка / присмех т О
beißender — сарказ|ъм (-мът) т: seinen
- mit jmdm. treiben подигравам cc AI
[подиграя cc £7] c някого, присмйвам
cc AI [присмея cc £6]. надсмйвам cc na
някого: sich [4\ zum — machen ставам
AI [eräna E2\ за прйемех [за посмсши-
шс|
spmtbillig adj смешно [крайно] евтин О
etw. [4[ - kaufen купувам А/ [купя //]
нещо на безценица [почти без пари]
Spottdrossel / 16 Zool присмехулник т. -
ни (гггииа)
Spöttelei / 17 лека ирония, подигравка /.
подбив in. задявка /'
spötteln <ЛА> vi присмйвам се AI (присмея
се £6]. надсмйвам се (über jmdn. на ня-
кою). иронизирам мг. г. AI леко (über
jmdn. някого)
spotten <ЛЛ> vi подигравам се AI [подиг¬
рая се £7] (über [4] с) С die Unordnung
im Haus spottet jeder Beschreibung в къ¬
щата пари неописуемо [невъобразймо]
безредие
Spötter т 4 нодж раван т. присмехулник
т. -ни. присмехулно in. -вни
Spötterei / 17 (das Spotten) подиграване п,
осмиване п, надсмиваме п; (Spottrede)
подигравка /
Spottgedicht н 20 апирйчно стихотворе¬
ние, сшпрама /
Spottgeld м 21: etw, [4] für otl um ein -
bekommen купувам Al [купя //] пешо ма
нищожни цепи [на 6cmcinma|
spöttisch ш/f полш ривйгс.т|сп. -па. наемеш-
.|йв. пропйч|сн. -на. присмехулен, -на
sprttlustig mlj койю обича да се присмива
[нодшравл]
»Spott|name т 7а прякор т (койю служи
ui полшравка): ^schrift / 17 LU пам-
ф.|С1 /и, сатира /
sprach рпи um sprechen
762 SPRACHATLAS
Sprachatlas m la {gen auch pi auch ..at-
lanicn) лингвистичен атлас; ~ bau m
I /sg строеж in на езика; ^ beherrschung
/ l7/.s# владеене n на език; ~benutzer m
4 потребител m на език; ^denkmal n 22
• *
писмен паметник
Sprache / 16 езй|к m. -ци (немски, руски);
/16isg (Sprechweise) |6вор m; (Rede) реч
/ C mehrere beherrschen владея uv,
E6 няколко езика; wir unterhielten uns in
deutscher — разговаряхме на немски
езйк; alte -п древни езици pl; Med die
^ verlieren загубвам AS [загубя II] го¬
вора си; онемявам AI [онемея Е6\\ eine
deutliche ^ führen говоря uv, 11 ясно
[открито, прямо]; vor Schreck die ver¬
lieren глътвам AI [глътна E2] си езика
от страх, загубвам А1 [загубя //] ума
и дума от страх (umg); hast du die ^
verloren? онемя ли?; die auf etw. [4]
bringen отварям A2 [отворя //] въпрос
за нещо, поставям А2 [поставя //] нещо
на разглеждане; etw. [/] kommt zur —
става AI [стана Е2] (3. Pers) дума [въ¬
прос) за нещо, нещо се разглежда
[обсъжда]; umg heraus mit der гово¬
ри!, казвай!
Sprachfehler m 4 Med говорен дефект;
fertigkeit / 17 говорни умения pl;
■^forscher m 4 езиковед m, лингвйст m;
^ forschung / 17 лингвистика f; ^führer
m 4 разговорник m, -ци
Sprachgebiet n 20 езикова област O deu¬
tsches ^ област, в която се говори
немски езйк
Sprachgebrauch т 2/.sg езикова практика;
^'gefuhl п 20/xg езиково чувство; ^ge-
meinschaft f 17 езйкова общност; ^ge¬
schickte / 16/.т£ история /на езика
sprachgewandt adj красноречив, който има
дар слово
Sprachgewandtheit / П/sg красноречие п.
дар т слово; ~ grenze / 16 езйкова гра¬
ница; Pinsel / 16 езиков остров; ~ка-
binett п 20* езйков кабинет; -^kenner т
4 познавач т на езика; ^kenntnis / 13
езикови познания pl; ^kultnr / 17 езй¬
кова култура
sprachkundig adj владеещ [знаещ] даден
език
Sprachkurs т 1, -kursus т (gen-,pl -kurse)
курс w, -ове за изучаване на чужд езйк.
езйков курс; ^labor п 24 езйков кабинет;
^laut т 1 звук т. -ове на речта; ^ lehre
/ 16 граматика/; sichrer т 4 учйтел т
по езйк; ^lehrerin J 16 учителка / по
езйк
sprachlich adj езйков
sprachlos adj (verblüfft) онемял41: занемял*,
изумен, загубил и ума. и дума (umg)
(über [4\. vor [3] от) O ^ sein занемявам
AI [занемея £6], изумен [смаян] съм \a,
като ударен съм (umg) (vor [3] от); das
ist doch unmöglich, ich bin einfach ^ но
това е невъзможно, просто не намйрам
думи
Sprachlosigkeit/\7/sg (Verblüfftheit) изум¬
ление п, смайване п; ^melodie / 16а
Phon интонация /, езйкова мелодика;
^mittler т 4 преводач т; ~погт / 17
езйкова норма; ^Philosophie/ 16а линг¬
вистична философия; — organ п 20* го¬
ворен орган; '«-pflege/ 16/sg грижа /за
културата на езика
Spachrohr п 20 рупор т О übertr jmds.
werden ставам AI [стана Е2] застъп¬
ник [глашатай] на нечии идеи [възгледи]
Sprachschatz т 2 словно богатство
Sprachstörung J 17 говорен дефект; - Stu¬
dium /? 28 изучаване п на езйк
Sprachtalent п 20/sg: haben изучаването
на езйци ми се отдава
sprachüblich adj употребим в езйка
Sprachunterricht т I fsg езиково обучение
Sprachschöpfer т 4 твор|ец hi. -цй в езйка
sprachwidrig adj езиково неправил|ен, -на,
в разрез с езйковите правила [норми]
Sprachwissenschaft / \l/sg езикознание п
О vergleichende - сравнйтелно езико¬
знание
Sprachwissenschaftler т 4 езиковед т
sprachwissenschaftlich adj езиковедски
sprang prüf von springen
Spray [ßpre:..] m 6, auch n 24спре|йт, -ове
Sprechanlage/ 16 домофон m; ^apparat
/I/ 1 Ling говорен апарат, говорни орга¬
ни pl; ~chor [ko:r] m 2 (gemeinsames
Vortragen) хорова декламация; (gemein¬
sam Vortragende) ансамб|ъл m, -ли за
хорова декламация, говорещ хор
sprechen <16/ЛА) vt говоря uv, II (jmdn. с
някого); (sagen) казвам AI [кажа £4],
говоря; (Gedicht стихотворение) реци¬
тирам и\\ V, AI; Jur (Urteil присъда)
произнасям А2 [произнеса £7]; vi го¬
воря, разговарям uv, А2 (mit jmdm. über
etw. [4] c някого за нещо); (erzählen) раз-
качвам, докладвам i/r. АI (von [JJ за);
творя, свмдсгслсгвувим uw АI (für [4\
за, в полза na; gegen [4) против) <
./mjmdn. schuldig - признавам AI [при¬
зная £7] пякою за виновен, sprechen wir
nicht darüber да не творим за това; er
laßt mit sich - c nci o може да се говори:
c uem човек може да се разбере: man
spricht, daß... t овбри се. [казват, носи се
слух]. че...: etw. [/] spricht für sich selbst
нещо се разбира от само себе си: für
niemand zu - sein нс приемам AI [при¬
ема И (приех)] никого: auf etw. [V] zu
- kommen затварям A2 [заговоря //]
за нещо. nicht gut auf jmdn. zu - sein не
iдодам uw Al е добро око на някого,
зло екм yu настроен към някого: ganz
allgemein gesprochen съвсем общо каза¬
но. unter uns gesprochen между нас ка-
ншо
sprechend adj юворещ. iibertr красноре¬
чив. изразиle.ilen. -на ' ein -er Blick
мнотзндчиюдеи поглед: -er Beweis
убедйтелно доказателство: jmdm.
- ähnlich sein поразително приличам uw
AI па пякою
SprvchSer ш 4 i овбреш ni; (Redner) оратор
tu. (Wortführer) представител /и, гово¬
рещ nt. I опори гед т ог името на (група,
парти н др.): Radio (радно)1оворйтс;|
ui. -erin / IN Radio (радио(говорителка
/, - er/ichung / 17 об>чснис п в правилна
1НК1П1Я
Sprechfunk т 1 sg радиотелефон м; ра¬
диотелефония f; -gesang т 2 речитатйв
т; -kunst/ 14 рецитаторско изкуство;
-melodic / 16 а говорна мелодика, ин-
юпаипя / - silbe / 16 говорна сричка
/. ^stunde / 16 приемен час: ^Stunden¬
helferin / IS l/сч/сестра / в помощ на
1склря но време на приемния му час:
- tag т 1 приемен ден. -Übung / 17 16-
ворно упражнение; -weise / 16 ма¬
ниер т на твбрене: -Werkzeuge pl io-
ворни öpi.ши />/. -/immer и 23 Med
лекарски Kaoimci
spreizen Jih \t (Beine крака) разкрачвам
I/ |разкр;гч.1 //]: (Arme. Finger ръие.
приет) рашервам AI [разперя //J: sich
(*/] - (sieh wichtig tun) надувам се AI
|мад>я се £7]. перча се uw II: (sich zieren)
нревгемам се it\. AI mit gespreizten
Beinen е разкрачени крака, gespreizter
Stil пад> i (впсоконареп] cm.i
Sprengbombe / 16 Md <|i\ i äena бомба
SPREU 763
Sprengel m 4 Kirche енория f; епархия /
sprengen <//6> vt хвърлям A2 [хвърля //],
вдигам AI [вдигна E2] във въздуха:
взривявам AI [взривя /У]: (Tür врата)
разбивам AI [разбия £7]; (durch Druck
von innen zertrümmern) пръсвам AI
[пръсна £2]. счупвам AI [счупя //] (за
замръзнала течност в съд и др.); (Ketten
вериги, окови) разкъсвам AI [разкъ¬
сам AI], разчупвам AI [разчупя //]:
(Versammlung събрание) разтурвам AI
od разтурям А2 [разтуря //]. разпръс¬
квам AI [разпръскам AI], разпръсвам:
(Straßen. Blumen улици, цветя) поливам
.1/ (полея £6]; (Wäsche бслъо) пръскам
uw AI. напръсквам: W спускам се
.4 / od спущам се А / [спусна се £2] (стре¬
ми гедно). втурвам се AI [втурна се £2]:
(zu Pferd) препускам AI ad нрепушам
41 [препусна £2] (на кон) < eine Brücke
- взривявам мост: das Eis hat das Gefäß
gesprengt ледът пръсна съда: die Freude
sprengte ihr fast die Brust гърдите й едва
не се пръснаха от ралосг. die Behandlung
dieses Problems würde den Rahmen eines
Artikels - разглеждането на гбзи про¬
блем би надхвърлило обема на една
статия: die Reiter sprengten über das Feld
конниците препускаха през полето
Sprengkapsel / 16 дстонаторен капсул т:
-ladung / 17 взривен заряд: -mittel п
2? = Sprengstoff; -pnlver п 23 черен
oapyi ,
SprengjstofT in I Mil взривно всщест-
во.експлозйв т: - stoffansehlag т 2
бомбен атентат
Sprengung / 17 взрнвяваи|е п -пя: (der Tür)
разбиване ч. (mit Wasser) поливане п.
порьсванс п
Sprengwagen т 4 Kf: кода / -поливачка
(за \.шиите): -Wirkung / 17 ефект' т от
експлозия
Sprenkel т 4 (Fleck) пеш|6 и. -ä, (Punkt)
гбчнна /. (Tupfen) капка /. пръска /
sprenkeln <hh> w пръскам uw AI напръс¬
квам AI |ианрьскам AI], ръся m. //.
норьсвам AI [норься II] rot und gelb
gesprenkeltes Kleid рокля / на червени и
жьдгп гбчки [капки]: sein Gesicht war mit
Sommersprossen gesprenkelt лицето му
беше осеяно с лунички
Spreu / 17 че плява /. отсевки />/
764 SPRICHWORT
Sprichwort n 22 пословицаi. иоювбрка /
sprichwörtlich tulj иос.ювич|еи. -на
Redensarten ноювбрки pl
sprießen <32/ati> vi Bot никна мг. £2. поник¬
вам AI [понйкна £2]. покарвам AI [по¬
карам AI): (Knospen) напълвам AI [на-
ггьпя //] (за дърво); (sprossen) пускам АI
od пущам АI [пусна £2] филйзи
Springbrunnen т 4 волоск*6|к ш. -ци. фои-
| а11 т. шалраван т
springen <27 sn) »7 скачам AI [скоча //];
(Wasserstrahl. Quelle. Blut волна струя,
твор, кръв) блйкам н\\ AI. бликвам AI
[бликна £2]. руквам А/ [рукна £2];
(Glas. Metall сгькло. метал) пуквам сс
AI [пукна се £2]. пръсвам се AI [пръсна
се £2); (Saite cipyiia) скьсвам сс AI [скъ¬
сам се А!\\ ших (rasch laufen) 1Йчам uv.
AI. иийчнам AI [»тичам А/]: итц etw.
[^J - lassen черпя uv. II, почерпвам AI
[почерня II\ пешо aufs Pferd ^ мятам
сс А! [меша сс £2] на коня: Ober einen
Graben ^ прескачам ров: zum Bäcker
^ откачам [иничвам] ло хлебаря; zur
Seite -*• O l скачам Bcipaiiu: vor Freude in
die Höhe " подскачам oi радост: iiherir
in die Augen - хвърлям сс A2 [хвърля
се //|. бйя uv. E7 па очи; der ^de Punkt
най-важна ra uVixa. най-сьщсствсното;
Sp er hat einen neuen Rekord gesprungen
ши nociüina нов рекорд по скачане;
gesprungene Haut напукана кожа
Springer m 4 Sp скачцч /и; Schach кон m. -c
Springlflut / 17 висок прилив; ~ insfeld m 1
(gen auch-) (Kind) лудетина f;
(leichtsinniger junger Mensch) ветрогон
m: ~maus / 14 Zool скоклива мишка;
~ reiten n 23Jsg Sp конно състезание c
препятствия, паркур m; ~sell n 20 въж|е
ft, -та за скачане
Sprint m 6 Sp сириш m. -овс. бягане n на
късо разстояние
sprinten <s/i, hby vi Sp спринтирам uv, v, Al,
бягам uv, Al на къси разстояния; umg
тйчам uv, Al бързо O er sprintete zur
Schule той изтича до училището
Springer /н 4 Sp сприн1ь6р m. бегач in на
къси разстояния: ~ strecke / 16 Sp
енрйнтово разсюянис от 100 до 400
метра
Sprit m 1 спирт /и, алкохол, т: ракия./;
umg Kfz бензин /н. гориво п
sprithaltig adj спйрт|ен, -на. алкох6л|ен.-на
Spritzapparat т 1 апарат за пръскане
[шприцоване, пулверизиране]; торкрет-
на машина; - beton т I * торкретобетон
т, пневмобетон т; ■«•düse f 16 Tech
шпрйцваша дюза; разпръсквателна дю¬
за; жигльор т
Spritze Г 16 пръскачка /; (Feuerspritze) по¬
жарникарска помпа: Mal спринцовка /;
Med (Einspritzung) инжекция /; jmdm.
eine - geben с.ннам А/ [сложа //] ня¬
кому инжекция: eine - bekommen слага (
ми инжекция
Spritzeisbahn / 17 изкуствена ледена пър¬
залка
spritzen </;/>> \/ пръскам иг, AI. пръсвам
.-(/ [мръсна Е2). напръсквам А/ [на¬
пръскам: А!\: (Blumen. Gras цветя, тре¬
ва) пръскам, напръсквам, поливам AI
[полея Е6]. Tech пу.1веризйрам uv. v. АI;
шприцовам uv. Al: Med инжектйрам uv.
г. AI: <v//> ly (Wasser. Blut вода. кръв)
пръскам: бликам uv. AI. блйквам AI
[бликна £2] (aus [J] от): umg (schnell lau¬
fen) тичам im'. AI: изтйчвам Al [изтйчам
4/]. изскачам AI [отскоча //] (донякъ¬
де) die Obstbäume gegen Schädlinge
- пръскам, напръсквам овощните дър¬
вета срещу вредители: den Wein — на¬
ливам тирана вода във виното; ge¬
spritzt kommen идвам uv. АI тичешком;
es spritzt ein bißchen пръска малко
(дъжд)
Spritzer /н 4 капка /. пръска f: (Fleck)
iienilö /I. -а (от пръска): umg слаб дъжд:
(Maler) бояджйя-шприиьбр т О einige
' Essig an den Salat geben слагам AI
[сложа П] малко [няколко капки] оцет
в салатата
Spritz|fahrt / 17 umg излет т (с превозно
средство): ^flasche / 16 (Parfüm пар¬
фюм) пулверизатор: — fleck т 1 петн|6
п. -а от ралръскване: ^geblck п 20
шприцовани сладки; ~guß т 2 Tech
леене /I под налягане
spritzig adj (Wein вино) резлйв. газйран;
iiherir остроум|ен, -на. игрив, весел, жив
Spritz|malerei / 17 шпрйцтехника / с шаб¬
лони; ~ pistole / 16 шприцпистолет т,
пистолет т за боядйсване [лакиране];
~tour [..tu:r]/ 17 umg = Spritzfahrt
spröde adj (brüchig) крех|ък. -ка. трошлйв.
чуплив: (Stoff материал) труд|ен, -на за
обработване: (Haut кожа) сух, изпръх-
иал: (Stimme глас) пресипнал. хриплив:
(Mädchen момиче) студен, сдържан, не¬
достъпен. -на: (Charakter характер) за¬
творен
Sprödigkeit / 17 \g крехкост /. трошлйвост
/1 чупливост /: (Mädchen момиче) сту¬
денина /. сдържаност /
sproß prüf von sprießen
Sproß m 1 od 9 Bot издънка / филйз m:
>n\ ühertr пог6м|ък /и. -ци
Sprosse / 16 (Leiter*^) пречка / стъпал|о
n. -ä (на подвижна стълба): (Fenster^)
пречка / (на прозорец)
sprossen (зя) vi = sprießen
Sprossenwand f 14 Sp шведска стена
Sprößling m i Bot = Sproß; нот6м|ък m,
-uh: umg \eherih ле|ге // -iiä. отроче n
Sprotte / 16 Zoo! uäua / #
Spruch m 2 мъдра мисъл / афорйз|ъм
(-мът)т,-ми. сентенция /, максима /*
(Bibelspruch) библейски текст, прйтча/
(Beschwörungsformel) заклинани|е п, -я:
Jur съдебно решение, присъда /О umg
Sprüche machen говоря uv, II празни
приказки (umg)
Spruchband п 22 плаккт 0 die Demonstran¬
ten trugen Spruchbänder демонстрйра-
щите нбсеха плакати
spruchreif mfj назрял*, актуален, -на. под¬
лежащ на решение \ die Angelegenheit
ist noch nicht ^ въпросът нс е още на¬
зрял
Sprudel т 4 (Sauerbrunnen) минерална во¬
да. богата на въглероден двуокис;
(Quelle) блйкаш йзвор: (Strahl des
Springbrunnens) водна струя (на водо¬
скок); (Wasserwirbel) водовъртеж т;
(Getränk) газйрана вода. сода / (umg)
О warmer - топла минерална вода
sprudeln п <///>. vt бликам uv. AI. блйк-
вам А! [блйкна £12]. извирам uv, AI:
(wallen, kochen) кипя uw 12: (übcrschäu-
men) преливам AI [прелея E6\ O der
Sekt sprudelt in den Gläsern шампанското
кипи в чашите: ühertr die Witze sprudelten
nur so aus seinem Munde вицовете като
че ли извйраха от устата му
sprudelnd adj блйкаш. кипящ; (Getränk пи¬
тие) газиран
sprühen <Л/>> 17 искря uv. II: (Funken ис¬
кри) хвърча uw 13: ühertr бликам uv. AL *
горя uw 12. пламтя uw 12 (vor [J] от):
i7 пръскам AI [пръсна E2] O aus seinen
Augen sprühte jugendliches Feuer от очйте
му бликаше младежки плам; es sprüht
ръми, вали ейтен дъжд; ihre Augen
SPUK 765
sprühten Blitze очите й изпускаха [мята¬
ха] мълнии: Haarlack auf die Frisur -
напръсквам А1 [напръскам AI] косата
(си) с лак; <5/т> vi der Regen ist gegen die
Scheiberf gesprüht дъждът бйеше в про¬
зорците
Sprühregen nt 4 ситен дъжд
Sprung т 2 скок т, -овс: auch ühertr: (Riß.
Spalt) цепна гина /. пукнатина / О die
Vase hat einen - вазата c пукната: untg
ich komme auf einen ^ bei dir vorbei ще
мина за малко [за минутка] покрай те¬
бе. шс сс о.бйя за малко при тебе: umg
es ist nur ein ^ bis zum Theater театърът
е само на една крачка oi гук: auf dem
^ sein zu ... каня се uw II. |6гвя cc uw
U да...; sie ist immer auf dem ^ тя вина ni
бърза: ühertr jmdm. auf die Sprunge
helfen iioanoMÜiaM AI [подпомогна £2]
някот; umg ühertr keine großen Sprünge
machen können не мо|та r/v, -жеш (-жпх)
да си позволя да харча много
sprungbereit adi iojöu за скок \ч ^ sein
готов съм nt да скоча
Sprunglbrett п 21 Sp трамплин т. -feder
/ 16 пружина /1 ^ federmatratze / 16 пру¬
жинен матрак
sprunghaft adj скокообразен, -па. ма ско¬
кове: (Charakter чиракicp) неуравнове¬
сен. неиос10ян|ен. -на ч -^es Denken
1 iccиередо точено мислене; der ^е An¬
stieg der Preise рязкото покачване на
цепи гс
Sprunglauf nt 2 Sp скйскок nt. -овс;
^schanze f 16 Sp ски-танца f: ^soil n
20 Sp въж|е n. -та за скачане: ^tuch n
22 спасително илагнйше (върху което
сс скача при пожар): ^ türm т 2 Sp кула
/ за скокове (във вода)
sprungweise adv на [със] скокове
Sprungweite / 16 Sp дължина/на скок
Spucke / 16 л;с н копка / <ч ühertr umg da
bleibt jmdm. die - weg! човек загубва и
ума и дума ог учудване (umg)
spucken <ЛЛ) 17 плюя Е7. od плювам А!
[плюиа £2]: umg повръщам А! [повърна
Е2] О Blut -w храча wv, // кръв; umg
darauf spucke ich! плюя на това! пет па-
рй не давам за това
Spucknapf /;/ 2 нл1овални|к т. -ни
Spuk /и I дух (-ът) т. -овс. прйзра|к пи
-ни. иривидени|с п. -я; umg (Lärm) шум
(-bi) т, -овс. врява / < umg die Kinder
766 SPUKEN
machen einen tollen - децата вдигат вря¬
ва до бога (umg)
spuken <ЛЛ> 17 витая и\\ Е7. бродя m\ II
(за призрак) < hier soll es ^ казват, че
тук бродели призраци [духове]: etw. [/]
spukt durch seinen Kopf нещо се е за¬
гнездило в ума му
Spukgeschichte / 16 разказ т за привидения
[духове, призраци]
spukhaft adj прйзрач|сн, -на
Spüljautomat т 8 миячна машина за съ¬
дове: ^hecken п 23 умивални|к т, -ци
Spule / 16 макара / масур т; El, Phys
намотка /. бобйна /; ролка / (за маг¬
нетофонна лента и др.)
spulen </;А) г/ навивам А1 [навия £7], на¬
мотавам AI [намотая Е7\ (на макара и
Др.)
spulen </;/>> »7 (Geschirr съдове) мия wv. £7,
измивам AI [измйя £6]: (Mund, Gläser.
Wäsche уста. чаши, пране) плакна uv,
Е2, изплаквам AI [изплакна £2]; Med
промивам О das Meer spült etw. [4] an
den Strand морето изхвърля нещо на
брега
Spüler т 4 мияч т на съдове; ~ in f 18
миячка/на съдове
Spülicht п 20 помйя /
Spülmaschine /16 = Spülautomat; ^ung /
17 измиване п. изплакване п: Med про-
мйване п, промивка /; — wasser п 23 вода
/ за изплакване: (Spülicht) помия./; Tech
промивна вода
Spulwürmer />/+ Zool дълги глисти pi аска-
рйди р!
Spund т 2 od 1 запушалка f; (am Faß) чеп
т, -ове, канелка/
spunden </;/>) vt запушвам AI [запуша //]
бъчва [дупка]
Spundloch п 22 дупка / за чеп [канелка]
(на каца)
Spur / 17 следа / (auch übertr), дйря f;
(Fußspur) следа/от стъпки f; (markierte
Fahrbahn) лента / на движение;
(Tonbandgerät магнетофон) писта /*
(sehr geringe Menge) следа / малко;
Eisenb междурелсие п, -я;' О einem
Geheimnis auf die ^ kommen разкривам
Al [разкрйя £7] тайна; jmdm. auf der ^
sein съм va по следите [петите (umg)\ на
някого; es fehlt noch eine ^ Salz липсва
малко сол; keine ^ von Talent besitzen
нямам uv, Alm капчица [и помен от] та¬
лант; iibertr umg keine съвсем не!, ни
най-малко!
spürbar ad) яв|ен, -на, чувствителен, -на О
es ist ^ wärmer geworden стана чувствй-
телно по-топло
spuren <АА> vi, Sp Schi минавам АI [мйна
£2] със ски по пресен сняг, оставям А2
[оставя //] следи по пресен сняг; карам
uv, AI ски по следа; iibertr umg (sich
fügen) подчинявам се AI [подчиня се //]
spüren <A6> vt yceuiaM AI [усетя 7], чувству-
ствувам uv, AI, почувствувам v, AI, из-
пйтвам AI [изпйтам А/]; vi вървя uv, 12
по слсдйтс (nach [3] на), търся uw II
(nach [3] пешо) С die Hunde ^ nach Wild
кучета! а гьрсят [душат] слсдйтс на ди¬
веч: nach alten Handschriften - издирвам
AI [издиря II] стари ръкопйси
Spürhund т 1 копо|й т, -и: übertr auch
шпион|ип т, -и
spurlos adj бсзслсд|сн, -на О — verschwin¬
den изчезвам AI [изчезна Е2] безследно
Spür|nase / 16 übertr нюх т, umg усет т;
umg тънко обоняние; ^sinn т l/sg нюх
т, усет т, интуиция f; (Hund куче) обо¬
няние п
Spurt т I* od 6 Sp спринт т, спурт т: umg
бьрзо бягане, сирниI т
spurten <///), лл> vi Sp спринтирам uv, v. AI
umg er spurtete über die Straße гой
изтича през улицата
spurtstark adj койю c c добър спринт
Spurweite / 16 Ei.scnh междурслсово раз¬
стояние
sputen, sich [4\ <Л/з> бързам uv, AI, иобър-
звам AI [иобьрзам AI]
Sputnik m 6 (изкуствен) спътни|к m, -ци
(на Земята)
Staat т дьржава /; щат т: misg umg
(Prunk) разкош т, блясък т: umg (beste
Kleidung) парадно облекло, разкошен
[гала] тоалет <. ein unabhängiger [fried¬
liebender] - нсзавйсима [миролюбива]
дьржава: die Vereinigten ^еп von Ame¬
rika Съединените американски щати:
beim - angestellt sein назначен съм va
на държавна служба: umg in vollem -
erscheinen явявам се AJ [явя се //] в раз¬
кошен [пищен] тоалет: umg mit diesem
Hut kannst du keinen ^ machen c тази
шапка нс можеш да направиш впечат¬
ление:
Staatenbund т 2 Ро! конфедерация /
staatenlos adj безотечествен
staatlich adj държав|ен, -на; О ^е
Unterstützung държавна субсйдия
Staatslamt n 22 държавна служба; 'яп-
gehörige nt 7+ граждан|ин m, -и; nö-
лани|к nt. -ци (reralt): ' angehörigkeit /
17 гражданство n; поданство n (veralt):
'anleihe / 16 държавен заем: ' anwalt
nt 2 прокурор nt; ' anwaltschaft / 17 про¬
куратура f: ' apparat m 1 държавен апа¬
рат: -archiv n 20* държавен архйв:
' aufsichl / 17 sg държавен контрол:
— bahn / 17 държавна железница;
— beamte nt 7 държавен служител.
— beamtin / 18 държавна служйтелка;
'begräbnis п 27 държавно погребение;
~ behörde /16 държавно учреждение, ве-
домств|о п. -а; ~ besuch т 1 официално
посещение на държавен глава (и др.)
Staatsbürger nt 4 гр;\ждан|ин nt. -и:
^kunde / 16 sg гражданско учение (в
ГДР): 'rechte pl граждански права pl.
'Schaft / 17 sg гражданство п
Staats|dienst т 1 държавна служ¬
ба; ~ eigentum п 22/sg държавна собстве¬
ност; 'einkflnfte pl+ държавни приходи
pl; ' ехашел п 23 държавен йзпит
staatsfeindlich cidi противодържав|ен. -на
Staatsflagge / 16 държавно знаме
staatsgefahrdend adj опас|сп. -на за дър¬
жавата. противолържав|сн. -на
Staatsgeheimnis п 21 държавна тайна
Staatsgewalt / 17 sg държавна власт: О
oberste ' върховна власт
Staatslgrenze / 16 държавна граница:
' gut п 22 държавно стопанство: 'haus¬
halt nt 1 държавен бюджет: 'hymne f
16 национален химн: 'macht / 14/.rg
държавна власт: 'mann т 3 държавни|к
nt. -11И
staatsmännisch adj държавнически
Staatsoberhaupt п 22 държавен глава;
' organ п 20* държавен орган: ' papiere
pl държавни ценни книжа pl. държавни
облигации pl; ~р!ап т 2 държавен
план; ' polltik /1 Ijsg държавна политй-
ка; 'prüfung/17 = Staatsexamen; ~rat
т 2 (Körperschaft) държавен съвет;
(Person) държавен съветник; 'recht п 20
Jur държавно право
staatsrechtlich adj който се отнася до дър¬
жавното право. държавноправ|ен, -на
Staats|schatz т 2 държавно съкровище, фи-
ск nt; 'Sekretär т 1* държавен секре¬
тар; 'Sekretariat п 20 държавен секрета¬
риат; 'Sicherheit / 17 държавна сйгур-
ност; 'Streich т 1 държавен преврат;
'theater п 23 държавен театър;
'verbrechen п 23 престъплени|е п, -я
STACH 767
против държавата (шпионаж, саботаж,
държавна измяна и др.); 'Verbrecher т
4 политически престъпник, предател т;
'vertag т I държавно издателст¬
во:'verrat т ijsg държавна измяна;
'Vertrag т 2 междудържавен договор;
'Verwaltung/17/sg държавно управлен-
ние; 'Wappen л 23 държавен герб;
'Wissenschaften pl обществено-полити¬
чески научен pl; ~wohl л 2О/sg благо-
9 •
денствие п на държавата
Stab /н 2 (aus Holz) тояга /, прът /н. пръчка
/; (aus Metall) щанга/ Sp прът за овчар¬
ски скок: (eines Bischofs. Marschalls)
жез|ъл и/, -ли: Mil щаб ш. -ове: Mus
(диригентска) палка / С der ^ des Hir¬
ten гояI ата [гегата] на овчаря: ein - von
Mitarbeitern щаб /и от сътрудници;
übertrdeп - überjmdn. brechen осъждам
А/ [осъдя II) някого (заради поведе¬
нието. послъпките му): Mus den ^ fuh¬
ren дирижирам мг. V, AI
Stabjantenne ./ 16 Radio пръчковидна ан¬
тена: ^battenе / 16а цилиндрична ба¬
терия
Stabeben /; 23 пръчица /; umg цигара /;
(Häkeln плетене на една кука) висок
пълнеж '
Stabeisen п 23 прътово желязо
stabfomrig adj пръчковйд|сн. -на
Stabführung / \ljsg Mus: unter der - von
... под диригентството на...
Stabhochsprung /и 2 Sp овчарски скок:
^stab nt 2 прът т за овчарски скок
stabil adj стабйл|сн. -на. устойчйв. здрав:
С ^е Preise установени [стабйлии] ценй
pl
Stabilisator (seht., od ßt..] m 9a Chem, Ffugw.
Radio. Tech стабилизатор m
stabilisieren <d///A) vt стабилизирам uv,
i\ Al. заякчавам AI [заякча //]. затвър¬
дявам AI [затвьрдя //]: sich [4] - cra-
билизйрам се
Stabili|si^ning / 17 стабилизиране n: Mat
/ 17/sg стабйлност f. стабилитет m.
устойчивост f
Stabreim m 1 Lif алитсрация /
Stabs|arzt m 2 Mil: капитан m на санитарна
служба: ^Offizier т 1 щабен офицер
Stabwechsel /и 4 Sp предаване п на ща¬
фетата
stach prüf von stechen
768 STACHEL
Stachel m 4 Bot бод|йл m, -ли, трън m. шип
nt, -ове: (Biene пчела) жйл|о я, -а; (Igel
таралеж) бодлй pl; übertr (etw.
Quälendes) жйло и; übertr (Antrieb) пбд-
ти|к т. -ци О der — der Eifersucht жйло-
то на ревността; übertr einer Sache den
~ nehmen отнемам Al [отне|ма £ (-x)
жйлото [остротата] на нещо. смекчавам
uv. Al нещо
Stachelbeere / 16 цариградско [немско]
t рогче: - draht т 2 бодливи тел: - draht¬
verhau in I Mil i е.тона мрежа: -häuter
in 4 Zool шлокбжи />/
stach(e)lig ailj Bot бод.1Йв: трьилйв: Zool
noKpin е бодлй: (Barl брада) остър. -pa.
четност: übertr (Gedanke мисъл) мъ¬
чи ге.т|еп. -ма: (Worte думи) язвйтсл|ен.
-na. хаплив. бсг|ър. -ра ч ein 'er Kak¬
tus бодлив как Iус
stacheln </»/>) г/. п бода uv. El (за кактус,
остра брада и др.): übertr (anstachcln)
подтиквам А! [подтикна £2]. подстре¬
кавам иг. АI; (quälen) мъча uv. //. из¬
мъчвам AI [измъча //] \ von Angst ge¬
stachelt под1Йкван [измъчван] от страх
Stachelschwein и 20 Zool бодлйва свиня.
бодлйв|еп т, -ци
Stadi|on а 28 Sp стадион in: - um п 28 стй-
дн|н (-Я1) tu. -и (<««•// Med); (Stufe) етап
т. фаза /
Stadt / 14 1рад <-ь i) nt. -ове ч der Rat der
- 1 рилски съвет (в ГДР): eine offene
- открит ipa;t
Stadtbahn / 17 i рилска железница
stadtbekannt ttdj нзвссг|сн, -па на целия
I рад. обшонзвсет|ен. -на
StadtjbevAlkerung / 17 градско население:
'bezirk nt 1 район ш (на град): 'bi¬
bliothek / 17 i радска библиотека; - bild
и 21 облик in па града; 'bummel ш 4
untf! разходка / из града
Städtchen // 23 i рад че и. -та
Städtebau in I ус i радоусгрбйство и
städtebaulich шЦ \ радоустрбйствсн
Stadtentwässerung / 17 градска канализа¬
ция
Städter in 4 жтед т (па град), гражданин
in. -и
Stadtjfunk т \fsg Radio градска радио-¬
уредба: — gebiet и 20 територия/ на гра¬
да
Stadtgespräch и 20: zum - werden ставам
AI [стана £2] предмет за разговор в
целия град: das ist seit einer Woche ~
от една седмица целият град говори за
това
städtisch iulj градски С- - gekleidet обле¬
чен по градски
Stadtkern т I център т на град; ~ kreis т
I град т -окръг; blufft / 14/sg градски
въздух; — mauer / 1 б градски стени pl;
~ mitte / 16 център т на град; ~park т
6 градска градйна, градски парк; ~ plan
т 2 карта /[план т] на град; ~ planer т
4 Arch урбанист т; ~ planung / 17 гра¬
доустройствено планйране; ~raod т 3
периферия / [покрайнини pl\ на града;
—rat m 2 (Körperschaft) градски съ-
вет;(Регеоп) член т, -ове на градския съ¬
вет ~ recht л 20 Hist права pl [свободи
pl\ на даден град; Steinigung /17 служ¬
ба /за поддържане на чистотата в гра¬
да, отдел т чистота; ~ rundfahrt / 17
(автобусна) обиколка на град; ~ Staat т
9 град т -държава; — teil т 1 градски
квартал; ~tor л 20 градска врата [по¬
рта]; ~verordnete т 7+ депутат т в
градския съвет;
~ verordnetenversammlung / ] 7 заседани|е
л, -я на депутатите на градския съвет;
~ viertel л 23 = Stadtteil; ~ wappen л 23
герб т на град; ~ Zentrum л 28 център
т на град
Stafette / 16 Sp шафста./; 'n|lauf nt 1 Sp
щафегно бягане, шафста ./
Staffage [..бкр] / 16.vg Kunst стафаж in,
второстепенни елементи pl в худбжес-
1ВС1Ю произведение
Staffel / 16 Sp отбор т. щафета / Flugw
ескадрила /
Staffel^ / 17 трин6жни|к т, -ци. статйв
in (па художник)
Staffel|flug in 2 полет т на ескадрйла;
'lauf in 2 = Stafettenlauf
staffeln </)/>> vt (Löhne. Gebühren заплати,
такси) степенувам uv. AI, определям A2
[определя //]; (abgestuft anordnen) под¬
реждам Al [подредя //]. разполагам Al
[разположа II] сгъпаловйдно die Ge¬
hälter werden nach den Dienstjahren ge¬
staffelt заплатите се определят съобраз¬
но с трудовия стаж
Staffelstab ш 2 Sp щафета /(палката)
Staff(e)lung f 17 степенуване и; стъпало¬
видно разполагане [подреждане]
staffieren <d hb') vt украсявам АI [украся
//]. декорирам uv. v. Al: (Hut шапка)
гарнирам uw w .4/; (Füller подплата)
зашивам Al [зашия £7]
Stagnation / 17 стагнация /‘ застой nt
stagnieren <,d ЛЛ) п съм va. намирам се
.4/ [намеря се //] в застой
stahl j>rüt von stehlen
Stahl nt 2 od 1 стомана f: (blanke Waffe)
хладно оръжие: - abfall m 2 стоманени
ОТП8ДЪЦИ pl. скрап nt
stahlartig adj сгомановйд|ен, -на, като сто¬
мана
Stahl|bad п 22 железни минерални бани р/
•'»bau т I (pl -len) сграда/със стоманени
конструкции: '»beton т 6 Tech стомано-.
бетон т
stahlblau ach синкав като стомана, е го-
маисносни
Stahlblech п 20 листова стомана
stählen </гЛ> v/ калявам ,4/ [каля //J. за¬
калявам. auch ühcrtr O seinen Willen
- калявам воля i а си
stählern adj стоманен, auch ühcrtr
Stahlfeder / 16 (zum Schreiben) стоманено
перо; (Sprungfeder) стоманена пружина:
^gieDerei / 17 Tech (Betrieb) стомано¬
леярна /*
stahlgrau adj сгоманеноспв
Stahlguß m 2 Tech леене // на стомана:
(Gußstück) стоманена отливка
stahlhart adj твърд каго стомана
Stahl|harte / 16 sg якост / ка стома¬
на: -Härtung/17 каляване п на стомана:
^ heim nt I А/// стЬманена каска: - hätte
/ 16 стоманолеярен завод: -industrie/
16а стоманодобивна промишленост:
-karnmer / 16 (брониран) трезор пи
сейф т. -ове: -mantel nt 5 Tech стома¬
нен кожух: - möbel и 23 =
Stahlrohrmdbel; -quelle / 16 минерален
йзвор. съдържащ желязо: - rohrmöbel п
23 тръбна мебел: - Schmelzofen ш 5 сто¬
манодобивна пещ: -saite/‘16 стомане¬
на струна: -seil п 20 стоманено въже:
— stich nt l Kunst гравюра / на стомана
Stählung / 17 sg ühcrtr калявано п. зака¬
ляване п. заякчаване //
Stahlwalzwerk // 20 завод т за стоманен
прокат: -waren pl стоманени изделия
pf; - werk п 20 стоманодобивен завод:
-werker т 4 сгоманолеяр nt: -wolle /
16 стоманени стружки pl. сюманена
вълна
stak prdt von stecken
Staket n 20 cioöop tu
Stalagmit [Bt..] nt I od pt 8 сталтмиг nt
Stalaktit [ßt..] tu I od nt 8 сталактит nt
STAMMFORM 769
Stall nt 2 обор nt: (Pferde—) конюшня /*
(Hühner-ь) курни|к nt. -ци: кокошарник
пи -ци; (Schweine М свинарни|к т. -ци.
кочина /
Stallchen п 23 (Laufgitter) детска кошара
Stalldünger nt 4 Lamhv оборски тор
stallen <ЛЛ> vi (im Stall stehen) стоя uw 12
в обор; vi (im Stall unterbringen) при¬
бирам .4/ [прибера EJ] в обор
Stallimterung/17 оборно хранене: minist
т 1 » Stalldünger; -ung/ 17 обор nt
Stamm nt 2 Bot дьнер nt. сгъбл|6 tu -a.
ствол tu. -ове (pf auch стволи (dicht):
(Volksstamm) племе tu -на: (Geschlecht)
род (-ът) nt. -ове. еемейетв|о пи -а:
Gramm основа / (на дума); т 2 ле ядро
tu постоянен състав чч einen festen - von
Kunden haben имам .4/ постоянна
клиентела: ein - Bienen рой т пчели:
ühcrtr der Apfel fällt nicht weit vom -
крушата / не пада далеч от дървото [от
корена сп]
Stammannschaft /17 Sp основен състав [яд¬
ро п] на отбор
Stammjbaum т 2 родословно дърво:
-buch п 22 veralt албум т (с посвеще¬
ния. стихове и рисунки от приятели)
stammeln </ib> vi запъвам се AI [запъна се
£2] (при говорене): vt промълвя вам AI
[промълвя 12]. смотолевям AI [смото¬
левя //]. смънквам AI [смьнкам AI)
Stammeltem pl родоначалници pl. праро¬
дители pl
stammen ЧАЛ> vt произхождам uw AI. про¬
излизам 4/ [произляза* El] (aus [3] от)
{auch Ung). (geboren sein in) водя uw
потеклото си. съм va (aus [.?] от) \N er
stammt aus Sachsen топ е or Саксония:
die I hr stammt ton meinem Vater чаебв-
iiiiKbi e oi баща ми: diese Worte - von
Goethe icni д\\ш са казани от Гьоте
StammesfentWicklung / 17 Bio! фнлогенеза
) od фн ioicHcjiic m: -Zugehörigkeit t
17 vt» принадлежност / към племе [към
род): -häuplling ш 1 вожд nt. -ове на
племе
Stanim]form / 17 Gramm основна форма
(па глагол): -gast т 2 постоянен [ре¬
довен] посетител (па заведение): -ge¬
richt п 20 постоянно меню (на дадено
заведение): -Halter т 4 продължител т
на рода
■W Немско-бь II jfvkii речник
770 STÄMMIG
stämmig adj набит, як. здрав. сйл|ен. -на
Stammkapital п 31* основен капитал;
- künde т 7 постоянен [стар] улиент;
-kuildschaft / 17 постоянна [стара]
клиентела
Stammlokal п 20: das ist sein — това е за¬
ведението. на което той е постоянен
клиент
Stammutter/ 14а родоначалница /
Stammsilbe / 16 Gramm коренна [основна]
сричка; sitz т I (eines Geschlechts,
einer Firma) седалище n (на родоначал¬
ниците на даден род, на основателите
на фирма); Theat абонаментно място;
- tisch т I маса / (резервирана) за по¬
стоянни клиенти; — vater т 5 родона¬
чалник т, -ци
stammverwandt adj от един род; еднопле-
мен|ен. -ни; Ling с обща основа. срод|ен.
-на
Stamm|vokal [..w..] т 1* Gramm основна
[коренна] гласна; — wort п 22 Gramm
основна [коренна] дума
Stampf|asphalt т 1 трамбуван асфалт;
-beton [auch, ..toq]m бтрамбуван бетон
Stampfe/16 ТегАтрамбовка/ набиванка /
stampfen </i/>. лл> vi (heftig auftreten) тро¬
пам мг, AI (auf [4] по), вървя uv, 12,
стъпвам Al [стъпя //] тежко (durch [4]
през); (Maschine машина) тракам uv,
Al: (Schiff кораб) клатя се uv, П (на-
пред-назад); vi (Gewürze подправки) чу¬
кам uv, Al, счуквам Al [счукам Al\,
(festtreten) тъпча uv. E4, стъпквам А!
[стъпча £4]; Tech грамбувам uv, Al, на¬
бивам Al [набйя £7] О er stampfte mit
dem Fuß vor Zorn той тропаше c крак
от яд; einen Pfahl in die Erde — набивам
кол в земята; ich stampfe mir den Schnee
von den Schuhen отърсвам Al си [отърся
11 ои снега] от обущата
Stampfer т 4 Tech трамбовка/. набивачка
}; (Küchengerät) преса / (за картофи и
ДР-)
stand prüf von stehen
'Stand m 2 (stehende Stellung) стоене n (в
изправено положение); Sp стоеж m;
(Standplatz) мяст|о* л, -ä (за стоене);
(abgeteilter Raum im Stall) бокс m, -ове
(в обор); (Standort) местоположение n,
разположение n; Mil позиция f;
(Verkaufsstand) щанд m, -ове; (Kiosk)
будка /, павилион m; (Zustand) положе¬
ние n, -я, състояни|е n, -я, уровен m, ни¬
во n O ein Sprung aus dem - скок m от
място; der — des Beobachters мястото на
наблюдателя; der — der Sonne мястото
[разположението] на слънцето; der —
des Wassers нивото [равнището] на во¬
дата; der — der Papiere курсът на ценни¬
те книжа; der Tisch hat keinen festen —
масата не е устойчива; in gutem — sein
в добро състояние съм va; etw. [4] auf
den neuesten — der Wissenschaft bringen
съобразявам Al [съобразя II] нещо ~c
най-новите постижения на науката;
übertr einen schweren — haben намирам
се AI [намеря се'II] в тежко положение
2Stand т 2 (gesellschaftliche Stellung) со¬
циално положение; (Familien — ) семей¬
но положение; Hist съслови|е л. -яО
seinen — verändern променям А2 [проме¬
ня I] семейното си положение; Hist der
dritte — третото съсловие
Standard т 6 стандарт т
standardgebunden adj стандартен, -на О
-е Industrie стандартно производство
standardisieren <d//iA) vt Tech стандар-
гизйрам uv, v, Al
Standardisierung f 17 Tech стандартизация
/ ' ,
Standarte / 16 малък флаг, щандарт m
Standbild n 21 статуя /
Ständchen n 23 серенада f O jmdm. ein —
bringen правя uv. II, направям A2 [на¬
правя //] някому серенада
Stander т 4 сигнален (триъгълен) флаг.
вймпел т
Ständer т 4 поставка /, стойка /, статив
т; (Kleider—) окачалка / закачалка f:
(Bücher—) етажерка f; (Noten—) нотен
пулт; Arch подпора /, стълб т, -ове; El
. статор л!
Standesamt л 22 гражданско отделение
standesamtlich adj: -е Trauung граждански
брак; sich [4] - trauen lassen сключвам
А! [сключа //] граждански брак
Standesdünkel т 4 високомерие л, горде¬
ливост / (породено от съзнание за при¬
надлежност към по-висше съсловие)
Standesvorurteil л 20* съсловен предразсъ¬
дък
Stand|geld л 21 Hdl ссргййна такса; Eisenb
такса /за просрочен магазинаж: — ge¬
richt n 20 Mil военно-полеви съд
standhaft adj твърд, непоколебим, смел
Standhaftigkeit / 17/sg твърдост / устойчи¬
вост /, непоколебимост /
standhalten <3ajhb) vi издържам AI [из¬
държа IS]: устоявам AI [устоя 12] (e-r
Sache [3] на нещо)
ständig adj постоян|ен, -на; (unaufhörlich)
непрекъснато ^ er Wohnsitz постоянно
местожителство; ein ~er Ausschuß по¬
стоянна комисия; Vertretung по¬
стоянно представителство (дипломати¬
ческо)
ständisch adj Hist съслов|ен, -на
Standlicht n 21 Kfz габарйтна светлина;
'•nummer / 16 сигнатура (на книга) /.
^ort т I местонахождение п, место¬
положение п, мяст|о* п, -а; Mil (von
Truppen) местонахождение п на гарни¬
зон т; Bot местонаходищ|е п, -а
Standpauke / 16 umg конско евангелие
(umg) О umg jmdm. eine - halten чета
//v, El някому конско евангелие (umg)
Standpunkt т 1 iibertr становищ|е п, -а,
гледищ|е //. -а. гледна точка <0 von sei¬
nem - aus hat er recht от своя гледна
точка тон има право; auf dem stehen«
daß.. на мнение съм va. че...; flbenvun-
dener - остаряло схващане
Standquartier п 20 постоянна квартира; МИ
auch гарнизон т
Standrecht п 2Qfsg Mil (Strafrecht) воен¬
нополево право, военновременни зако¬
ни О das - verhängen МИ прилагам AI
[приложа //] военновременни закони
standrechtlich adj по [според] военновре¬
менните закони С* jmdn. - erschießen
разстрелвам AI [разстрелям А2\ някого
в изпълнение на присъда на военнопо¬
леви съд
Standseilbahn / 17 въжена [зъбчата] желез¬
ница. фуникулер т
standsicher adj устойчив. стабйл|ен, -на
Stand|sicherheit / 17 устойчивост/, стабил¬
ност f; ^uhr / 17 часовник т -мебел;
^ vögel рI ZooI местни (непрелетии) пти¬
ци />/, - waage / 16 Turnen везна /
Stange/ 16 прът т, -ове od -и, пръчка/*
(aus Metall) металическа пръчка / щан¬
га / El стълб /и, -овеО umg ein Mantel
von der ^ готово палто, палто m, -та
конфекция; iibertr umg das kostet eine
^ Geld това струва мною пари; iibertr
umg jmdm. die - halten поддържам u\\
AI някого, вземам AI [взема Е (взех)]
страната на някого; übertr umg bei der
- bleiben държа uv, 13 на мнението си;
не сс отклонявам AI [отклоня се //] от
работата [въпроса. интерссит**си], из¬
държам А/ [издържа //] докрай
STARB 771
Stangenbohne/16 Bot зелен боб на пръти;
^ bohrer т 4 ръчна бургия; ^brot п 20
франзела f: ^Silber п 23/sg сребро п на
пръчки
stank prät von stinken
Stänker m 4 umg интригант m; човек, кой¬
то се заяжда. кавгаджи|я т, -и
Stänker^/ 17 umg заяждане п: кавга, сва¬
да /. дрязги р!
Stänkerer т 4 = Stänker
stänkern <ЛЛ> w umg интригантствувам uvt
Al; заяждам се AI [за|ям се, -ядеш се
(-ядох се)] (mit [3]. gegen [4] с)
Stanniol п 20* листово олово, станиол т;
^ papier п 20 станиол т
‘Stanze / 16 Lit станса/; ^n pl зали р! във
Ватикана със стенописи от Рафаел
2Stanze /16 Tech щанда f; (Loch^) замба
/
stanze* <А6> vt Tech щанцовам uv, v, Al;
(Löcher дупки) дупча uv, //, продупчвам
Al [продупча Al]
Stapel m 4 куп m, -ове. pl auch -иша, ка¬
мара/(от подредени един върху друг
предмети); Hill склад т. -ове; Маг ста-
пел т; Text дължина / на влакно О
ein ^ Bücher куп т книги; ein Schiff vom
— laufen lassen пускам Al od пущам А1
[пусна E2\ (новопостроен) кораб цьв
водата; umg iron eine Rede vom — lassen
тегля uv, 11 му една реч (umg), дръпвам
AI [дръпна E2] му едно слово (umg)
Stapelfaser / 16 Text шапелно влакно;
~lauf т 2 Маг спускане п на (новопо¬
строен) кораб във водата
stapeln <ЛА> vt натрупвам А1 [натрупам
AlJ. подреждам А1 [подредя //] едно
върху друго
Stapelplatz т 2 стоварищ|е п, -а; ~ wäre /
16 складирана стока; Text складирани
изделия pl (независими от капризите на
модата)
Stapfe / 16 следа / от стъпка
stapfea (rn) vi вървя uv, 12 тежко, крача uv,
11 с тежка стъпка О durch den Schnee ~
газя uv. II през снега
'Star т 1 Zool скор|ец т, -цй
^tar m 1 Med (grauer) перде n. -та, ката-
ракт т; (grüner) глаукома /
^tar [auch Bt..] т 6 Theat, Film звезда /
starb prüf von sterben
772 STARBLIND
starblind adj Med ослепял* от глаукома
[перде]
stark I. adj сйл|ен, -на. як, здрав; (Motor,
Stimme мотор, глас) сйл|ен, -на, мощ|ен,
-на; (Staat, Herr държава, господар)
сйл|ен. -на, могъщ; (Eindruck впечат¬
ление) сйл|ен, -на, голям*; (Verkehr дви¬
жение) голям*; (.Familie, Delegation се¬
мейство. делегация) голям*, много¬
броен, -йна, многочйслен, многочле¬
нен, -на; (dick) дебел, обемйстО ein
~er Regen ейлен дъжд; ~-е Nerven здра¬
ви нерви; ein ~ег Raucher голям пушач;
er ist ein ~er Esser той яде много; ~es
Haar гъста коса; Hdl ~е Nachfrage голя¬
мо търсене (на стоки); Gramm ~е
Konjugation [Deklination] силно спреже-
ние [склонение]; das Buch ist hundert
Seiten ~ книгата йма [наброява] сто
страници; die Gruppe ist zwanzig Mann ~
групата се състой от двайсет човека;
übertr das ist seine ~ e Seite в това е ейла-
та му; übertr umg das ist ein ~es Stück!
това е нечувано! [прекадено!]; II. adv
ейлно, твърде, много, прекадено О ~
beschäftigt твърде [много] зает; der Zug
[der Saal] war — besetzt влакът [салонът]
беше препълнен; es geht ~ auf elf Uhr
наближава единайсет часа; sie ist - in
den Vierzigern тя наближава петдесет
годйни; тя гони петдесетте (umg); ~
bevölkert гъсто населен; — verschuldet
потънал в дългове; Hdl ~ gefragt много
търсен
starkbevölkert adj гъсто населен
Starkbier п 20 силна бйра
'Stärke / 16/.V# (Kraft, Leistungsfähigkeit)
ейла, f: (Macht) ейла /, мощ /, могъ¬
щество п; (Willensstärke) ейла / (на во¬
лята, на характера и др.); (Dicke) де¬
белина/- (eines Stoffes) здравина/, якост
f; (Anzahl. Bestand) чйсленост /. състав
т, брой т; (Gehalt an gelöstem Stoff)
концентрация /, наситеност / (на раз¬
твор) О Physik ist seine — фйзиката е
неговата ейла; eine Truppe von zweihun¬
dert Mann — войсково поделение от-
двеста души [човека]
:St(irke / 16 (zum Stärken von Wäsche)
кола /; Bot скорбяла / нишесте n;
^gummi m 6 Chem декстрин m
stärkehaltig adj Chem съдържащ скорбяла
[нишесте]
Stärkemehl n 20 нишесте л
stärken (hb} vt (kräftigen) давам AI [дам,
дадеш (дадох)] ейла, укрепвам Al [укре¬
пя /7]; (erfrischen) подкрепвам Al под¬
крепя II; ободрявам А1 [ободря 77];
(Wäsche) холбевам AI [колосам AI];
sich [¥] ~ подкрепвам се od подкрепям
се (mit [3] с О der Schlaf bat ihn gestärkt
сънят го ободрй; wir müssen uns nach
dem Spaziergang - трябва да се подкре¬
пим [да хапнем] след разходката; ein
-»des Mittel укрепващо, тонизиращо
средство
Stärkezucker т 4 гроздова захар, гликоза
/
starkknochig adj кокалест; ~leibig adj де¬
бел, пъл|ен, -на
Starkstrom т 2Jsg El ток т с високо напре¬
жение, силен ток; —anlage/16 El силно¬
токова инсталация; ~leitung f\l El сил¬
нотоков електропровод, силнотокова
линия; ~technik / 17 силнотокова
(електротехника
Stärkung / \lfsg засипване л, укрепване л
(на здравето); (Erfrischung) подкрепване
л, ободряване л/ ядене л, (след израз¬
ходвана енергия); ~s|mittel л 23 Pharm
тонизйращо средство
starr adj (Glieder крайници) не!юдвйж|ен,
-на, схванат, скован; (Blick поглед)
втренчен, вперен, вторачен; (vor Staunen
от учудване) смаян, слисан; (vor Ent¬
setzen от ужас) вцепенен, втрещен; (vor
Kälte от студ) вкочанен, вкочанясал,
вдървен; (unbeugsam) непрекл6н|ен, -на,
упорйт, твърд О ~е Prinzipien закос¬
тенели прйшшпи; jmdn. ~ ansehen впер-
вам А! [вперя /7]. втренчвам А1 [втрен¬
ча //] поглед в някого; umg da bin ich
-! смаян съм!
Starre / 1Ь/sg = Starrheit
starren </jA> vi впервам Al [вперя /7], вто-
рачвам Al [вторача 77] поглед, втрен¬
чвам сс Al (втренча се 77] (auf jmdn. od
etw. [4] в някого od нещо); (emporragen)
стърча itv. /7 0 vor Schmutz ~ потънал
съм va в мръсотия; ~de Felsen стърча¬
щи скалй
Starrheit / 11 jsg неподвижност / скова¬
ност /. вцепененост f: übertr (Unbeug-
samkeit) непреклонност /. упорйтост f:
~kopf m 2 твърдоглавец m, -ци, инат-
чй[я m, -и (umg)
starrköpfig adj твърдоглав, вироглав, упо¬
рйт, инат
Starrjkrampf m 2 Med тетанус nt; ^sinn m
I \sg упорство п> упорйтосг / твърдог¬
лавие n
starrsinnig adj = starrköpfig
Start m 1 od 6 Flugw старт m, -ове, из¬
литане n; (Rakete ракета) изстрелване
n, старт m, -ове; Sp старт m. -ове; (Start¬
platz, — linie) място я, лйния/за стар¬
тйране, старт т. -ове О das Zeichen zum
- geben давам AI [дам, дадеш (дадох)
знак за стартйране; ühertr bei der Arbeit
einen guten [schlechten] haben работата
ми започва добре [зле]
Startbahn / 17 Flugw пйста /
startbereit adj готов за стартйране О ein
Flugzeug — machen подготвям А2 [под¬
готвя II] самолет за излйтане; umg die
Gäste waren - гостите бяха готови да
тръгнат
Startblock т 2 Sp (Schwimmen плуване)
стартово блокче; (Leichtathletik лека ат¬
летика) auch стартова подпорка
starten <.yh> г/ Sp стартирам uv, v, Al;
Flugw auch излйтам Al [излетя 12]; Sp
(an einem Wettkampf teilnehmen) учас¬
твувам uv. AI в състезание; untg (auf¬
brechen) тръгвам Al [тръгна E2\; <<hb)
i7 (Flugzeug самолет) пускам AI od пу¬
щам AI [пусна E2] да излетй; (Rakete,
Satellit ракета, сателит) изстрелвам AI
[изстрелям А2]; (Motor мотор) пускам
АI od пущам А1 [пусна Е2] О das Flug¬
zeug ist nach Wien gestartet самолетът
отлетя за Виена; umg eine Aktion [einen
Wettbewerb] - започвам AI [започна
E2] акция [съревнование]
Starter m 4 Sp стартер m. Tech пусков апа¬
рат [механизъм], стартер т
startfertig adj. startklar adj готов за стар¬
тйране; umg готов за започване (на ра¬
бота и др.)
Startkommando п 24 команда / [сигнал т]
за стартйране; -linie [..io] / 16 стартова
лйния; -pistole / 16 Sp стартов писто¬
лет; -rampe / 16 стартова площадка
(за изстрелване на ракети и космически
кораби); -schuB т 2 Sp стартов йз-
стрел; —sprung т 2 Sp (Schwimmen плу¬
ване) стартов скок
Startverbot п 20 Flugsv забрана / за излй¬
тане; Sp лишаване п от участие в съ¬
стезание; отстраняване п от състезание
О Sp er hat ^ той с изключен от учас¬
тие в състезанието; не му е разрешено
да участвува в състезанието (поради
дисциплинарно наказание, болест и др.)
STATT 773
Startzeichen п 23 Sp знак т [сигнал т] за
стартйране
Statik [seht., od ßt..] / 17/sg Phys статика
f; ^er m 4 специалист m в областта на
статйката
Statim / 17 Eisenh гара /. епйрка f; (für
Bus und Straßenbahn) епйрка f; Med
отделсни|е n. -я (в болница), стационар
т; Radio радиостанция / О eine meteo¬
rologische [seismische] ^ метеорологи¬
ческа [сеизмйческа] станция; eine inter¬
planetare ^ муждупланетна станция;
- machen прекъсвам AI [прекъсна £2]
пътуване (за кратко време), епйрам AI
[спра £ (спрях)] (в град и др.); übertr
freie - безплатна храна и квартйра
stationär adj Med стационарен, -на; Tech
auch установен на едно място, неиод-
вйж|сн. -на; </ Med Behandlung бол¬
нично лечение
stationären <d/АЛ) w поставям А2 [по¬
ставя //] (на определено място), наста¬
нявам AI [настаня II] (някого), разпо¬
лагам AI [разположа //] (нешо); (Trup¬
pen войскови части) разполагам, наста¬
нявам
Stationierung / 17 поставяне п. устано¬
вяване п, разполагане и (на дадено
място); МИ настаняване п (на войски);
^sjkosten pl МИ разходи р! за издръжка
на (окупационни) войски
Stati9ns|arzt т 2 Med завеждаш т отде¬
ление; -gebäude п 23 гара / (сграда);
— Schwester /‘ 16 Med старша сестра;
^Vorsteher т 4 началник т гара
statisch [seht., od ßl..] adj статйч|си. -на
Statist nt 8 Theat статист m. фигурант m
Statistik / 17 статистика / (über [4] за);
^’er m 4 статистй|к m. -ци
Statistin /18 Theat статистка /. фигурантка
/ '
statistisch [seht., od ßt..] adj статистически
Stativ /I 20* статив m. триножни|к m. -uh
statt !, prdp [2] вместо, наместо O - dessen
вместо това; ^ meiner вместо мене; II.
conj вместо, наместо O sie sprach mit
mir - mit ihm тя ювори c мене вместо
c него; - daß er arbeitet, liest er Bücher
вместо да работи, гой чете книги; -*•
zu lernen, geht er spazieren вместо да учи,
той отйва на разходка
Statt / 17/sg: an Eides ~~ вместо клетва;
jmdn. an Kindes - annehmen осиновявам
774 STÄTTE
Al [осиновя //] някого: an seiner - hfilte
ich ... ни негово място аз бих...
Stätte f 16 geh място* n, -ä. кът m, -ове
\ eine ~ der Kultur средшц|с л, -а на
културата
stattfinden <27а/йЛ> vi nur 3. Pers състой се
'uv, 12 3. Pers (събрание, концерт и др.)
stattgeben < 15а/ЛЛ> vi: einer Bitte ~ удов-
ле I норявам А1 [удовлетворя //] молба;
einem Gesuch — давам А1 [дам. дадеш
(дадох)] ход на заявление
statthaben <А. а/А6> vi = stattfinden
statthaft ad/ позволен, допустим' О es ist
nicht hier zu rauchen не е разрешено
[забранено е] да се пуши тук
Statthalter т 4 Hist намсстни|к т, -ци; (на
крал и др.); -schaff f 17 Hist наместни¬
чество п
stattlich ad} (groß und kräftig) ед|ър, -pa.
снаж|ен. -на: (eindrucksvoll) внуши¬
телен. -на. представител|ен. -на; (bet¬
rächtlich) значйтел|сн. -на. голям* (за
сума, и др.)
Statue [schta:tu od ßt..]/ 16 статуя/
statuenhaft [seht., od ßt..] adj като статуя,
подобе|н на статуя; (unbewegt) непод-
вйж|ен, -на, като дърво, скован
Statuette [seht.. od ßt..]/16 статуетка/
statuieren [seht., od ßt..] <d//»A) vt установя¬
вам Al [установя II], определям A2
[определя //] O ein Exempel an jmdm. —
наказвам Al [накажа E4] някого за нази-
дание на другите
Statur/11/sg (Gestalt) телосложение л. фй-
гура/: (Wuchs) ръст т
Status [ßt..] т положение л. състояние п; Jur
auch статус т; — quo т Jur статукво л
Statut л 25 статут т; устав; т прйвилни|к
т , -ци
Stau т 1 преграждане п, забентоване л (на
река) = Stauanlage; Verk задръстване л
(на уличното движение), натрупване л
(на превозни средства); —anlage / 16
преградно хидротехническо съоръже¬
ние
Staub т \}sg прах /. пепел f; Bot Прашец
т О iibertr umg diese Geschichte hat viel —
aufgewirbelt тази история вдигна много
шум; umg sich [4] aus dem — ma-cben из¬
чезвам Al [изчезна E2]\ изпарявам се Al
[изпаря се II], офейквам Al [офейкам
Al] (umg)-, übertr vor jmdm. im ~ kriechen
[liegen] унижавам се Al [унижа се II]
пред някого; подчинявам се А1 [подчи¬
ня се II] на някого; dicht zu ~ werden
превръщам се AI [превърна се Е2] в
прах, умирам А1 [ум|ра Е (-рях)]
staub|abweisend adj който не задържа прах;
- bedeckt adj покрйт с прах
S(aub besen т 4 метлйчка / за почйстване
на прах; ~ beutel т 4 Bot прашни|к т. -
ци; ~bürste / 16 четка / за почйстване
на прах
Stäubchen л 23 прашинка/
staubdicht adj който не пропуска прах
Staubecken л 23 водоем т, водохранили¬
ще и, -а, напорен басейн
st^ubei) </;Л> vi вдйгам А1 [вдигна £2],
пускам АI od пущам АI [пусна Е2] прах,
праша мг. 11: vt О es staubt hier sehr тук се
вдига [гук йма] много прах
stauben <ЛА> vt (Mehl, Puderzucker браш¬
но. пудра захар) наръсвам Al [наръся //].
поръсвам (über [4] върху); (Flüssigkeit
течност) пръскам uv. A l с: (Staub beseiti¬
gen) изтупвам А! [изтупам А1], изчис¬
твам AI [изчйстя //] прахта(уоп [J] от); vi
вдйгам AI [вдйгна £2]. пускам AI od
пушам Al [пусна £2] прах; (Wasser вода)
пръскам се ur, Al на ейтни капчици О
Funken — йскрир/ хвърчат
Staubexplosion / 17 Tech прахова експло¬
зия; - fänger т 4 предмет л*. който сьбй-
ра прах
staubfein гм//сйт|ен. -на като прах
Staubfilter п 23 Tech фйлт|ър т, -ри за
прочистване на въздуха от прах
staubfrei adj без прах; почйстен от прах
Staubgefäß п 20 Bot тйчинка/
staubig adj праш|ен. -на О es ist hier sehr —
тук е много прашно, тук е потънало в
прах (umg)
Staub|kamm т 2 гъст гребен; —кога л 22
'прашйнка / —lappen т 4 кърпа /[пар¬
цал т] за бърсане на прах; —lawine / 16
прашна лавйна, лавина / от рохкав
сняг; — lunge /16 Med пневмокониоза /
(миньорска болест); — mantel т 5 леко
лятно манто; —regen т 4 ситен дъжд
staubsaugen <staubsaugte, staubgesaugt//»/»>
vi, vt чйстя мг. II, изчйствам Al [изчйстя
//] с прахосмукачка
N
Staubsauger т 4 прахосмукачка/' — tuch л
22 = Staublappen; —wedel т 4 —
Staubbesen; —wolke /16 облак т. -ци oj
прах; -zucker т 4jsg пудра захар
s(auchen vt, vi (aufstotien) удрям Ä2
[ударя //] (с нещо по пода и др.); (Sack
Kartoffeln чувал с картофи) стръсвам
А1 [стърся II]; (mit dem Hammer) спле-
еквам Al [сплескам АГ\ (е чук)0 die
Arme auf den Tisch ~ облягам се Al [об¬
легна се £2] c лакти на масата; der
Wagen staucht колата друса; umg sich [2]
den FuB ~ навяхвам си Al [навехна си
£2] крака; umg er hat sie tüchtig gestaucht
той я насолй здравата (umg)
Staudamm m 2 бент ш, -ове, бараж m,
Staude / 16 Boi многогодишно тревйсто
растение; umg храстm
staudenartig adj храстовйд|ен, -на
Staudensalat m 1 Bot зелена салата
stauen </)/>> vi (Fluß река) преграждам AI
[преградя 11], запрйшвам AI [запрйшя
//]; Mar товаря мг, 11, натоварвам AI
[натоваря //]. намествам AI [наместя //]
(стока в кораб): sich - (Wasser вода)
насъбйрам се АI [насъбера се £2], покач¬
вам А1 [покача //] нивото: (Menge тълпа)
трупам сс мг, А / .натрупвам се АI [натру¬
пам се А /]; Verk задръствам се /4/ [за¬
дръстя сс //] О in ihm hatte sich Ärger
gestaut у нег o сс беше насъбрал яд
Staumauer /16 язовйрна стека
staunen </)/>> vi чудя сс мг. II, учудвам се А1
[учудя се //]. удивлявам се А! [удивя се
//] (über [4] на)
Staunen п 23 jxg учудване и, удивление п О
sie kam aus dem -- nicht heraus тя не
можеше да сс начуди: jmdn. in ~ versetzen
учудвам АI [учудя //] някого
staunenerregend adj учудващ, удивляващ
staunenswert adj удивйтел|ен. -на поразй-
тел|сн.-на
Staupe f 16 Vet кучешка чума
Staplraum т 2 (einer Stauanlage) водовмес-
тймост/(на водохранилище, язовирно
езеро); Маг трюм т, -ове; Уегк стоп-лй-
ния / ~see т J0 язовирно езеро;
Stauung / 17 натрупване п. насъбиране
п: verk задръстване п; Med застой т,
стаза/
Stauwasser (Stil 1 wasser) завирена вода; за¬
стояла вода; (in Schleusen) шлюзна вода;
— wehr п 20 бент т, -ове. бараж т (за
повдигане на водното ниво)
- werk п 20 подпорно хидротехническо
съоръжение .
Stearin [seht., od ßt..] n 20* O Chem стеарин
m, ~kerze / 16 стеарйнова свещ
Stechjapfel m 5 Bot татул m; ~becken n 23
подлога / (за болни)
stechen <16////»> vi, vi (Rose. Nadel роза,
игла) бода uv, El, убождам А! [убода
Е1\;(Biene пчела) жйля мг. II,ужйлвам АI
[ужиля //]; (Mücke комар) хапя мг. Е4,
STECKEN 775
ухапвам А1 (ухапя Е4]; (mit dem Messer,
Dolch) намушквам Al [намушкам AI],
пробождам AI [пробода £/); (Torf, Ra¬
sen торф, чим) вадя мг, II, изваждам А /
[извадя //) с лопата О der Rauch sticht in
die Augen димът смъдй на очите; die
Sonne sticht слънцето препйча [прежуря];
sich [4] in den Finger ~ убождам си пръс¬
та: es sticht mich [mir] bi der rechten Seite
имам мг, АI бодежи в дясната страна; in
See — Mar отплувам мг, v. AI; etw. [/]
sticht ins Grüne нещо бйе на зелено; übertr
in die Augen — бия uv, £7, хвърлям се A2
[хвърля се //] на очй; ein Bild in Kupfer —
гравйрам мг. г. А1 картйна на мед; Karl
eine Karte — цакам мг, А1; wie gestochen
schreiben пиша мг. Е4 много красиво,
пиша като калиграф. буквите ми са като
извезани [като излети]
techend adj (Schmerz. Geruch болка, мириз¬
ма) без |ър. -ра: (Blick. Kälte поглед, студ)
пронизваш
Stech|mücke /16 Zool комар т; ~ pabne /
16 Bot див бодпйв чемшйр, кошличар
т; Brüssel т 4 Zool хоботче л. -та (на
насекомо); ~uhr / 17 контролен часов¬
ник; ~ zirkel т 4 измервателен пергел,
бод|ец т, -цй
Steckbrief т 1 обява/. съобщени|с п, -я, за
гьрсен престъпник (с описание на отли¬
чителните му черти)
Steckdose./16 £/ контакт т
stecken <Аб> г/ пъхам uv, Al. пъхвам AI
[пъхна £2], слагам AI [елбжа II], турям
А2 [туря II] (in [<] в); (Pflanze растение)
посаждам А1 [посадя //]; (mit der Nadel)
забождам Al [забода £/]; vi (j>rät auch
stak) съм va, намирам се AI [намеря се
//], сложен [пъхнат] съм; (verborgen
sein) крйя се uv, Е7, скрйвам се А1
[скрйя се Е7]0 die Hand in die Tasche ~
пъхам ръката си в джоба; den Brief in
den Umschlag ~ слагам писмото в пли¬
ка; Geld in etw. [4] - влагам пари в не¬
що; in Brand - подпалвам AI [подпаля
//); ins Gefängnis ~ пъхам, пращам А!
[пратя II] в затвора; jmdn. in eine
Uniform — облйчам Al [об|лека, -лечеш
(-лякох)] някого в униформа; immer im
Zimmer ~ кйсна мг, £2 постоянно в
стаята (umg); wo steckt er? къде се е дя¬
нал?, къде е?; es steckt viel Arbeit darin
вложен е много труд в това; übertr
776 STECKEN
dahinter steckt etw. [7] тук йма нещо, зад
това се крие нещо; umg in ihm steckt etw.
[7] той е способен, той йма заложби; der
Schreck steckt mir noch in allen Gliedern
още не мога да се съвзема от страха:
tief in Schulden ~ потънал Лм го в дъл¬
гове; sich [5] ein Ziel ~ поставям си А2
(поставя си 77] цел; der Saal war
gesteckt voll залата беше претъпкана
Stecken т 4 umg пръчка / прът т. -ове,
тояга f
steckenbleiben <23а/м> vi (Wagen кола) за¬
тъвам AJ [затъна £2], засядам AI [за¬
седна £2] (in [2] в); (Redner оратор) за¬
пъвам се AI [запъна се Е2\0 der Bissen
blieb mir im Halse stecken приседна ми,
хапката ми застана [заседна] на гърло¬
то
steckenlassen <3а/7/й. рап perf auch stecken¬
lassen >г/; den Schlüssel ~ забравям A2
[забравя //] ключа в ключалката
Steckenpferd п 20 конче п. -та (детска играч¬
ка: дървена пръчка с конска глава); überir
любимо занимание, хоби п, -та
Stecker т 4 £/ щепсел т
Steckkontakt/» 1 £/шепселен контакт
Stecklingт 1 * Bol резни|к т, -ци, щеклинг т
Stecknadel/16 топлййка/- ~ zwiebel/16 Bot
арпаджйк т
Steg т 1 (Pfad) пътека/ пътечка/- (Brük-
ke) мостче п, -та; (Brillen ~) наносник т
(на очила); Mus магаре п (на струнен
иструмент)
Stegreif т 1: aus dem — sprechen говоря
мг. II импровизйрано, импровизирам
мг. г. AI
Stegreifspiel п 20 Theal импровизйран спек¬
такъл. представление п. -я с импрови¬
зации
Stehbierhalle/16 заведени|е п, -я, където се
пие (бйра) на крак
stehen <stand, gestanden/AA) W, vt стоя uv,
12; (Maschine, Uhr машина, часовник)
не вървя uv, 12, не раббтя uv, II, спрял
съм va; (sich befinden) намирам се Al
[намеря се/7], стоя, съм va О für etw. [4\
— гарантирам uv, v, Al, отговарям А2
[отговоря 77] за нещо; das Kleid steht ihr
sehr gut роклята й стой много добре,
роклята й отива [прилича] много; das
Spiel steht 1:1 (eins zu eins) играта e 1:1
(едно на едно); das Thermometer steht auf
fünfzehn Grad unter Null термометърът
показва петнайсет градуса под нулата;
das Haus steht (ist fertig) къщата е гото¬
ва; die Sonne steht hoch слънцето се е
вдйгнало високо; der Weizen stehi gut
пшеницата се развива добре; auf jmds.
Seite - поддържам uv, AI някого, съм
va на Играната на някого; jmdra. im Wege
~ преча мг, II някому; mit jmdm. in
Briefwechsel — кореспондирам мг, v, AI
c някого, водя мг , II кореспонденция
с някого: unter jmds. EinfluB [2] ~ съм,
намирам се под влияние на някого: das
Feld steht unter Wasser полето е навод¬
нено [заляно]; es steht zu erwarten трябва
да се очаква: hier steht geschrieben тук
пише: in der Zeitung steht, dafi... във вес¬
тника пише. че...: es steht bei dir zu ...
от тебе зависи да...; es steht schlecht um
ihn той е зле; wie stehen Sie dazu? какво
мислите по този въпрос?; wie steht ihr
miteinander? какви са ви отношенията?;
Posten — стоя на пост: Schlange — стоя
на опашка: МаI Modell —• позйрам мг,
AI; auf dem Standpunkt ~, daß... за¬
стъпвам AI [застъпя 77] схващането,
че...; in Verbindung - mit [2] във връзка
съм c: zur Diskussion ~ подлежа мг. 13
на обсъждане: zur Verfügung ~ съм va
на разположение; umg. sich [4\ mit jmdm.
gut - в добри отношения съм c някого;
sich [4\ müde - уморявам се AI [уморя
се 77]. капвам Al [капна £2] от стоене:
iiherir umg sich [2] die Beine in den Bauch
- откъсват ми се краката от стоене;
jmdm. Rede und Antwort - давам AI
[дам. дадеш (дадох)] някому отчет:
iiherir das wird dich [dir] teuer zu — kom¬
men това ще ти струва скъпо
Stehen п 23/sg стоене п О im ~ schreiben
пйша мг, Е4. напйсвам AI [напйша Е4\
прав; zum ~ bringen спирам AI [спра
£ (спрях)] (etw. [4\ нещо); etw. [7] kommt
zum — нещо спира
stehenbleiben <23а/гя> vi (Zug, Uhr, Zeit
влах, часовник, време) спирам А1 [спра
Е (спрях)]; (Leute хора) спирам се, спи¬
рам; (übrigbleiben) оставам А1 [остана
£2] непоправен (за грешки) О sie blieb
an der Ecke stehen тя се спря на -ъгъла;
wo waren wir stehengeblieben? докъде бях¬
ме стйгнали? (за разговор, четене и др.);
in der Garderobe sind zwei Schinne
stehengeblieben на гардероба са забраве¬
ни два чадъра
stehend adj прав, изправен О ~ es Wasser
застояла [неподвижна] вода; ~es Heer
постоянна [редовна] войска: ~е Wort-
Verbindung Ling фразеологйчно слово¬
съчетание; —en Fußes ühertr веднага,
незабавно
stehenlassen <3a, part perf auch stehenlas-
sen/7/й> vt оставям A2 [оставя //] (къ-
дсто се намира); зарязвам AI [зарежа*
Е4] (jmdn. някого) О das Essen — не
хапвам AI [хапна Е2] от яденето, оста¬
вям яденето нспобутнато; den Regen¬
schirm im Bus — забравям A2 [забравя
//]. оставям чадъра си в автобуса; sich
[3] einen Bart - пускам си AI od пущам
си AI [пусна си Е2] брада
Steher т 4 Sp Radfahren задмоторен състе¬
зател; —rennen п 23 Sp Radfahren задмо-
торно състезание
Steh|kragen т 4 висока (колосана)
яка;-lampe / 16 стояща лампа, лам¬
пион т; — leiter / 16 двойна стълба
(подвижна)
stehlen <20 Лй> vt крада мг. El. открадвам
А1 [открадна Е2]: задигам А! [задигна
Е2] {untg) С sich [4] aus dem Hause -
измъквам се Al [измъкна се Е2] от къ¬
щи; sich [4\ ins Zimmer — вмъквам се
незабелязано в стаята; ein Sonnenstrahl
stiehlt sich durchs Fenster слънчев лъч се
прокрадва през прозореца; jmdm. die
Ruhe [den Schlaf] - не оставям A2 [оста¬
вя //] някого на мира [да спи]; ühertr
umg er kann mir gestohlen bleiben той
никак не мс интересува [не ми с при¬
трябвал]. нс искам uv. А/ да го зная
Stehlplatz т 2 правостоящо място; -pult
п 20 катедра/. - tisch т I (висока) маса
(за консумация на KpaK);-satz т 2 Тур
запазен набор
steif adj (fest) твърд, корав; (starr) скован,
втвърден: (Glieder крайници) схванат,
вдървен. ненодвйж|ен. -на: парализй-
ран: (vor Kälte от студ) вкочанен. вко-
чанясал: (Brei каша) гъст: (Kragen) ко¬
лосан. гвърд: ühertr (gezwungen) престо¬
рен. неестествен: < - werden (von Glie¬
dern) схващам се AI [схвана се Е2]\ sich
[4] - halten държа се uv. 13 официално
[резервирано, хладно]: etw. [4] — und fest
behaupten твърдя мг. 12 нещо катего¬
рично
Steife / 16 - Steifheit; Tech (Stütze) под¬
пора /
stejfen <AA> vt правя uv, II. направим A2
[направя //] твърд [корав]; (Wäsche
бельо) колосвам AI [колосам Al]\ (Stoff
плат) апретйрам мг. v. АТ. (Mauer зид)
подпйрам AI [под|пра Е (-прях)] О die
Schultern - изпъвам АI [изпъна Е2\ ра-
STEIGERN 777
мене: ühertr jtndm. den Nacken [den Rük-
ken] — вдъхвам Al [вдъхна E2] някому
смелост, разпалвам Al [разпаля //] у
някого волята за съпротива
Steifheit f M!sg (Formbeständigkeit) нс-
сластйчност f, твърдина f: (Gliedmaßen
крайници) неподвйжност f. вдървеност
/; (Benehmen държане) резервираност/
steifhalten <За/Лй> vt: umg die Ohren -
нс губя мг. II, изгубвам AI [изгубя //]
кураж, държа се uv, 13
Steifleinen п 23 канаваца /
steifleinen adj umg сух. скуч|ен. -на (за
разговор, компания и др.)
Steig т I планинска пътека: -bügel т 4
стреме п, -на {auch А mit): -bflgelhalter
т 4 ühertr veracht/ слуг|а т. -й (ühertr):
-eisen n 23 желязни скоби f (за качване
по внеокн комини и др.): Tech мон-
I ьорски кънки pl; Sp котки pl (на обувки
за алпинизъм)
s(e]gen <23/sn) vi качвам се Al [кача се //]
(in [4\ в, на) (трамвай и др.); качвам се,
изкачвам се А1 [изкача се II] (auf [4] на)
(планина, покрив и др.); (hinausgehen)
слизам AI [сляза* EI od слезна Е2] (aus
[3] от) (превозно средство); (nach unten
gehen) слизам (in [4] в) (мазе и др.);
(Flugzeug самолет) вдигам се AI [вдйг-
на се Е2\% изкачвам се; (Spannung, Druck
напрежение, налягане) увеличавам се
AI [увелича се //], раста мг, El;
(Barometer, Fieber барометър, темпера¬
тура) качвам се; (Preis цена) повишавам
се AI [повиша се I1]0 auf einen Turm -
качвам се на кула; in den Keller — слй-
зам в мазето; die Stimmung steigt на¬
строението се повишава; durchs Fenster
— прекачвам се през прозореца: ins Bett
— лягам си AI [легна си Е2]\ ins Wasser
— влизам AI [вляза* El] във водата;
das Blut stieg ihr ins Gesicht кръвта нахлу
в лицето й. червенина покри лицето й;
der Wein ist ihm zu Kopfe gestiegen вйно-
TO го хвана
steigend adj качваш се, изкачващ cc:
(Flugzeug самолет) издйгаш cc: (zuneh¬
mend) покачваш cc. повишаваш се (за
цена и др.)
S(g]ger т 4 (Berg^) планинар т, алпинйст
т, катерач т
steigern <ft/>> vt увеличавам AI [увелича
//]. повишавам AI [повиша //]; Gramm
778 STEIGERUNG
степенувам m\ А/ (прилагателно* на¬
речие); sich [4] ^ увеличавам се, усйл-
вам се АI [усйля се //]; Sp подобрявам
AI [подобря //] постиженията си О
die Geschwindigkeit ^ увеличавам ско¬
ростта; der Wind steigert sich zum Sturm
вятърът преминава в буря; sich in Be¬
geisterung изпадам AI [изпадна E2\
във възторг; eine sich ^de Wirkung на¬
растващо въздействие
Steigerung / 17 увеличение л, повишаване
п: (Anwachsen) нарастване п; Gramm
степенуване п; ~s|stufen pl Gramm сте¬
пени за сравнение
S^e|gb6he / 16/sg Flugw височина /на изди¬
гане г
Steigung / 17/5* (der Straße) наклон т;
(ansteigendes Gelände) стръмнина f; (an¬
steigender Weg) стръмен път, нагор¬
нища п. -а
steil adj стръм|ен, -на
St£il|dach п 22 Arch стръмен покрив;
^hang т 2 стръмнина /, стръмен скат;
^ heit / 17/л* стръмнина /; ~ kurve / 16
остър и стръмен завой; ^küste / 16
стръмно [скалисто] крайбрежие; ^ufer
п 23 стръмен [скалист] бряг; ^wand /
14 отвесна дкала
Stein hi I камъ|к т. -ни (auch Med)\ (Felsen)
скала f; (Edelstein) скъпоценен камък;
(Uhr часовник) рубин т. камъ|к т. -ни,
(Trick-track табла) пул т. -ове; домин|о
п, -а (плочка): Bot костилка / О ^ der
Weisen философски камък; mit ^en wer¬
fen замервам AI [замеря //] с камъни;
ein Herz von •*- сърце п от камък, ка¬
менно сърце; mir fiel ein vom Herzen
падна ми камък от сърцето, олекна ми
на душата; ühertr jmdm in den Weg
legen спъвам AI [спъна E2] някому ра¬
ботата; ühertr jmdm. die ^e aus dem Weg
raumen разчиствам AI [разчистя //] ня¬
кому пътя; keinen ^ auf dem anderen las¬
sen не оставям A2 [оставя II] камък вър¬
ху камък, разрушавам AI [разруша //]
всйчко до основи: ühertr bei Jmdm. einen
— im Brett haben ползвам се uv, AI c
благоразположението на някого: zu
werden вкаменявам се AI [вкаменя се II]
St^iadler m 4 ZooI скален орел
st^tn|alt adj престарял*, много стар;
^ artig adj като камък, литойд|ен, -на
S^e|n|axt/14 Hist каменна брадва; ~ bank /
14 каменна пейка; ~~bau т 1/sg каменен
строеж; (рI -ten) каменна постройка;
~ bild п 21 каменна статуя; ^ block т 2
каменен блок; -bock т 2 Zool див ко¬
зел; Astr Козирог; ^boden т 4 каменис¬
та почва; (Plattenbelag) каменен под;
^brecher т 4 (Arbeiter) каменолом|ец
mt '-ци; каменар т (в кариера); Tech ка-
мъкотрошачка /* ~bnich т 2 камено-
ломня /, (каменна) кариера; ^ brücke /
16 каменен мост; ~~butt т 1 Zool калхан
т; ^druck т 1 Тур литография /
steinern adj камен|ен. -на
Stein|erweichen п: sie weint zum - тя плаче
така, че да ти се скъса сърцето; ein An¬
blick zum ^ сърцераздирателна гледка
St£in|frucht / 14 костйлков плод: ^fuß-
boden т 5 каменен под; -^garten т 5
алпинеум т; - gut п 20/л* фаянс пи фйна
керамика; ^hagel т 4 град т от камъни
st^jnhart adj твърд като камък
St£Hi|hauer т 4 каменоделец т, -ци. ка¬
менар т; ^holz п 22 дървесен камък,
ксилолйт т: ^Holzfußboden т 5 под //;.
-ове с ксилолйтова настилка
steinig adj каменйсг
steinigen </;/>) 17 Hist убивам AI [убия E7]
c камъни
Steinigung / 17 убиване n [линчуване /?]
с камъни
Stemjklopfer т 4 каменар т: ^ kohle / 16
каменни въглшца /
St^inkohlen|becken п 23 каменовъглен ба¬
сейн; ^ bergwerk п 20 каменовъглени
мина; ^formation / 17л* каменовъглен
период, карбон т: ^ Industrie / 16а ка¬
меновъглена промишленост; ^lager п
23 каменовъглени залежи pl [находища
/>/]; ^revier [,.wi:r] п 20* каменовъглен
участък [район]; ^teer т 1 каменовъг¬
лена смола; -Verkokung / 17 коксуване
п на каменни въглиша
S(ejn|marder т 4 Zool бялка*/• — mauer /
16 каменен зид; ^raetz т 1 каменоде¬
лец т, -ци; ~»obst п 20jsg костйлков
плод; — pilz т 1 Bot гъба / маматарка;
~pflaster п 23 каменен паваж; ^platte/
17 каменна плоча
steinreich adj каменист
steinreich adj много [извънредно] богат
St^inlsäge /’ 16 Tech грион т за рязане на
камък: -salz п 20 каменна сол; ^Salz¬
bergwerk п 20 солница / (за добиване на
каменна сол): -sarg т 2 саркофа|г т.
-зи: ^schlag ;?/ 2 свлйчане п на камъни;
(Schotter) чакъл m; — Schleuder / 16
прашка/ ~5сЬпец)екопй/14/5,£глйптика
f. литоглйптика f; —Schneider m 4 ли-
тоглйпт m. литоглйф m; —schnitt m 1
Med литотомия /' (оперативно отстра¬
няване на камък в бъбрек и др. органи);
= Steinschneidekunst; —Setzer т 4 па-
вировач т. павьор т: —Werkzeuge pl
каменни оръдия pl; — wurf т 2 хвърляне
л [мятане л] на камък; (Maß мярка)
хвърлс|й т. -и
Steinzeit / 1 Ijsg каменна ера О die ältere
- палеолйт т; die jüngere — неолйт т
Steiß т 1 ссдалищ|е п, -а; umg задни|к т.
-ай. задница f; — bein л 20 Anal опашна
кост; -gebürt f 17 Med седалищно раж¬
дане
Stellage [schteLr.ja] / 16 (Gestell) етажерка
J. стелаж m ’
stellbar adj който може да се регулйра;
(beweglich) подвйж|ен. -на
Stelldichein л 23 среща f. рандеву /;, -та
Stelle / 16 (Ort) мяст|о* п. -ä; (Posten)
мяст|о* п. -а. работа /. служба /:
(Dienststelle) учреждени|е п. -я. служба
/. инстанция f; (Textstelle) пасаж т.
откъс т: Мих пасаж т О freie [offene]
— вакантно място; an ~ von вместо, на
мястото на: an seiner - на негово мяс¬
то: ап - вместо: auf der — веднага, на
място; zur — sein, an Ort und — sein
явявам се Al [явя се //] на уреченото
място, налице съм »■ а: überir nicht von
der - kommen не напредвам AI [на¬
предна £2]: sich \4\ um eine — bewerben
канлидатствувам uv. Al за служба [мяс¬
то]; Math eine Zahl mit vier — □ чети-
ризиачно число
stellen <AA> vt поставям A2 [поставя II],
слагам AI [сложа //], турям А2 [туря II]
(в изправено положение); (Dieb крадец)
хващам AI [хвана Е2], залавям А2 [за¬
ловя II]; sich [4] — заставам AI [застана
Е2] [an [4] до, на; vor [4] пред); (sich zu
einem bestimmten Treffpunkt begeben)
явявам се Al [явя се /7] (на определено
място); Jur предавам се А1 предам, -да¬
деш (-дадох) се (jmdm. някому); (einen
Zustand Vortäuschen) преструвам се Al
[престоря се 11) на О eine Frage - по¬
ставям въпрос; eine Bedingung - поста¬
вям условие; einen Antrag — подавам
молба [заявление]; Ansprüche ~ пред¬
явявам А1 [предявя /7] искане [претен¬
ции]; ein Problem zur Diskussion — поста¬
вям проблем на разискване; einen
STELLUNG 779
Termin ~ поставям, определям A2 [оп¬
ределя 77] срок; eine Diagnose — поста¬
вям диагноза; etw. [4] in Abrede ~ отри¬
чам Al [отре|ка, -чеш (отрекох)] нещо;
etw. [4\ in Frage — поставям нещо под
въпрос; jmda. auf die Probe — подлагам
Al [подложа 77] някого на изпитание;
jmdn. vor Gericht ~ изправям A2 [изпрй-
вя 77] някого пред съда; jmdn. zur Rede
- искам му, А1, поисквам AI /поискам
A1J сметка [отчет] от някого; die ganze
Wohnung auf den Kopf ~ обръщам Al
[o6ipHa E2[ гъшата c главата надолу; er
stellte den Wecker auf 6 Uhr früh той нави
будилника за 6 часа cyTpmrrä;das Radio
leiser — намалявам Al /намаля 11J
(звука на) радиото; der Betrieb stellte für
den Arbeitseinsatz 20 Mann заводът даде
20 човека за бригадата; sich [4\ auf die
Zehenspitzen — заставам на пръсти; sich
[4\ jmdm. in den Weg ~ изпречвам се Al
[изпреча се 77] някому на пътя; sich [4\
krank [dumm, tot] — правя се uv, 77, пре¬
струвам се на болен [на глупав, на ум¬
рял]; sich [4\ auf jmds. Seite — заставам
на страната на някого: überir sich [4]
hinter jmdn. — поддържам uv, Al няко¬
го; sieb [4] der Diskussion — готов съм va
да споря; gut gestellt sein добре съм va
поставен, имам uv, Al добро положе¬
ние; auf sich \4\ selbst gestellt sein разчи¬
там uv. Al само на себе си [само на
собствения си труд]
Stellenangebot п 20 предлагане п на рабо¬
та; - gesuch п 20 молба / [заявление л]
за настаняване на работа
stellenlos adj без служба, безработен, -на
Stellenplan т 2 Wirtsch. Verw щат т, -ове
stellenweise adv на места, тук-там
Stellmacher /н 4 колар т (майстор):
- platz л> 2 сборен пункт (при мани¬
фестации и др.): - probe /' 16 Theat ми¬
зансцен с маркйран декор
Stellung / 17 (Lage. Stand) положсни|е п.
-я: (Körperhaltung) положени|е п. -я. по¬
за (Posten) служба работа /. пост
т. -ове. длъжност /; (Einstellung) отно¬
шение л. сгановищ|с л. -а. позиция /.
Mi! нозйиия 1: Astr положение п. кон-
егелйция 1 < gesellschaftliche [soziale]
- обществено [социално] положение:
eine neue - antreten постъпвам Al [по¬
стъпя /7] на нова служба: eine leitende
780 STELLUNGNAHME
^ einnehmen заемам Al [заема £ (заех)]
ръководна длъжност; ohne ~ sein ня¬
мам uv. АI работа, не съм va на служба;
übertr - nehmen вземам Al [взема £
(взех)] отношение [становище] (zu etw.
[2] по нещо); für jmdn. ~ nehmen за¬
стъпвам се Al [застъпя се //] за някого
Stellungnahme / 16 становищ|е п, -а, взе¬
мане п отношение (zu etw. [2] към нещо);
изказван|е п, -ня (zu etw. [3] по нещо)
Stellungskrieg т I МИ позиционна война
stellungslos Iи// без работа, без служба, без¬
работен. -на
Stellungssuche / 16 търсене п на служба [на
работа] О auf der — sein търся uv, II
служба [работа]
Stellungswechsel т 4 МП смяна / на пози¬
цията; übertr промяна /на мнение [схва¬
щане. възгледи]
stellvertretend adj заместващ О ~ег
Minister заместник-министър т; er
leitete ~ die Sitzung той ръководеше за¬
седанието в качеството на заместник
Stellvertreter т 4 заместник т, -ци; ~ Ver¬
tretung / 17 заместване п
Stelze /16 кокила /О auf ~n gelten хбдя
uv, II на кокили; übertr надувам се uv,
AI, перча се uv, 11
Stelzfuß di 2 дървен крак, дървена протеза;
(Person) човек т с дървен крак
Stemmeisen п 23. Tech дърводелско длето
stemmen <ЛЛ> vt натискам AI [натисна £2],
притискам (etw. [4] gegen, auf etw. [4]
нещо на. върху, о нещо); Sp (Gewichte
тежести) вдигам AI [вдигна £2]; Tech
пробивам А1 [пробия £7], дълбая uv, Е7
с длето; sich [4] — натискам (gegen etw.
[4] нещо) (с гръб, рамо); опирам се А!
[опра се £ (опрях се)] (gegen etw. [4] на
нещо); übertr противя се m\ II, възпро-
тивявим се АI [възпротивя се II], опъл-
чвам се А/ [опълча се //] (gegen [4] сре¬
щу, против) О den Rücken gegen die Tür
~ натискам вратата c гръб; die Arme
in die Hüften ~ турям A2 [туря //] ръце
на хълбоците; sich [4] auf die Ellenbogen
~ облакътявам се Al [облакътя се //]
(на маса и др.)
Stempel т 4 печат nt. клейм|6 п. -а, щемпел
nt: übertr печат т, отпечатъ|к т, -ци; Bot
шюдни|к т, -ци; Bergb подпора/, стойка
f О einen — auf ein Dokument drücken
слагам AI [сложа II\ печат върху до¬
кумент. подпечатвам AI [подпечатам
АI] документ: übertr einer Sache [i] seinen
- aufdrücken слагам своя отпечатък
върху нещо
Stempelfarbe / 16 мастило п за печати;
gebühr / i 7 гербов налог; ~ karte / 16
картон т на регистриран безработен;
~ lassen п 23 тампон т за печати
stempeln </)/>) vt подпечатвам AI [подпе¬
чатам AI], слагам AI [сложа //], удрям
А2 [ударя //] печат, щемпелувам uv, v,
AI; Heil маркирам uv. v, Al O jmdn. zum
Lügner [Verräter] ~ заклеймявам Al
[заклеймя //], изобличавам Al [изоб¬
лича //] някого като лъжец [предател]
Stengel т 4 Bot стъбл|о п. -а. дръжка /(на
цвете, лист)
Steno|gramm п 20* стенограма
/• ~ grammblock т 2 блок т. -ове за сте¬
нограми; 'feraph od ~graf т 8 стенограф
т; ~ graplgf od ~gra$e / 16а стеногра¬
фия /
steno|grap%ren od ~grafi^ren <d/AA> vt.
vi стенографйрам uv, v, Al
Steno| graphin od ~grafln / 18 стенографка
/ ' ’
stenographisch od stenografisch adj стено¬
графски
Stenosekretärin / 18 секретарка, владееща
стенография и машинопис
Stenotypist т 8 служещ, владеещ стеногра¬
фия и машинопис; ~in / 18 служеща,
владееща стенография и машинопис
Stentorstimme / 16; mit ~ с гръмък [гръм¬
лив] глас
Steppdecke / 16 юрган т
Steppe / 16 Geogr степ / -та
'steppen <АА> vt тегелйрам uv, v, Al, шйя
uv, Е7, ушйвам AI [ушия £7], минавам
Al [мйна £2] тегел
deppen [seht., od ßt„] <AA> vi танцувам uv,
Al степ
Steppke m 6 umg, scherzh малчуган m
Step|tanz [seht., od fit..] m 2 степ m (танц);
~tänzer m 4 изпълнител m [танцьор m]
на степ
Sterbe|hett n 25 смъртно легло, смъртен
одър; '-fall т 2 смъртен случай; ~geld
п 21 посмъртна парична помощ; ~kas-
se / 16 посмъртна каса
sterben <16/.ш> vi умирам AI [умра £
(умрях)], почйна V, £2 2. Pers (an [2] от);
übertr умирам (vor [2] от) (страх, скука
и др.) О eines natürlichen [gewaltsamen]
Todes — умйрам от естествена [наейл-
ствена] смърт: er ist gestern gestorben той
почина вчера; geh Hungers — умирам
от глад: ühertr geh das Gespräch ist plöt¬
zlich gestorben разговорът изведнаж сек-
па
Sterben n 2$fsg умиране n: смърт / O im
- liegen на смъртно легло съм va; es
ist zum - langweilig да умреш от скука
Sterbensangst / 14 смъртен [ужасен] страх
sterbenskrank adj смъртно бол|ен. -на:
-langweilig adj страшно скуч|ен, -на
Sterbenswörtchen п 23: kein - sagen не каз¬
вам AI [кажа Е4], не отронвам АI
[отроня //] нйто думица
sterblich adj смърт|сн, -на О die — е Hülle
тленни останки: umg scherzh — verliebt
sein страшно влюбен съм va
Sterbliche т 1+ смърт|ен /н. -ни (човек)
Sterblichkeit / \ljsg. смъртност/
Stereo [ßt.. od seht..] n 24 kurz Jur Stero-
phonie: Beethovens Sinfonien sind auch in
- zu kaufen симфониите па Бетховсн
могат да се купят и на стереоплочи
Stereo|axdage [ßt.. od seht..] /16 стереоуред-
ба f; — box /17 колона/за стереоуредба
Stereochetqip [ßt.. od seht..] / 16a/jg стерео-
химия / t
Stereo|film [ßt .. od seht..] m 1 стереофйлм
m: -gerät n 20 сгсрсограмофон w, сте-
рсомагнитофон m
Stereometrie [ßt.. ml seht..] / \6d/sg Math
стсрсомстрия /
Stereoplatte [ßt.. od seht..] / 16 грамофонна
плоча стерео, стереоплоча /
Stereophonie [ßt.. od seht..] / I6a/.9£ сте-
реофония /
stereophonisch [ßt.. od seht..] adj стереофо-
нйч|ен. -на
Stereoskop [ßt.. od seht..] n 20* Phys crepeo-
CKori m
stereoskopisch [ßt.. od seht..] adj стереоско¬
пичен. -на: -typ adj стерсотйп|ен. -на
Stereotypdruck [seht., od ßt..] ш I Typ сте-
реогйпен печат
Stereotypie [ßt.. od seht..] f 16a Typ сте¬
реотипия /
stereotypieren [ßt. od seht..] <d///A> vt Typ
стсрсотипйрам i/г. v, AI
steril [seht., od ßt..] adj стерйл|сн. -на O
ein —er Schriftsteller безплоден [непро-
дуктйвен] писател
Sterilisation [seht., od ßt..] / 17 стерилизация
/ сгсрилизйранс n: (das Unfruchtbar-
machcn) стерилизация /, обезплодяване
/1
STEUER 781
sterileren [seht., od ßt..] <d/AA> vt стерили¬
зирам uvt v( AI; обезплодявам
Sterilität [seht., od ßt..] / П/sg стерилност
/• безплодие n
Stern m l звезда / (auch Theatt Film):Md
(auf Schulterstücken) звезда (на пагон)
C ein fünfzackiger - петолъчка /; unter
einem günstigen - geboren sein родил съм
га се под щастлива звезда: ühertr nach
den -еп greifen желая uv. Е7 невъзмож¬
ното. стремя се мг, II към нсдостижй-
мото *
sternbesät adj geh осеян със звездй
Sternfblld /г 21 Astr съзвезди|е и. -я; —blume
/ 16 Bot богородичка/ —eben п 23 Тур
звездйчка /; -deuter т 4 астроло|г т.
-зи
Sternenbahn / 17 орбита / на планета;
-Ьаппег п 23 звезден флаг (знамето на
САЩ)
Stem(en)himmel т 4 звездно небе
stern(en)klar adj звезл|сн. -на (за нощ. небе)
Sternenlicht п 21 fsg звездно сияние
stern(en)los adj бсззвсзд|сн. -на (за нощ.
небе)
Sternenzelt /г 20 dicht небесен свод
stem|formig adj звсздообраз|ен. -на; -ha¬
gelvoll umg смъртно пиян. пиян до без¬
съзнание. пиян-залян (ми#)
Sternljahr п 20 Astr звездна [сидсрйчна]
година; -karte / 16 звездна карта:
-künde / I6/.S£ астрономия / -physik
/ 17/.vtc астрофйзика f; —schnuppe / 16
метеор m. пйдаша звезда
sternübersät adj осеян със звездй
Sternwarte / 16 обсерватория J
stet adj geh = stetig
Stethosk9p [ßt..] n 20* Med слушалка /, сте-
тоекбп m
stetig adj Т10СТ0ян|сн, -на, непрекъснат O
das -c Anwachsen der Produktion непре¬
къснато увеличаване на продукцията:
ein -er Charakter установен характер
Stetigkeit / 17/sg постоянство n, устойчи¬
вост /
stets adv винаги, всякога
Steuer n 23 кормйл|о и. -a; (Auto авто¬
мобил) auch волан т <• Kfz hinter dem
- sitzen седя мг, 12 зад волана: ühertr
das - fest in der Hand haben държа мг.
13 властта здраво в ръцете си
-Steuer / 16 данъ|к /п. -ци О indirekte
-п косвени данъци: etw. [4] mit einer
782 STEUERAMT
~ belegen облагам AI [облбжа II] нешо
c данък; ~n einziehen [einnehmen] съби¬
рам AI [събера E3\ данъци
Stgperjamt n 22 финансова служба; ~auf-
kommen n 23 приходи pl от данъци (за
даден период от време)
steuerbar adj облагаем; Tech управляем
St^jper|behörde / 16 финансови органи pl;
— berater т 4 консултант т по данъч¬
ните въпроси (към предприятия); *-Ье-
scheid т 1 данъчно съобщение; — bord
п 20 Маг десен борд; ~ erklfirung / 17
данъчна декларация; ~ ermäßigung / 17
намаление п на данъците
steuerfrei adj необлагаем с данък, сво¬
боден от налог [от акциз]
Steuer freiheit / 17fsg освобождаване п от
данъци; -gesetz п 20 данъчен закон;
hinterziehong / 17 укриване п на обла¬
гаеми суми и имущества; -^klasse / 16
категория f данъкоплатци
Steuerknüppel т 4 Flugw ръчка / [лост т,
-ове] за управление на самолет
stgyerlos adj без кормило, неуправляван;
äherir без цел, без посока, блуждаещ
Supermann тЗ (pl ..leute) Маг щурман т,
кормчи|я т, -и; Sp кормчй|я т, -и
steuern (,/ihy vt (Schiff. Auto кораб, кола)
управлявам uv, AI, карам uv, AI; (Flug¬
zeug самолет) пилотирам uv, v, AI:
(Staat държава) управлявам; (Unterneh¬
men предприятие) ръководя uv, II; (Ton
тон) регулирам uv. v. AI; vi насочвам
се AI [насоча се II], отправям се А2
[отправя се II] (nach [J] към) О geh einer
Sache [J] — боря се uv, // срещу нещо;
ein Gespräch - давам AI [дам, дадеш
(дадох)] на разговора желаната насока;
man versuchte der Seuche zu - опитаха
се да ликвидират епидемията; iibertr
wohin steuert er? накъде бие?, какво пре¬
следва [цели] той с това?; elektronisch
gesteuerte Apparate апарати с електрон¬
но управление
steuerpflichtig adj подлежащ на облагане
с данък
St^uer|pult п 20 El команден пулт. ко¬
мандно табло; — rad п 22 Маг кормйл|о
п. -а. рул т; Kfz кормйл|о п, -а, волан
/»
Störung / 17 управляване п: управление
п; регулиране п; Tech регулиращо
устройство; комплектна апаратура за
управление
St^uerl Vergünstigung /17 = Steuerermlfii-
gung; - wesen n 23 данъчна система;
'•zahler m 4 данъкоплатец m, -ци
Steward [Otjurart] m 6 стюард m
Stewardeß [ßtjurardeß] / 17 стюардеса/
stibjtzen <d////>> vt. vi untg scherzh задигам
AI [задигна £2]. отмъквам AI [отмъкна
E2] (umg)
Stich m 1 (das Stechen) убождане n, про¬
бождане n; (Dolch, Messer, кама, нож)
удар m; (Insekten^) ужилваме n, -ия;
(Nadelt) бод m, -ове; (Farbnuance) от-
т6нъ|к m, -ци, нюанс; т Med бодеж т;
Kunst гравюра /(на мед, стомана); Kart
взятка/' ръ|ка /, -цеО etw. [/] hat einen
~ ins Blaue нещо има синкав оттенък,
бие малко на синьо; das Fleisch hat einen
~ месото има дъх, месото намирисва;
übertr das gab mir einen ~ ins Herz това
ме прободе като с нож; jmda. im ~
lassen изоставям А2 [изоставя 7] някого;
зарязвам AI [зарежа* Е4\ някого (umg);
sein Gedächtnis läßt ihn im ~ паметта му
изневерява; etw. [/] hält nicht ~ нещо не
е издържано [не е убедително]
Stichel т 4 Kunst щйхел т
Stichele) / П/sg (Näherei) шиене п: / 17
(Spöttelei) дразнене л, присмех т, по¬
дигравка f; (Anspielung) язвителен на¬
мек, обидни подмятания pl
sticheln <АА> vi (nähen) шия uv. Е7 (със
ситни бодове); (sticken) бродирам uv. v,
AI: iihertr gegen jmdn. — злословя uv.
II против някого; заяждам се AI [за|ям
сс. -ядеш се. (-ядох се)] с някого
stichfest adj: hieb- und — неуязвим
Stichflamme / 16 островръх пламък, огнен
език
stjchhaltig adj обоснован, основателен,
-на. убедйтел|ен. -на О das ist kein ^er
Grund това не е състоятелен довод
Stichhaltigkeit / 17tsg основателност f; съ¬
стоятелност /
Stichling in I* Zoo/ бодлйвка/(риба)
Stichprobe /16 (Ware стока) прбба/(взета
от произволно място за установяване
на качеството); ~tag т I ден т. [дата/]
за влизане в сила на нещо; ~ waffe /16
хладно оръжие; ~ wähl / 17 балотаж т;
—wort п 20 od 22 (in Wörterbüchern в
речници) заглавна дума; Theat реплика
/• '•werte pl кратки бележки pl (при из-
казване, доклад и др.); —wunde /16 ра¬
на / от убождане [пробождане]
sticken <А6> vi бродирам uv, v, Al
Stickerei, f 17 бродерия /
Stickgarn n 20 концй pl за бродиране
stickig adj задуш|ен, -на, душ|ен, -на О
~е Luft застоял [тежък, нечист, разва¬
лен] въздух
Stick|maschine/16 машина /за бродиране;
-lauster л 23 модел т за бродерия;
— nadel / 16 игла / за бродиране; — rah¬
men т 4 гергеф т
Stjckstoff т l/sg Chem азот т: — dünger
т 4 азотен тор; — dflngung / 17 торене
л с азотни торове
stickstoffhaltig adj аз6т|ен. -на, съдържаш
азот
stieben <32. auch stiebte. gestiebt/AA. лл>
vi хвърча uv. 13. разхвърчавам os Al
[разхвърча се УЗ]. бягам uv. А1, разбяг-
вам се А1 [разбягам се А1] О das Pferd
galoppierte, daß die Funken stoben конят
галопираше, та хвърчаха искри; die
Hühner - nach rechts und links пйлците
се разбягват наляво и надясно
Stiefbruder т 5 несъщ брат, доведен od
заварен брат. природен брат
Stiefel т 4 (Schnürstiefel) цяла [висока]
обувка; (Schaftstiefel) ботуш т; — anzfe-
her т 4 обувалка / за ботуши
Stiefelette / 16 ботйнка /
Stiefelknecht /л I събувалка f; -Schaft т
2 горната част на ботуш, конч т. -ове
Stiefeltern pl несъши родители pl; — ge¬
schwister рI доведени, заварени od при-
родени братя и сестри; — kind л 21 до¬
ведено od заварено дете; -mutter / 14а
машеха f: - mütterchen я 23 Boi градин¬
ска теменуга
stiefmütterlich adj мащински, като ма¬
щеха
Stiefschwester / 16 заварена, доведена od
природсиа сестра; -sohn т 2 доведен
od заварен син: - tochter / 14а доведена
od заварена дъщеря: -vater т S втори
баща
stieg prüf von steigen
St&ge /' 16 стълба /. (Lattenkiste) щайга
/; verölt (Zählmaß) 20 броя (стара мярка)
O eine - Eier двайсет яйца
Stieglitz m I Zoo! кадънка f, щйглец m
Stiel m I дръжка /(на тиган, сечиво); Bol
стъбло п. дръжка (на цвете); дръжка /
(на череша и др.); (Weinglas винена ча¬
ша) столче л, -та О Eis am — сладолед
т на клечка
STIFTUNG 783
SQfiaugen pl: schenk — machen [bekommen]
ококорвам Al [ококоря //] очи, oxoxöp-
вам се
Sti£)|besen m 4 метла / c дълга дръжка;
-brüte / 16. -glas л 22 veralt лорнет m
Stielpfanne / 16 тиган m
stier adj (Blick поглед) неподвйж|ен. -на.
втренчен
Stier т I бик (-ът) т, -ове
'stieren <AA> vi гледам uv, AI втренчено,
втренчвам се А1 [втренча се II], втрен-
чвам поглед (auf etw. [4] od jmdn. в^ нещо
od някого)
^eren <А£> vi (Kuh крава) разгбнвам се Al
[разгоня се II] .
Stier|kampf т 2 борба / с бикове; — kämp¬
fer т 4 тореадор т
stieß prdt von stoßen
'Stift m I щифт m, -ове; (Bleistift) молив
m: iihertr umg чира|к nt. -ци
-Stift n 20 od 21 (Kloster) манастир m; (Bil¬
dungsanstalt) богословски институт, ду¬
ховна семинария: (Erziehungsanstalt) ка¬
толически пансион т за девици (от
аристокрацията): (Altersheim) старчески
дом (за жени от аристокрацията)
stiften <Aft> vi (spenden) правя uv. 11, на-
правям А2 [направя //] дарение; пред¬
оставям А2 [предоставя /У] средства
(за болници, университет и др.): (grün¬
den) основавам А1 [основа Е2]. учре¬
дявам AI [учредя 11] (фондация и др.);
(schalTen) създавам А1 [съз|дам, -дадеш
(-дадох)], установявам А1 [установя 11]
О Frieden - омиротворявам А1 [оми-
ротворя 11]: Ordnung - установявам,
внасям А 2 [внеса £7] ред; Unheil — при¬
чинявам AI [причиня II] нещастие; Ver¬
wirrung - довеждам AI (доведа El] до
объркване, обърквам А! [объркам А У];
umg eine Runde - черпя uv, II. почер-
пвам А1 [почерпя II] всички присъству-
ващи (с бира и др.)
stjftengehen <13а/лл) vi umg измъквам се
AI (измъкна се Е2\ (незабелязано)
Stifter ш 4 учредител т. основател т. да¬
рител ш < er war der - dieses Unheils
той стана причина [той беше винбвен]
за това нещастие
Stiftung / 17 дарсни|е л. -я; фондация /:
(Gründung) основаване л. учредяване п;
- s|urkunde / 16 учредйтелна грамота
784 STIFTZAHN
Stiftzahn iff 2 Med зъб m на винт
Stil [seht., od ßt..] m I Kunst, Ul етил (-ът)
m, -овеО Jahreszfihlung alten [neuen] —s
летоброене n по стар [нов] стил; In
großem — leben живея uv, E6 на широка
нога; ein Unternehmen großen >s начина¬
ние n, -я от голям мащаб; er ist ein
Musiker großen ~s той е музикант от го¬
ляма класа
Stil|blQte / 16 iron езиков бйсер; —bühne /
16 Личи условен декор
Stilett [ßt .. od seht...] n 20 Hist стилет r)i
Stil|fehler in 4 стилистична грешка; — ge¬
fühl и 20 усет in към добър стил
stilgerecht adj стйл|сн. -на
stilisj^ren <d/M?> vt стилизирам uv, v, AI
Stilist m 8 стилист m; -ik / 17fsg стилис¬
тика /
stilistisch adj стилистйч|ен. -на. по отно¬
шение на стила
Stilkunde / 16jsg стилистика /
still adj тих: (letse) тих. безшум|ен, -на;
(Mensch човек) тих. мълчалйв; (heim¬
lich) та|ен. -йна. скрит; (Wasser вода)
тих. споко|ен. -йна. неподвйж|ен, -на
^ der Stille Ozean Тйхият океан; ein
-er Vorwurf мълчалйв упрек; —е Liebe
тайна любов; -е Hoffnung тайна на¬
дежда; — е Reserve скрйти резерви р!;
Hdl - е Jahreszeit мъртъв сезон; Hdl ein
-er Teilhaber скрит [таен] съдружник;
sei —! стига!, млъкни!; umg willst du wohl
- sein? няма ли да млъкнеш най-сетне?;.
es wurde - im Saal залата утихна; um
diese Sache ist es — geworden по този
въпрос вече не се говори; im —еп скри¬
то, тайно; er hat im — en viel Gutes getan
той направи много добрини, без да вдй-
га шум
stjllbleiben <23a/.w) W оставам AI [остана
£J?1 спокоен, мълча uv. 13
Stille / 16jsg тишина /, покой т;
(Schweigen) мълчание п;
(Bewegungslosigkeit) спокойствие лО in
aller — тихо, в тесен кръг, без да се вди¬
га шум; (heimlich) тихомълком
Stjlieben п 23 Kunst натюрморт т
stiilegen <а/Л6> vt (schließen) закривам AI
[закрия £7] (предприятие и др.); (ent¬
stellen) преустановявам AI [преустановя
//], епйрам АI [спра £ (спрях)] (времен¬
но работата) О den Verkehr — пре¬
установявам. епйрам движението; die
Fabrik ist stillgelegt работата във фаб¬
риката е преустановена
stillen (hby vt (Kind дете) кърмя uv, II;
(Hunger. Durst глад, жажда) уталожвам
AI [уталожа II]: (Wünsche, Neugier же¬
лания. любопйтство) задоволявам AI
[задоволя //]; (Blut кръв) епйрйм AI
[спра £ (спрях)]; (Schmerz. Husten болка,
кашлица) успокоявам AI [успокоя II]
stillgestanden! Mil мйрно! (| auch Stillstehen)
Stillhalteabkommen п 23 Winselt споразу¬
мение и за мораториум
stillhalten <3а/АА> vi стоя uv, 12 мйрно, не се
движа uv, II; не реагйрам uv, v. Al'
stjlliegen <31a/AA> vi (Betrieb, Fabrik пред¬
приятие, фабрика) не работя uv, 11,
спрян [затворен] съм va
stillos adj който няма стил, нестйл|ен, -на,
без стил; (geschmacklos) безвхус|ен, -на
Stillschweigen <23а/ЛА> vi мълча uv, 13
Stjllschweigen n 23jsg мълчание л О mit
— übergehen отминавам AI [отмина £2]
с мълчание [мълчаливо]
stjllschweigend adj иеглас|ен. -на, мълчалйв
St|llstand т 2/sg епйране л; застой т; при¬
нудително бездействие С> etw. [4] zum
— bringen епйрам Al [спра £ (спрях)]
нещо; etw. [7] kommt zum — нещо епйра;
in der Wissenschaft gibt es keinen — в
науката няма застой
srilfstehen <а. stand still, stillgestanden/йб)
vi епйрам Al [спра £ (спрях)], не работя
uv. II
stHlvergnügt adj вътрешно доволен
Stilmittel n 23 стилистйнно средство
Stilmöbel р! стилни мебели pl
stilvoll adj стйл|ен, -на; (geschmackvoll) c
вкус; —widrig adj нестйл|ен, -на
Stimm|abgabe / 16 Pol гласоподаване n,
гласуване n; — binder pl Anat, Phon глас¬
ни струни pl, глаейлки pl
stimmberechtigt adj c право на гласО —
sein ймам uv, Al право да гласувам
Stimmberechtigte nt 7"^ гласоподавател m,
избирател m; f 19 гласоподаватели f,
избиратеяка /
Stimm|bildung / 17 Phon образуване n на
гласа, фонация f; (Ausbildung der Stim¬
me) постановка / [школуване л] на гла¬
са (за певци, артисти, говорители);
— bruch т 2 мутация / на гласа
Stimme / 16 глас (-ът) т, -ове (auch Mus)\
Mus (Part) пйртия / (в хор, оркестър);
(Notenpart) щим т, -ове; (Orgelstimme)
регистър т на орган; (Wahlstimme) из¬
бирателен глас, право л на гласО die
—n verteilen [ei warn mein] раздавам AI
раз]дам, -дадеш (-дадох)], събирам Al
[събера] Е2 тимовете (на оркестранти¬
те); seine — abgeben дАвам А1 [дам, да¬
деш (дадох)] гласа си, гласувам uv, Al;
seine Stimme erbeben надавам Al [на|-
дам, -дадеш (-дадох)], надигам AI [на¬
дигна E2J глас (gegen [4] против); geh
sich [4] der ~ enthalten въздържам се Al
[въздържа се Щ от гласуване; mit
beratender — с право на съвещателен
глас
stimmen <ЛЬ> vf (Musikinstrument музика¬
лен инструмент) настройвам Al [наст¬
роя II]; (Klavier пиано) акордирам uv,
V, AI; übertr настройвам (jmdn, gegen [4]
някого против, срещу); vi отговаря А2
[отговори //] 3. Pers на истината; (seine
Stimme abgeben) гласувам uv, Al (Яг [4]
за; gegen [4] против); (passen) подхож¬
дам uv, Al, отговарям uv, A2 (zu [5] на,
към)0 das stimmt nicht това не е вярно;
stimmt das? така ли е?, това вярно ли
е?; hier stimmt etw. nicht тук нещо не
е в ред; die Rechnung stimmt сметката
е вярна; seine Worte stimmten mich traurig
думите му ме натъжиха; jmdn. günstig ~
Яг etw. [4] предразполагам Al [предраз¬
положа //] някого към нещо
Stimmenlgewirr п 20fsg врява /, глъчка /•
— gleichbeit / 17jsg равенство п на гла¬
совете, еднакъв брой гласове; — mehr¬
heit f 17jsg мнозинство n на гласовете
Stimmenthaltung / 17 въздържане п от гла¬
суване О - üben въздържам се А1 [въз¬
държа се /J] от гласуване; bei einer —
при един въздържал се; bei drei —еп при
трйма въздържали се
Stimm|er т 4 Mus (Person) акордьор т;
~gabel / 16 Mus камертон т (уред)
stimmhaft aclj Phon звуч|ен, -на, сонор|ен,
-на '
Stimmlage / 16 Mus регйст|ър т, -ри
st|mm|lich adj гласов; в гласово отноше¬
ние; — los adj Phon беззвуч|ен, -на
Stimm|recht п 20 избирателно право; — rit¬
ze / 16 Anat гласова цепка, глотис т;
—stock т 2 Mus душа / (на струнен ин¬
струмент); — umfang т 2/sg диапазон т
на гласа
Stimmung/17 настроени|е п, -я; Mus наст¬
ройване п; настройка /О guter — [in
guter — ] sein в настроение съм va. имам
uv, Al настроение; schlechter — [in
schlechter — ] sein без настроение съм,
нямам uv, Al настроение, в лошо на-
STIRN 785
строение съм; hier ist —! тук е весело!;
Яг od gegen jmdn. od etw. [4] — machen
създавам AI [сьз|дам, -дадеш (-дадох)]
настроение за od против някого od не¬
що
»timmimgslbUd п 21 описание п [изобраз¬
яване] п на ‘настроение (на ситуация,
ландшафт, случка и др.); — mensch т 8
човек т на настроения; — nmschwHug т
2 пром/ша / в настроението
stimmungsvoll adj пъл|ен, -на с настроение
Stimmungswechsel т 4 = Stimmungsum¬
schwung
Stimm|wechsel т 4 Med — Stimmbruch;
— zettei m 4 избирателна бюлетина
Stinunulans [ßt.. od seht..] n (gen -, pl
..lanzien [..ian]) Med, Pharm възбуждащо
средство
stimulieren [ßt.. od seht..] <d//iA> vt (anre¬
gen) стимулйрам uv, v. А1; (erregen) въз¬
буждам Al [възбудя /71
Stimulus [ßti..] m (gen -; pl ..li) стимул m
stinken (Tljhbj vi воня uv, 12. смърдя uv. 12
‘(nach [J] на)0 übertr umg er stinkt vor
Faulheit, er ist ~d faul той е мързелив в
червата (umg); an dieser Sache stinkt etw.
тази работа не е чиста §
stinkfaul ad/ umg мързелив в червата (umg)
stinkig adj вонящ, зловонен, -на, смрад¬
ливо alter ~ iger Käse старо смрадливо
сирене
Stinktier м 20 Zool скункс т
Stint т I Zool вид лакерда
Stipendiat т 8 стипендиант т
Stipendium п 28 стипендия /
stippen <///>> i7 umg топя uv. //. натопявам
А! [натопя //]. топвам AI [топна Е2\
(in [4\ в) (хляб в чай и др.); (leicht be¬
rühren) докосвам AI [докосна Е2] по-
бутвам AI [побутна Е2\ О sie stippte mit
einem Stuck Brot das Fett aus der Pfanne
тя изтопй c парче хляб мазнината от
тигана
Stippvisite / 16 umg кратко посещение
Stirn/17 Anat чел|о п, -а; (Gebäude сграда)
предна [лицева] страна, фасада / О die
— runzeln [falten, in Falten ziehen] бърча
uv. IIt сбърчвам Al [сбърча //] чело. на-
мръщвам се AI [намръщя се //]; jmdm.
die — bieten. противопоставям се А2
[противопоставя^//] на някого, опълч-
вамсе AI [опълча се //] срещу някого;
die ~~ zu etw. haben имам uv. AI безсра¬
мието [тупето (umg)] да...
50 UcMoco-GbJii црски речник
786 STIRNBEIN
Stjrn|bein n 20 Anat челна кост; -falte/16
бръчка / на челото; —höhle / 16 Anat
фронтален синус; — höhlenentz&ndung /
17 Med фронтален синузит; —seit* / 16
(Gebäude) предна [лицева] страна, фаса¬
да/
stob prcit von stieben
stöbern <AA> vi тършувам uv, Al (in etw. [i]
в нещо); претършувам v. Al (ln etw. [j]
нещо); търся uv, 11 (nach etw. [3] нещо);
O in Büchern - ровя се uv, II в книги;
umg draußen stöbert es mächtig вън има
силна снежна виелица; umg der Schnee
stöbert durch die Straßen снежна вихруш¬
ка се извива по улиците
stochern <А6> vi ровя uv, II (in etw. [5] в не¬
що), разравям А2 [разровя II] (in etw.
[i] нещо); човъркам uv, AI (in etw. [5]
нещо) <> in der Glut — разравям жерава-
та; in den Zähnen - човъркам си зъбите;
im Essen mit der Gabel — чопля uv, II c
вилица яденето
'Stock m 2 пръчка /, тояга /, cona f;
(Spazierstock) бастун m; (Baum) дънер
m, пън m, -ове; (Rosenstock) розов
храст; (Weinstock) лоза f; (Gebirgsstock)
планински масив; (Bienenstock) кошер
m; Schi щека /; Hockey стик m, -ове O
du wirst noch den - zu spüren bekommen
ще ядеш бой; am — gehen вървя uv, 12 c
бастун (вследствие на болест и др.);
übertr umg закъсал съм va съвсем (здра¬
вословно, във финансово отношение);
über — und Stein направо през полето,
направо
^tock т (gen-fejs, pl- od-werke) етаж тО
das Haus ist zwei — hoch къщата е на два
етажа '
*Stock т 6 Hdl (Stammkapital) основен ка¬
питал; (Bestand) наличност / (на стоки
и др.); (Vorrat) запас т
stock|blind adj съвсем сляп*; —dumm adj
много глупав, от глупав по-глу-
пав;—dunkel adj много тъмен, тъм|ен,
-на, като (в) рог; — dürr adj тън|ък, -ка
като клечка
Stöckelabsatz т 2 висок, тънък ток (на
дамска обувка); —schuh т 1 дамска об¬
увка с много висок ток
stocken <Аб) V/ (im Sprechen при говорене)
запъвам се AI [запъна се Е2], спирам A I
[спра £ (спрях)] (за малко); (Arbeit ра¬
бота) прекъсвам AI [прекъсна £2], спи¬
рам; (Handel търговия) замирам AI [за¬
мра £ (замрях)], в застбй съм va; (Milch
мляко) пресичам са AI [пре|сек& се, -се¬
чеш се (-сякох се)]; сгъстявам се AI
[сгъстя се /У]; (Stockflecke bekommen)
мухлясвам AI [мухлясам AI], плесеняс-
вам AI [плесенясам AI] (за бельо, хар¬
тия, дърво) О das Gespräch stockte раз¬
говорът секна; das Blut stockte mir in den
Adern vor Entsetzen кръвта ми се смрази
в жилите от ужас; der Atem |das Herz]
stockte mir vor Schreck дъхът ми спря
[сърцето ми замря] от страх; der Verkehr
stockte [geriet ins Stocken] движението
спря
stockfinster adj = stockdunkel
St9ck|flsch m 1 сушена треска (вид риба);
übertr umg скучен човек; —fleck т 1 пет-
н|о п, -а от плесен
st9ck|fremd adj съвсем непознат; —heiser
adj съвсем прегракнал
stpekig adj мухлясал, покрит с петна от
плесен
St9ck|schirm т 1 чадър т, който служи и
за бастун т\ —schnupfen т 4 силна хре¬
ма; -Ständer т 4 етбйка /за чадъри и
бастуни
stock|steif adj вцепенен, съвсем вдървен;
-taub udj напълно глух
St9ckung/ 17 спиране п. прекъсване п; за¬
стой т
St9ckwerk п 20 етаж т
Stoff т 1 (Materie) материя /. вешеств|6
п, -ä; (Gewebe) плат ът) т. -ове. тъкан /.
материя f; übertr (Gegenstand) предмет
т, сюжет т, материал тО der — liegt
doppelt breit платът е двойна ширина; -
zum Lesen [Schreiben, Reden] материал m
за четене [пйсане, говорене]
St9ffjbahn / 17 парче п плат (отрязан от
цял топ); — ballen т 4 топ т. -ове плат;
-einheit / 17 Schule учебна единица
st9fflich adj материален, -на. веществен
Stoff|Verteilung / 17 Schule разпределение
п на учебния материал: -Wechsel т 4
Med обмяна / на веществата: — wech¬
selkrankheit / 17 Med заболяване n
вследствие на нарушена обмяна на ве¬
ществата
stöhnen </?/>) vi пъшкам uv. Al. нзлъшквам
■11 [нзпъшкам А/]. охкам нг. AI. избх-
квам AI [изохкам .4/]. стена нг. £2. из-
стснвам AI [изстена £2]
Stöhnen п 23 sg пъшкане п. бхкане м. сте-
цанис п
Stoiker (Bt..] m 4 Phil стой|к mi. -ци
stoisch [ßt..] adj стойчески
Stoizismus [ßto-i..] m 11 Ixg стоицйз|ъм
(-мът) m
St9la (ßt.. od seht..] / 15a (Frauenschal) дъ¬
лъг дамски шал; Kirche епитрахйл m
Stolle f 16 вид коледен сладкйш (c мая,
стафйди. бадеми и много подправки)
Stollen т 4 Bergh галерия /, шблня /;
(Gebäck) = Stolle '
st9lp(e)rig adj нсрав|ен, -на. грапав (път)
st9lpern <\/i) V/ спъвам сг AI [спъна се £2].
препъвам се (über [4] в, о); umg über ein
Wort - някоя.дума ме затруднява
stolг' adj горд (auf [4] с); (hochmütig) rop--
делйв. надмен|ен, -на; ühertr (imposant)
внушйтел|сн. -на. представителен, -на;
С- — sein auf etw. [4] гордея се мг, Еб
с пешо
Stolz т 1 lsg гордост /• (Überheblichkeit)
горделйвост /, надменност /
stolzieren <d/.w> vi вървя мг, 12, ходя мг.
II важно [превзето], крача мг, // гор-
дслйво
stppfen </»/>) vt пълня мг, 11. напълвам AI
[напълня //] (mit [J] с); тъпча mv, Е4,
натъпквам АI [натъпча Е4\ (in [4\ в); umg
(Geflügel птици) гоя мг, II, угоявам AI
[угоя //]; (Strumpf чорап), замрежвам AI
[замрежа //]. репризйрам мг. г, AI:
vi (sättigen) заейшам Al [заейтя //] (за
храна); Medзапйчам AI [за|пека. -печеш
(-пекох)]; umg (gierig essen) тъпча се. на¬
тъпквам се С das Hemd in die Hose ~
пъхам мг. AI, напъхвам AI [напъхам Al]
рйзата в панталона; ühertr umg jmdm.
den Mund - запушвам А! [запуша //]
някому устата; umg gestopft voll прегъп-
кап;Какяо stopft какаото запйча стомаха
St9pf|garn n 20 коний p! (за замрежванс.
рспризиранс); -nadel/ 16 игла/за за-
мрежваие [за рспризйране]
Stopp [schlop, auch ßtop] m 6 Kfz спиране
n, стоп m; (Einstellen) прекъсване n, пре¬
кратяване n, преустановяване n (на пре¬
говори, внос на стоки и др.)
St9ppel / 16 Land» стърнйш|с n, -а; (Bart)
набола остра брада; - bart /я2 четйнес-
та (нсобрьсната) брада; -feld п 21 стър-
нйш|е /1. -а
st9pp(e)lig adj (Kinn. Wangen брада, стра¬
ни) необръснат. четинест
st9ppeln </i6> vi viбаберкувам uv, А], съби¬
рам А ) [събера ЕЗ] останали класове от
ожъната нйва
STÖRSCHUTZ 787
stoppen <А6> vt, vi спирам Al [спра Е
(спрях)] О den Verkehr ~ спирам движе¬
нието; die Zeit ~ засичам А1 [за|сека, -
сечеш (-сякох)] времето; Sp Boxen einen
Schlag ~ парйрам uv, v, AI удар; stopp!
[auch ßt..]cnpü!
Stopper m 4 Sp Fußball централен защйт-
них, стопер т
Stoppllicht n 21 Kfz стопове pl; —Schild n 21
пътен знак „Стоп4*; —Signal n 20* сигнал
m за епйране; —uhr /17 секундомер m,
хрономет|ър m, -ри (auch Sp)
Stöpsel m 4 тапа/, запушалка/' El щепсел
m; umg scherzh малчуган m; шишко m,
-buh. дебеланко m, -вци
stöpseln </»/>> vt запушвам Al [запуша //]
c тапа: vi Е! пъхам uv. AI. пъхвам AI
[пъхна £2]f поставям A2 [поставя //]
щепсел (в контакта)
Stör т 1 Zool есетра /
störanfällig ad) (Gerät уред) чувствителен.
-на към смушения
Storch ui 2 Zool щъркел т
St9rch|bein п 20 щъркелов крак; ühertr umg
щъркел т (човек с тънки дълги крака);
— nest п 21 щъркелово гнездо; —Schna¬
bel т 5 Bot здравец т: Tech пантограф
т
Store [schlo:r] т 6 тънко перде
stören <А6> vt смущавам AI [смутя //], без¬
покоя uv, II (jmdn. някого); преча uv, 11
(jmdn. на някого): (Ordnung. Ruhe ред,
покой) нарушавам AI [наруша II] О
entschuldigen Sie, wenn ich störe! извине¬
те, ако преча!; извинете, че ви безпо¬
коя!; ich will nicht länger — няма да ви
преча повече; lassen Sie sich nicht —! мо¬
ля, не се безпокойте!; stört es, wenn ich
rauche? ше ви пречи ли, ако запуша?
Störenfried т 1 umg човек, който постоян¬
но пречи на другите; нарушйтел т на
спокойствието
Störgeräusche pl Radio смущени|е я.-я. сму¬
щаваш шум
stornieren [ßt.. od seht..] <d7tö> vt Fin стор-
нйрам мг. r. А!
Stprno [ßt..] /и (gen -s. pl ,.ni) Fin cropito
n
störrisch adj (Kind дете) опърничав. ви¬
роглав, инат: (Pferd кон) нсрв|ен. -на.
нсспок6|сн. -йна: нспокор|сн. -на
Störschutz т Ifsg Radio устройство м за
потискане на смущенията: -sender мг
788 STÖRUNG
4 Radio заглушаваш предавател, заглу¬
шаваща станция
Störung/17 безпок6йстви|е и, -я; Med сму¬
щение п, -я, разстройство л; Tech по¬
вреда /, неизправност f; Radio смуще¬
ние л,-яО bitte, entschuldigen Sie die —!
моля, извинете за безпокойствието!
Störungs|beseitigung / 17 Tech отстраняване
и на повреда: Radio отстраняване п [по¬
тискане и] на смушения; -stelle/ 16 Tel
служба / за телефонни повреди;
-sucher т 4 Radio (Gerät) уред т за
откриване източника на смущенията
Story jßtori]/15 Lil кратък разказ; umg не¬
вероятна история [случка]
StoO т 2 удар т; тласъ|к т, -ци, блъсване
п; (Erd--) трус т, -ове; (Stapel) куп т,
-ове od -ища, камара / (книги, белЬо,
дърва и др.)> Tech (Verbindungsstelle)
челно съединяване; Tech (Schienen—)
релсов настав, джонт т; Med ударно
количество (от медикамент при ударна
терапия); МИ нападени|е п, -я, удар т;
übertr удар т, шок т, -овеО jmdm. einen
— geben [versetzen] (mit der Faust c юм¬
рук) удрям A2 [ударя //] някого; (mit
dem Ellbogen c лакът) блъсвам Al
[блъсна E2\ някого; (mit dem Fuß c крак)
ритвам Al [ритна £2] някого; (mit dem
Dolch c кама) пробождам Al [пробода
El] някого; ein — in die Trompete [in das
Horn] силно изсвирване c тромпет [c
рог]; sich [J], [seinem Herzen] einen —
geben мобилизирам се uv, v, Al, преодо¬
лявам Al [преодолея £б] задръжките си
StfBlbrigade / 16 ударна бригада;
— dämpfer т 4 Kfz амортисьор т;
—degen т 4 шпага / за фехтовка
Stößel т 4 (Mörser хаванче) чукйл|о п, -к
(umg)
stoßen <34fhby vt удрям A2 [ударя 11\, блъ¬
скам uv, А1, блъсвам Al [блъсна £2], бу¬
там uv, А1, бутвам А1 [бутна £2]; (mit
dem Fuß с крах) ритам uv, Al, ритвам
Al [ритна £2]; (Messer, Pfahl нож, хол)
забивам А1 /забия E7J (in [4]} в); (in
einem Möser в хаванче) чукам uv, Al,
счуквам Al [счукам AI}; (hineinstecken)
мушвам Al [мушна £2], дъхам Al [пъх¬
на £2] (in [4] в) (ключ в ключалката и
др.); Sp (Kugel полле) тласкам uv, АТ,
sich [4\ — удрям се А2 [ударя се 11],
блъсвам се (an [4] od [J] в); übertr шоки¬
рам се uv, v, Al, дразня се uv, II (an [i]
от); vi (Wagen кола) друсам uv, Al;
(Kuh, Ziege храва, коза) бода uv, El;
<34/зл> vi удрям се, блъскам се, блъсвам
се (an [4], auf [4] od gegen [4] в); (Vogel
птица) спускам се Al [спусна се £2] (auf
[4] върху); (zufällig finden, treffen) натък¬
вам се Al [натъкна се £2], попадам AI
[попадна £2] (auf [4] на)0 einen Pfahl in
die Erde — забивам кол в земята; ein
Auto — тикам uv, Al, бутам кола; übertr
jntdn. ins Unglück — правя 11, направим
A2 [направя //] някого нещастен; übertr
umg jmdn. vor den Kopf - засягам Al
[засегна £2], оскърбявам Al [оскърбя
//] някого; sie hat sich [4] an den Kopf
gestoßen тя се блъсна и се удари в глава¬
та; sie hat sich [4] am Schrank gestoßen тя
се удари в гардероба; nach jmdm. ~ за¬
махвам Al [замахна £2] към някого,
опитвам се А1 [опитам се А1] да ударя
някого; zu jmdm. — присъединявах* се
А1 [присъединя се II] към някого; er ist
auf Schwierigkeiten gestoßen той срещна
трудности; der Garten stößt an einer Seite
an den Wald градината граничи от една¬
та си страна с гората; die Straße stößt
direkt attf den Bahnhof улицата излиза
направо на гарата; ins Horn — надувам
Al [надуя Е7] рог
Stoßgebet и 20 Rcl кратка молитва (в мо¬
мент на отчаяние, беда)
stoßgesichert adj (Armbanduhr ръчен чаебв-
liiiK) който издържи на удар
Stoßkraft / 14 ейла / на удар; übertr стре-
мйтелност /, сила / устрем т; —kur /
17 Med ударно лечение; —seufzer т 4
ейлна въздйшка
stoßsicher adj удароустойчйв
Stoßstange / 16 Kfz броня f; — therapie /16а
Med ударна терапия; —trupp m 6 Mil
щурмова [ударна] команда
stoßweise adv на пресекулки. откъслечно,
с прекъсване
Stoß|welle / 16 ударна вълна; - zahn т 2
бйвеп зъб. бйвни[к и;, -ци (на слон. гли¬
ган)
Stotterer т 4. човек, който заеква, пелте|к
in. -ци (umg)
stottern </ih> vt заеквам Al [заекна £2],
пелтеча /п\ 11: (stockend Vorbringen) за¬
пъвам се А1 [запъна се £2] (от смущение
и др.)
Stottern я 23/5# Med заекване л. пелтечене
л О мп?# auf — kaufen купувам А1 [купя
//] на изплащане
stracks adv (räumlich) направо; (zeitlich)
веднага, незабавно; (genau) точно,
стриктно
Strafanstalt/17 затвор т; —antra g т 2 Jur
(des Geschädigten) жалба /. йскова мол¬
ба; (des Staatsanwalts) искане л на про¬
курора (относно размера на наказание¬
то); —anzelge/16 донесени|е л, -я за из¬
вършено престъпление; — arbeit / 17
(Schule) работа /, възложена на ученик
за наказание; - aufschnb т 2 Jur отлага¬
не п изпълнението на присъдата
strafbar adj наказуемО stell [4\ — machen
нарушавам AI [наруша //] закона, из¬
вършвам А / [извърша П] наказуемо де¬
яние
Strafbarkeit / 17/j# наказуемост/' -befehl
т I съдебно решение по искане на про¬
курора (за по-леки провинения пред за¬
кона. без водене на процес със свиде¬
телски похазания) •
Strafe / 16 наказани|е л. -я; auch
Умг.(Geldsträfe) глоба /О Jur jmdn. in —
nehmen наказвам Al [накажа Е4] някого;
— zahlen плащам А1 [платя 7] глоба; Jur
eine ~ Ober jmdn. verhängen налагам Al
[наложа 7} някому наказание .
strafen <ЛА> vt наказвам Al [накажа E4\
O jmdn. Lügen - изобличавам Al [из¬
облича //] някого в лъжа; das Resultat
straft seine Zweifel Lügen резултатът до¬
казва. че съмненията му са били не¬
оправдани
Straferlaß т 1 Jur помилване л, опроща¬
ване л на наказание
straff adj опънат, изпънат; (Leitung, Orga¬
nisation ръководство, организация)
стегнат; енергичен, -на: (Disziplin дис¬
циплина) строг
straffällig adj: — werden извършвам А1 [из¬
върша 11] наказуемо деяние, попадам
А1 [попадна Е2] под санкциите на зако¬
на
straffen <А6> vt (spannen) опъвам А1 [опъна
£2], изпъвам, изопвам AI [изопна £2];
(strafigestalten) стягам А1 [стегна £2]
(дисциплина, текст): sich — опъвам се,
изопвам се О den Schluß der Novelle v
стягам края на новелата
straffrei adj ненаказан, без наказание О
- ausgehen оставам А1 [остана £2] без
наказание, бивам uv, Al оправдан
straffziehen <32а. h - g/hb) vt опъвам Al
STRAHLEN 789
[опъна £2] O den Knoten der Krawatte
— стягам Al [стегна £2] възела на вра¬
товръзката; dem Buben die Hosen — на-
пердашвам Al [напердаша //] момчето
W ... , .
Strafgefangene m 7+ затворни|к m.
-ци;—gericht n 20 наказателен съд; übertr
наказание n: -gesetz n 20 наказателен
закон; — gesetzbnch n 22 наказателен ко¬
декс; —gewalt / 17 наказателна власт;
— lager л 23 изправителен лагер
sträflich adj наказуем; заслужаващ нака¬
зание О -er Leichtsinn безотговорно
[непростимо] лекомислие
Sträfling лг 1* затворни|к т, -ци; — s|anzug
т 2 затворническа дреха; -sjkleidung/
17 затворническо облекло
straflos adj = straffrei
Strafmaß n 20 Jur размер 7?> на наказание;
strafmildernd adj: —e Umstände смекчава¬
щи вината обстоятелства
Strafmilderung/ i 7 Jur намаляване n [смек¬
чаване л] на наказание; -minute/ 16 Sp
отстраняване я от играта (за една
минута); -predigt/ 17 мъмрене л. кон¬
ско евангелие {umg): — prozefl wi 1 Jur уг¬
лавно дело; - punkt т 1 Sp наказателна
точка; - raum m2Sp наказателно поле;
— recht п 20 Jur наказателно право
strafrechtlich adj Jur наказателен, -на,
углав|ен. -на
Strafregister л 23 Jur официален списък на
издадени присъди; -lichter т 4 Jur съ¬
дия т в наказателен процес; - stoß т 2
Sp Fußball единайсетметров наказате¬
лен удар, дузпа/• —tat /17 Jur престъп¬
но [наказуемо] деяние. престъплени|е
л, -я: -verfahren л 23 Jur =
Strafprozeß;—Versetzung / 17 премества¬
не п на друга работа (на друго място)
за наказание; - Vollstreckung /17 Jur из¬
пълнение п на присъда
strafwürdig adj Jur наказуем
Strahl т 9 (Sonne слънце) лъч т (auch Pys.
Math, übertr): (Flüssigkeit течност) струя
f: -antrieb m I Tech, Flugw реактйвен
двигател
strahlen </jA) vi сияя uv, E7, блестя uv. 12;
(Sonne слънце) грея uv, E6, светя uv, //.-
Phys излъчвам Al [излъча 11], изпускам
Al od изпущам Al [изпусна £2] лъчй
O die Wohnung strahlt vor Sauberkeit
790 STRAHLENBEHANDLUNG
жилището свети от чистота; vor Freude
— сияя от радост
Strahlenbehandlung / 17 Med лъчева тера¬
пия, радиотерапия /; —brechung / 17
Я/m'.v лъчепречунване п. рефракция ./;
— bündel п 23 сноп /и от лъчй; —Chemie
/ 16a/.*g радиохимия /
strahlend adj лъчист, лъчезйр|ен, -на, си-
я|ен, -йна; (Sonnenschein слънце) блес¬
тящ; (Augen очи) сияещ, искрящ
Strahlendosis / Med доза / на облъчване
strahlenförmig adj лъчеобраз|ен, -на
Strahlen|heilkunde / 16fsg медицинска ра¬
диология; -krankheit / 17 лъчева бо¬
лест; -schütz т l/sg защита против об¬
лъчване /• -therapie / 16а Med лъчева
терапия
Strahler т 4 излъчвател т; йзточник т на
светлина [на излъчвания]; (Heizstrahler)
електрйческа отоплйтелна печка /
Strahlflugzeug л 20 реактивен самолет;
— triebwerk л 20 Tech реактйвен двига¬
тел; — turbine / 16 Flugw турбореактивен
двигател
Strahlung / 17 лъчене л. излъчване я. ра¬
диация /; Phyx радиация / О
radioaktive — радиоактивно излъчване,
радиация f
Strahlungs|charakteristik [..ka..] / 17 Radio
диаграма/на излъчването; —dichte/ 16
плътност / на излъчването; — energie /
16а лъчйста енергия; -gürtel т 4 радиа¬
ционен пояс; -heizung/ 17 лъчйсто от¬
опление; —intensitfit /17 интензйвност /
на лъчението [излъчването];—messer т
4 радиомет|ър т, -ри; дозимет|ър т, -
ри; —schütz т l/sg = Strahlenschutz;
-wärme / 16 лъчйста топлина
Strähne / 16 кйчурл (коса); Text чиле я.
-та, гранка /' ,
strähnig adj (Haar коса) на фитили, на ки¬
чури
Stramin т I* Text канава /
stramm adj (straff gespannt) опънат; (ge¬
sund) здрав. сйл|ен. -на, енергйч|ен. -на;
(stattlich) спретнат, напет; (streng) строг;
стегнат; umg (sehr) много; <0 der Rock
sitzt zu — полата е много опъната; umg
einen -еп Hunger haben много съм va
гладен
strammstehen <а, stand stramm, slrammge-
standeh/АА) vi МИ стоя uv, 12 мйрно
Strampelhöschen [..ß-chan] n 23 рйтанки pl
strampeln <A6) vi рйтам uv, Al c крака (за
бебе); <.m> vi umg карам uv, А l колело
Strand т I морски бряг*, -ове; (Bade*)
плаж т. -овс О das SchifT lief auf -
корабът заседна в пясъка
Strand|anzug т 2 плажни дреха; — bad я 22
морски бани pl
stranden <ля> vi (SchifT кораб) засядам AI
[заседна Е2\; iihertr провалям се А2 [про¬
валя сс //] (в службата), пропадам AI
[пропадна Е2]
Strand|gut л 22/sg предмети pl. останки pl
от корабокрушение (изхвърлени от мо¬
рето на брега); — hafer т 4 Bot песъчар
т, трева /, растяща по дюни; — kleid п
21 плажна рокля; -korb т 2 плажен
кош (срещу вятър и слънце); — linie
[..nis]/16 брегова лйния; -promenade/
16 крайбрежна алея; —recht л 20 брего¬
во право; —wache / 16, -Wächter т 4
брегова охрана
Strang т 2 въже я, -та; (am Pferdegeschirr)
. ремъ|к т, -ци на хамут; (Galgen) беейл-
ка /’ Eisenb железопътна лйния, релси
plO ein toter — т Eisenb глуха лйния:
wenn alle Stränge reißen ако се случи най-
лошото, в краен случай; an einem [an
demselben, am gleichen] - ziehen вършим
една и съща работа, преследваме една
и съща цел; Ober die Stränge schlagen
[hauen] забравям се 42 [забравя се //].
прекалявам А! [прекаля //]. отйвам AI
[отйда El] много далеч; карам uv, Al
през просото (umg)
Strangulation [seht., od ßt..] f 17 обесване
n; удушване л. удушаване n: Med стран-
гулйция / прищйпване л (на вътрешен
орган)
strangu(i ^ren [seht., od ßt..] <d//>/>) vt обесвам
Al [обеся //]; удушавам Al odудушвам
Al [удуша II]
Strapaze / 16 юлямо напрежение, труд¬
ност /, несгода f
strapazieren <d/ЛЛ> vt (ermüden) преейл-
аам AI [преейля //], преуморявам Al
[преуморя //], изтощавам Al [изтощя
//]; (Schuhe, Kleider обувки, дрехи) не
свалям А2 [сваля //], не пазя uv, //, не
щадя uv, II; sich (4] — пресилвам се,
преуморявам се О sehr strapaziert aus¬
sehen изглеждам uv, Al много съсйпан
[облъскан]; Strapazierte Phrasen изтър¬
кани фрази
strapazierfähig adj здрав, як, тра|ен, -йна
(за дрехи, обувки и др.)
strapaziös adj уморйтел|ен. -на, изтощи-
тел|ен. -на
Straße / 16 улица /; (Landstraße) шосе м.
-та; (Weg) път т, -ища; (Meerenge) прб-
то|к т, -ци; пролив т; Tech поточна ли¬
ния О auf der — gellen вървя uv, 12 по
улицата; auf die ~ gehen отивам Al [от¬
ида Е1\, излизам А1 [изляза* El] на
улицата; übertr (öffentlich demonstrieren)
правя uv, 11 (протестна) демонстрация;
übertr (Dirne werden) ставам Al [стана
E2] проститутка; über die - gehen пре¬
косявам А1 [прекося //] улицата; übertr
jmdn. auf die — setzen изхвърлям A2 [из¬
хвърля //] някого на улицата; übertr auf
der — sitzen останал съм va на улицата,
на улицата съм (без подслон, без рабо¬
та); die ganze — war darüber empört цяла¬
та улица (живущите на тази улица) се
беше възмутила от това; ein Mädchen
von der ^ улично момиче; der Mann von
der — обикновеният човек
Straßen|anzug m 2 ежедневен (мъжки) кос¬
тюм; —arbeiter m 4 работни|к m, -ци.по
поддържане на пътищата; ~bahn / 17
трамва|й т, -и; —bahnanhänger т 4
трамвайно ремарке; —bahner т 4 umg
служител т по трамваите; — bahnfahrer
т 4 ватман т; —bahnhaltestelle / 16
трамвайна спирка; — bahnschaffner т 4
кондуктор т (на трамвай); — bahnwagen
т 4 трамвайна кола; -bau т Ilsg пътно
строителство; строеж т на пъти¬
ща; — beleuchtung / 17 улично осветле¬
ние: — caft [..ka..j п 24 кафе-сладкарница
/с маси на тротоара; - dämm т 2 плат|-
но п. -на на улица; -decke / 16 улична
настилка; —еске/ 16 ъгъл т на улица;
— fahrer т 4 Sp (Radrennen) състезател
т по шосейно колоездене; —feger т 4
= Straßenkehrer; —graben т 5 канавка/
— händler т 4 амбулантен търговец;
—junge т 7 улични|к т, -ци; — kampf т
2 уличен бой; —karte/16 пътна карта;
—kehrer т 4 уличен метач;
—kehrmaschine / 16 машина / за метене
на улиците; — kreuzung / 17 кръстопът
т, -ища; —latente / 16 улична лампа,
уличен фенер; -mädchen л 23 уличница
/ проститутка/ -пате т 7а име и на
улица; —netz л 20 улична мрежа;
— passant т 8 минувач т; —pflaster п 23
паваж т; улична настилка; — reinigung/
17 почистване я на улиците; —rennen л
23 Sp шосейно колоездачно състезание;
STREBSAM 791
—schild л 21 табелка/с името на улица¬
та; —seite/16 страна/на улица (лява,
дясна); -sperre/16 преграда/за затва¬
ряне п на улица; -Überführung /17 над¬
лез т; -Unterführung / 17 подлез т;
—verkehr т 1 fsg улично движение;
—Verkehrsordnung / 17 правилник т за
уличното движение; —walze / 16 пътен
валяк; — zustand т 2 състояние п на пъ¬
тищата; —zustandsbericht т 1 Radio съ¬
общение л за проходимостта на пъти¬
щата
Stratege [seht., od ßt..} m 7 срате|г m,
-зи; — egip / I6a стратегия /
strategisch [seht od ßt..] adj стратегически
Stratosphäre [ßt.. od seht..] / \bfsg Meteoi
стратосфера /
Stratosphärenflug [ßt.. od seht..] m 2 полет
Mi в ст ратосферата
sträuben W. sich [4] — настръхвам АI
[настръхна E2\ (за коса. козина и np.);
übertr sich [4] — противопоставям ec A2
[противопоставя се //] (gegen [4] на. сре¬
щу); наежвам се Al [наежа се //] (gegen
[4] срещу) О der Hahn sträubte die Federn
петелът се накокорчи [се напери]: die
Katze sträubte ihr Fell котката се наежи
[настръхна]; mir sträubten sich die Haare
vor Entsetzen косите ми се изправиха от
ужас
Strauch мг 3 храст /н
straucheln <vm) iy препъвам сс Al [пре¬
пъна се £2). спъвам се; übertr подхлъз-
вам се А1 [подхлъзна сс Е2]. тръгвам
А1 [тръгна Е2\ по лош път
Strauchwerk м 20/.vg гъстала|к т, -ци.
храсталак т. -ци
'Strauß /и 2 (Blumenstrauß) букет mi. китка
f: dicht verölt борба /
-Strauß mi I Zoo1 щраус nt. камилска птица
Str^ußen|ei n 21 щраусово яйце; -feder
/ 16 щраусово перо
Strebe / 16 напречна подпора /. паянта /
streben <АА> vi стремя cc uv, 11 (nach [2]
към): <лл> vi отправям сс А2 [отправя
сс //], тръгвам А! [тръгна Е2\ направо
(nach [2J към)
Strebepfeiler /л 4 Arch контрафорс т, стра¬
ничен опорен стълб
Streber /и 4 кариерист т: -tum л 22tsg ка-
риерйз|ъм (-мът) т
strebsam a<#(sehr fleißig) усърд|ен.-на, при¬
лежен. -на, старателен. -на; (ehrgeizig)
амбициозен, -на, целеустремен
792 STREBSAMKEIT
Strebsamkeit / 17 (Fleiß) усърдие n. ста¬
рание n: (Ehrgeiz) амбиция /
streckbar uiij разтсглйв
Streckbett n 25 Med ортопедично легло
Strecke / 16 разстояни[е n, -я; отсечка /
(auch Math); Eisertb линия /, разстояние
n, път m; Flugw маршрут m; Bergb щрек
nt. хоризонтален минен участъкO eine
gute — доста дълъг път, голямо раз¬
стояние; Eisenb die — ist frei пътят е сво¬
боден; er fährt diese - jeden Tag той пъ¬
тува по тази линия всеки ден; auf freier
- halten спирам АI [спра Е (спрях)] на
открит път; übertr auf der - bleiben не
мо|га. uv, -жеш (-жах) повече, оставам
А1 [остана £2] посред пътя; einen
Verbrecher zur - bringen залавям A2 [за¬
ловя //] престъпник; ein Reh zur —
bringen убйвам AI [убия E7\ сърна
strecken <AA> vr (ausstrecken) протягам Ai
[протегна £2], изпъвам Al [изпъна £2],
опъвам; (langziehen) разтягам; (Suppe
супа) разреждам АI [разредя //]; (Metall
метал) разтеглям А2 [разтегля //], из¬
теглям; sich [4] — изтягам се О Schuhe
— und weiten Удължавам Al [удължа 11]
и разширявам А1 [разширя //] обуща;
die Zunge aus dem Mund - изплезвам А1
[изплезя //] език; jmdn. zu Boden — пова¬
лям A2 [поваля //] някого на земята; Sp
er hat im Dreikampf 200 Kilogramm
gestreckt той вдигна [изтласка] в трибоя
200 килограма; geh die Waffen — слагам
Al [сложа II] оръжието, капитулирам
uv, V, Al; umg alle viere von sich [2] -
опъвам се. Al [опъна се £2] (за да си по¬
чина); übertr umg умирам Al [ум|ра £
(-рях)] (за животно); übertr sich [4\ nach
der Decke — простирам се АI [про[стра
се £ (-стрях се)] според чергата си
Streckenarbeiter т 4 работни|к т, -ци по
жп линии; ''karte./' 16 маршрутна кар¬
та; -länge / 16 Sp Schi дължина / на
трасето; — lauf т 2 Sp бягане л на опре¬
делено разстояние; -meldung / 17 Sp
съобщение л за междинно време; ..
streckenweise adv на места; в различни
участъци (на пътя)
Streckmuskel т 4 Anat мускул т -разгъ-
вач. екстензор т; -verband т 2 Med
екстензибнна превръзка
Streich т I (Schlag) удар т (с меч. ръка
и др.); übertr лудория f; шега / О
jmdm. einen heftigen — versetzen удрям
A2 [ударя //] някого силно; jmdm. einen
— spielen изигравам Al [изиграя £7]
някому номер (umg)
streicheln </;/>) vr мйлвам uv, Al. помил¬
вам uv, v, Al. галя uv, 11, погалвам Al
[погаля //]
streichen <21 /АЛ> vt (be—) мажа uv, E4. на¬
мазвам А1 [намажа E4], (an —) боядис¬
вам Al [боядисам AI] (стени и др.);
(durch — ) зачертавам Al [зачертая £7],
заличавам Al [залича //], съкращавам
Al [съкратя //]; Mar (Segel платно) свй-
вам А1 [свйя Е7]\ Sp изключвам А1 [из¬
ключа //] от състава на участниците,
снемам А1 [снема £ (снех)]; <21/АА> »*/'
гладя uv, //, поглаждам А! [погладя //]
(mit etw. [2] über [4] с нещо по); <21 /sn) vi
(umherstreifen) скйтам uv, Al. обикалям
A2 [обиколя //]. бродя uv. ПО er strich
dem Kind über den Kopf той поглади де¬
тето по главата; jmdm. über das Gesicht
— помйлвам някого по лицето; sich [2]
Butter aufs Brot — намазвам си масло
върху хляба; sich [2] den Bart — поглаж¬
дам си брадата; sich [2] das Haar aus dem
Gesicht — отмахвам си Al [отмахна си
£2] косата от лицето; frisch gestrichen!
пазете се от боята!; etw. 4 durch ein Sieb
— прекарвам Al [прекарам Al] нещо
през ейто; die Geige — свйря uv. 11 на
цигулка; übertr die Segel — свйвам зна¬
мената, предавам се Al [пре|дам се.
-дадеш се, (-дадох се)]; mit dem Bogen auf
den Saiten — тегля uv. 11 лъка по стру¬
ните; der Vogel ist über den See gestrichen
птицата се стрелна нйско над езерото;
ein gestrichener Teelöffel voll Zucker една
равна лъжичка захар
Strejch|er т 4 Mus щрайхйст т; — garn п
20 щрайхгарна прежда; —holz п 22 киб-
рйт/и, кибрйтена клечка; —holzschachtel
/ 16 кибрйтена кутия; — Instrument п 20
струнен инструмент; — käse т 4fsg сире¬
не п за мазане; -musik /17 музика/за
струнни инструменти; —Orchester [..ke..]
п 23 струнен оркестър; — quartett п 20
Mus струнен квартет; -riemen m 4 ре-
мъ|к т, -ци за точене; (на бръснач);
-wurst / 14 (мек) салам т за мазане
Streifband п 22: unter - senden изпращам
а! [изпратя //] като бандерол
Strfife / 16 Mil патрул т
strejfen <ЛЛ> w (berühren) докосвам AI [до¬
косна Е2]. засягам AI [засегна £2] леко
(в движение); (kurz besprechen) засягам,
разглеждам AI [разгледам AI] бегло
(въпрос, проблем); (abstreifen) свалям
А2 [сваля II]: (überstreifen) надявам AI
[надяна* £2], навличам AI [на|влека,
-влечеш (-влякох)]; <$п> vi (schweifen) ски¬
там се uv, AI. бродя uv, AI, обикалям
А2 [обиколя //]; - an [4\ гранича uv, II
сО die Kugel streifte nur den Arm куршу¬
мът само одраска ръката; den Ring auf
den Finger - слагам си AI [сложа си //]
пръстена; die Ärmel in die Höhe — засук-
вам AI [засуча £4], навйвам А! [навия
£7] ръкавите си; die Handschuhe von den
Fingern — свалям си ръкавиците; das
streift ans Phantastische това граничи c
невероятното
Strejfen m 4 ивица /, лента / Text райе n;
umg (Film) филм m; филмова лента O
ein Stoff mit - плат m на райета, райран
плат; übertr umg das paßt mir nicht in den
— това не отговаря на плановете ми
streifig adj на черти, на ивици О das Kleid
ist nach dem Waschen - geworden след
прането роклята стана на чертй
Straflicht и 21 пробягваша светлина; <0
uhertr — er pl auf etw. [4\ werfen освет¬
лявам А! [осветля II] накратко някой
въпрос
Streifschuß т 2 леко нараняване [одрасква¬
не] от куршум О er hatte einen —
bekommen куршумът го беше засегнал
съвсем леко. куршумът го беше само
одраскал
Streiflwunde / 16 лека рана [одраскване л]
от куршум; -zug т 2 кратък излет, екс¬
курзия 1, поход т
Streik nt 6 стачка / С in den — treten обя¬
вявам Al [обявя //] стачка; im - stehen
стачкувам uv. AI
Streikabbruch /н 2Ixg прекратяване n на
стачка; -ausbruch т 2 избухване п на
стачка: -beschluß т 2 решение п за обя¬
вяване [за започване] на стачка: -Ье-
wegung ./' 17 стачно движение: - brecher
т 4 стачкоизменни|к т, -ци
streiken <ЛЛ> п стачкувам uv, AI
Streikende in 7* стачни|к m. -ци. стач¬
куващ т
Strejk|kasse / 16 стачна каса; ~ komitee п
24. ~!eitung / 17 стачен комитет;
-posten т 4 стачен пост; —recht п 20/sg
право п на стачкуване; -Urabstimmung/
17 предварйтелно гласуване деня за об¬
явяване на стачката; —verbot я 20 за-
STRENG 793
брана/на стачките; —welle/16 стачна
вълна
Streit т 1 (Zank) караница / кавга /
(Wortwechsel) пререкани|е л, -я, препир¬
ня/. спор т, -ове; -axt /14 Hist бойна
сскйра /
strafbar adj (kämpferisch) войнствен;
бо|ск. -йка; (bereit zu streiten) свадлйв.
заядлив. скл6н|ен. -на към кавгй [спб-
рове]
streßen <21 /А6> vi (diskutieren) споря uv. II.
препйрам се uv. Al (mit jmdm. über [4\ c
някого за); sich [4] — карам се uv, AI.
скарвам се AI [скарам се А1]. споря (mit
jmdm. Aber [4], um [4] c някого за); geh
(kämpfen) боря се uv, II, воювам uv, AI
(gegen [4], wider [4] срещу; für [4]за) O
darüber läßt sich - това е въпрос на мне¬
ние: по въпроса може да се спори:
darüber läßt sich nicht — това е вън от
всякакво съмнение, по това няма две
мнения
Streiter т 4 бор|сц т. -ци; поб6рни|к т.
-ци
Streiterei / 17 караници pl. кавгй pl. раз¬
правии pl
Streitfall т 2 спорен въпрос [проблем];
im - в случай на спор
StreitIfrage / 16 спорен въпрос; -gegen¬
ständ ш 2 обект т на спор; — gespräch
п 20 дискусия /. спор т, -ове (научен,
политически и др.); — hammel т 4 umg
кавгаджй|я ш, -и. скандалджй|я т. -и
streitig tulj - strittig; jmdm. etw. [4] -
machen оспорвам AI [оспоря //] някому
нешо
Strejjlkrifte />/+, -macht / 14 въоръжени
ейли pl; -sache / 16 предмет m на раз¬
ногласие, обект т на спор; Jur процес
т: -schrift / 17 полемйчно съчинение;
памфлет т: -sucht / 14/.vjg заядливост
/. свадлйвосг /
streitsüchtig adj заядлив, свадлйв. който
търси кавга
streng adj cipor: (hart) суров: (peinlich ge¬
nau) стрйкт|ен, -на. т6ч|сн. -на; uhertr
(Geruch. Kälte миризма, студ) 6ст|ър,
-ра: (Gesclimack вкус) 6ст|ър. -ра. лют:
пикант|ен. -на О eine -е Diät строга
диета; ein -es Klima суров клймат; ein
-es Urteil сурова [строга] присъда; ein
- er Winter люта [сурова] зима; - nach
der Vorschrift точно по предписанието
794 STRENGE
Strenge / 16/.vg строгост /; суровост /
streng|flUssig udj силно вискозен, it>ct;
трудно топйм; ~ genommen adv строго
взето, строго погледнато, в същност
strenggläubig adj правоверен, -на, орто¬
доксален, -на
Streß [Ot..J т I Med стрес т; ~Situation / 17
Med стресово състояние
Streu /17 постелка/на добитък от слама;
~ bflehse / 16 (für Salz) солнйца/ за ръ-
сене на сол; (für Zucker) прйбор т за
ръсене на захар; (für Pfeffer) прйбор т
за ръсене на черен пипер; — düse / 16
разпръсквателна дюза
streuen </»6> vt пръскам uv, AI, пръсвам AI
[пръсна £2], поръсвам AI [поръся /7).
поейпвам АI [поейпя £4]; vi (Sack, Tüte
чувал, кесия) те|ка, -чеш (текох) uv; Med
разсейвам се A I [разсея се £5] (за рак и
др.) О Samen auf den Acker ~ хвърлям
A2 [хвърля II] семето, засявам AI [засея
Е6\ нйвата; dem Vieh Stroh ~ постилам
AI [по|стеля £ (-стлах)] на добйтька
слама; Zucker auf den Kuchen — поръс¬
вам сладкйша със захар; überir jmdm.
Sand in die Augen — хвърлям някому
прах в очйте; das Gewehr streut пушката
разсейва; gestreutes Licht разсеяна свет¬
лина
Str^pfeuer л 23 Mil разсеян огън, разсеяна
стрелба
strepnen vi скйтам (се) uv, Al
Streusand т 1 jsg пясък т (за посипване на
улици и пътиша при поледица); ~ ung /
17 разсейване л; разпръскване п; El за¬
губа / от изтйчане на ток. утечка /;
^zucker т 4/sg захар т на пясък, ейтна
захар
strich prät von streichen
Strich m 1 черта /. рязка* / щрих m:
(Streichung) съкращение n, -я, зачерта¬
ваме n. -ия; (Landstrich) йвица / земя.
местност/- район т; (Zugvögel прелет¬
ни птици) ято п, -ä; Mus (Bogenstrich)
щтрих т;~ Typ (Gedankenstrich) тире л,
-та; (Bindestrich) дефйс т, тирена|е л,
-а О eine Frage mit wenigen ~ darlegen
излагам AI [изложа //] въпрос в едри
лйнии; einen ~ durch etw. [4] ziehen за¬
чертавам AI [зачертая £7] нещо; übertr
lang jmdm. einen - durch die Rechnung
machen обърквам Al [объркам AI ] ня¬
кому сметките; bloß noch ein ~ sein ста¬
нал съм va на кука (umg); jmdn. auf dem
~ haben ймам uv. АГ зъб на някого;
nach ~ und Faden основно, както тряб¬
ва, здравата (umg); das geht mir gegen den
~ това ми е неприятно; umg sie geht auf
den — тя изкарва хляба си на улицата
(като проститутка)
Strichätzung / 17 Тур щрйхово клише
stricheln vi рисувам uv, Ale щрихи,
щрихйрам uv, V, АI; vt auch защриховам
uv, AI
Strichelung / 17 щриховане л
Strichl punkt m I Gramm точка и запетая;
~ regen m 4Isg локален дъжд
strichweise adv Meteor на места <s es wird
regnen на места ше превали
Strick т 1 въже л, -та, (dicke Schnur), де¬
бела връв, шнур т, -ове G übertr umg
kleiner - немйрни|к т. -ци, лудетина /.
малък обесник; jmdm. aus etw. [i] einen
— drehen използвам uv. v. AI думи [по¬
стъпки] на някого, за да му навредя;
wenn alle —е reißen в краен случай; ко-
гато ножът опре о кокала (umg)
Strickarbeit / 17 плетив|6 л. -а
stricken <hby vt, vi плета uv. EI. изплйтам
AI (изплета £7] (на две куки)
Strickfer т 4 плетач т; — erin /18 плетачка
/• ~garn л 20 прежда / за плетене;
~jacke / 16 плетена жилетка: — kleid л
21 плетена рокля; — leiter / 16 въжена
стълба; '-maschine/ 16 плетачна маши¬
на; ~ muster л 23 плетка /; ~ nadel / 16
кука / за плетене; - waren pl трикотаж
т, плетени изделия pl: '•zeug л 20 пле¬
тива п, -а. плетка /
Striegel т 4 чесал|о л, -а
striegeln <А6> vt (Pferd кон) чеша uv, Е4
(с чесало)
Strieme / 16 od Striemen т 4 синина /.
синя рязка по тялото от удар (с камшик
или пръчка)
st{jpzen (.hby vt umg (quälen) мъча uv. II. из¬
мъчвам Al [измъча /7], изтезавам uv.
AI
strikt [ßt.. od seht..] adj т6ч|ен. -на, строг.
категоричен, -на. стрйкт|ен, -на
Strippe / 16 umg (Bindfaden) връв /, pl въ¬
рви. канап т; шнур т. -ове; (Schnürsen¬
kel) връзка/за обувки: scherzh телефон
т О dauernd an der — hängen говоря uv,
77 постоянно по телефона, вися uv. 12
с часове на телефона (umg)
stritt prät von streiten
strittig adj cnöpjeH. -на
Stroh л 20/sg слама / O überir umg leeres
~ dreschen преливам AI [прелея Еб] от
пусто в празно
strohblond;^' (коса)светлорус, сламено рус
Stroh|blume/16 Bot смил т, безсмъртниче
п, -та, неувяхка /; —dach л 22 сламен
покрив
strohern adj сламен, който е като слама
strohfarben od strohfarbig adj сламен (цвят),
който е с цвят на слама
Stroh|feuer п 23/jg 6г|ън т, -ньове от сла¬
ма; überir краткотраен пламък, крат¬
котрайно увлечение; —halm т 1 сламка
f: — hut т 2 сламена шапка
strohig adj като слама; (strohgelb) жълт ка¬
то слама О etw. [У] schmeckt — нещо е
безвкусно, няма никакъв вкус; diese
grüne Bohnen sind — този зелен боб е
много твърд
Stroh |kopf т 2 überir глупа|к nt, -ци;~ mann
m 3 (Vogelscheuche) плашйл|о m, -a (ot
слама); überir подставено лице; - matte
/ 16 сламена рогозка; -presse/ 16 сла-
мопреса/ — puppe / 16 плашйл|о n, -ä
(от слама); —sack m 2 сламени|к m, -ци;
—Schneidemaschine / 16, —Schneider rrt 4
сламорезачка/ —seil n 20 въже n, -та от
слама (за връзване на снопи); —witwe /
16 сламена вдовица; —witwer т 4 сла¬
мен вдовец
Strolch т 1 скйтни|к ш, -ци, безделни|к т,
-ци, нехранимайко т, -вци; шмекер т
strolchen <$л> vi скитам се uv. Al
Strom fn 2 (Fluß) голяма река/ (Strömung)
течени|е л, -я, пото(к т, -ци (auch übertr);
El електрйчески ток О ein — von
Menschen поток т от хора; Ströme von
Blut рехй от кръв; Ströme von Trinen по¬
тоци от сълзи; es gießt in Strömen валй
проливен дъжд, валй като из ведро
(umg)-, gegen den - schwimmen плувам
uv. А1 срещу течението; übertr вървя мг.
II срещу течението; mit dem —
schwimmen плувам по течението; übertr
вървя по течението; der Draht ist unter
— по жйцата тече ток
Stromabschaltung / 17 El (временно) из¬
ключване л на тока
stromabwärts adv (надолу) по течението;
—aufwärts adv срещу течението
Stromlausfal! т 2 El прекъсване п на тока;
—’bett л 2S корйто л на река; —einspa¬
rung / 17 El пестене л на ток
strömen < sn, hb} vi (Wasser вода) тека. течеш
(текох) uv; л&я се uv, Еб; изливам се А!
[излея се Еб] силно, струя мг, II (aus [J]
STROTZEN 795
от); (Gas газ) изтйчам AI (aus [5] от);
(Menschen хора) стйчам се (nach [J], zu
[J] към), нахлувам AI /нахлуя E7J (in
[4] в) О Menschen strömten ins Kino [aus
dem Kino] потоци от хора влйзаха в кй-
ното [излйзаха от кйното]; kalte Luft
strömte ins Zimmer студен въздух нахлу
в стаята; -der Regen пороен дъжд
Stromer т 4 umg скйтни|к т, -ци
stromern <гл, hb} vi umg скитам се uv, AI
Stromjerzeuger m 4 Е! електрогенератор m;
— gebiet л 20 Geogr речен басейн; —kreis
m 1 El електрйческа [токова] верйга;
— leiter m 4 El електрйчески проводник;
— linienform /17 аеродинамйчна форма;
-messer m 4 El амперметър m, -ри;
— netz n 20 електрйческа мрежа; —quelle
/16 El йзточник m на ток; токозахран¬
ващ йзточник; — rechnung / 17 El смет¬
ка / за консумйрана електроенергия;
—lichter т 4 El (статйчен) токоизправи¬
тел; —schnelle / 16 бързе|й т, -и;
—Spannung/17 El напрежение л на тока;
—sperre / 16 El (временно) прекъсване
на тока; ограничение л в консумацията
на електроенергия; —Spitzenzeit / 17
върхово натоварване на електрическата
мрежа; -stärke / 16 El сила / на тока
Strömung / 17 течени|е л, -я (auch übertr)
Strom|verbrauch m 1 fsg El консумация / m
на ток [на електрйческа енергия]; —Ver¬
braucher m 4 потребител т на ток [на
електроенергия]; —Verlust т l/sg El за¬
губа /на ток [на електроенергия]; —Ver¬
sorgung / 17/sg електроснабдяване л;
електрозахранване п; — Verteiler т 4 то-
коразпределйтел т; -zähler т 4 елек¬
тромер т; —Zuführung / Il/sg подаване
л на ток. токозахрйнване т
Strontium [ßl..] л 28/sg Client стронций m
Strophantin [ßt.. od seht..] я 20*/sg Pharm
строфантйн ж
Strophe / 16 строфа /. куплет m
...strophig adj: fünfstrophig от пет строфи
[куплета]
strophisch adj строфйчен. на строфи [куп¬
лети]
strotzen {hb} vi пъл|ен, -на съм va. из-
обйлетвувам uv. AI (vor [i], von [j] c):
пращя uv, 12. прелйвам AI [прелея E6\
(vor [i], von [i] от) O vor Gesundheit —
пращя от здраве; von Dreck — потънал
796 STRUBBELIG
съм va в мръсотия; von Fehlern ~ гъмжа
uv. 13 от грешки
strubb(e)lig adj разрошен
Strudel m 4 водовъртеж m {auch übertr);
Kochk щрудел m
strudeln <A6> vi (sich kreisend bewegen) об¬
разувам uv. Al водовъртеж.въртя се uv,
12 (за вода); (brodeln) кипя uv, 12 (за
водна стихия)
Struktur [seht., od ßt..] / 17 структура /,
устройство л, строеж m
Strukturalismus [ßt.. od seht..] m 11 fsg Ling
структуралйз|ъм (-мът) m
strukturell [ßt.. od seht..] adj структур|ен,
-на
Strukturformel [ßt.. od seht..] / 16 Chem
структурна формула
strukturieren [ßt.. or/scht..] <d//iA> vt структу-
рйрам uv. V. Al (etw. [4\ нещо)
Strukturplan m 2 Wirt sch структурен план
Strumpf m 2 (дълъг) чорап; Tech (Glüh¬
strumpf) газово чорапче; -»band n 22
ласти|к m, -ци (за чорапи); ~ fabrik / 17
чорапена фабрика; —kalter m 4 жартиер
m: — haltergürtel m 4 колан m за жар¬
тиери; ~hose / 16 чорапогащи pl
Strunk m 2 Bot (Kohl зелка) кочан m;
(Baum дърво) пън m, -ове
struppig adj (borstig) четинест, щръкнал;
(zerzaust) разрошен. разчорлен; (Tier
животно) рунтав, космат
Struw(w)el|kopf m 2 рошава глава; (Person)
рошльо т, -вци; ~ peter т 4 рошльо т,
-вци t
Strychnin [ßt.. od seht..] л 20*/sg Pharm
стрихнйн m
Stube / 16 umg стая /
Stubenälteste m 7+ дежур|ен m, -ни по по¬
мещение; Mil дневал|ен m, -ни;
Stubenarrest m 1 домашен арест O — ha¬
ben намирам ce Al [намеря се 1] под
домашен арест
Stubendienst т 1 jsg дежурство л по поме¬
щение; МИ казармен наряд
Stubenfarbe / 16/sg: umg — haben блед|ен,
•на съм va, имам uv, Al нездрав цвят
Stubenfliege /16 Zool муха / (обикновена);
- gelehrte т 7+ кабинетен учен;
—hocker т 4 umg домосед т, домашар
т, къщно [домашно] пиле
stubenrein adj (Hund куче) чист; който не
мърси в къщи
Stuck т 1 fsg Arch щукатура /
Stück л 20 (als Mengenbezeichnung за озна¬
чаване на количество pl -) парче п, -та;
Theat. Mus пиеса f; (Exemplar) екзем¬
пляр т; (Abschnitt) откъс т, част,/па¬
саж т О zwei — Kreide два тебешира;
zwei ~ Seife два сапуна; zwei ~ Zucker
две бучки захар; zwei ~ Butter две па¬
кетчета масло; 20 — Vieh 20 глави до-
бйтьк; ein gutes ~ Weges доста път; ein
— schwere Arbeit трудна работа; das
kostet ein schönes — Geld това струва
много пари; aus freien ~еп доброволно,
по своя воля, по свой почин; in -»е
gehen разчупвам се А1 [разчупя се II] на
парчета; grolle ~е auf jmdn. halten имам
uv, А1 високо мнение за някого; възла¬
гам АI [възложа II] големи надежди на
някого
Stückarbeit / 16 Arch щукатура /
stückeln </;£) vt (aus Stücken zusammenset¬
zen) направям A2 [направя 77], шия, uv.
E7, съшйвам Al [съшия E7\ от парчета
Stücklgut л 22/sg Eisenb дребна [колетна]
пратка; Hdl стока, продавана на парче;
— kohle /16 каменни въглища pl на едри
буци; —liste / 16 списък т на всички
части на машина и др., спецификация
/- -lohn т 2 заплащане л на парче [на
акорд]; — verkauf т 2 /sg продажба /на
дребно, на парче
stückweise adv на парче; парче по паиче
Stück|werk л 20fsg (unvollkommene Arbeit)
скърпена работа; (unvollständige Arbeit)
незавършена работа; — zahl/ П/sg брой
т на изделията [екземплярите]; —zeit/
\ljsg време л за изработка на изделие
(по норма)
Student т 8 студент /я О ~ der Medizin
студент m по медицина
Studentenaustausch т 1 /sg (международен)
обмен т на студенти
Studentenbund т 2 студентски съюз; Inter¬
nationaler ~ Международен съюз на
студентите
Studentenfutter л 23/sg смес / от бадеми,
орехи и стафиди; —beim п 20студентско
общежитие; —Schaft / 17/sg' студенство
л; вейчки студенти (от едно учебно за¬
ведение, един град и др.); —wohnheim
л 20 = Studentenheim
Studentin /18 студентка /
studentisch adj студентски
Studie [..io] / 16 Kunst стадия/ Wissensch
научно изследване, стадия /
Studienaufenthalt [..ian] m 1 пребиваване л
c учебна или изследователска цел
- bewerbet т 4 кандидат-студент
пи - buch п 22 студентска книжка;
'»freund т 1 приятел т от студентски
годйни; -gruppe/ 16 учебна група (във
виеше учебно заведение); —jahr п 20
учебна година (във виеше учебно заве¬
дение); -material п 31 учебен материал
(за изучаване във виеше учебно заведе¬
ние); - plan ш 2 учебен план (във виеше
учебно заведение); -platz т 2 студент¬
ско място (отпусната бройка); —reise/
16 пътуван|е п, -ия с научна цел;
-richtung/17 специалност/(във виеше
учебно заведение) .
stufjjfren <d/ЛЛ> 17. V/ следвам uv, AI, уча
и\\ И (във виеше учебно заведение); vr
следвам, изучавам AI [изуча //]. про¬
учвам AI [проуча //]. изследвам мг. AI
ч4 Medizin - следвам медицина; ein
Problem - проучвам, изследвам про¬
блем
Studierzimmer п 23 работен кабинет
Studi|o п 24 студи|о п. -а. ателие /?. -та (на
художник и др.): Film. Radio, Fernsehen
студио п, -um п 2isg (Hochschulstu¬
dium) следване п (във виеше учебно за¬
ведение); п 28 (eingehende Beschäftigung
mit etw.) проучван|е n, -ия. изследван|е
/?. -ия (на нещо)
Stufe / 16 (Treppe стълба) стъпал|о //. -а:
Gramm, Math степен ./; Mus интервал/н;
übertr степен f, стъпал|о п, -а;
(Entwicklungsstufe) фаза/. стади|й т, -й.
етап т на развитиеО die höchste — des
Glücks върхът на щастието; die letzte -
der Trägerrakete последната степен на
ракетата-носител
Stufenbarren т 4 Sp смесена успоредка;
-folge/ 16 übertr последователност /
постепенност /* (Abstufung) градация /
stufenförmig adj стъпаловиден. -на»
Stufen|land п 22 терасовйден терен; - leiter
/ 16 подвйжна стълба: übertr йерархйя
/; -rakete / 16 многостепенна ракета;
— Schalter т 4 El многопозиционен пре¬
късвач
stufenweise adv постепенно, последовател¬
но
Stuhl т 2 стол т, -ове; (Weberei) тъкачен
стан; Med — Stuhlgang; (Kot vom Men¬
schen) човешки изпражнения plO der
Heilige - папският престол; übertr sich
[4] zwischen zwei Stöhle setzen сядам AI
[седна E2\ на два стола; jmdm. den - vor
die Tür setzen посочвам AI [посоча II]
някому вратата
STUMPF 797
Stuhlbein n 20 крак (-ът) m, -ä на стол;
— bezug m 2 калъф m на стол
Stuhljgang m 2/sg Med ходене n по голяма
нужда. дефекация f; — lehne / 16 обле¬
галка / на стол; —sitz т I седалка /на
стол; —Verstopfung / 11/sg Med запек т:
-Zäpfchen п 23 Med супозиториум т,
свсщйчка /
Stukkat|eur [ to:r] т 1Ф който работи шу-
катура; -иг/ 17 шукатура /
Stulle / 16 umg сандвич т
Stulpe / 16 маншета /
stülpen <hb> V/ нахлузвам Al [нахлузя //]
(etw. [4] über etw. [4] нещо на. върху не¬
що); (Hut шапка) нахлупвам AI [нахлу¬
пя //] (auf [4\% über [4\ на. върху); (umstül¬
pen) обръщам AI [обърна Е2} (с опа¬
кото навън) О den Kasten über die Näh¬
maschine - покривам AI [покрия £7]
шевната машйна с капака
Stulpenärmel т 4 ръкав т с маншета
Stülpnase / 16 чип нос
stumm adj нямф; (schweigend) мълчалйв:
(wortlos) безмълв|ен. -на; - bleiben про¬
дължавам AI [продължй II] да мълча:
— werden онемявам АI [онемея Е6]\ за-
мълчавам AI [замълча 13]
Stummel т 4 umg (Zigarre. Zigarette) угарка
/ фас т, -ове
Stumm|film т 1 ням филм; —heit / 17/sg
немота /. übertr мълчание п, безмълвие
п
Stumpen т 4 (Hut — ) щумпа / (Zigarre)
(вид) малка пура; umg (Baumstumpf)
пън т, -ове. дънер т
Stümper т 4 некадърни|к т, -ци
Stümperei / 17 нескопосана [зле извър¬
шена] работа
stümperhaft adj неумел. несръч|ен. -на;
лош. недоброкачествен
stümpern <Лб> vi работя uv, II лошо О
auf dem Klavier - дрънкам uv, AJ на
пианото
stumpf adj тъп: изтъпен; (Seide коприна)
матов: (Farbe цвят) убйт: (Nase нос)
чипО - machen притъпявам AI [притъ¬
пя //]; -er Winkel тъп ъгъл; -er Kegel
пресечен конус; - Blick тъп [безжйзнен]
поглед
Stumpf т 2 (Baum) пън т, -ове. дънер т;
(Bein) ампутйран крак. (Arm) ампути¬
рана ръка О mit - und Stiel ausrotten
изкоренявам Al [изкореня //]. изтръг-
798 STUMPFHEIT
нам Al [изтръгна £2] c корените, уни¬
щожавам А! [унищожа //] напълно
Stumpfheit / 11/sg тъпост/ тъпота /(auch
üherir); -nase / 16 чип нос
stumpfnasig adj чинонос
Stumpfsinn т \/sg тъпота /, тъпоумие п
stumpfisinnig adj гьп, тъноум|ен, -на, uiy-
пав; (Arbeit работа) скуч|ен, -на. отег-
чйтсл|сн, -на; сднообраз|сн, -на, моно-
т6н|сн. -на; —wink(e)llg adj Math тъпоъ-
гьл|ен, -на
Stunde / 16 час (-ът) т, -ове (Unter¬
richtsstunde) учебен час; (Augenblick)
момент т О eine - entfernt на един час
разстояние [път]; eine geschlagene — цял
[пълен] час; zu früher — рано (сутринта);
zu später ~ късно (вечерта); zu jeder —
по всяко време, винаги; von Stund ял от
този момент; bis zur ~ до този момент;
in der — der Entscheidung в решителния
[решаващия] момент; in einer schwachen
— в момент на слабост; ~n geben да¬
вам А! [дам, дадеш (дадох)] уроци; —п
nehmen вземам AI [взема Е (взех)] уро¬
ци
stunden <ЛЛ) \п (Zahlung плащане) отсроч¬
вам АI [отсроча //]
Stundenjgeschwindigkeit / Mjsg средна ско¬
рост на час; --'glas п 22 пясъчен часов¬
ник
stundenlang adj продължаващ часове, с ча¬
сове; übertr безкра|ен, -йна О ~ warten
чакам uv, AI с часове
Stunden|lohn т 2 заплащане л на час;
— plan т 2 Schule седмична програма;
—schlag т 2 удар т [биене л] на часов¬
ник
stundenweise adv на час; по часове
Stundenzeiger т 4 малката стрелка на ча-
. совник
stündlich adj ежечафн, -на, всеки час; (stän¬
dig) постоян|ен, -на О dieser Autobus
verkehrt — този автобус се движи през
час; dieses Problem beschäftigt mich —
този проблем ме занимава постоянно
Stundung / 17 отсрочка /на плащане
Stunk т I *(sg umg (Streit) караница /, раз¬
правия./; О mit jmdm. — anfangen скар¬
вам се Al [скарам се AI] с някого
Stupsnase / 16 чип [вирнат] нос
stur adj; (hartnäckig) упорйт, твърдоглав;
(uneinsichtig) ограничен, тъп; (Blick по¬
глед) втренчен. безйзраз|ен, -на. тън
Sturheit / I 7/sg твърдоглавие п; упоритост
/■ ограниченост /
Sturm т 2 буря / (auch üherir); Mit атака
/. щурм т; Sp нападсни|с л, -я, атака
,/; Sp (Gesamtheit der Stürmer) напада¬
тели i e pl O Lit der — und Drang период
m на бурните устреми; gegen etw. [4\
— laufen атакувам uv, v, AI нещо: —
läuten бйя uv, E7 тревога
Sturmi angriff m I Mil атака /; ~boot n 20
Mil десантна лодка
stürmen </r/>> vt Mil атакувам uv, v, AI,
щурмувам uv. V, AI; (cinnchmcn) завзе¬
мам AI [tu|взема £ (-взех)], превземам;
vi (Wind вятър) бушувам uv, AI; <лл>
vi (stürzen) втурвам се А! [втурна се £2};
(auf [4]. in [4] на. в); Sp нападам AI
[нападна £2] С die Kinder stürmten in den
Garten |auf den Hof, zum Ausgang| децата
cc втурнаха в градйната [на двора, към
изхода]; es stürmt има буря, бушува,
вилнее буря
Stürmer т 4 Sp, Fußhall, Hockey нападател
’m; (Draufgänger) луда глава (umg),
смелчаф т, -и, необуздан човек
Sturm|flut / 17 нрийждане л [покачване л]
на вода (вследствие на буря); -gepäck
п 2Q/xg Mil бойно снаряжение; — glocke
/ 16 камбана / която бйе тревога
stürmisch adj бур|сн. -на; übertr auch бу|сн,
-йна, crpäcijcii, -на, юрещ О — er Beifall
бурни аплодисменти pl; es wird — на-
дйш се буря; nicht so —! по-спокойно!
