Text
БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
Официален
ПРОСВЕТА
Основано
1945 г
Българска академия на науките
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Официален
правописен
на
ГпъшциКия
език
ПРОСВЕТА
София
ОФИЦИАЛЕН ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Авторски колектив: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Александро¬
ва, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, доц.. д-р Маргарита
Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф.. д.ф.н. МериЛакова, доц. д-р
Петя Костадинова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас.
д-р Илиана Стоилова, ас. д-р Атанаска Атанасова
Редактор Мария Бунева
Художник на корицата Виктор Паунов
Графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев
Художник редактор Вихра Стоева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректори: Жана Ганчева, Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание I. Формат 70x100/16. Печ. коли 42,25. Изд. коли 54,76.
Код 29901135832.
Издателство „Просвета - София “ АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2
www.prosveta.bg
Печат „Военно издателство “ ЕООД - София
© Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2012 г.
© Виктор Вертер Паунов - художник на корицата, 2012 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев - графичен дизайн, 2012 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978-954-01-2701-9
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР 7
Правопис и пунктуация на българския езютк 9
БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА 10
Българска азбука Ю
Особености при употребата на някои букви 11
Пунктуационни знаци 13
Непунктуационни знаци 13
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ 14
Морфологичен пришцш 14
Фонетичен пришцш 14
Синтактичен пришцш 14
Традиционен (исторически) пришцш 14
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА 15
Правописни правила с фонетичен характер 15
Промешшивя 15
Вмятане и изпадане на гласни и съглааш 16
Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл- 18
Групи -ея, -ия, -еа-, -иа- 18
Правопис на -к- и -г- в глаголни форми 19
Удвояване на предлозите в и с 19
Правописни правила с граматичен характер 20
Членуване с пълен и кратък член 20
Звателни форми 24
Форми за множествено число на съществителните имена 26
Формите кого, когото, някого, никого 28
Възвратно притежателно местоимешие 28
Дееприласпад 28
Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо
и второ спрежешие 28
Някои случаи на съгласуване по число 29
ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК 30
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транскршпци 30
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици 30
Предаване на съгласни в собствени имена
от чужди езици 32
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транслигеращмг 33
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез превод 34
3
Предаване на собствени имена от чужди езици
по традиция 34
Предаване на собствени имена от чужди езици
в оригиналната им форма 35
Други правописни и граматични особености
при предаването на собствени имена от чужди езици 35
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА
С ЛАТИНСКИ БУКВИ 37
УПОТРЕБ А НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ 40
Морфологична употреба на главни и малки буюви 40
Главни буюви 40
Малки буюви 44
Синтактична употреба на главни буюви 47
Стилистична употреба на главни буюви 48
Графична употреба на главни буюви 49
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ 51
Слято пиете 51
Съществителни имена 51
Прилагателни имена 54
Наречта 56
Предлози и съюзи 57
Полуслято писане 58
Съществителни имена 58
Прилагателни имена 60
Числителни имана 62
Наречем 62
Междуметия 62
Разделно пиете 62
Особени случт 65
Писане на отрицателните частици не и ни 66
ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД 68
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ 70
Графични съкращешия 70
Лексикални съкращешия 72
ПУНКТУАЦИ 74
Пунктуационни знаци 74
Запетая [,] 74
Пунктуационна употреба на запетаята 74
Запетая в простото изречете 74
Запетая в сложното изречете 78
Непунктуационна употреба на запетаята 84
Точка и запетая [;] 84
Двоеточие [:] ? 85
Пунктуационна употреба на двоеточието 85
4
Непунктуационна употреба на двоеточието 88
Скоби [()] 89
Тире [-] 91
Пунктуационна употреба на тирето 91
Непунктуационна употреба на тирето 95
Кавички [„ “] 96
Точка [.] 99
Пунктуационна употреба на точката 99
Непунктуационна употреба на точката 99
Въпросителен знак [?] 101
Удивителен знак [!] 102
Многоточие [...] 102
Непунктуационни знаци 103
Дефис (малко тире) [-] 103
Знак за ударение ['] 104
Апостроф ['] 105
Наклонена черта [/ 105
Индекс и звездичка [*] 106
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ 108
Оформяне на части от текста 108
Оформяне на рубрики 112
Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информагци 116
Оформяне на текст с цитат 120
Оформяне на библиографско цитиршие 124
Оформяне на текст с пряка ре1? 130
Оформяне на текст с полупряка ре1? 132
Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарии 133
Оформяне на тестови задачи с множествен отговор 134
Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста 136
ОПИСАНИЕ НА ДУМИТЕ В РЕЧНИКА 141
Използвани съкращения в словника 145
СЛОВНИК 147
5
ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия у нас чувствително нарасна ролята на езиковата грамот¬
ност като задължително условие за успешно общуване и добра професионална реализация.
Това наложи подготвянето на този напълно нов правописен справочник. В него е приложен
съвременен подход към представянето на правилата, регламентиращи писмената практика, и
към подбора на словниковите единици и техните форми. Със своите около 90 хиляди думи
предлаганият „Официален правописен речник на българския език“ е най-пълният от досега
излезлите речници от този тип. Речникът е наречен официален, защото правилата, формули¬
рани в него, са задължителни за писменото общуване в публичната сфера, а включените в
него думи и техните форми са представени с нормативно установения им правопис.
В уводната част на речника са включени основните правила на правописа и пунктуация-
та на българския език. Без да се променят по същество в сравнение с досегашните официални
справочници, тук те са формулирани максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. С цел
да се улесни тяхното усвояване и прилагане се избягва прекомерната употреба на термини.
Изложението в увода обхваща най-важните правописни и пунктуационни проблеми и
следва формата, която е традиционна за съществуващите правописни речници. Същевре¬
менно на редица места обясненията са организирани по-рационално. Това е предпоставка за
стабилното усвояване на правилата. Отчита се важното изискване да не се извършват резки
промени при кодификация на правописните норми, за да се осигури тяхната приемственост
и устойчивост.
Текстът е снабден с необходимите препратки между отделните части с цел да се постиг¬
нат по-голяма пълнота и информативност. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно
подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена прак¬
тика. Едновременно с това са прецизирани онези от действащите правила, при които има
неяснота и чието прилагане предизвиква проблем. Включени са и нови правила във връзка с
внимателното проучване на явленията, които до момента не са били обект на регламентиране
в правописните справочници. При формулирането на правилата са отчетени и съществуващи¬
те нормативни държавни документи.
Словникът на речника, който е подготвен специално за това издание и върху който е
работено продължително време, регистрира много голяма част от активния речников състав
на книжовния български език към края на първото десетилетие на 21. век, като съдържа зна¬
чително повече думи и форми от досега действалите официални правописни речници, издания
на Института за български език. Включени са много нови думи (без специалната и тясно
професионална терминологична лексика), появили се през последните две-три десетилетия
не само в различни по вид речници, но и в материали от печата, художествената литература и
популярни интернет сайтове. Едновременно с това са отстранени някои по-редки и остарели
думи и форми, които се срещат в други справочници.
Словниковата част на речника съдържа богата информация, като са представени повече
правописни особености при различните форми на отделните части на речта и са включени
голям брой указания за всякакви по-трудни правописни случаи.
Правописният речник е изработен от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от
Секцията за съвременен български език към Института за български език, който е упълно¬
мощен да проучва промените в писмената практика и да внася единство в правописа чрез
системно кодифициране.
Речникът е предназначен за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и
пунктуацията на българския език или искат да подобрят своята грамотност, за специалисти,
които се нуждаят от справки, както и за преподаватели.
Уводът на изданието е подготвен от авторски колектив в състав: проф. д.ф.н. Владко
Мурдаров, доц. д-р Татяна Александрова, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова,
7
доц. д-р Маргарита Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф. д.ф.н. Мери Лакова,' доц.
д-р Петя Костадинова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Или¬
ана Стоилова.
Автори на речниковата част са проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Алексан¬
дрова, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, доц. д-р Маргарита Димитрова,
гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, ас. д-р
Атанаска Атанасова.
Секретари на изданието са гл. ас. д-р Илиана Стоилова и ас. д-р Атанаска Атанасова.
Рецензенти са чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д.ф.н. Руселина Ницолова, проф.
д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова, проф. д-р Борис Парашкевов и доц. д-р Радка Влахова.
Речникът е обсъден и приет за печат от Научния съвет на Института за български език
„Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.
8
ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
9
БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА
Българска азбука
Ж 1.
Съвременната българска азбука се състои от 30 букви. Те се реализират в следните раз¬
новидности - главни и малки, ръкописни и печатни. Специални имена в съвременната бъл¬
гарска азбука имат само буквите ъ - ер голям, ь - ер малък, и й - и кратко. Азбучният ред на
българските букви е следният:
Печатни
Ръкописни
Главни
Малки
Главни
Малки
A
a
л
0/
Б
б
5
В
в
6
Г
г
У
г
д
Д
2)
9
Е
е
8
&
ж
ж
Ж
ою
3
3
3
?
и
и
и
и
й
й
и
I
к
к
Л
W
л
л
Л
JU
м
м
М
м
н
н
Н
9
о
0
0
0
п
п
Я
10
р
р
X
л
с
с
с
0
т
т
я
771/
У
У
У
у
ф
Ф
$
X
X
X
(D
Ц
Ц
Ч
у
ч
ч
ч
ъ
ш
ш
UL
ш
Щ
Щ
Щ
ъ
ъ
Ъ
ъ
ь
ь
b
ъ
ю
ю
J0
ю
я
я
я
л
М 1.1.
Буквите от българската азбука служат за отбелязване на 45-те звука в българския език.
Особености при употребата на някои букви
ÎHSS 1.2.
Буквата а се използва за отбелязване освен на звука [а] и на звука [ъ] под ударение в
следните случаи:
в 1.2.1.
Във форми за крагьк член на съществителни имена от м.р.
дом - дома, (изговор домъ), клас - класа (изговор класъ), мъж - мъжа (изговор мъжъ),
син - сина (изговор синъ), свят - света (изговор светъ)
ИИ 1.2.2.
В глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
донеса (изговор донесъ), чета (изговор четъ), дадат (изговор дадът), крадат (изговор
крадът)
11
КЖ 1.3. '
Буквата я се използва за отбелязване на:
8И 1.3.1.
Гласна [а] и мекост на предходна съгласна.
бял (б’ал), видял (вид’ал), мляко (мл’ако), голям (гол’ам), протягам (прот’агам), Галя
(гал "а)
Ж 1.3.2.
Звукосъчетание [йа] в началото на думите или след гласна.
ябълка (йабълка), ягода (йагода), Яна (йана), настоявам (настойавам), паяк (пайак),
България (българийа), Сия (сийа)
ЯВК 1.3.3.
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в членувани форми на съществи¬
телни имена от м.р.
ден - деня,, денят (изговор ден ’ъ, ден ът), сън - съня,, сънят (изговор сън ’ъ, сън ’ът)
И 1.3.4
Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч.
и 3 л. мн.ч. сег.вр.
благодаря - благодарят (изговор благодар ’ъ - благодар ’ът), виня - винят (изговор вин ъ
- вин 'ът), деля - делят (изговор дел ’ъ - дел ’ът), предупредя - предупредят (изговор пред-
упред ъ - предупред ’ът)
one 1.3.5.
Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна - в глаголни окончания за 1 л.
ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
броя - броят (изговор бройъ - бройът), кроя - кроят (изговор кройъ - кройът), строя
- строят (изговор стройъ - стройът)
в 1.3.6.
He се пише буква я след буквите ж, ч, ш.
1.4.
Буквата ю се използва за отбелязване на:
SK 1.4.1.
Гласна [у] и мекост на предходна съгласна.
бюро (б ’ уро), кюфте (к ’ уфте), меню (мен ’у), пардесю (пардес ’у),революция (револ 'уцийа)
ЯЯ 1.4.2.
Звукосъчетание [йу] в началото на думите или след гласна.
юли (йули), юноша (йуноша), юг (йуг), ютия (йутийа), каюта (кайута), воювам (войу-
вам)
М 1.4.3.
He се пише буква ю след буквите ж, ч, ш.
МИ 1.5.
Буквата щ бележи звукосъчетанието [шт].
щастие, горещина, кръщавам, къща, пеш,, щрудел,, щъркел
12
1.6.
Буквата ь (ер малък) се използва единствено за предаване на мекост на съгласна пред о и
затова се среща само в буквосъчетанието -ьо-.
минъор, шофьор, канъон, гьон, пастьоризирам, сьомга, гастрольор, жонгльор
И 1.6.1.
He се пише буква ь след буквите ж, ч, ш.
МШ 1.7.
Буквата ъ се пише в края на думите изключително рядко - само ако е под ударение в
думи от турски (имамбаялдь, Татарль и някои други), китайски (Яндзъ и др.) и други езици,
както и в някои междуметия (ьхь, цЪ-цЬ-ць).
МИ.8.
Буквосъчетанието дж се използва в следните случаи:
Hi 1.8.1.
За отбелязване на звука [дж].
бюджет, джавкам, джинси, джоб, джудже, джаз, Джордж
М 1.8.2.
За отбелязване на съседните звукове [д] и [ж] при свързването на две морфеми.
надживея
в 1.9.
Буквосъчетанието дз се използва в следните случаи:
■Н 1.9.1.
За отбелязване на звука [дз].
дзенбудизъм, дзифт, дзън, скръндза
Ж 1.9.2.
За отбелязване на съседните звукове [д] и [з] при свързването на две морфеми.
надземен,, надзор, предзнаменование, подзаконов, подземие
Пунктуационни знаци
■■2.
В българската графична система се използват следните пунктуационни знаци: точка [.],
въпросителен знак [?], удивителен знак [!], многоточие [...], запетая [,], тире [-], точка и за¬
петая [;], двоеточие [:], скоби [()] и кавички [„ “].
Непунктуационни знаци
■■3.
Българската графична система включва и други графични системи или елементи от тях
(арабски и римски цифри, знаците за математическите действия, както и знаците за ударение,
процент, градус, параграф, апостроф, индекс, звездичка и др. и някои гръцки и латински букви).
13
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
■■4.
В съвременния български правопис се прилагат морфологичният, фонетичният, синтактичният
и традиционният (историческият) принцип.
Морфологичен принцип
Основната част от правилата за писане на думите в българския език се основава върху
морфологичния принцип. Според него еднаквите строежни елементи на думите - морфемите
(корен, представка, наставка, окончание, определителен член), се пишат по един и същ начин
независимо как се изговарят в книжовния език, за да се запази еднакъв графичният облик на
съответната морфема и да се улесни четенето: разкош (изговор раскош), хляб (изговор хляп),
сграда (изговор зграда), сватба (изговор свадба) и под.
Върху морфологичния принцип се основават и правилата за употреба на главна и малка
буква при разграничаването на собствените от нарицателните имена.
Морфологичният принцип се прилага и в случаите на условно предаване на звука [ъ] под
ударение чрез буквите а и я (в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. и в членува¬
ни форми). Той действа и при използването на графемата й за означаване на кратките форми
на личното и притежателното местоимение за ж.р. с цел разграничаването им от съюза и.
Фонетичен принцип
■ 4.2.
Според фонетичния принцип правописът на думите е в съответствие с книжовното им
произношение. Върху него са основани правилата за променливо я, за групите -ър-/-ръ-,
ъл-/-лъ-, както и за опростяването на групи съгласни. Той е в сила при думи като: сърце (срв.
сърдечен), нишка, овошка (срв. нищя, овощен), гозба (срв. гостя),, цъфтя (срв. цвят) и някои
други.
Върху фонетичния принцип са основани и част от правилата за пренасяне на части от
думи на нов ред, за съкращаване на думи и изрази, както и единични пунктуационни правила.
Синтактичен принцип
Синтактичният принцип действа в рамките на словосъчетанието и изречението. Върху
него се основават повечето от правилата за употреба на препинателните знаци и за правописа
на сложните думи, както и част от правилата за писане на главни и малки букви.
Традиционен (исторически) принцип
Действието на традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. Спо¬
ред този принцип правописът на някои думи се подчинява на историческата традиция (без
да се отчитат съвременният им изговор и строеж). Върху традиционния принцип е основан
правописът на думи като втори,, евтин, Георги, Евтимий, както и употребата на буквите щ,
ь, ю, я.
14
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
Общите правописни правила се определят от взаимодействието между правописните
принципи и се отнасят до целия речников състав на съвременния български книжовен език.
Правописни правила с фонетичен характер
Променливо я
По традиция променливо я в съвременния български език се нарича наследникът на ста¬
робългарската ятова гласна (Ь).
Променливо я е онова я, което при определени условия преминава в е.
■■5. '
Пише се я, ако едновременно са спазени следните три условия: 1) я е в сричка под ударе¬
ние; 2) сричката след я съдържа една от гласните [а], [о], [у], [ъ] или я е в последната сричка
на думата; 3) след я не следва мека съгласна, както и съгласна [ж], [ч], [ш] или й.
бряг, бяла, видяло, вървях, вЯрвам, голям, няколко, нямам, пясък,
рЯдък, сляп, смях, сняг, опрях:, редях, тяхна
■■6.
В някой форми на думата и в производни думи променливото я преминава в е при след¬
ните условия:
»6 6.1.
Когато не е под ударение.
блян - бленувам; бряг - брегове, брегова; бял - белота, беломорски; желязо - железд,
железобетдн; измяна - изменя; място-места, местоположение; ням - немея; свят -
светът, светове, светдвен
Когато сричката след него съдържа гласна [е] или [и].
бял - бели; бясна - бесен; голям - големи; рядък-редки
всяка - всдки; някой - нечий; тяхна - техен (техни)
блестял - блестели; видял - видели; горял - горели; полял - полели
видян - видени; възпят - възпети; залят - залети; опрян - опрени
Когато сричката след него съдържа мека съгласна.
бял - избеля; място - местя; пяна - пеня се
Когато сричката след него съдържа една от съгласните [ж], [ч], [ш] или й.
бряг - безбрежна; грях - грешка; мляко - млечна; някой - нещо; смях се - смейте се;
сняг - снежна
■■7.
Дори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия, правилото за променли¬
вото я не е в сила в следните случаи, установени по традиция:
15
«77.1. '
Пред окончания -хме, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на гла¬
голи с ударение върху променливото я то не преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е.
бях - бяхме, бяхте; видях - видяхме, видяхте; живях - живяхме, живяхте; търпях -
търпяхме, търпяхте
ШЯ12.
В членуваните форми на някои съществителни имена с наставка -ост, образувани от
минали причастия, я не преминава в е, въпреки че е в сричка извън ударение.
закостенялост- закостенялосттд; изнемогщяюст - изнемощялостта; недодяланост
- недодялаността; припряност - припряността
В корените на производни глаголи, образувани с наставка -н-, я преминава в е, въпреки че
е под ударение и пред сричка с гласна [а].
клякам - клекна; лягам - легна; мятам - метна; посягам - посегна; смятам - сметна
Ш 7.4.
Във формите за ж.р. и ср.р. на някои производни прилагателни имена с наставка -ен я
преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласни [а] или [о].
гняв - гневна, гневно (от гневен); лято - дълголетна, дълголетно (от дълголетен);
мярка-мдрна, мерно (от мерен); цвят - цветна, цветно (от цветен)
7.5.
При отделни производни думи се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред
сричка с гласна [а] или [0].
бял - избелвам; дял - дело, отдел; място - местност; звяр - зверство; свят - светска;
мятам - наметка; трябва - потребност
В някои географски имена се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка
с гласна [а] или [0].
Бело поле, Брегово, Железна
Вмятане и изпадане на гласни и съгласни
■■8.
Думи с вметнато [ъ] в последната сричка, което изпада в някои от формите им, се пишат
с ъ в основната си форма. Такива думи са:
Прилагателни имена със завършек на -ър, -ъл, -ък, -ъв, както и някои местоимения на
-ъв, при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч.
близък - близкия(т), близка, близко, близки;
бодър - бодрия(т), бодра,’ бодро,, бодри;
малък - малкия(т), малка, малко, малки;
недорасъл - недораслия (т), недорасла, недорасло, недорасли;
рядък - редкш(т), рядка, рядко, редки;
светъл - светлия(т), светла, светло, светли;
сладък - сладкия(т), сладка, сладко, сладки;
еднакъв - еднаквия(т), еднаква, еднакво, еднакви;
мъртъв - мъртвия(т), мъртва, мъртво, мъртви;
16
инакъв - инаквия(т), инаква, инакво, инакви;
какъв - каква, какво, какви;
всякакъв - всякаква, всякакво, всякакви
8.2.
Минали свършени деятелни причастия на -ъл, при които [ъ] изпада от членуваните им
форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч.
донесъл - донесла, донесло, донесли, донеслия(т);
облякъл - облякла, облякло, облекли,, облеклия(т);
расъл -расла, расло, расли, раслия(т);
слязъл - слязла, слязло, слезли, слезлия(т)
ВШ 8.3.
Съществителни имена от чужд произход със завършек на -ър, -ъл, при които [ъ] изпада
от формите за мн.ч., но се запазва в членуваните форми и в бройната форма на съществител¬
ни имена за нелица.
компютър - компютърът, -а, два компютъра, компютри;
министър - министърът, -а, министри;
спектакъл - спектакълът, -а, два спектакъла, спектакли;
театър - театърът, -а, два театъра, театри
[Вж. и Форми за множествено число на съществителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.]
ЙЙШ 8.4.
Съществителни имена от чужд произход със завършек на -изъм, при които [ъ] изпада от
членуваните им форми и от формите им за мн.ч. (ако те са възможни), но се запазва в брой¬
ната им форма.
катаклизъм, катаклизмът, -а, два катаклизъма, катаклизми;
модернизъм, модернизмът, -а;
оптимизъм, оптимизмът, -а;
организъм, организмът, -а, два организъма, организми;
тероризъм, тероризмът 7
[Вж. и Форми за множествено число на съществителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.]
■■9.
Прилагателни имена, образувани с наставката -ски:
1Ж9.1.
При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни имена, за¬
вършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ, съгласната [с] от наставката изпада.
Букурещ - букурещки;
Бургас - бургаски;
Кавказ - кавказки;
Ловеч - ловешки;
Париж - парижки;
синдикалист - синдикалистки;
филателист - филателистки
МИ 9.2.
При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни имена, за¬
вършващи на г, к, х, които се променят в ж, ч, ш, съгласната [с] от наставката изпада.
Белоградчик - белоградчишки;
войник - войнишки;
2. Официален правописен речник на българския език
17
Волга - волжки;
филолог - филоложки;
чех - чешки;
юнак - юнашки
Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл-
■■ 10.
Групите -ръ-/-ър- и -лъ-/-ъл- се изговарят и пишат по следните правила:
kW, 10.1.
В едносрични думи обикновено се изговаря и пише -ръ-, -лъ-. Правилото е в сила и в
случаите, когато едносричната дума е част от сложна дума.
връх, глъч, гръд, гръм,, злъч, кръв,, пръв,, трън,, тлъст;
гръмоотвод, островръх, тесногръд и др.
(Но: бърз, вълк, дълг, жълт,, смърт, сърп и др.)
ЯИ 10.2.
В многосрични думи се изговаря и пише -ър-, -ъл-, ако след съчетанието следва една
съгласна.
бъркам, върба,, вържа,, гълтам, гърбав, дългове,, дърво, държа
издържам, изпълня,, кървав, кърпя, мълчалив, мълча и др.
(Но: гръмотевица, длъжен,, мръсотия, стръкове,, слъзен, тръъженнщ).)
W 10.3.
В многосрични думи се изговаря и пише -ръ-, -лъ-, ако след съчетанието следват две и
повече съгласни.
връзка, глътна, гръбнак,, гръмна,, дръжка, длъжност,, издръжлив, кръпка, млъкна,
плътност,, слънчев и др.
(Но: мъртва, повърхност,, сълзлив и др.)
Ж 10.4. '
При глаголи с наставката -ва- групите -ър-/-ъл- и -ръ-/-лъ- обикновено се запазват във
вида си от изходния глагол.
довърша - довършвам, избързам - избързвам, излъжа - излъгвам,
изтърся - изтърсвам, кръстя - кръщавам,, накълцам - накълцвам, подвържа - подвърз¬
вам,, разбъркам - разбърквам и др.
(Но: вържа - връзвам,, гълтам - глътвам.)
Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-
■■ 11.
В края на думи от чужд произход се пишат съчетанията -ея и -ия.
артерия,, идея,, материя, провинция, Италия и др.
Ж12.
В средисловието на думи от чужд произход се пишат съчетанията -иа- и -еа-.
артериален, диференциален, идеален,, инициатива, италиански, италианец, материа¬
лен, милиард, океан, официален, пиано, провинциален и др.
(Но: София - софиянец, християнин, плеяда.)
18
■■ 13.
Звателните форми на съществителни имена от ж.р., които завършват на -ая, -ея и -ия, се
образуват, като я се замени с -йо.
България - Българийо’ Мария - Марийо!, Славея - Славейо!, Рая - Райо’
змия - змийо!, попадия - попадийо! и др.
[Вж. и Правописни правила с граматичен характер, т. 18.3.]
Правопис на -к- и -г- в глаголни форми
■■ 14.
Глаголите от първо спрежение със завършек на корена на -к или -г, от типа на сека,, вле¬
ка, тека, река, облека, мога и образуваните от тях чрез представки производни глаголи от
първо спрежение запазват тези съгласни във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
сека, секат; изсека, изсекат; облека, облекат; река, рекат; изрека, изрекат; влека,
влекат; довлека, довлекат; мога, могат
Удвояване на предлозите в и с
■■15.
Предлозите в и с се пишат като във и със в случаите:
' -S 15.1.
Пред думи, които започват съответно с [в], [ф] и [с], [з].
във водата, във Варна, във фабриката, във Франция;
със захар, със смисъл, със смирение и др.
15.2.
Пред цифри, чийто изговор съдържа начално [в] или [с].
във II век пр. Хр.; със 17 години по-млад
. 15.3.
Когато върху предлозите пада логическото ударение.
Със или без неговото участие конференцията ще се проведе.
Няма никакво значение дали той е във или извън залата.
15.4.
В поезията се допуска удвояване на предлозите в и с и без да са спазени горните условия.
И със теб, о, зора възмечтана,
от лазурни мечти упоен -
ще летя към пределите звездни,.
Правопис на двойни съгласни
iiiimiiiil iiii 111 .......
■■16.
Двойни съгласни в състава на думата се срещат на границата на две различни морфеми.
Двойни съгласни се пишат в следните случаи:
в 16.1.
Двойно н (-ни-) се пише във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. на прилагателни имена със
завършек в м.р. ед.ч. на -нен, при които гласната [е] от наставката изпада, както и в производ¬
ните им съществителни имена и наречия.
19
безценен, безценна, безценно, безценни;
военен, военна, военно, военни;
именен, именна, именно, именни;
надменен, надменна, надменно, надменни;
пламенен, пламенна, пламенно, пламенни;
двустранност, законност,, многостенник, надменност, спонтанност, съвременник;
временно, постоянно
•' - 16.2.
Двойно н (-ни-) се пише във формите на съществителни имена, образувани с наставката
-ник, при които крайната съгласна на основата и началната съгласна на наставката са еднак¬
ви.
изменник:, патронник, пленник, пленница, поклонник, пустинник:, сенник:, странник
16.3.
Двойно т (-ТГ-) се пише в членуваните форми на съществителни имена от ж.р. ед.ч. и на бройни
числителни имена, които завършват на -т.
алчността, външността, вечността, глупостта, дързостта, пролетта, радостта,
течността, честността;
деветдесетте, десетте, осемдесетте, петте
16.4.
Двойно т (-тт-) се пише при някои наречия, образувани от предлог и наречие, когато
крайната съгласна на предлога е еднаква с началната съгласна на наречието.
оттук:, оттам, оттатък, оттогава
16.5.
Двойни съгласни се пишат при свързването на корен и представка, когато крайната съ¬
гласна на представката и началната съгласна на корена са еднакви.
беззащитен, беззвезден, беззвучен, наддавам,, поддържам, поддръжник
ВЙ& 16.6.
При някои думи от чужд произход.
Аллах, Анна, Моллов; данни,, манна, молла, осанна
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т.
27.3.]
Правописни правила с граматичен характер
Членуване с пълен и кратък член
М117.
Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч.
Ж 17.1.
Членната морфема при формите за м.р. ед.ч. има два варианта: твърд (-ът и -а) и мек
(-ят и -я).
Ж 17.2.
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите от м.р. ед.ч. могат да
се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я).
20
S» 17.3.
С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратьк член се членуват:
Ж 17.3.1.
Всички съществителни нарицателни имена и част от собствените имена от м.р. ед.ч.,
които завършват на съгласна, с изключение на съществителните имена, посочени в т. 17.4.
договор - договорът, договора; сбор - сборът, сбора; стол -столът, стола; етаж -
етажът, етажа; стажант - стажантът, стажанта; президент - президентът,
президента;
Искър - Искърът, Искъра, Лувър - Лувърът, Лувъра
Ж8 17.3.2.
Съществителните имена на -тел, за които завършекът -тел не е наставка.
епител - епителът, епитела; картел - картелът, картела; пастел - пастелът, пас¬
тела; хотел — хотелът, хотела
М® 17.3.3.
Съществителните имена на -ар и -яр, за които завършеците -ар и -яр не са наставки.
екземпляр - екземплярът, екземпляра; звяр - звярът, звяра; календар - календарът,
календара; капиляр - капилярът, капиляра; коментар - коментарът, коментара;
минзухар - минзухарът, минзухара; олтар - олтарът, олтара; пазар - пазарът, паза¬
ра; светофар - светофарът, светофара; формуляр - формулярът, формуляра; хоно¬
рар - хонорарът, хонорара
» 17.4.
С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратьк член се членуват:
И 17.4.1.
Всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на -й.
рай - раят, рая; пай ~ паят, пая; порой - пороят,, пороя; завой - завоят, завоя; брой -
броят, броя; край - краят, края; полицай - полицаят, полицая
« 17.4.2.
Съществителните имена, образувани с наставка -тел.
председател - председателят, председателя; предавател - предавателят, предава¬
теля; служител - служителят, служителя; строител - строителят, строителя;
съединител - съединителят, съединителя; говорител - говорителят, говорителя
М 17.4.3.
Съществителните имена, образувани с наставки -ар и -яр.
вратар - вратарят, вратаря; еврокомисар - еврокомисарят, еврокомисаря; лекар -
лекарят, лекаря; секретар - секретарят, секретаря; юбиляр - юбилярят, юбиляря;
огняр - огнярят, огняря; леяр - леярят, леяря
Следните 10 съществителни имена:
път,, ден,, сън, кон,, огън, цар, крал,, нокът, лакът, зет.
Всички прилагателни имена в м.р. ед.ч.
нов - новият, новия; готов - готовият, готовия; работлив - работливият, работли¬
вия; мирен - мирният, мирния
21
.. . ■ , . ■ 17.4.6.
Пълните форми на местоименията в м.р. ед.ч.
мой - моят, моя; наш - нашият, нашия; неин - нейният, нейния; свой — своят, своя;
всичкият, всичкия
CF 17.4.7.
Всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
първи - първият,, първия; десети - десетият, десетия; петдесети - петдесетият,
петдесетия
. -3.V 17.4.8.
Причастията в м.р. ед.ч.
спящ - спящият,, спящия; взел — взелият, взелия; нарисуван - нарисуваният, нарисувания
17.5.
Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените тек¬
стове.
^0 17.6.
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите в м.р. ед.ч. могат да
се членуват по два начина - с пълен член и с кратък член.
17.6.1. '
Пълна членна форма се пише в следните случаи:
- 17.6.1.1.
Членуваната дума е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е възможна
замяната на членуваната дума с той.
Законът е еднакъв за всички,. (Той е еднакъв за всички.)
Филмът се гледа с голям интерес. (Той се гледа с голям интерес.)
Какво включва пакетът? (Какво включва той?)
Цветът ще бъдеуточнен допълнително. (Той ще бъдеуточнен допълнително.)
Психоложката предложи ученикът да бъде преместен в друг клас. (Психоложката
предложи той да бъде преместен в друг клас.)
Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разработва той.)
! . 7 j 17.6.1.2.
Членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението.
Това означава, че е възможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членува¬
ната дума, с той.
Добрият приятел в нужда се познава.. (Той в нужда се познава.)
Подготвеният предварително текст беше разпространен сред всички участници в
събитието. (Той беше разпространен сред всички участници в събитието.)
24 май - най-светлият български празник - всяка година се посреща в училищата с
венци от здравец и божур. (Той всяка година се посреща в училищата с венци от здра¬
вец и божур.)
Г-н Стоянов,, новоизбраният кмет,, откри заседанието на Общинския съвет,. (Той от¬
кри заседанието на Общинския съвет.)
17.6.1.3.
Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следни¬
те глаголи: съм., бъба, оказвам се, изглеждаме, ставам (в значение ’превръщам се в’), казвам
се, наричам се, представлявам (в значение ’съм’).
22
Алуминият е най-лекият метал.
Сашо е най-добрият ни шахматист в класа.
Ти се оказа най-големият мошеник на света!
Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на ра¬
ботещите.
1 7.6. 1 .4.
При членуване на обръщения в м.р. ед.ч.
Редникът, застанете мирно!
Малкият, ела тук!
Ти, русият, върни се!
Подсъдимият, изправете се!
Вие, първият отляво, излезте по-напред!
Новодошлият, затворете вратата, ако обичате.
Ъ*. 17.6.2.
Кратка членна форма се пише в следните случаи:
es 17.6.2.1.
Членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е невъз¬
можна замяната на членуваната форма с той.
Оставете човека на мира! (Оставете го на мира!)
Всичко това тук е оставено от непознатия. (Всичко това тук е оставено от него.)
Директора днес го няма. (Него днес го няма.)
Във филма липсва напрегната фабула. (В него липсва напрегната фабула.)
Миналия четвъртък заседанието се отложи. (Тогава заседанието се отложи.)
Ето човека. (Ето го.)
17.6.2.2.
Членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изрече¬
нието. Това означава, че в изречението е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в
което участва членуваната дума, с той.
Мостът е дело на Колю Фичето - самобитния архитектурен български гений.
(Мостът е дело на него.)
Оттук се открива прекрасна гледка към малкия двореи. (Оттук се открива прекрас¬
на гледка към него.)
Видях г-н Петров, учителя на дъшеря ни. (Видях го.)
Оставете всичко на шкафа. (Оставете всичко там.)
SES 17.7.
Членуване с пълен и кратък член на собствени имена.
■WW 17.7.1.
Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от соб¬
ствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана:
17.7.1.1.
Едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически
обекти (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Пратер, Ермитаж, Парте-
нон, Цвингер, Лувър и др.).
Пред Лувъра се издига кристална пирамида.
23
Цвингерът е един от големите европейски музеи.
От Акропола се вижда цяла Атина.
Ватиканът заема площ от едва 0,44 km2 (440 декара).
Sic П^Л^.
Съставни собствени имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма не е членувана (Мини¬
стерски съвет,, Институт за български език,, Сатиричен театър, Европейски съюз, Бал¬
кански полуостров, Млечен път, Лисабонски договор и др.).
На заседание в Министерския съвет бе обсъдена икономическата ситуация в страна¬
та.
Лисабонският договор е подписан на 13 декември 2007 г.
Денят на народните будители беше отбелязан с тържествено събрание в БАН и в
Софийския университет.
И 17.7.2.
С пълен член се пишат членуваните форми от м.р. ед.ч. в заглавия на книги, филми, ста¬
тии и др., ако са употребени самостоятелно и не са след предлог.
„Железният сватиник “
„Властелинът на пръстените“
„Пиратът Шарки “
„ Спасителят в ръжта “
„Краят на лятото "
(Срв.: „На самотния остров“.)
Ш 17.7.3.
С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат прозвищата и пряко¬
рите от м.р. ед.ч.
Апостола беше предаден и заловен край Къкрина.
Владимир Димитров - Майстора нарисува българските мадони.
Нено Сенегалеца е един от колоритните образи,, създадени от Чудомир.
Белия вожд гледаше замислено към Скалистите планини.
Ж 17.7.4. I
С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на гео¬
графски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря и под.).
Леденика е най-голямата българска пещера.
В местността Превала се състоя традиционният фолклорен събор.
Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти.
Звателни форми
Ш118.
Особености при образуване и употреба на звателни форми.
18.1.
Звателна форма могат да образуват част от съществителните имена от м.р. и ж.р. във
формите си за ед.ч.
№ 18.2.
Имената от м.р. с наставки -тел, и -ар и думите крал и цар образуват звателна форма със
завършек -ю.
приятел - приятелю, рибар - рибарю, цар - царю, крал - кралю
24
18.3.
Съществителните имена от ж.р. на -ая, -ея и -ия образуват звателни форми със завър¬
шеци съответно -айо, -ейо и -ийо.
Мая - Майо!, Рая - Райо!; фея - фейо!, Славея - Славейо!; България - Българийо,
Мария - Марийо, Евгения - Евгенийо, орисия - орисийо!
[Вж. и Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, т. 13.]
18.4.
Съществителните имена от ж.р., в които има съгласна пред окончанието -я, образуват
звателна форма със завършек -ьо.
земя - земьо!, леля - лельо!
18.5.
Звателните форми на съществителните имена господин, госпожа и госпожица са госпо¬
дине, госпожо, госпожице.
Господине, моля Ви!
Госпожице, заповядайте!
Госпожо, приемете моите поздрави!
Ж 18.5.1.
Съществителното име господин при обръщение, когато е придружено от названия за
длъжности, титли, звания или от собствени имена, се употребява с основната си, а не със
звателната си форма.
Господин Президент, имате думата,.
Господин Стефанов, Вие прочетохтели заповедта?
Господин Директор, нека обсъждането продължи на следващото заседание.
18.5.2.
Съществителното име госпожа при обръщение се употребява винаги със звателната си
форма независимо дали е употребено самостоятелно, или е придружено от название за длъж¬
ност, титла, звание или от собствено име.
Госпожо, знаете ли къде се намира Градската художествена галерия?
Госпожо Министър, какви средства се предвиждат за инвалидите през следващата
година?
Г-жо Андреева, търсих Ви вчера..
IMH8.6.
Личните имена от м.р. на -а, -я, -о, -е, -и, -й нямат звателна форма.
Сава, Илия, Кольо, Райчо, Яне, Валери, Захари, Благой
'ШШ 18.7.
Съществителните имена от ж.р., завършващи на съгласна, нямат звателна форма.
радост, пролет, вест,, есен., живопис;
Любов, Радост
Звателните форми на съществителните имена в българския език се употребяват като об¬
ръщения.
Александре, Милице, елате насам!
Сине, желая ти щастие!
Мамо, аз се върнах!
25
Форми за множествено число на съществителните имена
М119.
Правописни особености при образуване и употреба на форми за множествено число.
.> ■ ■ 19.1.
Многосричните съществителни имена от м. и ж.р. образуват множествено число с окон¬
чание -и.
À Л 19.1.1.
Съществителните имена със завършеци -ий и -ия образуват множествено число със за¬
вършек -ии.
гений - гении, стадий - стадии; съдия - съдии, чорбаджия - чорбаджии, гимназия -
гимназии, лилия - лилии, фамилия - фамилии
19. 1 .2.
При образуване на мн.ч. от съществителни на -ър, -ъл, -изъм, -азъм вметнатият [ъ]
изпада.
театър - театри,, компютър - компютри; чехъл - чехли; афоризъм - афоризми, пле-
оназъм - плеоназми
[Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.]
ЗЗД 19.2.
Образуване и употреба на бройната форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р.
-W 19.2.1.
Бройна форма имат само съществителните от м.р. за нелица, завършващи на съгласна.
19.2.2.
Бройната форма за множествено число на съществителните имена от м.р. се образува
чрез окончанията -а или -я.
» 19.2.2.1.
Окончание -а за бройна форма имат всички съществителни за нелица от м.р., завършва¬
щи на съгласна, освен посочените в 19.2.2.2.
ГЖй 19.2.2.2.
Окончание -я за бройна форма имат съществителните за нелица с наставка -тел или
завършек -й, както и следните думи: кон,, лакът, нокът, огън, сън, път (в значението ‘ивица
за придвижване’).
три високоговорителя,, четири смесителя,, няколко тролея, сто броя,, два славея, de¬
cent критерия, 75 коня,.
И 19.2.2.3.
При образуване на бройна форма за множествено число от съществителни на -ър, -ъл,
-изъм, -азъм вметнатият [ъ] се запазва.
диоптър - три диоптъра, театър - пет театъра; компютър - сто компютъра, чехъл -
два чехъла, афоризъм - няколко афоризъма, плеоназъм - няколкото плеоназъма
[Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.]
Ж 19.2.3. .
Бройната форма се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизи¬
телност и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко (то).
10 билета, 2 параграфа, 3-4 броя, два заека, пет коня, няколко закона, няколкото
тома, колко лева, десетина стола; толкова и толкова броя..
26
; ■ шзл
Използва се обикновената форма за множествено число, когато с думите колко и толко¬
ва не се изразява количество.
Я виж колко автомобили са се наредили пред нас!
Толкова подаръци получих за рождения си ден!
^ЗЗЗ.
Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което
може да има бройна форма, стои съгласувано определение, бройната форма се запазва.
Доставени са два нови мощни самолета от компанията „Еърбъс “.
Природният феномен Белоградчишки скали се нареди между десетте най-известни
обекта в класацията „Новите седем природни чудеса на света “.
î ^ЗЗЗ.
Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което
може да има бройна форма, стои предлог или глагол, се използва обикновената форма за мн.ч.
Подготвят се още три от документите за сътрудничество. (Срв.: Подписани са още
три документа за сътрудничество.)
Пет от компютрите трябва да се бракуват. (Срв.: Пет компютъра трябва да се
бракуват.)
Няколко са отговорите на този въпрос. (Срв.: Няколко отговора има този въпрос.)
Осем се оказаха проектите, одобрени от комисията. (Срв.: Има осем проекта, спе¬
челили конкурса.)
19.2.4.
Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено
число след числителни имена и думите за количество колко, колкото, толкова, няколко (то).
двама експерти, 11 сътрудници, 15 ученици, няколко кандидати;
Близо 500 студенти посетиха информационните дни,, организирани от Министер¬
ството на образованието и науката.
82 служители са спазили изискването за идентифициране чрез собствено и фамилно
име при водене на телефонен разговор.
. J 19.2.5.
Съществителните от м.р. на съгласна, които функционират със значения както на пред¬
мет, така и на лице, имат бройна форма само в значението за предмет, например тип (лице и
предмет),редяктиор (лице и компютърна програма)референт (лице и предмет), репродуктор
(лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър (лице и предмет), офицер (лице
и шахматна фигура), non (лице и карта за игра).
Строят се няколко типа жилища. (Думата тип е в предметно значение.)
Разговарях с двама типове на улицата. (Думата тип е в значение на лице.)
Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка (Думата член е в предметно
значение.)
Колко членове на борда на директорите присъстват? (Думата член е в значение на
лице.)
19.2.6.
Съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, сто¬
тица и т.н., както и съществителни от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват
бройна форма на употребените след тях съществителни имена от м.р. за нелица.
десетки хиляди километри, стотици автомобили, двойка гълъби,, милиарди долари,
тонове портокали, чифт кецове
27
Формите кого, когото, някого, никого
■■20.
Употреба на формите кого, когото, някого, никого.
Употребата на местоименните форми за м.р. ед.ч. кого, когото, някого, никого е задъл¬
жителна в писмен текст. Те се отнасят за лица и изпълняват служба на допълнение в изрече¬
нието.
Кого ще поканиш нарождения си ден?
На когоможеш да се довериш?
Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми.
Търсим някого, който ще ни помогне.
Неразговаряйте с никого!
Възвратно притежателно местоимение
■■21.
Употреба на възвратното притежателно местоимение.
■■221.1.
Възвратното притежателно местоимение има две форми:
пълна - свой (своя,, свое,, свои), и кратка - си.
Ми 21.2.
Тяхната употреба е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежа¬
ние на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият.
На своя рожден ден актъорът покани близо 4000 гости.
Тези птици отглеждат малките си в добре укрепени гнезда,.
Деепричастия
■■22.
Употреба на деепричастията.
Деепричастията са глаголни форми със завършек -ейки или -айки.
Деепричастията се употребяват само ако действието, което назовават, е едновременно с
действието, означено с лична глаголна форма в изречението, и то при условие че вършителят
и на двете действия е един и същ.
Злото идва при нас, носейки като своя маска всички добродетели.
Детето спеше тихо в креватчето си, усмихвайки се щастливо насън.
Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо
и второ спрежение
М23.
Глаголите от първо и второ спрежение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание -м.
(ние) четем, (ние) пишем, (ние) говорим, (ние) спорим
28
Някои случаи на съгласуване по число
■ 24.
При съгласуване по число в състава на учтивата форма и в именни съчетания са задъл¬
жителни следните правила:
Ж 24.1.
Употреба на форми за ед.ч. и мн.ч. в състава на учтивата форма.
НЯ 24.1.1.
Глаголите и глаголните форми на -л в състава на учтивата форма се употребяват в мн.ч.
Г-н Христов, Вие идвате тъкмо навреме.
Г-жо Петрова, Вие сте одобрили проекта.
Г-не, бяхте ли уведомили всички участници?
Добър ден и добре сте ни Дошли,, госпожо.
Глаголните форми на -н и -т, прилагателните и числителните редни имена в състава на
учтивата форма се употребяват в ед.ч.
Г-не, Вие сте оДобрен за креДит.
Г-жо, съгласна ли сте с изказаното току-що мнение?
Г-жо, Вие сте много мила, благоДаря Ви.
ГоспоДине, Вие сте запознат с условията ни.
Госпожо, Вие бяхте първата,, която ни съобщи новината.
ЯИ 24.2.
В словосъчетания от съществително име с две или повече съгласувани еднородни опре¬
деления в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, съществителното име
е в ед.ч.
Рилски и Бачковски манастир; Кресненско и Искърско дефиле; английски, немски и
руски език; синята и бялата кола
29
ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, тран¬
слитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригинал¬
ната им графика.
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транскрипция
Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на при¬
емащия език.
■ 25.
При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:
ИЯ25.1.
Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се пре¬
дават със съответстващите им български букви.
Миколка - Мисолка (белорус.), Полтава - Полтава (укр.), Абел - Abel (унг.), Акдер -
Akder (тур.), Алоис -Alois (чеш.), Балзак - Balzac (фр.), Голсуърти - Galsworthy (англ.),
Жеромски - Zeromski (пол.), Мистрал - Mistral (фр.), Райтер - Reiter (нем.)
25.2.
Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в български, се предават с букви и
буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
Висоцки - Вьюоцкий (рус.), Йожени - Eugenie (фр.), Крим - Крьгм (рус.), Асник - Asnyk
(пол.), Бонк - Bqk (пол.), Дартмът - Dartmouth (англ.), Екельоф - EkelOf (шв.), Гьодел
- Godel (нем.), Сент Бьов - Sainte-Beuve (фр.), Пастьор - Pasteur (фр.), Тасос - Оаоод
/Thasos (гр.), Тесалия - ©еооаХла /Thessalia (гр.)
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни
правила:
■■26.
Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с из¬
ключение на случаите, посочени в т. 26.1.
Вермер - Vermeer (нидерл.), Еренберг - Ehrenberg (нем.), Гудман - Goodman (англ.),
Дар ес Салам - Dar es Salaam (ар.)
Sä 26.1.
Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ни.
Джийн - Jean, Айрийн - Irene, Лийдс - Leeds, Маями Бийч - Miami Beach, Пийтп - Peet
OK 26.2.
Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на
две морфеми.
Гордеевка - Гордеевка (рус.), Eeceeeo - Евсеево (рус.), Заангарское - Заангарское
(рус.), Църноок - Црноок (ср.)
30
SB;26.3.
Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем
пред буквите за съгласните [б] и [п].
Венсан - Vincent (фр.), Мартен - Martin (фр.), Конт - Compte (фр.), Лион - Lyon (фр.),
Рембо - Rimbaud (фр.);
Бонк — Bqk (пол.), Домбровски - Dqbrowski (пол.), Ченстохова - Czestochowa (пол.),
Сертан - Serta (порт.)
X?’ 26.4.
Йотацията на гласните се предава както следва:
ЯЖ 26.4.1.
Йотувано [а] - с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
Ароябе - Arroyabe (исп.), Капрая - Capraia (ит.), Фраяно - Fraiano (ит.), Гоя - Goya
(исп.), Маями - Miami (англ.), ЯДе - Jade (нем.), Яроу - Yarrow (англ.), Ян - Jan (пол.)
26.4.2.
Йотувано [у] - с буква ю.
Юкон - Yukon (англ.), Юрата - Jurata (пол.), Юлсхам - Julshamm (норв.), Виляюсо -
Villayuso (исп.)
■ Л26.4.3.
Йотувано [о] - с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна.
Дарийо - Darrieu (фр.), Йон - Yonne (фр.), Йорвил - Eurville (фр.), Йорк - York (англ.),
Йънг - Yonge (англ.), Майо - Мауо (фр.), Ойос - Hoyos (исп.)
8® 26.4.4.
Йотувано [ъ] - с буквосъчетанието йъ.
Брайър - Brier (англ.), Макинтайър - MacIntyre (англ.)
И 26.4.5.
Йотувано [е] - с буквосъчетанието йе.
Айен -Ауеп (фр.), Байерн - Bayern (нем.), Йебра - Yebra (исп.), Йена-Jena (нем.),
Йета - Yetta (англ.), Мейе - Meillet (фр.)
■ 26.4.5.1.
Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски
езици.
Крагуевац - Крагу]евац (ср.), Capaeeo - Sarajevo (босн.)
«26.5.
He се предава йотация на гласната [и].
Бела Краина - Бела Kpajuna (ср.), Иржи - Jiri (чеш.)
М 26.6.
Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
Амио - Amiot (фр.), Биентина - Bientina (ит.), Блеър - Blair (англ.), Боало - Boi¬
leau (фр.), Ботсуана - Botswana (англ.), Емпайър Стейт БилДинг - Empire State
Building (англ.), ГуаДалупа - Guadalupe (исп.), Гуатемала - Guatemala (исп.), Греъм -
Graham (англ.), Дарбоа - Darboi (фр.), Джулиана - Giuliana (ит.), 0Лиъри - O'Leary
(англ.), Ориоло - Oriolo (ит.), Пауълс - Powels (англ.), Поатие - Poitier (фр.), Сан Ила-
рио - San Hilario (исп.), Сериате - Seriate (ит.), Тиера Дел Фуего - Tierra del Fuego (исп.),
Тауър - Tower (англ.)
31
as 26.6.1.
He се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
Ваян - Vaillant (фр.), Маями - Miami (англ.), Маяр - Maillard (фр.)
Ж 26.6.2.
Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия.
Аления - Alenia (фр.), Гарсия - Garcia (исп.), Италия - Italia (ит.), Калабрия - Calabria
(ит.), Калифорния - California (англ.), Лучия - Luccia (ит.), Мария - Maria (исп.), Сил¬
вия - Sylvia (англ.), Синтия - Cynthia (англ.), Сторлия - Storlia (норв.)
Ж 26.7.
Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с у и ш, се предават с българската
буква и.
Жигуни-Жьггунъг (рус.), Крим-Крьш (рус.), Мартин -Мартьгн (рус.), Рибаков-Ръг-
баков (рус.), Черних - Черних (рус.);
Биджов - Bydzov (чеш.), Борови - Borowy (пол.), Дибровски - Dybrowski (пол.)
Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните ос¬
новни правила:
■ 27.
Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици.
МИ 27.1.
Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
Авиньон - Avignon (фр.), Альона - Алена (рус.), Бабьоф - Babeuf (фр.), Вань^с Banos
(исп.), Баньо - Bagneux (фр.), Гьоте - Goethe (нем.), Малмъо - Malmo (шв.), Отьой -
Auteuil (фр.), Жельона гура - Zielona Gora (пол.), Петъофи - Petofi (унг.), Ньора - Nora
(исп.);
Арманяк - Armagnac (фр.), Болоня - Bologna (ит.), Бялисток - Bialystok (пол.);
Бюв - Bjuv (норв.), Косцюшко - KoSciuszko (пол.), Люляйяко - Llullaillaco (исп.), Виню-
ела - Vinuela (исп.)
М 27.2.
Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
Агнешка - Agnieszka (пол.), Каменец - Kamieniec (пол.), Канете - Canete (исп.),
Мелно - Mielno (пол.), Негош - РЬегош (ср.), Нунес - Nunez (исп.), Севине - Sévigne (фр.);
Джили - Gigli (ит.), Вини - Vigny (фр.);
Гогол - Гоголъ (рус.), Монтен - Montaigne (фр.), Познан - Poznan (пол.)
Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързване¬
то на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
Кирххайм - Kirchheim (нем.), Маккинли - MacKinley (англ.), Норддорф - Norddorf
(нем.), Скагеррак - Skagerrak (швед.)
Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава само с буквата т.
Айзенщат - Eisenstadt, Хантке - Handtke, Хумболт - Humboldt, Шмит - Schmidt
32
гКГ27.5.
Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават
с буквите т и д според изговора си.
Хедър - Heather (англ.), Смит - Smith (англ.)
27.6.
Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се
предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ-.
Бърно - Вто (чеш.), Кръстац - Крстац (ср.), Вълтава - Vltava (чеш.), Връхлицки -
Vrchlicky (чеш.), Въръиац - Вршац (ср.)
Ж 27.6.1.
Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при
писане.
Бийгъл - Beagle (англ.); Гренобъл - Grenoble (фр.); Нюкасъл - Newcastle (англ.); Пьотър -
Петр (рус.); Piotr (пол.); Сартър - Sartre (фр.)
■Жй 27.6.2.
Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м], [н] и предходни [р] и [л].
Берн - Bern (нем.), Карл - Karl (нем.), Люцерн - Luzern (нем.), Палм - Palm (англ.),
Шарл - Charles (фр.)
—. 27.7.
Съчетанието от съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската
буква щ.
Бернщейн - Бернштейн (рус.), Дармщат - Darmstadt (нем.), Ещорил - Estoril (порт.),
Ищван - Istvan (унг.), Пещи - Pesti (унг.), Щабин - Sztabin (пол.), Щиван - Stivan (слов.),
Щур - Stur (слов.), Щутгарт - Stuttgart (нем.)
1в27.8.
Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез
буквеното съчетание шч.
Любошчински - Любащинский, Шчедрин - Щедрин, Шчепкин - Щепкин, Шчерба - Щерба
Испанската съгласна, отбелязвана с буквите с (когато е пред е или z) и z, се предава с
буквата с.
Андалусия - Andalucia, Баласоте - Balazote, Барселона - Barcelona, Валенсия Valencia,
Веракрус - Verakruz, Мендоса - Mendoza
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация
Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на
буквения им състав със съответните букви от българската азбука).
■■22.
Транслитерацията е застъпена в следните случаи:
«2 28.1. ,
При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния
език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независи¬
мо от изговора си.
Зигбург (нем. Siegburg}, Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge}, Варад (фр.
Varade}, Марженка (чеш. Marefn), Пръиикопи (чеш. Prikopy)
3. Официален правописен речник на българския език
33
■■ 28.2.
При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от из¬
говора си.
Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Рос¬
тов (рус. Ростов)
При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават
съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
Довженко (укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov),
Прешов (слов. Presov)
■I 28.4.
При имена от английски, немски и шведски език буквата г се предава с р независимо от
изговора си.
Бъорн - Born (шв.), Edyapd - Edward (англ.), Джордж - George (англ.), Роджър - Roger
(англ.), Флорнес - Flornes (шв.), Хановер - Hannover (нем.)
Допуска се буквата s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
Дикенс и Дикенз - Dickens, Холмс и Холмз - Holmes, Чарлс и Чарлз - Charles;
Голсуърти и Голзуърти - Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри - Salisbury
Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с букве¬
ното съчетание нг.
Гронинген - Groningen (нидерл.), Инге - Inge (нем.), Меринг - Mehring (нем.), Нотин-
гам - Nottingham (англ.), Солинген - Solingen (нем.), Тулинге - Tullinge (шв.)
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод
М2 29.
Някой отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български
в преведена или полупреведена форма.
Белия(т) дом, Великата френскареволюция, Дворец на конгресите, Харта за правата
на човека, Лондонска филхармония, Нобелова награда за литература;
Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард Лъвското сърце, Карл-
сон, който живее на покрива, ПипиДългото чорапче, Малкия(т) принц;
Баязид Първи,, Лъв Пети, Ричард Трети,, Йоан Павел Втори, Хенри Осми; ~
Северна Ирландия, Южна Франция,, Южноафриканска република, Източен Йерусалим;
Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток:, Суецки канал
Допуска се имената на някой географски обекти да се предават преведени или транск¬
рибирани.
Големия(т) каньон и Гранд каньон,, Огнена земя и Тиера дел Фуего,
Скалисти планини и Роки Маунтинс
Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
■■30.
Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на бъл¬
гарски в установената си по традиция форма.
34
■" : . 30.1.
Установено е предаването по традиция на някои имена на държави, населени места и
географски обекти.
Англи-England, Баваргм-Bayern, Ватерло - Waterloo, Виена - Wien,, Дашич- Danmark,,
Испания - Espana, Копенхаген - Kobenhavn, Лисабон - Lisboa, Неапол - Napoli, Ньой -
Neuilly, Париж-Paris, Полша - Polska,, Рейн - Rhein, Рим - Roma, Русия - Россия, Фран¬
ция - France:, Швеция - Sverige
.. . 30.2.
Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транс¬
крибирани и транслитерирани части.
Дарвин - Darwin, Делон - Delon, Вашингтон - Washington
■ " 30.3.
Установено е буквените съчетания аи и еи в собствени имена, навлезли отдавна в бъл¬
гарския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
Август, Августин, ЕвклиД, ЕвриДика, Зевс, КлавДий, Плавт, ПолиДевк
: '30.4.
Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
Белински - Белинский, Любошчински - Любощинский, Мережковски - Мережковский,
Чайковски - Чайковский
Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
Ш111.
Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригинал¬
ната си графика.
Yahoo я Microsoft отново се намират е преговори.
Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.
Facebook ви помага да се свързвате с хората е живота ви.
Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена
от чужди езици
■ 32.
При предаването на собствени имена от чужди езици на български са в сила следните
основни правила:
32.1.
Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преве¬
дените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
Булон сюр Мер - Boulogne-sur-Mer, Жана ДАрк - Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо - Lago di
Como, О ’Лиъри - О 'Leary, Рио Бланко - Rio Blanco, Санта Пела - Santa Pela, Фернан Ну-
нес - Feman Nunez
32.2.
Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребя¬
ват според правилата в българския език.
Каспъров еръх - Kasprowy Wierch, Йонийско море - Mar Ionio, река Мисисипи -
Mississipi River, ШетланДски остроеи - Shetland Islands, Месински проток - Strato di
Messina, Суецки канал - Qana al-Suways, Уестминстърско абатство - Westminster Abbey
35
32.3.
С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от
чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл
дьо Гол),, Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург)
Шт* 32.4.
С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
Макдугъл, Маклийн, Макнамара
3 2.5 ■
Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключе¬
ние на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
Габриеле д 'Анунцио иДАнунцио - Gabriele dAmunzio, О ’Нийл - О 'Neill
№ 32.5.1.
Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
Питърс Ривър - Peter "s River, Сотбис - Sotheby 's, Kpucmuc - Christie 's
И 32.6.
Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според ори¬
гиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
Ню Йорк - New York, Нюпорт - Newport, Жан-Жак - Jean-Jacques, Римски-Корсаков -
Римский-Корсаков
s&^Mn 32.6.1.
Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
Екс ан Прованс - Aix-en-Provence, Булон сюр Мер - Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста -
Herk-de-Stad, Ростов на Дон - Ростов-на-Дону
в 32.6.2.
По традиция се пишат слято някои собствени имена.
Великобритания - Great Britain, Ламанш -La Manche, Лафонтен -La Fontaine, Ларош-
фуко - La Rochfoucau
32.6.3.
Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет - JosI Ortega у Gasset
32.7.
Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание -и.
Анди - Andes, Бахами/Бахамски ocmpoeu - Bahamas, Сейшели/Сейшелски острови -
Seychelles
36
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ
ИМЕНА С ЛАТИНСКИ БУКВИ
Транслитерацията е предаване на буквения състав на думите от една графична система
в друга. Транслитерацията на българските собствени имена е предаването на буквения им
състав чрез латински букви или съчетания от тях. Тя се извършва в съответствие със Закона
за транслитерацията от 27.02.2002 г.
33.
Латинските съответствия на българските кирилски букви са следните:
Българска
кирилица
Латинска
версия
Примери
А
а
А
a
Айшос - Ay tos, Албена - Albena
Б
б
В
b
Бояна - Boyana, Боряна - Boryana
В
в
V
V
Варна - Varna,, Васил - Vasil
Г
г
G
g
Градище - Gradishte, Гергана - Gergana
Д
д
D
d
Джурово - Dzhurovo, Димо - Dimo
Е
е
Е
e
Елхово - Elhovo, Евгения - Evgenia
Ж
ж
Zh
zh
Жеравна - Zheravna, Жана - Zhana
3
3
Z
z
Земен - Zemen, Здравка - Zdravka
И
и
I
i
Искрец - Iskrets, Ивайло - Ivaylo
Й
й
Y
У
Йоглав - Yoglav, Йовка - Yovka
К
к
К
k
Каменарци - Kamenartsi, Калина - Kalina
Л
л
L
I
Любомир - Lyubomir, Лозен - Lozen
м
м
М
m
Марица - Maritsa, Мария - Maria
н
н
N
n
Несебър - Nesebar, Надежда - Nadezhda
о
0
0
0
Омуршаг - Omurtag, Олга - Olga
п
п
Р
P
Плевен - Pleven, Пешър - Petar
р
р
R
r
Равнец - Ravnets, Райна - Rayna
с
с
S
s
Сливен - Sliven, Caea - Sava
т
т
т
t
Трявна - Tryavna, Todop - Todor
У
У
и
u
Угърчин - Ugarchin, Уляна - Ulyana
ф
ф
F
f
Фотиново - Fotinovo, Филип - Filip
X
X
н
h
Хасково - Haskovo, Xpucmo - Hristo
Ц
Ц
Ts
ts
Царево - Tsarevo, Цветана - Tsvetana
ч
ч
Ch
ch
Чирпан - Chirpan, Чавдар - Chavdar
ш
ш
Sh
sh
Шабла - Shabla
Щ
Щ
Sht
sht
Щърково - Shtarkovo, Щерьо - Shteryo
ъ
ъ
A
a
Ъглен - Aglen
ь
ь
Y
У
Пеньово - Penyovo, Кольо - Kolyo
ю
ю
Yu
yu
Юндола - Yundola, Юлия - Yulia
я
я
Ya
ya
Ямбол - Yambol, Янка - Yanka
37
33.1.
Собственото име България се предава като Bulgaria.
33.1.1.
Допуска се прилагателното име български в състава на изрази, употребени като собстве¬
ни имена, да се транслитерира като balgarski и като bulgarski.
„Българска коприна“ - Balgarska koprina и Bulgarska koprina, „Българска роза“ -
Balgarska roza и Bulgarska roza
33.2.
Буквеното съчетание ия се предава както следва:
33.2.1.
Вътре в собственото име - чрез съчетанието iya.
Велиян - Veliyan, Дияна - Diyana, Илиян - Iliyan, Марияна - Mariyana, Пиявец -
Piyavets
33.2.2.
В края на собственото име - чрез съчетанието ia.
Илия - Ilia, Мария - Maria, Розалия - Rozalia, София - Sofia
Ш134.
Транслитерират се собствени имена на географски обекти, на населени места, както и лич¬
ни, бащини, фамилни имена и прозвища.
Камчия - Kamchia, Люлин - Lyulin, Луда Яна - Luda Yana,, Марица - Maritsa, Рила -
Rila, Стара планина - Stara planina;
Балчик - Balchik, Враца - Vratsa, Добрич - Dobrich, КрумовграД - Krumovgrad,
Монтана - Montana, Пещера - Peshtera, Стара Загора - Stara Zagora;
Мария Димитрова Михайлова - Maria Dimitrova Mihaylova, Г. Данчев - Зографина -
G. Danchev - Zografina, Г. Д. Павлов - Павлето - G. D. Pavlov - Pavleto
34.1.
Съществителните нарицателни имена, включени в географски имена, се транслитерират,
ако са част от собственото име.
Аспарухов вал - Asparuhov val,, Баеви ливаДи - Baevi Hvadi, Варненски вълнолом
- Varnenski valnolom, Лазарова могила - Lazarova mogila, ФренДов чукар - Frendov
chukar
Mi 35.
Допуска се да се превеждат думи и словосъчетания, използвани като собствени имена.
Златни пясъци - Zlatni pyasatsi и Golden Sands, СеДемте езера - Sedemte ezera и
Seven Lakes, Слънчев бряг - Slanchev bryag и Sunny Beach, Черно море - Cherno more и
Black Sea
■ 36.
He се транслитерират, a се превеждат наименованията на институции, природни забеле-
жителности, паметници и др.
Исторически музей (Батак) - History Museum (Batak), Министерство на вътрешните
работи - Ministry of Internal Affairs, Музей на граДския бит (Русе) - Museum of Town
Life Style (Ruse), Палата на физиката (Казанлък) - The Pavilion of Physics (Kazanlak)
38
При транслитерираните съставни собствени имена се спазват правописните правила за
употреба на главни букви, за слято и разделно писане и за употреба на членувани форми,
установени в съвременния български книжовен език.
Бели Bum - Beli Vit и Бял кладенец - Byal kladenets; Благоевградска Бистрица - Blago-
evgradska Bistritsa и Благоевградска котловина - Blagoevgradska kotlovina; Вълча поля¬
на - Valcha polyana и Вълчата река - Valchata reka, Горна Оряховица - Gorna Oryaho-
vitsa и Горна нива - Gorna niva; Долно Ботево - Dolno Botevo и Долно поле - Dolno
pole; Стара Кресна - Stara Kresna и Стара планина - Stara planina;
Белоградчик - Belogradchik и Белите скали - Belite skali; Златовръх - Zlatovrah и Злат¬
на нива - Zlatna niva; Средногорци - Srednogortsi и Средна гора - Sredna gora;
Ефрейтор Бакалово - Efreytor Bakalovo;
Белия бряг - Belia bryag; Водна река - Vodna reka и Водната пещера - Vodnata peshtera;
Дълбок дол - Dalbok dol и Дълбокото дере - Dalbokoto dere
39
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ
Правилата за употреба на главни и малки букви се определят от морфологичния и от
синтактичния правописен принцип.
Морфологична употреба на главни и малки букви
Главни букви
Морфологичната употреба на главни и малки букви разграничава графично собствените
имена от останалите думи вътре в изречението.
Към собствените имена спадат:
- лични, бащини и фамилни имена, прозвшца (прякори) и псевдоними; имена на родове
и династии;
- имена на богове, митологични и литературни персонажи;
- имена на празници;
- имена на животни;
- имена на географски и астрономически обекти;
- имена на институции, организации, търговски и административни обекти;
- имена на природни и културни обекти;
- някой културноисторически периоди;
- имена на свещени текстове;
- значими исторически събития;
- имена на културни събития;
- имена на награди, ордени, медали;
- имена на медии, на произведения на изкуството;
- имена на административни документи;
- търговски марки;
- имена на сортове, породи, продукти и др.
■■38.
Едносъставните собствени имена се пишат с главна буква.
Ана, Боян, Десислава; Ангелова, Попиванов; Апостола, Камата, Миткалото, Мока-
нина, Слона, Кривия;
Аполон, Буда, Исус, Тангра; ЕвриДика, Орфей,, Херкулес;
ВеликДен, ГергьовДен, Заговезни, КолеДа, Цветница;
Белчо, Караман, Рогуша, Шаро;
Алпи, Америка, България, Гибралтар, Дунав, Еверест, Европа, Хърватия, Черноморие;
Венера, Вселена, Земя,, Космос, Марс, Орион;
Бургас, ПловДив, Русе;, София;
ПрезиДентство, Кнесет, (профсъюз) „ СолиДарност “, Сорбоната;
Етъра, Кайлъка, Магурата, Перперикон;
Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, СреДновековие;
Библия,, Евангелие, Коран, Псалтир, ТалмуД;
ОсвобожДението, СъеДинението;
(награда) „Аскеер“, (награда) „Пулицър“;
(вестник) „Капитал“, (радио) „Тангра“, (телевизия) „Европа“; (роман) „Тютюн“,
(опера) „АиДа“, (филм) „Вчера“;
(марка коли) „ Опел “, (телевизор) „Панасоник “, (лаптоп) „ Тошиба “, (бойлер) „Дипломат “;
(порода) „Легхорн“, (порода) „Пржевалсюи“, (сорт) „Ренегта“, (сорт) „Болгар“,
(сорт) „Басма“, (кисело мляко) „Елена“, ’ (кашкавал) „Балкан“, (бира) „Загорка“, (вино)
„ Черга “
40
38.1.
С главна буква се пишат лични, бащини и фамилни имена, както и имена на родове и
династии, употребени в мн.ч.
Познавам двама Димитровци и три Надежди.
Семейство Николови заминаха вчера.
Той познава цялата история на Борджиите.
Династията на Асеневциуп^равлява Второто българско царство между 1185 и 1277 г.
dfS 38.2.
С две главни букви се пишат двойните собствени имена.
Жан-Батист, Йохан-Клаус, Петър-Емил; Иванова-Драганова, Костова-Берберова,
Младенова-Игнатова; Леви-Строс, Асиро-Вавилония
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.2.]
«3 38.3.
Собствени имена с първа част лъже- и псевдо- се пишат с две главни букви.
Лъже-Августин, Лъже-Дмитрий, Лъже-Ивайло, Лъже-Нерон;
Псевдо-Дионисий, Псевдо-Еврипид, Псевдо-Маврикий
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.1.7.]
«3 38.4.
Главните букви в чужди собствени имена с апостроф се пишат съгласно правописа в
изходния език.
Д’Ангулем, Жана д’Арк, ДАнунцио, ОТрейди, 0’Хара
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т.
32.1. ]
И3 38.5.
С главна буква се пишат Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени като геополитически
понятия.
Разликите между Изтока и Запада не са само икономически.
Северът винаги е бил no-сдържан от Юга.
«3 38.6.
С главна буква се пишат имената на следните културно-исторически периоди: Антич¬
ност,, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие.
Не са малко представителите на Просвещението, които са и изтъкнати географи.
Магията на Романтизма се поражда от виждането, което романтиците споделят
за човека.
С главна буква се пишат имената на географски области и райони, образувани от други
собствени имена.
Айтоско, Варненско, Казанлъшко, Карловско, Софийско, Беломорие, Средиземноморие,
Черноморие, Средногорие
■■32.
Съставните собствени имена се пишат с начална главна буква.
Mi 39.1.
Когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се
пише само първата съставка.
Апостола на свободата, Голямата ябълка (прозвшце на Ню Йорк), Самотен листец
41
(псевдоним на Н. Г. Данчев), Стар делия (псевдоним на В. Павурджиев);
Бъдни вечер, Нова година, Ден на народните будители;
Атлантически океан,, Бяло море, Големия(т) канъон, Гринуички меридиан, Горна баня,,
Малка мечка, Две могили, Попови ливади, Петрова нива, Слънчева система, Съединени
американски щати,, Черна гора;
Българска академия на науките, Български червен кръст., Демократическа партия,,
Народно събрание, Нов български университет;
Айфелова кула, Бранденбургска врата;
Априлско въстание, Балканска война, Велико преселение на народите, Виенска кон¬
венция,, Втора световна война, Велика френска революция;
(орден) „Стара планина“, (награда) „Златен век“;
„Вестник за жената “;
Закон за българското гражданство, Лисабонски договор, Шенгенско споразумение;
(сорт) „Златна превъзходна “, (порода) „Каракачанска овчарка“, (бисквити) „Житен
дар “;
(специалност) „Българска филология “, (отдел) „Връзки с обществеността “
И 39.2.
Когато съставното собствено име съдържа и друго собствено име, то също се пише с
главна буква.
Пипи Дългото чорапче, Петър Моканина, Голяма Богородица, Баба Меца, Кумчо Въл¬
чо, Трифон Зарезан, (остров) Света Елена, Санкт Петербург,, Сен Тропе, Северна Ев¬
ропа, Република България,, Стара Загора, Горна Оряховица, „Зелени Балкани“ (име
на неформална организация), Устав на Организацията на обединените нации, Древна
Гърция,, Древен Рим,, Крали Марко, Старият Пловдив, Пловдивски университет „Па¬
исий Хилендарски “, Средно общообразователно училище „Проф. Марин Дринов “;
Виринея Вихра (псевдоним на Вера Иванова), Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов),
Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Христов), Радой Ралин (псевдоним на Димитър
Стоянов), Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов), Чичо Стоян (псевдоним на Стоян
Попов)
М 39.2.1.
С главна буква се пишат съществителни нарицателни имена, утвърдили се като част от
съставно собствено име на лице, митологичен и литературен персонаж.
Баба Марта, Баба Тонка, Баба Яга, Бай Ганъо, Бачо Киро, Братя Миладинови, Дон
Кихот, Даскал Манол, Дева Мария, Дядо Коледа, Дядо Вазов, Кума Лиса, Кумчо Въл¬
чо, Мечо Пух:, Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Презвитер Козма, Хаджи Димитър,
Райна Княгиня, Настрадин Ходжа, Ежко Бежко, Зайо Байо, Косе Босе, Охлъо Бохльо
39.2.2.
С главна буква се пишат прилагателни и числителни имена, установили се като съставна
част от собствени имена на лица.
Ана Австрийска, Евтимий Търновски, Иван Грозни, Крум Страшни, Матей Преобра-
женски, Паисий Хилендарски, Пипин Къси, ФилипХубави, Хитър Петър, Борис Първи (и
Борис I), Александър Втори (и Александър II), Хенри Осми (и Хенри VIII)
«39.2.3.
С главна буква се пишат прилагателните източен, западен, северен, южен и производ¬
ните от тях, когато са първа част на съставни собствени имена.
Северна България, Южна Франция:, Западна Стара планина, Източна Европа,
Югоизточна Азия,, Северозападна Гвинея
[Срв. Малки букви, т. 41.3.]
42
39.3.
Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено, началната главна буква
се запазва.
Вътрешното министерство вм. Министерството на вътрешните работи; Здравно¬
то министерство вм. Министерството на здравеопазването; Просветното минис¬
терство вм. Министерството на образованието, младежта и науката, Монреалски
протокол вм. Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой;
Служба за езикови справки и консултации вм. Служба „Езикови справки и консулта¬
ции“
} 39.3.1.
Когато съставно собствено име е съкратено до едносъставно собствено име, то също се
пише с главна буква.
Агенцията вм. Агенция за мирно използване на атома или вм. Държавна агенция за
закрила на детето, Академията вм. Българска академия на науките, Институтът
вм. Институт за български език:, Наредбата вм. Наредба за възлагане на малки об¬
ществени поръчки:, Катедрата вм. Катедра no атомна физика, Комисията вм. Коми¬
сия no бюджет и финанси
- 39.4.
Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрип¬
ция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името.
Бленъм Палас, Бъркли Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг, Карлови Вари, Лоръл Ко-
тидж, Нови Сад, Солт Лейк Сити, Бурж ал Араб, Цървена звезда
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т.
32.1. ]
39.5.
С главна буква се пишат членните форми и служебните думи в чужди собствени имена,
ако са употребени като първа съставка на собственото име.
Ал Бируни, Ал Джазира, Ван Ромпои, Дъо Гол:, Дьо Севине, Фон Папен
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т.
32.3; Малки букви, т. 41.14.]
39.6.
С главна буква се пишат имената на букви, когато се използват като части от съставни
собствени имена.
Ай Ти Си медия (ITC), Би Би Си (BBC), Си Ен Ен (CNN)
■■40.
С главна буква се пишат някои прилагателни имена, образувани от собствени имена в
следните случаи:
■; 40.1.
Притежателни прилагателни имена, образувани от имена на лица (лични, фамилни, псев¬
доними), с изключение на случаите в т. 42.7, 42.8 и 42.9.
Вазов роман, Ботева поезия:, Дикенсов стил:, Дарвинова теория,, Йовкови разкази,
Менделеева таблица, Наполеонови войни, Нобелова награда, Димовски хумор
■ л 40.2.
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от имена на лица, се пишат с
главна буква при всяка съставка (и полуслято).
43
Иван-Александрово евангелие, Елин-Пелинов разказ, Стефан-Цанева хроника,
Павел-Койчева скулптура,, Бай-Ганъово килимче, Крали-Маркова сила,
Кирило-МетоДиеви превоДи, Бойл-Мариотов закон
М4 40.3.
С две главни букви (и разделно) се пишат имената на населени места, образувани от
лично и фамилно име, както и от приложение и лично или фамилно име.
Боян Ботево, Захари Стояново, Иван Вазово, Иван Шишманово, Стефан Стамболово,
Илия Блъсково, Братя Даскалови, Генерал Тошево, Даскал Атанасово, Поручик Чунчево,
Професор Иширково
М 40.4.
С главна буква се пишат прилагателни имена на -ски, образувани от собствени имена,
когато са първа част на съставно собствено име.
Българско национално раДио, Варненски свобоДен университет, ЛонДонско сити,
Нюйоркска фонДова борса,, Софийски градски съд
[Срв. Малки букви, т. 41.13.]
Малки букви
М41.
С малка буква се пишат думите, които не са собствени имена. Към тях спадат:
Mi 41.1.
Имената на дните на седмицата, месеците, сезоните, календарните периоди.
понеДелник, четвъртък, май, Декември, пролет, есен, Десетилетие’ столетие, век:,
хиляДолетие, милениум
IH41.2.
Думите изток, запаД север, юг, както и североизток, северозапад, югоизток, югозапаД,
когато:
Ж 41.2.1.
Назовават посоките на света.
Прозорците ми глеДат на изток,.
Стара планина е на север от София..
Ще духа вятър от североизток.
ИИ 41.2.2.
Участват в съставни собствени имена, но не са тяхна първа съставка.
Близкия(т) изток,, СреДния(т) запаД, Далечния(т) изток
■■4 41.3.
Прилагателните източен,, запаДен, северен, южен и производните от тях, когато не са
първа част на съставно собствено име.
Цяла нощ духа южен вятър.
През Деня в запаДните райони на страната ще бъде слънчево.
[Срв. Главни букви, т. 39.2.3.]
mü 41.4.
Имената на жители на населени места, области, държави, континенти.
копривщенец, русенец, старозагорец,, планинец, тракиец, северняк, българин, швеД,
африканец, европеец
44
41.5.
Названията на раси, племена, етноси, религии, както и названията на лица според расова,
племенна, етническа или религиозна принадлежност.
индианец, мулат, метис, креол, ирокези, траки, римляни, елини,, скити, сикхи, христи¬
яни, мохамедани, евреи, будисти
ййж 41.6.
Названията на парични единици.
евро, драхма, долар, крона, лев, лира, песо, франк
i5S 41.7.
Названията на архитектурни стилове и стилове в изкуството.
барок:, сецесион, кубизъм, ампир, неореализъм, постмодернизъм, дадаизъм, pan, гръндж:,
рейв
«441.8.
Названията на музикални термини.
анданте, алегро, рондо, скерцо, интермецо
«411.9.
Названията на геологически епохи и ери.
еолит, палеолит, неолит, мезозой, юра, креда,, тектонска ера,, палеозойска ера
М 41.10.
Названията на исторически епохи и културноисторически периоди с изключение на по¬
сочените в т. 38.6.
първобитнообщинен строй,, родовообщинен строй,, робовладелски строй,, феодализъм,
капитализъм, индустриално общество; модернизъм, авангардизъм, футуризъм
аМИ.И.
Имената на философски, политически, културни, религиозни движения и течения.
богомилство, ислям,, манихейство, рационализъм, християнство, хуманизъм, юдаизъм
Имената на езиците (естествени и изкуствени).
български, английски, испански, руски, китайски, есперанто, паскал, джава
■ШИ.13.
Прилагателни имена, произлизащи от собствени имена, когато не са част от собствено
име.
Лекарят е от известен пловдивски род.
Няколко софийски квартала остават без вода днес и утре.
Данните за българската икономика от първото тримесечие са окуражаващи.
КЙ41.11.
Членни форми и служебни думи в собствени имена от чужди езици, когато не са първа
съставка на собствено име.
Антонис ван Дайк, Дар ес Салам,, Едмондо де Амичис, Екс ла Бен, Марио дел Монако,
Пиеро де ла Франческа, Пон дю Гар, Франц фон Папен, Рио де Жанейро, Хюсеин ал
Хамадани, Урсула фон дер Лайен, Херман ван Ромпой, Фридрих фон Хайек,
Хамид бин Халифа ал Тани
[Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т.
32.3; Главни букви, т. 39.5.]
45
Ж 41.15.
Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придруже¬
ни от категоризираща дума.
българска филология,, ядрена физика, маркетинг и реклама; история на новобългар¬
ския книжовен език:, статистика и иконометрия, фонетика на английския език
ййМ 41.15.1.
Наименованията на учебни предмети.
предмет български език и литература, предмет химия
френски език, история:, география
Резултатите от външното оценяване по математика са обезпокоителни.
Оценката по учебния предмет български език и литература е балообразуваща.
«4 41.16.
Наименованията на образователни и научни степени и академични длъжности.
бакалавър, магистър, доктор, доктор на физическите науки, доктор на филологи¬
ческите науки, доктор хонорис кауза, главен асистент, доцент, професор
■■42.
С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена, които по произход са
собствени имена. Към тях спадат:
в 42.1.
Имена на лица, литературни герои, географски обекти в ед.ч. и мн.ч., употребявани за
означаване на качествена характеристика.
Според родителите всички деца са бъдещи колумбовци, магелановци или айнщайнов-
ци.
Със сигурност всеки от нас познава поне един байганъо.
В моето поколение няма много донжуановци.
Всеки има своя рубикон.
« 42.2.
Названията на мерни единици.
ампер, ват,, волт,, джаул, кулон, нютон, ом, тесла
«Й442.3.
Думите вселена, земя,, луна, слънце, космос, когато не назовават астрономически обекти.
Всяко човешко същество е една малка вселена.
Ябълките са нападали вече по земята.
Той е нейният космос.
И 42.4.
Имената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назоваване на предмети, про¬
дукти, екземпляри.
Техният доберман е на два месеца.
Седна пред своя бехщайн и погали клавишите му.
Пред вилата беше спрял cue форд.
Наля на госта си чаша божоле.
Огледа се за оръжие, но беретата му беше твърде далеч..
Поръчахме си две фанти и един спрайт.
46
Ж 42.5.
Думите античност, възраждане, ренесанс, романтизъм, просвещение, срееднвеекввие:
Ш 42.5.1.
Когато не са първа част от съставни собствени имена.
Българско възражДане, Българско национално възраждане, Европейско ср^е^^^^нвек^^^^х^е,
Ранно средновековие, Късна античност, Италиански ренесанс, Немски романтгзъм
« 42.5.2.
Когато не са използвани като собствени имена.
Този Ден постави началото на неговото възражДане.
На всички е известен неговият романтизъм.
С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена в състава на собствени
имена с изключение на посочените в т. 39.2.1.
Ангел войвоДа, Митхад паша, Сирма войвода;
Александър Дюма-баща, ДжорДж Буш-младши, Иван Радоев-син;
София-граД, Варна-север, Марица-изток
ШК 42.7.
Притежателни прилагателни имена, образувани от лични имена, в състава на термино¬
логични съчетания.
адамова ябълка, базеДова болест,, брауново Движение, волтов ред, гаусова крива, ди¬
зелов Двигател, евклидова геометрия, морзова азбука, кулонови сили,, паркинсонов
синдром, питагорова теорема, рентгенов апарат
Прилагателни имена, образувани от собствени имена, които не изразяват притежание, а
качествена характеристика.
ботевско чело, геомилевски стил,, вапцаровска диалогичност, платоновски свят
[Вж. и Слято писане, т. 53.15.]
Ж 42.9.
Прилагателни имена, образувани от собствени имена, когато са първа част от фразеоло-
гично съчетание.
авгиеви обори,, ахилесова пета,, Дамоклев меч, вавилонско стълпотворение
М 42.10.
Абревиатури, които се употребяват като съществителни нарицателни имена.
Само през послеДните няколко месеца джиесемите поевтиняха Двойно.
В България няма много вецове, значително повече са тецовете.
Синтактична употреба на главни букви
Синтактичната употреба на главните букви разграничава отделните изречения в текста и
е свързана с употребата на препинателните знаци за край на изречение.
Ж43.
С главна буква се пише първата дума в изречението и текста.
Когато обръщението е на отделен ред, текстът след него започва с главна буква.
Скъпи приятели,
СуДоволствие ви съобщавам, че...
47
■ 44.
С главна буква се пишат заглавия и подзаглавия.
у№:<
•?>
■■45.
С главна буква започват ремарките, когато са разположени след репликата или са вмет¬
нати в реплика на герой.
РУМЕН (усмихва се): Откога не сме се виждали. (Иска да го прегърне.)
ПОЛИЦАЙКАТА: Хайде да ми обясните всичко отначало. (Подканва го с жест да
седне.) И така, къде се запознахте?
АНА (докато сяда. Представя се): Моето име е Ана. (Забелязва, че Стефан неяе по¬
знал веднага.) Може би ще се сетите за мен. Аз съм сестрата на Олга.
[Вж. Оформяне на текст, т. 133.4.]
■■46.
С главна буква започва текстът в колоните и редовете в таблици.
[Вж. Оформяне на текст, т. ПбЗЛ.]
■■47.
С главна или малка буква започват названията на елементите от диаграми, хистограми и
изображения.
[Вж. Оформяне на текст, т. 42613121]
■■48.
Допуска се с главна буква да започват вертикално разположени рубрики, когато представля¬
ват дума или словосъчетание, граматически независимо от въвеждащото изречение.
[Вж. Оформяне на текст, т. ШЛА]
Стилистична употреба на главни букви
Чрез стилистичната употреба на главни букви се изразява специално отношение към
участник в общуването или към лице или предмет, за който се говори.
■■49.
С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи:
В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, моля за Ваъието съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за натия успех.
Колеги, Ватият проект е одобрен от Европейската комисия..
М 49.2.
Притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности.
Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.
Всеки ден Нейно Величество се разхожда е градината.
Молбата е до Негово Превъзходителство.
Ретението е на Негово Светейтество.
48
Решението на Техни Височества е окончателно.
Ваше Превъзходителство, позволете ми да изложа становището си.
■■50.
С главна буква се пишат съществителните нарицателни имена в следните случаи:
Ш15 5О.1.
При титулуване на висши държавни и църковни служители, както и на членовете на мо¬
нархически фамилии и династии.
Ваше Преосвещенство, Негово Височество, Нейно Величество Елизабет Втора, Не¬
гово Светейшество, Негово Високопреосвещенство, Ваше Превъзходителство
Ш 50.2.
Титли, длъжности и звания при адресиране и при обръщение, когато не са придружени
от собствено име.
До Президента на Република България
До Директора на ИБЕ на БАН
Господин Професор,...
Уважаеми г-н Министър,...
Уважаема г-жо Председател,,...
Уважаеми г-н Директор,...
»5 50.3.
За изтъкване на значимостта на понятия и категории.
Няма по-скъпо от Отечеството.
Борбата между Доброто и Злото е вечна.
Всичко, от което се нуждаем, е Любов..
■■51.
С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена и местоимения, които се
отнасят до Бог с изключение на случая в т. 50.1.
Защото Ти си пазител на душите и телата ни.
Отче наш,, Който си на небесата,...
Вдигнал набожно взор към небесата, той приемаше благословия от нашия Спасител,.
Христос е Син Божи и Богочовек.
И царството Му не ще има край.
В християнството Светият Дух е едно от лицата на Светата Троица.
®И 51.1.
Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се пишат с малка буква.
Не дай боже да се върне!
Пази боже,, сляпо да прогледа!
Един господ знае кога ще свърши всичко това.
Здрав съм,, слава богу!
Каква жена, боже мой!
Помогнете ми, за бога!
Графична употреба на главни букви
■■52.
Главните букви се използват с графична функция в следните случаи:
■И 52.1.
За означаване на поредност.
4. Официален правописен речник на българския език
49
Отборът изпаДна от А група.
В този блок вхоДовете са от А до Ж.
СлеД фаза А идва фаза Б, после - фаза В, и т.н.
m 52.2.
За подчертаване на правоговорна или правописна особеност или грешка.
Думата „ бюро“ се произнася с уДарение на последната сричка - бюрО.
Той пак повтори, че е „ компромеНтиран
Книжовният изговор на думата „училища “ е с уДарение на втората сричка: учИли¬
ща.
50
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ
В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полусля¬
то, а съставните думи и синтактичните съчетания -разделно.
Основен правописен принцип при сложните думи е синтактичният. При писането им
се има предвид отношението между изграждащите ги основи - равноправно (съчинително)
и неравноправно (подчинително). При случаите с неравноправно отношение едната основа
е главна, а другата - подчинена. При писането на тези сложни думи се имат предвид и двете
възможности за мястото на главната и на подчинената основа - главната основа да бъде на
първо място или подчинената основа да я предхожда. Така се оформят двата основни типа:
главна основа - подчинена основа и подчинена основа - главна основа. При равноправно¬
то смислово отношение всички основи са главни и типът е само един: главна основа - главна
основа..
Сложните думи са образувани от две или повече основи с точно определено място, свър¬
зани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и-, като понякога завършекът на първата основа
на гласна поема ролята на съединителна гласна:
газостанция, креДитополучател, земеразДеляне, пътепоказател,
петилетка, трагикомеДия
Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна:
азотсъдържащ, петгодишен
Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа
характеристика: Душ-кабина; от две или повече основи, които не пазят граматическата си ха¬
рактеристика: звезДоброец; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили или
променили своята граматическа характеристика: нисколетящ.
Слято писане
Слято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно отношение между из¬
граждащите ги основи от типа подчинена основа - главна основа и сложните прилагателни
имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа
- главна основа и по-рядко главна основа - подчинена основа.
■■53.
Към тях се отнасят следните случаи:
Съществителни имена
й»53.1.
Сложни съществителни имена, в които за подчинена основа служат различни части
на речта (съществителни, прилагателни, числителни редни имена, местоимения, наречия),
свързани с главната основа със съединителна гласна (или завършващи на гласна, която из¬
пълнява ролята на съединителна).
болногледач, водовъртеж, газохранилище, гръмоотвод, Де^фектология,
историография, Дървосекач, книгопис, маслобойна,
местоположение, минохвъргачка, млекоцентрала, нефтопровод,
основоположник, паркомясто, плоДохранилище, розоварна, спектрометрия,
текстообработка, ценоразпис, чушкопек;
новоДомец, среДношколец, теснолинейка;
второкурсник, петолиние, първоизточник;
вседържител, самовнушение;
високоговорител, далекомерист, квазикултура, лъжесвиДетел, псевДоучен
51
53.1.1.
Сложни съществителни собствени имена с подчинена основа лъже- и псевдо-, свързана
със съществително собствено име, се пишат полуслято и всяка съставка започва с главна
буква.
Лъже-Нерон, Псевдо-Вергилий
[Вж. Главни букви, т. 38.3; Полуслято писане, т. 54.1.7.]
Ийз 5 3 . 2 .
Сложни съществителни имена, названия на празници и градове, в които подчинената
основа е притежателно прилагателно от собствено име, свързано с главната основа без съе¬
динителна гласна.
Андреевден, Гергьовден, Ивановден, Йсрдансвден, Никулден;
Благоевград, Ботевград, Ивайловград, Симеоновград
M 53.3.
Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числително бройно име, свързано
с главната основа без съединителна гласна.
двуколка, стохилядник, тригодишнина (Но: 50-годишнина)
И 53.3.1.
Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в
съчетанието със съществително име се пишат разделно.
трийсет и пет годишнина
[Вж. Разделно писане, т. 55.7.1.]
Сложни съществителни имена (предимно със съставки от чужд произход), в които под¬
чинената основа е съществително име, свързано с главната основа без съединителна гласна,
се пишат слято по традиция.
балетмайстор, вакуумапарат, голмайстор, емайллак, киносалон, радиопредаване,
тестпрограма, тонрежисъор, фрезмашина, щабофицер, яхтклуб
■ 53.4.1.
Сложни съществителни имена, чиито съставки (първата или и двете) са от чужд произ¬
ход и не се употребяват като самостоятелни думи в езика, се пишат слято.
айскафе, бекстейдж, бодибилдинг, боксофис, джакпот, джемсешън,
джубокс, киберпространство, копирайт, тийнпоколение, туроператор,
уебстраница, кросоувър, лайфстайл, маунтинбайк, мейнстрийм, ноутбук,
плейбек, праймтайм, саундтрак, сноуборд, стендбай, стийпълчейз,
таймаут, трейдюнион, феърплей, хотдог, шорттрек, шоурум
И 53.4.1.1.
Когато съставките на такива сложни съществителни имена се употребяват и като самос¬
тоятелни думи, се допуска те да се пишат разделно.
бизнесадминистрация и бизнес администрация, бънджискокове и бънджи скокове,
гейпарад и гей парад, джазконцерт и джаз концерт,
еврозона и евро зона, кафемашина и кафе машина,
офисоборудване и офис оборудване, ретроизпълнение и ретро изпълнение,
скисъстезание и ски състезание, стереоуредба и стерео уредба,
тенистурнир и тенис турнир
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.]
52
Ki 5314121
Когато като подчинена основа е използвано название на буква или самата буква, която
е изписана, сложната дума се пише полуслято.
алфа-стабилизатор, гама-лъчи, ку-код; а-стабилизатор, у-лъчи
[Вж. Полуслято писане, т. 5411181]
М 53.4.3.
Когато като подчинена основа е използвана буква, представляваща съкращение на при¬
лагателно име, сложната дума се пише полуслято.
е-книжарница, е-правителство, м-бизнес, м-банкиране (е - за електронен, м-& мо¬
билен) (Но: имейл,, айфон)
[Вж. Полуслято писане, т. 5411191]
№5 33.5.
Сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно
име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна глас¬
на (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съединителна), се пишат слято.
авиомоделизъм, автомивка, автопилот, агротехника, астроботаника, аудиосисте-
ма, афроамериканец, биофизика, вибробетон, геополитика, демозапис, еврокомисар,
екосистема, електроуред, енергосистема, зоосвят, компактдиск, копирхартил, кос¬
мофизика, масмедии, мотоклуб, наркокартел, националдемократ, порноиндустрия,
пресконференция, проектопрограма, профсъюз, психодиспансер, радикалдемократ,
социалдемюкрат, телекомуникации, телемост, термоизолация, турбогенератор,
хидросистема, химиотерапия
Когато първата съставка в такива имена се употребява и като самостоятелна дума, до¬
пуска се те да се пишат разделно.
видео клип, етно музика, non изпълнителка, спа хотел, фолк певец
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.]
Съчетания, в които подчинената част е съкращение, се пишат разделно.
АГ отделение, ДНК фактор, жп линия, НАТО генерал,, СДВР теф, тв лиценз, УКВ
предавател;
BG паспорт, GPSycmpoùcmeo, GSM оператор, PR агенция,, PVC дограма, SMS съобщение,
ТУпредаване, US президент, VIP гости
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.2.]
Сложни съществителни имена, в които първата част е глаголна форма в повелително
наклонение, се пишат слято.
бутниколиба, кърпикожух, лапнитаран, препъникамък, прескочикобила, развейпрах,
скубисвекърва, стърчиопатка;
Браниполе, Палилула, Пържиграх, Чуйпетлъово
Сложни съществителни имена, образувани от имената на литературни герои, употребя¬
вани като съществителни нарицателни имена, като цялата нова дума се пише с малка буква
и слято.
донжуан, донкихот, байганъо
53
53.8. .
Слято се пишат сложни съществителни имена, образувани чрез наставка от сложни при¬
лагателни имена, които се пишат слято.
еДромащабност (от еДромащабен), десетдневка (от десетдневен), тежкотонажник (от
тежкотонажен), тричленка (от тричленен)
53.9.
Думи, образувани от съкращения от чужд произход, употребявани като съществителни
нарицателни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите.
Джиесем, Джипи, Джипиес, дивиеи, диджей, есемес, пиар
53.9.1.
В чужди съкращения, които се употребяват като собствени имена, чуждите имена на
буквите се пишат разделно и започват с главна буква.
Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен
[Вж. Разделно писане, т. 55.5.]
Прилагателни имена
53.10.
Слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчинената основа предхожда
главната, образувани от словосъчетания от прилагателно и съществително име.
аеминистративноправен (от аДминистративно право), англоезичен (от английски
език),, военностратегически (от военна стратегия), външнополитически (от външ¬
на политика), генноинженерен (от генно инженерство), Дебелокор (от Дебела кора),
еДромащабен (от еДър мащаб), етеричномаслен (от етерично масло), жилищноспес-
товен (от жилищно спестяване), източноправославен (от източно православие), кон-
ституционномонархически (от конституционна монархия), мастиленоструен (от
мастилена струя),, музикалноисторячески (от музикална история),, скалнооблицовъ-
чен (от скална облицовка), съдебномедицински (от съдебна меДицина), сърдечносъДов
(от сърДечни съДове), широкомащабен (от широк мащаб)
.. 53.11.
Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географски названия, се пишат
слято.
великотърновски (от Велико Търново), горнооряховски (от Горна Оряховица), Дале¬
коизточен (от Далечния изток),, старозагорски (от Стара Загора),, тихоокеански (от
Тихи океан),, черноморски (от Черно море)
53.12.
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена
(със или без съединителна гласна), в които подчинената основа предхожда главната, се пишат
слято.
военнопленнически (от военнопленник), железобетонен (от железобетон), железоДо-
бивен (от железоДобив), машиностроителен (от машиностроител), риболовен (от ри¬
болов)^, стоманобетонен (от стоманобетон)
53.13.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа предхожда подчинената, образува¬
ни от словосъчетания от прилагателно и съществително име, се пишат слято.
литературнохуДожествен (от хуДожествена литература), научнопопулярен (от по¬
пулярна наука), ракетнояДрен (от ядрена ракета), стиловоизобразителен (от изобра¬
зителен стил), църковнонационален (от национална църква)
54
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена
(с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената, се пишат слято.
вагонресторантски (от вагон-ресторант), генералмайорски (от генерал-майор),
заместникначалнически (от заместник-началник), кандидатстудентски
(от кандидат-студент), министър-председателски (от министър-председател),
помощникаптекарски (от помощник-аптекар)
Сложни прилагателни имена на -ски за качествена характеристика, образувани от съ¬
четания от лично и фамилно име или от лично име, придружено от бай,, бачо и др., се пишат
слято.
иванвазовски (патриотизъм), йорданрадичковски (подход), радойралиновски (сар¬
казъм);
байганъовски (инат), бачокировски (подвиг), кралимарковска (сила), отецпаисиевски
(плам)
[Вж. и Малки букви, т. 42.8.]
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от съчетания от лично и фамил¬
но име, се пишат полуслято (и с главна буква за всяка съставка).
Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Златю-Бояджиев (маниер), Иван-
Фунев (портрет), Димитър-Осининов (превод), Стоян-Михайловски (химн), Цанко-Цер-
ковски (роман)
[Вж. Полуслято писане, т. 54.3.]
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от притежателно прилагателно от
лично име и приложение пред него, се пишат полуслято (като личното име запазва главната
буква).
професор-Петрова (хипотеза), министър-Иванов (проект), дядо-Стефанов (имот), чи-
чо-Георгиева (снаха)
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.1.]
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от едносъставно числително и
съществително име, се пишат слято.
едноминутен (от една минута), двучасов (от два часа), триетажен (от три етажа),
четиристаен (от четири стаи),, осемгодишен (от осем годинй), петнайсетдневен (от
петнайсет днй), трийсетметров (от трийсет метра), тристепенен (от три степени)
Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с главната основа чрез малко
тире.
5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов
Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в
съчетанието се пишат разделно.
двайсет и пет метров, седемдесет и пет годишен
55
. 53.17.
Сложни прилагателни имена, в които подчинената основа е наречие, свързано с главната
основа със съединителна гласна (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съе¬
динителна).
аленочервен, бледосин, вечнозелен, жабеткозелен, изумруденозелен, мастиленозелен,
медночервен, огненочервен, отровнозелен, светлосив турскосин, тъмнокафяв, ярко¬
червен;
взаимноперпендикулярен, вътретнопартиен, доматнотъкан, дутевноболен, крайно-
десен,, правопропорционален, световноизвестен, средноаритметичен, сърдечноболен
яия.ш.
Съчетания от наречие и прилагателно име (причастие) се пишат разделно, когато не
представляват смислово единство.
особено опасен, прясно боядисан, свободно падащ,, безследно изчезнал
[Вж. Разделно писане, т. 55.6.]
■TW 53.18.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие, а като под¬
чинена основа са използвани различни части на речта, се пишат слято.
властимащ, дървообработващ,, испаноговорещ, металорежещ, правоимащ, числопре-
образуващ;
главнокомандващ, новопристигнал, самокодиращ се;
бавноразвиващ се, взаимнопроникващи се, дългосвирещ, многообещаващ, свръхбър-
зодействащ;
високоуважаем, новоназначен, новопристигнал
Наречия
Wrr 53.19.
Сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято.
вдясно, вляво, догоре,, докога,, докъде, донякъде, досега,, доскоро, дотук:, завинаги, за¬
напред, засега, изотзад, набързо, наведнъж, нависоко, навред, навсякъде, навън, навъ¬
тре,, нагоре, наготово, надалеч, надолу, надълго, надясно, накратко, накриво, накъде,
наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, нататък, натясно, наяве:, наясно, отвся¬
къде, отвън, отгоре, отдавна, отдалеч, отдолу, отдясно, откакто, откъде, отляво,
отникъде, отново, отнякъде, отпред, отпреди,, отрано, отсега,, отскоро, о^там, от¬
татък, оттогава, понякога,, поотделно
ЛГ" 53149141
Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение,
двете думи се пишат разделно. Срв.:
Тя свали чантата си от горе,, от ткафа и Отгоре:, върху книгите, лежете новата й
чанта.
Те все се оплакват, че живеели на тясно, в едностаен апартамент и Той изведнъж се
почувства натясно, в неудобно положение да се защитава.
53149121
Разделното писане е в сила и за изрази като:
от горе до долу,, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега на¬
татък).
[Вж. и Разделно писане, т. 55.9]
56
Ж 53.20.
Наречия, образувани от предлог и съществително име, се пишат слято, когато:
ЯМ 53.20.1.
Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма соб¬
ствено ударение.
вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навреме, навръх, наглед,
наздраве, наистина, накуп,, налице, наместо, наполовина, например, наред, насила,
насреща, настрана(и), насън, наум, начело, нащрек:, околовръст, отсреща,
отстрана(и), подред, подръка, поначало, предвид, следобед
« 53.20.1.1.
Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново
значение, двете думи се пишат разделно. Срв.:
Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след като се е срещнал с ня¬
кого).
Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех да използвам) и Той во¬
деше подръка старата жена (т.е. беше я хванал по определен начин).
в 53.20.2.
Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява са¬
мостоятелно.
вкупом, вкъщи:, встрани, довечера, навеки, наизуст:, напосоки:, настрани, наяве
М 53.20.3.
Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога.
надвечер, презглава, прйвечер, прйсърце, ддземи, ддхаки, залудо, дтръки, прйзори
ОК 53.20.4.
Разделно се пишат съчетания от предлози и съществителни имена като:
от време на време, от край до край.
Предлози и съюзи
ИЖ 53.21.
Предлози, образувани от предлог и наречие, се пишат слято.
въпреки, отсам:, оттатък
И 53.22.
Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна
форма, се пишат слято.
вдън, вместо, наместо, според
■■ 53.23.
Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост, се пи¬
шат слято.
всред,, докъм, допреди:, досред, заради, измежду, накрай, насред, открай, откъм,
покрай, помежду, поради:, посред
Слято се пишат съюзите и съюзните думи:
докато, докогато, доколкото, затова, защото, накъдето, откак,, откогато,
отколкото, откъдето
57
в 53.24.1.
Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно.
въпреки че, освен че, след като, без да, преДи Да
■M3..242.
Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от предлог и местоимение за
това, които се пишат разделно. Срв.:
Той е наказан, затова не дойде.
(Но: Постоянно го питаха за това, но той мълчеше.)
Полуслято писане
Полуслято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно отношение между
изграждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа, както и всички сложни
думи с равноправно смислово отношение между основите от типа главна основа - главна
основа.
М154.
Към тях се отнасят следните случаи:
Съществителни имена
Полуслято се пишат сложни съществителните имена с неравноправно отношение между
изграждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа.
ЯИ 54.1.
Сложни съществителни имена, в които главната и подчинената основа са основи на съ¬
ществителни имена, второто от които пояснява или конкретизира първото.
вагон-ресторант, генерал-лейтенант, заместник-преДсеДател, канДиДат-стуДент,
министър-преДсеДател, премиер-министър, съДия-изпълнител, храм-паметник,
член-кореспонДент
При членуване, при определяне на рода или при образуване на форма за мн.ч. при такива
съществителни имена се променя само втората част.
вагон-ресторантът, канДидат-студентката, министър-председатели’ храм-паметни¬
кът
М1® 54.1.2.
Когато при съчетания от две съществителни имена се променя и първата дума, те се
пишат разделно.
екип канДиДат (екипът канДиДат, екипи канДиДати, екипите кандиДати)
[Вж. Разделно писане, т. 55.1.]
ЯМ 54.1.3.
Когато такива съществителните имена се пишат съкратено, дефисът след съкратената
първа част се запазва.
ас.-режисъор (от асистент-режисъор), зам.-Дир. или зам.-директор (от заместник-
Директор), нач.-управление (от началник-управление), пом.-команДир (от помощник-
команДир), чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспонДент)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.]
58
54.1.4.
Когато пред сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета
основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително.
заместник министър-председател, заместник началник-управление
л 54.1.5.
Когато пред словосъчетания се добави друго съществително име, то се пише отделно от
останалата част.
заместник генерален секретар, заместник главен прокурор, заместник програмен ди¬
ректор
СХ 54.1.6.
Фразеологизми, сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на глав¬
ната и на подчинената основа.
брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, очи-череши, снага-топола
■: 54.1.7.
Сложни съществителни имена с подчинена основа лъже- и псевдо-у свързана със съ¬
ществително собствено име, се пишат полуслято и всяка започва с главна буква.
Лъже-Димитър, Псевдо-Дионисий, Псевдо-Кесарий
[Вж. и Главни букви, т. 38.3; Слято писане, т. 53.1.1.]
ГЖ 54.1.8.
Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвано название на
буква или самата буква, която е изписана, то се пише полуслято.
алфа-стабилизатор, гама-лъчи, ку-код; а-стабилизатор, у-лъчи
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.2.]
X7 "54.1.9.
Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвана буква, пред¬
ставляваща съкращение на прилагателно име, то се пише полуслято.
е-подпис, е-фактура, м-бизнес, м-сервиз (но: имейл,, айпод)
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.3.]
Полуслято се пишат сложни съществителни имена с равноправно отношение между из¬
граждащите ги основи от типа главна основа - главна основа (при нарицателните имена
смисълът подсказва, че между двете основи може да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят
следните случаи:
f 54.2.
Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две същест¬
вителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена.
зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук:, план-програма, покуп¬
ко-продажба, пренос-превоз, старт-финал:, товаро-разтоварач;
Ана-Мария, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир,
Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава;
Андерсен-Нексъо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Немирович-Данченко, Рим-
ски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин;
Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия
59
Когато личните имена от този тип се пишат съкратено, дефисът между буквите, които
представляват отделните им части, се запазва.
Ж.-Ж. Русо, Р.-М. Рилке
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.]
М 5412121
Не се пише дефис, когато втората съставка на собствените имена е династично име.
Иван Асен, Иван Шитман
М 5412131
Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвременни географски имена по
традиция се пишат слято.
Будапеща, Индокитай, Чехословакия
Прилагателни имена
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена с неравноправно отношение между из¬
граждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа. Към тях се отнасят след¬
ните случаи:
ЕШ 54.3.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание на лично и фамилно име (всяка
съставка се пише с главна буква).
Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-Ралинова (епиграма)
[Вж. и Слято писане, т. 53115111]
Ш 54.3Л.
Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, включващи названия на
титли и звания (всяка съставка се пише с главна буква).
Бай-Ганьов (характер), Хаджи-Димитров (подвиг), Патриарх-Евтимиево (дело),
Поп-Минчова („Видрица“)
[Вж. и Слято писане, т. 53115121]
Ш 54.3.2.
Когато такива сложни прилагателни имена се използват като названия на селища, те се
пишат разделно.
Панайот Хитово, Тодор Икономово
[Вж. Разделно писане, т. 5514131]
ИШ 5413131
Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания,
образуващи една смислова цялост със собственото име.
Граф Игнатиево, Екзарх Антимово, Капитан Андреево, Отец Паисиево, Цар Петро¬
во
[Вж. Разделно писане, т. 55.4.3.]
ЯИ 54.4.
Когато като подчинена основа е използвана буква, сложната дума се пише полуслято (а
буквата обикновено е главна).
Г-образен, П-образен, Т-образен, V-образен, s-образен
60
» 54.5.
Когато като подчинена основа е използвана цифра.
5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов
[Вж. и Слято писане, т. 53.16.1.]
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две
или повече качествени или относителни прилагателни имена в равноправно отношение от
типа главна основа - главна основа (което позволява между тях да се вмъкне съюзът и). Към
тях се отнасят следните случаи:
Ж 54.6.
Сложни прилагателни имена, образувани от основи на относителни и качествени прила¬
гателни имена.
архитектурно-хуДожествен, аудио-визуален, българско-гръцки, военно-патриотичен,
героично-патриотичен, енергийно-суровинен, звуково-буквен, инженерно-строителен,
кожарско-обувен, контролно-пропускателен, ловно-рибарски, максимално-минимален,
морално-етичен, музикално-хореографски, оперно-филхармоничен, причинно-слеДствен,
прогресивно-поДохоДен, санитарно-хигиенен, социално-битов, стоково-паричен, търгов¬
ско-промишлен, финансово-икономически, учебно-възпитателен;
бяло-зелено-червен, жълто-зелен, кисело-слаДък, синьо-зелен, студено-влажен, черно-бял;
бръснаро-фризьорски, българо-френски,, газо-паров, историко-филологически, психофи¬
зиологичен, субект-обектен, телеграфо-пощенски, физико-математически, химико-фар-
мацевтичен
Сложни прилагателни имена, образувани от две равностойни собствени имена (всяка
съставка се пише с главна буква).
Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-МетоДиев;
Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки,
Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски
Сложни прилагателни имена - фразеологизирани съчетания от две качествени прилага¬
телни имена без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно име
или на неговата основа, разширена с представки или наставки, или от основи с близко или с
противоположно значение.
важен-важен;
бит-пребит, немил-недраг, гол-голеничък, един-единствен, ситен-Дребен, щур-пощурял;
бял-червен, пиян-залян, син-зелен
Посочените сложни прилагателни имена променят и първата си основа при образуването
на граматичните форми за род и число.
важна-важна, голи-голенички, немили-недраги
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена,
в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения.
зидаро-мазачески (от зидаро-мазач), пренос-превозен (от пренос-превоз)
61
Числителни имена
54.10. Слооош числтеелш оораззувш! öl’ осноовит Hai дае тасшиеепш ™ена, с
които се бележи приблизително количество.
пет-тест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста, половин-един
М 54140111
Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се пише тире.
5-6(години), 10—15 (крачки)
[Вж. Тире, т. 103.4., 103.5]
МН 54110121
Когато като първа основа в сложното числително име вместо числителното един, което
се подразбира, е използвано съществително име.
година-две, месец-два, час-два
Наречия
Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение
помежду им.
бързо-бързо, веднъж-дваж, горе-долу, днес-утре, едва-едва, живо-здраво, криво-ляво,
лека-полека, напред-назад, насам-натам, оттук-оттам, сега-засега, тук-там
Фразеологизираои наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни
форми в равноправно отношение помежду им.
иди-дойди, кажи-речи
НИ 54.12.1.
Сложни наречия като:
току-виж, току-речи, току-така.
Наречия и оеспределиеелни местоимения, образувани с частиците еди-, -годе, що-,
еди-как (си), еди-какво (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди-кой (си), еди-къде (си),
еди-що (си);
току-що, що-годе
Междуметия
ЯН 54.14.
Сложни междуметия, образувани от две или повече равноправни в смислово отношение
междуметия.
бау-бау, бим-бам, бим-бам-бум, бум-бум,, гу-гу, дрън-дрън, ква-ква, куцук-куцук, мяу-мяу,
мън-мън, пиф-пиф, пиф-паф-пуф, прас-прас, тик-так, тинтири-минтири, хър-мър, чик-
чирик, чук-чук, туту-муту, цигу-мигу;
ах-леле, де-гиди, ей-гиди, и-ха-ха, и-ху-ху, леле-мале, мале-мале, у-ха-ха, ха-ха
Разделно писане
В българския език всички думи се пишат отделно една от друга. Разделно се пишат и
съставните думи и синтактичните съчетания независимо от смисловото отношение между
думите, от които са образувани -равноправно или неравноправно, и от мястото на отделни¬
те думи една спрямо друга.
62
55.
Към тях се отнасят следните случаи:
Словосъчетания от две съществителни имена, при които първото може да се членува.
държава собственик:, изложба панаир, концерт рецитал, космонавт изследовател, май¬
стор зидар, мач реванш, страна членка,, съчинение разсъждение, художник модернист
Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи.
бинго зала, блок шрифт, боулинг център, гей клуб, гол линия, домино ефект,
допинг контрол, дроб сарма,екшън план, имейл съобщение, интернет
страница, кънтри певец, латино танци, лифт карта, паник бутон,, паркинг
място, парти център, пиар акция,, покер машина, рали маратон, риалити
шоу, рок изпълнител, сити център, соло изпълнител,, тас кебап,, тахан
халва, топ листа, фен клуб, фешън прическа, фитнес център, фолк певец,
чалга култура,чейндж бюро, шах турнир, шкембе чорба,, шоу програма
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.1.1.]
Когато подчинената съставка не се е наложила като самостоятелна дума, се пишат слято.
наркотрафикант, редколегия, хидробетон
[Вж. и Слято писане, т. 53.5.]
Съчетания от буквено съкращение и съществително име.
ЕКГ данни, ЕСлидер, МВР център, ОДС депутат, ТБЦбактерия, УКВпрограма;
BG гражданин, CD плейър, DJ парти, GPS система, HIV вирус, RAM памет, SIM кар¬
та,, TV коментар, US посолство, VIP зона
[Вж. и Слято писане, т. 53.5.2.]
■■55.3.
Съчетания от типа на:
водещ предаване, завеждащ отделение, командващ флота, младши лейтенант, стар¬
ши треньор, директор продукция, ръководител движение, художник костюми
Съставни собствени имена в следните случаи:
■И 55.4.1.
Географски имена, образувани от прилагателно или числително име и съществително
собствено или нарицателно име.
Бели Осъм
Велико Търново
Горни Богров
Долна Митрополия
Златна Панега
Нова Загора
Стара Загора
Черни Осъм
Бели извор
Нови пазар
Старо село
Горна баня
Сапарева баня
Три кладенци
Две могили
Слънчев бряг
Черно море
Златни пясъци
Средна гора
Широка лъка
Мало село
Стара планина
Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин.
Нова година Трети март Шести септември
63
Sff 55.4.2.
Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него.
Голям Мечи връх Ново Горско Косово
Горско Ново село Стрелченска Луда Яна
М 55.4.3.
Названия на селшца, които представляват сложни прилагателни имена.
Иван Вазово, Никола Козлево, Капитан АнДреево, Отец Паисиево
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.2, 54.3.3.]
Н 55.4.4.
Съставни собствени имена на лица, образувани от съществително нарицателно име като
първа част и съществително собствено име.
Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца,, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дон Жуан, Дон
Кихот, ДяДо Коледа, Зайо Байо, Крали Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий,
Поп Харитон, ХаДжи Димитър, Чичо Стоян
Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни имена, частите
им се пишат слято, а цялата нова дума - с малка буква.
Донжуан, донкихот, байганьо
[Вж. Слято писане, т. 53.7.]
Ш 55.5.
Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чужди¬
те имена на буквите се пишат с начална главна буква.
А й Ти Тя, О Ем Ви
[Вж. и Слято писане, т. 53.9.1.]
55.6.
Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име (причастие), когато не пред¬
ставляват смислово единство.
бавно прелитащ зверски убит, изключително надарен, интелектуално наситен, на¬
ционално отговорен, невинно оклеветен
[Вж. и Слято писане, т. 53.17.1.]
Ж 55.7.
Разделно се пишат съставните числителни имена.
двайсет и пет,, сто Двайсет и пет,, хиляДа и триста, четирийсет и първият, седемДе¬
сет и шести,, Деветдесет и Девета
Когато съставното числително име е включено в съчетание, всички думи в съчетанието
се пишат разделно.
двайсет и пет годишнина (но: 25-годишнина)
[Вж. и Слято писане, т. 53.16.2; Полуслято писане, т. 54.5.]
М5 5..8.
Разделно се пишат съставните съюзи:
без Да, въпреки че, за Да, като да, като че, макар че, освен Да, освен Дето, освен като,
освен че, преДи Да, само че, слеД като, стига да, сякаш че, щом като, тъй както, ако
и Да, ами че, а пък, и Да.
64
a® 55.9.
Разделно се пишат изрази като:
от горе до долу, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега на¬
татък), от време на време, от край до край.
Особени случаи
■■56.
По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди думи и изрази под влияние
на графическото им оформяне в съответния език.
виз-а-ви, ноу-хау, па-дъо-дъо, прет-а-порте, тет-а-тет (но: аламинут, анблок, анфас, апри¬
ори,, апропо, вабанк, дежавю, инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де фактд)
■■57.
Ако при съчетания от две сложни съществителни имена с еднаква втора основа тази
основа е изпусната при първото от тях, на неИно място се пише малко тире (независимо от
правописа на отделните сложни съществителни имена - слято или полуслято).
авио- и ракетомоделисти, аеро- и хидродинамика, електро- и мотокари, електро- и
топлопроводимост, кино- и видеоклуб, ръководител- и началник-производство, кино-
и фотожурналистика, радио- и телепредаване, леко- и тежкоатлети
У®57.1.
По същия начин се оформят и групи, съдържащи съществително име и съчетание от
прилагателно и съществително име, като съществителното, което е втора основа в сложното
съществително име, е изпуснато, но се подразбира.
радио- и телевизионно предаване
® : 57.2.
По същия начин се оформят и съчетания от две сложни прилагателни имена с еднаква
втора основа, ако в първото прилагателно име тази основа е изпусната, но се подразбира.
високо- и среднопланински (слоИ), пет- и десетгодишен (период), топло- и електро¬
проводим (пласт), старо-, средно- и новобългарски (език)
57.3.
Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише
полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи.
авто-мотоклуб, поп-фолкфест; песъкливо-глинестопочвен
■ 58.
Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образу¬
ване на тяхната сравнителна и превъзходна степен.
по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-широко
«Й5 58.1.
Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече.
И 58.2.
При съществителни имена, глаголи и съчетания с предлог частиците по и най се пишат
отделно, като буквата за гласната [о] от частицата по се пише със знак за ударение.
пд прилягам, най прилягам; пд харесвам, най харесвам;
пд човек, най човек; пд юнак:, най юнак;
пд към мене, пд на открито, най на меко
5. Официален правописен речник на българския език
65
■■59.
Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна се отбелязва с повтаряне на
буквата, написана слято, за да отговаря на изговора.
ааа, беее, меее, мууу, пссст, ууу, яаа
Писане на отрицателните частици не и ни
Отрицателните частици не и ни се пишат слято или разделно със следващата дума.
М60.
Отрицателната частица не се пише слято или разделно със следващата дума според след¬
ните правила:
1Ш60.1.
Отрицателната частица не се пише слято с думи или форми, които не се употребяват без нея.
неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност, невежа;невзрачен, невинен, не¬
връстен,, невредим, неизбежен,, неимоверен, немарлив, неминуем, непоколебим;
негодувам, недей,, ненавиждам,, нехая
1S 6014111
Когато отрицателната частица не е включена в състава на представката недо-, с която са
образувани съществителни и прилагателни имена или глаголи, тя се пише слято.
недоимък, недомислие, недомлъвки;
недодялан;
недовиждам, недолюбвам, недооценявам
■■61.
Частицата не за отрицание се пише слято със следващата дума:
■НИЛ.
Когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната части¬
ца се образува нова дума с противоположно значение.
неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие;
неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем;
неведнъж, невинаги;
невярно, негласно, ненапразно, неслучайно
В единични случаи при някои съществителни имена, когато с частицата не за отрицание
се бележи различно значение, което се подчертава и чрез логическо ударение върху нея, тя се
свързва с думата чрез дефис.
не-арийци, не-благородник, не-човек
■Н61.2.
Когато думата е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало сеpадателоо
причастие и с отрицателната частица не се образува нова дума с противоположно значение.
незнаещ, неможещ;
неузрял, неуспял;
невъзпитан, необут
ШВ62.
Отрицателната частица не се пише отделно от следващата дума:
66
KfeÈfeà 62.1.
Когато е употребена самостоятелно или може да бъде отделена от следващата дума.
Не, не ми е известно.
ИДвал съм при теб не веднъж, а три пъти..
Ж 62.2.
Когато с нея не се получава ново, противоположно значение.
Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура.
(Но: Той застана на вратата необлечен.)
Я 62.3.
Когато е употребена пред глаголи.
не вижДам, не говоря, не знам, не мога
Ж 62.3.1.
Когато е употребена пред деепричастия и минали несвършени деятелни причастия.
не говорейки, не желаейки, не можейки
не говорел,, не желаел, не можел
S 62.3.2.
Когато миналите свършени деятелни причастия са употребени като сказуемо в изрече¬
нието.
Селяните не могли сами Да си разпреДелят земята.
■■63.
Отрицателната частица ни се пише винаги слято в състава на местоимения и наречия.
никак, никакъв, никога, никой,, николко, никъДе, ничий, нищо
■ 64.
Отрицателната частица ни се пише отделно от съществителните и прилагателните имена,
глаголите, деепричастията и миналите деятелни причастия.
ни брат,, ни сестра, ни риба, ни рак;
ни червен, ни зелен;
ни вижДа, ни чува;
ни говорейки, ни желаейки, ни можейки;
ни говорел, ни питал; ни чул,, ни видял
67
ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД
Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването да не се пречи
на правилното смислово възприемане на думите, когато се делят. Като най-удобно при деле¬
нето на думите се приема скандирането. Съобразно с него се оформят различните възможни
и допустими начини за пренасяне на части от думи. По традиция обаче се допуска запазване
на целостта на отделните морфеми в тях.
При пренасяне на части от думи се използва малко тире като показател за прекъсване, за
да не се породят двусмислици:
зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много-значително, много¬
странен, прав-Див
■■65.
При пренасяне на части от думи на нов ред важат следните правила:
Буквата за съгласна между буквите за две гласни се пренася с втората гласна.
вре-ме, по-Давам, пре-Дучилищен (и: преД-училищен), ра-зиграя (и: раз-играя\ ви-со-
чи-на1ви-сочина1висо-чина/височи-на, гра-Ди-на/гра-дина/граДи-на, добри-ят,, пъ-тят,
чо-ве-кът
Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съ¬
гласна да остане с първата или с втората гласна.
ав-тор, гръм-на, иг-рая, пъл-зя, таб-ло, трав-ма, топ-че;
град-ски/градс-ки, Джун-гла/Джунг-ла, Мез-дра/МезД-ра, поД-скажа/поДс-кажа,
пред-стои/преДс-тои, яс-треб/яст-реб;
ръковоД-ство/ръковоДс-ство/ръковоДст-во, тран-скрибирам/транс-крибирам/
транск-рибирам;
стуДен-тство/стуДент-ство/стуДентс-тво/студентст-во
■И 65.2.1.
Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред.
кон-ник, непремен-но, плен-ник, под-Дръжка (не: подд-ръжка);
пот-та, радост-та (не: радос-тта)
Буквите за две съседни гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една
гласна се пише на горния ред.
чи-ето/чие-то, те-ория/тео-рия, ко-ято/коя-то, асоци-ирам/асоции-рам, пре-оДолея/
прео-Долея, зо-ология/зоо-логия;
ко-операция, ко-ординация
Когато стои между буква за гласна и съгласна, й винаги остава при буквата за гласна на
горния ред.
пой-на, зай-ка, пей-заж
Когато й стои след буква за гласна и пред група от букви за съгласни, при него на горния
ред остава поне една буква за съгласна.
68
доетойн—ство/доетойне-тво/достойнст—во (не: досесй-нстес); айсберг (не: ай-сберг),
майс-ки (не: май-ски)
» 65.5.
Когато се намира между букви за две гласни, й се пренася с втората гласна.
ра-йон, ма-йор, ма-йонеза, Пе-йов
й® 65.6.
Едносрични думи не се делят и части от тях не се пренасят на нов ред.
дол,, зъб,, връх:, клон, пръст,, сфинкс;
зад, над, пред
Ограничения на принципа на скандиране има в следните случаи:
«6 66.1.
Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред.
ау-диенция (не: а-удиенция), Афри-ка (не: А-фрика), одо-брение (не: одобрение), уп¬
равник (не: у-правник), ира-ционален (не: и-рационален), анор-мален (не: а-нормален);
вли-яе (не: влия-е), предприя-тие (не: предприяти-е), па-рии (не: пари-и)
IS2 66.2.
Буквата за една съгласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред.
стро-ител/строи-тел (не: л-тросенл), ра-дост (не: радос-т)
» 66.3.
Когато буквосъчетанието дж бележи един звук, то не се разделя и се пренася на долния
ред.
бри-джор, джу-дже, су-джук, тен-джера, чорба-джия (но: над-живея)
в 66.4.
Буквосъчетанието ьо винаги се пренася с буквата за предходната съгласна.
Бо-тьо (не: Бот-ьо), га-ньовщина (не: гaо-ьовщсоа)( суф-льор (не: суфл-ьор)
■■67.
Инициалните съкращения не се пренасят.
БАН, ГАТТ, МОМН, ОПЕК;
БНБ, ВМРО, ЕООД, МВФ, НДК, СДВР;
МОСВ, ЦСКА;
НАТФИЗ, РИОКОЗ, САПАРД, УНИЦЕФ, ФИФА,, ЮНЕСКО
■■68.
Препинателните знаци не се пишат в началото на реда с изключение на кавичките, ско¬
бите и тирето.
Един гледа сватба, друг
- брадва.
Дойдоха орли
- черни, големи.
69
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ
Езиковите съкращения са два вида: графични и лексикални.
Графични съкращения
Графичните съкращения се употребяват само в писмен текст. При четене се изговарят
съответстващите им несъкратени думи и изрази.
Съкращаването се извършва чрез запазване на началните букви, чрез запазване само на
съгласни или чрез запазване на букви от началото и от края на думата.
■■69.
Съкращаването чрез запазване на началните букви от думата става по два начина:
IBW69.1.
Запазва се само първата буква от думата.
ч. - час; с. - село; м.р. - мъжки род; о. - остров,, отец; х. - хижа, хотел; Е. - Елисаве¬
та,, А. - Антон, Ж - Живко, Р. - Радослав
Ж 69.2.
Запазват се няколко букви от началото на думата, като последната от тях винаги е съглас¬
на.
зв. - звателен (падеж); ср. - среден (род); мн. - много; бл. - блок; пл. - планина, пло¬
щад; чл. - член; вх. - вход;
Стр. - Страшимир, Кр. - Красимир, Вл. - Владимир, Дим. - Димитър, Ив. - Иван;
напр. - например, заб. - забележка, an. - апартамент, изх. - изходящ;
ал. - алинея,, кор. - кореспондент, ет. - етаж; обикн. - обикновено;
деят. - деятелен; зоол. - зоологически; геол. - геоложки, геологически
И 69.3.
Не се допуска графично съкращаване, ако от думата след съкратената част остава само
една буква или една сричка.
При съкращаването чрез съгласни се запазват всички или повечето букви за съгласни.
млн. - милион, млрд. - милиард, лв. - лев, вж. - виж, нсв. - несвършен (вид на глагола),
срв.. - сравни, нпр. - непреходен (глагол), сз. - съюз
Ш771.
В отделни случаи при съкращаване се запазват букви от началото и от края на думата.
д-р - доктор, п-в - полуостров,, з-д - завод;
у-ще - училище, с-ма - система, в-ние - въстание;
пр-во - правителство, пр-ще - пристанище;
в/у - върху, п/в - против
■■72.
За графичните съкращения важат следните правила:
И7'2.^Л.
Графичните съкращения по т. 69 и 70 се отбелязват с точка.
м. - месец, ул. -улица, дн. - днешен, сб. - сборник, фиг. - фигура;
70
Б. - Борис, Божидар, Боряна
[Вж. Точка, т. 109.1.]
_ J 72.1.1.
Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка
и на кирилица, и на латиница.
м (т) - метър, л (I) - литър, кг (kg) - килограм, км/ч (km/h) - километър в час,
л/ч (l/h) -литър в час:, В (V)- волт, Вт (W) - ват,, мин (min) -минута, сек (s) - секунда
72 .2.
Между съкращението и следващата съкратена или несъкратена дума има шпация.
млн. ле., мн. др.;
П. Р. Славейков,, П. К. Яворов, Cm. Л. Костов
72.2.1.
Ако в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допуска между тях да няма
шпация.
м. р. пм.р., еД. ч. и еД.ч., пр. Хр. и пр.Хр., д. т. н. и Д.т.н., гл. ас. и гл.ас., т. нар. и т.нар,,
ит-нии т.н.
: 72.3.
При съкращаване на сложни думи (със слято и полуслято писане) съкращението се
оформя с точка и дефис между частите им.
зам.-кмет (заместник-кмет), пом.-началник (помощник-началник);
ген.-майор (генерал-майор), чл.-кор. (член-кореспондент);
лит.-крит. (литературнокритически), сев.-изт. (североизточен);
сел.-стоп. (селскостопански);
Ж.-Ж. Русо (Жан-Жак Русо), Ж.-Б. Молиер (Жан-Батист Молиер)
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.1.3, 54.2.1.]
72.4.
Графичните съкращения по т. 71 се оформят с наклонена черта без шпации или с дефис
в зависимост от установената практика.
с/у - срещу, м-во - министерство
[Вж. и Наклонена черта, т. 117.3; Дефис, т. 114.7.]
■■73.
Личните имена и някои други думи се съкращават по повече от един начин.
3. и ЗДр. - ЗДравко; С. и Св. - Светла, Светлана, Светослав;
Е. и Ел. - Елисавета, Елена; Е. и Евг. - Евгения;
г. и гр. - граД, г. и гоД. - гоДина, с. и стр. - страница, в. и вр. - връх;
б. а. и бел. авт. - бележка на автора,, б. м. и бел. моя - бележка моя;
р-л и р-тел - ръководител, лейт. и л-т - лейтенант;
о. и о-в - остров,, в. и в-к - вестник;
с/ка и с-ка - сметка
■■74.
Графичните съкращения на думи и изрази на латиница запазват оригиналния си вид.
P.S. -post scriptum, NB и N.B. - nota bene, op. cit. - opus citatum и opere citato, PhD и
Ph.D. - Philosophiae Doctor, etc. - et cetera, vs. - versus, ibid. - ibidem, pp. -paginae
71
75.
Съкращенията на някои думи са възможни само в определен контекст:
75.1.
Личните и бащините имена се съкращават само ако са придружени от фамилно име.
Й. Христов, Cm. Игнатова, П. Чавдаров
ufL 75.2.
Думите господин, госпожа,, госпожица, титлите, званията и длъжностите се съкращават
само пред фамилно име или пред съчетание от лично име (съкратено или не) и фамилно име.
Думите господин и госпожа се съкращават и пред названия на длъжности.
г-н Драгомиров, г-жа Л Цветанова, г-ца Дора Пенчева;
г-н/г-жо Директор;
арх. Петър Милчев, инж. Cm. Панайотов, проф. Ковачев, гл. ас. Николова, д-р Иван
Йорданов
И 75.3.
Съществителните имена град, село, остров,, полуостров, езеро, планина, връх се съкра¬
щават само пред съответното собствено име.
гр. Русе, с. Угърчин,, о. Света Елена, n-в Камчатка, в. Мусала
Ж 75.4. ‘
Думите час, година, век,, страница, лев, хиляда, милион, милиард и мерните единици се
съкращават само ако са придружени от изписано с цифри числително име.
18 ч, 1878 год, XVIII в, с. 328, 50 лв.
200 хил, 50 млрд, 2 млн.
500 т и 500 м, 101и 10 л, 5 km и 5 км, 25 l/min и 25 л/мин, 220 V и 220 В
75.5.
Думата месец се съкращава само ако е придружена от името на месеца.
м. януари, м. ноември
Лексикални съкращения
Лексикалните съкращения се употребяват и в устната, и в писмената реч. Те предста¬
вляват съкращения на изрази или сложни думи. По начина на образуването си са два вида:
инициални и групови.
■ 76.
Инициалните съкращения се образуват от:
76.1.
Първата буква на всяка самостойна дума в съкращавания израз (съставно собствено име,
номенклатурно название, устойчиво словосъчетание или термин); първите букви на само¬
стойните думи и първите букви на основите на сложните думи в съкращавания израз; първите
букви на основите, образуващи съкращаваната сложна дума.
С^- Софийски университет, СЗО - Световна здравна организация, EC - Европейски
съюз, БНТ - Българска национална телевизия, ДВ - Държавен вестник, ДДС - данък
върху добавената стойност, АД - акционерно дружество, АТЦ - автоматична теле¬
фонна централа, БВП-брутен вътретен продукт, ООД- дружество с ограничена от¬
говорност; НПК - Наказателно-процесуален кодекс, ХДС - Християндемократически
съюз, BBC - Военновъздутни сили, ССА - Селскостопанска академия, АЕЦ - атомна
електроцентрала, ППК-противопожарен кран; ЕКГ- електрокардиограма, електро-
кардиологичен, АГ - акушеро—гинекологичен, тв - телевизионен, жп - железопътен
72
76.2.
Първите букви на всички самостоИни думи или основи на сложни думи и допълнителни
букви от някои от тях, за да се избегне омонимията.
ИМикБ - Институт по микробиология, ъИМБ-Институт по молекулярна биология;
МВнР - Министерство на външните работи, и МВР - Министерство на вътрешните
работи
76.3.
Допуска се по традиция или за благозвучие в отделни инициални съкращения да се вклю¬
чат съюз и и буква от предлог.
НИИГИК - Научноизследователски институт по геодезия и картография, ВиК - Во¬
доснабдяване и канализация, АЖБО - Асоциация „Жени без остеопороза “
■■77.
При писане на инициални съкращения се спазват следните правила:
S¥;77.1.
Пишат се с главни букви, без точки и шпации между буквите.
БТС - Български туристически съюз, ПФК - Професионален футболен клуб, ИК-Из¬
дателска къща,, РИОКОЗ - Регионална инспекция за опазване и контрол на обществе¬
ното здраве;
ПТП - пътнотранспортно произшествие, ЖСК - жилищностроителна кооперация,
СПИН-синдром на придобита имунна недостатъчност
77.2.
Буквите, допълнително включени в инициално съкращение по т. 76.2., са малки.
НСлС - Национална следствена служба, МВнР - Министерство на външнитерабо-
ти, ИМет - Институт no металознание
Wt 77.3.
Буквите от собственото име, които влизат в състава на инициални съкращения, не се
поставят в кавички.
ДФЗ (Държавен фонд „Земеделие“), ДАНС (Държавна агенция „Национална сигур¬
ност“), ОПРР (Оперативна програма „Регионално развитие“), ГДГРАО (Главна дирек¬
ция „Гражданска регистрация и административно обслужване“)
77.4.
По традиция следните инициални съкращения се пишат с малки букви:
тв - телевизионен, жп - железопътен.
;-nS 77.5.
Инициалните съкращения не се пренасят.
*7 <1.6.
Инициалните съкращения на латиница запазват правописните особености на съответния език.
GSM (Groupe Spécial Mobile), SMS (Short Message Service), CD (Compact Disc), GPS
(Global Positioning System), PR (public relations), VIP (very important person), CV
(curriculum vitae), BMW (Bayerische Motoren Werke)
■■78.
Груповите съкращения (напр. медсестра, редколегия, спецчасти) представляват слож¬
ни думи и се подчиняват на правилата за тяхното писане.
[Вж. и Слято писане, т. 53.5.]
73
ПУНКТУАЦИЯ
Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната употреба.
Функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на писмения текст в съ¬
ответствие с намеренията на неговия автор. Основният принцип в българската пунктуация е
синтактичният. Малка част от пунктуационните правила се обуславят от смислови и интона-
ционни особености на изречението.
Препинателните знаци служат за отделяне на синтактични и смислови цялости в изрече¬
нието и в текста. Различават се два вида препинателни знаци: знаци за край на изречението
и знаци вътре в изречението. Знаците за край на изречението са: точка, въпросителен знак,
удивителен знак и многоточие. Удивителният и въпросителният знак, както и многоточието
могат да се използват и вътре в изречението.
Знаците вътре в изречението са: запетая, точка и запетая, двоеточие, тире, скоби и ка¬
вички. Скобите и кавичките са двойни знаци и служат за ограждане както на думи и изрази в
изречението, така и на цели изречения и текстове.
Някои препинателни знаци имат непунктуационни функции и специална употреба при
графичното оформяне на текста.
Пунктуационни знаци
Запетая [,]
Пунктуационна употреба на запетаята
Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в простото и в сложно¬
то изречение.
Запетая в простото изречение
В простото изречение запетаята служи за отделяне на еднородни и на обособени части
на изречението, на вметнати думи и изрази, обръщения, междуметия, частици, както и на
присъединителни конструкции.
След запетаята се поставя и шпация.
Еднородни части.
79.1.
Безсъюзно свързаните еднородни части винаги се отделят със запетая.
Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането
се опреДелят с нареДба на Висшия аДвокатски съвет.
Носът, очите, мозъкът го боляха непоносимо.
Право на безплатна храна имат управителят, Домакинът, готвачите и общите ра¬
ботници no щата на стола.
Утре ще получите столове, бюра,, компютри.
ЯИ 79.2.
Съюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая с изключение на случая,
описан вт. 79.3.1.
74
Той не изглеждаше сърдит, а обезпокоен.
Той беше жар, но силен човек.
За този инцидент отговорност носят не децата, ами родителите.
Там не се виждаше вече сивозеленикавата униформа, нито мургавото му лице.
Името, както и графичният знак са регистрирани в Патентното ведомство.
За тази работа се изисква колкото сила, толкова и смелост.
С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразност¬
та на административния акт.
Копърът е не само подправка, но и лекарство.
Ще си купя и рокля, и обувки., и чанта за сватбата.
Можем да се видим или в понеделник, или във вторник,, или в сряда.
Божура не усети ни злорадство, ни съжаление.
Билял се притискаше ту о единия, ту о другия стражар.
■ 79.3.
За еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и и или, са в сила след¬
ните правила:
79.3.1.
Не се отделят със запетая две еднородни части, които са непосредствено свързани със
съюзите и и или.
Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за на¬
рушаването на права no този закон.
Спомних си за светския живот и за младостта си.
Понякога Радко ожавашеу дома за обяд или вечеря..
Членовете на междуведомствения съвет участват в работата на съвета лично или
чрез упълномощено лице.
Облагата не подлежи на връщане или възстановяване.
ШЯ 79.3.2.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва обо¬
собена част.
Къмуведомлението се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ
за платена такса за вписване на настъпили промени.
При липса на свидетели, присъствали при извършването на нарушението, или при
невъзможност за съставяне на акт в тяхно присъствие актът се съставя в присъст¬
вието на двама други свидетели.
[За употреба на запетая при обособени части вж. т. 80.]
79.3.3.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва вме¬
тнат израз, изискващ отделяне със запетаи.
Синът ми, от една страна, и майка ми, от друга страна, постоянно ме настройваха
срещу Младен.
[За употреба на запетая при вметнати думи и изрази вж. т. 81.1.]
»E- 79.3.4.
Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва об¬
ръщение.
Донеси ми якето, мамо, или някакъв пуловер за довечера.
75
79.3.5.
Пише се запетая пред съюза или, когато е втора съставка от двойните съюзи ли - или,,
дали - или.
Имот ли искаме, или къщи?
Луд ли е, или пиян нещастният?
Дали е принцът мой тъмноок:, или синеок?
[За употреба на точка и запетая при еднородни части вж. т. 97.1.]
■■80.
Обособени части.
И» 80.1.
Обособените части на изречението, въведени безсъюзно, се отделят със запетаи от оста¬
налите части на изречението.
Изморена от пристъпите на въображението си, тя заспа призори.
Отец Ередиа питете нещо на масата, отрупана с много книжа.
Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
Иван, новият ни колега, се справяте добре с работата.
А долу, в долината, виждате ли каква млечна пелена серазстила?
Тогава полковникът избяга с жена си тук:, в старата колиба.
Днес, 15.09.2010 г, се проведе заседание със следния дневенред.
И тогава, в това мълчание, всички чуха тропот на конски копита.
Мислейки за предстоящото заседание на Управителния съвет на банката, Заимов
неусетно извървя разстоянието от университета до бивтия царски дворец.
Аз се долепих до гърба на баща си, превеждайки му тепнетком думите на хана.
[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
о0.2.
Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч, т.е., или (в значение на
т.е., сиреч), като и др., се отделят със запетаи от останалите части на изречението.
Днетният ден,, макар и обикновен делничен ден,, бете великолепен.
Александър II бил женен за лелята на принц Александър - Мария фон Хесен, сиреч за
сестрата на баща си.
Съдът се произнася единствено върху конкретно дело, т.е. върху конкретно обвине¬
ние.
Лаокоон, или за отнотението на изкуството към действителността.
Гласните струни, или гласилките, представляват две мускулни ленти вътре в ла¬
ринкса.
Hue, като истински професионалисти, не сме съгласни с такова ретение.
Някой страни, като България и Русия,, отхвърлиха предложението.
[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100Л.]
■■ 80.3.
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположена непосредствено
след него обособена част.
Иуверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова.
Но тръгвайки на такъв тежък преход през зимата, рискуват живота си.
[За употреба на тире вж. т. 40213121]
■ 11.
Вметнати думи и изрази.
Вметнатите думи и изрази се делят на две групи според своето пунктуационно оформяне:
76
ШЕ11.1.
Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да функ¬
ционират като части на изречението. Такива са: от една страна, от друга страна, първо,
второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, меж¬
ду другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др.
Ти, изглежДа, си прав. (Срв.: Тя изглежДа чуДесно в новата сирокля.)
Той,, разбира се, не постъпи правилно. (Срв.: Разбира се Добре с колеиите си.)
Тя, значи, приемат предложението ми. (Срв.: Твоето преДложение значи много за
мен.)
Учените, обратно, не приемат тази хипотеза. (Срв.: Ключът се завърта обратно на
часовниковата стрелка.)
Приятелите ти, да кажем, ще me подкрепят. (Срв.: Нека да кажем истината на
майка ти.)
Мария, естествено, еруса. (Срв.: Мария е естественоруса.)
[За употреба на тире вж. т. 102.4; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
BgULl.L
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след
него вметнат израз, които изисква отделяне със запетаи.
Аз, от еДна страна, приемам аргументите тя, но от Друга страна, не изцяло.
Тази книга е, първо, Доста информативна, второ, увлекателно написана я трето,
много Добре превеДена.
Ж8И2^.
Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изре¬
чението. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мене, обаче, напри¬
мер, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в
края на краищата и др.
Какво правете наистина в горичката всеки ден?
Както впрочем е било винаги през мрачните я убийствени за теб Двайсет гоДини от
натия съвместен живот.
Учениците от трети клас например Доста Добре се справиха със заДачите.
Нищо поДобно обаче не заплатва творбата на писателката.
Всъщност твоето мнение ми повлия най-много.
Директорът вероятно грети в преценката си за работата ти.
Hue Действително се постарахме.
Ш82.
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част на изречението.
ГоспоДа управници, защо компрометирахте тази чудесна линия?
ИДете си, момчета.
Нека me пази Христос, сине!
Кажи, брате, имената.
Мили колеги, скъпя гости, Добре Дотли на Днетното тържество.
Уважаеми госпоДин Иванов, моля да ми разретяте да взема думата.
Защо си толкова лот бе, Иване?
А бе, брате, все тия пусти избори са причината.
Когато след обръщението има частица, запетаята се пише след частицата.
Иване бе, престани!
77
■■83.
Със запетая се отделят междуметията, някои частици с емоционален характер и частици¬
те да и не, когато се отнасят към цялото изречение, както и частиците а и нали, когато с тях
завършва изречението.
Ах, сладка е смъртта за отечеството!
Иии, вярно!
Ох, мамо, боли ме главата.
О, бесило славно!
Голямо слънце, брей!
Ей, колко ме е яд!
Е, сега какво ще правиш?
Да, съгласен съм с вас.
Не, не е така.
На колко си години, а?
Огнян Иванов е също член на Борда на директорите, нали?
■ 84.
Присъединителните конструкции се отделят със запетая.
Тя се разсърди, и с право.
Постигнахте успех, и то какъв.
Отговорих на въпросите, при това бързо.
Ще се справим със задачата, плюс това в срок:.
[За употреба на тире вж. т. 102.13.]
Запетая в сложното изречение
В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите изречения в състава му.
■■85.
Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното винаги се отделят със
запетая.
Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
Небето бе грабило много, бе се преситило от влага...
Вземи трамвай № 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три
стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката, купи си
дъвка.
■■86.
Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи и съюзни думи, се отде¬
лят със запетая с изключение на случаите в т. 88.1, 88.3, 88.4, 89.1, 89.3, 90, 91.1, 92.
Селяните от хармана казаха, че при големи бури реката изпълва моста чак до сводо¬
вете. -
Три четвърти от Земята са покрити с вода,, а 97 %от тази вода са съсредоточени в
океаните.
Ръцете на непознатия бяха загрубели, но погледът му издаваше достойнството на
образован човек:.
Пускането от ареста не означава невинен, нито задържането означава виновен.
Министърът нито отрече, нито потвърди информацията.
Беше ли произнесъл някой тези думи, или жената сама ги бе пошушнала на себе си?
Преди да бъде изобретена печатарската машина, книгите били преписвани на ръка.
Очите на много животни съдържат слой кристално вещество, което отразява
светлината.
78
Стенографията е начин за бързо писане, при който думите са заместени от прости
чертички и символи.
Мястото оставате скрито, тъй като черничевите дървета го прикриваха отвред.
Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-голям ставате хаосът в
дутата ù.
Всичко това се прави, за да се осигури нормално функциониране на системата.
Да се влиза в сградата след 22.00 ч. е възможно само с пропуск.
Каква ще бъде почивката Ви, зависи най-вече от Вас самите.
Имате право на пълно обезщетение, при положение че сте се осигурявали предходни¬
те 12 месеца.
Приусловие че ни станете абонат, ще ползвате изгодни промоции.
Разказвам всичко това, по причина че очаквам подкрепа от теб..
Приятели са, които винаги ще ти протегнат ръка.
Давността е пет години, освен когато в закон е предвиден друг срок..
■ 87.
Когато просто изречение е разположено между частите на друго просто изречение, със
запетая се отделят и началото, и краят му с изключение на случаите в т. 88.2, 89.2.
Българите, които подлежат на здравно осигуряване в друга страна от EC, не дължат
вноски у нас.
В наъии дни,, когато само за мигове получаваме необходимата информация от екрана
на компютъра, забравяме за всичко наоколо при досега с една доверчива човка или
лапичка.
Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза.
Всички, парцелите на които са отчуждени по този закон, имат право на обезщете¬
ние.
Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.
■■88.
За прости изречения, свързани със съюз да в рамките на сложното изречение, са в сила
следните правила:
ШЙ88.1.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено със
съюза да.
Не е лесно да признает вината си.
Милен не им позволи да влязат.
Флиртът на Зара бете просто ексцентрично и невинно хрумване да се разсее един
уморен човек.
Инструкторите подкрепят идеята да се разрети на 16-годитните карането на кола
с родител.
Ш 88.2.
Когато дя-изречение е разположено между частите на друго просто изречение, краят на
дл-изречението се отделя със запетая.
Необходимостта да се осигурят надеждни средства за обмен на информация, изис¬
ква разработване на нови продукти.
He се отделят със запетая непосредствено следващи едно след друго дл-изречения, кога¬
то всяко следващо пояснява предходното.
Мария дойде да моли началника да назначи мъжа й да пази склада.
79
lew 88.4.
При поредица от da-изречения, поясняващи едно и също просто изречение и разположе¬
ни след него, няма запетая само пред първото да-изречение.
После се наложи дни наред да ходя, да моля,, да настоявам.
Сега Моника мечтае един ден отново да стъпи на крака, да бяга, да танцува.
88.5.
Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, е разположено друго просто
изречение, пред da-изречението се поставя запетая.
Казах на всички,, които срещнах, да дойдат на събранието.
Ирина предложи на експерта, ако иска, да я придружи на острова.
П 88.6.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обособена
част, пред da-изречението се поставя запетая.
Чух един познат, присъствал на срещата вчера,, да разказва странни неща.
88.7.
Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завършва с вметнат израз, който
се отделя със запетаи, пред da-изречението се поставя запетая.
Ангел не приел,, естествено, да върши черната работа.
М 88.8.
Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завършва с обръщение, пред
da-изречението се пише запетая.
Елена me моли, Яворе, да й помогнеш.
æg 88.9.
Когато da-изречение се намира пред пояснявано от него изречение, двете изречения се
отделят със запетая.
Да me обичам, аз копнея.
Да сте много щастливи,, ви желаем!
■■89.
За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките на сложното изречение,
са в сила следните правила:
1 89.1.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с
въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение.
Никой не казва колко още ще продължи кризата.
Не е ясно кой е идвал.
Посочете къде се подават жалби.
Помисли как ще живееш оттук нататък.
Питайте каква е цената.
Чудя се кой ли ще е следващият,..
Дълго се колебахме кого да изберем.
Не знаем дали вървим в правилната посока.
Разбрахте ли кога тръгваме?
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска поли¬
тика на EC.
80
ЙМ 89.2.
Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите
на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.
Любопитството кой е в стаята с Ирина, не мя давате покой..
Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от съществено значение за дейст¬
вията на синдикатите.
89.3.
При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни думи и разположени след
пояснявано от тях просто изречение, няма запетая само пред първото въведено с въпросител¬
на дума изречение.
Много късно осъзнахме къде са гретките ни, как да ги коригираме, колко висока е це¬
ната им.
89.4.
Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, е разположено дру¬
го просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Чудех се, докато вървях:, кой ля е бил този странен непознат.
Антония се питате, ако Мито й звънне, дали да го покани на среща.
цж-. 89.5.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с
обособена част, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Попитах мъжа, седящ До мене, кога е започнала презентацяята.
89.6.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с
вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред въведеното с въпросителна дума изречение
се поставя запетая.
Не съм разбрал, значи, къде са се приютили влюбените гълъбчета.
Ж 89.7.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с
обръщение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Разбра ли сега., Янче, как се става депутат?
« 89.8.
Пише се запетая между две прости изречения, ако второто изречение съдържа въпроси¬
телна дума и смисълът му се пояснява от предходното изречение.
Ако не съм аз, кой ще ти помогне?
Когато Марин се върне, Нина ще бъДе ли вкъщи?
Които винагироптаят, защо сега мълчат?
№ 89.9.
Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него
изречение, двете изречения се отделят със запетая.
Кой ще е следващият, аз не мога Да гадая.
Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, експертите не казват.
■■90.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въ¬
веждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз
(даже, Дори,, Дълго, еДва, единствено, именно, много, малко, особено, none, само, тъкмо,
чак:, твърде дълго, твърде скоро и под.).
6. Официален правописен речник на българския език
81
Визите за членове на семействата на граждани на EC се издават безплатно един¬
ствено когато въпросните членове на семейство пътуват в държавата членка дома¬
кин като придружители на гражданина на Съюза в тази страна.
Младите тофъори катастрофират по-често не защото нямат опит зад волана, а
заради самонадеяност.
Георгиева отказала на предложението на Борисов малко преди да бъде оповестен
съставът на новото правителство.
Боли ме не защото изгубих теб, а защото изгубих целия свят.
■■91.
Зз прости изречения, свързани с еднократно употребени съюзи и и или в рамките на
сложното изречение, са в сила следните правила:
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако са непосредствено свързани със
съюзите и и или и ако всяко от простите изречения е независимо и може да се употребява
самостоятелно.
Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се промъкна нещо болезнено
и неспокойно.
Очевидно не разбирате смисъла на разговора или искате да го промени.
Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започ¬
ва с и и първото просто изречение пояснява второто.
Докато се усетя, и ме обраха.
Ако бъдещ, обвинен незаслужено, и ти ще негодуват.
Когато между две прости изречения, свързани със съюзите и или или, е разположено
друго просто изречение, което пояснява първото изречение, пред и, или се поставя ззпнтзя.
Но тя знаете, че той пак щете да дойде, и това я изпълвате срадостна тревога.
Ася се изправила до момчето, което стояло до нея, и погледнала предизвикателно.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с обо¬
собена част, пред и, или се пише запетая.
Жената не слутате, унесена в мислите си, и затова пропусна важното съобщение.
Цяла вечер Ангел говорете, отметнал артистично глава назад, или се смеете на ви¬
цовете на приятелите си.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с вме¬
тнат израз, който се отделя със запетая, пред и, или се пише запетая.
Hue закъсняхме, разбира се, и изпуснахме началото на пиесата.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с об¬
ръщение, пред и, или се пише запетая.
Отивай, Мария, и не се бой!
Обадете ми се, деца, или ми пуснете имейл.
82
■ 92.
He се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително
местоимение и пояснява сказуемото от първото просто изречение.
И стана каквото стана!
Посочете който искате човек тук!
Взех каквото ми попадна пред очите в първия миг.
Ще се срещам с когото си искам..
Не яжте каквото Ви падне.
Учи колкото можеш.
Дадох на Иван каквото искаше.
М93.
Не се пише запетая между два съюза, които следват непосредствено един след друг и
въвеждат различни прости изречения, при условие че първият съюз е неударен и едносричен.
Снощи дълго звънях:, но като не ми отворихте, си тръгнах.
Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен.
В този миг си мислех, че ако всички разберат, с мен е свършено.
[Вж. и Тире, т. 102.10.]
Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със запетая.
Не съм съгласен,, понеже, ако поставим нещата на друга плоскост, губещите ще ста¬
нат печеливши.
Депресията е състояние, което не засяга тялото, въпреки че, ако не й се противопос¬
тави:, човек може да се разболее сериозно.
■ 94.
Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и разположена непосредствено
след него обособена част.
Не го виним,, че мислейки за себе си, е сторил това.
Енчо понечи да се възпротиви, но осъзнал безсмислието на своя протест, отпусна
ръце.
Двете жени бързаха да ушият роклята в тоя следобед и погълнати в работа, малко
разговаряха.
Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част се отделят
със запетая.
Врабчето весело подскачало, докато, скрита в шубраците, котката го дебнела...
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след
него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.
От една страна, хората обичат водачите си, но от друга страна, ги ненавиждат.
Със запетая се отделят многосричен съюз и разположен непосредствено след него вмет¬
нат израз, който изисква отделяне със запетая.
Плувайте, когато, разбира се, Ви остане време.
83
Непунктуационна употреба на запетаята
Като знак с непунктуационна функция запетаята се използва в следните случаи:
«9 96.1.
За отделяне на изрази за място и време в безглаголни изречения.
ЕДин часа слеД полунощ, сряда, 13 септември 1922 година.
Прага, 10 август 1969 г.
София,, 2010 г.
28 септември, Варна
За отделяне на часовете от минутите и на минутите от секундите.
10,15 ч,
16,20,35 ч.
[За употреба на двоеточие вж. т. 99.2]
П 96.3.
За отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби.
25,06
1,5%
20,50 лв.
36,6°С
[За употреба на точка вж. т. 109.2.]
Точка и запетая [;]
Знакът точка и запетая се използва за отделяне на относително по-големи и по-самос-
тоятелни синтактично-смислови цялости в рамките на простото и сложното изречение. Той е
знак за по-силно отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката.
Точка и запетая се пише в следните случаи:
За отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които вече са употребени за¬
петаи.
Там от върха ще виДит наДалеко и натироко други Долини я планини; и Струма, и
ВарДар, и красните картини на МакеДония; върховете светогорски, заД тях - Бяло
море.
Той има ръст повече висок:, отколкото среДен; очи тъмносиви, проницателни, в по¬
стоянно Движение и често с поглеД ироничен; лицето му е тироко я почти четвърти¬
то, по причина че Двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват.
В сложното изречение:
За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения или на група от изречения
в състава на сложното, в които вече е използвана запетая, независимо дали тези изречения са
свързани помежду си безсъюзно, или със съюзи.
ЕДва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меките вълни; me я люлееха
84
плавно, повдигаха я или я спускаха надолу, но толкова леко и приятно, че ако затво¬
рете очи,, можете да почне да сънува.
Въздухът звънтете от птичи гласове; миризми и благоухания пролетни опиваха гърдите.
Приготовленията му възбудиха моето любопитство; пък и разбрах, че искате да се
заеме с това начинание, за да забрави събитията,, които ни потискаха; рекох си, че
ако му помогна да забрави, ще забравя и аз.
Престижът му ежеминутно растете; при това и хората от близкото му обкръже¬
ние непрекъснато агитираха в негова полза.
Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хората съзнават послед¬
ствията от неспазването им.
В главата му царяха бъркотия и смут; но като видя веселието, обхванало хората,
постепенно сеуспокои и мислите му се проясниха.
в 97.2.2.
Зз отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на сложното изречение.
Той машинално поемате всяка ръка, която му се подавате; всяка наздравица, която
му се правете; всяка чата, която му се поднасяи1е.
Когато вятърът подухне от юг; когато коритата на реките преливат от пълно¬
водие; когато птиците долитат от топлите южни страни - тогава пролетта е
дотла.
»*9 77.3.
При изреждане:
97.3.1.
При изреждане на изрази или на цели изречения, които следват след изречение с обоб¬
щаващо значение.
Главният учител има специфични задължения: планира и координира методическа¬
та работа с учителите; участва в организирането и провеждането на вънтното
оценяване в училището; обобщава и анализира резултатите от изпитите за входно
и изходно равнище; консултира учителите и стартите учители; организира и коор¬
динира обмяната на добри практики в училище и др.
■97 933.2.
При изреждане в рубрики зз отделяне на неголеми, свързани по смисъл изрази, когато
започват с малка буква.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 4251414,
Двоеточие [:]
Деоееочиеес е знак за въвеждане на текст, който допълва или конкретизира казаното в
предходната част от изречението.
Пунктуационна употреба на двоеточието
■198.
Като знак с пунктуационна функция двсееочието се употребява в следните случаи:
Зз въвеждане нз уточнения, допълнителни сведения или указания.
Срок за изпълнение: 1.01.2008 - 31.12.2010 г.
Начин на финансиране: бюджетна субсидия
Националност: българин
85
Въздържали се: 7
Годно до: 01.2012 г.
Сума: 2,80 лв.
Тел.: 235 22 76
GSM: 0874 522 781
Имейл: slavist@abv.bg
Получател: П Пешров
Редакшор: Б. Василева
Рецензенти: Р. Иванов
Изготвил: М. Антонова
Директор: /подпис/.
/Ив. Иванов/
С уважение /подпис/.
Поздрави: Румен
Двоеточие не се употребява, когато уточнението или допълнителното сведение е раз¬
граничено графично или е разположено на отделен ред (в заглавни страници, библиографски
карета, афиши, обяви, надписи на филми, телевизионни предавания и под.).
Преводач Д ДИМИТРОВ
Диригент ЕМИЛ TAB АКОВ
Технически редактор Правда Глогинска
Сценарист
Г. Мишев
Художник
Хр. Златанов
Двоеточие се пише при изброяване в следните случаи:
При изброяване след обобщаващи думи или изрази.
Банката предлага следните допълнителни услуги: издаване на банкови чекове, продаж¬
ба и осребряване на всички видове пътнически чекове, инкасиране на поименни чекове.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще е в състояние да извърши та¬
къв мащабен проект, какви средства ще бъдат необходими, в какъв срок сградата ще
може да бъде завършена.
[За употреба на тире вж. т. 102.5.]
■■88.2.1.1.
Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е въведено с обобщаваща
дума или израз.
Всяка филмирана таблетка съдържа лактоза, микрокристална целулоза, царевично
нишесте, талк,, титаниев диоксид. (И: Всяка филмирана таблетка съдържа: лакто¬
за, микрокристална целулоза, царевично нишесте, талк:, титаниев диоксид.)
Магазинът е специализиран в продажбата на масла, смазки, антифриз, добавки за
двигатели и др. (И: Магазинът е специализиран в продажбата на: масла, смазки, ан¬
тифриз, добавки за двигатели и др.)
Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от камък лъв, орел,
жена, цветя и плодове. (И: Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той
издялал от камък: лъв, орел,, жена, цветя и плодове.)
86
М 98.2.2.
Двоеточие се пише при изброяване в рубрики (със или без обобщаваща дума или израз).
Наред с общообразователните дисциплини се изучават и следните специални техни¬
чески Дисциплини:
- техническа механика
- електрически машини и апарати
- технически средства за автоматизация
- теория на автоматичното регулиране
- автоматизация и управление на производството.
Всяка филмирана таблетка съДържа: а) лактоза, б) микрокристална целулоза, в) ца¬
ревично нuшестe, г) талк,, д) титаниев дяоксяд.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.3.]
Двоеточие се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато първото
от тях има обобщаващ характер, а второто го конкретизира.
Накрая оставате да рети само едно нещо: как Да се прибере възможно най-бързо.
Всички тези катаклизми водят до следния важен извод: да преразгледаме отноте-
нието си към природата.
Нещата тръгнаха съвсем наопаки: вместо мир започна война.
Изкуството познава и не може Да не познава правила: me обаче са гъвкави и про¬
менливи, винаги готови Да отстъпят място на други, които по-добре ще изразяват
неговата природа.
Паскал не само напълно съзнателно използва оръжието на смеха, но и сам го обосновава
теоретически: само насметка заслужават преДметите, които сами възбужДат смях:.
[За употреба на тире вж. т. 102.10.]
SH 98.4.
Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в причинно-следствена
връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го Добре, тъй като той
е мой стар приятел.)
От читалището дойдоха хора: търсеха съдействие. (Срв.: От читалището дойдоха
хора, понеже търсеха съдействие.)
Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дисциплинира. (Срв.: Деца¬
та трябва да спортуват, защото спортът създава навици и дисциплинира.)
[За употреба на тире вж. т. 102.11.]
№198.5.
Двоеточие се пише при въвеждане на пряка реч, когато е разположена след авторовата реч.
Накрая тя се усмихна и промълви:
- Вече разбрах всичко.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. Ш^Л.]
Двоеточие се пише при въвеждане на полупряка реч, когато е включена в авторовото
изречение.
Тази вежливост бай Ганъо я пуща със сметка: хем ще предразположи трегера към
себе си, хем ще му покаже, че не е някой голям и богат човек, та да не мисли онзи Да
го оскубе.
[Вж. Оформяне на текст с полупряка реч, т. 132.3.]
87
. . ; 98.7.
Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато аеторовото изречение съдържа дума
или израз, който препраща към цитата.
При основаването на Българското книжовно дружество Васил Друмев казва: „Без
помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото
човечество “
В писмо от 1597г. Галилей пите: „ПрочетохВатето съчинение с голямоудоволствие. Аз
съм отдавна на страната на Коперник “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т.
ИЯ 9817111
Двсееочие не се пише, зко в аеторовоео изречение няма дума или израз, който да въвеж¬
да цитата.
Творческата фантазия на Боян Пенев с неумолима, естествена сила се превръща в
„ игра на духа “
Гъоте с убеденост защитава универсалистката идея за обединението, твърдейки, че
„ времето на националната литература отмина “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ■2714121]
BSbd 9817121
Двоеточие не се пише, когато се цитира отделна дума или словосъчетание.
Ученият нарича това състояние на аза „ неопсихика “
В своята трилогия Иван Хаджийски нарича селянина „ емигрант в града “
Непунктуационна употреба на двоеточието
Като знак с непунктуационна функция двоеточието се използва в следните случаи:
99.
При означаване на числов резултат от състезание.
Срещата завърти наравно - 3:3.
Националите ни отстъпиха с 65:87.
29 . 1.
Зз означаване на съотношение между величини.
мащаб 1:2 500 000
риск 1:5000
; ; л 99.2.
Зз означаване на време.
10:25 ч., 15:07:00
[За употреба на запетая вж. т. 96.2; зз употреба на точка вж. т. 109.2.]
11*0 99.3.
Като знак за деление в математиката.
20:5=4
■В» 99.4.
Зз въвеждане на сведения зз цитирани страници в библиографси^ препратки при някои
видове цитиране (в зависимост от прилагания стандарт).
(Димитров 2009:19 - 20)
88
Скоби [()]
Скобите (кръгли скоби) са двоен знак, който се използва за отделяне на обособени час¬
ти или вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции в рамките на изречението и
текста, както и за графично оформяне на текст. Те са по-силен знак за отделяне от запетаята
и тирето.
Най-често употребявани са кръглите скоби ( ). Останалите видове скоби - квадратни
скоби [ ], ъглести скоби < > и наклонени скоби / /, имат употреба предимно в специализирани
текстове.
■■ 100.
Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в следните случаи:
х-; 100.1.
За отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции,
както и на цели изречения или група изречения, които съдържат допълнителна информация
по отношение на основното съдържание на текста.
Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо засегнати от кризата.
Ясно е защо правописният въпрос в България (и не само в България) освен езиков,, е
въпрос на политика и политически решения (вземани понякога и еднолично), налагани
с постановления и закони.
Мисля,, че дойдоха след полунощ (помня ли вече!), когато повечето гости си бяха тръг¬
нали.
Полицията ме разпитва като очевидец,, аз съм напълно неспособен да осигуря ин¬
струкции на художника за портрета no описание (успявам най-многото да кажа,
че мъжът е висок:, има обикновено лице, неприятен поглед), но мога да дам името и
адреса на мъжа.
Както се вижда от посочените именни парадигми, А. Т.-Балан първо е проучвал със¬
тоянието на склонението в паметниците на народното изкуство, след което е описал
парадигмите. (Според спомените му в „Книга за мене си “ той много подробно е проуч¬
вал сборника с народните песни от Братя Миладинови.)
При това е обхванат един дълъг период - от 1849 г, когато се създава Катедрата по
славянска филология (макар че първият студент от България се записва в нея едва през
1872 г.), до 1918 г.
Към своите читатели той (Ив. Богоров) се обръща с познатото свое „Здравейте,
милинки!“
На същия този ден (7.11.1885 г.) сърбите са разбити на височината Триуши (до Сли¬
вница).
Преди години излезе „Кант и птицечовката “ (Умберто Еко), книга, която предизви¬
ка небивал интерес сред интелектуалците.
Катедралата „ Св. Петър “ (Рим) е най-голямата в света.
Днес на заседането си Европейската комисия разгледа молбите за членство в Евросъ-
юза на Сърбия иХърватия (Кор. на БТА).
Иван Вазов (9.07.1850 - 22.09.1921) ероден в Сопот.
„ Старата чаршия “ (Разказ)
„Една българка “ (Преразказ)
„Царството на славяните 1601 “ (Мавро Орбини)
ОМ 100.2.
За отделяне на вметнати думи и изрази или обособени части, които имат характер на
дублираща информация по отношение на основната.
Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия стои настрана от лите¬
ратурата, изявявайки се през това време като художник.
89
He всеки глагол Допуска свързване с подчинено да-изречение (т.е, съДържащо съюз „Да“).
Според Ал. ТеоДоров-Балан изречението съобщава прирочно (предикативно) съчета¬
ние на две основни представи.
Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро).
Добро средство при заболявания на стомаха е отвара от листа на сена (Folia Sennae)
и корени на ревен (Radix Rhei).
Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки граД До границата с България.
П 100.3.
За отделяне на част от дума или дума, което позволява различни прочити на думата,
израза или изречението.
Различието и неговото (не)приемане всъщност се свързват с тиротата на мирогле¬
да,.
Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем “.
Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчинението.
в 100.4.
За отделяне на ремарки в драматични произведения.
МАКЕДОНСКИ (силно развълнуван): Не, аз ще ида! (Сърдито.) Бръчков не може, Бръ-
чков не познава Добре Русчук, Бръчков правя песни, Бръчков ще го усетят и обесят.
Ж 100.5.
За отделяне на библиографски данни след цитиране в текста.
Балан с ирония отбелязва, че въпреки огромния по обем граматичен материал, залегнал
в програмата, обучението по български език има като резултат голям брой завъртя-
ли средно образование млади хора, която говорят на „ едян примитивен, такъв-онакъв
български език, а в своите протения за съответствена служба допускат по три по-
грешки в една дума “ (Балан 1887: 501).
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 130.4.2.]
И 100.6.
С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на автора, вмъкнати в цитиран
текст с цел пояснение.
„Даже и източното [разредка в оригинала - курсив мой] наречие, което се счи¬
та за главна основа на писмения български език, е пожертвувало най-главната своя
особеност - тъмното произношение на безакцентняте гласни. “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ^ЛЛ.]
■■001.
Като знак с непунктуационна функция скобите се използват в следните случаи:
За ограждане на препинателните знаци въпросителен, удивителен, въпросителен и уди¬
вителен, употребени вътре в изречението за изразяване на отношение към изказаното.
Всички, преДставят ли ся (?!), се бяха обеДяниля около тази теза.
Рождената му година е 1900 (?).
■■ 101.2.
За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат текст (дума, израз, изрече¬
ние или по-голяма цялост) при цитиране.
Според Лейкъф яДжонсън „Размяната нареплики в Диалога и поддържането нараз-
говор по Дадената тема (...) изискват определено сътрудничество “ (Lakoff, Johnson
1980: 108).
90
Ю. М. Лотман пите: „На пръв поглед може да изглежда, че материален, веществен
е само материалът на т.нар. изобразителни изкуства.. Това не е така: звукът, мате¬
риалът на музиката, езикът, материалът на литературата [...] също имат своята
веществена определеност “ (Лотман 1994: 42 - 43).
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 12717111]
М ШИ.
Зз ограждане на арабски цифри, с които се означават алинеи към членове на закони.
Чл. 2.(1) БАН участва в развиването на науката в съответствие с общочоветките
ценности и националните интереси и съдейства за умножаване на духовното и ма¬
териално богатство на българския народ.
Шй 101.3.
След букви или арабски цифри при рубрики и при номериране се пише дясна скоба без
точка след нея.
Кандидатите трябва да подадат следните документи:
1) заявление
2) диплом за завъртено образование и научна степен (ако има такава)
3) професионална автобиография
Посочете правилната форма:
Недалеч стояха трима
А) войника
Б) войници
[Вж. Оформяне на рубрики, т. ^Л^.]
[За съчетаване на скоби с други пунктуал^нни и ^пунктуал^нни знаци вж. т. 135.2.]
Тире Н
Тирето е знак, който се използва за означаване на пропуснати части на изречението, за
по-силно отделяне в сравнение със запетаята на обособени части и на вметнати думи и изра¬
зи, за отделяне на прости изречения в състава на сложното, при присъединяване, при цитира¬
не и при оформяне на пряка реч. Тирето се отделя от двете страни с шпация.
Пунктуационна употреба на тирето
Като пунктуационен знак тирето се употребява в следните случаи:
Зз означаване на пропуснати части на изречението.
На мястото на пропусната, но подразбираща се от контекста част.
Той рисува портрети. Тя - пейзажи.
Полезното трябва да се свързва с приятното, поучението - с радостта.
Техниката - в помощ на човека.
За отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения.
Висте образование - магистърска степен
Декларация за материално и имотно състояние - образец
Евроинтеграцията на България - проблеми и перспективи
91
Държавен куклен театър - Пловдив
Технически университет - София
Ю2.3.
За отделяне на обособени части.
Продават се камъни - имитация на перли.
Тогава влезе войводата - сърдит и намръщен.
Цялата му дейност била известна само на ограничен брой хора - неговите ученици.
Първото впечатление - макар и краткотрайно - винаги остава.
М. Иванова - ръководител на отдел „Маркетинг,“
Стефка Костадинова - непобедимата р^^^о^^д^ъорка
Владимир Димитров - Майстора
[За употреба на запетаи вж. т. 80.1; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
яде 102.3.1.
Когато обособените части са разположени между останалите части на изречението и
началото им е отделено с тире, краят им може да се отдели с тире или със запетая.
Специфичният оборот на средствата - предмет на тази поръчка - следва да бъде не
по-малко от 1 млн. лева.
С тези въпроси се обръщаме към г-н Димитър Иванов - председател на Сдружението -
който беше любезен да ни отдели малко време.
Всяко съвпадение с имена на действителни личности - живи или починали, и с техни¬
те биографии е случайно.
Страните - членки на Европейския съюз, подписаха споразумението.
-В 782.3.2.
Не се отделят с тире едносричен съюз и разположена непосредствено след него обосо¬
бена част.
И поглеждайки назад, той я видя да завива зад ъгъла.
Но тръгнал веднъж натам,, Павел никога нямаше да се върне.
[За употреба на запетая вж. т. 80.3.]
Ж 102.3.3.
Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се отделя с тире.
Стефан Куманов
експерт в отдел „Реклама и продажби“ ,
д-р БОРЯНА АНГЕЛОВА
педиатър
Велислав Борисов..V' ЯТЗЧЛл .
адвокат
МИ 102.4.
Тире се пише вместо запетая за по-силно отделяне на вметнати думи и изрази.
Първо - ти не го познаваш.
92
Напротив - Даже се опита да ме спре.
Честно казано - не знам как да постъпя.
[За употреба на запетаи вж. т. 81.1.]
в 102.4Л.
Когато вметнатите думи и изрази са разположени между останалите части на изречение¬
то и началото им е отделено с тире, краят им може да се отдели с тире или със запетая.
Това искане-разбира се - ще бъде отхвърлено.
Hue - изглежДа - няма какво да правим тук:.
Ате- ох! - вече се уморили.
В близост до самото пристанище - от Друга страна, се намират останките на ста¬
рия град.
[За употреба на запетая вж. т. ИЛ; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
SS 102.5.
Тире се пише за отделяне на изброяване след обобщаващи думи или изрази.
Фондацяята поДДържа интернет страница за лично творчество - поезия,, есета, раз¬
кази, картини, музика, фотография, превоДи, колажи.
МетоДът яма и някои преДямства - запазват се в максимална степен физикохимич¬
ните свойства на материала, отпада необходимостта от специално съхранение,
крайният продукт е удобен за смесване с други компоненти.
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.2.1.]
W 102.5.1.
Когато изброяването е разположено между останалите части на изречението и началото
му е отделено с тире, краят му може да се отдели с тире или със запетая.
ДопреДи няколко Десетилетия се разисквате въпросът кой от трите вида - орангу-
танът, горилата или тимпанзето - е преДтественик на човека.
Само ако са изпълнени слеДняте условия - потребителят Да заяви в писмен вид же¬
ланието ся за отказ от договора, да посочи банкова сметка за възстановяване на плате¬
ната от него сума и да заплати транспортните разходя по връщане на стоката -може
да сеупражни правото съгласно чл. 55 от ЗЗП.
При неврози се препоръчват я останалите пчелни продукти с хранително-лечебни
свойства - пчелното млечице и пчелният пратец, зараДи тяхното общоукрепващо
Действие я влиянието им върху нервната система.
Ж 102.6.
Тире се пише за отделяне на обобщения и заключения от предхождащи, конкретизиращи
ги еднородни части или изречения.
Пътуване, хотели, репетиции, представления - това е животът на артиста.
Слънцето се поусмихна, повя южен вятър - прироДата започна да се събужДа.
Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на
сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата ето.
Любовта - това е всичко, от което се нуждаем.
Да бъдет човек - това означава да бъдет отговорен.
Какво е бъдещето на планетата - ето въпроса., за който трябва да се мисли.
С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с
да-изречение.
93
Тази мисъл - да се примири със сегатното си положение, я измъчвате постоянно.
Онази стара идея - да напите какво мисли за красотата на природата, все повече го
завладявате.
М 102.9.
С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимноие, което е конкретизирано с
изречение, въведено с въпросителна дума.
Този въпрос - кой всъщност трябва да свидетелства срещу извъртителя, не бете
ретен.
Онова мъчително колебание - как да изрази по недвусмислен начин чувствата си, от¬
ново се прокрадвате в съзнанието му.
Ш 102.10.
Тире се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато едното от тях
има обобщаващ характер, а другото го конкретизира.
Пламен мислете само за едно нещо - да се измъкне по-скоро от стаята.
Много се чудих за следното - имат ли, нямат ли място такива разсъждения.
[За употреба на двонточин вж. т. 98.3.]
Тире се пише между две прости изречения в сложното в причинно-следствена връзка,
когато е пропуснат съюзът между тях.
Прочетох само две страници от романа - за повече нямах сили.
(Срв.: Прочетох само две страници от романа, тъй като за повече нямах сили.)
Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи - в последно време непрекъснато
иска да сме заедно. (Срв.: Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи,, понеже в
последно време непрекъснато иска да сме заедно.)
Текстът се публикува без редакция - само така може да изпъкне същинският му сми¬
съл. (Срв.: Текстът се публикува безредакция, защото само така може да изпъкне същин¬
ският му смисъл.)
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.4.]
ЯИ ^02.12.
В сложното изречение употреба на тире се допуска между два съюза, които следват
непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, ако първият съюз е
неударен и едносричен.
Смятах да мълча, но - понеже стана дума за това, ще ви отговоря.
ЯИ 102.13.
Тире се пише за отделяне на присъединителни конструкции.
Трябва да отговорит -и то веднага.
Свирете и рок - при това доста добре.
Собствен бизнес - защо пък не?
Необходимо бете да се действа - това бете безспорно.
Обикновено е весел - освен когато има грижи.
[За употреба на запетая вж. т. 84.]
■HI 102.14.
Тире се пише при цитиране в следните случаи:
ЮХШ.
За отделяне на пояснителен авеоров текст, който е разположен след цитата.
„На изучаването на естествените науки е основана силата и прогресът на сегатни-
94
me европейски нароДи“ - заявява Бончев в статията си за програмата на пловДивските
училища.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.1.]
Ю 102Л4.2.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части на цитираното изрече¬
ние.
„Проблемът за свободата - отбелязва авторът - може Да серазглежДа вразлични
аспекти“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.2.]
ВИ 802114131
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между две отделни изречения от ци¬
тата, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст.
„През моя Дълъг писателски живот имах ирадости, и страдания - споДеля Вазов. -
Първите бяха къси,, скоропреходни, вторите бяха по-големи... “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.3.]
Тире се пише при пряка реч в следните случаи:
М 8O2185181
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен след пряката реч.
- Каква дълга нощ! - прозина се Игнатяй и се прекръсти.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 83113121]
№1 102.15.2.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между частите на изречение от пря¬
ката реч.
- Всяко лято - засмя се той - на море. Нека ми е зле!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.3.]
ИВ 102.15.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е вмъкнат между две изречения от пря¬
ката реч, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст.
- Ти плачещ,, а? - кресна той. - Знам защо плачет... Вън!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. ШЗА]
Непунктуационна употреба на тирето
ВИ 103.
Като знак с непунктуационна функция тирето се използва в следните случаи:
За графично отделяне на репликите на различните участници в диалог.
- В Америка ходили ли сте?
- Не, не съм ходил.
- Кои са ватите любими композитори?
- Всички български композитори. УбеДен съм,, че всеки автор, когато пите творбата
си, оставя късче от сърцето си.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.1.]
95
103.2.
Зз означаване на рубрики, когато са разположени нз нов ред и не са номерирани.
Анотации се поместват:
- в каталозите на издателствата;
- в рубрики за нови книги на вестници и списания;
- към отпечатана книга.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.]
SÈâi 103.3.
Зз означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът
между тях).
взаимодействие личност - култура
хипотезата Кант - Лаплас
закон на Бойл - Мариот
опозиция родно - чуждо
противопоставянето любов - омраза
футболната среща България - Полъиа
103.4.
Зз означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в простран¬
ството, когато е налице пропускане на съюз или предлог.
VI- Ve. пр.н.е.
70 - 80-те години на XX в.
Иван Вазов (1850 -1921)
3.03.- 3.06.2010 г.
т. 20- 21
ул. „ Свобода " № 16 --18
дължина 2,5- 3 м
жп линия Русе - Варна
пътят Асеновград - Смолян
фериботът Видин - Калафат
103.5.
Зз означаване на приблизителност.
Останаха само 15 -20 минути.
Донесох ти10-12 страници.
Ще ти се обадя в сряда - четвъртък.
[За полуслято писзне на сложни числителни имена, означаващи приблизителност, вж. т.
54.10.]
Кавички [„ “]
Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, изречения или цели текстове.
Стандартният графичен вариант на кавичките е [„ “].
Кавички се употребяват в следните случаи:
W 104.1.
При цитиране.
Още в началото на изследването си авторът подчертава: „ Човечеството е създало
и поддържа това богато разнообразие не заради самото него, а защото всеки тип,
всеки жанр може да каже нещо, което другите не могат “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ■27111]
96
Ж 104.2.
При предаване на пряка реч.
Иако някой по същото време го запита: „Е, Сократе, какво питет сега?“ той ще
отвърне, без да вдига глава: „Когато пята, аз вече не съм Сократ, а Платон“.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.4.]
в 104.3.
При собствени имена в следните случаи:
в ЮЛЗЛ.
При приложения в рамките на съставни собствени имена.
Държавна агенция „Архиви“ Национална библиотека „Св. св. Кирил и МетоДий“
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ СОУ„Любен Каравелов“ Държа¬
вен фонд „Земеделие“ Национален дарителски фонд „ 13 века България “
» 104.3.2.
При собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания.
храм-паметник „АлексанДър Невски ** църква „ Светя Седмочисленици ** мина „ Чело¬
печ“ район „Средец“ жилищен комплекс „Люлин“ квартал „Княжево“ булевард
„Прага“ улица „Бистрица“ хотел „Перун“ хижа „Белите брези“ къмпинг „Сили-
стар“ язовир „Голям Беглик“ телевизор „Сони“ спортни обувки „БулДозер“ токо-
лаД „Своге“ сапун „Бочко“ картофи сорт „Пикасо“ куче порода „Лабрадор“ орден
„Стара планина“ специалност „Ландтафтна архитектура“ отдел „ Човеткиресур-
си“ катедра „Общо езикознание“ вестник „Стършее“ списание „Паралели“ повест
„Чичовци“ филм „Вчера“ телевизия „Диема“ радио „Романтика“ фестивал „Апо-
лония“
104.3.3.
Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.
Обичам да се разхожДам в градинката пред „ Светя Седмочисленици “
Живея на „Бистрица “ повече от двайсет години.
Наскоро препрочетох „Балада за Георг Хених “
„Мера според мера “ е един от любимите ми филми.
Ж 104.3.4.
Когато собствено име, което изисква ограждане в кавички, е представено чрез своя част
или е променено граматически, кавичките се запазват.
В „Речника по нова българска литература“ са представени малко познати на тяро-
ката публика автори.
Паисий Хилендарски завъртва „Историята “ ся през 1762 г.
И 104.4.
При собствени имена, които са групови съкращения.
фирма „Булмес“ верига магазини „Техно по лис“ издателство „Софтпрес“ „Глав-
болгарстрой“АД, „Булгаргаа“ЕАД
104.5.
При необичайна за контекста употреба на думи и изрази.
ОбажДания и есемеси с „ тегя “ получават абонати на мобилни оператори.
Движейки се в тозиускорен темп, повествованието в същото време на места хлътва
в своеобразни „повествователниями“ и „тресавища“..
Ш 105.
Кавички не се употребяват в следните случаи:
7. Официален правописен речник на българския език
97
gg® 105.1.
При собствени имена на географски обекти.
град Варна, село Ковачевица, местност Предела, махала Палилула, планина Родопи,
връх Мусала, река Велека, езеро Сребърна, остров Света Анастасия
» 105.2.
При заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми,
оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично офор¬
мяне.
ХЪШОВЕ
по Иван Вазов
Спектакъл на Александър Морфов
Ж 105.3.
При цитиране на стихове, оформени като отделен абзац.
В друго стихотворение обаче се казва, че нощите са не само време за неусетно гасне-
не:
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.6.1.]
ЯН 105.4.
В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът
в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.
105.5.
При инициалните кирилски и некирилски съкращения.
Главна дирекция ГРАО. телевизия БТВ, холдинг БДЖ, автомобил FIAT, бензиностан¬
ция OMV
[Вж. Лексикални съкращения, т. 76.]
&SÜ 105.6.
При собствени имена, изписани с некирилска графика или съдържащи цифри.
шоколад Milka, масло President, раница Eastpak, камион Volvo, бира Velkopopovicky
Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Canon Group, група р, Клуб 703, между¬
народен път Е79
sm» 105.7.
При библиографско описание на заглавия на книги, сборници, дисертации, авторефера-
ти, статии и рецензии.
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 128.]
М 106.
По традиция без кавички се пишат:
-X 106.1.
Имената на общини и области.
община Ябланица, област Благоевград
98
Ж 106.2.
Имената на предимно небългарски културни обекти, когато са употребени без категори¬
зираща дума (предшестващо съществително нарицателно).
Мулен Руж, Ермитажът, Ковънт Гардън, Ла Скала, Сорбоната, Лувърът
в 106.3.
Лексскзoизсааните названия на търговски мзрки.
Продадох изгодно стария си форд.
Подай ми дистанционното на сонито, ако обичаш.
Заедно с обяда той си поръча и чата мерло.
През 1971 г. англичанинът Джон Вейн описва в студия цялостното действие на аспи¬
рина върху организма.
Най-напред ще отида до ксерокса, а след това ще довърта работата си.
[За съчетаване на кавички с други пунктуационни и оепункеуацсооои знаци вж. т. 135.]
Точка [.]
Пунктуационна употреба на точката
М 107.
Знакът точка се употребява в следните случаи:
М? 107.1.
В края на съобщително изречение с изключение на случая в т. 108.
След малко светна огън.. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която
се поглъщате от околния мрак, се мярнаха хора.
Попитах го кога групата ще пристигне в града..
Човекът се колебаете дали да влезе.
407121
В края на подбудително, желателно или възкoсцатнoно изречение, което изразява слаба
степен на подбуда, желание или емоция.
Помислете върху предложението на натата фирма.
Да можех да намеря тази книга.
Колко лесно се ориентира човек, когато има ясни указания.
107.3.
В края на въпросително изречение, което е загубило характера си на въпрос.
Ех, и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда.
■■108.
Не се пише точка в края на заглавие.
Преди да се родя
Как да отслабнем завинаги
[За съчетаването на точка с кавички вж. Оформяне на текст, т. 135.1.]
Непунктуационна употреба на точката
■■ 109.
Като знак с непунктуационна функция точката се използва в следните случаи:
99
109Л.
При съкращаване на думи и изрази с изключение на случаите в т. 110Л.
Посетихме о. Света Елена.
Претича бързо през бул. „Мадрид“.
На обсъждането присъства и проф. Иванов.
Този предмет е датиран от 3. в. пр.н.е.
Фирмата предлага котери, пчели, мед, восък и т.н.
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.1, т. 72.3.]
йМ 109.2.
При отделяне на цяло число от дробна част в десетични дроби или зз означаване на време
(в часове, минути, секунди).
5.3, 27.9, 101.2
Регистрация - от 8.30 до 9.30; начало - 9.40
37.5°С
[За употреба на запетая вж. т. 96.3.]
» 109.3.
След арабска цифра зз означаване на числително редно име.
Завърти успетно 7. клас.
Ж 109.4.
При означаване на дати, изписани с цифри.
Сдружението представя своята прокламация на 20.04.1876 г.
или
Сдружението представя своята прокламация на 20.IV.1876 г.
Конференцията се открива на 24.05. т.г.
или
Конференцията се открива на 24. V. т.г.
Всички отчети отразяват периода 15.09. -55.10.1985 г.
или
Всички отчети отразяват периода 15.IX. - 15.Х.1985 г.
Ж 109.5.
При графично оформяне на рубрики след римски и арабски цифри, както и след главни
и мзлки букви.
I.
1.
ц.
А.
з.
п.
2.
2.1.
Б.
р.
III.
3.
314111
В.
в.
[Вж. Оформяне нз рубрики, т. 125.1Л, т. 425Л121]
ЖН0.
Не се пише точка в следните случаи:
Ж 110Л.
При графични съкращения на мерните единици.
мм и тт (милиметър), м и т (метър), км и km (километър), кг и kg (килограм), г и g
(грам), mg и мг (милиграм), ч и h (час), мин и min (минута)
100
те lio.i.i.
Точка се пише при графичните съкращения на мерните единици час:, минута, секунДа,
когато се означава определен момент от денонощието.
Точно 7 ч. и 25 мин. сочеше часовникът.
W Ш0.2.
Не се пише точка след арабски цифри в следните случаи:
При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с букви, и при означаване
на години.
22 септември, 24 май, 3 юни т.г.
681 г., 1968 г„ 2009 г.
Ж 110.2.2.
Когато арабските цифри са разположени след знаците за номер [№], параграф [§] и след
съкращения от типа на с. (страница), т. (точка), фиг. (фигура) и др.
Жилището се намира наул. „Лили"№9 в кв. „Лозенец “
Коментарът се намира в § 5 от III част..
На с. 3 е обяснена схемата.
Материята се разисква вт. 6 oml глава.
Фиг:. 18 преДставя чертеж на обекта.
Не се пише точка след римска цифра с изключение на случаите в т. 109.4. и 109.5.
Ув., VII конгрес на кинолозите, ХХГУнароДно събрание
[За съчетаване на точка с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135.]
Въпросителен знак [?]
■ Ш.
Въпросителният знак се употребява в следните случаи:
В края на въпросително изречение.
Кой иска да глеДаме този филм?
Ще си вземе и този изпит, но как?
Знает ля къде ще се състои лекцията?
Групата ще пристигне тук в ранен слеДобеД?
[За употреба на въпросителен знак при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5; за употреба
на въпросителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
В края на заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос.
А сега накъде?
Защо сме такива?
Знаете ли български?
НароДе???
Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от изказването.
Смяташ, че всеки (?) ще р^ети този въпрос като тебе..
[Вж. и Скоби, т. 10U; за съчетаване на въпросителен знак с други пунктуационни и
непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
101
Удивителен знак [!]
■■ 112.
Удивителният знак се употребява в следните случаи:
- 112Л.
В края на подбудително изречение, което изразява силна степен на подбуда.
Не отваряй крана!
Веднага се заеми с работата си!
Ще отидеш и ти!
ч 112.2.
В края желателно изречение, което изразява силно желание.
Бог да ти даде здраве!
Дано да успееш!
Де да бях и аз като теб!
[За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
X : 112.3.
В края на възклицателно изречение, което изразява силна емоция.
О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина!
Какво спокойствие цари тук!
Ах, Мария!
УУважаеми съседи!
О! Не знаех, че си тук:.
Ей! Ти, младежът!
[За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
г / : 112.4.
В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Да бъде ден!
Елате ни вижте!
Я, колко макове!
, : 112.5.
Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо.
И me бух! във водата.
112.6.
Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от изказването.
Близнаците навършиха 102 (!) години.
[Вж. и Скоби, т. 101.1; за съчетаване на удивителен знак с други пунктуационни и не-
пунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
Многоточие [...]
М 113.
Знакът многоточие се употребява в следните случаи:
113.1.
За означаване на пауза при прекъсната или недоизказана мисъл вътре или в края на из¬
речението.
102
Значи, ще се превърнем в оттелняци, в аскети... в лицемери, която не вижДат красо¬
тата на новия свят!
Звънтят, ехтят камбани...
Каква си... бяла, бяла... каква сихубава...
Не може вече, сърце слабее, кураж се губи...
На мене да остане, не вярвам., ама женя наля са...
В неДеля със...
жг 113.2.
За означаване на пропусната част от цитат.
Авторът казва очевяДното: „... програмата не притежава собственум [...], ако ос¬
тавяли всичко на нея, със същия успех может да хвърлят зарчета “
[За употреба на многоточие при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5, 120.1; за употреба
на многоточие при цитиране вж. т. 127.3; за съчетаване на многоточие с други пункту¬
ационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
Непунктуационни знаци
Най-често използваните непунктуационни знаци в българската графична система са де¬
фис (малко тире), знак за ударение, апостроф, наклонена черта, индекс, звездичка.
Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), № (номер), % (процент), + (плюс),
- (минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-малко), @ (ет) и др.
Дефис (малко тире) [-]
Ш 114.
Дефис се използва в следните случаи:
114.1.
След частиците по и най при степенувани прилагателни имена и наречия.
добър - по-добър, най-добър; Далече - по-далече, най-далече; скоро - по-скоро, най-скоро
114.2.
При полуслято писане на част от сложните думи.
заместник-министър и зам.-директор, черно-бял, гръцко-български
114.3.
При думи и изрази, за чието изписване се използват букви и цифри или букви от раз¬
лични азбуки.
Аполо-13, Боянг-737, МИГ-2000;
1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ия (петия), 5-ият (петият), 5-ото (петото), 90-те (деветдесетте);
5-Дневен, 9-членен, 100-гоДитнина;
V-образен, а-лъчи;
DVD-mo, GSM-a, GSM-ът, GSM-u, GSM-ume, Oscar-u
LSC 114.4.
При полуслято писане на задпоставени приложения в състава на някои собствени имена.
Александър Дюма-баща, Иванов-млаДтя;
София-север, Бургас-юг, Марица-изток
103
114.5.
При пренасяне на части от думи на нов ред.
мо-да, обстоятелство, разу-мен
у < ■ 4 44161
При писмено предаване на скандирани думи.
Ро-ди-на!, На-пред!, По-бе-да!
Ш.г
При някои графични съкращения.
г-н (господин), д-р (доктор), у-ще (училище)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.4.]
ЙИ 114.8.
При обособяване на отделни смислови части от думи.
не-българин
Гръцката етимология на ‘антропос ’ (човек) означава „ онзи, който е обърнат и гледа
нагоре “, а в ‘чело-век ’ се поставя определителят „ чело “ - най-високата част на са¬
мото лице.
При оформяне на рубрики.
За обзавеждането на офисите са необходими:
- 5 бюра,,
- 7 стола,
-1 работна маса.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.]
1 1ÆÏ 4 441101
Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от свободно словосъчетание в
смислова и графична цялост.
Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в социалността,
в живеенето-с-другите.
'_:О 4 441111
Допуска се употреба на дефис при разделяне на комбинации от цифри, когато с тях се
означават телефонни номера, размери, формати и др.
02-8 93-56-11 или 02-8 935-611 (телефонен номер), 13-15-19, 60-90-50 (размери), 19-24,
84-108-32 (формати)
[За употреба на наклонена черта вж. т. ИИ.]
Знак за ударение П
Ш 115.
Знак за ударение се използва в следните случаи:
115.1.
Върху букви за гласни в отделни думи в свързан текст, за да се избегне двусмислие.
седмица и седмйца, хдра и хора,, пара и пара
При кратките форми на личното и на притежателното местосмеоие за 3 л. ж.р. ед.ч.
104
Трябва да й изпратиш поздравления.
Книгата й лежеше на масата.
115.3.
Върху буквата за гласната в частицата по при степенуване на съществителни, глаголи и
съчетания с предлог.
пд юнак, пд обичам, пд към тебе,, още пд на запад
115.4.
При транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е необходимо да се посочи
мястото на ударението.
Мартин и Мартйн, Агата и Агата, Иванов и Ивандв
Ж 115.5.
В специализирани издания като речници, справочници, енциклопедии.
кажа,, кажеш, кажем; казах:, каза; кажех:, кажеше; казал; кажел; казан; кажй!,
кажете!
водопровод - част от водопроводна мрежа или инсталация, по която се подава чис¬
та вода към потребителя.
Апостроф [Т
Mi 116.
Апострофът се използва в следните случаи:
W3 116.1.
При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или сричка.
т ’ва (това), наш ’me (нашите), го ’син (господин)
W 116.2.
При мерена реч предвид метриката.
нек ’ (вм. нека)
в 116.3.
При съкратено изписване на години.
България заслужи втора квота за Лондон ’12.
БНТ ’99, Мондиал ’06
А ' * 116.4.
При думи и собствени имена от чужди езици, които съдържат апостроф в съответния
език.
шарже д ’афер, Д’Аламбер, О’Копър, Кот д ’Ивоар
Наклонена черта [/]
■■117.
Наклонена черта без пшации се използва в следните случаи:
Ж! 117.1.
За изразяване на съотношение между величини, когато е пропуснат предлогът.
60 км/час (60 километра в час), 10 имп./мин (10 импулса в минута), 7.50 лв./кв. м (7.50
105
лева за квадратен метър); 19/24 (формат), 13/15/19 (размер)
[За употреба на дефис вж. т. 114.11.]
J 117.2.
За изразяване на отношения между понятия, когато са пропуснати съюзите и, или.
преводи от/на английски, дублетите проблем/проблема, категорията определеност/
неопределеност, тел./факс 900-90-90, купува/наема, отговорете с да/не
117.3.
При някои графични съкращения, установени по традиция.
в/ху (върху), с/ка (сметка), м/у (между)
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.4; за употреба на дефис вж. т. 114.7.]
* 117.4.
Допуска се употреба на наклонена черта при записване на обикновени дроби.
V2, % 4/5, 9/10
117.5
Наклонена черта с пшации се използва за отделяне на стиховете в цитат от лирически
текст, когато цитатът е разположен на един ред с авторовия текст.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.6.2]
Индекс и звездичка [*]
118.
Индексът се означава с повдигната арабска цифра или със звездичка. Пред индекса не се
оставя шпация.
? 118.1.
Индексът се използва за препратки към бележки или библиографски сведения под линия,
в края на текста или на негова структурна част.
В ■ ■ заглавието в снет „вид“ са темите, идеите, жанровите конструкции на цялото.
1- Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел.
или:
В ■ заглавието в снет „вид“* са темите, идеите, жанровите конструкции на цялото.
* - Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел.
[За употреба на индекс при библиографско цитиране вж. т. 129; за съчетаване на индекс
с пунктуационни знаци в края на изречението вж. т. 135.]
118.2. Когато не е индекс, звездичката се използва в следните случаи:
106
Я
Като знзк зз обособяване на отделни структурни части в текста.
И, в свой-та кратка красота,
цветята се топят безследно...
♦
И пак крзи смълчаните хижи
вървя в рoнд‘ôлиоя мъгла
«пш.
Зз означаване на пропуснати букви, думи или цифри.
5**6
107
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ
Писменият текст и отделните му части се оформят така, че да се улесни тяхното възпри¬
емане. Освен общите правописни и пунктуационни правила при оформянето на части от текста
(заглавие, подзаглавие, мото, заглавие на структурна част, абзац, рубрики) и на някой видове
текст (текст в таблици; текст, придружаващ образно и графично представена информация; текст
с цитат; текст с пряка и полупряка реч; текст на пиеса, либрето, сценарий; текст в тестови зада¬
чи с множествен отговор) се прилагат и специфични правила и графични техники.
Оформяне на части от текста
М 119.
Заглавието се оформя по следния начин:
819.1.
Разполага се на самостоятелен ред.
819.2.
Започва с главна буква.
119.3.
За заглавието са в сила правилата за вътрешноизреченска пунктуация.
За футбола, параноята и други демони
Концертът на „Металика“ - наесен
Варварите, цивилизованите и българите: дефиниции
на идентичността в учебниците и печата (1830 - 1878)
НМ 119.4.
В края на заглавие, което се състои от едно изречение, не се пише точка.
Обратната страна на монетата
Археолози откриха ценни предмети при разкопки край Созопол
в 119.4Л.
Ако заглавието се състои от повече изречения, точка не се пише само в края на послед¬
ното изречение.
Есента свърши. И отново снегът ни изненада
108
« 119.5.
Другите знаци за край на изречение - въпросителен знак, удивителен знак и многоточие -
се пишат по общите правила.
Защо сме такива?
Ах, тези родители!
Магистрали, магистрали...
Някой ви досажда? Изгледайте го смразяващо през лорнета!
Е-правителство. Няма нищо по-лесно от това!
йш 119.6.
Дълго заглавие, разположено на повече от един ред, се разделя така, че да не се затруд¬
нява разбирането на смисъла.
Семейство търси детето си
вече осем години
Цар Терес възкръсна от злато
в Долината на тракийските царе
Подзаглавието се оформя по следния начин:
Разполага се на самостоятелен ред и за него са в сила правилата за оформяне на заглавие.
Нека да е лято!
Новите модни тенденции този сезон
Балканският XIX век
Други прочити
Какво би станало, ако...
Конструиране на хипотезата „развитие без Освобождение“
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
■■ 120.2.
Подзаглавието може да се поставя в скоби.
Америка през европейски поглед
(Из записките на един журналист)
Занемелите камбани
.• (Преразказ) . .
Името на автора се пише на самостоятелен ред, преди или след заглавието или след края
на текста.
109
М 121.
Мотото се оформя по следния начин:
rrnfe 121.1.
Разполага се в дясната част на страницата, на самостоятелен ред, след заглавието и преди
началото на основния текст.
№ 121.2.
Оформя се по общите пунктуационни правила.
42112141
Мотото не се огражда в кавички.
КАРАДЖАТА
И търятт фузд на Юцраджежа!.
Хр. Ботев
Бунтът бе зомазан. В горските усри.
палнаха убити есичкlпе герои.
1 21 . J .
Източникът (авторът) на мотото, ако е посочен, се оформя по следния начин:
ццц
Пише се на самостоятелен ред под мотото.
Започва с главна буква.
И 424161
След източника не се поставя точка.
НАЧАЛОТО- НА ЕДНА дипломатическа кариера
. И най-дългият път започва
I . ' < • ■
с една малка крачка.
Китайска поговорка
Ш 122.
Заглавието на структурна част (глава, част, раздел, дял и др.) се оформя по следния на¬
чин:
аз 122.1.
Ако се състои от две части - указваща поредния номер и съдържателна част - те се
разполагат на един ред или на отделни редове. Ако са разположени на един ред, се отделят с
точка.
Глава V. Връзки между организациите
или:
Глава V
Връзки между организациите
110
Г. Концепцията за ВъзражДането като отДелна епоха е българската историография
ГГ. Проблемът за националното Възраждане е някой Други историография
III. Османският контекст на ВъзражДането: Танзяматът
■№ 122.2.
Заглавието на структурна част се разполага на самостоятелен ред или в началото на абзац.
? 82212111
Ако е на самостоятелен ред, то се разполага в лявата част или в средата на реда и се
оформя по правилата за заглавие.
ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположение
Град Въртец еразположен...
Забележителности
Клисурскяят манастир датира от XIIIвек...
или:
ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположение
ГраД Въртец еразположен...
гс ■ . Забележителности
Клясурскяят манастир Датира от XIII век...
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
КШ 122.2.2.
Ако е разположено в началото на абзац, то се разграничава шрифтово от основния текст,
а в края му се поставя точка.
ВЪРШЕЦ
Събуждане под арка от чинари
Местоположение. Град Въртец еразположен...
Забележителности. Клясурскяят манастир датира от XIIIвек...
■■ 123.
Част от текста (дума, словосъчетание, изречение), която носи смислов акцент, може да
се открои по следния начин:
в 123.1.
Пише се в средата на самостоятелен ред и се разграничава шрифтово от основния текст.
■Ш 123.2.
Оформя се според общите пунктуационни правила.
Разходите на чужДя туристи за почивка в южната ня съседка
са паднали до 2,78 млн. евро
за първото шестмесечие,
като понижението спрямо същия период на 2009 г. е 23%.
111
М 124.
Отделните абзаци в текста започват на нов ред.
Оформяне на рубрики
Оформянето на рубрики в текста е свързано с намерението на автора за ясно и система¬
тично поднасяне на съдържанието с цел по-добро възприемане от читателя.
Ш 125.
Рубриките се оформят по следния начин:
ММ 125.1.
Рубриките се означават чрез цифри (арабски и римски), букви, други графични знаци,
числителните първо, второ, трето и т.н. или само чрез нов ред.
След римски цифри и след главни букви се поставя точка.
А.
А.
II.
В.
Б.
VI. G. Д.
Ш 125.1.2.
След арабски цифри и след малки букви се поставя точка или дясна скоба. Когато за оз¬
начаването на рубрики и техни подрубрики се използва поредица арабски цифри, след всяка
цифра се поставя точка.
1.
или:
1)
а.
или: а)
а.
или: а)
а.
или: а)
2.
или:
2)
б.
или: б)
Ь.
или: Ь)
р.
или: ß)
5.
или:
5)
или: ж)
g-
или: g)
с
или: Q
[Вж. Точка, т. 109.5; Скоби, т. 101.3.]
След точката и дясната скоба има шпация. Когато подрубриките са означени чрез две и
повече арабски цифри, шпация се поставя само след последната точка.
MS 125.1.4.
Числителните първо, второ, трето и т.н. в текст с рубрики се оформят като самостоя¬
телни изречения или като вметнати изрази.
« 125.2.
Рубриките може да се разполагат вертикално (всяка на нов ред) или хоризонтално (по¬
следователно една след друга, като започват от реда с въвеждащия ги текст).
112
Затова е подходящо действи¬
ята, извършвани през първия
сеитбен ден, да бъдат просле¬
дени в три основни групи:
1) обичаи и обреди в дома и по
пътя до нивата;
2) обичаи и обреди на нивата;
тръгване обратно към дома;
3) обичаи и обреди при прик¬
лючване на първия сеитбен ден..
Затова е подходящо дейст¬
вията, извършвани през пър¬
вия сеитбен ден, да бъдат
проследени в три основни
групи: 1) обичаи и обреди в
или: дома и по пътя до нивата; 2)
обичаи и обреди на нивата;
тръгване обратно към дома; 3)
обичаи и обреди при приключва¬
не на първия сеитбен ден..
W? 42512111
Рубриките се разполагат само вертикално, когато поне една от тях съдържа подаубаикC1
II. Учебно съдържание
Идейни ядра:
Себепознание и взаимност
Критическо мислене и създаване на смисъл
III. Оценявани компетентности
Знае, разбира и прилага изучавания материал
Притежава логическа култура и умения за аргументиране
42512121
Вертикално разположените рубрики може да се оформят със или без отстъп.
На фигурата е представен зако¬
нът за движение на материална
точка. От графиката определе¬
те:
а) вида на движението;
б) началната координата на
точката;
в) големината на нейната ско¬
рост.
На фигурата е представен за¬
конът за движение на мате¬
риална точка. От графиката
определете:
или: а) вида на движението;
б) началната координата на
точката;
в) големината на нейната ско¬
рост.
Ж 42512131
Отстъпите на рубриките и на техните подаубаски са различни, когато са означени чрез
еднакви графични знаци или чрез нов ред.
Предвиждани проекти:
• Проект „Разработване и внедряване на съвременни технологии "
• Разработване на дигитален модел
• Виртуално обучение no европейски стандарти
• Развитие на пилотен проект
• Проект „Реконструкция и модернизация “
125.3.
Пунктуа^^нното оформяне на текста, който въвежда рубрики и подрубрики, зависи от
синтактичните му особености и от употребените думи или изрази.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той не представлява граматически
и смислово завършено изречение и всяка от рубриките или подрубриките го завършва.
(2) Върху извадения от изпълнителното дело изпълнителен лист се отбелязват номе-
8. Официален правописен речник нз българския език
113
рът на Делото и Данни:
1. на кого и кога е връчена поканата за доброволно изпълнение;
2. за внесените, но неполучени от взяскателя суми с означение на номера и Датата на
ордерите;
3. кога е извърьиино послеДното изпълнително действие.
: Ч ; 825.3.2.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той съдържа израз, който смислово
препраща към рубриките.
Атестирането включва слеДняте три етапа:
L изготвяне на работен план
2. обсъжДане на постигнатите до среДата на перяоДа целя и набелязване на мерки за
осъществяването им
3. изготвяне на оценка в края на перяоДа и вписване на резултатите в атестационен
формуляр.
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
54 125.3.3.
След въвеждащия текст се поставя или точка, или двоеточие, когато той е граматически
и смислово завършено изречение и не съдържа дума или израз за препращане към рубрики.
Държавният зрелостен изпит
се състои от Две части.
• Част I включва 38 тестови
заДачи от затворен тип
с четири възможни отго¬
вора и тестови заДачи със или:
свобоДен отговор.
• Част II включва съзДаването
на философско есе върху
заДаДени фрагменти.
Държавният зрелостен изпят
се състои от Две части:
• Част I включва 38 тестови
заДачи от затворен тип
с четири възможни отго¬
вора и тестови заДачи със
свобоДен отговор.
• Част II включва създаването
на философско есе върху
заДаДени фрагменти.
-1L 125.4.
Правописно и пунктуационно оформяне на рубрики
Вертикално разположените рубрики започват с малка буква, когато представляват част
от изречение, която граматически и смислово завършва въвеждащия текст. Те може да за¬
вършват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната рубрика за¬
вършва с точка.
Центробежни инертни силя Действат на:
- пътниците в превозните среДства при завоите
- летците при изпълнение на фигури от вистяя пилотаж
- центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепаратори.
или:
Центробежни инертни сили Действат на:
- пътниците в превозните среДства при завоите,
- летците при изпълнение на фигури от вистяя пилотаж,
- центробежните механизми - помпя, центрофуги, сепаратори.
или:
Центробежни инертни сили Действат на:
- пътниците в превозните среДства при завоите;
114
- летците при изпълнение на фигури от висшия пилотаж;
- центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепаратори.
Т - ; 125.4.2.
Когато рубрика по т. 125.4.1. освен част от изречение съдържа поне още едно цяло изре¬
чение, в края на всички рубрики от откъса се поставя точка.
Така в българските земи се обособяват три основни района, в които се забелязва
засилена художествена активност сред етнически гръцкото население. Те са локали¬
зирани на юг от Стара планина и обхващат:
- в Югоизточна България - земите по черноморската крайбрежна ивица. Предишни¬
ят център (Несебър) се измества към Созопол,, като постепенно обхваща и тери¬
торията на Странджа.
- в Централна България - центрове на гръцката художествена активност продъл¬
жават да бъдат Пловдив и Асеновград, като тя се разпростира и на юг към Цен¬
тралните и Източните Родопи.
- в Югозападна България - към Мелник се добавят и no-малки центрове като Кюс¬
тендил.. Тук историко-демографските процеси не гарантират толкова широк па¬
зар за изкуството на гръцките иконописии, както в другите две области.
X 125.4.3.
Вертикално разположени рубрики, които представляват самостоятелно изречение, за¬
почват с главна буква и завършват с точка.
Тази прилика се изразява от наличието на посочения вече център, който е съществен
в две посоки.
1. Той дели оста на две части, които не могат да се заместват взаимно.
2. Всички факти, които участват в изграждането на оста, получават стойност чрез
съотнасянето си към този център.
125.4.4.
Вертикално разположени рубрики, които представляват дума или словосъчетание, гра¬
матически независими от въвеждащото изречение, може да започват с главна или с малка
буква. Те завършват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната
рубрика завършва с точка.
Заплащането се извършва no
установения ред:
• В брой - в книжарницата на
• По банков път.
или:
Заплащането се извършва по
установения ред:
• в брой - в книжарницата на
издателството;
• по банков път..
125.4.5.
Хоризонтално разположените рубрики започват с малка буква и се отделят с точка и
запетая или със запетая, последвани от шпация. Последната рубрика завършва с точка.
За извършване на устни справки в службата по регистрация се събират следните
такси: 1. за устна справка - 3 лв; 2. за разпечатка към извършена устна справка - 2
лв. за първа страница ипо 0,5 лв. - за всяка следваща.
или:
За извършване на устни справки в службата по регистрация се събират следните
такси: 1. за устна справка - 3 лв., 2. за разпечатка към извършена устна справка - 2
лв. за първа страница ипо 0,5 лв. - за всяка следваща.
115
£J2 125.4.6.
Рубриките и подрубриките в един рубрикиран откъс се оформят еднотипно по отноше¬
ние на правописа и пунктуацията.
Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информация
■■ 126.
Текст, придружаващ образно или графично представена информация, се оформя по след¬
ния начин:
ет 126.1.
Кратьк пояснителен текст към снимка, рисунка, илюстрация и др. под., който не завърш¬
ва с глаголно изречение, се оформя като заглавие.
[За оформяне на заглавие вж. т. 119.]
в 126.1.1.
Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изрече¬
ние, се допуска в края му да се пише точка.
Античният театър
в Пловдив изглежда
Античният театър
в Пловдив изглежда
усмихнат в унисон
с хубавото време
усмихнат в унисон
с хубавото време.
Ж 126.2.
Придружаващият текст към таблици, схеми, диаграми, графики, фигури, изображения,
карти и др. се оформя като заглавие на структурна част на текст и се разполага над или под
графичния обект. Такъв текст може да се състои от два компонента: класифициращ (тип и
пореден номер) и съдържателен (заглавие на графичния обект), които се използват заедно
или поотделно.
[За оформяне на заглавие на структурна част на текст вж. т. 122.]
ЙВЗ 126.2.1.
Класифициращият компонент винаги се разполага вляво, под или над графичния обект.
116
■H 126.2.2.
Самостоятелно употребеният съдържателен компонент се разполага или вляво, или цен¬
триран.
Лост от първи род Лост от първи род
Лост от първи род
Лост от първи род
MS 126.23.
Съвместно употребените класифициращ и съдържателен компонент се разполагат вляво.
Ако класифициращият компонент е на нов ред, се разполага вляво, а съдържателният компо¬
нент се разполага или вляво, или центриран.
Фигура 7. Съотношениемежду величините M,NuQ
или:
Съотношение между величините M,NuQ
Фигура 1
117
■ 126.3.
Текстове вътре в графичния обект, които представляват названия на отделните елементи
от съдържанието му (колони и редове на таблици, стълбчета на хистограми, сектори на диа¬
грами, детайли на изображение), се оформят по следния начин:
L J 126.3.1.
Текстът в колоните и редовете в таблици започва с главна буква и завършва без препи¬
нателен знак.
Таблица 1
Разпределение на отговорите на анкетираните лица
Код
Източници на
информация
Брой
отговорили
Често
Рядко
Не използвам
Отн. дял (%)
Отн. дял (%)
Отн. дял (%)
А
Интернет
2953
33.6
27.1
39.3
Б
Други източници
2740
6.9
31.5
61.6
/ , = 126.3.2.
Названията на елементите от диаграми, хистограми и изображения се оформят по след¬
ния начин:
126.3.2.1.
Когато представляват едно или повече изречения, започват с главна буква и се допуска
да завършват с точка.
сериали.
“"с утрин
следобед
вечер
Графика 1. Зрителски интереси в различните части на деня
118
в 126.3.2.2.
Когато представляват дума или словосъчетание, започват с главна или с малка буква и
завършват без пунктуационен знак.
Съотношение между практикуван спорт
и изразходвани калории
Времетраене: 60 минути. Калориите са посочени в Kcal
или:
Сведение за продажбите по тримесечия
дял на продажбите
« 126.3.2.3.
Названията на отделни детайли от изображение, изнесени извън него, се оформят като
рубрики.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.]
Схема на типична животинска клетка. Орга-
нели: 1) ядърце; 2) ядро; 3) рибозома; 4) алве¬
ола; 5) гранулиран ER; 6) апарат на Голджи;
7) цитоскелет; 8) гладък ER; 9) митохондрий;
10) вакуола; 11) цитоплазма; 12) лизозома; 13)
центриола.
119
или:
Схема на типична животинска клетка
Органели:
1) ядърце
2) ядро
3) рибозома
4) алвеола
5) гранулиранЕБ
6) апарат на Голджи
7) цитоскелет
8) гладъкЕБ
9) митохондрий
10) вакуола
11) цитоплазма
12) лизозома
13) центриола.
Оформяне на текст с цитат
Цитатът представлява текст (дума, словосъчетание, едно или повече изречения), който е
включен без изменение в друг текст.
■■ 127.
Текст с цитат се оформя по следния начин:
127.1.
Цитатът се огражда в кавички.
Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, от-
колкото до научното списание
[Вж. Кавички, т. 104.1.]
М 127.1.1.
Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се огражда в кавички.
Н. Фрай обобщава: И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, отколко-
то до научното списание.
127.1.2.
Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички.
„ Свободното време позволява на мозъка да преработи получената информация - твър¬
ди авторът - докато постоянната стимулация възпрепятства процеса на познанието. “
» 127.1.3.
Когато цитат или друг ограден в кавички текст е включен в края на друг цитат, кавичките
не се удвояват.
Целта на автора е била да накара еднородците си да се вгледат в своите недоста¬
тъци: „Аз питая в себе си вяра,, че ще дойде един ден,, когато ти, след като прочетеш
тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: „Европейци сме ний,, ама
все не сме дотам *\ .
По-нататък авторът съветва: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш
игрите“.
120
„По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“, съветва по-нататък
авторът.
(Но: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“. “ Това съветва
по-нататък авторът.)
Ш - 127.2.
Правописните особености на цитирания текст се запазват.
127.2.1.
Цитатът започва с главна буква, ако представлява поне едно изречение или начало на
изречение.
„Прекрасно е да можеш да съхраниш врисунка образите, на които серадват очите. “
Така започва интервюто си младата художничка.
Според един от пионерите на хип-хопа „Да бъдем толерантни, означава да приемаме
различията си като богатство, а не като болест “.
127.2.2.
Цитатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото на първото цитирано изрече¬
ние или той представлява отделна дума (израз), включена в авторово изречение.
Хр. Гандев отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по
себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен истори¬
чески аспект “.
Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране “.
*££ 127.3.
Пунктуацията на цитирания текст се запазва с изключение на случаите в т. 127.3.2 и
127.3.4.
127.3.1.
В края на цитирано изречение, което не е включено в авторово изречение, се пише
съответният знак за край на изречение преди затварящите кавички.
„Най-сетне, когато искаме жертви от народа, трябва сами да сме готови да дадем
такива. “ Това споделя в книгата си Иван Хаджийски.
127.3.2.
В края на цитирано изречение не се пише точка, ако след него има пояснителен израз,
отделен с тире или запетая, или продължава авторово изречение.
„Най-същественото е невидимо за очите “ - пише Екзюпери.
Вазов завършва V глава на повестта с думите: „ Тъй свършваха тогава предтечите
на зорницата на българското освобождение “ и така изразява огорчението си от не¬
радостната участ на героите.
127.3.3.
В края на цитирано изречение се запазват многоточието, удивителният знак и въпроси¬
телният знак, ако след това изречение има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или
продължава авторово изречение.
„ Да живей България! “ е възгласът, с който завършва пламенната реч на Странджа-
та.
127.3.4.
Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и
двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите
кавички.
121
Непрекъснато получаваме потвърждение на следната мисъл на О. Уайлд: „Обще¬
ството често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите“.
Прочете ли „Иде ли“?
Колко се възмутих обаче от неговото „Не те е срам“!
127.3.5.
Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение
и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и
след затварящите кавички.
Как да не се впечатлиш от остроумието на Айнщайн, който казва: „Две неща са
безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен. “!
Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при
Гредетин?... “.
127.4.
Авторовият текст, предхождащ цитата, се оформя по следния начин:
127.4.1.
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда
цитата.
Емблематичен за творчеството на поета е следният стих: „Душата ми е стон.. Ду¬
шата ми е зов ".
Марк Твен пише: „Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Некая пестим! ”.
[Вж. Двоеточие, т. 98.7.]
' „ ' 127.4.2.
Ако авторовият текст не съдържа израз, който въвежда цитата, двоеточие не се пише.
Въстанието през септември 1923 г. с трагичния си завършек „праща поезията в из¬
гнание “.
Със своята пламенна възхвала на подвига на опълченците Вазов побеждава „ на кле¬
ветата зъбът ”.
Според Л. Каравелов държавата след Освобождението трябва да се устрои съо¬
бразно с облика на българския народ, който „няма сред себе си аристократически
величия“.
k 127.5.
Ако цитатът завършва с пояснителния израз, този израз се пише с малка буква и се офор¬
мя по следния начин:
: 127.5.1.
Ако пояснителният израз е след цитираното изречение, той се отделя с тире или запетая.
„ Тази монета е уникален фалшификат “ категоричен е специалистът.
„Рисковано ли е да пристигнеш в Америка с два долара и един милион мечти? “ - пита
художникът.
- 127.5.2.
Ако пояснителният израз е вмъкнат между части на цитираното изречение, той се отделя
с тирета или запетаи.
„Най-важната форма на символно изразяване - пише Лесли Уайт - е членоразделна-
та реч. “
или:
„Най-важната форма на символно изразяване, пише Лесли Уайт,, е членоразделната
реч. “
122
-ат, 127.5.2.1.
Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запе¬
таята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
„Времето е е нас и ние сме във времето - пише Левски до П. Хитов, - то нас обръща
и ний него обръщаме. “
127.5.2.2.
Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 127.5.2.1.
„Времето е е нас и ние сме във времето - пише Левски до П. Хитов - то нас обръща
и ний него обръщаме. “
к 127.5.3.
Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той
се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда
с тире.
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив - пише Макгахан.
-Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръ¬
вен. “
или:
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив, пише Макгахан.
- Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръ¬
вен. “
127.6.
Цитат от лирически текст се оформя по следния начин:
ïx ■ 127.6.1.
Ако е оформен като самостоятелен абзац, цитатът не се огражда в кавички.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стилово, стихово, звуково, че
и графически в:
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях:.
[Вж. Кавички, т. 105.3.]
■И 127.6.2.
Ако е разположен на един ред с авторовия текст, цитатът се огражда в кавички, а стихо¬
вете се отделят един от друг с наклонена черта и шпации.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стилово, стихово, звуково, че
и графически в: „ Страсти и неволи / ще хвърлят утре върху тях / булото на срам и
грях
T' . 127.7.
Промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се отбелязват по следния начин:
127.7.1.
Пропусната част вътре в цитата се отбелязва с многоточие в скоби.
„Географията се стреми да преброи, опише и класифицира цялото население (...),
докато историята е избирателна и в този смисъл - елитарна. “
„Врисунките на Леонардо тържествува една дълбока човечност. [...] Неговото хар¬
монично докосване до листа трябва да бъде гледано не само от художници, но и от
всеки човек:, от всяко поколение. “
123
[Вж. Скоби, т. 101.2.]
» 127.7.1.1.
Многоточието не е в скоби, ако е пропуснато началото на цитираното изречение.
В годишния доклад за състоянието на планетата се казва: създадохме опасна
илюзия,, че вече не сме зависими от здравословна околна среда
127.7.2.
Графични промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се уговарят от автора
(преводача, редактора) с бележка в скоби.
В доклада се казва: „ Такиварезултати не са постигани никога досега “ (подч. мое-И. Н.).
„Мисля, че сега той (диктаторът - бел., ред.) се опитва да реорганизира силите си, за
да си върне загубените територии. "
[Вж. Скоби, т. 100.6.]
Оформяне на библиографско цитиране
Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съдържащо сведения
за цитирания документ, и препратки, които свързват основния текст с библиографското опи¬
сание. Източниците се цитират и се описват според посочените в стандарта за библиографско
цитиране правила (БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библи¬
ографско цитиране и цитиране на информационни ресурси).
Библиографското цитиране може да се извършва по три начина: в самия текст, под линия
и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък.
Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в
целия текст.
■■128.
Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин:
НЯ 128.1.
В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа.
По същия въпрос вж. Конев, Илия. Българското възраждане и Просвещението. Т. 2.
Въпроси на българската филологическа култура. София: Унив. изд. Св. Климент Ох¬
ридски, 1991, с. 358.
И 128.2.
Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби.
ИВЙ 128.2.1.
При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описа¬
ние.
В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия „баба“ се назовава и майката на
съпругата (вж. Георгиева, Иваничка. Родствени връзки и роднински названия. - В:
Българска народна култура. Историко-географски очерк. София: Наука и изкуство,
1981, с. 230-231.
124
№ 128.2.2.
При частично цитиране в скоби само библиографските сведения, включени в скобите, се
оформят по стандартизираните правила за библиографско описание.
- кЗК1О показва в своята интересна студия френският българист Р. Бернар (вж. Някои бе-
£.. лежки върху аориста на -ох и върху глаголната система на съвременния български книжо-
р« вен език. - В: Бернар, Роже. Българистични изследвания. София: Наука и изкуство, 1982,
Ск.123 -172), този тип глаголи са изолирани в системата на българското спрежение.
■К 128.2.3.
Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизира¬
ните правила за библиографско описание.
Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна Европа и културно-на¬
ционалното развитие на българите през Възраждането“, публикувана в сп. „Историче¬
ски преглед“ от 1981 г., кн. 3 - 4.
128.3.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация се допуска заглави¬
ето й да се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура.
Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ)
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
ГИБИ (Гръцки извори за българската история)
Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под
линия.
■■ 129.
Библиографското цитиране под линия се оформя по следния начин:
Всяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка чрез индекс на съответ¬
ното място в текста, който насочва към библиографското описание под линия.
За назоваване на именната част на съставното именно сказуемо в ГСБКЕ2 е приет
терминът предикатив.
2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: БАН, 1983, с. 134.
[За мястото на индекса вж. т. 135.3, 135.4, 135.5.]
Номерацията на препратките може да се отнася само за конкретната страница, за част от
текста (напр. глава) или за целия текст.
125
129.3.
При първо или еднократно цитиране на документ важат правилата за библиографско
описание.
1 Вж. Селищев, Афанасий М. Очерки по македонской диалектология. София: Наука и
изкуство, 1981, с. 88.
2 Стойков, Стойко. Синтактичните диалектизми в българския език. — В: Български
език, 1968, № 2 - 3, с. 151. ISSN 0005-4283.
•ш 129.4.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация част от задължи¬
телните библиографски данни в първото цитиране може да се изпусне и заглавието да се
съкрати, като се използва многоточие.
1 Селищев, A. М. Очерки..., с. 88.
129.5.
При цитиране на статии от сборници и периодични издания се допуска в текста да се по¬
сочат сведенията за публикацията, а под линия - сведенията за изданието, в което е включена.
В този случай комбинацията - В: отпада.
За различните икономически подходи при изследване на процесите на глобализацията
вж. статията на Р. Чобанова „Икономически подходи за изследване на глобалната тех¬
нологична промяна“5.
5 Икономическа мисъл, 1997, № 5. ISSN 0013-2993.
Ж 129.6.
При последователно цитиране на няколко публикации библиографските описания се от¬
делят с точка и запетая. 1 * * *
1 Иширков, Ан. Областното име Загорье или Загора в миналото и сега. - В: Известия
на Народния етнографски музей, 3, 1923, с. 80 - 88; Сакъзов, Ив. Областното име
Загора по нови документи. - В: Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай
35-годишната му професорска дейност. София, 1933, с. 356.
126
Нн 129.7.
При цитиране на различни публикации от един и същ източник сведенията за него се
посочват в първото библиографско описание, а в следващите описания те се заменят с озна¬
чението Пак там, след което се посочват съответните страници.
'Димитрова, Нина. Критични прочити на социалната философия на Лев Карса-
вин. - В: Философски алтернативи, 2003, № 3 - 4, с. 19 - 29. ISSN 0861-7899; Цацов,
J Димитър. Евразийството на Лев Карсавин. Пак там, с. 29 - 37.
При последователно цитиране на няколко публикации от един и същ автор името му се
посочва за всяка публикация.
1 Вж. и Коледаров, Петър. Най-ранните споменавания на българите върху средновековните
карти. - В: Известия на Института за история, 20, 1968, с. 219 - 254. iSsN 0323-9985;
Коледаров, Петър. Втората българска държава в старинните карти от ХШ - XIV век. - В:
Векове, 1973, № 4, с. 18. ISSN 0324-0967.
Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друга публикация или цитиран в нея
източник (непряко цитиране), пред библиографското описание се добавя изразът цитати no,
или съкратено цит. no, следван от двоеточие.
*Този и следващите цитати са по: Паисий Хилендарски. История славянобългарска.
под ред. на П. Динеков. София: Бълг. писател, 1972.
В
2Из писмо на В. Априлов и Н. Палаузов до Ю. Венелин. Цит. по: Кутинчев, Стилиян.
Печатарството в България до Освобождението. Принос към културната история на
България. София, 1920, с. 253.
■■ 130.
Цитирането в края на текста чрез библиографски списък се извършва по следния начин:
■S 130.1.
При цитиране на литература в библиографски списък са в сила правилата за библио¬
графско описание.
130.2.
Към всяко библиографско описание в списъка се прави препратка от основния текст,
която точно посочва съответните описания в библиографския списък.
[За оформяне на препратки вж. т. 130.4.]
127
Sfc 130.3.
Библиографският списък се разполага в края на основния текст и се подрежда азбучно,
хронологично или по номера.
М 130.3.1.
При азбучно подреждане списъкът се оформя по първия елемент на описанието - фамилното
име на автора или първата дума от заглавието.
: Сказание за железния кръст. - В: Старобългарска литература, 1971,
№ 1, с. 136 - 155. ISSN 0204-868Х.
Българска митология Енциклопедичен речник. София: Захарий Стоянов, 2006. 368 с.
, , 1§ВВ1£78-954-739-682-1.
" Колева, Татяна. Гергьовден у южните славяни. София: БАН, 1981.212 с.
М 130.3.1.1.
На първо място в списъка се подреждат азбучно сортирани публикациите от един и същ
автор, а след това публикациите на същия автор със съавторите му по азбучен ред на фами¬
лията на съавтора.
■...А идрречшн. Любомир. Из историята на нашето езиково строителство. София* Нар
:. просвета, 1977. 253 с.
^^АБррейчън Любомир, Венче Попова.. История на съвременния български книжовен
език. - В: Български език, 1969, № 4 - 5, с. 402 - 412. ISSN 0005-4283.
” ~4ндреичин, Любомир, Венче Попова, Христо Първев. Христоматия по история на но¬
вобългарския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1973. 336 с.
■■ 130.3.1.2.
Ако в един библиографски списък има описания на документи от различни азбуки (кири¬
лица, латиница и др.), описанията на всяка азбука се оформят в отделни азбучни редове, като
на първо място се разполагат кирилските.
Етнологща и антрополопда. Станье и перспективе. Београд: САНУ, 2005.
1 .ISBN 86-7587-032-9
- Радойнова, Диана. Етнос. Етнология. Етнични процеси. Шумен: Унив. изд. Епископ
y* : Константин Преславски, 2005. 136 с. ISBN 954-577-304-9.
• Зтнокультурное взаимодействие в Евразии. Т. 1. Москва: Наука, 2006. 466 с. ISBN
5-02-034366-8.
Ethnic Minorities in the Balkan States. 18(Я) - 1971. London: Archive Editions, 2003. 747 c. ISBN
978-1-84097-035-7.
Petermann, W. Die Geschichte der Ethnologie. Wuppertal: Hammer, 2004. 1095 c. ISBN
3-87294-930-6.
128
■И 130.3.2.
При хронологичното подреждане библиографските описания в списъка се подреждат по
годината на издаване на документа във възходящ или низходящ ред.
’ Педфит Рилски. Краснопйсание. Букурещ, 1837. По изт.
Бусялин, Георги. Български буквар. Москва: В Унивср. печатня, 1844. 117 с.
^^[хггоров, Item. I 1ървичка бь£п,_арска рлршпща. Стамбрл: В тискарницата наТадея
'Дйвичиан. - 1848. 144 с.
■■ 130.3.2.1.
Ако в описанията има съвпадащи години, подреждането се извършва азбучно по първия
елемент на описанието (фамилия на автор или първа дума от заглавие).
■И 130.3.3.
При подреждането по номера списъкът следва реда на появяването на препратките в
основния текст.
£ • 1. Пеев, Иван. Зашнътза авторскоговдацд-и сроднитсму праваи предизвикателството
штзрнез. - В: Икономически;ссш. 2006, с. 1. 12. ISSN 0205-0"4.
Геортиев, Виктор. - Битката с интерне.!; п ир-- е. - -èгг$tteвнu^, № 149, 3 авг. 2°09,
3. Чермак-Иржи. Йцтеряе1 и шпорското нрадол В; Ùttcra et Lingua. Електронно
Е?” V Г29яй.~2ПЯЗ. ISSN ТЗТАГ??? |>1рс1ЬггГ^аГ‘23.09.20Ти]. http: www.slav.unisofia.
’ bgÆinOumaVarchivciLiIi 1 /Ccrmakl200401.html
■HH 130.4.
Препратките към библиографския списък се оформят по следния начин:
М 130.4.1.
Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препратки в текста служат араб¬
ски цифри, които препращат към номерата на съответните библиографски описания в списъ¬
ка. Препратките с цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби.
Сноред- мнението на български дсмографи особснЬда^ксн въпрос- при изсяцдвансто на
tfacercHHcwe eæûoколкй cMiyini м '* V г ’
Г. Мйнков^^йтоП: Демография: София: Албагрос, 1999, с. 259. ISBN 954-8555-62-Х.
9. Официален правописен речник на българския език
129
« 130.4.2.
Ако списъкът не е номериран, за препратка служи фамилното име на автора, дума от за¬
главието (обикновено първата) или съкращение на източника, след което се посочват година¬
та на издаване на публикацията и цитираните страници. Препратката се огражда в квадратни
или в кръгли скоби.
Винаги е будил жобопитство въиросът доколко българската приказка е повлияна от
европейската или от силната ориенталска традиция (Хоралек, 1989, с. 10-11).
[В библиографския списък:]
Хоралек, Карел. За ориенталските приказки в българската фолклорна традиция. - В:
Български фолклор, 1989, № 1, с. 10 - 17. ISSN 0323-9861.
Марцианопол се намирал в Долна Мизия, на която бил главен град [Лат. - извори...,
1958, с. 394J.
[В библиографския списък:]
Латински извори за историята на България. Т. 1. под ред. на Иван Дуйчев и др. Со¬
фия: БАН, 1958. 454 с.
« 130.4.2.1.
Ако се цитират две или повече публикации от един и същ автор, след името му се добавя
дума (или няколко думи) от заглавието на съответната публикация.
Съществуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на трудовото,
и на административното право (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65;
Димичров," Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273).
[В библжирафския списък:]
Димитров, Добри. Лдминистративно право, Обща част. София: Сиби, 1994, с. 65.
ISBN 954-8150-16-6.
Димитров, Добри. Държавнослужебно право на Република България. "София: Сн¬
ела, 2010, с. 273. ISBN -978-954-2806-424.
Оформяне на текст с пряка реч
Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст.
■■131.
Текст с пряка реч се оформя по следния начин:
130
Пряката реч на всеки участник в диалога започва с главна буква, на нов ред, като се въ¬
вежда с тире и шпация след него.
- Ти не ходи ли, бай Ганьо, да серазходиш, да видиш Виена?
- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето оти¬
деш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците -иу
нас има кой да ги яде...
Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин:
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда
пряката реч.
Все още изплашена, тя каза строго:
- Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе?
[Вж. Двоеточие, т. 98.5.]
След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст
не съдържа израз, който въвежда пряката реч.
Ирина и Бимби довършиха десерта си.
- Ще сераздвижим ли? - попита той..
Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя по следния начин:
В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов израз, не се пише точка.
Въпросителен знак, удивителен знак или многоточие се пишат.
Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с малка буква, отделя се с
тире и след него се пише точка.
- Вярно, ти не приличаш на продавачка - поправи се без смущение той..
- О-о! Добър ден,, бай Иречек, как си, добре ли си? - извиква бай Ганьо с един най-при-
ятелски тон,, щом влиза в кабинета на стопанина.
[Вж. Тире, т. 102.15.1.]
Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка
буква и се отделя с тирета от двете страни.
- Някои дни - започна мама дрезгаво - слушам тиктакането на онзи часовник в кори¬
дора.
[Вж. Тире, т. 102.15.2.]
■■ 131.3.3.1.
Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необхо¬
дима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
- Мисля,, че съм малко влюбена - прошепна Ема, - но се страхувам да дам воля на
чувствата си.
131
Tf ; 131.3.3.2.
Допуска се да не се пише запетаята, уговорена вт. 131.3.3.1.
- Мисля, че съм малко влюбена - прошепна Ема - но се страхувам да дам воля на чув¬
ствата си
131.3.4.
Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пише с малка бук¬
ва, отделя се с тире и след него се пише точка. Второто изречение от пряката реч се въвежда
стире.
-Да обядваме, защо да не обядваме! - съгласява се бай Ганьо. -Иааша милост, казва
се, ако не от мойта - от българска софра все сте яли.
[Вж. Тире, т. 102.15.3.]
131.3.5.
Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пише на същия ред с главна
буква, отделя се с тире и завършва с точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире.
- Значи, ти сиученичка от гимназията!... - Удивлението му ставаше голямо. -Вкой
клас?
131.4.
Допуска се пряката реч да се оформи като цитат.
Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам? “. А аз отвръщах: „Идеално.
Изглеждаш идеално “.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.]
Оформяне на текст с полупряка реч
Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от художествен текст, които авто¬
рът представя с присъщите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч.
■■132.
Текст с полупряка реч се оформя по следния начин:
ИК 132.1.
Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и авторската реч, но се оформя
без кавички и без тире.
Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето й затреперва. На, сега ще й
каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде.
Ж 132.2.
Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с главна буква и завършва с
препинателен знак, както при пряка реч.
Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите й се попиваха от горчива мъка,
от безропотно примирение. Да, ясно беше. Той не искаше да загуби свободата си, да
ограничи възможностите си с едно провинииално момиче. което не можеше да му
осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят.
В душата й кипяха недоумение и гняв.. Нима войната не беразбила и нейния живот?
Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?
Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката
показваше сто километра в час. Каросерията трепереше от напрежение, въздухът
свистеше, а дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вихрушка. В.
папа го прекаляваше!..
132
Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди нея се пише двоеточие,
тя започва с малка буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч.
Шибил я гледашеучуден: какъв ще е тоя дявол?
Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарий
Текстът на пиеса, либрето, сценарий съдържа репликите на действащите лица, техните
имена и роли, описания на реакциите и поведението им, на обстановката и действието на
сцената (ремарки).
■■ 133.
Текст на пиеса, либрето, сценарий се оформя по следния начин:
■■ 133.1.
Названието (името или ролята) на действащото лице и неговата реплика се оформят в
един абзац и се отделят с точка или с двоеточие. Названието на действащото лице се пише с
шрифт, различен от основния.
gx АКОЕДЕОИИСТА. Един ден ще спечеля много пари и ще си взема билет за самолет,
'-ткоиолети сдмона запад. Само на запад и - само следобед. И ще преследвам един залез.
ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК.- Обективно погледнато, това е най-хубавият залез, който съм
виждал .
Цр ЖАНА:- Ти колко приятелки си имал досега! Десет? Дори не им помниш имената. Не
Жт* ги ли зарязваше от страх?
~
Г' ФИЛИП: От страх - не. Просто умирах от скука...
Репликите на действащите лица се оформят според общите правописни и пунктуационни
правила.
М 133.3.
Ремарка, която се отнася до реакциите или поведението на действащо лице, се разполага
преди, в средата или след репликата, пише се с курсив и се поставя в скоби.
Ремарка, която е разположена след репликата или между части на репликата, се пише с
главна буква и точка накрая.
а аз винаги
тьв всяка мръсница жената!
дерсодаж, това - е цитат, от '. литература. Аз не отговарям за...
wÿHcaénâ-еща-миш-вменявате...' (Оглежда се, но Докторът е изчезнал.
■
М 133.5.
Ремарка, която е разположена след названието на действащото лице и преди репликата,
се пише с малка буква, а точката или двоеточието е след затварящата скоба.
133
ЖАНА (към Виктор). Ти пееш ли наистина? Никога не ми е хрумвало.
» 133.6.
Ремарките, които се отнасят до обстановката и действието на сцената, се оформят като
самостоятелен абзац, пишат се в курсив и не се поставят в скоби.
БОДИГАРДА: Обаждам се, спокойно, обаждам ce... (2adu мобилен телефон, за да го
успокои.) Ето, обаждам се, спо...
Изведнъж на сцената звукът рязко спира.. Бодигардът продължава да говори, но
нищо не се чува.. Внезапно звукът се връща заедно с клубната музйка и накъсаните
реплики на Бодигарда.
БОДИГАРДА: ...сно е вече за лекар. Няма смисъл, той е зд моргата..,
в 133.7.
Всяко от имената (ролите) на действащите лица в началото на пиесата се пише на нов
ред. Пояснителните текстове към тях се оформят с шрифт, различен от този на имената (ро¬
лите), и се отделят със запетая.
ЖАНА, писателка
ЛОРА, собственичка на заведение
Оформяне на тестови задачи с множествен отговор
■<1134.
За оформянето на тестови задачи с множествен отговор са валидни следните правила:
ВИ 134.1.
Поредността на всеки от предложените в задачата отговори се отбелязва с главна буква
и дясна скоба.
Химичните свойства на атомите се определят от:
A) електричните сили на прщвличане между ядрото и електроните
Б) електричните сили на отблъскване между електроните
B) ядрените сили, които действат в ядрото
Г) гравитационните сили' на привличане-между ядрото и електроните :
Предложените към задачата отговори се разполагат вертикално (всеки на нов ред) с цел
по-ясното им възприемане, със или без отстъп.
В кой от редовете е допусната
правописна грешка?
" А)ЖвЛязо, жедяЗйа, железни
В) видение, видял, видели шш:
В) изпях, изпята, изпяти
Г) спрях, спряхме, спряна
В* кой ■ ог редовете е допусната
правописна грешка?
Äj ЗЙЯ Шсгяжежезнт -
fty видение, видял^вилдетвг
В) изпях, изпята, изпяти
Г) едрях, сцряхме, сцряна
134
if? 134.3.
Когато въвеждащият текст (основата на задачата) съдържа израз за отрицание от типа
НЕВЯРНО, HE Е, НЯМА и под., той се изписва с главни букви, за да осигури еднозначното
възприемане на условието на задачата.
В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?
■П 134.4.
Пунктуационното оформяне на текста на тестовите задачи с множествен избор зависи от
синтактичните му особености.
«в 134.4.1.
Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с двоеточие, когато той не предс¬
тавлява граматически и смислово завършено изречение и всеки от предложените отговори го
завършва.
Текстът е:
A) медиен
Б) научен
B) научнопопулярен
Г) институционален
« 134.4.2.
Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с двоеточие, когато той съдържа
обобщаващ израз, конкретизиран в отговорите към задачата.
За коя от следните сфери е предназначен Текст 1:
A) лична
Б) обществена
B) образователна
Г) професионална
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
И 134.4.3.
Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с точка или с въпросителен знак,
когато той е граматически и смислово завършено изречение и не съдържа израз, конкретизи¬
ран в отговорите към задачата.
В кое изречение е допусната правописна грешка?
A) Танцът носи много страст, в него са вложени силно желание за живот, експре¬
сивност, гордост.
Б) Годината на Заека поставя край на черната серия и носи справедливост, любов
и доверие.
B) Ако извънземните ни посетят днес, резултатът би бил като при пристигането на
Колумб в Америка.
• Г) Човечеството е изпратило в Космоса дискове със записи на звуци и картини от
Земята
MRS 134.5.
Правописно и пунктуационно оформяне на отговорите в тестови задачи с множествен
избор.
135
И 134.5.1.
Отговорите започват с малка буква, когато представляват част от изречение, която гра¬
матически и смислово завършва основата на задачата. Те завършват без препинателен знак.
-Разказитеза Орфей, Зевс, Прометей и Троянската война са: ..
А) словесни митове
Б) вълшебни приказки
И 134.5.2.
Отговорите на тестовите задачи започват с малка буква и завършват без препинателен
знак, когато се състоят от една дума или словосъчетание, макар че основата на задачата за¬
вършва със знак за край на изречение.
Кой от изброените цветове НЕ е основен?
A) червеният
B) зеленият
Г) СИНИЯТ
134.5.3.
Отговорите на тестовите задачи започват с главна буква и завършват с точка, ако пред¬
ставляват завършено самостоятелно изречение, независимо дали основата на задачата за¬
вършва със знак за край на изречение, или с двоеточие.
Посочете РРЕНШОТО ^твърдение? - ---
Б) Височината иа- звука зависи - от - амплитуди га -му. . - « .
В) Силата на звука зависи от честотата му.
Г) Силата на звука зависи от амплитудата му.
Основната . цел - на Текст . 1 е:
A) Дапредпази гостите на аквапарк " от възможни "инцидсвш^^..
Б) Да се предотвраадт - здополу.^^,^
B) Да предуттрсди- за опасноиитс: ’
Г) Да предуп^<ид^;Дoеееож«lwe^нa7alCßftнap^^дaï0ш^иv^•«^I^йw•: --
Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста
■■35.
Съчетаване на пунктуационни и непунктуацион^ знаци в края на изречението и текста.
в 135.1.
Съчетаване на кавички със знаци за край на изречение.
Кавичките са след знака за край на изречение, ако в кавички е оградено поне едно самос¬
тоятелно изречение.
136
„Види се, съвместното мълчание им е било достатъчно.“ Така накратко Bej>a Му¬
тафчиева обобщава впечатленията си от редовните срещи на баща си с Йордан Иовков.
„В руската култура (в сравнение с немската) извинението в много по-малка сте¬
пен се счита за благороден жест и се възприема по-скоро като пълноценно признаване на
собствената вина... “Изказана преди близо десетилетие, тазихипотеза и днес предизвик¬
ва реакции и спорове е полето на междукултурните изследвания.
ИИ 135.1.2.
Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи:
Ш 135.1.2.1.
Когато изречението завършва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от из¬
речение.
Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“?
Като анализира нормите на поведение е източните култури, Вежбицка посочва, че
„да правят нещо заедно, за японците означава да се държат и мислят като един човек“.
И 135.1.2.2.
Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения
са еднакви по цел на изказване.
Интерес представлява следното обобщение на Спиридон Казанджиев: „Национал¬
ното чувство е продукт на общността; у отделния индивид извън тази общност то не
може да се яви“.
Ш 135.1.3.
Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения
са различни по цел на изказване, всяко от изреченията завършва със съответния препинате¬
лен знак, а кавичките са между тях.
В статия от началото на 2012 г. Димитри Иванов иронично пита: „Ако сте инвести¬
тор, ще повярвате ли на рейтинговите агенции?“.
И1 135.1.4.
Когато ограденият в кавички текст е в края на въвеждащо изречение и завършва със
съкратена дума, се пишат точка, кавички и знак за край на изречение.
Съгласно общите условия на сайта могат да се публикуват „ безплатни обяви за изгу¬
бени и намерени вещи, документи, животни и др. “
Не се удвояват кавичките, когато цитат вътре в изречението завършва с друг ограден в
кавички текст.
В средите на икономическите анализатори продължават опасенията, че „Европа по¬
ема сериозенриск със стартирането на плана на дуета „Меркози“
Когато изречението е цитат и завършва с ограден в кавички израз, се съчетават кавички,
знак за край на изречение и кавички.
„Без съмнение, един от най-добритеромани на изминалата година е „ Физика на тъ¬
гата“!“
Съчетаване на скоби със знаци за край на изречение.
137
SSS 135.2.1.
Затварящата скоба е след знак за край на изречение, ако в скоби е оградено поне едно
самостоятелно изречение.
„Не познаваме хората, пък и да ги познаваме, такава работа изведнъж не става!“
(След като утвърдиха по този начин престижа си, те на свой ред откриха картите и да¬
доха съгласието си.) Привечер Каракачанката си отиде, отнасяйки на бъдещите сватове
много здраве и ной-приятни новини.
Още от ранно детство беше слушала за чудесата, случващи се в манастира. (Не е ли
многозначително, че няколко пъти беше предприемала пътувания до далечния манастир
все в тревожни периоди от живота си?)
За съжаление в онова време стриптийзът не бе още на мода и той загуби цели два
часа, докато се справи с безбройните фусти на майка ми... (Боже - чух го да възклицава
след четиридесет години - колко са облекчени съвременните мъже!)
[Вж. и Скоби, т. 100.1.]
Я 135.2.2.
Затварящата скоба е пред знак за край на изречение, когато заграденият в скоби израз е
част от друго изречение.
Но с времето започнах да си мисля, че този самоук:, примитивен йезуит е искал може
би да ни даде отрано уроци за живота (както се и хвалеше пред хората).
Донесе ли ми новата си книга (тази:, която излезе преди няколко дни) ?
[Вж. и Скоби, т. 100.1.]
135.2.3.
Затварящата скоба е пред знак за край на изречение, когато заграденият в скоби израз
представлява библиографски данни или данни за автор и произведение.
Интересно е, че през същия период, от Освобождението до деветдесетте години на
XIX век, се наблюдава спад в издаването на буквари и пособия за начално обучение (Глад-
кова, Ликоманова, 2002: 327).
Легна вечер - очи не затварям от мисъл за нея (Д. Талев).
[Вж. и Скоби, т. 100.5.]
М 135.2.4.
Съчетаване на знак за край на изречение, затваряща скоба и друг знак за край на изрече¬
ние има в следните случаи:
d® 135.2.4.1.
Когато в скобите има цяло изречение, включено в края на друго изречение, и двете са
различни по цел на изказване.
Нарича се Киприан (Какво име, като извезано в тежка сърмена шевица!).
ЯЯ 135.2.4.2.
Когато ограденият в скоби текст завършва със съкратена дума.
В редица случаи и префегираните глаголи могат да се употребяват в общофактиче-
ското значение (срв. излизам, довеждам:, преписвам и др.).
ЯИ 135.2.5.
Не се удвоява затваряща скоба, когато заграденият в скоби израз завършва с друг израз
в скоби.
Дойде заповед от директора (преустановява се пушенето (точно и ясно).
М 135.2.6. .
Затваряща скоба, знак за край на изречение и затваряща скоба се съчетават, когато изра¬
138
зът в скоби е включен в края на изречение, оградено в скоби.
(Имаше бостани и голо поле срещу нашата къща (чак до края на улицата).)
Съчетаване на индекс със знаци за край на изречение.
Индексът се пише пред знак за край на изречение, когато бележката се отнася до послед¬
ната дума или израз в изречението.
Известно е, че Христо Ботев е бил учител няколко години1.
Възможно ли е изобщо да се разреши възникналият конфликт между националните
традиции и глобалното развитие10?
Забележително е, че авторът е успял да изрази връзката между материалното и
идеалното през призмата на българската ценностна система5!
Проблемът за неформалните социални групи остава отворен за бъдещи проучвания и
очаква своите изследователи*...
Ш 135.3.2.
Индексът е след знак за край на изречение, когато бележката се отнася до цялото изречение.
Нима на това равнище е стоял нашият възрожденски просветител, за когото ние
сме си изградили съвсем друг образ?20
Един пример е достатъчен, за да се опише точно характерът на Иван-Вазовия герой.6
Връзката между култа към предците и култа към светиите е била от особено значе¬
ние заразвитието на семейството...*
Съчетаване на индекс с кавички в края на изречението.
Ж 135.4.1.
Индексът е пред кавичките, когато бележката се отнася до последната дума или израз в
кавичките.
Същата идея е прокарана и в статията „Младият българин Любен Каравелов и дру¬
гарят му Владимир Иованович58“.
Ш 135.4.2.
Индексът е след кавичките, когато бележката се отнася до целия ограден в кавички текст.
Не може да се отрече, че географските описания в хрониката „са доста точни“5.
„Наближавахме чешката граница. С нас пътуваха и комисарите, пратени от прави¬
телството да се научат как се нарежда изложение, та да наредят и Пловдивското. “25
„Как тия ученици - се пита Априлов - ще почнат обучение по български в своето
отечество?“45
„Когато Юстиниан се завърнал от България, неговите хора в Константинопол запо¬
чнали да го мразят и да не го уважават...“*
Съчетаване на индекс със затваряща скоба в края на изречението.
в 135.5.1.
Индексът е пред затварящата скоба, когато бележката се отнася до последната дума или
израз от оградения в скоби текст.
Посочена е и политическата принадлежност на българските земи чрез флаг с моно¬
грам (много сходен с този на българския владетел цар Михаил Шиииман*).
139
Ml 135.5.2.
Индексът е след затварящата скоба, когато бележката се отнася до целия ограден в скоби
текст.
Един от откритите паметници още не е датиран (вероятно е изработен между 1685
и 1690 година)39.
(За тази цел е необходимо да се проведат допълнителни теренни изследвания в раз¬
лични части на региона.)*
■■136.
Съчетаване на знаци за край на изречението.
Въпросителен и удивителен знак се съчетават в следните случаи:
В края на въпросително по форма и възклицателно по цел на изказване изречение.
Не си ли спомняш?!
Представяте ли си?!
Ж 136.1.2.
Вътре в изречението, оградени в скоби, за изразяване на отношение към част от изказ¬
ването.
Нима никой (?!) не се е сблъсквал с този проблем?
[Вж. и Скоби т. 101.1.]
» 136.2.
Многоточието се съчетава с въпросителен или с удивителен знак или и с двата знака
заедно, като редът на знаците не е строго определен.
Това обаче е друга тема!...
Дали идеята е осъществима, ще покаже бъдещето...!
Има ли справедливост на този свят...?
Защо тръгваш?...
Какво ли не дадоха от себе си... ?!
А другите?!...
140
ОПИСАНИЕ НА ДУМИТЕ В РЕЧНИКА
Включените в речника думи са представени според действащите правописни принципи
и правила, без да се дават правоговорни препоръки, свързани с фонетични промени в тях.
По традиция при всяка дума е отбелязано ударението. В случаите, когато в думата има две
ударения, те също са посочени, без да се прави разграничение между главно и второстепенно
ударение.
При наличието на дублетни форми дублетът, който не се препоръчва, е даден в курсив. В
случаите, когато са равностойни, дублетите се изписват с един и същ шрифт.
Когато в словника са представени всичките форми на един дублет, след запетая и съюза
и се посочва другият дублет. При азбучната подредба е възможно да не се повтори другият
дублет, ако той следва непосредствено след първия и не са представени негови форми.
Думи, при които наред със слятото се допуска и разделно писане, са отбелязани със
звездичка.
Думи от една и съща част на речта с еднаква основна форма са отбелязани с индекс.
При думи от различни части на речта с еднаква основна форма при необходимост в скоби
се посочва граматичната им характеристика.
След междуметията в скоби се посочва граматичната им характеристика.
При съставянето на речниковите статии само отчасти е запазен възприетият в предход¬
ните нормативни правописни речници начин на представяне на отделните класове думи. При
думите без правописни особености във формообразуването представянето е максимално оп¬
ростено.
Съществителни имена
Съществителните имена от м.р. без особеност при образуването на формите им са пред¬
ставени освен с основната форма и с формите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако я имат):
ковйч; ковачи, (двама и т.н.) ковачи
колектив; колективи, (два и т.н.) колектива
Съществителните имена от м.р. с особеност при образуването на формите им освен с
обикновената и бройната форма за мн.ч. са представени, както следва:
- При едносричните съществителни имена от м.р. са представени и завършеците на чле¬
нуваните им форми в ед.ч.:
син, -ът, -à; синове, (двама и т.н.) синове
влак, -ът, -а; влакове, (два и т.н.) влака
- Когато едносричните съществителни имена от м.р. са втора съставка на сложни думи,
също са представени и завършеците на членуваните им форми за ед.ч.:
бйлборд, -ът, -а; бйлбордове, (два и т.н.) бйлборда
бодигард, -ът, -а; бодигардове, (двама и т.н.) бодигардове
- При съществителните имена от м.р. на -й, -яр, -ар, -тел освен основната им форма са
представени и завършеците на членуваните им форми в ед.ч.:
полицаи, -ят, -я; полицаи, (двама и т.н.) полицаи
завой, -ят, -я; завои, (два и т.н.) завоя
учител, -ят, -я; учители, (двама и т.н.) учители
петел; петли, (два и т.н.) петела
нагревател, -ят, -я; нагреватели, (два и т.н.) нагревателя
кожухар, -ят, -я; кожухари, (двама и т.н.) кожухари
пазар, -ът, -а; пазари, (два и т.н.) пазара
141
коняр, -ят, -я; коняри, (двама и т.н.) коняри
- При съществителните имена на -изъм., -азъм освен основната им форма са представени
напълно изписани и членуваните им форми за ед.ч.:
егоизъм, егойзмът, егойзма
диалектизъм, диалектйзмът, диалектйзма; диалектизми, (два и т.н.) диалектйзъма
При съществителните имена от м.р. на -г, -к, -х са представени освен основната им фор¬
ма само формите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако имат):
стратег; стратези, (двама и т.н.) стратези
къмпинг; къмпинги, (два и т.н.) къмпинга
дивак; дивИци, (двама и т.н.) диваци
калпак; калпаци, (два и т.н.) калпИка
монарх; монарси, (двама и т.н.) монарси
кожух; кожуси, (два и т.н.) кожуха
При съществителните имена от м.р. на -ел, -ец, -ил, -ин, -ъл, -ър са представени освен основ¬
ната им форма само формите за мн.ч. - обикновена и бройна форма (ако имат):
петел; петлй, (два и т.н.) петела
шнйцел; пшнцели, (два и т.н.) пшйцела
певец; певцй, (двама и т.н.) певцй
палец; палци, (два и т.н.) палеца
бодйл; бодйли, (два и т.н.) бодйла
бинокъл; бинокли, (два и т.н.) бинокъла
българин; българи, (двама и т.н.) българи
скйптър; скйптри, (два и т.н.) скйптьра
При съществителните имена на -джия, -чия са представени освен основната им форма
само формите за мн.ч. - обикновена и бройна форма (ако имат):
бояджйя; бояджйи, (двама и т.н.) бояджйи
занаятчйя; занаятчйи, (двама и т.н.) занаятчйи
При съществителните имена от м.р. с променливо Я са представени напълно изписани
освен основната им форма и членуваните им форми за ед.ч. и мн.ч. - обикновена и бройна
(ако имат):
бряг, брегът, брега; брегове, (два и т.н.) бряга
сняг, снегът, снега; снегове
Когато съществителните имена от ж.р. нямат правописна особеност, е представена само
основната им форма:
жена
къща
При съществителните имена на -т, -щ освен основната им форма е представена и члену¬
ваната им форма за ед.ч.:
радост, радостта
площ, площта
При съществителните имена на -ея, -ия освен основната им форма е представена и фор¬
мата им за мн.ч. (ако имат):
епопея;епопеи
резолюция; резолюции
При съществителните имена от ж.р. с променливо Я освен основната им форма са пред¬
ставени и изцяло изписани членуваната форма в ед.ч. и формата за мн.ч. (ако имат):
цялост, целостта; цялости
вярност, верността
При съществителните имена от ср.р. освен основната им форма е представена и формата
за мн.ч.:
142
дете; деца
момче; момчета
Прилагателни имена
Прилагателните имена без особеност при образуването на формите им са представени
само с основната си форма:
млад
хубав
физически
химически
Прилагателните имена с особеност при образуването на формите им са представени и с
членуваните форми за м.р. ед.ч., както и с нечленуваните форми за ж.р. и ср.р. ед.ч. и за мн.ч.
Тук се отнасят:
- прилагателните имена със завършек на -ен, -ъв, -ък, -ъл, -ър:
възможен, възможния(т), възможна, възможно; възможни
ленен, ленения(т), ленена, ленено; ленени
пламенен, пламенния(т), пламенна, пламенно; пламенни
физйчен, физйчния(т), физйчна, физйчно; физйчни
еднакъв, едааквия(т), еднаква, еднакво; еднакви
гладък, гладкия(т), гладка, гладко; гладки
объл, облия(т), обла, обло; обли
светъл, светлия(т), светла, светло; светли
добър, добрйя(т), добра, добро; добрй
- прилагателните имена с променливо Я:
верен, верния(т), верния, вярна, вярно; верни
голям, големия(т), голяма, голямо; големи
Прилагателни на -ен с еднаква основна форма, но с разлика при образуване на другите
форми (или в значението) са представени в две заглавки с всички форми:
кожен1, кожения(т), кожена, кожено; кожени
кожен2, кожния(т), кожна, кожно; кожни
рйбен1, рйбения^), рйбена, рйбено; рйбени
рйбен2, рйбния(т), рйбна, рйбно; рйбни
Числителни имена
Редните числителни имена без правописна особеност са представени само с основната
им форма:
първи
втори
Бройните числителни имена са представени с всичките си форми:
едйн, една, едно; едаш двама . двмаата
две, двете три ,ррйте
два, двата трима,тр]татта
Бройните числителни имена, които завършват на -т, са представени и с членуваните си
форми:
дванайсет, дванайсетте
двайсет, двайсетте
143
Местоимения
Личните, възвратните, показателните, въпросителните, относителните, неопределител-
ните, отрицателните и обобщителните местоимения са представени с всичките им форми:
аз, мене и мен; ме; ми
себе си, се, си
този, тази, това; т0зи
такъв, такава, такова; такива
кой, кого, коя, кое; кой
който, когото, която, което; който
нЯкой, някого, някоя, някое; някои
нЯкакъв, някаква, някакво; някакви
нйкой, нйкого, нйкоя, нйкое; някои
нйкакъв, нйкаква, нйкакво; нйкакви
нйчий, нйчия, нйчие; нйчии
всеки, всяка, всяко; вс0ки
Остарелите падежни форми на тези местоимения са представени като самостоятелни ле¬
ксикални единици.
Притежателните и възвратните притежателни местоимения са представени като прилага¬
телните имена с всичките им форми:
мой, моя(т), моя, мое; мои; ми
свой, своя(т), своя, свое; свои; си
Глаголи
■ ■
При глаголите след заглавната дума е посочена в съкратен вид само формата за 2 л. ед.ч.,
която е показател за спрежението на съответния глагол:
пера, -еш споря, -м
чета, -еш отварям, -яш
дам, дадеш отйвам, -аш
говоря, -иш
При глаголите дам и ям формите за 2 л. ед.ч. са изписани изцяло, а глаголът съм е
представен с всичките форми за сегашно време.
Като отделни лексикални единици са представени глаголите, които се употребяват само
в 3 л., отбелязано с бележка в скоби:
здрачава се (3 л.)
развиделее се (3 л.)
Посочените при някои глаголи форми на личното местоимение показват, че глаголът не
може да се употребява без тях.
дострашава ме
прийска ми се
Като отделни лексикални единици са представени глаголите с частица се или си, напъл¬
но различни по значение от съответните глаголи без частица се или си. Когато даден глагол
може да се употребява със и без частица се или си (с изключение на случаите със страдателен
залог), тя се поставя в скоби след глагола. С индекси се отбелязват два омонимни глагола,
единият от които се употребява без частица се (си), а другият - с частица се (си)\
смея, -еш разболйя (се), -еш
смея се, -еш засипвам1 , -аш
представям (си), -яш засипвам2 (се), -аш
144
Като отделни лексикални единици са представени отглаголните съществителни на -не.
Не са представени формите им за мн.ч., защото при тях няма правописни особености:
лазене
четене
Като отделни лексикални единици са представени сегашните и миналите страдателни
причастия, които редовно функционират и като прилагателни имена. По същия начин е по-
стьпено и със сегашните деятелни причастия, които се употребяват като прилагателни или
съществителни имена:
съизмерйм водещ
лансйран комавдващ
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ В СЛОВНИКА
ВЖ.
виж
предл.
предлог
ед.ч.
единствено число
прил.
прилагателно име
межд.
междуметие
сз.
съюз
мест.
местоимение
същ.
съществително име
мн.ч.
множествено число
част.
частица
нрч.
наречие
числ.
числително име
обикн.
обикновено
10. Официален правописен речник на българския език
145
авиобензйн
A
а (сз.)
а (част.)
а (межд.)
аба
абаджййство
абаджйя; абаджйи, (двама и т.н.)
абаджйи
абажур; абажури, (два и т.н.)
абажура
абанбс
абаносов
абат; абати, (двама и т.н.) абати
абатство; абИтства
абдал; абдали, (двама и т.н.) ибдИии
абдикация; абдикации
абдикйрам, -аш
абдикйране
абе
абзац; абзаци, (два и т.н.) абзаца
абисйнец; абисйнци, (двама и т.н.)
абисйнци
абисйнка
абисйнски
абитуриент; абитуриенти, (двама
и т.н.) абитуриенти
абитуриентка
абитуриентски
аболиционйзъм,
аболиционйзмът,
аболиционйзма
аболиционйст; иболиционйсти,
(двама и т.н.) аболиционисти
абонамент; абонаменти, (два и т.н.)
абонамента
абонаментен, абонаментния(т),
абонаментна, абонаментно;
абонаментни
абонат1; абонати, (двама и т.н.)
абонати (лице)
абонат2; абонати, (два и т.н.)
абоната(нелице)
абонатка
абонйрам (се), -аш
абонйране
абордаж; абордИжи, (два и т.н.)
ибордИжа
абориген; аборигени, (двама и т.н.)
аборигени
аборт; аборти, (два и т.н.) аборта
абортйрам, -аш
абортйране
абразйв; абразйви
абразйвен, абризйвния(т),
абразйвна, абразйвно;
абразйвни
абразия
абревиатура
абревиация
абрихт; Ибрихти, (два и т.н.)
абрихта
абсент; (два и т.н.) абсента
абсйда
абсолвйнт; абсолвенти, (двама и
т.н.) абсолвенти
абсолвентка
абсолвентски
абсолютен, абсолютния(т),
абсолютна, абсолютно;
абсолютни
абсолютйзъм, абсолютйзмът,
абсолютйзма
абсорбатор; абсорбИтори, (два и
т.н.) абсорбатора
абсорбент; абсорбенти, (два и т.н.)
абсорбента
абсорбер; абсорбери, (два и т.н.)
абсорбера
абсорбйрам (се), -аш
абсорбйране
абсбрбция
абстиненция; ибстиненции
абстрактен, абстрактния(т),
абстрактна, абстрактно;
абстрактни
абстрактност, абстрактността
абстракционйзъм,
абстракционйзмът,
абстракционйзма
абстракция; абстракции
абстрахйрам се, -аш
абстрахйране
абсурд; абсурди, (два и т.н.)
абсурда
абсурден, абсурдния(т), абсурдна,
абсурдно;абсурдни
абсурдност, абсурдността
абсцес; абсцеси, (два и т.н.)
абсцеса
абсцйса
абсцйсен, абсцйсния(т), абсцйсна,
абсцйсно; абсцйсни
абхазец; абхазци, (двама и т.н.)
абхазци
абхйзка
абхазки
авангард; авангарди, (два и т.н.)
авангарда
авангарден, авангардния(т),
авангардна, авангардно;
авангардни
авангардйзъм, авангардйзмът,
авангардйзма
авангардйст; авангардйсти,
(двама и т.н.) авангардис™
авангардйстки
аванпост; аванпостове, (два и т.н.)
ивИнпоста
авйнс; аванси, (два и т.н.) аванса
авансйрам, -аш
авансйране
авансов
авансцена
аванта
авантаджийка
авантаджия; авИнтаджии,
(двама и т.н.) авантаджии
авантаж; авантажи, (два и т.н.)
авантажа
авантажен, ивантажния(т),
авантОжна, ивинтИжно;
авантажни
авантюра
авантюрйзъм, ивинтюрйзмът,
авантюрйзма
авантюрйн
авантюрйст; авантюрйсти,
(двама и т.н.) авантюрйсти
авантюристйчен,
авантюристичния^),
ивинтюристйчна,
авантюристично;
авантюристйчни
авантюрйстка
авантюрйстки
аварйен, ивирййния(т), аварййна,
ивирййно; ивирййни
аварййно-възстановйтелен,
иварййно-възстановйтелния(т),
аварййно-възстановйтелна,
аварййно-възстановйтелно;
иварййно-възстановйтелни
аварййно-спасйтелен,
аварйнно-спасйтелния^),
аварййно-спасйтелна,
аварййно-спасйтелно;
аварййно-спасйтелни
аварин; авари, (двама и т.н.) авари
(обикн. в мн.ч.)
аварйрам, -аш
аварйране
авария; ивИрии
аварски
аватар1, -ът, -а; аватИри, (двама и
т.н.) авитИри (лице)
аватар2, -ът, -а; аватИри, (два и т.н.)
аватИри (нелице)
август
августейши
августовски
авеню; авенюта
авиатор; ивиИтори, (двама и т.н.)
авиИтори
авиаторка
авиаторски
авиаторство
авиацибнен, ивииционния(т),
авиационна, ивиацибнно;
авиационни
авиация; ивиИции
авизйрам, -аш
авизйране
авйзо
авиобаза
авиобензйн
147
авиобйзнес
авиобйзнес
авиобомба
авиодесант; авиодесанти, (два и
т.н.) авиодесанта
авиоизложение; авиоизложения
авиокетъринг; авиокетъринги,
(два и т.н.) авиокетъринга
авиокомпания; авиокомпании
йвиолайнер; авиолайнери, (два и
т.н.) авиолайнера
авиолйния; авиолинии
авиомедицйнски
авиомеханик; авиомеханици,
(двама и т.н.) авиомеханици
авиомодЗл; Овиомодели, (два и т.н.)
авиомодела
авиомодел йзъм, авиомоделйзмът,
авиомоделйзма
авиомоделйст; авиомоделйсти,
(двама и т.н.) авиомоделйсти
авиомотор; авиомотбри, (два и
т.н.) авиомотора
авионавигация
авиоотряд; авиоотряди, (два и
т.н.) авиоотряда
авиопоща
авиопревозвач; авиопревозвачи,
(два и т.н.) авиопревозвача
авиорембнтен,
авиоремонтния(т),
авиоремонтна, авиоремонтно;
авиоремонтни
авиосалон; авиосалони, (два и
т.н.) авиосалбна
авиоспециалйст;
авиоспециалйсти, (двама и т.н.)
авиоспециалйсти
авиоспбрт, -ът, -а; авиоспортове,
(два и т.н.) авиоспорта
авиотаксй; авиотаксйта
авиотехнйк; авиотехнйци, (двама
и т.н.) авиотехници
йвиотахника
авиотранспбрт
авиотранспбртен,
авиотранспортния^),
авиотранспортна,
авиотранспортно;
авиотранспортни
авиошоу; авиошоута
авитаминоза
авлйга
авоар; авоари (обикн. в мн.ч.)
авокадо
австралйец; австралййци, (двама
и т.н.) австралййци
австралййка
австралййски
австрйец; австрййци, (двама и т.н.)
австрййци
австрййка
австрййски
австро-унгарски
автаркия
автентйчен, автентичния^),
автентична, автентйчно;
автентйчни
автентйчност, автентичността
автоаксесоар; автоаксесоари,
(два и т.н.) автоаксесоара
автоаларма
автобаза
автобетонобъркачка
автобйзнес
автобиографйчен,
автобиографйчния(т),
авто биографйчна,
автобиографйчно;
автобиографйчни
автобиография; автобиографии
автоблокировка
автоборса
автобус, -ът, -а; автобуси, (два и
т.н.) автобуса
автобусен, автобусния(т),
автобусна, автобусно;
автобусни
автовлак, -ът, -а; автовлакове,
(два и т.н.) автовлака
автовлекач; автовлекачи, (два и
т.н.) автовлекача
автовбз; автовози, (два и т.н.)
автовоза
автогара
автоген&за
автогенен, автогенния^),
автогенна, автогенно;
автогенни
автогенератор; автогенератори,
(два и т.н.) автогенератора
автогенераторен,
автотеператорния(т),
автотеператорпа,
автогенераторно;
автогенераторни
автогол, -ът, -а; автоголове, (два и
т.н.) автогола
автогравюра
автограф; автографи, (два и т.н.)
автографа
автогробище; автогробгаца
автодйлър; автодйлъри, (двама и
т.н.) автодйлъри
автоекспрес; автоекспреси, (два и
т.н.) автоекспреса
автоемайллак, -ът, -а;
автоемайллакове, (два и т.н.)
автоемайллака
автозавбд; автозаводи, (два и т.н.)
автозавода
автоизложение; автоизложения
автокар; автокари, (два и т.н.)
автокара
автокаско
автокерван; рвтокетвàни, (два и
т.н.) автокервана
автокефален, автокефалния(т),
автокефална, автокефално;
автокефални
автоклав; автоклави, (два и т.н.)
автоклава
автоклавен, автоклавния(т),
автоклавна, автоклавно;
автоклавни
автокозметика
автоколбна
автоконтрбл
автокран, -ът, -а; автокранове, (два
и т.н.) автокрана
автокранйст; автокранйсти,
(двама и т.н.) автокранйсти
автократ; автократи, (двама и т.н.)
автократи
автократор; автократори, (двама
и т.н.) автократори
автокрация; автокрации
автокредит; автокредити, (два и
т.н.) автокредита
автокрбс, -ът, -а; автокросове, (два
и т.н.) автокроса
автокъща
автолйния; автолйнии
автомагистрала
автоманиак; автоманиаци,
(двама и т.н.) автоманиаци
автомйт; автомати, (два и т.н.)
автомата
автоматизация; автоматизации
автоматизйрам (се), -аш
автоматизйран
автоматизйране
автоматйзъм, автоматйзмът,
автоматизма
автоматйк; автоматйци, (дваи т.н.)
автоматика
автоматика
автоматйчен, автоматйчния(т),
автоматична, автоматйчно;
автоматични
автоматйчески
автоматйчност, автоматичностга
автоматчик; автоматчици, (двама
и т.н.) автоматчици
автомйфия
автомашйна
автомйвка
автомобйл; автомобйли, (два и
т.н.) автомобйла
автомобйлен, автомобйлния(т),
автомобйлна, автомобйлно;
автомобйлни
автомобилйзъм,
автомобилйзмът,
автомобилйзма
автомобилйст; автомобилйсти,
(двама и т.н.) автомобилйсти
автомобилйстка
автомобилостроене
автомоделйзъм, автомоделйзмът,
автомоделйзма
автомонтьор; автомонтьори,
(двама и т.н.) автомонтьори
148
агрегйт
автомдрга
авто-мото-велочасти (само мн.ч.)
авто-мотоклуб, -ът, -а;
авто-мотоклубове, (два и т.н.)
авто-мотоклуба
автондмен, автономния(т),
автономна, автонбмно;
автономни
автономйст; автономйсти, (двама
и т.н.) автономйсти
автономйстка
автономия; автономии
автономност, автономността
автооказион; автооказиони, (два
и т.н.) автооказиона
автопазар, -ът, -а; автопазари, (два
и т.н.) автопазара
автопарк, -ът, -а; автопаркове, (два
и т.н.) автопарка
автопатрул; автопатрули, (два и
т.н.) автопатрула
Овтопилот; автопилоти, (два и т.н.)
автопилота
автопортрет; автопортрети, (два
и т.н.) автопортрета
автопробег; автопробези, (два и
т.н.) автопробега
автопроизшествие;
автопроизшествия
автор; автори, (двама и т.н.) автори
авторалй; авторалйта
автореклама
авторемонт; авторемонти, (два и
т.н.) авторемонта
авторемонтен, авторемонтния(т),
авторемонтна, авторемонтно;
авторемонтни
автореферат; автореферати, (два
и т.н.) автореферата
авторизация; авторизации
авторизйрам, -аш
авторизйран
авторизйране
авторитарен, авторитарния(т),
авторитарна, авторитарно;
авторитарни
авторитарйзъм, авторитарйзмът,
авторитарйзма
авторитет1; авторитети, (двама и
т.н.) авторитети (лице)
авторитет2 (нелице)
авторитетен, авторитетния(т),
авторитетна, авторитетно;
авторитетни
авторитетност, авторитетността
авторка
автородео; автородеа
авторски
авторство
автосалон; автосалони, (два и т.н.)
автосалона
автосервйз; автосервйзи, (два и
т.н.) автосервйза
автосондъор; автосондьори,
(двама и т.н.) автосондьори
автосондъорски
автоспйрка
автостанция; автостанции
автостоп, -ът, -а; автостопове, (два
и т.н.) автостопа
автострада
автотракторен,
автотракторния(т),
автотракторна, автотракторно;
автотракторни
автотранспорт
автотранспортен,
автотранспортния(т),
автотранспортна,
автотранспортно;
автотранспортни
автотрансформатор;
автотрансформатори, (два и
т.н.) автотрансформатора
автотренинг
автотурйзъм, автотурйзмът,
автотурйзма
автотурйст; автотурйсти, (двама
и т.н.) автотурйсти
автоучйлище; автоучйлища
автохтон; автохтони (обикн. в мн.ч.)
автохтонен, автохтонния(т),
автохтонна, автохтонно;
автохтонни
автохтонност, автохтонността
автоцензура
автоцентър; автоцентрове, (два и
т.н.) автоцентъра
автоцистерна
авточаст, авточастта
автошоу; автошоута
агО; агй, (двама и т.н.) агй
агарянец; агарянци, (двама и т.н.)
агарянци
агарянин; агаряни, (двама и т.н.)
агаряни
агарянски
агент1; агенти, (двама и т.н.)
агенти (лице)
агент2; агенти, (два и т.н.) агента
(нелице)
агентка
агент-провокатор;
агент-провокатори, (двама и
т.н.) агент-провокатори
агентпровокаторски
агентски
агентство
агентура
агентурен, агентурния(т),
агентурна, агентурно;
агентурни
агенция; агенции
агиография
агиографски
агитатор; агитатори, (двама и т.н.)
агитатори
агитаторка
агитаторски
агитационен, агитационния(т),
агитационна, агитационно;
агитационни
агитационно-пропаганден,
агитационно-пропагандния(т),
агитационно-пропагандна,
агитационно-пропагандно;
агитационно-пропагандни
агитационно-разяснйтелен,
агитационно-разяснйтелния(т),
агитационно-разяснйтелна,
агитационно-разяснйтелно;
агитационно-разяснйтелни
агитация; агитации
агитйрам, -аш
агитйране
агйтка
агйтматериал; агйтматериали,
(два и т.н.) агйтматериала
агломерат; агломерати, (два и т.н.)
агломерата
агломерационен,
агломерационния(т),
агломерационна,
агломерационно;
агломерационни
агломерация
агломерйрам, -аш
агломерйране
аглутинатйвен,
аглутинатйвния(т),
аглутинатйвна, аглутинатйвно;
аглутинатйвни
аглутинация
агне; агнета
агнене
агнец; (два и т.н.) агнеца
агнешки
агностйк; агностйци, (двама и т.н.)
агностйци
агностицйзъм, агностицйзмът,
агностицйзма
агня се, -иш
агонизйрам, -аш
агонизйране
агония; агонии
агорафобия
аграрен, аграрния(т), аграрна,
аграрно; аграрни
аграрикономйст;
аграрикономйсти, (двама и т.н.)
аграрикономйсти
аграрно-индустриален,
аграрно-индустриалния(т),
аграрно-индустриална,
аграрно-индустриално;
аграрно-индустриални
аграрно-промйшлен,
аграрно-промйшления(т),
аграрно-промйшлена,
аграрно-промйшлено;
аграрно-промйшлени
агрегат; агрегати, (два и т.н.)
149
агрегйт
агрегата
агрегатен, агрегатния^),
агрегатни, агрегатно; агрегИтни
агреман; агремИни, (два и т.н.)
агремана
агресйвен, игресйвния(т),
агресйвна, агресйвно;
агресйвни
агресйвност, агресивността
агресия; агресии
агресор; агресори, (двама и т.н.)
агресори
агрикултура
агрикултурен, агрикултурния(т),
агрикултурна, агрикултурно;
агрикултурни
агробиолог; Игробиолози, (двама
и т.н.) Игробиолози
агробиологйчен,
Игробиологичния(т),
Игробиологйчна,
агробиологично;
Игробиологйчни
агробиологйчески
агробиолбгия
агробиолбжка
агро-лесомелиоратйвен,
агро-лесомелиоритйвния(т),
Игро-лесомелиоратйвна,
Игро-лесомелиоратйвно;
агро-лесомелиоритйвни
агро-лесомелиорация
агромелиорация;
ИгромелиорИции
агрометеорологйчен,
Игрометеороло1ичния(т),
агрометеорологйчна,
Игрометеорологйчно;
Игрометеорологйчни
агрометеорология
агронертопроект;
Игронефтопроекти, (два и т.н.)
Игронефтопроекта
агроном; агрономи, (двама и т.н.)
агрономи
агрономйчен, агрономичния(т),
агрономична, агрономично;
агрономияни
агрономйчески
агронбмия
агрономка
агрономски
агронбмство
агропазар, -ът, -а; ИгропазИри, (два
и т.н.) атропазара
агропазарен, агропазарния(т),
атроnазaрнa, ИгропазИрно;
атроnазарни
агрополитйка
агропроизводйтел1, -ят, -я;
Игропроизводители, (двама и
т.н.) Игропроизводители (лице)
агропроизводйтел2, -ят, -я;
агропроизводители, (два и т.н.)
Игропроизводйтеля (нелице)
агроспециалйст;
агроспециалйсти, (двама и т.н.)
Игроспециалйсти
агротехнйк; Игротехници, (двама
и т.н.) агротехници
агротехника
агротехнйчески
агротурйзъм, Игротурйзмът,
агротурйзма
агроризйк; Игрофизйци, (двама и
т.н.) Игрофизйци
агрорйзика
агроризйчен, Игрофизйчния(т),
Игрофизйчна, Игрофизйчно;
Игрофизйчни
агроризйчески
агроризйчка
агрохимйк; Игрохимйци, (двама и
т.н.) агрохимйци
агрохимйчен, Итрохимичния(т),
агрохимична, агрохимично;
агрохимйчни
агрохимйчески
агрохимйчка
агрохймия
агънце; агънца
ад, -ът, -а
адажио; идИжии
адамйт; адамйти, (двими и т.н.)
адамйти
адамйтски
адамйтство
адамов
адаптацибнен, адаптационния(т),
адаптационна, адаптационно;
адаптационни
адаптация; адаптИции
адаптер; адаптери, (два и т.н.)
адИптери
адаптйвен, адаптйвния(т),
адаптивни, адаптивно;
адаптивни
адаптйвност, адаптивността
адаптйрам (се), -аш
адаптйран
адаптйране
адаптор; идИптори, (два и т.н.)
адИптора
адаш; адаши, (двими и т.н.) идИши
адвентйзъм, адвентйзмът,
адвентйзма
адвентйст; адвентйсти, (двама и
т.н.) адвентйсти
адвентйстка
адвентйстки
адвербиален, адвербиИлния(т),
адвербиална, идвербиИдно;
адвербиални
адвокат; адвокИти, (двама и т.н.)
адвокИти
адвокатка
адвокатски
адвокатствам, -аш
адвокатстване
адвокатство
адвокатура
адвокатщина
адекватен, адеквИтния(т),
адекватни, адекватно; адеквИтни
адекватност, адекватността
адбпт; адепти, (двама и т.н.)
адепти
адет; адети, (два и т.н.) адета
аджарин; аджИри, (двама и т.н.)
аджИри
аджарски
аджеба
адиагностйчен,
Идиитностичния(т),
Идиитностйчни, Идиагностйчно;
Идиагностйчни
адиагностйчност,
адиатноетичноетта
адинамйчен, Идинамйчния(т),
Одинимични, Идинамично;
Идинамйчни
адинамйчност, адинамичносттИ
администратйвен,
административния^),
административна,
администратйвно;
администратйвни
администратйвнонаказателен,
админиетратйвнонаказàтелния(т),
администритйвнонаказИтелна,
администратйвнонаказИтелно ;
администратйвнонаказИтелни
администратйвноправен,
админиетратйвноправния(т),
админиетративноправна,
администратйвнопрИвно;
административноправни
администратйвнопроцесуален,
администратйвнопроцесуалния^),
администратйвнопроцесуална,
администратйвнопроцесуално;
администратйвнопроцесуални
администратйвно-териториален,
администратйвно-
териториалния(т),
административно-териториална,
административно-териториално;
административно-териториални
администратйвно-управленски
администратор;
администратори, (двама и т.н.)
администратори
администраторка
администраторски
администрация; администрации
администрйрам, -аш
администрйране
адмирал; адмирали, (двама и т.н.)
адмиршш
адмиралски
адмиралтбйски
адмиралтейство
150
акаунт
адмирация; адмирации (обикн. в
мн.ч.)
адмирЙрам, -аш
адмирЙране
адов
адоптатор; адоптатори, (двама и
т.н.) адоптатори
адоптация
адоптйвен, адоптйвния(т),
адоптйвна, адоптйвно;
адоптивни
адоптйрам, -аш
адоптйране
адорация
адреналйн
адрес; адреси, (два и т.н.) адреса
адресант! адресанти, (двама и т.н.)
адресанти (лице)
адресант2; адресанти, (два и т.н.)
адресанта (нелице)
адресантка
адресат! адресати, (двама и т.н.)
адресати (лице)
адресат2; адресати, (два и т.н.)
адресата (нелице)
адресатка
адресен, адресния(т), адресна,
адресно; адресни
адресйрам, -аш
адресйране
адресник; адресници, (два и т.н.)
адресника
адриатйчески
адски
адсорбент; адсорбенти, (два и т.н.)
адсорбента
адсорбйрам, -аш
адсорбйране
адсбрбция; адсорбции
адхбк
адютант; адютанти, (двама и т.н.)
адютанти
адютйнтски
аед; аеди, (двама и т.н.) аеди
аеробатика
аеробатйчен, аеробатичния(т),
аеробатична, аеробатИчно;
аеробатични
аерббен, аеробния(т), аеробна,
аеробно;аеробни
аерЙбика
аеробикклуб*, -ът, -а;
аеробикклубове, (два и т.н.)
аеробикклуба
аероборд, -ът, -а; аеробордове,
(два и т.н.) аероборда
аерогара
аерогеоснймка
аеродинамика
аеродинамйчен,
аеродинамИчния(т),
аеродинамична,
аеродинамично; аеродинамични
аеродинамйчески
аеродрум, -ът, -а; аеродруми, (два
и т.н.) аеродрума
аерозбл; аерозоли, (два и т.н.)
аерозола
аерозблен, аерозолния(т),
аерозолна, аерозолно;
аерозолни
аероинженер; аероинженери,
(двама и т.н.) аероинженери
аероинженерство
аероклуб, -ът, -а; аероклубове,
(два и т.н.) аероклуба
аеролйния; аеролйнии
аеролйт; аеролити, (два и т.н.)
аеролйта
аеролйтен, аеролитния(т),
аеролИтна, аеролИтно;
аеролйтни
аеромасаж; аеромасажи, (два и
т.н.) аеромасажа
аеромеханика
аербн
аеронавигационен,
аеронавигационния(т),
аеронавигационна,
аеронавигационно;
аеронавигационни
аеронавигация
аеронавт; аеронавти, (двама и
т.н.) аеронавти
аеронавтика
аеронавтка
аероплан; аероплани, (два и т.н.)
аероплана
аеропланен, аеропланния(т),
аеропланна, аеропланно;
аеропланни
аероскоп; аероскопи, (два и т.н.)
аероскопа
аероснймка
аеростат; аеростати, (два и т.н.)
аеростата
аеростатика
аеротерапия
аеротранспорт
аерофобия
аерофотография;
аерофотографии
аерошоколад; аерошоколади, (два
и т.н.) аерошоколада
ажио
ажиотаж; ажиотажи, (два и т.н.)
ажиотажа
ажуф; ажури, (два и т.н.) ажура
ажурен, ажурния(т), ажурна,
ажурно; ажурни
аз, мене и мен; ме; ми
аз, азът, аза
азалия; азалии
азбест; азбести
азбестов
азбестоцимент
азбука
азбучен, азбучния(т), азбучна,
азбучно; азбучни
азбучник; азбучници, (два и т.н.)
азбучника
азербайджанец; азербайджанци,
(двама и т.н.) азербайджанци
азербайджанка
азербайджански
азиатец; азиатци, (двама и т.н.)
азиатци
азиатка
азиатски
азимут; азимути, (два и т.н.)
азимута
аздт
азотен, азотния(т), азотна,
азотно; азотни
азотизЙция; азотизации
азбтно-водороден,
азотно-водородния(т),
азотно-водородна,
азотно-водородно;
азотно-водородни
азбтнокйсел
азбтно-кислороден,
азотно-кислородния(т),
азотно-кислородна,
азотно-кислородно ;
азотно-кислородни
азбтнотдров
азбтосъдЬржащ и азбтсъдържащ
ай (межд.)
ай-ай (межд.)
айванйя; айванйи
айкйдо
ОйпОд; айпади и àünàOoee, (два и
т.н.) айпада
айпод; айподи и àünodoee, (два и
т.н.) айпода
айрян; аиряни, (два и т.н.) айряна
айсберг; айсберги, (два и т.н.)
айсберга
айскафе; айскафета
айскола
айфон; айфони, (два и т.н.) айфона
акавйзъм, акавйзмът, акавйзма
акавски
академйзъм, академйзмът,
академйзма
академйк; академици, (двама и
т.н.) академици
академйчен, академйчния(т),
академична, академично;
академйчни
академйчески
академия; академии
акам, -аш
акане
акапела
акапелен, акапелния(т),
акапелна, акапелно; акапелни
акар; акари (обикн. в мн.ч.)
акатйст; акатйсти, (два и т.н.)
акатйста
акаунт; акаунти, (два и т.н.)
151
акаунт
акаунта
акйунтен, акаунтния(т),
акаунтна, акаунтно; акаунтни
акациев
акйция; акации
аквагимнастика
акваджогинг
аквакултура
акваланг; акваланги, (два и т.н.)
акваланга
аквалангйст; аквалангйсти,
(двама и т.н.) аквалангйсти
акванавт; акванавти, (двама и т.н.)
акван«авти
акванавтика
аквапарк, -ът, -а; аквапаркове,
(два и т.н.) Оквапарка
аквапланинг
акварел; акварели, (два и т.н.)
акварела
акварелен, акварелния(т),
акварелна, акварелно;
акварелни
акварелйст; акварелйсти, (двама
и т.н.) акварелйсти
акварелйстка
аквйриум; аквариуми, (два и т.н.)
аквариума
акваспйнинг
акватдрия; акватории
аквафйтнес
акведукт; акведукти, (два и т.н.)
акведукта
акламация; акламации
акламйрам, -аш
акламйране
аклиматизация; аклиматизации
аклиматизирам (се), -аш
аклиматцзйране
акмейзъм, акмейзмът, акмейзма
акн£
ако (част.)
ако (сз.)
акомодация
акомодйрам (се), -аш
акомодйране
акомпаннм&нт; акомпанименти,
(два и т.н.) акомпанимента
акомпанйрам, -аш
акомпанйране
акомпанятор; акомпанятори,
(двама и т.н.) акомпанятори
акомпаняторка
акомпаняторски
акорд; акорди, (два и т.н.) акорда
акордант; акорданти, (двама и т.н.)
акорданти
акорден, акордния(т), акордна,
акордно; акордни
акордейн; акордеони, (два и т.н.)
акордеона
акордейнен, акордеонния^),
акордеонна, акордеонно;
акордеонни
акордеонйст; акордеонйсти,
(двама и т.н.) акордеонйсти
акордеонйстка
акордйрам, -аш
акордйране
акордьор; акордьори, (двама и т.н.)
акордьори
акостйрам, -аш
акостйране
акредитационен,
акредитационния(т),
акредитационна,
акредигацион^о;
акредитационни
акредитация; акредитации
акредитйв; акредитиви, (два и т.н.)
акредитйва
акредитйвен, акредитивния^),
акредитивна, акредитйвно;
акредитивни
акредитйрам (се), -аш
акредитйране
акрйл; акрйли
акрйлен, акрйлния(т), акрйлна,
акрйли о;акрйлни
акробат; акробати, (двама и т.н.)
акробати
акробатйзъм, акробатйзмът,
акробатйзма
акробатика
акробатйчен, актобатрчния(т),
акробатйчна, актобагрчно;
акробатйчни
акробатйчески
акробйтка
акробатски
акробатствам, -аш
акробатстване
акронйм; акронйми, (два и т.н.)
акронйма
акропол; акрополи, (два и т.н.)
акропола
акростйх, -ът, -а; акростихове, (два
и т.н.) акростиха
акселбант; акселбанти, (два и т.н.)
акселбанта, и екселбйнт (обикн.
в мн.ч.)
акселерат; акселерати, (двама и
т.н.) акселерати
акселерация
аксесоар; аксесоари, (два и т.н.)
аксесоара
аксиологйчен, аксиологйчния^),
аксиологйчна, аксиологйчно;
аксиологйчни
аксиология
аксиома
аксиомен, аксиомния(т),
аксиомна, аксиомно; аксиомни
акт, -ът, -а; актове, (два и т.н.)
акта
актйв; активи, (два и т.н.) актйва
активатор; активатори, (два и т.н.)
активатора
активация; активации
актйвен, активния(т), активна,
активно; активни
активизйрам (се), -аш
активизйране
активйрам (се), -аш
активйране
активйст; активйсти, (двама и т.н.)
активйсти
активйстка
актйвност, активността
актйния; актинии
актов
актрйса
актуален, актуалния(т), актуална,
актуално; актуални
актуализйрам (се), -аш
актуализйране
актуалност, актуалността
актувам, -аш
актуване
актьор; актьори, (двама и т.н.)
актьори
актьйрски
актьорство
акула
акулов
акумулатор; акумулатори, (два и
т.н.) акумулатора
акумулаторен, акумулаторния(т),
акумулаторна, акумулаторно;
акумулаторни
акумулационен,
акумулационния(т),
акумулационна,
акумулационно; акумулационни
акумулация; акумулации
акумулйрам (се), -аш
акумулйране
акупресура
акупунктура
акуратен, акуратния^), акуратна,
акуратно; акуратни
акуратност, акуратността
акустика
акустйчен, акустйчния^),
акустйчна, акустично;
акустйчни
акустйчески
акушер; акушери, (двама и т.н.)
акушери
акушер-гинеколог;
акушер-гинеколози, (двама и
т.н.) акушер-гинеколози
акушерка
акушеро-гинекологйчен,
акушеро-гинекологйчния^),
акушеро-гинекологйчна,
акушеро-гинекологйчно;
акушеро-гинекологйчни
акушерски
акушерствам, -аш
акушерстване
акушерство
152
алпинсум
акушйрам, -аш
акушйране
акцент; акценти, (два и т.н.)
акцента
акцентен, акцентния(т),
акцентни, икцентно; акцентни
акцентйрам, -аш
акцентйране
акцентувам, -иш
акцентуване
акцидентен, икцидентния(т),
икцидентни, акцидентно;
икцидентни
акциденция; икциденции
акцйз; икцйзи, (два и т.н.) акцйза
акцйзен, икцйзния(т), икцйзни,
икцйзно; акцизни
акцибнен, икционния(т),
икционни, икционно; икционни
акционер; акционери, (двими и
т.н.) акционери
акционерен, акционерния(т),
акционерна, акционерно;
акционерни
акционерка
акционерски
акция; акции
акъл; акъли
акър; Икри, (два и т.н.) Икра
ала
ала-бала (межд.)
алабастров
алабастър
алабаш; алабаши, (два и т.н.)
алабаша
алаброс; алаброси, (два и т.н.)
алаброса
аламинут; аламинути, (два и т.н.)
аламинута
алангле
аларма
алармаджийка
алармаджия; алИрмаджии, (два¬
ма и т.н.) алИрмаджии
алармен, алИрмения(т), алармени,
алармено; алИрмени
алармйрам, -аш
алармйране
алатурка
аларранга
албанец; албИнци, (двама и т.н.)
албанци
албанка
албански
албатрос; албатроси, (два и т.н.)
албатроса
албигбец; албигойци, (двама и т.н.)
албигойци
албинйзъм, албинизмът,
албинизма
албинос; албиноси, (двама и т.н.)
албиноси
албинбска
албум; албуми, (два и т.н.) албума
албумен, албумния(т), албумна,
албумно; албумни
албумйн
албумйнов
алвеола; алвеоли (обикн. в мн.ч.)
алвеоларен, алвеолИрния(т),
алвеолИрна, алвеолИрно;
алвеолИрни
алвеблен, алвеолния(т), алвеолна,
алвеолно;алвеолни
алгебра
алгебрйчен, алгебрйчния(т),
алгебрйчна, алгебрйчно;
алгебрйчни
алгебрйчески
алгоритмйчен,
алгоритмйчния(т),
алгоритмична, алгоритмично;
алгоритмйчни
алгорйтъм; алгорйтми, (два и т.н.)
алгорйтьми
алдехйд; алдехиди, (два и т.н.)
алдехйда
алебарда
алегорйчен, алегорйчния(т),
алегорйчна, алегорйчно;
алегорйчни
алегорйчески
алегорйчност, алегоричносттИ
алегбрия; алегории
алегрето
алегро
александрййски
алеманда
Олен, Иления(т), Илена, Илено; Илени
аленея (се), -еш
аленочервен, Иленочервения(т),
аленочервена, Иленочервено;
Иленочервени
алерген; алергени, (два и т.н.)
алергена
алергйчен, алергйчния(т),
алергична, алергично;
алергични
алергия; алергии
алерголбг; алерголози, (двама и
т.н.) алерголози
алергология
алест
алея; алеи
алжйрец; алжирци, (двама и т.н.)
алжйрци
алжйрка
алжйрски
алианс; алиИнси, (два и т.н.)
алианса
алйби; алйбита
алигатор; алигИтори, (два и т.н.)
алигИтора
алиенация; алиенИции
алиенйрам (се), -аш
алиенйране
алиенйст; алиенйсти, (двама и т.н.)
алиенйсти
алилодидактйчен,
алилодидактйчния(т),
Илилодидактйчна,
Илилодидактйчно;
Илилодидактйчни
алилуя (межд.)
алинея; алинеи
алитерация; алитерИции
алкален, алкИлния(т), алкИлна,
илкОлно; алкИлни
алкализация, алкализИции
ал кал но-кисел йнен;
алкално-киеелйнния(т),
алкално-киселйнна,
алкално-киселинно ;
алкално-киселинни
алкалност, алкалносттИ
алкалойд; алкалойди, (два и т.н.)
алкалойда
алкалойден, алкалойдния(т),
алкалойдна, алкалойдно;
алкалойдни
алкохбл;олкохоли
алкохблен, алкохолния(т),
алкохолна, алкохолно;
алкохолни
алкохолизация
алкохолизйрам (се), -аш
алкохолизйран
алкохолизйране
алкохолйзъм, алкохолйзмът,
алкохолйзма
алкохолйк; алкохолйци, (двама и
т.н.) алкохолйци
алкохолйчен, алкохолйчния(т),
алкохолйчна, алкохолйчно;
алкохолйчни
алкохолйчка
алма-матер
алманйх; алманаси, (два и т.н.)
алманаха
ало (межд.)
алогйзъм, Ологйзмът, Илогйзма;
Ологйзми, (два и т.н.) Илогйзъма
алогйчен, Олотйчния(т),
Илогйчна, Илогйчно; алогйчни
алогйчност, алогичносттИ
албе
алопатйчен, алопатйчния(т),
алопатйчна, алопатйчно;
алопатйчни
алопатия
алопеция
алотрбпен, алотропния(т),
алотрбпна, алотропно;
алотропни
алотропия
алпака
алпйец; алпййци, (двама и т.н.)
алпййци
алпййка
алпййски
алпинеум; алпинеуми, (два и т.н.)
алпинеума
153
алпиниада
алпиниада
алпинйзъм, алпинйзмът,
алпинизма
алпинйст; алпинйсти, (двама и т.н.)
алпинисти
алпинйстка
алпинйстки
алт; алтй, (два и т.н.) алта
алтаец; алтайцл, (двама и т.н.)
алтайцл
алтайка
алтайски
алтерглобализацибнен,
алтерглобализацлоннля(т),
алтерглобализацлонна,
ШIтepглoбàллзационно;
шп■epглoбaлизационни
алтерглобализация
алтерглобалЙзъм,
алтерглобалйзмът,
алтерглобалйзма
алтерглобалйст;
алтерглобалйсти, (двама и т.н.)
алтерглобалйстл
алтерглобалйстки
алтеревропейзъм,
алтеревропейзмът,
алтеревропейзма
алтеревропейски
алтернатйва
алтернатйвен, алтернатйвния(т),
алтернатйвна, алтернатйвно;
алтернатйвнл
алтернатор; алтернаторл, (два и
т.н.) алтернатора
алтйст; алтйсти, (двама и т.н.)
алтйсти
алтйстка
алтов
алтруйзъм, алтруйзмът,
алтруйзма
алтруйст; алтруйстл, (двама и т.н.)
алтруйстл
алтруистЙчен, алтруистИчния(т),
алтруистйчна, алтруистйчно;
алтруистйчни
алтруйстка
алтън; алтъни, (два и т.н.) алтъна
алувиален, алувиалния(т),
алувлална, алувиално;
алувлални
алумЙниев
алумйний, -ят, -я
алфа
алфа-лъчй (само мн.ч.)
алфа-стабилизатор;
алфа-стабилизатори, (два и т.н.)
алфа-стабилизатора
алфа-тест, -ът, -а; алфа-тестове,
(два л т.н.) алфа-теста
алхимйк; алхимйци, (двама и т.н.)
алхимйцл
алхимйчен, алхимйчния(т),
алхимйчна, алхимйчно;
алхимйчнл
алхймия
алчен, алчния(т), алчна, алчно;
алчни
алчност, алчността
алъш-верйш
алЮзия; алюзии
ама (межд.)
ама (сз.)
амазбнка
амалгама
амалгамен, амалгамния(т),
амалгамна, амалгамно;
амалгамни
аман (межд.)
аматьор; аматьори, (двама л т.н.)
аматьори
аматьорка
аматьбрски
аматьорство
амбалаж; амбалажи, (два л т.н.)
амбалажа
амбалажен, амбалажнля(т),
амбалажна, амбалажно;
амбалажни
амбивалентен,
амбивалентния(т),
амблвалентна, амблвалентно;
амбивалентни
амбивалентност,
амблвалентността
амбицибзен, амбициозния(т),
амбициозна, амбициозно;
амбициозни
амбицйрам (се), -аш
амбицЙране
амбйция; амбйции
амбра
амбразура
амбреаж; амбреажи, (два и т.н.)
амбреажа
амбрбзия
амбулантен, амбулантния(т),
амбулантна, амбулантно;
амбулантни
амбулатбрен, амбулаторния(т),
амбулаторна, амбулаторно;
амбулаторни
амбулатбрия; амбулаторни
амвбн; амвони, (два и т.н.) амвона
амеба
американ
американен, американения(т),
американена, американено;
американени
американец; американци, (двама
и т.н.) американци
американизйрам (се), -аш
американизЙране
американка
американски
аметйст; аметйсти, (два и т.н.)
аметйста
аметйстов
амй (сз.)
амй (част.)
амидофен; амидофени, (два и т.н.)
амидофена
амйн (межд.)
амйнокиселина; амИнокиселинй
(обикн. в мн.ч.)
амйнокиселйнен,
амйноклселИнния(т),
амйноклселйнна,
амйнокиселйнно ;
амйнокиселйнни
амкам, -аш
амкане
амнезия; амнезии
амнистйрам, -аш
амнистЙране
амнйстия; амнйстии
амок
амбниев
амбний, -ят, -я
амоняк
амонячен, амонячния(т),
амонячна, амонячно; амонячни
аморален, аморалния(т),
аморална, аморално; аморални
аморалйзъм, аморалйзмът,
аморалйзма
аморалност, аморалността
амортизатор; амортизатори, (два
и т.н.) амортизатора
амортизацибнен,
амортизационния(т),
амортизационна,
амортизационно;
амортизационни
амортизация; амортизации
амортизйрам (се), -аш
амортизйране
амортисьбр; амортисьори, (два и
т.н.) амортисьора
амбрфен, аморфния(т), аморфна,
аморфно; аморфни
аморфност, аморфността
ампер; ампери, (два и т.н.) ампера
ампераж
амперметър; амперметри, (два и
т.н.) амперметъра
амперов
амперсекунда
амперчас, -ът, -а; амперчасове, (два
и т.н.) амперчаса
ампйр
амплитуда
амплоа
ампула
ампутация; ампутации
ампутйрам, -аш
ампутйране
амстердамски
амулет; амулети, (два и т.н.)
амулета
амулетов
амунйция; амунйции (обикн. в
154
мн.ч.)
амур; амури, (два и т.н.) амура
амфетамйн; амфетамйни
амфйбиен, амфйбийния(т),
амфйбийна, амфйбийно;
амфйбийни
амфйбия; амфйбии
амфибрахий, -ят, -я;
амфибрахии, (два и т.н.)
амфибрахия
амфитеатрален,
амфитеатралния^),
амфитеатрална, амфитеатрално;
амфитеатрални
амфитеатър; амфитеатри, (два и
т.н.) амфитеатъра
амфора
амхарски
анабиоза
анаббл; анаболи (обикн. в мн.ч.)
анаболен, анаболния(т),
анаболна, анаболно; анаболни
анаболйзъм, анаболйзмът,
анаболйзма
анаграма
анадблец; анадолци, (двама и т.н.)
анадолци
анадблка
анадблски
анаерббен, анаеробния(т),
анаеробна, анаеробно;
анаеробни
анакбнда
аналгетйк; аналгетйци
аналгетйчен, аналгетичния^),
аналгетйчна, аналгетйчно;
аналгетични
аналгйн; аналгйни, (два и т.н.)
аналгйна
анален, аналния(т), анална,
анално; анални
анали (само мн.ч.)
анОлиз; анализи, (два и т.н.)
анализа
анализатор1; анализатори, (двама
и т.н.) анализатори (лице)
анализатор2; анализатори, (два и
т.н.) анализатора (нелице)
анализаторски
анализйрам (се), -аш
анализйране
аналитйзъм, аналитйзмът,
аналитйзма
аналитйк; аналитйци, (двама и т.н.)
аналитйци
аналитйчен, аналитйчния(т),
аналитична, аналитйчно;
аналитични
аналитйчески
аналбг; аналози, (два и т.н.)
аналога
аналогйчен, аналогичния^),
аналогйчна, аналогйчно;
аналогични
аналогия; аналогии
аналогов
аналой, -ят, -я; аналой, (два и т.н.)
аналоя
анамнеза
ананас; ананаси, (два и т.н.)
ананаса
анапест; анапести, (два и т.н.)
анапеста
анархйзъм, анархйзмът, анархйзма
анархйст; анархйсти, (двама и т.н.)
анархйсти
анархистйчен, анархистйчния(т),
анархистйчна, анархистйчно;
анархистйчни
анархйстка
анархйстки
анархйчен, анархйчния(т),
анархйчна, анархйчно;
анархйчни
анархйчески
анархия; анархии
анархокомунйзъм,
анархокомунйзмът,
анархокомунйзма
анархолиберал; анархолиберали,
(двама и т.н.) анархолиберали
анархолиберОлен,
анархолибералния(т),
анархолиберална,
анархолиберално;
анархолиберални
анасон
анасонлййка
анасднов
анатема и анатема
анатемосам, -аш
анатемосвам, -аш
анатемосване
анатом; анатоми, (двама и т.н.)
анатоми
анатомйчен, анатомйчния(т),
анатомйчна, анатомйчно;
анатомйчни
анатомйчески
анатомия
анафора
анахронйзъм, анахронйзмът,
анахронйзма; анахронйзми,
(два и т.н.) анахронйзъма
анахронйчен, анахронйчния^),
анахронйчна, анахронйчно;
анахронйчни
анахронйчески
анблбк
ангажимент; ангажименти, (два
и т.н.) ангажимента
ангажйрам (се), -аш
ангажйране
ангарйя; ангарйи
ангел; ангели, (два и т.н.) ангела
ангелски
ангйна
англййски
андрологйчен
англййско-български и
англо-бьлгарски
англикански
англицйзъм, англицйзмът,
англицйзма; англицйзми, (два и
т.н.) англицйзъма
англицйст; англицйсти, (двама и
т.н.) англицйсти
англичанин; англичани, (двама и
т.н.) англичани
англичанка
англо-американски
англо-български и
англййско-български
англоговорещ
англоезйчен, англоезйчния^),
англоезйчна, англоезйчно;
англоезйчни
англокатолицйзъм,
англокатолицйзмът,
англокатолицйзма
англосаксонец; англосаксонци,
(двама и т.н.) англосаксонци
англосаксонка
англосаксонски
англофйл; англофйли, (двама ит.н.)
англофйли
англофйлка
англофйлски
англофйлство
англофбб; англофоби, (двама и
т.н.) англофоби
англофобка
англофббски
англофобия
ангблец; анголци, (двама и т.н.)
анголци
ангблка
анголски
ангорски
ангро
ангросйст; ангросйсти, (двама и
т.н.) ангросйсти
ангросйстка
андалусец; андалусци, (двама и
т.н.) андалусци, и андалусйец
андалусйец; андалусййци,
(двама и т.н.) андалусййци, и
андалусец
андалусийка и андалуска
андалусийски и андалуски
андалуска и андалусийка
андалуски и андалусийски
анданте
андантйно
андбрски
андроген; андрогени
андрогОнен, андротенния(т),
андрогенна, андрогОнно;
андрогенни
андройд; андройди, (два и т.н.)
андройда
андрологйчен, андрологйчния(т),
андрологйчна, андрологйчно;
155
андрологйчен
андрологйчни
андролбгия
андски
аневрйзма и аневрйзъм
аневрйзъм, аневрйзмът,
аневрйзма; аневрйзми, (два и
т.н.) аневрйзъма, и аневрйзма
анекдбт; анекдоти, (два и т.н.)
анекдбта
анекдотйчен, анекдотйчния(т),
анекдотйчна, анекдотйчно;
анекдотйчни
анекдотйчност, анекдотичносттИ
анекс; анекси, (два и т.н.) анекса
анексйрам, -аш
анексйране
анексия; анексии
анемйчен, анемйчния(т),
анемйчна, анемйчно; анемйчни
анемйчност, анемичносттИ
анемия; анемии
анемометър; анемометри, (два и
т.н) анемометъра
анеройд; анеройди, (два и т.н.)
анеройда
анестезиолбг; анестезиолози,
(двама и т.н.) анестезиолози
анестезиологйчен,
анестезиологйчния(т),
инестезиологйчна,
анестезиологйчно;
анестезиологй^ни
анестезиолбгия
анестезйрам, -аш
анестезйране
анестезия; анестезии
анестетйчен, анеететйчния(т),
анестетйчна, анестетйчно;
анестетйчни
анжамбман; анжамбмани, (два и
т.н.) анжамбмани
анилйн; анилйни
анилйнов
анималйзъм, анималйзмът,
анималйзма
аниматор; анимИтори, (двама и
т.н.) анимИтори
анимацибнен, анимационния(т),
анимационна, анимационно;
анимацибнни
анимация; анимИции
анимйзъм, анимйзмът, анимйзма
анимйрам, -аш
анимйран
анимйране
анимистйчен, аним^^йиния^),
анимистйчна, анимистйчно;
анимистйчни
анион; Иниони, (два и т.н.) Иниона
анихилация; анихилИции
анкета
анкетен, анкетния(т), анкетна,
анкетно; анкетни
анкетйрам, -аш
анкетйране
анкетьбр; анкетьори, (двама и
т.н.) анкетьори
анклав; анклИви, (два и т.н.)
анклава
анбд; аноди, (два и т.н.) анода
анбден, анодния(т), анодна,
анодно;анбдни
аномален, аномИлния(т),
ономОлни, аномИлно; аномални
аномалия; аномалии
анонймен, анонймния(т),
анонймна, анонймно; анонймни
анонймка
анонймност, анонимността
анбнс; анонси, (два и т.н.) анонса
анонсйрам, -аш
анонсйране
анорак; Инораци, (два и т.н.)
Инорака
анорексйк; анорексйци, (двама и
т.н.) анорексйци
анорексйчка
анорексия
анормален, ИнормОлния(т),
ИнормОлна, Инормално;
Онормални
анормалност, анормалносттИ
анотация; анотации
анотйрам, -аш
анотйран
анотйране
ансамблов
ансамбловост, онсомбловоетто
ансамбъл; ансИмбли, (два и т.н.)
ансИмбъла
антагонйзъм, антагонйзмът,
антагонйзма; антагонйзми
антагонйст; интотонйсти, (двама
и т.н.) интитонйсти
антагонистйчен,
интитонистйчния(т),
антагонистйчна,
антагонистично;
антагонистйчни
антарктйк; антарктйци, (двама и
т.н.) антарктйци
антарктйчен, антарктйчния(т),
антарктйчна, антарктйчно;
антарктйчни
антарктйчески
антена
антенен, антенния(т), антенна,
антенно; антенни
антерйя; антерйи
антецедент; антецеденти, (два и
т.н.) антецеденти
антецедентен, антецедентния(т),
антецедентна, антецедентно;
антецедентни
антиамериканйзъм,
Интиамериканйзмът,
Интиамериканйзма
антиамерикански
антибибтик; интиОиотици,
(два и т.н.) антибиотика, и
антибиотйк
антибиотйк; интибиотйци,
(два и т.н.) антибиотйка, и
антибибтик
антибиотйчен, антибиотйчния(т),
антибиотйчна, антибиотйчно;
антибиотйчни
антиболшевйшки
антибългарски
антивйрус; Интивйруси, (два и
т.н.) Онтивйруси
антивйрусен, антивйрусния^),
Онтивйрусна, Интивйрусно;
антивйрусни
антивоенен, Интивоенния(т),
Онтивоенна, Интивоенно;
Онтивоенни
антигбн; антигени, (два и т.н.)
антигена
антиглобалйзъм,
Онтиглобалйзмът,
Интиглоболйзма
антиглобалйст; Интиглобалйсти,
(двама и т.н.) Интиглобалйсти
антиглобалйстка
антиглобалйстки
антигуанец; антигуанци, (двама
и т.н.) антигуанци
антигуанка
антигуански
антидемократйчен,
Онтидемократйчния(т),
Онтидемократйчна,
Онтидемократйчно ;
антидемократични
антидепресант; ОнтидепресОнти,
(два и т.н.) антидепресантО
антидиуретйчен,
шптидгуретйчния(т),
Онтидиуретйчна,
шггцдиуретйчно;
антидиуретйчни
антидбпинг
антидбпингов
антидбт
антидрбга
антидъмпингов
антидържавен,
ОнтидържОвния(т),
антидържавна, Онтидьржавно;
антидьржавни
антиевропейзъм,
онтиевролейзмът,
онтиевролейзмо
антиевропейски
антиеврейски
антизападен, антизИпОдния(т),
ОнтизОпадна, Онтизападно;
Онтизоподни
антиимпериалистйчески
антиисторйчески
антйка
156
антикапиталистЙчески
антиквар, -ят, -я; антиквари,
(двама л т.н.) антиквари
антикварен, антикварния(т),
антикварна, антикварно;
антикварни
антиквариат; антиквариати, (два
и т.н.) антиквариата
антикварски
антиклерикален,
антиклерикалния(т),
антиклерикална,
антиклерлкално;
антиклерикални
антиклерикалйзъм,
антиклерикалйзмът,
антйклерикалйзма
антиклинала
антиколониален,
антиколониалния(т),
антиколонлална,
антиколониално ;
антиколонлални
антикомунЙзъм,
антикомунйзмът,
антикомунйзма
антикомунйст; антикомунйсти,
(двама л т.н.) антлкомунйстл
антикомунистЙчески
антиконституционен,
антиконституционния(т),
антиконституционна,
антиконституционно;
антиконституционни
антикорупционен,
антикорупцлонния(т),
антикорупционна,
антикорупционно;
антикорупцлонни
антикрйзисен, антикрйзлсния(т),
антикрйзлсна, антикрйзлсно;
антикрйзлсни
антилопа
антимарксЙстки
антиматериален,
антиматерлалния(т),
антиматерлална,
антиматерлално;
антиматерлални
антиматерия
антимафиот; антимафлотл,
(двама и т.н.) антимафлотл
антимафидтски
антимафия
антимилитарЙзъм,
антимилитарйзмът,
антимилитарйзма
антимилитарЙст;
антимилитарйстл, (двама л т.н.)
антимилитарйстл
антимилитарЙстки
антимон
антимонов
антимонополен,
антимонополния(т),
антимонополна,
антимонополно;
антимонополни
антинароден, антинародния(т),
антинародна, антинародно;
антинародни
антинационален,
антинационапния(т),
антинационална,
антинационално;
антинационални
антинеутрон; антинеутрони, (два
л т.н.) антинеутрона
антиномия; антиномли
антиоксидант; антлоксиданти,
(два л т.н.) антиокслданта
антиоксидантен,
антиоксидантнля(т),
антиоксидантна,
антиоксидантно;
антиоксидантнл
антипазарен, антипазарния(т),
антипазарна, антипазарно;
антипазарни
антипарламентйрен,
антипарламентарния(т),
антипарламентарна,
антипарламентарно ;
антипарламентарнл
антипартйен, антипартййния(т),
антипартййна, антипартййно;
антипартййни
антипйста
антипатЙчен, антипатйчния(т),
антипатйчна, антипатйчно;
антлпатйчни
антипатйчност, антипатичността
антипатия; антипатии
антиперспирант;
антиперспирантл
антипиретЙк; антипйретйцл,
(два л т.н.) антиплретйка
антипиретйчен,
антипйретйчния(т),
антипиретйчна, антипиретйчно;
антипиретИчни
антипод; антиподи, (два)
антипода
антиправЙтелствен,
антиправйтелствения(т),
антиправйтелствена,
антиправйтелствено ;
антиправйтелствени
антирадар; антирадарл, (два и
т.н.) антирадара
антирадарен, антирадарния(т),
антлрадарна, антлрадарно;
антлрадарни
антирелигиозен,
антйрелйгиознйя(т),
антирелигиозна,
антирелиглозно;
антирелигиозни
йнтихудожествен
антирефлексен,
антирефлексния(т),
антирефлексна, антирефлексно; •
антирефлексни
антирЙсков
антисеизмЙчен,
антиселзмйчния(т),
антиселзмйчна, антлселзмйчно;
антиселзмйчни
антисеизмЙчески
антисемЙт; антлсемйтл, (двама и
т.н.) антлсемйтл
антисемитЙзъм,
антисемитизмът,
антисемитйзма
антисемЙтка
антисемйтски
антисептЙк; антисептйци, (два и
т.н.) антлсептйка
антисептЙчен, антлсептйчния(т),
антлсептйчна, антисептйчно;
антлсептйчни
антисоциален, антисоцлалния(т),
антисоциална, антисоциално;
антисоциални
антиспам, -ът, -а
антиспамов
антистрес
антистресов
антитеза
антитерор
антитерорЙст; антитерорйсти,
(двама л т.н.) антитерорйсти
антитерористЙчен,
антлтерорлстйчнля(т),
антитерорлстйчна,
антитерористично,
антитерористични
антитоксйн; антлтоксйни, (два и
т.н.) антитоксйна
антитоксЙчен, антитоксйчния(т),
антитоксйчна, антитоксйчно;
антитоксйчни
антитоталитарЙзъм,
антитоталлтарйзмът,
антитоталитарйзма
антитоталитарЙст ;
антитоталитарйстл, (двама и
т.н.) антлтоталитарйсти
антитяло; антитела (обикн. в
мн.ч.)
антифашйзъм, антифашйзмът,
антифашйзма
антифашйст; антифашисти,
(двама л т.н.) антлфашйсти
антифашЙстка
антифашЙстки
антифермент; антлферменти,
(два л т.н.) антифермента
антифрйз; антифрйзл, (два л т.н.)
антифрйза
антихрйст; антихрйсти, (двама л
т.н.) антихрйсти
антихудожествен,
157
антихудожествен
антихудожествения(т),
антихудожествена,
антихудожествено;
Онтихудожествени
антихуманен, антихуманния(т),
антихуманна, антихуманно;
антихуманни
антицелулйтен,
антицелулитния(т),
антицелулйтна, антицелулитно;
антицелулитни
антициклон; антициклони, (два и
т.н.) антициклона
антициклонален,
антициклонàлния(т|,
антициклон ална,
антициклонално;
антициклоншши
античастйца
антйчен, антйчния(т), антйчна,
антйчно;антйчни
антйчност, античността
антологйчен, аналогичния^),
антологйчна, антологйчно;
антологйчни
антология; антологии
антонйм; антонйми, (два и т.н.)
антонйма
антонймен, антонимния(т),
антонймна, антонймно;
антонимни
антонимйчен, антонимичния(т),
антонимйчна, антонимйчно;
антонимични
антонймия
антракс
антракт; антракти, (два и т.н.)
антрОкта
антрацйт
антрацйтен, антрацйтния^),
антрацЙтна, антрацЙтно;
антрацйтни
антре; антрета
антрепозит; антрепозити, (два и
т.н.) антрепозита
антрепозитен, антрепозитнияСт),
антрепозитна, антрепозитно;
антрепозитни
антрефиле; антрефилета
антропогенеза и
антропогенезис
антрополог; антрополози, (двама
и т.н.) антрополози
антропологйчен,
антропологйчния^),
антропологйчна,
антропологйчно;
антропологйчни
антропологйчески
антропология
антропоморфйзъм,
антропоморфйзмът,
антропоморфЙзма
антропоморфйчен,
антропоморфЙчния^),
антропоморфйчна,
антропоморфйчно ;
антропоморфЙчни
антропонймен,
антропонимния^),
антропонймна, антропонймно;
антропонимни
антропонймия
антропоцентрйзъм,
ангропоценттйзмъг,
антpопоценттйзма
антропоцентрйчен,
анттопоценттрчния(г|;
анттопоценттйчна,
анттопоценттйчно;
анттопоценгтрчни
антураж; антуражи, (два и т.н.)
антуража
анулйрам, -аш
анулйране
анус; ануси, (два и т.н.) ануса
анфас
анхидрйд; анхидрйди
анхидрйт; анхидрЙти
анцуг; анцузи, (два и т.н.) анцуга
аншлус
аншоа
анюитет; анюитети, (два и т.н.)
анюитета
анюит&тен, анюитетнияф,
анюитетна, анюитетно;
анюитетни
аорист
аористен, аористния(т),
аористна, аористно; аористни
аорта
аортен, аортния(т), аортна,
аортно; аортни
апандисйт; апандисйти, (два и
т.н.) апандисйта, и апендицйт
апйп; апапи, (двама и т.н.) апапи
апарат; апарати, (два и т.н.)
апарата
апаратен, апаратния(г|,
апаратна, апаратно; апаратни
апаратна
апаратура
апаратуфен, апаратурния^),
апаратурна, апаратурно;
апаратурни
апаратче; апаратчета
апаратчик; апаратчици, (двама и
т.н.) апаратчици
апартамент; апартаменти, (два и
т.н.) апартамента
апартаментен, апатгаментния(г|,
апартаментна, апартаментно;
апартаментни
апартейд
апатйт
апатйчен, апатичния^),
апатична, апатично; апатични
апатйчност, апатичността
апатия; апатии
апйш; апаши, (двама и т.н.) апаши
апашки
апел; апели, (два и т.н.) апела
апелатйвен, апелативния^),
апелатйвна, апелатйвно;
апелатйвни
апелационен, апелационнияСт),
апелационна, апелационно;
апелационни
апелация; апелации
апелйрам, -аш
апелйране
апендикс; апендикси, (два и т.н.)
апендикса
апендицйт; апендицйти, (два и
т.н.) апендицйта, и апандисйт
аперитйв; аперитйви, (два и т.н.)
аперитива
аперцепция; аперцепции
апетйт; апетити
апетйтен, апетитния(т), апетитна,
апетитно; апетйтни
аплаузи (само мн.ч.)
аплйк; аплйци, (два и т.н.) аплика
апликация; апликации
апликйрам, -аш
апликйране
аплодйрам, -аш
аплодйране
аплодисменти (само мн.ч.)
апломб
апогей, -ят, -я; апогеи, (два и т.н.)
апогея
апозитйвен, а^аптивния^),
апозитйвна, апозитйвно;
апозитЙвни
апозиционен, апозиционния^),
апозиционна, апозиционно;
апозиционни
апозйция; апозйции
апокалйпсис; апокалйпсиси, (два
и т.н.) апокалйпсиса
апокалиптйчен,
апокалиптичния^),
апокалиптична, апокалиптично;
апокалиптични
апокалиптйчески
апокрйф; апокрйфи, (два и т.н.)
апокрйфа
апокрйфен, апокрЙфнияСт),
апокрйфна, апокрйфно;
апокрйфни
аполитизация
аполитизйрам (се), -аш
аполитизйране
аполитйзъм, аполитизмът,
аполитйзма
аполитйчен, аполитйчния(т),
аполитична, аполитйчно;
аполитйчни
аполитйчност, аполитичността
апологет; апологети, (двама и
т.н.) апологети
158
апологетика
аполйгия;апологии
апоплексия; апоплексии
апоплектйк; апоплектйци, (двама
и т.н.) апоплектйци
апоплектйчен, апоплектичния^),
апоплектична, апоплектично;
апоплектйчни
апоплектйчка
апйрт; апорти, (два и т.н.) Опорта
апортен, апортния(т), апортна,
апортно; апортни
апосиопеза
апостериорен, апостериорния(т),
апостериорни, апостериорно;
апостериорни
апостериори
апостол; апостоли, (двама и т.н.)
апостоли
апостолйчески
апйстолски
апостолство
апострбр; апострофи, (два и т.н.)
апострофа
апострорйрам, -аш
апострорйране
апотема
апотеоз; апотеози
апрески (само мн.ч.)
апретйрам, -аш
апретйране
апретура
апрйл
апрйлски
априорен, априорния^),
априорна, априорно; априорни
априбри
априорйзъм, априорйзмът,
Оприорйзма
априбриост, априорносттО
апробация; апробОции
апробйрам, -аш
апробйран
апробйране
апропб
апсйда
аптека
аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама
и т.н.) аптекари, и аптекар
аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама
и т.н.) иптекОри, и аптекар
аптекарка и аптекарка
аптекарски и аптекарски
аптекарство и аптекарство
аптечен, аптечния(т), аптечна,
аптечно; аптечни
аптйчка
ар, -ът, -а; арове, (два и т.н.) ара
арабаджййски
арабаджйя; арабаджйи, (двама и
т.н.) арабаджйи
арабеска
арабйзъм, арабйзмът, арабйзма;
арабйзми, (два и т.н.)
арабйзъма
арабика
арабин; арИби, (двама и т.н.) араби
арабйст; арабйсти, (двими и т.н.)
ирибйсти
арабйстика
арабйстка
арабка
арабски
аранжимент; аранжименти, (два
и т.н.) аранжимента
аранжйрам, -аш
аранжйране
аранжирбвка
аранжбр; аранжори, (двими и т.н.)
аранжори
арапин; арапи, (двама и т.н.) арОпи
арапка
арбалет; арбалети, (два и т.н.)
арбалета
арбанашки
арбитраж; арбитрИжи, (два и т.н.)
арбитража
арбитражен, арбитрОжния(т),
ОрбитрИжна, арбитражно;
арбитражни
арбйтър; арбйтри, (двама и т.н.)
ирбйтри
арго
аргбн
аргонавт; аргонавти, (двими и т.н.)
аргонавти
арготйчен, арготйчния(т),
арготйчна, арготйчно;
арготични
аргумент; аргументи, (два и т.н.)
аргументи
аргументация; аргументации
аргументйрам (се), -аш
аргументйран
аргументйране
ареал; ареОли, (два и т.н.) ареала
ареОлен, ареалния(т), ареИлна,
ареално; арешши
арена
аренда
арендатор; ирендИтори, (двими и
т.н.) арендИтори
арендаторка
арендаторски
арендбй
аренден, ирендния(т), ирендни,
ирендно; ирендни
арендувам, -аш
арендуване
ареопаг; ареопОзи, (два и т.н.)
ареолата
арест; арести, (два и т.н.) ареста
арестант; арестанти, (двама и т.н.)
арестОнти
арестантка
арестантски
арестувам, -аш
арестуване
армея
аржентйнец; аржентинци, (двама
и т.н.) аржентинци
аржентйнка
аржентйнски
арианство
ариергард
ариергарден, ириергИрдния(т),
ОриергИрднО, ариергардно;
aриертaрдни
арйец; арййци, (двама и т.н.)
арййци
арййка
арййски
арибзо
аристократ; аристокрИти, (двама
и т.н.) аристократи
аристократйзъм,
аристократизмът,
аристократизма
аристократйчен,
иристокригичния(т),
аристокрОтйчна,
аристократично;
аристократични
аристократйчески
аристократйчност,
аристократичносттО
аристократка
аристократски
аристокрация; аристокрации
аритметика
аритметйчен, аритметйчния(т),
аритметична, аритметйчно;
аритметични
аритметйчески
арйтмия; арйтмии
ария;Ирии
арка
аркада
аркопал
арктйчен, арктичния(т),
арктична, арктйчно; арктйчни
арктйчески
армаган; армагИни, (два и т.н.)
армагани
армада
арматура
арматурен, Ормитурния(т),
арматурна, арматурно;
арматурни
арматурйст; арматурйсти, (двама
и т.н.) арматурйсти
арматурйстка
арматурйстки
армеев
армеец; армейци, (двама и т.н.)
армейци
армейски
арменец; арменци, (двама и т.н.)
арменци
арменйстика
арменка
арменски
армея
159
армйрам
армйрам, -аш
армйран
армйране
армировка
армировъчен, армировъчния(т),
армировъчна, армировъчно;
армировъчнл
армия; армии
арнаутин; арнаути, (двама и т.н.)
арнаути
арнаутка
арнаутски
арнаутщина
арогантен, арогантния(т),
арогантна, арогантно;
арогантни
арогантност, арогантността
аромакозметика
аромат; аромати, (два и т.н.)
аромата
ароматен, ароматния(т),
ароматна, ароматно; ароматни
арбматерапевт; ароматерапевти,
(двама и т.н.) ароматерапевти
ароматерапевтйчен,
ароматерапевтйчния(т),
ароматерапевтйчна,
ароматерапевтйчно;
ароматерапевтйчни
ароматерйпия; ароматерапии
ароматизация
ароматизйрам (се), -аш
ароматизйран
ароматизйране
ароматйчен, ароматйчния(т),
ароматйчна, ароматйчно,
ароматйчни
ароматйчност, ароматичностга
ароматност, ароматностга
арпаджйк
арс&н
арсенал; арсенали, (два и т.н.)
арсенала
арсеналски
арсеник
арсеников
арсенов
артагенция; артагенции
артакадемия; артакадемии
артбйзнес
артгалерия; артгалерии
артгЙлдия; артгйлдии
артдвижение; артдвижения
артдеко
артдЙлър; артдйлърл (двама и
т.н.) артдйлърл
артдир&ктор; артдиректорл,
(двама и т.н.) артдиректорл
артезиански
артел; артели, (два и т.н.) артела
артелен, артелния(т), артелна,
артелно; артелни
артелйт
артелна
артелчик; артелчицл, (двама и т.н.)
артелчици
артериален, артерлалния(т),
артериална, артериално;
артериални
артериен, артерийния(т),
артерлйна, артерийно;
артерлнни
артериосклероза
артериосклерозен,
артерлосклерозния(т),
артерлосклерозна,
артерлосклерозно;
артерлосклерозни
артерия; артерии
артефакт; артефакти, (два и т.н.)
артефакта
артзвезда
артизява
артйкул; артйкули, (два и т.н.)
артйкула
артикулационен,
артикулационния(т),
артикулационна,
артикулационно;
артикулационни
артикулация
артикулйрам, -аш
артикулйране
артилерййски
артилерййско-стрелковй
артилерйст; артилерйсти, (двама
и т.н.) артилерйсти
артилерия; артилерии
артинсталация; артинсталации
артйст; артйсти, (двама и т.н.)
артйстл
артистйзъм, артистйзмът,
артистйзма
артистйчен, артистйчния(т);
артистйчна, артистично;
артистйчни
артистйчност, артистичността
артйстка
артишок; артишоци, (два и т.н.)
артишока
арткйно
арткласация; арткласации
артклуб, -ът, -а
артколеж; артколежи, (два и т.н.)
артколежа
артмениджмънт
артмениджър; артмениджърл,
(двама и т.н.) артмениджърл
артпазар, -ът, -а
артпредаване
артпродуцент; артпродуценти,
(двама и т.н.) артпродуцентл
артпублицйстика
артрйт
артроза
артрбк, -ът, -а
артрубрика
артсалбн; артсалони, (два и т.н.)
артсалона
артсреда
арттерапевт; артгерапевти,
(двама и т.н.) артгерапевти
арттерапия; арттерапии
артфест, -ът, -а; артфестове, (два
и т.н.) артфеста
артфйлм, -ът, -а; артфйлми, (два
и т.н.) артфйлма
артфбрум; артфоруми, (два и т.н.)
артфорума
артцентър; артцентрове, (два и
т.н.) артцентьра
артшкола
йрумънин; арумъни, (двама и т.н.)
арумъни (обикн. в мн.ч.)
арумънка
арумънски
арфа
арфйст; арфйсти, (двама и т.н.)
арфйсти
арфйстка
архаизация
архаизйрам (се), -аш
архаизйране
архайзъм, архайзмът, архайзма;
архайзми, (два и т.н.) архайзъма
архайчен, архайчния(т),
архайчна, архайчно; архайчни
архайчност, архаичностга
архангел; архангели, (два и т.н.)
архангела
архйнгелски
архар, -ът, -а; архарл, (два и т.н.)
архара
археолог; археолози, (двама и
т.н.) археолози
археологйчен, археологйчния(т),
археологична, археологйчно;
археологйчни
археологйчески
археолбгия
археолджка
археолджки
археоптерикс; археотериксл,
(два и т.н.) археоптерикса
архетйп, -ът, -а; архетйпи и
архетйпоее, (два и т.н.)
архетйпа
архЙв; архйви, (два и т.н.) архйва
архивар, -ят, -я; архивари, (двама
и т.н.) архивари
архиварка
архиварски
архивЙрство
архивЙтор; архиваторл, (два и
т.н.) архиватора
архйвен, архйвнля(т), архйвна,
архйвно; архйвни
архивйст; архивйсти, (двама и
т.н.) архивйсти
архивйстика
архивознание
архивохранйлище;
160
архивохранилища
архидякон; архидякони, (двама и
т.н.) архидякони
архиепйскоп; архиепископи,
(двама и т.н.) архиепйскопи
архиепископйя; архиепископЙи
архиепйскопски
архиерей, -ят, -я; архиереи,
(двама и т.н.) архиереи
архиерейски
архиерейство; архиерейства
архимандрит; архимандрЙти,
(двама и т.н.) архимандрЙти
архимандрйтски
архипелаг; архипелази, (два и
т.н.) архипелага
архитект; архитекти, (двама и
т.н.) архитекти
архитектка
архитектоника
архитектонйчен,
атхйтектонйчнйя(т|,
архитектонйчна,
архитектонйчно;
архитектонЙчни
архитектски
архитектура
архитектурен, архитектурния^),
архитектурна, архитектурно;
архитектурни
aрхuтектурно-градоустроиствен,
aтхигектурно-
градоустройственияф,
архитектурно-градоустройствена,
атхигектутно-гтадоуегтойствено;
архитектурно-градоустройствени
архитектурно-художествен,
атхйтектутно-худôжесгвения(т|
архитектурно-художествена,
архитектурно-художествено;
архитектурно-художествени
архонт; архонти, (двама и т.н.)
архонти
аршйн; аршйни, (два и т.н.)
аршйна
ас1, -ът, -а; асове, (двама и т.н.)
асове (лице)
ас2, -ът, -а; асове, (два и т.н.) аса,
и асо (нелице)
асамблея; асамблеи
асансьор; асансьори, (два и т.н.)
асансьора
асансьбрен, асансьотнйя(г|,
асансьорна, асансьорно;
асансьорни
асеизмйчен, асеизмЙчнилф,
асеизмйчна, асеизмйчно;
асеизмЙчни
асексуален, асексуалния(т),
асексуална, асексуално;
асексуаини
асемблатор1; асемблатори,
(двама и т.н.) асемблатори
(лице)
асемблатор2; асемблатори, (два и
т.н.) асемблатора (нелице)
асемблйрам, -аш
асемблйране
асеновградски
асеновградчанин;
асеновградчани, (двама и т.н.)
асеновградчани
асеновградчанка
асептика
асептйчен, асептйчния^),
асептйчна, асептйчно;
асептйчни
асигнация; асигнации
асиметрйчен, асиметрЙчния^),
асиметрЙчна, асиметрйчно;
асиметрЙчни
асиметрйчност,
асиметрич^с^а
асиметрия; асиметрии
асимилатйвен,
асимйлатйвния(т|,
асимилатЙвна, асимилатЙвно;
асимилатЙвни
асимилатор; асимилатори,
(двама и т.н.) асимилатори
асимилаторски
асимилационен,
асймйлационнйя(т|,
асимилационна,
асимилационно; асимилационни
асимилация
асимилйрам, -аш
асимилйране
асинхрбнен, асинхронния^),
асинхронна, асинхронно;
асинхронни
асирййски
асйро-вавилонски
асистент; асистенти, (двама и т.н.)
асистенти
асистентка
асистент-режисьор;
асистент-режисьори, (двама и
т.н.) асистент-режисьори
асистентски
асистентство
асистенция; асистенции
асистйрам, -аш
асистйране
аскер1
аскер2; аскери, (двама и т.н.)
аскери
аскет; аскети, (двама и т.н.) аскети
аскетйзъм, аскетизмът, аскетйзма
аскетйчен, аскетйчния^),
аскетйчна, аскетйчно;
аскетйчни
асма
асо; аса, и ас
асонанс; асонанси
асортй
асортимент; асортименти, (два и
т.н.) асортимента
астронавтка
асоциален, асоциалния^),
асоциална, асоциално;
асоциални
асоциатйвен, асоциатЙвния^),
асоциатйвна, асоциативно;
асоциативни
асоциация; асоциации
асоцийрам (се), -аш
асоцийран
асоцийране
аспарагус; аспарагуси, (два и
т.н.) аспарагуса
аспект; аспекти, (два и т.н.)
аспекта
аспОржа; аспержи (обикн. в мн.ч.)
аспирант; аспиранти, (двама и т.н.)
аспиранти
аспирантка
аспирантски
аспирантура
аспиратор; аспиратори, (два и т.н.)
аспиратора
аспирация; аспирации
аспирйн; аспирЙни, (два и т.н.)
аспирйна
аспирйрам, -аш
аспирйране
астеройд; астеройди, (два и т.н.)
астеройда
астигматйзъм, астигматЙзмът,
астигматЙзма
астигматйк; астигматЙци, (двама
и т.н.) астигматици
астигматйчен, астигматичния^),
астигматйчна, астигматично;
астигматйчни
астигматйчка
астма
астматйк; астматици, (двама и т.н.)
астматици
астматйчен, астматйчния(т),
астматична, астматйчно;
астматйчни
астматйчка
астра
астраган
астраганен, астраганения^),
астраганена, астраганено;
астраганени
астрйлен, асфалшия^), астрална,
астрално; астрални
астроботаника
астролог; астролози, (двама и т.н.)
астролози
астрологйчен, астрологичния^),
астрологична, астрологйчно;
астрологични
астрология
астроложка
астромедицйна
астронавт; астронавти, (двама и
т.н.) астронавти
астронавтика
астронавтка
1. Официален правописен речник на българския език
161
астроном
астроном; астрономи, (двама и т.н.)
астрономи
астрономйчен,
астрономичния^),
астрономична, астрономично;
астрономични
астрономйчески
астрономия
астроспектроскдпия
астрорйзика
астроротометрия
асуански
асралт
асралтен, асфОлтния^),
асфИлтна, асфалтно; асфОлтни
асралтйрам, -аш
асралтйран
асралтйране
асралтобетон
асралтобетонен,
аефалтобетоннuя(т),
асфалтобетонна,
асфалтобетонно;
исфалтобетонни
асралтов
ат, -ът, -а; атове, (два и т.н.) Ота
атавйзъм, атавйзмът, отовйзмо;
атавйзми, (два и т.н.) Отавйзъма
атавистйчен, атавистичния^),
атавистйчна, атавистично;
Отавистйчни
атака
атакувам, -аш
атакуване
атакуем
атаман; атамИни, (двама и т.н.)
атамОни
атОчмънт; атИчмънти, (два и т.н.)
оточмънто
аташе; аташета, (двама и т.н.)
аташета
аташйрам, -аш
аташйране
атейзъм, атейзмът, атейзма
атейст; атейсти, (двама и т.н.)
атейсти
атеистйчен, Отеистйчния(т),
атеистйчна, атеистично;
атеистични
атейстка
ателие; ателиета
атентат; атентОти, (два и т.н.)
атентата
атентатор; атентатори, (двама и
т.н.) атентатори
атентаторка
атентаторски
атеросклероза
атеросклеротйк;
Отеросклеротйци, (двама и т.н.)
Отеросклеротйци
атеросклеротйчен,
Отеросклеротйчния(т),
Отеросклеротйчна,
Отеросклеротйчно;
атеросклеротични
атеросклеротйчка
атестат; атестати, (два и т.н.)
атестата
атестационен, Отестационния(т),
атестационна, атестационно;
атестационни
атестация; атестации
атестйрам, -аш
атестйране
атйнски
атинйнин; атиняни, (двама и т.н.)
атиняни
атинянка
атипйчен, атилйчнuя(т),
Отипйчна, агипйчно; Отипйчни
атлаз
атлазен, атлОзения(т), атлОзена,
атлОзено; атлОзени
атлантйчески
атлас; атласи, (два и т.н.) атласа
атлОт; Отлети, (двама и т.н.)
атлети
атлетйзъм, атлетйзмът,
атлетйзма
атлетика
атлетйчен, Отлетйчния(т),
атлетйчна, атлетйчно;
атлетйчни
атлетйчески
атлетйчност, атлетичностгО
атлетка
атмосрера
атмосререн, атмосферния(т),
атмосферна, атмосферно;
атмосферни
атол; атоли, (два и т.н.) атола
атом; атоми, (два и т.н.) Отома
атомен, Отомния(т), Отомна,
Отомно; Отомни
атомйзъм, атомйзмът, атомйзма
атомйст; атомйсти, (двама и т.н.)
атомйсти
атомистйчен, ат^истйчния^),
Отомистйчна, атомистйчно;
атомистйчни
атомйстка
атйнски
атопйчен, Отопичнйя(т),
ОтопИчни, Отопйчно; Отопйчни
атрактйвен, итроктивнйя(т),
атрактивна, атрактйвно;
Отрактйвни
атрактйвност, атрактивността
атракционен, итрокцйоннйя(т),
атракционна, атракционно;
атракционни
атракция; атракции
атрибут; атрибути, (два и т.н.)
атрибута
атрибутйвен, атрибутйвнияСт),
Отрибутйвна, атрибутйвно;
Отрибутйвни
атропйн
атрорйрам (се), -аш
атрорйране
атрория; атрофии
ау (межд.)
аудиОнция; аудиенции
аудио-вйзия; Оудио-вйзии
аудио-визуален,
аудио-визуалнияСт),
Оудио-визуИлна,
аудио-визуално;
аудио-визуални
аудиозапис; оудиозолией, (два и
т.н.) ОудиозОписО
аудиокасета
аудионосйтел, -ят, -я;
аудионосйтели, (два и т.н.)
аудионосйтеля
аудиопазар, -ът, -а
аудиопират; Оудиопирати, (двама
и т.н.) ОудиопирОти
аудиопиратство
аудиоплейър; Оудиоплекъри,
(два и т.н.) ИудиоплейърО
аудиосистема
аудиотехника
аудитория; аудитории
аукцион; аукциони, (два и т.н.)
аукциона
аукционен, Оукционния(т),
аукционна, аукционно;
аукционни
аул; аули, (два и т.н.) аула
аула
аура
ауспух; ауспуси, (два и т.н.)
ауспуха
Оут; аутове, (два и т.н.) аута
аутйзъм, аутйзмът, аутйзма
аутйст; аутйсти, (двама и т.н.)
аутйсти
аутистйчен, аутиетичнйя(т),
Оутистйчна, аутистйчно;
аутистйчни
аутйстки
аутлОт; Оутлети, (два и т.н.) Оутлета
аутлйния; Оутлйнии
аутобан; аутобИни, (два и т.н.)
аутобана
аутодаре
аутокю; Оутокюта
аутопсйрам, -аш
аутопсйране
аутопсия; аутопсии
аутсайдер; аутсайдери, (двама и
т.н.) аутсайдери
Оутсорсвам, -аш
аутсорсване
аутсдрсинг
аутсорсна, -еш
аразия
арганец; афгОнци, (двама и т.н.)
афгОнци
арганистанец; афганистанци,
162
аятолах
(двама и т.н.) афганистанци
афганистанка
афганистански
афганка
афгански
афект; афекти, (два и т.н.) афекта
афектация
афектен, афектния(т), афектна,
афектно; афектни
афектйрам (се), -аш
афектйран
афектйране
афера
аферйст; аферйсти, (двама и т.н.)
аферйсти
аферйстка
афикс; афикси, (два и т.н.) афлкса
афинитет
афион
афирматйвен, афлрматйвния(т),
афлрматйвна, афирматйвно;
афлрматйвнл
афирмация; афирмацли
афйш; афйши, (два и т.н.) афйша
афйшен, афйшния(т), афйшна,
афйшно; афйшни
афишЙрам (се), -аш
афишЙране
афоресам, -аш
афоресвам, -аш
афоресване
афорйзъм, афорйзмът, афорйзма;
афорйзми, (два л т.н.)
афорйзъма
афористйчен, афорлстйчния(т),
афорлстйчна, афористйчно;
афорлстйчни
африканец; афрлканци, (двама и
т.н.) африканци
африканка
афришно-азийтски л
африканско-азиатски
африкано-американски л
африканско-американски
африкански
африканско-азиатски и
африкано-азиатски
африканско-американски и
африкано-американски
африкат; афрлкати, (два и т.н.)
африката
африкатЙвен, африкативния(т),
афрлкатйвна, африкатйвно;
африкатйвни
афроамериканец;
афроамериканци, (двама и т.н.)
афроамериканцл
афроамериканка
афроамерикански
афродизиак; афродизлаци, (два и
т.н.) афродизлака
афта
афтърпарти; афтърпартита
афтършейв; афтършейвл, (два и
т.н.) афтършейва
афъзка
ах (межд.)
аха (межд.)
аха (част.)
ахат; ахати, (два и т.н.) ахата
ахатов
ахвам, -аш
ахване
ахилесов
ахкам, -аш
ахкане
ахмак; ахмаци, (двама и т.н.)
ахмаци
охмОшки
ахна, -еш
ахроматйзъм, ахроматизмът,
ахроматизма
ахроматйчен, ахроматйчния(т),
ахроматйчна, ахроматично;
ахроматйчни
ахроматЙчески
ахтополски
ацетат; ацетатл (обикн. в мн.ч.)
ацетатен, ацетатния(т), ацетатна,
ацетатно; ацетатни
ацетизал; ацетизали, (два и т.н.)
ацетизала
ацетилен; ацетилени
ацетиленов
ацетон
ацетйнов
ацтек; ацтекл, (двама и т.н.)
ацтеки (обикн. в мн.ч.)
ачйк
ашйк; ашйци, (два и т.н.) ашйка
ашладйсам, -аш
ашладйсвам, -аш
ашладйсване
ашлама
ашхабадски
аязмо; аязма
аятолах; аятоласл, (двама и т.н.)
аятоласи
163
Б
ба
баба
бабайт; бабайти, (двама и т.н.)
бабайти
бабаитлък; бабаитлъци
бабайтски
бабайтство
бабанко; бабОнковци, (двама и т.н.)
бабанковци
бабешки
бабин
бабини
бабичка
бабишдора и бабушкера
бабувам, -аш
бабушдора и бабишкера
баварски
бавачка
бавен, бавния^), бавна, бавно;
бавни
бавене
бавноподвйжен,
бавноподвйжния(т|,
бавноподвйжна,
бавноподвйжно;
бавноподвйжни
бавноразвйващ се
бавност, бавността
бавя! -иш
бавя2 (се), -иш
багаж; багажи, (два и т.н.) багажа
багажен, багажния(т), багажна,
багажно; багажни
багажник; багажници, (два и т.н.)
багажника
багдадски
багер; багери, (два и т.н.) багера
багерйст; багерЙсти, (двама и т.н.)
багерЙс™
багерйстка
батета
багетйзъм, багетйзмът, багетйзма
багра
багрен, багрения^), багрена,
багрено; багрени
багрене
багренйца
багренорбден, батренотоднйя(т|,
багренородна, багренородно;
багренородни
багрйлен, багрйлния^), багрйлна,
багрйлно; багрйлни
багрйлка
багрйло; багрила
багря (се), -иш
баданарка
баданосам, -аш
баданосвам, -аш
баданосване
бадева
бадйм; бадеми, (два и т.н.) бадема
бадемов
бадж, -ът, -а; баджове, (два и т.н.)
баджа
баджанак; баджанаци, (двама и
т.н.) баджанаци
баджанашки
бадминтон
баене
база
базалт
базалтов
базар, -ът, -а; базари, (два и т.н.)
базйра
базарен, базарния^), базарна,
базарно; базарни
базедов
базелски
базйлика
базйрам (се), -аш
базйране
базис; базиси, (два и т.н.) базиса
базисен, базисния^), базисна,
базисно; базисни
базов
базука
байр; байри, (два и т.н.) байра
бай
байганьо, байганьовци, (двама и
т.н.) байганьовци
байганьовец; байганьовци,
(двама и т.н.) байганьовци
байганьовски
байганьовщина
байк, -ът, -а; байкове, (два и т.н.)
байка
байкалски
байонет; байонети, (два и т.н.)
байонета
байпас; байпаси, (два и т.н.)
байпаса
байрйк; байраци, (два и т.н.)
байрака
байрактар, -ят, -я; байрактари,
(двама и т.н.) байрак^и
байрактарка
байрактарски
байрам
байт, -ът, -а; байтове, (два и т.н.)
байта
байц, -ът, -а; байцове
байцвам, -аш
байцване
бака
бакалавър; бакалаври, (двама и
т.н.) бакалаври
бакалин; бакали, (двама и т.н.)
бакали
бакалйя; бакалйи
бакалка
бакалница
бакалски
бакара
бакелйт
бакелйтен! бакелйтенияф,
бакелйтена, бакелйтено;
бакелйтени
бакелйтен2, бакелйтния(т!
бакелйтна, бакелйтно;
бакелйтни
бакелйтов
бакенбард; бакенбарди, (два)
бакенбарда
бакйя; бакйи
бакла
баклава
бакпулвер; бакпулвери, (два и т.н.)
бакпулвера
бактериален, бактери^^ия^),
бактериОлна, бактериално;
бактериални
бактериен, бактериЙния^),
бактерийна, бактерийно;
бактерийни
бактериолбг; бактериолози,
(двама и т.н.) бактериолози
бактериологйчен,
бакгерйологйчнйя(т|,
бактериологична,
бактериологЙчно;
бактериологЙчни
бактериологйчески
бактериолбгия
бактерицйден, бактерицЙдния^),
бактерицЙдна, бактерицйдно;
бактерицЙдни
бактерицйдност,
бактерицидността
бактерия; бактерии
бакшйш; бакшйши, (два и т.н.)
бакшйша
бакър; бакъри, (два и т.н.) бакъра
бакърджййски
бакърджййство
бакърджйя; бакърджйи, (двама и
т.н.) бакърджйи
бакърен, бакъренияф, бакърена,
бакърено; бакърени
бал1, -ът, -а; балове, (два и т.н.) бапа
бал2 -ът, -а; (два и т.н.) бапа
бала
балада
балОден, баладнилф, баладна,
баладно; баладни
баладйчен, баладйчнияф,
баладйчна, баладйчно;
баладйчни
балалайка
балама
баламбсам, -аш
баламбсвам, -аш
баламбсваие
баламски
баланс; баланси, (два и т.н.)
164
баптйзъм
баланса
балансйрам (се), -аш
балансйран
балансйране
балансов
балансьбр1; балансьори, (двама и
т.н.) балансьори (лице)
балансьбр2; балансьори, (два и т.н.)
билансьбра (нелице)
балансьбрски
баласт
баластен, балОстния(т), балОстна,
балОстно; балОстни
баластра
балатум; балОтуми, (два и т.н.)
балатуми
балдахйн; балдахини, (два и т.н.)
болдахйна
балдъза
бален, бОлния(т), бОлна, бално;
бални
балерйна
балет; балети, (два и т.н.) балета
балетен, балетния(т), балетна,
балетно; билетни
балетйст; балетисти, (двама и
т.н.) балетисти
балетмайстор; болегмИйсгори,
(двама и т.н.) балетмОйстори
балетмайсторка
балйрам, -аш
балйране
балировач; балировОчи, (двама и
т.н.) балировОчи
балировачка
балйстика
балистйчен, болисгйчния(г),
ОолистИчни, балистично;
балистични
балкан; болкОни, (два и т.н.)
болкОна
балканджййка
балканджййски
балканджйя; балконджИи, (двама
и т.н.) балконджИи
балканец; балканци, (двама и т.н.)
болкОнци
балканиада
балканизация
балканизйрам (се), -аш
балканйзъм, билкинйзмът,
болконИзми; билканйзми, (два и
т.н.) болканйзъма
балканйст; балканйсти, (двама и
т.н.) болконисти
балканйстика
балканистйчен,
билкинистйчния(т),
болканистйчна, балконистйчно;
болканистйчни
балканйстка
балканка
балкански
балкбн; балкони, (два и т.н.)
балкона
балкански
балнеогрария
балнеолечебница
балнеолечение
балнеолбг; балнеолози, (двама и
т.н.) балнеолози
балнеологйчен,
балнеологйчния(т),
болнеологИчна, балнеологйчно;
болнеологйчни
балнеолбгия
балнеолбжка
балнеолбжки
балнеосанатбриум;
бОлнеосанаториуми, (два и т.н.)
бОлнеосанатбриума
балнеотерапия; бОлнеотерапии
балнеотехника
балнеохймия
балбн; балбни, (два и т.н.) балона
балбнен1, болбнения(т),
болонена, болбнено;балбнени
балбнен2, болбнния(т), балбнна,
болбнно;болбнни
балбнче; балбнчети
балотаж; бологОжи, (два и т.н.)
болотОжа
балотйрам, -аш
балотйране
балсам; балсОми, (два и т.н.)
балсама
балсамйрам, -аш
балсамйран
балсамйране
балсамов
балсуджук; бОлсуджуци, (два и т.н.)
бИасуджука
балтйец; болгИйци, (двама и т.н.)
болтййци
балтййка
балтййски
балтйя; болтйи
балтбн; балтони, (два и т.н.)
Оолтони
балюстрада
бам (межд.)
бамбашка
бамбук; бамбуци, (два и т.н.)
бамбука
бамбуков
бамя
бан, -ът, -а; бОнове, (двама и т.н.)
бОнове
банален, бонОлния(т), банална,
банално; банални
банализйрам (се), -аш
банализйране
баналност, боналносттИ
банан; банОни, (два и т.н.) бонОно
бананов
банатски
банатчанин; банОтчани, (двама и
т.н.) бинОтчони
банатчанка
банда
бандаж; бандажи, (два и т.н.)
бондОжа
бандербл; бандероли, (два и т.н.)
бандербла
банджо
бандйт; бандИти, (двама и т.н.)
бандити
бандитйзъм, бандитизмът,
бандигйзма
бандйтски
бандурйст; бандурйсти, (двама и
г.н.) бандурйсги
банел и банела
банер; бОнери, (два и г.н.) банера
баница
баничар, -ят, -я; баничОри, (двама
и г.н.) баничОри
баничарка
баничарница
баничка
банка
банкер; банкери, (двама и т.н.)
банкери
банкерски
банкерство
банкет; банкети, (два и т.н.)
банкета
банкйрам, -аш
банкйране
банкнбта
банкнбтен, бонкногния(г),
банкнотна, банкнбгно;
Оинкнотни
банкнотоброяч; банкногоброячи,
(два и т.н.) банкногоброячи
банкнотоброячен,
банкногоброячния(г),
банкногоброячна,
банкнотоброячно;
бонкнотоброячни
банков
банкомат; банкомОги, (два и г.н.)
банкомОга
банкоматен, бинкомОтния(т),
банкомОтна, банкомОтно;
бонкомОтни
банкрут; банкрути, (два и т.н.)
банкрута
банкрутйрам, -аш
банкрутйране
банскалийка
банскалийски
банскалия; бОнскалии, (двама и
т.н.) бонскалии
бански
банту
банциг; бонциги и банцизи, (два
и г.н.) бОнциго
баня
баобаб; баобоби, (два и т.н.)
бообоба
баптйзъм, баптйзмъг, бат-йзма
165
баптйст
баптйст; баптйсти, (двама и т.н.)
баптисти
баптйстка
баптйстки
бар, -ът, -а; барове, (два и т.н.) бара
бара
бараба; барабл; (двама и т.н.)
бараби
барабан; барабани, (два и т.н.)
барабана
барабанен, барабанния(т),
барабанна, барабанно;
барабанни
барабанйст; барабанйсти, (двама
л т.н.) барабанйсти
барабанйстка
барабанлйя
барабанче; барабанчета
барабанчик; барабанчици, (двама
и т.н.) барабанчици
барабаня, -йш
барабар
барабонка
бараж; баражи, (два и т.н.) баража
баражен, баражния(т), баражна,
баражно; баражни
барака
барбекЮ; барбекюта
барбут; барбутл, (два и т.н.)
барбута
бард; бардове, (двама и т.н.)
бардове
бардак; бардаци, (два и т.н.)
бардака
бардама*
бардук; бардущи, (два и т.н.)
бардука
барел; барели, (два и т.н.) барела
барелеф; барелефи, (два и т.н.)
барелефа
барелефен, барелефния(т),
барелефна, барелефно;
барелефни
барета
бариев
бариера
бариерен, бариерния(т),
бариерна, бариерно; бариерни
барий, -ят, -я
барикада
барикаден, барикадния(т),
барлкадна, барикадно;
барлкадни
барикадйрам (се), -аш
барикадйране
баритбн1; баритони, (двама и т.н.)
баритони (лице)
баритон2; баритони, (два и т.н.)
барлтона(нелице)
баритонов
баркод, -ът, -а; баркодове, (два и
т.н.) баркода
барман; бармани, (двама и т.н.)
бармани
барманка
баровец; баровци, (двама и т.н.)
баровци
баровски
барок
барокамера
барбков
барометрйчен, барометрйчния(т),
барометрйчна, барометрйчно;
барометрйчни
барометрйчески
барометър; барометри, (два л т.н.)
барометъра
барбн; барони, (двама л т.н.)
барони
баронеса
баронски
баростат; баростатл, (два и т.н.)
баростата
барплбт, -ът, -а; барплотове, (два
и т.н.) барплота
бартер; бартери, (два и т.н.)
бартера
бартерен, бартернля(т), бартерна,
бартерно; бартерни
барут
барутен, барутния(т), барутна,
барутно; барутни
бархет
бархетен, бархетния(т), бархетна,
бархетно; бархетни
барче; барчета
бас1, -ът, -а; басй л басове (двама
и т.н.) басй и басове (лице)
бас2, -ът, -а; басй и басове, (два и
т.н.) баса (нелице)
бас3, -ът, -а; басове; (два и т.н.)
баса (нелице)
бас-баритон1; бас-баритони,
(двама и т.н.) бас-баритони
(лице)
бас-баритон2 (нелице)
басейн; басейни, (два л т.н.)
басейна
басйрам се, -аш
басйране
басйст; басйсти, (двама и т.н.)
басйстл
баск, -ът, -а; баски, (двама л т.н.)
баски
баскет; баскети, (два л т.н.)
баскета
баскетбол
баскетболен, баскетболния(т),
баскетболна, баскетболно;
баскетболни
баскетболйст; баскетболйста,
(двама и т.н.) баскетболйсти
баскетболистка
баски
басма
басмен, басмения(т), басмена,
басмено; басмени
баснопйсец; баснопйсцл, (двама и
т.н.) баснопйсцл
баснослдвен, баснословния(т),
баснословна, баснословно;
баснословни
баснословност, баснословността
басня
басов
баста
бастйлия; бастйлил
бастибн; бастиони, (два и т.н.)
бастиона
бастун; бастуни, (два л т.н.)
бастуна
батйк; батаци
батален, баталния(т), батална,
батално; батални
баталйст; баталйсти, (двама л т.н.)
баталйсти
батйлия; баталии
батальон; батальони, (два л т.н.)
батальона
батальонен, батальонния(т),
батальонна, батальонно;
батальонни
батареен, батарейния(т),
батарейна, батарейно;
батарейни
батарея; батареи
батачанин; батачани, (двама л т.н.)
батачани
батачанка
батйшки
батериен, батерийния(т),
батерийна, батерийно;
батерийни
батериика
батерия; батерии
батискйф; батискафл, (два и т.н.)
батлскафа
батйста
батйстен, батйстения(т),
батйстена, батйстено;
батйстени
батисфера
бйтко; батковци (двама л т.н.)
батковци
батков
батут; батути, (два и т.н.) батута
бау (межд.)
бау-бау (межд.)
баукам, -аш
баукане
бафкам, -аш
бафкане
бйфна, -еш
бахйец; бахайци, (двама л т.н.)
бахайцл
бахайка
бахайски
бахййство
бахйр
бахрейнец; бахрейнци, (двама и
т.н.) бахрейнци
бахреинка
166
бахрОйнски
бахур; бахури, (два и т.н.) бахура
бацйл; бацйли, (два и т.н.) бацйла
бацйлен, бацйлнияф, бацйлна,
бацйлно; бацйлни
бацйлоносйтел, -ят, -я;
бацйлоносйтели, (двама и т.н.)
бацЙлоносйтели
бацйлоносйтелка
бацйлоносйтелство
бачокйровски
баш
башйбозу^
башйбозук2; башйбозуци, (двама
и т.н.) башйбозуци
башйбозутки
башкйрец; башкйрци, (двама и т.н.)
башкйрци
башкйрка
башкйрски
баща; бащй, (двама и т.н.) бащй
бащин
бащинйя; бащинйи
бащински
бащинство
бащйца
бащичко и бащйчко
бОя, -еш
бая
баядОрка
баят
баяч; баячи, (двама и т.н.) баячи
баячка
бдОние
бдйтелен, бдителния^), бдйтелна,
бдйтелно; бдйтелни
бдйтелност, бдителността
бдя, -йш
бе
бОбе; бебета
бОбенце; бебенца
бебефон; бебефони, (два и т.н.)
бебефона
бебешки
бегач; бегачи, (двама и т.н.) бегачи
бегачка
беглОц; бегълцй, (двама и т.н.)
бегълцй
беглйк
бегликчййски
бегликчйя; бегликчЙи, (двама и
т.н.) бегликчЙи
беглйшки
бегом
бегбния; бегонии
бОгъл, беглия^), бегла, бегло;
бегли
бегълка
беда
бОден, бедния(т), бедна, бедно;
бедни
беднОя, -еш
бОдничък, бедничкия(т),
бедничка, бедничко; беднички
бОдност, бедността
беднота
беднотйя; беднотйи
бедняк; бедняци, (двама и т.н.)
бедняци
беднячество
бедничка
бедняшки
бОдрен, бедрения^), бедрена,
бедрено;бедрени
бедрО;бедра
бОдствам, -аш
бОдстване
бОдствен, бедствения^),
бедствена, бедствено;
бедствени
бедствие
бедуйн; бедуйни, (двама и т.н.)
бедуйни
бедуйнка
бедуйнски
бедя, -йш
беее (межд.)
бежанец; бежанцй, (двама и т.н.)
бежанцй
бежанка
бежанскй
бежешката и бежешком
бОжов
без
безаварйен, безаварййнйя(т|,
безаварййна, безаварййно;
безаварЙйни
безакцйзен, безакцЙзнилф,
безакцйзна, безакцйзно;
безакцйзни
безалкохолен, безалкохолния^),
безалкохолна, безалкохолно;
безалкохолни
безалтернатйвен,
безалгетнагйвнйя(г),
безалгетнатйвна,
безалтернатйвно;
безалгетнатйвнй
безалтернатйвност,
безалтернативността
безапелационен,
безапелационния^),
безапелационна,
безапелационно;
безапелационни
безапелациОнност,
безапелационността
безапетйтие
безбожен, безбожния^),
безбожна, безбожно; безбожни
безбОжие
безбОжник; безбожници, (двама и
т.н.) безбожници
безбожница
безбожнически
безббжничество
безбожност, безбожностга
безболОзнен, безболезнения^),
безвъзвратен
безболезнена, безболезнено;
безболезнени
безболОзненост, безболезнеността
безбрад
безбрачен, безбрачния^),
безбрачна, безбрачно;
безбрачни
безбрачие
безбрОжен, безбрежния^),
безбрежна, безбрежно;
безбрежни
безбрОжност, безбрежността
безбрбден, безброднияСт),
безбродна, безбродно;
безбродни
безброен, безбройния^),
безбройна, безбройно;
безбройни
безброй
безбройност, безбройността
безбуфен, безбурнияф, безбурна,
безбурно; безбурни
безб^уфност, безбурноспа
безвалОжен, безвалежнияСт),
безвалежна, безвалежно;
безвалежни
безвОрен, безвернияф, безверна,
безверно; безверни
безвОрие
безверник; безверници, (двама и
т.н.) безверници
безвОрница
безвОстен, безвестния^),
безвестна, безвестно; безвестни
безвОтрен, безво^ения^),
безветрена, безветрено;
безветрени
безветрие
безвйзов
безвкусен, безвкусния^),
безвкусна, безвкусно;
безвкусни
безвкусица
безвластен, безвластния^),
безвластна, безвластно;
безвластни
безвластие
безводен, безводния^), безводна,
безводно; безводни
безвбдие
безволев
безволие
безврОден, безвредния^),
безвредна, безвредно;
безвредни
безврОдност, безвредността
безвременен, безвременнилф,
безвременна, безвременно;
безвременни
безврОменност, безвременността
безврОмие
безвъзвратен, безвъзвратния^),
безвъзвратна, безвъзвратно;
безвъзвратни
167
безвъзвратност
безвъзвратност, безвъзвратността
безвъздушен, безвъздушния(т),
безвъздушна, безвъздушно;
безвъздушни
безвъзмезден, безвъзмездния(т),
безвъзмездна, безвъзмездно;
безвъзмездни
безвъзмездност, безвъзмездността
безглав
безглаголен, безгла^-тамя^т),
безглаголна, безглаголно;
безглаголни
безглаголност, безтлаголносгта
безгласен, безглОсния(т),
безглОсна, безглОсно; безглОсни
безгласност, безтласносттл
безгранйчен, безгранйчния(т),
безгронйчна, безгранично;
безгранйчни
безгранйчност, безграничностгО
безгрешен, безгрешния(т),
безгрешна, безгрешно;
безгрешни
безгрешност, безгрешносттО
безгрйжен, безгрйжния(т),
безгрйжна, безгрйжно;
безгрйжни
безгрйжие
безгрйжност, безгрижността
безгръбначен, безгръбначния^),
безгръбначна, безгръбнОчно;
безгръбнОчни
безгръбначност,
безгръбначносттО
бездарен, бездОрния(т), бездарна,
бездОрно; бездарни
бездарие
бездарник; бездарници, (двама и
т.н.) бездОрници
бездарница
бездарност, бездарносттИ
бездеен, бездейния(т), бездейна,
бездейно; бездейни
бездейност, бездейносттО
бездействам, -аш
бездействане
бездействен, бездействения(т),
бездейсгвена, бездействено;
бездейсгвени
бездействие
безделие
безделник; безделници, (двама и
т.н.) безделници
безделница
безделнича, -иш
безделничене
безделнически
безделничество
бездетен, бездетния(т), бездетна,
бездетно; бездетни
бездетка
бездетник; бездетници, (двама и
т.н.) бездетници
бездетница
бездетност, бездетносггО
бездетство
бездймен, бездймния(т),
бездймна, бездимно; бездймни
бездиханен, бездихОнния(т),
бездиханна, бездиханно;
бездиханни
бездиханност, бездихонносттО
бездна
бездймен, бездомния(т),
бездомна, бездомно; бездомни
бездомник; бездомници, (двама и
т.н.) бездомници
бездомница
бездомнически
бездомничество
бездоходен, бездоходния(т),
бездоходна, бездоходно;
бездоходни
бездруго
бездуховност, бездуховносттО
бездушен, бездушния(т),
бездушна, бездушно; бездушни
бездушие
бездушност, бездушностга
бездъждовен, бездъждовния(г),
бездъждовни, бездъждовно;
бездъждовни
бездънен, бездънния(т),
бездънни, бездънно; бездънни
бездънност, бездънносгтО
безжалостен, безжалостния^),
безжалостни, безжОлостно;
безжалостни
безжйзнен, безжйзнения(т),
безжйзнени, безжйзнено;
безжизнени
безжйзненост, безжизнеността
безжйчен, безжйчния(т),
безжИчна, безжйчно; безжйчни
беззаветен, беззиветния(г),
беззиветни, беззаветно;
беззаветни
беззаветност, беззаветността
беззавистен, беззОвистния(т),
беззавистна, беззОвистно;
беззИвистни
беззаконен, беззиконнйя(т),
беззаконна, беззаконно;
беззаконни
беззакйние
беззаконнича, -иш
беззакйнничене
беззакОнност, беззаконността
беззаконствам, -иш
беззаконстване
беззащйтен, беззащйгния(т),
беззащйтни, беззащйтно;
беззищйтни
беззащйтност, беззащитността
беззвезден, беззвездния(т),
беззвездна, беззвездно;
беззвездни
беззвучен, беззвучния(т),
беззвучни, беззвучно,
беззвучни
беззвучност, беззвучността
безземлен, безземления(т),
безземлени, безземлено;
безземлени
беззлобен, беззлобния(т),
беззлобни, беззлобно;
беззлобни
беззлобност, беззлобносттИ
беззъб
безидеен, безидейния(т),
безидейни, безидейно;
безидейни
безидейност, безидейносттИ
безизвестен, безизвестния(т),
безизвестна, безизвестно;
безизвесгни
безизкусен, безизкусния(т),
безизкусна, безизкусно;
безизкусни
безизкуствен, безизкусгвения(г),
безизкуствена, безизкуствено;
безизкуствени
безйзразен, безйзразния(т),
безйзразна, безйзразно;
безйзразни
безйзразност, безизразносттО
безизходен, безизходния(т),
безизходна, безизходно;
безизходни
безизходица
безизходност, безизходността
безймен, безймения(т), безймени
безйменен, безйменния(т),
безйменна, безйменно;
безйменни
безимОтен, безимотния(т),
безимотна, безимотно;
безимотни
безимОтност, безимотносттО
безимпулсен, безймпулсния(т),
безимпулсна, безимпулсно;
безимпулсни
безиндуктйвен,
безиндуктйвния(т),
безиндуктИвна, безиндуктйвно;
безиндуктйвни
безинтересен, безинтересния(т),
безинтересна, безинтересно;
безинтересни
безйр
безйрен, безйрения(г), безйрено,
безйрено; безйрени
безистен; безистени, (два и т.н.)
безистена
безкасов
безквасен, безквасния^),
безквасна, безквОсно;
безквасни
безкешов
безкислороден,
безкислородния(г),
безкислородна, безкислородно;
168
безоткатен
безкислородни
безкласов
безкнйжен, безкнйжния(т),
безкнйжна, безкнйжно;
безкнижни
безкомпромисен,
безкомпромиснйя(т),
безкомпромисна,
безкомпромисно;
безкомпромисни
безкомпрбмисност,
безкомпромисността
безконечен, безконечния(т),
безконечна, безконечно;
безконечни
безконечност, безконечността
безконтролен, безконтролния(т),
безконтролна, безконтролно;
безконтролни
безконтрблност,
безконтролността
безконфлйктен,
безконфлйктния(т),
безконфлИктна, безконфлйктно;
безконфлйктни
безконфлйктност,
безконфликтното
безкбристен, безкорлстния(т),
безкористна, безкористно;
безкористни
безкорйстие
безкОристност, безкористното
безкостен, безкостния(т),
безкостна, безкостно;
безкостни
безкраен, безкрайния(т),
безкрайна, безкрайно;
безкрайни
безкрай
безкрайност, безкрайността
безкрйл
безкритйчен, безкрлтйчния(т),
безкрлтйчна, безкрлтйчно;
безкрлтйчни
безкритйчност, безкритичността
безкръвен, безкръвния(т),
безкръвна, безкръвно;
безкръвни
безкръстен, безкръстнля(т),
безкръстна, безкръстно;
безкръстни
безлесен, безлесния(т), безлесна,
безлесно; безлесни
безлйк
безлйстен, безлйстния(т),
безлйстна, безлйстно;
безлйстни
безлйхвен, безлйхвенля(т),
безлйхвена, безлйхвено;
безлйхвени
безлйчен, безлйчния(т),
безлична, безлйчно; безлйчни
безлйчие
безлйчност, безличностто
безлунен, безлунния(т),
безлунна, безлунно; безлунни
безлуние
безлЮден, безлюдния(т),
безлюдна, безлюдно; безлюдни
безлЮдност, безлюдността
безмаслен, безмасления(т),
безмаслена, безмаслено;
безмаслени
безмерен, безмерния(т),
безмерна, безмерно; безмерни
безмерност, безмерното
безмесен, безмесния(т), безмесна,
безмесно; безмесни
безметежен, безметежния(т),
безметежна, безметежно;
безметежни
безметежност; безметежността
безмйлостен, безмйлостния(т),
безмйлостна, безмйлостно;
безмйлостни
безмйлостност, безмллостността
безмйтен, безмйтнля(т),
безмйтна, безмйтно; безмйтни
безмлечен, безмлечния(т),
безмлечна, безмлечно;
безмлечни
безмозъчен, безмозъчния(т),
безмозъчна, безмозъчно;
безмозъчни
безмоторен, безмоторния(т),
безмоторна, безмоторно;
безмоторни
безмоторник; безмоторници, (два
и т.н.) безмоторника
безмълвен, безмълвния(т),
безмълвна, безмълвно;
безмълвни
безмълвие
безнадежден, безнадеждния(т),
безнадеждна, безнадеждно;
безнадеждни
безнадеждност, безнадеждността
безнадзОрен, безнадзорния(т),
безнадзорна, безнадзорно;
безнадзорни
безнадзОрност, безнадзорност
безнаказан
безнаказаност, безнаказаността
безналйчен, безналйчния(т),
безналИчна, безналйчно;
безналйчни
безнаследствен,
безнаследствения(т),
безнаследствена,
безнаследствено;
безнаследствени
безначален, безначалния(т),
безначатна, безначално;
безначални
безначОлие
безнравствен, безнравствения(т),
безнравствена, безнравствено;
безнравствени
безнравственик;
безнравственици, (двама и т.н.)