Sturm |laterne / 16 ветроупорен фенер;
Gleiter / 16 Hist обсадна [сскаладна]
стьлба; —schritt т I бърз ход (auch МП):
- trupp т 6 МИ щурмова група; — vogel
т 5 Zoo! буревестник т. -ци; — Warnung
/ 17 Миг предупреждение л. -я за на¬
ближаваща буря; —wind т I ураганен
вягър, вйх|ър т. -ри. буря / _
Sturz т 2 падане я; (Fels) сриване л (на
скала); (Blut-) рукване л, блйкване л
(на кръв); (Preist) внезапно спадане (на
цените); (Wetter—) внезапно влошаване
(на времето) О der - des Barometers
рязко падане на барометъра; der — der
Regierung сваляне л [падане л) на правй-
телството
Sturzacker т S Landw разорана нйва
Sturzbach т 2 поро|й т,- и, auch -ища, бърз
нланйнски поток
Stürze/16 umg (Deckel) капа|к m. -oh; Mus
резонаторна тръбата1 духов инструмент
stürzen <ЛЛ) v/ повалям А2 [поваля //],
свалям, събарям А2 [съборя //]; (Gefäß
съд) обръщам АI [обърна £2]; (Regie¬
rung правителство) свалям; sich [4] ~
хвърлям сс А2 [хвърля се II] (in [4], aus
[3] в. от), нахвърлям се (nuf [4] върху);
<v/)> W (fallen) падам АI [падна £2];
(eilen) втурвам се А! [втурна се £2].
хвърлям се (in [4] в), изтйчвам А! [из-
тйчам AI] fan [4] до) О jmdn. ins Wasser
- бутвам АI [бутна £2]. блъсвам AI
[блъсна £2] някого във водата; den Pud¬
ding - обръщам иудинга (от форма
върху чиния): nicht ~! да не се обръща!
(надпис върху опаковка); jmdn. in Armut
- хвърлям някого в нищета; jmdn. ins
Verderben - погубвам AI [погубя //]
някого; sich [4] in Schulden — потъвам
А! [по1ъна £2] в дългове: sich [4] ins
Vergnügen - отдавам се AI [от|дам се,
-дадеш сс (-дадох се)] на удоволствия;
zu Boden - падам, рухвам.AI [рухна
£2] на земята; aus dem Zimmer — из-
хвръквам Al [изхвръкна £2] от стаята;
die Temperatur stürzte um 10° темпера¬
турата спадна с 10 градуса; die Trinen
stürzten ihr aus.den Augen сълзи бликнаха
от очите й: das Blut stürzte aus der Wunde
кръвта рукна [бликна] от раната
Sturz|flug т 2 Flugir отвесно пикйране;
- heim in I каска./ за мотоциклетисти
{auch Sp): - kampfflugzeug n 20 Mil връх¬
литаш бомбардировач, kur: щука f (не¬
мски боси самолет през Втората све¬
товна война)
StuB т l/sg umg глупости /»/
Stütle f 16 Zool кобила /; —enfohlen n 23
млада кобила .
Stützbalken in 4 Arch подпорна греда
Stutzbart in 2 къса брада
Stütze / 16 подпора f: (Hausangestellte)
veralt домашна помощница; übertr опо¬
ра f, подкрепа /. поддръжка /
stutzen <ЛА> i7 (Haare. Bart коса, брада)
подрязвам А! [подрежа* £4]: auch под¬
стригвам А! (подстрижа £4]; (Bäume
дървета) кастря uv. II, подкастрям А2
[подкастря //]; vi сепвам се AI [сепна
сс £2]. стъписвам се AI [стъпйсам се
AI], смайвам се AI [смая се £5]
Stutzen т 4 (Strumpf) три четвърти спор¬
тен чорап (без ходило): Tech щуцер т,
тръбна наставка, тръбен разклонйтел
SUBSKRIPTION 799
stützen <АЛ> у/ подпйрам AI [под|пра Е
‘(-прях)]; übertr подкрепям А2 [подкрепя
II] ö den Kopf in die Hinde ~ подпйрам
главата си c ръце; sich [4] auf den Tisch
~ подпйрам се на масата; sich [4] auf
ein wissenschaftliches Werk ~ основавам
се AI [основа се £2], опйрам се на на¬
учно произведение
Stutzer т 4 конте п, -та, франт т. -ове
Stutzflügel т 4 Mus малък кабинетен роял
stutzig adj изумен, слйсан, смаян О ~
werden изненадвам се AI [изненадам се
А /]. сервам се А /[сепна се £2]: ~ machen
изненадвам, сепвам, слйсвам AI [слй-
сам AI]
Stützkorsett п 20 {pl auch -s) ортопедйчен
корсет; — mauer / 16 подпорна стена;
— pfeiler in 4 подпорна греда; ~ punkt
in I опорна точка: (Basis) база f (auch
Mil)
subaltern adj (untergeordnet) подчинен:
(unselbständig) несамостоятелен. -на
O ein —er Beamter низш чиновник;
-es Benehmen угодническо [cepвилно]
поведение
Subbotnik [ß..] in 6 съботни|к in, -ци
Subjekt it 20 субект in; Gramm подло|г in,
-зи
subjektiv auch subjektiv adj субектйв|ен. -на
Subjektivität [..w..] f 17 субективност/
Subjektsatz m 2 Gramm подчинено под-
ложно изречение
subkutan adj Med подк6ж|ен. -на
subli]m adj сублйм|ен. -на, възвишен; из¬
тънчен
Sublimat п 20 Chem сублимат т
sublimeren <d//i/>> »7 усъвършенствувам
uv. у, AI. облагородявам AI [облаго¬
родя //]; Chem сублимирам uv. r. Al
Subordinati9n od Subordination / 1 l/sg суб¬
ординация /. подчинение n
subordinieren od subordinieren <d//>/>) i7
подчинявам Al [подчиня //] O Gramm
-de Kojunktion подчинйтелен съюз
Subsjdien [..i-on] pl субсидии pl
Subskribent m 8 участни|к m, -ци в под¬
писка (за купуване на книга, предстоя¬
ща да излезе): абонат т
subskribieren <d/M> 17, vi абонирам се uv.
r. АI записвам се AI [запйша се £4] (etw.
[4] od auf etw. [4] за нещо)
Subskription / 17 подписка f. абонамент tn
за печатно произведение
800 SUBSTANTIV
Substantiv od Substantiv л 20* Gramm съ¬
ществително ймс
substantivisch od substantivisch adj Gramm
като съществително йме, субстантивй-
ран
Substanz/17 субстанции /, вещество п, ма¬
терия / Chem веществ|о л. -а; Phyx ма¬
терия/ übertr същност/. същина/ umg
капитал т
substituieren <dfhb) w замествам А! [за¬
местя //]. Ling auch субституйрам uv. v,
Al
Substitution /17 заместване л. субституция
/ ‘
Substrat л 20 субстрат т
subtil adj (zart) фин. тън|ък. -ка. деликат|ен,
-на; (schwierig) труд|ен, -на. слож|ен,
-на; (spitzfindig) хитроум|ен. -на: изтън¬
чен
Subtrahend т 8 Math умалйтел т
subtrahieren <d/Ab) vt Math изваждам Al
[извадя //]
Subtraktion / 17 Math изваждане n
subtropisch od subtropisch adj Geogr субтро¬
пичен. -на, субтропйчсски
Subvention [..w..j / 17 субвенция /. финан¬
сова помощ
subventionieren [..w..] <d/Ab) vt подпома¬
гам А! [подпомогна E2\ финансово
Suchdienst m l/xg служба / за издирване
на безследно изчезнали лица
Suche / 16 търсене л. дирене л О auf der
— sein nach etw. [3] гьрся uv. II, »отър¬
свам AI [потърся //], диря uv, // no-
дйрвам Al [подиря //] нещо; sich [4] auf
die — machen nach etw. [3] тръгвам Al
[тръгна E2\ да търся [диря] нещо
awhen <AA) vt търся uv, II, потьрсвам Al
[потърся //], диря uv, II. подйрвам Al
[подиря //]; vt търся, потьрсвам (nach
etw. [3] нещо) О Rat bei jmdm. ~ йскам
uv. AI. поисквам AI [поискам Al) съвет
от някого; er sucht gern Hindel той e
свадлйв, обйча разправии [кавги]; übertr
sie sucht in allem etwas тя е мнйтелна;
hier haben wir nichts zu ~ тук нямаме
работа [няма какво да търсим]; jmdm.
zu helfen ~ йскам uv. А! старая се uv,
Е7 да помогна на някого
Sucher т 4 Phot визьор т
Sucht / 14 страст / (nach [J] към), мания
/ жажда / (nach [3] за); Med пристрас¬
тяване л (nach etw. [3] към нещо) О
die — nach Geld жажда / за парй, алч¬
ност; die ~ nach Rauschgift патологйчна
страст към употрбба на наркотйчни
средства, наркомания /
süchtig adj пристрастен (към наркотици и
ДР) , .
Süchtige ml* токсикоман т, наркоман т;
/ 19 токсикоманка. наркоманка/
Sud т I jxg отвара / Pharm декокт т О
ein ~ aus KamillenbIQten чай т [отвара
./] от лайка
Süd т Abk S (ohne Artikel без член) Meteor
юг т; (mit Artikel с член) Meteor южен
вятър О sie zogen nach ~ те потеглиха
на юг
Sudan, auch Sudan т I* Судан т
Sudaner т 4 öd Sudanese т 1 судан|ец т,
-ци; ~1п /' 18 г></ Sudanesin / 18 суданха
/ . ‘ .
sudanesisch adj, sudanisch adj судански
Sudelei, / 17 umg цйнаница /, мацаница
/ лоша [небрежна] работа
sudeln <ЛА> vi цапам uv, Al, мърся uv, ll;
(schlecht arbeiten) работя uv, H лошо
[небрежно] О warum sudelst du so in dei¬
nen Heften? защо драскаш така в тет¬
радките си?
Süden т 4jsg Abk S Geogr. юг mO im, nach
на юг
Südfrüchte pl+ южни плодове pl; ~ küste /
* 16 южен бряг; ~ linder m 4 южня|к m. -
ци (човек); ~linderin f 18 южнячка /
Sudler m 4 umg (Maler) мазач m, папан m
(лош художник); (Schreiber) драскач m
südlich adj юж|ен, -наО — von ... южно [на
‘ юг] от...; ~ des Gebirges на юг от плани¬
ната
Südlicht л 20jxg Astr южно полярно сияние
Südosten т 4jxg od Südost, Ahk SO юго¬
изток m
südöstlich adj югойзточ|ен. -наО ~ von ...
югоизточно (на югоизток] от...
Südpol т 1 */xg Южен полюс
Südsee / Ibjxg Geogr екваториалната и
южната част на Тихия океан
südwärts adv на юг, в посока на юг
Süd westen т 4/xg od Südwest, Abk SW юго¬
запад m
südwestlich adj югозападен, -наО ~ von ...
югозападно [на югозапад] от...
Südwind т 1 южен вятър, южняк т
Suff т 1 jxg vulg (Trunksucht) пиянство л,-
(unmäßiges Trinken) пиянствуване л О
in ~ в пияно състояние
süffig adj umg (Wein вино) пйв|ък, -ка
süffeln <ЛЛ> n, vt, umg попййвам си uv, Al.
пийвам си Al [пййна си £2]
Suffix od Suffix n 20 Gramm суфйкс m, на¬
ставка f *
suggerieren <d/AA) vt внушавам Al [вну¬
ша //]
Suggestion / 17 сугестия /. внушение n
suggestiv adj сугестйв|ен, -на, сюжестйв|ен.
-на Ъ ~е Fragen Jur навеждащи въ¬
проси
Sühne / 16 (Buße) изкупление п: (Vergel¬
tung) възмездие п; наказани|е п, -я
sühnen <ЛЛ> vt изкупвам А! [изкупя //]
(вина. грешка)
Sühneopfer п 23 изкупйтелна жертва
Suite [ßui:ta] /16 veralt свйта f; Мш сюйта
/ ‘
Sukzessiv / 17 Biol, Jur приемственост f,
наследяване n, унаследяване n
sukzessjv adj последовател|ен. -на, посте-
псн|ен, -на
Sulfat п 20 Chem сулфат т
Sulfit п 20 Chem сулфйт т
Sulfonamid п 20 Pharm сулфамйд т
Sultan т 4 султан т
Sultanjne / 16 (Rosine) стафида / (без сем¬
ки)
Sülze / 16 Kochk пача f; (Salzquelle) солен
извор: (Salzlake) саламура /
Sülzwurst / 14 пача / (колбас)
Summand т 8 Math събираем|о п, -и
summarisch 1. adj крат|ък, -ка, съкратен,
обобшен; (oberflächlich) повърхностен,
-на: II. adv накратко, в резюме
summa summarum сума сумарум, вейчко
на вейчко. общо взето
Summe f 16 Math сбор т. -ове: (Geldbetrag)
сума / (парична)
summen <ЛА> \ч тананйкам uv. Al. изта-
нанйквам А! [изтананйкам Al\. vi (Bie¬
ne. Flugzeug пчела, самолет) бръмча uv.
13 < der Ventilator summt вентилаторът
бръмчи: sich [i] ein Liedchen - тана¬
нйкам си песенчйца: es summt mir in den
Ohren ушйтс ми пишят
summieren </;/>> vt събирам Al [събера
£.?]Гсумйрам мг. i'. Al: sich - насъбй-
рам cc A l [насъбера cc £J], натрупвам
се Al [натрупам cc Al\ O unsere Kräfte
- sich, wenn wir Zusammenarbeiten на¬
шите ейли нарастват [се удвояват], ко-
r äro работим съвместно
Summierung / 17 събйранс п. сумйране п
Sumpf т 2 блат|о п, -а. мочур т. тре¬
савище п. -а: iihertr блато п, тйня /.
'-dotterblume / 16 Bot обикновен бдат-
SUPPE 801
няк. блатниче п, -та; - fieber п 23 Med
малария f: ~gas п 20 Client метан т.
блатен газ; ~gegend/17 блатиста мест¬
ност: -'-huhn п 22 ZooI блатна кокошка;
umg гуляйджй|я т, -и
sumpfig adj блатйст. мочурлйв
Sumpfjland п 22 мочурлйва местност;
— Otter т 4 ZooI воден пор. норка п:
~pflanze f 16 блатно растение
Sums т l/.vg umg празни прйказки, дан¬
дания / (umg)
sumsen (hhj vi бръмча uv. 13
Sund m 1 Gcogr прото|к m, -ни, пролив m
Sünde / 16 грях* (-ът) m. -ове; (Vergehen)
провинение n. -я. прегрешение n. -я
es ist eine ~ und Schande, wie... срам
и позор c. как...
Sünden|bekenntnis n 27 изповядване n на
греховете, изповед /; bock т 2 umg из¬
. купйтелна жертва; — fall т 2jsg ReI гре¬
хопадение n: ~ Vergebung / 11 jsg ReI оп¬
рощение п на греховете
Sünder т 4 грсшни|кн>, -ни: — in / 18 греш¬
ница /
sündhaft adj греш|ен. -на; греховен. -на
< das ist - teuer т ова е безбожно скъпо
sündig adj грсш|сн. -на, пор6ч|сн. -на. грс-
хов|си. -на
sündigen </;А> vi греша uv. fl, допускам А!
[допусна £2] грешка: Rel греша, извър¬
швам AI [извърша //] грях gegen seine
Gesundheit — върша мг. 11. извършвам
престъпление спрямо здравето си
Super т 4 Radio супсрхстсродйнсн при¬
емник. супсрхсгсродйн т. — benzin п 20*
бензйн т супер, супсрбснзин т
superfein adj извънредно фин
Superiorität / 17 sg превъзходство п
superklug adj извънредно ум|сн. -на
Superlativ od Superlativ т 1* Gramm пре¬
възходна степен
Supermarkt т 2 супермаркет т
supermodern adj ултрамодер|ен. -на
Supenmva [..w..] (gen -. pt ..vac) [/>/...wc] A\tr
свръхнова звезда
Superphosphat n 20 Chem. Landw супер¬
фосфат- m
Suppe / 16 супа f iihertr umg jmdm. eine
schöne - einbrocken забърквам Al [за¬
бъркам AI] някому хубава каша; iihertr
umg jetzt muß er die - auslöffeln, die er
sich selbst eingebrockt hat сега той трябва
да изяде понарата. която сам си с над-
51 HtMCko-nu.царски редник
802 SIPPENGRÜN
робй.т. iiherir umg - haben имам ur. Al
късмет
Suppenlgrün n корени pl за супа: - kraut n
22 = Suppengrün; - löffel m 4 супена лъ¬
жица: -schüssel / 16 супни|к m. -ци:
steiler m 4 супена чиния: -terrine /' 16
= Suppenschüssel; -Würfel m 4 кубче n.
•та кондензирана супа
suppig adj чорбсст. като чорба
Supplement n 20 допълнени|е и. -я. притур¬
ка / - band т 2 допълнителен том:
-winket т 4 Math съседен ъгъл
Supraleiter т 4 £/ свръхпроводни|к т. -ии:
- leitfähigkeit / 17 sg El свръхнроводи-
мост /
Supremat т I върховна власт (на папата)
Surrealismus т 11 .v.tr Kunst, Lir сюрреа-
лйз|ъм (-мът) ш
surren <///>) 17 бръмча мг. 13
Surrogat п 20 заместител т. сурогат т
suspendieren (d />/>) \t освобождавам AI
[освободя //] (временно от длъжност и
др.): (aufheben) преустановявам AI [пре¬
установя //] (временно) (дипломатиче¬
ски отношения: (aufschieben) отлагам
41 [отложа //]: Client суспендирам мг.
V. AI
Suspenlsipn / 17 (временно) освобождаване
п; преустановяване п; отлагане: Client
суспензия /; -sorium п 28 Meil суспен-
зориум т, сусиенз6ри|й т. -и. поддър¬
жаща превръзка
süB adj слад|ьк. -ка: (reizend) слад|ък. -ка.
очарователен. -на С trinken Sie den
Kaffee -? със захар ли пиете кафето?:
mein Süßer! мили [скъпи] мой!: meine
Süße! мйла [скъпа] моя!
Süße f 16/sg сладост /
süßen </)/>> 17 подслаждам Al [подсладя
//] 0 den Kaffee - слагам Al [сложа
//] захар в кафето
Süßigkeit / 17,/sg сладост /- -en pl слад¬
киши pl. бонбони pl. шоколади pl. за¬
харни изделия pl
Süßkirsche / 16 череша /
süßlich adj сладнйкав (auch überir) О er¬
frorene Kartoffeln schmecken - измръз¬
налите картофи сладнят; ein -es Lä¬
cheln сладникава усмивка
Süßlmost m I (подсладен) плодов сок:
— rahm т I sg сладка сметана
süßsauer adj сладкокйсел
Süß|speise / 16 десерт т: -Stoff т I Client
захарин пи -waren pl сладкарски из¬
делия р/. сладкиши /»/.- -wasser п 23isg
сладка (речна, езерни) вода: -wasser¬
fisch т 1 сладководна рйба
suzerän adj Pol сюзерсн|сн. -на
Suzerän т 1* Pol сюзсрсн т
Sweater [ß\\e:ior] т 4 пуловер т
Swing in (.т/ auch -s) (Tanz танц) суйн1 т
(auch Mus)
swingen <Л/)) г/ танцувам uv. AI суйнг; Mus
суингйрам uv. r. AI
Syllogjsmus m силогйз|ъм (-мът) in. -ми
Sylvester [..vv..] m 4 = Silvester
Symbi9se / 16 Bio! симбиоза /
Symbol и 20* символ in
symbdisch adj снмволйч|сн. -на. символй-
чсски
symbolisieren <d hh} vr символизйрам uv.
‘ v. Al”
Symbolismus m \ I vir Kunst символйз|ъм
(-Mbl) III
Symmetrie / 16a симетрия/
symmetrisch adj симстрйч|ен. -на
Sympathie / 16a симпатия / ч' - für jmdn.
haben ймим uv. Al симпатии към ня-
koio. симпатизйрам uv. r, AI па някою
sympathisch adj симнатйч|ен. -на
sympathisieren <d hhy vi симпатизйрам uv.
v. AI (mit [J] на), изпйтвам Al [изнйтам
•I/] симпатия (mit [3] към)
Symphonie / 16a Mus = Sinfoi^p
symphonisch adj — sinfonisch
Symposium n 28 симпозиум in
Symptom и 20* симптом ni: iiherir бела
symptomatisch adj симптоматичен. -на. ха¬
рактерен. -на
Synagoge f 16 синагога /
synchron [..kro-.n] adj синхронен. -на
Synchronisation [..kro..]/17 Tech синхрони¬
зация/- Film дублиране n. дублаж ni C
die deutsche - des Films немският дуб¬
лаж на филма
synchroneren [..kro..] <d/ЛЛ> r/ Tech синх-
ронизйрам uv. v, А l; Film дублйрам uv.
r. AI (филм)О einen Film deutsch — дуб¬
лйрам филм на немски език
Synchronisierung [..kro..] / 17 Tech синхро-
низйране п; Film дублйранс п. нахсип-
хрон т
Synchronmaschine |..kro:n..] / 16 синхронна
електрйческа машйна: -motor т 9а
синхронен двигател
Syndikalismus т II/.vg Wirt sch, Pot син-
дикалйз|ъм (-мът) т; -kat п 20 син¬
дикат т '
Syndikus m 1 ] {pi auch ..izi) Jur юрискон-
CY1T M 9
Syndrom n 20* Med синдром m
Synkfjpe/ 16 Gramm. Mus синкоп m. син-
копа /
synkopieren <d/AA> vt Ling, Mus синко-
пйрам uv. v. Al
Synod m I Kirche Светият синод m
synodlsch ad/ Astr синодйч|ен. -на. сино¬
ди чески
synonym adj синонйм|ен. -на
Synonym п 20* Ling синонйм т; ^ikfMisg
синоиймика f
syntaktisch adj Gramm синтактйч|ен. -на
Syntax fisg Gramm синтаксис m
Synthese / 16 синтез m
synthetisch adj синтетйч|ен. -на; <s ^ e Fa¬
sern синтетични влакна pl
synthetisieren <d'M> vt синтсзйрам мг, г.
‘ Ai W
Syphilis / Med сйфилис m
Syphilitiker m 4 сифилитй|к m. -ци
syphilitisch adj сифилитйч|ен. -на
Syrer m 4 сирй|ец m. -йци; -in /18 сирййка
/
Syrien (..ian] n 23 Сирия /
T
Tabak, auch Tabak m I тютюн m; O «
(an)bauen отглеждам AI [отгледам AI]
тю iiöh: - rauchen |schnupfen, kauen| пу¬
ша мг. II. смъркам мг. A I, дъвча, uv, Е4
тютюн
Tabakjbau т l/xg тютюнопроизводство п;
отглеждане п на тютюн; « blatt п 22 тю¬
тюнев лист; «ernte / 16 тютюнева ре¬
колта; (das Ernten) бране п на тютюна;
«fabrik / 17 тютюнева фабрика;
~ Handel т 4/xg търговия / с тютюн;
«händler т 4 търг6в|ец т, -ци на тютю¬
ни; Industrie / 16аfsg тютюнева про¬
мишленост
Tabak(s)|beutel т 4 кеейя / за тютюн;
■«dose / 16 табакера / (за тютюн);
'-pfeife/ 16 лула f
l abakwaren pt тютюневи изделия р!
tabellarisch adj т£блич|сн. -на. в таблица,
в таблици
TADELN 803
Syrier [..iarj т 4: «in / 18 = Syrer; Syrerin
syrisch adj сирийски
System n 20* система /
Systematik / 17 систематика /
systematisch adj систематичен, -на: сис¬
темен. -на
systematisieren <d Ith} vt систематизирам
мг. v, AI
Systematisierung / 17 систематизация /
system|bedingt adj обусловен от системата:
«eigen adj присъщ на система¬
та; « fremd adj чужд на системата: «los
adj безсистем|ен. -на
Szenarium (д/..ianl п 31 Film сценарий т
Szene / 16 Theat (Bühne) сцена / (auch
uhertr); Theat (Auftritt) картина /. явле¬
ние n. -яС ein Stikk in « setzen поста¬
. вям A2 [поставя //] пиеса: jmdm. eine «
machen правя uv. II. направям A2 (на¬
правя II] някому сцена, скандал
Szenerie f 16а Theat декори pt; (Land¬
schuTtsbild) ландшафт m пейзаж m
szenisch adj сцсийчен. -на
Szenograph m 8 сценограф m
Tabelle / 16 таблица / Sp «nletzter m 7+
Sp спортист m [отбор /м] на последно
място в таблицата на класирането;
«nführer /и 4 Sp лидер т. спортист т
[отбор т] на първото място в таблицата
на класирането: водач т в класирането
Tabellenspitze /' 16/xg Sp връх (върхът)
nt на таблицата на класирането О ал
der « liegen намирам се мг. АI. съм va
на върха на таблицата на класирането
Tablett п 20 поднос т, табла /• «е / 16
Pharm таблетка f
tabu adj свещен, неприкосновен: (verboten)
забранен
Tabulator nt 9а Tech табулатор т
Tachometer т 23 Tech тахомет|ър т. -ри;
Kfz спидомст|ър т, -ри
Tadel т 4 порицани|е п. -я. укор
m;(Vorwurf) упрф т. -циО ihn trifft
kein « него в нищо не можеш да го уп¬
рекнеш; uhertr ein Leben ohne « безупре¬
чен живот
tadellos adj безупреч|ен. -на. безук6р|ен.-на
tadeln </;/>> vt коря мг. II, укорявам <041
[укоря //]. мъмря и»\ Е4, смъмрям А2
804 TADELNSWERT
[смьмря E4\, осъждам А! [осъдя //],
порицавам AI [порицая А7] (für [4]. we¬
gen [2] за. заради)
tadelnswert odj осъдйтсл|ен. -на. заслужа¬
вай; порицание [упрек]
Tadshik|e [djj:..] J т 7+ таджй|к т. -ци;
'•in / 18 гаджйчка /
tadshikisch [,.<1з|:..] adj таджикски О Tad-
shikistan [..d3i:kißta:n] п 23 Таджикистан
т
Tafel / 16 (Brett) дъска /; (Stein. Metall ка¬
мък. метал) плоча / (Blech ламарина)
лист т. -ове; (Wachs восък) пйта /.
(Anschlag -i) табл|о п, -а за обяви;
(Schul -t) черна дъска; (Schiefer ~) плоча
/ за пйсане; (EBIisch) трапеза /,* (Tabelle)
таблица /О eine - Schokolade един шо¬
колад
Tafel|bauweise / 16 строителство и с леки
панели: ~berg in I Geol столовата пла¬
нина
tafelfertig adj югов за консумация (за кон¬
серви и др.)
Tafelgeschirr п 20 (красив, скъп) сервиз т
'за ядене; - glas п 22 листово (плоско,
прозоречно) стъкло; '-land п 22 Geogr
плат|6 //, -а. висока равнина
tafeln <///>> ri geh седя uv, 12 на празнична
трапеза, обядвам ur. AI, вечерям uv, А2
(богато); (schmausen) пирувам uv. AI
täfeln <///>> vt (Wund стена) облицовам uv,
г. .1/ c дърво
Tafelobst n 20isg десертни плодове pl (ви¬
сококачествени )
Tafelrunde / 16 сътрапезници pl. компания
/ на ядене и пиене на масата
Tafelschere / 16 гилотйнна [тенекеджий¬
ска] ножица, ножица /за рязане на лйс-
тов материал; " tuch п 22 голяма по¬
кривка за ядене (от лен или дамаска)
Täfelung / 17 (das Täfeln) облицоване п с
дърво; (Wand -*■) ламперия/
Tafel|wasser 11 -3 минерална вола (в бу¬
тилки); — wein т 1 десертно вино
Taft т I тафта /
Tag in 1 ден (-ят) т, pl дниО eines '•es
един ден. веднаж; ат -е през деня; ат
-е darauf на следния ден; am -t zuvor
предния ден: am hellichten '-е посред
бял ден; alle " е всеки ден; jeden ~ всеки
лен; dieser ~е тйя дни. неотдавна: den
ganzen - през целия ден; den ganzen ~
über през целия лен. от сутринта до ве¬
черта; von ~ zu ~ от ден на ден; ~ für
~ ден за ден; ~ und Nacht през деня и
през нощта, денем и нощем, денонощ¬
но; welchen ~ haben wir heute? кой ден
сме днес? übertr an den ~ bringen раз¬
кривам AI [разкрйя £7]; übertr an den ~
kommen излизам AI [изляза* El] наяве;
übertr in den - hineinleben живея uv, E6
безгрижно; es wird — съмва се AI [съ¬
мна се £2] 3. Perx: guten -! добър ден!
; Bergb über ~e над земята; Bergb unter
—е под земята
tagaus adv: -, tagein всеки ден
Tage|bau in I Bergb (Betrieb) открит руд¬
ник: (Verfahren) добйванс л на полезни
изкопаеми в открйт рудник; ~blatt и 22
ежедневни|к т, -ци. всекидневник т,
-ци. вестни|к т, -ци; - buch п 22 дневни|к
т. -ци; — dieb т I лентя|й т. -и. без¬
делни^* in. -ци: ~ gefd п 21 дневни пари
Pl .
tagelang adv дни наред
Tage|lohn т 2 надница /* ~ löhner т 4 над¬
ничар in: '•löhnerin / 18 надничарка /
'tagen <//>> vi unperx: es tagt съмва се AI
[съмна се £2] 3. Perx; als es zu ~ begann
па разсъмване
-tagen </;/>> vi (eine Tagung abhalten) за¬
седавам uv, AI
Tagesanbruch m 2/xg зазоряване n, разсъм¬
ване и; bei - на разсъмване
Tagesangabe/ 16 дата J: -arbeitsnorm /
17 дневна трудова норма; - bericht m
I (ежедневен) бюлетин nt
Tagesgespräch n 20lxg тема /на деня<> es
ist das — всички говорят за това
Tageshöchsttemperatur / 17 Meteor макси¬
мална дневна температура: ~kasse/ 16
дневна каса (в театър, кино)
Tageslicht п 21 isg дневна светлина <> bei
" arbeiten работя uv. II на дневна свет¬
лина; übertr ans — kommen излйзам Al
[изляза* El] наяве [на бял свят(иш^)]
Tagesmittel п 23 Meteor: die Temperatur
betrug im — 10 Grad средна дневна тем¬
пература беше 10 градуса
Tagesordnung / 17 дневен ред О auf die
>• setzen включвам А! [включа //] в
дневния ред; von der - absetzen свалям
А2 [сваля //] от дневния ред: auf der
- stehen стоя uv, 12 в дневния ред: übertr
umg Diebstähle waren damals an der -
кражбите бяха тогава обикновено яв¬
ление
Tageslpresse / 16 пресата през деня;
'-schau / i7 преглед т на събитията
през деня (по телевизията); —tempera¬
tur / 17 Meteor днбвна температура
Tageszeit /17 време (през деня) О za jeder
' — по всяко време на деня; um welche
-? кога?, по кое време?
Tageszeitung/ 17 ежедневни|к т. -ци; все¬
кидневник т, -ци; —zugm 2 дневен влак
Tagewerk п 20 всехидиевна [ежедневна] ра¬
бота; (Arbeit) работа /О seioem —
nachgehen върша ся му, // работата; ein
schweres — haben трудна [тежка] ми е
работата
taghell atlj: es ist — светло е като ден
täglich adj всекидневен, -на Ö zweimal
— два пъти дневно [на ден]
tags adv: — darauf на следния ден; - zuvor
един ден преди това
Tagschicht / 17 дневна смяна
Tagseite /' 16fsg: die — der Erde осветената
' страна на земята
tagsüber adv през деня
tagtäglich adv всеки ден, ежедневно
Tagundnachtgleiche / 16/jg Astr равноден¬
ствие л
Tagung / 17 конгрЬс л»; конференция /;
(Sitzung) засед&ни|е п, -я; Pari сЬсия / 0
wissenschaftliche ~ научна сЬсня
Taifun /п 1 Meteor тайфун т
Taille [talja] / 16 талия /■ (Oberteil eines
Kleides) хорсаж m O das Kleid ist auf
— gearbeitet роклята е вталена
Taillenweite [taljan..]/16 обиколка/на та¬
лията
Taiwan л 23 Тайван т; -»er т 4 тайван|ец
/п. -ци; —erin / 18 тайванка /
taiwanisch adj тайвански
Takelage [..39] / 16 Маг такелаж т
takeln’ <ЛЛ) vt Маг снабдявам А! [снабдя
’ //] с такелаж
Takt т 1 jsg Mus, Tech такт т. -ове;
(Feingefühl) такт m тактичност /,
чувство л за тактО üoertr er hat keinen
— той не притежава никакво чувство за
такт, липсва му такт, той е нетактйчен:
Mus die letzten -»е wiederholen повтарям
А2 /повторя II] последните тактове;
Mus — halten спазвам AI [спазя II] так¬
та; Mus jmdn. aus dem - bringen обърк¬
вам Al [объркам Al] някого в такта;
üherir обърквам някого #
taktfest adj Mus сйгур|ен, -на в такта;
iihertr сйгур|ен, -на (в себе си, в знанията
си. в работата си) О übern (gesund) er
ist nicht ganz - той не е съвсем добре
със здравето; той има деликатно здраве
TAMPON 865
Taktgefühl п 20/sg Mus чувство л за ритъм;
üherir такт т. тактичност /
taktieren <d/AA) vi Mus тактувам uv, v. A I;
üoertr променям A2 /променя 11} так¬
тиката; постъпвам Al [постъпя //] так¬
тично .
ТаИ«К/1? тактика / (auch üherir): — er m
4 тактй|к m, -ци
taktisch adj тактически O ein —er Erfolg
]Fehler] тактически успех, тактическа
грешка: -»е Atomwaffen тактически
атомни оръжия pl
taktlos adj нстактйч|ен, -на
Taktlosigkeit / 17 нетактйчност /
taktmäßig adj ритмйч[ен, -на
Taktjmesser т 4 Mus метроном т; -»stock
т 2 Mus диригентска палка; — Straße /
16 Tech поточна линия (работеща в
определен такт); конвейер т с перио¬
дично действие; -»strich м I Mus так¬
това черта
taktvoll adj тактйч|ен, -на
Tal п 22 долина /
talabwärts adv надолу по долината;
(flußabwärts) надолу по течението на ре¬
ката
Talar т 1* Kirche рас|о л. -ä; Jur мантия
/ (на съдия), тога f
talaufwärts adv нагоре по долината;
* (flußaufwärts) нагоре по течението на
реката
Talengc f 16 теснина /
Talent л 20 талант т, даровани|е л, -я
talentiert adj талантлив, даровйт
talentjfos adj без талант, иеталаитлйв. без¬
дарен. -на; -voll adj талантлив, даро¬
вйт
Taler m 4 талер т (монета)
Talg т 1 лой /, сало л; -driise / 16 Anal
мастна жлеза: -licht л 21 лоена свещ
Talisman т I* талисман т
Talk п 1 l/xg. Talkum л 28/.v# Min талк т
Talkessel т 4 Geol котловина /
Talmi л 24isg, Talmigold л 20jsg леко по¬
златен пиринч: üherir имитация /
Talon [..lo:] т 6 талон т
Tallsohle / 17 дьио л на долина: -sperre
J 16 (Sperrmauer) язовирна стена: (Stau¬
becken) язовир т. водохранйлищ|е л,
-а: — Überführung / 17 виадукт т
talwärts adv = talabwärts
Tamburin, auch Tamburin n 20* od 24 Mus
дайре я, -та
Tamppn m 6 Med тампон in
806 TAMPONIEREN
tarnроц^геп <d/A6> vt Med тампонйрам
uv, v, AI, поставям A2 [поставя II\ там¬
пон (в рана)
Tand т l/sg (Flitterkram) дреболии pl,
дрънкулхи pl C> eitler - празна работа
Tändelei, / 17 занимани|е n, -я c празни
работи; (Liebelei) кокетничене n, флир-
туване n
tändeln <hby vi занимавам се AI [занимая
се E7] c празни работи; (flirten) флир¬
тувам uv, Al, кокетирам uv, v, AI
Tandem n 24 тандем m, велосипед m за
двама души; —maschine / 16 тандем-'
машина /
Tang т 1 Bot водорасли pl, морска трева
Tangens т Math тангенс т
Tangente / 16 Math тангента / допирател¬
на / (към охръжност)
tangeren <d/AA) vt Math допирателна
съм va на, допирам се uv, Al до; iibertr
отнасям се А2 [отнеса се El] до, засбгам
AI [засегна Е2]
Tango т 6 танг|о п, -а
Tank т 6, auch 1 (Großbehälter) резервоар
т, цистерна / Kfz резервоар т за бен¬
зин; MU танк т, -ове; — abwehr / 17/sg
МИ противотанкова отбрана; —aiibln-
ger т 4 ремарке п -цистерна, прикйчна
цистерна
tanken <АА> vi, vt налйвам Al [налея £б] го¬
риво (в автомобил, самолет и др.), за¬
реждам А1 [заредя //[ с гориво (ав¬
томобил и др.), пълня uv, II, напълвам
AI od напълням А2 [напълня //] резер¬
воар с гориво О ich muß heute noch -
още днес трябва да взема бензин [нафта
и др.]; Benzin - налйвам бензйн (в не¬
що), зареждам с бензйн (нещо); den
Füllhalter — пълня, напълвам писалката
с мастило
Tanker т 4 Маг танкер т, кораб т -цис¬
терна
Tank|säule / 16 бензиноколднка f; ~ schiff
п 20 = Tanker; ~ stelle / 16 бензино¬
станция f; —wagen m 4 Eisenb вагон m
-цистерна; Kfz автоцистерна f; —wart
m I лице, което работи в бензиностан¬
ция
Tanne / 16 Bot ела f
Tannenjbanm m 2 коледна елха/* —bolz n
22 елово дърво, чам т; —nadeln pl иглй
pt на ела; -wähl т 3 елова гора;
—zapfen т 4 елова шишарка
ТявпГо п 20/sg Chem такйн т
Tante / 16 леля f; (Frau des Onkels njüt-
terlicherseits) вуйна /* (Frau des Onkels
väterlicherseits) стрйнка /
Tantieme [tätje:m3] f 16 тантиема f
Tanz m 2 танц m: iibertr umg (Streit) спор
m, разправия f; —abend m 1 танцова за¬
бава (вечер), танцувална вечер; -Ьйг т
8 дресирана мечка
Tanzbein п 20: umg das - schwingen тан¬
цувам uv. Al
Tanzdiele / 16 ганцувален салон
tänzeln </)Л> vi вървя uv, 12 с танцуваща
' походка: (hüpfen )подскачам АI [подско¬
ча //]: (Pferd кон| танцувам мг, AI
tanzen </*/>) vi шнцувам uv, AI С Walzer
- шнцувам валс; iibertr nach jmds. Pfeife
- играя uv. El. както ми свирят: mir
tanzen die Buchstaben vor den Augen бук¬
вите траят пред очите ми
Tänzer т 4 танцьор т; (im Balett) балетист
т; -1п/ 18 танцьорка/ (im Ballett) ба-
_ лерйна/
tänzerisch adj танцов; балет|ен, -наО die
—е Gestaltung des Themas хореографско¬
то решение на темата
Tanzfläche I 16 танцова площадка: —grup¬
pe I 16 ашцов ансамбъл: — kunst / 14
I iiHtioBO изкуство: хореография /: - leh-
гег т 4 учител т по танци: —lied п 21
lau нова песен
tanzlustig adj който обича да танцува
Tanz|mnsik / 17 танцова музика; —partner
т 4 партньбр т в танца; — saal' т 2 (р!
.-säle)танцувална зала; —schritt т 1 тан¬
цова стъпка; -schuh т 1 бална обувка;
—schule / 16 танцувйпна школа;
—stunde / 16 уро|к т, -ци по танци;
—tivnier п 20 конкурс т за състезателни
танци; —Veranstaltung/17 тйнцова заба¬
ва; —weise / 17 начин т на танцуване;
(Tanzlied) танцова мелодия
Tapet п: übertr umg etw. [4] aufs — bringen
отварям A2 [отворя //] въпрос за нещо
Tapete / 16 тапети pl: -n|tiir/ 17 врата,
облепена с тапети
tapezieren <d/ЛА> vt облепвам А/ [облепя
//] с тапети, слагам АI [сложа //] тапети
на
Tapezierer т 4 работник, който слага
taue ги: (Polsterer) тапицер т
Tapfe /' 16, Tapfen т 4 следа /от стъпка
tapfer adj храб|ър. -ра; (kühn) смел: (uner-
sch rocken) бсзстраш|ен, -на, неустра¬
шим
Tapferkeit / 17/лдг храброст / смелост /;
безсграшис п, неустрашймост /
Tapir ш 1 Zool тапйр ш
tappen </;/>> г/ (tasten) посягам AI [посегна
’ Е2] пипнешком (nach [3] към): <.vn> W
(unsicher gehen) вървя uw 12 пипнешком,
свивам AI [сгьня //] неейгурно
täppisch adj тромав, пйпкав. непохватен,
-на
tapsig adj umg нспохват|сн. -на
tapsen <а hh. п вървя uw 12 пипнеш-
ком. движа се uw II неейтурно
Tara / 15а Hdl тара /. дара /
Tarantel / 16 Zool тарантула / О umg er
sprang, wie von einer — gestochen, auf той
подскочи като ужилен
Tarantella / 15 (/>/ auch ..ilen) Mus тараи-
le.ia /
tarieren <d /»/>) »7 Hdl гарирам uw w Al,
вземам AI [взема Е (взех)] тарата [да-
рага]
Tarif /;/ I* тарйфа /
tariflich adj тарйф|сн. -на: по гарйфата
tarifmäßig adj по тарйфата
Tarifllohn т 2 трудово възнаграждение
според колективния трудов дбговор;
—sat2 т 2 тарйфна нбрма; -vertrag т 2
колектйвен трудов дбговор
tarnen \пп) п прикривам AI [прикрйя L7J.
маскирам uw г. А/, замаскйрвам AI
[замаскирам А/\ (auch Mil)
Tarnfarben pl Mil зашити [маскировъчни]
uuciobc pl. 'kappe / 16 шапка /:неви-
дймка: 'netz п 20 МИ маскировъчна
мрежа: ' ung / 17 МИ камуфлаж т,
военна маскировка
Tasche / 16 (Kleider*^) джоб /и, -ове;
(Einkaufs*') пазарска чанта: (Hand')
дамска чанта: (Schuld) училищна чан¬
та; (Akten — ) чанта / (канцеларска);
(Brief~) портфейл mb ühertr untg: die
Hände in die -n stecken безделнича uw
II; jmdn. in die ' stecken турям A2 [туря
//] някого в джоба си (untg): jmdn. in der
' haben имам uv, А l някого в джобчето
си (umg): die Hand auf der ^ haben стй-
скам uv, АI парите си (umg): tief in die
' greifen бръквам AI [бръкна E2) дъл¬
боко в кесията си (untg): jmdm, auf der
— liegen живея uvt E6 на нечия сметка
(на нечий гръб(ши£)]
Taschenlausgabe / 16 издаии|с п. -я в джо¬
бен формат: 'buch п 22 (Notizbuch)
бслсжнн|к /у/, -пи. тефтерче п. -та; (Buch)
TATBESTAND 807
кийга / в джобен формат; 'dieb т !
джебчй|я т. -и: 'formal п 20 джобен
формат (за книга): 'geld п 21 джобни
пари pl; 'lampе / 16 джобно фенерче
(електрическо): 'inesser п 23 джобно
ножче: ' Spiegel т 4 огледало п за чанта;
'Spieler т 4 фокусни|к /#?. -пи; 'Spielerei
/ 17 трик /#1. -ове. фокусничсств|о п, -а;
'tuch п 22 носна кърпа; 'Uhr/17 джо¬
бен часовник: 'Wörterbuch п 22 джобен
речник
Tasse / 16 чаша / (за чай. кафе, мляко)
umg scherzh nicht alle 'П im Schrank
haben не съм i а съвсем в ред (umg)
tassenfertig adj: 'e Brühe разтворйм бу¬
льон (в кубчета, пакетчета); —er Tee чай
т в пакетче!а
Tastatur / 17 клавиатура /. клавиши pl
tasten </;/»> iy пипам uw AI. опипвам AI
[опипам AI]: vi търся uw ll пипнешком
(nach etw. [.?] пешо) < der Blinde tastet
sich zur Tür слепият cc придвижва пип-
HcttJKÖM към вратата
Taste / 16 клавиш m: Telegraph манипу-
лаюр m. 1еле1рафен ключ
Tastempfindung /17 = Tastsinn
Tasteninstrument n 20 Mus клавй|исп ин¬
струмент
Taster /уу 4 ZooI 1!ипадц|е n. -a; Tech (Zirkel)
измерва i елен iieprc-r; Telegraph мани¬
пулатор m, rc;ic] рафеи ключ
Tastsinn m I v# осезапис n
tat prüf von tun
Tat / 17 дело n. -a; (Handlung) действи]е
n. -я; (Helden^) подви|г m. -зи; Jur зло¬
деяние я. -я, престъпление л. -яО ein
Mann der ' човек т на делото; in der
' действително; auf frischer — ertappen
улавям A2 [уловя //] на местопрестъп¬
лението; mit Rat und — с думи и дела;
etw. [4] durch die ' beweisen доказвам А l
[докажа Е4] нещо на дело
Tatar ni S mapliHi т. -и. 'beefsteak
[..hi:l4tc:k] п 24 Kochk татарски бифтек
(сурово кълнино твеждо месо с много
подправки и сурово яйце): 'in / 18 та-
i арка I
tatarisch adj кплрски
tatauieren <d /;/>> vi = tätowieren
Tatbestand nt 2/sg данни pt (във връзка c
някакво произшествие) O den '
aufnehmen съставям A2 [съставя //] про¬
токол за някакво произшествие
808 TATENDRANG
Tatendrang in I xg порив nt. устрем nt за
дейност
taten|durstig adj жйд|ен. -на за дела; - los
tuij бсзде|си. -нна
Täter in 4 Jitr извършител ni (на престъп¬
ление). вин6вни|к III. -1Ш
Täterschaft / I7 .s-.if Jur извъриштслство п
die - leugnen не се признавам AI
[призная се ЕТ] за вмн6в|ен. -на
tätig adj де|ен. -йна. актйв|ен. -на; (Vulkan
вулкан) действуващ \ als Lehrer — sein
работя uv. II като учител, учител съм
гп, in einem Verlag - sein работя [на
päöoia съм гс/] в едно издателство
tätigen <АА) vt осъществявам Al [осъществя
' //]; (Geschäft сделка) сключвам А1
[сключа //]; (Verkauf продажба) извър¬
швам AI [извърша 11] О Einkäufe ~
правя uv, II направям А2 [направя //]
покупки
Tätigkeit /17 дейност /. (Beruf) професия
/; (Beschäftigung) занятие п. занимание
и Tech außer - setzen изключвам А!
[изключа //] (машина и др.); der Vulkan
ist noch in - това е един още действу¬
ващ вулкан
Tätigkeitsjbereich т 1 обсег т на дейност;
- drang т \/sg жажда / за дейност;
~form / 17 Gramm деятелен залог;
~ wort п 22 Gramm глагол т
Tatkraft / I4.s.<; енер1ия / активност./
tatkräftig inlj eiiepi йч|сн. -на. актйв|ен. -иа.
де|еп. -нна
tätlich adj: Jur gegen jmdn. ~ werden нана¬
сям A2 [нанеса El] побой на някого; Jur
—е Beleidugung оскърбление п чрез на¬
насяне на побой
Tätlichkeiten /»/ сбйваие п. побой т. бой
in es kam zu - сбиха се. работата
стигни до бой; der Streit artete in — aus
ciiöpbi завърши c бой; er ließ sich zu
- hinreißen ioü не се сдържа и започна
да се бис
Tatort т I Jur място п на престъплението
tätowieren <d Л/>> U татуирам uv. Al
Tatsache 16 факт mO die —n sprechen
lassen оставям A2 [оставя //] да говорят
фактите; jmdn. vor vollendete ~n. stellen
поставям някого пред свършения факт
Tatsachenbericht m 1 изложение л на фак¬
тите, документално изложение (über [4]
за); репортаж т; —material п 31 факти¬
чески материал
tatsächlich I. utfi действйтел|ен. -на, фак¬
тически: II. udv действително, наистина
tätscheln (W) у/ милвам er, Al. помилвам
uv, V, Al, галя uv, 11. цогалвам Al [пога¬
ля //]. потупвам А1 [потупам А1]
гальовно
Tatze / 17 Ами .шии./: шщ; груба ръка;
лапа / (uing)
‘Tau т \/sg Meteor poeä /О der — fällt па¬
да роса; vor — und Tag в ранно утро
-^Tau и 20 дебело корабно въже: въже и.
-та за катерене
taub adj глух; übertr неотзивчйв, глух
(gegen [4] към); (Glieder крайници) без¬
чувствен. изтръпнал: (Frucht плод) чер-
вйв; (Nuß, Ähre орех. житен клас) npä-
з|ен. -наО - werden оглушавам А1 [ог¬
лушея Е (-ах)]: auf einem Ohr - глух с
едното ухо: gegen alle Ratschläge - sein
не слушам uv, Al кйкаквн съвети: der
Fuß wurde mir — кракът ми изтръпна
taubblind adj глух и сляп*
'Т^уЬе in 74 мух ш (човек): /' 19 глуха
/ (жена)
:Taube / Ift Zoo! гълъб in
tauben|blau udj гълъбовосин; — grau adj
i ъльбовосив
Tauben|haus n 22. - schlag in 2 гълъбар-
11111 k in. -ци; -zucht f 17 1~ьлъбйрсгво n
Tauber in 4. T^yberich in l Zoo! мъжки
i ьлъб
Taub heit / )7 .vi> глухота /: übertr неогзив-
чйвосг./ (für [4]. gegen [4] към); (Glieder
крайници) из гръпналост /
Täubling in I Bol ядйвиа червенушка
(aubsluram adj глухоням*
Taubstumme m 7^ глухоням* m (човек):./
19 глухоняма* / (жена)
Tauchboot ii 20 Mur подводница / (за из¬
следователски цели) ' '
(glichen </ib) vt потапям A2 [потопя //] (in
[4] в); (jhh, sri) vi гмуркам се uv, Al;
(Unterseeboot подводница) потапям
ceO Ich kann einige Minuten ~ м6|га, uv -
жеш (-жах) да стоя няколко минути под
вода; wieder in die Höhe ~ изплувам uv.
v, Al отново на повърхността на водата
Taucher т 4 леководолаз т; (mit
'‘Taucheranzug) водолаз т; (Vogel птица)
гмур|ец /и. -ци; — anzug т 2 водолазен
костюм, екафанд|ър т. -ри; —glocke/16
водолазен звънбц; кесон т
Tauch|kolbenpumpe ,/’ 16 Tech плунжерна
помпа: потопяема помпа; — seder т 4
El бързовар пк ~ sport т 1 fsg леково¬
долазе!! спорт
tauen <///>> v/ гоня uw II. стопявам Al
Чсюия //]: <.ш> vi (Eis, Schnee лед, сняг)
тия cc uw II, e i опявам се; <ЛЛ> vi: es
taut (fallt Tau) пада роса: (Schnee сняг)
гони се: (Wetter) времето омеква
Taufbecken п 23 Kirche купел т
Taufe / 16 Rel кръщение п. кръщаване п
taufen <ЛЛ> vt кръщавам AI [кръстя //].
именувам uv. AI: (bekehren) покръствам
AI [покръстя //] < das Kind wurde (auf
den Namen) Anna getauft кръстиха детето
Лна: er ist nach seinem GroBvater getauft
loii e кръстен на дядо си: ühertr umg wir
sind heute tüchtig getauft worden дъждът
ни намокри днес здравата (umg); ühertr
tune der Wirt hat den Wein getauft кръч-
маря1 е кръстил виното (umg)
taufeucht ad/ рбфи. -на. мок|ър. -ра от
роса
Täufling т I крьщелни|к т, -ци
taufrisch adj (taufeucht) рос|ен. -на.
мбк|ьр. -ра от роса: (Morgen утрин)
свеж. мро.\лад|сн. -на: umg (Hemd риза)
съвсем чис1. опран
Ta.uflname /п 7а кръщелно [собствено)
име; -pate т 7 Re! кръстни|к т, -ии;
-patin / 18 Rel кръстница /: -schein т
I кръщелно свидетелство
taugen <ЛЛ> 17 тд|сн. -на съм va (zu [3]
ui) das taugt nichts това не струва
нищо. нищо не става от това: das taugt
/и nichts юва не става за нйшо
Taugenichts /п I 6езлслии|к т. -ци
tauglich adj подходящ. год|ен. -на (zu [i],
wfur [4] за)0 zum Militärdienst (nicht) -
(не)гбден за военна служба
Tauglichkeit / 17 ле тдност /
tauig тЧ geh рос|сн. -на. покрит с роса
Taumel т 4/sg (Schwindel) виене п на свят,
замайване п, шемет т; ühertr (Rausch)
опиянение п. упоение п О ein leichter —
überkam ihn зави му се леко свят
taum(e)ltg adj зашеметен, залитащ <
^mir ist - свя1 ми ее вие ’
taumeln (hh, sn> vi залитам АI [залйтна £2],
вървя uw 12 олюлявайки се [залитайки];
клатушкам се uv, АЮ vor Freude —
свят ми се завйва от радост, замаян съм
vq от радост; er taumelte vor Schläfrigkeit
така му се спеше, че едвам се държеше
на краката си; er ist über die Straüe
getaumelt той премйна на другата стра¬
на на улицата олюлявайки се
Taupunkt т 1 Phys точка / на оросяване
l ausch nt I смяна /, размяна /
tauschen </ib> vt разменям А2 [разменя /],
TAUTOLOGIE 809
заменям, сменям О übertr sie tauschten
die Rollen те смениха [разменйха] роли¬
те си; vi ich möchte nicht mit ihm - не
бих желал да съм на негово място
tauschen <A6> vt мамя uv, II, измамвам Al
[измамя //], заблуждавам Al [заблудя
//]; sich [4] — лъжа се uv, Е4, излъгвам
се А1 [излъжа се Е4]щ измамвам се (in [3]
в); заблуждавам се (in [J] по отношение
на).
täuschend adj измамващО eine —е
Ähnlichkeit поразителна прйлика; eine
— е Nachahmung крайно сполучлйва
имитация
Tauschhandel т 4/sg разменна търговйя;
-mittel п 23 разменно средство;
—objekt п 20 предмет т на размяна;
—stelle / 16 обменен пункт
Täuschung / 17 (Betrug) измама /; (Irrtum)
заблуда /. заблуждение п: (Illusion) илю¬
зия /
tauschweise adv на разменни начала
Tauschwert т I ll'iit\ch разменна стой-
IIOCI
tausend пит = 1000 (| Zahlen) О - Mann
хиляда души; an die — близо [почти] хи¬
ляда
Tausend л* 20 хиляда /О —е begeisterter
Menschen хйляди въодушевени хора;
-е von Menschen хйляди хора; -е und
aber —е хйляди и хиляди; ein halbes —
петстотин; zu — еп с хйляди; die Verluste
gingen in die -е загубите възлйзаха на
хйляди
Tausender т 4 Math хиляда / (четвъртата
цифра от края на многозначно число);
umg банкнота / от хиляда марки
tausenderlei ad/ разлнч|сн. -па. разноо¬
бразен. -на - Wünsche хйляди раз¬
лични желания
tausendfach I. ad/ \илядокрЙ11сн. -на: II.
adv хиляди ньш
Tausendfüßler ///- 4 Zoo! стоножка /
— güldenkrautн 22 VV Rot червен кантарион
tausendjährig adi хилядолетен. -па
Tausendkünstler in 4 фбкусни|к m. -ни
tausendmal adv хиляда пъти
Tausend|sas(s)a in 6 umg (Teufelskerl) огън-
-момчо //. -ia: - schön // 20 od - schön¬
chen // 23 Hot маргарйгка /. паричка /;
-siel n 23 хилядна част
Tautropfen m 4 капка / роса
Tautologie / 16a швтолсНщя /
810 TAUWERK
T^fwerk и 2ü/,v£ Mur всички въжета pl
па кораб, такслаж in: -weiter n 23Jsg
Meteor меко [топло] време; ~ wind m 1
Meteor влажен, гопъл вятър (който то¬
пи ciiciobctc): —ziehen п 23jsg Sp тег¬
лене и па въже
Taxameter in 4 Teilt таксиметър т. -ри;
Kfz verölt = Taxi
Taxator in 9a гакеатор tn. оценител in
Taxe / 16 (Gebühr) гйкеа /: Kfz гакей n.
-ia .
Taxi n 24 Kfz такси n, -та; — busm I* такей
n -микробус; маршрутно такей
teuren (d/hby vt (schätzen) оценявам Al
[оценя //]; (einschätzen) преценявамО
sie taxierten das Auto auf fünf Tausend
Lewa те оцениха колата на пет хиляди
лева; er taxierte ihr Alter auf etwa 20
Jahre той не й даваше повече от 20 го¬
дини; jmdn. von oben bis unten — измер¬
вам АI [измеря II] някого с пбглед
от горе до долу
Taxierung / 17 оценка J: преценка /‘
Taxifahrer т 4 шофьор т на такси!
Taxus in Bot I ис т. -ове
Team [ii:m] п 24 Sp отбор in. тим (-ът) in.
-ове
Technik / 17 sg техника /; -er т 4 тсхнй|к
III. -ци
Technikum п 29 od 28 техникум т
technisch aitj iсчпмчсски v -е Hochschule.
’ Ihk TH виеше техническо училище
technisieren <d ///’> vt механизирам uv. v.
.1/ w
Technisierung / 17 механизация /
Technologie / ! 6a л.с? технология /
technologisch udj icxikvioi йческп
Techtelmechtel n 23 umg любовна история
O er hatte ein — mit ihr той имаше нещо
c нея
Teddybär [..di:..] m 8 мече n. -та (детска
hiрачка)
Tee m 6 ча|й in, -еве; —anbau in l/sg от¬
глеждане n на чай: - büchse /16 кутия/
за чай; -geschirr п 20* чаен сервиз;
-каппе / 16 кйна /за чай: - kessel т 4
чайни|к т, -ци; -löfliel т 4 чаена лъжич¬
ка; — maschiite/ 16 самовар nt: —mutze
/ 16 калпа|к т. -ци за чайник
Teenager [ti.rneidjar] in 4 od т 6.(Mädchen)
младо момйче: (Junge) младо момче
(на възраст от 13 до 19 години)
1 ссг in I ка I рап ш
teeren <ЛЛ> vt намазвам А1 [намажа £4]
с катран
(epttudtig adj, (eerig adj катранен
T^jrbse / 16 Bot чайна роза
Tiggrjpappe / 16 Ar eh покрйвна мушама:
-seife/j6 катранен сапун
Tfedservke [..wi:ß] n (gen - od -s [..wi:sas],pl -
T.wirso]) чаен сервиз; —sieb n 20 цЬдка /
за чай; —fasse /16 чДена чкша; —wagen
nt 4 количка / за сервйране; —warst /14
(вид) фин салЬм
Teich т I малко езероО umg der grolle —
Атлантическият океан
Tejchjhuhn п 22 Zool водна кокошка; -rose
/ 16 Bot водна лйлия; —Wirtschaft / 17
езерно рибовъдство
Teig in 1 гесг|6 п. -st
teigig eulj тестен: (Obst плодове) пре¬
зря.!*; хлеб|сн. -на
Teigwaren р/ тестени произведения pl
Teil т 1 частf: Jur страна /; т 1, auch п 20
(An ) дял* (делът) /п. -ове; пай т, -ове;
л 20 Tech част /' детайл niö der größte
— der Leser nö-голямата част [мно¬
зинството] от читателите; zum — отчас¬
ти; zum größten — в голяма степен; ich
habe das Buch zum größten — gelesen про¬
четох nö-голямата част от книгата; zu
gleichen — en beteiligt sein участвувам uv.
Al на равни начала; ich fOr mein(en) Teil
що се отнася до мене; dem Kranken geht
es ein gut — besser болният е значително
n 6-добре; es gehört ein gut — Kühnheit
dazu йска се немалко [много] смелост за
такова нещо
Тeiljansicht / 17 частичен ми лед: -auto-
matisiening / 17 чащйчно авгомагизй-
ранс
teilbar udj делйм
Тeil 1 barkeit / 17 vt» делимост /: -betrag
ui 2 часг / ог сума
teilen </»Л> V/ деля мг. //. разделям А2
]раиеля //] (In \4\ na); (auf- ) поделям,
разделям (unter [■/] между); (Ansicht.
Freude. Schmerz мнение, радост, болка)
споделям; (Zimmer. Brot стая. хляб) де¬
ля (mit [.?] с): sich - (Zahl число) деля
се; (Weg път) разклонявам сс А1 [раз¬
клоня се U\. (Nebel мъгла) вдигам сс
AI [пдшда се £7] das Schilt teilt die
Wellen кораб bi цени вьлнйге: ich teile
mich mit ihm in die Arbeit ние си разделя¬
ме работата: wir haben uns die Ko¬
sten geteilt разделйхме си разходите;
zehn geteilt durch zwei ist fünf десет деле¬
но на две е пет
Teil|er tu 4 Math. Tech делител m: -erfolg
Tw 1 частичен успех; -fehler m 4 Tech
i решка / при деленето
Teilgebiet n 20: die Bulgaristik ist ein - der
Sprachwissenschaft българистиката е дял
от езикознанието
teilhaben <A. а7/6 > vi участвувам wr, А/
(an [3] u). вземам AI [взема £ (взех)]
участие (an [J] в)
Teilhaber m 4 участни|к tu. -ци. съдруж-
ии|к nt, -ци. -schaff / 17 участие n (an
[J\ H)
teilhaftig adj \>ch: er wurde eines großen
Glucks - падна му ec голямо щастие;
er wurde ihres Vertrauens - гой спечели
доверието й
Teilllicfcrung / 17 HtU частична доставка:
- mechanisicrung / 17 частйчна механи¬
зация; -nähme / 16\if участие // (an [3]
в): (Mitgefühl) съчувствие //; (Mitleid)
състрадание п: (Beileid) съболезнование
п
teilnahmslos adj безучастен, -на;
(gleichgültig) равнодушен, -на, безраз-
лйч|ен, -на; (apathisch) апатич|ен, -на
Teilnahmslosigkeit / 17 бсзучасгис п; рав¬
нодушие //. безразличие п: апатия /
teilnahmsvoll adj съчувствен, изпълнен със
съчувствие
teilnehmen <16а//6> w вземам AI [взема
Е (взех)] участие, участвувам uw AI (an
[3\ в): (mitluhlcn) съчувствувам uw AI
(ап[.*]па) an einer Versammlung [einem
Fest] - присъствувам uw AI на събра¬
ние [тържество]; an jmds. Kummer - съ-
чувс1в\вам на мъката на някого: an
jmds. Freude - споделям А2 [споделя
//1 радостта на някото
Teilnehmer т 4 участни|к т, -ци (an [3] в);
Tel абонат т; ~feld п 21 /sg Sp всички
състезатели по дадена дисциплйна;
-land п 22 страна /-участничка; -Staat
т 9 държава/-участничка; —zahl/брой
т на участниците
teils adv: ——... отчасти.... отчасти...
T^lstrich т I делени|е п. -я (на скала, ме¬
тър и др.)
TejJung / 17 деление п (auch Math, Biol):
разделяне п: (Ver^) разпределение rt:
(Auf- ) подялба f < - der Arbeit раз¬
деление n на труда
teilweise I. adt частйч|си. -на; II. adv на
части: (/um Teil) отчасти
Teilzahlung / 17: etw. [4] auf ^ kaufen ку-
YiyBiiM AI [купя //] нещо на изплащане
Teilzahlungsrate / 16 вноска / за нещо.
TELEPHOTOGRAPHIE 811
купено па изплащане
Tein [lc-i:n| и 24 vg Cltem iсми m
Teint [te od teij] m 6 тен m (на лицето)
T-Eisen n 23 Tech Т-образна стомана; T-
образен стоманен профил
Tektonik / 17-.\с Arch, Geol тектоника/
tektmisch adj icktoiuimIcii. -на
Telefon n 20* гс:1сфон tu: -anruf /;/ I по¬
викване // по телефона; -anschluß m 2
телефонна връзка; -buch n 22 телефо¬
нен указател: -gespräch n 20 телефонен
разювор: -hörer tu 4 телефонна слу¬
шалка
telefot^ren <d/A6> viтелефонйрам wv, v, AI
(mit [5] на), говоря uv, II по телефона
(mit [3] c)
telefonisch adj телефонен, -на < -e An¬
frage зашиване n но телефона; sind Sie
- zu erreichen? може ли да се свърже
човек с вас но телефона?
Telefonist т 8 телефоиис! т: -in / IX те¬
лефониста /
Telefon jleitung/17 телефонна лйния; — netz
п 20 телефонна мрбжа; -питгаег/16 те¬
лефонен номер; -Verbindung / 17 теле¬
фонна връзка; —zelle/16 телефонна ка¬
бина; -zentrale / 16 телефонна центра¬
ла
Telegraf т 8 rc;ici раф т
Telegrafenamt п 22 телеграфна служба:
-leitung / 17 телетрафна линия; -mast
т I ad 9 юле|рафсн етьлб
Telegrafie / 16а-vg телстрафия /
telegrafieren <d Ith) vt, vi телеграфирам
uw w АI
telegrafisch adj телеграфйчсски
Telegrafist m X телетрафйсг tu: -in / IX
ЮЛ01 рафйс1ка /
Telegramm n 20* телеграма /: - ad resse /
16 гелетрафеи адрес; -formular n 20*
бланка / за re.ieipävia; -Stil tu 1 гслст-
рафен етил
Telegraph u.\w 1 Telegraf usw
Telekamera / 15 телевизионна камера;
‘ — kolleg n 23 лекции pl по телевизията
lelejmeter nt 4 P/n.v тслемст|ър m. -ри. да¬
лекомер tu. -metrie / 16a vg тсдсмст-
рия /
telemetrisch adj 1слемстрйч|сн. -на
Teleobjektiv n 20 Phot гс.1собсктйв m
Telepathie / 16a ve телепатия /
Telephotographie / )6a.vc телефотот рафия
/
812 TELESKOP
Teleskop n 20* телескоп m
teleskopisch adj телескоп |cu. -на
Telespiel n 20* телевизионна [електронна]
игра
Television / 17 телевизия /
Telex л {pt - od -е) телекс m
telexen <Л/>) \t преливам AI [прс|дам, -да¬
деш (-дадох] по телекса
Teller ui 4 чинйя / < ein flacher - плйтка
чипйя; ein tiefer - дълбока чинйя: einen
- (voll) Suppe essen изяждам AI [из|ям,
-ядеш (-ядох)] една чинйя (със) супа
Telleregge / 16 Lwutw дискова брана
Tempel т 4 храм л», -ове
Tcmpera|farbe / 16 гемпера /' (боя); -та-
lerei / 17 Ечим темперна живопйс
Temperament // 20 темперамент т
temperament|los шЦ мстемпераментен, -на.
<||ЛС1 ма>йч|сп. -на: ~ voll adj темпера¬
ментен. -па
Temperatur / 17 tcMiicpaiypa / С Med hohe
[niedrige] - haben ймам uv. AI висока
[писка] температура
Temperaturjabnahme / 16 понижение л на
температурата; — ansteig т I повише¬
ние п на температурата; — bestflndigkeit
/ 17 топлоустойчйвост /. устойчивост /
на разлйчни температури; — milderung /
17 Meteor затопляне л; — regier т 4 El,
Tech терморегулатор т; —Schreiber т 4
термограф т; —Schwankung/17 колеба-
ни|е л, -я в температурата; -Sturz т 2fsg
рязко спадане на температурата;
-unterschied т l/sg разлика /в темпера¬
турата; — Wechsel т 4 смяна / на темпе¬
ратурата
Temperenzler т 4 член т на въздържател-
но дружество
Temperier/ п 20 руда / за гемиеруване:
— $*ull nt 2 vjtf Tt'ch 1емиер\ваи [ковък]
MV r >11
temperieren Cd hh} vi (mildern) смекчавам
.1/ |емекча //}. чмекчаиам: Tech icm-
иерйрам uv. r. Al. поддържам uv. Al
определена ie\iiiepai\pu; pctv.iitpaxi uv.
v. I/ ie\Hiepai>pa
tempern hh \i l\<h iCMuepxHast uv. v. Al:
((iiif.<ci>cn Mvfvio оирянам А/ (опрем
1У> I ' ‘
lenipo n 24 (/>/ iimh ..pi) ex’opoci /. бързина
i I///4 icMiio и. leMit ui nö-
/Kimo'. uo-'ii.pti)1. по-бързо!: in rasendem
— fahren карам uv, AI (колата) c бясна
скорост; in beschleunigtem - c ускорени
темпове
Temporalsatz di 2 Gramm обстоятелствено
изречение за време
temporär adj време н|ен. -на
Tempus п (gen -. pt ..рога) Gramm време п.
-нй
Tendenz / 17 генденция /: -wende / 16
обра I di в генденцията. промяна / ма
тенденция!а (
tendenziös adj tci 1дснци0з|сн, -на
Tendenzstück п 20 Lit тенденциозна пиеса
Tender ш 4 Eiseiih, Маг тендер т
tendieren <dihh') vi стремя cc uv, П, клоня
u\\ // (nach, zu [i] кьм)
Tenne / 16 Landw харман m
Tennis и Sp reime m У - spielen играя uv.
El i ernte
Tennis|ball m 2 топка /за тенис; —platz m
2 тенис-корт m, -ове; — Schläger m 4 ра¬
кета / за тенис; —Spieler m 4 тенисист
m: -tumier n 20* турнир m ao тенис
‘Tenor m I */sg (Wortlaut) съдържание n
-Tenor m 2 Mus тенор m: —Schlüssel m 4
Mus теноров ключ; — stimme f 16 тенор
m (глас)
Teppich m 1* килим m O den — klopfen
изтупвам Al [изтупам AI\ килйма; den
— saugen изчиствам А1 [изчйстя //] ки¬
лйма c прахосмукачка: umg bleib auf dem
-! не фантазйрай!
Teppichklopfer m 4 тупалка /• — Stange /16
лост m, -ове за изтупваме на килйми;
— weber т 4, —Wirker т 4 хилимар т;
— Weberin / 18 хилимйрка /• —Weberei /
17 килимарство п; (Werkstätte) кили-
марска работйлница; килимарски цех
Termin т I* време л, ден т, дата / (Frist)
срок т. -ове; Jur (Gerichtsverhandlung)
съдебно заседание, разглеждане на дело
einen - festsetzen определям А2
[определя //] ден [дата]; nächste Woche
einen - beim Arzt haben ймам uv, AI
идущата седмина час при лекаря
Termjnarbeit / 17 срочна работа
Terminalgeschwindigkeit ./ 17 Tech крайна
скорост
termjnlgemäß adj. termingerecht adj изпъл¬
нен в (уюворсния) срок eine -ge¬
rechte Zahlung нлйшанс n в \ творения
срок
Terminkalender m 4 календар in -бележник
Terminologie / 16a юрминолш ия /
Termmlplan m 2 илан-i рафм|к m. -tni. tpa-
фик т на сроковете; -Verschiebung /
17 Lsg продължение п на срока, отсрочка
/ 9
Terminus т (gen -, pl ..ni) термин т
Termite / 16 Zool термит т: ^n|bau т I
(pl ..bauten) термйтни|к пк -ци
Terpentin п 20* Chem терпентйн т: ^61 п
20* САст терпентиново масло
Terrain [..ге: od ..req] п 24 (Gelände) терен
пк местност /; участъ|к пи -ии; (Boden)
терен пк почва / О ühcrtr umg das —
sondieren проучвам AI [проуча //] по¬
чвата; ühcrtr umg ^ verlieren загубвам
AI [зшубя //] влияние; ühertr umg der
Vorschlag gewinnt предложението има
успех
Terrakotta / 15a теракота/
Terrarium n 28 терариум m
Terrasse / 16 тераса /
terrassenförmig adj тераса вйд|сн. -на
Terrier [..ior] m 4 Zool териер m
Terrine / 16 супни|к m. -ци
territorial adj гсриториал|сн. -на
Territorialgewalt / 17 Pol, Hist терито¬
риална власт; ^gewisser n 23 терито¬
риални води pt
Territwiiim n 28 територия /
Terror m I sg Pol терор m: ^akt m 1 те-
рормемйчен акт: ^angriff m I терорис¬
тично нападение
terrorisieren <d AA> 17 тероризирам uw w
41 w
TerroInsmus m 11 sg PoI герорйз|ъм (-мът)
nt: ^rist m 8 терорйст m
terroristisch adj терористич|сн. -на
Terrormethoden pl терористични методи
pl: ^Organisation / 17 терористична
организация
Tertiär n 20*!sg Ccol терциер m
Terz / 17 Mus терца /
Terz[ett n 20 Mus icpner m: ^ine / 16 Lit
юрнйна /
Test m I тест m. -ове
Testament /? 20 завешани!с n. -я' sein -
machen правя uv, II. нанравям A2 [на¬
правя //] завещание; ein ^ anfechten ос¬
порвам А! [оспоря //] завещание по съ¬
дебен път; Re! das Alte (Neue) ^ Ста¬
рият (Новият) завет
testamentarisch adj чрез завещание, по сй-
лата на завещание ‘ ein -^ег Erbe на¬
следник но силата на завещание: jmdm.
etw. [4\ ^ vermachen завещавам АI [за¬
вещая Е7] някому нещо
Testamentsjeröffnung / 17 Jur разкрйванс п
TEUFELSKERL 813
на завещанието: -^Vollstrecker т 4 Jur
изпълнйтсл т на завещанието: ^Voll¬
streckung / 17 изпълнение п на завеща¬
нието
Testat п 20 свидстслств|о и. -а, удостове¬
рени^ п, -я
Testbild п 21 Lsg Fernsehen (изпитвателна)
таблица /
testen </;/>> 17 изпитвам А! [изпитам А!].
проверявам А! [проверя //] с помощта
на тестове
Testfahrer т 4 (автомобилен) изпитател:
^ fahrt / 17 пробен пробег, пробно пъ¬
туване; ^flug т 2 изми 1 а icjtcn полет
testieren <d //A> vt (bescheinigen) удосто¬
верявам AI [удостоверя //]. заверявам;
vi Jur (Testament machen) правя uw II.
направям AI [направя //) завещание
Teststopp m забрана / на опити ге c ядрено
оръжие
Tetanie f 16a Med тстапия /
Tetanus m Med тетанус m
Tetrajchförkohlenstoff [..kl..] m \/sg, Tetra-
chlormetan [..kl. ] n 20lsg Chem тетра-
хлорметан m: -^eder n 23 Math тетрас-
д|ър пк -ри: -logif f 16a тстралогия /
teuer adj (kostspielig) скъп: (kostbar)
Heulen, -па. скьп; (lieb) мил. скъп '
wie - ist das? колко струва това? ühcrtr
das vtird dir - zu stehen kommen скъпо
ще пламни за това
Teuerung / 17 поскъпване п на живота.
повишение п на пените: скъпоtйя /
Teufe / 16 Bergh дълбочина /
Teufel т 4 дявол ш. сатана тО umg armer
бедният!; umg hol dich der !дявол
да тс вземе! (umg): umg geh zum ^! върви
по дяволите! (umg): umg zum по дя¬
волите! (umg): umg ich frage den —
danach пет пари не давам AI [дам. да¬
деш (дадох)] (umg): man soll den - an die
Wand nicht malen дяволът си няма друга
работа, само това чака: да не чуе дяво¬
лът (п/Hg): umg weiB der wohin er
gegangen ist дявол знае къде е отишъл
(иш£): umg der ^ ist in ihn gefahren при¬
хванали са го дяволите (umg)
Teufelei / 17 дяволска работа, дяволия
/ ~ _
Teufelsjkerl т 4 umg голям майстор, фа-
'кйр т в работата си (umg): ^werk п
814 TEUFLISCH
20 sg саганйнско дело: ^ zwirn т 1 Bot
к\к\вйча прежда
teuflisch (ulj дяволски: (unmenschlich) са-
танйнскн
Text т 1 гекег tu. -ове \ der ^ eines Liedes
текстът [думите] на песен; ehern- um#
jmdn. aus dem ^ bringen обърквам AI
[объркам А /] някого: iihertr wug aus dem
^ kommen обърквам се. смущавам се
41 [сму1я се //]: utug jmdm. den ^ lesen
че ja uw El някому конско евангелие
(utug): weiter im на въпроса!, не се
отклоняван ог въпроса!, продължавай!
Textlbuch и 22 (einer Oper) либрето //. -а;
^•er tu 4 сьчмшпсл tu [съставител /н] на
рекламни н шлагерни текстове
textgemäß ш1/ съмасно с текста
Textilarbeiter tu 4 тексгйл|ец tu. -ци: ''•in
/ 18 1 екстйлка /
Textilien [.лоп] pl гекегйл tu (текстилни
тлелия) schaumbeschichtete ^ тек-
стйлни материали, комбинирани с пе-
ноплас]
Textilindustrie / 16а юкстйлна промиш¬
леност; ^vnaschine / 16 текстйлна ма¬
шина; ^ waren pl = Textilien
Tezett //. utug bis ins -, bis zum ^ напълно,
изцяло, докрай
Tl\ai|land n 20* Тайланд tu. -länder tu 4
тайланд|ец tu. -ци; - länderin / 18 тай-
ландка /
thailändisch ad/ тайландски
Theater n 23 теат[ър tu. -ри: и 23 sg (Vor¬
führung) представление n < das -*■ be¬
suchen ходя uw II на геагър: ins — gehen
огйвам AI на театър: iihertr zum ^ ge¬
hen ставам Al [стана £2] актьор: iihertr
utug ^ spielen играя uw E7 комедия
(utug). преструвам се AI [престоря се II]:
iihertr utug das ist ein wahres ^ това e
чйста комедия (utug): iihertr utug es gab
viel ^ um diese Sache много излйшен
шум cc вдигна по тази работа
TheaterlaufTührung / 17 спектак|ъл т, -ли.
представление п; - bericht ш 1 театрален
преглед, театрална рецензия; ^besucher
tu 4 (театрален) зрйтел; ^dichter tu 4
драматур|г tu. -зи. автор т на драма-
гйческо произведение; ^-glas п 22 би¬
нокъл tu -ли за театър; ^ karte / 16 би¬
лет tu за театър: -kasse / 16 (билетна)
каса / в театъра: ^liebbaber tu 4 лю-
бйтсл tu на театъра [на театралното
изкуство]: ^schaffende tu 7' театрален
деец: ^ stück и 20 пиеса /; - Vorstellung
/' 17 (театрално) представление; ^Wis¬
senschaft / 17 ле геатрозийние и: ^zettel
tu 4 театрална програма, обява / (афиш
т) за leaipiUHiiie представления
Theatralik / 17\е icarpä.iHOcr /*
theatralisch </<// геатрал|ен. -на
Theke / 16 геи ях tu (в пивница, рссгорант.
сладкарница)
Thema и 28 ipl auch -la) icmu /(auch Mus)
Thematik / 17 sg юмашка /
thematisch ad/ 1емагйч|си. -na (auch Mus)
Themenkatalog tu 1* гемагйчен Kai алое
-plan tu 2 тематичен план
Theodolit tu 1 Phrs кчиолГи tu
Theolloge nt 7 теоло|г tu. -зи: ботелбв tu;
-logie / 16a sg геолбшя /. богословие
и
theologisch adi богословски
Theoretiker m 4 loopcniiK nt. -пи
theoretisch adi icopci йч|сп. -на. icopcin-
чсскн
theoretisieren <d Ith) iv юорегпзпрам uv.
w AI
Theorie / 16a теория /
Thera|peut tu 8 Med терапевт tu: ^p^itik
/ 11 sg Med юраиевгика /; ^pig / !6a
Med терапия f
Thermalbad n 22 топли минерални бани
pl: ^quelle / 16. Therme / 16 термален
извор: ^schlämm tu I sg лечебна кал
thermisch adi 1срмйч|ен. -на
Thermit n 20 sg C/tetu, Tech гермт tu
Thermo|cheiqif / 16a/.v# термохймия f:
-dynamik / 17/sg термодинамика J:
- elektrizität / 17/sg Phys термоелектрй-
чество n: ^element n 20 Radio термо-
слемент tu, термодвойка /; -graph tu 8
Phys термограф nt: •*> meter n 20* термо-
мст|ър tu, -ри
thermonuklear ad/ Phys термоядрен ^e
Waffen термоядрени оръжия pl
Thermoplast ml термопластtu. гермопдае-
тйчен еинтетйчен материал
thermoplastisch adi гсрмопластйч|ен. -на
Thermosflasche ./ 16 шрмос tu
Thermostat tu I od 8 Phys термостат tu:
-therapie / 16a Med тсрмотсрапия /
These / 1бтеза J
Thomas|birne/16 Tech Томасов конвертор,
Томасова круша; -mehl п IQjsg Chem
смляна Томасова шлака. Томасово
брашно (изкуствен тор); ^ verfahren п 23
Tech Томасов процес (за добиване на
стомана)
Thrombose / 16 Med тромбоза /
Thron in I upeci 6ji hi. трон in, -ове <->
den - besteigen (въз)качвам cc AI
[(въз)кача cc //] на престола; jmdn. auf
den - (er)heben качвам някого на пре¬
стола
thronen <ЛЛ> vi царувам uv, v, AI; üherir
извисявам cc AI [извися cc //] C-
iihenr er thront am obersten Ende der Tafel
ioü c заел почетното място на горния
край на масата
Thronfolge / |6/.vg престолонаследие п;
- folger in 4 престолонаследни|к /и.
-mt: — rede/ 16 тронно слово
Thunfisch т 1 Zoo! риба/-тон
Thüringen н 23 Тюрйнгия /
Thymian ;н\* Bol мащерка /
Tibet /; 23 Тмбс1 т; -er т 4 жител т на
Тибец -erin /' 18 жителка / на Тибет
tibetisch, aueh tibetanisch adj тибетски
Tick /// 6 Med т ик hi. -obc: iihenr прищявка
/. каприз m. мания /
tjeken </»/>> vi (Uhr часовник) цъкам uv. AI
Ticket и 24 (Flugkarte) самолетен билет;
(binlritbkurlc) входен билет
tief adj дълбок (auch üherir)-. (Temperatur
температура) нйс|ък. -ка < ein -er
Teller дълбока [супена] чиния; ein zehn
Meter - er Brunnen кладенец, дълбок де¬
сет метра: - Luft holen поемам AI [по¬
ема £ (поех)] дълбоко въздух: die -еп
Zweige eines Baumes ниските клони на
едно дърво; das Flugzeug flog zu - само¬
летът летеше много ниско: seine Augen
liegen - (in den Höhlen) очите му са
хлътнали; seine Wangen waren
- eingefallen бузите му бяха хлътнали:
er wohnt zwei Treppen - er той живее два
етажа nö-дблу; in -en Schlaf sinken по¬
тъвам АI [потъна £2] в дълбок сън. за¬
спивам AI [заспя !3\ дълбоко; bis in die
-е Nacht до късно през nomiä: ein - es
Rot тъмночервен цвят: aus tiefster Seele
от дълбините на душата си; ich war -
erschrocken [beleidigt] бях miiöio упла¬
шен [обиден]: eine -е Weisheit
[Wahrheit] дълбока мъдрост [истина]; -
in Schulden stecken потънал [затънал]
съм I а в дъ.пове
Tief п 24 Meteor област / с ниско атмос¬
ферно налягане, депресия /; Маг дълбо¬
чина /: - angriff in 1 Mil атака / от бръс¬
неш полет: - bagger ш 4 екскаватор т с
долно копаене: - bau т I vi» подземно
строителство: стройтелство п на под¬
земни съоръжения: Beruh минни работи
/>/ под земята
TIEFSEE 815
{ipfbewegt adj дълбоко развълнуван, трог¬
нат; — blau adj тъмноейн, -я, -ьо;
—blickend adj проницателен, -на;
—braun adj тъмнокафяв
Tiefdrillverfahren п 23/sg Lttndw дълбока
сейтба с ред осея лка
Tiefdruck т» 1 Тур дълбок печат; — gebiet
п 20 Meteor област / с ниско атмосфер¬
но налягане
Tiyfe / 16 дълбочина / {auch üherir); (Ab¬
grund) пропаст /. бездна /' <• die - der
Farben наситеност/[плътност./] на баг¬
рите: die - des Gefühls ейлата на чув¬
ствата: in der - meiner Seele в глъбините
на душата ми
Tiefebene / 16 Geogr низина /
tiefempfunden adj' sie sprach ihm ihren -en
Dank aus тя му изказа своята гореша
благодарност
tief|ernst adj много сери6з|еп. -на: - er¬
schüttert adj лъ;1боко потресен
Tj^fflug in 2 нисък полет (на самолет):
-garage / 16 подземен гараж
tiefgekühlt adj дълбоко замразен: -grei¬
fend adt дълбок: осн6в|ен. -на. ради¬
кален. -на: -gründig adj дълбок: (ge¬
dankentief) дълбокомйслсп: (gründlich
durchdacht) добре обмислен
Tiefkühllanlage / 16 инсталация / за дъл¬
боко замразяване: - ung / 17 .sg дълбоко
замразяване: -fach п 22 замразйтсл т.
ниско температурно отделение, хладйл-
на камера: -kost / 17 sg дълбоко за¬
мразени хранителни продукти pl.
-schrank in 2 нискотемпсратурен хла-
дйлен шкаф: -frühe / 16 нискотемпсра-
турна ракла
Tiefland п 22 низина /
tiefliegend adj (Augen очи) хлътнал, дъл-
66 к
Tiefpaß nt 2 Sp нисък пас. ниско по¬
даване: - pflanzenverfahren п 23 .vg Landir
метод in на дълбоко засаждане
tiefpflügen <а Л/»> и ора мг. £2 дълбоко:
vi ора. изоравам АI [изора £2] дълбоко
Tiefpunkt in I най-ниска точка: -schlag
in 2 Sp Boxen нйсък удар
tiefschürfend adj iihenr задълбочен (за из¬
следване и др.)
Tieflsce / 16 vg морски [океански] дъл¬
бини />/; - seeforschung / 17 изследване
п на морските дълбини; -Seekabel п 23
дълбоководен морски кабел: -sinn in
816 TIEFSINNIG
I sg задълбочсност /. проницателност
/; (Trübsinn) меланхолия /
gffsinnig utlj .(tiefgründig) дълбокомислен:
многозначителен: задълбочен: umg
(trübsinnig) меланхолйч|ен. -на: (nach¬
denklich) замислен, потънал в мисли
Tiefstand т 2 xg ниско ниво (auch iiberir):
- Start in I sg Sp писък старт; - strahier
т 4 мощна лампа с насочена надолу
сволина
Tiegel т 4 (Küchengerät) thiüh т: Tech
1Й1СЛ in. но ui f: Typ малка преса;
- druckpresse / 16 Typ американка /;
- stahl nt 2 oiI I Bergh тйглова стомана
Tier и 20 животн]о n, -и; (wildes —) звяр*
in. -ове umg ein hohes — важна птица
innig)
Tierarzt in 2 ветеринарен лекар
tierärztlich cttlj ветеринарен, -на
Tierbändiger in 4 звероукротител m;
-fabel / 16 басня /. — farm / 17 живот¬
новъдна ферма
Tierfreund in I човек, който обича жи¬
вотните ' er ist ein groDer - той много
обича животни
Tiergarten in 5 300.101 йческа градина,
зоопарк in. -ове: -heilkunde / 16 вете¬
ринарна медицина
(ierisch itdj животински; (roh. nicht
menschlich) зверски, жесток С- -е
Grausamkeit зверска жестокост; —е
Roheit зверство п
Tifr|kreis in 1 Axir зодиак in; - künde /
16isg зоология /• - maler in 4 художник
in. -ци -анималйст: -raediziit/ 17 вете¬
ринарна медицйна; —рвгк тл 6в</ I зоо¬
парк т. -ове; -pfleger т 4 гледач т на
животни; -quälet^,/ 17 жертбко отна¬
сяне към животните, измъчване п на
животните; -reich п 2Ö животинско
царство, животински свят; -schütz т
1 isg закрила /' [защита /] ца животните:
- schütz verein in I друзкЩгво п за за-
щйта на животите; -versuch т I опит
nt [експеримент т\ с животни; —weit /
tl'sg живогйнски свят; —zucht j \hsg
животновъдство п: —Züchter т 4 жи¬
вотновъд ui
Tiger т 4 т йт | ьр. -ри; — fett п 20 тигрова
кожа: -in / 18 тигрица/
'tigern <ЛЛ> Vf иапьстрям /41()ипъстря //].
нашарвам .41 [нашаря /^квтб тигрова
кожа
-tjgerp <v«> tv umg отйвам Ai (отйда El]
Jft» [4] в) (съседното село, града и др.)
Tilde / ) 6 Тур тйлда /
tjlgen </г6> е/ (vernichten) унищожавам AI
'■ [унищожа //]: (auslöschen) заличавам АI
[залича //]: (Schuld задължение) пога-
сявн.м .41 [погася //}
l^lgung/ 17 sg унищожаване п. заличаване
п: но(асяване п .
Timbre [te:br(3)j и 24 тембър т
Tinktur / ’ 17 Pharm тинктура /'
Tinte / 16 мастйл|о п, -& iiherlr umg sich
[4] in die - setzen загазвам AI [загазя
//]. закьсвам Al (закъсам А/](«/»#); umg
in der - sitzen загазил съм va {umg): umg
, das ist klar wie dicke - това е ясно като
бял ден Innig)
T|nten|fa0 n 22 мастилница J; —fisch m 1
Zoo! сепия /; — fleck m 1 мастйлеио пет¬
но: -klecks in i мастйлено петно (в
тетрадка, киша); -Stift т I химически
молив
Tip nt 6 umg (Hinweis) указани|е п. -я: (Rat)
съвет т
1 tjppen <ЛА) vi (leicht berühren) докосвам
сс AI [докосна се Е2] до (auch ühertr).
допирам се А! [до|пра. -преш (-прях) се]
леко до. бутвам AI [бутна £2]; vt пиша
i/г. £4. написвам AI [напиша £4] на пй-
шеща машина О jmdm. гм/jmdn. auf die
Schulter - потупвам AI [потупам AI]
пяко1 o леко по рамото; üherlr umg daran
ist nicht zu - това не бйва повече да се
(шии [да се променя]; umg er kann nicht
an seinen Vorgänger - той не може да
сс мери с предшественика си: einen Brief
- пиша писмо на (пишеща) машина
-tjppen </>/>) 17 (vermuten) предполагам AI
[предположа //] (auf etw. [4] нещо); (an-
nchmen) допускам AI [допусна £2] (auf
etw. [4] нещо): (Toto) играя uv. E7 на
l'ÖTO
Tjppfehler m 4 печатна грбшка (при писане
на машина)
tipptopp adv umg тйп-тбп (Mmg)
Tirade f 16 тирада /
tirilieren <d/AA> vi пея мг, E6 (за чучулига
и др.); (Grille щурец) свиря uv. 11
Tirol п 23Isg Тирол т
Tiroler т 4 тирол(ец т. -ци; -1п / 18 ти-
ролка /
tirolisch adj тиролски
Tisch т I маса / <> bei — на масата, на
трапезата, през време на яденето [обе¬
да. вечерята]; nach - след яденето [обе¬
да. вечерята]; vor - преди яденето [обе-
да. вечерята]: jmdn. zu - bitten моля uv.
II. иомблвам АI [помоля //] някого да
заповяда на масата: jmdn. zu - laden
каня t/г. //. поканвам Al [поканя //]
някого на обед [вечеря]: Gäste zu — ha¬
ben имам t/г. AI гости на обед [вечеря):
eh». [4\ vom grünen — aus entscheiden ре¬
шавам AI [реша //] нещо бюрократй-
чески: umg etw. [4\ unter den — fallen las¬
sen не вземам A I [взема Е (взех)] под
внимание нещо. забравям А2 [забравя
//] нещо: umg reinen — mit etw. [J] ma¬
chen уреждам Al [уредя //] нещо, сла-
1ам AI [сложа //] нещо в ред
Tjsch|bein // 20 крак (-ьг) т. -а на маса:
-besen т 4 четка / за трохи; - besteck
п 20 прибор /н за ядене; -decke / 16
покривка / за маса
tischfertig atij: -е Speisen храни pl полу-
фабрикаt и
Tisch|gast т 2 гост т на обед [вечеря]:
-gesellschaft /' 17 гости pl на обед [вече¬
ря]: сътрапезници pl: -karte / 16 кар¬
тонче и. -та с ймето на г оста (при бан¬
кети); -kästen т 5 чекмедже п. -та на
маса; -lampe /’ 16 настолна лампа;
— 1ег т 4 дърводел|ец пи -ци; мебелист
т
Tischlerei / 17 (Handwerk) дърводелство
п: (Werkstatt) дърводелска работилница
tischlern </;/>> г/ занимавам сс AI [занимая
сс £7] с дърводелство
Tischjnachbar т IQ od 7 сьсед т (по място
на масата); ^platte / 16 плот пи -ове
[дъска /) на маса. -tennis м Sp тенис т
на маса. пйнг-пбнг nr. ^ tennisspieler т
4 играч т на тенис на маса; ^tuch м 22
покривка / за маса; ^wasche / 16fsg.
^zeug и 20/.VC покривки pl за маса и
кърпи pl за ядене, салфетки pl
■Titan т 8 Myth титан ni (auch überfr)
:Titan п Client титан in
titanisch adj титанйч|сн. -на
Titel m 4 тйтла /; звани|с м. -я; (Buch кни¬
га) заглави|е м. -я: Abschnitt) глава
/. раздел т ч sich [3] den ersten ^ erkämp¬
fen завоювам w AI званието шампион;
jmdm. den ^ eines Verdienten Schauspie¬
lers verleihen удостоявам AI [удостоя //]
някого със званието заслужил артйст:
das Buch tragt den заглавието на
книгата е,... книгата се казва...
Titelanwärter т 4 Sp кандидат т за шам¬
пионската тйтла: — bild м 21 Тур фрон-
тиспйс пи рисунка / на заглавната стра¬
ница; ^blatt п 22 Тур тйтулна [заглавна]
страница
TOD 817
Titel^i / 17 Тур уводни страници ph вейч-
ки страници, който предхождат текста
в кнйгата
Titelhalter т 4 Sp шампион т; ^ rolle / 16
роля / на главен герой в едноименна
пиеса; > Verteidiger т 4 Sp настоящ
шампион, защитник на тйтла
НГвдгеп <d//i/>> w Client титрйрам mv. r,
Al
titulieren <dIhhy vt титулувам uw \\ AI;
(Buch книга) озаглавявам AI [озаглавя
fl]: обръщам се AI [обърна се £2] (jmdn.
mit [3] към някого с) С er titulierte mich
als seinen besten Freund гой ме назова¬
ваше свой Н4Й-добър приятел
Toast [torßt] т I od 6 (Brol) препечена фи-
лйя хляб; (Trinkspruch) наздравица /.
тост пи -ове О einen ^ auf jmdn. aus¬
bringen вдигам АI [вдиша £2]. пйя uv.
Е7 наздравица за някого
Toast|brot [19:0t..] п 20 препечена филйя
хляб; ^егт4сухарни(к/н. -ци. тостърм/
toasten [urßlcn] <Л/>> *7 препичам
[пре|пека. -печеш (-пекох)] (филия хляб);
(einen Toast ausbringen) вдйгам AI
[вдиша £2]. пйя uv. Е7 наздравица (auf
[4] за)
toben </i/i> V/ (Sturm. Wind. Meer буря.
’ вятър, море) бушувам и\\ А /. вилнея мг.
Е6. беснея мг. Е6: (Kinder деца) лудувам
мг. AI. вилнея \ч vor Wut - беснея от
яд В
Tobsucht / \4/sg Med буйство п
tobsüchtig adj буйствуваш. беснееш
Tochter / 14а дъшеря /; ^gesellschaft / 17
Hdl филцал мг
Tod т 1 sg смърт / O Lit. Mus nach dem
^ e veröffentlicht издаден посмъртно; geh
den eines Helden sterben умирам AI
[ум|ра £ (-рях)] като герой: des ^es sein
загубен съм гм. обречен съм на смърт;
eines natürlichen ^ es sterben умирам от
естествена смьрг: auf den ^ [zu ^е]
krank sein смъртно б6л|ен. -на съм; auf
^ und Leben kämpfen боря сс мг. II на
живот и смърт: umg ich kann ihn auf
[für] den - nicht leiden протйвен. ми е
до смърт; treu bis in den ^ вер|сн*. -на
до i роб: für jmdn. in den gehen умйрам
за някого; zu ^e erschrocken уплашеЦ
до смърт (mmi.it); umg sich [4] zu ärgern
[langweilen] умйрам от яд [от скука]
52 Hcmcko-ol.41 jpckii речник
818 TODBRINGEND
(umg): jmdn. zum ~e verurteilen осъждам
Al [осъдя II] някого на смърт
tod|bringend adj смъртоносен, -на; —ernst
adj много сериоз|ен, -на
T9desfail т 2 смъртен случай О im — в
случай на смърт
Todesfurcht /17jsg страх (-ът) т от смърт¬
та; -gefahr / 17 смъртна опасност;
~ jahr л 20 година / на (нечия) смърт;
— kampf т 2 агония /; —not / 14/sg
смъртна опасност; — strafe / 16 Jur
смъртно наказание; —tag т 1 ден т на
(нечия) смърт; -Ursache / 16 причина
/ за смъртта; - urteil п 20 Jur смъртна
присъда
Todfeind tu 1 смъртен враг
todkrank adj смъртно бол|ен, -на
tödlich adj (den Tod herbeiführend) смърто¬
носен, -на; übertr много голям* О —es
Gift смъртонбсна отрова; eine —е
Gefahr смъртна опасност; —ег НаВ
смъртна омраза (ненавист);. eine —е
Langeweile убийствена скука, скука /до
смърт; mit ''-er Sicherheit с голяма си¬
гурност; — verwundet смъртно ранен; —
verunglücken загивам А1 [загина Е2[ при
катастрофа; sich [4\ — langweilen отегча¬
вам се А1 [отегча се II] мндго [до
смърт]
tod|müde adj уморен до смърт; —sicher adj
абсолютно сйгур|ен, -на
Todsünde / 16 смъртен грях
Toilette [toa..]/ 16 (Kleid дреха) тоалет т;
(Frisiertisch) тоалетка /• (Klosett) тоа¬
летна / О — machen занимавам се А1
[занимая се ЕТ] с тоалета си, обличам
сс А1 [об|лека се, -лечеш се (-лякох се)];
gerade bei der — sein тъкмо се обличам;
auf die - gehen отйвам AI [отида El]
в тоалетната
Toilette(n)artikel [toa..] m 4 тоалетен арти¬
кул; - р/тоалетни принадлежностир!
Toilettenlpapier [toa..] п 20*fsg тоалетна
хартия; ~ seife / 16 тоалетен сапун;
Spiegel т 4 тоалетно огледало
tolerant adj толерантен, -на
Toleranz / 17jsg толерантност/ (gegen [4]
към); / 17 Tech толеранс т, допуск т
tolerieren <d//?A> vt толерирам uv, v, Al:
проявявам А1 [проявя //] толерантност
(jmdn. към някого); Tech допускам А1
[допусна Е2] отклонение, установявам
AI [установя И] толеранс
toO adj (tollwütig) бес|ен*, -на; (wild) бу|ен,
-Йна, развилнял* се, разярен; (verrückt)
луд, безум|ен, -на, неразум|ен, -на; лу-
дбшки; umg (großartig) прекрас|ен, -на,
чудес|ен, -на, великолеп|ен, -на; umg
(unglaublich) невероят|ен, -на; umg (uner¬
hört) нечуван О umg jmdn. ganz ~ ina-
eben подлудявам Al [подлудя 1Г\, вбе¬
сявам Al [вбеся II] някого; — werden
подлудявам, вбесявам се; umg eine —е
Freude безумна радост; umg ein —er
Lfimt адски шум; sich [4] —freuen радвам
се uv, Al много
tollen (hh, sn} vi (Kinder деца) лудувам uv.
’ AI, лудея uv, E6, беснея uv, E6
Tollheit /1 Ijsg (Tollsein) лудост/, безумие
7»; (tolle Tat) лудост / лудорйя /. без¬
умие n: -kinche / 16 Bot беладона /,
старо биле
tollkühn adj безумно смел
Tollkühnheit / 17 безразсъдна смелост;
“~wut / n/sg Med бяс (бесът) m
tollwütig adj Med бес|ен*, -на
Tolpatsch m 1 тромав и несръчен човек;
дьрвеня|к т. -ци (umg)
tolpatschig adj недодялан
Tölpel т 4 дебела|к т. -ци. дървеня|к т.
"-ци (umg): (DummkopO глупа|к т. -ци
tölpelhaft adj тромав, недодялан, непох-
’ ват|ен, -на
Tomate / 16 домат т
Tomaten|mark п 20jsg доматено пюре;
-saft т 2 доматен сок; — soßе / 16 до¬
матен сос
Tombola / 15 od 15а томбола /
•Ton т I Min, Geot глина / О feuerfester —
огнеупорна глина; weiller — каолин т
^Топ т 2 (Geräusch, Klang, Laut) звук
(-ът) т, -ове; Mus auch тон т, -ове; Mal
тон т, -ове; т 2jsg (Betonung) ударение
п: (Redeweise начин на говорене) тон т:
(Benehmen поведение) тон т О das In¬
strument hat einen guten — инструментът
има хубав тон; keinen — von sich [i] ge¬
ben не издавам Al [из|дам. -дадеш (-да¬
дох)] нйто звук; satte [gebrochene] Töne
наейтени [убити] тонове pl; die erste Silbe
trügt den - ударението пада върху пър¬
вата срйчка; ich verbitte mir diesen - не
позволявам Al [позволя /У] да ми се
говори с такъв тон; was ist das für ein
-? как можеш да ми говориш с такъв
тон?; das gehört zum guten - това при¬
надлежи [спада] към добрйя тон; Мег
herrscht ein kameradschaftlicher - тук
отношенията са другарски, тук йма
другарска атмосфера
Tonabstimmung / Mjsg Radio регулиране г,
на тембъра [на тбна]
Ionalität / 17 jsg Mus тоналност /
tonangebend adj даващ тон
fonart / 17 Mus тоналност / O ein Stück
aus einer — in eine andere transponieren
транспонйрам uv, v, Al пиеса от една
тоналност в друга; überlr eine andere
~ anschlagen заговарям А2 [заговоря II]
с друг тон
Тфп! auf Zeichnung / 17 звукозапис т, ~ auf¬
zeichnungsgerät п 20 звукозапйсващ уред;
— band и 22 мапштофонна лента; — band¬
aufnahme / 16 запис m на магнетофонна-
лента, магнитофонен запис; —band¬
gerät п 20 магнитофон т; — biid л 21
озвучен диапозитив; - blende /16 Radio
тонкоректор т, тонбленда /, тонрегу-
латор (на тембъра] т; —dichter~т 4 geh
композйтор т; - dichtung / 17 geh му¬
зикално произведение (из областта на
програмната музика)
tönen <А6> V/ (klingen) звуча uv, 13; vt (fär¬
ben) боядйсвам Al [боядисам AI], оцве¬
тявам Al [оцветя /)] О von irgendwoher
tönte ein Lautsprecher чуваше се отня¬
къде високоговорител; sich [J] das Haar
goldblond — lassen боядйсвам си косата
златисто руса; die Wand ist leicht gelb
getönt стената е леко оцветена в жълто;
übertr tönende Worte празни думи pl
Tonerde / 16 Min, Geol глинозем m; Chem
алуминиев окис
tönern adj глинен O das Unternehmen steht
' auf —en Füßen предприятието не е сй-
гурно, клатят му се краката
Ton|fali т 2/sg Phon интонация /; мелодия
’/на речта; —färbe/16 тембър т; —film
т 1 тонфилм т; звуков филм; —folge/
16 Mus мелодия /• — frequenz / 17 Phys
звукова [ниска] честота; —fülle / 16jsg
звучност / ~
Tpnlgefäß л 20 глинен съд; -grübe / 16
кариера /за глина
tpnhaltig adj Geol съдържащ глйна. глинест
Tonhöhe / 16 Mus височина /на тона
tonig adj глинест (за почва и др.)
Tpnika / 15а Mus тоника /
Tonikum л 29 Pharm, Med тонизйрашо
средство
tonisch adj Med тонйчески, укрепващ, то¬
низиращ; Mus тонйч|ен. -на
Tonjkunst / 14/sg geh музикално изкуство;
TOR 819
—künstler т 4 geh музикант т, компо¬
зйтор т; —läge/ 16 Mus височина /на
тон; — leiter / 16 Mus гама /
tonlos adj беззвуч|ен. -на; (leise) тих; (ohne
‘ Ausdruck) безйзраз|ен, -на О er sprach
mit —er Stimme той говореше c глух
глас
Tonmeister т 4 Film, Fernsehen звукоопе¬
ратор m
Tonnage [..3a]/ 16 Mar тонаж m
Tonne/16. Abk t тон m, -ове {Abk t); (Faß)
(голяма) бъчва f: варел m; Mar шаман¬
дура/ O ein Schiff von tausend -n кораб
m c водоизместимост 1000 тона
Tonnenlgehalt ш I Mar тонаж m; — gewölbe
n 23 Arch цилиндричен свод
Tonregisseur [..3ißö:r] m 1* звукооператор
m; — säule /16 тонколона / — spur /ГГ
Kino оптйчна фонограма. звукова пйста
[следа]; —stärke / 16 ейла / на звука,
гръмкост /• —silbe / 16 Gramm ударена
сричка
Tönung / 17 тембър т. оттенък (на звук);
(Farbe цвят) нюанс т, отсянка* / отте-
нъ|к т, -ци, оцветяване п
Tonus т Med тонус т; Mus цял тон, го¬
ляма секунда
Грп|waren pl глинени изделия pl; —Zeichen
л 23 Mus нота / Gramm зна|к т, -ци за
ударение
Topas т 1 Min топаз т
Topf т 2 гърне л, -та; (Koch —) тенджера
/• (Blumen — ) саксйя /• (Nacht — ) гърне
п, -та, цукал[о л, -äO übertr umg alles in
einen - werfen слагам Al [сложа //]
вейчко в едйн кюп (umg)
Töpfer m 4 грънчар w
Töpferei, / li/sg (Handwerk) грънчарство
n; / 17 (Werkstatt) грънчарнииа /, грън¬
чарска работилница
Töpferscheibe f 16 грънчарско колело;
—waren pl грънчарски изделия pl
T9pf|lappen m 4 кърпа / за хващане на го¬
рещи съдове; —pflanze / 16 саксййно
растение
Topo|graph л! 8 топограф т; -graphje,/
16а/sg топография /
topographisch adj топографски
topp! interj дадено!, добре!, бйва!
'Tor л 20 врата /, порта / Sp (Fußballtor)
врата / (Torschuß) гол m, -ове О ein
— schießen вкарвам Al [вкарам Al] гол
2Тог т 8 глупа|к т, -ци О reiner — на-
йвни|к т, -ци
820 TOREINFAHRT
Toreinfahrt / 17 порта, през която влизат
коли (в двор и др.)
Torf т l/sg т6рфищ|е п, -а; т 1 торф т;
- brikett п 24 тдрфен брикет
torfig adj торфест, който съдържа торф
Torflügel т 4 крил|о л, -а на порта
Torfkohle/16 торфени въглища pl; —koks
т 1 торфен кокс; — moor л 20 торфено
блато; -moos л 20 Bot торфен мъх;
-■null т 1 торфен прах; —stich т 1 ва¬
дене л на торф
Torheit / 17 глупост /, безумие я
Torhüter т 4 вратар т; портиер т; Sp
вратар т
töricht adj глупав, безразсъден, -на; ver¬
weise adv безразсъдно, глупаво
torkeln 0b, snj vi олюлявам се Al [олюлея
се £б]. залйтам Al [залитна Е2]
Torjkran т 1 od 2 Tech портален кран;
-lauf nt 2 Schi слалом т; ~lünfer т 4
Schi слаломйст т; —linie [..io] /16 Sp
вратарска линия; —mann т 3 = Torwart
Tomjster т 4 раница /(войнишка); (Schul¬
ranzen) ученическа чанта за гръб
torpedieren <d/A6> vt Mil торпилйрам uv,
v, Al; übertr сривам Al [срина E2]
Torpedo m 6 Mil торпила /, торпед|о л, -
а; — angrifT т 1 МИ торпедна атака;
V boot л 20 Mil минонос|ец т, -ци;
V flugzeug л 20 самолет-торпедоносец т
Torraum nt 2 Sp Fußball вратарско поле
Torreigen т: Sp den ~ eröffnen откривам
Al [открия £7] резултата
Torschluß m 2fsg Hist затваряне n на
градските порти O umg kurz vor - в по¬
следния момент
Tor|schuß m 2 Sp Fußball удар m във вра¬
тата; — schütze m 1 Sp стрел|ец m, -ци
(футболист)
Torso m 6 торс nt, -ове (в скулптурата)
Torte / 16 торта f; —n|boden m 5 платка
/ [блат nt, -ове] за торта
Т ortur/17 мъчени|е л. -я. изгезани|е т. -я
Torverhältnis л 27 Sp голово съотношение;
— Wächter nt 4, — wart т 1 Sp вратар т
tosen 0by vi бушувам uv, Al, буча uv, 13,
рева uv, Е2 (за море, буря) О —der
Beifall бурни ръкопляскавия [аплодис¬
менти] pl
tot adj мърт[ъв, -ва {auch übertr\ безжиз¬
нен; (Baum, Zweig дърво, клон) сух, из¬
съхнал; (Ziffern числа) сух, мьрт|ъв, -ва;
(Gegend местност) пуст, безл!Ьд|ен, -на;
мърт|ъв, -ва; (Farbe цвят) убйт О eine
~е Sprache мъртъв език; Tech ~es Ge¬
bucht сббствено тегло (на превозно
средство); Tech —er Gang мъртъв ход;
Eisenb —es Gleis глуха линия; übertr umg
etw. [4\ auf das —e Gleis schieben бутвам
Al [бутна E2\ нещо в глуха линия (umg);
das Telefon ist ~ телефонът е глух; die
Sache ist auf den —en Punkt gekommen
работата стигна до мъртва точка; er
war auf der Stelle — той умря на място;
jmdn. für — erklären обявявам Al [обявя
II\ някого за умрял; umg vor Schreck
mehr v als lebendig sein ни жив, ни
умрял съм WT от страх (umg)
total I. adj цялост|ен, -на, всеобщ, пъл|ен.
-на О —е Sonnenfinsternis пълно слън¬
чево затъмнение; II. adv umg съвършено,
напълно, съвсем
Totalansicht / 17 общ изглед
Totalisator т 9а, kurz Toto т 6 тотализа¬
тор т, kurz тото л
totalisieren <djhbj vt сумирам uv, v, Al
totalitär adj тоталитарен, -на
Totaliftarismus m ll/sg тоталитаризъм
(-мъг) nt, тоталитарен режйм; —tat /
17/rg цялост /, целокупност /
Totalschaden (т 5/sg тежка повреда (на
кола и др.); —summe fjbjsg обща сума
totarbeiten, sich [4] <а/hbj umg съсипвам се
’ А1 [съсипя се Е4\ от работа
totärgern, sich [4] <а/АУ>) umg ядосвам се
Al [ядосам се /47] ужасно
Tote т 7+ мърт|вец т, -ъвий, пок6йни|к
т, -ци; / 19 покойница /. умряла жена;
die V auch мъртвата
töten <Лй> V/ убивам А! [убия £7]; Med
(Nerv нерв) умъртвявам АI [умъртвя /У]
Toten|acker т 2/sg dicht гробища pl; ~ bah¬
re / 16 катафалка f: -bett л 25 смъртен
одър; смъртно легло
totenblaß adj смъртно блед|ен, -на
Toten|blisse / 16 смъртна [мъртвешка]
бледност [бледнинй]; —flecke pl Med
трупни петна pl; —gelSut я 7.0/sg погре¬
бален звън; vgriber т 4 гробар т;
— hemd п 25 саван т; ~kopf т 1 череп
т; Zool мъртвешка глава (вид пеперу¬
да); -maske / 16 маска / (от лице на
мъртвец); —messe / 16 Kirche панихида
/• -schau / 17/sg Jur освидетелствуване
л на трупа; —schein т 1 смъртен акт;
—starre / 16/jg вдървя ване л на трупа
totenstill adj съвсем тих О es wurde — на¬
стъпи мъртва тишина
Totenstille / 16/sg мъртва [гробна] тишина
Totenwache / 16 почетна стража при ков¬
чега на покойник, бдение л при покой¬
ник О ~ halten бдя uv, 12 до покойник
totfahren <4а/ЛА> V/ прегазвам AI [прегазя
//] (и убивам) (jmdn. някого) (с превозно
средство)
totgeboren adj мъртвороден
Totgeburt / 17 Med (Geburt) раждане л на
мъртво дете; (Kind) мъртвородено дете
totkriegen <а/АА> vt; übertr umg er ist nicht
totzukriegen не можеш лесно да го лих-
видйраш [да се справиш с него]
totlachen, rieh [4] <а/АА> umg умирам AI
[ум|ра £ (-рях)] от смях (umg)
Tot|iage / 16 Tech мъртво положение;
— last / 17 Tech мъртъв товар
Toto — Totalisator
Totpunkt m 1 Tech мъртва точка
totsagen <a//iA> vt обявявам AI [обявя II]
за мърт|ъв, -ва
t9tschieüen <32а/А/>) vt umg застрелвам AI
’ [застрелям A2]\ sich [4\ ~ застрелвам
се
totschlagen <4a/АА) vt убивам AI [убия £7]
Totschläger m 4 Jur убй|ец m. -йци
totschweigen <23а/AA> vt премълчавам AI
[премълча £J]
t9tstellen, sich [4] <а/АА> преструвам се AI
[престоря се /7] на мърт|ъв. -ва
Tötung / 17/sg убийство п, умъртвяване п
toupieren [tu:..] vt тупйрам uv. v, Al
Tour [tu:r]/17 (Ausflug) излет m, екскурзия
f: (Tanz танц) фигура f: (beim Stricken
при плетене) ред (-ът) т, -ове; ~en pl
Tech обороти р! 0 viel auf ~ sein пъ¬
тувам uv. AI често; umg auf diese ~
nicht! не по този начин!, така не бйва!;
der Motor läuft auf vollen ~en моторът
работи на пълни обороти
Touren|rad [tu:..] л 22 пътнически велоси¬
пед; ~zah] / 17/sg Tech брой т на обо¬
ротите; ~~ Zähler т 4 Tech тахомет|ър т.
-ри, брояч т на оборотите
Touris|mus [tu..] т турйз|ъм (-мът) т; ~t
т 8 турйст т; ~tik / 17/sg турйз|ъм
(-мът) т
Топгцер [tur..] / IS od 16а [pl ..пезп] турне
л. -та
Toxik9$e / 16 Med токсикоза /
t9xisch adj Med токсйч|ен, -на
Trab т 1 /sg тръс т О übertr umg jmdn. auf
(den) [in] - bringen раздвйжвам Al [раз-
двйжа //] някого, стягам Al [стегна Е2\
някого да работи 0 übertr umg immer
auf (dem) ~ sein постоянно съм va по
пътищата, тйчам uv. А! от сутрин до
вечер (umg)
TRAGEN 821
Trabant т 8 veralt (Leibwächter) телохра¬
нител m: Astr сателит nt
traben <AA. да»> vi тичам uv. Al в тръс
Traber m 4 кон m,-ecбърз тръс
Trabtenn|bahn /17 Sp хиподром m; ~en n
23 Sp конно надбягване c двуколки
Tracht/17 (Kleidung) облекл|6 л. -ä, дрехи
pl; (Volks **) народна носия;
(National*-) национална носия; (Holz
дърва) товар m, наръч т 0 geistliche
— свещеническа одежда; übertr umg
jmdm. eine ~ Prügel verabreiehen Apin-
вам AI [дръпна E2] някому един хубав
бой (umg)
trachten (АА) vi geh стремя се uv, II (nach
[J] към), домогвам се Al [помогна се
E2J (nach [i] до) 0 geh jmdm. nach dem
Leben ~ искам uv, AI да убия някого
trächtig adj бремен|ен. -на (за животно):
(Stute кобила) жребна; (Kuh крава) тел-
на; (Sau свиня) прасна
Trächtigkeit / \ljsg бременност / (за жи¬
вотни)
Tradition / 17 традиция /
traditionell adj традиционен, -на
traditionsgemäß adj традиционен, -на. съ¬
гласно традициите; ~ reich adj богат с
традйции
traf prät von treffen
Trafo \ Transformator
Träg|bahre/16 = Trage; —balken m 4 Arch
носеща греда
tragbar adj (Radio, Schreibmaschine радио,
пишеща машина) портатйвен, -на;
удобен, -на за носене 0 das Kleid ist
noch ~ роклята може да се носи още;
übertr das ist nicht mehr ~ това е вече
непоносимо
Trage f 16 (Tragbahre) носилка f; кобилица
f; (Tragkorb) кош m, -ове за носене на
гръб
träg(e) adj (faul) ленйв, мързелив; (lang¬
sam) бавен, -на. муден; (lässig) вял.
отпуснат; Chem. Phys инертен, -на
tragen <4/AA> vt нося uv, II; (fortbringen) за¬
насям А2 [занеса £7]; (erdulden) пона¬
сям; vi (Obstbaum. Acker овощно*дърво,
нйва) раждам А1 [родя /7]; (Tier живот¬
но) бременно е; sich [4] — живея uv. Еб
(mit [i] с), погълнат съм va (mit [i] от)0
sich selbst — (Unternehmen предпри¬
ятие) издържам се uv, Al, на самоиз¬
дръжка съм; ein neues Kleid — нося.
822 TRÄGER
ймам uv, Al нова рокля; eine Brille [einen
Bart, den Namen des Vaters] — нося очи¬
ла [брада, името на баща си]; etw. [4] zur
Post — занасям нещо на пощата; etw.
[4\ über die StraBe — пренасям нещо през
улицата; eine Neuigkeit von Haus zu Haus
- разнасям новина от къща в къща; die
Kosten — поемам AI [поема Е (поех)]
разноските; den Verlust — понасям загу¬
бите; die Verantwortung für etw. [4\ - но¬
ся отговорността за нещо; Sorge für etw.
[4] — нося. ймам грижата за нещо; einer
Sache [3] Rechnung - давам си AI [дам
си. дадеш си (дадох си)] сметка за нещо.
държа mv\ 13 сметка за нещо; die
Spareinlagen - Zinsen спестяванията но¬
сят лйхва; übertr umg die Nase hoch ~
вйря uv, И hoc (umg); jmdn. auf Händen
- нося някого на ръце; diclu ein Kind
unterm Herzen — нося дете под сърцето
си; die Kuh ist tragend кравата е телна;
der Baum trägt zum ersten Mal дървото
ражда за първи път; das Geschütz trägt
weit ор-ьдието бйе надалече; das Eis trägt
noch nicht ледът не е още достатъчно
здрав; das Paket trägt sich gut пакетът
се носи лесно, пакетът е удобен за носе¬
не; sich [4\ mit dem Gedanken etw. zu
tun живея c мисълта да направя нещо;
umg sich \4\ stets elegant — нося се вина¬
ги елегантно
Träger т 4 (Gepäck — ) носач т; Tech тре¬
гер т; (Unterrock комбинезон) презрам¬
ка /; übertr носител т (на идея, награ¬
да); — pl (Hosen — ) тиранти pl О — der
Staatsgewalt представител т на държав¬
ната власт; die neue Epoche und ihre —
новата епоха и нейните представители;
der — der Hauptrolle изпълнител т на
главната роля; der — eines Ordens орде¬
ноносец т, -ци
Trägerrakete /16 ракета / -носител; —rock
т 2 пола / с презрамки
tragfähig acij издръжлив; Tech товароспо-
соб|ен. -на
Tragjfähigkeit / 17 Tech товароспособност
/ товароносймост /; -fliehe / 16,
-flügel т 4 Flugw крил|о nt -а (на само¬
лет); —flügelboot п 20 Маг моторница /
на подводни хриле
Trägheit / l7/.vg (Faulheit) леност/, мързел
т; (Langsamkeit) мудност/; (Lässigkeit)
инертност/* Phys инерция/: —s|gesetz
п 20 закбн т за инбрцията
Tragik / \ ljsg трагйз|ъм (-мът) т; — er т
4 L/7 трагй|к mt -ци, автор т на тра¬
гедии
tragikomisch adj трагикомйч|ен, -на
Tragikomödie [..io] / 16 трагикомедия /
(auch übertr)
tragisch udj (Schicksal съдба) трагйч|ен,
-на; (Rolle роля) трагически
Trag|korb т 2 кош т, -ове за гръб; — ког-
рег т 4 Tech носещо тяло, корпус т;
-kraft / 14lsg Tech подемна сила, то¬
вароподемност /• —last / 17 товар т
(който може да се носи или натовари)
Tragödie т 1 Theai трагй|к т, -ци, изпъл-
нйтел т на трагйчни роли; — ie [..io]/
16 трагедия / (auch übertr); —in / 18
Theat трагйчка/, изпълнителка/на тра¬
гйчни роли
Tragisattel т 4 самар т; —schrauber т 4
Flugw автожйр nt; — seil п 20 носещо
въже; —stütze / 16 Tech конзола f; но¬
сеща опора; —weite / 16 МИ радиус т
на действие; übertr важност /. значение
п; - werk п 20 Flugw носеща повърхност
(на самолета)
Trainer [tre:..] nt 4 Sp треньор m; —rat m
2 треньорски съвет
trainieren [tre..] (d/hb) vt, vi Sp тренйрам
uv, v, Al
Training [tre:..] n 24 тренировка / тренинг
wO im — sein тренйрам uv, v, Alt във
форма съм va
Trainingsanzug [tre;..] m 2 Sp анцу|г m. -зи
od -ги
Trajekt m I od n 20 ферибот m (за жп. съ¬
став) -
traktieren <d/A6> vt umg измъчвам Al
[измъча //], тормозя uv, II
Traktor m 9a Tech трактор m
Traktorenstation / 17 Landw машинотрак-
торна станция
Traktorist m 8 Landw тракторйст m; —in
/ 18 тракторйстка /
trällern <AA> vt тананйкам uv, Al; vi та¬
наникам си ^
Trampel m 4 od n 23 umg тромав, недодя¬
лан човек (най-често за жена)
trampeln <Л£> vi (mit den Füßen stampfen)
тропам uv, Al c крака; <5/i> vi (derb und
ungeschickt gehen) стъпвам Al [стъпя //]
тежко, тромаво; <AA> vt: einen Weg durch
den Schnee — утъпквам Al [утьпча E4]
пъг в снега; den Schnee von den Schuhen
^ изтръсквам Al [изтръскам AI] снега
от обущата си
Trampeltier п 20 Zool двугърба камила
Trampoline f\bodTrampolin п 20 Sp трам
плйн т
Tran т 1 мас /от морски животни, китова
мас
Trancezustand [träß(e)..] т 2 състояние п на
транс
tranchieren [träschj:.. od traqschi:..] <d/АА) vt
нарязвам АI [нарежа* E4] (печено месо,
птица)
Transchiermesser [träschhr..] n 23 нож m,
-oBc (за нарязване на печено месо)
Trane / 16 сълза/ О sie war den ~n nahe
още малко и тя щеше да заплаче; ihre
Augen standen voller очите й бяха
пълни със сълзи; unter lächeln усмих¬
вам сс AI [усмйхна се Е2] през сълзи
tränen <АА> г/ сълзя uv. 12 О die Augen
tränten ihm vor Kälte очите му сълзяха
от студ
Tränendrüse / 16 Anat слъзна жлеза; ^gas
п 20 Chem сълзлйв газ; ^sack т 2 Anat
слъзна торбичка
tranig adj: die Ente schmeckt [riecht] ^ па¬
тицата йма вкус [мирйше] на рибено
масло; umg (Mensch човек) заспал,
муд|ен. -на; скуч|ен, -на
trank prät von trinken
Trank w 2 напитка ft питие n. -та; Med
микстура f
Tranke / 16 водопо|й m, -и; (Trog) корйт|о
n. -ä; пойл|о n, -а, пойлка /
tränken <AA> 17 (Tier животно) поя uvt II,
напоявам Al [напоя //]; (Holz. Stoff дър¬
во, плат) напоявам (mit [i] c), импрег¬
нирам uv. V, Al
Tränkjlack m I импрегниращ [импрегна-
ционен] лак; ^maschine / 16 импрегни¬
раща машйна
Transaktion / 17 Jur трансаюшя / спогод¬
ба /, споразумение п. -я; (Bank- oder
Geldgeschäft) пб-голяма банкова или
парична сделка
transatlantisch ad; трансатлантйчески,
отвъдокеански, презокеански
Transfer т (gen - od -$) Fin трансфер m,
1 * * ф *
превод m на сума в чужда валута
transfer^ren <d/A6> vt Fin превеждам Al
[преведа El] в чужда валута
Transform|ation /17 El, Math, Phys, Ling
трансформация f; преобразуване n;
—ator m 9a, kurz Trafo nt 6 El тран¬
сформатор nt; — atorenhfiuseben n 23 El
трансформаторно помещение; — atoren-
TRANSPORTKOSJEN 823
Station f 17 El трансформаторна под¬
станция, трансформаторен пост
transforaijerbar adj който може да се
трансформира
transfora^ren <d/АА> vt трансформирам
«V. V, Al, преобразувам uv, v. AI
Transfusion / 17 Med транефузия /, пре¬
ливане n на кръв, кръвопреливане n
Transistor m 9a El, Radio транзистор m;
umg транзйсторно радио; -gerät n 20,
—radio n 24 транзйстореп радиоапарат
Transjt m I Hdl транзит m; -abkommen
n 23 спогодба / за транзитно преми¬
наване на стоки и пътници; —handel т
Ajsg транзитна търговия
transitiv adj Gramm преход|ен. -на, тран-
зитйв|ен, -на
Transjt|straDe/16 транзитен път; -verkehr
т ijsg Hdl транзйтен трафик; —wäre/
16 транзитна стока
Transkaukasien [..ian] п 23 Закавказие п
transkribieren (d/hb) vt транскрибйрам
uv, v, Al
Transkription f 17 Ling. Mus транскрйпиия
/ '
Transliteration / 17 Ling транслитерация/
Transmission / 17 7VcA трансмйсия f
transparent adj прозрач|ен, -на. прозйр|ен,
-на, транспарент|сн, -на
Transparent п 20 плакат т (прози-
рен);^ papier п 20*/sg (Pauspapier) паус
т, пауспапир т
Transparenz f П/sg прозрачност /
transpirieren <d/AA> vi потя се uv. 11
transplantieren <d/АА> vt Med присаждам
Al [присадя //] (жива тъкан)
Transplantation /17 Med трансплантация /
присаждане п
transponieren <d/AA> vt Mus транспони¬
рам uv. V. Al
Transport m 1 транспорт nt. превоз m;
^arbeiter m 4 транспортен работник;
^band n 22 Tech транспортна лента,
лентов транспортьор
Transporteur [..tö:r] m 1* Math транспортир
m '
Transportflugzeug n 20 транспортен само¬
лет
transportieren <d/AA> vt превозвам Al
[превозя //], транспортирам uv. v, Al
Transport|kosten pI транспортни разноски
pl: ^mittel n 23 превозно средство;
^ wesen n 23jsg транспортно дело
824 TRANSZENDENT
transzen|dent adj Phil трансцендент|ен, -на;
~ dental adj Phil трансцедентал|ен, -на
Trapez л 20 Math. Sp трапец m
trapezförmig adj трапецовиден, -на
Trappe / 16 Zool дропла /
trappeln <AA> viтропам uw Al, топуркам uv,
Al; sn изтопурквам А / [изтопуркам Al]
Trara n 24jsg umg дандания / аларма /
олелия / (шй; врява /. голям шумО
umg ein großes um etw. [4] machen вди¬
гам Al [вдигна E2\ голяма аларма за
нещо {umg)
Trassant m 8 Fin трасант m; ^ at m 8 Fin
rpacÄT m
trassieren <d//iA> vt, w, Tech, Fin трасйрам
uw v, Al
trat prüt von treten
Tratsch m ]/sg umg клюки pl
tratschen <AA> vi umg дрънкам uv, Al (umg),
клюкарствувам uv, Al
Traube / 16 Bot (Blütenstand) грозд m,
-ове, гроздовидно съцветие; (Weintrau¬
be) грозд m, -ове, чепка /грозде, грозде
п О eine ~ Bananen грозд т банани
traubenformig adj гроздовиден, -на
Traubenlese / J6 гроздобер т; ~saft т
2 гроздов сок; ^ zucker т 4 Chem, Pharm
гроздова захар
tr^jien <A6> vi вярвам uv, Al (jmdm. ня¬
кому), имам uv, Al доверие (jmdm. в
някого); vt венчавам Al [венчая £7] O
sich [4] nicht etw. zu tun не се решавам
АI [реша се /7], боя се uv, 12 да направя
пешо; sich [4\ — lassen венчавам се; sich
[4\ standesamtlich [kirchlich] ~ lassen
сключвам Al [сключа /1] граждански
[църковен] брак; ich traute meinen Augen
[Ohren] kaum, als ich das sah [hörte] не
повярвах на очите [ушите] си, като ви¬
дях [чух] това
Trajper / 16lsg (seelischer Schmerz) скръб
Г печал /* (^kleidung, ~zeit) траур т
О voller - über etw. [4] sein скърбя uv,
12 за нещо; in ^ um einen Verstorbenen
sein скърбя за починал близък; ~~ шь
legen [tragen] слагам Al [елбжа /7], нося
uv, 11 траур; die ~ ablegen свалям А2
[сваля /7] траура; eine Dame in ~ жена
в траур; die ~ dauert noch einen Monat
траурът ще продължи още един месец;
in tiefer - дълбоко опечален (в некро¬
лог)
Ti*per|botschaft/17 скръбна вест; ~Иог т
Т* траурна лента от креп, черен креп;
^gefolge п 23lsg погребално шествие;
'»kleidung / 17 траурно облекло;
~ marsch т 2 погребален марш; ~musik
/ 17lsg траурна музика
trauern <AA> vi скърбя uv, 12 (um [4] за);
(Trauerkleidung tragen) нося uv, 11 траур,
в траур съм va (um jmdn. за някого),
жалея и\\ Е6 (um jmdn. някого)
Tr^uer|rand т 3 траурна рамка; ~rede /
16 надгробно слово; ~ spiel п 20 Theat
трагедия f; -weide / 16 Bot плачеща
върба; -zug т 2 погребално шествие
Trapfe / 16 капчу|к т, -ци О umg vom
Kegen in die — kommen от трън, та на
глог (umg)
träufeln <У/А) vt капя uv, Е4
traulich adj (gemütlich) уют|ен, -на; за¬
душевен, -на; (vertraut) интйм|ен, -на;
(ungezwungen) непринуден; (herzlich)
сърдеч|ен, -на
Traulichkeit / 17/sg задушевност f; ин¬
тимност f
Traum т 2 сън (-ят) т, -ища; uhertr мечта
/ блян т, -овеО ich denke nicht im —е
daran! и насън не помислям за това; das
fallt mir nicht im — e ein и насън не ми
минава такова нещо през ума
Tn^pnbild п 21 сьновидени|е п, -я; (Trug¬
bild) халюцинация /
träumen <АА> vi сънувам uv, Al (von etw.
[3] od jmdm. нещо od някого); übertr меч¬
тая uv, E7 (von [5] за); O ich träumte [mir
träumtej, daß... сънувах, че...; träume süß!
приятни сънища!; das hätte ich mir nicht
- lassen за такова нещо не бих и насън
помислил; vt: einen Traum — сънувам
сън
Träumer т 4 мечтател т
Träumerei / 17 мечти р/, мечтание п
träumerisch adj мечтателен, -на
traumhaft adj приказен, -на, фан¬
тастичен, -на
traumverloren adj, tr^umversunken adj по¬
тънал в мечти
Traumwandler т 4 = Nachtwandler
traurig adj тъжен, -на, печален, -на; (er¬
bärmlich) жал|ък, -ка, мизерен, -на, до¬
стоен, -йна за съжаление О ^ sein тъжа
uv. 7/, скърбя wv, 12 (über [4[ за); eine
'-е Rolle жалка роля
Traurigkeit /17 fsg тъга/ скръб/, печал /
Trau|ring т 1 венчален пръстен, халка./;
^schein т I венчално свидетелство;
свидетелство п за всъпване в 6paK;^ung
/ 17 венчавка / бракосъчетание п:
- zeuge т 7 свидетел т при сключване
на брак
Traverse [..w.J / 16 Arch траверса /
Trawler m 4 [iro:larJ Mar траулер m
Treber pl (beim Keltern) джибри pi npa-
шйни pl: (beim Bierbrauen при варене на
бира) каша /, утайка /
Treck т 6 (Zug) колона /, върволица /•
(Flüchtlingszug) колона /бежанци; (Aus¬
wanderung) преселение п
Trecker т 4 Tech = Traktor
Treff п 24 Kart спатия /
treffen <16//i6> vr (das Ziel erreichen) улуч¬
вам AI (улуча //], уцелвам AI [уцеля //];
übertr засягам Al [засегна E2];
(ап-)сварвам Al [сваря //], намирам
Al [намеря //]; (richtig erfassen) правя
uv. //, направям A2 [направя //] сполуч¬
ливо, улучвам; (begegnen) срещам AI
[срещна Е2)\ sich [4] - срещам се (с ня¬
кого). виждам се А1 [видя се //] (с няко¬
го); <лл) V/ попадам AI [попадна Е2\% на¬
тъквам се AI [натъкна се Е2] (auf [4\
на)0 der Blitz hat den Baum getroffen
мълния/ удари дървото, гръм т падна
в дървото (umg): diese Stadt war am
schwersten getroffen този град беше по¬
страдал най-много; übertr umg ihn hat
der Schlag getroffen той получи удар;
dieser Vorwurf trifft mich schwer този уп¬
рек ме дълбоко засяга; die Bemerkung
trifft ihn забележката се отнася до него;
der Maler traf ihn sehr gut художникът го
е предал много сполучлйво; ich habe es
im Urlaub gut getroffen през отпуската си
имах късмет, в отпуската ми вейчко бе¬
ше, както трябва; du triffst es heute gut
днес идваш точно навреме [в много
удачно време]; wir trafen uns auf der
Straße срещнахме се на улицата; ich
treffe mich heute abend mit ihm im Theater
ймам среща довечера c него в театъра:
es trifft sich gut, daß... добре стана, че...;
es traf sich, daß... случи се. че...; eine gute
Wahl ~ правя uv. II, направям A2 [на¬
правя //] сполучлив избор: ein
Abkommen — сключвам А! [сключа //]
спогодба; Maßnahmen - вземам AI
[взема Е (взех)] мерки; Vorbereitungen ~
für etw. [4] правя, направям приготовле¬
ния за нещо; eine Verabredung ~ угова¬
рям А2 [уговоря //] среща
Treffen /I 23 (Zusammenkunft) среша/(auch
Sp): Mil (Gefecht) сблъскван|е n. -ия, бой
m, -еве
TREIBEN 825
treffend adj сполучлив, умест|ен. -на, под¬
ходящ; т6ч|еп. -на
Treffer т 4 (Schießen) попадени|е п, -я; Sp
гол nt, -ове; (Lotterie лотария) печеливш
билет; übertr успех т, сполука/ късмет
т
trefflich adjотлйч|ен, -на, превъзходен, -на
Treffpunkt т 1 място п на срещата; сборен
пункт
treffsicher adj сйгур|ен, -на, точ|ен, -на,
вср|ен*. -на (при стрелба) (auch übertr)
Treffsicherheit / 17 точност / сигурност /
(при стрелба) (auch übertr)
Treib|achse / 16 Tech двигателна [задвиж¬
ваща] ос; ~ eis п 20/sg плаващи ледени
блокове р!
treiben <23/ЛЛ> >7 (Vieh добитък) карам
uv. А!, подкарвам AJ [подкарам AI]:
(weg^-) изгонвам А! [изгоня //] (aus [3]
от); Tech движа m\ II. задвйжвам AI
[задвйжа //]; (Metall метал) кова uv, 12.
изковавам AI [изкови 12], изчуквам AI
[изчукам AI]', (Nagel. Keil гвоздей, клин)
забйвам АI [забйя Е7] (in [4] в); (Тunnel
тунел) прокарвам AI [прокарам AI]
(durch [4] през); (Pflanzen im Treibhaus
растения в парник) отглеждам AI
[отгледам AI): vi <23/hby Bot напъпвам
А / [напъпя /7], раззеленявам се АI [раз¬
зеленея се ES]; (Teig. Hefe тесто, мая)
втасвам AI [втасам Al\, vi <23/.w> (Eis.
Boot. Ballon лед. лодка, балон) нося се
ui’, II, двйжа се uv. 12 О der Wind treibt
Staubwolken вятърът вдйга облаци прах;
das Vieh auf die Weide ~ изкарвам до¬
битъка на паша; den Feind in die Flucht
~ обръщам АI [обърна E2\ врага в бяг¬
ство: jmdn. zur Arbeit [zur Eile] - карам,
накарвам някого да работи [да бърза];
jmdn. zur Verzweiflung ~ довеждам AI
[доведа EI] някого до отчаяние; das
Wasser treibt die Turbinen des Kraftwerkes
водата двйжи турбините на електро¬
станцията; es treibt mich, dir zu sagen
... нещо ме кара да тн кажа ...; was treibst
du denn? какво правиш?; Sport ~ зани¬
мавам cc AI [занимая се £7] със спорт,
спортувам uv. АI; Sprachen ~ изучавам
АI [изуча //] езици; Luxus - живея uv,
Еб разточително; Unfug — върша uv, II,
извършвам AI [извърша //] безчйнства;
seinen Scherz mit jmdm. ~ шегувам се
uv, AS, правя си uv, 11, направям си А2
[направя си //] шега с някого; er treibt
826 TREIBEN
es noch so weit, daß... той ще я докара
дотам, че...; etw. zu weit — прекалявам
AI [прекаля //] с нещо, преминавам AI
[премина £2] всякакви граници; der
Baum treibt Knospen дървото напълва
[пуска пъпки]; der Baum treibt Blätter
дървото се разлиства [пуска листа]
Treiben п 23/sg (Tätigkeit) действия pl,
живот т, поведение п; (reger Verkehr)
движение л, оживление п (по улиците);
(Treibjagd) лов т с хайки О sein Tun und
— целият му начин на живот, животът
му; das Leben und — der Großstadt жи¬
вотът на големия град
Treiber т 4 Jagd викач т, гонач т; Tech
задвижващ елемент
Treib|haus п 22 парни|к т, -ци; оранжерия
у. ~ hauspflanze / 16 оранжерийно рас¬
тение; —jagd /17 лов т с гонки; ~ kraft
/14 Tech двигателна [задвижваща] сила;
-ladung / 17 MiI боеви заряд; —mine
/ 16 Маг плаваща мйиа; — 61 п 20 ди¬
зелово гориво; ~riemen т 4 Teck за¬
движваш ремък; —sand т l/sg подвиж¬
ни пясъци pl; —Stoff т 1 горйв|о п, -а
(за двигател)
trejdeln <Лй> v/ (Schilf кораб) влача uv, II,
тегля uv, II с въжета от брега
Treidelpfad т 1 пътека / покрай брега,
от която се теглят кораби
tremoli^ren <d/Л6> W Mus тремолйрам uv,
v, AI
Tremolo n 24 [pl auch Ji) Mus тремол|о n,
-и. тремолйране n
trennbar adj делим, отделйм, разделим
trennen </iA) vi деля uv, II, разделям A2
[разделя //]; отделям (von [J] от); sich
[4] — разделям се; отделям се (von [2]
от); vi: Radio gut — имам uv, AI добра
селектйвност O ein Wort in Silben —
разделям дума на срички; Kämpfende
— разтървавам AI [разтърва Е2] бйещи
се; jmdm. den Kopf vom Rumpf — отряз¬
вам АI [отрежа E4] някому главата; eine
telephonische Verbindung — прекъсвам
AI [прекъсна £2] телефонна връзка; das
Rundfunkgerät trennt gut радиоапаратът
е много селективен; eine Naht — поря
uv, II, разпарям A2 [разпоря //] шев;
den Kragen vom Kleid — отпарям яката
от роклята; er will sich von seiner Frau
— той иска да се разведе (с жена си);
ihre Ehe wurde getrennt бракът им бе
разтрогнат; sie konnte sich nicht von dem
Anblick — тя ife можеше да се откъсне
от гледката; (Т auch getrennt)
Trenn[messer п 23 ножче л, -та за разпаря-
не; —schärfe / 16 Radio селектйвност f;
—ung/17 разделяне п: отделяне л; раз¬
дяла/
Trennungs|strich т 1 Gramm тире л. -та.
знак т за разделяне; —wand / 14 раз¬
делителна стена; —Zeichen л 23 = Tren¬
nungsstrich
Trense/16 (вид) юзда/
trepplab adv надолу по стълбата; — ^uf
adv нагоре по стълбата
Treppe / 16 стълба f: стьлбищ|е л, -а О
die ~ hinaufgehen качвам се AI [кача се
//] по стълбата; die — hinuntergehen сли¬
зам АI [сляза El od слезна £2] по стъл¬
бата; umg zwei — n hoch на втория етаж;
umg eine — höher един етаж nö-röpe, на
горния етаж ^
Treppenabsatz т 2 площадка/на стълби¬
ще; -beleuchtung/ 17 осветление л на
стълбище; —geiänder л 23 перила pl [па¬
рапет Л1] на стълбата; —haus л 22 стъл-
бищ|е п. -а; — leiter /16 подвйжна двой¬
на стълба; —schritt т 1 Schi стъпало-
вйдно изкачване; —stufe / 16 стъпал|о
л. -а на стълба _
Tresor т 1* каса / за ценности; Ein трезор
т. хранйлищ|е л. -а
Tresse/16 галон т, ширйт т: МП нашйвка
/ О umg die — n bekommen произвеждат
ме подофицер
Trester pl* пращйни pl, джибри pl
Tret|auto л 24 детски автомобйл с педали;
-eimer т 4 кофа / за смет (капакът на
която се отваря с помощта на педали)
treten <15/.гя> vi стъпвам AI [стъпя //].
пристъпвам; <15//i6> м настъпвам,
стъпквам AI [стъпча Е4]. смачквам AI
[смачкам AI] с крак; (Pedal. Bremse пе¬
дал, спирачка) натйскам AI [натйсна
£2] с крак О näher — приближавам се
А1 [приближа се У/]; an die Seite [auf die
Seite, zur Seite] - отдръпвам се AI
[отдръпна се £2] настранй; ühertr auf
jmds. Seite - заставам AI [застана £2]
на нечия страна, помагам AI [помогна
£2] на някого; ans Fenster - заставам
до прозореца; auf den Balkon - излйзам
АI [изляза El] на балкона; gegen die Tür
- блъскам uv, AI, блъсвам AI [блъсна
£2] вратата с крак; ans dem Zimmer —
излйзам от стаята; ins Zimmer - влй-
зам в стаята; Unter [neben, vor] jmdu.
- заставам зад [до, пред] някого; nach
jmdm. ^ рйтам uv, AI, рйтвам Al [рйт-
на Е2] някого; etw. [4] mit Füßen ^ смач¬
квам нбщо с крака; übertr потъпквам
нещо; etw. [4\ in den Staub ^ стъпквам
нещо в калта (auch übertr); jmdm. [jmdn«]
auf den Fuß — настъпвам някого по кра¬
ка; sich [3] einen Dorn in den Fuß ~ ка-
бождам си Al [набода си Ef) крака на
трън; einen Weg durch den Schnee ^
утъпквам път през снега; Trauben ^
тъпча uv, Е4 грозде (за вино); den Takt
- тактувам uw А1 с крак; auf der Stelle
** стоя uv, II, тъпча на едно и също
място (auch ilBertr); der Schweiß trat ihm
auf die Stirn пот изби по челото му; ihr
traten die Tränen in die Augen очите й се
напълниха със сълзи; übertr jmdm. in den
Weg ^ изпречвам се Al [изпреча се II]
някому на пътя, попречвам на някого;
der Fluß ist über die Ufer getreten реката
излезе извън коритото си; in Erscheinung
^ появявам се AI [появя се //]; in (den)
Streik ~ обявявам Al [обявя II] стачка;
io Verbindung mit jmdm« ~ влизам във
връзка с някого; das Gesetz ist in Kraft
getreten законът влезе в сила
Trethebel m 4 педал m, крачен лост;
roller т 4 тротинетка с педал; ^mine
/ 16 Mil контактен фугас
treu adj вер|ен*. -на; (ergeben) предан; (ge¬
nau) точ|ен. -на О jmdm. od einer Sache
[i] - bleiben оставам Al [остана E2]
вер|ен*. -на на някого od нещо; wirst du
mir ^ sein? ще ми бъдеш ли вер|ен*,
-на?; jmdn. lieben обичам uv, А1 ня¬
кого предано; sie ist eine ~е Seele тя е
вярна [златна] душа; eine ^е Überset¬
zung точен превод; jmdm. etw. [4] zu
~-en Händen übergeben предавам.^/{пре¬
дам, -дадеш, (-дадох)] нещо в сйгурни
ръце; Jur предавам нещо на доверено
лице за временно управление '
ТгедЬгисЬ т 2 измяна /, вероломство п
treubrüchig adj веролом|ен. -на
Тгзд|е./ 16/sg вярност / О jmdm. die —е
halten оставам- AI [остана Е2] вер|ен*,
•на на някого; die -е brechen изменям
А2 [изменя //]; —е schwören кълна се uv,
Е2, заклевам се AI [закълна се Е2\ във
вярност; etw. [4\ auf ~ und Glauben geben
давам AI [дам, дадеш (дадох)] нещо на
доверие [на вяра]
Treueid т 1 клетва /за вярност; —händer
TRIEFEN 827
т 4 Jur доверени|к т. -ци; лице, на кое¬
то е поверено временно управление на
чуждо имущество .
trgplherzig adj чистосърдечен, -на, йс-
крен; —los adj невер|ен*. -на,
веролом(ен, -на
Treulosigkeit / 17 невярност /. веролом¬
ство п, изменничество п
Triade / 16 Phil триада /
Triangel т 4 Mus триъгьлни|к т. -ци (ин¬
струмент)
Triangulation / 17 (Vermessung) триангу-
лация /; — s|netz п 20 триангулачна мре¬
жа; —s|punkt т I триангулачна точка
Trias / Geol трйас т
Tribunal п 20* трибунал т
Tribüne / 16 трибуна /
Tribut т I Hist данъ|к т, -ци; дан / О
übertr der Mode den — zollen плащам А!
[платя //] данък [дан] на модата
tributpflichtig adj който е задължен да пла¬
ща даиъии
Trichine / 16 Zool трихина /
Trichter т 4 фунйя /• (Vulkan вулкан) кра¬
тер #иг (Bomben — ) взривна яма, кратер
т от бомба О übertr umg jmdn. auf den
richtigen — bringen разяснявам AI [раз¬
ясня //] някому нещо; übertr umg auf den
richtigen — kommen проумявам AI [про¬
умея Еб\ нещо, нещо ми става ясно
Trick т 6 трик т, -ове, хитрина/- ~auf-
nahme / 16 Kino трйкова [комбинирана]
снимка; —film т 1 трйкфилм т: — film¬
zeichner т 4 художни|к /и, -ци -мултип¬
ликатор
trieb prät von treiben
Trieb m 1 (Natur —) инстинкт m. нагон m;
(An —) порив m, п6дти|к m. -ци. импулс
m, (Neigung) склонност/, стремеж m (zu
[ij към); Bot издънка f; лсторас|ъл m.
-ли; Tech задвйжване n. задвижваш ме¬
ханизъм; wachse / 16 Tech двигателна
[задвйжваща] ос; - feder / 16 Tech дви¬
гателна [задвйжваща] пружина; übertr
подтик т, вътрешна подбуда; -kraft/
14 Tech двигателна [задвйжваща] сила;
übertr движеща ейла — wagen т 4 мот¬
риса/' —werk п 20 Tech задвйжващ ме-
ханйзъм; двигател т
t^fen < hb. auch ll/hbj vi капя uv. II (von
[J] ot)0 der Schweiß triefte ihm von der
Stirn пот / капеше от челото му; er
triefte von Schweiß пот капеше от него.
828 TRIFT
той беше потънал в пот; umg ihm trieft
die Nase носът му тече; mein Hut triefte
vom Regen шапката ми беше станала
вир-вода от дъжда
Trift / 17/sg (das Treiben des Viehs auf die
Weide) изкарване n добитъка на паша;
(der Weg dazu) път m към пасището;
(Weidewiese) пасище n; Mar дрейф m;
(Strömung) морско течение
triftig adj (wohlbegründet) основателен,
-на, обоснован; (überzeugend) убедйте-
л|ен, -на; (entscheidend) решаващ; (nicht
widerlegbar) неопровержймО ein ~er
Grund уважителна причйна
Trigonometrie / 16a,'sg Math тригономет-
рия/ '
trigonometrisch adj Math тригонометрйче-
ски
Trikot [..kp:, auch tri..] m 6 od n 24 трико
n O Sp Radfahren das Gelbe ~ жълтата
фланелка
Trikotagen [..ззп] pl трикотаж m, трико¬
тажни изделия pl
Triller m 4 Mus трйлер m
trillern (hby vi пея uv, E6, извйвам Al [извйя
E7\ трели (и за пойна гггица)
Trillerpfeife / 16 свирка /
Trilogie / 16а Ui трилогия /
trimmen <A6> vt Flugw уравновесявам Al
[уравновеся //]. балансирам uv, v, Al:
O Mar Kohlen — прехвърлям A2 [пре¬
хвърля //] въглища в помещението на
парните котли; ein Schiff ~ уравнове¬
сявам AI [уравновеся 11} кораб, като
разпределям А2 [разпределя 11} товара
му; einen Hund ~ стрижа uv, Е4, под¬
стригвам А1 [подстрйжа Е4} куче; umg
ein Kind auf Ordnung ~ приучвам AI
[приуча //] детето към ред, научавам
AI [науча //] детето на ред; jmdn. ~
подлагам А1 [подложа /7] някого на
усилена тренировка (за да го направя
физически издръжлив)
trinkbar adj год|ен, -на за пйене
Trinkbranntwein т 1 ракйя /
trinken <27/АА> vt пйя uv, £7, изпйвам AI
[изпйя £7]; vi пйя, пиянствувам uv, AI,
пияница съм va О Milch ~ пйя мляко;
eine Tasse Milch ~ изпйвам чаша мляко;
das Glas leer ~ изпразвам Al [изпразня
11} чашата, изпйвам чашата до дъно;
sich [4\ satt — напивам се, утолявам А1
[утоля //] жаждата си; er trinkt gern той
обйча да си попййва; auf jmds. Gesund¬
heit ~ пйя наздравица за някого, пйя
за здравето на някого
Trinker т 4 пияниц|а т, -и, пияч т (umg);
heilstitte / 16 диспансер т за алко¬
холици *
trinkfest adj който издържа на пйене
Trinklgelage п 23 гуля|й (-ят) т, -и, пиянст¬
во л; ~geld л 21 бакшйш т; ~halm т
1 сламка / (за пиене на разхладителни
напитки); ~kur / 17 Med лечение л с
пйене на минерална вода; ~ milch /
17(sg пастьоризйрано мляко; ~spruch т
2 тост т, -ове (auf {4} за); ~ wasser л
23jsg вода / за пйене, питейна вода
Trio л 24 Mus трйо л
Triode / 16 Radio триод т
Triole / 16 Mus триола /
trippeln <sn) vi ситня uv, 11, вървя uv, II с
дребни крачки
Tripper т 4 Med трйпер т
Triptyk od Triptik л 24 Verk разрешйтелн|о
л, -и (на моторни превозни средства за
преминаване на границата)
Tritt т 1 стъпка f: (Fußspur) auch следа
f: (Art des Auftretens) походка f: (Stoß)
ритнй|к m, -ци; (Fußbank) табуретка /
за крака O jmdra. einen ~ geben давам
А l [дам, дадеш (дадох)] някому ритнйк
(umg), рйтвам AI [ритна Е2} някого;
- halten вървя uv, II в крак; einen fal¬
schen ~ tun стъпвам Al (стъпя //] на-
крйво; übertr правя uv. 11, направям А2
[направя 11} погрешна стъпка
Trittbrett п 21 (Eisen-, Straßenbahn, Bus
влак, трамвай, автобус) стьпал|о п, -а;
~ leiter / 16 малка подвйжна стълба
Triumph т 1 триумф т
triumphal adj триумфал|ен, -на, тържеству¬
ващ .
Triumphbogen т 5 Hist триумфална арка
triumphieren <d/Ab> vi тържествувам uv,
А1 (fiber [4\ над) ‘
Triumphzng т 2 триумфално шествие
trivial [,.w..] adj тривиал|ен, -на
Trivialität [..w..]/17 тривиалност/, банал¬
ност /
trocken adj сух (auch übertr)-, (langweilig)
скуч|ен, -на, безинтерефн, -на О ~
werden изсъхвам А1 [изсъхна Е2}-, das
Brot - essen ям, ядеш (ядох) uv само
хляб; sich [4} ~ rasieren бръсна се uv, £2
с електрйческа самобръсначка; es regnet,
aber wir sitzen im Trockenen валй, но ние
сме на сушина; übertr umg auf dem ~еп
sitzen закъсал съм va (за пари) (umg);
übertr umg sein Schäfchen ins bringen
оплитам си AI [оплета си £1) кошница¬
та (umg); umg da blieb kein Auge - всич¬
ки се просълзиха; umg keinen ~en Faden
auf dem Leibe haben мок|ър, -pa съм va
до кости, вир-вода съм (umg)
Trockenanlage / 16 сушилна инсталация:
^batterie / 16a суха (електрическа) ба¬
терия f; — boden m 5 таван m за npo-
стйране (на пране); ^dock л 20 od 24
Mar сух док; dement w 20 El сух еле¬
мент, ^ fleisch и 20/sg сушено месо;
^•futtern 23/sg сухфураж; — fflttenmg /
17/sg хранене /1 на добитъка със сух
фураж: - gemüse п 23/sg сушени зелен¬
чуци pl; -haubе / 16 сешоар т; -'heit
/ 17 sg сухота f(auch übertr); (Dürre) су¬
ша /
trockcnlegen (a/hhy vt (Kind дете) подсу¬
шавам AI [подсуша //); (Sumpf мочур)
пресушавам, отводнявам AI [отвоДня
//]
Trockenlegung / 17 Landw пресушаване л;
отводняване л; — mauerwerk л 20 Arch
суха зидарйя: - milch /17/xg мляко л на
прах; — obst л 20/sg сушени плодове pl;
- platz т 2 мяст|о* л, -а за сушене на
пране (на открито); -rasierer т 4 елек¬
трическа самобръсначка; -Substanz/17
сухо всшсство
trocknen (hb') vt суша uv, II. изсушавам
Al [изсуша //]; Landw пресушавам,
отводнявам А1 [отводня //]; vi (sn) съ¬
хна ui'. Е2, изсъхвам А1 [изсъхна Е2\
Troddel / 16 пискюл т
Trödel т 4/sg umg вехтории pl, стари неща
р/. боклуци pl {umg) О übertr umg ich
habe den ganzen - satt дотегна ми ця¬
лата гази история
Trödelei, / 17 туткаие л {umg), шляене п
Trödelmarkt т 2 бйтпазар т
trödeln (hb) vi търгувам uv, Al със стари
неща; übertr (langsam arbeiten) тупгкам
се uv. Al {umg), разтакавам се uv, Al.
мая се uv. Е5; (langsam gehen) влача се
uv. 11, едвам се мъкна uv, Е2
Trödler т 4 вехтошар т
troff prüf von triefen
trog prüf von trügen
Trog m 2 корйт|о n, -a; (Back*’) нощви pt
Troll m 1 Myth гном m, -ове
Trolleybus [troli..] m la тролейбус m, тро¬
лей m. -и •
Trommel / 16 Mus барабан m, тъпан m;
TROPFENWEISE 829
Tech барабан m; цилйнд|ър m, -ри O
die — schlagen [rühren] бия uv. II барабан
Trommel|fell л 20 Anal тъпанче n. -та (на
ухото); Mus кожа / на барабан; -'Teuer
п 23 МИ барабанен огън
trommeln (hb) vi бия uv, 11 барабан О
mit den Fingern auf den Tisch *» барабаня
uv. 11 c пръсти по масата; mit den Fäu¬
sten gegen die Tür - удрям A2 [удйря
//] c юмруци по вратата; der Regen trom¬
melt auf das Dach дъждът тропа по по¬
крива
Trommel|schlag т 2 бйене л на барабан;
-stock т 2 папка/на барабан; —wirbel
т 4 тремоло п на барабан, непрекъс¬
нато бйене на барабан
Trommler т 4 барабанчик т, -ци
Trompete / 16 Mus тромпет т, тръба /
О die - [auf der — ] blasen свйря uv, II
на тромпет [с тръба]
trompeten (d/hby vi свйря uv, II на тромпет
(с тръба]: (Elefant слон) тръбя му. 12;
umg (sich schneuzen) издухвам си AI
[издухам си А1\ носа шумно
Trompeter т 4 тръбач т, тромпетйст т
Tropen pl Ceogr тропици pl; ~ ausführung
/ 11/sg изпълнение л за ползване в тро-
пйчески страни; — fcstigkeit / Ч/sg
устойчивост / на тропически условия;
—lieber п 2i/sg Med тропйческа мала¬
рия: —heim т I корков шлем; — klima
л 24 тропически климат; i—krankheit / 17
тропйческа болест
Tropf т 2 глупа|к Л1. -ци, найвни|к т, -ци
О ein armer — клетник т, нещаст¬
ник т
tröpfeln (hb} IV капвам AI [капна E2J (кап¬
ки в очи, нос и др.): (hb, sn> vi капя uv.
Е4. капвам, стйчам се AI [сте|ка се.
-чеш се (стекох се)] капка по капка О
eine Arznei in die Augen — капвам ле¬
карство в очите; es bat nur getröpfelt са¬
мо прокапа дъжд
tropfen (hb, .тл> vi, капя uv, E4, стйчам се
АI [стс|ка се, -чеш се (стекох се)] капка
по капка; <ЛА) vt капвдм (капки в очи,
кос и др.) О das Blut ist aus der Wunde
getropft кръвта капеше от раната; die
Kerze hat getropft свещта капеше; die
Bäume — капе от дърветата; ihm tropft
die Nase носът му тече
Tropfen m 4 капка /
tropfenweise adv на капки
830 TROPFENZÄHLER
Tropfenzähler m 4 гутатор m, калкомер m
Tr9pfstein m I Min сталактит m; (empor¬
steigend) сталагмит m; -»höhle /16 пе¬
щера / със сталактити и сталагмити
Trophäe / 16 трофе|й т, -и
tropisch adj тропически
Troß т 1 Mil обоз т; (Gefolge) свита /•
(Schar) гьлпа /
Trosse f 16 кабел т; Маг въже п. -та
Trost т 2/sg утеха /, утешение п О
jmdm. ~ spenden [zusprechen] утешавам
АI [утеша II] някого; zu deinem kann
ich dir sagen, daß... за твое успокоение
мога да кажа, че...; umg du bist wohl nicht
recht bei -»е! ти май не си с ума си!
(umg)
trost(bediirftig adj нуждаещ се от утеха;
~ bringend adj утешйтел|ен, -на
trösten <AA> vt утешавам AI [утеша //]; sich
[4] ~ утешавам се, успокоявам се AI
[успокоя се //] (mit [J] с), намирам AI
[намеря II] утеха (mit [J] в)0 sich [4\
über einen Verlust ~ примирявам се AI
[примиря се II] със загубата
Tröster т 4 утешйтел т
tröstlich adj — trostreich
trostlos adj (Person лице) безутеш|ен, не-
утешйм, отчаян; (Lage положение)
отчайващ; (Leben живот) тьж|ен, -на,
безрадостен, -на; (Gegend местност)
пуст, еднообразен, -на
Trostjlosigkeit fMjsg безутешносг/, неуте-
шймост /‘ (Hoffnungslosigkeit) безнаде¬
ждност /■ (Verzweiflung) отчаяние п;
-»preis т 1 утешителна премия [награ¬
да]
trostreich adj утешйтел|ен, -на; übertr успо-
койтел|ен, -на
Tröstung / 17/sg утешение п, утеха /
Trostwort п 20 утешйтелни думи р!
Trott т 1 бавен тръс т; überir еднообразие
п, шаблон т Оübertr es geht immer im
alten ~ всичко си върви по старому
Trottel т 4 umg глупа|к т, -ци, мухльо т,
-вци '
tr9ttelhaft adj глупав, като глупак [мухльо]
trotten </;/?, snj vi вървя uv, II тежко, бав¬
но, влача се uv, II
Trottoir [trotoa:r] n 20? тротоар m
trotz präp [2. auch j] въпреки O -» allem
[all(e)dem] въпреки всичко
Trotz m lfsg (Eigensinn) инат m, твърдо¬
главие n; (Hartnäckigkeit) упоритост f;
(Unfügsamkeit) непокорство n O aus
~ от инат; jmdm. od einer Sache zum
-» напук на някого od нещо (umg); dem
Verbot zum ~ въпреки забраната; jmdm.
~ bieten противопоставям се A2 [про¬
тивопоставя се //] на някого
trotzdem I. adv въпреки това, при все това;
II. conj въпреки че, макар че
trotzen <АА) W (Kinder деца) упорствувам
‘uv, Al. инатя се uv, II; (Trotz bieten)
противопоставям се А2 [противопоста¬
вя се II] (jmdm. od etw. [}] на някого od
нещо) <> der Versuchung ~ устоявам AI
[устоя /7] на изкушението, боря се uv, II
с изкушението; der Gefahr ~ не се боя
uv, 12 от опасности; mit jmdm. — сърдя
се uv, II на някого; diese Pflanze trotzt
jeder Kälte това растение издържа на
(всякакъв) студ
trotzig adj (starrköpfig) упорит, твърдо¬
глав; (eigensinnig) своенрав|ен, -на;
(herausfordernd) предизвикателен, -на
Trotzkopf т 2 (Kind дете) инат т
trüb(e) adj (Flüssigkeit. Glas течност, стък¬
ло) мът|ен, -на; (Wetter време) мъглйв;
(Licht светлина) слаб, мъждйв, блед;
(Gedanke мисъл) мрая|ен. -на. тъж|ен.
-на О ~е Augen очй р! без блясък, мъ¬
тен поглед; umg im* -»eu tischen ловя uv.
II рйба в мътна вода (umg)
Trubel т 4fsg (Menschenmenge) навалица
/, блъсканица /• (Unordnung) бъркотйя
/ суматоха /
trüben </iA> vt (Flüssigkeit течност) мътя
uv. II. размътвам AI [размътя /7]; übertr
помрачавам AI [помрача /7]; sich -»
размътвам се; помрачавам се; (Himmel
небе) заоблачавам се О kein Wölkchen
trübte den Himmel на небето нямаше
нйто едно облаче; Tränen trübten seine
Augen сълзй замъглйха очйте му; sie
kann kein Wässerchen ~ тя и на мрав¬
ката път не минава
Trübsal / 12 тъга /. печал /. горест / О
übertr umg — blasen в мрачно настрое¬
ние съм va, нямам uv, AI настроение
trübselig adj (niedergeschlagen) потйснат,
унил; (mürrisch) мрач|ен, -на, навъсен;
(jämmerlich) жал|ък, -ка, плачев|ен, -на
(за остатъци)
Trübseligkeit / П/sg. Trübsinn m 1 /sg уни¬
ние n. мрачно настроение, меланхолия
/
trudeln (да) vi Flugw: das Flugzeug trudelte
[kam ins Trudeln] самолетът полетя на¬
долу, самолетът полетя в свредел; umg
(schlendern) шляя се uv, Е5, разтакавам
се uv, Al
Trüffel / 16 Bot трюфел m
trug prät von tragen
Trug m ]/sg: mit Lug und ~ c лъжа и из¬
мама
Trugbild л 21 оптическа измама, привиде¬
ние п, прйзра|к т, -пи; (Bild der
Phantasie) плод т на въображението,
илюзия /, мираж т
trügen <40/ЛА> V/ мамя uv. II. измамвам
А1 [измамя //]
trügerisch adj измамлив, лъжлив
Trugschluß т 2 погрешно заключение, по¬
грешен извод
Truhe / 16 ракла /. сандъ|к т. -ци за дрехи
Trümmer pl+ (Stücke) парчета pl; (Reste)
останки pl; (Ruinen) развалинй pl; in —
gehen разбйвам се A I [разбйя се Е7\ на
парчета, разрушавам се А1 [разруша се
//], превръщам се ,4/[превърна се Е2] в
развалинй; in ~ schlagen разбйвам на
парчета, разрушавам, превръщам в
развалинй; die Stadt lag in ~ n градът се
бе превърнал в развалинй
Trümmer [beseitigung / 17 разчйстване п на
развалинй; —feld п 21 развалинй pl, ку¬
пища pl развалинй: -'■häufen m 4 куп т,
-ища развалинй *
Trumpf т 2 Kart коз т, -ове О — spielen
играя uv, Е7 коз; übertr wng alle Trümpfe
ausspielen използвам uv. v, Al вейчките
сй козове [възможности]; übertr Grün ist
~ зеленият цвят е днес на мода
Trunk т 2 (Getränk) напитка /, (Schluck)
глътка / (Trinksucht) пиянство п. пйене
п О einen — tun пйя uv, Е7 нещо; einen
' Wasser zu sich [3] nehmen сръбвам Al
[сръбна E2\ глътка вода; wie wär’s mit
einem kleinen ~? да бяхме сръбнали не¬
що?, няма ли да пййнем нещо?; sich [4]
dem — ergeben пропйвам се Al [пропйя
се E7J
trunken adj пиян О übertr vor Freude ~
опиянен от радост; von [vor] Begeisterung
~ вън от себе си от възторг
Trunkenbold in 1 пияниц|а т. -и; ~ heit /
l 7/.vj? пияно състояние; übertr опиянение
и, упоение п
Trunksucht / 17/jg пиянство л, алкохо-
лйз|ъм (-мът) т
trunksUchtig adj отдаден на пиянство
Trupp т 6 група /(от хора); Mil команда
/ отделени|е л, -я, група /, малък отред
Truppe / 16 войсково поделение, войскова
част; — п pl войска; Theat трупа /
TUBERKULOSEKRANK 831
Truppenjansanunlung / 17 МИ струпване л
на войски; ~ bewegung / 17 МИ при-
двйжване л на войски; ~ dienst т I МИ
строева служба
Trüppenstab т 2: Mil allgemeiner ~ общо-
войсковй щаб
Truppenteil т 1 МИ (военна) част f: allge¬
meiner ~ общовойскова част
Truppenübung / 17 МП войсково учение;
^Übungsplatz т 2 МИ учебен плац; по¬
лигон т; ~ Umgruppierung / 17 МП пре-
групйраие л на войскйте: ~ Verbandplatz
т 2 МИ баталионен медпункт (меди¬
цински пункт); -«-Verlegung/17 МИ пре¬
хвърляне л на войскй
Trust [trast] т 1 od 6 Wirtsch тръст т. -ове
Trut|hahn т 2 пуя|к т, -ци; ~henne / 16
пуйка /
Tschako т 6 (вид) униформена полицейска
шапка
Tschecbleт 7 чех т; —In/18 чехкйня/
tschechisch adj чешки
Tschechoslowake т 7 чехослова | к т, -ци
Tschechoslowakei / Hist Чехословакия /, in
der — в Чехословакия
tschechoslowakisch adj Hist чехословашки
0 die Tschechoslowakische Sozialistische
Republik Hist Чехословкшка социалис¬
тическа република
tschjlpen (hby vi (Sperling врабче) цвъркам
uv, Al. цвъртя Mv. 12, цвърча uv, 13. чи-
рйкам uv. Al
T-Träger m 4 Tech Т-образна греда
Tuba / i 5a Mus туба f; Anal (Ohrtrompete)
Евстахиева тръба; (Eileiter) яйцепровбд
m. Фолопиева тръба
Tube / 16 (Zahnpaste, Senf паста за зъби.
горчица) туба/- = Tuba
Tuberkel т 4 od f 16 Med туберкула /. въ-
зелче п. -та
Tuberkel|bakterium л 28. —bazillus т 11 ту¬
беркулозна бактерия, туберкулозен ба¬
цил -
tuberkulös adj туберкулоз|ен, -на
Tuberkulose / 16 lsg. А bk ТЪ od Tbc тубер¬
кулоза'/' - bekämpfung / 17/sg борба /
c туберкулозата
tuberkulosekrank adj туберкулозен, -на.
бол|ен, -на от туберкулоза, туберкулоз¬
но б6л|ен, -на
832 TUCH
Tuch n 20 вълнен плат. с«кн|о л. -i; n 22
кърпа./; (Hals~) шал m, -ове, шалче л,
-та; (Kopf~) кърпа /за глава; (Hand-'*)
кърпа /за лице, пешкир m;(Taschen'c)'
носна кърпа, кърпа /, кърпичка /;
(Wisch ~) кърпа /за бърсане
Tuchfühlung / 17jsg: mit jmdm. in ~ stehen,
mit jmdm. ~ haben стоя uv, II непос¬
редствено до някого (така че леко го
докосвам); überir umg поддържам uv. Al
непрекъсната връзка с някого, в по¬
стоянен контакт съм va с някого
tüchtig I. adj (fleißig) работлив, усърд|ен,
-на: (fähig) спос6б|ен. -на; (gut) доб|ър,
-ра; umg (groß) голям*. значйтел|ен, -на^
порядъч|ен. -на О er ist sehr ~ in seinem
Fach той е много добър специалист, той
си познава работата много добре; eine
~е Leistung голямо постижение II. adv
umg (viel) много, здравата (umg); по¬
рядъчно
Tüchtigkeit / 17/sg работлйвост f; способ¬
ност /
Tücke / 16 коварство п. лукавство я О
umg mit List und - etw. erreichen постй-
гам AI [постигна £2] нещо c голяма
мъка; трябва да употребя всйчхи сред¬
ства. за да постйгна нещо
tückisch adj ковар|ен, -на, п6д|ъл, -ла О
’ eine ~е Krankheit коварна болест
Tüftelarbeit / 17 umg трудна работа; ра¬
бота. която изйсква много внимание,
умение и търпение
Tüftelei / 17 umg мъдруване п: педантйч-
ност /■ (Tüfteleiarbeit) трудна [завърза¬
на] работа
tüfteln <АЬ> V/ (grübeln) мъдрувам uv, Al;
блъскам си uv, А1 главата (an [3] над);
майсторя uv, 11 (an etw. 13] нещо)
Tugend / 17 добродетел/
tugendhaft adj добродетелен, -на
Tugendspiegel т 4 überir образ|ец т, -цй
на добродетелта
Tüll т 1* Text пол т, -ове
Tülle / 16 (Teekanne, Wasserkessel чайник)
чучур т, чучурче п, -та
Tulpe / 16 лале и, -та; ~ n|zwiebel / 16 лу¬
ковица f от лале
tummeln, sich [4] <hb> (Kind дете) тичам uv.
Al. лудувам uv. Al: (sich beeilen) бър¬
зам uv, AI: побързвам Al [побързам
Al); v/: ein Pferd ~ разхождам AI [раз-
хбдя //], разкарвам AI [разкарам Al)
кон
Tummelplatz m 2 място* n, -а за игра, иг-
рйщ|е п, -а (за деца)
Tümmler т 4 Zool (вид делфин) морска
свиня
Tumor т 9а Med тумор т
Tümpel т 4 локва /. вир (-ът) т, -ове, гьол
т, -ове. езерц|е л, -а .
Tumult т I (Lärm) шум л». врява/' (Auf¬
ruhr) вълнсни|е л, -я, размирица /
tumultuarisch adj шум|ен, -на, размйр|ен,
-на, бу|ен. -йна
tun <38/hb} vt правя uv, 11, направям А2[на¬
правя II], върша uv, 11, извършвам AI
[извърша /I]; (zufügen) причинявам А1
[причиня II] (jmdm. etw. [4] някому не¬
що); umg (setzen, legen, stellen) слагам
Al [сложа II], поставям А2 [поставя /7].
турям А2 [туря 7/]; vi (vorgeben) правя
се на, преструвам се А1 [престоря се /7].
давам си А1 [дам си, дадеш си (дадох
си)] видО seine Pflicht ~ изпълнявам AI
[изпълня II] дълга си; einen Schwur ~
заклевам се А1 [закълна се Е2, Aorist
auch заклех се]; einen Schrei ~ извйквам
А1 [извйкам А 7], изкрещявам А1 [изкре¬
щя 77]; einen Seufzer — въздъхвам Al
[въздъхна £2]; ich habe mein Bestes getan
направих всичко, което завйси от мене;
jmdm. Unrecht ~ постъпвам AI [постъ¬
пя 77] несправедлйво с някого: jmdm.
einen Gefallen ~ правя някому услуга;
jmdm. seinen Willen tun изпълнявам Al
[изпълня 77] волята на някого; Salz in
das Essen ~ слагам сол в яденето; ich
habe noch zu ~ ймам uv. А1 още работа;
ich habe damit nichts zu ~ нямам uv, АI
нищо общо c това; was tut das schon?
какво пречи това? das tut nichts нищо
няма от това, това не пречи нйщо; ег
würde gut daran tun, bald zu schreiben до¬
бре ще направи да пише по-скоро; es tut
mir leid-съжалявам; sie tut mir leid жал
ми е за нея, съжалявам А1 [съжаля /7]
я; es tut mir weh болй ме; sie tut immer
sehr freundlich тя се прави вйнаги на
много любезна; tu nicht so beleidigt! не
се правй на обиден, не си давай вид, ка¬
то че ли си обиден; er tut, als kenne er
uns nicht той се държи така [той се пра¬
ви], като че ли не ни познава
Tun л 23jsg действия pl. постъпки pl. дела
р! О sein - und Lassen [Treiben] животът
му, начинът му на живот
Tünche / 16 (Kalkbrühe) варно мляко;
ühertr umg лустро n (umg); външен, при¬
виден блясък
tünchen <ЛЛ> V/ боядисвам AI [боядисам
AI]* варосвам АI [варосам А1]. бада-
носвам AI [баданбсам AI]
Tundra / 15а Geogr тундра f
Tunes|ien [Jan] п 23 Тунис т (страна); - ier
[Jar] nt 4 жител т на Тунис, тунезй|сц
»I, -йци, hierin [..iar..] f 18 жителка / на
Тунис, тунезййка /
tunesisch adj туниски
Tunichtgut т I (gen auch -) нехранимайко
nt, -впи; хайман|а nt, -й (umg); umg (Kind
дс i е) злоетбрни|к -ци, пакостни|к пи
-ни
Tunke / 16 сос пи -овс
tunken <ЛА> г/ топя uw //. топвам AI [топ¬
на £2]. потопявам AI [потопя II]. по¬
тапям А2 [по I опя //] (elw. [4\ in [4] нещо.
в)
tunlich (itfj (raisam) прспоръчйтел|ен, -на,
подходящ; ^st adv по възможност
Tunnel т 4 otI 6 тунел т
Tüpfel т 4 öd п 23 = Tüpfelchen
Tüpfelchen п 23 точка /. гбчица / <у
ühenr aufs genau точно, както трябва,
до съвършенство
tupfen <ЛА> 17 (berühren) лйпам и\\ AI, до¬
* пйрам AI [до|пра. -преш (-прах)]. докос¬
вам AI [докосна Е2\; Med туширам мг.
I. AI; (mit Tupfen versehen) напъстрям
A2 [напъстря II] с точки <у Salbe auf eine
Wunde — намазвам АI [намажа Е4] ле¬
ко с мехлем рана; sich [)] den Mund mit
einer Serviette избърсвам си AI [из¬
бърша си E4] леко устата със салфетка
Tupf|en т 4 точка /. капка /; ^ег т 4 Med
тампон т
Tür / 17 врата / bei verschlossenen ^en
нрн закрити врати; йЬепг umg mit der
- ins Haus fallen започвам AI [започна
E2\ без заобикалки: der Winter steht vor
der ^ зимата наближава: umg jmdn. vor
die - setzen изгонвам А! [изгоня //)
някого: zur - hereinkommen [hinausge¬
hen] влизам А! [вляза* El] (излйзам)
през вра [ага
Türangel / 17 наша / па врата
Turban т 1* тюрбан т
Turbine / 16 Tech турбина /
Turbinentriebwerk п 20а турбореактивен
двигател
Turbogenerator т 9а El iyp6oiciiepaiop т:
TURNLEHRER 833
^ propflugzeug п 20 турбовйтлов само¬
лет; ^ proptriebwerk п 20 турбовйтлов
двигател
Tur|flügel т 4 крйл|6 н. -а на врата: ^fül-
lung / 17 (Halle aus Glas) стъкло n на
врата: (Platte aus Holz) табло n на вра-
ia; ^ griff m 1 дръжка / на врата; ^hüter
m 4 вратар m
Türke m 1 гур|чин m. -ци
Türkej / 17 Турция /О in der ^ в Турция
Türkin / 18 гуркйня /
Türkis m I Min поркоаз m
türkisch adj турски
türkasfarben adj тюркоаз|ен, -на (цвят)
Türklinke / 16 дръжка / на врата
Turkmenje m 7 гуркмен nt; ^ien [Jan] n 23
Туркмения I; n j 18 туркменка /
turkmenisch adj туркменски
Turm m 2 кула /, Schach топ nt, -овс;
(Kirche) камбанария /: Hist (Gefängnis)
гъмнйчна кула, тъмнйца f; ^drehkran nt
I Tech въртящ кулокран
'türmen« sich <///>> (sich anhäufen) зрупам
cc uv. AI. iiuipyiinuM cc А! [натрупам
cc AI]
:türmen <v//> i7 umg (wcglaufcn) избягвам
AI [избятм AI]
Türmer nt 4 пазач nt па кула
Turmfalke nt 7 Zoo! керкенез m
turmhoch adf мпбю висок / iihertr jmdn.
- überragen сюя uw И далеч по-високо
oi МЯКОЮ. превъзхождам мг. А! някого
мпбю
Turm|schwalbe / 16 Zool бързолег т;
^springen п 23Lsg Sp скокове във вода:
-^uhr / 17 часовник т на кула: i рилски
часовник
Turnanzug nt 2 Sp анцуг т, -зи
turnen <ЛА> п шрая мг. Е7 гимнастика
. am Barren [Reck] ^ трая на успо-
редка [ loci]
Turn len п 23 \g i имнаешка 1: ^ег ш 4 i им-
iiac I й|к пи -ни
turnerisch adj I имнастчсски
Turnfest п 20 физкулурсн празник: ^-ge¬
rat п 20 1нмнас|йчсски уред: ^ halle /
16 1имнас|йчсски [фйзкулгурсн] салон,
спорта зала: ^hemd п 25 спорта фла¬
нелка: ^hose ( 16 спортни гащета р!
Типдег п 20* Sp състезами|с п. -я, турнйр
пи Hist турнйр т
Tumjlehrer т 4 учител т по [имнаегика
[физкултура): platz nt 2 физкултурна
5' Ht!MvK«w1i..мирски речник
834 TURNUS
площадка: -schuh »i I гимнастйческа
обувка: '-stunde / 16 час (-ът) m. -ове
по гимнастика [физкултура]; - Übung /
17 гимнастическо упражнение
Turnus т (pl 1а) цйк|ъл мт. -ли; (festgelegte
Reihenfolge) ред (-ът) »», -ове О im
vierzehntigigen - на всеки две седмици
Тйг|б(Тпег nt 4 автомат т за отваряне на
врата (в жилище): -Schließer т 4 ав¬
томат т за затваряне на врата: Theat
разпоредйтел /и: -schild п 21 табелка
/[фирма /] на врата; - schloß п 22 брава
/(на врата): "-schwelle/16 праг /и. -ове
на врата
Türspalt /» 1: durch den — schauen поглеж¬
дам AI [погледна £2] през открехнатата
врата
Turteltaube f 16 ZooI гургулйца/
turteln (Ithy е/ гукам mv, Al
Tusch m 1 od 6 Mus туш m
Tusche / 16 туш hi. -ове
tuscheln </>/>) и/ шушукам мг, Al O sie tu¬
schelten miteinander те си шушукаха: vt:
jmdm. etw. [4] ins Ohr — шепна uv, E2,
пошепвам A l [пошепна £2], пошушвам
Al [пошушна E2\ някому нещо
tuschen </;/>) 17. vi (malen) рисувам uv, Al
c туш: (zeichnen) чертая uv, E7 c туш;
туширам мг, v, AI: vt auch нарисувам
u
U-Bahn = Untergrundbahn
übel adj (schlecht) лош; (böse) auch зъл, зла:
' (widerlich) лош, неприят|ен, -на, отвра-
тйтел|ен, -на (за миризма, вкус и др.)0
einen üblen Ruf haben излязло ми е лошо
йме: ein übles Ende nehmen свършвам А l
[свърша //] лошо [зле]; mir ist — лошо
ми е; mir wird — става ми лошо, при¬
лошава [призлява] ми; etw, [7] bekommt
mir - нещо ми действува зле, нещо не
ми понася; es geht Ihm — не му върви,
работите му вървйт зле; umg ~ dran sein
в тежко положение съм va; загазил съм
(u»tg); von jmdm. — sprechen говоря uv,
II лоши неща за някого, злословя uv,
г. А/ с туш: начертавам AI [начертая
£7\ с туш
Tüte/ 16 книжна кесйя. фуния /
tuten <йЛ> 17 свйря мг, //, изсвирвам AI
* [Изсвиря //] (със сирена, клаксон) О
auf einem Horn - надувам Al [надуя £7]
рог: iihertr umg von Tuten und Blasen keine
Ahnung haben нямам uv. Al и понятие
от нещо
Tuttel Mi 4 od n 23 = Tütteichen
Tüttelchen n 23 точица / O iihrrtr kein —
нищо: kein - mehr oder weniger нито
грам повече йли по-малко
Twist т i (Zwirn) концй pl за кърпене на
чорапи: т 6 (Tanz) туйст т _
Тур т 9 od Typte m W тип (-ът) т,
-ове
Type / 16 Тур буква / (металическа); umg
скйца / зодия / (umg)
Typhus ui Med тиф m
typisch adj типйч|ен. -на. характер|еи, -на
typisieren <d//;6> vl типизирам мг, г. Al
Typofgraph m 8 типограф m; —graphjj /
16a типография /. печатарско изкуство,
книгопечатане м
typographisch adj типографски, печатарски
Typus т N — Тур
Tyrann Mi 8 тиран т
Tyrannei / 17 тиранйя /
tyrannisch adj тиранйч|ен. -на
tyrannisieren <d//j/»> vt тиранизйрам мг
r. AI
II по нечий адрес; ich bitte nicht — Lust,
zn... ймам (голямо) желание да..., с го¬
лямо удоволствие бих...; sie muß es wohl
oder - tim ще не ще тя трябва да го
направи
Übel м 23 (Böses) зло н. злина / (Mißge-
' schick) беда / нещастие п; geh (Erkran¬
kung) болест f, страдание и О ein not¬
wendiges - необходимо зло; ein chro¬
nisches — хроническо страдание; von
einem — betroffen werden сполетява ме
нещастие [беда]; von zwei — n das kleinere
wiblen от две злинй избирам AI [избера
£J] по-малката *
Übelbefinden n 23fsg Med неразположение
n
übelgelaunt adj в лбшо настроение O ~
sein в лошо настроение съм va, нямам
uv, Al настроение
übelgesinnt adj враждебно [зле] настроен
* (gegen [4] към, спрямо)
Übelkeit / 17 sg Met! (Brechreiz) гадене n:
(Unwohlsein) прилошаваш: n. слабост /
dieser Geruch erregt mir ^ от тази
миризма ми сс повдига [ми се повръща,
ми призлява]
übelnehmen < 16а hh) \ч сърдя се i/v. /У. раз-
сьрлвам се .-I/ [разсърдя се //]. обиждам
сс AI [обидя сс //] (jmdm. etw. [4] ма
някою за nemo) \ nehmen Sie es mir
nicht übel! nc ми се сърдете!, не сс за-
cHiaiiic!
übel | nehme risch ad/ който лесно се обижда,
обидчйв: -riechend ш/j злов6н|ен. -на.
смрадлйв
Übeljstand т 2 зло д, нередност f\ нслъ|г
пк -зи (а общсс!вения живот), ^tat / 17
з.юдеяии|с /г -я. нрестъп:!сии|е и. -я:
^täter ш 4 злоде|й т. -и. пресгьпни|к
пк -1111
ubeltun <3Na /;/>> vi причинявам AI [при¬
чиня //] lio (jmdm. на някого)
übelwollcn <а. prth sg will, willst, will /;/>>
vi желая i/v. E7 зло (jmdm. някому):
-d r/c// нелоброжелаге i|ch. -на
üben </r6) vf. vi упражнявам AI [упражня
//]: Mus auch упражнявам се на; Sp тре¬
нирам uv, v, AI; sich [4] - упражнявам
се (in [J] по. b)v Geduld — проявявам
AI [проявя //] търпение (gegen [4] към):
Nachsicht ~ проявявам снизхождение
(mit [J] към): Gewalt ~ упражнявам на¬
силие: Kritik ~ правя мг. II. направим
.42 [направя //] критика (an jmdm. на ня¬
кого). критикувам V. uv. Al (an jmdm.
някого): Rache ~ an jmdm. отмъщавам
Al o<t отмъстявам Al [отмъстя //] на
някого: auf der Geige - упражнявам се
на цигулката: Klavier - упражнявам се
на пианото: ein Konzert - уча мг. II. за-
учавам .41 [зауча //] Koimepi: sich [4] im
Lesen [Schreiben. SchwimmenJ - упраж¬
нявам се в четене [писане, плуване], уча
се да чета [пиша. плувам]
über I. pn'ip ].?] ml [*/] 1. [Ort място) над.
npci. по. das Bild hängt - dem Bett кар¬
тната виси над креват: er hängt das
Bild - das Bett roii окачва картината
пад креват: ^ dem Meeresspiegel над
морско io равнище: - den Platz gehen
минавам AI ]мйна E2\ през площада:
dieser Zug fährt nicht - Dresden този
влак не минава през Дрезден: einen Pul¬
lover die Bluse ziehen обличам А!
|об|лска. -лечеш (-лякох)} пуловер върху
блуза I а: - Berg und Tal през планини
и долини: 2. {Zeit време) [4] ml [J] през.
Oberarbeiten 835
по време на, по, след; er liest das Buch ~
die Ferien той ще прочете книгата през
ваканцията; — Nacht през нощта; die
Nacht ~ hat cs geregnet цялата нощ валя
дъжд; er ist ~ Mittag zu Hause той е в
къщи по обед: heute ~ acht Tage след
осем дни; er ist ~ dem Lärm aufgewacht
той се събуди от шума; 3. (übersteigen
eines Maßes прехвърляне на мярка) [4\
над. повече от: Kinder ~ acht Jahre деца
/над осем години; es dauerte ~ ein Jahr
мина [продължи] повече от година;
jmdn. alles lieben обйчам мг. А! няко¬
го повече от всичко; es geht nichts ~ die
Gesundheit нищо не е по-ценно от здра¬
вето; 4. (Wiederholung повторение) [4\
след;0 Fehler ~ Fehler грешка след
грешка: II, adv wng: er wurde ~ und ~
rot гой цял почервеня; ich habe noch zwei
Mark - останали са ми още две марки;
jmdm. in etw. [j] ~ sein превъзхождам
uv. AI някого в нещо
überall adv навсякъде •' jmdn. - suchen
i ьрея мг. II някого навсякъде: wo
навсякъде. къдего: ~ und nirgends на¬
всякъде и никъде
überallher adv von - отвсякъде, от всички
ciрани
überallhin adx навсякъде, във всички по¬
соки
überaltert adi твърде остарял*, престарял*;
ühcrir (allmodisch) старовремски, ста¬
ромоден. -на. отживял* < das Dorf ist
- в селото са останали само стари хора
Überangebot п 20 Wn-tsch свръхпредлагане
’ н (an [.t] па) (стоки и др.)
überanstrengen, sich [4] <b hh) преуморя¬
вам cc AI [преуморя сс //]. пресилвам
се AI [пресиля сс //] (mit [J] od durch
[•/] с): <Ь />/>) 17 преуморявам, пресилвам
(mit [J|. durch [•/) с)
Überanstrengung / 17 преумора J. нреейл-
B.IIIC II
überantworten <b ///>> vi. das Kind der Gro߬
mutter поверявам AI [поверя //] ле-
icro на баба Iа (за да го гледа): jmdn.
dem Gericht ^ предавам 41 [пре|дам.
-дадеш (-дадох)] някого на съда: der
Verbrecher wurde der Strafe überantwortet
iipeori.iiiiiiKi.i беше осъден
überarbeiten <b ld>) vt преработвам AI
(преработя //] (киша. проект); sich [4]
836 ÜBERARBEITUNG
^ преуморявам cc AI (преуморя се //]
oi paGo'ia
Überarbeitung / 17 преработвано //. пре¬
работка f: (Erschöpfung durch Arbeit)
преумора /
überaus adv твънредно (много) sie ist
’ - Mur i* o извънредно умна: das Stück
hat mir - gut gefallen пиесата ми хареса
lnublipcjllo VHIOIO
fiberbacken (b od 4b hh} vt Kot hk заничам
А I*(за|пек*а. -печеш (-пекох)]
Überbau ш ) (/>/ tiitc/i -ton) Arch надстройка
/; oi I \i; Phil. Pul надстройка /
überbauen <b</iA> vt Arth надстроявам AI
[надстроя //]: (mit einem Dach) покри*
вам AI [покрия E7]
Überbein it 20 Mat мьртва кост
überhekommen <33u ЛЛ) vt шщ: jmdn. ad
ctw. [4] - някой otI нещо ми омръзяа.
до lytiia ми идва oi иякою nd нещо
überbelasten <а hh} г/ претоварвам Al
[нреювйря П\
Überbelastung / 17 претоварване п; сврьх-
iiaumapcuoci /
üherbelichten <с. muh b.ЛЛ) vt Phot пре-
сксмопйра.м uv. r, AI
Uberbelichtung / 17 Phot преекспопйрапе //.
преосвстляванц n
überbetonen <b/M> vt акцентувам uv. AI
прекомерно, подчертавам АI [подчер¬
тая £7], изтъквам AI [изтъкна Е2\ из¬
вънредно много
überbewerten <Ь7?/»> vt надценявам AI
|нидцсня Н\
Übertritten <32b//iA> vt (höheres Angebot
machen) над|давам AI [-дам. -дадеш -
дадох)]: (Leistung, Rekord .постижение,
рекорд) подобрявам AI [подобря /У]:
надминавам AI [надмина £2] (jmdn. an
[4] някого по) (постижения и др.); (Plan
план) преизпьлнявам А1 [преизпълня
//]; sich [4\ ~ надминавам себе си; над¬
преварвам се AI [надпреваря се II] (с
някого)
Überbleibsel п 23 (Rest) остать|к т, -ци.
(auch ühetr); остатъци, останки pl (от
храна и др.)
überblenden <Ь//гЛ) vt Film, Fernsehen прели¬
вам Al [прелея £6] в кадър
Überblick /» l/.vg (Aussicht) общ изглед,
* обш поглед (über [4] па) (фдяа И др.);
(Abriß) обзор tu. очерк м, преглед т:
(Fähigkeit zu überblicken) общ поглед,
обща представа О es fehlt Дш an ~
дйпева му обш поглед (върху неща): ein
Aber die deutsche Literatur преглед m
jip немската литература
tö^&licken <b hh) vt обхващам Al [обхпа-
im i‘J] c помел: (Lage положение) раз¬
бирам AI [разбера £.?]. прозирам AI
[про|зра £ (-зрях)] von hier aus kann
man die ganze Stadt — оттук може да
се вйди пелият трал. оттук се разкрива
поглед вьр.ху целия град
(iberbringen <24b /т/>> vt предавам AI
[преЦам. -дадеш (-дадох)], донасям А2
[донеса A7J (jmdm. etw. [4] някому иешо)
Überbringer hi 4 приносител т
fiberbrücken <Л Ith} vt (Fluß. Schlucht река.
пропаст) построявам Al [построя /У],
прекарвам АI [прекарам А /] мост над:
(Schwierigkeiten. Gegensätze трудности,
противоречия) преодолявам AI [пре¬
одолея Е6]
Überbrückung ./ I7 .v# iihertr преодолявано
п, изглаждане п (на трудности)
überbürden <h Hh} vt претоварвам AI [npe-
ювйря //] (mit [JJ c)
überdachen <b hh} vt покривам AI [покрия
E7\ (icpaca и др.): ein überdachter
Bahnsteig нокрйг перон
Überdachung / 17 покрив nt. навес in: ко¬
зирка / (над вход)
überdauern <а hh} vt надживявам AI [над¬
живея Eh\. просъществувам v. AI. про¬
дължавам А/ [продължа /1] да съшес-
I вувам [да живея] \ dieser Bau bat meh¬
rere Jahrhunderte überdauert тази сграда
cc запази столетия наред
. überdecken <Ь ЛЛ> w (bedecken) покривам
.4/ [покрия £7]. закривам: (verhüllen)
прикривам (смушейие и др.)
überdenken <b. überdachte. überdacht//iA>
i7 премислям А2 [премисля УУ]. прекар¬
вам AI [прекарам АI] през мисълта си
überdies adv освен [свръхjroaä
überdimensional tulj с nö-голям размер (от
обикновения), необикновено [прекомер¬
но] ю.чям*
überdrehen (.Ъ/hh} V/ превъртам АI [превър¬
тя /2]. навивам AI [навия £7] повече, от-
кблкото трябва; (за пружина на часов¬
и ник и др.).
Überdrehzahl / 16 Tech свръхобороти pl
Überdruck in 2 Tech свръхналягане n
Überdruß m 1fsg досада / отвращение nO
bis zum — до втръсване
überdrüssig adj; einer Sache [2] ^ sein нещо
ми омръзва. дотяга, втръсва; ich bin des
Suchens - (т>-р.чдк<>1 ich bin das Sachen
~ омразна ми, до гуша ми дойде да
търся
überdurchschnittlich над средното ниво (за
постижения и др.)
übereck adv в [по] диагонал; напреко od
напряко
Übereifer т 4/.v# прекадено усърдие* пре-
стараванс п
übereifrig adj прекадено усърд|сн. -на. кой¬
то се престарава
übereignen <Ь/Л/>> W Jur прехвърлям А2
[прехвърля //], препйсвам AI [препйша
Е4] (jmdm. etw. [4] някому нещо) (имот
и др )
übemlen <b7iA> vt. sich [4] ^ прибързвам
AI [прибързам AI], избързвам с О du
sollst deinen Entschluß nicht няма нуж¬
да да избързваш с решението си; übereile
dich nicht mit der Heirat не бързай c же¬
нитбата. нс cc жени прибързано
übereilt ad/ прибързан
Übereilung / 17 хц привързаност /. избър-
зване п ш
übereinander adv едйн над друг; едйн върху
друг; едйн за друг
Übereinanderschlagen <4а.7//>> vt: die Beine
^ слагам А! [сложа //] крак върху
крак. кръстосвам АI [кръстосам AI]
крака
Übereinkommen <33а лу?> vi споразумявам
сс АI [споразумея се Еб] (mit jmdm. Über
etw. [4] c някого за [относно] нешо)
Übereinkommen п 23 od Übereinkunft / 14
(Einigung) споразумсни|е n, -я; съгласие
п (Vertrag) спогодби / О nach still¬
schweigender Übereinkunft по мълчалйво
cbi.iacne
übereinstimmen <а hhj vi съгласявам се AI
[съглася сс //]. на едно мнение съм va
(mit jmdm. in etw [J] c някого за нешо):
(Aussagen изказвания) съвпадам АI
[съвпадна £2]. схождам си мг, AI: (Far¬
ben авегове) схождам си. подхождам,
хармонйрам uv. r. AI: Gramm съгласу¬
вам се uv. AI (за граматически форми)
Übereinstimmung / 17 съиасис п, едино¬
душие п: (Einklang) съгласуваност /;
Ми\ хармония f: Gramm съгласуване п
in - mit в съгласие с
überempfindlich adj прекадено
чувствйтел|ен. -на. свръхчувствйтел|ен.
-на
Überempfindlichkeit / l7-.vg свръхчувстви¬
телност /
übererfüllen <с ЛЛ> п преизпълнявам АI
[преизпълня //] (план. наряд)
Übererfüllung / 17 преизпълнение п (на
II.шн и др.)
ÜBERFLIESSEN 837
überessen, sich [4\ <15b. рап per/' überge-
gessen/Ith) преяждам AI [прс|ям. -ядеш
(-ядох)] (an etw. [.?] c нешо)
überfahren <4aHih) vt превозвам AI [пре¬
возя //]. прекарвам А! [прекарам А!)
(през реката, па отвъдната страна):
<4a/.v«> 17 (mit der Fähre със сал) пре¬
минавам AI [премйна £2]
überfahren <4b/hb> vt (Person, Tier човдк,
живбтно) прегазвам Al [прегкзя /7);
(Warnungschild предупредителен знак)
отминавам А1 [отминал Е2\ не съблюда¬
вам А1
Überfahrt /17 преминаване л (с лодка, ко¬
раб) О auf der ~ nach Amerika на път за
Америка
Überfall т 2 нападсни|с л. -я (auf [4] на),
(nu ll Md
überfallen <ЗЬ/йй> vt нападам AI [нападна
£2]; (Schreck, Freude страх, радост) об¬
хващам А! [обхвана £2], обвземам А!
[обвзе|ма Е (-х)]0 jmdn. mit Fragen ~
обейпвам AI [обсипя Е4\ някого с въ¬
проси: der Schlaf überfiel ihn сънят го
надвй: der Regen hat uns — дъждът ни
изненада
überfällig adj Hdl (Wechsel полица) просро¬
чен; O ~ sein закъснял* съм va, ймам
uv, AI закъснение (за влак. самолет и
.. ДР-) .
Überfallkommando л 24 veralt (дежурна) по¬
’ лииейска оперативна група
überfeinert adj префйнен. прекадено из¬
тънчен
überfliegen <32b'/ift> vt (Stadt. Ozean град,
океан) прелитам AI [прелетя 12] (над);
шик (Brief. Buch писмо, киша) прочй-
Iам AI [прочета £/] бегло, хвърлям А2
[хвърля II] бегъл поглед (върху) 'V
Keh ein zartes Rot überflog ihre Wangen
лека руменина покри странйтс й
überflieOen <32а/\л> viпрелйвам AI [прелея
Е6\ О der Eimer ЯоВ Über кофата (c вода)
преля; vor Freundlichkeit — разтапям се
А2 [разтопя се //] от любезност; von
Mitleid - размеквам се АI [размекна се
£2] от състрадание; die Farben fließen
ineinander über цветовете се прелйват
überfflyOen <32b//ift> vt залйвам AI [залея
£б]Т наводнявам AI [наводня II]0 ihr
Gesicht war von Trinen flberflossen лицето
й беше потънало в сълзи
838 ÜBERFLÜGELN
überflügeln ЧЬ //Л4 vr надминавам А I [иад-
мина £21 (в поспгжснията си)
Überfluß nt 2 sg изобилие n. излишък nt:
’ (an [3] от. наК im kleben живея uv. E6
охолство [охолно]; zum ^ [zu allem ]
sagte er auch noch« daß... на всичко ovi 6-
pe гой каза още. че...
überflüssig adj излишен. -на es ist ^
излишно c
überflüssigere eise adv излишно ^ sagte
er, daß... при все че беше излишно, гои
каза. че...
überfluten ЧЬ W>N \i заливам AI [залея Е6\.
наводнявам ./ / [наводня //] (auch übertr)
grelles Licht überflutete den Platz ярка
CBC i. hui а заливаше площада: von [mit]
Anfragen überflutet werden обсипват
[oipxiiBai] ме със запитвания
überfordern 4b ///>> \t изисквам AI [изис¬
кам ЛУ] прекомерно (jmdn. or някого)
man darf Kinder nicht - деца />/ не
бива да се пресилваi: das überfordert
meine Kräfte юва е пряко силите ми.
това не е ио силите ми; ein überforderter
Arzt прекомерно iaei лекар
Überfracht / 17 твар ш в повече, свръх-
твар nt. свръх ici.io //
überfrachten <b /;Л> г/ претоварвам AI
[претоваря /У], натоварвам с повече от
допустимо io (за кораб и др.)
überfremdet adj - sein намирам се AI
[намеря се //] гшд чуждо влияние: eine
^ е Kultur проникна ] а от чуждо влияние
култура
Überfremdung / 17 господство п на чуждо
влияние [ма чуждестранен капитал и
лр.|
überführen <а //£> vt. auch überführen <b /i/>>
vt пренасям A2 [пренеса £/], транспор¬
тирам uv. »*. AI. прехвърлям А2 [пре¬
хвърля /У] (е превозно средство) (in [4].
nach [3] в) (болен, труп и др.) О die neue
Methode wurde in die Praxis übergeführt
нбвия г метод беше въведен [внедрен] в
практика та
überführen <b Ith} vf = überfuhren; Jur ули¬
чавам АI [улича II] (jmdn. е-г Sache [2]
' НЯК010 в нешо)
Überführung./ 17 sg пренасяне п. транспор¬
тиране п; транспорт т: внедряване п.
прилагане п (в практиката); Jur улича¬
ваме п: I 17 1'сгк надлез т
überfüllt adj препълнен, претъпкан
überfüttern уЬЛ/Л iv претъиквам AI [пре-
гъича AV] с храна, прехранвам AI [пре¬
храня //]
Übergabe / 16 ле предаване п. връчване и:
МИ предаваме п. каиитчлация /
Übergang т 2 (das Hinübergehen) премипа-
* ване п: (Stelle), място и за преминаване:
(über eine Straße) пешеходна пътека:
(über ein Bahngleis) прелез m: übertr пре¬
минаване //. преход tu (от едно сьстя-
ние в друго) ч der ^ zum Kommunismus
преходът към комунизма
Übergangsbestimmung / 17 временна разио-
* редба; ^erscheinung t 17 временно [пре¬
ходно] явление: ^lösung/ 17 временно
решение: ^mantel т 5 демисезбнно пал¬
то: ^periode / 16 преходен пе¬
риод; ^ Stadium п 28 преходен стадий
übergeben 15b ///>> vt предавам AI
[iipeUäxi. -дадеш (-дадох)] (jmdm. etw.
[4\ пякомч пешо), auch МИ. Jur: (връч¬
вам I/ [връча //]: (anvcrtraucn) пове¬
рявам AI [поверя //]. предоставям .-12
[ирсдос1авя II]: sich [V] - повръщам AI
[повърна £2] das Theater wurde der
Öffentlichkeit - icaibpbi бс предаден
[ире.locIлиси] на обществеността
übergehen <IЗа м/> »•/ преминавам AI [пре-
* мина /22] (von [2]... zu [3] от... към: in
[■/[ в): (sich wandeln) преминавам, пре¬
връщам се AI [превърна се £2] (in [4]
в) um Viehzucht zum Ackerbau ^ пре¬
минавам oi скоговълсто към земеде¬
лие: zur Tagesordnung - преминавам.
npiieibiiBaxi AI [пристъпя //] към днев¬
ния ред: zu einem anderen Thema - ми¬
навам. преминавам на apyia icvta: in
jmds. Besitz ^ ставам AI [стана £2] ме¬
чия cooci веиосг: Mil zur Offensive -
преминавам u офанзива, започвам
офанзива: die Augen sind ihr übergegangen
очи le и се наляха със сълзи '
übergehen <13b/Л/>) vr (Wort. Kapitel дума,
глава от книга) пропускам AI od пропу-
щам AI [пропусна £2): (nicht beachten)
пренебрегвам AI [пренебрегна £2], не
обръщам AI [обърна £2] внимание наО
etw. [4] mit Stillschweigen ^ отминавам
AI [отмина £2] нещо мълчаливо; sie
fühlte sich [4] übergangen тя се чувс гвува-
ше пренебрегната
übergenug adv предостатъчно v genug und
- лосмадъчио и предостатъчно
übergeordnet adj висш. важен, -на;
’ (Institution инстанция) висшестоящ,
висшО ein -es Problem централен иро-
блем; Gramm der Satz главното из¬
речение; Gramm ein ^es Glied главна
(синтактична) част; (Tauch überordnen)
Übergepäck n 20 пътнически багаж свръх
e нормаia
Übergewicht n 20/sg сврьхтсию n: iihertr
(Überlegenheit) надмощие и превъз¬
ходство /i. превес ш О das haben
ймам и\\ AI надмощие [предимство],
преобладавам uw Ai; das wirtschaftliche
- стопанско надмощие; das -
bekommen (aus dem Gleichgewicht
kommen) изгубвам А / [изгубя //] равно¬
весие (и надам)
überholen <а/АА> г/. »*/ превозвам А1 [прево¬
зя //]. закарвам AI [закарам Ai] на от¬
срещния бряг; (SchifT кораб) наклоня¬
вам сс Ai [наклоня се //] силно
übergießen <32b'AA> vt заливам AI [залея
Ебу. Kovhk поливам (яденето със сос и
ap.)Osich [4] mit kaltem Wasser — обли¬
вам се със студена вода; geh ihr Gesicht
war von flammender Röte übergossen лице¬
то й беше пламнало
überglücklich adj повече от щастлйв. без¬
крайно щастлив
übergreifen <21 а АА> W (Feuer огън) пре¬
минавам I/ [премина /fj] (auf [4] върху),
обхващам AI [обхвана Е2] (auf etw. [4]
пешо); (Seuche епидемия) обхващам (auf
et\>. [4] пешо), разпространявам сс AI
(разнросфаня се //] (auf [«/] в) \ das
übergreifende Moment най-същсственият
[решаващия г] момент
Übergriff m 1 вмешателств|о п. -а. посега-
телств|о /I. -а; злоупотреба /’(с власт)0
von Vorgesetzten превишаване п на
правата от страна на началството;
feindliche вражески нападения
übergroß tiitj прекадено юлям*. огр6м|ен.
в -па
Übergröße / 16 размер п над нормалния
(на дреха, обувки)
überhaben <А. a/AA) vt tätig sie hatte nur
einen dünnen Mantel über тя беше обляк-
да [xicimua върху дрехата си] само
едно 1 ьнко пад го: ich habe die Lauferei
über омръзнало ми е [дотегнало ми е*
до 1\ша хи» с дошло] от това тичане:
er hatte >on seinem Geld nur ein paar Mark
über oi парите му бяха останали само
няколко марки
überhandnehmen <16аАА> г/ вземам AI
[взема Е (взех)] връх. надделявам AI
[надделея Е6]: (Straßcnlärm уличен шум)
доминирам ш\ г. AI: (Unfall произшее-
ÜBERHÖHEN 839
гвие) вземам застрашйтелни размери
Überhang т 2 (überhängendes Felsstück)
надвиснала скала; (Umhang) наметал|о
н. -а; Anh издадена част на постройка:
HtU излишъци pl: залежала стока
Überhängen <а/hb) vt (über die Schultern
legen) окачвам А/ [окача II], мятам AI
[метна E2\ през рамо; <5a/AA> vi
(hinausragen) стърча uv, II, подавам се
AI [по|дам, -дадеш (-дадох) се ], вися
uv. 12 (вън от ограда и др.), надвесвам
се AI. надвеся се II, (над) Oslch [J]
einen Mantel — намятам си палто; sich
[J] das Gewehr — окачвам си, слагам си
АI [сложа си //] пушката на рамо: - der
Fels надвиснала скала; ein —des Dach'
покрив т със стрехи
überhäufen <b /(/>) 17 обсипвам AI [обейпя
Е4]. отрупвам А! [отрупам AI] (jmdn.
mit [.t] някого c): (belasten) претоварвам
А! [нреюваря //] (jmdn. mit [5] някого
c) - den Schreibtisch mit Büchern - за¬
трупвам писалището c книги: jmdn. mit
Ehrungen - отрупвам някого c почести
überhaupt adv въобще, изобщо O - nicht
съвсем не: das ist - nicht wahr това съ¬
всем не е вярно, това въобще не е вяр¬
но: wer hat dir das - gesagt? кой в съ¬
щност ти го каза?
überheben < 14b/АА> избавям А2 [избавя //].
освобождавам AI [освободя //]. отър¬
вавам АI [отърва Е2] (jmdn. e-r Sache [2]
някого от нещо); спестявам AI [спестя
//] (jmdn. e-r Sache [2] някому нещо: sich
[4] - (sich verheben) изейпвам се AI [из-
ейпя се Е4\. изкйлвам се AI od изкйлям
се ES [изкйля се II] (umg) (при вдигане
на тежест): iibertr възгордявам се А!
[възгордея се £б]. големея се uv. Еб
überheblich ш1/ високомерен, -на. над¬
менен. -на. надут
Überheblichkeit / 17 ле високомерие п. над¬
менност /. надутост /
überheizen <b /?/>> 17 претоплям А2 [пре¬
топля //]. затоплям прекомерно
überhjtzen <b /</>> vt прегрявам AI [прегрея
Еб] ■ der Motor war überhitzt моторът
беше прегрят: überhitzte Phantasie раз¬
палена [развихрена] фантазия
Überhitzung / 17 \,е Tech прегряване п
überholten <Ь /;/>> >7 (Straße улица) повдй-
ia\i AI [повдигна £2] \ mit überhöhter
840 ÜBERHOLEN
Geschwindigkeit fahren карам кг. А! със
превишена cKÖpoei
überholen <hhh/ vt (Fahrzeug превозно
среда во) изпреварвам Al [изпреваря
//]. задминавам А! [задмйна £7]: Tech
преиеждам А! [премелим AlJ; рсмоп-
|йрам uv. у. AI, поправям А2 [поправя
//] er hat seine Mitschüler überholt 1 ой
надмина сьчченйнше см (по пос1Иже-
пия)
überholen ^а ///>, и vi превозвам АI [превозя
//|. закарвам А/ [закарам А!] на
01 срещния оря!: (Schiff кораб) накло¬
нявам се .!/ [наклоня ес //] силно
überholt adj ос 1 а рял*, отживял*, изоста¬
нал. (Т auch überholen)
Überholung / 17 l'crk задминаваме n, из¬
преварване n: Tech (пълен) ремонт, по¬
правяне п, възстановяване п: ^verbot п
20 Уегк забрана / за задминаване [из¬
преварване]; — versuch w I Уегк опит т
за залминаваис
überhören <bfhh) v/ пропускам АI т/пропу¬
шим AI [пропусна £7] да чуя, не чувам
AI [чуя £71 (пешо); (nicht hören wollen)
нравя се uv, II. нанравям се А2 [направя
се //]. че не чувам
überirdisch adj сврьхзем|еп. -на: ühevtr не¬
земен. -на ein Wesen von ^er Schön¬
heit cbineciuö n c неземна [съвършена]
*:kpacoi л
überkippen <a/.w> vi прекатурвам cc А / (npe-
Kai урна cc £7], падам AI [падна £’2]<-
amg seine Stimme kippte über гласът му
стана писклйв
überkleben <b//jA> vt залепвам AI od зале¬
пям* A2 [залепя //] (etw. [4] нещо върху
нещо) (плакат върху плакат и др.)
überkleiden <b//?/>> w облицовам uv, v. AI,
обвивам AI [обвия £7]люкрйвам (mit
. И с) . .
Überkleidung / 17 обвивка f, облицовка /
überklug ad/ iron всезнаещ, многознаеш
überkochen <;i wi> vi кипвам AI [кипна £7),
изкипявам AI [пзкипя /7]: iihertr amg
кйивам. избухвам А! [избухна £7]
überkommen <ЗЗЬ/Л£> >7 обземам А! od06-
вземам А! [обзе|ма Е (-х) od обвзе|ма
Е (“X)], обхващам А! [обхвана £7] (за
чувство) < ein Gefühl der Angst [des
Mitleids] überkam ihn обзе го чувство на
етрах [на състрадание]: <ЗЗЬ л/i> vi. geh
der Brauch ist uns von unseren Vorfahren
^ този обичай ни е завещан от нашшс
деди; - е Sitten [Anschauungen] унаследе¬
ни [традиционни] нрави [възгледи]
überladen I. /4Ь/;/>> vt претоварвам AI
[претоваря //]. претрупвам Ai [претру¬
пам Al] (mit [3] с): iihertr auch обреме¬
нявам AI [обременя II] sich [i] den
Magen ^ претоварвам си стомаха: П.
adj претворен, претрупан: (Stil стил)
1сж|ьк. -ка. претрупан
überlagern b йЛ> vt наслагвам AI [насложа
//) ithertr der Neid überlagert alle ihre
Gefühle завистта господствува [стой.
доминира] над всички нейни чувства:
diese Ereignisse - sich тези събйтия се
застъпват [се наслагват]
Überland|autobus т 1а межлуселишен ав-
тбус: -eisenbahn / 17 мсждуселищна
железмииа: ^kraftwerk п 20 районна
елек 1 ронен 1 рала: Leitung / 17 £7 да¬
лекопровод т; ТеI междуградска теле¬
фонна линия
überlappen <b W>> 17 застъпвам AI [застъпя
//]: sich - заегъпвам се с (нещо)
ein Dachziegel überlappt den anderen една
керемида застъпва другата: sich überlap¬
pende Platten застъпващи се плоскости
überlassen <3b /i/>> vt (anheimstellen) ocia-
вям -17 [оставя //). предоставям (jmdm.
etw. [•/] някому нещо); (anxertrauen) по¬
верявам AI [поверя II] (jmdm. etw. [4]
някому нещо): sich [•/] - предавам се
AI [npe|;uiM. -дадеш (-дадох) се], отда-
иам ec (e-r Sache [3] на нещо) (скръб,
мисли и др.) •. sich [3] seihst ^ sein
предоставен съм \а сам на себе си: jmdn.
seinem Schicksal - изоставям някого,
осчавям някого на произвола на съдба-
ia: es jmdm. zu... оставям на някого
да...: ^ Sie das mir оставете това на
мене: das Kind wurde der Mutter ^ де-
icio беше дадено на майката (при раз-
вол)
Überlast / свръхтовар ш
überlasten <Ь;Л£> vt (Telcfonnetz. Magen
телефонна мрежа, стомах) претоварвам
AI [претоваря //]; претрупвам AI [пре¬
трупам AI] (mit [3] с) (работа и др.)
Überlauf ш 2 (der Badewanne) прелйвни|к
т, -ни (па вана)
überlaufen <9a/.v/i> vi (Milch мляко) изкипя¬
вам AI [изкипя //]; (Eimer кофа) прели¬
вам AI [прелея Е6]\ МИ преминавам AI
(премина Е2] (zu [3]) на страната на не¬
приятеля
überlaufen I. <%///>> vt обхваща ме AI
[обхвана ме Е2\ 3. Pcrs (ужас. страх и
лр.) es überläuft mich kalt студени
1 рьики ме побиват; es überlauft mich heiß
hoi ме избива: II. adj претъпкан, за¬
дръстен ' mag der Arzt ist sehr - ле¬
карят c затрупан от пациенти; umg die¬
ser Kurort ist sehr този курорт c npc-
I bllKMIl
Überläufer m 4 Md дезертьор m; Po! из¬
менник Ш. -HM
Üherluufrohr n 20 преливна фъба
überlaut adj прекадено шумен ' ^ spre¬
chen шпоря /М. II Mlinio високо
überleben <b/ЛЛ) vt надживявам А / [наджи¬
вея E6] (jmdn. някого), преживявам
(etw. [4] нещо) O der Kranke wird die
Nach nicht ~ болният не ще изкара
ношта [не ще доживее до следващото
утро]; das kann ich nicht — не мога да
преживея [да понеса] това; etw. [У] hat
sich überlebt od etw. [/] ist überlebt нещо
е отживяло [остаряло, изостанало от
времето си]; diese Mode wird sich bald ^
тази мода скоро ще мйне
Überlebende т 1т останал жив. оцелял*
(след кшаарофа и лр.)
überlebensgroß adj (Figur фшура) nö-io-
сям* «и човешки ръст
überlegen а hh/ м мтпам АI [меша Е2]
(jmdm. ein. [4] някому нещо) (одеяло и
лр ); sich |4| ^ навеждам се AI [наведа
се El\ toi прозорец, през перилата)
sich [.*] eine Decke - мятам си одеяло,
покривам се II [покрия се Е7\ е одеяло;
das Schiff hat sich übergelegt корабът cc
пак доми [леща) na елшиа страна: ttmg
der Vater hat den Jungen übergelegt 6a-
inaia напердаши момчето innig i
überlegen I. b hh/ vt мисля uw U; помйс-
1ИМ 42 |||омйсдя //]. обмислям, upe-
Miic 1ям: sich |.?| etw. |4| ^ помислям си
върху пешо. размислям, премислям
überlege es dir gut помисли си добре,
премисли добре: ich habe es mir anders
überlegt аз промених решение j o си. pc-
ши\ дрчояче itimg): nach reiflichem *
überlegen след дъ.по обмисляне: II. ad/
(Lächeln. Miene усмивка. израз на ли-
исю) самоуверен. невъзмутим, нзпъл-
исм с чувано на превъзходство ^
sein превъзхождам и\\ AI (Jmdm. an etw.
[4] някого по нещо)
ÜBERMACHT 841
Überlegenheit /I 1/sg превъзходство n: над¬
мощие n; — an Zahl числено превъз-
e ХОДСТВО
Überlegung / I7 .\.e обмисляне //. премис¬
ляме// ohne ^ handeln дейст вувам uw
AI необмислено: nach reiflicher ^ sagte
er след кат разеъдм добре, тй каза:
^еп р! разсъждения />/. -en anstellen
обмислям Д_? [обмисля //]. разсъжда¬
вам А! (разсъдя //]
überleiten ^а ЛЛ> м преминавам AI [пре¬
мина L2] (/и [3\ към. на) (друза тема.
проблем), преде книяним ж\ AI пре-‘
хол (/и [.?] ким) diese Szene leitet in
den nächsten Akt über mit снела нред-
сишляиа преход към следваше ю дей-
с I вие. neue Erfindungen in die Produktion
^ внедрявам AI [внедря //] нови из-
ooneieniiH и произволавот
Überleitung / 17/.v# преход /и. връзка /.
внедряване пС ohne ~ zum nächsten
Problem übergehen минавам Al [мина
E2] към следващия проблем напрано
[без преход]
überlesen <19b/W>> vt (flüchtig lesen) прочй-
там AI [прочета El] бегло; (Fehler
грешки) пропускам А! od пропущам А!
[пропусна Е2\ при четене 'V etw. [4] noch
einmal — препрочитам нешо
überliefern 'b hh/ vf предавам AI
|прс|дам. -дадеш (-дадох)] (jmdm. etw.
[4] някому меию) jmdn. der Justiz -
предавам пякот па правосъдието: etw.
[4] der Nachwelt - завещавам AI [за¬
вещая E71 пешо па идните поколения:
etw. (/] ist mündlich [schriftlich] überliefert
worden пешо се е предавало но устен
(имемем| hm. überlieferte Formen rpa-
.шпионин форми, überlieferte Bräuche
ciapit |y наследени] обичаи
Überlieferung f 17 (das Überlieferte) npc-
дамм1с n я: (das Überliefern) предаване
n (na легенди и др ): (überkommener
brauch) ciapa фалйпия / mündliche
[schriftliche] - предаване n по устен [no
HJicMCHj 11ъi: alte -en pflegen тшьр-
жам ж. AI ciapit флднпии [обичаи]
überljsten hhh; vt надмпрям 42 [пал¬
ми ря //J
überm --- über dem
Übermacht f 14 .sg надмощие //. превьзход-
емю a der feindlichen ^ weichen
оклънвам 41 [oiei ъия //] пред ненрия-
le.icKHic сили
842 ÜBERMÄCHTIG
übermächtig <л/; miiöio moi ма. извънредно
си ich ein ^es Verlangen nctipciuo-
iiiMo желание
übermalen <b /r/>> 17 заличавам А/ [залича
//]. замазвам Al замажа Е4 с боя
ühermangan sauer *;7/ ^saures Kali Chcm
калиев мсрма1паи;п ///
übermannen <b /j/>) vt надвйвам Al [надвия
£7].’ надделявам А/ {надделея £6]
(Gefühle ччвства) бивам и\\ Al обладан
[обхванат] (огН der Schlaf übermannte
ihn съняг го надви [обори]
Übermaß п 20; ein ^ von Schmerz [Freude,
Zärtlichkeit] извънредно голяма [преко¬
мерна! болка [pä.toci. нежл ос i ]. ein -
an IIil/е [Kälte] прекадена юрешннп.
прекл teil cr\л. ein - an Arbeit извън-
ре (iio Muöio paooia; ein. [4] im ^ haben
имам /л .1/ iteiuo u изобилие, имам
повече, oikö.ikoio ми е необходимо
übermäßig </7/ прекомерен. -на. прекаден
-rauchen uuua tn\ И прекадено [из¬
вънредно miiöio]
übermenschlich ш/i ифьхчоисшки eine
-е Anstrengung сврьхчовсшко усилие
Übermikroskop n 20* елек i ронен микро¬
скоп
übermitteln <Ь77>> vt предавам А/ [ирс|-
дам. -дадеш (-дадох)] (поздрав, вест и
др.); съобщавам AI [съобщя //] (нещо)
(по телефона и др.)
Übermittlung / 17 (das Übermitteln) пре¬
даване н. изпращане //. (Mitteilung) еь-
обшенпе и: (Aushändigung) връчваме //
übermorgen м</\ в дрчзи лен
übermüde! culi иреч морен
Übermüdung / 17 преумора /
Übermut »i I \с палавост J. необуздана
весс.юс I. б\iiiioc\ /. (Übcrhcblichkcit)
високомерие п. надмемпос! /
übermütig udj палав. бу|еи. -йпа: (überheb¬
lich) BiicoKOMcplcii. -на. тимен]ен. -на
übern utitii - über den
übernächst adj по-следвашО in die -e
Straße einbiegen завивам Al [завия £7]
в по-следващата улица; Woche по¬
следващата седмица
übernachten <b hh) vt мре нощувам u\\ r, Al
übernächtig иф недоспал. уморен от без¬
сънно - aussehen изглеждам i/v. Al
недоспал
Übernachtung /17 нощуване //. нощувка /
Übernahme / I6 >е \einer Vcrpllichtimg. einer
Aufgabe, der Macht) поемано n (на за¬
дължение. чалича. идасиа); (eines Am-
US) поемане //, приемане n (na длъж¬
ност); (eines Gedankens. Themas) възпри¬
емане n. займствуване (на мисъл, на да¬
дена тема и др.)
übernatürlich mti cuptAccicciBcn
übernehmen 16b hh4 vt (Sendung. Arbeit
upaiKj. paooia) приемам А/ [приема £
(приех)|. (Verpflichtung. Auftrag. Kom¬
mando. Комсп задължеипе. задача, ко-
мамдхнане. рашоекн) поемам Al [поема
Г. 1нос\)|: Н///.С sich (4] ^ насилвам се
I/ |иресиля се //[ (mit (.>] с) er über¬
nahm die Verteidigung des Angeklagten
ioii uoc laiitmain ма обвиняемия; ein.
|4j aus einem Huch ' kihmcibxikim i/i .
I/ nemo oi някоя мина
überordnen <a7/6) rr den Beruf der Familie
^ поставям A2 [поставя //] професията
над семейството; der Abteilungsleiter ist
uns übergeordnet началник w отдела c
nö-висшестоящ от нас: die übergeordnete
Stelle по-горната инстанция
überorganisiert adj прекадено сложно opia-
iiiiHipaii die Tagung war - opiaiui-
uuimia на конференция iu беше miiöio
хеложнена
überplanmäßig tnii сиръчи lanon
Ü berproduktion l 17 сврьхнродчкипя /
über prüfen sb/iM vt проверявам ll [про¬
веря //[. про1леждам At (iipeiдодам Al]
icmcikh. .lOKXMciiiH и др.1: (nochmals
überdenken) премислям 12 [премисля
//[. преценявам 1/ [преценя //] oute вед-
паж
Überprüfung / 17 проверка /. кош род ///
überqueren \Ь Л/Л »7 прекосявам I/ [пре¬
кося //1
überragen Nb/;/>> i7 смърча in\ 13 (etw. [4)
пад пешо): ithevty надминавам AI [над¬
мина l\2\. превъзхождам //r. Al (jmdn.
an etw. [.>’[ никого но нещо) x jmdn. um
einen Kopf ^ iiö-biicök съм ut oi някою
c една i.uuuu смърча над някччо с една
I лава: -de Fähigkeiten отличим [превъз¬
ходни! способност
überraschen <ЬЛ/>> v/ изненадвам AI [из¬
ненадам Л/| (jmdn. mit [3\ някою е):
^ d шЦ (unerwartet) иоочакван. изнсиад-
ваш. порази ioл|еи. -тГ
Überraschung / 17 изненада /
überreden <b АА> г/ скланям .4’(склоня //].
чвещйвам AI [увощая £7]. убеждавам
AI ly беля //) er lieO sich nicht mH
ihnen zu gehen ми ne склопи да отиде
c 1я\. кс можаха да ю склонят да опис
е 1Я\
überreich uitj нребоии. извънредно богат
(an \3\ с)
überreichen <b fthy »7 предавам AI
|iipe|.u'iM. -дадеш (-дадох)] (jmdm. etw.
|7| някому пешо): (Blumen. Geschenk
iiiiciH. подарък) поднасям Л2 [поднеса
£7|: (Urkunde. Preis ipavioia. тирада)
връчвам // | връча //)
überreichlich </«// miioio обйд|ен. -на; из¬
вънредно miioio
überreif ad/ преврял*
überreizen \b///>> »7 раздразпям .42 [раз¬
дралия //|. възбуждам AI [възбудя //1
прекомерно er ist überreizt юй е пре¬
кадено и тераси: meine Nenen sind über¬
reizt перите мм са прекадено опънаiи.
перите мн са опънат до скъсване
Überrest nt I octanKii pl: оскиък т. -ни:
^ е /»/ (Trümmer) ociaiiKii. развалини р!:
koihk oeiäibiiM/»/ die sterblichen -е
Iлепимie ociaiiKii
überrieseln <b/£/>> i7 обливам AI [облея E6\
(auch iihcrir) O iihcrfr der Mond
überrieselt den Wald mit seinem milden
Licht месецът залива гората със своята
мека светлина: es überrieselt mich heiß
und kalt побиват ме ту топли, ту студе¬
ни тръпки
Überrock т 2 (мъжко) палт|о п. -а. парде-
C1Ö п. -та: verah (Gchrock) редингот m
überrumpeln JW/A4- w (überraschen) изне¬
надвам I/ |н шеналам I/] (jmdn. mit [3]
някои! c) (неочакван въпрос и др.):
(Hiieiwariei anereilen) нападам 41 [на¬
падна £2| неочаквано
überrunden <Ь/ЛА> п Sp изпреварвам АI [из¬
преваря //] с една обиколка; iihcrfr из¬
преварвам, надминавам AI [надмйна
Е2] (по успех)
übers = über das
übersüt </(// обсипан, осеян, мокриi (mit [3]
с) '
übersatt mh преси ich
übersättigen < b//;A > vt пресищам А / [пре¬
ситя //] C übersättigte Lösung много на-
ейтен разтвор; ein übersättigtes Publikum
преситена публика: von Süßigkeiten
übersättigt sein омръзнало ми е [втръс¬
нало ми е] от сладки работи
Übersättigung /Т 7/.V# пресйщанс //, преейте-
ност /
ÜBERSCHLAGEN 843
Überschau т I ad 2 ултразвук т: ^flug-
zeug // 20 Fhtgw свръхзвуков самолет:
' geschwindigkeit / 17,\g свръхзвукова
скброс I
überschatten <h ///>> г/ хвърлям A2 [хвърля
II| сянка, засенчвам AI [засенча //]:
iihcrfr geh засенчвам, загъмнявам AI
|замл1пя //]: drüben) помрачавам А/
[помрача //] der Ruhm des Sohnes
überschattete den des Vaters славата na
сина засенчи тази на бащата: dieses
Ereignis überschattete seine freude тази
случка помрачи радостта му
überschätzen <b АА> »7 надценявам AI [над-
цепя //]: sich [■/] ^ надценявам се .
Überschätzung / )7.\g надценяваме п
Überschau / 17 премел ш. обзор ш
überschauen (Ъ /;Л'> г/ обхващам AI
|об\пана £*2|. об|ръщам AI [ooiipita Е2]
с помел, iihcrfr преценявам AI [преценя
//]. разбирам AI [разбера £2] (за по¬
ложение. риск 11 др.)
ühcrschätimcn \л п (Bier. Sekt бира.
шампанско) преливам А/ [прелея £75].
(Milch м 1яко) пзкипявам AI (изкнпя /2]
üherschäumend ml/ бу|сп. -iiiia. преливаш.
6 iKKaiii ^es Tepmerament буен [нс-
обу <дам| Iемперамем I
Überschlag т 2 //«// приблизителна сметка:
Flugn- душни ui. Sp премя1ан|е и. -ия.
npeiibpiaiiie //. -ия. El прехвърляме т на
електрическа лькс £7 повърхностно къ¬
со съединение чрез електрическа дъга
überschlagen 4а hh> п (Beine) премятам
I/ |прсмс1 на £2] крак върху крак:
\4а >//' w преминавам AI [премйпа £2].
превръщам се AI [превърна се £2] (in
[V] в) £7 bei 1000 Volt ist ein Funke
übergeschlagen при 1000 tso.ua прескочи
искра
überschlagen I. <4Ь/ЛА> (Text, Buchseite
текст, страница) прескачам AI [преско¬
ча //]; (Kosten разноски) пресмятам AI
[пресметна £2]. изчислявам А I [изчисля
//] грубо [приблизително]: sich [4] -
премятам сс AI [преметна се £2] (при
падане): Kfz обръщам се А! [обърна се
£2]. преобръщам ceO ihre Stimme
überschlug sich гласът й стана писклйв
(мина във фалцет); II. adj umg (Wasser
вода) хлад|ък. -ка
844 ÜBERSCHLAGLAKEN
i berschlaiilaken n 23 löpcii [lopiäiiCKii] чар-
nrat|>
überschnappen a \U/ u ithcrir шах 01 качим
II |o j кача //J (whiM- побърквам се Al
[побъркам ec 1/J umx du bisl wohl
übergesehnappt! m Kai6 nc лн но см c
всичкия си!, ла пс си 01 качил! (нт.е)
überschneiden, sich [4] <2 i b, d-tl ЛА) (Straßen,
Linien улици, линии) пресичам се AI
[пре|сека се, -сечеш се (-сякох се)];
(Vorlesungen лекции) съвпадам AI [съ¬
впадна Е2\ (по иреме): (Probleme,
Fragen проблеми, въпроси) обсягам се
uw AI у die beiden Sendungen ^ sich две¬
те предавания се застъпват
überschreiten ''23b ЛД/ vr (Brief писмо)
ikMJUtuiuM I/ {надпиши £Vj. адресирам
uv. v. AI. (Kapitel мана) окилавявам
А! [опи давя //J, Jur нринмсиам (jmdin,
etw, (•/) мякомх нещо) (iimoi и др.)
überschreien /2УЬ1Ф/ iv пад вик вам AI
(im.тикам 11]
überschreiten /2!b hh/ vt (Straße улица)
преминавам AI [премина £2], прекося¬
вам II [прекося )/|: (Schwelle праг) пре¬
крачвам AI [прекрача //]: (Grenze iра¬
нина) преминавам AI. (Befugnisse нра¬
ва) превишавам \! [превиша //]: (Gcsci/
закон) нарушавам (/ [наруша //]. пре-
l I мг вам . \ / [npcci ъпя //] die Ausgaben
- die Einnahmen разходи ie превишава)
приходи ie: sie hat die Sechzig längst über¬
schritten 1Я oiлавна е прехвърлила [e
минала] ihchcci iодими [шейсетте]: das
Mall ^ прехвърлям .12 [прехвърля flJ
мярка ia; die/eit пресрочвам AI [пре¬
сроча //] време io; die vorgeschriebene
Geschwindigkeit - превишавам разре-
^ Hienaia cKopoci
Überschrift / I7 <ai:niBi!|c н. -я
Überschuhe />/ (влоши />/; (für Damen) iuy-
IIIÖHJ1 pl
überschuldet adj: er ist völlig ^ той е пълен
c дългове, затънал е до гуша в дългове
(шах)
Überschuß т 2 излйшъ[к т. -ци; (Gewinn)
чйста печалба О - an Kraft haben
[besitzen] ймам uw AI сили в излишък
überschüssig ad/ inininlcu. -на, в повече,
свръх пеобхо IHVHMO Energie из¬
лишна сиерпгя. сиръхенергия /
überschütten xb ///>> г/ (mit Erde) laipyiiBUM
I/ |заф>иам l/j; (mit Wasser) заливам
1/ 1зался 1.6J: nlwir обсипвам .1/ [обси¬
пя //]. oipyimaxi (mit [3] с) (подаръци,
въпроси. |рижи и дрл
Überschwang ш 2 v«. im der Gefühle в
изблик па чйклва: jugendlicher мла¬
дежки порив |вьл I opi J
überschwemmen b hh/ и наводнявам .1/
[наводня //1. заливам AI [залея E6]
# itntth iifh'rn |
Überschwemmung / 17 наподлепиЧ: n. -я:
skatastrophe ( 16 кщасфофално на¬
воднение
überschwenglich ad/ прекадено възторжен,
екза пирап eine Begeisterung ек¬
за мания /. jmdm. - danken обсипвам
М (обсипи Е4\ иякою с благодарноеги:
jmdn. in ^en Worten loben превъзнасям
.12 liipeuMiiccä EI] иякою
Übersee: aus IvonJ - презокеански (erоки
n лр.). in ^ leben живея hi. E6 01вьд
океана ш Америка и др.): nach ^ aus¬
wandern изселвам ec .(/ [изселя се //} в
ciрана oiHt».i океана [в Америка и лр.]
( herseedampfer т 4 презокеански [гранс-
ai.ми шчеекп] параход: ^fkig/.eug п 20
презокеански caMo.iej; ^Handel т 4 \g
ире ижеанска i bpi овйя
überseeisch mli задокеански, презокеански.
* tM вълокеапски Länder cipaiin />/
огнъл океана
Überseeverkehr nt 1* презокеански съ-
4»б|НСП11Я />/
übersehbar adj който може да се обхване с
поглед, обозрим
übersehen 1%/i/>> г/ (überblicken) обхва¬
щам I/ (обхвана £‘2]. oöipbiuaxi Al
[ooi i,pnu £2] c hoi лед: (Lage. Folgen
iio.iovKeiiite. И4)слелнни) схващам .1 /
[схвана £?], преценявам AI [нрепеня /У|.
разбирам АI (разбера £3]; (nicht sehen)
пропускам AI ос/пропущам А2 [пропус¬
на Е2) (грешки и др.); (absichtlich nicht
bemerken) правя се мг, //, напрааям се
А2 [направя се //], че не виждам, че не
забелязвамО er meinte» sie ^ zu können
той смяташе, че може да я пренебрегне
[да я игнорира]; sie übersah seine
Taktlosigkeit тя си затвори очите пред
неговата нетактйчност, тя се престори,
че не забелязва неговата нетактйчност
übersenden <lüb. auch übersendete, übersen¬
det Л/>> г/ прашим .1/ [пратя //]. изпра¬
щам (но liotiuiia)
übersetzbar adj който може да се преведе,
който се поддава на превод, преводйм
О dieser Ausdruck ist ins Deutsche nicht
^ този израз не може да се преведе на
немски език
übersetzen <а/ЛЛ> vt превозвам AI [превозя
//]. прекарвам AI [прекарам AI] (jmdn.
über [4] някого през) (река): <а/.ш> vi
преминавам AI [премина £2] (с превоз¬
но средство) до отсрещния бряг
übersetzen <Ь/Л/>> гt превеждам AI [пре¬
веда £7] (aus in \4] от... на) О aus
dem Deutschen ins Bulgarische ^ превеж¬
дам от немски на български
Übersetzer т 4 преводач п, ^in / 18 пре¬
водачка /
Übersetzung / 17 превод т (aus [J]... in [4]
oi... пи): Tech коефициент nt на транс¬
формация: ирскодкране п; транслация
/. предавка /
Übersetzungsbüro п 24 преводаческо бюро:
fehler w 4 грешка / в превода:
e -literatur / 17 преводна литература
Übersicht / 17 .vtr (Überblick) обш поглед:
обща [цялостна] представа: (Abriß) пре-
I лед т. обзор т (über [4] на) О ^ ge¬
winnen добивам AI [добия ЕТ] обща
преде кша: - über etw. [4] haben имам
i/r. AI общ помел върху нещо: die ^
verlieren i убя uv, //. изгубвам AI [изгубя
II] обшия поглед [цялостната предста¬
ва]: sich [2] eine ^ verschaffen съставям
си . J.? [сьегавя си II] цялостна представа
(über etw. [•/] за пешо)
übersichtig adj Med veralt далекоглед
Übersichtigkeit / I7.ve veralt далеко!лед-
СГВО n
übersichtlich ad/ прс1лед|ен. -на. яс|ен. -на
Übersichtlichkeit / 17 vi» прегледност /. яс¬
нота /
übcrsiedeln <а sn) vi od übersiedeln <b л*л>
i7 преселвам се AI [преселя се II]. пре¬
мествам се AI [преместя се //] (in [4].
nach |.?1 в) ' von Berlin nach Leipzig
премествам cc от Берлин в Лайпциг
Übersied(e)lung utng auch Übersiedelung
/ 17 преселване n. преместване // (в дру-
ю селище)
übersinnlich adj свръхсетив|ен. -на. свръхес¬
тествен
über|spannen (Ъ/hb} vt (zu stark spannen)
опъвам AI [опъна £2], обтягам AI [об¬
тегна Е2] прекомерно: (bespannen) опъ¬
вам (etw. [4] mit etw. [3] нещо върху не¬
що); покривам AI [покрия Е7] (нещо с):
übertr прекалявам AI [прекаля II] (etw.
[4] с нещо)<0 eine Brücke überspannt den
Ruß мост минава над реката: übertr den
Bogen ^ прекалявам, отивам AI [отида
ÜBERSTEIGEN 845
EI] до крайност; das sind überspannte
Forderungen това са прекадени изисква¬
ния
überspannt adj прекаден, пресилен, неес¬
тествен: (Ideen. Ansichten идеи. възгле¬
ди) кра|сн. -йна. сксцснтрйч|сн. -на; (Per¬
son човек) екзалтиран, дръпнат (шпх)
Überspannung / Mjsg El свръхнапрежение
л. пренапрежение п
überspielen <Ь7;/>) гг правя и\\ II. напра-
вям А2 [направя II] звукозапис, преза¬
писвам AI [презапиша Е4] (auf [4] на)
(мат нигофонна лента и др.); iihertr при¬
кривам AI [прикрия £7] (стеснителност,
п др.): Sp надигравам AI [надиграя Е7]
überspjtzl adj iihertr прекадено ост|ър, -ра.
преувеличен, пресилен (за формулиров¬
ка и др.)
überspringen <27a/sn> vi El (Funke искра)
прескачам AI [прескоча II]О übertr auf
ein anderes Thema — преминавам AI
[премина £2]. скачам на друга тема
überspringen <27b/A£> V/ прескачам АI [пре¬
скоча //]; (weglassen) прескачам, пропу¬
скам AI od лропущам AI [пропусна £2]
(при четене) О sie hat eine Klasse in der
Schule übersprungen тя прескочи един
клас в училище
überstaatlich adj налдържавен. -на (инсти-
* гуция. организация и др.)
überstehen <л. stand über, übergestanden
hby vi (Dach. Balken покрив. |рсда)
стърча uv. 13. издаден съм va напред,
подавам cc AI [по|дам. -дадеш (-дадох)
се]
überstehen <b. überstand. überstanden ///>>
i7 (Anstrengung. Schmerzen напрежение,
болки) изльржам AI [издържа £?):
(Krankheit болест) изкарвам AI [изка¬
рам 41]. прекарвам: (Angst. Schwierig¬
keiten страх, трудности) преодолявам
41 [преодолея Е6]. превъзмогвам AI
[мревъзмоша £2]: (Gefahr опасност)
auch преживявам А! (преживея £б] v
etw. [7] glücklich - минавам AI (мина
£2]. изкарвам пешо благополучно: das
Schlimmste ist überstanden най-лошото
мина: wir haben die Reise gut überstanden
пътупанеto im мина добре: wng du
wirsfs schon - не бой се. щс мине
übersteigen <23b hhy vt (Mauer зид) пре¬
хвърлям cc A2 [прехвърля II cc] през:
846 ÜBERSTEIGERN
(Berg планина, баир) прехвърлям: iihertr
надхвърлям, превишавам AI [превиша
//] надминавам AI [надмйна £2) С
das übersteigt meine Kräfte това не е по
силите ми, I ова е свръх [пряко] силите
ми: die Unkosten - 200 Mark разноските
/>/ надхвърлят 200 марки
übersteigern <Ь ///»> vt повишавам AI [по¬
виша //] прекомерно (изисквания и др.);
(Preise цени) auch надувам AI [надуя £7]
sich [4] in seinen Gefühlsäußerungen
^ прекалявам Al [прекаля /У] c излия¬
нията си: übersteigertes SelbstbewuOtsein
прекадена самоувереност [самонадея¬
ност)
überstimmen <b/hb) vt Pol печеля uvt II, спе¬
челвам AI [спечеля II] повече гласове
от, бия uv, £ 7 по гласове О er ist
überstimmt worden той не получи доста¬
тъчен брой гласове, той пропадна при
гласуването
überstrahlen <b hh) vt залйвам AI [залея
Е6\ сьс свемнна. озарявам AI [озаря
//): загъмнявам AI [затъмня //] (нечия
слава и др.) О ein Lächeln überstrahlte
ihr Gesicht усмивка озарй лицето й
überstreichen <21bihh) vt боядисвам AI
[боядйсам А /]. намазвам AI [намажа
Е4\ (mit [.?] с)
überstreifen <а/й/>> vt (Kleid дреха) обличам
AI об/лека, -лечеш (лякох) набързо, мя¬
там си AI [метна £2 си]; (Handschuhe
ръкавици) слагам си AI [сложа II си]
überströmen <а/лл> vi предйвам AI [прелея
Е6\: (Fluß река) излизам AI [изляза* El]
от коритото си С vor Freundlichkeit -
разсипвам се AI [разейпя се Е4\ от лю¬
безности: von Dankesbezeigungen раз¬
тапям се А2 [разтопя се II] в благодар¬
ности
überströmen <Ь//;/>> vt (Fluß река) залйвам
АI [залея Е6] С iihertr von Schweiß [von
Blut] überströmt потънал в пот (в кръв]
Überstunde / 16 извънреден работен час
С ^*п machen работя uv, II извънредно
überstürzen <b/AA> vt прибързвам AI [при¬
бързам А1\ч избързвам сО die Wellen ^
sich вълнйте се гонят [застйгат се бързо,
обръщат се]; die Ereignisse ^ sich събй-
тията се развйват извънредно бързо
едно след друго, sich [4] im Reden ~ го¬
воря uv, II много бързо [припряно]
überstürzt adj прибързан, припрян: (un¬
überlegt) необмйслсн С handeln
действувам uv. AI прибързано [не-
обмйслено. припряно]: (| auch überstür-
. 7СП) . .
Überstürzung / 17 \g прибързаност f , при-
прянос! /, юляма бързина С nur keine
само без бързане!, никаква прибър¬
заност!
übeitfijuben (Ъ/hb) vt (Schmerz болка) притъ-
пявам AI (притъпя //); (Lärm, Angst
шум, страх) заглушавам II [заглуша //]
О der Lärm übertaubte alles шумът за¬
глуши вейчко
überteuern <b hh} vt повишавам AI [по¬
виша II] пените прекомерно, поскъпя-
вам А/ [поскъпя //] (стоки)
übertölpeln <b hh} vt (betrügen) изигравам
AI [изиграя £7]. измамвам Al [измамя
//]: (überlisten) надхитрявам А2 [над¬
хитря //]
übertönen <b hhy vt заглушавам AI [заглу¬
ша //]: iihertr прикрйвам AI [прикрйя
£7] das Orchester übertönte den Solisten
орксоъръг заглуши солйста
Übertrag т 2 Hdl пренос т (на сметка)
übertragbar adj който може ла се прехвър¬
ли [пренесе], преносим: (Krankheit) за¬
рази rc.ilcn. -на < diese Fahrkarte ist nicht
- 1ози железопътен билет нс може да
се нpeoiсгъни [не може да се ползва от
друт човек]: dieses Verfahren ist nicht auf
die Chemie ^ гози метод не може да
сс приложи в химияta
übertragen <4Ь /?й> vt (Recht, Amt право,
служба) прехвърлям А2 [прехвърля II]
(auf [V] на): (Rechnung сметка) auch пре¬
насям А2 [пренеса £/]; (Auftrag задача)
възлагам AI [възложа //]: (Text текст)
превеждам AI [преведа £/] (aus [3] от...
in [4] на): (Krankheit болест) пренасям
(auf jmdn. на някого), заразявам AI [за¬
разя //] (auf jmdn. някого): Radio пре¬
давам А/ [пре|дам. -дадеш (-дадох)]
ein ^es Kind прсноссио дете: ^е
Bedeutung преносно значение: in -^em
Sinne в преносен смисъл
Überträger т 4 Med преноейтел т на бо¬
лест [зараза)
Übertragung /17 Radio предаване п; (Geld,
Besitz пари, имущество) прехвърляне п;
(Übersetzung) превод (in [4\ на) (друг
език); Med пренасяне п, заразяване п;
. El, Tech транслация /
Übertragungswagen т 4 Radio, Fernsehen ре¬
портажна кола, кола/за външни пре-
давания О fahrender ~ подвижна ра¬
диопредавателна [телевизйо^на] стан¬
ция
übertrainiert [..tre..] adj Sp преуморен от
тренировка
übertreffen <16Ь//гЛ) vt превъзхождам их\
AI, надминавам AI [надмина Е2] (jmdn.
an [3] някого по) О er hat sich selbst
öbertroffen той надмина себе си
übertreiben <23b/ftft> vt (zu weit treiben)
прекалявам Al [прекаля //]; (aufbau¬
schen) преувеличавам AI [преувелича //]
das Schwimmen, das Reiten ^, mit dem
Schwimmen, mit dem Reiten прекаля¬
вам c плуването, c язденето
Übertreibung / 17 прекаляване п; преуве¬
личение п
übertreten <15а/дл> w (Fluß река) излизам
А! [изляза* £/] от коритото;
(überwechseln) преминавам AI [премина
Е2] (zu [3] към) (друга партия и др.) О
in den Ruhestand - минавам в пенсия
übertreten <Г5Ь Л/>> »7 (Gesetz, Gebot закон,
заповед) нарушавам AJ [наруша //].
престъпвам AI [престъпя //] О sich [3]
den Fuß ~ навяхвам си AI [навехна си
. £2] »крака
Übertretung / 17 Jur нарушсни|с и. я: про¬
стъпка /. провинени|е п, -я
übertrieben mit прекален; (| auch übertrei¬
ben)
Übertritt т 1 преминаване n (zu [2] към)
(друга партия, религия и др.); (Grenzt)
минаване п, преминаване л (на граница)
übertrumpfen <b /г/>> vt überir надвивам А/
[надвия £7]. побеждавам AI [победя //]
Кап вземам А! [взема £ (взех)] с по-
голям коз. надниквам AI [наднакам AI)
übertünchen <b /i/>> г/ измазвам А! [из¬
мажа Е4\. боядисвам AI [боядисам А!\
(сIспа): übertr замазвам, прикривам AI
[прикрия £7]
übervölkert adj пренаселен, свръхнаселен
Übervölkerung f 17 прснаселеност /.
свръхнасслепост /; (zu dichte Bevölke¬
rung) свръхнасслснис n
übervoll adj препълнен
übcnorteilen <b hh) vt ощетявам А / [ощетя
//]. изигравам Al [изиграя £7]
Übervorteilung / 17/sg ощетяване n
überwachen <b/A6> vt (beaufsichtigen) следя
uv, II, наблюдавам uv, AI; (kontrollie¬
ren) контролирам му, v, Al; надзиравам
%mv, AI 0 die Ausführung des Befehls ~
следя за изпълнението на заповедта
Überwachung / П/sg надзор т. контрбл т;
ÜBERWINDEN 847
~s|einrichtung / 17 контролно устрой¬
ство; ~s|gerfit л 20 контролен уред
überwältigen <b/AA> vt (Feind непрнятел)
надвивам А1 [надвия £7], сразявам А1
[сразя //]; (Verbrecher престъпник) обез-
вредявам А1 [обезвредя //]; übertr (tief
beeindrucken) поразявам, завладявам
Al [завладея Еб] О der Schlaf Oberwil-
tigte ihn налегна го сън; von Schmerz
überwältigt сломен от болка
überwältigend adj поразяваш. поразйтел|е-
н. -на. завладяваш О die ~е Mehrheit
огромното мнозинство; ~er Erfolg по-
разйтелен успех; umg seine Zensuren sind
nicht sehr — бележките*му не са много
блестящи
aberwechseln <а/ли> vt преминавам А1 [пре¬
мина £2] (za [2] на. в) (на друга работа,
в друга организация) О Kfz von Äer Un¬
ken auf die rechte Fahrspur ~ минавам Al
[мйна E2] от лявото на дясното платно;
vom Mathematikstudium zum Physikstu-
ditun ~ прехвърлям се A2 [прехвърля
се //] от математика във фйзика (за сту¬
дент)
übetwejsen (23b/M> vt (Geld пари) превеж¬
дам А1 [преведа El] (an jmdii. на няко¬
го); изпращам А1 [изпратя 11], препра¬
щам О einen Kranken in die KUnlk ~ из¬
пращам болен в клйниката
Überweisung / 17 Ein превод n на парйчна
сума; Med = Überweisungsschein
Überweisungsschein m\ Med медиийнско
направление (за консултация при ле¬
кар-специалист и др.)
fiberwerfen 1 Sa/hb vt (Mantel, Schal палто,
* шал) мятам си А1 [метна си £2], намя¬
там
Überwerfen, sich \4] <16Ь/АА> скарвам се А1
[скарам се A l] (mit [2] с)
überwerten <b/Ай) vt надценявам А1 [над¬
ценя 11]
Überwegen <32b/AA> vi (vorherrschen) пре¬
обладавам uv, Al; (stärker sein als) над¬
делявам Al [надделея Еб] над
überwiegend I. adj преобладаващ, по-го-
лям* О der -е Teil der Bevölkerung пре¬
обладаващата част от населението; П.
adv предймно, главно
Überwindbar adj преодолйм
überwinden <27b/AA> vt (Gegner противник)
побеждавам Al [победя //]; (bewältigen)
«48 ÜBERWINDUNG
преодолявам Al (преодолея Еб]. пре¬
възмогвам А/ [превъзмогна £2], над¬
вивам AI [надвйя £7]; (fertig werden)
справям се А2 [справя се //) (etw. [4] с
пешо); sich [4] ^ налагам си AI [наложа
си //] (etw. [4) zu tun да направя нешо)
überwundene Ansicht остаряло [над¬
живяно] схващане
Überwindung / ]7/л# преодоляване п: уси¬
лие п'*- es hat mich viel - gekostet, das
zu tun трябваше да си наложа [ла водя
борба със себе си], за да направя това.
струваше ми големи уейлия да направя
това
überwintern <b hh) viзимувам uv. А I, нрези-
мувам uv. у, AI
überwuchern <Ь;ЛА> vt (Unkraut бурен) за¬
глушавам Al [заглуша //]. задушавам
AI [задуша II] О von Unkraut überwu¬
chert обрасъл с бурен: Unkraut hat den
Weg überwuchert иьгят беше обрасъл с
бурени
Überwurf т 2 наметка /. намстал|о п. -а: Sp
(Ringen борба) хвърляне /? назад през
I лава
Überzahl / 17/vtf извънредно голям брой.
мнозинс I вб п: МП числено превъзход-
с1во in der - sein представлявам uv.
Al мнозинс']вб. превишавам AI [пре¬
виша //] по брой
überzählen <Ь/ЛЛ> vt преброявам Al [пре¬
броя //] оше ведпаж
überzählig adj излйш[сп. -па. в повече
überzeichnen <Ь/ЛЛ> vt Fin надхвърлям А2
[надхвърля II]. превишавам AI [преви¬
ша //] (подписка за заем и др.) (um [4]
с): übertr (Person im Roman. Drama) из¬
образявам Al [изобразя 11] пресилено
[гротескно]
überzeugen <b/V;/>) vt убеждавам Al [убедя
//] (jmdn. von [.?] някот в): sich [4] -
убеждавам cc (von [3] в)< überzeugt sein
убеден съм va: seien Sie überzeugt, daß...
бъдете уверени [сигурни], че...
überzeugend adj убсдйтел|сн. -на: -t ad/
убеден: (f auch überzeugen)
Überzeugung / I Ijsg убеждение n O etw.
[4] aus ^ tun правя uv. II. направям A2
[направя //] нещо по (вътрешно) убеж-
дснис
Überzeugungsjarbeit / 17 работа / [въздей¬
ствие /;] по пътя на убеждението: аги¬
тация /; ^ kraft / 14 sg ейла / на убеж¬
дението. убедителност /
überziehen <32а. h-g hh) vt (Kleid дреха)
облйчам AI [об|дека, -лечеш (-лякох)].
надявам AI [надяна £2]. навличам <
umg jmdm. eins - (mit dem Stock) на¬
бивам А! [набия £7] някого (с тояга),
(mit der Peitsche) нашйбвам AI [нашиб-
вам Al] някого
überziehen <32b. h-g hh) vt покривам AI
[покрия £7] (mit [J] c): (Bett креват) сме¬
ням A2 [сменя II] бельо, застйлам Al
[застеля //]: (Möbel мебели) облйчам А1
[об|лека. -лечеш (-лякох)] (с кожа. плаг)
С sein Konto - rer ля uv, II, изтеглям
А2 [изтегля //] сума по сметка свръх
наличността: ein Land mit Krieg ^ на¬
падам AI [нападна £2] страна: der Him¬
mel überzog sich mit Wolken небето се
покри c облаци: Kuchen mit Zuckerguß
— заливам Al [залея Еб] сладкиш със
захарна глазура: mit Schimmel überzogen
плесенясал
Überzieher т 4 пардесю //. -та. леко палт!о
п, -а (мъжко)
überzuckern <b/Л/>) vt поръсвам AI [поръся
//]. посипвам AI [посипя Е4\ със захар,
покривам AI [покрия £7] със захарна
(лазура С Früchte ^ захаросвам А1
[захаросам А1\ плодове; übertr umg
jmdm. eine bittere Pille - смекчавам A l
[смекча //] пред някого горчивата йс-
гина
Überzug т 2 (Schicht) гьнък пласт т, -ове.
сло|й (-ят) т. -еве. покритие п (от емайл,
сребро и др.); (Hülle) калъф т (за ме¬
бели); Tech обвивка /, покрйвка /* ко-
жу|х zu. -си, кора / <* ein ^ aus Scho¬
kolade шоколадена глазура
üblich adj обича|ен. -йна. обикновен, об¬
щоприет О sich [4] wie — verspäten за¬
къснявам AI [закъснея Еб]. както обик¬
новено; das Ist schon lange nicht mehr
^ това отдавна не се практикува [не се
употребява]: es ist allgemein — общо¬
прието е
U-Boot п 20 (kurz für) Unterseeboot под¬
водница /
übrig adj останал. O wir hatten nichts mehr
^ нищо не ни беше останало; etw. [4]
für jmdn. - haben храня uv, II симпатии
към някого, обйчам uv, AI някого, ня¬
кой ми е симпатичен; etw. [4\ für etw. [2]
— haben обйчам нещо, имам uv, А1 сла¬
бост към нещо О sie hat für Sport nichts
— тя не се интересува от спорт; die
— еп останалите, другите; das ~е оста¬
налото; im —еп впрочем
übrigbehalten <Зс/А6> V/ запазвам AI [за¬
* пазя II], задържам AI [задържа /5] О
er hat nicht das ganze Geld ausgegeben,
sondern ein paar Mark — той не похарчи
всичките пари, а си остави няколко
марки
übrigbleiben <23а/гя> vi оставам AI [остана
£2] О von dem Kuchen ist nichts ubrig-
geblieben нищо не остана от сладхйша;
es bleibt mir nichts anderes übrig als... hc
ми остава нйиио друго освен..., нямам
мг, AI друг йзбор освен...
übrigens adv впрочем, в същност
übriglassen <3а///6> v/ оставям А2 [оставя
И] (jmdm. etw. \4\ някому нещо) (за яде¬
не и др.) О die Sache IlBt noch viel zu
wünschen übrig по въпроса йма още мно¬
го да се желае
Übung / 17 упражнен и|е л, -я; Sp зрени-
ровка /; МИ учени|е л, -я О aus der —
sein загубил съм va навика, не съм va
във форма; keine — haben нямам uv, А /
практика [опит]
übungs|buch л 22 сборни|к т, -ци с упраж¬
нения; -flug /и 2 учебен полет; ~ gelin¬
de п 23 = Übungsplatz; —hang т 2 Sp
Schi учебен скй-плац; —platz т 2 Mil
учебен плаи, полигон т; —stück л 20
Mus етюд т, упражнени|е п, -я
Ufer л, 23 бряг* (-Ът) т, -ове; 0 am - entlang
покрай брега; vom - abstoßen огдЬлям се
А2 [отдЬля се II] от брега
Ufo, UFO [u:fo] п, Abk für unbekanntes Flug¬
objekt неидентифицйран летйщ обЬкт
ОШНЛО)
Ll-tlsen п 23 Tech U-образно желязо, же¬
лязо с U-образсн профил
uferlos adj ühertr бсзкра|сн, -йна, безко-
неч|ен, -на, нескончаем; безбреж|ен, -на
{dicht) О -е Diskussionen безкрайни
дискусии; umg etw. [/] geht ins —е нещо
няма край; нещо води до задънена ули-
ua (umg)
Uferstraße / i6 крайбрежна улица
Ühr / 17 час6вии|к т, -ци О wieviel — ist
es? колко е часът?; um acht - в осем
часа; halb elf - десет и половйка (часа);
nach meiner - по [според] моя часовник
Uhr(en)armband л 22 верйжка / за ръчен
часовник
Uhrfeder / 16 пружйна / на часовник
Ührenlparadoxen л {gen -s. />! ..ха) Plus па-
UM 849
радокс Л1 на времето (auch ühertr)',
-vergleich т I сверяване л на часовни¬
ците
Uhr|kette / 16 лан|ец т (на часовник);
—macher т 4 часовникар т; —werk л 20
часовников механизъм; —zeiger т 4 ча¬
совникова стрелка .
Uhu т 6 Zool бухал т
Ukraine, auch Ukraine / 16 Украйна /
Ukrainer auch Ukrainer m 4 украйн|ец m,
-ци; - in f \ 8 украйнка /
urkrainisch, auch ukrainisch adj украйнски.
от Украйна
UKW-|Antenne [u:ka:we:] f 16 антена / за
ултракъси вълни, УКВ-антена f;
— Empfänger nt 4 радиоприемник m, -ци
на ултрактли вълни; —Sender т 4 ра¬
диопредавател т на ултракъси вълнй
Ulk т I шега /. смехория /. майтап т
(umg)
ulken (/>/>) vi шегувам се uv, AI, майтапя
се uv, II (umg) (mit [3] c)
ulkig adj смеш|сн. -ма
Ülme / 16 Bot бряст nt, -obc
ultimativ adj ултиматйв|ен, -на
Ultimatum n 28 od 24 PoI ултиматум m
Ultrakurzwelle / 16. Ahk UKW Radio. Et
ултракъси вълни pl (Ahk У KB);
n|therapie / 16 терапия / c ултракъси
вълнй
Ultrallinke f 19 Pol крайна левйца; ^ marin
n 20/xg ултрамарин
Ultrarechte / 19 Pol крайна десница
ultrarot adj инфрачервен
Ultraschall m \,-sg ултразвук m;
^behandlung / 17 Mcd лекуване n c улт¬
развук; gerat n 20 Tech ултразвуков
уред; ^wellen pl ултразвукови вълнй pl
ultraviolett [..w..] adj ултравиолетов
um I. prap [4] I. (Ort място) около; ^ das
Haus около къщата; — die Ecke biegen
завйвам AI [завйя £7] край ъгъла; es ist
mir froh -s Herz радостно ми е на ду¬
шата: — sich [4] schauen оглеждам се AI
[огледам Al\, - etw. [4] (herum)gehen
обикалям А2 [обиколя //] около нещо;
- herum наоколо, около: sich [J] ein
Tuch - den Kopf binden слагам си А!
[сложа си //] кърпа на главата; 2. (Zeit
време) в: (ungefähr) около. гю. към: -
10 Uhr в десет часа; - diese Zeit по това
време; ^ Neujahr (herum) около [по.
към] Нова година; 3. (Grund причина)
54 HcMLktwnb.ilарскн речник
850 UMACKERN
за: ^ Hilfe [Gnade] bitten моля uv, II за
помощ [милост]; sich [4] ^ etw. [4\
streiten карам се mv. AI за нещо; sich [3]
- jmdn. Sorgen machen безпокоя се uv,
II за някого; schade ^ das Geld! жалко
за парите!; 4. (Abfolge последовател¬
ност) след Jahr — Jahr година след го-
дйна; einen Tag - den anderen елин ден
след друг; 5. (Maß мярка) с; ^ ein Jahr
jünger с една година по-млад; etw. [4] ^
fünf cm kürzen скъсявам AI [скъся //] не¬
що с пет сантиметра; 6. (für) за; - nichts
in der Welt, nicht ^ die Welt за нищо на
света; Auge - Auge, Zahn ^ Zahn око
за око, зъб за зъб; - jeden Preis на всяка
цена; willen за, заради; ^ der
Mutter willen заради майката; — Gottes
willen! за бога! II. adv: die Stunde ist —
часът свърши: die Zeit ist ^ времето из¬
тече; links [rechts] um! наляво [надясно]!;
sie hat die Schublade — und ~ gewendet
тя преобърна няколко пъти чекмедже¬
то; III. conj: —... zu... за да; er kam, um
ihr zu helfen той дойде, за да й помогне:
sie ging in die Stadt, - einzukaufen тя от-
йле в града, за да; пазарува; ~ so
(н- сотр) толкова по; je eher, ~ so besser
колкото по-скоро, толкова по-добре
umackern <а/ЛА> w преоравам AI [преора
’£2) . .
umändern <а//?Л) V/ променям А2 [променя
' //]. изменям: (Kleid рокля) преправям
А2 [преправя П]
umarbeiten <а/ЛЛ) w (Werk произведение)
преработвам А1 [преработя //]; (Kleid
рокля) преправям А2 [преправя II]
Umarbeitung / 17 преработка /
umarmen <Ь/ЛЛ> vt прегръщам AI [прегър¬
на Е2] О sie umarmten sich те се пре¬
гърнаха
Umarmung / 17 прегръщане л; прегръдка
/. обятия pl
Umbau т I (pl auch -ten) Arch преустрой¬
ство л, реконструкция f; (umgebautes
Gebäude) преустроена [ремонтирана]
сграда; iibcrtr преустройство л, реорга¬
низация / О im ~ begriffen в процес на
преустройство: — auf der Bühne смяна
/на декор
umbauen <а/ЛА> г/ преустройвам AI [пре¬
устроя //]; übertr auch реорганизйрам
uv. г, AI
umbauen <b//;A> w застроявам АI [застроя
II] (etw. [4] около нещо), ограждам AI
[оградя II] (с постройки и др.)
umbehalten <3с/ЛЛ> vt (Schal шал) не сва¬
лям А2 [сваля II] от раменете си; (Hals¬
kette огърлица) не махвам А! [махна
£2], нс свалям от врата си
umbenennen < 10а/ЛЛ> vt преименувам uv.
V, Al
umbetten <а/ЛЛ> vt: einen Kranken - сме¬
нявам AI ad сменям A2 [сменя //] лег¬
лото на болен; eine Leiche — пренасям
А2 /пренеса EIJ труп в друг гроб
umbiegen <32а/ЛЛ> vt прегъвам А! [прегъна
’ £2]. извивам AI [извия Е7] (тел и др ):
<32а/.«»> 17 (Weg път) завивам, правя uv
А! завой
umbilden <а//;/>) vt променям А2 [променя
’ II]. преобразувам uv, v. Al; преустрой¬
вам А! [преустроя //], реорганизйрам
uv. V, AI; преобразявам AI [преобразя
И]
umbinden <27а//;/>) w (Krawatte, Tuch,
Schal връзка, кърпа, шал) връзвам AI
[вържа Е4]. завързвам, слагам AI [сло¬
жа //]; (Schürze престилка) преписвам
AI [препаша Е4]
umbjnden <27b/AA> vt завързвам AI [за¬
вържа Е4] (mit [2] с)
umblättern <а/ЛЛ) vt, vi обръщам АI [обърна
E2J страница
umblicken, sich [4] (а//;/)) оглеждам се А!
[огледам се AI] (nach [2] за)
umbrechen <16а//;/»> vt (Erde земя) обръ¬
щам АI [обърна £2]. преоравам АI [пре¬
ора £2]; (Stock прът) пречупвам АI
[пречупя //]; (Baum дърво) прекършвам
AI (прекърша //]; събарям А2 [съборя
//]; (Papier хартия) прегъвам AI [пре-
I ьна £2]
umbrechen <16b/AA> vt Тур странирам uv.
г. ‘а/\ оформявам AI [оформя II] стра¬
ници
umbringen <24а/АА) vt убивам AI [убия ЕТ].
погубвам AI [погубя //]; sich [4] — са¬
моубивам се
Umbruch т 2 прелом т, обрат т. преуст¬
ройства п. -а; Тур връзване л на стра¬
ници О technischer - техническа рево¬
люция. технйчески преобразования pl
umbuchen <а/ЛА> vt Hdl прехвърлям А2
[прехвърля //], превеждам AI [преведа
£У] (сума); (Flug) сменявам AI od сме¬
ням А2 [сменя //] дата на (самолетен)
билет
Umbuchung / 17 Hdl прехвърляне n на су¬
ма; (Fahrkarte) сменяне л дата на билет
umdenken <a/dachte um. umgedacht/AA) vt
променям A2 [променя //] начина на
мислене, променям убежденията [въз¬
гледите. мирогледа си], преориентирам
сс i/v. и. AI
UmdenkungsprozeD т I процес т на ду¬
ховно преориентйране
umdeuten <а//;А> »7 тълкувам uv. АI по нов
начин, нрсосмйслям А2 [преосмисля //]
umdrängen <b//iA> vt наобикалям А2 [на¬
обиколя //]. тълпя се uv. II около (ня¬
кого или нешо)
umdrehen <a/AA> vt обръщам AI [обърна
£-]: <а/АА. лл> v/ обръщам (в обратна
посока); sich [4] — обръщам се О den
Schlüssel im Schloß — превъртвам uv. AI
od превъртам AI [превъртя 12] ключа в
бравата; die Taschen — обръщам джо¬
бовете: iihertr jmdm. den Hals — извйвам
AI [извйя £7] някому врата; umg das
Herz dreht sich mir (im Leib) um, wenn ich
das sehe сърцето ми се обръща, като
гледам това
Umdrehung /' 17 завъртане л. превъртане
п. обръщане п: Tech въртене л. оборот
di С 400 - еп in der Minute 400 оборота
в минута ,
Umdrehungsgeschwindigkeit / 17/.vg скорост
/ на въртене (за единица време); —zahl
/ 17 sg брой т на оборотите (за единица
време)
umdüstern, sich <b АА) помрачавам сс AI
[помрача се //] (за лице. настроение)
umfahren <4а АА> и събарям А2[съборя //].
обръщам АI [обърна £?] (пътен знак и
др. с кола. ски). <4а лн> и umg заобика¬
лям А2 [заобиколя //] е превозно
средство (минавам но обиколен път)
umfahren (4b7/А) vt (Insel. See остров, езе¬
ро) обикалям А2 [обиколя //] (около),
заобикалям с превозно средство
umfallen <3алл> п (Stuhl. Vase стол. ваза)
падам AI [падна Е2]. катурвам се AI
[катурна сс Е2] [umg): (ohnmächtig wer¬
den) припадам AI [припадна Е2\. iihertr
umg променям A2 [променя //] неочак¬
вано становището си: завъртам сс AI
[завъртя се 12\ на 180 градуса [umg) О
tot - падам мърт|ъв. -ва: umg sie ist fast
umgefallen vor Angst тя едва не припадна
от страх: zum Umfallen milde уморен до
смърт
Umfang т 2 (Länge der Begrenzungslinie)
UMFRIEDEN 851
обхват m. обиколка f; (Volumen) обем
m: (Ausdehnung) размер m, големина
fO Math der - eines Kreises дължина f
на окръжност; der — des Buches обем m
на кнйга; der — der Verluste размер m на
загуби; der — einer Stimme диапазон m
на гласа: die Arbeit nimmt größeren - an
работата взема по-широки размери: in
vollem - в пълен размер, изцяло; umg
er hat einen ganz schönen — юй е доста
дебел
umfangreich adj обемйст. обшйр[сн. -на;
(groß) голям*: (Person лице) дебел
umfassen <Л/>> vt обхващам АI [обхвана £?]:
(Knie. Schultern колене, рамене) обгръ¬
щам AI [обгърна Е2] с ръце; (umarmen)
прегръщам AI [прегърна Е2]; iihertr
(enthalten) обхващам, включвам А! [вк¬
люча //]. съдържам uv. А!; МП обхож¬
дам AI [обходя //]. обкръжавам AI [об¬
кръжа //] (неприятеля)
umfassend adj обшйр|ен. -на. обст6|ен.-йна.
широк; (erschöpfend) изчернйтсл|сн.
-на< -е Kenntnisse широки познания:
ein -es Geständnis ablegen правя uv. II.
направим A2 [направя //] пълни при¬
знания; jmdn. - informieren информи¬
рам uv. v. AI някого обстойно [подроб¬
но]
umf[iegen <32b• ViA) 17: кръжа uv. II (около
нещо) < den Erdball - обикалям .4’
[обиколя //] земното кълбет. правя ш.
//. направям А2 [направя //] обиколки
около Земята (със самолет, ракета)
umformen <а 7iA> vt променям А2 променя
* II формата (на нешо). преобразувам мг.
V. AI. видоизменям А2 [видоизменя II];
El трансформйрам uv, v. АI: Tech фор-
моизменям О die Arbeit formt den
Menschen um работата преобразява чо¬
века
Umform|er m 4 El умформер m. преобра¬
зувател m: - ung / 17 преобразуване n;
видоизменение /». -я. преработка f; El
т-рансформйране n. трансформация /
Umfrage / 16 допнтван|е и. -ия. анкета /
О - halten правя uv. II направям А2
[направя //] анкета (über [4] за)
Umfragen <а. АА> »7 разпйтвам AI [разпй-
там А!], анкетирам мг, г. А!
umfrieden <Ь7»А> vt ограждам AI [оградя
//]. заграждам
852 UMFRIEDUNG
Umfriedung / 17 iai раждане n, ограждане
n; (Zaun) ограда /
umfüllen <a////>> vt пресилвам AI [пресиля
E4\ (течност), преливам AI [прелея £6]
(aus [3]... in [4\ oi... в...)
Umgang m 2/.\g (Verkehr) връзка/, контакт
m. общуване п (mit [3] е); компания f;
(das Umgehen) боравене n, занимани|с
-я; т 2 Arch |адсри|я п, -и, колонада
/ Rcl процесия / О schlechten - haben
имам uv. AI лоши дру1ари [лоша ком¬
пании]; mit jmdm. - pflegen поддържам
uv, AI връзки е някого, общувам мг, AI,
дружа uv. AI е някого; keinen - haben
не общувам е пйкою, нямам познати;
sie ist kein - für dich тя не е подходяща
компания за тебе; - mit Büchern haben
боравя нг, II, работя uv, II е книги
umgänglich ай/ пбщйтел|сн. -нач друже¬
любен. -на, отзивчив
Umgangs)formen pl обноски pl. маниери pl;
-spräche / 16 Lin# говорим [разговорен]
език
umgangssprachlich adj Ling разговорен,
-на. юворйм (език. реч, стил)
umgarnen <b////>) vt ühertr уплйтам А / [упле-
та EI] в мрежата си, пленявам AI [пле¬
ня /7] (с чара си) (jmdn. някого)
umgeben <15Ь///Л) vt обкръжавам AI
[обкрьжа //], o6iраждам AI [обградя
//]. заобикалям А2 [заобиколя II] (jmdn.
mit [3] някого с); ограждам AI [оградя
//] (etw. [V] mit [3] нещо с) О ~ sein von
|3] заобиколен [обкръжен] съм va от
Umgebung / l7/.\;g ок6;шост /; (Umwelt) об¬
кръжаваща среда f; (nähere ^) окол¬
ните pl. блйзките р! С* sich an die neue
- gewöhnen свиквам AI [свйкна £2] c
новата обаанбвка; der Minister und
seine - министърът и придружаващите
io лица
umgehen <!3а/лл> W (im Umlauf sein) раз¬
пространявам се AI [разпространя се
//], нося се и\\ II (мълва); (Geister ду¬
хове) бродя мг. II; (verkehren) общувам
uv. /1/ (mit [3] е); (sich geistig beschäfti¬
gen) занимавам се AI [занимая се £7],
живея uv. Е6 (mit [3] с) (мисъл, идея,
план): (handhaben) боравя uv. И, служа
си uv. II (mit [3] с); (behandeln) отнасям
се А2 [отнеса се £7] (mit [3] с. към) О
mit etw. [3] umzugehen wissen умея uv, E6
да си служа [да боравя] с нещо; er geht
mit dem Gedanken um, sich eine Villa zu
kaufen гой живее c мисълта да си купи
вила; verschwenderisch mit dem Geld —
прахосвам А! [прахосам AI] пари
umgehen <13Ь/ЛЛ> vt заобикалям А2 [за¬
обиколя //]; ühertr auch избягвам AI
[избята* Е2\ О das Gesetz - заоби¬
калям закона; die Antwort auf eine Frage
— избягвам отювора на въпрос; Mil
den Feind ^ обхождам Al [обходя II]
неприятеля
umgehend I. cu/j нсзабав|ен, -на <> mit —er
Post c обратна [първа] поща; II. adv вед-
näia, незабавно
Umgehung / 17fsg заобикаляне п (на закон
и др.), избягване п (на отговор и др.);
МИ обхождане п, обход nt; —s|straBey
16 околовръстен път
umgekehrt ad/ обрат|ен, -на О - propor¬
tional обратно пропориионал|ен, -на:
etw. [/] steht im —en Verhältnis zu [3] не¬
що c обратно пропорционално на; in
-er Reihenfolge в обратен ред; -!
обратно!, напротив!; (| auch umkehren)
umgestalten (c//r6) vt преобразявам AI
[преобразя //], преустройвам AI [пре¬
устроя //]
Umgestaltung / 17 преустройств|о п, -а, пре¬
образование н, -я; реорганизация /
umgießen (32аjlthy vt преливам AI [прелея
Е6] (от един съд в дру|)
umgraben <4а/Л/>> г/ прекопавам AI [пре-
копая £7], разкопавам
umgrenzen <Ь/ЛА) vt ог раждам А / [оградя
/7], заграждам АI [заградя //];
(Aufgabe, Thema задача, тема) очерта¬
вам, AI [очертая £7]. определям А2 [оп¬
ределя /7] О ein Zaun umgrenzt den Hof
дворът е заграден с ограда
umgruppieren <е//гЛ> vt прегрупйрам uv, v,
AI. преразпределям А2 [преразпределя
щ
Umgruppierung / 17 прегрупиране п, пре-
1 рупировка /. преразпределение п
umgucken, sich [4] <а/ЛЛ) umg оглеждам се
AI [огледам се]. AI, обръщам се AI
[обърна се £2] (за да видя) О umg du
wirst dich noch -! има да се чудиш и
маеш! (umg)
umgürten <Ь/ЛЛ> vt препасвам AI [препаша
Е4] -
umhaben <А а/ЛА> vt umg; einen Schal -
наметнал съм се с шал; eine Armbanduhr
- ймам uv, AI, нося uv, II ръчен ча-
cÖBHHK; du hast keinen Mantel umgehabt
ти не носеше [не беше облбчен с] палто
Umhang т 2 пелерина /, наметал|о п, -а
umhängen <а/hh) vt (Bild картина) заканвам
Al закача 7 на друго място; намятам
А1 [наметна Е2] (jmdm. etw. [4\ някого с
нещо); sich [3] etw. [4\ окачвам си не¬
що« намятам се с нещо:0 das Gewehr -
слагам Al [сложа //] пушката през ра¬
мо; den Rucksack ^ слагам раницата на
гърба; sich [3] eine Halskette ^ слагам си
огърлица
Umhängetasche / 16 чанта /, която се носи
през рамо
umbauen <а. prät auch hieb um. part perf
umgehaucn/AA> vt (Baum дърво) отси¬
чам Al [от|сска. -сечеш (-сякох)! о
шп% es hat mich fast umgehauen, als ich
das sah едва не припаднах, като видях
това
umher adv наоколо; насам-натам, навсякъ¬
де
umherblicken <а/ЛА> W оглеждам се А1
[огледам се Al]; (ängstlich) оз!ртам се
А1 [озърна се Е2]
umherfliegen <32аIsn) W летя uv, 12 насам-
натам [наоколо]
umhergehen <13a/.w> vi ходя uv, fl (насам-
натам). обикалям А2 [обиколя //] (на¬
около); (im Park) разхождам се Al [раз¬
ходя сс //]
umherirren <а/.ш> W лутам сс uv. Al, ски¬
там (се) uv, D1 насам-натам [наоколо]
umherreisen <а/лп) w пътувам uv. Al на¬
сам-натам. обикалям А2 [обиколя //]
(с превозно средство)
umherschweifen <а/лн> vi скитам (сс) uv, Al,
бродя мг. II О seine Blicke ~ lassen по¬
гледът ми се плъзга от един предмет
на друг
umherstreichen (21а/.ш> vi od umherstreifen
<a'/.fii> i7 скитам (се) мг. Al
umherziehen <32а. h-g/5fl) W странствувам
uv, Al. скитам uv, Al
umherziehend adj странствуващ, скитащ O
-er Händler амбулантен търговец; ^e
Zigeuner pl цйгани-чергари pl, катунари
pi
umhinkönnen <36а/ЛЬ) vi (само c отрица¬
ние): ich kann nicht zu... ис мо|га uv,
-жеш (-жах) да не...
umhüllen <Ь/ЛЛ> vt завивам Al [завйя £7]
(mit etw. [J] c нешо): обвивам (auch
über lr)
Umhüllung /’ 17 обвивка f: (Verpackung)
опаковка /; Tech обшйвка f: кожу|х m,
-си. риза f: изолационен слой
UMKLAPPEN 853
umkämpfen <b//iA> vt водя uv, 11 борба,
боря се uv, П за
Umkehr flsg връщане n; übertr обрат m,
прелом m; Tech сменяване n (на посока¬
та). смяна/(на фази)0 übertr sich \4\ zur
~ entschließen решавали се АI [реша се //]
да започна нов [по-добър] живот; МИ
den Feind zur — zwingen принуждавам
Al [принудя //] неприятеля да отстъпи
[да се оттегли]
umkehrbar adj обратим, Tech auch ревер¬
сивен. -на
umkehren (a/'.vn) vi връщам се Al [върна
сс £2]. тръгвам АI (тръгна £2] обратно;
<а//»/>) vt (wenden) обръщам AI [обърна
£2]; (Taschen. Strümpfe джобове, чора¬
пи) обръщам наопаки; Math (Bruch
дроб) превръщам; sich [4\ ~ обръщам
ceO auf halben Weg ~ връщам се отсред
път; das ganze Haus ~ обръщам къщата
наопаки (umg) (за да намеря нещо);
übertr umg mir kehrt sich der Magen um,
wenn... нещо ми става на стомаха, ка¬
то...; (Т auch umgekehrt)
Umkehr[ent Wicklung f 17 Phot обратимо
проявяване: -'-film m I Phot обратим
филм; ~ung / 17 обръщане n: Mus
транспониране n; Tech обратймост f,
сменяне n посоката на хода
umkippen <a/M> vt обръщам Al [обърна
' £2]. преобръщам, събарям A2 [съборя
//], (стол, чаша и др.): <а/.тл> vi обръ¬
щам сс, падам АI [падна £2]. катурвам
се AI [катурна сс £2] (umg)', umg
(ohnmächtig werden) припадам АI [при¬
падна £2]: umg (seine Gesinnung wech¬
seln) завъртам се Al [завъртя се 12] на
180 градуса (umg), отказвам се AI [отка¬
жа сс Е4\ от възгледите [становището]
си О der Sturm hat das Boot umgekippt
бурята обърна лодката; die Stimmung
kippte plötzlich um настроението неочак¬
вано рязко се промени
umklammern <b,'ltb) vr държа uv. 11. хващам
Al [хвана £2]. стйскам uv, Al здраво;
обгръщам A2 [обгърна £2] (с ръце);
(Feind неприятел) обкръжавам AI [об¬
кръжа //]; Boxen вчепквам се AI [вчеп-
кам сеЛ/]. държа uv. 13 в клинч Oder
Ertrinkende umklammerte den Retter удав¬
никът се вкопчи в спасйтеля
umkiappen <a//i/>) vt (einen Sitz hcraufschla-
gen) вдигам Al [вдйгна £2] (седалка);
(herunterschlagen) свалям A2 (сваля //]
854 UMKLEIDEKABINE
(седалка): <a л*н> vi umg припадам Al
[припадна £2]. падам на земята
Umkleidekabine /16 = Umkleiderauvn
umkleiden <a hby vt преобличам Al
[преоб|лека. -лечеш (-лякох)]: sich [4]
- преобличам cc \ jmdm. beim Umklei¬
den helfen помагам AI (помогна £2] ня-
komn да cc преоблече
umkfeiden <b hhy vt обвивам Al [обвия £7].
покривам Al [покрия £7] (mir [3] c); об¬
лицовам uv. V. 41
Umkleideraum m 2 съблекалня /
Ümkleidung / 17 обвивка f: Tech облицовка
/
umknicken <a /?/>> vt пречупвам Al [npe-
’ чупя //]: (Papier хартия) прегъвам Al
[iipei bita £7]; <a .wj> vi: ich bin (mit dem
Kuß) umgeknickt стъпих накриво, кракът
ми се изви
umkommen <33а хл> п загивам А1 [загина
£2); (Lebensmittel хранителни продукти)
развалям се А2 [разваля се //] О übertr
umg vor Hitze [Durst, Langeweile] - уми¬
рам Al [ум|ра £ (-рях)) от горещина
[жажда, скука)
Umkreis т I sg околност /; Math опйсана
окръжност v 100 Meter im — на сто
метра околовръст
umkreisen <b,///)> vt кръжа uv, II, оби¬
калям А2 [обиколя 11]. въртя се uv, 12
(etw. [4] около нещо); (umringen) обкръ¬
жавам А1 [обкръжа //] (auch Mil)
umkrempeln <а/Л/>> vt (Ärmel, Hosenbeine
ръкави, крачоли на панталон) запрет¬
вам 41 [запретна £2], навйвам А1 [на¬
вия £7] нагоре; (Strümpfe, Handschuhe
чорапи, ръкавици) обръщам А1 [обърна
£2] наопаки: übertr umg променям А2
[променя //] (план, човек и др.) О
umg sie hat die ganze Wohnung umgekrem¬
pelt und die Brille nicht gefunden тя обър¬
на нялага къща (umg) и не намери очи¬
лата си
umladen <4а/ЛЛ> vt претоварвам А1 [пре¬
говаря //]. прехвърлям А2 [прехвърля
//] стока
UmIade|bahnhof т 2 товаро-разтоварна га-
‘ ра
umlagern <b/ЛЛ> vt заобикалям А2 [заоби¬
коля //], трупам се uv, Al (etw. [4] около
нещо) С die Auslage war von Neugierigen
dicht umlagert витрината беше затрупа¬
на от любопитни, пред витрината се
трупаха много иобонйтни
Umlauf т 2 sg въртене п, кръговрат т;
обиколка ! f auch, Astr); (Kursieren) цир-
кулйране п, обръщение п; оборот т: т
2 (Rundschreiben) окръжно п. оиирку-
ляр т; Med панарйциум т О Geld in ^
setzen [bringen] пускам Al od пущам Al
[пусна £2] пари в обръщение; Geld außer
- setzen изваждам Al [извадя //] парй
от обръщение; ein Gerücht ist in - носи
се мълва [слух]
Umlaufbahn / 17 Astr орбита /
umlaufen <9а .vn> W обикалям A2 [обиколя
циркулирам uv. r. Al; (Banknoten
банкноти) в обръщение съм va:
(Gerücht мълва) нося се uv, 11 С ein
Rundschreiben - lassen пускам А1 od пу¬
щам А1 [пусна £2] окръжно: ^ des Geld
парй pl в обръщение
umlaufen <9Ь //Л> vr обикалям А2 [оби¬
коля 11] (игрище, езеро и др.)
Umlaufgeschwindigkeit / 17 скорост / на
въртене; ^mittel pl Fin оборотни
средства pl; ^motor т 9а Tech ротацио¬
нен двигател; zeit / \7*jxtr времетрае¬
не и на обиколка
Umlaut т I Gramm'. Ling прсглас т
umlauten <а Л/>> vi Gramm. Ling преглася-
’ вам Al [преглася II] (гласна)
Umlegekalender т 4 календар т за бюро;
-kragen т 4 обърната яка
umlegen <аihhy vt (anders legen) премес¬
твам Al [преместя //) (кабел, релси,
болен и др.); (Kragen яка) обръщам А1
[обърна £2]; (Schal, Kette шал. колие)
слагам А1 [сложа //] (на себе си): (Land.
Kosten земя. разноски) разпределям А2
[разпределя //]; (Termin срок) проме¬
ням А2 [променя //]; umg (ermorden)
убивам Al [убйя £7], пречуквам AI
[пречукам AI] (umg); umg Sp. (Ringen,
борба) свалям А2 [сваля //]; Tech обръ¬
щам; реверейрам uv. г, А1; превключ¬
вам А1 [превключа П]0 die Leiter ^
слагам подвйжната стълба на земята;
ein Telefongespräch — прехвърлям теле¬
фонен разговор; sich [3] den Mantel ~
намятам се А1 [наметна се £2] с палто¬
то; der Regen hat das Getreide umgelegt
житата pl са полегнали от дъжда
umleiten <а/ЛА> vt Verk отбивам Al [отбйя
£7) движението (поради поправка на
пъгя и др.)
Umleitung / 17 Verk отбйване п на дви¬
жението
umlenken <а/ЛА> vt, vi (Wagen кола) обръ-
щам АI [обърна Е2) (в обратната по¬
сока) О der Fahrer lenkte um шофьорът
зави в обратна посока; umg schcrzh in
meinen Schuhen kann ich ^ обувките ми
са прскалено големи
umliegend udj ок0л|сн, -на, блйз|ък, -ка,
сьссд|сп. -па (за село, къщи и лр.)
ummauern <b//;/>) г/ заграждам AI [за¬
градя //] със зид
ummelden <а////?> vt регистрирам и\\ v, Al
на нов адрес; (Wagen кола) регистрйрам
на ново име
ummodeln <а/ЛЛ> vr umg променям А 2
[променя //], преустройвам А1 [пре-
усчроя //); (Kleid рокля) преправям А2
[преправя //]
umnachtet adj Med умопомрачен, душевно
бол|сн. -на
Umnachtung / 17'\#. geistige ^ умопом-
раченис //; in geistiger ^ sterben умирам
AI [ум|ра Е (-рях)] умопомрачен
umpacken <а7;/>) vt преоиаковам uv, v. AI
ч den Koffer - пренареждам AI [пре-
пареля //] куфара
umpflanzen <а7//>> vt прссаждам AI [пре-
садя /У]
umpflanzen <ЬМ> г/ ограждам AI [оградя
II] (et*. [7] mit [3] нещо с растения), за¬
саждам AI [засадя II] растения около
(пешо)
umpflügen <а,/;/>) vt изоравам Ai [изора
’ Е2] . .
umplanen <а hh} vt променям A2 [променя
//] ILTitH
umquartieren <c Ith') vt премествам Al [пре¬
местя II] от една квартира в друга: auch
Mil О einen Kranken in ein anderes
Zimmer - премествам болен в друга
стая
umrahmen <а /»/>> vi (Bild картина) слагам
Al (сложа //] в друга рамка
umrahmen <Ь/;/>> vt: ein schwarzer Bart
umrahmte sein Gesicht черна брада
oi раждаше лицето му: das Fest wurde
von Musik umrahmt тържеството започ¬
на и завърши с музика
umranden <ЬАА> г/ (Kleid. Decke дреха,
покривка) моръбвам А1 [поръбя //] с
кант [ивица] С ein Beet mit Steinen -
oi раждам Al [оградя //] леха c бордюр
от камъни: der Lehrer hat die Schreib¬
fehler rot umrandet учйтслят огради пра¬
вописните грешки е червено
umrangieren (..runji:] <e//ii> vt размествам
Al 1 разместя //] (железопътни и трам¬
вайни вагони и др.), премествам А1
преместя II (на друг коловоз)
UMSATZ 855
umranken <b//i/>> vt (Pflanze растение) вия
се мг. Е7 около, обвивам А1 [обвйя Е7]
нещо
umreebnen <а//»/>> vt изчислявам А1 [из¬
числя II] (etw. [4] in [4] нещо в) (друга
валута и др.); обръщам AI [обърна Е2]
(in [J] в) (метър в сантиметри и др.)
0 Mark in Lewa ~ изчислявам марки в
лева
Umrechnung / 17/.н? изчисляване и, обръ¬
щане п (на една валута в друга)
Umrechnungskurs ш 1 Bank валут ен курс
umreißen (21а7;Л) vt (Häuser. Zaun къщи.
огради) събарям А2 [съборя //[, срут¬
вам А1 [срутя //|; (Sachen. Personen
предмети, лица) събарям, повалям А2
[поваля //]
umrejßen <2lb/AA> vt (mit wenigen Worten)
очертавам AI [очертая E7], обрисувам
uv, v. Al накратко; (mit wenigen Linien)
скицйрам uv, у, Al, нахвърлям A2 [на¬
хвърля //]
umrennen <10a//i/>> vt събарям A2 [съборя
//]. кагб гйчам
umringen <b’/j/>> vt обкръжавам А/ [обкръ¬
жа //]. заобикалям A2 [заобиколя II]
Umriß m 1 (Grenzlinie) очертание n, -я. кон¬
тури pl C etw. [4] in Umrissen schildern
представям A2 [представя //] нещо в ед¬
ри черти; etw. [4] in Umrissen zeichnen
чертая мг. Е7, очертавам АI [очертая
Е7\ нещо с едри щрйхи;
Literaturgeschichte in Umrissen очерци по
литературна история
Umriß|karte / 16 Geogr контурна карта:
Minien [Jon] pl контури pl: ^ Zeichnung
1 17 скйиа /', контурен чертеж
umriihren <а /;/>> vt разбърквам А1 [раз¬
бъркам AI] (течност, каша и др.): Tech
auch размссвам Al [размеся //]
umrunden <b hh) vt обикалям A2 [обиколя
//] (около нещо)
ums um das
umsatteln <a hh') vt сменям A2 [сменя 11]
седло: uuj.tr сменям професия; (Student
ст удент) прехвърлям се А2 [прехвърля
се’//] (von [J] ...zu [J] от... в) (от една
специалност в друга)
Umsatz ui 2 Н<11 оборот т; - plan т 2 план
/и за оборота; --Steuer f 16 Hdt дан|ък
in. -пи върху оборота
856 l'MSCH ALTEN
umschalten <a Л/>> vt El. Tech превключвам
* AI [превключа //]. включвам (auf [4] в,
na) A- das Radio auf einen anderen Sender
^ включвам радиото на друга аашшя
(Jmschalt|er т 4 £7, Tech комутатор ш.
превключвател т, ^kontakt т I пре¬
включваш контакт; -ström т 2 кому-
1Йран ток; — tafel / 16 комутационно
табло; - uhr / 17 /:/ реле п, - I а та време,
превключваш часовник; -ung / 17 El
комутация А Tech превключване п
Umschau / 17 омел т. обзор т А -
halten ошеждам се А! [огледам се AJ]
(nach jmdm. за някого)
umschauen, sich [•/] <а/т/>> оглеждам се AI
[огледам се А!\ (nach [J] за), търся uv,
II (служба, хотел и лр.); обръщам се AI
[обърна се £2]
umschichten <а/г/)> г/ прегрупирам uv, v.
AI. иренареждам AI [пренаредя //] </
die Bevölkerung hat sich im Laufe der Zeit
umgeschichtct c течение на времето на¬
селение io се разслой [лроменй състава
си)
umschichtig adj: - arbeiten работя uv, II
на смени
Umschlag т 2/.vg (ins Gegenteil) обрат т.
внезапна промяна; (der Witterung) рязка
промяна (на времето); т 2 (Heft тетрад¬
ка) обвивка А подвързия /; (Buch книга)
обложка А (Brief писмо) плик т, -овс;
(Kleidungsstück дреха) маншет т; Med
компрес т; И dl претоварване п (на сто¬
ка), прехвърляне п (от едно превозно
средство на друго) О jmdm. einen —
machen правя uv, II, направям А2 [на¬
правя //], слагам A I [сложа //] някому
компрес
Umschlägen <4а/ЛА> vt (Seite страница)
обръщам AI [обърна £2]: (Baum дърво)
отейчам AI [от|сска, -сечеш (-сякох)];
(Ärmel ръкав) запретвам AI [запретна
£2]: (Kragen яка) обръщам; (Kleid дре¬
ха) подгъвам AI [подгъна £2]; (Waren
стока) претоварвам А1 [претоваря //],
прехвърлям А2 [прехвърля II] (от кораб
на влак, камион и др.); <4а/$л> vi (Wetter,
Stimmung време, настроение) променям
се А2 [променя се //]; (Boot лодка) об¬
ръщам сt AI [обърна се £2]; (Wein, Bier
вино, бира) вкисвам AI [вкисна £2],
развалям се А2 [разваля се 12] О ins
Gegenteil — променям се рязко
Umschlaghafen т 7 товарно пристанище,
-papier п 20 обвивна [опаковъчна] хар-
тйя; - tuch п 22 шал т, -ове
umschließen <32b Л£) г/ (umgeben) обкръ¬
жавам А! (обкръжа //], обграждам АI
[обградя //]; (umfassen) обхващам AI
[обхвана £2]. включвам AI [включа //].
auch ither/r er hielt ihre Hand fest
umschlossen юй стискаше здраво ръката
й
umschlingen <27b //Л> vt прегръщам AI
[прегърна Е2\ (jmdn. някого), обвивам
AI [обвия Е7\ ръце (jmdn. ad etw. [4]
около някого ad около нещо); (Kletter¬
pflanze виещо се растение) вия се uv. Е7.
увивам се (etw. [4] около нещо) О eng
umschlungenes Liebespaar прегърната
двойка, превърнати влюбени рI
umschmeißen <21 а. ЛЛ> vt ит% ггрекагурвам
AI [прекигурна £2], прекатурям А2
[преки!уря //]. събарям А2 [съборя //].
обръщам AI [обърна £2], свалям А2
[сваля II] (ваза, стол и др.)
timschmelzen <|7а7/Л> vt Tech претопявам
AI [претопя II]
umschnallen <а,/;/>> vt преписвам AI [пре-
* паша Е4). опасвам (сабя, колан и др.)
umschnüren <Ь/Л6> vt завързвам AI [за¬
вържа //] (с канап, връв)
umschreiben <23а/ЛЛ> vt (Manuskript ръко¬
пис) преработвам AI [преработя //];
(Fahrschein пътнически билет) заверя¬
вам А [заверя II]: Phon транскрибирам
uv. V, AIО Jur etw. [4] auf jmds. Namen
- lassen прехвърлям A2 [прехвърля //]
нещо на ймето на някого
umschreiben <23Ь/7;Л> vt (Aufgabe, Pflichten
задача, задължения) очертавам А1
[очертая £7], определям А2, фиксирам
uv, V, AI; (Ausdruck, grammatische Form
фраза, граматическа форма) описвам
AI [опйша Е4] (с други думи или фор¬
ми), изразявам А! [изразя //] описател¬
но О einen Kreis - опйсвам кръг
Umschreibung / 17 преработване п; прера¬
ботка /; Phon транскрибиране п; тран-
скрйпция /
Umschreibung / 17 опйсване /?, перифрази¬
ране п; перифраза f
Umschrift / 17 преработка / (на текст); над¬
’ пие т, легенда/на монета; Phon тран¬
скрипция /
umschulen <а/ЛА> vt (beruflich) преквали¬
фицирам uv, v, АI; (Schüler) прехвърлям
А2 [прехвърля II] в друго училище
Umschulung /17 преквалифициране n; пре¬
квалификация/ прехвърляне п от едно
училище в друго
umschatten <а/Л/>> v/ (verschütten) разли¬
вам Al [разлея £б], разсипвам А1 [раз¬
сипя Е4]; (umfullen) пресйпвам
umschwärmen <b /А6> vt: die Bienen
umschwärmten das Blumenbeet рояк пчели
кръжаха около цветната леха; die jungen
Mädchen umschwärmten den Schauspieler
младите момичета се трупаха с възхи¬
щение около артиста; das schöne Mäd¬
chen wurde sehr umschwärmt красивото
момйче беше много ухажвано [ймаше
много поклонници]
Umschweife />/ извъртания pl. заобикалки
pl: усуквания pl: ^ machen усуквам in*.
Al (umg). извъртам uv. Al. шикалкавя
uv. 11 (nwje) С- etw. [4] ohne ^ sagen каз¬
вам Al [кажа E4] нешо направо [без
заобикалки, без да го усуквам (umg)]
umschwenken <a/7iA> vi обръщам Al [обър¬
на £2] в обратна посока;иАег/г проме¬
ням възгледите [убежденията] си
Umschwung т 2 Sp Turnen въртене п. над-
мах т (на висилка и др.); übertr обрат
т. прелом т. промяна f; Tech въртене
//. завъртане п
umsehen, sich [4] < 19а ЛА> оглеждам се Al
(огледам сс А1]. обръщам сс А1 [обърна
се Е2]. озъртам сс А1 [озърна сс Е2]
(nach jmdm. oci etw. [3] за някого od не¬
шо): (sich erkundigen) търся uv. II (nach
[J] нещо) \ sich [4] nach Arbeit [nach einer
Frau] ^ търся си работа [жена]; sich [4]
in der Stadt - запознавам се Al [за¬
позная cc E7] c града; ehe ich mich umsah»
war er verschwunden докато се обърна,
юй беше изчезнал
umseitig adj който сс намйра на гърба на
страницата v vergleiche die -е Tabelle
сравни таблицата на гърба на страни¬
цата
umsetzen <а /;Л> vt (auf einen anderen Platz
setzen) премествам Al [преместя //],
размествам. (Pflanze) прссаждам А/
[пресиля //]: (verwandeln) превръщам Al
[превърна Е2] (etw. [4] in [4] нещо в);
(Waren сгока) продавам А! [про|дам,
-дадеш (-дадох)]; Mus транегюнйрам uv.
г\ А! Wasserkraft in Strom - пре¬
връщам водна ейла в електрически ток;
sie hat für 2000 М Ware umgesetzt тя
направи оборот за две хиляди марки:
etw. [4] in die Tat осъществявам Al
[осъществя 11] нешо. превръщам в дело
UMSTAND 857
Umsicht / I7/.V# благоразумие п. съобра-
зйтелносг f. тактичност / О mit zu
Werke gehen пристъпвам Al [пристъпя
II] към нещо внимателно [разумно]; mit
— handeln действувам uv. Al благора¬
зумно (внимателно, тактично]; ^ zeigen
показвам А1 [покажа Е4] благоразумие
[такт, съобразйтелност]
umsichtig adj вниматсл|сн, -на, благора¬
зумен, -на; съобразйтел|ен, -на, так¬
тичен, -на
umsiedeln <a/.w> vi преселвам се А1 [пре¬
селя се //]; (umziehen) премествам се А1
[преместя се 11] (от едно жилище в дру-
I о): <а/АЛ> г/ преселвам (jmdn. някого);
премествам (в друго жилище)
Umsiedelung/ 17 преселване п. премсс-
' тванс п. ^1ег т 4 прссслии|к т -ци
umsinken <27a/.v/i> vi падам AI [падна £2],
припадам (vor [3] от) (умора и др.)
umsonst ш/v (vergeblich) напразно; (ohne
Grund) без причина; току-така;
(unentgeltlich) безплатно, даром. гратис
ums9rgen Sb/hb) vt полагам Al [положа
//] много грижи (за някого), ограждам
AI [оградя //] (някого) с нежни грйжи
и внимание
umspannen Od/Ith> vr £7 трансформирам uv.
v, AI (напрежение); (Pferde коне) пре-
прягам А1 [препрегна Е2] О die
Wagenpferde ~ сменявам Al od сменям
А2 [сменя //] конете (при пътуване с ко¬
ла)
umspannen <by/;A> vt обхващам А! [обхва¬
на £2] х er hielt ihre Hand fest umspannt
гой държеше здраво [той стискаше] ръ¬
ката й: eine die ganze Welt umspannende
Entwicklung развйтис. обхващащо целия
свят
Umspann|er т 4 EI трансформатор т:
-ung / 17 El трансформиране п;
трансформация /; ^werk п 20 El
трансформаторна подстанция
umspringen (27а wi> vi (Wind вятър) обръ¬
щам се А / [обърна се £2]. променям А2
[променя //] внезапно посоката си;
ühertr umg третйрам uv, v. AI (mit jmdm.
някого), отнасям сс А2 (отнеса сс El]
зле (mit jmdm. с някого)
Umstand т 2 обстоятслств|о п. -а, услови|с
п. -я; (Mühe) затруднсни|с п. -я:
(Förmlichkeit) формалност /. церемония
/ О glückliche Umstände щастливи [бла-
858 UMSTÄNDEHALBER
гоприятни] обстоятелства: nähere
Umstände подробности pl: unter
Umständen евентуално, възможно, може
би; unter allen Umständen непременно, на
всяка цена; unter diesen Umständen при
тези обстоятелства; unter keinen
Umständen в никакъв случай; ohne
Umstände без формалности, без церемо¬
нии; machen Sie sich keine Umstände! не
си правете труд!; wenn es Ihnen keine
Umstände macht, dann bleibe ich gern ако
не ви затруднявам, ше остана с удо¬
волствие: Jur mildernde Umstände смек¬
чаващи вината обстоятелства; in
anderen Umständen sein бременна съм va.
в положение съм
umständehalber adv поради [пред вид] осо¬
бените обстоятелства
umständlich ad} ^langsam handelnd) бав|ен.
-на. муд|ен. -на, нсиохват|сн. -на; (zu
genau) нсдантйч|еи. -на; слож|ен, -на;
подроб|ен. -на ч' etw. [4] ^ schildern
описвам AJ [опиша Е4] нещо на дълго
и широко; diese Methode ist zu ^ този
метод c много сложен
Umstandsbestimmung / 17 Gramm обстоя¬
телствено пояснение; ^kleid п 21 рокля
/ за бременна жена; -kl^idung / 17/.?#
облекло и за бременна жена; -satz т
2 Gramm обстоятелствено изречение;
- wort п 22 Gramm обстоятелствена ду¬
ма
umstehend adv: auf der — en Seite на гърба
на страницата: das Bild wird - erläutert
обяснителният текст към каргйната
[фигурата] е на гърба
die Umstehenden pl стоящите наоколо (хо¬
ра)
Umsteigekarte / 16 билет т с прекачванс
umsteigen <23алш> >7 сменявам АI od сме¬
ням А2 [сменя //] (влак. трамвай), пре¬
хвърлям се А2 [прехвърля се //] (nach
[3] за) О ich muß in Berlin в Берлин
трябва да сменя влака [трябва да се
прехвърля в друг влак]
umstellen <а/ЛЛ> vt (auf einen anderen Platz
stellen) премествам AI [преместя //],
размествам; (umwandeln) преустройвам
Al [преустроя //]. приспособявам AJ
[приспособя //] (auf [4] за); sich [4]
нагаждам cc AI [нагодя се II], приспо¬
собявам се (auf [4] към) О die Uhr ^
премествам стрелкйте на часовника;
einen Betrieb auf die Herstellung anderer
Artikel ^ преустройвам завод за про¬
изводство на други артйкули
umstellen <b Ith) vt обкръжавам Al [обкръ¬
жа //]. обграждам AJ [обградя /У] [auch
МИ)
Umstellung / 17 ле разместване п, премес¬
тване п: преустройство //; Math пер-
мутация J: ühcrtr приспособяване /I. пре-
нагласа./: промяна /
umstoßen <32а hh> 17 събарям А2 [съборя
’ //]. бутвам AI (бутна £2] (предмет);
ühcrtr (Plan план) отхвърлям А2 [от¬
хвърля //], провалям А2 [проваля //];
(Gesetz. Urteil закон, присъда) отменя¬
вам А! [отменя //]. анулирам uv. г. AI
umstritten ad} спор|сн. -на. оспорван
Umsturz т 2 Ро/ преврат т
Umstürzen <а Л/>) vt (Stuhl. Gefäß стол,
* съдина) събарям А2 [съборя //]. бутвам
Al [бутна £2]. обръщам АI (обърна £2];
(Mauer зид) събарям;(Regierung прави¬
телство), свалям А 2 [сваля //]:
(gesellschaftliche Ordnung обществен
ред) събарям; (Plan план) провалям А2
проваля 7. отхвърлям А2 [отхвърля //]:
(а/л71> п падам, събарям се; (Mauer зид)
auch рухвам AI [рухна £2]; (Wagen ко¬
ла) обръщам сс
Umstürzler т 4 Pol участни|к т, -ци в пре¬
врат; verächtl превратаджия т, -и
umstürzlerisch ad} Pol подрйв|ен. -наС -^е
Elemente подрйвни елементи
Umtausch т 1 /.?# смяна /. замяна / (на ку¬
пена вещ и др.); Bank обмяна/(на валу¬
та) . .
Umtauschen <а////>) vt сменявам AI od смс-
ням А2 [сменя //], заменям (купена вещ
срещу дру!а); (Geld) обменям А2 [обме¬
ня //] (валута)
umwälzen <а/Л/>> vt (Stein камък) обръщам
АI [обърна £2] на другата страна; ühcrtr
променям А2 [променя //] из основи,
преустройвам AI [преустроя II] корен¬
но; ^de Ereignisse преломни [револю¬
ционни] събйтия р/
Umwälzung / 17 ühcrtr прелом т, рево¬
люция /(стопанска, културна и др.); Ро!
auch преврат т
umwandeln <а/ЛЛ> vt превръщам AI [пре¬
върна £2] (in [4] в), auch Chem; Jur ви¬
доизменям А2 [видоизменя //], проме¬
ням (присъда, наказание); El превръ¬
щам, трансформйрам uv, vt AI: ühcrtr
преобразявам AI [преобразя II] <0 wie
umgewandelt sein като преобразен съм
va '
Umwandlung / 17 преврвдшне n; Jur ви¬
доизменение n, промяна f; _ El транс¬
формация f: überir преобразяване n
umwechseln <a/AA> vt (Großgeld in Kleingeld)
‘ разменям A2 [разменя /7], развалям A2
[разваля /7] (пари) (untg)
Umweg т I път. който заобикаля О einen
— machen заобикалям А2 [заобиколя
77]; etw. [4] auf ~еп erfahren узнавам А!
[узная Е7\ нещо по обиколен път [от
трето лице]
Umwelt / 11/sg околна среда /
umwelt|feindlich udj който уврежда окол¬
на i а среда
Umweltforschung / 17 екология /
umweltfreundlich atlj който шадй [пази]
околната среда
Umweltschutz т 1 jsg защита/на околната
среда; ~ Verschmutzung/17 замърсяване
п на околната среда; ~ Verseuchung / 17
заразяване п на околната среда
umwenden <10а, auch wendete um,
umgewendet/AA) w обръщам Al [обърна
£2]; sich [4] nach jmdm. ~ обръщам се,
за да видя някого; <а/Ай> vi обръщам
(кола и др.) в обратна посока
umwerben <16b//tA> vt: eine Frau ~ ухаж¬
вам uv. AI жена
umwerfen (I6a//;A) vt събарям A2 [съборя
/7]. обръщам AI [обърна Е2}; (Mantel,
Tuch палто, шал) намятам AI [наметна
£2] О einen Plan - провалям А2 [про¬
валя /7] план; überir diese Nachricht hat
ihn umgeworfen тази вест го съкруши
[смаза]
umwerten <a//iA) vt преоценявам AI [пре¬
оценя //]
Umwertung f 17 преоценяване n: преоценка
/
umwickeln (b/7;A) vt завивам А / [завия ET],
увивам, обвивам O etw. [4] mit einem
Verband - превързвам AI [превържа
E4] нещо. слагам AI [сложа /7] пре¬
връзка на нещо; Tech навивам AI [навия
£7]. намотавам А! [намотая £7]
Umwicklung / 17 Tech намотаване п; на¬
мотка /
um wölken, sich [4\ <Ь/АА) заоблачава се AI
[заоблачй се //] 3. Peru: überir помрача¬
вам се AI [помрача се 77]. навъсвам се
AI [навъся се //]О seine Stirn umwfllkte
sich лицето му се помрачй
umz^nen <b/AA) vt ограждам AI [оградя
UNACHTSAM 859
77], слагам AI [сложа 77] ограда (около
нещо)
umziehen <32а h-g/AA> vt преобличам Al
[пре]облека, -облечеш (-облякох)]; sich
[4] - преоблйчам се; <32а, h-g/гл) vt
премествам се А 7 [преместя се 77] (von
[/]... in [4] nach [J] от... в) (друго жилише.
селище)
umziehen, sich [4] Meteor заоблачава се А 7
[заоблачй се //] 3. Pers
Umzug т 2 (Wohnungswechsel) премества¬
не п (в жилише); (Festzug) манифеста¬
ция f: шествие п; Pol демонстрация f
UN = UNO
unabänderlich, auch unabänderlich adj който
не може да cc промени, който не под-
лежй на изменение, неизменйм О
mein Entschluß ist ~ решението ми е
окончателно
unabdingbar, auch unabdingbar adj безус¬
ловен. -на. обезател|ен,-на О — е Vor¬
aussetzung für [4] безусловна предпос¬
тавка за
unabhängig adj независим (von [J] от)
Unabhängigkeit f 17fsg независимост / (von
[i] от)
Unabhängigkeits|bewegung / 17 Pol движе-
' ние ti (за национална) нсзавйсимост;
-'-kämpf т 2 борба / (за национална)
незавйсимост
unabkömmlich, auch unabkömmlich adj не-
обходйм О er ist augenblicklich - в мо¬
мента той е необходйм [не може да
напусне работното място]
unablässig, auch unablässig adj непрестанен,
-на. постоянен, -на
unabsehbar, auch unabsehbar adj необозрим;
безкра|ен, -йна. необят|ен. -на; (Folgen
последици) непредвиден, който не може
да се предвиди О in ~er Zeit в неопре¬
делено време
unabsichtlich, auch unabsichtlich I. adj не¬
преднамерен. неумйшлен: II. adv без
умисъл, непреднамерено О er hat mich
~ auf den Fuß getreten той ме настъпи,
без да йска [не нарочно]
unabweisbar, auch unabweisbar adj (Auftrag
' задача) наложйтел|ен. -на. належащ;
(Beweis доказателство) неоспорйм, без¬
спорен, -на
unachtsam adj невнимателен, -на; (nachläs-
’ sig) небрежен, -на
860 UNACHTSAMKEIT
Unachtsamkeit / 17 невнимание n; небреж¬
ност / C aus ^ по невнимание
unähnlich atlj: sie sind einander ganz — те
нйкак не си прилйчат
unanfechtbar, auch unanfechtbar adj неоспо¬
рим, неопровержим, безспор|ен, -на;
(Theorie теория) неуязвим
unangebracht adj неуместен, -на, нсподо-
6а ваш, неподходящ (забележка, по¬
дарък и др.)
unangefochten adj (Recht право) неоспо-
рйм, неприкосновен; (unversehrt) невре-
дйм, необезпокоен. незасегнат О das
läßt mich - това не ме засяга [безпокой]
unangemeldet adj: er kam - той дойде, без
да предупредй, без да [прсдизвсстй, без
да се обади предварително]; — leben
живея uv. £6 (някъде), без да съм за¬
регистриран
unangemessen adj нсумсст|сн, -на, непод¬
ходящ. неподобаваш О eine der Arbeit
^е Bezahlung заплащане п, несъответ-
егвуващо на извършената работа
unangenehm adj неприят|ен. -на О ~ wer¬
den ставам AI [сгана £2] неприятен
[досаден, груб]
unangetastet adj geh недокоснат, незасегнат
unangreifbar, auch unangreifbar adj неуя-
звйм; неприсггъп|ен, -на
unannehmbar, auch unannehmbar adj не-
присмлйв
Unannehmlichkeit / 17 неприятност /
unansehnlich adj (Mensch човек) невзрач|ен,
-на. нсуглсд|ен. -на: (unbedeutend) не-
значйтел|сн. -на. дреб|ен. -на
unanständig adj нсприлйч|ен, -на. неприс¬
тоен. -йна. невъзпитан
Unanständigkeit / 17 неблагоприлйчие п,
некоректност /‘ невъзпитание п
unantastbar, auch unantastbar adj (Rechte,
Person права, човек) неприкосновен;
(Gesinnung схващане) нспоклатйм
unappetitlich adj неапетйт|ен. -на; не¬
приятен. -на, неестетйч|ен, -на
Unart /17 лош навик; (unartiges Benehmen)
неприлично [невъзпйтано] държане О
kindliche детско нспослушание
unartig adj (Kind) непослуш|ен, -на, не-
мйр|ен, -на
unartikuliert adj неартикулйран, неучленен
unästhetisch adj неестетйч|ен. -на
unauffällig I. adj незабележйм; който не
прави впечатление [не се хвърля на (в)
очи]; (Verhalten държане) дискрет|ен,
-на, скром|сн, -на; II. adv незабелязано
unaufgefordert adv без подкана, добровол¬
но, по собствен почин
unaufhaltsam, auch unaufhaltsam adj нс-
удържйм. безспйр|сн, -на; (stetig) непре-
Kicnai
unaufhörlich, auch unaufhörlich adj непре¬
къснат. непрестанен, -на
unauflöslich, auch unauflöslich adj Chem не¬
разтворим: (Bande връзка) неразрйв|ен,
-на; (Ehe брак) който не може да се
разтрогне
unaufmerksam adj невнимателен, -на, раз¬
сеян
Unaufmerksamkeit / \ljsg невнимание п,
‘ разсеяност / О aus ~ по невнимание
unaufrichtig adj нейскрен, неоткровен, ли¬
* цемер|ен, -на (gegen [4] към)
Unaufrichtigkeit f \ljsg нейскреност f, не-
откровеност /’, лицемерие п
unaufschiebbar, auch unaufschiebbar adj не¬
отложен, -на
unausbleiblich, auch unausbleiblich adj не-
избеж|ен, -на, неминуем *
unausführbar, auch unausführbar adj не-
изпълнйм, неосъществйм, нереализуем
unausgeglichen adj неуравновесен
unausgesetzt adj непрекъснат, непрестанен,
-на
unauslöschlich, auch unauslöschlich adj geh
незаличим C -es Erlebnis незабравймо
преживяване: ^er Hunger неутолйм
глад
unaussprechbar, auch unaussprechbar adj
който не може да се произнесе, непро-
изиоейм; ^ lieh adj неизразйм, неизка-
зан; неописуем: (ungemein) неимоверно,
неописуемо
unausstehlich, auch unausstehlich adj нетър¬
пим. непоноейм
unausweichlich, auch unausweichlich adj geh
неизбеж|ен, -на
unbändig adj необуздан, неукротйм: (über¬
mäßig) неимоверен, -на O sich ^ freuen
радвам се u\\ AI страшно, побърквам
се АI [побъркам се АI] от радост
unbarmherzig adj немилостйв. жесток, без¬
жалостен, -на (gegen [4] към, спрямо)
Unbarmherzigkeit / 17>sg жестокост /
unbeabsichtigt adj непреднамерен, неумйш-
леи С jmdn. - beleidigen обйждам АI
[обидя //]. някого неволно [без да йс-
кам]
unbeachtet adj незабелязан O jmdn. od etw.
[4] - lassen не обръщам AI [обърна E2]
внимание на някого od нещо
unbeantwortet adj: einen Brief lassen оста¬
вям A2 [оставя //] писмо без отговор,
нс oh оварям А2 [отговоря //] на писмо
unbearbeitet adj необработен
unbeaufsichtigt adj без надзор, без контрол
unbebaut adj незастроен; (Acker) незасят*,
необработен
unbedacht adj необмислен
unbedenklich 1. adj небудещ съмнение [опа-
' сенис] О die Sache ist nicht - работата
е съмнителна [рискована]; II. adv без ко¬
лебание
unbedeutend adj който е без значение: не¬
значителен. -на. маловаж|ен. -на. не¬
съществен \ ein -er Schriftsteller не¬
значителен писател
unbedingt, auch unbedingt I. adj безуслов|ен.
-на. абсолют|сн. -на О -es Vertrauen
genießen ползвам се uv, Ale пълно до¬
верие. II. adv непременно, обезателно
unbefangen adj (ungehemmt) непринуден,
естествен: (unbeeinflußt) обектйв|ен. -на.
безпристрастен, -на. непредубеден
Unbefangenheit / 17/лд непринуденост /.
естествсност /.* обективност /
unbefleckt adj чист. без петна: \ihertr не¬
опетнен. чист
unbefriedigend adj незадоволителен, -на
igt adj незадоволен
unbefristet adj безсроч|ен. -на
unbefruchtet adj неоплоден
unbefugt adj неупълномощен, нямащ право
(разрешение]; некомпетентен, -на
Unbefugte т 7": -п ist der Zutritt verboten
вход за външни лица забранен
unbegabt adj нснадарсн. без дарба
unbegreiflich, auch unbegreiflich adj непо-
нят|сн. -ма. неразбираем, необясним
unbegrenzt, auch unbegrenzt adj (unbe¬
schränkt) неограничен; (grenzenlos) без¬
граничен, -на
unbegründet adj неоснователен, -на, нс-
обоснован
Unbehagen п 23/sg неприятно чувство, не¬
удоволствие п О körperliches - нераз¬
положение п (за здравословно състоя¬
ние)
unbehaglich adj (Gefühl, Situation чувство,
ситуация) неприятен, -на, неудобен,
-на; (Zimmer стая) неприветлив,
нсуют|сн. -на О sich [4] - fühlen чув¬
ствувам се uv, AI неудобно [неловко]
unbehelligt, auch unbehelligt adj необезпо-
UNBENUTZBAR 861
коен. необезпокояван С jmdn. - lassen
оставям А2 [оставя //] някого на мира
(на спокойствие]
unbehindert adj безпрепятствен
unbeholfen adj (ungeschickt) несръч|ен, -на.
непохват|ен. -на. неумел: (schwerfällig)
тромав: (steh nicht zu helfen wissend)
6езпомощ|сн, -на C> der Alte schaute sie
- an старият я погледна безпомощно
Unbeholfenheit / 17/д# несръчност /. непох-
ватност /; громавост f: безпомощност
V
unbeirrbar, auch unbejrrbar adj непоколе¬
бим. уверен, твърд; -*t 1. adj непоко-
лебйм: II. adv непоколебимо, неотклон¬
но
unbekannt adj неизвест|ен. -на; (fremd) не¬
познат: Math неизвестен, -на О ich bin
hier - тук не мс познават; Grabmal des
^en Soldaten паметник m па незнайния
воин; eine Größe Math неизвестна
величина
unbekleidet adj необлечен
unbekümmert, auch unbekümmert adj (sorg¬
los) безгрйж|сн. -на; (gleichgültig) незаг-
рйжеп (um (4] за); който не обръща вни¬
мание. който не отдава нйкакво зна¬
чение (um etw. [4] на нещо) О ~ darum,
ob... незсирйжен за това. дали..., без да
иска да знае дали...
Unbekümmertheit / 17 нсзагрйженост /. не¬
хайство п: безгрижие п
unbelebt adj (Natur природа) неодушевен,
мърт|ъв. -ва: (Straße улица) неоживеи.
тих. споко|сн. -йна
unbelehrbar, auch unbelehrbar adj непопра¬
вим. упорйг, който нс се вслушва в съ¬
вети
unbeliebt adj нежелан. несимпагйч|ен. -на,
който не е обйчан О er ist bei seinen
Kollegen колегите му не го обйчат;
sich [4\ - machen ставам А / [стана Е2]
нссимпатйчсн (bei jtndm. на някого)
unbemannt adj (Weltraumschiff космически
' кораб) без екипаж на борда
unbemerkjbar adj незабележим; ^t adj не¬
' забелязан
unbemittelt adj бед|ен, -на, без средства
unbenommen, auch unbenommen adj: es bleibt
[ist] jedem - zu... всеки е свободен да...,
всеки е в правото си сам да реши далй...
unbenutzbar adj неизползваем
862 UNBENUTZT
unbenutzt auch unbenützt adj неизползван;
(ungebraucht) неупотребяван O die Ge¬
legenheit - lassen не се възползвам uv,
v, А! от случая, пропускам Al od про-
пущам AI [пропусна Е2] случая [въз¬
можността]
unbequem adj неудобен, -на; (lästig) не¬
приятен, -на, досад|ен. -на
Unbequemlichkeit / 17 неудобство п
unberechenbar, auch unberechenbar adj
(Verlust) загуба) неизчислим; (Mensch
човек) неустановен, неуравновесен; кой¬
то не си дава смсгкаО er ist ^ от него
всичко може да се очаква
unberechtigt adj неоснователен, -на, не¬
оправдан; незаслужен
unberücksichtigt adj който не се взема под
внимание, на който не се е обърнало
внимание С* diese Frage ist - geblieben
този въпрос ис се взе под внимание, на
тбзи въпрос ис се обърна внимание ‘
unberufen, auch unberufen adj (ohne
Berechtigung) неупълномощен;
(unaufgefordert) неповйкан: неканен
(гост и др.); некомпетентен, -наО sich
[4] *>■ einmischen намесвам се AI [намеся
се //]. без да имам право [без да съм
упълномощен]; der Brief gelangte in ^е
Hände писмото попадна в чужди ръце;
umg -! да не чуе дяволът (umg)
unberührt adj недокоснат, непипнат, не¬
покътнат; (Mädchen, Natur момиче,
природа) девствен О das Frühstück ^
lassen не се докосвам AI [докосна Е2\
до закуската; ihre Tränen ließen ihn
сълзите й не го трогнаха
unbeschadet, auch unbeschadet präp [2\ geh
без да се накърнй [намалй], въпреки,
<> ^ seiner großen Verdienste без да се
омаловажат големите му заслуги, въ¬
преки големите му заслуги
unbeschädigt adj неповреден, цял*, здрав
unbeschäftigt adj незает, свобод|сн, -на, без
работа
unbescheiden adj нескром|ен, -на. недели-
ка г|ен, -на; (anspruchsvoll) д!рзък (дръз¬
ка) <• ist es sehr ^, wenn ich Ihnen sage,
daß... ще бъде ли нескромно, ако ви
кажа, че...
Unbescheidenheit / 17jsg нескромност / не¬
дели катност /; дързост/
unbescholten adj безукорен, безупреч|ен,
-на; (Ruf име. репутация) неопетнен
Unbescholtenheit / 17/sg безукорност /. без-
упречност /
unbeschrankt adj: ^er Bahnübergang желе¬
зопътен прелез без бариери
unbeschränkt adj неограничен О ~es Ver¬
trauen genießen ползвам се uv, Ale пъл¬
но доверие
unbeschreiblich, auch unbeschreiblich adj не¬
описуем; (sehr grpß) много голям*, не¬
вероятен* -наО ein ^es Durcheinander
невероятен хаос; ^ freundlich страшно
любез|ен, -на
unoeschrieben adj (Blatt лист хартия) бял,
чист; (Fall случай) неопйсан
unbeschwert adj необременен; споко|ен,
-йна О ^ es Gewissen чйста съвест; sie
kann ^ ihr Glück genießen тя може да
се радва спокойно на щастието си
unbeseelt adj неодушевен
unbesehen, auch unbesehen adj без да про-
’ всря, без да видя, на доверие
unbesetzt adj незает, праз|ен, -на; (Amt
* служба) вакант|ен, -на
unbesiegbar, auch unbesiegbar adj непобе-
’ дим; (sehr stark) непреодолйм; -t adj
непобеден
unbesonnen adj необмйслен, безразсъден,
-на, неразум|ен. -на; (leichtfertig) леко-
мйслен
Unbesonnenheit f 17fxg безразсъдство п.
нсразумност /• лекомйслие п
unbesorgt, auch unbesorgt adj незагрйжен,
споко|ен, -йна О sei бъдй спокоен!,
не се безпокой!, не се тревожй!
unbeständig adj (Charakter характер) не¬
постоянен, -на; (Wetter време) auch про¬
менлив
unbestechlich adi неподкупен, -на
Unbestechlichkeit / 17/sg неподкупност /
unbestimmt adj неопределен; неточен, -на,
неясе», -на; (unsicher) несигурен, -на
О Gramm der ^е Artikel неопределй-
телсн член; auf -е Zeit verreisen зами¬
навам AI [замйна Е2] за неопределено
време
Unbestimmtheit / 17/sg неопределеност /
[auch Gramm): неясност f\ неточност
unbestraft adj безнаказан; ненаказан
unbestreitbar, auch unbestreitbar adj без¬
спорен, -на, неоспорйм, несъмнен, не-
опровержйм
unbestritten, auch unbestritten adj без¬
спорен, -на, неоспорван
unbeteiligt, auch unbeteiligt adj който не
взема участие; (gleichgültig) безучастен.
-на. равнодуш|ен, -на, безразличен, -на
О er war an dem Diebstahl ~ той не беше
участвувал в кражбата
unbetont adj Phon неударен, ненкцентуван,
без ударение
unbeträchtlich, mich unbetrScbtUdi adj не-
значйтел|ен,-на О eine nicht ~е Geld¬
summe значителна [порядъчна (um;)] су¬
ма
unbeugsam, auch unbgpgSam adj непрек-
* л6н|с11. -па. твърд, несломйм
unbewacht adj неохраняван. непазен О —
bleiben оставим А! [остана Е2\ без над¬
зор: in einem ~en Augenblick flüchtete er
в момента, в който не го наблюдаваха,
той избяга .
unbewaffnet adj невъоръжен О Sherlr mit
~em Auge c просто око
unbewandert adj несведущ. неопит|ен. -на
‘ (in [3] в)
unbeweglich, auch unbeweglich adj непод-
вйж|сн.-iiaO ~e Güter недвижими иму¬
щества: - sitzen седя uv. 12, без да се
помръдна
Unbeweglichkeit, auch Unbeweglichkeit /
’ 17/xg неподвижност/ ’
unbewegt adj нсподвйж|ен. -на: üherir рав¬
нодушен. -на. невъзмутим
unbeweisbar, auch unbeweisbar adj който
не може да се докаже, недоказуем
unbewiesen adj недоказан
unbewohnbar, auch unbewohnbar adj който е
’ непригоден за живеене, необитаем;
— wohnt adj (Haus къща) нсобитаван.
праз|еи. -на: (Insel остров) пуст, незасе-
лен
unbewußt adj несъзнателен, -на: (Angst ст-
’ рах) инстинктйв|ен. -на. пев6|лен. -на;
неосъзнат
unbezahlt adj неплатен
unbezähmbar, auch unbezähmbar adj неусми-
' рйм. неукротим: (Leidenschaft. Lust
страст, желание) необуздан, неудържим
unbezwingbar, auch unbezwingbar adj непо¬
бедим; (Gefühl чувство) непреодолим,
неуемирйм. неукротим
Unbilden р!: die — des Lebens несгодите на
' живота: die - der langen Reise неудоб¬
ствата [неприятностите] от дългото пъ¬
туване
Unbill jisg geh (Kränkung) обида/. оскър¬
бление а; (Unrecht) несправедливост f.
неправда J: = Unbilden
unbillig adj geh (ungerecht) несправедлив,
неоправдан
UNDICHT 863
imblutig adj (Operation. Revolution опера¬
ция. революция) безхръа|ен, -на;
(Kampf борба) auch некръвооролйт|ен,
-на
unbrauchbar, auch unbr|pchbar adj не-
год|ен, -на. неизползваем (fQr [4\, zu [5]
за) О ~ machen правя иг, II [кегбдек
[неизползваем], повреждам AI [повредя
/7]; seine Arbeit ist ~ работата му е ло¬
ша [не струва]
unbürokratisch adj небюрократйч|ен, -на
und conj АЬк и. и; w О Eltern — Kinder
родители и деца: es regnete — regnete
дъждът валеше ли валеше; immer kleiner
— kleiner все по-малък и по-малък; zwei
— zwei Ist vier две и две правят четири;
sie gingen zwei — zwei те вървяха двама
по двама; - so weiter, АЬк usw., — so
fort, Abk usf. и тъй нататък (АЬк и т.
н.); - andere(s), АЬк и. а. и други (АЬк
и др.): - ähnliches, АЬк и. а. и подобни:
umg па »? е какво от това?, umg ~ ab?
и оше как?: ich fuhr ans Meer, — mein
Bruder ins Gebirge аз заминах на море,
а брат ми на планина; Ihr geht alle weg,
— ich soll hier allein bleiben? всички си
отивате, а аз да остана тук сама. така
ли? du mußt kommen, — wenn du auch
keine Zeit hast ти трябва да дойдеш,
дори и да нямаш време
Undank т 1 fxg неблагодарносг /
undankbar adj неблагодйр|ен. -на (gegen [4]
' към)
Undankbarkeit f 17jsg неблагодарносг /
undefinierbar, auch undefinierbar adj кбйто
не може де се определи [дефинира] О
der Kaffee war - това не приличаше на
кафе. нямаше вкус на кафе
undeklinierbar, auch undeklinierbar adj
Gramm несклоняем
undenkbar, auch undenkbar adj немислим
undenklich, auch undenklich adj: seit ~ en
Zeiten от незапомнени времена, от пам-
ти века {umg)
undeutlich adj нсяс|сн. -на. смът|ен. -на О
' ~е Erinnerung смътен спомен: ~ spre¬
chen говоря иг. II неясно [неразбрано]
undicht неплът|ен. -на. неуплътнен (auch
' Tech): (durchlässig) пропускаш (вода и
др)
864 UNDING
Unding n 2Q,'\g: es ist ein so etwas von
einem Kind zu verlangen абсурдно е [чу¬
довищно е] да се изйсква подобно нещо
ог едно дсгс
undiszipliniert adj недисциплиниран
Ündiszipliniertheit / Mjsg недисшшлинйра-
ност f
unduldsam adj нстолерги<т|ен, -на, който
проявява нетолерантност [нстърпй-
мост)
Unduldsamkeit / 17 лдт нетърпимост /, не¬
толерантност /
undurchdringlich, auch undruchdringlich adj
(Wald гора) нспроходйм; (Finsternis
мрак) iienpoiлсл|ен% -на; (Gesicht лице)
непроницаем
Undurchdringlichkeit, auch Undruchdringlich-
keit f \llsg непроходймост /; непрони-
цаемост /
undurchführbar, auch undurchführbar adj
(Plan, Idee план, идея) неизпълнйм, не-
осъщсствйм
undurchlässig adj непропусклйв, иепропус-
кащ (вода); (Stoff плат) непромокаем;
diese Schuhe sind sehr fest und ^ тези
обувки са много здрави и не пропускат
вода
undurchsichtig adj (Materie материя) не¬
прозрачен, -на; (Kleid рокля) нспрозй-
раш; (Gesicht лице) непроницаем Ь sei¬
ne Gründe sind ^ основанията му не
могат да се прозрат [разберат]
uneben adj (Straße улица) нерав|ен. -на;
(Tischplatte дъска на маса) неглад|ък,
-ка, г рапав О umg der Vorschlag ist gar
nicht — предложението съвсем не е ло¬
шо; umg das Mädchen ist nicht ~ мо¬
мичето си го бива (umg)
unecht adj (Edelsteine скъпоценни камъни)
псйстински, фалшив, имитация f; (Haar,
Zahn коса. зъб) изкуствен; (Handschrift
почерк) подправен, фалшйв С Math
'»er Bruch неправилна дроб
unehelich adj (Kind дете) извънбрачен, -на;
незаконороден О ^ er Vater баща т на
извънбрачно дете
Unehre / 16 позор п. безчестие п О es macht
dir ~, wenn du es tust позорно е за тебе
[не ти прави чест], ако го сториш; etw.
[/] gereicht jmdm. zur нещо носи позор
на някого
unehrenhaft adj непочтен, безчест|ен, -на
unehrerbietig adj нспочгйтел|ен, -на
unehrlich adj нечестен, -на, непочтен
Ünehrlichkeit / \lsg нсчсстност / нспоч-
теност /
uneigennützig adj бсзк6рист|ен. -на
Uneigennützigkeit / \l-sg безкористност /;
безкорйстие п
uneingeschränkt adj неограничен
uneinig adj нседйн|ен, -на. разединен:
(verschiedener Meinung) на различно
мнение V wir waren uns in dieser Frage ^
ние бяхме на различно мнение по този
въпрос, между нас имаше разногласие
по този въпрос; sie sind (miteinander) ^
те се карат, не могат да се разберат
Uneinigkeit f 174* разединение л. разно¬
* гласи|с п, -я, несъгласие п; (Streit) раз¬
дор т
uneins adv: ^ mit jmdm. sein имам uv. А /
разногласия с някого, ймаме различни
становища; скаран съм с някого
unempfänglich adj невъзприемчйв (für [4\
към); неподатлйв (für [4\ на)
unempfindlich adj нечувствителен, -на (ge¬
gen [4] към); ühertr равнодуш|ен, -на.
индиферентен, -на (gegen \4] към) С
- gegen Kälte [Schmerzen| издържащ на
студ [болки); ^е Farben устойчиви бой
Unempfindlichkeit / 17 нечувствйтелност /
(gegen [4] към); ühertr равнодушие п.
индиферентност /
unendlich I. adj безкра|ен, -йна (auch Math).
безконеч|ен, -на; II. adv безкрайно, мно¬
го. страшно О ^ viel безкрайно много;
^ klein страшно мал|ък. -ка
Unendlichkeit, auch Unendlichkeit /17 без¬
крайност ft безконечност f
unentbehrlich, auch unentbehrlich adj необ¬
ходим. незаменим O seine Hilfe ist mir
неговата помощ ми е необходйма.
не мога без неговата помощ; sich [4]
^ machen ставам А! (стана Е2] необ-
ходйм
unentgeltlich, auch' unentgeltlich I. adj без¬
платен, -на, безвъзмезден, -на О
Bemühungen безвъзмездни усилия; II.
adv безплатно, даром
unentrinnbar, auch unentrinnbar adj не¬
избежен, -на
unentschieden adj нерешен, неразрешен (въ¬
прос и др:); (Mensch човек) нерешите¬
лен, -на; Sp с равен резултат О. das
Spiel ging ^ aus играта завърши при ра¬
вен резултат
unentschlossen adj нерешйтел|ен, -на О
ich bin noch ^ още не съм va решйл,
колебая се uv, Е7 още
Unentschlossenheit / 17/sg нерешителност
/, колеблйвост/
unentschuldigt adj неизвинен <0 — fehlen
отсъствувам uw АI без уважителни при¬
чини
unentwegt, auch unentwegt adj твърд, yno-
рйт, непоколебим; (unaufhörlich) по¬
стоянен, -на, непрекъснат О — arbeiten
работя и\\ II непрекъснато
unentwickelt adj неразвит
unentwirrbar, auch unentwirrbar adj много
объркан [заплетен] (за конци, 1?ьлбо и
др.). auch ühertr
unerbittlich, auch unerbittlich adj нсумолйм
(gegen [4] спрямо) O ein ^er Kampf
ожесточена борба
Unerbittlichkeit, auch Unerbittlichkeit / 17jsg
неумолймост /
unerfahren adj неопитен, -на (in [i] в)
unerfindlich, auch unerfindlich adj не¬
понятен, -на, необяснйм O es ist mir
^ непонятно ми е. не разбирам
unerforsch|lich, auch unerforschlich adj който
не се поддава на изследване, необяс¬
нйм; (unergründlich) непроницаем;* — t
adj неизследван
unerfreulich adj нерадостен, -на; (unange¬
nehm) неприятен. -на
unerfüll|bar adj неизпълнйм; adj не¬
изпълнен
unergiebig adj безплод|ен. -на, безрезул¬
татен, -на, неползотвор|ен, -на; (Boden
почва) неплодород|ен, -на О ein ~es
Thema неблагодарна тема
unergründlich, auch unergründlich adj не-
обясийм. неразбираем
unerheblich adj иезначйтел|ен, -на, несъ¬
ществен
unerhört, auch unerhört L adj (nicht erfüllt)
нечут. неизпълнен (молба и др.); übertr
(empörend) нечуван, възмутйтел|ен, -на;
(außerordentlich) нечуван, огром|ен, -на
(за сума, усилия и др.); II. adv, нечувано,
чудовищно, страшно О ~ teuer страш¬
но [чудовищно] скъп
unerkennbar, auch unerkennbar adj неузна¬
ваем; който не може да се разпознае
[забележи]
unerklärlich, auch unerklärlich adj необяс¬
нйм
unerläßlich, auch unerläßlich adj крайно не-
обходйм, наложителен, -на, нейзбеж|ен,
-на
unerlaubt adj непозволен, неразрешен
unermeßlich, auch unermeßlich I. adj не-
UNFÄHIGKEIT 865
измерим, безмер|ен -на, необят|ен, -на;
IL adv неимоверно, извънредно -
unermüdlich, auch unermüdlich adj неуморим
unernst adj несериоз|ей, -на
unerquicklich adj неприят|ен, -на, до$ад|-
' ен, -а _
unerreich|bar, auch unerreichbar adj непос-
тижйм, недостижйм, който не може да
сс достйгне; —t adj недостиги ат, непос-
тйгнат
unersättlich, auch unersättlich adj ненасйт|ен,
-на
unerschlossen adj непроучен, неизследван
unerschöpflich, auch unerschöpflich adj не¬
изчерпаем O meine Geduld ist nicht ^
търпението ми има край
unerschrocken adj неустрашим, безстра¬
шен, -на
Unerschrockenheit / 17/sg неустрашймост
/. безстрашие п
unerschütterlich, auch unerschütterlich adj
нспоколебйм, непоклатим, твърд; (Ruhe
спокойствие) невъзмутим .
unerschwinglich, auch unerschwinglich I. adj
(Preis цена) кедосгьп|ен, -на О das Auto
Ist für mich ^ колата е за мене прека¬
дено скъпа; IL adv много [прекадено]
скъп
unersetzbar, auch unersetzbar adj кезаме-
нйм; (Schaden щети, повреда) който не
може да се възстанови
unersetzlich, auch unersetzlich adj = uner¬
setzbar
unersprießlich, auch unersprießlich adj без¬
плоден, -на. безрезултатен, -на, без¬
полезен, -на
unerträglich, auch unerträglich adj нелоно-
ейм, нетърпим
unerwartet, auch unerwartet adj неочакван,
внезапен, -на
imerwidert adj: seine Frage blieb — той не
получи отговор на своя въпрос; eine
^е Liebe несподелена любов
unerwünscht adj нежелателен, -на; (Gast
гост) нежелан
unerzogen adj нсвъзпйтан
ÜNISCO /ЮНЕСКО
unfähig adj неспособен, -на, негоден, -на
* (zu [S] за); (unbegabt) auch некадърен,
-на
Unfähigkeit / 11/sg неспособност /, негод-
' пост некадърност / (zu [J] за)
55 HcMCxn-Gbjii а реки речник
866 UNFAIR
unfair [.Ле:r] adj некоректен, -на, нечест|е-
н, -на, неспортсменскиО Sp * es Spiel
груба [неспортсменска] игра
Unfall т 2 злополука / произшествие, п,
-я; ^rente/16 инвалидна пенсия; ^Sta¬
tion / 17 болница /за бърза медицйнска
помощ; ^Versicherung / 17 застраховка
/ срещу злополука; ^ wagen т 4 сани¬
тарна кола / за б4рза медицйнска по¬
мощ
unfaßbar, auch unfaßbar adj (unbegreiflich)
неразбираем, непонят|ен, -на О es ist
mir ^ непонятно ми е, не мога да раз¬
бера
unfaßlich, auch unfaßlich adj = unfaßbar
unfehlbar, auch unfehlbar I. adj без¬
погрешен, -на, непогрешим; II. adv не¬
минуемо, непременно
Unfehlbarkeit, auch Unfehlbarkeit / 17/sg
непогрешймост /, безпогрешност /
unfein adj неизйскан, неделикатен, -на,
груб
unfertig adj неготов, незавършен, недовър¬
шен; (Mensch човек) незрял* О in ^em
Zustand в суров [незавършен] вид
Unflat т \/sg нечистотия/, мръсотия/ кал
/• übertr гадост /
unflätig adj гад|ен, -на, мръс|ен, -на;
дол|ен, -на, цинйч|ен, -на
unfolgsam adj непослуш|ен, -на, непокор|ек,
-на
Unfolgsamkeit / \ ljsg непослушание п, не¬
покорство п
unförmig adj безформен, несъразмерен,
-на, тромав
unförmlich adj непринуден; veralt безфор¬
мен
unfrankiert adj кетаксуван; (Brief писмо)
необлепен с пощенски марки
unfrei adj нес4обод|ен, -на; зависим (поли¬
* тически, икономически); (befangen) при¬
теснен, скованО ich fDhle mich in seiner
Gegenwart ^ не се чувствувам uv, AI
свобод|ен, -на в негово присъствие, при¬
теснявам се AI [притесня се //], стесня¬
вам се в негово присъствие
Unfreiheit / 17 лйпса / на свобода
unfreiwillig adj недобровол|ен, -на
unfreundlich adj нелюбез|ен, -на, непривет-
лйв, недружелюбен, -на; (Raum поме¬
щение) неприветлив, мрач|ек, -наО ~es
Wetter лошо [неприятно] време
Unfreundlichkeit / 17 нелюбезност / не-
приветлйвост f, недружелюбие п
Unfriede(n) т 7а/sg (т 4jsg) раздор т, раз¬
ногласие nt -я, разпра /. вражда /О -
stiften сея uv, ES od Еб раздор
unfruchtbar adj (Boden почва) неплодо-
род|ен, -на; Bio! безилод|ен, -на, ялов;
Med стерйл|ен, -на; übertr безполез|ен,
-на, безрезултатен, -на, безплод]ен, -на
(за разговор, дискусия и др.)
Unfruchtbarkeit / 17/sg (des Bodens) непло-
дородие п; (Zeugungsunfahigkeit) без¬
плодие а, яловост / стерилност /
Unfug т 1 /sg пакост /, беля / (Störung der
öffentlichen Ordnung) безобрази|е n, -я,
хулиганшина f; (Unsinn) глупости*/?/
O — treiben върша uv, II пакости [без¬
образия]; rede keinen не говори глу¬
пости!
ungangbar, auch ungangbar adj (Weg път)
* непроходим
Ungar [uijgar] m 7 унгар|ец m, -ци; - in /
18 унгарка /
ungarisch [uQg.J adj унгарски
Ungarn [ugg..] n 23 Унгария /
ungastlich adj негостоприемен, -на; (Haus
къща) неприветлйв, неуют|ен, -на
ungeachtet, auch ungeachtet I. präp [2] без
оглед на, незавйсимо от, въпреки; II.
conj: ^ daß... въпреки че...
ungebärdig adj (zügellos) бу|ен, -йна, не¬
обуздан; (widersetzlich) упорит, твър¬
доглав. вироглав, опърнйчав (umg):
(Benehmen държане) неприлйч|ен, -на,
непристоен, -Йна
ungebeten adj неканен. О etw. [4] — tun
върша uv, П нещо без подкана [без ня¬
кой да ме е молил за това. по собствено
желание]
ungebildet adj необразован
ungebräuchlich adj неупотребйм, изляз|ъл,
-ла от употреба
ungebraucht adj неупотребяван; (Kleid дре¬
ха) необлйчан
ungebührlich adj geh неподобаващ, неумес¬
тен; (ungehörig) неприлйч|ен, -на, не¬
пристоен, -йна О ^ hohe Preise пре¬
кадено високи цени
ungebunden adj (Schuh обувка) незавързан;
(Buch) нелодвързан; (frei) свобод|ен,
-на, необвързан; вол|ен, -на (живот) О
Rede немерена реч, проза /
Ungeduld / 12/sg нетърпение п
ungeduldig adj нетърпелив
ungeeignet adj неподходящ (für [4] od zu
13] за)
ungefähr, auch ungefähr I. adj приблизй-
* тел|ен, -на; II. adv приблизително, око¬
ло. röpe-дблу О ~ шп 10 Uhr около
[хъм] десет часа; voo ~ случайно; es ist
[kommt] nicht von ~, daß... не е случайно,
че...
ungefährdet I. adj незастрашен; П. adv без
всякаква опасност, без да се излага на
опасност О die Kinder können hier ~
spielen тук няма опасност за децата и
те могат спокойно да игрАят
ungefährlich adj безопас|ен, -на
ungefällig adj нелюбез|ен, -на, неуслужлйв
ungefragt adj: ~ etwas sagen казвам AI
[кажа Е4\ нещо, без да ме питат
ungefQg|e adj (Gegenstand предмет) гра¬
маден, -на, обемист, (schwerfällig) трб-
мав. недодялан; ~ig adj непослушен,
-на. непокор|ен, -на -ungefüge
ungehalten adj (verärgert) невъздържан,
раздразнен, ядосан (über [4\ от)
ungeheuer I. adj огр6м|ен, -на, грамАд|ен,
' -на; II. adv (außerordentlich) извън¬
редно О ~ schwer извънредно теж|ъх,
-ка
Ungeheuer п 23 чудовищ|е п. -а
ungeheuerlich, auch ungeheuerlich adj чу-
довиш|ен, -на; verachtI скандйл|ен, -на,
възмутйтел|ен, -на
ungehindert adj невъзпрепятствуван
ungehobelt adj нерендосан; übertr недодя¬
лан, тромав, груб
ungehörig adj неприлйч|ен, -на, не¬
пристоен, -йна; дързък (дръзка)
Ungehörigkeit / 17 дързост/' неприлйчие
п
ungehorsam adj непослушен, -на, непо¬
корен, -на О — sein нс съм va послу¬
шен. не слушам uv. Al. не се подчиня¬
вам А1 [подчиня се //], не се покорявам
А1 [покоря се //]
Ungehorsam т I */sg непослушйние п. не¬
подчинение п, непокорство л
Ungeist т \/sg geh verächtl реакционен
[противонароден] дух. реакционна иде¬
ология
ungekünstelt adj естествен, неприетбрен
ungekürzt adj несъкратен (текст) О ~е
* Ausgabe несъкратено издание
ungeladen adj неканен
ungelegen adj неудоб|ен, -на, неумест|ен, -
на О zu ~er Zeit в неудобно време
Ungelegenheit / П/sg неудобство n; (Unan¬
nehmlichkeit) неприятност / <у> Ich möch¬
te Ihnen keine ~en machen не искам uv,
AI да ви създавам никакви грижи [ядо¬
ве, нйкакъв труд]; in ~еп kommen [ge-
UNGERN 867
raten] изпадам Al [изпадна E2] в за¬
труднение
ungelenk adj (unbeholfen) тромав, недодя¬
лан; (ungeschickt) непохвйт|ен, -на; въ¬
рзан (wmg); ~ig adj схванат, непод-
вйж|ен, -на
ungelernt adj umg: ~er Arbeiter неквали-
’ фицйран работник
ungelogen adv umg без лъжа, без преуве¬
личение, наистина
ungemein, auch ungem^ip I. adj
извънред|еи.-на, [много] голям*, изклю-
чйтел|ен, -на; II. adv необикновено, из¬
вънредно
ungemütlich adj (Raum помещение)
неук>т|ен, -на, неприветлйв; (Person ли¬
це) груб; неприят|ен, -на. auch übertr
ungenannt adj неизвест|ен. -на, анонйм|ен,
-на
ungenau adj нет6ч|сн, -на
Üngenauigkeit / 17 неточност /
ungeniert, auch ungenjjrt [..зе..] adj непри-
' нуден; без стеснение, който не се стес¬
нява
ungenießbar, auch ungenießbar adj (Pilz гъ¬
ба) неядйв|ен, -на; Speise храна) не-
г6д|ен, -на за ядене, развален; (Trank)
негод|ен, -на за пиене; umg übertr не-
поноейм, нетърпйм, невъзмож|ен, -на,
отвратйтел|ен, -на
ungenügend adj недостйтъч|ен, -на; (nicht
’ zufriedenstellend) неудовлетворйтел|ен,
-на, незадоволйтел|ен, -на О in einem
Fach ungenügend bekommen получавам
Al [получа II) слаба бележка по някакъв
предмет
ungenutzt, auch ungenützt adj неизползван
ungeordnet adj неподреден, в безпорядък
ungepflegt adj неподдържан, занемарен;
(Mensch човек) неспретнат, напуснат
ungerade adj (Linie линия) неправ, нерйв|сн,
-на; (Zahl число) неч£т|ен, -на
ungeraten adj несполучлйв, неудач|ен. -на;
(Sohn син) непрокопсан (umg)
ungerecht adj несправедлив (gegen [4] към);
— fertigt adj неоправдан, неосновАтел|ен,
-на
Ungerechtigkeit / 17 несправедливост /
ungereimt adj неримуван (стих); übertr
объркан, глупав, безсмислен (за реч,
мисли и др.)
ungern adv неохотно, без желание О er hat
* es ~, wenn... той не обича (не му е при-
868 UNGESALZEN
ятно], кога то...; etw. sehr — tun върша
wv, II нещо c голямо неудоволствие [с
голяма неохота); ich tanze nicht — тан¬
цувам му, AI c удоволствие
ungesalzen adj безсол|ен, -на
ungesättigt adj който не е съвсем сит,
глад|ен, -на; Chem ненаситен (разтвор)
О vom Tisch — aufstehen ставам AI [ста¬
на Е2] от масата полугладен, -на
ungeschehen adj: etw. [4] als ^ betrachten
гледам мг, AI на нещо така, като че ли
не се е случило; etw. [4] — machen wollen
искам нешо uw AI да не беше станало
Ungeschick п 20lag. Ungeschicklichkeit /
* 17/sg несръчност /, непохватиост /, не¬
умение п
ungeschickt adj нссръч|ен, -на, непохватен,
’ -на, неумел О es war es jetzt zu sagen
не беше уместно да се каже сега
ungeschlacht adj недодялан, груб, тромав;
(Ausdruck израз) тромав О ^е Hände
огромни ръце
ungeschliffen adj (Diamant диамант) не-
шлифован; übertr нешлифован, недодя¬
лан, груб (за обноски и др.)
ungeschmälert, auch ungeschmälert adj цял*,
ненахърнен О sein Erbe [Gehalt] ~~ be¬
kommen получавам AI [получа II] ця¬
лото си наследство [цялата си заплата]
ungeschminkt adj негримйран О die ~е
Wahrheit голата [самата] истина; jmdm.
- die Wahrheit sagen казвам A I [кажа
E4\ някому открито самата истина
ungeschoren adj нестрйган О umg jmdn.
lassen оставям А2 [оставя //] някого на
мйра, не закачам AI [закача //] някого;
~ davonkommen измъквам се АI [измък¬
на се Е2] невредйм, необезпокоен (от
неприятно положение) ‘
ungeschult adj необучен, неквалифициран
О ^es Auge неопитно око
ungesellig adj необщйтел|ен, -на, саможйв
ungesetzlich adj незах6н|ен, -на
ungesittet adj неприлйч|ен, -на, невъзпйтан,
* некултурен, -на (за държане)
ungestalt adj (unförmig) безформен, (mi߬
gestaltet) уродлйв; гроз|ен, -на
ungestört« adj необезпокояван, споко|ен,
-йна О — arbeiten работя uv, II, без да
ме безпокоят [спокойно]
ungestüm adj бу|ен, -йна; (Bewegung дви¬
жение) поривйст, стремйтел|ен, -на (Ge¬
fühl чувство) бур|ен, -на;(Mensch човек)
бу|ен, -йна, невъздържан
Ungestüm п 20jsg буйност /; порив т; жар
т od /; стремйтелност /О mit jugend¬
lichem ^ с младежки порив [жар]
urigesund adj нездрав; (Klima) нездравос¬
ловен, -на
Ungetüm п 20 чудовищ|е п, -а О ein ~ von
einem Hut чудовищна [невъзможна]
шапка ,
ungeübt adj неупражнен, неопитен <0 ~
sein in [3] нямам uv, Al опит в, не съм
va обигран в
ungewandt adj несръч|ен, -на, непохват|ен,
-на, неумел
ungewaschen adj неумйт übertr цинич|ен,-на
ungewiß adj несйгур|ен, -на, неопределен,
нсизвест|ен, -на; (zweifelhaft)
съмнйтел|ен, -на О es ist ob... не е
сйгурно [не е известно, не се знае] да¬
ли...; jmdn. im ungewissen lassen оставям
А2 [оставя II] някого в неведение; im
ungewissen sein не съм va сйгур|ен, -на.
не съм наясно (über etw. [4] по отно¬
шение на нешо); Augen von ^ег Farbe
очй с неопределен цвят
Ungewißheit / П/sg несйгурност / не¬
известност /
ungewöhnlich adj (nicht gewöhnlich) необик¬
новен; (außergewöhnlich) изключйтел|е-
н, -на, ряд|ъх, -ка; (nicht üblich) не¬
обичаен, -йна О ein ^ schönes Mädchen
рядко краейво момиче
ungewohnt adj несвйкнал, непривйкнал;
(nicht üblich) необича|ен, -йна О das ist
mir ~ не съм va свикнал с това; ein
~er Anblick необичайна гледка
ungewollt adj: das geschah ~ това стана
неволно [без да го йскам, непреднаме¬
рено]
ungezählt adj (nicht gezählt) неброен;
(unzählig) безброй
ungezähmt adj (Tier животно) неукротен.
див; übertr необуздан
Ungeziefer n 23/sg паразити pl, вредйтели
pl (насекоми и др.), гад / (umg)
ungezogen adj (unartig) нспослуш|ен, -на;
(frech) невъзпйтан, нахал|ен -на
Ungezogenheit / 17 непослушание п, невъз¬
питание п; (freche Tat) нахалство п
ungezügelt adj необуздан, неедържан
ungezwungen adj непринуден, естествен
Ungezwungenheit / \l/sg непринуденост /
есгественост /
Unglaube(n) т la/sg (m 4/sg) неверие п; (an
Gott) безверие п, безбожие п
unglaubhaft adj невероятен, -на, недосто-
^ вер|ен, -на
ungläubig adj недоверчив, скептич|ен, -на;
Rel невярващ
unglaublich I. adj невероят|ен, -на; П. adv
невероятно, нечувано; ^würdig adj не¬
вероятен, -на; (Mensch човек) на който
не може ща се вярва
ungleich I. adj неравен, -на, нееднак|ъв, -
ва, разлйч|ен, -на О ein ~ег Kampf не¬
равна 6opi5ä; ein ^er Gegner неравно¬
стоен противник; II. adv umg (weitaus)
несравнено, много O ^ schöner много
[несравнено] по-хубав
ungleichartig adj различен, -на (по вид),
разнороден, -на; —förmig adj неедноо-
бразен, -на, неравномерен, -на; (asym¬
metrisch) несиметричен, -на; ~ mäßig adj
неравномерен, -на, несъразмерен, -на;
^namig adj с различно име; ^seifig adj
Math разностранен, -на
Unglück п 20 нещастие л. -я, беда /*
(Unfall) злополука / О im Spiel [in
der Liebe] haben нямам uv, Al щастие
[късмет (untgj\ в играта [любовта]
unglücklich adj нещастен, -на, злочест;
(Zufall. Zusammentreffen случайност,
среща) злополучен, -на О sehr — stür¬
zen падам AJ [падна Е2\ много зле
unglücklicherweise adv за нещастие
unglückselig adj (Person) нещастен, -на,
злочест; (Sache) злополучен, -на, фа¬
тален, -на
Unglücks|fall т 2 нещастен случай, зло¬
полука/- — wurm т 3 човек т без късмет
Ungnade / 16/sg немилост / О in ^ fallen
изпадам Al [изпадна Е2] в немилост
ungnädig adj неблагосклонен, -на О
' jmdn. — empfangen посрещам Al [по¬
срещна Е2] някого недружелюбно; in
-~ег Laune sein в лошо настроение съм
va
ungültig adj невалиден, -на, недсйстви-
тсл|ен, -на О etw. [4\ für - erklären обя¬
вявам А1 [обявя //] нешо за невалидно,
анулирам uv, v, Al нещо: Sp das Tor war
— голът не беше признат
Ungunst / П/sg неблагосклонност / не-
благоразположение п О die ^ der Ver¬
hältnisse неблагоприятните условия pl;
die ~ der Witterung неблагоприятното
[лошото] време; zu seinen ~еп в негова
вреда, в негов ущърб
ungünstig adj неблагоприятен, -на О eine
~е Bahnverbindung неудобна железопът-
UNIFORM 869
на връзка; im ^sten Falle в най-лошия
случай '
ungut adv недоб|ър, -ра. лош О nichts für
* ^! не се сърдете!, без да се обиждате!
unhaltbar, auch unhaltbar adj (Theorie тео¬
рия) несъстоятелен» -на; (unerträglich)
нетърпим; Mil (Stellung позиция) не-
удьржйм О ^е Zustände невъзмбжно
[нетърпимо] положение
unhandlich adj (Gerät уред) непрактичен,
-иа, неудобен, -на (за работа, манипу¬
лиране)
Unheil п 20*/sg нещастие п, беда/ бедствие
п О das ~ des Krieges бедствията pl от
войната
unheilbar, auch unh^)bar adj (Krankheit
болест) неизлечим: übertr непоправим
Unheilbarkeit, auch Unh^lbarkeit f 17/$g
неизлсчймост /
unheilbringend adj гибелен» -на, пагубен,
-на; ^»verkündend adj предвещаващ [ве¬
щаещ] нещастие; злокобен, -иа, зло¬
вещ; ~ voll adj гибелен, -на, пагубен,
-на, фатален, -на
unheimlich, auch unt^ejinlich I. adj страшен,
-на, зловещ; übertr umg голям*, стра¬
шен, -на, ужасен, -наО umg ein ^es
Durcheinander страшна бъркотия; mir
wird ~ (zumute) става ми страшно, об¬
зема ме страх; II. adv (sehr) извънредно,
страшно О — schnell страшно бързо
unhöflich adj неучтив, невежлйв;
нелюбезе», -на
Unhöflichkeit / 17 неучтйвост / невежлй-
вост /
unhold adj неблагосклонен, -на, неприя¬
знен О jmdm. — sein враждебно съм
настроен към някого
Unhold т 1 (grausamer Mensch) чудовище
п, -а, йзверг т звяр* т, -овс; (böser
Geist) зъл дух, демон т
unhörbar adj недоловйм (със слуха); (ge¬
räuschlos) безшумен, -на
unhygienisch [..gi-e..] adj нехигиеничен, -на
uni [üni] adj (Stoffe плат) едноцветен, -на
Uni / 15 - Universität
Unifikation / 17/.9# унификация /
unifizieren <d//?/>> vt унифицирам uvt v, AI,
уеднаквявам Al [уеднаквя /7]
Unifizierung / \l/sg унифициране n, уни¬
фикация / уеднаквяване n
Uniform, auch Uniform / 17 униформа /
870 UNIFORMIEREN
uniformieren <d/ЛЛ> обличам Al [об|лека,
-лечеш (-лякох)] в униформа; übertr уед¬
наквявам Al [уеднаквя //]; Tech стан-
дартизйрам uv. v, Al; adj унифор¬
мен« в униформа
Unikum т 24 od 29 уникум т (auch Buchw);
(Mensch човек) оригинал nt, особия|к m,
-ци, уникум т
uninteressant adj нсинтсрсс|сн, -на« безин¬
тересен, -на; ^iert adj незаинтересован
(an etw. [i] от нещо)
Union / 17 съюз т О ^ der Sozialistischen
Sowjetrepubliken, А bk UdSSR Съюз m на
съветските социалистйчески републики
{АЬк СССР)
unipolar adj El еднополюс|ен« -на, унипо-
ляр}ен, -на
universal od universell [..w..] adj
универсален, -на
Universalerbe [..w..] m 7 единствен наслед¬
ник; ^gelenk n 20 Tech универсален
шарийр; ^genie [..зе..] n 24 универсален
1ений: ^ geschickte / 16/sg световна ис¬
тория: -mittel n 23 универсално лекар¬
ство [средство]; —Schraubenschlüssel т
4 Tech френски ключ« универсален гае¬
чен ключ
universell — universal
Universiade [..w..]/ 16 универсиада /
Universität [..w..] / 17 университет m O
die — besuchen, an der — studieren след¬
вам uv, Al в университета; an der —
immatrikuliert sein записан съм va в уни¬
верситета; an der — lehren преподавам
Al [препо|дам, -дадеш (-дадох)] в уни¬
верситета
Universitats|bibiiothek / 17 университетска
библиотека; ^bildung/17 университет¬
ско образование; ^laufbahn / 17 ака-
демйческо поприще; ^professor т 9а
професор т в университета; ~ Stadt / 14
университетски фад; ^Studium п 28
университетско образование
Universum [..w..] п 28/sg вселена /
Unke / 16 Zool крастава жаба; übertr untg
scherzh (Schwarzseher) черноглед|ец nt,
-ци
unken (ЛА) vi umg (Unglück pophezeien)
вешая uv, El. предвещавам Al [пред-
вещая E7] нещастие; (schwarzsehen) гле¬
дам uv, Al песимистйчно
unkenntlich adj неузнаваем O ~ machen
правя uv, II, направям A2 [направя 11]
неузнаваем; sich \4\ ^ machen маскйрам
се uv, v, Al
Unkenntlichkeit / 17/sg неузнаваемост O
bis zur ^ entstellt [verändert] обезобразен
[променен] до неузнаваемост
Unkenntnis / 13/sg незнание n, непознаване
n, неосведоменост f; неведение // О
jmdn. in voller ~ lassen оставям A2 [оста¬
вя //] някого в пълно неведение (über
etw. [4] относно нещо); aus от незна¬
ние, от невежество
unkindlich I. adj недетски, неприсъщ на
дете; II. adv не по детски
unklar adj неяс|ен, -на, смът|ен, -на; (trüb)
мът|ен, -на (nicht verständlich) auch не¬
понятен, -на; неразбираем О —е Vor¬
stellungen über etw. [4] haben имам uv, А1
неясна [смътна] представа за нещо; es
ist mir ^ не ми е ясно, непонятно ми е;
jmdn. im ~еп lassen оставям А2 [оставя
//] някого в неведение (über [4] относ¬
но); ich bin mir noch darüber im ^ не съм
va още наясно по това
Unklarheit/ 17 неяснота/ (über [4] по)
unkleidsam adj който не стой добре, който
не отива на тоалета [на лицето]
unklug adj неразум|ен, -на, необмйслен,
нетактйч|ен, -на
unkollegial adj неколегиал|ен, -на
unkompliziert adj некомплицйран, прост
unkontrollierbar, auch ujikontrol^rbar adj
който не може да се проверй [кбнтролй-
ра]
unkorrekt adj некоректен, -на
Unkosten pl разноски pl. разходи pl О
die ^ tragen [bestreiten] поемам Al [по¬
ема Е (поех)] разноските; sich [4] in —
stürzen охарчвам се Al [охарча се //]
Unkraut п 22 бурен т, плевели pl О **
jäten [ziehen, ausreißen] плевя uv, II, скубя
uv, Е4 бурени; übertr das mit der Wur¬
zel außreißen [ausrotten] изтръгвам AI
[изтръгна £2] злото от [из] корен
Unkrautbekämpfung f 17 борба / с плеве¬
лите; ^ vertilgungsmittel п 23 средство п
за унищожаване на плевелите
unkultiviert adj (Boden земя) необработен;
übertr некултур|ен, -на (за поведение)
unkündbar, auch unkündbar adj (Anleihe
заем) безсроч|ен, -на; (Stellung служба)
постоян|ен, -на
unkundig adj: des Weges ^ непознаващ пъ¬
тя; der deutschen Sprache ^ sein не зная
od знам E ohne Aorist, не владея uv, Еб
немски език; des Lesens ^ sein не зная
да четй; des Lesens nnd des Schreibens ~
sein неграмотни, -на съм va
unkünstlerisch adj нехудбжествен, неартис-
тйч|ен, -на
unlängst adv неотдавна» наскоро (umg)
unlauter adj непочтен» нечест|ен, -на; не¬
лоялен, -на (игра и др.)
unleidlich adj нетърпйм» непоносим (човек)
unleserlich, auch unleserlich adj нечетлйв
unleugbar, auch untaigbar adj (unbestreitbar)
неоспорйм; (offensichtlich) 6езспор|ен,
-на, очевйд|ен, -на
unlieb adj: das ist mir ^ това ми е не¬
приятно; es ist mir nicht daß,., не ми
е неприятно, че.... приятно ми е, че...
unliebeitswürdi£ adj нелюбез|ен, -на
unliebsam adj неприят|ен, -на, дос&д|ен, -на
unlogisch adj нелогйч|ен, -на, алогйч|ен,
-на
unlösbar, auch unlösbar adj (Aufgabe, Pro¬
blem, Widerspruch задача, проблем,
противоречие) неразрешим; Chem, Phys
= unlöslich O übertr eine ~e Verbindung
неразрйвна връзка
unlöslich adj Chem, Phys неразтворим
Unlust / 12 нежелание n, неохота/, неудо¬
волствие n O mit ^ c неохота, без же¬
лание *
unlustig adj невесел; без желание, без охота
* О — sein нямам и\\ А1 желание за нйщо
unmanierlich adj без обноски, без маниери,
неблаговъзпйтан О — essen ям, ядеш
(ядох) uv неизйскано [неприлично]
unmännlich adj немъжествен, неприсъщ на
мъж
Unmasse /16 огромно количество; (Bücher
книги) безброй
unmaßgeblich adj немеродав|ен, -на
unmäßig adj който не знае мярка, невъз¬
държан; (überaus groß) безмер|ен, -на,
прекомер|ен, -на О — groß прекадено
голям*; -trinken пия uv. Е7 без мярка,
пия прекадено много
Unmenge / 16 = Unmasse
Unmensch т 8 чудовиш|е п. -а, йзверг т,
звяр* т, -ове
unmenschlich, auch unmenschlich adj безчо-
веч|ен, -на, жесток/ варварски; (Leid
страдание) нечовешки О umg es war
schwer [heiß] беше страшно трудно
[горещо]
Unmenschlichkeit, auch Unmenschlichkeit /
17 безчовечност / жестокост / варвар-
щина /
unmerkiieh, auch unmerklich adj незабеле¬
жим; (nicht spürbar) недоловйм
UNNATÜRLICHKETT «71
unroeßbar, auch anmeßbar adj неизмерйм
unmißverständlich, auch unnuBverständlich adj
' недвусмислен, яс|ен, -на
unmittelbar I. adj непосредствен O in ~er
Nähe des Hauses непосредствено до къ¬
щата; mein ~er Vorgesetzter м<5ят пряк
началник; II. adv непосредствено; на-
правоО ~ nach ihm веднага след него;
sich [4] ~ an den Direktor wenden обръ¬
щам се Al [обърна се Е2] направо към
директора
unmodern adj немодер|ен, -на, изляз|ъл, -ла
' от модата, старом6д|ен, -на, демоде;
(Anschauungen възгледи) остарял*
unmöglich, auch unmöglich I. adj невъз¬
можен, -на; umg auch нетърпйм, непо¬
носим; II. adv невъзможно, в никакъв
случай О ich konnte ~ kommen невъз¬
можно ми беше да дойда; sich [4\ ~
machen излагам се AI [изложа се /7],
компрометирам се uv, v, Al, ставам Al
[стана Е2\ невъзможен
Unmöglichkeit / П/sg невъзможност / 0
das ist ein Ding der ~ това е невъзможно
[неосъществимо]
unmoralisch adj иемор£п|ен, -на
unmotiviert [,.w..] adj немотивиран
unmündig adj непълнолетен, -на
Unmündigkeit f 17fsg непълнолетие n
unmusikalisch adj немузнкал|ен, -на
Unmut m 1 jsg недоволство n, негодувание
' n, яд m O seinen - an jmdm. auslassen
изливам Al [излея E6\ гнева си върх>
някого
unmutig adj (mißmutig) недоволен, -на.
ядосан (über [4] от)
unnachahmlich, auch unnachahmlich adj не¬
подражаем
unnach|giebig adj неотстьпчйв; твърд; Tech
' неподдаващ; твърд, нееластич|ен, -на;
~ sichtig adj безпощаден, -на, незнаещ
снизхождение
unnahbar, auch ■ unnahbar adj недостъп|ен,
-на. недостижйм; (abweisend) надмен|ен,
-на .
unnatürlich adj неестествен; (widernatürlich)
' противоестествен; (geziert) изкуствен,
превзет
Unnatflriichkeit / 17 нсестественост f; (wi¬
dernatürliches Wesen) противоестестве-
ност /; (Ziererei) превзетост /, изкуегве-
ност/
872 UNNÖTIG
unnötig adj ненуж|ен, -на; (überflüssig) из-
лйш|ен, -на; ^ erlweise adv ненужно« на¬
празно, излишно
unnütz adj безполезни« -на; (überflüssig)
ненуж|ен, -на, напраз)ен, -на О ^es
Gerede празни прйказки pl; ~es Zeug
reden говоря uv, II празни работи [праз¬
ни прйказки]
UNO /, auch UN [u:en] Организация / на
обединените нации (Abk ООН)
UNO-Charta [..каг..]/15 хартата на ООН;
^ -Generalsekretär т I* генерален секре¬
тар на ООН; '--Mitglied п 21 член т на
ООН; '--Vollversammlung/17 0бщо съ¬
брание на ООН
unordentlich adj (Zimmer стая) разхвър¬
лен*, неразтребен; (Sachen неща) раз¬
хвърлен, в безпорядък, в безредие; (Per¬
son човек) необйчащ реда [порядъка];
(Kleidung, Arbeit облекло, работа) не¬
брежен, -на, немарлив; (Lebenswandel
живот) непорядъчен, -на
Unordnung / l7/.sg безредие п% безпорядък
т, хаос т О etw. [4] in ^ bringen до¬
веждам Al [доведа El] до безпорядък,
разхвърлям А2 [разхвърля И] нещо
(стая, вещи) .
unparteiisch adj безпристрастен, -на, обек¬
тивен, -на
Unparteilichkeit / П/sg безпристрастие п;
безпристрастност / обективност /
unpassend adj (ungeeignet) неподходящ;
(nicht angebracht) неподхождащ, непо-
добаващ, неумсст|ен, -на; (Zeit време)
неудоб|ен, -на
unpäßlich adj неразположен О sich [4] ^
fühlen чувствувам се uv, Al неразполо¬
жен I [недобре]
Unpäßlichkeit / 17 неразположение п (за
здравословно състояние)
unpersönlich adj безлйч|ен, -на (auch
Gramm)\ (kühl, sachlich) делови, сух, въз¬
държан -
unpolitisch adj неполитйчески; аполитйч|ен,
-на
unpopulär adj непопулярни, -на
unpraktisch adj непрактичен, -на
unproduktiv adj непродуктйв|ен, -на, не¬
производителен, -на; (unergiebig) без¬
резултатен, -на
unproportioniert adj непропорционален, -на
unpünktlich adj неточен, -на; (Mensch чо¬
век) неакурат|ен, -на О ^ kommen ид¬
вам wv, AI ненавреме [със закъснение]
unqualifizierbar, auch unqualifizi^rbar adj
неокачествйм
unqualifiziert adj неквалифицйран
unrasiert adj нсбръснат, необръснат
Unrast / \ljsg неспокойствие n, възбуж-
.дение n, вътрешна възбуда
Unrat т \/sg смет/ боклук т, мръсотйя/
нечистотйи pt О * wittern предчувству-
вам uv, А1 нещо лошо
unrationell adj нерационален, -на
unratsam adj: das wäre ~ това не е за пре¬
поръчване, не бих ви съветвал (да сто¬
рите това)
unrecht adj (nicht recht) неправ, несправед-
* лйв; (nicht richtig) неправилен, -на, по¬
грешен, -на; (ungelegen) неудобен, -на,
неподходящ О ^ haben не съм va прав,
нямам uv, А1 право; jmdm. ~ tun отна¬
сям се А 2 [отнеса се El] несправедлйво
към някого; in Hände fallen не по¬
падам А1 [попадна £2] там, където
трябва, попадам в чужди ръце; umg etw,
[1] ist mir in die '»e Kehle geraten нещо
ми влезе в кривото гърло (umg), задавих
се; zur ^еп Zeit ненавреме, в неудобно
време
Unrecht п 20/sg неправда /, несправедли¬
вост / С im ^ sein не съм va прав; jmdm,
ein — antun извършвам Al [извърша II]
неправда спрямо някого; jmdm. geschieht
ein ~ постъпват несправедлйво с ня¬
кого; mit [zu] ^ несправедливо, напраз¬
но; nicht mit ~ не без право
unrechtmäßig adj незакон|сн, -на, проти¬
возаконен, -на; sich [3] etw. [4] ^ aneig¬
nen присвоявам си А1 [присвоя си II]
нещо по незаконен път [нелегално]
unredlich adj нсчест|ен, -на, непочтен, не¬
добросъвестен, -на
unreell adj нереален, -на; (unredlich) не¬
’ честен, -иа, непочтен (за предложение,
сделка)
unregelmäßig adj (nicht regelmäßig) непра¬
вилен, -на (auch Gramm); (Leben, Arbeit
живот, работа) нередовен, -на, нерит-
мйчен, -на; C&ngldch) неравномерен,
-на О - atmen дйшам uv, AI нерав¬
номерно; ein -es Verb неправилен гла¬
гол .
unreif adj (Obst плод) неузрял*, въззелен;
übertr (Mensch човек) незрял*,
(Gedanken мисли) неузрял*, незрял*
unrein adj нечист; (Mensch човек) auch не¬
чистоплътен, -на, мръсен, -на; (Gesicht,
Haut лице, кожа) пъпчив; Mus (Töne
тонове) нечист, фалшив О Gedanken
нечестиви мисли; Ins schreiben пиша
и\\ Е4 на чернова
Unreinheit f 17 нечистота /. нечистошгьт-
ност /
unreinlich adj нечист, мръс|ен, -на;
(Mensch) auch нечистоплът|ен, -на
Unreinlichkeit / 17 нечистоплътност /, не¬
чистотия /
unrentabel adj нерентабилен, -на
unrettbar, auch unrettbar I. adj който не
може да се спаси, неспасяем, загубен;
II. adv безвъзвратно О ~ verloren за¬
губен безвъзвратно
unrichtig adj неправилен, -на, невер|ен*,
-на, погрсш|сн, -на
Unruhe / 16/5# неспокойствие п, безпо-
койствие п, тревога f; ^n pl Pol вълне¬
ния pl. размирици pl; ^herd т 1 огнище
п [център /и] на вълнения [смутове];
^ Stifter т 4 нарушител т на обществе¬
ни я ред}
unruhig adj нсспЬко|ен, -йна; (Meer море)
развълнуван: (Wohnung, Straße жилище,
улица) шум|ен, -на; (erregt) възбуден,
грев6ж|ен, -на 0 —е Zeiten неспокойни
[смутни) времена
unrühmlich adj безслав|сн, -на О ein ^es
Ende nehmen завършвам AI [завърша //]
безславно
uns = I. pron pers dal u. acc von wir ни,
нас, на нас О einer von - един от нас;
das Haus gehört - къщата ни принад¬
лежи; ein Verwandter von ~ един наш
роднина: unter - gesagt между нас ка¬
зано; Н. pron refl dat си, асс се О wir
kaufen ~ Bücher ние си купуваме книги;
wir fragen ^ ние се питаме
unsachlich adj иеделовй; (persönlich) не-
обектйв|сн, -на, пристрастен, -на
unsagbar adj, unsäglich adj (unaussprechlich)
неизказан. неизразим, неописуем;
(außerordentlich) безкра|ен, -йна, невъо¬
бразим О sie war ~ glücklich тя беше
безкрайно щастлйва
unsanft adj груб, ряз|ъкф, -ка, неделикатен,
-на
unsauber adj нечист, мръс|ен, -на; übertr
auch нечест|ен, -на
unschädlich adj безвред|ен, -на; (harmlos)
безобйд|ен, -на О jmdn. — machen обез-
вредявам AI [обезвредя П] някого
unscharf adj неяс|ен, -на (за изображение,
контури); (Bild im Film картина на ек¬
ран) auch размазан; (nicht präzis) не-
UNSER 873
точ|ен, -на, непрецизен (за формулиров¬
ка и др,); Phot не ка фокус, нефокусиран
unschätzbar, auch unschätzbar adj неоценим;
(sehr groß) извънредно голям*
unscheinbar adj незначителен, -на, не¬
взрачен, -на; (einfach) обикновен, прост
unschicklich adj (unpassend) неподобйващ,
неподходящ; (unanständig) неприличен,
-на, непристоен, -йна
unschlüssig adj нерешйтел|ен, -на, колеб-
лйвО ich bin (mir) immer noch ... все
още се колебая uv, Е7, все още не съм
решйл...