безнравственици
безнравственица
безнравственост,
безнравствеността
безобйден, безобйдния(т),
безобйдна, безобйдно;
безобйдни
безобйдност, безобидността
безоблачен, безоблачнля(т),
безоблачна, безоблачно;
безОблачни
безоблачност, безоблачността
безобразен, безобразния(т),
безобразна, безобразно;
безобразни
безобразен, безобразния(т),
безобразна, безобразно;
безобразни
безобразие; безобразия
безобразник; безобразницл,
(двама и т.н.) безобразници
безобразница
безобразнича, -иш
безобразничене
безббразност, безобразното
безобразност, безобразността
безогледен, безогледния(т),
безогледна, безогледно;
безогледни
безогледност, безогледното
безопасен, безопасния(т),
безопасна, безопасно;
безопасни
безопасност, безопасността
безопашат
безоснователен,
безоснователния(т),
безоснователна,
безоснователно;
безоснователни
безоснователност,
безоснователността
безответен, безответния(т),
безответна, безответно;
безответни
безответност, безответността
безотговорен, безотговорния^),
безотговорна, безотговорно;
безотговорни
безотговорност,
безотговорността
безотечествен, безотечествения(т),
безотечествена, безотечествено;
безотечествени
безотечественик;
безотечественици, (двама и
т.н.) безотечественици
безотечественица
безотказен, безотказния(т),
безотказна, безотказно;
безотказни
безоткатен, безоткатния(т),
169
безоткатен
безоткатна, безоткатно;
безоткатни
безотпаден, безотпàднйя(т|,
безотпадна, безотпадно;
безотпадни
безотпадъчен, безотпадъчния^),
безотпадъчна, безотпадъчно;
безотпадъчни
безотраден, безстрашния^),
безотрадна, безотрадно;
безотрадни
безотрадност, безоттaдностгa
безотточен, безоттôчнйя(т|,
безотточна, безотточно;
безотточни
безотчОтен, безотчетния^),
безотчетна, безотчетно;
безотчетни
безотчОтност, безответността
безочие
безочлив
безочливец; безочливци, (двама и
т.н.) безочливци
безбчливост, безочливост
безпаметен, безпаметния^),
безпОметна, безпаметно;
безпаметни
безпаметност, безпаметността
безпаметство
безпардонен, безпардонния^),
безпардонна, безпардонно;
безпардонни
безпарйчен, безпарйчнияф,
безпарйчна, безпарйчно;
безпарйчни
безпарйчие
безпартйен, безпартийния^),
безпартййна, безпартййно;
безпартийни
безпартййност, безпартиЙността
безперспектйвен,
безперспективния^),
безперспектйвна,
безперспектйвно;
безперспективни
безперспектйвност,
безперспективността
безпилотен, безпйлбтнйя(г),
безпилотна, безпилотно;
безпилотни
безпйсмен, безписмения^),
безписмена, безписмено;
безписмени
безпланов
безплОновост, безплановост
безплатен, безплатния^),
безплатна, безплатно;
безплатни
безплбден, безплодния(т),
безплодна, безплодно;
безплодни
безплодие
безплбдност, безплодността
безплътен, • безплътния^),
безплътна, безплътно;
безплътни
безплътност, безплътността
безпогрОшен, безпогрешния^),
безпогрешна, безпогрешно;
безпогрешни
безпогрОшност, безпогрешността
безподлджен, безподложния(т),
безподложна, безподложно;
безподложни
безподобен, безподобния^),
безподобна, безподобно;
безподобни
безподобност, безподобността
безпокоен, безпокоЙния^),
безпокойна, безпокойно;
безпокойни
безпокойствие
безпокойство
безпокоя (се), -йш
безполОзен, безполезния^),
безполезна, безполезно;
безполезни
безполезност, безполезността
безполов
безполовост, безполовостта
безпомощен, безпомощния^),
безпомощна, безпомощно;
безпомощни
безпомощност, безпомощност
безпорядък; безпорядъци
безпорядъчен, безnорядьчния(т|,
безпорядъчна, безпотядъчно;
безnотядъчни
безпочвен, безпочвения^),
безпочвена, безпочвено;
безпочвени
безпбчвеност, безпочвеността
безпощаден, безпощадния^),
безпощадна, безпощадно;
безпощадни
безпощОдност, безпощадност
безправен, безправния^),
безправна, безправно;
безправни
безправие
безправност, безправността
безпредОлен, безпределния^),
безпределна, безпределно;
безпределни
безпредОлност, безпределностга
безпредложен, безпреде^^ния^),
безпредложна, безпредложно;
безпредложни
безпредметен, безпредметния^),
безпредметна, безпредметно;
безпредметни
безпредмОтност,
безпредметност
безпрекословен,
безпрекословния^),
безпрекословна,
безпрекословно;
безпрекословни
безпрекословност,
безпрекословност
безпрепятствен,
безпрепятствения^),
безпрепятствена,
безпрепятствено;
безпрепятствени
безпрепятственост,
безпрепятственост
безпрецедентен,
безпрецедентния^),
безпрецедентна,
безпрецедентно;
безпрецедентни
безпризорен, безпризорния^),
безпризорна, безпризорно;
безпризорни
безпрймерен, безитйметнйя(т|,
безпрймерна, безпрймерно;
безпрймерни
безпрйнципен, безирЙнципния^),
безпрЙнципна, безпринципно;
безпрЙнципни
безпрйнципност,
безпринципно^^
безпристрастен,
безпристрастния^),
безпристрастна,
безпристрастно;
безпристрастни
безпристрастие
безпристрастност,
безпристрастност
безпричйнен, безпричинния^),
безпричинна, безпричинно;
безпричЙнни
безпричйнност, безпричинност
безприютен, безприютния^),
безприютна, безприЮтно;
безприютни
безприютност, безприютност
безпросвОтен, безпросветния^),
безпросветна, безпросветно;
безпросветни
безпросветност, безпросветността
безпътен, безпътния^), безпътна,
безпътно; безпътни
безпътица
безпътност, безпътността
безпътство
безраббтен, безработния^),
безработна, безработно;
безработни
безраббтица
безрадостен, безрадостния^),
безрадостна, безрадостно;
безрадостни
безразборен, безразборния^),
безразборна, безразборно;
безразборни
безразббрност, безразборността
безразлйчен, безразличния^),
безразлична, безразлично;
безразлични
170
безуханен
безразлйчие
безразсъден, безрозсъдния(т),
безразсъдна, безразсъдно;
безразсъдни
безразсъдност, безразсъдносттО
безразсъдство
безреден, безредния(т), безредна,
безредно; безредни
безредие
безредица; безредици (обикн. в
мн.ч.)
безредност, безреднотО
безрезервен, безрезервния(т),
безрезервни, безрезервно;
безрезервни
безрезултатен,
безрезултОтния(т),
безрезултОтна, безрезултатно;
безрезултОтни
безрезултатност,
безрезултатността
безрелсов
безрйг
безроден, безрйдния(г), безрйдна,
безрйдно; безродни
безропотен, безрйпотния(т),
безрйпотна, безрйпотно;
безрйпотни
безропотност, безропотносттО
безрък; безръкия(т), безръка,
безръко; безръки
безсеменен, безсеменния(т),
безсеменна, безсеменно;
безсеменни
безсйлен, безсйлния(т), безсйлни,
безсйлно; безсйлни
безсйлие
безсистемен, безсистемния(т),
безсисгемна, безсисгемно;
безсистемни
безсистемност, безсистемносттО
безскрупулен, безскрупулния(т),
безскрупулна, безскрупулно;
безскрупулни
безскрупулност,
безскрупулносттО
безславен, безслОвния(т),
безславна, безслОвно;
безславни
безславие
безследен, безследния(г),
безследна, безследно;
безследни
безсловесен, безсловесния(т),
безсловесна, безсловесно;
безсловесни
безсловесност, безсловесносгтО
безслънчев
безсмйслен, безсмйсления(т),
безсмйслена, безсмйслено;
безсмйслени
безсмйсленост, безсмисленостга
безсмйслие
безсмйслица
безсмъртен, безсмъргния(т),
безсмъртна, безсмъртно;
безсмъртни
безсмъртие
безсмъртниче; безсмъртничета
безсмъртност, безсмъртното
безснежен, безснежния(т),
безснежна, безснежно;
безснежни
безсйлен, безсйлния(т), безсйлни,
безсйлно; безсйлни
безсблност, безсолносггО
безспйр
безспйрен, безспйрния(т),
безспйрна, безспирно;
безспйрни
безспйрност, безспирността
безспбрен, безспйрния(т),
безспйрна, безспйрно;
безспйрни
безспйрност, безспорността
безсрамен, безсрОмния(т),
безсрамна, безсрамно;
безсрОмни
безсрамие; безсрамия
безсрамник; безсрамници,
(двама и т.н.) безсрамници
безсрамница
безсрамност, безсрамното
безсребърник; безсребърници,
(двама и т.н.) безсребърници
безсребърница
безсрйчен, безсрйчния(г),
безсрйчна, безсрйчно;
безсрйчни
безсрйчност, безсрочностгО
безстопанствен,
безстопанствения^),
безстопанствени,
безстопанствено;
безстопанствени
безстопанственост,
безстопанствеността
безстрастен, безсгрИстния(т),
безстрастна, безстрастно;
безстрастни
безстрастие
безстрастност, безстрастното
безстрашен, безстрашния^),
безстрОшна, безстрашно;
безсгрОшни
безстрашие
безсъвестен, безсъвестния(т),
безсъвестна, безсъвестно;
безсъвестни
безсъвестност, безсъвестносгтО
безсъдържателен,
безсъдържОтелния(т),
безсъдържОгелна,
безсъдържОгелно;
безсъдържОгелни
безсъдържателност,
безсъдържателносттО
безсъзнание
безсъзнателен,
безсъзнателния^),
безсъзнателна, безсъзнателно;
безсъзнателни
безсъзнателност,
безсъзнателносттО
безсъмнен, безсъмнения(т),
безсъмнена, безсъмнено;
безсъмнени
безсънен, безсънния(т),
безсънна, безсънно; безсънни
безсъние
безсъница
безсърдечен, безсърдечния(т),
безсърдечна, безсърдечно;
безсърдечни
безсърдечие
безсърдечност, безсърдечността
безсъЮзен, безсъюзния(т),
безсъюзна, безсъЮзно;
безсъюзни
безтеглйвен, безтегл0вния(г),
безгеглйвна, безтеглйвно;
безтеглйвни
безтеглйвност, безтегловността
безтелесен, безтелесния(г),
безтелесна, безтелесно;
безтелесни
безтревен, безгревния(т),
безтревна, безгревно;
безгревни
безукорен, безукорния(г),
безукорна, безукорно;
безукорни
безукорност, безукорносттО
безумен, безумния(т), безумна,
безумно; безумни
безумец; безумци, (двама и т.н.)
безумци
безумие; безумия
безумник; безумници, (двама и
т.н.) безумници
безумница
безумствам, -аш
безумство; безумства
безупречен, безупречния^),
безупречна, безупречно;
безупречни
безупречност, безупречносттО
безуслйвен, безуслйвния(т),
безуслйвна, безуслйвно;
безуслйвни
безуслйвност, безусловността
безуспешен, безуспешния(т),
безуспешна, безуспешно;
безуспешни
безуспешност, безуспешността
безутешен, безутешния(т),
безутешна, безутешно;
безутешни
безутешност, безутешността
безуханен, безухОнния(г),
безухОнна, безухОнно;
безухОнни
171
безучастен
безучастен, безучастния(т),
безучастна, безучастно;
безучастни
безучастие
безучастност, безучастността
безформен, безформения(т),
безформена, безформено;
безформени
безфбрменост, безформеността
безхаберен, безхаберния(т),
безхаберна, безхаберно;
безхабернл
безхаберие
безхарактерен,
безхарактерния(т),
безхарактерна, безхарактерно;
безхарактерни
безхарактерност,
безхарактерността
безхйтростен, безхйтростния(т),
безхйтростна, безхйтростно;
безхйтростни
безхлорофйлен,
безхлорофйлния(т),
безхлорофйлна,
безхлорофйлно; безхлорофйлни
безцветен, безцветния(т),
безцветна, безцветно;
безцветни
безцветие
безцветност, безцветността
безцелен, безцелния(т), безцелна,
безцелно; безцелни
безцелност, безцелността
безценен, безценния(т), безценна,
безценно; безценни
безценица
безценност, безценността
безцеремонен, безцеремонния(т),
безцеремонна, безцеремонно;
безцеремонни
безцерембнност,
безцеремонността
безчестен, безчестнля(т),
безчестна, безчестно; безчестни
безчестие; безчестя
безчестник; безчестници, (двама
и т.н.) безчестници
безчестница
безчестя, -йш
безчет
безчетен, безчетнля(т), безчетна,
безчетно; безчетни
безчйнствам, -аш
безчйнстване
безчйнство; безчйнства
безчйслен, безчйсления(т),
безчйслена, безчйслено;
безчйслени
безчйсленост, безчислеността
безчовечен, безчовечния(т),
безчовечна, безчовечно;
безчовечни
безчовечие
безчовечност, безчовечността
безчувствен, безчувствения(т),
безчувствена, безчувствено;
безчувствени
безчувственост,
безчувствеността
безчувствие
безшумен, безшумния(т),
безшумна, безшумно;
безшумни
безшумност, безшумността
безядков
безядрен, безядрения(т),
безядрена, безядрено;
безядрени
бейца
бей, -ят, -я; бейове, (двама л т.н.)
бейове
бей (част.)
бейзбол
бейзболен, бейзболния(т),
бейзболна, бейзболно;
бейзболни
бейзболйст; бейзболйсти, (двама
л т.н.) бейзболйсти
бейов
бейрутски
бейски
бек, -ът, -а; бекове, (двама л т.н.)
бекове
бекар; бекари, (два и т.н.) бекара
бекас; бекаси, (два и т.н.) бекаса
бекасйна
беквокал1; беквокали, (двама л т.н.)
беквокапи (лице)
беквока^2; беквокали, (два л т.н.)
беквокала (нелице)
беквокалйст; беквокалйсти,
(двама л т.н.) беквокалйсти
беквокалйстка
бекграунд
бекерел; бекерели, (два л т.н.)
бекерела
бекон; бекони
бекдфис; бекофиси, (два и т.н.)
бекофиса
бекстейдж
бекхенд; бекхендл, (два л т.н.)
бекхенда
бел, -ът, -а; белове, (два л т.н.) бела
беладбна
беларусин; беларусл, (двама и т.н.)
беларуси
беларуска
беларуски
беласишки
белачка
белгйец; белгийци, (двама и т.н.)
белгийци
белгййка
белгййски
белградски
белградчанин; белградчани,
(двама и т.н.) белградчани
белградчанка
белег; белези, (два л т.н.) белега
белеене
бележа, -иш
бележене
бележйт
бележйтост, бележитостта
бележка
бележкйр, -ят, -я; бележкарл,
(двама и т.н.) бележкарл
бележкарка
бележкарство
бележник; бележници, (два и т.н.)
бележника
белезнйкав
белезнйкавост, белезникавостта
белезнйци (само мн.ч.)
белен; беления(т), белена, белено;
белени
белене
беленец; беленци, (двама и т.н.)
беленцл
беленка
беленски
беленчанин; беленчани, (двама и
т.н.) беленчани
беленчанка
белетрйст; белетрйстл, (двама и
т.н.) белетрйстл
белетрйстика
белетристйчен,
белетристйчния(т),
белетрлстйчна, белетристйчно;
белетристйчни
белетрйстка
белея (се), -еш
белйло; белила
белйна
беличък, беличкия(т), беличка,
беличко; белички
белка л бЯлка
белканто
белна се, -еш, и бЯлна се
белобрад
беловй
беловец; беловци, (двама и т.н.)
беловци
беловка
беловлйкнест
беловлас
беловски
белогвардеец; белогвардейцл,
(двама и т.н.) белогвардейцл
белогвардейски
белоглйв
белоградчйшки
белогушка
белодрешко; белодрешковци,
(двама л т.н.) белодрешковци
белодробен, белодробния(т),
белодробна, белодробно;
белодробни
белозем; белоземи, (два л т.н.)
белозема
172
бнблномання
белокОменен, белокаменния^),
белокаменна, белокаменно;
белокаменни
Оелокбж
белокор
белокос
Оелокрйл
Оелолйк
беломбрец; беломорци, (двама и
т.н.) беломорци
беломорка
беломорски
беломрОморен,
беломраморния^),
беломраморна, беломраморно;
беломраморни
Оелоног
ОелопОрка
белопръстнца
белорък, белотЪкйя(т|, белоръка,
белоръко; белоръки
белосам (се), -аш
белосвам (се), -аш
белосване
белослОтннскн
белоснежен, белоснежнияф,
белоснежна, белоснежно;
белоснежни
белоствол
белот, (два и т.н.) белота
белотО
белоцветен, белоцветния(т),
белоцветна, белоцветно;
белоцветни
белоцйпест
Оелочерковски
белошййка
белтък; белтъци, (два и т.н.)
белтъка
белтъчен^ белтъчения^),
белтьчена, белтьчено;
белтъчени
белтъчен, белтъчния^),
белтъчна, белтъчно; белтьчни
белтъчина; белтьчинй (обикн. в
мн.ч.)
ОелфОстки
бельо
беля
бОля1, -иш
бОля2 (се), -иш
белязан
бемол; бемоли, (два и т.н.| бемола
бенгОлец; бенгалци, (двама и т.н.|
бенгалци
ОенгОлка
бенгОлски
Оенд, -ът, -а; бендове, (два и т.н.)
бенда
Оенеднктйн; (два и т.н.)
бенедиктйна
бенеднктйнец; бенедиктЙнци,
(двама и т.н.) бенедиктЙнци
бенедиктйнка
бенедиктйнски
Оенефйс; бенефйси, (два и т.н.)
бенефйса
бенефйсен, бенефЙснилф,
бенефйсна, бенефйсно;
бенефйсни
бенефициОнт1; бенефициенти,
(двама и т.н.) бенефициенти
(лице)
бенефициент2; бенефициенти, (два
и т.н.) бенефициента (нелице)
Оензйн; бензйни
бензйнен, бензЙненияСт),
бензйнена, бензйнено;
бензЙнени
бензйнов
бензнновоз; бензиновози, (два и
т.н.) бензиновоза
Оензиностанция;
бензиностанции
бензннохранйлнще;
бензинохранЙлища
бензол
бензолов
Оенйнец; бенйнци, (двама и т.н.)
бенйнци
бенйнка
бенйнскн
ООнка
бент, -ът, -а; бентове, (два и т.н.)
бента
бера, -еш
берОч; берачи, (двама и т.н.)
берачи
ОерОчка
Оергамот; бергамоти, (два и т.н.)
бергамота
бергамотов
берекОт
берекетлйя; берекетлйи, (двама и
т.н.) берекетлЙи
берйлий, -ят, -я
берйтба
ОерйтОен, берЙтбения^),
берйтбена, берйтбено;
берЙтбени
берковец; берковци, (двама и
т.н.) берковци
берковка
берковски
Оерлйнски
берлинчанин; берлинчани,
(двама и т.н.) берлинчани
ОерлинчОнка
бермуди (само мн.ч.)
бермудски
бернски
бертолетов
бесарОбнн; бесараби, (двама и т.н.)
бесараби
бесарОбка
бесарабски
бесОда
бесОдвам, -аш
ОесОдване
бесОдка
бОсен, беснияСт), бясна, бясно;
бесни
ООсене
Оесйлка
Оесйло; бесила
беснОене
ОеснОя, -еш
беснотйя; беснотйи
бестселър; бестселъри, (два и
т.н.) бестселъра
Оесувам, -аш
бесуване
ООся (се), -иш
бОта
бОта-лъчй (само мн.ч.)
бèта-разпадане
бОта-трон
ООта-частйци (само мн.ч.)
бетон
бетонджййка
бетонджййскн
бетонджйи; бетонджйи, (двама и
тя.) бетонджйи
бетбнен1, бетонения^), бетонена,
бетонено; бетонени
бетонен2, бетонния(т), бетонна,
бетонно; бетонни
бетонйрам, -аш
бетонйране
бетонобъркачка
бетонов
бетоновъзел; бетоновъзли, (два и
т.н.) бетоновъзела
ОешамОл
Оиатлйн, (два и тн.) биатлона
Онатлонйст; биатлонЙс™, (двама
и т.н.) биатлонЙсти
биатлонНстка
биатлонски
биберон; биберони, (два и т.н.)
биберона
библейзъм, библеЙзмът,
библейзма; библеЙзми, (два и
т.н.) библеЙзъма
бнблейст; библейсти, (двама и т.н.)
библейсти
ОиОлейстика
ОиблОйски
библиограф; библиографи,
(двама и т.н.) библиографи
бнОлиографйчен,
бйблиогтафйчнйя(т|,
библиографЙчна,
библиографЙчно;
библиографЙчни
библиография; библиографии
ОиОлиогрОфка
биОлиографскн
Оиблиолйгия
бнОлноман; библиомани, (двама
и т.н.) библиомани
ОнОлномОния
173
библиоманка
библиоманка
библиотека
библиотекар, -ят, -я;
библиотекари, (двама и т.н.)
библиотекОри
библиотекарка
библиотекарски
библиотекарство
библиотековед; библиогековеди,
(двама и т.н.) библиотековеди
библиотекознание
библиотечен, библиотечния(т),
библиотечна, библиотечно;
библиотечни
библиорйл; бйблиофйли, (двама
и т.н.) бйблиофйли
библиорйлия
библиорйлка
библиорйлски
библиорйлство
бйблия; бйблии
бивак; биваци, (два и т.н.) бивака
бивакувам, -аш
бивакуване
бйвам, -аш
бивачен, бивОчния(т), бивОчна,
бивочно; бивОчни
бйвен; бйвни (обикн. в мн.ч.)
бйвник; бйвници, (два и т.н.)
бйвнико (обикн. в мн.ч.)
бйвол; бйволи, (два и т.н.) бйвола
биволар, -ят, -я; биволОри, (двама
и г.н.) биволОри
биволарка
биволарски
биволарство
биволарче; биволОрчега
бйволица
биволовъдство
бйволски
бйволче; бйволчего
бивш, бйвшия(т), бйвшо, бйвше;
бйвши
бигамен, 6ит0мния(т), бигОмна,
бигомно; бигомни
бигамия
бйгбенд, -ът, -о; бйгбендове, (два
и т.н.) бйгбендо
биговам, -аш
биговане
бйгор
бйгорен, бйгорния(т), бйгорна,
бйгорно; бйгорни
бйгоров
ОидО; бидета
бидон; бидбни, (два и т.н.) бидона
биенйле; биенОлето
бйене
бижу; бижуто
бижутер; бижутери, (двомл и т.н.)
бижутери
бижутериен, бижут0рийния(т),
бижутерийна, бижутерийно;
бижутерийни
бижутерия; бижутерии
бижутерски
бйзнес; бйзнеси, (два и т.н.)
бйзнеса
бйзнесабонат*; бйзнесабонОти,
(двамо и т.н.) бйзнесабонОги
(лице)
бйзнесабонат*; бйзнесабонОти,
(дво и т.н.) бйзнесобонОта
(нелице)
бйзнесадминистрация*;
бйзнесадмйнистрОцйи
бйзнесдама*
бйзнеселйт
бйзнесклймат*
бйзнесконсултант*;
бйзнесконсултОнти (двама и
т.н.) бйзнесконсултОнти
бизнесмен; бизнесмени, (двамо и
т.н.) бизнесмени
бйзнеспарк*, -ът, -л;
бйзнеспОркове, (дво и т.н.)
бйзнеспОрка
бйзнесплан*; -ът, -л;
бйзнесплОнове, (два и т.н.)
бйзнесплОна
бйзнессекретарка*
бйзнессреда*
бйзнестарйра*
бйзнесрорум*; бйзнесфоруми,
(дво и т.н.) бйзнесфорумо
бйзнесцентър*; бйзнесцентрове,
(два и т.н.) бйзнесцентьра
бизон; бизони, (два и т.н.) бизона
бййтбокс, -ът, -а
бййтмузика
бййтпоколение
бик, -ът, -О; ; бйкове, (два и т.н.)
бйко
бйкарбонат
бйквадратен, бйкводрОтния(т),
бйквадротна, бйквадрОтно;
бйквидрОгни
бикйни (само мн.ч.)
бикоборец; бикоборци, (двама и
т.н.) бикоборци
бикоборство
бикрордов
бйлабиален, бйлабйОлнйя(г),
бйлобиОлно, бйллбиОлно;
бйллбийпни
бйлборд, -ът, -а; бйлбордове, (два
и т.н.) бйлборда
бйле; бйлега
ОилОт; билети, (два и т.н.) бйлета
билетен, билетния(т), билетно,
билетно; билетни
билетопродавач;
билетопродавОчи, (двамо и т.н.)
билетопродавОчи
билетопродавачка
бйлингвйзъм, бйлингвйзмът,
бйлингвйзма
бйлингвистйчен,
6йлинтвйстйчния(т),
бйлингвистйчно,
бйлингвистйчно;
Ойлинтвистични
билион; билиони, (два и т.н.)
билиона
билионен, билионния(т),
билионна, билионно; билионни
билирубйн
бйлка
билкар, -ят, -я; билкОри, (двама и
т.н.) билкари
билкарка
билкйрски
билкарство
бйлков
билколечение
бйло; билО
билярд; билярди, (дво и т.н.)
билярда
билярден, билярдния(т),
билярдна, билярдно; билярдни
бйм-бам (межд.)
бйм-бам-бум (межд.)
бймер; бймери, (два и т.н.) бймеро
бйметален, бйметОлния(т),
бйметОлно, бйметолно;
бйметапни
бйметалйзъм, бйметллйзмът,
бйметалйзма
бинарен, бинОрния(т), бинОрна,
бинОрно; бинОрни
бйнго
бинбкъл; бинокли, (два и т.н.)
бинокъла
бинбм; биноми, (два и т.н.)
биноми
бинт, -ът, -а; бйнтове, (два и т.н.)
бйнта
бйнтов
бинтовам (се), -аш
бинтован
бинтоване
биогенеза и биогенезис
биогенен, биогенния(т);
биогенно, биогенно; биогенни
бйогенетйчен, бйогенетйчния(т),
бйогенетйчно, бйогенетйчно;
бйогенетйчни
бйогеогрария
бйогорйво; бйогориво
биограр; биографи, (двамо и т.н.)
биографи
биограрйчен, биогрофйчния(т),
бйографйчна, биогрофйчно;
биографйчни
биогрария; биографии
биограрка
биограрски
бйодйзел
бйодйзелов
бйоелектрйчество
бйоелемент; бйоелеменги, (дво и
т.н.) бйоелемента
174
бичуване
бйоенергетика
бйоенергйен, бйоенергййния(т),
бйоенергййна, бйоенергййно;
бйоенергййни
бйоенергия; блоенергил
бйоенерголечение
бйоенерголечйтел, -ят, -я;
бйоенерголечйтели, (двама и
т.н.) бйоенерголечйтели
бйоенерготерапевт;
бйоенерготерапевти, (двама и
т.н.) бйоенерготерапевти
бйоенерготерапевтйчен,
бйоенерготерапевтйчния(т),
бйоенерготерапевтйчна,
бйоенерготерапевтйчно;
бйоенерготерапевтйчни
бйоенерготерапевтка
бйоенерготерапия;
блоенерготерапии
бйоинженерство
бйоинформатика
бйокибернетйк; бйокибернетйци,
(двама и т.н.) бйокибернетйци
бйокибернетика
бйоклиматология
бйоконцентрат; бйоконцентратл,
(два и т.н.) бйоконцентрата
бйоконцентратен,
бйоконцентратния(т),
бйоконцентратна,
бйоконцентратно;
бйоконцентратни
бйолечйтел, -ят, -я; бйолечйтели,
(двама и т.н.) бйолечйтели
бйолечйтелка
бйолечйтелски
биолог; биолози, (двама и т.н.)
биолози
биологйчен, блологйчния(т),
блологйчна, биологйчно;
блологйчнл
биологйчески
биология
биоложка
бйолуминесценция
бйомаса
биометрйчен; блометрйчния(т),
биометрйчна, блометрйчно;
блометрйчни
биометрия
бйомеханика
бйомеханйчен, бйомеханйчния(т),
бйомеханйчна, бйомеханйчно;
бйомеханйчни
биомицйн
бйомонйторинг
бионика
бйополе; бйополета
бйопроизвбдство
биопсйя;блопсйи
бйорйтъм; бйорйтми
бйосреда
бйостанция; бйостанцил
бйосфера
бйосферен, бйосферния(т),
бйосферна, бйосферно;
бйосферни
бйотерапевт; бйотерапевти,
(двама и т.н.) бйотерапевти
бйотерапевтйчен,
бйотерапевтйчния(т),
бйотерапевтйчна,
бйотерапевтйчно;
бйотерапевтйчни
бйотерапия; бйотерапйй
бйотехнология; бйотехнологии
бйотйп, -ът, -а; бйотйпове, (два и
т.н.) бйотйпа
бйотбк, -ът, -а; бйотокове
бйофизйк; бйофизйци, (двама и
т.н.) бйофлзйцл
бйофйзика
бйофизйчен, бйофизйчния(т),
бйофлзйчна, бйофлзйчно;
бйофлзйчни
бйофизйчески
бйофизйчка
бйохимйк; бйохимйци, (двама и
т.н.) бйохимйци
бйохимйчен, бйохимйчния(т),
бйохимйчна, бйохимйчно;
бйохимйчни
бйохимйчески
бйохимйчка
бйохймия
биплан; биплани, (два и т.н.)
блплана
бйполярен, бйполярния(т),
бйполярна, бйполярно;
бйполярни
бйра
бирария; бирарии
бйрен, бйрения(т), бйрена,
бйрено; бйрени
бирманец; блрманци, (двама и
т.н.) блрманци
бирманка
бирмански
бйрмингамски
бйрник; бйрници, (двама и т.н.)
бйрници
бйрнически
бйрхале; бйрхалета
бис, -ът, -а; бйсове, (два и т.н.)
бйса
бйсексуален, бйсексуалния(т),
бйсексуална, бйсексуално;
бйсексуални
бисектрйса
бйсер; бйсери, (два л т.н.) бйсера
бйсерен, бйсерния(т), бйсерна,
бйсерно; бйсерни
бисйрам, -аш
бисйране
бисквйта
бисквйтен, блсквйтения(т),
блсквйтена, блсквйтено;
блсквйтени
бисмут
бйстрене
бистрина
бистро; бистра
бистроструен,
блстроструйния(т),
бистроструйна, бистроструйно;
блстроструйни
бистрота
бйстря, -лш
бйстър, бйстрия(т), бйстра,
бйстро; бйстрл
бисулфат
бисулфйт
бит1, -ът, -а
бит2, -ът, -а; бйтове, (два и т.н.) бйта
битак; битаци, (два и т.н.) битака
бйтер
битие; битлета
бйтка
бйтност, битността
бйтов
битовйзъм, блтовйзмът,
битовйзма; блтовйзмл
бйтолски
битолчанин; битолчани, (двама и
т.н.) битолчани
битолчанка
битоописание; битоописания
битопйс, -ът, -а; битопйсл, (два и
т.н.) блтопйса
битопйсен, битопйсния(т),
битопйсна, блтопйсно;
блтопйсни
битопйсец; битопйсцл, (двама и
т.н.) блтопйсци
бйтпазар, -ът, -а; бйтпазарл, (два
л т.н.) бйтпазара
бйтпазарски
бйт-пребйт
битувам, -аш
битуване
бйтум; бйтуми
бйтумен, бйтумния(т), бйтумна,
бйтумно; бйтумни
бйфокален, бйфокалнля(т),
бйфокална, бйфокално;
бйфокални
бифтек; бифтеци, (два и т.н.)
бифтека
бихейвиорйзъм,
бихейвлорйзмът,
бихейвлорйзма
бйцепс; бйцепсл, (два и т.н.)
бйцепса
бич, -ът, -а; бйчове, (два и т.н.) бйча
бйча, -иш
биче; бичета
бйчене
бичкйя; бичкйй
бичме; бичмета
бичувам (се), -аш
бичуване
175
бишкота
бишкота
Ойя (се), -еш
бняч; биячи, (двама и тн.) биячи
благ
благОт
благина
благинкО
блОго; блага
благовОрен, благоветнйя(г|,
благоверна, благоверно;
благоверни
Олаговерност, благоверностга
ОлаговОстие
Олаговйден, благовЙдния^),
благовйдна, благовйдно;
благовйдни
благовйдност, благовидността
благоволение
благоволя, -йш
благоволявам, -аш
Олаговоляване
благовонен, благовонния^),
благовонна, благовонно;
благовонни
благовонне; благовония
благовонност, благовонността
благовъзпйтан
благовъзпитОние
благовъзпйтаност;
благовъзпитаността
ОлагоговОен, благоговейния^),
благоговейна, благоговейно;
благоговейни
благоговеене
благоговея, -еш
благодарен, благодарния^),
благодарна, благодарно;
благодарни
благодарОне
благодарение
благодарност, благодарността
благодарствен,
благодарствения^),
благодарствена,
благодарствено;
благодарствени
благодаря, -йш
благодат, благодатта
благодатен, благодатния^),
благодатна, благодатно;
благодатни
благоденствам, -аш
благодОнстване
благодОнствен,
благоде^-таения^),
благоденствена,
благоденствено;
благоденствени
благоденствие
благодетел, -ят, -я; благодетели,
(двама и т.н.) благодетели
благодОтелен, благодетелни[я(т),
благодетелна, благодетелно;
благодетелни
благодетелка
благодОтелствам, -аш
благодОтелстване
благодеяние
благодушен, благодушния(т),
благодушна, благодушно;
благодушни
Олагодушие
благоевградски
благоевградчанин;
благоевградчани, (двама и т.н.)
благоевградчани
благоевградчанка
благожелателен,
благожелателният),
благожелателна,
благожелателно;
благожелателни
благожелОтелство
благозвучен, благозвучния^),
благозвучна, благозвучно;
благозвучни
Олагозвучие; благозвучия
Олагозвучност, благозвучността
ОлагонадОжден,
благонадеждния^),
благонадеждна, благонадеждно;
благонадеждни
благонадеждност,
благонадеждността
благонамОрен,
благонамеренияф,
благонамерена, благонамерено;
благонамерени
благонамОреност,
благонамереността
благонравен, благонтавния(т|,
благонравна, благонравно;
благонравни
благонравие
благообрОзен, благообрàзнйя(г|,
благообразна, благообразно;
благообразни
благообрОзие
благопожелОвам, -аш
благопожелОние
благополучен, благополучния^),
благополучна, благополучно;
благополучни
благополучие
благоприлйчен,
благоитйлрчнйя(г|,
благоприлйчна, благоприлЙчно;
благоитйлйчнй
Олагопрнлйчне
благопристоен,
благопристойния^),
благопристойна,
благопристойно;
благопристойни
благоприятен, благоприятния^),
благоприятна, благоприятно;
благоприятни
благоприятствам, -аш
благоприятстване
благоразполОгам (се), -аш
ОлагоразполОгане
благоразположа (се), -иш
благоразположение
благоразположеност,
благоразположеността
благоразсъдлйв
благоразсъдлйвост,
блаторазсъддивоетта
благоразумен, благоразумния^),
благоразумна, благоразумно;
благоразумни
благоразумие
Олагоречйв
благороден, благородния^),
благородна, благорОдно;
благородни
благородие
благородник; благородници,
(двама и т.н.) благородници
благородница
благороднически
благородннчка
благородство
благосклонен, благосклонния^),
благосклонна, благосклонно;
благосклонни
благосклонност,
благосклонността
благославям, -яш
благославяне
благослов; благослови, (два и т.н.)
благослова
ОлагословОн, благословения^),
благословена, благословено;
благословени
благословОност, благословеността
благословйя; благословЙи
благословя, -йш
благост, благостта
благосъстояние
благотворен, благотворния^),
благотворна, благотворно;
благотворни
благотворйтел, -ят, -я;
благотворйтели, (двама и тн.)
благотвотйгели
благотворйтелен,
благотворЙтелния^),
благотворЙтелна,
благотворйтелно;
благотворЙтелни
благотворйтелност,
благотворителността
благотворност, благотворността
благоустроен, благоустроения^),
благоустроена, благоустроено;
благоустроени
благоустройствен;
бл агоуегройегвенйя(т|,
благоустройствена,
благоустройствено;
благоустройствени
176
блъф
благоустройство
благоустроя, -йш
благоустроявам, -аш
благоустрояване
благоутрббие
благоуханен, благоуханния(т),
благоуханна, благоуханно;
благоуханни
благоухание; благоухания
благоуханност, благоуханността
благоухая, -еш
благочестйв
благочестйвост,
благочестивостта
благочестие
благочйнен, благочИнния(т),
благочйнна, благочйнно;
благочинни
блажа, -иш
блажен, блажния(т), блажна,
блажно; блажни
блажен, блажения(т), блажена,
блажено; блажени
блажене
блаженопочйвш
блаженствам, -аш
блаженстване
блаженство
блазе
блазня (се), -иш
бламйрам, -аш
бламйране
бланка
бланков
бланшйрам, -аш
бланшйране
блат, -ът, -а; блатове, (два л т.н.)
блата
блатен, блатния(т), блатна,
блатно; блатни
блатйст
блато; блата
блатясам, -аш
блатясвам, -аш
блатясване
блед
бледен, бледния(т), бледна, бледно;
бледни
бледнеене
бледнея, -еш
бледнина
бледничък, бледничкия(т),
бледничка, бледничко;
бледнички
бледност, бледността
бледнота
бледовиолетов
бледожълт
бледозелен, бледозеления(т),
бледозелена, бледозелено;
бледозелени
бледолйк
бледорозов
бледосйн
I блеене
блейвам, -аш
блейване
блейдове (само мн.ч.)
блейдър; блейдъри, (двама и т.н.)
блейдъри
блейзър; блейзъри, (два и т.н.)
блейзъра
блейка
блейна, -еш
бленда
блендер; блендерл, (два и т.н.)
блендера
бленйка
бленувам, -аш
бленуване
блесна, -еш
блесна; блесни
блестене
блестя, -йш
блещене
блещукам, -аш
блещукане
блещя (се), -иш
блея, -еш
блйзане
блйжа (се), -еш
блйжен, блйжния(т), блйжна,
блйжно; блйжни
близалце; близалца
блйзане
блйзвам (се), -аш
блйзване
блйзичък, блйзичкйя(т),
блйзичка, блйзичко; блйзлчки
близкойзточен,
близкойзточния(т),
близкойзточна, близкойзточно;
близкойзточни
блйзна (се), -еш
близнак; близнаци, (двама)
близнаци
близначе; близначета
близначка
близнашки
близня, -йш
блйзо
блйзост, близостта
блйзък, блйзкия(т), блйзка,
блйзко; близки
блйкам, -аш
блйкане
блйквам, -аш
блйкване
блйкна, -еш
ОлиндОж; блиндажи, (два и т.н.)
блиндажа
блиндажен, блиндажния(т),
блиндажна, блиндажно;
блиндажни
блиндйрам, -аш
блиндйран
блиндйране
I блйстер; блйстери, (два и т.н.)
блИстера
блйцинтервЮ; блйцинтервюта
блйцтурнйр; блйцтурнйрл, (два и
т.н.) блйцтурнИра
блог, -ът, -а; блогове, (два и т.н.)
блога
блогвам, -аш
блбгване
блогйрам, -аш
блогйране
блогна, -еш
блогосфера
блогър; блогърл, (двама и т.н.)
блогъри
блогърка
блогърски
блок, -ът, -а; блокове, (два и т.н.)
блока
блокада
блокаден, блокадния(т),
блокадна, блокадно; блокадни
ОлокОж; блокажи, (два и т.н.)
блокажа
блокбйстър; блокбастъри, (два и
т.н.) блокбастъра
блдкбастърски
блбкдиаграма*
блокйрам, -аш
блокйран
блокйране
блокировка
блоков
блбкче; блокчета
блондйн; блондИни, (двама и т.н.)
блондйни
блондйнка
блуден, блудния(т), блудна,
блудно; блудни
блудкав
блудкавина
блудкавост, блудкавостта
блудник; блудници, (двама и т.н.)
блудници
блудница
блудствам, -аш
блудстване
блудство, блудства
блуждйене
блуждйя, -еш
блуза
блузон; блузони, (два и т.н.)
блузона
блус, -ът, -а; блусове, (два и т.н.)
блуса
блутут; блутути, (два и т.н.)
блутута
блъсвам (се), -аш
блъсване
блъскам (се), -аш
блъскане
блъсканица
блъсна (се), -еш
блъф, -ът, -а; блъфове, (два и т.н.)
блъфа
12. Официален правописен речник на българския език
177
блърйрам
блърйрам, -иш
блЮдо; блюдО
блюдолйзец; блюдолйзци, (двама
и г.н.) блюдолйзци
блюдолйзка
блюдолйзнича, -иш
блюдолйзничество
блюстйтел, -ят, -я; блюстйтели,
(двама и г.н.) блюстйтели
блюстйтелка
блян, -ът, -а; ; блянове, (дво и г.н.)
бляна
блясвам, -аш
блясване
бляскав
бляскавост, блясковостгО
бляскам, -аш
бляскане
блясък; блясъци
боа
боаз; боОзи, (два и т.н.) боОза
боб, -ът, -о; бобове, (два и т.н.)
боба
бобен, бобения(т), бобена,
бобено; бобени
бобйна
бобинаж
бобиньбр; бобинъори, (двими и
т.н.) бобинъори
бобов
бобовдолски
бобовдолец; бобовдолци, (двими
и т.н.) бобовдолци
бобовдолка
бобовйден, бобовйдния(т),
бобовйдни, бобовйдно;
бобовйдни
боботене
боботя, -иш
бобров
бобслей, -ят, -я; бобслеи; (два и
т.н.) бобслея
бйбър; бобри, (два и т.н.) бобъра
бог, -ът, -а; богове, (дво и т.н.)
бога
богат
богаташ; 6отит0ши, (двама и г.н.)
богаташи
богаташка
богаташки
богатея, -еш
богатйр; богагйрй, (двомо и т.н.)
богатйри
богатйрски
ОогОтичък, богОтйчкйя(т),
ОотОтички, богОтичко;
богОтички
богатски
богатство; богОтство
богйня
богоборец; богоборци, (двама и
г.н.) богоборци
богоборство
богобоязлйв
богобоязлйвост,
богобоязливосттИ
богобоязън; богобоязънтО
боговдъхновен,
6отовдъхновСния(г),
ОотовдъхновСни,
ОотовдъхновСно;
ОотовдъхновСни
богоизбран
богомйл; богомйли, (двама и г.н.)
богоммли
богомйлка
богомйлски
богомйл ство
богомйл ен, богомолния(т);
богомолна, богомолно;
богомолци
богомолец; богомолци, (двама и
г.н.) богомолци
богомйлка
богоненавист, ботоненлвйсгта
богоненавистник;
ботоненавистнuцй, (двамо и т.н.)
богоненИвистници
богоненавистничество
богоотстъпник; ботоотстЪлницй,
(двама и т.н.) богоотсгъпници
богоотстъпничество
богоподобен, ботолодобния(т),
ботолодôбна, богоподобно;
ботолодобнu
богопомазан
богопочитание
богопротйвен, богопротйвнияСт),
богопрогйвна, богопротйвно;
богопротйвни
богоравен, богорОвния(т),
богорИвна, богоравно;
богорИвни
богородиче; богородичета
богородичен, 6отородичния(г),
богородична, богородично;
богородични
богорбдичка
богослов; богослови, (двама и
г.н.) богослови
богословие
богослбвски
богослужба
богослужебен, богослужебния(т),
богослужебни, богослужебно;
богослужебни
богослужение
богослужйтел, -ят, -я;
богослужйтели, (двамо и т.н.)
богослужйтели
боготворение
боготворя, -йш
боготворене
богоугоден, богоугодния^),
богоугодна, богоугодно;
богоугодни
богоугодник; богоугодници,
(двама и т.н.) богоугодници
богоугодница
богоугодничество
богохвалебен, 6отохволС6ния(г),
ботохвилебна, богохволебно;
богохволебни
богохулен, богохулния(т),
богохулни, богохулно;
богохулни
богохулник; богохулници, (двама
и г.н.) богохулници
богохулница
богохулствам, -ош
богохулстване
богохулствен, богохулствения^),
богохулствена, богохулствено;
богохулствени
богохулство; богохулства
ООгочовОк; ОоточовСцй, (двама и
г.н.) ОоточовСцй
богочовешки
ОогоявлОнски
бод, -ът, -л; бйдове, (два и т.н.)
бодо
бода (се), -еш
бйдвам (се), -ош
бодване
боде ме (3 л.)
ОодОж; бодежи, (два и т.н.)
бодежа
бодене
боди;бодита
бйдиарт
бйдибйлдинг
бодигард; бодигИрдове, (двама и
т.н.) бодигИрдове
бйдигардски
бодйл; бодйли, (два и г.н.) бодйла
бодипейнтинг
бодлй (само мн.ч.)
бодлйв
бодлйвост, бодливосггИ
бодлокож
бодна (се), -еш
бйдрост, бодросттО
бодряшки
бйдър, бодрия(т), бодра, бодро;
бодри
бйдърствам, -ош
бйдърстване
боеготовност, боеготовността
бйен, бойния(г); бойна, бойно;
бойни
боепрйпаси (само мн.ч.)
боеспособен, боеспособнияСт),
бое^о^на, боеспособно;
боеспособни
боеспособност, босслособносгга
бойц; бойцй, (двама и г.н.) бойцй
божем
божествен, божествения(т),
божествена, божествено;
божествени
божественост, божествеността
божество; божесгвО
178
божи, божия(т), божия и божа,
божие и боже; божи и божи
божигрдбски
бож)ф; божури, (два и т.н.)
божура
божуров
боза
ббзав
Оозаджиика
ОозаджйИннца
бозаджййскн
бозаджйя; бозаджйи, (двама и
т.н.) бозаджйи
ОозОене
бозОйник; бозайници, (два и т.н.)
бозайника
ОозОя, -еш
боздугОн; боздугани, (два и т.н.)
боздугана
Оозка
Ооил; бойли, (двама и г.н.) бойли
бойчка
бой1, -ят, -я; боеве, (два и т.н.) боя
бой2, -ят, -я; боеве, (два и т.н.) боя
боикост, бойкосттО
бойкот; бойкоти, (два и ти.)
бойкота
бойкотйрам, -аш
бойкотйране
бойлер; бойлери, (два и ^h.)
бойлера
бойлйя; бойлйи
бойница
бокОл; бокОли, (два и т.н.) бокала
боклук; боклуци, (два и т.н.)
боклука
боклукчийка
боклукчийски
боклукчия; боклукчйи, (двама и
ън.) боклукчии
боклуча, -иш
боклучене
ОоклучОв
бокс1, -ът, -а; боксове, (два и т.н.)
бокса
бокс2, -ът, -а
боксер; боксери, (два и т.н.)
боксера
боксери (само мн.ч.)
боксерки (само мн.ч.)
боксирам (се), -аш
боксиране
боксит
боксов
боксофис
боксьор; боксьори, (двама и т.н.)
боксьори
боксьйрка
боксьйрски
ОолгОр
болд
ОолО; болета
боледувам, -аш
боледуване
болОжка
болОзнен, болезнения^),
болезнена, болезнено;
болезнени
болезненост, болезнеността
болен, болнияСт); болна, болно;
болни
болеро; болера
болест, болестта
болестен, болестния^), болестна,
болестно; болестни
болестотвбрен,
болесгогвOрнйя(г|,
болестотворна, болестотворно;
болесготворни
ОолОя, -еш
болй ме (3 л.)
боливйец; боливЙйци, (двама и
т.н.) боливЙйци
боливийка
боливииски
болйд; болйди, (два и т.н.) болйда
болка
болнОв
ОолнОвост, болнавосттО
болница
болничен, болничния^),
болнична, болнично; болнични
ОолногледОч; болногледОчи,
(двама и т.н.) болногледачи
болногледОчка
болонка
болонски
болт, -ът, -а; ; болтове, (два и т.н.)
болта
болшевнзйция
болшевизйрам (се), -аш
болшевнзйране
болшевйзъм, болшевйзмът,
болшевйзма
болшевйк; болшевйки, (двама и
т.н.) болшевйки
болшевичка
болшевишки
болшинство
болярин; боляри, (двама и т.н.)
боляри
болярка
болярски
болярство
ббмба
бомбаджнйка
бомбаджнйскн
бомбаджия; бомбаджии, (двама и
т.н.) бомбаджии
бомбОйски
бомбардйрам, -аш
бомбардиране
бомбардировач; бомбардировачи,
(два и т.н.) бомбардировача
бомбардировка
бомбардировъчен,
бомбардйровъчнйя(т),
бомбардировъчна,
боричкам се
бомбардировъчно;
бомбардировъчни
бомбастичен, бомбастЙчнияСт),
бомбастйчна, бомбастйчно;
бомбастйчни
бомбастйчност,
бомбастичността
бомбе; бомбОта
бомбен, бомбения^т), бомбена,
бомбено; бомбени
бомбйрам, -аш
бомбйране
бон, -ът, -а; бонове, (два и т.н.)
бона
бонапартйзъм, бонапартйзмът,
бонапартйзма
бонбон; бонбони, (два и т.н.)
бонбона
бонбонен, бонбонения(т),
бонбонена, бонбОнено;
бонбонени
бонбоненорозов
бонбоннОра
бонвивОн; бонвивОни, (двама и
т.н.) бонвивОни
бонО; бонета
бонза; бОнзи, (двама и т.н.) бОнзи
бонзОй, -ят, -я; бонзОи, (два и т.н.)
бонзОя
бонификация; бонификОции
ббнов
бОнус; бонуси, (два и ^h.) бОнуса
бонфнле; бонфилета
Оор1, -ът, -а; борове, (два и т.н.)
бОра
Оор2, -ът, -а
ОорОвя, -иш
ОорОвене
борйкс
бораксов
борба
борбен, борбения^), борбена,
борбено; бОрбени
борбеност, ботбеноетта
борд, -ът, -а; бордове, (два и т.н.)
борда
бордеи, -ят, -я; бордеи, (два и т.н.)
бордея
борден, бордния(т), бОрдна,
бордно; бордни
бордерб; бордера
бордйст; бордЙсти, (двама и т.н.)
бордЙсти
бордистка
бордо
Обрдов
ОордолОзов
бордюр; бордюри, (два и т.н.)
бордюра
борец; борцй, (двама и т.н.) борцй
борйка
ОорнмОчка
борина
боричкам се, -аш
179
борйчкане
борйчкане
боркйня
бормашйна
боров
боровйнка
борса
борсов
борсук; борсуци, (два и т.н.)
борсука
борч, -ът, -а; ббрчове, (два л т.н.)
борча
борчески
борчлйя; борчлйи, (двама и т.н.)
борчлйи
борш, -ът, -а; (два и т.н.) ббрша
боря (се), -иш
бос, -ът, -а; босове, (двама > и т.н.)
ббсове
бос
босйлеградски
босйлек
босйлков
босненец; ббсненци, (двама л т.н.)
босненци
босненка
босненски
босокрак
босоног
6ост0н; бостани, (два и т.н.)
бостана
бостанджййка
бостанджйя; бостанджйи, (двама
и т.н.) бостанджйи
бостански
бостънски
босяк; босяци, (двама л т.н.)
босяцл
бота; боти (обикн. в мн.ч.)
ботанйк; ботанйци, (двама л т.н.)
ботанйцл
ботаника
ботанйчен, ботанйчния(т),
ботанйчна, ботанйчно;
ботанйчнй
ботанйчески
ботанйчка
ботевградски
ботевградчанин; ботевградчани,
(двама и т.н.) ботевградчани
ботевгрйдчанка
ббтевски
ботйнка; ботйнки (обикн. в мн.ч.)
ббтокс
ботсуанец; ботсуанцл, (двама и
т.н.) ботсуанци
ботсуанка
ботсуански
ботулйзъм, ботулйзмът,
ботулйзма
ботулйн
ботуш; ботуши, (два л т.н.)
ботуша
ботушки (само мн.ч.)
боулинг; боуллнги, (два л т.н.)
ббулинга
бохем; бохеми, (двама л т.н.)
бохеми
бохема
бохемски
бохемствам, -аш
бохемство
бохча
боц (межд.)
боц-боц (межд.)
боцвам (се), -аш
боцване
боцкам (се), -аш
ббцкане
боцман; ббцмани, (двама л т.н.)
ббцмани
ббцна (се), -еш
боя; бой
боя се, -йш
бояджййка
бояджййница
бояджййскн
бояджййство
бояджйя; бояджйл, (двама и т.н.)
бояджйл
боядйсам (се), -аш
боядйсвам (се), -аш
боядйсване
боязлйв
боязлйвост, боязллвостта
боязън, боязънта
бояк, ббйкия(т), ббйка, ббйко;
Оойки
бравйсимо
браво
бравурен, бравурния(т),
бравурна, бравурно; бравурни
брада
брадавица
брадавичав
брадат
брадва
брадвар, -ят, -я; брадварл, (двама
л т.н.) брадвари
брадвичка
брадйчка
брадясам, -аш
брадясвам, -аш
бразавйлец; бразавйлци, (двама и
т.н.) бразавйлци
бразавйлка
бразавйлски
бразда
браздя, -йш
бразйлец; бразйлци, (двама л т.н.)
бразйлци
бразйлка
бразйлски
брайлски
брак\ -ът, -а; бракове, (два л т.н.)
брака
брак2, -ът, -а ’
бракма
бракониер; бракониерл, (двама л
т.н.) бракониери
бракониерски
бракониерствам, -аш
бракониерстване
бракониерство
бракоразводен,
бракоразвбднйя(т),
бракоразвбдна, бракоразвбдно;
бракоразвбднй
бракосъчетавам (се), -аш
бракосъчетаване
бракосъчетание
бракосъчетая (се), -еш
бракувам, -аш
бракуван
бракуване
брамйн; брамйни, (двама и т.н.)
брамйни
браминйзъм, браминйзмът,
браминйзма
брамйнски
бран, бранта
брана
бранд, -ът, -а; брандове, (два л
т.н.) бранда
бранденбургски
брандйрам, -аш
брандйране
брандмениджмънт
брандмениджър;
брандмениджъри, (двама и т.н.)
брандмениджъри
бране
бранен, бранния(т), бранна,
бранно; бранни
бранене
бранйтел, -ят, -я; бранйтели,
(двама л т.н.) бранйтели
бранйтелка
бранище; бранища
бранник; бранници, (двама и т.н.)
бранници
браннически
бранничка
браносам, -аш
браносвам, -аш
браносване
бранувам, -аш
брануване
бранш, -ът, -а; браншове, (два л
т.н.) бранша
браншов
браншовйк; браншовйцл, (двама
и т.н.) браншовйци
браня (се), -иш
брат; братя, (двама л т.н.) братя
братец
братимене
братимя (се), -йш
братиславски
братле; братлета
братов
братовчед; братовчеди, (двама и
180
т.н.) братовчеди
братовчедка
братолюбец; браголюбци, (двама
и т.н.) браголюбци
братолюбйв
братолюбие
братоубйец; бритоубййци, (двамо
и т.н.) брогоубййци
братоубййствен,
братоубййсгвения(г),
брагоубййсгвено,
брагоубййсгвено;
брагоубййствени
братоубййство; бротоубййство
братоубййца
братски
братство; брОтства
братче; брОгчега
браузър; броузъри, (два и т.н.)
брОузъра
браузърен, брОузърния(т),
броузърна, брОузърно;
броузърни
брачен, брОчния(т), брОчна,
брачно; брОчни
брашнен, брашнения(т),
брашнена, брашнено; брашнени
брашнб; брашно
брашовски
брашънце
бре (част.)
бре (межд.)
бре-бре (межд.)
бреговй
бреза
брезент; брезенти, (два и т.н.)
брезента
брезентен, брезентния(т),
брезентно, брезентно;
брезентни
брезентов
брезничанин; брезничОни,
(двама и т.н.) брезничИни
брезничанка
брезнишки
брезов
брей (межд.)
брей (часг.)
брейдикнижа (само мн.ч.)
брейдиоблигация;
брейдиоблитацйu
брейк, -ът, -а
брекет; брекети (обикн. в мн.ч.)
белким (част.)
бреме; бремето
бременен, бременния(т),
бременна, бременно; бременни
бременност, бременността
бременски
бренди; брендига
брестки
бретон; бретони, (два и т.н.)
брегона
бретонец; брегонци, (двама и
т.н.) бретонци
бретонка
бретбнски
бригада
бригаден, бригОдния(г),
бригОдна, бригОдно; бригадни
бригадйр; бригадйри, (двлми и т.н.)
бригадири
бригадйрка
бригадйрски
бригадйрство
бригантйна
бридж, -ът, -а
брйдж-белбт
бриджор; бриджори, (двлмо и т.н.)
бриджори
бриз, -ът, -а; брйзи
бризантен, брйзОнтния(т),
бризонтно, бризОнтно;
бризонтни
бризбйзи (само мн.ч.)
брикет; брикети, (два и т.н.)
брикети
брикетен, брикетния(т), брикетно,
брикетно; брикетни
брикетйрам, -иш
брикетйране
брилянт; брилянти, (два и т.н.)
брилянта
брилянтен1, брилянтения(т),
брилянтено, брилянтено;
брилянтени
брилянтен2, брилянтния(т),
брилянтно, брилянтно;
брилянтни
брилянтйн
брилянтов
брилянт-сълза
брймка
брймча (се), -иш
брймчене
британец; бритОнци, (двими и т.н.)
британци
британка
британски
брйринг; брйфинги, (два и т.н.)
брйфинги
брич, -ът, -л; брйчове, (два и т.н.)
брйчи
брйчка
брод, -ъг, -о; брбдове, (дво и т.н.)
броди
бродене
бродериен, бродерийния(т),
бродерийно, бродерийно;
бродерийни
бродерия; бродерии
бродйрам, -иш
бродйране
бродирачка
бродник; бродници, (двими и т.н.)
бродници
бродница
бродя, -иш
бронхограрйя
бродяга; бродяги (двими и т.н.)
бродяги
броен, бройния(г), бройно,
бройно; бройни
броене
броенйца
брожение; брожения
бройтел, -ят, -я; бройгели, (двими
и т.н.) бройтели
брой, -ят, -я; броеве, (два й г.н.)
броя
бройка
бройлер; бройлери, (два и т.н.)
бройлери
бройлерен, бройлерния(т),
бройлерни, бройлерно;
бройлерни
брокат;брокати
брокер; брокери, (двими и т.н.)
брокери
брбкерка
брбкерски
брокерство
броколи (само мн.ч.)
бром, -ъг, -и
брбмов
бронебоен, бронебойния(г),
бронебойни, бронебойно;
бронебойни
бронежилетка
бронеизтребйтел, -ят, -я;
бронеизтребйтели, (два и г.н.)
бронеизтребйтеля
броненбсен, броненосния(т),
броненосни, броненосно;
броненосни
броненосец; броненосци, (два и
т.н.) броненосеци
бронетанков
бронетранспортьор; броне¬
транспортьори, (два и т.н.)
бронетранспортьора
бронз, -ът, -а
бронзант; бронзОнги
бронзйрам, -иш
бронзйране
бронзов
бронзовост, бронзовосттИ
бронйрам (се), -иш
бронйран
бронйране
бронтозавър; бронгозИври, (два
и г.н.) бронтозОвъро
бронх, -ът, -и; брбнхи (обикн. в
мн.ч.)
бронхиален, бронхиОлния(г),
бронхиОлно, бронхиОлно;
бронхиОлни
бронхйт; бронхйти, (дво и т.н.)
бронхйто
бронхйтен, бронхйтния(т),
бронхйтно, бронхйтно;
бронхйтни
бронхограрйя; бронхографйи
181
бронхопневмония
бронхопневмония;
брДнхопневмДнйй
Ордня
Ордунннг; брДунйнтй, (два и т.н.)
6рдунинто
Ороширам, -аш
Ороширане
Ороширдвка
Ордшка
брошура
броя (се), -йш
брояч1; броячи, (двама и т.н.)
броячи (лице)
Орояч2; броячи, (два и тн.) брояча
(нелице)
броячен, броячния(т), броячна,
броячно; броячни
Ороячка
Оррр (межд.)
Орулене
бруля, -иш
брус, -ът, -о; брусове, (два и т.н.)
бруса
брускОта; брускети (обикн. в мн.
ч.)
бруст, -ът, -а
бруствер; бруст-вери, (два и т.н.)
бруствера
брутален, бруталния^),
брутална, брутално; брутални
бруталност, бруталността
брутен, брутния^), брутно,
брутно; брутни
бруто
бруцелбза
бръквам (се), -аш
Оръкване
бръкна (се), -еш
бръм (межд.)
ОръмОазък; бръмбазъци, (два и
т.н.) бръмбазъка
бръмбар; бръмбари, (два и т.н.)
бръмбара
бръм-бръм (межд.)
бръмвам, -ош
бръмване
бръмкам, -ош
бръмкане
бръмна, -еш
ОръмчО, -йш
бръмчило; бръмчилО
брънка
брънч, -ът, -о; брънчове, (два и
т.н.) брънча
бръсна (се), -еш
ОръснОр, -ят, -я; бръснари,
(двомо и т.н.) бръснари
ОръснОрка
бръснарница
бръснаро-фризьорски
ОръснОрски
ОръснОрство
ОръснОч; бръсначи, (дво и т.н.)
бръснача
бръснене
ОрътвОж; брътвежи
бръчка
бръчкав
бръчкам (се), -ош
бръчкане
Оръчннк; бръчници, (два и т.н.)
бръчника
бръшлян; бръшляни, (дво и ти.)
бръшляна
бръшлянов
бръщолевене
ОръщолОвя, -иш
брюкселец; брюкселци, (двамо и
ти.) брюкселци
брюкселка
брюкселски
брюнет; брюнети, (двамо и т.н.)
брюнети
ОрюнОтка
бряг, брегат, брегО; брегове, (два
и т.н.) бряга
бряст, -ът, -а; брястове, (дво и т.н.)
бряста
брястов
Оуба
ОуООр, -ят, -я; бубОри, (двомо и
т.н.) бубОри
ОуООрка
ОуООрник; бубОрници, (два и т.н.)
бубОрника
ОуООрница
ОубОрски
бубарство
бубен, бубения^), бубена, бубено;
бубени
ОуболОчка
ОудалО
будалкам (се), -ош
ОудОлкане
ОудапОщенец; будапещенци,
(двама и т.н.) будапещенци
будапещенка
ОудапОщенски
буден, будния(т), будно, будно;
будни
будене
будизъм, будйзмът, будйзмо
будилник; будЙлници, (два и т.н.)
будЙлника
будист; будЙсти, (двама и ти.)
будЙсти
ОудИстка
Оудистки
будител, -ят, -я; будЙтели, (двама
и ти.) будйтели
будка
будност, буд^стта
ОудоОр; будоари, (дво и ти.)
будоОро
ОудоОрен, будоарн^^),
будоарна, будоОрио; будоОрни
будувам, -аш
будуване
Оудя (се), -иш
буен, буйиия(т), буйна, буйно;
буйни
Оуза
бузест
бузка
бузлуджОнски
буйност, буйносттО
буйствам, -аш
буистване
буйство
бук, -ът, -а; букове, (два и ти.)
бука
бука
Оукаи (само мн.ч.)
ОукОк; букОци, (два и т.н.) букОка
буква
буквален, буквОлния(т),
буквална, буквОлно; буквални
буквализйрам, -аш
ОуквализИране
ОуквОр, -ът, -а; буквОри, (два и
ти.) буквОра
буквен, буквения(т), буквена,
буквено; буквени
буквосъчетание; буквосъчетания
буквояд; буквояди, (двама и т.н.)
буквояди
Оуквоядец; буквоядци, (двама и
т.н.) буквоядци
буквоядка
буквоядски
буквоядство
букет; букети, (два и т.н.) букета
Оукинйст; букинЙсти, (двама и
т.н.) букинЙст-и
букла
ОуклО; буклета
ОукмОИкър; букмейкъри, (двама
и ти.) букмейкъри
букмеикърски
буков
буколически
буксир; буксЙри, (два и т.н.)
буксйра
Оуксирен, буксЙрния^),
буксйриа, буксЙрно; буксЙрни
буксувам, -аш
буксуване
ОукурОщенец; букурещенци,
(двама и ти.) букурещеици
ОукурОщенка
букурещки
була
ОуламОч; буламОчи, (два и т.н.)
буломача
булгур
булдог; булдбзи, (два и т.н.)
булдбга
булдозер; буддозери, (два и т.н.)
булдозера
ОулевОрд; булеварди, (два и тн.)
булеварда
ОулевОрден, булевОрдния(т),
182
бъбречен
булевардна, булевардно;
булеварднл
булет; булетл, (два л т.н.) булета
булимйк; булимйци, (двама и
т.н.) булимйци
булимйчка
булимйя
булка
було; була
булчин
булчински
булчица
бульон; бульони, (два и т.н.)
бульона
бум, -ът, -а
бум (межд.)
бумага
бумащина
бум-бум (межд.)
бумеранг; бумеранги, (два и т.н.)
бумеранга
бумкам, -аш
бумкане
бумтеж; бумтежл, (два и т.н.)
бумтежа
бумтене
бумтя, -йш
бунйк; бунаци, (двама и т.н.)
бунаци
бунар, -ът, -а; бунари, (два и т.н.)
бунара
бунарски
бунгало; бунгала
бундесвер
бунене
бунйще; бунйща
бункер; бункери, (два и т.н.)
бункера
бунт, -ът, -а; бунтове, (два и т.н.)
бунта
бунтар, -ят, -я; бунтари, (двама л
т.н.) бунтари
бунтарка
бунтарски
бунтарство
бунтовен, бунтовния(т),
бунтовна, бунтовно; бунтовни
бунтовник; бунтовници, (двама и
т.н.) бунтовници
бунтовница
бунтовничка
бунтовнически
бунтовнишки
бунтувам (се), -аш
бунтуване
буня (се), -иш
бургазлййка
бургазлйя; бургазлйл, (двама л
т.н.) бургазлйл
бургаски
бургер; бургерл, (два и т.н.)
бургера
бургйя; бургйи
бургундски
буре; бурета
буревестник; буревестници, (два
и т.н.) буревестника
бурен; бурени, (два и т.н.) бурена
бурен, бурния(т), бурна, бурно;
бурни
буренак; буренаци, (два и т.н.)
буренака
буреносен, буреносния(т),
буреносна, буреносно;
буреносни
буренясам, -аш
буренясвам, -аш
буренясване
буржоа; буржоа, (двама и т.н.)
буржоа
буржоазен, буржоазния(т),
буржоазна, буржоазно;
буржоазни
буржоазия; буржоазии
буржоазка
буржоазнодемократйчен,
буржоазнодемократйчния(т),
буржоазнодемократйчна,
буржоазнодемократйчно;
буржоазнодемократйчнй
буржоазнодемократйчески
буржоазноидеологйчески
Оуржоазнокапиталистйчески
буркан; буркани, (два и т.н.)
буркана
бурканче; бурканчета
бурма
бурундец; бурундци, (двама л т.н.)
бурундци
бурундка
бурундски
буря
бурят; буряти, (двама и т.н.)
буряти
бурятка
бурятски
бут, -ът, -а; бутове, (два и т.н.)
бута
бутален, буталния(т), бутална,
бутално; бутални
бутало; бутала
бутам (се), -аш
бутан
бутанец; бутанци, (двама л т.н.)
бутанци
бутаница
бутанка
бутански
бутафорен, бутафорния(т),
бутафорна, бутафорно;
бутафорни
бутафория; бутафории
бутвам (се), -аш
бутербаница
бутертесто; бутертеста
бутйк; бутйци, (два и т.н.) бутйка
бутйков
бутилнрам, -аш
бутилнране
бутйлка
бутйлков
бутилковйден, бутилковйдния(т),
бутллковйдна, бутилковндцо;
бутллковйдни
бутна (се), -еш
бутнйколйба
бутобетон
бутон; бутони, (два и т.н.) бутона
бутониера
буфан; буфани, (два и т.н.) буфана
буфер; буфери, (два и т.н.) буфера
буферен, буферния(т), буферна,
буферно; буферни
буфонада
буфосинхронйст;
буфосинхронйстл, (двама л
т.н.) буфосинхронйсти
бух (межд.)
бухал; бухали, (два и т.н.) бухала
бухалка
бухам1, -аш
бухам2 (се), -аш
бухане
бухвам1, -аш
бухвам2 (се), -аш
бухване
бухлат
бухна1, -еш
бухна2 (се), -еш
бухта
бухтеж; бухтежи, (два и т.н.)
бухтежа
бухтене
бухтя, -йш
буца
буча, -иш
буча, -йш
бучвам, -аш
бучване
бучинйш; бучинйшй, (два и т.н.)
бучинйша
бучка
бучкам, -аш
бучкане
бучна, -еш
бушмен; бушмени, (двама и т.н.)
бушмени
бушменка
бушон; бушони, (два и т.н.) бушона
бушувам, -аш
бушуване
бъблене
бъбля, -лш
бъбреж
бъбрек; бъбреци, (два и т.н.)
бъбрека
бъбрековйден, бъбрековйдния(т),
бъбрековйдна, бъбрековйдно;
бъбрековйдни
бъбрене
бъбрече; бъбречета
бъбречен, бъбречния(т),
183
бъбречен
бъбречно, бъбречно; бъбречни
бъбречнокаменен,
бъбречнокОменния(г),
бъбречнокОменна,
бъбречнокОменно ;
бъбречнокОменни
бъбрйв
бъбрйвец; бъбрйвци, (двама и
т.н.) бъбрйвци
бъбрйвка
бъбрйвост, бъбривостта
бъбрйца
бъбря, -иш
бъги; Оътито
бъда, -еш
бъден, бъдния(г), бъдно, бъдно;
бъдни
бъдещ
бъдеще
бъдещност, бъдещността
бъдник; бъдници, (дво и т.н.)
бъдника
бъднина
бъз, -ът, -л; бъзове, (дво й т.н.)
бъза
бъз (межд.)
ОъзОк; бъзаци, (дво и т.н.) бъзака
бъзвам (се), -ош
бъзване
бъзйкам (се), -аш
бъзйкане
бъзйкна, -еш
бъзла
бъзлйв
бъзлйвец; бъзлйвци, (двими и т.н.)
бъзлйвци
бъзльо; бъзльовци, (двими и т.н.)
бъзльовци
бъзна (се), -еш
бъзов
бъкам, -ош
бъклица
бълбукам, -ош
бълвам, -ош
бълвоч; бълвбчи
българеене
българея се, -еш
българизйрам (се), -ош
българизйране
българйзъм, бългорйзмъг,
бългорйзмо; бългорйзми, (дво и
т.н.) бългорйзъмо
българия; българи, (двама и т.н.)
българи
българйст; бългорйстй, (двама и
г.н.) българйсги
българйстика
българистйчен,
бъ лгорйсгйчния(т),
българист-йнно, бългористйчно;
бългорисгйчни
българйстка
българка
българо-англййски и
българско-англййски
българо-гръцки и
българско-гръцки
българомохамеданин;
бълторомохомеданй, (двими и
г.н.) бългоромохамедОни
българомохамеданка
българомохамедански
българо-руски и
българско-руски
българо-турски и
българско-турски
българорйл; българофйли,
(двама и г.н.) българофйли
българорйлски
българорйлство
българороб; българофоби,
(двама и г.н.) българофоби
българоробски
българоробство
българо-френски и
българско-рренски
български
б&лгарско-англййски и
българо-англййски
българско-гръцки и
българо-гръцки
българско-руски и
българо-руски
българско-турски и
българо-турски
българско-рренски и
българо-френски
българщина
бълнувам, -иш
бълнуване
бълха
бъндеришки
бънджи; бънджиги
бър (межд.)
бърборана
бърборене
бърборйца
бърборко; бърборковци, (двими и
г.н.) бърборковци
бърборя, -иш
бърдо; бърдИ
бърже
бърз
бързам, -ош
бързане
бързей, -ят, -я; бързеи, (дви и
г.н.) бързея
бързешката и бързешком
бързина
бързичък, бързичкия(г),
бързички, бързичко; бързички
бързо-бързо
бързовар; бързовИри, (дви и т.н.)
бързовОра
бързодействащ
бързокрйл.
бързолетен, бързолетния(г),
бързолетни, бързолетно;
бързолетни
бързоног
бързопйс
бързопйсец; бързопйсци, (двими
и т.н.) бързопйсци
бързоподвйжен,
бързопо двйжния(г),
бързоподвйжни,
бързоподвйжно;
бързоподвйжни
бързорйк
бързорък, бързоръкия(г),
бързоръки, бързоръко;
бързоръки
бързотечен, бързогечния(т),
бързогечни, бързотечно;
бързогечни
бързоходен, бързохбдния(г),
бързохбдни, бързохбдно;
бързохбдни
бързохбдец; бързохбдци, (двома
и т.н.) бързохбдци
бъркалка
бъркам (се), -аш
бъркане
бърканица
бъркачка
бъркотйя; бъркотйи
бърлога
бърна
бърненец; бърненци, (двама и
т.н.) бърненци
бърненка
бърненски
бърнест
бърнйкам, -ош
бърнйкане
бърсалка
бърсане
бърча (се), -иш
бърчене
бърша (се), -еш
бътеррлай, -ят, -я
бъхтене
бъхтя (се), -иш
бъчва
бъчвар, -ят, -я; бъчвОри, (двома и
г.н.) бъчвОри
бъчварница
бъчварски
бъчварство
бъчбнка
ОюджОт; ОюджСтй, (два и т.н.)
ОюджСти
бюджетен, 6юджСтния(г),
бюджетна, бюджетно;
бюджетни
бюлетйн; бюлегйни, (два и т.н.)
бюлетйна
бюлетйна
бюргер; бюргери, (двама и т.н.)
бюргери
бюргерски
бюрек; бюреци, (дво и т.н.)
184
бях
бюрека
бюро; бюрО
ОюрокрОт; бюрократи, (двама и
т.н.) бюрократи
бюрократизирам (се), -аш
бюрократизиране
бюрократизъм, бюрократйзмът,
бюрократйзма; бюрократЙзми
бюрократичен,
бюрократЙчния^) ;
бюрократЙчна, бюрократйчно;
бюрократЙчни
ОюрокрОция; бюрокрации
бюст, -ът, -а; бюстове, (два и т.н.)
бюста
ОюстиО; бюстиета
ОюфОт; бюфети, (два и т.н.)
бюфета
ОюфОтчик; бюфетчици, (двама и
т.н.) бюфетчици
бюфетчйя; бюфетчЙи, (двама и
т.и.) бюфетчйи
бяг, бегът, бегО
бягам, -аш
бягане
бягство; бягства
бял, белияСт), бяла, бяло; бели
бялвам се, -аш
бялка; белки, и ООлка
бялна се, -еш, и ООлна се
бяло-зелОн; бяло-зеления(т),
бяло-зелена, бяло-зелено;
бяло-зелени
Ояло-зелОно-червен,
бяло-зелеио-червенияСт),
бяло-зелеио-червена,
бяло-зелеио-червеио;
бяло-зелеио-червени
Оял-червОн, бял-червения^),
бяла-червеио, бяло-червеио;
бели-червени
бяс1, бесът, бесО
бяс2, бесът, бесО; бесове (обикн.
в мн.ч)
бях, беше, беше; бяхме, бяхте,
бяха
185
в
в; във
вОООнк
вавилонски
вогобонт; вагабонта, (двама л т.н.)
вагабонги
вагабонтски
вагина
вагинален, ваглналнйя(т),
вагинална, вагинално;
вагинални
вагинйт
вагбн; вагони, (два л т.н.) вагона
вагон-бюфет; вагон-бюфети, (два
и т.н.) вагон-бюфета
вагонен, вагонния(т), вагонна,
вагонно; вагбннй
вагонетен, вагонетния(т),
вагонетна, вагонетно;
вагонетни
вагонетка
вогонно-локомотйвен,
вагонно-локомотйвнйя(т),
вагонно-локомотйвна,
вагонно-локомотйвно;
вагонно-локомотйвни
вогононоклонйтел, -ят, -я;
вагононаклонйтели, (два и т.н.)
вагононаклонйтеля
вогонооборот
вогонообръщоч;
вагонообръщачи, (два и т.н.)
вагонообръщача
вагоноремонтен,
вагоноремонтнияСт),
вагоноремонтна,
вагоноремонтно;
вагонорембнтни
вагоностройтелен,
вагоностройтелния(т),
вагоностройтелна;
вагоностройтелно;
вагоностройтелнл
вагон-ресторант;
вагон-ресторанта, (два и т.н.)
вагон-ресторанта
вагонресторОнтски
вагон-цистерна
вада
вадене
ваденка
водичко
вадя, -иш
ваене
важа, -йш
важен, важния(т), важна, важно;
важни
вОжен-вОжен
вожнича, -иш
вожничене
вОжност, важността
ваза
возелйн; вазелйни, (два и т.н.)
вазелИна
возелйнен, вазелйненля(т),
вазелйнена, вазелйнено;
вазелинени
возелйнов
вазомоторен, вазомоторния(т),
вазомотбрна, вазомоторно;
вазомотбрни
вайкам се, -аш
вайсманйзъм, вайсманйзмът,
вайсманйзма
вакантен, вакантнля(т), вакантна,
вакантно; вакантни
ваканционен, ваканцибнния(т),
ваканционна, ваканционно;
ваканционни
вокОнция; ваканции
вакарелец; вакарелци, (двама и
т.н.) вакарелци
вакорелка
вокорелски
ваклест
вОкса
вОксаджия; ваксаджии, (двама и
т.н.) ваксаджил
вОксам, -аш
вОксен, ваксения(т), ваксена,
ваксено; ваксени
вОксоне
ваксйна
ваксинация; ваксинации
ваксйнен, ваксйнния(т), ваксйнна,
ваксйнно; ваксйнни
воксинйрам (се), -аш
воксинйран
воксинйране
воксйнотерОпия
вакуола
вакуум
вОкуумопарОт*; вакуумапарати,
(два и т.н.) вакуумапарата
вакуумйрам, -аш
вакуумйране
вОкууммошйно*
вакууммер; вакууммери, (два и
т.н.) вакууммера
вОкуумноконсервен,
вакуумноконсервния(т),
вакуумноконсервна,
вакуумноконсервно;
вакуумноконсервни
вакханалия; вакханалли
вокхОнко
вОкъл, ваклия(т), вакла, вакло;
вакли
вакъф; вакъфл, (два и т.н.)
вакъфа
вол, -ът, -а; валове, (два л т.н.)
вала
вОлдхорно
вале; валета
валеж; валежи, (два и т.н.) валежа
валежен, валежния(т), валежна,
валежно; валежни
воленсионски
валентен, валентния(т), валентна,
валентно; валентни
валентност, валентността
валенция; валенции
волериОн; (два и т.н.) валериана
волериОно
волериОнов
валй (3 л.)
валидОтор; валидатори, (два и т.н.)
валлдатора
валйден, валйдния(т), валйдна,
валйдно; валйдни
валидизйром, -аш
волидизйроне
валидйром, -аш
валидйране
валйдност, валидността
волидбл; (два и т.н.) валлдбла
валййски
валйром, -аш
валйране
волйя; валйй, (двама и т.н.) валии
вОлмест
волмд; валма
валог; валози, (два и т.н.) валога
валоризация; валорлзации
волоризйром, -аш
валоризйроне
валпургиев
валс, -ът, -а; валсове, (два л т.н.)
валса
волсйром, -аш
волсйроне
валсов
валута
валутен, валутния(т), валутна,
валутно; валутни
валутно-финансов
валц, -ът, -а; валцове, (два л т.н.)
валца
волцмошйно
вОлцов
валцовам, -аш, л валцувам
валцоване и валцуване
волцдвка
валцбвъчен, валцовъчния(т),
валцовъчна, валцовъчно;
валцовъчни
валцувам, -аш, и валцовам
валцуване и валцоване
валцьор; валцьорл, (двама и т.н.)
валцьбрл
волчест
вальор; вальорл, (два и т.н.)
вальора
валявицо
вОляк; валяци, (два и т.н.) валяка
186
вграждам
валям (се), -яш
валяне
вампйр; вампЙри, (два и т.и.)
вампйра
вампирски
вампирясам, -аш
вампирясвам, -аш
вамнирясване
ван, -ът, -а; вОнове, (два и т.и.) вОна
вОна
ванОднев
вандОл; вандали, (двама и т.н.)
вандали
вандализъм, вандалйзмът,
вандализма; вандализми (два и
т.и.) ватватрзъма
вандОлски
вандалщина
ванилин
ванйлия; ванйлии
вар
варОк; варОци, (два и т.и.) варОка
варакосам, -аш
варакосвам, -аш
варакосване
варваризирам (се), -аш
варварнзйране
варварйзъм, варварЙзмът,
ватватрзма; варварЙзми, (два и
т.н.) варварйзъма
вОрварин; варвари, (двама и ^h.)
вОрвари
вОрварка
вОрварски
вОрварство
вОрварщина
вОрда
вОрдарски
вОрдене
варджия; варджйи, (двама и т.н.)
варджйи
вОрдя (се), -иш
варОл; варели, (два и т.н.) варела
вОрен, вОрнияСт), вОриа, вОрио;
варни
варОн, варения^), варена, варено;
варени
варОне
варОно
варнОнт; вариОити, (два и т.н.)
варианта
вариОнтен, вариантния^),
вариантна, вариОитно;
вариантни
вариационен, вариационния^),
вариационна, вариационно;
во^о^оики
варнОцня; вариации
варйво, варивО, и вариво
вариво; варивО, и вариво
вариете; вариетета
вариетОтен, вариететния^),
вариететна, вариететно;
вариететни
варнклОчко; вариклечковци,
(двама и т.н.) ватйклечковди
вариола
вариолен, вариолния^т),
вариолна, вориолно; вариолии
вариомОтър; ватйомèгтй, (два и
ъи.) ватйомèгъта
варирам, -аш
вариране
варицОла
варицОлен, ватйделния(т),
варицела, варицелно;
ватицелни
вОрненец; вОриеици, (двама и
т.н.) вашенци
вОрненка
вОрненскн
варница
вОров
варовик; варовици
варовиков
варовит
варовйтост, ватовйгоегта
вародобйвен, вародобйвнияСт),
вородобйвна, вародобйвно;
вародобйвни
варонроизводство
вОро-пясъчен, варо-пясъчния^),
вОро-пясъчна, вОро-пясъчно;
вОро-пясъчни
варосам, -аш
варосвам, -аш
варосване
вОро-цимОнтен,
варо-циментния^),
варо-циментна, вОро-циментно;
вато-цйментни
вОрош
вартоломеев
варшОвски
варшавянин; варшавяни, (двама
и т.н.) варшавяни
варшавянка
варя (се), -йш
вас (вж. вие)
васОл; васаии, (двама и т.н.)
васали
васален, васОлния(т), васална,
васално; васални
васнлевс; василевси, (двама и т.и.)
василевси
ват, -ът, -а; вОтове, (два и т.н.) вОта
вОта
ваталйн
вОтен, вОтенияСт), вОтена, вОтеио;
вОтеии
вОтенка
вОтерлиния; вОтерлйнии
вОтерполист; вагетполйстй,
(двама и т.и.) вОтерполЙсти
вОтерноло
ватикОнски
ватирам, -аш
ватиран
ватиране
вОтман; вОтмани, (двама и т.и.)
вОтмани
вОтманка
вОтмански
вОтмОтър; вОтметри, (два и ^h.)
вагмèгъта
вОтсекунда
вОтчОс, -ът, -а; вОтчасове, (два и
т.н.) вОтчаса
вОучер; вОучери, (два и т.н.)
вОучера
вОучерен, ваучери^ия^), вОучериа,
вОучерно; вОучерни
вОфла
вОфлен, вОфления^), вОфлена,
вОфлеио; вОфлени
вОхмистър; вОхмистри, (двама и
т.н.) вОхмистри
вОхта
ваш, вОшия(т), вОша, вОше; вОши;
ви
вОша (вж. ваш)
вОше (вж. ваш)
вашенец; вОшенци, (двама и т.н.)
вОшенци
вОшенка
вОшенски
вОши (вж. ваш)
вашингтонец; вашингтонци,
(двама и т.и.) вашингтонци
вОшингтонка
вашингтонски
вОя, -еш
ваянне; ваяния
ваятел, -ят, -я; ваятели, (двама и
т.н.) ваятели
ваятелка
ваятелскн
ваятелство
вбеся (се), -йш
вбесявам (се), -аш
вОесяване
вОивам, -аш
вОйване
вбия, -еш
вгледам се, -аш
вглеждам се, -аш
вглОждане
вглъбОност, вглъбенас™
вглъбя се, -йш
вглъбявам се, -аш
вглъбяване
вгнездя (се), -йш
вгнездявам (се), -аш
вгнездяване
вгорчО (се), -йш
вгорчОвам (се), -аш
вгорчОване
вгорчивя (се), -йш
вгорчивявам (се), -аш
вгорчивяване
вградя, -йш
вграждам, -аш
187
вграждане
вграждане
вгъвам (се), -аш
вгъване
вгъна (се), -еш
вдавам се, -аш
вдаден, вдОдения(т), вдОдено,
вдадено; вдадени
вдам се, вдодСш
вдатина
вдевачен; вдевочния(т), вдевОчна,
вдевОчно; вдевОчни
вдетинен, вдетинения(т),
вдетинена, вдетинено;
вдетинени
вдетиня се, -йш
вдетинявам се, -аш
вдетиняване
вдйгам (се), -ош
вдйгане
вдйгна (се), -еш
вдйшам, -аш
вдйшвам, -аш
вдйшване
вдлъбвам (се), -аш
вдлъбване
вдлъбна (се), -еш
вдлъбнатина
вдлъбнатост, вдлъбнитостто
вдовец; вдовцй, (двама и т.н.)
вдовцй
вдовйца
вдовйшки
вдбвствам, -аш
вдовство
вдругиден
вдухвам, -ош
вдухна, -еш
вдълбавам, -аш
вдълбаване
вдълбая, -еш
вдълбоча се, -йш
вдълбочавам се, -ош
вдълбочаване
вдълбоченост, вдълбочеността
вдън
вдървеност, вдървеносттО
вдървя се, -йш
вдървявам се, -аш
вдървяване
вдъхвам, -аш
вдъхване
вдъхна, -еш
вдъхновен, вдьхновения(т),
вдьхновСни, вдъхновено;
вдъхновСни
вдъхновение
вдъхновйтел, -ят, -я;
вдьхновйтели, (двама и т.н.)
вдъхновйтели
вдъхновйтелка
вдъхновя (се), -йш
вдъхновявам (се), -иш
вдъхновяване
вдявам, -ош
вдяване
вдялам, -ош
вдялвам, -аш
вдяна, -еш
вдясно
вегетарианец; вегетарианци,
(двома и т.н.) вегетарианци
вегетарианка
вегетариански
вегетарианство
вегетатйвен, вегетатйвния^),
вегетагйвни, вегетатйвно;
вегетатйвни
вегетационен; вететоцибнния(г),
вететацйбнна, ветегацйбнно;
вететацuбнни
вегетация; вегетации
вегетйрам, -аш
вегетйране
веда
ведйчески
веднага
веднб
веднъж
веднъж-дваж
ведомост, ведомосттИ
ведомствен, ведомствения(т),
ведомствена, ведомствено;
ведомствени, и ведомствен
ведомствен, ведомсгвения(г),
ведомствена, ведомствено;
ведомствени, и ведомствен
ведомство; вСдомстви, и
веддмство
веддмство; ведомства, и
ведомство
ведрина
ведрйца
ведро; ведрО
ведролйк
ведроок
ведросйн
ведрост; ведростта
ведър, ведрия(г), ведро, ведро;
ведри
веене
вежда
веждест
вежлйв
вежлйвост, вежливостта
веза, -еш
везба
вездесъщ
везйр; везйри, (двама и т.н.)
везйри
везйрски
везмб
везна
вейвам, -ош
вейка
вейна, -еш
вейчица
век, -ъг, -а; векове, (дво и т.н.)
вСко
вековен, вековния(г), вековно,
вековно; векбвни
вековечен, вековечния(г),
вековечно, всковСчно;
всковСчни
вектор; вектори, (дво и т.н.)
вектора
векторен, векгорния(г),
векторно, векторно; векторни
векувам, -ош
векуване
веларен, велорния(г), велорно,
велорно; велорни
велегласен, велетлосния(г),
велеглосно, велеглосно;
велегласни
велемъдър, велемъдрия(г),
велемъдро, велемъдро;
велемъдри
велеречйв
велзевул; велзевули, (дво и т.н.)
велзевуло
велзевулски
велйк
великан; великОни, (двама и т.н.)
великОни
великански
велйкденски
велйкденче; велйкденчего
великобритански
великобългарски
великодушен, великодушния(г),
великодушно, великодушно;
великодушни
великодушие
великодържавен,
великодържовния(г),
великодържовно,
великодържовно;
великодържовни
великолепен, великолепния(т),
великолепно, великолепно;
великолепни
великолепие
великомъченйк;
великомъченйци, (двими и т.н.)
великомъченйци
великомъченйца
великоруски
великосветски
великосръбски
великотърновец; великотьрновци,
(двома и т.н.) великотьрновци
великотърновка
великотърновски
велинградски
велинградчанин; велингрОдчани,
(двама и г.н.) велингрОдчани
велинградчанка
величав
величавост, величавостта
величайши
величая (се), -еш
велйчествен, велйчествения(г),
188
вест
велйчествена, велйчествено;
велйчественй
велйчественост,
величествеността
велйчество; велйчества
велйчие; велйчия
величина
велможа; велможи, (двама и т.н.)
велможи
велоолея; велоалел
велоергометър; велоергометрл,
(два и т.н.) велоергометьра
велопоход; велопбходл, (два и
т.н.) велопохода
велопътеко
велосипед; велосипеди, (два л
т.н.) велосипеда
велосипеден, велосипедния(т),
велосипедна, велосипедно;
велосипедни
велосипедйст; велослпедйсти,
(двама и т.н.) велосипедйсти
велосипедйстко
велотурйст; велотурйсти, (двама
и т.н.) велотурйсти
велофигурйст; велофигурйсти,
(двама и т.н.) велофигурйстл
велпОпе; велпапета
велур
велурен, велурения(т), велурена,
велурено;велуренл
вена
вендета
вендуза
вендузен, вендузния(т), вендузна,
вендузно; вендузни
венерин
венерйчен, венерйчния(т),
венерйчна, венерйчно;
венерйчни
венерйчески
венеролог; венеролозл, (двама и
т.н.) венеролозл
венерология
венесуелец; венесуелцл, (двама и
т.н.) венесуелци, и венецуелец
венесуелко и венецуелка
венесуелски и венецуелски
венец; венцй, (два и т.н.) венеца
венециОнец; венецианци, (двама
и т.н.) венецианци
венеционко
венециански
венецуелец; венецуелци, (двама л
т.н.) венецуелци, и венесуелец
венецуелка и венесуелко
венецуелски и венесуелски
венечен, венечния(т), венечна,
венечно; венечни
вензел; вензелл, (два и т.н.)
вензела
венозен, венозния(т), венозна,
венозно; венозни
венозно-артерйален,
венозно-артерйалния(т),
венозно-артерйална,
венозно-артерйално ;
венозно-артерйални
вентйл; вентйли, (два и т.н.)
вентйла
вентйлотор; вентилатори, (два и
т.н.) вентилатора
вентилационен,
вентллацлбнния(т),
вентилационна, вентилационно;
вентилационни
вентилация; вентилации
вентилйром, -аш
вентилйроне
венценосец; венценосци, (двама
и т.н.) венценосци
венцесловя, -иш
венцесловене
венцехваление
венчавам (се), -аш
венчаване
венчовка
венчОлен, венчалния(т),
венчална, венчално; венчални
венчОя (се), -еш
венче; венчета
венчелйстче; венчелйстчета
венчйло; венчила
вепър; вепри, (два и т.н.) вепъра
веранда
вербален, вербалния(т),
вербална, вербално; вербални
вербовъчен, верббвъчния(т),
верббвъчна, верббвъчно;
вербовъчнл
вербувам, -аш
вербуване
верев
верен, верния(т), вярна, вярно;
верни
вересйя; вересйл
верйго
верйжен, верйжния(т), верйжна,
верйжно; верйжни
верйжка
верификационен,
верификационния(т),
верлфикацибнна,
верифлкационно ;
верлфикацибнни
верификация; верификации
верифицйром, -аш
верифицйране
вермахт
вермут; вермути, (два и т.н.)
вермута
вернисОж; вернисажи, (два и т.н.)
вернисажа
верноподоник; верноподанлци,
(двама и т.н.) верноподаници
верноподоницо
верноподанически
вернопбдоничество
вероизменник; веролзменнлци,
(двама и т.н.) вероизменницл
вероизповедание;
вероизповедания
вероизповеден,
веролзповедния(т),
вероизповедна, вероизповедно;
вероизповедни
вероломен, вероломния(т),
вероломна, вероломно;
вероломни
веролбмност, вероломността
вероломство
веронал; (два и т.н.) веронапа
вероотстъпник; вероотстъпници,
(двама л т.н.) вероотстъпници
вероотстъпница
вероотстъпнически
вероотстъпничество
веротърпйм
веротърпймост,
веротърпимостта
вероучение
вероятност, вероятността
версойски
версификотор; верслфикатори,
(двама и т.н.) верслфикатори
версификоторко
верснфнкаторскн
версификоторство
версификоция; верслфикации
версия;версии
верски
верста
вертеп; вертепи, (два и т.н.)
вертепа
вертикОл; вертикалл, (два и т.н.)
вертикала
вертикОла
вертикален, вертикалния(т),
вертикална, вертикално;
вертикални
вертолет; вертолети, (два и т.н.)
вертолета
верую
весвам се, -аш, и вясвом се
весден
весел
веселба
веселене
веселие; веселия
веселолйк
веселост, веселостта
веселя (се), -йш
веселяк; веселяци, (двама и т.н.)
веселяци
веселячко
веселяшки
весене
веслор, -ят, -я; весларл, (двама и
т.н.) веслари
весло; весла
весна се, -еш, и вясна се
вест, вестта
189
весталка
весталка
вестибуларен, вестибуларния^),
вестибуларна, вестибуларно;
вестибуларни
вестибюл; вестибюли, (два и т.н.)
вестибюла
вестител, -ят, -я; вестители,
(двама и т.н.) вестители
вестителка
вОстннк; вестници, (два и т.н.)
вестника
вестникар, -ят, -я; вестникари,
(двама и т.н.) вестникари
вестникОрка
вестникарски
вестникарство
вестннкопродавОч;
веетнйкоитодавачи, (двама и
т.и.) веегнйкопродавачй
вестникопродавец;
вестникопродавци, (двама и
т.н.) вестникопродавци
вестовой, -ят, -я; вееговои, (двама
и ти.) вестовои
вестоносец; вестоносци, (двама и
т.н.) вестоносци
вести се, -йш
вестявам се, -аш
вестиване
вОся (се), -иш
ветерОн; ветерани, (двама и т.н.)
ветерани
ветерОнка
ветерански
ветеринар, -ят, -я; ветеринари,
(двама и т.н.) ветеринОри
ветеринарен, ветеринарния^),
ветеринарна, ветеринарно;
ветеринарни
ветеринОрка
ветеринОрнолечебен,
вегетйнoтиалечебиия(т),
вететйнoтиолечебиo,
вегетйнoтнолечебио ;
вегетйнатиолечебнй
ветеринарномедицински
ветеринарнохигиОнен;
вегетинОтиохйГйенийя(г|,
вететйнатнохйгйеина,
вететйиoтнахйгйеино;
вегетйнатиохйгйеннй
вОто
ветреене
ветрОц
ветрОя се, -еш
ветрилник; ветрЙлници, (два и
т.н.) вегрйлника
ветрило; ветрилО
ветрилообразен,
ветрилообразния^),
ветрилообразна,
ветрилообразно;
ветрилообразни
ветровОл; ветровоии, (два и т.н.)
ветровала
ветровит
ветровитост, веттавйтаетгo
ветрогенератор;
ветрогенератори, (два и т.н.)
ветрогенератора
ветрогон; ветрогони, (два и г.н.|
ветрогона
ветрогонец; ветрогонци, (двама и
т.н.) ветрогонци
ветрогонство
ветродвигОтел, -ят, -я;
вегродвйтàтелй, (два и т.н.)
вегтодвйгàтеля
ветрозащитен,
вегрозащйгнйя(г|,
вегразoщйгнo, ве'трозащйтно;
веттозoщйгни
ветромОр; ветромери, (два и т.н.)
ветромера
ветропОрк, -ът, -а; ветропаркове,
(два и т.н.) вегропoркo
ветропоказател, -ят, -я;
веттanaказoгели, (два и т.н.)
веттaпокoзoгеля
ветроустоИчив н ветроустойчйв
ветроустойчивост,
вегроуегойчивоегтo, и
ветроустойчйвост
ветроход; вегрохбди, (два и ги.)
ветрохода
ветроходен, ветроходния^),
ветроходна, ветроходно;
ветроходни
ветроходец; ветроходци, (двама и
т.и.) ветроходци
ветроходка
ветроходство
вОхна, -еш
вехт
вехтеене
вехтОя, -еш
вехтозавОтен, вехгaзoветния(т|,
вехтозаветна, вехтозаветно;
вехтозаветни
вехторйя; вехторйи
вехтошар, -ят, -я; вехтошари,
(двама и г.и.| вехтошари
вехтошарка
вехтошарски
вехтошарство
вец, -ът, -а; вецове, (два и т.н.)
веца
вОче
вОчен, вечния(т), вечна, вечно;
вОчни
вОчер, вечерта
вечОрен, вечерния(т), вечерна,
вечèтиo;вечèтии
вечеринка
вечОрник
вечОрня
вечОря
вечерям, -яш
вечОряне
вечнозелен, вечнозеления^),
вечнозелена, вечнозелено;
вечнозелени
вОчност, вечността
вещ, вещта
вещ (прил.)
вещОене
вещОние
вещОтел, -ят, -я; вещатели, (двама
и т.н.) вещатели
вещОтелен, вещoтелнйя(г|,
вещателна, вещателно;
вещателни
вещОя, -еш
вОщен, вещния(т), вещна, вещно;
вещни
вОщер; вещери, (двама и т.н.)
вещери
вОщерица
веществен, веществения^),
веществена, веществено;
веществени
вещество; вещества
вещинО
вОщица
вОя (се), -еш
веявнца
веялка
веяние
вживОя се, -еш
вживявам се, -аш
вживяване
взаимен, взаЙмнияСт), взаймна,
взаймно; взаймни
взаимновъзврОтен,
BЗОPMHОBЪЗBTОTHйЯ(т|,
взаЙмновъзврОтна,
взаЙмновъзврОтно;
взoймнавъзвтoтнй
взаимнозависим
взаимноизгоден,
взаймнойзтàдиия(г),
взаЙмноизгодна,
взаЙмноизгодно;
взормноизтОдни
взаимноперпендикулярен,
взoймнопетпендикулЯрния(т),
взoймнопетnендикулятиo,
взoймнопетпендйкулятио;
взoймнопетпендикулятни
взаимноприемлив
взаймносвързан
взаймност, взаимността
взаимовлияние
взаимовръзка
взаимодействам, -ош
взаимодОИстване
взаимодействие; взаимодействия
взаимозависимост,
взаимозависимостта
взаимозаменяемост,
взаимозаменяемостта
взаимоиндуктивност,
190
византййка
взоимоиндуктивността
взаимоотношение
взаимопомощ, взаимопомощта
взаимоспомагателен,
взоимосломотогелния(г),
взаимоспомагателно,
взаимоспомагателно;
взаимоспомагателни
взаимоучйтелен,
взоимоучйгелния(т),
взоимоучйгелно,
взоимоучйтелно;
взоимоучйтелни
взвод, -ът, -а; взводове, (дво и
т.н.) взвода
взводен, взводния(г), взводно,
взводно;взводни
взел-дал
взема (се), -еш
вземам (се), -ош, и взймам (се)
вземане и взймане
взйдам, -ош
взйждам, -ош
взйждане
взймам (се), -ош, и вземам (се)
взймане и вземане
взйрам се, -ош
взйране
взискателен, взискогелния(г),
взискателно, взискателно;
взискателни
взискателност, взискателността
взлом, -ът, -о; взломове, (дво и
т.н.) взлома
взлбмен, взломния(г), взломно,
взломно; взлбмни
взор, -ъг, -а; взорове, (дво и г.н.)
взбро
взра се, -Ош
взрив, -ът, -л; взрйвове, (два и
т.н.) взрйво
взривател, -ят, -я; взривотели,
(дво и г.н.) взривотеля
взрйвен, взрйвния(т), взрйвно,
взрйвно;взрйвни
взрйвност, взривността
взривобезопасен,
взривобезопасния^),
взривобезопасно,
взривобезопасно;
взривобезопасни
взривоизпитателен,
взрйвоизлитотелния(т),
взривоизпитотелно,
взрйвойзлитотслно;
взривоизпигОтелни
взривоопасен, взривоопасния^?),
взривоопОсна, взривоопИсно;
взривоопИсни
взривя (се), -йш
взривявам (се), -аш
взривяване
ви1 (вж. вие)
ви2 (вж. ваш)
виагра
виадукт; виадукти, (два и г.н.)
виадукти
вибратор; вибрОгори, (дво и г.н.)
вибрОгора
вибрационен, виброционния(г),
вйбрацйбнна, вибрационно;
вйбрацйбнни
вибрация; вибрОции
вибрйрам, -ош
вибрйране
вйбробетон
виброметър; вибромегри, (дво и
г.н.) виброметъро
вйброполигон; вйброполигони,
(дво и т.н.) вйбрололuгоно
вйбропреобразувател, -ят, -я;
вИбропреоброзувогели, (дво и
т.н.) вйбропреоброзувогеля
вйброшлайр, -ъг, -о;
вйброшлойфове, (дво и т.н.)
вйброшлойфо
вйброщйт, -ъг, -а; вйброщйтове,
(дво и т.н.) вйброщйто
вивариум; вивариуми, (дво и
г.н.) вивариума
виваче
вигвОм; вигвоми, (дво и т.н.)
вйтвомо
вид, -ъг, -а; вйдове, (дво и т.н.)
вйда
виделее (се) (3 л.)
виделина
вйдело
вйден, вйдния(т), вйдно, вйдно;
вйдни
видение
вйдео; вйдео
вйдеодйск*, -ъг, -а; вйдеодйскове,
(дво и г.н.) вйдеодйско
вйдеодисплей*, -ят, -я;
вйдеодисплеи, (дво и т.н.)
вйдеодисплея
вйдеозапис*; вИдеозописй, (дво и
г.н.) вИдеозаписо
вйдеоигра*
вйдеокамера*
вйдеоканал*; вйдеоконогш, (дво
и т.н.) вйдеоконоло
вйдеокарта*
вйдеокасета*
вйдеокасеторон*;
вйдеокосетофони, (дво и т.н.)
видеокасетофони
вйдеоклйп*, -ът, -а;
вйдеоклипове, (дво и г.н.)
вИдеоклИпо
вйдеоклуб*, -ъг, -о;
вйдеоклубове, (дво и г.н.)
вйдеоклубо
вйдеоконтрол*
вйдеоконрерентен,
вйдеоконферентния(т),
водеоконферентна,
вйдеоконферентно;
водеоконферентни
вйдеоконреренция*;
вйдеоконференции
вйдеолента*
вйдеомагнеторон*;
видеомагнетофони, (дво и т.н.)
видеомагнетофона
вйдеопират*; вйдеопйротй,
(двама и т.н.) вйдеопироти
вйдеопиратство*
вйдеоплейър*; вйдеоплейъри,
(дво и г.н.) вйдеоллеИъро
вйдеосигнал*; вйдеосигнОли,
(дво и г.н.) вИдеосигнало
вйдеостена*
видеотека
вйдеотелерон*; вйдеогелефонu,
(дво и г.н.) вйдеогелефоно
видеотехника*
вйдеоуокмен*; вйдеоуокмени, (дво
и т.н.) вйдеоуокмено
вйдеоусилвател*, -ят, -я;
вйдеоусйлвогели, (дво и г.н.)
вйдеоусилвогеля
вйдеорйлм*, -ъг, -л; вйдеофйлми,
(дво и г.н.) вйдеофйлми
вйдиев
вйдим
вйдимост, видимостта
вйдински
видинчОнин; видинчони, (двамо
и г.н.) видинчани
видинчанка
видиотя (се), -йш
видиотявам (се), -ош
видиотяване
вйдия;вйдии
вйдов
вйдовдОн
видоизменение
видоизменя (се), -йш
видоизменям (се), -яш
видоизменяне
вйдра
вйдров
вйдя (се), -иш
вйе; вас; ви
виелица
виенски
виенчанин; виенчани, (двома и
г.н.) виенчани
виенчанка
виетнамец; виетнамци, (двама и
т.н.) виетнамци
виетнамка
виетнамски
вйждам (се), -ош
вйждане
вйза
вйз-а-вй
византйец; византйИци, (двама и
г.н.) византийци
византййка
191
внзантййскн
визонтййски
визонтййщино
визонтолог; византолози, (двама
и т.н.) влзантолозл
визонтология
византоложко
визонтоложки
визнром, -аш
визйроне
визйто
визитОция; влзлтации
визйтен, влзйтния(т), визйтна,
влзйтно; визйтни
визйтка
визйтник; визйтницл, (два и т.н.)
визйтника
вйзия;вйзли
вйзов
визон; визони, (два и т.н.) визона
визуОлен, визуалния(т), визуална,
визуално; визуални
визуализация; визуализации
визуализйрам (се), -аш
визуализйрон
визуализиране
визьор; визьбрл, (два и т.н.)
визьбра
вик, -ът, -а; вйкове, (два и т.н.)
вйка
викало
вйком, -аш
вйконе
вйканицо
викорий, -ят, -я; влкарии, (двама
и т.н.) влкарии
вйквом, -аш
вйкване
вйкинг; вйкинги, (двама и т.н.)
вйкингл
вйкно, -еш
виконт; виконти, (двама и т.н.)
виконти
викторйно
вйла
вилает; вилаети, (два и т.н.)
вилаета
вилаетски
вйлен, вйлния(т), вйлна, вйлно;
вйлни
вйлица
вйлка
вилнеене
вилнея, -еш
вйлнюски
вилообразен, вилообразнйя(т),
вилообразна, вилообразно;
вилообразни
вйме; вймета
вймпел; вймпели, (два и т.н.)
вймпела
вина
вйнаги
винОр, -ят, -я; винари, (двама л
т.н.) винари
винорко
винорницо
винорно
винарски
винарство
винегрет; винегрети
вйнен, вйнения(т), вйнена,
вйнено; вйнени
вйненочервен; вйненочервения(т);
вйненочервена, вйненочервено;
вйненочервени
вйнервойс
винетка
винйтелен, влнйтелния(т),
винйтелна, винйтелно;
влнйтелни
вйнкел; вйнкели, (два и т.н.)
вйнкела
вйнкелен; вйнкелния(т),
вйнкелна, вйнкелно; вйнкелни
вйно; вина, л вино
виновен, виновния(т), влнбвна,
виновно; виновни
виновник; виновници, (двама и
т.н.) виновници
виновница
виновност, виновността
винопродовец; винопродавци,
(двама и т.н.) винопродавци
винопроизводител1, -ят, -я;
винопроизводйтели, (двама л
т.н.) винопроизводйтели (лице)
винопроизводител2, -ят, -я;
винопроизводйтели, (два и т.н.)
винопролзводйтеля (нелице)
винопроизводйтелен,
винопроизводйтелния(т),
влнопроизводйтелна,
влнопроизводйтелно;
влнопролзводйтелни
винопроизводйтелно
винопроизводйтелски
винопроизводство
винотеко
виночерпец; влночерпци, (двама
и т.н.) виночерпци
винт, -ът, -а; вйнтове, (два и т.н.)
вйнта
вйнтов
винтоверт; винтоверти, (два л
т.н.) винтоверта
винтовко
винтовъчен, влнтбвъчния(т),
винтовъчна, влнтбвъчно;
винтбвъчни
винтонйрез; влнтонарези, (два л
т.н.) влнтонареза
винтонОрезен, винтонарезнля(т),
влнтонарезна, винтонарезно;
винтонарезни
винтяга
винтяжен, влнтяжния(т),
винтяжна, винтяжно; винтяжни
вйнце
виня (се), -йш
виола
виолетка
виолетов
виолйно
виолйст; виолйсти, (двама и т.н.)
влолйстл
виолонйст; влолонйсти, (двама и
т.н.) влолонйсти
виолонйстко
виолончелйст; влолончелйсти,
(двама и т.н.) влолончелйсти
виолончелйстко
виолончело; влолончела
вйпуск; вйпуски, (два и т.н.)
вйпуска
вйпускник; вйпускници, (двама и
т.н.) вйпускници
вйпускничко
вйпусков
вир, -ът, -а; вйрове, (два и т.н.)
вйра
вирОж; виражи, (два и т.н.)
виража
вйрвом (се), -аш
вйрвоне
вйр-водо
вирджйнски
виреене
вйрене
вирея, -еш
вйрно (се), -еш
вироглав
вироглавец; вироглавци, (двама л
т.н.) вироглавци
вирогловие
вирогловко
вирогловством, -аш
вирогловстване
вироглОвство
вирогловщино
виртуОлен, виртуалнйя(т),
виртуална, виртуално;
виртуапни
виртуолизйрам, -аш
виртуализйране
виртуОлност, виртуалността
виртуоз; виртубзл, (двама и т.н.)
влртубзл
виртуозен, виртубзнйя(т),
влртубзна, виртубзно;
виртубзнй
виртуозност, виртуозността
вйрус; вйруси, (два и т.н.) вйруса
вйрусен, вйрусния(т), вйрусна,
вйрусно; вйрусни
вирусолентен, вирусолентния(т),
вирусолентна, вирусолентно;
вирусолентни
вирусолентност,
влрусолентността
вирусолог; вирусолози, (двама и
т.н.) вирусолози
вирусология
192
височество
вирусоустойчив и
вирусоустойчйв
вирусоустдйчивост,
вирусоустойчивостта, и
вирусоустойчйвост
вйря (се), -иш
вис
вйсвам, -ош
вйсване
висене
висйлка
висина
вискдза
вискдзен, вискдзния(г), вискдзнл,
вискдзно; вискдзни
вискозиметър; вискозиметри, (дво
и т.н.) вискозиметъра
вискозитет
вискдзност, вискозността
вйсна, -еш
висдк
висдкичък, висдкичкия(т),
висдкичко, висдкичко;
висдкички
висдкоавторитетен,
висдкоовторигетнйя(т),
висдкоовторйтетно,
висдкоовторигетно;
висдкоовгоритетни
високоблагордден,
вйсокобллторддния(т) ,
вйсоко6лоторддно,
вйсокоОлоторддно;
високоблогорддни
високоблагорддие;
високоблогорддия
високоговорйтел, -ят, -я;
високоговорители, (дво и г.н.)
високоговорителя
високодобйвен,
високодобйвния(т),
високодобивно, високодобйвно;
високодобйвни
високодоходен,
високодбходния(г),
високодоходно, високодоходно;
високодоходни
високоетйчен, висбкоетйчния(т),
високоетИчно, висбкоегИчно;
висбкоетйчни
високоеректйвен,
вйсбкоефектйвния(т),
високоефективно,
висбкоефектйвно;
високоефекгйвни
високоимпулсен,
високоимпулсния^),
високоимпулсно,
високоимпулсно ;
високоимпулсни
високоинтелигентен,
високойнтелигентния(т),
високоинтелигентно,
високоинтелигентно;
високоинтелигентни
висбкокалорйчен,
висококолорйчния(т),
висококалорично,
висококалорично ;
висбкоколорйчни
висококачествен,
висококочесгвения(т),
висококачествено,
висококачествено;
висококачествени
висококвалирицйран
високолйхвен,
високолИхвения(т),
високолИхвено, високолИхвено;
високолихвени
високомерен, високомерния(т),
високомерно, високомерно;
високомерни
високомерие
високомернича, -иш
високомерничене
високомерност, високомерността
високомолекулен,
високомолекулния(т),
високомолекулно,
високомолекулно;
високомолекулни
високомолекулярен,
високомолекулярния(т),
високомолекулярно,
високомолекулярно;
високомолекулярни
високомонтОжник;
високомонтожници, (двама и
т.н.) високомонтожници
високообразован
високооктОнов
високоорганизйран
високоотговорен,
висбкоогговдрния(т),
висдкоотговдрно,
висдкоотговдрно;
висдкоотговдрни
високопарен, високопирния(т),
високопорно, високопорно;
високопорни
високопарност, високолорносгго
високопланйнски
висдкоплатен,
висдкопл отения(т),
вйсдкоплотСно, висдкоплотСно;
висдкоплогСни
високополимерен,
високополимерния(т),
високополимерно,
високополимерно;
високополимерни
високопоставен,
високопоставения^),
високопоставено,
високопоставено;
високопоставени
високопочитаем
висбкопреосвещенство;
висдкопреосвещенство
високопреподдбие;
високопреподдбйя
висбкопродуктйвен,
висдкопродуктИвния(г),
висдкопродуктивно,
висдкопродуктИвно;
висдкопродуктивни
висдкопроизводйтелен,
висдкопроизводителния^),
висдкопроизводИтелно,
висдкопроизво дйтелно;
висдкопроизводителни
високдсен, високдсния(т),
високдсно, високдсно;
високдсни
висдкоскордстен,
висдкоскордстния(т),
висдкоскордстно,
висдкоскордстно;
висдкоскордсгни
висдкоспециализйран
високостеблен,
високостебления(т),
високостеблено,
високостеблено;
високостеблени
висдкотехнйчен,
висдкотехнйчния(т),
висдкотехнИчно,
висдкогехнИчно;
висдкотехнични
висдкотехнологйчен,
висдкогехнологичния(т),
висдкогехнологИчно,
висдкотехнологично;
висдкотехнологйчни
високоуважаван
високоуважаем
висдкорреквентен,
висдкофреквентния(г),
висдкофреквентно,
висдкофреквентно;
висдкофреквентни
висдкохудджествен,
висдкохудджествения(т),
висдкохудджествено,
висдкохудджествено ;
висдкохудджесгвени
вйсокочестдтен,
вйсокочестдгния(г),
вИсокочестотно,
вИсокочестотно;
вИсокочестотни
високоякостен,
високоякостния(г),
високоякостно, високоякостно;
високоякостни
висота
висотомер; висотомери, (дво и т.н.)
висотомерл
височайши
височество; висдчество
13. Официален правописен речник но българския език
193
височина
внсочниО
височинен, височинния^),
височинна, височИнно;
височИнни
внсочннка
височък, височкия^т), височка,
височко; височки
внст, -ът, -а
висулка
висш
висшестоящ
висшист; висшИсти, (двама и т.н.)
висшИсти
висшистка
вися, -йш
витаене
витален, виталния^), витОлна,
витално; витални
витализъм, витализмът,
виталйзма
виталност, вйгалноеттo
витамин; витамИни, (два и т.н.)
витамИна
витаминен1, витаминения^),
витаминена, витаминено;
витаминени
витаминен2, витамИннияСт),
витаминна, витаминно;
витаминни
внтаминизирам, -аш
витаминизиране
витаминозен, витаминозния^),
витаминозна, витаминозно;
витаминозни
внтОя, -еш
витиевОт
витиевОтост, вйтйевoтоегтo
витийски
витииствам, -аш
витййстване
витииство
витилиго
вития; витИи, (двама и т.н.) витйи
витлеОмски
витло, витла
витлов
витлооОрОзен, вилообразния^'),
вилообразна, вилообразно;
вилообразни
виторог
виторожка
витошки
вит-превит
витрОж; витрОжи, (два и т.н.)
виража
витрина
витринен, витрИнния^),
витрйнна, витрйнно; витрИнни
внтрнол
витяз; витязи, (двама и т.н.)
витязи
вихрен, вИхренияСт), вИхрена,
вИхрено; вйхрени
вихрене
вихров
внхрогон; вихрогони, (два и т.и.)
вихро^на
вихрогонен, вихро^иния^),
вихротонно, вихро^ина;
вйхтотонни
внхрогонче; вихтотоичега
вихром
вихрушка
вихря се, -иш
вихър; вйхри
виц, -ът, -а; вйцове, (два и т.н.)
вйца
вйцеадмирОл; вИцеадмирали,
(двама и ти.) вИцеадмирали
вицеадмирОлски
вицегуОернОтор;
вйцегубернагорй, (двама и т.н.)
вйцетубетиаторй
вицегубернОторски
вицеконсул; вИцеконсули, (двама
и т.н.) вицеконсули
вицеконсулски
вицекрИл, -ят, -я; вИцекрале,
(двама и т.и.) вйцекрале
вицепрезидОнт, вицепрезиденти,
(двама и т.н.) вицепрезиденти
вицепрезидОнтски
вицешампион1; вйцешамийоий,
(двама и т.н.) вйцешампйонй
(лице)
вицешампион2; вйцешамийоий,
(два и ти.) вйдешамииона
(нелице)
вицешампионски
вишегласие
вишна
вншнОп; вишнапи, (два и т.н.)
вишнОпа
вйшнев
вншновка
вия1, -еш
вия2 (се), -еш
вкаменОлост, вкаменелас™
вкаменя (се), -йш
вкаменявам (се), -аш
вкаменяване
вкОрам, -аш
вкОрвам, -аш
вкарване
вкисвам (се), -аш
вкйсване
вкнселя (се), -йш
вкиселявам (се), -аш
вкнселяване
вкисна (се), -еш
вклОщвам (се), -аш
вклОщване
вклОщя (се), -иш
вклея се, -Иш
вклеявам се, -аш
вклеяване
вклиня (се> -йш
вклннявам (се), -аш
вклиняване
включа (се), -нш
включвам (се), -аш
включване
включително
вковО (се), -еш
вковОвам (се), -аш
вковОване
вкокаля се, -йш
вкокалявам се, -аш
вкокаляване
вкопОвам (се), -аш
вкопОване
вкопОя (се), -еш
вкопча (се), -нш
вкопчвам (се), -аш
вкопчване
вкоравя (се), -йш
вкоравявам (се), -аш
вкоравяване
вкореня (се), -йш
вкоренявам (се), -аш
вкореняване
вкостеня се, -йш
вкостенявам се, -аш
вкостеняване
вкостя се, -йш
вкостявам се, -аш
вкостяване
вкочанОя, -еш
вкочаня се, -йш
вкочанявам се, -аш
вкочаняване
вкочанясам (се), -аш
вкочанясвам (се), -аш
вкочанясване
вкрОтце
вкупом
вкус, -ът, -О; вкусове, (два и т.н.)
вкуса
вкусвам, -аш
вкусване
вкусен, вкусния(т), вкусна,
вкусно; вкусни
вкуснотия; вкусиотИи
вкусов
вкуся, -иш
вкъщи
влОга
влагалище; влагал^а
влагалищен, влагалищния^),
влатàлшдна, BHara^^o;
влагалищни
влОгам, -аш
влОгане
влагоабсорООтор;
влагоабеорбатотй, (два и ти.)
влатоабеотбагора
влагозадържане
влаголюОив
влагомОр; влагомери, (два и т.н.)
влагомера
влагопоглъщОтел, -ял, -я;
влатопотлъщагели, (два и ти.)
194
вносител
влагопоглъщателя
влагосъдържание
влогоуловйтел, -ят, -я;
влагоуловйтели, (два и т.н.)
влагоуловйтеля
влагоустойчив и влагоустойчйв
влагоустойчивост,
влагоустойчивостта, и
влагоустойчивост
владеене
владелец; владелци, (двама и т.н.)
владелци
владение
владетел, -ят, -я; владетели,
(двама л т.н.) владетели
владетелка
владетелски
владетелствам, -аш
влад&телстване
владея (се), -еш
владйка; владйци, (двама и т.н.)
владйци
владйчествам, -аш
влодйчестване
влодйчество
влодйчино
владйшки
влОжен, влажния(т), влажна,
влажно; влажни
влажнея, -еш
влйжност, влажността
влак, -ът, -а; влакове, (два и т.н.)
влака
влакнен, влакнения(т), влакнена,
влакнено; влакнени
влакненост, влакнеността
влакнест
влакно; влакна
влакнодаен, влакнодайния(т),
влакнодайна, влакнодайно;
влакнодайни
влОков
влакънце; влакънца
влосенйцо
влосйнка
власт, властта
властвам, -аш
властвоне
властващ
влостелйн; властелйни, (двама й
т.н.) властелйни
властен, властния(т), властна,
властно; властни
влостймощ
властйтелка
властник; властници, (двама л т.н.)
властници
властница
властнически
властодържец, властодържецьт,
властодържеца; властодръжци,
(двама и т.н.) властодръжци
властолюбец; властолюбци,
(двама л т.н.) властолюбци
властолюбйв
властолЮбка
влах, -ът, а; власи, (двама л т.н.)
власи
влохйнко
влохйня
влОча (се), -иш
влачешкОта и влачешком
влашки
вледеня (се), -йш
вледенявам (се), -аш
вледенявоне
вледя (се), -йш
вледявам (се), -аш
вледяване
влек, -ът, -а; влекове, (два л т.н.)
влека
влека (се), -еш
влекОч; влекачи, (два л т.н.)
влекача
влетя, -йш
влетявом, -аш
влетявоне
влечение
влечешкота и влечешком
влечуго; влечути
влея (се), -еш
влйвам (се), -аш
влйване
влйзам, -аш
влйзане
влйтам, -аш
влйтане
влияние
влиятелен, влиятелния(т),
влиятелна, влиятелно;
влиятелни
влиятелност, влиятелността
влияя (се), -еш
влог, -ът, -а; влогове, (два л т.н.)
влога
влдгов
влогонобйроне
вложа, -иш
вложение
вложйтел, -ят, -я; вложйтели,
(двама и т.н.) вложйтели
вложко
влоша (се), -йш
влошавам (се), -аш
влошаване
влудя (се), -йш
влудявам (се), -аш
влудявоне
влъхва; влъхви, (двама л т.н.)
влъхви
влЮбвам се, -аш
влЮбвоне
влЮбен, влюбения(т), влюбена,
влюбено; влюбени
влЮбеност, влюбеността
влюбчйв
влюбчйвост, влюбчивостта
влЮбя се, -иш
вляво
вляза, -еш
вманиачО (се), -йш
вманиачОвам (се), -аш
вманиачОвоне
вманиОчвом (се), -аш
вманиОчвоне
вменя, -йш
вменявам, -аш
вменяване
вменяем
вменяемост, вменяемостта
вмесвам (се), -аш
вмесване
вмествам (се), -аш
вместване
вместйлище; вместйлища
вместймост, вместимостта
вместо
вместя (се), -иш
вместявам (се), -аш
вместяване
вмеся (се), -иш
вметО, -еш
вметна (се), -еш
вмешателство; вмешателства
вмирйсвам (се), -аш
вмирйсване
вмирйша (се), -еш
вмйтам, -аш
вмйтане
вмотОвом, -аш
вмотОвоне
вмотОя, -еш
вмъквам (се), -аш
вмъкване
вмъкна (се), -еш
вмятом (се), -аш
вмятане
внОсям, -яш
внОсяне
внедря (се), -йш
внедрявам (се), -аш
внедряване
внезОпен, внезапния(т), внезапна,
внезапно; внезапни
внесО, -еш
внйквам, -аш
внйкване
внйкна, -еш
внимОвам, -аш
внимОване
внимОние
внимОтелен, внимателния(т),
внимателна, внимателно;
внимателни
внимОтелност, внимателността
внос, -ът, -а; вносове, (два л т.н.)
вноса
вносен, вносния(т), вносна,
вносно; вносни
внос-износ
вносител1, -ят, -я; вносйтели,
(двама л т.н.) вносйтели (лице)
195
вносйтел
вносйтел2, -ят, -я; вносйгели, (дво
и т.н.) вносителя (нелице)
вносйтелка
внбска
вносно-йзносен,
вносно-йзносния(г),
вносно-йзносна,
вносно-йзносно;
вносно-йзносни
внук, -ът, -о; внуци, (двама и т.н.)
внуци
внуче; внучето
внучка
внуша (си), -йш
внушавам (си), -ош
внушаване
внушение
внушйтелен, внушйтелния(г),
внушИтелно, внушително;
внушйтелни
внушйтелност, внушителностгО
воайбр; воайори, (двама и т.н.)
воайори
воайбрствам, -ош
воайбрстване
воайбрство
войл; воали, (дво и т.н.) воала
воалетка
воалйрам, -ош
воалйране
вовОки
воглавО
вода
водач; водачи, (двама и т.н.)
водачи
водачески
водачество
водачка
водевйл; водевИли, (дво и г.н.)
водевйло
водевйлен, водевйлния(т),
водевИлно, водевйлно;
водевйлни
вбден, водния(г), водно, водно;
водни
вбдене
воденйца
воденичар, -ят, -я; воденичари,
(двама и т.н.) воденичари
воденичарка
воденичарски
воденичарство
воденйчен, воденйчния(т),
воденИчно, воденИчно;
воденични
водещ
водйтел, -ят, -я; водйтели, (двими
и т.н.) водйтели
водйтелка
водйтелски
водйтелство
водйца
водка
воднйст
воднйца
вбдноелектрйчески
вбдноелектроцентрала
вбдноизправйтелен,
водноизпровИтелнияСт),
водноизпровИтелна,
водноизпровйтелно;
водноизпровИтелни
вбдно-маслен, водно-
мОсления(г), водно-мослено,
водно-мослено; водно-мослени
вбдносйлов
вбдноспасйтелен,
водносписйтелния(г),
водносписИтелни,
водносписйтелно;
водносписйтелни
вбднотехнйчески
воднотранспортен,
воднотронсп0ртния(г),
воднотронспоргно,
воднотранспортно;
воднотранспортни
воднянка и водянка
водобоязън, водобоязънтО
водовместйлище;
водовмесгйлшцо
водовместймост,
водовместймосгто
водовбз; водовози, (дво и т.н.)
водовози
водовъртеж; водовъртежи, (дво и
т.н.) водовъртежа
вододаен, вододОйния(т),
вододОйна, вододойно;
вододойни
вододОл; вододСли, (два и т.н.)
вододСли
вододОлен, вододСлния(т),
вододСлна, вододСлно;
вододСлни
водоОм; водоСми, (два и т.н.)
водоСмо
водоизместймост,
водоизместимостта
водойзточник; водойзгочници,
(дво и г.н.) водойзточнико
водолаз; водолази, (двома и т.н.)
водолОзи
водолазен, водолОзния(г),
водолОзна, водолОзно;
водолОзни
водолОй, -ят, -я; водолСи, (двама и
г.н.) водолСи
водолетйще; водолетшца
водолечОбен, водолечСбния(г),
водолечСбна, водолсчСбно;
водолечСбни
водолечение
водолюбйв
водомОр; водомСри, (дво и т.н.)
водомСра
водомОрен, водомСрния(г),
водомСрна, водомерно;
водомСрни
водомотбрен, водомоторния(г),
водомоторна, водомоторно;
водомоторни
водонапорен, водонапорния^),
водонИпорна, водонапорно;
водонопорни
водонепромокаем
водонепропусклйв
водоносОч; водоносОчи, (двама и
т.н.) водоносОчи
водонбсен, водоносния(г),
водоносна, водоносно;
водоносни
водоносец; водоносци, (двама и
г.н.) водоносци
водонбска
водообйлен, водообйлния(т),
водообйлна, водообйлно;
водообИлни
водоотвод; водоотводи, (дво и т.н.)
водоогвода
водоотвбден, водоотводния(г),
водоотводна, водоогводно;
водоогводни
водопад; водопади, (два и т.н.)
водопода
водоплаващ
водоподОмен, водоподСмния(т),
водоподСмна, водоподСмно;
водоподСмни
водопбен, водопоИния(т),
водопойна, водопойно;
водопбйни
водопбй, -ят, -я; водопои, (два и
т.н.) водопоя
водопречиствателен,
водопречиствОтелния(г),
водопречиствателни,
во допрсчиствОгслно;
водопречиствателни
водопровбд; водопроводи, (два и
т.н.) водопровода
водопровбден, водопровбдния(г),
водопровбдни, водопроводно;
водопроводни
водопровбдчик; водопроводчици,
(двама и г.н.) водопроводчици
водопропусклйв
водопропусклйвост,
водопропускливосттИ
водоравен, водоровния(г),
водоравни, водоравно;
водоравни
водораздОл; водораздСли, (два и
г.н.) водораздСли
водоразделен, водороздСлния(г),
водораздСлна, водороздСлно;
водорозделни
водоразпределение
водорасло;водорасли
водорбд
водорбден, водорбдния(г),
водородна, водородно;
196
вокализъм
водородни
водосамолОт; водосамолети, (два
и т.н.) водоеамолега
водосборен, водосборния^),
водосборна, водосборно;
водосборни
водосвОт; водосвети, (два и т.н.)
водосвета
водоскок; водоскоци, (два и т.н.)
водоскока
водоснабден, водоснабдения^),
водоснабдена, водоснабдено;
водоснабдени
водоснабдител^ -ят, -я;
водоснабдители, (двама и т.н.)
водоснабдите™ (лице)
водоснабдител2, -ят, -я;
водоеиабдйтелй, (два и т.н.)
водоеиабдргеля (нелице)
водоснабдителен,
водоснабдителния^),
водоснабдителна,
водоснабдително;
водоснабдителни
водоснабдя (се), -Иш
водоснабдявам (се), -аш
водоснабдяване
водосток; водостоци, (два и т.н.)
водостока
водосточен, водосточния^),
водосточна, водосточно;
водосточни
водостроителство
водоструен, водоеттуйния(г|,
водоеттÿйна, водоегтÿйно;
водоеттÿйни
водоструина
водохранилище; водохранилища
водя (се), -иш
водянка н воднянка
военачалник; военачалници,
(двама и т.н.) военачалници
военачалнически
воОнен, военния^), военна,
военно; военни
военноавиационен,
военноавйадйоннйя(г),
воеиноаБиационна,
военнаовиациоино;
воеиноавйадионнй
военноадминистративен,
военноадминистративния^),
военноадминистративна,
военноадминистративно;
военноадминистративни
военновременен,
военновтеменнйя(г),
военновременна,
военновременно;
военновременни
военновъздушен,
военновъздушнияСт),
военновъздушна,
военновъздушно;
военновъздушни
военно-граждански
военно-икономически
военноинвалид; военноинвалиди,
(двама и т.н.) военноинвалиди
военноинвалиден,
воеинойнвалйдийя(г|,
воеиноинвалИдна,
военноинвалидно ;
военноинвалИдни
военноинженерен,
военноинженерния^),
военноинженерна,
военноинженерно;
военноинженерни
военноисторическн
военномедицински
военноморски
военнонаказателен,
военнонаказателния^),
военнонаказателна,
военнонаказателно,
военнонаказателни
военнооперативен,
воеинооnерат■йвнйя(т),
воеинооперагйвна,
военнооперативно;
воеинооперагйвий
военноотчетен,
военноотчетния^),
военноотчетна, военноотчетно;
военноотчетни
военно-патриотичен,
военно-паттйотйчнйя(г|,
воеино-паттйогйчна,
военно-патриотично;
военно-патриотИчни
военнопленник;
военнопленници, (двама и т.н.)
военнопленници
военноплОннически
военнопленничество
военнополеви
военно-политически
военнопрестъпник;
военнопреегъпнйдй, (двама и
т.н.) военноnтеегъпийди
военнонромйшлен,
военноитомйшлеийя(г|,
военнопромишлена,
военнопромишлено;
военнопромишлени
военнослужещ; военнослужещи,
(двама и т.н.) военнослужещи
военно-снортен,
воеино-епоргни[я(г),
военно-спортна,
военно-спортно;
военно-епоргнй
военностратегически
военносъдебен,
военносъдебнияСт),
военносъдебна, военносъдебно;
военносъдебни
военнотехнически
военнотранснортен,
воеиноттанепоттния(г|,
военногранепортна,
воеиногтаиепоттно;
военногранепоргии
военноучебен, военноучебния^),
военноучебна, военноучебно;
военноучебни
воОнщина
вожд, -ът, -а; вождове, (двама и
г.и.| вождове
вождизъм, вождизмът, вождйзма
вождистки
возач; возОчи, (двама и т.н.) возОчи
вбзене
возйло; возилО
возитба
возя (се), -иш
вонн; воини, (двама и г.и.| воини,
и войн
воински и войнски
воннство и войнство
вой, -ят, -я; воеве, (два и г.н.| вбя
войвбда; войводи, (двама и т.н.)
войводи
войводинскн
войводски
войводство
войн,, -ът, -а; воини, (двама и т.н.)
воини, и воин
война
войнйк; войници, (двама и т.н.)
войници
воиниклък
войнйшки
войнолюбец; войнолюбци, (двама
и т.н.) boph^O^
войнолюбив
войнолюбие
войнолюбски
войнски и воински
войнстващ
войнствен, войнствения^),
войнствена, войнствено;
войнствени
воинственост, войнствеиостга
войнство и воннство
войскО
войскОр, -ят, -я; войскОри, (двама
и т.н.) войскО^
войсковй
вокал! вокали, (двама и г.и.|
вокали (лице)
вокОл2; вокали, (два и ти.) вокОла
(нелице)
вокОлен, вокалния^), вокОлна,
вокално; вокОлни
вокализа
вокализОция
вокализирам (се), -аш
вокализиране
вокализъм, вокализмът,
вокализма
197
вокалйст
вокалйст; вокалйсти, (двама и т.н.)
вокалйсти
вокално-инструментален,
вокално-инструменталния(т),
вокално-инструментална,
вокално-инструментално ;
вокално-лнструментални
вол, -ът, -а; волове и волове, (два
и т.н.) вола
волОн; волани, (два и т.н.) волана
воле; волета
волев и волевй
волеизяво
волеизявление
волейбол
волейболен, волейболния(т),
волейболна, волейболно;
вблейбблнй
волейболйст; волейболйстл,
(двама и т.н.) волейболйстл
волейболйстко
волен, вблния(т), волна, волно;
волни
волнодумен, волнодумния(т),
волнодумна, волнодумно;
волнодумни
волнодумец; волнодумцл, (двама
и т.н.) волнодумцл
волнодумство
волнокрйл
волнонаемен, волнонаемния(т),
волнонаемна, волнонаемно;
волнонаемни
вблност, волността
волски
волт, -ът, -а; волтове, (два и т.н.)
вблта
волтОж; волтажи, (два и т.н.)
волтажа
волтОмпер; волтамперл, (два и
т.н.) волтампера
волтервонец; волтерианци,
(двама и т.н.) волтерланцл
волтерионство
волтметър; волтметри, (два и т.н.)
волтметъра
волтов
волунтарйзъм, волунтарйзмът,
волунтарйзма
волунторйст; волунтарйсти,
(двама и т.н.) волунтарйсти
волунторвстйчен,
волунтаристйчнля(т),
волунтаристйчна,
волунтарлстйчно;
волунтарлстйчни
волфрам
волфрамов
волю-неволю
воля
вонещвцо
вонлйв
воня
воня, -йш
вопъл; вопли, (два и т.н.) вопъла
восък
восъчен, восъчния(т), восъчна,
восъчно;восъчни
вот, -ът, -а; вбтове, (два и т.н.)
вота
вощенйцо
воЮвом, -аш
воЮвоне
впервом, -аш
вперване
вперя, -иш
впечатление
впечотлйтелен,
впечатлйтелния(т),
впечатлйтелна, впечатлйтелно;
впечатлйтелни
впечотлйтелност,
впечатлителността
впечатля (се), -йш
впечатлявам (се), -аш
впечотлявоне
впйвом (се), -аш
впйвоне
впйсвом (се), -аш
впйсвоне
впйша (се), -еш
впйя (се), -еш
вплета (се), -еш
вплйтам (се), -аш
вплйтоне
впоследствве
впрегатен, впрегатния(т),
впрегатна, впрегатно;
впрегатни
впрегна (се), -еш
впреда, -еш
впрйдом, -аш
впрйдоне
впрймча (се), -иш
впрймчвом (се), -аш
впрймчване
впрочем
впръсвам, -аш
впръсвоне
впръсквам, -аш
впръскване
впръсно, -еш
впряг, -ът, -а; впрягове, (два и т.н.)
впряга
впрягам (се), -аш
впрягане
впускам се, -аш
впусконе
впусна се, -еш
вра (се), -еш
врабец; врабцй, (два и т.н.)
врабеца
врОбешкв
вробко
врабче; врабчета
врабчов
враг, -ът, -а; врагове, (двама и т.н.)
врагове
врагувом, -аш
врожолец; вражалцй, (двама и т.н.)
вражалцй
вражда
враждебен, враждебния(т),
враждебна, враждебно;
враждебни
враждебност, враждебността
враждувам, -аш
враждуване
врОжескв
вражи
вразумйтелен, вразумйтелния(т),
вразумйтелна, вразумйтелно;
вразумйтелнл
вразумя (се), -йш
вразумявам (се), -аш
вразумяване
вран
врОна
вросно (се), -еш
врастО (се), -еш
врОствам (се), -аш
врОстване
врат, -ът, -а; вратове, (два и т.н.)
врата
врата
вратар, -ят, -я; вратари, (двама и
т.н.) вратари
вратОрка
вратОрски
вратен, вратния(т), вратна,
вратно; вратни
вратйчко
вратник; вратници, (два л т.н.)
вратника
вратовръзка
вроч, -ът, -а; врачове, (двама и т.н.)
врачове
врачанвн; врачани, (двама и т.н.)
врачани
врочОнко
врачОнскв
врачка
врочувом, -аш
врачуване
вреда
вреден, вредния(т), вредна,
вредно; вредни
вредйтел! -ят, -я; вредйтели,
(двама и т.н.) вредйтели (лице)
вредйтел2, -ят, -я; вредйтели, (два
и т.н.) вредйтеля (нелице)
вредйтелен, вредйтелнля(т),
вредйтелна, вредйтелно;
вредйтелни
вредйтелка
вредйтелски
вредйтелство
вредност, вредността
вредом
вредоносен, вредоносния(т),
вредоносна, вредонбсно;
вредонбсни
198
всесилие
вредя1, -Иш
вредя2 (се), -Иш
врОжа (се), -сш
вреждам (се), -иш
врОждане
врека се, -Ош
вреклйв
врекна, -еш
врОли-некипОли
врОме; времснО
времевй
времеизмервач;
времеизмервОчи, (двама и т.н.)
времеизмервОчи
временен, врСменния(т),
врСменна, врСменно; врСменни
врОменновносен,
врСменновносния(т),
врСменновносна,
врСменновносно;
врСменновносни
времетраене
врескало; врескОла
вреслйв
врОсна, -еш
вретенарски
вретенарство
вретено; врсгСно
вретеновйден, врегеновйдния(г),
вретеновйдна, врегеновйдно;
вретеновидни
вретенообразен,
вретенообрОзния(г),
вретенообразни,
вретенообразно;
вретенообразни
врещя, -Иш
врйчам се, -аш
вродОн, вродСния(т), вродСна,
вродСно; вродСни
вродОност, вроденосггО
вроцлавски
връв; върви
връвчйца
връзвам (се), -ош
връзване
връзвач; връзвОчи, (двама и т.н.)
връзвОчи
връзвачка
връзка
връзкар, -ят, -я; връзкОри, (двама
и г.н.) връзкОри
връзкарка
врънкам, -ош
врънкане
връстнйк; връстници, (двама и
т.н.) връстници
връстнйца
връстнйчка
врътвам (се), -ош
врътване
врътна
връткам (се), -ош
връткане
врътна (се), -еш
врътня
връх, върхът, върхо; върховС,
(два и т.н.) върха
връхен, връхния(г), връхна,
връхно; връхни
връхлетя, -Иш
връхлетявам, -ош
връхлетяване
връхлйтам, -ош
връхлйтане
връхнина
връц (межд.)
връцвам се, -ош
връцкам се, -ош
връцна се, -еш
връча, -иш
връчвам, -аш
връчване
връшник; връшници, (два и т.н.)
връшника
връщам (се), -аш
връщане
вря, -Иш
врява
врязвам (се), -ош
врязване
вряк (межд.)
врякам, -ош
врякане
вряквам, -аш
врякване
врясвам, -ош
врясване
вряскам, -ош
вряскане
врясък; врясъци, (два и т.н.)
врясъка
всадя, -Иш
всаждам, -аш
всаждане
все
всебалкански
всеблаг
всебългарски
всевОдущ
всевОчен, всевСчния(т), всевСчна,
всевСчно; всевСчни
всевйшен, всевИшния(г),
всевйшна, всевйшно; всевИшни
всевластен, всевлОстния(г),
всевластно, всевлОстно;
всевлОстни
всевластие
всевремие
всевъзможен, всевъзможния(т),
всевъзможна, всевъзможно;
всевъзможни
вседържйтел, -ят, -я;
вседьржйтелй, (двама и т.н.)
вседържйгели
всезнаен, всезнОИния(т),
всезнОйно, всезнойно;
всезнОИни
всезнаещ
всезнайко; всезнайковци, (двамо
и г.н.) всезнОйковци
всеизвОстен, всейзвСстния(г),
всеизвестна, всеизвСстно;
всеизвСстни
всека, -сш
всеки, всяка, всяко; всСки
всекидневен, всекиднСвния(т),
всекиднСвна, всекиднСвно;
всекиднСвни
всекидневие
всекидневник; всекидневници,
(два и г.н.) всекиднСвника
всекиднОвност, всекидневносгто
всекичасен, всекичОсния(т),
всекичИсно, всекичИсно;
всекичИсни
вселена
вселОнски
вселя (се), -йш
вселявам (се), -аш
вселяване
всемОрен, всемСрния(т),
всемСрна, всемСрно; всемСрни
всемилостйв
всемйр, -ът, -а
всемйрен, всемИрния(т),
всемИрна, вссмйрно; всемИрни
всемирноисторйчески
всемогъщ
всемогъщество
всемъдър, всемъдрия(т),
всемъдра, всемъдро; всемъдри
всенароден, всенароднйя(г),
всенародна, всенародно;
всенародни
всенбщен, всенощния(г),
всенощно, всенощно; всенощни
всеобОмен, всеобСмния(г),
всеобСмно, всеобСмно;
всеобСмни
всеобемност, вссобемносгтО
всеобхватен, всеобхвОтния(т),
всеобхватни, всеобхвОгно;
всеобхвОгни
всеобхватност, всеобхватносттО
всеобщ
всеопрощение
всеоръжие
всеослушание и всеуслушание
всеотдаен, всеотдОИния(т),
всеотдОйна, всеогдОйно;
всеогдОйни
всеотдайност, всеотдаИностгО
всепобОден, вселобедния(т),
всепобСдна, всепобСдно;
всепобСдни
всепознат
всепризнат
всесвОтски
всесйлен, всесйлния(т), всесилна,
всесилно; всесйлни
всесвлие
199
всеславен
всеслОвен, всеелàвния(г|,
всеслОвиа, всеслОвно;
всеслОвии
всеславянски
всестрОнен, всесгрàинйя(т|,
всестранна, всестранно;
всестранни
всестранност; всестранността
всеуслушОнне н всеослушание
всецял, всецелия^), всецяла,
всецяло; всецели
всечовОшки
всОя, -еш
всеяден, всеяднияСт), всеядиа,
всеядно; всеядни
всеядност, всеядносттО
всйнца
всичам, -аш
всичане
всички
всичко
вслОдствне
вслушам се, -аш
вслушвам се, -аш
вслушване
всмръквам, -аш
всмръкване
всмръкна, -еш
всмукателен, всмукателния^),
всмукателна, всмукателно;
всмукателни
всмуквам, -аш
всмукване
всмукна, -еш
всмуча, -еш
всред
встОвка
встрани
встрастя се, -йш
встрастявам се, -аш
встрастяване
встъпвам, -аш
встъпване
встъпителен, всгъийгелнйя(г|,
встъпителна, встьпйтелно;
встъпителни
встъплОние
встъпя, -иш
всуе
всъдеход; всъдеходи, (два и т.н.)
всъдехода
всъдеходен, всъдеходнйя(г|,
всъдеходна, всъдеходно;
всъдеходни
всъщност
всявам, -аш
всяване
всяка (вж. всОкн)
всякак
всякаква (вж. всякакъв)
всякакви (вж. всякакъв)
всякакво (вж. всякакъв)
всякакъв, всякаква, всякакво;
всякакви
всяко (вж. всОкн)
всякога
всякогашен, всякогашнйя(г|,
всякогашна, всякогашно;
всякогашни
всякой, всякоя, всякое; всякои
всякъде
всяческн
вталя се, -Иш
вталявам се, -аш
вталяване
втасам, -аш
втасвам, -аш
втасване
втвърдя (се), -Иш
втвърдявам (се), -аш
втвърдяване
втекО се, -Ош
втеля се, -йш
втелявам се, -аш
втеляване
втечня (се), -йш
втечнявам (се), -аш
втечняване
втикам, -аш
втиквам, -аш
втйкване
втйкна, -еш
втичам се, -аш
втйчане
вторОча (се), -иш
вторачвам (се), -аш
вторОчване
втори
вторйчен, вторИчния^),
вторИчна, вторИчно; вторИчни
вторник; вторници, (два и ти.)
вторника
вторничен, вгорничнйя(г|,
вгорнйчна, вгорнйчно;
вторнични
второОрОчен, вгоробтачния(г|,
вгоробрачиа, вгоробтачио;
вгоробрачнй
второгодйшен,
второтодйшнйя(г|,
вгорогодйшна, вгорогодршно;
вгорогодйшнй
второгодйшник;
вгоротодйшниди, (двама и т.н.)
вгоротодйшницй
второгодник; вгоротоднйцй,
(двама и т.н.) вгорогоднйцй
втородивизионен,
второ дивизионния^),
вгородивизионна,
втородивизионно;
вгородйвизиоинй
второешелонен,
второешелоннйя(г),
вгороешелOина,
вгороешелонно;
второешелоннй
второкачествен,
вготокàчествения(г|,
вготокачествеиа,
втотокачесгвено;
вготокàчественй
второкласен, вготоклàснйя(г|,
второкласна, второкласно;
второкласни
второкласник; второкласници,
(двама и ти.) второкласници
второкласничка
второкурсник; вготокутснйцй,
(двама и т.н.) вготокурснидй
второкурсничка
второпланов
второразреден,
вгототазтедния(г),
вгототaзтèднa, вгототазтедно;
вгототазтèдии
второразрядник;
вгототазтяднйдй, (двама и ти.)
втоторазтядниди
второстОпенен,
вготосгènенийя(г|,
второстепенна, второстепенно;
второстепенни
втрОнча (се), -иш
втренчвам (се), -аш
втрОнчване
втресО ме (3 л.)
втрещя (се), -йш
втрещявам (се), -аш
втрещяване
втривам, -аш
втриване
втриса ме (3 л.)
втрйя, -еш
втръсвам, -аш
втръсва ми (3 л.)
втръсване
втръсна, -еш
втръсне ми (3 л.)
втулка
втурвам се, -аш
втурна се, -еш
втъкО, -Ош
втъкавам, -аш
втъкОване
втъквам, -аш
втъкване
втъкна, -еш
втълпя (си), -йш
втълпявам (си), -аш
втълпяване
вуду
вуйна
вуйнин
вуйнини
вуйчо; вуйчовци; (двама и т.н.)
вуйчовци
вуйчов
вуйчови
вула
вулгОрен, вулгарния^), вулгОрна,
вулгарно; вулгарни
200
възвйшен
вулгоризотор; вулгаризатори,
(двама л т.н.) вулгаризатори
вулгоризоторски
вулгоризоция; вулгаризации
вулгаризйрам (се), -аш
вулгаризйроне
вулгарйзъм, вулгарйзмът,
вулгарйзма; вулгарйзми, (два и
т.н.) вулгарйзъма
вулгарност, вулгарността
вулйя;вулйи
вулкОн; вулкани, (два и т.н.)
вулкана
вулканизатор; вулканизатори,
(два л т.н.) вулканизатора
вулканизОция; вулканизации
вулканизйрам, -аш
вулканизйроне
вулканйзъм, вулканйзмът,
вулканйзма
вулканйчен, вулканйчния(т),
вулканйчна, вулканйчно;
вулканйчни
вулканйчески
вулканолог; вулканолози, (двама
л т.н.) вулканолози
вулканология
вулконски
вундеркинд; вундеркинди,
(двама л т.н.) вундеркинди
вурст, -ът, -а; вурстове, (два и
т.н.) вурста
вход, -ът, -а; входове, (два и т.н.)
входа
входен, входния(т), входна,
входно; входни
входящ
вцепенен, вцепенения(т),
вцепенбна, вцепенено;
вцепенени
вцепенение
вцепененост, вцепененостга
вцепеня (се), -йш
вцепенявам (се), -аш
вцепеняване
вчепком (се), -аш
вчепквом (се), -аш
вчепкване
вчера
вчерашен, вчерашния(т),
вчерашна, вчерашно; вчерашни
вчесвам (се), -аш
вчесвоне
вчешо (се), -еш
вчовечо (се), -йш
вчовечовам (се), -аш
вчовечОване
вшйвам, -аш
вшйване
вшйя, -еш
във (вж. в)
въведа, -еш
въведение
въвеждам, -аш
въвеждане
въвйром (се), -аш
въвйроне
въвлека (се), -еш
въвлйчам (се), -аш
въвлйчане
въвро (се), -еш
въглеводород; въглеводороди
въглеводороден,
въглеводородния(т),
въглеводородна,
въглеводородно;
въглеводородни
въгледвуокис; въгледвуокиси
въгледобив
въгледобйвен, въгледобйвния(т),
въгледобйвна, въгледобйвно;
въгледобйвни
въглекопоч; въглекопачи, (двама
л т.н.) въглекопачи
въглен; въглени, (два и т.н.)
въглена
въглен, въгления(т), въглена,
въглено; въглени
въгленов
въгленче, въгленчета
въглеобразувОтел, -ят, -я;
въглеобразувателл, (два и т.н.)
въглеобразувателя
въглерод
въглероден, въглероднйя(т),
въглеродна, въглеродно;
въглеродни
въглехидрат; въглехидрати
(облкн. в мн.ч.)
въглехидратен,
въглехидратния(т),
въглехидратна, въглехидратно;
въглехидратни
въглища (само мн.ч.)
въглищор, -ят, -я; въглищари,
(двама и т.н.) въглищари
въглищорко
въглищарски
въглищен, въглищния(т),
въглищна, въглищно; въглищни
въдворя, -йш
въдворявам, -аш
въдворяване
въдица
въдичОр, -ят, -я; въдичари,
(двама и т.н.) въдичари
въдичорко
въдичарски
въдичарство
въдя (се), -иш
въдене
въжор, -ят, -я; въжари, (двама и
т.н.) въжарл
въжорко
въжОрница
въжОрски
въжОрство
въжделен, въжделения(т),
въжделена, въжделено;
въжделени
въжделение
въже; въжета
въжеиграч; въжеиграчи, (двама и
т.н.) въжеиграчи
въжеигрОчество
въжеигрОчка
въжен, въжения(т), въжена,
въжено; въжени
въз
възблед
възбледен, възбледния(т),
възбледна, възбледно;
възбледни
възбог
възбрОно
възбуда
възбуден, възбуденля(т),
възбудена, възбудено;
възбудени
възбуденост, възбудеността
възбудймост, възбудимостга
възбудйтел, -ят, -я; възбудйтелл,
(двама л т.н.) възбудйтелл
възбудйтелен, възбудйтелния(т),
възбудйтелна, възбудйтелно;
възбудйтелни
възбудя (се), -иш
възбуждам (се), -аш
възбуждане
възбуждение
възбунвам (се), -аш
възбунен, възбунения(т),
възбунена, възбунено;
възбунени
възбунтувам (се), -аш
възбуня (се), -иш
възбял, възбелия(т), възбяла,
възбяло; възбелл
възвОние
възваря, -йш
възварявом, -аш
възварявоне
възвеждам, -аш
възвеличО (се), -йш
възвеличОвом (се), -аш
възвеличОвоне
възвестя, -йш
възвестявам, -аш
възвестяване
възвйвам (се), -аш
възвйрам, -аш
възвисен, възвисения(т),
възвисена, възвисено;
възвисени
възвисок
възвися (се), -йш
възвисявам (се), -аш
възвисяване
възвишО (се), -йш
възвишавам (се), -аш
възвишОвоне
възвйшен, възвйшения(т),
201
възвишен
възвйшена, възвйшено;
възвйшени
възвишен, възвишения(т),
възвйшена, възвйшено;
възвишени
възвишение
възвйшеност, възвишеността
възвйя (се), -еш
възврОтен, възвратния(т),
възвратна, възвратно;
възвратни
възвръщаемост,
възвръщаемостта
възвръщам (се), -аш
възвръщане
възвря, -йш
възвърна (се), -еш
възглавница
възглавничко
възгловя, -йш
възглавявам, -аш
възглавяване
възглас; възгласи, (два и т.н.)
възгласа
възглася, -йш
възглавявам, -аш
възглед; възгледи, (два и т.н.)
възгледа
възголемея се, -еш
възголемя се, -йш
възголемявам се, -аш
възголемяване
възголям, възголемия(т),
възголяма, възголямо;
възголеми
възгордея се, -еш
възгордявам се, -аш
възгордяване
възгорчйв
възгруб
въздавам, -аш
въздаване
въздам, въздадеш
въздебел
въздебеличък, въздебеличкия(т),
въздебеличка, въздебеличко;
въздеб0ллчки
въздействам, -аш
въздействане
въздействие
въздйгам (се), -аш
въздйгоне
въздйгно (се), -еш
въздихание
въздйшом, -аш
въздйшане
въздйшка
въздребен, въздребния(т),
въздребна, въздребно;
въздребни
въздух
въздухОр, -ят, -я; въздухари,
(двама л т.н.) въздухари
въздуховбд; въздуховодл, (два и
т.н.) въздуховода
въздухонагревОтел, -ят, -я;
въздухонагреватели, (два и т.н.)
въздухонагревателя
въздухообрОзен,
въздухообразния(т),
въздухообразна,
въздухообразно;
въздухообразнл
въздухоотделйтел, -ят, -я;
въздухоотделйтелл, (два и т.н.)
въздухоотделйтеля
въздухоотоплйтел, -ят, -я;
въздухоотоплйтели, (два и т.н.)
въздухоотоплйтеля
въздухоохладйтел, -ят, -я;
въздухоохладйтели, (два и т.н.)
въздухоохладйтеля
въздухоплаване
въздухопловотел,
въздухоплаватели, (двама и
т.н.) въздухоплаватели
въздухонловотелен,
въз духоплавателния(т),
въздухоплавателна,
въздухоплавателно;
въздухоплавателни
въздухоплавателна
въздухоплавОтелски
въздушен, въздушния(т),
въздушна, въздушно; въздушни
въздушно-воден,
въздушно-водния(т),
въздушно-водна,
въздушно-водно;
въздушно-водни
въздушнодесантен,
въздушнодесантния(т),
въздушнодесантна,
въздушнодесантно;
въздушнодесантни
въздушно-железопътен,
въздушно-железопътнйя(т),
въздушно-железопътна,
въздушно-железопътно;
въздушно-железопътни
въздушнопреносйм
въздушнотранспортен,
въздушнотранспортния(т),
въздушнотранспортна,
въздушнотранспортно;
въздушнотранспортнй
въздългичък, въздългичкияСт),
въздългичка, въздългичко;
въздългичкй
въздълъг, въздългияСт),
въздълга, въздълго; въздълги
въздържа (се), -йш
въздържам (се), -аш
въздържан
въздържане
въздържание
въздържаност, въздържаността
въздържОтел, -ят, -я;
въздържатели, (двама и т.н.)
въздържатели
въздържОтелен,
въздържателния(т),
въздържателна, въздържателно;
въздържателни
въздържОтелко
въздържОтелски
въздържОтел ство
въздъхвам, -аш
въздъхна, -еш
възел; възли, (два и т.н.) възела
възжълт
въззелен, въззеления(т),
въззелена, въззелено;
въззелени
въззема се, -еш
възземам се, -аш
възземоне
въззйвен, въззйвния(т), въззйвна,
въззйвно; въззйвнл
въззйвник; въззйвницл, (двама л
т.н.) въззйвницл
въззовО, -еш
нъззовоном, -аш
въззовавоне
възкочО (се), -йш
възкОчвом (се), -аш
възкОчвоне
възкйсел
възклик; възклицл, (два и т.н.)
възклика
възклйквом, -аш
възклйквоне
възклйкно, -еш
възклицавам, -аш
възклицОване
възклицОние
възклицОтелен,
възклицателния(т),
възклицателна, възклицателно;
възклицателнл
възкресен, възкресния(т),
възкресна, възкресно;
възкресни
възкресен, възкресения(т), ,
възкресена, възкресено;
възкресени
възкресение
възкресйтел, -ят, -я;
възкресйтели, (двама и т.н.)
възкресйтели
възкресйтелко
възкреся, -йш
възкресявам, -аш
възкресяване
възкръсвам, -аш
възкръсване
възкръсна, -еш
възкъс
възкъсичък, възкъсйчкия(т),
възкъсичка, възкъсичко;
възкъслчкл
възлОгом, -аш
202
възроден
възлагане
възлОгна (се), -сш
възлест
възлйзам, -аш
възликувам, -аш
възлйтам, -ош
възлов
възловат
възловОтост, възловотосттО
възловйден, възловйдния(г),
възловидно, възловйдно;
възловйдни
възложа, -иш
възложйтел1, -ят, -я;
възложйтсли, (двома и т.н.)
възложители (лице)
възложйтел2, -ят, -я;
възложйтели, (дво т.н.)
възложителя (нелице)
възлюбвам, -аш
възлюбен, възлюбсния(г),
възлюбени, възлЮбено;
възлюбени
възлюбя, -иш
възлягам (се), -иш
възляза, -сш
възмалък, възмОлкия(т),
възмояко, възмояко; възмолки
възмОзден, възмСздния(г),
възмездна, възмСздно;
възмездни
възмездОн, възмсздСна,
възмездСно; възмездСни
възмездие
възмездя, -Иш
възмездявам, -аш
възмездяване
възмогвам се, -ош
възмогна се, -сш
възможен, възможния(г),
възможно, възможно;
възможни
възможност, възможността
възмургав
възмутен, възмутСния(г),
възмутено, възмутСно;
възмутени
възмутйтелен, възмугйтелнuл(г),
възмутително, възмутително;
възмутителни
възмутя (се), -йш
възмущавам (се), -аш
възмущОване
възмущение
възмъжОвам, -аш
възмъжаване
възмъжОлост, възмъжилосттО
възмъжея, -сш
възнаградя, -Иш
възнаграждавам, -аш
възнаграждение
възнак
възнамерявам, -иш
възнОсям (се), -яш
възнегодувам, -аш
възненавйдя, -иш
възненавйждам, -ош
възнеса (се), -сш
възнйквам, -иш
възнйкване
възнйкна, -сш
възнйсък, възнйския(г),
възнИска, възнйско, възниски
възобновйтел, -ят, -я,
възобновйтели, (двама и т.н.)
възобновйтсли
възобновйтелен,
възобновйтслния(т),
възобновителна,
възобновйтелно;
възобновйтслни
възобновйтелка
възобновя (се), -йш
възобновявам (се), -аш
възобновяване
възпалОн, възполСния(т),
възпалСна, възпалСно;
възполСни
възпаление
възпалйтелен, възпалйтелнил(т),
възпалИтелно, възпалително;
възполйтслни
възпаля се, -Иш
възпалявам се, -аш
възпОя, -еш
възпйрам (се), -ош
възпйране
възпитОвам, -аш
възпитаване
възпйтам, -ош
възпйтан, възпйтония(т),
възпитано, възпИтоно;
възпйтони
възпитОние
възпйтаник; възпитаници,
(двама и т.н.) възпитаници
възпйтаничка
възпйтаност, възпитаносттО
възпитател, -ят, -я; възпитОтели,
(двома и т.н.) възпитатели
възпитателен, възлитагелнuл(т),
възпитОтелно, възпигОтслно;
възпитателни
възпитОтелка
възпитателски
възпламенйтел, -ят, -я;
възпломенйгели, (дво и т.н.)
възпломенИтеля
възпламенйтелен,
възпломенИтелния(г),
възпламенително,
възпломенИтелно;
възпломенйтелни
възпламеня (се), -Иш
възпламенявам (се), -аш
възпламеняване
възпламеняем
възпламеняемост,
възпламеняемосттО
възползвам се, -ош
възползване
възпоменание и възпоминание
възпоменателен,
възпоменОтелния(г),
възпоменателно,
възпоменИтелно;
възпоменИгелни, и
възпоминОтелен
възпомйнание и възпоменание
възпоминОтелен,
възпоминaтелнuл(т),
възпоминОтелна,
възпоминОтелно;
възпоминОгелни, и
възпоменателен
възпра (се), -Сш
възпрОвя (се), -иш
възправям (се), -яш
възпрОвяне
възпрепятствам, -лш
възпрепятстване
възприема, -еш
възприемам, -аш
възприемане
възприемлйв
възприемчйв
възприемчйвост,
възприемчивостгО
възприятие
възпроизведа (се), -Сш
възпроизвеждам (се), -аш
възпроизвеждане
възпроизводйтелен,
възлройзводйтелнйл(г),
възпроизводителна,
възпроизводително;
възпроизводИтслни
възпроизводство
възпротивя се, -Иш
възпротивявам се, -ош
възпротивяване
възнълен, вЪзлЪлнuя(г),
възпълни, възпълно; възпълни
възпявам, -лш
възпяване
възрадвам (се), -аш
възрОждам (се), -аш
възраждане
възражение
възразйтел, -ят, -я; възразйтели,
(двома и г.н.) възразйтели
възразя, -Иш
възразявам, -аш
възразяване
възрОсна, -еш
възраст, възрасттО
възрОствам, -ош
възрастен, възростния(т),
възрастна, възрастно,
възрастни
възрастов
възроден, възродСния(г),
203
възродОн
възродена, възродено;
възродени
възродител, -ят, -я; възродителн,
(двама и т.н.) възтодИгелй
възродителен, възродителния^),
възродителна, възродително;
възродителни
възродителка
възродя (се), -йш
възродявам (се), -аш
възродяване
възрождОнец; възрожденци,
(двама и т.н.) възрожденци
възрождОнка
възрождОнскн
възрозов
възроптОвам, -аш
възроптОване
възроптОя, -еш
възрус
възсОдна, -еш
възсив
възсин
възсиявам, -аш
възсняя, -еш
възслОО
възслООнчък, въз^Ои^^^),
възслОбичка, възслОбичко;
възслОбички
възстановител, -ят, -я;
възстановители, (двама и т.и.)
възстановители
възстановителен,
възстановителния^),
възстановителна,
възстановително;
възстановителни
възстановителка
възстановка
възстановя (се), -йш
възстановявам (се), -аш
възстановяване
възстОр
възстОрнчък, вЪзстàтичкия(г|,
възстОричка, възстаричко;
възстарички
възстуден, възстудения^),
възстудена, възстудеио;
възстудени
възстудОничък,
вЪзстуденйчкия(г|,
възстуденичка, възстуденичко;
възстуденички
възсух
възсухнчък, вЪзсухичкйя(г),
възсухичка, възсухичко;
възсухички
възсъздавам, -аш
възсъздаване
възсъздОм, възсъздадеш
възсядам, -аш
възсядане
възтежък, възтежкия^),
възтежка, възтежко; възтежки
възтОсен, вЪзгесния(г), възтясиа,
възтясно; възтесни
възтопъл, вЪзгоилйя(г),
възгOnла, възгопло; възтопли
възторг; възторзи
възторгвам (се), -аш
възторгване
възторгна (се), -еш
възторжен, възторжения^),
възторжена, възторжено;
възторжени
възторженост, възготженосгта
възтънък, възтънкия^),
възтънка, възтънко; възтънки
възтържествувам, -аш
възтържествуване
възхвала
възхваля (се), -нш
възхвалявам (се), -аш
възхваляване
възхвалям (се), -яш
възхваляне
възхита
възхитителен, възхигйгелния(г|,
възхитителна, възхитително;
възхитителни
възхитя (се), -йш
възхнщОвам (се), -аш
възхнщОване
възхнщОнне
възхлОден, възхладнияСт),
възхлОдна, възхлОдио;
възхлОдни
възход; възходи, (два и т.н.)
възхода
възходящ
възхбждам, -аш
възхождане
възцаря (се), -Иш
възцарявам (се), -аш
възцаряване
възчервОн, възчервенйя(г|,
в^зчервена, възчервено;
възчервени
възчервеникав
възчОрен, в^черния^),
вЪзчèтна, вЪзчетио; в^зчерни
възшОствне
възшнрок
вълк, -ът, -а; вълци, (два и т.и.)
вълка '
вълкодав; вълкодави, (два и т.н.)
вълкодОва
вълколак; вълколОци, (два и т.н.)
вълколОка, и върколак
вълна
вълна
вълнен, вълнения^), вълнена,
вълнено; вълнени
вълнение
вълненик; вълненици, (два и т.н.)
вълненика •
вълненотекстилен,
вълненотекстилния^),
вЪлненогексгйлиа,
вЪлненогекстйлио;
вЪлнеиогексгИлнй
вълненотрикотОжен,
вЪJIнеиоттйкотàжния(т),
вълненогтйкогàжна,
вълнеиоттикогажио;
вълненогрикогàжни
вълнест
вълнист
вълнов
вълновйден, вълновйдния^),
вълиоврдиа, вълновйдио;
вълновидни
вълнодОен, вълнодОИния^),
вълнодОйна, вълнодОйно;
вълнодОИни
вълнодОйност, вълнодайносттО
вълнодобив
вълнодоОйвен,
вълнодобИвийя(г|,
вълнодобйвна, вълнодобивио;
вълнодобйвни
вълнолом, вълноломи, (два и
г.и.| вълнолома
вълноломен, вълноломния^),
вълноломна, вълноломно;
вълноломни
вълнообразен, вълнообразния^),
вълнообразна, вълнообразно;
вълнообразни
вълноотражОтел, -ят, -я;
вълнооттажагели, (два и ги.)
вълноотражателя
вълнопредОчен,
вълнопредачийя(г),
вълнопредачна, вълноптедачно;
вълнопредачни
вълнопредОчннца
вълнувам (се), -аш
вълче; вълчета
вълчешки
вълчи, вълча, вълче; вълчи
вълчица
вълшООен, вълшебния^),
вълшебна, вълшебно;
вълшебни
вълшООник; вълшебници, (двама
и г.и.| вълшебници
вълшебница
вълшООннческн
вълшООство; вълшебства
вън
вънка
външен, външния^), външна,
външно; външни
външнополитически
външност, външносттО
външнотърговски
въображаем
въображение
въобразя си, -йш
въобразявам си, -аш
въоОразяване
204
въобще
въодушевОн, въодушевСния^),
въодушсвСна, въодушевСно;
въодушевСни
въодушевление
въодушевя (се), -йш
въодушевявам (се), -ош
въодушевяване
въоръжа (се), -йш
въоръжавам (се), -аш
въоръжаване
въоръжение
въоръженост, въоръжсностгО
въпйещ
въплътя (се), -Иш
въплътявам (се), -ош
въплътяване
въплъщОвам (се), -аш
въплъщОване
въплъщение
въпреки
въпрос; въпроси, (два и г.н.)
въпроса
въпрбсен, въпросния^),
въпросно, въпросно; въпросни
въпросителен, въпросителния^),
въпросително, въпросително;
въпросителни
въпросник; въпросници, (дво и
т.н.) въпросника
върба
върбалОк; върбалОци, (дво и т.н.)
върбалОко
върбйна
върбов
вървеж; вървСжи, (два и т.н.)
вървСжо
вървене
вървене
вървешкОта и вървешком
вървй ми (3 л.)
вървище; вървшца
върволйца
върволяк; върволяци, (два) и г.н.
върволяко
вървя, -иш
вървя, -йш
въргОлям (се), -яш
вържа (се), -сш
вързоп; вързопи, (два и г.н.)
вързопа
вързбпче; вързопчета
върколОк; върколОци, (дво и т.н.)
върколОка, и вълколОк
върл, върлйя(т), върла, върло;
върли
върлйна
върлувам, -аш
върлуване
върна (се), -сш
въртеж, въртСжи, (два и г.н.)
въргСжо
въртел; въртели, (дво и г.н.)
въртела
въртел ежка
въртелйв
въртйопОшка
въртоглОв
въртоглОвец; въргоглОвци,
(двамо и г.н.) въргоглОвци
въртоглОвие
въртоглавка
въртоглОвщина
въртокъщник; въргокъщници,
(двама и г.н.) въргокъщници
въртокъщница
въртбп; въртопи, (дво и т.н.)
въртопа
въртя (се), -йш
върхар, -ът, -и; върхари, (дви и
т.н.) върхОра
върхов
върховОт
върхбвен, върховния(г),
върховна, върховно; върховни
върхбвенство
върховйзъм, върховйзмъг,
върховйзма
върховйст; върховйсти, (двимл и
г.н.) върховйсги
върху
върхушка
върша, -иш
вършОчка
вършеене
вършене
вършея, -сш
вършйна
вършинОк; вършинаци, (дво и г.н.)
вършинОка
вършйтба
вършйтбен, вършИтбения(г),
вършИтбсна, вършйтбсно;
вършйтбени
вършйтел, -ят, -я; вършИгели,
(двама и г.н.) вършйтели
въстОвам, -ош
въстОване
въстОна, -еш
въстОние
въстаник; въстОници, (двама и т.н.)
въстаници
въстОнически
въстОничка
въся (се), -иш
въсене
вътре
вътревйдов
вътреклетъчен,
вътрсклСтьчния(г),
вътреклСтъчна, вътреклетъчно;
вътреклСтъчни
вътресбртов
вътреутрдбен, вътреугробнил(т),
въгрсугробна, въгрсутробно;
вътрсутробни
вътрешен, въгрешния(г),
вътрешна, вътрешно; вътрешни
вътрешноболничен,
вътрешноболничния(т),
вятърничавост
въгрсшноболнична,
вътрешноболнично;
вътрсшноболнични
вътрешноведомствен,
вътрсшновСдомсгвсния(г),
вътрешноведомствена,
вътрешноведомствено;
вътрсшновСдомствсни и
вътрешноведомствен
вътрешноведомствен,
вътрешновсдомсгвсния(т),
вътрешноведомствена,
вътрешноведомствено;
вътрешноведомствени, и
вътрешноведомствен
вътрешновйдов
вътрешноградски
вътрешнозаводски
вътрешноклетъчен,
вЪгрсшноклСтъчнил(г),
вътрсшноклСтьчна,
въгрсшноклСтъчно;
вътрсшноклСтъчни
вътрешноконтинентОлен,
въгрсшноконтинснтОлния(т),
въгрсшноконтинентОлни,
вътрешноконтинентОлно;
вътрсшноконтинснтолни
вътрешнопартйен,
вътрсшноплртйИния(г),
вътрешнопартийни,
вътрешнопартийно ;
вътрешнопартийни
вътрешнополитйчески
вътрешност, вътрсшносттО
вътрешностопОнски
вътрешнофйрмен,
вътрсшнофйрмсния(г),
вътрсшнофйрмсно,
вътрсшнофйрмсно;
въгрсшнофйрмени
вътък; вътъци, (дво и т.н.) вътъка
вътъчен, вътъчния(г), въгьчна,
вътьчно;въгъчни
въшка
въшлйв
въшлйвост, въшливостта
въшлясам, -ош
въшлясвам, -лш
въшлясване
вял, вялия(г), вяла, вяло; вяли
вялост, вялосттО
вяра; вСри
вярващ
вярно
вярност, всрностгО
вясвам се, -аш, и весвам се
вяскам се, -аш
вясна се, -еш, и весна се
вятър, вятърът, вятъра; встровС
вятърен, вятърния(т), вятърна,
вятърно; вятърни
вятърничав
вятърничавост, вятърничовосттО
205
г
го (межд.)
гобордйн
гобардйнен, габардйнения(т),
габардйнена, габардйнено;
габардйнени
гобарйт; габарйтл, (два и т.н.)
габарйта
габарйтен, габарйтния(т),
габарйтна, габарйтно;
габарйтни
габонски
гобров
гОбровец; габровци, (двама и т.н.)
габровци
гобровка
габровски
гйбър; габъри, (два и т.н.) габъра
габърче; габърчета
гавОзин; гавази, (двама и т.н.)
гавазл
гованка
гавот; гавоти, (два и т.н.) гавота
гОвра
говрене
гаврош; гаврошовци, (двама и т.н.)
гаврошовци
гаврътвам, -аш
гаврътвоне
гаврътна, -еш
гавря се, -иш
гО-гО (межд.)
гогоузин; гагаузи, (двама и т.н.)
гагаузи
гагаузка
гагаузки
гад’, -ът, -а; гадове, (двама и т.н.)
гадове
гад2, гадта
гадание
гадОтел, -ят, -я; гадатели, (двама и
т.н.) гадатели
гадотелен, гадателния(т),
гадателна, гадателно; гадателни
годОтелка
гадотелски
годОене
годОя, -еш
гОден, гадния(т), гадна, гадно;
гадни
гОдже; гаджета
гОди ми се (3 л.)
гадйна
гадйнка
гОдост, гадостта
гаечен, гаечния(т), гаечна,
гаечно; гаечни
газ’, -ът, -а; газове, (два и т.н.)
газа
газ2, -ът, -а
газ3, газта
гозават
газгенератор*; газгенератори,
(два и т.н.) газгенератора
и гозогенеротор
газела
гОзен, газения(т), газена, газено;
газени
гОзене
газенйче; газенйчета
газйрам (се), -аш
газйране
газификатор; газификатори, (два
и т.н.) газификатора
газификация
газифицйрам, -аш
газифициране
газоанализатор;
газоанализатори, (два и т.н.)
газоанализатора
газобетон
газобетонен, газобетонния(т),
газобетонна, газобетонно;
газобетонни
гОзов
гозовйк; газовйцл, (двама и т.н.)
газовйци
гОзогенератор; газогенератори,
(два и т.н.) газогенератора, и
газгенератор*
газодинамика
гозоиндикатор; газолндикатори,
(два и т.н.) газоиндикатора
газокамера
газолйн
гозомер; газомери, (два и т.н.)
газомера
газометър; газометри, (два и т.н.)
газометъра
газомотбр; газомоторл, (два и т.н.)
газомотора
газомоторен, газомоторния(т),
газомоторна, газомоторно;
газомоторни
газообмен
газообрОзен, газообразния(т),
газообразна, газообразно;
газообразни
гОзоотделйтел, -ят, -я;
газоотделйтели, (два и т.н.)
газоотделйтеля
гозо-паров
гозопоток; газопотоцл, (два и т.н.)
газопотока
газопреносен, газопреносна,
газопреносно; газопреносни
газопровод; газопроводи, (два и
т.н.) газопровода
газопроводен, газопроводния^),
газопроводна, газопроводно;
газопроводни
гозостОнция; газостанцли, и
газстанция*
газохранйлище; газохранйлшца
газстанция*; газстанции, л
гозостОнция
газьол
гОзя, -иш
гОйгер-мЮлеров
гОйгеров
гайд, -ът, -а; гайдове, (два и т.н.)
гайда
гОйда
гайдОр, -ят, -я; гайдари, (двама и
т.н.) гайдари
гОйка
гойкозатегОч; гайкозатегачи,
(два и т.н.) гайкозатегача
гайтОн; гайтани, (два и т.н.)
гайтана
гайтОн-вежди
гайтонджййко
гайтонджййство
гайтанджйя; гайтанджйл, (двама
и т.н.) гайтанджйи
гойтОнен, гайтаненйя(т),
гайтанена, гайтанено;
гайтанени
гал, -ът, -а; гали (облкн. в мн.ч.)
галавечеря
голаконцерт; галаконц0ртй, (два
и т.н.) галаконцерта
галОктико
голоктйчески
галОнтен, галантнйя(т), галантна,
галантно; галантни
галантериен, галантерийния(т),
галантерийна, галантерийно;
галантерийни, и галантерйен
голонтерйен, галантерййнля(т),
галантерййна, галантерийно;
галантерИйни, и галантериен
галонтерйст; галантерйсти,
(двама и т.н.) галантерйстй
галантерйстка
галантерия; галантерии
голОнтност, галантността
галадбед, -ът, -а; гапаобедл, (два
и т.н.) гапаобеда, и гОлаобяд
галаобяд, -ът, -а; галаобяди, (два и
т.н.) гапаобяда, и галадбед
галопредставление;
гапапредставления
гОлоспектОкъл; гапаспектакли,
(два л т.н.) галаспектакъла
галванизация; галванизации
галванизйрам, -аш
галвонизйроне
голванйзъм, галванйзмът,
галванйзма
голванйчен, галванйчния(т),
галванйчна, галванйчно;
галванйчнй
голванометалургия
голванометър; галванометри,
206
(два и т.н.) талваиомèгъра
галванопластика
галванотехнйк; галванотехници,
(двама и ги.) галванотехници
галванотехника
галванохирургия
гОлен, галения^), галена, галено;
галени
гОлене
галеник; галеници, (двама и т.н.)
галеници
галеница
галОнов
галОра
галерИст; галерИсте, (двама и т.н.)
галерИсте
галеристка
галОрия; галерии
галОта
галий, -ят, -я
галилОИски
галилОянин; галилеяни, (двама и
т.и.) галилеяни
галилОянка
галимОтия; талимàгий
галисйец; галисИйци, (двама и bH.)
галисИйци
галнцизъм, талидрзмъг,
галицИзма; галицИзми, (два и
т.н.) гал^цИзъма
галомання
галон; галони, (два и ъи.) галона
галоп
галопирам, -аш
галопиране
галош; галоши, (два и г.и.| галоша
гОлски
галфон; галфони, (двама и т.н.)
галфони
гальовен, гальовния^), гальовна,
гальовно; гальовни
гальовност, тальовиосгта
галя, -иш
гОма
гОма-глобулйн
гама-лъчОнне
гама-лъчй (само мн.ч.)
гОма-мОтод
гама-полО
гама-раднацня
гОма-разпОдане
гОма-спектър
гама-фон, -ът, -а
гамаши (само мн.ч.)
гамбит; гамбити, (два и т.н.)
гамбита
гамбузия; гамбузии
гамен; гамени, (двама и т.н.)
гамени, и гамОн
гамОн; гамени, (двама и т.н.)
гамени, и гамен
гаменски и гаменски
гаменщина и гамОнщина
гамОта
ганглий, -ят, -я; ганглии, (два и
г.и.| ганглия
гангрОна
гангренозен, гoнгтеиозийя(г|,
гангренозна, гангренозно;
гангренозни
гангренясам, -аш
гангренясвам, -аш
гангренясване
гангстер; гангстери, (двама и ^h.)
гангстери
гангстерка
гангстерски
гОнджа
ганьо; ганьовци, (двама и ъи.)
ганьовци
гОра
гарОж; гарОжи, (два и т.н.) гарОжа
гарОжен, гаражния^), гарОжна,
гаражно; гаражни
гарОнт; гаранти, (двама и ^h.)
гаранти
гарантирам, -аш
гарантиране
гаранционен, таранцйоннйя(г|,
гаранционна, гаранционно;
гаранционни
гарОнция; гаранции
гарафа
гарван; гарвани, (два и т.н.) гОрвана
гарванов
гарвански
гОрга
гаргОра
гард, -ът, -а; гОрдове, (двама и ъи.)
гОрдове
гардОния; тордОнии
гардероб; гардероби, (дво и ъи.)
гардероба
гардердОен, гардеробния^),
гардеробна, гардеробно;
гардеробни
гардероОнОр; гардеробие^,
(двама и т.н.) гардеробие^
гардеробиОрка
гардже; гОрджета
гардирам, -аш
гардиране
гарирам, -аш
гариране
гармонд
гарнизон; гарнизони, (два и ги.)
гарнизона
гарнизонен, тариизоиния(г|,
гарнизонна, гарнизонно;
гарнизонни
гарнирам, -аш
гарниране
гарнитура
гарсониера
гасОне
гОсна, -еш
гаснене
гастарбаИтер; тОсгoрбoргери,
гваделупец
(двома и т.н.) таегатбаИтетй
гОстарбОИтерски
гастрйт; гастрити, (два и ъи.)
гастрита
гастритен, гасгрйгнйя(г),
гастрИтна, гастрИтно; гастрИтни
гастрйчен, тасттйчнйя(г|,
гастрИчна, тасттйчно;
гастрИчни
гОстроентерогОнен;
тàсгроеигетотèинйя(г),
тàсгроентетотенна,
тàстpоенгетотенно;
тàсттоеигетотенни
гОстроентероколйт
гОстроентеролог;
тoсттоеигетолози, (двама и ъи.)
тасгтоеигетолозй
гОстроентерологичен,
тасттоеигетолотйчния(г),
тàсттоентетологйчна,
гастpоеигетологйчно;
тàсгроеигетолотйчии
гОстроентерология
гастрол; гастроли, (два и ^h.)
гастрола
гастролирам, -аш
гастролиране
гастрологня
гастрольор; тaсгролъоти, (двама
и т.н.) тасттольотй
гастроном1; тасгроиомй, (двама)
тасттономи (лице)
гастроном2; таеттоиоми, (два и
г.и.| таегтоиома (нелице)
гастрономичен,
тасгрономйчнйя(г),
тасгроиомйчна, гастрономИчно;
гастрономични
гастрономия
гастрономка
гастроскоп; тaегтоекопй, (два и
ъи.) таегтоекоnа
гастроскопйя; гастроскопии
гася, -йш
гОтанка
гОтер; гОтери, (два и ъи.) тагета
гатерист; тагетйсгй, (двама и т.н.)
гагетйсти
гОубица
гОубичен, тубичкия^),
гаубична, гаубично; гаубични
гОус; гауси, (два и ъи.) пауса
гОучо; гаучоси, (двама и пи.)
гаучоси
гаф, -ът, -а; гафове, (два и т.н.) гафа
гащОт
гащеризон; гащеризони, (два и т.н.)
гащеризона
гащета (само мн.ч.)
гащи (само мн.ч.)
гащннк; гащници, (двама и т.и.)
гащници
гваделупец; гваделуп^, (двама и
207
ваделупец
т.н.) гваделупци
гваделупка
гваделупски
гвардеец; гвардСИци, (двамо и т.н.)
гвардСИци
гвардОйски
гвОрдия; гвОрдии
гватемОлец; гватсмолци, (двама и
г.н.) гватсмОлци
гватемОлка
гватемалски
гвелф; гвелфи (обикн. в мн.ч.)
гвоздей, -ят, -я; гвоздеи, (дво и т.н.)
гвоздея
гдОнски
гевгйр; гевгИри, (два и т.н.)
гевгйри
гевгйрен, гевгИрсния(г),
гсвгИрсна, гсвгИрсно; гевгйрени
гевезене
гевезя се, -йш
геврОк; геврСци, (дви и т.н.)
геврека
геврекчййка
геврекчййница
геврекчйя; геврекчии, (двама и
т.н.) геврекчИи
гег, -ъг, -о; гСгове, (два и г.н.) гСга
гОга
гОена
гей; -ят, -я; гейове, (двама и т.н.)
гСйове
гОйдвижОние*
гОйзер; гСйзсри, (два и т.н.)
гСйзеро
гОйклуб*, -ъг, -о; гСйклубовс, (дво
и т.н.) гСИклуба
гейм, -ът, -а; геИмове, (дво и г.н.)
гейма
гОймбол, -ъг, -а; гСИмболи, (дво и
т.н.) гСймболо
гОймклуб; гСймклубове, (два и г.н.)
геймклуба
гОймър; гСймъри, (двама и т.н.)
гСймъри
гОймърка
гОймърски
гОйорганизация*;
гСйоргинизОции
гОйпарад*; гСйпароди, (два и т.н.)
гСйпародо
гОйскандОл*; гСйскондОли, (два и
г.н.) гСйскандОла
гОйсписОние*; гСИсписОния
гОйша
гел, -ът, -и; гСлове, (дви и т.н.) гСли
гОле
гОма
гемиджййски
гемиджйя; гемиджйи, (двама и г.н.)
гсмиджИи
гемйя; гемИи
гемология
ген, -ът, -а; гСни, (дво и г.н.) гСно
генеалогйчен, генеологИчния(т),
генеалогична, генеологИчно;
генсллогйчни
генеалогия
генОза
генОзис
гОнен, генния(г), гСнно, гСнно;
гСнни
генерОл; генерали, (двама и г.н.)
генерали
генерал-губернОтор;
генерал-губернатори, (двама и
т.н.) гснсрОл-губсрнОгори
генерОлгубернОторски
генерОлгубернОторство
генерОлен, гснеролния(т),
гснсрОлна, генерално;
генерални
генерализация; генерализации
генерализйрам, -ош
генерализйране
генералйсимус; гснеролИсимуси,
(двама и т.н.) гснсралИсимуси
генералитОт
генерал-лОйтенант;
гснсрол-лСйтснантй, (двама и
т.н.) генсрОл-лСйгснинти
генерОллейтенантски
генерОл-майор; генерал-майори,
(двама и т.н.) генерОл-майори
генерОлмайорски
генерал-полковник;
генсрол-полковници, (двама и
т.н.) гснерол-полковници
генерОлполковнишки
генералски
генерОлша
генералщабен,
генералщабния^),
генералщабни, гснсрОлщОбно;
гснсрОлщОбни
генератйвен, гснсрагИвния(г),
генеротИвна, генеративно;
генеративни
генерОтор; генератори, (два и т.н.)
генсрОгора
генераторен, генераторния^),
гснсрОторна, генсрОгорно;
гснероторни
генерОция; гснсрОции
генерйрам, -аш
генерйране
генерйчен, генерйчния(т),
гснсрйчна, генерйчно;
генерични
генетйк; генетици, (двама и т.н.)
генетици
генОтика
генетйчен, гснсгИчния(г),
генетично, генетично;
генетични
гениален, гениОлния(г), гениолно,
гениално; гсниолни
гениОлност, гениалността
гОний, -ят, -я; гении, (двама и
т.н.) гСнии
генитОлен, гснитОлнияСт),
генитОлни, генитално;
гснитОлни
гениталии (само мн.ч.)
генноинженОрен,
гСнноинжснСрнил(т),
гСнноинжснСрно,
гСнноинжснСрно;
гСнноинжснСрни
генномодифицйран
геном; гсноми
геномика
генотйп, -ъг, -л; гсногИпи
и генотйпове (два и т.н.)
гснотйпа
генофонд, -ъг, -а
геноцйд; гсноцИди, (два и т.н.)
геноцйдо
гОнтамицйн; гСнтамицйни, (дво и
т.н.) гСнтамицйни
генуезец; генуСзци, (двама и т.н.)
гснуСзци
генуезки
геоактйвен, гСооктИвния(г),
гСооктИвна, гСооктйвно;
гСооктйвни
гОобиологйчен,
геобиологйчния(т),
гСобиологИчна, гСобиологично;
гСобиологйчни
гОобиологйчески
гОобиология
гОоботОника
гОоботанйчен, гСобоганичния^),
гСобогонично, гСоботанИчно;
геобогонйчни
геоботанйчески
геогрОф; гсогрОфй, (двама и т.н.)