Unschlüssigkeit / 17 нерешителност /, ко-
леблйвост /
unschmelzbar adj (Metall) нетопйм, който
не може да се топй
unschön adj некраейв, гроз|ен, -на
Unschuld / 17/sg невинност /; (sittliche
Reinheit) нравствена чистота /, найв-
ност / О einem Mädchen die — rauben
обсзчестявам AI (обезчестя //] момйче;
etw. [4] In aller — sagen казвам АI [кажа
E4\ нещо без зъл умисъл; übertr umg
seine Hände in — waschen умивам си AI
[умия си £7] ръцете (übertr); eine ** vom
Lande простодушно [наивно] селско мо¬
мйче
unschuldig adj невйн|ен, -на; (sittlich rein)
auch чист; (unerfahren) найв|ен, -на;
(harmlos) безобйд|ен, -на О ~ sein не-
вйнен съм va; не съм винов|ен, -на (an
[3] за); ^ im Geffingnis sitzen лежа uv,
13 в затвора, без да съм виновен [без
вина]
unschwer adj нетруд|сн, -на. лес|сн, -на О
das laOt sich ^ erklären това може лесно
да се обяснй
unselbständig adj несамостоятелен, -на
Unselbständigkeit / \ljsg несамостоятел¬
ност /
unselig adj нещаст|ен, -на, злополучен, -на,
злощастен, -на: (Mensch човек) клет,
злочест
*juns|er (^<е)ге, —еп ^(в)ге) pron poss 1, I.
Pers pl (vor einem Substantiv пред същест¬
вително) наш (наша, наше; наши), kurz
ни; unser Vater нашият баща, баща ни;
2. (auf das Subjekt bezogen отнесено към
подлога) свой (своя, свое; свои), kurz си;
wir kennen uns(e)re Pflichten) ние знаем
своите задължейия, нйе знаем задълже¬
нията си; 3. ^ег (—(е)ге, *«г; ^ (e)re) od
874 UNSER
der -^(e)re (die ^(e)ret das ^-(e)re; die
^(e)ren) od der ^rige (die -^rige, das
^rige; die origen) (ohne Substantiv без
съществително) нашият (нашата, наше¬
то; нашите); das ist euer Ball; wo ist - er?
това е вашата топка; къде е нашата? das
sind eure Eintrittskarten; wo sind die
uns(e)ren od die unsrigen? това са вашите
билети; къде са нашите?
2unser pron pers — gen von wir O er bedarf
^ той има нужда от нас
unsereiner, unsereins pron indef umg хора pl
като нас, някой като нас О ^ mußte
mehr leisten хора като нас [такива като
нас) би трябвало да постиг нат повече
uns(e)rer = gen von unser (J pron poss)'%
^seits adv (ние) от наша страна
uns( е desgleichen pron indef хора, р/ като нас,
гакйва като нас С wir sind hier unter
гук сме между нас [между свои]
unserthalben od unsertwegen od unsertwillen
adv заради нас, за нас
unsicher adj несйгур|ен, -на, неуверен; (ge¬
fährdet) auch небезопас|ен, -на; (Zweifel¬
haft) съмнйтел|ен. -на, проблематичен,
-на </ -er Gang неейгурна [неуверена]
походка; - sein не съм va сйгурен [уве¬
рен]; jmdn. - machen правя uv. II някого
несигурен [неуверен], разколебавам AI
[разколебая Е7\ някого: es ist ob...
не е сигурно далй...
Unsicherheit / \l*sg несигурност f неуве¬
реност f; колеблйвост /
unsichtbar adj невидим: ^-ig adj (Luft) c
лоша вйдимост. неяс|ен. -на (за време),
(Wasser вода) мът|ен, -на
Unsinn т \/sg глупост /. безсмйслица J;
(Unfug) глупост /, щуротия /, дивотйя /
(umg)O — machen [treiben] правя uv, II,
направям А2 /направя II], върша uv.
//. извършвам AI /извърша II] глупос¬
ти [щуротйи (umg)]
unsinnig adj безсмислен. безразсъден, -на:
(töricht) глупав: umg (ungeheuer groß)
ужас|ен, -на, безум|ен, -на О umg ^еп
Durst haben изпйтвам Al [изпитам AI
ужасна жажда; umg jmdn. ^ liebhaben
обичам uv. Al някого безумно [до по¬
луда]; umg - teuer безбожно скъп
Unsitte / 16 лош навик [обичай]
unsittlich adj безнравствен, неморал|ен, -на
О sich [4] - betragen [auflQhren] държа
се uv, 13 безсрамно
Unsittlichkeit f 17 sg безнравственост /, не-
моралност /
unsolid adj нссолйд|ен, -на, нестабйл|ен.
-на; (Arbeit работа) некачествен:
(Lebenswandel живот) разпуснат, непо¬
рядъчен, -на
unsozial adj несоциал|ен. -на. асоииал|ен.
-на
unsportlich adj който не е спорт|ен. -на:
‘(Verhalten повеление) нсспортсменски
unsrige pron рои | unser
unstatthaft adj непозволен, недопустим
unsterblich, auch unsterblich adj безсмърт|ен.
-на
Unsterblichkeit, auch Unsterblichkeit / 17 sg
безсмъртие n
Unstern m 1 sg ühertr зла съдба, лоша
участ unter einem - geboren sein ро¬
ден съм va в лош час
unstet adj (unbeständig) непостоянен, -на:
(ruhelos) неспок6|ен. -йна ein -^es
Leben führen водя uv. II неспокоен жи¬
вот: '-er Blick блуждаеш поглед
unstillbar, auch unstillbar adj ühertr неуто¬
лим
unstimmig adj. sie sind - те са на разлйчии
мнения, между тях има разногласие
Unstimmigkeit / 17 (in einer Rechnung) раз¬
лика /. грешка / (за сметка): ^en pl
(Auseinandersetzungen) спор т. -ове.
разногласие п, -я: (Widerspruch) про¬
тиворечи^ л. -я. несъответстви|е п, -я
unstreitig, auch unstreitig adj безспор|ен.
-на. неоспорйм: (zweifellfos) несъмнен
Unsumme / 16 огромна [грамадна] сума
unsymmetrisch adj несиметрйч|ен. -на
unsympathisch adj несимпатйч|ен. -на
unsystematisch adj несистематйч|ен, -на
untadelhaft, auch untadelhaft adj = untadelig
untad(e)lig, auch untadelig adj безупреч|ен.
-на. безукор|ен. -на
Untat / 17 злодеяни|с п. -я. нечувано [чу¬
довищно] деяние
untätig adj безде|ен. -йна
untauglich adj негод|ен, -на. неподходящ
(für [4]. zu [3] за): МИ негоден (за военна
служба)
unteilbar, auch unteilbar adj неделим
unten adv долу < nach - gehen слйзам Al
[сляза El od слезна E2] надолу; im Fahr¬
stuhl nach ^ fahren слйзам Al [сляза El
od слезна E2] c асансьора: von oben bis
^ от горе до долу: weiter - малко по-
долу: ^ auf der Seite на края на стра¬
ницата: den Grundsatz der Initiative von
^ verwirklichen осъществявам Al [осъ-
ществя II] принципа за вземане на ини¬
циатива отдолу [от страна на труде¬
щите cel
unter präp [5] od \4\ 1. (Ort място) под; die
Zeitung liegt ~ dem Buch вестникът e
под книгата; ich lege die Zeitung ~ das
Buch слагам А I [сложа //} вестника под
книгата; ~ dem Meeresspiegel под мор¬
ското равнище; ~ dem Himmel под не¬
бето; 2. (Ze/7 време) по време на, по; ~
Mittag по обед; ~ Friedrich dem Zweiten
по времето на Фридрих Втори; ег
schreibt mir — dem 5. Mai той ми пише
с дата 5 май; 3. (zwischen, inmitten) меж¬
ду, сред О — den Gästen waren viele.
Fremde между [сред] гостите ймаше
много чужденци; das bleibt nur ~ uns то¬
ва ще остане само между нас; mit jmdm.
— vier Augen sprechen говоря uv, II c ня¬
кого на четири очи (umg)\ ~ ande¬
rem, А bk u. а. между другото; 4. (we¬
niger. geringer als) под (за по-ниска
степен, по-малко количество)4Ипйа ~
fünf Jahren деца под пет години; ~ zehn
Grad под десет градуса; er ist weit ~ dem
Durchschnitt той е много под средното
ниво; ich finde die Arbeit ~ jeder Kritik
намирам работата под всяка критика;
5. (begleitender Umstand придружаващо
обстоятелство) при; под; ~ der
Bedingung, dafi... при условие, че...; ~
diesen Umständen при тези обстоятелст¬
ва; — dem Vorwand, daß... под предлог,
че...; — Tränen sagte sie през сълзи тя
каза
Unter|arm т 1 А па/ предлакътница/; ~art
' / Zool, Bot подвил т, разновидност };
-Ausschuß т 2 подкомисия /, ~bau т
1 (pl -ten) Arch фундамент т, основа f;
(Sockel) цок|ъл т, -ли
unterbauen ([hby vt укрепвам AI [укрепя
II], фундйрам uv, V, AI, подзйждам AI
[подзйдя II]
unterbelichten (c/AA> vt Phot експонйрам
uv, v. А1 недостатъчно, недоекспонйрам
uv, v. AI
Unter|belichtung / 17 Phot недостатъчно
експониране; ~bett n 25 пухен дюшек;
(unteres Bett) долно легло (във влак и
др)
unterbewußt adj подсъзнателен, -на
Ünterbewußtsein п IZjsg подсъзнание п
unterbieten <32b/A6> vt: den Preis ~ под-
бйвам АI [подбйя ЕТ] цената О Sp einen
Rekord ~ счупвам AI [счупя //] рекорд
unterbinden <27b/AA> vt (verhindern) пре-
UNTERDRÜCKEN 875
дотвратявам AI [предотвратя II], осуе¬
тявам AI [осуетя //}; преейчам AI
[пре|сека, -сечеш (-сякох)]; Med (Blutge¬
fäß кръвоносен съд) връзвам AI [вържа
Е4], завързвам; (unterbrechen) прекъс¬
вам AI [прекъсна £2], преустановявам
AI [преустановя //], спирам AI [спра Е
(спрях)] (движение, връзки)
unterbleiben (23b/.«i) vi: das hat zu ~ това
трябва да престане; das wird in Zukunft
~ това повече няма да се повтаря; es
ist leider unterblieben за съжаление не
стана (не се състоя]
unterbrechen <16b/AA> vt прекъсвам AI
[прекъсна £2]; (Verkehr, Strom движе¬
ние. ток) епйрам AI [спра £ (спрях)];
(Sendung предаване) прекъсвам, пре¬
установявам AI [преустановя //] О
Tel wir waren unterbrochen worden пре¬
къснаха (разговора) ни
Unterbrech|er т 4 El прекъсвач т; —ung
/ 17 прекъсване п, преустановяване п
unterboten <b//iA) vt (Plan, Entwurf план,
проект) представям А 2 (представя //],
излагам AI [изложа II], докладвам uv,
AI; (Gesuch молба) представям, под¬
насям А2 [поднеса £/] О einen Vorschlag
- нравя uv, II, направям А2 [направя
//], внасям А2 [внеса EI] предложение
unterbreiten <а/АА> vt постйлам AI
[по|стсля £ (-стлах)], подлагам АI [под¬
ложа II] под нещо
unterbringen <24a/AA> vt (Gäste гости) наста¬
нявам AI [настаня /У]; (Flüchtlinge бе¬
гълци) auch подслонявам AI [подслоня
II], приютявам АI [приютя II]; (Gepäck
багаж) намествам АI [наместя II],
смествам; (einen Posten verschaffen) на¬
станявам, назначавам AI [назнача II/
(на служба) (jmdn. bei [3] някого при [в])
Unterbringung / П/sg настаняване п, под¬
слоняване: наместване п; плаейране п
unterderhand adv скрйшом, тайно О etw.
[4] - verkaufen продавам А! [про|дам,
-дадеш (-дадох)] нещо под тезгяха
unterdes(sen) adv между това, в това време
Unterdrück т 2 Phys налягане л, по-нйско
от атмосферното, подналягане n; Med
нйско налягане
unterdrücken <b/AA> vt (Gefühle чувства)
потйскам AI [потисна £2], сдържам
Al |сдържа /3]. заглушавам А1 |заглуша
II]; (Lachen. Weinen смях. плач) спо-
876 UNTERDRÜCKER
давям A2 [сподавя //]; (Volk народ) по¬
тискам, угнетявам А1 [угнетя //]; (Auf¬
stand въстание) потушавам AI [потуша
//]; (Nachrichten известия) скривам AI
(скрйя £7], премълчавам AI [премълча
ES]
Unterdrücker т 4 Pol потисни|к т, -ци
Unterdruckkammer / 16 Tech камера / за
ниско налягане, барокамера /
Unterdrückung / 17/sg п потисничество л.
тирания /. гнет т; (der Gefühle) поти¬
скане п, сдържане п. заглушаваме я
unterdurchschnittlich adj под средното ниво
untere adj дол|ен, -на (етаж, ред и др.);
О die ~ Elbe долното течение на Елба
untereinander adv един под друг; (miteinan¬
der) един (с) друг, помежду си О das
müssen wir — vereinbaren това трябва да
уговорим помежду си
unterentwickelt adj недоразвит; (Länder
страни) слабо развит
unterernährt adj недохранен
Unterernährung / \l/sg недохранване я
unterfangen, sich [4] <2Ьjhbj vt осмелявам
сс AI [осмеля се УУ]. дръзвам AI [дръзна
Е2]
Unterfangen п 23isg смело начинание; дър¬
зост! /, риск т, -ове
unterfassen <а//?А> vt хващам AI [хвана Е2]
под ръка [под мйшците] О mit jmdm.
untergefaüt gehen вървя uv, 12 c някого
под ръка
Unter! flurgärage [..gara^]/ 16 подземен га¬
раж; — fUhrung / 17 подлез m
Untergang m 2 (der Sonne) залез m; (einer
Kultur) залез m, упадък m; (Verderben)
гйбел/. Mar потъване n
untergeben adj подчинен (jmdm. някому)
Untergebene ml* подчинен m
untergehen < 13а/.ги) vi залязвам AI [заля¬
’ за* £7]; Mar потъвам AI [потъна £2];
ühertr загивам AI [загина £2], пропадам
Al [пропадна E2] O er ist im Gedränge
untergegangen той потъна в навалицата;
seine Worte gingen im Lärm unter думите
му заглъхнаха в шума
untergeordnet adj подчинен (auch Gramm);
’ (Rolle. Bedeutung роля, значение) вто¬
ростепенен, -на, п0-незначйтел|ен, -на,
маловаж|ен, -на
Untergeschoß п 20 сутерен т; ~gestell п
20 Tech подставка /; рама /, шасй л, -
на, ходова част
Untergewicht л 20 тегло л под нормалното
О nach der schweren Krankheit batte er
~ след тежката болест теглото му беше
спаднало под нормалното
untergliedern <Ь/Л6> w подразделям А2
[подразделя.77] (in [4] на)
Untergjipderung/ 17 подразделяне л; под-
разпределени|е. л, -я
untergraben <4bfhhj vt подкопавам А!
[подкопая £7], подрйвам AI [подрйна
£2], разклащам AI [разклатя II] (здра¬
ве, авторитет и др.) О ihre Gesundheit
ist — здравето й е разклатено
Untergrund т 2/sg подпочвен пласт, подпо-
чва /• (des Meeres) (морско) дъно,
Kunst, Тур основа /, фон т, грунд т;
ühertr основа f; ~bahn, kurz U-Bahn /17
подземна железница, метр|о л, -а;
~ bewegung / 17 Pol нелегално съпроти-
вйтелно движение
untergründig adj (unterirdisch) подзем|ен,
* -на. подпочвен; (verborgen) скрит
Untergruppe / 16 подгрупа /
iinterhaken <а/ЛА> V/ хващам АI [хвана £2]
под ръка
unterhalb präp [2] под, nö-дблу от О ~ des
Gipfels под върха
Unterhalt т \/sg (Lebensunterhalt) издръж¬
ка f; (Instandhalten) поддържане л (на
сгради и др.) О seinen ~ mit Maschi¬
neschreiben verdienen изкарвам AI [из¬
карам AI] прехраната си с машинопйс
unterhalten <3a/Ab> vt: die Hand [den Teller,
das Tuch] ~ подлагам AI (подложа II]
ръката [чинйята. кърпата]
unterhalten <3b/hby vt (Familie семейство)
издържам KV, AI, поддържам; (Straßen,
Anlagen, Beziehungen улици, градини,
връзки) поддържам; (Gäste гости) за¬
бавлявам uv, AI, занимавам Al [зани¬
мая £7]; sich [4\ - разговарям се uv, А 2
(mit jmdm. über [4\ с някого за); (sich
vergnügen) забавлявам се
unterhaltend od unterhaltsam adj забав|ен,
-на. занимателен, -на
Unterhalts|kosten pl разходи р\ за издр-ьж-
' ката на някого; - pflicht/17 задължение
л за осигуряване издръжка (на дадено
лице), алиментация /
unterhaltspflichtig adj: - sein задължен съм
да издържам (някого)
Unterhaltung/17)sg (Unterhalt) поддръжка
/. издръжка f: (Instandhaltung) поддър¬
жане л (на сгради, улици и др.); (Ge¬
spräch) разговор (über [4\ за, върху);
(Zeitvertreib) забава /, забавление л, -я,
развлечение л, -я,
Unterhaltungskosten pl разходи pl по под¬
държане (на нещо); ~lektüre f \bjsg за¬
бавно четиво: —musik / 17lsg забавна
музика; '-Sendung / 17 развлекателно
предаване
unterhandeln <b/А/>> vi водя uv, 11 прего¬
вори. преговарям uv. А 2 (mit jntdm. über
[4] c някого за)
Unterhändler m 4 Pol посредни|к m, -ци;
Mil парламентьор m
Unterhandlung / 17 преговори pl O in ~
stehen в преговори съм va (mit jtndtn. c
някого)
Unter|hemd n 25 долна риза [фланела J]
unterhöhlen <b/hb} vt подкопавам Al [под¬
копая E7], подрйвам Al [подрйна E2]
Unter|holz n 22/sg подлее m, -ове; ~bose/
16 долни гащи
unterirdisch adj подзем|ен, -на; übertr под-
мол|сн, -на; та|ек, -йна нелегал|ен, -на
unterjochen (b//iö) vt поробвам Al [поробя
//] '
Unterjochung / П/sg поробване и
Unterkiefer т 4 Anal долна челюст
Unterkleid п 21 комбинезон т (бельо);
~ung / 17lsg долни дрехи pl
Unterkommen <33a/.v/r) vi настанявам се А1
[настаня се 11], подслонявам се. AI [под¬
слоня се //]. приютявам се AI [приютя
се //]; (Anstellung finden) настанявам се
на работа
unterkriegen <аjhb') vt umg надвйвам Al
[надвйя £7] (jmdn. някого) О umg sich
[4\ nicht ~ lassen не се давам Al [дам,
дадеш (дадох)] (umg). не падам AI [пад¬
на £2] духом
unterkühlen <v/A/;> vt Med охлаждам Al
[охладя //], хибернйрам uv, v, Al
Unterkühlung/17 Med охлаждане n, хибер-
нйране n; хибернаиия /
Unterkunft / 16 od Unterkommen n 23/rg
подслон m; (временна) квартйра O ~
und Verpflegung квартйра и храна
Unterlage / 16 подложка /, подставка f;
Tech auch подпора /, цокъл m, -ли;
(Grundlage) основа f; Bot подложка /
(при присаждане); ~п pl материали pl,
данни pl, сведения pl, документация /
О eine - zum Schreiben brauchen трябва
ми да си подложа нещо при писане
Unterland п 22 низина / равнина /
Unterlaß т: ohne — непрекъснато, непрес¬
танно
unterlassen <ЗЬ/АА> vt (sein lassen) отказвам
сс АI [откажа се £4 (от пешо), оставям
А2 [оставя //]; (versäumen) пропускам
UNTERLIEGEN 877
Al [пропусна £2], забравям А2 [забравя
II] (да направя нещо) О unterlaß das!
оставй това!; bitte das Rauchen zu ~
Моля да се преустанови пушенето
Unterlassung/17 пропуск т, неизпълнение
л на задължение, опущени|е п, -я
Unterlassungsfall т 2: im —(е) в случай на
неизпълнение
Unterlauf т 2 долно течение (на река)
unterlaufen <9Ь/.ш> vi (Fehler грешка)
прокрадвам се А1 [прокрадна се £2],
промъквам се А1 [промъкна се £2J О
ein Fehler ist mir ~ допуснал съм va
несъзнателно грешка, случайно се е
промъкнала [прокраднала] грешка; ein
mit Blut '-es Auge кръвясало око
unterlegen <u/AA> vt слагам Al [сложа //]
(jmdm. etw. [4\ под някого нещо), под¬
лагам Al [подложа //] (jmdm. etw. [4]
някому нещо) О dem Kranken ein Kissen
— подлагам възглавница на болния;
übertr seinen Worten einen anderen Sinn
~ тълкувам uv. Al думите му преврат¬
но. приписвам Al [припиша £4] на ду¬
мите му друг смисъл
'unterlegen <b/AA> er подлагам Al [под¬
ложа II] О Spitzen mit Seide ~ подпла-
тявам AI [подплатя //] дантела с коп¬
рина; die Marmorplatte war mit Holz
unterlegt долната страна на мраморната
плоча беше покрйта с дърво; übertr einer
Melodie einen Text — снабдявам А1
[снабдя У/] мелодията с текст
Unterlegen adj победен, претърпял* по¬
ражение О jmdm. — sein an etw. [i] по-
слаб съм va от някого в нещо; er ist ihr
geistig - в умствено [духовно] отно¬
шение тя го превъзхожда; die •'-е Mann¬
schaft победеният отбор; (Т auch unter¬
liegen)
Unterleib т За lsg Anal долната част на ко¬
рема; (weibliche Geschlechtsorgane) гени¬
талии pl, детеродни органи
Unterleibslkrankheit / 17 гинекологйчно за¬
боляване; — krebs т 1 рак т на гени¬
талиите
Unterlid и 21 Anal долен клепач
unter[i^gen <3 lb/rn) vi бйвам uv, Al победен
(jmdm. от някого), претърпявам Al
[претърпя 12] поражение; (ausgesetzt
sein) подлежй uv, 13 3.Pers (einer Sache
[2] на нещо)0 die Waren ~ einer strengen
Kontrolle стоките подлежат на строг
878 UNTERLIPPE
контрол; es unterliegt keinem Zweifel,
daß... няма съмнение, че..., не подлежи
на съмнение, че...; (f auch Unterlegen)
Unterlippe / 16 Anal долна усна
unterm = unter dem .
untermalen <b/AA> vt Kunst грундирам uv, v.
Al<> überir die Rezitation war mit Musik
untermalt към рецитацията имаше музи¬
кален съпровод
unterntajuern <b/AA> vt Arch подзйждам АI
[подзйдя //]; überir обосновавам AI
[обоснова Е2]. подкрепвам А 2 [подкре¬
пя // (с факти)
untermeerisch aclj подвод|ен, -на
untermengen <аjhh'y vt смесвам AI [смеся
//], размесвам
Untermiete / 16: in [zur] — wohnen живея
uv, E6 като прснаематсл
Untermieter m 4 пренаемател m; —in /18
пренаемателка /
unterminieren <e/AA> vt Mil минирам uv. v.
AI; поставям A2 [поставя //] мина (etw.
[4] под нешо); überir подрйвам АI [под-
рйна £2], подкопавам А1 [подкопая £7]
(нечий авторитет, положение и др.)
untermjschen <а/АА> vt = untermengen
untern = unter den
unternehmen < 16b/А6) w предприемам AI
[предприема £ (предприех)] (etw. [4] ge¬
gen jmdn. нещо срещу някого) O eine
lange Reise — предприемам дълго пъ¬
туване; was wollt ihr heute — ? какво ще
правите днес?
Unternehm|en п 23 мероприятие п, -я, на¬
чинание п. -я; (Betrieb) предприяти|е л.
-я; — er т 4 предприемач т
Unternehmung / 17 мероприятие л. -я, на¬
чинание л. -я; ~slgeist т ЗаJsg пред¬
приемчивост /
unternehmungslustig adj предприемчив
Unteroffizier т I* Mil подофицер т
unterordnen <а/ЛА> vt подчинявам AI [под¬
чиня II] (jmdn. jmdm. някого някому);'
sich [4] — подчинявам се (jmdm. на ня¬
кого) О untergeordnet sein подчинен съм
va; von untergeordneter Bedeutung от вто¬
ростепенно значение; Gramm —de Kon¬
junktion подчинйтелен съюз
Unterpfand л 22 geh залог m, гаранция f
О ein Ring als — der Treue npicreH m
като залог за вярност
Unterputzleitung / 17 El скрйта електриче¬
ска инсталация
unterreden, sich [4] <bjhb) съветвам cc uv,
AI, посъветвам cc v, AI, разговарям uv,
A2, (mit [J] c)
Unterredung f 17 съвещание n, -я, разго¬
вор m
Unterricht m l /sg учебни занятия pl, обуче¬
ние л (in [3] по) O — erteilen обучавам
AI [обуча //], преподавам А! [препо|-
дам, -дадеш (-дадох)]; der - beginnt um
8 Uhr занятията pl започват в 8 часа; den
— schwänzen бягам uv, AI от занятия;
französischen — geben преподавам по
френски езйк; - in Deutsch nehmen взе¬
мам AI (взема)] £ (взех] уроци по не¬
мски езйк; am — teilnehmen вземам
участие по време на занятията; während
des — s по време на занятията [на урока]
unterrichten <b/АА> vt обучавам AI [обуча
II] (jmdn. някого); преподавам AI [пре¬
подам, -дадеш (-дадох)] (jmdn. in [2] на
някого по); (benachrichtigen) осведомя¬
вам AI [осведомя //], информйрам uv.
V, AI (jmdn. über [4], von [3] някого за),
съобщавам АI [съобщя //] (jmdn. über
[4\, von [3] на някого за); sich [4] — осве¬
домявам се, информйрам се (über [4\ за)
О in gut unterrichteten Kreisen в добре
осведомени кръгове
Unterrkhts|anstalt / 16 учебно заведение;
—briefe pl учебен материал във форма
на писма (за задочно обучение);
— einheit / 17 учебна единйца; —fach л
22 учебен предмет, учебна дисциплйна;
—film т 1 учебен филм; - methode / 16
учебен метод; —stunde / 16 учебен час;
—wesen я 23jsg учебно дело; -ziel л 20
учебна цел, цел / на обучението
Unterrock т 2 фуста f: комбинезон т
unters = unter das
untersagen <b/A6> vt забранявам AI [за¬
браня //] (jmdm. etw. 14] някому нещо)
Untersatz m 2 поставка f. подложка /
Unterschallgeschwindigkeit /17[sg Phys под-
звукова скорост
unterschätzen <b/AA> vt подценявам AI
[подценя II]
Unterschätzung f 17 подценяване n
unterscheidbar adj различйм
unterscheiden <23b/AA> vt различавам AI
(различа //,] разграничавам Л 7.[разгра¬
нича //] (von [3] от); (genau erkennen)
разпознавам AI [разпозная £7]; vi раз¬
граничавам AI [разгранича //] (zwi¬
schen [3] между); sich [4] — различавам
се, разграничавам се, отличавам се AI
[отлича се //] (von [J] от); ~d adj раз-
личйтел|ен. -на, отличителен, -на
Unterscheidung / 17 различаване п, раз¬
граничаване п
Untersch^dungslmerkmal я 20 отличите¬
лен белег; ~ vermögen п lijsg способ¬
ност / да различавам [да разгранича¬
вам]
Unterschenkel т 4 Anat подбедрица /
unterschieben <32а/АА> vt пъхам uv. Al
(Jmdm. od etw. [j] etw. [4] нещо под ня¬
кого od нещо), подлагам AI [подложа
//] (jmdm. etw. [4] някому нещо) <s
jmdm. einen Stuhl ~ намествам AI [на¬
местя fl] някому стола (за да седне)
unterschieben <32b/AA> vt приписвам AI
[припиша E4] (jmdm. etw. [4] някому не¬
що) (за да му напакостя); (Kind, Brief
дете, писмо) подхвърлям А2 [подхвърля
II] О seinen Worten einen falschen Sinn
— изопачавам AI [изопача //] смйсъла
на думите му; jmdm. die Schuld - при¬
писвам някому вината
Unterschied т 1 разлика /, разлйчи|е п, -я
О im ~ zu [J], zum ~ von [i] за разлика
от; mit dem daß... с тази разлика,
че...; ein — wie Tag und Nacht разлика
от небето до земята
unterschiedlich adj разлйч|ен, -на, раз|ен,
-на <s Menschen — behandeln отнасям
се А2 [отнеса се EI] по разлйчен начин
към хората, правя uv, II разлика между
хората
unterschiedslos adj без разлика, еднах|ъв,
-ва <s alle — behandeln отнасям се А2
[отнеса се Е1\ еднакво към всйчки
unterschlagen <4b/AA> vt (veruntreuen) злоу¬
потребявам AI [злоупотребя II]. при¬
своявам AI [присвоя II]-, (verheimlichen)
скрйвам AI [скрия £7], премълчавам AI
[премълча ЕЗ] (новина, съобщение)
unterschlagen <4Ь/АА> vt (Arme ръце) скръс¬
твам AI [скръстя //]; (Beine крака) кръ¬
стосвам AI [кръстосам А1]
Unterschlagung / 17 злоупотреба / О
eine — begehen извършвам AI [извърша
//] злоупотреба
Unterschlupf т 2 подслон т, убежищ|е п.
-аО einen ~ finden намйрам AI [намеря
//] подслон (bei [J] при)
unterschlüpfen <а/зя> vi подслонявам се AI
[подслоня се II] (in [2], bei [5] в, при)
unterschreiben <23b/AA> vt подпйсвам AI
[подпйша Е4], слагам АI [сложа II} под¬
пис; überir (gutheißen) съгласявам сс AI
(съглася се //], одобрявам AI [одобря
UNTERSTELLEN 879
II] 's diese Meinung kann ich nicht ~ c
това мнение не мога да се съглася
unterschreiten <2Ib/AA> vt: den vorgesehe¬
nen Betrag - изразходвам AI [израз¬
ходя //] по-малка сума от предвйдената
Unterschrift / 17 подпис т
Unterschriftensammlung / 17 събйране я на
подписи (für [4] за)
unterschwellig adj подсъзнателен, -на
Unterseeboot, kurz U-Boot n 20 Mil под¬
водница /
unterseeisch [..se:-isch] adj подв6л|ен, -на
untersetzen <a/AA> vt слагам AI [сложа II],
турям А2 [туря II| под нешо, подлагам
А1 [подложа //]
Untersetzer т 4 подложка /, поставка /
untersetzt adj набйт (за фигура)
untersijgeln <b/АА> v/ подпечатвам AI
[подпечатам AI], слагам AI [сложа II],
удрям А2 [ударя //] печат
untersinken <27а/гл> vi потъвам AI [потъна
‘ Е2]
unterspQlen <b/АА> vt (Ufer бряг) подмйвам
АI [подмйя £7], подравям А2 [подровя
II]. подкопавам AI [подкопая £7] (за
вода)
Unterstand т 2 МИ скривалищ|е п, -а, блин-
даж т, закрйти|е я, -я; umg (Hütte) за¬
слон т; (Zufluchtsort) убежиш|е я, -а
unterst adj (пир von unter) най-дол |ен, -на
’ <s in der ~en Etage на [в] най-долния
етаж; ühertr das Unterste zuoberst kehren
обръшам AI [обърна £2] всичко наопа¬
ки [c главата надолу]
unterstehen <b. unterstand. unterstanden/AA>
vi (einer Institution) подчинен съм va.
подведомствен съм (jmdm. на някого);
подлежа и»-. 13 (e-r Sache [J] на нешо);
sich [4] ~ осмелявам cc AI [осмеля се
//], дръзвам AI [дръзна £2] С das unter¬
steht einer strengen Kontrolle това под¬
лежи на строг контрол; es untersteht kei¬
nem Zweifel, daß... няма съмнение, че.
untersteh dich! да не си посмял!; was -¬
Sie sich! как смеете!
unterstellen <а/АА) vt (unter etw. stellen)
подлагам AI [подложа /7] под (нещо);
(unterbringen) слагам А1 [сложа //],
оставям А2 [оставя /7] на закрйто място
(под навес и др.), sich [4] ~ подслоня¬
вам се AI [подслоня се II]. скрйвам се
880 UNTERSTELLEN
AI [скрия се £7] (под нещо) (от дъжд,
буря)
unterstellen <b/АА> vt (jmdm.. die Leitung
übertragen) поверявам А1 [поверя II]
(някому) ръководството (на нещо), на¬
товарвам AI [натоваря II) (някого) с
ръководството; (unterschieben) припис¬
вам Ai [припиша Е4\ (jmdm. etw. [4\ ня¬
кому Нещо лошо); (annehmen) приемам
А / [приема Е (приех)], допускам AI [до¬
пусна £2], предполагам AI [предполо¬
жа /2] О jmdm. unterstellt sein подчинен
[подведомствен, подвластен] съм va ня¬
кому
Unterstellung / 17 подчиняване п\ подчи¬
нение п; (böswillige Behauptung) обви¬
нение п, -я, наме|к т, -ци
unterstreichen <21 b/AA> vt подчертавам
АI [подчертая Е7]\ übertr auch изтъквам
Ai [изтъкна £2]
Unterstrom т 2 El минимален ток
Ünterströmung / 17 подводно течение
Unterstufe / 16 Schule начална степен, до¬
лен курс
unterstützen <b/hb) vt поддържам uv, AI,
подпомагам Al [подпомогна £2], под¬
крепвам Al о(Гподкрепям А2 [подкрепя
Щ
Unterstützung / 17 (Beistand) поддръжка /.
подкрепа / съдействие п; (geldliche
Hilfe) парична помощ, поддръжка /
unterstützungsbedürftig adj нуждаещ се от
помощ [подкрепа, поддръжка]
Unterstützungs|empfanger т 4 получаващ
помощ [поддръжка]; ~fond [foq od ..io]
m 6 фонд m за подпомагане на нуждае¬
щи се .
untersuchen <b/йй> vt (prüfend betrachten)
преглеждам Al [прегледам Al], прове¬
рявам Al [проверя /7]; (wissenschaftlich)
изследвам uv, Al, проучвам Al [проуча
/7]; Med преглеждам; Chem изследвам,
анализирам uv, v, AI; Jur разследвам
O jmds. Gepäck ~ преглеждам багажа
на някого; Med Blut auf Zucker ~ из¬
следвам кръв за захар
Untersuchung / 17(einer Frage) проучване
n; (des Gepäcks) проверка / преглеж¬
дане n (на багаж); Med преглед m; (ein¬
gehend) изследване n; Chem анализ m;
Jur следстви|е n, -я
Untersuchungsausschuß m 2 следствена ко¬
мисия; ~ befund m 1 Med резултат m от
изследване; Jur резултат m от съдебно
дирене; '-gefangene т 1* Jur подслед-
ствен nt; ~haft / 17 Jur предварйтелен
арест; ~ lichter т 4 Jur съдия т -сле¬
довател; ~ Station / 16 опитна станция;
~zhnmer п 23 лекарски кабинет
Untertage[arbeiter т 4 Bergb миньор т в
подземен рудник; '-bau т i/sg Bergb
подземна експлоатация; т I рудни|к
т, -ци
Untertan т 9* подани|к т. -ци
untertänig adj покор|ен, -на, смирен
Untertasse / 16 чаена [кафена] чинййка
untertauchen (л/ЬЬу vt потапям А2 [потопя
* 77] (някого) във водата; <аДл> vi по¬
тапям се, гмурвам се AI [гмурна се £2]
под водата; übertr потъвам AI [потъна
£2], изчезвам А1 [изчезна £2) (в тъл¬
пата, в големия град)
Unterteil т 1, auch п 20 долна част
unterteilen <b/A6> vt подразделям А 2
[подразделя //] (in [4\ на); sich ~ под¬
разделям се
Untertitel т 4 подзаглавие п, -я
Ünterton т 2 Mus унтертон т. -ове; тон;
’ übertr оттенъ|к т, -ци, нотка / тон т О
mit ironischem ~ sprechen говоря uv, 77 с
малко иронйчен тон; er sprach mit einem
~ von Verachtung в думите [в гласа] му
се долавяше нотка на презрение
Untertrikotagen [..taipn] pi трикотажно
бельо
untertunneln <Ь/АЬ) vt: den Berg " прокар¬
вам Al [прокарам AI] тунел под пла¬
нината
unterwärts adv wng (unten) долу, под; umg
' (abwärts) надолу
Unterwäsche / 16jsg бельо n, долни дрехи
Unterwasser n 23/sg подпочвена вода;
'-bombe f 16 подводна бомба; ~kabd
/> 23 подводен кабел; — kanal m 2 долен
отводнителен канал; ~massage [..33] /
16 Med подводен масаж
unterwegs adv (auf dem Weg) по пътя; (auf
der Reise) на път, по време на пътуване
О den ganzen Tag ~ sein по цял ден не
се спйрам AI [спра £ (спрях)] в къщи;
der Brief ist schon ~ писмото вече пъ¬
тува [е изпратено]; umg bei ihr ist ein
Kind ~ тя очаква дете, детето е на път
unterweisen 23/АА) vt уча uv. II, научавам
AI [науча 77] (jmdn. in etw. [J] някого на
нещо), запознавам А1 [запозная ЕТ]
(jmdn. in etw. [J] някого c нещо) O
jmdn. im Rechnen ~ уча някого да смята
Unterredung / 17 инструкция /, указанй|е
л, -я
Unterwelt / 17/jg Myth подземно царство,
царството на мъртвите; übertr (Verbre¬
cherwelt) престъпният свят
unterwerfen < 16b/AA> vt (erobern) покоря¬
вам AI [покоря //], поробвам AI [по¬
робя //]; (bezwingen) подчинявам Al
[подчиня //]; sieb [4] ~ подчинявам се
АI (jmdm. някому) О jmdn. einem Verhör
~ подлагам А1 [подложа //] някого на
разпит .
Unterwerfung / 17 (das Unterwerfen) под-
чиняване п. покоряване я; (das Sichun-
terwerfen) подчинение л, покорност /
Unterwerk п 20 El подцентрала /, подстан¬
ция /
unterwühlen (Ъ/hb) vt = untergraben
unterwürfig adj (gehorsam) пок6р|ен, -на;
(kriecherisch) раболеп|ен, -на, сервйл|ен,
-на
Unterwürfigkeit / П/sg покорност /, рабо¬
лепие л, сервйлкост /
unterzeichnen <b/АА> vr подписвам AI
[подпиша Е4]
Unterzeichnter т 4 лицето, което се под¬
писва; (Vertrag договор) подписващата
страна; ~ete т 7' подписалият се; / 19
подписалата се; — ung / 17 подписване
л
Unterzeug л 20/sg = Unterwische
unterziehen <32а, h-g/АЬ) vt обличам Al
(об|лека, -лечеш (-ляхох)] отдолу (под
горната дреха) О hast du eine Jacke
untergezogen? облече ли си жилетка под
палтото?'
unterziehen <32b. h-g/hb) vt подлагам AI
[подложа II] (jmdn. е-г Sache [ij някого
на нещо); sich [4\ ~ подлагам се (е-г
Sache [5] на нещо) (изпит, лечение и др.)
untief adj недълбок, плйт|ък, -ка
Untiefe / 16 Маг плитчина /• umg (sehr
große Tiefe) голяма дълбочина (на море
и др.); übertr бездна /
Untier л 20 звяр* т, -ове; (Ungeheuer) чу¬
довища я, -а
untilgbar, auch untilgbar adj (Schulden дъл-
’ гове) койго не може да се погаси [да
се изплати]; неизплатйм; (Schuld вина)
непоправйм; (Eindruck, Erinnerung впе¬
чатление, спомен) незаличйм
untragbar, auch untragbar adj übertr непо-
’ ноейм, нетърпим'
untrennbar, auch untrennbar aefj не(от)де-
лйм, керазрйв|ен, -на О - verbunden mit
[i] неразрйвно свързан с; eine ~е Einheit
UNUMWUNDEN 881
неделимо .единство; Gramm eine ~е
Vorsilbe неделйма представка
untreu adj невер|ен*, -на (приятел, мъж)
* О ~ werden изневерявам AI [изневеря
//], изменям А2 [изменя //] (jmdm. od
etw. [JJ някому od на нещо)
Untreue / 16/sg иевярносг /, измяна* /,
изневяра* / ».
untröstlich, auch untröstlich adj безутеш|ен,
-на, неутешйм
untrüglich, auch untrüglich adj несъмнен, сй-
гур|ск, -на О ein ~ег Beweis несъмнено
[абсолютно] доказателство
untüchtig adj неспос6б|ен, -на, неработлйв
Untugend / 17 лоша привичка; (Laster) но-
достатъ|к т, -ци; поро|к т, -ци
unüberbietbar, auch unüberbietbar adj не¬
надминат
unüberbrückbar, auch unüberbrückbar adj не-
преодолйм
unüberlegt adj необмислен
unübersehbar, auch unübersehbar adj необоз¬
рим; (sehr groß) огр6м|ен, -на; (Land)
нсобят|ен, -на O ein ~er Fehler явна
грешка
unübersetzbar, auch unübersetzbar adj който
не може да се преведе, който не се под¬
дава на превод, непреводйм
unübersichtlich adj непреглед|ен, -на
unübertrefflich, auch unübertrefflich adj не¬
надминат; изключителен, -на; несрав¬
ним
unübertroffen, auch unübertroffen adj ненад¬
минат (досега) . . ,
unüberwindlich, auch unüberwindlich adj
(Schwierigkeiten трудности) непреодо-
лйм; (Heer войска) непобедйм
unumgänglich, auch unumgänglich adj не¬
избежен, -на, неминуем, наложйтел|ен,
-на О das ist ~ notwendig това е абсо¬
лютно необходймо
unumschränkt, auch unumschränkt adj не¬
ограничен (за власт и др.)
unumstößlich, auch unumstößlich adj (Tat¬
sache факт) неопровержим, безспор|ен,
-на; (Gesetz закон) неотменйм; (Beschluß
решение) окончателен, -на
unumstritten, auch unumstritten adj неоспо-
* рйм; бсзсп6р|ен. -на *
unumwunden, auch unumwunden adj откро¬
вен. прям О etw. [4] —' eingestehen при¬
знавам AI [призная Е7] нешо направо
[без заобикалки]
Sti Немско-бм(.1рски речник
882 UNUNTERBROCHEN
ununterbrochen, auch ununterbrochen adj не¬
' прекъснат; (fortwährend) постоянен, -на
unveränderlich, auch unveränderlich adj не-
променлйв, постоянен, -на; неизменяем
(auch Gramm) О Math eine ^e Größe не-
изменяема величина
unverändert, auch unverändert adj непроме¬
нен
unverantwortlich adj безотговорен, -на
Ünverantwortlichkeit /17/sg безотговорност
/ '
unverarbeitet, auch unverarbeitet adj необра¬
ботен; неразработен; (unverdaut) не-
смлян* (за храна); übertr неразбран, не-
асимилйран а
unveräußerlich, auch unveräußerlich adj
(Rechte нрава) неотменяем; (Besitz иму¬
щество) който не може да се продава,
непродаваем в
unverbesserlich, auch unverbesserlich adj не¬
поправим
unverbildet adj естествен, прост, неопоро-
чен човек
unverbindlich, auch unverbindlich adj неза¬
дължителен« -на, незаангажйращ; (nicht
liebenswürdig) въздържан, хлад|ен, -на,
резервиран О ich möchte mir die Ware
gern einmal — ansehen бих желала само
да разгледам стоката (без ангажимент
да купя)
unverblümt, auch unverblümt adj открйт,
откровен; без заобикалки О die
Wahrheit самата йстина; — sprechen го¬
воря открйто [без заобикалки]
unverbrüchlich, auch unverbrüchlich adj
(Freundschaft дружба) нерушйм, непо¬
клатим; (Schweigen мълчание) упорит,
пъл|ен, -наО jmdm. - die Treue halten
вер|ен*, -на съм va някому до гроб; an
seinem Versprechen - festhalten държа
и\\ 13 твърдо на обещанието си
unverbürgt, auch unverbürgt adj негаранти-
ран; (nicht sicher) несйгур|ен, -на, не-
потвърден (за новини и др.)
unverdaulich, auch unverdaulich adj несми-
лаем; übertr трудно разбираем (за че¬
тиво и др.)
unverdient, auch unverdient adj незаслужен;
'•ermaßen adv, ~er|weise adv незаслу¬
жено
unverdorben adj (Speise храна) неразвален;
übertr непороч|ен, -на, непокварен
unverdrossen, auch unverdrossen adj (uner¬
müdlich) неумор|ен, -на, усърден, -на;
(fröhlich) бод|ър, -ра
unverdünnt adj неразреден
unvereinbar, auch unvereinbar adj несъв¬
местим (mit [J] c); (Gegensätze проти¬
воречия) непреодолим
unverfälscht, auch unverfälscht adj непод¬
правен, нефалшифицйран; (echt) чист,
йстински; (Wein вино) натурал|ен, -на
О ^en Dialekt sprechen говоря uv, II на
чист диалект
unverfänglich adj (Frage, Antwort въпрос,
отговор) безобйд|ен, -на, без умисъл,
непораждащ съмнение О die Sache
scheint ^ zu sein работата не изглежда
съмнителна
unverfroren, auch unverfroren adj безочлив,
’ нахал|ен, -на, наг|ъл, -ла
Unverfrorenheit, auch Unverfrorenheit f 17/sg
безочлйвост /, нахалство n, наглост /
unvergänglich, auch unvergänglich adj без¬
* смърт|ен, -на, веч|ен, -на, непреходен,
-на
unvergeßlich, auch unvergeßlich adj незаб¬
равим
unvergleichlich, auch unvergleichlich adj не¬
сравним, изхлючйтел|ен, -на O es geht
mir heute - besser als gestern днес се
чувствувам много по-добре [несравнено
по-добре] от вчера
unverhältnismäßig, auch unverhältnismäßig 1.
adv извънредно; II. adj несъразмерен,
-на, непропорционален, -на О — klein
извънредно мал|ък, -ка
unverheiratet, auch unverheiratet adj неже¬
нен, незадомен; (Frau) auch неомъжен
unverhofft, auch unverhofft adj неочакван,
ненадеен, -йна
unverhohlen adj нескрйт, явен, -на О er
sagte ihr ^ seine Meinung той й каза
откровено [открйто] мнението си
unverhüllt, auch unverhüllt adj нескрйт,
явен, -на О die -е Wahrheit самата
[голата] йстина
unverkäuflich, auch unverkäuflich adj който
нс се продава, непродаваем; който не
може да се продаде (поради лошо ка¬
чество)
unverkennbar, auch unverkennbar adj оче¬
виден, -на, несъмнен, явен, -на
unverletzbar, auch unverletzbar adj неуязвим
unverletzlich, auch unverletzlich adj (Rechte
права) неприкосновен
unverletzt adj (Person човек) невредйм, не¬
засегнат; (Siegel, Schloß печат, ключал¬
ка) цял, неповреден
unvermeidlich, auch unvermeidlich adj не¬
избежен, -на, неминуем
unvermindert adj некамален; цял*, пъл|ен,
' -на О der Sturm tobte mit —er Heftigkeit
бурята бушуваше c все сила
unvermittelt adj неочакван, вкезап|ен, -на
О er brach seine Erzählung —ah той пре¬
късна ненадейно своя разхаз
Unvermögen п 23fsg (Unfähigkeit) неспо-
* собност /; (Mangel an Kraft) безси¬
лие п
unvermögend adj неспособен, -на, безсйл|-
ен, -на; (arm) бед|ен, -на О nicht — sein
замож|ен, -на съм va; — sein, etw. [4\ zu
tun не съм va в състояние п да направя
нещо #
unvermutet adj непредвиден, неочакван О
* ~ ins Zimmer treten влизам Al [вляза*
Е1\ ненадейно в стаята
Unvernunft / 12/sg безразсьдство п, нера-
* зумност /; (Torheit) безумие в, глупост
/
unvernünftig adj неразум|ен, -на, безраз-
’ съд|ен. -на; (töricht) глупав
unveröffentlicht adj непубликуван
unverpackt adj неопакован
unverrichteterdinge adv, unverrichtetersache
adv: — abziehen [zuröckkommen] отивам
си Al [отида си EI], връщам се Al [въ¬
рна се £2], без да съм свършил работа
unverschämt adj безсрам|ен, -на, безочлив,
* нахал|ен, -на О — lögen лъжа uv, Е4
безсрамно
Unverschämtheit / 17 бе-срамие п, безоч-
лйвост / нахалство и
unverschlossen, auch unverschlossen (Fenster
’ прозорец) незатворен; (Tür врата) не-
заключен
unverschuldet, auch unverschuldet adj без
* дългове; (unschuldig) невин|ен, -на, без
вин4; (unverdient) незаслужен
unversehens, auch unversehens adv ненадей-
' но, неочаквано, внезапно
unversehrt, auch unversehrt adj (Person) не¬
' вредим, здрав и читав; (Sache) цял*,
цялостен, непокътнат, ненакърнбн
unversiegbar, auch unversiegbar adj —
unversieglich
unversieglich, auch unversieglich adj непре-
съхващ; übertr неизчерпаем
unversöhnlich, auch unversöhnlich adj непрн-
мирйм *
Unversöhnlichkeit, auch Unversöhnlichkeit /
17/5# непримиримост / *
unversorgt adj необезпечен
UNVERZINSLICH 883
Unverstand m 2 безразсьдство n; (Torheit)
’ глупост f; (Unüberlegtheit) недомислие
n
unverständig adj неразум|ен, -на; глупав
unverständlich adj неразбираем, нейс|ен,
-на; (nicht zu begreifen) непонйт|ен, -на
O es ist mir —, wie... не мога да разберй,
как, непонятно ми е как...
Unverständnis п 27/5# неразбиране п
unversteuert, auch unversteuert adj необлб-
* жен с данък
unversucht adj: nichts — lassen опитвам Al
[опитам АЦ всички средства
unverträglich adj (Charakter характер) свад-
лйв, несговорчйв; (unvereinbar) несъв¬
местим (mit [3] с); (Kost храна) трудно
смилаем
unvertretbar adj незащитйм (метод, теза и
* ДР-)
unverwandt adj: О jmdn. —еп Blickes an¬
' sehen гледам uv, Al някого втренчено,
без да свалям очй от него; jmdn. — ап-
blicken не свалям А2 [сваля II] очй от
някого, фиксирам uv, v, Al някого
unverwechselbar, auch unverwechselbar adj
* (Stimme глас) който не мбже да се сбър¬
ка, който се познйва веднага
imverweilt, auch unverw^ijh I. adj
" незабав|ен, -на; П. adv незабавно, вед¬
нага, тутакси
unverwelkUch, auch unverwelkiich adj не¬
увяхващ; übertr auch неотслабващ, ’ не¬
преходен, -на
unverweslich, auch unverweslich adj който не
" гнйе [не се разваля);' (ewig) нетлен[ен,
-на; веч|ен, -на
unverwirklicht, auch unverwirklicht adj не¬
* осъществен ’
unverwundbar, auch unverwundbar adj нена-
' ранйм, неуязвим
unverwüstlich, auch unverwüstlich adj нераз-
‘ рушйм; (haltbar) здрав, издръжлив;
übertr несъкрушйм, несломйм O —er
Stoff извънредно здрав [траен] плат;
—е Gesundheit желязно здраве; ein
—er Optimist вечен оптимйст
unverzagt adj неустрашйм, смел, без страх
О sei —! бъди смел!, дръж се!; — hoffen
надявам се uv, Al твърдо
unverzeihlich, auch unverzeihlich adj непро-
* стйм (
unverzinslich adj (Anleihe заем) безлихвен,
" без лйхва
884 UNVERZOLLT
unverzollt adj необмйтен
unverzüglich I. adj незабавен, -на; II. adv
незабавно, веднага
unvollendet, auch unvollendet adj недовър¬
шен, незавършен
unvollkommen, auch unvollkommen adj не¬
съвършен; (unvollständig) непъл|ен, -на
O eine Sprache ^ beherrschen не владея
uv. E6 достатъчно добре даден език
unvollständig, auch unvollständig adj
непъл|ен, -на (за данни, издание и др.)
unvorbereitet adj неподготвен; (aus dem
Stegreif) auch импровизйран
unvordenklich adj: seit ~en Zeiten от не¬
запомнени времена, от памтивека (umg)
unvoreingenommen adj непредубеден, без
предубеждение, обектйв|ен, -на
unvorhergesehen непрсдвйден; (unerwartet)
неочакван
unvorsichtig adj непредпазлив, невнима¬
телен, -на; (Bemerkung забележка) auch
необмислен; ^er|weise adv от [по] не¬
внимание, от непредпазливост
Unvorsichtigkeit / 17 непредпазливост /
невнимание п
unvorstellbar, auch unvorstellbar adj невъо¬
бразим; много голям* О es ist mir
daß... не мо|га uv, -жеш (-жах) да си
представя, че...; ein ~es Leiden невъо-
бразймо страдание; ^ intelligent извън¬
редно интелигентен, -на
unvorteilhaft adj неизгод|ен, -на; (Kauf по¬
купка) несполучлив, неудач|ен, -на О
— aussehen изглеждам uv, AI недобре
(за външност)
uumahr adj невер|ен*, -на, лъжлив
unwahrfaaftig adj неправдоподобен, -на,
неверен*, -на, лъжлив; (nicht aufrichtig)
нейскрен
Unwahr|haftigkeit / 17/sg неправдоподоб¬
ност f; (Heuchelei) неискреност/ лъж-
ливост/* ~heit/17/sg неистина/ лъжа
/ в
unwahrscheinlich, auch unwahrscheinlich adj
(unglaubhaft) невероятен, -на; (каиш der
Wirklichkeit entsprechend) неправдопо¬
добен, -на
Unwahrscheinlichkeit / 17/sg невероктност
/ неправдоподобност/
unwandelbar, auch unwandelbar adj неизме-
няем, непроменлив, непроменчнв; (ewig)
веч|ен, -на, неизменен, -на (за чувства)
unwegsam adj непроходим
unweiblich adj неженствен
unweigerlich, auch unweigerlich adj неизбе¬
жен, -на, обезателен, -на, неминуем О
^er Gehorsam безусловно [безпрекос¬
ловно] послушание; ^е Folgen неминуе¬
ми последици; es gibt ^ ein Unglück не¬
пременно [неминуемо] ще се случи не¬
щастие
unweit präp [2] недалеч 0'~ des Theaters
недалеч от театъра; ~ von [3] недалеч
от
unwert adj недостоен, -йна (e-r Sache [2]
за нещо)
Unwesen п 22/sg безчйнств|о п, -а; поразия
* /О sein ~ treiben безчйнствувам uv, Al,
върша uv, II безчйиства [поразии]
unwesentlich adj несъществен,
незначйтел|ен, -на О es ist ob... не
е важно дали...; er ist ~ jünger als sie
той е малко по-млад от нея
Unwetter п 23 буря / О das — richtete gro-
' Ben Schaden an сйлната буря причинй
големи щетй
unwichtig adj незначителен, -на, мало¬
важен, -на, без значение
unwiderlegbar, auch unwiderlegbar adj не¬
* опровержйм, необорим
unwiderleglich, auch unwiderleglich adj =
unwiderlegbar ’
unwiderruflich, auch unwiderruflich adj не¬
отменим; окончателен, -на,
категоричен, -на О seine Entscheidung
war ~ решението му беше окончателно;
Theat, Kino heute — letzte Vorstellung
днес последно представление
unwiderstehlich, auch unwiderstehlich adj
(Verlangen желание) непреодолим; (be¬
strickend) завладяващ, покоряващ, на
който не може да се противостой О
von ^ег Schönheit със завладяваща кра¬
сота
unwiederbringlich, auch unwiederbringlich adj
(Verlust загуба) безвъзвратен, -на, не¬
възвратим, незаменим О - verloren
окончателно [безвъзвратно] загубен
Unwille(e) т 7а/sg (4jsg) недоволств|о п,
-а, негодувани|е п, -я, възмущение л. -я
unwillig adj недоволен, -на, сърдит, въз¬
мутен (über [4] от) О etw. [4] ~ tun правя
uv, /7, направям А2 [направя II] нещо
с нежелание [неохота], правя нещо не¬
охотно; jmdn. — machen разсьрдвам Al
[разсърдя /7], разгневявам А1 [разгневя
//] някого; ^ werden разсьрдвам се,
възмущавам се AI [възмутя се II]
unwillkommen adj нежелан (гост); (unan¬
genehm) неприятен, -на; (zur Unzeit er¬
folgend) ненавременен,-на
unwillkürlich, auch mnrilikflrlich adj
нсвол|ен, -на; sich [4] ~ umdrehen обръ¬
щам се Al [обърна се E2J неволно [без
да искам]
unwirklich adj недействйтел|ен, -на, не¬
реален. -на; ~sam adj неефикасен, -на,
безрезултатен, -на, недействуващ
unwirsch adj (barsch) груб, ряз|ък*, -ка;
(mürrisch) сърдит, неприветлйв
unwirtlich adj (Haus къща)
негостоприемен, -на, неприветлив
нсуют|ен, -на; (Gegend местност) пуст;
(Wetter време) неприятен, -на; (Klima
климат) суров
unwirtschaftlich adj неикономичен, -на, не¬
рентабилен, -на: (Frau жена) неспо¬
собен, -на за водене на домакинство
unwissend adj незнаещ. неосведомен; (ohne
’ Kenntnisse) невеж; sich [4\ ~ stellen пра¬
вя се uv, II, че нйшо не зная
Unwissenheit / 17Jsg незнание п, неведение
л, невежество л О jmdn. in — halten дър¬
жа uv, 13 някого в неведение
unwissenschaftlich adj ненауч|ен, -на
unwissentlich adv неумишлено, несъзнател¬
но. неволно О — etwas Schlechtes tun
без да искам, правя нещо лошо, несъз¬
нателно постъпвам зле
unwohl adj неразположен <0 sich [4\ ~ füh¬
len чувствувам се uv, AI недобре [не¬
разположен]. лошо ми е; ein ~es Gefühl
haben имам uv, Al неприятно чувство
(bei [3] при)
Unwohlsein n 23jsg неразположение n; (von
Frauen) auch менструация /
unwohnlich adj (nicht wohnlich) неудбб|ен,
-на за живеене, необитаем; (nicht behag¬
lich) неуют|ен, -на
unwürdig adj нсдосто|ен, -йна (е-г Sache [2]
за нещо)
Unwürdigkeit / 17Jsg недостбйнство л
Unzahl / 17/sg безброй О eine ~ von Bü-
* ehern безброй книги
unzählbar, auch unzählbar безбрб|ен, -йна,
безчет|сн. -на, неизброим, неизчислйм
unzählig, auch unzählig = unzählbar O ~e
* Male безброй пъти
unzähligemal, auch unzähligemal adv безбрбй
пъти
unzart adj недели кат|ен, -на, груб
Unze / 1 б унция /
Unzeit f: zur ~ kommen йдвам uv, AI, до¬
хождам AI [дойда El] в неудобно време
[кенавреме]
UNZUTREFFEND 885
unzeitgemäß adj несъвремен|ен, -на,; (Wit¬
terung) необичаен, -йна за годйшното
време (студ, горещина и др.); ~ig adj
ненавременен, -на, несвоеврбмен|ен,
на; umg (Obst плодове) неузрял*
unzerbrechlich, auch unzerbrechlich adj не-
чуплйв ’
unzerreißbar, auch unzerreißbar adj (Stoff,
Seil плат, въже) който не може да се
скъса, здрав; übertr нераЗрйв|ен, -на
unzerstörbar adj неразрушим; übertr неру-
шйм
unzertrennlich, auch unzertrennlich adj не¬
разделен, -на, неразлъч|ен, -на
unziemend adj, unziemlich adj неподобаващ,
неред|ен. -на; неприлйч|ен, -на
unzivilisiert [..w..] adj нецивилизован; не¬
културен, -на
Unzucht / 17jsg разврат т, блудство л О
~ treiben развратнича uv, II, блудству-
вам uv. Al; gewerbsmäßige ~ прости¬
туция /
unzüchtig adj безнравствен, разврат|ен, -на
unzufrieden adj недовбл|ен, -на (mit [3] от)
Unzufriedenheit/ \7Jsg недоволство л, неза-
доволство л
unzugänglich adj недостъп|ен, -на, неприс¬
тъпен, -на; (Charakter, Mensch) затво¬
рен, необщйтел|ен, -на С> allen Bitten
~ глух за вейчки молбй
unzulänglich adj недостатъчен, -на, неза-
доволйтел|ен, -на (за знание, образо¬
вание, снабдяване и др.)
unzulässig adj недопустйм
unzumutbar, auch unzumutbar adj което не
може да се очаква (от някого)
unzurechnungsfähig adj невменяем
Unzurechnungsfähigkeit / 17Jsg невменяе¬
мост /
unzureichend adj недостатъч|сн, -на
unzusammenhängend adj несвързан, без
връзка, безсмйслен (за реч и др.)
unzuständig adj некомпетентен, -на
unzuträglich adj вред|ен, -на, нездраво елб-
* в]ен, -на О der Gesundheit - вреден за
здравето: Alkohol ist mir ~ алкохолът
не ми понася
unzutreffend adj неподходящ, несъответ-
ствуващ (на фактите и др.);
неправилен, -на О Unzutreffendes strei¬
chen! излишното да се зачертае (забе¬
лежка във формуляри)
886 UNZUVERLÄSSIG
unzuverlässig adj (Quellen, Zahlenangaben
източник, числови данни) неточ|ен, «на;
(zweifelhaft) съмнйтел|ек, -на; (Person
лице) несйгур|ен, -на, на който не може
да се разчйта; неблагонадежден, -на;
(Wetter време) непостоянен, -на
Unzuverlässigkeit / 17/.*g неточност / несй-
гурност /; неблагонадеждност /
unzweckmäßig adj нецелесъобразен, -на
unzweideutig adj нсдвусмйслен, яс|ен, -на
unzweifelhaft, auch unzweifelhaft adj несъм¬
нен. безсъмнен О es ist daß... няма
съмнение, че...
üppig adj (Mahl ядене) обйл|ен, -на, богат,
разкош|ен. -на, пйщ|ен, -на; (Haar, Pflan¬
zenwuchs коса, растителност) бу|ен,
-йна; (Formen форми) пйщ|ен, -на;
(Phantasie фантазия) богат О sie hat
eine -^е Figur тя е закръглена [пълна];
-е Weide тучна ливада; ~ leben живея
их, Е6 разкошно [разточително]
Üppigkeit / Ч/sg изобилие п, разкош т;
пйщност /
Urahn т 9 od 8. Urahne т 7 прародител т;
umg прадядо т. -вци; ^е/ 19 прароди¬
тел ка /; umg прабаба /• ~en pl прадеди
р! ,
uralt adj прастар О ^е Zeiten древни вре¬
мена pl
Uran п 20*!sg Chem уран т; ~ bombe / 16
уранова бомба; ^brenner т 4 уранов
реактор; ^erz п 20 Min уранова руда,
^pecherz п 20 Min смолиста уранова
руда, уранйт т; ^Vorkommen п 23 Bergb
ураново находище, уранови залежи pl
urauffiihren <b, pari perf uraufgefiihrt/Лб)
vi Theat, Film представям A2 [представя
11} за пръв път
Uraufführung / 17 Theat, Film първо пред¬
ставление, премиера /
urbar adj обработваем (за земя) О ~
machen разоравам А1 [разора Е2] це¬
лина, култивирам uvt v Al {земя)
Urbild п 21 първообраз т. прототйп т,
-ове; geh образ|ец т, -цй, олицетворение
п (на)
ureigen, auch ureigen adj (Interesse, Wünsche
интерес, желания) лйч|ен, -на, собствен
открай време
Ur|eltern pl прародители pl; ^enkel m 4
правну|к m, -ци; ~enkelin/18 правнучка
Urigeschichte / 16Isg Hist праистория f;
^gesellschaft / 17 Folitök иървобйтно-
общймен строй
UrgroOleltern pl прародители pl; ^mutter
/ 14a прабаба f; ~~ vater m 5 прадядо m.
-вци
Urheber m 4 инициатор m; (Schöpfer) съз¬
дател m, автор m; * recht n 20 Jur ав¬
торско право
Urin m 1* урина /
urinieren <d/AA> vi уринйрам uv, v, Al
Urinuntersuchung / 17 Med изследване n на
урината
Urkommunismus m 11 първобитен кому-
нйзъм
Urkunde/ 16 документ m, акт m, -ове, гра¬
мота / </ eine — über die Verleihung des
Preises erhalten получавам Al [получа
//] грамота за удостояване с награда
Urkundenfälschung / 17 фалшификация /
[подправяне п] на документи; ~for-
schung/ 17 проучване п на исторйчески
документи
urkundlich adj документален, -на О
etwas ~ beweisen документирам uv, v,
А1 нещо, доказвам А1 [докажа Е4\ нещо
с документи
Urlaub #и I отпуск т; отпуска / (umg) О
auf [in] ~ sein съм va в отпуск; auf [in]
-w gehen отйвам Al [отйда El] в отпуск
Urlauber т 4 който е в отпуск; (Ferienrei¬
sender) гурйст т, курортйст т; МИ
отпускар т
Urlaubs|platz т 2 карта / за почивка, ку¬
рортна карта; ^Überschreitung/ 17 пре¬
срочвано п на отпуск; - Verlängerung /
17 продължаване п на отпуск; ^Vertre¬
tung / 17 заместване п по време на
отпуск
Urmensch т 8 праисторйчесхи човек т,
прачовек т
Urne / 16 урна /
urplötzlich adj съвсем внезап|ен, -на; из¬
невиделица
Ursache / 16 причйна /. основани|е п, -я;
О umg keine ~! моля, няма защо!, няма
нищо! (отговор на изказана благодар¬
ност); alle ~ haben zu... имам uv, Al
пълно основание да...
ursächlich adj причйн|ен, -на, каузал|ен, -на
Urschrift / 17 оригинал т (на произведе¬
ние, документ и др.)
Ursprache /16 Ling езйк т -основа (за раз¬
витието на други езици); оригинален
езйк (на произведение, документ и др.)
О das Lateinische ist die — der
romanischen Sprachen латйнскшгг езйк е
основата на романските езици; Werke in
der ~ lesen чета uv, El произведения в
оригинал
Ursprung т 2 (Beginn) начал|о л. -а, корен
т; (Herkunft) произход т О seinen ~
haben in произхождам uv, Al от, водя
uv, 11 началото си от; deutschen ~s от
немски произход
ursprünglich adj първоначален, -иа; (natur¬
haft) естествен; (urwüchsig) самобйт|ен,
-на
Ursprungsland п 22 Hdl страна /-произво-
' дйгел
UrstofT m 1* основно [първично] вещество;
Chem елемент т
Urteil л 20 Jur присъда /• (Meinung) мне-
ни|е л. -я; (Gutachten) преценка /. за¬
ключени^ л. -я; Phil съждени|е л, -я О
ein ~ fallen давам А1 [дам, дадеш (да¬
дох)] преценка (Ober [4] за); Jur про¬
изнасям А2 [произнеса El] присъда; sich
[J] ein ~ über etw. [4\ bilden съставям A2
[съставя II] си мнение за нещо; er hat
darüber kein ~ той няма мнение по въ¬
проса; nach meinem ~ по мое мнение,
по моя преценка
urteilen </(/?> vi съдя uv. II (Uber etw. [4] за
нещо), преценявам Al [преценя //] (über
etw. [4] нещо), изказвам мнение (über
etw. [4] за нещо); О dem Erfolg nach zu
~,ist sie... ако се съди по успеха, тя е...;
wie ~ Sie über ihn? какво мислите за не¬
го?
urteilsfähig adj спосо6|ен. -на да преценява
‘ [да съди]; (zuständig) компетентен, -на
Urteilskraft / 14/jg Phil спосббност/за съ-
’ ждение; ~ sprach т 2 Jur присъда /, съ¬
дебно решение; ~verkündung / 17 Jur
прочитане л на присъда; ~ Vollstreckung
/ 17 изпълнение л на присъда
Urtext m 1 Lit първоначален текст, ори¬
* гинал т
V
va banque [wa ba:k]: überir ~ spielen рис¬
кувам uv, Al всичко, залагам Al [за¬
ложа //] всичко _на една карта
Vabanquespiel [wabäk..] л übertr рискована
игра ’
VAKUUM 887
urtümlich adj (ursprünglich) първйч|ен, -на.
* примйтив|ен, -на, първобйт|ен, -на, дре-
в|ен, -на; първоначален, -на; (unberührt)
непокътнат, естествен
Uruguay [y.Tugwai od ..gwai] Уругвай m
Uruguayer [uxugwaior od ..gwapr] уругва|ец
tn, -йци; ~in / 16 уругвайка f
uruguayisch [urrugwai.. od ..gwajisch] уруг¬
вайски
Urwald m 3 девствена гора
urwüchsig adj (natürlich-einfach) естествен,
неподправен; (derb) груб, див;
(bodenständig) самобйт|ен, -на
Urzeit / 17 праисторическо време О seil
~еп от незапомнени времена, от пам-
тивека (иmg)
Urzeugung / 17 Biol абиогенеза т, само-
зараждане п
Urzustand т 2/sg първично [първобитно]
’ състояние
USA [u:eßa:] pl Съединените американски
щати pl (АЬк САЩ)
Usbek|e т 7 узбек т; ~in / 18 узбечка /
usbekisch adj узбекски
Usbekistan л 23 Узбекистан т
Usurpation / 17 узурпаиия /. заграбване л
на властта
Usurpator т 9а узурпатор т
usurpieren <d//iA) w узурпирам uv, v, Al;
(Macht власт) заграбвам А1 [заграбя II]
Usus т обича|й т, -и, привйчка / О es ist
so — такъв е обичаят, така е прието
Utensjlien р! принадлежности pl (за писане,
за бръснене и др.); инструменти pl, при¬
бори pl
Utilitarist т 8 утилитарйст т
utilitaristisch adj утилитар|сн, -на
Utopjj /16а pl утопия /
utopisch adj утопйч|ен, -на, утопйческн
Utopist т 8 утопйст т
Vademekum [w„] л 24 справочни|к т, -ци
Vagabund [w..] т 8 скйтни|к т, -ци
vagabundieren [w..] <djhh'j vi скйтам (се)
uv, Al
vag(e) [wa:..] adj неопределен, неяс|ен, -на,
смът|ен. -на
vakant [w..] adj вакант|ен, -на, свобод|ен,
-на
Vakanz [w..]/ 17 вакантно място, незаета
служба
Vakuum [w..] л 29 Phys вакуум т, auch
888 VALENZ
übertr; ^ apparat m 1 Tech вакуумапарат
m. апарат m за варене под ва¬
куум; - kamvner / 16 вакуумна камера;
^ pumpe / 16 Tech вакуумна помпа;
~röhre / 16 Radio вакуумна лампа;
~ röhrenverstärker тА El лампов усилва¬
тел; ^trockner т 4 Tech вакуумна су¬
шилня; ^Verpackung / 17 вакуумно опа¬
коване
Valenz [w.J f Chem валентност / (auch
Gramm); bindung / 17 Chem валентна
връзка *
Valuta [w.J/ ISa валута/
Vampir [warn., od \vampi:r] m 1* Zool вам-
пйр m (auch übertr)
Vanadjn [w.J, Vanadium [w..] n/sg (gen -$)
Chem ванадий m
Vanille [wanilja]/ 16/sg ванилия /
Vanille(n)ei$ [wanjljo(n)..] n 20/jg сладолед
n c ванйлия; ^zucker m 4/sg захар / c
ванйлия
variabel [w..] adj променчйв, променлив,
варйращ O Math eine variable GröBe
променлива величина
Variable [w.J / 19 Math променлива ве¬
личина
Variante [w.J f 16 разновидност / ва¬
риант m
Variatira [w..]/ 17 вариация f (auch Mus);
изменение n, видоизменение n; (das Va¬
riierte) вариант /и, разновидност /(auch
Biof)
variationsfahig [w.J adj който може да ва¬
рира, варираш
Variete (waijetej п 24 вариете п, -та
variyren [w.J <d/A6> vr, vi варирам uv, v,
Al
Vasall [w..] m 8 Hist васал m
Vase [wa:..]/ 16 ваза /
Vaseline [w..l f 16 Chem вазелин m
Vater m 5 бащ|а m, -й; (Schöpfer) създател
'm, твор|ец m, -цй, баща m (на наука,
идея и др.); Väter pl деди pl О mein
баща ми, татко (ми); der Heilige ~
Kirche kath светйят отец (папата); die
Väter der Stadt старейшините pl на града
Vaterfhaus п 22 бащина къща, бащин дом;
^land п 22/sg отечество п
vaterländisch adj отечествен О ~е Lieder
' патриотични пеели; der GroBe Vaterlän¬
dische Krieg Великата отечествена война
Vaterlandsliebe/6/sg родолюбие п, патрио¬
тизъм (-мът) т
vaterlandsliebend adj родолюбйв, патрио¬
тичен, -на; ~Ios adj безотечествен
Vaterlandsverräter т 4 родоотстьпни|к т,
-ци
väterlich adj (vom Vater) бащин; (wie ein
Vater) бащински, като баща O ^er
Freund приятел, който проявява бащин¬
ски грижи; in der ~en Linie по бащина
линия; jmdn. ~ beraten съветвам uv, А1У
посъветвам v, Al някого като баща
[бащински]
väterlicherseits adv от бащина страна, по
бащина линия
Vater|mord ги 1 отцеубййств|о л,
-a;~mörder т 4 отцеубй|ец т, -йци;
~ Schaft / М/sg бащинство п (auch Jur);
^s|name т 7а бащино йме; ~Stadt / 14
роден град
Vaterstelle J \bjsg: bei jmdm. ^ vertreten
като баща съм vä на някого, грижа се
uv, 11 за някого като баща
Vaterunser п 23 Rel отче йаш (молитва)
Vatikan [w..] т \*/sg Ватиканът
vatikanisch [w..] adj ватикански
VEB [faueibej | volkseigen
Vegetarier [w.. iarj m 4 вегетарианец m. -
ци
vegetarisch [w.J adj вегетариански
Vegetation [w..]/17 вегетация /, растеж m;
(Pflanzenwelt) растителност /
vegetativ [w.J adj вегетативен, -на;
(pflanzlich) растйтел|ен, -на O ~es
Nervensystem вегетатйвна нервна систе¬
ма
vegetieren [w..] <d/AA> vi вегетирам uv, v.
А/, водя uv, II жалко съществуване
Vehemenz [w.J / П/sg ейла /, енергия /
сгремйтелност /
Vehikel [w.J n 23 старо [старомодно] пре¬
возно средство, раздрънкана кола, та-
ратайка / (umg)
Veilchen п 23 Bot теменужка / виолет-
ка/
veilchenblau adj теменуж|ен, -на, auch -ена,
, теменужено-виолетов
Vdtstanz т 2/sg Med хорея /
Vektor [wek.J т 9а Math вектор т
velar [w.J adj Phon велар|ен, -на
Velar [w.J m 1 ♦, Velaiiaut m 1 Phon веларен
звук
Velour|s [welu;r] m(gen -> pl -[weluirs]) велур
m (тъкан); nieder n 23 велур m, велуре-
на кожа
Vene [w.J / 16 Anat вена /
Venedig [w..] n (gen -s) Венеция /
Venenentzündung [w..]/17 Med възпаление
n иа вена, флебит m
venerisch [w..] adj Med венерически
Venezianer [w..] m 4 венецианец m, -ци;
- in / 18 венецианха /
venezianisch [w..] adj венециански
Venezolaner [w..] m 4 венецуел|ец m, -ци;
^ in / 18 венецуелка /
venezolanisch [w..] adj венецуелски
Venezuela [w..] n 23 Венецуела /
Venezueler [w..J m 4 = Venezolaner; ~in /
18 = Venezolanerin
venezuelisch [w..] = venezolanisch
venös [w..] adj Med веноз|ен, -на
Vcntjl [w..] n 20* Tech вентил m, кла¬
пан m
Ventilation [w..] / 17 вентилация f; ~ator
m 9a вентилатор m
ventilieren [w..] <d/AA> vt проветрявам Al
[проветря //]; übertr обсъждам А1 [обсъ¬
дя //]. разглеждам AI [разгледам Al],
обмислям A2 [обмисля //] (въпрос)
Venus [w..] / Astr Венера /, auch Mylh
verabfolgen <b/AA> w (Speisen, Getränke
ястия, напитки) давам Al [дам, -дадеш,
(-дадох)], поднасям А2 [поднеса El],
сервирам мг, v. Al; (Arznei лекарство)
давам
verabreden (b/AA> vt уговарям А2 [уговоря
//] (etw. [4] mit [2] нещо c); sich [4] ~
уговарям се (mit [i] c) O verabredet sein
имам мг, А1 среща; zur verabredeten Zeit
в уговореното време; ich habe mich mit
ihm im Park verabredet имам среща c
него в парка
Verabredung f 17 (das Verabreden) дого¬
варяне N. уговаряне n. уговорка/• (Tref¬
fen) (уговорена) среша /
verabreichen <b/AA> vt (Arznei лекарство) да¬
вам Al [дам, дадеш, (дадох)]O jmdm.
eine Injektion - слагам Al /сложа 11]
някому инжекция; umg jmdm. eine Tracht
Prügel ~ напердашвам AI [напердаша
//] някого (umg)
verabscheuen <b/AA> vt отвращавам се AI
[отвратя се //] (etw. [4] от нещо), мразя
ми. 11, ненавиждам uv, Al
verabscheuungswürdig adj отвратителен,
-на. гнус|ен, -на, гад|ен, -на
verabschieden <b/АА> vt изпращам А1 [из¬
пратя //] (висок гост и др.); (Angestellter
служещ) освобождавам от длъжност;
(Offizier офицер) уволнявам AI [уволня
77]; (Truppen войскови части) разпускам
A l od разпущам А1 [разпусна £2]; (Ge-
VERÄNDERN 889
setz закон) приемам AI [приема Е
(приех)], гласувам uv, Al; sich [4] ~ сбо¬
гувам се uv, А1. прощавам се А1 [простя
се //] (von [J] с)
Verabschiedung / 17 изпращане л (на за¬
минаващ); освобождаване п от длъж¬
ност; (Gesetz закон) приемане л, гла¬
суване п; (Sichverabschieden) сбогува¬
не п
verachten <Ь/АА) vt презирам А1 [прфра
Е (-зрях)], не зачитам AI [зачета El]
(jmdn. wegen [2] някого заради); (Gefahr
опасност) не обръщам А1 [обърна £2]
внимание на, пренебрегвам А1 [пренеб¬
регна £2]; (Tod смърт) презйрам О die¬
ser Wein ist nicht zu ~ това вйно си го
бйва
Verächter m 4 човек, който презйра [не
зачита] (нещо) •
verächtlich adj (verachtend) презрителен,
-на; (verachtenswert) презрян*, жал|ък,
-ка, дост6|ен, -йна за презрение О
jmdn. - behandeln отнасям се А2 [отнеса
се El] към някого с. презрение; jmdn.
— machen злепоставям А2 [злепоставя
/21, очерням А 2 [очерня 77] някого
Verachtung / 17/,vg презрение п
veralbern <b/AA> vt umg закачам AI [закача
//], майтапя cc uv. Il c (umg); (lächerlich
machen) подигравам AI [подиграя £7],
правя uv, И, направям A2 [направя II]
смеш|ен. -на. правя за посмешище
verallgemeinern <b/AA> vt оЬобшавам AI
[обобщя 11]
Verallgemeinerung / 17 обобщени |е л, -я
veralten <Ь/лл) vi остарявам А1 [остарея
£6]. отживявам А1 [отживея Еб] (за въз¬
гледи, мода. думи и др.); излизам А1
[изляза* El] от употреба; (Maschine
машина) изхабявам се А1 [изхабя се II];
износвам се А1 [износя се 77]; ~et adj
остарял*, стар, отживял*
Veranda [w..] / 15а веранда /
veränderlich adj променлйв, изменяем (auch
Math); (Wetter време) променлйв, про-
менчйв, кепостоян|ен, -на; (Charakter
характер) непостоянен, -на, неустано¬
вен, колеблйв; (Preis цена) неустановен
Veränderlichkeit / 17/sg променлйвост /.
променчнвост /, изменяемост /
verändern (Ь/АА) vt променям А2 [променя
77], изменям; sich [4] — променям се, из¬
меням се; umg сменям си (служба, про-
890 VERÄNDERUNG
фесия, жилище) О sein Leben — проме¬
ням живота си; der Bart verändert ihn
брадата променя лицето му
Veränderung / 17 промяна* /, изменени|е
п' -я О mit ihr ist eine große ~ vorge¬
gangen c нея е станала голяма промяна,
тя се е променила много
verankern <b//ift) vt Маг закотвям А2 [за¬
котвя //]; iibertr утвърждавам А/
[утвърдя /7], затвърдявам А1 [затвърдя
/7]; Tech закрепявам AI [закрепя /7]
О etw. [4\ gesetzlich - узаконявам AI
[узаконя 7/] нещо, придавам AI
[при|дам, -дадеш (-дадох)] на нещо за¬
конна сила; in der Verfassung verankert
залегнал в конституцията
Verankerung / 17 Маг закотвяне п; Tech
закрепяване п О ~ eines Satelliten auf
einer geostationären Umlaufbahn устано¬
вяване n на спътник в стационарна око-
лозсмпа орбита
veranlagen <Ь///А> г/определям >12 [опреде¬
ля /7], изчислявам AI [изчисля 77] раз¬
мера на данъците (jmdn. на някого) О
jmdn. zu einer Steuer ~ облагам АI [об¬
ложа 77] някого с данък; er wurde mit 500
М veranlagt той беше обложен с данък
от 500 марки
veranlagt adj: ein musikalisch ^es Kind дете
n c музикални заложби; künstlerisch ~
sein имам uv, Al артистични наклон¬
ности
Veranlagung / 17 (Fähigkeit) заложба /, на¬
клонност /, способност / (Festlegung
von Steuern) определяне n. изчисляване
n на данък; Med предразположение n
(към нешо)
veranlassen <b//iA> vt накарвам AI [нака¬
рам Al]y заставям A2 [заставя 77] (jmdn.
etw. zu tun някого да направи нещо);
подбуждам AI [подбудя 77], подтиквам
Al |подтйкна Е2\ (zu [2] към); (anordnen)
нареждам А1 [наредя /7] (etw. [4] нещо),
разпореждам се AI [разпоредя се II]
(etw. [4] за нещо) О was hat dich zu die¬
sem Entschluß veranlaßt? какцб те накара
да вземеш това решение?; sich [4] veran¬
laßt fühlen чувствувам се uv, Al, считам
се Al [счета се El], смятам се А1 [сметна
се Е2\ задължен (zu etw. [2] да направя
нещо) О sich [4] zu etw. [2] veranlaßt sehen
принуден съм va да направя нещо; wer
hat das veranlaßt? кой нареди това?
Veranlassung / 17 (Anlaß, Beweggrund) по¬
вод m, причина /. основани|е n, -я; (An¬
regung) подтик т, инициатива / нареж¬
дане п О keine ^ haben нямам uv, Al
повод [причина] (zu [2] за); es besteht
keine — няма причина [основание, по¬
вод]; auf - von [2] по нареждане на
veranschaulichen <b/АА) vt онагледявам AI
[онагледя 7/] '
veranschlagen <b/AA> vt (Kosten разноски)
изчислявам Al [изчисля 77], пресмятам
AI [пресметна £2], калкулирам uv, v,
Al; iibertr оценявам Al [оценя II]
veranstalten <b/AA> vt уреждам Al [уредя
/7], устройвам Al [устроя /7], органи-
зйрам uv, V, А1 (тържество, турнир, де¬
монстрация и др.)
Veranstalter т 4 организатор т, уредни|к
т, -ци(на тържество, изложба и др.);
~~ ung / 17 (das Veranstalten) уреждане
п, организйране п; (das Veranstaltete)
мероприятие л, -я (тържество, пред¬
ставление, събрание и др.)
verantworten <b/AA> vt отговарям uv, Al,
поемам А1 [поема Е (поех)], нося uv, 77
отговорност (etw. [4] vor jmdm. за нещо
пред някого); sich [4] ~~ отговарям,
оправдавам се А1 [оправдая се £7] (für
etw. [4] vor [2] за нещо пред) С das läßt
sich nicht das ist nicht zu - това не
може да се оправдае, това е недопусти¬
мо
verantwortlich adj отговор|ен, -на (für [4] за)
6 eine ~е Stellung отговорна служба;
der ~е Schriftleiter отговорен редактор;
jmdn. für etw. [4] — machen държа uv, 11
някого отговорен за нещо
Verantwortung / 17 отговорност / О die
~ übernehmen поемам А1 [поема £
(поех)] отговорност; jmdn. der - enthe¬
ben освобождавам Al [освободя 77] ня¬
кого от отговорност; jmdn. zur ~ ziehen
привличам Al [привлека £7] някого под
отговорност; auf meine [eigene] ^ на моя
отговорност
verantwortungsbewußt adj съзнаващ своята
отговорност, с чувство на отговорност
Verantwortungsgefühl п 20 чувство п за
отговорност
verantwortungslos adj безотговорен, -на
Verantwortungslosigkeit / П/sg безотговор¬
ност /
verantwortungsvoll adj (Aufgabe задача)
отговор|ен, -на; (Mensch човек) (изпъл¬
нен) с чувство за отговорност
verarbeiten <b/AA> (Rohstoffe суровини) пре-
работвам Al [преработя 11] (zu [J] в);
(bearbeiten) обработвам (материали,
данни и др.); übertr асимилирам uv, v,
Al, осмислям А2 [осмисля
//];(durchdenken) промйспям А2 [про-
мйсля //], премислям; (verdauen) сми¬
лам А1 [смеля Е (смлях)] (храна) О
Fleisch zu Wurst ~ преработвам месо в
колбаси; sein Magen kann so schwere
Speisen nicht ~ стомахът му не може да
смила такйва тежки хранй; ~de
Industrie преработваща промйшленост;
verarbeitete Hände изхабени [загрубели]
от работа ръце
Verarbeitung f 17 преработване п, прера¬
ботка /; обработване л, обработка /
verargen <b/AA> vt сърдя се uv, II (jmdm. etw.
M някому за нещо) О sie konnte ihm das
nicht ~ тя не можеше да му се сърди за
това
verärgern <b/AA> vt ядосвам Al [ядосам AI]
6 verärgert sein ядосан съм va
verarmen <Ь/*л) vi обеднявам Al [обеднея
ES]
verarzten (Ъ/hb') vt umg оказвам Al [окажа
E4] първа [лекарска] помощ (jmdn. на
някого); лекувам uv, Al; ^ umg
(abfertigen) обслужвам Al [обслужа II]
О die Mutter verarztete dem Kind das
verletzte Knie майката превърза наране¬
ното коляно на детето
veraschen <b/AA> vt опепелявам Al [опе-
пеля II]
verästeln, sich <Ь/АА> разклонявам се Al
[разклоня се II]
verausgaben <b/Aft> vt изразходвам Al
[изразходя II], изхарчвам Al [изхарча
//] (парите си); übertr (Kräfte сили) из¬
разходвам; sich [4] ~ охарчвам се О
er hat seine Kräfte v6IUg verausgabt той
изчерпа всйчките си сйли; er hat sich mit
diesem Bild ganz verausgabt c тази кар¬
тина той напълно се изчерпа като ху¬
дожник
veräußern <b/AA> vt продавам А1 [про|дам, -
дадеш (-дадох)] (поради финансово за¬
труднение и др.); (Recht право) пре¬
хвърлям А2 [прехвърля //] (an jmdn.
върху някого)
Verb [w..] п 25* od Verbum [w..] n 28 od 29
Gramm глагол m '
verbal [w..] adj словефн, -на, c думи;
Gramm глагол|ен, -на
Verbal|adjektiv и 20* Gramm отглаголно
VERBEISSEN 891
прилагателно; ~ substantiv n 20* Gramm
отглаголно сьществйтелно
Verband m 2 Med превръзка f;
(Vereinigung) съюз m, обединени|е n, -я,
федерация f; Mil войсковй част; Ftugw
ескадра f; ~ kästen m 5 Med шкафче n
[аптека j] c превързочен материал;
~ päckchen n 23 Med пакет m c превър¬
зочен материал, превързочен пакет;
~ platz т 2 Mil превързочен пункт;
~stoff rtj 1 превързочен материал;
. ~ watte f\6/sg медицински [хигроскопи¬
чен] памук; ~zeug л 20/sg =
Verbandstoff
verbannen <b/АА> vt изгонвам Al [изгоня II]
(от страната); изпращам AI [изпратя //]
в изгнание [на заточение]; übertr (trübe
Gedanken мрачни мисли) пропъждам
А1 [пропъдя //] О jmdn. auf eine Insel ~
заточавам А1 [заточа //] някого на ост¬
ров; sie verbannte ihn aus ihrem Herzen тя
го изтръгна от сърцето си
Verbannte т 7+ изгнани|к т. -ци; заточе¬
ни^ т, -ци; / 19 изгнаница /
Verbannung/ 17 изгнание п; заточение пО
in die — gehen отивам Al [отида El] в
изгнание
verbarrikadieren <b/АА> vt барикадирам uv,
v. Al, издигам Al [издйгна E2] барика¬
да; sich [4] барикадйрам се
verbauen <b/AA> vt (Aussicht изглед) закрй-
вам А1 [закрия ЕТ] със строеж; (Weg
път) преграждам А1 [преградя //]. за¬
тварям А2 [затворя //]; (Holz дървен
материал) изразходвам uv. v, Al за
строеж; (Geld пари) влагам А1 [вложа
//] в строеж; (schlecht bauen) строя uv.
II лошо, сбърквам AI [сбъркам А1]
строеж; übertr sich [i] selbst den Weg in
die Zukunft ~ затварям си сам пътя към
бъдещето
verbeißen <21b/AA> vt (Schmerz, Ärger бол¬
ка, яд) потйскам А1 [потисна Е2], спо¬
давям А2 [сподавя II]; (Lachen смях)
сдържам А1 (сдържа //]; sich [4] — (Tier
животно) забйвам А1 (забйя £7] зъби,
вкопчвам се А1 [вкопча се //] (in [4] в);
übertr залавям се А 2 [заловя се И] упо¬
рито (in [4] с), задълбавам се AI [за¬
дълбая се Е7] (in [4] в) О die Hunde —
sich ineinander купетата се сдавят; die
Lippen — прехапвам Al [прехапя Е4]
устни; (Т auch verbissen)
892 VERBERGEN
verbergen <16b/AA> vt крия uv. E7, скривам
Al [скрия £7]; sich [4] ~ скривам cc (vor
[3] от); (Flüchtling) укривам се O ich
habe nichts zu ~ нямам uv, AI какво да
крия (t auch verborgen)
Verbesserer m 4 рационализатор m
verbessern <bjhb) vt (besser machen) подоб¬
рявам AI [подобря //]; (Fehler грешки)
поправям A2 [поправя //]; sich [4] ~
подобрявам положението си; (berichti¬
gen) поправям се, коригирам се uv, v,
Al (при говорене) О dritte verbesserte
Auflage трето подобрено издание
Verbesserung / 17 подобряване п; (Be¬
richtigung) поправка / корекция
/ s|rorschlag т 2 рационализаторско
предложение
verbeugen, sich [4] покланям се А2 [по¬
клоня се //] (vor jmdn. на някого)
Verbeugung / 17 поклон т
verbeult adj смачкан, очукан, изкорубен
verbiegen <32b//i/>) vt изкривявам AI [из¬
кривя /7], извивам Al [извия £7], де¬
формирам uv, V, AI; sich ~ изкривявам
се О ein verbogenes Rückgrat haben гръб¬
начният ми стълб е изкривен, имам uv,
AI изкривяване на гръбначния стълб
verlöten <32b//jft> vt забранявам Al [забра¬
ня //], не позволявам А1 [позволя II]
(jmdm. etw. [4] някому нещо)<0 er
verbietet ihr, den Wagen zu benutzen той
и забранява да използва колата; umg
solche Ausgaben verbietet mir mein
Geldbeutel средствата ми не позволяват
такива разходи; umg jmdm. den Mund ~
забранявам някому да говори; Rauchen
verboten! пушенето е забранено!;
Betreten [Eintritt] verboten! вход забра¬
нен!; umg in diesem Kleid sieht sie verboten
aus в тази рокля тя изглежда ужасно
[невъзможно]
verbilligen <b/йй> vt намалявам А1 [намаля
II] цена, поевтинявам А1 [поевтиня II]
О verbilligte Eintrittskarten билети pl с
намалени цени
verbinden <27Ь/ЛЛ> v/(verknüpfen) свързвам
Ä1 [свържа Е4\\ (zusammenfügen) съеди¬
нявам AI [съединя II], съчетавам AI
[съчетая Е7]\ Med превързвам А1 [пре¬
вържа Е4]\ Tel свързвам; sich [4] ~
свързвам се, съчетавам се; Chem съеди¬
нявам ceO Tel falsch verbunden! грешка!;
eine enge Freundschaft verbindet uns нас
ни свързва тясно приятелство; ich bin
Ihnen sehr verbunden много съм ви за¬
дължен [благодарен, -на]; sich [4] ehelich
~ сключвам AI [сключа II] брак, женя
се uv, II. оженвам се AI [оженя се //]
verbindlich adj (freundlich) любез|ек, -на,
учтив; (verpflichtend) задължителен,-на,
обвързващ; О danke — st! много благо¬
даря; etw. [4] für ~ erklären обявявам AI
[обявя //] нещо за задължително
Verbindlichkeit / 17 (Verpflichtung) за¬
дължение п. обязаност /; ~en pl
(Höflichkeit) любезности /, учтивости
pl; (Schulden) дългове pl, задължения pl
О er sagte ihr ein paar ~ en und «erließ das
Zimmer той й каза няколко любезни
думи и напусна стаята
Verbindung / 17 (das Verbinden) свързване
п, съчетаване п, съединяване п; (das
Verbundensein) връзка/(zu [J], mit [J] c);
Verk връзка /, съобщения pl; Chem съ¬
единение n. -я; Tel връзка /;
(Vereinigung) дружеств|о n, -а, корпора¬
ция /Oes gibt von hier aus keine direkte
~ nach Jena от тук няма директна връз¬
ка за Йена; eine eheliche ~ ejggehen
сключвам AI [сключа//] брак.встъпвам
А! [встъпя //] в брак; in -~ stehen съм
vq във връзка, поддържам uv. А1 връзка
(mit [_?] с); sich [4] in — setzen свързвам
се Al [свържа се Е4], установявам А1
[установя //] връзка (mit [J] с);
phraseologische — Ling фразеологйчно
(слово )съчетание
Verb|ndungs|gUed п 21 Tech съединително
звено; ~leitung / 17 El съединителна
[захранваща] линия; съединителен про¬
водник [кабел, шнур]; —' linie [..ia] / 16
съединителна линия; Verk линия, свър¬
зваща два населени пункта; ~пшга т
3 свръзка /• (Vermittler) посредни|к т,
-ци; ~netz л 20 Radio мрежа / на ра¬
диовръзки; ~ stelle /16 свързочен пункт;
~ stück л 20 съединителна част; ~tür /
17 врата / между две помещения
verb|ssen adj (hartnäckig) упорит, ожесто¬
чен; (Zorn гняв) сподавен, затаен; (grim¬
mig) озлобен; (| auch verbeißen)
Verbissenheit / \7/sg ожесточеност/• спо¬
давена злоба, озлобление л
verb|tten, sich [3] <25Ь/АЬ) забранявам AI
[забраня II] (etw. [4] нбщо) О ich verbitte
mir diesen Ton забранявам, не разреша¬
вам да ми се говбри с такъв тон
verbittern <b/Ab) vt огорчавам Al [огорча
//]; озлобявам Al [озлобя /У], ожесто¬
чавам Al [ожесточа //] О jmdin. das
Leben ~ отравям А2 [отровя //] някому
живота; die Mißstände in der Familie ver¬
bitterten ihn неуредиците в семейството
го озлобиха
verbittert adj огорчен; озлобен
Verbitterung / 17 огорчени|е п. -я; озлоб-
ление л
verblassen <b/жл> vi(Farben цветове) избеля¬
вам А1 [избелея Е6\\ (Erinnerungen спо¬
мени) избледнявам А1 [избледнея £б]0
ein verblaßtes Foto избледняла снимка;
neben ihrem Erfolg ~ die Leistungen der
anderen постиженията на другите блед¬
неят пред нейните успехи
Verbleib т 1 jsg пребиваване п. местопре¬
биваване пО wissen Sie etwas über seinen
-? знаете ли къде се намйра той?
verbleiben <23Ь/тл> vi оставам А1 [остана
Е2\ О er war gegangen, und sie verblieb
allein in der Wohnung той си беше оти¬
шъл и тя остана сама в жилището; es
ist ihm nur wenig Geld verblieben останаха
му малко пари; er verbleibt bei seiner
Meinung той остава (държй) на мнение¬
то си; geh ich verbleibe Ihr ergebener.«
оставам Ваш предан... (в писма) .
verbleichen <21 b/.тл) vi (Stoff плат) избеля¬
вам Al [избелея Е6\: (Farbe цвят) из¬
бледнявам А1 [избледнея Е€]\ dicht умй-
рам А1 [ум|ра Е (-рях)]С> sein verbli¬
chener Vater покойният му баща
verblenden <b/AA> vt Arch (Mauer зид)
облицовам uv, v. Al; übertr заслепявам
А1 [заслепя //] О ein verblendeter Mensch
заслепен [заблуден] човек
Verblendung /17 Arch облицовка/(на сгра¬
да. стена); übertr заслсплеиис п, заблуж¬
дение п
verblauen <b/AA> vt umg набивам Al [на-
бйя Е7\ до посиняване
verblöden <Ь/тл> vi оглупявам А1 [оглупея
£б], загьпявам А1 [затъпея Е6\
verblüffen <b/АА> vt смайвам А1 [смая Е5],
списвам А1 [слисам А1], изумявам А1
[изумя //] О umg laß dich nicht ~ дръж
се!, не се смущавай!; —de Ähnlichkeit
поразителна прилика
verblüfft adj смаян,слисан, изумен, поразен
verblühen <Ь/.гл) vi прецъфтявам А/ [пре-
цъфтя /2]; umg verblühe! изчезвай! (umg)
verblümt adj прикрйт, загатнат О ~ reden
говоря uv. 11 с намеци [с недомлъвки];
не назовавам А1 [назова ЕЗ] нещата с
истинските им имена, не говоря откри¬
то
VERBRECHEN 893
verbluten <b/sn> vi умирам Al [ум|ра Е
(-рях)] от загуба на кръв
Verblutung / 17 смърт /вследствие на за¬
губа на кръв [вследствие на кръвойзлив]
verbogen adj изкривен, деформирано ein
-er Kerl изпуснато момче; (Т auch
verbiegen)
verbohrt adj твърдоглав, дебелоглав, упо¬
рит, инат
'verborgen <b/AA> vt заемам А1 [забма Е
(заех)], давам А1 [дам, дадеш (дадох)]
на заем (etw. [4] an jmdn. нещо някому)
-verbwgen adj скрит; (geheim) та|ен, -йна
О sich [4] — halten крйя се uv, Е7; im
~en bleiben оставам Al [остана E2\
скрит [незабелязан]; (t auch verbergen)
Verbot n 20 забрана / O ein — übertreten
нарушавам Al [наруша //] забрана
Verbotszeichen n 23 Verk забранителен знак
verbrämen <b/AA) vt обръбвам Al [обръбя
//], обши вам Al [обшия E7\ (c кожа и
др.); übertr казвам Al [кажа Е4] със за¬
обикалки; О eine Ablehnung mit schönen
Worten — намирам Al [намеря //] ху¬
бави [подходящи] думи, за да откажа
verbrannt adj изгорял*; (von der Sonne) за¬
горял*, почернял*; (Т auch verbrennen)
Verbrauch m l jag разход in, изразходване
и, консумация /. потребление nO zum
sofortigen — за бърза употреба
verbrauchen (b/AA) vt изразходвам uv, Al,
консумйрам uvt v. А1; (abnützen) износ¬
вам Al [износя II], изхабявам Al [изха¬
бя /7]; sich [4] ~~ изхабявам cc Al [изха¬
бя се //]. изтощавам се Al [изтощя се
Н) О der Wagen verbraucht viel Benzin
колата изразходва много бензйн; mehr
Tee als Kaffee — консумйрам повече чай
откблкото кафе; (Т auch verbraucht)
Verbraucher т 4 потребител т, консу¬
матор т
VerbrQpchsIgüter pl Hdl стоки р! за ши¬
роко потребление; -Steuer / 16 акциз
т, данъ|к ш, -пи върху стоки за широко
потребление
verbraucht adj (abgenutzt) изхабен; (Per¬
son) auch изтощен O ~e Luft развален
въздух; (t auch verbrauchen)
verbrechen <l6b/AA> vt: umg etwas — прови-
нявам се AI [провиня се //] в нещо:
сбърквам AI [сбъркам А1]. сгрешавам
AI [сгреша 11] (в нещо) <6 was hat er
894 VERBRECHEN
denn verbrochen? в какво се е прови¬
нил?, какво е направил?
Verbrechen л 23 Jur престъплени|е п, -я
{auch übertr) О ein ~ begehen извър¬
швам Al [извърша //] престъпление; ein
~ am Volk [an der Menschheit] престъп¬
ление n спрямо народа [срешу човече¬
ството]
Verbrechensbekämpfung / П/sg борба / с
престъпността
Verbrecher т 4 престъпни|к т, -циО ein
jugendlicher - малолетен престъпник
Verbrecherin / 18 престъпница /
verbrecherisch adj прсстъп|ен, -на
Verbrechertum п 22*/sg престъпност f
verbraten (Ъ/hb) vt разпространявам Al
[разпространя 11]: sich — разпространя¬
вам се, разнасям се А1 [разнеса се £/];
sich [4] über ein Thema ~ разпростирам
се Al [разпро|стра се £ (-стрях се)] вър¬
ху дадена тема. изказвам се А1 [изкажа
се Е4\ надълго и нашироко по дадена
тема; eine weit verbreitete Auffassung
много разпространено схващане
Verbreiter т 4 разпространител т
verbreitern <b/7iA> vt разширявам А1 [раз¬
ширя //] (улица, път и др.); sich ~ раз¬
ширявам се
Verbreitung / 17jsg разпространяване п,
разпространение п О ~ finden намирам
А1 [намеря *1] разпространение, раз¬
пространявам се AI [разпространя се
И]
verbrennen < 10b/АА> vt изгарям A2 [изгоря
/У]; <10Ь/5Л> vi изгаря 3. Pers (къща и
др.); sich [4] ~ изгарям се; опарвам се
А1 [опаря се 11] <0 verbrannt riechen ми¬
рише uv, Е4 3. Pers на изгоряло; ver¬
brannt schmecken има uv, Al 3. Pers вкус
на изгоряло; von der Sonne verbrannt из¬
горял* [обгорял*, почернял*] от слън¬
цето; übertr sich [3] die Finger ~ опарвам
се, изпащам си AI [изпатя си II]
Verbrennung / 17 горене п, изгаряне п;
Chem оксидация /
Verbrennungs|geschwindigkeit /17 скорост
/ на горене; ~ motor т 9а двигател т
с вътрешно горене; ~ wärme /16/зд Phys
топлина / на горене
verbrj^fen <b//iA> vt потвърждавам Al
[потвърдя II], узаконявам Al [узаконя
//], гарантирам uv, v, Al с документ
[грамота] О verbriefte Rechte гарантй-
рани права
veriningen <24bjhby vt (Zeit време) прекар¬
вам Al [прекарам Al]
verbronzt adj бронзйран
verbrüdern, sich [4] <blhb> побратимявам се
Al [побратимя се II]
verbrühen <b/7ib> vt попкрвам Al [попкря
И], заливам Al [зал&я Еб] с вряла водк
(ръка, крак и др.); sich [4] — попарвам
се, изгкрям се А2 [изгбря се II] с врйла
вода
Verbrühung / 17/sg попарване п; изгаряне
п от вряла вода; / 17 (Blasen) мехур т,
рана / (от изгаряне)
verbuchen <b/AA> vt Hdl завеждам Al [за¬
веда El], нанасям А2 [нанеса El] в сче¬
товодна кнйга
Verbum [w..] п 28 od 29 = Verb
verbummeln <b/АА) vt (Zeit време) пропиля¬
вам AI [пропилея Еб]\ umg (versäumen)
забравям A2 [забравя II], пропускам А1
od проп^шам AI [пропусна E2], изгуб¬
вам Al [изгубя II] [от немарливост);
<Ь/ги> vi разхайтвам се А1 [разхайтя се
/7], пропадам А1 [пропадна Е2] О einen
Termin ~ пропускам срок от нехайство
verbünden, sich [4] <b/7i£> съюзявам се Al
[съюзя се /7] (mit [J] с, gegen [4] протйв)
Verbundenheit / П/sg тясна връзка; при¬
вързаност / О geistige — mit jmdm. haben
имам uv, Al духовна връзка c някого
Verbündete т7* сьюзни|к т, -ци
Verbund|g|as п 22 многопластово стъкло,
триплекс т; ~guß т 2 Tech двуслойно
леене; двуслойна отлйвка; -netz п 20
El обединена [свързана] електросисте-
ма; ~ofen т 5 Tech комбинйрана пещ;
~ System п 20 Tech комбинйрана [свър¬
зана] енергосистема; ~ Werkstoff т 1
смесен [композитен] материал (стома¬
нобетон и др.); Wirtschaft / 17 обеди¬
нено [свързано] (енергийно) стопанство
verbürgen <b/7iö> vt гарантйрам uv. v, AI;
sich [4] ~ гарантйрам, отговарям А 2
[отговоря /7] (für [4] за) .
verbüßen <b/A7>) vt: eine Strafe ~ излежа¬
вам А1 [излежа 7i] наказание
verchromen [..kro:..] <bjhb'y vt Tech xpo-
мйрам uv, v, Al
Verdacht m 1 /sg подозрени|е n, -я O
~ schöpfen [hegen] подозйрам Al [по¬
дозра Е (-зрях)] (gegen jmdn. някого);
in ~ geraten [kommen] будя uv, II, въз¬
буждам Al [възбудя /7] подозрение (bei
jmdm. у някого); jmdn. in [im] ~ haben
подозйрам някого; in [im] — stehen за-
подозрян* съм va; es besteht ~ auf Ma¬
genkrebs има съмнение за рак в стомаха
verdächtig adj подозрителен, -на, съмни-
тел|ен, -на О sich [4] — machen възбуж¬
дам А1 [възбудя Щ подозрение, ставам
AI [стана Е2] подозрйтелен (mit [5] с)
verdächtigen <b/AA> vt подозирам AI (по-
до|зра Е (-зрях)] (jmdn. e-r Sache [2] ня¬
кого в нещо)
Verdächtigung / 17 подозрени|е я, -я
verdammen <b/A6) v/ (verurteilen) осъждам
AI [осъдя II], проклинам AI [прокълна
Е2, Aorist auch проклех] (някого заради
лекомислие, прегрешения) О jmdn. zum
Tode — обричам AI [об|река, -речеш
(-рекох)] някого на смърт
Verdammnis /13(sg проклятие п; наказание
п; (Höllenpein) Rel осъждане л на вечни
мъки О der Ort der ewigen — Rel адът
verdammt I. adj umg проклет; дяволски
O umg —! проклятие!, дявол да го взе¬
ме!; II. adv (sehr) umg ужасно, дяволски
О umg sie ist — schön! тя е дяволски
[адски (umg)] красива
Verdammung / 17/jg осъждане n (на вечни
мъки), проклятие л
verdampfen (Ъ/sny vi изпарявам се Al [из¬
паря се 7/]; (Ъ/hby vt изпарявам О —
lassen оставям А2 [оставя //] да се из¬
пари
Verdampfung / 17/jrg изпаряване л; паро-
образуване п; изпарение л
verdanken <b/АА> vt дължа uv. II (jmdm.
etw. [4] някому нещо) О sie verdankt ihm
ihre Rettung тя дължи на него спасение¬
то си; ich habe Ihm viel zu - аз му дължа
много, много съм va му задължен
verdarb prät von verderben
verdattert adj umg объркан O — drein¬
schauen гледам uv, AI като ударен [като
побъркан] (umg)
verdien <b/АА> vt (Nahrung храна) сми¬
лам AI [смеля Е (смлях)]; überir аси¬
милирам uv, v, AI, възприемам AI
[въз|приема Е (-приех)]; смилам (umg)
О diese Speise ist schwer zu - тази храна
е трудно смилаема
verd^ylich adj смилаем О leicht —е Spei¬
sen лесно смилаеми храий р!
Verdaulichkeit / 11/sg смилаемост /
Verdatung/ 17/sg храносмилане л
Verd^ungs|apparat m 1 стомашночревен
тракт, храносмилателна система;
-Organe pl бргани pl на храносмила¬
нето; —Störung/17 Med смущения pl на
VERDICHTEN 895
храносмилането, диспепсия /,* —System
л 20* = —Organe
Verdeck л 20 Kfz (подвижен) покрив т,
пору|к т, -ци; (Schiff кораб) нйй-гор-
ната палуба
verdecken <Ь/Ай) vt (zudecken) закрйвам AI
[закрйя £7]; (verbergen) скрйвам, при¬
кривам
verdenken <b, verdachte, verdacht/AA) vt:
jmdm. etw. [4\ — сърдя се uv, II някому
за нещо, упреквам Al [упрекна Е2] ня¬
кого в нещо; ich kann es ihm nicht ver¬
denken, wenn... не мога да му се сърдя
[да го упрекна], ако...
Verderb m 1 /sg geh гйбел / O das ist sein
- това'в jнеговото нещастие [неговата
гйбел], това го погубва
verderben <16b/AA> vt (zerstören) развалям
A2 [разваля //] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); (zugrunde richten) погубвам Al
[погубя //]; (schlecht beeinflussen) поквй-
рям A2 [покваря II], развалям; <16Ь/гл)
vi (Ware стока) развалям се; (Obst плод)
развалям се. изгнйвам А1 [изгнйя Е7\0
jmdm. die Laune [den Abend] — развалям
някому настроението [вечерта]; der
Fisch ist verdorben рйбата е развалена;
sich [3) die Augen — развалям, повреж¬
дам А1 [повредя //] очите си; sich [3] den
Magen — разстройвам AI [разстроя //]
стомаха си; es mit jmdm. — развалям от¬
ношенията си с някого; (f auch
verdorben)
Verderben л 23/sg (Lebensmittel хранителни
продукти) разваляне я; geh гйбел /. раз¬
руха / О in sein — rennen погубвам AI
[погубя II] сам себе си; jmdn. ins — stür¬
zen погубвам някого
verderblich adj който се разваля лесно (за
хранителни продукти и др.); übertr па-
губ|ен, -на, гйбел|ен, -на
Verderbnis / 17/sg поквара /, морално раз¬
ложение. падение л
Verderbtheit f 17jsg поквара / порочност
/ '
verdeutlichen <b/AA) vt пояснявам AI [по¬
ясня //], разяснявам
verd^tschen <b/AA> vt превеждам Al [пре¬
веда EI] на немски език; (eindeutschen)
понемчвам Al [понемча II] (име, чужда
дума и др.)
verdichten <b/AA> vt сгъстявам А1 [сгъстя
II]: Phys кондензйрам uv, v, AI, ком-
примйрам uv, v, AI; Tech уплътнявам
8% VERDICHTER
Al [уплътня II]; sich — сгъстявам се;
überir засилвам се Al [засиля се II] (за
впечатление, слухове и др.)
Verdichter т 4 компресор т
Verdichtung/17 сгъстяване п: Phys конден¬
зиране и, компримйране п; Tech уплът¬
няване п; übertr засилване л (на впечат¬
ления и др.)
verdjcken <b/hb> vt (Flüssigkeit течност)
сгъстявам АI [сгъстя II]; Chem auch кон¬
центрирам uv, v, АТ, sich ~ надебелявам
AI [надебелея Е6\, (anschwellen) подавам
се А1 [подуя се Е7] ф das Rohr verdickt
sich zum Ende hin тръбата надебелява в
края; eine verdickte Stelle am Fuß поду¬
то място на крака
Verdickung / 17 (Flüssigkeit течност) сгъс¬
тяване л, кондензиране п; (Schwellung)
надебелява не и; подутина /
venjipnen <b//i6> vt печеля uv, II, спечелвам
Al [спечеля II] (пари); (Lob, Strafe по¬
хвала. наказание) заслужавам А1 [за¬
служа И]0 sich [3] sein Brot ~ изкарвам
Al [изкарам Al], печеля хляба си; es
nicht besser — не заслужавам нещо по-
добро; das habe ich nicht um dich verdient
не съм va засдужил такова нещо (от те¬
бе); (t auch verdient)
Verdiener m 4 печеловни|к m, -ци (umg)
O die Familie hat zwei ~ в семейството
печелят [работят] двама души
'Verdienst т 1 (Lohn) заплата /•
(Einkommen) печалба /. доход т
2Vereinst л 20 заслуга / (шп [4] за)
veny^nstlich похвал|ег, -на, заслужаващ
похвала
Verdienstorden т 4 орден т за заслуги;
Vaterländischer ~ орден т за заслуги
към отечеството (в ГДР)
verdienstvoll adj - verdienstlich; (Person ли¬
це) заслужил, с големи заслуги
veny^nt adj (Person) заслужил; (Strafe,
Ruhe) заслужено Verdienter Künstler за¬
служил артист; ein Verdienter Meister des
Sports заслужил майстор на спорта; sich
[4] ~ machen um [4\ имам uv, Al големи
заслуги към; (| auch verdienen)
verdientermaßen adv, verdienterweise adv
заслужено, според заслугите
verdingen <Ь,рдг/ perf meist verdungen/AA) vt
ценявам AI [ценя II] (jmdn. als [У] някого
за); sich [4] ~~ уславям ceA2 (условя се
II] на работа (umg), ценявам се (bei [3]
при) (umg)
verdolmetschen <b/AA> vt Lingпревеждам А1
[преведа £7J; übertr (erklären) обяснявам
Al [обясня II], пояснявам
verdoppeln <b/AA> vt удвоявам Al [удвоя
II] O seinen Schritt ~ удвоявам крач¬
ката си, ускорявам Al [ускоря II] хода
си
Verdoppelung / 17 удвояване л
verdorben adj развален; übertr auch поква¬
рен; (t auch verderben)
verdttrren (Ь/лл) vi изсъхвам Al [изсъхна
E2] (за растение, поле)
verdrängen <b/AA> vt измествам А1 [изместя
//] (auch übertr), изтиквам AI [изтйкам
A l] O das Schiff verdrängt 12001 (Wasser)
корабът йма 1200 т водоизместимост;
verdrängte Gefühle потйснати чувства
Verdrängung / 17 изместване п. изтйкване
n; (Wasser) водоизместймост/ изместй-
мост / (Wünsche) потйскане л (на жела¬
ния. чувства)
verdrehen <b/АА> vt въртя uv, 12, извйвам А1
[извия £7] (повече отколкото трябва);
(Schlüssel ключ) превъртам А1 (превър¬
тя 12]; (Hals, Augen врат, очи) изкривя¬
вам А1 [изкривя II] (за да видя нещо);
(Arm ръка) извйвам А1 [извйя £7];
übertr (Sinn, Worte смисъл, думи) изопа¬
чавам А1 [изопача II], иреиначавам А1
[преинача //], извъртам ö ein verdrehter
Kerl завеян [побъркан, щурав] човек; er
macht mich ganz verdreht той съвсем ще
ме побърка [подлудй]; umg jmdm. den
Kopf — завъртявам Al /завъртя 11] ня¬
кому главата
Verdrehung/ 17 превъртан|е п, -ия; извйва-
не л, изкривяване л; übertr изопачаване
л, преиначаване л
verdreifachen <bjhbj vt утроявам А1
[утроя //]
verdrießen <32b/AA> vt: ядосва (ме) А1, ядоса
(ме) А1 3. Pers О es verdrießt mich, daß...
ядосва ме, че..., яд ме е, че...; laß es dich
nicht не се ядосвай, не си разваляй
настроението; (Т auch verdrossen)
verdrießlich adj (mürrisch) намусен, навъ¬
сен; (ärgerlich) ядосан; (lästig) досад|ен,
-на пепрнят|ен, -на
Verdrießlichkeit / П/sg досада /. лошо на¬
строение; ~en pl неприятности, ядове
verdroß prät von verdrießen
verdrossen adj намусен, навъсен, ядосан;
(t auch verdrießen)
verdrücken <b/A6> vt (Stoff, KleW плат, рок¬
ля) смачквам Al [смачкам Al]; umg
(aufessen) излапвам Al [излапам Al]
(umg); sich [4\ ~ umg измъквам се Al
[измъкна се £2] .
Verdruß m I \sg неприятност /. яд (-ът) m,
-ове, досада / О jmdm. ~ bereiten съз¬
давам Al [съз|дам, -дадеш (-дадох)] не¬
приятности на някого
verduften <b/лл> vi (Blumen цветя) изгуб¬
вам А1 [изгубя II] уханието си [аромата
си]; (Kaffee кафе) изветрявам А1 [извет¬
рея £б]; umg измъквам се А1 [измъкна
се £2], изпарявам се А1 [изпаря се //]
(umg), офей^вам А1 [офейкам AI] (umg)
О verdufte! изчезвай!
verdummen <b/sn> vi оглупявам Al [оглупея
Е6]% затъпявам А1 [затъпея £5]; <А/ЛА> vi
правя uv, 11 (някого) да оглупее
verdunkeln <b//?A> vt (Raum помещение) за¬
тъмня вам А1 [затъмня //]; (trüben) по¬
мрачавам AI [помрача II], замъглявам
AI [замъгля //]; übertr (Tatbestände)
прикривам Al [прикрия £7], потулвам
AI (потуля //]; sich ~ (Himmel небе) по¬
тъмнявам А1 [потъмнея £б] О Tränen
~ ihren Blick сълзи замъгляват погледа
й; ihr Gesicht verdunkelte sich лицето й
помръкна ,
Verdunkelung / 17/.vg затъмняванс п; за¬
тъмнение п; übertr прикриване п, потул¬
ване я (на истина и др.)
verdünnen <Ь/ЛА> vt разреждам АI [разредя
77] (течност); Tech (dünner machen) из¬
тънявам Al [изтъня II] (от единия край)
С verdünnte Luft разреден въздух
Verdünnung/17 разреждане п (на течност);
разредител т (за бои и др.); Tech изтъ¬
няване п
verdunsten <Ь/хл> vi изпарявам се Al [из¬
паря се 77]
Verdunstung / 17 изпаряване п. изпарение
п
verdursten <Ь/гл> vi умирам А1 [ум[ра £
(-рях)] от жажда
verdüstern,', sich <b/ЛА> (Himmel небе) по¬
тъмнявам Al [потъмнея £5], заоблача-
вам се А1 [заоблача се //]; (Gesicht лице)
помрачавам се А1 [помрача се II]
verdutzt adj смаян, слисан, озадачен О
sie machte ein ~es Gesicht на лицето й
се изпйса смущение [изненада] .
verebben (Ъ/snj vi стихвам Al [стйхна £2],
VEREINBAREN 897
заглъхвам Al [заглъхна £2] (за шум)
veredeln <Ъ/А6> vt (Pflanze растение) облаго¬
родявам А1 [облагородя II] (auc/i
übertr); (Boden почва) подобрявам AI
[подобря //]; (Erz руда) обогатявам AI
[обогатя II]; (Metalle метали) подобря¬
вам качеството, облагородявам.
Vered(e)lung / 17 облагородяване п, по¬
добряване п. обогатяване* л (auch Tech)
verehelich|en, sich [4] <b//iA> женя се uv, II,
оженвам се Al [оженя се /7], омъжвам
се А1 [омъжа се //]; ~t adj оженен, омъ¬
жен
verehren <b/AA) vt почитам АI [почета £/],
уважавам uv, AI; (Mädchen момиче)
обожавам uv, Al; (Götter богове) по-
чйтам; (schenken) подарявам Al [подаря
//] (jmdm. etw. \4] някому нещо); (| auch
verehrt)
Verehrer m 4 почитател m; umg (Liebhaber)
обожател m
verehrt adj: ~e Gäste! уважаеми гости!;
(| auch verehren)
Verehrung / 17/sg почитани|е n, -я, почит
/} уважение л;(ehrfurchtsvolle Liebe) обо-
жаване п; Rel почитане п, култ m О
jmdm. seine — darbringen поднасям А2
[поднеса £/] някому своите почитания
verehningswert adj. verehrungswürdig adj до¬
стоен, -йна за уважение [за почит]; ува¬
жаем. почитан
vereidigen <b//iA> vt Jur подвеждам Al
[подведа £7] под клетва, заклевам А1
[закълна £2, Aorist auch заклех]
Vereidigung f 17 заклеване п
Verein tn I дружеств|о п, -а. сдружени|е
п, -я О in einen — eintreten записвам се
А1 [запиша се Е4] в дружество, ставам
А1 [стана £2] член на дружество; in —
mit [2] съвместно [заедно] с; в съдружие
с
vereinbar adj съвместим (mit [2] с)
vereinbaren (b/Jibj vt уговарям A2 [уго¬
воря //] (etw. [4] mit jmdm. нешо c ня¬
кого); уговарям се, споразумявам се Al
[споразумея се £5] (etw. [4] mit jmdm. за
нещо с някого); (in Einklang bringen)
съгласувам uv. Al. съчетавам AI [съ¬
четая £7] O es war vereinbart worden,
daß... беше уговорено. 4e...;das läßt sich
mit meinen Auffassungen nicht -v това e
несъвместимо c моите схващания
$7 Немско-бин преки речник
898 VEREINBARUNG
Vereinbarung J 17 споразумение n, -я (mit
[i]c) O eine — mit jmdm. Uber etw. [4]
treffen споразумявам се Al [споразумея
се Еб] с някого за нещо
verejnen <Ь/йА> vt обединявам AI [обединя
77], съчетавам AI [съчетая Е7]\ sich [4]
~~ обединявам се, съчетавам се О in ihm
vereint sich Intelligenz mit Fleiß у него ин¬
телигентността е съчетана с трудолю¬
бие
vereinfachen <Ь/ЛЛ> \ч опростявам А1
[опростя //]
vereinheitlichen <Ь/ЛА> vt уеднаквявам AI
[уеднаквя 77], унифицирам uvt v, AI;
Tech auch стандартизирам mv, v, Al
Vereinheitlichung / 17/sg уеднаквяване n,
унифициране n; Tech auch стандарти¬
зация /
vereinigen <b/AA> vt (zusammenschließen)
обединявам AI [обединя II], събирам
Al [събера E3]\ (verbinden) съединявам
Al [съединя 77]; (in Einklang bringen)
съчетавам Al [съчетая £7], съгласувам
мг, Al; sich [4\ ~ обединявам се, съ¬
юзявам се Al [съюзя се 77] (mit jmdm.
gegen [4] c някого против); (Flösse реки)
сливам се А1 [слея се Еб] О das Fest hat
die ganze Familie wieder vereinigt търже¬
ството отново събра цялото семейство;
die Vereinigten Staaten von Amerika, Abk
USA Съеди.чеиите американски щати pl
(Abk САЩ)
Ver^inigiftig / 17/sg обединение n, съеди¬
нение n; f 17 (Verein) дружеств|о n. -a,
обединени|e n, -я
vereinsamen <b/sw) vi оставам Al [остана
E2] самот|ен, -на O sich [4] vereinsam!
fühlen чувствувам се uv, Al самот|ен,
-на
Vereinsamung / \ l/sg самота /, самотност
vet^jnt adj [общи] обединен O mit
~en Kräften c обединени усилия; die
Vereinten Nationen Обединените нации;
(T auch vereinen)
vereinzelt adj единйч|ен, -на, отдел|ен, -на
verejs|en <b/sn> vi заледявам се A2 [заледя
се //]; <b/AA> vt Med изстудявам Al
[изстудя 77], охлаждам Al [охладя //]
(зъб и др.); *~t adj заледен, замръзнал
Vereisung / М/sg заледяване п, замразя¬
ване п; Med изстудяване п, охлаждане
vereiteln <b/AA> vt осуетявам А1 [осуетя
//]
vereitern <Ь/$я> vi загноявам А1 [загноя
Щ
Vereiterung У 17 загнояван[е п, -ия
verekeln <Ь/ЛА> vt: jmdm. etw. [4] ~~ правя
Mv, /7, направим А2 [направя II] нещо
да опротивее на някого, отравям А2
[отровя /7] някому удоволствието от
нещо; предизвиквам А1 [предизвикам
А1] отвращение у някого към нещо О
das hat mir die Freude |den Urlaub] verekelt
това ми отрови радостта [отпуската]
verelenden <Ь/д*и> vi изпадам Al (изпадна
Е2] в мизерия [в нищета]
Verelendung / 17/sg обедняване п, осиро-
машаване п
verenden <b/sny vi умйрам Al [ум|ра £
(-рях)] (за животно)
verengen <Ь/йА> vt (Straße улица) стесня¬
вам А1 [стесня /7]; (Augen очи) ирисвй-
вам А1 [присвия £7]; sich ^ стеснявам
се (за улица и др.) О ihre Pupillen ver¬
engten sich зениците й се свиха
Verengung / 17 стесняване п, стеснени|е л,
-я (на улица и др.)
verengern (Ь/йА) vt стеснявам А1 [стесня
II] (дреха)
vererbbar adj Bioi Med който може да се
предаде по наследство, унаследйм
vererben <Ь/йА> V/ оставям А2 [оставя 77]
в наследство, завещавам А1 [завещая
£7] (jmdm. etw. [4] някому нещо); Biol
предавам AI [пре|дам. -дадеш (-дадох)]
по наследство (auf [4] на); sich — Biol
предавам се по наследство, унасле-
дявам се А1 [унаследя се 77] О diese
Krankheit hat sich von der Mutter auf den
Sohn vererbt тази болест се предаде от
майката на сина
Vererbung / \l/sg наследственост f;
^sllehre / 16 Biol генетика /
verewigen <Ь/йА> vt увековечавам AI [уве¬
ковеча //]; (seinen Namen името си)
обезсмъртявам AI [обезсмъртя 77]
(durch [4] с) О wir wollen diesen Zustand
nicht ^ да не удължаваме това състоя¬
ние до безкрайност
verewigt adj поко[ен, -йна О mein ~ er Vater
покойният ми баща; (f auch verewigen)
verfahren (4b/,w) vi (handeln) постъпвам
Al [постъпя /7], действувам mv, Al; (be¬
handeln) постъпвам (mit jmdm. c няко¬
го), отнасям се A2 [отнеса се £7]~(mit
jmdm. към някого) (добре, зле); <4Ь/йА>
V/ изразходвам uv, v, Al за пътуване;
(Zeit време) губя uv, II, загубвам Al
[загубя II] в пътуване; sich [4\ — обър¬
квам А1 [сбъркам AI] пътя, заблужда¬
вам се А1 [заблудя се //] О die Situation
ist völlig — ситуацията е съвсем обър¬
кана
Verfahren л 23 (Arbeitsweise) метод т, спо¬
соб т; Jur (съдебен) пропее, дел|о п, -а
О Jur ein - einleiten завеждам Al
[заведа El] дело (gegen [4] срещу);
gerichtliches — съдебен процес
Verfahrenstechnik f 1 Ijsg технология/
Verfall т 2/sg (Haus къща) западане п, по-
рутване п; (Kräfte сили) отпадане п, от¬
слабване п: (Kultur. Staat култура, дър¬
жава) упадък т; Ein падеж /иО in —
geraten западам Al [западна Е2]\
moralischer — морално падение
verfallen <3b/jn> vi (Haus къща) руша се
uv, II; (Kräfte сили) отпадам А1 [отпад¬
на Е2], отмалявам А1 [отмалея ES], губя
uv, II сили; (Kultur култура) западам,
в упадък съм va; (Termin) изтичам Al
[из|тека. -течеш (-текох)] (за менител¬
ница. срок) О einem Laster — от|давам
сс [-дам сс. -дадеш сс (-дадох се)] на
порок (пиянство и др.): auf etw. [4] —
попадам, натъквам се А1 [натъкна се
Е2] на нещо. хрумва А1 [хрумне Е2] 3.
Pers ми нещо (идея и др ): in etw. [4]
— изпадам в нещо (грешка, гняв, ме¬
ланхолия и др.); dem Tode — sein обре¬
чен съм то на смърт; ein — es Gesicht
повяхнало лице; unsere Kinokarten sind
~ изгоряха ни [пропаднаха ни] биле¬
тите за кино
Verfallserscheinung / 17 упадьчно явление;
~ tag т 1 Ein падеж т (на менителница
и др.)
verfälschen <b/AA> vt подправям А2 [под¬
правя //], фалшифицирам uv, v, AI
verfangen, sich [4] <2b/АА) уплйтам Ce Al
[уплета се £/], заплитам се (in [4] в);
iibertr auch обърквам се Al [объркам се
Al] (in [4] в); vi оказвам Al [окажа Е4]
влияние (bei jmdm. на някого), имам uv,
А1 ефект 0 diese Mittel ~ bei ihm nicht
тези средства [не помагат при него]
verfänglich adj (Frage въпрос) щекотлив,
ковар|сн, -на; (Situation ситуация) де¬
ликатен. -на, неприят|ен, -на
verfärben, sich [4] (b/AA) (Gesicht) проме¬
ням А 2 [променя //] цвета си, поблед¬
нявам А1 [побледнея Еб], пребледня-
VERFEINDEN 899
вам; (Stoff плат) избелявам А1 [избелея
Еб]
verfassen <b/AA) vt (Buch, Brief книга, пис¬
мо) пиша uv, Е4, написвам А1 [напиша
Е4]\ (Rede, Gesuch реч. молба) auch съ¬
ставям А2 [съставя II], съчинявам А1
[съчиня //]
Verfasser т 4 автор т; съставител т;
*~in / 18 авторка /• съставитеяка f;
—schaft / 17/.vg авторство п, съставител-
ство п
Verfassung / 17/.T# състояние п (физическо,
душевно); / 17 Pol конституция/
verfassunggebend adj: —е Versammlung Pari
учредително събрание (за изработване
на конституция)
verfassungs|mäUig adj конституционен, -на;
—widrig adj противоконституционен,
-на
verfaulen <bjsnj vi изглйвам AI [изгнйя
£/]; — t adj изгнйл
verfechten < 17Ъ/ЛА > vt отстоявам Al
[отстоя 12], защищавам А1 [защитя II]
(мнение, право и др )
Verfechter т 4 застъпни|к т. -ци, защйт-
ни|к т, -ци (на учение, теория)
verfehlen <Ь/ЛА> vt (nicht erreichen) пропу¬
скам Al od пропущам AI [пропусна E2],
не улучвам Al [улуча //] (цел и др.);
(Zug, Freund влак, приятел) изпускам;
(Tür, Beruf, Weg, Thema врага, профе¬
сия, път, тема) обърквам AI [сбъркам
Al\, ach [4] — разминавам се А1 [размй-
на се Е2] (с някого)0 Fußball das Tor —
не улучвам вратата; die Wirkung nicht —
постйгам Al [постигна Е2] необходимо¬
то въздействие; ich werde nicht —, Sie
aufzusuchen няма да пропусна [няма да
забравя] да ви посетя; etw. [4] für verfehlt
halten счйтам Al [счета £/], смятам АI
[сметна Е2] нещо за грешка [за неудач¬
но]
verfehlt adj ногреш|ен. -на. неумест|ен, -на,
неудач|ен. -на
Verfehlung/17 грешка /пропуск т; прови¬
нен и |е п, -я, простъпка / О sich [3] — еп
zuschulden kommen lassen провинявам се
Al [провиня се //], допускам А1 [допус¬
на £2] грешки
verfeinden, sich [4] <Ь/ЛА) скарвам се Al
[скарам се А1], смразявам се А1 [смразя
сс 11] (mit [3] с) О mit jmdm. verfeindet
sein скаран съм va с някого
Qflfl VERFEINERN
verfeinern <b//t7>> vt правя uv, II nö-фйн [пб-
изтънчен]; (Technik Methode) подобря¬
вам АI [подобр« /7], усъвършенствувам
uv, V, AIО ein verfeinerter Geschmack из¬
тънчен [префйнен] вкус
Ver^ejnerung/ 17 изтънченост/ префйне-
ност/- усъвършенствуване п
verfemen <b/A6> V/ обявявам AI [обявя /7]
(някого) вън от закона
verfertigen <b/AA> vt изготвям А2 [изготвя
II], изработвам AI [изработя II] (дреха,
украшение и др.)
Verfertigung / 17/sg изготвяне п, изработ--
ванс N
Verfettung / П/sg Med затлъстяване п
verfeuern <b/AÄ> vt (Holz, Kohle дърва,
въглища) изгарям А2 [изгоря /7]; (Mu¬
nition муниции) изстрелвам А1 [изстре¬
лям А2]
verfilmen <b/A6> v/ филмйрам uv. v, AI,
екранизйрам uv, v, AI
Verfilmung / 17 скранизация /
verfilzen (b/ivj) vi стспвам се AI [степам
се AI] O verfilzte Haare сплъстена коса
verfinstern, sich [4] (Himmel небе) притъм¬
нявам АI [притъмнея Еб], смрачавам се
AI [смрача се II]\ (Gesicht лице) auch по¬
мрачавам се А1 [помрача се //]
verflachen <bjhb') vt изравнявам А] [израв¬
ня II] (терен); <b/«7> vi (Gelände мест¬
ност) превръщам се А1 [превърна се Е2]
в равнина; (Wasser вода) ставам AI
[стана Е2] п6-плйт|ък, -ха; übertr (Ge¬
spräch разговор) ставам повърхностен,
-на [праз|ен, -на]
verflechten < 17b//iA> vt сплитам AI [сплета
£7]; вплйтам (etw 14] in etw. [4] нещо в
нещо); übertr св4рзвам А1 [свържа Е4);
übertr заплйтам, въвлйчам AI [въ|влека
Е, -влечеш (-влякох)] (jmdn. in etw. [4]
някого в нещо); sich [4] — преплитам се
ver%gen <32b/w> vi (Duft, Rauch ухание,
дим) разнасям се А2 [разнеса се £7],
разсейвам се AI [разсея се £0]; übertr
отлйтам АI [отлетя 12] (за време и др.);
sich [4] ~ (Flugzeug самолет) заблуж¬
давам се AI [заблудя се /7], обърквам
А1 [обт>ркам AI] посоката
verfließen <32Ь/гл> vi (Zeit време) мина¬
вам AI [мина £Д изминавам, изтичам
А1 [из|тека, -течеш (-текох)]; (Färben
цветове) преливам се AI [прелея се Еб];
übertr (Grenzen граници) прелйвам се.
губя се uv, II; (f auch verflossen)
verflixt adj проклет, дяволски <0 eine ~e
Sache проклета [неприятна работа]; ~!
по дяволите!: — schnell дяволски бързо
verflossen adj изминал, изтек|ъл, -ла (за
време) О im ~en Jahr (през) мйналата
година; ~е Pracht мйнало [изчезнало]
великолепие; umg seine Verflossene бйв-
шата му годснйца [приятелка]; (| auch
verfließen) '
verfluchen <Ь/ЛА> vt проклинам AI [про¬
кълна £2, Aorist auch проклех], пращам
AI [пратя II] но дяволите
verflucht I. adj umg проклет, дяволски О
~"! по дяволите!, дявол да го вземе!
(umg); II. adv извънредно, страшно, дя¬
волски О das ist ~ peinlich това е
страшно неприятно
verflüchtigen, sich [4] <b/А7>> изпарявам се
AI [изпаря се /7]; übertr umg auch из¬
чезвам AI [изчезна £2] О der Nebel ver¬
flüchtigte sich мъглата се разнесе; sein
Zorn verflüchtigte sich rasch гневът му
бързо мина
verfolgen <b//tA> vt преследвам uv, AI, гоня
uv. II; (Spur) проследявам AI [проследя
/7]; (Ziel, Plan цел, план) следвам uv. А1,
гоня; (beobachten) следя uv, II, просле¬
дявам (развитие, събития и др.); (belä¬
stigen) преследвам (jmdn. mit etw. [j] ня¬
кого c нещо), досаждам Al [досадя II]
(Jmdn. mit etw. [2] някому c нещо) O
ein Gesprich ~ следя разговор; dieser
Gedanke verfolgte sie тази мисъл я пре¬
следваше
Verfolger т 4 преследвач т; ~ung / 17
преследван|е п, -ия, гонени|е п. -ия
Verfolgungsfahren п 23/sg Sp колоездене л
на пйста
Verfolgungswahn т 1 {sg Med мания / за
преследване О an ~ leiden страдам uv,
Al от мания за преследване
verfrachten <b/AA> vt (als Fracht versenden)
изпращам Al [изпратя /7], експедйрам
uv, v, AI; (verladen) товаря uv, II, нато¬
варвам Al [натоваря /7] (стока) О umg
jmdn. in den Zug ~ качвам АI [кача /7],
натоварвам (umg) някого на влака
verfrüh|en, sich [4] <b/Ab> под ранявам AI
[подраня /7], йдвам uv, AI по-рано;
~ t adj преждевременен, -на, прибързан
verfügbar adj налйч|ен, -на; налице, на раз¬
положение О mit allen ~en Mitteln c
всички налйчни средства
verfügen <b/ЛА> vr нареждам AI [наредя
II), разпореждам се AI [разпоредя се
/У]; (Ministerrat министерски съвет) по¬
становявам AI [постановя II), auch Jur;
vi разполагам uv. AI (über \4\ c) O
sich [4] an einen Ort ~ отправям се A2
[отправя се //], упътвам се AI [упътя
се II] към дадено място; über die nötigen
Geldmittel ~ разполагам c необходи¬
мите парични средства; er verfügt über
große Erfahrung той има голям опит
Verfügung / 17 разпореждаме п, -ия, раз¬
поредба /‘ наредба /; посгановлени|е л,
-я О etw. {4\ zur ~ haben имам uv, AI
нещо на разположение; jmdm. zur ~ ste¬
hen на разположение съм ма на някого;
jmdm. etw. [4\ zur ~ stellen предоставям
А2 [предоставя II) някому нещо на раз¬
положение; sich [4] zur ~ stellen поста¬
вям се А2 [поставя се //] на разполо¬
жение; etw. [У] steht mir zur ~ имам uv.
Al нещо на разположение
Verfügungsgewalt / 11/sg право л на раз¬
пореждане (über etw. [4) с нещо)
verführen <b/AA) vt съблазнявам Al [съ¬
блазня //], изкушавам AI (изкуш& //];
(Mädchen момиче) прелъстявам А!
[прелъстя II] О jmdn. zu einer schlechten
Tat ~ подвеждам Al [подведа EI] ня¬
кого да извърши нещо лошо
Verführer т 4 съЬлазнйтел т; (eines Mäd¬
chens) прелъстител т
verführerisch adj сьблазнйтсл|сн. -на
Verführung / 17 изкушени|е п, -я; (~ zur
Hingabe) прелъстяване п
vergällen <Ь/Л6) vt правя uv, II, направим
А2 [направя 11] нсгод|ен. -на за консу¬
миране. денатурйрам им, v, AI (спиртни
напитки); (Freude, Leben радост, живот)
отравям А2 [отровя II]
Vergällung / 17 Chem денатурация / (на
алкохол); ~s|mittel п 23 денатурацибнко
средство
vergangen adj мйнал, изтек|ъл. -ла: (| auch
vergehen)
Vergangenheit / \l/sg минало n; Gramm
минало свършено време
vergänglich adj преход|ен, -на
Vergänglichkeit f 11/sg преходност /
vergasen <b/hb} vt превръщам А1 [превърна
E2] в горивен газ, газифицйрам uv, v.
Al; (mit Giftgas töten)'умъртвявам Al
[умъртвя //] c отровен газ
Vergaser m 4 Tech карбуратор m; —motor
m 9a Kfz карбураторен двигател
vergaß prät von vergessen
VERGEISTIGEN 901
Vergasung /17 Chem. Tech газообразуване
n, газификация f, превръщане n в газ;
Kfz карбуризация f; (Ermordung durch
Giftgas) умъртвяване n c отровен газ
vergeben < 15Ь/АЬ> vt давам Al [дам, дадеш
(дадох)], раздавам (etw. [4] an jmdn. не¬
що на някого); (Auftrag задача) възла¬
гам AI [възложа //]; (Stipendium сти¬
пендия) давам, отпускам A l od отпу¬
щам Al [отпусна Е2]\ (verzeihen) про¬
щавам А1 [простя II] (jmdm. etw. [4]
някому нещо), О das Zimmer ist schon
~ стаята е вече дадена [заета]; sich [3]
etw. \4] ~ уронвам AI [уроня //] пре¬
стижа си, накърнявам А1 [накърня II]
достойнството си
vergeb|ens adv напразно, безполезно; — lieh
adj напраз|ен, -на, бсзполез|ен, -на
Vergeblichkeit / 17fsg безполезност /
Vergebung f I Ijsg даване n, раздаване n;
възлагане n (на задача); (Verzeihung)
прошка /. извинение п; Ret опрощаване
л (на греховете)0 простете!, извине¬
те!; um -- bitten моля uv, II за прошка
[извинение]
vergegenwärtigen <b/AA> vt припомням А2
[припомня II] (jmdm. etw. [4] някому
нещо); sich [3] etw. \4] ~ извйквам AI
[извикам AI) в съзнанието си, предста¬
вям си А 2 [представя си II), припомням
си нещо О Sie müssen sich die damalige
Lage - трябва да си представите то¬
гавашното положение
vergehen (I ЗЬ/гл> vi (Zeit време) минавам
AI [мина Е2), изминавам; (Schmerz.
Lust. Müdigkeit болка, желание, умора)
минавам, преминавам; (Nebel мъгла)
разсейвам се А1 [разсея се ES], разнасям
се А2 [разнеса се El]; übertr умирам Al
[ум|ра Е (-рях)] (vor [3] от) (страх, срам
и др.); sich [4] ~ провинявам се AI [про¬
виня се //) (gegen [4] спрямо) (закон и
др.)0 er bat sich an dem Mädchen
vergangen той посегна на честта [поруга
честта] на момичето; vor Freude ist ihm
Sehen und Hören vergangen от радост за¬
губи ума и дума
Vergehen л 23 Jur провинени|е л, -я, про¬
стъпка /
vergeistigen <b/A6> vt одухотворявам А1
[одухотворя //] О vergeistigtes Gesteht
одухотворено лице
902 VERGELTEN
vergelten <16b/AA> vt отплашам се Al [от¬
платя се /У] (jmdm. etw. [4] на някого за
нещо) (с добро или зло) О wie soll ich
ihm das как да му се отблагодаря
[отплатя] за това? Böses mit Gutem ~ на
лошото отвръщам AI [отвърна Е2] с
добро
Vergeltung / 17 отплата /; (Rache) отмъ¬
щение п, възмездие п, разплата / О
— üben отмъщавам (си) А1 [отмъстя
(си) II] (an jmdm. на някого); zur ~ за
отмъщение, в отплата
vergen9ssenschaften <b/A6> vt кооперйрам
и\\ V, AI
Vergenossenschaftlichung / \7jsg Landw коо¬
периране /I
vergesellschaften <b/AA> w превръщам Al
[превърна E2\ в обществена собстве¬
ност, обобществявам Al [обобществя
щ
vergessen < 15b/AA> vt забравям A2 [забравя
//]; sich [4] - забравям се, самозабра¬
вям се
Vergessenheit / 11/sg забрава / О in ~ ge¬
raten бивам uv, AI забравен, потъвам
AI [потъна Е2\ в забрава .
vergeßlich adj който много забравя, раз¬
сеян </ er ist sehr — той много забравя,
гой е голям забраван (umg)
Vergeßlichkeit / 11/sg разсеяност f О etw,
[4] aus ~ unterlassen пропускам AI od
пропущам AI да направя нещо от раз¬
сеяност
vergeuden <b/AA> vt прахосвам Al [пра¬
хосам Al]% пилея uv, E6% пропилявам Al
[пропилея Еб], разхищавам Al [разхитя
П\
Vergeudung / \7jsg разхищение п. пра¬
хосване п. пилеене п
vergewaltigen <b//;A> vt (Mädchen момиче)
изнасилвам AI [изнасиля Ц]\ (Volk на¬
род) подчинявам AI [подчиня II] (по¬
литически. икономически)
vergewissern, sich [4] (b/АА) уверявам се Al
[уверя се //] (e-r Sache [2] в нещо)
vergaßen <32b/AA) vt (Milch мляхо) раз¬
ливам AI [разлея Еб], изливам; (Tränen
сълзи) лея uv. Е6, проливам, роня uv,
II. проронвам AI [пророня /У]; (Blut
кръв) проливам О vergossenes Blut про¬
лята кръв
vergiften <b/AA> vt отравям А2 [отровя II]
(mit [У] с), auch übertr; sich [4] ** отравям
се (mit [У] с)
Vergiftung / 17 отравяне п; Med auch ин¬
токсикация /
vergilben <b/sn) vt пожълтявам AI [пожъл¬
тея Еб] (от времето) О vergilbte Tapeten
пожълтели тапети
Vergißmeinnicht п 20 Bot незабравка /
vergittern <b/AA> vt слагам AI [сложа II]
решетка О vergitterte Fenster прозорци
pl с решетки; übertr umg hinter vergitter¬
ten Fenstern sitzen седя uv, 12 зад решет¬
ките (в затвора)
verglasen <b/AA> vt остъклявам AI [остък¬
ля II]: слагам AI [сложа II] стъкла (etw.
[4] на нещо) О verglaster Blick изцъклен
поглед
Verglasung /17 (das Verglasen) остъкляване
п
Vergeh т 1 сравнени|е т. -я, паралел т;
Jur споразумение п. -я, помирени|е п.
-я О einen ~~ ziehen правя uv. II срав¬
нение, Jur einen ~ schließen стигам Al
[стигна £2] до спогбдба [до помирение];
im ~ zu [3] (mit [У]) в сравнение с; kein ~
mit [У] не може да се сравнява [да става
сравнение] с ...
vergleichbar adj сравним, който може да
се сравни (mit [У] с) .
vergleichen^ I b/AA> vt сравнявам А1 [срав-~
ня УУ], съпоставям А2 [съпоставя II] (mit
[У] с); sich [4] — сравнявам се (mit [3] с);
Jur споразумявам се А1 [споразумея се
Еб\, помирявам се А1 [помиря се //] (mit
jmdm. с някого) О das [/] ist nicht zu
mit [3] това не може да се сравнява с;
vergleiche Seite... сравни страница...;
~de Sprachwissenschaft [Anatomie] срав¬
нително езикознание, сравнителна ана¬
томия
Vergl^ichsjkiunpf т 2 Sp контролна сре¬
ша; ~satz т 2 Gramm подчинено из¬
речение за сравнение
vergleichsweise adv сравнително; в срав¬
нение с
verglimmen <28Ь/$и> W догарям А2 [догоря
12], изтлявам А1 [изтлея Еб]
vergnügen, sich [4] <bjhb') забавлявам се uv.
Al, веселя се uv, II, развличам се А1
[раз|влека, -влечеш (-влякох) се] (mit [3]
с)
Vergnügen п 23fsg (Freude) удоволствие п;
п 23 (unterhaltsame Veranstaltung) забав¬
ление п. -я, забава / О es Ist'mir ein
— удоволствие е за мене; es bereitet mir
ein ^ прави ми удоволствие; viel
приятно забавление [прекарване]; mit
dem größten ~ c най-голямо удовол¬
ствие; zom ~ за удоволствие; ~ an etw.
[4) finden намирам Al [намеря II) удо¬
волствие в нещо
vergnüglich adj забав|ен, -на, весел
vergnügt adj весел, радост|ен, -на О Ober
etw. [4] ~ sein радвам се uv, AI на нещо
Vergnügung / 17 забавлени|е л, -я, развле¬
чени^ п. -я; (unterhaltsame Veranstal¬
tung) забава / увеселени|е п, -я
Vergnügungspark т 6, auch т I увесели¬
телен парк; ~ reise / 16 пътуван|е п, -ия
за развлечение [за удоволствие]; — rei¬
sende т 7Ч турист т; ~reisende / 19 ту-
рйстха / ~ stfitte / 16 увеселително за¬
ведение; ~sucht / 14 жажда /[мания J)
за забавление
vergnügungssüchtig adj жад|ен, -на за раз¬
влечения [за удоволствия]
vergolden <b/А6> vt позлатявам AI [позла¬
тя /1] (auch übertr)
Vergoldung / 17 (das Vergolden) позлатя¬
ване л; (der Goldüberzug) позлата /
vergönnen <b/AZ»> vt (erlauben) позволявам
Al [позволя //]. разрешавам Al [раз¬
реша II) (jmdra, etw. [4] някому нещо от
сърце); (zugestehen) желая uv. Е7 от съ¬
рце (jmdm. etw. [4\ някому нещо), рад¬
вам се uv, AI (на нечие щастие, успех
и др.) О es war ihm nicht vergönnt, zu...
не му беше съдено [писано] да...
vergöttern <b/A6> vt übertr боготворя uv,
11, обожавам uv, Al
Vergötterung / 17/sg übertr боготворене л,
обожаваме л
*ecgraben <4b/AA> vt закопавам Al [закопая
£7], заравям A2 [заровя //], скривам Al
/скрия E7J; sich [4\ ~ заравям се (auch
übertr) О das Kind vergrub den Kopf in den
Schoß'der ^Mutter детето зарови глава в
скута на майка си; sich [4) in seinen
Büchern [in seiner Arbeit] — заравям се в
книгите си, потъвам AI [потъна Е2] в
работата си
vergrämt adj угрижен, измъчен
vergriffen, sich [4\ <21Ь/АА> бъркам uv, Al,
обърквам Al [сбъркам Al), auch Mus О
der Pianist hat sich einige Maie ver¬
griffen пианистът удари няколко пъти
погрешни клавиши; sich [4) an Jmdm.
~ посягам Al [посегна Е2] на някого;
sich [4) an etw. [J] ~ посягам на нещо,
присвоявам си А1 [присвоя си //] нещо;
sich [4] an einem Mädchen ~ посягам на
момиче, изнасилвам А1 [изнасиля II)
момиче; sich [i] die Hand ~ изкълчвам
VERHALTEN 903
Al [изкълча //] ръката си; (Т auch ver¬
griffen)
vergriffen adj изчерпан (за книги, стока)
vergröbern <b/АА> vt огрубявам А1 [огруб|я
II) (някого, нещо); sich [4) ~ загрубявам
А1 [загрубея II)
vergrößern <b/AA> vt (Wissen, Gesichtskreis,
Raum знание, кръгозор, помещение)
разширявам AI [разширя //]; (Photo¬
graphie, Modell, Kapital. Übel фотогра¬
фия, модел, капитал, зло) увеличавам
А1 [увелича //]; sich [4) — разширявам
се. увеличавам ceO umg wir haben uns
vergrößert ние се разширйхме (получих¬
ме по-голямо жилище)
Vergrößerung / 11/sg разширяване п; раз¬
ширение п; увеличаване п: увеличение
п; / 17 Phot увеличена снймка
Vergrößerungs|apparat т I увеличйтелен
апарат; —glas п 22 увеличително стък¬
ло, лупа /
Vergünstigung / 17 (Erleichterung) улесне¬
ние п, -я; отстъпка а; (Vorrecht) приви¬
легия /• предимство п, -а
vergüten <b/AA> vt (Unkosten разноски)
плащам AJ [платя //], заплащам; (Lei¬
stung) възнаграждавам А1 [възнагра¬
дя II) (jmdm. etw. [4\ някого за нещо);
(entschädigen) обезщетявам AI [обез¬
щетя 11)
Vergütung / 17 (Bezahlung) заплашан|е п.
-ия, възнаграждение п. -я; (Entschädi¬
gung) обезшетени|е п, -я
verhaften <b/AA> vt арестувам uv, v, Al,
задържам Al [задържа II) C jmdn. ~
lassen нареждам Al [наредя /У] някой да
бъде задържан
verhaftet свързан, сраснал (e-r Sache [J] с
нещо) О einer Idee verhaftet sein живея
uv, E6 c една идея, отдал съм va се на
една идея
Verhaftete т 7* арестуван т, арестант т;
— ung / 17 арестуване п, задържане п
verhagelt adj очукан [унищожен) от гра¬
душка
verhallen <Ь/гл> vi отзвучавам А1 [отзвуча
/jj, заглъхвам А1 [заглъхна Е2\. зами¬
рам А1 [за|мра £ (-мрях)]
verhalten <ЗЬ/АА> vt (unterdrücken) сдър¬
жам Al [сдържа 13]. сподавям А2 [спо¬
давя II) (смях, гняв); (Atem дъх) затая-
вам А1 (затай //]; Med (Ham урина)
задържам; .sich [4] - държа се uv, 11.
904 VERHALTEN
отнасям се А2 [отнеса се £7] (gegen [4]
към О den Schritt — забавям А2 [забавя
//] крачките си [хода си]; das weinende
Kind verhielt an der Tut разплаканото
дете се спря на вратата; verhaltet euch
still! стойте мирно!; die Sache verhält sich
folgendermaßen въпросът стой така; wie
verhalt es sich mit [3]... как стой въпросът
с. ..; Math a verhält sich zu b wie x zu y
а се отнася към b, както x към y; sie
sprach mit verhaltener Stimme тя гово¬
реше c приглушен глас
Verhalten n 23/sg държане n, поведение n
(gegen [4] към, спрямо)
Verhaltensforschung / 17/sg наука / за по¬
ведението на човека и животните, ето-
логия f
Verhältnis п 27 (Proportion) отношение п, -
я, съотношение п. -я; (innere Beziehung)
отношени|е п, -я (zu [3] към, спрямо);
untg (Liebesbeziehung) любовна връзка;
~se pl условия plO gesellschaftliche
[soziale] ~se обществени [социални] от¬
ношения; in - 1:1 (eins zu eins) в съот-
шение 1:1 (едно към едно); im umgekehr¬
ten — zu etw. [3] stehen обратно пропо¬
рционален, -на съм va на нещо; im ^
zu [3] в сравнение с; das geht über meine
^se това надхвърля финансовите ми
възможности; unter normalen ~sen при
нормални условия
verhältnismäßig adj сравнйтелно, относй-
тслно
Verhältnis|wahl / 17 Pol пропорционални
йзбори pl; —wort п 22 Gramm предло|г
т. -зи
Verhandlung /17 преговори pl; Jur съдебно
заседание, разглеждане п на дело О mit
jmdm. in — en stehen в преговори съм va
с някого
Verhandlungspartner т 4 страна / в прего¬
вори, партньор т: — termin т ! * Jur да¬
та / на насрочено дело
Verhaltungsmaßregeln pl инструкции pl, ди¬
рективи pl, правила pl за държане
verhandeln <b/AA> vit vt преговарям uv, A2,
водя uv, II преговори (mit jmdm. über
etw. [4] c някого за нещо); (sich beraten)
обсъждам Al [обсъдя 77], уговарям (mit
jmdm. Ober etw. [4] c някого нещо); Jur
разглеждам Al [разгледам Al] (дело);
verächtl продавам Al [про|дам, -дадеш
(-дадох)] (с пазарлъци)
Verhandlungsweg т 1: auf dem —е по пътя
на преговори, чрез преговори
verhängen <b/AA> vt (Fenster прозорец) за-
крйвам А1 [закрйя Е7] със завеса О
ühertr die Todesstrafe über jmdn. — на¬
лагам Al [наложа //] някому смъртно
наказание; eine Ausgehsperre über die
Stadt — обявявам Al [обявя II] блокада
на града
Verhängnis п 27 лоша [зла] участ, съдба /.
нещасти|е п, -я О das — bricht über uns
herein сполетява ни нещастие [зла
участ]; das wurde ihm zum — това се
оказа гйбелио за него
verhängnisvoll adj фатал|ен, -на,
съдбоносен, -на (für [4] за)
verharmlosen <Ь/АА) vt омаловажавам AI
[омаловажа II] (опасност и др.); пред¬
ставям А2 [представя II] в по-мека свет¬
лина, недооценявам AI [недооценя II]
сериозността на нещо
verhärmt adj съсйпан, измъчен от скръб
verharren <Ь/АА, 5л> vi: auf [bei] seiner
Meinung — оставам Al [остана £2], дър¬
жа uv, 13 на мнението си; in einer Stellung
— стоя uv, 12 неподвйжно; in Schweigen
- мълча uv, 13 упорйто
verharschen <bjsn) vi (Schnee сняг) зале¬
дявам се Al [заледя се /7], хващам Al
[хвана Е2] ледена кора; (Wunde рана)
хващам кора
verhärten <b/AA> vt правя wv, II твърд [ко¬
рав]; Tech закалявам AI [закаля /7]; уяк-
чавам А1 [уякча /7]; sich [4] — втвърдя¬
вам се А1 [втвърдя се /7], Med auch уп¬
лътнявам се А1 [уплътня се 7]; (Haut ко¬
жа) ставам А1 [стана Е2] мазодест [ко¬
рав], загрубявам А1 [загрубея £б]
übertr закоравявам А1 [закоравея Е6\;
ставам коравосърдеч]ен, -на (gegen [4]
към, спрямо) О das Leben hat ihn ver¬
härtet животът го направи корав [ко-
равосърдечен]
Verhärtung / 17/sg втвърдяване п; übertr
закоравяване п, закоравялост f; Tech
закаляване п; уякчаване п; / 17 Med
уплътнено място
verhaßt adj омраз|ен, -на О sich [4] bei
jmdm. ^ machen ставам Al [стана Е2]
омраз|ен, -на на някого
verhätscheln <b/AA> vt разглезвам AI [раз¬
глезя II]
Verl^aju т 1, auch п 20 препятстви|е п, -я (от
натрупани дървета, бодлива тел и др.),
засека /
verfaßen <b, part perf verhauen/AA> vt на¬
бивам AI [набия £7]; напердашвам Al
[напердаша //] (untg); wng (falsch ma¬
chen) обърквам AI [объркам AI) (клас¬
на работа и др.); sich [4] ** wng обър¬
квам, нрфвя uv, //, направям А2 [на¬
правя II] груба грешка С er bat sein
Geld an einem Abend — той пропиля
парите си за една вечер
verhören <Ь/ЛЛ> vt опустошавам AI
[опустоша //]; ~d adj опустошителен,
-на, катастрофален, -на; wng (fürchter¬
lich) ужас|си, -на, страш|сн, -на, извън¬
редно нсприят|еп, -па
verhehlen <b/АА> vt = verheimlichen
verholen <Ь/лл> vi заздравявам AI [за¬
здравея £6], зараствам AI [зарасна £2]
(за рана)
verheimlichen <b/АА> vt скривам AI [скрия
£7]. пазя uv, 11, запазвам AI [запазя II]
в тайна (etw. [4] vor jmdm. нещо от ня¬
кого); (verschweigen) премълчавам А1
[премълча //] (etw. [4] vor Jmdm. нещо
пред някого) О Ich habe nichts zu ^
няма какво да крйя
verheiraten <b/АА> vt оженвам AI [оженя
II] (jmdn. mit [3] някого за); (Frau) auch
омъжвам AI [омъжа //] (mit [3] за); sich
[4] — оженвам cc, омъжвам се (mit [3]
за)
verheiratet adj женен: (Frau) auch омъ¬
жена
Verheiratung / 17 женйтба / бракосъче¬
тани^ n. -я
verhalten <22b/AA> vt (versprechen) обе¬
щавам А! [обещая £7]; (prophezeien)
вещая мг. E7, предвещавам AI [пред-
вещая E7] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
verheißungsvoll adj многообещаващ
verhelfen <16b/AA> vi помагам AI [помогна
£2], съдействувам uv, AI (jmdm. zu etw.
[3] някому за нещо) O jmdm. zu seinem
Erfolg ^ съдействувам на някого да
постйгне успех
verherrlichen <b/AA> vt величая uv, E7t въз-
величавам AI [възвеличал Е7]
Verherrlichung / 17 възхвала / възвелича-
ване п, прослава /
verhexen <Ь/АА> vt омагьосвам AI [ома¬
гьосам AI]
verhindern <b/АА> vt попречвам Al [попре¬
ча //] (jmdn. etw. zu tun някому да на¬
прави нещо); предотвратявам Al [пре¬
дотвратя //] (etw. [4] нещо) О eine Ka¬
tastrophe |ein Unglück) — предотвратя¬
вам катастрофа [нещастие]; verhindert
sein zu... възпрепятствуван съм va да...;
er war an der Teilnahme verhindert той
VERIRREN 905
беше възпрепятствуван да вземе учас¬
тие (да участвува]
Vertdndening/ Mjsg (das Verhindern) но-
нречване n; предотвратяване n; прова¬
ляне n; (das Verhindertsein) пречка /,
спънка /. задръжка /
verhöhnen <b/AA> vt подигравам AI [по¬
диграя £7], осмивам Al [осмея E6]% по¬
дигравам се на
Verhöhnung / 17 подигравка /. осмйване п
Verhör п 20 Jur разпит wO jmdn. ins
nehmen подлагам Al [подложа //] няко¬
го на разпит: ein - mit jmdm. anstellen
разпитвам Al [разпитам Al] някою
verhören (jbihb? vt Jur разпитвам AI [раз¬
питам Al\% sich [4] ^ чувам AI [чуя £7]
not решно O vielleicht hast du dich verhört
може би НС си чул добре
verhüllen <b/AA> vt (Gesicht лице) забулвам
AI [забуля //]. закрйвам Al (закрия £7);
(Kopf 1лава) покривам, ühvrtr прикри¬
вам (истината и др.) die Вегде sind
von Wolken verhüllt планините са обвйти
[забулени] в облаци; —der Ausdruck Ling
свфсмйз|ъм (-мът) т
verhungern <b/vn> vi умирам Al (ум|ра £
(-рях)) от 1лад
verhüten <b/AA> vt (verhindern) предотвра¬
тявам Al [предотвратя //]; (bewahren
vor elw.) предпазвам Al [предпазя II]
(etw. [4] от нещо) (das) verhüte Gott!
да пази бог!
verhütten <b/AA> vt Bergh топя uv //, прето¬
пявам Al [претопя //] (руда), преработ¬
вам AI [преработя //] металургично
Verhüttung j 17 Bergh топене n. претопя¬
ване n, преработка / (на руда)
Verhütung J 17 предотвратяване n; пред¬
пазване п .
Verhütungsmaßregel / 16 предпазни мерки
pl; ^ mittel п 23 предпазно средство;
Med противозачатъчно [антикониеп-
ционно] средство
verhutzelt adj сбръчкан, съсухрсн <✓ ein
^es Weiblein съсухрена бабичка; — aus¬
sehen изглеждам uv, Al съсухрен
verinnerlichen <b/AA> vt углъбявам Al
[углъбя //], задълбочавам Al [задъл¬
боча //] </ ein verinnerlichter Mensch
вглъбен в себе си човек
verjrren, sich [4] <b/AA> заблуждавам се Al
[заблудя се //], загубвам се А! /загубя
се /// (в гора, мъгла и др.)
906 VERIRRUNG
Verirrung / 17 заблуждение n, -я, грешка
/ ' #
Verismus [w..] m 11 LU верйз|ъм (-мът) m
verjagen <b/Aft> vt изгонвам AI [изгоня /7],
прогонвам, изпъждам Al [изпъдя /1]
verjähren <b/.v/;> vi губи uv, II, загубва Al
[загуби /7] i. Pers давност O eine ver¬
jährte Schuld погасен по давност дълг;
verjährte Zeitungen стари вестици
verjüngen <Ь/ЛЛ> г/ подмладявам А1 [под¬
младя //]; sich [4] - подмладявам се;
Arch (Säule колона) стеснявам се А1
[стесня се II], изтънявам А1 [изтънея Е6\
(в горния край) О sie hat sich veijüngt
тя се е подмладила: das Personal — по¬
пълвам Al [попълня //], обновявам А1
[обновя //] персонала с млади кадри
Verjüngung / П/sg подмладяване п; Arch
стесняване п, утъняванс п
verkalken <b/.vn> vi Med калцирам се;
втвърдявам се AI [втвърдя се //]; umg
склерозирам се i/i\ v, Al О umg ein ver¬
kalkter Alter склерозйран старец
verkalkulieren, sich [4] <d/Л6) правя uv, II,
направим A2 [направя Il\ грешка в из¬
численията. сбърквам Al [сбъркам Al]
при изчислението; übertr правя си криво
сметката (umg)
Verkalkung / 17 Med калциране nt втвър¬
дяване п; umg склерозиране п, склероза
/ /
verkappt adj скрит, прикрит, маскиран С
ein — er Spion таен шпионин; Gramm ein
-er Nebensatz без съюзно подчинено
изречение
verkapseln <b//;/?> vt капсулйрам uv, v, Al,
затварям А2 [затворя II] в капсула; sich
[4] — Med (Bakterien бактерии) инкап-
сулйрам се; übertr затварям се в себе си
0> verkapselte Tuberkulose инкапсулйра-
на туберкулоза
Verkapselung / 11/sg Med, Vet инкапсулй-
ране п: инкапсулация /
Verkauf т 2 продажба / О etw. [4] zum
~ anbieten предлагам Al [предложа /7]
нещо за продан
verkaufen <b/A6> vt продавам А1 [про|дам,
-дадеш (-дадох)] El] (jmdm, ad an jmdn.
etw. [4] някому нещо); sich [4] - прода¬
вам се (за пари)0 etw. [7] verkauft sich
gut нещо се продава добре; umg jmdn.
für dumm - смятам АI [сметна Е2] ня¬
кого за глупав; измамвам AI [измамя
/7]. надхитрявам А1 [надхитря /7] няко¬
го; umg mit diesen Schuhen habe ich mich
verkauft c тези обувки се излъгах
Verk^fer т 4 продавач т; — in/ 18 про¬
давачка /
verkäuflich adj който се продава О diese
Ware ist schlecht — тази стока се прода¬
ва трудно; diese Arznei ist frei ~ това
лекарство се продава свободно
Verkaufsautomat т 8 автомат т за про¬
дажба на дребни стоки; — kraft/14 про¬
давач т, продавачка/ —preis т I про¬
дажна цена; — stand т 2 щанд т, -ове
(за продаване на стоки); —stelle / 16
магазйн т. търговски пункт; —Stellen¬
leiter т 4 управител т на магазйн
Verkehr т 1 jsg (Bewegung von Personen
und Fahrzeugen) улично движение; (Be¬
fördern von Personen u. а.) транспорт m,
съобщения pl; (Umlauf) обръщениел
(на банкноти, пощенски марки и др.);
(Beziehung) връзка / контакт т, общу¬
ване О der stockt движението епйра;
es herrscht viel ~ движението е много
голямо, има голямо движение; etw. [4]
aus dem — ziehen изваждам Al [извадя
II] нещо от обръщение [от употреба]; im
brieflichen — mit jmdm. stehen кореспон-
дйрам'му, v, Al c някого, водя uv, II ко¬
респонденция c някого; mit jmdm. -
haben общувам uv, AI c някого;
(Geschlechtsverkehr) ймам uv, Al интйм-
ни връзки c някого; den — mit jmdm.
abbrechen прекъсвам Al [прекъсна E2]
връзката c някого; das ist kein — für dich
това не е подходяща среда [компания]
за тебе
verkehren (Ъ/hb, sn) vi (Verkehrsmittel пре¬
возно средство) движа се uv, II;
(Kontakte pflegen) общувам uv, AI, под¬
държам uv, AI връзки (mit [3\ ,c); посе¬
щавам Al [посетя П] често (in |j]) (заве¬
дение и др.); <b//rfc) vt übertr изопачавам
А / [изопача /7]; sich - превръщам се AI
[прев-ьрна се E2] (in [4] в) O dieser Bus
verkehrt alle 5 Minuten този автобус се
движи на S минути; in diesem Lokal —
viele Musiker този локал се посещава от
много музиканти; bei jmdm. — ходя uv,
II често при някого, посещавам някого
често; mit jmdm. brieflich — кореспон-
дйрам uv, v, AI с някого, пиша си uv,
Е4 с някого; seine Liebe hat sich in HaB
verkehrt любойта му се превърна в
омраза; mit jmdm. geschlechtlich ~ имам
uv. AJ интимна връзка с някого
Verkehrsader J 16 съобщителна артерия,
магистрала f; — ampel /16 светофар т. -
и; ~ dichte / 16/sg интензивност / на
уличното движение; —disziplin / 17l.ig
дисциплина на уличното движение;
~eraiehung/1 Ijsg изучаване п на прави¬
лата за уличното движение (в училище,
курсове и др ); ~flugzeug л 20 пътниче¬
ски самолет: -funk т \/xg Radio ре¬
довни съобщения за пътната обстанов¬
ка в страната; —insel / 16 остров т за
пешеходци; -knotenpunkt т 1
транспортен възел; ~linie [..ia] / 16 ли¬
ния / на обществения транспорт (трам¬
вайна. автобусна); — ministerium п 28
Министерство п на транспорта и съоб¬
щенията; ~ mittel л 23 превозно средст¬
во; ~netz л 20 пътна мрежа; ^Ordnung
/ 17 правилник т. -ци за уличното дви¬
жение; ~pollzei / П/.rg транспортна ми-
лйция; ~ posten т 4 регулировчик т,
-ци на движението; ~ regeln pl правила
р/ за уличното движение; ~ regelung /17
регулиране л на уличното движение
verkehrsreich adj (Straße улица) оживен; с
интензивно движение
Verkchrs|schild п 21 табела/с пътен знак;
~ Sicherheit f\l\sg безопасност /(сигур¬
ност./] на уличното движение; ~ spitze /
16 върхово натоварване [върхови часо¬
ве] на уличното движение; Stauung/17
задръстване л ha уличното движение;
-^Stockung / 17 спиране л на уличното
движение; ~ teilnehmer т 4 участни|к
т, -ци в уличното движение; ~ Unfall т
2 пътнотранспортно произшествие;
~ Vorschrift f 17 правилник т за улично¬
то движение
verkehrswidrig adj нарушаващ правилника
за* уличното движение, несъвместим с
правилника за уличното движение
Verkehrszeichen п 23 пътен знак (за регу¬
лиране на движението)
verkehrt adj (verdreht) обрат|ен. -на. опак;
(fälsch) погреш|ен, -на, неправилен,
-на <> etw. [4] ~ anziehen обличам AI
[об|лека, -лечеш (-лякох)] нещо наопа¬
ки; das ist ganz ~ това е съвсем непра¬
вилно; etw. [4] ~ machen сбърквам AI
[сбъркам AI] нещо; übertr umg an die
-~e Adresse geraten сбърквам адреса
(umg); umg mit dem ~en Bein aufstehen
ставам AI [стана £2] накриво (übertr
VERKLATSCHEN 907
umg). кисел съм va (umg), нямам uv, AI
настроение; das wäre gar nicht so ~ това
съвсем не е лошо; Kaffee — мляко л с
кафе; zwei glatt, zwei ~ stricken плета
uv. EI две бримки на лице, две на опаки
verkeilen <b/A6> vt Tech заклинвам Al od
заклинам А2 [заклиня //]; sich — вкли-
нявам се (in [4] в); umg (verprügeln) на-
пердашвам AI [напердаша /7] (umg)
verkennen < 10b/A7»> vt (falsch beurteilen)
подценявам Al [подценя //], не дооце-
нявам; (nicht richtig erkennen) не раз¬
бирам AI [разбера £2], не виждам AI
[видя //]. не преценявам правилно О
die Schwierigkeiten sind nicht zu — труд¬
ностите не бива да се подценяват; es ist
nicht zu -, daß... не може да се отрече,
че...; seine Absicht ist nicht zu - наме¬
рението му е съвсем ясно; er wurde von
allen verkannt всички го отрйчаха, никой
не го признаваше; verkanntes Genie не¬
признат гений
verketten <b//i6> vt връзвам AI [вържа Е4\
с верига; свързвам А! [свържа £4], auch
Tech; sich ^- свързвам се, преплйтам се
AI [преплета се £/] О die Tür - слагам
AI [сложа /7] верйга на вратата; sie
waren in inniger Freundschaft miteinander
verkettet свързваше ги сърдечно при¬
ятелство
Verkettung f 17 Tech свързване n, саспванс
n; Cltem образуване n на верйга; übertr
свързване л. преплитане n <s durch eine
unglückliche - von Umständen благода¬
рение на нещастно стечение на обстоя¬
телствата
verkitten <bihb} vt маджунйрам uv. v, Al,
китосвам uv. А!
verklagen (Ь/hh) vt Jur давам AI [дам,
дадеш (дадох)] под съд (wegen [2] за,
зарадй)
verklären <b/А6> v; übertr озарявам Al
[озаря II], просвстлявам AI (просветлея
£б], преобразявам AI [преобразя 77];
sich [4] ~ засиявам AI [засияя £7] (от)
О Freude verklärte ihr Gesicht радост f
озари лицето й, лицето й засия от ра¬
дост; ein verklärter Blick сияеш поглед
verklatschen vt umg наклеветявам
А /" [наклеветЯ 77]; О seinen MltschÜer
beim Lehrer — обаждам AI [обадя /7]
съученйка си на учйтеля
908 VERKLAUSULIEREN
verklausulieren <e/A6> vt уточнявам AI
[уточня //], ограничавам Al [огранича
II] c клаузи
verkleben <b/AA> vt залепвам AI od зале¬
пям A2 [залепя //]; <b/j*> vi слепвам се,
залепвам O miteinander verklebte Blatter
слепени листа; verklebte Hände лепкави
ръце
verk^efden <b/AA> vt Arch облицовам uv, v,
AI (mit [3] c); (kostümieren) предрешвам
AI /предреша II]% костюмирам uv, v,
AI, маскирам uv, v, AI; sich [4] пред¬
решвам се, костюмирам се, маскирам
се (als [/] като)
Verkleidung/ 17 Arch облицоване п; обли¬
цовка f; übertr предрешване п, костюми¬
ране п, маскиране п
verkleinern <b/AA) vt намалявам А! [на¬
маля /У]; (in kleinerem Maßstab darstel-
Icn) умклявам; übertr омаловажавам AI
[омаловажа П\ (заслуги, постижения);
sich [4] ~ намалявам се O umg wir haben
uns verkleinert ние сменйхме жйлището
си с по-малко; in verkleinertem MaOstab
в умален мащаб
Verkleinerung / 17 намаляване п; умаля-
ване п; ~s|form / 16 Gramm умалйтелна
форма, деминутйв т
verklingen <27b/.m> vi заглъхвам Al [за¬
глъхна £2], замирам Al [за{мра Е
(-мрях)]
verknacksen <b/Ай> vt umg: sich [i] den Fuß^
навяхвам AI си[ навехна E2 ся] крака
verki\e|fen, sich [3\ <2lb/АА) umg: сдържам
AI [сдържа ///.сподавям A2 [сподавя
//] (смях, болка и др.); (verzichten) от¬
казвам се А1 [откажа се Е4\ от нещо
(лакомства и др.) О verkniffenes Gesicht
изкривено лице, verkniffener Mund свйти
устни р/
verknjttem <b/AA> vt измачквам AI [измач¬
кам А1] (дреха, хартия)
verknöchern <Ь/лл> vi Anat вкостенявам се
AI [вкостеня се //]; übertr закостенявам;
— t adj закостенял*
Verknöcherung / 17 Anal вкостеняване п;
übertr umg закостенялост /
verknorpeln <b/s/i) vi Anat превръщам се
Al [превърна се E2] в хрущял
verknoten <b/AA> vt връзвам Al [вържа E4]y
завързвам AI [завържа E4\ на възел
verknöpfen <b/A6> vt завързвам АI [завържа
Е4]\ (verbinden) свързвам (mit [3] с); ^t
adj свързан (mit [3] с)
verkochen <b/.v/i> vi (Wasser) извирам'/! 1 [из¬
вря /2], изпарявам се AI [изпаря се //];
(Reis, Kartoffeln ориз, картофи) разва-
рявам се AI [разваря се 11]0 <Ь/ЛЛ> vt
Fruchtsaft und Zucker zu Marmelade —
сварявам плодов сок и захар на марме-
лад
(verk9hlen <b/AA) vt овъглявам AI [овъгля
//]; <Ь/ял) w овъглявам се
2verkohlen <b/AA> vt umg будалкам uv. AI,
майтапя uv, II (umg). вземам Ai [взема
Е (взех)] на подбив k
verkoken <b/AA) vt коксувам “uv, v, Al
Verk9kungy 16j.%g коксуване n
verkommen I. <33b/.™> vi (Mensch човек)
пропадам AI [пропадна £2], погйвам
AI [погина£2];(Lebensmittel хранителни
продукти) развалям се Л2[разваля се
//]; (Obst плодове) изгийвам AI [изгнйя
£7]; (verwahrlosen) западам А) [западна
£2]. запустявам AI [запустея £б] (за
къща и др.); 11. adj (Mensch човек) про¬
паднал; (Garten градина) занемарен, за-
iiyci ял*; (Nahrungsmittel хранителни
продукти) развален
Verk9mmenheit / П/sg падение п, разло¬
жение п
verk9ppeln <b/AA) vt свързвам А1 [свържа
Е4]. съединявам AI [съединя //]
verkorken <b/AA> vt запушвам А1 [запуша
//], затварям А2 [затворя 11\ с коркова
тапа
verkörpern <b/AA> vt (greifbar darstellen) въ-
плътявам AI [въплътя //], представям
А2 [представя //]; (auch Theat); (in sich
begreifen) олицетворявам AI [олицетво¬
ря //] O sie ist die verkörperte Schönheit
тя е олицетворение на красотата, тя е
самата красота
Verkörperung / 17 въплъшени|е п, -я; оли¬
цетворени^ п, -я
verkosten <b/AA> vt umg вкусвам AI [вкуся
II], опйтвам AI [опйтам Al] на вкус
verköstigen <b/AA> vt храня uv. II O er
wohnt bei mir, verköstigt sich aber selbst
той живее при мене. но сам се грижи
за храната си
verkrachen <b/jrzi> vi umg пропадам AI
[пропадна £2]; (geschäftlich) фалйрам u\\
v, AI: sich [4] umg скарвам се AI
[скарам се А1] (mit [3] с) О wir sind noch
immer verkracht нйе сме все още скарани
verkraften <b/AA> vt издържам AI [издържа
13]; справям се А2 [справя се //] (etw.
[4] с нещо)
verkrampfen, sich [4] <b/AA> свивам ct Al
[свия се £7] конвулсйвно; сгьрчвам се
Al [сгърча се П]~ вдървявам се AI
[вдървя се II] О vom langen Schreiben
hatten sich ihre Finger verkrampft от дъл¬
гото писане пръстите й се бяха вдърви¬
ли; ein verkrampftes Lachen неестествен
смях; ihre Hände hatten sich in die Decke
verkrampft тя беше вкопчила ръцете си
в завивката
Verkrampfung / 17 конвулсия /. спазма у,
гърч т. -ове; übertr напрегнатост /.
вдървсност /
verkriechen, sich [4] <32Ь/АА)скрйвам
се AI [скрйя се Е7\ завирам се А! [за|вра
се Е (-врях се)] (in [3] в, unter [3] под)
verkrümeln <b/AA> vt натроша вам AI [на¬
троша //] (хляб); sich [d]~ übertr umg
измъквам се AI [измъкна се £2], изпа¬
рявам сс AI [изпаря сс //] [umg)
verkrümmen <b/AA> vt изкривявам Al [из¬
кривя //]; <b/.vn> v/ изкривявам се О eine
verkrümmte Wirbelsäule изкривен гръб-
,'щен стълб
verkrüppeln <b/AA> vt осакатявам AI [оса¬
катя //]; <b/.vw> V/ осакатявам (се); —t
aäj осакатен, сакат, хром; деформйран
Verkrüppelung / 17 осакатяване-п, дефор¬
мация f
verkrusten <b/ЛА> vt хващам АI [хвана Е2]
кора
verkümmern <Ь/.ш> vi (Pflanze растение) съ¬
хна uv, £2. изсъхвам АI [изсъхна £2]; за-
кърнявам АI [закърнея Еб\, (Mensch чо¬
век) линея uv, Е6, залинявам AI [зали-
нея £6], крея uv. Е6; (Organ орган) атро¬
фирам се mv, е. AI
verkünden <b/AA> vr оповестявам AI [опо¬
вестя //], разгласявам А/ [разглася II],
съобщавам AI [съобщя //]; umg заявя¬
вам AI [заявя //], обявявам AI [обявя
II] О sein Gesicht verkündete nichts Gutes
лицето му не предвещаваше нищо доб¬
ро
verkündigen <b/AA> v/ оповестявам AI [опо¬
вестя //]; заявявам; (feierlich) възвестя¬
вам
Verkündigung / 17 оповестяване п, възвес¬
тявано п; извести|с п. -я
verkupfern <b/AA> vt Tech покрйвам AI
[покрия £7] с мед
verkuppeln <b/АА> vt Tech свързвам AI
[свържа Е4\ (е муфа); (Eisenbahnwagen
вагон) скачвам AI [скача //] О übertr
Jmdn. an jmdn. - събирам AI [събера
£2] някого c някого (мъж с жена), свод¬
нича uv, II; (f auch kuppeln)
VERLANGEN 909
verkürzen <b/АЛ> vt скъсявам AI [скъся //];
(Arbeitszeit работно време) съкращавам
AI [съкратя //]. намалявам Al [намаля
//] О sich [3] die Zeit - mit [3] убивам
AI (убйя £7] времето си с; verkürzt ar¬
beiten ймам uv. Al намалено раббтно
време
Verkürzung / 17 скъсяване п; съкращаване
п; намаляване п. намаление п
verlachen <b/АЛ> vt осмйвам АI [осмея £б]
Verlade|einrichtung / 17 приспособление п,
-я за товарене; — кгап т 2 auch т 1 то¬
варен кран
verladen < 4b/A/>> vt товаря uv, II, натовар¬
вам AI [натоваря //]
Verladerampe / 16 товарна рампа
Verlag т I (книго)издателств|о п. -а
verlagern <b/AA> vt премествам AI [пре¬
местя //]; Geol размествам; sich \4] —
премсствам се; размествам се О das
Gewicht (von einem Bein aufs andere) —
премествам тежестта на тялото си от
единия крак на другия; verlagerte Schich¬
ten разместени пластове
Verlagerung / 17 преместване п; Geol раз¬
местване п
Verlagsbuchhandlung / 17 книжарница /на
издателство; —haus п 22 издателска къ¬
ща; ~ katalog т 1 катало[г т, -зи на
издателство; —recht п 20 издателски
права pl; — redakteur т 4 редактор т на
издателство; —vertrag т 2 издателски
договор; —wesen п 23 издателско дело
verlangen (b/AA) vt йскам uv, AI, поисквам
AI [поискам АI] (etw. [4] von jmdm. нещо
от някого); (erfordern) изисквам; vi йс¬
кам да видя. търся uv. // (nach jmdm. ня¬
кого); йскам. търся (nach etw. [3] нещо);
(sich sehnen) копнея uv, Е6, жадувам uv,
AI (nach etw. [3] за нещо)0 die Rechnung
- искам сметката; diese Arbeit verlangt
Geduld тази работа иска търпение; es
verlangt mich, ihn zu sehen искам [иска ми
се] да го видя; es verlangt ihn nach
Zerstreuung той жадува за развлечения,
иска му се да се развлече; das Kind
verlangt nach der Mutter детето търси
[вйка] майка си; Sie werden am Telephon
verlangt търсят ви по телефона; was
verlangst du dafür? колко (пари) йскаш за
това?
Verlangen п 23/rg (Wunsch, Forderung)
910 VERLÄNGERN
искане n. желание n; настояване n;
(Sehnsucht) копнеж / O auf mein ~ no
тибе искане [желание, настояване]; auf
— von [i] по искане [желание, настоя¬
ване] на; das ~ nach [3] желание [коп¬
неж] за
verlängern <b/ЛЛ> vt продължавам AI [про¬
дължа УУ] (отпуск, договор, паспорт и
др.); (Frist срок) auch удължавам; (Kleid
рокля) продължавам, отпускам AI od
отпущам AI [отпусна £2] О eine SoBe
~ разреждам AI [разредя У У] сос
Verlängerung / 17 продължаване п, про¬
дължение п. -я; удължаване п, удъл-
. жени|е п, -я
Verlängerungs|schnur / 14 Е! удължаващ
шнур [кабел];~spule/16 Е/.удължйтелна
бобина (в антена); ~-stange / 16. ~stück
п 20 Tech удължйтел п. наставка /
verlangsamen <b//>/>> v7 забавям А2 [забавя
У У]. намалявам AI [намаля /У] (скорост,
ход)
Verlaß т 1 jsg: es ist kein ~ auf jmdn. od etw.
[4] човек не може да разчйга [не може
да се разчйта] на някого od на нещо
verlassen <ЗЬ/Л/>> vt напускам AI od напу¬
щам- AI [напусна £2]; (im Stich lassen)
изоставям A2 [изоставя УУ]; sich [4] ~~
разчитам uv, AI, осланям се А2 [ослоня
се УУ] (auf [4] на)С> die Kräfte vertieften sie
силите я напуснаха; umg er wird wieder
gesund werden, verlaß dich drauf! той пак
ще оздравее, бъдй сйгурен [уверен] в то¬
ва!
‘‘verlassen adj изоставен, самот|ен, -на;
(hilflos) безпомощен, -на; (Ort място)
пуст, запустял *
Verlassenheit / 17jag самота /, безпомощ¬
ност /
verläßlich adj на когото може да се раз¬
чйта, сйгур|ен. -на (човек, източник и
ДР-) .
Verlauf т 2/sg протичане п, ход т, развой
т О die Krankheit nimmt ihren normalen
- болестта протйча. нормално; im ~
von zwei Monaten в течение на два ме¬
сеца; nach - von zwei Monaten след из-
тйчане на два месеца, след като мйнаха
два месеца
verlaufen <9b/.m> vi вървя uv, 12, минавам
AI [мйна £2]. преминавам, протичам
AI [про|тека. -течеш (-текох)]; sich [4\
~ <9Ь/АУ>> (sich verirren) сбг>рквам А!
[сбкркам А У] пътя; загубвам се АI [за¬
губя се УУ] (in [3] в); (Wasser води) оттй-
чам се, отдръпвам се А1 [отдрт>пна се
£2]; (Menschenmenge тълпа) разпръс¬
вам се AI [разпръсна се £2], разотй-
вам сс AI [разотида се El] О alles ist
gut ~ вейчко мйна добре; die Sache ist
im Sand ~ работата запгъхна [замря];
der Weg verläuft sich im Wald пътят се
губи в гората
verlasen (b/.m> vi въшлясвам А У [въ¬
шлясам АI]
verlautbaren <b/АА> vt съобщавам AI [съ¬
общя УУ], оповестявам AI [оповестя УУ]
verlöten <b//;A> vi: etw, [4] ~ lassen опо¬
вестявам AI [оповестя УУ], съобщавам
AI [съобщя УУ] нещо; er hat davon nichts
— lassen той не каза нйщо за това, той
не продума нйто дума за това; wie aus
Budapest verlautet, ... както се съобщава
от Будапеща; es verlautete, daß... чу се,
пусна се слух, че...
verleben <b/AA> vt (Zeit) прекарвам АI [пре¬
карам А У]; (| auch verlebt)
verlebendigen <b/АА) vt правя uv, II да ожи¬
вее, представям А2 [представя УУ] като
жив. възкресявам AI [възкреся УУ] (за
образи и др.) О der Puppenspieler ver¬
lebendigt die Puppen кукловодът вдъхва
живот на куклите ,
verlebt adj (verbraucht) изхабен, сьсйпан;
(f auch verleben)
‘verlegen <b/AA) vt (den Platz ändern) пре¬
мествам AI [преместя УУ]; пренасям A2
/пренеса EIJ; (zeitlich verschieben) отла¬
гам AI [отложа II] (auf [3] за); (an den
falschen Platz legen) забутвам AI [забу¬
там AI], затурям A2 [затуря У У] (umg);
Buchw издавам AI [из|дам. -дадеш (-да¬
дох)]; Tech полагам AI [положа УУ],
(тръби, кабел и др.); sich [4] ~ залавям
се А 2 [заловя се У У] (auf \4\ с)0 die
Haltestelle — премествам епйрката;
seinen Wohnsitz nach Berlin - премест¬
вам местожйтелството си в Берлин;
jmdm. den Weg ~ препречвам АI [пре¬
преча УУ], затварям А2 [затворя УУ] ня¬
кому пътя: ich habe meine Brille verlegt
забутал съм си (някъде) очилата; den
Fußboden mit Mosaik ~ покривам Al Jno-
крйя £7] пода c мозайка; sich KT aufs
Bitten -v удрям A2 /ударя УУ/ на молба
2verlegen adj (befangen) смутен,_ стеснен,
сконфузен О diese Bemerkung machte sie
— тази забележка я смутй;шп etw. [4]
— sein затруднен съм va за нещо, нешо
ми трябва (напр. пари); er ist nie um eine
Antwort ~ той има [намира] винаги
отговор за всичко
Verlegenheit /17/,Tg стеснение п, смущение
л, затруднение п О jmdn. in ~ bringen
поставям А2 [поставя 77] някого в за¬
труднено [неловко] положение
Verleger т 4 издател т, книгоиздател т
verlegerisch adj издателски, книгоиздател-
ски
Verlegung / 17 преместване л, пренасяне;
Tech auch полагане п [прокарване л] (на
кабел, проводник и др.); (zeitliche Ver¬
schiebung) отлагане л (auf [4\ за)
verleiden <b/AA> vt отравям А2 [отровя
/7], помрачавам АI [помрача //] (jmdm.
etw. [4] някому нещо) О seine Grobheit
verleidet mir das Leben грубостта му ми
отравя живбта, грубостта му става при¬
чина да ми опротивее живбта [да ми се
отше да живея]; mir war alles verleidet
всичко ми беше опротивяло
Verleih т 1 (das Verleiher) даване п под на¬
ем (на вещи); (Unternehmen) предпри¬
ятие л. -я за даване под наем (на вещи)
ver[ejhen <23b/АА> vt давам AI [дам, дадеш
(дадох)] под наем, заемам AI [заема £
(заех)] (Jmdm. od an jmdn. etw. [4] някому
нещо); (Orden орден) награждавам AI
[наградя //] с; (Titel титла) удостоявам
AI [удостоя II] с; geh (geben) давам,
придавам (блясък, сила и др.)С> seinen
Gedanken Ausdruck — давам израз на
мислите си
Ver|ejhung / 17 даване л под наем; geh на¬
граждаване л, удостояване л (e-r Sache
[2] od von [2] с) (титла, орден и др.)
vertejten <b/АА> vt подвеждам AI [подведа
£7], изкушавам AI [изкуша //] (jmdn. zu
[2] някого да направи нещо)0 sich zu
etw. [2] - lassen оставям се А2 [оставя
се II] да ме подведат [да ме изкушат]
да направя нещо; подвеждам се. изку¬
шавам се да направя нещо; er hat den
Jungen zum Rauchen verleitet той подведе
[научи] момчето да пуши цигари
verlernen<b/AA> wзабравям А2[забравя//],
отучвам. се AI [отуча се //]. отвиквам
AI [отвикна £2]0 eine Sprache — забра¬
вям език
verlesen <19Ь/АА> vt прочитам AI [прочета
£7] на глас (заповед, имена и др.); (Lin¬
sen леща) чйстя uv, II, изчйствам AI
VERLIEREN 911
[изчйстя //]; skfa [4] - сбърквам AI
[сбърхам АТ], допускам AI [допусна Е2]
грешка при четене
verletzen <b/AA> vt наранявам AI [нараня
//]; ühertr (kränken) оскърбявам AI
[оскърбя /7], засягам AI [засегна £2);
(Gesetz, Regeln, Anstand закон, правила,
благоприличие) нарушавам AI (наруша
/7); (Pflicht дълг) пренебрегвам AI [пре¬
небрегна Е2]
verletzlich adj много чувствйтел|ен, -на;
който лесно се засяга [обйжда]
Verletzung /17 нараняван|е л. -ия; (Wunde)
рана /' übertr обида /. оскърблени|е л.
-я; (des Gesetzes) нарушени|е л, -я О sei¬
nen — en erliegen умйрам AI [ум|ра £
(-рях)] от раните си
verleugnen <b/АА> vt отрйчам А! [отре|ка,
-чеш (-рекох)], отрйчам се от О das IfiOt
sich nicht — това не може да се отрече;
seinen Ehrgeiz [seine Enttiuschung] nicht
— können не мога uv. -жеш (-жах) да
скрйя амбицията [разочарованието] си;
sich [4] selbst — постъпвам АI [постъпя
77] в разрез с разбиранията си. изменям
AI [изменя 77] на себе си; sich [4] —
lassen поръчвам AI [поръчам А1\ да ка¬
жат, че не съм в къщи
verleumden <b/АА> vt клеветя uv, 77, окле-
ветявам А] [оклеветя /7]
Verl£jpnd|er т 4 клеветни|к т, -ци; ~ung
/ 17 клевета /
verleben, sich [4] влюбвам се AI [влюбя
се II] (in [4] в)
verlebt adj влюбен (in [4] в) О ein ~es
Paar влюбена двойка
VerUjbt|e т 7+ влюбен т; / 19 влюбена
/- -heit/ 17 влюбеност/
verloren <32b/AA) vt, vi губя uv, И, из¬
губвам AI [изгубя II], загубвам; sich [4]
— губя се. изгубвам се; изчезвам AI
[изчезна £2] (път, следа, хора и др.)
О seine Mutter — загубвам майка си;
sie verlor sich im Gedränge тя се изгуби
в навалицата; keine Zeit zu - haben ня¬
мам uv. AI време за губене; die Nerven
— нервите ми не издържат, хващат ме
нервите; an Schönheit — губя, изгубвам
от красотата си; etw. [4] aus dem Ge¬
dächtnis - забравям A2 [забравя IT]
нещо. нещо се заличава от паметта ми;
umg du hast wohl die Sprache verloren? да
не би да онемя?, ти онемя ли? (umg);
912 VERLIERER
darüber brauchst du kein Wort zu ~ няма
какво да говориш за това. няма нужда
да си хабиш думите за това (umg); (Т
auch verloren)
Verliyfer т 4 който губи. губещ; Sp побе¬
ден т
Verlies п 20 Hist тъмница/
verloben <Ь///Л> vt сюдявам AI [сгодя //]
(mit [2] с); sich [<] - сюдявам се (mit
[3] за)
Verlöbnis п 27 = Verlobung
Verlöb|te т 7+ годенй|к т: -ци; / 19 го¬
деница /; ~ung / 17 годеж т
Verlobungsring т 1 халка /. годежен пръс¬
тен
verlocken <Ь/АЛ> г/ подмамвам AI [под¬
мамя //]. съблазнявам АI [съблазня II]
(jmdn. zu [2] някого към; jmdn. etw. zu
tun някого да направи нещо) О das
klingt sehr ~d това звучи много съ¬
блазнително '
verlogen adj лъжлив; нейскрен О ~е Reden
измамни думи
Verlogenheit / l7/.vg лъжлйвост f
verlohnen <b/ЛА> sich umg; es verlohnt sich
nicht der Mühe не си струва труда; es
verlohnt sich nicht, es zu tun няма смйсъл
[не си струва труда] да го правя
verlor prät von verlieren
verloren adj заг убен, изгубен; (vergeblich)
капраз|ен, -на; (hilflos) безпомощен, -на
с iihcrtr der -е Sohn блудният син; in
Gedanken — потънал в мисли; etw. [4]
— geben счйтам AI [счета £/], смятам
АI [сметна Е2\ нещо за загубено; (f auch
verlieren)
verlorengehen <13a/.vn) vi загубва се AI
[загуби се II] 3. Pers (нещо)О ein Brief
ist mir verlorengegangen еднб писмо ми
се загуби; an ihm ist ein Schauspieler
verlorengegangen от него можеше да из¬
лезе добър актьор
verloschen <37b/.m. auch h/sn> vi загасвам АI
[загасна £2]. угасвам, изгасвам (за
огън, свещ); (Sterne звезди) гасна uv, Е2,
угасвам; <А/ЛА> vt загасявам AI [загася
//] (свещ и др.)
verl9sen <b/AA> vt разигравам А2 [разиграя
£7] на томбола [лотария]; хвърлям А2
[хвърля II] жребие
Verlosung / 17 теглене п на лотария, раз¬
играване п на томбола
verlöten <b//rA> vt Tech запоявам Al [запоя
//]. споявам, прилоявам
verlottern <b/.vn> vi пропадам А! [пропадна
£2], водя uv. II разпуснат живот О
ein verlotterter Mensch пропаднал [без¬
пътен] човек; ein verlottertes Haus зане¬
марена [запусната] къща
Verlust т I загуба / С materielle ~е ма¬
териални щети; in ~ geraten загубвам
се А! [загубя се //] (за документи и др.);
sein Tod war ein schmerzlicher ~ für sie
неговата смърт беше тежка загуба за
нея
Verlustanzeige / 16 обявлсни|е п. -я (във
вестника) за загубена вещ
verlustig adj: einer Sache [2] ~ gehen губя
uv, U. загубвам AI [загубя //] нещо
(права, служба и др.)
Verlustliste / 16 МИ спйсъ[к т, -ци на за¬
губите (в хора и материали)
verlustlos adj без загуби О ~е Einbringung
der Ernte прибйране на реколтата без
загуба
vermachen <b//iA> vt Jur завещавам Al [за¬
вещая £7] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
Vermächtnis n 27 Jur завещани|е n, -я; ühertr
завет m
vermählen <b//;/>> vt оженвам Al [оженя /1]
(jmdn. mit [2] някого за); (Frau жена)
auch омъжвам А! [омъжа //]; sich [4]
- оженвам се, омъжвам се (mit [2] за)
О jung vermählt sein женен съм va отско¬
ро ‘
Vermähl|te т 7+ младожен|ец т, -ци; / 19
младоженка булка /; die — ten pl мла¬
доженци pl
Vermählung / 17 сватба f, бракосъчетание
n
vermaledyjen <Ь/ЛА> vt проклйнам Al
[прокълна £2, Aorist auch проклех]; ~ t
adj проклет
verm^yern <b/ЛА) vt зазйждам AI [зази¬
дам AI]
vermehren <b/ЛЛ) vt умножавам Al [умно¬
жа //], увеличавам Al [увелича //] (um
[4] c); (Tiere животни) размножавам,
развъждам Al [развъдя //]; sich [4] ~
увеличавам се; Biol размножавам се
О die Zahl der VerkehrsunfSlle hat sich
vermehrt броят на пътнотранспортните
произшествия нарастна
Vermehrung / 17jsg увеличаване п; увели¬
чение п (um [4] с); Biol размножаване п
verm^den <23Ь/ЛЛ) vt избягвам А1 [из¬
бягна* £2], отбягвам <> es ist nicht zu
~ не може да се избегне
vermeidlich adj който може да се избегне
Vermeidung / П/sg избягване n O zur
~ des Konfliktes за да се избегне кон¬
фликтът
vermeintlich adj предполагаем, мним О
der —е Vater мнимият баща
vermengen <b/AA> vt смесвам Al [смеся //];
übertr auch обЪрквам Al [объркам Af[t
sich [4\ ~ смесвам се (mit [5] с) О du
hast ihre Namen vermengt ти обтьрка име¬
ната им
vermenschlichen <bjhby vt (in der Kunst) да¬
вам Al [дам, дадеш (дадох)], придавам
човешки образ [качества], представям
А2 [представя II] в човешки образ, пер¬
сонифицирам uv, V, А1
Vermerk т 1 бележка / (нещо отбелязано
в книга, тефтерче)
vermerken <b/AA> vt отбелязвам (си) Al
[отбележа* (си) Е4\, записвам А1 [за¬
пиша Е4\ (в книга, календар, бележник);
(zur Kenntnis nehmen) забелязвам О
etw. \4\ Obel ~ забелязвам нещо с не¬
удоволствие
'vermessen <15Ь//гЛ> vt (Land земя) измер¬
вам А1 [измеря //]. размервам; sich [4\
— греша uv, II. сбърквам АI [сбъркам
А1] при измерване; übertr geh дръзвам
Al [дръзна Е2] (etw. zu tun да направя
нещо) '
^vermessen adj дързък. дръзка, самонадеян
Vermessenheit / 17/rg дързост /, самона¬
деяност /
Vermessung/ 17 измерван|е п. -ия. размер-
ван|е п. -ия; земемерна [топографска]
снимка
Vermessungslgerit п 20 измервателен уред;
~ ingenieur [.лпзепбт] т 1* инженер т
-земемер. геодезист т: ~ künde / 16fsg
геодезия /• ~ wesen л 23 jsg земемерство п
vermieten <b//iA> vt давам А1 [дам, дадеш
(дадох)] под наем О zu - дава се под
наем (в обява)
Vermittler т 4 наемодател т; — uhg / 17
даване п под наем
vermindern <b//iA> vt намалявам Al [на¬
маля II] (um [4\ с); sich [4\ - намалявам
AI [намалея Е6]\ (schwächer werden)
отслабвам А1 [отслабна Е2] (за влияние
и др.) О die Geschwindigkeit ~ нама¬
лявам скоростта; seine Schmerzen ver¬
minderten sich болките му намаляха
vermischen <b/A6> vt смесвам Al [смеся //].
размесвам; разбърквам Al [разбЪркам
Al]; sich [4] - смесвам се; О ein mit
Regen vermischter Schnee сняг, примесен
c дъжд, лапавица f; unter der Rubrik
VERMÖGENSSTEUER 913
„Vermischtes“ в рубриката „разни“ (във
вестници и др.)
Vermischung f 17 смесване п
vermissen <b/АА> vt липсва ми А1 [липса ми
А1] 3. Pers (jmdn. od etw. [4] някой od
нещо), забелязвам А1 [забе|лежа I (-ля-
зах)], чувствувам uv, Al отсъствието,
липсата (jmdn. od etw. [4] на някого od
на нешо)0 wir ~ dich ти ни липсваш;
etw. [7] wird vermißt нещо е изчезнало; er
gilt als vermißt той се счита за 1 беследно
изчезнал '
vermitteln <b/ЛА> vt (verschalten) съдей-
ствувам uv. r. Al. помагам Al [помогна
E2] (jmdm. etw. [4] някому да намери
нещо), намирам AI [намеря //] (jmdm.
etw. [4\ някому нещо) (работа, жилище
и др.); vt посреднича uv, 11 (zwischen [3]
между) О Kenntnisse ~ давам А1 [дам,
дадеш (дадох)] знания; seine Erfahrungen
~ предавам, споделям А2 [споделя //]
опита си
vermittels präp [2] с, посредством, с по¬
мощта на
Vermitt|ler т 4 посредни|к т, -ци; HdI
(Makler) търговски посредник; -hierin/
18 посредничка f; — lung f 17 посрсдни-
чене п; посредничество л, съдействие п;
Tel телефонна централа
Vermittlungslgebühr / 17 Hdt комисиона /;
—stelle/ 16 посредническо бюро; -ver¬
such т I опит т за посредничене
vermodern <b'.m> vi изгнйвам Al [изгнйя
ЕТ]
vermöge präp [2] благодарение на, посред¬
ством. вследствие на
vermögen <36b. vermochte. vermocht/ЛЛ) vt
мо|га uv. -жеш (-жах), в състояние съм
va, съумявам А / [съумея Е6] (etw. zu tun
да направя нещо) О nur wenige vermoch¬
ten den Gipfel zu erreichen само малцина
можаха да стигнат до върха
Vermögen л 23(sg (Fähigkeit) способност
/, възможности pl: п 23 (Besitz) състоя¬
ние п; имущество л О umg das kostet
mich ein - това ми струва цяло състоя¬
ние; das geht Aber sein — това надхвърля
възможностите му, това не е по силите
му
vermögend adj сьстоятел|ен, -на, замож|ен,
-на. богат
Vermögens|steuer / 16 данък лт върху иму¬
ществото; — Verhältnisse р!+ имотно съ¬
стояние
58 Немско-бим преки речник
914 VERMUMMEN
vermummen <b/Л6) vt маскирам uv, v, Al,
предрешвам AI [предреша //], дегизи¬
рам uv, v, AI; sich [4] — маскирам се,
предрешвам се. дегизирам ceO das Kind
in eine Decke*» увивам AI увия £7 дете¬
то в одеяло; mit vermummtem Gesicht със
забулено лице
Vermummung / 17 маскиране п, предреш-
ваие п; увиване п
vermuten <b/AA> vt предполагам AI [пред¬
положа //], мисля uv, II, смятам AI
[сметна £2] С ich habe Sie in Leipzig
vermutet предполагах [мислех, смятах],
че сте в Лайпциг
vermutlich I. adj предполагаем; II. adv ве¬
роятно. навярно, по всяка вероятност,
както изглежда
Vermutung / 17 предположение п, -я О
ich habe die daß... предполагам AI
[предположа //]. че...; wider alle ~ въ¬
преки всички очаквания [предположе¬
ния]
vernachlässigen <b/AA> vt занедарявам AI
[занемаря //], изоставям А2 [изоставя
//], пренебрегвам AI [пренебрегна £2]0
den Garten ~ занемарявам градината;
sie fühlte sich von ihm vernachlässigt тя се
чувствуваше пренебрегната от него
Vernachlässigung / \ljsg занемаряване п;
пренебрегване п
vernageln <b/AA> vt заковавам А1 [закова
£2] О das Fenster war vernagelt прозо¬
рецът беше закован
vernähen <b/АА> vt зашивам AI [зашия £7]
(рана и др.); (Garn конци) изразходвам
uv, V, AI при шиене О der Rock ist
schlecht vernäht полата е лошо ушита
vernarben <Ь/лп> vi (Wunde) зараствам AI
[зарасна £2] О vernarbtes Gesicht лице
п с белези от рани
vernarrt adj безумно влюбен (in [4] в), по¬
лудял* (in [4] по)
vernaschen <b/AA) vt (Geld пари) харча uv,
II. изхарчвам Al [изхарча //] за лахом-
ства
vernebeln <b/А А) vt замъглявам AI [замъг¬
ля II]% auch übertr О der Alkohol verne¬
belte ihm den Kopf алкохолът размъти
главата му
Vernebelung / 17 замъгляване п
vernehmbar adj доловим, който може да
се чуе
vernehmen <16b/АА> vt чувам AI [чуя £7],
долавям А2 [доловя //];(erfahren) узна¬
вам AI [узная £7]; Jur разпитвам AI
[разпйтам AI] О ich habe vernommen,
daß... чух [узнах], че...; ein leises Geräusch
- долавям лек шум
vernehmlich adj ясно доловим, който се
чува ясно О mit ~~er Stimme с ясен глас
Vernehmung / 17 Jur разпитване п; разпит
m
vemenmungsfähig adj Jur: — sein в състоя¬
ние съм va, мога uv, -жеш (-жах) да бъда
разпитан
verneigen, sich [4] <Ь/АА> покланям се А2
[поклоня се II] (vor [J] на)
Verneigung / 17 поклон m
verneinen <b/AA> vt отрйчам AI [отре|ка,
-чеш (отрекох)]; (Frage) отговарям А2
[отговоря II] отрицателно на (въпрос)
verneinend adj отрицателен, -на О ~ den
Kopf schütteln клатя uv, II, поклащам AI
[поклатя II] глава в знак на несъгласие;
Gramm —er Satz отрицателно изречение
Verneinung / 17 отрйчане п; отрицание л.
auch Gramm; ^s|satz m 2 Gramm отри¬
цателно изречение
vernichten <b/AA> vt унищожавам Al [уни¬
щожа //] (jmdn. od etw. [4] някого od
нещо), съсйпвам AI [съсйпя £4], съкру-
шавам Al [съкруша Jl] (jmdn. някого);
O das Unwetter hat die Ernte vernichtet
бурята укищожй реколтата ~de Kritik
унищожителна критика
Vernichtung / П/sg унищожаване n, уни¬
щожение n
vernickeln <b/А6) vt никелйрам uv, v, AI
verniedlichen <b/AA> vt (Wirklichkeit дей¬
ствителност) украсявам Al [украся /У];
(Mängel недостатъци) омаловажавам
Al [омаловажа //]; (Gegensätze проти¬
воречия) замазвам AI [замажа Е4\
verbieten <Ь/АА> vt Tech нитовам uv, АI, за¬
питвам AI [занйтя II]
Vernunft / 14jsg разум м, благоразумие л
О annehmen вразумявам се А1 [вра¬
зумя се //]; aller *- beraubt sein лишен
съм va от всякакво благоразумие, не
съм разум|ен, -на [благоразумен, -на],
не съм с ума си (umg)\ jmdn. zur ^ brin¬
gen вразумявам някого; zur kommen,
annehmen вразумявам се
Vernunftheirat / 17 брак m, -ове по сметка
vernünftig adj (Person) разум|ен, -на, бла¬
горазумен, -на; (Vorschlag, Argument
предложение, аргумент) разумен, -на,
рационален, -на О ~ werden поумня-
вам AI [поумнея £б], вразумявам се AI
[вразумя се II]
vernunftwidrig adj неразум|ен, -на, нссьв-
местим със здравия разум
veröden <Ь/.тл> vi опустявам А 1 [опустея £5].
запустявам: <Ь/ЛА> v/ Med правя uv. II,
направям А2 [направя //] облитераиия,
запушвам А! [запуша //] вена .
Verödung f 17 запустяване п; Med обли-
терация /
veröffentlichen <b/AA> vt публикувам uv. v.
AI; (Gesetz закон) обнародвам uv, v, AI
Veröffentlichung / 17 публикуване n; (eines
Gesetzes) обнародване n: (Publikation)
публикация /
verordnen <b/AA> vt Med предписвам AI
[предпиша E4]; (verfügen) нареждам АI
[наредя II] (jmdm. etw [4] някому нещо)
Verordnung / 17 нареждан|е «, -ия; Med
auch прсдписани|е n, -я; (amtlich) наред¬
ба /
verpachten <b/AA> vt давам AI [дам, дадеш
(дадох)] под наем [под аренда]
verpacken <b/АА> vt опаковам uv, v, AI
Verpackung / 17 опаковане n; (Material)
опаковка/, амбалаж т '
Verpackungs|automat т 8 опаковъчен ав¬
томат, автомат m за опаковане;
—karton [,.torj od ..to:n] m 6 опаковъчен
картон; ~ material n 31 амбалаж m;
~ papier n 20*/sg опаковъчна [амбалаж¬
на] хартия
verpassen <b/AA> vt пропускам Al od npo-
пущам AI [пропусна E2] (случай и др.);
Verk изпускам (влак и др.) О diesen Film
solltest du nicht — не би трябвало да
изпуснеш този филм; umg jmdm. eine
Ohrfeige — удрям А2 [ударя //] плес-
нйца на някого
verpesten <b/AA> vt увонявам АI [увоня //],
усмърдявам АI [усмърдя //]; отравям
А2 [отровя 7] (въздуха)
verpetzen <b/AA> vt наклеветявам AI [на¬
клеветя //]. издавам AI [из|дам. -дадеш
(-дадох)] (на учителя)
verpfänden <b/AA) vt залагам AI [заложа
//] (вещи, имот) О übertr sein Ehrenwort
— давам Al [дам, дадеш (дадох)], за¬
лагам честната си дума
verpflanzen <b/AA) vt Bol пресаждам Al
[пресадя //]; Med пресаждам, тран-
сплантйрам uv. v, Al (органи); übertr
umg премествам AI [преместя //] (в дру¬
го жилише, селище)
Verpflanzung /17 Bot пресаждане n; Med
пресаждане п. трансплантация /
VERPUPPEN 915
verpflegen <b/AA> vt храня uv. II. продо-
волствувам uv. AI O sich [^selbst - гри¬
жа се uv, II сам за храната си
Verpflegung/17,-sg храна f; продоволстви|е
п, -я О ein Zimmer mit voller — стая /
c пълен пансион
verpflichten <b/AA> vt задължавам AI [за¬
дължа //]; (Schauspieler артист) ангажй-
рам uv. V. А Д sich [4] ~ задължавам се,
поемам АI [поема Е (поех)] задължение
verpflichtet adj задължено — sein, etw. zu
tun задължен [длъж|ен. -на] съм va да
направя нещо; sich [4] jmdm. fühlen
чувствувам се uv, А! задължен към ня¬
кого; ich bin Ihnen sehr - много съм ви
задължен; jmdm. zu Dank - sein дължа
uv. 13 някому благодарност
Verpflichtung / 17 задължение п; ангажи¬
мент т, ангажиране п (на артисти, му¬
зиканти и др.) О gesellschaftliche ^еп
обществени задължения; eine ~ eingehen
[übernehmen] поемам AI [поема Е (поех)]
задължение; seinen ~en nachkommen из¬
пълнявам АI [изпълня //] задълженията
си
verpfuschen <b/AA> vt umg развалям A2
[разваля /У], изхабявам AI [изхабя //]
(материали, дрехи); изпоргвам А/ [из-
портя II] (umg) О ein verpfuschtes Leben
похабен живот
verplappern, sich [4] <b//;A) vt umg изтър¬
вавам се Al [изтърва се £2], изпускам
се Al od изпущам се AI [изпусна сс £2]
(да кажа нещо), издрънквам AI [из¬
дрънкам А1] [umg) нешо
verpönt adj: das ist -- това се порицава,
това се забранява
verprassen <b/AA> vt изгулявам А1 [изгуляя
£7J. прогулявам
verproviantieren [..w..] <d/AA) vt продовол-
ствувам uv, AI, доставям A2 [доставя
//] провизии на. снабдявам А! [снабдя
//] с провизии
verprügeln (b/AA) vt набйвам AI [набйя
£7]; напердашвам AI [напердаша //]
(umg)
verpulvern <b/AA) vt übertr umg прахосвам
AI [прахосам A/]; пропилявам Al [про¬
пилея Еб]
verpuppen, sich [4] <b/AA> ZooI ставам Al
[стана £2] на какавйда. превръщам се
А/ [превърна се £2] е какавйда
916 VERPUSTEN
verpusten <Ь/ЛЛ) vi, sich [4] umg отдъх¬
вам си А/ [отдъхна си £2], поемам си
AI [поема си £ (поех си)] дъх
Verputz т I /sg Arch мазилка f
verputzen <Ь/Л/>> »7 Arch измазвам АI [изма¬
жа Е4) (къща); umg (aufc$sen) излапвам
AI [излапам AI] umg (verschwenden)
прахосвам AI [прахосам AI], профук-
вам AI [профукам AI] (пари) (umg)
verqualmt adj запушен, задимен
verquicken <b//;/>> vt Chem амалгамйрам
uw v, AI: обработвам AI [обработя II]
c живачна сол; ühertr свързвам АI [свър¬
жа Е4] О diese Fragen sind eng miteinan¬
der verquickt тези въпроси са тясно свър¬
зани един с друг
verquollen adj (Augen, Gesicht очи, лице)
подпухнал, подут; (Holz дърво) набъб¬
нал, издут
verrammeln <b//r/>> vt (Tür) залоствам AI
[залбетя //]
verramschen <b jhhy vt продавам Al
[про|дам, -дадеш (-дадох)] на безценица
Verrat т \/sg предателство п, измяна*/
О - begehen [üben] извършвам Al [из¬
върша //] предателство (an jmdm. od e-r
Sache [3] към. спрямо някого od нещо)
verraten <3b///A> vt предавам Al [предам,
-дадеш (-дадох)], издавам (jmdn. няко¬
го)]; изменям А2 [изменя //] (е-е Sache
[4] на нещо); издавам (jmdm. etw. [4]
някому нещо); (erkennen lassen) проли¬
чавам Al [пролича 13] по, показвам А1
[покажа Е4] (талант, страх и др.); (mit-
tcilen) съобщавам Al [съобщя II], каз¬
вам AI [кажа Е4] О ihr Gesiebt verriet
ihre Sorgen лицето й издаваше грйжите
й. по лицето й проличаха грйжите й; ich
will dir —, wo er sich befindet ще ти кажа
къде се намира той
Verräter т 4 предател т. изменни|к т, -ци
Verräterei / 17 предателство п, измен-
ничество п
Verräterin /’ 18 предателка/, изменница /
verräterisch adj предателски, изменниче-
ски, издайнически О ühertr ein ~es
Lächeln zeigte, da er nicht böse war усмив¬
ката му издаваше, че той не беше съ-
рдйт
verrauchen <b/.m> vi (verdunsten) разнасям се
А2 [разнеса се £/], разсейвам се AI [раз¬
сея се Е5] (за дим, мъгла); ühertr (Zorn,
Liebe гняв, любов) изпарявам се А1 [из¬
паря се //]; <Ь/Л/>> vt харча uv. 11. похарч-
вам AI [похарча //] парйте си за цигари
[тютюн]; (mit Rauch erfüllen) задимявам
Al задимя 11 (стая и др.) ö ein
verrauchtes Lokal задимен локал
verr^cbern <b//jft> vt (Zimmer стая) за¬
димявам А! [задимя /У]; (schwärzen)
опушвам AI [опуша //]
verrauschen <Ь/.ул> viотшумявам AI [отшу¬
мя //], затйхвам AI [затйхна £2];
(Leidenschaft страст) отминавам А1 [от¬
мина Е2] О der Beifall verrauschte ръкоп-
ляскани ята о! стйхнаха
verrechnen <b/йй> vt слагам А1 [сложа /У],
включвам А1 [включа II] в сметката;
sich [4] ~~ правя uv, II, направям А2 [на¬
правя II] грешка, греша uv, 11, сгреша-
вам А1 [сгреша II] в изчисленията О
ühertr da hast du dich verrechnet, wenn...
криво си си направил сметката, ако...,
sich [4\ in jmdm. излъгвам се АI [излъ¬
га се Е (-гах се)] в някого
verrecken <Ь/.?л> (Vieh добитък) умйрам АI
[ум|ра Е (-рях)]; vulg пуквам А1 [пукна
Е2] .
verregnen <b/.w> vi развалям се А2 [разваля
се 7], изгнйвам А1 [изг$1ия Е7] от
дъждО mein Urlaub war ganz verregnet
отпуската ми се провалй от непрекъс¬
натия дъжд; <А/ЛА> V/; Landw Wasser über
die Felder ~ напоявам AI напоя 7 нйви-
те c дъждовални съоръжения, дъжду-
вам uv. AI
verreiben <23b//ift> vt (Creme крем) втрйвам
Al [втрйя £7]; (Fleck петно) изтърквам
Al [изтъркам Al]
verreisen <b/.w) vi заминавам Al [замйна
£21
verrejßen <21b/M>) vt (Kleider дрехи) скъс¬
вам Al [скъсам Al]\ ühertr umg унищо¬
жавам Al [унищожа II] c критиката си,
правя uv, II, направям А2 [направя
II] на пух и прах (umg)
verrenken <b/AA> vt Med изкълчвам Al
[изкълча II] <> ühertr umg sich [5] den
Hals nach jmdm. - изкривявам AI си
[изкривя II си] врата да гледам някого
Verrenkung / 17 Med изкълчване п. лук-
сация /
verrennen, sich [4] < 10b/А6> ühertr: sich [4\
in eine Idee ^ държа uv, 13 сляпо на
една идея; jeder kann sich ~ всеки може
да се обърка [заблудй]
verrichten <b/АА) vt eipiua uv, 11, извър¬
швам Al [извърша У7], изпълнявам А1
[изпълня II] (работа и др:) О seine Not¬
durft ходя uv. U по нужда
Verrichtung / 17 извършване л. изпълнение
л (на задача, работа): (Tätigkeit) рабо¬
та f: (Pflicht) задължение л О häusliche
~еп домашна работа, домашни задъл¬
жения pl; seinen ~en nachgehen изпъл¬
нявам А I [изпълня II] задълженията си
verriegeln <b/AA> vt затварям <42 [затворя
77] с резе
verringern <b/АА> vt намалявам А1 [намаля
II] (tun [4] с); sich ~ намалявам се О die
Kosten ~ намалявам разходите
Verringerung/17 намаляване л/ намаление
л
verrinnen <26Ь/$л> vi (Zeit време) те|ка.
-чеш (текох) uv, изтичам AI [изте|ка, -
чеш (-коя)], минавам AI [мина £2], из¬
минавам О das Wasser verrinnt im Sand
водата се губи в пясъка; ihre Angst ist
verronnen страхът й мина [изчезна]
verrohen <b/.w> vi ставам AI [стана Е2]
суров [брутал1ен, -на), загрубявам AI
[загрубея £<5]
Verrohung / 17/xg загрубяване л. брутал¬
ност /. жестокост /
verrost|en <Ь/лл) vr ръждясвам AI [ръж¬
дясам AI ], хвашам AI [хвана £2] ръж¬
да; ~et ad/ ръждясал
verrotten <Ь/тл) vi (verfaulen) изгнйвам AI
[изгнйя £7], разлагам се AI [разложа се
//]; (Mauerwerk зид) руша се mv, Al, раз¬
рушавам се AI [разруша се //]; übertr
umg пропадам Al [пропадна Е2], разла¬
гам се (битово)
verrucht ad} (Mensch човек) проклет, пре¬
стъпен, -на, безсрамен, -на; (Tat дело)
поз6р|ен, -на, срам|ен. -на
verrücken <b/AA) vt премествам AI [пре¬
местя /7] (за предмети)
verrückt ad) луд. побъркан, смахнат; Med
умопобърканО jmdn. ~ machen подлу¬
дявам AI [подлудя /7] някого; ~ werden
полудявам А1 [полудея £б], пошурявам
А1 [пощурея £б]; ~ sein auf etw. [4] луд
съм va. умирам AI [ум|ра £ (-рях)) за
нещо; ~ sein auf jmdn. od nach jmdm. луд
съм по някого, безумно съм влюбен в
някого; du bist wohl verrückt? да не си
луд? .
Verrückte т 7^луд т; / 19 луда/
Verrücktheit /17 лудост f, безумие п: смах-
натост fO bis zur до полуда
Verruf т l/sg лошо име; лоша репута¬
ция О in - kommen [geraten] спечелван
си AI [спечеля си 7]. излйза ми AI [изле
VERSALZEN 917
зе ми £7] 3. Pers лошо йме: jmdn. in ~
bringen опетнявам AI (опетня //] добро¬
то йме на някого, създавам Al [съз¬
дам. -дадеш (-дадох)] на някого лоша
слава; im — stehen ползвам се uv, AI с
лошо йме
verrufen adj който се ползва с лошо йме
[с лоша слава] О ein ~es Lokal съмни¬
телно заведение, заведение, което не се
ползва с добро йме
verrufien <b/дя> vi покрйвам се AI (покрйя
се Е7] със сажди
Vers т 1 Metr стих (-ът) т, -овеО etw. [4]
in ~-е bringen изразявам AI [изразя //]
нещо в стихотворна форма [във мерена
реч]; umg -е machen [schmieden] съчиня¬
вам АI [съчиня 7] стихове, стихоплетст-
вувам uv. AI: umg darauf kann ich mir
keinen — machen не мо|га. uv -жеш (-жах)
да си обясня това, не мога да разбера
[да проумея] това
versagen <b/AA> vt отказвам АI [откажа Е4]
(jmdm. etw. \4\ някому нешо); vi отказ¬
вам да работя [да действувам, да функ-
ционйрам]; sich [i] etw. [4] ~ отказвам
се от нешо О die Bremsen versagten
plötzlich изведнъж спирачките престана¬
ха да работят; die Beine versagten ihr
краката pl й се подкоейха: die Stimme
versagte ihm гласът му (прс)сскна; das
Gewehr versagte пушката направи засеч-
ка; er versagte bei der Arbeit той не се
справи с работата си: im Examen — за-
късвам АI [закъсам А 7] на изпит (umg):
es war ihnen versagt, das Zimmer des
Kranken zu betreten не им разрешйха да
влязат в стаята на болния; sich [i] jedes
Vergnügen ~ отказвам се от всяко удо¬
волствие. не си позволявам А1 [позволя
77] никакво удоволствие
Versager т 4 (Mensch) човек, който не
оправдава очакванията [надеждите], не-
удачни|к т, -ци О der Motor [das Ge¬
wehr] war ein - моторът [пушката] на¬
прави засечка: das GeschoB war ein —
снарядът не експлодйра; das Theater¬
stück war ein — пиесата беше слаба
[недоносче]
versalzen <b, pari per/. auch übertr nur ver-
salzcn//»A) vt пресолявам AI [прссоля
77]; übertr развалям A2 [разваля 77], про¬
валям; отравям А2 [отровя 77] (jmdm.
etw. [4] някому нещо) (радост и др.)
918 VERSAMMELN
versammeln (Ъ/lib} vt сьбйрам Al [събера
£2]; sich [4] ~~ събирам се O sie waren
vollzählig versammelt те бяха в пълен съ¬
став
Versammlung f 17 събрани|с п, -я О eine
^ einberufen свиквам А1 [свикам AI]
събрание: eine - eröffnen |schlieBen|
откривам Al [открия £7], закривам съ-.
браиис: gesetzgebende - законодателно
събрание: konstituierende ^ учредително
събрание
Versammlungsfreiheit / 1Ijsg Pol свобода /
на събранията: -ort т I място п за съ¬
брания
Versand т \/sg Hdl експедйране п, експедй-
иия f на стока; ^ abteilung / 17 експеди¬
ция / (служба. отдел)
versanden <b л;/> vi пълня се uw 1, запъл¬
вам се А1 [запълня се 11] заейпвам се с
пясък <> die Diskussion [die Angelegenheit]
ist versandet дискусията [работата] за¬
глъхна [замря, не даде резултат]
versandfertig adj готов за експедйране (за
стока)
Versandlkosten pl порто п; такса / за ко¬
лежа пратка; ^haus л 22 търговска къ¬
ща за доставяне на поръчки на адреса
на клиента
Versandung / 17 Geol пясъчни наноси pl;
(eines Flusses) затлачване п на река с пя¬
съчни наноси
versauern <b/.v/i> 17 вкйсвам (се) А1 [вкйс-
на (се) Е2\ (вино и др.); ubertr umg отпус¬
кам се AI öd огпушам се А1 [отпусна
ec Е2] (в духовно, интелектуално отно¬
шение). опростявам А! [опростея Еб]
versaufen (8b/АА) vt umg пропивам А1 [про¬
пия £7] (парите си): (fib/sn} vi umg уда¬
вям се А2 [удавя се /]; Bergb наводня¬
вам се А1 [наводня се /] (за шахта и др.)
versäumen <b/AA> vt пропускам А! od
промушим AI [пропусна £2] (случай,
момент, срок и др.); (Zug влак) auch
изпускам: (Unterricht. Schule занятия,
училище) отсъствувам uv, А1 от О
viel Zeit - изгубвам Al [изгубя II] мно-
г о време: Sie haben nichts versäumt« wenn
Sie nicht da waren не сте загубили [не
еге изпуснали] нищо. като не сте при-
съствували
Versäumnis п 27 пропуск т, опущени|е
п. -я
Versbau т l/xg стихосложение п
verschachern <b/AA> 17 umg продавам AI
[про|дам, -дадеш (-дадох)] скъпоч про¬
давам с пазарлъци
verschaffen <b/AA> vt доставям А2 [доставя
//], набавям А2 [набавя 11] (jmdm. od
sich [2] etw. [4] някому od на себе си
нещо); (Arbeit, Wohnung, Geld работа,
жилище, нари) намйрам А1 [намеря 11]
< sich [2] einen Namen ^ извоювам си
uv, г, AI ймс
verschalen <b/AA> vt Arc/i облицовам uv, 1»,
Al с дърво; (schalen)) правя uv, 11, на-
правям А2 [направя //] кофраж; Tech
обшйвам А1 [обшия £7], обкова вам А!
[обкова £2]
verschallen <b, prät auch verschollen) vi от¬
звучавам Al [отзвуча 11], заглъхвам Al
[заглъхна £2], за|мйрам Al [-мра
Е (-мрях)]
Verschalung / 17 облицовка ./; Tech auch
обшивка; Arch кофраж т
verschämt adj (schüchtern) срамежлив,
свенлив: (verlegen) смутен, засрамен О
^ die Augen niederschlagen свеждам Al
[свела El] свенлйво очи: — tun правя
uv. 11 сс, преструвам се AI [престоря се
//] па свенлив [срамежлйв. смутен]
verschandeln <b'///?> г/ umg загрозявам А1
[загрозя //], обезобразявам AI [обезоб¬
разя //]
verschanzen <b/AA> vt Mil укрепявам А1 [ук¬
репя /7]; sich [4] ~ Mil окопавам се Al
[окопая се Е7]0 sich [4\ hinter etw. [4] ^
скривам се AI [скрйя се £7], прикрйвам
се зад нещо; (ühertr ) оправдавам се AI
[оправдая се £7] с нещо (умора, работа
и др.) •
verschärfen <b/AA> vt (Gegensätze проти¬
воречия) изострям А2 [изостря //], за¬
силвам А1 [засиля //]: (Tempo. Strafe
темпо, наказание) увеличавам AI [уве¬
лича //]; sich - изострям се, заейлвам
се. увеличавам се <С* die Gegensätze ver¬
schärften sich противоречията се изос¬
триха; mit verschärfter Aufmerksamkeit
със заострено внимание
vescharren <bihh'y vt заривам Al [зарйна
£2 od зарйя £7], заравям A2 [заровя //]
verscheiden <23b/.r/i) vi geh умйрам Al
[ум|ра £ (-рях)] <> er ist im Frühjahr ver¬
schieden той почйна [умря] през пролет¬
та
verschenken <b/M>> vt подарявам Al [по¬
даря //], раздавам Al [раз|дам. -дадеш
(-дадох)] (като подарък)
verscherzen <Ь/Л£> vt (Glück шастие) проиг¬
равам А1 [проиграя £7); (Gelegenheit
случай) пропускам AI od пропущам Al
[пропусна £2] О jmds. Freundschaft
[Gunst, Liebe] — изгубвам Al [изгубя 7]
нечие приятелство [благоразположе¬
ние, нечия любов]
verscheuchen (Ъ/hh} vt пропъждам AI
[пропъдя //], прогонвам А1 [прогоня //]
(птици, дивеч): übertr прогонвам (лоши
мисли, грижи и др.)
verschicken <Ь/ЛА> vt изпращам AI [изпратя
И]; (Waren стоки) експедирам uv, v, Al
О die Kinder an die See — изпращам де¬
цата на море
verschiebbar udj подвижен: плъзгаш се
Verschi^bebahnhof т 2 разпределителна
[триажна] гара. маневрена гара
verschieben <32Ь/Л6> vt размествам АI [раз¬
местя //]. премествам; (Termin,
Konferenz срок, конференция) отлагам
AI [отложа //]; (Eisenbahnwagen вагон)
маневрйрам uv, v. Al: übertr umg търгу¬
вам uv, Alt продавам Al [про|дам, -да¬
деш (-дадох)] на черно; sich - (Lage по¬
ложение) променям се А2 [променя се
//]; (Teppich килим) размествам се:
übertr отлагам се
Verseilung / 17 преместваме п, -ия, раз¬
местваме п, -ия; (Eisenbahn влак) ма¬
невриране п; маневра/; Geol размества¬
ме п, -ия; übertr (Vertagung) отлаган|е п
verschieden udj разлйч|сн. -на (von [3] от):
-е р! разни хора. някои: -es разлйчни
[разни, някои неща] < -е Methoden
различни методи: es ist - различно е:
- groß [lang, breit] разлйч|ен. -на по го¬
лемина [дължина, ширина]; in der Farbe
[Größe] - разлйч|ен, -на по цвят [го¬
лемина. размер]; (| auch verscheiden)
verschiedenartig utlj разлйч|сн. -на. раз¬
нообразен. -на. разнор6д|сн. -на
verschiedenlerlei aclj разлйчни pi разни pl.
разлйчни вйдовс pl: -farbig adj раз-
лйч|сн. -на по цвят; (bunt) разноцветен,
-на
Verschiedenheit / 17 разлйчи|е п. -я, раз¬
лика f: (Mannigfaltigkeit) разнообразие
п
verschiedentlich adv на няколко пъти. не-
V
веднъж
VERSCHLAGEN 919
verschießen <32b//iA> vt (Munition) из¬
стрелвам AI [изстрелям AI], изразход¬
вам А/ [изразходя //] (боеприпасите):
Sp Fußhall не улучвам A I [улуча //] вра¬
тата: sich [4] umg влюбвам се AI
[влюбя се //]; <32b/.m> W избелявам AI
[избелея £б] (за плат. ивят): (Т auch ver¬
schossen t
verschiffen (b/AA> vt изпращам AI [изпратя
//] c кораб
versch|mmel|n vi плесенясвам AI
[плесенясам Al\, мухлясвам А! [мух¬
лясам A /): — t adj мухлясал, плесенясал
verschlacken <b/AA> vt Tech зашлаковам v,
uv, Al, ошлаковам; <b/.?w> vi зашлаковам
се. ошлаковам се
Verschlackung / I l sg Tech шлаковане n.
ошлакованс n. зашлакованс n
'verschlafen <3b/AA> vi успивам се Al [успя
cc /3]: iv (schlafend verbringen) проспи¬
вам (лепя и др.) О ich habe (es) - успах
cc: er hat seine Sorgen — грижите му
изглеждаха по-малки, след като се на¬
спа: seinen Rausch ~ изтрезкявам AI
[изтрезнея Е6] след спане
Verschlafen adj сънлив; übertr заспал О ~е
Augen сънливи очй; ein ~es Städt¬
chen заспало градче
Verschlag т 2 дъсчена барака, помещение
п преградено с дъски (на таван, в зим-
Ш1К)
'verschlagen <4b/AA> vt (zunageln) закова¬
вам AI [закова Е2] с дъски: (abtcilcn)
отделям А2 [отделя //]: преграждам AI
[преградя //) с дъски; (Ball топка) хвър¬
лям А2 [хвърля //]. бия мг. Е7, забивам
АI [забия Е7] неправилно; Kochk раз¬
бивам А! [разбия £7j (яйце със захар
и др.) <4Ь АА> iv umg от полза съм va.
помагам А! [помогна Е2\ </ der Sturm
verschlug das Schiff an eine fremde Küste
бурята отнесе кораба на непознат бряг;
er wurde in ein kleines Dorf - той по¬
падна в едно малко селце: eine Seite im
Buch - изгубвам Al [изгубя /7] стра¬
ницата (до която съм стигнал): übertr
es verschlug mir den Atem дъхът ми спря.
не можех да дишам (от страх, студ): es
verschlug mir die Sprache онемях, не мо¬
жех да говоря (от учудване и др.): umg
die Arznei verschlägt nicht лекарството не
920 VERSCHLAGEN
помага: u/n# es verschlägt nichts, daß...
няма значение (няма нищо], че...
Verschlagen adj хйт|ър, -ра, лукав, при¬
крит, ковар|ен, -на; (Wasser вода) от¬
върнат, хлад|ък, -ка
Verschlagenheit / 17/,vg хитрост /. лукавство
п
verschlammen <Ь/лл> wзатлачвам се AI [за¬
тлача се //], задръствам се AI [задръстя
се //] с тиня
verschlammen <Ь/Л/>) vt затлачвам AJ [за¬
тлача //]. задръствам АI [задръстя //]
(с тиня и др.) ' das Rohr ist von Abfallen
verschlammt гръба га c запушена c отпа¬
дъци
verschlechtern <bfhby v/ влошавам AJ [вло¬
ша //]; sich [4\ - влошавам се
Verschlechterung / 17 влошаване n
verschleiern (bjhb') vt забулвам AI [забуля
//]; übertr прикривам Al [прикрия E7]%
потулвам AI [потуля //]0 der Himmel
verschleierte sich небето леко се заобла-
чй; der Skandal wurde verschleiert сканда¬
лът беше потулен
verschlejert adj (Gesicht лице) забулен, по¬
крит с воал: (Augen, Blick) премрежен;
(Stimme глас) неяс|ен, -на, спаднал
Verschleierung ./ 17 забулване п; übertr
прикриване //. потулване п
Verschleimung / 17/.v# Med образуване п
на слузеста секреция
Verschleiß т l/sg изхабяване п, износване
п, изтриване п {auch Tech)
verschleißen <21 Ь/ЛЛ> vt изхабявам Al [изха¬
бя /], износвам Al [износя /], скъсвам
А / [скъсам AI] от носене: <2!Ь/.м> vi из¬
хабявам се, износвам се (auch Tech):
скъсвам се от носене; (f auch
verschlissen)
Verschleiß|festigkeit / 17 .vif Tech устойчи¬
вост / на износване [изхабяване]; — teil
т I (бързо) износваща се част
verschleppen <Ь/ЛЛ) vt (Person) отвличам А /
[от|влека, -влечеш (-влякох)]; (Sache) от-
мъквам AI [отмъкна Е2]\ (verzögern)
протакам AI [проточа/У],проточвам AI
[проточа //], (Seuche епидемия) разна¬
сям А2 [разнеса EI] О eine Krankheit ^
влача uv II дълго време болестта;
verschleppte Grippe стар, недоизлекуван
грип
Verschleppung/17 отвличане п. похищение
п: огмъкване п; Med проточване п на
болест, разнасяне п на зараза; ^ $|taktik
f 17 тактика / на протакане
verschleudern <Ь/ЛА> vt (Vermögen състоя¬
ние) прахосвам А1 [прахосам Л/];
(Waren стоки) продавам AI [про|дам,
-дадеш (-дадох)] на безценица
verschließbar adj койго се заключва [за¬
тваря]
verschließen <32Ь/ЛЛ> (Tür) заключвам AI
[заключа //]; (Fenster) затварям А2 [за¬
творя //]: sich [4] - затварям се: sich
[4] einer Sache [.?] - нс искам uv, AI да
чуя за нещо; оставам AI [остана Е2]
глух за нешо С ich kann mich den neuen
Auffassungen nicht ^ не мо|га ur, -жеш
(-жах) да нс приема новите възгледи:
seine Augen vor etw. [_?] ^ затварям си
очите пред нещо: (| auch verschlossen)
verschlimmern <bfhb) vt влошавам AI [вло¬
ша //]: sich [4] ^ влошавам се
Verschlimmerung / 17 л,е влошаване n
Verschlingen <27b/M>) vt поглъщам AI [по¬
гълна E2\ {auch übertr) O er hat den
Roman in einer Nacht verschlungen той из¬
гълта романа за една нош
2verschljngen <27ЬМЛ> vt{Fäden нишки) пре-
плйтам AI [преплета EI] сплитам
verschlissen adj износен, изтъркан, скъсан:
verschlissene Vorhänge скъсани [изха¬
бени] пердета: (t auch verschleißen)
verschlossen adj übertr (unzugänglich) затво¬
рен, мълчалив; (zurückhaltend) въздър¬
жано Verhandlungen hinter ^en Türen
преговори pl при закрити врата: (| auch
verschließen)
Verschlossenheit / 17-.vg заi вбреност /. въз¬
държаност /
verschlucken <b7i/>> vt гълтам ur. AI. глъг-
вам AI [глътна E2\: (Buchstaben. Silben
букви, срички) изпускам AI od изпушим
AI [изпусна £2]. изяждам AI [из|ям.
-ядеш (-ядох)] {umg}: übertr (Geld нари)
[килъшам AI [погълна Е2]: sich [4\ -
залавям се А2 [задавя се //] О seine
Tränen ^ пралъщам сълзите си: übertr
die Dunkelheit hatte ihn verschluckt мра¬
кът го беше погълнал
Verschluß т 2 (einer Kette) закопчалка f:
(einer Flasche) тапа/, запушалка./; Tech
приспособление n за затваряне, затвор
. w (на пушка, машина); Phot затвор ш.
обтуратор т; Med срастване и. запуш¬
ване и О etw. [4] unter — halten държа
uv, 13 нещо под ключ
verschlüsseln <b hb} vt кодирам uv. »\ AI.
шифровам uw AI. зашрифовам
Verschlüsselung / 17 кодиране, n шифро¬
ване n, зашифроване и
Verschlußlaut nt I Phon преградна [експло¬
зивна] съгласна
verschmachten <b/.от) vi: vor Durst [Lange¬
weile] ~ умирам Al [ум|ра £ (-рях)] от
жажда [от скука]; vor Sehnsucht [Liebe]
~ умирам, чезна uv. Е2 от копнеж [от
любов]
verschmähen <Ь/ЛЛ> v/ отхвърлям А2 [от¬
хвърля //]. отблъсвам AI [отблъсна £2]
(помощ, предложение и др.). пренеб¬
регвам AI [пренебрегна £2]. презирам
Ai [пре|зра £ (-зрях)] С sie verschmäht
keine Arbeit тя не се срамува от никаква
работа
verschmelzen < 17b,/i/>) vt Tech сплавям A2
[сплавя //]; (Glas стъкло) затопявам АI
[затопя //]; iihertr свързвам А! [свържа
Е4]. сливам AI [слея Е6\. <17Ь/л//> vt
Tech сплавям се: iihertr свързвам се. сли¬
вам сс
Verschmelzung / 17 Tech сплавяке п; съ¬
единяване п; сливане п (auch ühertr)
verschmerzen <b/ЛЛ) vt (Verlust загуба) пре-
жалвам Al [прежаля //]. забравям А2
[забравя /7]; (Mißerfolg неуспех) пона¬
сям А2 [понеса £7]
verschmieren <bdth') vt (Salbe помада) раз-
м аз вам AI [размажа Е4\. (beflecken) за¬
цапвам А/ [заийпам Ai\. (Loch дупка)
замазвам
verschmitzt adj хйгьр. дяволит, закачлив
verschmutzen <b ЛЛ> vt замърсявам AI [за¬
мърся //]. зацапвам AI [зацапам AI ]:
<Ь л«> vi замърсявам сс. зацапвам сс
verschnaufen <Ь;ЛЛ> vi. sich \4] ~ umg по¬
емам си А! [поема си £ (поех си)] дъх
отдъхвам си АI [отдъхна си £2]
Verschnaufpause / 16 спиране п за малко,
кратък отдих (при трудно изкачване и
др)
verschneiden <21 b. d и /ЛЛ) vt (Baum.
Hecke дърво, жив плет) подрязвам AI
[подрежа Е4]: (Bretter дъски) нарязвам:
(Stoff плат) сбърквам AI [сбъркам AI]
кройка, изхабявам AI [изхабя //] плат
(при кроене): (Tier. Mensch животно,
човек) кастрирам mv. v. AI: l'et auch ско-
иявам А/ [скопя /7]
verschneit adj заснежен
verschnörkelt мг//(Buchstaben букви) с мно¬
го украшения [завъртулки (и/»#)] О eine
—е Unterschrift засукан подпис
verechnupft adj Med хремав; ühertr umg
VERSCHULDEN 921
обиден, засегнат, ядосан (Ster [4\ от)
verschnüren <Ь/ЛЛ> vt (Paket) връзвам А!
[вържа Е4\ с шнур
verschollen adj изчезнал безследно, изгубил
се (човек, кораб, самолет)
verschonen <b//»ö) vt пощадявам АI [пощадя
77] (jmdn. mit [5] някого с)0 verschone
mich mit deinen Vorschlägen! остави ме на
мира [не ми дотягай] с твоите предло¬
жения; sie sind von der Grippe verschont
geblieben грипът не ги хвана
verschönern <b/i/>> vt разхубавявам AI
[разхубавя //]. разкрасявам AI [разкра¬
ся //]: sich [4] - разхубавявам се
Veschöncrung / 17 разкрасяване п: украса
/ ‘
verschossen adj (SlolT плат) избелял*: ühertr
umg влюбен (in [4] в): (f auch verschießen)
verschränken <b//r/>> vt (Arme ръце) скръст¬
вам Al [скръстя 77]; (Beine крака) кръс¬
тосвам AI [кръстосам AI] O ühertr mit
verschränkten Armen dabeistehen стоя uv,
12 и ьзедам uv. AI със скръстени ръце
verschrauben <Ь ///>> vt Tech завйитвам AI
[завйнгя //]. съединявам AI [съединя //]
c винтове [c болтове]
Verschraubung / 17 Tech запитване n:
винтово [болгово] съединение
verschreiben <23b ЛЛ) vt Med предписвам
AI [предпиша E4] (jmdm. etw. [4] някому
нешо): (übereignen) приписвам (имот):
(Papier хартия) изразходвам мг. v. А!
при писане, изписвам, sich [4] - допус¬
кам AI [допусна £2] грешка при пйсанс
- sich [4] einer Sache [.?] - отдавам се
АI [о||дим. -дадеш (-дадох) се] на нешо
(изкус1во. наука и др.)
verschrien adj който сс ползва с лошо ймс
[с лоша слава] О — sein als [7] носи ми
се славата на (лош човек, скъперник и
др.)
verschroben ad/ чудноват. стран|ен. -на
verschrotten <Ь Л/>) vt превръщам AI [пре¬
върна £2] в метални отпадъци [в шрот]
verschrumpfl adj сбръчкан
verschüchtern <b ///>) vt сплашвам AI [спла¬
ша ’//]. Huii.iäiuBuM
verschulden <b hl>) vt ставам AI [стана £2]
причина. bhhöbIch. -на съм va (etw. [4]
за пешо): <b.wi> vi задлъжнявам А/
[за.иьжнея £6]. затъвам А / [затъна £2]
922 VERSCHULDEN
дългове O einen Unfall ^ виновен съм
va за злополуката; das hat er selbst
verschuldet за това той сам е виновен;
was hat er verschuldet? в какво е вино¬
вен?, в какво се е провинил?, какво е на¬
правил?
Verschulden п 23fsg вина / С ohne mein -
нс по моя вина; durch sein - по негова
вина
verschuldet adj задлъжнял*, затънал в дъл¬
гове; - sein дължа мг, 13 пари, ймам
i/v. А / дългове
verschütten <Ь/ЛЛ> v/ (Flüssigkeit) разливам
Al [разлея £6], разсипвам AI [разейпя
Е4)\ (Brunnen, Graben кладенец, ров) за¬
ривам А1 [зарйна Е2 od зария Е7\: Bergh
затрупвам А/ [затрупам А!) О die
Lawine hat einige Kinder verschüttet лавй-
ната затрупа няколко деца; verschüttet
werden бйвам uv, Al затрупан
verschwägern <Ь/ЛЛ> 17. sich [4\ ^ сродявам
се А/ [сродя се //] (чрез женитба), ста¬
ваме сватове (mit [3] с) О sind Sie mit
ihr verwandt oder verschwägert? роднина
ли cie c нея или сте сватове?
verschweigen <23Ь/ЛЛ> vt премълчавам Al
[премълча 13) (jmdm. etw. [4] нещо пред
иякою); (verheimlichen) скрйвам Al
[скрия £7] (jmdm. etw. [4] нещо от ня¬
кого) (истина, весг и др.) О nichts zu
- haben нямам иr, AJ какво да крйя;
(Т auch verschwiegen)
Verschweigung / l7/.vg премълчаване n,
скриване n (е-г Sache [2] на нещо) (ис¬
тина и др.)
verschweißen <b/ЛА> vt Tech заварявам AI
[заваря //]
Verschweißung / 17 Tech заваряване п, за¬
варка /
verschwelen <b /»/?> vr Chem подлагам Al
[подложа //] на полукоксуване, швелу-
вам i/v. А1
verschwenden <Ь-ЛЛ> г/ (Zeit време) пилея
//•*, Еб, пропилявам А1 [пропилея £6];
(Geld пари) auch прахосвам AI [прахо¬
сам А1 ]. разхищавам А1 [разхитя //].
пръскам i/v. Al; (Material материал)
разхищавам, хабя t/v. II. изхабявам А/
[изхабя //] < Mühe [Arbeit] an etw. [4]
- влагам Al [вложа //] много труд в
нещо; er verschwendet seine Worte той си
хабй думите напразно
Veschwender ш 4 прахосни|к т. -ци, раз-
сйини|к т. -ци
verschwenderisch adj разточйтел|ен, -на;
0 ^ schmücken украсявам А1 [украся
//] богато [разкошно] (mir [3] с); - mit
etw. [3] umgehen разточйтелствувам uv.
Al, разхищавам AI [разхитя //] нещо
Verschwendung / 17/.vg прахосничество //.
разхищение п, разточйтелство //.
-s|sucht / 14/Ag страст / към разточй¬
телство #
verschlagen adj (Mensch човек) дискре¬
тен, -на, мълчалив; (Platz място, кът)
тих, усамотен, пота|ен, -йнаО
verschwiegen sein зная od знам Е ohne
Aorist да мълча [да пазя тайна]; (t auch
verschweigen)
Verschwiegenheit /' 17/sg дискретност /.
мълчание п О etw. [4] пМег dem Siegel
der ^ erzählen разказвам AJ [разкажа
Е4\ нещо под сскрег
verschwimmen <26b/.vn> vi слйвам се AI
[слея се £б]. ставам А1 [стана ЕТ)
нсяс|сн. -на, мержелея се uv. Еб; О es
verschwamm mir alles vor den Augen вейч-
Ko ми се мержелееше пред очйте; (| auch
verschwommen)
verschwinden <27b/.v/i> vi изчезвам Al [из¬
чезна £2]. губя се г/v. II. изгубвам се Al
[изгубя се //] <N der Zug verschwand in
der Ferne влакът се изгуби в далечината;
die Sonne verschwand hinter den Bergen
слънцето се скрй зад планинйте: ühertr
umg sie verschwindet neben ihm като е до
него. тя се губи [изглежда много по-
малка. по-незначителна]; verschwinde!
махай сс!; klein съвсем [безкрайно]
мал|ък. -ка
verschwistert adj: sie sind — те са брат и
сестра; ühertr те са като брат и сестра
[много блйзки]
verschwmnmen adj мъгляв. неяс|ен. -на;
ühertr смът|ен, -на <> das Bild ist ^ кар¬
тината с неясна [замазана]: ich%habe nur
eine Erinnerung daran ймам uv, Al
само смътен спомен за това; (| auch
verschwimmen)
verschworen, sich [4] <35b//?/>> съзаклятнича
uv, II. заюворнича, uv, II (mit jmdm.
gegen [4\ c някого протйв)
Verschwörer m 4 съзаклятник m. -ци, за-
1 оворни|к m. -ци; ^ung / 17 заговор m,
съзакляти|е n. -я
versehen <l9b//i/>> rf (Amt служба) изпъл¬
нявам AI [изпълня //]; (Hauswesen до¬
макинство) водя i/v. II. грйжа се uv. II
за; (besorgen) снабдявам AI [снабдя //]
(jmdn. mit [2] някого c); sich [4] ^ (falsch
machen) сбърквам Al [сбъркам Al\, до¬
пускам А! [допусна £2] грешка; (sich
irren) заблуждавам се А1 [заблудя се //]
■■ seine Pflichten gewissenhaft — изпъл¬
нявам добросъвестно задълженията си;
bist du auch mit allem ~? имаш ли си
всичко?: iihertr ehe ich mich’s versah, war
er weg докато се обърна, и него го ня¬
маше
Versehen п 23 грешка f; невнимание л; не-
доглеждане лО aus ~ по невнимание:
es war ein ~ von mir, da... беше грешка
от моя страна, че...
versehentlich adv по погрешка, от невнима-
ниеО jmdm. ~ auf den FuB treten настъп¬
вам Al [настъпя 11] някого, без да ис¬
кам
versehren <Ь/Л/>) »7 наранявам А1 [нараня
//); повреждам А1 [повредя //]
Versehrte /и 7 инвалид т; /' 19 жена /-инва¬
лид; - n|sport т I jsg лечебна коригира¬
ща физкултура
ver^ejfen <Ь/ЛА> v/ Client осапунвам uv. Al
Verseifung f \l'sg осапунване n
verselbständigen, sich [4\ ставам Al [стана
E2\ самостоятелни. -на
versenden < lOb. auch hjlih} vt изпращам Al
[изпратя '] (etw. [4\ an jmdn. нещо на ня¬
кого) (но пощата, железницата)
versengen <b hhy vt (leicht anbrennen) обга¬
рям .-O [обгоря //): (Haar. Augenbrauen
коса. вежди) опърлям A2 [опърля //]:
(Gras фсва) изгарям
versenkbar udj който може да се спусне
надолу ч - es Fenster прозорец, който
сс спуска надолу: ~е Nähmaschine ка¬
бинетна шевна машина
Versenk|antenne / 16 прибйраша се [сгъ¬
ваща сс] антена: - bühne / 16 Theat по¬
тъваща сиена
versenken <b/Ab> vt (SchifT кораб) потопя¬
вам Al [потопя //]; (Sarg ковчег, спу¬
скам Al odспущам А1 [спусна £2] (в зе¬
мята); Tech зенковам uv. v, Al: sich [4\
~ задълбочавам cc Al [задълбоча се //]
(in [4] в); (in Gedanken) auch потъвам Al
[потъна E2] (в мисли) O die Hände in die
Taschen ~ пъхам Al [лъхна E2] ръцете
си в джобовете
Versenkung/ 17 потопяване п: спускане п;
Theat люк т. -овс С iihertr umg in der
- verschwinden потъвам Al [потъна E2\
в забрава
versessen adj: auf jmdn. od etw. [4] - sein
VERSICHERN 923
луд [побъркан] съм va по някого od не¬
що
Versetzen <b/АА> vt (umstellen) премествам
Al [преместя //]. размествам (нещо);
(Pflanzen растение) пресаждам Al [пре-
садя //]: (verpfänden) залагам AI [за¬
ложа //] (пръстен и др.); (Angestellter
служещ) премествам; (vermengen) раз-
месвам А1 [размеся //], смесвам; (er¬
widern) отвръщам А1 [отвърна £2); (ver¬
sperren) препречвам А1 [препреча 11]
(mit [2] с) О umg jmdn. - оставям А2
[оставя //] някого да чака напразно: die
Maschine in Bewegung — задвижвам Al
[задвижа //] машината; jmdm. einen
Schlag ~ удрям A2 [ударя //] някого,
нанасям А2 [нанеса El] някому удар;
jmdn. in Schrecken - изплашвам А!
[изплаша II] някого; jmdn. in die Lage
-, etw. [4] zu tun давам АI [дам, дадеш
(дадох)] някому възможност да направи
нешо: sich ]4] in jmds. Lage — поставям
сс А2 [поставя сс //] в положението на
някого; der Schüler wird versetzt ученикът
минава (в по-горен клас)
Versetzung / 17 преместване п, разместване
n; (von Pflanzen) пресажданс n: (in ein
Amt) преместване п (на друга служба);
(eines Schülers) минаване п в по-горен
клас
versuchen <b,7;A> vt Med заразявам Al
[заразя //] (население, вола)
Verseuchung / 17 заразяване п; О
radioaktive ~ заразяване п с радиоак¬
тивни вещества
Versfuß т 2 Metr стъпка /
vergehen) <b/AA> vt уверявам /ГГ[уверя IJ]
(jmdm. etw. [4] od jmdn. e-r Sache [2] няко¬
го в нещо); (Haus. Wagen. Leben къща,
кола. живот) застраховам uv, AI (gegen
[4] срещу, протйв); sich [4] - уверявам
се (e-r Sache [2] ь нещо), осигурявам си
AI [осигуря си /У] (e-r Sache [2] нещо);
застрахбвам се (gegen [4] срещу, про¬
тив) О ich versichere Ihnen, daß... уверя¬
вам ви, че ...; ich versichere Ihnen meine
innige Freundschaft; geh ich versichere Sie
meiner innigen Freundschaft уверявам ви
в моето сърдечно приятелство; seien Sie
(dessen) versichert, daß... бъдете уверени
[сигурни] (в това), че...; wir wollten uns
924 VERSICHERUNG
erst seiner Teilnahme ^ искахме първо
да (си) осигурйм неговото участие
Versicherung / 17 уверение п; застраховка
1. осигуровка / (gegen) [4] против
Versicherungsanstalt / 17 застрахователно
дружес 1 во
versicherungspflichtig adj подлежащ на за¬
дължителна застраховка
Versicherungslpolice [Ji.ßo] / 16 застрахо¬
вателна полица; ^prämie [..mia] / 16
премия / [вноска /] по застрахователна
полица: -Vertreter т 4 агент т [деятел
т] на застрахователно дружество; —
wesen п 23 застрахователно дело
versiegeln <b/ЛЛ> гt запечатвам AI [за¬
печатам А!) (с восък) (писмо, врата и
др.)
versiegen <b л/?> W пресъхвам AI [пресъх¬
на £?]; übern auch изчерпвам се AI [из¬
черпам се А1\ (за сили и др.) О das
Gespräch versiegte разговорът замря
[сскиа]
versiert [w..J adj 6пит|ен. -на, вещ, обиг¬
ран (in [3] в)
versilbern посребрявам AI [посребря /7]
versjmpeln <b/A6> vt (vereinfachen) опростя¬
вам AI [опростя /7] (нещата); <ЬДуи> vi
опростявам, оглупявам AI [оглупея Е6]
versinken <27/ш> г/ потъвам AI [потъна
Е2] (in [3] в), auch ühertr С in Schlaf
^ заспивам Al [заспя Е4\% потъвам в
сън; in Gedanken — потъвам, вдълбо-
чавам се AJ [вдълбоча се //] в мисли;
(Т auch versunken)
versinnbildlichen <b ///>> »7 символизирам
uv, т, AI. олицетворявам AI [олицетво¬
ря //]
Version [w..J / 17 версия /. вариант т С
die deutsche - dieses Romans немският
превод на този роман
versklaven [..w..] <Ь/Л/>> 17 поробвам AI
[поробя //]. заробвам
Versklavung [..w..]/ I7/.vg заробване п. по¬
робване п
Versjkunst / 14/sg поетическо изкуство;
lehre / 16 метрика f; -maß п 20 Metr
размер т на стиха
versöhnen <b!hhy vt помирявам AI [помиря
//), одобрявам .4/ [сдобря //] (jntdn. mit
[3] някого с); sich [4] ^ помирявам се,
одобрявам се < die Götter - Myth уми-
лоегивявам AI [умилостивя II] бого¬
вете
Versöhnler т 4; приспособенец m; Pol
опортюнйст т
versöhnlerisch adj приспособенчески; Pol
auch опортюнистйчески
Versöhnlertum п 22/sg приспособенчество
п; Pol опортюнйз|ъм (-мът) т
versöhnlich adj (Worte думи) помирйтсл|ен,
-на; (Person човек) auch миролюбйв,
отстъпчйв
Versöhnung / 17/.v# помирение п, одобря¬
ване п
versonnen adj замйслен; (träumerisch) за¬
мечтан
versorgen <b/A6> vt снабдявам А1 [снабдя 11]
(jmdm mit [3] някого с); (Kinder, Kranke
деца, болни) грйжа се uv, II за, гледам
uv, AI О sich [4] selbst грйжа се сам
за себе си; sie sieht sehr versorgt aus тя
изглежда много угрйжена [измъчена]
Versorg|er т 4 който се грйжи за някого;
-ung f 17 снабдяване п (mit [3] с); (Si-
cherunu des Lebensunterhaltes) издръжка
/‘
Versorgungskabel п 23 EI захранващ кабел;
-netz /;.£/ захранваща [електроснаб¬
дителна] мрежа
verspäten, sich [4] <b/ЛА> закъснявам Al
[закъснея Еб] О der Zug hat sich (um) 5
Minuten verspätet влакът закъсня (c) 5
минути: der Zug ist verspätet angekommen
влакът дойде със закъснение
Verspätung / 17 закъснени|е п, -я О der Zug
hat zwei Stunden - влакът йма два часа
закъснение
verspeisen <Ь/7/Л> г/ изяждам AI [из|ям,
-ядеш (-ядох)], (из)консумйрам и\\ i\ AI
versperren <Ь/ЛЛ> vt заключвам AI [заклю¬
ча //]; (Weg път) преграждам AI [пре¬
градя //], затварям А 2 [затворя II] О
das Haus versperrt die Aussicht къщата
пречи на гледката [закрива йзгледа]
verspielen <b//;A> vt проигравам AI [проиг¬
рая £7] (пари, щастие и др.)0 vi bei
jmdm. verspielt haben изгубвам АI [изгу¬
бя /7] нечие благоразположение [дове¬
рие]; der Geiger hat sich einige Male
verspielt цигуларят сбърка на няколко
места; verspieltes Kind игриво дете
verspotten <b/hh) vt подигравам AI [по¬
диграя £7] (jmdm някого), подигравам
cc (jmdm c някого)
versprechen <16b//r6> обещавам AI [обещая
£7] (jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [4\
^ обърквам Al [сбъркам AI] при гово¬
рене; О sich [3] etw. [4] * очаквам uvt А /
нещо (von [3] от); das Wetter verspricht
morgen gut zu sein изглежда, че времето
ще бъде утре хубаво, времето обещава
да бъде утре хубаво; er verspricht sich
von der Arbeit viel Erfolg той очаква от
работата голям успех
Versprechen п 23. Versprechung / 17 обе-
щапи|с /1. -я
versprengen <Ь/ЛА> w разпръсквам А / [раз-
пръскам А1]т разгонвам АI [разгоня 11]
{auch Md)
verspritzen <Ь/ЛЛ) vt (Wasser. Farbe вода.
боя) пръскам uv. AL напръсквам AI
[напръскам А1] О Wasser auf den Hof
- пръскам двора с вола: das Fenster ist
verspritzt прозорецът c напръскан
versprühen <Ь//;Л) vt пръскам uv, Al, напръ¬
сквам АI [напръскам А /], разпръ¬
сквам О ein Mittel gegen Mücken im
Zimmer — напръсквам стаята c препа¬
рат против комари
verspüren <b/ЛЛ) vt усещам Al [усетя //],
чувствувам uv. Al. почувствувам r. AI
verstaatlichen <bflihy vr одържавявам Al
[олържавя //], национализирам </v. v, Al
Verstaatlichung f 17 одържавяване n. на-
шюнализйранс n
verstädtern <b/AA> vt придавам Al [при|
дам, -дадеш (-дадох)] градски характер
[облик]; <b/sn) viпридобивам Al [придо¬
бия Е7] градски характер [облик]
Verstand т l/sg ум т, разсъдък т, инте¬
лект тО den ^ verlieren изгубвам А1
[изгубя //] разсъдъка си; den ~
zusammenneluneo събирам си А1 [събера
си ЕЗ] ума; umg nicht recht bei ~ sein не
съм va c ума си, не съм с всичкия си
(umg); etw. [4] mit ^ tun върша uv, II
нещо разумно [с разум]; umg das geht
über meinen ^ това умът ми не го поби¬
ра; jmdn. um den ~ bringen подлудявам
Al [подлудя II] някого
verstandesmaOig adj разум|ен. -на. логйч|ен.
-на. трезв; интелектуален, -на
Verstandes|mensch т 8 човек /п на здравия
разум: -^schärfe / 16/.rg проницателност
/. прозорлйвост /
verständig adj ум|ен, -на, разум|ен. -на, раз¬
бран (човек)
verständigen <Ь/ЛЛ> V/ уведомявам AI [уве¬
домя II] (jmdn. von etw. [3], über etw. [4]
някого за нещо); sich [4] разбирам
се AI [разбера се ЕЗ] (mit jmdm. с ня¬
кого): iiherir (sich einigen) споразумявам
VERSTÄNDNISLOS 925
сс Л1 [споразумея се £<$] (mit jmdm. Aber
etw. [4] c някого за нешо) C er verstän¬
digte sofort den Direktor той веднага уве¬
доми директора: sie ^ sich auf russisch
те се разбират (с помощта) на руски
език #
Verständigkeit / 1llsg разсъдлйвост / ра¬
зумност Е благоразумие п
Verständigung / 17 уведомяване n; (das
Sichverständigen) разбйране //. комуни¬
кация / (Einigung) разбирателство п.
споразумение nO die - am Telephon war
schlecht трудно се разбрахме по телефо¬
на (нс се чуваше, бучеше); die ^ mit der
taubstummen Frau war schwierig да сс раз¬
бере човек c глухонямата жена беше
мъчно; die ^ der Völker untereinander
разбирателството между народите; es
wurde keine ^ erzielt нс сс стйгна до спо¬
разумение e
Verstftodigungslbereitschaft / П/sg готов¬
ност /за водене на преговори [за спора¬
зумение]; ~ mittel п 23 Ling срсдств|о п,
-а за комуникация [за общуване];
— Politik / П/sg политика /на взаимно
разбирателство
verständlich adj (begreiflich) разбираем, по¬
нятен. -па: (klar) яс|сн. -на. разбран;
' eine ^-е Aussprache ясно произно¬
шение: sich [4] machen говоря uv, 11
ясно и разбрано: jmdm. etw. [4] ^ ma¬
chen изяснявам Al [изясня //] някому
нешо; sein Verhalten ist durchaus - дър¬
жането му с напълно понятно
verständlicherweise adv както сс разбйра от
само себе си, естествено
Verständlichkeit / 17/sg разбираемост / яс¬
нота /
Verständnis // 21 sg разбйране п. усет т.
чувство n (für \4] за) О das erleichtert das
- des Problems това улеснява разбй-
рането на проблема: - für Musik haben
ймам uv, Al чувство [усет] за музика,
разбйрам uv, А1 от музика; bei jmdm.
auf ^ rechnen разчйтам uv. Al на нечие
съчувствие
verständnisinnig adj = verständnisvoll
verständnislos adj който не разбйра [недоу¬
мява] ' jmdn. ^ anschauen гледам uv,
АI някого с недоумение: der klassischen
Literatur gegenüberstehen не разбйрам
Al [разбера ЕЗ] класйческата литера¬
тура
926 VERSTÄNDNISLOSIGKEIT
Verständnislosigkeit / I7/.vg без разбиране,
лйпса / на разбиране [на съчувствие]
verständnisvoll adj с разбиране, със съчув¬
ствие, съчувствен
verstärken <b//i/?> r/ (Mauer, Träger зид,
трегер) укрепявам Al [укрепя //], за¬
здравявам AI [заздравя У У ], подсилвам
А 1 [подсиля //]: (vermehren) подсилвам,
увеличавам AI [увелича //] (постове,
войски и др.): (erhöhen) засйлвам, усйл-
вам {auch El. Radio): sich усилвам се,
засйлвам се О den Druck ^ увеличавам
налягането; der Lautsprecher verstärkt die
Stimme високоговорйтелят усилва гла¬
са; eine elektrisch verstärkte Gitarre ки¬
тара / c усилвател, електрйчсска китара
Verstärker ш 4 Radio. Tech усилвател m;
^ röhre / 16 Radio усилвателна лампа
Verstärkung /17/sg Tech усилване n. засил¬
ване n (на енергия); Arch укрепване n,
заздравяване n; (Vermehrung) увелича¬
ване n; увеличение n; Mil подкрепление
n
verstauben <b/.v/?> vi напрашвам се AI
[напраша се У У], покрйвам се Al [покрйя
се £7] с прах, събирам. Л/ [събера ЕЗ]
прах; ^t adj праш|ен, -на
verstauchen <b/M)> vt Med навяхвам AI
[навехна Е2] О sich [J] die Hand ~ на¬
вяхвам си ръката
Verstauchung} 17 Med навяхване п
verstauen <Ь/ЛЛ) vt помествам А1 [по¬
местя //], намествам, смествам (in [3]
в) (за багаж и др.) О das Gepäck im
Wagen — намествам багажа в колата
Versteck п 20 скривалиш|е п, -а О *^(еп)
spielen играя мг, £7 на крйеница (auch
ühertr)
verstecken <Ь///Л> vt крйя мг. £7. скрйвам
АI [скрйя £7] (etw. [4] vor jmdm. нещо
от някого) (auch ühertr): sich [4] ~~ крйя
сс, скрйвам се (vor [3] от) О sich [4\ hinter
jmdm. od etw. [i] - скрйвам се зад ня¬
кого od нещо (auch ühertr): der Brief hatte
sich unter anderen Papieren versteckt пис¬
мото се беше забутало между другите
книжа: ühertr umg neben [vor] ihm kannst
du dich - c него не можеш да се мериш;
(t auch versteckt)
Versteckspiel n 20 криенйца / (игра)
versteckt adj скрит: Med латент|ен, -на O
- er Platz скрйшно място; ^e Reserven
скрйти резерви: sich [4] ^ halten крйя
се мг. £7
verstehen <b, verstand, verstanden/ЛА) vt
разбирам Al [разбера £3]; (können) зная
od знам £ ohne Aorist умея мг, £6; sich
[4] ^ разбирам cc (mit jmdm. c някого)
sich [4] auf etw. [3] ^ разбирам от нещо
O er konnte jedes Wort ^ той можа да
разбере всяка дума; sie versteht es, mit
Kindern umzugehen тя умее да се оправя
с деца; keinen Spaß - не разбирам от
шега: das versteht sich von selbst! това се
разбира от само себе си; sie gab ihm zu
daß... тя му даде да разбере, че...,
тя му намекна, че...; er konnte sich nicht
dazu das zu tun той не можа да се
реши, да направи това
verst^fen <Ь/ЛА> vt (Kragen яка) подпла-
тявам AI [подплатя II] (с по-твърд
плат); (Brücke, Mauer, Decke мост, зид,
покрив) укрепявам AI [укрепя //], под¬
силвам AI [подсиля /У], подпйрам AI
[под|пра £ (-прях)]; sich [4] - (Gelenke
става) схващам се AI [схвана се £2],
вдървявам се AI [вдървя се //]; ühertr
настоявам AI [настоя //], упорствувам
мг. AI (auf etw. [4] за нещо), държа мг.
13 упорйто (auf etw. [4] на нещо)
versteigern sich [4] <23Ь/ЛЛ>: ühertr sich [4]
dazu etw. zu behaupten осмелявам се
AI [осмеля се //], дръзвам AI [дръзна
£2], стйгам AI [стйгна £2J дотам, да
твърдя
Versteigerer т 4 лице, което провежда пуб¬
лична продажба, аукционйст т
versteigern <b/AA> vt продавам AI
[про|дам, -дадеш (-дадох) на тьрг
Versteigerung / 17 тьрг (-ът) т, -ове О
eine öffentliche - публичен търг
verst£iner[n <Ь/атт> г/ вкаменявам се AI
[вкаменя се //]; ^t adj вкаменен (auch
ühertr)
Versteuerung / 17 вкаменяване n; (ver¬
steinertes Lebewesen) вкаменелост /
verstellbar adj Tech подвйж|ен, -на; (regu¬
lierbar) който може да се регулйра [на¬
стройва] <0 ein Sessel mit —er Rücken¬
lehne кресло n c подвижна облегалка
verstellen <b/AA> vt (umstellen) премествам
Al [преместя /У], измествам, размес¬
твам; (anders einstellen) нагласявам AI
[наглася /У], регулйрам мг. v, AI (блен¬
да, микроскоп, лекарски стол и др.);
(versperren) преграждам AI [преградя
II] (път и др.) (mit etw. [3] с нещо); ühertr
(Handschrift, Stimme почерк, глас) про¬
меням А2 [променя УУ], преправям А2
[преправя //]; sich [4] — преструвам се
АI [престоря се //] О der Neubau verstellt
uns die Aussicht auf den Park новата сгра¬
да ни закрива изгледа към парка
Verstellung / 17/sg разместване л. премес¬
тване л: регулиране п: преструване л;
преструвка /, престореност /
versteuern <b/AA> vt плащам AI [платя /I]
данък (etw. [4] за нещо)
Versteuerung / 17jsg плащане л данък (von
1Ц за)
versagen aclj стран|ен, -на, екстрава-
1цнг1ен. -на. прекаден
verstimmen <b/AA) vt übertr разстройвам А1
[разстроя //] (jmdn. някого), развалям
А 2 [разваля II] настроението (jmdn. на
някого); adj в лошо настроение, раз¬
строен; раздразнен; (Magen стомах) ле¬
ко разстроен; Mus разстроен (инстру¬
мент); (Klavier пиано) дезакордйран
Vcrstjmmung / Misg übern лошо настрое¬
ние, досада /
verstockt adj упорит, твърдоглав, корав,
закоравял*
verstohlen adj скрит. та|ен, -йна (поглед,
знак) < jmdn. - anschauen поглеждам
А / [погледна Е2\ някого скришом [скри¬
то]
verstopfen <b//;A> vt запушвам AI [запуша
//]. задръствам AI [задръстя //] (etw.
[4\ mit [J] нещо с) О die Straße [der Aus¬
gang] ist verstopft улицата [изходът] е
задръстен; verstopft sein Med запечен
съм v«. имам мг. АI запек [констипация]
Verstopfung / 17 запушване «, Verk за¬
дръстване п. Med запек т, констипация
/ ' -
verstorben adj умрял*, починал О meine
^е Mutter покойната ми майка; sie ist
vor 3 Jahren - тя почина преди три
години
Verstorbene /н 7+ покойни|к т, -ци; / 19
покойница /
verstört adj разстроен, объркан, уплашен
Verstörtheit / 11 Lsg обърканост /. уплаха
/‘ '
Verstoß т 2 простъпки /(gegen [4] спрямо).
нарушсни|с п, -я (gegen \4] на)
verstoßen <34b//»A) vt изгонвам AI [изгоня
II], изпъждам AI [изпъдя II] (jmdn. aus
[3] някого от); vi нарушавам AI [наруша
//], престъпвам AI [престъпя //] (gegen
etw. [4] нещо) (закон и др.)
verstreben <Ь/ЛА> vt Arch уейлвам AI [уси¬
ля //]. укрепвам AI [укрепя //]. затягам
АI [затегна Е2\ с наклонена връзка [с
косо поставени подпори, паАнти]
VERSUCHSANSTALT 927
verstreichen <21Ь/тл> vi (Zeit време) ми¬
навам AI [мина Е2]. изминавам; <21Ъ/
Itby vt размазвам AI [размажа Е4\ (боя
и др.); (Mauerriß пукнатина в стена) за¬
мазвам
verstauen <b/A6) vt разпръсвам AI [раз¬
пръсна Е2], разпилявам AI [разпилея
£б]; (versehentlich Zucker ~) разсипвам
AI [разсипя Е4\ (захар и др.)
verstricken <b/AA) vt (Garn) изплйтам Al
[изплета EI] (цялата прежда); übertr за¬
плитам, забърквам AI [забъркам AI]
(jmdn. in [4]някого в); sich [4\ — сбърквам
плетката; übertr заплитам се. забърквам
се (in [4] в)
verstümmeln (b//iA> vt (Person човек) оса¬
катявам AI [осакатя //], обезобразявам
AI [обезобразя //] О eine verstümmelte
Leiche обезобразен труп; ein verstüm¬
melter Text осакатен текст (при съкра¬
щаване)
Verstümmelung /' 17 осакатяване п: обе¬
зобразяване л
verstummen <b/s»y vi (vor Schreck) онемя¬
вам AI [онемея Еб], занемя вам. млък¬
вам AI [млъкна £2], замлъквам: (Musik.
Lärm музика, шум) епйрам AI [спра Е
(спрях)], заглъхвам А1 [заглъхна Е2\
Versuch т I опит т; (Experiment) опит т.
експеримент; Tech проба / </ einen -*■
machen [anstellen] правя uv. II опит.
опитвам Al (опитам >4/]; Cher», Phys
правя опит, експериментирам uv, v, AI:
es kommt auf den - an важно е да опйта
човек
versuchen (b/AA> vt опйтвам AI [опйтам
AI\, (Speise. Getränk ястие, напитка)
опйтвам. вкусвам AI [вкуся //]; изку¬
шавам AI [изкуша II] (jmdn. някого);
sich [4] - опйтвам се (io [3] да постигна
нещо в), залавям се А2 (заловя се //]
(in [J] с) С sich [4] im Malen опйтвам
се да рисувам; ich fühle mich versucht,
ihm die Wahrheit zu sagen изкушавам cc
[иска ми cc] да му кажа йстината
Versucher л? 4 Rel изкуейтел п
Versuchsanstalt / 17 научноизследовател¬
ски институт; ~arbeit / 17 експеримен¬
тална работа; -~ballon [..1б:п] т 6 od
[..lo:i)] т 1 Meteor сонда f: —feld л 21
Ländw опитно поле; ->-flug m 2 изпитате¬
лен полет; ~ gelinde п 23 ядрен полигон
928 VERSUCHSWEISE
m: - kaninchen n 23 опитно зайче (auch
übertr): ^modell n 20* Tech пробен мо¬
дел, прототип л. -ове; ^регеоп/17 лице,
с което сс провежда тест [експеримент]:
^reaktor т 9а опитен реактор; ^ reihe/
16 серия/от опити: ^Station 17 опитна
станция; -^strecke /16 Kfz опитно трасе;
^tier /1 20 опитно животно
versuchsweise adv за опит. пробно
Versuchs|werkstatt / 17 (pl ..Stätten) експе¬
римента, ich цех: - Wirtschaft /17 опитно
стопанство, опитна база
Versuchung/ 17 изкушение nt съблазън/ О
der - erliegen поддавам сс AI [под|дам
сс, -дадеш сс (-дадох се)] на изкушение¬
то; in — kommen [geraten] изкушавам се
AI [изкуша се //]. поддавам се на изку¬
шение; der - widerstehen устоявам А1
[устоя 12] на изкушението
versumpfen <b'.\//> п превръщам се AI [пре-
иьрна се Е2\ в мочурите [блато], бла-
1ясвам AI [блатясам AI]: ühertr umg
пропадам AI [пропадна Е2] О umg er
ist diese Nacht wieder versumpft той npo-
1уля и 1ази нош
versumpft adj блатясал, заблатен
versündigen, sich [4] <b//iA> извършвам AI
[извърша //] грях [престъпление] (an
jmdm. oü etw. [J] спрямо някого ocl нещо),
провинявам се [провиня се //] (an jmdm.
пред някого)
versunken adj потънал; ühertr auch вдъл-
бочен. вглъбен (in [4] в); (Т auch versin¬
ken)
versüßen <b/AA) vt подслаждам Al [под¬
сладя II] (auch ühertr)
vertagen <b/AA> vt отлагам AI [отложа /7],
отсрочвам AI [отсроча //] (auf [4] за);
sich 7* отлага се 3. Perx (auf [4] за)
Vertagung / l7/.\g отлагане n (auf [4] за)
vertändeln <b/AA> vt (Zeit време) губя u\\
II, изгубвам Al [изгубя //], пилея uv,
£6. пропилявам AI [пропилея £6]; (Geld
пари) пилея, пропилявам, прахосвам AI
[прахосам AI]
vertäuen <b//iA> vt Mar (Schiff кораб) за¬
вързвам AI [завържа E4] за пристан
vertauschen <b/А6) vt разменям A2 [разменя
iT] (mit etw. [3] c нещо); (verwechseln)
сменям A2 [сменя//] по погрешка О
jmd. hat mir meinen Hut vertauscht някой
ми е сменил шапката
vertausendfachen <b/AA> vt увеличавам AI
[увелича II] хилядократно
vereidigen <b/AA> vt защищавам А1 [защитя
//] {auch Jur, übertr); Mil auch браня uv,
II, отбранявам Al [отбраня II] sich [4]
~~ защищавам се, браня се, отбранявам
се О eine Dissertation öffentlich ~ защи¬
щавам дисертация публично; Sp seinen
Titel ^ боря се uv, II да запазя титлата
си
Verte|dig|er т 4 защйтни|к тш -ци, auch Jur,
Sp; — ung / 17/sg защита /, auch Jur, Sp
Verteidigungsanlagen pl отбранителни съ¬
оръжения pl: ^ bereitschaft / 17/sg го¬
товност /за отбрана; ~ krieg m l отбра-
нйтелна война; -~linie [..nia]/ 16 отбра¬
ни! елна линия; minister т 4 минйст|ър
т, -ри на отбраната; ^ rede / 16 Jur за-
шйта/, пледоария /* ^ Stellung / 17 Mil
отбранйтелна позйция
verteilen <b/AA> vt разпределям А2 [раз¬
пределя //] (unter [4] между); (Rolle,
Geld роля, пари) auch раздавам AJ
[раз|дам, -дадеш (-дадох)]; sich [4]
разпределям се; пръсвам се АI [пръсна
се Е2] (im [3]ч über [4] из, по) (градина,
площади и др.) О die Menschen verteilten
sich über den ganzen Platz хората се пръс¬
наха по целия площад; die Karten —
раздавам картите (за игра); mit verteilten
Rollen с разпределени роли
Verteiler т 4 човек т, който разпределя
[раздава] (нещо: позиви и др.); Teck, Kfz
разпределител т; El разпределително
табло; ^ung / 17/sg разпределяне п;
разпределение п: раздаване п
Verteilungs|avilage f 16 El разпределйтелна
уредба, разпределйтелно устройство;
•~kabel п 23 El разпределителен кабел;
^netz п 20 El разпределйтелна мрежа;
^Schlüssel т 4 El разпределителен
ключ; ^Spannung /17 El напрежение п
на разпределителната мрежа; System
п 20* El разпределйтелна система, сис¬
тема/на разпределение; ^tafel / 16 El
разпределйтелно табло
verteuern <b/AA> vt оскъпявам А1 [оскъпя
/7], повишавам AI [повиша //] цената;
sich — оскъпявам се; поскъпвам АI [по¬
скъпна Е2] О der Zoll verteuert die
Importwaren митото оскъпява вносните
стоки; die Lebensmittel haben sich
verteuert хранителните продукти по¬
скъпнаха
Verteuerung j оскъпяване n; поскъпване
n: повишаване n на цените
verteufelt I. adj umg дяволски O eine
- e Lage дяволско положение; II. adv
umg дяволски, адски O — schwer дя¬
волски [адски] трудно
vertiefen <b//r/>> vt правя uv. II. напра-
вям А2 [направя II] по-дълбок; (Graben
ров) изкопавам А1 [изкопая Е7] по-дъл¬
боко; (Loch дупка) издълбавам AI [из¬
дълбая £7] по-дълбоко; (Kenntnisse зна¬
ния) задълбочавам AI [задълбоча II],
углъбявам AI [углъбя //]; (Eindruck впе¬
чатление) усилвам AI [усиля //]. засил¬
вам; sich \4] - ставам AI [стана Е2]
по-дълбок; ühertr задълбочавам се,
идълбочавам се (in [4] в) О die Jahre
vertieften die Runzeln in ihrem Gesicht го¬
дините набраздйха лицето й по-дълбо¬
ко; eine vertiefte Stelle вдлъбнато [хлът¬
нало] място
Vertiefung f 17 вдлъбнатина f: ühertr за¬
дълбочаване я. вглъбяване п: углъбе-
ност /
vertiert adj брутал|ен. -на, жесток, оско-
гял*
vertikal [w..] adj вертикален, -на
Vertikale [w..] f 16 Math вертикала f
Vertikal|ebene |w..] f 16 вертикална пло¬
скост; -schnitt m I вертикален разрез;
профил m
vertagen <b/7f/>) vi унищожавам AI [уни¬
щожа //]. изтребвам AI [изтребя //];
(Unkraut бурен) изкоренявам AI [из¬
кореня //]; umg scherzh (aufessen) излап¬
вам AI [излапам AI], изгълтвам AI
[изгълтам Al]
vertippen, sich [4] <b//>/>) правя uw II. на¬
правим .42 [направя II] грешка, сбьр-
квам AI [сбъркам AI] при нйсанс на
пишеща машина
vertuen <b//»A) vt Mus пйша uv. Е4 . напис¬
вам АI напиша Е4 музика (etw. [4] към
нещо), композирам mv, т, AI по гекст;
Film озвучавам AI [озвуча 13] _
Vertonung/ 17 Mus написване и на музика
към либрето [стихотворение]; Film озву¬
чаване п
Vertrag т 2 договор т О einen - schlieBen
[brechen] сключвам AI [сключа //]. на¬
рушавам AI [наруша //] договор; laut
- по договор .
vertragen <.4b/hb) vt (ertragen) понасям A2
[понеса EI\. (aushalten) издържам А!
[издържа /}] (etw. [4] на нещо): sich [4]
— разбирам се А! [разбера се £J], по-
гаждам се АI [погодя се //] (umg) (mit
jmdm. с някого); (passen) подхождам мг.
VERTRAUEN 929
AI (mit etw. [J] на. къмС KSIte [Hitze]
nicht — können не мога uv, -жеш (-жах)
да издържам на студ [горещина], не мо¬
га да понасям студ [горещина]; keine
Kritik - не понасям, не търпя uv, 12
крйтика; keinen Spaß - не разбйрам от
шега; die Sache verträgt keinen Aufschub
работата не търпи отлагане; diese
Farben - sich schlecht miteinander тези
цветове не си подхождат; diese Äußerung
verträgt sich nicht mit seinen Ansichten то¬
ва изказване е в разрез [е нссъвместймо]
с неговите схващания
vertraglich I. adj договор|ен. -на, с [чрез]
договор; С — е Verpflichtungen договор¬
ни задължения: И. adv по [с] договор
С - gesichert гарантиран с договор
verträglich I. adj (Person човек) дружелю¬
бен. -на. обшйтсл|ен. -на, сговорчйв;
(Sache нещо) поносим С leicht [schwer]
-е Speisen лесно [трудно] смилаеми
хранй
Verträglichkeit f 17lsg (Person) обшйтсл-
ност f. дружелюбие п. сговорчйвост [:
(Sache) поносймост /
Vertrags|absch!uß т 2 сключване п на до¬
говор: - bedingungen pl лбюворпи усло¬
вия: -bruch т 2 нарушени|с п. -я на
JÖIовор
vertragsbrüchig adj които с нарушйл до-
ювор < - werden нарушавам AI [на¬
руша //] договор
vertragsgebunden adj обвързан с договор
vertragsmäßig I. adj д6говор)сн. -на: II. adv
по договор, съгласно с договора
Vertragspartner т 4 договаряща страна;
-recht я 20 договорно право: -strafe
f 16 санкции pl при неустойка: -treue
I I6..vg спазване п на договор;
vertragswidrig adj който е в разрез с до¬
говора. неотговарящ на договора
vertrauen <Ь7гЛ> vi ймам uw AI доверие,
(jmdm. в някого): осланям се А2 [ослоня
сс //]. доверявам сс AI [доверя сс //].
разчитам мг. АI (auf jmdn. od etw. [<] на
някого ad пешо)
Vertrauen п 23 xg доверие д (auf [4] в. zu
[J] в. към. на) < jmdm. - schenken оказ¬
вам AI [окажа Е4] някому доверие:
jmds. - genießen радвам се мг. AI на
нечие доверие: im - (gesagt) между нас
казано, im - darauf, daß ... с надеждата
54 Н«мгк1м*ь.и./1[чжм речник
930 VERTRAUENERWECKEND
че..., разчитайки [уповавайки се] на то¬
ва, че ...
vertrauenerweckend adj вдъхващ доверие
Vertrauensbeweis т I доказателство п за
[признак т на] доверие
Vertrauensbruch т 2/sg злоупотреба / с до¬
верието С ^ begehen злоупотребявам
AI [злоупотребя II] с доверието
Vertrauensfrage / 16 Pari въпрос т на
доверие
Vertrauensmann m 3 (pl auch ..leute) до¬
верено лице; отговорни|к т, -ци О er
wurde zum >- der Gewerkschaftsgruppe
gewählt той беше избран за отговорник
на профгрупата
Vertrauenslperson / 17 доверено ли¬
це;sache / 16 въпрос т на доверие
vertrauensselig adj доверчив, лековер|ен,
-на
Vertr^uensjseligkeit / \ljsg доверчйвост f;
лсковерис п; ^Stellung / 17 отговорен
пост, отговорна служба
vertrauensvoll adj изпълнен с доверие, до-
верчйв О eine ^ е Zusammenarbeit почи¬
ваща на взаимно доверие съвместна ра¬
бота
Vertrauensvotum [..w..] п 28 od 29 Pari гла¬
суване п [вот т] на доверие
vertrauenswürdig adj досто|ен, -на за до¬
верие
vertraulich adj (persönlich) задушев|ен, ин¬
тимен, -на, дружески; (geheim) поверй-
тел|ен. -на; секретен, -наО eine
Mitteilung поверйтелно съобщение; eine
Sitzung закрйто заседание; streng ~!
строго поверйтелно!
Vertraulichkeit / 17 задушевност f; ин¬
тимност/. фамилиарност f; (Diskretion)
секретност / О seine ^ ärgert mich не¬
говата фамилиарност [неговото интйм-
ничене] ме ядосва; die Frage ist mit aller
- zu behandeln въпросът трябва да се
разгледа при запазване на пълна тайна
verträumten <Ь/Л/>> vt прекарвам AI [прека¬
рам AI] в мечти; губя w»\ II. изгубвам
AI [изгубя II] времето си в блянове; -t
adj замечтан, мечтател|ен, -на, унесен в
мечти, бленуващ О ein ^ег Ort тйхо
[ИДИЛЙЧНО] хМЯСТО
vertraut adj блйз|ък, -ка, интйм|ен, -на,
приятелски; (bekannt) познат; запознат
(mit [3] с)0 ^е Gegend позната мест¬
ност; sich [4] mit etw. [3] - machen запо¬
знавам се АI [запозная се Е7] отблйзо с
нещо; mit jvndm. — werden сприятелявам
се AI [сприятеля се //], ставам AI [стана
Е2] блйз|ък, -ка с някого
Vertraute т 7+ близък [интимен] при¬
ятел, доверено лице; / 19 близка [ин¬
тимна] приятелка
Vertrautheit / 17 интимност /, близост /;
осведоменост / (mit [5] върху), основно
познаване (mit [3 ]на)
vertreiben <23Ь/ЛА) W прогонвам AI [про¬
гоня II]. изгонвам, пропъждам AI [про¬
пъдя II] (jntdn. od etw. [4] aus [3] някого
od нещо от); (Waren стоки) пласирам
mi\ г, AI, продавам AI [про|дам, -дадеш
(-дадох)] О die Fliegen — изпъждам
мухите; der Wind vertreibt die Wolken
вятърът разнася облаците; seine Zeit mit
etw. [J] ^ убивам AI [убйя E7] времето
си c нещо
Vertreibung / 17 прогонване nt изгонване
n, изпъждане n; Hdl пласмент m, про¬
дажба f
vertretbar adj оправдан, приемлив, допус¬
тим, защитим, който може да се под¬
държа (за проект, схващане, мерки и
ДР)
vertreten <15Ь/Л/>> vt (dienstlich) замествам
AI [заместя II] (служебно); Pol, Wirtsch
представлявам uv, AI, представям A2
[представя //] (правителство, фирма):
(eintreten für) поддържам AI, за-
сгъпвам AI [застъпя II]. защищавам AI
[защитя //] (права, мнение) О jvndm. den
Weg - препречвам AI [препреча II]
някому пътя; die Absätze ~ изтърквам
си А1 [изтъркам си AI] токовете; sich
[3] die Beine ^ поразтъпквам се AI [по-
разтъпча се //]; sich [J] den Fuß ^ на-
вяхвам си AI [навехна си Е2] крака;
- sein представен съм va, застъпен съм
(в книга и др.)
Vertreter т 4 (Stellvertreter) заместни|к т, -
ци; Pol, Wirtsch представител т; (Ver¬
teidiger) застъпни|к /и, -ци. защитник
т. -ци (на идеи, учение и др.)
Vertretung / 17 заместване п; (einer Firma)
представителство п; (Delegation) деле¬
гация; (Eintreten für etw.) застъпване п,
отстояване п (на идея и др.) <0 in
Abk i.V. изпълняващ длъжност, в ка¬
чеството на заместник
vertretungsweise adv в качеството на за¬
местник, като заместник О ^ eine
Unterrichtsstunde geben замествам Al
[заместя II] някого за един учебен час
Vertqfb т I jsg Hdl пласиране п, пласмент
т, продажба/’ (—s|abteilung) отдел т
Пласмент О ~ von Büchern разпро¬
странение л на книги
Vertriebene т Тг изгонен ш, прокуден ш;
изгнани|к ш. -ци; / 19 изгонена / про¬
кудена /• изгнаници /
Vertriebsrecht л 20 Hdl право я на про¬
дажба [на разпространение] на стоки
vertrinken <27Ь/ЛА> п пропивам А1 [про¬
пия £7] (имот, средства) О übertr umg
er vertrank seinen Kummer той удави мъ¬
ката си във вино
vertrocknen <b/.ти) W изсъхвам А1 [изсъхна
Е2]: (Quelle извор) пресъхвам О übertr
umg ein vertrockneter Mensch сух [закос¬
тенял*] човек
vertrödeln <b/АА> vt: die Zeit - пилея uv,
£6. пропилявам AI [пропилея £б] вре¬
мето си
vertrösten <b//>6) vt залъгвам Al [залъжа
E4\ c обещания O jmdn. auf später ~
утешавам Al [утеша II], залъгвам ня¬
кого c обещание, не ще изпълня жела¬
нието му по-късно
vertrusten [..trastan] <Ь/ЛА> vt образувам uv,
Al тръст
vertun <38b//j/>> vt пилея uv. £б, пропиля¬
вам Al [пропилея £6]. прахосвам Al
[прахосам Al] (време, пари и др.) О
die Mühe war vertan усилията бяха на¬
празни
vertuschen <Ь/ЛЛ> vt потулвам Al [потуля
//]; замазвам А! [замажа Е4\ {umg) (etw,
[4] пешо)
verübeln <b//»/>> vt сърдя се uv, 11. разсър-
двам ct Al [разсърдя се II] (jmdm. etw.
[4] някому за нещо)
verüben <b/ЛЛ> vt извършвам А! [извърша
II] (престъпление, кражба и др.)
verulken <bihb) vt umg присмйвам се Al
[присмея се £б] на. вземам А1 [взема
£ (взех)] на подбив
verunglimpfen <Ь/ЛА) vt хуля uv, II. охул¬
вам А1 [охуля //]. очерням А2 [очерня
verunglücken <b/.rn> vi претърпявам Al
[претърпя 12] злополука [катастрофа],
катастрофирам uv. v. Al; übertr umg
(нещо) претърпява неуспех О tödlich
- загивам Al [загина Е2] при злопо¬
лука: ein verunglückter Abend злополучна
вечер
Verunglückte ml* катастрофйрал in. no-
VERVOLLSTÄNDIGUNG 931
страдал m (при злополука); /19 катаст¬
рофирала / пострадала / (при злополу¬
ка)
verunkrauten <Ь/$л> vi буренясвам AI [бу-
ренясам AI]
verunreinigen <b/AA> vr замърсявам AI [за¬
мърся II] (вода, въздух и др.)
Verunreinigung / 17 замърсяване л
verunstalten <Ь/ЛА> vt (entstellen) обезоб¬
разявам Al [обезобразя II]; (häßlich
machen) загрозявам AI [загрозя II]
Verunstaltung f 17 обезобразяване n. за¬
грозяване и
veruntreuen <b/ЛА> vt злоупотребявам Al
[злоупотребя //], присвоявам Al [при¬
своя II]. обсебвам AI [обсебя II] (пари
и лр.)
Veruntreuung / 17 злоупотреба/, присвоя¬
ване п
verunzieren (Ъ/hb) vt загрозявам Al [за¬
грозя //]
verursachen <b//;/>> vt причинявам Al [при¬
чиня //]; (Arbeit. Schwierigkeiten работа,
трудности) създавам AI [съз|дам. -да¬
деш (-дадох)]; (Skandal. Panik скандал,
паники) предизвиквам AI [предизвйкам
А/ ]
verurteilen <Ь/ЛА> vt осъждам А1 [осъдя II]
(jmdn. zu [_?] някого на) (auch übertr)
Verurteilte ш?+ осъден m; f 19 осъдена/
- ung / 17 осъждане п
vervielfachen (b/ЛЬ) vt увеличавам А1
[увелича //] многократно: Math умно¬
жавам А1 [умножа //]
vervielfältigen <b//;/>> vt размножавам А1
[размножа //]
Vervielfältigung / 17 размножаване п. из¬
важдане п на копия
Vervi^lfältigungsjapparat m I копйрна ма¬
шина -verfahren п 23 способ m [метод
/л] за вадене на копия
vervierfachen <Ь//Ф> vt учетворявам А1
[учетворя //]
vervollkommnen <b//iö) vt усъвършекству-
вам uv, г. Al: sich [d] — усъвършен-
ствувам се (in [i] в)
Vervpllkommnung / \ljsg усъвършенству-
ване п
vervollständigen <Ь/Лй> vt допълвам А1
[допълня II]. попълвам; комплектувам
uv, .41
Vervollständigung / 17 допълване п. попъл¬
ване л. комплектуване л
932 VERWACHSEN
‘verwachsen <4Ь/л//> vi сраствам се AI
[срастна се Е2 od сраста се £/]; ühertr
auch свързвам се AI [свържа се Е4\ не¬
разривно (mit [3] с); (Wunde рана) за¬
раствам AI [зарасна £2], затварям се
А2 [затворя се /]; (durch Unkraut) об-
раствам AI [обрасна Е2 о<1 обраста Е!)
(с б>рени); <4Ь/ЛА> vt: шщ das Kind hat
den Mantel - палтото омаля [стана
малко] на детето
Verwachsen adj сраснат (auch ühertr);
(bucklig) гърбав, изкривен: (Weg, Feld
път, поле) обрас|ъл, -ла (с бурени)
Verwachsung/ 17 срастване п; изкривяване
п: (Wunde) зарастване п
verwackeln <b/7/A) vt Phot: das Bild ist ver¬
wackelt снимката е неясна [размазана]
(защо го апаратът с мръднал)
verwahren <Ь7/А) vt съхранявам AI [съ¬
храня //], пазя uv. II: sich [4] — про-
зестйрам uv, \\ AI, възразявам AI [въз¬
разя II] (gegen [4] против)
verwahrlosen <b/.m> iv добивам AI [добия
Е7] занемарен [изпаднал] вид; занема-
рявам се AI [занемаря се /7], напускам
се AI [напусна се Е2]\ (herunterkommen)
пропадам AI [пропадна Е2] О die Kinder
[die Wohnung] - lassen занемарявам де¬
цата [жйлището]; ein verwahrloster Gar¬
ten занемарена [запустяла] градина; ein
verwahrlostes Kind изоставено [занема¬
рено] дете
Verwahrung / 17/лд съхранение п; ühertr
протест т С etw. [4] in - geben давам
AI [дам. дадеш (-дадох)] нещо на съ¬
хранение; jmdn. in - nehmen задържам
AI [задържа /2], арестувам uv, vt Al
някого; - einlegen gegen [4] протестирам
uv, i\ AI, възразявам А! [възразя /7]
против
verwaist adj осиротял*; ühertr запустял*,
самот|ен, -на С das Kind ist verwaist де¬
тето остана сираче; ein -es Haus не-
обитавана [безлюдна, запустяла] къща
verwalten <Ь/ЛЛ> vt управлявам uv, AI, ръ¬
ководя ш\ II; (Amt служба) завеждам
и\\ АI: (Gelder пари) разпореждам се А1
[разпоредя се //] с; (Besitz имот) управ¬
лявам
Verwalter т 4 управител т, администра¬
тор т: -ung / 17 администрация /
управление п, управа /
Verwaltungsjapparat т I администратйвен
апарат; -angestellte т 7+ администра¬
тивен служител: / 19 административна
служителка; -behörde/ 16 администра-
тйвно учреждение; —urgan п 20* адми¬
нистратйвен орган; -recht т 20/.V# ад-
министратйвно право; -strafe / 16 ад-
I министратйвно наказание
Verwaltungsweg т I: auf dem -е по ад¬
министратйвен път
verwandeln <Ь/ЛЛ> vt превръщам AI [пре¬
върна £2], трансформйрам uv, v, AI (in
[4] в); (andern) променям A2 [променя
//], преобразявам AI [преобразя /7]; sich
[4] — променям се; превръщам се (in
[4]. zu [2] в) </ die Arbeit hatte ihn ganz
verwandelt трудът го беше напълно про¬
менил
Verwandlung / 17 превръщане п, трансфор¬
миране /?; трансформация /; преобра¬
зявано п: промяна* /; Theat смяна / на
декор
verwandt adj (Person човек) родствен; (Er¬
scheinungen, Sprachen, chemische Stoffe
явления, езици, химически вещества)
сроден, -на; (ähnlich) блйз|ък, -ка, по-
доб|сн. -на С mit jmdm. nahe [entfernt]
- sein близък [далечен] роднйна съм va
с някого; wir sind miteinander — ние сме
поднйни; —е Sprachen сродни езици
Verwandte т 7+ роднйна т. сродни|к т,
-ци;/19 роднйна/. сродница/С ein -er
von mir едйн мой роднйна [сродник]:
eine -е von mir една моя роднйна [срод¬
ница]
Verwandtschaft / \ljsg роднйнство п,
родство п: (alle Verwandten) целият род,
вейчки роднини; ühertr сродство п, бли¬
зост / О sie hat eine große - тя има мно¬
го роднини; родът й е голям
verwandtschaftlich adj родствен, роднйнски
Verwandtschaftsgrad т I степен / на род¬
ство
verwarnen <Ь/ЛА> г/ предупреждавам А1
[предупредя //]
Verwarnung / 17 строго предупреждение
verwaschen adj (Kleidungsstück дреха) избе¬
лял* (от пране); (Farbe цвяг) изблед¬
нял*; ühertr неяс|ен, -на, мъгляв (за
представа, формулировка и др.)
verwässern <b/AA>'w разводнявам Al [раз¬
водня //], auch ühertr; разредявам AI od
разреждам AI [разредя /7} (супа)
verweben <!4b//iA, auch b/ЛА) W (Garn) из-
тъкавам AI [изтъ|ка, -чеш (-ках)] (ця¬
лата прежда); втъкавам (in etw. [4] в
нещо); ühertr (verflechten) вплйтам Al
[вплета El]: (eng verbinden) преплитам,
свързвам А / [cBipxca Е4]
verwechseln <b/AA> vt обърквам АI [сбъркам
AI] (jmdn. mit jmdm. някого c някой
друг); сменявам AI od сменям А2 [сме¬
ня //] по погрешка (etw. [4] mit etw. [i]
anderem нещо c нещо друго): iihertr
смесвам Al [смеся II] (понятия и др.)
О ich habe sie mit ihrer Schwester
verwechselt взех я за сестра й; sie sehen
sich zum Verwechseln ähnlich те си прилй-
чат поразйтелно [като две капки вода]
Verwechslung / 17 (Vertauschung) смесване
п. (Versehen) объркване п. объркване п.
грешка f О die — zweier Dinge смесва¬
нето на две неща; eine — wäre nicht
möglich не е възможно да се сбърка,
всяка грешка с изключена
verwegen udj смел неустрашим, дързък.
дръзка
Verwegenheit / 17i\g смелост /. нсустра-
шимост /. дързост /
verwehen <b//iA> vt (Spuren следи) залича¬
вам АI [залича //) (за вятър), затрупвам
А /[затрупам Л7](за сняг);(Blätter листа)
отнасям А2 [отнеса £7]. отвявам AI [от¬
вея £б]; (Wolken облаци) разнасям А2
[разнеса £7]; <b/.w> г/( Worte думи) отли¬
там AI [отлетя 12]. (Zorn. Kummer гняв,
скръб) отминавам AI [отмина Е2] С
von Schnee verweht sein затрупан съм rа
от сняг
verwehren <Ь/Л/>> vt забранявам AI [забра¬
ня //], не разрешавам AI [не разреша
//] (Jmdm. etw. [4\ някому нещо)
verweichlichen <b/ЛА> п изнежвам А1 (изне-
жа //]: <Ь/ли> vi изнежвам се
Verweichlichung f \ljsg изнежване п
venvejgern <b//ift> vt отказвам AI [откажа
E4] (jmdm. etw. \4] някому нещо);
(Auskunft. Ausssagc vor Gericht сведе¬
ния. показания) отказвам да дамО
jmdm. den Gehorsam - отказвам да се
подчиня на някого
Verweigerung / 17/sg отказ т
Verwejgerungsfall т 2: im — в случай на от¬
каз
verwegen <Ь/АЛ> vt geh (in der Stadt) преби¬
вавам uv, AI. оставам AI [остана E2\,
спирам АI [спра Е (спрях)] (за известно
време в град и др.); sich [4] — спирам
се; (zu lange) застоявам се АI [застоя се
£2] О sein Blick verweilte auf ihr погле¬
дът му се спря дълго на нея: bei einer
Sache ~ занимавам се AI [занимая се
£7] продължително време с пешо
VERWENDUNG 933
verweint adj (Augen очи) зачервен [подут,
подпухнал] от плач
Verweis т I (Rüge) забележка /. мъмрен|е
т. -ия. порицани|е п. -я. укор т; (Hin¬
weis) препратка / О jmdm. einen — er¬
teilen правя, направям А2 [направя II]
uv. II някому забележка, MiMpa uv. Е4.
укорявам AI [укоря И] някого
verwejsen <23Ь/ЛЛ> vt (rügen) правя uv. II,
направям А2 направя II забележка,
мъмря uv. Е4. укорявам AI [укоря //].
порицавам AI [порицая £7]; (verbieten)
забранявам AI [забраня //] (jmdm. etw.
[7] някому нещо): Schule отстранявам
АI [отстраня //]. изключвам АI [изклю¬
ча (/] (jmdn. von [2] някого от) (учебно
заведение); изгонвам AI [изгоня //].
екстрадирам uv. г, Al (jmdn. des Landes
някого от страната); Sp отстранявам от
терена: (hinweisen) препращам AI [пре¬
пратя II] (auf etw. \4] към нещо) (източ¬
ник и др.), отпращам, насочвам AJ [на¬
соча //] (an jmdn. od etw. \4] към някого
od нещо)
verwelken <b/.vn> iv увяхвам AI [увехна £2].
извяхвам: iihertr повяхвам О ein ver¬
welktes Gesicht повяхнало лице
verweltlichen < h/ЛЛ) vt Hist сскуларизйрам
uv. v. Al; W ставам AI [стана £2] свет¬
ски. добивам AI [добия £7] светски ха¬
рактер
verwendbar udj използваем. год|ен. -на:
(Methode метод) приложим
Verwendbarkeit / 11/sg годност / изпол¬
зваемост /; приложимост /
verwenden <IOb. auch Ь/ЛА> vt употребявам
Ai [употребя //], използвам uv. t . Al (zu
[J] за): (Kenntnisse, Mittel знания,
средства) използвам, прилагам А!
[приложа //]: sich [4] — застъпвам се А!
[застъпя сс II] (für jmdn. за някого)О
viel Zeit auf etw. [4] — отделям A2 [отде¬
ля II] много време за нещо: geh er
verwandte keinen Blick von ihr той не сва¬
ли [не откъсна] поглед от нея
Verwendung/ 17/.т£ употреба /. приложение
п <; keine - für etw. [4] haben [finden] не
м6|га uv. -жеш (-жах) да употребя [да
използвам] пешо. не намирам AI (на¬
меря //] приложение за нешо; zur ~
konunen влизам AI [вляза* EJ] в упот-
934 VERWERFEN
реба, намирам приложение, използвам
се uv, V, AI
verwerfen < I6b/Aft> vt (ablehnen) отхвърлям
А 2 [отхвърля //]; sich - Tech деформи¬
рам се uv, v, Al, изкривявам се Al [из¬
кривя се //], измятам се А1 [изметна се
Е2]\ (Bretter дъски) auch изкорубвам се
AI [изкорубя се //]; Geol размествам de
Al [разместя се //]; vi помятам А1 [по¬
метна £2] (за животни); (| auch
verworfen)
verwerflich adj осъдйтсл|ен. -на; (unsittlich)
пороч|ен. -на, дол|ен, -на
Verwerfung / 17 отхвърляне п; Tech де-
формйране п, изкривяване п, измятане
п, изкорубване п; Geol дислокация /
verwertbar adj използваем
verwerten <b/hhj vt използвам wv, v, Al,
оползотворявам А1 [оползотворя II]
C in der Praxis - прилагам Al (при¬
ложа II] в практиката
Verwertung / 11 ßg използване n, оползот¬
воряване n
verwesen <bßnj vi разлагам се Al [разложа
се //], гния uv, Е7; изгнивам AI [изгнйя
£7J , . • ,
verweslich adj който подлежи на разлагане
Verwesung / П/sg разлагане п, разпадане
п% гнйене п
verwickeln <b/AA> v/ (Garn, Fäden прежда,
конци) обърквам Al [объркам Al], за¬
плитам Al [заплета El]; übertr въвли¬
чам Al [въ|влека Е, -влечеш (-влякох)],
забърквам (in [4\ в); sich [4] ~ забърк¬
вам се, заплитам се AI [заплета се El]
(in [4] в); (sich komplizieren) усложнявам
се Al [усложня се //]
verwickelt adj объркан, заплетен, слож|ен,
-на; (| auch verwickeln)
Verwickelung /17 (Schwierigkeit) обърква¬
не n; (Komplikation) усложнени|е n, -я;
конфликт tn
verwildern <b/.wi> vi подивявам Al [подивея
Еб]; (Park, Garten парк, градина) запус¬
тявам Al [запустея Еб]О etw, [4]
lassen занемарявам Al [занемаря I] не¬
що; er sieht völlig verwildert aus видът му
е съвсем неугледен, съвсем се е занема¬
рил; eine verwilderte Katze подивяла кот¬
ка; verwilderte Sitten загрубели [разпус¬
нати] нрави
verwinden <27b/AA> v/ übertr превъзмогвам
Al [превъзмогна £2], преодолявам А1
[преодолея £б], понасям А2 [понеса £/]
(болка, загуба и др.)
verwirken <bfhb) vt (Leben, Recht, Freiheit
живот, право, свобода) загубвам Al
[загубя //] (по своя вина), проигравам
А1 [проиграя £7]
verwirklichen <b/AA> vt осъществявам А/
[осъществя //], реализирам uv, v. Al
Verwirklichung / \lßg осъществяване n,
реализиране n; -^ung / 17fsg загубване
n, загуба /(на живот, права и др.)
verwjrren <b/AA> vt (in Unordnung bringen)
обърквам Al [объркам Al] (конци и
др.); (aus der Fassung bringen) обърквам,
смущавам Al [смутя //] (jmdn. някого);
C der Wind verwirrte ihre Haare вятърът
разроши косата й; (| auch verworren)
Verwjrrung / 17 (Durcheinander) бъркотйя
f; (Fassungslosigkeit) объркване n, сму¬
щение n <0 jmdn. in ^ bringen обърквам
Al [объркам Al] някого; in ~ geraten
обърквам се
verwjschen <b//;/>) vt заличавам Al [залича
II] (auch übertr); sich — заличавам се O
alle Spuren — заличавам вейчки следи;
eine verwischte Unterschrift неясен [раз¬
мазан] подпис
verwitter|n (Ь/5л> vi Geol руша се wv, 11,
разрушавам се Al [разруша се //], раз¬
падам се [разпадна се £2] от атмосфер¬
ни влияние; Chent изветрявам А1 [из¬
ветрея Еб]; adj разрушен; übertr
(Gesicht лице) набразден от бръчки
Verwitterung / 17 Geol разрушаване п, раз¬
падане п вследствие на атмосферни
влияния, изветряване п
verwitwet adj, Abk verw. овдовял* O sie ist
~ тя е вдовица; er ist ~ той е вдовец;
Frau Anna, ~e Schneider госпожа Ана.
жена на покойния Шнайдер
verwohnjen <b/A/?> vt (Kind дете) глезя, uv,
II, разглезвам AI [разглезя //]; (Körper
тяло) изнежвам А1 [изнежа //]; ~t adj
разглезен; капрйз|ен, -на; (Geschmack
вкус) придирчйв *
Verwohntheit / 17ßg разглезеност /; изне-
женост /
Verwöhnung / 17/sg разглезване п; изнеж-
ване п
verworfen adj (moralisch verkommen) по-
роч|ен, -на, (морално) паднал, пропад¬
нал
Verworfenheit / 17/sg порочност f. (морал¬
но) падение
verworren adj неяс|ен, -на. объркан, запле¬
тен
Verworrenheit / 17fsg неяснота /. обърка¬
ност /
verwundbar adj нараним; überlr уязвим
verwunden <b//i6> vt ранявам Al [раАя /7].
наранявам ; Ubertr auch засягам. Al [за¬
сегна £2 _
verwunderlich adj учудваш O es ist nicht -,
daß... не е чудно, че...
verwundern <bjhbj vt учудвам Al [учудя
//]; sich [4] — учудвам cc (über [4] на);
~t adj учуден
Verwunderung / 17lsg учудване n O jmdn.
in - (ver)setzen учудвам Al [учудя 11]
някого
Verwundete m 7+ ранен m; f 19 ранена /
Verwundung / 17 раняван|е n, -ия. нараня¬
ван^ n
verwunschen adj омагьосан
verwünschen <b//rA> vt (verfluchen) прокли¬
нам АI [прокълна £2, Aorist auch про¬
клех]; i'erah (verzaubern) омагьосвам Al
[омагьосам Al]
verwünscht adj прокълнат, проклет O eine
~e Geschichte! такава проклета [непри¬
ятна] история!; —! по дяволите!
Verwünschung / 17 прокляти|е п. -я; veralt
(Verzauberung) магия /: О ~en aussto-
Веп кълна мг. Е2 (Aorist auch клех), про¬
клинам А1 [прокълна Е2. Aorist auch
проклех]
verwurzeln (b/.vn) vi вкоренявам се Al [вко¬
реня се /7] О in etw. [5] verwurzelt sein
пуснал съм va корени в нешо; ubertr
auch здраво съм свързан [сраснал съм]
с нешо (традиция и др.)
verwüsten <b/№>> vt опустошавам Al [опус¬
тоша /7]
Verwüstung /17 опустошаване п. -ия: опус¬
тошени^ и. -я
verzagten <b/.w> vi унйвам мг. А1. отчай¬
вам се А1 [отчая се £5]. падам AI [падна
£2] духом: ~t adj отчаян, унил. паднал
духом
verzählen, sich [4] (blhbj сбърквам Al
[сбъркам А! при броене
verzahnen <b/АЛ> vt Tech зацепвам АI [заце-
пя //]. сцепвам; (Bretter дъски) съединя¬
вам А/ [съединя //] с шипове
Verzahnung f 17 Tech зъбно зацепване
[сценванс); (die Zähne des Zahnrads) зъ¬
бен венец, зъби р! (на зъбно колело)
VERZERREN 935
verzanken, sich [4] <а/Л6> скарвам се Al [ска¬
рам се А 7] (mit jmdm. с някого)
verzapfen <b/M> vt (Bier. Wein бира. вино)
продавам А1 [про|дам, -дадеш (-дадох)]
в наливно състояние; точа uv, // (от
бъчва); Tech съединявам А1 [съединя II]
с шипове О ubertr umg lauter Unsinn ~
приказвам uv, AI само глупости
verzärteln <b/Ab> vt изнежвам Al [изнежа
/7]; (verwöhnen) глезя uv. II. разглезвам
Al [разглезя II]
verzaubern <b/hb/ vt омагьосвам Al
[омагьосам A 7]; ubertr auch омайвам А1
[омая ES]
Verzauberung / 17 омагьосване n
verzehren <b//ift> vt консумирам uv. v, Al.
ям. ядеш (ядох) uv, изяждам; Ubertr съ¬
сипвам Al [съсипя 77] (за болест, мъка
и др.); sich [4] ~ чезна uv, Е2. топя се
uv, II (von [3] от. nach [3] по)0 sein
Frühstück - ям, изяждам закуската си:
ein verzehrter Körper изтощено [изнуре¬
но] тяло
verzehrend adj изтошйтел|ен. -на, изнурй-
тел|ен, -на
verzeichnen <Ь/Л6> vt (falsch zeichnen) сбърк¬
вам А1 [сбъркам А 7] при рисуване [чер¬
тане]; (Name име) регистрйрам uv. v.
Al. вписвам Al [впиша Е4] в (списък и
др.); (Erfolg, Sieg, успех, победа) отбе¬
лязвам А1 [отбележа £4], регистрйрам
uv, V. А1
Verzeichnis п 27 спйсъ|к т, -ци; опис т
verzeihlich adj извинйтел[ен. -на, извинйм
verz^ien <23b/7iA) vt прощавам Al [про¬
стя II] (jmdm. etw. [4] някому нешо).
извинявам AI [извиня //] (jmdm. etw.
[4] някого за нещо) О - Sie, bitte! из¬
винете. моля!
Verleihung / 17lsg прошка /. извинение п;
извинете! О jmdn. um — bitten моля
uv. II. помолвам А! помоля II някого
за извинение
erzenen <bihbj vt изкривявам Al [изкривя
7/*]. разкривявам; (falsch darstellen) из¬
опачавам А! [изопача ///sich - изкри¬
вявам се (за лице. уста); sich [3] -
(Muskel. Sehne мускул, сухожилие) раз¬
теглям си А2 [разтегля си II] О der
Schmerz verzerrte ihr Gesicht болката из¬
криви лицето й; sein Gesicht verzerrte sich
vor Wut лицето му се изкриви от ярост:
die Stimmen auf dem Tonband klangen
936 VERZERRUNG
verzerrt на магнитофонната лента гла¬
совете бяха деформирани
Verzerrung/17 изкривяване п; разкривява¬
не п: изопачаване /и
1 verzetteln <Ь/ЛЛ> vt (Kraft, Geld сила, мари)
пилея uv. Е6. разпилявам Al [разпилея
Е6\. пръскам и\\ А! по дреболии< sich
[4] in Kleinigkeiten - пилея се. губя се
uv. II в дреболии
-verzetteln <Ь/ЛЛ> vt карготекйрам wv, i\
АI
'Verzettelung / 17;.vg пилеене п. разпиля¬
ване /1
:Verzett(e)lung / l7/.vg картотекиране п
Verzicht т \/sg отказване n (auf [4] от) О
- leisten [üben] отказвам се AI [откажа
сс Е4] (auf [4] от); der - auf die Reise fiel
ihm schwer трудно му беше да се откаже
от пътуването
verzichten <Ь/ЛЛ> \ч отказвам сс AI [откажа
се £V] (auf 14] от)
verziehen <32b, h—g/ЛЛ) vt (Gesicht лице)
изкривявам Al /изкривя IIj: (Rullover,
Kleid пуловер, дреха) разтеглям А2
[разтегля //], раздърпвам А! [раздър-
пам А! ]; (junge Pflanzen млади расте¬
ния) разредявам А! od разреждам AI
[разредя //]; разсаждам АI [разсадя //];
(Kind дете) разглезвам AI [разглезя //];
sich - (Pullover, Kleid пуловер, дреха)
разтеглям се, разширявам се, раздърп¬
вам се; (Brett дъска) изкривявам се, из¬
вивам се AI [извия се £7]; (Gewitter бу¬
ря) отминавам AI [отмйна £2]; (Nebel
мъгла) вдйгам се АI [вдйгна се £2], раз¬
сейвам се А / [разсея се £5]; (Wolken об¬
лаци) разнасям сс А2 [разнеса се £/];
(Schmerz болка) преминавам, разнасям
се; umg (Person човек) оттеглям сс А2
/оттегля се ///, измъквам се AI [измък¬
на се £2], изчезвам AI [изчезна £2]; <32Ь.
h—g/.w) i7 (umziehen) местя се m\ II.
премествам се AI [преместя се II] (nach
[2] в) (друго жилище, друг град)С das
Gesicht zu einer Grimasse ^ изкривявам
лицето си в гримаса; die Lippen spöttisch
- свйвам AI /свйя £7/ подигравателно
устни; keine Miene - мускул не трепва
на лицето ми; verzieh dich! изчезвай!
verzieren <Ь///Л> vt украсявам А) [украся
Verzierung f 17 украса J; украшение п
(auch Mus); Arch орнамент т
verzinken <b//?A> vt Tech поцинковам uv.
V, AI
Verzinkung / 17/sg поцинковане /<
verzinnen <b/hb} vt Tech калайдйсвам AI
[калайдйсам AI]
Verzinnung / 11/sg калайдйсване n
verzinsen <b/AA> vt плащам AI [платя //]
лйхва за. олихвявам AI [олихвя II] fetw.
[4] нещо); sich - олихвявам се; С
jmdm. das Geld mit 3% - плащам 3%
лйхва аьрху парите на някого; das Geld
verzinst sich mit 3% парите се олихвява г
с 3%, парйте носят 3% лйхва
Verzinsung / 11/sg олихвяване п
verzogen adj (Kind дете) разглезен; (| auch
verziehen)
verzögern <b//;/>> vt забавям A2 [забавя /У],
протакам А! [проточа //]; sich — (An¬
kunft, Abreise пристигане, отпътуване)
забавям се О das schlechte Wetter ver¬
zögerte die Ernte порадй лошото време
жътвата закъсня [се забави]
Verzögerung / 17 забавяне п. протакане п;
закьснение п
verzollen <bjhhy vt обмитявам AI [обмитя
/У]0 haben Sie etwas zu ймате ли не¬
що за обмитяване?
verzuckern <Ь/ЛА> г/ наръсвам AI [наръся
/У] със захар; захаросвам AI [захаросам
AI] (плодове); übertr umg подслаждам
AI [подсладя II] С verzuckerte Mandeln
озахарени бадеми
verzückt adj очарован, възхитен, в захлас
Verzückung / 17 екстаз т. захлас т. унес
т
Verzug т 2/sg забавяне п: изоставане п:
umg (Liebling) любйм|ец. т. -ни, лю-
бймка/. галено детеО bei - der Zahlung
при забавяне на плащането; mit etw. [3]
in ^ geraten забавям А2 [забавя II] не¬
що, изоставам AI /изостана E2J в не¬
що; mit etw. [3] in - sein изостанал съм
va с нещо. забавил съм нещо; ohne -
без отлагане, незабавно; es ist Gefahr im
^ грозй опасност
Verzugszinsen p! Hdl лйхва f за просрочка
(на плащане)
verzweifeln <b/.vw> vi отчайвам се АI [отчая
се £5] (ап[5], über [3] от); adj отчаян
Verzweiflung / 17/sg отчаяние n О in ^
geraten изпадам АI [изпадна £2] в
отчаяние; jmdn. zur ^ bringen докарвам
AI [докарам AI] някого до отчаяние,
отчайвам AI [отчая £5] някого
verzweigen, sich <Ь/Л6) разклонявам се А1
[разклоня се II]
Verzweigung / 17 разклонени|е n. -я
verzwjckt adj заплетен. слож|ен, -на
Vesper/16 Kirche вечерня f; umg следобед¬
на закуска, auch Vesperbrot n 20
vespern </;/»> vt umg закусвам Al [закуся
//] следобед
Vestibül [w..] n 20* преддверие n. вестибюл
m, хол m. -ове
Veteran [w..j m 8 ветеран m
veterinär [w..] adj ветеринарен, -на
Veterinär [w..] m 4 ветеринарен лекар;
— medizin / 17jsg ветеринарна медицина
Veto [we:..J n 24 вето n O sein ' gegen etw.
[4] eiiilegen налагам Al [наложа Il\ вето
на нешо
Vetorecht [w„] n 20/.vg право n на вето
Vetter m 10 братовчед m
Vetternwirtschaft / I7/.vg ссмействсност /
Vexiijr|bild [w..] n 21 картйна / със скрити
фигури, (които трябва да се открият);
-^Spiegel т 4 криво огледало
Viadukt [w..1 т I виадукт т
Vibraphon [w..] п 20* Mus вибрафбн т
Vibration [w..] / 17 вибрация /. трсптен|е
п. -ия
vibrieren [w..[ (djhbj vi вибрирам uv, v,
Al, трептя мг. 12
Vjdeo n (gen -s) kurz für Videotechnik
Vjdeo|band n 22 видеолента / 'film m 1
видеофилм; 'kamera / 15 видеокамера
f: 'kassette / 16 видеокасета J:
— kassettenrecorder m 4 видеокасетофон
m: 'technik/17 видеотехника/, - thek
/ 17 видсотска /
Vieh n 20i.sg добитък m, селскостопански
животни pl; n 20 [pl Viecher umg) живот¬
но n, auch übertr; ~ aufzuchtplan m 2
план m за развъждане на селскостопан¬
ски животни: 'futter п 23/.vg фураж т;
~haltung /17 отглеждане и на добитък;
'händler т 4 търг6в|сц т. -ци на добй-
тък; 'herde f 16 стад|о п, -а (рогат) до-
бйтьк
viehisch adj umg животйиски. скотски; бру¬
тален. -на. жесток
Vifh|pfleger т 4 гледач т на селскостопан¬
ски животни: 'salz п 20 каменна сол (за
добитък); 'Seuche / 16 У et епизоотия/,
епидемия / по добйтъка; 'wagen ш 4
конски вагон; 'Wirtschaft /' 17 ското-
въдство п; 'Zählung /' 17 преброяване и
на добйгька: 'Zucht / 17jsg животно¬
въдство п; 'Züchter т 4 животновъд т
viel (mehr, am meisten) adj много; (mit be¬
stimmtem Artikel od Possessivpronomen c
определителен член или притежателни
VIELGEFRAGT 937
местоимениеJ многото; (substantiviert)
(Personen) мнозина: (Sachen) много не¬
ща О ~ Geld много парй; 'е Freunde
много приятели: er arbeitet ~ той рабо¬
ти много; das 'е Geld многото парй:
die ~-en Freunde многото приятели:’
unsere 'en Freunde многото наши при¬
ятели; 'е sagen мнозйна казват; ich
weiß 'es nicht не зная много неща; sie
ist ' intelligenter, als ich dachte тя е мно¬
го по-интелигентна. отколкото мислех;
zu ~ твърде много, премного; ein
bißchen (zu) ' малко множко; nicht '
немного: sehr ' твърде много
vjpl|bändig adj многотом|ен. -на; 'be¬
schäftigt adj много зает; ' besprochen adj
за когото [за което] се говори много,
многообсъждан; 'besucht adj много по¬
сещаван; 'deutig adj многозначен, -на:
'diskutiert adj много разискван [диску-
тйран] (въпрос и др.)
Vteleck п 20 Math многоъгълник т, -пи
vielerlei adj разлйч|ен. -на; (viele verschie¬
dene Dinge) разнообразни [най-различ¬
ни] неща О- auf ' Art по различен на¬
чин: sic hat sich ' gekauft тя сн купи
най-разлйчни неща
vielfach adj многократен, -на: umg в мно¬
го случаи. често
Vielfache п 264 Math кратн|о п. -и С-
um ein 'S [um das '] vergrößern уве¬
личавам Al [увелича 11] много пъти
[mhoi окрйтно]
Vielfachgerät /> 20 Landw универсална сел¬
скостопанска машина (за отглеждане
на растения)
Vielfalt / 16 .Vtf многообразие п: разноо¬
бразие
vielfältig adj многообразен, -на: разноо¬
бразен. -на
Vielfältigkeit / 11,'sg многообразие п: раз¬
нообразие п, ' farbendruck ш I Тур мно¬
гоцветен печат
vielfarbig adj многоцветен, -на. с [в] мно¬
го цветове
Vielflach п 20*. Vielflächner т 4 Math мно-
'Тостен т. иолиед|ър т, -ри
Vielfraß ш I ZooI росомах т: übertr umg
лаком|сц ui. -ци. лакомни|к т, -ни. ла¬
комия /
viel|gefragt adj Hdl много търсен: 'geliebt
adj многообйчан: 'genannt adj често
споменаван: 'gereist adj много ньту-
938 VIELGÖTTEREI
вал; -gestaltig adj многообразен, -на,
auch übertr; разнороден, -на
Vipllgötterei / \ljsg многобожие n, поли-
тейз|ъм (-мът) т; —heit/ 17 множество
п
vifljöhrig adj многогодйш|ен. -на;
(Freundschaft приятелство) дългогодй-
ш|ен, -на
vielköpfig adj: -е Familie многочленно
семейство; — е Menge многобройна тъл¬
па
vielleicht adv може би
vielmalig adj многократен, -на
vielmals adv много пъти, много О ich bitte
— um Entschuldigung! много моля за из¬
винение!; danke -! много благодаря!; ег
läßt dich - grüßen той ти изпраща мно¬
го поздрави
vielmehr adv по-скоро, по-точно; (im
wGegenteil) напротив: -motorig adj Flugw
многомоторен, -на; — phasig adj El
многофазен,-на; -polig adj El много-
полюс|ен, -на; - sagend adj многозначй-
тел|ен, -на;—schichtig adj многослоест,
многопластов
vielseitig adj многостранен» -на, разноо¬
бразен, -на О ein -er Mensch човек с
многостранни интереси и познания; eine
Bildung широко образование; auf
-еп Wunsch но желание на много хора
Vielseitigkeit / 17/^ übertr многостран-
ност /
viersilbig adj многосрйчен, -на, —spra¬
chig adj многоезичен, -на; —stimmig adj
многоглас|ен. -на; Mus полифонйчен,
-на; -stufig adj (Rakete ракета) многос-
тепен|ен, -на; -versprechend adj многоо¬
бещаващ; -wertig adj Chem многова-
лент|ещ -на
vier пит = 4 (Т Zahlen); О umg in seinen
- Wänden bleiben оставам си Al [остана
си Е2] в къщи; umg auf allen —en gehen
вървя uv, 12 на четири крака (umg); umg
alle -е von sich [3] strecken оп!вам се
А/ [опъна се £2], просвам се AI [просна
се £2]; in alle - Winde на вейчки посоки;
unter - Augen на четири очй, насаме
Vier / 17 четворка / Schule четворка /, (по
петобалната система в ГДР) О er hat
eine — in Mathematik той йма четворка
по математика; mit der - fahren пъту¬
вам uv, Ale четворката [c трамвай но¬
мер четири]
vj£r|beinig adj (Tisch маса) c четири крака;
-blätt(e)rig adj c четири листа; Bot че-
тирилйст|сн, -на
Viereck п 20 четириъгълник т, -ци
viereckig adj четириъгълен, -на
Vierer т 4 (Toto спортен тотализатор)
четворка /; Sp (Rudern гребане) четвор¬
ка /
Viererreihe /' 16: in — n marschieren мар-
ширувам uv, Als редйци по четири
vierfach adj четирикратен, -на
Vierfarbendruck т I Тур четирицветен
печат
Vierfach п 20*, Vierflächner т 4 Math тет-
раед|ър т, -ри
vierfüßig adj четирикрак, четириног
Vierfüßler т 4 Zoo! четириного п, -и
Viergespann п 20 кола, впряг т, -ове с
четири коня, четворка /
vierhundert пит = 400 (f Zahlen); —jäh¬
rig adj четиригодйш|ен, -на; —jährlich adj
на всеки четири годйни, един път на
четири годйни
vierhändig adj: — spielen свйрим на че¬
тири ръце (на пиано)
Vifrkantfeile / 16 Tech правоъгълна [квад¬
ратна] пила, пила / с правоъгълно
[квадратно] сечение
Vierlinge р/+ четири близнаци
viermal adv четири пъти; — ig adj чети¬
рикратен, -на
viermotorig adj Flugw четиримоторен, -на;
— rädrig adj четириколесен, -на, с чети¬
ри колела; -schrötig adj (kräftig) здрав
и ейлен; (plump) тромав, недодялан;
-seitig adj четиристранен; -silbig adj
четирисрйч|ен, -на
Viersitzer т 4 Kfz четириместен автомобйл
viersitzig adj четиримест|ен, -на, с четири
мес га
Vierspänner т 4 кола / за четири коня
vierspännig adj: -er Wagen кола / c че¬
тири коня
vieristellig adj (Zahl число) четиризнач|ен, -
на: -stimmig adj Mus четириглас|сн,-на,
за четири гласа; -stockig adj четирис¬
таен, -на; -ständig adj четиричасов;
-stündlich adj едйн път на четири часа
viertägig adj четиридневен, -на
Viertaktomotor т 9а Tech четиритактов
двигател
viertausend пит = 4000 (Т Zahlen)
vierte mt f n, пит = 4. (| Zahlen) O zu
viert четйрма od четирйма; по четйрма
od четирима, по четири; zum ~en Male
за четвърти път
v^rteilig adj който се състой от четири
части
Vjjrtel п 23 (Maß) четвърт /, четвъртинка
./'• (Stadt град) квартал т О ein ~ Kaffee
четвърт кило кафе; (Uhrzeit) es ist (ein)
~~ nach eins, (ein) ~ (auf) zwei часът e
сдйн и четвърт; es ist (ein) ~ vor vier,
drei ~ vier часът е четири без четвърт
Viertelfinale n 23 Sp четвърт финал
Vierteljahr n 20 тримесечи|е n. -я, четвърт
година
vierteljähr|ig adj тримсссч|сн, -на; който
трае [продължава] три месеца; ~ lieh adj
на всеки три месеца, един път на три
месеца
Vj^rteljahresschrift f 17 тримесечно спи¬
сание
Viertelliter н 23. umg т 4 четвърт литър
vierteln <Л6> VI разделям А 2 [разделя //]
на четири части
Vierteilnote / 16 Mus четвъртина нота;
~ pause / 16 Mus четвъртинка пауза;
- pfund /I 20 сто двайсет и пет грама
Viertelstunde / 16 четвърт час
vfertelstündlig adj петнайсетминут|ен, -на,
четвъртчасов; — lieh adj на всеки чет¬
върт час, на петнайсет минути
Viertelten т 2 Mus четвърт тон i
viertens adv четвърто
Viervierteltakt т 1 Mus четири четвърти
такт
vierzehn пит = 14 (Т Zahlen); ~ te nt, f,
и пит = 14. (t Zahlen)
Vierzeiler m 4 Li! четиристйши|е n, -я
vierzeilig adj от четири реда
vjeizig /ши) s 40 (| Zahlen)
vierziger adj нсизменяема форма: in den
■v Jahren des vorigen Jahrhunderts през
четиридесетте години на миналия век
Vierziger т 4 човек т (на възраст) между
'четирййсет и петдесет годйни; ~in/ 18
жена / (на възраст) между четирййсет
и петдесет годйни
Vierzigstel п 23 чстирийсетйнка /
Vierzylindermotor т 9а Tech четирици-
'лйндров двигател
Vietnam [wi-et..] п 23 Виетнам т
Vietnames|e [wi-et..] т 7 вистнам|ец т, -ци;
~in / 18 виетнамка /
vietnamesisch od vietnamisch [wi-et..] adj ви¬
етнамски
Vignette [winjeto] / 16 Typ винетка /
Viktualien [w..‘] pl verall хранителни про¬
дукти pl. провизии pl
VISITATION 939
Villa [wLl f 15a вйла f
Viola [wio:..]./ 15a Mus виола/
violett [wio..] adj виолетов. теменуж|ен. -на,
морав
Violjnjbogen [wio..] m 5 Mus цигулков лък;
~e /16 цигулка /
Violinist [wio..] m 8 цигулар m, виолонйст
m
Violinkonzert [wio..] n 20 концерт m за ци¬
гулка; ~ Schlüssel nt 4 Mus сол ключ,
виолйнов ключ; ~ Sonate / 16 соната /
за цигулка
Violoncellist [wiolonlschelist] т 8 виолонче¬
лист т; ~- celio [..tschelo] п 24, pl ..lli вио-
лончел|о и, -а
Viper [wi..] f 16 Zool усойница f
Virotoge [..w. ] m 7 вироло|г nt, -зи
Virologie / 16afsg вирология /
Virosew..] / 16 Med вирусно заболяване
virtuos [w.J adj вирту6з|ен, -на
Virtujose [w..] m 1 виртуоз m; -»osität /
17/ig виртуозност /
virulent [w..] adj Med вирулснт|ен, -на
Virulenz f 17Isg Med вирулситиост /
Virus [w..] n od m(geit -. pl ..ren) Med вйрус
m: ~grippe / 16 вйрусен грип;
~ Infektion / 17 вирусна инфекция:
-krankheit f 17 вйрусно заболяване
visafrei безвизов
Visage [wisa:33]./ 16 veräehtl u. scherzlt фи¬
зиономия /. образ m
vis-a-vis [wisawj:] adv визавй. насреща
Visavis [wisawi:] n: mein - war ein junges
Mädchen срещу мене седеше [стоеше]
едно младо момйче
Visjer [w..] п 20* Phot визйр nt. визьбр
т: (Gewehr пушка) мсрни|к т. -ци: Hist
(Helm шлем) налйчни|к т, -ци О
übertr mit offenem ~ kämpfen действу¬
вам hv. Al открито, играя uv, Е7 с
открйти карти
viferen [w..] <d/ЛА> vi (zielen) целя cc uv. II.
прицелвам се Al {прицеля cell} (auf [4\
в); vt (eichen) проверявам Al [проверя
//] (мерки и теглилки)
Vision [w..]/ 17 видени|е n. -я
visionär [w..j adj призрач|ен. -на, тайнствен;
(seherisch) пророчески
Visitation [w..] / 17 (Durchsuchung) обиск
nt. претърсваме n; проверка /(на багаж
и др.); veralt инспектиране
940 VISITE
Visite [w..]/ 16 (im Krankenhaus) визита-
ция f; (Besuch) визита /. посещени|е n.
-я: -nkarte /16 визитна картичка
visitieren [w..] <d/ЛЛ) vt (durchsuchen) npe-
търсвам AI (претърся //]. проверявам
AI [проверя //], инспектирам uw v*. AI;
o die Pässe проверявам паспортите
Viskose [w..] / 16 Chem вискоза /
visuell [w..] adj зрителен, -на, визуал|ен,
-на
Visum [w..] n 28 od 29 виза /*(на паспорт)
vital [w..] adj жизнен
Vitalität [w..] / l7/.vg жизненост /
Vitamin [w..] n 20* витамин m
vitaminhaltig [w..] adj витаминозен, -на,
който съдържа витамини
Vitaminmangel [w..] т 5lsg недостиг т на
витамини; krankheit f 17 авитаминоза
/ ‘
vitaminieren <d//?/>> vt. vitaminisieren (d/
hb} V/ витаминизйрам uw v, AI. обо¬
гатявам AI [обогатя //] c витамини
vitaminreich adj богат на витамини, вита¬
минозен. -на
Vitrine [w..] / 16 стъклен шкаф, витрина
/'
Vitriol [w..] т 1* od п 20* Chem сол / на
сярната киселина О grüner зелен ка¬
мък, железен сулфат; blauer син ка¬
мък, меден сулфат
vivat! [w..J int erj да живее!
Vivat /I 24 вик „ура, да живее!“ О ein —
auf jmdn. ausbringen вдигам Al [вдигна
Е2] наздравица за някого, вйкам uv, Al
за някого „ура, да живее!"
Vivisektion [wiwL] / 17 Med вивисекция /
Vizepräsident [w..] m 8 заместник-предсе¬
дател m, вйцепрезидент т
Vlies n 20 рун|о n, -a
Vogel m 5 птйца /О iibertr umg ein seltener
- рядка птйца, рядък екземпляр, чудак
т; umg ein lockerer ^ лекомислен човек,
развейпрах т (umg): umg du hast wohl
einen ти май нещо не си в ред?, ти
май не си с вейчкия си? (umg); iibertr umg
der - ist ausgeflogen птйчката е изхврък¬
нала (за търсено лице) (umg); iibertr umg
den - abschießen излизам AI [изляза*
El] пръв (при състезание и др.), отлича¬
вам се А1 (отлича се //]
Vogelbauer п 23 od т 4 кафез т за птици;
beerbaum т 2 Bot офика / самодивско
дърво; — beere / 16 плод т, -ове от офи-
ка; ^ fang т 2/sg лов т на птйци
vogelfrei adj Hist. Jur извън закона О jmdn,
für ^ erklären обявявам Al [обявя II]
някого извън закона
Vogeljfutter п 23 Jsg птйча храна;
^gezwitscher п 23jsg птйче чурулйкане;
^händler т 4 птицепродав|ец т. -ци;
^käfig т I = Vogelbauer; ^ künde /
\bjsg орнитология f; ~leim т I клей т
за ловене на птйци, птйчи клей; — nest
п 21 птйче гнездо
Vogelperspektive [..wa]/ 16jsg птйчи поглед
О Aufnahme aus der ~ снимка / от птй¬
чи поглед
Vogelschau / 17jsg Vogelperspektive
Vogelscheuche/ 16 плашйл|о n. -a; ^schütz
'm 2/sg закрйла / [зашйта f] на птйците
Vogel-Strauß-Politik f \ljsg umg политйка
/ на самоуспокоение [на самоизмама],
несъобразяване п с действителното по-
ложеник .
Vogelwarte / 16 орнитологйческа станция;
- zucht/1 Ijsg птицевъдство п; - Züchter
т 4 птицевъд т; -~zug т 2 прелет т.
миграция / на прелетни птйци
Vogt т 2 Hist, наместни|к т, -ци на фео¬
дал; управител т
Vokabel [w..]/ 16 дума /(особено на чужд
език) <С> er lernte englische ~п той учеше
англййски думи; man fand eine neue ^
dafür изнамериха за това нова дума [но¬
во наименование]
Vokabelheft п 20 тетрадка Лречник
Vokabular [w..] п 20* речни|к т. -ци. епй-
с|ък т. -ци на думи; (Wortschatz) словно
богатство (от дадена област на науката
и др.) О das gehört zum ^ des Physikers
гова спада към речника на физика
Vokal [w..] т 1* Phon гласна /
vokälisch [w..] adj Phon глас|ен, -на O
^er Laut гласен звук; ~er Anlaut дума,
която започва с гласна
vokalisi^ren [w..] <d/hb} vt Phon вокали-
зйрам uv. v, AI; Mus пея wi\ E6 без думи,
тананикам wv, Al мелодия
Vokalmusik [w..] / 17 вокална музика;
- stück n 20 Mus вокална пиеса
Vokativ [w..] m l* Gramm звателен падеж,
вокатйв m
Volant [wolä:] m 6 (Falbel) волан m (на
дреха); Kfz волан m. кормйл|о n. -ä
Volk n 22 народ m; (Bienen пчели) ро|й m.
-еве; (Rebhühner. Tauben яребици, гъ¬
лъби) орля|к m, -ци, ят|о п. -а О das
werktätige Volk трудовият народ, тру¬
дещите се pl: umg das junge Volk мла¬
дежта f; umg das kleine — децата pl; viel
- много народ [хора]; ein Mann aus dem
^e човек m от народа
Völkchen n 23 народ m; компания / група
/ O das kleine — малките pl. децата pl:
das lustige - веселата компания
Völkerbund m 2/sg Hist Обществото n на
народите; — freundschaft / 17/sg дружба
/ между народите
Völkerkunde / 16 jsg етнология /;
beschreibende — етнография /
Völkerkundler m 4 етноло|г nt. -зи; етног¬
раф m
völkerkundlich adj етнолбжки; етнографски
Völkerrecht n 20isg международно право;
-ler nt 4 специалист m по международ¬
но право
völkerrechtlich adj съгласно с [според, в
съгласие с] международното право;
-s| widrig adj противоречещ на между¬
народното право
Völkerschaft f 17 народностна група
vökerverbindend adj свързващ народите О
der Sport hat — еп Charakter спортът
свързва народите _
Völkerverständigung / 17/sg разбирателст¬
во п между народите; —Wanderung/ 17
Hist велйкото преселение л на народи¬
те; миграция f
vplkreich adj многолюден. -на, гъсто на¬
селен
Volksabstimmung / 17/sg = Volksentscheid
Volksarmee / 16aIsg нарбдна армия 0 die
Nationale Abk NVA Национална на¬
рбдна Ьрмия (в бившата ГДР)
Yulksjaufstand т 2 народно ubu.nuic,
-ausgabe / 17 Bucitw популярно изда¬
ние; — beiragung/ 17 референдум т. до¬
питване п до народа; - befreiungsarmee
/ 16а народоосвободйтелна армия;
— begehren п 23 Pol йсканс п за плсбис-
цйт; - bewegung / 17 всенародно движе¬
ние; -bibliothek /17 = Volksbücherei;
— bildung/ 17/ig. —bildungswesen n 23Isg
народна просвета; —brauch nt 2 народен
обичай; — bücherei/17 нарбдна библио¬
тека; -bühne / 16 нарбдна сцена:
—Charakter [..ka..] m I* национален ха¬
рактер; — demokratie / 16a нарбдна де¬
мокрация
volksdemokratisch народнодемократичен,
-на, народнодемократически
Volksldichte / 16 гъстота /на населението;
— dichtung/17 нарбдна поезия, народно
твбрчество
volkseigen adj нарбд|ен, -на държ&в-|ен, -на
0 — er Betrieb, Abk VEB Hist държквно
индустриално предприятие; —es Gut,
Abk VEG Hist държквно земеделско сто¬
панство
Vflkseigentum n 22/sg нарбдна сббственост
VOLKSVERMÖGEN 941
O ins — überführen национализирам uv.
v, Al '
Volkseinkommen n 23Jsg Wirtsch национа¬
лен доход: -entscheid m 1 PoI референ¬
дум m, плебисцйт m. —etymoiogie / 16a
Ling нарбдна етимолбгия; —feind nt I
народен враг; -fest n 20 народен праз¬
ник; (der Nation) национален празник;
— front f 17 народен фронт
Volksganze n 26*^im Interesse des — n в инте¬
реса на целия нарбд
Volksgenosse т 7 Hist сьотечествени|к nt,
-ци (употребявано през време на фа¬
шизма в Германия); -glaube т 7а на¬
родно поверие; — hochschule / 16 наро¬
ден университет: -kammer/ 16/sg на¬
рбдна камара (парламент в ГДР);
-kontrolle / 16 народен контрол;
- korrespondent т 8 работнически до¬
писник [кореспондент] (в ГДР); -künde
/ 16/.т£ фолклорйстика /■ — kundler т 4
фолклорйст т
volkskundlich adj фолклбр|ен, -на
Volks|kunst / 14 народно художествено
твбрчество; — kiinstler т 4 народен ар-
тйст [художник]: - lied п 21 нарбдна пе¬
сен; — märchen п 23 нарбдна приказка;
-medizin f 17 нарбдна медиийна;
-menge/ 16jsg нарбд nt. множество п.
тълпа J. -musik / 17 нарбдна музика:
-polizei/ 17/sg. Abk VP нарбдна поли¬
ция (в ГДР); — republik /17 нарбдна ре¬
публика: -schaffen п 23isg народно
твбрчество; -schule /16 основно учили¬
ще; —Schullehrer т 4 основен учйтел;
-sage / 16 народно предание;
— Solidarität / 17/sg Нарбдна солидар¬
ност (масова организация в ГДР);
-spräche / 16 народен езйк; -stamm т 1
2 народностна група; -stück п 20 Theat1
пиеса / из народния бит; -tanz т 2 на-1
роден танц; -tanzgruppe / 16 състав т •
за изпълнение на народни танци; ’
-tracht / 17 национална носия
volkstümlich adj нарбд|ен. -на; полуляр|ен.
-на
Volkstümlichkeit / 17Jsg народен характер;
популярност /
volksverbunden adj народностен, -на,
блйз|ък, -ка до народа, свързан с народа
Volksverbundenheit /17/sg близост /до на¬
рода
Volksjvermögen и 23 национално богатст¬
во: — Versammlung /17 Pari Народно съ¬
брание; (Kundgebung) масов мйтинг;
- Vertreter т 4 Pari народен представи-
942 VOLKSWIRTSCHAFTLICH
тел, депутат m, —Vertretung / 17 Pari
нар0дно представителство; —weise / 16
нарЬдна мелбдия; —wirt т I икономист
m, специалист по иконбмиха; —Wirt¬
schaft / nisg нарбдно стопанство; ико-
нбмика /
volkswirtschaftlich adj народностопански,
макроикономически
V^kswirtschaftsllehre / 16Isg иконбмика на
народното cronäHCTBO, макроиконо-
мика
voll adj пъл|ен, -на (von etw. [i] с нещо);
(ganz) цял*; (erfüllt von) изпълнен (von
etw. [3] c нещо); (rundlich) пъл|ен, -на,
закръглен; umg (betrunken) пиянО ein
-er Saal пълна зала; der Saal ist —
Menschen (- von Menschen, —er
Menschen) залата е пълна c хора; der
Tisch lag ^ [ - er] Zeitungen масата беше
пълна c вестници; die Arbeit ist in — em
Gange работата е в пълен ход; ein —es
Jahr цяла година; die -e Summe цялата
сума; seine Rechnung — bezahlen плащам
AI (платя //] цялата си сметка; die —е
Wahrheit цялата истина; etw. [4] —
anerkennen признавам А! [призная Е7\
нещо напълно; die Uhr schlägt zur — en
Stunde часовникът бие на всеки пълен
час; übertr —er Freude радост|ен, -на, из¬
пълнен с радост; ein Leben —er Arbeit
живот, изпълнен с работа; ein Herz -er
Liebe сърце, изпълнено с любов; bei —er
Besinnung с пълно съзнание; in — em
Ernst напълно сериозно; das ist mein —er
Ernst съвсем сериозно го казвам АI [ка¬
жа Е4\, не се шегувам мг. AI; ein —es
Gesicht пълно лице; eine —е Figur за¬
кръглена фигура; —е Lippen месести
устни; aus dem — en leben живея uv, E7
богато [охолно]; in — en Zügen trinken
пия uv, E7 на големи глътки; alle Hände
— zu tun haben потънал съм va в работа;
jmdn. — ansehen поглеждам Al /поглед¬
на E2] някого право в лицето; umg den
Kopf — haben пламнала ми е главата
(umg)
vollauf adv (völlig) напълно, съвсем;
(reichlich) много, достатъчно
vWlaufen <9аjsn) vi (Gefäß съд) напълвам се
А2 [напълня се //] (с вода)0 ich habe die
Wanne — lassen оставих ваната да се
пълни [да се напълни] с вода
Vollautomat т 8 автоматична машйна, ав¬
томатично съоръжение, автомат т
vollautomatisch adj напълно автоматйч|ен,
-на; — isiert adj напълно автоматизйран
Vollbad п 22: ein — nehmen изкъпвам се AI
[изкъпя се //]
Voll|bart т 2 неподстрйгана брада
vollbeschäftigt adj: — sein работя uv, II цял
работен ден #
Vollbesitz т: er ist immer noch im — seiner
Kräfte [seines Verstandes] той е все още
пълен със сили, той е все още с бйстър
ум
Vollblut п 20Isg, -Wüter т 4 чистокръвен
кон
vollblütig adj чистокръвен, -на; (lebensfroh)
жизнен, пъл|сн, -на с живот
vollbringen <24b/hb) vt извършвам AI [из¬
върша II] (добро дело)
Volldampf т: lech mit — с пълна пара;
übertr umg auch с всички сили
Volldünger т 4 пълноценен изкуствен трр
vollenden <b/ЛА) vt завършвам AI [завърша
//], довършвам; (Lebensjahr) навър¬
швам (за години)О dicht er hat (sein
Leben) vollendet той завърши живота си,
той почйна , , ,
voUendet adj (beendet) завършен, довър¬
шен; (vollkommen) съвършен, ненадми¬
нат; О Gramm der —е Aspekt свършен
вид; (Т auch vollenden)
vollends adv напълно
Vollendung / 17/5* завършване n: навър¬
шване n (на години); übertr съвършенст¬
во л.
Völler^i / \ljsg лакомия f: ненаситност
/ чревоугодие /?
Vollerntemaschine / 16 Landw комбайн т
Volleyball [woli..] т 2/sg (Spiel) волейбол
ш; т 2 (Ball) волейболна топка; — mann-
schaft/ 17 волейболен отбор; —platz т
2 волейболно игрище; —spiel п 20 Sp
волейбол т; —Spieler т 4 Sp волейбо¬
лист т
vollführen <Ь/Ай) vt извършвам AI [извър¬
ша //], правя мг, II, направям А2 [на¬
правя II ] О große Taten — извършвам
големи дела
vollfülien <а/hby vt напълвам Al od налъл-
ням А2 [напълня //]
Vollgas п 20/sg Tech пълен газ О — geben
давам AI [дам, дадеш (дадох)] пълен
газ
Vollgefühl п 20/sg: im - seiner Überlegenheit
c пълно съзнание за превъзходството
си
vollgepfropft adj, vollgestopft adj натъпкан
vollgieOen <32a/AA> vt наливам AI [налея
Еб] догоре, напълвам А2 [напълня II]
(съд)
vollgültig adj напълно валйд|ен, -наО-ег
Beweis убедйтелно доказателство; ~ег
Anspruch законни претенции р!
Vollgummireifen m 4 бандажна [плътна]
автомобилна гума
völlig I. adj пъл|ен, -на; О — е Erschöpfung
пълно изтощение; II. adv напълно, съ¬
вършено, съвсем О das ist mir —
gleichgültig това ми е напълно безраз¬
лично
volljährig adj пълнолет|ен, -на
Volljährigkeit / 17/jg пълнолетие и
vollkommen I. adj съвършен; umg (völlig)
пъл|ен, -на. цял* eine ~-е Schönheit съ¬
вършена красота: ~е Ruhe пълна тиши¬
на; ein -»es Kind sein истинско [същин¬
ско. цяло] дете съм va: II. adv напълно,
съвършено, съвсем umg das genügt ~
това е напълно [съвършено, съвсем] до¬
статъчно
Vollkornbrot п 20 хляб т от грубо смляно
брашно с трйци
Vollkraft / 14isg: in der — seiner Jahre sein
съм ra в разцвета на силите си
vpllmachen <a//ift> vt напълвам AI od на-
пълням A2 [напълня II\ O übertr um das
Unglück voUzumachen... на цялото не¬
щастие отгоре...
Vollmacht / 17 пълномоши|е п, -я; (schrift¬
lich) пълном0щн|о и. -и О ich habe die
uneingeschränkte — dazu имам uv, Al
неограничени пълномощия за това
Vollmachtgeber т 4 упълномошйтсл т
vollmechanisiert adj напълно механизиран
Vollmechanisierung/ \lisg пълна механиза¬
ция
Vollmilch /12/л.е пълноценно [необезмас-
лено] мляко _
vollpfropfen <а/ЛА) vt натъпквам АI [натъп¬
ча Е4): (Т vollgepfropft)
vollreif adj напълно узрял* (плод)
Vollreife f 16isg Landw пълна зрелост
vollschlank adj въздебел. пълнич|ък, -ка, за¬
кръглен
Vollsitzung /17 = Vollversammlung
vollständig I. adj пъл|сн, -на. завършен О
eine fast — е Sammlung една почтй пълна
сбирка: ein ~es Verzeichnis der Bücher
пълен списък на книгите; eine ~е Arbeit
abüefern предавам Al [прс|дам, -дадеш
(-дадох)] завършена работа; II. adv umg
напълно, съвсем О du hast — recht ти
си напълно прав
Vollständigkeit / 17/sg пълнота f: завър¬
шеност / О der ~ halber за пълнота
v^lstopfen <а/Л'4 ;/натъпквам AI [натъпча
’ т '
vollstreckbar adj Jur подлежащ на изггъл-
ненйе
vollstrecken <b/Л6> vt Jur привеждам AI
[приведа EI) (присъда) в изпълнение,
изпълнявам AI /изпълня 11 j (съдебно
решение)
VON 943
Vollstrecker т 4 Jur изпълнйтел т (на съ¬
дебно решение): ~ung / 17 изпълнение
п (на присъда): — ungsbefehl т 1 Jur из¬
пълнителен лист
volltanken (ß.jhb'j vt напълвам Al /напълня
//] с бензин [гориво]
Voll|treffer т 4 МИ пряко попадение; übertr
голямо постижение, голям успех; ~ Ver¬
sammlung / 17 общо събрание; пленум
т: пленарно заседание; — waise/16 кръ¬
гъл сирак
vollwertig adj пълноцсн|ен. -на
Vollwertigkeit /17 пълноиенност/
vollzählig adj в пълен състав О ~е Liste
der Mitglieder пълен списък на члено¬
вете; ich habe die Briefmarken dieses Sat¬
zes nicht -- нямам uv, AI всички марки
от тази серия
Vollzähligkeit f 17 пълен състав, пълен
брой
volkgfhen <32b, h—g/Л6> w извършвам А /
[извърша /7], изпълнявам AI [изпълня
II]', sich ~ nur 3. Pers. извършва се 3.
Pers, провежда се AI [проведе се Е!) 3.
Pers, става А1 [стане Е2\ 3. Pers О einen
Befehl [ein Urteil] - изпълнявам запо¬
вед, [присъда]; eine Trauung — извър¬
швам Al [извърша /7] бракосъчетание;
das alles hat sich sehr schnell vollzogen
вейчко това стана много бързо; Jur ~de
Gewalt изпълнйтелна власт
Vollzug m 2jsg изпълнение n; извършване
n; —sorgan n 20* изпълнителен орган
Volontär [woloi).. od wolö..] ml* стажант m
Volt [w..] n 23 Et волт m. -ове
Voltampere [woltampe:r] n 23 El волтампер
NT
Voltmeter [w. ] n 23 El волтмст|ър m, -ри
Volumen [w..j n 23 (pl auch ..mina) обем m
voluminös adj обем|ен. -на. обемйст <>
umg scher-h er ist sehr - той е много
дебел
vom = von dem
von präp [J] 1. (Ort място) от; ~ Berlin от
Берлин; ~ außen отвън; — oben отгоре;
Osten nach Westen от изток на запад;
Sofia bis Berlin от София до Бсрлйн;
2. (Zeit време) от; — heute an от днес
(нататък): — Kind auf от дете, от дет¬
ските години; ~ drei bis vier Uhr от три
до четири часа; — morgens bis abends от
сутрин до вечер; 3. (Urheber източник)
от; ein Gedicht ■» Goethe едно стихотво¬
рение от Гьоте; das ist sehr freundlich
Ihnen това е много любезно от ваша
944 VONEINANDER
страна; er wurde - seinem Freund gerufen
гой бе повйкан от своя приятел; grüße
ihn - mir! поздрави го от мене!: 4. (Teil
von etwas част от нещо) от; er aß die
Hälfte ^ der Birne гой изяде половина¬
та от крушата: einer - den Brüdern един
от братята; 5. (Eigenschaft качество) от,
с, по; ein Mann ^ Charakter човек т с
характер; eine Frage ^ großer
Wichtigkeit въпрос т о\ юляма важ¬
ност; Arzt ^ Beruf декар т по профе¬
сия; Berliner1'» Geburt берлинчанин -и
по рождение; 6. {Maß мярка) на, с, от;
ein Mädchen - zwanzig Jahren момиче п
на двайсет години; ein Dorf ^
fünftausend Einwohnern село п с пет хиля¬
ди жители: ein Buch - fünfzig Seiten кни¬
га / от петдесет страници; 7. geh (Stoff
материя) от: ein Ring - purem Gold
пръстен ог чисто злато; 8.
[Zugehörigkeit принадлежност) на; ein
Freund - meinem Vater един приятел на
баща ми: ein Verwandter - mir сдйк мой
роднина; die Museen - Paris музеите на
Париж
voneinander adv едйн от друг; един за
другО sie saßen weit weg ~ те седяха да¬
леч едйн от друг; wir haben vieles —
erfahren узнахме много неща едйн за
друг
voneinandergehen <13а/лн) vi разделяме се,
разотиваме се
vonnöten adv; — sein необходим съм va
vonstatten adv: — gehen (stattfinden) състоя
се uv, 12 (за тържество и др.); (verlaufen,
vorvvärtsgchen) протичам AI [про|тека,
-течеш (-текох)], преминавам А1 [пре-
мйна Е2\ (за преговори и др.)
vor I. präp [3] od [4] 1. (Ort място) пред;
der Wagen steht - dem Haus колата стой
пред къщата; er stellte sich ~ den Wagen
той застана пред колата; 2. (Zeit време)
преди; - einer Woche преди една седми¬
ца; der Abreise преди отпътуването;
er ist ^ mir gekommen той е дошъл пре-
дй мене; bis ^ kurzem до преди малко;
3. (Grund причина) от; ^ Freude weinen
плача uv, Е4 от радост; ~ Glück от щас¬
тие; ^ Angst от страх; 4. (Bevorzugung
предпочитание); allem предй венчко;
^ allen Dingen преди всичко: II. adv: на¬
пред: drei Schritte ~! три крачки на¬
пред!: nach wie - както преди, така и
сега, както вйнаги
Vorabend т I* навечерие п; ат - в на¬
вечерието
Vorahnung / 17 предчувствие п, -я
voran adv напред, начело
vorangehen <13а/.ш> vi вървя uv, 12 напред
[начело]; (vorausgehen) предхождам uv,
АТ, (Fortschritte machen) напредвам Al
[напредна Е2] О jmdm. ^ вървя пред
някого; jmdn. — lassen оставям А2 [оста¬
вя //] някого да мйне напред; etw. [/]
geht einer Sache [3] voran нещо предхож¬
да нещо; ühertr mit gutem Beispiel ^ да¬
вам Al [дам, дадеш (дадох)] лйчен при¬
мер: ühertr die Arbeit geht recht gut voran
работата напредва [вървй доста добре];
am vorangegangenen Tag предишния ден
vorankommen <33a/.w> vi напредвам AI
[напредна E2] (auch ühertr); mit der Arbeit
gut — напредвам добре c работата,
справям се А2 [справя се //] добре с
работата
Voranmeldung / 17 предварителна заявка
<v Tel Gespräch mit - телефонен раз¬
говор c покана
Voranschlag m 2 предварително изчисле¬
ние (на разходи), предварителна кал¬
кулация
Voranzeige / 16: die ^ eines Buches съобще¬
ние п [реклама /] за предстоящо излиза¬
не на книга
Vorarbeit / 17 подготвйтелна [предварй-
телна] работа: ^en pl предварителни
проучвания
Vorarbeiten <аf/hb) vi изработвам Al [изра¬
ботя //] предварйтелно; (Vorarbeit
leisten) извършвам AI [извърша II) под¬
готвйтелна [предварителна] работа
(jmdm. за някого) О einen Tag — отра¬
ботвам предварително едйн работен
ден; er konnte sich nur mühsam bis zur
Hütte ~ той можа само c мъка да се
добере до хйжата
voraus adj напред, отпред О jmdm. ^ sein
изпреварил съм va някого, пред някого
съм va; im voraus предварйтелно
vorausahnen <а/Л/>> vt предчувствувам i/v,
AI
vor^usbestimmen <с/ЛА> vt определям A2
[определя //] предварйтелно, предназ¬
начавам Al [предназнача II]
vorausbezahlen <с/ft/?) vt плащам AI [пла¬
тя //], заплащам предварйтелно
vorauseilen <аfsn) vi избързвам Al [из¬
бързам Al] (jmdm. пред някого)
vorausfahren <4а/м> vi пътувам uv, Al
(jmdm. od etw. [3] пред някого od нещо);
заминавам Al [замйна E2] (jmdm. nach
[3] предй някого за)
vorausgehen <13а/м> vi отивам Al [отида
El]. тръгвам АI [тръгна £2] (jmdm. пре¬
ди някого); вървя wv. II (отпред)
(jmdm. пред някого): übertr предхождам
i/v, AL предшествувам uv, Al (etw. [3]
нещо)0 im ^den Kapitel в предходната
глава; in der vorausgegangenen Woche
през изтеклата [миналата] седмица
vor^ushaben <А, а/ЛА> vt: jmdm.' etw. [4]
~ превъзхождам uv, AI някого c нещо
vor^ysplanen <a/Л6) vt планирам uv, v, Al
запланувам uv, v, Al предварително
Vor|pssage / 16 предсказание n. -я; Me¬
teor прогноза /
Voraussagen <a/AA> vt предсказвам А1 [пред¬
скажа E4\. прогнозирам uv. v, AI O das
Wetter - давам А/ [дам, дадеш (да¬
дох)] прогноза за времето
voraussdiicken <а/ЛА> vt пращам А1 [пратя
//], изпращам предварително; (vorher
sagen) отбелязвам Al [отбележа* Е41
предварително; (vorher mitteilen) съоб¬
щавам А1 (съобщя //] предварително О
ich muB eine Bemerkung — трябва да на¬
правя предварително една забележка
vor^ussehen <19а/ЛА> vt предвиждам AI
[предвидя 12]
voraussetzen <а/ЛА) vt предполагам AI
[предположа //], приемам AI [приема Е
(приех)]: О diese Tat setzt großen Mut
voraus тази постъпка предполага голя¬
ма смелост: vorausgesetzt, daß... при ус¬
ловие [при положение], че etw. [4] als
bekannt - приемам нещо за известно
Voraussetzung f 17 предпоставка / усло-
ви]с п, -я О unter der daß ... при
условие. че ...
Voraussicht / I Ijsg предвиждане п, пред¬
положение и. предвидливост / С in der
daß... при предположение, че...; aller
- nach по всяка вероятност; ihm fehlt
die notige - липсва му нужната про¬
зорливост
voraussichtlich I. adj всроят|сн, -на, пред¬
полагаем: II. adv вероятно, както из¬
глежда
vorauswissen <30а/АА> vt зная od знам Е
tmne Aorist предварително
vor^uszahlen <а/АА> vt предплащам AI
[предплатя //]
Vorauszahlung f 17* предплащане //
Vorbau т 1 (pl -ten) Arch издадена част на
сграда (балкон, еркер. портик и др.)
vorbauen <а/ЛА> vt строя мг. II отпред; пост¬
роявам AI [построя //]. пристроявам
към фасадата; vi вземам AI [взема £
(взех)] предпазни мерки (e-r Sache [3]
протйв нещо), предотвратявам AI [пре¬
дотвратя //] (e-r Sache [J] нещо)
VORBEIKOMMEN 94$
Vorbedacht т: mit ^ съзнателно, нарочно,
умишлено; ohne ^ неволно, непредна¬
мерено
Vorbedeutung / 17 предзнаменование п.
-я. знамение п. -я
Vorbedingung / 17 предварително условие.
предпоставка / (für 14] за)
Vorbehalt nt I задръжка / уговорка /. ре¬
зерва /* (Einwand) въЗражени|е п, -я
(gegen [4] срещу) О mit [unter] dem
daß ... с уговорката [при условие], че
ohne - напълно, изцяло, безрезерв¬
но; Buchw unter - aller Rechte при за¬
пазване на всички права
Vorbehalten <Зс/ЛА> г/: предоставям А2 [пре¬
доставя //] (jmdm. etw. zu tun някому да
направи нещо) О sich [3] das Recht zu
... запазвам си AI [запазя сн //] правото
да ...; die endgültige Entscheidung war
[blieb] ihm - на него бе предоставено да
вземе окончателното решение, той
трябваше да вземе окончателното ре¬
шение: Buchw alle Rechte - всички пра¬
ва запазени
vorbehaltlich prdp [2J: - seines Einverständ¬
nisses ири условие, че той ще даде съ¬
гласието си
vorbehaltlos adj безрезервен, -па
vorbei mir I. {Ort място): an etw. [i] -
покрай нещо. - sein минавам AI [мина
£_] (an jmdm. od etw. [3] покрай някого
od нещо); ich kann nicht an ihm ^ не
мо|га in\ -жеш (-жах) да мина покрай
него: 2. (Zen време): es ist schon 10 Uhr
- минава вече 10 часа: der Sommer ist
- лятото свърши, der Schmerz ist ^
болката премина; mit ihm ist es свър¬
шено c е него
vorbejbenehmen, sich [4] < 16 c Ith) tttng л ьржа
се uv. 13 лошо
vorbeieilen <a?.v/i> vi минавам Al [мина
£jf бързо (an [.?] покрай)
Vorbeigehen < 13a .w> vt минавам Al [мина
Е?] (an |J] покрай); (vergehen) преми¬
навам (за блока и др.). изминавам (за
време) ■’ tmtg bei jmdm. ^ отбивам сс
А1 [отбия се £7] при някого за малко:
ühcrtr an etw. [J| ^ отминавам нешо.
не забелязвам AI [забел|ежа I (-язах)]
нещо в
Vorbeigehen п: im ^ на минаване, пътем
vorbeikommen <33а лл) W минавам 41
[мина £7] (an [3] покрай) taug bei
jmdm. ^ отбивам сс AI [отбйя сс £7]
за малко ири някого: wng wir kommen
mit dem Wagen hier nicht vorbei ние не
можем да минем опук е колаи!
60 HeMCKO-dwiUipCKII РЕЧНИК
946 VORBEILASSEN
vorbeilassen <За/Лй> vt пускам AI od пу¬
щам Al [пусна E2] да мйне (jmdn. od
etw. [4] някого od нещо); (Gelegenheit
случай) пропускам
Vorbejmanch m 2 дефилира не n, параден
марш
vorbeimarschieren <e/.w) W дефилирам uv, v.
AI (an jvndm. od etw. [i] пред някого od
нещо)
Yorbeireden <a,/*/>> vi: übertr sie redeten
aneinander vorbei те като че ли говореха
на различни езици; те говореха, но не
сс разбираха; an etw. [3] - заобикалям
А2 [заобиколя //] въпроса, нс говоря uv,
II по същество
Vorbemerkung/17 прелварйтелна забележ¬
ка; (Buch киша) кратък предговор
vorbereiten <с hb) vt готвя uv. II. подготвям
А2 [подготвя //], приготвям (etw. [4] не¬
що, jmdn. für etw. 14] od auf etw. [4] няко¬
го за нещо); sich [4] - готвя се, подгот¬
вям се, приготвям се (für etw. [4] od auf
etw. [4] за нещо)
Vorbereitung / 17 подготовка /, приготов¬
ление п, -я (für [4] od auf [4] за)0 ~en
treffen правя uv, II приготовления
Vorbesprechung / 17 предварйтелно съве¬
щание. предварйтелно обсъждане
vorbestellen <с/Л/>) г/ правя uv. II, напра-
вям 12 [направя II] заявка, резервирам
uv. V. AI ангажирам uv. v, AI, запазвам
AI [запазя //] предварйтелно О beim
Arzt wrbestellt sein запйсан съм va за
пралед при лекаря
Vorbestellung / 17 заявка / резервация /
предварйтелно запазване [ангажиране]
vorbestraft adj Jur осъждан в мйналото
V der Angeklagte ist nicht vorbestraft
обвиняемият не е осъждан преди това
vorbeugen <а////>> vi предотвратявам АГ
[предотвратя //] (e-r Sache [3] нещо); sich
[4] - навеждам се AI [наведа се EI]
напред; -d adj профилактйч|ен, -на,
моевантйв|ен. -на
Vwbeugung/ 17 предотвратяване п; Med
профилактика /• -smittel п 23 Pharm
профилактично средство
Vorbild п 21 образ|ец т, -ци, прймер т
' sich [3] jmdn. zum — nehmen вземам
AI [взема Е (взех)] някого за прймер
[за образец]
vorbildlich adj образцов, прймер|ен, -на
Vorbildung / П/sg предварителна подго¬
товка (теоретична, професионална)
vorbinden <27а/АА> vt връзвам АI [вържа £4]
отпред <0 sich [3] eine Schürze — връзвам
си, слагам си A I [сложа си //] престйлка
Vorbote т 7 предвестник т, -ци (auch
übertr)
Vorbringen <24a//;A> vt (Meinung мнение)
излагам AI [изложа //]; (Beweis дока¬
зателство) привеждам AI [приведа £7];
(Bitte, Wunsch молба, желание) изказ¬
вам AI [изкажа Е4]\ (Forderung искане)
предявявам AI [предявя //}; umg дона¬
сям А2 [донеса El], занасям напред
Vor|bühne / 16 Theat авансцена f; —dach h
22 Arch козирка /(над вход; навес т
vordatieren <e/AA) vt поставям А2 [поставя
II] по-късна, по-рядко задна дата .(etw.
[4] на нещо)
Vordeck п 20, auch 24 Маг бак т
vordem adv по-рано, предй това, някога
Vorderjachse / 16 предна ос; -ansicht/ 17
Arch челна фасада; — bein п 20 Anat пре¬
ден крак; -deck п 20 od 24 Маг -
Vordeck
vordere adj пред|ен, -на С in der — sten
Reihe sitzen седя uv. 12 на първия ред
Vorder|fuß т 2 преден крак (на животно);
^gaumen т 4 Anat предно [твърдо] не¬
бце; — gaumenlaut т I Phon палатален
звук; -gebäude п 23 = Vorderhaus;
- grund т 2fsg преден план (auch übertr)
vordergründig adj повърхностен, -на. не-
задьлбочен
vorderhand adv засега
Vorderhand / 14 Anat = Vorhand; Kart =
Vorhand
Vorderhaus n 22 къща / (c лице) към улица¬
та;^ lauf m 2 (Hase, Hund заек, куче)
преден крак; -mann т 3 предният,
стоящият [седящият] пред някого; -rad
п 22 предно колело; -radantrieb т 1
Tech предавка / на предното колело;
- radbremse/16 спирачка/на предното
колело; -reihe / 16 предна редйца;
-satz т 2 Gramm подчинено изречение,
което предхожда главното; -seile/ 16
(Haus къща) лйцева страна, фасада;
(Münze монета) горна страна; (Zeitung
вестник) първа страница; sitz т I
предно място, предна седалка (в ав¬
тобус и др.)
vordere adj пред|ен, -на О in der —sten
Reihe sitzen седя uv, 12 на първия ред
Vordersteven m 4 Mar форшбвен m,
носов вълнорез; -teil m 1 (auch n 20)
предна част; — tür / 17 предна врата;
-zahn m 2 Anat преден зъб; -Zungen¬
laut m 1 Phon предноезйчен звук
Vordringen, sich [4] <a/A6> блъскам ос uv, AI
бутам се uv, AI напред; übertr изтъквам
се Al [изтъкна се £2]
Vordringen <27а/гл> vi прониквам Al [про¬
никна £2], навлизам AI [навляза* EI]
(auch übertr) O bis zu jmdm. стигам
AI [стигна £2] до някого; in den Welt*
raum - прониквам в космоса
vordringlich adj бърз, спеш|ен, -на
V9rdruck т 1 формуляр т, бланка /
voreilig adj прибързан
Voreiligkeit / 17/sg привързаност/
voreinander adv един от друг, един пред
другО sich [4] - schämen срамуваме се
uv, А1 един от друг; ^ stehen стоим uv,
12 един пред друг
voreingenommen adj: ^ fBr etw. [4] ad jmdn.
sein пристрастен, -на съм va към нещо
od някого; ^ gegen etw. [4] od jmdn. sein
отнасям се A2 /отнеса се EJJ с пре¬
дубеждение, предубеден съм va. към не¬
що od някого
Voreingenommenheit / 17lsg п: предубеде¬
ност f: предубеждение л, пристрастие
Voreltern pl прадеди pl, прародители pl
vorenthalten <3с/А6> vt лишавам А1 /лиша
II] /jmdm. etw. [4] някого от нещо);
(verheimlichen) скрйвам А1 [скрия £7]
(jmdm. etw. [4] нещо от някого), не каз¬
вам А I [кйжа Е4] (jmdm. etw. [4] някому
нещо) О das Leben hat ihr vieles ~ живо¬
тът я беше лишил от много неща
Vorentscheidung ./ 17 прелварйтсяно [вре¬
менно 1 решение; ^s|kampf т 2 Sp полу¬
финал т
vorerst adv (fürs erste) засега, на първо вре¬
ме: (zunächst) първо, най-напред
V9rerwähnt adj гореспоменат
V9ifahren pl деди pl. прадеди pl
V9rfahren <4a/s/;> ir der Wagen fuhrein Stück
vor колата мина малко напред; hei
jmdm. епйрам AI [спра Е (спрях)]
пред къшата на някого; das Taxi ist
vorgefahren таксито пристигна; den
Gegenverkehr - lassen изчаквам Al [из¬
чакам AI] да мине насрещното движе¬
ние
Vorfahrt т 17/л#. ^ s|recht п 20, \g Verk
предимство п: ^s|straße / 16 улица / с
предимство; ^s|zeichen п 23 знак т, -ци
за предимство
Vorfall т 2 (Geschehen) случка /; (Zwi¬
schenfall) инцидент ш. произшествие
/I. -я; Med лролапс т, спадане п (на вът¬
решен орган)
V9rfalien <3a/.w> vi случва се AI [случи се
//] 3. Pen: Med (inneres Organ вътрешен
орган) пролабйрам uv, v, AI, спадам Al
[спадна £2]
VORGEHEN 947
V9r|feier f 16 тържество n в навечерието
на празник; -film т 1 късометражен
филм, предхождащ главния
vorfinden <27a/Ab> vt заварвам Al [заваря
11]. намйрам AI [намеря //] О die Wob-
nnng in Ordnung — намйрам жилището
в ред ‘
Vorfreude / 16 предварителна радост, ра¬
достно очакване (auf [4] на) О in der
- auf etw. [4] предвкусвайки радостта
от нещо
vorfristig adj предсрочен, -на
V9ifrühHng т 1 *jsg ранна пролет
vorffflilen <а/А6> vi umg проучвам Al [про¬
уча //] почвата, подпйтвам А1 [подпй-
там А1] (за нещо)
Vorführdame./ 16 манекен т
vorführen <a//ift> vt показвам Al [покажа
Е4]\ демонстрирам uv. v, Al: (Pferd кон)
докарвам AI [докарам Al]; (Theater¬
stück пиеса) представям А2 [представя
//]; (Film филм) прожектйрам uv, v. Al:
Vorführer m 4 Film кинооператор m:
— ung / 17 Theat представяне пред¬
ставление. n. -я: Film прожекция /
Vorgabe f \Ь Sp даване n аванс [преднина];
trennen n 23, ^spiel n 20 хандикап m
Vorgang m 2 процес m, протичане n:
(Geschehen) случка f, произшествие n
Vorgänger m 2 предшественик m. -ци
Vorgarten m 5 градина / пред къщата
vorgaukeln <a//;/>> vt jmdm. etw. [4] — за¬
лъгвам AI [залъжа E4] някого c нешо
vorgeben (ISa hh) vt (im voraus fcsilcgen)ус¬
тановявам Al установя II, определям
A2 определя 11 предварително;
(Unwahres behaupten) твърдя uv. 11 (не¬
що, неотговарящо на истината), оправ¬
давам се AI [оправдая се Е7]. извиня¬
вам се AI [извиня сс /I] (неоснователно)
(etw. [4] с нешо)<> er gab vor, keine Zeit
zu haben той твърдеше [той се оправда¬
ваше с това], че няма време: Sp jmdm.
fünf Meter - давам Al [дам. дадеш
(-дадох)] някому аванс [преднина] от
пет метра
Vorgebirge п 23 предпланина f
vorgeblich I. adj мним; II. adv уж
vorgefaßt adj: ^er Plan предварйтелно съ¬
ставен план; ^e Meinung необектйвно
[пристрастно] мнение
V9rgefühi п 20 предчувствие п (von [3] за)
vorgehen < 13а/лю> vt (nach vorn gehen) изли¬
зам AI [изляза 4El], отивам Al [отида
948 VORGELAGERT
EI] напред; Mil настъпвам Al [настъпя
II] (auf [4] od gegen [4] срещу); (handeln)
действувам uv, AI; вземам AI od взи¬
мам Al [взема £ (взех)] мерки (gegen [4]
против): (geschehen) случва се АI [случи
се /У] 3. Pers; става AI [стана Е2] 3. Pers,
(den Vorrang haben) имам uv, Al пре¬
димство, по-важен, -на съм va от <> die
Uhr geht zehn Minuten vor часовникът
върви c десет минути напред; geh an die
Tafel vor und schreibe! излез на черната
дъска и пиши!: bitte, gehen Sie vor! моля,
минете напред!: was ist hier vorgegangen?