гсогрИфи
география
геогрОфка
географски
геодОзен, гсодСзния(г), гсодСзна,
гсодСзно;гсодСзни
геодезйст; гсодезйсти, (двамо и т.н.)
геодезИсти
геодезйстка
геодезйстки
геодезйчен, гсодезИчния(г),
гсодсзйчна, геодезИчно;
геодезични
геодезия
геодезки
геодинОмика
геодинамйчен, гСодинамйчния(т),
гСодинамични, гСодиномИчно;
гСодинамйчни
геозащйта
геолог; геолози, (двама и г.н.)
геолози
геологйчен, геологйчнияСг),
геологИчно, геологично;
208
геологЙчни
геологйчески
геология
геолого-геогрОфски
геологопроучвател, -ят, -я;
геологопроучватели, (двама и
т.н.) геологопроучватели
геологопроучвателен,
геологопроучвателния(т),
геологопроучвателна,
геологопроучвателно;
геологопроучвателни
геолого-физйчески
геоложко
геоложки
геомагнетйзъм, геомагнетйзмът,
геомагнетйзма
геомогнетйчески
геомогнйтен, геомагнйтнйя(т),
геомагнйтна, геомагнйтно;
геомагнйтнл
геомагнитометър;
геомагнитометри, (два и т.н.)
геомагнитометъра
геометрйчен, геометрйчния(т),
геометрйчна, геометрйчно;
геометрйчнй
геометрйчески
геометрия
геометър; геометри, (двама и т.н.)
геометри
геоморфологйчен,
геоморфологйчнйя(т),
геоморфологйчна,
геоморфологйчно;
геоморфологйчнй
геоморфологйчески
геоморфология
геополитйк; геополитЙци, (двама
л т.н.) геополитацл
геополитйка
геополитйчески
геоскоп; геоскопи, (два л т.н.)
геоскопа
геоскопия
геостатико
геостратегйчески
геостротегия; геостратегли
геосферо
геотектоника
геотектонйчен,
геотектонйчния(т),
геотектонйчна, геотектонйчно;
геотектонйчни
геотермОлен, геотермалния(т),
геотермшша, геотермално;
геотермални
геотермйчен, геотермйчния(т),
геотермична, геотермично;
геотермйчни
геотропйзъм, геотропйзмът,
геотропйзма
геотурйзъм, геотурйзмът,
геотурйзма
геофОгия
геофизйк; геофйзйци, (двама и т.н.)
геофизйци
геофйзико
геофизйчен, геофизйчния(т),
геофлзйчна, геофлзйчно;
геофизйчни
геофизйчески
геофизйчко
геохимйк; геохимЙци, (двама и т.н.)
геохимЙци
геохимйчен, геохимйчния(т),
геохимйчна, геохимйчно;
геохимЙчни
геохимйчески
геохимйчка
геохймия
геохронология
геоцентрйзъм, геоцентрйзмът,
геоцентрйзма
геоцентрйчен, геоцентрйчния(т),
геоцентрйчна, геоцентрйчно;
геоцентрйчнй
геоцентър; геоцентрове, (два и т.н.)
геоценгьра
гепард; гепарди, (два и т.н.) гепарда
герОк; гераци, (два и т.н.) герака
геран; герани, (два и т.н.) герана
геранйло; геранйла
герб, -ът, -а; гербове, (два и т.н.)
герба
гербер; гербери, (два и т.н.)
гербера
гербов
гергеф; гергефи, (два и т.н.)
гергефа
гергйна
гергьовденски
гергьовденче; гергьовденчета, и
гергьовче
гергьовко
гергьовски
гергьовче; гергьовчета, и
гергьовденче
гердОн; гердани, (два и т.н.)
гердана
герест
гериатрйчен, гериатрйчнйя(т),
гериатрйчна, герлатрйчно;
гериатрйчни
гериатрйчески
гериОтрия
гериотър; гериатри, (двама и т.н.)
гериатри
герман
гермОнец; германци, (двама и т.н.)
германци
германизация
германизйрам (се), -аш
германизйране
германйзъм, германйзмът,
германйзма; германйзмл, (два и
т.н.) германйзъма
германий, -ят, -я
гешефторски
германйст; германйстл, (двама л
т.н.) германИсти
германйстико
германйстка
гермОнко
германофйл; германофйли,
(двама и т.н.) германофЙли
гермонофйлко
гермонофйлски
гермонофйлство
гермонофоб; германофоби,
(двама и т.н.) германофоби
гермонофобко
германофобски
германофобство
гермОнски
героизОция
героизйрам, -аш
героизйране
геройзъм, геройзмът, геройзма;
геройзми
героика
геройня
геройчен, геройчния(т),
геройчна, геройчно; геройчни
геройчески
геройчно-патриотйчен,
геройчно-патриотйчния(т),
геройчно-патриотйчна,
героЙчно-патриотЙчно;
геройчно-патриотЙчни
геройчност, героичността
герой, -ят, -я; герои, (двама и т.н.)
герои
геройски
геройство; геройства
геронтокрОция
геронтолог; геронтолози, (двама
и т.н.) геронтолози
геронтологйчен,
геронтологйчнйя(т),
геронтологйчна,
геронтологйчно;
геронтологЙчни
геронтологйчески
геронтология
геронтофйл; геронтофЙли,
(двама и т.н.) геронтофЙли
геронтофйлия
геронтофоб; геронтофоби, (двама
и т.н.) геронтофоби
геронтофобия
гестОпо
гестОповец; гестаповци, (двама и
т.н.) гестаповци
гето; гети (облкн. в мн.ч.)
гетинОкс
гето; гета
гешефт; гешефти, (два и т.н.)
гешефта
гешефтор, -ят, -я; гешефтари,
(двама и т.н.) гешефтари
гешефтОрка
гешефтОрски
14. Официален правописен речник на българския език
209
гешефтарство
гешефтарство
гещОлт
ги (вж. те)
гибел
гйбелен, гибелния^), гйбелна,
гйбелно; тйбелни
гиОелин; гибелйни, (двама и г.н.|
гибелйни
гиОелност, гибелностти
гибон; тибони, (два и th.) тибони
гиОралтарски
гИгабайт, -ът, -а; гигабайтове и
гигобойти, (два и th.) гИгабаита
гигакалория; гйгакалорий
гигОнт; титОнти (двама и г.н.|
титинти
гигантизъм, титинтИзмът,
гигантизма
гигантомания
гигОнтски
гид1, -ът, -а; гйдове, (двама и г.н.|
гйдове (лице)
гид2, -ът, -и; гидове, (два и т.н.) гйди
(нелице)
гндйя; гидии, (двама и ън.) гидИи
гиздав
гиздавина
гиздене
гиздя (се), -нш
гизна, -еш
гизнене
гйлдия; гилдии
гилза
гилотина
гилотинйрам, -иш
гилотинйране
гимназиален, тимнизйoлния(г|,
гимназиална, гимназиално;
гимназиални
гимназист; тимнозИсти, (двами и
ти.) гимнизйсти
гимназистка
гимназия; гимнОзии
гимнастйк; гимнастици, (двама и
т.н.) гимнастици
гимнОстика
гимнастичен, тймнастйчния(т|,
гимнаетйчна, тимнистИчно;
гимнoетичнй
гимнастйчески
гимнастичка
гИна, -еш
гинеколог; гинеколози, (двама и
т.н.) гинеколози
гинекологичен,
гинекологичния^),
гинекологйчна, гинекологично;
гинекологИчни
гинекологйчески
гинеколбгия
гинеколожка
гннеколожки
гипс, -ът, -и
гипсйрам (се), -аш
гипсйране
гйпсоОетон
гипсов
гипсофазер
гипсофОзерен, гйпеофИзетния(г|,
гИпсофОзерна, гйпсофИзерно;
гИпсофàзетнй
гйра; гйри (обикн. в мн.ч.)
гирлянда
гише; гишета
главО
главатар, -ят, -я; главатари,
(двама и ти.) главатари
главатарка
главатарство
главен, главния^), глОвни,
™0BHo;™àBm
главОне
главест
главешки
главина
главичка
главнйца
главнокомандващ;
главнокомандващи, (двама и
ти.) главнокомандващи
главня
главоОлъсканица
главобол
главоОблен, главоболиля^),
тливоболна, главоболно;
главоболни
главоОолОне
главоООлне; главоболия
главоболя (се), -йш
главозамайвам (се), -аш
главозамОйване
главозамайващ
главозамОя (се), -еш
главолбмен, главоломния^,)
главоломни, главоломно;
главоломни
главоног
главоного; гловоноти (обикн. в
мн.ч.)
главорОз; главорези, (двами и г.н.|
главорези
главя (се), -йш
главявам (се), -аш
главяване
глагол; глаголи, (два и th.)
глагола
глаголен, глoголнйя(т|, глотолна,
глитолно; глаголни
глаголица
глаголически
глаголновйдов
глаголно-именен,
глoголно-йменнйя(г|,
глотолно-Именно,
глотолно-йменно;
глотолно-йменни
глаголност, глиголността
глад, -ът, -0
гладОч; глодОчи, (двама и th.)
глидОчи
гладачен, гладoчнйя(т|, глодочно,
тладОчно; глодОчни
гладачка
гладачница
гладен, гладния^), глОдна,
глОдио; гладни
гладене
гладиатор; гладиатори, (двама и
ти.) гладиатори
гладиаторски
гладиола
гладкост, тладкостти
гладкостОнен, гладкостенния^),
гладкостенни, гладкостенно;
гладкостенни
гладнйк; гладници, (двами и т.н.)
гладници
гладнИца
гладнишки
гладолечОние
гладолечйтел, -ят, -я;
глoдолечйгелй, (двама и т.н.)
гладолечйгелй
гладолечйтелка
гладорйя
гладувам, -иш
гладуване
гладък, гладкия^), гладки, глОдко;
гладки
глОдя, -нш
глазйрам, -аш
глазиране
глазура
глаид, -ът, -и; тлайдове, (два и т.н.)
глОИди
гламав
глОмавост, тламавостти
гламавщина
гланц, -ът, -а
гланцирам, -иш
гланциране
глОнцов
гларус1; глОруси, (двами и т.н.)
глОруси (лице)
гларус2; ^руси, (два и т.н.)
тлoруеo(иелиде)
глас, -ът, -0; гласове, (два и т.н.)
гласа
гласОж; тласежи, (два и th.)
тласежи
гласен, гласния^), ^Осно, глОсно;
глОсни
гласОн, гласения^), гласена,
гласено;гласени
гласОне
гласилка; тласйлки (обикн. в мн.ч.)
гласна
гласност, гласността
глОсов
гласовит
гласовйтост, тлoсовитосгта
гласоподавам, -иш
210
гнйене
гласоподаване
гласоподавател, -ят, -я;
гласоподаватели, (двама и т.н.)
гласоподаватели
гласоподавотелка
глОспапйр
гласувам, -аш
гласуване
глася (се), -йш
глаукома
глашатай, -ят, -я; глашатаи,
(двама л т.н.) глашатаи
гледоемост, гледаемостта
гледам (се), -аш
гледане
гледОч; гледачи, (двама и т.н.)
гледачи
гледОчка
гледец; гледцй, (два и т.н.) гледеца
гледжбсам, -аш
гледжйсвам, -аш
гледжосване
гледище; гледшца
гледка
глезен; глезени, (два и т.н.)
глезена
глезен, глезения(т), глезена,
глезено; глезени
глезене
глезенен, глезенния(т), глезенна,
глезенно; глезенни
глезеник; глезенлцл, (двама и т.н.)
глезеници
глезеница
глезла
глезльо; глезльовци, (двама и т.н.)
глезльовци
глезотйя; глезотйи
глезя (се), -иш
глетчер; глетчери, (два и т.н.)
глетчера
глетчерен, глетчерния(т),
глетчерна глетчерно; глетчерни
глеч
глиг; глйгл (обикн. в мн.ч.)
глиган; глигани, (два и т.н.) глигана
глигански
гликоген
гликоза
глйно
глйнен, глйнения(т), глйнена,
глйнено; глйнени
глйнест
глйнесто-песъклйв и
глйнесто-песъчлйв
глинолечение
глиптотека
глйсер; глйсери, (два и т.н.)
глйсера, л глисьор
глист, -ът, -а; глйсти, (два и т.н.)
глйста
глистовйден, гллстовйдния(т),
глистовйдна, глистовЙдно;
глистовйдни
глистообрОзен,
глистообразния(т),
гллстообразна, гллстообразно;
глистообразни
глисьор; глисьори, (два и т.н.)
глисьора, и глйсер
глицерйд; глицерйдл (обикн. в
мн.ч.)
глицерйн
глицерйнов
глицерол
глицйн
глицйния; глицйний
глоба
глобален, глобалния(т), глобална,
глобапно;глобални
глобализация
глобализйрам (се), -аш
глобализйране
глобалйзъм, глобалйзмът,
глобалйзма
глоболйст; глобалйсти, (двама и
т.н.) глобалИсти
глобалистйчен,
глобалйстйчния(т),
глобалистйчна, глобалистйчно;
глобалистйчнй
глоболйстки
глобалност, глобалността
глобулйн; глобулйни (облкн. в
мн.ч.)
глобус; глобуси, (два и т.н.)
глобуса
глобя, -йш
глобявам, -аш
глобяване
глог, -ът, -а; глогове, (два и т.н.)
глога
глогйно
глогйнко
глогов
глбждене
глождя, -иш
глозгам, -аш
глбзгане
глбсо
глупав
глупавичък, глупавлчкия(т),
глупавичка, глупавичко;
глупавички
глупОк; глупаци, (двама и т.н.)
глупаци
глупачка
глупошки
глупощина
глупеене
глупец; глупцй, (двама и т.н.)
глупцй
глупея, -еш
глуповат
глупост, глупостта
глупчо; глупчовци, (двама и т.н.)
глупчовци
глутница
глух
глухар’, -ят, -я; глухари, (двама и
т.н.) глухари (лице)
глухОр2, -ят, -я; глухари, (два и т.н.)
глухаря (нелице)
глухОрка
глухОрче; глухарчета
глухичък, глухичкия(т),
глухичка, глухичко; глухички
глухонемота
глухоням, глухонемйя(т),
глухоняма, глухонямо;
глухонеми
глухотО
глухчо; глухчовци, (двама и т.н.)
глухчовцл
глушея, -еш
глушеене
глъбинО
глъбйнен, глъбЙннйя(т),
глъбйнна, глъбйнно; глъбйнни
глътвом, -аш
глътване
глътка
глътна, -еш
глъхна, -еш
глъхнене
глъч
глъчка
глюкоза
глюкомер; глюкомбри, (два и т.н.)
глюкомера
гмеж
гмуфвам се, -аш
гмурвоне
гмурец’; гмурцй, (двама и т.н.)
гмурцй (лице)
гмурец2; гмурцй, (два и т.н.)
гмуреца (нелице)
гмуркам се, -аш
гмуркане
гмуркОч; гмуркачи, (двама и т.н.)
гмуркачи
гмурна се, -еш
гневен, гневния(т), гневна,
гневно; гневни
гневене
гневлйв
гневлйвост, гневливостта
гневност, гневността
гневя (се), -йш
гнездене
гнездо; гнезда
гнездов
гнездовй
гнездовйден, гнездовйдния(т),
гнездовйдна, гнездовйдно;
гнездовйднй
гнездя, -йш
гнет, -ът, -а
гнетене
гнетя, -йш
гнйда
гнйене
211
гнил
гнил
гнилОк; гнилОци, (два и г.н.)
гнилока
гнйлост, гнилосгтО
гнйлостен, гнИлостния^),
гнИлостна, гнйлосгно;
гнИлосгни
гнилоч
гнйя, -еш
гноен, гноИния(г), гнойна,
гнойно;гнойни
гноОне
гнойще; гноИщо
гной
гнойник; гнойници, (два и г.н.)
гнойника
гнойнйца
гном, -ъг, -о; гномове, (два и г.н.)
гнома
гнома
гномйчен, гномичния(г),
гномИчна, гномйчно; гномИчни
гномйчески
гносеологйчен,
гноссологйчнил(г),
гноссологйчна, гносеологйчно;
гноссологйчни
гносеологйчески
гносеология
гностйк; гностИци, (двама и г.н.)
гностйци
гностицйзъм, гносгицйзмъг,
гносгицйзма
гностйчен, гностйчния(г),
гностйчно, гностйчно;
гностйчни
гностйчески
гноя, -йш
гноясам, -аш
гноясвам, -ош
гноясване
гну;гнута
гнус
гнусен, гнусния(г), гнусна,
гнусно; гнусни
гнусОне
гнуслйв
гнуслйвец; гнуслйвци, (двома и
г.н.) гнуслйвци
гнуслйвка
гнуслйвост, гнусливосггО
гнусотО
гнусотйя; гнусотИи
гнуся се, -йш
гняв, гневът, гнсвИ
го (вж. той, то)
гоблОн; гоблСни, (дво и т.н.) гоблСна
Г-образен, Г-образния^),
Г-обрОзна, Г-обрОзно; Г-обрОзни
Г-обрОзност, Г-оброзностто
говедОр, -ят, -я; говсдОри, (двама
и т.н.) говсдОри
говедОрка
говедОрник; говедОрници, (дво и
г.н.) говедОрнико
говедОрски
говедОрство
говедо; говСда
говедовъд; говсдовъди, (двама и
т.н.) говсдовъди
говедовъден, говсдовъдния(г),
говедовъдно, говедовъдно;
говедовъдни
говедовъдски
говедовъдство
говОене
говОжди, говСждия(г), говСжда,
говСждо; говежди
говОя, -сш
говор; говори, (два и г.н.) говора
говорен, говорния(г), говорна,
говорно;говорни
говорен, говорсния(г), говорена,
говорсно;говоренй
говорене
говорйлня
говорйм
говорйтел1, -ят, -я; говорйтсли,
(двама и г.н.) говорйтсли (лице)
говорйтел2, -ят, -я; говорйтели,
(два и г.н.) говорителя (нелице)
говорйтелка
говоря, -иш
годОж; годСжи, (два и г.н.) годСжи
годежОр, -ят, -я; годежОри, (двими
и г.н.) годежОри
годежОрка
годежОрски
годОжен, годСжния(г), годСжна,
годСжно; годСжни
годен, годния(г), годни, годно;
годни
годенйк; годенИци, (двама и г.н.)
годснИци
годенйца
годенйчество
годенйшки
годОчанин; годСчини, (двама и т.н.)
годечани
годОчанка
годОчки
годйна
годйна-двО
годинОк; годинОци, (два и г.н.)
годинОко
годинувам, -аш
годйшен, годйшния(г), годйшна,
годйшно; годИшни
годйшник; годишници, (два и г.н.)
годишника
годйшнина
годност, годностго
годя (се), -йш
годявам (се), -аш
годяване
годявка
гоен, гоИния(т), гойна, гойно;
гойни
гоОне
гозба
гол, -ъг, -а; голове, (дво и г.н.) голо
гол (прил.)
голаджия; голоджии, (двама и т.н.)
голаджии
гол-голенйчък,
гол-голснИчкияСт),
голо-голснИчка,
голо-голснйчко; голи-голенйчки
гол-голишОв, гол-голишОвия(г),
гола-голишИва, голо-голишОво;
голи-голишОви
голгота
големОене
големОц; големцй, (двама и т.н.)
големцй
големея се, -еш
големинО
голОмичък, голСмичкия(г),
голСмичка, голСмичко;
голСмички
големогабарйтен,
големогабарйтнuл(г),
голСмогаборйтна,
големогабарйтно;
голСмогибарйтни, и
голямогабарйтен
големокалйбрен,
голСмоколйбрснuл(т),
голСмоколИбрсна,
голСмокллйбрсно;
голСмоколйбрсни, и
голямокалйбрен
големоплдщен,
големоплощния^г),
голСмоплощна, голСмоплощно;
голСмоплощни, и
голямоплощен
голОя, -сш
голичък, голичкия(г), голичка,
голичко; голички
голишОр1, -ят, -я; голишОри,
(двамо и г.н.) голишОри (лице)
голишОр2, -ят, -я; голишОри,
(дво и г.н.) голишОря (нелице)
голлйния*; голлйнии
голмайстор; голмайстори, (двама
и т.н.) голмИИстори
голобрад
голов
головрОт
гологОн; гологОни, (два и т.н.)
гологОна
гологлОв
гологръд, гологърдия^г),
гологьрда, гологърдо;
гологьрди
голорък, голоръкйя(г), голоръка,
голоръко; голоръки
голосОменен, голосемснния^),
голосемснна, голосСмснно;
голосСмснни
голословен, голословния(г),
212
гостенин
толоеловии,голоеловио;
голословни
голослбвие
голословност, толословносттО
голотО
голотйя; гологйй
голтОк; голтаци, (двама и г.н.|
голтаци
голтачка
голтОшки
голф1, -ът, -и
голф2, -ът, -и; голфове, (дви и т.н.)
голфи
голфър; толфъри, (двими и т.н.)
толфъри
голям, големия^), толями,
голямо; толОми
голямогаОаритен,
толЯмотoбoтйгнйя(г|,
T0лЯм0T0б0TPГH0,
толЯмотoбoтйтно;
толЯмотoбoтPгнй, и
големогабарйтен
голямокалиОрен,
толЯмокoлйбренйя(г),
толямоколйбрени,
толямокилйбрено;
толЯмокoлйбренй, и
големокалйбрен
голямоплощен,
толямоnлощнйя(г|,
толямоплощни, голямоплощно;
толямош^ощни, и
големоплдщен
гонг, -ът, -и; гонгове, (дви и th.)
тонги
гондбла
гондолиОр; гоидолиери, (двими и
т.н.) тондолиери
гбнене
гонОние
гоненица
гонитба
гонител, -ят, -я; тонИтели, (двими
и т.н.) тонИтели
гонителка
гонка
гонокок; гонококи, (два и т.н.)
гонококи (обикн. в мн.ч.)
гонорОя
гонче; гончета
гоня (се), -нш
гопОк; тоnoцй, (два и т.н.) топОки
горО
горгона
горд
горделив
горделивец; горделивци, (двими и
т.н.) горделивци
горделивка
горделивост, горделивостта
гордОя се, -еш
гбрдиев
гордост, гордосттО
rope
гбре-дблу
гореизброен, гореизброения^),
гореизброени, гореизброено;
гореизброени
гореизложен, гореизложения^),
гореизложени, гореизложено;
гореизложени
горекОзан
горелка
горен, торния^), горни, торно;
торни
горОн, торенияСт), горени, торено;
торОни
горОне
гореозначен, гореозначения^),
гореозначена, гореозначено;
гореозначени
гореописан
горепосочен, горепосочения^),
горепосочена,горепосочено;
горепосочени
гореспоменат
гбрест,горесттО
горестен, гореетнйя(г|, горестни,
горестно; горестни
горОщ
горещОне
горещина
горОщник; торещници, (дви и т.н.)
торещники (обикн. в мн.ч.)
горещя се, -Иш
горйвен, торИвнияСт), горйвни,
тотИвио;тотИвнй
горйво; гориво
горйла
горймост, горимостта
горист
горителен, горйгелнйя(г|,
горйгелнo, горйгелно;
горргтелни
горко
горлйв
горница
горнище; горншда
горноООнски
горнокрОец; горнокрoйцй, (двими
и th.) горнокт0йди
горнокрайчанин;
торнокрИИчини, (двими и т.н.)
Г0рноктайчoни
горнокрОИчанка
горномалински
горнооряховец; горноотЯховди,
(двами и ти.) ториоотЯховци
горнооряховка
горнооряховски
гороломен, тороломнйя(г),
тороломна, гороломно;
тороломни
гороломник; гороломнйци, (дви и
т.н.) торолОмника
гороцвОт; гороцвети, (дви и т.н.)
торо^ето
горски
гбрско-ливОден,
тотско-ливИдийя(г),
горско-ливадни,
горско-ливадно; горско-ливадни
горско-планински
горскопромишлен,
тотскоптомйшления(т),
тотскоптомйшленo,
тOтскопромишлeнo;
тотскоптомйшлени
гОрско-степен,
тотско-сгепнйя(г),
горско-степни, горско-степно;
горско-степни
гбрскостопОнски
горун; торуни, (дви и th.) торуни
горунов
горча, -Иш
горчй ми (3 л.)
горчйв
горчивина
горчйвка
горчиво-сладък,
ГOTЧйBO-CлИдKйЯ(т),
горчиво-сладки,
горчиво-сладко;
горчиво-сладки
горчйлка
горчйло; торчилИ
горчйца
гбрък, горкия^), горка, горко;
горки
горя! -Иш
горя2 (се), -йш
горянин; горяни, (двими и т.н.)
горяни
господОр, -ят, -я; господари,
(двими и т.н.) господари
господОрка
господОрски
господОрствам, -аш
господОрстване
господОрство; господарстЕ;
господен, господния^), господно
и госпддня, господно и
госпддне; господни
господйн; господа, (двами и т.н.)
господа
господствам, -аш
господстване
господствен, господствения^)
господствена, господствено;
господствени
господство
госпожО
госпожица
госпъл; тоспъли, (два и т.н.)
тоспъли
гост, -ът, -и; гости, (двими и т.н.)
тости
гостОне
гостенин; тости, (двама и т.н.)
тости
213
гостенка
гостенка
гостйлница
гостилничар, -ят, -я;
гостилничари, (двама и т.н.)
гостилничари
гостилничарка
гостилничарски
гостилничорство
гостна
гостолюбйв
гостолюбйвост, гостолюбивостта
гостолЮбие
гостоприемен, гостопрлемния(т),
гостоприемна, гостоприемно;
гостоприемни
гостоприемния;
гостопрлемницл, (двама и т.н.)
гостопрлемници
гостоприемство
гостувам, -аш
гостуване
гостя, -йш
готварница
готварски
готварство
готвОч; готвачи, (двама л т.н.)
готвачи
готвОчко
готвене
готвя (се), -иш
готи (само мн.ч.)
готика
готйчески
готов
готовОн; готовановцл, (двама и
т.н.) готовановцл
готовоно
готовОнец; готованци, (двама и
т.н.) готованцл
готовонко
готовОнко; готованковцл, (двама
л т.н.) готованковцл
готовОнски
готовонство
готовност, готовността
готски
гофрета
гофретник; гофретници, (два и
т.н.) гофретника
гофрйрам, -аш
гофрйроне
гоцеделчевски
гощавам, -аш
гощаване
гощОвка
гоя (се), -йш
грабвам, -аш
гробвоне
грабеж; грабежи, (два и т.н.)
грабежа
грабене
грабйтел, -ят, -я; грабйтели,
(двама и т.н.) грабйтелл
грабйтелко
грабйтелски
грабителствам, -аш
грабйтелствоне
гробйтелство; грабителства
граблйв
гроблйвост, грабливостта
гробна, -еш
грабя, -иш
гравиметрия
гравиметър; гравлметрл, (два и
т.н.) гравиметъра
гровйрам, -аш
гровйроне
гровировка
гравитационен,
гравитационнйя(т),
гравитационна, гравитационно;
гравитационни
гравитация
гравитйрам, -аш
гравитйране
гровьор; гравьори, (двама л т.н.)
гравьорл
гравьорски
гравьорство
гравЮра
град’, -ът, -а; градове, (два л т.н.)
града
грод2, -ът, -а
гродОция; градации
градеж; градежи, (два л т.н.)
градежа
градене
градйвен, градивния(т), градйвна,
градйвно; градйвни
градйвност, градивността
гродйво л градиво
гродйна
градинар, -ят, -я; градинари,
(двама л т.н.) градинари
градинОрка
градинарски
градинарство
гродйнко
градйнски
градйрам, -аш
градйроне
градйще; градища
градоначалник; градоначалници,
(двама л т.н.) градоначалници
гродоночолнически
градоночОлство
градоносен, градоноснйя(т),
градоносна, градоносно;
градоносни
градостройтел, -ят, -я;
градостроители, (двама л т.н.)
градостройтели
градостройтелен,
градостройтелнйя(т),
градостройтелна,
градостройтелно;
градостроителни
градоустройствен,
градоустройствения(т),
градоустройствена,
градоустройствено;
градоустройствени
градоустройство
градски
градуйрам, -аш
градуйране
градус; градуси, (два л т.н.)
градуса
гродусен, градуснйя(т), градусна,
градусно; градуснл
градусов
градушка
градя, -йш
гражданеене
гражданея се, -еш
гражданин; граждани, (двама и
т.н.) граждани
грОжданка
граждански
грОжданскопроцесуОлен,
гражданскопроцесуалния^),
гражданскопроцесуална,
тражданскопроцесуàлно;
гражданскопроцесуални
гражданственост,
гражданствеността
гражданство; гражданства
грОйфер; грайфери, (два л т.н.)
грайфера
гройферен, грайфернйя(т),
граиферна, граиферно;
грайфернй
грок, -ът, -а
грОкам, -аш
гроконе
гроквом, -аш
гроквоне
гракна, -еш
грам, -ът, -а; грамове, (два л т.н.)
грама
грамада
грамОден, грамадния(т),
грамадна, грамадно; грамадни
грамОдност, грамадността
громож; грамажи, (два и т.н.)
грамажа
громотйк; граматици, (двама л т.н.)
граматици
грамОтика
граматикализОция
граматйчен, граматичния^),
граматична, граматично;
граматични
граматйчески
грОмотом; граматоми, (два л т.н.)
граматома
громйон, -ът, -а; грамйонй, (два и
т.н.) грамИона
громкалория; грамкалории
грОммолекула
грОммолекулен,
граммолекулнйя(т),
214
грйжа
грОммолскулнл, грОммолекулно;
грОммолекулни
грамотО
грамотен, грамогния(г),
грамотно, грамотно; грамотни
грамотност, грамотностгО
грамофон; грамофони, (дво и
г.н.) громофоно
грамофонен, громофонния(г),
грамофонно, грамофонно;
грамофонни
грамофонче; громофончсго
грОмсантиметър;
грОмсонгимСтри, (два и г.н.)
грОмсонтимСтъра
гранОт; гронОги, (два и т.н.)
гранога
граната
гранОтен, гронОгния^), гранОтна,
гранитно; гранОтни
гранОтов
гранатомОт; гранагомети, (два и
г.н.) гранотомСго
гранатохвъргОч;
гроногохвъргочи, (два и т.н.)
гранагохвъргОчо
гранатохвъргОчка
грацд1, -ъг, -а; грОндовс, (двама и
г.н.) грОндовс (лице)
гранд2, -ът, -л; грандове, (два и т.н.)
гранда (нелице)
грОндОма
грандиозен, грандиозния^),
грандиозно, грандиозно;
грандиозни
грандиозност, гриндиозностто
грандомОн; грондомОни, (двама и
г.н.) грандомани
грандомОния
грандомОнка
грандомОнски
грандомОнство
грандомОнщина
грОндхотОл, -ът, -а; грондхотСли,
(дви и г.н.) грОндхогСло
гранйв
гранйвост, гронивостто
гранйт; гранйти, (два и т.н.)
гранита
гранйтен, гранигния(г),
гранитна, гранитно; гронйтни
грОница
гранйча, -иш
граничОр, -ят, -я; граничОри,
(двома и г.н.) граничОри
граничОрски
гранйчен, гронйчния(т),
гранична, гранично; гранИчни
грОнка
грОнпрй
грант, -ът, -л; гронтовс, (два и т.н.)
гронто
грйнтов
гранула
гранулОция
гранулйрам, -аш
гранулйране
гранулом; грануломи, (два и г.н.)
гранулома
грануломен, гронуломния(г),
грануломно, грануломно;
грануломни
гранясам, -аш
гранясвам, -аш
гранясване
грОовец; гроовци, (двама и г.н.)
граовци
грОовка
граовски
грОпа
грОпав
грапавинО
грОпавичък, граповичкияСт),
гроповичко, грОпавичко;
грОповички
грОпавост, гроповостгО
грОтис1; грогиси, (два и т.н.)
гротисо
грОтис2
грОтисен, грогисния(г), грОгисна,
гротисно; грОтисни
гратисчия; грОтисчии, (двама и
т.н.) гратисчии
граф, -ът, -о; грОфове, (двома и т.н.)
грОфовс
графО
графОма
грОфик; графици, (два и г.н.)
графико
графйк; графици, (двама и г.н.)
грофИци
грОфика
графйня
графйт1
графйт2; грофИти (обикн. в мн.ч.)
графйтен, грофйтния(г),
грофйгно, грлфИтно; графитни
графйчен, графйчния(г),
грофйчно, графйчно; графйчни
графйчески
графйчка
графолбг; грофолози, (двама и
г.н.) графолози
графологйчен, грлфологИчния(г),
грофологйчно, графологИчно;
грофологйчни
графологйчески
графология
графоман; графомОни, (двама и
т.н.) графомани
графомОния
графомОнка
грОфски
грОфство; графство
грах, -ъг, -а
грОхов
граховйден, гроховйдния(г),
гроховидно, гроховидно;
грлховйдни
грациозен, грациозния(г),
грациозно, грациозно;
грациозни
грациозност, грациозността
грОция; грации
грОча, -иш
грОчене
греба, -Сш
гребалка
гребОло; гребопо
грОбане
грОбвам, -аш
грОбване
грОбен; грСбсни, (два и г.н.)
грСбсно
грОбен, грСбния(г), грСбно,
гребно;гребни
гребеновйден, грсбсновйдния(г),
гребеновидно, гребеновидно;
гребеновидни
гребОц; гребци, (двими и т.н.)
грсбцй
гребкйня
греблб; гребло
грОбна, -еш
грегориОнски и григориански
гредО
гредорОд; грсдорСди, (два и г.н.)
гредорСдо
грОене
грОйвам, -аш
грОйване
грОйка
грОйна, -еш
грейпфрут; грСйпфрути, (два и
г.н.) грСйпфруто
гренадйн
гренландски
гренобълски
грес
гресйрам, -аш
гресйране
греховен, греховния(г), греховна,
греховно;греховни
греховност, грсховностто
грехопадОние
грехотО
грешО, -Иш
грОшен, грСшния(г), грСшна,
грСшно; грСшни
грешОне
грОшка
грОшник; грСшници, (двома и т.н.)
грСшници
грОшница
грОя (се), -еш
грйва
грйвест
грйвна
грйвяк; грйвяци, (дво и г.н.)
грйвяко
григориански и грегориОнски
грйжа
215
грижа се
грижа се, -иш
грижене
грижлив
грнжливост, ТрижлиВОсттО
грижовен, грижовния^),
грижовни, грижовно; грижовни
грнжовност, гтижовносгта
гриза, -Ош
гризане
гризОч; тризичи, (дви и т.н.)
гризачи
гризвам, -иш
гризване
гризина; тризИни (обикн. в мн.ч.)
грйзкам, -иш
гризкане
гризли; трИзлити
гризна, -еш
грнзу
грил, -ът, -а; трИлове, (дви и т.н.)
трили
грнм, грймът и гримът, грйма
и трима; гримове, (дви и т.н.)
тррми
грнмОса
грнмОсннча, -иш
гримасничене
гримирам (се), -иш
гримиране
гримьор; гримьори, (двими и т.н.)
гримьори
грнмьорка
гримьорна
гринуички
грип, -ът, -а; грИлове, (дви и т.н.)
грИла
грипав
грипен, грипния^), трИпни,
трйпно;грипни
грнпозен, трйпозийя(г),
трипОзии, трипозно; трипозии
грис, -ът, -0
грнф, -ът, -и; грйфове, (дви и т.н.)
грйфо
грифон; трифони, (дви и ^h.)
трифоии
гроб, -ът, -и; гробове и гробове,
(дви и ^h.) гроба
гробар, -ят, -я; гробари, (двими и
ги.) гробари
гробарка
гробОрскн
гробен, тробнйя(г|, гробни,
грСбнс^Сб™
гробище; гробища
гробищен, гpДбшцийя(г),
гробищни, гробшцно; гробищни
гробница
гробовен, гробовнйя(г|,
гробовии, гробовио; тробовни
гроОокопач; гробокопoчй, (двими
и т.и.) трабакапичй
грог, -ът, -и; грОтове, (дви и т.н.)
грога
гроги
грозд, -ът, -и; грОздове, (дви и г.н.|
грозд;
грозде
гроздобер; гроздобери, (дви и т.н.)
гроздобери
гроздоберач; гроздоберите,
(двими и ги.) гpаздабетачи
гроздобер Очка
гроздов
гроздовиден, гроздовидния^),
гроздовидни, гроздовидно;
гроздовидни
гроздовица
гроздомелачка
гроздопреработка
гроздоронОчка
грозен, грОзни^т), грозни,
грозно;трОзни
грознОя, -еш
грознОене
грозник; трознИци, (двими и ^h.)
трознйци
грозница
грозничък, грозничкия^),
грознички, трОзничко;
грОзиички
грозноват
грозотО
грозотия; грозотии
грозя, -йш
громОне
громол
громолОне
громоля, -йш
громя, -йш
гросмайстор; гтaсмИйсгaти,
(двими и ^h.) гтасмИйсгати
гросмОйсторски
грот, -ът, -а, трСтове; (два и ^h.)
трота
гротОска
гротОсков
гротмачта
грохвам, -иш
грохване
грохна, -еш
грохот
грош, -ът, -и; трОшове и грошове,
(два и ъи.) троши
груб
груОичък, грубичкияСт),
трубичка, грубичко; грубички
грубиян; грубияни, (двими и г.н.|
грубияни
грубиянка
груОиянскн
груОиянство
грубоват
грубост, грубостта
грудест
грудка
грудков
грузйнец; трузИнци, (двими и ъи.)
трузИнци
грузинка
грузински
грунд, -ът, -а; грундове, (два и т.и.)
грунда
грундирам, -иш
грундиране
грундов
грунт, -ът, -а; грунтове, (дви и т.н.)
трунти
група
групирам (се), -иш
групиране
групировка
групов
грух (межд.)
грухам, -иш
грухане
грухвам, -иш
грухване
грухна, -еш
грухтене
грухтя, -Иш
гръб, гърбът, търба; търбовО,
(два и ъи.) гърби
гръбен, тръбния^), тръбни,
тръбно; тръбни
гръОнОк; гръбнаци, (дви и т.н.)
тръбиИки
гръбнОчен, гръбиИчния^),
гръбнОчни, тръбиИчно;
гръбнИчни
гръбначномозъчен,
гръбначномозъчния^),
гръбначномозъчни,
гръбначномозъчно;
гръбначномозъчни
гръд
гръден, трьднияф, гръдни,
гръдно;гръдни
гръдобблен, тръдaболния(г|,
гръдсбС-лии, гръдобОлно;
гръдабапни
грък, тьркът, гърка; гърци, (двими
и т.и.) гърци
гръклян; гръкляни, (два и ^h.)
гръкляни
гръклянов
гръко-католик; ^^0-^™™^,
(двами и т.н.) грЪкa-кoгaпйдй
гръко-римски
гръм, гърмът, търми; тръмаве и
гърмове, (дви и т.и.) гръми
гръмвам (се), -аш
гръмване
гръмкост, гръмкосгтo
гръмлив
гръмливост, гръмливостти
гръмна (се), -еш
гръмовен, гръмовнйя(г),
гръмовни, тръмовио; гръмовии
гръмовержец; гръмовержци,
(двими и г.н.| гръмовержци
гръмовит
216
гънене
гръмогласен, гръмогласнля(т),
гръмогласна, гръмогласно;
гръмогласни
гръмоносен, гръмоноснйя(т),
гръмоносна, гръмоносно;
гръмоносни
гръмоотвод; гръмоотводи, (два и
т.н.) гръмоотвода
гръмоотводен,
гръмоотводния(т),
гръмоотводна, гръмоотводно;
гръмоотводни
гръмотевица
гръмотевичен,
гръмотевлчния(т),
гръмотевична, гръмотевично;
гръмотевични
гръмотрън; гръмотръни, (два и
т.н.) гръмотръна
гръмък, гръмкля(т), гръмка,
гръмко; гръмки
гръндж, -ът, -а
грънец; грънци (облкн. в мн.ч.)
грънчар, -ят, -я; грънчари, (двама
л т.н.) грънчари
грънчорка
грънчорница
грънчарски
грънчорство
гръцки
гръцко-български
гръцко-турски
грюйер
грях, грехът, греха; грехове, (два и
т.н.) гряха
гуоно
губене
губер; губери, (два л т.н.) губера
губерко
губернатор; губернатори, (двама
л т.н.) губернатори
губернаторски
губернОторство
губерния; губернии
губернски
губйвреме
губйден
губйтелен, губИтелния^г),
губйтелна, губйтелно;
губителни
губя (се), -иш
гувернантка
гуверньор; гуверньори, (двама и
т.н.) гуверньори
гугла
гуглест
гу-гу (межд.)
гугуком, -аш
гугуконе
гугуквом, -аш
гугукна, -еш
гугутка
гузен, гузния(т), гузна, гузно; гузни
гузност, гузността
гукам, -аш
гукане
гуквом, -аш
гукване
гукна, -еш
гулОш; гулаши, (два л т.н.) гулаша
гулден; гулдени, (два и т.н.)
гулдена
гулйя; гулйи
гуляене
гуляй, -ят, -я; гуляи, (два л т.н.)
гуляя
гуляйджййко
гуляйджййски
гуляйджйя; гуляИджйи, (двама и
т.н.) гуляиджии
гулянски
гуляя, -еш
гума
гумен, гумения(т), гумена,
гумено; гумени
гуменка; гуменки (обикн. в мн.ч.)
гумйрам, -аш
гумйроне
гумно; гумна
гункам (се), -аш
гунконе
гурбет
гурбетчййка
гурбетчййски
гурбетчййство
гурбетчйя; гурбетчИй, (двама и
т.н.) гурбетчии
гургулица и гургулйца
гурел; гурели, (два л т.н.) гурела
гурелйв
гурелясам, -аш
гурелясвом, -аш
гурелясвоне
гурковски
гурме
гуфу; гуру, (двама л т.н.) гуру
гусла
гуслор, -ят, -я; гусларл, (двама и
т.н.) гусларл
гуслорски
гутотор; гутаторл, (два и т.н.)
гутатора
гуша
гуша (се), -иш
гушвом (се), -аш
гушвоне
гушене
гушест
гушком (се), -аш
гушкане
гушна (се), -еш
гущер; гущери, (два и т.н.)
гущера
гущеров
гъба
гъбар, -ят, -я; гъбари, (двама и
т.н.) гъбари
гъбОрка
гъбОрски
гъбОрство
гъбен’, гъбения(т), гъбена,
гъбено; гъбени
гъбен2, гъбнйя(т), гъбна, гъбно;
гъбни
гъбест
гъбички (само мн.ч.)
гъбовйден, гъбовйдния(т),
гъбовйдна, гъбовйдно;
гъбовИдни
гъбопроизводство
гъбясам, -аш
гъбясвам, -аш
гъбясвоне
гъвкав
гъвковина
гъвкавост, гъвкавостта
гъгно, -еш
гъгнене
гъгнйв
гъгнйвост, гъгнивостта
гъгрйцо
гъгрйчов
гъдел
гъделйчком, -аш
гъделйчконе
гъдулор, -ят, -я; гъдулари, (двама
и т.н.) гъдуларл
гъдулорски
гъдулка
гъз, -ът, -а; гъзове, (два и т.н.) гъза
гъзене
гъзя се, -иш
гък (межд.)
гъкам, -аш
гъквом, -аш
гъквоне
гъкно, -еш
гълтам, -аш
гълтане
гълтачен, гълтачнйя(т), гълтачна,
гълтачно; гълтачни
гълчО, -иш
гълчоне
гълъб; гьлъби, (два л т.н.) гьлъба
гълъбар, -ят, -я; гълъбари, (двама
л т.н.) гълъбари
гълъбОрка
гълъбарник; гълъбарници, (два и
т.н.) гълъбарника
гълъборски
гълъбОрство
гълъбйца
гълъбов
гълъбовосйв
гълъбовосйн
гълъбовски
гъмжО, -йш
гъмжене
гъмжйло
гъмза
гъна (се), -еш
гънене
217
гънка
гънка
гърбав
гърбавинО
гърбОт
гърбене
гърбест
гърбйна
гърбица
гърбом
гърбушка
гърбушко; гърбушковци, (двама
и т.н.) гърбушковци
гърбя се, -иш
гърдО
гърдест
гърдй (само мн.ч.)
гъркйня
гъркомОн; гъркомони, (двама и
т.н.) гъркомОни
гъркомОнка
гъркомОнски
гъркомОнство
гьркофйл; гъркофйли, (двома и т.н.)
гьркофйли
гъркофйлски
гъркофйлство
гърлен, гьрлсния(г), гърлсно,
гьрлено; гьрлсни
гърлест
гърло; гърло
гърлоббл
гърмОж; гърмСжи, (два и т.н.)
гърмСжо
гърмОне
гърменски
гърмй (се) (3 л.)
гърмя, -Иш
гърнО; гърнСта
гърцизйрам (се), -аш
гърцизйране
гърцйзъм, гърцйзмъг, гърцйзмл;
гърцйзми, (два и т.н.)
гърцИзъма
гърч, гьрчът, гьрча; гьрчове, (два
и т.н.) гьрча
гьрча (се), -иш
гърчав
гърчавея, -еш
гърчавост, гърчовостго
гърчОене
гърчене
гърчея се, -еш
гърчоля
гъсОница
гъсОничен, гъсСничния^),
гъсСнично, гъсСнично;
гъсСнични
гъска
гъсок; гъсоци, (два и г.н.) гъсока
гъст
гъстОк; гъсгоци, (дво и т.н.)
гъстоко
гъсталак; гъстолОци, (дво и т.н.)
гъстолОка
гъстОене
гъстОя, -еш
гъстокос
гъстонасОлен, гъсгонасСления(т),
гъстоносСлено, гъстоносСлсно;
гъстоносСлсни
гъсторастящ
гъстотО
гътвам (се), -лш
гътване
гътна (се), -еш
гъши, гьшия(т), гьша, гьшс; гьши
гьобОк; гьобСци, (два и т.н.)
гьобСка
гьол, -ът, -л; гьолове, (два и т.н.)
гьоло
гьон, -ът, -л; гьонове, (два и т.н.)
гьоно
гьбнен, гьонсния(т), гьонсно,
гъ0нено;гьоненй
гьонов
гьонсурОт
гюбрО
гювендйя; повендИи
гювОч; повСчи, (дво и т.н.) повСчо
гювечО; повсчСто
гюдерйя; гюдерйи
гюл, -ът, -а; полове, (два и г.н.)
поло
гюлС; полета
гюлетласкач; полетласкОчи,
(двама и т.н.) лолстласкачu
гюлетласкОчка
гюлов
гюловица
гюм, -ъг, -о; помовс, (два и т.н.)
помо
гюрук; поруци, (дво и г.н.) порука
гюрултаджййка
гюрултаджйя; порултоджИи,
(двомо и т.н.) порултаджИи
гюрултйя; порултйи
гяур; гяури, (двомо и т.н.) гяури
гяурка
гяурски
218
дарвинйст
да (сз.)
да (част.)
давам (се), -аш
диване
давене
давйлов
давлОние; давления
дОвност, давността
давностен, дИвносгния(г),
дОвностиа, давностно;
давностни
дОвя (се), -нш
дагеротип, -ът, -а; дагеротиий,
(два и ти.) датерогйиo
дагеротипен, дoгерогйиния(г),
догОрат-Рпни, дагеротипно;
догерот,Р:пни
дагеротипия
дадайзъм, дидаИзмът, дадиРзма
даденост, дадеността
дОжба
дажбен, дОжбенияСт), дОжбеиа,
дОжбеио; дажбени
даже
дОйджест; даИджести, (два и т.н.)
дОРотесто
дайкири
дайрО; дайрето
дОкел; дОкели, (два и ти.) дОкела
даки (симо мн.ч.)
дОко-мизииски
дОкорумънски
дактил; дактйли, (два и т.н.)
диктИли
дактилен, дактИлнйя(г),
диктйпна, дактИлно; дактИлни
дактилйчен, дикгиличнйя(т),
дактйпйчна, дактилично;
дактйпйчнй
дактилогрОма
дактилографичен,
дoктилографйчнйя(г),
доктилографИчни,
диктилографИчно ;
дактйпогрифйчнй
дактилографйчески
дактилография
дактилоскопичен,
дактилоскопичния^),
дактилоскопична,
дактилоскопично;
дактилоскопични
дактилоскопически
дактилоскопия
далавера
далавОраджиика
далавераджия; диловериджии,
(двими и ти.) доливериджии
далак; дилИци, (дви и тн.) далака
далачен, дапачнйя(г), да^чна,
дилОчно; дилОчни
далОко н далОч, далОче
далекобоен, далекоб0йнйя(г),
дилекобойни, дoпекобойно;
дале^ОСйки
далекобоиност, дапекобойносгтИ
далекоглОд; далекогледи, (два и
г.и.) далекогледа
далекоглОд (прил.)
далекогледство
далекоизточен,
далекоИзточния^),
далекоизточна, далекоИзточно;
далекоИзточни
далекомОр; далекомери, (два и
ти.) далекомери
далекомОрен, дилекомериия^),
далекомери;, долекомерно;
долекомерни
далекопровод; далекопроводи,
(два и т.н.) далекопровода
далекопровбден,
далекопроводи^^),
далекопроводна,
далекопроводно;
дилекопроводни
далекострОлен,
дoлекосгрелийя(г),
дoлекострепиo, дилекострелно;
далекострелни
далекосъобщение;
далекосъобщения
далекосъобщителен,
далекосъобщителния^),
далекосъобщителни,
далекосъобщително;
далекосъобщителни
далОч н далОко, далОче
далОче н далОко, далОч
далОчен, далечния^), далечна,
далечно; далечни
далечина
далОчко
дали
далия; дИлии
далматинец^ далматинци, (двама
и г.и.) далматинци (лице)
далматинец2; далматинци, (два и
г.и.) далматинецо (иепице)
далматинка
далматински
далновиден, дапноврднйя(г),
далновидна, далновидно;
далновидни
далновйдност, далновидността
далтонизъм, далтоиизмът,
долтонизма
далтонйст; далтонисти, (двама и
т.н.) далтонисти
далтонйстка
дам (се), дадОш
дОма
дамаджОна
дамОр, -ът, -а; домОри, (два и т.н.)
димИри
дамОска
дамОски
дамаскин; дамаскини, (дви и ти.)
дамаскина
дамаскинОр, -ят, -я;
дамискинОри, (двама и т.н.)
дамаскинИри
дамаскински
дамаскиня
дамгО
дамгосам, -аш
дамгосвам, -аш
дамгосване
дамлО
дамоклев
дОмскн
дан1
дан2, -ът, -а; динове, (два и ти.)
дина
дан (межд.)
данОец; данИРци, (двама и ти.)
доиайци
дангалак; дoнгилoди, (два и т.н.)
ДОHГИЛОЦЙ
дандания; дандании
дОннн (само мн.ч.)
дано
дансинг; дансинги, (два и т.н.)
дОнсинта
дантОла
дантелен, дантеления^),
дантелена, дантелено;
донтелени
данък; дИнъци, (два и т.н.) данъка
дОнъкооОорот; дОнъкообороти,
(дво и ти.) дИнъкообороги
дОнъкооборотен,
дИнъкооборотния^),
дИнъкооборотии,
дИнъкооборотио;
даиъкооборбгни
данъкоплатец; данъкоплатци,
(двими и ти.) данъкоплатци
дОнъчен, дОнъчния^), дИнъчни,
дИиъчно; дИнъчни
дао , ,
даойзъм, диоИзмът, диойзми
дар, -ът, -а; дарове и дарове, (два
и т.н.) дИри
дарОк; дирИци, (два и т.н.) дирИки
даракчийница
даракчййски
даракчйя; даракчИи, (двама и ти.)
даракчйи
дОрба
дарвинйзъм, дарвинйзмът,
дарвинйзма
дарвинйст; дарвинИсти, (двомо и
ти.) дарвинИсти
219
дарвииистка
дарвинйстка
дарение; дарения
дарйтел, -ят, -я; дарйтелй, (двама
и т.н.) дарители
дарйтелка
дарйтелница
дарйтелски
дарйтелство
дОрмодОн
дарование; дарования
даровйт
даровйтост, даровитостта
даром
дорохронйтелница
дарствен, дарствения(т),
дарствена, дарствено;
дарствени
дартс, -ът, -а; дартсове, (два л т.н.)
дартса
дарувам, -аш
даруване
даря, -йш
дарявам, -аш
даряване
дОскол; даскали, (двама и т.н.)
даскали
даскалйца
даскалски
даскалувам, -аш
доскалувоне
даскалък
дата
дателен, дателнйя(т), дателна,
дателно; дателни
датен, датния(т), датна, датно;
датни
датйрам, -аш
датйране
дотник; датници, (два л т.н.)
датника
датски
датчанин; датчани, (двама и т.н.)
датчани
датчОнка
датчик; датчици, (два л т.н.)
датчика
доунлоудвом, -аш
доунлоудвоне
дофйно
дофйнов
дохомеец; дахомеИци, (двама и
т.н.) дахомейцл
дахомейка
дахомейски
дача
дошен, дашния(т), дашна, дашно;
дашни
дошност, дашността
дояня, -иш
два, двата
двадесет, двадесетте, и двОйсет
двадесетак; двадесетаци, (два и
т.н.) двадесетака, и двайсетак
двадесетачка л двойсеточко
двадесетгодишен,
двадесетгодишния^),
двадесетгодишна,
двадесетгодишно;
двадесетгодишни, и
двОйсетгодйшен
двадесетгодйшнина и
двОйсетгодйшнина
двадесетдневен,
двадесетдневния(т),
двадесетдневна,
двадесетдневно;
двадесетдневни,
л двойсетдневен
двадесети л двайсети
двадесетилетие;
двадесетилетия, и
двайсетилетие
двадесетйна л двойсетйно
двадесетолдвка и
двайсетолевка
дваж и дважди
двОйсет, двайсетте, л двадесет
двайсетак; дваисетаци, (два л т.н.)
дваисетака, л двадесетак
двайсетОчка л двадесетдчка
двайсетгодйшен,
двàисеттодйшния(т),
двайсеттодйшна;
двайсетгодишно ;
двайсетгодишни, и
двадесетгодишен
двайсетгодйшнина и
двадесетгодйшнина
двОйсетдневен,
двайсетдневнля(т),
двайсетдневна, дваисетдневно;
двайсетдневни, и
двадесетдневен
двайсети л двадесети
двайсетилетие; двайсетилетия, и
двадесетилетие
двайсетйна л двадесетйна
двайсетолевка и
двадесетолевка
двОма, двамата
двамйна
двОмка
двамца
дванадесет, дванадесетте, и
дванайсет
дванадесетгодишен,
дванадесетгодйшнля(т),
дванадесетгодишна,
дванадесетгодишно;
дванадесетгодишни, и
дванайсетгодйшен
дванадесети л дванайсети
дванадесетйна и двонойсетйно
дванадесетокласник;
дванадесетокласнлцй, (двама
и т.н.) дванадесетокласници, и
дванайсетокласник
дванадесетокласница и
двонойсетокласницо
дванадесетопръстен,
дванадесетопръстния(т),
дванадесетопръстна,
дванадесетопръстно ;
дванадесетопръстни, и
двонойсетопръстен
дванадесетопръстник;
дванадесетопръстници, (два и
т.н.) дванадесетопръстника, и
двонойсетопръстник
дванадесетостенен,
дванадесетостенния(т),
дванадесетостенна,
дванадесетостенно;
дванадесетостенни, и
двонойсетостенен
двонОйсет, дванайсетте, и
дванддесет
дванайсетгодйшен,
дванаИсетгодйшнияСт),
дванайсетгодишна,
дванаИсетгодишно;
дванаИсетгодишни, и
дванадесетгодишен
двонОйсети и дванадесети
двонойсетйно л дванадесетина
дванайсетокласник;
дванайсетокласници, (двама
л т.н.) дванайсетокласници, и
дванадесетокласник
двонойсетокласницо и
дванадесетокласница
двонойсетопръстен,
дванайсетопръстния(т),
дванайсетопръстна,
дванайсетопръстно;
дванайсетопръстнл, и
дванадесетопръстен
дванайсетопръстник;
дванайсетопръстницй, (два и
т.н.) дванайсетопръстника, и
дванадесетопръстник
двонойсетостенен;
дванайсетостеннйя(т),
дванайсетостенна;
дванайсетост0нно ;
дванайсетостенни, и
дванадесетостенен
двО-трй
две, двете
двегодйшен, двегодйшния(т),
двегодишна, двегодйшно;
двегодишни
двегодйшнина
двенки
двери (само мн.ч.)
двеста, двестата
двестогодйшен,
двестагодишнйя(т),
двестагодишна, двестагодИшно;
двестагодИшни
двестагодйшнина
двечки
220
двурОзов
двигОтел, -ят, -я; двигОтели, (два и
г.н.) двигателя
двигателен, двигОтелния(г),
двигОгелна, двигателно;
двигателни
двйжа (се), -иш
двйжене
движОние
двйжим
двйжимост, движимосттО
двоен, двбйния(г), двойна,
двоИно;двойни
двоОне
двоеточие; двосгочия
двойца
двойчен, двойчния(г), двоИчна,
двоИчно; двойчни
двойка
двойкаджийка
двойкаджия; двойкаджии, (двама
и г.н.) двойкаджии
двойник1; двоИници, (двамо и т.н.)
двоИници (лице)
двойник2; двоИници, (два й г.н.)
двойника(нелице)
двойновдлъбнат
двойнодйшащ
двойноизпъкнал
двойноконусен,
двбИнокбнусния(г),
двбйнокбнусна, двойноконусно;
двойноконусни
двойствен, двойствсния(г),
двойствено, двойствено;
двойствени
двойственост, двойствеността
двор, -ъг, -а; дворове и дворове,
(два и т.н.) двора
дворен, дворния^), дворна,
дворно;дворни
дворОц; дворцй, (дво и т.н.) дворСци
дворище; дворища
дворищен, дворищния(г),
дворищна, дворищно;
дворищни
дворцов
дворянин; дворяни, (двама и т.н.)
дворяни
дворянка
дворянски
дворянство
двоумОне
двоумОние
двоумя се, -Иш
двоя се, -Иш
двояк
двоякост, двоякосгтО
двуОктен, двуИктния(г), двуОктна,
двуОктно; двуОктни
двубОгрен, двубОгрения(т),
двубогрена, двубОгрсно;
двубОгрени
двубожие
двубой, -ят, -я; двубои, (два и т.н.)
двубоя
двуборство; двуборсгва
двубрОчен, двубрОчния(г),
двубрОчна, двубрОчно;
двубрОчни
двубрачие
двувалОнтен, двувилСнтния(г),
двувалСнтни, двувилСнтно;
двуволСнтни
двувалОнтност, двуволентносгтО
двувОлцов
двувйнтов
двувлОстен, двувластния^),
двувлОстна, двувлОстно;
двувлОстни
двувлОстие
двувлОстнически
двувръх, двувърхия(г), двувърха,
двувърхо; двувърхи
двуглОв
двуглОсен, двуглОсния(г),
двуглОсна, двуглОсно; двуглОсни
двугнОздов
двугодйшен, двугодИшния(т),
двугодишна, двугодишно;
двугодишни
двугръб, двугърбия(т), двугърба;
двугърбо; двугърби
двудОлен, двудСлния(г), двудСлна,
двудСлно; двудСлни
двудневен, двуднСвния(г),
двуднСвна, двуднСвна;
двуднСвни
двудомен, двудомния(г),
двудбмна, двудомно; двудомни
двудялба
двуезйчен, двуезйчния(г),
двуезична, двуезйчно;
двуезйчни
двуезйчие; двусзйчия
двуетОжен, двуегОжния(г),
двуетОжна, двуетажно;
двусгожни
двужОнец; двужСнци, (двама и т.н.)
двужСнци
двужОнство
двузнОчен, двузнОчния(г),
двузнОчна, двузнОчно;
двузнОчни
двузъбец; двузъбци, (два й г.н.)
двузъбсцо
двуизмОрен, двуизмСрния(г),
двуизмСрна, двуизмСрно;
двуизмСрни
двукОмарен, двукОмарния(г),
двукОмарна, двукОмарно;
двукОмарни
двукОмерен, двукОмсрния(г),
двукОмсрна, двукОмсрно;
двукОмсрни
двукОтен, двукОгния(т), двукОгно,
двукОтно; двукОгни
двуклОсен, двуклОсния(т),
двуклОсна, двуклОсно;
двуклОсни
двуколка
двукопйтен, двукопйтния(г),
двукопитна, двукопитно;
двукопитни
двукрОк
двукрОтен, двукрОтния(г),
двукрОтна, двукрОгно;
двукрОтни
двукрйл
двукрйлен, двукрйлния(г),
двукрилна, двукрИлно;
двукрИлни
двулОвка
двулОвов
двулйк
двулйчен, двулйчния(т),
двулИчна, двулИчно; двулйчни
двулйчие
двулйчник; двулИчници, (двама й
т.н.) двулИчници
двулйчница
двулйчнича, -иш
двулйчничене
двулйчност, двуличносггО
двумОчтов
двумашйнен, двумашинния(т),
двумашИнна, двумошинно;
двумошИнни
двумОрен, двумСрния(г),
двумСрна, двумСрно; двумСрни
двумОсечен, двумСсечния^),
двумСсечна, двумСсечно;
двумСсечни
двумесечник; двумСссчници, (два
и г.н.) двумСсечника
двумОстен, двумСстния(г),
двумСсгна, двумСстно;
двумСстни
двумОтров
двумоторен, двумогбрния(г),
двумоторна, двумоторно;
двумоторни
двуног
двуокис
двуостър, двубстрия(г), двуостра,
двуостро; двуостри
двупартйен, двуларгйИнuя(г),
двупартийна, двупартийно;
двупартйИни
двуплощен, двуплощнияСт),
двуплощна, двуплощно;
двуплощни
двуплощник; двуплощници, (два
и г.н.) двуплощника
двуполов
двуполовост, двуполовосттО
двуполюсен, двуполюсния^),
двуполюсна, двуполюсно;
двуполюсни
двупосочен, двупосочния^),
двупосочна, двупосочно;
двупосочни
двурОзов
221
двураменен
двурОменен, двурамеинйя(г),
двурОменна, двурОменно;
двурИмеини
двурОд
двурОден, двуредния^), двуредна,
двурОдно; двуредни
двурог
двуръб
двусОдмичен, двуседмичния^),
двуседмична, двуседмично;
двуседмични
двусОдмичник; двуседмичници,
(два и т.н.) двуседмичника
двусеменен, двусОменния^),
двусеменна, двусемеино;
двусОменни
двусОриен, двусерийния^),
двусерийна, двусерийно;
двусОрийни
двусловен, двуслОвния^),
двусловна, двусловно;
двусловни
двусмОнен, двусменнияСт),
двусмеина, двусменно;
двусмОини
двусмислен, двусмРсленияСт),
двусмислена, двусмислено;
двусмислени
двусмисленост, двусмисленас-ттО
двусмислие; двусмРслия
двусмислица
двусричен, двусрйчния(т),
двусрйчна, двусрйчно;
двусрИчии
двустОен, двусгoйния(т),
двустайна, двустИйно;
двустаини
двустОнен, двустенния^),
двустенна, двустенно;
двустенни
двустепенен, двустепенния^),
двустепенна, двустепенно;
двустепенни
двустишен, двустйшнйя(г),
двустИшна, двустишно;
двустйшни
двустишие; двустИшия
двустрОнен, двустранния^),
двустранна, двустранно;
двустрОнии
двустрОнност, двустранносттО
двустъпен, двустъинйя(г),
двустъпни, двустъпно;
двустъпни
двусъстОвен, двусъставния(т),
двусъстОвна, двусъставно;
двусъстИвни
двутактов
двутомен, двугомния(г),
двутОмна, двугомно; двутомни
двутомннк; двут0мнйДй, (два и
т.н.) двутомнйка
двутонен, двутонния(т),
двутонна, двутОнно; двутонни
двуустнен, двуустненйя(г|,
двуустнеии, двуустнено;
двуустнени
двуутробен, двуутробнйя(г),
двуутрббии, двуутробно;
двуутрббни
двуфОзен, двуфИзния(т),
двуфИзии, двуфИзно; двуфОзии
двуфОзов
двухлорйд; двухлорИди, (два и т.н.)
двухлорида
двуцвОтен, двуцвèгнйя(г),
двуцветни, двуцветно;
двуцветни
двуцОвен, двудевнйя(г),
двуцевни, двуцевно; двуцевки
двуцевка
двуциклов
двуцнлиндров
двуцйфрен, двуцифрения^),
двуцифрена, двуцифрено;
двуцифрени
двучасов
двучлОн; двучлОни, (два и т.н.)
двучлОни
двучленен, двучленния^),
двучленни, двучленно;
двучлОнни
двуяйчен, двуяйчнияСт),
двуяйчни, двуяйчно; двуяйчни
де
дебаркИрам, -аш
дебаркиране
дебарцинн (симо мн.ч.)
дебат; дебИти, (два и т.н.) дебОта
дебатирам, -аш
дебатиране
дебел
дебелак; дебелИци, (двама и т.н.)
дебелИци
дебелан; дебелИновци, (двама и
ги.) дебелИновци
дебелОна
дебелОшки
дебелОщина
дебелОене
дебелея, -еш
дебелинО
дебОлнчък, дебеличкия^),
дебОличка, дебеличко;
дебелички
дебеловрОт
дебелоглОв
дебелоглавец; дебелс^Овци,
(двама и г.и.) дебела^Овци
дебелоглавне
дебелоглОвщина
дебелокож
дебелокожне
дебелокор
дебелоок
дебелоочие
дебелоствол '
дебелостволест
дебелостОблен,
дебепосгебпеийя(г),
дебепосгебпеиа,
дебепосгебпеио;
дебепосгебпеии
дебелостОнен, дебепосгенния(т),
дебелостенна, дебепостенно;
дебелостенни
дебйл; дебйли, (двама и т.н.)
дебйли
дебилен, дебИлния^), дебИлна,
дебйлно; дебилни
дебилност, дебйпноетга
дОбнт
дебйт
дебитен, дебитнияСт), дебитна,
дебитно; дОбитни
дебитен, дебитния^), дебитна,
дебитно; дебитни
дебитор; дебитори, (двама и т.н.)
дебитори
дебиторен, дебргорния(г),
дебиторна, дебйторно;
дебИторни
дебиторка
дебиторски
деблокирам, -аш
деблокиране
дОбна, -еш
дебнене
дебнешком
дОбрн (симо мн.ч.)
деОушО; дебушОта
дебългарнзОция
дебългарнзирам (се), -аш
дебългаризйране
дебют; дебюти, (два и т.н.) дебюта
дебютОнт; дебютОнти, (двама и
г.и.) дебютОнта
дебютОнтка
дебютОнтскн
дебютен, дебютния^), дебютна,
дебютно; дебютни
дебютирам, -аш
дебютиране
дОва
девалвация; девалвации
девалвирам, -аш
девалвиране
девалоризация
дОвер; дОвери, (двама и т.н.)
дОвери
дОверов
девесил
дОвет, деветте
дОветгодишен, девегтодИшнйя(т),
деветгодйшна, деветтодИшно;
деветтодИшни
дОветгодишнина
деветдесОт, деветдесетте
дОвет-дОсет
деветдесОтгодишен,
девегдесеггодйшния(г),
девегдесеггодршна,
222
деветдесетгодИшно;
деветдесетгодИшни
деветдесетгодйшнино
деветдесети
девети
деветйма, деветимата
деветйна
деветйни
деветка
деветкрОтен, деветкратнля(т),
деветкратна, деветкратно;
деветкратни
деветмесечен, деветмесечнля(т),
деветмесечна, деветмесечно;
деветмесечни
деветмесечие
деветнадесет, деветнадесетте, и
деветнайсет
деветнадесетгодйшен,
девет'нàдесеттодишнйя(т),
деветнàдесегтодИшна,
деветнадесетгодйшно;
деветнадесетгодйшнл, и
деветнайсетгодйшен
деветнадесети и деветнайсети
деветнОйсет, деветнайсетте, й
деветнадесет
деветнайсетгодйшен,
деветнàйсеттодйшнйя(т),
деветнайсетгодйпша;
деветнаисетгодИпшо;
деветнайсетгодйшнй, и
деветнадесетгодйшен
деветнайсети и деветнадесети
деветоклосник; деветокласнлцл,
(двама и т.н.) деветокласници
деветоклОсница
деветоклОсничка
деветорен, деветбрния(т),
деветбрна, деветбрно;
деветбрни
деветстотен, деветстбтния(т),
деветстбтна, деветстбтно;
деветстбтни
деветстотин, деветстотинте
деветстотингодйшен,
деветстотинг^дИшнйя(т),
деветстотингодИшна,
деветстотинг^с^дйшно;
деветстотингодЛшнй
деветчленен, деветчленнля(т),
деветчленна, деветчленно;
деветчленни
девиоция
девйз; девйзл, (два и т.н.) девйза
девйзи (само мн.ч.)
девински
девйцо
девйчески
девйчи
девненски
девоенизОция
девоенизйрам (се), -аш
девоенизйране
девойка
девствен, девственля(т),
девствена, девствено;
девствени
девственик; девственици, (двама
и т.н.) девственици
девственица
девственост, девствеността
девство
дегазОтор; дегазаторл, (два и т.н.)
дегазатора
дегазационен, дегазацибннля(т),
дегазацлбнна, дегазацибнно;
дегазацлоннл
дегазОция
дегазйрам (се), -аш
дегазйране
дегенерйт’; дегенерати, (двама и
т.н.) дегенерати (лице)
дегенерОт2; дегенерати, (два и т.н.)
дегенерата (неллце)
дегенератйвен,
дегенератйвнля(т),
дегенератйвна, дегенеративно;
дегенератйвни
дегенерация; дегенерации
дегенерйрам, -аш
дегенерйране
де-гйди (межд.)
дегизйрам (се), -аш
дегизйране
дегизирбвка
дегродОция; деградации
деградйрам, -аш
деградйране
дегустОтор; дегустаторл, (двама и
т.н.) дегустаторл
дегустация; дегустации
дегустйром, -аш
дегустйране
дедй (само мн.ч.)
дедуктйвен, дедуктйвния(т),
дедуктйвна, дедуктйвно;
дедуктивни
дедуктйвност, дедуктивността
дедукция; дедукцли
деен, дейнля(т), дейна, дейно;
дейни
деепричОстен, деепричастнля(т),
деепричастна, деепричастно;
деепричастнл
деепричостие; дееиричастая
дееспособен, дееспосббния(т),
дееспосббна, дееспосббно;
дееспосббнл
дбеспособност, дееспособността
дебц; дейцИ, (двама л т.н.) дейцй
дежовЮ
дежурен, дежурнля(т), дежурна,
дежурно; дежурни
дежурене
дежуфство; дежурства
дежуря, -иш
дезавуйрам, -аш
дендеологизярам (се)
дезавуОране
дезактивационен,
дезaктивацйонния(т),
дезактлвацлбнна,
дезактивацлбнно;
дезактлвацлбнни
дезактивОция
дезактивйрам, -аш
дезактивйране
дезертйрам, -аш
дезертйране
дезертьор; дезертъбрл, (двама и
т.н.) дезертъбрл
дезертьорски
дезертьорство
дезинсекционен,
дезинсекцлбнния(т),
дезлнсекцлбнна,
дезинсекцлбнно;
дезинсекцлбнни
дезинсекция
дезинтегрОция
дезинтегрйром (се), -аш
дезинтегрОране
дезинтересйрам се, -аш
дезинтоксикОция
дезинфектонт; дезинфектанти,
(два и т.н.) дезлнфектанта
дезинфектйрам, -аш
дезинфектйране
дезинфекционен,
дезинфекцлбннйя(т),
дезлнфекцибнна,
дезинфекцлбнно;
дезинфекцлбнни
дезинфекццрам, -аш
дезинфекцйране
дезинфекция; дезинфекции
дезинформация
дезинформйрам, -аш
дезинформйране
дезодорОнт; дезодорантл, (два и
т.н.) дезодоранта
дезодорйрам (се), -аш
дезодорйране
дезоксидОция
дезбксирибонуклейнов
дезорганизОтор;
дезорганизаторл, (двама и т.н.)
дезорганизатори
дезорганизОторски
дезорганизация; дезорганизацлл
дезоргандойрам (се), -аш
дезорганизйране
дезорганизйраност,
дезорганизираността
дезориентация; дезориентации
дезориентйрам (се), -аш
дезориентйране
дезориентйраност,
дезориентираността
дезурбанизОция
деидеологизОция
деидеологизйрам (се), -аш
223
деидеологизйране
деидеологизйране
дейзъм, дсйзмъг, дсйзма
дейксис; дейксиси, (дво и г.н.)
деИксиса, и дОйксис
деиктйчен, деиктИчния(т),
деикгйчна, деикгИчно;
деиктйчни
деиндустриализОция
деинсталйрам, -ош
деинсталйране
деинституционализОция
деинституционализйрам, -аш
деинституционализйране
дейст; дейсги, (двама и т.н.)
дсйстй
деификОция
деифицйрам, -аш
деифицйране
дОйксис; дейксиси, (дво и т.н.)
дСйксисо, и дейксис
дейонизОция
дейонизйрам, -аш
дейонизйране
дОйност, дсйносттИ
действам, -аш
дОйстване
дОйствен, дСйсгвсния(т),
дСйствсна, дСИствено;
дСйствсни
дОйствие; дСИствия
действйтелен, действителния^),
действително, дейсгвйгелно;
действителни
действйтелност,
действителността
дОйтарум; дСИтарумове и
дСИтаруми, (два и т.н.)
дСйтарума
дек, -ът, -а; дСковс, (два и т.н.) дСка
декабрйст; дскабрИсти, (двама и
г.н.) дскобрйсги
декагрОм; декогрОми, (два и т.н.)
дскогрОма
декОда
декадОнс; декадОнси, (два и г.н.)
дскадОнса
декадОнт; декадСнти, (двими и т.н.)
декадСнти
декадентка
декадентски
декадентство
декаОдър; декиСдри; (два и т.н.)
дскиСдъра
декалйтър; деколйтри, (два и г.н.)
дсколИтра
декалог
декамОтър; декомСтри, (два и т.н.)
декамСтра
Декан; дСкони, (двама и г.н.)
дСкони, и декОн
декОн; декани, (двама и т.н.)
декОни, и Декан
деканОт; деканОти, (два и т.н.)
дсконОта
Декански и декОнски
Деканство и декОнство
декОнтер; дскОнтсри, (дво и т.н.)
дскОнтсра
декантйрам, -аш
декантйране
декар, -ъг, -а; дСкари, (дво и г.н.)
дСкара
декарбонизОция
декарбонизйрам, -аш
декарбонизйране
декатлон
деквалификОция
деквалифицйрам се, -ош
деквалифицйране
декОмври
декемврййски
декламатор; дскламОгори, (двамо
и т.н.) дскламОтори
декламОторка
декламОторски
декламОторство
декламОция; декламОции
декламйрам, -аш
декламйране
декларатйвен, декларативния^),
декларативна, декларативно;
декларативни
декларатйвност,
дскларагивносттО
декларОтор; дскларОгори, (двамо
и т.н.) дскларОгори
декларОторка
декларОция; декларации
декларйрам, -аш
декларйране
декласйрам (се), -аш
декласйране
деклинОция
декодер; дскодсри, (два и т.н.)
дскодсра
декодйрам, -аш
декодйране
деколтО; дсколтСга
декомпенсация
декомпенсйране
декомпозйрам, -аш
декомпозйране
декомпресйрам, -аш
декомпресйране
декомпрОсия
декомунизация
декомунизйрам (се), -лш
декомунизйране
деконт; дсконги, (два и г.н.)
дсконта
деконцентрОция
деконцентрйрам (се), -ош
деконцентрйране
декор; декори, (два й г.н.) декора
декоратйвен, дскорагйвния(г),
декоративна, декоративно;
декоративни
декоратйвнооблицовъчен,
дскоратИвнооблuцовъчнйл(т),
дскоративнооблицовъчна,
дскоратйвнооблицовъчно;
дскорогйвнооблицовъчни
декоратйвно-приложен,
дскоратИвно-11риложния(г),
дскоратИвно-приложна,
дскорагИвно-прйложно;
дскоратИвно-приложни
декоратйвност, декоративността
декорОтор; дскорОгори, (двама и
г.н.) дскорОтори
декорОторка
декорОция; декорации
декорйрам, -ош
декорйране
декресчОндо
декрОт; декрСти, (два и г.н.) декрСто
декретйрам, -аш
декретйране
декриминализОция
декриминализйрам, -ош
декриминализйране
декстрйн
декстрйнен, дскстрйнния(г),
дскстрйнна, дсксгрйнно;
дскстрйнни
декстрйнов
делбО
дОлва
делегйт; делегати, (двомо и г.н.)
делегати
делегОтка
делегОтски
делегйция; делегации
делегйрам, -ош
делегйране
делегитимОция; делегитимоции
делОж; дслСжи, (два и г.н.) делСжа
делОне
делОние; дслСния
деликОтен, дсликОтния(г),
дсликОгна, деликОтно;
дсликОтни
деликатОс; деликотСси, (дво и т.н.)
дсликогСса
деликатесен, дсликатСсния^),
дсликатСсна, дсликатСсно;
дсликагСсни
деликОтнича, -иш
деликОтничене
деликОтност, деликатността
делйкт; дслИкти, (два и г.н.)
дслИкга
делйктен, дсликтния(т),
дслйктна, дслИкгно; делИкгни
делйм
делимитОция
дОлимо; дСлими, и делймо
делймо; делими, и дОлимо
делймост, дслимосттИ
делйормОнски
делйриум
делйтба
224
делитбен, делитбения^),
делйтбени, депйгбеио;
делйтбени
дОлнтел, -ят, -я; делители, (два и
т.н.) делителя, и делНтел
делител, -ят, -я; делители, (два и
т.н.) делителя, и дОлител
делйя; делии, (двама и т.н.) делии
делко; делкО
дОлна, -еш, и дялна
дОлник; дОлници, (два и т.н.)
делника
д&пничен, делничния^),
делнична, делнично; делнични
делннчност, депничносгта
дОло; делИ
делови
деловит
деловитост, деловйгтосгтИ
делово
деловоден, деловодния^),
деловодна, деловодно;
деловодни
деловодител, -ят, -я;
деловодители, (двама и т.н.)
деловодители
деловодителка
деловодство; деловодства
делопроизводство
дОлта
д&лга-вълна
дОлта-импулс; делта-импулси,
(два и г.и.) делта-импулса
делта-лъчи (симо мн.ч.)
дОлта-метОл; депта-мегoли, (два и
т.н.) делта-метИло
дОлта-оператор; делтo-оперoгорй,
(двамо и т.н.) дептo-оперoгори
дОлтаплОн; делтаплани, (два и т.н.)
делтаплана
делтапланеризъм,
дептаnпинеррзмъг,
делтаплинерйзма
дОлтапланерист;
делтиппинерйсги, (двими и т.н.)
делтиилинеррсгй
делта-функция; делта-функции
делувнален, депувйИпнйя(г),
делувиална, делувиОлно;
делувиОлни
делувий, -ят, -я
делфйн; делфйни, (два и т.н.)
делфйна
делфннарнум; делфинОриуми,
(два и г.и.| делфинОриуми
делфинов
деля (се), -Иш
демагог; демагози, (двими и т.н.)
демагози
демагбгня
демагогски
демагогствам, -иш
демагогстване
демагожка
демарОж
демаркационен,
демиркадйонния(г),
демир^^Ои^,
демир^^Ои^; демаркационни
демаркация
демарш
демаскирам (се), -аш
демаскиране
дематерналнзацня
демОнция
демнлнтарнзОцня
демнлнтарнзирам (се), -аш
демилитаризиране
деминутив; деминутИви, (два и
г.н.| деминутйви
деминутивен, демйнутйвнйя(г|,
деминутивна, деминутйвно;
деминутивни
демисезон; демисезони, (два и
т.н.) демисезони
демисезонен, демйеезôнния(г),
демйсезонни, демисезонно;
демИсезоини
демитологизация;
демитолотизИцйй
демнтологнзирам (се), -иш
демнтологнзиран
демнтологнзиране
демиург; демиурзи, (двама и г.и.)
демиурзи
демобнлнзаторскн
демобилизационен,
демобйпизадионнйя(г),
демобйпизидйбнни,
демобилизациОино;
демобйлйзидионни
демобилизация; демобилизация
демобилизирам (се), -иш
демобилизиране
дОмовОрсия; дОмоверсии
демогрОф; демотрИфи, (двама и
т.н.) демографи
демогрОфия
демографски
демодО
демодирам се, -аш
демодиран
демодулация; демодулИдйй
дОмозОпис; демозОписи, (два и т.н.)
демозОписа
демокрОт; демократи, (двама и т.н.)
демокр0ти
демократнзОцня
демократнзйрам (се), -аш
демократизиране
демократйзъм, демократИзмът,
демократИзма
демократичен,
демократичния^),
демократична, демократично;
демократични
демократически
демократичност,
денатуриране
демократичността
демократка
демократскн
демокрОция
дОмон; демони, (два и т.н.) демони
демоннзирам, -аш
демоннзиране
демонизъм, демонИзмът,
демонйзма
демоничен, демоничния^),
демонична, демонично;
демонични
демонически
демоничност, демоничността
демонолдгия
демономОния
демонофдбия
демонски
демонстрант; демонстранти,
(двама и т.н.) демонстранта
демонстрантка
демонстративен,
демонстрагИвнйя(г),
демонстративна,
демонстративно;
демонстративни
демонстрОтор; демонстратори,
(двама и т.н.) демонстратори
демонстрОцня; демонстрации
демонстрирам, -аш
демонстриране
демонтаж; демонтажи, (два и т.н.)
демонтИжа
демонтОжн о-монтОжен,
демонтИжно-монтИжнйя(г),
демонтажно-монтажна,
демоитИжно-моитИжно ;
демоитИжио-монтàжий
демонтирам, -аш
демонтиране
деморалнзОция
деморализирам (се), -аш
деморалнзиране
дОмос
демоскоп; демоскопи, (двама и т.н.)
демоскбпи
демоскопия; демоскопии
демоскопски
дОмпфер; дОмпфери, (два и т.н.)
дОмпфера
ден, -ят, -я; дни, (два и т.н.) дОии
и дни
денар, -ът, -о; дОнари, (два и г.и.)
дОнара
денатуралнзация
денатурализирам (се), -ош
денатурализиране
денатурОнт; денатурОнти, (два и
т.н.) денатурОнти
денатурОт; денатурОти, (два и т.н.)
денатурОта
денатурОция
денатурирам, -аш
денатуриране
15. Официален правописен речник но българския език
225
денационализаторски
денационализОторски
деноционализация
денационализйрам (се), -аш
деноционализйроне
ден-годйна
денгуба
денди; дендлта
дендйзъм, дендйзмът, дендйзма
дендрариум; дендрариуми, (два и
т.н.) дендрариума
дендролог; дендролозл, (двама и
т.н.) дендролозл
дендрология
дендроложка
денем
денивелОция; денивелации
дениер; денлерл, (два л т.н.)
дениера
денйм
денк, -ът, -а; денкове, (два л т.н.)
денка
деноминатйвен,
деномлнатйвнля(т),
деномлнатйвна,
деноминатлвно; деноминатйвни
деноминация
денонощен, денонощнля(т),
денонбщна, денонощно;
денонощни
денонощие; денонощия
денонсйрам, -аш
денонсйране
денотот; денотати, (два и т.н.)
денотата
денототйвен, денотатйвнля(т),
денотатйвна, денотатИвно;
денотативни
денотоция
денсмузика
дентОлен, денталнля(т), дентална,
дентално; дентални
дентйн
денувам, -аш
денуване
департамент; департаменти, (два
л т.н.) департамента
деперсонализация;
деперсоналлзации
деперсонализйрам (се), -аш
деперсонализйране
депигментОция
депилОтор; депллатори, (два и т.н.)
депллатора
депилоция
депилйрам (се), -аш
депилйране
депо; депа
депозйрам, -аш
депозйране
депозит; депозити, (два л т.н.)
депозита
депозитОр, -ят, -я; депозитарл,
(два л т.н.) депозлтара
депозитОрен, депозлтарнля(т),
депозлтарна, депозлтарно;
депозлтарни
депозитен, депозитнля(т),
депозитна, депозитно;
депозитни
депозйтор; депозитори, (двама л
т.н.) депозитори
деполитизйрам (се), -аш
деполитизйране
деполяризация; деполярлзацли
депонент; депоненти, (двама и т.н.)
депонентл
депонйрам, -аш
депонйране
депопулоция; депопулацил
депорт; депортл, (два л т.н.)
депорта
депортйрам, -аш
депортйране
депресонт; депресантл, (два л т.н.)
депресанта
депресйвен, депресйвния(т),
депресивна, депресйвно;
депресивни
депресйрам (се), -аш
депресйране
депресия; депресии
депримйрам (се), -аш
депримйране
депутат; депутати, (двама и т.н.)
депутати
депутатка
депутатски
депутОтство
депутоция; депутацли
дера (се), -еш
дерайлйрам, -аш
дерайлйране
дератизОция; дератлзаций
дерби; дербита
дервйш; дервиши, (двама л т.н.)
дервйши
дере; дерета
деребей, -ят, -я; деребеи, (двама л
т.н.) деребеи
деребейски
деребействам, -аш
деребействане
деребейство
деребейщина
дерегулОция; дерегулации
дерегулйрам, -аш
дерегулйране
дередже
дерзОене
дерзоние; дерзанля
дерзОя, -еш
дериват; деривати, (два л т.н.)
деривата
деривационен, деривационнля(т),
деривацлонна, дерлвацлонно;
деривацлонни
деривация; деривации
дерма
дермотйн
дермотйт; дерматлтл, (два л т.н.)
дерматйта
дерматоза
дерматолог; дерматолози, (двама
и т.н.) дерматолози
дермотологйчен,
дерматологйчния(т),
дерматологйчна,
дерматологйчно ;
дер матологичнл
дермотологйчески
дерматология
дермотоложко
дермотосклербзо
десОнт; десанти, (два л т.н.)
десанта
десантен, десантния(т), десантна,
десантно; десантни
десантно-транспортен,
десантно-транспортнля(т),
десантно-транспортна,
десантно-транспортно;
десантно-транспортни
десОнтчик; десантници, (двама л
т.н.) десантчлцл
десегрегОция
десемонтизация
десен, деснля(т), дясна, дясно;
десни
десен; десени, (два л т.н.) десена
десенОтор; десенаторл, (двама и
т.н.) десенаторл
десенйром, -аш
десенйроне
десерт; десерти, (два л т.н.) десерта
десертен, десертнля(т), десертна,
десертно; десертни
десет, десетте
десетОк; десетаци, (два и т.н.)
десетака
десеторко
десетачко
десетвековен, десетвековнля(т),
десетвековна, десетвековно;
десетвековни
десетгодйшен, десетгодишния^),
десетгодишна, десетгодишно;
десетгодишни
десетгодйшнино
десетдневен, десетдневния(т),
десетдневна, десетдневно;
десетдневни
десетдневка
дес&ти
десетилетен, десетллетния(т),
десетилетна, десетилетно;
десетилетни
десетилетие; десетилетия
десетймо, деситИмата
десетйно
десетйцо
десетйчен, десетйчнля(т),
десетична, десетично;
226
десетични
десОтка
дОсеткилогрОмов
десеткрОтен, дессткрОтния^г),
дессткротна, дссеткрОгно;
дсссткрОтни
дОсетмОтров
десОтник; десСтници, (двамо и т.н.)
десСтници
десОтнически
десОтничка
десетобблен, дессгоболнйл(г),
десегоболна, дссстоболно;
десегобОлни
десетоббец; десстобойци, (двама
и т.н.) дссегобойци
десетоббй, -ят, -я; дессгобби, (два
и т.н.) дсссгобоя
десетоклОсник; дессгоклОсници,
(двама и г.н.) дссегоклосници
десетоклОсница
десетоклОсничка
десетокрОтен, десетократния^),
десетократно, дсссгокрИтно;
десетократни
десетолОвка
десетбрен, десеторния^),
дессгбрно, десеторно;
десеторни
десетбрка
десетостОпенен,
дссетосгепенния(т),
дссегосгСленна,
дссегосгСпснно;
дсссгостСпснни
десетохйляден,
дессгохИлядния(г),
дессгохИлядна, десегохИлядно;
дссетохИлядни
десетоъгълен, дессгоЪгьлнил(г),
дссегоъгълно, десегоъгълно;
дссегоъгълни
десетоъгълник; дессгоъгълници,
(два и г.н.) дессгоъгълнико
дОсетпроцентов
десетстОпенен,
дессгсгСлсннuл(г),
дСссгсгСпенно, дСсегсгепенно;
дСсегсгСпенни
дОсеттбнен, десстгбннил(г),
дСссттонна, дСссттбнно;
дессттбнни
дОсетхйляден, десстхиллднйл(г),
дСсет^хИлядна, дСсетхИлядно;
дСсстхйлядни
дОсетчОсов
десетчлОнен, дСссгчлСнния(г),
дСсстчленна, дСсетчлСнно;
дСсетчлСнни
Десетък; десетъци, (дво и т.н.)
дссСтъко, и десятък
дескриптйвен, дсскрИптивния^),
дсскрйпгивна, дескриптивно;
дсскрИптивни
дескрйпция; дсскрйпции
дОсктоп, -ъг, -л; дСскгоповс, (дво и
т.н.) дСсктопа
деснйца
десничар, -ят, -я; десничОри,
(двомо и г.н.) десничОри
десничОрка
десничОрски
дОснофланговй
десноцентрйстки и
дясноцентрйстки
десбрбция
деспбт; деспоти, (двама и т.н.)
деспоти
деспотйзъм, деспотизмът,
деспотизма
деспотйчен, дсспотйчния(г),
деспогйчно, деспогИчно;
деспотични
деспбтски
деспбтство
дестабилизОция
дестабилизярам (се), -аш
дестабилизйране
дестилОт; дестилати, (два и т.н.)
дсстилога
дестилОтор; дссгилОтори, (два и
г.н.) дссгилОгора
дестилацибнен,
дестилационния^),
дестилоцибнна, дестилационно;
дестилационни
дестилОция; дсстилОции
дестилйрам, -ош
дестилйране
дестинОция; дсстинОции
деструктйвен, деструкгйвния(г),
дссгруктИвна, деструктивно;
деструктйвни
деструкция
десятък; десятъци, (два и г.н.)
десятъка, и Десетък
детОйл; дегОйли, (два и т.н.)
дсгОйло
детОйлен, детОйлнияСт), детОИлнл,
дсгОИлно; дсгОйлни
детайлизйрам, -ош
детайлизйране
детО; дсцИ
детектйв; детективи, (двама и
г.н.) дсгскгИви
детектйвски
детектор; детСкгори, (дво и т.н.)
дегСкгора
детекторен, дсгСкгорния(г),
дсгСкгорно, дсгСкгорно;
дсгСкгорни
детОкция
детелйна
детелйнов
детерминОнта
детерминОция; дстерминоции
детерминйзъм, дегерминизмъг,
дегсрминИзма
дефектоскбпия
детерминйрам, -аш
детерминйране
детерминйст; дегсрминисти,
(двамо и г.н.) дегсрминИсти
детерминйстка
детербден, дегербдния(г),
детеродна, детеродно;
детеродни
детеубйец; дсгеубйИци, (двама и
г.н.) дсгеубййци
детеубййство; детеубийство
детеубййца
детйнски
детйнство
детйнщина
детиня се, -Иш
дОто
детоксикОция
детоксикйране
детоксицйрам, -ош
детонОтор; дсгонОгори, (дво и
г.н.) дсгонОгоро
детонацибнен, дегонацибннuл(г),
дсгоноцибнна, дсгонлционно;
дсгоноционни
детонОция; дсгонОции
детонйрам, -аш
детонйране
детронОция; детронОции
детронйрам, -ош
детронйране
детски
детско-юношески
дОтство
дефазОтор; дсфазОгори, (два и
г.н.) дсфазОгори
дефазОторен, дсфазОгорния(г),
дсфозогорна, дсфозОгорно;
дефозОгорни
дефазОция; дефазоции
дефазйвен, дсфозйвния(г),
дефлзйвно, дсфозивно;
дефозйвни
дефанзйва
дефанзйвен, дефанзйвния(г),
дсфонзйвна, дсфанзйвно;
дсфанзйвни
дефекОция; дефскОции
дефекйрам, -аш
дефекйран
дефекйране
дефОкт; дефСкти, (дво и т.н.)
дефСкга
дефОктен, дсфСктния(г),
дефСктна, дсфСктно, дсфСктни
дефектйвен, дсфектИвния(г),
дсфекгИвна, дефективно;
дефектИвни
дефектолбг; дефектолози, (двамо
и г.н.) дефектолози
дефектолбгия
дефектоскбп; дсфскгоскбпи, (дво
и г.н.) дсфсктоскбпо
дефектоскбпия
227
дефнбрнлатор
дефибрилатор; дефйбрйпагорй,
(два и т.н.) дефйбрйпИгора
дефилО; дефилета
дефилирам, -иш
дефнлиране
дефинирам, -иш
дефиниране
дефинитивен, дефинитивния^),
дефинитивна, дефинитивно;
дефинитивни
дефиниция; дефиниции
дефис; дефйси, (два и т.н.) дефйси
дефицит
дефицитен, дефицитния^),
дефицитна, дефицитно;
дефицитни
дефлация; дефлОции
дефлорация; дефлорОции
дефлорирам, -аш
дерлориране
дефолиОнт; дефолианти, (дво и th.)
дефолиОнта
дефолнацня
деформация; деформОции
деформирам (се), -иш
деформиране
дехндратОция
дехуманнзацня
дехуманизирам (се), -аш
дехуманизиране
децентрализация
децентрализирам (се), -аш
децентрализиране
децибОл; децибели, (два и т.н.)
децибОла
децнграм; децитрОми, (два и т.н.)
децитрОма
децилитър; децилИтри, (два и т.н.)
децилИтра
децнмОл; децимОли, (два и т.н.)
децимОла
децимОтров
дециметър; дециметри, (два и
т.н.) дециметри
дОчко; дОчковци, (двама и т.н.)
дОчковци
дечурлига (само мн.ч.)
дешнфратор1; дешифрОтори,
(двама и т.н.) дешифрОтори
(лице)
дешифрОтор2; дешифрОтори, (два
и т.н.) дешифрира (нелице)
дешифрирам, -аш
дешифриране
деяние; деяния
деятел, -ят, -я; деятели, (двама и
т-и.) деятели
деятелен, деятелния^), деятелна,
деятелно; деятелни
деятелка
деятелност, деятелността
джОга
джОги (само мн.ч.)
джаджа
джаз, -ът, -а
джОзбенд*, -ът, -а; джОзбендове,
(два и т.н.) джИзбеида
джОзнзпълнител*, -ят, -я;
джИзйзиълнйгoли, ( двами и
т.н.) джИзйзиълнйтoпй
джазконцерт*; джОзкоицерти,
(дви и т.н.) джoзкондoрги
джОзклуб*, -ът, -а; джОзклубове,
(дви и т.н.) джИзклуби
джазпевец*; джазпевцИ, (двама и
т.н.) джизпевцр
джОзпевица*
джОзсалон*; ^Изси^ни (дви и
т-н.) джИзсалбии
джазов
джОкпот; джакпоти, (два и т.н.)
джакпоти
джакузи; джикузи'и
джамбОзин; джамбОзи, (двама и
т.н.) джамбази
джамбОзкн
джамборО; джимборoги
джамия; джамии
джангър; джонтъри, (два и т.н.)
джинтъри
джанка
джОнков
джанковица
джОнта
джОпам, -аш
джОпане
джОпанка
джОпвам, -аш
джОпване
джапна, -еш
джОсвам, -аш
джасване
джОскам, -аш
джОскане
джОсна, -еш
джаста-прОста
джаул; отОули, (два и т.н.) джОула
джаф (межд.)
джОфвам, -иш
джафване
джафкам, -аш
джОфкане
джОфна, -еш
джОбелскн
джебчийка
джебчииски
джебчййство
джебчия; джебчии, (двама и т.н.)
джебчии
джезвО; джезвета
джем, -ът, -а; джОмове, (два и т.н.)
джема
джОмпър; джемпъри, (два и т.н.)
джОмпъра
джОмсОшън; джОмсОптъни, (два и
т.н.) джемсОптъна
джОндър
джОнтълмен; джентълмени,
(двама и т.н.) джентълмени
джОнтълменскн
джОнтълменство
джепанО
джет, -ът, -а; джетове, (два и т.н.)
джета
джОтсОт, -ът, -а
джибри (само мн.ч.)
джибров
джибровица
джйбровка
джигйт; джиита, (двама и т.н.)
джитити
джиесОм; джйесОми, (два и т.н.)
джйесОма
джнн, -ът, -и; джйнове, (два и т.н.)
джина
джинджифил
джннс, -ът, -о; джинсове, (дваи т.н.)
джйнса
джинсн (симо в мн.ч.)
джинсов
джип, -ът, -о; джипове, (два и т.н.)
джипа
джипи; джипита
джйпиОс; джипиеси, (два и т.н.)
джипиОси
джирант; джирОнти, (двими и т.н.)
джирИнти
джирОт; джирОти, (двама и т.н.)
джирОти
джиро
джиросвам, -аш
джиросване
джйу-джйцу и жиу-жицу
джихОд
джоб, -ът, -а; дждбове и джобове,
(два и т.н.) джоба
джобен, джобния(т), джобна,
джобно; джобни
джогинг
джоджен
джоинт, -ът, -а; джаИнтове, (два и
т.н) ^CPHra
джоинтвОнчър
джоистик, -ът, -а; джойсгйковo,
(два и т-н.) джойстики
джокер; джокери, (дви и т.н.)
джокери, и ждкер
джолан; джолОни, (два и т.н.)
джолана
джонка
джуббкс, -ът, -а; джубоксове, (два
и т.н.) джуббкси
джувка и джуфка
джуджО; джуджета
джудйст; джудйсти, (двама и т.н.)
джудйсти
джудистка
джудо
джумбуш
джунгла
джуфкам, -аш
джуркане
228
днгнтолизОция
джуфка и джувка
джъмбо-джет, -ът, -а;
джъмбо-джетове, (два л т.н.)
джъмбо-джета
дзен
дзенбудйзъм, дзенбудйзмът,
дзенбудйзма
дзенбудйст; дзенбудйстл, (двама
л т.н.) дзенбудйстл
дзенбудйстки
дзифт, -ът, -а
дзъи (межд.)
диабет
диабетйк; диабетици, (двама л т.н.)
диабетици
диобетйчен, длабетйчния(т),
диабетична, диабетично;
диабетични
диабетйчко
диаболизпрам, -аш
диаболизвроне
диаболйзъм, диаболйзмът,
длаболйзма
диагноза
диогностйк; диагностици, (двама
л т.н.) диагностици
диагностико
диагностицйром, -аш
диагностицйране
диогностйчен, диаг’ностйчнля(т),
диагностИчна, диагностично;
диагностични
дногностйчко
диогностйчно-консултотйвен,
диагностично-консултативния^),
диагностично-консултатИвна,
диагностично-консултативно;
диагностИчно-консултатИвни
диогонОл; диагонали, (два и т.н.)
диагонала
диагонален, диагоналнля(т),
диагонална, диагонипно;
диагонатни
диаграма
диаграмен, диаграмнля(т),
диаграмна, диаграмно;
диаграмни
диадема
диадинОмико
диадиномйчен,
диадинамйчнля(т),
диадинамична, диадинамично;
диадинамйчни
диокритйчен, диакритйчнля(т),
диакритична, диакритично;
диакритични
диакритйче^и
диалект; диалекти, (два и т.н.)
диалекта
диалектен, длалектнля(т),
диалектна, диалектно;
диалектни
диалектйзъм, диалектйзмът,
диалектизма; диалектизми, (два
л т.н.) диалектизъма
диалектйк; диалектици, (двама и
т.н.) диалектици
диалектико
диалектпчен, диалектйчния(т),
диалектична, диалектично;
диалектични
диалектйчески
диалектолог; диалектолози,
(двама и т.н.) диалектолози
диалектологйчен,
диалектологйчния(т),
диалектологйчна,
диалектологйчно;
диалектологйчни
диалектологйчески
диалектология
диалектоложка
диалектоложки
диОлиза
диалог; длалбзи, (два л т.н.)
длалбга
диалогйчен, диалогичния(т),
диалогична, длалогично;
диалогйчнл
диалогйчност, диалогичността
диомогнйт; диамагнИти, (два и
т.н.) диамагнйта
диамант; диаманти, (два и т.н.)
диаманта
диамОнтен1, диамантенля(т),
диамантена, диамантено;
диамантени
диамОнтен2, диамантнля(т),
диамантна, диамантно;
диамантни
диамОнтов
диаметрален, диаметралнля(т),
диаметрална, дламетритно;
диаметратни
диаметър; диаметри, (два и т.н.)
диаметъра
дианетика
диапазон; диапазони, (два и т.н.)
диапазона
днопозитйв; диапозитиви, (два и
т.н.) диапозитива
диапозитйвен, диапозлтйвния(т),
диапозлтйвна, диапозлтИвно;
диапозлтивни
диапрожекция; диапрожекции
диОрбекйрски
диария; дларлл
диаскоп; дласкопи, (два л т.н.)
дласкопа
диаспора
диотезо
диатермия
диатонико
диатонйчен, диатонйчнйя(т),
диатонйчна, диатонично;
диатоничнл
диафйлм, -ът, -а; диафилмл, (двал
т.н.) диафйлма
диофрОгма
диафрагмен, диафрагмения^),
диафрагмена, диафрагмено;
диафрагмени
диахронен, диахроннля(т),
диахронна, диахронно;
диахронни
диохронйчен, длахронйчнля(т),
диахронична, длахронйчно;
длахронични
диохрония
дибидЮс
див
дйво
дивОк; диваци, (двама л т.н.)
диваци
дивОн; дивани, (два и т.н.) дивана
диване; диванета
дивачество
дивачко
дивашки
диващино
дивеене
дйвен, дйвния(т), дивна, дйвно;
дивни
дивене
дивергенция; дивергенции
диверсификоция
диверснрицирам, -аш
днверснрнциране
диверсия; диверсии
дйвеч
дйвечов
дивечовъд; длвечовъдл, (двама и
т.н.) длвечовъдл
дивечовъден, длвечовъдния(т),
длвечовъдна, длвечовъдно;
длвечовъднл
дивечовъдство
дивея, -еш
дивидент; дивиденти, (два и т.н.)
дивидента
дйвидй; дивлдйта
дйвидйром*; дйвлдиромове, (два
и т.н.) дйвлдйрома
дивизион; длвлзлони, (два л т.н.)
длвлзлбна
дивизионен, дивлзлбнния(т),
длвлзлонна, длвлзлонно;
дивлзлбннл
дивйзия;длвйзлл
дйвност, давността
диворастящ
дйвост,длвостта
дивота
дивотйя;дивотии
дивя (се), -йш
дйго
дйгам (се), -аш
дйгоне
дигитален, дигиталния^),
дигитална, длгитйтно;
дигитатни
дигитализация
229
дигитализпрам
дигитализйрам, -ош
дигитализйране
дигитОлис
диглосен, дитлоснйл(т), диглосна,
диглосно; диглосни
диглосия
дйгна (се), -еш
дидактйзъм, дидактИзмът,
дидактйзма
дидОктика
дидактйчен, дидактичния^),
дидактйчна, дидоктйчно;
дидактични
дидактйчески
дйджей, -ят, -я; дйджСи, (двама и
г.н.) дйджСи
дйджОйски
диОз; диСзи, (два и т.н.) диСза
диелектрйк; диелектрйци, (два и
г.н.) дислсктрОка
диелектрйчен, диелектрйчния(т),
диелектрично, диелектрйчно;
дислсктрИчни
диелектрйчески
диета
диетОтика
диетика
диетйчен, диетйчния(т),
дисгИчно, диетично; диетични
диетолог; дистолози, (двама и
г.н.) дистолози
диетоложка
дизОйн
дизайнер; дизайнери, (двомо и г.н.)
дизайнери
дизОйнерка
дизайнерски
дйзел; дйзели, (два и г.н.) дйзсла
дйзелов
дизентОриен, дизснтèриИнил(т),
дизснтСриИна, дизснтСрийно;
дизентерийни
дизентерия; дизснтСрии
дизюнктйвен, дизюнкгИвния(г),
дизюнктйвна, дизюнкгйвно;
дизюнктИвни
дизюнкция; дизюнкции
дикОня
дикйш
диктОт
диктОтор; диктатори, (двома и т.н.)
диктатори
диктОторка
диктОторски
диктОторствам, -ош
диктОторство
диктатура
диктовка
дйктор; дИктори, (двама и т.н.)
дИкгори
дйкторка
дйкторски
диктофон; диктофони, (два и т.н.)
диктофона
диктувам, -аш
диктуване
дйкция; дйкции
дилема
дилетОнт; дилетОнти, (двамо и т.н.)
дилетонти
дилетОнтка
дилетОнтски
дилетОнтство
дилижОнс; дилижОнси, (два и т.н.)
дилижОнси
дилувий, -ят, -я
дйлър; дилъри, (двама и т.н.)
дилъри
дйлърка
дйлърски
дйлърство
дим, -ъг, -о; димове, (два и т.н.)
дима
дймен, дймния(г), дймно, дИмно;
дИмни
димОне
дймер; дИмсри, (два и т.н.) дймсра
димйтровгрОдски
димйтровгрОдчанин;
димйтровгрОдчани, (двама и
т.н.) димйтровгрОдчани
димйтровгрОдчанка
димйтровче; димитровчета
дймка
дймник; димници, (дво и г.н.)
дИмника
дймнина
дймовски
димотикй
димя, -йш
димят
динамйзъм, динамИзмъг,
динамйзма
динОмика
динамйт; динамйти, (два и т.н.)
диномйга
динамйтен, динамйтния(г),
динамйтна, динамйтно;
динамИтни
динамйчен, диномИчния(г),
динамична, динамИчно;
динамични
динамйчност, динимичносгтО
динОмо; динОма
динамомашйна
динамометър; динамомСгри, (дво
и г.н.) динамомСгъра
дйнар, -ъг, -а; дИнари, (два и т.н.)
дИнара
династйчен, династичния(т),
диносгйчно, династИчно;
динасгйчни ‘
династически
динОстия; динОсгии
дйнго
дйнен, дйнсния(г), дйнено,
динено; дИнсни
динитробензол
динозОвър; динозаври, (дви и т.н.)
динозавъра
динозОвърски
дйня
диод; диоди, (два и т.н.) диода
диокейн; диоксйни
диоксйнов
диоптрйчен, диопгрйчния(г),
диоптрйчна, диоптрИчно;
диоптрйчни
диоптрйчески
диоптър; диоптри, (два и г.н.)
диоптъра
диоцОз; диоцСзи, (два и т.н.)
диоцСза
дйпла; дошли (обикн. в мн.ч.)
дйплене
дйпленица и дипленйца
диплодок; диплодоци, (дво и т.н.)
диплодока
дйплом; дипломи, (два и т.н.)
диплома
дйплома
дипломОнт; дипломанти, (двими и
г.н.) дипломОнти
дипломОнтка
дипломОт; дипломОги, (двама и
т.н.) дипломОги
дипломйтика
дипломатйчен,
дипломатичния^),
дипломатична, дипломатично;
дипломатични
дипломатйчески
дипломатйчност,
дипломатичносгтО
дипломОтка
дипломОтствам, -аш
дипломОтстване
дипломОция
дйпломен, дИпломния(т),
дипломна, дипломно; дйпломни
дипломйрам (се), -ош
дипломйране
дйпля (се), -иш
дипляна и диплянка
диптйх; дипгйхи, (два и г.н.)
дипгИха
дирОк; дирСци, (два и г.н.) дирСка
директен, дирСктния(г),
дирСктна, дирСктно; дирСктни
директйва
дирОктор; дирСкгори, (двамо и т.н.)
дирСкгори
директбрия; директории
дирОкторка
дирОкторски
дирОкторствам, -аш
директорстване
дирОкторство
директрйса
дирекционен, дирекционния^),
дирекционна, дирекционно;
дирекционни
230
дирОкцня; дирекции
дирене
диригент; диригенти, (двама и т.н.)
диригенти
днрнгОнтка
днрнгОнтски
днрнгОнтство
дирнжООъл; дирижабли, (два и т.н.)
дйрйжàбъпа
дирижирам, -аш
дирижиране
диря (същ.)
диря, -нш
дисаги (само мн.ч.)
дйсбаланс; дРсболИис^ (два и т.н.)
дРсбилОнса
днсекцнбнен, дисекцибиния^),
дисекционна, дисекциОнно;
дисекциОнни
дисекция; дисекции
днсертант; д^сертИн™, (двама и
т.н.) дисертИнти
дисертОнтка
дисертацибнен,
дисертационния^),
дисертационна, дисертационно;
дисертационни
дисертация; дисертации
дисидОнт; дисидОнти, (двама и т.н.)
д^идОни
днсидОнтка
днсндОнтски
дисндОнтство
днсимнлация; дисимилОции
диск, -ът, -а; дйскове, (два и т.н.)
диска
дискОнт; дискИнти, (два и т.н.)
дискОнта
днскантов
дискаунт; дискаунти, (два и т.н.)
дискаунти
днсквалнфикация;
дисквoпифйкадии
дисквалифицирам, -аш
дисквалифицйране
днскОта
дискмен; дИскмени, (два и т.н.)
дискмена
диско
дисков
дисководещ, дйсководещи,
(двама и т.н) дИсководоши
дискогрОфия; дискотрОфии
дискомфбрт; дискомфорти, (два и
т.н.) дискомфОрта
дисконт; дискбнти, (два и т.н.)
дискбнта, и днскбнто
днсконтирам, -аш
дисконтиране
дискбнто и дисконт
днскопатия; дископатйи
дйскопиратство
дискос; дрскоси, (два и т.н.)
дрскоса
днскотОка
дискотОчен, дйскогечнйя(г),
дискотечна, дискотОчно;
дискотечни
днскохвъргач; дискохвъртОчи,
(двими и т.н.) дискохвъртОчи
дискохвъргОчка
дискредитирам (се), -иш
дискредитиране
днскрОтен, дискретния^),
дискретна, дискрОтно;
дискретни
днскрОтност, дискретността
дискрнминацибнен,
дискриминационния^),
дискриминационна,
дискриминационно ;
дискриминационни
дискриминация; дискриминации
днскрнмннйрам, -ош
днскриминиране
дискурс; дискурси, (два и т.н.)
дискурса
дискурсанОлиз; дискурсанИпйЗй,
(два и т.н.) дискурсанИлиза
днскурсен, дискурсния^),
дискурсии, дискурсно;
дискурсни
днскурсивен, дискурсИвнияСт),
дискурсйвиа, дискурсйвно;
дискурсйвни
днскусибнен, дискусионния^),
дискусионна, дискусионно;
дискусионни
дискусия; дискусии
дискутирам, -аш
дискутиране
дислокОцня; дислокации
дислоцирам (се), -аш
дислоциране
дисонанс; дисоиОнси, (два и т.н.)
дисонанса
диспансер; диспансери, (два и т.н.)
диспансера
диспансОрен, диспансерния^),
диспансерни, диспансерно;
диспансерни
днспансернзОция
диспансеризирам, -аш
диспансеризиран
диспансеризиране
диснОпсия
днспОрсен, дисперсния^),
дисперсна, дисперсно;
дисперсии
дисперсия; диспОрсии
днспОчер; диспОчери, (двама и т.н.)
диспечери
диспечеризОция
диспечерски
днсплОй, -ят, -я; дисплеи, (дви и
т.н.) дисплея
днснозицня; диспозИции
диспропорцнонОлен,
днференцналсн
дйсироиордйоиалнйя(т),
дйсnроиорцйонИпна,
дйсnропордйонално;
дйсnроnордиоиàпнй
диспропбрция; диспропорции
диспут; диспути, (дви и т.н.)
диспути
диспутирам, -аш
диспутйране
днстанцнбнен, дисгандибинйя(г),
дистанционна, дистанционно;
дистанционни
дистанционно; дистанционни
дистанцйрам се, -аш
дистанцИране
дистанция; дистанции
дистрнбутйвен,
дистрибутивния^),
дистрибутивна, дистрибутивно;
дистрибутивни
дистрибутирам, -аш
днстрнбутиране
дистрибутор; дистрибутори,
(двими и '.и.) дистрибутори
дистрибуторен,
дистрибуторния^),
дистрибуторна, дистрибуторно;
дистрибуторни
днстрибуторка
дистрибуторски
дистрибуция; дистрибуции
дисфункция; дисфункции
днсхармонирам, -аш
дисхармониране
дисхармоничен,
дисхармонИчния^),
дисхармонйчна,
дисхармонйчно; дисхармонИчни
днсхармбния; дисхирмОнии
дисциплина
дисциплинарен,
дисциплинарния^),
дисциплинарна,
дисциплинарно; дисциплинарни
дисциплинирам (се), -аш
дисциплиниране
дисциплинираност,
дисциплинираността
дитирамб; дитирамби, (два и т.н.)
дитирОмба
дитнрамбичен,
дитирамбИни^^),
диирамбйчна, дитирамбйчно;
дитирамбИчни
диуретик; диуретици, (два и т.н.)
дауретИка
диуретичен, дйурoтйчния(г),
дауретИчна, ^уре^я^;
дйурoгйчнй
диференциал; диференциали,
(два и т.н.) диференциала
диференциален,
диференциалния^),
диференциална,
231
диференциален
диференциално; диференциални
диференциация; диференциации
диференцйрам (се), -аш
диференцйрон
диференцйране
дифония
дифракционен,
дифракционния^),
дифракционна, длфракцлонно;
дифракционни
дифрокция; длфракции
дифтерйен, дифтерииния^),
длфтерййна, дифтерИйно;
дифтерййнл, л дифтерйтен
дифтерйт и дифтерия
дифтерйтен, дифтерйтния(т),
дифтерИтна, длфтерйтно;
дифтеритни, л дифтерйен
дифтерия и дифтерйт
дифтонг; дифтонги, (два и т.н.)
дифтонга
дифузен, дифузния^), дифузна,
дифузно; дифузни
дифузнрам, -аш
дифузия; длфузил
дихание; дихания
дихателен, длхателнйя(т),
дихателна, дихателно;
дихателни
дихотомен, длхотомнля(т),
дихотомна, дихотомно;
дихотомни
дихотомйчен, длхотомйчнля(т),
дихотомична, дихотомйчно;
длхотомйчнл
днхотомня; длхотомлл
дйшам, -аш
дйшане
длан
дланов
длоновйден, длановидния(т),
длановйдна, длановидно;
длановйдни
длето; длета
длъгнест
длъжен, длъжния(т), длъжна,
длъжно; длъжни
длъжнйк; длъжници, (двама и т.н.)
длъжници
длъжнйца
длъжност, длъжността
длъжностен, длъжностнля(т),
длъжностна, длъжностно;
длъжностни
дневален, дневалния(т),
дневална, дневално; дневални
дневен, дневния(т), дневна,
дневно; дневни
дневна
дневник; дневници, (два и т.н.)
дневника
днес
днеска
днес-утре
днешен, днешния(т), днешна,
днешно; днешни
до (същ.)
до (предл.) '
доайен; доайени, (двама и т.н.)
доайени
доба
добавен, добавения(т), добавена,
добавено; добавени
добавка
добавъчен, добавъчния(т),
добавъчна, добавъчно;
добавъчни
добавя, -лш
добОвям, -яш
добОвяне
добелвам (се), -аш
добелване
добеля (се), -иш
доберО, -еш
добера се, -еш
добермон; добермани, (два и т.н.)
добермана
добив; дбблвл, (два и т.н.) добива
добйвам, -аш
добйване
добйрам, -аш
добйрам се, -аш
добйране
добйтък; добитъци, (два л т.н.)
добитъка
добйче; добйчета
добйя, -еш
доблест, доблестта
ддблестен, доблестния(т),
доблестна, доблестно;
доблестни
доближа (се), -йш
доближОвам (се), -аш
доближОване
доболничен, доболнлчнля(т),
доболнлчна, доболнлчно;
доболнични
добоядйсам, -аш
добоядйсвам, -аш
добре
добрина
добрички
добричлййка
добричлйя; добричлИл, (двама и
т.н.) добричлИл
добрйчък, добрйчкия(т),
добричка, добрйчко; добрйчки
доброволен, доброволния(т),
доброволна, доброволно;
доброволни
доброволец; доброволци, (двама
и т.н.) доброволци
доброволка
доброволност, доброволността
доброволчески
добродетел
добродетелен, добродетелнля(т),
добродетелна, добродетелно;
добродетелни
добродетелно
добродетелност,
добродетелността
добродушен, добродушнля(т),
добродушна, добродушно;
добродушши
добродушие
добродя, -лш
доброжелател, -ят, -я;
доброжелатели, (двама и т.н.)
доброжелатели
доброжелателен,
доброжелателнля(т),
доброжелателна,
доброжелателно ;
доброжелателни
доброжелателно
доброжелателност,
доброжелателността
доброжелателство
доброкачествен,
доброкачествения(т),
доброкачествена,
доброкачествено;
доброкачествени
доброкочественост,
доброкачествеността
добронамерен,
добронамерения(т),
добронамерена,
добронамерено; добронамерени
добронамереност,
добронамереността
добронрОвен, добронравнля(т),
добронравна, добронравно;
добронравнл
добросъвестен,
добросъвестнля(т),
добросъвестна, добросъвестно;
добросъвестни
добросъвестност,
добросъвестността
добросърдечен,
добросърдечнля(т),
добросърдечна, добросърдечно;
добросърдечнл
добросърдечие
добросърдечност,
добросърдечността
добросъседски
добросъседство
доброто
добротворен, добротворнля(т),
добротворна, добротворно;
добротворни
добротворство
доброя, -йш
доброявом, -аш
добрувом, -аш
добруване
добруджОнец; добруджанцл,
(двама л т.н.) добруджанцл
добруджанко
232
доживбтсн
добруджански
добрулвам, -аш
добруля, -лш
добряк; добряци, (двама и т.н.)
добряци
добрячка
добряшки
добутам, -аш
добутвам, -аш
добълва ми се (3 л.)
добър, добрйя(т), добра, добрб,
добрй
добър-лбш
добърсвом (се), -аш
добърсване
добършо (се), -еш
доворя (се), -иш
доварявам (се), -аш
доворяване
доведа, -еш
доведеник; доведеници, (двама и
т.н.) доведеници
доведеница
довеждам, -аш
довеждане
довезвам, -аш
довезО, -еш
довеки
доверен, доверения(т), доверена,
доверено; доверени
довереник; довереници, (двама и
т.н.) довереници
довереница
довереност, довереността
доверие
доверйтел, -ят, -я; доверители,
(двама и т.н.) доверители
доверйтелен, доверителнля(т),
доверителна, доверително;
доверителни
доверйтелка
доверчйв
доверчйвост, доверчлвостга
доверя (се), -йш
доверявам (се), -аш
доверяване
довеселя (се), -йш
довечера
довея, -еш
довйждане
довлача, -лш
ддвлочнам, -аш
ддвлочнане
довлека (се), -еш
довлйчам (се), -аш
довлйчане
довнОсям, -яш
довнОсяне
довнеса, -еш
довод; дбводи, (два л т.н.) дбвода
довоенен, довоенния(т),
довоенна, довоенно; довоенни
довозвам, -аш
довозване
довозя, -иш
доволен, доволнля(т), доволна,
доволно; доволни
доволствам, -аш
доволство
довтасам, -аш
довтОсвам, -аш
довтОсване
довчера
довчерашен, довчерашния(т),
довчерашна, довчерашно;
довчерашни
довърша (се), -лш
довършОвам, -аш
довършОване
довършвам (се), -аш
довършване
довършея, -еш
довършйтелен,
довършйтелнля(т),
довършителна, довършително;
довършйтелни
довявам, -аш
довяване
дог, -ът, -а; догове, (два и т.н.) дога
догОди ми се (3 л.)
догОдка
догадя (се), -лш
догОждо ми се (3 л.)
догОждам (се), -аш
догОждане
догОрям, -яш
догОряне
догася, -Иш
догасявам, -аш
догде
догдето
доглОдя, -иш
доглОждам, -аш
доглОждане
догледам, -аш
доглеждам, -аш
доглеждане
доглозгам, -аш
доглозгвам, -аш
доглозгване
догма
догмОт; догмати (два и т.н.)
догмата
догмотйзъм, догматйзмът,
догматйзма
догматйк; догматици, (двама и т.н.)
догматици
догмОтика
догматйчен, догматйчнля(т),
догматична, догматично;
догматични
догматически
догматйчка
догматйчност, догматичността
догневее ме (3 л.)
догневяво ме (3 л.)
догнусее ме (3 л.)
догнусява ме (3 л.)
договОрям (се), -яш
договОряне
договор; договори, (два и т.н.)
договора
договорен, договорния^),
дбговорна, договорно;
дбговорнл
договорен, договбрения(т),
договбрена, договорено;
договбренл
договореност, договореността
договорйрам, -аш
договорйране
договорка
договдрнопронен,
договорноправнля(т),
договорноправна,
договорноправно;
договорноправни
договоря (се), -иш
догодйно
догонвам, -аш
догонване
догоня, -иш
догоре
догорчово ми (3 л.)
догорчее ми (3 л.)
догорчй ми (3 л.)
догоря, -Иш
дограмО
дограмаджййски
дограмаджйя; дограмаджии,
(двама и т.н.) дограмаджии
догризО, -еш
догрйзвам, -аш
догрйзване
додавам, -аш
додОвоне
додОм, додадеш
додотък; додатъцл, (два и т.н.)
додатъка
додее ми (3 л.)
додекаедър; додека0дрл, (два и т.н.)
додекаедъра
додекафонйзъм,
додекафонизмът,
додекафонйзма
додекафония
додето
додремва ми се (3 л.) и
додрямва ми се (3 л.)
додреме ми се (3 л.)
додрямва ми се (3 л.) и
додремва ми се (3 л.)
додяво ми (3 л.)
доен, д0йния(т), дбйна, дойно;
дойни
доене
дож, -ът, -а; дожи, (двама и т.н.)
дожи
дожалее ми (3 л.)
дожалява ми (3 л.)
доживея, -еш
доживотен, доживотния(т),
233
доживотен
доживотна, доживотно;
доживотни
доживявам, -аш
доживяване
дожъна, -еш
дожънвам, -аш
дожънване
доза
дозОтор; дозОтори, (два и т.н.)
дозОтори
доземи
дозиметрйчен, дозиметрйчния(т),
дозимстрйчни, дозимстрйчно;
дозимстрйчни
дозиметрия
дозиметър; дозимСтри, (дви и
т.н.) дозимСтъри
дозйрам, -аш
дозйране
дозировка
дозировъчен, дозировъчния(г),
дозировъчна, дозировъчно;
дозировъчни
дознание
дозрея, -еш
дозрявам, -ош
дозряване
доигрОвам (си), -аш
доигрОване
доигрОя (си), -еш
доизбелвам, -аш
доизбелОя, -еш
доизбеля, -иш
доизбелявам, -аш
доизберО, -Сш
доизбйвам, -аш
доизбйване
доизбйрам, -аш
доизбйя, -еш
доизброя, -йш
доизброявам, -аш
доизвОдя, -иш
доизваждам, -аш
доизваря (се), -йш
доизварявам (се), -аш
доизваряване
доизгарям, -яш
доизгаряне
доизгасвам, -аш
доизгасна, -еш
доизгася, -Иш
доизгасявам, -аш
доизглОдя, -иш
доизглаждам, -аш
доизгледам, -аш
доизглеждам, -аш
доизгоря, -йш
доизградя, -Иш
доизграждам, -аш
доизграждане
доизгреба, -Сш
доизгребвам, -аш
доизгребване
доиздОвам, -аш
доиздОм, доиздадСш
доиздйрвам, -аш
доиздйря, -иш
доиздоя, -йш
доиздоявам, -аш
доиздраскам, -аш
доиздрасквам, -лш
доиздълбОвам, -аш
доиздълбОя, -еш
доизженвам, -аш
доизженя, -иш
доизживея, -еш
доизживявам, -ош
доизживяване
доизигравам, -ош
доизиграване
доизиграя, -еш
доизкОжа (се), -еш
доизкОзвам (се), -лш
доизколвам, -аш
доизколя, -иш
доизкопавам, -аш
доизкопая, -еш
доизкореня, -йш
доизкоренявам, -аш
доизкося, -йш
доизкосявам, -аш
доизкривя (се), -йш
доизкривявам (се), -лш
доизкупувам, -аш
доизкупя, -иш
доизкусуря, -йш
доизкусурявам, -ош
доизкусуряване
доизкъртвам (се), -ош
доизкъртя (се), -иш
доизлавям, -яш
доизлежа, -йш
доизлежОвам (се), -ош
доизлежОване
доизлекувам (се), -ош
доизлекуване
доизлепя, -Иш
доизлепям, -яш
доизлОя (се), -еш
доизлйвам (се), -ош
доизлича, -Иш
доизличавам, -аш
доизловя, -йш
доизмОжа, -еш
доизмОзвам, -иш
доизмОрвам, -аш
доизмОря (се), -иш
доизмОсвам, -ош
доизмОся, -иш
доизметО, -Сш
доизмйвам (се), -ош
доизмйсля, -иш
доизмйслям, -яш
доизмйтам, -иш
доизмйя (се), -сш
доизносвам (се), -ош
доизносваИе
доизнося (се), -иш
доизорО, -Сш
доизорОвам, -ош
доизорОване
доизпекО (се), -Ош
доизперО (се), -Сш
доизпОя, -еш
доизпйвам, -ош
доизпйрам (се), -ош
доизпйсвам, -ош
доизпйтам, -ош
доизпйтвам, -аш
доизпйчам (се), -аш
доизпйша, -еш
доизпйя, -еш
доизплатя, -Иш
доизплащам, -аш
доизплОщане
доизплетО, -Сш
доизплйтам, -ош
доизпредО, -Сш
доизпрйдам, -ош
доизпълвам, -аш
доизпълня, -иш
доизпйвам, -аш
доизработвам, -ош
доизработя, -иш
доизрОсна, -еш
доизрастО, -Сш
доизрОствам, -ош
доизрекО, -Сш
доизрйчам, -ош
доизруся (се), -йш
доизрусявам (се), -ош
доизслужа, -иш
доизслужвам, -ош
доизслушам, -ош
доизслушвам, -аш
до^с^с^м, -аш
доизетйеквам, -аш
доизсушО, -Иш
доизсушОвам, -ош
доизсушОване
доизсъхвам, -ош
доизсъхна, -еш
доизтрОбвам, -ош
доизтрОбя, -иш
доизтъкО, -Сш
доизтъкОвам, -ош
доизтърпя, -Иш
доизтърпявам, -лш
доизтърсвам, -ош
доизтърся, -иш
доизуча (се), -иш
доизучОвам (се), -ош
доизучвам (се), -аш
доизхабя (се), -Иш
доизхабявам (се), -ош
доизхОрча, -иш
доизхОрчвам, -ош
доизхрОнвам (се), -ош
доизхрОня (се), -иш
доизцедя (се), -Иш
доизцОждам (се), -аш
доизцеря (се), -Иш
234
долнокачествен
доизцерявам (се), -аш
доизчупвам, -ош
доизчупя, -иш
доизяждам, -иш
доизям, доизядОш
доизясня (се), -йш
доизяснявам (се), -аш
дойлен, доилния^), дойлно,
дойлно; доИлни
дойлка
доилня
доиска ми се (3 л.)
доисква ми се (3 л.)
доисторичен, дойсгорйчния(г),
дойсгорйчна, дойсгорйчно;
дойсгорйчнй
доисторически
дойда, -еш
доИка
док, -ът, -а; докове, (два и т.н.)
дока
докОжа, -ош
докОзаност, доказаността
доказателствен,
доказагелственйя(т),
доказателствена,
доказИтелствено;
доказателствени
доказОтелство; доказателства
докОзвам, -иш
доказване
докОрам (се), -аш
докОрвам (се), -иш
докОрване
докатд
докачО (се), -йш
докОчам (се), -аш
докачане
докачвам (се), -аш
докИчване
докачлйв
докачлйвост, докачпйвоегта
докер; докери, (двими и т.н.)
докери
докерски
докипй ми (3 л.)
докипява ми (3 л.)
докиселее ми (3 л.)
докнселява ми (3 л.)
доклОд; доклади, (два и т.н.)
доклОда
докладвам, -аш
докладване
доклОден, докладния^),
докладна, доклИдно; доклОдни
докладна
докладчик; докладчици, (двама и
т.н.) докладчици
докле
докова, -Ош
доковОвам, -аш
докогй
докогОто
доколвам, -аш
доколко
доколкото
доколя, -иш
докомплектовам, -аш
докомплектоване
докопОвам, -аш
докопам (се), -иш
докопОя, -еш
докопвам (се), -аш
докопване
докосвам (се), -аш
докосване
докосна (се), -еш
докося, -йш
докосявам, -иш
докрОй
докрнвОе ми (3 л.)
докривява ми (3 л.)
докроя, -йш
докроявам, -иш
доксациклин
доктор; доктори, (двими и т.н.)
доктори
докторОнт; докторанти, (двама и
т.н.) докторанти
докторантура
докторОт; докторати, (два и т.н.)
докторати
докторатура
докторка
докторски
доктрина
доктрин&р; доктринОри, (двама и
т.н.) доктринОри
доктринОрски
доктрннОрство
докумОнт; докумОнти, (дво и т.н.)
докумОнта
документален, документалния^),
документална, документално;
документални
документалйст; докумеитолйсти,
(двама и т.н.) докуменгипйстй
документалйстка
документално-художествен,
документално-художествения^),
документшно-художествена,
документално-художествено;
документално-художествени
документационен,
документационния^),
документационна,
документационно;
документационни
документОция; документации
докумОнтен, докумОитнияСт),
докумОнтна, документно;
документни
документирам, -аш
документиране
документйраност,
документароносттО
докупувам, -аш
докупя, -нш
докуцам, -иш
докуцвам, -аш
докуцукам, -аш
докуцуквам, -аш
докъде
докъдето
докълвО, -Ош
докълвОвам, -аш
докъм
докъпвам (се), -ош
докъпя (се), -еш
докърмвам, -аш
докърмя, -нш
докърмям, -яш
докърмяне
докърша, -иш
докършвам, -аш
докъсам (се), -аш
докъсвам (се), -аш
докъсване
дол, -ът и -ът, -а и -0; долове и
долове, (дви и т.н.) дола
долОвям, -яш
долОвяне
долОгам, -аш
долОгане
долазвам, -аш
долОзване
долОзя, -иш
долОп; долИпи, (два и т.н.) долапа
долОпам, -аш
долОпвам, -аш
ддлар, -ът, -а; долари, (два и т.н.)
долара
ддларов
долежа, -йш
долежОвам, -аш
долен, долния^), долна, долно;
долни
долОпвам (се), -аш
долОпване
долепя (се), -йш
долепявам (се), -иш
долепяване
долОпям (се), -яш
долОпяне
долетя, -йш
долетявам, -ош
долОя, -еш
долйвам, -аш
доливане
долинО
долинен, долИннияСт), долинно,
долйнно; долинни
долитам, -аш
долйтане
долйще; долища
долмО
долмОн; долмОни, (два и т.н.)
долмОни (обикн. в мн.ч.)
долнище; долнища
долнобОнски
долнокачествен,
долнокачествения^),
235
долнокачествен
долнокачествена,
долнокачествено;
долнокачествени
долнокочественост,
долнокачествеността
долнопробен, долнопробния(т),
долнопробна, долнопробно;
долнопробни
долнопробност,
долнопробността
доловйм
доловя, -йш
доложа, -лш
доломйт; доломити, (два л т.н.)
доломита
долу
долуозночен, долуозначенля(т),
долуозначена, долуозначено;
долуозначенл
долуподпйсон
долупосбчен, долупосбчения(т),
долупосбчена, долупосочено;
долупосбченл
долуспоменОт
долчинка
долЮбвам, -аш
долЮбване
долЮбя, -иш
долюлея (се), -еш
долюлявам (се), -аш
долютее ми (3 л.)
долютй ми (3 л.)
дом, -ът, -а; ддмове и домове, (два
л т.н.) дома
домО
домОжа, -еш
домОзвам, -аш
домокйн; домакини, (двама и т.н.)
домакини
домакйнски
домакйнствам, -аш
домакйнстване
домокйнство; домакйнства
домакйня
домат; домати, (два л т.н.) домата
домОтен, доматенля(т), доматена,
доматено; доматени
домОтов
домашйр, -ят, -я; домашарл,
(двама л т.н.) домашарл, и
домошОр
домашарка и домошОрка
домашарски л домошарски
домашен, домашния(т), домашна,
домашно; домашни
домОшнотъкОн
домейн; домейнл, (два и т.н.)
домейна
домеля, -иш
доменен, дбменнля(т), доменна,
доменно; доменни
домервам, -аш
домерване
домеря, -лш
домесвам, -аш
домесване
домеся, -иш
домета, -0ш
домйвам (се), -аш
домйлам, -аш
домилее ми (3 л.)
домилея, -еш
домилява ми (3 л.)
домилявам, -аш
доминанта
доминантен, доминантния(т),
доминантна, доминантно;
доминантни
доминОция
доминиконец; домлнлканци,
(двама л т.н.) домлнлканцл
доминиканка
доминикански
доминибн; доминионл, (два и
т.н.) домлнлбна
доминйрам, -аш
доминйране
домино
домйтам, -аш
домйя (се), -еш
домовлоделец; домовладелцл,
(двама и т.н.) домовладелцл
домовладетел, -ят, -я;
домовладетелл, (двама и т.н.)
домовладетели
домовладетелка
домогвам се, -аш
домогване
домогна се, -еш
домоначалник; домоначалници,
(двама и т.н.) домоначалници
домопритежОтел, -ят, -я;
домопритежателл, (двама и т.н.)
домопрлтежателл
домопритежОтелка
домопритежОтелски
доморасъл, домораслля(т),
доморасла, доморасло;
доморасли
домородство
домосед; домоседи, (двама и т.н.)
домоседл
домоседка
домостройтел, -ят, -я;
домостройтелл, (двама и т.н.)
домостройтелл
домостройтелен,
домостроителнля(т),
домостройтелна,
домостроително;
домостроителни
домостройтелство
домотОвам, -аш
домотая, -еш
домоуправител, -ят, -я;
домоуправители, (двама и т.н.)
домоуправители
домоуправители
домоупровление;
домоуправления
домофон; домофони, (два л т.н.)
домофона
домочОдие; домочадия
домошОр, -ят, -я; домошарл,
(двама и т.н.) домошарл, и
домашар
домошорко и домашарка
домошарски л домашарски
дом-паметник; дом-паметници,
(два л т.н.) дом-паметника
домувом, -аш
домувоне
домъквом (се), -аш
домъкна (се), -еш
домързй ме (3 л.)
домързяво ме (3 л.)
домъчнее ми (3 л.)
домъчняво ми (3 л.)
дон, -ът и -ът, -а и -а; дбнове,
(двама л т.н.) дбнове
доно и дбня
донОборен, донаборния(т),
донаборна, донаборно;
донаборнл
донаборник; донаборници,
(двама л т.н.) донаборници
донОдя, -иш
донаждом, -аш
донОсям, -яш
донОсяне
донемайкъде
донесО, -еш
донесение
дбнжуОн; донжуановци, (двама и
т.н.) донжуановци
донжуонски
донжуОнство
донйжа, -еш
донйзвом, -аш
донйзвоне
донйкъде
донйне
дбнкихбт
дбнкихбтовец; дбнкихбтовцл,
(двама л т.н.) дбнкихбтовци
дбнкихбтовски и дбнкихбтски
дбнкихбтовщина и
донкихотщина
дбнкихбтски и дбнкихбтовски
донкихотщина и
дбнкихбтовщина
донор; дбнорл, (двама л т.н.)
дбнорл
донорски
донорство
донос; дбноси, (два л т.н.) дбноса
донбсвам, -аш
донбсване
доносник; доносници, (двама и т.н.)
доносници
доносница
доноснича, -лш
236
дордето
донбсничене
доноснически
дондсничеетво; доносничества
донбся, -иш
доиски
доняи дона
донякога
донякъде
дообОлвам (се), -ош
дообОля (со), -иш
дообзаведО (се), -ош
дообзавОждам (со), -аш
дообзавОждане
дообмйсля, -иш
дообмйслям, -яш
дообмйсляне
дообясня (се), -йш
дообяснявам (со), -ош
дооздравОя, -еш
дооздравявам, -аш
доокъпвам (со), -аш
доокъпя (се), -еш
доопрОвя (со), -иш
доопрОвям (со), -яш
доорО, -Сш
доорОвам, -аш
доорОване
доорОжа, -еш
доорязвам, -ош
доорязване
доосвобожденски
доотлОя, -ош
доотлйвам, -аш
дооформя (се), -иш
дооформявам (со), -ош
дооформяваше
дооформям (се), -яш
дооформяно
дооценя, -Иш
дооценявам, -ош
довОда ми (3 л.)
допОдам, -ош
допОдна, -еш
допадне ми (3 л.)
допОрва ми (3 л.)
допОри ми (3 л.)
допекО (се), -Ош
доперО, -Сш
допечатам, -ош
допечатвам, -аш
допечатване
допечатка
допОя, -ош
допйва ми се (3 л.)
допйвам (си), -ош
допйване
допйе ми се (3 л.)
допикОва ми со (3 л.)
допикае ми се (3 л.)
допинг
дбпингафОра*
допингйрам (се), -ош
допиигконтрол*
допингов
допингпроба*
допингтОст*, -ъг, -а;
допингтСсговс, (два и т.н.)
допuитгСсга
допйпам, -аш
допйпвам, -ош
допир; допири, (два и г.н.) допира
допйрам1, -аш
допйрам2 (се), -аш
допйране
допирателен, допирОтелния(т),
допирОгслна, допирателно;
допирИтслни
допирателна
допйрен, допИрния(т), допйрна,
допирно; допирни
допйсвам, -аш
допйсване
дописен, дописния^), дописна,
дописно; дописни
дописка
дописник; дописници, (двама и
т.н.) дописници
дописница
дописнически
дописничка
допйтам се, -аш
допйтвам се, -аш
допйтване
допйчам (се), -аш
допйша, -еш
допйя (си), -еш
доплОвам, -аш
доплОква ми се (3 л.)
доплОквам (со), -аш
доплакна (се), -ош
доплатя, -йш
доплаче ми се (3 л.)
доплащам, -ош
доплащане
доплетО, -Сш
доплйтам, -аш
доплйтане
доплувам, -аш
доповръща ми се (3 л.)
допотопеи, допогопния(г),
допогопна, допогопно;
допогопни
допра (се), -Ош
допрОвя, -иш
доправям, -яш
допредй
допринОсям, -яш
допринасяне
допринеса, -Сш
допрйпкам, -аш
допрйпквам, -аш
допрочета, -Сш
допрочйтам, -аш
допуск; допуски, (дваи т.н.) допуска
допускам, -аш
допускане
допусна, -сш
допустйм
допуша, -иш
допушва ми се (3 л.)
допушвам, -ош
допуши ми се (3 л.)
допълвам (се), -аш
допълване
допълзя, -йш
допълзявам, -аш
допълнение; допълнСния
допълнйтелен,
допълнИтелния(г),
допълнителна, допълнително;
допълнителни
допълня (се), -иш
допълним, -яш
допъпля, -иш
допъплям, -яш
допържа (се), -иш
допържвам (со), -аш
допържване
допявам, -ош
доработвам, -аш
доработване
доработя, -иш
доразберО (со), -Ош
доразбйрам (се), -ош
доразвйвам (со), -аш
доразвйване
доразвйя (со), -еш
доразглСдам, -аш
доразглСждам, -ош
доразглОждане
доразкажа, -еш
доразкйзвам, -аш
доразказване
доразкрйвам (се), -аш
доразкрйване
доразкрйя (се), -ош
доразнйщвам (се), -ош
доразнйщване
доразнйщя (со), -иш
доразплета, -Сш
доразплйтам, -аш
доразплйтане
доразработвам, -ош
доразработване
доразработя, -иш
доразслОдвам, -ош
доразслСдване
доразтрОбвам, -ош
доразтрСбване
доразтрСбя, -иш
доразцъфвам, -аш
доразцъфна, -еш
доразцъфтя, -Иш
доразясня, -йш
доразяснявам, -аш
доразясняване
дорасна, -еш
дораста, -Сш
дораствам, -аш
дорОстване
дорде
дордОто
237
доревава мн се
доревава ми се (3 л.)
доревО ми се (3 л.)
дореволюцнонен,
дДревопюцй0иния(т),
дДревопюдиДнна,
ддреволюциднио;
дДреволюцйДинй
доредя (се), -йш
дорОжа, -еш
дорОждам (се), -ош
дорОждане
дорОсвам (се), -аш
дорест
дорОша (се), -иш
дореша, -йш
дорешОвам, -аш
дорешОване
дори
дорийски
дорнсувам, -аш
дорязвам, -аш
досОда
досаден, досадния^), досадна,
досадно; досадни
досадник; досадници, (двама и
т.н.) досадници
досадннца
досадя, -йш
досОждам, -иш
досОждане
досвидее ми (се) (3 л.)
досвидн ми (се) (3 л.)
досвндява ми (се) (3 л.)
досвирвам, -аш
досвиря, -нш
досег
досега
досегна, -еш
досегашен, досегашния^),
досегашни, досегашно;
досетОшни
доседя, -йш
доседявам, -иш
досека, -Ош
досетлив
досетливост, досегливосгтИ
досОтя се, -иш
досОщам се, -аш
досОщане
досея, -еш
доснО; досиета
досипвам, -иш
досипване
досипя, -еш
досичам, -аш
досковО, -Ош
досковОвам, -аш
доскоро
доскорошен, доскорошния^),
доскорошна, доскорошно;
доскорошни
доскубвам (се), -аш
доскубя (се), -еш
доскучава ми (3 л.)
доскучОвам, -аш
доскучОване
доскучОе ми (3 л.)
доскучОя, -еш
дослОгам, -иш
дословен, дословния^),
дословни, дословно; дословни
досложа, -иш
дослужа, -иш
дослужвам, -аш
дослужване
дослушам, -иш
дослушвам, -иш
досмешОва ме (3 л.)
досмешОе ме (3 л.)
досмуквам, -аш
досмуча, -еш
досмъди ме (3 л.)
досмъдява ме (3 л.)
досоля, -Иш
досолявам, -аш
досоляване
доспатскн
доспОтчанин; доспОтчани, (двама
и '.и.) доспатчани
доспатчанка
доспехи (само мн.ч.)
доспи ми се (3 л.)
доспива ми се (3 л.)
доспивам си, -аш
доспя си, -йш
досрамее ме (3 л.)
досрамява ме (3 л.)
досрОд
досрутвам (се), -аш
досрутя (се), -иш
доста
достОвка
достОвчнк1; доставчици, (двама и
'.н.) доставчици (лице)
достОвчик2; доставчици, (два и т.н.)
доставчика (нелице)
доставя, -иш
достОвям, -яш
достОвяне
достОтъчен, досгoтъчния(г),
достатъчна, достатъчно;
достатъчни
достОтъчност, достатъчността
достигам, -аш
достигане
достигна, -еш
достижение; достижения
достижим
достоверен, достоверния^),
достоверна, достоверно;
достоверни
достоверност, достоверността
достоен, достойния^), достойна,
достойно; достойни
достойнство; достойнства
достолепен, достолОпния^),
досголеинo, досголепно;
достолОпни
достолепие; достолеnйя
достопаметен, достопОметиияф,
достопаметна, достопoмегно;
достопОметни
достопочтен, достопочтенйя(г),
досгоnочтенo, досгопочтено;
досгоnочгеии
достопя (се), -йш
достопявам (се), -аш
достояние; достояния
дострашОва ме (3 л.)
дострашОе ме (3 л.)
достригвам, -аш
дострижа, -еш
достроя, -йш
достроявам, -аш
дострояване
достудОе ми (3 л.)
достудява ми (3 л.)
достъкмя, -йш
достъкмявам, -аш
достъкмяване
дбстъп
достъпен, достъпния^),
достъпна, достъпно; достъпни
достъпност, достъпността
досущ
досъбОрям (се), -яш
досъбаряне
досъбера, -Ош
досъбирам, -аш
досъблека (се), -Ош
досъбличам (се), -аш
досъборя, -нш
досъдОбен, досъдебнйя(г),
досъдОбна, досъдОбно;
досъдОбни
досъдера, -Ош
досъдирам, -аш
досърбам, -аш
досърбвам, -аш
досърби ме (3 л.)
досърбява ме (3 л.)
досявам, -аш
досягам, -аш
досягане
дотам
дотОция; дотации
дотОгля, -иш
дотОглям, -яш
дотегна, -еш
дотегне ми (3 л.)
дотежава ми (3 л.)
дотежи ми (3 л.)
дотече (3 л.)
дотикам, -аш
дотиквам, -аш
дотирам, -аш
дотйране
дотича (3 л.)
дотичам, -ош
дотичвам, -иш
дотласкам, -иш
дотлОсквам, -ош
238
драска
дотлея, -еш
дотлявам, -аш
дотовОрвам (се), -аш
дотовОря (се), -аш
дотогОво
дотогОвашен, дотогавашния^),
дотогавашна, дотогавашно;
дотогавашни
дотолкова
дотрОйвам, -аш
дотрОя, -еш
дотрепвам, -аш
дотрепя, -еш
дотрйвам (се), -аш
дотрйя (се), -еш
дотрошй (се), -йш
дотрошОвам (се), -аш
дотрошоване
дотрябва ми (3 л.)
дотрябвам, -аш
дотук и дотука
дотъкО, -еш
дотъкОвам, -аш
дотъкОване
дотъпквам, -аш
дотъпчо, -еш
дотъркалвам (се), -аш
дотъркОлям (се), -яш
дотърколя (се), -йш
дотърчй, -йш
дотърчОвам, -аш
дотърчОване
дотътрузвам (се), -аш
дотътрузване
дотътрузя (се), -иш
дотътря (се), -лш
дотътрям (се), -яш
дотътряне
дотяга ми (3 л.)
дотягам, -аш
дотягоне
доубйвам, -аш
доубйване
доубйя, -еш
доуваря (се), -йш
доуварявам (се), -аш
доуварявоне
доувйром, -аш
доувйране
доувря, -йш
доугосвам, -аш
доугосна, -еш
доугося, -йш
доугасявам, -аш
доугосявоне
доугоя (се), -йш
доугоявом (се), -аш
доугояване
доунищожО (се), -йш
доунищожОвам (се), -аш
доунищожОване
доусъвършенствам (се), -аш
доусъвършенстване
доуточня, -йш
доуточнявам, -аш
доуточняване
доуча (се), -лш
доучвам (се), -аш -
доучване
доушйвам, -аш
доушйване
доушйя, -еш
дофйн; дофйни, (двама и т.н.)
дофйнл
дохвърчО, -йш
дохвърчОвам, -аш
доход; доходи, (два и т.н.) дохода
доходен, доходния(т), доходна,
доходно; доходни
доходност, доходността
доходоносен, доходоносния(т),
доходоносна, доходоносно;
доходоносни
дохрОнвам (се), -аш
дохрОнване
дохрОня (се), -иш
дохристиянски
доцент; доценти, (двама и т.н.)
доценти
доцентски
доцентура
доцепвам, -аш
доцепя, -иш
дочОкам, -аш
дочйквам, -аш
дочен, доченля(т), дочена,
дочено; дочени
дочертОвам, -аш
дочертОване
дочертйя, -еш
дочетО, -еш
дочйтам, -аш
дочйтане
дочувам, -аш
дочуване
дочупвам, -аш
дочупване
дочупя, -иш
дочуя, -еш
дошйвам, -аш
дошйя, -еш
доще ми се (3 л.)
дощява ми се (3 л.)
доя, -йш
дояде ми се (3 л.)
доядее ме (3 л.)
доядрен, доядрения(т), доядрена,
доядрено; доядрени
доядява ме (3 л.)
дояжда ми се (3 л.)
дояждам (си), -аш
дояждане
доям (си), доядеш
дояч; доячл, (двама л т.н.) доячл
доячка
дравйд; дравйдл, (двама и т.н.)
дравйдл
дравйдски
драг
дрОга
драгалевски
драгйрам, -аш
драгйране
драговолен, драговолиля^),
драговолна, драговолно;
драговолни
драгоценен, драгоценния^),
драгоценна, драгоценно;
драгоценни
драгоценност, драгоценността
дрОгстер; драгстерл, (два и т.н.)
драгстера
драгун; драгуни, (двама и т.н.)
драгуни
дрогунски
драже; дражета
дрОзнене
дразнение
дразнйм
дразнймост, дразнимостта
дразнйтел! -ят, -я; дразнители,
(двама л т.н.) дразнители (лице)
дразнйтел2, -ят, -я; дразнители,
(два и т.н.) дразнителя (нелице)
дрОзня (се), -иш
дрОка
дрОкон; драконл, (два л т.н.)
дракона
дрОконов
драконовски
дрОма
драматизация; драматизации
драматизйром, -аш
дроматизйроне
драматйзъм, драматизмът,
драматизма
драматйчен, драматйчния(т),
драматична, драматично;
драматични
драматйчно-оперен,
драматично-оперния^),
драматично-оперна,
драматйчно-оперно;
драматИчно-оперни
драматйчност, драматичността
драматург; драматурзи, (двама и
т.н.) драматурзи
драматургйчен,
драматургичния^),
драматургична, драматургично;
драматургични
драматургия; драматургии
дране
дрОпам (се), -аш
дрОпане
драперия; драперии
драпйрам, -аш
драпйране
драпировка
дрОсвам, -аш
дрйсване
дрОска
239
драскало
драскОло; драскала
драскам, -аш
драскане
дрОсканица
драскОч; драскачи, (двама и т.н.)
драскОчи
драскОтене
драскотйна
драскбтя, -иш
драсна, -еш
драстйчност, дростuчносгтО
драхма
драцОна
дращене
дрОщя, -иш
дреб
дрОбен, дребния(т), дребна,
дребно; дребни
дребнОв
дребнОвост, дребновосттО
дребнея, -еш
дрОбничък, дребничкия(т),
дребничка, дрСбничко;
дребнички
дрОбнобуржоазен,
дрСбнобуржоазния^),
дребнобуржоЛзно,
дребнобуржоЛзно;
дребнобуржоозни
дребнозърнест
дребнолйст
дребнолйстен, дребнолИсгния(т),
дребнолИстна, дребнолИсгно;
дребнолИстни
дребносОбственически
дребностбков
дреболйя; дреболии
дребосък1; дребосъци, (двама и
т.н.) дребосъци (лице)
дребосък2; дребосъци, (два и т.н.)
дребосъко(нелице)
дрОвен, древния(т), древна,
древно; древни
древнобългарски
древногръцки
древнорймски
древност, древностгО
дрОгер; дрСгери, (два и т.н.) дрегера
дрОзгав
дрезгавина
дрОзгавост, дрезгаво^™
дрезденски
дрезйна
дрейф, -ът, -л; дреИфове, (дво и т.н.)
дрСйфл
дрейрйрoм, -ош
дрейфйране
дрОйфов
дрейфувам, -аш
дрейфуване
дрОлка
дремане и дрЯмане
дрОмвам, -аш, и дрЯмвам
дремване и дрЯмване
дремешката
дрОмла
дремлйв
дремлйвост, дремливостго
дрОмльо; дремльовци, (двома и т.н.)
дремльовци
дрОмна, -еш
дрОмя, -еш
дрен, -ът, -а; дренове, (два и т.н.)
дрСна
дренОж; дренажи, (два и т.н.)
дренОжа
дренОжен, дренИжния(т),
дренОжно, дренажно; дренажни
дронОк; дреноци, (два и т.н.)
дренОкл
дренйрам, -аш
дренйране
дрОсинг
дресйрам, -лш
дресйране
дресйраност, дресироносттО
дресирбвка
дрескод, -ът, -а; дрСскодове, (дво и
т.н.) дрескодо
дресура
дресьОр; дресьори, (двомо и т.н.)
дресьори
дресьорка
дреха
дрОшник; дрешници, (два и т.н.)
дрешнико ■
дриада
дриблйрам, -ош
дриблйране
дрибльОр; дрибльори, (двомо и т.н.)
дрибльорл
дрйбъл
дрйпа
дрйпав
дрйпавичък, дрИповичкия(т),
дрйплвичко, дрйповичко;
дрИповички
дрйпла
дрйпльо; дрйпльовци, (двама и т.н.)
дрйпльовци
дрйсвам, -ош
дрйскам, -ош
дрйскане
дрйсла
дрислнв
дрйсльо; дрйсльовци, (двомо и т.н.)
дрйсльовци
дроб1, -ът и -ът, -а и -а; дробове и
дробове, (дво и т.н.) дроба
дроб2
дрббен, дробния(т), дробно,
дробно; дробни
дробОне
дробйлка
дрОбчо; дробчето (обикн. в мн.ч.)
дробя, -Иш
дрога
дрогОриен, дрогерийния(т),
дрогСрийно, дрогериИно;
дрогСрийни
дрогерйст; дрогерйсти, (двомо и
т.н.) дрогерйсти
дрогОрия; дрогерии
дрогйрам (се), -ош
дрогйране
дрожди (само мн.ч.)
дрозд, -ът, -а; дроздове, (дво и т.н.)
дрозда
дрбпла
дропс, -ът, -а
дропсов
друг
другаде
другар, -ят, -я; другари, (двомо и
т.н.) другари
другарка
другарски
другарство
другарувам, -ош
другаруване
друговОрец; друговерци, (двомо и
т.н.) друговерци
друговерка
друговОрски
другомйслие
другоселец; другоселци, (двомо и
т.н.) другоселци
другоселка
другосОлски
другост, другостго
другояче
дружа, -Иш
дружба
дружелюбен, дружелюбния^),
дружелюбно, дружелюбно;
дружелюбни
дружелюбие
дружелюбност, дружелюбносттЛ
дружен, дружния(т), дружно,
дружно; дружни
дружОне
дружески
дружествен, дружествения(т),
дружествено, дружествено;
дружествени
дружество; дружество
дружйна
дружка
друза
друйд; друйди, (двомо и т.н.)
друйди
друм, -ът, -л; друми и друмшцл, (дво
и т.н.) друма
друс (межд.)
друсам (се), -ош
друсане
друсвам (се), -ош
друсване
друс-друс (межд.)
друскам (се), -ош
друскане
друсна (се), -еш
240
душегубен
дръвник^ дръвници, (двимо и т.н.)
дръвници (лице)
дръвник2; дръвници, (два и т.н.)
дръвника (нелице)
дръвце; дръвцИ (обикн. в мн.ч.)
дръглив
дръгливост, дръгливосттИ
дръжка
дръзвам, -иш
дръзване
дръзна, -еш
дръзновОн, ^цановОи^^),
дръзновОна, дръзновОио;
дръзновОни
дръзновОнно
дръзновУност, дръзиовеносттИ
дрън (межд.)
дрънвам, -аш
дрънване
дрън-дрън (можд.)
дрънкИлка
дрънкОло; дрънкали
дрънкам (се), -иш
дрънкане
дрънканица
дрънкулка
дрънна, -еш
дрънча, -йш
дрънчОне
дрънвам (се), -ош
дрънване
дрънна (се), -еш
дръпнатост, дръпнигосгтИ
дрйзга; дрязги (обикн. в мн.ч.)
дрямане и дрОмано
дрЯмвам, -ош, и дремвам
дрямване и дрОмвано
дрямка; дрОмки
дрян, -ът, -о; дрянове, (два и т.н.)
дряна
дрянка; дрОнки
дрянов
дряновец; дряновци, (двимо и т.н.)
дряновци
дряновица
дряновка
дряновски
дуализъм, дуилизмът, дуализма
дуалист; дуалИсти, (двама и т.н.)
дуалИсти
дуалистичен, дуалйегйчнйя(т),
дуапиетйчна, дуалистИчно;
дуипйетйчнй
дублаж; дублажи, (два и т.н.)
дублИжи
дуОлО; дублета
дублОт; дублети, (два и т.н.)
дублета
дублетен, дублетния^), дублОтна,
дублетно; дублетни
дублОтност, дублетносттО
дубликат; дубликати, (два и т.н.)
дубликати
дубликОтен, дубликОтнияСт),
дубликатии, дубликОтно;
дубликОтни
дублирам, -иш
дублиране
дубльор; дублъСри, (двими и '.н.)
дубльори
дубльорка
дубльорски
дубльорство
дубровнишки
дубъл; дубли, (два и т.н.) дубъли
дувОр, -ът, -а; дувОри, (два и т.н.)
дувОра
дуОл; дуОли, (два и т.н.) дуела
дуелирам се, -иш
дуелиране
дуене
дует; дуОта, (два и т.н.) дуО'0
дуеченто
дузйна
дузпа
дук, -ът, -а; дукове, (двома и '.н.)
дукове
дукат; дукати, (два и '.и.) дуката
дукОса
дуло; дула
дуловски
дуловчанин; дуловчани, (двимо и
т.н.) дуповчoни
дуловчанка
дум (межд.)
дума
думам, -иш
думане
думвам, -аш
думване
дум-дум (същ.)
дум-дум (межд.)
думкам, -аш
дУмкане
думна, -ош
дунавски
дунапрен
дунапрОнов
дунда
дундест
дундуркам, -аш
дундуркане
дундьо; дуидьовци, (двомо и т.н.)
дундьовци
дуо
дупе; дупета
дупест
дупка
дуплекс
дуплексен, дуплексния^),
дуплексно, дуплексно;
дуплексни
дуплексов
дуплнка
дупликация; дупликИции
дупничанин; дупничИни, (двомо и
'.н.) дупничИни
дупничОнка
дупнишки
дУпча, -иш
дупчене
дупчест
дупчйло; дупчйла и дупчила
дупя се, -иш
дупене
дуралОкс
дуралуминиев
дуралуминни, -ят, -я
дуумвирОт; дуумвйрИти, (дви и
'.н.) дуумвйра'а
дух, -ът, -И; духове и духове, (дво
и '.и.) духи
духало; духала и духала
духам, -иш
духано
духОч; духачи, (двама и т.н.)
духачи
духвам, -аш
духване
духна, -еш
духов
духовен, духовнияСт), духовни,
духовно; духовни
духовенство; духовенства
духовит
духовитост, духовитостта
духовник; духовници, (двама и т.н.)
духовници
духовнически
духбвнокултзфен,
духовиокултурнйя('),
духовиокултуриа,
духовиокуптурно;
духовиокултурии
духовност, духовността
духом
душ, -ът, -а; душове, (два и '.н.)
душа
душа, -иш
душО (същ.)
душО (се), -Иш
душбатория*; душби'ерйй
д^шгел*, -ът, -и; душгелове, (два и
т.н.) душголо
душевОдец; душевадци, (двами и
т.н.) душовОдци
душевОдка
душевОдник; душовИдници,
(двами и '.н.) душoвoдиицй
душевОдец; душовОдци, (двама и
'.н.) душевОдци
душевОдка
душОвен, душОвнияСт), душевна,
душОвио; душевни
душевноболен,
душевноболния^),
душевноболни, душевноболно;
душевноболни
душОвност, душевността
душегубен, душегубийя(т|,
душегубни, душотубио;
душотубни
16. Официален правописен речник ни българския език
241
душегубец
душегубец; душегубцл, (двама л
т.н.) душегубцл
душегубка
душен, душния^), душна, душно;
душни
душене
душене
душеприкозчик;
душеприказчици, (двама т.н.)
душеприказчлци
душеприкОзчица
душеспасение
душеспасйтелен,
душеспàсителийя(т),
душеспасителна,
душеспасителио;
душеспасителнл
души (само мн.ч.)
душйтел, -ят, -я; душйтелл,
(двама л т.н.) душйтелл
душйцо
душйчко
душкабйна*
душмОнин; душмани, (двама л т.н.)
душмани
дуя се, -еш
дъб, -ът, -а; дъбове, (два и т.н.) дъба
дъбене
дъбак; дъбаци, (два л т.н.) дъбака
дъбйлен, дъбйлния(т), дъбилна,
дъбилно; дъбилни
дъблински
дъбов
дъбрОва
дъбя, -лш
дъвка
дъвкане и дъвчене
дъвкателен, дъвкателнля(т),
дъвкателна, дъвкателно;
дъвкателни
дъвча, -еш
дъвчощ
дъвчене и дъвкане
дъга
дъгов
дъговйден, дъговйднля(т),
дъговйдна, дъговидно;
дъговидни
дъгообрОзен, дъгообразнйя(т),
дъгообразна, дъгообразно;
дъгообразни
дъжд, -ът, -а; дъждове
дъжделйв
дъждобрОн; дъждобрани, (два и
т.н.) дъждобрана
дъждовОлен, дъждовалния^),
дъждовална, дъждовално;
дъждовшши
дъждовен, дъждовнля(т),
дъждовна, дъждовно; дъждовни
дъждовйт
дъждовник; дъждовници, (два и
т.н.) дъждовника
дъждовност, дъждовно^а
дъждомер; дъждомери, (два и
т.н.) дъждомера
дъждонепроницаем
дъждоносен, дъждоносния(т),
дъждоносна, дъждоносно;
дъждоносни
дъждувам, -аш
дъждуване
дълбОене
дълбОне
дълбоч; дълбачи, (два и т.н.)
дълбача
дълбОчен, дълбàчиля(т),
дълбачна, дълбачно; дълбачни
дълбОя, -еш
дълбинО
дълбйнен, дълбИнния^),
дълбИнна, дълбинно; дълбИнни
дълбок
дълбоководен, дълбоководния^),
дълбоководна, дълбоководно;
дълбоководни
дълбокомйслен,
дълбокомИсленля(т),
дълбокомйслена,
дълбокомИслено ;
дълбокомИсленл
дълбокомйсленост,
дълбокомислеиостта
дълбокомйслие
дълбокопечОтен,
дълбокопечатнля(т),
дълбокопечатна,
дълбокопечатно;
дълбокопечатни
дълбовдуважаем
дълбочина
дълбочйнен, дълбочИииия(т),
дълбочИнна, дълбочИнно;
дълбочИнни
дълг, дългът, дълга; дългове, (два
и т.н.) дълга
дългобоен, дългобойнияСт),
дългобойна, дългобойно;
дългобойни
дългобрад
дългов
дълговечен, дълтовèчиия(т),
дълговечна, дълговечно;
дълтовечни
дълговечност, дълтовечиостта
дълговлОкнест
дълговлас
дълговременен,
дълговременния^),
дълговременна, дълговременно;
дълговременни
дълговълнов
дългогодйшен,
дългогодШпиия(т),
дългогодишна, дългогодишно;
дългогодишни
дългоденствие
дългокос
дългокрак
дълголетен, дълголетния^),
дълголетна, дълголетно;
дълголетни
дълголетие
дълголетни^; дълтолèтнлци,
(двама л т.н.) дълтолетилцй
(лице)
дълголетник2; дълголетнлци, (два
и т.н.) дълтолетиика (нелице)
дълголетница
дълголетничка
дълголйк
дългометрожен,
дългометражния^),
дългометражна,
дълтометрaжио; дългометражнл
дългоног
дългонос
дългоочОквон
дългопол
дългополец; дългополцл; (двама
и т.н.) дългополци
дългополка
дългополски
дълго-предълго
дългорък, дългоръкия(т),
дългоръка, дългоръко;
дългоръки
дългосвйрещ
дългосрочен, дълтосрочийя(т),
дългосрдяна, дългосрочио;
дългосрочии
дълготраен, дълготрайния^),
дълготрайна, дълготрайно;
дълготрайни
дълготрайност, дълготрайността
дългоух
дългоушко; дългоушковцл,
(двама и т.н.) дългоутковци
дългуч; дългучй, (двама и т.н.)
дългучи
дължа, -йш
дължйм
дължина
дълъг, дългия(т), дълга, дълго;
дълги
дъмбел; дъмбели, (два и т.н.)
дъмбела
дъмпинг
дъмпингов
дънен, дъннияСт), дънна, дънно;
дънни
дънене
дънер; дънери, (два л т.н.) дънера
дънест
дънки (само мн.ч.)
дънков
дъно; дъна
дъновйзъм, дъновйзмът,
дъновйзма
дъновйст; дъновйстл, (двама л т.н.)
дъновИстл
дъновйстко
242
дяволйтост
дъновйстки
дъня (се), -иш
дъра-дъра (межд.)
дърва (само мн.ч.)
дървОр, -ят, -я; дървОри, (двомо и
т.н.) дървори
дървОрка
дървОрски
дървОрство
дървен, дървения(г), дървено,
дървено; дървени
дървене
дървенйст
дървенйца
дървенйя; дървснйи
дървеняк; дървсняци, (двома и
т.н.) дървеняци
дървесен, дървСсния(г),
дървСсно, дървСсно; дьрвСсни
дървесйна
дървесйнен, дървесинния^),
дървесинно, дървесинно;
дьрвссйнни
дървèеновлoкнеет
дървеснослоест
дърво; дьрвСто и дървеса
дърводелен, дърводСлнияСт),
дьрводСлно, дърводСлно;
дърводСлни
дърводОлец; дърводСлци, (двома и
г.н.) дърводСлци
дърводОлски
дърводелство
дърводобив
дърводобйвен, дьрводобйвния(г),
дърводобйвно, дърводобИвно;
дърводобйвни
дърводобйвник;
дърводобйвници, (двама и т.н.)
дърводобйвници
дървообработване
дървообработвателен,
дървооброботаогслния(т),
дървообробогвотслно,
дървооброботвИгслно;
дървообробогвотслни
дървообработващ
дървообраббтка
дървопреработване
дървопреработвателен,
дървопрсроботвогелния(г),
дървопреработвателно,
дървопреработвателно;
дървопреработвателни
дървопреработващ
дърворезачка
дърворезба
дърворезбар, -ят, я;
дърворезбори, (двамо и г.н.)
дърворсзбори
дърворезбен, дърворСзбсния(г),
дьрворСзбсна, дърворСзбсно;
дърворСзбсни
дървосекОч; дървосскочи, (двамо
и г.н.) дървосскочи
дървоснабдйтелен,
дървоснобдйтслнuл(г),
дървоснобдИтслно,
дървоснобдИтелно;
дървоснобдИтслни
дървоснабдяване
дървояд; дървояди, (два и т.н.)
дървояди
дървоядец; дървоядци, (дво и
т.н.) дървоядецо
дървя се, -иш
дърдорене
дърдорко; дърдорковци, (двамо и
г.н.) дърдорковци
дърдоря, -иш
дър-дър (межд.)
държа (се), -Иш
държОва
държавен, държОвния(т),
държавно, държавно; държИвни
държавник; държавници, (двими
и т.н.) държавници
държавнически
държОвничество
държавномонополистйчески
държавно-обществен,
държавно-обществения(т),
дьржОвно-оС^т^Сствсна,
дьржовно-оС^щСствсно ;
дьржОвно-общесгвснй
държавнопрОвен,
държовнопровнuя(г),
държовнопровно,
дьржовнопрЛвно;
държовнопровни
държавност, държaвносгто
държавностопански
държавно-частен,
държовно-чостния(г),
държовно-чОстно,
държовно-чосгно;
държОвно-частни
държОне
държание
държанка
държОтел1, -ят, -я; дьржОгели,
(двама и т.н.) дьржОгели (лице)
държОтел2, -ят, -я; държотелu,
(два и т.н.) дьржагсля (нелице)
държелйв
държелйвост, дьржеливостто
дързост, дързосгтО
дързостен, дързостния(г),
дьрзосгно, дързостно;
дързосгни
дързък, дръзкия(г), дръзко,
дръзко, дръзки
дърпам (се), -ош
дърпане
дърт
дъртОк; дъргИци, (двамо и г.н.)
дъргИци
дъртОчка
дъртОшки
дъртОене
дъртешки
дъртея, -еш
дъртофОлник; дъртофСлници,
(двамо и т.н.) дъргофелници
дъртофелница
дъртофОлничка
дъскО
дъскорезен, дъскорСзнияСт),
дъскорСзна, дъскорСзно;
дъскорСзни
дъскорезница
дъсчен, дъсчсния(т), дьсчсно,
дъсчено; дъсчени
дъх, -ъг, -Л; (дво и т.н.) дъха
дъхав
дъхавост, дъховосттО
дъхам, -ош
дъхане
дъхвам, -лш
дъхване
дъхна, -еш
дъхтОне
дъхтя, -Иш
дъщерен, дъщерния(г), дьщерна,
дъщерно; дьщернй
дъщеря
дюбел; дюбели, (дво и г.н.) дюбела
дюдюкам, -аш
дюдюкане
дюза
дюйм, -ъг, -л; дюймове, (дво и г.н.)
дюИма
дюймов
дюкян; дюкяни, (дво и т.н.)
дюкяна
дюкянджййка
дюкянджййски
дюкянджйя; дюкянджйи, (двамо
и г.н.) дюкянджйи
дюлгОр; дюлгСри, (двама и т.н.)
дюлгСри
дюлгОрство
дюлев
дюлов
дюля
дюна; дюни (обикн. в мн.ч.)
дюнер; дюнери (два и т.н.) дюнсро
дюс
дюстабОн; дюсгобОни, (двама и
т.н.) дюстабони
дюстабОн (прил.)
дюстабанлйя; дюсгабанлИи,
(двома и т.н.) дюсгоблнлИи
дюшОк; дюшСци, (два и т.н.)
дюшСко
дюшемО; дюшемСго
дюшеш
дявам (се), -ош
дяване
дявол; дяволи, (дво и т.н.) дявола
дяволйт
дяволйтост, дяволитостта
243
дяволица
дяволица
дяволйя; дяволии
дяволски
дяволувам, -иш
дяволуване
дяволщина
дяволък; дяволъци, (два и т.н.)
дяволъка
дядо; дядовци, (двама и '.н.)
дядовци
ДЯДОВ
дяк, -ът, -а; дяци, (двама и т.н.)
дяци
дякон; дякони, (двама и т.н.)
дякони
дяконов
ДЯКОНСКИ
дяконство
дял, дялът и делът, дяла и долО;
дялове, (два и т.н.) дяла
дялам, -аш
дялане
дялвам, -аш
дялвано
дялкам, -аш
дялканО
дялна, -еш, н дОлна
дялов
дяна (се), -еш
дясноориентиран
дясноцентристкн н
дОсноцентристкн
244
Е
е (чист.)
е (можд.)
ебола
ебонит
еОонитен, ебонйтния('),
ебонйтиа, ебонитно; ебонйтни
ебонитов
евакуацнбнен, евакуационнияСт),
евакуационна, евакуационно;
евакуационни
евакуация; евакуации
евакуирам (се), -аш
евакуиране
евОнгелне; евОнтелия
евангелнзОция
Овангелнзирам, -аш
евангелизиране
евангелизъм, еваигелйзмъ',
евангелйзма
евангелист; евангелИсти, (двама
и '.н.) евангелИсти
евангелистйчен,
евангепис'рчнйя(т),
евангелйст’йчна,
евангелистИчно;
еваигепйс'йчнй
евангелистка
евангелистки
евОнгелски
евгОника
евОнк; евОнки, (двама и т.н.) евОнки
евОнка
евОнкски
евентуален, евентуИлния(т),
евентушша, евентуално;
евентуални
евентуалност, евентуалност
евзон; евзони, (двими и т.н.)
евзони
евзонскн
йвнн
евкалипт; евкалипти, (два и '.н.)
евкалипта
евкалиптов
евклйдов
евнух; евнуси, (двама и т.н.) евнуси
евнушески
еволюирам, -аш
еволюиране
еволюционен, еволюционния^),
еволюционна, еволюционно;
еволюционни
еволюционизъм,
еволюдйонйзмъ',
еволюционИзма
еволюционист; еволюционнсте,
(двама и '.н.) евопюцйонйстй
еволюция
Овразииски
евреин; еврОи, (двама и т.н.) оврОи
еврейка
еврейски
еврОИство
Оврика
евристика
евристичен, еврис'йчийя('),
евристИчна, евристИчно;
евристични
Овро; Овро, (две и '.и.) Овро
евро-азиатски и
ОвропОИско-азиОтски
евроатлантизъм,
Оврои'лантйзмъ',
Оврои'лантйзма
Овро-атлантИчески
Овробанкнота*
Овробон*; Овробоиове, (дви и т.н.)
Овробони
евробюрокрОт; ОвробюрокрИти,
(двама и '.и.) ОвробюрокрОта
ОвробюрокрОция
Овровалута*
Овровиза
ОвродепутОт; евродепутати,
(двами и т.н.) евродепутати
евродепутОтка
евродепутОтски
Овродоговор; евродоговорй, (два
и '.н.) Овродотовора
ОвроекспОрт; ОвроекспОрти,
(двама и т.н.) ОвроекспОрти
еврозона*
евроизолация
Овроинституция;
евроинсгитудйй
ОвроинтеграцибнОн,
евройигетрацйоннйя('),
евройнrтегрицйоина,
евройнгеграцйонно;
евроингеграцйоний
евроинтеграция
Овроквалификация;
евроквапифйкадйй
еврокомисОр, -ят, -я;
ОврокомисИри, (двама и '.н.)
ОврокомисИри
Оврокомисарка
Оврокомйсия; Оврокомйсии
Оврокомунизъм,
ОврокомунИзмъ',
Оврокомунйзма
евроконвОнция; евроконвеицйй
Оврокорпус; еврокорnусй, (два и
т.н.) Оврокорпуса
еврокрОт; оврокрОти, (двама и т.н.)
еврокрИти
ОврокрОдит*; евро^О^™, (два и
'.и.) ОврокрОдига
Оврокупа
Овролйга
Овроскептицизъм
Овролйдер; ОвролИдери, (двама и
т.н.) европйдерй
Овроляв, ОвролОвия('), евро^ва,
овро.ляво; евро^ви
Овроминистър; Овроминистри,
(двами и '.и.) ОвроминИстри
ОвронаблюдОтел, -ят, -я;
евроиoблюдИтелй, (двими и т.н.)
ОвронаблюдИтели
Овронорма
ОврооОединОние; oврообедйнoийя
Оврооблигационен,
еврообпйтадионния('|,
еврообпигидйонии,
èврооблйтoцйоино ;
oврообпйгoдйоинй
ОврооОлигОция*; oврооблйтoцйи
Оврооптимизъм,
oвроопгимйзмь',
еврооптймйзми
Оврооптимист; еврооитймйсти,
(двими и '.и.) еврооитимйс'и
Оврооптимистичен,
еврооnтймйстйчния(т),
0Bр00ПTйMЙC'ИЧH0,
еврооптймйстйчно;
еврOOИГйMЙC'ИЧHй
ОвропазОр, -ът, -а; Овропозари, (два
и т.н.) oвропазoрй
ОвропарламОнт
Овропарламентарист;
Овропорломоитирйс'и, (двами и
т.н.) евроnирпoмеи'oрйстй
европеец; европейци, (двома и т.н.)
европейци
европеизация
Овропеизирам (се), -ош
ОвропОизиране
европеизъм, овропойзмъ',
овропойзми
европеистика
европейка
европОйски
Овропеиско-азиОтски и
евро-азиатски
ОвропОрспектива
европоиден, овропойдния('),
овропоидни, европойдно;
овропоРдни
европолитик; oврополи'йцй,
(двами и '.н.) oвроnопй'йцй
Оврополитика
ОвропрОтеник; европрoтoниди,
(двима и '.и.) евроnрo'енйци
европрОговори (симо мн.ч.)
европрогрОма
Овроразширяване
Овросйла; Овросйли (обикн. в
мн.ч.)
Овроскептйк; oвроскеитйдй,
(двима и т.н.) евроскептйди
Овроскептицизъм,
ОвроскептицИзмът,
ОвроскоптицИзми
245
евроскептйчен
евроскептйчен,
èвроскептйчийя(т),
евроскептйчна, евроскептично;
èвроскептичии
евростандорт; евростандартл,
(два л т.н.) èвростàидарта
евроструктура л евроструктуро
евросъвет; евросъветл, (два л т.н.)
евросъвета
евросъдия; евросъдйи, (двама л
т.н.) евросъдли
евросъЮз; евросъюзл, (два л т.н.)
евросъюза
евротйтла
евротурнйр; евротурнирл, (два и
т.н.) евротурнйра
еврофинал; еврофинали, (два л
т.н.) еврофинала
евроцент*, -ът, -а; евроцентове,
(два л т.н.) евроцента
еврочек*, -ът, -а; еврочекове,
(два л т.н.) еврочека
енрочинОнник; еврочиновници,
(двама л т.н.) еврочйиовийцл
еврочлен, -ът, -а, еврочленове,
(два л т.н.) еврочлена
еврочленство
еврошампион1; еврошамплони,
(двама л т.н.) еврошамплони
(лице)
еврошампион2; еврошампиони,
(два л т.н.) еврошампиона
(нелице)
евстохиев
евтанОзия
евтин
евтинея, -еш
евтинйя
евфемйзъм, евфемизмът,
евфемизма; евфемизми, (два л
т.н.) евфемйзъма
евфемистйчен,
евфемистичния^),
евфемистична, евфемистично;
евфемистични
евхарйстиен, евхаристиИиля(т),
евхарйстлйна, евхарйстййно;
евхарйстийни
евхарйстика
евхорйстия
евъргрййн; евъртрйИни, (два л
т.н.) евърг-рИИна
егализйрам, -аш
егализйране
еголиторен, егаллтарния(т),
егаллтарна, егаллтарно;
егалитарни
егалитарйзъм, егалитарйзмът,
егалитарйзма
егалиторйст; егалитарйсти,
(двама л т.н.) егаллтарйстл
егейски
егер; егерл, (двама л т.н.) егерл
егеров
егйдо
егйпетски
египтолог; египтолозл, (двама и
т.н.) египтолозл
египтология
егйптянин; египтяни, (двама и
т.н.) египтяни
егйптянко
егйра
его
егойзъм, егойзмът, егойзма
егойст; егоИсти, (двама л т.н.)
егоисти
егоистйчен, егоистичния^),
егоистична, егоистично;
егоистични
егойстко
еготейзъм, еготейзмът, еготейзма
еготйзъм, еготйзмът, еготйзма
еготйст; еготистл, (двама л т.н.)
еготйсти
егоцентрйзъм, егоцентрИзмът,
егоцентризма
егоцентрйк; егоцентрйцл, (двама
л т.н.) егоцентрйцл
егоцентрйст; егоцентристл, (два¬
ма л т.н.) егоцентрИстл
егоцентрйчен, етоцеитрйчиия(т),
егоцентрйчна, егоцентрично;
егоцентрйчий
егрек; егреци, (два л т.н.) егрека
едвО
едво-едво
едвам
едва-що
еделвайс; еделвайси, (два л т.н.)
еделвайса
едем1
едем2; едеми, (два л т.н.) едема,
л едема
едема и едем2
едемски
еди-кОк (си)
еди-кокъв (си), едл-каква (си),
едл-какво (сл); еди-каквй (си)
еди-кого си
еди-кой (си), едл-коя (сл),
едл-кое (сл); еди-кои (сл)
еди-колко
едйкт; едйкти, (два л т.н.) едйкта
еди-къде (си)
едйн, една, едно; едни
единадесет, единадесетте, и
единОйсет
единадесетгодйшен,
единадесеттодйшиля(т),
едииадесеттодИшна,
едлнадесеттодИшио;
едииадесеттодишнл, и
единОйсетгодйшен
единадесети л единайсети
единадесетйна и единойсетйна
единадесетмдтров и
единОйсетметров
единадесетоклдсник\
единадесетокласнлцл, (двама
л т.н.) единàдесетоклàсийцл, л
единайсетоклОсник
единадесетокласница и
единайсетоклОсница
единадесетдрка и
единайсеторка
единОйсет, единайсетте, л
единадесет
единойсетгодйшен,
единаИсеттодйшийя(т),
единаИсетгодИшна,
единаИсеттодйшно;
едлнаисеттодйшии, л
единадесетгодйшен
единайсети и единадесети
единайсетйна л единадесетдна
единОйсетметров л
единадесетмдтров
единойсетоклосник;
едлнаисетокласнлцл, (двама
л т.н.) едлнайсетокласнлцл, и
единадесетокласник
единайсетоклОсница и
единадесетокласница
единайсеторка и
единадесетдрка
единОк1; единаци, (двама л т.н.)
единаци (ллце)
единак2; единаци, (два л т.н.)
единака (нелице)
едйн-дво
едйн-едйнствен,
едйн-едйнствения(т),
една-едИнствена,
едно-едИнствено;
еднИ-едИнствени
едйн-еднйчък, едИн-едничкия^),
една-еднйчка, едно-едничко;
еднй-едничкй
едйнен, едйнния(т), единна,
единно; единни
единение
единйца
единйчен, единйчнля(т),
единична, единично; единични
единйчност, единичността
едйнност, единностга
единнофронтовски
единоборство; едлноборства
единовлостен, едлновластнля(т),
едл^овластна, едлновластно;
едл^овластни
единовлостие
единоглосен, едлиогласнйя(т),
едлногласна, едлиогласно;
едлногласни
единоглосие
единодействие
единодушен, единодушния^),
единодушна, единодушно;
единодушни
единодушие
246
еднорък
единомйслие
едяномйшленик;
единомИшленици, (двомо и т.н.)
единомИшленици
единомйшленячка
единоначалие
едйнствен, едйнствения(т),
единствено, едИнствено;
едИнствени
одйнство
едйпов
Оди-що (си)
еднОквост, еднаквостгО
еднОкъв, еднОквия(т), еднакво,
еднЛкво; еднакви
еднйчък, еднйчкия(т), едничко,
едничко; еднички
едно
едноОктен, еднооктния(т),
еднооктно, едноОктно;
еднооктни
еднобОгрон, еднобОтренил(г),
еднобЛтрено, еднобогрено;
еднобОгрени
еднобожие
еднобрОчен, еднобрОчния(т),
едноброчно, еднобрОчно;
еднобрОчни
еднобрОчие
едновалОнтен, едновалСнтния(т),
сдноволСнтно, едноволСнтно;
едноволСнтни
едновОроц; сдновСрци, (двама и
т.н.) едноверци
одновОрио
одновОрка
едновлОстен, едновлОстния(г),
едновлОстна, едновлОсгно;
едновлОстни
едновлОстие
едновременен, едновременния(т),
едновременна, едноврСменно;
едновременни
едновременност,
едновременноетта
едноврОмешен,
едноврСмешни^т),
едноврСмешна, едноврСмешно;
едновремешни
едновръх, едновърхияСт),
едновърхо, едновърхо;
едновърхи
едноглОсен, едноглОсния(т),
едноглОсна, едноглосно;
едноглОсни
едногодйшен, едногодИшния(т),
едногодйшна, едногодйпшо;
едногодипти
едногръб, едногърбия(т),
едаогърбо, едногърбо;
едногърби
еднодОлон, еднодСлния(т),
еднодСлна, еднодСлно;
еднодСлни
едноднОвен, еднодневния(т),
едноднСвна, едноднСвно;
едноднСвни
едноднОвка
едно-друго
еднодръвка
едноезйчен, едноезИчния(т),
сдноезИчна, едносзйчно;
сдноезИчни
едноетажен, едноетОжния(т),
едноетажни, едносгОжно;
сдносгЛжни
едноетОпен, сдноетОпния(т),
едноетОпно, едноетИпно;
едноетОпни
едножОнство
еднозвучен, еднозвучния(т),
еднозвучни, еднозвучно;
еднозвучни
еднознОчен, еднознИчния(т),
еднознИчни, еднознИчно;
сднознИчни
еднозначност, еднозночносгтО
еднойменен, еднойменния(т),
едноИменни, едноИменно;
сдноИменни
одноймонник; еднойменници,
(двомо и г.н.) еднойменници
еднойменница
еднокалйбрен,
едноколИбрения(г),
едноколйбрено, едноколйбрено;
едноколйбрени
еднокамарен, еднокИмирния(т),
еднокИмирни, еднокИмирно;
еднокИмирни
еднокамерен, еднокИмерния(г),
еднокИмерни, еднокИмерно;
еднокИмерни
едноклОтъчен, едноклСтъчния^),
едноклетъчна, едноклетъчно;
едноклСтъчни
одноклОтъчно; едноклетъчни
еднокопйтен, еднокопИтния(т),
еднокопИтна, еднокопитно;
еднокопитни
однокрОоц; сднокройци, (двама и
т.н.) еднокрОИци
еднокрак
еднократен, сднокригния(т),
еднократно, еднократно;
еднократни
еднокрйл
еднокрйлен, еднокрИлния(т),
еднокрИлно, еднокрилно;
еднокрйлни
еднокръвен, еднокръвния^),
еднокръвно, еднокръвно;
еднокръвни
еднолйк
еднолинОен, еднолинСИния(т),
еднолинСйно, еднолинСйно;
еднолинеИни
еднолйчен, едноличния(т),
еднолИчно, еднолично;
еднолИчни
едномандатен, едномондотния(т),
едномандатно, едномондЛтно;
едномандатни
едномОчтов
едномОсечен, едномесечния(т),
едномСсечно, едномСсечно;
едномесечни
едномОстен, едномСстния(т),
едноместно, едноместно;
едномСстни
едномОтров
едноминутен, едноминутния(т),
едноминутно, едноминутно;
едноминутни
едномоторен, едномоторния^),
едномоторно, едномоторно;
едномоторни
однонационОлон,
едноноционшшия(т),
едноноционолно,
едноноционолно;
еднонационолни
еднообектйвен,
еднообектИвния(т),
еднообектИвно, сднообсктИвно;
сднообектйвни
еднообразен, еднообрОзния(т),
сднообрИзна, еднообрИзно;
еднообразни
еднообразие
еднообразност, еднообразносттО
однобк
еднопартйен, еднопартИйния(т),
еднопартйИна, еднопартИИно;
еднопаргййни
едноплОменен,
едноплеменния(т),
едноплСменна, сдноплСменно;
едноплеменни
еднополов
еднополюсен, еднополюсния^),
еднополюсно, еднополюсно;
еднополюсни
еднопосочен, еднопосочния^),
еднопосочна, еднопосочно;
еднопосочни
еднопосдчност, еднопосочността
еднорОменен, еднорОменния(т),
еднорОмснна, еднорОменно;
еднорОмснни
однорОдон, едноредния(т),
еднорСдна, еднорСдно;
едноредни
еднорОлсов
еднорог; еднорози, (два и г.н.)
еднорога
еднорог (прил.)