какво се е случило тук? was geht hier vor?
какво става тук? die Gesundheit geht mir
vor здравето за мене е по-важно от
всичко; Jur gerichtlich gegen jmdn. ~ за¬
веждам АI [заведа £7] дело срещу няко¬
го
vorgelagert adj Geogr който се намира [кой¬
то с разположен] пред (нещо) О die der
Küste -en Inseln намйращите се пред
брега острови
Vorgelege п 23 Tech предавка /* междинна
предавка
vorgenannt adj гореспоменат, вече споме¬
нат
Vorgericht п 20 Kochk ордьов|ър т, -ри,
антре п
vorgerückt adj напреднал О in ^em Alter
в напреднала възраст: zu -~er Stunde в
късен час
Vorgeschichte / 16 предистория / Hist
праистория/, доисторйческа епоха
vorgeschichtlich adj Hist праисторически
Vorgeschmack т 2 ühertr предварителна
представа (von [i] за); предусещане
предвкусваие п (von [3] на)
Vorgesetzte т 7+ начални|к т, -ци
vorgestern adv завчера, онзи ден; — rig adj
завчераш|ен, -на, онзиденш|ен, -на
vorgreifen <2la//tA> iv изпреварвам AI [из¬
* преваря /У], не изчаквам AI [не изчакам
AI] (е-г Sache [3] нещо), избързвам AI
[избързам А У] (е-г Sache [3] с нещо)0
einer Frage ^ предрешавам AI [предре¬
ша II] въпрос
Vorhaben <А. а/ЛЛ> vt (beabsichtigen; въз¬
намерявам uv, AI wir haben vor, an
die See zu fahren възнамеряваме [имаме
намерение] да заминем на море; was
hast du beute abend vor? какво ще правиш
довечера?, какви ти са плановете за до¬
вечера?; ich habe heute abend nichs. vor
нямам uv, AI нищо пред вид за тази
вечер; umg eine Schürze ^ с нрсстйлка
съм va, вързала съм си прсстйлка
Vorhaben п 23 памсрени|с п, -я; проект т
Vorhalle / 16 преддвери|е //, -я: вестибюл
nt; (Hotel хотел) приемна J
Vorhalten <3a/AA> vt държа uv, II (jmdm. etw.
[4] нещо пред някого); ühertr натяквам
AI [натякна Е2] (jmdm. etw. [4] някому
за нещо), упреквам AI [упрекна Е2]
(jmdm. etw. [4] някого в нещо); vi umg
(andauern) трая uv, Е5. продължавам Al
[продължа /У]; umg (ausreichen) доста¬
тъчен, -на съм va, стйгам AI [стигна
Е2] О die Kartoffeln werden bis zum
Frühjahr ^ картофите ще стйгнат до
пролетта; die gute Stimmung hielt nicht
lange vor доброто настроение не про-
дължй дълго; jmdm. die Pistole ^ държа
пистолета насочен срещу някого; wenn
man gähnt, hält man die Hand vor когато
се прозява, човек си слага ръката пред
устата
Vorhaltung f 17 упре|к т, -ци
Vorhand / 14 Anal (Pferd) предница / на
кон; Sp Tennis форхенд nt, прав удар;
(Vorrang) предимство п (при покупка)
О Kart die ^ haben играя цг. £7 пръв
vorhanden adj налйч|ен, -наО — sein нали¬
це съм va, съществувам uv, Al; von den
Vorräten ist nichts mehr - от припасите
няма вече нищо, от припасите нйшо не
е останало
Vorhandensein п 23jsg налйчие п, същес¬
твуване п
Vorhang т 2 завеса / (auch Theat), перде
п, -та
Vorhängen <а/АА) vt слагам AI [сложа /У],
(катинар), закачам AI [закача /У] пред
нещо
Vorhängeschloß п 22 катинар т, кофар т
Vorhemd п 25 vera/t нагръдни|к т, -ци
vorher adv аредй това, по-рано О am Tage
- предишния ден
vorherbestimmen <с/У;/>> г/ определям А2
[определя II] предварйтелно; <С> vom
Schicksal vorherbestimmt предопределен
от съдбата
Vorherbestimmung / l7/.vg предопределение
п
vorherjgehen < 13a/.v/i> vi предшествувам uv,
Al, предхождам uv, AI (e-r Sache [3]
нещо); случвам cc AI [случа се /У], ста¬
вам AI [стана £2] (e-r Sache [3] преди
нешо); ^gehend adj предйш|ен, -на,
предхождащ *
Vorherrschaft / 17 надмощие п, господство
п
vorherrschen <а//?А> vi преобладавам и\\
AI; ^d adj преобладаващ
Vorhersage /16 = Voraussage
Vorhersagen <a/АА> = Voraussagen
vorhersehen <19a//i/>> vt = vorausseheo
vorhin ш/v преди малко
Vorhof ш 2 преден двор; и1/гсгг (Herz) пред-
сърди|е /1.-я
Vorhut / 17 Л7»7 авангард m
vorig adj минал. предйш|ен. -на. пред|ен.
-наО das -е Kapitel предходната глава;
^es Jahr миналата годйна; im ^еп
Jahrhundert през миналия век
Vorjahr п 20 миналата годйна
vierjährig adj миналогодйш|ен. -на
Vorkammer / 16 Anat (Herz) предсърди|е
//. -я
Vorkämpfer т 4 бор|ец, -ци, поборни|к
-ци; пионер т
Vorkaufsrecht /г 20 Jur право /> на предим¬
ство при покупка
Vorkehrung f 17 предпазна мярка О ~еп
treffen вземам А! [взема Е (взех)] пред¬
пазни мерки
vorkeimen <а/ЛЛ) vt Landiv оставям А2
[оставя II] да покълне (зърно. семе. кар¬
тоф преди засяването)
Vorkenntnisse pl предварителни знания pl
(в някоя област)
Vorkommen <33а/лгл> vi (sich ereignen) случва
' се AI [случи се //] 3. Pers, става AI [ста¬
не Е2] 3. Pers; (vorhanden sein) среща се
AI [срещне се Е2] 3. Pers, намйра се II
[намери се II] 3. Pers (растение, живот¬
но и др.); (zum Vorschein kommen) по¬
явява се AI [появи ce//]J. Pers, среща
се 3. Pers (болест и др.); (nach vom
kommen) излизам Al [изляза* £7] на¬
пред О es kommt mir vor«als ob... изглеж¬
да ми, струва ми се като че ли.; das
kommt oft vor това често се случва: das
darf nicht wieder ^ това нс бива да се
повтаря друг път; das kommt mir bekannt
vor това ми изглежда познато; er kommt
sich [j] sehr klug vor той се мисли за мнб-
го умен; di\s ist mir noch nicht
vorgekotnmen това не ми се е случвало
още в #
Vorkommen п 23 съществуване п, наличие
п; Geol находищ|е п, -а, залежи pl; ~nis
п 27 произшествие п. -я. случка /
Vorkriegszeit / 17 предвоенни годйни pl
vorladen <4а/АЛ> vt призовавам AI [при¬
зова Е2] (пред съд и др.)
Vorladung / 17 Jur призовка /
Vorlage / 16 (das Vorlegen) представяне n
(на документ и др.); (Entwurf) проект т.
предложен и |с п, -я (за закон и др.);
(Muster) образ|ец т; -ци, модел т, ори¬
гинал т; Sp Fußball голов пас; Schi на¬
клон т на тялото напред; Arch подпо¬
рен елемент, контрафорс т
VORLIEBE 949
Vorland п 22 местност / в подножие на
• . . « »
плаюша; ивица земя пред дига
v9rlassen <За/Л/>> vt пускам AI od пущам
AI [пусна Е2\ да мине напред (jmdn. ня¬
кого); (hineinlassen, hereinlassen) пускам
отпущам да влезе, приемам AI [приема
£] (приех) (jmdn. някого)О einen Wagen
^пускам od пущам кола да мине на¬
пред; er wurde beim Minister vorgelassen
минйстъръг го прие
Vorläufer /» 4 предвестни|к т, -ци, пред-
’теч|£ /71. -и; Schi предварйтелен спускан,
форлойфер /77
vorläufig 1. adj (nicht endgültig) предварй-
* тел|ен, -на, времен|ен, -на; II. adv
(einstweilen) временно, засега
vorlaut adj дързък, дръзка. нескр6м|ен, -иа.
лосад|сн, -на. устат
Vorleben <а»7|Л> vr jmdm. etw. ^ давам AI
[дам, дадеш (дадох)] пример на някого
с живота [поведението] си
Vorleben п 23 мйналото (на някого)
Vorlegebesteck п 20 прйбори pl за сервира¬
не
vorlegen <а/hby vt (hinlegcn) слагам А / [сло¬
жа //], поешвям А2 [поставя //] (etw. [4]
vor etw. [4] нещо пред нещо) (камък
пред колело на кола и др.); (Fleisch.
Gemüse месо, зеленчук) поднасям А2
[поднеса £7], сервйрам uw i. Al; (Paß.
Papiere паспорт, документи) показвам
AI [покажа Е4\; (Plan, Entwurf план.
проект) внасям А2 [внеса EJ] предста¬
вям А2 [представя II] (за разглеждане и
др.); sich [4] ^ навеждам сс AI [наведа
се £7J напредО einen Riegel ^ слагам
резе на вратата: dem Vieh Futter - сла¬
гам храна на добйтька: jmdm. einen
Brief zur Unterschrift поднасям A2
[поднеса EI ] някому писмо за подпис:
eine Frage - поставям въпрос
Vorleger т килймч|е /#. -та (за пред легло,
вана)
vorlesen <19а/ЛЛ> vt; jmdm. etw. [4\ ~ чета
мг. EL прочитам Al [прочета El] ня¬
кому пешо
Vorlesung / 17 (Universität) лекция / О
*^еп halten чета uv, // лекции (über [4]
върху о<1 за): in die [zur] - gehen отивам
AI (отида EJ] на лекции
Vorlesungsverzeichnis п 27 разпие т па лек¬
циите
vorletzte adj предпоследен, -иа
Vorliebe / 16/л* предпочитание /7. слабост
У О eine für etw. [4] haben имам uv.
950 VORLIEBNEHMEN
AI слабост към нещо, обичам uv, Al
нещо; etw. mit - tun върша uv, 11 нещо
е голямо удоволствие, обичам да вър¬
ша нещо
vorliebnehmen <16а'М> п задоволявам се
.41 [задоволя се 11) (mit [j] с)
vorliegen <31 а/Л6> vi налице съм va. съшест-
* вувам uv, А1 О das Gesuch liegt bereits
dem Direktor vor молбата е вече постъ¬
пила при директора; liegt etwas
Besonderes vor? има ли [постъпило ли е]
нещо особено?; es liegt kein Grund vor
няма никакво основание: es liegt nichts
gegen ihn vor няма никакво обвинение
срещу нею
vorliegend adj даден, намиращ се налице
im -den Fall в дадения случай; der
-de Vertrag настоящият договор
vormachen <а hb} vt: (zeigen) jmdm. etw.
^ ^показвам Al [покажа E4) някому на¬
гледно как се прави нещо; (täuschen)
jmdm. etw. - залъгвам Al [залъжа Е4]у
заблуждавам AI [заблудя 11] някого; da
wollen wir uns doch nichts -! няма да се
зальгваме сега, нека бъдем откровени!
Vormacht / 14>'sg. Vormachtstellung / 17/sg
Pol господство n, надмощие л, хегемо¬
ния /
vormallig adj бивш, прелйш|ен, -на; — s adv
преди, в миналото, някога
Vormarsch т 2 МП настъпление п (auch
iiberir)
Vwvnensch т 8 иитекантроп т
vormerken (а///b) vt отбелязвам А1 [отбеле¬
жа* Е4] (в бележник, календар и др.)
jmdn. für etw. [4] — занйсвам Al [запиша
Е4] някого за нещо О sich [4] für einen
Ausflug - lassen записвам се за екскур¬
зия #
Vormittag т I предобед т; ат ~ предобед
vormit|tägig adj предобед|ен, -на; --tags adv
(всеки) предобед
Vormund т I od 3 Jur настойни|к т, -ци,
опекун /и. попечител т; —schaft / 17
опекунство п, опека /
vormundschaftlich adj опекунски, настойни-
* чески #
vorn adv отпред О von - gesehen гледан
отпред; von - anfangen започвам Al
[започна Е2] отначало; das Zimmer liegt
nach - hinaus стаята гледа към улицата
Vorname т 7а собствено име
vornehm adj (Außeres външност) изискан,
фин, изящ|ен, -на; (Benehmen поведе¬
ние) изискан, изтънчен; (Gesinnung раз¬
бирания) благород|ен, -на, възвишен;
(Familie семейство) знат|ен, -на;
(Wohnung, Hotel жилище, хотел) изис¬
кан, елегантен, -наО die ^ste Aufgabe
първата [главната] задача; ^ tun важ-
нича uv, 11
vornehmen <16а/Ай) vt (ausführen, tun) из¬
’ вършвам Al [извърша /7], правя uv, II,
направям А2 [направя //] (etw. [4] нещо)
(промяна, преглед) О sich [i] etw. [4] -
заемам се Al [заема се Е (заех се)], зала¬
вям се А2 [заловя се II] с нещо; sich [3]
etw. zu tun решавам Al [реша /У],
вземам Al [взема Е (взех)] решение да
направя нещо; übertr umg sich [5] jmdn.
^ мъмря uv, E4, разправям.се A2 [раз¬
правя се II] с някого;еше Änderung an
etw. [3] - правя промяна на нещо, про¬
меням А2 [променя II] нещо
Vornehmheit / \ljsg изисканост /; изтън¬
ченост /; благородство п
vornehmlich adv особено, предимно, глав¬
но, преди всичко
vornherein adv: von — (von Anfang an )
от самото начало; (sofort) веднага
vornüber adv (c главата) напред, наведен
напред
vornuberbeugen, sich [4] <a/M> навеждам се
Al [наведа се El] напред
Vorort т I предгради|е п, -я; -verkehr т
[/.sg пътни съобщения pl с предградията
Vorposten /и 4 MiI преден пост
Vorprüfung / 17 предварителен изпит.
предварйтелна проверка
vorragen <а/ЛЛ> W издавам се А1 [из|дам
се, -дадеш се (-дадох се)] напред, стърча
uv, 13 t
Vorrang т 2/sg преимущество п, предймст-
во п, първенство пО den - vor jmdm.
haben имам uv, Al предимство пред ня¬
кого; jmdm. den ^ streitig machen оспор¬
вам Al [оспоря //] някому предймство-
io, приоритета
v^rangig adj първостепенен, -на; преди
' всичко О ~ sein от първостепенно зна¬
чение съм va; etw. [4\ ~ verwenden изпо¬
лзвам uv, V, AI нещо предимно
Vorrat т 2 припас nt, запас т (an [3] от)
Ч> auf — kaufen купувам Al [купя //],
за да се запася; etw. [4] in haben имам
uv, Al нещо в запас
vorrätig adj налйч|ен. -на; Hdl на склад
О - haben имам uv, AI на склад
Vorratskammer / 16 килер т (за провизии)
Vorraum т 2 преддверие п, -я, антре п,
-та
vorrechnen <аjhbj vt изчислявам Al [из¬
числя II] (jmdm. etw. [4] нещо пред ня¬
кого)
Vorrecht п 20 привилегия /
Vorrede п 20 встъпителни Сводни] думи р/,
увод т; предисловие п, -я; Buchw пред¬
говор т.
Vorredner m 4 преждеговорйвшият; mein
^ другарят, който говори преди мене
vorrichten <а/ЛЛ> vi umg приготвям >42 [при¬
готвя //]; подготвям А2 [подготвя //];
оправям >42 [оправя /7], нареждам А!
[наредя /7] (стая и др.) *
Vorrichtung / 17 Tech приспособление п,
-я, устройств|о п, -а; механйз|ъм (-мът)
т, -ми. уред т
vorrücken <а/ЛА) v/ (Tisch, Stuhl маса,
стол) премествам AI [преместя II] на¬
пред; <а/.гл> vi премествам се напред;
МИ настъпвам >4/ [настъпя /7]; (Zeit вре¬
ме) напредвам >4/ [напредна £2] <0
geh in vorgerücktem Alter в напреднала
възраст; geh in [zu] vorgerückter Stunde
в късен час
Vcmunde /16 Sp първи кръг (от състезание
за първенство)
vorsagen <а//?/>> w, vi Schule подсказвам >4/
[подскажа Е4\ (jmdm. etw. [4] някому
нещо); V/ (zum Wiederholen) казвам
(jmdm. etw. [4] на някого нещо), за да
го повтори О sich [2] etw. [4] ~ казвам
си нещо на глас, за да го запомня
Vorsaison [..ßcsö:] / 15 времето преди за¬
почване на сезона
Vorsänger т 4 запсвчи|к т. -ци; солист т
в хор
Vorsatz т 2 (Absicht) намерени|с п, -я;
(Entschluß) рсшени|е п. -я; Buchw форзац
т С einen ^ fassen вземам >4/ [взема
Е (взех)] решение ; er hatte den festen
- gefaßt, nicht mehr zu trinken той беше
твърдо решйл да не пие вече; mit ^
умйшлено. с умисъл
vorsätzlich adj (Beleidigung обида) пред¬
намерен, умйшлен; (Mord убийство)
предумишлен
Vorsatzlinse / 16 Phot допълнйтелна леша
Vorschau / 17 преглед т (на програмата
на радиото, телевизията и др.)
Vorschein т: zum -<• bringen показвам AI
[покажа Е4]% разкривам AJ [разкрйя £7];
изкарвам I/ [изкарам .1/] наяве; zum
^ kommen показвам се .4/ (покажа се
Е4\. излизам М [изляза* /:7J наяве; sein
wahrer ( harakter kam endich zum ^ ис¬
тинския i м> характер най-сетне се про-
явй [показа]
vorschieben <32а/А6> vr (Schrank, Tisch
' шкаф, маса) премествам А1 [преместя
/7], бутвам AI [бутна Е2\ напред;
(Riegel резе) слагам AJ [сложа /7]; МИ
(Truppen войска) придвйжвам А1 [при¬
движа //]; (Ausrede) изтъквам А1 [из¬
тъкна £2], използвам ш\ v. А1 като пре¬
текст; sich [4] * премествам се напред
О iihertr einer Sache [2] einen Riegel^
VORSCHUB 951
попречвам Al [попреча 77] на нещо,
осуетявам AI [осуетя /1] нещо; übertr
jmdn. - оставям А 2 [оставя /7] някого
да оправя мои рабо ги (да защитава ин¬
тересите ми); übertr eine Verabredung
[eine Krankheit] ^ изтъквам като пре¬
текст уговорена среща [болест], извиня¬
вам се >47 [извиня се /7] с уговорена сре¬
ща [болест]: eine vorgeschobene' Person
подставено лице
vorschießen <32a//iA> vr; jmdm. Geld ~
авансирам мг. v, >4/ някого c пари, да¬
вам >47 [дам, дадеш (дадох)] някому
пари на заем; <32 a/sn) vi стрелвам се
AI [стрелна сс £2] напред
Vorschlag т 2 предложени|е п, -я; Mus
"форшлаг т, украшение п <>• auf - von
по предложение на; auf einen - eingehen
приемам >4/ [приема £ (приех)], съг ла¬
сявам се А! [съглася се //] с предложе¬
ние; einen - unterbreiten внасям А2 [вне¬
са £7] предложение
Vorschlägen <4а/ЛА> vr предлагам AI [пред¬
ложа //]
Vorschlußrunde / 16 Sp полуфинал т
vorschneiden <21 а. d — tt//iA> vr режа uv, Е4,
нарязвам AI [нарежа* Е4\% предвари¬
телно (хляб, печено и др.)
vorschnell udj = voreilig
vorschreiben <23а/АЛ> vr übertr предийсвам
А1 [предпйша Е4], нареждам >47 [наредя
//] (jnidin. etw. [4\ някому нещо); (Gesetz
закон) повелявам А! [повеля /7] О
sich [2] von niemandem etw. ^ lassen hc
позволявам А! [позволя //] па никого
да ми нарежда нещо: den Kindern die
Buchstaben - показвам Al [покажа E4\
на децата как се пишат буквите
vorschreiten <2 lafsn) vi (sich weiterentwik-
keln) напредвам AI [напредна £2], отбе¬
лязвам AI [отбележа E4] успехи, показ¬
вам АI [покажа Е4\ напредък О die Zeit
war schon vorgeschritten времето бе вече
напреднало; im vorgeschrittenen Alter 8
напреднала възраст; zu vorgeschrittener
Stunde в късен час
Vorschrift /17 наредба / Med предписание
n, -я; nach ~ по предписание
vorschriftsmäßig adj по предписание; съ¬
гласно наредбата: ^ widrig adj нротйвно
на предписанията, в разрез с наредбите
Vorschub т 2 Tech подаване придвиж¬
ване п: подаващ механизъм О jmdm. od
einer Sache [2] leisten подпомагам >47
[подпомогна £2] някого od нещо. съ-
действувам uv, AI (jmdm. на някого) (за
нещо лошо. отрицателно); die ge-
952 VORSCHULALTER
schwächte Gesundheit kann der Krankheit
^ leisten разклатеното здраве може да
допринесе за неблагоприятния развой
на болестта
Vorschulalter п 23 предучилищна възраст;
^einrichtung/ 17 детско предучилищно
заведение (детски ясли« градини и др.)
vorschulisch adj предучилищен, -па С* ^е
Erziehung предучилищно възпитание
Vorschuß т 2 аванс т: ^ geben (zahlen)
давам А/ [дам. дадеш (дадох)], плащам
АI [пла гя //] аванс
Yorschützen (а/У/А) vt оправдавам се AI
[оправдая се £7], извинявам се А1 [из¬
виня се II] (etw. [*/] с нещо)
vorschweben <а/АА> п etw. [/] schwebt mir
vor пешо ми се вьргй в ума, представям
си А2 [представя си //] нещо; имам uv,
4! нещо предвид
vorschwindeln <а/ЛА> vt: wng jmdm. etw. [4]
^ излъгвам AI [излъ|жа £ (-гах)] ня¬
кого. разказвам Al [разкажа E4] някому
неверни неща
vorsehen < 19а АА> vt предвиждам AJ [пред¬
видя 12]: sich [4] ^ внимавам uv, AJ;
пазя се ш\ //. предпазвам се А/ [пред¬
пазя се 11] (vor [J] от) О - bitte! вни¬
мавайте. моля!
Vorsehung / \ljsg провидение п
vorsetzen <а/АА> vt премествам А1 [пре¬
местя //], слагам А1 [сложа //], поста¬
вям А2 [поставя II] напред; sich [4] ~
сядам AI [седна £2] напред О jmdm.
Essen ~ поднасям А2 [поднеса El] ня¬
кому нещо за ядене
Vorsicht f\l/sg внимание п; предпазлйвосгг
/ #
vorsichtig adj внимател|ен, -на« предпаз¬
ливо ~~ sein внимавам uv, Al, предпаз¬
лив съм va
vorsichtshalber adv за по-голяма сйгурност.
за по-сигурно
Vorsichtsmaßregel / 16 предпазна мярка
Vorsilbe / 16 Gramm представка /, префикс
т
Vorsingen <27a/AA> vt: jmdm. etw. [4] у нея
uv, Е6. изпивам AI [изпея Е6\ някому
нещо 4
vorsintflutlich adj übertr umg допотоп|ен,
-на
Vorsitz т \/sg председателство n О den
fuhren [haben] председателствувам
uv. Al: unter dem ~ von под председа¬
телството на
Vorsitzende m 1+ председател m;f 19 пред¬
седателка f
Vorsorge / \6/sg предварителна грижа <.
^ tragen för [4] ногрйжвам се AI [по¬
грижа се //] предварйтелно за
Vorsorgen <a/AA> vi погрйжвам сс AI [по¬
грижа сс II] предварйтелно (für [4] за);
vorsorglich L adj предвидлив; II. adv за все¬
ки случай
Vorspann т I (Vordergespann) допълните¬
лен впряг; (Fahrzeug) двойна тяга; Film
форшпан т/, шапка/* (kurze Einleitung)
уводни думи« въвеждане п (във филм и
др.) ~band начало п на магнитофонна
лента (от немагннтен материал)
Vorspannen <а/АА) vt впрягам AI [впрегна
£2] (коне) О übertr umg juidn. изпол¬
звам пг, г, AI някого (за свои цели)
Vorspannlokomotive 16 втори локомотив
(при двойна тяга)
Vorspeise / 16 нредясги|е п, -я. ордьов|ър
т. -ри. антре п. -та
vorspiegeln Od/hby vt: jmdm. etw. [4] ~ за-*
блуждавам Al [заблудя //] някого c
пешо: er spiegelte ihr ernste Absicht vor
гой я лъжеше, че има сериозни наме¬
рения: er spiegelte großes Interesse vor той
си даваше вид, че много се интересува
Vorspiegelung / 17lsg измама / заблуда /
С - falscher Tatsachen изопачаване п
на фактите: unter der daß ... под пре¬
текст. че ...
Vorspiel п 20 Mus встъплени|е п. -я, пре¬
людия /; Theat проло|г т, -зи: übertr
прелюдия /; Sp предварителна среща
vospielen <a/AA> vt: Mus jmdm. etw. [4] из-
свйрвам Al Гизсвйря //] някому нещо
vorsprechen < 16а/АА> vt изговарям А2 [изго-
' воря //] (jmdm. etw. [4\ нещо пред няко¬
го) (за да може да го повтори); рецити¬
рам uv, V, А1 (jmdm. etw. [4\ нещо пред
някого) (за проверка на артистичните
качества) О vi: bei jmdm. ~ отивам Al
[отида Е2] при някого (за да говоря по
някакъв въпрос); wann könnte ich bei
Ihnen кога бих могъл да ви посетя?
vorspringen <27a/AA> vi изскачам (aus [3]
от); Arch издавам се А! [из|дам се, -да¬
деш сс (-дадох сс)] напред; ~d adj из¬
даден напред, стърчащ, изпъкнал
Vorsprung т 2 издадина/ издадена напред
част; übertr преднина / (auch Sp) <0
einen — gewinnen надминавам Al [над¬
мина £2], изпреварвам Al [изпреваря
И] (vor jmdm. някого) (auch übertr), взе¬
мам Al [взема £ (взех)] преднина (vor
jmdm. пред някого)
Vorstadt / 14 предгради|е п, -я
Vorstädter т 4 жйтел т на предградие
vprstäddsch adj на [от] предградие« който
се отнася до предградие
Vorstand m 2 ръководств|о n, -а, управа
/ управително тяло; —Satzung/17 за¬
седание п, -я на управителното тяло
vorstecken <а/hby vt забождам AI [забода
El] отпред О sich [3] eine Blume — за¬
бождам си цвете, закйчвам се AI [за-
кича се //] с цвете
vorstehen <а, stand vor, vorgcstanden/AA)
vi (herausstehen) издаден съм va напред,
стърча uv, 13; (leiten) стоя wv, 12 начело
(e-r Sache [3] на нещо), възглавявам AI
[възглавя /У]. завеждам AI [заведа EI]
(е-г Sache [3] нещо)
vorstehend adj изпъкнал, издаден напред;
(vorausgehend) прсдход|ен, -на (за текст
и др.) О Zähne издадени зъби; *^е
Backenknochen изпъкнали скули; wie -
erwähnt както се каза иб-горе
Vorsteher т 4 ръководител /71. директор /77.
управител т. начални|к /и. -ци, шеф ш.
-овс; ^driise f 16 Апш простата /* ^in
/ 18 ръководителка / директорка /
управителка /, началничха /
Vorstehhund т 1 Jagd птичар т (куче)
vorstellen <а/ЛА> vt премествам AI [премес¬
тя //], слагам AI [сложа //], поставям
А2 [поставя II] напред: (darstellcn) пред¬
ставям А2 [представя /У], изобразявам
AI [изобразя II]; (bedeuten) представля¬
вам uv, AI; (bekannt machen) предста¬
вям (jmdm. jmdn. някого на някого), за¬
познавам AI [запозная Е7] (jmdm. jmdn.
някого с някого); übertr sich [3] etw. [4]
— представям си нещо; sich [4] — (sich
bekanntmachen) представям се (jmdm.
на някого) запознавам се (jmdm. с няко¬
го) О die Zeiger der Uhr um 1 Stunde —
премествам стрелките на часовника с 1
час напред; auf der Messe wurden neue
Maschinen vorgestellt на панаира бяха
представени нови машйни
vorstellig adj: bei jmdm. wegen einer Sache
[2] ^ werden обръщам се AI [обърна се
E2] към няког о с молба [жалба] но няха-
къв въпрос
Vorstellung / 17 (BcgnfT) представа f; Theat.
Film представление //. -я, (Bekanntma¬
chung) представяне п, запознаване п;
(Einwand) възражсни|с п. -я. протест т
С das entspricht meinen -^еп това отго¬
варя на мбигс представи: übertr jmdm.
-en machen wej>en [2] упреквам AI
упрекна E2 коря u\\ II. укорявам AI
'укоря //] някого заради
Vorstellungsjkraft / I4fsg въображение п,
фантазия /. -vermögen п 23hg = Vor¬
stellungskraft
Vorstoß /и 2 MiУ удар m, насгьплени|е n.
VORTRAGEN 953
-я. атака f: (am Kleidungsstück) фитилче
n, -та. кант m. -ове (на дреха) О der
- in den Weltraum проникването (на
човека) в космоса
vorstoBen <34а/А6> vt тласкам uv, А У, изтла-
* еквам А1 [изтласкам А1]% бутам uv, AI,
избутвам AI [избутам Al] напред;
<34а/5л> V/ настъпвам AI [настъпя /7],
навлизам AI [навляза Е1]% прониквам
А1 [проникна £2] (in [4] в); Mil auch на¬
падам А1 [нападна £2] О unserer
Mannschaft gelang es auf den 2. Platz
voTzustoSen нашият отбор успя да за¬
воюва второто място
Vorstrafe f 16 Jur; er hat mehrere —n той
*йма няколко присъди в миналото
vorstrecken <a/AA> vt (Arm. Kopf ръка. гла¬
ва) протягам AI [протегна Е2] напред:
(Zunge език) изплезвам АI [изплезя /У],
показвам AI [покажа Е4] О jmdm. Geld
- давам AI [дам. дадеш (дадох)] ня¬
кому пари в заем [в аванс]
Vorstudien pl предварителни проучвания
'р>
Vorstufe / 16 предварителен [подготвите¬
лен] етап
Vortag т I* am — der Operation в деня
преди операцията
vortauschen <а/У/А> vt симулирам и\\ i\ А/.
преструвам се AI [престоря сс II] на
С Krankheit - преструвам сс па ббл|сн.
-иа
Vorteil /и 1 (Nutzen) полза /. изгода /:
(Vorzug) предйметв|о п. -а v die Sache
hat den - , daß... работата има това пре¬
димство, че...; im - sein намирам се АI
[намеря се /У], сьм va в иибдно поло¬
жение; etw. [У] ist von - нещо е изгодно:
die -е, die Nachteile преимуществата,
недостигьиите; mit - verkaufen прода¬
вам AI (про|дам. -дадеш (-дадох)] с пе¬
чалба
vorteilhaft adj изгод|сн. -на, полез|сн, -на,
* благоприятен, -наО -е Farbe добре
подбран цвят; - aussehen изглеждам AI
[изгледам А У] добре; -gekeidet облечен
с вкус
Vortrag т 2 (Darbietung) изпълнени|е пл -я,
рецитация /. рецитал т; (Bericht) до¬
клад т, сказка /; Fin пренос тО einen
- halten изнасям А2 [изнеса £У] доклад
(über [4\ върху)
vortragen <4а/АА> vt (nach vom tragen) зана-
* сям A2 (занеса £У] (напред); (Lied песен)
изпълнявам AI [изпълня /У|; (Gedicht)
954 VORTRAGENDE
auch рецитирам uv. v. Al; (berichten) до¬
кладвам uv. Al; (Meinung, Wunsch мне¬
ние, желание) излагам Al [изложа //];
Fin пренасям A2 [пренеса El]; прехвър¬
лям А2 прехвърля II (на нова сметка)
Vortragende т 7+ (Bericht) лектор т, до¬
кладчик /и, -ци; (Gedicht) рсиитатор т;
Mus изпълнител т; / 19 лекторка f; ре-
цитаторка /; изпълнйтелка /
Vortragsfkunst / 14/sg изпълнителско из¬
куство; (Gedicht) рецитаторско изку¬
ство; ^künstler т 4 рецитатор т; —rei¬
he / 16 цик|ъл т, -ли от доклади [сказки]
vortrefflich adj отлйч|ен, -на, превъзход|ен,
-на
vortreten < 15a/.^/r> vi излйзам AI [изляза*
El] напред О -de Schläfenadern изпък¬
нали вени на слепоочието
Vortritt т 1 sg: jmdnt. den - lassen пускам
AI od пушам Al [пусна E2\ някого да
мине пръв; den - vor jmdm. haben ймам
u\\ Al нредймство пред някого
Vortrupp т 6 Mil авангард т (auch iibertr)
vorturnen <aJhb} vi показвам Al [покажа
E4\, демонстрйрам uv. t\ Al гимнастй-
чески упражнения
vorüber adv (Ort място) край, покрай (an
e’tw, [3] нещо) (Zeit време) преминал, от-
мйнал О die Zeit ist — времето мйна
[измина, отмйна]
vorübergehen < 13a/.w> vi минавам А1 [мйна
Е2\ (an [3] покрай); (Zeit време) auch
отминавам, преминавам; — d adj вре¬
менен. -на
Vorübergehende т 7 + минувач т; /19 ми-
иувачка /
Vorübung / 17 предварително упражнение;
Sp подготвително упражнение
Voruntersuchung / 17 предварйтелно про¬
учване; Med предварйтелен преглед; Jur
предварйтелно следствие
Vorurteil п 20* предразсъдък т. -ци;
‘(Voreingenommenheit) предубеждение
п, -я
vorurteilslos adj без предразсъдъци, сво¬
боден, -на от предразсъдъци, непреду-
беден
vorurteilsvoll adj пъл|сн, -на с предразсъ¬
дъци, предубеден
Vorvergangenheit j 17/л# Gramm мйнало
предварйтелно време, плусквамперфект
т
Vorverhandlungen pl предварйтелни пре-
ювори р!
Vorverkauf т 2/sg Theat предварйтелна
продажба (на билети) О Karten im
kaufen купувам А! [купя 11] предварй¬
телно билети (за театър, кино)
Vprverkaufskasse / 16 каса / за предварй¬
телна продажба на билети (за кино,
концерт и др.)
vorverlegen <с/Л/>> vt (Prüfung, Versamm¬
lung изпит, събрание) изтеглям А2 [из¬
тегля //] напред О Mil das Feuer пре¬
насям А2 [пренеса El] огневата лйния
напред
vorvorgestern adv umg по онзи ден
vorvorig adj umg по-пред|ен, -на, по-мй-
налО —е Woche по-мйналата седмица
Vorwahlnummer / 16 Tel код т, -ове за да¬
лечно автоматично избиране
Vorwahlen <а/ЛА> vt Tech избйрам Al [из¬
бера E3J (програма на автоматична
пералня и др.); Tel набйрам код
verwalten <а/Л6> vi (bestehen) съществувам
'uv. Al* (herrschen) господствувам uv,
Al; (überwiegen) преобладавам uv. Al
O unter den —den Umständen при съ¬
ществуващите обстоятелства
Vorwand m 2 предло|г m, -зи, претекст m
vorwärmen <a/A6> vt затоплям A2 [затопля
//] предварйтелно
vorwärts adv напред O einen Schritt — tun
правя uv, 11, направям A2 [направя 11]
крачка напред; übertr ein großer Schritt
- голяма крачка напред, голям напре¬
дък
vwwärtsbringen <24a/Aö> vt übertr (fördern)
‘ подпомагам Al [подпомогна E2] (jmdn.
някого), допринасям A2 [до принеса El]
за развитието (jmdn. на някого), изди¬
гам А1 [издйгна £2] (някого)
(U nternehmen предприятие) развйвам
А1 [развйя £7], активизйрам wv\ v. А1
Vorwärtsgang т 2 Tech, Kfz преден ход
rorwärtsgehen <13a/sn> vi (Fortschritte ma-
' chen) напредвам Al [напредна E2]\
(besser werden) подобрявам се Al [по¬
добря се //] O mit seiner Gesundheit geht
es vorwärts здравето му се подобрява
vorwärtskommen <33а/.гя> vi (Fortschritte
machen) напредвам Al [напредна E2]\
(Erfolg haben) преуспявам Al [преуспея
E6]
vorweg adv (vorher) предварйтелно, предй
това; (voraus) по-напред; (vor allem)
особено, предй вейчко О sie waren einige
Schritte — те бяха c няколко крачки по-
напред
Vorwegnahme / 16/sg: unter — des Ergeb¬
nisses като ймам пред вид [с оглед на]
евентуалните резултати
vorwegnehmen <16а/Лй> vt (vorher tun) из¬
преварвам, AI [изпреваря 77], извър¬
швам Al [извърша II] предварително;
(vorher sagen) казвам Al [кажа E4] пред¬
варително O um es gleich vorwegziineh»
men, ich bin mit dir nicht zufrieden да ro
кажа веднага, не съм доволен от тебе
vorweisen <23а/ЛЛ> v/ показвам А1 [покажа
Е4] (документи при поискване, знания
и др.)
vorwerfen <16a//i6) v/ (Futter) хвърлям A2
' [хвърля 77] (храна на животни); übertr
упреквам А1 [упрекна Е2] (jmdm. etw. [4]
някого в нещо)
vorwiegend I. adj преобладаващ, глав|ен.
* -на; II. adv предимно, най-вече
Vorwissen п 23/jg: mit meinem [deinem usw]
* c мое [твое u np.J знание; ohne mein
[dein usw] ^ без моето [твоето и np.]
знание; er brachte ein gutes ~ mit той
имаше солидни предварителни позна¬
ния .
Vorwitz т \/sg (дръзко) любопитство; на¬
халство п
vorwitzig adj многознаещ, нахал|ен, -на (в
любопитството си) ‘
Vorwort /? 20 предговор т; п 22 Gramm
предло|г т, -зи
Vorwurf т 2 (Tadel) упре|к /и. -ци; (Gegen¬
stand) тема f. сюжет т; (Vorbild)
образ|ец т, -цй
vorwurfsvoll adj укорйтел|ен. -на
vorzählen <a//iA) vt броя uv II, изброявам
AI [изброя /7] (jmdm. etw. нещо пред
някого)
Vorzeichen п 23 знамеки|е п. -я; Math. Mus
зна|к w. -ци (пред число, тон)
vorzeichnen <а/ЛА> vt начертавам А1 [начер-
* тая E7]t нарисувам v. Al (jmdm. etw. [4]
нещо на някого) (като образец); übertr
определям А2 [определя 77], предначер-
тавам (някому нешо) (път, начин на жи¬
вот и др.) #
vorzeigen (а/АА> vt показвам А/ [покажа
Е4\ при поискване
Vorzeit / \lfsg предисторйческо време,
дълбока древност С in grauer - в стари
[древни] времена
w
Waage f 16 теглилка f; везнй /)!. везна f;
кантар т; (Wasser^) нивелир т; Astr
съзвездието Везнй; Sp везна / О beide
WAAGSCHALE 955
vorzeiten adv dicht много отдавна, в стари
времена
vorzeat|ig adj преждевременен, -на; — НсЛ
adj предисторйчески
vorziehen <32а, h—gJftby vt (nach vorn) из¬
теглям A2 [изтегля /7], издърпвам Al
[издърпам Al) напред; übertr предпо¬
читам Al [предпочетй £7] (etw. [4] е-г
Sache [3] нещо пред нещо od jradn. jmdm.
някого пред някого) О den Vorhang ^
дръпвам Al [дръпна Е2] пердето; ich
ziehe Tee allen anderen Getränken vor
предпочйтам чай пред вейчки други на¬
питки: es ist vorzuziehen, hier zu bleiben
по-добре [за предпочитане] е да останем
гук
Vorzimmer п 23 приемна/(в министерство
и др.)
Vorzug т 2 предймств|о п, -а, преиму¬
щества -а; предпочитание п; Eisenb
извънреден влак (който се движи преди
редовния) О einer Sache [3] den ^ geben
предпочитам Al [предпочета El] нещо
(пред друю нешо)
vorzüglich adj превъзходни, -на, отлйч|ен,
-на
Vorzugspreis /71 I изгодна цена
vorzugsweise adv предимно, преди вейчко
votieren [w..] <d'7iА) vi Pol гласувам uv,
Xi
Votum [w..J n 28 od 29 Pol вот m, глас (-ът)
m. -ове; (Urteil) мнени|е n, -я, преценка
f; veralt, (Gelübde) обет m
vulgir [w..j adj вулгйр|ен, -на; просташки
Vulkan [w..] m 1ф вулкан m; ~ ausbruch m 2
изригване n на вулкан; ~flber / 16 Tech
вулканизиран фибър, вулканфибър m
(материал)
vulkanisch [w..] adj вулканйч|си. -na
vulkanisieren [w..] <d//iA) vt Tech вулка¬
низирам uv, v. Al
Vulkanisierung / Tech 17 вулканизация f:
- ismii5/m 11 sg Geol вулканйз|ъм (-мът)
nt
Dinge halten sich [einander] die - двете
неща са равностойни [еднакви]
Wygebalken т 4 кобйлица / (иа везна)
w^g(e)recht adj хоризонтален, -на. во¬
доравен. -на
Waagerechte / 19 хоризонтала /. хори¬
зонтална [водоравна] лйния
Waagschale / 16 блюд|о п. -а на везна
V uhertr etw. [/] fallt schwer in die ~
956 WABE
нещо тежи, нещо е важно [от значение];
jedes Wort auf die ^ legen претеглям A2
[претегля //], преценявам А! [преценя
//] всяка дума
Wabe /16 пчелна [восъчна] пита; -njhonig
т \*jsg мед т на пити« пчелен мед с
шпага
wach adj буд|еп, -на С - sein буд|ен, -на
съм Iа; бодърствувам мг. AI; - werden
събуждам се AI [събудя сс //]
Wachablösung / 17 МИ смяна / на караул
Wache / 16 (Wächter) пазач т; МИ пост
т, -ове. часови т, караул т; стража /*
охрана f: Миг вахта /.* (Wachstube) ка¬
раулно помещение; участ ъ|к т, -ци О
- halten дежуря мг. II (при болей); МИ
- stehen стоя мг. 12 на пост [на стража];
МП auf ^ ziehen отивам AI [отйда EI]
па пост
wachen <///>) г/ бдя мг. 12 (über [4] над);
(wach sein) бодърствувам мг, AI, стоя
мг. 12 буд|ен, -на, не спя мг. 13
wachhabend adj МИ дежур|ен, -на
wachhalten <За-ЛЛ) г/ iibertr поддържам мг.
AI буд|ен. -на (спомен, интерес и др.)
Wacholder т 4 Bot хвойна / смрйка f;
- beere / 16 плод (-ът) т, -ове на хвойна
wachrufen <39а7//>> г/ будя мг. //. събуж¬
дам AI [събудя //], възкресявам AI [въз¬
креся II] (спомени, желания)
Wachs п 20 восък т
wachsam adj бдйтсд|ен. -на, зор|ьк, -ка
Wachsamkeit / 1l'sg бдителност /
1 wachsen <///?> vt (Fußboden под) намазвам
AI [намажа Е4\ и излъсквам AI [излъс-
кам AI]: (Schier ски) мажа мг, Е4. на¬
мазвам с вакса
-wachsen <4/.ш> г/ раста мг, EI, пораствам
AI [порасна Е2]: нараствам; Bot раста,
вирея мг, Е6 О das Kind ist tüchtig
gewachsen детето е пораснало много;
sich [3] einen Bart - lassen пускам си AI
ос/ пущам си AI [пусна си Е2] брада;
iibertr einer Sache [j] nicht gewachsen sein
пешо не е по ейлите ми, не мо|га мг. -
жеш (-жах) да се справя с нещо; die
Arbeit ist mir über den Kopf gewachsen не
мога да се справя с работата си, ра¬
ботата не е по ейлите ми; etw. [/] ist mir
ans Herz gewachsen нещо ми е много
мило, привързал съм се силно към не¬
що; (Т auch gewachsen)
‘Wachsen м 23/.v# мазане п, излъскване п
2Wachsen п 23,!sg растене н. растеж т;
(Zuwachs) нарастване п
wächsern adj восъч)ен, -на
Wachsfigur / 17 восъчна фйгура; — kerze
/ 16 восъчна свещ; —papier п 20* во¬
съчна хартйя; -puppe/16 восъчна кук¬
ла
Wachstube / 16 МИ караулно помещение
Wachstuch п 22 мушама/(за маса и др.)
Wachstum п 22jsg (das Wachsen) растенс
п. растеж т, развйтие п; (das Gewa¬
chsene) растителност / О Wein eigenen
-s trinken пйя мг, Е7 вйно собствено
производство
Wachtel / 16 Zool пъдпъд*ь|к т, -ци
Wächter т 4 пазач т
Wachtmeister т 4 (Polizei) старшина т,
-и; -posten т 4 МИ караул т, -часовй
т
Wachzustand т 2/sg будно състояние
wack(e)!ig adj който се клати, разклатен;
iibertr auch несйгур|ен, -на О ich fühle
mich nach der Krankheit noch - след бо¬
лестта се чувствувам още слаб
Wackelkontakt /?? I EI лош [несигурен, пре¬
късват се] контакт
wackeln <йй> г/ клатя се мг, II; (Person
човек) олюлявам се AI [олюлея се £0],
клатушкам сс мг. AI
wacker adj храб|ър, -ра, смел; (tüchtig)
усърд|ен, -на, работлив: (ehrlich) чест|ен.
-на
Wade / 16 Anat прас|ец т. -ци; -n|bein
Апш малък пищял; — n|krarapf т 2 Med
тоничен гърч на прасцйте
Waffe / 16 оръжи|е п, -я О die —n strecken
слагам AI [сложа II] оръжието, пре¬
давам се [пре|дам, -дадеш (-дадох) се]
(auch übertr): МИ zu den - п rufen свйк-
вам АI [свйкам AI] под знамената; zur
- greifen грабвам AI [грабна Е2\ оръ¬
жие; bei welcher - hat er gedient? в кой
род войска е служил?
Waffel / 16 вафла /
Waffengattung / 17 род ( ът) т. -ове вой¬
ска; -rock т 2 МИ военна униформа,
мундир т; ^-ruhe / \bjsg МП временно
преустановяване на военни действия,
затишие п; -schein т I позволително
п. -и за носене на оръжие; —Stillstand
т 2 примирие п
waffnen, sich [4] <АЛ> въоръжавам се AI
[въоръжа се II]
wägbar adj което може да се прецени [пре¬
мисли, съобразй]
Wagehals т 2 смелчаг|а /и. -и
wag(e)halsig adj безразсъдно смел, без¬
страшен, -на
Wagemut т I jsg смелост / сърцатост /
wagemutig adj смел. сърцат
wagen (/i&) vt смея uv, E6, осмелявам се
AI [осмеля се //]. дръзвам AI [дръзна
Е2] О einen Versuch ^ осмелявам се да
направя опит; sein Leben — рискувам
мг, AI живота си; er wagt sich nicht auf
die StraBe той нс смее [не се решава] да
излезе на улицата; eine gewagte Opera¬
tion рискована операция; es scheint mir
zu gewagt изглежда ми твърде риско¬
вано
Wagen т 4 (Pferde ~) кола / каруца f;
(Auto) кола /. автомобил т; (Kutsche)
файтон m, карета f; Eisenb вагбн т;
(Schreibmaschine пишеща машина) шей¬
на / О Astr der Große - Голямата меч¬
ка; Astr der Kleine - Малката мечка
wägen <6ihby vt тегля uv. II, претеглям А2
[претегля //]; übertr преценявам AI [пре¬
ценя //], премислям А2 [премисля //]
Wagenjbauer т 4 колар т, каруцар т
(майстор); -bürg/ 17 Hist барикада /
от струпани коли; ^fiihrer т 4
(Straenbahn) ватман т, —ЬеЬег т 4 (ав¬
томобилен) крик; ^kipper т 4 самосвал
т; Eisenb вагонообръщач т, вагонокз-
сипвач т: — Masse / 16 Eisenb класа f;
-macher т 4 = —bauen -park т 1 od
6 Eisenb вагонен napx; Kfz автомобилен
парк; ~rad п 22 холел|о п, -а на кола;
Eisenb вагонно колело; — schlag т 2 вра¬
та / на кола [карета];
Wagestück п 20 смела [рискована] постъп¬
ка
Waggon [..go od gpi)] т 6 (bet Mengenangabe
при означение иа ко шчеато pl -) вагон
т; (Güterwagen) товарен вагон: фургон
т •
Wagnis п 27 риск ш. -овс
Wahl/ \ljsg избор т; Hdl (Güteklasse) ка¬
чество п (първо, второ); /17 PoI избори
pl О eine — durch Abstimmung,
Handauflieben избор т чрез гласуване,
вдигане на ръка; eine gute [schlechte] -
treffen правя uv, II. направям А2 [напра¬
вя И] добър [лош] избор; die - ШИ mir
schwer трудно ми е да направя избор да
избера; nach (freier) — по (собствен) из¬
бор; vor der — stehen, ob,., трябва да из¬
бирам дали...; jmdn. vor die stellen«
ob... оставям A2 [оставя /У] някого да
избира дали... Strümpfe erster und zweiter
чорапи от първо и второ качество
Pol sich [4] zur — nominieren lassen кан¬
дидатирам се uv, V. AI за изборите;
geheime ^еп избори c тайно гласопода¬
ване
Wahlagitation / 17jsg Pol предизборна
WAHLVERWANDSCHAFT 957
агитация; akt m 1 гласоподаване
n;~~ alter n 23 избирателна възраст;
—aufruf m I Pol предизборно обръще¬
ние [възвание];-аи$$с1ш0/я 2 Pol избор¬
на комисия
wählbar udj избираем, който може да бъде
избран
Wählbarkeit / 17/vg избираемост /
wahlberechtigt udj Po! който има право на
глас
Wahlberechtigte т 1+ Pol избирател т,
гласоподавател т; / 19 избирателка f,
гласоподава тел ка /. ^ berechtigung / 17
право п на гласоподаване, -bezirk м
1 избирателен район
wählen </i/>) vt избирам AI (избера £.?].
auch Pol. Tel набирам; избйрам (номер
на 1слефон) С er wurde zum Präsidenten
gewählt той бс избран за президент; sie
spricht ein gewähltes Deutsch тя говори
иа изйскан немски език
Wähler in 4 избирател т
Wahlergebnis п 21 Pol изборен резултат
wählerisch ad/ придирчйв. претенциозен,
-на, взискателен. -на < in seinen Mitteln
nicht sehr - sein не подбирам AI [под¬
бера £J] средствата си
Wählerliste f 16 PoI избирателен списък;
-Schaft / 17/.vg Го/ избиратели ie pl,
- scheibe / 16 Tel шайба f (иомерона-
бирагелна)
Wahlfach n 22 факултатйвеи предмет, фа-
култйвпа дисциплина
wahlfähig adj Po! (aktiv) който има право
на глас: (passiv) който може да бъде
избиран, който е избираем; frei adj
факулгагйв|сн. -на
Wahl|gang /п 2 PoI избирателен тур;
-handlung / 17 гласоподаване п,
-kämpf т 2 (прсд)йзборна кампания;
—liste / 16 изборна листа; ~lokal п 20ф
избирателен пункт
wahllos I. udj безразборен. -на; II. adv без¬
разборно. наслуки, иа късмет {umg)
Wahl|propaganda / 15/v# предизборна про¬
паганда; ^ recht п 20 PoI избирателно
право; ^-rede / 16 предйзборпа реч,
-sieg т I изборна победа; -sprach т
2 девиз т; ^ System п 20* избирателна
система, -tag т I ден (-ят) т иа из¬
борите; -urne / 16 избирателна урна;
- Versammlung / 17 предизборно събра¬
ние .
wahlverwandt adj духовно срод|ен, -на
Wahlverwandtschaft / 17 lsg духовно
сродство; Chem афинитет т; —Vorsteher
т 4 председател т на изборна комисия
958 WAHLWEISE
wahlweise adv по избор
Wahlzelle / 16 тъмна стаичка (за гласу¬
ване); ^zettel т 4 (избирателна) бю-
летйна /
Wahn т Ijsg (Täuschung) илюзия/, заблу¬
да /, самоизмама f: (grundlose Hoff¬
nung) блян т, химера f; (Einbildung)
мания /; (Wahnsinn) умопомраченис п,
лудост / О er lebte in dem ^, daß ... гой
живееше с илюзията, че...
Wahnbild п 21 = Wahnvorstellung
wähnen hh vt предполагам AI [предположа
II], мйсля и\\ 11: sich [4] ^ мйсля се,
считам се AI [счета се £7]. смятам се
А /[сметна се Е2] О ich wähnte ihn zu
Hause мйслех [предполагах], че той е в
къщи: ich wähnte mich schon gerettet смя¬
тах се вече за спасен
Wahnsinn т \\g Med умопомрачение п,
лудосг /; iibcrtr лудост /, безумие п
wahnsinnig adj Med умопобъркан, луд;
ühcrir безум|ен. -на. луд; umg (sehr groß)
много голям*. ужас|ен, -а О Angst
ужасен страх; - schnell ужасно [много]
бързо; - werden полудявам А1 [полудея
£75], побърквам се AI [побъркам се AI]
Wahnsinnige т 74 луд т, (умо)побъркан
ж; / 19 луда / (умо)побъркана f:
^Vorstellung / 17 лъжлйва представа;
халюцинация /; натрапчиви представи;
^witz т 1 jsg лудост /, безумие п
wahr adj (nicht gelogen) йсгин|ен, -на,
вер|ен*, -на; (tatsächlich) действйтел|ен,
-па. истински; (richtig) правил|ен, -на,
вер|ен*. -на О ist das ~? вярно ли е
това?; nicht нали?; eine ~е Begeben¬
heit истинска случка; - werden осъщес¬
твявам се AI [осъществя се /У]; etw. [4]
^ machen осъществявам нещо; so ~ ich
lebe кълна се в живота си
wahren <///>> vi (Geheimnis, Würde тайна,
достойнство) пазя uv, II, запазвам AI
[запазя //]; (Rechte, Interessen права,
интереси) защищавам А1 [защитя /У],
пазя; (Anstand благоприличие) съблю¬
давам uv, AI, спазвам AI [спазя II]
währen </;/>) vi, nur 3. Pers трае uv, ES 3.
Pers, продължава AI [продължи II] 3.
Pers C es währte nicht lange не продължи
дълго
während I. präp [2] през, през време на, в
продължение на; — des Krieges през [по
време на] войната; II. cortj 1. {Zeit време)
докато, когато; — er die Zeitung las,
rauchte er eine Zigarette докато четеше
вестника, той изпуши една цигара; 2.
(Gegensatz противоположност) докато;
^ die einen arbeiteten, unterhielten sich die
anderen докато едните работеха, други¬
те си приказваха
währenddem, währenddessen conj през [в]
това време
wahrhaben <А, а/А6> vt: sie will [es] nicht,
daß ... тя не иска да признае [приеме,
допусне], че... ^
wahrhaft I. истински, действйтел|ен, -на; IL
adv наистина, действително
wahrhaftig I. adj правдив, йстин|ен, -на;
(aufrichtig) откровен, йскреи; II. adv на-
йстина. дсйствйтелно
Wahrhaftigkeit / 17/sg правдивост/, истин¬
ност* /; (Aufrichtigkeit) откровеност /
искреност /
Wahrheit / 17 йстина /, правда / О die
- sagen казвам AI [кажа Е4], говоря uv,
II йегината (jmdm. някому); die - einer
Behauptung bezweifeln съмнявам се uv,
AI в истинността на някое твърдение;
hinter die - kommen добйрам се АI
[добера се £2] до истината; umg um die
- zu sagen да си кажа правичката (umg)
wahrheitsgemäß adj, wahrheitsgetreu adj
правдив. достовер|ен. -на
Wahrheitsliebe / l6/3g правдолюбие n. лю¬
бов / към правдата; (Aufrichtigkeit)
откровеност /, искреност /
wahrheitsliebend adj правдолюбйв; (aufrich¬
tig) откровен, йскреи
wahrlich adv найстина, действително
wahrnehmbar adj който може да се въз¬
приеме; (hörbar) доловйм; (fühlbar) осе¬
заем; (sichtbar) забележйм. вйдим
wahrnehmen <16а/ЛА> vt възприемам AI
[въз|ириема £ (-приех)]; (sehen) виждам
AI (вйдя /2]; (merken) забелязвам AI
[забел|ежа /(-язах)]; (Gelegenheit случай)
възползувам се i/i\ AI от; (Interessen
интереси) съобразявам се AI [съобразя
сс II] с, застъпвам се AI [застъпя се II]
за. пазя uv, II
Wahrnehmung / 17 вьзприяти|е п, -я; (das
Wahrnehmen) възприемане п: съблю¬
даване п: (der Interessen) защита / (на
интереси) О eine - von etw. [3] machen
забелязвам АI [забел|ежа I (-язах)] нещо
wahrsagen <а//?£> vi, vt предсказвам AI
[предскажа Е4]\ гадая uv, Е7 (aus [3] по),
врачувам uv, AI (aus [2] на) О aus den
Karten ^ гледам uv, AI на карти; sich
[3] aus der Hand ^ lassen гледат ми на
ръка
Wahrsager т 4 гадател т, врач т, -ове
Wahrsagern / 17/sg врачуване п
Wahrsagerin/18 гледачка /, врачка /* ~ ung
f 17 предсказание п, -я
wahrscheinlich I. adj вероят|ен, -на, въз¬
можен, -на; II. adv навярно, вероятно
Wahrscheinlichkeit / П/sg вероятност /
О aller ^ nach по всяка вероятност
Wahrscheinlichkeitstheorie / 16а теория /
на вероятностите
Wahrung / 17 запазване л. защита /. за¬
щищаване п (на интереси и др.)
Währung / 17 Fin валута /. парична сис¬
тема # #
Währungskrise / 16 Fin валутна криза;
'Politik / 17 валутна политйка;
^reform / 17 парична реформа
Wahrzeichen и 23 емблема / символ т
Wai,se / 16 сира|к т. -ци, сираче п, -та
Waisenjhaus п 22 сиропиталиид|е п, -а:
' kind л 21 = Waise
Waisenknabe nt 1 момче л сирак О
ithertr umg ein ' gegen jmdn. sein нйщо
не съм va в сравнение c някого, übertr
umg ein rechter ' in etw. \S] sein пълен
профан съм в областта на нещо
Wal т 1 ZooI кит т. -ове
Wald т 3 гора /* лес (-ът) т. -ове;
~arbeiter т 4 горски работник; 'Ьао т
l/sg лесовъдство л, ' bestand т 2 състав
т на гората; горски насаждения р!;
'bliime / 16 горско цвете; ~~brand т 2
горски пожар; ~erdbeere /16 дйва [гор¬
ска] ягода; ^emeuernng/ П/sg възобно¬
вяване п на гората; 'hora л 22 Mus
валдхорна /
waldig adj горйст
Waldjlandschaft / 17 гориста мест¬
ност; ' lauf т 2 Sp бягане л. крос т по
горски пътеки; 'lichtung/17 горска по¬
лянка; ' meist ег т 4 Bot същйнсха ла-
заркйня
Waldrand т 3: ат - на края на гората
waldreich adj горйст. богат с гори
Wald | reich tum nt 3/sg löpcKO богатство;
-^Schutzstreifen m 4 лесозащитен пояс;
- ung / 17 (голяма) гора f: лсс М>т) т.
-ове: ' weg т 1 горски път; — wiese / 16
горска поляна; Wirtschaft / 1 lisg гор¬
ско стопанство
Waljfang т 2 лов (-ът) л; на китове;
- langer т 4 китоловец т. -ци; (SchifT)
ки толовен кораб; - fisch nt 1 umg = Wal
walken <ЛЛ> vr Text тепам мг. А!, валям
uv. AI; (Leder кожи) обработвам AI [об¬
работя //] в барабан, мачкам мг, AI
Wall Л1 2 насип т. вал т. -ове
Wallach т 1 Zool скопен жребец
wallen </?6> V/ (kochendes Wasser) кипя мг,
/2, вря мг. 12; (Meer. Blut море, кръв)
вълнувам се uv. AL бушувам uv. AI
О der Nebel wallt мъглата се носи на
кълба; '-des Haar развяваща се коса
WALZENFÖRMIG 959
wallfahren <зл> п отйвам АI [отида El] на
поклонение (nach [3] в) (Йерусалим и
др.)
Wallfahrer /л 4 поклонни|к /л. -ци, бого¬
молец, който отива на поклонение (в
Йерусалим и др.); pfählt / 17 покло¬
нение л (в Йерусалим и др.); 'fahrtsort
т I мяст|о* л. -а за поклонение
wallonisch adj валонски
Wallung / 17 (Sieden) кипене п (на вода);
übertr вълнени|е п. -я, възбуждени|е л, -
я, възбуда/, кипеж т; ^en pl Med топ¬
ли вълни plO übertr in ' geraten вълну¬
вам се мг. AI развълнувам се v. AL
das ganze Land war in — цялата страна
бе обхваната от вълнения [брожения]
Walmdach л 22 Anh четирискатси покрив
Walnuß / 14 орех т (плод); '-bäum т 2
орех т (дърво)
Walpurgisnacht f 14 Mvth Ba.niypiисиа нощ
Waljrat Л1. n\Kg {gen -(e)s) спермацет nt;
^roD n 20 Zooi морж nt. -ове
walten <hb> rt (herrschen) господеi»yвам
мг. Al. властвувам мг. AL паря мг, 12.
владея мг. Е6. (wirken) действувам мг,
А1. разпореждам се А1 [разпоредя се
//] л.' seines Amtes ' изпълнявам AI
[изпълня II] службата си: Gnade - las¬
sen проявявам Al [прояви //] милеем;
schalten und - разпореждам се (какю
ми е угодно)
Walzblech л 20 валцувана ламарина
Waiz|e / 16 Tech валя|к nt. -ци: валц м, ци¬
линдър т. -ри; Landw валя|к т. -ци;
weisen л 23 валцувано желязо, валцува¬
на стомана
walzen <///>) w Tech валцувам мг. AI:
Landw изравнявам Al [изравня //] (с
валяк)
walzen <ЛА> vt търкалям А2 [търколя //];
*sich [4] ~ търкалям се; (im Bett) въртя
се мг, II (в кревата) О die Koteletts in
Semmelbröseln - потапям А 2 [потопя
//] котлетите в галета, viele Bücher ^
обръщам AI [обърна Е2] много книги:
ровя се мг, II в много книги; sich [4] auf
die andere Seite - обръщам се АI [обър¬
на се £2] на другата страна (в кревата
и др ); die Schuld auf einen anderen - сто¬
варвам AI [стоваря И] вината върху
други io
Walzenbrecher m 4 Tech валцова трошач¬
ка; ^egge / 16 Landw валцова брана
walzenförmig adj иилинлрйч|сн. -на
960 WALZENFRÄSER
Walzenlfräser m 4 Tech цилиндрична фреза;
Klager n 23 Tech валцов лагер; — mühle
/ 16 валцова мелница
Walzer m 4 вале nt. -ове; -musik/ \7/sg
валсова музика
Wälzer т 4 umg дебела книг а, тухла/(umg)
Walzjkupfer п 23:sg валцувана [листова]
мед; -maschine / 16 валцова машина;
-stahl m 2 ad 1 валцувана стомана;
■^werk п 20 Tech валцов цех; валцов
етан; -werker m 4 валцовам m
Wams п 22 Hist вид мьжки жакет (от XVI
XVII в.): Hist вид елек /н
wand prüf von winden
Wand / 14 стена / 0 spanische - параван
nt; weiß wie die [eine gekalkte] - бял като
платно [каго мьртвец]; die - mitnehmen
обирам А! [обера Е3\ стената (е дрехата
си, гърба си); ühertr jmdn. an die — driik-
ken избутвам Al [избутам Al]% измес-
1вам Al [изместя //] някого: ühertr jmdn*
an die - stellen изправям A2 [изправя
//] някого до стената, разстрелвам А1
[разстрелям А2] някого; in seinen vier
Wänden у дома. в къщи; - an — wohnen
сьссди сме, живеем стена до стена
Wand|behang m 2 ковьор m; гоблен m;
bekleidung/17 ламперия/ облицовка
/на стена; -bild п 21 стенопйс/ фреска
f; -brett п 21 полица /
Wandel /и 4/sg промяна/ изменение п; об¬
рат mO einen grundlegenden - erfahren
претърпявам Al [претърпя 12] основна
промяна; es ist ein tiefgreifender —
eingetreten извърши се коренна промяна
wandelbar adj който подлежи на промяна,
променлив; (unbeständig) непостоян|ен,
-на. изменчив
Wandelhalle / 16 фоайе п, -та,
wandeln </;/>) vt променям А2 [променя //];
(шп —) превръщам AI [превърна Е2]
(in [4] в); sich [4\ - променям сс; <лл)
vi geh, dicht крача uv, II, вървя uv. 12,
ходя uv. II (бавно); разхождам се А!
[разходя се //]; бродя uv, II О — des
Gespenst бродещ призрак; der Mond wan¬
delt seine Bahn луната следва своя път
Wanderarbeiter т 4 сезонен работник;
ausstellung / 17 подвижна изложба;
—^ bibliothek / 17 подвижна библиотека;
~ bühne / 16 странствуваща театрална
трупа, пътуващ театър; —bursche т 7
Hist странствуващ чирак (в Германия);
^döne / 16 Geogr подвйжна дюна
Wand(e)rer т 4 пътни|к т, -ци; странни)к
т, -ци. турйст т, екскурзиант т
Wanderfahne / 16 преходно знаме (на тру¬
да) (в ГДР); -führer т 4 водач т при
туристически поход; — gewerbe п 23 ам¬
булантна тьрювйя; -jahre pl години pl
на страна вуване; — karte / 16 мар¬
шрутна Пуристйческа] карта; kleben п
23 скйтнически живот; — hist/ 14/sg же¬
лание п за сгранствуване
wandern <.v/;> vi вървя uv, 12, ходя uv, II
[на екскурзия], странствувам uv, AI,
скйтам uv. AI, пътешсствувам uv, Al
(пеш) C wir sind heute drei Stunden ge¬
wandert днес вървяхме три часа; sein
Blick wandelte von einem zum anderen по¬
гледът му премйна от единия на другия;
der Ball wandert von Mann zu Mann топ¬
ката минава от човек на човек
Wanderniere / 16 Med плаващ бъбрек;
-prediger т 4 странствуващ проповед¬
ник; -preis т 1 Sp преходна награда
Wanderschaft / П/sg странствуване п О
auf - gehen тръгвам AI [тръгна Е2] да
пъгешесгвувам (пеш)
Wander|stab т 2 пътнишка тояга: — truppe
f 16 Theat странствуваща [пътуваща]
трупа
Wanderung / 17 екскурзия / (пеш), йзлет
т
Wander|vogel т 5 прелетна птйца; ^weg
т I маршрут т на туристйчески поход
Wandgemälde п 23 стенопйс т, фреска f;
-karte / 16 стенна географска карта;
— leuchte/ 16 аплй|х т. -ци, стенна лам¬
па
Wandlung / 17 промяна /. изменение п,
преобразуване п
Wand|malerei / 17 Kunst стенопйс nt; (Fres¬
ke) auch фреска /; -schirm m 1 параван
m; —schrank m 2 вграден гардероб
[шкаф); -tafel / 16 Schule черна дъска
wandte (wendete) prät von wenden
Wandteppich m t стенен килйм, ковьор m,
-uhr/17 стенен часовник; — Verkleidung
/ 17 ламперия /; -Zeitung / 17 стенвест-
ни|к т, -ци
Wange / 16 буза /. страна /* Tech плоска
странична част: (Treppe стълба) стра-
нйца /
Wankelmut т \/sg колеблйвост / нерешй-
телност /* (Unbeständigkeit) непо-
стоянство п
wankelmütig adj колеблив, нерешителен,
-на; (unbeständig) непостоянен, -на
wanken <.v/r) vi залйтам AI [залйтна £2],
олюлявам се AI [олюлея се £б], клатя
се uv, II; ühertr колебая се uv, Е7 О
der Boden wankt mir unter den Ffißen зе¬
мята се люлее под краката мн; die Knie
wankten mir краката ми се подкосиха;
ins Wanken geraten започвам Al [започ¬
на E2\ да cc клатя [люлея]; übertr раз¬
колебавам сс Al [разколебая се £7]
wann I. adv кога О seit откога?; bis
— ? докога?; dann und ^ от време на
време, понякога, ссгйз-тогйз (umg); II.
conj ко1ато О komm» ^ du willst ела,
когато искаш
Wanne / 16 вана f О umg in die — steigen
къпя се uv, E4 във вана
Wannenbad n 22 къпане л във вана, вана
/
Wanst т 2 Amt търбу|х т, -си (у прежив¬
ните). auch шкембе п, -та (umg); umg
(dicker Bauch) шкембе л, -та (umg); umg
(dicker Mann) дебеланф n, obuh
Wanze / 16 Zoo! дървеница /
Wappen n 23 герб m, -ове O eine Schlange
im ^ führen на герба ми c изобразена
змия
Wappenkunde / 16/j# хералдика /, гербо-
знанис п
wappnen« sich <й£) übertr въоръжавам се Al
[въоръжа сс //] (mit [J] с); подготвям се
А2 (подготвя сс //] (für за) ч> sich \4\ mit
Geduld ~ въоръжавам се с търпение;
gegen einen solchen Angriff war ich nicht
gewappnet не бях подготвен за такова
нападение [такава атака]
warb prät von werben
Ware ( 16 стока /; излели|с n, -я O
fehlerhafte дефектна стока; preis¬
gesenkte — стока c намалена цена:
gefragte търсена стока: ^n des
täglichen Bedarfs стоки pl за широко по¬
требление; solche *>- n fuhren wir nicht ня¬
маме [нс продаваме] такива стоки
Warenabkommen л 23 спогодба / за сто¬
кообмен; ^absatz т 2 пласмент на сто¬
ки; ^angebot л 20 Wirt sch предлагане л
на стоки; ^ ausgabe / 16 експедиция /
щанд т за получаване п на купената
стока (в магазин); ^austausch т \/sg
Winsch стокообмен т; ~Ьашп т 2 Text
кросн|о л, -а; ^begleitschein т 1 Hdl то¬
варителница f: -export т I йзнос т на
стоки; ^baus п 22 универсален магазин;
^künde / 16/sg стокознание п; ~lager
л 23 склад /и. -овс на стоки; ~ probe /16
стокова проба. образ|ец т. -цй, мостра
/ Post мостра без стойност;
^Produktion/17 производство л на сто¬
ки, стоково производство; ^rechnung /
17 фактура /; ^Streuung/ \l/sg разпре¬
деление п на стока; '-Umsatz т 2 сто¬
кооборот т; -V Wirtschaft /1 Ijsg стоково
стопанство: ^Zeichen п 23 фабрйчн?
[стокова] марка, фабрйчно клеймо
WÄRMEN 961
warf prät von werfen
warm (wärmer) I. adj топ|ъл, -ла; übertr
auch сърдеч|ен, -наО es ist ^ топло e;
das Essen ^ machen стоплям A2 [стопля
//]. подгрявам Al [подгрея Еб\ яденето;
^ werden стоплям се; übertr разгорещя-
вам се AI [разгорещя се //], заинтересу¬
вам се uv, V, Al; mit jmdm. ~ werden
сближавам се А1 [сближа се //], сприя¬
телявам се А1 [сприятеля се //] с няко¬
го; II. ad\ горещо, сърдечно О jmdn. —
empfehlen горещо препоръчвам А1 [пре¬
поръчам АГ\ някого
Warm|bier п 20 греяна бира (с подправки);
- blut п 20/sg (Pferd) лек яздйтен и впре¬
гатен кои; ^ blüter т 4 Zool топлокръв-
но животно
warmblütig adj топлокръв|ен, -на
Warme / 16/sg топлина/; übertr (Innigkeit)
гоплота f <s 5° (fünf Grad) ^ 5' (пет
градуса) над нулата
Warmejausdehnung / 17 топлйпно разши¬
рение; - ausstrahiung / 17 топлинно из¬
лъчване; ^austauschm 1 топлообмеи т;
-wbehandlung / 17/sg Tech термообра-
ботване п. термообработка /. термична
обработка: Med гермотерапия / топ-
лолеченме п: -belastung / 17 гоплйнно
натоварване; ^beständigkeit/ 11/sg топ-
лоустойчйвост /
wärmedicht adj топлонспроницаем
Warme|durchgang т 2/sg Tech топлопреми¬
наване п; '-echtheit fll/sg lech устойчи¬
вост / срещу високи температури;
^einheit / 17jsg Phys единица топлина,
калория / -elektrizität / \ljsg термо-
електрйчество п; —energie/ 16а топлин¬
на енергия: ^erzeugung/11/sg топлооб-
разуване п; т 2/sg топлинен по¬
ток; ^grad т 1 untg (температурен) гра¬
дус над нулата; - kraft / 14 топлинна
енергия; ^kraftanlage /16 гоплоейлова
уредба; kraftwerk п 20 топлоелекгро-
централа / (АЬк ТЕЦ): ^ lehre / 16/sg
термодинамика / учение п за топлина¬
та; pleiter т 4 проводни|к т. -ци на
топлина; ^leitung / \llsg топлопрово-
дймосг / ^ menge / 16 колйчество п
топлина: ^-messer т 4 топломер т. тер¬
мометър т, -ри; (Heizwertmesser) кало-
римет|ър ш, -ри; ^meßgerät п 20 тол-
лоизмерватслен уред; ^messung / 17
топлоизмерване п
warmen <//А> vt. vi топля uv, 11, стоплям
А2 [стопля //], затоплям: загрявам А1
[загрея £б]; sich [4] ** топля се, стоплям
НсМСКО Г>Ь'11.1рСКМ речник
962 WÄRMEPLATTE
се, грея се uv, Е6, сгрявам се (an [J] на)
0 der Ofen wärmt gut печката топли
[отоплява] добре; sich [i] die Hände am
Ofen — грея си [топля си] ръцете на
печката *
Wirme|platte / 16 нагревателна плоча;
—quelle /16 йзточни|к т, -ци на топли¬
на; —regier т 4 терморегулатор т, тер¬
мостат т; — schütz т 1 jsg топлинна из¬
олация; топлинна зашита; —Speicher т
4 топлинен акумулатор; -strahlen pl
топлинни [инфрачервени] лъчи pl;
- Strahlung / 17 топлинно [температур¬
но] излъчване; —technik / 17/.sg топло¬
техника f; — verbrauch т 1 jsg разход т
[консумация f\ на топлина; ~ Verlust т
1 jsg загуба / на топлина; — wasserhahn
т 2 кран т, -ове за топлата вода; —wert
т 1 топлинен еквивалент; халорййност
/• ~ zufuhr / 17 подаване п на топлина
Wärmflasche / 16 грейка / термофор т
Warmfront f 17 Meteor топъл въздушен
фронт
wannhalten <3аjhb} vt: übertr umg sich [J]
jmdn. — запазвам си Al [запазя си II]
нечие благоразположение [благосклон¬
ност]
warmherzig adj сърдеч|ен, -на, топлосър-
деч|ен, -на
Warm|herzigkeit / 17/jg сърдечност / за¬
душевност / —laufen п 23jsg Tech на¬
гряване п, загряване п (на мотор); Sp за¬
гряване п; — luft / 14jsg топъл въздух;
- luftbeizung / 17 въздушно отопление
Warmwasserheizung J 17 водно отопление;
-Speicher т 4 бойлер т; —Versorgung
/ 17jsg снабдяване п с топла вода
Warnanlage / 16 предупредителна сигнал¬
на уредба; -apparat т 1 предупредй-
телен сигнален апарат
warnen vt предупреждавам Ai [пре¬
дупредя 11} (jmdn. vor [5] някого за) О
vor Taschendieben wird gewarnt! пазете се
от джебчйи!
Warnjlampe / 16 сигнална лампа, светлй-
нен сигнал; — radar т 6 od п 24 пре¬
дупредителен радиолокатор; —ruf т 1
предупредителен вик; —schild п 21 та¬
белка /с предупредителен знак; —signal
и 20* предупредителен сигнал; — ung /
17 предупреждение п. -я
Warnungs|signal л 20* предупредителен
сигнал; — tafel / 16 = Warnschild
Warnzeichen n 23 Kfz предупредйтелен
(пътен) знак
Warschauer Vertrag Pol Варшавски дого¬
вор
Warschauer Vertragsstaaten страните, учас¬
тнички във Варшавския договор
Warte / 16 Meteor наблюдателница / ме-
теорологйчна станция; Astr обсервато¬
рия/' -halle / 16 чакалня /.(за паса¬
жери)
■wqrten <АЛ> vt чакам uv, AI, почакам v,
/(/(auf jmdn od etw. [4] някого od нещо)
O man ließ mich - оставиха ме да чакам
^warten <АА> vt (Kinder деца) бавя uv, II,
гледам uv, Ai, грйжа се uv. II за; (Kran¬
ke болни) гледам ; (Maschine машина)
поддържам uv, Al в добро състояние
Wärter т 4 пазач т; (Aufseher) надзирател
т; Med санитар т, болногледач т;
— in /18 надзирателка / Med санитарка
/ болногледачка /
Wartesaal т 2 (pl ..säle) чакалня /(на гара
й др.)
Wartezeit / 17 време, през което се чака,
чакане п, срок т О nach langer — след
дълго чакане; eine bestimmte — muß ver¬
streichen, bis ... трябва да мине известен
срок [известно време], докато...
Wartezimmer п 23 чакалня / (лекарска и
лр-)
Wartung / 17/sg (Bedienung) прислужване
п, обслужване n; (Pflegen) обслужване
n, гледане n (на деца, болни); Tech
обслужване п. поддържане n; -s|dienst
т 1 Tech служба / за поддържане на
машини, техническо обслужване
warum adv защо О — denn? но защо? ich
weiß nicht, — du schweigst не зная зашо
мълчиш; der Grund, — sie... причйната,
поради която тя...; - nicht gar! как не!,
хайде де!
Warze / 16 брадавица /• (Brust — ) зърн|о
п, -а (на гърда)
was I. pron interr какво, щоО — ist das?
какво е това? - ist? какво йма? ach —!
хайде де!, стйга де!, глупости!; — ist los?
какво йма? какво е станало? — hilft’s?
каква полза? — du nicht sagst! гледай
ти!, не думай! (umg); —, das weißt du
nicht? как, нима не знаеш'това? — ist
ihr Vater von Beruf? какъв е баща й по
професия? was ist ihre Mutter von Beruf?
каква е майка й по професия? umg sie
hat Schuhe, Strümpfe, Kleider und — weiß
ich noch alles gekauft тя купи обуща, чо¬
рапи, рокли и бог знае каквй други не¬
ща; — für ein [eine, ein] pron interr какъв
[каква, какво]; П. pron relat което, как-
bötoO alles, — всичко, хоето; — auch
immer geschieht каквото и да става; Ш.
pron indef umg нещо О das ist doch —
ganz anderes но товй е нещо съвсем дру¬
го; hast da ~ gesagt? каза ли нещо?
Waschanstalt / 17 обществена пералня
waschbar adj който може да се пере
Wasch|bir т 8 Zool миеша мечка; — becken
л 23 умивални|к т, -пи, мивка f;
~ benzin п 20* бензин т за почистване
на дрехи; —blau л 23/sg синка/
Wische/16 (das Waschen) пране л. изпира¬
не л, (des Körpers) миене л, измиване л
(на тялото); (Leib'*, Bett*«) бельо л;
(was gewaschen wird) пране п, дрбхи pl
за пране О große - haben имам uv. AI
голямо пране; in die ~ geben давам AI
[дам. дадеш (дадох)] за изпиране [за
пране]
Wische|beutel т 4 торба/за мръсни дрехи;
—boden т 5 таван т за сушене на пране
waschecht adj който не пуска (боя) при
пране (за боя, плат); übertr истински
О — er Berliner натурален берлинчанин
Wäsche|geschäft п 20 магазин т за (про¬
даване на) бельо; — klammer / 16 шипка
/за пране; — korb т 2 панер т; —leine
/16 въже и, -та за простйране на пране
waschen <4/Ай) vt мия uv, Е7, измивам AI
[измия £7]; (Wäsche) пера uP, ЕЗ, изпи¬
рам AI [изпера £3]; sich [4\ - мия се,
измивам се; vi umg пера О sich [4] warm
~ мия се с топла вода; sich [3] das Haar
— мия си косата; Wische zum Waschen
geben давам AI дам, дадеш (дадох) дре¬
хи за пране; übertr seine Hände in
Unschuld ~ измивам си ръцете; übertr
jmdm. den Kopf ~ натрйвам AI [натрия
£7] някому носа (umg)
Wäscherei / 17 (Anstalt) обществена пе¬
ралня
Wäscherin / 18 перачка /
Wische|schleuder / 16 центрофуга / (на пе¬
ралня); —schrank nt 2 шкаф лт, -ове за
бельо; —Trockner т 4 електрическа су¬
шилня за пране; - Zeichen л 23 моно¬
грам т, инициали pl (на бельо)
Wasch|faß п 22 корито п за пране; ~frau/
’17 перачка / -haus п 22 = ~küche;
—kesrel т 4 кот|ел nt, -лй [казан /и] за
варене на пране; —küche/ 16 пералня/
(помещение); -»lappen т 4 кесия/за ба¬
ня; übertr ung мекошаа ( . човек, страх-
лйв|ец т, -ци; -maschine / 16 перална
машйна, пералня / (домакинска); mit¬
tel п 23 перилен препарат; -pulver л 23
прах (-ът) т, -ове за пране; — raum т 2
умивалня /• -scfaüssel / 16 леген т;
—schwamm т 2 гъба /за миене; —seife
/16 сапун т за пране; - trog т 2 корйт|о
л, -а за пране; —ung f 17 мйене л, измй-
WASSEREIMER 963
ване л; —wasser л 23 вода / за мйене;
—zette! т 4 Buchw подгъв т (на облож¬
ка на книга) с текст; —zeug л 20/sg при¬
надлежности pl за измиване и изкъпва¬
не (сапун, кесйя за изтриване и др.)
Wasser л 23, auch 23а вода /О stehendes —
застояла вода; Kölnisch — одеколон т;
Phys schweres — тежка вода; die Wiesen
stehen unter — ливадите са залени от во¬
да, са наводнени; ein Gebiet unter —
setzen наводнявам AI [наводня II] об¬
ласт; zu — und zu Lande по море и по
суша; übertr etw. [/] fällt ins Wasser, etw.
[7] wird zu — нещо пропада, нещо се
осуетява; übertr sich [4] kaum Ober —
halten едва свързвам AI [свържа E4]
двата края; übertr umg das — linft ihm
im Munde zusammen лигите му текат
(потекоха) (umg); mit allen — n gewaschen
отракан. врял и кипял (umg)
Wasserabfluß m 2 (Ablaufen) оттйчане л на
вода; — abflußrohr л 20 водоотвбд nt.
водосточна трьба; -ader / 16 водна
жйла, (малка) подземна река
wasserarm adj маловол|сн, -на; (Landschaft
местност) безвоа|ен. -на
Wasserarm т 1 (речен) ръкав т; (Kanal)
канал т (воден път); — armut/ \2fsg без-
водие л, недостиг т на вода; — bad л 22
Kochk, Chem, Phot водна баня;—ball m
21 sg водна топка; -ballspiel п 20 Sp вод¬
на топка (игра); -hau т 1 водострой-
телство л; — bauingenieur [,..in3cnjö:r] m
I*. хидроииженер т; — bautechnik / 17
хидротехника f; — bauwerk л 20 хидро-
технйческо съоръжение; -becken л 23
воден басейн; —bedarf т Ijsg нужда/
от вода; разход т на вода; — behilter т
4 водоем т, водохранйлиш|е л, -а;
(Kanister) бидон m [гюм т, -ове) за во¬
да; —behandluog / 17 Med водолечение
л. хидротерапия /• — berieselung / 17
оросяване л с вода
wasserbeständig adj водоустойчив
Wasserblase / 16 Med мехур т, прйшка /.
-bremse / 16 водна спирачка
Wässerchen л 23 рекичка /. вадичка / О
übertr er tut, als ob er kein - trüben könn¬
te прави cc на божа кравнчка
Wasserdampf m 2 водна пара
wasserdicht adj (undurchlässig) водоустой¬
чив; непромокаем; -durchlässig про-
мокаем .
Wasser|eimer m 4 кофа / (за вода); -fall
m 2 водопад nt; —färbe / 16 водни [ак¬
варелни] бой pl; -fläche / 16 волна по-
964 WASSERFREI
върхност; —flasche / 16 гарафа f; — floh
m 2 Zool волна бълха; — flugzeug n 20
хидроплан m. водосамолет m r
wasserfrei adj безвод|ен, -на; обезводнен
Wassergehalt m l/sg съдържание n на вода;
водно съдържание; -glas п 22 водна
чаша; Chem водно стъкло, натриев си¬
ликат; — graben т 5 канавка /■ — hahn
т 2 водопроводен кран, кран т на чеш¬
ма #
wasserhaltig adj съдържаш вода, вод|ен,
-на, воднйст
Was$er|hebewerk п 20 (Maschine) водопо-
демна машина; (Anlage) водоподемна
станция; — Heilkunde / 16jsg Med водо¬
лечение п, хидротерапия /* — hose/ 16
Meteor тромба/, — huhn п 22 Zool водна
кокошка
wässerig = wäßrig ^
Wasserjungfer /16 Zool (вид) водно конче;
— klosett п 24, Abk WC ватер-клозет т,
клозет т с водно промиване; ~kopf m 2
Med мозъчна воднянка /, хидроцефа-
лия /и, — kraft / 14/sg водна сй-
ла; -kraftwerk п 20 водна електрическа
централа (Abk ВЕЦ); —krug т 2 стомна
/* — kühlung/17/sg Tech водно охлажда¬
не; — kur / 17 Med водолечение п;
Mache / 16 локва — Unding/17 Flugw
приводничване п ; -lauf т 2 река /* ре¬
кичка / пото|к /и, -ци; вада /* —leitung
/ 17 водопровод т; — lilie [.да] / 16 Bot
водна лилия; — Linie [..iaj /16 Маг ватер-
линия /; -linse / 16 Bot водна леща
wasserlöslich adj разтворим във вода
Wasser|mangel т 5/sg — Wasserarmut;
-mann т 3/sg Myth воден дух; Astr Во¬
долей О Med —mannsehe Reaktion Bä-
серманова реакция
Wasser|melone / 16 Bot дйня /; — menge /
16 колйчеств|о n, -а вода; — messer m 4
водомер m; хидромст|ър m% -ри; —
molch m 2 Zool тритон m; — mühle / 16
воденйца /
wassern (Л6) vi Flugw приводнявам се Al
[приводня се //], кацам uv, Al, кацвам
A l [кацна E2] на вода
wassern <Л6> vt накйсвам Al [накйсна E2]
(месо, боб и др.); (Pflanzen растения)
напоявам А1 [напоя //]; Phot измйвам
А1 [измйя £7] (негатив); vi (Augen очи)
те|ка, -чеш (текох) uv, сълзя uv, 12 О
der Mund wassert mir nach [J] ... лигите
ми потйчат, като си помйсля за ... (umg)
Wasser Inatter т водна змия; —not /14 не-
достйг т на вода, безводие n; —nymphe
/16 Myth йзворна [речна] нймфа, наяда
/* —pfeife/ 16 наргиле n; —pflanze/ 16
водно растение; —pumpe/ 16 водна по¬
мпа; — rad п 22 водно колело, auch Sp;
-ratte / 16 Zool воден плъх; übertr чо¬
век, който обйча да плува, страстен
плувец
wasserreich adj (Fluß река) пълновод|ен,
-на; (Gebiet местност) с много рекй и
езера
Wasserreichtum nt 3 водни ресурсй
/>/; — reinigung/ 17 пречистване п на во¬
да; -reinigungsanlage /16 водопречист¬
вателно устройство; — rettungsdienst т 1
водна спасителна служба; —rohr п 20
водопроводна тръба; — rohrbracb т 2
пухваис п на водопроводна тръба;
— rose / 16 = Teichrose; —schaden т 5
щетй pl от наводнение; —scheide/16 во¬
додел т #
wasserscheu adj който се страхува от вода,
'който страда от хидрофобна
Wasser|scheu / 12/sg Med хидрофобна f;
schi m За Sp водни ски pl; —schlauch
m 2 маркуч m; —Speicher m 4 водохра¬
нилища n, -a; — speier m 4 Arch олу|к
m. -ци на покрив, на балкон; -sperre/
16 водна преграда; водно заграждане;
—Spiegel т 4 (Fläche) водна повърхност;
(Höhe) ниво п на водата; морско равни¬
ще; —sport т 1 jsg воден спорт;—spritze
/ 16 водопръскачка f; -sprang т 2 Sp
скок m, -ове във вода
Wasserstandsanzeiger т 4 показател т на
водното ниво; —messer т 4 Tech ин¬
дикатор т на равнйщето на водата [на
водното ниво]
Wasserstiefel т 4 (високи) гумени ботуши
pi
Wasserstoff т 1 jsg Chem водород т; ~ atom
п 20* Phys водороден атом; ~ bombe /
16 водородна бомба; ~ Superoxid п 20/sg
Chem водороден прекне; Pharm кисло¬
родна вода; ~ Verbindung / 17 Chem во¬
дородно съединение
Wasserstrahl т 9 водна струя; ~strafle /
16 воден път; ~ sucht / 14/sg Med во-
дянка /
wassersüchtig adj Med страдащ от водянка
Wasser|technik / 17 хидротехника f; ~tier
n 20 водно животно
wassertreibend adj Pharm диуретйч|ен, -на,
отводняващ
WasserItiirbine f 16 водна турбина; ~tumi
т 2 водна [водонапорна] кула; ~uhr /
17 водомер т; ~ung / 17 Flugw при¬
водняване л
WECHSELWEISE 965
Wässerung / nisg Landw оросяване n, по¬
ливане n. напояване n; Phot измиване
n (на негатив) a
wasserunlöslich adj неразтворим във вода
Wasserjverbrauch m 1 fsg разход m на вода;
—Verdrängung / 17/ig Mar водоизмести¬
мост f; —Versorgung/llfsg водоснабдя¬
ване n; —vogel m 5 водна птица;—w tage
/ 16 нивелир m, либела / —weg m 1 во¬
ден път; -wellen pl (Frisur) водна онду-
лация; —werfer m 4 полицейска кола за
рдзпръсхване на демонстранти' със1
струи вода. водно оръдие — werk п 20
помпена [водоснабдителна] станция;
—Wirtschaft / 17/де водно стопанство,
хидротсхника; — Zähler т 4 водомер т;
—Zeichen (Banknote банкнота) воден
знак
wäßrig od wässerig adj (Suppe супа) вод[сн.
-на; (Frucht плод) воднйст; (Wein вино)
разводнен; (wie Wasser) воднйст; (nicht
schmackhaft) блудкав (иа вкус) О das
macht mir den Mund — потичат ми лй-
гите (за нещо) (umg)
waten <хл> W газя uv, И (durch [4] през, in
[J] в) O durch einen Fluß — прегазвам
Al [прегазя //] река
watscheln <.vn> w клатя се uv, II, клатуш¬
кам cc ui’. AL поклащам cc Al [поклатя
се II] (като ходя) <✓ wie eine Ente —
клатя се като патица
'Watt п 25 плитчина /(образуваща се при
отлив край бреговете на Северното мо¬
ре)
2Watt п {gen -s. pl -) El. А bk W ват m {Abk
вт)
Watte/ 16 памук m; вата/ —bausch m 1
od 2 Med тампбн m
wattieren <d/Ab) vt ватйрам uv, »\( Al,
подплатявам Al [подплатя 11] c вата
Wattierung / \llsg ватиране n; (Material)
ватена подплата
Watt|meter n 23 El ватмет|ър m, -ри;
-Sekunde / 16 ватсекунда / —stunde /
16 El ватчас m
Webarbeit / 17 (das Weben) тъкане n; (Ge¬
genstand) тъкано изделие
Webe|blatt n 22 Text бърд|о n, -а (на стан);
— kante f 16 Text йва f a
weben (.hb, auch 14/ЛА) vt ть|ка, -чеш [-ках],
изгькавам Al [изтъка £2]; (Spinne паяк)
плета мг, El, изплйтам Al [изплета £7]
(мрежа) О Muster in einen StofT — втъ¬
кавам AI. втъ|ка, -чеш [-ках] шарка в
плат; mit der Hand gewebte Teppiche ръч¬
но изтъкани килими
Weber т 4 тъкач т
Wehere) / 17 (Gewerbe) тъкачество п; (Fa¬
brik) тъкачница f
Weberfknoten т 4 (вид) плосък възел;
—schifTcben л 23 совалка / —vogel т 5
Zool тъкач т
Web|pelz т 1 изкуствена кожа (с козина,
тъкана); —Stuhl т 2 тъкачен стан;
—waren pl текстил т
Wechsel т 4 (Änderung) промяна* / из¬
менени^, л. -я; (Umschlag) обрат т;
(Tausch) смяна* / (immer wiederkeh¬
rend) редуване л; Sp замяна / (на иг¬
рачи); предаване п на щафетата; Fin
менителница /, полица / Jagd път т
[пътека J] на дивеч; — automat т 8 ав¬
томат т за разменяне пари на дребно;
— bad л 22 Med редуване на топла и
студена баня; - beziehung / 17 взаимоо¬
тношение п, корелация / -bärge т 7
Fin гарант т, поръчител т по менйтел-
ница
Wechselfälle pl+: die - des Lebens пре¬
вратностите на живота
Wechsel|fälschung / 17 фалшифициране л
на менителница; — Heber п 23 Med пре-
секваща [интермитйраща] треска; ма¬
лария / — geld я 21 остатък т, ресто
л (пари); (Kleingeld) дребни пари pl;
— getriebe и 23 Kfz предавателна [ско¬
ростна] кутия; — jahre pl* Med климак¬
териум in: — kurs т I Fin валутен курс
wechseln <ЛЛ> vt сменявам А! od сменям
А2 [сменя //]; (Briefe, Worte писма, ду¬
ми, слова) разменям (mit [3] с); (Thema
тема) променям; (Geld пари) разменям,
развалям А2 [разваля /7]; v7 сменявам
се od сменям се (при носене, игра и др );
(Stimmung. Wetter настроение, време)
променям се О wollen Wir — 7 ше се сме-
нйм ли?; Licht und Schatten - светлина
и сянка се редуват
wechselnd adj (Bilder картини) сменящ се;
‘(Glück щастие) променлйв, променлив
Wechselprotest т I Fin протестиране п на
менителница
Wechseljrad п 22 Tech сменяемо зъбно ко¬
лело; -rede/ 16 разговор т, диалог т
wechselseitig adj взаим|сн, -на
Wechselstelle/6 пункт т, -ове за обменяне
на валута; —ström т 2/sg El променлив
ток; — stroDitechnik / 17 техника / на
променливите токове; -Stube / 16
в Wechselstelle
wechselvoll adj разнообразен, -на; промен¬
лив, непостоянен, -на О —es Wetter не¬
постоянно време
wechselweise adv (gegenseitig) взаимно; (ab¬
wechselnd) последователно, поред
966 WECHSELWIRKUNG
Wechselwirkung / 17 взаимодействие n;
-я; ^Wirtschaft f \7/sg Landw сеитбоо¬
бращение n
Weckdienst m 1 телефонна служба за съ¬
буждане (вид телефонни услуги)
wecken <ЛА> vt будя uv. II, събуждам А1 [съ¬
будя //]; übertr auch пробуждам О wann
möchten Sie geweckt werden? кога желае¬
те да ви събудят? (] auch geweckt)
Wecker т 4, Weckuhr / 17 будйяни|к т,
-ни
Weckruf т 1 събуждане п (по телефона)
С einen für neun Uhr bestellen давам
Al [дам. дадеш (дадох)] поръчка в те¬
лефонната служба да ме събудят в де¬
вет часа
Wedel т 4 (Staub ^) бърсалка /за прах (от
пера); Bot (Farn» Palme папрат, палма)
перест лист; (Schwanz) опашха /
wedeln <ЛЛ> v/ размахвам AI [размахам
А1\. развявам А/[развея Е5 od Е6\ (mit
[3] нещо) (писмо, кърпа и др.), махам
uw Al (mit[2] с) О mit dem Schwanz -*
махам мг Al, въртя uv, 12 опашка (за
куче)
weder conj: ^ .. noch ... нйто ... нйто ...
weg adv: weit - von hier много далеч
оттук; er ist — той излезе, отйде си;
mit dir ! махай се!; Hände не пи¬
пай!: das Buch ist ^ книгата я няма [е
изчезнала]; geh -! иди си!, върви си!;
umg sie war ganz ^ vor Freude тя беше
извън себе си от радост
Weg т 1 път т, -ищаО eine Stunde ~ von
hier един час път оттук; einen anderen —
einschlagen тръгвам Al [тръгна Е2] по
друг път; jmdn. ein Stück ~es begleiten
придружавам Al [придружа 7] някого
до някъде; umg jmdm. einen ^ abnehmen
свършвам Al [свърша II] някаква рабо¬
та за някого, купувам А1 [купя //] нещо
за някого (спестявам’ му излизането);
übertr jmdm. den ^ ebnen разчиствам Al
[разчистя /7], трасирам uv, v, Al някому
пътя; übertr ausgetretene ~e gehen вървя
uv, 12 по утъпкани п-ьтшца; übertr seinen
~ machen пробивам си Al [пробия си.
£7] път, вървя uv, 12 напред, напредвам
А1 [напредна £2]; auf halbem
umkehren връщам се AI [върна се £2] от
средата на пътя; auf dem ~е nach [3] на
път за; auf dem ^ е sein zu jmdm. на път
съм va [тръгнал съм] за [у] някого; sich
[4] auf den ^ machen тръгвам (nach [3]
за); etw. [4] auf privatem ~e erledigen
свършвам Al [свърша //] нещо по час¬
тен път; übertr auf dem besten ^e sein,
etw. zu tun [zu werden] на път съм va да
направя [да стана] нещо; er befindet sich
auf dem der Besserung здравословно¬
то му състояние е на път да се подобрй,
той върви към подобрение; jmdn. auf
seinem letzten - begleiten изпрашам Al
[изпратя II] някого до вечното му жй-
лище; jmdm. od еtw. [3] aus dem gehen
избягвам Al (избягна* £2] някого odne-
lllo; jmdn. aus dem ~ räumen [schaffen]
премахвам AI [премахна £2], ликвиди¬
рам uv. v. AI, очиствам [очистя //] ня¬
кого (млде); jmdm. im -e stehen преча
uv, 11 някому; jmdm. in den ^ laufen на¬
тъквам се A l [натъкна се £2] на някого,
срещам А1 [срещна £2] някого неочак¬
вано; etw. [4] in die — е leiten уреждам AI
[уредя II] нещо; jmdm. nicht über den -
trauen нямам uv, AI доверие в някого;
wohin des ^es? накъде отйваш?: woher
des -^es? откъде йдваш?
wegbegeben, sich [4] < 15c/A6> отйвам си А1
[отида си £/]. отдалечавам се А1 [отда¬
леча се 77]
wegbekommen <33с/?А> vt umg махвам Al
[махна £2], отстранявам AJ [отстраня
//]; (Flecken петна) изчйствам А1 [из¬
чистя //]; (begreifen) разбйрам AI [раз¬
бера £2], схващам А1 [схвана £2]. про¬
умявам AI [проумея £6]
Wegbereiter т 4 übertr пионер т; пред¬
шественик т, -ци
wegblasen <За/ЛА> vt (Zigarettenasche пепел
от цигари) издухвам AI [издухам .4/]
<! seine Schmerzen waren wie weggeblasen
болките му внезапно изчезнаха
wegbleiben <23аjsn) vi umg (nicht erscheinen)
не идвам uv, Al, не дохождам Al od до-
хаждам Al [дойда £/], преставам Al
[престана £2] да идвам, изчезвам AI
[изчезна £2]0 von der Schule ^ не посе¬
щавам AI [посетя 7] училището (вре¬
менно), отсъствувам uv, Al от училище
(временно); etw. [7] kann ^ нещо може
да отпадне; umg mir blieb die Spucke weg
глътнах си езика (umg); umg der Motor
blieb weg моторът спря изведнаж
wegblicken (aiA) vi отвръщам Al [отвър¬
на £2] поглед (от нещо), поглеждам Al
[погледна £2] настрани
wegdenken (dachte weg, weggedacht) <A6> vt:
sich [3] etw. [4] nicht - können не мога
uv, -жеш, (-жах) да си представя, че не¬
що го няма; den Ofen mußt du dir ^ тряб¬
ва да си представиш, че печката я няма
wegdrängen <а /г/>> vt изтиквам AI [изти¬
кам А1]. изтласквам AI [изтласкам А1].
измествам А1 [изместя //]
Wege|ban m I jsg строеж m на пътища;
— gabelung/17 разклонение n. -я на път;
~ lagerer т 4 разбойни|к т. -пи по пъ¬
тищата .
wegen präp [2]. umg auch [2] поради, заради
О — unserer Freundschaft..., unserer
Freundschaft -...» поради нашето при¬
ятелство; von Amts ~ служебно; von
Rechts — по закон; umg von ~! за нищо
на света!, и дума да не става!
Wegerich т 1 * Bot живоаляк т
wegessen < 15а,part perf weggegessen/А7>) vt:
jmdm. etw. [4] ~ изяждам Al [из|ям,
-ядеш (-ядох)] някому нещо
wegfahren <4а/зл> vr отпътувам uv,v, Al.
заминавам Al [замина £2]; <4а/АА> vt
откарвам А! [откарам А1\
Wegfall т 2jsg отпадане л, отменяне л
Wegfällen <3а/дл) vi отпада А1 [отпадне Е2]
3. Pers. отменя се А2 [отмени се /7] 3.
Pers, бива uv. Al отменен 3. Pers О die¬
ser Satz kann ~ това изречение може
да отпадне [да се изпусне]
wfgfischen <а/Aft) vr umg грабвам А1 [граб¬
на £2], отнемам А1 [отне|ма Е (-х)]
(jmdm. etw. [4] някому нещо)
wegfliegen <32а/зл> vi отлитам А1 [отлетя
12]: хвръквам А1 [хвръкна £2] О der Hut
ist weggeflogen шапката ми хвръкна, вя¬
търът ми отнесе шапката
wegfuhren <а/Аб) vt отвеждам А1 [отведа
£7]. откарвам AI [откарам А1]
Weggang т, 2 тръгване л. излизане л, на¬
пускане лО nach — der Kollegin след ка¬
то колежката напусна
weggeben <15a//ift> vt давам Al [дам. да¬
деш (дадох)]: подарявам AI (подаря //];
предоставям А2 [предоставя 11\
Weggehen <13а/зл> w (fortgehen) отивам си
" А1 [отида си £/]; (ausgehen) излизам А1
[изляза* £7]; (ausscheiden) напускам А1
od напущам А1 [напусна Е2] (служба);
Hdl (Ware стока) продавам се А1 [про|-
дам, -дадеш (-дадох) ce]0 geh weg! вър¬
ви си!, махай се!; sie geht oft weg тя често
излиза (на гости, театър и др.); die
Schmerzen sind noch nicht weggegangen
болките още не са минали ; der Fleck
geht nicht weg петното не излиза
weghaben (А. a//»ft> vt umg• ich möchte den
Fleck ~ искам uv. Al да изчистя пет¬
ното; er hat seine Strafe weg той си по¬
лучи заслуженото, той си понесе нака¬
занието; sie hatte es sofort weg, wie man
es machen muDte тя веднага схвана [раз¬
бра] как трябваше да се направи
wegjagen <а/Ай> vt изгонвам А1 [изгоня 77],
прогонвам
wegkommen <33а/тл> vi umg: (fortkommen)
WEGRÄUMEN 967
махам се uv, Al, махна се v. £2 (von [JJ
от); (verlassen) напускам Al od напущам
А1 [напусна £2] (von etw. [2] нещо), отде¬
лям се A2 [отделя се /7] (von etw. [2] от
нещо); (abhanden kommen) загубва сс
Al [загуби се /7] 2. Pers. изчезва А! [из¬
чезне £2] 2. Pers (за предмет); übertr
(überwinden) преодолявам Al [преодо¬
лея £6], превъзмогвам AI [превъзмогна
£2] (über etw. [4] нещо) О mein Geld ist
mir weggekommen парите ми се изгуби¬
ха, парйте ми изчезнаха, парйте ми ги
няма; er ist gut weggekommen той мйна
[отърва се] леко; mach, daO du
wegkommst! махай се!
wegkönnen <36а//гА> vi: nicht — не мога uv,
-жеш (-жах) да си тръгна (да си отида,
да сс отдалеча]
wegkundig adj който знае [познава] лъгя
wcglassen <3а/М> vt (Person) пускам Al od
пущам Al [пусна £2] да си отйде; (Wör¬
ter, Sätze думи. изречения) изпускам od
изпущам. пропускам od пропущам, съ¬
кращавам AI [съкратя 77|
weglaufen <9а/ли) vi избягвам А1 [избягам
А1\. (ausreißen) офейквам А/ [офейкам
Al {umg)
weglegen <а/ЛА> vt слагам А1 (сложа //]
настрана
weglos adj без път О in ~em Wald в гора.
в която няма път
wegmachen <а/Лй> vt umg (Flecken петна)
отстранявам Al [отстраня //], изчис¬
твам А1 [изчйстя //]
Wegmarkierung / 17 маркйране л на път
wegmßde adj уморен от дългия път
wegmßssen <42а/АА> vi трябва uv. unpers да
изляза [да си отида, да вървя]
Wegnahme / 16/sg отнемане л. вземане л
wegnehmen < 16аjhh'j vt вземам Al [взема
£ (взех)] (jmdm. etw. [4] нещо от някого);
(an sich nehmen, was ein anderer hat) взе¬
мам. отнемам Al [отнс|ма £ (-x)]; (steh¬
len) вземам, открадвам Al (открадна
£2]: O der Schrank nimmt viel Platz weg
шкафът заема mhöi o място; ein Kind von
der Schule - отписвам Al [отпйша £4]
дете от учйлище: nimm deine Sachen hier
bitte weg вземи си [махнй си] моля ти
сс пешата от тук
wegradieren <c//iA> vt изтривам Al [изтрйя
£7] (с гума)
Wegrand т 3; ат - (по)край пътя
- wegräumen <a/AA> vr (Trümmer, Schnee раз¬
валини. сняг) разчйствам А1 [разчистя
//]; (Geschirr. Sachen съдове, неша) раз-
968 WEGREISSEN
требвам А 1 [разтребя //]; übertr (Schwie¬
rigkeiten трудности) премахвам Al [пре¬
махна £2], отстранявам А1 [отстраня
//].
wegreißen <21а/ЛА> V/ изтръгвам А1 [из¬
тръгна £2], отнемам AI [отне|ма £ (-x)j,
грабвам А1 [грабна Е2 ] (книга и др.);
(Häuser къщи) разрушавам 41 [разруша
У/], събарям А2 [съборя //]
wegrücken <а/ЛЛ> vt отмествам А1 [отмес¬
тя УУ], премествам (мебели и др.);
<а/лн> V/ отмествам сс
wegrufen <39а/АЛ> vt извиквам А1 [извикам
Al) (jmdn. von [3] някого от) (игра, ра¬
бота и др.)
wegschaffen <а/Л/>> vt махам uv, Al. мах¬
вам Al [махна £2), отстранявам А1
[отстраня //]
wegschicken <а/АЛ> vt изпращам А1 [из¬
пратя II] (etw. [4] нещо); отпращам
(jmdn. някого)
wegschleichen, sich \4\ <21 /ЛА> измъквам се
А1 [измъкна се £2] незабелязано
wegscniießen <32а/АА> V/ заключвам А1
[заключа УУ], слагам А1 [сложа II] под
ключ
wegschmeißen <21а/ЛА> vt хвърлям А2
[хвърля УУ], изхвърлям
wegschnappen <а/ЛА) vt грабвам А1 [грабна
£2 ], отнемам АI [отне|ма £ (-х)] (jmdm.
etw. [4] нещо от някого)
wegschneiden <2la, d — tt/AA> vt отрязвам
Al [огрежа* Е4\% изрязвам,
wegschweramen <а/ЛА> vt отнасям А2 [отне¬
са El] (за порой, река)
wegsehen <19а/ЛА> vi отвръщам А1 [отвър¬
на £2] поглед [очи] О übertr über etw.
[4] - затварям А2 [затворя //] си очйте
пред нещо
wegstehlen, sich [4] <20а/АА> измъквам се
Al [измъкна се Е2] незабелязано
wegsterben <16а/ти> vi umg умирам Al
[ум|ра £ (-рях)], измирам
wegstoßen <34а/ЛА) vt бутам uv, Al на¬
страни, бутвам А1 [бутна £2], избутвам
А1 [избутам А У], изтласквам А1 [из¬
тласкам А1] О mit dem Fuß - рйтвам
Al [ритна £2]
wegstreichen (21а/АА> vt зачерквам Al [за¬
черкна £2], зачертавам Al [зачертая £7]
wegtreten <l5a/jrw> vi отдръпвам се Al
[отдръпна се Е2\, оттеглям се А2 [оттег¬
ля се II] О Mil — lassen разпускам AI
od разпущам Al [разпусна £2], давам
AI [дам, дадеш (дадох)] команда „сво¬
бодни“
wegtun <38а/АА> vt (Geschirr, Kleider съ¬
дове, дрехи) прибйрам AI [прибера £2],
разтребвам А/ [разтребя УУ]; (wegwer¬
fen) хвърлям А2 [хвърля УУ], изхвърлям;
(verstecken) слагам А1 [сложа УУ] на¬
страна, запазвам А1 [запазя УУ]; (Geld
пари) слагам настрана, спестявам AI
[спестя II]
Weglüberfflhrungf 17 надлез т; — Übergang
т 2 Eisenb прелез т; —Unterführung / 17
подлез т; -warte/ 16 Bot синя жлъчка,
цикория f; — weiser т 4 пътепоказател
nt; üoertr пътеводител т (справочник)
wegwenden, sich [4] <10а, auch д/ЛА> извръ-
щам сс А1 [извърна се £2], извръщам
глава, отвръщам лице [глава] (von [3]
от) О vt: den Blick von jmdm. — отвръ¬
щам поглед от някого
Wegwerfartikel pl артикули pl за едно¬
кратно ползване (пластмасови лъжйч-
ки, чашки и др.) ,
wegwerfen <16а/АА> vt хвърлям А2 [хвърля
УУ], изхвърлям А2 [изхвърля УУ]<> übertr
Geld — пилея uv, Е6 парй, хвърлям парй
на вятъра [през прозореца]; sich [4] an
jmdn. - влюбен(а) съм va в човек, кой¬
то не заслужава чувствата ми
wegwerfend adj презрителен, -на, прене¬
брежителен, -на
wegwischen < а/АА> vt изтрйвам А1 [изтрия
£7], избърсвам А1 [избърша Е4]
Wegzehrung / 17 провйзии pl [храна J] за
из път
wegzieben <32а. h—g/AA> vt отдръпвам Al
[отдръпна £2]; дръпвам настрана (пер¬
де, завеса); <32а, h- g/^л) vi премествам
се AI [преместя се УУ], пренасям се А2
[пренеса се £У]; (Zugvögel прелетни пти¬
ци) отлйтам А1 [отлетя II]
weh I. adj бол|ен, -на; (Gefühl чувство)
болезнен, тъж|ен, -на О es tut — боли;
etw. [У] tut mir - нещо ме боли; jmdm.
- tun причинявам Al [причиня УУ] ня¬
кому болка, наранявам А1 [нараня УУ]
някого; übertr auch огорчавам Al [огор¬
ча УУ] някого; II. interj; о —! олеле!;
— mir (dir« ihm]! тежко [горко] ми [ти,
му]!
Weh п 20jsg болка /• страдание п, мъка
/ О mit — und Ach od mit Ach und —
c вопли и жалби; c трйста мъки (umg)
Weh е / 16 (Schnee^) пряспа* /* (Sand^)
навеян пясък, дюна /
Wehen pl родйлни болки pl О in [den]
~ n liegen хванали са ме родилните бол¬
ки
wfhen <АА> vi (Wind вятър) вея uv, Еб,
духам uv, А]; (Fahne знаме) вея се, раз¬
вявам се А1 [развея се Е5 od Е6\\ vt из¬
духвам А1 [издухам Al], отвявам (etw,
[4] нещо)
Wehgeschrei n 20, Wehklage / 16 ридйни|е
n. -я. вопли pl. жалби /»/
wehklagen 0b) vi ридая uv, E7. плача uv,
E4. вайкам се uv, AI; оплаквам uv. AI
(über etw. [4] нещо)
wehleidig adj (Mensch човек) плачлив, хлен¬
чещ; (Stimme глас) auch плачев|ен, -на
Wehmut f 12/sg тъга /, печал / меланхолия
/ ‘
wehmütig adj тъж|ен, -на, печат |сн, -на,
мсдаихолйч|ен. -на
‘Wehr / \i/sg (Verteidigung) отбрана/, за¬
щита /: (Widerstand) съпротива /О sich
[4\ zur ~ setzen съпротивявам се AI [съ¬
противя се //], отбранявам се AI [от¬
браня се //] .
-Wehr п 20 Tech бент т. -овс, бараж т
Wehrdienst т llsg Mil военна служба;
-Verweigerung / 17 дезертйране п от
военна служба
wehren (/?/>> г/ забранявам AI [забраня II]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [4] —
защищавам се AI [защитя се //] (gegen
[4\ срещу), браня се uv, II, отбранявам
се uv. AI (gegen [4\ от)
wehrfähig adj г6д|сн, -на за военна служба
wehrhaft adj спос6б|сн. -на да се отбра¬
нява; готов за отбрана; (Burg крепост)
добре защитен [укрепен]; — los adj без-
зашйт|сн, -на
Wehrlosigkeit / Wag беззащйтност
f: — macht / 14/.vg вермахтът (въоръже¬
ните сили на Германия от 1921—1945
г ): -paß т 2 МИ военна кнйжка;
-pflicht / 17/sg военна повйниост
wehrpflichtig adj подлежащ на военна
служба
Weib п 21 umg жена /• umg (Ehefrau) съ¬
пруга /. жена / О umg ein tolles — огън
жена lumg)
Weibchen п 23 Zoo/ женска /, самка /;
(Vogel птица) женска /
Wfiber|feind т I женомраз|ец т, -ци;
— held m 8 женкар т
wfjbertoll adj луд по жсий
weibisch adj verachtI женски, слаб, меку-
шав. женствен О —er Mann женствен
мъж
weiblich adj женски, auch Gramm; (femi¬
nin) жбнетвен
Weiblichkeit / 17/sg женственост / O
scherzh die holde - нежният пол
Weibsbild n 21 verachtI (ужасна) жена /
welch adj мек; (Stimme. Ton, Hände глас,
тон, ръце) мек, меж|ен, -на, кадифен
О Anal, Ling der —е Gaumen мекото
небце; ein —es Ei рохко яйце; die Knie
wurden ihm - коленете му се подгънаха;
- werden разчувствурам се uv, v, Al,
WEIDEPLATZ 969
разнежвам се AI [разнежа се //];
(nachgeben) отстъпвам AI [отстъпя //]
Weichbild п 21 черти pl [територия J] на
град*
Wache / 16 Tech, Eisenh стрелка f О
me — n stellen премествам A I [преместя
//] стреляйте
Wachen pl Anal слабини pl
1 wachen 0bj vt (einweichen) накйсвам AI
[накисна E2J, натопявам AI [натопя //];
v< <я»> омеквам AI [омекна £?J (във
вода и др.), кисна uv. Е2 .
-weichen <21/ля> vi отстъпвам Al [отстъ¬
пя //] (jmdm. od etw. [J\ пред някого od
нещо) O nicht von der Stelle — не се
помръдвам AI (помръдна E2\ от мяс¬
тото си; der Boden wich ihr unter den Fü¬
ßen тя загуби почва под краката си; alles
Blut war aus ihrem Gesicht gewichen ця¬
лата й кръв се беше отдръпнала от ли¬
цето й
Weichensteller т 4 Eisenb стрелочник т.
-ци ^
weichgekocht adj: ein —es Ei рохко яйце
Weich|beit / 17fsg (Beschaffenheit) мекост
f: (weiches Wesen) кротост j. нежност /.
мекота /* — herzigkeit / \ljsg доброду¬
шие и _
wachherzig ad je меко сърце, мекосърдечен
Weichlandung/17 Flugw, Kosm меко кацане
wejchlich adj (breiig) мек. възмек, като ка¬
ша; übertr мскошав, слабохарактер|ен.
-на; (unmännlich) женствен, изнежен
Woch|lichkeit / 17Jsg мекост /; übertr ме-
кошавост/. безволие п; —ling т 1* слаб
[безволев, слабохарактерен) човек
wochmütig adj мекошав. безволев;
(weichherzig) благ, с меко сърце
Wachselkirsche / 16 Bot вйшня /
Wach|teile pl Anat = Weichen pl: -Her n
20 мекотел|о n. -и
•Wfi.de / 16 Bot върба /
2Weide / 16 пасищ|е n, -а. пасбшц|е n. -а;
паша f; — land n 22 - 2W«de
wgjden (jhbj vi пасе uv, EI 3. Pers (за живот¬
но); vt паса (стадо и др.); sich [4] — лю¬
бувам се uv. AI, наслаждавам се Al [на¬
сладя се //] (an [J] на)0 die Augen an
etw. [J] — любувам се, наслаждавам се
на нещо
Weiden|baum т 2 = 'Weide; -geile/16 =
Weidenrute; — kitzchen n 23 Bot pecä f на
върба; -rute / 16 върбова пръчка
Wejde|platz m 2 = 2Weide; -recht n 20 Jur
право n на паша; -Wirtschaft/17 Landw
ливадно стопанство
970 WEIDGERECHT
weidgerecht adj според [съгласно c] лов¬
ните норми; ~lieh adv много, здравата,
порядъчно
Weidmann m 3 лов|еи nt, -цй
weidmännisch adj лов|ен, -на, ловджийски
Wijydwerk n 20/.vg (Jagd) лов (-ът) m; (Jä¬
gerei) ловджййство n
weidwund adj смъртно ранен, прострелян
[ранен] в корема (за дивеч)
weigern« sich [4] </?Л> отказвам А! [отка¬
жа Е4]% .възпротивявам се А/ [възпро¬
тивя се /У] (etw. zu tun да извърша нещо)
Weigerung / 17 отказ т
Weihe / 16 Kirche освещаване п; (Pries¬
ter^ ръкополагане п; geh тържестве¬
ност, възвишеност /
wrijien <ЛЛ> v( Re! освещавам AI [осветя
7/]; ръкополаг ам [ръкоположа /У] (jmdn.
zu \3] някого за); (widmen) посвещавам
AI [посветя II) (jmdm. etw. [4] някому
нещо); geh sich \4) - посвещавам се
(e-r Sache [3] на нещо) О geh dem
Untergang [dem Tode] geweiht sein обре¬
чен съм va на гибел [на смърт]; Kirche
geweihtes Wasser свсгена вода_
Weiher т 4 езерц|е nt -а; (künstlicher Teich)
малко изкуствено езеро
weihevoll adj geh тържествен, възвишен
Weihnacht J/sg = Weihnachten
Weihnachten n od pl Коледа / O jmdm.
etw. [4] zu — schenken подарявам Al
[подаря II] някому нещо за Коледа; ich
war zu — nicht zu Hause на [по] Коледа
не си бях в къщи; über — през Колед¬
ните празници; Frohe(s) —! Весела Ко¬
леда!
weihnachtlich adj колед|ен. -ра
V\(eihnachts|abend т 1* Бъдни вечер;
-bäum т 2 коледно дърво, елха /.
- feier / коледно тържество; —geschenk
п 20 коледен подарък; -lied п 21 колед¬
на песен /; — mann т дядо Коледа, дядо
Мраз; — zeit / 17jsg Коледа /, коледни
дни
Weihrauch т 1 lsg тамян т
Weihwasser п 23jsg Kirche светена вода
weil conj зашото, понеже
Weilchen п 23[sg момент т О warte noch
ш — ! почакай мъничко!
Weile / 16/sg известно време О ich warte
schon eine ganze [gute] - чакам uv, AI
вече (от) доста време [доста яьлго);
damit hat es (noch) gute - има още вре¬
ме, не е толкова бърза работата
weilen </ih> vi намирам се АI [намеря се /У],
пребивавам т\ АУ. съм va 's er weilt
unter den Gasten гой е [гой се намира]
между гостите; geh er weilt nicht mehr
unter den Lebenden гой не е вече между
жйвитс
Weiler т 4 сслц|с п, -а, махала /
Wein т I Bot (Rebe) лоза f; (Trauben) гроз¬
де п; (Getränk) вйн|о я. -а ühertr
jmdm. klaren [reinen] - einschenken каз¬
вам Al [кажа E4] някому самата истина
Wejnbau т l/.vg лозарство п 's — treiben
занимавам се uv, Ale лозарство
Weinbauer т 7 лозар т; -beere / 16 зър-
н|о п% -а от грозде; — berg т I лоз|е п,
-я
Weinbrand т 2isg коняк т: — bohnen pl дра¬
же п с ликьор «
weinen <АЛ> vi плача uv,E4 (um jmdm. od
^tw. [4] за някого od нещо. vor [3] от) ^
bittere Tränen — лея uv, E6. роня wv, II
юрчйви сълзи; sie weinte sich [3] die
Augen rot очите й се зачервйха от плач
Weinen п 23 sg плач т; плачснс п 's jmdn.
zum — bringen разплаквам А1 [разплача
Е4) някого
weinerlich adj плачлйв; (Schauspiel пиеса)
сълзлйв
Wein lernte / 16 гроздобер nt: — essig т | *
вйнен оцет; -faß п 22 бъчва /за вйно;
-garten т 5 лоз|е п, -я; -gegend / 17
лозарски край; — geist т 1. sg Chem вйнен
спирт, етйлов алкохол; -glasп 22 вине¬
на чаша; —karte /'лист т с напитки (в
ресторант); — keller т 4 винарска йзба;
-kelter / 16 винарска преса; — kenner т
4 познавач на вина
Weinkrampf nl 2 Med истерйчен плач
Weinlkühler т кофичка f с лед за охлажда¬
не на вйно (в ресторант); -lager п 23
вйнен склад; - land п 22 страна / със
силно развйто лозарство; — laub п 20 .sg
лозови листа; ~lese / 16 гроздобер т:
- lokal п 20* пивница / -ресторант т;
'-ranke / Го Bot муста|к т, -ци на лоза.
~ rebe / 16 лоза / 4
wejnrot adj виненочервен, вйнен (цвят)
W,ejn|säure / 16 Chem вйнена киселина;
~ schenke/ 16 кръчма /; ~ stein т \/Sf>
вйнен камък; ~ stock т 2 Bot лоза /:
^ stube / 16 пйвница/ кръчма /
Weintraube/ грозд т, -ове. чепка / грозде;
~~п pl грозде п; - n|saft т 2 гроздов сок;
~ n[zucker т I /sg гроздова захар
weise adj мъд|ър, -ра
‘We|se т 7* мъдрец т, -й
-Weise/16 начин m, маниер m; Mus мело¬
дия/. песен / O auf diese — по този на¬
чин; auf keine - по нйка!гьв начин
Wejsel m 4 Zoo! пчела / майка
weisen <23//jft> vt посочвам AI [посоча //].
показвам А I [покажа £4 ] (jmdm. etw. [4]
някому нешо) (път. посока и др.); vi со¬
ча uv, II. посочвам, показвам (auf [4]
към) О jmdm. die Tür — изпъждам AI
[изпъдя // ] някого, посочвам някому
вратата; jmdn. an etw. [4] — насочвам,
отправям А2 [отправя //] някого; към
нешо; etw. 4] von der Hand ~ отхвърлям
A2, [отхвърля II ], отблъсквам AI [от¬
блъсна Е2] нешо
Wejsheit/17 мъдрост/ -s|zahn т мъдрец
т, -й (зъб)
weismachen (,'d/hb^yt umg: jmdm. etw. —
мамя uv, II. излъгвам AI [излъжа E
(-гах)] някого: das kannst du andern -
другиму разправяй гова (мснс не мо¬
жеш излъга), на мене тия не минават
„ (утх)
wejß adj бял*
weissagen <А6> vt предсказвам AI [предска¬
жа], предрйчам [пред|река, -речеш (-ре¬
кох)]
Weissag|er т 4 (Wahrsager) гадател т;
TProphct) прорй|к т: -ии. ясновидец т.
-ци. -erin f 18 пророчица /. ясновйдка
/• — ung/ 17 предсказаии|с п, -я, проро¬
чество п. -а
Weiß|bicr п 20 светла бира. - blech я 20 бя¬
ла ламарина, бяло тенскс; — brot п 20
бял хляб; '-buche / 16 Bot бял бук;
— Ьот т 9 Bol глог /п, -ове
WejBe f 16/sg белота / (Blässe) бледност/. '
бледнина f Berliner — берлинска светла
бира: п 26+ /sg: das — im Auge бялото
на окбто^
wejßen (hby vt белосвам Al [белосам AI]
(стени)*
Wejß|fische pl Zoo! шаранови pl. —fluö m 2
Med бяло течение
Wejßlglut f 17 бяла жар <- üherlr jmdn. in
- bringen разярявам АI [разяря II], вбе¬
сявам А! [вбеся II] някого
wejßhaarig adj беловлас, с побелели коей
Wejßkohl /и 1 jsg Bot бяло главесто зеле
wejßlich adj белезникав
tfejßjling т I* Zoo! (Schmetterling) бяла пе¬
перуда; (Fisch) (вид) шаран т; —metali
л 20* бабйт т. бял метал; сплав;
—niherin f 18 шивачка / на бельо/
WEITE 971
'•Stickerei /17 бяла бродерия; —sucht /
14 Med албинйз|ъм. (-мът) т; — tanne /
16 Bot сребриста ела; — Warengeschäft л
20 магазин т за бельо
Wejß|wein т I бяло вйно; -zeug л 20/sg
бельо л
Wejsung/17 указаня|е л. -я. нареждан|е л,
-ия; — «1 pl директиви pl. инструкции pl
wejt I. adj (öiTnung, Kleidungsstück отвор,
дреха) широк; (Raum помещение) ши¬
рок. обшйр|сн. -на; (Weg път) дъл|ъг. -
га. далеч|ен. -на; голям*, далсч|сн, -на
С- ein —er Begriff широко понятие: in
-en Kreisen в широки кръгове; von — em
отдалеч: im — esten Sinne des Wortes в
най-широкия смисъл на думата; II. adv
далеч, широко; (sehr) много, твърде О
— offen широко отворен; —
fortgeschritten .^нбго напреднал; —
besser много ло-доб|ър, -ра — über
zwanzig Meter много повече от двадесет
метра; ich bin — entfernt, es zu glauben да¬
леч съм от мисълта да го повярвам; es
ist so — дойде моментът; готово е; es ist
noch — bis dahin йма още много време
дотогава; ist es — besser така c много
по-добре; er wird es im Leben — bringen
той ше преуспее в живота; er geht damit
zu — той прекалява; wie — ist es von hier
bis... колко път има оттук до...; — und
breit bekannt sein извест[ен, -на съм va
падлъж и нашйр; etwas — und breit
erzählen разказвам AI [разкажа £4] не¬
шо надълго и нашироко
•vejtab adv далеко, надалеч О - von der
Stadt далеко от града
weitaus adv далеч, много О — bes¬
ser много по-доб|ър, -ра
Weitblick ги 1/4# übertr далновидност /
прозорливост /
wejtblickend adj далновйя|ен. -на, прозор-
лйв
'Wejte/ 16 (Ausdehnung) ширина /. широ¬
чина /; (Feme) . далечина /; (der
Landschaft) простор т, ширина /, шир
/; (Umfang) размер т. обем т, обхват
т; дължина / (на скок); (Durchmesser)
диамет|ър т. -ри О die - des Kragens
размерът на яката; in die — schauen
гледам uv AI в далечината
972 WEITE
:Weite n 26/sg: das - suchen побягвам A 1
[побягна* = £2], търся uv // да cc спася
c бягство; das ^ gewinnen спасявам cc
AI (спася се II) c бягство
wejten <ЛЛ> г/ разширявам АI [разширя //],
разширочавам AI [разшироча //];
(Kleid дреха) разширявам, отпускам AI
adотпущам AI [отпусна £2]; sich ~ раз¬
ширявам се С sein Herz weitete sich bei
diesem Anblick душата му се напълни
при гази гледка
weiter I. mij (ander) друг; (hinzukommend)
по-нататъшен, -на, допълнйтсл|си, -на
С* eine --е Frage друг въпрос; eine ~е
Sorge друга грижа; ohne ^е Umstände
без церемонии: bis auf ^es засега, до
второ нареждане; ohne —es без колеба¬
ние II. adv: es war - niemand hier няма¬
ше нйкой друг тук; kein Wort —! нйто
дума повече; - ! продължавай (ната¬
тък)!, was geschah - ? какво стана по-
нататък?; und so - Abk usw. и тъй ната¬
тък (Ahk и т. н.)
Weiterarbeiten <а//;А> vi продължавам AI
[продължа II) да работя
wejterbefördern <с/АА> гt препращам AI
[препратя //], експедирам m\ v, AI по-
нататък; (Personen лица) превозвам AI
[превозя //], извозвам (до крайната цел)
weiterbestehen <а, bestand, bestanden/ЛЛ) vi
продължавам AI [продължа //] да съ¬
ществувам
weiterbilden, sich [4] (a/hb) усьвършенству-
вам се uv, v, AI, повишавам AI [повиша
//] квалификацията си
weiterbringen <24а/ЛА> vt придвижвам AI
[придвйжа //] напред (etw. [4\ нещо, ня¬
каква работа); jmdn. ~ помагам AI [по¬
могна Е2\ на някого да напредне
weiterfahren (4a/.v/j) vi продължавам AI
[продължа //] да пътувам, продължа¬
вам пътуването
untergeben < 15а/ЛА> vt (reihumgeben) пре¬
давам AI [пре|дам, -дадеш (-дадох)] от
ръка на ръка; (übermitteln) предавам
(съобщение)
w£)tcrße^en 03a/.w> vi продължавам Al
[продължа //] да вървя, продължавам
пътя си; О hier geht es nicht weiter тук
пътят е затворен; übertr das kann so nicht
~ това не може да продължава така;
wie geht die Geschichte weiter? какво ста¬
ва по-нататък
wejterhelfen < 16а/АА> v/jmdm. bei etw. [3] *
подпомагам AI [подпомогна E2] няко¬
го да напредне в нещо; помагам на ня¬
кого да излезе ог затруднение
weiterhin adv (künftig) в бъдеще, занапред;
(außerdem) освен това
weiterkommen (ЗЗа/т/з) vi напредвам АI [на¬
предна £2], авансирам uv, v, AI О übertr
so kommen wir nicht weiter така доникъде
няма да стигнем
w^iterlaufen <9a/.v/?> vi продължавам AI
[продължа //) да тйчам О sein Gehalt
läuft weiter заплатата му гече
weiterleiten <а/А6> vt предавам AI [пре|дам,
-дадеш, (-дадох) по-нататък; Tech
"Препредавам, транслирам uv, v. Al
weitermachen <a/АА) vt продължавам AI
^[продължа //] (да работя и др.) О МИ
-! продължавай!
weitersagen <а/ЛЛ> разказвам AI [разкажа
Е4\ на другите, разпространявам AI
[разпространя //] устно
weiterverbreiten <г/Л6> vt разпространявам
AI [разпространя //], разнасям А2 [раз¬
неса El]
Weiterverkäufen <с/А*/> vt препродавам Al
[препро|дам, -дадеш (-дадох)]
weitgehend I. adj übertr (Unterstützung,
Verständnis подкрепа, разбиране) ши¬
рок, значйтел|ен, -на. голям*; II. adv
(nach Möglichkeit) по възмаожност, до
голяма степен, сериозно О etw. [4] -
berücksichtigen вземам А1 [взема Е
(взех)] нещо до голяма степен под вни¬
мание
w£it|gereist adj който е пътувам много; ^
her adj отдалеко; - herzig adv великоду¬
шен, -на, с широко сърце, щед|ър, -ра
We]therzigkeit/ 17/sg великодушие п, щед¬
рост /
wejthin adv надалеко, на голямо разстоя¬
ние; до голяма степен
weitläufig adj (Gebäude, Garten сграда, гра¬
дина) обшйр|ен, -на, простор|ен, -на,
пространен, -на; (Verwandter роднина)
далечен, -на; (ausführlich) подробен,
-на, изчерпателен, -на
weitmaschig adj c големи бримки; (плете¬
но) на дебели куки О ^ es Netz рядка
мрежа
wejtreichend adj широк. обшйр|ен. -на. про¬
стираш се надалеч: (Pläne планове) да¬
лечен. -на
weitschweifig adj излишно подроб|ен, -на.
[обсто|сн. -йна], разводнен, многосло-
в|ен. -на С etw. [4\ - erzählen разказвам
AI [разкажа Е4] нещо надълго и наши¬
роко
Weitsicht f 17jsg добра вйдимосг. види¬
мост/ на далеко разстояние: öbertr дал¬
новидност /' проницателност/ прозор¬
ливост /
weitsichtig adj Med далекоглед: ubertr про-
зорлйв. далновиден, -на. проницате-
л|ен, -на
Weitsichtigkeit f I Ifsg Med далекогледство
п; ubertr прозорлйвост / проницател¬
ност / далновидност/ -sprang т 2 Sp
скок пи -ове на дьлжина
weittragend adj (Geschütz оръдие) дълго-
бо|сн. -йна, далекобо|ен, -йна; ubertr ва-
ж|ен. -на. съществен, много голям* О
dies alles hatte Folgen вейчко това
ймаше много важни последици
m/tverbreitet adj широко разпространен
weitverzweigt adj много разклонен: ubertr
широк С '-е Verbindungen широки
връзки
Wejlzen т A}sg Bot пшеница I; ^brot п 20
ишенйчен хляб; — keime pl зародиши р/
на пшенйчени зърна; ^mehl п 20lsg
пшеничено брашно
welch|er (^е, ^es; ^-е) I. pron interr I. кой
(коя, кос; кой)(от няколко); ~er Student
ist der beste? кой студент е най-добрйят?
^е Oper hörst du gern? коя опера обй-
чаш да слушаш: mit ^em Zug fährst du?
c кой влак ще заминеш?: hier sind
mehrere Zeitschriften; ^e möchtest du
lesen? тук има много списания; кос (от
тях) йскаш да четеш?; ^е von deinen
Freundinnen ist krank? коя от твоите при¬
ятелки е болна?: 2. (was für ein) какъв
(каква, какво; каквй) ~-er Anblick! каква
гледка; mit -er Begeisterung sie arbeitet!
c какво въодушевление работи тя!; du
siehst nicht, in ~er schwierigen Lage er ist
ти не вйждаш в какво тежко положение
се намира той; 3. -er (^е, ~es; ~е)
(auch immer) какъвто (каквйто, каквото;
WELLENGANG 973
каквйто) и да; Gefahren ans auch
(immer) drohen* ...каквйто опасности и
да ни грозят. II. pron rel който (която,
което; който) der, —er този, който; die
Frau, жената, която; das Kind, mit
~~em ich spiele детето, c което играя; 1П.
pron indef umg ^e някои: ^es малко;
hast du Geld! Ja, ich habe ~es имаш ли
пари? да. имам малко
welcherlei adv какъвто, каквйто, каквото;
каквйто и даО ~ auch ihre Beweisgründe
sein mögen каквйто и да са нейните до¬
казателства
welk adj увехнал; (Gesicht, Haut лице. ко¬
жа) повехнал, сбръчкан, набръчкан
welken <лл> vi вехна ш\ Е2. новяхвам А/
[повехна Е2]
Wellblech п 20 гофрирана ламарина
Welle / 16 вълна /, auch Phys, Radio, Tech
вал m, -овс; ротор т; Sp въртене п на
виейлка О die ^n schlugen ans Ufer въл¬
ните се разбиваха в брега, auf welcher ~
sendet Radio Prag? на коя вълна предава
Радио Прага?; sich [3] das Haar in ^n
legen lassen ондулирам uv. v. AI си коса¬
та: Verk grüne ^ зелена вълна
wellen i7 (Haar коса) ондулирам uv. vt
AL къдря u\\ 11; vi (Wasser вода) кипя.
uv, 12. кипвам Al [кипна E2\ sich
(Papier хартия) нагъвам се Al [нагъна
се £?]; (Haar коса) къдря сс
Wellen|ausstrahlung / 17 Radio излъчване п
на вълни; '-bereich ш I Radio вълнов
обхват [диапазон]; ^bewegung/ 17 въл¬
нообразно движение. — brecher т 4 въл¬
нолом т; защйтна стена
wellenförmig adj вълнообразен, п вълнйст
Wellenlgang т 2lsg вълнение п (морско),
klänge / 16 Radio дължина / на вълната
^Hnie [..io] / 16 вълнообразна линия,
^mechanik / 17lsg Phys вълнова механи¬
ка; квантова механика; ^messer т 4
Radio вълномер т; optik / 17 sg Phys
вълнова оптика; ^reifer т 23 sg Sp сър-
финг т; -schlag т 2 удар т па вълна,
нрибой т; разбиване п на въпнйте:
— Sittich m I Zool вълнисто папагал че;
^tal п 22 Маг падина f на вълна;
^theorie 16а Phys вълнова теория (на
светлината
974 WELLFLEISCH
Wellfleisch n 20 xg варено прясно свйнско
месо
wellig adj вълнист, вълнообразен, -на;
(Haar) къдрав'/-es Gelände хълмиста
[пресечена] местност
Wellpappe /16 велпапе п: гофриран картон
Welpe т 7 Zoo! (Junges vom Hund) кученц|с
n, -а. кутре//. - ia (umg) (vom WolQ вълче
n, -та; (vom Fuchs) лисиче и. -та
Wels п 1 Zoo! сом т, -ове
Welschkraut п 22 \g Bol къдраво [савойско]
теле
»
Welt / 17 свят*, (свстът) /и. -ове;
(Innenwelt) auch мир /н'-die Alte — Ста¬
рият свят (Европа); die Neue — Новият
свят (Америка); die junge — младежта
/. die weite — широкият свят; die — des
Kindes детският мир, светьт на детето;
am Ende der - на края на света; alle —
(jedermann) всеки, всички; in der ganzen
— по целия свят; auf die [zur] — kommen
идвам uv, Al на бял свят, раждам се Al
[родя се //]; das Licht der — erblicken
раждам се; Kinder zur — bringen раждам
деца; etw. [4\ aus der - schaffen премах¬
вам Al [премахна £2], ликвидирам uv,
V. Al нешо, изтривам AI [изтрйя £7] не¬
що, от лицето на земята; aus der -
gehen [schneiden] умйрам Al [ум)ра £
(-рях)]; (Selbstmord begehen) самоубй-
вам се Al [самоубйя се £7]; nicht um alles
in der -! за нйшо на света!; wer in aller
- hat das gesagt? за 6öra [по дяволите],
кой каза това?
Weltall п 21/sg вселена f
weitanschaulich udj мироглед|ен. -на. идео-
логйч|ен. -на, идеологйчефи, -ка
Weltanschauung / мироглед п, светоглед
/и; - ausstellung/17 световно изложение
weltbekannt adj, weltberühmt adj светов¬
ноизвестен. -на
Weltbestleistung / 17 Sp световен рекорд;
-bewegung / 17 световно движение;
-bild п 21 мироглед т, мировъзрение
п, светоглед т
Weltbund т 2:sg световен съюзО - der
Demokratischen Jugend, Abk WBDJ Све¬
товна федерация на демократйчната
младеж (Abk СФДМ)
Weltergewicht п Ibsg Sp полусредна кате¬
гория (за тежкоатлети)
Weltfestspiele pl: —der Jugend und Studenten
Световен фестивал на младежта и сту¬
дентите
weltfremd adj непознаващ света: отчужден
от света
Weltfrieden т 4 \g световен мир
Weltfriedens|bewcgung / 17 световно движе¬
ние за мир; -kongrefl /и Световен конг¬
рес за мир; -preis т I Международна
награда за укрепване мира между наро¬
дите: - rat /н 2 xg Световен съвет на ми¬
ра: -tag in 1 Международен ден на
борбата за мир
Weltgeltung / 17wtf световно значение:
- gericht п 20 xg Rel второ пришествие,
страшният съд. - geschichte / 16 xg све¬
товна [всемирна] история:
Gesundheitsorganisation / \1 xg: Световна
ор1анизаиия за здравеопазването
weltgewandt adjс голям жйзнен опит. обиг¬
ран
Weltgewerkschaftsbund /н 2 xg. Abk WGB
Световна федерация на профсъюзите
(Abk СФПС): handel т 4 xg междуна¬
родна търговия; -herrschaft / 17 sg све¬
товно господство
welthistorisch adj световноисторйчески '•
von -er Bedeutung от световноисторйче-
ско значение
Weltjugend|festspiele рГ световен младеж¬
ки фестивал: -lied п 21 химн т на сво¬
бодната демократична младеж
Weltkrieg т I световна война; - kugel /
16isg земно кълбо; глобус т; —läge/
16 tg международна обстановка
weltlich udj (irdisch) зем|ен. -на: (nicht
geistlich) светскиHist -е Macht свет¬
ска власт
Weltliteratur / 17 световна литература:
- macht / 14 Pol световна ейла. велика
сила (държава): -mann т светски човек
weltmännisch adj светски
Weltmarke ./ 16 Hdf световно известна
марка: -markt т 2 световен пазар:
- meer п 20 океан т
Weltmeister т 4 Sp световен шампион:
- Schaft / 17 Sp световно първенство
Weltniveau [..wo:] п 24 световно равнище:
- Öffentlichkeit /' 17 световна обществе¬
ност. световно обществено мнение:
-Organisation /' 17 международна орга¬
низация: -postverein мг 1 Световен по¬
щенски съюз
Weltraum m 2/sg вселена f; космос in, кос¬
мическо пространство; Ofreier ~ открит
космос; interstellarer - междузвездно
пространство; Ausstieg des Menschen in
den freien — излизане n на човек в от¬
крития космос; die Nutzung des — s zu
friedlichen Zwecken използване n на кос¬
мическото пространство за мирни цели
Weltraum|abkommen л 23 спогодба / за съ¬
трудничество в областта на изследване¬
то и използуването на космйческото
пространство; — ausschuB т 2/sg коми¬
тет т за използване на космйческото
пространство; - bedingungen pl космиче¬
ски условия pl, —bezwinger т.4 покори-
тел т на космоса: ~biologie/ 16a/sg кос¬
мическа биология; — fahrer in 4 космо¬
навт т; — fahrt f 17 космически полет;/
17/sg космонавтика /’. астронавтика /
Weltraumfahrzeug п 20 космйчсски кораб
6 bemanntes — космйчсски кораб с еки¬
паж на борда
Weltraum|flug т 2 космически полет;
— forschung / 11/sg изследване п [проуч¬
ване л] на космоса; —kapsel /16 космй-
чсска капсула; — laboratorium л 28 кос-
мйческа лаборатория; —schiff л 20 кос-
мйчески кораб; — Schiffahrt / 17/sg =
Weltraumfahrt f; -Station / 17 орби¬
тална станция, космическа станция;
—Strahlung / 17 космйческа радиация;
-verkehr т Ijag междупланетни съоб¬
щения pl
Weltreich л 20 световна империя: -reise/
16 околосветско пътешествие
Weltrekord т 1 Sp световен рекорд; — 1ег
т 4 световен рекордьор
Welt|nif т 1 /sg световна известност;
schmerz т 1 /sg LU мйрова скръб;
Sicherheitsrat т /sg Po! Съветът за сйгур-
ност ^
Weltsprache / 16 международен език;
—Stadt/14 град т (-ът), -ове със светов¬
но значение, милионен град
Weltsystem л 20*/sg: sozialistiches - све¬
товна социалистйческа система
Weltteil /л 1 континент т
weltumfassend adj всемйр|ен. -на, универ¬
сален, -на
Weltumsegelung / lb/sg околосветско пла¬
ване; -Untergang т 2 краят на света;
—Verbesserer т 4 преобразовател [ре¬
форматор т\ на света; -Vereinbarung/
17 международна конвенция
weltweit adj всеобщ, обхващащ цблия свят
WENDIGKEIT 975
<у der —е Friedenskampf борба/за мир
в целия свят
Weltwirtschaft / \ l/sg световно стопанство;
*-s|konferenz 17 международна конфе¬
ренция по икономйчески въпроси;
—s|krise / 16 световна икономическа
крйза
Weltwunder л 23; die sieben — седемте чуде¬
са на света (
wem = dal von wer; кому, на кого О —
hast du das Buch gegeben? ти на кого даде
книгата?; bei — warst du gestern? при ко¬
го беше вчера?
Wemfall т 2/sg Gramm дателен падеж
wen = acc von wer; кого О — hast du
begrfiDt? кого поздравй?; an - schreibt
sie? на кого пйше тя?
Wende / 16 обрат т. поврат т. рязка про¬
мяна; (Drehung) обръщане л (при плу¬
ване и др.) um die [an der] — des 19.
Jahrhunderts в края на XIX век
Wendekreis ш 1 Asir. Geogr тропик л O —
des Krebses Северен тропик. Тропик т
на рака, — des Steinbocks Южен тропик.
Тропик т на козирога
Wendeltreppe / 16 вйта [спираловидна]
стълба
wenden <10, auch wendete, gewendet//ib>
vi обръщам А1 [обърна £2]. sich [4\ —
обръщам се (an, gegen jmdn. към^ срещу
някого); (sich verändern) променям се
А2 [променя се /7] О jmdn. den Rücken
— обръщам Al [обърна £2 ] някому
гръб;4еп Braten in der Pfanne - обръ¬
щам А1 [обърна £2 печеното в тавичка¬
та; ich konnte in der Strafie (mit dem
Wagen) nicht — не можах да обърна ко¬
лата на улицата; er wandte kein Auge von
ihr той не свали поглед от нея; sich zum
Guten — вземам Al [взема £ (взех)] до¬
бър обрат; bitte wenden! Abk b. w. моля,
обърнете (страницата АЬк м. и.)!; mit
—der Post с обратна поща; (| auch
gewandt)
Wendepunkt т 1 повратна точка, übertr
auch прелом т. обрат т
Wender т 4 El превключвател т.реверей-
раш прехъсвач: Landw (Heu-) сенооб-
ръшачка /
Wendeverbot п 20 Kfz забрана f за обратен
завой
Wendigkeit / П/sg пъргавост/. ловкост/
подвижност f; Tech повратлйвост/ ма¬
невреност /
976 WENDISCH
wendisch adj сорбски, лужйшки; Hist венд-
ски
Wendung / 17 (das Wenden) обръщане n;
(Richtungsänderung) променяне n на по¬
соката; (Drehung) заво|й m. -и; übertr
обрат m; Ling фразеологйчен йзраз, об¬
рат m (на речта) ö dem Gespräch eine
andere — geben давам AI [дам, дадеш
(дадох)] друга насока на разговора,
променям А2 [променя] И] темата на
разговора; eine ^ zum Besseren trat ein
настъпи подобрение
Wenfall т 2jsg Gramm винйтслен падеж
wenig I. adj: (vor einem Substantiv пред съ¬
ществително ) малко; — Zeit haben
имам uv, AJ малко време; -~(е) Leute
малко хора, малцина; das hat ^ Zweck
това няма смисъл; in ^en Tagen след
няколко дни; etw, [4\ mit - en Worten
erklären обяснявам А1 [обясня А1] нещо
с малко думи; (ohne Substantiv без съ-
ществитено) малко, малцйна; das ~е,
was ich darüber weiß малкото, което
знам за това; nur —е wissen es само мал¬
цйна знаят това; mit ^em zufrieden sein
задоволявам се Al [задоволя се //] с
малко; II. ady малко О - arbeiten рабо¬
тя uv. ll малко; das interessiert mich —
малко ме интересува; es ist ~~ erfreulich
не с много радостно; ich bin ein — müde
малко съм уморен; ganz ^ съвсем мал¬
ко; es fehlte nur ^ und ich hätte den Zug
verpaßt малко остана да изпусна влака,
насмалко щях да изпусна влака
weniger (comp von wenig) adj по-малко;
Math минус O er hat jetzt ^ Geld als
früher той има сега по-малко парй от¬
преди; je um so besser колкото по-
малко, толкова по-добре; es kommt ^
auf die Form als auf den Inhalt an не фор¬
мата, а съдържанието е по-важно
Wenigkeit / 1 Ijsg малко колйчество, малък
брой; (Kleinigkeit) дреболия /, дребна
работа О umg meine ^ моята скромна
особа
wenigst I. adj най-малък О das ist das
^е, das du tun kannst това е най-мал¬
кото, което можеш да направиш; das
wissen die ^sten това зна^ят малцйна;
dort, wo die ^sten Menschen sind там,
където има най-малксг хора; IT. adv: am
-en най-малко
wenigstens adv поне, най-малко O ich
habe - dreimal angerufen търсих те по
телефона поне три пъти
wenn conj 1. (Bedingung условие) ако; 2.
(Zeit време) (sobald) когато, щом като;
(sooft) когато; immer ^ ... винаги кога¬
то 3. (Einräumung отстъпка): ~~ ...
auch макар че, в-ьпреки че; — es auch
noch so spät ist колкото и да е късно; 4.
(Wunsch желание) ако, да; ^ er da wäre!
ако беше тука!, да беше тука! ~ er nur
[~er doch] kommen ktante! ако можеше
[да можеше] да дойде!; 5. umg ab wie
- като че ли, сякаш
wenngleich conj въпреки че, макар че, при
все че, ако и да
wennschon conj = wenngleich; umg па —! та
какво ог това!
wer I. pron interr кой С — ist da? кой е
тук? - ist dieser Junge? кое е това мом¬
че?; — anders als du кой друг освен тебе;
- weiß кой знае; 11. pron relut който;
О - nicht kommen will, der ... който не
иска да дойде, той ...; - es auch immer
gesagt hat който и да го е казал; III. pron
indef umg някой; О ist schon - gekom¬
men? дойде ли вече някой?
Werbejabteilung / 17 отдел т рекла¬
ма; ^büro и 24 бюро п за реклами;
- fernsehen п 23Jsg телевизионни рекла¬
ми pl; ^fflm т I филм т -реклама;
-V funk т I jsg Radio радиореклами pl;
^kosten = Werbimg&kosten
werben (16/hby vt вербувам uv, Al, завер-
бувам uv, v, Al, агитирам uv. v, Al
(jmdn. für [4] od zu [3] някого за); vi правя
//v. II реклама (für etw. [4\ за нещо) pe-
кламйрам uv, v, Al (für etw*. [4\ нещо);
(sich um etw. bemühen) домогвам се Al
[домогна се E2] (um jmdn. od etw. [4] до
някого od нещо) O um ein Mädchen —
поисквам Al [поискам Al] момиче за
жена; ухажвам uv, Al момйче
Werbeplakat n 20 рекламен афиш [плакат]
Werber т 4 Hdl служител т по рекламата;
(Brauw) кандидат т за женитба
Werbe|schrift / 17 проспект т: ^text т 1
рекламен текст; ~ zwecke pl рекламна
[пропагандна] цел
werbewirksam adj: ein —es Plakat силно
въздейству ващ рекламен плакат
Werbung / I Ijsg вербуване п, агитация f;
Hdl реклама /; рекламиране п; (um eine
Frau) ухажване п; ^sjkosten pl разноски
pl по рекламата
Werdegang т 2 процес т на развйтие [на
оформяване, на изграждане]; (Lauf¬
bahn) кариера /, поприще п
werden <18: 2., 3. präs sg: wirst, wird/jn)
vi ставам Al [стана E2\ (нещо, някакъв):
(wandeln) превръщам cc Al [превърна
се £2] (zu [2] в), ставам (zu [2] на) О
alt - остарявам AI [остарея £<$]; krank
— разболявам се AI [разболея се £б];
gesund - оздравявам AI [оздравея £б];
reich ~ ставам богат, забогагявам AI
[забогатея £6]; verrückt ~ полудявам
AI [полудея £6]; es wird dunkel стъмнява
се, става гъмно; mir wird schlecht при-
злява ми. става ми лошо; das muO anders
~ това трябва да се промени; es ist
nichts daraus geworden нищо не излезе
от това; es wird Zeit време е!; was soll
nun ~ ? какво ще стане сега?; ich werde
es tun ще го направя; ich würde es tun
бих го направил; es wird noch daran
gearbeitet ошс cc работи по [върху това]:
es wurde uns gesagt, daü ... казаха ни, че
.... каза ни сс. че ...
Werden п 23/sg (Entstehen) възникване п.
зараждане п; (Entwicklung) развитие п,
оформяване п О im - sein [begriffen]
съм Vа. намйрам се AI [намеря се //]
в процес на създаване [на изграждане]
werdend nilj зараждащ се. оформящ се О
-е Mutter бременна жена, бъдеща май¬
ка
Werfall т 2/sg Gramm именйтелен падеж
weifen <16/Ай> V/ хвърлям А2 [хвърля II]
(nach jmdm. mit [2] по някого с); Sp
(Speer, Hammer, Scheibe копие, чук.
шайба) хвърлям А2 /хвърля II];
(Efiskus диск) auch мятам АI /метна
£2/, Biol раждам AI [родя II] (за жи¬
вотно); (Schaf) обагням се А2 /обагня
се II]; (Katze) окотвам (се) AI [окотя
(се) //]; (Sau) опрасвам (се) AI [опрася
(се) //]; (Kuh) отелвам (се) AI [отеля
(се) //]; sich [4] ~ нахвърлям cc (auf [4]
на, върху) О Anker ~ хвърлям котва;
Schatten — хвърлям сянка; jmdn. aus
dem Zimmer ~ изхвърлям, изгонвам AI
[изгоня II] някого от стаята: die Tür ins
Schloß ~ тръшкам uv. AI. тръшвам Al
[тръшна E2], хлопвам AI (хлопна E2]
вратата; einen Mantel über die Schultern
— мятам Al [метна E2] палто върху ра¬
менете си; Ware auf den Markt - зали¬
вам Al [залея Еб] пазара със стоки; etw.
[4] aufs Papier ~ нахвърлям, скицйрам
uv. V, AI нещо набързо, sich [4] in die
Kleider ~ обличам се Al [об|лека се. -
лечеш се (-лякох се)] набързо, нахлуз¬
вам AI [нахлузя //] дрехите си; sich [4]
там; übertr колебая се uv, Е7; umg mit
Geld um sich [4] ~ прахосвам uv, AI, пи¬
WERT 977
лея uv, E6 пари; die Katze bat vier Junge
geworfen котката се окоти c четири ко¬
тета
Werft / 17 Маг корабостроителница /
Werg n 20lsg кълчища pt
Werk /I 20 (Tat) дел|о n, -ä; (Arbeit) работа
/. труд m; (Betrieb) завод m, фабрика f;
централа f (електрическа); (Erzeugnis)
издели|е n. -я. продукт m: (Schaffen)
творчество n; (Schöpfung) лроизведени|е
«. -я: LU auch съчннени|е n. -я, труд
(-ът) m. -овс; Mus произведение n. -я,
композиция f; Tech механйз|ъм (-мът)
т. -ми, устройство п О gesammelte ~е
събрани съчинения; das ist sein — това
е негово дело: ans — gehen започвам А1
[започна £2] работа; zu ^е gehen при¬
стъпвам AI [пристъпя //] към работа
[към изпълнение]: etw. [4] ins setzen
привеждам AI (приведа EI] нещо в из¬
пълнение. осъществявам АI [осъществя
//] нещо; Hand ans -- legen залавям cc
.42 [заловя сс II] за работа
Werkabteilung / 17 цех т. -овс: '-bank f
14 работна маса. тезгях т (дърводел¬
ски, шлосерски): — bfleherei/17 заводска
библиотека: ^gelände п 23 територия
/ [район т[ на завод: ^kiiehe / 16 за¬
водски стол: -leiter т 4 директор т на
завод; - meister т 4 майстор т. тех¬
нически ръководител: — schule f 16 за¬
водско училище: ~ statt / {р! -statten) od
- Stätte / 16 работилница /, цех т. -овс;
~ Stoff т 1 материал т (за обработва¬
не). суровина f; ~ Stoffprüfung / 17 из¬
питване п на материала; - stück п 20
заготовка I. обработваем детайл, кон-
ст рукиия: - tag т I работен [делничен]
ден
werktags adv делничен лен. в делнични дни
werktätig adj трудещ сс. работещ
Werktätige т 7 трудещ се т. работни|к
т, -ой; / 19 трудеща се. работничка /•
~ tisch т 1 = Werkbank; ~ unterricht т
1 /sg Schule трудово обучение; ~ vertrag
трудов договор
Werkzeug п 20 инструмент т. Landw сечи-
в|6 п, -а; üherir оръдие и: ~bau т l/sg
производство п на инструменти; ~ hülle
/16 калъф п за инструмент; ~ kästen т
5 кутия / за инструменти; ~satz т 2
комплект т от инструменти; —stahl т 1
od 2 инструментална стомана; —lasche /
16 чанта /за инструменти
Wermut т I jsg Bot пелйн т; (Wein) пелин
т; вермут т; übertr горчивина /, мъка /
wert adj цен|ен. -на; (geschätzt) уважаван,
драг, скъп; (würdig) досто|ен, -йнаО
Неиско-Г>ь;|И1[КК<! речник
978 WERT
—er Kollege! драги колега,...; mein —er
Freund Karl моят скъп приятел Карл; -
sein струвам uv, Al; iibertr заслужавам
AI [заслужа Il]\ es ist nicht der Rede —
не заслужава да се говори за това, не си
струва труда да се говори за това; der
Mühe — sein заслужава си труда; das ist
nichts — това няма никаква стойност,
това не струва нйицо; umg es ist keinen
Heller [keinen Schuß Pulver] - пет пари
не струва {umg)
Wert m 1 цена / стойност f; übertr auch
значение n; ценност/- Math стойност f;
величина f; — e pl Fin ценни книжа, ак¬
ции pl; O im —e von 20 Mark на стой¬
ност 20 марки; Muster ohne — мостра /
без стойност; ehr. [/] steigt im — цената
на нещо се покачва [се повишава]; an —
verlieren загубвам А1 [загубя //] от стой¬
ността си; materielle [geistige] —е мате¬
риални [духовни] ценности; der
künstlerische — художествената стой¬
ност; einer Sache [2] großen — beilegen
[beimessen] отдавам Al [от|дам, -дадеш
(-дадох)] голямо значение на нещо; —
auf etw. \4] legen считам uv, Al нещо за
много важно; sich [3] seines —es bewußt
sein зная od знам E ohne Aorist цената
си; umg es hat keinen -, zu ... няма смй-
съл да...
Wertangabe/16 деклариране п [обявяване
л] на стойността; - arbeit / 17 високо¬
качествена работа
wertbeständig adj със стабилна, твърда
стойност
Wertbetrag т 2 парйчна стойност
werten <ЛЛ> vt ценя hv, 11, оценявам Al
[оценя //]; преценявам
Wertgegenstand т 2 ценност / ценен пред¬
мет
Wertigkeit { 17 Chem, Gramm валентност
/ • '
wertlos adj без стойност; без значение
Wertlosigkeit/17jsg незначителност / ма-
ловажност /• -messer т 4 мащаб т,
критери|й т, -и. мерйл|о п, -а; — paket
п 20 пратка / [колет т\ с обявена стой¬
ност; -papiere pl ценни книжа pl; ~ Sa¬
chen pl ценности pl, ценни вещи pl
wertschätzen <a//ib> vt ценя uv,11, уважавам
uv, Al
Wertschätzung / П/sg уважение n O jmds.
- genießen радвам се uv, Al на нечие
уважение
Weitung / 17 оценяване n; оценка /*'—s|-,
richter m 4 Sp съдия m по оценяване на
постиженията на състезателите;
—s|tafel / 16 Sp светлинно табло п с
оценките на участниците в състезанието
Werturteil п 20* преценка/
wertvoll adj цсн|сн, -на
Wertzeichen п 23 стойностен знак (пощен¬
ска, гербова марка. банкнота и др.);
— Zuwachs т 1 jsg покачване п [нараства¬
не п\ на стойността
Wesen п 23 (Lebewesen) съществ|о п, -а;
създ«ши|е п, -я; п 23/sg (Kern c-r Sache)
същност J. същина/- (Eigenart) природа
/ характер m. нрав m O kein lebendes
— нйто едно живо същество; es liegt im
— der Dinge присъщо [характерно] е за
неща!а; er hat ein freundliches - гой е
по характер приветлив; umg viel —s
machen um [4\ вдигам AI [вдигна £2]
много шум за; umg nicht viel ~s mit
jmdm. machen не се церемоня c някого;
sein - treiben подвизавам cc uv, Al
Wesenheit / \ llsg същност/ същина/
wesenlos adj (unwirklich) недействителен.
’-на, нереал|ен,-на, безшгьт|ен, -на; (ohne
Gehalt) праз|ен, -на; незначителен, -на
Wesensart / 17 характер т, нрав т, натура
/ природа /
wesens|eigen adj характер|ен. -на. присъщ,
свойствен; -fremd adj чужд, неприсъщ,
несвойствен; —gleich adj сход|ен, -на,
еднак|ъв, -ва, тъждествен; -verwandt adj
блйз|ък, -ка по характер. ср6д|ен, -на по
дух _ #
Wesenszug т 2 характерна черта; основен
прйзнак
wesentlich adj (grundlegend) съществен, ос-
*н6в|ен, -на; (bedeutend) важ|ен, -на, зна-
чйтел|ен, -наО — größer значително по-
голям*; es ist sehr — много е важно; im
—еп в основата си, в общи линии;
nichts Wesentliches нищо съществено
Wesfall т 2/sg Gramm родителен падеж,
генитив т
weshalb I. adv защо?, за какво?; II. conj
порадй което
Wespe / 16 Zool оса /
Wespen|nest п 21 гнезд|о п, -а на оей;
-stich т I ужйлване п от оса
wessen = gen гол wer u. was; чий, чия, чие;
чий О — Buch ist das? чия е тази кнйга?;
— Hut hängt dort? чия шапка е закачена
там?
West т, Abk W {ohne Artikel без член)
Geogr запад т; (mit Artikel с член)
Meteor западен вятър О sie zogen nach —
те потеглиха на запад; Journalisten aus
Ost und — журналисти от източните и
западните страни ,
Westafrika л 23 Западна Африка
westdeutsch adj западногермански
Westdeutsche m 1+ западногерман|сц m,
-ци; / 19 западногерманка /• —deutsch¬
land n (gen -$) Западна Германия
Weste / 16 жилетка / (без ръкави)
Westen т 4/sg Geogr запад m O im [nach]
— на запад; (Westeuropa) Западът, за¬
падният свят, западните страни pl
Westentasche / 16 джоб т -ове на жилетка
westeuropäisch adj западноевропейски О
-е Zeit, АЬк WEZ западноевропейско
време
Westküste / 16 западно крайбрежие
westlich adj запад|еи, -на О von [3] за¬
падно от, на запад от
Westmächte pl + Pol западните сили
Westover [..w..] пг4 пуловер m без ръкави
westwärts adv на запад
Westwind т 1 западен вятър
weswegen adv u. conj = weshalb
Wettbewerb m 1 конкурс m. състсзани|с /?,
’-я: Wirtsch сърсвновани|е n. -я;HdI кон¬
куренция f: Sp сьстезани|с n, -яО
sozialistischer ~ социалистическо сърев¬
нование; im — mit jmdm. sein [stehen] съ¬
ревновавам се uv, Al c някого; einen ~
ausschreibeo обявявам Al [обявя //] кон¬
курс; jmdn. zum — aufrufen обявявам Al
[обявя II) сьревков4ние на някого; in
treten поемам Al [поема Е (поел)] сърев¬
нованието
Wettbewerbs|anfnif ml обявяване п на съ¬
ревнование; Sieger т 4 първен|ец т, -
ци в съревнование [в конкурс]; Sp побе¬
дител т в състезание
Wette У 16 обзалаган|е п, -ия, бас т, -ове
Ъ eine - eingehen хващам се AI [хвана
се Е2] на бас, обзалагам се AI [обза¬
ложа се //]: was gilt die на какво се
хващаме на бас. на какво се обзалага¬
ме?; um die laufen надбягвам се А1
[надбягам се Al); um die ^ fahren над¬
бягвам се. състезавам се uv, AI с кола
(или др. превозно средство)
Wetteifer т 4/sg съревнование и, надпре¬
вара /; съперничене п. съперничество п
wetteifern <b/AA> viсъревновавам се uv, Al,
състезавам се wv, А1, съпернича uv, Al
(mit jmdm. um [4] c някого за)
wetten <ЛЛ> vi обзалагам се Al [обзаложа
се //]. хващам се А1 [хвана се Е2] на
бас (mit jmdm. um [4] с някого за, на)
О auf ein Pferd ~ залагам на кон
Wetter п 23jsg Meteor време п; (Gewitter)
Буря/ О es ist schönes ^ времето е хуба¬
во; umg alle ~! дявол да го вземе!, по
дяволите!; Bergb schlagende ~ газ гризу
Wetterlamt п 22 метеорологична служба;
^ausslchten pl изгледи pl за времето,
прогноза / за времето; ^bericht т 1
Meteor бюлетин т за времето
WETTRENNEN 979
wetterbeständig adj устойчив на атмосфер¬
ни влияния
Wetterdienst т I метеорологична служба;
^fahne / 16 ветропоказател т: übertr
непостоянен човек, човек на настрое¬
нията
wetterfest adj = wetterbeständig; (wasser¬
dicht) непромокаем
Wetter|frosch m 2 übertr scherzh метеоро-
ло|г m. -зи, синоптй|к m. -ни; ^glas n
22 баромет|ър /л. -ри; ^ karte /16 си-
ноитйчна карта; ^ künde / 16jsg метео¬
рология f; ^lage / 16 състояние n на
времето, метеорологична обстановка;
^ lampe / 16 Bergb рудничен фенер
wetterleuchten <b//ift> vr es wetterleuchtet
святка се в далечината
Wetterleuchten п 23jsg святкане п в дале¬
чината
wettern v/ ругая uv, Е7 (auf, gegen
jmdn. някого) викам uv, Al (auf, gegen
jmdn. по някого) O unpers es wettert йма
буря
Wetter|satellit m 8 Meteor метеорологичен
(изкуствен) спътник; ^schütz m I jsg за¬
щита /срещу дъжд и сняг; (Vorrichtung)
заслон т; ~ seite /16 страна / изложена
на дъжд и вятър; ^Station /17 метеоро-
логйчна станция; stürz т 2 Meteor
рязка промяна на времето (разваляне
на времето); ^Umschlag т 2 Meteor вне¬
запна промяна на времето; ^ Vorhersage
/ 16 Meteor прогноза / за времето;
^ warte / 16 метеорологйчна станция;
^Wechsel т 4 промяна / на времето
wetterwendisch adj непостоянен, -на, про¬
менлив; übertr капрйз|ен. -на: ^wirksam
adj оказващ влияние върху времето
Wetterwolke / 16 буреносен облак
Wett|fahrt f 17 надбягване п [състезание п\
с превозно средство; ^gesang т 2 кон¬
курс т по пеене; надпяване п: -kampf
т 2 Sp състезани|е п, -я; -kämpfer т 4
Sp състезател т; ^lauf т 2 надбягване
п: —laufen п 23 надбягване п (тичане);
Käufer т 4 участни|к т, -ци в надбяг¬
ване, бегач т
wettmachen <а/ЛА) гt (Fehler грешка) из¬
правям А2 [изправя //]; (Verlust загуба)
компенсирам v, uv, AL възстановявам
Al [възстановя //]
Wettrennen п 23 надбягване п; ^rudern п
53jsg гребни състезания; rüsten п 23/sg
надпревара / във въоръжаване;
^schiefen п 23lag състезани|е п. -я по'
980 WETZEN
стрелба; ~ schwimmen n 23/sg състеза-
ни|е n, -я по плуване, плувни състезания
pl: ~spiel n 20 състезани|е n, -я; мач m.
-ове; ~ streit/ 1 състезани|е n, -я, сърев¬
нование //. -я; надпреварваме n: Wis-
senxch спор m, -ове, дискусия /
wetzen </j/j> vt точа uv. //. наточвам Al
[наточа //], остря uv. II. наострям A2
[наостря //] (нож и др:); <л-м> vi umg
тичам uv. Al, бързам uv. Al O der Vogel
wetzt seinen Schnabel нишата остри чов¬
ката си
Wetzstahl т 1 ой 2 стоманено точило;
^ stein т 1 брус т. -ове
Whisky [wiski:] ш 6 уиски п
wich prtit von weichen
Wjchse / 16 смазка /, (Schuhe) вакса /,
крем hi. -ове (за обуща); umg (Prügel)
пердах hi (umg)
wichsen </iA) vi (Parkettboden, Schuhe пар¬
кет, обувки) лдекам uv, Al, лъсвам Al
[лъсна E2\
Wicht hi 1 (Kobold) джудже n, -та, гном
hi. -ове; (kleiner Kerl) малчуган m;
(Schurke) негодя|й hi, -и, подлец m; O
der arme ~ бедният човечец
Wichtelmännchen н 23 Myth гном hi, -ове;
джудже n, -та (което тайно помага в
къши)
wichtig adj важ|ен. -на. от значение, съ¬
ществен - tun, sich [4] - machen пра¬
вя се uv, 11 на вйж|сн, -на, важнича uv,
//. давам си А / [дам, дадеш (дадох) си]
важност; etw. [I] — nehmen вземам Al
[взема Е (взех)], смятам AI [сметна Е2]
нешо за сериозно; es ist mir sehr — за
мене е много важно, от голямо значе¬
ние е за мене
Wichtigkeit / П/sg важност /, значение пО
von groDer — от голямо значение; einer
Sache [J] große ~ beimessen отдавам Al
1отдам, -дадеш (-дадох)] голямо значе¬
ние на нещо
Wjchtigtuer т 4 човек, който си придава
важност, надут човек
Wichtigtuerej / 17 важничене п, надутост /
Wicke / 16 Bol фий т О übertr umg in die
-n gehen изчезвам А/ [изчезна £2], про¬
падам Al [пропадна £2], потъвам Al
[потъна £2] в дън земя (umg)
W|ckel т 4 (Bündel) вързоп т; рул|о п,
-а; (Haar коса) ролка f: (Spinnmaschine)
бобина f; Kochk сарма f; Med компрес
m O Med\müm. warme ~ machen слагам
AI [сложа //], правя uv, И, направям A2
[направя //] някому топли компреси;
eindrehen навйвам AI [навйя А7] косата
си на ролки; umg jmdn. beim ~ packen
хващам Al [хвана £2] някого за яката
W|ckelkind п 21 пеленаче п, -та
wtekeln </;Л> vi увивам AJ [увия А7], за¬
вивам (in [4] в); навйвам (um [4] на);
(Kind дете) повйвам; (Garn прежда) на¬
вйвам, намотавам AI [намотая £7] О
sich [4\ in eine Decke — увйвам се в одея¬
ло; das Haar zu Locken ~ навйвам си
косата; übertr umg jmdn. um den (kleinen)
Finger — въртя uv,12 някого на пръста
си (umg)
W|ckler m 4 Zool листоврътки pl (семей¬
ство пеперуди)
Widder m 4 Zool ов|ен, m, -нй; As Ir Овен
w|der präp [4\ geh протйв O ~ meinen
Willen протйв волята ми; ~ Erwarten
ist er pünktlich gekommen противно на
очакванията той дойде на време
w|der|borstig adj übertr упорйт; ~ einander
adv един срещу [протйв] друг
W|derdruck т 1 Тур обратен печат (на гър¬
ба на листа)
widerfahren <4Ь'лу;> vi случва се А1 [случи
се //] 3. Pers (etw. [/] jmdm. нещо ня¬
кому) <> ihm ist ein Unglück - сполетя
го нещастие: jmdm. Gerechtigkeit — las¬
sen отнасям се A2 [отнеса се El] спра-
ведлйво към някого, въздавам А1
[въз|дам, -дадеш (-дадох)] някому прав¬
да [справедлйвост]
Widerhall т I */sg ехо п, ек п, ечене п; übertr
отговор т, отзвук т, отклик т О der
- der Revolution bei den Massen отзвукът
на революцията в масите; die Rede fand
bei allen großen - речта намери добър
прием у вейчки
widerhallen <а/hhj vi отеквам AI [отекна
£2]
Widerklage / 16/sg Jur насрещен иск
widerlegbar udj опровержйм
widerlegen <b/ЛЛ) vi оборвам Al [оборя II].
опровергавам Al [опровергая £7]
Widerlegung / 17 опровержение п, -я
widerlich adj отвратител|ен. -на, протйв|ен.
-на. гад|ен. -на О er ist mir ~ той ми
е противен, отвращавам се AI (отвратя
се /У] от него
widernatürlich adj противоестествен; (entar¬
tet) перверфн, -на, извратен
Wjderpart т I протйвни|к т, -ци О
jmdm. ~ halten [bieten] противопоставям
се А2 [противопоставя се II] някому,
опълчвам се AI [опълча се II] протйв
някого
widerraten <ЗЬ/ЛА> vt: jmdm. etw. [4] ~ съ¬
ветвам uv. А У някого да не върши нещо
widerrechtlich adj противозаконен, -на О
sich [2] etw. [4] aneignen присвоявам
си Al [присвоя си //] нешо по незаконен
начин
\Vider|rechtlichkeit / 17/sg противозакон-
ност/, 6еззакони|е л, -я; -*rede /16 въз¬
ражение /I, -я; ~rist т 1 Anal холка /
[на копитно животно]
Widerruf т I опровержение п, -я; (Ungül¬
tigkeitserklärung) отменяване и (на на¬
редба, закон и др.) О bis auf до второ
[до ново] нареждане
widerrufen <39b/A/>) vt (Befehl, Anordnung
заповед, наредба) отменявам Al [отме¬
ня //]; (Nachricht, Aussage съобщение,
изказване) опровергавам Al [опровер¬
гая £7]. отхвърлям А2 [отхвърля //].
отричам А1 [отрс|ка, -чеш (отрекох)]
С> seine Worte ^ отричам се, отказвам
сс А1 [откажа се Е4\ от собствените си
думи
Widersacher т 4 противни!к т% -им:
~schall т I = Widerhall; ^schein т
1 lsg отражени|е п, -я; (Abglanz) отбля-
съ|к т, -ци
widersetzen« sich [4] < b//i£> противопоста¬
вям сс А2 [противопоставя сс //] (jmdm.
на някого)
widersetzlich adj упорит, нелокор|ен, -на.
опърничав
Widersetzlichkeit / 17/.vg непокорство л;
упорство п. огтърничавост /
Widersinn т l/.?g безсмислица /, безсмис¬
лие л. абсурд т
widersinnig adj безсмислен, абсурд|сн, -на;
(unlogisch) нслогйч|сн, -на. погрсш|ен,
-на: ^spenstig adj опърничав. упорит,
вироглав
Widerspenstigkeit / 17/sg опърничавост /
вироглавство л. инат т (umg)
widerspiegeln <a/Ab>vf отразявам Al [отразя
*//]; sich [4] ~ отразявам се (In [3] в)
Widerspiegelung / 17 отражени]е п, -я
Widerspiel п 20 противодействие л. проти¬
вопоставяне п; (Gegenteil) (пълна) про¬
тивоположност О im ^ mit в противо¬
вес на
widersprechen <16Ь/ЛА> vi противореча и\\
II, възразявам А1 [възразя //] (jmdm.
някому) О die Tatsachen ^ seinen bis¬
herigen Aussagen фактите pl не отговарят
[противоречат] на досегашните му из¬
казвания
widersprechend adj противоречив
Widerspruch т 2 (Gegensatz) противоречи^
п, -я (Einspruch) възражени|с п, -я О In«
im mit od zu [i] в противоречие [в раз¬
рез] с; auf einen ~ stoßen натъквам се А1
[натъкна се £2] на противоречие; ohne
~ без възражение, безпрекословно
WIDERWÄRTIGKEIT 981
widersprüchlich adj противоречив
widerspinchs|Ios adj без възражение, без¬
ропотно; -*-vol! adj противоречив,
пъл|ен. -на с противоречия
Wjderstand т 2 съпротива /, съпротивле¬
ние л. -я, противодействие л, -я, отпор
л? (gegen [4] против, срещу); Phys, El
съпротивление п О ^ leisten оказвам
А1 [окажа Е4] съпротива (jmdm. на ня¬
кого); auf ^ stoßen срещам А1 [срещна
Е2] съпротйва
Widerstandsbewegung / 17 Pol съпротиви¬
телно движение
widerstandsfähig udj год|ен, -на да се съ-
противява, устойчйв. издръжлив
Widerstandsfähigkeit f 17jsg устойчйвост/,
издръжливост /; -kämpf т 2 Pol съ¬
протйва / (борба f): — kämpfer т 4 бо|сц
т. -йци от съпротивата [от съпроти¬
вителното движение]; -kraft / 14 съ¬
противителна сила
widerstandslos I. adj който не оказва съ¬
противление, несъпротивяващ се; II. adv
без съпротйва
Wjderstandsjmcsser т 4 El оммет|ър т. -ри;
regier т 4 El реостат т
widerstehen <b, widerstand, widerstanden/
ЛА> v7 (standhaltcn) устоявам А! [устоя
/2], издържам А1 [издържа 13]. нс сс
поддавам AI [под|дам сс, -дадеш сс
(-дадох сс)] (e-r Sache [J] на пешо) О
es widersteht mir протйвно ми с
widerstreben <b/A/>) vi противя се uv, 11,
възпротивявам сс А1 [възпротивя се //];
противопоставям се А2 [противопос¬
тавя се //] (e-r Sache [3] иа нещо) О
es widerstrebt mir, zu ... протйвно ми с
да..., неприятно ми е да...; es widerstrebt
meinem Pflichtgefühl« so zu handeln про¬
тиворечи на чувствтото ми за дълг да
постъпвам така
widerstrebend adv неохотно, с нежелание:
(t auch widerstreben)
Widerstreit m \/sg конфликт m, борба /
стълкновение n, -я; спор m, -ове; (Wi¬
derspruch) противоречи|e л, -я
widerstreiten <21 b//iA> vi противореча ut\
П (na факти и др.); ~d adj противо-
речйв (за чувства, мнения и др.)
widerwärtig adj протйв|сн, -на, отврати¬
телен, -иа, неприят|ен. -иа
Widerwärtigkeit f \l/sg нешо неприятно
[отвратйтелно]: / 17 неприятност /, не¬
лепост f; ^ wille т 7z/sg (Ekel) отвра¬
щение п, погнуса / (gegen [4] от, към):
982 WIDERWILLIG
(Abneigung) неохота /. нежелание n (ge¬
gen [4] към)
wjderwillig I. adj нсохот|сн, -на; II. adv c
неохота, c нежелание, неохотно; c от¬
вращение
wjdmen </;/>> 17 посвещавам Al [посветя
//] (jmdm. etw. [4] някому нещо); sich [4\
- посвещавам се, отдавам се Al
[ог|дам, -дадеш (-дадох се) (c-r Sache
[2] на нещо)
Widmung / 17 посвсщеш1|е п, -я
widrig adj (Mensch, Geruch човек, миризма
J) протйв|ен, -на, отвратйтел|ен, -на, га-
д|ен, -на; (Wind вятър) насрсщ|ен, -на,
неблагоприятен, -на; (Schicksal съдба)
зъл (зла), преврат|ен, -на; ^enfalls adv в
протйвен случай
Widrigkeit / 17 гадост /, нелепост /* (des
Lebens) превратност /(на живота)
wie I. adv 1. (Frage въпрос) как, колко; ~
mache ich das?; как да направя това?; ~
ist das möglich? как е възможно това?; ^
geht es dir? как си?; ^ bitte? моля, какво
казахте? — wäre es, wenn ... какво ще ка¬
жеш, ако ...; ^ breit ist der Stoff? колко
широк е платът?; ^ spät ist es? колко
е часът?; ^weit ist es von Dresden nach
Leipzig? колхо далеч е от Дрезден до
Лайпциг?; ~ oft kommt er in der Woche?
колко пъти седмично идва той? 2.
(Ausruf възклицание) колко, как; ~
schade! колко жалко!; ^ schön sie ist!
колко е красива тя; -! du gehst nicht mit?
как! ти няма да тръгнеш с нас?; 3.
(Vergleich сравнение) както, като, колко-
то; — gewöhnlich както обикновено; ein
Mann ^ег човек т като него; sie singt ~
eine Nachtigall тя пее като славей; klug
~ er ist какъвто [както] е умен; der
Schrank ist so breit hoch шкафът е тол¬
кова широк, колкото и висок; II. conj
как, както О Männer ^ Frauen мъже и
женй; ich sehe, - du das machst вйждам
как го правиш; ^ du siehst, ist alles beim
alten както вйждаш, вейчко върви по
старому; so ... ~ толкова..., колкото;
sehr auch колкото и да; ^ wenn като че
ли
Wiedehopf т I Zool папуня|к т, -ци
wieder adv (erneut) пак, отново; (noch ein¬
mal) още веднъж, повторно О umg ich
bin ^ da върнах се, ето ме пак; ich bin
gleich - da веднага ще се върна; hin und
^ ог време на време, понякога; immer
^ постоянно; - und — непрекъснато,
все отново; nie — нйкога вече
Wiederabdruck т 1 Тур препечатване п,
препечатка /
Wiederaufbau т l/sg възстановяване п.
Arch auch рсставрйране п
wiederaufbauen <а/А£) vt възстановявам Al
[възстановя /У], реставрирам v, uv. Al;
построявам Al [построя 11] наново
Wiederaufnahme / 16/sg възобновяване п
(на преговори, прекъснат разговор и
др.)0 ~ ]п die Partei [Gewerkschaft] въз¬
становяване n на членство в партия [в
профсъюз]
wiederaufnehmen <16а/А6> vt (Arbeit,
Beziehungen, Gespräch работа, връзки,
разговор) възобновявам AI [възобновя
II] О er wurde in die Partei [Gewerkschaft]
wiederaufgenommen той беше отново
приет в партията [в профсъюза]
Wiederaufrüstung / 17 ремилитаризация
/; -aufstieg т I нов подем, нов възход
wiederbeleben <с////?> vt съживявам А1
^съживя //]; iibertr (Bräuche обичаи)
възобновявам АI [възобновя II]
Wiederbelebung / 17 съживяване п. връ¬
щане н към живот; ühertr възобновяване
п, възстановяване п; възкресяване п
Wiederbelebungsversuche pl опити рI за съ¬
живяване С - bei jmdm. anstellen правя
uw II. направям А2 [направя 11] опити
да съживя някого [да възвърна някого
към живот] (напр. удавен и др.)
wiederbringen <24а/Лй> vt връщам А1 [въ-
ч"рна Е2] (заета книга и др.)
wjedereinflihren <а/ЛА) г/ (Brauch обичай)
възобновявам AI [възобновя //], въз¬
становявам AI [възстановя /У]; (Ver¬
ordnung наредба) възстановявам
Wiedereinführung / 17 възобновяване п,
възстановяване п. подновяване п;
-einstellung / 17 възстановяване п
[връщане п] на служба
wiedererkennen <10с/ЛЛ) v? познавам AI
^позная £7], разпознавам (an [3] по) О
er hat sich so verändert, daß ich ihn nicht
wiedererkannte той така се е променйл,
че не можах да го позная
wiedererlangen <c/Aft> vt възвръщам си Al
^възвърна си £2]. получавам А1 [получа
11] обратно
wiederöffnen <с/Л/>> г/ (Theater театър)
открйвам А1 [открия £7] наново
wiedererstatten <с/Л/>> vt възстановявам
А1 [възстановя II] (сума, щети и др.)
wiedererzählen <с/ЛЛ> 17 разказвам А1
[разкажа Е4\ втори път [отново];
(nacherzählen) преразказвам
wj^derfinden 27а//?/) vt намйрам AI [на¬
меря II] (нещо загубено) О die beiden
fanden sich wieder двамата се намериха
отново
Wiedergabe / 16fsg (Zurückgeben) връ¬
щане n (на нещо взето); (Daistellung)
възпроизвеждане п. предаване п (на
текст); Mus, Theat изпълнение п, интер-
»ротация /. представяне л; (Reproduk¬
tion) репродукция/* Tech прожекция /
демонстрация / (на светлинни картини
и др.)
wiedergeben (. 1 Salhh) vt връщам Al [въ¬
рна Е2] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
(Inhalt. Text съдържание, текст) пре¬
давам AI [прс|дам. -дадеш (-дадох)],
възпроизвеждам AI [възпроизведа Е1].