еднороден, еднородния^),
еднородна, еднородно;
еднородни
еднородност, еднородността
еднорък, едноръкияСт), едноръка,
247
еднорък
едиopъкo;едиорЪкй
едноседмичен, едноседмичния^),
едноседмична, одиосОдмично;
едноседмични
едносОлец; одиосОлци, (двама и
'.Н.) oдносепцй
односомодОлон,
едносoмедoпнйя('|,
oдиосoмедoпна, oдносoмедепно;
односемедОлни
едносОменен, едноименния^),
едиосОмонна, одиосОмонно;
односемоини
однословон, одиословния(т),
одиословно,едиослОвио;
еднословни
едносменен, едносменния^),
едносменна, односмОино;
одиосмОини
едносричен, односрИчнияСт),
едносрична, односрйчно;
едносрйчни
едностОвен, oдиостàвийя(т|,
одиостнвин, едноставио;
едностнвни
едностОен, едностайния^),
едиос'Ийна, едностайно;
едностайни
еднострОнен, едностранния^),
едностранни, едностранно;
едностранни
едностранчив
едностранчйвост,
едностранчивостта
еднострунен, oднос'рунния(т|,
едиострунни, еднострунно;
однострунни
еднострък, одисст-ръкия^),
одиостръка, одиос'ръко;
одиостръки
одностъпон, одностъпнияСт),
едиостъпни, одисс-тъпно;
одностъпни
односъстОвон, односъставния(т),
одиосъстИвии, односъстОвно;
односъстИвни
еднотипен, еднотипния^),
еднотипна, еднотипно;
еднотипни
еднотипност, однотипносттО
еднотомен, едиотомнйя(т|,
однотомна, однотомно;
едно'омнй
еднотомник; oдногомнидй, (дво
и т.н.) еднотомника
едноутробен, едиоутробнйя(т),
едноутробна, едноутробно;
едноутробни
еднофОзен, однофазния(т),
еднофазна, еднофазно;
еднофОзни
еднофамилен, однофамилния(т),
еднофамилна, еднофамилно;
еднофамилни
едноцветен, едноцветния^),
едноцветна, едноцветно;
едноцветни
едноцОвен, одиоцОвни^т),
одноцОвиа, oднодoвио;
едноцОвни
едноцОвка
едноцилиндров
едноцифрен, еднодйфрoнйя(т|,
одиоцИфроии, едиоцйфреио;
одноцИфрони
едночасов
едночлОн, -ът, -и; одночлОни, (два
и т.н.) одночлОни
едночлОнен, едночленния^),
едночленна, едночлОнно;
едночленни
однояичон1, oдноЯйчoнйя(т),
одиояйчоно; однояйчоио;
однаяйчоки
еднояичен2, однсяйчния^),
одиояйчна; одиояйчно;
еднолИчни
едрОене
едрОя, -ош
едрина
Одричък, едричкия^), едричка,
едричко; едрички
едроблбков
едровлОкнест
едрогабаритен,
едрогoбoрйгнйя(т),
едрогабаритна, едрогабаритно;
едрогабаритни
едроглав
едроземедОлски
едрозъб
едрозърнест
едрокалИОрен,
едрокoлИбреийя(т|,
oдрокипИбреиo, oдрокапйбрoно;
едрокапИбреий
едрокапиталистическн
едроклОс
едролист
едролистен, едролистния(т),
едролистна, едролистно;
едролистни
едромащОбен, едромащИбния('),
едромащОбна, одромащОбно;
одромащнбни
едромащОбност,
одромашабиосттИ
едропанОлен, oдропаиoпнйя(т|,
едропанелна, едропанелно;
едропанелни
ОдросОменен, oдросoмoинйя(т|,
едросОмоини, одросомоино;
едросОмонни
едросОриен, одросОрийнияСт),
одросОрийна, одросОрийно;
одросОрийни
едрособствОнически
едроформОтен,
ОДроформИ'ИЙЯ('|,
одроформ0'ни, одроформИтио;
oдроформатий
Одър, ОдрияСт), Одра, едро; Одри
Оее (можд.)
Оеех (можд.)
еж; Ожово, (дви и т.и.) Ожи
Ожа се, -иш
ОжОа; ежби (обикн. в мн.ч.)
ежегоден, ожогодния(т),
ожотодна, ежегодно; ежегодни
ежеднОвен, ежедневния^),
ожодиОвна, ежедневно;
ежедневни
ежедневие
ежеднОвник; ежедневници, (два и
'.н.) ежедневника
ежеднОвност, ежодиовиосттИ
ежОктор; ожОктори, (два и т.н.)
ожОктора
ежемесечен, ожомОсочния^),
ожемосочни, ожомосочно;
ожомОсочни
ежемОсечник; ежемесечници,
(дви и '.н.) ежемесечника
ежеминутен, ожоминутнияСт),
ежеминутна, ежеминутно;
ежеминутни
Ожене
ежеседмичен, ежеседмичния^),
ежеседмична, ежеседмично;
ежеседмични
ежесОдмичник; ежеседмичници,
(два и т.н.) ежеседмичника
ежечасен, ожечНснияСт),
ежечасни, ожочОсно; ожочОсни
ежечасов
Ожов
Ожовина
ездО
ездОч; оздОчи, (двими и т.н.) оздОчи
ездачка
ездешкОта и ездешком
ездитен, ездитния('), оздйтна,
оздитно; оздитни
ездови
Озерен, ОзернияСт), Озерна, Озорно;
езерни
Озеро; езерИ
езй
езйк; езици, (два и т.н.) езйкн
езйков
езнковОд; езиковеди, (двама и '.н.)
езиковеди
езиковедка
езиковедски
ознкознОнно
езикословен, oзикословнйя('|,
озикословни, озикословио;
oзикосповни
езйче; езИчота
езйчен, озИчнияСт), озйчна,
езично; озйчни
езически
248
екозомърсйтел
езйчество
езйчник; езИчници, (двама л т.н.)
езичници
езйчницо
езопов
езоповски
езотерйзъм, езотерйзмът,
езотерйзма
езотерйк; езотерйци, (двама л т.н.)
езотерйцл
езотерика
езотерйчен, езотерйчеийя(т),
езотерйчна, езотерично;
езотерйчий
езотерия
езуйт; езуити, (двама л т.н.)
езуйти, л йезуйт
езуйтски л йезуйтски
езуитствам, -аш, л йезуйтствам
езуйтстване л йезуйтстване
езуйтство л йезуйтство
езуйтщина л йезуй^ина
ей (част.)
ей (межд.)
ей-ей (межд.)
ек, -ът и -ът, -а и -а; екове, (два и
т.н.) ека
екав
ековски
еком, -аш
еконе
екарисаж; екарисажи, (два и т.н.)
екарисажа
екарисажен, екарлсажния(т),
екарисажна, екарисажно;
екарисажни
еквадорец; еквадорци, (двама и
т.н.) еквадорци
еквадорко
еквадорски
еквалОйзер; еквалаИзерл, (два и
т.н.) еквалайзера
еквам, -аш
еквоне
еквОтор; екваторл, (два л т.н.)
екватора
еквОторен, екваторния(т),
екваторна, екваторно;
екваторни
екваториален, екваторлилийя(т),
екваториална, екваториално;
екваториални
еквивалент; еквиваленти, (два и
т.н.) еквивалента
еквивалентен, еквивалентния^),
еквивалентна, еквивалентно;
еквивалентни
еквивалентност,
еквивалентността
еквилиОрйст; еквилибрйстл,
(двама л т.н.) еквилибрйстл
еквилиОрйстика
еквилибристйчен,
еквилибристйчния(т),
еквилибристИчна,
еквилибрлстйчно;
еквллибрлстйчии
еквилибрйстко
еквилибрйстки
еквиполентен, еквиполентнйя(т),
еквиполентна, еквлполèитио;
еквиполентнй
еквипотенциОлен,
еквипотенцлалнля(т),
еквипотенцлална,
еквипотеицлàлио;
еквипотеицлàлии
екзалтОция; екзалтацил
екзалтйрам (се), -аш
екзалтйране
екзалтйраност, екзалтираността
екзоминотор; екзамлнаторл,
(двама л т.н.) екзамлнаторл
екзарх; екзарси, (двама л т.н.)
екзарси, л екзОрх
екзОрх; екзарси, (двама л т.н.)
екзарси, л екзарх
екзорхОт; екзархати, (два л т.н.)
екзархата
екзархййски
екзорхйст; екзархйсти, (двама л
т.н.) екзархйстл
екзархия; екзархии
екзегеза
екзегет; екзегети, (двама л т.н.)
екзегетл
екзегетика
екзекутйвен, екзекутивния(т),
екзекутйвна, екзекутивно;
екзекутйвни
екзекутйрам, -аш
екзекутйране
екзекутор; екзекуторл, (двама л
т.н.) екзекуторл
екзекуторски
екзекуционен, екзекуционния(т),
екзекуционна, екзекуционно;
екзекуционни
екзекуция; екзекуции
екзема
екземпляр, -ът, -а; екземпляри,
(два л т.н.) екземпляра
екзистенциален,
екзистенциалния^),
екзистенциална,
екзистенциално;
екзистенциални
екзистенциолйзъм,
екзлстенциалйзмът,
екзистенциализма
екзистенциолйст;
екзистенциал^та, (двама и
т.н.) екзлстенциалйсти
екзистенциалйстка
екзистенция
екзистенц-мйнимум
екзогОмен, екзогамнля(т),
екзогамна, екзогамно;
с^огам^
екзогомия
екзогенен, екзогеннля(т),
екзогенна, екзогенно; екзогенни
екзодерма
екзорсйзъм, екзорсйзмът,
екзорсйзма
екзорсйст; екзорсйстл, (двама и
т.н.) екзорсйстл
екзосферо
екзотерйчен, екзотерйчнля(т),
екзотерйчна, екзотерично;
екзотерйчни
екзотермйчен, екзотермичния^),
екзотермична, екзотермично;
екзотермични
екзотермйчност,
екзотермлчността
екзотика
екзотйчен, екзотичния^),
екзотична, екзотично;
екзотйчнл
екзотйчност, екзотичността
екйп; екипи, (два л т.н.) екипа
екипаж; екипажи, (два л т.н.)
екипажа
екйпен, екипнля(т), екипна,
екипно;екипни
екипйром (се), -аш
екипйроне
екипировка
екйпност, еклпностга
еклезиаст; еклезластл, (двама и
т.н.) еклезластл, и еклесиОст
еклектйзъм, еклектизмът,
еклектизма
еклектйк; еклектици, (двама и
т.н.) еклектици
еклектико
еклектйчен, еклектйчнля(т),
еклектична, еклектично;
еклектични
еклектйчески
еклер; 0клери, (два л т.н.) еклера
еклесиОст; еклесласти, (двама л
т.н.) еклесласти, л еклезиаст
еклйв
еклйвост, екллвостта
еклйптико
еклога; еклоги
екна, -еш
е-книжОрницо
екоонтдмобйл; екоавтомобйли,
(два л т.н.) екоавтомобила
екдоктuнйст; екоактивйсти,
(двама л т.н.) екоактлвйсти
екобензйн
екогеноцйд
екоглоба
екогорйво; екогорива
екодОнък; бкоданъци, (два л т.н.)
екоданъка
екодвижение; екодвижения
екозамърсйтел! -ят, -я;
249
екозамърсйтел
Скозамърсйтели, (двама и т.н.)
Скозомърсйтсли (лице)
екозамърсйтол2, -ят, -я;
Скозамърсйтели, (два и т.н.)
екозaмьрсйтеля (нелице)
Окозамърсявано
Окозащйтник; Скозощйтници,
(двомо и т.н.) СкозащИтници
екозомодолио
екозона
ОкоинспОктор; СкоинспСктори,
(двама и г.н.) СкоинспСктори
ОкоинспОкция; СкоинспСкции
oкокатаетрора
екокожа
Ококомйсия; СкокомИсии
еколог; еколози, (двама и т.н.)
еколози
екологйчен, екологйчния(т),
екологична, екологйчно;
екологични
екологйчески
окологйчност, скологичносттО
екология
окологосъобразон,
скологосъобрознил(г),
скологосъобразно,
скологосъоброзно;
екологосъобрОзни
екоматОрия; СкомогСрии
Оконорма
Окоорганизация, СкоорганизОции
екопалто; СкопллтО
екопОртия; Скопортии
Окопоход; Скопоходи, (два и т.н.)
Скопохода
екопродукт; Скопродукти, (дво и
г.н.) Скопродукти
екопроект; СкопроСкги, (два и т.н.)
СкопроСкта
Окопроизводство;
Скопроизводство
ОкопътОка
Окоравновесие
екосистема
ОкосфОра
Окосъобразон, СкосъобрОзния(г),
СкосъобрОзно, СкосъобрОзно;
СкосъобрОзни
Окот; Скоти, (два и т.н.) Скота
Окотакса
Окоторорйзъм, Скогсрорйзмът,
Скотсрорйзмо
екотерорйст; Скогерорйсти,
(двома и т.н.) Скотерорйсти
Окотехнолбгия; Скогсхнологии
екотйп, -ъг, -л; Скотйпове, (два и
г.н.) Скотипи
Окотурйзъм, Скотурйзмъг,
Скотурйзми
екофонд, -ъг, -л; Скофондове, (два
и г.н.) Скофонди
ОкохранО
екоцйд
екран; екрани, (два и г.н.) екрОна
екрОнон, скрОнния(г), екрОнно,
скрОнно;скрОнни
екранизОция; скронизОции
окранизйрам, -аш
екранизйрано
екранйрам, -ош
екранйран
екранйране
екс
oкевицoпрoмиoр;
СксвицепремиСри, (двомо и т.н.)
СксвицспрсмиСри
е^нока^с^ СксвоколИсги,
(двамо и т.н.) СксвокалИсти
ексдепутОт; СксдспутОти, (двомо
и г.н.) ексдепутоги
Оксдопутатка
èкедoпутoтеки
ОксдирОктор; СксдирСкгори,
(двамо и т.н.) СксдирСкгори
екселбант; екселбонти, (дво и т.н.)
екселбЛнто, и акселбант (обикн.
в мн.ч.)
екселенц
екскаватор; екскаватори, (дво и
г.н.) ексковОгора
окскаваторон, скскавaторнuл(т),
скскавогорно, екскавОторно;
екскавогорни
ексклузйвон, ексклузйвния(г),
ексклузйвна, ексклузивно;
ексклузИвни
екскмет; СкскмСтове, (двамо и т.н.)
СкскмСтове
ОкскомуникОция
Окскомунйст; СкскомунИсги,
(двама и г.н.) СкскомунИсти
екекомунистйчoеки
окскромонти (само мн.ч.)
екскурзиант; екскурзианти,
(двома и т.н.) екскурзиОнти
окскурзиОнтка
екскурзиОнтски
екскурзионен, екскурзионния(г),
екскурзионна, екскурзионно;
екскурзионни
екскурзионно-туристйчески
екскурзия; екскурзии
екскурзовод; екскурзоводи,
(двомо и г.н.) екскурзоводи
екскурзоводка
окскурзоводски
екскурс; скскурси, (два и т.н.)
скскурсо
екслнбрие; екслИбриси, (два и т.н.)
екслИбрисо
екслйдер; Скслидсри, (двама и
г.н.) СкслИдсри
oкеминйстър; СксминИсгри,
(двама и т.н.) СксминИстри
ексмонарх; СксмонОрси, (двомо и
т.н.) СксмонОрси
екснационал; СксноционОли,
(двама и г.н.) СксноционОли
експанзйвен, експанзивния^),
сксплнзйвна, експанзивно;
експлнзйвни
окспанзйвност, експанзивносгтО
окспанзионен, скспанзионния(т),
експонзионна, скспанзионно;
експинзионни
експанзиониетйчoн,
скспинзионистйчния(т),
скспанзионистйчни,
скспанзионистИчно ;
експанзионисгИчни
експoнзионйетки
окспОнзия; експОнзии
окспатриОция
окспатрйрам, -аш
окспатрйрано
оксподйрам, -аш
експодйрано
експодитйвон, скспсдитйвния(г),
скспсдитИвна, експедитИвно;
експедитивни
оксподитйвност,
експедитивността
експедйтор; експедитори, (двама
и г.н.) експедитори
експедйторски
експедицибнен,
скспедйцйонния(г),
експедиционна, експедиционно;
експедиционни
експедйция; експедиции
експеримОнт; експерименти, (два
и г.н.) експеримента
експериментален,
сксперйментОлния(т),
скспериментолна,
експериментолно;
експериментални
oсперимoнтaлнопеихологечески
експериментално-теоретйчески
експериментатор;
експериментатори, (двама и
т.н.) експерименгОтори
експериментатора
оксперимонтаторство
експериментен,
сксперимСнтния(г),
скспсримСнтно, експеримСнгно;
експеримСнтни
експоримонтйрам, -лш
експериментиране
експерт; експСрги, (двама и т.н.)
скспСрти
експортен, скспСртния(г),
експСртна, експСртно;
експСртни
експертйза
експертка
окспОрт-счотоводйтол, -ят, -я;
сксперт-счсговодйгели, (двама
и т.н.) скспСрг-счетоводйгслй
експирОторен, скспuрагорнил(г),
250
екстремист
екепирн'орин, окспир0'орно;
екепирНторни
експирация; експйрHдий
експлантОция; ексnпангндйй
експликация; експликадйй
експлицитен, екеппйдИтнйя('),
екеппидИгна, ексилйдргно;
експпицйтнй
експлоататор; експлон'а'орй,
(двамн и '.и.) екеплоитИ'орй
експлоататорка
експлоатОторски
експлоатационен,
експлоатационния^),
експлоатационна,
експл онтидйонно;
експлоатационни
експлоатационно-ремонтен,
експлоатационно-ремонтния^),
експлоатационно-ремонтна,
експлоатационно-ремонтно;
експлоатационно-ремонтни
експлоатация
експлоатирам, -аш
експлоатиран
експлоатиране
експлодирам, -аш
експлодиране
експлозйв; експлозиви, (дви и т.н.)
експлозйвн
експлозивен, експлозивния^),
експлозИвии, експлозИвно;
експлозивни
експлозивност, експлозивността
експлозия; експлозии
Окспо
експозО; екеиозèтн
експозиционен,
експозиционния^),
експозиционна, експозиционно;
експозиционни
експозйция; експозиции
експонат; експонати, (двн и т.н.)
експоната
експонатен, експои0'ния(т),
експонатна, експонатно;
експонатни
окспононт! експонОт^, (двима и
'.и.) ек^анента (пйце)
експонОнт2; експонОнти (два и т.н.)
експонОнти (нолицо)
експонирам, -аш
експониране
експорт
експортен, експортния^),
експортна, експортно;
експортни
експортирам, -нш
експортиране
експортьор1; експортьори, (двама
и '.н.) експортьори (пйце)
експортьор2; експортьори, (два и
т.н.) експортьора (мел^ице)
ОкспоцОнтър*; екеподен'рове,
(два и '.н.) екеподèитьрн
ОкспредседОтОл, -ят, -я;
експредседнтепй, (двнма и т.н.)
О^пред^д^^-ли
ОкспрезидОнт; експрезйдеитй,
(двнмн и '.и.) ОкспрезидОнти
ОкспремиОр; ОкспремиОри, (двама
и '.и.) ОкспремиОри
Окспремиерка
експрОс; окспрОси, (два и т.н.)
експреса
експрОсанализ*; ексnрoсиннлйЗй,
(два и '.и.) експресннО-лизи
експресен, експресния^),
експресна, експрОсно;
експресни
експресйвен, експресйвния(т),
експресивна, експресивно;
експресивни
експресивност, експресивността
експресинформОция*
експресионизъм,
експресионизмът,
експресионизма
експресионист; експресионисти,
(двама и т.и.) експресионисти
Окспресионистичен,
екепрoсионисгйчнйя(т),
екепрoсионйс'йчни,
експресионистито;
ексnрееионйе'йчий
Окспресионистка
експрОсия; експрОсии
експроприОтор; екепроприа'ори,
(двамн и '.н.) експроприа^и
експроприация; експроприНции
експроприирам, -аш
експроприиране
експулсация; ок^^ации
експулсирам, -аш
експулсйране
екстаз
екстазен, екстазния^), екстОзни,
екстазно; екстазни
екстази
екстензивен, екстензИвния^),
екстеизИвнн, екстензИвно;
екстензИвни
окстонзйвност, екстензивносттИ
екстОнзия; екетеизйи
екстериор
екстериорен, екстериорнияСт),
екстериорна, екстериорно;
екстериорни
екстериториален,
екстериториалния^),
екстериториална,
еке'ерйторйшшo ;
екстериториални
екстериториалност,
екстериториалността
екстернйрам, -аш
екстОрниране
екстра (същ.)
Окстра (нрч.)
екстравагОнтен,
окстривнт0итния('),
окстрИЕнтОнтна,
екстравагантно; екстравагантни
екстравагОнтност,
екстравагантността
екстравОрт; екстровОрта,
(двама и т.н.) екстрнвергй, и
екстровОрт
екстравертен, oкстравертнйя(т),
екстравОртна, екстравОртио;
екстривОртни, и екстровОртен
екстрадирам, -нш
екстрадиране
екстрадйция; екстрадиции
екстрОкт; екстрИкти, (два и '.и.)
окстрНкта
екстрОктен, екстракгнйя('),
екстрИктни, окстрОктно;
екстрНктни
екстрОктор; екстрОктори, (двн и
'.н.) екстрОкторн
екстрОкция; екстракции
Окстралингвистика
Окстралингвистичен,
oкстрапйнгвйстИчнйя(т|,
oкстрнлйнгвис'Ична,
oкcгрн.пйнгвистйчно ;
oкстрнпингвис'Ичнй
екстраординОрен,
oксгрнординНрнйя('),
екс'рнордйнНриа,
екстриординОрио;
ексгрнординарий, и
екстраординОрен
екстраординОрен,
екстраордйнoрийя(т),
екстроординорно,
екстраорд^ерно ;
oкс'раордйнoрий, и
ОкстраординОрен
екстраполация; oксграnолНдйй
екстраполирам, -нш
екстраполиранО
екстрасОнзорен,
екстрнсОизорния('),
екстрнсОизорнн,
окстрнсОизорно;
окстрисОизорни
екстрасенс; екстрасенси, (двамн
и '.н.) екстрнсОиси
екстрасенска
екстрахирам, -нш
екстрахиранО
екстремален, екстpемнnийя('),
екстремална, екстремално;
екстремални
екстремен, окстрОмнияСт),
екстремна, окстрОмно;
екстремни
екстремизъм, екстремизмът,
екстремизма
екстремйст; екстремисти, (двамн
251
екстремйст
л т.н.) екстремИсти
екстремйстка
екстремйстки
екстремност, екстремността
екстремум
екстрен, екстрения(т), екстрена,
екстрено; екстрени
екстродерт; екстровертл,
(двама л т.н.) екстровертл, и
екстраверт
екстровертен, екстровертния(т),
екстровСртна, екстровертно;
екстровертнл, л екстравертен
ексупровител, -ят, -я;
ексуправлтели, (двама л т.н.)
ексуправлтели
ексфолионт; ексфолиантл, (два л
т.н.) ексфолланта
ексфолиоция; ексфолиацли
ексролнирам, -аш
ексфолийроне
ексхибиционизъм,
ексхиблцлонйзмът,
ексхибиционизма
ексхибиционйст;
ексхибицлонИстл, (двама л т.н.)
ексхибиционистл
ексхумоция; ексхумации
ексхумйрам, -аш
ексхумйране
ексцентрик; ексцентрици, (два л
т.н.) ексцентрика
ексцентрик; ексцентрИци, (двама
л т.н.) ексцентрИцл
ексцентрйчен, ексцентричния^),
ексцентрична, ексцентрично;
ексцентрични
ексцентрйчка
ексцентрйчност,
ексцентричността
ексцерпйрам, -аш
ексцерпйране
ексцерпция; ексцерпцлл
ексцес; ексцеси, (два л т.н.)
ексцеса
ексцесия; ексцесии
ексшампио^; ексшамплонл,
(двама л т.н.) Сксшампиони
(лице)
ексшампион2; ексшамплонл, (два
л т.н.) Сксшамплона (неллце)
ектения; ектенлл
ектогенеза л ектогенезис
ектодерма
ектопаразйт; СктопаразИтл, (два
л т.н.) ектопаразита
ектоплазма
екуменйзъм, екуменйзмът,
екуменИзма, л икуменйзъм
екшън; Септъни, (два л т.н.)
екпгъна
екшънгеройня*
екшънгерой*, -ят, -я;
екпгьнгерои, (двама л т.н.)
екпгьнгерои
екшъндрОма*
екшънкомедия*; СЕптънкомедии
екшънплон*, -ът, -а;
екпгьншганове, (два л т.н.)
екптьиплана
екшънтрйлър*; СЕптънтрИлъри,
(два л т.н.) СктънтрИлъри
екю; екюто
ела (същ.)
елО; елате
елок, -ът, -а; елаци, (два л т.н.)
елака
елостйчен, еластичния^),
еластична, еластично;
еластични
елостйчност, еластичността
елдо
елеватор; елеватори, (два л т.н.)
елеватора
елевоторен, елеваторнля(т),
елеваторна, елеваторно;
елеваторни
елевОция; елевацли
елегантен, елегантния(т),
елегантна, елегантно; елегантни
елегантност, елегантността
елегйчен, елегИчнияСт), елегична,
елегйчно; елегичнл
елегйчески
елегйчност, елегичността
елегия; елегии
елей, -ят, -я; елСл, (два л т.н.) елСя
елек; елСцл, (два л т.н.) елСка
електорОлен, електоралнля^),
електорална, електорално,
електоралнл
електорОт
електризОция
електризйрам, -аш
електризйране
електрйк
електрификационен,
електрификационния^),
електрификационна,
електрификационно,
електрификационни
електрификация
електрифицйрам, -аш
електрифицйране
електрйчен, елеЕтрйчиия(т),
електрйчна, електрйчно;
електрйчии
електрйчески, електрйческия(т),
електрическа, електрическо;
електрИчески
електрйчество
електроогрегот;
електроагрегати, (два л т.н.)
електроагрегата
електроакустика
електроакустйчен,
èлектроакустйчиля(т),
електроакустична,
СлектроакустИчно ;
електроаЕустИчий
електроанализ; Слектроанализл,
(два л т.н.) електроанализа
електровоз; електровозл, (два и
т.н.) електровоза
електрод; електроди, (два л т.н.)
електрода
електродвигател, -ят, -я;
електродвигатели, (два л т.н.)
електродвигателя
електродвигателен,
електродвигателния^),
електродвигателна,
електродвигателно;
електродвигателни
електродвйжещ
електроден, електродния(т),
електродна, електродно;
електродни
електроднагностнка
е^ектродинОмика
електродобив
електродобйвен,
електродобйвния(т),
електродобИвна,
електродобйвно;
електродобйвни
електродомакйнски
електроенергетика
електроенергйен,
елеЕтроеиергИИийя(т),
електроенергийна,
електроенергийно;
електроенергийни
електроенергия
електрожен; електрожСни, (два и
т.н.) електрожСна
електроженен, електрожеиийя(т),
електрожСнна, електрожСнно;
електрожСнни
електроженйст; електроженйсти,
(двама л т.н.) електроженйсти
електроженйстка
електрозахранване
електроизмервОтелен,
електролзмервателнйя(т),
електроизмервателна,
Слектроизмервателно;
елеЕтролзмервателии
електроизолационен,
електроизолационния^),
електроизолационна,
електроизолационно;
електроизолационни
електро изолация;
Слектролзолацил
електро инженер;
СлектроинженСри, (двама л т.н.)
СлектроинженСри
електроинженерство
електроинстал Оция;
електролнстал ацли
електрокОр, -ът, -а; електрокари,
252
електроскоп
(два и г.н.) електрокОро
ОлоктрокардиогрОма
олоктрокардиограмон,
елсктрокардиограмнил(т),
Слектрокардиогромна,
електрокардйотрамно;
електрокардиогрОмни
електрокардиогрОф;
СлектрокардиогрИфи, (два и
т.н.) елсктрокирдиогрофи
Олоктрокардиографйчен,
елсктрокирдйографйчнйя(г),
елсктрокирдиографйчни,
СлсктрокордиогрифИчно;
Слсктрокирдиогрифйчни
длектрокардиографйя;
Слектрокирдиогрифйи
олектрокйрен, електродния^),
слектрокОрна, елскгрокОрно;
слектрокОрни
олектрокарйст; слсктрокирйсти,
(двама и т.н.) слсктрокарйсги
олоктрокарйстка
йлектрокомпания;
СлсктрокомпОнии
електролечоние; електролсчСния
олоктролйза
електролйт; електролйти, (два и
т.н.) слектролИто
олоктролйтон, слсктролИгния(т),
електролйтна, електролитно;
електролитни
олоктромагнотйзъм,
Слектроматнетйзмът,
СлсктромагнетИзма
йлектромагнетйчен,
Слсктроматнетичнuл(г),
СлсктроматнетИчна,
Слектромлгнстйчно;
Слектроматнсгйчни
електромагнйт; електромогнйти,
(дво и т.н.) електромагнита
олоктромагнйтон,
електромагнитния^),
електромагнитна,
електромагнитно;
електромагнитни
олоктромасОж; електромасОжи,
(два и г.н.) слсктромосожа
олоктромашинострооно
йгектромедицйнски
електромер; слсктромСри, (дво и
т.н.) слсктромСро
олоктромоталургия
олоктромотрия
олоктромотър; слсктромСгри,
(два и г.н.) електрометъра
ОлоктромохОника
електромобйл; слсктромобйли,
(два и г.н.) слсктромобйли
йлектромонтОжен,
СлектромонтОжния(г),
СлсктромонтОжно,
Слектромонтожно;
СлсктромонтОжни
електромонтьор;
елскгромонтьдрй, (двама и т.н.)
елсктромонгъдри
олоктромонтьдрски
елоктромонтьдрство
олоктромотдр; електромотори,
(дво и г.н.) електромотора
елоктромотдрон,
слскгромоторния(г),
слсктромоторна,
елскгромоторно;
елсктромоторни
Олоктромузика
електрдн; слектрдни, (два и т.н.)
електрдни
олоктронагроватол, -ят, -я;
Слектронатревагсли, (два и г.н.)
Слсктронотрсвагслл
електронагревателен,
електронагревателния^),
електронагревателно,
елсктронотрсвотелно;
електронагревателни
елоктрднволт, -ът, -и;
слектрднвдлтове, (дви и г.н.)
слек1рднвдлти
олектрднон, електрднния(г),
слсктрднна, елекгрднно;
слскгрднни
електронизация
елоктронизйрам, -иш
елоктронизйране
елоктрдника
елоктрднноизчислйтолен,
слектрднноизчислИтслния(т),
слсктрднноизчислИтслни,
слсктрдннойзчислйтслно;
елсктрднноизчислИгелни
олектрднно-йднен,
елскгрднно-йднния(г),
електрднно-йднна,
електрднно-йднно;
слектрднно-йднни
олоктрднномикроскдпски
олектрднно-фотднон,
слскIpДнно-фотДннил(г),
слсктрднно-фотонно,
елсктрднно-фотднно;
елсктрднно-фотонни
елоктрднно-йдрон,
електрДнно-Лдренил(т),
слектрДнно-Лдрснa,
слектрднно-ядрсно;
слектрднно-ядрсни
олоктроносйтол, -ят, -я;
слсктроносйтели, (два и г.н.)
елсктроносйтеля
електрообзавеждане
Олектрооптика
олоктрооптйчон,
СлектрооптИчния(т),
СлектрооптИчна,
Слектрооптично;
елсктрооптични
ОлектроотоплОнио
Олоктроотоплйтелен,
елскгроотоплИтслния(т),
елсктроотоплИтелни,
СлсктроотоплИтелно;
СлектроогоплИтелни
електропОщ, СлсктропсщгО
0лектропотробйтол1, -ят, -я;
Слектропотребйтели, (двама и
т.н.) Слектропотребйтели (лице)
олектропотробйтол2, -ят, -я;
елсктропотрсбйтели, (два и
г.н.) електропотребИтеля
(нелице)
длектропотреблОние
ОлектропрОнос
Олектропреносен,
Слекгропрсносния(т),
Слектропрсносни,
èлсктропренôсно;
елсктропреносни
електропровод; електропроводи,
(дви и г.н.) електропровода
електропроводен,
слектропроводния(т),
електропроводни,
електропроводно;
електропроводни
Олектропроводйм
Олектропроводймост,
електропроводимостта
електропроводник;
електропроводници, (дво и г.н.)
електропроводника
Олектропроизводйтол, -ят, -я;
СлектропроизводИгсли, (два и
т.н.) СлсктропроизводИгеля
Олектропроизводйтолон,
0лекгропроизводйтелния(г),
СлсктропроизводИтелно,
елсктропроизводйтелно;
СлсктропроизводИтелни
електропроизводствен,
Слскгропроизводсгвения(г),
електропроизводствено,
електропроизводствено;
електропроизводствени
електропроизводство
Олектропромйшлен,
èлскгроnромйшлснил(г),
СлсктропромИшлснл,
СлектропромИшлсно;
Слсктропромишлсни
олоктропромйшлоност,
СлектропромишленосгтО
ОлектроразпредолОние
електроразпределителен,
Слектроризпредслйтелния(т),
електроразпределителни,
електроразпределително;
електроразпределителни
ОлоктросистОма
електроскоп; слектроскопи, (два
253
електроскоп
и '.н.) епектроскопа
електроснабдителен,
електроснабдителния^),
електроснабдителна,
електроснабдително;
електроснабдителни
електроснабдяване
електростанция; електростанции
електростОтнка
електростатичен,
електростатичния^),
електростатична,
електростатично;
електростатични
електросъоръжение;
електросъоръжения
ОлектротаОло; ОлектротаблО
ОлектротОлфер; електротелфери,
(двн и т.н.) ОлектротОлферн
електротерапия
олоктротОрмия
електротехнйк; електротехници,
(двнма и т.н.) електротехници
електротехника
олоктротохнйчоски
олоктротохничка
Олектротоварач;
епекгро'OвнрИчи, (двн и '.и.)
епекгро'овирИчн
Лллктротранспорт
електроуред; електроуреди, (два
и '.и.) електроуреда
олоктрофизнка
Олектрофнзнологйчен,
електрофизиологичния^),
електрофизиологична,
електрофизиологично;
електрофизиологични
Олектрофнзнология
електрофилтър; електрофилтри,
(двн и '.н.) електрофилтъра
електрофореза
олоктрохнмичон,
елoктрохимйчнйя(т),
Олоктрохимична,
елек'рохймйчно;
епектрохймИчий
елоктрохимия
олоктрохнрургия
електроцентрала
олоктрошок, -ъ',-н;
епек'рош0кове, (два и '.н.)
електрошОка
електрошоков
олектрум
елемОнт; елемОнти, (два и '.н.)
елемента
елементарен, елементНрния('),
елементарни, елемонтОрно;
елементарни
оломентарнзирам, -иш
оломонтаризирано
оломонтОрност, елемеитнриоеггн
елОн; елОни, (двн и т.н.) елени
еленов
олоновъден, еленов^ния^),
e^Hoe^^a, еленов^на;
eлeиовЪднй
олоновъдство
еленски
елОнчанин; oлoнчoий, (двими и
'.и.) eпoнчoнй
елОнчанка
елерон; елерони, (двн и '.и.)
елероин (обикн. в мн.ч.)
елофантиОзис
елОче; елечета
елзасец; елзОсци, (двама и '.и.)
елзОсци
олзаска
олзОски
елйзия; елизии
елнксйр; еликсИри, (два и т.н.)
еликсИра
елиминйторен,
eлймйнo'орния('),
елиминИториа, eлймйнo'орно;
0ПйMйH0T0рHИ
елиминация; eлиминoцйй
олиминйрам, -нш
елиминирано
олнн; елини, (двама и '.н.) елини
елинизОторски
олинизация
олинизирам (се), -аш
олинизиране
олинйзъм, елинизмът, елинИзмн
елинйст; елинйсти, (двама и '.н.)
елинИс™
елинистичен, елинистичния^),
елинистична, елинистично;
елинистични
елинистка
елннпелйнски
елински
Олипса
олипсовйдон, елипсовидния^),
елипсовидна, елипсовидно;
елипсовидни
елипсойд; елипсоИд^ (двн и '.и.)
олипсоРда
олипсойдон, елипсоИдния^),
елипсоидна, елипсоидно;
елипсоидни
олипсообрОзон,
елипсообразния(т),
елипсообрОзии, елипсообразио;
ел^сообразни
елиптичен, елиптичния^),
елиптична, елинтИчно;
елиптични
олиптйчност, елиптичнас'';
олисойски
елйт; елИти, (два и т.н.) елИтн
олитОрон, елитОрния(т),
елитарни, елитОрно; елитарни
олитОрност, елитарнас";
елитен, елйтния('), елитни,
елитно; елИтни
елмОз; елмОзи, (двн и '.н.) елмОза
елмОзон1, елмОзония^), олмазона,
елмазоно; елмИзени
олмазен2, елмОзнияСт), елмОзна,
елмОзно; елмОзни
елов
Олтабло; eлтнбпa
Олтехнйк; елтехници, (двама и т.н.)
елтехници
елувиален, елувиалния(т),
eпувйнпнн, oпувйaпно;
eпувйaлнй
елувий, -ят, -я
елф, -ът, -а; Олфи, (два и '.и.) Олфн
елхО
елхов
Олховски
Олховчанин; oпховчннйни, (двнма
и '.н.) елховчанини
Олховчанка
Ллша и елшО
елшОк; елшаци, (два и '.н.) елшОкн
емОйл; емаили
емайлирам, -аш
емайлиране
емОИллОк, -ът, -н; емНИллакове,
(два и '.н.) омНРлл0кн
емОИллОков
емОйлов
оманОция
еманципОтор; еманципИ^^
(двама и '.и.) eмнндипНтори
еманципОторка
еманципйторски
еманципОция
еманципирам (се), -иш
еманципиран
еманципирано
омООрго
емООргов
емблема
емблематичен,
емб лематйчния('),
емблематично, емблематично;
емблематични
омбломен, eмбпeмнйя('|,
емблОмно, емблемно; емблемни
емОолйя; емболии
емОриолбг; ембриолози, (двома и
'.н.) ембриолози
омбриологичон,
ембриолотИчнияСт),
ОMбрйOЛOTйЧHН,
омбриолотИчно; oмбрйологрчий
емОриология
ембрион; ембриони, (двн и т.н.)
ембриони
ембрионален, ембрионалния^),
ембрионална, ембрионално;
ембрионални
Омвам (се), -иш
Омване
Оментал
254
енйчор
емигрант; емигранти, (двама л т.н.)
емигранти
емигрОнтка
емигрантски
емигронтство
емиграционен,
емиграционният),
емиграционна, емиграционно;
емиграционни
емигрОция
емигрйрам, -аш
емигрйране
емйр; емирл, (двама л т.н.) емири
емират; емирати, (два л т.н.)
емирата
емйрство; емйрства
емисОр, -ят, -я; емисари, (двама и
т.н.) емисари
емисионен, емисионния^),
емисионна, емисионно;
емисионни
емйсия; емйсии
емитйрам, -аш
емитйроне
емна (се), -еш
емотикон; емотиЕонл, (два л т.н.)
емотлкона
емоционОлен, емоционалния^),
емоционална, емоционално;
емоционални
емоционОлно-изразйтелен,
емоцлонално-лзразйтелнйя(т),
емоцлонално-лзразйтелна,
емоцлоншшо-лзрàзителио;
емоцлоиàлно-лзразителнй
емоционОлноизразйтелен,
емоцлоиалнолзрaзИтелиия(т),
емоционалнолзразйтелна,
емоцлоналнолзразИтелно;
емоцлоналнолзразйтелни
емоционОлност,
емоционалността
емоция; емоции
емпотия
емпирйзъм, емплрйзмът,
емпирйзма
емпирйк; емпирици, (двама л т.н.)
емплрИци
емпйриокритйк;
емпИрлокритИщл, (двама л т.н.)
емпИрлокрлтлцл
емпйриокритицйзъм,
емпйрлокрлтицйзмът,
емпйрлокрлтлцйзма
емпйриокритйчен,
емпйрлоЕрлтйчийя(т),
емпИрлокритИчна,
емпирлокритйчно;
емпИрлокритични
емпирнокритически
емпирйчен, емпиричния^),
емпирична, емпирйчно;
емпирични
емпирйчески
емпйрия
ему; емута
емулгОтор; емулгаторл, (два л т.н.)
емулгатора
емулгйрам, -аш
емулгйране
емулсен, емулснля(т), емулсна,
емулсно; емулсни
емулсионен, емулслонния^),
емулслонна, емулслонно;
емулслонни
емулсйрам, -аш
емулсйране
емулсия; емулсии
емфОза
емфотйчен, емратИчиля(т),
емфатйчиа, емфатЛчио;
емфатйчии
емфие; емфлета, л енфие
емфизем; емфлзСми, (два л т.н.)
емфлзСма, л емфизема
емфизема л емфизем
емчо се, -иш
емчене
ендемйзъм, ендемйзмът,
ендемйзма
ендемйт; ендемЛти, (два л т.н.)
ендемйта
ендемйчен, ендемИчнияСт),
ендемична, ендемИчно;
ендемични
ендемия; ендСмии
ендогомия; ендогамии
ендогенеза
ендогенен, ендогСнния^),
ендогСнна, ендогенно;
ендогенни
ендодерма
ендодермйчен,
ендодермйчиия(т),
ендодермЛчна, ендодермично;
еидодермйчий
ендокрйнен, ендокринния^),
ендокринна, ендокринно;
ендокрИнни
ендокринолог; ендокринолозл,
(двама л т.н.) ендокринолозл
ендокринология
ендоплОзма
ендоплОзмен, ендоплазмения(т),
ендоплазмена, ендоплазмено;
ендоплазмени
ендорфйн
ендоскоп; ендоскопи, (два л т.н.)
ендоскопа
ендоскопйя; ендоскопйй
ендотермйчен,
ендотермЛчния(т),
ендотермИчна, ендотермичио;
ендотермИчни
ендотоксйн
ендшпил
ендшпилен, ендшпйлийя(т),
еидшnйлиа, Снишпилно;
èндшпйлий
енеолйт
енергетйк; енергетици, (двама л
т.н.) енергетици
енергетико
енергетйчен, енергетичния^),
енергетична, енергетично;
енергетични
енергйен, енергийния^),
енергийна, енергийно;
енергийни
енергййно-суровйнен,
еиергЛйно-суровйииия(т),
енергийно-суровинна,
енергИйно-суровИнно;
енергЛ^о-суровйннй
енергйчен, енергйчния(т),
енергична, енергично;
енергични
енергйчност, енергичностга
енергия; енСргли
енергобалОнс; енСргобаланси, (два
л т.н.) енСргобаланса
енергоблок, -ът, -а;
енергоблокове, (два л т.н.)
енергоблока
енергоемен, енергоемния(т),
енергоСмна, енергоСмно;
енергоемнм
енергоемкост, енергоемкостта
енергоемност, енергоемността
енергоемък, енергоемкля(т),
енергоСмка, енергоСмко;
енергоСмЕИ
енергойзточник;
еиергоизточийци, (два л т.н.)
еиергоизточийЕа
енерголечèнuе
енергоносйтел, -ят, -я;
енергоносИтели, (два л т.н.)
енергоносителя
енергопотребление
енергоресурс; енСргоресурсл,
(два л т.н.) енергоресурса
енергосистема
енергоспестявоне
енергоспестяващ
енерготеропевт;
енерготерапевти, (двама л т.н.)
енерготерапевти
енерготерОпия
енерготехника
енергоцентър; енергоцентрове,
(два л т.н.) енергоцентъра
ензйм; ензйми, (два л т.н.) ензима
ензймен, ензИмнияСт), ензимна,
ензймно; ензимни
енйгмо
енигмотйчен, енигматичния^),
енйгматЛчна, енигматично;
енигмат-лини
енисейски
енйчор, -ят, -я; еничарл, (двама л
т.н.) енИчарл
255
енйчарски
енйчарски
енйчарство
онклйтика
онклитйчен, енклитИчния(т),
енклитйчна, енклитИчно;
енклитйчни
енолог; енолози, ( двама и т.н.)
енолози
енология
онориаш; енориЛши, (двома и т.н.)
енориОши
онорййски
енория; енории
енОт; еноти, (два и г.н.) енота
онотОка
ентерйт; ентерйти, (два и т.н.)
ентсрйта
Онтороколйт; ентероколйти, (два
и т.н.) ентероколйти
онтомолог; ентомолози, (двама и
т.н.) ентомолози
ентомологйчен,
ентомологичния(т),
ентомологична, ентомологично;
ентомологИчни
ентомология
ентропия
ентусиазйрам (со), -лш
онтусиазйрано
ентусиазъм, ентусиазмът,
ентусиазма
онтусиОст; ентусиОсти, (двама и
т.н.) ентусиОсти
ентусиастка
онурОза и онурОзис
енфиО; енфиСта, и емфие
енцофалйт; енцефалИги, (два и
т.н.) енцефолИта
онцефалогрОма
онцефалограмен,
енцефологрОмния(т),
енцефологрОмна,
енцефологрОмно;
енцефологрОмни
онцефалограф; снцефалогрИфи,
(два и т.н.) енцефологрОфа
онцефалографйя;
енцефолографйи
енцйклика
енциклопедйзъм,
енциклопедйзмът,
енциклопедйзма
онциклоподйст; енциклопедисти,
(двама и г.н.) енциклопедисти
енциклопедйстка
онциклопедйчен,
енциклопедйчния(т),
енциклопедйчна,
енциклопедйчно;
енциклопедйчни
онциклопедйчески
онциклоподйчност,
енциклопедичносттО
енциклопедия; енциклопедии
еньовдонски
еньовка
Оньовчо; еньовчета
е-общинО
еозойски
еолйт
еолйтов
еолов
ебн
еоцен
опарх; епОрси, (двома и т.н.) епОрси
епархиОлен, епархиОлния(т),
епархиолна, епархиолно;
епархиолни
опархййски
епОрхия; епОрхии
епок
епентОза
епентотйчен, епенгетичния(г),
епентстИчна, епентстйчно;
епснтетИчни
опигенетйчен, епигенегИчния(т),
епитенегИчна, епигенетИчно;
епигенегични
опигон; епигони, (двама и т.н.)
спигони
епигонски
епигонствам, -аш
епигонстване
епигонство
епигрОма
епиграмен, епигромния(т),
епигрОмна, епигромно;
епигрОмни
епиграф1; епигрОфи, (двама и т.н.)
епигрОфи (лице)
опигрОф2; епигрОфи, (два и т.н.)
епитрЛфа (нелице)
епиграфика
епиграфия; епигрОфии
епигрОфски
опидемиолог; епидемиолози,
(двама и т.н.) епидемиолози
епидемиологйчен,
епидемиологичния^),
епидемиологична,
епидемиологично;
епидемиологични
епидемиолбгия
епидемиоложка
епидемйчон, епидемйчния(т),
епидемична, епидемично;
епидемични
епидемия; епидСмии
епидОрма и епидермис
епидермален, епидермшшия(т),
епидсрмОлна, епидермолно;
епидермолни
епидермис и епидОрма
епизод; епизоди, (два и т.н.)
епизода
опизодйчен, епизодйчния(т),
епизодйчна, епизодйчно;
епизодични
опизодйчност, епизодичносттО
опизоотйчон, епизоотйчния(г),
епизоогИчна, епизоотИчно;
епизоотйчни
епизобтия; епизоотии
опйк; епици, (двама и т.н.) епици
епика
опикрйза
епикуреец; епикурейци, (двама и
т.н.) епикуреИци
епикурОйски
епикурОйство
епилОтор; епилОтори, (два и т.н.)
епилОтора
епилОция; епилОции
епилОпсия
опилептйк; епилептИци, (двама и
т.н.) епилептици
опилептйчен, епилептИчния(т),
епилептйчна, епилептично;
епилептични
епилоптйчка
епилйрам (се), -аш
опилйране
епилОг; епилози, (два и т.н.)
епилога
епйскоп; епископи, (двама и т.н.)
епйскопи
епископОлен, епископалния^),
епископОлна, епископално;
епископални
епископОт; епископОти, (два и
т.н.) епископОто
опископйя; епископИи
епйскопски
епйскопство; епИскопства
опистомология
епистоларен, епистолОрния(т),
епистоларна, епистолОрно;
епистоларни
епистрдфа
опиталамий, -ят, -я; епитолОмии,
(два и т.н.) епитолОмия
епитОф; епитОфи, (два и т.н.)
епитОфа
опитОфия; епитОфии
епйтел, -ът, -а, и епител
епител, -ът, -л, и опйтел
опйтелон, епйтелния(т),
епително, епително; епителни,
и епйтОлен
епйтОлен, епителния(т),
епителна, епитСлно; епителни,
и опйтолон
опитОт; епитети, (два и т.н.) епитСто
епитймия
опитрахйл; епитрахили, (дво и т.н.)
епиграхИла
епйтроп; епитропи, (двама и т.н.)
епйтропи
епйтропски
опифономон; епифеномени, (два
и т.н.) епифеномени
епифйза
256
естОствон
епифйт; епифйти, (двн и '.и.)
епифРтн
епйфора
епицОнтър; епицОнтрове, (два и
т.н.) епицентъра
епицйкъл; епицИкли, (двн и '.н.)
eпйцйкъпa
епичен, епичния^), епйчно,
епйчно; епични
епичност, епичносттИ
^-пддпис; О-подписи, (два и т.н.)
О-подписа
епоксиден, епоксидния^),
епоксидна, епоксидно;
епоксидни
еполОт; еполОти (двн и т.н.)
опелото (обикн. в мн.ч.)
епонйм; епонйми, (дви и т.н.)
епонйми
епо^я; епопеи
епос; епоси, (дви и '.н.) епоса
епбха
епохален, епохалния^),
епохална, епохОлно; епохални
è-правителство; О-правИтелства
епруветка
ер, -ът, -а; Орове, (двн и т.н.) Ора
Ора
ерООп
ерг, -ът, -а; ергове, (дви и '.н.) ерти
ергбн; ергени, (двими и т.н.) ергени
ергенОене
ергенея се, -еш
ергенлък
ергОнски
ергенство
ергенувам, -нш
ергенуване
Орго
оргонбмнка
ергономист; ертоиомйсти, (двама
и т.н.) ергономисте
ергономичен, ергономИчния^),
ергоиомйчнн, ергономично;
ергономични
ергонбмня
еревански
ерОкция; ерекции
Орес
оротизъм, еретизмът, еретИзма
еретйк; еретИци, (двима и т.н.)
еретици
еретичен, eрeгйчнйя('), еретични,
еретично; еретични
еретичка
ерзОц; ерзици, (двн и '.и.) ерзИца
ерзац (прил.)
орзацпродукт*; eрзaциродуктй,
(два и '.н.) eрзИциродук'и
(обикн. в мн.ч.)
ериния; еринии (обикн. в мн.ч.)
ернтОм; еритОми, (два и т.н.)
еритОма, и оритома
орнтома и орнтОм
еритроцит; еритроцити
ерихбнски н йерихбнски
Оркер; Оркери, (два и '.и.) Оркеро
Оркерен, ОркернияСт), Оркерно,
еркерно;Оркерни
ермйния; ермИнии
Оров
орогонен, еротОнния('), ерогенни,
ерогенно; ерогенни
орбзион, ерозиИния^), ерОзиИна,
ерозийно; ерозийни, и орозион
ерозйон, ерозййния(т), ерозийно,
ерозиРно; ерозийки, и ордзйен
ерознбнон, eрозйбиния('|,
ерозионна, ерозибино;
ерозионии
ерозирам, -нш
ерозиране
орбзия
Орос
оротизъм, еротазмъ', еротизмн
орбтика
орОтикОар*, -ът, -и;
eрo'йкбaровe, (двн и '.н.)
еротикОара
орбтикклуб*, -ът, -о;
eрбтиккпубовe, (два и '.н.)
eрô'йккпубa
еротйчон, еротичнияСт),
еротична, еротйчно; еротични
оротичност, еротичносттО
еротомОн; еротомОни, (двама и т.н.)
еротомани
оротомОния
орудирам (се), -нш
ерудирано
орудираност, ерудираиосттИ
ерудйт; ерудИти, (двомо и т.н.)
ерудйти
ерудиция
еруптивен, eруитивийя('),
еруптивна, еруптивно;
еруптивни
ерупция; eруидии
ерусалимски и ИОрусалимски
Орфуртски
ерцхерцОг; Ор^ерцози, (двамн и
т.н.) eрдхeрдозй
Орцхерцогйня
орцхерцбгски
есаул; есаули, (двима и '.н.) есаули
есо; есОта
есейст; есейсти, (двама и т.н.)
есейсти
есоистика
осонстичон, eсeистичнйя('),
eсeйстрчии, есеистично;
есеистйчни
осоистка
Осемос; есемОси, (два и т.н.) ОсемОсн
Осен
Осенен, Осеиния^), Осеннн, Осенно;
Осенни
осенос
Осенница; есенници (обикн. в мн.ч.)
осонно-зимен, Осоино-зРмния(т),
Осеино-зИмнн, Осенно-зИмно;
Осенно-зИмни
есенция; есенции
Осер; Осери, (двимо и т.н.) есери
есОсовец; есОсовци, (двимо и т.н.)
есОсовци
ес^совка
есОсовски
есетра
есетров
ескОдра
ескадрен, ескОдренияф,
ескИдрени, оскНдрено; ескОдрени
ескадрила
ескадрОн; оскадрбни, (двн и '.н.)
оскндроно
оскадрОнон, ескадрОинияСт),
оскидрбино, ескадрбнно;
ескндроини
ескалОтор; ескалатори, (два и т.н.)
ескалатора
ескалОторон, оскнлН'орния(т),
ескалаторни, ескал0'орно;
ескалатории
ескалОция; eскилНдйй
оскалирам, -аш
оскалирано
ескйз; ескйзи, (два и '.и.) оскйза
ескизен, ескИзнияСт), ескИзнн,
ескйзно; ескйзни
ескнмбс! ескимоси, (двамн и т.н.)
ескимоси (лице)
ескимбс2; ескимоси, (два и т.н.)
ескимбси (нелице)
оскнмбски
ескбрт; ескорти, (дви и т.н.) ескорти
оскОртон, ескбртния(т), ескОртни,
ескОртно; ескОртни
ескортирам, -иш
ескортирано
ескудо
еснаф! еснОфи, (двнма и '.н.)
еснафи (лице)
еснОф2; еснафи, (двн и '.н.) еснОфи
^елице)
еснОфка
еснОфски
еснОфство
еснОфщина
еспадрили (само мн.ч.)
есперантист; oсneрннгйсги,
(двама и '.н.) oспeрoнтйстй
есперантистка
есперантистки
еспорОнто
оспорОнтски
оспросо
остакОда
Остер; Остери, (дво и '.н.) Остера
(обикн. в мн.ч.)
есторификОция
естествен, eс'oствoнйя('),
17. Официален правописен речник на българския език
257
естествен
естСствена, естествено;
естествени
естественик; естественици,
(двама л т.н.) естественици
ест&ственичка
естествендисторически
естественонаучен,
естественонаучнйя(т);
естественонаучна,
естествеионàÿчио;
естСственонаучни
естественост, естествеността
естество
естествознОние
естествоизпитател, -ят, -я;
естествоизпитатели, (двама и
т.н.) естествоизпитатели
естествоизпитОтелен,
естестволзпитателиия(т),
естСствоизпитателна,
естествоизпитателно;
естестволзплтателил
естествоизпитОтелка
естет; естСти, (двама и т.н.)
естСти
естетизация; естетизацлй
естетизйрам, -аш
естетизйране
естетйзъм, естетизмът, естетизма
естетйк; естетйцл, (двама и т.н.)
естетйцл
естетика
естетйко-декоратйвен,
естетико-декоративния^),
естетИко-декоративна,
естетико-декоративно;
естетико-декоративни
естетйчен, естетичния^),
естетична, естетично; естетични
естетйчески
естетйчност, естетичността
естетка
естетски
естонец; естонци, (двама л т.н.)
естонци
естонка
естонски
естрагдн
естрада
естрОден, естрадния^), естрадна,
естрадно; естрадни
естроген
естрогенен, естрогеииия(т),
естрогСнна, естрогСнно;
е^огСнни
естуйр, -ът, -а; естуари, (два и т.н.)
естуара
есхатологйчен,
есхатологлчния(т),
есхатологйчна, есхатологИчно;
есхатологичии
есхотолдгия
етйж; етажи, (два и т.н.) етажа
етОжен, етажния^), етажна,
етажно; етажни
етажерка
еталон; еталони, (два и т.н.) еталона
еталонен, еталониия(т), еталонна,
еталонно; еталонни
етамйн
етамйнен1, етамйнения(т),
етаминена, етамИнено;
етамйнени
етамйнен2, ста^инния^),
етаминна, етаминно; етаминни
етамйнов
етОн
етанол
етап; етапи, (два л т.н.) етапа
етОпен, етапния(т), етапна, етапно;
етапни
етатизОция
етатизйрам, -аш
етатизйране
етатйзъм, етатизмът, етатизма
етер
етерен, Стернля(т), Стерна,
Стерно; Стерни
етерйчен, етерйчийя(т), етерйчна,
етерично; етерични
етерйчномаслен,
етеричномасления^),
етеричномаслена,
етеричномаслено;
етеричномаслени
етернйт
етернйтов
етика
етикет1; етикети, (два и т.н.) етикета
етикет2
етикетен, етикетния^), етикСтна,
етикСтно; етикСтни
етикетйрам, -аш
етикетйране
етикетировка
етикеция
йгико-психологйчески
етйл
етйламйн
етилен
етuлèпдн
етйлов
етимолог; етлмолози, (двама и т.н.)
етимолози
етимологизйрам, -аш
етимологизйране
етимологйчен, етимологичния^),
етимологИчна, етимологично;
етимологични
етимолбгия; етимологии
етиологйчен, етиологйчния(т),
етиологична, етиологично;
етиологични
етиология
етиопец; етиопци, (двама и т.н.)
етлопци
етиопка
етиопски
етйчен, етйчнйя(т), етична, етично;
етичен
етйчески
етйчност, етичността
етнйчен, стиЛяния^), етнична,
етиИчнo;етнЛчни
етнйчески
Отно
етногенеза и етногенезис
етногенетйчен,
етногенетйчния(т),
СтногенетИчна, етногеиетичио;
Стногенетйчнй
етногрОф; етнографи, (двама л т.н.)
етнографи
етнографйчен, етиографИчиля(т),
етнографична, етиографйчио;
е^ографични
етнография
етнографски
йтнозвучене*
етнокултура
етнокултурен, èтиоЕултурнйя(т),
Стнокултурна, Стнокултурно;
етнокултурни
етнолингвйстика
етнолог; етнолози, (двама и т.н.)
етнолози
етнологйчен, етнологЛчиия(т),
етиологична, етиологично;
етиологични
етнология
етноложка
етнолджки
бтномода*
етномузика*
етномузикОнт*; етномузиканти,
(двама и т.н.) етномузиканти
етнонйм; етнонИмл, (два л т.н.)
етнонима
етнонймия
етнополитйка
етнопсихолдгия
^гнорелигиозен,
етнорелйгйозийя(т),
Стнорелигиозна,
етнорелиглозно;
èтиорелйгйозии
етнос; Стноси, (два л т.н.) Стноса
етностйл*, -ът, -а; Стностилове,
(два и т.н.) етностила
етнотурйзъм*, етнотурйзмът,
Стнотурйзма
етноцентрйзъм, етноцентрИзмът,
етноцентрйзма
£то
етологйчен, етологичнияСт),
етологйчна, етологИчно;
еталонни
етолйгия
етрополец; етрополцл, (двама и
т.н.) етрополцл
етрополка
етрополски
258
отропОлчанин; етрополчани,
(двама и т.н.) етрополчани
етропОлчанка
отърва
етюд; етюди, (два и т.н.) етюда
етюдон, етюдния(т), етюдна,
етюдно; етюдни
отЮдник; етюдници, (два и т.н.)
етюдника
оуглена
еуфонйчен, еуфоничния(т),
еуфонйчнл, еуфонйчно;
еуфонИчни
оуфОния
еуфорйчон, еуфорИчния(т),
еуфорична, еуфорйчно;
еуфорйчни
еуфория
й-фактура
ефОкт; ефекти, (два и т.н.) ефекта
ефектен, ефектния(т), ефектна,
ефектно; ефСктни
офоктйв; ефективи, (два и т.н.)
ефектйва
ефектйвен, ефектйвния(т),
ефективна, ефективно;
ефективни
ефектйвност, ефективността
ефоктност, ефсктносггЛ
офОнди; ефендита
ефикОсен, ефикОсния(т),
ефикОсна, ефикОсно; ефикЛсни
офикОсност, ефикасностгО
ефимОрон, ефимерния(т),
ефимерна, ефимерно; ефимСрни
ефимОрност, ефимерносггЛ
офйр
ефйрен, ефйрния(т), ефИрна,
ефйрно; ефИрни
ефОрия
офрОйтор; ефрейтори, (двома и т.н.)
ефрейтори
ефрОйторски
ох (част.)
ех (межд.)
£хл (межд.)
охо (межд.)
охей (межд.)
ехйден, ехИдния(т), ехидна,
ехидно;ехйдни
охйдна
охйднича, -иш
ехйдничене
ехйдност, ехидностгО
охйдствам, -аш
охйдство
ехинокОк
ехо (същ.)
Охо (межд.)
охогрОф; ехогрЛфи, (два и т.н.)
ехогрОфа
охографйя; ехографйи
Охонмоулс; ехоимпулси, (два и т.н.)
ехоимпулса
охолот; ехолоти, (дво и т.н.) ехолоти
ехомОтрия
ехомОтър; ехомСтри, (два и т.н.)
ехомСгъро
еякулйране
ехосигнОл; ехосигнОли, (два и
т.н.) ехосигнОли
ехотомогрОф; ехотомогрОфи, (два
и т.н.) СхотомогрОфа
охтОж; ехтежи, (два и т.н.) ехтСжл
ехтОне
ехтя, -йш
очй, -Иш
ечемйк1
ечемйк2; ечемИци, (два и т.н.)
ечемика
ечемйчен1, ечемИчения(т),
ечемИчена, ечемИчено;
ечемичени
ечемйчен2, ечемИчния(т),
ечемична, ечемично; ечемИчни
очено
ош, -ът, -а; ешове, (дво и т.н.) еша
ошафОд; ешафоди, (два и т.н.)
ешафода
ешелон; ешелони, (два и т.н.)
ешелона
ешелонен, ешелонния(т),
ешелонно, ешелонно; ешелонни
ешелонйрам, -аш
ешелонйране
Bьрбъе; Сърбъсй, (два и т.н.)
Сърбъса
еъркандйшън; еъркандйпгьни,
(два и т.н.) еъркандИпгьна
оякулация; еякулЛции
еякулйрам, -аш
еякулйране
259
JIV
жОба
жабОр1, -ят, -я; жабарл, (двама и
т.н.) жабарл (лице)
жабОр2, -ят, -я; жабарл, (два л т.н.)
жабаря (нелице)
жабОрка
жОбешки
жОбешкозелен,
жабешкозеления^),
жабешкозелСна,
жабешкозелСно;
жабешкозелСнл
жОбка
жабо; жаба
жабок; жабоци, (два и т.н.) жабока
жабуняк; жабуняци, (два л т.н.)
жабуняка
жабунясам, -аш
жабунясвам, -аш
жабунясване
жабурене
жабуркам се, -аш
жабуркане
жабуря се, -иш
жОден, жадния(т), жадна, жадно;
жадни
жоднея, -еш
жадувам, -аш
жадуване
ж&ждо
жакард; жакарди, (два л т.н.)
жакарда
жакйрдов
жакет; жакСти, (два л т.н.) жакСта
жако
жал
жалба
жалбоподател1, -ят, -я;
жалбоподатели, (двама л т.н.)
жалбоподатели (лице)
жолбдпддàтел2, -ят, -я;
жалбоподатели, (два л т.н.)
жалбоподателя (нелице)
жалвам се, -аш
жОлване
жалеен, жалСинияСт), жалСйна,
жалСИно; жалСИни
жалеене
жалейка
жален, жалния(т), жална, жално;
жални
жалене
жалея, -еш
жаловен, жаловния(т), жаловна,
жаловно; жаловни
жоловйт
жалон; жалони, (два и т.н.) жалона
жалонен, жàлоииия(т), жалонна,
жалонно; жалонни
жалонйрам, -аш
жалонйране
жйлост, жалостта
жОлостен, жалостия^),
жалостна, жалостно; жалостни
жалостйв
жОлък, жалкия(т), жалка, жалко;
жалки
жОля (се), -лш
жандарм; жандарми, (двама и т.н.)
жандарми
жандармерййски
жандармерйст; жандармерИсти,
(двама л т.н.) жандармерйстл
жандармерия; жандармСрил
жандОрмски
жанр, -ът, -а; жанрове, (два и т.н.)
жанра
жанров
жар
жар&во
жОрвам, -аш
жаргон; жаргони, (два и т.н.)
жаргона
жаргонен, жаргонния^),
жаргонна, жаргонно; жаргонни
жаргонйзъм, жаргонйзмът,
жаргонизма; жаргонизми, (два и
т.н.) жаргонйзъма
жардини£ра
жйрене
жОр-птйца
жарсе; жарсСта
жарс&н, жарсСния(т), жарсСна,
жарсСно; жарсСнл
жартиер; жартлСри, (два и т.н.)
жартиСра
жОрък, жаркля(т), жарка, жарко;
жарки
жОря, -иш
жасмйн и ясмйн
жасмйнен, жасмииеиия(т),
жасмИнена, жасминено;
жасминенл, и ясмйнен
жасмйнов и ясмйнов
жв&ком, -аш
жвОкане
жвОквам, -аш
жвйкно, -еш
ждрело; ждрела
жега
жегвам, -аш
жегване
жеглй и жегъл
жегна, -еш
жйгъл; жСгли, (два и т.н.) жСгъла,
и жеглО (обикн. в мн.ч.)
жежък, жежкия(т), жСжка,
жСжко; жСжки
жезъл; жСзли, (два и т.н.) жСзъла
желйене
желание; желания
желОтелен, желателн[йя(т),
желателна, желателно,
желателни
желатйн
желатйнен, желатйиенйя(т),
желатИнена, желатинено;
желатинени
желатинйрам, -аш
желатинйране
желатйнов
желатйнообразен,
желaтйнообрàзиия(т),
желатИнообразна,
желатИнообразно;
желатйиообразий
желатйноподобен,
желатиноподобиия(т),
желатИиоподобиа,
желатииоподобио;
желатйноподобни
желая, -еш
желе; желСта
железОр, -ят, -я; железари, (двама
и т.н.) железари
железарйя; железарии
железОрница
железарски
железОрство
железен, желСзнля(т), желязна,
желязно; желСзни
железница
железнич&р, -ят, -я; железничари,
(двама и т.н.) железничари
железничйрка
железничарски
железничОрство
железноруден, железнорудния(т),
железнорудаа, железнорудно;
железнорудни
железобетон
железобетонен,
железобетонния^),
железобетонна, железобетонно;
железобетонни
железодобив
железодобйвен,
железодобйвния(т),
железодобивна, железодобйвно;
железодобйвни
железолеярен, железолеярнля(т),
железолеярна, железолеярно;
железолеярни
железолеярство
железоносен, железоноснияСт),
железоиосиа, железоносно;
железоносни
железопътен, железопътния(т),
железопътна, железопътно;
железопътни
железорешетъчен,
железорешетъчния(т),
железорешСтъчна,
железорешСтъчно;
260
жeлeзорeшeтъчий
желирам (се), -ош
желйране
жОлъд; жОлъди, (два и т.н.)
желъда, и жълъд
жолязно-нйколов
желязо1
желязо2; железИ
жена
женОвскн
жОнен, жОнения^), жОиеин,
жОиеио; жОнени
жононе
женитба
женитбен, жeийгбeийя('|,
женитбена, женитбено;
женитбени
женйх; женйхи, (двама и '.и.)
женихи
женйще; женища
женкар, -ят, -я; женкОри, (двамн и
'.и.) жеикОри
женолЮОец; жеиолюбци, (двама и
'.и.) женолюбци
жономразоц; женомразци, (двама
и '.и.) жеиомрИзци
жОнски
жонствон, женствения^),
женствена, жОиствено;
женствени
жЛнственост, женствеността
жОншОн
жОншОнов
жОня (се), -иш
жОрав; жерави, (два и '.и.) жОрнва
жертва
жОртвам (се), -ош
жертвано
жОртвон, жeр'вeнйя('), жОртвеио,
жОртвеио; жОртвени
жОртвеннк; жeр'вeнидй, (два и
'.и.) жОртвеника
жортвоготовен,
жeр'вого'овиия('|,
жер'вото'0вна, жертвого'овио;
жертвого'овии
жертвоготовност,
жВртвото'овност'И
жОртвоприношОние;
жертвоприношения
жест, -ът, -о; жОстове, (два и '.н.)
жОста
жестикулИция; жестикулации
жестикулирам, -аш
жостикулиране
жесток
жестокост, жестокостта
жостокосърдОчен,
жос'окосърдОчния('),
жес'окосърдОчна,
жeс'окосьрдeчно;
жeс'окосьрдeчнй
жестокосърдЛчност,
жестокосърдечносттИ
жестомнмйзъм, жестомимизмъ',
жестомимИзмн
жетон; жетони, (два и '.и.) жетона
жетонон, жe'оинйя('), жетоннн,
жетонно; жетбини
жнв
живОк
живОрник; жйвoрнйцй, (два и т.н.)
живОрника
живачен, живачния^), живОчнн,
живОчно; живОчни
живвам, -аш
живване
жнвОене
живОц; живцИ, (два и т.н.) живОца
жнвОя, -еш
жив-живеничък,
жйв-ЖйвeнИчкйя('|,
живн-живенйчка,
жйво-жйвeнйчко;
живй-жйвeнйчкй
жнвнна
живителен, живИтелния^),
живителна, живително;
живИтелни
живичък, жйвичкйя(т|, жИвичка,
жйвичко; жйвички
живна, -еш
живовляк; живовлеци, (двн и т.н.)
живовляка, и жиловляк
живо-здраво
живопис
живописен, живопйсния('),
живописна, живопИсио;
живописни
живопйсец; живописци, (двама и
'.и.) живопИсци
живописност, живописността
живорОждане
живорастящ
живороден, жйвороднйя('),
живородна, живородно;
живородни
живородОн, живородения^),
живородОна, живородено;
живородени
жйвост, живосттИ
живот; животи, (два и '.н.) живота
животворен, животворния^),
животворни, животворно;
животворни
животворност, живот-всрносттО
животинка
животински
животно; животни
животновоз; жйвогнов0зй, (два и
'.и.) животновоза
животновъд; животновъди,
(двамн и '.н.) животновъди
животновъден,
животновЪднйя('),
животиовъдна, животновъдно;
животновъдни
животновъдка
жнзнеустойчнвост
животновъдски
животновъдство
животозастраховано
жнвотозастраховОтол^ -ят, -я;
животозистроховН'ели, (двами
и '.и.) живо'OзaстриховИ'eлй
(лице)
животозастраховОтол2, -ят, -я;
жйво'озис'риховИ'eли, (дво
и '.и.) живо'озиетрaховИ'eля
(нелище)
жнвотозастраховОтелон,
Жйво'озисгриховИ'eпния('),
живо'озостриховИ'елии,
ЖйвотозистрoховИ'eлно;
живO'озис'рaховИ'eлнй
животозастрашОващ
животоописание;
Жйво'ооnисaнйя
животопйс; живо'опйсй, (два и
'.и.) животопйеa
жнвотописон, жйво'оnйсния('),
животопИсии, животопИсно;
ЖйВOTOпйCHИ
жнвотописец; живо'опйсди,
(двамн и '.и.) Жйво'опИсцй
животоподдържащ
животоспасяващ
животрептящ
живуркам, -ош
живуркане
жйга
жигльор; жигльори, (два и '.и.)
жигльори
жйголо; жИтолн
жигосам, -аш
жнгосвам, -ош
жигосване
жнзнелюбив
жнзнелюбно
жизнен, жИзиенияСт), жизнена,
жизнено; жизнени
жИзненовОжен,
жИзненоважния^),
жИзненоважна, жйзиеиовожно;
жизненоважни
жизнононеобходйм
жйзноност, жизнеността
жизнерадост, жизнерадостта
жизнерадостен,
жизнерадостния^),
жизнерадостни, жизнерадостно;
жизнерадостни
жизнеспособен,
жизнеспособния^),
жизнеспособна,
жизнеспособно; жизнеспособни
жнзноспосйбност,
жизнеспособността
жизнеустоИчив и
жнзноустоИчив
жизноустойчнвост,
жизнеустойчивосттИ, и
жнзноустойчйвост
261
жизноутвърждОващ
жизноутвърждаващ
жйла
жйлав
жилавинО
жйлавост, жиловостгО
жйлвам (се), -аш
жйлвано
жйлоно
жйлост
жилетка
жйлище; жйлшца
жйлищон, жйлищния(т),
жйлищно, жИлищно; жИлищни
жйлищноспостовен,
жйлищноспссговния(т),
жИлшцноспссговно,
жйлищноспссговно ;
жилищноспсстовни
жйлищностройтолон,
жилищностроителния^),
жйлищносгройтслно,
жйлищностройтслно;
жйлищностройтслни
жйлка
жйлна (се), -ош
жйло; жилО
жиловляк; жиловлеци, (дво и
г.н.) жиловляко, и живовляк
жйлфонд, -ът, -а; жилфондове,
(дво и т.н.) жйлфонда
жйля, -иш
жираф; жирОфи, (дво и г.н.) жирОфа
жирондйнец; жирондИнци,
(двомо и т.н.) жирондИнци
жирондйст; жирондИсти, (двомо и
г.н.) жирондИсти
жироскоп; жироскопи, (дво и т.н.)
жироскопа
жироскопон, жироскопния(т),
жироскопно, жироскопно;
жироскопни
жироскопйчон,
жироскопИчния(т),
жироскопйчно, жироскопИчно;
жироскопйчни
житОр1, -ят, -я; житорй, (двама и
г.н.) жигОри (лице) . ..
житар2, -ят, -я; житори,, (дво и-т.н.)
житоря (нелице) ,
житарски
житарство •... ,
житейски , , .
жйтол, -ят, -я; жйтели, (двомо и г.н.)
жители . дж. •• -Л
жйтолка I.
жйтелски , ,, . . жд
жйтолство ; . , , Г:
жйтон1, жйтсния(г),;житснл, ; з .( жл.
жйтсно; житсни ;;;;;; < ; ] > ;ъ,- •; ; ■ ; !
жйтон2, жйтния^Х-зжтсцаужйгно;
ЖИТНИ ДЛЛЛЛ? Д т-
житие; жития и житиСто
житиО-битиО; жигия-бития и ■ ■ ; ;
житиСга-битиСгО ■ . ■. ; , :
житйон, житйИния(т), житйИна,
житййно; житИИни
житиепйсоц; житиеписци, (двомо
и г.н.) житиспИсци
жйтница
жйто; жито, и жито
житопроизводйтол! -ят, -я;
жигопроизводйтсли, (двама и
г.н.) житопроизводотсли (лице)
житопроизводятол2, -ят, -я;
житопроизводйтсли, (дво и т.н.)
житопроизводитсля (нелице)
житопроизводйтолон,
житопройзводйтслния(г),
житопроизводитслна,
житопроизводйтслно;
житопроизводйтслни
жйтопроизводство
жйу-жйцу и Ожйу-Ожйцу
жйца
жйчон, жИчния(т), жйчно, жично;
жйчни
жйчка
жлеб, -ъг, -л; жлСбове, (дво и т.н.)
жлСбо
жлеза
жлезон, жлСзния(т), жлСзно,
жлСзно; жлСзни
жлозйст
жлътвам се, -ош
жлътна се, -ош
жлъч и злъч
жлъчния^), жлъчно,
жлъчно; жлъчни, и злъчен
жлъчон2, жлъчния(г), жлъчно,
жлъчно; жлъчни
жлъчка
жлъчно cm, жлъчносттЛ, и
злъчност
жмйчка
жожобО
жокей, -ят, -я; жокеи, (двомо и т.н.)
жокСи ;
жокОйка
жокОйклуб*, -ът, -а;
жокСйклубовс, (двам1 г.н.) ■ >
жокСИклубО ,• . ...
жокейска - ,
жокф; -жоксри,. (дво и г,н.) ■ ■ ■ , .. - дд
жокера,и.джокер . , > . г с: ■
жонглирам, -ош г: ; ■ ■ ■ > ■ н.. <
жонг11фане:ч ; ; ; ; : - , - Л'ДЛ
жонгльор ; жонгльори,. . (двамо . и ■
Т.Н.) жонгльори . ;• .- : :
жонгльорка < ; / >
жонгльОрски - , / ; -,
жонгльорствам, ; -гаш ; ;
жонгльорствано. ; д , <
жонгдьорство де -, !. :
жоржет; жоржСги, (два н/г.н.)..... •
жоржСгО ; пджжд.-
жоржОтон, ; ; жоржСгснияСг)/. ; : ; ■ .
жоржСтсно, жоржСгсно; ■,.. ■ дж
жоржСтсни . . Ь д <
жрОбон, жрСбния(т), жрСбно,
жрСбно; жрСбни
жребОц; жребцй, (дво и г.н.)
жрсбСцо
жребий, -ят, -я; жрСбии, (дво и
т.н.) жрСбия
жребчО; жрсбчСга
жрОбя се, -иш
жрец, -ъг, -о; жрсцй, (двомо и т.н.)
жреци
жрОчоски
жрОчество
жрйца
жужО, -йш
жужОно и жуж&но
жужукам, -ош
жужукано
жулвам (со), -ош
жулвано
жулено
жулна (со), -еш
жуля (со), -иш
жумОно
жумя, -Иш
жупан; жупони, (двомо и г. н)
жупони
жупански
жупол
жури; журита
журйрам, -лш
журйрано
журнал; журноли, (дво и т.н.)
журнОло
журнОлон, журнолния(г),
журнолно, журнолно; журнОлни
журналйзъм, журнолйзмът,
журнолйзмо
журналйст; журнолИсти, (двомо
и г.н.) журнолИсти
журналйстика
журналистйчески
журналйстка .
жълт ДЖ.-.r.v.
жълтОоно . ж <
жълтонйкав .■ ?
жълтонйца - ; ; : ; <
жълтея (се), -еш' ; д-
жълтинО ; ; ..-цсп. ) ) ■■■' ‘
жълтйца з
жълтичък, жълтичкия(т)> н. ■ ■ ,
‘ » жълтичко, жълтичко; жълтички
жълто-зелон, жълто-зеления^),
жълто^елСно,; .жълто-зсдСно;
жълто-зслСни ■ ,. . ■ л ; ■ ; ■ .
жълто-кафяв ; 1 ; . :■
жълто-син . -
жълтО-червОн, ;;? . : д -■ ж
жьлго-чсрвСния(г), ; Д ; ;
жълто-червено, жълто-чсрвено;
жълто-чСрвСни ; ; ; ; з с - : Д
жълто-чОрон, жълто-черния^),
жълто-чСрно, жълто-черно). ;
жълто-чСрнИ; с ;..• ; д , ,; < .; . ; / Д
жълтурка; ■ ;
262
жътвен
жълтурче; жълтурчета
жълтък; жълтъци, (два л т.н.)
жълтъка
жълтъчен1, жълтъчения(т),
жълтъчена, жълтъчено;
жълтъченл
жълтъчен2, жълтЪчиля(т),
жълтъчна, жълтъчно; жълтъчни
жълъд; жълъди, (два л т.н.)
жълъда, л желъд
жълъден, жълъдния(т), жълъдна,
жълъдно; жълъдни
жълъдов
жъна, -еш
жънене
жътва
жътвОр1, -ят, -я; жътвари, (двама
л т.н.) жътвари (лице)
жътвор2, -ят, -я; жътвари, (два и
т.н.) жътваря (нелице)
жътвйрко
жътвОрски
жътвен, жътвения(т), жътвена,
жътвено; жътвени
263
3
за
заОгня се, -иш
заОгням се, -яш
заангажирам, -нш
заангажйрано
заахкам, -аш
заОхквам, -нш
заООва
забавОчка
зоОовйчннцо
заООвон, забОвния^), забавна,
знбaвно;зaбНвий
забОвон, забНвения('), забИвеиа,
знбНвено;забНвени
забОвоност, забнвеиосттИ
забавлОнне; забавлОния
забавлявам (се), -ош
забавлявано
забОвност, забавиосттИ
забавя (се), -иш
забавям (се), -яш
зобОвяно
забОгря, -иш
заООгрям, -яш
забарабаня, -йш
забарабанявам, -нш
забатОча (се), -иш
забатОчвам (се), -аш
заОатОчвано
зобвонио
забогна, -еш, и забягна
забежка
забОлвам (се), -иш
забОлвано
забележа (се), -иш
забележим
забележителен,
забележителния^),
забележителна, забележително;
забележителни л
заболожйтолност,
забележителността
заОелЛжка
заболея (се), -еш
забеля (се), -иш
заболявам (се), -иш
забелязвам (се), -аш
забелязвано
забера, -Ош
забоснОя, -еш
забоснявам, -аш
забивам! -аш
забивам2 (се), -аш
забйвано
забирам, -иш
забйрано
забия1, -еш
забия2 (се), -еш
заблОжа (си), -иш
заблОжвам (си), -аш
заблазя, -Иш
заблазявам, -аш
заблатя (се), -Рш
заблатявам (се), -аш
заблатяване
заблОИвам (се), -аш
заблойвано
заблестя, -Иш
заОлостявам, -нш
заблостявано
заОлощукам, -аш
заблощуквам, -нш
заблОя (се), -еш
заблйжа, -еш
заблйзвам, -нш
заблуда
заблудя (се), -йш
заблуждавам (се), -аш
заблуждОвано
заблуждОнио
заблъскам (се), -аш
заблъсквам (се), -аш
заблявам (се), -аш
забоботвам, -аш
забоботвано
забоботя, -иш
забогатОя, -еш
забогатявам, -аш
забогатяване
забодО (се), -Ош
забоен, зибойния('), забойна,
зaбойнo;знбойнй
забождам (се), -аш
забождано
забозОвам, -аш
забозОя, -еш
забои, -ят, -я; забои, (два и т.н.)
забоя
заОойчик; зибойчицй, (двома и т.н.)
зибойчицй
заболовОомост, заболеваемостта
заболОя, -еш
заболи мо (3 л.)
заболява мо (3 л.)
заболявам, -нш
заболяване
заболяомост, заболяемоспИ
заборОвя, -иш
заборОвям, -яш
заборвам се, -ош
заОорчлОя, -еш
заборчлявам, -ош
заборчляване
заборя се, -иш
забрОва
зоОраван; забр^Ниовци, (двими и
'.и.) забр^Ниовци
заОравОна
зоОраванко; забраванковци,
(двима и '.н.) зибривaиковдй
забравОнковец; зибравНиковци,
(двама и т.н.) забривИнковци
забрОвя (се), -иш
зобрОвям (со), -яш
забрОвяно
забрадка
забрадя (со), -Иш
забрОждам (со), -иш
забраждане
забраздИ, -йш
зоОроздявом, -аш
забраздявано
забрало; забрали
забрОна
забранйтелон, забранителния^),
забранителни, забранително;
зaбрaнИ'eпнй
забраня, -Иш
забранявам, -аш
забранявано
забременОя, -еш
забременявам, -нш
забременяване
забродя, -иш
заброя, -йш
заброявам, -аш
забрулвам, -иш
заОруля, -иш
забръмча, -йш
забръмчОвам, -иш
забръмчОване
забръска (3 л.)
забръсква (3 л.)
заОръщолОвя, -иш
забръщолОвям, -яш
забуксувам, -иш
забулвам (се), -иш
зобулване
забуля (се), -иш
заОумтИ, -йш
забумтявам, -аш
забумтИвано
забутам (со), -иш
забутвам (со), -аш
забухтя, -йш
забухтявам, -нш
забуча (се), -иш
забучО, -Рш
забучОвам, -иш
забучОване
забучвам (се), -иш
забучване
заОушувам, -нш
забъбля, -иш
забъблям, -яш
забъбря, -иш
забъбрям, -яш
зобълбукам, -нш
забълбуквам, -иш
забърбйрвам, -нш
заОърбдря, -иш
забързам (се), -аш
зобързвам (со), -аш
зобързвано
264
завъртулка
забъркам (се), -аш
забърквам (се), -аш
забъркване
забърнйкам, -аш
забърнйквам, -аш
забърсвам (се), -аш
забърсване
забърша (се), -еш
забъхтвам (се), -аш
забъхтя (се), -иш
забягвам, -аш
забягване
зобйгно, -еш, л забегна
завадя, -лш
завйждам, -аш
завайкам се, -аш
завОйквам се, -аш
завалй (3 л.)
з&налия; завалии, (двама и т.н.)
завалии
завалява (3 л.)
заваряване
завалям (се), -яш
зоналяне
завОрвам, -аш
зоворвоне
завОрдвам (се), -аш
зовордвоне
завардя (се), -иш
завареник; завареници, (двама и
т.н.) завареници
завареника
заварениче; завареничета
зовйрко
заварчик; заварчици, (двама и т.н.)
заварчици
заваръчен, заваръчнйя(т),
заваръчна, заваръчно;
заваръчни
заваря, -лш
заваря, -Иш
заварявам, -аш
завОрям, -яш
заваряване
зоноряне
заваряемост, заваряемостта
заведа, -Сш
заведение; заведСния
зав&кдам, -аш
завеждане
завеждащ
завеждаща
завера
завербувам, -аш
завербуване
заверка
заверя, -йш
заверявам, -аш
заверяване
завеса
зов&свам, -аш
завеся, -иш
зОвет
завет; завСтл, (два л т.н.) завСта
заветен, заветнля(т), заветна,
заветно; заветни
заветен, завСтния^), завСтна,
завСтно; заветни
зовехно, -еш
завещавам, -аш
завещаване
завещание
завещОтел, -ят, -я; завещатели,
(двама л т.н.) завещатели
завещОтелен, завещателния(т),
завещателна, завещателно;
завещателни
завещОтелка
завещая, -еш
завея (се), -еш
завеяност, завеяността
завзема, -еш
завземам, -аш
завземане
занзйрам се, -аш
завйвам^ -аш
зонйном2 (се), -аш
занйноне
зонйнко
завиделее се (3 л.)
завиделяво се (3 л.)
зовйден, завйднйя(т), завидна,
завидно; завИдни
зовйдя, -лш
завйждам, -аш
завйждане
завйкам, -аш
завйквам, -аш
зовилнея, -еш
зонилняном, -аш
занйноги
занйнтвам, -аш
занйнтване
занйнтя, -иш
завйрам1, -аш
занйрам2 (се), -аш
завйране
завйрвам, -аш
зовиреност, завлреността
зовирея, -еш
зовйря, -иш
зовирявам, -аш
завирявоне
завйсим
завйсимост, зависимостта
зйнист, завистта
зонистлйн
занистлйнец; завлстлйвци,
(двама и т.н.) завлстлйвци
занистлйвко
занистлйвост, завистливостта
зовйстник; завйстнлцл, (двама и
т.н.) завИстници
зовйстницо
зовйся, -иш
завися, -Иш
зовисявом, -аш
зовйхря (се), -иш
завйхрям (се), -яш
зовйхряне
завишО, -йш
зовишОном, -аш
зовйя1, -еш
завйя2 (се), -еш
завладея, -еш
завладявам, -аш
завладяване
занлекО (се), -еш
завлйчам (се), -аш
занлйчане
завоолйрам, -аш
заноалйране
завод; заводи, (два л т.н.) завода
заводски
завоевание; завоевания
зовоевОтел, -ят, -я; завоеватели,
(двама л т.н.) завоеватели
зовоевОтелен, завоевателния(т),
завоевателна, завоевателно;
завоевателни
зовоевОтелко
зовоевОтелски
завой, -ят, -я; завои, (два и т.н.)
завоя
заноня, -йш
занопЯвам, -аш
завоювам, -аш
завоюване
зонрО (се), -еш
заврещя, -йш
заврещявам, -аш
зОнръз; завръзи, (два и т.н.) завръза
завръзка
зоврънком, -аш
зоврънквом, -аш
заврънкулка
завръщам (се), -аш
завръщане
завря, -иш
заврякам, -аш
завряскам, -аш
зовтекО се, -еш
завтйчам се, -аш
зончОс
зОнчеро
завъдя (се), инш
зовъждом (се), -аш
завъждане
занървя, -йш
занървянам, -аш
завържа (се), -еш
завързйк1; завързаци, (двама л т.н.)
завързаци (лице)
зовързйк2; завързаци, (два л т.н.)
завързака (нелице)
завързвам (се), -аш
завързване
завърлувам, -аш
завърна (се), -еш
завъртам (се), -аш
завъртане
завъртулка
265
завъртя (се)
завъртя (се), -йш
завъртявам (се), -аш
завъртявано
завърша, -иш
завършвам, -аш
завършване
завършек; завършеци, (двн и '.н.)
завършека, и завършък
завършеност, завършеността
завършък; зивършъци, (два и т.н.)
завършъка, и завършек
завъсва (се) (3 л.)
завъси (се) (3 л.)
завявам (се), -аш
завяване
завяхвам, -аш
завяхване
зогавря се, -иш
загОврям се, -яш
загадка
загадъчен, зитНдьчния('),
загадъчна, загадъчно; загадъчни
загадъчност, загадъчността
зогазвам, -аш
загазвоне
загазя, -иш
загОлвам (се), -аш
загОля (се), -иш
загОр, -ът, -и
загарйя
загОрям, -яш
зогоряно
зогосвом, -аш
зогосвоне
загасна, -еш
загася, -Иш
зогасявам, -аш
зогасявано
загОсям, -яш
зогОтвам, -нш
зоготвоне
загатна, -еш
зогОщвам (се), -нш >
зогощвоно
зогащя (се), -иш
загдето
загивам, -аш .
загиване ... <
зогиздвам (се), -аш .
загиздя (се), -иш
загина, -еш
заглавен, заглавния^), затлОвна,
знтлОвно; заглавни , .
зоглОвие; заглавия -
заглавйкам (се),-аш . <
заглавиквам (с.е), -аш
зогловиквоно :
зогловко .
загладоност, затладеността
загладя (се), -нш ,
заглОждам (се), гаш
заглОждане .
заглОдам (се), -аш .
заглОждам (се), -нш
заглОждано
заглОзвам (се), -нш
заглезя (се), -иш
заглождвам, -нш
заглождя, -иш
заглозгам, -нш
заглозгвам, -нш
заглуша, -йш
заглушавам, -нш
заглушавано
заглушител, -ят, -я; зaглушйгeпи,
(двн и '.н.) затлушителя
зоглушитолон, зaглушИгeлнйя('|,
знтпушй'eпнa, затлушИтелно;
знглушйгeпнй
заглъхвам, -аш
заглъхване
заглъхна, -еш
заглъхналост, зaгпъхннлосгтН
загнОздвам (се), -нш
загнОздване
загнездя (се), -иш
зогнйвам, -нш
зогнивоно
зогнйя, -еш
загноя, -йш
загноявам, -нш
загноявано
загноясам, -аш
загноясвам, -аш
загноясване
заговОрям (се), -яш
заговаряно
зОговезни (само мн.ч.)
заговея, -еш
зОговор; заговори, (два и т.и.)
зОговора
заговорвам (се), -аш
заговорвано
заговорник; затворници, (двама
и '.н.) затворници
заговорннца
заговорнича, -иш
зоговорничоне
заговорнически
заговорничка
заговоря (се), -иш
заговявам, -нш
заговяване
заголвам (се), -нш
заголване
заголемея се, -еш
заголемявам се, -нш
заголя {се), . -нш
загонвам . (се), -нш
загоня (се), -иш
загорец; загорци, (двама ит-н.)
загорци •
загоратèнджepa ;
загорка
загорски
загорчи ми (3 л.) и
загорчОва ми (3 л.)
загорчОвано
загорчОе ми (3 л.)
загорчй ми (3 л.)
загоря, -Иш
загорявам, -нш
загоряване
заготовка
загрООвам, -аш
загрОбвано
загрОбя, -иш
заградя (се), -Рш
заграждам (се), -ош
заграждане
заграждение; знтраждОния
загрОкам, -аш
зогрйквам, -аш
загребО, -Ош
загребвам, -нш
загребвано
зОгребски
загрея (се), -еш
загрижа се, -иш
загрижвам се, -ош
загрИжване
загриженост, загрижеността
загризО, -Ош
загризвам, -нш
загробвам (се), -нш
загробвано
загробя (се), -иш
загрозя, -йш
загрозявам, -нш
загрозявано
загрубея, -еш
загрубя, -йш
загрубявам, -нш
загрубяване
загрухтя, -Рш
загрухтявам, -аш
загръщам (се), -аш
загръщано
загрявам (се), -аш
загрявано
загрявка, загрявката; знтрОвки
зОгуба
загубвам (се), -аш
загубвано ,
загуОеняк; затубеняци, (двама и
'.и.) затубеняци
загуОенячка ,
загубя (се), -нш
загъвам, -аш
загъване
зогъвачен, зoгЪвoчн[ия('),
знтьвнчнн, знтьвачно;
зoгЪвaчни
зогълча, -Иш
загълчОвам, -аш
загъмжО, -йш
загъмжОвам, -аш
загъна, -еш
загърбвам, -аш
загърбвано
загърбя, -нш
загърбям, -яш
266
задявко
загърмя, -йш
загърмявам, -аш
загърна (се), -еш
загьрча (се), -лш
загърчвам (се), -аш
зад
задОвам (се), -аш
задаване
задавен, задавения(т), задавена,
задавено; задавени
задавя (се), -иш
задОвям (се), -яш
задавяне
зодйм (се), зададСш
задание; задания
задОчо
задбалканскн
задвйжа (се), -иш
задвйжвам (се), -аш
задвйжване
задгранйчен, задграничния^),
задгранична, задгранично;
задгранични
задгробен, задгробния(т),
задгробна, задгробно;
задгробни
задебвам, -аш
задебна, -еш
задействам, -аш
задèнcтнапе
задекламйрам, -аш
заделя, -иш
заделям, -яш
заделяне
заден, задния(т), задна, задно;
задни
задерО, -Сш
задето
задйгам, -аш
задйгане
зодйгна, -еш
задимя, -йш
задимявам, -аш
задимяване
зодйпля (се), -иш
задйплям (се), -яш
задйрам, -аш
задйране
задйрвам, -аш
зодйря, -иш
задйрям, -яш
задйряне
задйшам, -аш
задкавказки ;
задколенен, задколСнния^),
задколСнна, задколСнно;
задколСнни
задкулйсен, задкулисния^),
задкулисна, задкулисно;
задкулисни \ . а ~
задкулйсие
задлъжнея, -еш
задлъжнявам, -аш
задлъжняване
зодлъжнялост, задлъжнялостта
зодмйна, -еш
задминОвам, -аш
задминОване
задморски
заднешкОта и зоднешкбм
задник; задници, (два и т.н.)
задника
зОдница
зОдноезйчен, зàдиоезйчиия(т),
задноезИчна, задноезИчно;
задноезйчни
зОдномоторен, зàциомоториия(т),
задиомоториа, задномоторно;
задномоторни
зоднонебен, заднонебния(т),
заднонСбна, заднонебно;
задно^О™
задно-преден, задно-предния(т),
задно-предна, задно-предно;
задно-прСдал
задоблачен, задоблачния(т),
задоблачна, задоблачно;
задоблачни
задоволеност, задоволеността
задоволйтелен,
задоволйтелн[ля(т),
задоволйтелна, задоволително;
задоволйтелни
задоволство
задоволя (се), -йш
задоволявам (се), -аш
задоволяване
задокеански
задомя (се), -Иш
задомявам (се), -аш
задомяване
задочен, задочния^), задочна,
задочно; задочни
задочник; задочници, (двама и т.н.)
задочници
задочничка
задрОзня (се), -иш
задрОзням (се), -яш
задрОскам, -аш
задрасквам, -аш .
задраскване
задрОщя, -лш . . _
задремвам, -аш, и задрямвам
задремване и задрямване
задремя, -еш ;
задруга .
задружен, задружнияСт), . ,
задружна, задружно; задружни
задружност, задружността -
задрусам (се), -аш ,
задрусвам (се), -аш
задръжка; задръжки (обикн. в ? .
мн.ч.) : <
задрънкам, -аш , . ! - .. г
задрънкам,-аш ■
задрънча, -йш ;
задрънчОвам, . таш . .
задръствам (се), -аш
задръстване
задръстя (се), -иш
задрямвам, -аш, и задремвам
задрямване и задремване
зОдстомОшен, задстомашния(т),
задстомашна, задстомашно;
задстомашни
зодувам се, -аш
зодумкам, -аш
зодумквам, -аш
задух
задухам, -аш
задухвам, -аш
задуша, -иш
задушО (се), -йш
зодушйнам (се), -аш
задушаване
зодушвом, -аш
задушевен, задушевния(т),
задушСвна, задушСвно;
задушСвни
задушевност, задушевността
задушен, задушния(т), задушна,
задушно; задушни
задушен, задушенля(т),
задушСна, задушСно; задушСни
задушено
зодушлйв
задушлйвост, задушливостта
задушница
задуя се, -еш
задъвквам, -аш
задъвчо, -еш
задълбавам (се), -аш
задълбОване
задълбОя (се), -еш
задълбоча (се), -йш
задълбочОвам (се), -аш
задълбочаване
задълбоченост, задълбочеността
задълго
задължО (се), -йш
задължавам (се), -аш
задължаване
задължение .
задължйтелен, задължйтелния(т),
задължителна^, задължително;
задължителни . , ■
задължйтелност, .
задължителността ■ ; .
зодънвам, -аш >
задънване . - < 1
задъня, -иш . • > V .
задържО (се), -йш
задържам (се), -аш
задържане i.
задърпам (се), -аш • < . . .
задърпвам (се), -аш. /
задъхам се,-аш ... , ..
задъхвам се, -аш ; - • ; •
задъхване . • ■ . .
задявам (се), -аш : . . ; • :
задяване . < ... -
задявка, задявката; задевки . .•••<.
267
задялам
задялам, -ош
задялвам, -ош
задяна (се), -еш
заедно
зОек; зайци, (два и т.н.) зОско
заеквам, -аш
заекване
заекна, -еш
зОем; зОсми, (два и г.н.) зосмо
заОма, -еш
заема се, -еш
заемам, -аш
заемам се, -иш
заемано
заемен, зИсмния(г), зИемни,
зОсмно, зИемни
заемен, заСмния(г), заСмна,
зоСмно; зоСмни
заемка
заемодател! -ят, -я; заемодИтели,
(двама и т.н.) заемодИтели (лице)
заомодатол2, -ят, -я; заемодатели,
(дви и г.н.) зосмодОтсля (нелице)
зоомодОтолко
заомоискОтол! -ят, -я;
засмоискИтсли, (двама и т.н.)
засмоискОгели (лице)
заомоискОтол2, -ят, -я;
зисмойскИтсли, (два и т.н.)
зосмоискОгсля (нелице)
зоомоискотолка
заемообразен, засмообрЛзния(г),
заемообразно, заемообразно;
заемообразни
зоосонОо (се) (3 л.)
зоосонй (се) (3 л.)
зоосоняво (се) (3 л.)
зоосонявано
заетост, заетостта
заохтй (3 л.)
заохтява (3 л.)
заочава (3 л.)
заочй (3 л.)
зОошки
зажаднОя, -ош
зажаднявам, -ош
зажаднялост, зажоднялостто
зажадувам, -аш
зажОлвам (се), -аш
зажОля (се), -иш
зажОгля, -иш
зажОглям, -яш
зоженвам (се), -аш
заженя (се), -иш
заживОя, -ош
заживявам, -аш
заживяване
зажулвам (се), -аш
зажуля (се), -иш
зажумя, -Иш
зажумявам, -аш
зажумяване
зажълтОя (се), -ош
зажълтявам (се), -аш
зажъна, -еш
зажънвам, -ош
зажънвано
зазарй со (3 л.)
зазарява се (3 л.)
зазвоздй се (3 л.)
зазвездява со (3 л.)
зазвОря се, -иш
зазвучй, -Иш
зазвучОвам, -аш
зазвънтя, -Иш
зазвънтявам, -аш
зазвъня, -Иш
зазвънявам, -аш
заздравея, -ош
зоздравйсам (се), -ош
зоздравйсвам (се), -аш
заздравя, -Иш
заздравявам, -аш
заздравявано
заздрочОва со (3 л.)
заздрачй со (3 л.)
зазолонОо се (3 л.)
зазолоняво се (3 л.)
заземя, -Иш
заземявам, -аш
заземявано
зазйдам, -аш
зазйждам, -ош
зазйждано
зазимй (со) (3 л.)
зазимувам, -ош
зазимй, -Иш
зазимява (се) (3 л.)
зазимявам, -лш
зазимявано
зазорй (се) (3 л.)
зазорява (се) (3 л.)
зазоряване
зазрОя,-еш
зазрявам, -аш
зазубря, -иш
зазубрям, -яш
зазубряно
зазъбвам се, -иш
зазъбя се, -иш
зазяпам (се), -аш
зазяпвам (се), -иш
зозяпвоно
заигравам (се), -аш
заигрйване
заигрйя (се), -ош
заизвадя, -иш
заизваждам, -аш
заизвйвам (се), -иш
заизвйя (се), -ош
заизлйзам, -иш
займствам, -иш
зоймствоно
заинатя се, -Иш
зоинотявом се, -лш
заинатяване
заинтересовам, -ош, и
заинтересувам
заинтересован и заинтересуван
заинтересованост,
заинтересоваността, и
заинтересуваност
заинтересувам (се), -лш, и
заинтересовам
заинтересуван и заинтересован
заинтересуваност,
заинтересуваността, и
заинтересованост
заинтригувам (се), -лш
зайрец; заирци, (двомо и т.н.)
заирци
зайрка
зайрски
заискря, -Иш
заискрявам, -лш
зОйка
зайкйня
зайцевъд; зайцевъди, (двомо и т.н.)
зоИцевъди
зайцовъден, злйцсвЪднuл(г),
зойцсвъдно, зойцсвъдно;
зойцсвъдни
зайцевъдство
Зайцoрoрма
зайчОр1, -ят, -я; зайчари, (двомо и
т.н.) зайчОри (лице)
зайчар2, -ят, -я; зоИчЛри, (дво и т.н.)
зойчОря (нелице)
зайчарник; зойчЛрници, (дво и г.н.)
зайчЛрникл
зайчи, зОИчия(г), зайчо, зайче; зоИчи
закадя, -Иш
закадявам, -ош
закаканйжа, -еш
закаканйзвам, -лш
закалОност, зоколсносттО
заколйтолон, заколИтслния(т),
зоколйтслна, закллително;
заколитслни
закОлка
закалугоря (се), -Иш
закалугорявам (се), -лш
закаля (се), -Иш
закалявам (се), -ош
закалявано
закОна
закОнвам (со), -ош
заканвано
заканйтолон, зоконйгслния(г),
зоконИтслно, зоконйтслно;
заканителни
закОня (се), -иш
закйпвам, -лш
закОня, -еш
закарам, -ош
закйрам се, -ош
закйрвам, -лш
закарвано
закат&рвам се, -аш
закат&ря се, -иш
закахъря се, -Иш
закъхарявам со, -ош
268
закачи (се), -Иш
зокочИлко
закйчам (се), -нш
зокйчане
зокйчвам (се), -нш
закачен, знкачОния^), закнчОин,
закачОно; закачени
закйчка
закачлйв
закачлйвост, закачливас";
закачулвам (се), -аш
зокочулвоно
закачуля (се), -иш
закйшлям (се), -яш
заквйкам, -нш
заквйса
заквОсвам, -нш
заквИсвано
заквйска
заквйся, -иш
заквичи, -Иш
заквичйвам, -нш
заколявОя, -еш
заколявявам, -нш
закикотвам се, -нш
закикотвано
закикотя се, -иш
закймам, -нш
закимвам, -аш
закиня, -йш
закипявам, -аш
закинявано
закисвам, -аш
закисолоо ми (3 л.)
закисолява ми (3 л.)
зокисолявоно
закйскам се, -нш
закйсквам се, -нш
закйсна, -еш
закйхам, -нш
закйхвам, -нш
закичо (се), -иш
закйчвам (се), -аш
закйчвано
закламоря, -Иш
закламорявам, -нш
зоклйтвам (се), -нш
заклатушкам (се), -нш
заклатушквам (се), -нш
заклйтя (се), -иш
заклйщам, -нш
заклащано
заклевам (се), -нш
заклевано
заклеймя, -йш
заклеймявам, -нш
заклеймявано
заклОщвам (се), -нш
заклОщване
заклещя (се), -иш
заклйнам, -аш
заклйнано
заклинание; заклинания
зоклинйтел, -ят, -я; знкпинИтeпй,
(двама и '.н.) зoклйиИ'eлй
заклинателен, знкпинИгeлнйя('),
заклинателна, заклинателно;
заклинателни
заклинателна
заклйнвам (се), -аш
заклйнвано
заклйня (се), -иш
заклокоча, -иш
заклокочвам, -иш
заклюмам, -иш
заклюмвам, -аш
заключа, -иш
зоключйвам, -нш
заключОвано
заключйлка
заключвам, -нш
заключване
заключение; заключения
заключйтолон,
знключй'eпния('),
заключителни, заключително;
заключителни
закнйжвам, -нш
закийжа, -иш
заковО (се), -Ош
заковйвам (се), -нш
заковйване
закогй
закодйрам, -нш
закодйране
заколвам (се), -нш
заколвано
заколОнио
заколя (се), -иш
закон; закони, (двн и т.и.) закони
законен, законнияСт), законна,
зaкоинo;зaконнй
закОнник; законници, (два и т.н.)
законника
закбиност, законността
законов
закоиод0тол1, -ят, -я;
законодатели, (двама и т.н.)
законодатели (лице)
законодйтол2, -ят, -я;
законодатели, (два и '.и.)
законодателя (нелице)
законодйтолон,
законодателния^),
законодателни, законодателно;
законодателни
зоконодйтолко
законодатолски
законодйтолствам, -нш
законодОтолствано
законодйтел ство;
законодателства
закономерен, закономерния^),
закономерна, закономерно;
закономерни
закономерност, закономерността
закононарушение
закононарушител! -ят, -я;
закроностя (се)
закононарушители, (двама и
'.и.) закононарушители (пйдe|
закононарушител2, -ят, -я;
закононарушители, (два и т.н.)
закононарушителя (нелице)
законоположение
закононростънлОнио
закононроОкт; законопроекти,
(два и '.и.) законопроекта
законородОн, зoкоиородeния(г),
закоиородОин, зикоиородОио;
знкоиородОни
законосъобрйзон,
законосъобразния^),
законосъобразна,
законосъобразно;
законосъобразни
зоконосъобрйзност,
законосъобразността
законотв0роц1; знконо'вордй,
(двама и '.и.) зoкоиогворди
(лице)
законотвОроц2; знконотворди,
(два и '-Н.) зoкоиотворeдн
(нелице)
законотворчоски
законотворчоство
законоустановен,
законоустановения^),
законоустановена,
законоустановено;
законоустановени
зоконснирйрам, -аш
зоконйвам, -аш
законйвано
законйя, -еш
законнОя, -еш
законнявам, -аш
закончйвам (се), -аш
закончйвано
закончйлка
закончИя (се), -еш, и закоичОя (се)
законнОя (се), -еш, и закончИя (се)
закоравея, -еш
закоравявам, -аш
закоравявано
закоравялост, закоравялас";
закоренялост, знкоренялост'Н
закостенея, -еш
закостонявам, -аш
закостонявано
закостонялост, знкос'енялостто
закося се, -Иш
закосявам, -иш
закотвя (се), -иш
закотвям (се), -яш
закйтвяне
закрйча, -иш
зокрйчвам, -иш
закройвам, -аш
закрОнвам (се), -иш
закрОнване
закрОнна, -еш
закроностя (се), -йш
269
закрепостявам (се)
закрепостявам (се), -аш
закреnостЯвапе
закрепя (се), -иш
закрепявам (се), -аш
закрепям (се), -яш
закретам, -аш
закретвам, -аш
закретване
закрещя, -йш
закрещявам, -аш
закрея, -еш
закрйвам, -аш
закривя (се), -йш
закривявам (се), -аш
заживяване
закрйла
зокрйлник; закрилници, (двама и
т.н.) закрилници
закрйлница
закрйлям, -яш
закрйляне
закрйт
зокрйтие; закрития
закритогнездещ
закрйя, -еш
закроя, -йш
закроявам, -аш
закръгление
закр^гленост, закръглеността, и
закръгленост
закръгля (се), -йш
закръглявам (се), -аш
закръгляване
закръглям (се), -яш
закръгляне
закръжО, -йш
закръжОвам, -аш
закръствам се, -аш
закръстя се, -иш
закрякам, -аш
закряквам, -аш
закряскам, -аш
закрясквам, -аш
закукам, -аш
закуквам, -аш
закукурйгам, -аш
закукурйгвам, -аш
закупвам, -аш
зокупвОч; закупвачи, (двама л т.н.)
закупвачл
закупувам, -аш
закупуване
закупчик; закупчици, (двама и т.н.)
закупчици
закупя, -иш
закусвалня
закусвам, -аш
закусване
закуска
закуся, -лш
закуцам, -аш
закуцвам, -аш
закуцукам, -аш
закуцуквам, -аш
заку^кна^
закуча се, -иш
закучвам се, -аш
зокучвоне
закъде
закъдето
закъдря (се), -иш
закъкря, -иш
закъкрям, -яш
закъкряне
зокълво, -Сш
закълнО (се), -Сш
закълнй (3 л.)
закълча (се), -лш
закълчвам (се), -аш
закълчнане
закънтя, -йш
закънтявам, -аш
закънтяване
закърня, -иш
закървявам, -аш
закървянане
закъркорвам, -аш
закъркорване
закърмя, -иш
закърмям, -яш
закърмяне
закърнея, -еш
закърнявам, -аш
закърняване
закърпвам, -аш
закърпване
закърпя, -иш
закъртвам (се), -аш
закъртване
закъртя (се), -иш
закърша (се), -лш
закършвам (се), -аш
закършване
закъсам! -аш
закъсам2 (се), -аш
закъсвам! -аш
закъсвам2 (се), -аш
зак^ване
закъснение
закъснея, -еш
закъснйтел, -ят, -я; закъснйтели,
(два и т.н.) закъснйтеля
закъснйтелен, закъснйтелния(т),
закъснителна, закъснИтелно;
закъснИтелни
закъснявам, -аш
закъсняване
закътам, -аш
закътаност, закътаността
закътвам, -аш
загатване
зОла
залОвям (се), -яш
залавяне
залОгам, -аш
залОгане
залОйвам, -аш
залайва^
заломтявом, -аш
золомтявоне
залйпом, -аш
залОя, -еш
залегна, -еш
заледя (се), -йш
заледявам (се), -аш
заледяване
залдж; залежи, (два и т.н.) залСжа
золежй (се), -йш
залежавам (се), -аш
залежаване
залез; залезл, (два л т.н.) залеза
залезе (3 л.)
залез-слънце
залепвам (се), -аш
залепване
залепна, -еш
залепя (се), -йш
залепям (се), -яш
залепяне
залесйтел, -ят, -я; залесйтели,
(двама л т.н.) залесйтели
залесйтелен, залесйтелния(т),
залесителна, залесително;
залесителни
залеся, -йш
залесявам, -аш
залесяване
залетя (се), -иш
залетявом (се), -аш
залетявоне
зол)я (се), -еш
залив; заливи, (два л т.н.) залива
залйвам (се), -аш
залйване
залйвка
зОлинче; зиливчета
залигОвя се, -иш
залигОвям се, -яш
залйжа! -еш
залйжо2 (се), -еш
залйзвом! -аш
залйзвом2 (се), -аш
залйзвоне
золикувом, -аш
залинея, -еш
золинявом, -аш
залинявоне
залйсом (се), -аш
залйсано^, залисаността
залйсвом (се), -аш
заливане
залисйя; залисйл
золйтом, -аш
залйтоне
залйтвом, -аш
золйтвоне
золйтно, -еш
золичО, -йш
заличавам, -аш
заличаване
зОличко
заловя, -йш
270
замлъкна
заловя со, -Иш
залОг; залози, (два и г.н.) залога
залОжа, -иш
залОжба
залОжон, золожния(г), заложна,
заложно; заложни
залОжник; заложници, (двама и
т.н.) заложници
залОжничество
заложничка
залой се (3 л.)
заломотя, -иш
залоствам (се), -лш
залОствано
залостя (се), -иш
залОча, -иш
залочвам, -лш
залоява се (3 л.)
залояване
залп, -ъг, -а; зОлповс, (два и т.н.)
зИлпа
залпов
залудея, -еш
зОлудо
залудувам, -ош
залудявам, -ош
залутам се, -ош
залутвам се, -ош
зйлцбургски
залъгалка
залъгвам (се), -ош
залъгвано
залъжа (се), -ош
зОлък; зоггьци, (дво и г.н.) залъка
залъкатуша, -иш
залъкатушвам, -ош
залъхам, -ош
залъхвам, -лш
залъщя, -Иш
залъщявам, -ош
золюбвам се, -ош
золЮбване
залЮбя (се), -иш
золюлОя (се), -еш
золюлявам (се), -лш
залюляване
залютОе ми (3 л.)
залютй ми (3 л.)
залютЯва ми (3 л.)
залютяване
залЮшкам, -ош
залЮщвам, -ош
залЮщя, -иш
залягам, -ош
залягане
залязва (3 л.)
залязване
замйжа, -сш
замазвам, -лш
замазване
замйзка
замайвам (со), -лш
замайвано
замамя (со), -иш
зомаскйрам (се), -ош
замаскйране
замОх; (дво и г.н.) замаха
замахам, -лш
зомйхвам, -ош
замОхване
замОхна, -ош
замОцам (се), -ош
замОцвам (се), -лш
замацвано
замОя се, -ош
замаяност, замаяността
замба
замбйец; зомбИйци, (двомо и т.н.)
замбйИци
замбййка
замбййски
зомОзвам, -ош
замезвано
замОзя, -иш
заменйм
заменймост, заменимосттО
заменя, -иш
заменяем
зоменяемост, заменяемостта
заменям, -яш
заменяно
зоморвом1, -ош
зоморвом2 (се), -ош
замОрване
замержелОо ми (се) (3 л.)
замержолява ми (со) (3 л.)
замержолявоно
зам0ря1, -иш
зомеря2 (се), -иш
зомОрям (се), -яш
замОряно
замесвам (се), -ош
замесвано
замествам, -ош
замествано
заместйтол, -ят, -я; заместители,
(дво и г.н.) заместителя
замостйтелон, зомсстйтелния(г),
заместително, зомсстИтелно;
заместителни
замостйтелски
заместник; злмСстници, (двомо и
г.н.) зомСстници
замОстник-дирОктор;
зомСстник-дирСктори, (двомо и
г.н.) зомСстник-дирСкгори
замОстниидирОкторски
заместник-копитйн;
зомСстник-копитони, (двомо и
г.н.) зомСсгник-копитони
замОстник-кмОт;
зомСстник-кмСгове, (двомо и
г.н.) зомСстник-кмСгове
замОстник-командйр;
замСстник-комондйри, (двомо и
т.н.) зоместник-комлндйри
зомОстниккомандйрски
замОстник-минйстър;
зомСсгник-минИстри, (двомо и
г.н.) зомСсгник-минйстри
замècтник-пачалпнк;
замСсгник-ночОлници, (двомо и
т.н.) замСстник-началници
заместникначалнически
заместник-председател, -ят, -я;
зомСсгник-предссдогели, (двама
и т.н.) замСсгник-предссдОгсли
зомостник-роктор;
замСстник-рСкгори, (двама и
г.н.) замСстник-рСктори
замОстник-секротар, -ят, -я;
зомСстник-секрсгОри, (двама и
т.н.) замСстник-секрсгОрй
заместник-управител, -ят, -я;
замСсгник-упрОвитсли, (двама и
т.н.) зомСстник-упровители
замОстнически
замОстничество
замОстничка
заместя, -иш
замОся (се), -иш
замота, -Сш
заметвам (се), -аш
замОтване
заметна (се), -еш
замечтавам (со), -аш
замечтавано
замочтаност, замсчтоносттО
замечтая (се), -еш
замйвам (се), -аш
замйване
замйгам, -аш
замйгвам, -аш
замижа, -иш
замижОвам, -лш
замижавано
замйлвам, -аш
замйна, -еш
заминавам (си), -аш
заминаване
замйрам, -аш
замйране
замирйсвам, -аш
замирйсване
замирйша, -еш
замйслено^, замислсносттО
замйсля, -иш
замйсля се, -иш
замйслям, -яш
замйслям со, -яш
замйсляно
замисъл; зИмисли, (два и т.н.)
зИмисълл
замйтам, -лш
замйтано
замйя (се), -ош
замлйтя, -иш
замлатвам, -аш
зомлотвано
замлъквам, -аш
замлъквано
замлъкна, -еш
271
замляскам
замляскам, -аш
замлясквам, -аш
замогвам се, -нш
замогване
замогна се, -еш
замогнатост, зимогни'ос'тИ
заможен, заможния^), заможна,
заможно; заможни
заможност, заможността
замолвам (се), -аш
замоля (се), -иш
замом&я се, -еш
замомувам се, -нш, и
замомявам се
замомуване и замомявано
замомявам се, -аш, и
замомувам се
замомявано и замомуване
замонйша (се), -иш
замонОшвам (се), -аш
замонОшвано
заморя (се), -йш
заморявам (се), -аш
заморяване
замотОвам (се), -аш
замотОвоне
замотОя (се), -еш
замрО, -Ош
замрОзвам, -аш
замразйтел, -ят, -я; замразИтели,
(два и т.и.) замразИте-ля
замразя, -Рш
замразявам, -нш
замразявано
замрежа (се), -иш
замрОжвам (се), -аш
замр&жване
замръзвам, -нш
замръзване
замръзна, -еш
замръквам, -аш
замръквано
замръкна, -еш
замрялост, замрялостта
замуча, -Иш
замучОвам, -аш
замъгл&ност, замъгленосттИ
замъгли (се) (3 л.)
замъглява (се) (3 л.)
замъгляване
замъдря се, -иш
замъдрям се, -яш
замъждео (3 л.)
замъждИ (3 л.)
замъждука (3 л.)
замъждуква (3 л.)
замъждукване
замък; замъци, (два и '.и.) замъка
замъквам (се), -аш
замъквоне
замъкна (се), -еш
замълчО, -йш
замълчОвам, -аш
замълчОване
замъмря, -иш
замъмрям, -яш
замъмряне
замънкам, -аш
замънквам, -аш
замънкване
замърдам, -аш
замъркам, -нш
замърквам, -аш
замърмдрвам, -нш
замърморя, -иш
замърсОност, зaмъреeноегтo
замърсител^ -ят, -я;
зaмърсргeпй, (двама и т.н.)
замърсители (лице)
замърсйт^, -ят, -я; замърсители,
(два и '.и.) замърсителя (нeпицe|
замърсИтолка
замърся (се), -Рш
замърсявам (се), -нш
замърсяване
замътвам (се), -аш
замътване
замътя (се), -иш
замяна, замяната; замОни
замятам (се), -аш
замятано
замяукам, -аш
замяуча, -иш
занавлйзам, -аш
зоноглосИвом (се), -аш
зоноглосИвоне
занаглОсям (се), -яш
занаглОсяно
занадзъртам, -аш
зананрОд
занарОждам, -нш
занОсям (се), -яш
занОсяне
занаят; занаяти, (два и т.н.) занаята
занаятчИИка
занаятчийски
занаятчийство
занаятчйя; занаятчии, (двама и
'.и.) занаятчии
занемар&вост, занемаренас-ттО
занемаря (се), -йш
заномарявам (се), -аш
заномарявано
занемея, -еш
заномявам, -аш
занемяване
занесО, -)ш
зан&сеност, занесенас";
занзибарец; занзибарци, (двама и
'.и.) занзибарци
занзиОйрка
занзиОйрски
занижа (се), -еш
занижО, -йш
занижйвам, -аш
занижОване
занИзвам (се), -аш
занИзване
зОннк; заници, (двн и '.и.) зОиика
занИкна, -еш
зйник-слънце
занимавам (со), -аш
занимавано
занимОвка
занималия
занимОнио
занимателен, занимателния^),
занимателна, занимателно;
занимателни
занимателност, занимателността
занимОя (со), -eat
занИтвам, -аш
занитване
занИтя, -иш
заничам, -аш
заничане
зануля, -Иш
занулявам, -аш
зануляване
занятие; занятия
заобОждам се, -аш
заоОикйлка
заобикалям, -яш
заобикаляне
заобИквам, -аш
заобиколен, заобикалкия^),
заобиколна, заобиколно;
заобиколии
заобиколя, -Рш
заобИчам, -аш
заоОИчвам, -аш
зооОлочйво се (3 л.)
заоОлачОвано
заоОлачИ се (3 л.)
заоблоност, заобленас";
заоблИзвам (се), -аш
заоблИчам, -аш
заобля (се), -иш
заоблям (се), -яш
заобляно
заобръщам (се), -аш
заобяснявам, -аш
заоглеждам (се), -аш
заогъвам (се), -нш
заозъртам се, -нш
заокОИвам (се), -аш
заонИнвам (се), -аш
зао^лИ^ам (се), -аш
заонравдИвам (се), -аш
заонрОвям (се), -яш
заонъвам (се), -нш
заорй, -Ош
заорОвам, -аш
зооровоно
заорИгвам се, -аш
заИстреност, зиостреносттИ
заостря (се), -иш
заострям (се), -яш
заостряно
заотвйрям, -яш
заотстънвам, -иш
заохкам, -иш
272
запотявам се
запад
запОдам, -аш
западане
зОпаден, западнйя(т), западна,
западно;западнл
запОдна, -еш
зОпаднобългарски
западноевропейски
западняк; западняци, (двама л т.н.)
западняци
зоподнячко
заподняшки
запазвам (се), -аш
запазване
запазя (се), -иш
запалвам (се), -аш
запалване
зопалйм
запалйтелен, запалителния^),
запалителна, запалително;
запàпйтелни
запалйтелност, запалителността
запалка
запаля (се), -лш
запалянко; запалянковци, (двама
л т.н.) запалянковци
запалянковец; запалянковци,
(двама л т.н.) запалянковци
зопалянковщино
запаметя, -йш
запаметявам, -аш
запаметяване
запарвам (се), -аш
запарване
запОрка
запоря (се), -иш
зопОс; запаси, (два и т.н.) запаса
запОсвам (се), -аш
запасвоне
зопОсен, запасния(т), запасна,
запаснозапасни
запасен; запасни, (двама и т.н.)
запасни
запасняк; запасняци, (двама и т.н.)
запасняци
зопосняшки
запася (се), -йш
запасявам (се), -аш
запасявоне
запаша, -еш
зОпен; запевл, (два и т.н.) запева,
л зоп)в
зоп)н; запСвл (два л т.н.) запСва,
л зопев
зОпек; запеци, (два и т.н.) запека
запека (се), -еш
запелтеча, -иш
запелтечвам, -аш
запенвам (се), -аш
заденно^
зоп)ня (се), -иш
запера, -Сш
зопердошо, -иш
зопердошвом, -аш
запердОшнане
заперча се, -иш
запетОйка
запетОя
запечОтам, -аш
запечатвам, -аш
запечатване
запечеля, -иш
запея, -еш
запйнам (се), -аш
запйване
запилея (се), -еш
запилявам (се), -аш
зопилявоне
запйрам, -аш
зОпис; записл, (два л т.н.) записа
запйсвам (се), -аш
запйсване
зописвочко
зОписка
запйскам, -аш
записукам, -аш
запйтам (се), -аш
запйтвам (се), -аш
запйтнане
запйчам (се), -аш
запйчане
запйша (се), -еш
зопищя, -Иш
зопищяном, -аш
зопйя (се), -еш
заплОнам, -аш
зопладня, -йш
запладнянам, -аш
зоплодпЯнопе
заплОкнам, -аш
заплОкнам (се), -аш
заплащане
заплОкна (се), -еш
запламтя, -йш
запламтявам, -аш
запламтяване
запланувам, -аш
заплОта
заплатя, -йш
заплаха
заплача, -еш
заплаша, -иш
заплашвам, -аш
заплашване
зоплошйтелен,
заnпашйтепиия(т),
заплашителна, заплашително;
заплашителни
заплащам, -аш
заплащане
запленя, -йш
зопленяном, -аш
запле^но^
заплес; заплесл, (двама и т.н.)
заплесл
заплесвам (се), -аш
зоплесноне
заплескам, -аш
заплесквом, -аш
зоплесквоне
зоплесно се, -еш
зоплетО (се), -еш
заплетеност, заплетеността
зоплйском (се), -аш
зоплйтом (се), -аш
заплйтане
заплодя (се), -Иш
заплодявам (се), -аш
заплодяване
зоплождом (се), -аш
заплождане
заплувам, -аш
заплювам, -аш
заплюване
заплювка
заплющя, -иш
заплющявам, -аш
заплющявоне
заплюя, -еш
зоплйском, -аш
заплясквам, -аш
заплясквоне
зоповдйго ми се (3 л.)
зОповед
заповеден, заповеднйя(т),
заповедна, заповедно;
заповедни
заповеден, заповеднйя(т),
заповСдна, заповСдно;
заповСдни
заповеднически
заповтОрям, -яш
заповядам, -аш
заповядвам, -аш
зоповядвоне
заподкОням, -яш
заподозйром, -аш
заподозрО, -Сш
заподскОчам, -аш
зопознОвом (се), -аш
запознОвоне
запознОнство; запознанства
зопознОя (се), -еш
запой, -ят, -я; запои, (два л т.н.)
запоя
зопокйтвом, -аш
запокйтване
зопокйтя, -иш
запомня, -иш
запомням, -яш
запомняне
запопвам (се), -аш
запопване
запопя (се), -лш
запор; запори, (два и т.н.) запора
зопорйром, -аш
запорарапе
запорожец; запорожци, (двама и
т.н.) запорожци
зопостя, -лш
запотя се, -Иш
запотявам се, -аш
18. Официален правописен речник на българския езлк
273
запотявано
запотявано
запофйча, -иш
запофйчвам, -аш
запоричвапo
започва (со) (3 л.)
започвам, -аш
започвано
започна (се) (3 л.)
започна, -еш
запоя, -йш
запоявам, -аш
запояване
зoпрoзпувoм, -ош
запратя, -иш
запрОша (се), -иш
запрашвам (се), -аш
запрОшвано
запрашеност, запрашеността
запрйщам, -ош
запрОщане
запращя, -Иш
запращявам, -ош
запращяване
запроглОждам, -аш
залегна, -еш
запрогръщам, -аш
запредО, -Сш
запролйствам, -лш
запролйстя, -иш
запролйтам, -аш
запромятам (се), -аш
запропйрам со, -иш
зопропъвом (се), -лш
зопроскочом, -иш
запретвам (се), -иш
запретвано
запретна (се), -еш
запрохвърчам, -иш
запрОча (се), -иш
запрОчвам (се), -лш
запрОчвано
запрощовом, -аш
запрощОвано
заприглОсям, -яш
запрйдам, -иш
запрйдано
заприйждам, -иш
заприкйзвам (се), -лш
заприлйчам, -ош
заприлйчвам, -иш
запримйгам, -ош
запримйгвам, -иш
запрймча, -иш
запрймчвам, -иш
запрймчвано
запрйпкам (се), -лш
запрйпквам (се), -аш
запристъпвам, -аш
запристъпя, -иш
заприходя, -Иш
заприходявам, -иш
заприходявано
запрйщвам, -ош
запрйщвано
запрйщя, -иш
запровйрам (се), -иш
запролотй се (3 л.)
запролотява се (3 л.)
запролетявано
запромъквам (се), -ош
запрося, -иш
запротостйрам, -иш
запротягам (се), -иш
запръжка
запръскам, -иш
запръсквам, -иш
запръхтя, -Иш
запръхтявам, -ош
запрягам, -иш
запрягане
запрятам (се), -иш
запрятано
заптие; зоптиСго, (две и т.н.)
зоптиСта
заптййски
запукам (се), -аш
запулсйрам, -ош
запускам (се), -ош
запускано
запусна (се), -ош
запуснатост, зопуснотостто
запустОнио
запустено^, зилусгсносттИ
запустея, -еш
запустявам, -ош
запустявано
запухтя, -Иш
запухтявам, -ош
запуша! -иш
запуша2 (се), -иш
запушалка
запушвам! -ош
запушвам2 (се), -ош
запушвано
запъвам (се), -ош
запъвано
запълвам (се), -ош
запълване
запълзя, -Иш
запълзявам, -ош
запълня (се), -иш
запъна (се), -сш
запъпля, -иш
запъплям, -яш
запържа (се), -иш
запържвам (се), -ош
зопържвоно
запърполвам, -ош
зoпърполвoпo
запърполя, -иш
запърпорвам, -лш
запърпорвано
запърпоря, -иш
запъртък; зопъргъци, (дво и г.н.)
запъртъка, и запъртък
запъртък; запъртъци, (два и т.н.)
запъртъка, и запъртък
запърхам, -аш
запътвам со, -аш
запътване
запътя се, -иш
запъхтя се, -йш
запъхтявам се, -аш
запъхтявано
запъшкам, -аш
запъшквам, -аш
запявам, -аш
запявано
зар, -ъг, -л; зОровс, (дво и т.н.) зОро
заработвам (се), -ош
заработвано
зарабОтка
заработя (со), -иш
заравня (се), -Иш
заравнявам (се), -лш
заравнявано
зарОвям (со), -яш
заравяне
зарадвам (се), -ош
зарадй
зарОждам (се), -лш
зараждано
зарОза
заразглОждам, -лш
заразен, злрИзния(г), заразно,
зорОзно;зарОзни
заразен, зарлзСния(т), зарлзСно,
зоразСно;зорозСни
зараз&ност, злразсносттО
заразигрОвам, -лш
заразйтел, -ят, -я; зорозИгсли,
(двомо и т.н.) злразйтсли
заразйтолон, заразителния^),
заразително, заразително;
заразителни
заразйтелност, заразителността
заразкОзвам, -лш
зарОзноболон, зорИзноболния(г),
зорОзноболна, зорОзноболно;
зорозноболни
зарОзност, злразносттО
зарОзоносйтол1, -ят, -я;
заразоносители, (двомо и т.н.)
заразоносители (лице)
заразопоейтoл2, -ят, -я;
зарОзоносйтсли, (дво и т.н.)
зарЛзоносйтсля (нелице)
заразотйвамо со (мн.ч.)
заразтрОбвам, -лш
заразя (се), -йш
заразявам (се), -аш
заразявано
зОран
зарОсна, -еш
зарастО, -Сш
зарОствам, -лш
зарастване
заровО, -Сш
заровОвам, -лш
зарево;зарсвИ
зарОда
зародОност, зарсдсносгтО
274
зоскриптявом
заредуваме се (само мн.ч.)
заредя (се), -йш
зарежа, -еш
зареждам (се), -аш
зареждане
зареждОч1; зареждачи, (двама и
т.н.) зареждачи (лице)
зареждан2; зареждачи, (два и т.н.)
зареждача (нелице)
зареждОчка
зарейнам (се), -аш
зарейване
зорекО (се), -еш
зоресвам (се), -аш
зоресвоне
зареша (се), -иш
зарея (се), -еш
зарзават; зарзавати, (два и т.н.)
зарзавата
зарзавОтен, зарзаватния(т),
зарзаватна,зарзаватно;
зарзаватнл
зарзаватчййка
зарзаватчййница
зарзаватчййски
зорзоватчйя; зарзаватчйл, (двама
и т.н.) зарзаватчии
зОрзала
зОрзалов
зорибя (се), -йш
зарибявам (се), -аш
зарибяване
зарйвам (се), -аш
зарйвоне
зоридовам, -аш
зоридавоне
зоридОя, -еш
зорйн
зарйна (се), -еш
зарйтам, -аш
зарйтвам, -аш
зарйцо
зарйчам (се), -аш
зарйчане
зарйя (се), -еш
заробвам (се), -аш
заробване
заробя (се), -иш
заровя (се), -лш
зародиш; зародиши, (два и т.н.)
зародиша
зародишен, зародишния^),
зародишна, зародишно;
зародишни
зародя се, -йш
зарозовея, -еш
зарозовявам, -аш
зарозовяване
заромолй (3 л.)
заромолява (3 л.)
заромоляване
заромонй (3 л.)
заромонява (3 л.)
заромоняване
заронвам, -аш
заронване
зароня, -иш
зароптОвам, -аш
зароптОване
зароптОя, -еш
заросй (3 л.)
заросява (3 л.)
заросяване
зарой се (3 л.)
зароява се (3 л.)
зарояване
заруговам, -аш
заругОя, -еш
заруменея, -еш
заруменявам, -аш
заруменяване
заръгам, -аш
заръгвам, -аш
заръждавея, -еш
заръждавявам, -аш
заръждавявяне
заръка
зоръкомОхам, -аш
заръкопляскам, -аш
заръмжО, -йш
заръмжОвам, -аш
заръмй (3 л.)
заръмява (3 л.)
заръмяване
заръсвам, -аш
заръсва (3 л.)
заръси (3 л.)
заръся, -иш
заръфам, -аш
заръчам, -аш
заръчвам, -аш
заръчване
заря
заряд; зарядл, (два и т.н.) заряда
зарядно; зарядни
зарязвам, -аш
зарязване
засОда
засадя, -йш
засйждам, -аш
засОждане
засвОлям, -яш
засветлея, -еш
засветя, -иш
засвидетелствам, -аш
засвидетелстване
засвйрвам, -аш
зосвйря, -иш
засвятка (се) (3 л.)
засегО
засегна (се), -еш
заседОвам, -аш
заседаване
заседОние
заседОтел, -ят, -я; заседатели,
(двама и т.н.) заседатели
заседателен, заседателния^),
заседателна, заседателно;
заседателни
заседотелка
заседОтелски
заседна, -еш
заседя се, -йш
заседявам се, -аш
заседяване
засека1, -Сш
засекО2 (се), -еш
засекна се, -еш
засекретя, -йш
засекретявам, -аш
засекретяване
зосйпном (се), -аш
заселване
заселник; засСлници, (двама и т.н.)
заселници
заселничка
заселница
заселя (се), -иш
засенча, -иш
засенчвам, -аш
засенчване
засеня, -йш
засеням, -яш
зас&чка
засея, -еш
засйлвам (се), -аш
засйлване
зосйля (се), -иш
засинея (се), -еш
засйпвам1, -аш
засйпвам2 (се), -аш
засйпване
зосйпя, -еш
заситня, -йш
заситнявам, -аш
заситняване
засйтя (се), -иш
засйчам1, -аш
засйчам2 (се), -аш
засйчане
засйщам (се), -аш
засйщане
засиявам, -аш
засияване
засияя, -еш
зоскйчом, -аш
заскимтя, -йш
заскимтявам, -аш
заскимтяване
заскобвам, -аш
заскобване
заскобя, -лш
заскрежО се, -йш
заскрежОва (се) (3 л.)
заскрежОвам се, -аш
заскрежаване
заскрежй (се) (3 л.)
заскреженост, засЕрежеиостта
заскрибуцам, -аш
заскрибуцвам, -аш
заскриптя, -йш
заскриптявам, -аш
275
заскубвам
заскубвам, -иш
заскубя, -еш
засладя си, -Рш
заслОждам си, -аш
заслОждано
засланй (се) (3 л.)
засланява (се) (3 л.)
зослонявоно
заслОням, -яш
заслОняно
заслОдвам, -иш
заследя, -йш
заслонОност, зислепеиосттИ
зослонйтолон, зислeпйгeпиия('),
зиепeпргeпин, знспeпйтeпно;
знспeпйгeлнй
зослонлонно
заслоня (се), -Иш
заслонявам (се), -аш
заслоняване
заслИзам, -иш
заслон; заслони, (двн и т-и.)
заслона
заслоня (се), -иш
заслонявам (се), -нш
зослонявоно
заслута
заслужа, -иш
заслужавам, -нш
заслужавано
заслухтя, -Иш
заслухтявам, -иш
заслушам се, -нш
заслушвам се, -иш
засмея се, -еш
засмИвам се, -иш
засмйвано
засмоля (се), -йш
засмолявам (се), -иш
засмолявано
засмуквам, -иш
засмуквано
засмуча, -еш
засмъдИ мо (3 л.)
засмъдява ме (3 л.)
засмърдя, -Иш
засмърдявам, -нш
засмърдявано
засмъркам, -аш
засмятам, -иш
засножОва (се) (3 л.)
засножОвано
засножИ (се) (3 л.)
заснема, -еш
заснемам, -аш
засн)мано
заснймам, -иш
заснймано
засновО, -Ош
заснововам, -иш
засоля, -Иш
засолявам, -аш
засоляване
засналост, заспилостта
заснйвам, -нш
заснйвано
заснорвам, -иш
засноря, -иш
заснускам (се), -аш
засня, -йш
засрОмвам (се), -аш
засрОмвано
засрамя (се), -иш
засрйчам, -иш
засръбвам, -аш
застОва
застОвам, -аш
застОвано
заставка
застОвя, -иш
застОвям, -яш
застОвяно
застОна, -еш
застарея, -еш
застаря, -Рш
застарявам, -нш
застарявай)
застеля, -еш
застОна, -еш
застОнвам, -аш
застйвам, -иш
застйвано
застйгам, -иш
застйгано
застйгна, -еш
застйлам, -иш
застйлано
застйлка
застйна, -еш
застоен, зисгойнйя(г), застойни,
застойно; застойни
застой, -ят, -я; застои, (два и т.и.)
застоя
застонорОност, зистопореиосттИ
застоноря (се), -Рш
застонорявам (се), -аш
застонорявано
застоя се, -Иш
застоявам се, -иш
застоявай)
застоялост, застоялас'';
застраховам (се), -аш
застраховано
застраховОтол1, -ят, -я;
зaетрaховaгeпи, (двама и т-и.)
зиетрaховИгeпи (лице)
застраховОтол2, -ят, -я;
зaегриховИ'eпи, (два и т-и.)
застраховате-ля (нелице)
застрахователен,
застрахователния^),
застрахователна,
застрахователно;
застрахователни
застраховатолка
застраховка
застрашО, -Рш
застрашавам, -иш
застрашавано
зострошИтолон,
застрашИтелния^),
застрашителни, застрашително;
застрашителни
зострошйтолност,
застрашителнас'';
застрелвам (со), -аш
застрелвано
застрелям (се), -яш
застройтолен, зaстройтeпния('),
знсгройгeлин, зaстроргeпио;
застройтелни
застройтолно-рогулационен,
зaс'ройтeлно-рeгулaцйоннйя(г),
зaстрортeпно-рeгулнцйоннa,
зaсгройтeпно-рeгулнцйонно ;
зaстроргeпно-рeгулндйоини
застройвом, -аш
зостроИвоно
застройко
застрдя, -иш
застроя, -йш
застроИвам, -аш
застроИване
застудОо (се) (3 л.)
застудИ (се) (3 л.)
застудява (со) (3 л.)
застудявано
застънвам (се), -аш
застънвано
застънник; застъпници, (двама и
'.и.) застъпници
застънничоскн
застънничоство; застъпничества
застънннчка
застъня (со), -иш
застъргвам, -аш
застържа, -еш
засуетя се, -Рш
засуотявам се, -аш
зосуотявоно
засуквам (се), -аш
зосуквоно
засумтя, -йш
засумтявам, -аш
засухо
засуча (се), -еш
зосушово (се) (3 л.)
зосушОвоно
засушИ (со) (3 л.)
засушлИв
засъблИчам (се), -аш
засънувам, -иш
засърбам, -иш
засърОИ ме (3 л.)
засърбява мо (3 л.)
засърбявано
засъскам, -аш
засъсквам, -аш
засъхвам, -аш
засъхване
засъхна, -еш
засявам, -аш
276
зoтъмпнтoлеп
засявано
засягам (се), -иш
засягане
засядам, -лш
засядане
затананйкам (си), -ош
затанцувам, -ош
зотапвам, -иш
затОпвано
затопя, -иш
затая (со), -Иш
затаявам (со), -иш
затаяване
затварОчка
затварям (се), -яш
затваряне
затвор; затвори, (дво и т.н.)
затвора
затвореност, зогворсносгтИ
затворник; затворници, (двама и
т.н.) затворници
затворнически
затворпичoетво
затворничка
затворя (се), -иш
затвърдОя, -еш
затвърдя, -Иш
затвърдявам, -лш
затвърдявано
затвърждОвам, -аш
зотвърждОване
затОгля (се), -иш
затегна (се), -еш
затожа, -Иш
затека (се), -Сш
затйкам, -лш
затйквам, -аш
затйквано
затйрвам (се), -ош
затйря (се), -иш
затйсвам, -ош
за^сване
затйскам, -ош
затйскано
затйсна, -еш
затйхвам, -лш
затйхване
затйхна, -еш
затйчам (се), -ош
затйчвам (се), -ош
затйчване
затйшио
зотласкам, -ош
затлача (со), -иш
затлОчвам (се), -ош
затлачване
зотлейвам, -ош
затлОйване
затлОя, -еш
затлъстея, -еш
затлъстявам, -ош
затлъстяване
затлявам, -ош
затлявано
затовО и затуй
затопля (се), -иш
затоплям (се), -яш
затопляно
затопуркам, -ош
затопурквам, -ош
затопя, -йш
затопявам, -ош
затопявано
затормозвам (се), -ош
затормозване
затормозя (се), -иш
затормозявам (се), -лш
затормозяване
заточа!-иш
заточа2 (се), -иш
заточа, -Иш
заточавам, -ош
заточава^
заточвам! -ош
зоточвам2 (се), -ош
заточване
заточение
заточеник; заточеници, (двомо и
г.н.) заточеници
затракам, -аш
зотраквам, -лш
затровожа (се), -иш
затровожвам (се), -аш
затревя, -йш
затровй се (3 л.)
затревявам, -аш
затревява со (3 л.)
затревяване
затрепОрвам, -аш
затреперя, -иш
затрепкам, -аш
затрОпквам, -аш
затрептя, -Иш
затрептявам, -аш
затрептявано
затреса (се), -Ош
затресе мо (3 л.)
затрещя, -йш
затрощйвам, -ош
затрощявано
затрйвам (се), -ош
зотрйване
затрйса мо (3 л.)
затрйсам (се), -аш
затрйя (се), -ош
затрогвам (се), -аш
затрОгване
затрогна (се), -еш
затропам, -аш
затропвам, -аш
затропване
затрополя, -йш
затрополявам, -ош
затрополяване
затропотвам, -аш
затропотвано
затропотя, -иш
затроша, -Иш
затрошавам, -аш
затруднОние
затрудненост, затруднеността
зотруднйтелен,
загруднИтелния(г),
злтруднИтелна, затруднйтелно;
загруднйтслни
затрудня (се), -йш
затруднявам (се), -ош
затрудняване
затрудя се, -иш
затрупам, -аш
затрупвам, -ош
затрупвано
затръбя, -Иш
затръбявам, -лш
затрънвам, -аш
зoтрЪнвапo
затръня, -иш
затръскам, -лш
затръсквам, -аш
затръскване
затръшвам, -аш
затръшване
затръшкам, -ош
затръшквам, -лш
затръшкване
затръшна, -еш
затрябва (3 л.)
затрябвам, -аш
затряскам, -аш
затрясквам, -лш
затуй и затова
затулвам (се), -аш
затулване
затуля (се), -иш
затулям (се), -яш
затуляне
затупам, -аш
затупвам, -лш
затупвано
затупкам, -аш
затупквам, -ош
затупквано
затуптя, -Иш
затуптявам, -ош
затуптявано
затъвам, -ош
затъвано
затъгувам, -аш
затъжО (се), -Иш
затъжавам (се), -аш
зотъжовано
затъкО, -Сш
затъкОвам, -аш
зотъкОване
затъквам (се), -аш
затъквано
затъкмй (се), -йш
затъкмявам (се), -аш
затъкна (се), -еш
затъмнОнио
затъмнОя, -еш
затъмнйтолен, зотьмнйтслния(г),
277
зотъмнителен
затъмийтелнà, зàтъмийтелно;
зофъфля, -лш
зохл)нчвом, -аш
зàтьмнйтепнл
зафъфлям, -яш
зохлйпом, -аш
затъмня, -йш
захабя (се), -йш
зохлйпвом, -аш
затъмнявам, -аш
захабявам (се), -аш
захлопам, -аш
затъмняване
захабЯнапе
захлопвам, -аш
затъна, -еш
захОпвам, -аш
захлопване
затънея, -еш
захОпване
захлопна, -еш
затънтвам (се), -аш
захОпка
захлупвам (се), -аш
затънтване
захапя, -еш
захлупване
затънтен, затънтения^),
зОхар
захлупя (се), -иш
затънтена, затънтено;
зОхарен, захарния(т), захарна,
зохлъзгом се, -аш
затънтени
захарно; захарни
зохлъзгвом се, -аш
затънтеност, затъитеиосттà
зОхари
зоходвом, -аш
затънтя (се), -лш
зохорйн; захарйни, (два и т.н.)
заходя, -иш
затънтям (се), -яш
захарина
захождам, -аш
затъня, -йш
захарй^в
захождане
затънявам, -аш
захарнйца
захокам, -аш
затъпея, -еш
зОхарност, захарността
захоквам, -аш
затъпквам, -аш
захароза
захранвам, -аш
затъпкване
захаромер; захаромСрл, (два и
захранване
затъпча, -еш
т.н.) захаромера
зохрОня, -лш
затъпя, -йш
захароподобен,
захриптя, -иш
затъпявам, -аш
захароподобния(т),
зохриптявом, -аш
затъпяване
захароподобна, захароподобно;
зохрупом, -аш
затъпялост, затъпялостта
захароподобни
захрупвом, -аш
затъргувам, -аш
зОхаропреработвощ
захруском, -аш
затъркалям (се), -яш
захаросам (се), -аш
зохрусквом, -аш
затъркам (се), -аш
захаросвам (се), -аш
захрущя, -йш
затърквам (се), -аш
захаросване
захрущявам, -аш
затърсвам, -аш
захвОлвам (се), -аш
захубавея (се), -еш
затърся, -лш
захнОля (се), -иш
зохубовявом (се), -аш
затърчО (се), -йш
захвана (се), -еш
захулвам, -аш
затърчОвам (се), -аш
захват; захвати, (два л т.н.)
захуля, -иш
затършувам, -аш
захвата
захълцам, -аш
затътрузвам (се), -аш
захващам (се), -аш
зохълцвом, -аш
затътрузване
захнОщане
захъркам, -аш
затътрузя (се), -лш
захвъркам, -аш
зохърквом, -аш
затътря (се), -лш
захвърквам, -аш
зохърквоне
затътрям (се), -яш
захвърля, -лш
зохъхрям, -яш
затътряне
захвърлям, -яш
зохъхряне
затюхкам се, -аш
захвърляне
зацамбуркам (се), -аш
затюхквам се, -аш
захвърчО, -Иш
зоцомбурквом (се), -аш
затягам (се), -аш
захвърчОвам, -аш
зоцопом (се), -аш
затягане
захйлвам се, -аш
зацапвам (се), -аш
заувйвам (се), -аш
захилнапе
зацапване
заудрям (се), -яш
захйля се, -иш
зацарувам, -аш
заумйлквам се, -аш
захитрея, -еш
зацвйлвам, -аш
заумйрам, -аш
захитрувам, -аш
зацвйля, -лш
зоупокоен, заупокойния(т),
захитрявам, -аш
зоцвърком, -аш
заупокойна, заупокойно;
захитряване
зоцвърквом, -аш
заулокойни
захладй (се) (3 л.)
зоцвъртя, -йш
заупокой, -ят, -я
захладнее (3 л.)
зоцвъртявом, -аш
заусуквам (се), -аш
захладнява (3 л.)
зоцвърчО, -йш
зауча, -иш
захладнЯнапе
зоцвърчОвом, -аш
заучОвам, -аш
захладява (се) (3 л.)
зоцедя, -Иш
зоучовоне
захладЯвапе
зоцедявом, -аш
заучвам, -аш
захлОжда (се) (3 л.)
зоцеждом, -аш
зоучвоне
захлОждане
зоцелувом (се), -аш
заучен, заученля(т), заучена,
захлОс
зацепвам, -аш
заучено;заучени
захлОсвам се, -аш
зацепване
заушка и заушки
захлОсване
зоц)пя, -иш
зофучо, -иш
захласна се, -еш
зоцйклям, -яш
зофучовом, -аш
захлОснатост, захласнатостта
зацйкляне
зофучавоне
захленча, -иш
зациментйром, -аш
278
заякване
зацимонтйрано
зацъкам, -аш
зацъквам, -аш
зацъркам, -иш
зацърквам, -аш
зацъфтя, -йш
зацъфтявам, -аш
зацъцря, -иш
зацъцрям, -яш
зачОкам, -иш
зачОквам, -аш
зачатие; зачатия
зачОткам, -аш
зачОтквам, -аш
зачатък; зачОтъци, (два и т-н.)
зачатъка
зачОтъчен, зачатъчния('),
зачОтъчна, зачОтъчно;
зачатъчни
зач)вам, -аш
зачОвано
зачегъртам, -аш
зачегъртвам, -аш
зачОквам, -аш
зачОквано
зачОкна, -еш
зачена, -еш
зачОнки (симо мн.ч.)
зачОнкам, -аш
зачОнквам, -аш
зачОнкване
зачервен, зачервОния^),
зачервОна, зачервОно;
зачервОни
зачервенОя (се), -еш
зачервенявам (се), -аш
зачервя (се), -Рш
зачервявам (се), -аш
зачервяване
зачОрквам, -аш
зачеркване
зачеркна, -еш
зачернОя (се), -еш
зачОрня (се), -иш
зачОрням (се), -яш
зачОрняне
зачОрнвам, -аш
зачОрня, -иш
зачортОвам, -аш
зачертавано
зачертОя, -еш
зачОсвам (се), -аш
зачестя, -Рш
зачестявам, -аш
зачестяване
зачета (се), -еш
зачОша (со), -еш
зачирйкам, -аш
зачирйквам, -аш
зачисля (се), -йш
зачислявам (се), -аш
зачисляване
зачИствам, -аш
зачйствано
зачИстя, -иш
зачйтам (се), -аш
зачйтане
зачовъркам, -аш
зачовърквам, -аш
зачонля (се), -иш
зачонлям (се), -яш
зачудвам (се), -аш
зачуден, зачудения^), зачудена,
зачудено;зачудени
зачудя (се), -иш
зачукам, -аш
зачуквам, -аш
зачукване
зачулвам, -аш
зачуля, -иш
зачунвам (се), -аш
зачуня (се), -иш
зачурулйкам, -аш
зачурулИквам, -аш
зашОвам, -аш
зашОрвам, -аш
зашОря, -иш
зашегувам се, -аш
зашеметя (се), -Рш
зашеметявам (се), -аш
зашеметяване
зашОнвам, -аш
зашОнвано
зашОнно, -еш
зашонтя, -йш
зашонтявам, -иш
зашОтам, -иш
зашОтвам, -аш
зашйбам, -аш
зашИбвам, -аш
зашйвам, -аш
зашИвано
зашйря се, -иш
зашифровам, -иш
зашифроване
зашишкавОя, -еш
зашишкавявам, -иш
зашншкавявано
зашйя, -еш
зашлевя, -йш
зашловявам, -аш
зошловявано
зашляйвам се, -аш
зашляИване
зашлянам, -аш
зашлянвам, -аш
зашляя се, -еш
зашумвам (се), -аш
зашумвано
зашумоля, -Иш
зашумолявам, -аш
зашумолявано
зашумя (се), -иш
зашумя, -Рш
зашумявам, -аш
зашумяване
зашуртя, -йш
зашуртявам, -аш
зашуртявано
зашушвам, -аш
зашушване
зашушна, -еш
зашушукам, -иш
зашушуквам, -аш
зашушукване
защанукам, -аш
защануквам, -иш
защанукване
зощйнвам, -аш
зощйнване
защйня, -еш
защйта
защитОвам (се), -аш
защитОване
защИтен, защитния^), защитна,
защитно; защитни
защитОн, защитения^),
защитена, защитОно; защитени
защитОност, защитеиостта
защитИм
защитник; защитници, (двама и
'-Н-) защитници
защИтничка
защИтно-изолйращ
защитя (се), -йш
защд
защОто
защрОкам, -аш
защрОквам, -аш
защрОквано
защрихдвам, -аш
защриховано
защурам се, -аш
защурвам се, -иш
защурвано
защурОя, -еш
защурявам, -аш
защурявано
защъкам, -аш
защъквам, -аш
заюздя, -Иш
заюздявам, -иш
заюздяване
заявИтел1, -ят, -я; заявители,
(двама и '.н.) заявители (лице)
заявИтел2, -ят, -я; заявители, (два
и '-Н-) заявителя (нелице)
заявИтолка
заявка
заявлОние
заявя, -йш
заявявам, -аш
заявяване
заядлйв
заядлйвост, заядливостта
заяждам (се), -аш
заяждане
заяздвам, -аш
заяздване
заяздя, -иш
заяквам, -аш
заякване
279
заякна
заякна, -еш
заякчО, -йш
заякчОвам, -аш
заякчаване
заям (се), зоядСш (се)
зван
звОнио
звателон, звОгелния(г), звЛгслнл,
звОгслно; звЛгслни
звезда
звезден, звСздния(г), звСзднл,
звСздно; звСздни
звездйчка
звездоброец; звездобройци,
(двомо и г.н.) звездобройци
звоздобройство
звоздовйден, звсздовйдния(г),
звездовидно, звездовидно;
звездовидни
звоздогодотол, -ят, -я;
звсздогодогсли, (двомо и г.н.)
звсздогадОгсли
звоздообрОзон,
звсздообразния(г),
звсздооброзно, звсздооброзно;
звсздооброзни
звездопоклбнник;
звсздопоклонници, (двама и
г.н.) звсздопоклонници
звоздопоклбнство
звоздочОл
звонОр, -ят, -я; звснОри, (двама и
г.н.) звснОри
звонарски
звено;звснО
зворйлник; зверилници, (два и т.н.)
зверилника
зверовйт
звороподббон, звсроподобния(г),
звсролодобно, звсроподобно;
звсроподобни
звороукротйтол, -ят, -я;
звероукротители, (двама и г.н.)
звсроукрогИтсли
звороукротйтолко
зверски
зверство; звСрство
зверче; звсрчСго
звОрщина
зверя со, -иш
звОроне
звонков
звук, -ъг, -а; звукове и звуци, (дво
и г.н.) звука
звукоблокировка
звуков
звуково-буквен,
звуково-буквения^),
звуково-буквено,
звуково-буквено;
звуково-буквени
звукозаглушйтол, -ят, -я;
звукозаглушИтсли, (два и т.н.)
звукозаглушИтеля
звукозОпис; звукозОписи, (два и
т.н.) звукозОписо
звукозаписен, звукозОписния(г),
звукозОписни, звукозОписно;
звукозИписни
звукоизменОние
звукоизолОтор; звукоизолОгори,
(дво и г.н.) звукоизолОгори
звукоизолационен,
звукоизолацйàннuл(г),
звукоизолационни,
звукоизолационно;
звукоизолационни
звукоизолОция; звукоизолОции
звукоизолйрам, -лш
звукоизолйрано
звукоизява
звуконеороницаoм
звуконoоронннаемост,
звуконспроницисмосттИ
звуконосйтол, -ят, -я;
звуконосйгели, (два и т.н.)
звуконосйтеля
звукооперОтор; звукооператори,
(двомо и г.н.) звукооператори
звукопйс; звукопИси, (два и т.н.)
звукопйса
звукоподражОнио
звукоподражателен,
звукоподражателния^),
звукоподражателно,
звукоподрожОгелно ;
звукоподражателни
звукопроводон,
звукопроводния^),
звукопроводно, звукопроводно;
звукопроводни
звукопроводйм
звукопроводност,
звукопроводността
звукорежисьор; звукорсжисьори,
(двомо и г.н.) звукорежисьори
звукосъчотонио
звукоусилвател, -ят, -я;
звукоусилвОгели, (дво и т.н.)
звукоусилвОгеля
звучО, -Иш
звучен, звучния(г), звучно,
звучно; звучни
звучене
звучност, звучносттЛ
звън, -ъг, -а; (два и г.н.) звъна
звънар, -ят, -я; звънОри, (двамо и
т.н.) звънОри
звънвам, -ош
звънване
звънОне
звънец; звънцй, (дви и т.н.)
звънСци
звънйка и звънйчо
звънйчо; звъничета, и звънйка
звънкам, -ош
звънкано
звънлйв
звънлйвост, звънливосттЛ
звънна, -сш
звънтОж; звънтСжи, (дво и т.н.)
звънтСжа
звънтя, -йш
звънтене
звънчОр, -ят, -я; звънчОри, (двомо
и г.н.) звънчОри
звънчОрница
звънчОрски
звънчарство
звънче; звънчСто
звънчев
звънък, звънкия(г), звънко,
звънко; звънки
звъня, -Иш
звяр, звярът, звяра; звсровС, (два
и г.н.) звяра
здОнио
здрОв
здравата
здрОве
здравОй
здравОйте
здрОвен, здрОвния(г), здрОвна,
здравно; здрОвни
здравонйк; здравеняци, (двама и
т.н.) здравеняци
здравенйчка
здравеопазване
здрОвец; (дви и т.н.) здрОвсци
здравинО
здравйсам (со), -аш
здравйсвам (се), -аш
здрав^ва^
здрОвно-медицйнски
здравноосигурОн,
здрОвноосйгурСния(г),
здравнооситурСна,
здрОвноосигурСно;
здрОвноосигурСни
здравноосигурйтолон,
здравноосигурйтслнйя(т),
здровноосигурйтслна,
здрОвноосигурОтелно;
здрОвноосйгурйтелни
здравомйслещ
здравомйслио
здравословен, здрлвословния(г),
здравословна, здравословно;
здравословни
здравословност,
здравословността
здрОсти
здрач, -ът, -а
здрачОва се (3 л.)
здрачОване
здрачевина
здрачен, здрОчния(г), здрОчна,
здрачно; здрОчни
здрачй со (3 л.)
зоблон, зСблсния(г), зСблсна,
зСблено; зеблени
зоблб; зеблО
280
зидОро-мазОч
зебра
зев, -ът, -а; зСвове, (два л т.н.) зСва
зевзек; зевзСци, (двама и т.н.)
зевзСцл
зевзеклък; зевзеклъци, (два и т.н.)
зевзеклъка
зевзешки
зеене
зейвам, -аш
зейвоне
зейна, -еш
зеле
зелев
зелен, зелСния^), зелСна, зелСно;
зелени
зеленеене
зеленея (се), -еш
зеленйков
зеленина
зеленинкО
зеленичък, зеленичкйя(т),
зелСничка, зелСничко;
зелСничкл
зеленка
зелено-жълтенйкав
зелено-сйн
зеленчук; зеленчуци, (два и т.н.)
зеленчука
зеленчуков
зеленчукопроизводйтел1, -ят, -я;
зеленчукопроизводители, (двама
л т.н.) зеленчукопроизводители
(лице)
зеленчукопроизводйтел2, -ят, -я;
зеленчукопроизводители, (два л
т.н.) зеленчукопроизводителя
(нелице)
зеленчукопроизводйтелен,
зеленчукопроизводителния(т),
зеленчукопролзводйтелна,
зеленчукопроизводИтелно;
зеленчукопроизводителнй
зеленчукопроизводство
зеленясам, -аш
зеленясвам, -аш
зелепЯсване
зелка
зелник; зелници, (два л т.н.)
зСлника
земевладелец; земевладСлци,
(двама л т.н.) земевладСлци, и
земевладетел
земевлоделски
земевладение
земевладетел, -ят, -я;
земевладСтелл, (двама л т.н.)
земевладСтели, л земевладелец
земеделец; земедСлцл, (двама и
т.н.) земедСлци
земеделие
земеделски
земекопоч; земекопачи, (двама и
т.н.) земекопачи
земекопОчко
земекбпен, земекопния^),
земекопна, земекопно;
земекопни
земел; зСмелл, (два л т.н.) зСмела
земемер; земемСрл, (двама и т.н.)
земемСрл, л землемер
земемерен, земемСрния^),
земемСрна, земемСрно;
земемСрни, л землемерен
земемерие л землемерие
земемерски и землемерски
земемерство и землемерство
земен, зСмнйя(т), зСмна, зСмно;
зСмни
земенски
земенчанин; земенчани, (двама л
т.н.) земенчани
земенчанка
земедnнсaпие
земеразделйтелен,
земеразделйтелния(т),
земерaзделлтелиа,
земерàзделЛтелио ;
земеразделИтелни
земеразделяне
земестръсдустоaчнв л
земестръсдустдачйв
земестръсдустоачнвдст,
земетръсоустойчивостта, л
земестръсдустоачавдст
земетресение
земетръс; земетръси, (два л т.н.)
земетръса
земетръсен, земетръсния^),
земетръсна, земетръсно;
земетръсни
земеустройтел, -ят, -я;
земеустроители, (двама л т.н.)
земеустроители
земеустройствен,
земеустрбйственля(т),
земеустрбИствеиа,
земеустройствено;
земеустройствени
земеустройство
землемер; землемСри, (двама и
т.н.) землемСрл, л земемер
землемерен, землемСрния(т),
землемСрна, землемСрно;
землемСрни, л земемерен
землемерие л земемерие
землемерски л земемерски
землемерство и земемерство
землен, зСмления^), зСмлена,
зСмлено; зСмлени
землест
землйст
землище; зСмллща
землищен, земллщния(т),
зСмлищна, зСмлшцно;
зСмлищни
земляк; земляци, (двама л т.н.)
земляци
землянин; земляни, (двама л т.н.)
земляни
землянка
землячески и земляшки
землячество; землячества
землячка
земляшки л землячески
земновйден, земиовиднля(т),
земновидна, земноводно;
земноводни
земноводен, земиоводнля(т),
земноводна, земноводно;
земноводни
земно-воден, зСмно-водния^),
зСмно-водна, зСмно-водно;
зСмно-водни
земсноряд; земснарядл, (два л т.н.)
зСмснаряда
земя
зенйт; (два л т.н.) зенЛта
зенйтен, зенитнйя(т), зенитна,
зенитно; зенитни
зенйтноартилерййски
зенйтноракетен,
зенИтиорaкèтиия(т),
зеиЛтноракетна,
зеийтноракèтио;
зеиИтиорàкетий
зенйтчик; зенитчицл, (двама и т.н.)
зенИтчици
зенйцо
зер
зестра
зет, -ят, -я; зетъове, (двама и т.н.)
зСтьове
зетьов
зефйр
зефйрен, зефйрния(т), зефйрна,
зефйрно; зефйрни
зехтйн; зехтини, (два л т.н.) зехтИна
зехтйнен, зехтИнеийя(т),
зехтИнена, зехтинено;
зехтинени
зехтйнов
з)я, -еш
зйгзаг; зигзаги и зйгзази, (два и
т.н.) зйгзага
зигзаговйден, злтзаговидиия(т),
зигзаговидна, зигзаговидно;
зигзаговидни
зигзагообразен,
зигзагообразния^),
зигзагообразна,
зигзагообразно; зигзагообразни
зигбто
злд, -ът, -а; зйдове, (два л т.н.) зйда
зйдам, -аш
зйдоне
зидОр, -ят, -я; злдари, (двама л т.н.)
злдарл
зидорйен, злдарййния(т,)
зидарИйна, зидарийно;
зидарййни
зидарйя; зидарии
зидаро-мазач; злдаро-мазачи,
281
зндОро-мазач
(двама и '.н.) зидаро-мазачи
зидОро-мазОческн
зидОрски
зидОрство
зил, -ът, -а; зйлове, (два и т-н.) зИла
зИма
знмбобвйец; зимбабвРИци,
(двими и '-Н.) зимбабвРИци
зимбабвйИка
зимбабвйИски
зймо
зймен, зИмнияСт), зймни, зймно;
зймни
зймник; зИмници, (два и т-н.)
зймники
зймнина и зимнина
зймница
зимовнще; зимовшца
зиморничав
зиморничавост,
зиморничовостта
зимоустойчив и зимоустойчйв
знмоустййчивост,
зимоустоРчивостта, и
зимоустойчНвост
зимувам, -аш
зимъс
зйна, -еш
зйнвам, -аш
зйнване
злак, -ът, -а; злакове
златОр, -ят, -я; златари, (двама и
'-и.) златари
златОрка
златОрншки
златОрница
златОрски
златОрство
златарчанин; зпo'oрчoни, (двима
и т.н-) зпo'aрчoни
златОрчанка
злОтон, златния^), златна,
златно; златни
златОно
златйст
златйстожълт
злотйчанин; златИлики, (двима и
'-Н-) злотичани
златйчанка
златйшки
злОтка
злОтножълт
злОто
златовръх, зпo'овЪрхия(т|,
златовърхи, златовърхо;
златовърхи
златоградски
златоградчаннн; злoтогрoдчoнй,
(двама и '.Н.) зло'оградчини
златоградчанка
златожълт
златокос
златокрйл
златолйст
златоносен, златоносния^),
златоносна, златоносно;
златоносни
златонОрка
златорог; златарози, (дви и т-н.)
злиторОти
златотъкОн и златоткйн
златотърсОч1; зпo'отьрсoчй,
(двама и т.н-) злитотърсичи
(пйдe|
златотърсОч2; златотьрсачи, (два
и '-и.) зпo'отъреoчo ^елице)
златоуст
златошйт
златй, -йш
злОчен, злачния^), злачни,
злачно; злачни
зло
злоностОвя (се), -иш
зленостОвям (се), -яш
злоностОвяне
злинО
зло
злоба
злобОр, -ят, -я; злобари, (двама и
т.н-) злобари
злобОрка
злоб)оно
злобен, злобния(т), злобна, злобно;
злобни
злобОя, -еш
злоблйв
злобност, зпобноетгo
злоОоднОвон, злободневния^),
злободиОвна, злободневно;
злободневни
злободнОвка
зловещ
зловйди ми се (3 л.)
зловолио
зловднен, зловонния^),
зловонна, зловонно; зловонни
зловонно
зловрОдон, зловрeдния('|,
зловрОдиа, зловрОдно;
з^врО^и
зловрОдност, зповрeдносттa
злодОИ, -ят, -я; злодеи, (двама и
'-Н.) злодеи
злодОИски
злодОИствам, -аш
злодОИствано
злодОйство; злодей^та;
злодеяние
злодумон, злодумнйя(т|,
зподумнo, злодумно; злодумни
злодумство
злоозйчон, зпоeзрчния(т),
злоезИчна, злоезИчно;
злоезИчки
злоозйчио
злоезйчник; злоезИчници, (двама
и т.н-) зпоeзйчнидй
зложолОнио
зложелОтол, -ят, -я; зпожeпoтeлй,
(двама и '.и.) зложeпo'eли
зложолОтолон, зпожeлo'eлния(т),
зпожeлo'eпнo, зпожeпoтeлко;
зпожeлo'eлни
зложелОтелна
зложолОтолски
зложелОтолствам, -аш
зложолОтолствано
зложолОтелство; зпожeпo'eлствo
злокачествен, злокoчeствeния(т|,
злокачествени, злокачествено;
злокачествени
злокачественост,
злокачествеността
злокоба
злокобон, зло^Онн^),
зло^Онн зпокобно; злокобни
злокобност, зпокобносттo
зломйслон, зпомйспeния('|,
зломйслено, зпомйспeно;
зломйспeий
зломйсленик; зпомйспeницй,
(двама и '.и.) зпомйспeийцй
зломйслоност, зпомйслeносттo
зломйслио
злонамОрон, злонамерения^),
злоиамОреиа, злонамерено;
злонамерени
злонам)реник; злонамерените
(двама и т.н.) злонамерени^
злонамОроност, злонамереността
злонрав
злонрОвон, зпонрoвнйя('),
зпонрoвнo, зпонрoвно;
зпонрИвни
злонрОвио
злонрОвност, зпоиpoвноетгo
злонОмотон, злопаметния^),
злопаметна, злопаметно;
злопНметни
злонОметност, зпопoмoтносттo
злонОмотство
злонолука
злонолучен, злополучни^'),
злополучна, злополучно;
злополучни
злонолучие; злополучия
злонолучност, злополучнас™
злорОд н злорОден
злорОдон, злорИдния(т), злорадна,
злорНдно; злорадни, и злорОд
злорадост, зпорoдос'гo
злорадствам, -аш
злорадствай)
злорОдство
злоречйв
злорочйвост, зпорeчивоетг0
злорОчно
злословен, зпосповнйя(т|,
зло^ови;, зла^Свно;
зла^Свни
злословен)
злословне; зла^Свия
282
зоркост
злослбвя, -иш
злост, злостгО
злостен, злостния^), злостна,
злостно;злостни
злосторен, злосгорния(г),
злосторна, злосторно;
злосторни
злосторник; злосторници, (двама
и г.н.) злосторници
злосторница
злосторнича, -иш
злосторничено
злосторнически
злосторничоство;
злосторничссгва
злосърдОчон, злосърдСчния(г),
злосърдСчно, злосърдСчно;
злосърдСчни
злосърдОчио
злосърдОчност, злосърдсчностгО
злота
злотворон, злотворнйл(г),
злотворна, злогворно;
злогворни
злотвбрство
злоумйшлен, злоумИшлсния(г),
злоумйшлснл, злоумИшлено;
злоумИшлсни
злоумйшленост, злоумишлеността
злоупотреба
злоупотробйтол, -ят, -я;
злоупотребйтсли, (двама и г.н.)
злоупотребйгсли
злоупотребление
злоупотребя, -иш
злоупотребявам, -аш
злоупотробявоно
злоуст
злочест
злочОстон, злочСсгния(г),
злочСсгна, злочСстно;
злочСстни
злочОстие; злочСстия
злочостинО
злочестник; злочСстници, (двама
и т.н.) злочСсгници
злочОстница
злочйнствам, -лш
злочйнстване
злочйнство; злочйнства
злощастен, злощОстния^),
злощОсгна, злощОсгно;
злощОстни
злощОстие; злощОстия
злояд
злъч и жлъч
злъчен, злъчния(г), злъчна,
злъчно; злъчни, и жлъчен1
злъчност, злъчностгО, и
жльчност
змОов
змойца
змей, -ят, -я; змСйовс, (два и т.н.)
змСя
змейов
змОйски
змновйдон, змисвйдния(г),
змисвйдна, змиевидно;
змисвйдни
змиооброзон, змиеобрОзния(г),
змисоброзна, змисобрОзно;
змисоброзни
змййски
змийче; змиИчСго
змиорка
змия; змйи
змияр1, -ят, -я; змияри, (двама и
г.н.) змияри (лице)
змияр2, -ят, -я; змияри, (дво и т.н.)
змияря (нелице)
змиярник; змиярници, (два и г.н.)
змиярника
знОон, знОИния^), знОИна, знОйно;
знойни
знаено
знак, -ъг, -л; знОковс и знОци, (два
и г.н.) знока
знОков
знам, -ош, и знОя
знОме; знаменО
знаменател; знамснОгсли, (два и
г.н.) зномснОгсля
знаменателен, знаменателния^),
знаменателни, зноменОгелно;
знаменателни
зномонотолност,
знамснагслносттИ
знамОнио
знаменйт
знамонйтост, знаменитостта
знаменбсоц; знаменосци, (двамо
и г.н.) знаменосци
знамено^а
знамонувам, -аш
знамонувоно
знание
знатен, знОтния(г), знОтно,
знОтно; знОтни
знатност, знагносттО
знахар, -ят, -я; знахОри, (двамо и
г.н.) знахОри
знахОрка
знахарство
знОча, -иш
знОчоно
значОнио
значйм
значймост, значимостта
значйтелен, значйгслния(г),
значйгслно, значително;
знлчИгслни
значйтолност, зночигслностгО
значка
знОя, -ош, и знам
зноен, знойния(г), зноИна,
зноИно; знойни
зной, -ят, -я
знойност, знойностгО
зоб
зббам, -лш
зббвам, -аш
зобвано
зобна, -еш
зобя, -иш
зобоно
зов, -ъг, -Л; (два и г.н.) зова
зовО, -Сш
зограф; зогрОфи, (двамо и г.н.)
зогрИфи
зограрйсам, -аш
зограрйсвам, -лш
зограрйсвано
зографски
зогрОрство
зодиак; зодиЛци, (два и г.н.)
зодиОко
зодиакОлон, зодиокалния(г),
зодиакОлна, зодиакОлно;
зодиокОлни
зодия; зодии
зомби; зомбита
зомбйрам, -лш
зомбйран
зомбйрано
зона
зонОлон, зонЛлния(г), зонОлна,
зонОлно; зонОлни
зонОлност, зоналностгО
зонйрам, -лш
зонйране
збнов
зообОза
зоогоограр; зоогеогрОфи, (двама
и г.н.) зоогеогрОфи
збогоогрария
зоогеограрски
зоолог; зоолози, (двомо и т.н.)
зоолози
зоологйчон, зоологичния(г),
зоологИчна, зоологИчно;
зоологИчни
зоологйчоски
зоология
зооморрйзъм, зооморфйзмъг,
зооморфйзма
зоопарк, -ъг, -л; зоопОрковс, (два
и г.н.) зоопарка
зоопланктон
зоопсихология
зоосвят, зоосветьт, зоосвсгО;
зоосвсговС, (дво и г.н.) зоосвята
зботехнйк; зоотехници, (двома и
г.н.) зоогсхнИци
зоотехника
зботохнйчоски
зботохнйчка
зборизиология
зоохигйона
збохймия
зор, -ът, -л; зорове, (два и т.н.) зора
зора
зоркост, зоркостгО
283
зорлйя
зорлйя; зорлйи, (двама и т.н.)
зорлйи
зороастрйзъм, зороастризмът,
зороастризма
зорък, зоркия(т), зорка, збрко;
зоркл
зра, -еш
зрак, -ът, -а; зракове, (два и т.н.)
зрака
зреене
зрелище; зрСлшца
зрелищен, зрСлищния(т),
зрСлищна, зрСлищно; зрСлшцни
зрелищност, зрелищността
зрелост, зрелостта, л зрялост
зрелостен, зрелостния(т),
зрСлостна, зрелостно;
зрСлостни
зрелостник; зрСлостнидл, (двама
и т.н.) зрСлостници
зрелостничко
зрение
зрея, -еш
зрим
зрйтел, -ят, -я; зрители, (двама л
т.н.) зрители
зрйтелен, зрителния^), зрителна,
зрително; зрителни
зрйтелка
зрйтелски
зрънце; зрънца
зрялост, зрялостта, и зрелост
зуброч; зубрачл, (двама л т.н.)
зубрачи
зубрачко
зубрене
зубря, -лш
зубър; зубрл, (два л т.н.) зубъра
зулум; зулуми, (два л т.н.) зулума
зулумджйя; зулумджии, (двама и
т.н.) зулумджйй
зупкдблuгоцня; зункобллгации
зурла
зурлест
зурнО
зъб, -ът, -а; зъби л зъби, (два л т.н.)
зъба
зъООт
зъбен, зъбния(т), зъбна, зъбно;
зъбни
зъбене
зъбер; зъбери, (два л т.н.) зъбера
зъбест
зъбец; зъбци, (два л т.н.) зъбСца
зъбла
зъбльо; зъблъовцл, (двама и т.н.)
зъблъовци
зъбобол
зъболекар, -ят, -я; зъболСкари,
(двама л т.н.) зъболСкари
зъболекарка
зъболекарски
зъболечеОен, зъболечебнйя(т),
зъболечебна, зъболечСбно;
зъболечебни
зъболечение
зъбопротезйране
зъботехнйк; зъботехници, (двама
и т.н.) зъботехници
зъботехнйчески
зъботехнйчко
зъбчОт
зъбче; зъбчета
зъбя се, -иш
зъзна, -еш
зъзнене
зъл, злйя(т), зла, зло; зли
зълва
зън (межд.)
зън-зън (межд.)
зървам, -аш
зърване
зърна, -еш
зърнен, зърнения^), зърнена,
зъриеио;зъриеил
зърнено-бобов
зърнест
зърнйст
зърно; зърна, и зьрнд
зърнобОза
зърнодобив
зърнодобйвен, зърнодобйвнля(т),
зърнодобИвна, зърнодобИвно;
зърнодобИвни
зърнодостОвка
зърнокомбайн; зърнокомбайни,
(два л т.н.) зърнокомбайна
зЪрпопрднзвддател1, -ят, -я;
зърнопроизводИтели, (двама
л т.н.) зъриопроизводИтели
(лице)
зЪрпдпронзводйтел2, -ят, -я;
зърнопролзводИтели, (два
и т.н.) зъриопролзводителя
(нелице)
зЪрнопрднзвддйтелеп,
зъриопроизводителиия(т),
зърнопролзводИтелна,
зъриопролзводИтелио;
зъриопролзводИтелий
зърносушйлня
зърнохронйлище;
зърнохранИлища
зърнояд; зърноядл, (два и т.н.)
зърновда
зюмбюл; зюмбюли, (два и т.н.)
зюмбюла
зян
зянбсам, -аш
зянбсвам, -аш
зяносвапе
зяпам, -аш
зяпоне
зяпОч; зяпачи, (двама и т.н.) зяпачи
зяпвом, -аш
зяпвоне
зяпла
зяпльо; зяплъовцл, (двама л т.н.)
зяплъовцл
зяпна, -еш
284
из
н
й (вж. тя)
и2 (вж. неин)
н (сз.)
н (час'.)
иО)ри (само мн. ч.)
иберйец; йбoрййцй, (двама и '.н.)
иберИйци
иберййка
иберйИскн
ибис; Ибиси, (два и т.н.) Ибиса
ибрик; ибрици, (два и т.н-)
ибрйка
нОрнкчия; ибрикчИи, (двама и т.н.)
ибрикчйи
нОришйм; ибришими, (два и т-н.)
ибришима
нбришймен, ибришимн^^),
ибришИмна, ибришимно;
ибришИмни
ива
ивОнвазовскн
ивОновскн
ивОновчаннн; ивановчнии,
(двама и '.и.) ивoновчoнй
ивОновчанко
йвнца
йвнчен, йвичкия^), йвични,
Ивично; Ивични
нврйт
нглО
йглен, Игления^), Иглена, Иглено;
Иглени
игленик; игленици, (два и т.н-)
итленйко
йглест
иглйка
нглйков
нгловйден, игловидния^),
игловидна, игловидно;
игловидни
иглокож
иглолечение
иглолйст
нглолйстен, иглолистния^),
иглолистна, иглолистно;
иглолИстни
иглотерания
нглу; иглута
игнорйрам, -аш
игнорйране
йго
нгрО
нгрОене
игрален, игралния^), игрална,
итритно; игрални
нграч; играчи, (двама и т-н.) играчи
игрОчка
играя, -еш
йгрек; Итреци, (два и '.н.) Итрека
нгрйв
игрйвост, игривостта
игрище; итрйща
йгров
нгровй
нгрословне; игро^ови^
игрослОвица
игротОка
игуана
игумен; игумени, (двама и т-н.)
игумени
игуменОрница
игумонка
игуменски
йда (си), -еш
идОлго
Идва ми (3 л.)
Идвам, -аш
идване
ндеОл; идеали, (два и '.н.) идеала
идеален, идеалния^), идеална,
идеално; идеални
ндеализация; йдeaпйзoции
идоализйрам, -аш
ндоализИран
ндоализйрано
ндоалИзъм, идеализмът,
идеализма
ндеалйст; идеалИсти, (двама и
'.и.) идеалИсти
ндоалистйчон, идeoяйстичнйя('|,
йдeилистйчнo, идeнпйс'йчно;
йдeoлйс'ични
идоалистйчески
идоалйстка
ндоОлност, идеалнас";
ндОен, идОйнияСт), идейна,
идейно; идейни
ндОйно-възнитОтолон,
ЙДОИHO-ВЪЗПЙГО'ОЛKЙЯ(T),
йдeйно-възпйтoтeпкo,
йдoИно-възпйгo'oпно;
йдoИно-възпигo'eлни
ндОИно-нолитйчоски
ндОИност, идейността
ид)йно-тоор етйчен,
йдoИно-тoорoтйчния('),
йдoйио-тoорeтрчнa)
идОИио-тооретйчно;
йдoИно-гoорeтйчнй
идойно-художоствон,
йдeИно-художoсгвoния('|,
идейно-художествена,
йдoИно-художoс'вoио;
идейно-художествени
иден, рдния('), Идна, Идно; Идни
ндонтификоциОнон,
йДОHГйфйKНДйOИHйЯ(т),
идентификационна,
идентификационно;
идентификационни
идентификация; идентификации
ндонтифицйрам, -аш
ндентифицйран
идонтифицйрано
идентйчен, идентичния^),
идентична, идентично;
идентични
идентИчност, идентичността
идоогрОма
идеографйчен, идoографйчнйя('),
йдeогрoфйчнo, идеотрафйчно;
йдeогрoфйчнй
идеографйчески
идеогрофня; идеотрафии
ндеографски
идеолог; идеолози, (двама и т.н.)
идеолози
ндоологОма
идеологизация; идeологизoдий
ндеологизйрам, -иш
идеологйчен, идoопогйчнйя('|,
йдeологИчнo, йдoологИчно;
йдeологйчнй
ндеологйчески
идеология; идеологии
ндея; идеи
идй-дойдй
иднлйчен, идилйчнйя('|,
идилйчна, йдилйчно; идилични,
идилйчески
ндиличност, иди-личносттО
идилия; идилии
иднолОкт; идиолОкти, (два и т-н.)
ЙДЙOПОK'О
ндном; идиоми, (два и т-н.)
идиОма
ндиомИтика
идиоматйчон, идиома'Ичния('),
йдиомaтИчна, идиома'йчно;
йдйомaтйчнй
идиоматйчоски
идиосинкрозйя; йдйосиккризйи
идиот; идиоти, (двима и '.н.)
идиоти
идиотйзъм, идиотизмът,
идиотизма; идиотИзми, (два и
'-Н-) идиотИзъма
идиотка
идиотски
ндиотщина
йднш
идол; Идоли, (два и т-н.) Идола
идолен, йдолнйя('|, Идолна,
Идолно; Идолни
ндолоноклОнник;
йдопопокпоннйци, (двами и '.н.)
ИДOПOПOKПOHHЙДЙ
ндолоноклбнница
HДОЛОИОKЛбННИЧ)CKИ
идолоноклбнничество
идолослужйтол, -ят, -я;
йдопослужИгoлй, (двами и т.н.)
йДOЛOCЛуЖй'ОПй
из
285
йзба
йзба
избава
избавйтел, -ят, -я; избавители,
(двама л т.н.) избавители
избавйтелка
избавление
избавя, -иш
избавям (се), -яш
избавяне
избарабанявам, -аш
изборобоняване
избегна, -еш, л избягна
избелвам, -аш
избелване
избелея, -еш
избеля (се), -иш
избелявам, -аш
избеляване
йзбен, Избенйя(т), избена, Избено;
Избени
избера, -Сш
избесвам, -аш
избесване
избеся, -иш
избйвом, -аш
избйвоне
избирОем
избираемост, лзблраемостга
избйрам, -аш
избйране
избирател, -ят, -я; избиратели,
(двама и т.н.) избиратели
избирателен, избирателния(т),
избирателна, избирателно;
избирателни
избирателна
избирателност, избирателността
избиротелски
избйстря (се), -иш
избйстрям (се), -яш
избйстряне
избйча, -иш
избйчвом, -аш
изОйчване
избйя, -еш
избледнея, -еш
избледнявам, -аш
избледняване
изблейвом, -аш
изблейване
изблещвам (се), -аш
изблещване
изблещя (се), -аш
изблея, -еш
изблйжа, -еш
изблйзвам, -аш
изблйзване
йзблик; Изблици; (два л т.н.)
изблика
изблйквом, -аш
изблйкваде
изблйкно, -еш
изблъскам, -аш
изблъсквам, -аш
изблъскване
избоботвам, -аш
^боботна^
избоботя, -иш
избода, -Сш
избождам, -аш
избождане
избозОвам, -аш
изОозОване
избозОя, -еш
йзбор; Избори, (два л т.н.) Избора
йзборен, Изборния(т), изборна,
Изборно;Изборни
йзборност, изборността
избоядйсам, -аш
избоядйсвам, -аш
избраздя, -йш
изОраздявам, -аш
нзOраздЯвапе
избрОн
избраник; избраници, (двама и т.н.)
избраници
избраница
избрОнически
избродвам, -аш
избродване
изОродйрам, -аш
избродйране
избродйрвам, -аш
избродйрване
избрбдя, -иш
изброждам, -аш
изОрождане
изброя, -йш
изброявам, -аш
изброяване
избрулвам, -аш
избрулване
избруля, -иш
избрулям, -яш
избръмчО, -йш
избръмчОвам, -аш
избръмчОване
избръсвам (се), -аш
избръсване
избръсна (се), -еш
избръщолевя, -лш
избръщолевям, -яш
избръщолевяне
избумтя, -йш
избумтявам, -аш
избумтяване
избутам, -аш
избутвам, -аш
избутване
избухам, -аш
избухвам, -аш
избухване
избухлйв
избухлйвост, лзбухливостта
избухна, -еш
избухтя, -йш
избухтявам, -аш
избухтяване
избучО, -йш
избучОвам, -аш
избучОване
избуя, -йш
избуявам, -аш
избуянане
избуялост, лзбуялостта
изОъОля, -иш
избъбря, -лш
избъбряне
избъбрям, -яш
избъбряне
избълвам, -аш
избърОбрвам, -аш
избъроорване
изОърббря, -лш
избързам, -аш
избързвом, -аш
избързвоне
изОъркам, -аш
избърквам, -аш
избърсвам, -аш
избърсване
избърша, -еш
избягам, -аш
избягвам, -аш
избягване
избягна., -еш, и избегна
извадка
извадя, -иш
извОждам, -аш
изваждане
извайвам, -аш
изваавопе
извора
извОрен, изварния^), изварна,
лзварно; лзварни
изварен, изварСния(т), лзварСна,
лзварСно; изварСни
изваря, -йш
изварявам, -аш
изваряване
извая, -еш
изведа, -Сш
изведнъж
извеждам, -аш
извеждане
извезО, -Сш
извезвам, -аш
извезване
йзверг; Извергл, (двама л т.н.)
Изверги
известен, лзвестния(т), лзвСстна,
известно; лзвестай
известен, известСния^),
лзвестСна, известСно; известСни
известие; лзвСстля
известйтел, -ят, -я; известйтелл,
(двама л т.н.) лзвестйтелл
известйтелка
известност, известността
известя, -йш
известявам, -аш
известяване
286
извъртано
изветрОя, -еш
изветрявам, -лш
изветряване
извотрялост, извстрялостгО
извОтрям (се), -яш
извОтряне
извехтОя, -еш
извохтявам, -аш
извехтяване
извечен, извСчния(т), извСчна,
извСчно; извСчни
извОя, -еш
извОян
извОяност, извеяностгО
извйвам (со), -лш
извйване
извйвка
извйкам, -лш
извйквам, -аш
извйкване
извинение
извиням
извинйтелен, йзвинителния(т),
извинителна, извинйтелно;
извинителни
извиня (се), -йш
извинявам (се), -лш
извинявано
извйрам, -аш
извйране
извисен, йзвйсСния(т), извисСна,
извисСно; извисСни
извисеност, извисеността
извисоко
извися (се), -йш
извисявам (се), -аш
извисяване
извйт
извйтост, извитостгО
извиша (се), -Иш
извишавам (се), -лш
извишОване
нзвйя (се), -ош
извлача, -иш
извлОчвам, -аш
извлОчване
йзвлок; Извлеци, (два и т.н.)