преразказвам А1 [преразкажа Е4]\ (Rol¬
le. Musik роля, музика) изпълнявам А1
[изпълня /У], пресъздавам, интерпрети¬
рам мг. w AI О etw. [4] wörtlich — пре¬
давам пешо буквално
Wiedergeburt f 17 (Erneuerung) възраж¬
дане п; Rel прераждане л
wiydergewinnen <26а/АЬ> v( (въз)връщам си
AI [(въз)въриа си Е2] загубеното; спе¬
челвам AI [спечеля II отново (приятел¬
ството на някого и др.) О sein
Gleichgewicht ~ възстановявам си AI
[възстановя си II] равновесието; seine
gute Laune Iseine Ruhe] ~ възвръщам
доброто си настроение [спокойствието
си]
wiedergutmachen <а/ЛА) vt (Fehler, Böses
грешка, зло) поправям А2 [поправя //];
(Schaden. Verlust шета, загуба) възста¬
новявам AI [възстановя II]. компенси¬
рам uv, и. AI. плащам А1 [платя II]
обезщетение
Wiedergutmachung / 17 (Entschädigung)
обезщстени]е л. -я: (Wiedererstattung)
възстановяване n; Pol репарации pl
wiederherstellen <а/ЛЛ) w (Gebäude сграда)
възстановявам AI [възстановя //], ре-
ставрйрам мг. г. AI; (Ehre, Gesundheit
чест. здраве) възстановявам О von der
Krankheit nicht ganz wiederhergestellt sein
не съм va се напълно възстановйл [съ¬
взел] от болестта
Wiederherstellung / l7/.vg възстановяване л,
рсставрйране л; Metl възстановяване л
на здравето, оздравяване н, съвземане
л
wiederholen <а/АА> vt вземам А! [взема
Е (взех)] обратно, вземам си О er wird
sein Buch morgen — той ще си вземе
кишата утре
wiederholen <b/AA> vt повтарям А2 [повто¬
ря //*] О die Klasse ^ повтарям KJiacä
wiederholt I. adj многократен, -на. не¬
еднократен. -на; II. adv многократно,
нееднократно, няколко [много] пъти
С ich habe - versucht, ihn zu sprechen
на няколко пъти се опитах да говоря
с него, (| auch wiederholen)
Wiederholung / 17 повторени|е я, -я
Widerholungsfall т 2: im — (е) ако се по¬
втори
WIEGEN 983
Wiederholungszeichen n 23 Mus репрйз nt
(знак)
Wl^derfaören n 23/sg: Tel auf дочуваме!
Wiederkauen <a/ЛЛ> vt. vi преживям uv.
A2; übertr umg предъвквам AI [иредъв-
кам Al], преповтарям A2 [преповторя
//]
Wjgderkiuer m 4 ZooI преживно животно
Wiederkehr / 17fsg geh връщане n; (Wie¬
derholung) повтаряне n. повторение n
O die häufige - des gleichen Wortes чес¬
тото повторение на една и съща дума
wjederkehren <а/.гя> vi връщам се А1 [въ¬
рна се £2], завръщам се; (sich wieder¬
holen) повтарям се А2 [повторя се //]
О ein immer des Thema постоянно по¬
втаряща се тема
Wiederkunft / \4/sg връщане п. повторно
идване
Wiedersehen <19а/ЛЛ> vt вйждам AI [видя
/2] отново О wann sehen wir uns wieder?
кога пак ше се видим?
Wjederseh(e)n п 23 повторно виждане О
auf довиждане!; auf baldiges ~! до
скоро виждане!
Wiedertäufer т 4 Hist а на баптист т
wiederum adv (nochmals) отново, пак;
(andererseits) пък, от друга страна; (da¬
gegen) обратно, напротив
wiedervereinigen <с/Л6> vt обединявам AI
^обединя //] отново; (Gebiet област)
присъединявам отново (mit [3] към)
Wiedervereinigung / обединяване п, обе¬
динение n: -Verheiratung/ 17 втор брак,
втора женитба
Wiederverkauf т 2 препродажба /
Wiederverkäufen (jcjhhy vt препро|дав.- л
^А1 [-дам, -дадеш (-дадох)]
Wiederverwendung / 17/,?g повторно из¬
ползване; ^ wähl/ 17/.vg Pol преизбиране
n
Wiederwahlen <а/ЛА> vt PoI преизбирам AI
[преизбера £2]
wiefern adv = inwiefern
Wi|ge / 16 люлка / (бебешка); ^automat
m 8 автоматична теглилка; ^brett n 21
дъска / за кълианс на месо [за рязане
на продукти]; ^messer я 23 кухненски
нож (дъгообразен с две дръжки за къл-
цанс)
* wiegen <ЛА> vt люлея m*. Е6; (Kopf глава)
клатя мг. //; Kochk кълцам uv. AI. скъл-
цвам AI [скълцам А1). накълцвам; sich
[4] -*• люлея се О jmdn. in den Schlaf
- приспивам AI [приспя /2] някого c
люлеене; sich in der Hoffnung ^ нося се
984 WIEGEN
uw II, залъгвам се AI [залъжа се Е4\ с
надеждата; sich in den Hüften - кърша
uv, II снага при ходене; einen ^den Gang
haben имам uw AI кръшна походка
-wiegen <32/Л/>) »7 теша mv. II. претеглям
A2 [претегля //], меря мг, II. премервам
AI [премеря //]; W тежа uv, II; sich [4]
- тегля сс, претеглям се О wieviel
wiegst du? колко килограма тежиш?; sei¬
ne Gründe - schwer доводите му тежат
[са от голямо значение]
Wiegen|druck т 1 Тур сгаропечатна книга
(от 1450—1500 г.), инкунабул; ^fest п
20 dicht рожден ден: — lied п 21 приспив¬
на песен
wiehern <Л/>> vi цвиля uw II
Wien п 23 Виена /
Wiener т 4 виенчанин т: ^in / 18 ви-
енчаика /
wienerisch ad/ виенски
wies priit von weisen
Wifse / 16 ливада /
Wiesel n 23 Zool невестулка f
Wiesenbau m 1 Landw ливадарство n;
-blume / 16 полско цвете; ^-teppich m
l зелен [тревен] килим
wieso? adv umg как така?, как тъй?
wievif 1 od i^ifviel adv колко O ^ (e) Personen
waren anwesend? колко души присъству-
ваха?; ~ Geld brauchst du? колко пари
ти трябват?; ~ Mal колко пъти?; ~ Uhr
ist es? колко е часът?
wievielmal adv колко ггьти
tvjfvielte cutj: der ist heute?, den ^ n haben
wir heute? коя дата сме днес; zum —n
Male soll ich dir das sagen за ли кой път
да ти кажа това
wie|weit conj доколко; ^wohl conj макар
че, при все че
Wikinger т 4 Hist вйкинг т
wild adj див (auch Bot, Zool); (Land почва)
необработен; (Stamm племе) див, пър-
вобйт|ен, -на, нецивилизован; (Wasser
вода) бу|ен, -йна; (Meer море) бур|ен,
-на; übertr (wütend) ярост|ен, -на, бес|ен,
-на; (ungezügelt) бу|ен, -йна; необуздан
О Gegend дива [непроходима, де¬
вствена] местност; das Pferd ist ~~
geworden хонят се подплаши; ein ~es
Leben fuhren водя uv, II бурен [разюз¬
дан] живот; eine Ehe незаконен [сво¬
боден] брак; ein ~~ es Durcheinander голя¬
ма бъркотия; jmdn. — machen вбесявам
А1 [вбеся II] някого; wie ein Wilder като
луд ‘
Wild п 20jsg дивеч т; ~~bach т 2 буен (пла¬
нински) поток, бързе|й т, -и; — bahn /17
ловен район; пътека / за дивеч (в ловен
район); ~bret п 20jsg месо п от дивеч;
~<Ueb т 1 бракониер т
Wilddieben (Ai) vt = wildern
Wilddieberei m 17 бракониерство n
Wildente / 16 дива патица
Wjlderer m 4 бракониер m
wildern <///>) vi бракониерствувам m\ AI
Wildfang m 2 übertr лудетина m. / луда
глаза
vildfremd adj съвсем чужд
>V;ld|früchte pl диви плодове p! (диви кру¬
ши, череши и др.); ^-heitf 17jsg дйвост
/ дивота /, дивотия /; (Grausamkeit)
диващина J. варваршина J, бруталност
I; nieder п 23 велур т, чортова кожа:
^ling т 1* Bot дивачка /; übertr =
Wildfang; ^nis / l3/.vg пустош /, пущи¬
нак т, -ци: дивотия Т (umg): ^park m
6 ловен парк
wildreich adj богат на дйвеч
Wildschaden m 5 щетй pl причинени от
диви животни; ^schütz m 8 бракониер
m: - schwein п 20 дйва свиня, глиган пг
wildwachsend adj Bot саморас|ъл. -ла, див
Wildwasser п 23 = Wildbach; ^rennen п
23 Sp състезание п в бързотечаши води
Wildwest m (gen -(e)s) Дивият Запад; ^film
m f филм m за Дйвия Запад
Wille m 7a/.vg воля f O eiserner ^ желязна
воля; den festen ^n haben имам uv, AI
т върдото намерение; es war nicht böser
не беше умйшлено, не беше със зъл
умисъл; etw. [4] mit ^n tun правя mv. /У.
иаправям А2 [направя //] нещо нарочно
[съзнателно, преднамерено]; wider ^п
против волята (ми), без да искам; etw.
\4\ aus freiem tun правя, направям
нешо по собствено желание [добровол¬
но]; es geht beim besten ^n nicht не може
и при най-доброто желание; jmdm. sei¬
nen ^n lassen оставям А 2 [оставя II]
някого да прави каквото си ще; jmdm.
zu ~n sein подчинявам се AI [подчиня
сс //] (на волята, на желанията) на ня¬
кого; sie war ihm zu ^птя му се отдаде;
Letzter - завещание п: последна воля
willen präp [2]: um des Kindes ~ заради де¬
тето; um Gottes за бога!
willenlos adj безволев
Willenlosigkeit / \7/sg безволие n
willens adj: — sein, etw. zu tun готов съм
va, възнамерявам uv, AI, ймам uv, Al
желание да направя нещо
Wjllens|akt m 1 волеви акт; ^äuBerung /
17 изява / [проявление п] на волята;
~ freiheit / l7/.vg свобода / на волята;
^ stärke / 16/sg ейла / на волята
willentlich adv geh нарочно* преднамерено,
'умишлено
willfahren <b/A/?> vi; jmdm. - изпълнявам
Al [изпълня II ] желанието на някого;
einer Bitte - откликвам Al [откликна
E2\ на молба, удовлетворявам AI
[удовлетворя /7], изпълнявам молба
willfährig adj (nachgebend) отстъпчив: (ge¬
fügig) отзивчив, услужлив О jmdm. —
sein отзовавам се AI [отзова се Е2\ на
нечие желание, изпълнявам А1 [изпълня
//] нечие желание
willig adj (bereitwillig) отзивчив, услужлив.
iotob; (fügsam) послуш|ен, -на, изпъл¬
нителен. -на С - sein* zu ... готов [съ-
1лас|ен, -на] съм va да...
willigen <АЛ> »7 съгласявам се AI [съглася
сс //] (in etw. [41 на нещо)
willkommen adj (Gast v гост) желан.
прият|ен. -на; (Nachricht вест) прият|сн.
-на, радост|ен. -на О - sein добре
дош|ъл. -ла съм va; jmdri. - heißen при-
ветствувам и\\ А! някого с добре до¬
шъл; herzlich -! от все сърце добре ди-
шъл [добре дошла, добре дошлй{!
Willkommen п 23lsg, -s|gruß ш 2 привет т,
приветствие п „добре дошъл'4
Willkür / l2/.vg произвол т О jrods.
- preisgegeben sein предоставен съм va
на нечий произвол; играчка v съм va в
ръцете на някого
Wjllktirherrschaft / 17 Pol самовластие л.
деспотйз|ъм (-мът) т
willkürlich, auch willkürlich adj произвол|ен,
-на: (Bewegung движение) съзнателен,
-па. преднамерен
wimmeln <А/>> и гъмжа и\\ 13 (von [3] от)
wimmern </?&> vi хленча uv, 11; тихо плача
uv, Е4; (Hund куче) скимтя uv, 12
Wjmpel т 4 вймпел т: Маг сигнално флаг¬
че
Wimper f 16 Anal мигла f О ühertr ohne
mit der - zu zucken без да ми мигне
окото, без да трепна
Wimperntusche /’ 16 туш т, -ове за мигли
Wind т I вят|ър* т, -ове; Med —ер! газове
р! О bei - und Wetter при лошо време,
на дъжд и вятър; Mar auf günstigen —
warten чакам uv, Al попътен вятър;
ühertr чакам благоприятен момент; aus
allen vier — еп от всички странй; sich [4]
in alle -e zerstreuen разпилявам се Al
[разпилея сс £б] по всички краища па
света: in den — reden говоря i/v. II на¬
празно [на този, дсто духа (wu#)]: ühertr
von etw. [3] - bekommen надушвам Al
[надуша //]. по дочу вам А1 [иодочуя £7]
WINDJACKE 985
нещо; den Mantel nach dem -e hängen
нагаждам се Al [нагодя се /У], приспо¬
собявам се А / [приспособя се 11] според
обстоятелствата
Wind|beutel т 4 Kochk (вид) паста със сме¬
тана. (вид) еклер; ühertr вятърничав чо¬
век. развеипрах т; -bruch т 2 повалени
и пречупени дървета от силна буря
W;nde f 16 Bot поветица f; Tech макара
j\ скрипс|ц /и. -ци; лебедка /
Windel f 16 пелена / O in den — n liegen
пеленаче съм va; ühertr намирам се uv,
А1ъ първоначалния стадий на развитие
windelweich adv jmdn. - schlagen смазвам
Al [смажа £4] някого от бой
wjnden <27//;А> г/ (Garn прежда) навивам
AI [навия £7]. намотавам А1 [намотая
£7]; (Tuch шал. кърпа) увивам (um [4]
около); (Kranz венец) вия «м\ £7; свйвам
А1 [свйя £7]; Tech вдигам Al [вдйгна
£7]. изкачвам А1 [изкача //] с макара
[лебедка]; sich - (Pflanze растение) вия
сс. увивам сс; (Bach. Pfad поток, пътека)
извивам се. лъкатуша иг. 11. О sich [4]
vor Schmerzen - превивам се, мятам се
мг. А1 от болки: sich durch das Dickicht
- промъквам се Al [промъкна се Е2]
през гъсталака: geh jmdm. etw. [4) aus den
Händen - измъквам Al [измъкна £2J.
изтръгвам Al [изтръгна E2] някому не¬
що от ръцете
Windeseile /: in [mit] - със светкавична
бързина
Windjfahne /16 = Wetterfahne; ^-fang m
2 (Raum) преддвери|е -я: -fangtür /
17 летяша врата (за предпазване от вя¬
тър и студ): -geschwindigkeit / 17 ско¬
рост / на вятъра: -hauch т I полъх т
(на вятър): — hose f 16 Meteor смерч т,
-ове. тромба f
Windhund т 1 Zoo! хрътка f; ühertr раз-
вейпрах т, вятърничав човек
wjndig adj ветровит Сч es ist heute sehr -
днес духа силен вятър, днес с много
ветровито; ühertr umg eine -е Ecke
опасно място; umg eine -е Sache празна
работа: umg eine -е Ausrede несъстоя¬
телно извинение; ein -er Bursche вятър¬
ничав [повърхностен] младеж
Wind|jacke f 16 винтяга f; —капя! т 2 Tech
аеродинамична тръбй; — kessel т 4 Tech
въздушен резервоар; — kraftwerk п 20
вятърна електроцентрала; — messer т 4
анемомет|ър т, -ри, ветромер т;
^motor м 9а Tech вятърен [ветрен] дви-
Ш WINDSCHIEF
гател; — mühle / 16 вятърна мелница;
- pocken pl Med варицела / лещенка /;
-richtung/17 посока / на вятъра; ^rose
/ 16 Meteor роза на ветровете (на ком¬
пас); ^s|braut jjsg dicht вихрушка/, ура¬
ган т; —schatten т 4 подветрена стра¬
на. завет т
windschief adj наклонен, крив. изкривен
Windschutz т ( sg запег т: - schutzschoibe
/ 16 Kl: предно стъкло; -seife /16 стра¬
на i а. изложена на вятъра
Windspiel п 20 Zoo! = Windhund
Windstärke/ 16 ейла / на вятъра; ^-stille /
16 'sg Mar, Meteor безветрие n. затишие
н.-stoß ш2 напор т [порив т] на вятъ¬
ра; -surfer [..ßar...] т 4 Sp сърфйст;
-Surfing п Sp уйндсърфинг т, бордсей-
линг; -turbine / 16 = Windmotor
Windung Г 17 (das Winden) извйванс n:
(Biegung) изинвин /; (Fluß, Pfad река,
ii bi ека) лькшушенс *», заво|й nt, -и; Tech
нлрез nt: навивка /, намотка/ вйтка/
Anat (Darm-ь, Gehirn-^) извйвка/ гън¬
ка /нагънатост /, (на червата, на мозъ¬
ка) __ . _
Wink т I (Zeichen) зна|к т, -ци (с ръка,
глава, очи); (Hinweis) указани|е п, -я;
(Andeutung) подсещане л, наме|к /и,
-ци <0 ühertr jmdm. einen — geben давам
Al [дам, дадеш (дадох)] някому указа¬
ния, подсещам AI [подсетя //] някого
за нещо; übertr den — verstehen разби¬
рам АI [разбера ЕЗ] намека; ühertr umg
ein - mit dem Zaunpfahl много осезате¬
лен намек
Wjnkel nt 4 ьг|ъл пи -ли (auch Math): (Ge¬
rät) винкел nt: (Gegend, Stelle) къг m,
-ове: O rechter - нрав ъгъл; im rechten
- под прав ъгъл; отвесно, перпенди¬
кулярно; spitzer - остър ъгъл; stumpfer
- гьп ъгъл; ein malerischer - живопи¬
сен кът #
Winkel|band п 22, -eisen п 23 ъглово[вйн-
келово] желязо, вйнкел т; -haken т 4
Тур компас т (за набор)
wjnk(e)lig adj ъгловат, ъглест, с много
ъгли; (Straße улица) крив, криволичещ
Winkel|maß т 20 Tech ъгълни|к т, -ци;
ъглова мярка; -messer т 4 Tech ъгло-
мер т; гранспоргйр т
Winkelzüge pl извъртан|е -ия, хитруван|е
п, -ия О - machen увъртам AI [увъртя
/2]. извъртам, хитрувам uv, AI, шикал-
кавя и\\ II (umg)
winken <Л/>> г/ давам AI [дам, дадеш (да¬
дох)] знак. махам uw AI (jmdm. mit [3]
някому) (с ръка, кърпа и др.)
winseln <Л/)> г/ хленча uv, II; (Hund куче)
ски M i я иг. 12
Wjnter т 4 зима / v im - през зймата;
mitten im - посред зйма; gut über den
- kommen изкарвам Al [изкарам AI\
зимата добре
Winterapfel nt 5 зимна ябълка; -birne /
16 зимна круша; -dienst т I зймна
служба за поддържане на пътищата
wjnterfest adj подходящ за зймни условия;
Bot студоустойчйв v -е Kleidung дрехи
р/ за зймни условия; -е Gemüsesorten
сгудоуезойчйаи зеленчукови сортове
Winter|frischc / 16 зймен курорг. зймна
ирчйвка; - furche / 16 Latuhv есенна дъл¬
бока оран; -garten nt 5 зймна традйна;
- getreide п 23 Latuhv зймни житни зър¬
нени култури р!; зимници pl: -kleidung
/ 17 зймни дрехи pl; — kulturen pl Landw
зймни култури pl; — landschaft / 17 зй¬
мен пейзаж
winterlich I: adj зйм|ен, -па С* es wird -
зазимява се; II. adv като през зймата,
каго зймно време *'• - gekleidet sein
облечен съм va със зймни дрехи, обле¬
чен съм като за зймно време
Wjnter|mantel m 5 зймно палто, балтон ш;
— morgen m 4 зимна утрин
wintern </;/>> vi: es wintert зазимява се, йдва
зйма, зймата настъпва
Winter|olympiade / 16 зймна олимпиада;
— quartier п 20* МИ зймна квартира;
-saat / 17 Landw зймни посеви pl;
— Sachen pl зймни дрехи pl; — s|anfang m
у.2 начало п на зймата (21 декември)
Winterschlaf m 1 jsg Zool зймен сън С> -
halten спя uv, 13. прекарвам AI [прека¬
рам AI] зимен сън
Winterschlußverkauf m 2 разпродажба / в
края на зймния сезон, зймна разпро¬
дажба
Wjnter|sonnenwende / 16 Axtr зймно слън-
цесгоене; -spiele pl Sp зймни олимпйй-
ски игрй. зймна олимпиада; -sport m
1 jsg зймен спорт; -tag tu 1 зймен ден;
-Vorrat m 2 зимнина/, зимовише п, -а;
- s|zeit / 17 зймно време
Wjnzer /и 4 (Weinbauer) лозар m; (Weinle¬
ser) гроздоберач т. берач т на грозде
winzig adj мънич|ък, -ка, дреб|ен, -на, съ¬
всем мал|ък, -ка; (geringfügig) незначй-
тел|ен, -на, нищож|ен, -на; лек (за ус¬
мивка)
Wipfel т 4 връх (върхът) т, pl върхове
(на дърво)
Wippe / 16 люлка / (дъска, подпряна на
средата); Tech двурамен лост
wippen <й£> vi люлея се uv, Е6, клатя се uv,
II; О mit der Fußspitze — клатя крак
(седнал на стол и др.); den
Zehenspitzen ~ пружинирам wv. »\ Al на
пръстите на краката
Wippler т 4 Tech кръгов [роторсн] ваго-
иоизсипвач т: вагонообръшач т,
^ kran т 1 od 2 Tec h кран т с шарнирна
[люлееща се] стрела
wir pron pers. /. Pers pl ние О - beide ние
двамата; - Lehrer нйе учителите: -
sind es нйе сме; umg (вместо ти, вие),
nun, sind ~ heute besser geleimt? е, днес
в по-добро настроение ли сме?
Wirbel т 4 (der Luft) вихрушка /. вйх|ър
т. -ри: (im Wasser) водовъртеж т: (von
Trommelschlägen) барабанене п: Апш
прешлен п; (am Kopf) връх т (върхът)
(в косата на темето); Mus тремоло п;
(an Musikinstrumenten) ключ т. -ове (на
цигулка и др.); übertr водовъртеж т, ви¬
хър т, суматоха /, бъркотия /О vom —
bis zur Zehe от глава до пети
Wirbelknochen т 4 = Wirbel Anal
wirbellos iutj безгръбначен, -на
Wirbellose pl Zool безгръбначни животни
wirbeln hh> п въртя се uw 12 (като ви¬
хър) (um [4] около); (Wasser вода) об¬
разувам ш\ AI водовъртеж: (Rauch
дим) вия сс uv, Е7: (Trommel барабан)
бйя мг. Е7 тремоло О sie wirbelt durchs
Zimmer тя минава като вихър през стая¬
та; der Kopf wirbelt mir главата ми се
върти
Wirbelsäule / 16 Anal гръбначен стълб:
-ström т 2 Е! вихров ток. ток т на
Фукб. -sturm т 2 Meteor вихрушка /;
циклон т: -tier т 20 гръбначно жи¬
вотно: -wind hi I вихрушка /
wirken <//Л> г/ (Medizin лекарство) дей¬
ствувам г/i’. А/ подсйствувам г. АТ
имам uw А1 ефект. ефикас|сн. -на съм
гм. (Einfluß ausüben) въздейавувам uv.
Al. оказвам AI [окажа Е4] влияние (auf
jmdn. върху някого). (Eindruck erwecken)
изглеждам мг. Al: правя мг. /1 впечат¬
ление на: (arbeiten) работя мг. //. творя
мг. II: Yt Text (Strümpfe чорапи) плета
мг. Е/, изплйтам AI [изплета El]: (Tep¬
pich килим) I ь|ка. -чеш (-ках), изгька-
вам А/ [из|тъка. -тъчеш (-тъках)]: (Teig
тесто) меся uv, II, омесвам AI [омеся
II]0 sie wirkt einsam тя изглежда само¬
тна, тя прави впечатление на самотна;
dieses Bild wirkt bedrückend тйзи картина
действува подтискащо; als Lehrer — ра¬
ботя като учител
Wirker hi 4 Text работни|к т. -ци в три¬
котажна фабрика, плетач т на трико¬
таж
Wirker^ f 17 трикотажна фабрика; / 17lsg
(Herstellung von Wirkwaren) производ¬
ство n на трикотажни изделия
WIRKUNGSBEREICH 987
Wirkerin / 18 работничка / в трикотажна
фабрика, плетачка / на трикотаж
wirklich I: atlj (wirklich vorhanden) действи¬
телен. -на. рсал|ен. -иа; (echt) йстински.
фактически die -е Sachlage факти¬
ческото [истинско т] положение на не¬
щата: II. adv наметна. действително
Wjrklichkeit / 17 действителност /*. реал¬
ност / С* in - в действителност, в съш-
UOC1: etw. [4] in die - umsetzen осъщес¬
твявам А/ [осъществя //]. реализирам
мг. г, AI нещо
Wirklichkeitsform /‘ 17 Gramm изявйтелно
наклонение
wirklichkeitsfremd at/j чужд па действител¬
ността: (lebendslremd) отчужден от жи¬
вота. -getreu mlj сьотвстсгвуваш на
действителността, правдив. вср|сн* -на.
-nah ailj правдив, реалистичен, -на
Wirklichkeitstreue / 16 .\е реалйз|ъм (-мъг)
т. правдивост /
wjrklichmachen <а7;/>) г/ осъществявам А!
[осъществя //], превръщам AI [превър¬
на Е2\ в дойс1вйтелнос1
Wirkmaschine / 16 Tech трикотажна [пле¬
тачна] машина
wirksam adj (tätig) де|ен, -йна, актйв|сн,
-на; (Wirkung hervorbringend) сфектй-
в|ен, -на, сфикафн, -на, рсзултат|ен, -
иа; Med ефикас|ен, -на
Wirksamkeit / \7 sg (Tätigsein) дейнос! /.
активност /; (wirksame Kraft) ефектив¬
ност/. въздействие //. резултат т. Med
ефикасност /. ефект т r rege - ent¬
wickeln развивам AI [развия Е7] ожи¬
вена [трескава] дейност, etw. \4\ außer
- setzen прекратявам Al [прекратя //]
работата [дейността] на нещо. изваж¬
дам А! [извадя //] нещо от строя, нещо
престава да работи [да функционира]
Wirkstoff т I Bio! биологически активно
вещество (хормони, ензими и др.);
Chem Pharm активен агент; подхран¬
ващо вещество (в козметиката)
Wirkung / 17 (das Wirken) действие п.
jEinfluß) въздействие п. влияние п (auf
[4] иьрху [на]); (Folge) следстви|с п, -я.
иосдсдсгви|е н, -я: (Reaktion) ефект т.
резултат т < - und Gegenwirkung дей¬
ствие и противодействие; das Verhältnis
von Ursache und —отношението между
причина и следствие; mit - vom I. (er¬
sten) Februar влиза в ейла от първи фев¬
руари #
Wirkungs|bereich т I обхват [обсег /и. поле
ш] на действие: — grad ш 1 Tech кое-
988 WIRKUNGSLOS
фициент n на полезно дейавие. ефек-
тйвносг /; - kreis т 1 = Wirkungsbe¬
reich; iihertr сфера / на влияние
wirkungslos tuij нссфикас|сн. -па, безрезул¬
татен. -на, иссфсктйв1сн, -на
Wjrkungs|losigkeit / \ljsg неефикасност /,
неефективност J. безрезултатност' /;
—statte / 16 geh мяст|о* #i, -а (град и
др,), където човек работи {творй, развй-
ва дейност]
wirkungsvoll а<1/ сфскт|ен, -на; ефектйв|сн,
-иа. резултатни, -на
Wjrkwaren />/ трикотаж т. трикотажни
изделия />/; трико п (плат)
wirr ad} (ungeordnet) разхвърлен, разбър¬
кан, в безпорядък, хаотйч|ен, -на;
(verwirrt) заб1ркан, объркан, оплетен;
(Haar коса) разчорлен О —es
Durcheinander страшна неръзборйя,
ужасен безпорядък, хаос т; mir ist ganz
— im Kopfe главата ми е съвсем замая¬
на, съвсем съм объркан
Wirren pl обърканост / бъркотия /‘ хаос %
т; Ро! смут nt. -ове, вълнсни|с п. -я,
борби />/; комнликации pl •
Wirrjkopf т 2 объркан човек, объркана
глава; -nis / 13, -sal п 20 (Durchein¬
ander) бъркотия /. неразбория/, хаос т;
(Verwirrung) обърканост /. хаос т; —
warr l*isg безредие безпорядък т.
хаос т
Wirsing т I *. - kohl />/ 1 Bot къдраво зеле
Wirt т 1 (Hauswirt) хазя|ин т. -и; (Gast¬
wirt) кръчмар nt. юегилничар т; (Gast¬
geber) домакйн ш С* iihertr иту? die Rech¬
nung ohne den — machen нравя uv, П си.
направим си Л2 [направя си II] сметката
без кръчмаря (untg)
Wirtin / 18 хазайка /; кръчмарка /: до-
макйня /
wirtlich mlj (gastlich) гостоприемен, -на,
любез|ен. -на; (angenehm) прият|ен, -на,
уют|ен, -на
Wirtschaft / il/sg икономика /’, стопанство
п; umg малко стопанство, имот
nt; ферма /; (Hauswesen) домакинство
/;; (Gaststätte) гостйлница /\ кръчма /,
бирария / О jmdm. die - führen гледам
uw AI някому домакйнството; was ist
denn das für eine —! каква е тази бър¬
котия!. що за неразборйя!
wirtschaften <Л6> vi стопанисвам AI [сто-
ианйсам Al)\ (im Haus) домакйнствувам
uv. AI. гледам uv. AI домакинство
Wjrtschafter m 4 домакйн m. иконом m;
- in / 18 икономка /
Wirtschaftler nt 4 икоиомйст m. стопа повел
nt. стопански деец
wirtschaftlich {«//стопански, икономически;
(Гшап/icfl günstig) доход|сн, -на. рента¬
билен, -на; (sparsam) и1сономйч|ен. -на.
псстслйв < es geht ihm — nicht gut фи¬
нансово той не с добре; sie ist — тя с
добра домакйня
Wirtschaftlichkeit / \7/xg икономйчсски
ефект, рснтабйлност J: пестеливост /.
икоиомйчиост / < die Maschine soll auf
ihre — geprüft werden трябва да cc про¬
вери икономическият ефект на машй-
на ia
Wirtschafts|abkommen п 23 стопанска спо-
|блба; -ausschuD т 2/sg стопанска ко-
мйсия. комитет т но икономически въ¬
проси; -berater т 4 експерт т [консул¬
тант т\ по икономйчески въпроси;
— beziehimgen pl икономически връзки
pl; —geld п 21 пари р! за домакински
нужди; —gebäude п 23 стопанска сграда;
— geographie I6a/sg икономическа геог¬
рафия; —geschickte / 16/sg история / на
икономиката; —guter pl стопански бла¬
га pl
Wirtschaftshilfe / 16 стопанска [икономи¬
ческа] помощ С gegenseitige - иконо¬
мическа взаимопомощ; Rat für Gegen¬
seitige Ahk RGW Сьвет за иконо¬
мическа взаимопомощ {Ahk СИВ)
Wirtschaftshochschule / 16 висш икономй¬
чески институт; ^ jahr п 20 отчетна ю-
дйна; -kraft f \4jsg икономическа мощ;
-krieg т I икономйчсски война; -krise
/ 16 икономическа крйза; — läge / 16 sg
икономическо положение; kleben п 23
сюпански живот; -Ordnung / 17 сто¬
пански строй; '-plan nt 2 стопански
план; -politik / \7fxg стопанска поли-
1Йка ’
wjrtschaftspolitisch tuij стопанско-политй-
чсски
W|rtschafts|sabotage [..уа] / 16 икономйчс¬
ски саботаж; -systein п 20* стопанска
система; -Wissenschaften pl икономйчс¬
ски науки pl. икономика /; -Wissen¬
schaftler т 4 икономист т; -zweig т 1
стопански отрасъл %
W|rts|haus п 22 юстйлница*J; (Schenke)
нйвница /\ механа /. кръчма /; -leute
pl гостилничар т и гостилничарка /
(Hausbesitzer) хазаи pl; —pflanze / 16 Bot
растение п -домакйн
Wisch т I (Papier) verliehtl парцал т, хар-
тййка /
wischen </?/>> г( бърша uv, Е4. избърсвам
AI [избърша Е4\ О Staub — избърсвам
от прах
Wiscb|er m 4 бърсалка /. кърпа / [парцал
т] за бърсане; Kfz чистачка f; —lappen
т 4 парцал т за бърсане; — tuch п 22
Kipna / за избърсване на съдове
Wjsent tn I Zoo! бизон nt
Wismut п 20 sg Client бисмут wi
wismuthaltig adj Min съдържащ бисмут
wispern <Л/>) V/. vi шептя m*. /2. шепна uv.
£2. шушна uv. £2 ч jmdm. etw. [4] ins
Ohr - пошушвлм Al [пошушна £2]
някомч пешо на ухото
Wjßbcgierde / 16 sg любознателност /
wißbegierig ad/ любознателен. -иа
wissen <30 ЛЛ> v/. vi зная od знам E ohne
Aorist, извееi но ми е (um [4] od von [J]
ui) . man kann nie - човек никога не
може да знае; weißt du noch? спомняш
ли си?, помниш ли*.1; soviel ich weiß до¬
колко ю зная. доколко го ми е известно;
wer weiß, wann кои знае [бог знае]
кок!...; ich weiß mir keine größere Freude
за мене няма по-гол яма радост: jmdm.
Dank - благодарни. -на съм \а някому;
jmdn. etw. [4] - lassen съобщавам AI
[съобщя //] някомч нещо: ich will es bis
morgen erledigt - искам uv. Ai до утре
ла е свършено: zu leben - зная. умея
uv. Еб ла живея; sich [4] nicht zu helfen
- не MÖ|ia uv. -жеш. (-жах) да си по¬
могна: sich [2] keinen Rat - не зная как¬
во ла правя: ich weiß nicht aus noch ein
намирам се AI [намеря се //] в безиз¬
ходно положение, не знам какво да пра¬
вя: amg nicht« daß ich wußte нищо не зная
за юва: unig was weiß ich не зная. огкъдс
ла зная
Wissen // 23 \g знание и. познание п <
meines -s доколко го зная. докблкото
ми е известно: ohne mein - без мое зна¬
ние: mit - und Willen нарочно, съзна¬
телно: nach bestem - und Gewissen c чис¬
та съвсем. честно: etw. [4] wider besseres
- tun нравя. uv. II. нлнрлвям A2 [на¬
правя //] нещо против съвестта си. кри¬
вя си и»\ II душата (umg)
Wissenschaft / 17 наука /‘ -ler т 4 учен
т. човек т на науката, научен работник
wissenschaftlich adj науч|ен. -ма ein -es
Forschungsinstitut иаучноизследовател-
ски институт: -er Mitarbeiter научен
сътрудник; -er Sozialismus научен со¬
циализъм; die -•technische Revolution
научно-тсхнйчсската революция
Wissenschaftlichkeit f 17 sg научност /
Wissenschaftswissenschaft / 17 наука / за
науките, наукознанис п
Wjssens|drang m 2/sg, Wissensdurst m l/sg
жажда / за знание; — explosion / 17/sg
информационен взрив (бурно увеличе-
WQ 989
ние на обема на знания във всички
области): -gebiet п 20 област / на чо¬
вешкото познание
wissenswert adj което заслужава да се знае
wissentlich adj преднамерен, умишлен, съз-
* пател |ен. -на ^
wittern </»/>> г/ душа uv. //. подушвам AI
[подуша //]. надушвам: ubertr предусе¬
щам AI [предусетя //]. иредугаждам AI
[предугадя //]. подушвам С Gefahr -
предчувавувам uw AI. че грози опас¬
ност; unpers tmig es wittert има [бушува]
буря
Witterung / 17 Meteor време п. атмосферни
человия pl: (Geruchssinn) обоняние п;
(за животно); (Ausdünstung) миризма /
(на животни и човек) О bei dieser
schlechten — ка това лошо време; es
hingt von der - ab, ob ... зависи от вре¬
мето дали...; der Hund hatte die
- verloren кучето беше загубило следа¬
та; ubertr — bekommen von [3] подушвам
AI [подуша //] нещо
Witterungs|etnfluß m 2 атмосферни влияния
}>l: - Umschlag m 2 sg Meteor рязка про¬
мяна f па времето: -Verhältnisse ph
Mcieopo.'ioiii4ни ус.ювия pl. -Wechsel
tu 4 промяна / на времето ,
Witwe / 16 вдовица /; -r nt 4 вдов|сц tn.
-ЦЙ
Witz nt I (Eigenschaft) остроумн|е n. -я.
духовитост /. (Spaß) шега f. смешка /.
вип ui. -овс ч - haben остроум|сн, -на
[духовит, находчив] съм va; er hat weder
- noch Verstand гой нйто е остроумен,
ни го умен: -е erzählen разказвам AI
[разкажа Е4] вицове: -е machen шегу¬
вам се i/т. AI. подигравам се AI [по¬
диграя се £7] (über [4] с); ein fauler -
изтъркан виц. плитка шега
Witzblatt п 22 хумористичен вестник:
- bold т I шсгобйс|ц т. -йци
Witzelei, / 17 плоски шеги [вицове) pl:
(SpöTlcrei) подшравки pl. намеци pl
witzeln <М> vi осгроумнича uv. II. пускам
’AI ad пущам AI [пусна £2] шеги [ви¬
цове]: (spötteln) подигравам се AI [по¬
диграя сс £7]. присмивам се AI [при¬
смея сс Е6\ (über [4] на)
witzig adt остроум|сн. -на. духовит; за¬
бавен. -на. смеш|ен. -на
Witzwort п 20 остра забележка
wo adv interr къде; re! където, дсто, в който
[която, което« които]; (irgendwo) някъде
О in Berlin, — ... в Берлин, където in
der Stadt, — ich geboren bin в града, в
990 WOANDERS
който съм роден; dort, ~ там, където;
in dem Augenblick, в момента, кога-
то - auch [immer] където и да; das
Buch muß ^ liegen кнйгата трябва да е
някъде; umg ach М не!, съвсем не!, глу¬
пости!
woanders adv другаде, на друго място
wob präi von weben
wob^i pronadv 1. interr къде, докъде, на
какво, на кое - waren wir stehengeblie¬
ben? докъде бяхме стигнали? 2. rel при
което: ^ mir auffiel, daß ... при което
ми направи впечатление, чс ...
Woche / 16 седмица / С in zwei ^п след
две седмици: einmal in der ^ един път
седмично: alle drei - п на всеки три сед¬
мици: eine - um die andere една седмица
след друга: von ^ zu - от седмица на
седмица: Mal in die ^n kommen съм va
в последните дни на бременността, пред
раждане съм
Wochen|bett п 25 Ма/ следродйлен период;
-blatt п 22 седмичен вестник: ^ende п
30/sg краят на седмицата (събота и не¬
деля); ^ endhaus п 22 вила /(за прекар¬
ване на седмичната почивка)
wochenlang adj, adv по цели седмици, сед¬
мици наред, със седмици
Wochenjlohn т 2 седмично възнагражде¬
ние: ^ markt т 2 седмичен пазар:
^ schau / 17 седмичен кинопреглед т;
~~ schritt / 17 ежеседмично списание;
^ spielplan т 2 седмична програма (на
театър, кино); Mag т 1 (Werktag) де¬
лничен ден, делни|к т, -ци
wochentags adv делничен ден
wöchentlich adj седмич|ен, -на О drei Stun¬
den - три часа седмично
Wöchnerin / 18 Med родилка /
Wodka т 6 водка f
wodurch pronadv I. interr чрез [от] какво:
- ist sie so verschüchtert? от какво е така
сплашена? 2. rel чрез [от] което, бла¬
годарение на което: das, - er bekannt
geworden ist, sind seine Novellen това, c
което c‘ станал известен, са неговите
новели
wofern соп/ (falls) ако; (sofern) доколкото
wofür pronadv I. interr за какво; — wollen
Sie es haben? за какво го искате? 2. rel за
което; sie ist nicht das, - sie sich vorstellt
тя не е това, за което се представя
1 wog prät von wiegen ‘
2 wog prät von wägen
Woge / 16 вълна f (auch ühertr) O die
gingen mannshoch вълните стигаха
човешки бой
wogegen pronadv 1. interr срещу [против]
какво; 2. rel срещу [против, на] което
wogen </;А> п (Meer море) вълнувам се мг.
А1, бушувам мг. Al; (Ähren житни кла¬
сове) люлея сс мг. Е6; (Kampf битка)
съм va в разгара, бушувам О eine Ме
Menschenmenge развълнувана човешка
тълпа, раздвижено море от хора
woher pronadv 1. interr откъде: — des We¬
ges? откъде идваш? umg ^ hast du das?
откъде знаеш това?, откъде го научи?:
2. rel откъдето; tu das wieder dahin, —
du es genommen hast сложй го пак там.
откъдето си го взел
wohin pronadv. 1. interr накъде, къде: ^ des
Weges? (на)къде отйваш?: ^ auch immer
където и да: 2. rel накъдето. където: er
geht, - man ihn schickt той отива калето
го прашат: der Ort, - er geht, ist weit
entfernt мястото, където той отйва. е
много далеч
wohl adv (gut) добре; (gesund) auch здрав;
(wahrscheinlich) вероятно, сйгурно, май
С sich [4] - fühlen чувствувам се мг, А1
добре; sich nicht - fühlen не се чувству¬
вам добре, не ми е добре; - bekommt!
наздраве!: leben Sie -! сбогом!, оста¬
нете със здраве!: sich’s - sein lassen гле¬
дам си мг, А1 живота [кефа (umg)], хап¬
вам си А1 [хапна си £2]. пийвам си AJ
[пийна си £2]: - oder übel mußte er sich
fügen ще не ще, гой трябваше да се под-
чинй: du hast - keine Lust dazu? май че
[като че ли] нямаш желание за това?:
ich habe ^ gesehen, daß ... много добре
видях, че ...: das ist - möglich може
[много вероятно] да е така: ob er es -
glaubt? далй (пък) найстина го вярва?:
^ ihm! блазе му!
Wohl п 20 sg (Glück) благо п. добро п.
щастие п; (Gesundheit) здраве п <
zum Ме) der Menschheit за благото на
човечеството; zu seinem - за негово
добро; das - und Wehe щастие и не¬
щастие. добро и зло. съдба /*; auf jmds.
- trinken ийя мг. £7 за здравето на ня¬
кого: auf dein -! пия за твоето здраве!
zum М наздраве!
wohljan interj хайде!, добре!; (los!) напред!
wohllaussehend adj благообраз|ен, -на, кой¬
то изглежда добре; ~ anständig adj бла-
гоприлйч|ен, -на
wohlauf adv: - sein добре съм va (със
здравето), здрав съм. жив и здрав съм
wohlbedacht adj добре обмйслен
Wohlbefinden n 21/sg здраве n; -behagen
n 23/5g чувство л на задоволство» удо¬
волствие и. настроение п; кеф т \urng)
wohlbehalten adj (Person лице) чйтав, жив
и здрав: (Sache предмет) добре запазен,
непокътнат, в добро състояние; —be¬
kannt adj всеобшо извест|ен, -на, из¬
вестен, -на на всички; —beleibt adj
пъл|ен,-на, дебел; -bewandert adj много
опит|ен, -на, добре осведомен (в дадена
област); —erfahren adj много 6пит|ен,
-на
Wohlergehen п 21/sg здраве л, благополу¬
чие л
wohl|erhalten adj добре запазен, в добро
състояние; -erzogen adj благовъзпйтан
Wohlfahrt/ lljsg (des Volkes) благоденст¬
вие л, благосъстояние п; veralt
(öffentliche Fürsorge) обществено под¬
помагане, социални грижи О — beziehen
получавам А1 [получа II) помощ от
„Социални грижи41
wohl|feil adj евтин; на изгодна цена, на
сметка; -gebildet adj (Mensch човек)
добре сложен. стр6|ен, -йна; ühertr доб¬
ре образован
W9I1Igeboren adj xcralt: Euer Wohlgeboren
Ваше благородие
Wohlgefallen л 23/sg задоволство л. радост
f. удоволствие л. наслада / О — haben
an etw. [i] изпитвам Al [изпитам Al]
удоволствие от нещо, нещо ми прави
[доставя] удоволствие, радвам се uv. Al
на нещо
wohlgefällig I. adj уг6д|ен. -на, прият|ен,
-на; II. adv с удоволствие, със задовол¬
ство; — geformt adj добре сложен [офор¬
мен]; (Nase нос) правил|сн. -на; -ge¬
meint adj доброжелателен, -на; (Rat съ¬
вет) приятелски, —gemerkt adv запомни
[запомнете] добре, обърни [обърнете]
внимание; -geimit adj весел, с добро
настроение; -genährt adj добре охра¬
нен; -geneigt adj благосклонен, -на;
— geordnet adj благоустроен, добре под¬
реден, уреден; —gepflegt adj добре гле¬
дан
wohlgeraten adj сполучлив. удач|ен. -на
О ein -es Kind добро дете
Wfhllgerach т 2 благоухание //, -я; -ge-
sdimack т 2/sg приятен вкус
wphljgesinnt adj добре разположен, бла¬
госклонен, -на От1*111- към някого);
-gesittet adj благонравен; -gestaltet
adj добре сложен, стро|ен. -йна, снаж|ен,
-на; —habend adj състоятелен, -на. за¬
можен, -на, имотен, -на
Wohlhabenheit / Mjsg благосъстояние л,
заможност /
wohlig adj приятен, -на (за чувство, ат¬
мосфера, настроение)
WOHLWOLLEN 991
Wohlklang т 2 6лагозвучи|е л. -я, благоз-
вучност / О eine Geige топ herrlichem
— цигулка / с прекрасен тон [с пре¬
красно звучене]
W9fdklingend adj благозвучен, -на
W9hllaut т 1 благозвучие л, благозвучност
/ О der - ihrer Stimme приятният тем¬
бър на гласа й
W9hlleben л 21/sg охолен живот, охолство
л О ein - führen водя uv. II охолен
живот, живея uv. Еб охолно [в охолство]
W9hl|meinend adj доброжелателен, -на;
(freundschaftlich) приятелски; -riechend
adj благоуханен, -на. ухаещ, ароматен,
-на; —schmeckend adj вкус|сн. -на,
приятен, -на на вкус
W9hlsein л 21isg здраве л. здравословно
състояние; umg zum -! наздраве! (при
кихане)
W9hlstand т 2;sg благосъстояние л О im
— leben живея uv. Еб богато [охолно,
в охолство1
Wohltat / 17 благодеяние и. -я; J,
(Annehmlichkeit) благодат /, удоволст¬
вие л, -яО jradm. eine — erweisen правя
uv, II. направям А2 [направя П] някому
благодеяние [добро]; im Sommer ist der
Regen eine wafre — през лятото дъждът
е истинска благодат
Wohltäter т 4 благодетел т: -in f 1В бла¬
годетелка f
W9hltätig adj благодетелен, -на; (sozial)
благотворителен, -на
Wohltätigkeit / \ lisg благотворителност f:
— s|vorstellung / 17 Theal представление
п. -я с благотворителна цел
W9hltuend adj благотворен, -на. приятен,
-на; (lindernd) действуващ добре, успо¬
кояваш; (Т tiuch wohltun)
wqhltun <38а/ЛА> vi постъпвам AI [постъпя
//] добре; (Linderung bringen) действу¬
вам ur. Al добре, оказвам AI [окажа
Е4) благотворно влияние (jmdm. на ня¬
кого) (за лекарство и др.) . du würdest
wenn ... ги би направил добре, ако...
W9hl|überlegt adj добре обмислен; -unter¬
richtet adj добре осведомен; -verdient
adj напълно заслужен; -verwahrt adj
добре съхранен, добре запазен
W9hlweislich adv с основание, благоразум¬
но. мъдро < er hat ihr - nichts davon
gesagt гой постъпи благоразумно, като
не й каза нйшо
w9hlwollen <а, | wollendiby vi желая uv. El
добро (jmdm. някому), благосклонен,
-на съм Vа (jmdm. към някого); -d adj
992 WOHLWOLLEN
благосклонен, -на, доброжелателен,
-на
Wohlwollen п 23)sg благосклонност /, до¬
брожелателство п
Wohn|baracke / 16 барака / за живеене;
'»bau т I (pl -len) жйлищна сграда;
—bedingtmgeo pl жилищни условия;
— Mock т 2 жилищен квартал
wohnen п живея m\ Е6 (in [i] в, bei
\3] при)
Wohn|gebäude п 23 жйлищна сграда; -ge¬
biet п 20 жйлищсн район
Wohngemeinschaft / 17 съжителство п; съ¬
жители р! р in - mit jmdm. leben съжй-
телствув5м*т\ Al с някого
Wohnfläche / 16 жйлищна площ
wohnhaft adj живущ (in [3] в)
Wohn|haus п 22 жйлищна сграда, жилищен
дом; - heim п 20 обшежйтие п, -я;
-Hochhaus п 22 многоетажна [много
висока] жйлищна сграда; —komplex т
1 жйлишсн комплекс; - küche / 16 кух¬
ня. която служи и за дневна
wohnlich adj уют|ен, -на, удоб|ен, -на,
прият|ен, -на за живеене
Wohn|ort т 1 местожителство п; -raum
т 2 жилищно помещение; — Schlafzim¬
mer п 23 дневна, която служи и за спал¬
ня; -sitz т I (ständige Wohnung) по¬
стоянен адрес, постоянно жйлище;
(—ort) местожителство п; —Stätte / 16
= Wohnsitz; —stube /16 = Wohnzimmer
Wohnung / 17 жйлищ|е n, -а, апартамент
m, квартйра /
Wohnungsamt n 22 служба / за жилищно
настаняване; -bau т 1 /sg жилищно
стройтелство; - baugenossenschaft / 17
жйлищна строителна кооперация;
— frage / 16 жйлищен въпрос; — kom-
mi&sion / 17 жйлищна комйсия; —not /
14 жйлищна криза; -suchende т 7+ тър¬
сещ ш жйлище (под наем); / 19 търсеща
/ (да наеме жйлище); ~ tausch т 1 fsg за¬
мяна на жйлище; -Wechsel т 4 прена¬
сяне п в друга квартира, смяна / на
квартйра
Wohnverhältnisse pl+ жйлищни условия pl;
— viertel п 23 жйлищен квартал; - wagen
т 4 (Autoanhänger) караван т; (zeit¬
weiliger Wohnraum an Baustellen) фургон
m (за временно жилище на работйици
по пътищата и др.); -zimmer п 23 (все¬
кидневна стая
wölben <ЛЛ> vt Arch придавам А1 [при|дам,
-дадеш (-дадох)] форма на свод, засво-
дявам AI [засводя //], извивам А1 [из¬
вия £7] дъгообразно; sich — извйвам сс
дъгообразно [във форма на свод] а О
gewölbte Stirn изпъкнало чело; der Him¬
mel wölbt sich über uns небесният свод
[небето] сс издйга [извисява] над нас
Wölbung / 17 Arch дъга /, свод т, -ове;
. (Rundung) изпъкналост/
Wolf т 2 ZooI въл|к (-кът) т, -ци; (Fleisch¬
maschine) машина /за мелене на месо,
месомелачка /; Text чепкал|о п, -а, да-
ра|к т, -ци; Med протриване п на ко¬
жата, интертрйго п О Fleisch durch den
— drehen меля uv, El [млях], смилам Al
[смеля Е (смлях)] месо
Wölfin / 18 Zoo! вълчйца /
wölfisch adj вълчи
Wolfram п 20*/.v# Chem волфрам m
Wolfs|hund m I куче n, -та вълча порода;
-hunger m 4fsg umg вълчи глад; —milch
f p/sg Bot млечка f; -rachen m 4 Med
вълча уста
Wolke / 16 обла|к m, -ци O umg wie aus
allen -n gefallen sein като паднал от
небето съм va, като гръмнат съм (umg)
WoIken|bruch т 2 Meteor проливен [по¬
роен] дъжд; — kratzer т 4 небостъргач
т
wolkenlos adj безоблач|ен. -на
wolkig adj 6блач|ен, -на О es ist — за-
облачй се, времето е облачно
wollartig adj вълнест; като вълна; Boi auch
мъхнат
Wolldecke / 16 вълнено одеяло
Wolle / 16jsg вълна f; (Wollgarn) вълнена
прежда О reine — чиста вълна; ein Kleid
au$~ - вълнена рокля; ühertr umg jmdn.
in die - bringen ядосвам Al [ядосам Al],
разгневявам Al [разгневя /7] някого;
umg in die - geraten ядосвам се, раз¬
гневявам се; umg wir geraten uns ständig
in die - постоянно се караме
‘wollen adj вълнен, от вълна
2wöllen (j>räs sg: will, willst, will//i/>> vf. vi
(den Willen, die Absicht haben) йскам uv,
AI, ймам uv, Al намерение, възнаме¬
рявам uv, AI; (verlangen) йскам, по¬
исквам Al [пойскам AI]\ (wünschen)
желая uv, El, пожелавам Al [пожелая
E7\: (behaupten) твърдя uv, 12: (Notwen¬
digkeit) трябва, необходймо е <0 er will
Arzt werden той иска да стане лекар; sie
wollte Geld von mir тя ми пойска парй;
willst du noch ein Stück Torte? йскаш ли
[желаеш ли] още едно парче торта?; wie
Sie - както желаете, както искате; —
Sie bitte so freundlich sein бйхте ли билй
така любезни, ще бъдете ли така лю¬
безни; — Sie bitte Platz nehmen моля,
седнете; - wir jetzt gehen! да вървим
cciä!; willst du endlich die Wahrheit sagen!
щс кажеш ли най-сстнс истината!: er will
mich gestern gesehen haben той твърди,
чс ме c видял вчера: das will gelernt sein
looj трябва да ec научи: das will unter¬
sucht werden това трябва да се проучи:
ich will lieber gehen предпочитам Al
(предпочета £7] да си отйда. по-добре
с ла си отида: es will mir scheinen, als
cipyea ми се, че ...: das will was heißen
ionä означава нещо: ich will nichts gesagt
haben все едно, чс не съм казал нищо:
du hast hier nichts zu - тук ти нямаш
думата, man wolle bitte darauf achten
моля ла се обърне внимание на това
Wollifadcn ш 5 вълнена нишка: -fett п 20
cepcii пи Chetn ланолин пи -garn п 20
вълнена прежда: -gras п 22 Bot пушииа
/. -haar п 20 влаки|о п, -а от вълна:
(krauses Haar) много къдрава коса. коса
I кат вълна
wolllig adj Bb.mcci: (wie Wolle) като вълна,
-haltig adj съдържащ вълна, c примес
oi вълна
Wollindustrie / 16a вълнена промйшле-
ност: -kämm т 2 Text дара|к пи -ци за
влачене на вълна: -kammerei / 17 да¬
ракчийница / Па влачене на вълна):
-musselin ш I Text вълнен муселйн:
-Spinnerei / 17 (Werk) предачнииа /
[предачна фабрика] за вълнена прежда;
(Arbeit) предене п на вълна; —Stoff т 1
вълнен плат
Wollust / 14 .-vg слас! /. чувствена наслада,
сладострастие п. iihertr наслада /. на-
слажлснис п
wollüstig adi сладострастен. -на. сласто-
ЛЮбЙП. П0Х01ЛЙВ
\Yoll| waren pl вълнени излелия pl. вълнен
грикотаж: -weher ш 4 тъкач ш на въ¬
лнени нлаюве ^
womit pronadv 1. tnterr с какво: - soll ich
beginnen с какво ла започна. 2. ге/ с кое¬
то; sie erklärte mir, sie wolle Malerin wer¬
den, - ich einverstanden war тя ми обяс-
нй. че иска да стане художничка, с което
аз се съгласих
womöglich adv (wenn möglich) но възмож¬
ност: untf* може би
wonach pronadv I. inten за какво; - hat
er dich gefragt? за какво re uoimia? -
strebt er? към какво се стреми гой?: 2.
re! за кой го [за която, за коет о, за кой¬
то]: das ist das Buch, - er fragt това c
книгата, за която той пйта: das ist alles,
- du mich gefragt hast това c всичко, за
което ти мс попйта
Wonne / 16 блаженство //. наслада I: (Freu¬
de) радост f. (голямо) удоволствие п
-monat /»/ I dicht месен т май
WORT 993
wonnentrunken adj опиянен от блаженство
[радост]
wonnig adj (reizend) прелест|ен. -на. оча¬
рователен. -на, пленйтел|ен, -на: (glück¬
selig) блажен
woran pronadv 1. intern — denkst du? за
какво мислиш?: - hast du ihn erkannt?
по какво го позна?: - liegt es? на какво
се дължй?: 2. rel: das Buch, - er arbeitet
книгата, над която той работи; das ist
alles, - ich mich erinnere това c вейчko.
за което си спомням
worauf pronadv 1, tnterr: - liegst du? на
какво лежйш?: - wartest du? какво ча¬
каш?; - kommt es an? кое c важното?:
2. rel er fragte mich etwas, - ich nicht
antworten konnte той ме попйта нещо.
па което ис можах да отговоря; das
Geld. - ich warte парите, който чакам
woraus pronadv 1. int erг от какво; — be¬
steht seine Nahrung? от какво се състой
храната му?; 2. ге/ от който [която, кое¬
то, който]; das Glas, - sie trinkt чашата,
ог която тя пие; er war abwesend, - ich
schließe, daß ... той огсъсгвуваше. ог
което заключавам, че ...
Worfelmaschine /' 16 Landw веялка /
worfeln vf Landw вся мг, Ef>t отвявам
АI [отвея Е6]
worin pronadv 1. inten в какво О — besteht
die Sache? в какво се състой работата?
2. ге/ в който (която, което, който] О
er las den Brief, - geschrieben stand, daß
... той прочете писмото, в което пй-
шеше. чс ...: das Haus, - wir wohnen
къщата, в която живеем
Wort п 22 (LinzclWörter) дума /; п 20 (Äuße¬
rung) дума /. слов|о м. -а. реч /. (Ver¬
sprechen) дума /. обещание п С - für
- дума по дума; - für - übersetzen
превеждам Al [преведа £7] буквално
[дословно]; das - ergreifen вземам AI
[взема Е (взех)] думата; jmdm. das -
erteilen давам AI [дам, дадеш (дадох)]
някому думата, jmdm. das - entziehen
отнемам AI [отнема Е (-х)] някому ду¬
мата; jmdm. ins - fallen прекъсвам А!
(прекъсна Е2\ някои), амострофйрам г.
мг. А! някого; auf jmds. -е hören вслуш¬
вам се AI |вслушам се AI] в думите
[съветите] на някого: ums - bitten, sich
\4\ zu -с melden искам vu, AL поисквам
AI [поискам AI] думата: nicht viele -e
machen нс говоря uv. II много, нс си
хабя мг. II думите (i/mg); das große —
führen говоря uv. II големи ирйказки.
хваля се мг. //; никой нс може да вземе
М Немско«/) ь/il а реки речник
994 WORTARM
думата от мене; aufs - gehorchen слу¬
шам m\ Al, изпълнявам AI [изпълня II]
веднага казаното: sein ^ halten удър¬
жам AI [удържа //] думата [обещание¬
то] си: sein ^ brechen не изпълнявам AI
[изпълня II] обещанието си; ein treffen¬
des ~ сполучлива [подходяща] дума;
leere ^е празни думи [приказки]; ge¬
flügelte - е крилати думи, сентенции
wortarm adj беден откъм [на] думи (umg)
Wort|art / 17 Gramm част / на речта;
^bau т 1 Lsg строеж т [структура /] на
думата; ^bedeutung / 17 значение п на
думата; ^ bedeutungslehre / 16jsg Ling
ссмасиология /
wortbildend adj Ling словообразувател|ен,
-на
Wortbildung J 17 Ling словообразуване n;
- bruch m 2 престъпване n [нарушаване
/i] на дадена дума, неудържане и на обе¬
щание
wortbrüchig adj който престъпва дадената
дума, който не удържа обещанието си
Wortbrüchigkeit / 17fsg неустояване п на
дадена дума [на дадено обещание]
Wörterbuch п 22 речни|к /и, -ци
Worterklärung / 17 обяснени|е п, -я [де-
финйция /] на дума
Wörterverzeichnis 27 индекс /и, указател
т; (im Wörterbuch) словни|к mt -ци
Wortfamilie [..lid] / 16 Ling семейсгв|о и,
-а, [гнезд|о п, -а] от думи; —feld п 21 Ling
семантично поле; ~ folge /16/sg Gramm
словоред т; ~~ forschung / П/sg Ling
(обобщаващо понятие за) лексикология
/, етимология / семантиха/; ~fügung /
17 свързване п [съчетание п] на думите;
словосъчетание л,-я; ^fOhrer т 4 пред¬
ставител т (на група, на партия);
~ gebühr / 17 Post тарифа / [такса J] за
една дума; ~ gebrauch т 2/sg употреба /
на думата; ~gefecht п 20 спор тР -ове,
дебати pl> диспут т; ^geo^raphie fl6/sg
Ling лингвистйческа география
wortgetreu adj дослов|ен, -на, буквал|ен,
-на; ^karg adj неразговорлйв, който си
скъпи думите; лаконйч|ен, -на
Wort|kargheit / П/sg неразговорлйвост /
мълчалйвост /* лаконйчност f; - klau¬
berei / 17 буквоядетво п, педантичност
/.* - laut т I точен [дословен] текст, точ¬
но съдържание п: ^ lehre / 16/sg Gramm
морфология /
wörtlich adj (wortgetreu) буквал|ен, -на, до¬
словен, -на, текстуал|еи, -на; (Wort für
Wort) дума по дума; etw. [4] **
wiederholen повтарям А2 [повторя II]
нещо дума по дума [дословно]
wortlos adj безмълв|ен. -на. мълчалив
Wortmeldung / 17: es liegen keine weiteren
^en vor няма други желаещи да се из¬
кажат [да вземат думата]
Wortregister п 23 показале|ц т, -и -ци. ин¬
декс т
wortreich adj (Sprache език) богат: (weit¬
schweifig) многословен, -на, словоохот¬
лив
Wortreichtum т 3/sg словно богатство (на
език)
Wortschatz т 2/sg (einer Sprache) словно
богатство; (eines Menschen) auch запас
m от думи, рсчпи|к т. -ци О sein - ist
sehr groß той има богат речник [език]
Wmtlschwall т 1 поток т от думи; ~ spiel
п 20 игра/на думи, игрословие п; (Ulk)
каламбур т: ~ Stellung / 17 Gramm сло¬
воред т; -streit т 1 спор т, -ове
Wortverbindung / 17 Gramm словосъчета¬
ние л. -я О eine feste - Gramm устой¬
чиво словосъчетание
Wort|verdrehung / 17 изопачаване п сми¬
съла на думите: ^-Wechsel т 4 прере¬
кание п, -я, спор т
wortwörtlich adj буквален, -на, дума по
дума
worüber, auch worüber pronadv 1, interr за
[върху, над] 'какво; ^ habt ihr euch
unterhalten? за какво разговаряхте; -
freust du dich so sehr? за какво се радваш
толкова много?; 2, rel за [върху, над]
който [която, което, който]; das
Problem, - wir gestern gesprochen haben
проблемът, върху който говорихме вче¬
ра; er brachte ihr Blumen, ~ sie sich freute
той й донесе цветя, което я много за¬
радва
worum, auch worum; pronadv 1. interr за как¬
во; ~ hat er dich gebeten? за какво те по¬
моли той?; ~ handelt es sich? за какво
се касае?; 2. rel за който [която, което,
който]; das ist alles, ^ er gebeten hat това
е всичко, за което той беше помолил
worunter, auch worunter pronadw 1. interr
под какво; hat er in seinem Alter
gelitten? от какво страдаше той на ста¬
рини?; 2. rel под който [която, което,
който], между който; diese Bücher, ^
auch Goethes ,J?austM zu finden ist, sind
sehr weitwoll тези кнйги, между който се
намира и Гьотевият „Фауст“, са много
ценни
wovon, auch wovon 1. interr за [от] какво; —
ist die Rede? за какво става дума?; 2. rel
за [от] който [която, което, който]; das
ist etwas, ~ ich nichts verstehe товй е ве¬
що, от което нищо не разбирам
wovor, auch wovor pronadv 1, interr от какво;
~~ fürchtet sie sich? от какво се страхува
тя? 2. rel от който [която, което, който];
es ist die Einsamkeit, ~ sie sich f&rchtet
самотата е, от която тя се страхува
wozu, auch wozu pronadv 1. interr за [на] как¬
во; ^ brauchst du das? за какво ти тряб¬
ва товй?; ^ ist er flhig? на какво е спосо¬
бен той? 2. rel за което; ich muß noch
etwas erledigen, ^ ich gestern keine Zeit
finden konnte трябва да свърша нещо, за
което вчера не можах да намеря време
wrack adj негод|ен, -на, неизползваем, за
бракуване; Mar, Flugw много повреден,
разбит (плавателен съд, самолет)
Wrack п 24 oti 20 Маг врак пи разбит ко¬
раб <> übertr er ist nur noch ein той е
вече само развалина
wringen <27/ЛЛ) rt изцеждам AI [изцедя //],
изстисквам AI [изстискам AI] (пране)
Wringmaschine / 16 Tech преса / за из¬
стискване [изцеждане] на пране ^
Wucher т 4/sg лихварство п О ^ treiben
занимавам се AI [занимая се £7] с лих¬
варство
Wucherblume f 16 Bat хризантема /* ^er
m 4 лихвар m
wucherisch adj лихварски, като лихвар:
(ausbeuterisch) сксплоататорски
wuchern <//£> V/ Bot избуявам AI [избуя
12]: Biol. Med разраствам се AI [раз¬
расна се Е2 otl разраста се £7], размно¬
жавам се AI [размножа се II] бързо;
(Wucher treiben) давам AI [дам, дадеш
(дадох)] пари под лихва, спекулирам v,
uv. Ale пари
Wucherlpreis т I неимоверно висока [без¬
божна] цена; ^ung / 17 Biol избуяваие
п, бърза вегетация Med разрастване п
на тъкан, пролифераиия /
wuchs prät von wachsen
Wuchs m 2isg Bot растеж пи (Körperhöhe)
ръсг пи фйгура / етап т С von schlan¬
kem - стрб|сн, -йна, със стройна фй¬
гура; von edlem ^ с благородна осанка;
ein - junger Birken насаждение п от
млади брези
Wucht / \l)sg (Kraft) сила ./; (Gewicht) те¬
жест / Tech кинетична енергия <> mit
aller [voller] ^ c все сила. c цялата си
тежест; iihertr um# eine ^ Prflgel порция
/ бой; umg du bekommst heute eine ще
ядеш днес пердах! (umg)
wuchtig adj (kraftvoll) сйл|ен, -на, мощ|ен.
WUNDER 995
-на: (schwer) теж|ък. -ка: (massig) гра¬
маден. -на. масйв|ен. -на
Wuchtigkeit / 17/sg сила / мощност /* те¬
жест /
WQhlarbeit / 1Hsg подривна дейност
wühlen <ЛА) г/ ровя uw II, рйя uv, Е7 (in
[3] в); iihertr (aufwiegeln) подстрекавам
uv, AI, иасъсквам AI [насъскам Al] (ge¬
gen [4] против, срещу) O ein Loch in den
Boden ^ изравям A2 [изровя //] дупка
в земята: den Kopf in die Kissen - за¬
равям си главата във възглавниците;
umg in den Büchern - ровя се в кнйгите;
der Hunger wühlte ihm im Leib стомахът
му стържеше от глад (umg): iihertr sie
darf nicht immer wieder in der alten Wunde
тя не бйва постоянно да човърка [да
разчовърква] старата рана; sich [3] in den
Haaren разбърквам си AI [разбъркам
си AI], разрбшвам си AI [разроша си
//] косата; der FluO wühlte sich ein neues
Bett реката си издълба ново корито; sich
[4] in die Erde - заравям се в земята;
ein ^der Schmerz разкъсваща болка
Wühler^/17 ровене п, рйсне п; übertr под¬
стрекателство nt подрйвна дейност
Wulst w 2 (pl auch.а) ок f 14 (Verdickung)
подутина/* (an Flächen) изпъкналост /.
издадено [издуто, заоблено] място
wulstig тЦ издаден, издут С Lippen
дебели устни
wund adj ранен, наранен: (aufgescheuert)
прогрйт <■ sich [4] - liegen разранявам
AI [разраня //], протрйвам AI [протрия
£7] кожата си от лежане: sich [4] - lau¬
fen наранявам краката си от ходене;
iihertr der ^е Punkt невралгичната точ¬
ка; iihertr ein ^es Herz наранено сърце
Wundlarzt ш 2 vera/t хирур|г пи -зи; ^brand
in 2 Med гангрена /
Wunde/ 16 рана/. (Verletzung) нараняван|с
п. -ия v an seinen -n sterben умирам
AI [ум|ра Е (-рях)] от раните си: der
Krieg hat tiefe geschlagen войната
нанесе дълбоки рани; übertr den Finger
auf eine offene - legen засягам AI [за¬
сегна £2] болното място (на някого)
Wunder п 23 чуд|о п, -сса С> das ist kein
^ в това няма мишо чудно; kein daß
... нищо чудно, че ^ der Technik чудо
п на техниката, sie ist ein ^ an Schönheit
тя е чудно красива; - wirken действу¬
вам uv. AI чудесно, правя uv, II, на-
правям А2 [направя //] чудеса (за ле¬
карство); umg sich [J] wunder was einbil¬
den въобразявам си AI [въобразя си //].
996 WUNDERBAR
че съм кой змас [бог знае] какъв; um#
ich dachte, wunder was getan zu haben
мйслех си. чс съм направил кой знае
какво нещо [какви HyjecaJ: um# er glaubt,
wunder wie geschickt er sei ioh смята, че
c ooi знае колко сръчен; um# sein blaues
^ erleben чудя cc uw AI и cc мая (um#):
du wirst dein blaues ^ erleben щс cc
видиш в чудо (ШП#)
wunderbar adj (herrlich) чудесен, -na, пре¬
красни. -на. поразителни. -на; (wunder¬
sam) стран|ен. -на. чуд|ен. -на; ^ erweise
adv чудно, учудващо
Wunderdoktor т 9а verachtI декар т -чу¬
до 1вбрец, шарлатан т, ^glaube ш 7а
вяра / в чудеса
wunderhübsch adj много [чудно] красив,
прслест|ен. -на
Wunderlkerze / 16 бенгалски огън; ^kind
п 2! дете п -чудо, вундеркинд т; ^land
п 22 страната на чудесата (в приказки)
wunderlich adj (sellsam) чуд|ен, -на.
cipäiilcH. -на. чудноваи причудлив; (lau¬
nisch) каирйз|ен. -на v ein ^ег Kauz
чуда|к т. -ци
Wunderlichkeit / 17 странност /, причуд-
ЛИВОС1 /
wundern (ÄA) г/ unper.s: es wundert mich, daß
... учудва ме, чс .... чудя се uv, II, учуд¬
вам се А1 [учудя се //], че ...; sich [4] -
учудвам се Al (über [4] от, на)
wunderschön adj чудно хубав [красив].
дйв|ен, -на; -tätig чудотворен» -на
Wundertier п 20 необикновено [чудновато]
животно; ühertr странен човек О iihertr
sie schauten mich an wie ein ^ гледаха ме.
като че ли за първи път вйждаг човек
wundervoll adj чудефн, -на. прскрас|ен,
-на. великолепен, -на
Wunderwerk п 20 чудно произведение,
чуд|о п, -еса; ein ^ der Technik чудо п
на техниката
Wundfieber п 23 Med гравматйчна треска
[температура]
Wundliegen, sich [V] <3lu//iA>: ich habe mich
wundgelegen кожата ми се изранй от
лежане
Wund|mal п 20 беле|г т, -зи от рана;
~ pflaster п 23 Med анкерпласт т; ~rose
/ 16 Med червен вятър; -Starrkrampf т
2 Med тетанус т
Wunsch т 2 желани|с п, -я; (Glückwunsch)
пожслани|е п, -я. благопожелани|е п, -я
auf meinen - но мое желание [ис¬
кане]: Nachtisch nach ^ десерт т но из¬
бор; es war schon lange sein - zu ... ioh
отдавна имаше желание да... гой
отдавна искаше да...; die besten Wünsche
zum Geburtstag сърдечни пожелания за
рождения ден
Wunschbild и 21 идеал т. мечта /
Wünschelrute / 16 Myth вълшебни пръчка;
лескова пръчка [за 1ърсснс на подземни
бокпспза и подпочвени води]; ^ruten-
gänger т 4 кбйю i ьрси подземни бо-
I;I гсI на или подпочвени воли с лескова
пръчка
wünschen <///)> i7 желая uv, Е7; (verlangen)
искам пг. Al jmdm. etw. [4] ^ желая,
пожелавам AI [пожелая Е7\ някому пе¬
шо jmdm. einen guten Tag поздра¬
вявам А! [поздравя //] някого с добър
ден. казвам AI [кажа Е4] някому добър
ден: Sie ^7 какво обичате?; wie Sie ^
как го желаете [обичате]; etw. [4] läßt
noch viel zu - übrig но отношение на
нешо има още много да сс желае, нещо
далеч ле отговаря на изйскванията
wünschenswert adj желатсл|сн. -на ' es
wäre - желателно с
wunschgemäß adv съгласно [съобразно] с
желанието, според желанието
Wunschkonzert п 20 концерт т по желание
wunschlos adj: brauchen Sie noch etwas? —
nein, im Augenblick bin ich — желаете ли
още нещо? — не, в момента нямам дру¬
ги желания; - glücklich безкрайно
щастлив
Wunschsatz т 2 Gramm мзрсчеми(с //. -я за
желание; ^träum т 2 мечта/, химера
/, ^ zette! т 4 спйсъ|к т, -ци на желаните
подаръци (по случай някакъв празник)
wurde prüf von werden
Würde j \6/.s# достойнство n; (akademische
-) звание n. степен /. гйтла /; (hohes
Amt) мост m; paiu m, (eines Bischofs)
сан m (епископски и др.) < es ist unter
meiner ^ йод достойнството ми c; unter
aller ^ под всякакво достойнство, не¬
достойно: jmdm. eine akademische - ver¬
leihen удостоявам AI [удостоя //] ня¬
кого c академическо звание; in Amt und
^n sein заемам AI [заема £ (заех)] ви¬
сок пост: die ^ des Alters достопочтс-
иостта / на старостта
würdevoll adj (пъл|ен, -на) с достойнство,
'досто|ен, -йна
Würdenträger т 4 високопоставена лич¬
ност. висш чиновник: сановни!к т, -ци
(veruh)
würdevoll adj (пъл|ен. -на) с достойнство,
достоен, -йна
würdig adj до er 6| си. -йпа (е-г Sache [2] за
пешо) C ein — er alter Mann достопоч-
тен стар човек
würdigen <Л6> vt (nach seinem Werl beur¬
teilen) ценя uw II. оценявам Al [оценя
//], отдавам Al [от|дам. -дадеш (-да¬
дох)] заслужена почит: (für wert halten)
удостоявам Al [удостоя //] (jmdn. е-г
Sache [J] някого c нещо) C ich weiß ihre
Güte zu - ценя нейната доброта; sie
würdigte mich keiner Antwort тя не бла¬
говоли да ми отговори
Würdigkeit / ll;sg достойнство п; -ung
/ 17 (Würdigen) признаване п, признание
п. зачйгане п; (Beurteilung) оценяване п.
оненка 1, преценка /
Wurf ш 2 Sp хвърляне п, мятане п (на
топка, копие и др.). удар т: (Würfelspiel
игра на зарове) хвърляне п; Bio! (Kat¬
zen) котило п; (Ferkel) прасило п
Sp zum - ausholen замахвам Al [за-
махна Е2\ (с гопка и др.); ühertr alles auf
einen - setzen поставим A2 [поставя fl]
всичко на една карта; ihr letzter Roman
war ein großer - последният й роман
беше голямо постижение
Wurfbahn/ 17 балистична траектория
Würfel т 4 куб т, -ове; (Brot**, Speck**)
кубчета pl (хляб, сланина и др.);
(Spielstein) зар т, -ове; —bedier т 4
чашка / за хвърляне на зарове
würfelförmig od würf(e)lig adj кубически, c
форма на куб ч Brot - schneiden режа*
лг. ЕА хляб на кубчета
Würfelmuster п 23 (StolT плат) на квадрати,
кариран
würfeln <Ith) vi играя uw Е7 на зарове; (die
Würfel werfen) хвърлям A2 [хвърля //]
зарове < du bist mit Würfeln an der Reihe
твой ред е да хвърляш заровете [да иг¬
раеш]; gewürfelter Stoff кариран плат
Würfelspiel // 20 игра / на зарове; -zucker
т 4 захар / на бучки
Wurfhammer т 4 Sp чук т. ^ keule / 16
Sp бухалка f; -kreis т 1 Sp (Hammer¬
wurf кръг (-ът) т.) за хвърляне на чук;
— mine / 16 Mil минохвъргачна мина;
—scheibe / 17 диск. т. -ове (за мятане);
-Sendung / 17 пощенска пратка от про¬
спекти [реклами, брошури]: ^ spieß ко-
пи|е п, -я:-weite ./ 16 Sp дължина / на
хвърлей [на удар): МИ дългобонност f
würgen <///>> 17 душа uw II, давя uv. II
(jmdn. някого) О an etw. [JJ - мъча cc
uw //да глътна нещо; ühertr an einer
Arbeit - мъча се да свърша дадена ра¬
бота; es würgt mich im Halse душй ме;
нещо ми е застанало в гърлото
WURZELN 997
Würger т 4 удушвач т: dicht смъртта;
Zoo! сврачка /
Wurm т 3 чсрвс)й т, -и (auch Made); Med
глист т; ml .(Lindwurm) змей т; -ове,
дракон т; п 22 umg детенце nt pl дечица
(малки, безпомощни)
wurmartig adj като червей, подобен [при¬
личащ] на червей
wurmen <ЛЛ> vt unpers umg: etw. [/] wurmt
mich нещо мс гризе [яде] ((//и#), нещо
пс ми дива мира [спокойствие]
Wurm|farn т I Bot прогивоглйстна пап¬
рат: - Fortsatz т 2 Amt апендикс т
wurmig adj (Obst плод) червйв: (Holz дър¬
во) прояден от червеи
W;urm|krankheit / 17 Med iлистно забо¬
ляване. хелмингиаза /; -mittel п 23
Pharm противоглйегно лекарство
wurmstichtig adj (Obst плодове) червйв:
(Holz дърво/ прояден от червен
Wurst / 14 наденица /, суджу|к т, -ци;
(Schnittwurst) салам тО hausschlachtene
— домашна наденица; umg es ist mir —
все едно ми е, пет пари не давам AI
[дам, дадеш (дадох)] (umg), umg jetzt
geht es um die — дошъл е [сега е] реши¬
телният момент; umg ühertr — wider —
както ти на мене, така и аз на тебе
Würstchen п 23 кренвирш т. наденичка /
Wurst]fleisch п 20/.sg кайма / за наденици
[салами]: - waren pl колбаси pl: -zipfel
ш 4 кранче п. -га на салам [наденица]
Würze / 16 Kothk подправка / . ühertr die
- des Lebens солта на живота
Wurzel / 16 А mit. Bot. Gramm, Math, ühertr
корен m *'• -n schlagen пускам Al od
пущам AI [пусна E2\корени,auch ühertr:
etw. [4] mit der - ausrotten изкоренявам
AI [изкореня //] нещо (зло и др.)
Wurzelbehandlung / 17 Med лекуване п на
корени (на зъби); -bildung / 17 Bot
образуване п на корени; — exponent т 8
Math коренен показател: - faser /16 Bot
коренно влакънце: -gemüse п ?3 коре¬
ноплодни зеленчуци, корени р! (мор¬
кови. целина и др ); -große / 16 Math
подкоренна величина; -haut / 14 Anat
надкбегница /. иериост т: -hautent¬
zündung / 17 Med иериостйт т, възпа¬
ление п на надкостницата
wurzellos adj без корени: ühertr бездом|ен,
-на, безотечествен
wurzeln <ЛЛ> 17 кореня cc uw II. пуснал
съм va корени (in [.?] в) v seine Kunst
wurzelt in der Klassik изкуството му
се корснй в класическото изкуство
998 WURZELSILBE
Wurzelsilbe / 16 Ling коренна сричка;
'-stock /// 2 Bot коренйщ|е n, -a; -werk
n 20 коренйщ|е n. -а, корени pl; Kochk
корени pl за супа; -Zeichen n 23 Math
зиа|к ///. -ци за извличане па корен, ра¬
дикал io; -ziehen п 23 Math извличане
п на корен
würzen <///>> 17 Kochk подправям Л2 [под¬
правя //] (яс1не); iihcrtr освежавам* AI
[освежа //]. разнообразявам AI [раз¬
нообразя //] (слово)
würzig adj подправен с миризми, пикан¬
тен. -на. auch ühertr.; (scharf) лют; (Luft
въздух) ухаещ
Würz|stofT т 1 Kochk подправка /; -ung /
Misg подправяне п (на ястие); подправ¬
ка /; -wein т I греяно вино п с под¬
правки
wusch prät von waschen
Wuschelkopf m 2 рошава [чорлава] глава
wußte prüf von wissen
Wust m 1 sg неразбория /. безпорядък m;
безредще /;. -я < ein - von Büchern und
Papieren куп n [камара f (umg)] от книги
и книжа: ein - von Ideen хаос m от идеи
wüst adj (Gegend местност) пуст; (Acker
нива) необработен: (Leben живот) раз¬
пуснат, безпь1|ен. -на; (Mensch човек)
вулгарен, -па < ein -es Durcheinander
х
X, х [iks] n Math хикс nt. -ове O Herr X
господин хикс; umg jmdm. ein — für ein
U vormachen мамя uv, II, измамвам AI
[измамя //] някого
X-Achse [jks..l / 16 Math абсцйса f #
Xanthippe / \ 6 umg Ксантйпа /, зла жена
X-Beiiie [jks..] pl Х-образни крака pl; криви
крака pl (c обърнати навътре колене),
Х-байне рI
Y
Y, У [üpsilon] п йгрек т (auch Math)
Y-Achse / 16 Math ордината /
пълен хаос [безпорядък]; der Kopf ist mir
ganz - главата ми е като замаяна
Wüste / 16 пустиня /
wüsten <hby vi живея uv, E6 разгулно, водя
uv. II безпътен животО mit dem Geld —
прахосвам uv. AI, пилея uv, E6, разхи¬
щавам uv. Al пари; mit der Gesundheit —
разейпвам uv, AI здравето си
Wüstenei, / 17 пустош m. пущина|к //;. -ци
Wüstenjgebiet n 20 Gcogr. Geol пуста мест¬
ност, пустош nt: -sand m 1 Lsg пустинен
пясък
Wüstling m I* развратии|к m, -ци, без¬
нравствен човек
Wut / l6/.vg ярост /, гняв* nt: (übertriebene
Neigung) страст /, бяс m: Med бяс* mO
in - geraten разярявам се AI [разяря се
//], вбесявам се AI [вбеся се //], изпа¬
дам АI [изпадна Е2] в ярост; jmdn. in -
bringen вбесявам, разярявам някого
Wut|anfall т 2 пристъп т на ярост [гняв]:
-ausbruch т 2 изблик пг на ярост
wüten <й/>) п беснея wr, Е6, вилнея ur. Е6:
(Seuche епидемия) върлувам ur. AI;
-d adj разярен, побеснял* (über [4] от)
wutentbrannt adj пламнал от гняв, разярен
Wüterich т 1* свиреп човек, тиран|ин т.
-и, йзверг /;/
wutschäumend adj, — schnaubend adj раз¬
ярен от гняв
x-beinig (jks..] adj кривокрак, c Х-образни
крака, с Х-байне
x-beliebig [iks..] adj който (която, което)
и да е О eine -е Zahl което и да е
число
Xenon п 20 /sg Chem ксенон т
Xerograplm/ 16аjag ксерография /
x-förmig [iks..] във формата на хикс; —mal
adv umg много, много пъти; безброй пъ¬
ти pl
Xylographje/ 16 а/sg ксилография /
Xylol п 20/sg Chem ксилол т
Xyloljth т I ксилолйт т, дървесен камък
Xylophon п 20* Mus ксилофон т
Yacht / 17 = Jacht
Yak [jak] nt 6 Zool як m, -ове
Yen [jen] m 6 йена /(основна парична еди¬
ница в Япония)
Yoghurt т od п = Joghurt
z
Zacke / 16. Zacken in 4 (Berg планина) 3i-
6cp m: (Kamm. Egge гребен, брана) зъб
in. зъб|сц m, -цй O umg du wirst dir keilten
- n aus der Krone brechen, wenn ... нищо
няма ла ти стане, ако...
zacken <//Л> vi назъбвам AI [назъбя //]
Zackenlinie [..ia]/16 зйгзаг nt. зигзаговйд-
на линия; —litze / 16 зигзагообразен
ширит
zackig adj (gezackt) назъбен, зъбчат; fiber/r
umg стегнат. спретнат О -е Musik бод¬
ра музика; umg es war - чудесно беше
zagen </?/>> 17 боя сс uv. //. не сс решавам
А1 [реша сс //] О er ging nur zagend an
diese Arbeit heran той сс залови боязли¬
во за тази работа
zaghaft culj (schüchtern) плах. боязлйв:
(unentschlossen) нерешйтел|ен, -на
Zaghaftigkeit / \lisg плахост f. боязлйвост
/; нерешителност /
zih adj жилав (за месо); (ausdauernd) як,
издръжлив; (beharrlich) упорит;
(dickflüssig) гъст; (klebrig) лепкав, леп-
лйв
Zäheit / \Hsg жилавииа /. жйлавост f
zähflüssig adj вискоз|сн. -на. гъст; лепкав,
леллйв
Zäh|flüssigkeit / 17/.vg вискози ос г /. гъсто-
течлйвост /: -igkeit./ 17/rg издръжлй-
вост /: упорйтост /
Zahl / 17 числ|6 п -а; (ZifTer) цифра /*
(Anzahl) брой /и. количество п О eine
ganze - цяло число; eine gerade - четно
число; eine ungerade — нечетно число;
eine gebrochene - дробно число, ohne
- безброй; wir waren zehn an der - ние
бяхме десет (души)
zahlbar adj платим, който трябва да се
платй ö - nach Erhalt der Ware пла¬
щане слсд получаване на стоката; die
Summe ist am I. [Ersten] dieses Monats
- сумата трябва да сс платй ка I [пър¬
ви) този месец
zählbar adj преброим; който може да се
преброй
zählebig adj жйлав. издръжлив
zahlen </?/?> r/, vi плащам AI [платя //]
O was habe ich zu колко [какво] дъл¬
жа?; (im Restaurant в ресторант) ich
möchte —! , bitte —! моля. плаша!
zählen </?/>> vi (die Anzahl von ctw. fest stel¬
len) броя uvt //, преброявам AI [преброя
//]: V/ броя (von ... bis ... от ... до...);
разчйтам мг, А! (auf jmdn. odttw. [4\ на
някого od нещо); числя сс uw ll fzu
jmdm. od etw. [3] към някого od нещо);
(gelten) важа uw II, от значение съм va
О ihre Tage sind gezählt дните й са пре¬
броени; umg jmdm. die Bissen in den Mund
- броя някому залците (м/ng); das Dorf
zählt 3000 Einwohner селото йма 3000
жители; er zählt 30 Jahre той е на 30
години; ich zahle ihn zu seinen Kunden той
c негов клиент, счйтам АI [счета £/],
смятам AI [сметна Е2\ го за негов
клиент: auch ich zähle zu seinen Freunden
и аз се числя към неговите приятели;
umg er kann nicht bis drei — две на едно
не може да събере; das zählt nicht това
не се взема пред вид, това няма никакво
значение
Zahlenjangaben pl цифрови данни pl; -еbe¬
ne / 16 Math числова равнина; — ge¬
dächtnis п 27 памет / за числа; —große
/ 16 Math числена величина
zahlenmäßig adj числен, количествен; по
брой
Zahlenreihe /16 числов ред; —System л 20*
числена система; —Verhältnis п 27 чис¬
лено съотношение, -wert т I числена
стойност
Zahler т 4 плат|ец т. -цй
Zahler т 4 Math числйтел т (на дроб);
7счА (Elektrizitälszähler) електромер т;
(Gaszähler) газомер т
Zahlkarte / 16 Post формуляр т [бланка
/] за внасяне пари по сметка
zahllos adj 5сзбро|ен. -йна. безчйслен
Zahlmeister т 4 МИ ковчежни|к т. -ци
zahlreich adj многоброни, -йна, многочйс-
лен, голям* О -е Briefe много писма
Zählrohr п 20 Phys брояч т на елементар¬
ни частйии (напр. брояч на Гайгер —
Мюлер)
Zahlstelle / 16 каса/* -tag/?? I ден (денят)
т дни pl за плащане
Zahlung / 17 плащан|е л. -ияО eine —
leisten плащам Al [платя //], заплащам
нещо
Zählung / 17 броене п. преброяваме п. -ия
Zahlungs|abkommen п 23 платежна спогод¬
ба; -anweisung f 17 платежно нареж¬
дане; -bedingungen pl платежни усло¬
вия: ^befehl т I Jur платежна заповед;
^einstellung / 17 епйране п [преустано¬
вяване /?] на плащанията; (Konkurs) не¬
състоятелност f\ банкрут т
zahlungsfähig adj Hdl платежоспособен,
# -на
Zahlungsfähigkeit / \ljsg Hdl платежо¬
способност/* -frist / 17 срок /и. -ове
1000 ZAHLUNGSUNFÄHIG
за плащане: -leistung / 17 плащан|е п,
-ия; -mittel п 23 платежно средство;
— ort т 1 място п на плащане: ^Stun¬
dung / 17 отсрочка / на плащания
zahlungsunfähig adj Hdl неплатежоспосо¬
бен, -на
Zahlungsunfähigkeit / Mhg Hdl неплате¬
жоспособност /
Zahlungsverkehr m llsg платежни отно¬
шения, платежен оборот, плащания pl
О bargeldloser - безналйчни [безкасо¬
ви] плащания р/
Zahl)Vorrichtung / Р Tech броячно (брой-
VcjihoJ устройство; -werk п 20 7Vr/i
браяч т, броячен механизъм
Zahl|wort п 22 Gramm числйтслно име;
-Zeichen п 23 цйфра /
zahm adj (Tier) питомен, -на; опитомен;
(Person) смирен, крот|ък, -ка О шщ eine
-е Kritik мека критика
zähmbar adj който лесно се опитомява,
който се поддава на опитомяване
zahmen <hb> vt (Tier) опитомявам Al [опи¬
томя //]; (abrichten) дресирам uv, v, Al;
(Person лице) укротявам AI [укротя II]:
(Ungeduld нетърпение) овладявам Al
[овладея E6]\ (Leidenschaft страст) обуз¬
давам Al [обуздая £7]
Zahn m 2 Anal зъб (-ът) m; Tech auch зъб|ец
m, -цйО die Zähne zusammenbeiOen стй-
скам Al [стисна E2] зъби (auch überlr);
überlr jmdm. die Zähne zeigen озъбвам се
Al [озъбя се 11] на някого; sich [3] einen
v ausschlagen счупвам си Al [счупя си
//) зъб (при падане и др.); sich [J] einen
— ausbeifien счупвам си зъб (при ядене):
überlr umg jmdm. auf den — fühlen прове¬
рявам Al [проверя //] някого колко
струва; überlr der - der Zeit разруши¬
телното действие на времето: die Zahne
fletschen озъбвам се: bis auf die Zähne
bewaffnet въоръжен до зъби
Zahnarzt m 2 зъболекар m
zahnärztlich adj зъболекарски
Zahnbehandlung / 17 зъболечение
n; — brocke / 16 мост m, -ове (зъбен);
— bürste / 16 четка / за зъби; —creme
[..kre:m]/ 15 паста /за зъби
zahnen <Л6> vi: das Kjnd zahnt на детето ник¬
нат зъби
Zabn|er$atz т 1 изкуствени зъбй pl, зъбна
протеза; -fäule / 16/sg Med кариес т;
—fleisch п 20/sg Anal вен|ец mt -цй (на
зъб); — fiHhtng / 17 Med пломба / на зъб;
— beilkunde / 16/5g стоматология / зъ¬
болекарство п; — klinik / 17 зъболекар¬
ска клиника; стоматология f; —kröne /
16 Anal, Med коронка / на зъб; —laut т
1 Phon зъбна съгласна, дентал т
zahnlos adj беззъб
Zahn|liicke / 16 Med щръбка / липсващ
зъб; —pasta / 15а ос/ —paste/16 паста /
за зъби; —pflege/ 16/sg грижи pl за з*ь-
бите; —prothese / 16 зъбна протеза;
—pulver п 23 прах (-ът) т за зъби
Zahnrad п 22 Tech зъбно колело; -bahn
f 17 зъбчата железница; -getriebe п 23
Tech зъбна предавка
Zahnschmelz т I /sg Anal (зъбен) емайл т
Zahnschmerzen pl зъбобол mO ich habe —
болят ме з*ьбите # # в
Zahnjstange / 16 Tech зъбен гребен; —stein
т I/sg Med 3i6eH камък; —Stocher т 4
клечка/за зъби; — techniker т 4 зъбо-
технй|к т. -ци; — ung / 17 Med нйкнене
п на зъби; Tech система / от зъби, зъби
pl (на зъбно колело, взети съвкупно):
-Wechsel т 4 Anal сменяне п на зъбите:
-weh п 20Lsg зъбобол т: -wurzel / 16
Anal корен т на зъб: —zange / 16 зъ¬
болекарски клещи pl. клещи р! за вадене
па зъби
Zaj|re п Заир т: -г зайр|ец ш. -ци; -rin
/ 18 зайрка J
zajrisch adj зайреки
Zander т 4 Zool бяла риба
Zange / 16 Tech клещи pl. (Zuckerzange)
щипка/(за захар на бучки); Med фор¬
цепс п\ О überlr umg jmdn. in die -
nehmen притйсвамЛ/ [притисна E2] ня¬
кого до стената umg
Zangengeburt / 17 раждане п с форцепс
Zank т I/-vjtf караница /'. разправия/. кавга
/(»«»/»); ~ apfel т 5 ühertr ябълката на
раздора
zanke* <АЬ> vi карам се uv. Al. скарвам се
’ А1 [скарам се AI] (mit jmdm. на някого):
sich [4] ~ карам се. скарвам се (mit
jmdm. um etw. [4\ c някого за нещо) (за
да го получа); sich (4] ~ карам се (mit
jmdm. über etw. [4\ c някого поради, за
нещо)
Zänkerei / 17 караница /, разправия /
zänkisch adj свадлйв
Zäpfchen п 23 Anal мъж|ец т. -цй; Pharm
свещичка /. супозитбриум т
zapfen <А6) vt (Bier, Wein бира, вино) точа
uv, 11, наточвам А1 [наточа 7] (от буре)
Zapfen т 4 Bot шишарка /. T.c/i шмн а;
-овс, шйпче п. -та: пета./, цапфа 7. iFali
буре) канелка (: запушалка /' втулка /
zapfenförmig adj шишарковйд|ен, -на
Zapfenstreich m I Mil вечерна заря, вечер¬
на проверка
Zapfstelle / 16 = Tankstelle
Zaponlack m \/sg Chem цапбнлак m
zapp(e)Hg adj umg който непрекъснато се
върти насам-натам
zappeln <ЛА> vi (Fisch риба) мятам се uv.
AI, хвърлям се uv, А2: (Kind дете) въртя
се uv, II. шавам uv. AI. не мога uv.
-жеш (-жах) да стоя на едно място О
mit Händen und Fußen махам uv. AI
c ръце и крака; ühcrtr umg jmdn. ~ lassen
държа uv, 13 някого в неизвестност
Zar m 8 Hist цар m, -e; ~entum n 22/sg Hist
царщина /
Zarge / 16 Tech (Tisch, Stuhl маса, стол)
tiäpra f; (Fenster. Tür прозорец, врата)
каса/, рамка /; (Geige, Gitarre цигулка,
китара) странична (обиколна) сюнл:
(Edelstein скъпоценен камък) обковка I
Zarin / 18 Hist царйца /
zart adj нсж|сн, -на; (Gesundheit здраве)
деликатен, -иа. крех|ък, -ка; (Fleisch
месо) мек. крсх|ък. -ка; (Stoff плат) фин,
сфйр|сн, -на С -е Farben меки [нежни]
тонове (за цветове); ^es Gemüt чув¬
ствително сърце, нежна душа
znrt|besaitet adj чувствителен, -на, дели¬
катен, -на; ^fühlend adj чувствителен,
-на, дсл1«кат|сн. -на. тактйч|сн. -на
Zartheit / 17tsg нежност /. крехкост/ (zar¬
tes Verhalten) деликагнос1 / тактичност
/
zärtlich adj пеж|сн. -на, гальов|ен. -на. лас¬
кав
Zärtlichkeit / 17 нежност / (Liebkosung)
милувка /. ласка /
Zäsur f 17 \fctt цезура/
Zäsium п Chem цезий т
Zauber т 4 магия /. вълшебство п; übertr
Ушр т, очарование п. обаяние т. пре¬
лест /О umg fauler - шашма /. номер
т (umg): umg den - kenne ich! знам !и
тези номера! (нше)
Zauberei / 17 магьосничество //. вьлшеб-
С1 во V/
Zaub(e)rer т 4 магьосник т -ци. въ¬
лшебник т. -ни. (Zauberkünstler) фо-
кусни|к т, -ци
zauberhaft adj магически, вьлшеб|ен. -на.
'"'ühcrtr чаров|сн. -на. очарователен. -на,
обаятсл|сн. -на. вълшеб|сн. -на
Zauberin / 18 магьосница /. вълшебница
7; (Hexe) вешииа {
zaub(e)riseh ud\ = zauberhaft
Zauberkraft / 14 вълшебна [магическа]
ейлл. ^kunst / 14 фокусничсство п: ма-
ZECHEN 1001
гйя f: -^künstlet т 4 фокусни|к т. -ци;
^ kunststück п 20 фокус т
zaubere <АА) vi правя uv, 11. направям А2
[направя II] мапш; (Zauberkunststücke
vorfuhren) правя, направям фокуси; v/O
der Taschenspieler zauberte eine Taube ans
dem Hot фокусникът извади гълъб от
шапката; übertr Töne ans dem Klavier ^
изтръгвам Al [изтръгна E2\ вълшебни
звуци от пианото
Zauberlspruch т 2 заклинани|е п. -я; ~stab
т I магическа пръчка; — trank т 2 въ¬
лшебно питие, -wort п 20 = -Spruch
zaudern <ЛА> vi бавя се uv. II. колебая се
У/v. Е7. нс се решавам AI [реша се //]
(да направя пешо)
Zaum т 2 юзда /’ О dem Pferd einen -
anlegen слагам AI [сложа //] юзда на
коня; ühcrtr sich [4] im ^е halten владея
сс uv. Е6; seinen Zorn im ^e halten сдър¬
жам AI [сдържа 13] гнева си
zäumen <АА) м елшам AI [сложа //] юзда
(на кон), ühcrtr (zügeln) обуздавам AI
[обуздая Е7]
Zaumzeug п 20 = Zaum
Zaun т 2 ограда /, плет (-ът) т, -овсО
lebender - жив плет; mit einem ^ umge¬
ben ограждам AI [оградя //] |с плет),
einen Streit vom ^ brechen предизвиквам
Al [предизвикам AI] спор
Zaun|gast т 2 зрител т без билет; зрител
т oiBbii [от разстояние), -könig т 1
7оо1 орехче /1. -га
Zaunpfah! т 2 кол т. -ове (от ограда)
umg jmdm. einen Wink mit dem - ge¬
ben нравя uv. II. направям AI (направя
//] няком> недвусмислен (ipyoj намек
zausen (hh/ w дърпам uv, AI. раздьр-
Ушам Al [раздъриам Al) y der Sturm
zaust die Zweige der Bäume бурягя брули
клоните на дърветата; jmdm. das Haar
- дърпам и разрошвам на някого коса¬
та
Zebra п 24 7оо1 зебра f -streifen т 4 Уегк
зебра I. пешеходна пътека тип зебра
Zechbruder т 5 umg пияч т. гуляйлжй|я
т, -и
Zeche / 16 (Wirtschaftsrechnung) сметка /
(в ресторант и ир ); Bergh pyviimik т.
-пи . ühcrtr umg die ^ bezahlen опирам
AI [опера ЕЗ] пешкира, оставам А!
[остана Е2\ на тона на \стата (umg): umg
die ^ prellen измъквам се AI (измъкна
сс Е2] 0 1 заведение, без да си платя
сме I ката
zechen <A/i) п гуляя uv. Е/, пия uv. Е7
1002 ZECHENGAS
Zechenlgas n 20 Chem коксов газ; — koks
m 1 доменен [високопещен, металур-
(йчсски] кокс
Zech|er nt 4 гуляйджи|я т, -и; пияч т, -и;
-gelage п 23 гуля(й т, -и, пиене п;
-prellet т 4 човек, който се измъква
от заведение, без да си плати сметката,
мошени|к т, -ци
Zecke / 16 Zool кърлеж nt
Zeder / 16 Bot кед|ър m, -ри
zedern adj кедров, от кедрово дърво
Zedernholz п 22 кедрово дърво
Zehe / 16 Anat пръст т на крака; Bot
(Knoblauch чесън) скилйдка/ О auf den
—n gehen вървя uv, II на пръсти; sich [4\
auf die -n stellen заставам AI [застана
E2], издйгам се AI [издигна се Е2] на
пръсти; vom Wirbel bis zur — от главата
до петите
Zehenspitze / 16 връх (върхт/г) т на пръс¬
тите (от краката) О auf den — n geben
вървя uv, II на пръсти [на върха на
пръстите си; sich [4] auf die — n stellen
заставам AI [застана E2) на пръсти [на
върха на пръстите си]
zehn пит = 10 (t Zahlen)
Zehn f 17 пит числото десет; —eck п 20
десетоъгълни|к т, -ци
Zehner т 4 Math десетица /* umg (Zehn -
Pfennigstück) десет пфенига (монета);
- System п 20* Math десетична система
zehnfach adj десетократен, -на, десетор|ен,
-на
Zehnfingermethode / 16, -System п 20* де-
сетопръстна система (при писане на
машина)
Zehnfach п 20, Zehnflächner т 4 Math де-
сетостен т% декаед|ър т, -ри; — fuBer pl,
- fußkrebse pl Zool десетокраки pl
Zehnjahr(es)feier /16 тържеств|о n, -а по
случай десетгодйшнина (от нещо)
zehnjährig adj десетгодишен, -на; —jähr¬
lich adj на (всеки) десет години
Zehn|kampf т 2 Sp десетобой т, — kämpfer
т 4 Sp участни|к т, -ци в десетобой,
десетобо|ец, -йци; - klassenschule / 16
десетокласно (средно) училище
zehnmal adv десет пъти
Zehnpfennigstück п 20 монета / от десет
пфенига ,
zehnstündig adj десетчасов; - tägig adj де¬
сетдневен, -на
zehntausend пит - 10 000 (f Zahlen)
zehnte пит, т, / п, = 10. (f Zahlen)
Zehnt(e) т 8 (т 7) Hist десятъ|к т% -ци
zehntel adj Math: ein - една десета
Zehntel п 23 десетйнка / (от нешо); Math
една десета
zehren <Л6) vi (schwach, mager machen)
изтощавам Al [изтощя //]; (leben) живея
uv, Е6 (von [3] от); (sich ernähren) храня
се му, II, живея (von [3] от); iibertr (Sorge
грижа) изтощавам, разсйпвам Al [раз¬
сипя //] (an jmdm. od etw. [3] някого od
нещо) C das Fieber zehrt температурата
изтощава; die Seeluft zehrt на море се
отслабва; von seinen Ersparnissen - жи¬
вея от спестяванията си; von seinen Erin¬
nerungen — живея със спомените си
Zeichen п 23 зна|к т, -ци (auch Math, Mus,
Lltem)\ (Kennzeichen) беле|г m, -зи, прй-
зна|к т, -ци; (Satzzeichen) препинателен
знак; (Signal) сигнал т: Hdl (Warenzei¬
chen) марка f: Med симптом т; Astrol
(Sternbild) зодия / О sich [3] an einer
Stelle im Buch ein - machen отбелязвам
си AI [отбележа* си E4\ някое място в
кишата; jmdm. ein - geben давам AI
[дам, дадеш (дадох)] знак на някого; ег
ist seines — s Tischler по професия той
е дърводелец; das ist ein gutes - това
е добро предзнаменование; als [zum]
— der Freundschaft в знак на приятел¬
ство; zum —5 daß ... в знак на това, че
...; der Kongreß stand im - der Freund¬
schaft конгресът протече под знака на
дружбата; er ist unter einem glücklichen
— geboren той е роден под щастлива
звезда; das - des Kreuzes machen пре¬
кръствам се AI [прекръстя се //]
Z^jcbenjblock т 6 блок т, -ове за рисуване;
— brett п 21 чертожна дъсха; — feder /16
пер|6 п, -а за чертане; — erklänmg/ 17
(auf Karten на карти) легенда/’ —gerate
pl чертожни принадлежности pl [инст¬
рументи />/); — lehrer т 4 учител т по
рисуване; —papier п 20 чертожна хар¬
тия; рисувателна хартия; — saal т 2 (pl
..säle) Arch, Tech чертожна зала; Schule
кабинет т по рисуване; —Setzung / 17
Gramm поставяне п на препинателните
знаци; пунктуация /• -spräche /16 ми¬
мически език, говор т чрез знаци;
—stift т 1 молив т за рисуване;
—stunde /16 час т по рисуване; —tisch
т 1 чертожна маса; -trickfUm т \* ри¬
суван мултипликационен филм
zeichnen <АА> V/ рисувам uv, AI, нари¬
сувам uv, AI; Tech чертая mv, E7, на-
чертавам Al [начертая £7]; (flüchtig)
скицйрам му, v, AI; (unterzeichnen) под-
пйсвам AI [подпйша E4\\ (Anleihe заем)
записвам; (Wäsche. Kiste бельо. сандък)
маркйрам uv. r, AI: ühertr (Charakter
характер) обрисувам, опйсвам
Zeichner m 4 (Graphiker) художник m -rpa-
фйк O technischer ^ чертожни|к m. -ци
Ze|chnerin / 14 графйчка f; чертожничка /
zejchnerisch adj рисунъч1ен. -на: черто¬
жен, -на: (graphisch) графйч(ен.-на
- е Leistung чудесно изпълнена рисунка
Zeichnung / 17 рисунка f; Tech чертеж т.
фигура /; (Unterzeichnung) подпис т:
(Anleihe заем) подписка f: ühertr изоб¬
разяване п. оиисани|е п. -я; обрисуване
п
Ze|getinger т 4 Anat показал|ец т. -ци
(пръст)
ze|gen <АЛ> г/ показвам А! [покажа Е4\:
sich [4] - показвам сс; г/ показвам, соча
uv, II (auf jmdn. ad etw. някого od нещо)
die Baume — ihre Knospen дърветата
са мипъгшли; seine Werke - viel Talent
произведенията му говорят [свидетел-
сIвуват) за голям тачат: es zeigte sich,
daß ... оказа сс. че sich [4] bereit -
изразявам AI [изразя //] готовност; sich
[4] freundlich zu jmdm. - отнасям се A2
[omccu сс £7) дружелюбно към някого;
sich [-/] feindlich gegen jmdn. - проявявам
А! [проявя //] враждебност към някого
Zeiger т 4 (Uhr, Waage часовник, везни)
стрелка / Teilt показател т: -ausschlag
п\ 2 (Mcßapparat) отклонение п на
стрелката (при манометър и др.);
— waage / 16 везна / с циферблат
Z^igestock т 2 показалка / (пръчка)
Zeile / 16 рел (-т»т) т. -ове (в книга);
ТНаичег. Bäume къши. дървета) редица
I zwischen den -п lesen чета мг. £7.
прочитам 41 [прочета £7] между ре¬
довете
ZeNenlabstand т 2 Тур разсгояни|е п. -я
Xi еж ду редовете; - gießmaschine / 16 Тур
линотйи т: klänge / 16 Т\р дължина
/ на редовете
zeilenweise adv на редове
zeit präp [2]: - meines Lebens през целия
ми живот
Zeit / 17 време п. -на (auch Gramm) v
das hat - това нс с бързо, sich [3] zu
etw. [_?] - lassen нс бързам uv. Ale не¬
шо; es ist höchste - крайно време c: es
ist noch früh an der - päiio c още; es ist
an der - време c; die ganze - през пя¬
лото време, die - drängt времето на¬
пира [нс чака]; außer der - в неподхо¬
дящо време: in [nach] kurzer - след мал-
ZEITIGEN 1003
ko. не след много; in nächster - в скоро
време, скоро; in letzter - в последно
време, напоследък, io der ^ vor dem
Kriege предй войната: mit der Zeit c те¬
чение на времето: um diese - по това
време: von der - an от това време, отто¬
гава; von - zu - от време на време,
понякога; vor der - преждевременно;
vor kurzer - неотдавна; zur -, Ahk z.Z.
в настоящия момент, понастоящем; zu
jeder - по всяко време, вйнаги: zu keiner
- никога; zur rechten — точно на време;
zu gleicher - по същото време, едно¬
временно; zu meiner - по мое време;
welche - ist es? колко е часът?: Radio
die genaue geben давам AI [дам, да¬
деш (дадох)] точно време: Mitteleuro¬
päische Ahk MEZ. средноевропейско
време: Osteuropäische Ahk OEZ. из¬
точноевропейско време; Westeuropäische
Ahk WEZ. западноевропейско вре¬
ме: du liebe - ! боже мой!
Zeltlabschnitt m I период nt от време,
kalter // 23 век nt. -овс. епоха /, ера/
Z^jtangabe/16 (Datum) означение п на да¬
тата; (Uhrzeit) означение п на часаО
ohne — без дата; без означение на часа
Zeitansage / 16 Radio точно време (съ¬
общение на юворитсля); -aufnahme /
16 Phot снимка / с дълга скспоийция
zeitbedingt adj обусловен ог времето
Zeit|bild п 21 картина / на епохата;
-dauer / 16 vg времетраене п. -eintei¬
lung / 17 разпределение п на времето
Zeitenlfolge / 16 Gramm последователност
У на времената: -wende / 16 нает ьпванс
/? на нова ера
Zeitfahren п 23 sg Sp Radfahren каране
п по часовник, -folge / 16 хронолог йчен
ред; -form / (7 Gramm |.чаг6лно време,
-frage / 16 въпрос m на време
zeit|fremd adj чужд на духа на времето.
Хшлеко от въпросите на съвременността
zgjtgemäß adj съвременен, -на. актуалюн.
-на отговаряш на духа на времето О das
ist nicht mehr ^ това не е вече модерно
Zeitgenosse m 1 съвременник м. -ци
zeitgenössisch adj съврсмсн1ен. -на
Zeitgeschehen п 23/sg събитията рI на деня;
X- geschichte / 16/sg история / на новото
време [на съвремието]
zeitig adj püno. / zu - много рано
zeitigen </;/>> vr Ergebnisse - довеждам
At [доведа £7] до резултати
1004 ZEITKARTE
Zeitkarte / 16 Verk абонаментна карта за
Обществен превоз; ^kino п 23 докумен¬
тално кйн|о /?, -а с прожекции без пре¬
късване
Zeitlang /. eine - известно време
zeitlebens adv цял живот, през целия си
живот
zeitlich adj (die Zeit betreffend) по отно¬
шение на времето, по време; (vergäng¬
lich) преход|ен, -на, времен|ен, -на О
das Zeitliche segnen geh умирам А /
[ум|ра £ (-рях)]
Z^ttlohn т 2 заплащане п за изработено
време; (Stundenlohn) заплащане п на час
zeitlos adj веч|сн, -на; който не е свързан
с определено време
Zeitlose / 16 Bot есенен минзухар
Z^tlupe/16 Film цайтлупа/ приспособле¬
ние п за снимане на филм с ефект на
забавено движение О einen Wettkampf
in ^ zeigen показвам Al /покажа E4J
състезание със забавено движение;
Zeitlupenaufnahme / 16 Film скоростна
киноснймка
Zeitmangel т 5 липса / на време; ^таО
20 Mus такт т, -ове, темпо п; ~messer
т 4 часовни|к т, -ци, хрономет|ър т,
-ри
zeitnah adj актуал|ен, -на
Zeitnehmer т 4 Sp секундометрйст т
Zeitnot / 14fsg: in ~ sein не ми стйга
времето (за нещо)
Zdt|plan т 2 календарен план (на ра¬
ботата); графи|к т, -ци; ^ punkt т 1
момент т
Zeitraffer т 4 Film цайтрафер т (при¬
способление за снимане на филм с
ефект на ускорено движение); ^aufnah-
me / 16 Film забавена киноснймка
Sträubend adj който изисква много време,
отнемащ много време О ~е Arbeit ра¬
бота, която отнема много време
Zeitraum т 2 интервал т от време, пе¬
риод т О in einem ^ von drei Monaten
в период от три месеца .
Zeitrechnung / 17 летоброене п О unserer
Ahk u.Z. от нашата ера (Ahk н. е.);
vor unserer Ahk v.u.Z. преди нашата
ера (Ahk пр. н. е.)
Zejt|roman т I * роман т. третираш даде¬
на епоха;’ ^schrift/ 17 списани|е п, -я;
^ sinn т 1 усет т за времето;
~~ spanne/16 период т [промеждутък /и,
интервал т] от време
Zritung/ 17 вестни|к т. -ци О was bringt
die какво пйше във вестника?; in der
~~ steht, daß ... във вестника пйше, че
...; eine - halten получавам Al [получа
//] вестник; eine - abonnieren абонйрам
се uv, V. AI за вестник; an einer ^ mit¬
arbeiten сътруднича wv. //на вестник
Z|e|tungs|artikel т 4 вестникарска статия;
^ausschnitt т 1 изрезка / от вестник;
^beilage / 16 притурка /във вестник;
^bericht т 1 дописка/във вестник, ко¬
респонденция fi ~ berichterstatter т 4
кореспондент т на вестник, дописни|к
т, -ци; ~blatt п 22 вестник т. -ци;~еЩе
/ 16 umg вестникарска лъжа; ^halter т
4 рамка /‘за вестник (в читалня и др.);
-inserat п 20 обява / [обявлени|е -aj
във вестник; ^kiosk т I вестникарска
будка; -köpf т 2j.sg заглавие п на вест¬
ник; ^ Korrespondent т 8 -
Zeitungsberichterstatter; ^ leser т 4 чит а¬
тел т на вестник; ^leserin / 18 читател-
ка /на вестник; ^papier п 20* вестни¬
карска харгйя; ~roman т 1* роман т в
подлйстник
Zeitungsspalte / 16 колонка / във вестник
Ъ in den -пв колоните на печата
Zeitungsjsprache / \6/sg вестникарски
'езйк; ^ stand т 2 щанд т за вестници;
^stil т Ijsg вестникарски стил; ^Ver¬
käufer т 4 вестникар т, вестникопро¬
давец т, -ци
Zeitverlust т I загуба / на време; - Ver¬
schwendung /17jsg пилеене п [прахосване
п] на време
Zeitvertreib т развлечение //. -я, прекар¬
ване п на времето О zum - за по-при¬
ятно прекарване на времето, за развле¬
чение
zeitweilig adj времен|ен, -на; ^ weise I. adj
бременен; II. adv (eine Zeitlang) известно
време; (manchmal) понякога, от време
на време
Zrit|wende /16 = Zeitenwende; ^wort п
22 Gramm глагол т; ^Zeichen п 23 Radio
сигнал т за точно време; -^Zünder т 4
МП запалка / със закъснйтел (на боен
снаряд); ^ ztinderbombe / 16 МП бомба
/ със закъснйтел
zelebrieren <d/hh) vt: Kirche die Messe
^ отслужвам AI [отслужа //] литургия
Zelle / 16 Bio! клетка / Phot фотоклетка
f; Pol ядка f; El елемент m: (Gefängnis
затвор, Kloster манастир) килйя /; (Bad
баня), ТеI кабйна /; (Honigwabe пита
мед) килййка /
Zellenlehre / 16/.vg Biol цитология /
Zdl|gewebe п 23 Biol клетъчна тъ¬
кан; ~ gewebsentzfindung / 17 Med целу-
лит т; ~g)as п 22 целофан т, вискозно
фолио; ~gummi т 6 пореста [гъбеста]
гума; ~kem т 1 Biol клетъчно ядро, яд¬
ро п на клетка; ~kernteilung / 17 деле¬
ние п на клетъчното ядро
ZERBEISSEN 1005
Zellophan n 20*!sg целофан m
Zellstoff m I целулоза/* —faser / 16 це¬
лулозно влакно; -garn n 20 целулозна
прежда; ^ werk n 20 завод m за целулоза
Zellteilung / 17 Biol делене n на клетките,
клетъчен дележ
zellular adj клетъч|ен, -на. целулар|ен. -на
Zelluloid п 20/5g целулойд т
Zellulose / 16 целулоза f; —azeiat п 20
Chem целулозен ацетат, ацетилцелулоза
/; — azfctatseide/ 16 ацетатна копрйна
Zell|wand / 14 Biol клетъчна стена; ^ wolle
/ 16/sg целволс n; —wollfaser/ 16 ща-
пслио целулозно влакно
Zelot m 8 ühertr зелот m. фанатичен при¬
върженик. фанатй|к m, -ци
Zelotismus т \\/sg (религиозен)
фанатйз|ъм (-мът) т
Zelt п 20 палатка /; dicht {Himmels <) не¬
босвод т, небесен свод: ^bahn / 17
платнйщ|е п, -а. брезент т; -dach п 22
Arch четиристранен, шатров покрив
zelten <ЛА> vi съм va на палатка, живея uw
Е6 в палатка (по време на екскурзия и
яр.)
Zelter т 4 раванлйя кон. кон т. -е за езда
(особено за дамска езда)
Zeltgang т 2lsg раван т (вид конски ход)
Zelt|lager п 23 лагер т на палатки; — mast
т 1 öd 9 подпорен прът на палатка;
-pflock т 2 колче п. -та на палатка:
-Stoff т I брезент т
Zement т I цимент т
Zementation / 17 циментация /
Zcment|brei т I циментово тесто; -brühe
/ Гб циментово мляко, рядък циментов
разтвор; -fabrik / 17 циментова фаб¬
рика, -Härtung / l7/.vg втвърдяване п на
цимент
zementieren <d/ЛА> vt циментйрам uv, i\
Al w
Zementierung / \7;sg циментиране n
Zementjmilch/ v.sg Arch циментово мляко,
рядък циментов разтвор; -stahl т 2<sg
Tech циментнрана стомана; -spritzver¬
fahren п 23 способ т за инжектиране на
циментов разтвор [циментено мляко]
Zenit т I jsg od п 20 !sg А sfr зенйт т: ühertr
auch апогей т: разцвет т
zensieren <d/A/>) vt цензурирам uw w AI;
Schide оценявам AI [оценя //]. поставям
A2 [поставя //] оценка (etw. [4] на пешо)
е eine Arbeit mit „gut“ - оценявам ра¬
ботата като добра, поставям на рабо¬
тата оценка „добър“
Zensur / 17/ sg цензура /; /' 17 Schule бе¬
лежка /
Zentaur ш 8 Myth кентав|ър т, -ри
Zentesimalwaage / 16 сантимал т
Zentifolie [. ia) f 16 Bot столйстна рбза.
-gramm п 20*. Abk cg сантиграм m
{Aok er); -liter n 23, Abk cl сантилйтър
m (Abk сл)
Zentimeter n 23. най-често m 4. Abk cm
сантимет|ър m. -ри (Abk cm); —maß n
20 сантиметър m (шивашки)
Zentner m 4. Abk Ztr. центнер m (50 kt);
-last/ 17 ühertr тежко бреме
zentnerschwer adj много теж|ък, -ка O
ühertr es liegt mir - auf der Seele като
камък ми е легнало на сърцето
zentral adj центрад|еи, -на
Zentral|е / 16 централа f: Math централа
/ разстояние п между центровете (на
окръжност или сфера): -gewalt f 17 цен¬
трална власт: -heizung /' 17 централно
отопление
Zentralisation / 17 централизация f
zentralisieren <dIhh) vt централизирам uw
\\ AL съсредоточавам AI [съсредоточа
>n .
Zentralisierung / 17 централизация /
Zentralismus m 11 /jg Pol централйз|ъм
(-мът) mO demokratischer — демократи¬
чески централйзъм
zentralistisch adj цснтралистйч|сн. -на
Zentralkomitee n 24/sg. Abk ZK Pol цен¬
трален комитет (Abk ЦК); —kraft /
14 \g Phys централна, ейла: -nerven¬
system n 20*/sg Anat централна нервна
система; -organ я20* централен орган
(вестник): -stelle / 16 централна служба
zentrieren <d/7/А> vt центрирам uv. v. AI:
центровам uw AI
zentrifugal adj центробежен. -на
Zentrifugalkraft f 14fsg Phys центробежна
сила: -pumpe / 16 Tech центробежна
помпа: -regier m 4 Tech центробежен
регулатор
Zentrifuge / 16 Tech центрофуга f
zentrifugieren <djhby vt иентрофугйрам
uw w AI
zentripetal adj иентростремйтел!ен. -на
Zentripetalkraft / 144# Phys центростре-
мйтелна сила
Zentrljsmus nt ll.-.rg Pol цснтрйз|ъм (-мът)
m; - ist m 8 Pol иентрйст m
Zentriwinkel m 4 Math централен ъгъл
Zentrum n 28 иснт|ър m, -ове. срсдиш|с n.
-a
Zenturium n 20* sg Chem центурий m
Zephir m l*/sg, auch Zephyr m 1 */sg dicht
зефйр m; m 1* Text зефйр n
Zeppelin m I* Flugw цепелин m
Zepter n 23 скйпт|ър hi. -ри
zerbeißen <2lb/i/>> vt разкъсвам Ai [раз¬
късам Ai. (със зъби)
1006 ZERBOMBEN
zerbomben <Ь/ЛЛ> vt разрушавам Al [раз¬
руша //] c бомби
zerbrechen <16Ь/ЛА> vt счупвам Al [счупя
//], строшавам AI [строша //]; <16b/.w>
i7 счупвам се, строшавам сс; übertr би¬
вам I/г, АI сломен (an etw. [3] от нещо)
< er ist am Leben zerbrochen животът
го сломй [срази]; er ist an diesem Problem
zerbrochen той не можа да се справи с
гози проблем, този проблем го уни-
шожй; sich [3] den Kopf über etw. [4] >
блъскам си u\\ А/ главата над нещо
zerbrechlich adj чуплив, трошлйв; übertr
крех|ък, -ка. неж|ен, -на, деликат|ен, -на
Zerbrechlichkeit / 17/.\g чупливост/, трош-
лйвосг /; übertr крехкост /. нежност /.
деликатност /
zerbröckeln <b//i/>) vt раздробявам Al [раз¬
дробя //]. разтрошавам Al [разтроиш
//]; <b/.vH> и разтрошавам се; übertr раз¬
рушавам сс А1 [разруша се //], разпа¬
дам се [разпадна сс £2/
zerdrücken <b/Ith} vt смачквам Al [смач¬
кам AI], измачквам
Zeremonie / 16а церемония /
zeremoniell adj цсремониал|ен, -на, тър¬
жествен
Zeremoniell п 20* церемониал т
zerfahren adj (Weg път) разбит; übertr (zer¬
streut) разсеян
Zerfahrenheit f \ljsg разсеяност / разпи-
лякост /
Zerfall т 2/sg разпадане п; (Zersetzung)
разлагане п; (Zusammenbruch) рухване
т; übertr разруха /; (Untergang) упадък
т; разложение п О radioaktiver -
радиоактивно разпадане
zerfallen <ЗЬ/лл> vi разпадам се >f / [раз¬
падна сс £2], разлагам сс А1 [разложа
се //] (auch Chem); разрушавам се AI
[разруша се //], руша се wv, II;
разделям се А2 [разделя се //] (in
[4] на) *0 zu Staub ^ ставам AI [стана
£2] на прах; das Buch zerfällt in drei Ka¬
pitel кнйгата се състой от три глави;
übertr mit jmdm, - sein скаран съм va
с някого
Zerfalls|konstante / 16 Phys постоянна /
[константа /] на (радиоактивното) раз¬
падане; ^-'Produkt п 20 Chem разпален
продукт, продукт т на разпадане
zerfasern <Ь/ЛА> vt развлакнявам А1 [раз-
влакня //], разнйщвам AI [разнйщя //];
<b/.v/i> vi (auffransen) оръфвам се AI
[оръфам се А1)% изтърквам се AI [из¬
търкам се А1]% протривам се AI [про-
трйя се £7]
Zerfaserung / 17/sg развлакняване п, раз¬
нищване п
zerfetzen (b/ЛА> vt разкъсвам А1 [разкъсам
А1] 9
zerfleischen <Ь/Л6> vt (Tier животно) разкъс¬
вам А1 [разкъсам AI) (със зъби пляч¬
ка): übertr sich [4] ~ измъчвам сс А1 [из¬
мъча сс //], терзая се wv, £7
zerfließen <32b/.w> vi (Tinte мастило) раз¬
ливам се АI [разлея се £б]; (Butter, Scho¬
kolade масло, шоколад) разтопявам се
AI [разтопя се //] С übertr in Tränen
потъвам А / [потъна £2] в сълзй; sein
Geld zerfloß ihm unter den Händen парйте
се стопйха бързо в ръцете му
zerfressen <15Ь///Л> vt (Motten молци) про-
яждам AI [иро|ям, -ядеш (-ядох)]; (Rost,
Säure рьжда, киселина) разяждам
zerfurcht adj набразден
zergehen <13Ь/лу?> iv (Eis лед) разтопявам
се А2 [разтопя се //], топя се uv, II О
Butter in der Pfanne - lassen стапям A2
[стопя //] масло в тигана: Salz zergeht
in Wasser солта се разтваря във водата
zergliedern <b/AZ>) vt разрязвам Al [разре¬
жа* Е4у. разчленявам ЛЕ [разчленя //],
разлагам ^/[разложа ///,* анализирам
uv, V, А1; О Gramm einen Satz ^ разчле¬
нявам изречение, правя wv, 11, направям
А2 [направя 11) анализ, разбор на изре¬
чение
Zergliederung / 17 разчленяване n: Gramm
анализ т, разбор т (на изречение)
zerhacken <b//;/>) vt насичам А1 [на|сека.
-сечеш (-сякох)], разейчам
zerhauen <b. prüf auch zerhieb, pari per/
zerl\a,uen/ЛА) vt разбивам AI [разбия
£7[, строшавам Al [строша IIJ;.pизси¬
чам*
zerkauen <Ь/ЛЛ> vt сдъвквам Al [сдъвча
Eff
zerkleinern <b//i/>> vt надребнявам AI
[надребня //), надробявам А/ [надробя
//]; (Fleisch. Gemüse месо. зарзават) на¬
рязвам АI [нарежа Е4\ (на парчета);
(Holz дърва) наейчам АI [на|сека. -се¬
чеш (-сякох)]; (Pfeffer черен пипер) смй-
лам AI [смеля Е (смлях)]; счуквам AI
[счукам А!)
zerklüftet adj (Gebirge. Felsen планина, ска¬
ли) насечен; (Küste крайбрежие) наря¬
зан
zerknjrscht adj съкрушен [сломен, смазан]
от угризения на съвестта
Zerknirschung / l7/.vg съкрушеност/. раз¬
каяние п
zerknittern (Ъ/lih) vt (Kleid. Papier дреха,
книга) смачквам AI [смачкам А!)
zerknüllen <b/Aft> vt (Papier. Stoff хартия,
плат) смачквам Al [смачкам Al] на тбп-
ка
zerkochen <b/Afr> vt Kochk разварявам Al
[разваря //]; <b/лл> vi разварявам се
zerkratzen <bjhh') vt издрасквам Al [из¬
драскам AI], издирам Al [издера ЕЗ]
zerkrümeln <b/ЛА> vt разронвам Al [раз-
роня //]. разтрошавам AI [разтроша
//]: надробявам AI [надробя //]; <bjsn)
\ч разронвам се, разтрошавам се
zerlassen <ЗЬ/ЛЛ> г/ (Butter, Fett масло,
мас) стопявам А1 [стопя //]. топя uv,
//. разтопявам, разтапям А2 [разтопя
zerlegbar aclj Chem разложим: Tech който
може да се разглобй. разглобяем
zerlegen <b/ЛЛ> г/ разлагам А1 [разложа
//) (auch Chem): (Fleisch месо) нарязвам
А/ [нарежа Е4] на парчета: Tech раз¬
глобявам AI [разглобя //]: Gramm раз¬
членявам А/ [разчленя //]
zerlesen aclj: das Buch ist schon ganz ^ кни¬
гата е вече съвсем изпокъсана от четене
zerlumpt adj дрипав, париалйв, окъсан
zermahlen <b//r/>> 17 смилам А1 [смеля Е
(смлях)]
zermalmen <b////>> vi (zerquetschen) смач¬
квам AI [смачкам А1[, смазвам AI [сма¬
жа Е4]: (in kleinste Teile drücken) раз¬
дробявам Al [раздробя //]. разтроша¬
вам А! [разтроша //], разбивам AI [раз-
бйя £7]; (zerreiben) стрйвам AI [стрия
£7) е ühertr унищожавам А1 [унищожа
//]; er war >on ihren Vorwürfen wie zer¬
malmt 10Й беше като смазан от упре¬
ците й: umg ich könnte ihn gleich - бих
r o направил веднага на пух и прах (umg)
zermartern <b 7iA> vt: ühertr umg sich [3] den
Kopf [das Hirn] über etw. [4] - блъскам
си uv. AI главата над нешо (umg)
zermürben <bjhh} vt ühertr съсипвам AI
[съсипя //]; (Widerstandskraft съпроти¬
вителни сили) сломявам AI [сломя //];
(Feind epai) изтощавам Al [нзтошя //].
омаломощавам AI [омаломошя II]
zernagen <Ь/ЛЛ> vt изгрйзвам AI [изгриза
£2]. прояждам А1 [про|ям, -ядеш
(-ядох)]
Zero [sc..] / 15 ocl п 24 нула /
zerpflücken <Ь/ЛЛ> vt разкъсвам AI [раз¬
късам AI] (цвете); ühertr разкритикувам
V. AI подробно <С eine Anklage Punkt
für Punkt - оборвам Al [оборя //]
обвинение точка по точка
zerplatzen <b/.v#i> vi разпуквам се Al [раз¬
пукам се А! öd разпукна се Е2]\ пукам
се uv. AI, пуквам се А! [пукна се Е2]
zerquetschen <Ь/ЛА> iv смачквам А ! [смач-
ZERSCHELLEN 1007
кам А1], размачквам: смазвам AI [сма¬
жа Е4], премазвам
Zerrbild п 21 карикатура /
zerreiben <23b/AA) vt стрйвам AI [стрия
ЕУ\: ühertr унищожавам AI [унищожа
//] смазвам AI [смажа Е4]
zerreißen <21 Ь//гЛ> vt късам uv. AI, скъс¬
вам А! [скъсам А У], разкъсвам; (Klei¬
dung облекло) раздирам А1 [раздера
ЕЗ]: съдйрам; (Ketten вериги) счупвам
А1 [счупя //]. строшавам AI [строша
//]; ühertr (Herz сърце) разкъсвам;
<2Ib/.w> iv скъсвам сс, разкъсвам се;
раздйрам се. съдйрам се: счупвам се.
строшавам се
Zerra0|festlgkeit / \l/sg Tech якост / на
опън [на скъсване]: probe f 16 Tech
изпитване п на опън [на скъсване]
zerren <Л/>) vt дърпам uv, AI, влача uv. II;
Med (Sehne сухожилие) разтеглям А2
[разтегля //]: vi дърпам (an etw. [3] не¬
що) О jmdn. aus dem Bett - издърпвам
AI [издърпам AI], измъквам AI [из¬
мъкна E2] някого от леглото; ühertr
jmdn. in den Schmutz окалям i\ A2
някого: etw, [7] an die Öffentlichkeit ^
давам AI (дам. дадеш (дадох)] 1ласност
на нещо
zerrinnen <26b/.w) vi (Schnee, Eis сняг, лед)
топя сс uv. 11. стопявам сс AI [стопя сс
//], разтопявам се, разтапям сс А2 [раз¬
топя сс //] О ühertr das Geld zerrinnt ihm
in [unter] den Hfinden парите му сс топят
в ръцете
Zerrissenheit / 11/sg разкъсаност /. разпо-
късаност j\ разединеност /: (innerer
Zwiespalt) раздвоение п
Zerrung f 17 Med разтегляне п на сухо¬
жилие
zerrütten <b//?£> vt разрушавам АI [разруша
//], съсйпвам AI [съсипя //]. разклащам
AI [разклатя //]: разстройвам AI [раз-
стрбя //]С zerrüttete Nerven разстроени
нерви; eine zerrüttete Ehe разстроен
брак; zeriüttqte Gesundheit разклатено
здраве
Zerrüttung / 17 (das Zerrütten) разрушаване
n. разклащане n. разстройване n; (das
Zerrütletscin) разстройство n (на здраве,
брак и др.)
zersägen <b?ЛА> vt разрязвам Al [разрежа
Е4] с трион
zerschellen <b/w> vi разбивам се AI [раз¬
бия сс £7] (an [3] в) О das Schiff ist an
den Klippen zerschellt корабът се разбй
в подводните скали
1008 ZERSCH1 ESSEN
zerschießen < 32b//i/?> vt надуичвам Al
[надупча /I] c куршуми: разрушавам AI
[разруша //] със стрелба [с огън]
zerschlagen <4Ь/ЛЛ> vt (Gegenstand пред¬
мет) разбивам AI [разбия £7]. сгро-
шавам AI [строша //], счупвам AI [счу¬
пя //]: (Feind epai) разбивам, разгро¬
мявам AI [разгромя //); sich — ühertr
провалям сс А2 [проваля сс II О sich [4]
wie ~ fühlen чувствувам се uv, AI като
смазан [пребит]: meine Hoffnung hat sich
- надеждите ми се разбиха
zerschmettern <b-/»/?) vt разбивам AI [раз¬
бия ЕТ], разфошавам AI [разгроша //];
(Bein крак) премазвам AI [премажа £4];
(Feind epai) разбивам, разгромявам AI
[разгромя //]: iihcnr смазвам, съкру-
шавам АI [ськру iuä //]
zerschneiden (21b. d lt/ЛЛ) vt разрязвам
AI [разрежа* E4]
zersetzen <Ь'ЛЛ> vt Client разлагам AI [раз¬
ложа //] (auch ühertr); Client разграждам
Al [разградя //]; Chem sich ~ разлагам
cc Uiucli ühertr), разпадам се Al [раз¬
падна сс E2] < den Staat — подкопавам
АI [подкопая ЕТ] устоите на държавата:
das Heer *«- върша uv, II, извършвам AI
[извърша II] разложйтелна работа сред
войската
Zersetzung / 17/.vg Chem разлагане п; (orga¬
nische Verbindung органично съедине¬
ние) разграждане п, деструкция f; (ra¬
dioaktiver Stoff радиоактивно вещество)
разпадане п; ühertr разложение п
Zersetzungsarbeit / 17 подривна дейност
zerspalten <b//»/>) vt разцепвам AI [разцепя
И]
zersplittern <b//;/>) vt раздробявам AI [раз¬
дробя //], разтрошавам А! [разтроила
//]; ühertr разпокъсвам А1 [разпокъсам
А!]; <Ь/.ш) vi раздробявам се, разтро¬
шавам се: ühertr бивам uv, АI разпокъ¬
сан (за държава) О seine Zeit [Kräfte] ~
пилея си uv, Еб времето [силите]
Zersplitterung/17 раздробяване п. разтро-
шаванс п; ühertr разпокъсване п; раз-
покьсаност /; Pol (Entzweiung) разеди¬
няване п. разединение п; (Teilung) де¬
ление п, разделяне п; ühertr (Verzette¬
lung) npicKane п: пилеене п, разпилява¬
не п (на време, сили)
zersprengen <b//i/>) vt взривявам AI [взривя
//]; (Menschenmenge хора) разпръсквам
A I (разпръскам AI]; (Ketten вериги) раз¬
късвам AI [разкъсам AI], разчупвам AI
[разчупя //], сгрошавам AI [строша //]
zerspringen <27b,.w> vi (Vase, Glas ваза,
чаша) счупвам се AI [счупя се //]; (Saite
струна) скъсвам се AI [скъсам се AI]
О ühertr geh das Herz wollte ihr vor Glück
~ сърцето й щеше да се пръсне от ра¬
дост
zerstäuben (b/7/Л) vt пулверизйрам uv, v.
AI. пръскам AI [пръсна E2] c пулве¬
ризатор
Zerstäuber tu 4 пулверизатор m
zerstörbar utlj разрушим
zerstören <b//r/»> vt руша uv, II, разрушавам
Ai [разруша //]; (vernichten) унищожа¬
вам AI (унищожа II]; (Freude радост)
развалям A2 [разваля //]; (Hoffnung на¬
дежда) разбивам AI [разбия Е7]; (Land
страна) опустошавам AI [опустоша II]
Zerstörter т 4 рушйтел т; Маг ескадрен
минонбеец т; Flugw. veralt изтребйтсл-
бомбардировач т; ~ ung / 17 разру¬
шаване п; разрушение п: (Land страна)
опустошаване п. опустошение п
Zerströrungs|kraft /14 разрушителна сила;
~werk п 20 разрушително дело; ~wut/
14jsg вандалщина f: жажда/да рушиш
zerstoßen <34Ь/Л/>> vt счуквам AI [счукам
AI]
zerstreu|en <b/AA> vt разпръсвам Al [раз¬
пръсна E2\, ühertr (Furcht, Zweifel.
Argwohn страх, съмнение, подозрение)
разсейвам Al [разсея £5], auch Phys;
(unterhalten) развлйчам AI [раз|влска,
-влечеш (-влякох)]; sich [4] ~ пръсвам
сс А! [npicua се £?], разпръсвам се.
разпилявам се AI [разпилея се Е6[, (sich
unterhalten) развлйчам се
zerstreut etclj (weithin) пръснат, разпръс¬
нат. разпилян*; (Licht светлина) раз¬
сеян; ühertr (nicht konzentriert) разсеян
Zerstreutheit / 17jsg ühertr разсеяност /
Zerstreuung / 17 (Auseinandertreiben) раз-
пръсване, разпиляване n; (Licht свет¬
лина) разсейване n: ühertr (Aufheiterung)
развлечение n. -я
Zerstreuungslinse f 16 Phys разсейваща
леща; — punkt nt l Phys точка / на раз¬
сейване
zerstückeln <b/AA) vt раздробявам А l [раз¬
дробя //]. накъсвам Al [накъсам AI]
Zerstückelung / 17 раздробяване n. на¬
късване n
zerteilen <b/AA> разделям A2 [разделя //]
(in [4] на); (Braten. Apfel печено, ябълка)
разрязвам AI [разрежа* EI] на парчета
О der Wind zerteilt die Wolken вятърът
разкъсва облаците; die Wolken — sich
облаците се разкъсват; Med die Schwel-
lung zerteilt sieb отокът се разнася [спа¬
да]
Zertifikat п 20 уверени|е п. -я, удостове¬
рени^ п, -я, сертификат т
zertrennen <b/АА) vr (Naht шев) разпарям
А2 [разпоря //]
zertreten < !5Ь//?Л> vt стъпквам АI [стъпча
Е4]. смачквам А1 [смачкам Ai] с крак
zertrümmern <Ь/ЛЛ) vt разбивам A I [разбия
£7], разрушавам Ai [разруша //]; раз-
трошавам AI [разтроша //]
Zertrümmerung / 17 разрушение п
Zervelatwurst [..w..] f 14 сервилат т (салам)
zerwühlen <Ь//гА> vt (Erde земя) разравям
А2 [разровя //]; (Bett легло) разбърквам
AI [разбъркам Ai]: (Haar коса) разрош-
вам Ai [разроша II]
Zerwürfnis п 27 (Streit) скарване п. (Bruch)
разрив т
zerzausen <b//;6> vt (Haar коса) разрош-
вам А! [разреша //]. разбърквам А!
[разбъркам //]
Zession / 17 Jur цесия /
Zeter п: umg - und Mord(io) schreien викам
uv. AI, крещя uv, 12 до бога (за помош)
Zetergeschrei п 20/sg вик т (за помош);
силен плач О ein großes - anstimmen
надавам Ai [на|дам. -дадеш (-дадох)]
вик до бога (ivwg): крещя и\\ 12. колкото
ми I лае държй
zetern <ЛЛ> vi пищя uv. !2 за помощ, крещя
ш\ 12
1 Zettel т 4 Text основа /
-Zettel т 4 (loses Blatt Papier) лйстчс п.
-та; (beschrieben) бележка /. записка /.
(Anschlag -) афиш т. (Kartei картотека)
фиш т. -ове: Hdl етикет т. -kästen т
5 картотека /. -katalog т I картотечен
каталог
Zeug п 20 (Ding) вещ /. нещо п: veruit
(Gewebe) гькан т. плат /и. материя /.
п 20/.vg (StofT) материя/. материал т;
(Kleidung) облекло п: дреха /; (Wäsche)
бельо л; (Ausrüstung) екипировка /; съ¬
оръжение //; (Gerät Werkzeug) сечиво п.
уред т; инструмент т: (etwas Werlloses)
дреболия /; (allerlei Dinge) всевъзможни
неща pl: umg (schlechte Speise) безвкусно
ядене; umg (schlechtes Getränk) лоша
напйтка С sein - in Ordnung halten дър¬
жа i/r. 13 нещата си в ред; dummes -!
глупости»; jmdm. et*. [4] am - flicken
коря uv. II. укорявам Ai [укоря //]• ня¬
кого за пешо (нс съвсем основателно);
sich [4] tüchtig irts - legen залавям се А2
[заловя се //] здраво на работа: sich [4\
für jmdn. [etw. [4] ] ins ^ legen застъпвам
се AI [застъпя се //] за някого [пешо];
das - zu etw. [3] haben [besitzen] ймам
ZIEGE 1009
uv. AI, притежавам uw AI необходй-
мите качества за нещо; ich fühle das -
in mir, die Aufgabe zu losen чувствувам
uw Al. че ймам ейли да се справя със
задачата; ühertr arbeiten, was das - hält
работя i/i\ II. та пушек се вдига (umg)
Zeuge т 7 Jur свидетел т
»zeugen <АА> vt (Kinder деца) създавам
AI [съз|дам. -дадеш (-дадох)]
:zeugen <W>> vi Jur свидетелствувам uw
AI. давам AI [дам. дадеш (дадох)] по¬
казания (für [4] за. gegen [4] протйв) О
ühertr sein Verhalten zeugt von Ehrlichkeit
държането му говори за честност
Zeugenaussage / 16 Jur свидетелски по¬
казания pl О eine - machen давам AI
[дам. дадеш (дадох)] показания, свидс-
тслствувам мг. AI •
Zeugenjbank / 14 Jur свидетелска ложа;
-Vernehmung / 17 Jur разпит т на сви¬
детелите
Zeyglhaus п 22 Mil арсенал т; -in / 18
свидетелка /
Zeugnis п 27 (Zeugenaussage) свидетелско
показание. (Bescheinigung) удостовере¬
ни^ п. -я; Schule свидетели в|о п, -а
(ученическо, зрелостно) ^ ärztliches -
мсдиийнско свидетелство, ühertr ich
kann ihm nur das beste - ausstellen мога
uv. -жеш (-жах) да дам само най-добри
отзиви за него; seine Tat ist ein - von
Mut постъпката му е доказателство за
смел ос I
Zeugung/ 17 BioI създаване п на потомст¬
во; -s|akt т I съвъкуплсние //. полово
сношение, гюлов акт
zeugungsfähig cufi потентен
Zeugungs|fahigkeit / 17 потентност /.
-trieb т 1 полов инстйнкт. инстинкт
т за размножаване
zeu gunsunfähig ad/ импотентен
Zeugungsunfähigkeit / 17 импотен гнои /
Zeus m Myth Зсвс
Zibetkatze / 16 Zool пибег m
Zichorie [..cho:riD od ..ko:na] / 16 Bot ейня
жлъчка; Kochk цикория /
Zicke /' 16 = Ziege
Zicken pl: umg - machen върша uw II.
извършвам AI [извърша II] глупости
Zickzack m l зйпаг m < im - на зйтлаг
Ziege f 16 коза / <• umg sie ist mager
'fneugierig] wie eine - тя c страшно слаба
[любопитна]
(v4 HcMLKo-fti..царски речник
1010 ZIEGEL
Ziegel m 4 (Mauert) тухла f; (Dach-ь)
керемида / O ^ brennen пека, печеш
(пекох) uv тухли [керемиди]
Ziegel(brenner m 4 тухлар m; ~brennerei
/ 17 тухларница / тухларна фабрика;
^dach n 22 Arch керемиден покрив
Ziegelei,/ 17 тухларница /. тухларна фаб¬
рика
Ziegelofen т 5 пещ/за изпйчане на тухли
ziegelrot aäj керемидено червен
Ziegelstein т 1 тухла /
Ziegen|bart т 2 козя брада; ^bock т 2
коз|ел т, -лй; nieder п 23 ярешка кожа;
шевро п; ^ melker т 4 Zool козодо|й т,
-и, мрачени|к т. -ци; ^ milch / козе мля¬
ко; — peter т 4Lsg Med заушки pl
Ziehbrunnen т 4 кладсн|сц т, -ци, геран
т ( umg )
ziehen <32, h—g/АА> v/ тегля uv, II, дър¬
пам мг, Al; (schleppen) влача wv, 11;
(hcrauszichcn) изваждам Al (извадя II];
Mar (Netz мрежа) тегля, изтеглям A2
[изтегля //]; Schach местя uv, 11 (фигу¬
ри); (Tier, Pflanze животно, растение)
отглеждам Al [отгледам Al]; vi (Ofen
печка) гегля; umg es zieht става течение;
<32, h—g/.vn) vi потеглям (nach [J] към);
отивам Al Готйда El] (in [4] в); sich ~
<32, <h -g/AA> (sich erstrecken) прости¬
рам се Al [простра се Е (-стрях се)];
(Holz дърво) извивам се Al [извия се
£7], изкривявам се А1 [изкривя се II]
О die Bremse — дръпвам AI [дръпна
£2], изтеглям спирачката; Kerzen ~ лея
uv, Е6, изливам AI [излея Е6] свещи; das
große Los — изтеглям голямата печал¬
ба; den Hut (vor jmdm.) — свалям A2
[сваля //] шапката си за поздрав; die
Spinne zieht Faden паякът точи нишки;
Hdl die Bilanz правя uv, II баланс;
übertr правя равносметка; unpers es zieht
mich in die Berge нещо ме влече [тегли]
към планината; jmdn. an den Haaren [am
Ärmel] ^ дърпам [тегля] някого за ко¬
сата [за ръкава]; jmdn, an sich [4\ при-
влйчам AJ [при|влека, -влечеш (-вля¬
кох)], притеглям някого към себе си;
übertr etw. [4\ ans Tageslicht ~ изкарвам
Al [изкарам AI] нещо наяве; Perlen auf
einen Faden ^ нижа uv, E4, нанйзвам Al
[нанижа E4] мъниста на конец; Wein auf
Flaschen пълня uv, II, напълням A2
[напълня //] бутилки с вйно; jmdn. auf
seine Seite ~ привличам някого на своя
страна; die Aufmerksamkeit auf sich [4]
привличам вниманието върху себе
си; den Korken aus der Flasche ^ изваж¬
дам тапата от шишето; Banknoten aus
dem Verkehr - изваждам, изтеглям бан¬
кноти о г обръщение; Math eine Wurzel
aus einer Zahl — извличам корен от чис¬
ло; eine Lehre aus etw. [3] ~ извличам
поука от нещо; einen Schluß aus etw. [i]
— вадя uv, II, изваждам Al [извадя II]
заключение от нещо; den Faden durchs
Nadelöhr - вдявам Al [вдяна E2\ игла;
die Stirn in Falten ~ сбърчвам А1 [сбър¬
ча II] чело; übertr jmdn. in den Schmutz
— окалвам А1 [окалям A2] някого; etw.
[4\ ins Lächerliche — представям A2
[представя II] нещо в смешен вид; etw.
[4\ in Betracht — вземам А1 [взема £
(взех)] нещо под внимание; etw. [4]
nach sich [3] (zur Folge haben) вле|ка,
-чеш(влякох) uv, повлйчам нещо след
себе си (като последица); jmdn. zur Ver¬
antwortung ^ привличам някого под
отговорност; jmdn. zu Rate — съветвам
се uv, А1 с някого; einen Vergleich zwi¬
schen zwei Personen [zwei Dingep] ^срав¬
нявам Al [сравня II] [правя сравнение
между] двама души [два предмета]; der
Tee muß fünf Minuten — чаят трябва да
стой запарен пет минути; die Wolken
~ am Himmel облаците се носят по не¬
бето; übertr umg der Film zieht nicht фйл-
мът няма успех; umg das zieht това пра¬
ви впечатление [буди интерес, йма
успех]; in die Stadt ^ преселвам се AI
[преселя се II] в града; in eine andere
Wohnung — премествам се А1 [преместя
се II] в друго жйлище; in den Krieg ^
отйвам на война; die Vögel ^ nach Süden
птиците отлйтат на юг; zu jmdm. - отй¬
вам да живея при някого; die Feier hat
sich in die Länge gezogen тържеството
продължи [се проточи] много; die Idee
zieht sich wie ein roter Faden durch den
Roman идеята минава като червена
нишка през романа
Zi£h|harmonika / 15а od 15 хармоника f;
— kind п 21 хранениче п, -та; ^ung/ 17
(Lotterie лотария) тираж т, теглене п
Ziel п 20 цел /* (~ des Schießens) прйцел
т, прицелна точка; Sp финиш т; Hdl
срок т на плащане <0 sein ~ erreichen
постигам А! (постигна £2] целта си; sein
^ ist Berlin целта на пътуването му е
Берлйн; sein ^ [das ~~ seiner Reise] er-
reichen пристигам на мястото, за където
пътувам; Sp durchs — gdm пресичам
Al [пресека, -сечеш (-сякох)] лентата,
финиширам uv. V, Al; Mil taktisches —
тактйческа задача; alle Schulkinder müs¬
sen das ^ der Klasse erreichen всички
ученици са длъжни да усвоят програм¬
ния материал
Ziel|auslaufkuire / 16 Sp изходен завой
[крива у] на финала; -band п 22 Sp фи¬
нална лента
z^lbewufit adj целеустремен, целенасочен;
съзнател|еи, -на
вд1еп <йй> у/ целя се uv. И. прицелвам
се А1 [прицеля се //] (auf [4]. nach [3] в);
übertr целя (auf etw. [4] нещо), насочвам
сс AI [насоча сс //] (auf jmdn. [4] срещу
някого); — d adj Gramm преходен (гла¬
гол)
Zi$l|fernrohr п 20 МИ оптически мерник;
—gerade flbSp финйшна права; -kurve
/ 16 Sp последен завой преди изхода на
фйнишната права; —linie [..io] / 16 Sp
фйнишна линия
tiellos adj безцел|ен, -на
Zielscheibe / 16 мишена f прен прицел т
zielsicher adj т6ч|ен, -на (в стрелбата);
уверен; целеустремен
Z^llpbotoappamt т 1 фотофйниш т (апа¬
рат); —photographie, auch Zielfotoprmße /
16а Sp фотографиране п на финиша;
— lichter т 4 Sp съди|я т, -йи на фини¬
ша; —scheibe /16 мишена f; übertr при¬
цел т
zielstrebig adj целеустремен
2j$l|strebigkeit f 17fsg целеустременост /
— streifen m 4 Sp финална лента
Zielsuchlenkung / 17 Mil управление n със
самонасочване (за ракетно оръжие); —
rakete/16 МИ самонасочваща се ракета
ziemen, sich <йй> geh: unpers es ziemt sich
редно е, прилично e; das ziemt sich nicht
für mich това не ми подобава [прилича]
Ziemer т 4 (Peitsche) бич т. -ове, кам-
шй|к т. -ци
ziemlich I. adj доста голям*. значйтел|ен,
-на О es ist — kalt доста студено е; II.
adv (sehr) доста; (fast) почти О er ist
— fertig mit der Arbeit той е, кажй речи,
готов c работата
Zierat m 1 geh украшени|е n, -я
Zijrde / 16 украшени|е n. -я; / I6/sg übertr
auch украса /
gieren (hb> vtgeh крася uv. U, украсявам Al
[украся //]; sich [4] - превземам се uv.
AL преструвам се uv, AL карам uv, Al
ZIMMEREINRICHTUNG 1011
да ме молят O ich sagte meine Meinung,
ohne mich zu - казах мнението си. без
да се церемоня: (Т auch geziert)
Ziererei / 17 преструвки pl. превземки pl
Zj$r|garten m 5 цветна градина; —leiste
/ 16 Arch декоративен корнйз; Kfz де¬
коративна данетна
zierlich adj грациоз|ен, -на; изящ|ен, -на;
изискан
Zierlichkeit / 17/sg грациозност /* изяще¬
ство п; изисканост /
Zierpflanze / 16 декоративно растение;
-schrift / 17 Тур декоратйвен шрифт;
-Strauch т 3 декоратйвен храст
Zjffer / 16 цифра /
Zifferblatt п 22 циферблат т О
leuchtendes — фосфоресциращ цифер¬
блат
zifferamäBig adj числен; изразен с цйфри;
по цифри
Zjfferschrift / 17 шифровано писмо,
шйф|ър т. -ри
Zigarette / 16 цигара /
Zigarettenetui [..etwi:, auch etüi*] n 24 таба¬
кера /. — fabrik/ 17 цигарена фабрика;
- kippe / 16 = Zigarettenstummel;
-packung / 17 пакетче n, -та цигари:
-rauch m i/sg дим m [пушек /и] от цига¬
ри, цигарен [тютюнев] дим; -spitze / 16
цигаре п. -та; -stummel т 4 угарка / (от
цигара)
Zigarillo т 6 od п 24. umg auch f 1S малка
пура
Zigarre / 16 пура / О übertr umg eine —
bekommen накастрят ме здравата, ям,
ядеш (ядох; uv калая (umg)
Zigeuner т 4 цйган|ин т. -и
zigeunerhaft adj, zigeunerisch adj циган¬
ски
Ztg^ner|in / 18 цйганка f. — lager n 23
цигански табор; —leben n 23/5g цигански
живот; — rousik f 17/jg циганска музика;
— spräche / 16/sg цйгански езйк
Zikade / 16 Zool цикала / жътвар m (вид
шуреи)
Zimbel n 23 od f 16 = Zymbal
Zimmer n 23 стая /; (Raum) помещени|с
n, -я; — antenne / 16 Radio, Fernsehen
стайна [вътрешна] антена; -decke / 16
таван m на стая
Zimmerei,/ 17 = Zimmerhandwerk
Zimmereinrichtung/ 17 наредба /[мобили-
" ровка/) в стая; —flucht/ 17 Arch анфи-
1012 ZIMMERN
лада f; — handwerk n 20jsg дърводелство
n, дограмаджййство n; —mädcben n 23
(Hotel) камериерка f; —mann m 3 (pl
..leute) дърводелец mt -ци, дограмад-
жй|я т> -и; - mannsarbeit / 17 дърводел¬
ска работа
zimmern <///>> vt правя uv. II, паправям А2
[направя II]. изработвам AI [изработя
//] от дърво (маса, стол); übertr градя
mv, II. изграждам AI [изградя //]<•'
Balken - дялам uv, AI греди; eine Laube
- строя uw II, построявам AI [построя
II] беседка
Zimmernachweis т I квартйрно бюро;
-pflanze / 16 стайно растение; —tanne
/ 16 Bot араукария /; —temperatur / 17
стайна температура
zimperlich adj прекадено чувствйтел|ен,
-на, превзет; (übertrieben sittsam) пре¬
кадено срамежлив, превзет О sei nicht
so — ! не се превземай!
Zimperlichkeit / 1 Ijsg превзетост /• прека¬
дена срамежлйвосг
Zimt т 1 канела / О übertr umg lafi mich
mit dem — in Ruhe! оставй ме на мира
с тези глупости (umg); umg mach doch
nicht soviel — um die Sache! не вдигай
толкова шум по тази работа!
zimtfarben adj канелен (цвят)
Zjmtstange/ 16 канела /на пръчки (под¬
правка)
Zink п 20jsg Min цинк т; —blech п 20 цйн-
кова ламарина, цинк т на листа;
— druck т 1 Тур циикография /
Zinke / 16 зъб|ец тТ -цй, зъб (-ът) м (на
гребло, вила, гребен); (Brett дъска) шии
т, -ове
ZinkfweiD п (gen auch -es) Chem цйнквайс
m, цйнков окис; —Wellblech п 20 въл¬
нообразна цйнкова ламарина
Zinn п 20/jg калай m; —blech п 20 калай
т на листа
Zinne/16 ЛггАзъб|ец т, -ци (на кула, кре¬
постен зид); (Berg) зъбер т
zinnen^innem adj калаен
Zinn|folie [..io] / 16 станиол т, калаено
фолио; — geschirr п IQjsg калаени съдове
pt
zinnhaltig adj съдържаш калай
Zinn kraut п 22 Bot хвощ т, -ове, прешлйца
/
Zinnober т 4/sg Min цинабарйт т; Chem
живачен сулфид; (Farbe) цинобър т О
übertr umg laB doch den' ~! оставй тези
глупости!
zinnoberrot adj цинобър, яркочервен цвят
Zins т 9 (Abgabe) данъ|к т, -ци, нало|г т.
-зи; (Pacht) наем т. аренда /; ~en р!
лйхва / О drei Prozent ~en bekommen
получавам Al [получа II) три процента
лйхва; jmdm. Geld auf ~en geben давам
AI [дам, дадеш (дадох)] някому парй
под лйхва; übertr umg jmdm. etw. [4] mit
~en zurückzahlen плащам Al [платя II]
някому нещо c лйхвата, връщам AI
[върна Е2\ му го тъпкано (umg)
Zjnsenberechnung /17 изчисление п на лйх-
ви
zinsfrei adj безлихвен; (frei von Abgaben)
без данък [налог]
Zinseszins т 9 Hdl сложна лйхва
Zjnsfuß т 2 = Zinssatz
zinspflichtig adj Hist който е длъжен да
плаща данък
Zinsrechnung / 17 изчисление п на лйхви;
~satz т 2 Fin лихвен процент
zinstragend adj лихвонос|ен, -на
Zinszahl / 17 лихвочисл|6 п, -а
Zion||smus т 11 jsg Pol ционйз|ъм (-мът) т;
~ ist ш 8 Pol ционйст т
zionistisch adj Pol ционистйч|ен, -на
Zjpfel т 4 (Stoff, Kleid, Wurst плат, дреха,
салам) край т, крайче п. -та; (Kissen
възглавница) ъг|ъл т, -ли; (Mütze шап¬
ка) пискюл т; (Sack чувал) ухо п, ушй
р! О umg etw. [4] beim [am] rechten -
anfassen започвам Al [започна E2\ нещо.
както трябва; umg etw. [4) an allen vier
~n haben ймам uv, Al нещо в кърпа
вързано (umg)
zjpf(e)lig adj нерав|ен, -на; (за подгъв на
дреха); übertr umg възбуден, развълну¬
ван
Zipfelmütze / 16 шапка / с пискюл
Zjrbeldrüse / 16 Anat линеал на жлеза, епи-
_ фйза /
z|rka adv, Abk са. около, кръгло
Zirkel т 4 Math пергел т: (Kreis) кръг (ът)
'т, -ове. окръжност ./; übertr (Ge¬
sellschaft) кръг nir -ове. общество п, ком¬
пания /, група /; (Arbeits¬
gemeinschaft) кръжо|к т, -ци (за изуча¬
ване на нешо); — abschnitt т 1 Math сег¬
мент т (от кръг) -arbeit / 17 кръжочна
работа; ^lehlrer т 4, Leiter т 4 ръково-
дйтел т на кръжок
z|rkeln (hby vt измервам Al [измеря //] с
* пергел
Zirkelsflge / 16 Tech циркуляр т (дисков
'трион)
Zirkular л 20* окръжн|о п, -и, циркуляр т
Zirkulation / 17 циркулация /. обращени|е
п. -я; (Blutkreislauf) кръвообращение п;
— Störung / 17 Med смущение п в кръ¬
вообращението
zirkulären <d/А6> vi циркулирам uv. Al
(auch übertr) О Gerüchte — lassen раз¬
пространявам Al [разпространя //] слу¬
хове
Zirkus nt (gen pl -se) цирк nt. -ове; (Vor¬
stellung) цирково представление; übertr
umg врява f; дандания f (umg) O umg
mach doch keinen —! не правй сцени!;
umg so ein —! ама че цирк! (umg)
zirpen <A6) vi (Grille щурец) свйря uv, II;
(Vogel птичка) цвърча uv. II. цвъртя uv.
12. цвъркам uv. AI
Zirrhose [..ro:sa]/ 16 Med цироза /
ZjrruswoLke / 16 цйрус m. висок перест
облак
zischeln (ЛА> п шушукам мг, AI злобно
zischen <АЛ> vi (Schlange« Gans, Dampf
змия, гъска, пара) съскам uv, AI; (brut¬
zeln) цвъртя uvt 12, цвърча uv, 13 (при
пържене); Theat освирквам Al [освйр-
кам А1] (представление) О bei der Pre¬
miere wurde heftig gezischt публиката
освирка премиерата
Zischlaut m I Phon съскава гласна
zise^ren <d/AA> vt цизелйрам uv. Al; гра¬
вирам uv. v, Al орнаменти (върху ме¬
тал)
Zisterne / 16 цистерна /
Zitadelle / 16 цитадела /
Zitat n 20 цитат m: -en|Iexikon n 29 (pl
auch ..kcn) сборни|к m. -ни от цитати и
сентенции
Zither / 16 Mus цйтра fO die ~~ schlagen
свйря му, //на цйтра
zitieren <d/AA> vt цитирам uv, v, AI O
Jur jmdn. vor Gericht - призовавам А1
[призова E2\ някого пред съда
Zitrat n 2C Chem циграт m, сол m на ли¬
монената киселина
Zitronat // 20 захаросани кори pl от цедрат
Zitrone f 16 лимон т
Zitronen|baum т 2 лимон т. лимоново
дърво; — falter т 4 Zool лимонка / (пе¬
перуда)
zitronengelb adj лимоненожълт
Zitronen|melisse f 16 Bot маточина f;
— presse/ 16 изстйсквачка/за лимони;
-saft т 2/sg лимонов сок; — säart f 16
Chcm лимонова киселина; -schale / 16
кора / от лимон, лимонена кора;
— wasser п 23 лимонада /
Zitrusfrucht / 14 цитрусов плод
Zjttcrjaal т 1 Zool електрическа змиорка;
ZÖLIBAT 1013
-gras п 22 Bot средна сълзила, трепе-
рушка /
adj треперещ, разтреперан <0
~е Schrift разкривен почерк
zittern <AA> vi треперя uv. Е4 (vor [i] от).
übertr (Angst haben) треперя, боя се uv.
12 (vor [j] от); für [4\ за) O an allen Glie¬
dern — цял треперя; mit Zittern und Za¬
gen със страх и трепет
Zitterpappel / 16 Bot трепетлика fl — ro-
‘cfien m 4 Zool електрически скат •
Zitze f 16 Anat цицка /(на животни)
zivil [..w..] adj (nicht militärisch) граждански
(auch Jur): (gesittet) вежлив, възпитан,
учтив; (Preis цена) умерен О —е Luft¬
fahrt гражданска авиация
Zivil|anzug [..w..] т 2 цивйлио облекло;
^bevölkerung / 17 гражданско населе¬
ние; -courage [,.кига:зз] / 16lsg граж¬
данска доблест; —ehe / 16 Jur граждан¬
ски брак; — gesetz п 20 Jur 1раждански
закон: — gesetzbuch п 22 Jur граждански
кодекс
Zivilisation f 17fsg цивилизация f;
-s[krankheit / 17 болест / на цивили¬
зацията
zivilisiert [..w..] adj цивилизован
Zivilist [..w..] nt 8 цивйл|ен m, -ни, граж¬
данин m, -и
Zivjl|klage [..w.J / 16 Jur граждански иск;
-Meldung/17 пивйлни дрехи pl; -рег-
son/ 17 цивилно лице: — prozeO т I Jur
гражданско дело; -recht п 20lsg Jur
гражданско право
Zobel т 4 ZooI самур т; (Pelz) самурсна
кожа
Zodiakallicht п 21 jsg Asir зодиакална свет¬
лина
Zodiakus т Astr зодиак т
Zofe / 16 Hist камериерка /
zog prät von ziehen
zögern <AA> vi бавя cc i/v, II; (sich nicht
entschließen) не cc решавам AI [реша cc
//]: (zaudern) колебая се mv. E7 O mit
der Antwort — бавя отговора си, не се
решавам да отговоря, колебая се да
дам отговор
Zögern п 23fsg бавене п. забавяне п, коле¬
бание п О ohne - незабавно, веднага
zögernd adj колеблив, нерешйтсл|ен. -на
Zögling т I* възпйтани|к т. -ии, пйтом|ец
т. -ци
Zölibat п 20lsg od т I lsg целибат т. без-
брачие п (на духовници)
1014 ZOLL
lZoll m 2 (Abgabe) мйт|о n, -ä; umg (Zoll¬
amt) митница /; Hist нало(г m, -зи, да-
мъ|к m, -ци
2Zoll m 4 (Längenmaß) цол m, -ове, дюйм
m, -ове
Zollamt n 22 митница /
zollamtlich adj митнически O -e Unter¬
suchung мйтническа проверка; ^ geöff¬
net отворено от мйтническите власти
Z^lbeamte т 7 митнически чиновник
zollen (ЛЛ> 17 übertr geh: jmdm. Achtung
[Dank] — оказвам AI [окажа E4\, отда¬
вам AI [от|дам, -дадеш (-дадох)) някому
уважение [благодарност]; jmdm. od einer
Sache [3] Beifall - одобрявам AI [одоб¬
ря //] някого od нещо; jmdm. Bewunde¬
rung - изказвам, изразявам AI [изразя
II] възхищението си от някого
Zollerklärung / 17 мйтническа декларация
zollfrei adj свобод|сн, -на от мито, който
не подлежй на обмитяване
Zollgebühr /17 мйтническа такса; — grenze
/ 16 мйтническа граница; -kon trolle /
16 мйтническа контрола
zollpflichtig adj подлежащ на обмйтване
Zollpolitik / \ljsg мйтническа политика;
-schranke / 16 мйтническа бариера;
— stock т 2 сгъваем метър; — tarif т 1
мйтническа тарифа
zonal adj зонал(ен, -на
Zpne / 16 зона f; Geogr auch пояс m
Zoo [tso:o:, umg tso:] m 6 [gen auch -), kurz
für zoologischer Garten зоологйческа rpa-
дйна
Zoo|Iith [tsoo..] m 1 od 8 Geol зоолйт m;
— löge 7 зооло|г m, -зи; — logif / 16a/.yg
зоология /
zoologisch [tsoo..] adj зоологически; —er
Garten, kurz Zoo зоологйческа градина
Zoo|nose [tso:o.J / 16 Med, Vet зооноза f;
-phyt m 8 od n (gen-en, pl-en) Bot зоо-
фйт m;-spore / 16 Biol зооспора f:
-technik /17 зоотехника f; — totqip /
16a/5g Anal (Tier) зоотомия/ анатомия
/ на животните
Zopf т 2 плитка / (коса) О übertr das ist
ein alter - това са отживели работи
Zopfstil т I */sg Arch, Kunst късен рококо
стил (в Германия)
Zorn т l/sg яд (-ът) т, гняв* (-ът) т О
einen — auf jrodn. haben сърдя се uvt /7,
гневя се uv, II на някого; in — geraten
ядосвам се AI [ядосам се AI], разгне¬
вявам се AI [разгневя се /7]; jmdn. in
— bringen ядосвам, разгневявам някого
Z9rn(es)ausbruch т 2 йзбли|к т, -ци на гняв
[ярост]
Z9rnig adj сърдйг, гнев|ен, -на, разгневен,
ядосан О ~~ werden ядосвам се AI [ядо¬
сам се AI], разгневявам се AI [разгневя
се II] (über etw. [4] за нещо, über, auf
jmdn. на някого)
Z9te / 16 цинйз|ъм (-мът) т, -и, цинйчна
история О ^ n reißen разказвам АI [раз¬
кажа Е4] цинйзми
zotig adj цинйч|ен, -на
Zottel / 16 umg кичур т коса
zott(e)lig adj = zottig
zotteln <.w> vi umg тътря се wv, E4, влача
се uv, II
Z9ttig adj (Fell козина) рунтав; (Haar коса)
чорлав, невчесан
zu I. präp [5] 1. [Ort място) у, при, на;
ich gehe — meinem Freund отивам AI
[отйда EI] у [при] моя приятел; — r Post
[ —r Versammlung, — m Bahnhof, — Be¬
such] gehen отивам на пощата [на съ¬
брание, на гарата, на гости]; ich gehe
— г Schule отивам на училище; (ich be¬
suche die Schule) ходя uv, II на училище;
— Bett gehen лягам си AI [легна си Е2\
да спя; übertr — m Film ( —m Theater,
— m Militär] gehen ставам Al [стана E2]
фйлмов артист [актьор, войник]; - Bo¬
den fallen падам AI [падна Е2] на зе¬
мята; —m Fenster hinausschauen поглеж¬
дам AI [погледна Е2] през [от] прозо¬
реца (навън); ~~r Tür hereingucken над¬
никвам Al [надникна Е2] през вратата;
sich [4] — jmdm. setzen сядам Al [седна
Е2] при някого; sich [4] — Tisch setzen
сядам на масата да обядвам; — Tisch
sitzen на масата съм va, обядвам uv. AI:
* Hause в къщи; ~~ beiden Seiten от
двете страни; 2. (Zeit време) в, по, на;
— Anfang des Jahres в началото на го-
дйната; -г Zeit в момента, засега; —
meiner [jeder] Zeit по мое [всяко] време;
— г rechten Zeit навреме; — Weihnachten
по [на] Коледа; ^ Abend essen вечерям
uvt А2; — Mittag essen обядвам uv, AI;
3 .(Übergang, Verwandlung in einen bestimm¬
ten Zustand преход, промяна в опреде¬
лено състояние) на, в, за; etw. [4\ ~ Brei
zerquetschen смачквам AI [смачкам AI]
нещо на кйша; etw. [4] ~~ Pulver zermal¬
men стрйвам Al [стрия £7] нещо на
прах; - Staub werden превръщам се А1
[превърна се Е2] в прах; Narren
werden ставам Al [стана Е2] за посме¬
шище; ~m Verriter werden ставам пре¬
дател; jmdn» ~га Direktor ernennen на¬
значавам Al [назнача //] някого за ди¬
ректор; jmdn. ~m Abgeordneten wählen
избирам Al [избера ЕЗ) някого за де¬
путат; 4. {Zweck цел) за; ~ diesem Zweck
за тази цел; — meiner Freude за моя
радост; — deinem Geburtstag за твоя
рожден ден; ~m Essen [~*т Trinken,
Schreiben] за ядене [за пиене, за
пйсане]; ~т Beispiel например; er ist
~ т Dichter geboren той е роден за поет,
гой с роден поет; 5. (Mittel, Art und
Weise средство, начин) на, с, по; Pfer¬
de Rad] на кон [на колело]; Schiff
с параход; ^ Wasser und — Lande по
море и по суша; ~ Fuß пеш; 6. {bei
Zahlen, Verhällnisangaben при числа,
отношения) по. на. с; das Stück - zwei
Lewa парчето по два лева; sie gingen
~ zweien те вървяха по двама; wir waren
^ dritt нйе бяхме трима; ersten Mal
за първи път; die Mannschaft hat drei
— zwei gewonnen отборът победи c три
на два: ^r Hälfte наполовина; ^m Teil
отчасти; im Vergleich ^ dir в сравнение
c тебе; 7. (zur Bezeichnung des Hinzufö-
gens прибавяне към нещо) към, при. с;
^ alledem kam noch seine Krankheit към
вейчко това се прибави и неговата бо¬
лест; legt die Bücher — den anderen сло¬
жете книгите при другите; Brot ~m
Fleisch essen ям, ядеш (ядох) хляб с ме¬
сото; Zucker Tee nehmen слагам си
Al [сложа си II] захар в чая; пия uv, £7
чая със захар; IL (beim Infinitiv und Par¬
tizip Präsens при Infinitiv u Partizip Prä-
sens) да O er hofft, pünktlich — kommen
той cc надява да дойде точно навреме;
er hofft« pünktlich anzukommen той се
надява да пристигне точно навреме; es
ist nicht ^ beschreiben, wie glücklich ich
bin не може да се опише колко съм va
шастлйв; ich habe viel - tun имам uv,
А1 много работа; die - lösende Aufgabe
задачата, която трябва да се реши; Ш.
adv L {geschlossen) затворен; die Tür ist
— вратата е затворена; 2. {zur Be¬
zeichnung des Übermaßes) много, твърде
прекадено; es ist ^ spät много [твърде]
късно c; — viel прекадено [твърде] мно¬
го; ~ wenig много [твърде, прекадено]
малко; er ist ~ jung, um das verstehen
können той е много млад, за да може
ZUBRINGER 1015
да разбере това; 3. (in Redewendungen в
отделни изрази) nur ~! карай! продъл¬
жавай така!; umg mach ~! хайде, по-
бързо!
zuallererst adv най-налред. преди вейчко;
^letzt adv най-накрая, най-после
zubauen <а/АА> vt зазйждам uv, А10 einen
* freien Hatz ~ застроявам Al [застроя 7]
празно място; die Ansicht ^ закрйвам
А1 [закрия £7] изгледа [гледката] със
строеж
Zubehör п 20* принадлежност /; принад¬
лежности pl; Tech (спомагателни) съ¬
оръжения. оборудване п
zubeißen <21Ь/ЛА> vi хапя uv. Е4, хвърлям се
* А2 [хвърля сс //] да хапя; захапвам А /,
[захапя Е4]
zubekommen <33с/Ай) i7 umg: ich konnte die
" Tür [den Kasten] nicht - не можах ла за¬
творя вратата [сандъка]
Zuber т 4 чебър т, чебур т {umg)
zubereiten <с/АА> vt (Speise ядене) сготвям
A2 [сготвя //], приготвям; (Arznei ле¬
карство) правя uv, 11, направим А2 [на¬
правя //], приготвям; (Stoff плат) ап-
ретйрам uv, и. А!
Zubereitung/17 приготвяне п, приготовле-
' ни|е п, -я; апретйране п (на плат н др.)
zubilligen <а/АА> v/ давам А1 [дам, дадеш
* (дадох), признавам А1 [призная £7]
(jmdm. etw. [4\ някому нещо) (право,
привилегия и др.)
zubinden <27а/АА> vt завързвам AJ [завър¬
жа Е4]
zubleiben (23а/лл> vi umg: (Tür. Fenster
врата, прозорец) стоя uv, 12, оставам Al
[остана £2] затворен
zublinzeln <а/А6> vi намйгвам А1 [намигна
Е2\ (jmdm. на някого)
zubringen <24а/АА> v/ (Zeit време) прекар¬
вам А! [прекарам А/]: донасям А2 [до¬
неса El] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
О umg ich bringe das Fenster nicht zu не
м6|га uv, -жеш (-жах) да затворя про¬
зореца
Zubringer т 4 Tech подаващо [захранващо]
устройство, захранваш механйзъм;
Verk (^bus) автобус т (за извозване
пътници до гара, летище и др ); ( — Stra¬
ße) шосе, което свързва с аутобан,
übertr клеветни|к т, -ци. доносчи|к т
-ци; ^bus m 1а автобус т (свързваш с
летише, гара. центъра на града)
1016 ZUBRINGERDIENST
Zubringerdienst m 1: — zum Flugplatz mit
Bus редовна автобусна връзка c лети¬
щето (за извозване на пътниците)
Zubringerstraße / 16 шосе, свързващо с
аутобан [автострада]
Zucht / Wsg (Erziehung) възпитание //.
(Gehorsam) послушание п; (Disziplin)
дисциплина./; (Ordnung) ред; (Tiere жи¬
вотни) отглеждане п, развъждаме п:
(Pflanzen растения) отглеждаме п, кул¬
тивиране п; f 17 (von Tieren) порода /;
(von Pflanzen) copi m: (von Bakterien)
култура /O iibertr umg was ist das für eine
какво е гова държане9; umg das ist
eine schöne ама че ред и дисциплина!
Zuchtbuch /I 22 Landw племенна книга,
заводска книга; ^ bulle т 7 Landw пле¬
менен бик; ^-eber т 4 Landw племенен
нерез, нерез т -разплодник
züchten </?/?> vt (Tiere животни) отглеждам
AI [отгледам А1]ч развъждам AJ [раз¬
въдя //]; (Pflanzen растения) отглеждам,
култивирам uv, vt Al; (Bakterien бак¬
терии) култивйрам, размножавам А1
[размножа /7]
Züchter т 4 (Tiere) животновъд т; (Pflan¬
zen) растениевъд т
Zuchtfarm / 17 Landw племенна ферма
Zuchthaus п 22 затвор т О er bekam acht
Jahre ~ той бе осъден на осем години
строг тъмничен затвор
Zuchthäusler т 4 затворки|к т, -ци с при¬
съда строг тъмничен затвор
Zuchthengst т 1 Landw племенен жребец;
^herde / 16 Landw племенно стадо
züchtig adj geh (tugendhaft) благонрав|ен,
-на, (anständig) порядъч|ен, -на; (ver¬
schämt) свенлив
züchtigen <A6> vt geh наказвам Al [накажа
E4\ c бой
Züchtigung / 17 наказани|е m, -я c бой O
körperliche ~ физическо [телесно] на¬
казание
zuchtlos adj разпускат; (undiszipliniert) не¬
дисциплиниран
Zuchtlosigkeit/ 17/sg разпуснатост/* не-
дисциплинйраност f; ~ Schäferei / 17/sg
племенно овцевъдство; —tier n 20 раз-
0 9 9 # *
плодно животно, племенно животно
Züchtung / 17/sg Biol отглеждане n; раз¬
въждане n; размножаване n; (Selektion)
селекция/;/17 (gezüchtete Gattung) сорт
m, -ове, порода /
Zuchtvieh n 20/sg Landw породйст [пле¬
менен] добйгьк, породйсти (племенни]
говеда pl
Zuchtwahl / \l/sg Biol подбор т. селекция
/ О natürliche — естествен подбор
zuckeln <лу!> vi umg мъкна се uv, Е2, влача
се uv, II
zucken <Л/>. *м> W трепвам А1 [трепна Е2]<у
ein Blitz zuckte am [über den] Himmel
светкавица проряза [светна, блесна на]
небето; mit den Achseln - свйвам Al
[свйя £7], вдигам АI [вдигна Е2] раме¬
не; er log, ohne mit der Wimper zu - той
лъжеше, без да мигне [без да трепне,
без да му мигне окото]; umg es zuckt mir
in den Gliedern ревматизмът ми се обаж¬
да; i7. die Achseln — = mit den Achseln
Zucken n 22/sg трепване n; Med лека спаз¬
ма; (nervöses Gesichtszucken) тик m, -ове
(на лицевия нерв)
zücken <А£> vt (Schwert меч) изтеглям А2
[изтегля //]; iibertr umg (Bleistift, Porte¬
monnaie молив, портмоне) изваждам
AI [извадя II] светкавично
Zucker т 4/sg захар т; ~ bäcker т 4 verah
сладкар т; — bäckerei / 17 veralt слад¬
карница f; --dose / 16 захарница /:
~erbse / 16 Bot сладък грах; fabrik / 17
захарна фабрика; ^gehaltm l/sg съдър¬
жание п на захар, захарно съдържание;
захарност f; ~guß т 2 захарна глазура
zuckerhaltig adj съдържащ захар
zuckerig, auch zuckrig adj (voller Zucker) със
захар, захар|ен, -на; (wie Zucker)
слад|ък, -ка, като захар О meine Finger
sind ganz ^ пръстите ми са цели в захар
zuckerkrank adj Med бол|ен, -на от диабет
[захарна болест]
Zucker|kranke т 7 бол|ен, -ни р! от диабет
[захарна болест], диабетй|к т% -ци; / 19
болна/от диабет [захарна болест], диа-
бетйчка / -krankheit / 11/sg диабет т.
захарна болест; ^melone /16 Bot пъпеш
т
zuckern <AA> vt подслаждам AI [подсладя
//] със захар
Zucker|pI8tzchen п 23 бонбон т, дробс т;
—rohr п 20 Bot захарна тръстйка; ^rübe
/ 16 Bot захарно цвекло; ~säure / 16
Chem захарна киселина; ^Streuer т 4
прйбор т за ръсене със захар
zuckersüß adj слад|ьк, -ка като захар; iibertr
сладникав
Zucker [tüte / 16 кеейя / с бонбони (която
се дава в първия учебен ден на първо-
класници); ^ Zange/16 шипка/за захар;
^zeug п 20lsg захарни изделия pl
Zuckung / 17 трепет т. потръпване п;
^en р! Med конвулсии pl
zudecken <b/hb) vr покривам >4/ [покрия
£7] (mit [J] с); завивам А1 [завия £7]
(jmdn. някого); sich [4] ~~ завивам се
О ühertr den Gegner durch Feuer — взе¬
мам Al [взема £ (взех)] противника под
обстрел; übertr umg jmdn. schön [tüchtig]
— нахвърлям се A2 [нахвърля се II]
върху някого с въпроси, упреци
zudem adv освен това, при това
Zudrang т 2/sg наплив т (на купувачи,
посетители)
zudrehen <Ь/Л/?> vt (Hahn кран) завъртам
AI [завъртя //], затварям А2 [затворя
//]; (Schraube винт) завйнтвам А1 [за¬
плита //] О jmdm. den Rucken ~ обръ¬
щам Al [обърна Е2] някому гръб {auch
ühertr)
zudringlich adj натрапчив
Zudringlichkeit / 17 натрапчивост /
zudrucken <a/hh} vt затварям A2 [затворя
/7] O ühertr umg ein Auge [beide Augen]
^ затварям си очйтс (i/mg), правя се uv,
/У. че не виждам; einem Verstorbenen die
Augen ^ затварям очите на покойник
zueignen <а/Л/>> vt »осветявам Al od по¬
свещавам А1 [посветя /У] (jmdm. etw.
\4] някому нешо)
Zueignung / 17 1юсвещсни|с п. -я
zueilen <а/лн> vi (hcrbcicilcn) притичвам сс
AI (притйчам се А У], auf jmdn. ^ за¬
вързвам А1 [забързам А У] към някого
zueinander adv един към друг С sie sprechen
nicht - те не си говорят; sie setzten sich
^ тс седнаха един до друг; sie passen
^ те си подхождат
zueinanderfinden <27а//?/>> vi сприятелявам
се А1 [сприятеля се /У], сближавам се
А! [сближа сс /У]
zuerkennen < IОсihh') vt (Preis награда) при¬
съждам Al [присъдя У У], отсъждам; да¬
вам А1 [дам, дадеш (дадох)] О jmdm.
eine Wurde - удостоявам Al [удостоя
11] някого със звание [титла], давам ня¬
кому звание [титла]; jmdm. ein Recht -
признавам. Al [призная Е7] някому ня¬
какво право
zuerst adv най-напред, първо; (am Anfang)
отначало, в началото > ich kam аз
дойдох най-напред [пръв]
Zufahrt /17: — zu einem Haus алея/[път
т] (за коли) към сграда; - zur Autobahn
път, който извежда на автострадата
(аутобана)
ZUFLÜSTERN 1017
Zufall nt 2 случайност f: случаи т О das
war nur ein — това беше само случай¬
ност; durch - случайно; es ist kein
daß ... не с случайно, чс wollen wir
das dem — uberlassen да предоставяме
това на случая
Zufällen <3a/.wi> vi (Tür, Fenster врата, про¬
зорец) затварям се А2 [затворя се /7],
хлопвам сс AI [хлопна се £2]; (zuteil
werden) падам се Al [падна се £2] (jmdm.
на някого) О mir fielen die Augen vor
Müdigkeit zu очите ми сс затваряха от
умора; ihm fiel das gesamte Erbe zu на
него се падна цялото наследство
zufällig adj случа|ен, -йиа; ^erweise adv
случайно
Zufälligkeit / 17 случайност /
Zufallsergebnis п 27 случаен резултат;
- treffer т 4 МП случайно попадение
zufassen <а/hh) vi хващам Al [хвана £2];
(mithelfen) помагам Al [помогна £2]
zufliegen <32а/лл> vi (Tür врата) тръшвам
сс Al [тръшна сс £2]. хлопвам сс AI
[хлопна се £2], политам Л1 [полетя 12]
(jmdm. od e-r Sache [3] към някого od
нещо) С auf etw. [4] ^ летя wi\ /2 към
пешо; ühertr ihm fliegt In der Schule alles
zu той учи много лесно; alle Herzen flie¬
gen ihr zu всички веднага я обикват
zufließen <32а/м> vi те|ка. -чеш (текох) (е-г
Sache |2] към нещо) <• kaltes Wasser in
die Wanne ~ lassen пускам Al od пущам
Al [пусна £2] да тече студена вода във
ваната: ühertr dem Fonds flössen große
Summen zu в този фонд постъпваха го¬
леми суми
Zuflucht / 17/5* прибежише п. убежище п,
подслон /н < ühertr ^ zu etw. [2] nehmen
прибягвам Al [прибягна* £2J към по¬
мощта на нешо; ühertr - bei jmdm. od
etw. [3] suchen търся uv, /У. гготърсвам
А 7[no гърся 11] утеха [спасение] при ня¬
кого od в нешо
Zufluchtsort п\ I убсжиш|с п, -а. прибс-
жищ|с /1. -а
Zufluß т 2 (Nebenfluß) лрйто|к т, -ци (иа
река): (Einslrömen, Eindringen) прилив
т. при Iок т '■ der - ausländischen Ka¬
pitals in das Land притокът на чужд ка¬
питал в страната
zuflüstem <а hh) vt: jmdm. etw. [4\ ^ no-
шепвам Al [пошепна E2] някому нещо
1018 ZUFOLGE
zufolge prüp [2] od [J] съгласно c, съобразно
c, вследствие на O ~ des Befehls od dem
Befehl ~ съгласно със заповедта
zufrieden aäj довол|ен, -на (mit [3] от)
O ich bin es — съглас|ен, -на съм va c
това
zufqfdengeben, sich [4] < 15а/Л6> задоволя¬
вам се Al [задоволя се //] (mit [3] c)
Zufriedenheit / M/sg задоволство n
zufnedenlassen <3a//i />) vt оставям A2
[оставя II] на мира
zufriedenstellen <а/hb} vt задоволявам Al
[задоволя II); --d adj задоволителен,
-на
zufrieren <32а/.^/г> vi замръзва Al [замръз¬
не E2] 3. Pers O der See ist zugefroren
езерото е замръзнало
zufügen <a(hby vt (hinzufügen) добавям A2
[добавя //]; прибавям A2 [прибавя //];
(antun) причинявам AJ [причиня //]
(неприятност, зло) О jmdm. ein Leid
— причинявам някому мъка [страдание]
Zufuhr / 17 (Waren, Lebensmitteln стоки,
хранителни припаси) снабдяване п, до¬
карване п, доставяне п; доставка f; Mil
полвоз т; Tech подаване п, захранване
п, зареждане пО Meteor die ~ von
Kaltluft aus dem Polargebiet hält an при¬
токът на студен въздух от полярните
области продължава
zuführen <a//i/)> vt докарвам AI [докарам
Al], доставям А2 [доставя //]; довеж¬
дам AI [доведа ЕI], завеждам (jmdn.
jmdm. някого при някого); Tech по¬
давам AI [по|дам, -дадеш (-дадох)], за¬
хранвам AI [захраня П]<> der Dieb
wurde seiner verdienten Strafe zugeführt
крадецът получи заслуженото си нака¬
зание; übertr eine Frage einer vernünftigen
Losung ~ намирам Al [намеря 11] раз¬
умно разрешение на въпроса; v/7 die
Straße führt genau auf das Dorf zu пътят
води иаправо към селото
Zuführung / 17 докарване п, доставяне п;
снабдяване п; довеждане n; Tech по¬
даване п, захранване л, зареждане л
Zug т 2 (Ziehen, Wandern) движение л, пъ¬
туване л; (Vögel птици) прелитане л. от-
лйтане n; (Fische риби) пас&к т;
(Wolken облаци) движегте n; (Schach
шах) ход т, -ове, местен|е л, -ия;
(Kriegszug) поход т (военен);
(Forschungsreise) експедиция /;
(Atemzue) вдишван|е л, -ия; (Ein¬
saugen) всмукване n: (Schluck) глътка /;
Tech (Kanal zum Abziehen der
Rauchgase) газоход m, димоход m;
Eisenb влак m, -ове; (Lastzug) автовлак
m, -ове; (Gespann von Wagenpferden)
впряг m (коне), -ове; (Kolonne, Gruppe)
холона / шестви|е л, -я, върволица /
процесия f; Mil (Abteilung) \ взвод m.