Извлека
извлека, -Ош
извлечение
извлйчам, -аш
извлйчане
йзвод; Изводи, (два и т.н.) Извода
извоз; извози, (два и т.н.) извозо
извОзвам, -лш
извозвано
нзвозв0ч1; извозвОчи, (двамо и т.н.)
извозвОчи (лице)
извозвач2; извозвОчи, (два и т.н.)
извозвОчи (нелице)
йзвозен, йзвозния(г), Извозна,
Извозно; Извозни
йзвозен, извозения(т), извозена,
извозено; извозени
извозя, -иш
йзвор; Извори, (два и т.н.) Извора
йзворон, йзворния(т), Изворна,
Изворно; Изворни
йзворов
йзворски
йзворче; Изворчета
извоювам, -лш
извоюване
извратОн, извратения^),
извратСна, извратСно;
извратени
извратоност, изврагеностгО
извратлйвост, изврагливосттО
извратя, -Иш
изврачувам, -лш
извращавам, -лш
извращавано
извращение
изврещя, -Иш
изврещявам, -ош
изврощявано
изврънкам, -аш
изврънквам, -лш
изврънквано
изврътлйв
извръщам (со), -аш
извръщано
извря, -Иш
изврякам, -ош
извряквам, -лш
извряквано
извряскам, -аш
изврясквам, -лш
изврйсквано
извъдя (се), -иш
извъждам (се), -аш
извъждане
извън
извЪпбблпичoп,
йзвЬнболмuчнuл(г),
извънболнична,
извънболнично; извънболнични
извънбрачен, извънбрачния^),
извънбрачни, извънбрачно;
извънбрачни
извънббрсов
извънбюджетен,
извънбюджСтния^),
извънбюджетна,
извънбюджСтно;
извънбюджСтни
извънградски
извънземен, извънзСмния^),
извънзСмна, извънзСмно;
извънзСмни
извънкласен, извънкласния^),
извънклОсна, извънклОсно;
извънкласни
извънклетъчен,
извънклСтъчния^),
извънклСтъчна, извънклСтъчно;
извънклСтъчни
извънматочен,
извънматочния^),
извънматочни, извънматочно;
извънматочни
извънмОрон, йзвънмСрния(г),
йзвънмСрна, йзвънмСрно;
извънмСрни
извънпарламентарен,
извънпарламентарния^),
извънпарламентарни,
извънпарламентарно;
извънпарламентарни
извънпартйон,
йзвЬнларгйИнил(т),
извънпартИИна, извънпартиИно;
извънпартййни
извъпплàпов
извънпрограмон,
извЬнпрограмнил(г),
йзвЬнлрограмнл,
извън^огрОмно;
изв^^о^Им™
извънработен, извънработния^),
извънработна, извънработно;
извънработни
извънреден, извънрСдния(т),
извънрСдна, извънрСдно;
извънредни
извънрОдност, извънрсдността
извънслужебен,
извънслужСбнияСт),
извънслужебна,
извънслужебно;
извънслужебни
ИЗBЪПCTбЛИЧ0П,
йзвънстоличния(г),
извънстолична, извънсголично;
извънстолични
извънсъдОбон, извънсъдСбния^т),
извънсъдСбна, извънсъдСбно;
извънсъдСбни
извънтрудов
извънучебен, извънучСбния^т),
извънучСбна, извънучСбно;
извънучСбни
извънучйлищон,
йзвънучйлищния(т),
извънучилищна,
извънучилищно;
извънучилищни
извънщатен, извънщИтнияСт),
извънщатни, извънщатно;
извънщатни
извървя (се), -иш
извървя (се), -йш
извървявам (се), -аш
извървяване
извървям (се), -яш
извървяно
извържа, -еш
извързвам, -аш
извързване
извърна (се), -ош
извъртам (со), -аш
извъртано
287
извъртя (се)
извъртя (се), -йш
извъртявам (се), -аш
извъртявоне
извърша, -лш
извършавам, -аш
извършовоне
извършвам, -аш
извършване
извършея, -еш
извършйтел, -ят, -я; извършители,
(двама л т.н.) извършители
извършйтелко
извътре
извявом, -аш
извявоне
изговря се, -иш
изговряне
изгазвам, -аш
изгОзване
изгозя, -лш
изгОрям1, -яш
изгОрям2 (се), -яш
изгаряне
изгосвам, -аш
изгаснаш
изгасна, -еш
изгася, -Иш
изгасявам, -аш
изгосявоне
изгосям, -яш
изгйвом, -аш
изгйвоне
изгйно, -еш
изгладнея, -еш
изгладнявом, -аш
изглоднявоне
изглОдя (се), -лш
изглОждам (се), -аш
изглаждане
йзглас; Изгласл, (два л т.н.) Изгласа
йзглосен, Изгласния^), Изгласна,
Изгласно; изгласни
йзглед; Изгледи, (два л т.н.) Изгледа
изгледам, -аш
изглеждам, -аш
изглбждвом, -аш
изглождвоне
изглбждя, -иш
изглозгам, -аш
изглозгвом, -аш
изглбзгвоне
изглупея, -еш
изглупявом, -аш
изглупявоне
изгнание
изгнОник; изгнаници, (двама л т.н.)
изгнаници
изгноницо
изгнонически
изгноничество
изгнйвом, -аш
изгнйвоне
изгнйя, -еш
изговарям, -яш
изгоноряне
йзгонор; Изговори, (два л т.н.)
Изговора
йзгонорен, Изговорнля(т),
Изговорна, Изговорно;
изговорни
изговоря, -иш
изгода
изгоден, изгодния^), изгодна,
изгодно; изгодни
изгбдност, изгодно^а
изгонвам, -аш
изгонване
изгоня, -иш
изгора
изгорен, изгорСния^), изгорСна,
изгорСно; лзгорСнй
изгоря1, -йш
изгоря2 (се), -йш
изготвя, -иш
изготвям, -яш
изготвяне
изгрОбвам, -аш
изгробя, -иш
изгравйрам, -аш
изградя, -йш
изгрОждам, -аш
изграждане
изгракам, -аш
изгрОквам, -аш
изгрОкване
изграча, -иш
изгрОчнам, -аш
изграчноне
изгребО, -Сш
изгребвам, -аш
изгребване
йзгрев; Изгреви, (два л т.н.) Изгрева
йзгрев-слънце
изгрея, -еш
изгризО, -Сш
изгрйзвам, -аш
изгрйзване
изгрухтя, -Иш
изгрухтявам, -аш
изгрухтяване
изгрявам, -аш
изгрявоне
изгубвам (се), -аш
изгубване
изгубен, изгубения^), изгубена,
изгубено; изгубени
изгубя (се), -иш
изгугукам, -аш
изгугукнам, -аш
изгугукноне
изгукам, -аш
изгуквом, -аш
изгукване
изгълтам, -аш
изгълтвам, -аш
изгълтване
изгълча, -йш
изгълчанам, -аш
изгълчОвоне
изгърбвом (се), -аш
изгърбвоне
изгърбя (се), -иш
изгърмя, -йш
изгърмявам, -аш
изгърмявоне
издОвом (се), -аш
издОвоне
издОвя (се), -иш
издавям (се), -яш
издОвяне
издОден, лздаденля(т), издадена,
издадено; издадени
издОденост, издаде^с™
издОйник; издайници, (двама и т.н.)
издайници
издОйницо
издОйничо, -лш
издааничепе
издОйнически
издОйничество
издалеко л издалече
издам (се), лздадСш
издОние
издОтел, -ят, -я; издатели, (двама
и т.н.) издатели
издотелко
издателски
издОтелство; издателства
издотинО
издОтък; издатъци, (два и т.н.)
издатъка
издебвам, -аш
издебване
издебна, -еш
издевателствам, -аш
издевателстваш
издевателство; издевателства
издействам, -аш
издекломйром, -аш
изделие; лздСлля
издера (се), -Сш
нзджОфком, -аш
изджОфквом, -аш
изджОфквош
издйгом (се), -аш
издйгно (се), -еш
издйгнот
издигнотинО
издйгнотост, лздлгиатостга
издимя, -йш
издимявом, -аш
издимявоне
издйром (се), -аш
издйрош
издйрвом, -аш
издйрвон
издйрвоне
издирнОч; издирвачи, (двама и т.н.)
лздирвачи
издйря, -иш
издихОние
издйшом, -аш
288
издйшвам, -аш
издйшване
издйшен, йздйщния('), издИшна,
издишно; издИшни
издокОрам (се), -аш
издокОрвам (се), -аш
издокОрвано
издоя, -Иш
издоявам, -нш
издояване
издрОзня (се), -иш
издрОзням (се), -яш
издрОзняно
издрОскам (се), -аш
издрОсквам (се), -аш
издрОсквано
издреОнОя, -еш
издробнявам, -аш
издроОнявано
издрусам (се), -аш
издрусвам (се), -аш
издрусвано
издрускам (се), -аш
издрусквам (се), -аш
издрусквано
издръжка
нздръжлйв
издръжлйвост, издръжливостта
издрънкам, -аш
издрънквам, -аш
издрънквано
издрънчО, -йш
издрънчОвам, -аш
издрънчОвано
издръствам, -нш
издръствано
издувам (се), -аш
издуване
издумам, -аш
издумвам, -аш
издумвано
издунча (се), -иш
издунчвам (се), -аш
издут
издутина
издутост, йздутоетгИ
издухам, -аш
издухвам, -аш
издухване
издуша (се), -йш
издушОвам (се), -аш
издушавано
издушвам (се), -аш
издушване
издуя (се), -еш
издълбОвам, -аш
издълбОвано
издълбан
издълбая, -еш
издълООко
издължО (се), -йш
издължОвам (се), -аш
издължавано
издължОн, издължения^),
издължена, издължено;
издължени
издън
издънвам (се), -нш
издънвано
издънен, издънения^), издънена,
издънено; издънени
издънка
издънков
издъно
издъня (се), -иш
издърдбрвам, -аш
издърдбрвано
издърдОря, -нш
издържО, -Иш
издържам! -аш
издържам2 (се), -аш
издържане
издържан
издържОн
издържаност, издържаносттИ, и
издържОност
нздържОност, издържаносттИ, и
издържаност
издърнам (се), -аш
нздърнвам (се), -аш
издърнване
издъхвам, -аш
издъхвано
издъхна, -еш .
нздюдюкам, -аш
издюдюквам, -аш
издюдюкваИ)
издявам (се), -аш
издйване
издяволувам, -нш
издяволя (се), -йш
издяволИвам (се), -аш
издяволявано
издялам, -нш
издялвам, -иш '
издялвано
издялкам, -аш
издялквам, -Иш
издялквано
издяна (се), -ещ
изедннк; изе^и^и, (двами и т-н.)
изедницИ
изОдница
из)дничоскн
из)дничоство
изохтя, -йш
изохтявам, -аш
изохтявано
изечО, -йш
изочОвам, -аш
изочОвано
нзжабуркам(с)), -аш
изжаб^рквам (се), -аш
изжабурквано
изжОнвам (се), -иш
изжОнвано
изж)ня (се), -иш
изживОя (се), -еш
изкарнкатуряване
изживявам (се), -нш
изживявано
изжйлвам (се), -нш
изжйлвано
изжйля (се), -иш
изжулвам (се), -нш
изжулване
изжулон, изжуления^), изжулена,
изжулено; изжулени
изжуля (се), -иш
изжъна, -еш
изжънвам, -аш
изжънвано
иззад
иззвънтя, -йш
иззвънтявам, -аш
иззвънтявано
нззвъня, -йш
иззвънявам, -аш
иззвънявано
иззОма, -еш
иззОмам, -аш
изземано
изз)мвам, -нш
иззОмвано
иззИдам, -аш
иззйдвам, -аш
иззйдвано
иззИждам, -нш
иззИждано
иззООам, -аш
иззООвам, -аш
иззббвано
изигравам, -аш
изиграване
изиграя, -еш
изйскам, -аш
изйскан
изйсканост, изискаността
изйсквам, -аш
изйскване
изискуем
изкажа (се), -еш
йзказ; Изкази, (два и '.и.) Изказа
изкОзвам (се), -иш
изказвано
изкалвам (се), -нш
изкалназаня (се), -йш
изкалназанявам (се), -нш
изкалназанявано
изкОлям (се), -яш
изкалънвам, -нш
изкалънвано
изкалъня, -иш
изкОнвам! -нш
изкОнвам2 (се), -аш
изкОнвано
нзкОня! -еш
изкОня2 (се), -еш
изкОрам (се), -аш
изкОрвам (се), -аш
изкарвано
изкарикатурявам, -аш
изкарикатурявано
19- Официален правописен речник ни българския език
289
изкОстря
изкастря, -иш
изкастрям, -яш
изкастряно
изкатОрвам (со), -аш
изкатОрвано
изкатОря (со), -иш
изкача (со), -Иш
изкОчвам (со), -ош
изкОчвано
изкашлям (се), -яш
изкашляно
изквичО, -Иш
изквичавам, -ош
изквичОване
изкикбтвам со, -ош
изкикбтвано
изкикотя се, -иш
изкипя, -Иш
изкипявам, -ош
изкипяване
изкйсвам, -ош
изкйсване
изкйскам се, -ош
изкйсквам со, -ош
изисквано
изкйсна, -еш
изкйхам се, -ош
изкйхвам со, -лш
изкйхване
изклася, -йш
изкласявам, -ош
изкласяване
изклйнча, -иш
изклйнчвам, -ош
изклйнчвано
изклокбтя, -иш
изключа, -иш
изклЮчвам, -ош
изклЮчвано
изключение
изключйтолон,
изключйтелния(г),
изключИтслна, изключително;
изключителни
изключйтолност,
изключителността
изковО, -Сш
изковОвам, -ош
изковОване
изкозирувам, -ош
изкблвам (со), -ош
изкблване
изколя (со), -иш
изкомандвам, -ош
изконен, изконния(г), изконно,
изконно; изконни
изконсумйрам, -ош
йзкоп; Изкопи, (два и т.н.) Изкопа
изкопОвам, -аш
изкопавано
изкопаем
изкопОомо; изкопаеми
изкопОя, -еш
йзкопон, йзкопния(г), Изкопно,
Изкопно; Изкопни
изкбпча, -иш
изкопчвам, -лш
изкопчвано
изкопчййскн
изкопчйя; изкопчии, (двомо и т.н.)
изкопчИи
изкореня, -йш
изкоренявам, -ош
изкоренявано
изкорйствам (се), -лш
изкорестпoпo
изкористя (се), -Иш
изкористявам (со), -ош
изкорнстявоно
изкормвам, -ош
изкормване
изкормя, -иш
изкормям, -яш
изкормяно
изкорубвам (со), -ош
изкорубвано
изкорубя (се), -иш
изкорубям (со), -яш
изкосо
изкося, -Иш
изкосявам, -ош
изкосявано
изкрада, -Сш
изкрещя, -Иш
изкрощявам, -лш
изкрощявано
изкривен, изкривСния(г),
изкривСно, изкривСно;
изкривСни
изкривя (со), -Иш
изкривявам (се), -лш
изкривявано
изкроя, -йш
изкройвам, -ош
изкроявано
изкрънкам, -лш
изкрънквам, -ош
изкрънкване
изкръстосам, -лш
изкръстосвам, -ош
^кръстосвано
изкрякам, -ош
изкряквам, -ош
изкряквано
изкряскам, -ош
изкрясквам, -лш
изкрясквано
изкудкудякам, -ош
изкудкудяквам, -ош
изкудкудяквано
изкукам, -ош
изкуквам, -ош
изкуквано
изкукурйгам, -ош
изкукурйгвам, -ош
изкукурйгвано
изкупвам, -ош
изкупвано
изкупвателен, изкупвателния^),
изкупвателно, изкупвателно;
изкупвателни
йзкупон, йзкупния(г), Изкупно,
Изкупно; Изкупни
йзкупон, изкупения^), изкупено,
изкупено; изкупени
изкупйтол, -ят, -я; изкупйтели,
(двомо и г.н.) изкупйтели
изкупптолон, изкупИгслния(г),
изкупИтслно, изкупИгелно;
изкупйгелни
изкупление
изкупувам, -ош
изкупувано
изкупя, -иш
изкусен, изкусния(г), изкусно,
изкусно; изкусни
изкусйтол, -ят, -я; изкусйтели,
(двомо и г.н.) изкусйтели
изкусйтолон, йзкусИгелния(г),
изкусИтслно, изкусително;
изкусйтслни
изкусйтолка
изкуствен, йзкуствения(г),
изкуствено, изкуствено;
изкуствени
изкуствоност, изкуственостго
изкуство; изкуство
изкуствовед; изкусгвовСди,
(двомо и г.н.) изкусгвовСдй
изкуствовОдка
изкуствовОдски
изкуствознание
изкусуря, -йш
изкусурявам, -лш
изкусурявано
изкуся (со), -Иш, и изкуша (се)
изкусявам (се), -ош, и
изкушОвам (се)
изкусяване и изкушавано
изкурОя, -еш
изкурявам, -ош
изкуряване
изкушО (со), -Иш, и изкуся (се)
изкушавам (се), -лш, и
изкусявам (се)
изкушОване и изкусявано
изкушение
изкълва, -Сш
изкълвОвам, -лш
изкълвавано
изкълцам, -ош
изкълцвам, -лш
изкълцване
изкълча (со), -иш
изкълчвам (со), -лш
изкълчване
изкълчен, изкълчения^),
изкълчено, изкълчено;
изкълчени
изкълчоност, изкълчсносгго
изкънтя, -йш
изкънтявам, -ош
290
измерител
изкънтяване
изкъпвам (се), -аш
изкъпване
изкъпя (се), -еш
изкърпвам, -аш
изкърпване
изкърпя, -иш
изкъртвам (се), -аш
изкъртване
изкъртя (се), -лш
изкърша, -иш
изкършвам, -аш
изкършване
изкъсам (се), -аш
изкъсвам (се), -аш
изкъсвоне
изкъсо
изловям, -яш
изловяне
излОгам (се), -аш
излагане
йзлоз; Излази, (два и т.н.) Излаза
нзлойвом, -аш
излайвоне
излопом, -аш
излапвам, -аш
излопвоне
излоя, -еш
нзл)гно се, -еш
излежО, -йш
излежавам (се), -аш
излежовоне
излекувам (се), -аш
излекуване
нзл)пвом, -аш
излепвоне
излепя, -йш
йзлет; Излети, (два и т.н.) Излета
йзлетен, излетнля(т), Излетна,
Излетно; Излетни
йзлетник; Излетници, (двама и
т.н.) Излетници
йзлетничко
излетя, -йш
излетявам, -аш
излетяване
излечйм
излечймост, излечимостга
изл)я (се), -еш
излйвом (се), -аш
излйвоне
излйжо, -еш
излйзам, -аш
излйзане
излйзвам, -аш
излйзване
излидея, -еш
излинявом, -аш
излинявоне
излйскам, -аш
нзлйсквом, -аш
излйсквоне
излйтам, -аш
излйтане
излича (се), -йш
изличавам (се), -аш
изличаване
излйшен, излишния^), излишна,
излишно; излишни
излйшество; излйшества
излйшък; излишъци, (два и т.н.)
излйшгька
излияние
излиятелен, лзллятелнйя(т),
лзлиятелна, изллятелно;
излиятелни
излиятелност, излиятелността
изловя, -йш
изложа (се), -иш
изложба
изложбен, изложбенйя(т),
изложбена, изложбено;
изложбени
изложение
изложител! -ят, -я; изложители,
(двама л т.н.) изложители (лице)
изложйтел2, -ят, -я; изложители,
(два и т.н.) изложителя (нелице)
изложйтелка
излокам, -аш
излбквом, -аш
излбкноне
изломОтвам, -аш
изломотване
изломбтя, -иш
изломя, -йш
изломявам, -аш
изломянане
излоча, -лш
излочвом, -аш
излочвоне
излъгвам (се), -аш
излъгноне
излъжа (се), -еш
излъкатуша, -иш
излъкатушвам, -аш
излъкатушване
излъскам (се), -аш
излъсквам (се), -аш
излъскване
излъча, -иш
излъчвам, -аш
излъчване
излъчвател, -ят, -я; излъчватели,
(два и т.н.) излъчвателя
излъчвОтелен, излъчвателиия(т),
излъчвателна, лзлъчвателно;
излъчвателни
излюпвам (се), -аш
излюпване
излкшя (се), -иш
излющвам (се), -аш
излющване
излющя (се), -иш
излягам се, -аш
излягоне
изляза, -еш
I излян, излСнля(т), изляна, изляно;
излени, л излят
излят, излСтия(т), излята, излято;
излСти, и излян
измозвом, -аш
измОзвоне
измайсторя, -йш
измойсторявом, -аш
измойсторявоне
измама
измомвом (се), -аш
измОмвоне
измамен, измамния^), измамна,
измамно; измамни
измамен, лзмамения(т),
измамена, измамено; измамени
измОмлив
измомлйвост, измамливостга
измамник; измамници, (двама л
т.н.) измамници
измамница
измомнически
измОмничество; лзмамничества
измомност, лзмамността
измОмя (се), -иш
измоцом (се), -аш
измОцан
измоцвом (се), -аш
измОцване
измачкам (се), -аш
измочквом (се), -аш
измОчквоне
измежду
изм)ля, -иш
изменение
изменлйв
изменлйвост, изменчивостта
изменник; изменници, (двама и
т.н.) изменници
изменница
изменнически
изменничество
изменчйв
изменчивост, изменчивостта
изменя1, -йш
изменя2 (се), -йш
изменяем
изменяемост, лзменяемостга
изменям (се), -яш
изменяне
измервам^ -аш
измервом2 (се), -аш
измерване
измервОтелен, измервателния(т),
измервателна, измервателно;
измервателни
измервоч^ измервачи, (двама и
т.н.) измервачи (лице)
измервОч2; измервачи, (два и т.н.)
лзмервача (нелице)
измервОчко
измерение
измерйм
измерймост, измеримостта
измерйтел^ -ят, -я; измерители,
291
измерИтол
(двама и т.н.) измерители (лице)
нзморИтол2, -ят, -я; измерители,
(два и '.и.) измерителя (нeлидe)
нзморИтолен, йзмeрйгeпнйя('),
измерителна, измерително;
измерителни
изморя1, -иш
изморя2 (се), -иш
измОсвам, -аш
измОсван)
измествам (со), -иш
изместван)
изместйм
изместймост, изместимосттО
нзм)стя (се), -иш
нзмОся, -иш
изметО (се), -Ош
нзм)твам (со), -иш
нзмотване
нзмОтна (со), -еш
измйвам (се), -аш
измИвано
нзмИна, -еш
изминавам, -аш
изминаване
измИрам, -нш
нзмИране
нзмнрйсвам со, -иш
измирйсвано
нзмирИша се, -аш
нзмИрскн
нзмИслица
нзмйсля, -иш
нзмйслям, -яш
нзмИслян)
измИт
измйтам (се), -аш
измйтано
измишльотина
нзмИя (се), -еш
измокря (се), -иш
измокрям (се), -яш
измокряно
измолвам, -аш
измолвано
измоля, -иш
нзморОн, изморОнияСт), изморена,
изморено; изморОни
изморИтолен, изморителния^),
изморителна, изморително;
изморителни
изморя (се), -Иш
изморявам (со), -нш
изморяван)
измотОвам, -нш
нзмотовоно
измотая, -еш
нзмрО, -еш
измръзвам, -нш
измръзване
измръзна, -еш
измрънкам, -аш
измрънквам, -аш
измрънквано
измуча, -Иш
измучОвам, -аш
измучовоно
измуша (се), -иш
нзмушвам (со), -аш
нзмушвано
измъдрувам, -аш
нзмъдруване
измъдря! -иш
нзмъдря2 (се), -иш
нзмъдрям! -яш
нзмъдрям2 (се), -яш
измъдряне
измъквам (со), -нш
измъкване
измъкна (се), -еш
измъмря, -иш
измъмрям, -яш
нзмъмряне
измънкам, -нш
нзмънквам, -аш
нзмънкване
нзмърморвам, -аш
нзмърморвано
измърморя, -иш
измърся (со), -Иш
измърсявам (се), -нш
измърсявано
нзмършавОя, -еш
нзмършавявам, -нш
измършавяване
нзмътвам (се), -аш
нзмътване
измътя (се), -иш
измъча (се), -иш
измъчвам (со), -нш
измъчвано
измъчен, измъченияСт), измъчена,
измъчено; измъчени
измъченост, измъченас™
измяна, измяната; измОни
измятам со, -нш
измИтане
нзмяукам, -аш
измяуквам, -аш
измяукване
измяуча, -иш
изнадрОскам, -нш
изнадрОсквам, -аш
нзнадрОскване
изнаизлйзам, -аш
изнаизлйзано
нзналавям, -яш
нзналавяно
нзналовя, -иш
изнаизляза, -еш
изналягам, -нш
изнамеря, -иш
изнамйрам, -аш
изнамйрано
изнанродО, -Ош
изнанрйдам, -аш
uзнаирйданo
изнасилвам, -аш
износИлване
нзнасилвОч; изнасилвОчи, (двама
и '.н.) йзнaсипвaчй
изнасйля, -иш
нзнОся ми (3 л.)
изнасям (се), -яш
изнОсяне
изнатрошО, -Иш
изнатрошОвам, -аш
изнатрошОване
изначален, йзначНпнйя('|,
изначална, изнaчaлно;
изначални
изнашОрвам, -аш
нзношОрване
изнашОря, -иш
изношИвам, -аш
нзношИвоно
нзнашйя, -еш
изневеря, -йш
изневерявам, -аш
нзноверяване
изневяра, изневярата; изневери
нзнОжа (се), -иш
изнОжвам (се), -аш
изнОжване
нзнОжоност, йзиeжeиоегтa
изнемога
изнемогвам, -иш
изнемогвано
изнемогна, -еш
изномощОя, -еш
изномощявам, -иш
изнемощявано
изнемощялост, изнемощялас'';
изненада
изненадам (со), -аш
изненадвам (се), -аш
изненадван)
нзнОрвон, изнервения^),
изнОрвена, изиОрвеио;
изнервени
изнервя (се), -иш
изнервям (со), -яш
изнервяно
изнеса (се), -Ош
изнИжа (се), -еш
изнИзвам (се), -аш
изнйзвано
изнИквам, -аш
нзнИкван)
нзнИкна, -еш
изнИско
изнИщвам (се), -аш
нзнИщван)
изнйщя (се), -иш
износ; Износи, (два и '.и.) йзиаси
износвам (се), -аш
износван)
Износен, Рзносния('), Износна,
Износно;износни
износен, износения^), износена,
износено; износени
I износеност, износеността
292
изпйсквам
износйтел! -ят, -я; износители,
(двамо и г.н.) износители (лице)
uзноейтoл2, -ят, -я; износители,
(дво и г.н.) износителя (нелице)
износйтолка
износя (се), -иш
изнудвам, -аш
изнудване
изнудвОч; изнудвОчи, (двомо и т.н.)
изнудвочи
изнудвОчески
изнудвОчество
изнудвОчка
изнудя, -иш
изнурен, изнурения(г), изнурСно,
изнурСно; изнурСни
изнурОност, изнуреностгО
изнурйтолен, изнурИтслния^),
изнурИтслно, изнурйтелно;
изнурйтслни
изнуря (со), -йш
изнурявам (со), -лш
изнурявано
изобара, изобори (обикн. в мн.ч.)
изобикОлям, -яш
изобикОляне
изобиколя, -Иш
изобйлен, изобИлния(г),
изобилно, изобилно; изобилни
изобилие
изобйлност, изобилностгО
изобилствам, -лш
изобйлствано
изобличО, -Иш
изобличОвам, -лш
изобличавано
изобличение
изобличйтол, -ят, -я;
изобличигсли, (двама и т.н.)
изобличйгсли
изобличйтолон,
йзобличитслния(г),
изобличителна, изобличително;
изобличителни
изобличйтолна
изображ0нио
изобразйтол, -ят, -я;
изобразители, (двомо и т.н.)
изоброзИтсли
изоброзйтолон,
изобразителния^),
изоброзйтслна, изобразително;
изоброзОгслни
изобразйтел^с^
изобрлзитслносттО
изобразя (се), -Иш
изобразйвам (со), -аш
изобразйване
изобретател, -ят, -я;
изобрсгОгели, (двама и т.н.)
изобрсгИгсли
изобретателен,
йзобрегОтслния(г),
изобрсгогслно, изобрсгЛгслно;
изобрегОгслни
изобретателна
изобретателност,
изобрсгогелностго
изобретателство
изобротОние
изобретя, -йш
изобретявам, -аш
изобретявано
изобщо
^оглавен, изоглавсния(т),
изоглОвсна, изоглОвено;
изоглОвсни
изоглоса
»о^ар^ам, -аш
нзогрoрйепoм, -аш
изограриепане
изодинамика
изокося, -Иш
изокосявам, -аш
изокосявано
изолОтор; изолатори, (два и т.н.)
изолОгоро
изолаторен, йзолОгорния(г),
изолОгорно, изологорно;
изолОгорни
изолацибнен, изолационния^),
изолационна, изолационно;
изолационни
изолационйзъм,
изолоционйзмъг,
изолационизма
изолация; изолоции
изолйния; изолйнии
изолйрам (со), -ош
изолйране
изолйраност, изолироностгО
изолйрбанд; изолирбанди, (дво и
г.н.) изолйрбондо
изомОр; изомСри, (дво и г.н.)
изомСро
изомОрен, изомСрния(г),
изомСрно, изомСрно; изомСрни
изопачО, -Иш
изопачавам, -ош
изопачавано
изопачО^с^ изопочсностто
изопвам (со), -ош
изопвано
изопна (се), -ош
йзоповърхнина
изорО, -Ош
изоравам, -ош
изораване
изоставам, -лш
изоставане
изоставя, -иш
изоставям, -яш
изоставяне
изостана, -ош
изостаналост, изостаналостта
изостре^с^ изострсността
изостря (со), -иш
изострям (се), -яш
изостряно
изотвъд
изотвън
изотвътро
изотгбро
изотдалОче
изотдолу
изотОрма
изотзад
изотоп; изотопи, (дво и г.н.)
изотопа
изотопен, изотопния^), изотопно,
изотопно; изотопни
изорОза
изохкам, -лш
избхквам, -ош
избхкване
изпадам, -ош
изпадане
изпадна, -сш
изпадналост, излодналостго
изпарвам (се), -лш
изпарване
изпарОние
изпарптел; изпорйтели, (дво и г.н.)
изпарителя
изпаря (со), -иш
изпаря (се), -Иш
изпарявам (се), -лш
изпаряване
изпаряем
изпаряомост, изпаряемото
изпасО, -Ош
изпасвам, -лш
изпасвано
изпОтвам (си), -ош
изпатване
изпОтя (си), -иш
изпОщам (си), -ош
изпОщане
изпекО (се), -Ош
изпепеля (со), -Иш
изпепелявам (се), -ош
изпепеляване
изперО (со), -Ош
изпОя, -ош
изпйвам, -ош
изпйване
изпикавам (се), -ош
изпикаване
изпикая (се), -ош
изпйлвам, -ош
изпйлване
изпиля, -йш
изпилявам, -ош
изпиляване
изпйпвам, -лш
изпйпвано
изпйрам (со), -лш
изпйрано
изпйсвам, -ош
изпйсвано
изпйскам, -лш
нзоисквам, -ош
293
изпйсквоне
изпйсквоне
йзпит; Изпити, (два л т.н.) Изпита
изпйт
изпйтам, -аш
изпитОние
изпитОтел, -ят, -я; изпитатели,
(двама л т.н.) изпитатели
изпитОтелен, изпитателния^),
изпитателна, изпитателно;
изпитателни
изпитОтелка
изпйтвам, -аш
изпйтвоне
нзонтнОч; изпитвачи, (двама и т.н.)
изплтвачи
йзпитен, Изпитния(т), Изпитна,
Изпитно; Изпитни
изпйчам (се), -аш
изпйчане
изпйша, -еш
изпищй, -Иш
изпищйвам, -аш
изпшцйване
изпйя, -еш
изплавам, -аш
изплОквам (се), -аш
изплакване
изплОкна (се), -еш
изпламтй, -йш
изпламтйвом, -аш
изпламтйване
изплатен, лзплатенля(т),
лзплатСна, лзплатСно;
лзплатСнй
изплатя се, -йш
изплача (се), -еш
изплаша (се), -лш
изплашвам (се), -аш
изплашване
изплОшен, изплашения(т),
изплашена, изплашено,
изплашени
изплОщам (се), -аш
изплащане
изплевя, -йш
изплевйвом, -аш
изплевавопе
изплезвам (се), -аш
изплезване
изплезя (се), -лш
изплесвам се, -аш
изплесвоне
изплескам (се), -аш
изплесквам1, -аш
изплесквам2 (се), -аш
изплесквоне
изплесна се, -еш
изплетО, -Сш
изплещвам, -аш
изплещване
изплйскам (се), -аш
изплйсквам (се), -аш
изплакване
изплйтам, -аш
изплйтане
изплувам, -аш
изплуване
изплуввом, -аш
изплъзвам се, -аш
изплъзване
изплъзна се, -еш
изплювам (се), -аш
изплювоне
изплюскам, -аш
изплюсквам, -аш
изплюскване
изплющя, -йш
изплющйвом, -аш
изплющйва^
изплюя (се), -еш
изплймпам, -аш
изплймпвам, -аш
изплймпване
изплйскам, -аш
изплйсквам, -аш
изплйсквоне
изпобелея, -еш
изпобелйвом, -аш
»побелйва^
изпобйвам (се), -аш
изпоОйрам, -аш
изпобйя (се), -еш
изпоблъскам, -аш
изпоблъсквам, -аш
изпоблъскване
изпободО, -Сш
изпобождам, -аш
изпобождане
изпоболея се, -еш
изпоболйвам се, -аш
изпоболйнане
изпобъркам, -аш
изпобърквам, -аш
изпобъркване
йзповед
изповедалня
изпонедОние
йзповеден, йзповеднля(т),
Изповедна, Изповедно;
Изповедни
изповедник; лзповСднлцл, (двама
л т.н.) лзповСднлцл
изпов^дня
изповехно, -еш
изпонлеко, -Сш
изповлйчам, -аш
изповлйчане
изповържа, -еш
изповързвам (се), -аш
изповързване
изпонйдом (се), -аш
изповйдвом (се), -аш
изповадвопе
изпонйхвам, -аш
изповахвапе
изпогОзвам, -аш
изпогОзване
изпогОзя, -лш
изпогОрям, -яш
изпогОряне
изпогйваме (само мн.ч.)
изпогйване
изпогйнем (само мн.ч.)
изпогорй1, -йш
изпогдра2 (се), -йш
изпогрОбвам, -аш
изпогрОбване
изпогрОбя, -иш
изпогубвам (се), -аш
изпогубване
изпогубя (се), -иш
изпод
изподОвя (се), -иш
изподОвям (се), -яш
изподОвяне
изподерО (се), -еш
изподйрам (се), -аш
изподйране
изподрОскам (се), -аш
изподрОсквам (се), -аш
изподрОскване
изпож)ня (се), -иш
изпоженвам (се), -аш
изпоженване
изпожйлвам (се), -аш
изпожйлване
изпожйля (се), -иш
изпожъна, -еш
изпожънвам, -аш
изпожънване
изпозабрОвя, -лш
изпозабрОвям, -яш
изпозабрОвяне
изпозавлекО (се), -Сш
изпозавлйчам, -аш
изпозавлйчане
изпозадремваме (мн.ч.), и
изпозадрймваме
изпозадремем (мн.ч.)
изпозадрймваме (мн.ч.), й
изпозадремваме
изпозаключа, -лш
изпозоключвом, -аш
изпозаключване
изпозалея (се), -еш
изпозалйвам (се), -аш
изпозалйване
изпозаможо, -еш
изпозомОзвом, -аш
изпозамОзвоне
изпозомръзвам, -аш
изпозомръзна, -еш
изпозаспйваме (мн.ч.)
изпозаспйм (мн.ч.)
изпозатвОрям, -яш
изпозатвОряне
изпозатворя, -иш
изпоизОйвам (се), -аш
изпоизбйя (се), -еш
изпоизженя (се) -лш
изповдженвам (се) -аш
изпокОлвам (се), -аш
294
изнокалвоне
нзнокалям (се), -яш
нзиокаивoм1, -нш
нзнокОнвам2 (се), -аш
нзнокаиванo
нзнокОня! -еш
нзноканя2 (се), -еш
изнокОрам се, -нш
изнокОрвам се, -нш
нзнокарване
изнокастря, -иш
нзнокОстрям, -яш
изнокастряно
изнокрада, -Ош
нзнокрОдвам, -аш
нзнокрадвоне
нзнокрйвам (се), -нш
нзнокрйване
нзнокрйя (се), -еш
нзнокълцам, -иш
изнокълцвам, -аш
нзнокълцвоне
изнокърнвам, -аш
нзнокърнвано
нзнокърня, -иш
нзнокъртвам (се), -нш
нзнокъртвано
нзнокъртя (се), -иш
изнокърша (се), -иш
нзнокършвам (се), -аш
нзнокършван)
изнокъсам (се), -нш
нзнокъсвам (се), -аш
изнокъсвано
нзнолзвОом
изнолзвОомост, използваемостта
изнблзвам, -аш
нзнОлзван
нзнолзване
изнолзвОч; използвОчи, (двама и
'-Н-) използвачи
изнолзвОчество
нзнолзвачка
Изнолнца
изноличОр, -ят, -я; изполичари,
(двими и '-Н.) изполичари
изнолнчОрка
изноличОрски
изнолнчОрство
изноломя, -йш
нзноломявам, -аш
нзноломявано
нзнолъгвам, -аш
изнолъгване
нзнолъжа, -еш
нзномОцам (се), -иш
изномОцвам (се), -аш
нзномацване
йзномОчкам (се), -нш
нзномОчквам (се), -аш
изномачквано
изноможду
нзномнам, -иш
нзномнвам, -иш
нзномиванo
изномня, -иш
нзнонагълтам (се), -нш
нзнонагълтвам (се), -аш
изнонагълтвано
изнонадрОскам (се), -аш
изнонадрОсквам (се), -нш
изнонадрОсквано
изнонадунча, -иш
изнонадунчвам, -нш
нзнонадунчвано
нзионанзлйзамo (мн.ч.)
изионакЪсам (се), -аш
изнонакъсвам (се), -аш
нзнонакъсвано
нзноналягамо (мн.ч.)
изноналягваме (мн.ч.)
изнонанйвам (се), -аш
изнононИвоно
изнонанйя (се), -еш
нзнонанравя, -иш
изнонанрОвям, -яш
нзнонасокО, -Ош
изнонасйчам, -нш
нзнонасИчано
нзнонацОнам (се), -нш
нзнонацОнвам (се), -иш
изнонацОнвано
нзнонацОнвам, -иш
нзноноцонвоно
нзнонацОня, -иш
нзнонОдам, -аш
нзнонОдвам, -нш
нзнонОдвано
нзионлашo, -иш
нзнонлОшвам, -аш
изнонлашвоне
изнонл)скам (се), -аш
изнонлесквам (се), -аш
изиоилoскванo
изиоирЪскoм (се), -аш
нзнонръсквам (се), -аш
нзнонръсквано
изнонукам (се), -аш
нзнонуквам (се), -аш
изнонуквано
нзноразболоя (се), -еш
изноразОолявам (се), -аш
изноразболявано
нзноразбудя (се), -иш
изиоразбуждам (се), -аш
нзноразбуждано
нзноразОягамо се (мн.ч.)
изноразОягвамо се (мн.ч-)
изнорозбягвоно
изноразваля (се), -йш
изноразвОлям (се), -яш
нзноразвОляно
нзноразкъсам (се), -аш
нзноразкъсвам (се), -аш
нзноразкъсвано
изноразнОсям, -яш
нзноразнасяно
изноразносО, -Ош
нзнояждане
изноразнлОквам (се), -аш
нзноразилàкванo
изноразнлОча (се), -еш
изноразсъблокО (се), -еш
нзноразсъблИчам (се), -аш
нзноразсъблИчано
нзнорОжа (се), -еш
изнортвам (се), -аш
изнортван)
нзнортя (со), -иш
нзнорязвам (се), -аш
изнорязвано
износека, -Ош
износйчам, -аш
износИчано
износталОя, -еш
нзносталявам, -нш
нзносталявано
износуша, -йш
нзносушОвам, -аш
износушОвано
износъООрям, -яш
износъООряно
нзносъборя, -иш
нзносъхвам, -аш
нзносъхвано
нзносъхна, -еш
нзнотрОнвам (се), -иш
нзиотрoнванo
нзнотрОня (се), -еш
изнотроша (се), -йш
изнотрошОвам (се), -аш
изнотрошОвано
изнотурча (се), -иш
изнотурчвам (се), -аш
нзнотънквам, -аш
изиотЪнкванo
нзнотънча, -еш
изнотя (се), -йш
изнотявам (се), -аш
изнотявано
изноубИвам, -аш
изноубИвано
изноубйя, -еш
изнохабя (се), -йш
нзнохабявам (се), -аш
изнохабявано
нзноханвам, -аш
нзнохонване
изноханя, -еш
изнохарча, -иш
изнохОрчвам, -аш
изнохарчвано
нзноцОнам (се), -аш
нзноцОнвам (се), -иш
изноцанване
нзночунвам (се), -аш
изночуиванo
изночуня (се), -иш
изнощвам (се), -иш
изнощване
нзнощя (се), -иш
изнояждам, -аш
изнояждано
295
изпоям
изпоям, изпоядСш
изправен, изправния^),
изправно, изправно; изправни
изправен, йзпрОвсния(г),
изправено, изправено;
изправени
изправител, -ят, -я; изпрОвитсли,
(два и г.н.) изправителя
изправйтелен, йзправйтелния(г),
изправИтслно, изправително;
изправителни
изправност, изправността
изправя (се), -иш
изпрОвям (се), -яш
изправяне
изпражнение
изпрОзвам (се), -ош
изпразване
изпразня (со), -иш
изпраксам се, -аш
изпраксвам се, -лш
изпразване
изпраскам (се), -лш
изпрасквам (се), -аш
изпраскване
изпрОтя, -иш
изпрОша (се), -иш
изпрОшвам (се), -аш
изпрашване
изпрОщам, -аш
изпрОщане
изпращач1; изпращОчи, (двама и
г.н.) изпращОчи (лице)
изпращач2; изпращОчи, (дво и т.н.)
изпрощОча (нелице)
изпращачка
изпращя, -Иш
изпращявам, -лш
изпращяване
изпребйвам (се), -аш
изпребйване
изпребйя (се), -ош
изпребрбдвам, -аш
изпребрбдвапе
изпребрбдя, -иш
изпревара
изпревОрвам, -аш
изпреварване
изпреваря, -иш
изпревържа (се), -еш
изпревързвам (се), -лш
изпрОгна, -еш
изпредО, -Сш
изпрекопОвам, -аш
^прекопаване
изпремОствам, -аш
изпремОстя, -иш
изпренОсям, -яш
изпренеса, -Сш
изпрепйсвам, -аш
^препйсване
изпрепйша, -еш
изпресекО, -Сш
изпресйчам, -лш
изпресйчане
изпрОча (се), -иш
изпрОчвам (се), -аш
изпречвапе
изпрйдам, -аш
изпр^доно
изприказвам (се), -аш
изприказване
изпрйпкам, -аш
изпрйпквам, -аш
изпрйпкване
изпритесня (се), -йш
изпритоснйпом (се), -лш
изпрйщвам се, -аш
изпрйщване
изпрйщя се, -ищ
изпробвам, -аш
изпробване
изпробйрам, -ош
изпроводя, -иш
изпроводяк
изпровОждам, -лш
изпровбждане
изпровървя се, -иш
изпровървя се, -Иш
изпровървям се, . -яш
uзоровървявам (се), '-аш
изпровървявапе
изпрогонвам, -аш
изпрогоня, -иш
изпродавам, -аш
изпродаване
изпродам, изпродадСш
изпродупча, -иш
изпродупчвам, -аш
^проду^ване
изпропъдя, -иш
изпропъждам, -лш
изпропъждане
изпрбсвам, -аш
изпросване
изпростОя, -ош
изпростйвам, -аш
изпростйване
изпростйна, -ош
изпростудя (се), -йш
изпростудявам (се), -лш
изпростудяване
изпростйвам, -аш
»простйваде
изпрося, -иш
изпрочета, -Сш
изпрочйтам, -аш
изпружа (се), -иш
изпружвам (се), -аш
изпружвапе
изпръскам (се), -аш
изпръсквам (се), -аш
изпръскване
изпръхвам, -аш
изпръхване
изпръхна
изпръхтй, -Иш
изпръхтявам, -аш
изпръхтйва^
изпрйгам, -лш
изпрйгане
изпсувам, -аш
изпсувано
изпукам, -аш
изпуквам, -аш
спукване
изпулвам (се), -аш
изпулване
изпуля (се), -иш
изпускам (се), -лш
изпускане
изпускател, -ят, -я; изпускОгели,
(два и т.н.) изпускателя
изпускОтелен, изпускОтелния(г),
изпускОгелна, изпускОгелно;
йзпускОгслни
изпусна (се), -еш
изпухтя, -Иш
изпухтявам, -аш
изпухтйване
изпуша, -иш
изпушвам, -аш
изпушване
изпъвам (се), -аш
изпъване
изпъдя, -иш
изпъждам, -аш
изпъждане
изпъквам, -аш
изпъкване
изпъкна, -сш
изпъкналост, изпъкналостта
изпълвам (се), -аш
изпълване
изпълзй, -йш
изпълзявам, -аш
изпълзйване
изпълком; изпълкоми, (два и т.н.)
изпълкома
изпълнение
изпълнйм
изпълнйтол1, -ят, -я;
изпълнители, (двама и г.н.)
йзпълнйтсли (лице)
изпълнЯтел2, -ят, -я;
изпълнители, (два и т.н.)
изпълнИгсля (нелице)
изпълнйтелен, изпълнителния^),
изпълнителна, изпълнИгслно;
йзпълнйтслни
изпълнятелка
изпълнйтолност,
изпълнителността
изпълнйтелски
изпълня (се), -иш
изпълнЯвам, -аш
изпълняване
изпъна (се), -ош
изпънат
изпъпля, -иш
изпъплям, -яш
изпъпляне
296
изпървом
изпържа (се), -иш
изпържвам (се), -аш
изпържване
изпързалвам (се), -аш
изпързОлване
изпързОлям (се), -яш
изпързОляне
»пърля (се), -лш
изпърлям (се), -яш
изпърляне
изпърхам, -аш
изпърхвам, -аш
изпърхвоне
изпъстря (се), -иш
изпъстрям (се), -яш
изпъстряне
изпъхтя, -йш
изпъхтявам, -аш
изпъхтяване
изпъча (се), -иш
изпъчвом (се), -аш
изпъчвоне
»пъшкам, -аш
изпъшквом, -аш
изпъшквоне
изпявом, -аш
изпявоне
изработвам, -аш
изработване
изработка
изработя, -иш
изравнение
изровнйтел, -ят, -я; лзравнйтели,
(два л т.н.) лзравийтеля
изровнйтелен, лзравнйтелния(т),
изравнИтелна, изравнително;
изравнителни
изравня (се), -йш
изравнявам (се), -аш
изравняване
изравям, -яш
изравяне
изрОдвам се, -аш
израдвоне
израелец; лзраСлци, (двама л т.н.)
лзраСлци
израелко
израело-палестйнски
израелски
израелско-палестйнски
израждам, -аш
израждам се, -аш
израждане
изражение
израз; Изрази, (два и т.н.) Израза
»разболея се, -еш
»разболявам се, -аш
изразболяване
йзразен, Изразния(т), Изразна,
Изразно; Изразни
изразйтел, -ят, -я; изразйтели,
(двама л т.н.) изразйтели
изразйтелен, изразителния(т),
изразителна, изразително;
изразителни
изразйтелна
изразйтелност, изразителността
изразкопОвам, -аш
изразкопОване
изразкопОя, -еш
изразкъсам, -аш
»разкъсвам, -аш
»разкъсване
изразмесвам, -аш
»размеся, -иш
»разнасям, -яш
»разнасяне
изразнеса, -еш
йзразност, изразността
изразпОрям, -яш
изразпОряне
»разпоря, -лш
изразпръскам (се), -аш
»разпръсквам (се), -аш
изр азпръскнане
»разпръсна (се), -еш
изразрОвям, -яш
изразровя, -лш
изразсйпвам, -аш
изразсйпване
изразсйпя, -еш
»разтворя, -иш
изразтребвам, -аш
изразтребване
изразтребя, -лш
изразходвам, -аш
изразходване
изразходя, -иш
изразя (се), -йш
изразявам (се), -аш
изразяване
изроилтянин; израилтянл,
(двама л т.н.) израллтяни
израилтянка
израилтянски
израилтянство
изроня (се), -йш
изранявам (се), -аш
изронявоне
изрОсна, -еш
израстО, -Сш
израствам, -аш
изрОстване
израстък; израстъци, (два и т.н.)
израстъка
изрева, -Сш
изревОвам, -аш
изревано^
изредя (се), -йш
изрежа, -еш
изреждам (се), -аш
изреждане
йзрез; Изрезл, (два и т.н.) изреза
изрезка
изрека, -Сш
изрендбсвам, -аш
изрендбснане
изръкоплясквоне
изрепчо (се), -иш
изрепчвом (се), -аш
изрепчване
изресвом (се), -аш
изресване
изреся, -йш
изресявом, -аш
изресяване
изречение
изреченски
изрешО, -йш
изреша (се), -иш
изрешОвом, -аш
»решаване
изрешвам (се), -аш
изрешване
йзрив; Изриви, (два и т.н.) Изрлва
изрйвам, -аш
изрйвом се, -аш
изрйване
изрйгвом, -аш
изрйгване
изрйгно, -еш
изридОвом, -аш
изридОвоне
изридОя, -еш
изрйно, -еш
изрйно се, -еш
изрисувам (се), -аш
изрисуване
изрйтом, -аш
изрйтвам, -аш
изрйтване
изрйчам, -аш
изрйчане
изрйчен, изрИчния^т), изрична,
изрично; изрйчни
изрйя, -еш
изровя, -лш
йзрод; Изроди, (двама л т.н.) йзродл
изродя, -йш
изродя се, -йш
изрбнвам (се), -аш
изрбнване
изроня (се), -лш
изроптовом, -аш
»роптОвоне
изроптОя, -еш
изроя се, -Иш
изроявам се, -аш
изроявоне
изругОвом, -аш
изругОвоне
изругОя, -еш
изрусея, -еш
изруся (се), -йш
изрусявам (се), -аш
изрусяване
изручО, -Иш
изручОвом, -аш
изручОвоне
изръкопляскам, -аш
изръкоплясквом, -аш
изръкоплясквоне
297
изръмжа
изръмжа, -йш
изръмжавам, -аш
изръмжОване
изръсвам^ -аш
изръсвам2 (се), -лш
изръсване
изръся1, -иш
изръся2 (се), -иш
изрърам (се), -аш
изрървам (се), -аш
»ръ^внде
изръчкам, -аш
изръчквам, -аш
изръчкване
изряден, изрядния(г), изрядна,
изрядно; изрядни
изрязвам, -лш
изрязване
изсветлОя, -ош
изсветлявам, -аш
изспетлЯвапе
изсвярвам, -аш
изсвйрване
изсвЯркам, -аш
изсвярквам, -аш
»свйр^ане
изсвяря, -иш
изсвистя, -йш
изсвистявам, -аш
изспистЯвапе
изсекО, -Сш
изсОквам (се), -аш
изсОкване
изсОкна (се), -еш
изселвам (се), -аш
изселване
изселник; изселници, (двамо и т.н.)
изселници
изсОлнически
изсОлничка
изсОля (се), -иш
изсивОя, -еш
изсивявам, -лш
изявяване
изсйлвам се, -лш
изсйлване
изсйля се, -иш
изсйпвам (се), -аш
изсяпване
изсяпя (се), -ош
изсйчам, -аш
изсйчане
изскОчам, -лш
изскачане
изскимтя, -йш
изскимтявам, -аш
изскимтяване
изскоквам, -аш
изскокване
изскокна, -еш
изскоча, -иш
изскрибуцам, -лш
»скрибуцам, -аш
»скрибу^аде
изскриптя, -йш
изскриптявам, -аш
изскриптяване
изскубвам (се), -ош
изскубване
изскубна (се), -еш
изскубя (се), -ош
изскърцам, -аш
изскърцвам, -аш
изскЪрнване
изследвам, -аш
uзскЪрнпане
изследвОч; изследвЛчи, (двама и
г.н.) изследвОчи
изследовател, -ят, -я;
изслсдовОтели, (двама и т.н.)
изследователи
изследовОтелка
изследователски
изслужа, -иш
изслужвам, -аш
изслужване
изслушам, -ош
изслушвам, -аш
изслушване
изсмОя се, -ош
изсмйвам се, -лш
изсмйвано
изсмуквам, -лш
изсмукване
изсмуча, -еш
изсмъркам, -аш
изсмърквам, -лш
изсмъркване
изсрОд
изстОна, -ош
изстОнвам, -лш
»стОнно^
изстйвам, -лш
изстйване
изстйна, -еш
изстйскам, -лш
изстйсквам, -лш
изстйскване
изстрадам, -аш
изстрадвам, -лш
»^радване
язстрел; Изстрели, (дво и т.н.)
йзстрсло
изстрелвам (се), -лш
изстрелване
изстрелям, -яш
изстрЯгвам, -лш
изстрйгване
изстрйжа, -еш
изструговам, -аш
»струговане
изстудя (се), -Иш
изстудявам (се), -аш
изстудяване
»стъпвам се, -аш
»стъпване
изстъпл0нио
изстъпя се, -иш
изстъргвам, -ош
изстъргване
изстържа, -еш
изсуквам, -аш
изсукване
изсулвам се, -лш
изсулване
изсуля се, -иш
изсулен, изсуления^), изсулена,
изсулено; изсулени
изсумтя, -йш
изсумтявам, -ош
изсумтяване
изсурвакам, -аш
изсурваквам, -аш
uзсурваквапе
изсуча, -еш
изсуша (се), -Иш
изсушавам (се), -лш
изсушаване
»събарям, -яш
»събаряне
изсъборя, -иш
изсърбам, -аш
изсърбвам, -лш
изсърбване
изсъскам, -лш
изсъсквам, -аш
изсъскване
изсъхвам, -аш
изсъхване
изсъхна, -еш
изтананЯкам (си), -аш
»тананй^ам (си), -лш
»тананй^ане
»танцувам, -аш
изтанцуване
изтарикатя се, -Иш
изтарикатявам се, -лш
изтегляв
изтОгля (се), -иш
изтОглям (се), -яш
изтОгляне
изтОгна (се), -ош
изтезавам, -аш
изтезаване
изтезание
изтекО, -Сш
изтерзОвам (се), -лш
изтерзОване
изтерзая (се), -еш
изтйкам, -аш
изтЯквам, -аш
изтйкване
изтипосам, -лш
изтипосвам, -аш
изтипосване
изтйчам, -аш
изтйчане
изтйчпом, -аш
източване
изтласкам (се), -аш
изтласквам (се), -ош
изтласкване
298
изтьтря (се)
изтлейвам, -аш
изтлейване
изтлея, -еш
изтлявам, -аш
изтляване
Изток
изтопуркам, -аш
изтопурквам, -аш
изтопуркване
изтопя, -йш
изтопявам, -аш
изтопяване
изтормбзвам (се), -аш
изтормбзване
изтормозя (се), -лш
източа (се), -иш
източвам (се), -аш
източване
йзточен, Източния^), Източна,
Източно; Източни
Източник; Източници, (два л т.н.)
Източника
йзточноазнОтскн
йзточпдофрикопски
азтдчпдбалкопски
йзточнобългарскн
йзточноевропейскн
йзточномарйшки
йзточноправославен,
Източноправославния^),
Източноправославна,
Източноправославно;
Източноправославни
йзточнорумелййски
изтощавам (се), -аш
изтощаване
изтощение
изтощеност, изтощеностга
изтощйтелен, изтощителния^),
изтощителна, изтощително;
лзтощЛтелни
изтощя (се), -йш
изтравниче; изтравничета
изтрОвям, -яш
изтрОвяне
изтройвам, -аш
изтрайва^
изтрОкам, -аш
изтроквам, -аш
изтраквоне
изтрОя, -еш
изтребвам, -аш
изтребване
изтребйтел1, -ят, -я; изтребители,
(двама л т.н.) изтребители
(лице)
изтребйтел2, -ят, -я; изтребители,
(два л т.н.) изтребителя
(нелице)
изтребйтелен, лзтребителнля(т),
изтребителна, изтребИтелно;
лзтребйтелии
изтребйтелка
изтребление
изтребя, -лш
изтрезвйтел; лзтрезвители, (два
л т.н.) изтрезвйтеля
изтрезвйтелен,
лзтрезвйтелния(т),
лзтрезвйтелна, лзтрезвйтелно;
лзтрезвИтелии
изтрезнея, -еш
изтрезнявам, -аш
изтрезняване
изтрепвам (се), -аш
изтрепване
изтрепя (се), -еш
изтресО (се), -Сш
изтрещя, -йш
изтрещявам, -аш
изтрещяване
изтривОлка
изтрйвам (се), -аш
изтрйване
изтрйсам (се), -аш
изтрйсане
изтрйя (се), -еш
изтровя, -иш
изтропам, -аш
изтропвам, -аш
изтрбпване
изтрополя, -йш
изтрополявам, -аш
изтрополяване
изтропотвам, -аш
изтропотване
изтропбтя, -иш
изтрошО (се), -йш
изтрошОвам (се), -аш
изтрошОване
изтръбя, -йш
изтръбявам, -аш
изтръбяване
изтръгвам (се), -аш
изтръгване
изтръгна (се), -еш
изтръпвам, -аш
изтръпване
изтръпна, -еш
изтръпналост, изтръпналостта
изтръскам, -аш
изтръсквам, -аш
изтръскване
изтръшкам, -аш
изтръшквам, -аш
изтръшквам
изтряскам, -аш
изтрясквам, -аш
изтряскване
изтумбвам, -аш
изтумбя, -аш
изтупам (се), -аш
изтупвам (се), -аш
изтупване
изтъкО, -еш
изтъкОвам, -аш
изтъкОване
изтъквам (се), -аш
изтъкване
изтъкна (се), -еш
изтълкувам, -аш
изтълкуване
изтънея, -еш
изтънча, -иш
изтънчвам, -аш
изтъняване
изтънчен, лзтънчения(т),
изтънчена, изтънчено;
лзгьнченл
изтънченост, изтънчеността
изтъня, -йш
изтънявам, -аш
изтъняване
изтъпОнвам (се), -аш
изтъпанване
изтъпОнча (се), -иш
изтъпОнчвам (се), -аш
изтъпанчване
изтъпОня (се), -иш
изтъп)я, -еш
изтъпквам, -аш
изтъпкване
изтънча, -еш
изтъпявам, -аш
изтъняване
изтърбуша (се), -лш
изтърбушвам (се), -аш
изтърбушване
изтървО (се), -еш
изтървавам (се), -аш
изтървОване
изтъргувам, -аш
изтъргуване
изтъркОлвам (се), -аш
изтъркОлване
изтъркОлям (се), -яш
изтъркаляне
изтъркам (се), -аш
изтърканост, лзтъркаността
изтърквам (се), -аш
изтъркване
изтъркблвам (се), -аш
изтърколване
изтърколя (се), -йш
изтърпя, -йш
изтърпявам, -аш
изтърпяване
изтърсОк; изтърсаци, (двама и т.н.)
изтърсаци
изтърсОче; изтърсачета
изтърсвам (се), -аш
изтърсване
изтьрся (се), -лш
изтърча, -йш
изтърчОвам, -аш
изтърчОване
изтършувам, -аш
изтършуване
изтътрузвам (се), -аш
изтътрузване
изтътрузя (се), -иш
изтьтря (се), -иш
299
нзтътрям
нзтътрям, -яш
изтътряно
нзтягам (се), -аш
нзтягане
изувам (се), -аш
изумен, изумОнияСт), изумОна,
изумено; изумени
нзумОност, йзумeноетгИ
изумОя, -еш
нзумИтолен, изумителния^),
изумителна, изумително;
изумителни
нзумИтолност, изумителносттО
изумление
изумруд; изумруди, (два и т.н-)
изумруда
изумруден, изумрудения^),
изумрудена, изумрудено;
изумрудени
нзумрудонозолОн,
йзумрудeнозeпeийя(т),
изумруденазелОна,
йзумрудeнозeпeнo;
изумрудeнозeпeни
нзумя (се), -Иш
изумявам (се), -аш
изумявано
нзуча (се), -иш
изучавам (се), -аш
изучаване
изучвам (се), -аш
изучване
изуя (се), -еш
изфабрикувам, -аш
изфабрикувано
изфирясам, -аш
изфирясвам, -аш
изфирясване
изфукам се, -аш
изфуквам се, -аш
изфукване
изфуча, -йш
изфучОвам, -аш
изфучОване
изфъфля, -иш
изфъфлям, -яш
изфъфляне
изхабеност, изхабеността
изхабя (се), -йш
изхабявам (се), -аш
изхабявано
изхаИлОзвам (се), -аш
изхоИлозвоно
изхаИлОзя (се), -иш
изхаИманя се, -йш
изхаИманявам (се), -аш
изхОнвам, -аш
изханя, -еш
изхОрча (се), -иш
изхОрчвам (се), -аш
изхорчвоно
изхвръквам, -аш
изхвръкване
изхвръкна, -еш
изхвърля (се), -иш
изхвърлям (се), -яш
изхвърчО, -йш
нзхвърчОвам, -аш
нзхвърчовоно
изхвърчам, -аш
нзхвърчано
нзхИля се, -иш
нзхнтрея, -еш
нзхнтря се, -Иш
нзхнтрявам се, -аш
нзхнтрявано
нзхИтрям се, -яш
нзхИтряне
нзхлОнча, -иш
нзхлОнчвам, -аш
нзхл)нчвоне
нзхлИнам, -аш
нзхлИнвам, -аш
изхлИнвано
изхлинам, -аш
нзхлонвам, -аш
изхлонвано
изхлузвам (се), -аш
изхлузвано
изхлузя (се), -иш
нзхлъзна (се), -еш
нзхлъзвам (се), -аш
нзхлъзване
Изход; Изходи, (два и т.н-) Изхода
изходатОИствам, -аш
изходатОИстване
Изходен, йзходния(т), Изходна,
Изходно; Изходни
изходя, -иш
изходя се, -иш
изходящ
изхождам, -аш
изхождам се, -аш
изхождано
нзхокам, -аш
изхоквам, -аш
изхокване
изхрОнвам (се), -аш
изхрОнване
изхрОня (се), -иш
изхрОча (се), -иш
изхрачвам (се), -аш
изхрачвано
изхринтя, -Иш
изхринтявам, -аш
изхринтявано
нзхрунам, -аш
изхрунвам, -аш
изхрунвано
изхрункам, -аш
изхрунквам, -аш
изхрунквано
нзхрускам, -аш
изхрусквам, -аш
изхрусквано
изхрущя, -Иш
изхрущявам, -аш
изхрущявОне
изхуля, -иш
нзхълцам, -аш
нзхълцвам, -аш
нзхълцване
изхъркам, -аш
изхърквам, -аш
нзхъркване
изцОнам (се), -аш
нзцОнвам (се), -аш
нзцОнвано
нзцвИлвам, -аш
нзцвИлване
изцвйля, -иш
нзцвъркам, -аш
нзцвърквам, -аш
нзцвъркване
нзцвърчО, -Иш
нзцвърчОвам, -аш
нзцвърчОване
изцедя (се), -Иш
изцеждам (се), -аш
нзцелОнно
нзцелИм
нзцелйтол, -ят, -я; йздeлй'eпи,
(двама и '.н.) йздeлйгeпи
нзцолИтолон, йздeлйгeпния('|,
йздeпйгeлнo, йздeпи'eпио;
йздeлйгeпии
нзцелИтелка
изцеля (се), -Иш
изцолявам (се), -аш
изцелявано
изценвам (се), -аш
изцОнвано
изцОня (се), -иш
изцерИм
нзцорИмост, изцеримосттО
изцорИтел, -ят, -я; йздeрйгeпй,
(двама и '.н.) йздeрртeпи
изцорйтелен, йздeрйтeлния('),
йздeрйтeпнa, изцеря^^лно;
изцерИтелни
нзцерИтелка
изцеря (се), -Иш
изцерявам (се), -нш
изцоряване
изцйклон, йзцрклeнйя('),
изцИклена, изциклено,
изциклени
изцИклям, -яш
изцИкляно
изцъкля (се), -иш
изцъклям (се), -яш
изцъкляно
нзцъркам, -аш
изцърквам, -аш
изцъркване
изцяло
изчадие; изчадия
изчОкам, -аш
изчОквам, -аш
изчакване
изчаквОтелен, йзчнквa'eлния('|,
йзчнквa'eлнa, йзчaквa'eлно;
300
илюминация
лзчаквàтелии
изчОткам, -аш
изчотквам, -аш
изчоткване
изчегъртном, -аш
изчегъртвоне
изчезвам, -аш
изчезване
изчезна, -еш
изч)пком, -аш
изчепквам, -аш
изчепкване
изчервя се, -йш
изчервявам се, -аш
изчервявоне
изчерня (се), -лш
изчерням (се), -яш
изчерняне
изчерпам (се), -аш
изчерпателен, изчерпателния^),
изчерпателна, изчерпателно;
изчерпателни
изчерпателност,
изчерпателността
изчерпвам (се), -аш
изчерпване
изчерня (се), -иш
изчертОвам, -аш
изчертОвоне
изчертОя, -еш
изчесвом, -аш
изчесване
изчета, -Сш
изчйгком, -аш
изчетквам, -аш
изчеткване
изчешо, -еш
изчисление
изчислйтелен, изчислителния^),
изчислителна, изчислително;
изчислителни
изчисля, -йш
изчислявам, -аш
изчисляване
изчйствам (се), -аш
изчйствоне
изчйстя (се), -лш
изчйтом, -аш
изчйтоне
изчовъркам, -аш
изчовърквам, -аш
изчовърквоне
изчопля, -иш
изчоплям, -яш
изчопляне
изчуком, -аш
изчуквом, -аш
изчукване
изчупвом, -аш
изчупноне
изчупя, -лш
изчурулйком, -аш
изчурулйквом, -аш
изчурулйквоне
изшОрвам (се), -аш
изшорвопе
изшОря (се), -иш
изшетам, -аш
изшетвам, -аш
изшетване
изшйвам, -аш
изшйвоне
нзшйя, -еш
изшумоля, -йш
изшумолявам, -аш
изшумоляване
изшъткам, -аш
изшътквам, -аш
изшъткване
изщОвя, -иш
изщОвям, -яш
изцовяне
изщйпвам, -аш
^щйпно^
изщйпя, -еш
изщракам, -аш
изщрОквам, -аш
изщрОкване
изюдвам (се), -аш
изюдване
изюденост, лзюдеиостта
изюдя (се), -иш
изява
изявен, лзявСния(т), лзявСна,
лзявСно; лзявСнл
изявйтелен, лзявйтелния(т),
лзявИтелна, лзявИтелно;
лзявйтелий
изявление
изявя (се), -йш
изявявам (се), -аш
изявяване
изяждам (се), -аш
изяждане
изям (се), лзядСш
изяснение
изяснй се (3 л.)
изяснйтелен, лзяснйтелийя(т),
изяснйтелна, лзяснИтелно;
лзяснйтелнй
изяснйтелност, лзяснителността
изяснй (се), -йш
изяснява се (3 л.)
изяснявам (се), -аш
изясняване
изящен, лзящния(т), изящна,
лзящно; изящни
изящество
изящност, изящността
икебона
икбна
иконоборец; иконоборци, (двама
и т.н.) иконоборци
иконоборство
иконоборчески
иконограф1; иконографи, (двама
и т.н.) иконографи (лице)
иконогрОф2; иконографи, (два и
т.н.) иконографа (нелице)
иконография; иконографии
иконограф^и
иконом; икономи, (двама и т.н.)
икономи
нкономйзъм, икономизмът,
икономйзма
икономика
икопдмикогеографски
икономйсам, -аш
икономйсвам, -аш
икономйсване
нкономйст; икономИсти, (двама и
т.н.) икономисти
нкономйстка
нкономйчен, икономйчнля(т),
лкономйчна, икономично;
икономични
икономйчески
нкономйчност, икономичността
икономия; икономии
икономка
икономогеогрОф;
икономогеографл, (двама и т.н.)
икономогеографл
икономогеогрОфски
нконопйс
иконопйсен, иконопйсиия(т),
иконописна, иконописно;
иконописни
нконопйсец; иконописци, (двама
и т.н.) иконопйсцл
иконопоклонник;
иконопоклоииици, (двама и
т.н.) икоиопоклоииици
ИKдПдПОKЛдПCTBО
икопопочитопие
иконопочитОтел, -ят, -я;
иконопочитатели, (двама и т.н.)
иконопочитатели
иконостОс; иконостаси, (два и т.н.)
иконостаса
нкуменйзъм, лкуменизмът,
лкуменизма, и екуменйзъм
илй
илй-илй
нлйк; илици, (два и т.н.) илика
нлйнденскн
илот; ллотл, (двама и т.н.) илоти
илюзионен, илюзлоннля(т),
илюзионна, илюзионно;
илюзионни
илюзионйзъм, ИЛЮЗИОНИЗМЪТ,
илюзлонйзма
илюзионйст; илюзионисти,
(двама и т.н.) илюзионисти
илюзнонйстка
илюзия; илюзии
илюзорен, илюзорния^),
илюзорна, илюзорно; илюзорни
илюзбрност, илюзорностга
илюминотор; илюминаторл, (два
и т.н.) илюминатора
илюминация; илюминации
301
илюминирам
илюминйрам, -лш
илюстратйвен,
йлюстрaгИвнйл(г),
илюстротИвна, илюстративно;
илюсгротйвни
илюстратйвно^,
илюстративностгО
илюстрОтор; илюсгрОгори,
(двамо и т.н.) илюстратори
илюстраторка
илюстрация; илюстрОции
илюстрЯрам, -аш
илюстрйране
илюстрйран
илюстрован
им1 (вж. те)
им2 (вж. тОхен)
имагинОрен, имлгинСрния(г),
имагинСрна, имагинСрно;
имагинСрни
имажинЯзъм, имажинйзмът,
иможинИзма
имажинйст; иможинИсти, (двама
и г.н.) иможинйсти
Яма (3 л.)
Ямам, -аш
имОм; имОми, (двама и г.н.) имОми
имамбаялдъ
Ямане
имОне; имИнети
имон0нтен, иманентния^),
имонСнтна, имонСнтно;
иманСнтни
иманяр, -ят, -я; имоняри, (двама и
г.н.) иманяри
иманярка
иманярски
иманярствам, -иш
иманярствоно
иманярство
йме; имснИ
имейл; имСйли, (дви и т.н.) имСйли,
и ймейл
ймейл; ИмСйли, (дви и т.н.) ИмСйли,
и имОйл
имОл; имСли, (дви и т.н.) имСла
ймен, ймсния(г); Имени
йменен, ймснния(г), Именно,
Именно; Именни
имОние
йменик; йменици, (двими и г.н.)
Именици
именйт
именйтолен, именйтелния(г),
именителна, именИтелно;
именителни
именЯтост, имснитостгО
йменина
йменник; Именници, (два и г.н.)
Именника
именувам (се), -иш
именуване
именяк; именяци, (двими и г.н.)
именяци
именячка
имигрОнт; имигрОнти, (двамо и
г.н.) имигрИнги
имигрантка
имитационен,
имитационния^),
ймиграционна, ймигроционно;
имигроционни
имиграция
имигрЯрам, -иш
имигрйране
ймидж; ймиджи, (дви и г.н.)
Имиджа
ЯмиджмОйкър; ИмиджмСйкъри,
(двамо и г.н.) ИмиджмСйкъри
Ямиджов
имитатйвен, имитлгйвния(т),
имититйвни, имитотивно;
имитагйвни
имитОтор1; имитОтори, (двамо и
г.н.) имитатори (лице)
имитОтор2; имитОтори, (дво и т.н.)
имитатора (нелице)
имитаторка
имитОция; имитОции
имитйрам, -иш
имитйране
имобилизация; имобилизИции
имобилизйрам, -иш
имобилизйране
имот; имоги, (дви и т.н.) имоти
имотеи, ймотния(г), имотна,
имогно; имотни
имотност, имотносттО
императив; императиви, (дво и
г.н.) императиви
императйвен, имперотйвния(г),
императивно, императивно;
императивни
императЯвност,
импсротивностгО
имперОтор; императори, (двомо и
г.н.) императори
имперОторски
императрЯца
империалйзъм, импсриалИзмъг,
импсриолИзмо
империалЯст; импсриолИсти,
(двомо и т.н.) импсриолисти
империалиетйчен,
импсриллистИчния(т),
им^сриалисгИчно,
импсриалистИчно;
импсриалисгични
империалистйчески
импОрия; импСрии
импОрски
ймперрект; ймпсрфскги, (дво и
г.н.) ймпсрфскти
ймперфектен, ймпсрфскгния(г),
ймпсрфсктни, ймпсрфсктно;
ймпсрфсктни
импййчмънт; импИИчмънти, (дви
и г.н.) импИйчмънтл
имплОнт; имплИнги, (дви и г.н.)
имплОнго
имплантОнт; имплонгОнти, (дви и
г.н.) имплонгОнти
имплантОция; имплонтОции
имплаитйрам, -лш
имплантйран
имплантйране
импликОция; импликОции
имплицитен, имплицитния^),
имплицитно, имплицитно;
имплицитни
имплозия; ймплбзии
импозОнтен, импозантния^),
импозЛнтни, импозИнтно;
импозОнтни
импозОнтност, импозинтносттИ
импонйрам, -иш
импонЯране
импОрт; импорти, (дво и т.н.)
импорта
импортен, имлортния(г),
импортно, импортно; импортни
импортьори импортьори, (двими
и г.н.) импортьори (лице)
импортьор2; импортьори, (дво и
г.н.) импортьори (нелице)
импотОнтен, импогСнтния(г),
импотСнтно, импогСнтно;
импотСнтни
импотОнтност, импотентността
импотОнция
импрегнОция
импрегнйрам, -иш
импрегнйране
импресарио; импрссОрии, (двими
и т.н.) импрссОрии
импресОрски
импресионйзъм,
импрссионИзмъг,
импрссионИзмо
импресионист; импресионисти,
(двомо и т.н.) импресионисти
импресионистйчен,
импрссйонистИчния(т),
импрссионистйчно,
импресионистично ;
импрссионистИчни
импресионйстка
импресия; импрСсии
импримО; импримСгл
импримОн, импримСния(г),
импримСно, импримСно;
импримСни
импровизОтор; импровизОгори,
(двими и г.н.) импровизОгори
импровизОторка
импровизОторски
импровизация; импровизИции
импровизЯрам, -лш
импровизйран
импровизйране
импулс; импулси, (дви и т.н.)
импулси
302
индукторон
имнулсен, импулсния^),
импулсна, импулсно; импулсни
имнулсИвен, ймпулейвийя('),
импулсивна, импулсйвно;
импулсйвни
имнулсйвност, импулс^нас'';
имнулсИрам, -нш
имнулсИране
имнулснодъгов
имнулснофазов
имунен, имунния^), имунна,
имунно; имунни
имунизационон,
имунизац^иния^),
имунизациСики,
имунизациоино;
имунизациСики
имунизация; имунизации
имунизирам (се), -аш
нмуннзИран
имуннзйрано
имунитет; имунитети, (дви и т.н.)
имунитета
нмунобнологня
нмуногонОтнка
имунология
нмуностимулант;
ймуноcтймупoктй, (два и т.н.)
имуностимулОнта
нмуноторання
имуществен, ймyщecтвeнйя(т|,
имуществена, имуществено;
имуществени
имущество; имущества
йнак и Иначе
Инаква (вж. Инакъв)
Инакви (вж. Инакъв)
Инакво (вж. Инакъв)
ннакомИслещ
ннакомИслне
Инакъв, ИнаквияСт), Инаква,
Инакво; Инакви
инОт1; инати, (двама и т.н.) инОти
(лице)
инат2; инОти, (два и т.н.) ината
(нелице)
инотоно
инатлИв
ннатчИИка
ннатчИИски
инатчйя; йнaтчйй, (двнма и '.и.)
йнaтчйй
инатя се, -Иш
Иначе и йнак
инвОзия; инвазии
ннвалйд; инвалиди, (двими и т.н.)
инвалиди
ннвалИден, йнвнлйднйя('),
инвалидна, инвалидно;
инвалидни
инвалйдност, инвалидността
инвариОнт; инворианти, (дви и
'.н.) инвирианта
инвариОнтен, инвариИнтния^),
и^ариН^та;, и^ариНи^^
инвариИнтни
инвариОнтност, инвириинтноет'a
инвентар; инвентари, (два и т.н.)
инвеитОра
инвентарен, инвентарния^),
инвентарни, инвентОрно;
инвентарни
инвентаризационен,
инвентаризационния^),
инвентаризационна,
инвентаризационно;
инвентаризационни
инвентаризация;
инвентаризации
инвонтаризИрам, -аш
инвентаризирано
инвенция; йнвeндйй
инверсия; инвОрсии
инвостИрам, -аш
инвостИрано
инвостИтор!; инвеститори,
(двама и т.н.) инвеститори
(лице)
инвостИтор2; инвеститори, (два и
'.н.) инвеститора (нелице)
инвеститорка
инвеститорски
инвестиционен,
инвeстйдйонния(т),
инвестиционна, инвестициОнно;
инвестиционни
инвестйция; инвестиции
инвИтро
Индекс; Индекси, (два и т.н.)
Индекса
индексация; индексации
индоксИрам, -аш
индексиран
индоксИроно
нндоторминИзъм,
индетерминйзмът,
индетерминИзма
индианец; индианци, (двама и
'.н.) индианци
индианка
индиански
индивИд!; индивИди, (двама и
'.н.) индивиди (пйдe)
индивйд2; индивИди, (два и '.н.)
индивида (нелице)
индивидуОлен,
йKДйвйДуНпHйЯ('),
индивидуИлна, индивидуално;
индивидуални
индивидуализация;
индивидуализации
индивидуализирам, -аш
индивидуализирано
индивидуалйзъм,
ин1дйвйдунпйзмъ',
индивидуалИзма
индивидуолйст; индивидуалисти,
(двима и '.н.) индивидуалИсти
индивидуалистИчон,
йкдйвидунпис'йчнйя(т),
индивйдуaлйс'йчна,
индивидуaпйс'йчнс;
индйвйдуaлистйчни
индивидуалистйчоски
индивидуалйстко
индивидуалност,
индивидуалността
индиго; индига
индйгов
нндйоц; индийци, (двама и т.н.)
индийци
индййка
индййски
индйИско-китОИски
индИИско-накистОнски
индикатйв
индикатйвен, индикативния^),
индикативна, индикативно;
индикативни
индикОтор; индикатори, (два и
т-н.) индикатора
индикОторон, индикаторния^),
индикаторна, индикаторно;
индикаторни
индикация; индикации
индикйрам, -аш
индикйране
индйкт; индикти, (два и '.н.)
индйкта
индиректен, индйрeктийя(',)
индиректна, индиректно;
индиректни
индиферентен,
индифoрoнтнйя(т),
индиферентна, индиферентно;
индиферентни
индифорОнтност,
индйфeрeнтное''тo
йндоевронеИски
индокитаец; индокитoйцй,
(двама и т.н.) индск^^^ци
индокитИйка
индокитаИски
индонезйец; индонезИйци, (двама
и '.н.) йкдонoзрйдй
индонозйИка
индонозйИски
индриш); индришО'0
индуИзъм, индуИзмът, индуИзма
нндуктйвен, йндуктйвийя(т),
индуктивна, индуктивно;
индуктивни
индуктИвно-оиисатoлен,
индук'йвнс-спиеo'eпния('),
индуктИвно-описателна,
йндук'йвнс-спиеoтoпнс;
йндуктйвнс-спйеoтепнй
нндуктор; индуктори, (два и т.н.)
индуктора
индукторон, индукторния('),
индукторна, индукторно;
индукторни
303
индуктотерапия
индуктотерОпия
индукционен, индукционния^),
индукционна, индукционно;
индукционни
индукция; индукции
индулгенция; индулгСнции
индус; лндуси, (двама и т.н.)
индуси
индуско
индуски
индустриален, индустриалния^),
индустриална, индустриално;
индустриални
индустриалец; индустриалци,
(двама и т.н.) индустриалци
индустриализация
индустриализйрам (се), -аш
индустриолизйроне
индустриално-огрорен,
лидустрлàлио-àграриия(т),
индустриално-аграрна,
индустрлално-аграрно;
индустриално-аграрни
индустриално-земеделски
индустрия; индустрии
индуцйром, -аш
индуцйране
инертен, инСртния^), инСртна,
инСртно; инертни
инертност, инертността
инерционен, инерционния^),
инерционна, инерционно;
инерционни
инерция; лнСрцил
инжектйрам (се), -аш
инжектйран
инжектйроне
инжекционен, инжекционния^),
инжекционна, инжекционно;
инжекционни
инжекция; инжСкции
инженер; инженСрл, (двама и
т.н.) инженСрл
инженерен, инженСрния^),
инженерна, инженерно;
инженСрни
инженеринг
инженерингов
инженерно-авиационен,
инженСрно-авиационния^),
инженерно-авиационна,
инженСрно-авиационно;
инженСрно-авиационни
инженерно-геоложки
инженерно-консервационен,
лиженерно-коисервациониия(т),
инженСрно-консервационна,
инженСрно-консервационно;
инженерно-консервационни
инженерно-пътен,
инженСрно-пътния^),
инженСрно-пътна,
инженерно-ïтътио;
инженСрно-пътни
инженерно-сапьорски
инженерно-стройтелен,
инженерно-строителния^),
инжеиерио-стройгелиа,
иижеиерио-стройгелно;
инженСрно-строителни
инженерно-технйчески
инженерно-физйчен,
инженерио-флзйчийя(т),
инженСрно-физИчна,
инженСрно-физИчно;
инженСрно-физИчни
инженерски
инженерство
инженер-физйк;
инженСр-физИци, (двама и т.н.)
инженСр-физИци
инженер-химйк; йнженСр-хймйцл,
(двама и т.н.) инженСр-химИци
инициал; инициали, (два и т.н.)
инициала
инициолен, лиицлалиля(т),
инициална, инициално;
лнициапни
инициатйво
инициатйвен, инициативния^),
инициативна, инициативно;
инициативни
инициатйвност,
инициативността
инициОтор; инициатори, (двама и
т.н.) инициатори
инициОторко
инициоторски
инициОция; инициации
нницийром, -аш
иницийран
иницийроне
йнка; йнки, (двама л т.н.) йнки
(обикн. в мн.ч.)
инкасатор; инкасатори, (двама и
т.н.) инкасатори
инкасОторка
инкасаторски
инкасйрам, -аш
инкасйране
инкасо
инквизйрам, -аш
инквизйране
инкнизйтор; инквизитори,
(двама и т.н.) инквизитори
инквизйторка
инквизйторскн
инквизиционен,
ии:квлзицлоииля(т),
инквизиционна,
инквизиционно; инквизиционни
инквизйция; инквизиции
инкогнито
инкорпорйрам, -аш
инкорпорйране
инкриминоция; инкриминации
инкриминйрам, -аш
инкриминйрон
инкриминйране
инкрустация; инкрустации
инкрустйром, -аш
инкрустйран
инкрустйроне
инкубатор; инкубатори, (два и
т.н.) инкубатора
инкубационен,
инкубационния^),
инкубационна, инкубационно;
инкубационни
инкубация
инкунОбула, ликунабулй (обикн.
в мн.ч.)
инобитие
иновационен, иновационния^),
иновационна, иновационно;
иновационни
иновОция; иновации
иноверен, иновСрни^т),
иноверна, иновСрно; иновСрни
инонерец; иновСрци, (двама и т.н.)
лновСрци
иноверко
иноверски
инок; иноци, (двама и т.н.) иноци
иноплеменен, ииоплемениия(т),
и^^Смен^, лиоплеменио;
ииошлеменни
инороден, ииородиия(т), инородна,
инородно; лнородни
инородец; лнородци, (двама л т.н.)
инородцл
ипоскaзaние
иносказателен,
иносказателния^),
иносказателна, иносказателно;
иносказателни
иночески
йнсойд
йнсойдър; ИнсаИдърл, (двама л
т.н.) Иисаидьрл
инсект; лнсСкти, (два л т.н.)
инсСкта
инсектицйд; инсектициди, (два и
т.н.) инсектицида
инсектолог; инсектолозл, (двама
и т.н.) инсектолозл
ннсектологйчен,
лисектологичния(т),
иисектологичиа,
лисектологИчио;
иисектологйчии
ннсектологйческн
инсектология
инсектоложка
инсинуотор; инсинуаторл, (двама
и т.н.) инслнуаторл
инсинуаторка
инсинуация; инсинуации
инсинуйром, -аш
ипсинуароне
ннспектйрам, -аш
инспектйрон
304
интервюирано
инспектйране
инспОктор; инспСкгори, (двими и
г.н.) инспСктори
инспекторат; инспекторати, (дви
и г.н.) инспскторОто
инспОкторка
инспОкторски
инспекционен,
йнслскцйOннuл(г),
инспекционно, инспекционно;
инспекционни
инспекция; инспСкции
инспирОтор; инспирОгори,
(двими и т.н.) инспирОгори
инспирОторка
инспирОция; инспироции
инспирЙрам, -ош
инспирЙран
инспирйране
инсталОтор; инсгалОтори, (двомо
и г.н.) инсталатори
инсталатор^и
инсталационен,
инсголоцй0нния(г),
инсталационно, инсталационно;
инсталационни
инсталОция; инсталации
инсталйрам, -иш
инсталЙран
инсталйране
инстОнцня; инсгонции
инстйнкт; инстинкти, (дви и г.н.)
инстинкти
инстинктйвен, инстинктИвния(т),
инстинктИвно, инстинктивно;
инстинктивни
институт; институти, (дви и т.н.)
института
институтски
институционален,
институционалния^),
институционОлно,
инсгитуционОлно;
институционЛлни
ипституниопализйрoм, -иш
институционализЯране
институционен,
институционния(т),
инсгитуционно, институционно;
институционни
институция; институции
инструктаж; инструктИжи, (дви и
г.н.) инструктажа
инструктажен,
инсгруктожния(г),
инструктожно, инсгрукгОжно;
йнструкгожни
инструктйвен, инструктИвния(г),
инструктивно, инструктивно;
инструктивни
инструктЙрам, -ош
инструктиране
инструктор; инструктори, (двама
и г.н.) инструктори
инструкторка
инструкторски
инструкторско-методйчески
инструкция; инструкции
инструмОнт; инструмСнти, (дво и
г.н.) инструмСнтл
инструментален,
инструменталния^),
инструментално,
инструментално;
инструментални
инструменталйст;
инструменталисти, (двомо и
г.н.) инструменталисти
инструменталЙс^а
инструментарий, -ят, -я;
инструмснтории, (дво й г.н.)
инструмснтОрия
инструментариум;
инструментариуми, (дво и г.н.)
инструментариума
инструментация
инструментйрам, -аш
инструментйране
инсулйн; инсулИни, (дво и т.н.)
инсулйно
инсулйнов
инсулйнотерОпия
инсулт; инсулти, (дво и г.н.)
инсулта
инсценйрам, -лш
ин^онЙран
инсценйране
инсценировка
инсценировъчен,
инсцснйровъчния(г),
инсцснировъчна,
инсцснировъчно;
инсцснировъчни
интОрзия; интОрзии
интеграл; интсгрОли, (дви и т.н.)
интеграли
интегрален, интегралния^),
интегрално, интегрОлмо;
интегрални
иптегрàлпо-диререпциалеп,
йнтсгрално-дйфсрснцйалния(г),
интсгролно-дифсрснциОлни,
интсгролно-дифсрснциИлно;
интсгрИлно-дйфсрснциИлнй
интеграционен,
йнтсгрицйонния(т),
интеграционна, интеграционно;
интеграционни
интеграция
интегрйрам (се), -аш
интегрЙран
интегрйране
интегритОт; интсгритСти
интолОкт; ингслСкти, (дво и т.н.)
ингслСкти
интелектуален,
йнтслсктуОлния(г),
интслсктуОлно, интелектуално;
интелектуални
интелектуалец; интелектуалци,
(двама и т.н.) интелекгуолщи
интелектуализация
интелектуализЯрам, -лш
интелектуализйране
интелектуалйзъм,
ингслсктуилИзмъг,
интслсктуолИзма
интелектуална
интелигент; интслигСнти, (двама
и т.н.) интслигСнти
интелигентен, йнтслuтСнгнил(г),
интслигСнтнл, интслигСнтно;
интслигСнтни
интелигентност,
интелигентността
интелигентски
интелигОнтщина
интелигОнция; интслигСнции
интендант; интсндОнти, (двама и
т.н.) интенданти
интендантски
интендантство
интензЙвен, интснзйвния(т),
интснзйвно, интензивно;
интензИвни
интензЙвност, интензивността
интензитОт; ингснзигСти, (дво и
т.н.) интензитета
интензирикОция
интепзиринЯрам, -лш
интензиринЯране
интОнция; интСнции
интерактйвен, ингсрлктИвния(т),
интерактивно, интерактивно;
интерактивни
интерактЙвност,
интерактивността
йнтербригадйст;
йнгсрбрйгодИсти, (двомо й т.н.)
йнтсрбрйгодйсги
йнтербригадйстка
интервал; интервали, (дво и т.н.)
интсрвото
инторпонЯром, -лш
интервенЯране
uнтерпепт1; ингсрвСнти, (двомо и
г.н.) интсрвСнти (лице)
интерв0нт2; интсрвСнти, (дво и
т.н.) ингсрвСнти (нелице)
инторпОнтко
интервентски
интервОнция; интсрвСнции
интервизиднен,
интсрвйзионния(г),
интсрвизионнл, ингсрвизионно;
интсрвизионни
инторпокОлон, интервоконияСт),
интсрвокОлно, ингсрвоколно;
ингсрвоколни
интервю; интервюто
интервюЙрам, -лш
интервюйране
20. Официален правописен речник но българския език
305
ИнтордналОкт
йнтердиалОкт; ИнтердиалОкти,
(два и т-н.) йнтeрдйoпeк'О
Интoрднсцнилннoрoн,
Интердисциплинарния^),
йктeрдйедйппйнoрнo,
йктердисципли^рно;
Интердисциплинарни
интерес; интереси, (два и '.н.)
интерОса
интересен, йктeрeснйя(т),
интересна, интерОсно;
интересни
интересувам (се), -аш
интересувано
интериор; интериори, (два и т.н.)
интериора
интериорен, интериорния^),
интериорна, интериорно;
интериорни
Интерком; ИнтеркСми, (два и '.н.)
йктеркомо
интерлюдия; интeрлюдий
ннтермОднен, ингeрмeдййнйя(т|,
интермОдийна, интермОдиино;
йн'eрмeдийнй
ннтермОдня; интермОдии
ннтермОцо; интермОци
интернат; интернати, (два и т.н-)
интерната
интернационал;
интернационали, (два и '.н.)
интернационала
интернационален,
интернационалния^),
интернационална,
интернационално;
йктeрнoдйоиoпнй
интернационализация
интернационализирам, -аш
ннторноцнонолнзИроно
инторнацноналйзъм,
интернационализмът,
интернационализма
интернационалист;
интернационалисти, (двама и
'.и.) интернационалисти
интернацноналистИчески
инторноционолИстко
ннтернационОлност,
интeрнoцйонaлное'тo
Инторнот
Инторнотон, йнтeриeгнйя('),
Интернетна, йктернетно;
Интернетни
Интернотски
интернирам, -аш
интернИст; интернИсти, (двама и
т.н.) интернисти
инторнИстка
Интoриoрлoментoрен,
йктeрпoрпoмeкт0рнйя(т|,
Интерпарламентарна,
Интерпарламентарно;
интерпарламентарни
интoриoлОтор; ин'eрпeлo'орй,
(двама и т.н.) йнтeрпeлoторй
интoриелoция; интерполации
интериелИрам, -аш
ннтериoлИранo
интернолация; интерполации
ннтериретoтИвoн,
ин'eрпрeтo'йвийя('|,
интерпрето'йвно,
интерпрето'йвно;
интeрпрe'ОтИвий
ннтерирoтoтор; интерпретатори,
(двама и '.и.) интерпретатори
интернротОторка
ннтoрирoтаторски
интoриретoцня; интерпретации
интoрирoтйрам, -аш
ннторнротИрано
йнтерирограма
интерн^^ия; ингeрпункцйи
Интерфейс; Интерфейси, (два и
'.и.) Интерфейса
Интерфейсен, Интерфейсния^),
Интерфейсна, Интерфейсно;
Интерфейсни
ннторфоронцнбнен,
интeрфeрeндионнйя(т|,
интерференционно,
интeрфeрeнцйоино;
интeрфeрeндионни
ннтерферОнцня; ингeрфeрeнций
ннтерферОн; ингeрфeронй, (два и
т.н.) йнтeрфeронo
Интерфнкс; йнтeрфикей, (два и
т.н.) йнтерфикса
ннтИмон, интимния^), интимна,
интимно; интимни
ннтИмнича, -иш
интймничоно
ннтймност, интимността
интифада
интоксикОцня; интоксикации
ннтонацибнен,
ИKTOH0ДйOHHИЯ(т|,
интоноционна, йнтонoционно;
йктонaдйоинй
интонациОнно-мелодйчен,
ин'онaцйонно-мeлодрчния(т|,
йктонaдйонно-мeлодрчнa,
интонндйонно-мeлодрчно;
ин'оиoдйонно-мeлодрчни
интонация; ингонoдйй
интонйрам, -аш
ннтонИрано
интрамолекулярон,
ингрoмолeкупярния('|,
йнтрoмолeкупЯрнo,
йнтрoмопeкупярно;
интрaмопeкупярни
ИнтранОт
интрИга
ннтригОнт; интриганти, (двама и
т.н.) интриганти
интригОнтка
интрнгОнтски
интригОнтствам, -аш
интрнгОнтстване
ннтригОнтство
интригувам, -аш
ннтрнгуване
ннтрИжка
интроверт, ингровeртй, (двама и
т-н.) интровОр'и
ннтровертен, иктровeртийя('|,
йнгровeр'нo, иктровeргно;
иктровeргнй
интродукция; интродукции
интроснектИвон,
ингроспeктйвния('|,
йн'роепeктйвнo,
интроспективно;
интроспектр[вии
интроснекция; интроспекции
ннтрузИвон, интрузйвиияф,
интрузРвна, интрузйвно;
интрузйвни
ннтрузня; интрузии
ннтубИрам, -аш
ннтуОИрано
ннтунтИвен, икгуигрвнйя(т),
интуитивна, интуитИвно;
интуитивни
ннтунтнвИзъм, йнтуйтивйзмът,
интуитивИзма
интуИция; интуиции
инфОнт; инфиити, (двама и т.н.)
инфИнти
ннфОнта
ннфантйлен, инфантилния^),
инфантилна, инфантилно;
инфантИлни
ннфантнлИзъм, инфантилИзмъ',
йнфoн'йпйзмo; инфантилизми
инфантилност, инфантилността
инфаркт; инфаркти, (два и т-н.)
инфаркта
ннфОрктон, инфарктния^),
инфарктна, инфарктно;
инфарктни
ннфектйрам (се), -аш
инфектИран
ннфектИрано
инфекциозен, инфекциозния^),
инфекциозна, инфекциозно;
инфекциозни
ннфокциозно-олоргйчон,
инфeкдйозно-aпeргйчнйя('|,
инфeкдйозно-aпeртйчнo,
инфeкцйозно-aпeртрчно;
инфeкцйозно-aпeртйчни
инфокциозност,
инфекциозността
ннфокцнонен, инфекц^иния^),
инфекциоина, инфекционно;
инфекциСнни
инфекция; инфекции
Инфикс; йнфикси, (два и '.н.)
Инфикса
306
инфилтрат; инфилтрати, (два и
т.н.) инфилтрата
инфилтрация; инфилтрации
инфилтрйром (се), -аш
инфилтрйроне
инфинитйн; иифиилтйвл, (два и
т.н.) инфинитИва
инфинитйвен, инфики-тИиния^),
иифииитйвиа, лифииитйвно;
йифииитйвни
инфлационен, инфлационния^),
инфлационна, инфлационно;
инфлационни
инфлОция; инфлации
инфлуенца
йнфобйзнес*
йнфо^Офико*
информотйвен,
информативния^),
информативна, информативно;
информативни
информотйвност,
информативностга
информатика
информатор; информатори,
(двама и т.н.) информатори
информОторка
информОторски
информационен,
информационния^),
информационна,
информационно;
информационни
информационно-аналитйчен,
йнформàционио-аиàллтйчния(т),
информационно-аналитична,
информационно-аналитИчно;
информационно-аналитИчни
информационно-
комуникационен,
информационно-
комуникационния^),
информационно-комуникационна,
информационно-
комуникационно;
ииформàцйоиио-комуиикàцйоиии
информационно-рекламен,
информационно-рекламния^),
информационно-рекламна,
информационно-рекламно;
информационно-рекламни
информационнотехнологйчен,
информацлонно-
технологИчния^),
информациоииотехиологйчиа,
ииформациониотехиологичио;
ииформациониотехиологйчии
информация; информации
информйрам (се), -аш
информйран
информйроне
информйраност,
информираността
йнфотехнол огия*;
Инфотехнологии
йнфоцентър*; Инфодентрове,
(два и т.н.) йнфоцентьра
йнфраекрОн; Инфраекрани, (два и
т.н.) йнфраекрана
йнфрозвук; йнфразвущи и
Инфразвукове, (два и т.н.)
Инфразвука
йнфраструктура и
йнфраструктура
йнфраструктурен,
Инфраструктурния^),
инфраструктурна,
Инфраструктурно;
йнфраструктурни, и
йнфраструктурен
йнфраструктурен,
ИнфраструктурнияСт),
Инфраструктурна,
Инфраструктурно;
Йнфраструктурни, и
йнфраструктурен
йнфрочервен, Инфрачервенйя(т),
ИнфрачервСна; Инфрачервено;
ИнфрачервСни
инфузорен, инфузорния(т),
инфузорна, инфузорно;
инфузорни
инфузория; инфузории
инхолОтор; инхалатори, (два и т.н.)
инхалатора
инхалация; инхалации
инхибйтор, инхибйторл, (два и
т.н.) инхибИтора
инхибйторен, инхибИторнияСт),
инхибИторна, инхибИторно;
иихйбИторий
инцидент; инциденти, (два и т.н.)
инцидСнта
инцидентен, иицидентния(т),
инцидСнтна, инцидСнтно;
инцидСнтни
инцидентност, инцидентността
инч, -ът, -а; инчове, (два л т.н.)
Инча
ипостОс
ипотека
ипотекйрам, -аш
ипотекйран
ипотекйране
ипотечен, ипотСчния^),
лпотСчна, ипотСчно; лпотСчни
ипрйт
иракски
иракчанин; иракчани, (двама и
т.н.) иракчани, л иракчанин
иракчанин; иракчани, (двама и
т.н.) иракчани, и иракчанин
ирОкчанко и иракчонка
иранец; лранцл, (двама л т.н.)
иранци
ирОнка
ирански
ироциопалеп, лрациоиàлиля(т),
ислямизоция
ирационалиа, ирационално;
ирационални
ирационалйзъм,
лрационализмът,
ирационализма
ирационалност,
ирационалността
иреОлен, лреалния(т), лреална,
лреално; иреални
иреолност, лреалността
иригОтор; иригатори, (два и т.н.)
иригатора
иригационен, иригационния^),
иригационна, иригационно;
иригационни
иригОция; иригации
ирйдий, -ят, -я
йрнс; Ирлсл, (два и т.н.) Ирлса
йрисодиагностика
ирлОндец; ирландци, (двама и т.н.)
ирландци
ирлондко
ирландски
нронизйрам, -аш
иронизйране
иронйм; иронймл, (два л т.н.)
лронйма
иронйчен, ироничния^),
лронйчна, иронично; иронични
иронйчески
нронйчност, лроничността
ирбния; иронии
исихОзъм, лсихазмът, исихазма
исихОст; лсихасти, (двама и т.н.)
лслхасти
исихОство
исихОстки
иск, -ът, -а; Искове, (два и т.н.) Лска
йском, -аш
йскане
йсков
искрО
йскрен, Искрения^), Искрена,
Искрено; Искрени
искрене
йскреност, искреността
нскрйст
искрйцо
йскров
искрогасйтел; искрогасители,
(два л т.н.) искрогасителя
искрометен, лскрометния(т),
лскромСтна, лскромСтно;
лскрометни
искря, -йш
йскърец; Искърци, (двама и т.н.)
Искърци
йскърски
исландец; лсландци, (двама л т.н.)
лсландци
ислОндка
ислОндски
ислям
ислямизОция
307
ислямизйрам (се)
ислямизйрам (се), -ош
ислямизйран
ислямизйране
ислямйзъм, ислямИзмът,
ислямйзмо
ислямйст; ислямИсти, (двама и
г.н.) ислямИсти
ислямйстки
ислямски
йсо
испанец; испЛнци, (двомо и г.н.)
испОнци
испанка
испОноарОбски
испаноговорещ
испански
испанско-арабски
испанско-български
исперйхски
исперихчапин; испсрОхчани,
(двамо и т.н.) испсрОхчани
исперихчапка
исполйн; исполини, (двамо и т.н.)
исполини
исполЙнс^
истанбулски
истерйк; истерици, (двамо и г.н.)
истерйци
истОрика
истерЙчен, исгсрИчния(г),
истсрйчно, истерйчно;
истсрОчни
истерйчка
истОрия; истСрии
ястина
Йстинен, йстинния(т), Истинно,
Истинно; Истинни
йстинност, истинностгИ
истинолюбйв
истинолюбие
йстински
исторйзъм, исторйзмът,
исторйзмо
историй^
исторйк; историци, (двома и т.н.)
историци
исторйко-архйвен,
исторИко-архИвния^),
исторйко-орхИвно,
исторйко-лрхИвно;
исторйко-лрхИвни
исторйкоматериалистйчески
исторЯко-революциОнен,
йсгорйко-революцйонния(т),
исторИко-революционно,
исторИко-рсволюционно;
исгорОко-рсволюционни
исторЙко-сравнЙтелен,
йсгорйко-сравнйтелнйл(г),
йсторйко-срлвнИтслнл,
исторИко-сравнитслно;
йсгорйко-сровнИтелни
исторЯко-рилологичееки
историогрОр; историографи,
(двама и т.н.) историографи
историогрОрия
историогрОрка
историограрски
историцйзъм, исгорицйзмът,
историцйзми
исторЙчен, йсторИчния(г),
исгорйчнл, исторИчно;
исгорИчни
исторЙчески
исторйчка
исторйчност, историчностгЛ
истОрия1
иетория2; истории
истукОн; истукОни, (дво и т.н.)
истукОно
исхемйчен, йсхемИчния(т),
исхсмйчно, исхемйчно;
исхемИчни
исхемйя; исхемйи
италианец; италиОнци, (двомо и
т.н.) итолиОнци
италиОнка
италиЯ^ки
италййски
их (межд.)
йха (межд.)
й-ха-хО (межд.)
ихтиманец; ихтимОнци, (двама и
т.н.) ихтимОнци
ихтиманка
ихтимански
ихтиобиолог; ихтиобиолози,
(двомо и т.н.) ихтиобиолози
ихтиобиолОжка
ихтиозавър; ихтиозОври, (дво и
г.н.) ихтиозОвъри
ихтиол; ихтиоли, (дво и т.н.)
ихтиоло
нхтнолог; ихтиолози, (двомо и
г.н.) ихтиолози
ихтиолОгия
ихтиоложка
ихтиорауна
йху (межд.)
йху-ху (межд.)
ншнОс
ишлемО
ищОх; ищОси, (дво и т.н.) ищИхо
ищец; ищцй, (двомо и т.н.) ищцй
ищца
308
Ио-туБОИ)
н
Иезуйт; Йезуити, (двама и '.н.)
йезуити, и езуйт
ИезуИтскн и езуйтски
Иезуйтствам, -ош, и езуйтствам
ИезуИтстване н езуйтстване
ИезуИтство н езуйтство
ИозуИтщнна и езуйтщина
ИОменец; ИОменци, (двама и т.н.)
РОменци
ИОменка
ИОменски
й)на
ИОнаглас
ИОнски
Иерарх; йерарси, (двама и '.н.)
йерарси
ИерархИчен, йерархичния^),
йерархична, йерархично;
Йерархични
йерархически
ИерОрхия; Йерархии
йер)й; ИерОи, (двама и т.н.) ИерОи
ИерОИскн
ИероглИф; Йероглифи, (два и '.и.)
Йероглифа
ИероглИфен, иероглифи^ия^),
Иероглифна, йероглифно;
Иероглифии
ИероглИфскн
Иеродякон; йера^сни, (двама и
т-н.) иера^сни
йеромонах; Йеромонаси, (двама и
'-и.) Йеромонаси
ИОрусалимски н ерусалимски
Иога1; Роти, (двама и '.н.) ИСти
Иога2 (същ.)
йогин; Ротини, (двама и '.н.)
йСтини
ИогИсткн
Иод, -ът, -а; (два и т.и.) йода
Иоден, йодния^), ИСдна, РСднс;
йодни
йодИрам, -аш
ИодИрано
йодИт
Иодов
йодообмОн; ИсдссбмОни, ^аит-н.)
ИодсобмОиа
Иодоформ; (два и '.и.) РодсфСрма
йон, -ът, -а; йони, (два и т-н.) Роии
йонен, йонния(т), йонна, йонно;
йонни
Ионнзатор; ИонизОтори, (два и
'.н.) йонизатори
Ионизационон,
ронизaдйоиния('|,
ронизидйонни, йонизи^анно;
ронизaдйонни
Ионнзация
ИонизИрам (се), -аш
ИоннзИране
Ионнка
ИоногалвоннзОцня;
ронотапвннизадии
ИонообмОн; ИонообмОни, (два и
т.и.) Ронообмена
йонообменон, ИоиообмОнния(т),
ИоиообмОнна, РонообмОнно;
РонообмОнни
ИонообменИтел, -ят, -я;
ИанаабмeнИ'eлй, (дви и т-Н.)
ранаабмeнй'eля
Ионосфера
Иднотерания; Иднатералии
йднофорОза
йордОнец; РордОнци, (двамо и '.и.)
йорданци
Иорданскн
йот, -ът, -а; (два и '.н.) РСта, и Иота
Иота н Иот
ИотОция; Ротации
Иотувам, -аш
Иотуван
Иотуване
309
к
кобало
кабалйстика
кобалнстйчен, ^балистичния^),
кабалистИчна, кабалистИчно;
кабалистични
кабаре;кабарета
кабаретен, кабарСтния^),
кабарСтна, кабарСтно;
кабарСтни
кОбел; кабели, (два л т.н.) кабела
кабелен, кабелния^), кабелна,
кабелно; кабелни
кабелизоция
кабелнзйрам (се), -аш
кабелизарапе
кобелкран, -ът, -а; кабелкранове,
(два и т.н.) кабелкрана
кОбелмуфа
коберне; кабернСта
кабйна
кабйнен, кабИннияСт), кабинна,
кабИнно; кабйннл
кабинет; кабинСти, (два л т.н.)
кабинСта
кабинетен, кабинСтния^),
кабинетна, кабинСтно;
кабинетни
кобйнко
кабйнков
каботаж; каботажи (два л т.н.)
каботажа
каботОжен, каботажнияСт),
каботажна, каботажно;
каботажни
кобрио
кабриолет; кабриолети, (два л т.н.)
кабриолСта
канОк; каваци, (два и т.н.) кавака
канал; кавали, (два л т.н.) кавала
кавалджйя; кавалджйй, (двама й
т.н.) кавалджИй
кавалер; кавалери, (двама л т.н.)
кавалери
кавалерийски
каволерйст; кавалерИсти, (двама
л т.н.) кавалерИсти
кавалерия; кавалСрии
кавалерски
кавалерствам, -аш
коволерствоне
кавалерство
ковалкадо
коворненец; каварненцл, (двама
и т.н.) каварненцл
коворненка
каворненски
коватйна
кавга
кавгаджййка
ковгаджййски
ковгаджйя; кавгаджйи, (двама й
т.н.) кавгаджИи
каверна
ковйчки
кавказец; кавказци, (двама и т.н.)
кавказци
кавкОзка
кавкОзки
конхОн; кавханове, (двама и т.н.)
кавханове
кОвър; кавъри, (два и т.н.) кавъра
ковърверсия; кавървСрсли
кавърмО
кадойф; кадайфл, (два и т.н.)
кадайфа
кадОнс; каданси, (два и т.н.) каданса
кадансйрам, -аш
кадансйране
кадастрален, кадастралния^),
кадастрална, кадастрално;
кадастрални
кодострон; кадастрони, (два й
т.н.) кадастрона
кадастър; кадастри, (два и т.н.)
кадастъра
кадеж; кадСжл, (два и т.н.) кадСжа
кадене
каденцо
кадет; кадСтл, (двама л т.н.)
кадети
код)тски
кадййскн
кадилак; кадллацл, (два и т.н.)
кадилака
кадйлницо
кадйло; кадила и кадила
кадифе; кадифСта
кадифен, кадифенля(т),
кадифСна, кадифСно; кадлфСнй
кодйя; кадйй, (двама л т.н.) кадии
кОдмнй, -ят, -я
кадрйл; кадрйлл, (два л т.н.)
кадрйла
кадрови кадровй
кадровйк; кадровици, (двама и т.н.)
кадровици
кадровйчко
кадрувам, -аш
кадруване
кадъна
кадънка
кадънски
кадър1; кадрл, (два л т.н.) кадъра
кОдър2; кадрл
кадърен, кадърния(т), кадърна,
кадърно;кадърни
кадърност, кадърността
кадя, -иш •
кадене
коене
кОжо, -еш
кожй-речй
казОк; казацл, (двама и т.н.) казаци
казОн; казани, (два л т.н.) казана
козонджййко
козонджййницо
козонджййскн
козонджййство
козонджйя; казанджии, (двама л
т.н.) казанджии
казанлъчаннн; казанлъчани,
(двама л т.н.) казанлъчани
казанлъчанко
казанлъшки
козОнски
казанче; казанчета
казарма
казармен, казармения^),
казармена, казармено;
казармени
казах; казахл, (двама л т.н.) казахл
козохко
козОхски
козОчество
козОчко
казачок; казачоци, (два и т.н.)
казачока
козОшки
кОзвам1, -аш
казвам2 (се), -аш
кОзвоне
козейн
казйно; казина
казионен, казионния(т),
казионна, казионно; казионни
козуйст; казуйстл, (двама л т.н.)
казуистл
козуйстико
козунстйчен, казуистйчиия(т),
казулстИчна, казулстИчно;
казуистйчнй
козунстйчески
козуйстко
кОзус; казуси, (два и т.н.) казуса
койрскн
кайш; кайши, (два и т.н.) кайша
койшко
кайзер1; кайзери, (двама л т.н.)
кайзери (ллце)
койзер2 (нелице)
каймО
каймак; каймаци (два и т.н.)
каймака
каймокОмин; каймаками, (двама
и т.н.) каймакамл
кайман; кайманл, (два и т.н.)
каймана
каймОчен, каймачния^),
каймачна, каймачно; каймачни
кайме; каймСта
кайнорджййски
кайсйев
кайсйен, кайсИения^), каисйена,
кайсйено; кайсйени
310
калугеря (се)
кайсйя;каИсйи
кОИтсърф; койтсърфове, (два и
'.и.) кaйтеЬрфн
каИтсърфннг
как
кОка
кокавйда
какаду; кнкндути
коканйжа, -еш
коконИжоно
какОо
какОов
каква (вж. какъв)
каквато (вж. какъвто)
каквй (вж. какъв)
каквИто (вж. какъвто)
какво (вж. какъв)
каквото (вж. какъвто)
какй
кОкин
какофонйчен, какофони^ния^),
кокофоиична, какофоиично;
какофонИчни
какофония; какофонии
както
кОктус; кактуси, (два и т-н.)
кОктуса
кОктусов
какъв, каквО, какво; каквй
какъвто, каквОтс, каквСто; каквито
кал
кала н калия
калабалък, -ът, -а
калаен, килИения^), калНена,
калОено;кнлОени
калОй, -ят, -я
калаИджИИка
калайджИИски
калаИджИИство
калаИджйн; кaлaйджйй, (двама и
т.н.) кaпaйджйи
калайдИсам, -аш
калаИдИсан
калаИдИсвам, -аш
калаИдйсвоне
каламбур; каламбури, (дво и т.н.)
каламбури
коланОтика
калОшник; кoпИщниди, (два и т.н.)
кaпoщнйкa
калвадос; калвадоси (два и т.н.)
калвидосо
калвннйзъм, калвинйзмъ',
калвинИзмо
калвнийст; калвинИсти, (двама и
'.н.) кнпвикйсгй
калвинИстка
калдъръм; калдъръми
кале; калета
калейдоскон; калейдоскопи, (два
и т.н.) калейдоскопа
калоИдоскоиИчен,
калейдоскопичния^),
калейдоскопйчна,
калейдоскопично;
калейдоскопични
калойдосконИчност,
килейдоскопичносттО
калОм; калеми, (дво и т.н.) калОмо
кОлен, калнияСт), кОлно, кално;
кИтни
калОн, калОкия('), калена, калено;
калени
калондОр, -ът, -а; календари, (два
и '.н.) килендИри
калондОрон, календарния^),
календарни, килендОрно;
кнлеидОрни
калондОрски
календОрче; кнлендорче'О
калОсам, -аш
калОсвам, -аш
калОсвано
калибрИрам, -аш
калибрИрано
калибровам, -аш
калибровано
калИбър; колибри, (дво и т.н.)
калИбърн
калнгрОф; калитрОфи, (двнма и т.н.)
кнпйгрНфи
калигрОфен, кaпйгрaфнйя(т),
колиграфии, колигрИфно;
кнпйгрИфий
калиграфИчоски
калиграфИрам, -ош
калигрофИроно
калиграфия; килитрафни
калигрОфка
калиграфски
калиев
калий, -ят, -я
калимавка и калимявка и
килимявка
калимантОнски
калимявка и калимавка и
килимявка
калйна
калИнка
калйнов
калйнсо
калифорнйец; калифорнийци,
(двими и '.н.) калифорнийци
калифорнИИка
калифорнИИски
кОлище; калища
кОлия; капии, и кала
кОлка
калкОн; калкани, (два и т.н.)
калкИна
калкИрам, -аш
калкИране
калкулатор!; калкулатори, (двомо
и '.н.) калкулатори (пйдe)
калкулОтор2; калкулатори, (дво и
'.и.) калкулатори (нелице)
калкулация; калкулации
калкулИрам, -аш
калкулйрон
калкулйрано
калкутски
калмОр, -ът, -а; килмОри, (дво и
т.н-) калмНро
калмйк; калмИци, (двама и '.н.)
калмИци
калмИцки
калмйчка
кОлник; калници, (два и '.и.)
калника
кололечОбен, кaполeчeбния('),
калолечОбна, каполeчeбно;
кaлолeчeбнй
калолочОбница
калолоч)ние
каломОл; калсмО^, (два и т.н.)
калсмОла
калорйен, калорИИния^),
калорийна, калорийно;
калорийни
калорйИност, калорийността
калоримотрйчон,
капорймe'рИчнйя(т),
кaпоримeтрйчнa,
кaпоримeтрйчио;
кaпоримeтрйчнй
калоримОтрия
калоримОтър; калориме^^ (два
и т.н.) кнлоршметьри
калорйфер; калорИфери, (два и
т-и.) килорйфери
калорйчен, калорИчния^),
калорИчна, калорйчно;
калорични
калорйчност, калоричността
калория; калории
калоферец; калоферци, (двама и
т.н.) калоферци
калоферка
калоферски
калояновец; калояновци, (двама
и т.н.) калояновци
калояновка
калояновски
кОлнав
калназОнин; калпазани, (двама и
т.н.) калпазани
калназОнка
калназОнски
калназОнщина
калнОк; калпаци, (два и '.н.)
калпОка
калнакчййница
калнакчййски
калнакчйя; кoлпoкчий (двама и
'.н.) калпакчии
калнОче; калпачета
калугер; калугери, (двама и '.н.)
калугери
калугерица
калугерка
калугерски
калугеря (се), -йш
311
калугерОне
калугерОне
калра; кОяфи, (двими и г.н.) кОяфи
кОлци (само мн.ч.)
кОлциев
калций, -ят, -я
калцинйрам, -лш
калцинЙране
калцинЙран
калцЯрам (се), -ош
калцйране
калцйт
калцун; кллцуни, (дви и г.н.)
колцуна
калъп; калъпи, (дви и г.н.) калъпа
калъпене
калъпче; колъпчето
калъпя, -иш
калър; калъфи, (дви и т.н.) калъфа
калърка
калърче; калъфчето
каля (се), -йш
калявам (се), -иш
каляване
калям (се), -яш
каляне
каляска
камО
камара
камара
камарйла
камаря, -Иш
камарОне
камба
камбана
камбанарйя; камбанарйи
камбанен^ комбЛнения(т),
камбОнена, кимбИнено;
камбОнени
камбанен2, камбОнния(г),
комбОнно, клмбЛнно; камбанни
камбанка
кОмбий, -ят, -я
камбио (само ед.ч.)
камбоджОнец; клмбоджЛнци,
(двомо и г.н.) комбоджонци
комбоджанка
камбоджански
кОмгарен, кЛмгарния(г),
кОмгирни, кЛмглрно; кОмгарни
камОлия; комСлии
каменар, -ят, -я; коменОри,
(двама и т.н.) коменОри
каменОрски
каменарство
кОменен, кОменния(т), кОменна,
кОменно; кОменни
каменйна
каменйнов
каменйст
кОменно-бетонен,
кИменно-бстоннияСт),
кОменно-бстонна,
кОмснно-бетонно;
кОмснно-бсгонни
каменно-зОмен,
камснно-зСмния^),
кОмснно-зСмна, кОмснно-зСмно;
кОменно-зСмни
кОмонопоц; кОмсновци, (двама и
т.н.) кОмсновци
каменовка
каменовски
каменовъглен,
каменовъгления(т),
каменовъглена, каменовъглено;
каменовъглени
каменодОлец; коменодСлци,
(двама и т.н.) каменодСлци
каменодел^е
каменодОлски
каменоделс^о
кoмеполомеп, каменоломния(т),
камсноломна, каменоломно;
каменоломни
каменоломна и каменоломня
каменопОд; коменопОди, (два и
т.н.) к^с^пада
каменотрошачка
каменохвъргачка
камера
кОмердЯнер; кОмердйнери,
(двама и т.н.) кОмсрдОнсри
кОмерен, кЛмсрния(т), кОмсрна,
кЛмсрно; кОмсрни
камериОр; камсриСри, (двими и
г.н.) камсриСри
камериерка
камертон; камертони, (два и т.н.)
камертона
камерунец; камерунци, (двома и
т.н.) камерунци
камерунка
камерунски
камОя; камСи
камизбла
камизолка
камикОдзе; клмикОдзсга
камйла
камилар, -ят, -я; камилОри,
(двама и т.н.) камилОри
камилОрски
камйлски
камЯна
камион; камиони, (два и т.н.)
камиона
камионен, клмионния(т),
камионна, камионно; камионни
камионетка
комора
кампанйен, кампонИИния(г),
кампанйИна, кампанийно;
кампанийни
компанйЯност, кимпониИностгО
кампанЙй^и
кампОния; компании
кОмпус; компуси, (дво и г.н.)
кОмпусо
камурлОж; камуфлажи, (дво и т.н.)
камуфлажа
камурлОжен, камуфлОжния(г),
камуфлажно, камуфлажно;
камуфлажни
камурлйрам, -ош
камурлйране
кОмрор; (два и т.н.) камфора
камрорен, кОмфорния(г),
комфорно, комфорно; комфорни
кОмроров
камчатски
камчийски
камшяк; комшйци, (дво и т.н.)
комшИкл
камшЯчест
кОмък; камъни, (дво и т.н.) кОмъко
камънОк; камънаци, (дво и т.н.)
камънака
кОмъче; кОмъчста
камъш; камъши, (два и т.н.)
камъша
камъшен, камъшения(т),
камъшсна, клмъшсно;
камъшени
камъшйт
камъшЯтов
кОна
канабис; канОбисът, (два и т.н.)
канобиса
канавО
^новаца
канавка
канадец; канОдци, (двама и т.н.)
конОдци
канадка
канОдски
канал; канили, (два и г.н.) конопо
каналджйя; клналджИи, (двими и
т.н.) канолджИи
канален, клнОлния(т), канОлно,
канОлно; конОлни
канализационен,
канализационния^),
канализационна,
канализационно;
канализационни
канализОция; клнллизОции
канализйрам (се), -ош
канализйран
канализйране
канОп; конОли, (дво и г.н.) конопа
канапО; канапСта
канОпен, конОпсния^), конОпено,
конопено; конопени
канарО
канарйст
канарски
канОрче; канарчета
канОста
канбОрски
кандОла
канделОбър; кондслобри, (дво и
г.н.) кондслобъра
кандидат1; киндидОти, (двими и
312
т.н.) кандидати (лице)
кандидат2; кандидати, (два и т.н.)
кандидата (нелице)
кандидОтгимнозиалеп,
каидлдàтглмиазлалиия(т),
кàндидàтглмиàзлàлиà,
кандлдатгимназлално;
кандидатгимиазлàлии
кандидат-гимназйст;
кандидат-гимназИстл, (двама и
т.н.) кандидат-гимназИсти
кандидат-гимпазастка
кандидатримназйстки
кандидат-депутат;
кандидат-депутати, (двама и
т.н.) кандидат-депутати
кандидОтдепутОтски
кандидатйрам се, -аш
кандидатйране
кандидОтка
кандидат-кмет, -ът, -а;
кандидат-кмСтове, (двама и т.н.)
кандидат-кметове
кандидаткметски
кондид От-купувОч1;
кандидат-купувачи (двама и
т.н.) кандидат-купувачи (лице)
кондидот-купувач2;
кандидат-купувачи (два и т.н.)
кандидат-купувача (нелице)
канд ид От-офицер;
кандидат-офицСрл, (двама и
т.н.) кандидат-офицСри
кандидат-президент;
кандидат-президСнти, (двама и
т.н.) кандидат-президСнти
кандидОтпрезидентски
кондидОт-премиер;
кандидат-премиСри, (двама и
т.н.) кандидат-премиСри
кандидатски
кандидатствам, -аш
кандидатстване
кандидат-студент;
кандидат-студенти, (двама и
т.н.) кандидат-студенти
кандидат-студентка
кандидатстудентски
кандидатура
кандидат-учйтел, -ят, -я;
кандидат-учители, (двама и т.н.)
кандидат-учители
кандидат-учйтелка
кандидат-член, -ът, -а;
кандидат-члСнове, (двама л т.н.)
кандидат-членове
кондйлко
кандйлкам (се), -аш
кондйлконе
кондйлница
кандйло; кандила
кондйсом, -аш
кандйсвом, -аш
кандйсваде
кандърдйсам, -аш
кандърдйсвам, -аш
кандърдйсване
кандърмО
канела
канелен, канСления^), канСлена,
канСлено; канСлени
канелов
канене
канибал; канибали, (двама и т.н.)
канибали
канибалйзъм, канибализмът,
канйбалйзма
канибОлски
канибОлство
канйя; канил
конкОн; канкани, (два и т.н.)
канкана
канон; канони, (два и т.н.) канона
канонада
канонерка
кононизоция; канонизанли
канонизйрам, -аш
канонизйране
канонйк1; каноници, (двама и т.н.)
каноници (лице)
канонйк2; канонИци, (два и т.н.)
каноника (нелице)
канонът; канонИсти, (двама и т.н.)
канонИсти
канонйчен, каионйчиля(т),
канонична, канонично;
канонични
канонйчески
кОнски
кант, -ът, -а; кантове, (два и т.н.)
канта
контОр, -ът, -а; кантари, (два и т.н.)
кантара
каптарджаака
каптарджайски
конторджйя; кантарджйи, (двама
и т.н.) кантарджил
кантарион
кантОта
контио^и; кантланцл, (двама и
т.н.) кантланцл
коптиопски
кантиОнство
контилено
кантон; кантони, (два и т.н.)
кантона
контона^ен, кантоналния^),
кàнтоиалиa, кантонално;
канонадни
кантонер; кантонСри, (двама и т.н.)
кантонСри
кантонерка
кантонерски
кантора
кану;канута
кануйст; кануйстл, (двама и т.н.)
кануисти
кануйстка
капилярност
кону-каяк; кану-каяци, (два и т.н.)
кану-каяка
концелорйст; канцеларйсти,
(двама и т.н.) канцеларИсти
канцеларйстка
канцелария; канцеларии
канцеларски
концеларщино
канцерогенеза
канцерогенен, канцерогенния^),
канцерогенна, канцерогенно;
канцерогенни
кОнцлер; канцлери, (двама и т.н.)
канцлери
кОнцлерски
канцлерство
концоно
концонето
^нче; канчета
каньон; каньони, (два и т.н.)
каньона
коньонинг; каньонингл
коня (се), -иш
каолйн
каолйнов
коолйпдвчопип; каолиновчанл,
(двама и т.н.) каолйновчанй
кодлаповчопко
каолйнов^н
копа
капаци, (два и т.н.) капака
копомо
копане
копОн; капани, (два и т.н.) капана
копондуро
копОнче; капанчета
капарйрам, -аш
^парйране
капаро
каnацитèт1; капацитСти, (двама и
т.н.) капацитети (лице)
капацитет2; капацитети, (два л т.н.)
капацитета (нелице)
капацитетен, капацитетния(т),
капацитетна, капацитСтно;
капацитетни
копОче; капачета
копочко
кОпвам1, -аш
кОпвам2 (се), -аш
капване
канело
копелОн; капелани, (двама и т.н.)
капелани
копелмойстор; капСлмаисторл,
(двама и т.н.) капСлмаИсторл
кОнене
копйкосо
капиляр, -ът, -а; капиляри, (два и
т.н.) капиляра
капилярен, капилярния^),
капилярна, капилярно;
капилярни
капилярност, капилярностга
313
канитОл
каннтОл; капитали, (два и '.н.)
капитала
канитален, кипитИлкйя('),
капитална, капитално;
капитални
канитализация; кaпйтнлйзoцйи
каннталнзИрам (се), -аш
конитализИран
каниталнзИрано
каниталИзъм, капиталИзмът,
капитализма
каннталйст; капиталисти, (двама
и '.н.) капиталисти
каинталнстйчoски
каннталйстка
каинтàлоБ
каинталовложoниo
кoинталовложИтoл, -ят, -я;
кoпитнповпожй'eпй, (двама и
'.н.) кaпитнловложИгeли
кoинталовложИтoлкo
канитОн; капитани, (двама и т.н.)
капитани
каинтoн-лoИтoнoнт;
кoпигaн-пeйтeнaнтй, (двама и
'.н.) капитан-лейтенанти
кoиитoнскн
KОИHTОНCTBО
кани^ито
канИтел, -ът, -а; капИтели, (два и
'.н.) капИтела
каннтонИрам, -аш
каинтонИранo
каннтулант; кoпигул0нтй, (двама
и '.н.) кaпитулНнтй
кoинтулoнтка
кoинтулoнтски
конитулантство
конитулация; капитулации
каннтулИрам, -аш
канитулИране
канишон; капишони, (два и т.н.)
капишона, и капюшон
кОнище; кaпшдo
канйя; капии
кОнка
кОнков
канкомер; капкомОри, (два и '.н.)
капкомОра
канла
канна! -еш
конна2 (се), -еш
кОнра
канрИз; капрИзи, (два и т.н.)
капрИза
канрИзон, капрИзнияСт),
капризна, капрйзно; капрИзни
конрИзинчо, -иш
канрИзност, капризността
канрИчно; капрИчии
канрон
кОнса
кйнсул; капсули, (два и '.и.)
капсула
консула
консул-детонатор ;
кНпсул-до'он0'ори, (два и '.н.)
кИпсул-детонОтора
кансулон, капсулния^), кОпсулна,
капсулно;кОпсулни
кансулИрам (се), -аш
кансулИрано
кансулИраност, кипсупирaное'тa
кансуловам (се), -аш
кансуловоне
контаж; каптажи, (два и т-н.)
каптОжа
кантИрам, -аш
кантИран
кантИрано
кануцйн; кап^цИки, (двама и '.н.)
кап^цИки
кануцИнски
канучИно
кОнчест
кОнчица
канчук; капчуци, (два и '.н.)
капчука
капюшон; капюшони, (два и т.н.)
капющона, и канишон
кОня!, -еш
каня2 (се), -еш
карабИна
карабИнон, кирибИнeинйя(т),
кнрнбРненн, карабинено;
карабИнени
карабинер! карабинери, (двама и
т-н.) карабинери (пйдe)
караОин)р2; карабинОри, (два и
т.н.) карабинера (нелице)
каравана
короволо
карагьоз; карагьози, (два и '.н.)
карагьози
корокалнок; каракалпНци, (двама
и т.н.) кaрнкaппaци
каракалиачка
каракОски
корокочонин; каракачИни, (двама
и т-н.) каракичНни
каракачОнка
каракачански
караконджо; кароконджовци,
(два и '.н.) кaрнкоиджовeда, и
караконджул
караконджул; кaриконджупй,
(два и т.н.) караконджула, и
караконджо
каракуда
каракул; кaрaкупй, (два и т.н.)
караула
каракулски
каракумски
кОрам, -аш
кОрам се, -аш
карамбол; карамболи, (два и т.н.)
карамбола
карамел; киримОли, (два и '.н.)
карамела
карамелажен, карамелажния^),
карамелажна, карамелажно;
карамелажни
карамелон, карамелен^^),
карамел ена, караме^но;
караме^ни
коромолнзИром (се), -аш
коромолизИрон
коромолнзИроно
карамфйл; карамфили, (два и т.и.)
карамфила
карамфИлов
кОрано
кОраница
корантйна
карантИнон, карантинния^),
карантинна, карантинно;
карантИнни
коронтинИром, -аш
карантинирано
карантйя; карантии
караоко
карОт; карОти, (два и т.н.) карОта
карОто
карОтон, карагнйя('), карОтна,
карОтно; карОтни
каратИст; каратИсти, (двама и т.н.)
карa'Иети
коратИстка
каратИстки
караул; караули, (два и т.и.)
караула
караулен, караулния('),
караулна, кaрaупиo;кaрaулкй
караулен)
караулка
карауля, -иш
корбамИд
карбамИдон, карбамидния^),
карбамидна, карбамидно;
карбамидни
карбИд
карбИдон, карбйдния(т),
карбйдна, карбидно; карбидни,
и карбИтон
карбИтон, карбргнйя(т),
карбйтна, карбйтно; карбитни,
н карбИдон
карбол
карболов
карбон
карбонОр, -ят, -я; карбонари,
(двама и '.н.) карбонари
карбонОрски
карбонОт; карбоната
карбонОтон, кaрбонa'нйя('),
карбонН'на, карбонНтно;
карбонатни
корбонизОция; карбонизации
карбонизирам, -аш
карбонизирано
карбуратор; карбуратори, (два и
т.н.) карбуратора
314
картогрОр
карбурОция; карбурОции
карбурйрам, -лш
карбурйрапе
кОрго
кОрголЯния*; кОрголинии
кОргоплОн*; кОргоплОновс, (два и
т.н.) кОргоплоно
кОргополет*; кОргополсти, (два и
г.н.) каргололета
кардОн; кардОни, (два и т.н.)
кардани
карданен, кирдОнния(г),
кардОнна, кардОнно; клрдОнни
кардинал; кординОли, (двомо и т.н.)
кардинОли
кардинален, кардинОлния(г),
кардинална, кардинолно;
кардинолни
кардиналски
кардиогрОма
кардиогрОр; кардиогрОфи, (два и
т.н.) кардиографа
кардиограрйя; кардиографИи
кардиозол
кардиолог; кардиолози, (двама и
т.н.) кордиолози
кардиологйчен,
клрдйологйчния(т),
кардиологично, клрдиологйчно;
кардиологични
кардиологйчески
кардиология
кардиоложка
кардиолбжки
кардЯрам, -аш
кардЙран
кардйране
каре; карСта
карОта
карйбски
кариОр
кариОра
кариОрен, карйСрния(г),
кариСрна, кариСрно;кариСрни
кариерйзъм, кариерйзмът,
карисрйзма
кариерйст; карисрИсти, (двама и
г.н.) кариеристи
кариеристйчен,
карйерйстйчнил(г),
кариеристична, карисристично;
кориеристИчни
кариеристйчески
кариерйстка
кОриес; кОрисси, (два и т.н.)
кОриесо
карикатура
карикатурен, карикатурния^),
карикатурна, карикатурно;
карикатурни
карикатурене
карикатурйст; карикатурйсги,
(двома и г.н.) кариклгурйсти
корикатурйстка
карикатуря, -иш
кариока
кОриоплазма
карйрам, -ош
карЯран
карйране
кОрлинг; кОрлинги, (дво и т.н.)
кОрлинга
кОрловец; кОрловци, (двама и т.н.)
кОрловци
кОрловка
кОрловски
карма
кармелйт; кармелИти, (двама и
г.н.) кармелИти
кармелЯтка
кармелЯтски
кармйн
кармЯнен, карминсния(т),
кармИнсна, карминено;
кармйнсни
кармЯпепочервен,
карминсночервСния(г),
кармйнсночервСна,
карминсночервСно;
кармйнсночервСни
кармЯнов
кармйчен, клрмИчния(г),
кармична, кормично; клрмйчни
кармЙчност, кармичностгО
карнавал; корноволи, (два и т.н.)
карнавала
карнавален, карнавалния^),
карнавална, карнавално;
карнавални
карначе; карнОчста
карнет; клрнети, (два и т.н.) карнетл
карнОтен, карнетнйл(т),
карнСтна, карнСтно; карнСгни
карнетка
карноба^ЙЯ^ и
карнобат чанка
карнобатлйя; карнобатлИи,
(двама и т.н.) карнобатлии, и
карнобатчанин
карнобатски
карноббтчанин, карнобОтчани,
(двома и т.н.) карнобОтчани, и
карнобатлйя
карнобатчанка и
корнобатлййка
каро;карй
каросОриен, каросСрийния(г),
коросСрийна, каросСрийно;
каросСрийни
каросОрия; каросСрии
каротОж; карогЛжи, (два и г.н.)
каротОжа
коротажен, карогОжния(г),
каротОжна, каротОжно;
каротОжни
каротйн
каротйнен, каротИнения(г),
каротйнена, карогйнено;
коротйнсни
каротЯнов
карпОтски
карст, -ът, -а; кОрстове
кОрстов
кoрстообрoзупoне
карт, -ът, -л; кОртовс, (два и т.н.)
кОрго
кОрта
картагОнски
кЙртаджийка
кОртаджия; кОргоджии, (двама и
т.н.) кОртаджии
кОртблОнш
картезиОнец; каргезйОнци,
(двамо и т.н.) каргсзйОнцй
картезиански
кoртезиoпство
картОл, -ът, -л; картСли, (дво и т.н.)
кортСла
картОлен, каргелнuл(г), каргСлна,
кортСлно; картСлни
картолЯрам се, -лш
картелйране
картен, кОртния(т), кОртна, кОртно;
кОртни
картер; кОртери, (дво и т.н.) кОртера
картерен, кОртсрния(т),
кОртсрна, кОргсрно; кОртерни
картОч; картСчи, (два и т.н.)
картСча
картечОр, -ят, -я; картсчИри,
(двама и т.н.) каргечОри
кортечарка
картечарски
картОчен, картСчния(т), картСчна,
каргСчно; каргСчни
картОчница
картечно-минохвъргачен,
картСчно-минохвъргачния^),
картСчно-минохвъргОчно,
каргСчно-минохвъргОчно;
картСчно-минохвъргОчни
картйна
кОртинг; кОртинги, (два и т.н.)
кОртинго
картйнен, картИнния(т),
каргИнна, картинно; клртИнни
картйнка
картйнност, картинносттО
картйрам, -аш
картЯране
картировъчен, картировъчния^),
картировъчна, каргировъчно;
картировъчни
кОртичка
кОртов
картогрОма
картогрОмен, картограмнuл(т),
картогрОмна, каргогрОмно;
картогрОмни
картограр1; картографи, (двама и
т.н.) каргогрИфи (лице)
картогрОр2; каргогрИфи, (дво и
315
картогрОф
т.н.) картографа (нелице)
кортографйром, -аш
картогрофйроне
кортогрофйчен,
картографИчнияСт),
картографична, картографИчно;
картографИ^ни
картогр афйчески
картография
картогр Офко
картогр Офски
кортодиогромо
картодържОтел1, -ят, -я, (двама и
т.н.) картодържателл (лице)
кортодържотел2, -ят, -я (два л т.н.)
картодържателя (нелице)
кортоигрОч; картолграчи, (двама
и т.н.) картолграчи
кортоигрочко
картометрйчен,
картометрйчния(т),
картометрИчна, картометрИчно;
картометрИчни
картометрия
картон; картони, (два л т.н.)
картона
кортонаж; картонажл, (два и т.н.)
картонажа
картонОжен, картонажния^),
картонажна, картонажно;
картонажни
кортонажйст; картонажйсти,
(двама л т.н.) картонажисти
картонен, картонения(т),
картонена, картонено;
картонени
картонче; картончета
кОртон; картопи, (два л т.н.)
картопа
кортопечотоне
кОртопритежател1, -ят, -я;
картопритежатели, (двама й
т.н.) картопритежатели (лице)
картдnритежател2, -ят, -я;
картопритежатели, (два и т.н.)
картопрлтежателя (нелице)
картосхема
кОртосъстовяне
картотека
картотекОр, -ят, -я; картотекари,
(двама и т.н.) картотекари
картотекОрка
картотекйрам (се), -аш
картотекйране
картотечен, картотечния(т),
картотСчна, картотСчно;
картотСчни
картоф; картофи, (два л т.н.)
картофа
картофен, картофения(т),
картофена, картофено;
картофени
картофище; картофища
картофобелачка
кортофов
кортофокомбОйн;
карт0фокомбайнл, (два и т.н.)
картофокомбаИна
кортофопосодъчеп,
кaртофопосaдьчнйя(т),
картофопосадъчна,
картофопосадьчно;
картôфопосàдьчий
картöфдпрдизвддйтел1, -ят, -я;
картофопроизводителй, (двама
и т.н.) картофопроизводйтелл
(лице)
картофопроизводйтел2, -ят, -я;
картофопроизводйтелй, (два
и т.н.) картофопроизводителя
(нелице)
картофопроизводйтелен,
картофопроизводИтелийя(т),
картофопроизводителна,
картôфошроизводИтелио;
картофопроизводИтелии
картофопроизводство
картофорезОчка
картофосодОчка
каруца
каруцар, -ят, -я; каруцари, (двама
и т.н.) каруцари
каруцОрски
карфиол; карфиоли, (два и т.н.)
карфиола
корфйцо
карцер; карцери, (два и т.н.)
карцера
карцинология
карцином; карциноми, (два й
т.н.) карцинома
карциномен, карцииомийя(т),
карциномна, карциномно;
карциномни
карцинофобия; карцлнофобий
карцйрам, -аш
карцйроне
косо
касапин; касапи, (двама и т.н.)
касапи
касапница
касапски
касатор; касатори, (двама и т.н.)
касатори
касОторка
касаторски
касационен, касационния^),
касационна, касационно;
касационни
косОция; касации
касета
касетен, касетнйя(т), касетна,
касСтно; касСтни
касетка
касетофон; касетофони, (два и
т.н.) касетофона
косдтъчен, касетьчиия(т),
касСтъчна, касСтъчно;
касСгьчни
касиер; каслСри, (двама и т.н.)
каслСри
касиер-домакйн;
касиСр-домакини, (двама и т.н.)
касиер-домакини
касиерка
касиерски
касиерство
косйнко
косйром, -аш
косйроне
кОсис; каслсл
кОсисов
кОсичко
кОска
каскада
коскОден, каскадния(т), каскадна,
каскадно; каскадни
каскадьор; каскадьори, (двама и
т.н.) каскадьори
каскадьорка
коскодьдрски
каскадь0рство
каскет; каскети, (два и т.н.) каскСта
кОско
кОсов
косорозбивОч; касоразбивачи,
(двама и т.н.) касоразбивачи
косорозбивОчески
каспййски
кОспичанец; каспичанци, (двама
и т.н.) каспичанци
кОспичанко
кОспичански
кОсто
костонетен, кастанетнйя(т),
кастанСтна, кастанСтно;
кастанСтни
кастанети
кастелОн; кастелани, (двама и т.н.)
кастелани
кОстинг; кастинги, (два и т.н.)
кастинга
кОстов
косторен, касторения(т),
касторена, касторено;
касторени
кастрОт1; кастратл, (двама и т.н.)
кастратл (лице)
кострот2; кастратл, (два и т.н.)
кастрата (нелице)
кострОция; кастрации
кОстрене
кострйром, -аш
кострйрон
кострйроне
кастрон; кастрони, (два и т.н.)
кастрона
кйстря, -лш
кат, -ът, -а; катове, (два и т.н.) ката
котоболйзъм, катаболйзмът,
катаболйзма
кОтоджийко
316
катранджиика
катаджийски
кОтаджия; кЛтоджии, (двама и т.н.)
кОтоджии
катаклЯзъм, кагоклИзмъг,
катаклизма; котоклИзми, (два и
т.н.) кагоклИзъма
котакомба
каталОпсия, кагалСпсии
каталептйк; катллсптИци, (двома
и г.н.) католспгицй
каталептЯчен, кагалсптИчнияСт),
кагалсптИчна, католсптично;
каголсптйчни
каталептйчееки
каталептйчка
катОлиза
катализОтор; каголизОгори, (два
и г.н.) каголизОгори
католизаторен,
кигилизОгорния(г),
католизОгорна, каголизОгорно;
катализОгорни
католизЯрам, -аш
католизЯране
каталитйчен, каголитИчния(г),
каталигична, каталитйчно;
католитИчни
каталог; каталози, (два и г.н.)
каталога
каталогизОция; кагалогизИции
каталогизЯрам, -аш
коталогизЯране
каталОжен, каголожния(г),
каталожна, каталожно;
каталожни
каталонец; кагалонци, (двама и
г.н.) кагалонци, и каталунец
каталунещ каголунци (двама и
г.н.) каголунци, и каталонец
каталонски и каталунски
каталясам, -аш
каталясвам, -аш
каталяепaне
катамарОн; кагамарони, (два и т.н.)
катамарОна
катОнец; кагОнци, (два и г.н.)
кагОнеца
катаплОксия; кагиплСксии
катапулт; киглпулти, (дви и г.н.)
когипулти
катапултен, кигипултния(г),
китапултни, кигипултно;
кигапултни
катапултЯрам, -иш
котопултЯроне
катОр1, -ът, -л; котОри, (двома и т.н.)
катОри (лице) (обикн. в мн.ч.)
катар2, -ъг, -а; кагОри
катаракта
катарОлен, кагаралнил(г),
когарОлна, кагарОлно;
катаролни
катарОма
катарОмен, китарО-иния^),
когарОмна, кагарОмно;
кагарОмни
катарОвуса
катарзис; кОгарзиси, (два и т.н.)
кОгарзиса, и катарзис
катЙрзис; кагОрзиси, (два и т.н.)
кагОрзиса, и катарзис
катарзисен, кОгарзисния(г),
кОгарзисна, кОгарзисно;
кОгарзисни, и катОрзисен
катарзисен, катОрзисния(г),
кагОрзисна, катОрзисно;
кагОрзисни, и катарзисен
котарски
катастрОра
катастрорален,
кигистрофолния(г),
катастрофални, катастрофално;
катастрофални
катастрорОлност,
кагистрофилностгО
катастроризъм,ката(трюрЙзмът,
кагасгрофйзма
кoтoетрорйрoм, -лш
котастрорйране
кoтoетрофйчен,
кагастрофйчния(г),
кагастрофйчна, кагастрофйчно;
кагастрофйчни
кататония; кагатонии
катаралка
категориОлен, кигсгориОлния(г),
кагегориОлни, кагсгориолно;
кагегориолни
категоризация; категоризации
категоризйрам (се), -иш
категоризйране
категорйчен, кагсгорйчния(г),
кагсгорйчна, категорично;
кагсгорйчни
категорйчност, категоричността
категория; категории
катОдра
катедрОла
катедрален, кигсдрОлния(г),
кагедротни, китсдрОлно;
кигсдропни
катОдрен, кигСдрсния(г),
кигедрени, кигСдрсно;
кигСдрсни
кОтер; кОгсри, (дви и г.н.) кОгсро
катерОч; кигсрОчи, (двамо и т.н.)
кигерОчи
котерачен, кигсрОчния(т),
кагерОчни, кагсрОчно;
кагсрОчни
катерачески
катерОчество
катерОчка
катОрене
катерица
кОтериче; кОгеричсга
кОтеричи, кОгсричияСт),
кОгерича, кОгсричс; кОтеричи
катеричка
катерушка
катОря (се), -иш
катОт; клтСги, (дво и т.н.) кагСта
катОтен, кагСтния(г), котСтно,
когСтно; котСтни
катетеризОция; кагстсризЛции
катетеризЯрам, -ош
катетеризЯране
катетомОтър; кагсгомСтри, (дво и
г.н.) катстомсгьра
катОтър; котСтри, (дво и г.н.)
катетъра
катОтърен, катСгьрния(г),
катСгьрна, катСгьрно;
кагСтьрни
катехйзис; котехйзиси, (дво и т.н.)
клгсхИзисо
катехйзисеп, китсхИзйсния(г),
кагсхИзйсна, котсхИзисно;
кагсхИзисни
катйл; клтИли, (двама и г.н.)
клтйли
катинОр, -ът, -л; катинОри, (дво и
г.н.) катиноро
катион; кОтиони, (два и г.н.)
кОтионо
катионен, клтионния(т),
катионна, котионно; котионни
катионноактйвен,
катйонноакгUвнил(г),
катионнооктИвна,
катионноактИвно ;
котионноактИвни
катионообменеп,
кОтионообмСнния(т),
кЛтионообмСнна,
кОгионообмСнно;
кОтионообмСнни
катмО
като (предл.)
като (сз.)
катовйцки
катод; котоди, (дво и т.н.) кагода
катоден, катодния(т), катодно,
катодно; клтбдни
католйк; католици, (двамо и г.н.)
католици
католицЙзъм, каголицйзмът,
каголицйзмл
католйчески
католйчество
католйчка
католйшки
каторга
каторжен, кагоржния(г),
каторжно, каторжно; каторжни
каторжник; каторжници, (двама
и т.н.) каторжници
катОржнически
каторжничество
каторжничка
катран; котрОни
катранджййка
317
катранджИИница
катранджйИница
котроиджйИскн
котранджИн; катранджИи, (двама
и т-н.) катранджИи
катрОнен, катранения^),
котрНнена, катранено;
катранени
котрононочОрон,
кaт•рaнeночeрнйя(т),
котрОненочОрна,
катраненочОрно ;
катрОненочОрни
катранИк; катраници, (два и т-н.)
катрннйко
катранИка
катраносвам, -аш
котраносвано
катун; катуни, (два и т.н.) катуна
катунОр, -ят, -я; катунари, (двама
и т-н.) катунари
катунОрка
катунОрски
катурвам (се), -аш
катурвано
катурна (се), -еш
катуря (се), -иш
катурям (се), -яш
катуряне
катър; катъри, (два и '.н.) катъри
катърджйя; катърджИи, (двама и
т.н.) китърджии
катърски
катюша
каубой, -ят, -я; каубои, (двими и
'.н.) каубои
кауООИски
кОуза
каузален, киузaтнйя(т|, каузална,
каузално; каузални
каузОлност, каузалносттИ
кОустик
каучук; кОучуци, и каучук
каучук; каучуци, и кОучук
каучуков н каучуков
каучукодаен, ^уч^сдИИния^),
каучукодНйна, каучукодОИно;
^уч^сдИики
каучукодобИвен,
кaучукодобИвнйя(т|,
каучукодобйвна,
каучукодобИвно;
каучукодобИвни
каучуконосен, кaучуконоснйя(т|,
каучуконосна, каучуконосно;
кaучуконосий
каучуконодобен,
кaучукоподобния(т|,
каучукоподобна,
каучукоподобно ;
кaучукоподобнй
каучуконроизводство
каучукосмесйтол, -ят, -я;
кaучукосмeсртeпй, (два и '.н.)
кaучукосмeсигeля
каучукосмесИтолон,
каучукосмeсйгeлния(т),
кaучукосмeсйтeпнa,
киучукосмeсй'eпно ;
кaучукосмeсйтeпни
кауш; кауши, (два и т-н.) кауша
каф); кафета
кафО-анеритив; кофО-аперитИви,
(два и '-Н.) кофО-аперитива
кафО-ООр, -ът, -а; кафО-бИрове,
(дви и т.н.) кафе-бара
кафе-бюфет; кафе-бюфети, (два и
т-н.) кафе-бюфета
кафовОрка
кафегледОчка
кафеджИИка
кафеджИИски
кафоджИйство
кафеджия; кафеджии, (двнма и т-н.)
кафеджии
кафОен, кафеения^), кофОена,
кафОено; кафеени
кафОз; кафОзи, (два и т-н.) кафОза
кафО-клуО, -ът, -а; кафО-клубове,
(два и т.н.) кафО-клуба
кафемелачка
каф)н, кафОния^), кафОна,
кафОно; кафОни
кафен); кафенета
кафенйк; кафеиици, (два и т.н.)
кафенйка
кофоийков
кафонИкавожълт
кафонИкавозелен,
кифeникaвозeпeнйя(т|,
кaфeнйкивозeпeнa,
кaфeиикнвозeпeно;
кaфeиикнвозeпeни
кафoийкаБОчoрБеи,
кaфeнйкивочeрвeнйя(т|,
кафенИкнвочервОна,
кафеникивочервОно;
кафенИкавочервОни
кофенИче; кифенйчета
кафО-ресторант;
кафе-ресторанти, (два и т.н-)
кафе-ресторанта
кафО-сладкОрница
кафоторИон, кaфeтeрййийя(т),
кафетерИИна, кафетерИйно;
кафетерИйни
кофетерйя; кифетерИи
кафтОн; кафтИни, (два и т-н.)
кафтИна
кафяв
кафяво-жълт
кафяво-зелОн, кaфяво-зeпeнйя('),
кафяво-зелена, кафяво-зелОио;
кафяво-зелени
кафявозлатИст
кафяво-розов
кафяво-сйв
кафяво-червОи,
кофяво-червОния('),
кафяво-червОна,
кафяво-червОно;
кафяво-червОни
кОхла
кахлен, кОхления^), кОхлена,
кОхлено; кОхлени
кахър; кахъри, (два и т.н.) кахъра
кахърен, кихърнияСт), кахърна,
кахърно; кахърни
кахърено
кахъря се, -йш
каца
кОцам, -аш
кацане
кацОр; кацОри, (двама и т-Н-) кацИри
кацОрница
кацОрски
кацОрство
кОцвам, -аш
кОцвано
кацна, -еш
кача (се), -йш
качамОк; качамОци, (два и т.н-)
качамОка
качамОчен, кaчнмaчeнйя(т|,
качамИчени, качамОчено;
качнмОчени
кОчвам (се), -аш
качване
кач); качОта
качествен, качествения^),
кИчествена, качествено;
качествени
кОчество; кОчества
качул; качули, (два и '.н.) качули
качулОт
качулОтка
качулост
качулка
каша
кашО
кОшав
кашалот; кaщaпOтй, (два и '.н.)
кашалота
каш)р
кОшест
кашИрам, -аш
кошИране
кашИрмашйна
кОшкав
кашкавал; кашкавали, (два и т-н.)
кашкавала
кашкавалджИИски
кошкавалджИя; кищкавaпджйй,
(двами и т.н-) кищкивнпджйи
кашкавОлен, кищкaвИлeния(т|,
кашкавал ена, кашкаваленс;
кашкав алени
кОшкавост, кашковосттИ
кашлица
кашлюкам, -аш
кошлюкане
кОшлям, -яш
кашмИр; кишмИри, (два и т-н.)
318
квйнта
кашмйра
кошмйрен, кашмйренля(т),
кашмйрена, кашмйрено;
кашмйрени
кошмйрски
кашон; кашони, (два и т.н.) кашона
кошпО
кашу
кошуб; кашубл, (двама и т.н.)
кашубл
кошубко
кашубски
каюта
коютен, каютния(т), каютна,
каютно; каютни
коЮткомпония; каютеомпаний
кОя се, -еш
каяк; каяцл, (два и т.н.) каяка
коякор, -ят, -я; каякарл, (двама и
т.н.) каякарл
коякОрко
кнадрОнт; квадранти, (два и т.н.)
квадранта
квадрат; квадрати, (два и т.н.)
квадрата
квадратен, квадратния^),
квадратна, квадратно;
квадратни
квадратура
квадратче; квадратчета
квадрйвиум; квадрйвлумй, (два и
т.н.) квадрйвлума
кводрйго
квадрилион; квадрилиони, (два и
т.н.) квадрилиона
кводринОле; квадриналета
квадрином; квадрлноми (двал т.н.)
квадринома
кводрифонйчен,
квадрлфоничийя(т),
квадрифонИчна,
квадрифонИчно;
квàдрлфоийчий
кводрифония; квадрлфонйи
квозОр; квазарл, (два и т.н.)
квазара
квозиоктйвен, квазлактйвния(т),
квазлактИвна, квазлактйвно;
квазлактИвни
квйзиоктйвност,
квазлактивността
кназидоговор; квазидоговорл,
(два и т.н.) квазидоговора
квОзизвездО
квОзизвезден, квазлзвСздния(т),
квазизвСздна, квазлзвСздно;
квазизвСздни
квОзнисторйчески
квОзикултура
квозилинеен, квàзилииейиля(т),
квазилинСйна, квàзиллиеИно;
квазилинСйни
квазимодо
квазиноучен, квазинаучнияСт),
квазинаучна, квазинаучно;
квазинаучни
квозиспециолйст;
квазлспециалйстл, (двама и
т.н.) квазлспециалисти
квОзистационОрен,
квaзлстaцлоиариия(т),
квазлстационарна,
квазлстационарно;
квазистационарни
квОзичастйца
квОком, -аш
квОконе
квО-квО (межд.)
квОквом, -аш
квоквоне
квокер; квакерл, (двама и т.н.)
квакерл
квОк-квОк (межд.)
кволитотйвен, квàлитатЛвийя(т),
кваллтатйвиа, квалитатЛвно;
квалитативнл
квалитет
квалитетен, квалитСтния(т),
квалитетна, кваллтèтио;
квалитСтни
квалификотйвен,
квалификатйвния(т),
квалификатИвна,
квалификатИвно ;
квалификатИвнй
квалификационен,
квàлйфикациоииля(т),
квалификационна,
квалификационно;
квалификационни
квалификация; квалификации
кволифицйром (се), -аш
квалифициране
квалифициран
квант, -ът, -а; квантове, (два и
т.н.) кванта
квантатйвен, квантатЛвния(т),
квантатИвна, квантатИвно;
квàитaтЛвий
квантенергия
квонтитотйвен,
квантитaтйвиля(т),
кваитлтатйвиа, квантитатИвно;
квантитатИвни
квонтитет; квантитСти
квонтификоция
квОнтов
квОнтовомехонйчен,
квантовомеханйчнйя(т),
кваитовомехаийчна,
кваитовомеханЛчно;
квантовомеханйчни
квОнтор; квантори, (два и т.н.)
квантора
квОнторен, кванторния^),
кванторна, кванторно;
^торни
квОрк, -ът, -а; кваркл, (два л т.н.)
кварка
кворто
квартал; квартали, (два и т.н.)
квартата
квартален, квартапнйя(т),
квартална, квартално;
квартални
кварталнозастройтелен,
квартàлиозастроителиия(т),
кварталиозастроителна,
кварталнозастройтелно;
кварталнозастройтелни
квортер; квартери, (два и т.н.)
квартера
квортерон; квартеронл, (двама и
т.н.) квартеронл
квартеронка
квартет; квартети, (два и т.н.)
квартСта
квортетен, квартСтния(т),
квартСтна, квартСтно;
квартетни
квартйро
квортиронт; квартирантл, (двама
и т.н.) квартиранти
квартирОнтка
квартирОнтски
квортйрен, квартирния^),
квартирна, квартирно;
квартирни
квартирувам, -аш
квортируноне
кворто
кворц, -ът, -а; кварцове, (два и т.н.)
кварца
кворцйт; кварцИти, (два и т.н.)
кварцита
кворцйтен, кварцИтния^),
кварцйтна, кварцйтно;
кварцитни
кварцов
квас, -ът, -а; квасове, (два и т.н.)
кваса
квасен, квасния(т), квасна,
квасно; квасни
квасен, квасения^т), квасена,
квасено;квасени
квасник; квасници, (два и т.н.)
квасника
квася1, -иш
квася2 (се), -иш
квотернер
квачка
квестор; квСстори, (двама и т.н.)
квСстори
квесторски
квестура
кви (межд.)
квик (межд.)
квйквом, -аш
квйквоне
квй-квй (межд.)
квйкно, -еш
квйнта
319
квинтал
квинтОл; квинтОли, (два и т.н.)
квингОла
квинтесенция; квинтссСнции
квинтОт; квинтСти, (два и т.н.)
квинтета
квинтилиОн; квинтилиони, (дво и
т.н.) квинтилиони
квит
квитанция; квитОнции
квичО, -йш
квичене
квОрум
квОта
квотен, квотния(т), квотни,
квотно; квогни
кебап; кебОпи, (два и г.н.) кебОпа
кебОпче; кебапчета
кебапчЯйка
кебапчЙйница
кебапчййски
кебапчйя; ксбапчИи (двомо и г.н.)
кебоггчИи
кОгел; кСгели, (два и г.н.) кСгсла
кОгелбОн; кСгелбОни, (два и т.н.)
кСгелбОна
кОгелмашЙна
кОгла
кОдров
кОдър; кСдри, (дви и г.н.) кСдъро
кей, -ят, -я; кСйове, (дви и т.н.) кСя
кейк, -ъг, -л; кСйкове, (два и т.н.)
кСйки, и кекс
кОйков
кОЯмбриджки
кОйов
кОкав
кОкавост, кскивосттО
кекерйца
кеклйк; кеклИци, (дви и т.н.)
кеклйка
кекс, -ът, -а; кСксове, (два и т.н.)
кСкси, и кейк
кОксов
кел, -ът, -и; кСлове, (два и т.н.) кСли
келав и кОляп
келепйр; келепйри, (дви и т.н.)
кслспйра
келепирджййка
келепирджйя; келепирджИи,
(двими и т.н.) келепирджИи
келОш; келСши, (двими и г.н.)
келСши
келешлък; келешлъци, (два и т.н.)
кслешлъки
кОлнер; кСлнери, (двими и т.н.)
кСлнери
кОлнерка
кОлнерски
келт, -ъг, -и; кСлти, (двими и г.н.)
кСлти (обикн. в мн.ч.)
кОлтски
кОляв и келав
кОлявост, кслявосттО
кенОр, -ът, -л; кенОри, (дви и т.н.)
кснОри
кенарен, кснОрсния(г), кснОрсна,
кснОрсно;кснОрсни
кОнгурски
кОнгуру; кСнгурута и кенгура
кепевйр; ксневйри, (два и т.н.)
кснсвйра
кепевйрен, кеневйрсния(г),
кснсвйрсна, ксневйрсно;
кснсвйрсни
кенОр; кснСфи, (два и г.н.) кснСфа
кенйец; кенИйци, (двама и т.н.)
кенйИци
кенЙЯха
кенЙЙски
кентавър; кентОври, (дви и г.н.)
кентОвъри
кОнтърбърийски
кепазОне
кепазя (се), -Иш
кОпе; кСпсти
кепчО; кепчСги
керамзйт
керамзйтен, керомзйгсния(т),
керомзИтсни, ксримзйгсно;
ксримзйтсни
керамзйтов
керОмик; керамици, (двама и г.н.)
ксрОмици
керамика
керамичен, керОмичния(г),
керамични, керОмично;
ксрОмични
керОмичка
керамоплОстика
кератйн
кератЯнов
кератоплОстика
кервОн; кервани, (дви и т.н.)
ксрвоно
керванджЙйски
керпанджйя; керванджйи, (двими
и г.н.) керванджйи
кервапсарай, -ят, -я; ксрвОнсарОй,
(два и т.н.) кервОнсароя
кервОнски
керевйз; ксрсвйзи, (два и т.н.)
керсвйзо
керевйзен, ксревйзсния(т),
ксрсвйзсна, керсвйзено;
керевйзсни
керемйда
керемЙден, керемидения^),
керсмИдена, керемИдено;
керемидени
керемЯденочерпОн,
ксрсмйдсночсрвенйл(т),
ксрсмИдсночсрвени,
ксрсмйдсночсрвСно;
ксремйдсночервСни
керемидчййка
керемидчййница
керемидчййски
керемидчйя; керемидчии, (двама
и г.н.) керемидчИи
керкенОз; ксркенСзи, (два и т.н.)
керкснСза
керосйн, -ъг, -а
керосйнов
кОсар, -ят, -я; кСсори, (двамо и т.н.)
кСсири
кОсарев
кОсарски
кесййка
кесйя; кесии
кесон
кесонен, кесонния(т), кесонна,
кссонно; кесонни
кесбнов
кОстен; кСстени, (два и т.н.)
кСстена
кОстенка
кОстеноп
кестеняв
кестенявокаряп
кестеняпорус
кестеняпочерпен,
кесгснЛвочсрвСнил(т),
кесгснявочсрвСна,
кесгснявочсрвСно;
кссгенявочсрвСни
кОтен, кСгения(т), кСгсна, кСтено;
кСгени
кетон
кетонен, ксгонния(т), кетонна,
ксгонно; кстонни
кетОнов
кетчуп; кСтчупи, (дво и т.н.) кегчупл
кОтъринг; кСтъринги, (два и т.н.)
кетъринга
кОтърингоп
кер, -ът, -л; кСфове, (дво и т.н.) кСфа
керОл; кефали, (два и г.н.) ксфола
кОрва ми (3 л.)
керване
кОрене
керлйя; кефлИи, (двамо и т.н.)
кефлИи
кОрне ми (3 л.)
кОря се, -иш
кехайбп
кехая; ксхай, (двама и т.н.) кехой
кехлибОр, -ъг, -л; кехлибОри, (дво
и г.н.) ксхлибОра
кехлибОрен, кехлибарения^),
ксхлибОрсна, кехлибарено;
ксхлибОрсни
кехлибОреножълт
кехлибОренозлатйст
кец, -ът, -л; кСцове, (дво и т.н.) кеца
кеч, -ът, -л; кСчове, (дво и т.н.) кСча
кечО; кечСга
кечйст; ксчисти, (двама и г.н.)
кечйсги
кечйстка
кОчуа
кеш
кешйрам, -лш
320
кинотйчои
кошйране
кОшов
кОшнОмет, кОшпаметтО
кйбервойнО
кйборигра
кйборманиОк; кйбeрмaнйНди,
(двама и '.н.) киберманиОци
кйбормошйио
кибориотизйрам, -аш
кибориотизйраие
киборнетйзъм, кибернетИзмът,
кибернетИзма
кибернетйк; кибернетици,
(двама и т-н.) кибернетици
кибернетика
кибернетйчон, кибернетичния^),
кибернетични, кибернетично;
кибернетични
кибориотйчка
кйборнространство
кнбик; кибици, (двими и т.н.)
кибИци
кнбйча, -иш
кибйчене
кнборг; киборти, (дви и т.н.)
киборто
кибрйт; кибрити, (дви и т-н.)
кибрита
кибрйтен, кибритения^),
кибритена; кибритено;
кибритени
кнбритлйя; кибритлии, (двама и
т.и.) кибритлИи
кибрйтонродовОчка
кнбуц; кибуци, (два и т-н.) ^буци
кивн; кивита
кивот; кивоти, (два и т.и-) кивоти
кйевски
кневчОннн; киевчаим, (двама и т-н.)
киевчини
киевчанко
кййборд, -ът, -а; кИИбордове, (два
и т-н.) кийбСрди
кййбордйст; киИОордИсти, (двама
и т-н.) кйИбордисти
кнк, -ът, -а; кйкове, (два и т-н.) кйка
кйкбокс, -ът, -а
кйкбоксьор; кикОоксьори, (двама
и т.н-) кИкОоксьори
кикимора
кикот; кйкоти, (два и т-н.) кикота
кикотено
кикотя се, -иш
кнл, -ът, -а; килове, (два и т.н-) кила
кйлвам (се), -аш
кйлване
килвОтер; кйлвoтoрй, (два и т-н.)
килвитери
килвоторон, кйпвoтoрнйя(т),
килвОторни, килвОтерно;
килвитерни
кнл)р; килери, (два и '.н.) килера
килОрен, килерния^), килОрна,
кйлèpнo;кйпeрнй
килйен, килийния^), килийна,
килийно; килийни
килййка
килйм; килими, (два и т-н.) килима
килиманджОрски
килимар, -ят, -я; килимОри,
(двими и т-н.) килимОри
килимОрка
килимОрски
килимОрство
килймен, килимения^),
килимена, килИмено; килИмени
килймче; килимчета
килимявка и калимявка и
калимавка
килифОревски
килифарски
килия; килии
кйлна (се), -еш
кйлнат
кило; кила
килобайт, -ът, -и; килобайтово,
(два и т.н.) килобайти
киловОт, -ът, -а; киловати
и киловатове, (два и т-н.)
киловата
киловатчас, -ът, -о;
киловатчасове, (два и т-н.)
киловатчаси
киловатчасов
киловолт, -ът, -а; киловолти
и килсвСлговo, (два и т-н.)
киповопгa
киловолтИмнер;
киловолтoмпoрй, (два и т-н.)
кйлсвСпгaмпoрo
киловолтчас, -ът, -о;
килсвСпгчaсовo, (два и т-н.)
киловСлтчОса
килограм; килограми, (два и т.н.)
килограми
килогрОматом; килогрoмoтомй,
(дви и т.н.) килогромо'омо
кил огр амомОтър;
кипогрнмомoтрй, (дво и т.н.)
килстрамомОтра
килокалория; килокалории
килолйтър; килслИтри, (два и '.н.)
килолИтра
километраж; километражи, (два
и т.н.) километражи
киломотрОжен,
километрНжния(т),
километрОжна, километражно;
киломотрИжни
километрИчон,
километричния^),
километрично, километрично;
километрични
километър; километри, (два и т.н.)
километра
кйлонарсек; кипопoрсoцй, (два и
т-н.) кйлспОрсеко
кйлохОрц; кИлохОрци и
кИпохoрдовo, (два и т.н.)
кИлохeрди
кнлоцикъл; килоцИкли, (дво и т-н.)
килсцИкъла
кйлър; кИлъри, (двими и '.и.)
кИлъри
кйлърски
ким, -ът, -и
кймам, -аш
кймане
кймвам, -аш
кймвоне
кимион
кймна, -еш
кимография; кимотрОфии
кимогрОфски
кимоно; кимона
кйнаджийка
кинаджня; кИнаджии, (двама и т-н.)
кинаджии
кйнгстънски
кииОзилочОиие и кинезолечение
кинОзитерОния; кйнoзйгeрНлйи,
и кинезотерапия
кинезолечение и кинОзилочОнио
кинезотерапия; кйнoзотoрНлий,
и кинОзиторОния
киномОтика
киноматйчен, кинематйчния(т),
кинематична, кинематично;
кинематични
кинематограф; кинематографи,
(два и т.н.) кинематографа
кинематографист;
кинематографисти, (двама и
т-н.) кинематографисти
киноматографИстка
киномотогрофйчон,
кинематстрафйчния(т),
кинематографична,
кинематографично;
кинематографични
кинематографИчески
кинематография;
кинематографии
кинематографски
кинескон; кинескопи, (два и т-н.)
кинескОпа
киностОзои, кинестОзният),
киностозио, киностОзио;
киностезни
киностезия; кинестОзии
киностотйчон, кйнoстeтИчнйя(т|,
киностетична, кинес'е'ично;
кинoстeгйчнй
кинОтика
кииОтикодинамйчон,
KИHeГйKOДйHОMЙЧHйЯ(т|,
KйHОTИKOДйHНMйчHО,
кинетикодинамИчно;
кинетикодинамИчки
кинетйчен, кинетичният),
кинетична, кинетично;
кинетични
21- Официален правописен речник на българския език
321
кинефикОция
киперикоция; кинефикации
кинефицИрам, -аш
кипефицйрапе
кинжол; кинжали, (два и т.н.)
кинжала
кинколериен, кинкалСриИния^),
кинкалСрийна, кинкалСрий^;
кинкалериИн«
кинкалерия; кинкалСрии
кйно; кина
кИноактрИса
кИноактьор; киноактьори, (двама
и т.н.) киноактьорл
капдоктьорски
кИнооктьорство
кйпдопорот; киноапарати, (два л
т.н.) кйноапарата
кйпооnаротуро
кИпоартИст; киноартИсти, (двама
и т.н.) кИноартИсти
капоартйстко
киноархив; киноархйвл, (два и т.н.)
киноархИва
кИноотелие; киноателиета
кàпдориш; киноафиши, (два и т.н.)
киноафиша
киновар, -ът, -а, л цинобър
киновед; киновСди, (двама и т.н.)
киновС^
киноведка
кИновечер
кйпд-вйдеоклуб, -ът, -а;
кйио-видеоклубове, (два и т.н.)
кйно-вйдеоклуба
кИнодеец; кинодейци, (двама и т.н.)
кинодеицИ
кИнодекор; кйнодекорл, (два и т.н.)
кйнодекора
кйпддекдроция; кинодекорации
кИнодеятел, -ят, -я; кИнодеятели,
(двама и т.н.) кИнодеятели
капдддкумепт; кииодокумеити,
(два и т.н.) кинодокумСнта
кйподдкумептолИст;
кйиодокумеитàлИсти, (двама и
т.н.) кИнодокумеиталИсти
каподокумепталИстико
каподокумептолйстко
кИпддокумептация;
кинодокументации
кИнодраматург; кинодраматурзи,
(двама и т.н.) кйнодраматурзл
капддроматургИчеп,
кинодраматургйчийя(т),
кинодраматургична,
кИнодраматургИчно;
кйиодраматургичии
кИподромотургия;
кИнодраматургий
киноекран; киноекрани, (два и т.н.)
киноекрана
^нож^рна^; киножурналй, (два
и т.н.) кйиожуриала
кИнджурпалйстико
кИнозола
кИнозвездО
кИнозрител, -ят, -я; кииозрители,
(двама л т.н.) кИнозрители
кИноизкуство
кИноиндустрия; кИноиндустрии
кйпдипсталоция;
кйиолисталаций
кйпоипфдрмоция;
кИноинформацил
кйпоистдрйк; кИноисторИци,
(двама и т.н.) кИнолсторИци
кИпдкабапа
кИнокадър; кИнокадри, (два и т.н.)
ки^ок^адьра
кинокамера
кйпокласико
кИноклуб, -ът, -а; кйиоклубове,
(два и т.н.) киноклуба
кИнокомедия; кИнокомСдии
кИнокритИк; кИнокритици,
(двама и т.н.) кйиокрлтйцл
кaпдкрйтико
капдкритйчко
кИнокултура
кинолаборатория;
кйнолаборатории
кИнолектория; кинолекторли
кИнолента
кИнолетопИс; кИнолетопИси, (два
и т.н.) кИиолетопйса
кинолог; кинолозл, (двама и т.н.)
кинолозл
кинология
киноложки
кИнолюбИтел, -ят, -я;
кинолюбИтели, (двама и т.н.)
кИнолюбИтели
кйнолюбйтелка
кйнолюбйтелски
кИнолюбИтелство
киномон; киномани, (двама и т.н.)
киномани
киномания; киноманли
капоматериол; кИноматерлали,
(два и т.н.) кйноматериала
кйпомошйпо
^^механик; кииомехàиици,
(двама и т.н.) киномеханици
кИномонтаж
кИномрежа
кИпдповела
кИнообектИв, кйнообектйвл, (два
и т.н.) кйнообектйва
кИнообмен
каподперотор; кинооператорл,
(двама и т.н.) кинооператори
кйндпондрамо
кИнопарк, -ът, -а; кинопаркове,
(два и т.н.) кйнопарка
кИноплака
кИноплакат; кИноплакати, (два и
т.н.) кйноплаката
кИнопостановка
кинопреглед; ^^прСгледи, (два
и т.н.) кйнопрСгледа
кИпопредcтaвлèпие
кйнопрогрОма
кинопрожекционен,
кинопрожекционния^),
кинопрожекционна,
кинопрожекционно;
кинопрожекционни
кИнопрожекция; кинопрожекции
кИнопроизведение
кИнопроизводство
кИндпромашлендст,
кИнопромишлеността
киноработник; киноработници,
(двама и т.н.) киноработници
кИноработничка
кйноразказ; кйноразказл, (два л
т.н.) кйноразказа
кйпорежисура
кинорежисьор; кинорежисьори,
(двама и т.н.) кинорежисьори
кИнорежисьорка
кинореклОма
кйнорепортОж, кииорепортàжи,
(два и т.н.) кйнорепортажа
киносалон; киносалони, (два и т.н.)
киносалона
кипдспимàчеп,
кииосиймачиия(т),
кииоснимачиа, кйиоснймачно;
кииоснимачил
кИноснИмка
кИиостудио; кйностудиа
кИностудия; киностудии
кйпдсцепорий, -ят, -я;
киносценарии, (два и т.н.)
кИносценария
кИнотворбО
кИнотворец; кИнотворцИ, (двама
и т.н.) кИнотворцИ
кИнотеИтър; кинотеатри, (два л
т.н.) кйнотеатъра
капдтерапия
кИнотехника
кИпотехпачески
кИнотокоизпрОвител, -ят, -я;
кйиотокоизшравители, (два л
т.н.) кйиотоколзпрaвителя
кИнотрилогия; кИно-трилогии
кИнофестивал; кинофестивали,
(два и т.н.) кйнофестивала
кИнофИлм; кинофилми, (два л
т.н.) кйнофйлма
кйпофдтдгрофеп,
кйнофотографния(т),
кинофотографна,
кинофотографно;
кй^офотографни
^^фотография;
кйнофотографни
кино-фотолаборатория;
кйно-фотолабораторлл
кИно-фотоматериал;
322
клада
кИно-фотомагсриОли, (дво и
т.н.) кИно-фотомогсриола
кйнохйт, -ъг, -о; кИнохИтовс, (дво
и т.н.) кйнохйта
кйнохроника
кЙноцОнтър; кйноцСнтрове, (два
и т.н.) кИноцСнтъро
кинт1, -ът, -о; кинти, (дво и г.н.)
кйнто
кинт2, -ъг, -а; кинтовс, (дво и т.н.)
кИнто
киншаски
кип, -ът, -л; кйпове, (два и т.н.) кйпи
кипарЙс; кипарйси, (дво и т.н.)
кипирйса
кипарйсов
кйпва ми (3 л.)
кЙпвам, -иш
кЙпване
кипОж; кипСжи
кипОне
кипй ми (3 л.)
кйпна, -еш
кйпне ми (3 л.)
кЙпрене
кйпря (се), -иш
кйпър, кипрйя(г), кипро, кИпро;
кипри
кйпърец; кипърци, (двама и т.н.)
кИпърци
кйпърка
кйпърски
кипя, -йш
кир
кираджййка
кираджййски
кираджйя; кираджии (двомо и
г.н.) кироджИи
киргЙз; киргйзи, (двама и т.н.)
киргИзи
киргйзка
киргйзки
кирилизОция
кирилизйрам, -аш
кирилизйране
кйрилица
кйрилометодиевйстика
кйрило-методиевски
кйрилски
кйрка
кйрковец; кИрковци, (двама и т.н.)
кирковци
кйркопка
кйркопски
кирпЙч; кирпичи, (два и г.н.)
кирпИчи
кирпйчен, кирпичсния(т),
кирпичени, кирпИчено;
кирпИчсни
кйсел
кйсОл; кисСли, (два и г.н.) кисСла
киселОе ми (3 л.)
киселеене
киселОне
кйсел ец, -ът, -л; (два и т.н.) кйселецл
киселОя, -еш
киселина
киселЙнен, киселИнния(г),
киселинна, киселинно;
киселинни
киселЯнноактивйран
кисoлипнодействащ
киселЙнност, киселинността
киселипоупореп,
кисслиноупорния(г),
кисслиноупорно,
кисслиноупорно;
кисслиноупорни
киселЙноустойчив и
киселЙноустойчЙв
кисолйноустоЙчивост,
кйсслйноусгойчивосттИ, и
киселйноустойчИвоет
киселйпоустойчйвост,
кисслИноустойчивосттИ, и
киселйноустойчивоет
кйселица
кйселичък, кйселичкияСг),
кИселичка, кИселичко;
кйселички
кйсело-горчйв
кйселомлОчен, кИссломлСчния(т),
кйсел омлСчно, кйселомлСчно;
кИселомлСчни
кйсело-^Одък,
кИссло-слОдкия(т),
кйссло-слодка, кйсело-слодко;
кйссло-слОдки
кйсело-солОн, кйсело-солСния(г),
кИссло-солСно, кйссло-солСно;
кйссло-солСни
кйсело-тръпчйв
кйскам се, -аш
кйскане
кйс-кйс (межд.)
кислород
кислороден, кислородния(т),
кислородно, кислородно;
кислородни
кислородно-ацетиленов
кйсна (се), -еш
кйснене
кйста
кистозен, кисгозния(г), кисгозни,
кисгозно; кистозни
кит, -ът, -и; кИгове, (два и т.н.) кити
китОец; китОйци, (двама и т.н.)
китОИци
китайстика
китОйка
китайски
китОра
китОрен, китОрния(г), китОрно,
китОрно; китОрни
китарЙст; кигарИсги, (двамо и т.н.)
киторйсти
китарйстка
кйтел, -ът, -а; кйтели, (два и т.н.)
китела
кйтен, кИтния(г), кйтно, кИтно;
кйтни
кйтен, кйтения(т), кйтено,
китено; кИтсни
кйтене
кЙтеник; китеници, (дво и т.н.)
китеника
кйтка
китобоен, китобоИния(т),
китобойна, китобойно;
китобойни
кйтов
китолов, -ът, -а
китоловен, китоловния(г),
китоловна, китоловно;
китоловни
китоловец; китоловци, (двама и
т.н.) китоловци
кЙтчица
кйтя (се), -иш
кйрла
кЙрладжийко
кифладжийски
кЙрладжия; кИфладжии, (двама и
г.н.) кИфладжии
кихОвица
кихОпичен, кихОвичния(т),
кихОвична, кихОвично;
кихОвични
кйхам, -лш
кйхвам, -аш
кйхване
кйхна, -еш
кич, -ъг, -л; кИчовс, (два и г.н.)
кИча
кйча (се), -иш
кйчене
кйчест
кЙчовски
кичозен, кичозния(г), кичозна,
кичозно; кичозни
кйчур; кИчури, (два и т.н.) кйчура
кйша
кйшав
кишинОвски
клавесйн; клавссйни, (два и г.н.)
клавссИна
клавесйнен, клавесйнния(г),
клавссйнна, кловссйнно;
клавссйнни
клавиатура
клавиатурен, клавйитурниЯг),
кливиитурни, кливиитурно;
кливиитурни
клавйр; клавИри, (два и г.н.)
клавйра
клавйрен, клавйрнйя(г),
клавйрна, клавйрно; клавйрни
клавйш; клавиши, (два и т.н.)
кллвйша
клавЙшен, клавишния(г),
клавйшна, клавИшно; кловйшни
клада
323
кладО
кладО, -еш
кладОне
кладенец; кладенци, (два и т-н.)
кладенеца
клОденче; кпНдoнчo'o
кладенчов
клОдня
клаксон; клаксони, (два и т.н-)
клаксона
клакьор; кликьОри, (двими и т-н.)
кликьори
кламбукам, -аш
кламбучкам, -аш
кломбучконо
клОмер; клОмери, (два и т.и.)
клОмера
клОмерен, кламерни^'),
кламерии, клИмерно; клНмерни
клОмна
клан, -ът, -а; кланове, (два и т-н.)
клани
клан); клането
клОница
кланичен, кланичнияСт),
кланични, кланично; клОнични
клОн-недоклОн
клОнов
кланям се, -яш
кланяне
клОна
клОнан; клапани, (дви и т-н.)
клИпина
клОнонен, кпaпaнния(т|,
клапанна, клапанно; клапанни
клОнен, клОпнияСт), клИпни,
клип^<о;кл^анни
кларннОт; кларинети, (два и т-н.)
кларинето, и кларнет
кларинетйст; клaрйнoтИегй,
(двама и т-н.) клар^етас™, и
кларнетйст
клоринотйстко, и
кларнетйстка
кларнфнкОция; кпaрйфикНдйй
кларнет, кларнети, (два и т-н.)
кларнОта, и кларинОт
кларнетйст, кларнетис™,
(двама и т.н.) кларнетис™, и
кларинетИст
кларнетйстка и кларинетйстка
клас, -ът, -0; класове, (два и т.н.)
класи
класа
класОцня; класИции
клОсен, клОсния^), клОсиа, клОсис;
класни
класОне
клОсест
класик; класйци, (двама и т-н.)
класйци
класика
класйрам (се), -аш
класйране
класификатор1; класификатори,
(двими и '-Н.) класификатори
(лице)
к^асификИтор2; класификатори,
(дви и т.н-) класификатора
(нoлйдe|
класификационен,
класификационния^),
класификационна,
класификационно;
класификационни
класнфикОцня; класификации
класифицирам, -аш
клосифицйране
класицИзъм, класицИзмът,
класицизма
класицистйчен,
класицистичния^),
класицистична, класицистично;
класицистични
класйчески
класйчка
клОс-квалификОция;
кпaе-квнлйфикaцйй
класно-урочен,
клИеис-урСчния(т),
клИсис-урОчна, класио-урСчно;
класио-урСчни
клОсов
класовИден, кпaеовИдийя(т|,
класови^а, кпaссвИдно;
класовидни
класовйт
класовоантогонистйчон,
кпИеовсиитигониетичн]ия(т),
кпИеовоaнтигоние'йчни,
клaеовоaнтaгонйегйчно;
клИсовоикгaгонистрчнй
клосовоескнлоатОторски
класовост, клиссвосттИ
класоосъзнат
класосъзнОтолои,
клнсссъзнНтелнияф,
кпиеосъзнИ'eлии,
кпиеосъзнИтeлио;
^нсосъзнате-ини
класьор; класьори, (два и т.н.)
класьОра
клася, -Иш
клатене
клатешком
клОтя (се), -иш
клОуза
клаузула
клаузуфен, кпиузурния(т|,
клауз^на, клаузурно;
клаузурни
клаустромОния
клаустрофИлия
клаустрофобия
клеветО
клевОтоне
клеветник; клеветници, (двама и
т-и.) клеветници
клеветница
кловОтничоски
клеветничество
клеветя, -Иш
кл)ев
клОен, клеИния^), клеИна, клОйно;
клОИни
клей, -ят, -я; клОйове
клеймено
клеймо; клеймИ
клоИмя, -Иш
клек, -ът, -а; клеково, (два и т-н.)
клека
клОкав
клОквам, -аш
клОкване
клОкна, -еш
кл)ков
клОма
кломовИдои, к^мовИ^ия^),
клемовйдна, клемсвйдио;
кпoмовйднй
клен, -ът, -а; кленове, (два и т-н.)
клена
клОнов
кленОлен, кпoпНпнйя(т),
клепална, клепОлно; клепални
кленОло; клепалО
клОнам, -аш
клОнане
кленОч; клепачи, (два и т-н.)
клепачи
клОнвам, -аш
клОнване
клОнка
клОнна, -еш
кленоух
клентоман; кпoпгомани, (двама и
'.н.) клeпгомaнй
клонтомания
клонтомОнка
клонтомански
клоня, -еш
клерикал; клерикали, (двама и т-н.)
к^ри^ни
клерикОлен, клoрикaпнйя(т|,
клерикатна, клерикално;
клерикални
клорикалйзъм, клорикалИзмът,
клерикалИзма
клет
клОтва
клОтвен, клетвения^), клетвена,
клетвено; клетвени
клетвонарушОние
клетвонарушИтел, -ят, -я;
клeтвонирущйгoпи, (двама и
т.и.) кпeтвонирущИтoпи
клотвоиорушйтолка
клотвоотстънник;
кпe'воогс'Ъпниди, (двама и
т-н.) клoтвос'егъпнидй
клотвоотстъниица
клетвонрестънник;
клeтвспрeетъпнйди, (двама и
324
клоун
т.н.) клетвошрестЬпиицл
клетвопрестъпницо
клетка
клетник; клетници, (двама и т.н.)
клСтници
клетница
клетнишки
клетъчен, клСтъчния^),
клСтъчна, клетъчно; клСтъчни
клечо, -йш
клечОне
клечешкота и клечешком
кл)чко
клещи и клещи
клещовцден, клещовйдния(т),
клещовйдна, клещовИдно;
клещовйдни
клещообрОзен,
клещообразния(т),
клещообразна, клещообразно;
клещообразни
клеясом, -аш
клеясвом, -аш
клеясвоне
клиент; клйСнтй, (двама и т.н.)
клиенти
клиентела
клиентелИзъм, клиеителИзмът,
клиеителИзма
клиентелйст; клиентелИсти,
(двама и т.н.) клиентелИс™
клиентелИстки
клиентка
кли)нтски
клизма
клика
клйквом, -аш
клйквоне
клйкна, -еш
клИмокс
климактериен,
климактСрлинияСт),
климактСрийна, климактСрийно;
климактСрийни
климактериум
клИмом, -аш
клИмане
клймот; климати, (два и т.н.)
клймата
климотизотор; климатлзаторл,
(два и т.н.) климатизатора
климатизОция
климатизИрам (се), -аш
климатизиране
климатйк; климатици, (два л
т.н.) климатйка
климатйчен, климатичнйя(т),
климатична, климатично;
климатични
климотИчески
климатогрОма
климатолечение
климотолог, климатолози, (двама
и т.н.) климатолози
климотологИчен,
клйматологИчиля(т),
климатологична,
климатологйчно;
климàтологичил
климатологИчески
климотология
климатоложка
климатоложки
климатотерОпня
климотроник; климатроници, (два
и т.н.) климaтpôиикà
клИмвам, -аш
клИмване
климИя; климйй
клИмна, -еш
клин, -ът, -а; клинове, (два и т.н.)
клина
клИнец; клИнци, (два и т.н.)
клИнеца
клИнико
клинИко-онатомИчен,
клинИко-анатомичния^),
клинико-анатомична,
клинИко-анатомично;
клинИко-анатомИчни
клинИчен, клинИчния^),
клинична, клинично; клинйчни
клинйчески
клинИчноболен,
клиийчиоболийя(т),
клииичиоболиа,
клииичиоболио; клиийчноболии
клйнкер; клйнкери, (два и т.н.)
клинкера
клИнкерен, клИнкерния^),
клин^на, клИнкерно;
клИнкерни
клйнкеров
клИнов
клиновиден, клйиовидиия(т),
клиновИдна, клиновИдно;
клиновидни
клинообразен, клинообразнияСт),
клинообразна, клинообразно;
клинообразни
клинопИс; клинопйсл, (два и т.н.)
клинопИса
клинопИсен, клинописнияСт),
клинопИсна, клииопИсио;
кли^^сн«
клинч, -ът, -а; клйнчове, (два и т.н.)
клйнча
клйнчо, -иш
клйнчене
клип, -ът, -а; клипове, (два л т.н.)
клипа
клИпборд, -ът, -а; клйпбордове,
(два и т.н.) клйпборда
клИпер; клйпери, (два и т.н.)
клйпера
клипс, -ът, -а; клипсове, (два и т.н.)
клипса
клир, -ът, -а; клйрове, (два и т.н.)
клйра
клирИк; клирицл, (двама и т.н.)
клйрйци
клИринг; клиринги
клИрингов
клйрос; клйроси, (два и т.н.)
клйроса
клИсов
клйсовост, клисавостта
клисОр, -ят, -я; клисари, (двама л
т.н.) клисари
клисорко
клисарски
клисура
клисурец; клйсурцл, (двама и т.н.)
кллсурцл
клисурка
клисурски
клИтико
клИтор; клитори, (два и т.н.)
клитора
клише; клишСта
клишИром, -аш
клишйрон
клишИроне
клооко
клоз&т; клозети, (два и т.н.)
клозСта
клозетен, клозетийя(т), клозетна,
клозСтно; клозетни
клокам, -аш
клокане
клоквам, -аш
клокване
клокно, -еш
клокот
клокотене
клокотя, -иш
клокоча, -лш
клокочене
клон1, -ът, -а; клони, (два и т.н.)
клона
клон2, -ът, -а; клонове, (два и т.н.)
клона
клонОк; клонаци, (два и т.н.)
клонака
клонат
клонест
клонинг; клонинги, (два и т.н.)
клонинга
клонИром, -аш
клонИрон
клонИране
клонка
клонче; клончета
клонене
клоня, -иш
клопам, -аш
клопвам, -аш
клопване
клопка
клопно, -еш
клоун; клоуни, (двама и т.н.)
клоуни
325
клоунОда
клоунОда
клОунски
клош, -ъг, -а; клошове, (дво и т.н.)
клоша
клошОр, -ят, -я; клошОри, (двамо и
т.н.) клошОри
клошйрам, -лш
клошйране
клОшпапталОп, клошпанталони,
(два и т.н.) клошпанталона
клОшполО
клуб, -ът, -а; клубове, (дво и т.н.)
клуба
клубен; клубени, (дво и т.н.)
клубсна
клубен, клубния(г), клубна,
клубно; клубни
клуп, -ът, -л; клупове, (два и т.н.)
клупа
клъбцО; клъбцИ
клъввам, -аш
вдънно^
клъвна, -еш
клъстер; клъстери, (дво и т.н.)
клъстера
клъц (межд.)
клъцвам, -лш
клъцване
клъцна, -еш
кльомба
кльбпам, -аш
кльопане
кльопОчка
кльощав
^ьошапОене
кльощавея, -еш
клюка
клюкОр, -ят, -я; клюкОри, (двама и
т.н.) клюкОри
клюкОрка
клюкОрник; клюкОрници, (два и
т.н.) клюкОрника
клюкОрница
клюкОрски
клюкарствам, -лш
^ю^р^ва^
клюкОрство
клю-клю (межд.)
клюмам, -ош
клюмане
клюмвам, -лш
клюмване
клюмна, -еш
клюн, -ът, -л; клюнове, (дво и т.н.)
клюнл
клюнест
клюса
ключ, -ът, -а; ключове, (два и т.н.)
ключа
ключОлка
ключОр, -ят, -я; ключОри, (двамо и
т.н.) ключОри;
ключОрка
ключОрски
ключица
ключов
ключодържател, -ят, -я;
ключодържОтели, (дво и т.н.)
ключодържателя
клякам, -аш
клякане
кляркам, -аш
кляркане
кмет, -ът, -л; кмСтове, (двама и
т.н.) кметове
кметйца
кмОтов
кмОтски
кмОтство; кметства
кметувам, -лш
кметуване
кнОдли (само мн.ч.)
кнежанец; кнежОнци, (двома и т.н.)
кнежОнци
кнежански
кнйга
книгопОзен, книговСзния^),
книговезно, книговезно;
книговСзни
книговОзец; книговСзци, (двама и
г.н.) книговезци
книговОзка
книговезки
кпиговезпина
книговОзство
книгоподЯтел, -ят, -я;
книговодители, (двама и т.н.)
книговодител
книговодЙтелка
книговодЙтелски
книговОдство
книгознОние
книгоиздател, -ят, -я;
книгоиздатели, (двомо и т.н.)
книгоиздИтели
книгоиздОтелка
книгоиздателски
книгоиздàтелство;
книгоиздателства
книгомОн; книгомОни, (двама и
т.н.) книгомОни
книгообмОн
книгообменен,
книгообменния(т),
книгообменно, книгообмСнно;
книгообменни
книгопечатане
книгопЙс
книгопЯсен, книгопйсния(т),
книгопИсна, книгопИсно;
книгописни
книгопродОпец; книгопродОвци,
(двома и т.н.) книгопродОвци
книгоразпространение
книгохр анй л ище
книжа (само мн.ч.)
книжОр, -ят, -я; книжОри, (двамо и
т.н.) книжОри
книжОрка
книжарница
книжарски
книжарство
кнйжен, кнйжния(т), книжна,
кнИжно; книжни
кнйжка
книжлО; книжлСта
книжовноезйков
книжовно-разговОрен,
книжовно-рлзговорния(г),
книжовно-разговорна,
книжовно-разговорно;
книжовно-розговорни
кнЯжник; книжници, (двама и
т.н.) кнИжници
кнЯжнина
книжнопарЙчен,
книжнопарйчния(т),
книжнопарйчна,
книжнопарИчно;
книжнопарйчни
кнйжност, книжносттО
книжОвен, книжовния(т),
книжовна, книжовно; книжовни
книжовник; книжовници, (двама
и т.н.) книжовници
книжовност, книжовността
княгйня
княжевски
княжески
княжество; княжества
княз, -ъг, -а; князе, (двама и т.н.)
князС
князувам, -аш
князуване
коагулОнт; коагулОнти, (дво и
т.н.) коагулОнти
коагулация
коагулйрам, -аш
коагулйране
коаксиален, коаксиолния(г),
коаксйшшл, коаксиално;
коаксиални
коОла
коалеснепния
коалйрам се, -аш
коалйран
коалйране
коалиционен, коолиционния(т),
коалиционно, коалиционно;
коалиционни
коаляция; коалиции
коарйрам, -лш
коарйран
коарйрапе
коарьор; коафьори, (двама и т.н.)
коафьори
коарьорски
коарьОрство
коацервОт; коицервОти
коацервОция
кобалт
кобалтов
326
козя (се)
кобалтовосИн
кобалто-нИколов
кобОлтосъдържащ
кобен, кобния^), кобна, кСбнс;
кобни
кобИла
кобИлешки
кобИлнца
кобИличен, KOбИлйЧHйЯ('),
кобилица, ксбИличнс;
кобИпйчнй
кобра
кобур; кобури, (дви и '.и.) кобури
ковО, -еш
коване
коварен, ковИрния^), ковОрна,
ковОрио;ковОрни
коварност, коварносттО
ковОрство; коварства
ковач; ксвОчи, (двама и т-н.) ксвОчи
ковачевски
ковачен, ков0чния('), ковОчна,
ковОчно; ковачни
ковачество
ковачница
ковашки
ковкост, ковкосттИ
ко^адене
ковлОдя, -нш
ковчОг; ковчези, (двн и '.и.)
ковчОта
ковчОже; ковчОжетн
ковчежник; ковчежници, (двама
и '.и.) ковчежници
ковчОжннчески
ковчожннчество
ковък, ковкия('), кСвкн, кСвкс;
кСвки
ковьор; ковЕори, (два и '.н.)
ковьори
когО
когато
когнитйвен, когнитИвнйя(т),
когийгйвнa, ксгни’тивнс;
котнитивни
кого
когото
код, -ът, -а; кодове, (два и т.н-)
кода
кодеин; ксдейни, (двн и т.н.)
кодеина
кодеИнов
кодоИномання
кодек; кодеци, (двн и '.н.) кСдека
кодекс; кодекси, (два и т.н-)
кодекса
кодИрам, -аш
кодйране
кодификйтор; кодйрикa'орй,
(двама и т.и-) кодирйкa'орй
кодификационен,
кодификационния^),
кодификационни,
кодификационно;
кодификационни
кодификация; кодификации
кодифицйрам, -аш
кодифицИран
кодифицйрано
кодов
кодош; ксдСши, (два и '.и.) кодСш;
кодоша (се), -иш
кодошоно
кое (вж. кой)
коеволюция; кОеволЮции
коО-ко)
коензИм; коензИми, (два и т.н.)
коензйми
коОто (вж. коИто)
коефициент; коефициенти, (два и
'.и.) коефициенти
кожа
кожОр, -ят, -я; кожНри, (двама и
т.и.) кожари
кожаро-обущОрски
кожОрски
кожОрско-обувон,
кожИрско-обувния(т),
кожарско-обувни,
кожарско-обувно;
кожарско-обувни
кожОрство
кожен!, кожения('), кожена,
кожено; кожени
кожон2, кожния^), кожна, кСжнс;
кожни
кожоногаланторИон,
кожeнотaпиитeрИйнйя('),
кожeнотaпaн'eрййни,
коженоталантерйИно;
кожeнотилинтeрИИнй
кожост
кожно-вонорИчон,
кожно-венерИчния('),
кожно-венерйчни,
кожно-венерично;
кожно-вeиeрИчнй
кожно-вонорИчоски
кожно-гноон, кожно-гноИнйя('),
кожно-гнойни, кожно-тнорно;
кожно-тноИнй
кожнообривон,
кожнообривния('),
кожнообривиа, кожнообривно;
кожнообрйвнй
кожодер; кожодОри, (двама и т-и.)
кожодОри
кожодерски
кожодОрство
кожокрйли
кожообработване
кожообработвОтелон,
кожообрабо'вИтелния(т),
кожообрнботвИтелин,
кожообрнбогвНтeпно;
кожообрнботвИтeпнй
кожообработващ
кожонроработвано
кожонроработвОтолон,
кожопрoриботвИ'eли[йя('),
кожопрoрaботвa'eпни,
кожопрoрaботвИ'eпно;
кожопреработва'елни
кожух; кожуси, (два и '.и.) кожуха
кожухОр, -ят, -я; кожухОри,
(двама и '.и.) кожухОри
кожухОрница
кожухОр ски
кожухарство
кожухче; кожухчета
коз, -ът, -а; козове, (два и '.и.) коза
коза
козОр, -ят, -я; коз0ри, (двама и т.н.)
ксзНри
козОрка
козОрски
козОрство
козОрче; козИрче'а
козовъдство
козел; козли, (два и т.и.) козОлн
козОлски
козен, козения^), козена, козено;
козени
козено
козешки
кози, козия^), козя, козе; кози
кбзина
козинОр, -ят, -я; козинОри, (двама
и '.и.) козинари
козинОрство
козиняв
козирка
козирог!; козирози, (двама и т.и.)
козирози (лице)
козирог2; козирози, (два и т.и.)
козирога (иeпйдe|
козирувам, -аш
козируван)
козлО; козлО'0
козлодуец; козлодуй^, (двама и
т.и.) козлоду^и, и
козлодуИчанин
козлодуИка н козлодуИчанка
козлодуИски
козлодуИчанин, козлодуйчнии,
(двама и т.и.) козподуйчакйи, и
козлодуец
козлодуИчанка и козлодуИка
козметика
козмотИчои, козметичния^),
козметична, козметично;
козметични
козмотИчка
козунОк; козунаци, (два и '.и.)
козунИки
козуначен! козунОчения(т),
козун0чеиа, козунОчеио;
козун0чени
козунОчон2, козуначния^),
козун0чни, козуначно;
козуначни
козя (се), -нш
327
козяк
козяк; козяци, (два л т.н.) козяка
кой (вж. кой)
коИто (вж. който)
коИтус; койтуси, (два и т.н.)
койтуса
кой, коя, коС; кой
коИ-годе, коя-годе, коС-годе;
кои-годе
коИко
коИнарски
койне; койнета
койот; койоти, (два л т.н.) койота
коИто, която, което; които
кок1, -ът, -а; кокове, (двама л т.н.)
кокове (лице)
кок2, -ът, -а; кокове, (два л т.н.)
кока (нелице)
кока
кокаИн
кокаИнов
кокаИномония
кока-кола
кокал; кокали, (два и т.н.) кокала
кокален, кокаления(т), кокалена,
кокалено; кокален«
кокалест
коколче; кокалчета
кокарда
кокетен, кокетнля(т), кокСтна,
кокСтно; кокСтни
кокетирам, -аш
кокетИране
кокетка
кокетлйв
кокетлИвост, кокетливостта
кокетнича, -иш
кокетничене
кок)тност, кокетността
кокйли (само в мн.ч.)
кокйче; кокичета
кокйчев
коклюш
кд-ко-кд (межд.)
кокона
кокорене
кокоря (се), -иш
кокос; кокоси, (два л т.н.) кокоса
кокосов
кокотка
кокошар[, -ят, -я; кокошари,
(двама л т.н.) кокошарл (лице),
и кокошкОр1
кокошйр\ -ят, -я; кокошарл, (два
и т.н.) кокошаря (нелице), й
кокошкар2
кокошйрка и кокошкОрка
кокошорник; кокошарници, (два
и т.н.) кокошарника
кокошорски
кокоши, кокошия(т), кокоша,
кокоше; кокоши
кокошйнка
кокошка
кокошкОр^ -ят, -я; кокошкари,
(двама и т.н.) кокошкари (лице),
и кокошйр1
кокошкОр2, -ят, -я; кокошкари,
(два и т.н.) кокошкаря (нелице),
л кокошар2
кокошкарка л кокошйрка
кокошкарски
кокошкарство
кокс, -ът, -а
коксйт; кокситл
коксов
коксокомбинат;
коксокомбинати, (два л т.н.)
коксокомбината
коксувам, -аш
коксуване
коктейл; коктСИли, (два и т.н.)
коктСИла
коктейлбор, -ът, -а;
коктСИлбарове, (два л т.н.)
коктСИлбара
кол, -ът, -а; колове л колове, (два
л т.н.) кола
кола
колО
колабйрам, -аш
колобйране
колоборотор; колаборатори,
(двама л т.н.) колаборатори
колаборОторка
колаборационИзъм,
колабора^онизмът^,
колаборацлонйзма
колабороционйст;
колаборационИсти, (двама и
т.н.) колаборационйсти
колаборационйстка
колоборационйстки
колабороция; колаборации
колаген
колагенен, колагСннля(т),
колагСнна, колагСнно;
колагСнни
колагенов
колОж; колажи, (два и т.н.)
колажа
колОжен, колажния^), колажна,
колажно; колажни
колОй, -ят, -я
коламоска
колОн; колани, (два л т.н.) колана
колОнче; коланчета
колапс
колОр, -ят, -я; колари, (двама л т.н.)
коларл
коларницо
коларски
колОстра
колач1; колачи, (двама и т.н.)
колачи (лице)
колОч2; колачи, (два л т.н.) колача
^елице)
колоче; колачета
колба
колбОс; колбаси, (два л т.н.)
колбаса
колбосОр, -ят, -я; колбасари,
(двама л т.н.) колбасари
колбосорка
колбасорницо
колбосорски
колбасорство
колбОсен, колбасния(т), колбасна,
колбасно; колбасни
колбосница
колбек
колебоние
колебОя се, -еш
колеблйв
колеблйвост, колебливостта
колега; колеги, (двама и т.н.)
колСгй
колегиОлен, колаглалния(т),
колегиална, колегиално;
колегиапни
колегиалност, колегиалността
колегиум; колСглумл, (два л т.н.)
колСгиума
колегия; колСгии
коледор, -ят, а; коледарл, (двама
л т.н.) коледарл
коледорски
коледен, коледиия(т), коледна,
коледнo;коледии
коледувом, -аш
коледуване
кол)ж; колСжи, (два л т.н.) колСжа
колежонин; колежани, (двама и
т.н.) колежанл
колежОнка
колежОнски
колежко
колектйв; колективи, (два л т.н.)
колектива
колектИвен, колектйвнля(т),
колективна, колективно;
колективни
колективизация;
колективизации
колективизИрам, -аш
колективизИран
колективизИроне
колективИзъм, колективизмът,
колективизма
колективистИчен,
колектйвистичийя(т),
колективлстИчна,
колективистйчно ;
колективлстични
колективистИчески
колектИвност, колектлвността
колектор! колСкторл, (двама и
т.н.) колСктори (лице)
колектор2; колСкторл, (два л т.н.)
колСктора (нелице)
колекторен, колСкторнияСт),
колСкторна, колСкторно;
колСкторни
328
командйтен
колекционер; колекционери,
(двама и т.н.) колекционСри
колекционОрка
колекционерски
колекционерство
колекционЙрам, -лш
колекционЙран
колекциониране
колОкция; колСкции
колело; колслО
колендрО
колОнен, коленния(т), коленна,
колСнно; коленни
коленйча, -иш
колепопреклопеп,
коленопреклонния(т),
коленопрсклонна,
коленопреклонно;
колснопреклонни
колепопреклОппост,
коленопреклонносгтИ
колОнце; колснцИ
коленчОт
колОнчест
колесОр, -ъг, -а; колесари, (два и
т.н.) колесОра
колесОрка
колеснй^ колесници, (два и т.н.)
колсснйка
колеснйца
колОт; колСти, (два и т.н.) колета
колОтен, колСтния(т), колСтна,
колСтно; колетни
колец; колци, (дво и т.н.) колсцл
кОли
колЙба
кОлибактОрия; колибактерии
колибОр, -ят, -я; колибОри, (двама
и т.н.) колибОри
колибарка
колибОрски
колйбка
колЙбри
колиО; колиета
колязия; колизии
кОлика; колики
колят; колИти, (два и т.н.) колита
колйчествен, количесгвсния(т),
колйчествена, количествено;
количествени
колйчестпо
колйчка
колко
кОлкото
коловоз; коловози, (дво и т.н.)
коловоза
колода
колодиеп
колодия, -ят, -я
колодрум, -ъг, -а; колодруми, (два
и т.н.) колодруми
колоездач; колосздОчи, (двама и
т.н.) колосздОчи
колоездОчен, колосздОчния(т),
колосздИчно, колоездОчно;
колоездачни
колоездачка
колоЙд; колойди, (два и т.н.)
колойда
колойден, колойдния(т),
колоидна, колоидно; колойдни
колоквиум; колоквиуми, (дво и
т.н.) колоквиума
колокритОриум;
колокритериуми, (два и т.н.)
колокритСриума
кОлокрОс; колокросове, (два и т.н.)
колокроса
колона
колонОда
колонОт; колонЛти, (два и т.н.)
колонОта
колОнен, колонния(г), колонна,
колонно; колонни
колониал; колониали, (два и т.н.)
колониолл
колониален, колониОлния(т),
колониОлна, колониОлно;
колониИлни
колониалйзъм, колониалИзмът,
колоинолйзма
колонизОтор; колонизатори,
(двама и т.н.) колонизОтори
колонизаторски
колонизация; колонизации
колонизйрам, -аш
колонизйран
колонизйране
колонЙст; колонИсти, (двама и т.н.)
колонИсти
колонйс^а
колония; колонии
колонтЙтул; колонтитули, (два и
г.н.) колонтитула
колОпнирра
колоОс, колоосгО
кОлопЙста
колопробег; колопробези, (дво и
т.н.) колопробсга
кОлопция; колопции
колорОдски
колоратура
колоратурен, колоратурния(т),
колоратурна, колоратурно;
колорагурни
колориметрйчен,
колоримстрИчния(т),
колоримстрйчно,
колоримстрИчно;
колоримстрйчни
колоримОтър; колоримСтри, (два
и т.н.) колоримСтъра
колорЙст; колорйсти, (двама и т.н.)
колорйсти
колорйстка
колорйт
колорЙтен, колорИгния(т),
колорйтна, колоритно;
колоритни
колорйтност, колоритността
кОлос1; колоси, (двамо и т.н.)
колоси (лице)
колос2; колоси, (два и т.н.) колосо
(нелице)
колосЙлен, колосолния(т),
колосолна, колосоино;
колосОлни
колосОлност; колосалносгтО
колОсам, -аш
колосан
колОспам, -аш
колоспане
колотурйзъм, -ът, -а
кОлотурйст; колотурйсти, (двама
и т.н.) колотурйсти
колорОн
колорОнен, колофонния(т),
колофонна, колофонно;
колофонни
колт, -ъг, л; колтове, (два и т.н.)
колта
колумбйец; колумбИИци, (двома и
т.н.) колумбИИци
колумбййка
колумбЙЙски
колумнйст; колумнйсти, (двама и
т.н.) колумнйсти
кОлцОнтър, -ът, л; колцентрове,
(два и т.н.) колцСнтьра
колчОн; колчОни, (два и т.н.)
колчИна
колче; колчета
колчем
коля, -иш
коляно; коленО и колене
колянов
кОма
комОй
комОнда
командвам,-аш
командване
комОндващ; комОндвощи, (двама
и т.н.) комОндвощи
комОндващ; комОдвищйя(т),
командваща, комОндващо;
комИндващи
команден; комОндния(т),
комОндна, комОндно; комондни
командйр; командири, (двама и
т.н.) комондйри
командйрка
командирОвам, -аш
командирован
командирОване
командирОвка
командировъчен,
командировъчния^),
командировъчни,
командировъчно;
командировъчни
командйрски
командйтен, командйтния(т),
329
командйтон
командитна, командитно;
командитни
комондно-дисночорски
командно-наблюдателен,
комОндно-наблюдОтелния(т),
командно-наблюдателни,
командно-наблюдателно;
комНндно-нaблюдaтeпнй
комОндно-щОбон,
командно-щабния^),
комОндно-щОбна,
комaндно-щàбно;
комИндно-щОбни
командбр; командори, (двама и
т-н.) ксминдСри
комОндос; комОидоси, (двама и т-н-)
ксмИндсси
комар!, -ът, -а; комари, (два и т.н-)
комНра
комОр2, -ът, -а
комарджИИка
комарджИИски
комарджййство
комарджйя; ксмарджии, (двнма и
т-н.) комарджйи
комОрннк; комОрници, (два и т.н.)
комОркика
комаров
комасационен,
комaсaдйoинйя(т),
комаснционна, комaсaдибнно;
комасационни
комасация; комасОции
комасИрам, - аш
комосИроно
комат; комати, (два и т.н.) комНта
коматбзон, комaтoзнйя(т|,
коматозна, коматбзнс;
коматозни
комбОИн; комбайни, (два и т-н.)
комбИИни
комбайнер; комбайнери, (двама и
т-н.) комбaйнoрй
комбайнОр ка
комбОйнов
комбаИностроОне
комби
комОИна
комбинОт; комбинИте, (два и '.и.)
комбин0'а
комбинатон, комбинатия^),
комбинатна, комбинатно;
комбинатни
комбинатйвен,
ксмбииитИвнйя(т),
комбйнaтйвнa, комбинативио;
комбинативни
комбинатйвност,
комбинигйвносгтa
комбинОтор; комбйнaторй,
(двама и т-н.) комбйнaторй
комбинаторен,
комбйнaтôриия(т|,
комбйнa'ôриa, комбинатбрно;
комбинаторни
комбинатбрика
комбинОторски
комбиноционон,
комбинaдйôннйя(т|,
комбиннционна,
комбинационно;
комбйнaцйoннй
комбинация; комбинации
комбинезбн; комбинезони, (два и
т.н-) комбинезона
комбинйрам, -аш
комбинИран
комбинИране
комедиОнт; комедиОнти, (двнма и
т.и-) комедианти
комодиОнтка
комодиОнтски
комодиОнтство
комедйен, комедИИния^),
комедийна, комедийнс;
комедийки
комедИйност, комодийността
комедиограф; ^мо^ографи,
(двими и т.и-) комoдйогрaфй
комедия; комедита
комендОнт; ксмендОнти, (двама и
'-Н.) коменданти
комендантски
комендантство
комендатура
коментОр; коментари, (два и т.н.)
коментара
коментатор; коментатори, (двама
и т-н.) коментатори
комонтОторка
коментОторски
коментирам, -аш
комонтйран
коментирано
комерсиОлон, комерсиалния^),
комерсиални, комерсиално;
комерсиални
коморсиализОция
комОрчоски
комОта
комОтон, комет-ния^), комОтна,
комОтно; кометни
кометогрОфия
комотолбгия
комИзъм, комизмът, комизма
комйк; ксмИци, (двама и т-н.)
комици
кбмнкс; комикси, (два и т-н.)
комикса
комйн; комини, (два и т-н.) комина
коминочистОч; ксминочистачи,
(двими и т.н-) коминочистачи
коминочистачен,
коминочистачния^),
коминочистОчна,
коминочистОчно;
коминочистОчни
комисОр, -ят, -я; комисари,
(двими и т-н.) комисОри
комисариОт; комисариати, (два и
т.н.) комисариата
комисОрка
комисОрски
комисОрство
комисибна; комисиони
комисибнен, комисионния^),
комисионна, комисионно;
комисионни
комисионОр; комисионери,
(двими и т-н.) комисионери
комисионерка
комисионерски
комисионерство
комйсия; комисии
комйта; комити, (двими и т.н.)
комити
комйтаджиИка
комИтаджиИски
комит)т; комитети, (два и т-н.)
ксмитОта
комитОтски
комйчон, комичният), комична,
комично; комични
комйчески
комИчка
комИчност, комичността
кбмка
кОмкам (се), -аш
кОмкане
комбд; комбди, (два и '.н.) комбда
комонйга
комбцио
комоцибнон, комоционния^),
комоциоина, комоцибнно;
камС^ОИКи
комнактдйск*; компОктдИскове,
(два и т-н.) компНктдйска
комнОктдИсков
комнОктен, компактния^),
компОктна, компактно;
комп0ктни
комнОктност, компактността
комнаньон; компаньони, (двама и
т-н.) компаньони
комнаньбнка
комнаньонски
комнаратйв; комлaрaтйвй, (два и
'-Н.) компиритйви
комнаратйвен,
корпоративния^),
ксмпнрнтивнн, компаратйвно;
компиритив ни
комнаративИзъм,
компиритивйзмът,
комnиригивИзми
комнас; компаси, (два и т-н.)
ксмпИси
комнОсен, ^м^сния^),
компИсни, компОсио; компОсни
комнОндиум; компендиуми, (два
и '-и.) компендиума
комнендиумон,
330
компендиумийя(т),
компСндиумна, компСндиумно;
компСндиумни
компенсотор; компенсаторл, (два
л т.н.) компенсатора
компенсаторен,
компенсаторният),
компенсаторна, компенсаторно;
компенсаторни
компенсационен,
компенсационния^),
компенсационна,
компенсационно;
компенсационни
компенсация; компенсации
компенсИром, -аш
компенсиран
компенсИране
компетентен, компетСнтния^),
компетСнтна, компетСнтно,
компетСнтни
компетентност, компетентността
компетенция, компетенции
компилатИвен,
компилатйвния(т),
компилатИвна, компилатйвно,
компилативни
компилатор! компилатори,
(двама и т.н.) компилатори
(лице)
компилатор2; компилатори, (два
и т.н) компилатора (нелице)
компилОторка
компилаторски
компилаторство
компилационен,
комшллацлониия(т),
комшилацлоииа,
компилационно;
компилациоиии
компилация; компилации
компилирам, -аш
компилИран
компилИране
комплекс; комплСксл, (два и т.н.)
комплСкса
комплексен, комплСксния(т),
комплСксна, комплСксно;
комплСксни
комплексИрам (се), -аш
комплексИрон
комплексИроне
компл)ксност, комплексността
комплект; комплСктл, (два и т.н.)
комплСкта
комплектен, комплСктния^),
комплСктна, комплСктно;
комплСктни
комплектовъчен,
комшлектовъчиия(т),
комплектовъчна,
комплектовъчно;
комплектовъчии
комплектувам, -аш
комплектуван
комплектуване
компликация; компликации
комплимент; комплимСнтл, (два
и т.н.) комплимСнта
комплицирам (се), -аш
комплициран
комплициране
комплот; комплоти, (два л т.н.)
комплота
композирам, -аш
композйран
композиране
композит; композити, (два и т.н.)
композита
композитен, композлтнйя(т),
композитна, композитно;
композитни
композИтор; композитори,
(двама и т.н.) композитори
композИторка
композИторски
композиционен,
композиционнля(т),
композиционна,
композиционно;
композиционни
композиционно-драматИчен,
композиционно-
драматичния^),
композиционно-драматична,
композиционно-драматИчно ;
композиционно-драматични
композиционно-жанров
композйция; композиции
компонент; компонСнти, (два и
т.н.) компонСнта
компонентен, компонСнтния^),
компонСнтна, компонСнтно;
компонСнтни
компонйрам, -аш
компонИране
компонйст; компонйсти, (двама и
т.н.) компонйсти
компонИстка
компост, компостът, компоста
компостИрам, -аш
компостИране
компостьор; компостьори, (два и
т.н.) компостьора
компот; компоти, (два л т.н.)
компота
компотен, компотения(т),
компотена, компотено;
компотен«
компрадор; компрадорл, (двама и
т.н.) компрадорл
компрадбрски
компрес; компрСсл, (два л т.н.)
компрСса
компресен, компрСснйя(т),
компрСсна, компрСсно;
компрСсни
компресИвен, компрес^ния^),
комунИзъм
компрес^на, компресИвно;
компресйвни
компресйрам, -аш
компресйрон
компресИроне
компресия; компрСсии
компресор; компрСсори, (два л
т.н.) компрСсора
компресорен, компрСсорния(т),
компресорна, компрСсорно;
компресорни
компресорИст; компресорйсти,
(двама л т.н.) компресористи
компримйрам, -аш
компримйран
компримйране
компромОт; компромати, (два л
т.н.) компромата
компромотен, компроматния(т),
компроматна, компроматно;
компроматни
компрометирам (се), -аш
компреметИран
компрометиране
компромис; компромиси, (два л
т.н.) компромиса
компромисен, компромиснйя(т),
компромисна, компромисно;
компромисни
компютризация
компютризИром (се), -аш
компютризИрон
компютризИране
ком^трофобия
компютър; комгоотри, (два л т.н.)
компютъра
компютърджийка
компютърджия; компютърджли,
(двама л т.н.) компютърджии
компютърен; компютърния(т),
комгоотърна, компютърно;
компютърни
комсомолец; комсомолци, (двама
л т.н.) комсомолци
комсомолка
комсомолски
кому
комуна
комунален, комуналния^),
комун^ша, комунално;
комунални
комунално-бИтов
комунолно-жИлищен,
комунш^-жИлищния^),
комунш^-жИлищна,
комуиШшо-жИлищио ;
комунално-жилищни
комунор, -ят, -я; комунари,
(двама л т.н.) комунари
комунорко
комунорски
комунизИрам (се), -аш
комунизИране
комунИзъм, комунйзмът,
331
комунизъм
комунйзмо
комуникОнт; комуникОнти,
(двама и г.н.) комуникОнти
комуникатЙвен,
комуникативния^),
комуникатйвна, комуникативно;
комуникатйвни
комуникатЯвност,
комикагивносггО
комуникациОнен,
комуникационния(г),
комуниказионна,
комуникационно;
комуникационни
комуникация; комуникОции
комуникЯрам, -аш
комуникЯране
комунЯст; комунИсти, (двама и
г.н.) комунИсти
комунистЙчески
комунйстка
комутатЯвен, комутигйвния(г),
комутитИвни, комутативно;
комутигИвни
комутОтор; комутОтори, (дви и
т.н.) комутОгоро
комутОторен, комутОторния(г),
комутОторни, комутОгорно;
комутОторни
комутОция; комутОции
комуто
комрОрт
комфортен, комфортния^),
комфортна, комфортно;
комфортни
комрартност, комфортносгтИ
комшййка
комшййски
комшййство
комшйя; комшии, (двама и г.н.)
комшИи
комшулук; комшулуци, (два и т.н.)
компгулука
комюнике; комюникСга
кон, -ят, -я; конС, (два и т.н.) коня
конОк; конаци, (два и т.н.) конОка
копвалесценцня;
конволесцСнции
конвейер; конвСйсри, (два и т.н.)
конвСйсра
конвОйерен, конвСйерния(г),
конвСйсрна, конвСйерно;
конвСйсрни
копвеЯеризация
копвектйвеп, конвектИвния(т),
конвектйвна, конвектйвно;
конвектйвни
конвОктор; конвСктори, (дво и
т.н.) конвСктори
конвОкторен, конвСкторния(г),
конвСкторно, конвСкторно;
конвСкгорни
копвекциопеп,
конвенционния^),
конвенционна, конвскционно;
конвскционни
конвОнт; конвСнги, (два и т.н.)
конвСнта
конвентен, конвСнгния(г),
конвСнтна, конвСнтно;
конвСнтни
копвепциопал, конвснционОлът,
конвенционола
конвенционален,
конвенционОлния(г),
конвенционшша,
конвениионагно;
конвснционОлни
копвепциопалйзъм,
конвснционолИзмът,
конвснционолИзми
конвенционално^,
конвенционолносггО
конвенционен,
конвенционния^),
конвенционна, конвенционно;
конвенционни
конвенция; конвСнции
копвергепт; конвсргСнти
конвер^ите^ конвсргСнтния(т),
конвсргСнтна, конвергСнтно;
конвсргСнтни
конвергенция; конвергСнции
конверсио^^ конверсйонния(т),
конвсрсионна, конвсрсионно;
конвсрсионни
конверсия; конвСрсии
конвертйрам, -аш
ко^ентЙран
конве^тЙране
конвертируем
конвертируемост,
конвертируемостта
конвертор; конвертори, (дво и т.н.)
конвертори
конвОрторен, конвСргорния(т),
конверторна, конвСрторно;
конвСргорни
конвоен, конвойния(г), конвойно,
конвоИно; конвойни
конвойрам, -ош
конвойране
конвой, -ят, -я; конвои, (два и
г.н.) конвоя
конвулсЙвен, конвулсйвния(г),
конвулсйвна, конвулсйвно;
конвулсйвни
конвулсия; конвулсии
колониален, конгениолнияСт),
конгсниОлна, конгениОлно;
конгсниолни
ко^ониално^; конгсниалносттО
конгломерат; конгломерОги, (дво
и г.н.) конгломсрото
конгломератен,
конгломсратия^),
конгломсратно, конгломерОгно;
конгломсрОгни
конгломерация; конгломерОции
конгоО^^ конгоОнци, (двома и
г.н.) конгоИнци
конгоОнка
кон^О^ки
конгрегат; конс-рсгати, (два и т.н.)
коне-регати
конгрегация; конгрсгОции
конгрес; конгрСси, (два и т.н.) кон-
грСса
конгресен, конгрСсния(т),
конгрСсна, конгрСсно;
конгрСсни
конгресйст; конгрссОсги, (двама
и т.н.) конгресйсти
конгресйстка
конгресмен; конгресмСни, (двама
и г.н.) конгресмени
конгресмОнски
конгруентен, конгруСнгния(г),
конгруСнгно, конгруСнтно;
конгруСнтни
конгруенция; конгруСнции
кондензат; кондензОти, (два и
г.н.) кондензОти
кондензОтен, кондснзОтния(т),
кондензОтна, кондензОгно;
кондснзОгни
кондензОтор; кондснзОгори, (два
и г.н.) кондензОтора
кондензационен,
кондснзационния(т),
кондензационна,
кондензационно;
кондензационни
кондензация; кондензации
кондензйрам (се), -лш
кондензЙран
кондензЙране
кондОнзор; кондСнзори, (дваи
т.н.) кондСнзора
кондОнзорен, кондСнзорния(г),
кондСнзорно, кондСнзорно;
кондСнзорни
кондика
кондиционОл
копдиниопaлеп,
кондицйонОлния(т),
кондиционолна, кондиционОлно;
кондиционОлни
KОПДИHИОПОЛЙЗЪM,
кондиционализмъг,
кондиционилйзма
кондициопеп, кондйционния(т),
кондиционна, кондиционно;
кондиционни
кондиционОр; кондиционСри,
(два и г.н.) кондиционСра
кондиционЙрам, -аш
кондиционЙране
кондйция
кондОм; кондоми, (два и т.н.)
кондома
кондОмен, кондомния(г),
332
ксндСмнн, ксндСмнс; ксидСмни
кондомИниум; ксидсмйниумй,
(два и т.н.) кондоминиума
кондор; кондори, (двн и т.н.)
кондора
кондорски
кондуктомОтрия
кондуктор; кондуктори, (двама и
'.и.) кондуктори
кондукторен, кондукторния('),
кондукторин, ксндуктсрнс;
кондукторни
кондукторка
кондукторски
кондукционен,
кондукционкия^),
кондукционна, ксндукциСннс;
кондукциоинй
коневръз; ко^вр^и, (два и т.н.)
коиевръза
коневъд; коневъди, (двама и '.н.)
коневъди, и коневьдец
коиовъдон, roMeE^H^^),
коневъдин, коневъдно;
коневъдни
коневьдец; коневъдци, (двама и
т.н.) конeвЪдцй, и коневъд
коневъдски
коневъдство
конегледОч; ксиетледОчи, (двама
и т-н.) коиeгпeдaчй
конезавод; конезаводи, (два и т.н-)
конезавода
конокрадец; конекрИдци, (двамн и
'-Н-) коиeкрaдцй
конекрадски
конокрадство
конен, кониия('), кСнна, кСннс;
кСнни
коноукротИтел, -ят, -я;
коиeукротй'eпй, (двама и т.н.)
коиeукро'ртeпй
конефОрма
конОц; конци, (двн и '.н.) конеца
конзола
конзолен, конзолния^),
конзолна, конзолно; конзолни
конйчен, коничния^), кснйчна,
кснйчнс; конични
конйчески
конквистадор; конквистадори,
(двама и '.и.) конквистадори, и
конкистадор
конкистадор; конкйетaдорй,
(двамн и т.н.); конквистадори, и
конквистадор
конквистадорски и
конкистадорски
конклОв; конклОви, (два и т.н.)
конклОва
конклузйв; кснклузИви, (два и т-н.)
кснклузйва
конклузИвен, конклузйвния(т),
коиклузйвин, конклузИвно;
коиклузИвий
конклузия; конклузии
конкордОт; кснксрдОти, (два и т.н-)
конкордОта
конкретен, конкрО'ния('),
конкрОтин, конкрОтко;
конкретни
конкротизОция; конкретизации
конкротнзИрам (се), -нш
конкретизирано
конкрОтика
конкрОтност, конкретността
конкубинОт; конкубинати, (два и
т.н.) конкубинати
конкурент; конкуренти, (двама и
'-Н-) конкуренти
конкурентен, конкурОиткия(т),
конкурентни, конкурентно;
конкурентни
конкурентка
конкурОнтоснособон,
конкурентоспособния^),
конкурентоспособна,
конкурентоспособно;
конкурентоспособни
конкурОнтоснособност,
конкурентоспособнас'';
конкуренция; конкуренции
конкурИрам (се), -иш
конкурирано
конкурс; конкурси, (два и т.н.)
конкурса
конкурсен, канкурсния('),
конкурсни, конкурсно;
конкурсни
конник; конници, (двими и т.и.)
конници
конница
конон
конднен, коиопения(т), конопена,
конопено; конопени
кононожътвОрка
кононообработвано
коноионрoдoчoн,
конопопредачни[я('),
конопопредИчни,
коиопопредачно;
коноnопрeдНчнй
кононоиpоuзводйтел!, -ят, -я;
кснСnспрсизвсдйтoпи, (двама и
т.н-) кснСnсnрсизвсдртoпй (лице)
конононроизводИтол2, -ят, -я;
конопопройзводргeпй, (два
и '.н.) кои0попройзводр'eпя
(нел^е)
конононроизводИтолон,
коиоnопройзводргeпния('|,
конопопройзводйгeлна,
коноnоnройзводйтeпио;
коиопопройзводИ'eпий
конононроизводство
коносомОнт; ^насамОи™, (два и
т.н.) ^насамОи-ти
конотация; конотНдйи
консолидацнонен
консеквент; коксо^еи™, (два и
'.и.) коисеквОнта
консокбонтон, коисеквентния('),
коисеквОнтна, коисoквoигно;
коисeквeн'Hй
консоквОнтност,
коисеквентиос''а
консеквенция; коисеквенции
консенсус
консенсусен, коис0исусния('),
консенсусна, коисОисусио;
консенсусни
консОнсусност, коисеисусиосттИ
консерва
консервант; консерванти, (два и
'.и.) консерванти
консерватИвен,
консервативния^),
консервативна, консервативно;
консервативни
консорватйвност,
консервативността
консорватйзъм, консерватизмът,
консерватизма
консерватор!; консерватори,
(двама и т.н.) консерватори
(лице)
консерватор2; консерватори, (дви
и т.н.) консерватори (иeпйдo)
консерватория; консерватории
консорвОторка
консорвОторски
консервационен,
консервационния^),
консервационна,
консервационно;
консервационни
консервОция; консервации
консервен! коисОрвения(т),
коисОрвоиа, консервено;
коис0рвони
консОрвен2, консервния^),
коис0рвиа, консервно;
консервни
консорвйрам (се), -аш
консервИран
консервИране
консигнОтор; коисйгнaторй,
(двнма и '.и.) консйгиa'орй
консигнационен,
коисигнaцйоиния(т),
консигнациСики,
коисигиадионно ;
KOИCЙTИНЦЙOHHЙ
консигнОция; консигнации
консИлиум; канс^иу^, (два и
'.и.) ^мс^иума
консистонтон, KOИCйC'eИTHйЯ(т),
коисйс'eнтнa, коисйс'oнтно;
KOИCйC'eИ'’Ий
консистенция
консистория; коисйс'орий
конски
консолидацнонен,
333
консолидационен
коисоллдàцлОииия(т),
коисоллдациоииа,
консоллдацлонно;
консоллдацлонии
консолидоция; консолидация
консолидирам (се), -аш
консолидиран
консолидйране
консоме
консонанс; консонанси, (два л т.н.)
консонанса
консонант; консонанти, (два и т.н.)
колоната
консонантен, консоиàнгияя(т),
кон^^нтна, кон^^нтно;
кон^нат-ни
консонантИзъм, коисоиантИзмът,
коисоиàитИзмà
консорциум; консорциуми, (два и
т.н.) консорциума
конспект; конспСкти, (два и т.н.)
конспСкта
консп)ктен, конспект-ния^),
конспСктна, конспСктно;
конспСктни
конспектИвен, коиспектйвийя(т),
коисшектИвиа, конспектИвно;
коиспектйвил
конспектИрам, -аш
конспектИран
конспектИране
конспиратИвен,
конспиративния^),
конспиративна, конспиративно;
конспиратИвни
конспиратИвност,
конспиративно^а
конспиратор; конспираторл,
(двама и т.н.) конспиратори
конспираторка
конспираторски
конспирационен,
конспирационсния^),
коисплрацлоннà,
консплрацлоиио;
консплрационн[и
конспирация; конспирации
конспирирам, -аш
конспирИране
константа
константен, коистàнтния(т),
констангна, константно;
константни
константинополски
константност, коистантността
констотИция; констатации
констотИвен, констатйвния(т),
констативна, констативно;
констативни
констатирам, -аш
констатИран
констатиране
констелоция; констелаций
констипОция; констипации
конституент; коиституеити, (два
и т.н.) коиституеита
конституИрам (се), -аш
конституИран
конституиране
конституционален,
коиституциоиàпиия(т),
коистйтуционшша,
констлтуцлоналио;
коиституцлоиалии
конституционализъм,
конституционализмът,
конституционализма
конституционалйст;
коистлтуциоиàлйстл, (двама и
т.н.) конституцлоналйсти
конституционалИстка
конституционалИстки
конституционен,
конституцлониия(т),
конституционна,
конституционно;
конституционни
конституционнодемокротИчен,
коистлгуциониодемокрàтИч-
ния(т),
конституциоииодемократичиа,
конституционнодемократйчно;
консгитуциоииодемократичий
конституционномонархИчески
конституционност,
консгитуцлоииостта
конституция; конституции
конструирам, -аш
конструИран
конструиране
конструктИвен,
конструктивния^),
конструктивна, конструктивно;
конструктИвни
конструктивИзъм,
коиструктивйзмьт,
конструктивИзма
конструктивИст;
конструктивйсти, (двама и т.н.)
конструктлвйсти
конструктивност,
конструктивността
конструктор1; конструктори,
(двама л т.н.) конструктори
(лице)
конструктор2, конструктори,
(два л т.н.) конструктора
(нелице)
конструкторка
конструкторски
конструкционен,
коиструкциоииия(т),
конс■трукциоииа,
коиструкцлонно;
коиструкцлонии
конструкция; конструкции
консул; консули, (двама л т.н.)
консули
консулски
консулство; консулства
консулт; консулти, (два и т.н.)
консулта
консултант; консултанти, (двама
л т.н.) консултанти
консултантка
консултантски
консултативен,
консултативния^),
консултативна, консултативно;
консултативни
консултационен,
консултационния^),
консултационна,
консултационно;
консултационни
консултация; консултации
консултирам (се), -аш
консултИране
консумотИв; консумативи, (два л
т.н.) консуматИва
консуматИвен, консумативн[яя(т),
консумативна, консумативно;
консуматив ни
консуматор^ консуматори,
(двама л т.н.) консуматори
(лице)
консумОтор2; консуматори, (два и
т.н.) консуматора (нелице)
консумОторка
консумОция
консумИрам, -аш
консумИран
консумиране
конт, -ът, -а; контове, (двама л т.н.)
контове
контОкт; контакти, (два л т.н.)
контакта
контОктен, контактния^),
контактна, контактно;
контактни
контОктност, контактността
контактология
контактувам, -аш
контактуване
контактьор; контактьори, (двама
л т.н.) контактьори
контактьорка
контактьорски
контактьорство
контаминация; контаминация
контаминИрам, -аш
контаминИране
конт); контСта
контейнер; контейнери, (два и т.н.)
контейнера
конт)Инерен, контСйнерния^),
контейнерна, контСИнерно;
контСйнерни
контейнеровоз, контейнеровози,
(два л т.н.) контейнеровоза
конт)кст; контСксти, (два л т.н.)
контСкста
334
контОкстов
контекстуален,
контекстуОлния(г),
контскстуолно, контекстуално;
контекстуОлни
контене
контОнт
контОса
коптеетанuбнен,
контссгиционния(т),
контссгиционни,
контестацибнно;
контсстоционни
коптеетaция; контестОции
контостйрам, -иш
^^тестЙране
контОшки
контингент; контингСнти, (дви и
т.н.) контингСнти
контингентен, контингСнтния(т),
контингСнтна, контингСнтно;
контингСнтни
континент; континСнти, (дви и т.н.)
континСнта
континентален,
континент Олния(т),
континентално, континентално;
континснтОлни
континуитОт
контйнуум
конто
контош; контбши, (два и г.н.)
контоша
контра
контраадмирал;
контраадмирали, (двама и г.н.)
контраадмирали
кбнтраадмирОлски
контраакция; контраОкции
кбнтраОлт; контроОлги, (дви и т.н.)
контраЛлти
контраатака
контраатакувам, -аш
контраатакувано
контрабанда
контрабанден, контрабОндния(г),
контробОндно, контробОндно;
контрибОндни
контрабандЙрам, -иш
контрабандЙрано
контрабандЙст; контрабандисти,
(двома и т.н.) контрабандисти
контрабандЙстка
контробандйсткн
контрабас; контрабаси, (два и т.н.)
контрабаси
кöптрaбаейет; контробосйсти,
(двомо и т.н.) контробосйсти
контрaбoейеткa
коптрабаеов
контрагОнт; контрагСнти, (двама
и г.н.) контрагСнти
контрагОнтка
контр oдoзuнформатор;
контрадсзйнформОторй, (двими
и т.н.) контродсзинформОгори
кôптрадезннрормацня;
контродезинформОции
контрадЙкторен,
контрадйкторния(г),
контридИкторни,
контрадйкгорно;
контридйкгорни
контрадЙкция; контродйкции
контрадоклОд; контридоклОди,
(два и г.н.) контрадоклоди
контраекспертйза
кбнтражур
контражурен, контражурния(т),
контрожурна, контрожурно;
контрижурни
контраигра
контрОкт; контракти, (два и т.н.)
контрОкта
контроктант, контрактОнти,
(двама и г.н.) контрактОнти
контрактация; контрикгОции
контрОктен, контрОктния(г),
контроктна, контрОктно;
контрокгни
контрактйром, -иш
контро^Йране
контрОктор; контрИктори, (дви и
г.н.) контрОктора
контрактувам, -иш
контактуване
контракцнбнен,
контрокийонни^г),
конгракционни, контракционно;
контрикционни
контрОкция; контракции
контрамярка; контрамСрки
кдптрапoкoзапне
коптрапападепне
контранастъплОние
кбнтрoофанзИва
кбнтроподготбвка
коптрапреврат; контрапрсврИти,
(два и г.н.) контрапреврОги
коптрапредложепие
коптрапротеет; контрапрогСсти,
(два и г.н.) контрипрогСсги
кбнтрапроцОс; контрапроцСси,
(два и т.н.) контрапроцеси
контрапункт, -ъг, -а;
контрапункта
контраразузнаване
кôптрарaзузнaвaч;
контрирозузнивачи, (двими и
т.н.) контрирозузновОчи
кбнтрареволюционен,
кбнтрарсволюцйоннил(т),
контрорсволюционно,
контрорсволюционно;
контрирсволюционни
коптрареволюцнопер;
конграреволюционСри, (двама
и г.н.) контрореволюционСри
контролно-проверочен
кбнтрoреволюннонеркo
коптрареволюниоперски
коптрареволЮцпя;
контрарсволюции
контрОст; контросги, (дво т.н.)
контрОста
контрОстен, контрастнuл(т),
контрИстна, контрОстно;
контрИстни
контрастЙрам, -аш
контрастЙрано
контрОстност, контрастносттО
кбнтратйтул; контратйтули, (два
и г.н.) контратйтула
контраудар; контраудари, (два и
г.н.) контраудара
контрахЙрам, -аш
коптрахйране
контра^^Йв; контрацепгИви,
(два и т.н.) контрацслтйва
контрацептЙвен,
контрацептивния^),
контрацептивна,
контрацептивно;
контрацсптИвни
контрацОпция; контрацСпции
кбнтрашпнонаж
кбнтрашпнонажеп,
контрашпионажния(г),
контришпионОжна,
контришпионожно;
контришпионОжни
контрнбуннонеп,
контрибуционния^),
контрибуционна,
контрибуционно;
контрибуционни
контрибуция; контрибуции
контрйрам, -аш
контрЙране
контрол
контрола
контролен, контролния(г),
контролна, контролно;
контролни
контролер; контролери, (дво и т.н.)
контролера
контролйрам, -аш
контролЙране
контрблно-диспОчерски
контрблно-нзмервателеп,
контролно-йзмервОгелния(т),
контролно-измервателни,
контролно-измервИтелно;
контролно-измсрвИтслни
контролно-изпитателен,
контролно-йзпитОтслния(т),
контролно-изпитателни,
контролно-изпитОгслно;
контролно-изпитателни
контролно-проверочен,
контролно-проверочния^),
контрДлно-лроверочна,
контрдлно-провердчно;
335
контролно-проверочен
контролно-проверочни
контролно-пропускателен,
контролно-пропу скателния(т),
контролно-пропускателна,
контролно-пропускателно;
контролно-пропускателни
контролно-ревизионен,
коитрôлно-ревлзиôииия(т),
контролно-ревизионна,
коитрôлно-ревлзиôиио;
контролно-ревизионни
контролно-технИчески
контрольор; контрольори, (двама
л т.н.) контрольори
контрольорко
контрольорски
контузвам (се), -аш
контузвоне
контузия; контузии
контузен^ контузенля(т),
контузена, контузено;
контузени
контузел, контузиля(т),
контузна, контузно; контузни
контузя (се), -иш
контур; контури, (два и т.н.)
контура
контура; контури (обикн. в мн.ч.)
контурен, контуриия(т),
контурна, контурно; контурни
контя (се), -иш
конус; конуси, (два и т.н.) конуса
конусен, конусният), конусна,
конусно; конусни
конусовйден, конусовидния^),
конусовидна, конусовидно;
конусовИдни
конусообразен, конусообразният,
конусообразна, конусообразно;
конусообразни
конфедерОлен, конфедералния(т),
конфедерална, конфедерално;
конфедерални
конфедератИвен,
конфедератйвнля(т),
конфедератйвна,
конфедеративно;
конфедератИвни
конфедерационен,
конфедерацлоииия(т),
конфедерационна,
конфедерационно;
конфедерационни
конфедерОция; конфедерации
конфекционен,
конфекцлонния(т),
конфекционна, конфекционно;
конфекционни
конфекционИром, -аш
конфекционИроне
конфекция; конфСкции
конферанс; конферанси, (два и т.н.)
конферанса
конферансие; конферанслета
конферентен, конферентния(т),
конферентна, конферèнтио;
коифереитнй
конференция; конферСнции
конферйрам, -аш
конферйроне
конфесионОлен,
коифесионàлийя(т),
конфеслонална,
конфеслонално; конфеслонални
конфесия; конфСсии
конфето
конфетен, конфСтнияСт),
конфетна, конфСтно; конфетни
конфигуротИвен,
конфигуратйвнйя(т),
конфигуратИвна,
конфигуратИвно;
конфигуратИвни
конфигурОция; конфигурации
конфигурйром, -аш
конфигуриране
конфиденциален,
конфиденциалния^)
конфиденциална,
коифлденциàлио;
конфиденциални
конфиденциалност,
конфиденциално^а
конфиденция
конфирмоция; конфирмации
конфискационен,
конфискацйонийя(т),
конфискационна,
конфискационно;
конфискационни
конфискация; конфискации
конфискувам, -аш
конфискуван
конфискуване
конфитюр; конфитюри, (два и т.н.)
конфитюра
конфитюрен, конфитюрнияСт),
конфитюрна, конфитюрно;
конфитюрни
конфлйкт; конфликти, (два л
т.н.) конфликта
конфлйктен, конфликтния^),
конфлйктна, конфликтно;
конфликтни
конфлИктност; конфликтността
конформИзъм, конформизмът,
конформйзма
конформйст; конформистл,
(двама и т.н.) конформйсти
конформйстка
конфронтоционен,
коифроитацлониия(т),
коифроитациоииа,
конфронтационно;
конфронтационни
конфронтация; конфронтация
конфронтИрам (се), -аш
конфронтИране
конфуз; конфузи, (два л т.н.)
конфуза
конфузен, конфузният),
конфузна, конфузно; конфузни
конфузене
конфузия; конфузии
конфузност, конфузността
конфузя (се), -иш
конфуцианство
концентрат; концентрати, (два и
т.н.) концентрата
концентрОтен, коицеитрàтнля(т),
концентратна, концентратно;
концентратни
концентротор; коицеитрàтори,
(два и т.н.) концеитрàтора
концентрационен,
концентрационийя(т),
концентрационна,
концентрационно ;
концентрационни
концентрация; концентрации
концентрйрам (се), -аш
концентрйран
концентрйране
концентрйчен,
концентрйчния(т),
концентрична, концентрично;
концентрИчни
концентрйчност,
концентричиосгта
концепт; концСпти, (два и т.н.)
концепта
концептуален, концептуалнйя(т),
концептуатна, концептуално;
концептуални
концепция; концепцил
концерн; концерни, (два и т.н.)
концСрна
концерт; концерти, (два и т.н.)
концСрта
концертен, концСртния(т),
концертна, концСртно;
концертни
концертйно
концертйрам, -аш
концертйране
концертмоИстор;
концертмайсторл, (двама и т.н.)
концертмайсторл
концесионен, концесионния^),
концесионна, концесионно;
концесионни
концесионер^ концесионери,
(двама и т.н.) концесионери
(лице)
концесионер2; концесионери, (два
и т.н.) концесио^ра (нелице)
концесионИрам, -аш
концесионИране
концесия; концесии
концлогер; концлагери, (два и т.н.)
концлагера
концлогерйст; концлагерИсти,
336
контор
(двамн и т.и.) концлагерИсти
концлагерИстка
концлагерйстки
конче; кончета
кончинан кончйна
коньовичОрски
конюгОция; конютации
конюнктйв; кснюнктИви, (двн и
'.н.) конюнктивн
коиюнктивйт; конюнктивити,
(два и т.и.) конюнктивита
конюнктура
конюнктурен, кснюнктурния(т),
конюнктурни, конюнктурно;
конюнктурни
конюнктурност,
коиюиктуриос''тН
конюнкция; кснюнкции
конюшня
коняк; коняци, (два и т-н.) коняка
коняр; -ят, -я; ксняри, (двнма и
'.и.) коняри
конярски
конячен, конячени[('), конячени,
конячено; конячени
коонератйв; кооперативи, (двн и
'.и.) кооператива
кооиoратйвoн, кооперативния^),
кооперативна, кооперативно;
кооперативни
кооиoратнвИзъм,
коопери'иврзмъ',
кооперитиврзмн
коонерйтор; кооператори, (двама
и '.и.) кооператори
кооиoрoторкo
коонораторски
коонерОция; кооперации
коонорИрам (се), -аш
кооиoрИрoнo
коонтОция; кооптНцйй
коонтИрам, -аш
кооитйран, кооп'йрaкйя(т),
кооптИрннн, кооптИраио;
кост-Ирани
кооитИранo
координата
координатен, коордйнН'ния('),
координатни, координатно;
координатни
координатогра^ф;
координигогрИрй, (двн и т-Н.)
координитогрНрa
координатор; координатори,
(двама и т.н.) координатори
коордннаторка
координационен,
координационния^),
координационна,
координационно;
координационни
коордниацнонно-изчислИтолон,
координационно-
изчислителния^),
коордйннционно-йзчйслйтoпнa,
координидйоино-йзчйслИтoпно ;
KOOрДйHНДйOHHO-йЗЧИCЛЙTОЛHй
координОция; координации
координИрам, -нш
координИран
координирано
копй и куна
конаене
конан, копинтИ
конОн; копОни, (двамн и '.и.)
копИни
конанка
конаня
конОч1; копачи, (двама и '.н.)
копачи (лице)
конОч2 ; копачи, (два и '.н.) копача
(нeпидe)
коначка
коная, -еш
конвам, -аш
конвоие
конейка
конелдОк; ^^^0^, (двама и т.н.)
кспелдНцл
конеле; копелета
копен\ копени и копнй, (двн и т.н.)
копОни, и кунен
кононхагонски
коние; копия
коииoвИдoн, копйeвИднйя('),
копиевйдин, кспиевиднс;
копиевИдни
кониеглав
кониеносец; ^пиенСс^, (двама
и '.и.) копиеиосци
кониехвъргач; копиeхвъртoчй,
(двама и т.и.) копиехвъртачи
кониохвъргачка
конираИт
конИрам, -аш
конИране
конИрен, копйрния('), кспИрна,
копйрно;копирни
конИрмашИна
конИррОма
конйрхартйя; ^п^хар^и
конйст; копИсти, (двама и '.и.)
копИсти
конИтен, копйтния('), кспйтна,
копйтно; копитни
конйтник; ксnйгници, (два и '.и.)
KOПИГHЙKО
конйтникови
конйто; копита
конИтообразон,
копитообрНзнй[я(т),
копИтообрОзин, копйтообрН.зно;
копйтообрoзнй
конка
конна, -еш
коннеж; копнОжи, (двн и '.н.)
копнОжа
коннение
коннея, -еш
коннеоне
конбй! -ят, -я;; кспСи, (двнма и т.н.)
кспСи (лице)
коной2, -ят, -я; кспСи, (два и '.н.)
копоя (нoпйдo)
конойски
конра
конраля
конрйва
конривОк; коприваци, (дви и т.и.)
копривНка
конрйвон! копривения(')
копрИвеиа, копрйвеио;
копрйвени
конрйвен2, копрйвния('),
копривни, копривио; копрИвии
конрйвщонец; копрИвщенци,
(двама и '.и.) копрИвщенци
конрйвщенка
конрйвщенски
конрйиа
конринОр, -ят, -я; копринОри,
(двами и т.и-) копринИри
конринОрка
конринарски
конринОрство
конрйнен, копрйнения(т),
копринени, копрйнено;
копрИнени
конрйненоОял,
копрИнеиобелия(т) ;
коnрйнoиобЯпа, копрИненобяло;
копрйноиобОли
конрйнонозолон,
копрИноиозелония('),
копринеиозелОии,
копрИнеиозелОио ;
копрйнeиозoлeнй
конрйнононОжон,
коnрИнeионoжнйя(т),
копрйнононожна,
копрйнеиоиджно;
копррнoноиoжий
конрйнонордзов
конрйненосйн
конрйнонроработватолон,
копрйнопреработватолния('),
копрИнопрeрaботвaгoпнa,
копрИнопрернботвИ'елио;
колрИнопpeриботвa'Опни
конрйнотъкачон,
копрйнотъкaчи:йя('),
копрИнотъкОчни,
копрИнотъкИчно ;
копринотъкИчни
кднродукцня; копродукции
кднродуцйрам, -нш
кднродуцйран
кднродуцйране
кднроцесор; копроцесори, (два и
т.н.) копроцесори
конт; кдпти (обикн. в мн.ч.)
контор; коптдри, (два и '.н.)
22. Официален правописен речник ни българския език
337
коптор
коптора
коптски
копула
копулационен,
копулоционния(т),
копулационна, копулационно;
копуллционни
копулОция; копулации
копче; копчета
копчелък; копчелъци, (два и т.н.)
копчелъка
копър
копърка
копъров
корО
кораб; кораби, (два и т.н.) кораба
корабен, корабния(т), корабна,
корабно; корабни
корабокрушенец;
корабокрушенци, (двама и т.н.)
корабокрушСнци
корабокрушОние
корабокрушОнка
корабокрушОнски
корабомоделйзъм,
корибомодслизмът,
корибомодслйзми
корабоплаване
корабоплавОтел, -ят, -я;
корабопловОгсли, (двама и т.н.)
кораболловатсли
корабоплавателен,
корабопллвОтслнйя(т),
корабопловОтслна,
корабоплавателно;
корабоплавателни
корабопритежОтел, -ят, -я;
корабопритежОтели, (двама и
т.н.) корабопритежОтели
кораборемонтен,
кораборемонтния(т),
кораборемонтна,
кораборемонтно;
кораборемонтни
корабостроене
корабостройтел; -ят, -я;
корабостроители, (двама и т.н.)
корабостроители
кррабостроЯтелеп,
корабостройтелния(т),
корабостроителна,
корабостроително;
корабостроителни
корабостроЙтелница
корабостройтелски
корабостройтелство
корОв
коравина
корОвост, коравосттО
коравосърдечеп,
коравосърдèчнuл(т),
коравосърдСчна,
коравосърдечно;
коравосърдСчни
коравосърдОчие
коравосърдОчност,
коровосърдсчносттИ
корал; корили, (два и т.н.) корОла
корОлов
корaловйдеп, кораловйдния(т),
кораловидно, короловйдно;
короловйдни
корОловочервОн,
корОловочервСнш^г),
королоовчервена,
корЛловочервСно;
короловочервени
корвОта
корда
кордОбалОт; кордСболСти, (два и
т.н.) кордебллСта
кордОла
кордилиОрски
кордон; кордони, (два и т.н.)
кордона
кордонен, кордонния(т),
кордонна, кордонно; кордонни
корОец; корейци, (двама и т.н.)
корСйци
корОйка
корейски
корОктен, коректния(т), корСктна,
коректно; корСктни
коректйв; корективи, (два и т.н.)
коректива
коректност; коректността
корОктор1; коректори, (двама и
т.н.) корСкгори (лице)
коректор2; коректори, (два и т.н.)
корСктора (нелице)
корОкторка
корОкторски
коректура
коректурен, корскгурния(т),
корсктурна, корсктурно;
корсктурни
корОкция; корекции
корелОт; корслОти, (два и т.н.)
корелОта
корелатйвен, корслагUвнил(т),
корелативна, корелативно;
корелатИвни
корелативЯзъм, корслативйзмът,
корелатйвйзма
корелатЯвност; корелативностгО
^релационен, корелационния(т),
корслоционна, корелационно;
корелоционни
корелОция; корелОции
корОм; кореми, (два и т.н.) коремо
корОмен, корСмния(т), коремна,
корСмно; коремни
корОмест
корОмница
коремоноги (обикн. в мн.ч.)
корен; корени, (два и т.н.) корена
коренОк; корснОци, (два и т.н.)
коренака
коренен, коренния(г), коренна,
коренно;коренни
коренйст
коренЯще; коренища
коренЯщен, коренйщния(т),
коренищна, коренИщно;
коренйщни
коренов
кореноплод; корсноплоди, (два и
т.н.) корсноплоди
кореноплоден, кореноплодния^),
кореноплодна, кореноплодно;
кореноплодни
кореноподобен,
кореноподобния^),
кореноподобна, кореноподобно;
кореноподобни
коренувам, -лш
горе^ва^
кореня се, -йш
кореняк; кореняци, (двими и т.н.)
кореняци
коренячка
кореняшки
корепетйтор; корепетитори,
(двама и т.н.) корепетитори
корепетйторка
корепетЯторски
кореспондент; корсспондСнги,
(двама и т.н.) кореспонденти
кореспондОнтен,
корсспондСнтни«^),
корсспондСнтна,
кореспондСнтно;
кореспондСнтни
кореспондОнтка
кореспондентски
кореспонденция;
кореспонденции
кореспондйрам, -аш
кореспондйроне
корест
кориандров
кориОндър; кориЛндри, (два и т.н.)
кориОндьра
коригЯрам (се), -аш
коригЙран
коригЙране
корйда
коридор; коридори, (два и т.н.)
коридора
коридорен, коридорния^),
коридорна, коридорно;
коридорни
кор^илйн
корист, користтО
користен, к0ристния(т),
користна, користно; користни
користолюбец; користолюбци,
(двама и г.н.) користолюбци
користолюбйв
користолюбие
користолюбка
коритар, -ят, -я; коритОри, (двома
338
космогонИчен
л т.н.) коритари
коритОрски
коритарство
корйто; корита
коритовИден, корлтовйднля(т),
коритовидиà, коритовидно;
коритовидии
коритооброзен,
коритообразния^),
коритообразна, корлтообразно;
коритообразни
корифеен, корифСйния(т),
корифеина, корифСИно;
корифСйни
корифеи, -ят, -я; корифСл, (двама
и т.н.) корифеи
корифейски
корИца
корИя;кории
корк, -ът, а; коркове
корков
корковИден, корковйднля(т),
корковйдна, корковИдно;
корковидни
кормест
кормилен, кормилиия(т),
кормилна, кормилно; кормилни
кормИло; кормила
корморОн; корморани, (два л т.н.)
корморана
корморанов
кормувам, -аш
кормуване
кормчИя; кормчйи, (двама л т.н.)
кормчии
кормя, -иш
кормене
корналИн, -ът, -а
корнолИнов
корнер; корнерл, (два и т.н.)
корнера
корнет; корнСти, (два л т.н.) корнСта
корнетйст; кориетисти, (двама и
т.н.) корнетйстл
корнйз; корнИзл, (два л т.н.)
корниза
корнишон; корнишони (обикн. в
мн.ч.)
кор^лей^
коробелачко
коробелачен, коробелачнияСт),
коробелачна, коробелачно;
коробелачни
корозИвен, корозивния(т),
корозивна, корозивно;
корозйвни
корозИен, корозийнияСт),
корозийна, корозийно;
корозИйни
корозИИноустоИчИв и
корозИИноустоИчив
корозибнен, корозионния^),
корозионна, корозионно;
корозионнл
корозионноустоИчИв й
корозионноустоИчив
корозИрам, -аш
корозИране
корозия;корбзии
корозоустоИчИв и
корозоустоИчив
корозоустоИчИвост,
корозоустойчивостта, и
корозоустоИчивост
корона
коронален, короиàлиия(т),
коронална, коронално;
коронални
коронарен, коронарния^),
коронарна, коронарно;
коронарни
коронОция; коронации
коронен^ корбиеийя(т),
коронена, коронено; корбнени
коронен2, корбн[ния(т), коронна,
коронно; коронни
коронка
короновам, -аш
короноване
коронован
коронясом, -аш
коронясан
коронясвам, -аш
коронясване
корояд; короядл, (два л т.н.)
корояда
корпоратИвен, корпоративния^),
корпоративна, корпоративно;
корпоративни
корпорацибнен,
коршорацлоииия(т),
корпорацибииà,
корпорацибнно;корпорацлбннл
корпорация; корпорации
корпус; кбрпусл, (два и т.н.)
корпуса
корпусен, корпусния(т),
корпусна, корпусно; корпусни
корпускула
корпускулОрен,
корпу скуларния(т),
корпу скуларна, корпускуларно;
корпускуларни
корпусник; корпусници, (два и
т.н.) кбрпусника
корсОж; корсажл, (два и т.н.)
корсажа
корсОжен, корсажния(т),
корсажна, корсажно; корсажни
корсОр, -ят, -я; корсари, (двама и
т.н.) корсарл
корсорски
корселе
корсет; корсСтл, (два л т.н.)
корсета
корсетен, корсетаия(т), корсСтна,
корсСтно; корсСтни
корсикОнец; корсиканци, (двама
и т.н.) корсиканци
корсиконко
корсиконски
корт, -ът, -а; кбртове, (два л т.н.)
корта
кортеж; кортСжи, (два л т.н.)
кортежа
кортизбн, кортизони, (два л т.н.)
кортлзона
кортизбнов
кбртик; кортлцл, (два л т.н.)
кбртика
кортИкостероИден,
кортйкостеройднйя(т),
кортйкостеройдна,
кортикостеройдно;
кортйкостероидни
коруба
корубест
корумпИрам (се), -аш
корумпиран
корумпиране
корумпИраност,
корумпираността
корупционер; корупционери,
(двама л т.н.) корупционери
корупция; корупции
коря (се), -йш
корене
кос, -ът, -а; кбсове, (два л т.н.) коса
кос, кбсия(т), коса, кбсо; кбсл
коса
косОт; косати, (два л т.н.) косата
косотко
косОтник; косатници, (два л т.н.)
косатника
косач; косачи, (двама и т.н.)
косачи
косОчен, косачния(т), косачна,
косачно; косачни
косачка
косвен, косвения(т), ^свена,
кбсвено; косвени
косекОнс; косеканси, (два л т.н.)
косеканса
косене
кбсер; кбсери, (два и т.н.) кбсера
косИло
косинус; косинуси, (два л т.н.)
^синуса
косинусов
косИтбо
косйчник; косйчници, (два л т.н.)
косйчника
космат
космОтост, косматостта
космен, кбсмения(т), кбсмена,
космсно; космени
кбсмест
космИчен, космичния^),
космична, космйчно; космйчни
космИчески
космогонИчен,
космогонйчния(т),
339
космогонИчен
кссмсгоиична, космсгснйчно;
кссмсгонИчнй
космогония
космодрум; космодруми, (два и
т-н.) космодрума
космологйчен, кссмслогйчнйя(т|,
космолстИчна, космолстИчно;
космопсгйчки
космологйчески
космология
космонавт; кссмонОвти, (двама и
'.и.) космонавти
космонавтика
космонОвтка
космонОвтски
космонолИт; космополити,
(двама и т-н.) космополити
космоиолИтен,
кссмсполйтния(т),
космополитна, космополитно;
космополитни
космонолитйзъм,
космополитизмът,
космопслитйзма
космонолитИчен,
космопслигИчийя(т|,
космополитна,
космополитно;
космополитни
космонолитИчески
космоиолитйчност,
кссмспопитйчнсс'тН
космонолИтка
космонолИтски
космос
космофИзика
косов
кОсовец; косовци, (двама и т.н.)
коссвци
косовка
косовски
косонад, -ът, -а
косонас, -ът, -и
кост,кссттО; кОсти
костарнкОнец; ксстарикaнцй,
(двама и т-н.) костарйкaнцй
косториканка
костарикански
коствам, -аш
коствай)
костелйв
костелИвост, ксстеливосттИ
костен1, кСстения^), кСстена,
костено; костени
костен2, костния^), кСстна,
кСстнс; кОстни
костенецки
костенечки
костенуфко
костйлка
костйлков
кдстинбродски
кдстинбродчанин;
кСстйнбрСдчaий, (двама и т.и.)
кСс'йнбрСдчaкй
костинбродчанка
костница
кОстномОзъчен,
кбстнсмСзьчнйя(т|,
костисмСзьчнa, кОстномСзъчнс;
костномСзъчни
кОстнотуберкулОзен,
кДстнотубeркулСзния(т|,
кДс'ногубeркупДзии,
кДстно'убeркупДзио;
кДсгногубeркупДзни
костуем
костур; костури, (два и т.н.)
костура
костура
костурка
костуров
кдстурски
костюм; костюми, (два и т-н.)
костюма
костюмйрам, -аш
костюмиран
костюмИране
кдсъм; кдсми, (два и '.н.) кдсъми
кося, - йш
кося се, -Иш
кдта
котОк; котаци, (два и т-н.) кстОка
котана
котангенс; котаитенси, (два и т.н.)
котОнтенса
котарак; котараци, (дви и т-Н.)
котарИки
котва
котвен, к0твения('), котвена,
кСтвенс; котвени
кОте; котета
котел; котлй, (два и т.н-) котела
котелен, котелния^), котелна,
котелно; котелни
котОлка
котелски
котен, кОткия^), котна, кСтнс;
котни
котене
котерйен, катерИИния^),
кстерййнн, кс'ерйИнс;
кстерййни
котерййност, кстерийнссттИ
котерист; котерИсти, (двама и '.н.)
кстерйсти
котОрия; котОрии
котешки
котИло; кстйли
котйрам (се), -аш
котйране
котировка
котка
коткам, -аш
коткане
котлОр, -ят, -я; котлОри, (двнма и
т-и.) ’ котлИри
котларски
котлОрство
котл); котлета
котлен, кбтления(т), кОтлена,
кСтлеио; кОтлени
котленец; котлeндй, (двама и т-н.)
кСтлeндй
котленка
котленосйн
котленски
котлОт; кстлОти, (два и '.и.)
котлети
котлоагрегат; котлоагрегати,
(два и т-н.) котлоагрегата
котловй
котловйден, котлсвйдния(т|,
котлсвйдни, кстпсврднс;
котлсвйдий
котловинО
котловйнен, котловИнния^),
котлсвйнни, котловинно;
котлсвйнни
котлон; котлСни, (два и т.н.)
котлона
котлостроИтел, -ят, -ят;
кс'лос'рсИгeлй, (двнма и т-н.)
кстлос'ройтели
котя (се), -нш
кофа
кофОр, -ът, -а; ксфИри, (два и т-н.)
кофОра
кофейн
кофоИноб
^финансИрам, -аш
^финансИран
^финансИране
кофичка
кофраж; кофражи, (дви и т-н.)
кофрИжи
кофражен, кофражния^),
кофрНжиа, кофражно;
кофражни
кофражИрам, -аш
кофражИране
кофражйст; кофрижИсти, (двама
и т-н.) ксфражИсти
кофражИстка
кофражИстки
кофти
кохезионен, ксхeзй0ннйя(т|,
ксхезионна, кохезиСннс;
ксхезиСнни
кохОзия
кохерОнтен, кохерОитния(т),
кохерОнтна, ксхерОнтно;
кохерОнтни
кохерентност, кохереитносттИ
кохерОнция
кохорта
кбцкар, -ят, -я; кОцкари, (двама и
т-н.) коцкари
кбцкарски
кбцкарство
коч, -ът, -а; кСчове, (два и т-Н.)
кСчи
340
крОстов
кочан; кочани, (два и т.н.) кочана
кочонеене
кочОнен, кочанен^^), кочанена,
кочансно; кочанени
кочОнен, кочанн^^), кочанна,
кочанно; кочанни
кочерйновски
кочи, кочия(т), коча, кочс; кочи
кочина
кочияш; кочияши, (двама и т.н.)
кочияша
кош, -ът, -а; кошове и кошове, (два
и т.н.) коша
кошара
кошер; кошери, (два и т.н.) кошера
кошерище
кошмар, -ът, -а; кошмари, (два и
т.н.) кошмара
кошмОрен, кошмарния(т),
кошмарна, кошмарно;
кошмарни
кошник; кошници, (два и т.н.)
кошника
кошница
кошничар, -ят, -я; кошничари,
(двама и т.н.) кошничари
кошничорко
кошничарски
кошничарство
кошута
кошутино
кошче; кошчета
кощрява
кощунствам, -аш
кощунстване
кощунствен, кощунствения^),
кощунствена, кощунствено;
кощунствени
кощунство
коя (вж. кой)
която (вж. който)
краб, -ът, -а; крабове, (два и т.н.)
краба
крйна
кравОй, -ят, -я; краваи, (два и т.н.)
кравая
кравОр, -ят, -я; краварл, (двама и
т.н.) краварл
кровОрка
кранОрник; краварници, (два и
т.н.) краварника
кровОрски
кроворство
кравеферма
крОвешки
крОви, кравля(т), кравя, краве;
крави
крогуй, -ят, -я; крагуи, (два и т.н.)
крагуя
кродО, -Сш
краден, крадения(т), крадена,
крадено; крадени
крадене
крадец; крадци, (двама и т.н.)
крадци
крадешкОта и крадешком
крОдло
кродлйв
крадлйност, крадливостта
крОдльо; крадльовци, (двама и т.н.)
крадльовци
крОдно, -еш
кроевед; краеведи, (двама и т.н.)
краеведи
краеведски
краевековен, красвековнля(т),
краеве^в^, краевековно;
краевековни
краезнОние
крОен, крайния^), крайна,
крайно; крайни
краесловен, краесловния(т),
краесловна, краесловно;
краесловни
краесловие
краестйшие
краеъгълен, красъгълнйя(т),
красъгълна, краеъгълно;
красъгълни, и крайъгълен
крОжба
крОище; краища
край, -ят, -я; краища, (два и т.н.)
края
край (предл.)
крайбрежен, краибрСжния(т),
крайбрежна, крайбрежно;
крайбрежни
краибр&жие; крайбрежия
кроИгорски
крайградски
крайгранйчен, крайграничния^),
крайгранична, крайгранично;
крайгранични
крайдунавски
крайезерен, крайСзсрния(т),
крайезерна, крайезерно;
краИСзсрни
кроййзворен, краййзворния(т),
краИйзвориа, краййзворио;
краййзворни
крайморски
кройненец; крайненци, (двама и
т.н.) краИненцл
крайник; крайници, (два и т.н.)
крайника
крайнино
крОйнодесен, крàйиодесиия(т),
краИнодясна, краинодясно;
крaйиодcсии
крайност, крайността
кройочен, крaйочийя(т),
крайочна, краиочно; краИочни
крайпътен, крайпътнйя(т),
крайпътна, крайпътно;
крайпътни
крайречен, крайрСчния^),
крайречна, крайречно;
крайречни
кроИречие
кройселски
крайцер; крайцери, (два и т.н.)
крайцера
крайчерноморски
краИшник; краИшници, (два и т.н.)
краИшника
крайъгълен, крайЪгълийя(т),
крайъгълна, крайъгълно;
крайъгълни, и краеъгьлен
крак, -ът, -а; крака, (два и т.н.)
крака
крОкер; кракери, (двама и т.н.)
кракери
крОкерски
крОковски
краковяк
крал, -ят, -я; кралС, (двама и т.н.)
кралС
кралИмОрковски
кролйцо
кралски
кролство; кралства
крамолО (обикн. в мн.ч.)
кромолен, крамолнля^),
крамолна, крамолно; крамолни
кран, -ът, -а; кранове, (два и т.н.)
крана
крОневски
краниолог; краниолозл, (двама и
т.н.) кранлолозл
крониология
кронйст; кранисти, (двама и т.н.)
кранИсти
кранИстко
крОнов
крононйк; крановици, (двама и
т.н.) крановици
кроновйчко
крОнто
кронтов
красавец; красавци, (двама и т.н.)
красавци;
красавица
красен, красния(т), красна,
красно; красни
кросене
красйв
краска
краснолйк
кроснопйс
краснопйсен, кра^отсн^^),
краснопИсна, краснопйсно;
краснопйсни
кроснопйсец; краснописци,
(двама и т.н.) краснопИсци
краснопйско
кросноречйв
красноречйвост,
красноречивото
красноречие
кросотО
краста
крОстов
341
краставСене
кростовОене
краставОя, -еш
краставица
крастапичОр, -ят, -я;
кроставичОри, (двама и т.н.)
краставичОри
краставичОрка
краставичен, крОставичния(т),
крОсгавично, крЛстлвично;
крОстовични
крася, -иш
крОтен, крОгния(т), крЛтна,
крИтно; крОтни
кратер; крОгери, (два и т.н.)
крОтсра
кратерен, крОтерния(т),
крОтерно, крЛгерно; крОтерни
крОтерообразен,
крЛтерооброзния(т),
крОгсрообрОзно,
крОгсрообрОзно;
крОтсрообрИзни
кратковременен,
кратковрСмснния^),
кротковрСменно,
кратковрСменно;
кротковрСменни
кротковрОменност,
кратковременностгЛ
краткосрочен, краткосрочния^),
краткосрочна, краткосрочно;
краткосрочни
краткосрочност,
кроткосрочносттО
крОткост; краткостгО
краткотраен, кроткотрОйния^),
кроткотрОИнл, крлгкогрОИно;
кроткотрОИни
краткотрОЙност,
крогкотрайносттО
кратност, кратносттИ
кратуна
крОтьк, крЛткия(г), крОткл,
крЛтко; крЛтки
крах, -ът, -л; крОхове, (дво и т.н.)
крЛка
крОча, -иш
крОчен
крОчене
крОчка
крачкомОр; крочкомСри, (дво и
т.н.) крочкомСро
крачол; крОчоли, (дво и т.н.)
крОчоло
краш, -ът, -а
крОштОст, -ът, -о; краштСстовс,
(дво и т.н.) крЛпггеста
^ео^ден, крслгИвния(т),
крсогИвна, креогйвно;
крсатИвни
креатйвност, крслтивносттЛ
креатура
креатурен, крелтурния(т),
креатурно, крслтурно;
крсатурни
кревОт; крсвОти, (дво и т.н.)
кревОта
креватен, крсвагнйл(т), крсвОгна,
кревОтно; крсвОгни
крОда
крОден, кредния(т), крСдна,
крСдно; крСдни
крОдит; крСдиги, (два и т.н.)
крСдитл
крОдитен, крСдйтнияСг),
крСдитнл, кредитно; крСдитни
кредитйрам, -ош
кредитйране
кредитодОтел1, -ят, -я;
кредитодЛтели, (двама и т.н.)
кредитодОтсли (лице)
кредитодОтел2, -ят, -я;
крсдитодОгели, (дво и т.н.)
кредитодОтеля (нелице)
кредитополучател1, -ят, -я;
кредитополучОтсли, (двама и
т.н.) кредитополучОтсли (лице)
креднтополучoтел2, -ят, -я;
кредитополучОтсли, (дво и т.н.)
кредйтололучЛгелл (нелице)
кредйтор; кредитори, (двамо и
т.н.) кредитори
кредитороздОване
кредйторен, крсдйторния(т),
кредйторна, кредйторно;
кредИторни
кредйторка
кредйторски
кредитоспособен,
кредитоспособния^),
кредитоспособна,
кредитоспособно;
кредитоспособни
кредитоспособност,
кредитоспособността
крОдо
крез, -ът, -л; крСзове и крезовци,
(двамо и т.н.) крСзове и крезовци
крОзовски
крек, -ът, -а
крОкер; крСксри, (дво и т.н.)
крСксро
крекинг, крСкингът, крСкинго
крОкингов
креклйп
крОкна, -еш
крем, -ът, -л; крСмовс, (дво и т.н.)
крСмо
крОмав
крОмавобял, крСмавобелияф,
крСмавобяла, крСмовобяло;
крСмавобСли
крОмавожълт
крематОриум; кремлториуми, (дво
и т.н.) кремлториумо
кремОция; крсмОции
кремЙковски
кремйрам, -аш
кремйран
кремйране
крОмов
кремовйден, кремовйдния(г),
кремовйдна, кремовйдно;
кремовйдни
кремонски
кремоподобен,
крсмолодобнил(т),
крсмоподобно, кремоподббно;
кремоподобни
кремотартар
крОмсупа*
крОмък; крСмъци, (два и т.н.)
крСмъка
кремъклййка
крОмълски
крОмъчен, кремъчния(т),
крСмъчно, крСмъчно; крСмъчни
кренвирш; крСнвирши, (дво и т.н.)
крСнвиршл
креодбнт; креодонти, (дво и т.н.)
креодбнтл
креозбл
креозот
креол; креоли, (двамо и т.н.) креоли
креблка
креблски
креп, -ът, -л
крепдешип
крепОжен, крепСжния(т),
крспСжно, крспСжно; крепСжни
крепОне
крОпжоржОт
крОпжоржОтен,
крепжоржСтия(т),
крепжоржетнл, крСпжоржСгно;
крепжоржСтни
крепйрам, -лш
крепйране
крепйтел1, -ят, -я; крепИтели,
(двамо и т.н.) крепйтели (лице)
крепйтел2, -ят, -я; крепИтели,
(дво и т.н.) крспйтсля (нелице)
крепйтелен, крслUтелния(т),
крепИтслно, крепително;
крепИтслни
крепйтелка
крОпкост, крспкосттО
крепна, -еш
креппаилоп, -ът, -а
крепнаилопоп
крепбн
крепонен, крспонсн^^),
крепонено, крепонено;
крспонсни
крОпост, крспостгО
крОпостен, крепостния(т),
крСпостно, крСпосгно;
крепостни
крепостник; крСпостници, (двама
и т.н.) крСпостници
крОпостнически
крОпостничество
342
крОностннчка
креннаиuйбн
крОнсатен
крОнсатенен, крeпсaтoнeийя(т|,
крОпсатОиеио, крОпсатОнеис;
крОпсатОнени
крoирuшон
крОнък, крепкия^), крОпка,
крОпкс; крОпки
кренй (се), -Иш
крескОло; крескилО
крОсла
креслйв
креслйвост; кресливсстто
креслб; кресла
кр)сльо; крoспъсвци, (двама и т-н.)
крОслЪСвци
кресна, -еш, и крясна
кресненец; крОсиеици, (двама и
'-Н-) крОсиенци
крйсненка
крОсненски
крОсненско-разложки
кресчендо
крОтам, -ош
крОтане
кретОн, кретени, (двама и т-н.)
кретени
кретенизОция
кретенизйрам (се), -нш
кретенИзъм, кретенИзмът,
кретенИзмо
кретОнскн
кретон
кретонен, крe'Снeнйя(т|,
кретоиено, кретСненс;
кретоиени
крехкавинО
крОхкавост, крехкивостто
крОхък, крехкия(т), крОхка
крОхкс; крОхки
кречетОло; кречетолО
крещя, -Иш
крещене
крея, -еш
кр)ене
крнв
крйва
крнвОк; криваци, (два и т-Н-)
кривОко
крйвБом, -аш
крйББане
крйвда
кривина
крйвицо
крйвка
крйвна, -еш
кривоглед
кривогледство
криводолскн
криводолчанин; кривсдСлчани,
(двомо и '-Н-) криводСлчннй
криводолчанка
кривокрак
криволОне
криволинОен, криволиЧИния^),
криволиЧИн; кирвслинОИнс;
криволиЧИни
крнволИца
криволИча, -иш
криволИчене
криволя, -йш
крИво-ляво
кривоног
кривоок
криворазбран
кривоуст
крйвчо
кривя (се), -йш
кривОне
крИене
крйеница
крйза
крйзисон, крИзисния^),
крйзисиа, кризисно; крйзисни
крик, -ът, -а; крйксве, (два и т-и.)
крйка
крйкет
крйкотен, крйкeтнйя(т|,
крИкетна, крИкетнс; крИкетни
крнлОт
крнлОтка
крнло; крилО и криле
криловИден, криловИдийя(т|,
крилсвИдна, криловРдно;
кри^вй^и
крилце; крилцО
крИми
крИмиелемОнт; крИмиелемОити,
(двама и т-н.) ^Им^^иОи™
крнминале; криминалОта
криминОлен, криминалния^),
криминална криминално;
криминални
крнминализОция
криминализйрам (се), -аш
криминализйран
криминализйране
криминалйст; криминалисти,
(двама и т-и.) криминалисти
криминалйстика
криминалистйчен,
крйMйннпиегИчнйя(т|,
кримйннпйсгйчна,
криминилистичнс;
криминaпйC'Ичнй
кримнналИстка
криминогенен,
криминогенния^),
криминогОнна, криминогенно;
криминотОнни
крнминологИчен,
крймйнспогйчния(т),
криминолотИчна,
криминологИяно;
криминслсгИчни
криминология
крймнренортОр;
кристалогенОза
крймирепортОри, (двама и т-н.)
крИмирепортОри
кримнсернОл; крИмисериали, (два
и т-Н-) крИмисериОпа
крИмка
крИмски
крнн, -ът, -а; крйнсве, (два и т-н.)
крйна
крйна
крннолйн; кринслИни, (два и т.н-)
кринслйна
крннолйноБ
криобнология
криогенен, криогенния^),
криогенна, криогенно;
криогенни
крногенОтика
криогОника
крнолйт
криолйтов
крномОтър; криометри, (два и т-н.)
крисмОтъра
криоскбнскн
крносфОра
криосфОрен, крйссфeриия(г|,
крйоерeриa, криосфОрис;
криссферни
криотераневтИчен,
крйстoриneв'йч:кйя(т|,
крйотoрaпeвгрчнa,
крйо'eрaлeвтйчно;
крй0'eрилeвгИчнй
крИотерОния
крйнта
крннтйрам, -аш
кринтИране
кринтогрОма
кринтогрОмен,
криптогрИмнияф,
крипгсгрИмнa, криптограмис;
крипгсгрИмни
кринтогрОфия
кринтогрОфски
крннтбн
кринтбнен, крипгонийя(т),
криптоина, криптоннс;
криптокии
кринтоноБ
крнстОл; кристали, (два и т-и.)
кристОпа
кристален, крйегИпнйя(т|,
кристална, кристапнс;
кристални
кристализацибнен,
крйстилйзидиСнния(т|,
крйC'aпйзндиСннa,
кристализациСн^;
кристализациСики
кристализация; крйегилйзИдйй
кристализИром, -аш
кристализиране
кристОлност, крйстнпносгтa
крнстОлночйст
кристалогенОза
343
кристалограф
кристалограф; кристалографи,
(двама и т.н.) кристалографи
кристалография
кристалографски
кристалоид; кристалойди, (два и
т.н.) кристалойда
кристалоиден, кристалойдния(т),
кристалойдна, кристалойдно;
кристалойдни
кристаломорфологичен,
кристаломорфологйчния(т),
кристаломорфологична,
кристаломорфологйчно;
кристйломорфологйчни
кристаломорфология
кристаломорфоложки
кристалооптика
кристалооптичен,
крнсталооптичния(т),
кристалооптйчна,
кристалооптачно ;
кристйлооптйчни
кристалоструктуфен,
кристалоструктурния^),
кристшюструктурна,
кристалоструктурно ;
кристалоструктурни
кристалофизика
кристалохимия
критериен, критерийния^),
критерийна, критерийно;
критерийни
критерии, -ят, -я; критерии, (два
и т.н.) критерия
критериум; критериуми, (два и
т.н.) критериума
критик; критици, (двама и т.н.)
критици
критика
критикар, -ят, -я; критикйри,
(двама и т.н.) критикари
критикарски
критикарствам, -аш
критикарстване
критикарство
критико-публицистичен,
крйтико-публицнстйчния(т),
крйгико-публицистйчна,
критико-публицистично;
крйтико-публицистични
критикувам, -аш
критикуван
критикуване
критицизъм, критицйзмът,
критицйзма
критичен, критйчния(т),
критична, критйчно; критични
критически
критичка
критичност, критичността
критски
критско-микенски
кричимец; крйчимци, (двама и
т.н.) крйчимци
кричимка
кричимски
кришнар, -яр, -я; кришнари,
(двама и т.н.) кришнари
кришом
крия (се), -еш
кроасан; кроасОни, (два и т.н.)
кроасана
кройж; кроежи, (два и т.н.) кроежа
кроене
кроика
крокант
крокет1; крокети (обикн. в мн.ч.)
крокет2
крокетен, крокетния(т),
крокетна, крокетно; крокетни
крокмач; крокмачи, (два и т.н.)
крокмача
крокодил; крокодили, (два и т.н.)
крокодйла
крокодилски
кром, -ът, -а
кроманьонец; кроманьонци,
(двама и т.н.) кроманьонци
кроманьонски
кромид
кромиден, кромйдения(т),
кромйдена, кромйдено;
кромйдени
кромов
крона
кронпринц; крбнпрйнцове,
(двама и т.н.) крбнпрйнцове
кронщатски
крос, -ът, -а; крбсове, (два и т.н.)
крбса
кроскънтри
кросно;кросна
кросов
кросоувър
кротал; кротали, (два и т.н.) кротОла
кроталов
кротвам се, -аш
кротване
кротна се, -еш
кротон; кротбни, (два и т.н.)
кротбна
кротонов
кротост, кротостта
кротувам (си), -аш
кротуване
кротък, крбткия(т), кротка, крбтко;
крбтки
кроул
кроше; крошета
кроя, -йш
кроялня
крояч; кроячи, (двама и т.н.) кроячи
кроячески
кроячество
кроячка
кроячница
крузеиро
круиз; круйзи, (два и т.н.) круйза
круизер; круйзери, (два и т.н.)
круйзера
крумовградски
крумовгрОдчанин;
крумоградчани, (двама и г.т.)
крумовгрйдчани
крумовградчанка
круп, -ът, -а
крупа
крупен, крупния(т), крупна,
крупно; крупни
крупие; крупиета
крут
круша
крушак; крушаци, (два и т.н.)
крушака
крушарски
крушение
крушка
крушов
крушовиден, крушовйдния(т),
крушовйдна, крушовйдно;
крушовйдни
крушовица
крушообразен,
крушообразния(т),
крушообразна, крушообразно;
крушообрйзни
кръв, кръвта; кърви и кървища
кръвен, кръвния(т), кръвна,
кръвно; кръвни
кръвник; кръвници, (двама и т.н.)
кръвници
кръвнина
кръвнина
кръвнишки
кръвно
кръводарител, -ят, -я;
кръводарйтели, (двама и т.н.)
кръводарйтели
кръводарителен,
кръводарйтелния(т),
кръводарйтелна,
кръводарйте лно;
кръводарйтелни
кръводарителка
кръводарителски
кръводарявам, -аш
кръводаряване
кръвожаден, кръвожадния(т),
кръвожадна, кръвожадно;
кръвожадни
кръвожадност, кръвожадността
кръвозагуба
кръвозаместител, - ят, -я;
кръвозаместйтели, (два и т.н.)
кръвозаместйтеля
кръвоизлив; кръвойзливи, (два и
т.н.) кръвойзлива
кръвоизливен,
кръвойзливния(т),
кръвойзливна, кръвойзливно;
кръвойзливни
кръволбк; кръволбци, (двама и
344
кряскане
т.н.) кръволбци
кръполочен, кръволочнияСт),
кръволбчна, кръволбчно;
кръволбчни
кръвоносен, кръвондсния(т),
кръвондсна, кръвондсно;
кръвондсни
кръвообразуване
кръвообращение
кръвопйец1; кръвопийци, (двама
и т.н.) кръвопийци (лице)
кръвопйец2; кръвопийци, (два и
т.н.) кръвопИеца (нТеллице)
кръвопрелЯване < z
кръпопрелйпен, /
кръвопрслйвния(т),
кръвопрслИвна, кръвопрелИвно;
кръвопрслИвни
кръвопролйтен,
кръвопролИтния^),
кръвопролИтна, кръвопролИтно;
кръвопролитни
кръпопролятие; кръвопролития
кръвопускане
кръвосмесЯтел, -ят, -я;
кръвосмесйтсли, (двама г.н.)
кръвосмесйтели
кръвосмешение
кръвосмучещ
кръвоснабдОн,
кръвоснабдСния(т),
кръвоснабдСна, кръвоснабдСно;
кръвоснабдСни
кръвоснабдявам (се), -лш
кръвоснабдяване
кръвоспйращ
кръвотечение
кръпчйца
кръг, кръгът, кръгИ; кръгове, (два
и т.н.) кръга
кръглест
кръгловОт
кръгловйден, кръгловйдния(г),
кръгловйдна, кръгловидно;
кръгловйдни
кръглоглОп
кръглоклОтъчен,
кръглоклСтъчния^г),
кръглоклСтъчна,
кръглоклСтъчно;
кръглоклСтъчни
кръглолйк
кръглолйстен, кръглолйстния(т),
кръглолИстна, кръглолйсгно;
кръглолИстни
кръглоок
кръглоуст
кръгов
кръгопйден, кръговйдния(г),
кръговидна, кръговйдно;
кръговидни
кръговрат; кръговрОти, (дво и т.н.)
кръговрОта
кръгозор; кръгозори, (два и т.н.)
кръгозора
кръгом (нрч.)
кръгом (межд.)
кръгооборбт; кръгообороти, (два
и т.н.) кръгооборбга
кръгообразен, кръгообразния^),
кръгообрОзна, кръгообразно;
кръгооброзни
кръгче; кръгчета
кръгъл, кръглия^), кръгла,
кръгло; кръгли
кръжа, -Иш
кръжОне
кръжОц; кръжцй, (два и т.н.)
кръжСца
кръжок; кръжоци, (два и т.н.)
кръжока
кръжочен, кръжбчния(г),
кръжбчна, кръжочно; кръжбчни
кръжбчник; кръжочници, (двама
и г.н.) кръжбчници
кръжонничка
кръквам, -аш
кръкване
кръкна, -еш
кръмен, кръмния(т), кръмна,
кръмно; кръмни
крънкам, -лш
вдън^не
кръпка
кръст, кръстът, кръсга; кръстове,
(два и т.н.) кръста
кръстат
кръстачка
кръстен, кръстния^), кръстна,
кръстно; кръстни
кръстен, кръстения^), кръстена,
кръстено; кръстени
кръстене
кръстОц; кръстци, (два и т.н.)
кръстСцо
кръстЯтел, -ят, -я; кръстители,
(двома и т.н.) кръстители
кръстник; кръстници, (двама и
т.н.) кръстници
кръстница
кръстбвденски
кръстовЙден, кръстовйдния(г),
кръстовйдна, кръстовйдно;
кръстовйдни
кръстовище; кръстбвшци
кръстонбсен, кръстоносния^),
кръстоносна, кръстоносно;
кръстоносни
кръстоносец1; кръстоносци,
(двама и г.н.) кръстоносци
(лице)
кръстон0сец2; кръстоносци, (два
и г.н.) кръстоносеца (нелице)
кръстообразен,
кръстообрОзния(т),
кръстооброзна, кръстооброзно;
кръстообрОзни
кръстопоклбнен,
кръсголоклбнния(т),
^^^поклонна,
кръстопоклонно;
кръстопоклонни
кръстопът; кръстопътища, (два и
т.н.) кръстопътя
кръстосам (се), -аш
кръстосан
кръстосвам (се), -лш
кръстосване
кръстосвай! кръстосвОчи, (двама
и т.н.) кръстосвОчи (лице)
кръстосвач2; кръстосвОчи, (два и
г.н.) кръстосвОчи (нелице)
кръстосвачка
кръстоска
кръстословица
кръстоцвОтен, кръстоцвСтнuл(т),
кръстоцвСтна, кръстоцветно;
кръстоцвСгни
кръстче; кръстчето
кръстя се, -иш
кръстя (се), -иш
кръцпам, -аш
кръцпане
кръц-кръц (межд.)
кръцна, -еш
кръчма
кръчмар, -ят, -я; кръчмИри,
(двама и г.н.) кръчмИри
кръчмарка
кръчмарски
кръчмарство
кръшвам, -аш
кръшпане
кръшен, кръшния^), кръшна,
кръшно; кръшни
кръшкам, -лш
кръшкане
кръшкач; кръшкЛчи, (двама и т.н.)
кръшкОчи
кръшкОчка
кръшна, -еш
кръшност, кръшносттО
кръщОвам (се), -лш
кръщОпане
кръщОпка
кръщОлен, кръщСлния(г),
кръщелна, кръщСлно; кръщелни
кръщелник; кръщСлници, (двама
и т.н.) кръщСлници
кръщелница
кръщелниче; кръщСлничсга
кръщенО
кръщОние
крякам, -лш
крякане
кряквам, -лш
крякване
крякот
крясвам, -аш
кряспане
кряскам, -аш
кряскане
345
крясна
крясна, -еш, и кресна
крясък; крясъци, (дви и '.н.)
крясъка
ксондз, -ът, -а; ксОидзове, (двама и
'.и.) ксОндзове
ксеноман; ксеномНни, (двама и
т.н.) ксеномани
ксеномания
ксеномОнка
ксонбн
ксенонов
Е^нафИя; ксенсфйли, (двама и
т.н.) ксенсфйли
ксенофйлия
ксенофоО; ксeнсрСбй, (двама и '.н.)
ксeнсрСбй
ксенофобия
ксoнорббкo
ксенофббски
ксерограф; ксеротрОфи, (два и
'-Н-) кеeрогрaрo
ксерогрoрйрoм, -аш
ксерогрoрйрoн
ксерогрoрИрoне
ксерограрня
ксОроконие; ксОрокбпия
ксороконИрам, -аш
ксероконИран
ксороконИране
ксерокс; ксОрокси, (два и т.н.)
ксерокса
ксОроксен, ксероксни^'),
ксОроксиа, ксОрскснс;
ксОроксни
ксилогрoрня
ксилол
ксилофон; ксилофони, (два и т.н.)
ксилофона
ксилофднен, ксйпофДннйя('|,
ксйлофДинo, ксилорДнно;
кейпофДнни
ктИтор; ктитори, (двама и т-н.)
ктитори
ктйторски
куатрочОнто
куб, -ът, -а; кубове, (двн и т.н.)
куба
кубОнец; кубИнци, (двама и т.н.)
кубОици
кубанка
кубански
кубатура
куб); кубета
кубИзъм, кубйзмът, кубйзма
кубйк; кубици, (два и '.н.) кубйка
кубйнец; кубйнци, (двама и т.н.)
кубйнци
кубйнка!
кубинка2; кубинки (обикн. в мн.ч.)
кубйнскн
кубйст; кубйсти, (двама и '.н.)
кубисти
кубИстка
кубИстки
кубйчен, кубичния^), кубйчна,
кубйчно;кубИчни
кубИчески
кубрОтски
кубрнк; кубрици, (два и т.н.)
кубрика
кубче; кубчета
кувейтец; кувейтци, (двама и
'.н.) кувейтци
кувОИтка
кувейтски
кувейтчанин; кувОИтчани, (двама
и '.н.) кувОРтчани
кувейтчанко
кув)рт; кувОрти, (два и т-н.) кувОрта
куверта
кувОртон, кувОрткияСт),
кувОртка, кувертно; кувОртии
кувертюр; кувертюри, (два и
т-и.) кувертюра
кувертюра
кувьоз; кувъСзи, (два и т-н.) кувъоза
кугуОр; кутуари, (два и т-н.) кутуОра
кудкудяк (межд.)
кудкудякам, -аш
кудкудякане
кудкудяча, -иш
кудкудячене
кука
кукам, -аш
кукане
кукорочо
куквам, -нш
куквам се, -аш
кукване
кукер; кукери, (двими и '-Н-)
кукери
кукорски
кукост
кукичка
кукла
куклен, кукления^), куклени,
куклено; куклени
куклонотоатрОлон,
куклeно'eи'рИпнйя('|,
куклeнотeигрaпни,
куклeнотeигрНпно;
кÿклeнотeитрaпни
кукленски
кукловод; куклсвСди, (двима и т-Н.)
куклсвСди
кукловодка
кукловодство
ку-клукс-клан
куклукскланов
куклуксклОновец;
куклуксклОновци, (двама и '.и.)
кукпуксклИновдй
куклуксклановски
кукна (се), -еш
куков
куковден
ку-кбд; ку-кодове, (два и '.н.)
ку-коди
куку; кукувци, (двама и т-н.)
кукувци
куку (нрнл.)
ку-ку (межд.)
кукувам, -аш
кукувано
кукувец; кукувци, (двама и т.н.)
кукувци
кукувица
кукувиче; кукувичета
кукувичен, кукувйчнйя('|,
кукувична, кукувично;
кукувични
кукувичи, кукувичия^),
кукувича, кукувиче; кукувичи
кукумявка
кукумяу (межд.)
кукурИгам, -аш
кукурИгане
кукурИгна, -еш
кукурИгу (межд.)
кукурйгууу (межд.)
кукуруз; кукурузи, (два и '.и.)
кукурузи
кукурузен! кукурузения^),
кукурузеин, кукурузеио;
кукурузени
кукурузен2, кукурузния('),
кукурузиа, кукурузио;
кукурузии
кукурузище
кукурузник; кукурузници, (два и
т.н.) кукурузиики
кукурузокомбОйн;
кукурузокомбОйни, (два и т-и.)
кукурузокомбНИна
кукурузоронОчка
кукурузохранИлнщо;
кукурузохрaнИпйщa
кукуряк; кукуряци, (два и т.и.)
кукуряка
кукушки
кула
кулОк; кулаци, (двама и т.н.) кулаци
кулОчоство
кулОчка
кулОшки
кулост
кули; кули, (двама и '.н.) кули
кулинОр, -ят, -я; кулинОри, (двама
и '.и.) кулинОри
кулннОрен, кулинарни^'),
кулинарна, кулин0рио;
кулинОрни
кулннОрия
кулинОрка
кулннОрски
кулйса; кулйси (обикн. в мн.ч.)
кулИсен, кулИснйя('|, кулисиа,
кулйсио; кулИсни
кулминационен,
кулминиционнияСт),
кулминационна,
кулминационно;
346
курсантка
кулминационни
кулминация; кулминации
кулминирам, -аш
кулминиране
кулоар; кулоари (обикн. в мн.ч.)
кулоарен, кулоарния(т),
кулоарна, кулоарно; кулоарни
кулокран, -ът, -а; кулокрани, (два
и т.н.) кулокрана
кулон; кулбни, (два и т.н.) кулона
култ, -ът, -а; култове, (два и т.н.)
култа
култиватор; култиватори, (два и
т.н.) култиватора
култиваторен, култиваторння(т),
култиваторна, култиваторно;
култнваторнн
култивация; култивации
култивирам, -аш
култивиран
култивиране
култов
култовски
култовщина
култура
културен, културння(т), културна,
културно; културни
културизъм, културйзмът,
културйзма
културист; културйсти, (двама и
т.н.) културйстн
културистка
културно-битов
културно-информационен,
културно-информацнонння(т),
културно-информационна,
културно-информационно;
културно-информационни
културноисторически
културно-исторически
културно-масов
културнополитически
културно-политически
културно-просветен,
културно-просветния^),
културно-просветна,
културно-просветно;
културно-просветни
културност, културността
културтрегер; културтрегери,
(двама н т.н.) културтрегери
кум, кумът, кума; кумове, (двама
н т.н.) кумове
кума
куманин; куманн, (двама и т.н.)
куманн
куманка
кумановски
кумански
ку-метър; ку-метри, (два и т.н.)
ку-метъра
кумец; кумцй, (двама и т.н.) кумцй
кумир1; кумири, (двама и т.н.)
кумйри (лице)
кумир2; кумири, (два и т.н.)
кумйра (нелице)
кумица
кумичене
кумов
кумство
кумувам, -аш
кумуване
кумулативен, кумулатйвння(т),
кумулативна, кумулатйвно;
кумулатйвни
кумулация; кумулации
кумя се, -иш
кунгфу
куп, -ът, а; купища н купове, (два
и т.н.) купа
купа
купа и копа
купаж; купажи, (два н т.н.)
купОжа
купажен, купажння(т), купажна,
купажно; купажни
купажиране
купе; купета
купел; купели, (два н т.н.) купела
куп&н; купнй и купени, (два н т.н.)
купена, и Konèn
купест
куп&шки
купичка
купище; купища
куплет; куплети, (два и т.н.)
куплета
куплетен, куплетння(т),
куплетна, куплетно; куплетни
куплетист; куплетйсти, (двама и
т.н.) куплетйстн
куплетистка
куплунг; куплунгн, (два и т.н.)
куплунга
купол; куполи, (два н т.н.) купола
куполен, куполния(т), куполна,
куполно; куполни
куполовиден, куполовйдння(т),
куполовйдна, куполовйдно;
куполовйднн
куполообразен,
куполообразния(т),
куполообразна, куполообразно;
куполообразнн
купон; купони, (два и т.н.) купона
купонен, купонння(т), купонна,
купонно;купонни
купувам, -аш
купуване
купувач; купувачи, (двама и т.н.)
купувачи
купувачка
купче; купчета
купчина н купчйна
купюра
купя, -иш
курабиен, курабййння(т),
курабйнна, курабййно;
курабййни
курабия; курабйи
кураж
куражлиика
куражлииски
куражлия; куражлйи, (двама и т.н.)
куражлйн
кураре
куратор; кураторн, (двама н т.н.)
кураторн
курбан; курбани, (два и т.н.)
курбана
курва
курвар, -ят, -я; курвари, (двама н
т.н.) курварн
курварство
курвенски
курдисам (се), -аш
курдисвам (се), -аш
курдисване
курешка
куриер; курнерн, (двама и т.н.)
куриери
куриерски
курилски
куриоз; курнозн, (два и т.н.)
куриоза
куриозен, курнозния(т),
куриозна, куриозно; куриозни
куриозност, курнозността
куркам, -аш
куркане
курназ
куфник; курници, (два и т.н.)
курннка
курбрт; курорти, (два н т.н.)
курорта
курбртен, курортння(т),
курортна, курортно; курортни
курортист; курортйстн, (двама и
т.н.) курортйстн
курортистка
курортнолечебен,
курортнолечебння(т),
курортнолечебна,
курортнолечебно;
курортнолечебни
курортно-лечебен,
курортно-лечебния(т),
курбртно-лечебна,
курортно-лечебно;
курортно-лечебни
курортно-санаториен,
курортно-санаторнйння(т),
курдртно-санатдрийна,
курдртно-санатдрнйно;
курдртно-санатдрийнн
курортолдгия
курортотерапия
курс, курсът, курса; курсове, (два
и т.н.) курса
курсант; курсанти, (двама и т.н.)
курсанти
курсантка
347
курсОнтски
курсантски
курсйп; курсИви, (два и т.н.)
курсйва
курсйпен, курсйвния(т),
курсйвна, курсйвно; курсйвни
курсйст; курсйсти, (двама и т.н.)
курсйсти
курсйстка
курсов
курсор; курсори, (два и т.н.)
курсора
курсорен, курсорния(т),
курсорна, курсорно; курсорни
куртизанко
куртизОнски
куртка
куртоОзен, куртоазния(т),
куртоозна, куртоОзно;
куртоозни
куртойзия
куртоазност, куртоазносттИ
куртулйсам, -аш
куртулйспам, -лш
куртулиспапе
курцхар; курцхари, (два и т.н.)
курцхара
куршум; куршуми, (два и т.н.)
куршума
куршумен, куршумения(т),
куршумсна, куршумено;
куршумсни
куспам, -аш
куспане
кускус
кусна, -еш
кусур; кусури, (два и т.н.) кусури
кусурлйя; кусурлИи, (двама и т.н.)
кусурлйи
кутел; кутели, (два и т.н.) кутели
кутер; кутери, (два и т.н.) кутери
кутерйст; кутерйсти, (двомо и т.н.)
кутерйсти
кутййка
кутйкула
кутйя; кутйи
кутре; кутрСта
ку-трОска
кутригури (слмо мн. ч.)
кутсуз; кутсузи, (двамо и т.н.)
кутсузи
кутсуз (прил.)
кутсузлййка
кутсузлйя; кутсузлИи, (двама и
т.н.) кутсузлИи
кутсузлук
ку-рОктор
курар; куфари, (два и т.н.) куфара
курарен, куфарния(т), куфорно,
куфарно; куфарни
куфарче; куфарчета
курОя, -еш
курйчески
кух
кухинО
кухйнен, кухйннияф, кухИнна,
кухйнно;кухИнни
кухненски
кухня
кухороги (обикн. в мн.ч.)
куц
куцам, -аш
куцане
куцоплОшки
куцукам, -лш
куцу^^
куцук-куцук (межд.)
куча се, -иш
куче; кучета
кучеглОп
кучене
кучешки
кучи, кучия(т), кучо, куче; кучи
кучка
кучкОр, -ят, -я; кучкОри, (двама и
т.н.) кучкОри
кучкйрник; кучкЛрници, (два и
т.н.) кучкОрника
кучкйрски
кушет-пагон; кушСт-вагбни, (два
и т.н.) кушет-вогона
куш)тка
кушйя; кушИи
кхмер; кхмСри (обикн. в мн.ч.)
къд)
къдО-къдО
къдОля
къдОто
къдра
къдрав
къдраволйстен,
къдраволйстния(т),
къдроволИстна, къдраволИстно;
къдраволИстни
къдрене
къдрест
къдрйца
къдрокОс
къдря (се), -иш
къклица
къкличав
къкрене
къкря, -иш
кълбест
кълбО; кълбО и кълбета
кълбовйден, кълбовйдния(т),
кълбовйдна, кълбовидно;
кълбовйдни
кълбовйдност, кълбовидносггО
кълбообрОзен, кълбообрОзния(т),
кълбообрОзна, кълбообрОзно;
кълбообрОзни
кълпа (се), -Сш
кълвОне
кълпОч; кълвОчи, (два и т.н.)
кълвОча
кълка
кълколя, -иш
къл-къл (межд.)
кълн, кълнът, кълна; кълнове, (дво
и т.н.) кьлна
кълна (се), -Ош
кълнОне
кълня, -йш
кълняемост, кълняемостта
кълцам, -лш
кълцане
кълча (се), -иш
кълчене
кълчйща (сомо мн.ч.)
кълчЙщен, кълчшцния(т),
кълчищна, кълчищно;
кълчищни
към (прсдл.)
къмпинг; къмпинги, (два и т.н.)
къмпинга
къмпингар, -ят, -я; къмпингОри,
(двама и т.н.) къмпингОри
къмнингов
къмнингувам, -лш
къмнингуване
къмпйрам, -лш
къмпйране
къна
кънкО; кънкИ, и кънка
кънка; кънки, и кънкй
кънкобегОч; кънкобегОчи, (двамо
и т.н.) кънкобегОчи
кънкьор; кънкьбри, (двама и т.н.)
кънкьори
кънкьОрка
кънОсам, -аш
кънОсвам (се), -лш
къносване
кънтеж; кънтСжи, (два и т.н.)
кънтСжа
кънтОне
кънтри
кънтя, -йш
къпОлен, къпаиния^), къпОлно,
къпОлно; къполни
къпОлня
къпане
къпйна
къпинОк; къпинОци, (два и т.н.)
къпинОка
къпЙноп
къпя (се), -еш
кър, -ът, -л; кършци, (дво и т.н.)
къра
кървав
кърпапЙца
кървавочервен,
кървавочсрвСния(т),
кървавочервСна,
кървавочервСно;
кървавочервСни
кървене
кърпя, -Иш
кърпясал
кървясам, -лш
кървясвам, -аш
кървясване
348
кърджалиИски
кърджалия; кърджалии, (двама и
т-Н.) кърджалии
къри
къркам, -нш
къркане
къркач; къркОчи, (двама и т-Н.)
къркОчи
къркачка
къркорене
кьркоря, -иш
къркорене
кърлеж; кърлежи, (два и т-и.)
кърлежи
кърлинг
кърма
кърмаче
кърмачка
кърмене
кърмйлка
кърмйло
кърмя, -иш
кърмене
кърна
кърнач; кърпИчи, (двама и т-Н.)
кърпОчи
кърначество
кърнОчка
кърн)ж; кърпОжи, (два и т.и-)
кърпежа
кърнен, кърпения^), кърпена,
кърпено; кърпени
кърнене
кьрнйкожух; кърпикожуси, (два
и т-и.) кърпикожуха
кърничка
кърня, -иш
кърскн
кърт, -ът, -а; къртове, (два и т-и.)
кърта
къртене
къртйца
къртйчав
къртйчи, кьргИчия(т|, къртича,
къртиче; къртичи
къртИчина
къртовски
къртя (се), -нш
кърша (се), -иш
къс, -ът, -а; късове, (два и т-и.)
къси
къс, късия^), къси, късо; къси
късам (се), -аш
късане
късен, късиия(т), късна, късно,
късни
късичък, късичкия^), късичка,
късичкс; късички
късмет; късмети, (два и т-и.)
късмОта
късметлйИка
късметлйя; късметлии, (двама и
т.н-) късметлии
късноОсенен, късноeсeнкйя('|,
късиоОсеина, късисОсенно;
къеисeсeний
къснозрОен, късисзрeИния(т|,
късиозрОйна, късисзрОйнс;
^ск^рОИки
къснозрОещ
къснозреИка
късносезонен, късиосeзоннйя(т|,
къеиоеeзоинa, късносезонно;
късиосезОнни
късоврОт
късовъзлие; късовъзлия
късовълнов
късогл)д
късогледство
късокрОк
късометражен,
късометрИжнияСт),
късометражна, късометражно;
късометражни
късоонашОт
късонОметен, късопОметния(т),
късопОметна, късопНметно;
късопаметии
късонръст
късосъединИтелен,
късссъeдйнйг•eлнйя(т),
късссъединип'елиа,
късосъeдйиИтeлно;
късссъeдйнИтeпнй
късоум
късоух
късче; късчета
кът, -ът, -а; кътове, (два и т.н-) къта
кът (нрч.)
кътам, -аш
кътане
кътен, кътния(т), кътка, кътко;
кътки
къткам, -аш
къткане
кът-кът (межд.)
кътник; кътници, ( двн и т.и.)
кътника
кътче; кътчета
къч, -ът, -а; къчове, (два и т-н.) къча
къш (межд.)
къшеИ, -ят, -я; къшеи, (дви и т-Н.)
къшея
къш-къш (межд.)
къшлй
къща
къщен, къщнияф, къщна, къщно;
къщни
къщица
къщичка
кяря
къщовен, къщСвния(т), къщовни,
къщовио, къщовни
къщовник; къщСвници, (двими и
т-н.) къщовници
къщовница
къщовничество
къщурка
кьолнски
кьонав
кьоноолу
кьорав
кьоркютук
кьорсокОк; ^орс^аци, (два и т.н.)
къорсскОка
кьорфишек; къСрфишОци, (дви и
т.н.) къорфишОка
кьорчо
кьосав
кьосе; кьосета
кьот)к; кьотОци, (два и т-н.) къстОка
кьоше
кюлоти (само мн.ч.)
кюлч); кюлчОта и кюлче
кюлче; кюлчета и кюлче
кюмбе; кюмбОта
кюмюр
кюнец; кюнци, (два и т-Н.) кюнеца
кюн, -ът, -а; кюпове, (два и '.и.)
кюпа
кюнче
кюрасо
кюрд; кюрди, (двими и '.н.) кюрди
кюрдистОнски
кюрдка
кюрдски
кюр); кюрОтн
кюр)та
кюртйж; кюртОжи, (два и т-и.)
кюртОжа
кюртОжен, кюргaжния(т|,
кюртОжна, кюртОжнс; кюргажни
кюртйрам, -аш
кюртИране
кюсвам, -аш
кюсване
кюскам, -нш
кюскане
кюсна, -еш
кюснО
кюстендИлец; кюстендилци,
(двама и т.и-) кюстендилци
кюстендйлка
кюстендИлски
кютюк; кютюци, (два и th.)
юотюка
кюфт); кюфтОти
кюч)к; кючОци, (два и т-Н.) кючека
кяр, -ът, а; кярове, (два и т.и.) кяра
кярене
кяря, -иш
349
л
ла
лабиОл; лабиали, (два и т.н.)
лабнала
лабиален, лабиалния(т),
лабиална, лабиално; лабиални
лабиализация; лабиалнзацни
лабиализирам (се), -аш
лабиализиран
лабиализиране
лабилен, лабйлння(т), лабилна,
лабйлно; лабйлнн
лабилност, лабилността
лОбиодентален,
лабиоденталния(т),
лабиодентална, лабнодентално;
лабиоденталнн
лОбиопалатален,
лабиопОлатОлния(т),
лОбиопОлатОлна,
лабнопалатално;
лабнопалаталнн
лабиринт; лабнрйнтн, (два и т.н.)
лабирйнта
лабиринтен, лабнрйнтння(т),
лабирйнтна, лабирйнтно;
лабирйнтнн
лаборант; лаборанти, (двама н т.н.)
лаборанти
лаборОнтка
лаборОнтски
лабораторен, лаборатбрния(т),
лаборатбрна, лаборатбрно;
лаборатбрни
лаборатбрия; лаборатбрни
лабрадбр; лабрадбри, (два и т.н.)
лабрадбра
лабрадорит
лОво
лаванда
лавандула
лавандулов
лОввам, -аш
лОвване
лавина
лавинен, лавйнння(т), лавйнна,
лавйнно; лавйнни
лавинообразен,
лавннообразння(т),
лавинообразна, лавинообразно;
лавинообразни
лавиноопОсен, ловиноопОсния(т),
лавиноопасна, лавиноопасно;
лавиноопасни
лавирам, -аш
лавиране
лОвица
лОвка
лОвкаджиика
лОвкаджия; лавкаджнн, (двама н
т.н.) лавкаджнн
лавна, -еш
лОвра
лОвров
лавронбсен, лавронбсния(т),
лавронбсна, лавронбсно;
лавронбсни
лавронбсец; лавронбсци, (двама н
т.н.) лавронбсци
лОвър; лОврн (обикн. в мн.ч.)
лОгер; лагерн, (два н т.н.) лагера
лОгерен, лагерния(т), лагерна,
лагерно; лагерни
лагерист; лагерйсти, (двама и т.н.)
лагерйсти
лагеристка
лагерник; лагерници, (двама н т.н.)
лагерници
лОгернически
лОгерничка
лОгер-сббр
лагерувам, -аш
лагеруване
лОгоски, лагоскня(т), лагоска,
лОгоско; лагоски
лагуна
лагунен, лагунния(т), лагунна,
лагунно; лагунни
лад, -ът, -а; ладове, (два и т.н.) лада
лОда
лОдиика
ладия; ладии
ладияр, -ят, -я; ладияри, (двама и
т.н.) ладиярн
лОдов
ладувам, -аш
ладуване
лазОня
лазарет; лазарети, (два и т.н.)
лазарета
лазаретен, лазаретния(т),
лазаретна, лазаретно; лазаретни
лОзарка
лазарник, лазарници, (два и т.н.)
лазарника
лОзарски
лазарувам, -аш
лазаруване
лОзене
лОзер; лазерн, (два и т.н.) лазера
лазерен, лазерния(т), лазерна,
лазерно; лазерни
лазешкОта и лазешком
лазур
лазурен, лазурния(т), лазурна,
лазурно; лазурни
лазурит
лазурносин
лазурност, лазурносттО
лОзя, -иш
лазене
лаик; лайци, (двама и т.н.) ланци
лаически
лаичка
лаи; лаеве, (два и т.н.) лОя
лОивам, -аш
лОиване
лОиденски
лОика
лОикучка
лаим
лОина, -еш
лаинар; лайнОри, (двама и т.н.)
лайнарн
лОинер; лайнери, (два н т.н.)
лайнера
лаинб; лайна
лОипцигски
лОистна
лОитмотив; лайтмотиви, (два и
т.н.) лайтмотива
лйитмотивен, лайтмотйвния(т),
лайтмотйвна, лОйтмотйвно;
лОйтмотивни
лаиф, -ът, -а; лайфове, (два н т.н.)
лайфа
лаифстОил; лайфстОилове
лак, -ът, -а; лакове, (два н т.н.) лака
лакОтнишки
лакеи; лакен (двама и т.н.) лакеи
лакеинича, -иш
лакеиничене
лакеинически
лакеиски
лакеиство
лакеищина
лакерда
лакирам (се), -аш
лакиран
лакиране
лакирбвка
лОкмус; лакмуси, (два и т.н.)
лакмуса
лОкмусов
лОков
лаком
лакомене
лОкомец; лакомци, (двама и т.н.)
лОкомци
лакомия
лОкомка
лОкомник; лакомници, (двама и
т.н.) лакомници
лОкомница
лОкомство; лОкомства
лакомя се, -иш
лаконизъм, лаконйзмът,
лаконйзма
лаконичен, лаконичния(т),
лаконична, лаконично;
лаконични
лаконичност, лаконичностгО
лакочистител, -ят, -а;
лакочистители, (два н т.н.)
лакочистителя
350
латентност
лакрОс
лйкта
лактоза
лактанпдпен, лактоционния^),
локтоционно, локтоционно;
локтоционни
лактОция
лактоза
лОкът, -ят, -я; лОкти (дво и т.н.)
локъгя
лОкътен, лЛкътния(т), лЛкъгна,
лОкътно; лЛкътни
лО-лО (межд.)
лОладжийка
лОладжийскн
лОладжийство
лОладжия; лОладжии, (двамо и т.н.)
лОлоджии
лал&; лалСта
лалугер; лалугери (два и т.н.)
лалугера
лалугерски
лОма
ламайзъм, ллмлИзъмът, ламиИзъмл
ламайст; ломойсти, (двамо и т.н.)
ломоИсти
ламайт; ломайти (обикн. в мн.ч.)
ламаншки
ламарйна
ламарйнен, ломарИненияСт),
ламлрйнсна, ламаринено;
ламарйнсни
ламарйнов
ламбада
лам); ламСта
ламОла
лам&лен, ламСления(т), ломСлсна,
ламСлсно; ламСлени
ламОн, ламСния(г), ломСна,
ломСно; ломСни
ламинОрен, ламинЛрния(т),
ламинОрно, ламинЛрно;
ламинОрни
ламинОт; ламинОти
ламинОтен, ламuнЛтнuл(т),
ломинОтно, ламинОтно;
ломинОтни
ламинйрам, -аш
ламипйрап
ламинйране
лОмкам, -лш
лОмкане
лОмканица
лОмпа
лампОда
лампОз; ломпози
лОмнен, лОмпения(т), лОмпенл,
лОмпсно; лОмпсни
ламнОрия
лампион; лампиони, (дво и т.н.)
лампиона
лОмпов
ламтОж; ломтСжи
ламтя, -йш
ламя
лан, -ът, -о; лЛнове, (дво и т.н.) лоно
лангуста
лОнгхар; лОнгхорй, (дво и т.н.)
лОн^ара
лОндгрОр; лОндгрОфове, (двама и
т.н.) лОндгрОфове
ландо
лОндшОрт; лЛндшОфти, (дво и т.н.)
лОндшОфто
лОндшОртен, лОндшЛфгния(т),
лОндшОфтно, лОндшЛфтно;
лОндшОфтни
лОнец; лОнци, (дво и т.н.) лонецо
лани
ланолйн
ланолй^в
лансйрам (се), -аш
лансйран
лансйране
лОнски
ланцет; лонцСти, (дво и т.н.)
ллнцСта
лoннетовйден, лонцстовидния^),
ллнцстовйдна, лонцстовйдно;
ланцетовйдни
лОншен, лОншния(т), лОншна,
лоншно; лОншни
лаосец; лЛосци, (двамо и т.н.)
лЛосци
лаоска
лОоски
лап (межд.)
лОпа
лапОвица
лОпад
лОпадов
лапам, -аш
ланане
лапароскопйя; лопороскопИи
лапаротомйя; лапоротомйи
лапацОло; лопоцОло
лОпвам, -лш
лОнване
лапест
лапидарен, лопидОрния^),
лопидОрно, лапидЛрно;
лапидЛрни
ланидОриум; лапидЛриуми, (дво и
т.н.) лапидОриумо
лОпна, -еш
ланнймухО
лапнйшарап; лапнишорОни
(двомо и т.н.) лапнИшлрОни
лОпсус; лОпсуси, (дво и т.н.)
лОпсуса
лОптоп; лОпгопи, (дво и т.н.)
лоптопа
лар; лОри
лОрва
ларвен, лЛрвения(т), лОрвена,
ларвено; лОрвени
ларвйрап
ларгОто
ларго
ларж
ларингЙт; лорингИти, (два и т.н.)
лорингИто
ларнпголог, -ът, -л; ларинголози,
(двомо и т.н.) ларинголози
ларингологЙчен,
ларингологИчния^г),
лорингологИчно,
ларuнтологИчно;
лорингологични
ларпнгологйческн
ларинголдгия; ллринтолДгии
ларинголджка
ларинголджки
ларингоскдп; ллрингоскдпи, (дво
и т.н.) ллринтоскДлл
ларингоскопЙя; лорингоскопИи
ларингордн, -ът, -л;
лорингофдни, (дво й т.н.)
ларин^с^н;
ларинкс; лЛринкси, (дво и т.н.)
лОринксо
ласка
лОскав
лОскавост, ласкавостгО
ласкател, -ят, -я; лоскОтели,
(двамо и т.н.) лоскОтели
ласкателен, ллскЛтелния(т),
ласкОтелно, лоскОтелно;
ласкОтелни
ласкателка
ласкОтелност; лоскотелносгтО
ласкОтелскн
ласкателство; лоскОтелство
лаская (се), -еш
ласкОене
ласо; ласО
ластар; лостОри, (дво и т.н.)
ластОра
лЯстик; лОстици, (два и т.н.)
лОстико
лОстичен, лОсгичния(т), лОсгично,
лЛсгично; лОстични
лОстовица и лястовица
лОстовичен, лЛстовичния(т),
лОстовично, лОстовично;
лОстовични, и лястовичен
лОстовичи, лОстовичия(т),
лОстовичо, лОстовиче;
лОстовичи, и лястовичи
лОстовичка и лястовичка
ластуна
лат, -ът, -л; лОтовс, (дво и т.н.) лОта
лОта
латвйец; ллтвййци, (двамо и т.н.)
латвиИци
латвййка
латвййски
латОкс
латексов
лот0нтен, латентния^), лотСнтна,
латентно; ллтСнтни
латОнтност, латентностгО
351
лагерален
латерОлен, латералния(т),
латерална, латерално;
лОтерални
латерна
латернаджиика
латернаджия; латернаджии
латинец, -ът, а; латйнци, (двОма и
т.н.) латйнци
латини (само мн.ч.)
латинизОция
латинизирам (се), -аш
латинизиран
латинизиране
латинизъм, латинНзмът,
латинНзма; латиннзми, (два и
т.н.) латннйзъмО
латинист; латннйсги, (двОма и т.н.)
лотинйстн
латинистка
латиница
латинка
латино
латиноамериканец;
латиноамериканци, (двамо и
т.н.) латиноамериканци
латиноамерикОнка
латиноамерикански
латинo>uITб*; латйноклубове
(два н т.н.) латйноклуба
латиномузика*
латиносериал*; латНносериОли,
(два и т.н.) лотйносерноло
латински
латифундист; латифундНсти,
(двама и т.н.) латифундНсти
латифундия; латифундии
лауреат; лауреОти, (двомо и т.н.)
лоуреОти
лауреОтка
лауреатски
лауреОтство
лаф, -ът, -а; лОфове, (два и т.н.) лОфа
лафет; лафети, (два и т.н.) лофето
лачен, лОчения(т), лОчена, лОчено;
лОченн
лОшвам (се), -аш
лОшване
лОшкам (се), -аш
лашкан
лОшкане
лашна (се), -еш
лая, -еш
лвовски
ле
лебед; лебеди, (два и т.н.) лебедо
лебеден, лебедния(т), лебедна,
лебедно;лебеднн
лебедка
лебедов
лебервурст; лебервурсти, (два и
т.н.) лебервурста
леберкез; леберкези, (два и т.н.)
леберкезо
леблебия; леблебии
лев, -ът, а; левове (два и т.н.) лева
левОк; левОци, (двомо н т.н.)
левОцн
левантинец; левонтНнци, (двама
и т.н.) левантинцн
левантински
левачка
левОшки
левОщина
левга
лев-двО
левент; левенти, (двама и т.н.)
левенти
левйнтски
левитОция; левнтОции
левитирам, -аш
левитиране
левица
левичар; левичОрн, (двама н т.н.)
левичОрн
левичОрка
левичарски
левичарство
левкемия; левкемин
левкома
левкоцит; левкоцити, (два и т.н.)
левкоцйто
левкоцитоза
левов
левовъртящ и лявовъртящ
леворда
леворък, леворъкия(т), леворъка,
леворъко; леворъкн
левосектОнт; левосектОнтн,
(двамо и т.н.) левосектОнтн
левосектОнтка
левосектОнтски
левосектОнтство
левче; левчето
легОлен, легалния(т), легОлна,
легално; легални
легализОция; легализации
легализирам (се), -аш
легализиран
легализиране
легОлност
легат; легОтн, (двама н т.н.) легОтн
легатисимо
легато; легОтн
легОтски
легационен, легацнонння(т),
легоцнонно, легацнонно;
легоцнонни
легация; легОцнн
леген; легени, (два и т.н.) легена
легенда
легендарен, легендОрния(т),
легендОрно, легендарно;
легендОрнн
легендОрност, легендОрносттО
легенче; легенчета
легидн; легнднн, (два н т.н.)
легидно
легиднен, легнднния(т),
легиднна, легиднно; легнднни
легионер; легионери, (двама и т.н.)
легионери
легионерка
легионерски
легирам, -аш
легиран
легиране
легист; легйстн, (двама и т.н.)
легйстн
легитимОция; легитимации
легитимен, легнтимния(т),
легитимна, легитимно;
легитимни
легитимирам (се), -ош
легитимиране
легитимност, легитимността
легия; легии
легло; леглО
легна, -еш
леговище; леговища
лед; ледове, (два и т.н.) леда
леден, ледення(т), ледена, ледено;
ледени
леденеене
леденея, -еш
леденинО
леденостуден, леденостудення(т),
леденостудена, леденостудено;
леденостудени
ледник; ледници, (два и т.н.)
ледника
ледников
ледница
ледовит
ледогенерОтор; ледогенерОтори,
(два и т.н.) ледогенерОтора
ледокоп; ледокопи, (два н т.н.)
ледокопа
ледоразбивач; ледоразбнвОчи, (два
н т.н.) ледоразбнвОча
ледоход, -ът, -а
леене
лежО, -йш
лежОне
лежач; лежОчи, (двама и т.н.)
лежОчи
лежОчка
лежерен, лежерния(т), лежерна,
лежерно; лежерни
лежешкОта и лежешком
лезгинец; лезгйнци, (двама и т.н.)
лезгйнцн
лезгинка
лезгински
лйзене
лезя се, -иш
леибгвардеец; ленбгвардейци,
(двама н т.н.) лейбгвардейци
лейбтвардèйски
леибгвОрдия; лейбгвардни
леибъл; лейбъли, (два и т.н.)
лейбъла
леибърист; ленбърнсти, (двома и
352
лoоиoрд
т.н.) пeйбьрйе'и
лОйбъристка
лОИбъристкн
лейди
лОйка
лейконласт; лейкопласти, (дви и
'.и.) лейкопласта
лОйтенант; лейтенанти, (двама и
'.и.) лейтенанти
лек; лОкове, (дви и т.н.) лОка
лек, лОкия^), лОка, лОко; лОки
лОка-нолОка
лОкар, -ят, -я; лОкари, (двама и т.н.)
лОкари
лекарка
л&карскн
лекарствен, лекарствения^),
лекарствена, лекарствено;
лекарствени
локорствоннк; лeкaрсгвeииди,
(два и '.и.) лекИрственики
лекарство; лекарства
лек); лекета
лекоатлет; лекоа'л0ти, (двама и
'.и.) лeкоитпeгй
локоатлотйчен,
пeкоитпeтичния(т),
лекои'летйчни, лeкоaтлeгИчн[о;
пeкоaтлe'йчни
локоатлетИчоски
локоатлОтка
локоватост, пeковигое'гИ
локоворон, лeковeрийя('),
лексвОрна, лековОрно;
лековОрни
локовОрие
лековОрност, ^кавернас™
лековИт
лековИтост, пeковйтоетгИ
леководолаз; леководолази,
(двама и '.н.) леководолази
лоководолОзон,
пeководолИзния('),
леководолОзна, леководолазно;
леководолазни
лОковъоръжОн,
пeковьоръжeнйя(т),
пeковьорьжeии,
пeковьорьжeно;
пeковьорьжeнй
лекокартечар; лeкокaртeчaрй,
(двими и '.и.) лeкокир'eчaрй
лококрИл
локомИслон, лекомИсления^),
лекомИслена, лекомИслено;
лекомИслени
локомИсленост, лекомисленас'';
локомИслио
леконравен, пeконрИвнйя('),
лекоирИвии, леконрОвно;
леконрИвни
локонровио
лОконодвИжен,
лeкоподвйжийя('|,
пeкоподвйжнa, лОкоподвИжно;
лОкоподвИжни
лекоиодвйжност,
пeкоподвижносгтИ
лОкост, пeкое'гН
локотО
лекотоварен, лекотоварния^),
лекотоварни, лекотоварно;
лекотовИрии
локоумен, лексумния^),
лекоумни, лекоумно; лекоумки
локоумно
лекоунравляем
лексОма
лекс&мен, лeкеeмнйя(т|,
лексОмна, лексОмно; лексОмни
лОксика
лексикален, лексикалния^),
лексикална, лексикално;
лексикални
локсикализОция
локснколнзйрам се, -аш
локсикализйран
лексикализйрано
лексико-граматИчоски
лексикогра^ф^; лекси^т-рИфи,
(двама и т.н.) лeксйкогрaрй
лексикогрoрия
лексикогрОфка
локсикогрОфски
лексиколог; лексиколози, (двама
и '.н.) лексиколози
локсикологйчон,
лексикологи^ния^),
лексиколотИчни,
лексикологйчно;
лексиколог-й^ни
лексикологйческн
лексикология
лексиколожка
локсиколбжки
лексикон; лексикони, (два и '.н.)
лексикона
лОктор; лектори, (двима и '.н.)
лектори
лекторат; лекторати, (два и '.и.)
лектората
лектория; лектории
лекторка
лекторски
лекувам (се), -нш
лекуване
локцибнон, лекционния^),
лекционна, лекционно;
лекционни
л)кцня; лекции
лОло (межд.)
лелОоне
лелОкам, -нш
лолОкано
лОло-мОле (межд.)
лелея, -еш
лОлин
лОлка
лОлкин
леля
лома
ломотйчон, лeмaтИчийя('|,
пeмa'ичнa, лематИчно;
лематИчни
лемеж; лемежи, (два и т.н.) лемОжа
ломОжен, лемОжния^), лемОжна,
лемОжно; лемОжни
лемнИра
лемур
лон!, -ът, -и
лен2, -ът, -и; лОнсве, (два и т.н.) лОна
ленен!, пeнeнйя(г|, ленена, лОненс;
ленени
лОнон2, леиния^), лОина, лОнно;
лОнни
ленив
ленйвец1; ленивци, (двама и '.и.)
ленивци (лице)
ленйвец2; ленивци, (два и т-и.)
ленивеца (нeлидe|
ленйвка
лонИбост, лeнйвое'га
лонинИзъм, ленинйзмът,
ленинИзма
ленннйст; ленинисти, (двама и т.н.)
ленинИс™
лонинИстка
ленински
л)нище; лОнища
ленокомбОйн; пeнсксмбaйнй, (два
и т.н.) пeнсксмбИйнa
леноиронзводй'тoл!;
лeнопройзводртoли, (двама и
т.и.) пeиопроизводИтeли (пйдe|
лононроизводйтел2;
пeноnройзводйгeли, (два и т.и.)
пeиопpойзводйтeля (нелице)
лононроизводИтелка
лононроизвбдство
лоноскубОчен, пeноскубaчния(т),
леиоскубОчна, пeиоскубaчио;
лeиоскубaчнй
леност, леносттО
л)нта
лОнтов
лентовйден, пeи'овйдийя('),
лентовйдна, лен'овйдио;
пeн'овйдни
лонтодвйжещ
лентяй, -ят, -я; лентяи, (двама и
'-Н-) лентяи
лонтяйка
лентяйнича, -иш
лонтяйничоне
лентяИски
лентяйствам, -аш
лентяИствано
лентяйство
леня се, -йш
леонОрд; леопОрди, (два и '.и.)
пeопaрдa
23. Официален правописен речник ни българския език
353
леопардов
леопОрдов
лепОчка
лепвам (се), -аш
лепване
лепеж; лепежи, (два н т.н.) лепежа
лепене
лепенка
лепетя, -иш
лепи ми се (3 л.)
лепило; лепилО
лепка
лепкав
лепкавина
лепкавост, лепкавостга
леплив
лепливост, лепливостгО
лепна, -еш
лепна (се), -еш
лепнене
лепта
лептон; лептони (обикн. в мн.ч.)
лептонен, лептонння(т),
лептонна, лептонно; лептонни
лептоспироза
лепя (се), -йш
лес, -ът, -à; лесове, (два и т.н.) леса
лесО
лесбиика
лесбииски
лесбииство
лесен, лесння(т), лесна, лесно;
лесни
лесист
лескО
лесков
лесковина
леснинО
лесничеи, - ят, -я; лесничеи,
(двомо и т.н.) лесничеи
лесничеиски
лесничейство; лесничейство
леснодостъпен,
леснодостъпния(т),
леснодостъпна, леснодостъпно;
леснодостъпни
леснозапалим
л)сноизпълним
леснолетлив
леснообясним
лесноосъществим
л)снопостижим
леснопреносим
леснопроходим
лесноразбираем
лесноразтворим
лесносмилаем
леснотО
леснотия; леснотни
лесноусвоим
лесовъд; лесовъди, (двама и т.н.)
лесовъди
лесовъден, лесовъдния(т),
лесовъдна, лесовъдно;
лесовъдни
лесовъдка
лесовъдски
лесовъдство
лесозащита
лесозащитен, лесозащйтння(т),
лесозащитна, лесозащитно;
лесозащитни
лесоинженер; лесоинженери,
(двома и т.н.) лесоинженери
лесоинженерен,
лесоинженерния(т),
лесоннженерна,
лесоинженерно; лесоинженерни
лесоинженерство
лесонасаждение
лесоопОзване
лесопарк, -ът, -а; лесопаркове,
(два и т.н.) лесопОрка
лесостеп, лесостепта
лесостепен, лесостепния(т),
лесостепна, лесостепно;
лесостепни
лесотехник; лесотехници, (двама
и т.н.) лесотехници
лесотехника
лесотехнически
лесотехничка
лесотундра
лесоустройствен,
лесоустройствення(т),
лесоустройствена,
лесоустройствено;
лесоустройствени
лесоустройство
лесохимия
летален, летюшня(т), летална,
летОлно; летОлни
летОлност, летолностга
летаргичен, летаргйчния(т),
летаргично, летаргично;
летаргични
летаргически
летаргия
летОтелен, летателння(т),
летОтелна, летОтелно; летОтелнн
летва
лете
летеж
летен, летния(т), лятна, лятно;
летни
лет&не
летец; летцй, (двама и т.н.) летцй
летище; летища
летищен, летйщния(т), летищна,
летищно; летищни
летлив
летливост, летливосттО
летница
летоброене
летоброение
летовище; летовища
летовищен, летдвшцння(т),
летовнщна, летовшцно;
летовищни
летовник; летовници, (двама и т.н.)
летовници
летовничка
летопис; летописи, (два и т.н.)
летопйса
летописен, летопнсния(т),
летопйсна, летописно;
летописни
летописец; летопйсцн, (двама и
т.н.) летопйсцн
леторОсъл; леторОслн, (два и т.н.)
леторОсъла
леточисление
летувам, -аш
летуване
летя, -йш
лефер; лефери, (два и т.н.) лефера
лехО
лехуса
лечебен, лечебння(т), лечебна,
лечебно;лечебни
лечебник; лечебници, (два и т.н.)
лечебника
лечебница
лечебнодиагностичен,
лечебноднагностйчння(т),
лечебноднагностйчна,
лечебноднагностйчно;
лечебноднагностйчни
лечебно-оздравителен,
лечебно-оздравйтелння(т),
лечебно-оздравйтелна,
лечебно-оздравйтелно;
лечебно-оздравйтелни
лечебнопрофилактичен,
лечебнопрофилактйчния(т),
лечебнопрорилактйчна,
лечебнопрофилактйчно;
лечебнопрофилактйчнн
лечебност, лечебността
лечение
лечител, -ят, -я; лечители, (двама
н т.н.) лечители
лечителен, лечйтелння(т),
лечителна, лечйтелно;
лечителни
лечителка
леш, -ът, -а; лешове, (два и т.н.)
леша
лешник; лешници, (два и т.н.)
лешника
лешников
лешникотрошачка
лешояд; лешояди, (два и т.н.)
лешояда
леща1 (само ед.ч.)
леща 2; лещи
лещОк; лещаци, (два и т.н.) лещОка
лещОрка
лещен, лещения(т), лещена,
лещено; лещени
лещенка
лещовиден, лещовйдния(т),
лещовйдна, лещовйдно;
354
лимратЙчен
лещовйдни
лещообрОзен, лещообрОзния(т),
лещообрОзно, лещооброзно;
лещообрОзни
лея; лСи
лОя (се), -еш
леяр, -ят, -я; леяри, (двома и т.н.)
леяри
леярен, леярния^), леярна,
леярно; леярни
леярка
леярна
леярски
леярство
ли
лиОна
лиезОн; лисзони, (два и т.н.) лие-
зона
либела
либерЯл; либерали, (двама и т.н.)
либсроли
либерален, либеролния(т),
либерална, либерОлно;
либсрОлни
либерализация; либсролизИции
либерализйрам (се), -лш
либерализЙране
либералйзъм, либеролйзмът,
либерализма
либерОлнича, -иш
либерОлничене
либералнобуржоОзен,
либеролнобуржоОзнйя(т),
лйберолнобуржоозна,
лйбсрОлнобуржоОзно;
либсролнобуржоозни
либерОлност, либсролностгО
либерОлски
либерйец; либерйИци, (двама и г.н.)
либерййци
либерййка
либерййски
лйберо
либйдо
либ^ен, либйдния(т), либйдна,
либйдно; либйдни
либЙец; либйИци, (двама и т.н.)
либйици
либййка
либййски
либретйст; либретйсги, (двама и
т.н.) либрегйстй
либретйстка
либрОто; либрСта
липОда
липОден, ливИдния(т), ливОдна,
ливОдно; ливОдни
ливОдски
липОнец; ливОнци, (двама и т.н.)
ливОнци
липОнка
ливОнски
лйппам, -ош
лйппапе
лйвна, -еш
лив]^(^]^; ливрСи
лйвърпулски
лйга1
ляга2
лйгав
лигавене
лигавинО
лЯгавица
лЯгавник; лигавници, (два и т.н.)
лИгавника
лЙгавниче; лигавничета
лйгавост, лигавостгО
лйгапче; лигависто
лйгапщина
лигОвя (се), -иш
лигатура
лйгла
лйгльо; лИгльовци, (двама и т.н.)
лОгльовци
лигнйн, лигнинът, лигнйна
лигнЙнен, лигнИнения(т),
лuтнИнена, лигнИнено;
лигнИнени
лигнЙноп
лигнйт, лигнитът, лигнИта
лигнЯтен, лигнИгния(т),
лигнИтна, лигнитно; лигнитни
лйдер; лйдери, (двама и т.н.) лйдери
лйдерски
лйдерство
лиезон; лисзони, (два и т.н.)
лисзони
лйжа, -еш
лйзане
лйзвом, -лш
лйзване
лизгОр; лизгОри, (два и т.н.)
лизгОра
лизйн, лизйнът, лизйна
лязинг, лизингът, лИзинга
лЯзингов
лизинговам, -аш
лизингОван
лизинговане
лйзна, -еш
лизол
лик, -ъг, -Л; лИкове, (два и г.н.) лИко
лЙка-прилйка
ликвидОтор; ликвидатори, (двама
и т.н.) ликвидатори
ликвидОторски
ликвидационен,
ликвйдицйонния(т),
ликвидационна, ликвидационно;
ликвидационни
ликпидОция; ликвидОции
ликвЙден, ликвйдния(т),
ликвйдна, ликвйдно; ликвйдни
ликвидйрам, -аш
ликвидйране
ликвйдност, ликвидносттО
лико; ликО
лйкоп
ликрО
лйктор; лИктори, (двама и т.н.)
ликтори
лйкторски
ликувам, -аш
ликупане
ликьор; ликьори, (два и т.н.)
ликьора
ликьорен, ликьорения(т),
ликьорсна, ликьорсно;
ликьорсни
лилОп
лилОворОзов
лилавосребрйст
лйлиеп
лилиенветеп, лилиецветния(т),
лилиецвСтна, лилисцвСтно;
лилисцвСтни
лилипут; лилипути, (двама и т.н.)
лилипути
лилипутен, лилuлулнuл(т),
лилипугна, лилипутно;
лилипугни
лилипутски
лйлия; лилии
лимОн; лимОни, (два и т.н.)
лимОна
лимОнен, лимЛнния(т), лимОнна,
лимонно; лимОнни
лнмйт; лимити, (два и т.н.)
лимИта
лимитатЯвен, лимитатИвния(т),
лимитатйвна, лимитагйвно;
лимитагйвни
лимитОция; лимитОции
лимйтен, лимйтния(т), лимитна,
лимитно; лимитни
лимитйрам, -аш
лимитйран
лимитйране
лимон; лимони, (два и т.н.) лимона
лимонада
лимонОдаджия; лимонОдоджии,
(двама и т.н.) лимонОдоджии
лимонаден, лимонОдения(т),
лимонОдена, лимонодсно;
лимонОдени
лимОнен, лимонсния(т),
лимонена, лимонено; лимонени
лнмоненожълт
лимоненокйсел
лимонйт, лимонИгът, лимонита
лимонов
лимоновожълт
лимонтузу
лимОнче
лймотерапия
лимузйна
лймра
лимратйзъм, лимфатйзмът,
лимфатйзма
лимратЙчен, лuмфалUчния(т),
лимфатйчна, лимфатИчно;
лимфагИчни
355
лимфотИческн
лимфатИчески
лймфен, лимфния^), лимфна,
лимфно; лимфни
лимроцИтен, пимфсдйгния(т|,
пимфсцйтнa, лймфсдИтно;
лимфоцйт'ни
лимфодИти
лимроцитОза
лнн, -ът, -а; лРнсво, (два и т-н.) лина
лннгбист; пйнгвИсги, (двама и т-н.)
лингвйсти
лингбйстико
лингбистйчон, лингвистичния^),
линтвистИчна, лингвистично;
лингвистични
лингБистйчески
лингбйстко
лннеОл; лианеОли, (два и т-н.)
линеала
линеОрен, лйнeaрнйя(т|,
лйнeaрнa, лйнeaрно; пинeaрий
линеарност, пйнeaриос'гa
линОен, пйнeИнйя(т|, линейна,
линейно; линейни
линеене
линейка
линеиногрoрйчoн,
пйнeйногрaфйчнйя(т|,
пйнeйнографйчна,
лйнeйнстрифИчнс;
лйнeйнсгрaфрчни
линОйноиндукционен,
пйнeИноиидукцйонния(т|,
пинeйноиидукцйоннa,
лйнeйнсиндукцйСннс;
линeИнсиндукдйСнни
линея, -еш
лйнийка
линйрам, -аш
линйран
линйране
лйння; линии
линогравюра
линолеум; линолеуми, (два и т-н.)
линолеума
линолОумен, лйнслeумнйя(т|,
линолеумна, линолеумно;
линолеумни
лннотйн; линотипи, (два и т-н.)
линотипн
линотйнен, линотипния^),
линотипна, линотипно;
пинотйпнй
линотинйст; лйнстиnИсги, (двама
и '-Н-) ПЙHO'ИПЙCГЙ
линотинйстка
линотйния
линч, -ът, -а; линчове, (два и т-н.)
линча
линчувам, -аш
линчуван
линчуване
лионски
лина
лннОк; липОци, (два и т.н-) липака
лннйд; липИди (обикн. в мн.ч-)
лйнов
линома
линомен, липСиния^), липСмна,
липСмнс; липСмни
лИносукция
лйнорйлинг, липсфйлиигът,
пиnофИпйнги
лйнса
лйнсвам, -аш
лйра
лир)та
лирйзъм, лирИзмът, лирИзма
лнрйк; лирици, (двими и т-н.)
лирици
лйрика
лирИко-драматйчен,
пйрИкс-дрaмa'Ичнйя(т|,
лирйко-дрнматйчна,
лирИко-драматично;
лирико-драматИчни
лирйко-енйчон,
лирИко-епИчни^т),
лирИко-епИчна, лирИко-епИчно;
лирико-епични
лирйко-енйчески
лирИчен, лирИчнияСт), лирйчна,
лирйчно; лирИчни
лирйчески
лирйчка
лирИчност, лиричнас'';
лйро-енйчен, пйро-eпИчнйя(т|,
лИро-епИчна, лИро-епИчно;
пирс-eпИчий
лйро-енйчески
лис
лйса
лисабонец; лисабОнци, (двама и
т.и-) лисабОнци
лисабонка
лисабонски
лисОна
лисансиО; лиеaнейeтa
лйсвам, -аш
лйсване
лисина
лисйца
лисичОр! -ят, -я; лисичОри,
(двими и т-н.) лисичОри (пидe)
лисичОр2, -ят, -я; лисичОри, (два и
т-и.) пйейчaря (нолице)
лисйчи, лисичия^), лисйча,
лисИче; лисйчи
лисйчина
лйскам (се), -аш
лйскане
лйсна, -еш
лнст!, -ът, -а; пйсгсвe, (два и т-н.)
лйсти
лист2, -ът, -а; листО и лйсти, (два
и т-и.) лИста
лйста
листак; листаци, (два и т.н-) листака
листОт
лйствам, -аш
лйстване
лйственица
лйстен, листния^), листна листно;
лИстни
лйстене
лйстннг; пйстйнти, (два и т-Н-)
лИстинга
листнОт
листник; листници, (два и '.h.)
лйстника
листо; листО
лйстов
листовИден, писговйдния('|,
листовидна, листовидно;
листовидни
листовка
листообразен, писгссбрИзния(т|,
листообразна, листообразно;
листообразни
листонад; листопади, (два и т-Н-)
листопада
листонОден, лйстспНдийя(т|,
листопадна, листопадно;
листопадни
листояд; пйсгсядй, (дви и т-н.)
пйстоядa
лйстче; листчета
лйстя, -иш
литОвра и литОвър
литОврен, пйтaврeния(т|,
литОвреин, пйгaврeис;
лйтаврeни
литОвър; пйгaврй, (дви и '.н.)
лйтИвьрa, и литОвра
лнтОк; пигИди, (два и т-н.) литака
литания; лиганий
лйтас; лйгaсй, (дви и т-и.) лйтаса
лйтвам, -аш
лйтвано
лйтера
литерОлен, питeрИпнйя(т),
пигeрНпнa, пигeрапнс;
пигeрИлий
литорОтор; литератори, (двама и
т-и.) литератори
литерОторка
литерОторски
литерОторство
литература
литературен, пигeрaтурнйя(т|,
литературна, литературно;
литературни
литературно-драматИчен,
питерaтурио-дримaтИчния(т|,
литературно-драматична,
питeригурио-дрaмигйчно;
литературно-драматични
литературноинтернретатй-
вен, лйгoри'урисингeрпрe-
тa'йвнйя(т|,
пйгeритурисйнтeрnрoтa'йвиa,
пйтерaтуриойитерпрeтатИвио;
356
литературноинтерпретативни
литературнокритйчески
литературно-музикОлен,
литературно-музикОлния(т),
литературно-музшОпна,
литератйрно-музшОпно;
литературно-музикапни
литературност, литературността
литератуфнохудджествен,
литерату^^охудож<ествен:^('т),
лигературнохудджествена,
литературнохудджествено;
литературнохудджествени
литературовед; литературоведи,
(двама и т.н.) литературоведи
литературоведка
литературоведски
литературознание
литиев
литйен, литнйния(т), литНИна,
литййно; лнтийнн
литий, -ят, -я
лития; литни
литна, -еш
литбвец; литовцн, (двама и т.н.)
литовцн
литбвка
литдвски
литогравюра
литограф; литографи, (двама и т.н.)
литографи
литогрОфен, литографния(т),
литографна, литогрОфно;
литографии
литографирам, -аш
литографиран
литографиране
литографйчески
литография; литографии
литогрОфка
литографски
литосфера
литота
лйтотерОпия
литрйж; литражн, (два и т.н.)
лнтража
литрОжен, литражния(т),
литрОжна, лнтрОжно; лнтражнн
литургйчен, литургичния(т),
литургйчна, литургйчно;
литургНчни
литургически
литургйя; литургии
литър; литри, (два и т.н.) литра
лифт, -ът, -а; лифтове, (два и т.н.)
лифта
лйфтен, лйфтения(т), лнфтена,
лифтено; лНфтени
лйфтинг, лифтннгът, лифтинга
лифтйрам, -аш
лифтОране
лифтов
лих
лйхва
лихвОр, -ят, -я; лихвОри, (двама и
т.н.) лихвОрн
лихвОрка
лихвОрски
лихвОрство
лйхвен, лНхвения(т), лихвена,
лихвено; лихвени
лихвондсен, лихвоносния(т),
лихвоносна, лихвоносно;
лихвоносни
лйхтенщОйнски
лицО; лицО
лйцев
лицеен, лицейння(т), лнцейна,
лицейно; лицеИнн
лицейст; лицейстн, (двама и т.н.)
лицейсти
лицейстка
лиц)и, -ят, -я; лицеи, (два и т.н.)
лицея
лицОйски
лицемер; лицемери, (двама и т.н.)
лицемери
лицемерен, лицемерния^),
лицемерна, лицемерно;
лицемерни
лицемерие
лицемèрка
лицемернича, -иш
лицемерничене
лицемерност, лицемерността
лицемерски
лицемерствам, -аш
лицемерстване
лицемерство
лицемеря, -иш
лиценз; лицензи, (два и т.н.)
лиценза
лицензен, лицензния(т),
лицензна, лицензно; лицензни
лицензионен, лицензионния(т),
лицензнонна, лицензионно;
лицензионни
лицензйран
лицОнзия; лицензни
лицеприятен, лицеприятнияСт),
лицепрнятна, лицеприятно;
лицеприятни
личО (си), -йш
лйчен, личния(т), лична, лично;
лични
личй ми (3 л.)
лйчинка
лйчинков
лйчност, личността
лйчностен, личностния(т),
личностна, лНчностно;
личностни
лишО (се), -йш
лйшав
лишОвам (се), -аш
лишОване
лйшеен, лйшейния(т), лйшейна,
лйшейно; лНшейни
логистика
лйшей, -ят, -я; лйшеи, (два и т.н.)
лйшея
лйшеи, лйшния(т), лйшна, лишно;
лйшни
лишен, лишения(т), лишена,
лишено; лишени
лишение (обикн. в мн.ч.)
лоОрски
лоб, -ът, -а; лобове, (два и т.н.) лоба
лобен, лобния(т) лобна, лобно;
лобни
лоби;лобита
лобйзъм, лобйзмът, лобйзъма
лобирам, -аш
лобиране
лобйст; лобйстн, (двама и т.н.)
лобйстн
лобйстки
лобода
лободов
лобут; лобутн, (два и т.н.) лобута
лов, ловът, ловО
ловджййка
ловджийски
ловджййство
ловджия; ловджии, (двама и т.н.)
ловджНи
ловен, ловння(т), ловна, ловно;
ловни
ловене
ловОц; ловци, (двама и т.н.) ловци
ловешки
ловкост, ловкостта
ловно-рибарски
ловувам, -аш
ловуване
ловчалия; лбвчални (двама и т.н.)
ловчалии, и ловчанлия
лдвчалийка и ловчанлийка
ловчанлия, лдвчанлии, (двама и
т.н.) лдвчанлии, и ловчалия
лдвък, лдвкия(т), лдвка, лдвко;
лдвки
ловя (се), -йш
логарйтмика
логаритмйчен,
логарнтмичния(т),
логаритмична, логаритмично;
логаритмични
логаритмйчески
логаритмувам, -аш
логаритмуване
логарйтъм; логарИтми, (два и
т.н.) лотари^ма
лдгвам се, -аш
лдгване
логик; логйци, (двама и т.н.)
логНци
лдгика
логист; логйсти, (двама и т.н.)
логйсти
логистик; логистйци, (двама и т.н.)
логистйци
логйстика
357
логистЙчен
логистЙчен, логисгИчния(г),
логистИчна, логистИчно;
логистйчни
логйчен, логичния(т), логична,
логично; логични
логйчески
логйчка
логЙчност, логичносгтО
логна се, -еш
лого
логопатйя
логопОд; логопСди, (двомо и т.н.)
логопСди
логопедйчен, логопсдИчния^),
логопсдИчнл, логопедИчно;
логопсдИчни
логопедйчески
логопОдия
логопОдка
логорОя
логос
логотОт; логогСги, (двама и г.н.)
логотСти
логотОтски
лоден; лодени, (два и г.н.) лодени
лоджия; лоджии
лодзки
лодка
лодкОр, -ят, -я; лодкОри, (двамо и
т.н.) лодкОри
лодкОрка
лодкОрски
лодкОрство
лодководОч; лодководОчи, (двама
и т.н.) лодководОчи
лоев
лоен, лосния(т), лоена, лоено;
лоени
ложа
лдже; лджего
лоза
лозОнски
лозОр, -ят, -я; лозОри, (двама и г.н.)
лозари
лозарка
лозаро-винарски
лозаро-винарство
лозарски
лозОрство
лдзе; лозя
лдзенгрОдски
лдзенски
лозйна
лозйнка
лдзище
лознЙца
лдзнишки
лдзов
лдзунг; лдзунги, (дви и т.н.)
лдзунги
лдзунгов
лой,лойтО
лойчйца
локал; локали, (два и г.н.) локОпа
локален, локОлния(г), локОлнл,
локално; локални
локализациднен,
локализациднния(т),
локализлциднна,
локолизоциднно ;
локализоциднни
локализОция; локолизОции
локализйрам (се), -аш
локолизйран
локолизйране
локалност, локалносгтО
лдкам, -аш
лдкане
лдкатив
лока^ве^ локатИвнuл(г),
локатИвна, локагИвно;
локогйвни
локОтор; локОтори, (дво и г.н.)
локОгора
локаторен, локагорния(г),
локОгорна, локОторно;
локОгорни
лдкаут
локациднен, локлциднния(т),
локациднна, локациднно;
локациднни
локОция; локОции
лдква
лдкна, -еш
локомобйл; локомобйли, (два и
т.н.) локомобйли
локомобйлен, локомобйлния(т),
локомобилна, локомобйлно;
локомобйлни
локомотйп; локомотиви, (два и
г.н.) локомогйвл
локомотйвен, локомогйвния(т),
локомотивно, локомотивно;
локомотивни
локомотйворемонтен,
локомотиворсмонтния(т),
локомотИворсмонгно,
локомогйворсмонгно;
локомотИворсмонтни
локомотивостроОне
локомотивостройтелен,
локомотивостройтелнил(т),
локомогивосгроИтелна,
локомогивосгройтелно ;
локомотивостройтелни
локум; локуми, (два и г.н.) локума
локумен, локумсния(г),
локумсна, локумсно; локумсни
локумка
лом, -ът, -а; ломове, (два и т.н.)
лома
ломбарден, ломбОрдния(г),
ломбОрдна, ломбОрдно;
ломбОрдни
ломбардец; ломбОрдци, (двамо и
т.н.) ломбОрдци
ломбардски
ломОне
ломлйв
ломлйвост, ломливосгтО
ломотено
ломотя, -иш
ломски
лдмчанин; лдмчони, (двама и г.н.)
лдмчани
лдмчанка
ломя (се), -йш
лонгОт; лонгСти, (два и т.н.)
лонгСта
лднгоз; лднгози, (два и т.н.)
лднгоза
лонгдзен, лонгозния^т), лонгдзна,
лонгдзно; лонгдзни
лднгозки
лдндонски
лондончанин; лондончИни,
(двамо и г.н.) лондончОни
лондончанка
лонжерон; лонжсрони, (два и т.н.)
лонжсрона
лоно
лопОта
лопатОр, -ъг, -л; лопагОри, (два и
г.н.) лопагОра
лопатОрест
лопОтен, лопОтния(г), лопатни,
лопОтно; лопОгни
лопОтка
лопОтъчен, лопалъчнил(т),
лопОтъчна, лопОгъчно;
лопОтъчни
лопОн; лопСни, (дво и т.н.)
лопСно, и лопян
лопух; лопуси, (два и г.н.) лопуха
лопуш
лопян; лопСни, (два и т.н.)
лопЯна, и лопОн
лорд, -ът, -л; лордове, (двомо и т.н.)
лордове
лордски
лори
лорнет; лорнСти, (два и т.н.)
лорнСта
лос, -ът, -л; лосове, (дво и т.н.) лоса
лосион; лосиони, (два и т.н.)
лосиона
лосионен, лосионния(г),
лосибнна, лосионно; лосионни
лбсов
лост, -ъг, -л; лбсговс, (два и т.н.)
лбсга
лостов
лот, -ът, -л; лотове, (дво и г.н.) лота
лотарйен, логарйИния(г),
логарйИна, лотлрйИно;
логарйИни
лотарйнгски
лотОрия; логОрии
лото
лотос; логоси, (два и г.н.) логоса
лотосов
лоторОг; лотофИги (обикн. в мн.ч.)
358
лоция;лоции
лоцман; лоцмани, (двими и '.н.)
лоцмани
лдцмански
лбча, -иш
лочено
лош
лошав
лошавина
лошокОчествен,
лошокачествения^),
лошокачествена,
лошокачествено ;
лошокачествени
лошотО
лошотйя; лошотии
лоялен, лоялния^), лоялна,
лоялно; лоялни
лоялност, лоялносттО
лоясам, -нш
лоясвам, -аш
лоясване
луандски
луО, -ът, -а; пубсвe, (два и '.н.) луба
лубрикОнт; лубрикИнти, (два и т.н.)
лубрикНита
лубрикОтор; лубрйкагорй, (дви и
т.н.) пубрйкИ'ори
луга
лутав
лугОчка
луд
лудОено
лудОтина
лудешката
лудОшки
лудея, -еш
лудичък, лудичкия(т), лудичка,
лудичко; лудички
лудница
лудогорски
лудолфов
лудо-младо; луди-млИди
лудорйя; лудории
лудост, лудостта
лудувам, -нш
лудувай)
лужнчОнин; лужичНии, (двнма и
т-н.) лужичИни
лужичОнка
лужИшкн
луидбр; луидОри, (дви и т.н.)
пуйдôри
лунзиОнски
лук, -ът, -а; луксве, (два и т-н.) лука
лукав
лукОвост, лукавас''';
лукОвствам, -аш
лукОвстваио
лукОвство; лукОвств;
лукОвщина
лукОнка
луканков
луков
луковитски
луковитчанин; пуковйгчнни,
(двама и т.н-) луковитчани
луковитчанка
луковица
луковичен, луковичния^),
луковични, луковично;
луковични
лукс1, -ът, -и
лукс2, -ът, -и; луксове, (два и т.и.)
лукса
луксОция; л^сИции
луксмОтър; луксмeгри, (два и т-н.)
луксмОтърн
луксбзен, луксозния^), луксозна,
луксозно; луксозни
луксбзност, луксозността
лула
лулИчка
лумбОго
лумбОгов
лумбОлен, лумбИлнйя(г),
пумбИлнa, лумбаго; лумбални
лумвам, -нш
лумване
лумен
лумономОтър; пумeномeтрй, (два
и '-Н.) луме^ме“^;
луминал; луминали, (два и т-и.)
луминала
луминесцентен,
луминесцентния^),
луминесцентна, луминесцентно;
луминесцентни
луминесценция; пумйнeсдeндйй
лумкам, -аш
лумкано
лумна, -еш
лумнен; лумпени, (двама и т.н.)
лумпени
лумнеинзИрам (се), -нш
лумненизИран
лумненнзИране
лумиеннролетариат
лунО; лунй
лунанОрк, -ът, -а; лунапаркове,
(два и '.н.) лунапарка
лунатИзъм, пунитИзмъг,
пунатИзма
лунатйк; лунатици, (двама и т.н-)
лунатици
лунатИчон, лунатичния^),
лунатична, лунатично;
лунатични
лунатИчка
лунен, лунният), лунна, лунно;
лунни
луност
луничОБ
луничка
лунносрОбърон,
пунноерeбьрнйя(т),
пунноерeбьрии,
пунноерeбьрио; пунноерeбьрни
лъжснророк
лунообрОзон, лунообразнйя('),
пунообрНзиa, лунообразно;
лунообразнй
луноход; луноходи, (два и '.и.)
лунохода
луп (межд.)
луна
лунам, -аш
лунано
лунвам, -нш
лунване; пупвaнйя
лунИна
лунинг; лупинги, (два и т.н.)
лупинги
лунна, -еш
лустрацибнон, лус'рaдйбнийя(т),
пустрaдиàннa, пусгридйбино;
лустрациоини
лустрОция
лустрйрам, -аш
лустрИрано
лустро
лустрбсом, -аш
лустросан
лустрбсвом, -иш
лустрбсване
лутам се, -нш
лутане
лутаница
лутерОн; лутерОни, (двама и '.и.)
лутерани, и лютеран
лутерОнка н лютерОнка
лутерОнски н люторОнски
лутерОнство н люторОнство
лутър
луфт, -ът, -а; луртовe, (два и т.и.)
луртa
лучен, лучения(т), лучеи; лучено;
лучени
лученица
лучец
лучник; лучници, (два и '.н.)
лучник;
лъв, -ът, -а; лъвове, (два и '.н.) лъва
лъвИца
лъвов
лъвски
лъвче; лъвчета
лъгано
лъгбтене
лъготя, -нш
лъжО
лъжа (се), -еш
лъжоаргумОнт; лъжоаргумОити,
(два и '.и.) .лъжеаргумеита
лъжогостонрнемство
лъжокласнцИзъм,
пьжeклaсйцИзмъ',
пъжeкпaсицрзмa
лъжекласйчески
лъженаука
лъженатрибт; лъжепатриоти,
(двама и '.и.) лъжепатриоти
лъженрорбк; лъжепророци,
359
лъжепророк
(двама и т.н.) лъжепророци
лъжепророчествам, -аш
лъжепророчестване
лъжесвидетел; лъжесвндетели,
(двама н т.н.) лъжесвндетели
лъжесвидетелка
лъжесвидетелски
лъжесвидетелствам, -аш
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство;
лъжесвидетелства
лъжеучение
лъжеучйтел, - ят, -я;
лъжеучйтели, (двама н т.н.)
лъжеучйтели
лъжеучителствам, -аш
лъж)ц; лъжци, (двама н т.н.)
лъжци
лъжица
лъжичка
лъжичник; лъжйчницн, (два н т.н.)
лъжйчника
лъжкйня
лъжла
лъжлив
лъжливост, лъжливосттО
лъжльо; льжльовцн, (двама н т.н.)
льжльовцн
лъжовен, лъжовния(т), лъжовна,
лъжовно; лъжовни
лъжовност, лъжовносттО
лък, -ът, -à; лъкове, (два н т.н.) лъка
лъкО
лъкатуша, -иш
лъкатушен, лъкатушння(т),
лъкатушна, лъкатушно;
лъкатушни
лъкатушене
лъков
лъковиден, лъковйдния(т),
лъковидна, лъковйдно;
лъковйдни
лъкообрОзен, лъкообрОзния(т),
лъкообрОзна, лъкообрОзно;
лъкообразни
лъсвам, -аш
лъсване
лъскав
лъскавинО
лъскавобял, лъскавобелия(т),
лъскавобяла, лъскавобяло;
лъскавобели
лъскавогладък,
лъскавогладкия(т),
лъскавогладка, лъскавогладко;
лъскавогладки
лъскавозелен,
лъскавозелення(т),
лъскавозелена, лъскавозелено;
лъскавозелени
лъскавост, лъскавосттО
лъскавочервен,
лъскавочервения(т),
лъскавочервена,
лъскавочервено;
лъскавочервени
лъскавочерен, лъскавочерния(т),
лъскавочерна, лъскавочерно;
лъскавочерни
лъскам, -аш
лъскане
лъскйч1; лъскОчи, (двама н т.н.)
лъскОчи (лице)
лъскОч2; лъскачи, (два н т.н.)
лъскОча (нелице)
лъскунка
лъсна, -еш
лъст, лъсттО
лъстене
лъстйв
лъстя, -йш
лъх, -ът, -а
лъха ми (3 л.)
лъхам, -аш
лъхане
лъхва ми (3 л.)
лъхвам, -аш
лъхване
лъхна, -еш
лъхтене
лъхтя, -йш
лъч; лъчй и лъчове, (два и т.н.) лъча
лъчев
лъчевиден, лъчевйдния(т),
лъчевйдна, лъчевйдно;
лъчевйдни
лъчевица
лъчезОрен, лъчезарния(т),
лъчезОрна, лъчезОрно;
лъчезарни
лъчезОрност, лъчезарносттО
лъчеизпускане
лъчение
лъчест
лъчетерОпия; лъчетерапии
лъчетерапевт; лъчетерапевтн,
(двама н т.н.) лъчетерапевтн
лъчетерапевтичен,
лъчетерапевтичния(т);
лъчетерапевтйчна,
лъчетерапевтИчно;
лъчетерoлевтйчни
лъчист
лъчистокафяв
лъчйстосребрист
лъчистост, лъчистосттО
лъщене
лъщя, -йш
льольо; льольовцн, (двама н т.н.)
льольовци
льос, -ът, -а
льосов
льохман; лбохмони, (двама н т.н.)
льôхнани
любав
любвеобилен, любвеобйлния(т),
любвеобйлна, любвеобйлно;
любвеобилни
любвеобилност,
любвеобилносттО
любе; лЮбета
любезен, любезния(т), любезна,
любезно; любезни
любезнича, -иш
любезничене
любезност, любезносттО
любене
любеница
любеничОр; любеничОрн, (двама
н т.н.) любеничОрн
любеничен, любеничния(т),
любенйчна, любенйчно;
любенйчни
любим
любимец1; любимци, (двама н т.н.)
любимци (лице)
любимец2; любИмци, (два н т.н.)
любймеца (нелице)
любимка
любител, -ят, -я; любйтели,
(двама и т.н.) любйтели
любителка
любителски
люблянски
любов, любовтО
любовен, любовния(т) любовна,
любовно; любовни
любовник; любовници, (двама и
т.н.) любовници
любовница
любовчййка
любовчйя; любовчни, (двама н т.н.)
любовчйи
любознателен,
любознателния(т),
любознателна, любознОтелно;
любознОтелнн
любознателност,
любознателността
любопитен, любопйтния(т),
любопитна, любопитно;
любопитни
любопитствам, -аш
любопитстване
любопитство
любороден, люборбдния(т),
любородна, любородно;
любородни
любувам се, -аш
любуване
любя (се), -иш
люгер; люгерн, (два н т.н.) люгера
люде
людоОд; людоедн, (двама и т.н.)
людоедн
людоОдски
людоОдство
людски
люк, -ът, -а; люкове, (два н т.н.)
люка
люков
люксембургски
360
лятос
люксембургианин;
люкссмбургчани, (двомо и г.н.)
люкссмбургчани
люкеембургчoпкo
люл&я (се), -еш
люлински
люлка
люлчен, люлчсния(г), люлчсна,
люлчсно; люлчсни
люляк; люляци, (дво и т.н.) люляка
люляков
люпене
люпйлня
люпйло; люпилО
люпя (се), -иш
люспам, -лш
люспане
люскам, -лш
люскане
люсна, -еш
люспа
люспене
люспест
лют
лютене
лютеница
лютерОн; люгсрОни, (двама и г.н.)
люгсрОни, и лутеран
лютерОнка и лутерОнка
лютерйнски и луторонскн
лютеранс^о и лутеранство
лютй ми (3 л.)
лютибродски
лютйв
лютивина
лютйвост, лютивосттО
лютидолски
лютйка
лютйкоп
лютина
лютйца
лютйче; лютйчсги
лютйчина
лютня
лютост, люгосггО
лютя (се), -йш
люцОрна
люцОрнов
люшпам (се), -лш
люшпане
люшкам (се), -иш
люшкане
люшканица
люшна (се), -еш
лющене
лющялник; лющйлници, (дво и
г.н.) лющилники
лющя (се), -иш
ляв, лСвия(г), ляво, ляво; лСви
лявовъртящ и лОвовъртящ
ляга ми се (3 л.)
лягам (си), -лш
лягане
лясковец; лясковци, (двими и
г.н.) лясковци
лясковка
лясковски
лястовица и ластовица
лястовичен, лЯсговичния(г),
лЯсговична, лЯстовично;
лЯсговични, и лОстовичен
лястовичи, лЯсговичия(г),
лЯсговича, лястовиче;
лястовичи, и лОстовичи
лястовичка и лОстовичка
лят, лСгия(г), лята, лято; лСти
лято; лсгО
лятос
361
м
ма
моан); маинОт;
мавзолОон, мавзолеИния^),
мавзолеИн;, мавзолОИно;
мавзолеИки
мавзолеИ, -ят, -я; мавзолОи, (два и
т-и.) мавзолея
мавритОнец; мaврйтaндй, (двама
и '-и.) мaврйгaнцй
мавритОнка
мавритОнски
мавруд
маврудов
мавър; маври, (двнма и '.н.) мИври
мОвърски
маг, -ът, -а; мОгове, (двими и т-и.)
мОтове
магазйн; магазини, (два и '.и.)
магазИиа
магазинаж; мотазинОжи, (два и
т.и.) магазинаж;
магазйнон, магазинния^),
мнтазИнко, магнзИнно;
магазинни
магазинОр; матизинОри, (двама и
'.H.) матазинОри
магазинерка
магазинерски
магазйя; митизИи
магаре; мог0ре'а
магаренце; магаренца
магаретОр, -ят, -я; мoгaрe'aрй,
(двам; и '-и.) магаретари
магарешки
магарИца
магарИя; магарии
магданоз, могданСзъ', могданОза
магданозон, магданОзен^^),
могдонозеин, мигдаиСзеио;
магданозени
магданозлИя
магданозов
мОгер; мОтери, (двама и т.н.) мОтери
магороно
магерница
магерски
магОря, -иш
магйзъм, мнтйзмът, мнтизма
магистрала
магистрален, магистралния^),
магистрални, магистрално;
магистрални
магнстрант; матистрИнти, (двами
и '.и.) мaгйстрaн'и
магистрат; матистрОти, (двама и
'.и.) магистрати
магистратйвон,
мигистpoтйвийя('|,
мoтисгрoтйвиo, митистративио;
мигйстрoгрвий
магнстрОтскн
магистратура
магИстър; магИстри, (двама и
'.Н.) матИстри
магИстърски
магИчен, магичния^), магична,
магично; митични
магйчоски
магИя; магии
мОгма
магматИчон, мoтмoтИчнйя('),
магми'Ичиа, мотмотйчно;
матматИчни
мйгмен, могмения('), мОгмеиа,
магмеио; мОтмени
магнат; магната, (двама и т-н.)
могнати
магнОтен, м;гнО'ения(т),
магиОтеи;, мигн;'ено;
магнИтени
магнОтски
магнОзиов
магнОзиИ, -ят, -я
магнотнзИрам (се), -иш
магнетизйран
магнетизИрано
магнетИзъм, магнетизмът,
магнетизма
магнотИт, магнетитът, магнетита
могнотИчон, мaгнe'йчнйя(т|,
магнетична, магнетично;
магнетични
магнотИчески
магнетофон; магнетофони (два и
'-и.) магнетофОн;
магнетофонен,
магиетсфонния(т),
магнетофонна, магнетофонно;
магнетофонни
магнИт; магнити, (два и '.н.)
магнит;
магнИтон, матнИтнйя(т|,
магнитна, магнитно; магнитни
магнитнзИрам (се), -аш
магнитнзИране
магнйтноимнулсон,
мaгнйтноймпупсния('),
матнитноимпулсиа,
матнИтноимпулсно;
мaтнйтноимпупсни
магнИтноиндукционен,
мaгнИгиоиндукцйонния('),
мaгнИгноиндукцйоннa,
мaгнй^нсиидукцйСнно;
мaгнйгноиндукдйонни
магнИтоакустйчон,
мaгнИ'оикусгйчнйя('),
мaгнИгоaкустйчнa,
матнйтоикустйчно;
мотнйто;кус'ични
магнйтоОиология
магнйтогравитационон,
мигнИгстрaвйтиционния(т),
мaгий'сгравйгaцйоннa,
мaгнИтсгрaвйтидйонно ;
мaгнйгсгривйгaцйСнни
магннтограф; митиитогрaрй,
(два и т-и.) мигнйтсгрИрa
магнИтоолоктрИчоски
магнйтоиндуктйвон,
мнтнйгойндуктйвийя(т),
мaгни'OйндуктИвнa,
магнитоиндуктйвно;
мигнИтоиндуктИвни
магнитология
магнитометрия
магнитомОтър; магнитометри,
(два и т.н.) маг^тсм^тьр;
магнитосрoра
магнитоторОния
магнитуд, митнитудът, матиитуда
магнолиеБ
магнолИт, матнолитът, митноли'и
магнолия; мaгиопии
маго
магьосник; магьосници, (двама и
'.и.) магьосници
мо^йсницо
магьоснически
магьосничество
мадагаскарец; мадагаскарци,
(двама и '.н.) мадагаскОрци
мадагаскОрка
мадагаскОрски
мадОм
мадОма
модански
мОдарскн
мадОИра
мадОИронски
маджар; маджари (обикн. в мн.ч.)
маджОрка
маджОрски
маджун
маджунен, маджунения^),
мнджунена, миджунено;
мнджунени
маджунИрам, -нш
маджунИран
маджунИрано
мадмоазОл
мадона
мадрОски
мадригОл; мадригали, (два и т.и.)
мндритОли
мадригОлен, мидрйтИпнйя(т),
мадритална, мадригално;
мадритОлни
мадрйдскн
маене
маестозо
маОстро
мОжа (се), -еш
мажор
362
мОкрорелОр
мажорен, мажорния(г), млжорни,
мижорно; млжорни
мажорОтен, мижорСгния(г),
мижорСтно, млжорСгно;
мижорСтни
мажорОтка
мажоритарен, мажорйтОрния(т),
можоригОрна, мажоритарно;
можоригОрни
мажорност, мажорносгтО
маз, мазтЛ
мазО
мазане
мазОч; млзОчи, (двама и г.н.)
мозОчи
мазачен, мозЛчния(т), мазОчна,
мазОчно; мозОчни
мазйчески
мазачка
мОзвам, -лш
мОзване
маз); мазСта
мйзен, мОзния(г), мОзна, мозно;
мозни
мазйлка
мазйло; мозилО
мазна, -еш
мазнене
мазнйк; мазници, (двама и т.н.)
мознйци
мазнина
мазнЯца
мОзня се, -иш
мазол; мазоли, (два и т.н.) мазола
мазол ест
мазохйзъм, мизохИзмът,
мазохизма
мазохйст; мозохИсти, (двама и
т.н.) мозохИсги
мазохистЯчеп, мазохистйчния(т),
мозохистйчна, мозохистйчно;
мозохистйчни
мазохЙстки
мазурка
мазут
мазутен, мазугния(т), мазутна,
мозугно; мазутни
мазутов
мазутохранйлище;
мозугохранИлища
мОи (само мн.ч.)
май (същ.)
мая (часг.)
мОЯка
мОйкини
маймуна
маймунджилък;
миИмунджилъци, (дви и т.н.)
миИмунджилъко
маймунка
маймуноподОбен,
маИмунолодобния(т),
маймунолодôбна,
маИмуноподобно;
моИмуноподобни
маймуночопОк; млймуночовСци,
(двама и т.н.) маймуночовСци
маймунски
маЯмупетво; маймунство
маймунщина
маймуня се, -йш
мОйна; мОИни
майо
майолйка
маЯолйков
майонОза
майор; майори, (двама и т.н.)
маИори
маЯоран, майорОнът, моИорОна
майорОт; майорОги, (два и г.н.)
майорОга
майордом; мойордоми, (двама и
г.н.) маИордбми
майорен, мойорния(г), маИорнл,
маИорно; майорни
моЯОрка
майорски
майорша
мОйсе^ки
майски
маЯстерзйнгер; мООсгсрзИнгери,
(двама и г.н.) мОИсгсрзИнгери
майстор; майстори, (двомо и г.н.)
мОИсгори
майсторОне
майсторйя; моИсгорйи
майсторка
майсторлък
майсторски
маЯсторство
майсторя, -Иш
майтОп; маИтОпи, (два и т.н.)
майтапа
моЯтапене и майтапене
маЙтапчЯйка
майтапчЙйски
маЯтапчйя; майтапчии, (двома и
г.н.) майглпчИи
майтОпя (се), -иш, и майтапя
(се)
майтапя (се), -Иш, и майтОпя
(се)
майчин
мОЯчински
мОйчинство
мОйчица
мак, -ъг, -а; мЛковс, (два и г.н.)
мОка
мокадам
макадамов
макОк; макаци, (два и г.н.) макОка
макао
макОр
макара
макарон; макарони (обикн. в
мн.ч.)
макаронен, макаронения(т),
макаронена, макаронено;
макаронени
макаронйзъм, макаронИзмъг,
млклронйзма; макаронИзми,
(два и т.н.) млкаронйзъма
македонец; македонци, (двамо и
г.н.) македонци
македонЯзъм, максдонйзмът,
максдонйзмл
македонка
македоно-ддрински
македднски
макОт; мокСти, (два и т.н.) макета
макОтен, макСтния(т), макСтна,
млкегно; макСтни
мокиавелЯзъм, мокиовслйзмъг,
макиавслИзма
макиаж
мйкоп
мОкроанОлиз; мОкролнОлизи,
(дво и т.н.) мИкроанОлиза
мОкроаналитЯчен,
мОкроаналигйчния(т),
мОкроанилигИчно^,
мОкроиналитйчно;
мокрооншпгИгчни
макрогеомОтрия
мОкроелемОнт; мОкроелемСнти,
(дво и т.н.) мОкроелемСнто
мОкроикономЯка
мОкроикономйст;
мОкроикономисти, (двими и
т.н.) мОкроикономйсги
мокроикономйчески
мoкроисторЯчееки
макроистОрия
макроинстру кция;
мОкроинструкции
мОкроклЯмат, -ъг, -и
мОкроклиматйчен,
мОкроклиматйчния(т),
мЛкроклиматйчна,
мОкроклиматйчно;
мОкроклимагйчни
мОкрокосмЯчен,
мОкрокосмИчния(г),
мОкрокосмична,
мЛкрокосмИчно;
мОкрокосмИчни
мoкрокосмйчееки
макрокосмос
макромолекула
макромолекулен,
мЛкромолекулния(т),
мЛкромолекулна,
мОкромолекулно;
мИкромолекулни
мОкроорганЯзъм;
мОкрооргонйзми, (два и г.н.)