-ове;’(Federzug) линия/ черта/ щрих
m; übertr (Charakterzug) черта / на ха¬
рактера; (Gesichtszüge) черти pl на ли¬
цето; т 2/sg (Zugkraft) дърпане л, тег¬
лене n; Tech разтягане л, разтягащо уси¬
лие; (Luftzug) течение л (въздушно);
(Ofen, Kamin печка, камина) тяга /;
übertr (Bewegung) движение n; (Schwung)
размах m: (starke Neigung) влечение n
O der ^ der Vögel in den Süden отлй-
тането на птиците в южните страни; ein
— Kraniche ято л жерави; Schach ein
unüberlegter необмислен ход; einen
^ tun местя uv, II (фигури при игра на
шах и др.); (Fischfang риболов) einen
guten ^ tun изтеглям А2 [изтегля //]
пълна мрежа, имам uv, Al добър улов;
dem ^ seines Herzens folgen следвам uv,
Al влечението на сърцето си; das ist ein
sympathischer — an ihm това е симпа¬
тична черта в характера му; einen — aus
der Pfeife tun смуквам Al [смукна E2\
от лулата; in vollen Zügen atmen дишам
uv, А1 c пълни гърди; das Leben in vollen
Zügen genießen наслаждавам се Al [на¬
сладя се И] на живота с цялото си съ¬
щество; in den letzten Zügen liegen на.
смъртно легло съм va; das Glas in einem
[auf einen, mit einem] ~ leeren изпразвам
Al [изпразня //] чашата на един дъх;
etw. [4] in kurzen [in knappen, in großen]
Zügen darstellen описвам Al [опиша E4\
нещо накратко [в бегли черти, в общи
черти]; die ganze Sache hat einen ~ ins
Lächerliche в цялата работа има нещо
смешно; in der Sache ist kein ~ в тази
работа няма живот [размах]; - in die
Sache briugen раздвижвам А1 [раздвижа
//] нещо, давам А1 [дам, дадеш (дадох)]
тласък на нещо
Zugabe / 16 добавка /, прибавка f; Mus
музикално изпълнение вън от програ¬
мата, бис т, -ове О als — sang er ... на
бис той изпълни
Zugang т 2 (Eingang) вход т, -ове (zu [3]
в); (Zutritt) достъп (zu etw. [3] в, до не¬
що; zu jmdm. до някого); Hdl постъп¬
ление л. -я; МИ попълнени|е л, -я О
^ zum Meer йзлаз т на море; übertr
keinen — zu etw. [3] haben нямам wv, Al
разбйране за нешо
zugänglich adj достъп|ен, -на; (Kunstwerk
художествено произведение) разби¬
раем, достьп|ен, -на; (Mensch човек)
обшйтел|ен, -на, достьп|ен, -на <> ich
will versuchen, Ihnen das Buch ^ zu ma¬
chen ще се опитам да ви намеря кнй-
гата; die Bücher sind für jeden ^ книгите
са достъпни за всекиго, кнйгите могат
да се ползват от всекиго; das Museum
wurde der Öffentlichkeit - музеят се
открй (за посещения); ein schwer ~ег
Mensch затворен човек; er ist für jeder¬
mann ^ той приема всекиго; vernünfti¬
gen Erwägungen - sein вслушвам се Al
[вслушам се AI] в разумни съвети
Zugänglichkeit / П/sg достъпност /
Zuglanschluß т 2 връзка/с влак (при смя¬
на на влака)
Zugbegleitpersonal и 20*/sg Eisenb влаков
'персонал; ^brücke/ 16 подвйжен мост
zugeben < 15а//?/>) г/ (eingesteheii) признавам
' А1 [призная £7]; (erlauben) разрешавам
AI [разреша //] (etw. [4] пешо), съглася¬
вам се АI [съглася се //] (etw. [4] с не¬
що): (dazugeben) добавям А2 [добавя
//], прибавям; Mus изпълнявам AI [из¬
пълня //] на 6ис< ich gebe die
Möglichkeit zu, daß ... допускам Al [до¬
пусна £2] възможността, че допу¬
скам. че .... der Sänger gab zwei Lieder zu
певецът изпълни две песни на бис;
zugegeben, daß ... ла приемем [ла допус¬
нем], чс...
zugegen adv. sein присъствувам uv, Al
(bei etw. [3] на нещо)
zugehen < 13a/.v/i> vi тръгвам Al [тръгна
£2]. отправям cc А 2 [отправя се //], за¬
пътвам сс Al (запътя се //] (auf jmdn.
od etw. [4] към някого od нещо); (sich
nähern) приближавам се Al [приближа
сс II] (e-r Sache [3] към нешо); umg бър¬
зам ш\ А1% побързвам А1 [побързам
AI]: (Tür, Fenster врата, прозорец) за¬
тварям се А2 [затворя сс //]; (geschickt
werden) бивам мг, AI изпратен (jmdm.
на някого); unpers случва се А1 [случи
се //] 3. Pers, става А1 [стана £7] 3. Pers:
umg geh zu! продължавай!, карай!, übertr
auch не се сърди!, не ставай такъв! (umg)
<,' umg die Pyramide geht nach oben spitz
zu пирамидата завършва c остър връх;
das Fest ging seinem Ende zu тържеството
отиваше към своя край, наближаваше
краят на тържеството; es geht nun dem
ZUGESTANDENERMAßEN 1019
[auf den ] Frühling zu наближава прблет;
der Koffer geht nicht zu куфарът не може
да се затвори; ich lasse Ihnen die Antwort
morgen ~ ше ви изиратя утре отговора;
mir ist gestern das Buch zugegangen по¬
лучих вчера книгата; wie ist das zu ge¬
gangen? как се случи това?, как стана
това?; umg es ging auf [bei] dem Fest sehr
lustig zu на празника беше много весело;
umg hier geht’s nicht mit rechten Dingen
zu тук работата не е чйста (umg)
zugehörig adj принадлежащ, отнасящ сс
към О das Haus mit dem ~en Garten
къщата c градината
Zugehörigkeit / 17 /sg принадлежност /(zu
*(2] към) O ^ zu einer Partei членство
n в някоя партия
zugeknöpft adj übertr umg сдържан, затво¬
рен O umg mit ^en Taschen стиснат,
скъперник; (| auch zuknöpfen)
Zugel m 4 повод ni, поводи pi юзда /(auch
übertr) O dem Pferd die ~ anlegen слагам
Al [сложа fl] поводите [юздата] па ко¬
ня; übertr seiner Leidenschaft die — an¬
legen обуздавам Al (обуздая £7] страст¬
та си; die anziehen дръпвам Al [дръп¬
на £2] поводите [юздите]; übertr дръп¬
вам юздите, вземам AI [взема Е (взех)]
по-строги мерки; die lockern отпус¬
кам AI [отпусна £2] поводите [юздите];
übertr отпускам юздйге, отслабвам А1
[отслабя //] контрола, übertr bei jmdm.
die ~ kurz halten стягам Al [стегна £2]
юздата на някого; übertr seinem Zorn die
^ schießen lassen давам А1 [дам. дадеш
(дадох)] воля на гнева си
zügellos adj (Pferd кон) без поводи: übertr
’ (ungebändigt) необуздан: (zuchtlos) раз¬
пуснат "
Zügellosigkeit / 17jsg необузданост f; раз¬
пуснатост /
zügeln </;£> vt: (Pferd) държа uv, 13 здра¬
во поводите на коня си. задържам AI
[задържа 13] коня си; übertr обуздавам
AI [обуздая £7j; sich [4\ - овладявам сс
А1 [овлЬдся сс Е6 ]
zugesellen, sich [4] <с/ЛА) присъединявам
сс А1 [присъединя се II] (jmdm. към ня¬
кого)
zugestanden adj позволегг. разрешен: (|
auch zugestehen)
zugestandenermaßen adv както c признато;
по обшо признание О er hat ja *- den
Brief unterzeichnet той. както сам при¬
зна. е подписал писмото
1020 ZUGESTÄNDNIS
Zugeständnis n 27: jmdm. ein ^ od ^ se
machen правя uv. II някому отстъпка od
отстъпки
zugestehen <c, gestand zu, zugestanden/AA> vt
(cinräumen, gewähren) признавам AI
[призная £7] (някому право, награда и
др.); (zugeben) признавам (някому нещо
сторено)
zugetan adj: jmdm. ~ sein привързан съм
va към някого, обичам uv, AI някого
Zugfestigkeit / 17/.v,tf Tech якосг / на опън:
’ - führen т 4 Eisenh началник-влак т;
МИ командйр т на взвод: ^funk т \/.sg
Radio влакова радиовръзка
zugießen <32а/АЛ> w долйвам AI [долея Еб]
zugig adj: ein ^er Platz място, изложено
на течение; es ist - hier тук става те¬
чение
zügig adj (ununterbrochen) непрекъснат,
постоянен; (flott) бърз О ein -~ег Aufbau
широко строителство
Zugkraft / 14jsg Tech опъваща [теглйтелна]
ейла; тягово усйлис, гяга /; iihertr при¬
тегателна ейла. привлекателност /
zugkräftig adj привлекателен, -на; който
йма голям успех <0 ein ~es Theaterstück
пиеса, която привлйча много зрители
zugleich adv едновременно; същевремен¬
но; (zusammen) заедно О wir sprachen
alle ~ нйе говорехме вейчки едновре¬
менно; er ist Maler und Dichter ~~ той
е художник и същевременно поет
Zuglloch п 22 отдушни|к т, -ци: ^luft /
'17/sg течение п (въздушно); ^ maschine /
16 влекач т; трактор т: ^mittel // 23
iihertr примамка f; ~~ netz п 20 рибарска
мрежа, трал т; ~ personal п 20*/sg вла¬
ков персонал; ~ pferd п 20 впрегатен
кон; ^pflaster п 23 Med пластир т, му-
шамйчка / (за изтегляне на гной);
~ posaune т f 16 Mus цугтромбон т
zugreifen <21а/АА> vi (greifen und nehmen)
вземам си AI [взема си Е (взех си)];
(helfen) помагам AI [помогна Е2\ (bei
[2] при); (einschreiten) намесвам се AI
[намеся се //] <0 bitte greifen Sie zu! за¬
повядайте, вземайте си!, моля, вземете
си!; hier heißt es ohne Zögern ~ тук тряб¬
ва да се действува незабавно
zugrunde adv: - gehen пропадам AI [про¬
падна £2] (an etw. [3] порадй нещо), за-
гйвам AI [загйна Е2] (an etw. [3] от не¬
що); ^ legen поставям А2 [поставя //]
(e-r Sache [2] etw. [4] пешо в основата па
нещо); er legte seiner Rede ein Wort von
Schiller ^ той изгради речта си върху
една мйсъл на Шйлер; ^ liegen лежа uv.
II (e-r Sache [2] в основата па нещо);
seiner Rede liegt ein Wort von Schiller ^
неговата реч [речта му] е изградена вър¬
ху една мйсъл от Шйлер; — richten уни¬
щожавам AI [унищожа //], погубвам
AI [погубя //] (jmdn. някого); sich [4] -
richten погубвам се (durch etw. \4] od mit
etw. [2] c нещо)
Zugrundelegung / 17/sg: unter — von [2]
основавайки cc на; на основание на
Zug|seil п 20 тягово [работно] въже; —Stra¬
ße / 16 (der Vögel) път nt на прелетните
птйци; -stück п 20 Theat многопосе-
щавана пиеса; —der п 20 впрегатно жи¬
вотно
zugunsten präp [2] в полза на
zugute adv: jmdm. etw. - halten признавам
AI [призная £7] някому нещо (като оп¬
равдание); jmdm. - kommen помагам
AI [помогна £2] някому, принасям А2
[принеса El] някому полза; das Geld
kommt seinen Eltern ^ парите са за po-
дйтелите му; jmdm. etw. tun правя wr.
11, направям A2 [направя //] нещо в по¬
лза на някого; sich [2] etw. tun разре¬
шавам си AI [разреша си //] нещо (ня¬
кое удоволствие); sich [2] auf etw. [4] -
tun гордея се uv, Еб с нещо, горд съм гя
с нещо; darauf brauchst du dir nichts - zu
tun няма за какво да се гордееш с това
Zug|verbindung / 17 връзка / (с
влак); — verkehr т I /sg движение п на
влаковете; versuch т I Tech изпйтване
п на опън [разтягане, скъсване]; ^vieh
п 20/sg впрегатен добйтък; -^vogel т 5
прелетна птйца; wind т I /sg течение п
zuhaben <А, а /АА) vt и mg: er hat die Tür
‘ immer zu той си държй вратата вйнаги
затворена, вратата му е вйнаги затво¬
рена; er hat die Augen zu очйте му са за¬
творени; v/ umg: die Geschäfte
haben sonntags zu магазйните са затворе¬
ни в неделя
zuhaken <a/AA> vt (Tür врата) затварям A2
[затворя II] c кука; (Kleid дреха) закоп¬
чавам AI [закопчая ЕТ] с телено копче
zuhalten <3a/AA) vt държа uv, 13 затворен;
vi Маг плувам uv, AI. отправям се А2
[отправя се //], държа uv, 13 курс (auf
j
[4\ към); О sich [J] die Ohren [die Nase]
~ запушвам си Al [запуша си //] ушите
[носа]
Zuhälter т 4 сутеньор т
zuhingen <а/НЬУ vt: das Fenster mit einer
Decke ^ закривам AI [закрия £7] про¬
зореца c одеяло
zuhauen <a, part perf zugehauen/ДД) vt
[Stein. Holz камък, дърво) дялам uv, AI;
(vernageln) зачуквам AI [зачукам Al],
заковавам AI [закова //]; v/ (losschlagen)
удрям A2 [ударя II), заудрям v. A2
Zuhause n (#en-s) домашно огнище, дом m.
роден кът
zuheilen <a/j/i> vi Med (Wunde рана) за¬
раствам AI [зарасна £2], затварям се
А2 [затворя се II]
Zuhilfenahme /; unter - von с помощ га на.
прибягвайки до, посредством
zuhinterst adv най-отзад; ~ höchst adv
най-горе
zuhören <a/ftft) vi слушам uv, AI внима¬
телно (jmdm. od et*, [2] някого od нещо)
O umg hör mal zu! слушай сега!, виж,
какво щс ги кажа сега! (umg)
Zuhörer т 4 слушател т; ^in / 18 слу-
шателкаf; ^Schaft/ 17fsg слушатели pt,
аудитория /
zujubeln <a//iA>> W акламйрам uv, v, AI,
приветствувам uv. AI (jmdm. някого),
викам uv, AI ypä (jmdm. на някого)
zukehren <a//i/?> i7: jmdm. den Rücken ~
обръщам AI [обърна E2\ някому гръб;
jmdm. das Gesicht — обръщам се c лице
към някого
zuklappen <a//i&> vt затварям A2 [затворя
II] (капак на пиано, куфар и др.); (Tür,
Fenster врата, прозорец) хлопвам AI
[хлопна Е2]\ <a/.w7> vi затварям сс; (Tür,
Fenster врага, прозорец) хлопвам се AI
(хлопна се Е2]
zukleben <///v vt залепвам АI od залепям А2
[залепя II)
zuklinken <А6> vt затварям А2 [затворя II]
(врата)
zuknöpfen <а/АА) w закопчавам AI [закоп¬
чая Е7]
zukommen <33а/sn) vi идвам i/v. AI. при¬
ближавам cc AI [приближа се //] (auf
[4] към); (gebühren) подхождам mv, AI,
подобавам uv, AI (jmdm. на някого)
O etw. [4] auf sich [4) — lassen изчаквам
AI [изчакам AI] нещо; er läßt die Dinge
auf sich - той оставя нещата да се раз¬
виват от само себе си; jmdm. ehv. [4]
~~ lassen изпращам АI [изпратя /7], до¬
ZLLASSUNG 1021
ставям А2 [доставя 77] някому нещо;
umg er lößt ihm von Zeit zu Zeit ein paar
Pfennige - той му изпраща от време
на време по някой лев (umg); ein solches
Verhalten kommt dir nicht zu такова дър¬
жане не ти подхожда [подобава, при¬
лича]
zukorken <a/AA> vt затварям А 2 [затворя
77], запушвам AI [запуша /7] с тапа
(шише)
Zukost / 12jsg гарнитури р/ (към яденето)
Zukunft / 14/sg бъдеше п; Gramm бъдеще
време О in ~ в бъдеще; in nächster [fer¬
ner] — в блйзко [далечно] бъдеще; für
die - за в бъдеще
zukünftig I. adj бъдещ; II. adv в бъдеше,
занапред
Zukunftsaussichten pl перспсктйви pl. из¬
гледи р! за бъдещето
zukunftsfreudig adj очакващ с радост бъ¬
дещето; оптимистичен, -на
Zukunftsmusik /11/sg übertr umg въпрос на
бъдещето
Zukunftspläne рI планове р\ за бъдещето
zukunftsreich adj многообещаващ, на¬
дежден, -па
Zukunftsroman т 1* научнофаитастйчен
роман за бъдещето
zulächeln <а/Ai) vi; jmdm. усмихвам се
AI [усмйхпа сс £2] на някого
Zulage / 16 (Gehalts-^) добавка/ към за¬
платата
zulande adv: bei uns ^ в нашата страна,
у нас
zulangen <a/AA> v/ (bei Tisch zugreifen) взе¬
мам си AI [взема си Е (взех си)] (нещо
при ядене): umg (ausreichen) стигам Al
[стигна £2], достатъчен съм va О
bitte, langen Sie zu! заповядайте, вземете
си!; das Geld langt nicht zu парите не сти¬
гат
zulänglich adj лостагьч|ен. -на
zulassen <3a/Ай) vt допускам AI [допусна
£2] (jmdn. zu [2] някого до); (erlauben)
позволявам AI [позволя /7], разреша¬
вам AI [разреша //], допускам: umg
(Tür, Fenster врата, прозорец) оставям
А 2 [оставя II] затворен
zulässig adj допустим, разрешен, позволен
Zulassung / 17 допускане п (zu [2] до);
(Erlaubnis) разрешсни|с п, -я, позволс-
ни|с /1, -я
1022 ZULASSUNGSNUMMER
Zulassungsnummer f 16 Kfz регистрационен
номер; -prüfung / 17 приемен изпит;
-schein m 1 разрешйтелн|о n. -и, про¬
пуск m: Kfz разрешйтелно n за право-
движение
Zulauf m 2/sg наплив m O dieses Geschäft
hat groBen - в този магазйн йма голям
наплив; dieses Theaterstück hat groOen
- тази пиеса с много посещавана; die¬
ser Arzt hat großen - този лекар йма
голяма клиентела
zulaufen <9а/$л> vi бягам uv, AI, тйчам uv,
AI, затйчам се Al od затйчвам се Al
[за|тека се, -течеш се (-текох се)] (auf
jmdn. od etw. [4] към някого od нещо)
О Wasser — lassen долйвам Al [долея
Еб\ вода (in [4] в); uns ist ein Hund zu¬
gelaufen едно (бездомно) куче се завъртя
край нас и ние го прибрахме; übertr die
Säule läuft nach oben spitz [in eine Spitze]
zu колоната се заостря нагоре
zulegen <а/Лб) w (hinzufügen) добавям A2
[добавя II], прибавям; jmdm. etw. [4]
- давам AI [дам, дадеш (дадох)] ня¬
кому нещо в повече О ich habe ihm ein
paar Mark zugelegt дадох му няколко
марки повече; sich [3] etw. [4\ — umg
купувам си Al [купя си /7] нещо, снаб¬
дявам се AI [снабдя се 11] с нещо; umg
ich habe mir eine neue Frisur zugelegt на¬
правих си нова фризура; umg wir müssen
einen Schritt — трябва да ускорим крач¬
ките си. трябва да побързаме
zuleide adv: jmdm. etw. - tun причинявам
Al [причиня 11] някому зло; засягам Al
[засегна £2], обиждам А1 [обидя /7] ня¬
кого
zuieiten <а/йб> vt (Wasser вода) докарвам
Al [докарам Al]; отвеждам Al [отведа
El]; (Schreiben писмо) предавам Al
[пре|дам, -дадеш (-дадох)] О einem
Fischteich Wasser - докарвам вода в
рибно езеро '
Zuleitung / 17 докарване п: довеждане п:
предаване п; Tech захранваща [входя¬
ща] комуникация; El захранващ [вхо¬
дящ] проводник; захранваща линия
Zuleitungsjrohr п 20 захранваща [питател-
на] тръба
zuletzt adv (als letzter) послед|ен, -на; (zum
Schluß) накрая; umg (zum letztenmal) за
последен път
zuljebe adv: ich mache es dir ~ правя uv,
11, направям A2 [направя 11] го зарадй
тебе [за твое удоволствие]
Zulu = Sulu
zum = zu dem
zumachen <a/hb) vt (Augen, Tür, Schirm
очи, врата, чадър) затварям А2 [затворя
//]; (Brief писмо) залепвам Al od зале¬
пям А2 [залепя //]; (Mantel палто) за¬
копчавам А! [закопчая £7]; (Flasche
шише) запушвам А1 [запуша //], затва¬
рям; (Schnürschuhe обуща с връзки) за¬
вързвам AI [завържа Е4]
zumal I. adv особено; — da ... още повече
защбто...; ^ wenn ... (Zeit) особено ко-
гато...; (Bedingung) особено ако...; II.
conj толкова повече, че .... защбто ...
zumeist adv (zum größten Teil) в по-го-
лямата си част, главно; (in den meisten
Fällen) в повечето случаи, обикновено
zumessen < 15а//?/>> vt (zuteilen) отмервам Al
* [отмеря /7], премервам; (beimessen) от¬
реждам А1 [отредя //]. отдавам А1 [от|
-дам, -дадеш (-дадох)] (значение и др.)
zumindest adv поне, най-малко
zumute adv: wie ist dir как се чувству¬
ваш?; mir ist nicht wohl ~ не се чув¬
ствувам добре, нямам настроение; mir
ist traurig ~ тъжно ми е
zumuten <а/йй) vt очаквам uv, А1 (jmdm. etw.
нещо от някого); sich [2] ^ считам се AI
[счета се £7], смятам се AI [сметна се
Е2] за спосбб|ен, -на (etw. на нешо)С
das kannst du mir nicht - не можеш да
очакваш това от мене; solche
Anstrengungen kann ich mir nicht ^ не се
считам [смятам] за способ|ен, -на, да
издържа на такова напрежение; er mutet
sich [3] zuviel zu той очаква от себе си
повече, откблкото е в състояние да на¬
прави, той надценява възможностите
си, той е самонадеян
Zumutung / 17 прекомерно изискване,
очакване п (от някого)
zunächst I. adv (zuerst) най-напред, на пър¬
во място; (vor allem) преди всичко; (vor¬
erst) засега; II. präp [2] съвсем близо до
2unageln <а/hb} vt заковавам А1 [закова
Е2]
zunähen <а/йб> vt зашивам А1 [зашия ЕТ]
Zunahme / 16/sg увеличение п, прйраст т
Zuname т 7а презиме п, -на
zünden <А6> W запалвам се А1 [запаля се /7],
пламвам А1 [пламна £2], възпламеня¬
вам се А1 [възпламеня се //]; übertr пре¬
дизвиквам А1 [предизвикам А1] въоду¬
шевление п О der Motor zündet nicht мо-
торът не пали; der Blitz hat gezündet
мълнията предизвика пожар; umg hat es
bei dir endlich gezündet? разбра ли най-
сетне?; загря ли най-сетне? (umg);
eine ~*de Rede пламенна реч: ^е Worte
пламенни [увличащи] слова pl: vt: eine
Mine — взривявам А / [взривя //] мина
Zunder т 4 пра хан /. übertr umg бой т;
пердах т (umg)
ZQnd|er т 4 възпламенйтел т. взривател
т, детонатор т; ^holz п 22 кибритена
клечка: ^hütchen п 23 капсул т, дето¬
натор, детонаторен капсул; детонатор
т; ^kerze / 16 Kfz запалителна свеш:
^punkt т \/sg точка / на запалване
[възпламеняване]; ^-schlösse! т 4 Kfz
контактен ключ; schnür / 17 възпла¬
меняващ фитил; детонационен фитил;
^ stofT т I запалително вещество; ^ung
/ 17 (das Zünden, das Sichentzunden) за¬
палване n, възпламеняване n
zunehmen < 16а/Л/>> увеличавам се А / [увели¬
ча се //]: (dicker werden) напълнявам AI
[напълнея £6]; (Tag, Mond ден, луна)
раста uv, EI. нараствам AI [нарасна
Е2]; (Wind вятър) усйлвам се AI [усиля
сс //]< auf jeder zweiten Nadel eine
Masche - на всеки втори ред наддавам
AI [надЦшм. -дадеш (-дадох)] по една
бримка (при плетене на две куки); ein
Kilo - напълнявам с слип килограм,
наддавам един килограм; an Gewicht ~
увеличавам AI (увелича //) теглото си,
напълнявам: an Kräften - укрепвам AI
[укрепна £2]. засилвам се; an Weisheit -
поумнявам AI [поумнея £6]. ставам AI
[стана £2] по-ум|сн. -на; der Wind nimmt
an Stärke zu вятърът се усилва; mit
^-dem Alter, bei ^den Jahren c (течение
на) годините, c (напредване на) въз¬
растта; bei ^dem Mond когато Луната
расте; mit -der Geschwindigkeit c все по-
голяма скорост; es wird — d kälter става
всс по-студено
zuneigen <а//г/?> i7 наклонявам AI od на¬
кланям A2 [наклоня //]. навеждам AI
[наведа EI] (jmdm. etw. [4\ нещо към
някого); vi übertr клоня uv, II (e-r Sache
[2] към нещо); sich [4] - навеждам се,
наклонявам сс od накланям сс (jmdm.
към някого); übertr sich dem Ende - оти¬
ва AI [отиде EI] 2. Pers към края си,
привършва AI [привърши //] 3. Pers
О das Jahr neigt sich seinem Ende zu на¬
ближава краят на годината; jmdm. zu-
ZUNUTZE 1023
geneigt sein изпитвам AI [изпитам Al]
симпатия към някого
Zuneigung / П/sg (Gefühl des Wohlwollens)
разположение n; (Sympathie) симпатия
/ O innige — йскрени симпатии; — zu
jmdm. fassen почувствувам v, AI сим¬
патия към някого, някой ми става сим¬
патичен; für jmdn. — empfinden, zu jmdm.
— haben изпитвам AI [изпитам AI] сим¬
патия към някого, имам uv, AI сим¬
патии към някого, храня мг. /7 добри
чувства към някого
Zunft / 14 Hist цех т, -ове, занаятчийско
сдружение
zünftig adj опит|ен, -на; (geschickt) изкуфн,
-на; (prima) първоклафн, -на, от класа
Zunge / 16 Апш езй|к т. -ии: (am Schuh)
език т на обувка; (Waage везни) езиче
п: (Orgel орган) езйче; (Blasinstrument
духов инструмент) стройка f; Zool ли¬
сия f. морски език; dicht (Sprache) език
>н (реч, говор)0 umg mit der - anstoßen
фъфля uw Е4: übertr seine - im Zaum
halten държа си uv, 13 езика (мш.е); übertr
das Wort liegt mir auf der - думата се
върти на езика ми {umg): es lag mir auf
der — zu sagen, daß ... на езика ми беше
да кажа, чс . . (umg): das Herz auf der -
tragen каквото ми c на сърнето, гова ми
е на езика
züngeln <ЛЛ> vi (Schlange змия) съскам i/v.
AI; übertr (Flammen пламъци) вия сс uv,
Е7. извивам се AI [извйя се £7]
Zungenbrecher т 4 скоропоговорка /
zungenfertig adj словоохотлив, приказлйв,
бъбрив
Zungenfertigkeit / \lisg словоохотлйвост
/ приказлйвост f. бъбривост f; —spitze
f 16 Anut връх (върхът) т на езика
zunichte adv. etw. [4] - machen унищожа¬
вам AI [унищожа //] нещо; (Hoffnung
надежда) разбивам AI [разбия £7], раз¬
рушавам AI [разруша //]; (Plan план)
провалям >12 [проваля //], срйвам AI
[срина £2]; - werden бивам uw AI уни¬
щожен; разбивам се, разрушавам се;
провалям сс. срйвам сс
zunicken </;/>> vi кймвам AI [кимна £2]
(jmdm. на някого)
zunutze adv sich [2] etw. [4\ - machen въз¬
ползвам се uv, v, AI от нещо. използвам
нещо
1024 ZUOBERST
zwberst adv иай-оморс v iibertr das
Unterste kehren обръщам AI [обърна
E2] всичко c главата надолу
zupaß od zupasse adv: etw. [/] kommt mir
sehr - нещо ми идва тъкмо навреме,
нещо ми е добре дошло
zupfen <ЛЛ> 17. V/ дърпам uv. AI. дръпвам
AI [дръпна Е2] (an etw. [3\ нещо, jmdn.
an etw. [3] някого за нещо); (Saiten стру¬
ни) дърпам, дръпвам; (Unkraut плеве¬
ли) скубя uv, Е4 О jmdn. am Ärmel ^
дръпвам някого за ръкава; die Gitarre
- свиря uv. II. дрънкам mv, AI на ки¬
тара
Zupfgeige / 16 ктара /; '-Instrument // 20
Mus арфови [дърпащи се] инструменти
р> _
zupfropfen <а/Л/>) vt запушвам AI [запуша
//] с тапа
zur = zu der
zuraten vi съветвам uv, AI (jmdm.
etw. zu tun някого да направи нещо)
v er riet mir zu, diese Reise zu machen
той ме посъветва да направя това гтъ-
туване; nur auf sein Zuraten hin habe ich
es getan направих това само по негов
съвет
zuraunen <а/hby vt пришепвам AI [при-
шепна Е2) (jmdm. etw. [4\ някому нещо)
zurechnen <а/Л6> vt (zuordnen) отнасям A2
[отнеса EI], причислявам Al [причисля
II] (jmdn. od etw. [4\ jmdm. някого od
нещо към някого); (zuschreiben) при¬
писвам Al [припиша E4\ (jmdm. etw. [4]
някому нещо)
zurechnungsfähig adj със здрав разум, кой¬
то отговаря за постъпките си; Jur вме-
няем
Zurechnungsfähigkeit / \ljsg Jur вменяе¬
мост /
zurechtbringen <24a//ift> vt привеждам AI
[приведа EI) в ред; оправям А2 [оправя
//]
zurechtfinden, sich [4] <27а/йА> ориентирам
се uv, V, А1, оправям се А2 [оправя се
//]
zurechtkommen <33а/гл> W пристигам А1
[пристигна Е2] навреме; оправям се А2
[оправя се II], разбирам се А1 [разбера
се ЕЗ] (mit jmdm. с някого); справям се
А2 [справя се /7] (mit etw. [J] с нещо)
zurechtlegen <а/ЛЛ> vt (vorbereiten) пригот¬
вям А2 [приготвя /7]; (geordnet) привеж¬
дам >47 [приведа £7] в ред, подреждам
AI [подредя II) <у iibertr sich [J] eine
Ausrede измислям си А2 [измисля си
/7] извинение
zurechtmachen <аIhb} vt umg приготвям А2
[приготвя /7]; (Zimmer стая) прибирам
А1 [прибера £?]; sich [4) umg пригот¬
вям се, нагласявам се AI od нагласям
се А2 [наглася се //] (за излизане) О
sich [J] das Haar - правя си uv, AI,
оправям си А2 [оправя си 77], направям
си косата, слагам си А1 [сложа си II]
косата в ред
zurechtnicken <а/ЛЛ) vt намествам AI [на¬
местя //], нагласявам AI [наглася 77]
(възглавници, столове и др.), оправям
А2 [оправя //] (вратовръзката, очилата,
шапката си и др у, iibertr umg jmdm.
den Kopf ^ вразумявам AI [вразумя II]
НЯКО!o
zurechtsetzen <a/7iA) vt слагам AI [сложа
II) на мястото му, намествам Al [на¬
местя /7], оправям А 2 [оправя II] О
sich [4] auf der Schaukel [im Sessel] -
намествам се на люлката [в креслото]
zurechtweisen <23а/hby vt смъмрям А2
[смъмря /7] О jmdn. - поставям А2 [по¬
ставя II) някого на мястото му
Zurechtweisung / 17 iibertr мъмрене п: укор
т
Zureden <а/ЛА) vi увещавам А1 [увещая
ЕТ), уговарям А2 [уговоря II] (jmdm.
някого); поговорвам А1 [поговоря II]
(jmdm. някому) О auf langes Zureden hin
.. след дълги увещания ...; trotz alles
Zuredens od trotz allem Zureden ... въ¬
преки всички увещания...
zureichen <a/A6) vi umg 3. Pers достатъч|ен,
-на e va 3. Pers. стига А1 [стигне Е2] 3.
Pers: v/ подавам Al [по|дам, -дадеш
(-дадох)] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
О das Geld reicht nicht zu парите не са
достатъчни [не стигат]
zureiten <21а/ЛА> vt (Pferd кон) обяздвам
А1 [обяздя /7]; <21а/ля> vi яздя uv, 11
(auf etw. od jmdn. [4] към нещо od ня¬
кого) O er kam auf uns zugeritten той се
приближаваше към нас яздешком
zurichten <а/АА> vt приготвям А2 [пригот¬
вя /7]; (Stoff плат) апретйрам mv. v, Al:
(Leder кожа) обработвам Al [обработя
7/]; Тур изглаждам Al [изгладя II], из¬
равнявам Al [изравня 77] (набор) за
печат, цурйхтвам uv, А1 О umg die Kin¬
der haben die Möbel schlimm zugerichtet
децата са направили мебелите на нйщо
(umg); umg man hat ihn bei der Schlägerei
übet zugerichtet по време на боя добре
са го подредили (umg)
Zurichtung / 17 приготвяне л, подготовка
/ апретйране п; обработване п, обра¬
ботка f; Тур изглаждане п, изравняване
п (на набор) за печат, цурихтване п
zuriegeln (а/А£) vt затварям А2 [затворя
//] с резе
zürnen <A£> vi сърдя се uv, II (jmdm. wegen
[2] някому за) %
zurren <АА> vt Маг закрепвам Al [закрепя
* II], връзвам AI /вържа E4J на палубата
(лодка, товар и др.)
Zurschaustellung / 17 излагане п на показ
zurück adv назад; обратно О hin und ~
отиване и връщане; es gibt kein Zurück
mehr няма вече връщане назад; ich bin
in zehn Minuten ~~ me се върна след де¬
сет минути; er ist in Mathematik sehr
^ той е много изостанал по матема¬
тика
zurückbegeben, sich [4] < 15c/AA> отправям
cc A2 [отправя се //] обратно (nach [3]
към), връщам се AI [върна се Е2] обрат¬
но (nach [5] в)
zurückbehalten <3c/Afe) vt задържам Al
[задържа //), оставям А2 [оставя II] за
ссбс си
zuruckbekommen <ЗЗс/ЛА> vt получавам А)
[получа II] обратно
zurückbeugen <а/ЛА) vt наклонявам AI od
накланям А2 [наклоня //] назад; изви¬
вам AI [извия £7] назад; sich [4] — из¬
вивам се назад О den Oberkörper —
извивам тялото си назад
zurückbiegen <32а/АЬУ vt извивам А1 [извйя
£7} назад; sich [4] — извивам се назад
Zurückbleiben <23а/ш) vi оставам AI [ос¬
тана £2]; (nicht Schritt halten) изоставам
(auch ühertr); (Uhr часовник) оставам
назад, изоставам О das Kind ist hinter
seinem Alter zurückgeblieben за възрастта
си детето е изостанало; die Kopfschmer¬
zen sind ihm von der Krankheit zurückge¬
blieben главоболието му му остана от
болестта; geistig zurückgeblieben умстве¬
но изостанал
zurückblicken <а/АА) vi поглеждам AI [по¬
гледна Е2J назад; (sich umsehen) оглеж¬
дам се А1 [огледам се А1] О ühertr auf
die Vergangenheit [auf sein Leben] ~
обръщам Al [обърна E2] поглед към
мйналото [към мйналия си живот]
zuruckbringen <24а/АА> донасям А2 [донеса
El] обратно, връщам AI [върна Е2] О
jmdn. ins Leben - възвръщам някого
ZURÜCKFÜHREN 1025
към живот; jmdiL in seinen Leistungen
— връщам някого назад в работата [в
успехите] му
znrflckdaderen <е/А6) V/ поставям А2 [по¬
ставя II] задна дата (etw. [4] на н&що);
vt водя uv, II началото си, произхбждам
uv, АI (auf [4] от)
zurückdenken <а. dachte zurück, zurückge-
dacht/Aby vi спомням си А2 [спомня си
//] (an [4] за)
zurückdrangen <а/А&) vt изтласквам AI
[изтласкам А! ]% изтиквам AI [изтикам
Al]: (Feind враг) отблъсвам AI [отблъс¬
на £2]; (Tränen сълзи) сдържам А1
[сдържа /J]; (Gefühl чувство) потйскам
А1 [потйсна £2], сдържам
zurückerbitten <25c/A£> vt моля uv, // (не¬
що) да се върне Ь etw. [4] von jmdm.
- моля някого да върне нещо
zuruckerhalten <3c/AA) vt получавам AI
[получа //] обратно
zurückerstatten <с/АА) V/ връщам А1 [върна
£2], възстановявам AI [възстановя //]
zurückfahren <4a/s/i> vi връщам се Al (въ¬
рна се £2] (с превозно средство); (zu-
rückprallcn) дръпвам се А/ [дръпна се
£2] назад, отскачам uv. Al назад (vor
[3] от); <4а/АА> vt връщам (jmdn. od еtw.
[4\ някого od нещо (с превозно средство)
zuruckfallen <3a/.m> vi падам AI [падна £2]
назад; (Zurückbleiben) изоставам Al [из¬
остана £2]; (Besitz имущество) връщам
cc AI [върна сс £2] (an jmdn. на някого)
О ühertr in den alten Fehler -* повтарям
си A2 [повторя си //] старата грешка,
изпадам в старата си грешка
zurückfinden (27а/АА) vi, sich [4] - нами¬
рам Al [намеря //] пътя обратно (zu
[3] към) О in die Heimat - връщам се
Al [върна се £2] в родината, zu seiner
Jugendliebe връщам сс към любовта
си ог младежките години: ühertr zur
Sprache — възвръща ми сс способност¬
та да говоря, окопйтвам сс А1 [окопитя
сс //]: ühertr zu sich [.?] - намирам отно¬
во себе си. осъзнавам се AI [осъзная сс
£7]; vt den Weg намйрам обратния
път (zu [J] за) ♦
zurückfordern <а,АА) vt изйсквам А1 [из¬
искам AI] обратно
zurückführen <а/АА> vt завеждам AI [заведа
EI] обратно, връщам AI [върна £2]:
ühertr etw. [4] ^ auf [4] обяснявам AI
Нсччкр-oi».плрски речник
1026 ZURÜCKGABE
[обясня II] нещо с, отдавам AI [от|дам,
-дадеш (-дадох)] нещо на
Zurückgabe /16lsg връщане п, възвръщане
п
zuruckgeben <15а/ЛА> vt връщам AI [върна
Е2] (jmdvn. etw. [4\ някому нешо); (er¬
widern) отвръщам, отговарям А2 [отго¬
воря II] О übertr jmdm. sein Wort ~~
освобождавам Ai [освободя II] някого
от дадената дума
zurückgeblieben ml) übertr изостанал;
(geistig ^) изостанал умствено; (| mtch
Zurückbleiben)
zurückgehen <13а/.гя) vi връщам се AI [въ¬
рна се Е2]; (Feind враг) отстъпвам AI
[отстъпя //]; (Fieber, Preis температура,
цена) спадам AI [спадна Е2]\ (Geschäfte
сделки) вървя uv, II назад, не вървя;
(seinen Ursprung haben) водя uv, II на¬
чалото си (auf [4\ от) О er ist denselben
Weg zurückgegangen той се върна по съ¬
щия път
zurückgezogen atij: - leben живея uv, II
уединено; ein ^es Leben fuhren водя uv.
II усамотен живот
Zurückgezogenheit / M/sg самотност /,
уединеност f O in großer — leben живея
uv, II много уединено
zuruckgreifen <21a/AA> vi (Vorräte, Erspar¬
nisse припаси, спестявания) прибягвам
AI [прибягна E2] (auf [4] към); (beim
Erzählen при разказ) връщам се Al [въ¬
рна се Е2\ назад
zurückhalten <3а/ЛА> vt задържам AI [за¬
държа //] (jmdn. od etw. [4] някого od
нещо); възпйрам Al [възпра Е (въз¬
прях)] (jmdn. von [3] od vor [3] някого от);
(Tränen, Gefühl сълзи, чувства) сдър¬
жам Al [сдържа 13]; sich \4\ ~ въздър¬
жам се; vi крия uv, Е7, не издавам А1
[из|дам, -дадеш (-дадох)] (mit etw, [4]
нещо) О mit seiner Meinung ~ крия
мнението си, въздържам се да кажа
мнението си;
zurückhaltend adj сдържан, резервйран О
sich [4] sehr zurückhaltend über etw. [4]
äußern изказвам се AI [изкажа се E4]
много сдържано за нещо
Zurückhaltung / ll/sg сдържаност/ резер-
вйраност /
zurückkehren <а/гл> vi връщам се А1
[върна се Е2] ’
zurückkommen <33а/$л> връщам се AI
[върна се Е2]; übertr auf etw. [4] ~~ връ-
‘ щам се на нещо, разглеждам AI [раз¬
гледам AI] нещо отново О ich werde
darauf ^ ще се върна на този въпрос
zurücklassen <3а/АА> vt оставям А2 [оставя
//]; оставям след себе си О die Wunde
hat eine tiefe Narbe zurückgelassen от ра¬
ната остана дълбок белег; übertr jmdn.
hinter sich [3] ^ оставям някого зад себе
си, надминавам AI [надмйна Е2] някого
zurücklegen <а/ЛА> v/ (wieder hinlegen) сла¬
гам AI [сложа II] на старото място;
(Ware стока) оставям А2 [оставя II] на¬
страна, запазвам AI [запазя //]; (Weg
път) изминавам А1 [измйна Е2] О den
Kopf — извивам AI [извия Е7] главата
си назад; Geld ^ оставям пари настра¬
на, спестявам AI [спестя //] пари (für
[4\ за)
zurucklehnen, sich [4] <а/АА> облягам се АI
[облегна се Е2]
zurückliegen <31а/АА> vi: das liegt schon eini¬
ge Jahre zurück оттогава са се изминали
няколко години, това се случи преди
няколко голини
Zurücknahme / 16/sg вземане п обратно;
(Front фронт) изтегляне п назад; übertr
(Gesetzentwurf законопроект) оттегляне
п; (Testament завещание) отменяне п
zurücknehmen <16а /АА> vt (Gegenstand,
Wort предмет, дума) вземам AI [взема
Е (взех)] обратно; (Auftrag поръчка)
отменям А2 [отменя //]; (Front фронт)
изтеглям А2 [изтегля II] назад О eine
Beleidigung извинявам се А1 [извиня
се /7] за нанесена обида; sein Versprechen
— отказвам се А1 [откажа се Е4] от
обещанието си
zurttckpnülen (аjsn) vi (Ball, Stein топка,
камък) отскачам Al [отскоча /7]; übertr
отскачам назад, др!пвам се AI [дръпна
се Е2] назад (от страх, ужас)
zurückrufen <39а/ЛА) vt повиквам AI [по¬
викам AI] да се върне (jmdn. някого);
v/ (durch Zurufen antworten) извиквам
в отговор; (wieder anrufen) обаждам се
AI [обадя се 77] отново по телефона
О übertr jmdn. ins Leben ^ възвръщам
AI [възвърна E2] някого към живот; sich
[3] etw. [4] ins Gedächtnis ~ спомням си
A2 [спомня си 77] нещо
zurückschalten <а/АА> vt Kfz превключвам
Al [превключа 77], преминавам Al [пре¬
мина Е2] на по-ниска предавка
zuruckschaudern (a/sn) vi отдръпвам се Al
[отдр*ьпна се £2] c ужас (vor [3] от)
zurikkschaueD <a/А6> vi гледам uv, Al, по¬
глеждам Al [погледна E2] назад
zuruckschicken <a/АА) vt връщам Al [върна
£2], изпращам Al [изпраха //] обратно
Zurückschlagen <4a/A6) vt (Ball топка) връ¬
щам Al [върна E2]; (Gardine, Vorhang
перде, завеса) дръпвам Al [дръпна E2\;
(настрана); (Decke одеяло) отмятам Al
[отметна Е2\\ (Deckel капак) отварям А2
[отворя //]; (Angriff, Feind нападение,
враг) отбивам А1 [отбия £7], отблъсвам
А1 [отблъсна £2]; vi отвръщам на удара
О das Pendel schlägt zurück мах&лото се
залюлява обратно
zurückschrauben <а/АА> vt отвинтвам А1
[отвйнтя II], развйнтвам; übertr umg на¬
малявам Al [намаля //], ограничавам
А1 [огранича //] (претенции, искания;
разход на енергия); забавям А2 [забавя
//], връщам А1 [върна Е2] назад (раз¬
витие)
zuruckschrecken (a/sn, auch ба /sn) vi
уплашвам cc Al [уплаша сс 77], побоя-
вам сс А1 [побоя се //] (vor [3] от); (er¬
schrecken und zurückprallen) отстъпвам
Al [отстъпя /7], дръпвам се А1 [дръпна
сс Е2] ужасен (vor [3] от); (а/АА> vt
уплашвам А1 [уплаша 77] О vor nichts
— не се боя uv, 12 от нищо, не отстъп¬
вам пред нищо; er ist vor dieser Arbeit
nicht zuriickgeschreckt той не се побоя
да извърши тази работа
zurucksetzen <аIhb) vt (wieder hinsetzen)
поставям A2 [поставя /7] обратно; (nach
hinten setzen) поставям по-назад; (Auto
кола) премествам Al [преместя /7] на¬
зад; (benachteiligen) пренебрегвам А1
[пренебрегна £2]; онеправдавам А1
[онеправдая £7]; (Preis цена) снижавам
AI [снижа /7], намалявам AI [намаля
//]; sich [4] сядам А! [седна £2] пб-
назал О er hat ihn gegenüber den anderen
sehr zurückgesetzt той го постави в срав¬
нение с другите в много неизгодно по¬
ложение; die Schuhe sind im Preis stark
zuriiekgesetzt обущата са c голямо на¬
маление, цената на обущата е много
намалена; ich setze mich lieber eine Reihe
weiter zurück ще седна по-добре един
ред по-назад
Zurücksetzung / 17 (Benachteiligung) пре¬
небрегване п; (Nichtachtung) незачитане
п; поставяне п на заден план
zurückspringen <27a/.v/i> vi (nach hinten)
ZURÜCKWEICHEN 1027
отскачам Al [отскоча /7] назад; (beiseite)
отскачам настрана
zurückspulen <а/АЬ> vt (Tonband магнито-
фонна лента) връщам А1 [върна £2] на¬
зад м
zurückstehen (а, stand zurück, zurückge-
standen//i6) vi стоя uv, 12 по-назад O
übertr hinter jmdm. — стоя по-долу от
някого, изоставам Al [изостана £2] в
сравнение с някого; in nichts hinter jntdm.
^ не отстъпвам Al [отстъпя II] по ни¬
що на някого, не стоя с нищо по-долу
от някого
zuruckstellen <а/А6> vt (wieder hinstcllen)
поставям А2 (поставя 77] обратно на
мястото (му); (Ware стока) заделям А2
[заделя /7], отделям настрана, запазвам
А1 [запазя 77]; (Uhr часовник) връщам
А1 [върна £2] (стрелката) назад; (Pläne,
Bedenken планове, колебания) оставям
настрана; МИ. Schule отлагам >47 [отло¬
жа 77] (от военна служба, приемането
в училище)
Zurückstellung / 17 отлагане п (от военна
служба, приемане в училище)
zuruckstoßen <34а/АА> vt блъсвам >47 [блъс¬
на £2] назад; отблъсвам Al od отблъс¬
квам >47 [отблъсна £2]. auch übertr О
jmdn. ins Elend хвърлям A2 [хвърля
77] някого отново в нищета
zurückstrahlen <а/ЛА) vt отразявам AI
[отразя //]; vi отразявам се
zurücktreten < 15аfsn) vi отстъпвам >4/
[отстъпя /7] назад; (zurück weichen)
оттеглям се А2 [оттегля сс //], отдръп¬
вам сс >47 [отдръпна се £2]; (aufgeben)
отказвам се >47 [откажа сс Е4] (von [2]
от); (Einfluß влияние) намалявам AI
[намалея Еб] О einen Schritt - правя
мг, II. иаправям А2 [направя II] крачка
назад: die Regierung ist zurückgetreten
правителството подаде оставка
zurückversetzen <c//iA> vt връщам >4/ [въ¬
рна Е2\ в предишното положение О
jmdn. auf seinen alten Posten - връщам
някого на старата му служба; sich [4]
in die Vergangenheit ^ пренасям сс A2
[пренеса сс £7] мислено в мйналото
zurückweichen <2la/.m> vi отстъпвам Al
[отстъпя 77] назад; отдръпвам се А!
[отдръпна сс £2]; (Hochwasser придош-
ла вода) намалявам >47 [намалея £б].
1028 ZURÜCKWEISEN
оттеглям се А2 [от-' л се //]; iihertr
(zurückschrecken) пл; .а се uv, 11. из¬
плашвам се АI [изплдша се //], боя се
uv, 12. побоявам се АI [побоя се 12) (vor
[i] от) О vor dem Feind ~ бягам uv, АI.
побягвам AI [побягна Е2\ от врага; der
Feind wich zurück врагът отстъпи; vor
Drohungen nicht ~ не се боя от заплаха
zurückweisen <23а/ЛЛ> vt (Geschenk по¬
дарък) отказвам AI [откажа E4] да при¬
ема. не приемам AI [приема Е (приех)];
(Bitte. Vorschlag молба, предложение)
отхвърлям А2 [отхвърля //]. отклоня¬
вам А/ [отклоня //]; (Forderung искане)
отхвърлям, не признавам А/ [призная
Е7) О jmdn. in seine Grenzen ~ поставям
A2 [поставя //] някого на мястото му
zurückwerfen < L6a//iA> vt (Ball топка) xeip-
лям А 2 [хвърля //] обратно; (Kopf гла¬
ва) отмятам А/ [отметна Е2] назад;
(Feind враг) отхвърлям; (Licht светли¬
на) отразявам AI [отразя II] О übertr
das wirft mich in meiner Arbeit um Wochen
zurück това връща работата ми със сед¬
мици назад; übertr das Fieber hat den
Kranken wieder zurückgeworfen поради
треската състоянието на болния отново
се влоши
zurückzahlen <а/ЛЛ> vt връщам AI [върна
Е2\ (пари) С übertr umg das werde ich ihm
~ ще му го върна
zurückziehen <32а, h — g//iA> vt отдръпвам
Al [отдръпна E2]. оттеглям A2 [оттегля
//]; (Vorhang завеса) дръпвам (настра¬
на); übertr (Auftrag поръчка) отменявам
AI od отменям А2 [отменя //];
(Versprechen обещание) отказвам се А!
[откажа се Е4\ от : (Klage жалба) оттег¬
лям А2 [оттегля //]; (32а, h — g/лн> vi
връщам се AI [върна се Е2] обратно;
sich \4] ~ <32а, h—g/AA) оттеглям се,
auch Mil; (die Einsamkeit suchen) уединя¬
вам се AI [уединя се //]О seine Zusage
~ не давам АI [дам. дадеш (дадох)] съ¬
гласието си; sich von jmdm. - отдръп¬
вам се AI [отдръпна се Е2\ от някого,
не поддържам uv. А! връзки с някого;
sich von der Buhne — напускам Al [на¬
пусна E2\ сцената: sich ins Privatleben ~
оттеглям се от обществения живот
Zuruf т 1 lsg викане л, подвйкване п; т 1
вик (-ът) /п, (тове) О durch ~ wählen
избирам AI [избера EJ) с акламации
[възгласи]
zurufen <39а/АА> vt извиквам AI [извикам
AI] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
Zusage / 16 (zustimmende Antwort) съгла¬
сие л, положйтелен отговор; (Verspre¬
chen) обсщани|с п. -я
Zusagen <а/ЛА> vt (versprechen) обещавам
AI [обещая £7]; vi (eine Einladung an¬
nehmen) приемам АI [приема Е (приех)]
покана О unpers etw. [7] sagt jmdm. zu
нещо харесва AI [хареса AI] 3. Pers,
допада А l [допадне Е2] 3. Pers някому;
sein Kommen [seine Mitwirkung] ~ обе¬
щавам да дойда [да съдействувам]; umg
jmdm. etw. [4] auf den Kopf ~ казвам Al
[кажа E4] някому нещо право в очите;
eine — de Antwort положйтелен отговор
zusammen adv (gemeinsam) наедно, заедно;
(gleichzeitig) едновременно; (insgesamt)
общо, вейчко О wir sind oft ~ нйе сме
често заедно; ich bin gern mit ihm ~ оби¬
чам uv, AI да бъда заедно c него; wir
sind - angekommen нйе пристйгнахме
заедно [едновременно]; das macht ~
himdert Mark това прави общо сто мар¬
ки; alles ~ kostet hundert Mark вейчко
заедно струва сто марки
Zusammenarbeit / 17fsg съвместна работа;
(Mitwirkung) сътрудничество п
Zusammenarbeiten <а/АА> vi работя uv, II
съвместно О vt; wir müssen beide Texte
— трябва да преработим двата текста
в един, трябва да направим от двата
текста един
zusammenballen <а/АА> vt (Papier хартия)
смачквам AI [смачкам AI] (на топка);
sich ~ (Menschen хора) събирам се А1
[събера се ЕЗ], трупам се uv, Al. струп¬
вам AI [струпам AI], тълпя се uv, II;
(Gewitterwolken буреносни облаци) auch
сгъстявам се AI [сгъстя се II] О
übertr das Verhängnis hatte sich bereits
über seinem Haupt zusammeugebaUt ги¬
белта бе вече надвйснала над главата
му
zusammenbauen <а/АА> vt сглобявам А1
[сглобя II], монтйрам uv, v, Al
zusanunenbeiBen (2la/AA> vt; die Zähne ~
стискам AI [стйсна E2] зъби (от болка
и др.)
zusammenbinden (27а/АА) vt връзвам AI
[вържа Е4], свързвам AI [свържа Е4]
О Rosen zu einem Strauß ~ правя uv, II,
направим А2 [направя //] букет от рози;
zu einem Piket ~ правя, направим пакет
zusammeabrecben <16а/лл> vi (Gebäude
сграда) рухвам А1 (рухна Е2\, разру¬
шавам се AI [разруша се //], срутвам
се А1 [срутя се //]; (zu Boden fallen) па¬
дам AI [падна Е2\ на земята (мъртъв,
в безсъзнание, от умора и др.); üherir
(Firma фирма) банкрутйрам uv, v, AI,
(Angriff атака) провалям се А2 [проваля
сс //], пропадам AI [пропадна Е2\ О
die Knie brachen unter ihr zusammen ко¬
ленете й се подкосиха; der Alte ist gänz¬
lich zusammengebrochen старият съвсем
е грохнал
zusammenbringen <24а/Ab) vt (Personen ли¬
ца) свързвам AI [свържа E4\, запозна¬
вам AI [запозная £7]; (Geld пари) съ¬
бирам AI [събера £i], натрупвам Al
[натрупам Al\> (versöhnen) помирявам
Al [помиря //], одобрявам AI [сдобря
//] О übern vor Aufregung brachte ich
keine drei Sitze zusammen от вълнение
не можах да кажа нйто дума
Zusammenbruch т 2 рухване п; срутване
п; пропадане п: провал т; крах т; ка¬
тастрофа /
zusammendrängen (а/ЛА) г/ натъпквам AI
[натъпча Е4\, наблъсквам AI (наблъс¬
кам AI], (kurz zusammenfassen) сбйвам
AI [сбия £7], предавам AI [пре|дам,
-дадеш (-дадох)] сбито [накратко)
zusammenfahren <4а/.ш> vi (Autos, Züge ко¬
ли. влакове) сблъсквам се AI [сблъскам
се AI]\ (zusammenschrecken) стресвам се
AI [стресна сс £2), сепвам сс AI [сепна
сс £2]
zusammenfallen <3а/$д> v/ (Gebäude сграда)
рухвам А1 [рухна £2]. срутвам се AI
[срутя сс //]; (Teig тесто) спадам AI
[спална £2]; (Person лице) ейлно отслаб¬
вам AI [отслабна £2]; смалявам се AI
[смаля се //]; (zeitlich) съвпадам (по вре¬
ме) (mit [3] с)
zusammenfalten <а/Ай> V/ сгъвам AI [сгъна
£2)
zusammenfassen <а/ЛА> vr събирам AI [съ¬
бера Е3]\ обединявам AI [обединя //];
übern обобщавам AI [обобщя /У], ре¬
зюмирам uv, V, AI; сумйрам m\ v, AI
О zu einem System ~ обединявам в сис¬
тема; zusammenfassend läßt sich sagen,
daß ... обобщавайки, може да се каже,
че ...
Zusammenfassung / 17 übern обобщение п;
резюме п
zusammenflieöen <32a/s/i> vi (Flüsse реки)
ZUSAMMENHANG 1029
сливам се AI [слея се £5]; (Farben.
Klänge цветове, звуци) преливам се
Zusammenfluß т 2 (Flüsse реки) сливане п
Zusammenlegen <а/Ай> w подреждам А/
[подредя /У], нареждам, съединявам АI
[съединя //]; сглобявам AI [сглобя //]
О alles fugt sich gut zusammen всичко се
нарежда чудесно
zusammengehören <а/АА> vi (Personen лица)
принадлежа едйн към друг. свързан съм
vu едйн с друг О diese beiden Handschuhe
gehören zusammen тези две ръкавици са
от един и същ чифт
zusammengehörig adj принадлежащ едйн
към друг, който съставя едно цяло (с
нещо)
Zusammengehörigkeit / 17/.vg (Personen ли¬
ца) едйнство /;. близост /, сплотеност
f; — slgcfühl п 20/sg чувство п за спло¬
теност /. солидарност /
zusammengesetzt adj слож|сн. -па. съставен,
състоящ сс (aus [3] or)C ein -cs Wort
сложна дума. (T auch zusammensetzen)
Zusammenhalt m \jsg (innere
Verbundenheit) единство n. сговор m;
(Zusammengehörigkeitsgefühl) сплоте¬
ност / Phys сцепление n
Zusammenhalten <3a//iA> vt (Gruppe. Herde
група, стадо) не оставям А2 [оставя //]
да се разпръсне, шщ (Geld нари) сти¬
скам AI [стйсна £2] (н/н#)* пестя uw II.
(vergleichend nebeneinander hallen) дър¬
жа uw 13 едно до друго, за сравнение; п
(aneinander haften bleiben) държа (пс се
разпадам, разлепям); üherir държа един
за друг О der alte Schrank hält (noch)
zusammen старият гардероб се оше дър¬
жи: der Reifen hält das Faß zusammen об¬
ръчът държи бурето; seine Gedanken —
не сс разсейвам AI [разсея се £5): sic
hielt die beiden StofTc zusammen гя държе¬
ше двата плата едйн до друг. за да ги
сравни, gute Freunde halten zusammen до¬
брите приятели държат едйн за друг
Zusammenhang т 2 връзка /; взаимна за¬
висимост О im — damit във връзка с
това; im [in] — stehen във връзка съм va
(mit [3] с); in keinem ^ stehen нямам uv,
АI връзки (mit [3] с); in ^ bringen свър¬
звам Al [свържа Е4] (mit [3] с); einen
Satz aus dem ^ herauslösen [reißen] из¬
важдам AI (изваля II], изолирам uw v,
Al изречение от контекста
1030 ZUSAMMENHÄNGEN
Zusammenhängen <5a/hb} vi свързан съм va,
имам uv, AI Bpi3ica, във връзка съм (mit
Ис) O das hängt nicht mit dieser Frage
zusammen това няма връзка [не е във
връзка] с този въпрос
zusammenhängend adj: ^ erzählen разказ¬
вам AI [разкажа Е4\ свързано
zusammenhanglos adj несвързан
Zusammenhangslosigkeit / 17jsg несвър-
заност /
zusammenkauern, sich [4] <а////>> свйвам се
AI [свйя се £7] на кълбо, сгушвам сс AI
[сгуша се //]
Zusammenklang т 2 Mus съзвучи|е п, -я,
акорд т
zusammenklappbar adj сгъваем
zusammenklappen <а/ЛА> vt (Buch книга) за¬
тварям А2 [затворя 11]: (Taschenmesser,
Stuhl джобно ножче, стол) сгъвам AI
[сгъна Е2]; <a/.w> vi umg грохвам AI
[грохна £2], капвам AI [капна £2] (от
умора, изтощение)
zusammenkleben <а/АА> vt слепвам AI [сле¬
пя /7], залепвам
Zusammenkommen (ЗЗа/5/7) vi (sich begeg¬
nen, sich treffen) срещам се AI [срещна
се £2]; (sich versammeln) събирам се Al
[събера се £2]; (Umstände обстоятел¬
ства) стйчам се АI [стека се, стечеш се
(стекох се)]; (Geld пари) събирам се
Zusammenkunft / 14 (Treffen, Begegnung)
среща /• (Versammlung) събрани|е п, -я,
сбйрка /, събиране п
zusammenlaufen <9a/.sn> vi (Menschenmenge
хора) струпвам се AI [струпам се >47],
събирам се А1 [събера се £2], стйчам
сс AI [стека се, стечеш се (стекох се)];
(Flüsse, Linien реки, линии) сливам се
/47 [слея се £7]; (Milch мляко) пресичам
се /47 [пре|сека се, -сечеш се (-сякох се)];
(Stoff плат) свйвам се AI [свйя се £7];
(Farben бои) разлйвам се О übertr umg
das Wasser lief mir im Munde zusammen
лйгите ми потекоха {umg)
Zusammenleben <a/A6> vi живея uv, E6 заедно
(mit [3] c), съжйтелствувам uv, AI
Zusammenleben n <23/sg) съвместен живот,
съжителство n {auch Biol)
Zusammenlegen <a/АА) vt слагам АI [сложа
II] на едно място; (Papier, Decke, Zelt,
Tisch хартия, одеяло, палатка, маса)
сгъвам AI [сгъна £2]; (vereinigen) обеди¬
нявам AI [обединя /]; (Geld ) събирам
AI [събера £3] (общо) парй
Zusammenlegung / 17 обединение п; съеди¬
няване п ,
zusammennähen <а/АА> vt съшйвам AI [съ¬
шия £7]; зашивам {auch Med)
zusammennehmen < 16а/АА> vt събирам AI
[събера £3], обединявам Al [обединя
//]; sich [4] стягам се AI [стегна се
£2], овладявам сс А! [овладея се £6]
О seine Gedanken ~ събирам мислите
си, съсредоточавам се AI [съсредоточа
се 77]; seinen ganzen Mut ~~ събирам це¬
лия си кураж; alles zusammengenommen
взето всйчко заедно
zusammenpacken <а/ЛА> vt опаковам uv. v.
AI заедно
zusammenpassen <а/А6> vi (Personen лица)
подхождам си m\ AI един на друг;
(Gegenstände, Farben предмети, цвето¬
ве) хармонйрам uv, v, AI, съчетавам се
Al [съчетая се £7] О die beiden jungen
Leute passen gut zusammen двамата мла¬
ди си подхождат
Zusammenprall т 1 сблъскван |е п. -ия,
сблъсъ|к т. -ци
zusammenprallen <аjsny vi сбл^квам се Al
[сблъскам се Al]
zusammenpressen <аjhh'j vt притйскам AI
[притисна £2]; Tech пресувам uv, v, Al
O die Lippen [die Hände] ^ стйскам уст¬
ни [ръцете си]
zusammenraffen <а//rA> vt (бързо) прибйрам
Ä1 [прибера £3]; (Vermögen, Geld иму¬
щество, пари) заграбвам AI [заграбя
//]; (Kleid) събирам и приповдйгам .47
[приповдйгна £2] полите на дреха; sich
[4] — опомням се А2 [опомня сс 77], ов¬
ладявам се АI [овладея се £6], събйрам
ейлите си
zusammenrechnen <аjhhy vt събйрам А1
[събера £3] числа
zusammenreimen <а/УгА> vt umg свързвам Al
[свържа £4]. обяснявам си АI [обясня си
/7]; sich - свързвам се, съгласувам се
ш\ AI; sich [3] etw. ~ обяснявам си не¬
що О das kann ich mir nicht ^ това не
Mojra uv. -жеш (-жах) да си обясня; ich
kann seine Worte mit seinen Taten — аз
вйждам AI [видя 12] връзка между ду¬
мите и делата му; wie reimt sich das mit
seinen Versprechungen zusammen? какво
общо йма това с неговите обещания?
zusamraenreiBen, sich [4] <2la/AA> umg овла¬
дявам се /47 [овладея се £<$], събирам
/47 [събера £3] ейлите си
zusammenrollen <a/hb} vt навивам Al [на¬
вия £7], свивам; (Papier« Decke хартия,
одеяло) навивам на руло; sich — на¬
вивам се« свивам се; (Schlange змия)
навивам се на кълбо
zusammenrottensich <ajhb> (Menschen хора)
трупам се и\\ AI, струпвам се AI [стру¬
пам се AI), натрупвам се, тълпя се мг.
//
zusammenrücken <а/ЛА> vt (Möbel, Stühle
мебели, столове) смествам А1 [сместя
//]: (Reihen редици) сгъстявам А1 [сгъс¬
тя //); <а/5л> у/ сядам AI [седна £2]
по-близо един до друг, смествам се
zusammenrufen <39а/М>> vt свиквам AI [свй-
кам AI) (хората за нещо)
zusammenschaudern <a/sn> V/ потръпвам AI
[потръпна £2], изтръпвам (от ужас),
побиват ме тръпки
zusammenschießen <32а/ЛА> vt (Gebäude,
Dörfer сгради, села) разрушавам AI
[разруша //], сривам AI [срина Е2] с
артилерийски огън; (Menschen хора)
разстрелвам AI [разстрелям >42); uberir
(Geld пари) събирам А1 [събера ES) по¬
между си
zusammenschlagen <4а/Л/Ь> vt (gegeneinan-
dcrschlagen) удрям А2 [ударя //] един
о друг; (Hände ръце) плясвам AI [плес¬
на £2]; (Zeitung вестник) сгъвам AI
[сгъна £2]: umg (zerschlagen) разбивам
АI [разбия £7]. <4а/тл> vi сблъсквам се
AI [сблъскам сс AI] О übertr die Hände
über dem Kopf — хващам се AI [хвана
сс £2] за главата; die Wellen schlugen über
ihm zusammen вълните го погълнаха; das
Unglück schlug über ihm zusammen не¬
щастието сс струпа върху главата му
zusammenschließen <32а/ЛА> vt обединявам
AI [обединя 77]; sich [4] ~~ съединявам
се. обединявам се (zu [3] в), сплотявам
сс AI [сплотя сс II]
Zusammenschluß т 2 съединяване п. съеди¬
нени с п, обединение п
zusammenschmelzen <17а/ЛА, auch a//rA> vt
(Metalle метали) сплавям А2 [сплавя //}.
легирам мг. V, AI: <17a;*/i> vi übertr сто¬
пявам cc AI [стопя се //], намалявам AI
[намалея Е6]С übertr unsere Vorräte sind
beträchtlich zusammengeschmolzen наши¬
те припаси значително са намалели
zusammenschnüren <а/АА> vt стягам >4/
[стегна £2], завързвам AI [завържа Е4]
С übertr die Angst schnürte mir die Kehle
zusammen сскна ми дъхът от страх,
глътнах си езика от страх
ZUSAMMENSTELLEN 1031
zusammenschreiben <23а/ЛА> vt (in einem
Wort schreiben) пиша мг, E4 слято O
umg sich [3] ein Vermögen — натрупвам
Al [натрупам >47] цяло състояние c пи¬
сане; umg wie kann man so viel Unsinn
как може да се напишат толкова
много глупости?
zusammenschrumpfen <аjsn} vi (Obst пло¬
дове) спаружвам се AI [спаружа се /7],
набръчквам се А1 [набръчкам се >47];
(Haut кожа) съсухрям се А2 [съсухря сс
/7], набръчквам сс. увяхвам AI [увехна
£2]: übertr (Vorräte, Geld припаси, пари)
намалявам AI [намалея £б]
zusammenschweißen <а/ЛА> vt Tech заваря¬
вам >47 [заваря /7], съединявам AI [съ¬
единя /7} със заварка; übertr сплотявам
AI [сплотя II]
Zusammensein п 23jsg другарска среща
zusammensetzen <a//?ft> vt слагам >47 [сложа
77], нареждам А1 [наредя /7] едно до
друго, (Maschinenteile машинни части)
сглобявам AI [сглобя /7]; sich [4] * (sich
zuemandersetzen) сядаме един до друг:
(bestehen) състоя се uv, II (aus [i] от)
О das Fahrrad wieder ~ сглобявам >47
[сглобя II] отново велосипеда; wir müs¬
sen uns — und alles besprechen трябва да
седнем [да се съберем] и да обсъдим
всичко; die Uhr setzt sich aus vielen Teilen
zusammen часовникът се състои от мно¬
го части
Zusammensetzung/17 Chem състав т; Tech
сглобяване п, сглобка / монтаж т;
Gramm сложна дума
Zusammenspiel п 20 Theat ансамб|ъл нг-ли;
(съгласуваност в играта); Sp съгласува¬
ност /<■ das - der beiden Darsteller war
vorzüglich играта на двамата артйсти
като ансамбъл беше превъзходна
zusammenstecken <а А/>> vt забождам АI [за¬
бода £/], закрепвам А! [закрепя //[. съ¬
единявам AI [съединя II] с топлийка;
Tech сглобявам А! [сглобя //], монтй-
рам мг. г, AI (един детайл в другК i/mjj
sie stecken die Köpfe zusammen те си шу¬
шука! ; г/ (а. pritt am h stak zusammen ’hh):
umg die beiden stecken immer zusammen
двамата са неразделни
zusammenstellen <ajhby vt (Stühle, Tische,
Teller столове, маси, чинии) слагам >47
[сложа II] на едно място, събирам А1
[събера £7]; (Liste, Menü, Programm спи-
1032 ZUSAMMENSTELLUNG
сък, меню. програма) съставям А2 [съ¬
ставя //]; (Farben, Muster цветове,
образци) подбирам А) [подбера £3];
Tech съставям, събирам; сглобявам AI
[сглобя II]
Zusammenstellung /17 съставяне п; подбор
т
zusammenstimmen vx Mus хармоий-
рам uw V, Al: übertr в хармония съм va,
съотвстствувам си мг. AI, разбирам сс
AI [разбера се ЕЗ]: (Aussagen показания)
съвпадам AI [съвпадна £2]; (Farben цве¬
тове) съчетавам се .4/ [съчетая се £7],
хармонйрам см О wir stimmen gut zu¬
sammen нйе сс разбйрамс добре; die bei¬
den Instrumente stimmten gut zusammen
двата инструмента си подхождаха по
звучене
zusammenstoppein (а/А6) w umg натъкмя-
вам AI [натъкмя //], нагласявам А1
[наглася //], скърпвам А1 [скърпя II]
Zusammenstoß т 2 (Zusammenprall) сблъс-
кван|е и, -ия; стълкновение п, -я; umg
(Auseinandersetzung) спречкван|е п. -ия,
разправия f: конфликт т (mit [5] с) О
es kam zu Zusammenstößen zwischen Po¬
lizei und Demonstranten дойде се до стъл¬
кновение между полйция и демонстран¬
ти
Zusammenstößen <34a/.w> W (zusammen¬
prallen) сблъсквам се AI [сблъскам се
Al] (mit [3] с); (Linien линии) допйрам
сс AI [до|пра се, -преш се, (-прях се)];
(Grundstück място, градина) намйрам
се AI [намеря се //] едйн до друг, до¬
пйрам се, гранйча uv, AI едйн с друг;
(sich streiten) спречквам се AI [спречкам
се AI] (mit [3] с)
zusammenströmen <а/лл) w стичам се AI
[стека се, стечеш се (стекох се)]; (Men¬
schen хора) auch събирам се AI [събера
се ЕЗ]
Zusammenstürzen <а/s/t> vx рухвам А1 [рух¬
на £2], събарям се А2 [съборя се /У];
срутвам се AI [срутя се УУ], срйвам се
AI [срйна се £2]
zusammensuchen <а/А6> v/ събйрам AI [съ¬
бера ЕЗ] (разпилени неща)
Zusammentragen <4а/АА> vt събйрам AI
[събера ЕЗ] и натрупвам AI [натрупам
AI]
Zusammentreffen < 16a/^n) vx срещам се Al
[срещна се £2] (mit jmdm. с някого);
(zeitlich по време) съвпадам АI [съвпад¬
на £2] (mit [3] с)
Zusammentreffen п 23 (Begegnung) среща
/ О übertr ein unglückliches — verschie¬
dener Umstände нещастно съвпадение
[стечение] на разлйчни обстоятелства
zusammentreten <15а/.м> vi събйрам се Al
[събера се ЕЗ] (за правителство, парла¬
мент, комисия и др.); < 15а/ЛА> vt стъпк¬
вам AI [стъпча Е4] О der Verwaltungsrat
tritt morgen zu einer Sitzung zusammen уп¬
равителният съвет ще сс събере утре на
заседание
zusammentun <38а/ЛА> vt umg събйрам AI
[събера £3], слагам AI [сложа II]; sich
[4] — събйрам се AI [събера се £3], обе¬
динявам се AI [обединя се II] за обща
работа
zusammenwachsen <4а/лл> vi Med сраствам
сс; (Wunde рана) зараствам AI [зарасна
£2] О die beiden Städte wachsen langsam
zusammen двата града постепенно се
слйват; zusammengewachsene Brauen
сключени вежди
zusammenwerfen <16аfhb) vt нахвърлям А2
[нахвърля II] накуп [безразборно];
(umwerfen) събарям А2 [съборя //)
Zusammenwirken <аJhb) vi (Kräfte, Umstän¬
de сили, обстоятелства) действувам uv.
AI едновременно; (Personen лица) съ¬
труднича си uv, УУ, действувам съвмест¬
но
zusammenzählen <а/А6> v/ (addieren) събй¬
рам AI [събера ЕЗ]
zusammenziehen <32а, h—g/hb} vt (enger
machen) свйвам Al [свйя £7]; (Zahlen
числа) събйрам AI [събера £3]; (Truppen
войска) събйрам, съсредоточавам А1
[съсредоточа /У]; sich ~ (Wunde рана)
затварям се А2 [затворя се У/]; (Stoff
плат) свйвам се О die Augenbrauen ^
свйвам, свъсвам AI [свъся У/], смръщ-
вам AI [смръщя II] вежди; die Wunde
hat sich zusammengezogen раната заздра¬
вя; ein Gewitter zieht sich zusammen на-
дйга се буря; ^de Mittel pl Med затя¬
гащи [адстрингентни] лекарства pl
Zusammenziehung / 17 свйване n; събиране
n: съсредоточаване n; Ling сливане n.
контракция /
zusammenzucken <a/$л> vi трепвам Al
[трепна £2], потрепервам Al [потреперя
E4\
Zusatz m 2 добавка /. прибавка / (zu [3]
към); (Beimischung) прймес m; (Brief
писмо) постскрйптум m; (Ergänzung)
допълнени|е л. -я; (Anmerkung) забележ¬
ка [към текст и др.); ^abkommen п 23
допълнителна спогодба; ^aggregat п 20
El допълнителен агрегат, който пови¬
шава напрежението; волтодобавящ аг¬
регат; ~antenne /16 Radio допълнител¬
на антена; ~ an trag т 2 Pari допълни¬
телно предложение (за законопроект и
Др.); ~aufUge /16 Buchw допълнителен
гнраж; ~einrichtung / 17 Tech допъл¬
нително устройство
zusätzlich adj добавъчен, -на, допълни-
тел|ен, -на
Zusatzllohn т i/sg допълнително възнаг-
р:ждение; ^rente / 16 добавка / към
пенсията
zuschanden adv: ~~ machen осуетявам Al
(осуетя II], развалям А2 [разваля /7];
^ vrarrien осуетява се 3. Pers, разваля
се 3. Pers; ein Pferd ~ reiten съсипвам
Al [съсипя II] кон от яздене; umg er wird
sich noch ^ arbeiten той ще се разсипе
[съсйпе] от работа
k.uschanzen <а/Ай> w umg помагам AI [по¬
могна E2] (jmdm. etw. [4\ на някого за
нещо), уреждам Al [уредя //], осигу¬
рявам AI [осигуря /7] jmdm. etw. [4]
някому нещо О er hat ihm diese Stellung
zugeschanzt той го нареди на тази ра¬
бота (umg)
z'Jbcharren <а/АА> vt заравям А2 [заровя
'/], зарйвам AI [зарйна Е2\
ruschauen <а/Ай> vi гледам uv, AI, наблю¬
давам uv, AI О jmdm. bei der Arbeit
гледам [наблюдавам] някого, като
работи
Zuschauer т 4 зрител т; *-in/18 зрйтелка
/: ^гашп т 2 зрителна зала, салон;
^tribQne / 16 трибуни pl (за зрители на
стадион и др.)
zuschicken <а/АА) V/ изпращам А1 [изпратя
II) (jmdm« etw« [4] някому нешо)
zuschieben <32a/AA) vt (Riegel, Schublade,
Schiebetür резе, чекмедже, пълзяща вра¬
та) затварям А2 [затворя /7] О jmdm.
etw. [4] ~ бутвам AI [бутна £2] нещо
хъм някого; ühertr jmdm. die Schuld ^
стоварвам АI [стоваря //] вината върху
някого, приписвам AI [припиша Е4]
някому вината
zuschieOen <32а/А/>> w umg добавям А2 [до¬
“ бавя /7], прибавям, отпускам АI [отпус¬
на Е2] (пари) О jmdm. den Ball ^ хвър¬
лям А2 [хвърля //]. подавам AI [по|-
дам. -дадеш (-дадох)], рйтвам А! [ри¬
там AI] топката към някого; ühertr
ZUSCHNITT 1033
jmdm. einen Blick - стрелвам AI [стрел¬
на E2\ някого c поглед; viel Geld zu etw.
[3] ~ додавам много пари за нещо;
<32а/$л> V/ umg хвърлям се (стремглаво)
(auf jmdn. към някого)
Zuschlag т 2 добавка /• (Erhöhung des
Preises) увеличение п на цената; (zusätz¬
liche Gebühr) допълнителна такса О
(Versteigerung търг) der erfolgte an
Herrn Müller господин Мюлер спечели
търга
Zuschlägen <4a/AA> vt (Tür. Fenster врата,
прозорец) тръшвам AI [тръшна £2].
хлопвам AI [хлопна £2]; (Buch книга)
затварям А2 [затворя 7/]; (Faß, Kiste
бъчва, сандък) заковавам AI [закова
£2J; Sp Tennis подавам AI [по|дам, -да¬
деш (-дадох)] (топката); (Versteigerung)
присъждам AI [присъдя /7], давам при
търг (jmdm. etw. [4] някому нещо); vi
удрям А2 [ударя //]; нахвърлям се А2
[нахвърля се 77] с юмруци (auf jmdn.
върху някого); <4а/гл> vi (Tür, Fenster
врата, прозорец) хлопвам сс, затварям
сс О 10% wurden dem Preis noch zuges¬
chlagen цената се увеличи с още 10%:
Zuschlagsjgebfihr / 17 лопълнйзелна такса;
Eisenh доплащане п за билет за бърз
влак; ^ karte / 16 Eisenb билет т за до¬
плащане за бърз влак
zuschlag(s)pflichtig adj Eisenh с доплащане
О -er Schnellzug бърз влак с допла¬
щане
zuschließen <32а/АА) vt заключвам AI [за¬
ключа II]
zuschnallen <а/АА) vt закопчавам AI [за¬
копчая £7], стягам AI [стегна £2] с тока
zuschnappen <а/АА> vi (Hund куче) захап¬
вам AI [захапя //]; <a/.vw> v/(Tür врата)
хлопвам се AI [хлопна се £2]
zuschneiden <2la.d — tl-AA) i / нарязвам Al
[нарежа* E4): (Kleid. Stoff рокля. iuui)
скроявам AI [скроя 11]- auf et*. [4]
zugeschnitten sein съобразен съм ui c не¬
що. наюлсн съм към меню: uhcrtr der
Kurs war auf die Prüfung zugeschnitten
курсът бс съставен c оглед на изисква¬
нията на изпита
Zuschneider m 4 крояч m
Zuschnitt m I v# (Kleidungsstück дреха)
кройка /: ühertr форма f; оформление
n O ühertr der - seines Lebens стилът
на неговия живот
1034 ZUSCHNÜREN
zuschnüren <а/'ЛЛ> vt (Paket пакет) връзвам
Al [вържа E4]: (Schuh) връзвам обуща¬
та си (връзките на обущата си)0 übertr
Angst schnürte mir die Kehle zu сърцето
ми щеше да изскочи от страх
zuschrauben <а/Л/?> vt завйнтвам А1 [за-
вйнтя //]
zuschreiben <23а;ЛЛ> vt (hinzuschreiben) до¬
бавям А2 [добавя //), допълвам А / [до¬
пълня //] (в писмо и др.); (Besitz иму¬
щество) прехвърлям 42 [прехвърля /7],
приписвам AI [припиша Е4] (jmdni. etw.
[4] някому нещо); übertr приписвам
(jmdm. etw. [4] някому иещо)0* jmdm. die
Schuld an etw. [3] - приписвам някому
вината за нещо. считам AI [счета £/].
смяIам AI [сметна Е2] някого виновен
за нещо; e-r Sache [3] keine Bedeutung ^
не отдавам А / [ог|дам. -дадеш (-дадох)]
никакво значение на нещо; das kann man
nur seiner Dummheit ^ това можа да cc
случи само благодарение на глупостта
му; das hast du dir selbst zuzuschreiben
сам си си виновен за това
zuschreiten <21a/j/i> vi вървя uv, 12, крача
uv, 77; (auf jmdn. към някого)
Zuschrift / 17 писм|б n, -ä на читатели,
отговор m на обява
zuschulden adv sich [3\ etw, ~ kommen
lassen провинявам се A2 [провиня се /7] в
нещо
Zuschuß т 2 парична помощ
zuschütten <а/hb> vt засипвам Al [засиля
Е4], заривам А1 [зарйна Е2 od зария £7];
umg (hinzuschütten) долйвам Al [долея
Е6\
Zusehen < 19а/£/>> vi гледам uv. Al, наблю¬
давам uv, AI (jmdm. od e-r Sache [3] ня¬
кого od нещо) O den Kindern beim Spiel
- гледам децата като играят; übertr sieh
zu, daß du nicht fällst! гледай (внимавай]
да не паднеш!; übertr sehen Sie doch zu,
daß Sie morgen mitkommen können! гле¬
дайте [постарайте се] да дойдете утре!;
übertr da sehe ich nicht mehr lange zu!
няма да чакам повече
zusehends adv вйдимо, явно
zuzeiten präp [2] отстрани на O ^ des
Festzuges от двете страни на тържест¬
веното шествие
zusenden < 10а, auch ajhb) vt изпращам Al
[изпратя II] (jmdm. etw. [4] някому нещо)
zusetzen <а/hb} vt прибавям A2 [прибавя
II] (etw. [4] zu [3] нещо към); vt, vi umg
(Geld verlieren) губя uv, II (пари), по¬
насям A2 (понеса £7] големи загуби (bei
[3] при); vi (bedrängen) не оставям А2
[оставя II] на мира, преследвам uv, AI
(jmdm. някого) О umg er hat bei diesem
Geschäft [viel Geld] zugesetzt той загуби
много при тази сделка; der Tod seines
Vaters hat ihm sehr zugesetzt смъртта на
баща му му се отрази много зле, той
понесе много тежко смъртта на баща
си; die Krankheit hat ihm stark zugesetzt
болестта го изтощй много
zusichern <а/АА) vt обещавам Al [обещая
£7] (jmdm. etw. [4] някому нещо); (ver¬
bürgen) гарантирам uv, v, AI (jmdm. etw.
[4] някому нещо)
Zusicherung f 17 обещани|е n, -я; гаранция
/ ’ ,
Zuspiel n 20 Sp подаване n, пас n, -ове
Zuspielen (afhby vt Sp (Ball топка) подавам
AI [по|дам, -дадеш (-дадох)] О übertr
jmdm. etw. давам тихомълком ня¬
кому нешо
zuspitzen <а/hby vt заострям А2 [заостря
//]: übertr auch придавам Al [при|дам,
-дадеш (-дадох)] острота; sich ^ (Lage
положение) изострям се
Zuspitzung / 17 заостряне п; изостряне п
zusprechen <16а//»£> vi говоря uv, И, по-
говорвам А1 [поговоря /7] (jmdm. с ня¬
кого); V/ Jur присъждам А1 [присъдя /7]
(jmdm. etw. [4] някому нещо) О übertr
dem Essen und Trinken tüchtig ^ ям,
ядеш (ядох) uv, и пия uv. £7 с голямо
удоволствие; jmdm. Mut - вдъхвам А1
[вдъхна Е2] смелост на някого; jmdm.
Trost — утешавам AI [утеша II] някого
Zuspruch т 2/sg (guter Rat) доб!р съвет;
(Ermutigung) окуражйтелни думи pl,
окуражаване п; (Trost) утешителни ду¬
ми pl. утешение п; (Besuch) посетители
pl; посещение п; (Zustimmung) одобре¬
ние п О dieser Film findet großen — този
филм се харесва много [има голям
успех]; dieser Arzt hat großen ^ този
лекар има голяма клиентела
Zustand т 2 състояни|е п, -я: (Lage) поло¬
жение п, -я О in gutem ~ в добро съ¬
стояние; umg Zustände bekommen полу¬
чавам AI [получа II] нервни крйзи; из¬
падам AI [изпадне £2] в гняв [ярост];
umg das sind doch keine Zustände това нс
може да се търпй вече; това на нйщо не
прилйча
zustande adv bringen осъществявам Al
[осъществя II], постигам Al [постигна
£2]; er hat nichts ~ gebracht тоб не на¬
прави нишс; - kommen ставам Al [ста¬
на E2\, осъществявам се Al [осъществя
се //]; eine Einigung ist nicht zustandege¬
kommen не се дойде до споразумение
zuständig aoj компетентен, -на,
меродав|ен. -ча О die ^е Behörde съ¬
ответното учреждение; wer ist ^ für...?
кой отговаря за...?, към кого да се обър¬
на за../7
Zuständigkeit / 17,^ компетентност / ме-
родавност /
zustatten adv: ji'ic’in. — kommen от полза
съм va за ияте *о
zustecken vr т^бб^иам Al [забода
El], закрепвам Al гзакреия /7] (с топ¬
лийка); О мЛст/г jnHm. etw. [4] ~ давам
• 1 [дам. дадеш (дчдох)] някому нещо
зайно
rustehen <а. stand zu ..ugestanden/A6) vi:
полагам се uv, AI, следвам се uv, Al
(jmdm. на някого) C ihm stehen im Jahr
zwanzig Tage Urlaub zu полагат [следват]
му се двайсет дни отпуска в годината;
е* steht ihm nicht zu, darüber zu sprechen
не му подобава да говори за това
zustellen <а/А/>) vi (versperren) затварям А2
[затворя /7], закривам А1 [закрия £7]
(врата с шкаф и др.); (übergeben) пре¬
давам AI [пре|дам, -дадеш (-дадох)],
връчвам А1 [връча II] (писмо, колет)
Zustellung / \l/sg предаване п, връчване
г (на писмо, призовка и др.); ~~s|gebühr
J 17 такса / за връчване [доставяне] на
пощенска пратка (и др.) (която такса
се плаша от получателя)
zusammen <а/АА> V/ съгласявам се А1 [съ-
г.1л ;я сс //] (jmdm. с някого); одобрявам
А J [одобря 7] (e-r Sache [3] нещо)
Zustimmung / i7/^' съгласие п, одобрение
п
zustopfen <а/АЛ) vi (Öffnung отвор) запуш¬
вам А1 [запуша /7), затъквам А1 [за-
тъкна £2]; (Stmmpfloch дупка в чорап)
ретризйр; м uv, v, Al
zustoGen <34a/Aft> vi (Tür врата) хлопвам
Al [хлопна £2], гръшвам Al [тръшна
£2]; vi (mit einer Waffe c оръжие) на¬
насям A2 [нанеса El] удар; <34а/м> vi
mpers übevtr случва се Al [случи се II]
Pers (jmdm. etw. [/] някому нещо) O
ihm ist ein Unglück zugestoBen случи му
сс нещастие
ZUTRÄGER 1035
Zustrom m 2 наплив m (от xopa)0 der -
warmer Luft aus dem Süden приток m на
топъл въздух от юг
Zuströmen <а/5л> vi тека. течеш (текох) uv.
# стичам се AI [стека се, стечеш се (стекох
се)] (e-r Sache [3] към нещо); (Menschen
хора) стичам се (е-г Sache [3] към нещо)
О von allen Seiten strömten uns Anfragen
zu от всички страни получавахме за¬
питвания
zustürzen (a/.vn) vi спускам се Al [спусна сс
£2], втурвам се AI [втурна се £2], хвър¬
лям се А2 [хвърля сс //] (auf [4] към)
zutage adv; — bringen [fördern] разкривам
Al [разкрйя £7], изкарвам AI [изкарам
А /] наяве; ^ kommen [treten] излиза А /
[излезе £7] J. Pers наяве; seine Schuld
liegt offen [klar] — вината му c очевидна
Zutaten pl (Gewürze) подправки pl; (zum
Gericht за ястие) материали pi продук¬
ти pl; (Schneider^) шивашки помощни
материали pl О zu diesem Kuchen brau¬
chen Sie folgende — за този сладкиш ви
са необходими следните продукти
zuteil adv: ~ werden geh 3. Pers бивам uv,
Al отреден, падам се AI [падна се £2]
(jmdm. някому) О jmdm. etw. [4] wer¬
den lassen отреждам Al [отредя //], пре¬
доставям А2 [предоставя //] някому
нешо
zuteilen <а/ЛА) vt раздавам AI [раз|дам,
-дадеш (-дадох)], разпределям А2 [раз¬
пределя II] (jmdm. etw. [4\ някому нешо);
(Arbeit, Auftrag работа, задача) възла¬
гам AI [възложа //] (jmdm. някому) О
jradn. einer anderen Gruppe *v причис¬
лявам AI [причисля //]. прикрепвам Al
[прикрепя //], придавам, разпределям
някого към друга група
Zuteilung / 17 разпределяне п, разпреде¬
ление п. възлагане п; причисляване п,
причисление п; прикрепване п
zutiefst adv най-дълбоко, извънредно
много
zutragen <4а/ЛА) vi занасям А2 [занеса £7]
(jmdm. etw. [4] някому нещо); übertr
(Gerüchte, Klatsch слухове, клюки) до¬
насям. разказвам AI [разкажа Е4] (тай¬
но) (jmdm. на някого); sich случва се
AI [случи сс /7] 3. Pers О das hat sich
heute früh zugetragen това сс случи тази
сутрин
Zuträger m 4 доносчи|к m, -ци, клюкар m.
1036 ZUTRÄGLICH
сплетнй|к ш, -ци; —in 18 огюкарка /,
сплетница /
zuträglich adj (vcrteilhait благотворен, -на,
полез|ен, -на; (Nahrung храна) здрав, по¬
лезен, -на; (Klima климат) здрав, здра-
вослбв|ен, -на 0 das Klima hier ist mir
nicht — клйматът тук не ми понася
Zutrauen <аJhb> vt: jmdm. etw. — счйтам
Al [счета El], смятам Al [сметна E2] ня¬
кого спосЬбен за нещо; ich traue ihm eine
solche Tat nicht zu не допускам Al [до¬
пусна E2], че той е способен на такава
постъпка [че той мбже да извърши та¬
кава постъпка]; das hätte ich ihm nicht
zugetraut това не съм очаквал от него;
er hat seinen Kräften zu viel zugetraut той
е надценил силите си; sie traut sich zu
wenig zu тя мбже пбвече, откблкото смя¬
та
Zutrauen п 23/sg доверие п (zu jmdm. в ня¬
кого)
zutraulich adj доверчив; (Tier животно)
крбтъ | к, -ка
Zutraulichkeit/ 17/jg доверчйвост/
zu treffen (16a//ib) vi оказва се Al [окаже се
Е4) 3. Pers вер|ен*, -на, отговаря А2 [от-
говбри /7] J. Pers на истината, точ | ен, -на
е va 3. Pers: отнася се А2 [отнесе се /7] J.
Pers, важи uvt II 3. Pers, касае се 3. Pers
(für [4], auf [4] за) 0 seine Behauptung hat
nicht zugetroffen твърдението му не се
оказа вярно
zutreffend adj подходящ, умест|ен, -на,
сполучлйв; точ|ен, -на, вер|енф, -на
0 Zutreffendes bitte unterstreichen! да се
подчертае нужното! (при формуляри);
das war eine sehr —e Bemerkung забележ¬
ката беше много уместна
zutrinken (27а/АЬ) vi: jmdm. — пия uv, Е7 за
здравето на някого
Zutritt т 1 lsg дбетъп т, вход т 0 kein —! не
се влиза!; — verboten! вход забранен! —
unentgeltlich! вход безплатен!; freien —
zur Ausstellung haben имам uv, Al свобо¬
ден достъп в изложбата; eine chemische
Verbindung vor — von Luft schützen пйзя
uv, II химйческо съединение от достъп
на въздух
Zutun п 23/sg намеса /, съдействие п, учас¬
тие п 0 ohne mein — без мбето съдейст¬
вие, без мбята пбмощ, без да се намеся
zuugunsten adv във вред& (von [.?] на)
zuunterst adv най-дблу 0 das Oberste —
kehren обръщам Al [обърна £2] вейчко
наблаки
zuverlässigнадежд|ен, -на, вер|ен\ -на,
сйгур|ен, -на; (Mensch човек) на кбйто
мбже да се разчйта; (Uhr часовник)
тбч|ен, -на, вер|енф, -на; (erprobt) изпи¬
тан, сйгур|ен, -на 0 politisch — полити¬
чески благонад&жд|ен, -на; fachlich —
кбйто е добър специалист; aus —er
Quelle от достоверен из\точник
Zuverlässigkeit / М/sg надеждност/; изпйта-
ност/; благонадеждност/; достоверност/
Zuversicht / \llsg упование п, надежда/;
вяра, дълбоко убеждение 0 ich habe die
feste — [ich bin der festen —], daß ... аз
съм дълббко убеден, че...; in der —f daß...
c пълната увереност, че...; seine ganze —
in [auf] jmdn. setzen възлагам Al [възло¬
жа //] цялата си надежда на някого
zuversichtlich adj уверен, изпълнен с надеж¬
да
2uvicl adv много, повече, откблкото трябва
0 viel — прекалено [извънредно] много;
das ist — des Guten това вече е прекале¬
но; es Ist — Zucker im KafTee прекалено
много захар има в кафето; umg was — ist,
ist —! стига вече, много стана!
zuvor adv предй товй; по-рано, (zuerst) пър¬
во; —derst adv най-отпред
zuvorkommen (33аJsn) vi изпреварвам Al
[изпреваря /7] (jmdm. някого) 0 einer
Gefahr — предотвратявам А7 [предотвра¬
тя /7] опасност; jmds. Wünschen — преду-
гаждам А1 [предугадя /7] и изпълнявам
AI [изпълня /7] нечии желания
zuvorkommend adj любез|ен, -на, внима¬
телен, -на
Zuvorkommenheit / 17 любезност /, внима-
телност/
Zuwachs т 1 lsg прираст m (an [3] на); на¬
растване п 0 — an Mitgliedern [Besu¬
chern] увеличение п на членовете [посе¬
тителите]; umg wir haben — bekommen
семейството ни се увеличй, ймаме бебе;
umg einem Kind ein Kleidungsstück auf —
kaufen купувам Al [купя /7] на дете пб-
голйма дреха, за да я нбеи пб-дълго (ня¬
колко години)
Zuwachsen (4а/$л> vi (Wunde рана) зарас¬
твам AI [зарасна E2], затварям се А2
[затворя се //], заздравявам AI [заздра¬
вея Еб] О die Aussicht ist durch die video
Bäume zugcwachseu изгледът се е закрил
от многото дървета; ubertr umg alles
wächst ihm zu всичко му идва леко [отръ¬
ки (umg))
Zuwachsrate / 16 Wirtsch процент m на
г.ойраста
zuwandern <а/*т?) vi имигрйрам uv, v. Al.
заселвам се Al [заселя се II]
zuwege adv: etw. [4] ~ bringen извършвам
Al [извърша //], свършвам, уреждам Al
[уредя //] нещо; mit etw. [3] ^ kommen
справям cc A2 [справя се II] c нещо; umg
noch gut ^ sein здрав съм va ошс
zuweilen adv понякога, от време на време
zuweisen <23а/ЛЛ> vt определям А2 [опре¬
деля //), отреждам А1 [отредя //] (jmdm.
etw. [4] някому нещо); (Arbeit, Auftrag
работа, задача) възлагам А1 [възложа
//] (jmdm. etw. [4] някому нещо); (zur
Verfügung stellen) давам AI [дам, дадеш
(дадох)] на разположение (jmdm. etw.
[4] някому нещо); предоставям А2 [пре¬
доставя //] (jmdm. etw. [4\ някому нещо)
zu wenden <10а, auch ajhb) vt обръ¬
щам Al [обърна £2], насочвам Al [на¬
соча //] (e-r Sache [3] към нещо); sich
[4] обръщам се (е-г Sache [3] хъм не¬
що); ühertr насочвам се (е-г Sache [3] към
нещо), занимавам се АI [занимая се £7]
(е-г Sache [3] с иешо)0 jmdm. den Rucken
^ обръщам някому гръб; er wandte seine
Schritte dem Hause zu той се отправи
към дома; jmdm. od etw. [3] seine ganze
Aufmerksamkeit - насочвам цялото си
внимание към някого od нещо; jmdm.
sein Vertrauen ^ доверявам cc А1 [дове¬
ря се //] някому; sie hat ihre ganze Liebe
dem Kind zugewandt тя посвети цялата
си любов на детето си; sich [4] der Sonne
~ обръщам се към слънцето; sich [4]
einem neuen Thema — започвам Al [за¬
почна £2] нова тема
zuwenig adv много малко
zuwerfen <16а/Л6) vt подхвърлям А2 [под¬
хвърля II] (jmdm. etw. [4] някому нещо);
(Graben ров) засипвам А1 [заейия Е4]\
(Tür врата) затръшвам А1 [затръшна
£2], хлопвам А1 [хлопна Е2] О jmdm.
einen Blick хвърлям поглед към няко¬
го, поглеждам AI [погледна £2] някого
zuwider I. adv: jmdm. sein протйв|си. -на
ZWANG 1037
[неприят|ен. -на] съм va на някого; er ist
mir immer - gewesen той ми е бил вина¬
ги противен [неприятен]; dieses Essen ist
mir ^ това ядене ми с противно; II.
ргар [3] противно наО dem Gesetz —
противно на [против] закона
zuwiderhandeln <а/Лй> W постъпвам AI [по¬
стъпя //], действувам uv, Al (e-r Sa¬
che [3] протйв нещо)0 einem Befehl ^
действувам протйвно на заповедта; dem
Gesetz нарушавам Al [наруша II] за¬
кона
Zuwiderhandlung / 17 Jur нарушени|е п. -я
(gegen [4] на)
zuwjderlaufen (9аjsn) vi противореча uv, II
(e-r Sache [3] на нещо), в противоречие
съм va (e-r Sache [3] с нещо)
zuwinken (а/А6> vi махвам А1 [махна £2]
с ръка (jmdm. някому)
zuzahlen <а/Л6> vt доплащам AI [доплатя
Щ
zuzeiten adv понякога
zuziehen <32а. h — g/A6> vt (Knoten възел)
затягам Al [затегна £2]; (Vorhang за¬
веса) дръпвам Al [дръпна £2]; (Arzt ле¬
кар) извиквам Al [извикам Al]; съвет¬
вам се uv, А1 с, консултирам cc uv, v,
Al с; sich [3] ~ (Unannehmlichkeiten,
Vorwurf, Haß, Krankheit неприятности,
упрек, омраза, болест) навлйчам си А1
[на|влека си, -влечеш си (-влякох си)],
спечелвам си А1 [спече пя си //]; <32а,
h — gjsrty vi (sich niederlassen) преселвам
cc Al [преселя се //], установявам cc Al
[установя cc //]
Zuzug nt 2/sg прииждане n на нови хора
zuzüglich präp [2] заедно c, плюс, вклю¬
чително
zwacken (Л6) vt, vi umg щипя uv, E4. ш»ш-
вам Al [ощйпя E4]\ ubertr измъчвам Al
[измъча //]
zwang prat von zwingen
Zwang m \/sg принуда /, принуждение n,
насилие n O ausüben упражнявам Al
[упражня II] насилие (auf [4] върху); es
besteht — zum Besuch der Vorlesung по¬
сещението на лекцията е задължително;
ohne — без насилие, доброволно; aus
^ насила; seinen Gefühlen keinen antun
[auferlegen] не се стеснявам Al [стесня
се //], нс се церемоня uvt II; tun Sie sich
1038 ZWÄNGEN
keinen - ml не се стег.1яв?йте, говорете
откровено!; unter dem — des Feindes под
натиска на врага
zwangen </?/>) vt притискам AI [притйсна
Е2\ч натискам; напъхвам AI [напъхам
А1]ч намушвам AI [нс.муша //] (in [4] в);
sich [4] - промъквам сz AI [промъкна
се Е2\ (durch \4] през)
zwanglos adj непринуден, свобод|ен, -на;
(ohne Förmlichkeiten) без формалности
О ein -es Beisammensein среша / в не¬
принудена атмосфера, среща бе*. офг*-
циалности; die Hefte erscheinen in —er
Folge свитъците излизат без определгг
срок
Zwanglosigkeit f \ljsg непринуденост/
Zwangs)anleihe / 16 задължителен заем;
— arbeit / 17 принудителна работа;
—jacke / 16 Med усмирителна риза;
-läge/16/sg притеснено положение, за¬
труднение п
zwangsläufig adj неизбеж|ен, -на, наложй-
тел|ен, -на
Zwangsmaßnahme / 16 принудителна мяр¬
ка; -neurose/ 16 Med натрапчива не¬
вроза; — Vollstreckung / 17 Jur принудй-
телно привеждане в изпълнение на съ-
в дебно решение
zwangsweise adv принудйтелно, насила
zwanzig пит — 20 (| Zahlen)
zwanziger adj: in den — Jahren в двадесетте
[двайсетте] годйни
Zwanziger т 4 човек т между двадесет
[двайсет] и трйдесет [трййсет] годйни;
(Wein) вйно т от хиляда деветстотин
и двайстага годйна; — pt: er ist Mitte
der — той е на около двадесет и пет
[двайсет и пет] годйни
Zwanzigstel п 23 двадесетйнка / двайсе-
тйнка /
zwar adv: —... aber [doch]... наистина... но
[обаче]...; und Abk u. zw. и то; er kam
—, aber zu spät той найстина дойде, но
много късно; du wirst das tun, und —
sofort! щс направиш това, и то веднага!
Zweck т 1 цел /. намерени[е п, -яО zu
welchem -? с каква цел? за какво?; zu
diesem - за тази цел; das hat doch alles
keinen - всичко това няма нйкакъв
смисъл
Zweck|bau т 1 (pl -bauten) утилитарна
сграда
zweckdienlich adj целесъобразен, -на
Zwecke / 16 (Rciß^) кабарче //. -та
zweckentfremdet adj използван не за пред¬
назначението си
zweckentsprechend adj = zweckdienlich; nicht
— нецелесъобраз|ен, -на
zwecklos adj безцел|ен, -на, безсмйслен;
(Versuch, Bemühung опит, старание)
безполезен, -на, напразен, -на
Zwecklosigkeit / \l/sg безцелност / без-
смйсленост/ безполезност /
zweckmäßig adj целесъобразен, -на
Zweckmäßigkeit/ 11/sg целесъобразност/
zwecks präp [2] с цел за, с цел да О —
besserer Verteilung с цел за по-добро раз¬
пределение, с цел да се направи по-доб¬
ро разпределение
zwei пит = 2 (| Zahlen) О alle - Jahre на
всеки две годйни; umg wir — (beide (n)]
ние двамата; umg alle - и двамата; —
und —, zu —en, zu -t по двама
Zwei /17 двойка f; Schule двойка / много
добър (по петобалната система в ГДР)
С mit der — fahren пътувам uv, AI c
двойката [c трамвай номер две]
Zweiachser т 4 двуосен автомобил
zweiachsig adj двуосов; — armig adj
(Leuchter полилей) двураменен;
— bändig adj двутом|ен, -на; — beinig adj
двукрак; — bettig adj с две легла
Zweibettzimmer п 23 стая / с две легла
Zweidecker т 4 Flugw биплан т
zweideutig adj двусмислен
Zweideutigkeit / 17 двусмислен ост /
Zweidrittelmehrheit / 17/sg Pari мнозин¬
ство п j от две трети
zweieinhalb пит = zweiundeinhalb
Zwejer т 4 Sp (Boot лодка) двойка/ - bob
т 6 Sp бобслей двойка; -Mann¬
schaftsfahren п Sp Radfahren състезание
п по двойки
zweierlei adj разлйч|ен, -на, от два вйдаО
— Strumpfe два разлйчни чорапа;
Versprechen und Halten ist - да обещаеш
и да изпълниш обещаното са две раз¬
лйчни неща; übertr mit - Maß messen
меря uv, II c разлйчни мерки, пристра¬
стен, -на съм va
zweifach adj дво|ен, -йна О in -er
Ausfertigung в два екземпляра
Zweifarbendruck т 1 Тур двуцветен печат
zweifarbig adj двуцвет|ен, -на
Zweifel т 4 съмнени|е п -я <> es besteht
kein —, daß... няма никакво съмнение,
че...; etw. [4] in - stellen [ziehen] под¬
хвърлям A2 [подхвърля /1] нещо на съ-
мнение; ich bin [befinde mich] Im — über
etw. [4\ обхванат съм va от съмнение
за нещо; darüber besteht kein ~ няма
никакво съмнение за това; über allen
— erhaben вьк от всякакво съмнение;
ohne —! безсъмнено!
zwe|fel|haft adj съмнйтел|ен, -на; (verdäch¬
tig) подозрйтел|ен, -на; «-los adv без съ¬
мнение, несъмнено
zweifeln </1/7) V/ съмнявам се uv, AI (an
[3] в)
Zwejfelsfall т 2/sg О im - в случай на ко¬
лебание [съмнение]
Zweifelsfrage / 16 неясен въпрос
zweifelsfrei adj сйгур|ен, -на. безспор|ен,
-на, несъмнен
zweifelsohne adv без съмнение, несъмнено
Zweifler т 4 скептй|к т. -ци
zw£iflüg(e)Ug adj с две крила, двукрйл
(auch Anat)
Zweifrontenkrieg т 1 война/на два фрон¬
та
zweifüßig adj Anat двукрак т, двуног;
'Ме fr двустъп|ен* -на
Zweig т I клон ш. -ове (auch übertr):
(Untergruppe) дял (делът) т, -ове, раз¬
дел т. отрас|ъл ш. -ли О übertr umg auf
keinen grünen - kommen не успявам AI
[успея £б] в живота
Zwe]g|betrieb nt 1 клон m. -ове, филиал m;
-disziplin / 17 = Zweigwissenschaft
zwei|geschlechtig adj Ъо/ двуполов; —ge-
schossig adj двуетаж|сн, -на
Zweigespann n 20 кола / c два коня
Zweiggeschäft n 20 Hdl филиал m
zweigleisig adj: Etsenb —e Bahnlinie двойна
железопътна линия
zweigliederig adj Math бином|ен, -на,
двучлен|ен, -на .
Zweigistation / 17 подстанция /. спомага¬
телна станция: stelle /* 16 клон т. -ове.
филиал м; —Wissenschaft f 17 дял (де¬
лът) т. -ове от научна дисциплина
zweihändig adj двурък, с две ръце; Мт
за две ръце; -häusig adj Bot двудом1ен,
-на
Zweihufer т 4 Zool двукопйтно животно
zweihundert пит = 200 (t Zahlen); ~ jäh¬
rig adj двсгодиш|ен, -на; -jährlich adj на
всеки две години
Zweikammersystem п 20* Pol двукамарна
парламентарна система
Zweikampf т 2 двубой т
zw^Jmal adv два пъти; —malig adj дву¬
кратен, -на
ZWEITGEBOREN 1039
Zw^ynaster т 4 Маг двумачтов кораб
zwgpnotorig adj Tech двумотор|ен, -на
Zweiparteiensystem п 20* двупартийна сис¬
тема; - phasenmotor т 9а Tech двуфазов
двигател
zweipolig adj двуполюсен, -на, биполяр|
ен, -на
Zwejrad п 22 велосипед т: мотоциклет т;
мотопед т
zwyjräd(e)rig adj с две колела; — rcihlg adj
двуред|ен, -на
Zw^iröhrenempfänger т 4 Radio двулам-
пов радиоприемник
zweischneidig adj с две остриета (auch
übertr) О übertr umg ein —es Schwert
нож c две остриета
zweiseitig adj от двете страни; двустра¬
нен, -на; (StofT плат) с две лица; Math
двустран|ен, -на; —silbig adj лвусрйч|-
ен, -на
Zweisitzer т 4 Kfz двуместен автомобйл
zweispaltig adj Тур с две колони
Zweispänner т 4 кола / с два коня
zweisprachig adj двуезйч|ен, -па; —stellig
adj Math двузнач|ен, -на; —stimmig adj
Mus за два гласа; «-stockig adj дву¬
етажен, -на; —stufig adj Tech двустъ-
пал|ен, -на, двустепенен, -па; -ständig
adj двучасов; —stündlich adj на всеки два
часа
zweit adv: zu — по двама
zw^tägig adj двуднев|ен, -на
Zweitaktmotor т 9а Tech двутактов дви¬
гател
Zweitälteste adj втор|и, -а по големина
[възраст] О der - Sohn вторият син
zweitausend пит = 2000 (t Zahlen)
zweitbeste adj втор|и, -а по успех, по пости¬
жения О er ist der - Schüler тон с вто¬
рият ученик по успех в класа
zweite пит mt / п = 2. (t Zahlen) О
zum -en Mal за втори път; aus — г Hand
от втора ръка; er kann arbeiten wie kein
— r той работи като никой друг: übertr
das — e Gesicht haben ясновидец [ясно-
вйдка] съм va
zweiteilig adj от две части О -er Bade¬
anzug бански костюм от две части, би¬
кини р!
Zweiteilung / 17 разделяне п на две
zw^ueits adv второ, на второ място
zwe)t|geboren adj втор|и. -а (за дете в
семейството); -größte adj втор|и, -а по
1040 ZWEITSCHRIFT
големина; '-"höchste втор| и, -а но височи¬
на; —jüngste adj предпоследен, -на; по
възраст (за дете в семейството); —klassig
adj второкласен, -на; —letzte adj пред¬
последен, -на, втори от края
Zweitschrift / 17 Könige п* "я (Abschrift),
препис т
zweitürig adj Kfz с две врати
zwelundeinhalb. auch zweieinhalb пит две и
половина
Zwewiertcltakt т 1 Mus две четвърти такт
zweiwertig Chem двувалент|ен, -на
ZweWertigkcit /17 Chem двувал£нтност /
zweiwöchig adj двуседмич е», -на
Zweizeiler т 4 двустйшие л» -я; — zimmer-
wohnung/ 17 двустайно жилище; — zylin¬
dermotor т 9а Tech двуцилйндров двига¬
тел
Zwerchfell п 20 Anal диафрагма/
Zwerg т 1 джудже л, -та
zwergenhaft adj, zwerghaft adj катб джудж£
Zwerglhuhn п 22 порода дребни кокбшки;
—obst п 20/sg ниско растящи овощни
дървета; —volk п 22 = Pygmäen
Zwetsche/ 16, Zwetschge/16 Bot слива/
Zwickel m 4 (Kleidungsstück дреха) клин m,
-ове, наставка f; Arch клинообразен еле¬
мент; übertr umg чуда| к m, -ци
zwicken <hb> vt щипя uv, E4, щйпвам Al
[щйпна £2], ощйпвам 0 jmdn. in die
Wange — ощйпвам някого по бузата
Zwjcker т 4 = Kneifer
Zwickmühle / 16hg übertr безизходно поло¬
жение 0 ixt eine — geraten изпадам Al [из¬
падна E2] в затруднено положение
Zwieback m 1 od 2 сухар m
ZwTebel/ 16 Bot лук; (Blumen—) луковица
ff—geruch m 2 миризма / на лук;
—gewächs n 20 Bot луковично растение;
—mustern 23/sg (Porzellan) луковйден мо¬
тив
zwiefach adj = zweifach
zv^efältig adj дв0|ен, -йна; двукрат|ен, -на
Zwiegespräch п 20 диало|г m, -зи; —laut т
I = Diphthong; —licht п IMsg смесена
светлина; (Däjnmerlicht) здрач mt дрезга¬
вина/
zwielichtig adj übertr двулйч |ен, -на
Zwiespalt т 1 раздвоение л, разединение л;
вътрешно противоречие 0 jmdn. in einen
~ bringen раздвоявам Al [раздвоя II]
някого; in ~ geraten изпадам Al [изпад¬
на Е2] в колебание; скарвам се А У [ска¬
рам се А/] (mit jmdm. с някого)
zwiespältig adj übertr раздвоен, колеблив,
несйгур|ен, -на; (Gefühle чувства) проти-
воречйв
Zwiespältigkeit/ 17/sg раздвоеност /;
-^spräche/ Wsg = Zwiegespräch; — tracht
/ \llsg раздЬр m
Zwilling m 1 (männlich) близн& | к m, -ци;
(weiblich) близначха / 0 Astr die ~e съз¬
вездието Близнаци
Zwjllingslbruder m 5 брат m -близнак;
~paar 20 близнаци pl\ (Schwestern) близ-
начки pl\ ~Schwester / 16 сестра / -близ-
начка
Zwinge / 16 Tech стяга /, затяжка /, затега-
телна скоба; (Stock бастун) након£чни|к
ш, -ци
zwingen <27lhb> vt принуждавам Al [при¬
нудя /У], заставям А2 [заставя /У];
(moralisch) задължавам АУ [задължа II) 0
jmdn. zum Nachgeben ~ принуждавам
някого да отстъпи; er läßt sich zu nichts
— c нйщо не можеш да го принудиш да
направи нещо; ich bin ad werde gezwun¬
gen, etw. zu tun принуден съм va да
напрквя нещо; umg etw. [4] ~ справям се
A2 [справя се II] с нещо
zwingend adj (Beweis доказателство) неоп-
ровержйм, неоспорим; (Grund причина)
важ|ен, -на, наложйтел |ен, -на
Zwinger т 4 Hist пространство п между
външната и вътрешната стена на средно¬
вековната крепост; (Tier— клЬтка /; (за
диви животни); — т А/sg Цвйнгер т (ис¬
торически архитектурен комплекс, в
който се помещава Дрезденската худо¬
жествена галерия)
zwjnkern <hb> w: mit den Augen — примиг¬
вам Al [примигам Al]
Zwjrnm 1 кон|ец m, -ци
zwirnen <hb> vt суча uv, E4, усуквам Al
[усуча E4]t пресуквам (концй); — adj от
конци
Zwirnlmaschine / 16 Text пресуккл|о л, -а,
пресукваща машина; —rolle/16 макара /;
Tech макара/, бобина/, шпула /
Zwirnsfaden т 5 кон|ец т, -цй 0 umg sein
Leben hing an einem ~ живЬтът му висе¬
ше на кбсъм (umg)
zwischen präp [3] od [4] между, помежду
Zwjschenlbemerkung / 17 забележка /; реп¬
лика /; апостроф т; —bilanz / 17 Hd
предварителна равносметка: ^deck п
20 od 24 Мис средна палуба
zwischeodrin adv umg между, помежду, точ¬
но в средата, всред
zwischendurch adv . ждувременно; от вре¬
ме на време; между това О ich werde
— telefonieren ще се обадя междувре¬
менно по телефона: es Tgnete, — schnei¬
te es валеше дъжд. от вр ме на време
сняг
Zwischen|fall т 2 инцидент /н. произшест¬
вие п, -я. случка /, -fnicht/ 14 Lamhv
междинна култура: ^fruchtbau т I sg
Lamhv отглеждане // на междинни к>л-
тури; -glied п 21 межлйнно звено:
— handel т 4 sg комисионна [посредни¬
ческа] търговия: -Händler т 4 комисио¬
нер т, посрсдни|к т.. -ци; -him п 20
Anat междинен мозък: -landung / 17
Flugw междинно кацане: ^lauf m 2 Sp
квалификационно състезание по бягане:
-mahlzeit/ 17 закуска/(предобед, сле¬
добед): "-produkt п 20 междинен про¬
дукт. полуфабрикат т: "»raum т 2 меж¬
динно пространство, свободно място:
— ruf nt I апострофйране //. реплика /’’
(Ausruf) възглас т. вик т; -satz т 2
Gramm подчинено изречение, което
стой между частите на главното изрече¬
ние: -Schalter т 4 Tech междинен пре¬
късвач, секционен прекъсвач: -schiebt/
17 Tech междинен слой. прислойка:
-spiel п 20 интерлюдия / (auch Theat):
Mus интермецо п
zwischenstaatlich adj междудържавен, -на
Zwi$cben|stockwerk п 20. Kunw —stock т 1
полуетаж т; -stuck п 20 Tech междйн-
на [съединителна] част; -stufe/16 меж¬
динен стадий, междинна степен:
— träger т 4 лоносни|к т% -ци, сплетнй|к
т, -ци; -trägerin / 18 доносница f;
-wand / 14 преградна стена
Zwischenzeit / 17 интервал /и, промежду¬
тък т, -ци от време: Sp междинно вре¬
ме О in der - в това време
Zwist т I od Zwistigkeit / 17 раздор т. кра¬
мола /
zwitschern <Д6) W чуруликам uv. AI
£wjtter т 4 Biol хермафродит т: -biidung
/ 17 Biol хермафродитйз|ъм (-мът) m,
ZYTOLOGIE 1041
даулоловост/; -Wüte/16 Bot двуполов
цвят
zwitterhaft adj. zwitterig adj хермафродй-
т|ен. -на. двуполов
zwölf пит = 12 (t Zahlen)
Zwölffingerdarm т 2 Anat дванадесето¬
пръстник т. -ци: -geschwßr п 20 Med
язва / в дванадесетопръстника
zwölfjährig adj дванадесетгодиш|ен. -на.
дванайсетгодиш|ен, -на
Zwölfkampf т 2 Sp дванайсетобой
zwölftausend пит = 12 000 (| Zahlen)
zwölfte m, f; п пит = 12. (t Zahlen)0 in -r
Stunde в последния момент
Zwölftel n 23 дванадесетйнка /, дванайсе-
тинка /
zwölftens adv на дванадесето [дванайсто]
място
Zwölftonmusik /17 додекафонйчна музика,
дванайсеттонова система
Zyan п 20*/sg Chem циан т
Zyankali п 23/sg Chem цианкалий т
Zyklamen п 23 Bot циклама /
zyklisch adj циклйч|ен. -на
Zykton т И Meteor циклон т, ураган т:
—е/ 16 Meteor циклон т, област /с
ниско атмосферно налягане
Zyklop т 8 Myth циклоп т
Zyklus т 11 цйк|ъл т, -ли; период т
Zylinder т 4 (— hut) цилинд|ър т. -ри [auch
Math. Tech)\ (Lampe) лампено шише;
-hut т 2 цилиндър т, -ри (шапка)
zylindrisch adj цилиндрич|ен, -на
Zymbal п 20* od 24 Mus цимбал т
Zyniker т 4 цинй|к т. -ци
zynisch adj цинйч|ен, -на
Zynismus т 11 цинйз|ъм (-мът) т, -ми; т
li lsg циничност /
Zypern п 23 Кипър т
Zyprer т 4 жител на Кйпър. кйпър|ец т,
-ци; —in / 18 кйпърка /
Zypresse / 16 Bot кипарйс т .
Zypriot т 8 = Zyprer; -in / 18 = Zyprerin
zyprisch adj кйпърски
Zyste / 16 Med кйста /
Zytojlogie / I6a/.vg Biol антология ./.
-plasma n 28a sg BioI нитоплазма/
Hl'MCKO’ÜL.II JfXKH речник
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И
НЕПРАВИЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
TABELLE DER KONJUGATION DER STARKEN UND
UNREGELMÄßIGEN VERBEN
1. Таблицата съдържа трите основни форми Infinitiv, Indikativ Präteritum и Partizip
Perfekt на силните и неправилни я i лашли. капо и на 1лаголитс е двойни форми —
силни и слаби.
2. На глаголите, които получават в Präsens upeiлае или променят коренната |ласна е
в i във 2|и 3 л. сд. ч„ се дават в отделна колонка формите та 1, 2 и 3 л. сд. ч., а
където е необходимо и та 1 л. мн. ч.
3. След Indikativ Präteritum се дава формата та Konjunktiv Präteritum. При двойни фор¬
ми първата с ло-употребима, ако няма други укатания.
4. Формата за Imperativ сс дава нри всички uihiojih.
5. Пред формат а та Partizip Perfekt стои в скоби hb или sn според това. е кой спомагате¬
лен 1лаюл - haben или sein, глаголът образува формите си та Perfekt.
Plusquamperfekt и лр. Отбелязани са и случаите, в които някои глаголи образуват
тези форми с haben и със sein (hb, sn).
6. В таблицата са Ьключсни и слаби глаголи, които имат някои особености в енреже-
нисго си.
7. Дават* сс по азбучен ред само простите i Jiai оли е изключение на erlöschen, erschrecken
и verlöschen, при които простият глагол е неупотребим.
1044 ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
Infinitiv Indikativ Präsens
Indikativ Präteritum
backen 1
backe, bäckst, bäckt
backte или buk
befehlen
befehle, befiehlst, befiehlt
befahl
beginnen
begann
beißen
biß
bergen
berge, birgst, birgt
barg
bersten
berste, birst, по-рядко berstest, birst,
по-рядко berstet
barst
bewegen 2
bewog
biegen
bog
bieten
bot
binden
band
bitten
bat
blasen
blase, bläst, bläst
blies
bleiben
blieb
bleichen 3 vi
blich
braten
brate, brätst, brät
briet
brechen
breche, brichst, bricht
brach
brennen
brannte
bringen
brachte
denken
dachte
dingen
dingte
dreschen
dresche, drischst, drischt
drosch, по-рядко drasch
dringen
drang
dünken
mir или mich, dir или dich, ihm или ihn
dünkt, по-рядко deucht
dünkte, по-рядко deuchte
dürfen
darf, darfst.darf,* dürfen
durfte
empfehlen
empfehle, empfiehlst,empfiehlt
empfahl
erlöschen
erlösche, erlischst, erlischt
erlosch
erschrecken 4 vi
erschreke, erschrickst,crschrickt
erschrak
erwägen
erwog
essen
esse, ißt, ißt
aß
fahren
fahre, fährst, fahrt
fuhr
fallen
falle, fällst, fallt
fiel
fangen
fange, fängst, fangt
fing
fechten
fechte, fichtst, ficht
focht
finden
fand
flechten
flechte, flichtst,flicht
flocht
fliegen
flog
fliehen
floh
fließen
floß
fressen
fresse, frißt, frißt
fraß
frieren
fror
garen
gor и gärte
gebären
gebäre, gebierst, по-рядко gebärst,
gebiert, по-рядко gebärt
gebar
geben
gebe, gibst, gibt
gab
gedeihen
gedieh
gehen
ging
gelingen (само 3 л.)
gelang
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЯЙЕНИЕТО НА СИЛИШ И НЕПРАВИЛНИТЕ ljNS
ГЛАГОЛИ
Konjunktiv Präteritum imperativ Partizip Perfekt
büke
back(c)!
(hb) gebacken
beföhle, по-рядко befähle
befiehl!
(hb) befohlen
begönne или begänne
beginn(e)!
(hb) begonnen
bisse
beiß(e)!
(hb) gebissen
bärge
birg!
(hb) geborgen
bärste
birst!
(sn) geborsten
bewöge
bewegfe)!
(hb) bewogen
böge
biegfe)!
(sn,hb) gebogen
böte
biet(e)
(hb) geboten
bände
bind(e)
(hb) gebunden
bäte
bitlcfe)!
(hb) gebeten
bliese
blas(c)!
(hb) geblasen
bliebe
blcibfc)!
(sn) geblieben
bliche
bleichfe)!
(sn) geblichen, по-рядко gebleicht
briete
brat(c)!
(hb) gebraten
bräche
bricht
(hb. sn) gebrochen
brennte
brcnn(e)!
(hb) gebrannt
brächte
bring(e)!
(hb) gebracht
dächte
denk(e)!
(hb) gedacht
dingte
dingte)!
(hb) gedungen, по-рядко gedingt
drösche, но-рядко dräsche
drisch!
(hb) gedroschen
dränge
dringte)!
(sn. hb) gedrungen
dünkte, по-рядко deuchte
—
(hb) gcdünkt.no-рядко gedeucht
dürfte
—
(hb) gedurft
empföhle, по-рядко empfähle
empfiehl!
(hb) empfohlen
erlösche
erlisch!
(sn) erloschen
erschräke
erschrick!
(sn) erschrocken
erwöge
erwägte)!
(hb) erwogen
äße
iß!
(hb) gegessen
führe
.fahr(e)!
(sn, hb) gefahren
fiele
fällte)!
(sn) gefallen
finge
fang(c)!
(hb) gefangen
föchte
ficht!
(hb) gefochten
fände
find<e>!
(hb) gefunden
flöchte
flicht!
(hb) geflochten
flöge
fliegte)!
(sn. hb) geflogen
flöhe
flich(c)!
(sn. hb) geflohen
flösse
fließfe)!
(sn) geflossen
fräße
friß!
(hb) gefressen
fröre
frier(c)!
(sn. hb) gefroren
göre и gärte
gär(e)!
(hb., sn) gegoren и gegärt
gebäre
gebier!, по-рядко
gebär(c)!
(hb) geboren
gäbe
gib!
(hb) gegeben
gediehe
gedcih(c)!
(sn) gediehen
ginge
geh(e)!
(sn) gegangen
gelänge
gelingt е)!
(sn) gelungen
1046 ТАБЛИЦА )А СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
Infinitiv
Indikativ Präsens
Indikativ Präteritum
gelten
galt
genesen
genas
gcnieücn
genoß
geschehen (само 3 ji.)
geschieht
geschah
gewinnen
gewann
gießen
goß
gleichen
glich
gleiten
glitt
glimmen
glomm и glimmte
graben
grabe, gräbst, gräbt
grub
greifen
griff
haben
habe. hast, hat; haben
hatte
halten
halle, hältst, hält
hielt
hangen ' vi
hing
hauen
haute, по-рядко hieb"
heben
hob
heißen
hieß
helfen
helfe, hilfst, hilft
half
kennen
kannte
klimmen
klomm и klimmte
klingen
klang
kneifen
knifT
kommen
kam
können
kann, kannst.kann: können
konnte
kriechen
kroch
laden
lade, lädst, lädt
lud
lassen
lasse, laßt, läßt
ließ
laufen
laufe, läufst, lauft
lief
leiden
litt
leihen
lieh
lesen
lese, liest, liest
las
liegen
lag
lügen
log
mahlen
mahlte
meiden
mied
melken
melke, melkst, по-рядко milkst,
melkt, по-рядко milkt
melkte, по-рядко molk
messen
messe, mißt, mißt
maß
mißlingen(cuMo 3 ji.)
mißlang
mögen
mug. magst, mag: mögen
mochte
müssen
muß. mußt, muß: müssen
mußte
nehmen
nehme, nimmst, nimmt
nahm
nennen
nannte
pfeifen
pfifT
preisen
quellen 7 vi
pries
quelle, quillst, quillt
quoll
raten
rate, rätst, rät
riet
reiben
rieb
reißen
riß
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ Ш7
ГЛАГОЛИ
Konjunktiv Präteritum Imperativ Partizip Perfekt
gölte или gälte
gilt!
(hb) gegolten
genäse
genes(e)!
(sn) genesen
genösse
genieß(e}!
(hb) genossen
geschähe
—
(sn) geschehen
gewönne и gewänne
gewinn(e)!
(hb) gewonnen
gösse
gjeß(e)!
(hb) gegossen
gliche
gleich(c)!
(hb) geglichen
glitte
gleit(e)!
(sn) geglitten
glömme и glimmte
glimm(e)!
(hb) geglommen и geglimmt
grübe
grab(ej!
(hb) gegraben
griffe
greifte)!
(hb) gegriffen
hätte
hab(e)!
(hb) gehabt
hielte
halt(e)!
(hb) gehalten
hinge
häng(e)!
(hb) gehangen
haute, по-рядко hiebe
hau(c)!
(hb) gehauen
höbe
heb(e)!
(hb) gehoben
hieße
heiß<e)!
(hb) geheißen
hülfe, по-рядко hälfe
hilf!
(hb) geholfen
kennte
kenn(e)!
(hb) gekannt
klömme и klimmte
klimm(e)!
(sn) geklommen и geklimmt
klänge
kling(e)!
(hb) geklungen
kniffe
kneif(e)!
(hb) gekniffen
käme
komm(e)!
(sn) gekommen
könnte
—
(hb) gekonnt
kröche
kriech(e)!
(sn) gekrochen
lüde
lad(e)!
(hb) geladen
ließe
laß! lasse!
(hb) gelassen
liefe
lauf(c)!
(sn) gelaufen
litte
leid(e)!
(hb) gelitten
liehe
leih(e)!
(hb) geliehen
läse
lies!
(hb) gelesen
läge
lieg(e)!
(hb) gelegen
löge •
lüg(e)!
(hb) gelogen
mahlte
mahl(e)!
(hb) gemahlen
miede
meid(e)!
(hb) gemieden
melkte, по-рядко mölke
melk(e)!, по-
рядко milk!
(hb) gemolken, по-рядко gemelkt
mäße
miß!
(hb) gemessen
mißlänge
—
(sn) mißlungen
möchte
—
(hb) gemocht
müßte
—
(hb) gemußt
nähme
nimm!
(hb) genommen
nennte
nenn(c)!
(hb) genannt
pfiffe
pfeiffe)!
(hb) gepfiffen
priese
preis(e)!
(hb) gepriesen
quölle
quill!
(sn) gequollen
riete
rat(e)!
(hb) geraten
riebe
reibfe)!
(hb) gerieben
risse
reißfe)!
(hb. sn) gerissen
1048 ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
Infinitiv Indikativ Präsens
Indikativ Präteritum
reiten
ritt
rennen
rannte
riechen
roch
ringen
rang
rinnen
rann
rufen
rief
salzen
salzte
saufen
saute, säufst, säufst
sofT
saugen
sog и saugte
schaffen11
schuf
schallen
schallte и scholl
scheiden
schied
scheinen
schien
scheißen
schiß
schelten
schelte, schiltst, schilt
schält
scheren 9
schor и scherte
schieben
schob
schießen
schoß
schinden
schund
schlafen
schlafe, schläfst, schläft
schlief
schlagen
schlage, schlägst, schlägt
schlug
schleichen
schlich
schleifen 10
schliff
schleißen
schliß и schleißte
schließen
schloß
schlingen
schlang
schmeißen
schmiß
schmelzen vi
schmelze, schmilzt, schmilzt
schmolz
schmelzen vi
schmelze, schmilzt, по-рядко schmelzt,
schmolz, по-рядко
schmilzt, по-рядко schmelzt
schmelzte
schnauben
schnaubte, рядко schnöbe
schneiden
schnitt
schreiben
schrieb
schreien
schrie; schrie(e)n
schreiten
schritt
schweigen
schwieg
schwellen 11 vi
schwelle, schwillst, schwillt
schwoll
schwimmen
schwamm
schwinden
schwand
schwingen
schwang
schwören
schwor, по-рядко schwur
sehen
sehe, siehst, siebt
säb
sein
bin, bist, ist; sind, seid, sind; Konjunktiv
Präsens:
sei, sei(e)st, sei; seien, seiet, seien
war
senden 12
sandte или sendete
sieden
sott или siedete
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ К НЕПРАВИЛНИТЕ 1049
ГЛАГОЛИ
Konjunktiv Präteritum
ritte
reimte
röche
ränge
ranne, по-рядко rönne
riefe
salzte
söffe
söge
schüfe
schölle, по-рядко schallte
schiede
schiene
schisse
schölte
schöre и scherte
schöbe
schösse
schünde
schliefe
schlüge
schliche
schliffe
schlisse и schleißte
schlösse
schlänge
schmisse
schmölze
schmölze, по-рядко schmelz¬
te
schnaubte, рядко schnob
schnitte
schriebe
schriee
schritte
schwiege
schwölle
schwömme, по-рядко
schwämme
schwände
schwänge
schwüre, по-рядко
schwöre
sähe
wäre
sendete
sötte или siedete
Imperativ
Partizip Perfekt
reit(e)!
(sn,hb) geritten
renn(e)!
(sn) gerannt
riech(e)!
(hb) gerochen
ring(e)!
(hb) gerungen
rinn(e)!
(sn) geronnen
rufle)!
(hb) gerufen
salz(e)!
(hb) gesalzen,no-paoKo gesalzt
(преносно само gesalzen)
sauf(e)!
(hb) gesoffen
saug(e)!
(hb) gesogen и gesaugt
schaffte)!
(hb) geschaffen
scball(e)!
(hb) geschallt
scheid(e)!
(hb, sn) geschieden
schein(e)!
(hb) geschienen
scheine)!
(hb) geschissen
schilt!
(hb) gesdiolten
scheine)!
(hb) geschoren и geschert
schieb(c)!
(hb) geschoben
schiene)!
(hb, sn) geschossen
schind(e)!
(hb) geschunden
schlafe)!
(hb) geschlafen
schlag(e)!
(hb) geschlagen
schleich(e)!
(sn) geschlichen
schleifte)!
(hb) geschliffen
schleiß(e)!
(hb) geschlissen и geschleißt
schlicß(e)!
(hb) geschlossen
schling(e)l
(hb) geschlungen
schmeiß(e)!
(hb) geschmissen
schmilz!
(sn) geschmolzen
schmilz! ,uo-
(hb) geschmolzen, по-рядко ge¬
рядко schmelz(e)!
schmelzt
schnaub(e)!
(hb) geschnaubt, рядко geschnoben
schneid(e)!
(hb) geschnitten
schretb(e)!
(hb) geschrieben
schrei(c)!
(hb) geschrie(c)n
schrcit(c)!
(sn) geschritten
schweig(e)!
(hb) geschwiegen
schwill!
(sn) geschwollen
schwimm(c)!
(sn. hb) geschwommen
schwind(e)!
(sn) geschwunden
schwing(c)!
(hb) geschwungen
schwör(c)!
(hb) geschworen
sieh(e)!
(hb) gesehen
sei!, seid!
(sn) gewesen
send(e)!
(hb) gesandt или gesendet
sied(e)!
(hb) gesotten или gesiedet
1050 ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
Infinitiv
Indikativ Präsens
Indikativ Präteritum
singen
sang
sinken
sank
sinnen
sann
sitzen
saß
sollen
soll, sollst, soll
sollte
spalten
spaltete
speien
spie; spie(e)n
spinnen
spann
sprechen
spreche, sprichst, spricht
sprach
sprießen
sproß
springen
sprang
■stechen
steche, stichst, sticht
stach
stecken 13 vi
steckte u stak
stehen
stand
stehlen
stehle, stiehlst, stiehlt
stahl
steigen
stieg
sterben
sterbe, stirbst, stirbt
starb
stieben
stob и stiebte
stinken
stank
stoßen
stoße, stößt, stößt
stieß
streichen
strich
streiten
stritt
tragen
trage, trägst, trägt
trug
treffen
treffe, triffst. trifft
traf
treiben
trieb
treten
trete, trittst, tritt
trat
triefen
triefte и troff
trinken
trank
trügen
trog
tun
tue, tust, tut; tun
tat
verderben
verderbe, verdirbst, verdirbt
verdarb
verdrießen
verdroß
vergessen
vergesse, vergißt,vergißt
vergaß
verlieren
verlor
verloschen
verlösche, verlischst, verlischt
verlosch
verzeihen
verzieh
wachsen
wachse, wächst, wächst
wuchs
wägen
wog
waschen
wasche, wäschst, wäscht
wusch
weben
webte, по-рядко wob
weichen 14 vi
wich
weisen
wies
wenden 15
wandte или wendete
werben
werbe.wirbst, wirbt
warb
werden
werde.wirst,wird
Wurde
werfen
werfe; wirfst, wirft
warf
wiegen 16
wog
winden
wand
ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО на СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ НИ1
ГЛАГОЛИ
Konjunktiv Präteritum Imperativ Partizip Perfekt
sänge
sing(e)!
sänke
sink(e)!
sänne, по-рядко sonne
sinn(e)!
säße .
sitz(c)!
sollte
—
spaltete
spalte!
spiee
spei(e)!
spönne и spanne
spinn(e)!
spräche
sprich!
sprösse
sprieß(e)!
spränge
spring(e)!
stäche
stich!
steckte или stäke
steck(e)!
stünde или stände
stch(e)!
stähle, по-рядко stöhle
stiehl!
stiege
steig(e)!
stürbe
stirb!
stöbe и stiebte
stieb(e)!
stänke
stink(e)!
stieße
stoß(e)!
striche
streich(e)!
stritte
streit(e)!
trüge
trag(e)!
träfe
trifP
triebe
treib(e)!
träte
tritt!
triefte и tröffe
trief(e)!
tränke
trink(e)!
tröge
trüg(e)!
täte
tu(e)!
verdürbe
verdirb!
verdrösse
verdrieß(e)!
vergäße
vergiß!
verlöre
verliefe)!
verlösche
verlisch!
verziehe
verzeih(e)!
wüchse
wachs(c)!
wöge
wäg(e)!
wüsche
wasch(e)!
webte, по-рядко wöbe
wcb(e)!
wiche
weich(e)!
wiese
weis(c)!
wendete
wende!
würbe
wirb!
würde
wenf(c)!
würfe
wirf!
wöge
wieg(e)!
wände
wind(e)!
(hb) gesungen
(sn) gesunken
(hb) gesonnen
(hb) gesessen
(hb) gesollt
(hb) gespalten или gespaltet
(hb) gespie(e)n
(hb) gesponnen
(hb) gesprochen
(sn) gesprossen
(sn) gesprungen
(hb) gestochen
(hb) gesteckt
(hb) gestanden
(hb) gestohlen
(sn) gestiegen
(sn) gestorben
(sn, hb) gestoben и gestiebt
(hb) gestunken
(hb, sn) gestoßen
(hb, sn) gestrichen
(hb) gestritten
(hb) getragen
(hb) getroffen
(hb, sn) getrieben
(sn, hb) getreten
(hb) getrieft и getroffen
(hb) getrunken
(hb) getrogen
(hb) getan
(hb. sn) verdorben
(hb) verdrossen
(hb) vergessen
(hb) verloren
(sn) verloschen
(hb) verziehen
(sn) gewachsen
(hb) gewogen
(hb) gewaschen
(hb) gewebt, по-рядко gewoben
(sn) gewichen
(hb) gewiesen
(hb) gewandt и gewendet
(hb) geworben
(sn) geworden (като спомагателен
глагол worden)
(hb) geworfen
(hb) gewogen
(hb) gewunden
1052 ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО НА СИЛНИТЕ И НЕПРАВИЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
Infinitiv
Indikativ Präsens
Indikativ Präteritum
wissen
weiß, weißt, weiß; wissen
wußte
wollen
will, willst, will; wollen
wollte
wringen
wrang
ziehen
zog
zwingen
zwang
1. backen в значение лепя,полепвам се е слаб глагол. Der Schnee backte an den Schuh¬
sohlen. Снегът полепваше по подметките.
2. bewegen в значение движа е слаб глагол. Er bewegte mit Mühe den Arm. Той движеше
c мъка ръката си.
3. Преходният глагол bleichen избелвам е слаб глагол. Sie hat die Wäsche gebleicht. Тя
избели прането.
4. Преходният глагол erschrecken уплашвам е слаб глагол. Sie hat ihn erschreckt. Тя
го уплаши.
5. Преходният глагол hängen закачам е слаб глагол. Er hängte das Bild an die Wand.
Той закачи картината на стената.
6. Формата hieb се употребява за удар със сабя и др.
7. Преходният глагол quellen накисвам е слаб глагол. Die Köchin quellte die Bohnen.
Готвачката накисна боба.
8. schaffen в значение работя, премествам е слаб глагол. Sie haben den Schrank auf
den Boden geschafft. Те занесоха гардероба на тавана.
9. scheren в значение засяга ме, грижа ме е е слаб глагол. Es scherte ihn nichts. За нищо
не го бе грижа.
10. Преходният глагол schleifen в значение влача е слаб глагол. Er schleifte die Kiste auf
dem Boden. Той влачеше сандъка по пода.
11. schwellen в значение надувам е слаб глагол. Der Wind schwellte die Segel des Bootes.
Вятърът надуваше платната на лодката.
12. senden в значение предавам по радиото е само слаб глагол.
13. Преходният глагол stecken е слаб глагол. Sie steckte das Geld in die Handtasche. Тя
пъхна парите в чантата си.
14. weichen в значение накисвам, омеквам е слаб глагол.
15. wenden в значение обръщам е слаб глагол.Оег Schneider wendete den Mantel.
Шивачът обърна палтото.
16. wiegen в значение люлея е слаб глагол. Die Mutter wiegte das Kind. Майката
люлееше детето.
ТАБЛИЦА ЗА СШЧШШИЕТО )^. ЩЩЩр
шш
Konjunktiv Präteritum
imperativ
Рагййр Perfekt
wüßte
wisse!
(hb) gewußt
wollte
wolle!
(hb) gewollt
wränge
wring(ej!
(hb) gewrungen
zöge
zieh(e)!
(hb, so) gezogen
zwänge
zwingfc)!
(hb) gezwungen
Печатни грешки
Стр.
Колона
Ред
Напечатано
Да се чете
18
12 отд.
забележа 7$ (забелйзах)
забележа I (забелйзах)
29
13 отд.
VorbeugungsmiUell
Vorbeugungsmittel
30
9 отг.
Nummerierung
Numerierung
33
16 отг.
nummeriert
numeriert
43
16 ОТД.
der dreügste
der dreißigste
43
1S отд.
der einunddreiigste
der einunddreißigste
61
втора
13 отг.
mv
uv
82
първа
1 отг.
0 geartet
— geartet
83
п
17 отг.
m 28
n 28
95
втора
23 отг.
keine - nehmen
keinen — nehmen
105
м
3 отд.
neben
neben
156
й
13 отд.
die hoschste
die höchste
164
й
2 отд.
12
11
166
първа
22 отг.
tum
tun
168
й
10 отд.
m 16
/16
174
и
4 отд.
дбйда uv, El
дойда v, El
198
й
24 отд.
Hers
Herz
207
втора
9-10 отг.
напредвкрвам се Al
[напревйря се
надпреварвам се Al
[надпреваря се
219
Й
19 отг.
Dl
Al
239
първа
5 отд.
Errinerung
Erinnerung
245
втора
7 отг.
durchschlepen
durchschleppen
248
първа
15 отг.
Dutzendmensch
Dutzendlmensch
257
втора
24 отд.
и
13
277
първа
5 отг.
и
12
279
втора
12 отд.
El
E3
285
я
13 отд.
El
E3
290
Й
10 отг.
<31b/W»
<31h/sn>
293
първа
12 отд.
m 1
m 3
295
и
9 отд.
<b/hb>
<b/»i>
307
втора
25 отг.
es fehlt mir an [4\
es fehlt mir an [3]
310
първа
9 отг.
n 23a
n 22
Я
и
14 отд.
m 20
n 20
314
втора
5 отд.
m 1
m 3
315
първа
11 отг.
л 23
n 22
й
втора
24 отд.
m 2
m 1
318
първа
22 отг.
El
12
325
н
4 отд.
hb vt
<hb> vi
334
й
14 отд.
Al
A2
й
Й
16 отд.
A2
Al
344
втора
4 отд.
12
11
347
първа
2 отд.
/16
/17
354
й
14 отг.
m 2
m 2lsg
358
втора
18 отд.
n 20
n 23
361
й
25 отд.
m
m 8
365
първа
1 отг.
n 22
n 21
П
Й
17 отг.
/15
/17
Й
й
23 отд.
n 23
n 20
376
втора
27 отг.
ghanesisch
ghanaisch
382
първа
23 отд.
[манекЬн n]
[манекен m]
И
втора
11 отд.
блАсък n
блйсък m
383
първа
22 отг.
ycnfexn
ycnfex m
Й
втора
20 отд.
E2
11
395
първа
22 отд.
-In/16
—in/18
402
и
Зотд.
11
13
406
й
13 отг.
<Ш>
<2aJhb>
й
й
23 отг.
hänseln
hänseln
>rp.
Колона
Ред
Напечатано
Да се чете
412
първа
16 отг.
т 4
adj
413
й
20отг.
<hb> VI
<hb> vt
414
втора
Зогд.
11
12
420
първа
23 отг.
<33a/in> vt
<33а/гл> vi
427
втора
2отд.
11
E4
434
първа
9отд.
—köpf/2
—kopf/n 2
и
й
22отд.
11
12
И
втора
29 отд.
<21h/НЬ>
<23b/hb>
435
Й
16 отг.
19aJhb>
16a!hb
П
п
2 отд.
<c/hb>
<a/hb>
438
й
15 отд.
f 6
/16
440
първа
25 отд.
m
m 4
442
втора
2 отд.
—kuchen
—kuchen m 4
450
първа
6 отг.
17
/17
453
втора
9 отд.
/
/17
456
първа
13 отг.
/
/17
460
I*
1 ОТГ.
гбдна
годйна
н
втора
22 отд.
jammervol
jammervoll
462
първа
1 отг.
fVsg
/й Vsg
и
п
22 отд.
-alltlk
—alistik
465
втора
3 отд.
/7
/17
466
н
7 отд.
<d!hb> vl
<d/hb> vi
467
първа
28 отг.
<d/hb> vt
<d/hb> vi
4
втора
3 отг.
m 21
m 2
468
първа
9 отд.
<a/AA>
<№b>
469
п
3 отг.
<hb> vt
<hb> vi
474
и
16 отд.
<sn> V/
<sn> VI
479
п
7 отг.
i6
/16
485
втора
26 отг.
<hb> vi
<hb> vi, vt
491
6 отд.
kompromitieren
kompromittieren
510
първа
9 отд.
kurzscbließen
kurzschließen
516
N
8 отг.
f Mus 16°
/ i6 Mus
521
втора
14 отг.
n 7 a/sg
m 7 a/sg
531
първа
18 отг.
n 28
n 28a
542
N
2 отг.
Mla,ysia
Malaysia
it
П
17 отд.
<ho> vi
<ÄbV vt
556
втора
22 отг.
—ertag
-ertrag
565
първа
6 отг.
Zelt
Zeit
575
втора
21 отд.
/1
m 1
579
първа
4 отд.
m 4
m 5
588
N
9 отг.
m 1
m 7
n
втора
14 отд.
—philologe m
—philologe m 7
n
п
7 отд.
16a
/16a
594
й
4 отг.
n
«20*
597
й
16 отд.
fnai..] найлон n
[nai.-l n найлон m
609
й
3 отг.
n 22
n 21
616
п
12 отд.
ml
m 5
617
й
15 отд.
n 20
/17
622
м
19 отг.
m Usg
m 5 lsg
625
първа
21 отг.
m 4
m 6
632
втора
14 отд.
m 1
m 8
639
първа
20 отд.
/ mg
/16
645
п
28 отд.
m 2
m 1
651
й
6 отд.
Flüßigkelten
Flüssigkeiten
659
й
12 отг.
11
E4
»1
втора
16 отд.
mMusf»
m 6 Mus
660
А
3 отг.
23lsg
24lsg
668
и
18 отг.
компактно
компетентно
670
първа
14 отг.
16
/16
Стр.
Колона
Ред
Напечатало
Да се чете
674
първа
9 отг.
т строеж т 1 lag
m Mag строЬж m
688
*
5 отд.
Al
11
691
и
18 отд.
11
E4
701
втора
18 отг.
da...
daß...
727
първа
4 отд.
и
13
729
N
20 отг.
—btocade
—blockade
742
И
5 отд.
споразмЬние
споразумение
746
втора
25 отг.
/8
/18
757
и
21 отд.
п 21
n 22
758
и
23 отд.
ж
/
800
«1
2 отд.
in —
im —
812
първа
25 отг.
—ansteig
—anstieg
833
п
Зотд.
л 20а
n 20
841
я
20 отг.
Nach
. Nacht
848
втора
3 отд.
fUretw. [2]
für etw. [4]
853
и
19 отг.
auf halben Weg
auf halbem Weg
854
я
6-7 отг.
оциркулйр
циркуляр
877
първа
20 отд.
<v/hb>
<b/hb>
878
я
26 отг.
<ajhb>
<m b>
888
втора
1 отг.
/6/«
fl6/sg
907
я
4 отг.
плЬта
плета
916
първа
7 отд.
da
daß
923
и
20 отг.
m 7
«7+
936
N
4 отг.
изопачаване m
изопачаванеn
937
Я
5 отг.
<hb> vt
<kb> vi
939
втора
17 отг.
виролЬг
внрусолбг
N
я
18 отг.
виролЬгия
вирусолбгия
964
първа
24 отг.
m
/
И
*
2 отд.
Wässer/natter
Wasscr/natter
974
и
10 отг.
n 1
m 1
Я
и
14 отд.
/ мироглед
/17 мироглед m
975
втора
23 отд.
jmdn.
jmdm.
977
първа
3-2 отд.
sich [4]
sich [4] hin und her — мятам се
uv, 11 наскм-наткм
980
N
4 отг.
/1
ml
1002
И
15 отг.
и
12
П
я
22 отг.
n
12
Я
втора
9 отг.
n
E4
1003
първа
6 отг.
/14
/18
1007
п
17 отд.
11
E4
Я
втора
16 отд.
11
E4
1013
първа
14 отг.
11
13
1020
N
19 отд.
mg
14/sg
я
втора
6 отг.
и
13
1021
първа
11 отг.
и
E2
Я
втора
11 отг.
/12
/П
1025
първа
27 отг.
11
13
1026
и
18 отг.
II
12
R
п
21 отг.
II
E6
Я
■
25отд,
11
E6
п
и
18 отд.
11
13
1027
N
24 отг.
6a
16a
N
R
26 отг.
11
12
1030
R
16 отд
E7
E6
1031
втора
25 отг.
11
12
«
»
1огд
El
E3
1033
N
15отд
11
E4
1041
първа
15 отд.
ml
m 2
Списък
на думите с променен
правопис*
А
abend: в съчет. gestem/heute/morgen
abend *■> gestem/heute/morgen Abend
Abfluß Abfluss
Abguß Abguss
Ablaß -> Ablass
Abriß ■* Abriss
Abschluß Abschluss
Abschlußsitzung ■* Abschlusssitzung,
също: Abschluss-Sitzung
Abschuß -> Abschuss
Abszeß Abszess
abwärtsgehen abwärts gehen
in acht nehmen in Acht nehmen
8fach остава: 8fach
achtgeben Acht geben
achthaben *■> Acht haben
8jährig 8-jährig
der/die 8jährige -> der/die 8-Jährige
8mal 8-mal
achtmillionenmal -A acht Millionen Mal
Stonner-* 8-Tonner
• Включени са по-често употребява¬
ните заглавни думи от речника, как-
то и някои сложносъставни думи и
изрази, при които се наблюдават до¬
пълнителни промени, напр.:
Abschlußsilzung ** Abschlusssitzung,
също: Abschluss-Sitzung
in acht nehmen in Acht nehmen
über Achtzig über achtzig
Mitte (der) Achtzig Mitte (der)
achtzig
in die Achtzig kommen in die achtzig
kommen
die achtziger Jahre die
Achtzigerjahre, също: die achtziger
Jahre
die Achtzigeijahre die
Achtzigerjahre, също: die achtziger
Jahre
Aderlaß Aderlass
Adreßbuch 4 Adressbuch
und/oder ähnliches (u.äVo.ä.)
und/oder Ähnliches (u.Ä./o.Ä.)
alleinstehend allein stehend
es ist das allerbeste, daß... es ist das
Allerbeste, dass...
im allgemeinen im Allgemeinen
allgemeingültig allgemein gültig
allzulange -* allzu lange
allzusehr allzu sehr
Alptraum -» Alptraum, също: Albtraum
als daß -> als dass
alles beim alten lassen alles beim
Alten lassen
Amboß Amboss
andersgeartet anders geartet
aneinandergeraten aneinander geraten
jmdm. angst machen jmdm. Angst
machen
anheimfallen anheim fallen
anheimstellen 4 anheim stellen
Anlaß Anlass
anlässlich
anläßlich -* anlässlich
Anschluß -> Anschluss
Arbeitsschluß -* Arbeitsschluss
bei arm und reich -> bei Arm und Reich
'As Ass
aufeinandcrbeißcn aufeinander
beißen
aufeinanderfolgen ■) aufeinander folgen
Aufguß -> Aufguss
Aufriß Aufriss
Aufschluß -> Aufschluss
aufschlußreich aufschlussreich
ein aufsehenerregendes Ereignis -> ein
Aufsehen erregendes Ereignis
aufwärtsgehen aufwärts gehen
aufwendig aufwendig, също:
aufwändig
auseinandergehen 4 auseinander gehen
auseinanderhalten auseinander halten
auseinandersetzen auseinander setzen
Ausfluß Ausfluss
Ausguß Ausguss
Ausschluß Ausschluss
außerstande -» außerstande, също:
außer Stande
B
Ballettänzerin -> Balletttänzerin, също:
Ballett-Tänzerin
jmdm. (angst und) bange machen
jmdm. (Angst und) Bange machen
mir ist angst und bange -> остава: mir
ist angst und bange
bankrott gehen Bankrott gehen
bankrott sein остава: bankrott sein
Baß -> Bass
Baßschlüssel Bassschlüssel, също:
Bass-Schlüssel
beeinflußbar beeinflussbar
beeinflußt -> beeinflusst
behende behände
Behendigkeit Behändigkeit
beisammensein -* beisammen sein
bekanntgeben -♦ bekannt geben
jeder beliebige -> jeder Beliebige
Beschluß Beschluss
beschlußfähig -> beschlussfähig
Beschuß Beschuss
im besonderen im Besonderen
cs ist das beste, wenn... cs ist das
Beste, wenn...
aufs beste geregelt sein -> aufs beste
geregelt sein, също: aufs Beste
geregelt sein
zum besten geben/halten -> zum Besten
geben/halten
das erste beste -> das erste Beste
um ein beträchtliches -» um ein
Beträchtliches
in betreff in Betreff
Bettuch Betttuch, също: Bett-Tuch
bewußt bewusst
Bewußtlosigkeit Bewusstlosigkeit
Bewußtsein Bewusstsein
Bibliographie Bibliographie, също:
Bibliografie
Biß -> Biss
bißchen -* bisschen
du sollst bitte sagen du sollst Bitte
sagen, също: du sollst bitte sagen
blaß blass
Bluterguß Bluterguss
Blutfluß Blutfluss
Bonbonniere Bonbonniere, също:
Bonboniere
im bösen wie im guten -» im Bösen wie
im Guten
Brennessel Brennnessel, също:
Brenn-Nessel
с
der/die/das/ Einzelne
Choreographie Choreographie,
също: Choreografie
Comeback ■* Come-back, също:
Comeback
D
dabeisein dabei sein
dahinterkommen 4 dahinter kommen
dahinterstecken dahinter stecken
Dammriß -» Dammriss
darauffolgend darauf folgend
dasein -> da sein
daß dass
datcnvcrarbeitend Daten verarbeitend
Dein (0 писма) dein
mein und dein verwechseln Mein und
Dein verwechseln
die Deinen die Deinen, също: die
deinen
Dekollete -> Dekolletd, също:
Dekolletee
Delphin Delphin, също: Delfin
deplaciert deplaciert, също:
deplatziert
wir haben derartiges nicht bemerkt “>
wir haben Derartiges nicht bemerkt
auf deutsch -> auf Deutsch
der deutsche Schäferhund der
Deutsche Schäferhund
dcutschsprcchend -> Deutsch sprechend
diät leben Diät leben
Dich (0 nucAta) dich
dichtbevölkert -> dicht bevölkert
dichtgedrängt -> dicht gedrängt
Differential Differenzial, също:
Differential
Dir (e nucAta) dir
draufsein drauf sein
Dreß Dress
drinsein drin sein
jeder dritte, der mitkam jeder Dritte,
der mitkam
die dritte Welt die Dritte Welt
Du (0 писма) -» du
auf du und du stehen auf Du und Du
stehen
im dunkeln tappen im Dunkeln tap¬
pen
jmdn. im dunkeln lassen -* jmdn. im
Dunkeln lassen
dünnbesiedelt dünn besiedelt
durcheinanderbringen -> durcheinander
bringen
durcheinandergeraten 4 durcheinander
geraten
durcheinanderlaufen ** durcheinander
laufen
Durchlaß Durchlass
Durchschuß -> Durchschuss
Dutzende von Menschen Dutzende
von Menschen, също: dutzendc von
Menschen
E
ebensosehr *■> ebenso sehr
ebensoviel -> ebenso viel
ebensowenig -> ebenso wenig
sein eigen nennen sein Eigen nennen
sich zu eigen machen -> sich zu Eigen
machen
einbleuen einbläuen
Einfluß Einfluss
einflußreich -> einflussreich
Einlaß -*1 Einlass
Einschuß -> Einschuss
der/die/das/ einzelne -* der/die/das/
Einzelne
jeder Einzelne
jeder einzelne -* jeder Einzelne
bis ins einzelne bis ins Einzelne
der/die/das/ einzige der/die/das/
Einzige
kein einziger (war gekommen) -*• kein
Einziger (war gekommen)
das einzigartige ist, daß... das
Einzigartige ist, dass...
eisenverarbeitende Industrie -> Eisen
verarbeitende Industrie
eislaufen -* Eis laufen
Eisschnellauf Eisschnelllauf
enganliegend eng anliegend
engbefreundet eng befreundet
engbeschrieben eng beschrieben
Engpaß -> Engpass
nicht im entferntesten nicht im entfer¬
ntesten, също: nicht im Entferntesten
Entschluß -> Entschluss
Erdgeschoß Erdgeschoss (c пз/сд. на
Австрия)
Erdnuß -> Erdnuss
erfaßbar -> erfassbar
erfaßt erfasst
Erguß Erguss
Erlaß Erlass
nicht den erstbesten nehmen nicht
den Erstbesten nehmen
der erste, der gekommen ist der Erste,
der gekommen ist
fürs erste -> fürs Erste
zum ersten, zum zweiten, zum dritten
zum Ersten, zum Zweiten, zum
Dritten
die Erste Hilfe -> die erste Hilfe
eßbar essbar
Eßbesteck -> Essbesteck
Eßlöffel -> Esslöffel
Eßwaren Esswaren
Euch (е писма) euch
Euer (е писма) euer
die Euren die Euren, също: die euren
Existentialismus Existenzialismus,
също: Existentialismus
Expos6 -» Expose, също: Exposee
Expreßzug -*• Expresszug
Exzeß -*• Exzess
F
Facette Facette, също: Fassette
Fallandung Falllandung, също: Fall¬
Landung
fallenlassen -*• fallen lassen
Faß/Fäßchen Fass/Fässchen
faßbar fassbar
du faßt du fasst
faßlich fasslich
feingemahlen fein gemahlen
fernliegen fern liegen
fertigbringen fertig bringen
fertigstellen fertig stellen
festangestellt *> fest angesteilt
fettgedruckt ■* fett gedruckt
fleischfressende (Pflanzen) Fleisch
fressende (Pflanzen)
flötengehen flöten gehen
FIuß/Flüßchen -» Fluss/Flüsschen
flußaufwärts ■> flussaufwärts
Flußkrebs Flusskrebs
Flußschiffahrt Flussschifffahrt,
също: Fluss-Schifffahrt
Fön {сешоар) Föhn, но като
регистрирана търговска марка:
Fön
die Haare fönen -» die Haare föhnen
folgendes ist zu beachten -* Folgendes
ist zu beachten
wie im folgenden erläutert -> wie im
Folgenden erläutert
in Frage stellen -* in Frage stellen,
също: infrage stellen
in Frage kommen -> in Frage kommen,
също: infrage kommen
Friedensschluß -» Friedensschluss
Funkmeßgerät Funkmessgerät
G
im ganzen gesehen im Ganzen gese¬
hen
Gebiß Gebiss
gefangen halten ■» ge fangen halten
gefangennehmen gefangen nehmen
gefaßt 4 gefasst
gcheimhalten -* geheim halten
gehenlassen -> gehen lassen
Gemse Gämse
Genuß Genuss
genüßlich genüsslich
genußsüchtig genusssüchtig
Geographie Geographie, също:
Geografie
gcradebiegen -> gerade biegen
geradesitzen gerade sitzen
geradestellen gerade stellen
um ein geringes erhöhen -* um ein
Geringes erhöhen
es geht ihn nicht das geringste an -> es
geht ihn nicht das Geringste an
nicht im geringsten nicht im
Geringsten
geringachten -> gering achten
geringschätzen -> gering schätzen
Geschäftsschluß -* Geschäftsschluss
Geschoß Geschoss (c изкл. на
Австрия)
gestern abend/morgen/nacht ■> gestern
Abcnd/Morgen/Nacht
gewiß -* gewiss
Gewissensbiß Gewissensbiss
Gewißheit Gewissheit
gut tun
glattgehen glatt gehen
glatthobeln -> glatt hobeln
das gleiche tun das Gleiche tun
aufs gleiche hinauskommen aufs
Gleiche hinauskommen
gleichlautend ■) gleich lautend
die Goetheschen Werke die
goetheschen Werke, също: die
Goethe'schen Werke
Graphit Graphit, също: Grafit
Graphologie Graphologie, също:
Grafologie
gräßlich -* grässlich
Greuel -> Gräuel
greulich gräulich
griffest grifffest
grobgemahlcn -* grob gemahlen
(eine Reise für) groß und klein (eine
Reise für) Groß und Klein
im großen und ganzen -> im Großen und
Ganzen
das größte wäre, wenn... das Größte
wäre, wenn...
ein Wort groß schreiben -> ein Wort
großschreiben
Grundriß Grundriss
Guß -> Guss
gußeisern gusseisern
Gußform 4 Gussform
Gußstahl -♦ Gussstahl, също: Guss¬
Stahl
guten Tag sagen Guten Tag sagen,
също: guten Tag sagen
gutaussehend 4 gut ausschend
gutbezahlt -♦ gut bezahlt
gutgehen gut gehen
gutgelaunt gut gelaunt
gutgemeint *■> gut gemeint
guttun gut tun
Halt machen
H
haltmachen Halt machen
Hämorrhoide -» Hämorrhoide, също:
Hämorride
Handkuß -*• Handkuss
hängenbleiben hängen bleiben
hängenlassen hängen lassen
Happy-End Happyend, също: Happy
End (без разделителна чертичка)
hartgekocht *■> hart gekocht
Haselnuß -> Haselnuss
Haselnußstrauch *■» Haselnussstrauch,
също: Haselnuss-Strauch
Haß Hass
häßlich -> hässlich
du haßt du hasst
nach Hause nach Hause, е Австрия
и Швейцария също: nachhause
zu Hause zu Hause, в Австрия и
Швейцария също: zuhause
haushalten -> haus halten, също: Haus
halten
heiligsprechen -> heilig sprechen
helleuchtend -*■ hell leuchtend
hellicht helllicht
heute abend/morgen/nacht heute
Abend/Morgen/Nacht
Hexenschuß -» Hexenschuss
hierbleiben -> hier bleiben
hierzulande -» hierzulande, също: hier
zu Lande
mit Hilfe mit Hilfe, също: mithilfe
Erste Hilfe erste Hilfe
hintereinandergehen hintereinander
gehen
hinterhersein -* hinterher sein
hinübersein hinüber sein
Hochgenuß Hochgenuss
aufs höchste überrascht aufs höchste
überrascht, също: aufs Höchste
überrascht
Hoheit -* остава: Hoheit
Hosteß -» Hostess
ein paar hundert ein paar hundert,
също: ein paar Hundert
viele Hunderte viele Hunderte, също:
viele hunderte
Hunderte von Zuschauern Hunderte
von Zuschauern, също: hunderte von
Zuschauern
hurra schreien Hurra schreien, също:
hurra schreien
I
Ich-Erzählung Icherzählung, също:
Ich-Erzählung
im allgemeinen im Allgemeinen
im besonderen im Besonderen
Imbiß Imbiss
im einzelnen im Einzelnen
imstande imstande, също: im Stande
im übrigen -* im Übrigen
im voraus im Voraus
in betreff in Betreff
in bezug auf in Bezug auf
ineinandertließen ■*> ineinander fließen
ineinandergreifen ineinander greifen
Informationsfluß Informationsfluss
innesein inne sein
instand halten/setzen instand
halten/setzen, също: in Stand
halten/setzen
irgend etwas irgendetwas
irgendjemand -»irgendjemand
J
ja sagen ■> Ja sagen, също: ja sagen
2jährig, 3jährig, 4jährig... 2-jährig, 3¬
jährig, 4-jährig...
ein 2jähriger, 3jähriger, 4jähriger ein
2-Jähriger, 3-Jähriger, 4-Jähriger
jedesmal -* jedes Mal
Joghurt Joghurt, също: Jogurt (без h)
für jung und alt für Jung und Alt
K
Känguruh -> Känguru (без h)
Karamel Karamell
karamelisieren karamellisieren
2karäter, 3karäter, 4karäter...
2-Karäter, 3-Karäter, 4-Karäter...
2karätig, 3karätig, 4karätig...
2-kariüig, 3-karätig, 4-karäiig...
Kartographie -> Kartographie, също:
Kartografie
Katarrh Katarrh, също: Katarr
(без h)
kennenlemen kennen lernen
keß kess
Ketchup Ketschup, също: Ketchup
sich über etwas im klaren sein -> sich
über etwas im Klaren sein
klarblickend klar blickend
klarsehen -> klar sehen
klarwerden klar werden
klatschnaß klatschnass
klebenblciben -> kleben bleiben
bis ins kleinste bis ins Kleinste
kleingedruckt klein gedruckt
kleinhacken klein hacken
ein Wort klein schreiben -* ein Wort
kleinschreiben
es wäre das klügste, wenn... ^ es wäre
das Klügste, wenn...
leichenblass
knapphalten knapp halten
Knockout Knock-out, също:
Knockout
Koloß Koloss
Kommißbrot Kommissbrot
Kommunique Kommunique, също:
Kommunikee
Kompaß -> Kompass
Kompromiß 4 Kompromiss
kompromißbereit ■* kompromissbereit
kompromißlos kompromisslos
Kongreß Kongress
Kongreßsaal Kongresssaal, съи/о;
Kongress-Saal
Kontrabaß Kontrabass
kopfstehen Kopf stehen
krank schreiben krankschreiben
kraß -> krass
Kreppapier -» Krepppapier, също:
Krepp-Papier
kurzhalten -> kurz halten
Kurzschluß -> Kurzschluss
kurztreten -* kurz treten
Kuß/Küßchen Kuss/Küsschen
kußecht kussecht
Kußhand -> Kusshand
du/er/sie küßt du/er/sic küsst
L
Ladenschluß Ladenschluss
du läßt -> du lässt
zu Lasten zu Lasten, също: zulasten
auf dem laufenden sein auf dem
Laufenden sein
laufenlassen 4 laufen lassen
Laufpaß ^ Laufpass
leerstehend -* leer stehend
leichenblaß -> leichenblass
leicht entzündlich
leichtentzündlich -4 leicht entzündlich
leichtfallen -4 leicht fallen
leichtmachen -4 leicht machen
leichtnehmen 4 leicht nehmen
leichtverderblich -4 leicht verderblich
leichtverständlich -4 leicht verständlich
jmdm. leid tun -4 jmdm. Leid tun
der letzte, der gekommen ist -4 der
Letzte, der gekommen ist
als letzter fertig sein -4 als Letzter fertig
sein
bis zum letzten kämpfen -4 bis zum
Letzten kämpfen
letzteres trifft zu -4 Letzteres trifft zu
zum letztenmal -4 zum letzten Mal
es wäre uns das liebste, wenn... -4 cs
wäre uns das Liebste, wenn...
liebenlemen -4 lieben lernen
liebgewinnen -4 lieb gewinnen
liebhaben -4 lieb haben
liegenbleiben *4 liegen bleiben
liegenlassen -4 liegen lassen
Litfaßsäule -4 остава: Litfaßsäule
Luftschloß -4 Luftschloss
M
Magnetkompaß -4 Magnetkompass
2mal, 3mal, 4mal... -4 2-mal, 3-mal,
4-mal...
maschineschreiben "4 Maschine
schreiben
maßhalten -4 Maß halten
Mehrheitsbeschluß -4
Mehrheitsbeschluss
das menschenmögliche tun 4 das
Menschenmögliche tun
Mesner -4 Mesner, също: Messner
meßbar -4 messbar
Meßband -4 Messband
Meßgerät -4 Messgerät
Meßgewand -4 Messgewand
Meßinstrument -4 Messinstrument
millionenmal -4 Millionen Mal
nicht im mindesten -4 nicht im
Mindesten
mißachten -4 missachten
Mißbildung "4 Missbildung
mißbilligen -4 missbilligen
Mißbrauch -4 Missbrauch
Mißerfolg -4 Misserfolg
mißfallen -4 missfallen
Mißgeburt -4 Missgeburt
Mißgeschick -4 Missgeschick
mißglücken *4 missglücken
Mißgunst *4 Missgunst
mißhandeln *4 misshandeln
Mißklang -4 Missklang
Mißkredit -4 Misskredit
mißlich -4 misslich
mißlingen -4 misslingen
mißmutig “4 missmutig
mißraten -4 missraten
Mißstand *4 Missstand
mißtrauisch -4 misstrauisch
Mißverständnis -4 Missverständnis
mittag: в съст. (gestem/heute/morgen)
mittag -4 (gestem/heute/morgen)
Mittag
alles mögliche schreiben -4 alles
Mögliche schreiben
sein möglichstes tun *4 sein
Möglichstes tun
3monatig, 4monatig, 5monatig...
■4 3-monatig, 4-monatig, 5-monatig...
3monatlich, 4monatlich, Smonatlich...
-4 3-monatlich, 4-monatlich, 5-mo-
natlich...
Monographie -4 Monographie, също:
Monografie
morgen abend, mittag, nacht -4 morgen
Abend, Mittag, Nacht
(gestern, heute) morgen -* (gestern,
heute) Morgen
ich muß, du mußt, er muß -*■ ich muss,
du musst, er muss
ich müßte, du müßtest, er müßte -4 ich
müsste, du müsstest, er müsste
Myrrhe Myrrhe, също: Myrre (без h)
N
nach Hause nach Hause, в Австрия
и Швейцария също: nachhause
Nachlaß Nachlass
(gestern, heute, morgen) nachmittag -4
(gestern, heute, morgen) Nachmittag
der nächste, bitte! -4 der Nächste, bitte!
als nächstes wollen wir... -4 als Nächstes
wollen wir...
im nachstehenden heißt es... -4 im
Nachstehenden heißt es...
(gestern, heute, morgen) nacht *4
(gestern, heule, morgen) Nacht
nahebringen -4 nahe bringen
nahelegen -4 nahe legen
naheliegen *4 nahe liegen
naheliegend -4 nahe liegend
etwas des näheren erläutern -4 etwas des
Näheren erläutern
nähcrlicgen -4 näher liegen
nahestchen -4 nahe stehen
naß -4 nass
naßfest -4 nassfest
naßkalt -4 nasskalt
nebeneinandersitzen -4 nebeneinander
sitzen
nebeneinanderstehen -4 nebeneinander
stehen
nebeneinandersteIlen -4 nebeneinander
stellen
Nebenfluß -4 Nebenlluss
nein sagen -4 Nein sagen, също: nein
sagen
parallel schalten
aufs neue/von neuem aufs Neue/von
Neuem
auf ein neues! -4 auf ein Neues!
nichtmetallisch nichtmetallisch,
също: nicht metallisch
nichtrostend 4 nichtrostend, също:
nicht rostend
nichtssagend -4 nichts sagend
die notleidende Bevölkerung -4 die Not
leidende Bevölkerung
in Null Komma nichts -4 in null Komma
nichts
das Thermometer steht auf Null -4 das
Thermometer steht auf null
numerieren -4 nummerieren
Numerierung -4 Nummerierung
Nuß -4 Nuss
Nußschale -4 Nussschale, също: Nuss¬
Schale
O
obenerwähnt *4 oben erwähnt
obengenannt -4 oben genannt
obenstehend -4 oben stehend
offenbleiben *4 offen bleiben
offenlasscn 4 offen lassen
offenstehen *4 offen stehen
des öfteren -4 des Öfteren
Orthographie -4 Orthographie, също:
Orthografie
P
Panther 4 Panther, също: Panter (без
h)
parallellaufend -4 parallel laufend
parallelschalten -4 parallel schallen
Parlamentsausschuss
R
Parlamentsausschuß -*•
Parlamentsausschuss
Partys, Parties (мн. ч. на Party) ->
Partys
Paß -> Pass
Paßbild Passbild
Paßkontrolle Passkontrolle
Paßstelle Passstelle, също: Pass¬
Stelle
Paßstraße Passstraße, също: Pass¬
Straße
Paßwort Passwort
pflichtbewußt pflichtbewusst
er pißt -> er pisst
plazieren platzieren
pleite gehen -» Pleite gehen
pleite sein остава: pleite sein
polyphon polyphon, също: polyfon
Pornographie -> Pornographie, също:
Pornografie
Portemonnaie -> Portemonnaie, също:
Portmonee
potentiell potenziell, също: potentiell
Preisnachlaß Preisnachlass
Preßglas -> Pressglas
Preßlufthammer -> Presslufthammer
Preßstroh ■* Pressstroh, също: Press¬
Stroh
du preßt du presst
privatversichert privat versichert
probefahren -*• Probe fahren
Programmusik -> Programmmusik,
• също: Programm-Musik
Prozeß Prozess
pudelnaß pudelnass
radfahren Rad fahren
zu Rande kommen -> zu Rande kom¬
men, също: zurande kommen
Rassenhaß Rassenhass
zu Rate ziehen zu Rate ziehen, също:
zurate ziehen
rauh rau (без h)
Rauhbein Raubein (без h)
Rauhfulter Raufutter (без h)
Rauhreif Raureif (без h)
recht haben Recht haben
recht behalten Recht behalten
recht bekommen -> Recht bekommen
jmdm. recht geben jmdm. Recht
geben
recht sein остава: recht sein
Rechtens sein rechtens sein
Regenguß 4 Regenguss
reichgeschmückt reich geschmückt
Reisepaß Reisepass
Reißverschluß Reißverschluss
das ist genau das richtige für mich
das ist genau das Richtige für mich
richtigstellen richtig stellen
Riß -> Riss
Rißwunde Risswunde
Roheit Rohheit
Rolladen Rollladen, също: Roll¬
Laden
Roß -> Ross
Roßkastanie -) Rosskastanie
Rückschluß -* Rückschluss
Rußland Russland
S
Salzfaß 4 Salzfass
Samenfluß Samenfluss
Saxophon Saxophon, също: Saxofon
Schallchre *> Schalllehre, също: Schall¬
Lehre
Schalterschluß -*• Schalterschluss
etwas auf das schärfste verurteilen
etwas auf das schärfste verurteilen,
също: etwas auf das Schärfste
verurteilen
schätzenlernen schätzen lernen
Schauprozeß -) Schauprozess
schießenlassen schießen lassen
Schiffahrt -> Schifffahrt, също: Schiff¬
Fahrt
Schiß -> Schiss
Schlamrnasse Schlammmasse, също:
Schlamm-Masse
schlechtgehcn -*• schlecht gehen
schlechtgelaunt schlecht gelaunt
das schlimmste ist, daß... das
Schlimmste ist, dass...
wir haben ihn auf das schlimmste
getäuscht -> wir haben ihn auf das
schlimmste getäuscht, също: wir
haben ihn auf das Schlimmste
getäuscht
Schloß -» Schloss
Schloßherr Schlossherr
Schloßpark Schlosspark
Schluß Schluss
Schlußakkord -* Schlussakord
schlußendlich schlussendlich
Schlußfolgerung -> Schlussfolgerung
Schlußsatz Schlusssatz, също:
Schluss-Satz
Schlußwort Schlusswort
sic schmiß mit Steinen sie schmiss
mit Steinen
Schnappschuß Schnappschuss
Schnellimbiß -» Schnellimbiss
Sehne Häuf -> Schnelllauf, аш/о:
Schnell-Lauf
Schnelläufer Schnellläufer, също:
Schncll-Läufcr
Seitenriss
schnellebig schnelllebig
schneuzen schnäuzen
er schoß er schoss
Schraubverschluß Schraubverschluss
Schreckschluß Schreckschluss
an etwas schuld haben «■> an etwas
Schuld haben
schuldbewußt *■> schuldbewusst
Schulschluß Schulschluss
Schuß Schuss
schußbereit schussbereit
schußlig schusslig
Schußfahrt -> Schussfahrt
Schußwaffe Schusswaffe
Schußweite Schussweite
schwachbetont schwach betont
schwachbevölkert -> schwach bevölkert
aus schwarz weiß machen aus
Schwarz Weiß machen
der Schwarze Peter -> der schwarze
Peter
schwarzgefärbt -* schwarz gefärbt
schwarzrotgolden schwarzrotgolden,
също: schwarz-rot-golden
schwerfallen -> schwer fallen
schwernehmen -* schwer nehmen
schwertun schwer tun
schwerverständlich schwer
verständlich
jedem das Seine jedem das Seine,
също: jedem das seine
das Seine beitragen das Seine beitra¬
gen, също: das seine beilragen
die Seinen die Seinen, също: die
seinen
seinlassen sein lassen
auf seilen aufseiten, също: auf Seiten
von seiten vonseiten, също: von
Seilen
Seitenriß Seitenriss
selbstständig
selbständig -» selbständig, също:
selbstständig
Selbständigkeit ** Selbständigkeit,
също: Selbstständigkeit
selbstbewußt selbstbewusst
selbstgebacken selbst gebacken
selbstgemacht -* selbst gemacht
selbstgeschrieben selbst geschrieben
seligpreisen -> selig preisen
seligsprechen -* selig sprechen
Sendeschluß Sendeschluss
seßhaft -> sesshaft
Sicherheitsschloß Sicherheitsschloss
siegesgewiß siegesgewiss
Sitzenbleiben sitzen bleiben
sitzenlassen -» sitzen lassen
so daß sodass, също: so dass
Sommerschlußverkauf
Sommerschlussverkauf
soviel so viel
soweit -> so weit
sowenig so wenig
Spaghetti -* Spaghetti, също: Spagetti
(без h)
spazierenfahren spazieren fahren
Spazierengehen -> spazieren gehen
Sportdreß -* Sportdress
Sproß -» Spross
Sprößchen Sprösschen
Sprößling -» Sprössling
an Eides Statt -> an Eides statt
Startschuß -> Startschuss
steckenbleiben stecken bleiben
steckenlassen 4 stecken lassen
stehenbleiben stehen bleiben
stehenlassen -> stehen lassen
Stengen Stangen
Steptanz -* Stepptanz
Stewardeß -» Stewardess
sliftengehen stiften gehen
etwas im stillen vorbereiten etwas im
Stillen vorbereiten
Stilleben Stillleben, също: Still-
Lcben
sliliegen -> stilllegen
Straferlaß Straferlass
Strafprozeß Strafprozess
strenggenommen streng genommen
strengnehmen streng nehmen
Streß Stress
der Lärm streßt der Lärm stresst
Streßsituation Stresssituation, също:
Stress-Situation
Stukkateur -> Stuckateur
2stündig, 3stündig, 4stündig...
2-stündig, 3-sliindig, 4-stündig...
2stündlich, 3stündlich, 4stündlich...
2-stündlich, 3-stündilich, 4-stünd-
lich...
Stuß -> Stuss
T
zutage kommen/treten -> zutage kom-
men/treten, също: zu Tage
kommen/treten
2tägig, 3tägig, 4tägig... 2-tägig, 3-
tägig, 4-tägig...
Täßchen Tässchen
ein paar tausend ein paar lausend,
също: ein paar Tausend
Tee-Ei -> Tee-Ei, също: Teeei
Thunfisch Thunfisch, също: Tunfisch
(без h)
aufs tiefste gekränkt aufs tiefste
gekränkt, също: aufs Tiefste gekränkt
tiefbewegt -> tief bewegt
tiefempfunden tief empfunden
Tiefpaß -* Tiefpass
Tintenfaß ■> Tintenfass
Tip Tipp
Tolpatsch -> Tollpatsch
tolpatschig -* tollpatschig
Topographie Topographie, също:
Topografie
Torschluß -* Torschluss
Torschuß -> Torschuss
totenblaß -*• totenblass
totgeboren -) tot geboren
auf dem trockenen sitzen -> auf dem
Trockenen sitzen
seine Schäfchen ins trockene bringen
seine Schäfchen ins Trockene bringen
im trüben fischen -* im Trüben fischen
Trugschluß *■> Trugschluss
Türschloß Türschloss
U
übelgelaunt übel gelaunt
übelnehmen übel nehmen
übelriechend übel riechend
Überdruß •> Überdruss
übereinanderlegen übereinander
legen
Übereinanderliegen übereinander
liegen
Übereinanderwerfen übereinander
werfen
Überfluß -* Überfluss
überhandnehmen überhand nehmen
übermorgen abend, nachmittag
übermorgen Abend, Nachmittag
Überschuß Überschuss
überschwenglich -> überschwänglich
ein übriges tun ein Übriges tun
im übrigen -> im Übrigen
alles übrige später alles Übrige später
die übrigen (kommen nach) die
Übrigen (kommen nach)
übrigbehalten -> übrig behalten
übrigbleiben übrig bleiben
übriglassen -> übrig lassen
Umriß Umriss
unvergesslich
umsein um sein
um so (mehr, größer, weniger...) ->
umso (mehr, größer, weniger...)
ins unabsehbare -* ins Unabsehbare
(Anzeige) gegen Unbekannt
(Anzeige) gegen unbekannt
unbewußt unbewusst
und ähnliches (u. ä.) und Ähnliches
(u. Ä.)
unerläßlich unerlässlich
unermeßlich unermesslich
unfaßbar -> unfassbar
ungewiß -» ungewiss
im unklaren bleiben im Unklaren
bleiben
im unklaren lassen -* im Unklaren
lassen
unmeßbar -> unmessbar
unmißverständlich ->
unmissverständlich
unrecht haben Unrecht haben
unrecht behalten Unrecht behalten
unrecht bekommen Unrecht bekom¬
men
unrecht sein -» остава: unrecht sein
unselbständig -> unselbständig, също:
unselbstständig
Unselbständigkeit -> Unselbständigkeit,
също: Unselbstständigkeit
die Unseren die Unseren, също: die
unseren
untenerwähnt unten erwähnt
untenstehend ■> unten stehend
unterbewußt -* unterbewusst
unterderhand unter der Hand
unlereinanderstehen untereinander
stehen
ohne Unterlaß ohne Unterlass
Untersuchungsausschuß
Untersuchungsausschuss
unvergeßlich unvergesslich
Varietee
у
Variete -» Variete, също: Varietee
veranlaßt veranlasst
verantwortungsbewußt verantwor¬
tungsbewusst
verblaßt -> verblasst
im verborgenen bleijjen im
Verborgenen bleiben
Verdruß -> Verdruss
vergeßlich -> vergesslich
Vergißmeinnicht Vergissmeinnicht
du vergißt -> du vergisst
verhaßt verhasst
auf jmdn. ist Verlaß auf jmdn. ist
Verlass
verläßlich verlässlich
verlorengehen -> verloren gehen
vermißt vermisst
verschiedenes war noch unklar
Verschiedenes war noch unklar
verschiedenemal verschiedene Mal
Verschluß -» Verschluss
verselbständigen verselbständigen,
също: verselbstständigen
Vertragsabschluß Vertragsabschluss
viel zuviel viel zu viel
viel zuwenig viel zu wenig
vielbesucht -> viel besucht
vielgelesen -* viel gelesen
aus dem vollen leben aus dem Vollen
leben
voneinandergehen -* voneinander gehen
von seiten -> vonseiten, също: von
Seiten
vorangehendes gilt auch... ->
Vorangehendes gilt auch...
im vorangehenden heißt es... ■) im
Vorangehenden heißt es...
im voraus im Voraus
vorgefaßt -* vorgefasst
vorgestern abend, mittag, morgen ->
vorgestern Abend, Mittag, Morgen
Vorhängeschloß -» Vorhängeschloss
im vorhinein im Vorhinein
das vorige gilt auch... das Vorige gilt
auch...
im vorigen heißt es... im Vorigen
heißt es...
vorliebnehmen vorlieb nehmen
(gestem/heute/morgen) vormittag ■>
(gestern/heute/morgen) Vormittag
Vorschuß Vorschuss
vorwärtsbringen vorwärts bringen
vorwärtsgehen vorwärts gehen
vorwärtskommen vorwärts kommen
W
Waggon Waggon, също и без
двойно g: Wagon
Walnuß -> Walnuss
Walroß Walross
wäßrig "♦ wässrig
weichgekocht weich gekocht
Weinfaß -> Weinfass
aus schwarz weiß machen aus
Schwarz Weiß machen
des weiteren des Weiteren
bis auf weiteres остава: bis auf
weiteres
weitgereist weit gereist
weitreichend weit reichend
weitverbreitet weit verbreitet
im wesentlichen im Wesentlichen
wieviel wie viel
wie viele остава: wie viele
Winterschlußverkauf
Winterschlussverkauf
wißbegierig wissbegierig
ihr wißt ihr wisst
du wußtest ^ du wusstest
wir wüßten gern... -> wir wüssten gern...
sich wunder was einbilden 4 sich
Wunder was einbilden
sich Wundliegen sich wund liegen
Z
Zäheit -» Zähheit
2zeilig, 3zeilig, 4zeilig... -> 2-zeilig, 3¬
zeilig, 4-zeilig...
eine Zeitlang -* eine Zeit lang
zur Zeit zurzeit
zielbcwußt -> zielbewusst
Zierat Zierrat
Zivilprozeß *■> Zivilprozess
zueinandertlnden zueinander finden
Zufluß Zufluss
sich zufriedengeben sich zufrieden
geben
zufriedenlassen zufrieden lassen
zufriedenstcllen ■) zufrieden stellen
zugrunde gehen zugrunde gehen,
също: zu Grunde gehen
zugrunde liegen zugrunde liegen,
също: zu Grunde liegen
zugrundeliegend -> zugrundeliegend,
също: zu Grunde liegend
zugrunde richten -> zugrunde richten,
също: zu Grunde richten
zugunsten zugunsten, също: zu
Gunsten
zu Hause -» zu Hause, ö Австрия u
Швейцария също: zuhause
bei uns zulandc bei uns zu Lande
jeder Zweite (war krank)
jmdm. etwas zuleide tun jmdm. etwas
zuleide tun, също: jmdm. etwas zu
Leide tun
zumute sein *■> zumute sein, също: zu
Mute sein
sich etwas zunutze machen sich
etwas zunutze machen, също: sich
etwas zu Nutze machen
jmdm. zupaß kommen -> jmdm. zupass
kommen
Zusammenfluß -> Zusammenfluss
zusammengefaßt -> zusammengefasst
zusammengepaßt zusammengepasst
zusammengepreßt zusammengepresst
Zusammenschluß -) Zusammenschluss
Zusammensein zusammen sein
sich etwas zuschulden kommen lassen
sich etwas zuschulden kommen
lassen, съи/о; sich etwas zu Schulden
kommen lassen
Zuschuß -> Zuschuss
zusein *♦ zu sein
zustande kommen zustande kommen,
също: zu Stande kommen
zutage treten -» zutage treten, също: zu
Tage treten
zuviel -* zu viel
zu viele -* остава: zu viele
zuwege bringen zuwege bringen,
също: zu Wege bringen
zuwenig zu wenig
jeder zweite (war krank) jeder Zweite
(war krank)
АКТУАЛЕН,ИЗЧЕРПАТЕЛЕН,УДОБЕН
за ученици и студенти
и за всички, които използват
НЕМСКИ ЕЗИК
в бизнеса, науката, туризма
и изкуството
60 000думи
• най-новата терминология от всички области
• пълна граматическа характеристика
с подробни примери
• богата фразеология и идеоматика
ЕДИНСТВЕНО ТУК ЩЕ НАМЕРИТЕ
СПИСЪК НА ДУМИТЕ С НОВ ПРАВОПИС
СПОРЕД ПОСЛЕДНАТА РЕФОРМА
НА НЕМСКИЯ ЕЗИК