мИкроорганИзъма
макропоказател, -яг, -я;
мaкролокaзaтели, (два и г.н.)
макролоклзЛтеля
мОкрорамка
мОкрорелОр
363
мОкрос
мОкрос; макроси, (два и т.н.)
макроса
мОкросеизмйчен,
макросензмичнияСт),
мокросензнично,
макросензмично;
мокросензмНчни
мОкроскопйчен,
мокросколичнuя(г),
мàкросколичнà,
мàкросколИ[чно; макросколUчнu
мОкроспора
мàкроспорàнтнй; макроспорОнгии
(обикн. в мн.ч.)
мОкроструктура
мОкроструктурен,
нокроструктурнuя(г),
мО^с^у^^рна,
нoкрострукгурно;
макро^уи-турни
макрофаг; мокророгн (обикн. в
мн.ч.)
макроцефОл; мокроцефоли,
(двама и т.н.) мокроцефоли
макроцефОл ия
мОкси
мОксима
максимален, максималния^),
максимална, максимОлно;
максимални
максимализирам, -аш
максимализйране
максимализъм, максимализмът,
максимализма
максималист; максималНсте,
(двама н т.н.) моксималисти
максималистйчен,
MОKCUHàЛНCTЙЧHИЯ(г),
максuнoлuстUчнà,
мoкснналистНчно;
нàксинàлисгични
максималйстка
максимОлно-минимОлен,
максимално-минималния^),
максимално-минимална,
наксuмотно-минимотно;
максинатно-нuнинàлнu
мОксимода
мОксимум; максимуми, (два н т.н.)
максимума
мОксимум
мОксиполО
мОксисйнгъл; мОкснсингли, (два
и т.н.) макснсингъла
макулатура
макулатурен, макулатурния(т),
мокулотурна, нàкулoтурно;
макулатурни
малавйец; молавййцн, (двама и
т.н.) молавййцн
малавийка
малавийски
мОлага
малОец; малОйци, (двама н т.н.)
малайци
малайзйец; малайзййцн, (двама и
т.н.) малайзийцн
малайзййка
малайзийски
малОйка
малОйски
малакоф; налакорu, (два и т.н.)
налакора
маламОшка
маларйен, маларийния(т),
маларийна, маларийно;
маларийни
маларичен, маларйчния(т),
маларийна, моларйчно;
молорИчни
малОрия
малахйт; молохити, (два и т.н.)
молохйта
малахйтов
малОче; малачета
малОчка
малОялам, малаяламът,
налаялана
малгОш; малгаши, (двама н т.н.)
молгаши
малгОшка
малгОшки
малебй
малеене
мОле-мОле (межд.)
малйец; молййцн, (двама н т.н.)
малийци
малийка
малййски
малина
малинОж; малинажи, (два н т.н.)
нoлuнoжo
малинОк; малинаци, (два н т.н.)
малинака
малинОр, -ят, -я; малинОрн,
(двама и т.н.) нaлuнàрн
малинОрка
малиненочервйн,
нaлиненочервения(т),
малйненочервена,
малиненочервено;
нàлйненочервени
малинобер, малиноберът,
малинобера
малинов
малиновка
малиновочервен,
нaлйновочервения(т),
малйновочервена,
малиновочервено;
нàлйновочервени
малкоформОтен,
нoлкорорнaтния(т),
нàлкорорнатна,
нàлкорорнагно;
налкорорнатни
малоазиОтски
малоазийски
малоброен, налобрôйния(г),
малобройна, малобройно;
малобройни х
малобройност, малобройността
маловажен, маловажния^),
маловажна, маловажно;
маловажни
маловОжност, маловажното
маловйрен, маловернияСт),
маловерна, маловерно;
маловерни
маловерие
маловоден, маловодния^),
маловодна, маловодно;
маловодни
маловодие
маловодност, маловоднотО
малогабаритен,
малогабаритния^),
малогабарИтна, малогабаритно;
малогабаритни
малограмОжен,
нaлогрaмaжния(т),
налогранажна, малограмотно;
налограмàжнн
малограмдтен,
малограмотния^),
малограмотна, малограмотно;
малограмотни
малограмотност,
малограмотното
малодоходен, малодбходния(т),
малодоходна, молодоходно;
нолодôходнu
малодушен, молодушния(т),
малодушно, малодушно;
малодушни
малодушие
малоетОжен, нолоетажния(г),
молоетОжна, малоетожно;
налоетàжнu
малоимотен, малоимотния^);
малоимотна, малоимотно;
малоимотни
малокалибрен,
молоколибрения(т),
малокалибрено, малокалибрено;
малокалибрени
малокръвен, малокръвнияСт),
малокръвна, малокръвно;
малокръвни
малокръвие
малокръвност, налокръвностга
малокултурен,
налокултyрния(г),
малокултурна, малокултурно;
нaлокултурни
малолетен, малолетния^),
малолетна, малолетно;
малолетни
малолйтие
малолетност, малолетното
малолитрОжен,
нололигражния(т),
364
манИлски
малолитрОжна, малолигрожно;
малолитрОжни
малолюден, малолюдния(т),
малолюдна, малолюдно;
мололюдни
маломерен, моломСрния(г),
моломСрна, моломСрно;
маломСрни
маломерпоет, моломсрносттО
маломОщен, маломощния(г),
маломощно, маломощно;
маломощни
малотирОжен, молотйрОжния(г),
малогирОжна, малотирожно;
мологирОжни
малотраен, малогрОйния(г),
молотроИна, мологрОйно;
малотрайни
малоумен, молоумния(г),
малоумна, малоумно; малоумни
малоумие
малоумност, малоумносттО
малоценен, малоцСнния(т),
малоцСнни, молоцСнно;
малоцСнни
малоценност, молоцснностгО
малочйслен, малочйслсния(г),
милочИслсни, милочйслено;
милочйслсни
мoлочйслепоет, милочислсносгтО
малтйец; молгИИци, (двама и г.н.)
молгийци
молтййка
малтЙйски
малтоза
малтретЯрам, -лш
малтретЯран
малтретЯране
м^туснанец; малгусиОнци,
(двими и г.н.) малгусиОнци
малтуеианекu
малтуеианетво
малц, мОлцьг, мОлца
малцйна
малцЙнствен, малцИнствсния(г),
малцинствени, малцинствено;
малцинствени
малцинство1
малцинство2; малцинство
мОлцоп
малчуган; малчугани, (двама и
г.н.) малчугани
малшОнс
мОлък, мОлкия(г), мОлко, мОлко;
мЛлки
мОма
мамалйга
мамалигОр, -ят, -я; мамалигИри,
(двими и г.н.) мимилигОри
мамалигОрски
мамба
мамене
мамин
мамини
мОминка
мамлйв
мамул; момули, (два и т.н.) мамулл
мамулен, мамулсния(г),
момулсна, мамулено; момулсни
мамут; мамути, (два и г.н.) мамута
мамутоп
мОмя (се), -иш
манО
манастЙр; манастири, (два и т.н.)
манастира
манастЙрище; минисгиршци
манастЙрски
манатарка
манОр; манОфи, (двама и т.н.)
манОфи
манарски
мангал; мангали, (два и г.н.)
мангала
мангОн
мангОнен, мингОнния(г),
мингОнна, мингОнно; мингОнни
манганйн
манганйт
мангОноп
мангЙзи (само мн.ч.)
мОнго1; мОнговци (двама и т.н.)
мОнговци
манго2
мОнгоп
мОнгопица
мОнгрн
мОнгроп
мангуста
мандало; мандалО, и мандОло
мандОло; мандалО, и мандало
мандарЯн; мандарйни, (двама и
г.н.) мондарИни
мандарйна
мандарЯноп
мандарйнс^
мандОт; млндОти, (дви и г.н.)
мандОги
мандатен, миндОгния(г),
мандОгна, мандОгно; мандОтни
мандатЙрам, -аш
мандатЙране
мoпдoтоноейтел, -ят, -я;
мандагоносйтсли, (двама и т.н.)
мандагоносйтсли
мандахОрцам (се), -лш
мандахОрцане
мОнджа
манджурец; монджурци, (двама и
г.н.) монджурци
манджурка
манджурски
мандоляна
мандолЯнен, мандолинния(г),
млндолйнна, млндолйнно;
мандолИнни
мандра
мандрагОра
мандрагОроп
мОндраджийка
мОндраджийски
мОндраджнйство
мОндраджия; мОндроджии
мандрйл; мандрИли, (два и г.н.)
мандрИла
манОвра
манОврен, млнСврсния(г),
манСврсна, монСврсно;
манСврсни
маневреност, мансврсностгО
монепрйрам, -лш
маневрЙране
манепрЙст; минсврйсти, (двими и
г.н.) млнсврйсги
манОж; манСжи, (два и г.н.)
манСжа
манОжен, манСжния(г), манСжна,
манСжно; млнСжни
манок0н1; манскСни, (двама и г.н.)
манскСни (лице)
манек0н2; манскСни, (два и г.н.)
манскСни (нелице)
манекенка
манекенки
манерка
маннОк; маниОци, (двама и г.н.)
мониоци
маниакален, маниакОлния(г),
маниакална, маниакално;
маниакални
маннакОлнодепресйвен,
маниакалнодепрссйвния(г),
манилкЛлнодспрссИвна,
маниакОлнодспрссИвно;
мониакОлнодспрссйвни
маниакално-депресЯвен,
мониокОлно-депресйвния(т),
маниакално-дспрссйвна,
манилколно-депресйвно ;
миниикОлно-дспрссйвни
маниакалност, маниакалносттИ
маниОчески
маниОчество
маниОчка
маниОшки
маннОщина
манивОла
маннОр; млниСри, (два и г.н.)
маниСра
маниОрен, мониСрния(г),
маниСрна, маниСрно; маниСрни
маниерйзъм, манисрОзмъг,
млнисрйзма
маниерйстки
маниОрнича, -иш
маннОрничене
маннОрност, монисрностгЛ
маникюр
маникюрЯст; маникюрйсги,
(двама и г.н.) млникюрйсти
маникюрйстка
маняла
манйлскн
365
маниока
маниока
маниоков
манипулант; манипуланти,
(двама и т.н.) манипуланти
манипулативен,
манипулатйвния(т),
манипулатйвна, манипулатйвно;
манипулатйвни
манипулатор1; манипулатори,
(двама и т.н.) манипулатори
(лице)
манипулатор2; манипулатори, (два
и т.н.) манипулатора (нелице)
манипулаторка
манипулационен,
манипулационния(т),
манипулационна,
манипулационно;
манипулационни
манипулационна
манипулация; манипулации
манипулирам, -аш
манипулиран
манипулиране
манифактура
манифактурен,
манифактурния(т),
манифактурна, манифактурно;
манифактурни
манифактуриет;
манифактурйсти, (двама и т.н.)
манифактурйсти
манифактуриетка
манифест; манифести, (два и т.н.)
манифеста
манифестант; манифестанти,
(двама и т.н.) манифестанти
манифеетантка
манифеетантеки
манифестация; манифестации
манифеетирам, -аш
манифеетиране
манихеи; манихеи (обикн. в мн.ч.)
манихеиеки
манихеиетво
мйния; мании
манкирам, -аш
манкиране
манкьдр; манкьори, (двама и т.н.)
манкьори
манкьорка
манлихера
манлихеров
манна
манометър; манометри, (два и т.н.)
манометъра
манОеам (ее), -аш
маноевам (ее), -аш
маноеване
манеарда
манеарден, мансардния(т),
мансардна, мансардно;
мансардни
манта
манталитет, манталитетът,
манталитета
манталитетен, манталитбтния(т),
манталитетна, манталитетно;
манталитетни
мантинела
мантиеа
мантия; мантии
манто; манта
мантра
манту
мануален, мануалния(т),
мануална, мануално; мануални
мануекрипт; манускрйпти, (два и
т.н.) манускрйпта
манчеетъреки
манш, -ът, -а; маншове, (два и т.н.)
манша
маншет; маншети, (два и т.н.)
маншета
маншдн; маншони, (два и т.н.)
маншона
маньовър; маньоври, (два и т.н.)
маньовъра
маоизъм, маойзмът, маойзма
маор; маори (обикн. в мн.ч.)
марабу; марабута
маразъм, марОзмът, маразма
маракешки
мараня
маратон; маратони, (два и т.н.)
маратона
маратонец; маратонци, (двама и
т.н.) маратонци
маратОнка*
марат0нка2; маратонки (обикн. в
мн.ч.)
маратОнеки
маргарин
маргаринен, маргарйнения(т),
маргарйнена, маргарйнено;
маргарйнени
маргаринов
маргарит и маргарит
маргаритен, маргарйтения(т),
маргарйтена, маргарйтено;
маргарйтени
маргаритка
маргаритов
маргинал; маргинали, (двама и
т.н.) маргинали
маргинален, маргиналния(т),
маргинална, маргинално;
маргинални
маргинализирам (ее), -аш
маргинализиран
маргинализиране
маргиналия; маргинални
марда
марж, -ът, -а; маржове, (два и т.н.)
маржа
мйржов
мари
мариз; марйзи, (два и т.н.) марйза
маризя, -иш
марина
марината
маринизъм, маринйзмът,
маринйзма
мариниет; маринйсти, (двама :
т.н.) маринйсти
мариниетичен,
маринистйчния(т),
маринистйчна, маринистйчно;
маринистйчни
мариниетка
мариниетки
мариновам, -аш
маринован
мариноване
марионетен, марионетния(т),
марионетна, марионетно;
марионетни
марионетка
марихуана
маришки
марка
маркаджия; маркаджии, (двама
т.н.) маркаджии
маркграф; маркграфове, (двама
т.н.) маркграфове
маркграфетво; маркграфства
маркер; маркери, (два и т.н.)
маркера
маркетизация
маркетизирам, -аш
маркетизиране
маркетинг
маркетингов
маркетирам, -аш
маркетиране
маркетология
маркетьОр; маркетьори, (двама
т.н.) маркетьори
маркиз; маркизи, (двама и т.н
маркйзи
маркиза
маркизет
маркирам, -аш
маркиран
маркиране
маркировач; маркировачи,
(двама и т.н.) маркировачи
маркировка
маркировъчен,
маркировъчния(т),
маркировъчна, маркировъчно;
маркировъчни
марков
марковизация
марковизирам, -аш
марковизиране
марколюбител, -ят, -я;
марколюбйтели, (двама и т.н.)
марколюбйтели
марколюбителка
марколюбителеки
марколюбител етво
366
мОркосъбирОч; моркосъбирачи,
(двама и т.н.) мОркосъбирОчи
мОркототевец; маркототевци,
(двама и т.н.) моркототевцн
мОркототевски
марксизъм, морксйзмът,
марксизма
марксист; марксисти, (двамо и
т.н.) морксйсти
марксистка
марксистки
марксйчески
маркуч; маркучи, (два и т.н.)
маркуча
мОрлен, морления(т), марлено,
морлено; морлени
марля
мармалад; мармалади, (два и т.н.)
мармалада
мармаладен, мармалодения(т),
мармалОдено, мармала^но;
мармолодени
мармалОдов
мародер; мородерн, (двама и т.н.)
мородерн
мародерски
мародерствам, -аш
мародерстване
мародерство; мародерства
мароканец; морокОнцн, (двамо и
т.н.) мароканци
марокОнка
марокОнски
марокен, марокенът, марокена
марокенен, морокенения(т),
марокенено, морокенено;
марокенени
марсиОнец; морснОнцн, (двамо и
т.н.) марснонци
марсиОнка
марсиОнски
марсилски
мОрсов
март
мйртеница
мОртеничка
мартенов
мартенски
мартини
мартиролбг; мартиролозн, (два и
т.н.) мартиролога
марулен, маруления(т),
морулено, морулено; морулени
маруля
марципйн; марципани, (два и
т.н.) марципана
марципОнен, морцнлонения(т),
марцнпанено, марципа^но;
морципанени
марципОнов
марш; мОршове, (два и т.н.) марша
марш (межд.)
маршал; моршОли, (двама и т.н.)
маршали
маршалски
маршировка
марширувам, -аш
маршируване
мОршов
маршрут; маршрути, (два и т.н.)
маршрута
маршрутен, моршрутния(т),
маршрутна, маршрутно;
маршрутни
маршрутка
мас, мастО
мОса
масаж; масажи, (два и т.н.) мосОжо
масОжен, мосажния(т), мосажно,
мосажно; мосажни
масажирам, -аш
масажиране
масажист; масажисти, (двомо и
т.н.) масажисти
масажистка
масОи (обикн. в мн.ч.)
масОт; мосоти, (два и т.н.) мосОто
масйв; масиви, (два и т.н.) масива
масйвен, мосйвния(т), масивно,
масивно; масивни
масивност, масивността
масиран
мОска
маскарО
маскарОд; маскаради, (два и т.н.)
москарОда
маскарОден, маскародния(т),
маскарОдно, маскарОдно;
маскарОдни
маскарене
маскарлък
маскаря (се), -йш
мОскен, маскения(т), москено,
москено; москени
маскирам (се), -аш
маскиран
маскиране
маскировка
маскировъчен,
москнровъчния(т),
маскировъчна, маскировъчно;
маскировъчни
маскулинизОция
маслОр, -ят, -я; мосларн, (двама и
т.н.) мослОрн
маслйрка
маслОрски
масларство
мОслен, мосления(т), маслено,
маслено; маслени
масленица
мОсленка
масленоетеричен,
масленоетерйчния(т),
масленоетерична,
масленоетерично;
масленоетерични
мОсленожълт
мОсовопроизводствен
мОсленозелен,
насленозелення(т),
мОсленозелена, мосленозелено;
мОсленозелени
мйсленокафяв
мОсленосив
мОсленосйн
мОсленост, маслеността
мОсленочерен, мосленочерния(т),
мОсленочерно, масленочерно;
мОсленочерни
маслйна
маслйнен, маслинения^),
маслинено, маслинено;
маслинени
маслиненозелен,
наслиненозеленuя(г),
маслиненозелена,
маслиненозелено;
маслИненозелени
маслиненокафяв
маслйненорезедОв
маслйненочерен,
мослйненочерния(т),
мослиненочерна,
маслйненочерно;
маслиненочерни
маслинов
масло; маслО
маслобоен, мослобоИния(т),
маслобойна, мослобоино;
маслобойни
маслобойна
масловка
маслодйен, маслодайния^),
маслодайно, маслодайно;
маслодайни
маслодОйност, мослодайностгО
маслодобив, маслодобивът,
мослодобнво
маслопроизводителен,
наслопронзводйтелния(т),
наслопронзводйтелна,
маслопронзводително;
маслопронзводйтелни
маслопроизвбдство
маслоразтворйм
маслосвет; маслосвети, (два и
т.н.) маслосвето
масльонка
мОсмедиен, мосмеднйния(т),
масмедиино, мосмедийно;
масмеднйни
мОсмОдия; масмедии
масов
масовизОция
масовизирам (се), -аш
масовизиране
масбвка
мОсово
мОсовополитически
мОсовопроизводствен,
мОсовопроизводственияСт),
масовопроизводствено,
367
маеовопроизводетвен
масовопроизводствено;
масовопроизвбдствени
маеоворазяенителен,
масоворазяснителния(т),
масоворазяснйтелна,
масоворазяснйтелно;
масоворазяснителни
маеовоет, масовост
маеон; масони, (двама и т.н.)
масони
маебнеки
маеонетво
маериф; масрафи, (два и т.н.)
масрафа
маетен, мОстния(т), мастна,
мОстно; мастни
маетербоке; мастербоксове, (два
и т.н.) мастербокса
маетеринг
маетика
маетиков
маетилен, мастйления(т),
мастилена, мастилено;
мастилени
маетиленозелен,
мастиленозеления(т),
мастиленозелена,
мастиленозелено;
мастйленозелени
маетиленоеин
маетиленоетруен,
мастиленоструйния(т),
мастиленоструна,
масталеноструйно;
мастйленоструйни
маетиленочерен,
мастиленочерния(т),
мастиленочерна,
мастиленочерно;
мастиленочерни
маетилница
маетило; мастила
маетит; мастити, (два и т.н.)
мастйта
маетит
маетнор азтворим
маетодонзавър; мастодонзаври,
(два и т.н.) мастодонзавъра
маетодонт; мастодонти, (два и т.н.)
мастодонта
маетопатия
маетурбация
маетурбирам, -аш
маетурбиране
маеур; масури, (два и т.н.) масура
маеълце
мат, -ът, -а
матадор; матадори, (двама и т.н.)
матадори
мате
математизация
математик; математйци, (двама и
т.н.) математйци
математика
математичен, математйчния(т),
математйчна, математйчно;
математйчни
математичееки
математичка
матерен, матерния(т), матерна,
матерно; матерни
материал; материали, (два и т.н.)
материала
материален, материалния(т),
материална, материално;
материшши
материализиция
материализирам (ее), -аш
материализиране
материализъм, материалйзмът,
материалйзма
материалиет; материалисти,
(двама и т.н.) материалисти
материалиетичен,
материалистичния(т),
материалистична,
материалистично;
материалистични
материалиетйчееки
материалиетка
материалнобитов
материално-икономичееки
материалнокултурен,
материалнокултурния(т),
материшшокултурна,
материалнокултурно;
материалнокултурни
материалноотговорен,
материалноотговДрнил(т),
материалноотговорна,
материалноотговорно;
материалноотговорни
материалноотчатен,
материалноотчетнмл(т),
материалноотчетна,
материалноотчетно;
материалноотчетни
материалнопроизводетвен,
материалнопроизводствения(т),
материалнопроизводствена,
материалнопроизводствено;
материалнопроизводствени
материалноет, материалността
материално-техничееки
материк; матернци, (два и т.н.)
матерйка
материнеки
материнетво
материя; материи
матине; матинета
матирам, -аш
матиран
матиране
матка
маткап; маткапи, (два и т.н.)
маткапа
матов
матовоблед
матовобял, матовобелия(т),
матовобяла, матовобяло;
матовобели
матовожълт
матовоеин
матовоеребриет
матовочерен, матовочОрния(т),
матовочерна, матовочерно;
матовочерни
маточен, маточния^), маточна,
маточно; мОточни
маточина
маточник; мОточници, (два и
т.н.) маточника
матрак; матраци, (два и т.н.)
матрака
матриархален,
матриархалния(т),
матриархална, матриархално;
матриархални
матриархат
матрикула
матрикуларен,
матрикуларния^т),
матрикуларна, матрикуларно;
матрикуларни
матрица
матричар, -ят, -я; матричари,
(двама и т.н.) матричари
матричен, матрйчния^),
матрйчна, матрйчно; матрйчни
матрбна
матрде; матроси, (двама и т.н.)
матроси
матроеки
матрьдшка
матура
матуритетен, матуритетния^),
матуритетна, матуритетно;
матуритетни
маузер; маузери, (два и т.н.)
маузера
маузеров
маунтинбаик; маунтинбайкове,
(два и т.н.) маунтинбайка
маунтинборд; маунтанбордове,
(два и т.н.) маунтинборда
мафиозен, мафиозния^),
мафиозна, мафиозно; мафиозни
мафиот; мафиоти, (двама и т.н.)
мафиоти
мафиотизирам (ее), -аш
мафиотизиране
мафиотка
мафиотеки
мафия; мафии
мах, -ът, -а; махове, (два и т.н.)
маха
махагон
махагднен, маха^^ния^),
махагонена, махагонено;
махагонени
махагонов
махала
368
мегабайт
махало; мохола
махам, -аш
махам (се), -аш
мОхане
махараджО
махарани
махОтма
махвам, -иш
мОхване
махлОнец; михлСнци, (двими и т.н.)
михлСнци
махлОнка
махленски
махмурлйя; махмурлии, (двама и
г.н.) махмурлйи
махмурлук
мОхна, -еш
махна (се), -еш
мОхоп
махопйк; маховйци, (два и г.н.)
маховика
махорка
мац (межд.)
мОца
мОцам (се), -иш
мОцане
мОцвам (се), -аш
мoнване
мОце; мОцсги
мОцка
мац-мОц (межд.)
мацна (се), -еш
мач, -ъг, -л; мОчове, (дво и т.н.) мОчл
мОчбол
мачОте
мачйзъм, мачйзмъг, мичИзми
мачЙстки
мачкОем
мачкОемост, мaчкaсмослтa
мачкам (се), -аш
мОчкан
мОчкане
мачкотя (се), -иш
мачкотене
мОчо; мОчовци
мачта
мОчтов
машО
машйна
машинОлен, машинолния(г),
млшинолна, машинОлно;
машинОтни
машинОлност, машиналносттО
машинарйя; машинорйи
машинОция; машинОции
машЙнен, машИнния(г),
машинна, машИнно; машйнни
машинОрия; машинСрии
машинизация; мишинизИции
машинизйрам (се), -иш
машинизйран
машинизйране
машинЯст; мошинИсги, (двама и
г.н.) машинИсги
машинЙст^
машйнка
машйнноаптомотйчен,
машИнноавгомагйчния(г),
машйнноавгоматйчна,
машИнноавгоматйчно;
машинноавгоматИчни
машЙнно-автоматЙчен,
машИнно-авгомагйчния(г),
машИнно-авгоматИчна,
машйнно-авгоматйчно ;
машИнно-авгомагйчни
машЙнно-електротехнЙчески
машйнноизчислйтелеп,
мишИнноизчислитслния^),
мишИнноизчислИтслни,
мaшИннойЗчислйлслно;
машИнноизчислитслни
машйнноипформациОпеп,
машИнноинформационнйя(г),
млшИнноинформационна,
машйнноинформационно ;
машИнноинформоционни
машйннокомnрееорен,
машИннокомпрСсорния(г),
машИннокомпрСсорна,
мошиннокомпрСсорно;
машИннокомпрСсорни
машЙнно-компресорен,
машйнно-компрСсорния(г),
машИнно-компрСсорна,
машИнно-компрСсорно;
машИнно-компрСсорни
машйнноремОнтен,
мишИннорем0нтнйя(г),
машИннорсмонтна,
мошИннорсмонгно;
машиннорсмонтни
мoшйпноеметoчеп,
мошИнносмсгОчния(г),
машинносмсгОчна,
машйнносмсгОчно;
машИнносмсгОчни
мaшйнпо-трйктореп,
машИнно-трОкторния(г),
мошИнно-грокторна,
машИнно-трОкгорно;
машИнно-тракторни
машинознОние
машинонзпнтателен,
мишйноизпитОгслнйя(г),
машинойзлитагслна,
машинойзnйлагслно;
машuнойзлйтагслни
мoшнпомоптажен,
машиномонгОжния(г),
мошиномонтОжно,
мошиномонгОжно ;
мошиномонтожни
машинопЯс, машинописът,
мошинопйса
машинопЙсен, млшинописния(г),
мошинопИсна, машинописно;
мошинопИсни
машинопЙсец; машинописци,
(двама и г.н.) машинописци
машинопЙска
машнноремоптен,
мошинорсмонтния(г),
машинорсмонтно,
мошинорсмонтно;
машинорсмонтни
машиностроене
машиностройтел, -ят, -я;
мишиносгройтели, (двими и
г.н.) машиносгройтсли
машиностроЙтелен,
машиностройтслния(г),
машиностроителна,
машиностроително;
машиностроителни
мащаб; мащОби, (два и г.н.)
мащаби
мащабен, мащОбния(г), мащОбна,
мощОбно; мащОбни
мОщерка
мОщеха
мОщннскн
мая
мОя се, -еш
маяк, -ъг, -л; маяци, (два и т.н.)
маЯка
маямскн
маясъл, маясълъг, маясъла
маясълоп
ме (вж. аз)
ме (межд.)
меОндроп
меандър; мсОндри (обикн. в мн.ч.)
мОбел, мсбслтО
мебелен, мСбслния(г), мСбслна,
мСбслно; мСбслни
мебелйрам, -лш
мебелйран
мебелйране
мебелирОвка
мебелйст; мебелисти, (двамо и т.н.)
мебслйсти
мебелно-амбалажен,
мСбслно-амболожния(г),
мСбелно-амболожна,
мСбслно-омболОжно;
мСбслно-амбалОжни
мебелно-дърводелски
мОбелно-тапицОрскн
м0белопроизподЯтел1, -ят, -я;
мСбслопроизводИтсли, (двама
и г.н.) мСбслопроизводитсли
(лице)
м0белопроизводйтел2, -ят, -я;
мСбслопроизводйтсли, (дво
и г.н.) мСбслопроизводИтсля
(нелице)
мебелостроепе
мОбелочнстйтел, -ят, -я;
мСбслочистйтсли, (два и г.н.)
мСбслочисгйтсля
мегабОйт; меглбЛйтове, (дво и т.н.)
24. Официален правописен речник но българския език
369
мегабайт
мегабайта
мегават; мегавОтн и мегаватове,
(два и т.н.) мегавата
мегаволт^; мегаватове, (два н т.н.)
неговолта
мегалит^; мегалйтн (обикн. в мн.ч.)
мегалитен, меголитния(т),
меголитно, меголитно;
мегалИтни
мегалозОвър; меголозОврн, (два и
т.н.) мегалозОвъро
мегаломан; мегаломани, (двома и
т.н.) мегаломани
мегаломОнон, мегаломонння(т),
мегаломОнна, мегаломанно;
мегаломанни
мегаломания
мегаломОнна
мегаломански
мегалополис; меголополисн, (два
н т.н.) меголополиса
мегапарсек; мегапорсецн, (два и
т.н.) мегопОрсеко
могаполис; негàполисн, (два и т.н.)
мегаполиса
мегафон; негофони, (два и т.н.)
^гафова
мегахОрц; мегохерци и
мегахерцове, (два и т.н.)
мегохерца
мегдОн; мегдОни, (дво н т.н.)
мегдана
мегдОнски
мед1, медът, меда
мед2, медгО
медОл; медОли, (дво н т.н.) медала
медалйст; медалис™, (двама н т.н.)
медолИстн
медалистка
медальон; медольони, (дво и т.н.)
медальона
медОр, -ят, -я; медорн, (двама и
т.н.) медорн
медОрски
медОрство
меден \ медения(т), медена,
медено; медени
меден 2, медния(т), медна, медно;
медни
мОденка
медоноглОсон, неденоглОсния(г),
меденоглосна, меденоглосно;
неденоглоснu
мОдоножълт
меденозвучон, меденозвучния(т),
меденозвучна, меденозвучно;
меденозвучни
меденоречив
моденослОдък, меденослОдкия(т),
меденослодка, меденослодко;
меденослОдкн
модоноуст
модоноухОнон, меденоухонния(т),
меденоухонно, меденоухонно;
неденоуханнu
мОденочорвОн,
меденочервения(т),
меденочервена, меденочервено;
меденочервенн
модоц
моджлис
модиОлон, медиалния^),
медиално, медиално; медиални
модиализОция
модиализйрам (се), -аш
медиализйрано
медиОна
мОдиаплОн; медноплонове, (два и
т.н.) медиаплано
модиОтор1; недногорн, (двама и
т.н.) медиоторн (лице)
модиОтор2; медиоторн, (дво н т.н.)
меднОтора (нелице)
модиОторствам, -аш
модиОторски
модиОторстване
модиОция
медиевист; медневйстн, (двама и
т.н.) медневйстн
модиовйстика
модиовистка
модиовистки
медиен, медийния^), медийно,
медийно; медийни
медйк; медици, (двама н т.н.)
медйцн
модикализйрам, -аш
модикализирано
медикамОнт; медикаменти, (дво и
т.н.) медикамента
медикаментозен,
медикомент0зния(т),
медикаментозно,
медикаментозно;
медикаментозни
модико-бакториологичен,
медНко-бактернологНчния(т),
медико-бактериологично,
медико-бактериологично;
медНко-боктернологНчни
медйко-биологйчон,
медико-бнологНчния(т),
медико-биологично,
медико-биологично;
медико-бнологНчни
медико-генетичен,
медико-генетИчнияСт),
медико-генетично,
медико-генетично;
медико-генетични
модико-подагогически
модико-санитОрон,
медико-саннтарния(т),
медико-санитарно,
медйко-саниторно;
медйко-санитОрни
модйкосъдобон,
медикосъдебния(т),
медикосъдебно,
медикосъдебно;
медНкосъдебни
медико-съдебен,
медико-съдебния^),
медНко-съдебна,
медико-съдебно;
медико-съдебни
модико-фармацовтичен,
медико-фармацевтичния^),
медико-фармацевтична,
медико-фармацевтично;
медико-фармацевтични
медиознанио
модитативон, медитатНвния(т),
меднтотивно, медитотивно;
неднтативнu
модитОция; медитОции
медитирам, -аш
модитиране
модиум; медиуми, (двама и т.н.)
медиуми
модиумон, медиумнияСт),
медиумно, медиумно; медиумни
медицина
медицински
медйчка
мОдия; медии
модковски
модникОр, -ят, -я; медникОрн,
(двама н т.н.) медникОрн
модникйрски
модникОрство
модноалон, медноОления(т),
медноОпено, медноОлено;
медноалени
мОдножълт
мОднозлатист
мОднокалОен, медноколаения(т),
медноколОена, меднокалаено;
медноколОени
мОдноковОн
моднокож
модно-никелов
моднорудон, меднорудния(т),
меднорудна, меднорудно;
меднорудни
мОдночервОн, медночервения^),
медночервено, медночервено;
медночервени
медовина
медовит
мододОон, медодайния(т),
медодоино, медодайно;
^додаЛни
мододобив
медодобивен, медодобивния^),
медодобивна, медодобивно;
медодобйвни
медолечонио
медоносен, медоносння(т),
медоносно, медоносно;
медоносни
модопреработвОтелон,
370
медопреработвателния(т),
медопреработвателна,
медопреработвателно;
медопреработвателни
медоречив
медоебор; медосборове, (два и т.н.)
медосбора
медреее; медресета
медуза
медун; медуни, (два и т.н.) медуна
меее (межд.)
межда
междина
междинен, междйнния^т),
междйнна, междйнно;
междйнни
между (предл.)
междуазиатеки
междуамериканеки
междуапартаментен,
междуапартаментнил(т),
междуапартаментна,
междуапартаментно;
междуапартаментни
междуатомен, междуатомния(т),
междуатомна, междуатомно;
междуатомни
междуафриканеки
междубалканеки
междубиблиотечен,
междубиблиотечния^),
междубиблиотечна,
междубиблиотечно;
междубиблиотечни
междублбков
междуведометвен,
междуведомственият),
междуведомствена,
междуведомствено;
междуведомствени, и
междуведомствен
междуведомствен,
междуведбмственил(т),
междуведомствена,
междуведомствено;
междуведомствени, и
междуведометвен
междувеждие
междувидов
междувоенен, междувоенния(т),
междувоенна, междувоенно;
междувоенни
междувременен,
междувременния(т),
междувременна,
междувременно;
междувременни
междувремие
междувъзлие
междугалактичен,
междугалактйчния^),
междугалактйчна,
междугалактично;
междугалактйчни
междугалактичееки
междугореки
междуградеки
междудържавен,
междудържавния(т),
междудържавна,
междудържавно;
междудържавни
междуевропеиеки
междуетажен, междуетажният),
междуетажна, междуетажно;
междуетажни
междузонОлен,
междузоналния(т),
междузонална, междузонално;
междузонални
междузъбен, междузъбниЯт),
междузъбна, междузъбно;
междузъбни
междузъбие; междузъбия
междуклетъчен,
междуклетъчния(т),
междуклетъчна,
междуклетъчно;
междуклетъчни
междуконтинентален,
междуконтиненталния(т),
междуконтинентална,
междуконтинентално;
междуконтинентални
междуледников
междулинеен, междулинейния(т),
междулинейна, междулинейно;
междулинейни
междулиние; междулйния
междуметен, междуметния(т),
междуметна, междумегно;
междуметни
междуметие; междуметия
международен,
международния(т),
международна, международно;
международни
международник;
международници, (двама и т.н.)
международници
международноправен,
международноправния^),
международноправна,
международноправно;
международноправни
междунационален,
междунацлонàлнuл(т),
междунационална,
междунационално;
междунационални
междубблаетен,
междуобластния(т),
междуобластна,
междуобластно; междуобластни
междуоеие; междуосия
междуоеббен, междуособния^),
междуособна, междуособно;
междуособни
междуеъюзничееки
междуоеобица
междуотраелов
междуочие
междупарламентарен,
междупарламентарния(т),
междупарламентарна,
междупарламентарно;
междупарламентарни
междупартиен,
междупарти:йн^(т),
междупартййна,
междупартййно;
междупартййни
междупланетен,
междупланетния(т),
междупланетна,
междупланетно;
междупланетни
между планинеки
междуплеменен,
междуплеменния(т),
междуплеменна,
междуплеменно;
междуплеменни
междуплоекоетен,
междуплоскостнлл(т),
междуплоскостна,
междуплоскостно;
междуплоскостни
междупръетен,
междупръстнияСт),
междупръстна, междупръстно;
междупръстни
междураионен,
междурайонния^),
междурайонна, междурайонно;
междурайонни
междуребрен, междуребрения^),
междуребрена, междуребрено;
междуребрени
междуребрие
междуреден, междуредниЯт),
междуредна, междуредно;
междуредни
междуредие; междуредия
междуредов
междурелеие
междурелеов
междуречен,
междуречния^междуречна,
междуречно; междуречни
междуречие; междуредия
междуеезонен,
междусезонния^т),
междусезонна, междусезонно;
междусезонни
междуеОлеки
междуелавянеки
междуеловен, междусловния(т),
междусловна, междусловно;
междусловни
между еловие
междуеортов
междуеъюзничееки
371
междунаретвие
меж^^рс^ие
междучасие; междучИсия
мезО; мсзСга
мОзене
мезоОтом; мсзоОгоми, (два и г.н.)
мсзоОгоми
мезодОрма
мезодермОлен, мсзодсрмолния(г),
мсзодсрмолна, мсзодсрмолно;
мезодермалнй
мезозОвър; мсзозоври, (два и г.н.)
мсзовОвъро
мезозой, мсзозбят, мсзозоя
мезозôйеки
мезозобн; мсзозоони (обикн. в
мн.ч.)
мезоклймат
мезолйт
мезология
мезомолекула
мезоморрен, мсзоморфния(г),
мсзоморфни, мсзоморфно;
мсзоморфни
мезОн; мезони (обикн. в мн.ч.)
мезонОт; мезонети, (дви и г.н.)
мезонети
мезонйт
мезопауза
мезопнтОк; мезопитСци, (дви и т.н.)
мезопитСки
мезорелОр
мезосрОра
мезотерапия
мОзя, -иш
мейл, -ъг, л; мСйлове, (дви и г.н.)
мСйли
мейнетриЯм
мек
мекерО; мсксрСги
мекЙца
мекичОр, -ят, -я; мекичОри, (двими
и г.н.) мекичОри
мекичарка
мекичОрница
мекйш; мекИши, (дво и т.н.) мекИша
мОко
меконгски
меконОбен, мсконСбния(г),
мсконСбна, меконСбно;
мсконСбни
мОкост, мскостгО
мекосърдОчен, мскосърдСчнияСт),
мскосърдСчна, мекосърдСчно;
мскосърдСчни
мекот)ло; мекотСли
мексиканец; мексикОнци, (двама
и г.н.) мексикОнци
мексиканка
мексикански
мекушОв
мекушОвост, мскушавостгО
мелапезйец; мелонезйИци, (двама
и г.н.) мслансзйИци
меланезЯйка
меланезЙЯс^
мелОнж, мслОнжъг, мслОнжа
меланйн, мсланИнъг, мсланИна
меланхОлен, мсланхблния(г),
мсланхолна, меланхблно;
мслонхолни
меланхоляк; меланхолИци,
(двома и г.н.) меланхолИци
меланхолЯчен,
мсланхолйчния(г),
меланхолична, меланхолично;
меланхолични
меланхолйчка
меланхОлия
меласа
мелОсов
мелОчен, мслОчния(г), мелОчно,
мслОчно; мелОчни
мелОчка
мОлба
мОлбърнски
меле; мслСго
м)лез1; мСлсзи, (двама и г.н.)
мСлсзи (лице)
м0лоз2; мСлсзи, (два и г.н.) мСлсзи
(нелице)
мОлезен, мСлсзния(г), мСлсзна,
мСлсзно; мСлсзни
мОлене
мелиоратЯвен,
мслиоратйвния(г),
мелиоративна, мслиоратИвно;
мелиоративни
мелнорацнонен,
мслиороцйонния(г),
мслиорационна,
мслиорационно;
мслиорационни
мелнорОция
мОлница
мелничар, -ят, -я; мелничОри,
(двими и г.н.) мелничОри
мелничОрка
мелничОрскн
мелничарство
мелничен, мСлничния(г),
мСлнична, мСлнично; мСлнични
мОлнишки
мОлодекламОция;
мСлодскламОции
мелОдиен, мелодийния(г),
мслодиИна, мелодиИно;
мелодиИни
мелодика
мелодйчен, мслодйчния(г),
мслодйчна, мелодйчно;
мелодйчни
мелодЯчност, мслодичностгО
мелОдия; мелодии
мелодрама
молодраматйзъм,
мслодримигйзмъг,
мслодримитизми
мелодроматйчен,
мслодримигИчния(г)
мслодримитИчни,
мслодримигИчно;
мслодрамигйчни
меломОн; мсломОни, (двими и
г.н.) мсломОни
меломОния
мелхиор
мелхибров
мОля, -иш
мембрана
мемОрОнен, мсмбрОнния(г),
мсмбрОнни, мсмбрОнно;
мембранни
мемоОрен, мсмоОрния(г),
мсмоОрна, мсмоОрно; мсмоОрни
мемоОри
мемоарйст; мсмоаристи, (двама и
г.н.) мсмоарйсти
мемоарйстика
момоарЯстка
меморОндум; мсморОндуми, (два
и г.н.) мсморОндуми
меморнОл; мсмориОли, (дво и т.н.)
мсмориОяа
мемориален, мсмориОлния(г),
мемориолна, меморишшо;
меморигони
мен и мОне (вж. аз)
менажер; менажСри, (двомо и т.н.)
меножСри
менажерия; мснажСрии
менажйрам, -лш
менажйране
мОнгеме; мСнгсмсга
менделОевий, -ят, -я
менестрОл; мснсстрСли (обикн. в
мн.ч.)
мОнза
мензис
мОнзура
мениджмънт
мОниджмънтски
мОниджър; мСниджъри, (двама и
г.н.) мСниджъри
мОниджърка
мОниджърски
менннгйт; менингити, (два и т.н.)
менингита
менингокок; мснингококи
(обикн. в мн.ч.)
менЙску^с; мснИскуси, (два и г.н.)
мснйскуса
менйтба
менЙтелница
менлйп
мОнопОуза
менструален, мснсгруОлния(г),
мснструолна, мснструОлно;
менсгруйини
менструационен,
мснструационния(г),
менструационна,
менструационно;
372
мостоимонен
менструационни
менструОция; менструации
мОнта
ментО; ментета
мОнтено
мОнтов
ментовка
ментол
ментблов
мОнтор; ментори, (двамо н т.н.)
ментори
мОнторски
менторство
монтосам, -аш
монтосвам, -аш
ментдсвано
монтърджиика
монтърджииски
мОнтърджия; ментърджии,
(двомо н т.н.) ментърджни
мОнтя, -иш
менуОт; менуети, (два н т.н.)
менуето
менхйр; менхИрн (обикн. в мн.ч.)
мОнци (само мн.ч.)
мОнче; менчето
меншовйзъм, меншевйзмът,
меншевйзма
меншевйк; мениев^и, (двама и
т.н.) меншевйкн
меншевйшки
меню; менюта
меня (со), -иш
морО
мерОк; мераци, (два н т.н.) мерака
мораклйика
мораклйиски
мераклйя; мераклии, (двомо и
т.н.) мераклии
мерОч; мерачи, (двама и т.н.)
мерОчи
мОргел
мОрон, мерния(т), мерна, мерно;
мерни
мОрен, мерения(т), мерена,
мерено; мерени
мОрено
мержелОено
моржелОя се, -еш
мерзавец; мерзавци, (двама и
т.н.) мерзавци
морзавка
морзОвски
мерзОвщина
мОрзост, мерзосттО
мОрзък, мерзкия(т), мерзко,
мерзко; мерзки
меридиан; меридиани, (дво н т.н.)
мернднОна
моридиОнен, мерндионния(т),
меридиОнна, мериднОнно;
мериднОнни
меридиОнов
мерилен, мерйлння(т), мерйлна,
мерИлно; мерйлни
морилка
мерило
мерино
меринос
мериносен, мериносния(т),
мериносна, мериносно;
мериносни
мериносов
мерйтелон, мерителния(т),
мерИтелна, мерително;
мерителни
моркантйлон, меркантИлния^),
мерконтилна, мерконтйлно;
мерконтйлни
моркантилйзъм,
меркантилИзмът,
мерконтнлизма
меркантилйст; меркантилисти,
(двама н т.н.) меркантнлйсти
меркантйлност,
неркàнтилността
морло
морлуза
мОрник; мерници, (дво н т.н.)
мерника
мородавон, меродовния(т),
меродавна, меродавно;
меродОвни
меродОвност, меродавносттО
меродйя; меродйи
мероприятие; мероприятия
мерсеризОция
мерсеризирам, -аш
мерсеризиран
мерсеризирано
морси (межд.)
мерт&к; мертецн, (два н т.н.)
мертеко
мерцОдес; мерцедеси, (два н т.н.)
мерцедеса
моря (се), -иш
мОса
месал; месОли, (два н т.н.) месОло
месОр, -ят, -я; месОрн, (двама и
т.н.) месОри
мосОрка
мосОрница
мосОрски
мосОрство
месОч; месочи, (двама и т.н.)
месОчи
месачка
мОсен, месния(т), месна, месно;
месни
мосоно
мОсоница
мосост
мОсец; месеци, (два н т.н.) месеца
мосоц-двО
месечен, месечния(т), месечна,
месечно; месечни
мОсечина и месечИна
мОсечинка и месечинка
мОсечко
мОсечник; месечници, (два н т.н.)
месечника
мосианйзъм, меснонИзмът,
месианизма
мосиОнски
мосиОнство
мОсинг
мОсингов, месингът, месинга
месйя; месйи, (двама н т.н.)
месйи
меснОт
меснйци (само в мн.ч.)
мОсно-млОчон, несно-нлечиия(т),
месно-млечно, месно-млечно;
месно-млечни
месо; месО
мосодОен, месодайния(т),
месодайна, месодайно;
месодайни
мосодОйност, месодойността
месодобив, месодобивът,
месодобива
месодобивен, месодобйвния(т),
месодобйвно, месодобивно;
месодобивни
месокомбинат; месокомбинати,
(два н т.н.) месокомбината
мОсо-костон, месо-костния(т),
месо-костно, месо-костно;
месо-костни
мосомелОчка
мосопотОмски
месопреработване
месопроработвОтелон,
месопрероботвОтелния^),
месопрерaботвaгелно,
месопреработвателно;
^^преработвателни
месопрерабйтка
месопродавец; ^^продални,
(двама и т.н.) месопродОвцн
мосопродавница
мососнабдйтелон,
несоснaбдйтелния(т),
^^снабдителна,
месоснабдйтелно;
месоснабдйтелнн
месоснабдяване
месоцентрОла
месояден, месоядния^),
месоядно, месоядно; месоядни
месоядец; месоядни, (двама н т.н.)
месоядци
мосоядка
мосоядство
мостен, местния(т), местна,
местно; местни
мОстоне
местОнце; местенца
мОстност, местносттО
место; место, и място
местожителство
мостоймонон, месгойненння(т),
373
меетоименен
местойменна, местойменно;
местойменни
меетоимение; местоимения
меетоназначение
меетонаходище; местонаходшца
меетонахождение
меетоположение
меетопребиваване
меетопреетъпление
меетопроизшеетвие
мееторазположен
мееторазположение
мееторождение
меетя (ее), -иш
меея, -иш
меея ее, -иш
мета, -еш
метабазие
метабиеулфат; метабисулфати
(обикн. в мн.ч.)
метаболизъм, метаболйзмът,
метаболйзма
метаболит; метаболйти (обикн.
в мн.ч.)
метаболичен, метаболйчнияСт),
метаболична, метаболйчно;
метаболични
метагалактика
метагенеза
метаграма
метаезик, метаезйкът, метаезйка
метакриетал; метакристали, (два
л т.н.) метакристапа
метакритика
метал; метали, (два и т.н.) метала
метален, металния(т), метална,
метално; метални
металепеия
металид; металиди (обикн. в мн.ч.)
метализация
метализирам, -аш
метализиран
метализиране
металик
металингвиетика
металиет; металйсти, (двама и т.н.)
металйсти
металичен, металйчния(т),
металйчна, металйчно;
металични
металичееки
металнозелен,
металнозеления^),
металнозелена, металнозелено;
металнозелени
металнопрееов
металноеив
металноеин
металноетуден,
металностудения(т),
металностудена,
металностудено;
металностудени
металночерен, метаиночернияСт),
металночерна, металночерно;
металночерни
металовиден, металовйднияСт),
металовйдна, металовйдно;
металовйдни
металогенен, металогеннияСт),
металогенна, металогенно;
металогенни
металогения
металогика
металогичееки
металограф; металографи,
(двама и т.н.) металографи
металография
металографеки
металодобив
металодобивен,
металодобйвния^),
металодобйвна, металодобйвно;
металодобйвни
металознание
металоид; металойди (обикн. в
мн.ч.)
металокерамика
металокерамичен,
металокерамичния(т),
металокерамична,
металокерамично;
металокерамични
металоконетрукция;
металоконструкции
метал олеене
металолеяр, -ят, -я; металолеяри,
(двама и т.н.) металолеяри
металолеярен, металолеярния(т),
металолеярна, металолеярно;
металолеярни
металолеярница
металометрия
металообработване
металообработвателен,
металообработвателнияСт),
металообработвателна,
металообработвателно;
металообработвателни
металообработващ
металообработка
металооптика
металоплаетика
металоработник;
металоработници, (двама и т.н.)
металоработници
металорежещ
металотерапия
метОлотермия
метал отъреач; металотърсачи,
(два и т.н.) металотърсача
металофизика
металохимия
металуфг; металурзи, (двама и
т.н.) металурзи
металургичен, металургичния^),
металургйчна, металургйчно;
металургични
метал ургичееки
металургия
метаматематика
метаморфен, метаморфния(т),
метаморфна, метаморфно;
метаморфни
метаморфизъм, метаморфйзмът,
метаморфйзма
метаморфоза
метаморфозирам (ее), -аш
метаморфозиране
метан, метанът, метана
метанов
метанол
метапеихика
метаетабилен, метастабйлния(т),
метастабйлна, метастабйлно;
метастабйлни
метаетаза
метаетазирам, -аш
метаеъединение
метатОза
метателен, метателния^),
метателна, метателно;
метателни
метатебрия
метафаза
метафизик; метафизйци, (двама и
т.н.) метафизйци
метафизика
метафизичен, метафизйчния(т),
метафизйчна, метафизйчно;
метафизйчни
метафизичееки
метафизичка
метафора
метафоризация
метафорика
метафоричен, метафорйчния(т),
метафорйчна, метафорйчно;
метафорйчни
метафоричноет,
метафоричността
метафраза
метахимия
метахронизъм, метахронйзмът,
метахронйзма
метацентър
метач; метачи, (двама и т.н.)
метачи
метачка
метвурет; метвурсти, (два и т.н.)
мОтвурста
метеж; метежи, (два и т.н.) метежа
метежен, метежния(т), метежна,
метежно; метежни
метежник; метежници, (двама и
т.н.) метежници
метежничееки
метежничеетво
метене
метеозавиеим
метеозавиеимоет,
метеозависимостта
374
мецоеоnрàн
метеоинформацuя;
мСгсоинформИций
метеопoблюдепие
метеопатия
метеор; метеори, (дво и г.н.)
метеора
мОтеородиолокатор;
мСгеорадиолокОгори, (дво и
т.н.) мСгсородиолокОгора
метейреп, метеорния(т),
мсгеорна, метсорно; метеорни
метеорйт; метеорйти, (дво и г.н.)
метеорита
метеорЯтен, мегсорйтния(г),
мстсоритно, мсгсорйгно;
метсорйтни
метеоролог; метеоролози, (двомо
и т.н.) метеоролози
метеорологйчен,
метеорологичния^),
метеорологична,
метеорологично;
метеорологични
метеорологЙчески
метеорология
метеороложка
метеороложки
метеорономия
ме^ос^^ма
метеостoбЯлеп,
мСтсосгобйлния(г),
мСгсосгобилни, мСгеосгибилно;
мСгсостобйлни
мОтеостанция; мСгеосгЛнции
мОтеоцОнтър; мСтсоцСнгровс,
(дви и т.н.) мСгсоцСнтъри
метеочувствЯтелеп,
мСгеочувствиг^слния(т),
мСгеочувствйтслнл,
мСтсочувствйг^елно;
мСтсочувствйтелни
метизОция
мотйл1; метйли, (дво и т.н.)
метйли
метйл2
метйлалкохол
метЯламйн; метИломини, (два и
т.н.) мсгИллмИна
метйлвиолОт
метилОн
метилОнов
метилЯран
метйлов
метйлренол, мегИлфенолът,
метйлфенола
метиляв
метилявост, мстилявосллЛ
метилясам, -лш
метилясвам, -лш
метилясване
метйс; метиси, (двомо и г.н.) мегИси
метЯска
метйски
метла
метлар, -ят, -я; мсглЛри, (двома и
т.н.) мстлОри
метлйка
метлйчина
метлйчка
мОтна (се), -еш
мОтод; мСгоди, (дви и г.н.) методл
методиевица
мотодйзъм, методйзмът,
мсгодйзми
методйк; методици, (двими и г.н.)
мсгодИци
методика
методйст; методИсти, (двими и г.н.)
методисти
методйстка
методйстки
методйчен, мегодИчния(т),
мегодйчни, методично;
мегодИчни
методйчески
методйчка
методЯчност, методичността
методолог; мегодолози, (двама и
т.н.) мегодолози
методологйчен,
мегодологичния(т),
мстодологИчна, методологично;
методологични
методологЙчески
методология; методологии
метйл
метонимЙчен, мегонимйчния(г),
мсгонимИчна, метонимИчно;
мсгонимични
метонймия; мсгонИмии
метйх; мстйси, (два и т.н.) метоха
мотрОж
метранпаж; метрлнпЛжи, (двамо
и г.н.) метранложu
мОтрдотОл, -ът, -а
метрОса
мОтрика
метрйчен, мегрйчния(т),
мстрйчнл, мстрйчно; метрйчни
метрйчески
метрб
мОтров
метролОг; мегролози, (двамо и
т.н.) мегролози
метрологЙчен, метрологичния(г),
метрологична, метрологично;
мегрологйчни
метрология
метролбжка
метроложки
метромОн; мстромЛни, (двама и
г.н.) метромОни
метромОния; метромОнии
метронОм; метрономи, (два и
т.н.) метронома
метрополитОн; метрополитени,
(два и т.н.) метрополитСна
метропОлия; метрополии
мОтросексуален,
мСгросексуалния^),
мСтросексуОлно,
мСгросексуОино;
мСгроссксуолни
мОтросексуалйзъм,
мСгросексуолИзмъг,
мСтроссксуолИзма
метросекеуoлпоет,
метроссксуалносллЛ
мОтростОнция; мСтростонции
мОтъл
м0тър1; мСгри, (два и г.н.) мСтро
м0тър2; мСгри, (два и г.н.) мСтърл
мериетофелеки
мех, -ът, -л; мСхове, (дво и г.н.) мехо,
имях
механО
механджЯйка
механджЙйски
механджйя; мсхлнджИи, (двама и
т.н.) механджИи
механизОтор; мехонизОтори,
(двама и т.н.) мсхонизОгори
механизатора
механизатор^и
механизОция; механизации
механизЙрам (се), -лш
механизЙран
механизЙране
механйзъм, механИзми, (дво и т.н.)
мехонйзъмл
мехОник; мехОници, (двома и г.н.)
механици
мехОника
мехoниетЯчен, мсхонистйчнuя(т),
механистйчнл, мехлнйстично;
механисгични
механистЯчески
механицйзъм; механицйзмът,
мехлницйзмл
механйчен, мсханйчния(т),
механична, мсхлнИчно;
механични
механйчески
мехОнотОхникум;
мсхОногСхникуми, (два и г.н.)
мсхЛногСхникума
мехонотехнЯчески
мехлОм; мехлСми, (два и т.н.)
мехлСмл
мехопйна
мехур; мехури, (два и т.н.) мехура
мехурест
мОца
мецОна
мецанйн; мсцинини, (дво и г.н.)
мсцинИна
меценОт; мсцснОги, (двама и г.н.)
меценОти
меценОтски
меценатство
мОцосопрОн; мСцосопрОни,
(дво и т.н.) мСдосопрОна, и
375
мОцосопрОн
мОцосопрано
мОцосопрано; мецосопрОни,
(два и т.н.) мецосопрана, и
мОцосопран
мОцосопрОнов
мОцофорто
меч, -ът, -а; мечове, (два и т.н.) меча
мОче; мечета, и мечО
мечО; мечета, и мОче
мечешки
мОчи, мечня(т), меча, мече и мечо\
мечи
мОчка
мечкар, -ят, -я; мечкорн, (двамо и
т.н.) мечкорн
мочкОрка
мечкарски
мочкарство
мечовйден, мечовйдния(т),
мечовйдно, мечовйдно;
мечовйдни
мечок; мечоцн, (два и т.н.) мечока
мечоносец1; ^чо^сци, (двама и
т.н.) нечоносцн (лице)
мечоносец2; нечонôсци, (два и т.н.)
мечоносеца (нелнце)
мочообрОзен, мечообразння(т)
мечообрОзно, мечообрОзно;
мечообрОзни
мочтО
мечтОоно
мечтОние
мечтОтел; мечтатели, (двама и
т.н.) мечтатели
мечтОтолен, мечтателния^),
мечтателно, мечтателно;
мечтателни
мочтОтелка
мочтОтелност, мечтател^с™
мочтОтелски
мочтОтолство
мечтая, -еш
мешОвица
мОшост
ми (същ.)
ми1 (вж. аз)
ми2 (вж. мой)
ми (част.)
миОза
миОзма
миОлгия; миОлгни
миастОния; миостенин
мйвка
миг, -ът, -à; мигове, (два и т.н.) мйга
мйгам, -аш
мигане
мигар
мигОч; мигачи, (дво и т.н.) мигача
мигвам, -аш
мйгване
мйг-двО
мйгла
мигна, -еш
мигновОн, нuгновения(г),
мигновено, мигновено;
мигновени
мигновОние
мигом
мигрОнт; ми^анта, (двама и т.н.)
мигронтн
миграционен, миграционния^),
миграционно, миграционно;
миграционни
мигрОция; миграции
мигрена
мигрирам, -аш
мигриране
мида
мйдон, мидения^), мидена,
мидено; мидени
мйдест
мйди
мидовйден, мидовидния(т),
мидовйдно, мидовидно;
мидовИдни
мидообрОзон, мидообрознияф,
нндообразна, мидообрОзно;
мидообрОзни
миолйт
мйоне
мижО, -йш
мйжав
мижоне
мижешкОта н мижошком
мижитурка и мижитррко
мижитурски
мижитурщина
миза; мнзн
мизансцОн; мизансцени, (два и т.н.)
мизансцена
мизантроп; мизантропи, двама и
т.н.) мизантропи
мизантрдпия
мизантропка
мизантропски
мизОрен, мизернияСт), мизерно,
мизерно; мизерни
мизОрия, мизерни
мизОрник; мизерници, (двома и
т.н.) мизерници
мизОрница
мизОрност, ннзерностгa
мизерствам, -аш
мизОрстване
мизорувам, -аш
мизоруване
мизиец; мизййци, (двама и т.н.)
мизници
мизийка
мизийски
мизогОмия
микОдо
микодОрма
микОза
миколог; миколозн, (двама и т.н.)
миколозн
микология
мйкроoтретoт; мнкроагреготи,
(два и т.н.) мнкроо]грегато
мйкроОмпор, никроанперн, (дво
и т.н.) мИк^оампера
микроанОлиз; никроàнолизu,
(два и т.н.) никроонолuзо
мйкроатмосрера
микроб; микроби, (дво н т.н.)
микроба
мйкробактОрия, никробоктериu
микробен, микробния^),
микробна, микробно; микробни
мйкробиолог; микробиолози,
(двамо и т.н.) микробиолози
микробиологичен,
микробнологичния(т),
микробиологична,
микробиологично;
микробиологични
микробиологически
микробиология
мйкробиоложка
микробиоложки
мйкроблог; никроблогове, (два и
т.н.) никроблога
мйкробрОузър; никроброузърн,
(дво и т.н.) микробраузъра
микробус; микробуси, (дво и т.н.)
микробуса
мйкроволт; нйкроволтове, (два и
т.н.) мйкроволта
микровълна
микровълнов
микрогрОфия
мйкродотййл; нйкроцетойли,
(дво и т.н.) никроцегойло
мйкродоза
микроелектроника
микроелемент; микроелементи,
(два и т.н.) микроелемента
мйкроикондмика
мйкроикономйст;
микроикономнсти, (двамо и
т.н.) нйкронкономисти
мйкроикономйчески
мйкроинфаркт; мнкроннфоркти,
(два и т.н.) м^сроинфоркто
микроклймат; микроклимати,
(дво и т.н.) микроклимата
мйкрокбк; микрококн (обикн. в
мн.ч.)
микрокосмос; микрокосмоси,
(два и т.н.) микрокосмоса
микрокрОдит; мнкрокредити,
(два и т.н.) микрокредито
микрокрОдитон,
микрокредитния^),
ннкрокреднгнà, никрокреднтно;
никрокрецитни
микрокредитйране
мйкрокулон; мнкрокулони, (два и
т.н.) никрокулона
мйкрокюри
микролОмпа
микролог; микролозн, (двама и
376
милуване
т.н.) микролози
микрология
микроманометър;
мйкроманометри, (два и т.н.)
мйкроманометьра
микрометричен,
микрометрйчния(т),
микрометрйчна,
микрометрйчно;
микрометрйчни
микрометрия
микрометър; микрометри, (два и
т.н.) микрометъра
микромикрон; микромикрони,
(два и т.н.) микромикрона
микромилиметър;
микромилиметри, (два и т.н.)
мйкромилиметра
микромодул; микромодули, (два
и т.н.) микромодула
микромонтаж; микромонтажи,
(два и т.н.) мйкромонтажа
микрон; микрони, (два и т.н.)
микрона
микронапрежение
микронен, микрбннлл(т),
микронна, микронно; микронни
микроорганизъм;
микроорганизми, (два и т.н.)
микроорганизма
микропалеонтология
микропроцесор;
микропроцесори, (два и т.н.)
микропроцесора
микрораион; микрорайони, (два
и т.н.) микрорайона
микрораионен,
микрорайони^^),
мйкрорайонна, микрорайонно;
мйкрорайонни
микрорелеф; мйкрорелефи (два и
т.н.) мйкрорелефа
микросекунда
микросистема
микроскоп; микроскопи, (два и
т.н.) микроскопа
микроскопичен,
микроскопичния^),
микроскопична,
микроскопично; микроскопични
микроекопичееки
микроекопия
микроекопеки
микроеонда
микроепора
микроереда
микроетруктура
микротекет; микротекстове, (два
и т.н.) мйкротекста
микротема
микротехника
микрофибър
микрофилм; мйкрофилми (два и
т.н.) микрофилма
микрофлора
микрофон; микрофони, (два и т.н.)
микрофона
микрофонен, млкрофонния(т),
микрофонна, микрофонно;
микрофбнни
микрофония
микрохирургия
микроцентрала
микрочип; микрочйпове, (два и
т.н.) мйкрочйпа
микроязовир; мйкроязовЙри,
(два и т.н.) микроязовйри
мике, -ът, -а
миксОж; млксОжл (два и т.н.)
миксажа
микеатор; миксатори, (два и т.н.)
миксатора
миксер; мйксери, (два и т.н.)
миксера
микезона
микеинг
микеирам, -аш
микеиран
микеиране
микеклуб; мйксклубове, (два и т.н.)
миксклуба
микекупон; микскупони, (два и
т.н.) мйкскупона
микеов
микепулт; мйкспултове, (два и т.н.)
мйкспулта
микетура
мил
милански
милвам, -аш
милван
милване
миледи и милеиди
милениум
милениумен, милениумния^),
милениумна, милениумно;
милениумни
милея, -еш
милеене
милиампер; милиампери, (два и
т.н.) мйлиампера
милиамперметър;
мйлиамперметри, (два и т.н.)
мйлиамперметъра
милиард; милиарди, (два и т.н.)
милиарда
милиарден, милиардния(т),
милиардна, милиардно;
милиардни
милиардер; милиардери, (двама и
т.н.) милиардери
милиардерка
милиардереки
милибар; милибари, (два и т.н.)
милибара
миливат; миливатове, (два и т.н.)
миливата
миливолт; миливолтове, (два и
т.н.) миливолта
милиграм; милиграми, (два и т.н.)
милиграма
миликюри
милилитър; милилйтри, (два и т.н.)
милилйтра
милиметров
милиметър; милиметри, (два и
т.н.) милиметра
милимикрон; милимикрони, (два
и т.н.) милимикрона
милинка
милион; милиони, (два и т.н.)
милиона
милионен, милионния(т),
милионна, милионно; милионни
милионер; милионери, (двама и
т.н.) милионери
милионерка
милионереки
милионеретво
милисекунда
милисекунден,
милисекундния(т),
милисекундна, милисекундно;
милисекундни
милитарен, мили^ния^),
милитарна, милитарно;
милитарни
милитаризация
милитаризирам (ее), -аш
милитаризиран
милитаризиране
милитаризъм
милитариет; милитарйсти,
(двама и т.н.) милитарЙсти
милитариетичен,
миллтарлстйчнил(т),
милитаристична,
милитаристЙчно;
милитаристични
милитариетичееки
милиционер; милиционери,
(двама и т.н.) милиционери
милиционерка
милиционерски
милиция; милйции
миловиден, млловИднля(т),
миловидна, миловидно;
миловидни
миловидноет, миловидностга
милозлив
милозливоет, милозливостта
милорд; милорди, (двама и т.н.)
милорди
милост, милостта
милостив
милостиня
милосърден, милосърдният),
милосърдна, милосърдно,
милосърдни
милосърдие
милувам, -аш
милуване
377
милувка
милувка
мильд; милЯ
мйля
мим, -ът, -л; мИмове, (двими и
г.н.) мИмове
мимОнс; мимОнси (дви и г.н.)
мимОнси
мимеогрОр; мимеогрОфи, (дви и
г.н.) мимсогрОфо
мимйк; мимИци, (двома и т.н.)
мимИци
мймика
мимйкрия, мимйкрии
мимйчен, мимИчния(т), мимИчнл,
мимИчно; мимични
мимйчески
мимбза
мнмолОтен, мимолСтния(т),
мимолСтнл, мимолСгно;
мимолСтни
мимоходен, мимоходния(т),
мимоходнл, мимоходно;
мимоходни
мимоходом
мйна
мйна (се), -еш
минавам (се), -аш
минаване
мЯнало
миналогодйшен,
миналогодйшния(г),
миналогодИшно,
миналогодишно;
минологодйшни
минарО; минорСго
мнндОр; миндСри, (дво и г.н.)
миндеро
миндерлък; миндерлъци, (дво и
т.н.) миндерлъкл
минезйнгер; минезИнгери, (двама
и г.н.) минсзИнгсри
минОй; минеи, (дво и г.н.) минСя
мйнен, мИнния(т), мИнна, мИнно;
минни
минерал; минероли, (два и т.н.)
минерОпа
минерален, минерОлния(т),
минсрОлнл, минерално;
минерални
минерализОтор;
минеролизОгори, (два и т.н.)
минеролизОтора
минерализация
минерализЯрам, -лш
минерализйран
минерализЯране
минералог; минсралози, (двома и
т.н.) минсралози
минералогйчен,
минсрологйчния(т),
минералогична, минералогично;
минералогйчни
минералогйчески
минералогия
минералОжка
минераложки
минзухар; минзухОри, (два и г.н.)
минзухОро
мйни
миниатюра
миниатюрен, миниитюрния(г),
миниатюрно, миниатюрно;
миниатюрни
миниатюрЙст; миниатюристи,
(двома и г.н.) минилгюрйсги
миниатюрЙстка
миниатюрност, миниитюрносттО
мЯнибаскетбол
мйнибрОузър; минибрОузърй,
(дви и т.н.) мИнибрОузъри
мйнибус; мИнибусовс, (дви и т.н.)
минибуси
мйннпан; мИнивЛнове, (дво и т.н.)
минивОни
мйнндйск; мИнидйскове, (дви и
г.н.) минидйскл
мйнижуп; минижупи, (дви и г.н.)
мйнижупи
мйний, -ят -я
мЯникалкулОтор;
мИникалкулОтори, (дво и т.н.)
мИникалкулОтори
мйникомпютър; мйникрмпютри,
(дви и г.н.) мИникомпютъри
мЯнилОмпа
минимален, минимОлния(г),
минимОлнл, минимално;
минимОлни
минимализЯром, -лш
мипималuзйрапе
минималйст; минималисти,
(двама и т.н.) минимолйсти
мuпималйеткa
минимОлност, минuмалнослга
мйнимаркет; мИнимОркети, (дво
и т.н.) мИнимОрксга
минимизЯрам, -лш
минимизЙране
мЯнимотометачка
мйнимум; минимуми, (дво и т.н.)
минимума
мйниполО
минЯрам, -аш
минйран
минйране
мйнирокля
министерски
министОрствам, -лш
министерства^
министерство; министерство
министОрша
минйстър; минйстри, (двомо и г.н.)
министри
минЯстър-председател, -ят, -я;
министър-председатели, (двама
и г.н.) минйстър-прсдседОгсли
мuпЯетърпредседoтелекu
мЯниум
мЯнновзрЯвен,
мИнновзрйвния(г),
мИнновзрИвна, минновзривно;
мИнновзрйвни
мЯнно-геолОжки
мЯннодобЯвен,
мйннодобйвния(т),
миннодобйвнл, мИннодобйвно;
мИннодобИвни
мЙннообогатЙтелен,
миннообогатителния^),
миннообогатително,
миннообогатително;
миннообогатителни
мЯнноподрйвен,
минноподривния^),
минноподривно,
минноподрИвно;
минноподрИвни
миномОт; миномети, (дво и т.н.)
миномСга
миномОтен, миномСгния^),
миномСтна, миномСтно;
миномСгни
миноносен, миноносния(т),
миноносна, миноносно;
миноносни
мнноносец; миноносци, (дво и г.н.)
миноносеца
минор
минорен, минорния(т), минорна,
минорно; минорни, и минъдрен
миноритарен, миноритОрния^),
миноригЛрнл, миноритЛрно;
миноритОрни
минорност, минорностгО
минотОвър; миногОври, (два и
т.н.) миногОвъра
минотърсОч! миногърсОчи,
(двома и т.н.) минотърсОчи
(лице)
мuпотърсoч2, минотърсОчи, (два
и г.н.) миногърсОчи (нелице)
минохвъргач1, минохвъргЛчи,
(двама и т.н.) минохвъргЛчи
(лице)
мннохвъргОч2 минохвъргЛчи, (дво
и т.н.) минохвъргОча (нелице)
минохвъргачен,
минохвъргИчния(т),
минохвъргИчна,
минохвъргОчно;
минохвъргОчни
минохвъргачка
миночистач; миночистОчи,
(двамо и г.н.) миночистОчи
миночистачен,
миночистОчния(т),
миночистОчно, миночистОчно;
миночисгОчни
мйнски
мннупОч; минувОчи, (двамо и т.н.)
минувОчи
минувОчка
378
мйнус; минуси, (дво н т.н.) минуса
минускул; минускули, (дво н т.н.)
минускула
минусов
минута
минута-двО
минутен, минутния(н), минутно,
минутно; минутни
минутка
миньон; миньони, (двама и т.н.)
миньони
миньонка
миньонче; миньончето
миньор; миньори, (двамо н т.н.)
миньори
миньорен, миньорнияСт),
миньорна, миньорно;
миньорни, н минорен
миньорски
миньорство
миограф; миогрофи, (два н т.н.)
миогрОфо
миокОрд; миокарди, (дво н т.н.)
миокОрда
миокардит; миокардити, (два и
т.н.) миокардита
миолифтинг
миолог; миолози, (двомо н т.н.)
монолози
миология
миома
миостароене
миоцон
мир, -ът, -О
мираж; миражи, (два н т.н.) миража
мирйжен, мирОжния(т), миражно,
миражно; миражни
мирен, мирния(т), мирно, мйрно;
мирни
мирОно
миризлив
миризмО
мирис; мириси, (два н т.н.) мириса
мирисано
мириша, -еш
мирковски
мирноврОмонен,
мирновременният),
мирновременна,
мирновременно;
мирновременни
миро
миров
мировъзронио
мироглОд; мирогледи, (два н т.н.)
мирогледа
мироглОдон, мирогледния(т),
мирогледно, мирогледно;
мирогледни
мироздОние
миролюбоц; миролюбци, (двама
и т.н.) миролюбци
миролюбив
миролюбйвост, миролюбивотО
миролюбие
миролюбка
мироносец; мироносци, (двома и
т.н.) мироносцн
миропомажа, -еш
миропомОзан
миропомОзвам, -аш
миропомазвано
миросам, -ош
миросан
миросвам, -аш
мирбсвано
миросъздОнио
миросъзорцОнио
миротворон, миротворния(т),
ниротворна, миротворно;
миротворни
миротворец; миротворци, (двомо
н т.н.) миротворцн
миротворка
миротворски
мирски
мирт, -ът, -а; мйртове, (дво н т.н.)
мирта, н мирта
мирта н мирт
миртов
мирувам, -ош
мирувано
миря (се), -йш
мирянин; миряни, (двамо н т.н.)
миряни
мирянка
мирянски
мирясам, -аш
мирясвам, -аш
мирясване
мис
мисионОр; мисионери, (двама и
т.н.) мисионери
мисионОрка
мисионерски
мисионОрство
мисис
мисисипски
мйсия; мисии
мйска
мискОт; мискетн, (дво н т.н.)
мискета
мискотов
мислон, нисления(т), мислено,
мислено; мислени
мислене
мислйм
мислител, -ят, -я; мислители,
(двама н т.н.) мислители
мисловен, мисловния(т),
мисловна, мисловно; мисловни
мисловност; мисловносттО
мисля (се), -иш
мистериозен, мистернозния(т),
мистериозно, мистериозно;
нисгернбзни
мисторибзност, нисгериозносттa
мистОрия; мистерии
митотворчество
мистик; мистйцн, (двама н т.н.)
мистици
мистика
мистификОтор; мистификотори,
(двама н т.н.) нистнфнкогори
мистификОция; мистификации
мистифицирам, -ош
мистирициране
мистицизъм, мистнцйзмът,
мистицИзма
мистичен, мистичниЯт),
мистично, мистично; мистични
мистически
мистичка
мистичност, мистичността
мистрОл; мистрОли, (два н т.н.)
мнстрОло
мистрия; мистрии
мистър
мисурски
мисъл, мисълтО; мисли
мит, -ът, -О; митове, (два н т.н.)
мито
мит
митОр, -ят, -я; митари, (двама и
т.н.) митори
митарствам, -ош
митОрствано
митОрство; митарства
митинг, митинги, (два н т.н.)
митинга
митингаджииски
митйнгаджия; митйнгоджии,
(двама н т.н.) митингаджии
митингов
митингувам, -аш
митингувано
митйчен, митйчния(т), митично,
митично; митични
митически
миткало
мйтница
митничОр, -ят, -я; митничари,
(двама н т.н.) митничари
митничОрски
митничОрство
митничен, мйтничния(т),
митично, мйтнично; митнични
митнически
мито; мито
митогрОфия
митолог; митолози, (двама н т.н.)
митолози
митологома
митологизирам, -аш
митологизиран
митологизйрано
митологичен, ннтологйчнuя(т),
митологично, митологично;
митологйчни
митологически
митология; митологии
митоложки
митотворчоство
379
митра
митра
митрополит; митрополити,
(двама и т.н.) митрополити
митрополитски
митрополия, митрополии
мицел; мицели, (два и т.н.) мйцела
мицетология
мичман; мичмани, (двама и т.н.)
мичмани
мичманеки
мишелов; мишелови, (два и т.н.)
мишелова
мишеловка
мишеморка
мишена
миши, мйшия(т), миша, мише;
мйши
мишина
мишка
мишкувам, -аш
мишкуване
миш-мОш
мишница
мишничен, мишнлчнля(т),
мишнична, мйшнично;
мишнични
мишок; мишоци, (два и т.н.)
мишока
мишца; мишци (обикн. в мн.ч.)
мия (се),- еш
миялен, миялния(т), миялна,
миялно; миялни
миялня
мияч; миячи, (двама и т.н.) миячи
миячка
млад
младеж1; младежи, (двама и т.н.)
младежи
младеж2; младежта
младежки
младенец; младенцй, (двама и т.н.)
младенцй
младенчески
младея, -еш
младеене
младограматизъм;
младограматизмът,
младограматйзма
младограматик;
младограматици, (двама и т.н.)
младограматици
младограматичен,
младограматйчния(т),
младограматйчна,
младограматично;
младограматични
младограматичееки
младоженец; младоженци, (двама
и т.н.) младоженци
младоженка
младоженеки
младок; младоци, (двама и т.н.)
младоци
младолик
младоликоет, младоликостта
младост, младостта
млйдохегелианец;
младохегелианци, (двама и т.н.)
младохегелианци
младохегелианеки
младохегелианство
млОдши, младшия(т), младша,
младше; младши
млатене
млатя (се), -иш
млекйр, -ят, -я; млекари, (двама и
т.н.) млекари
млекарка
млекарница
млекарски
млекаретво
млекодаен, млекодайния(т),
млекодайна, млекодайно;
млекодайни
млекодаиноет, млекодайността
млекодобив, млекодобивът,
млекодобива
млекодобивен,
млекодобйвния(т),
млекодобйвна, млекодобйвно;
млекодобйвни
млекозавод; млекозаводи, (два и
т.н.) млекозавода
млекомер; млекомери, (два и т.н.)
млекомера
млеконадои, -ят, -я
млекопитаещо (обикн. в мн.ч)
млекопреработване
млекопреработвателен,
млекопреработвателния^),
млекопреработвателна,
млекопреработвателно;
млекопреработвателни
млекопрераббтка
млекопроизводител1, -ят, -я;
млекопроизводители, (двама
и т.н.) млекопроизводители
(лице)
млекопроизводител2, -ят, -я;
млекопроизводители, (два и
т.н.) млекопроизводителя
(нелице)
млекопроизводетво
млекосъбирателен,
млекосъбирателния^),
млекосъбирателна,
млекосъбирателно;
млекосъбирателни
млекоцентрала
млечен, млечния(т), млечна,
млечно; млечни
млечице
млечка
млечник; млечници, (два и т.н.)
млечника
млечница
млечнобял, млечнобелия(т),
млечнобяла, млечнобяло;
млечнобели
млечножълт
млечнокисел
млечноет, млечността
млечок; млечоци, (два и т.н.)
млечока
мливар, -ят, -я; мливари, (двама и
т.н.) мливари
мливарски
мливо
млин, -ът, -а; млинове, (два и т.н.)
млйна
млък (межд.)
млъквам, -аш
млъкване
млъкна, -еш
мляко; млека
мляевам, -аш
мляеване
мляскам, -аш
мляекане
мляена, -еш
мнемоника
мнемоничен, мнемоничният),
мнемонйчна, мнемонично;
мнемонйчни
мнемоничееки
мнемотехника
мнение; мнения
мним
мнителен, мнителния(т),
мнйтелна, мнително; мнйтелни
мнителноет, мнителността
много
многобоец; многобойци, (двама и
т.н.) многобойци
многобожие
многобои, -ят, -я; многобои, (два
и т.н.) многобоя
многобоика
многобрачен, многобрачния(т),
многобрачна, многобрачно;
многобрачни
многобрачие
многоброен, многобройния(т),
многобройна, многобройно;
многобройни
многоброиноет,
многобройността
многовалентен,
мнотовалèнтнил(т),
многовалентна, многовалентно;
многовалентни
многовековен, многовековния^),
многовековна, многовековно;
многовековни
многовлаетие
многоглОв
многоглаголетвам, -аш
многоглаголетване
многогласен, мнототласнил(т),
многогласна, многогласно;
многогласни
многогласие
380
многочисленост
многогноздов
многогодишен,
многогодИшния(т),
многогодйшно, многогодишно;
многогодишни
многодетен, многодетния^),
многодетно, многодетно;
многодетни
многодетство
многоднОвен, нногодневния(т),
многодневно, многодневно;
многодневни
многоезичен, многоезичния^),
многоезично, многоезИчно;
многоезйчни
многоезйчио
многоетажен, многоетажния^),
многоетажно, многоетажно;
многоетажни
многожолОн
многоженство
многознОощ
многознОйка
многознОико; нногознонковци,
(двамо и т.н.) многознанковцн
многознОйник; многознОйници,
(двомо и т.н.) нногознойницн
многознОйница
многозначен, многозначния^),
многознОчно, многозначно;
многозначни
многозначйтолен,
многозначителния^),
многозначително,
многозначително;
многозначителни
многозначност, нногозначностга
многоклОтъчон,
многоклетъчения^),
многоклетъчно, многоклетъчно;
многоклетъчни
многокомпонентен,
многокомпонентния^),
многокомпонентно,
многокомпонентно;
многокомпонентни
многокрОтен, многократния^),
многократно, многокрОтно;
многократни
многократност, многократността
многолОтон, нноголèтния(т),
многодетна, многодетно;
многодетни
многолотие
многолетник; многолетници,
(двама и т.н.) ннотолетницн
многолик
многолйкост, многоликостта
многолюден, многолюдния(т),
многолюдна, многолюдно;
многолюдни
многолюдност, мнотолюцностго
многомОстон, многоместния(т),
ннотоместна, нногоместно;
много^стни
многомъжие
многонационилен,
многонационалния^),
многонацнонОлно,
многонационално;
многонацнонОлни
многоножка
многообещОващ
многообразен, многообрОзния(т),
многообразно, многообразно;
многообразни
многообразие
многообразност,
многооброзносттО
многоотрйслов
многоочОкван
многопартйен,
многопартийния^),
многопартийно,
многопартийно; многопартийни
многопартииност,
мнотоnартuйността
многопотребителски
многопробломност,
ннотопробленността
многосОрион, многосерннния(т),
многосернйно, многосериИно;
многосернйни
многословен, многословния^),
многословно, многословно;
многословни
многословие
многословност, нногословността
многослоен, многослойния(т),
многослойно, многослоИно;
многослойни
многосричен, многосрИчния^),
многосрично, многосрично;
многосрични
многосрйчност,
многосричносттО
многостоблон,
нногостебленйя(т),
нногосгеблена, многостеблено;
многостеблени
многостен; многостени, (дво и т.н.)
многостена
многостОнон, многостенния(т),
нногостенна, многостенно;
многостенни
многостОнник; многостенници,
(дво и т.н.) многостеннико
многостишон, многостИшния^),
нногосгUшно, многостишно;
многостишни
многострадален,
многострадОлния(т),
многострадално,
многострадално;
многострадални
многостранен, многостранния^),
многостранно, многостранно;
многостранни
многостранност,
многостронността
многоструен, многостранния^),
нногоструйна, многостранно;
многоструини
многострунен, многострунния(т),
нногострÿннa, многостранно;
нногоструннu
многостъпен, многоетапния^),
многостъпна, многостъпно;
многоетапни
многотомио
многотиражон,
нноготuражнйя(т),
многотиражка, многотнражно;
многотирОжни
многотиражка
многотйя
многотомен, многотомния^),
многотомно, многотомно,
многотомни
многотонОжен,
нноготонажнйя(т),
нноготонàжна, многотоножно;
многотоножни
многотонен, многотонния^),
нногогонно, многотонно;
нногогôнни
многоточие; многоточия
многотрОен, нноготрàинйя(т),
нноготрайна, нногогроИно;
нноготрайнu
многотърпелив
многоуважОван
многоуважОем
многофазен, многофазния^),
многофазно, многофазно;
многофазни
мнотофитурен,
многофИтурния(т),
нногофйтурна, многофигурно;
нногофитурнu
многофокусон,
нногофокусния(г),
многофокусна, многофокусно;
нногофокуснu
многохиляден,
многохилядния^),
многохилядно, многохилядно;
многохилядни
многоцвОтен, многоцветният),
многоцветно, многоцветно;
многоцветни
многоцвотие
многоцвотност, многоцветносттО
многоцйфрен,
многоцНфрения(т),
многоцНфрена, многоцИфрено;
многоцИфрени
многочОсов
многочйслен, многочйсления^),
многочИслена, многочислено;
многочИслени
многочисленост,
381
многочйсленост
многочислеността
много^е^ многочлСни, (два и г.н.)
многочлена
многочленен, многочлСнния(г),
многочлСннл, многочлСнно;
многочленни
многоъгълен, многоъгълния^),
многоъгълна, многоъгълно;
многоъгълни
многоъгълник; многоъгълници,
(два и г.н.) многоъгълника
множа (се), -йш
множОне
множествен, множествения^),
множествена, множествено;
множествени
множественост,
множествсносттО
множество; множества
мнОжимо; множими
мнОжител, -ят, -я; множигели, (дво
и г.н.) множителя
мнОжко
мнозйна
мнозинство
моар); молрСга
мобйлен, мобИлния(г), мобилна,
мобйлно; мобйлни
мобилизационен,
мобйлмзоцй0нния(т),
мобилизационна,
мобилизационно;
мобилизационни
мобилнзйцня; мобилизации
мобилизйрам (се), -аш
мобилизйран
мобилизйране
мобялност, мобилността
мОбирОн, мобифони, (дво й г.н.)
мобифоно
мОбирОнен, мобйфонния(г),
мобифонно, мобифонно;
мобифонни
мога, -еш
могйла
могйлен, могйлния(т), могйлна,
могИлно; могИлни
могъщ
могъществен, могъществения(т),
могъществена, могъществено;
могъществени
могъщество
мОда
модаджийка
модаджия; мододжии, (двама и
т.н.) модаджии
модОлен, модОлния(т), модОпна,
модОлно; модОлни
модОлност, модалносттО
мод0л1; модели, (двамо и г.н.)
модСли (лице)
мод0л2; модСли, (два и г.н.) модСли
(нелице)
моделен, моделния(т), модСлна,
моделно; модСлни
моделиер; моделиСри, (двамо и т.н.)
моделиери
моделиОрка
моделйрам, -лш
моделйране
модОлка
модОлски
модОлство
мод)м; модСми, (два и т.н.) модСмл
модОмен, модСмния(т), модемна,
модСмно; модСмни
моден, модния(г), модна, модно;
модни
модерОтор; модерОгори, (двама и
г.н.) модерОгори
модераторка
модерОторски
модОрен, модСрния(т), модСрно,
модСрно; модерни
модерйрам, -аш
модерйран
модерЙране
модернизатор; модернизОтори,
(двама и т.н.) модернизОтори
модернизация; модернизации
модернизйрам (се), -лш
модернизЯран
модернизйране
модернйзъм, модернизмът,
модернизма
модернйст; модернИсти, (двама и
г.н.) модернИсти
модернистйчен,
модернистйчния(т),
модернистИчно, модернистйчно;
модернистйчни
модернйстка
модйст; модИсти, (двамо и г.н.)
модисти
модйстка
модирикОция; модификЛции
модирицйрам (се), -лш
модирицйран
модиринйрапе
мОдност, модносттО
модроок
мОдул; модули, (два и г.н.) модула
модулОтор; модулИтори, (двома и
т.н.) модулОтори
модулОция; модулОции
модулен, модулния(г), модулна,
модулно; модулни
модулйрам, -аш
модулйран
модулйране
модулност, модулносггО
мОдус; модуси, (два и г.н.) модуса
модър, модрйя(г), модра, модро;
модри
мое (вж. мой)
мОжене
мозаечен, мозОечния(г),
мозИечна, мозЛечно; мозИечни
мозайка
мозайкаджии; мозОИкоджии,
(двомо и т.н.) мозОйкоджии
мозамОЯкски
мОзък; мозъци, (два и т.н.)
мозъка
мозъчен, мозъчния(г), мозъчна,
мозъчно; мозъчни
мои (вж. мой)
мой, моя, мое; мои; ми
мойра
мойсОев
мока
мокасйн; моклсйни
мок)т; мокСти, (два и г.н.) мокета
мокрОе ми (3 л.)
мокрОене
мокрене
мокр)я, -еш
мокрйца
мокротй
мокря (се), -иш
мокса
мокър, мокрия^), мокра, мокро;
мокри
мол, - ъг, -л; молове, (два и т.н.)
молл
молба
молдовец; молдовци, (двамо и г.н.)
молдовци
молдОвка
молдОвски
молебен; молСбени, (два и т.н.)
молСбена
молОбен, молСбния(т), молСбна,
молебно; молСбни
молОбствие; молСбствия
молекула
молекулен, молекулния(г),
молекулна, молекулно;
молекулни
молекулно-атомен,
молекулно-Лтомния(г),
молекулно-Лтомна,
молекулно-Лтомно;
молекулно-Огомни
молекулно-синтетйчен,
молскулно-синтстИчния^),
молекулно-синтетИчна,
молекулно-синтетично;
молекулно-синтетИчни
молекулно-топлЙнен,
молекулно-топлинния(г),
молекулно-топлинна,
молекулно-гоплйнно;
молекулно-гоплИнни
молекулярен, молекулЯрния(г),
молекулярна, молекулярно;
молекулярни
молекулярно-синтетЙчен,
молекулЯрно-сингегИчния^),
молекулЯрно-сингстИчна,
молекулЯрно-синтетИчно;
молскулЯрно-синтетИчни
382
монополизирам
мблене
молепеам, -аш
молепеан
молепевам, -аш
молепеване
молец; молцй, (два и т.н.) молеца
молибден, молибденът,
молибдена
молибденов
молив, моливи, (два и т.н.)
молива, и молив
молив, молИви, (два и т.н.)
молива, и молив
моливен, молuвнuл(т), моливна,
моливно; моливнл, и моливен
моливен, молйвния(т), моливна,
молИвно; молИвни, и моливен
моливче; моливчета, и моливче
моливче; моливчета, и моливче
молитва
молитвен, молйтвения(т),
молитвена, молитвено;
молитвени
молитвеник; молитвеници, (два и
т.н.) молитвеника
молител, -ят, -я; молители, (двама
и т.н.) молители
молителка
молителетвен,
молйтелствения^),
молйтелствена, молйтелствено;
молителственл
молла
молуека и молюска
моля (ее), -иш
мома
момеене
момент; моменти, (два и т.н.)
момента
моментален, моменталния^),
моментална, моментално;
моментални
моментен, моментния(т),
моментна, моментно; моментни
момея ее, -еш
момин, моминия(т), момина,
момино; момини
моминетво
момица
момиче; момичета
момичешки
момков
момувам, -аш
момуване
момче; момчета
момчетия
момчетии (само мн.ч.)
момчешки
момчиловградеки
момчиловградчанин;
момчйловградчани, (двама и
т.н.) момчИловградчани
момчиловгрОдчанка
момчурляк; момчурлЛци, (двама
и т.н.) момчурлЛци
момък; момци (двама и т.н.)
момъци
монада
монарх; монарси, (двама и т.н.)
монарси
монархизъм, монархйзмът,
монархйзма
монархист; монархисти, (двама и
т.н.) монархИсти
монархиетка
монархиетки
монархичен, монархичнля(т),
монархична, монархично;
монархични
монархически
монйрхия; монархии
монархофашизъм,
монархофашйзмът,
монархофашйзма
монархофашист;
мбнархофашйстл, (двама л т.н.)
монархофашисти
монархофашиетки
монаршееки
монйх; монОсл, (двама и т.н.)
монОсл
монахиня
монашески
монашество
монОшки
монблОнеки
монголец; монголци, (двама и т.н.)
монголци
монголка
монголоид; монголоидл, (двама и
т.н.) монголоиди
монголоиден, мол^лой^^^),
монголойдна, монголойдно;
монголойднл
монголски
мондиОл
монета
монетОрен; монетарния^),
монетарна, монетарно;
монетарни
монетаризация
монетаризирам, -аш
монетаризиране
монетаризъм, монетарйзмът,
монетарйзма
монетарница
монетен, монетния(т), монетна,
монетно; монетни
монетник; монетнлцл (два л т.н.)
монетника
монетоброячен,
монèтоброЛчнuл(т),
монетоброячна,
монетоброячно; монетоброячнл
монизъм, монйзмът, монйзма
мбнике; моникси, (два л т.н.)
моникса
мониет; монйсти, (двама л т.н.)
монйсти
мониетичен, монистйчния(т),
монистйчна, монистично;
монистйчни
мониетичееки
мониетка
монитор; монитори, (два и т.н.)
монитора
мониторинг
мониторингов
мониторирам, -аш
мониториране
моно
моноблбк; моноблбкове, (два л
т.н.) мбноблбка
мбновакеина
моновалентен,
моновалентния(т),
моновалентна, моновалентно;
моновалентнл
моновалентноет,
моновалентността
моногамен, моногамнля(т),
моногамна, моногОмно;
моногамия
моногамия
моногенеза
моногенезие
моногрОм; монограм, (два л т.н.)
монограма
монографичен,
монографйчния(т),
монографйчна, монографйчно;
монографйчнл
моногр афичееки
монография; монографии
монозахарид
монокини (само мн.ч.)
монокок; мбнокбкл (обикн. в
мн. ч.)
монокриетал; монокрлсталл,
(два л т.н.) мбнокристала
монокултура
монокъл; монокли, (два и т.н.)
монбкъла
монолит; монолити, (два л т.н.)
монолита
монолитен, монолйтния(т),
монолитна, монолитно;
монолитни
монолитност, монолитността
монолог; монолбзл, (два и т.н.)
монолога
монологичен, монологйчния(т),
монологйчна, монологично;
монологични
монологичееки
моноплОн; моноплани, (два л т.н.)
моноплОна
монопол
монополен, монополния^),
монополна, монополно;
монополни
монополизирам, -аш
383
монополизиран
монополизиран
монополизиране
монополист; монополисти,
(двама и т.н.) монополйсти
монополистичен;
монополистичния^),
монополистична,
монополистично;
монополистични
монополистически
монополиетка
монополиетки
монорелеа
монорелсов
моносемия
моноеилабизъм,
моносллабйзмът,
моносилабйзма
моноеилабичен,
моносллабИчния^),
моносллабйчна,
моносллабйчно;
моносилабйчни
моноека; моноскй
моноепектОкъл; моноспектакли,
(два и т.н.) моноспектакъла
монотеизъм, монотеизмът,
монотейзма
монотеист; монотейстл, (двама и
т.н.) монотейстл
монотеиетичен,
монотеистИчния^),
монотеистична, монотелстично;
монотелстичнл
монотеиетичееки
монотейетка
монотип, -ът, -а
монотипер; монотИперл, (двама и
т.н.) монотИперл
монотипист; монотипйсти,
(двама л т.н.) монотипйсти
монотипия; монотйпии
монотонен, монотонния^),
монотонна, монотонно;
монотонни
монотонност, монотонността
монофилия
монофтонг; монофтонги, (два и
т.н.) монофтонга
монохром
монохроматичен,
монохроматИчния(т),
монохроматйчна,
монохроматйчно;
монохроматЛчнл
монохромен, монохромния(т),
монохромна, монохромно;
монохромни
моноцентризъм,
моноцентрйзмът,
моноцентрйзма
монреОлеки
монееньор; монсеньори, (двама и
т.н.) монсеньори
монтаж; монтажи, (два л т.н.)
монтажа
монтажен, монтажнля(т),
монтажна, монтажно; монтажни
монтажиет; монтажйстл, (двама
л т.н.) монтажйстл
монтажиетка
монтажник; монтажници, (двама
и т.н.) монтажници
монтажно-строителен,
монтажно-стройтелнля(т),
монтажно-стройтелна,
монтажно-стройтелно;
монтажно-строителни
монтОнец, монтйнцл, (двама л т.н.)
монтОнцл
монтОнеки
монтОнчанин; монтанчанл,
(двама л т.н.) монтанчанл
монтОнчанка
монтафонка
монтафонеки
монтирам, -аш
монтиран
монтиране
монтировъчен,
монтлровъчния(т),
монтлровъчна, монтировъчно;
монтлровъчни
монтьор; монтьори, (двама л т.н.)
монтьори
монтьорка
монтьорски
монтьоретво
монумент; монументи, (два л т.н.)
монумента
монументален,
монументатнлл(т),
монументална, монументално;
монументални
монументално-декоративен,
монументално-декоративния^),
монументално-декоративна,
монументално-декоратйвно;
монументално-декоративни
монументОлноет,
монументалността
мопс, -ът, -а; мопсове, (два л т.н.)
мопса
мор, -ът, -а
морО
морав
морОва
моравинО
моравоеин
морОвеки
морал
морОлен, моралния(т), морална,
морално; морални
морализОтор; морализатори,
(двама л т.н.) морализатори
морализОторка
морализОтореки
морализирам, -аш
морализиране
морализъм, моралйзмът,
моралйзма
моралист; моралйсти, (двама ит.н.)
моралйсти
моралиетичен,
мораллстйчния(т),
моралистична, мораллстично;
мораллстЛчни
моралиетка
морОлно-битов
морално-боен,
морално-бойния^),
морално-бойна,
морално-бойно; морално-бойни
морално-волев
морално-естетичен,
морално-естетичнля(т),
морално-естетична,
морално-естетично;
морално-естетични
морално-естетически
морално-етичен,
морално-етичния^),
морално-етична,
морално-етично;
морално-етични
морОлно-нрОвствен,
морално-нравственля(т),
морално-нравствена,
морално-нравствено;
морално-нравствени
морОлно-политически
морИлност, моралността
мораторен, мораторнля^),
мораторна, мораторно;
мораторни
мораториум; мораториуми, (два
л т.н.) мораториума
морбили
морга
морганатичен, мортанатЛчнuя(т),
морганатйчна, морганатично;
морганатйчни
морганизъм, морганизмът,
морганизма
морганистки
морда
море; морета
море
морен, морния^), морна, морно;
морни
морена
морене
мореплОване
мореплавател, -ят, -я;
мореплаватели, (двама л т.н.)
мореплаватели
мореплавателен,
мореплавателнля(т),
мореплавателна,
мореплавателно;
мореплавателни
морепл авателка
384
мрави
мороплавОтолски
мороплаватолство
морж1, -ът, -а; моржове, (двама н
т.н.) моржове (лице)
морж2, -ът, -а; моржове, (два и т.н.)
моржа (нелице)
моржов
моржувам, -ош
моржувано
морз, -ът, -о
морзов
морков; моркови, (два и т.н.)
моркова
морковон, морковния(т),
морковно, морковно; морковнн
мормбн, мормони, (двамо и т.н.)
мормони
морски
морскосйн
морталитот, норгалйтетъг,
норгалигега
мортира
моруна
морунов
морфема
морфемен, морфемнияСт),
морфемно, морфемно;
морфемни
морфий, -ят, -я
морфин
морфинизъм, морфинизмът,
морфинИзмо
морфинист; морфинИсти, (двомо
н т.н.) морфннИсти
морфинистка
морфо^ноза
морфолог; морфолози, (двомо и
т.н.) морфолозн
морфологичен,
морфологИчния(т),
морфологично, морфологично;
морфологични
морфологически
морфология
морфонологичен,
норфонологичнuя(т),
морфонологИчно,
морфонологИчно;
морфонологични
морфонология
моря (се), -иш
моряк; моряци, (двомо н т.н.)
моряци
моряшки
москвйч; москвйчи, (дво и т.н.)
москвйчо
москито (само ед.ч.)
московец; московци, (двама и т.н.)
московци
московски
московчОнин; московчани,
(двомо н т.н.) московчани
московчОнка
мост, -ът, -а; мостове и мостове,
(дво и т.н.) моста
мостик; мостици, (дво и т.н.)
мостика
мостов
мостра
мострен, мострения^т), мострена,
мострено; мострени
мотам (се), -аш
мотОоно
мотано
мотОя (се), -еш
мотол, -ът, -о; мотели, (два и т.н.)
мотела
мотйв; мотиви, (два и т.н.) мотйва
мотивОция; мотивации
мотивирам (се), -ош
мотивиран
мотивирано
мотивировка
мотика
моткам (се), -ош
моткано
мото
мотобол
мотовила
мотовилка
мотодивйзия, мотодивИзии
мотодрум, -ът, -о
мотокйр; мотокОри (два и т.н.)
мотокара
мотокОрон, мотокорния^т),
мотокОрно, мотокорно;
мотокорни
мотоклуб, -ът, -а; мотоклубове,
(два и т.н.) мотоклуба
мотоколона
мотокомплокс; мотокомплекси,
(дво и т.н.) мотокомплекса
мотокрос, -ът, -а; мотокросове,
(два и т.н.) мотокроса
мотоловоно
мотоловя (се), -иш
мотомагазин; мотомагазини,
(два и т.н.) мотомагазина
мотопОд; мотопеди, (два и т.н.)
мотопеда
мотописта
мотопробег; мотопробези, (два и
т.н.) ^^^650^
мотор; мотори, (два и т.н.) мотора
моторали
моторгонораторон,
моторгенерОторния^),
могортенерaгорна,
ногортенеpaгоpно;
моторгенерОторни
моторен, моторнияСт), моторна,
моторно; моторни
моторетка
моторизирам (се), -аш
моторизиран
моторизирано
моторйст; мотористи, (двама нт.н.)
мотористи
мотористка
моторница
моторноолоктрйчоски
моторолер; моторолерн, (два нт.н.)
моторолера
моторолорон, нбгорблерния(г),
моторолерна, моторолерно;
метор0лерни
моторшоу; моторшоута
мотослалом; могослàлонй, (два и
т.н.) мотослОломо
мотоспорт, -ът, -а; мотоспортове,
(два и т.н.) ногоспорго
мотоспортйст; мотоспортисти,
(двама и т.н.) мотоспортИсти
мотоспортистка
мотосъстозОние
мотоциклОт; мотоциклети, (два и
т.н.) мотоциклета
мотоциклетен,
мотоциклетният),
мотоциклетна, мотоциклетно;
мотоциклетни
мотоциклетизъм,
мотоциклетизмът,
мотоциклетизма
мотоциклетист; мотоциклетисти,
(двама и т.н.) мотоциклетисти
мотоциклотйстка
мотоцйкъл; мотоцИкли, (два и т.н.)
мотоцикъла
моточОст
мотошлОм; мотошлемове, (два н
т.н.) мотошлема
мотощафота
мотриса
мохамедОнин; мохамедОни,
(двама и т.н.) мохамедани
мохамодОнка
мохамодОнски
мохамоданство
мохер
мохикОн; мохикОни, (двама и т.н.)
мохикОни
мочур
мочурище; мочyрищо
мочурлив
мочурливост, мочурливосттО
мошОник, мошеници, (двама и
т.н.) мошеници
мошОнически
мошоничоствам, -аш
мошоничоствано
мошОничество; мошеничества
мошОничка
мощ, мощта
мощен, мощния(т), мощна,
мощно; мощни
мощехранитолница
мощност, мощносттО
моя (вж. мой)
мра, -еш
мрОвешки
мрОви, мравия^т), мравя, мрОве;
25. Официален правописен речник но българския език
385
мрОви
мрИви
мрОвка
мравояд; мровоЯди, (два и г.н.)
мровояда
мравуняк; мравуняци, (дви и г.н.)
мравуняка
мравчен, мрОвчсния(г),
мрОвчсно, мравчено; мрОвчени
мрОвчи, мрОвчия(г), мравчи,
мрОвче; мровчи
мраз, -ъг, -л; мрозовС
мразовйна
мразовйт
мразовЯтост, мризовигосттО
мразоустдЯчив и
мразоустойчйв
мразоустдЙчивост,
мразоустойчивото, и
мразоуетойчйвоет
мразя (се), -иш
мразене
мрак, мрИкъг, мрОко
мракобОсие
мракобОсник; мракобСсници,
(двама и г.н.) мракобСсници
мракобеепица
мракобеснически
мракобеспичество
мрймор; мрОмори, (два и т.н.)
мрИмора
мраморен; мрОморния(г),
мрИморна, мраморно; мрИморни
мраморизйром, -ош
мраморизйран
мраморизЙране
мрОчен, мрОчния(г), мрИчно,
мрОчно; мрОчни
мрачинО
мрачност, мрачното
мрОжа
мрежа (се), -иш
мрОжене
мрОжест
мрОжов
мрежовйден, мрежовйдния(т),
мрежовидна, мрежовйдно;
мрежовидни
мрежокрйл
мрОне
мръвка
мръвчица
мръдвам (се), -аш
мръдване
мръдна, -еш
мръзна, -еш
мръзнене
мръква (се) (3 л.)
мръкване
мръкне (се) (3 л.)
мрън (межд.)
мрънкам, -ош
мрънкане
мрън-мрън (межд.)
мръсен, мръснйя(г), мръсна,
мръсно; мръсни
мръснйк; мръснИци, (двамо и т.н.)
мръснИци
мръснЙца
мръсотйя; мръсотии
мръщене
мръщя (се), -иш
мряна; мрСни
мрянка; мрСнки
м-серпйз; м-ссрвйзи, (два и т.н.)
м-ссрвйза
м-търговйя
му1 (вж. той, то)
му2 (вж. негов)
му (межд.)
муден, мудния(г), мудно, мудно;
мудни
муджахидйн; муджохидИни,
(двама и г.н.) муджохидИни
муджахидйнски
мудност, мудносттО
мужйк; мужйци, (двама и г.н.)
мужйци
муза
музОен, музСИния(т), музейна,
музейно; музейни
музОЯ, -ят, -я; музеи, (два и г.н.)
музСя
музика
музикален, музиколния(г),
музикОлна, музикОлно;
музикОлни
музикалподрoматйчеп,
музйкЛлнодраматйчния(г),
музикОлнодраматИчна,
музикОлнодраматИчно ;
музикалнодраматИчнй
музикОлпоеететйчески
музикoлпоиеторйчески
музиколнобОразен,
музикОлнооброзния(г),
музикОлнооброзна,
музйкшшодброзно;
музикОлнооброзни
музикОлнообразовОтелен,
музйкшшообразовагслнuл(г),
музикОлнооброзовИгелна,
музиколнооброзовИгслно;
музиколнооброзовИгелни
музикалпопедoгогйчееки
музикОлност, музйкалносгтО
музикално-сценЙчен,
музикош д-сцеючния(т),
музиколно-сценИчна,
музикално-сценично;
музиколно-сценйчни
музикoлнотеоретйчеп,
музикОлногсорстйчния(г),
музикОлногсорстична,
музикОлногеорстИчно;
музикОлногсорстйчни
музикОлнотеоретйчески
музикoлпо-хореографски
музикОнт; музиканти, (двомо и т.н.)
музикОнти
музикОнтка
музикОнтски
музиковОд; музиковСди, (двама и
г.н.) музиковеди
музиковОдка
музиковОдски
музикознание
музиколог; музиколози, (двамо и
г.н.) музиколози
музиколожка
музикотОка
музикотерапОвт;
музйкогералСвтй, (двома и т.н.)
музикогсрапСвти
музикотерапОвтка
музикотерОпия
музицйрам, -лш
музицЙране
мукавО
мукавОн, муковСния(г), мукавСна,
мукавСно; мукавСни
мулОт; мулОти (двамо и т.н.) мулЛги
мулОтка
мулОтски
муле; мулета
мулешки
мулинОж
мулинО
мултибрОнд; мултибрОндове, (дво
и т.н.) мулгибрОндо
мултибрОндов
мултивйдеонептър;
мултивйдеоцСнтровс, (два и
г.н.) мултивОдеоцСнтъра
мултидисциплинарен,
мултидисциплинарния^),
мултидисциплинарни,
мултидисциплинарно;
мултидисциплинарни
мултиетнЯчески
мултиконфееионàлен,
мултиконфссионалнил(г),
мултиконфссионИлна,
мултиконфесионОлно;
мултиконфесионолни
мултикултурен,
мултикултурния(г),
мулгикултурна, мулгикултурно;
мулгикулгурни
мултилатерОлен,
мултилагсрОлнил(г),
мултилагсролна,
мултилагсрОлно;
мултилагсрОлни
мултимедиОлен,
мултимедишшия(т),
мулгимедиОлна,
мулгимедиОлно;
мулгимсдиолни
мултимОдиен, мултимедйИнил(т),
мулгимСдийна, мулгимСдийно;
мултимСдиИни
мултимОдия; мултимСдии
386
мъдреене
мултимилиардер;
мултимилиардерл, (двама и
т.н.) мултимилиардерл
мултимилионер;
мултлмлллонерл, (двама и т.н.)
мултлмллионерл
мултинационален,
мултинационалния^),
мултинационална,
мултинационално;
мултинационални
мултиопаковка
мултиплеиър; мултлплейъри,
(два л т.н.) мултлплейъра
мултиплекс; мултиплекси, (два и
т.н.) мултлплекса
мултиплексен,
мултлплекснля(т),
мултиплексна, мултлплексно;
мултиплекснл
мултиплексор, мултиплексори,
(два л т.н.) мултиплексора
мултипликативен,
мултипликатИвнил(т),
мултипликативна,
мултипликатйвно;
мултлпллкатЛвнл
мултипликатор;
мултипликатори, (двама и т.н.)
мултипликатори
мултипликационен,
мултипл:лкационнлл(т),
мултипликационна,
мултипликационно;
мултипликационни
мултипликОция; мултипликации
мултиплицирам (се), -аш
мултиплициране
мултипроцееор;
мултлпроцесорл, (два и т.н.)
мултлпроцесора
мултифункционален,
мултифункционалния^),
мултифункционална,
мултифункционално;
мултифункционални
мултицентър; мултицентрове,
(два л т.н.) мултлцентъра
мумифицирам (ее), -аш
мумифициран
мумифициране
мумия; мумии
мундир; мундири, (два и т.н.)
мундира
мундщук; мундщуци, (два л т.н.)
мундщука
муниционен, муниционния(т),
муницлонна, муницлонно;
муницлонни
муниция;мунйцли
мура
муфгав
мургавина
муфманеки
мус, -ът, -а; мусове, (два и т.н.) муса
мусака
муселин
муеелинов
муеене
муска
муекОл; мускали, (два и т.н.)
мускала
муекОт, мускати, (два и т.н.)
муската
муекОтен, мускатения(т),
мускатена, мускатено;
мускатени
мускатов
мускет; мускети, (два и т.н.)
мускета
мускетар, -ят, -я; мускетари,
(двама и т.н.) мускетари
муекетареки
мускул; мускули, (два и т.н.)
мускула
мускулатура
мускулен, мускулния^),
мускулна, мускулно; мускулни
мускулест
муекулно-етавен,
мускулно-ставния^),
мускулно-ставна,
мускулно-ставно;
мускулно-ставни
муекуе
мускусен, мускусния(т),
мускусна, мускусно; мускусни
мусон; мусони, (два л т.н.) мусона
муеонен, мусонния(т), мусонна,
мусонно; мусоннл
муетОк; мустаци, (два и т.н.)
мустака
муетакат
муетОнг; мустанги, (два и т.н.)
мустанга
муетаче; мустачета
муея ее, -иш
мутаген; мутагени (обикн. в мн.ч.)
мутант; мутанти, (два и т.н.)
мутанта
мутОтор; мутатори, (два и т.н.)
мутатора
мутафчииски
мутафчия; мутафчии, (двама и
т.н.) мутафчЛл
мутационен, мутацлонния(т),
мутационна, мутационно;
мутационни
мутация; мутации
мутирам, -аш
мутиране
мутра
мутренеки
мутризОция; мутрлзацли
мутризирам (ее), -аш
мутризиране
мууниет; муунйстл, (двама и т.н.)
муунйстл
мууниетка
муунистки
мууу (межд.)
муфа
муфлон; муфлони, (два и т.н.)
муфлона
мухО
мухла
мухльо; мухльовцл, (двама и т.н.)
мухльовцл
мухлясам, -аш
мухлясвам, -аш
мухляеване
мухолдвка
мухомдрка
мухъл
муцуна
муцунеет
муча, -йш
мучене
муша (ее), -иш
мушамО
мушамен, мушамения(т),
мушамена, мушамено;
мушаменл
мушамичка
мушвам (ее), -аш
мушване
мушене
мушика
мушитрън; мушЛтръни, (два и т.н.)
мушигръна
мушитрънче
мушица
мушичка
мушия; мушйи
мушка
мушкам (ее), -аш
мушкане
мушканица
мушкОто; мушката л мушкати
мушморок; мушмордцл, (двама и
т.н.) мушмордцл
мушмула
мушна (ее), -еш
мъгла
мъглее (се) (3 л.)
мъглеене
мъглив
мъгливост, мъглявостта
мъглижки
мъгловиден, мъгловидния^т),
мъгловидна, мъгловйдно;
мъгловйдни
мъгловит
мъгляв
мъглявинО
мъглявост, мъглявостта
мъдрец1; мъдрецЛ, (двама и т.н.)
мъдрецЛ (лице)
мъдрец2; мъдрецЛ, (два и т.н.)
мъдреца (нелице)
мъдрея, -еш
мъдреене
387
мъдрене
мъдрено
мъдрословио
мъдрост, мъдросттО
мъдрувам, -аш
мъдруване
мъдря (се), -иш
мъдър, мъдрия(т), мъдро, мъдро;
мъдри
мъж, -ът, -О; мъже, (двамо и т.н.)
мъже
мъжага
мъжделйв
мъждолйвост, мъжделивостта
мъждооно
мъждоя (се), -еш
мъждив
мъждрян; мъждрянн и
мъждрЯнове, (дво н т.н.)
мъждряно
мъждрянов
мъждукам, -аш
мъждукане
мъждя, -йш
мтЬколожец; мъжеложцн, (двама
и т.н.) мъжеложцн
мъжелОжство
мъж^мрОзка
мъжемрИзство
мъжОствен, мъжествения(т),
мъжествена, мъжествено;
мъжествени
мъжественост, мъжествеността
мъжество
Мъжеубййство
мъжоубййца ' ‘
мъжоц, мъжцИ, (два и т.н.) мъжеца
МъжКар1, -ят, -я; мъжкари, (двома
и т.н.) мъжкари (лице)
мъжкОр2, -ят, -я; мъжкари, (дво и
т.н.) мъжкаря (нелице)
мъжкарОна
мъжкарка
мъжкОрски
мЪжки
мъЖколичен, мъжколнчния(т),
мъжколично, мъжколИчно;
мъжколнчни
мъжлО; мъжлето
мъжов
мъзга
мъздО
мъка
мъкна (се), -еш
мъкнене
мълви
мълвОж; мълвОжи, (два и т.н.)
мълвежа
мълвОне
мълвя, -йш
мълком
мълниен, мълниннйя(т),
мълнийно, мълнийно; мълниини
мълниеносен, мълниеносния(т),
мълниеносно, мълниеносно;
мълниеносни
мълниеотвод; мълниеотводи,
(два н т.н.) мълниеотвода
мълния; мълнии
мълчО, -иш
мълчалйв
мълчаливец; мълчаливци, (двама
и т.н.) мълчолИвци
мълчаливост, мълчаливосттО
мълчОне
мълчание
мълчешкОта и мълчешкбм
мъмря, -иш
мъник1; мъници, (двама и т.н.)
мъници (лице)
мънйк2; мъници, (дво и т.н.)
мъннко (нелице)
мънистен, мънйстения(т),
мънИстено, мънистено;
мънистени
мънйсто; мънисто
мъниче; мъничета
мъничък, мъничкйя(т), мъничко,
мъничко; мънички
мънкам, -ош
мънкане
мън-мън (межд.)
мър (межд.)
мърдам (се), -ош
мърдане
мързел
мързелОн; мързелОнковцн, (двамо
н т.н.) мързелОнковци
мързолИна
мързолОновски
мързолОнски
мързелив
мързелйвец; мързеливци, (двама
и т.н.) мързеливци
мързелйвка
мързелйвост, мързеливостта
мързелувам, -аш
мързелуване
мързи мо (3 л.)
мъркам, -аш
мъркане
мърла
мърльо; мърльовци, (двомо н т.н.)
мърльовцн
мърля (се), -иш
мърляв
мърлям (се), -яш
мърляне
мърляч; мърлячи, (двама и т.н.)
мърлячи
мърморене
мърморка
мърморко
мърморковщина
мърморя, -иш
мър-мър (межд.)
мърсОно
мърсувам, -ош
мърсувано
мърся (се), -йш
мъртвОц; мъртъвцй, (двомо и т.н.)
мъртъвцй
мъртвОшки
мъртвОя, -еш
мъртвОоне
мъртвило
мъртвинО
мъртвоок
мъртвопиян
мъртвороден, мъртвородения(т),
мъртвородено, мъртвородено;
мъртвородени
мъртъв, мъртвия^), мъртва,
мъртво; мъртви
мърцйна
мърчандайзер; мърчандайзерн,
(двомо и т.н.) мърчондОИзери
мърчандОйзинг, -ът, -а
мърчандОизингов
мърша
мършав
мършавОя, -еш
мършавОене
мършавинО
мършавост, мършовосттО
мършояд; мършояди, (два н т.н.)
мършояда
мършояден, мършоядния(т),
мършоядно, мършоядно;
мършоядни
мършоядец; мършоядЦи, (два и
т.н.) мършоядеца
мъст, мъстта
мъстОне
мъститсл, -ят, -я; (двамо и т.н.)
мъстйтели
мъстйтелен, мъстйтелния(т),
мъстйтелно, мъстйтелно;
мъстйтелни •
мъститолка
мъстя, -йш
мътен, мътнйя(т), мътна, мътно;
мътни
мътено
мътеница
мътилка
мътило
мътнОя, -еш
мътножълт
мътнозелОн, мътнозеления(т),
мътнозелена, мътнозелено;
мътнозелени
мътя (се), -иш
мъх, -ът, -а; мъхове, (дво н т.н.)
мъха
мъхав
мъхОт
мъхост
мъхнИт
мъхнатост, мъхнотосттО
мъхов
мъховйден, мъховидния(т),
мъховйдно, мъховйдно;
388
мях
мъховйдни
мъховйт
мъча (се), -ищ
мъчен, мъчния(т), мъчна, мъчно;
мъчни
мъчене
мъчение; мъчОния
мъченйк; мъченици, (двама и г.н.)
мъченици
мъчеийца
мъченЙчески
мъченЙчество
мъчйлнще; мъчилища
мъчйтел, -ят, -я; мъчИтели, (двома
и г.н.) мъчИтели
мъчйтелен, мъчИтелния(т),
мъчителна, мъчително;
мъчИтелни
мъчйтелка
мъ^йтелски
мъчнодостижЙм
мъчнодостъпен,
мъчнодослЪnнuл(т),
мъчнодостъпна,
мъчнодостъпно;
мъчнодостъпни
мЪчподоетъппост,
мъчнодостъпносттО
мъчноизлечЙм
мЪчпоподвйжеп,
мъчноподвйжния(т),
мъчноподвИжна,
мъчноподвижно;
мъчноподвйжни
мъчпоподвйжпост ;
мъчнолодвижностлЛ
мъчнопроходйм
мъчнопроходЯмост;
мъчнопроходимосттИ
мъчнотЯя; мъчнотИи
мъчнсуязвйм
мюзепйр; мюзевйри, (двама и
г.н.) мюзевйри, и мюзевЯрин
мюзикбокс; мюзикбоксове, (два
и т.н.) мюзикбокса
мюзикхОл; мюзикхолове, (два и
т.н.) мюзикхола
мюзикъл; мюзикъли, (два и г.н.)
мюзикъла
мю-мезон; мю-мезони, (два и г.н.)
мю-мезона
мюнхенски
мюр); мюрСто
мюсли
мюсюлманин; мюсюлмани,
(двамо и г.н.) мюсюлмОни
мюсюлманка
мюсюлмански
мюртййскн
мюртйЯство
мюртйя; мюфтйи, (двама и т.н.)
мюфтйи
мющерйя, мющерйи
мязам, -аш
мяна
мяра
мярвам (се), -аш
мярване
мярка; мСрки
мяркам (се), -ош
мяркане
мярна (се), -еш
място; месгО, и место
мятам (се), -аш
мятане
мяу (межд.)
мяу-мяу (межд.)
мяукам, -аш
мяуча, -иш
мяучене
мях; мехове, (два и г.н.) мСхл, и мех
389
н
на (прсдл.)
на (част.)
наакам (се), -аш
наОкан
наОквам (се), -аш
^Окване
набавен, набОвсния(т), нобОвена,
набОвено; набОвени
набОвя, -иш
набОпям, -яш
набавяне
набОрам, -аш
набОрпам, -аш
набарване
набег; нОбсзи, (два и т.н.) нОбега
набеден, набедСния(г), набедена,
набедСно; набедени
набОдреник; нибСдрсници, (дви и
г.н.) нибСдреники
набедя, -йш
набедявам, -аш, и нобе^Овам
набедяване и набеждапапе
нобеждовом, -иш, и набедявам
нобеждаване и набедяване
набОлвам (се), -лш
набележа, -иш
набОля (се), -иш
набелязан
набелязвам, -аш
набелязване
наберО (се), -еш
набе^Оя се, -еш
набедявам се, -аш
набйвам (се), -аш
набйване
набЯрам (се), -аш
набЙране
пабирателеп, набйрОтелния(т),
набирОтелна, набирОгелно;
набирОтелни
набЯт
набЯтост, набитосттЛ
набЙча, -иш
добйчвам, -аш
набЯчпане
набЙя -еш
набЙя се, -еш
наблажвам (се), -иш
нaблажвaпе
наблегна, -еш
наблОя се, -еш
наблйжа (се), -еш
наближО, -Иш
наближавам, -аш
наближаване
наблЯзвам (се), -аш
наблйзко и наблизо
наблйзо и наблйзко
наблъскам (се), -аш
наблъсквам (се), -аш
наблъскване
наблюдавам (се), -аш
наблюдаване
наблюдател, -ят, -я;
наблюдОгели, (двама и т.н.)
наблюдатели
наблюдателен,
наблюдОтелнияСт),
наблюдателни, наблюдОтслно;
наблюдОгелни
наблюдателка
наблюдателница
наблюдателност,
наблюдателността
наблюдение
наблягам, -аш
наблягано
набодО (се), -еш
набодка
наОождам (се), -иш
пoбождапе
набожен, набожния^), набожна,
набожно; набожни
набожност, набожносттИ
пoОозoвoм се, -аш
набозая се, -еш
набоклуча, -иш
^боклучен, набоклучсния(г),
набоклучена, набоклучено;
набоклучени
набоклучвам, -аш
ноболедувам се, -аш
наболОе ме (3 л.)
наболЯ ме (3 л.)
наболяпа ме (3 л.)
нОбор; нОбори, (два и т.н.) нОбора
наборен, нОборния(г), нОборна,
наборно;нОборни
наборЯст; наборйсгй, (двама и г.н.)
наборйсги
наборЯстка
нобоядйсвам, -аш
набраздя (се), -йш
набраздявам (се), -аш
нобраздяване
набрашня, -йш
нобрашнявам, -аш
пабрашнЯвапе
наброя, -йш
наброявам, -лш
наброяване
набрулвам, -аш
набр^^ване
набруля, -иш
набрулям, -яш
набръчкам (се), -аш
набръчквам (се), -аш
нобръчкване
набръщолОвя (се), -иш
набръщолОвям (се), -яш
набутам (се), -аш
набутвам (се), -аш
набутване
набухам (се), -аш
набухвам1, -аш
набухвам2 (се), -лш
набухпапе
набухвОтел, -ят, -я, набухвОтели,
(два и т.н.) набухвОгеля
набуча, -иш
набучО се, -Иш
набучвам, -аш
пабучвапе
набъбвам, -аш
набъбване
набъбна, -еш
набъбналост, набъбнолосттО
набъбря (се), -иш
наОъОрям (се), -яш
набъкам, -аш
набъквам, -аш
нобърбОрвам (се), -аш
набърборване
набърборя (се), -иш
набърже и набързо
набързо и набърже
набъркан
наОъркам (се), -аш
набърквам (се), -аш
нобъркване
набърча (се), -иш
набърчвам (се), -аш
пабърчване
нобъхтвам (се), -аш
набъхтя (се), -иш
навОксам, -аш
наваксвам, -аш
напОкспане
навалй (3 л.)
навалица
навалй (се), -йш
навалява (3 л.)
навОлям (се), -яш
напОляно
наваря, -йш
навдЙгам (се), -аш
нондЙгно (се), -еш
наведО (се), -еш
наведнъж
навОждам (се), - лш
навеждане
навей; нОвеи, (два и т.н.) нОвея, и
павея (обикн. в мн.ч)
напОй; навей, (два и т.н.) навея, и
напей (обикн. в мн.ч.)
навОЯничап
павеЯничавост, новейничовос^О
напОки
^верев
нОпес; нОвеси, (два и г.н.) нОвеса
навОсвам (се), -аш
напОспане
навестя, -Иш
навестявам, -аш
390
навеетяване
навеся (се), -иш
наветрен, наветрения^),
наветрена, наветрено;
наветрени
навехна, -еш
навечервам се, -аш
навечерие; навечерия
навечерям се, -яш
навея, -еш
навзема, -еш
навземам, -аш
навивам (ее), -аш
навиване
новйвко
навигОтор; навигатори, (двама и
т.н.) навигатори
новигОторко
новигаторски
навигационен, навигацлонния(т),
навигационна, навигационно;
навигационни
навигация; навигации
навик; навици, (два и т.н.) навика
навикам (ее), -аш
навиквам, -аш
навиквам (ее), -аш
навикване
навикна, -еш
новилнея се, -еш
навилнявам се, -аш
навилняване
навирам (ее), -аш
новироне
навирвам (ее), -аш
новирвоне
навиря (се), -иш
навирям (ее), -яш
навиряне
нависвам, -аш
новйсвоне
нависна, -еш
нависоко
навит
навия (ее), -еш
навкОрам, -аш
новкОрвом, -аш
навлажня (се), -иш
навлажнявам (ее), -аш
навлажняване
навлек; навлеци, (двама и т.н.)
навлеци
навлекО (ее), -6ш
навлизам, -аш
навлизане
навличам (се), -аш
новличоне
нОвло
навляза, -еш
наводнение; наводнения
наводня (ее), -йш
наводнявам (ее), -аш
наводняване
навозвам се, -аш
навозя се, -иш
навои; навои, (два и т.н.) навоя
навоювам се, -аш
наврО (се), -еш
навред
навредя, -йш
навреждам, -аш
навреждане
навреме
навременен, навременния^),
навременна, навременно;
навременни
навременност, навременността
навремето
наврещя се, -йш
наврещявам се, -аш
навръх (предл.)
навсякъде
навуща (само мн.ч.)
навъдя (се), -иш
навъждам (се), -аш
навъждане
навъзбог
навън
новънко
новървя (се), -иш
навървя се, -йш
навървявам се, -аш
навървям (ее), -яш
новървяне
навържа (ее), -еш
навързвам (се), аш
навърлувам се, -аш
навъртам (се), -аш
навъртане
навъртя (се), -йш
навъртявам (ее), -аш
навъртяване
навърша, -иш
новършовом, -аш
навършОване
навършвам, -аш
навършване
навършея, -еш
новъевом (ее), -аш
новъсвоне
навъееност, навъсеността
навъся (се), -иш
навътре
навивам, -аш
навиване
навярно
новяхвом, -аш
навяхване
нагОждам (ее), -аш
нагОждане
нагаждОч; нагаждали, (двама л т.н.)
нагаждани
ногождочество
нагОзвам, -аш
ногозвоне
нагазя, -иш
ногоико
нагОля се, -иш
ногорчаване
нагон, наганл, (два л т.н.) нагана
нагОр; нагари, (два и т.н.) нагара
нагОрчам, -аш
ногорчоне
нагОрям, -яш
нагОряне
ногизвом, -аш
ногиздвом (се), -аш
ногиздвоне
нагизденоет, нагиздеността
ногиздя (се), -иш
нагиздям (ее), -яш
ногиздяне
ногизно, -еш
ноглодувом се, -аш
ноглОдя (ее), -иш
ноглосо
ноглося (ее), -йш
ноглосявом (ее), -аш
ноглосявоне
ноглОеям (се), -яш
ноглосяне
наглед
нагледам (се), -аш
нагледвОч; нагледвачи, (двама и
т.н.) нагледвачи
ногледвочко
ногледен, нагледния(т), нагледна,
нагледно; нагледни
ноглОдност, нагледността
ноглеждом (ее), -аш
ноглеждоне
ноглОзвом се, -аш
ноглезя се, -иш
нОглост; наглостта
ногнездвом се, -аш
ногнездвоне
ногнетя (се), -иш
ногнетявом (се), -аш
ногнетявоне
ногнивом, -аш
ногнивоне
нагния, -еш
ногноя, -àm
ногноявом, -аш
ногноявоне
ноговОрям (се), -яш
ноговОряне
ноговорвом (ее), -аш
ноговорвоне
ноговоря (ее), -иш
нагодя (ее), -иш
нагодявам (се), -аш
нагодяване
нагдн; нагони (два л т.н.) нагона
ногоре
ногоре-нодолу
ногорещя (се), -йш
ногорещявом (се), -аш
нагорещяване
нагорнище
нагорча, -иш
ногорчавам, -аш
ногорчаване
391
ногоря
нагоря, -иш
нагорявам, -аш
нагосподарувам се, -аш
нагостувам се, -аш
нагостя, -йш
нагостявам, -аш
нагостяване
наготвя, -иш
наготвям, -яш
наготово
нагощОвам, -ош
нагоя (се), -йш
нагоявам (се), -аш
нагояване
нагрОбвам (се), -аш
нагрОбване
нагрОбя (се), -иш
нагрОбям (се), -яш
нагрОда
нагрОден, ногрОдния^т), ногродно,
ногродно; ногрОдни
наградя, -йш
награждОвам, -аш
награждОване
награня, -йш
награнявам, -аш
награняване
награфявам, -аш
награфяване
нагребО (се), -еш
нагрОбвам (се), -аш
нагрОбване
нагревОтел, -ят, -я; ногревОтели
(дво н т.н.) нагревателя
нагревОтелен, ногревОтелния(т),
нагревателно, нагревателно;
нагревателни
нагрОвен, ногревния(т), нагревно,
нагревно; нагревни
нагрОя (се), -еш
нагризО (се), -еш
ногризвам (се), -аш
нагризване
нагрубя, -йш
нагрубявам, -аш
нагрубяване
нагрубяване
нагръдки (само мн.ч.)
нагръдник; нагръдници, (два н т.н.)
нагръдника
нагрявам (се), -аш
нагряване
нагрявка; ногревки
нагугукам се, -аш
нагукам се, -ош
нагуквам се, -аш
нагуша се, -иш
нагушвам се, -аш
нагушване
нагъвам (се), -аш
нагъване
ногъзвом (се), -аш
нагъл, наглия(т), нагла, нагло;
нОгли
нагълтам (се), -аш
нагълтвом (се), -ош
нагълтване
нагълчО се, -йш
нагълчОвам се, -аш
нагъна (се), -еш
ногърбвом се, -аш
нагърбване
нагърбя се, -иш
нагърбим (се), -яш
нагърбяно
нагърча (се), -иш
нагърчвам (се), -аш
нагърчване
нагъсто
над
нидолОчо
нОдали
нодороност, нодореносттО
надаря, -йш
надарявам, -аш
надарявано
надбавка
нодбОвя, -иш
нодбовям, -ош
нодбОвяне
нодборвом, -аш
надборвано
надборя, -иш
надброя, -йш
надброявом, -аш
надброяване
нодбъброчон, нодбъбречния(т),
нодбъбречно, нодбъбречно;
нодбъбречни
нодбягам, -аш
надбягвам (се), -аш
надбягване
нОдве
надвО-натри
нодвОсвом (се), -аш
надвОсване
надвОся (се), -иш
нОдвечер
надвечОрен, нодвечерния(т),
нодвечерно, надвечерно;
нодвечерни
надвзема, -еш
надвземам, -ош
надвземано
надвивам, -ош
надвиване
надвикам, -ош
надвиквам (се), -аш
надвикване
надвисвам, -ош
надвйсване
надвисна, -еш
надвися (се), -иш
надвисявам (се), -аш
нодвишО, -йш
нодвишОвам, -аш
надвишОване
надвия, -еш
нодвносям, -яш
надвнасяне
надвнесО, -0ш
надвнОсен, наданесення(т),
надвнесено, надвнесено;
надвнесени
надводен, нодводнияСт),
надводно, надводно; надводни
надвръщам, -аш
надвърна, -еш
надговОрям (се), -яш
нодговоря, -иш
надградя, -йш
надграждам, -ош
надгрОя, -еш
надгробен, нодгробнияСт),
надгробно, надгробно;
надгробни
надгрявам, -аш
нодгряване
наддОвам, -ош
наддОване
наддам, наддадеш
надделОя, -еш
надделявам, -аш
надделяване
ноддумом (се), -аш
ноддумвом (се), -ош
наддумвоне
нодоболонио
нодоболоя, -еш
надобеля, -йш
нодоболявом, -аш
надобеляване
надежда
надОждон, нодеждния(т),
надеждно, надеждно; надеждни
надОждност, надеждността
нОденица
надерИ (се), -еш
ноджорком се, -аш
ноджорквом се, -ош
^джаф^а^
наджОк; наджОци (два и т.н.)
наджОко
надживОя, -еш
надживявам, -ош
надживявано
ноджъно, -еш
ноджънвом (се), -аш
ноджънвоно
нодзвоздон, нодзвезднияСт),
нодзвездно, надзвездно;
нодзвездни
нодзОмон, надземния^),
надземно, надземно; надземни
надзиравам, -ош
надзиравано
надзирОтол, -ят, -я; надзиратели,
(двомо н т.н.) надзиратели
нодзиротолко
надзиротолски
нодзиротолство
надзор; надзори
392
надухам
надзорен, надзорния^),
надзорни, надзорно; надзорни
надзорник; надзорници, (двама и
г.н.) надзорници
надзорница
надзорнически
падзорничество
надзорничка
надзървам, -аш
надзърване
надзърна, -еш
надзъртам, -иш
надзъртано
надивя се, -Иш
надивйвам се, -иш
надйгам (се), -иш
надЙгна (се), -еш
надигравам (се), -иш
надиграване
надигрОя, -еш
надимй, -йш
надимявам, -иш
надйцля (се), -иш
надЙплям (со), -яш
надйпляне
надйр
надйрам (се), -аш
надйшам се, -аш
надЯшвам се, -аш
надЯшване
надкласов
надклОсовост, нодкласовосттО
над^лене^ нодколСнния(г),
надколСнна, нодколСнно;
надколСнни
над^реме^ нодкорСмния(г),
нОдкорСмни, нОдкорСмно;
нОдкорСмни
надкостен, нодкбсгнш^г),
надкостна, надкостно;
надкостни
надкостница
надлОжен, надлСжния(г),
надлСжна, надлСжно; нодлСжни
нОдлез; нОдлсзи, (два и т.н.)
нодлсзо
надлъгвам (се), -иш
надлъгване
надлъж
надлъжа, -еш
надлъжен, надлъжния(г),
нодлъжна, надлъжно; надлъжни
надменен, надменния(г),
нодмСнна, нодмСнно; нодмСнни
надменност, надменност
надмЯна (се), -еш
надминавам (се), -иш
надминаване
надмогвам (се), -иш
надмогване
надмогна (се), -еш
надморски
надмощие; надмощия
нaдпаниопaлен,
нИднационолния^),
нОдноционОлна, нИдноционОлно;
нОднационолни
наднйквам, -аш
наднЙквано
наднЯкна, -еш
надница
наднЯчам, -аш
наднЙчано
надничар, -ят, -я; нодничОри,
(двамо и г.н.) нодничОри
надничари
надничОрски
надничОрство
нОдничен, нодничния(т),
нОднична, нИднично; нОднични
наднормен, наднормения(г),
наднормени, наднормено;
наднормени
надоблачен, надоблачнил(г),
надбблачно, надоблочно;
нодоблочни
надобрувам се, -аш
надОй, -ят, -я
надойпам, -аш
надойда, -еш
надокарам, -аш
надокарвам, -иш
надолу
надомен, надомния(г), надомно,
надомно; надомни
надомнии; нодомници, (двамо и
т.н.) нодомници
надомничка
надомъквам (се), -иш
надомъкна (се), -еш
надоя, -йш
пaдоЯпам, -аш
нaдояпапе
нОдпартйен, надпартийния^),
надпартИИни, надпартиИно;
нОдпаргИИни
надпОя, -еш
надпЯвам (се), -аш
надпЯване
надпис; надписи (дво и г.н.)
нодписо
надпЙсвам, -иш
надпЙсване
надпЙша, -сш
надпЙя, -еш
надплОнов
надплатя, -йш
надплОщам, -аш
надплувам, -аш
надплуване
надпревара
надпреварвам се, -иш
надпреварване
надприказвам (се), -лш
пaдприказвoпе
надпЯвам (се), -аш
надпЯване
надрОскам (се), -иш
надрОсквам (се), -аш
надрас^ане
нодрОсна, -еш
надрастО, -еш
нодрОствам, -лш
надрастване
надрОщя, -иш
надробнЙ, -Иш
надребпЯпам, -иш
падребнйвапе
надрОден, надрСдния(г),
надрСдна, надрСдно; надредни
надрОмя се, -еш
надробй (се), -Иш
надробйпам (се), -лш
надробяване
надрусам (се), -лш
надрусан
пaдруевам (се), -лш
надру^ане
надрънкам, -лш
надрънквам (се), -лш
падрЪпкване
надрймвам се, -лш
надепйрпам (се), -аш
падевйрпoпе
надсвйря, -иш
надскОчам (се), -лш
надскОчане
надскОчвам (се), -аш
падскоквам, -лш
надскокна, -еш
надскоча, -иш
надслов; нодслови, (два и г.н.)
надслова, и наслдв
надсмея се, -еш
надсмЙвам се, -лш
надсмЙвано
надетроечеп, надстр0ечния(г),
нодстросчна, нодстрбечно;
надсгросчни
надстройвам, -лш
надстройване
падетройка
надстрой, -Иш
надстройвам, -лш
надстройване
надтйчам, -аш
пoдтйчпам (се), -аш
пoдтйчпапе
надувОем
надувам (се), -аш
надуване
надувен, нодувния(г), надувна,
надувно; надувни
надумам, -аш
нодумпам, -лш
надуване
надупча (се), -иш
надупчпам (се), -лш
надупчпане
надут
надутост, нодутосттО
надухам, -аш
393
надухвам
надухвам, -аш
надухвоне
надуша (се), -иш
надушвам (се), -аш
надушване
надуя (се), -еш
надхвърля, -иш
надхвърлям, -яш
надхвърляне
надхитря, -иш, и надхитря
надхитрявам (се), -аш
надхитряване
надхитрям (се), -яш
надхитряне
надценен, надценения(т),
надценена, надценено;
надценени
надценка
надценя (се), -йш
надценявам (се), -аш
надценяване
надчетО, -èrn
надчитам, -аш
надълбОвам (се), -аш
надълбОване
надълбая, -еш
надълбоко
надълго
надъхам (ее), -аш
надъхвам (ее), -аш
надъхване
надявам, -аш
надявам се, -аш
надяждам (ее), -аш
надяждане
надялам, -аш
надялвам, -аш
надялкам, -аш
надялквам, -аш
надялване
надям, надядеш
надяна (се), -еш
надясно
наедно
наедрея, -еш
наедрявам, -аш
наедряване
наежа (ее), -иш
наежвам (ее), -аш
наежване
наеженоет, наежеността
наелектризирам (ее), -аш
наелектризиране
нОем; наеми, (два и т.н.) наема
наема, -еш
наема се, -еш
наемам, -аш
наемам се, -аш
наемОтел, -ят, -я; наематели,
(двама л т.н.) наематели
наемОтелка
наемателеки
наемен, наемния(т), наемна,
наемно; наемни
наемник; наемници, (двама и
т.н.) наемници
наемница
наемнически
наемничество
наемодОтел, -ят, -я; наемодатели,
(двама и т.н.) наемодатели
наемодОтелка
наемодОтелеки
наергенувам ее, -аш
наесен
нажабурвам се, -аш
нажабуркам се, -аш
нажабурквам (ее), -аш
нажабуря ее, -иш
нажабурям се, -яш
нажОлвам (се), -аш
нажален, нажаления(т),
нажалена, нажалено; нажалени
нажаленоет, нажаленостга
нажаля (ее), -иш
нажалявам (ее), -аш
нажежО (ее), -иш
нажежОвам (се), -аш
нажежОване
наживея се, -еш
наживявам се, -аш
нажилвам, -аш
нажилване
нажиля, -иш
нажулвам (се), -аш
нажуля (се), -иш
нажъна (ее), -еш
нажънвам (ее), -аш
назад
назадничав
назОдничавост, назадничавостта
назаем
назален, назалния^), назална,
назално; назални
назализОция
назОлноет, назалността
назвОние
наздрОве
наздравица
наздрОво
назеленя (ее), -йш
назеленявам (ее), -аш
наземен, ^земния^), наземна,
наземно; наземни
назидавам, -аш
назидаване
назидание
назидателен, назидателния^),
назидателна, назидателно;
назидателни
назидОтелноет, назидателността
назлъндиеам ее, -аш
назлъндиевам се, -аш
назлъндиеване
назнаивам, -аш
назнача, -иш
назначавам, -аш
назначаване
назначение
назобам (се), -аш
назобвам (се), -аш
назабване
нозоОя (се), -иш
назовО, -еш
назовОвам, -аш
назовОване
назбрвам (се), -аш
назоря (се), -иш
назрея, -еш
назрявам, -аш
назряване
назубря, -иш
назубрям, -яш
назубряне
назъбвам, -аш
назъбване
назъбник; назъбницл (два и т.н.)
назъбнлка
назъбя, -иш
назъбям, -яш
назървам, -аш
назърна, -еш
назъртам, -аш
назъртане
назяпам се, -аш
назяпвам се, -аш
наивен, найвния(т), найвна,
найвно; наивни
наивизъм, налвйзмът, налвйзма;
наивйзми
наивиетичен, наuвисгйчнuл(г),
налвлстична, наивистИчно;
наивистйчни
наивитет
наивка
наивник; найвницл, (двама и т.н.)
найвници
наивница
наивност, наивността
наигрОвам се, -аш
наигрОване
наигрОя ее, -еш
наизвОдя, -иш
ноизвождом, -аш
наизведО, -еш
наизвеждом, -аш
наизвлекО, -еш
наизвличам, -аш
наизкОрам, -аш
наизкОрвам, -аш
наизлизам, -аш
наизляза, -еш
наизнОеям, -яш
наизнесО, -еш
наизекОчам, -аш
наизекОчвам, -аш
наизекоча, -иш
наизуст
наизустя, -йш
наизустявам, -аш
наизустяване
наименование
394
налОзвам
наименувам, -аш
наименуване
найнаки наиначе
наистина
най (част.)
нОйлон; нОИлони, (дво н т.н.)
нОйлоно
нОйлонов
накадя (се), -йш
накадявам (се), -ош
накОжа (се), -еш
наказание
наказателен, наказателния^),
накозОтелно, наказателно;
нокозОтелни
наказатолнопрОвен,
наказагелноnравния(т),
наказОтелнопрОвно,
нокозОтелнопрОвно;
ноказОтелнопрОвни
нокозотолнопроцосуолен,
наказОтелнопроцесуОлния(т),
наказагелнопроцесуàлна,
наказОтелнопроцесуОлно;
наказОтелнопроцесуОлнн
наказвам (се), -ош
наказуем
наказуемост, наказуемостта
накОлвам (се), -ош
накалване
накаля, -иш
накалявам, -аш
накаляване
нокОлям (се), -яш
нокоморя (се), -иш
нокаморявом (се), -ош
ноконвом се, -ош
ноконвоно
накОня се, -иш
накапвам (се), -ош
накапване
накОпя (се), -еш
накарам, -аш
накарам се, -аш
накОрвам, -аш
накарвам се, -ош
нокостря, -иш
накострям, -яш
нокотОрвам се, -ош
нокотОря се, -иш
нокотроня (се), -йш
нокотронявом (се), -ош
накохъря се, -иш
нокахърявом (се), -аш
накацам, -ош
нокОцвам, -ош
накачО (се), -йш
накОчвам (се), -ош
нокочулвом (се), -ош
накачуля (се), -иш
наквОсвам (со), -аш
наквОсване
наквОся (се), -иш
ноквосям (се), -яш
нОкип; нокипи, (дво н т.н.) нокипо
накипи ми (3 л.)
накипря (се), -иш
нокипрям (се), -яш
накипряне
накипява ми (3 л.)
накисвам (се), -аш
накисвано
накиселОя, -еш
намалявам, -аш
накисна (се), -еш
нокит; накити, (дво и т.н.) нОкито
накитник; нокнтницн, (дво и т.н.)
накйтника
накича (се), -иш
накичвам (се), -ош
накичване
наклодО, -0ш
ноклождом, -ош
ноклождоне
ноклОням (се), -яш
наклОняне
наклеветя, -йш
нокловетявом, -ош
накловотяване
наклоивам, -ош
наклопвам, -аш
наклОпване
наклОпя, -еш
наклОя, -еш
наклон; наклони, (дво н т.н.)
наклона
наклонен1, ноклонения(т),
наклонена, наклонено;
наклонени
наклонон2, ноклонния(т),
ноклонно, ноклонно; ноклонни
наклонение
наклонност, наклонността
наклоня (се), -йш
наклонявам (се), -аш
наклоняване
нокляком
накляквам
нокмотувом се, -аш
наковО, -0ш
наковОвам, -аш
наковОване
наковалня
накокошйнвам се, -ош
накокошинвано
накокошиня се, -иш
наколен, ноколнйя(т), ноколно,
ноколно; наколни
наколОнка
наколОнник; наколенници, (два и
т.н.) наколенника
наконОчник; наконечници, (дво и
т.н.) наконечника
наконтвам (се), -аш
наконтвано
наконтя (се), -иш
накося (се), -йш
накосявам (се), -аш
накосявано
накрай (предл.)
накрайник; накрайници, (два и
т.н.) нокрОйнико
накрОк
накрОтко
накрОя
накрещя се, -йш
накрощявам се, -ош
накривОе ми (3 л.)
накриво
накривя (се), -иш
накривява ми (3 л.)
накривявам (се), -аш
накроя, -йш
накроявам, -ош
накрояване
нокръст
нокряком се, -ош
накряквам се, -аш
нокряском се, -аш
нокрясквом се, -аш
нокудкудяком се, -аш
накудкудяквом се, -ош
накукуригам се, -ош
нокукуригвом се, -ош
накуп
накупвам, -ош
накупувам, -ош
накупя, -иш
накуцвам, -ош
накуцване
накъдО
нокъдОто
накъдря (се), -иш
нокъдрям (се), -яш
накъдряно
накълвО (се), -еш
накълвОвам (се), -аш
накълвОване
накълцам, -ош
накълцвам, -ош
накълцване
накъм
накървавя (се), -йш
накървавявам (се), -ош
нокърмвом, -ош
накърмя, -иш
накърмям, -яш
накърнение
накърня, -иш
накърнявам, -аш
накърняване
нокъртвом (се), -ош
накъртя (се), -иш
накърша, -иш
накършвам, -ош
накъсам (се), -ош
накъсвам (се), -аш
накъсване
накъсо
налОвям (се), -яш
нолОгам (се), -ош
налОзвам, -ош
395
налОзване
пoлазвапе
налОзя, -иш
пoлаЯвам се, -аш
налОкътник; налОкътницй, (два и
г.н.) нолОкътника
налапам (се), -аш
налапвам (се), -аш
палaпвaпе
налОя се, -еш
налбОнтин; нолбонги, (двама и
г.н.) нолбонти
н^бОнтница
налбОнтски
налОгна, -еш
належО се, -йш
нажежавам се, -аш
належОщ
налеп; нИлепи, (дви и г.н.) налепи
налОпвам (се), -аш
пoлепване
налепя (се), -йш
налОпям (се), -яш
налет; налети, (два и г.н.) нОлето
налетя, -йш
налетявам, -аш
налОя (се), -еш
налй
налйвам (се), -аш
налйване
налЙвен, нолИвния(г), наливна,
нолйвно; налИвни
налйтам, -ош
налЙтане
налицО
налЯчен, нллИчния(т), налична,
налично; налИчни
налЙчие
налЙчност, наличносттО
наловя (се), -йш
налог; налози, (два и г.н.) нолого
наложа (се), -иш
наложен, ноложния(т), наложно,
наложно; наложни
наложен, наложения(г),
наложена, наложено; наложени
наложйтелен, ноложйтслния(г),
наложителни, наложИтелно;
наложителни
паложйтелноет,
наложигслносгтО
наложник; наложници, (двама и
г.н.) наложници
наложница
наложничество
наломбтвам (се), -иш
наломбтя (се), -иш
наломя, -йш
наломявам, -иш
наломяване
налоча (се), -иш
налочвам (се), -иш
налудОя се, -еш
налудничав
нолудничавост, нилудничивосгтО
налудувам се, -иш
налудявам се, -аш
налучкам, -аш
налучквам, -лш
налучкване
налче; нИлчета
налъм; налъми, (два и т.н.)
налъма
налюбувам се, -аш
налютОе ми (3 л.)
налютя, -йш
налютява ми (3 л.)
налютяпам, -иш
налющвам (се), -лш
пaлющпaпе
налющя (се), -иш
наляво .
наляво-надясно
налягам, -иш
налягане
налягвам, -аш
намагнетизЙрам (се), -лш, и
намагнитизЯрам (се)
намогнетизйроне и
пaмoгпитизйрoне
намагнЯтвам (се), -аш
намагнйтване
намагнитизЯрам (се), -иш, и
намогнетизйрам (се)
пoмагпитизйрoне и
пoмагнетизйрaпе
намажа (се), -еш
намазвам (се), -аш
намазване
намаление
намалОя, -еш
намаля, -йш
намалявам, -аш
намаляване
намасля (се), -йш
намасляпам (се), -аш
намасляване
намйцам (се), -аш
намацвам (се), -иш
намОцване
намачкам (се), -аш
намачквам (се), -аш
намачкване
нОмек; нОмеци, (дви и т.н.)
. нОмски
намеквам, -аш
намОкване
намОкна, -еш
намерОние
намОря (се), -иш
намОса
намесвам (се), -аш
намесване
намОствам (се), -аш
наместване
намОстник; намСсгници, (двама и
г.н.) номСстници
намОстница
паместпически
наместничество; намСстничсства
наместо (предл.)
намОстя (се), -иш
намОстям (се), -яш
намОся (се), -иш
наметО (се), -)ш
наметало; нометолО
намОтка
намОтна (се), -еш
^мнОЙе^ номибйИци, (двама и
г.н.) намибййци
намибййка
намибЙйски
намйгам, -лш
намЙгане
намйгвам, -лш
намЙгване
намЙгна, -еш
намЯна, -еш
^минавам, -лш
намйрам, -лш
номйрам се, -лш
намЙране
намирйсвам, -лш
намирйша, -еш
намЯсля, -иш
намЙслям, -яш
намйсляне
намйтам, -лш
намножа (се), -йш
нампожавaм (се), -аш
намокря (се), -иш
намокрям (се), -яш
намокряне
намордник; намордници, (два и
г.н.) намордника
намотавам (се), -лш
намотаване
намотОя (се), -еш
намйтка
намразвам (се), -аш
намразване
намрОзя (се), -иш
намръзвам (се), -лш
намръ^на (се), -еш
намръщвам се, -лш
намръщеност, номръщеностгО
намръщя (се), -иш
намусвам се, -лш
памÿевaпе
намусеност, номуссносттО
намуся се, -иш
намуша (се), -иш
намушвам (се), -лш
намушкам (се), -аш
намушквам (се), -аш
намуш^ане
намъдрувам се, -лш
намъдря се, -иш
намъдрям се, -яш
намъквам (се), -лш
намъкна (се), -еш
намърдам се, -лш
иамърдвам се, -лш
396
напоителен
намърморвам се, -аш
намърморя се, -иш
намъреувам се, -аш
намъреи (се), -йш
намъреивам (се), -аш
номъреиване
помъча (ее), -иш
намъчвам (се), -аш
намието
намятам (се), -аш
номитане
намятвам (се), -аш
нанагорнище; нанагорнища
нанагорПо
нанадолнище; нанадолнища
нанасям (се), -яш
нанОеяне
натам
нанду; нандута
нанееИ (ее), -еш
нИни (межд.)
нанижа (ее), -еш ..
нОниз; нанизи, (два и т.н.) наниза
нанизвам {ее), -аш
нанизване
нанииде •
наникъде
нанкам, -аш
нанконе
наново
нонороОот; нанороботл, (два й
т.н.) наноробота
нОное; наноси, (Два л т.н.) наноса
наноевам ее, -аш
наносен, нОносния^), наносна,
нОносно; нОносни
нанбея ее, -иш *
нОнотехнологИчер, .
нaногеkнологйчнлл(т),
нанбтехнологйчна,
нанотехнолоппшО, .
нанотехнологични
нИнотехнология; нанотехнологии
наникъде
наобикИлям, -яш
наобикИляне
наобиколи, -йш
наоблекО (ее), -ein
наобличОм (ее), -аш
наобИдвам ее, -аш
наокача, -йш
наокОчам, -аш
наокачвам, -аш
надколо •
надпаки
наопекО,
наопичам, -аш
наора, -еш '
наоравам, -аш
надетря (Се), -иш 1
надетрям (cej -яш
надетряне
надхкам ее, -аш
надхквам ее, -аш ч'
надчник; надчницл, (два и т.н.)
надчника
нОпад; напади, (два л т.н.) напада
нападам, -аш
нападане
нападОтел, -ят, -я; нападатели,
(двама л т.н.) нападатели
нападателен, нападателния^),
нападателна, нападателно;
нападателни
нападОтелка
нападОтелноет, нападателностга
нападИтелеки
нападение
напОдка; нападки (обикн. в мн.ч.)
нападна, -еш
напазарувам, -аш
напакости, -йш
напокоетивам, -аш
напакоетяване
напалвам, -аш
напОлване
напИлм ,
напОлмов
нополувом ее, -аш
напОля, -иш
напОпам ее, -аш
нанОпвам ее, -аш
напапкам ее, -аш
напОпквам ее, -аш
напОрвОм (ее), -аш
нопорвоне
напарфюмирам (ее), -аш
нацаря (ее), -иш
нИпаеО (ее), -еш
напОевИм (ее), -аш
написване'
напоена (ее), -еш
напаст; напастта
напОтвам ее, , -аш
напатя ее, -иш
напев; напеви, (два и т.н.) напева
напевен, напевнля(т), напевна,
напевно; напевни
напевноет, напевността
напека (ее), -еш
напервам (ее), -аш
нопердиша, -иш .
нопердашвам, -аш
напИреноет, напереностга
НапИрча ее, -иш
наперчвам ее, -аш
наперчване
наперя (ее) -иш
напет
„ напетоет, напетостта
напечИтам, -аш
напечатвам, -аш
напечОтване
напечатя, -иш .
напечелвам (ее), -аш'
. напечеля (ее), -иш
напея ее
напивам (ее), -аш
напивоне
напивко
напикИвам (ее), -аш
напикаване
наИикая (ее), -еш
напИпом, -аш
напипвам, -аш
напипване
напирам, -аш
напиране
написвам, -аш
написване
напитка
напичам (ее), -аш
напичане
напиша, -еш
напия (ее), -еш
наплОквам ее, -аш
напластя, -Иш
ноплаетивом, -аш
наплаетиване
наплача ее, -еш
наплаша (ее), -иш
наплОшвам (ее), -аш
наплашване
наплОшеноет, наплашеността
наплеекам (ее), -аш
наплиеквам (ее), -аш
наплеекване
НаплетО, -еш
наплетка
нОплив; напливл, (два л т.н.)
наплива
ноплискам (ее), -аш
наплиеквам (ее), -аш
ноплиеквИне
наплитам, -аш
наплитане
наплитък; наплйтъци, (два и т.н.)
наплйтъка
наплоди (ее), -иш
даплодИвам (ее), -аш
наплодИване
наплождам (ее), -аш
наплождане
наплувом ее, -аш
напипвам, -аш
наплюнча, -иш
наплюнчвам, -аш
наплюнчване
наплюекам ее, -аш
напливсюзам ее, -аш
наплюекване
наплюя, -еш
наплямпам (ее), -аш
наплИмпИам (ее), -аш
наплИекам, -аш
наплиеквам, -аш
наплиеквоне
наподОбИ, -Иш
наподобИиом, -аш
наподобИване
напоителен, напоителния^),
напоителна, напоително;
397
напоителен
напоителни
нополеон; наполеони, (два и т.н.)
нополеоно
наполеонки (само мн.ч.)
наполовйн и наполовйно
напомОдя (се), -иш
напомнителен,
нanоннИтелния(г),
напомнИтелно, нопоннйтелио;
напоннйтелнй
напомня, -иш
напомням, -яш
напомняно
напомпам, -аш
напомпвам, -ош
напомпване
напомпя, -иш
нопор; напори, (дво и т.н.) напора
напорист
нопористост, нопористосттО
напоследък
напосоки
напоя (се), -йш
напоявам (се), -ош
напояване
направа
направление
направлявам, -аш
направляване
напрОво
напрОвя (се), -иш
напрОвям (се), -яш
напрОзон, нопрозния^т),
напразно, напразно; напразни
напрОша (се), -иш
напрОшвам (се), -аш
напрОшване
напращя, -йш
напращявам, -ош
напращяване
напрОгна (се), -еш
напрегнатост, напрегнатостта
напрОд
напредО, -0ш
напредвам, -ош
напредване
напрОдна, -еш
напрод-назОд
напрОдничав
напрОдничавост,
напредничовостта
напредък
напрежение
нОпреки
нОпречен, нОпречния^),
напречно, напречно; нОпречни
наприготвя, -иш
наприготвям, -яш
напридам, -аш
наприкОзвам (се), -ош
например
напролет
напростирам, -ош
напрострО, -Ош
напротив
напръскам (се), -аш
напръсквам (се), -ош
напръсквано
напръстник; напръстници, (два и
т.н.) нОпръстнико
напрягам (се), -аш
напрягане
напряко
напсувам, -аш
напудря (се), -иш
напудрям (се), -яш
напудряно
напук
напукам (се), -аш
напуквам (се), -аш
напукване
напускам, -аш
напускано
напусна, -еш
нопуснотост, напуснотосттО
напусто
напуша се, -иш
напушва мо (3 л.)
напушвам се, -ош
напушване
напуши мо (3 л.)
напъвам (се), -аш
напъвано
напъдя, -иш
напъждом, -ош
нопъждоно
напълвам (се), -аш
напълване
напълнОя, -еш
напълно
напълня (се), -нш
напълнявам, -ош
напълняване
нОпън; нОпъни, (два и т.н.) напъна
напъна (се), -еш
напъпвам, -ош
напъпване
напъпля, -иш
напъплям, -яш
напъпя, -иш
нопързОлям се, -яш
напърля, -иш
напът
напътвам, -ош
напътвано
напътствам, -аш
напътствано
напътствон, напътственияСт),
напътствено, напътствено;
напътствени
напътствие; напътствия
напътувам се, -ош
напътя, -иш
напъхам (се), -аш
напъхвам (се), -ош
напъхвано
напъна (се), -иш
напъчвам (се), -ош
напявом (си), -аш
нар, -ът, -а; нОрове, (два и т.н.) нара
нароботя се, -иш
норйвно
нородвам се, -аш
норождам (се), -аш
норОмвам, -аш
норОмвано
нарОмя, -нш
нараня (се), -йш
наронявом (се), -аш
нороняване
норосна, -еш
норостО, -0ш
нороствам, -аш
нороствано
норОстък; норостъцн, (два и т.н.)
норостъка
наратйв; наратИви, (два и т.н.)
норотИво
наротивон, норатйвния(т),
наративна, наративно;
наративни
норгилО; наргилето
норево се, -еш
норевОвам се, -аш
норОд
народбо
народя (се), -йш
нарожо, -еш
нареждам (се), -аш
нарождоно
нарез; норезн, (два и т.н.) норезо
норокО (се), -еш
норОчен, наречения(т), наречено,
наречено; наречени
норОчие; наречия
нарОчиен, наречийнияСт),
наречийна, наречийно;
наречийни
наривам, -аш
нарйване
нарйна, -еш
норисувом, -аш
норитам (се), -аш
норитвам (се), -аш
норицотолон, нарицОтелнияСт),
нарицателна, нарицОтелно;
нарнцОтелни
наричам (се), -аш
наричане
нОркобарон; нОркобарони, (двамо
н т.н.) нОркобарони
нОркобизнос
норкобос; норкобосове, (двомо и
т.н.) норкобосове
наркодилър; нОркодйлъри,
(двама и т.н.) нОркодйльри
нОркодиспансОр;
нОркоднспансери, (два и т.н.)
норкодиспансеро
норкоза
норкоканол; нОркоконоли, (дво и
т.н.) нОркоканал а
398
насЙлничес^о
нОркокартОл; нОркокаргСли, (дво
и г.н.) нОркокаргСли
нОркокомуна
наркоман; наркомОни, (двама и
т.н.) наркомОни
наркомания; наркомОнии, и
наркомания
наркоманйя, наркомании, и
наркомания
наркомОнка
наркомафиот; нОркомифиоти,
(двими и г.н.) нОркомифиоти
нОркомОфия
паркоразпроетрапйтел;
наркорлзлространйлелu, (двама
и г.н.) нОркоразпростронИтели
паркотерапия; нОркогсрОпии
наркотизЙция
наркотизйрам (се), -аш
наркотизЯране
наркотЯк; наркогИци, (два и т.н)
наркотйка
наркотЙчен, наркотичния^),
норкотйчна, наркотйчно;
наркогИчни
нОркотрафик
наркотрофикОнт^;
нОркотрофиконти, (двама и г.н.)
нОркотрофиконги
наробувам се, -аш
народ; народи, (дво и г.н.) нородо
народен, нородния(г), народна,
народно; народни
народник; народници, (двомо и
т.н.) народници
пародпичееки
народничеетво
нарОднодемократЙчен,
народнодсмокрогИчния(г),
народнодемократични,
народнодемократично;
народнодемократични
нороднодемокротйчески
нoроднооевободйтелеп,
народноосвободйлслнил(г),
народноосвободИтслна,
народноосвободително;
народноосвободйтелни
народно^^нен,
народнолесеннuя(г),
народнолСсснна,
наро днопСсснно ;
народнопСсснни
нoроднорепубликапеки
народност, народността
народностен, народностния^),
народностна, народностно;
народностни
народна; нлродняци, (двама и т.н)
народнЯци
народняшки
пародовлйстие
нoродовлoетпическн
народовластничество
народолюбЯв
народонаселОние
пaрôдооевободйтелен,
народоосвободйтелнил(г),
народоосвободйлелна,
нородоосвобсдИтелно;
нородоосвободйтелни
^родопйс; нарсдслиси, (дво и т.н.)
^родопИси
народопйсен, народопйсния(г),
народог[йсно, народопйсно;
народопйсни
пoродополезен,
народополезния(г),
народополСзна, народололèзно;
нородополСзен
пoродопеихолОг;
нородолсихолози, (двама и т.н.)
народопсихолсзй
пародопеихология
народя (се), -Иш
парОпвам (се), -аш
парОпвапе
нарОня (се), -иш
наросй (3 л.)
нарося, -йш
наро^ва (3 л.)
наросявам, -аш
нароснна^
нароча, -иш
нарочпам, -аш
пaрДчпапе
нарОчен, норочния(г), нарочни,
нарочно;нарочни
нарОчен, норочсния(г), нарочени,
нарочено; нарочени
нароя (се), -йш
нароявам (се), -аш
пароявaпе
нОртика
наругавам, -ош
нaругoпапе
наругая, -еш
наруша, -Иш
нарушавам, -иш
нарушаване
нарушение
нарушЙтел, -ят, -я; нарушители,
(двамо и г.н.) нарушйтсли
нарушЙтелка
нОрцнс; нОрциси, (два и т.н.)
нОрциса
нарцисйзъм, нарцисйзмъг,
норцисйзмо
норъбвам (се), -аш
пaрЪбвапе
наръбя (се), -иш
наръгам (се), -аш
наръгвам (се), -аш
наръ^ане
наръкавник; наръкОвници, (два и
г.н.) норъкОвника
нЯръкн
наръсвам (се), -аш
наръсна^
наръся (се), -иш
наръсям (се), -яш
наръфам, -лш
наръфвам, -лш
парЪфпапе
наръч; нОръчи, (два и г.н.) нОръча
наръчен, наръчния(г), наръчна,
наръчно; наръчни
наръчник; наръчници, (два и
г.н.) наръчника
наряд; нарЯди, (два и г.н.) наряда
наряден, нарЯдния(г), норЯдно,
нарядно; нарядни
нарядко
нарязвам (се), -аш
нарязване
нас (вж. нйе)
насадя (се), -йш
насЯждам (се), -лш
насаждане
насаждение
насОм
насам)
насам-натам
насам-нататък
паеапупйсам (се), -иш
^сапунЙсвам (се), -лш
^сапунЙсване
насапуня (се), -йш
насбера (се), -)ш
^сбЙрам (се), -аш
наспаря, -Иш
наспЙпам, -лш
^свЙрнам се, -аш
^спЙря се, -иш
насвйя, -еш
^свлека, -)ш
насгода
наседя се, -йш
пaседЯвaм се, -иш
насека, -Сш
насекомо; насекоми
пасекомоядеп, насекомоЯдния(г),
насекомоядна, насскомоЯдно;
насскомоЯдни
^сОлнам (се), -лш
населна^
население
населеност; нассленостгО
населя, -иш
населявам, -лш
населяване
насетне
насОя, -еш
насЯла
насЙлвам (се), -лш
насЙлване
насялие; насилия
насЙлник; насйлници, (двама и
г.н.) насйлници
насЙлница
насЙлнически
насЙлничес^о; насйлничсства
399
насилствен
насилствен, насилствения^),
насилствена, насилствено;
насилствени
насиля (ее), -еш
наеилям (ее), -яш
наеинвом (ее), -аш
наеинване
насиня (ее), -иш, и насиня (ее)
насиня (ее), -йш, и насиня (ее)
ноеинявам (ее), -аш
наеиняване
нОеип; насипи, (два л т.н.) насипа
наеИпвам, -аш
ноеинване
насипен, нОсииния^), насипна,
насипно; насипни
насипен, насйпния(т), насипна,
насипно; насЛпни
наеИня, -еш
наеИта
насИтеност, наситеността
наеИтня, -иш, л наситня
наситнянам, -аш
наслояване
наеИтням, -яш
наситя (ее), -иш
насичам, -аш
насИчане
наеИщам (ее), -аш
наеИщане
наскача, -йш
наскачам (ее), -аш
насочвам (ее), -аш
наекИтам ее, -аш
наекоквам, -аш
наекокна, -еш
наекоро
наскоча, -иш
ноекубвам (ее), -аш
наекубя (ее), -еш
пaeкучaвaм ее, -аш
наекучая ее, -еш
пoeкърбИтелеп,
наскърбителния^),
наскърбителна, наскърбйтелно;
наскърбителни
наскърбя (ее), -иш
наекърбявам (ее), -аш
пoeкърбЯвaпе
наслагам (ее), -аш
наслагвам (ее), -аш
наслагване
наслада
насладя ее, -иш
наслаждавам ее, -аш
насло^ение
наеледие; наследия
наследник; наследници, (двама и
т.н.) наследници
наследница
пoeледпнчеeки
наследодател, -ят, -я;
наследодатели, (двама л т.н.)
наследодатели
наеледодОтелка
наследствен, наследствения^),
наследствена, наследствено;
наследствени
наследственост,
наследственост
наследство; наследства
наеледя, -йш
наследявам, -аш
наследяване
наелИзам, -аш
наслов\ наслови, (два л т.н.)
наслова, и надслов
наслоиен, насловния(т),
насловна, насловно; насловнл
наслоение
насложа (ее), -иш
наелоИка
наслоя (ее), -йш
наслоявам (ее), -аш
наслояване
наелугувам ее, -аш
наелужа ее, -иш
наелужвам ее, -аш
наслука
наслуки
наслушам ее, -аш
наелушвам ее, -аш
наелюнча, -иш
наелюнчвам, -аш
ноеляза, -еш
наемОлко
наеметО (ее), -Ош
насмешка
наемешлИв
насмешлИвост, насмешливостта
наемея ее, -еш
пoeмИвoм ее, -аш
наемитам (ее), -аш
наемито^
наемогвам, -аш
наемо^а^
ноемогна, -еш
наемоля, -йш
наемолявам, -аш
паeмолявапе
наемуквам ее, -аш
наемукване
наемуча ее, -еш
наемъркам ее, -аш
наемърквам ее, -аш
пaeмЪрквaпе
наснова, -еш
пoeповoвoм, -аш
ноеока
наеоля, -йш
ноеолявам, -аш
пoeолЯвoпе
насоча (ее), -иш
насочвам (ее), -аш
насочване
насоченост, насочеността
ноепИвам ее, -аш
пaeпИвaпе
наспя ее, -Иш
насред (предл.)
насреща
насрещен, насрещния^),
насрещна, насрещно; насрещни
насроча, -иш
насрочвам, -аш
насрочване
настава (3 л.)
наетОвам, -аш
наставка
наставление
наставлявам, -аш
наставляване
наставник; наставници, (двама и
т.н.) наставници
наставница
наставнически
наставничество
пaeтaвпнчкo
наетОвя, -иш
наетОвям, -яш
наст^вяне
настОна, -еш
настане (3 л.)
настаня (ее), -йш
настанявам (ее), -аш
настаняване
наетеля, -еш
настивам, -аш
настИване
настигам, -аш
настИгане
ноетИгно, -еш
ноетИлам, -аш
настИлане
наетИлка
наетИна, -еш
настИнка
настИскам (ее), -аш
настискам (ее), -аш
наетовОрвам, -аш
ноетовОря, -иш
наетбИка
настоиник; настойници, (двама и
т.н.) настойници
настоиница
настоИнически
настоИничество
паeтоИпичкa
настоИчив и настойчйв
настоичивост, настойчивостта, и
настойчйвост
настолен; настолния^),
настолна, настолно; настолни
настоя, -йш
наетоя ее, -йш
настоявам, -аш
настоявам ее, -аш
настояване
настоятел, -ят, -я; настоятели,
(двама л т.н.) . настоятели
настоятелен, настоятелния^),
настоятелна, настоятелно;
400
нотрошо (со)
настоятелни
ностоятелко
настоятелност, настоятелността
настоятелствен,
настоятелствения^),
настоятелствено,
настоятелствено;
настоятелствени
настоятелство; настоятелство
настоящ
настояще
пострадам се, -аш
ностродвом се, -ош
настрана и настрани
настригвом, -ош
настрижа, -еш
настроен, настроения^),
настроена, настроено;
настроени
ностроонио
настройвам (се), -аш
настройване
настройка
настройчик; ностройчицн,
(двомо н т.н.) ностройчици
настроя, -йш
настроя (се), -иш
настройвам, -аш
настръхвам, -аш
ностръхване
настръхна, -еш
ностудувом се, -ош
настъпателен, настъпателния^),
настъпОтелна, настъпателно;
настъпателни
ностъпотолност,
настьпателността
настъпвам, -ош
настъпвам (се), -ош
настъпване
настъпление
настъпя, -иш
настъпя (се), -иш
настървение
ностървОност, настървеностгО
настървя (се), -йш
ностървявом (се), -ош
ностървяване
ностъргвом, -аш
ностъргвоне
ностържо, -еш
насуквам, -ош
насуквам се, -аш
насуквано
носумтя се, -йш
носурвоком, -ош
носурвоквом, -ош
насуча, -еш
насуча се, -еш
насушО, -йш
насушОвам, -ош
насъборям, -яш
насъбера (се), -èni
носъбйром (се), -ош
насъборя, -иш
насълзя се, -йш
насълзявом (се), -ош
насълзяване
насън
насърбам се, -ош
насърбвам се, -ош
насърдвом се, -ош
носърдя се, -иш
насърча (се), -йш
насърчавам (се), -ош
насърчаване
насърчение
носърчител, -ят, -я; носърчйтели,
(двомо и т.н.) носърчИтели
насърчителен, носърчйтелния(т),
насърчително, носърчйтелно;
насърчителни
насърчително
насъскам, -ош
носъсквом, -ош
носъсквоне
насъщен, носъщнияСт), насъщно,
насъщно; насъщни
насявам, -ош
насяване
насядам, -ош
насядвам, -аш
натакО
натОм
нотомоня, -йш
нотомонявом, -ош
натаманявано
натоноником се, -ош
натонониквом се, -ош
нотонцувом се, -аш
нотОпям (се), -яш
нататък
нататъшен, нататъшния^),
нататъшна, нататъшно;
нататъшни
натОгля се, -иш
натоглям се, -яш
натОгна (се), -еш
нотОгнотост, нотегнотосттО
натежа, -йш
натежава ми (3 л.)
натежавам, -ош
натежаване
натежи ми (3 л.)
нотежноя, -еш
нотежнявом, -аш
нотиком (се), -ош
натиквам (се), -аш
натикване
натирвам, -ош
натирване
натйря, -иш
натирям, -яш
натйряне
нотисвом (се), -ош
натисване
нОтиск
натискам (се), -аш
натискане
натисна (се), -еш
натичам се, -ош
натичвам се, -ош
натлОча (се), -нш
натлОчвам (се), -ош
нотлъстоя, -еш
нотлъстявом, -ош
натоварвам (се), -ош
натоварване
натовареност, натовареността
натовОря (се), -иш
нОтовец; нОтовцн, (двама н т.н.)
натовцн
натовизация
нОтовски
натопля (се), -иш
натоплям (се), -яш
натопляне
натопя (се), -йш
натопявам (се), -аш
натопяване
наторя, -йш
наторявам, -ош
наторяване
наточа (се), -иш
наточвам (се), -ош
наточване
натрОвям (се), -яш
натрОвяне
натрОкам, -ош
натрОквам, -ош
натрОпвам (се), -аш
натрОпване
натрОплив
натрОпливост, нотропливосттО
натрапник, нотрОпницн, (двомо и
т.н.) натрапници
натрапница
натрОпничав
натрОпничавост,
награnничавостта
натрапнически
натрапничество
натрОпничка
натрапчив
натрОпчивост, натрапчивостта
натрОпя (се), -иш
нотрепОрвам се, -ош
натрепоря се, -иш
нотросо (се), -еш
натривам (се), -аш
натривоне
натривка
нОтриев
натрий, -ят, -я
нОтриисъдържащ
нотрйсом (се), -ош
натрисане
натрйя (се), -еш
натровя (се), -нш
нотропом се, -ош
натропвам се, -ош
натрошО (се), -йш
26. Официален правописен речник на българския език
401
нотрошОвом (се)
натрошОвам (се), -аш
натрошОване
натрошвам (се), -аш
натрошване
натрупам (се), -аш
натрупаност, натрупоносттà
натрупвам (се), -ош
натрупване
натруфен, нотруфения(т),
натруфено, натруфено;
натруфени
натруфеност, нотруфеносттО
натруфя (се), -иш
натруфям (се), -яш
натруфят
нотръшкам (се), -аш
натръшквам (се), -ош
натръшкване
натряскам се, -аш
натрясквам се, -аш
натряскване
натупам, -аш
натупвам, -ош
натупване
натура
натурОлен, нотуралния(т),
натурално, нотурОлно;
натурални
натурализация; натуролизации
натурализирам (се), -аш
натурализирано
натуролйзъм, натурализмът,
натурализма
натуралйст; нотуралисти, (двама
и т.н.) нотуралисти
натуролнстйчен,
нотуралистйчния^),
нотуралнстйчно,
нотуролистйчно;
нотуролистични
натуролнстйческн
нотуролйстко
натурОлност, нотуралносттО
натурйзъм, нотурйзмът,
нотуризмо
натурйст; натурИстн, (двама и т.н.)
натурйсти
натурфилософ; нотурфилософн,
(двама н т.н.) нотурфилософн
натуррилосорня
натуррнлосорскн
натутком се, -аш
натутквам се, -аш
натъгувам се, -аш
натъжа (се), -иш
нотъжовам (се), -аш
натъжОване
натъй
натъкО, -0ш
натъкОвом, -ош
натъквам (се), -аш
натъкване
натъкмя (се), -иш
нотъкмявам (се), -аш
нотъкмявоне
натъкна (се), -еш
натъпквам (се), -аш
натъпкване
натъпкване
натъпча (се), -еш
нотъргувам се, -ош
нотъркалвом (се), -аш
нотъркалям (се), -яш
натърком (се), -аш
нотърквом (се), -ош
нотърквоне
натърколвам (се), -ош
нотърколя (се), -йш
нотъркулвам (се), -аш
нотърпя се, -йш
нотърпявом се, -аш
натъртвам (се), -ош
натъртване
нотъртеност, натьртеностгО
натъртя (се), -иш
нотърчо се, -йш
натърчовам се, -аш
натътрузвом (се), -аш
нотътрузя (се), -иш
натюрОл; натюрели, (два и т.н.)
натюрОло
натюрморт; натюрморти, (дво и
т.н.) натюрморта
натягам (се), -ош
натягано
натяквам, -ош
натякване
натякна, -еш
натясно
наувйсвам, -ош
наувйсна, -еш
ноужким
наука
науковед; науковедн, (двама и т.н.)
науковедн
науковОдски
ноукознонио
наум
наумя (си), -йш
ноумявом (си), -ош
наумяване
наустник; наустницн, (дво и т.н.)
ноустнико
науча (се), -иш
научавам (се), -ош
научаване
научвам (се), -ош
научване
научен, ноучния(т), научно,
научно;научни
научноатеистйчен,
научноотенстйчнйя(т),
научноотенстИчно,
научноотенстИчно;
научноотенстйчни
ноучноекспоримонтолон,
научноекспериненталния(т),
наÿчноексперинентална,
научноекспериментолно;
научноексперинентални
ноучноизпитОтолен,
научнонзпитателнйя(т),
научнонзпитОтелна,
наÿчнойзпйтагелно;
научноизпитОтелни
научноизследователски
научнообоснован
научноопитен,
научнодпитния^),
ноучнодпитно, научнодпитно;
ноучнодпитни
ноучноотчОтен,
ноучноотчетния(т),
ноучноотчетно, научноотчетно;
ноучноотчетни
научнопопулярен,
ноучнопопулярния(т),
научнопопулярно,
научнопопулярно;
научнопопулярни
ноучнопрактйческн
научност, ноучносггО
научнотеоретически
научно-технически
научнорантастйчен,
ноучнофонтостИчния^),
ноучнофантостйчно,
ноучнофонтостИчно;
наÿчнофангастйчнй
научно-художествен,
научно-художествения(т),
научно-худджествено,
научно-художествено;
наÿчно-худЦжествени
наушник; наушници (обикн. в
мн.ч.)
норйрком се, -ош
нарйрквам се, -аш
нарйркване
нафора
нофроском (се), -ош
нафросквам (се), -аш
нафта
нафталин
нафталйнен, нафталйнения^т),
нофтолинено, нафталйнено;
нофталйненн
нафталйнов
нафтов
нафтовдз; нофтовдзн, (дво н т.н.)
нафтовдза
нaртошйстa
нафукан
нохойдутувам се, -ош
нохаилазувом се, -ош
нахаимонувам се, -ош
нахОком (се), -ош
нахОкан
нахОканост, нахокоността
нахОквам (се), -аш
нахОкване
нахол; нахоли, (двама и т.н.)
402
начинОтелност
нахОли
нахОлен, нохолния(г), нахОлна,
нахОлно; нахОлни
нахОлник; нахОлници, (двама и
г.н.) нахалници
нахалница
нахално^, нахллностгО
нахОлост
нахалствам, -аш
нахалствано
нахалство
нахапвам, -аш
нахОпван)
нахОпя, -еш
нахпОлвам (се), -лш
нахвОля (се), -иш
нахвапа (се), -сш
нахвОщам (се), -аш
нахвърля (се), -иш
нахвърлям (се), -яш
нахвърлян)
нахйлвам се, -аш
нахйля се, -иш
нахлувам, -аш
нахлуване
нахлузвам (се), -лш
нахлузван)
нахлузя (се), -иш
нохлупвам (се), -аш
нахлупна^
нахлупя (се), -иш
нахлуя, -еш
находище, находища
находчив и находчйв
находчивост, находчивостта, и
находчйвост
находя се, -иш
нахйкам, -аш
нахоквам, -аш
нахо^ане
пахранвам (се), -аш
нахранване
нахраня (се), -иш
нохулвам, -аш
нахуля, -иш
нахут
нахълтам, -лш
нахълтнам, -аш
нахълтване
нахъсвам (се), -аш
нахъсване
нах^ан
нахъся (се), -иш
нацапам (се), -лш
на^пвам (се), -аш
^цОпнано
нацарувам се, -аш
нацвйлвам се, -аш
нацвйля се, -иш
нацвъкам (се), -аш
нацвъквам (се), -аш
натъкван)
нацедя, -Иш
нацеждам, -аш
нацелувам (се), -аш
нацепвам (се), -аш
нацепване
нацОпя (се), -иш
нацОпям (се), -яш
нацйзъм, нлцйзмъг, нацйзма
пациопoл; национЛли, (двама и
т.н.) национЛли
пационалд)мократ;
национОлдемокрОти, (двомо и
г.н.) ноционолдсмокрОти
национОлдемокрОция;
ниционОдцемокрОцйи
национален, национОлния(т),
национално, национОлно;
национални
национализация,
ноционолизИции
национализйрам (се), -аш
национализЙране
националйзъм, национализмът,
националИзма; национализми
националйст; нлционллйсти,
(двими и г.н.) националисти
нaционaлиетйЧ)н,
ноцйоналистИчния(г),
националисгична,
национолистИчно ;
национолистИчни
националистЙчески
националЙс^а
националнодемократЙчески
националпоосвободйтoл)н,
нацйоншмоосвободйтелния(г),
национолноосвободйтелна,
национолноосвободИтелно;
национànноосвободИлслнu
пациопалнор)волюциОн)н,
национолнореволюцйоннил(т),
национолнореволюционна,
национолнореволюционно ;
ноционОлнореволюционни
националност, националността
националреформйзъм,
национОлреформйзмъг,
ноционолреформйзма
национал социален,
нлционaлсоциалнил(т),
национОисоциална,
национОлсоциОлно;
нлционОлсоциОлни
национОлсоциалйзъм,
националсоциализмът,
ноционОлсоциолИзмо
националсоциалЙст;
ниционОлсоциалИсги, (двама и
г.н.) ноционолсоциолИсти
пациопaлсоциалистйч)ски
пацйет; ноцИсги, (двама и т.н.)
ноцИсти
нацйстка
нацйстки
нация;нЛции
нацупвам (се), -аш
нацупван)
на^пено^, ницупеносттО
нацупя (се), -иш
нацъркам, -аш
нацърквам, -аш
нацъфтя, -Иш
нацъфтявам, -аш
нацяло
начален, ничОлния(т), нлчОлна,
начОлно; начОлни
началник; начОлници, (двама и
г.н.) ночОпници
началник-плОк;
начОлник-влОкове, (двама и т.н.)
ночОлник-влОковс
началник-отдОл;
началник-отдели, (двамо и т.н.)
начОлник-отдСли
началник-управление;
началник-управления, (двама и
т.н.) началник-управления
началник-щОб;
начОлник-щОбове, (двама и т.н.)
ночОлник-щОбове
началнически
началничка
начало; началЛ
началствам, -аш
началствано
началство
начасО
начевам, -аш
начеван)
начеващ
начело
начена, -сш
наченка
пач)окам, -аш
пачепквам, -аш
начервя (се), -Иш
пач)рвЯвам (се), -аш
пач)рвЯван)
начОрня (се), -иш
начерням (се), -яш
начерняне
начертОвам, -аш
начертОване
начертОние
начертая, -еш
начОсвам (се), -аш
начеван)
начесто
начет; начСти, (два и т.н.) начета
начетО, -еш
начетО се, -еш
начетеност, начетеността
начеша (се), -еш
начин; нИчини, (дво и т.н.) нОчина
начинОещ
начинание
пачинател)н, нлчинОгелния(г),
начинОгелнл, нлчинОгелно;
начинОгелни
пачинателност, начинотелността
403
начисля
начисля, -йш
начислявам, -аш
начисляване
начИтам, -аш
начитам ее, -аш
начленя (ее), -йш
начленявам (ее), -аш
пoчлèпявoпе
начопля (ее), -иш
начоплям (ее), -яш
начудя ее, -иш
начукам, -аш
начуквам, -аш
нач^ване
начумервам ее, -аш
начумервоне
начумереноет, начумереността
начумеря ее, -иш
начупвам (ее), -аш
начупване
начупя (ее), -иш
начурулИкам ее, -аш
начурулИквам ее, -аш
наш, нашия^), наша, наше; наши;
ни
наша (вж. наш)
нашавам се, -аш
ношорвом (ее), -аш
нашариа^
нашаря (ее), -иш
наше (вж. наш)
нашенец; нашенци, (двама и т.н.)
нашенци
нашен^
нашенски
нашепвам, -аш
нашепване
нашепна, -еш
нашественик; нашественици,
(двама л т.н.) нашественици
нашествие; нашествия
нашетам ее, -аш
нашетвам ее, -аш
нОши (вж. наш)
нашибам, -аш
пoшябвoм, -аш
нашивам, -аш
нашИвка
нашяяник; нашййнлци, (двама и
т.н.) нашйИницл
нашир
нашироко
нашия, -еш
нашляпам, -аш
пoшлЯпвoм, -аш
нашляпване
нашумя, -йш
нашумявам, -аш
нашупвам, -аш
нащавя, -иш
нащавям, -яш
нащИпвам, -аш
нащИпване
нащИпя, -еш
нащрек
пащЪрбвам (ее), -аш
пoщЪрбвoпè
нащърбя (ее), -иш
нащърбявам (ее), -аш
нощърбяване
нащърбям (ее), -яш
нащърбяде
наяве
наяждам (ее), -аш
наяждане
наяквам, -аш
наякване
наякна, -еш
наям ее, наядеш
наясно
не
неактуален, неактуалния^),
неактуална, неактуално;
неактуални
неакурОтен, неакуратния^),
неакуратна, неакуратно;
неакуратнл
неакурОтноет, неакуратностга
неандерталец; неандертшщи,
(двама и т.н.) неандертшщи
неандертОлеки
неапетИтен, неапетйтния^),
неапетитна, неапетИтно;
неапетИтни
неаполитанец; неаполитанцл,
(двама и т.н.) неаполитанцл
неаполитанка
неополитанеки
неаполеки
^балансиран
небанков
небе; небеса и небета
небелен, небеления^), небелена,
небелено; небелени
небен, небния^), небна, небно;
небни
небесен, небесния^), небесна,
небесно; небесни
небесносин
небетшекер; небетшек0ри, (два и
т.н.) небатшекера
небивал
небивалица
небитие
неблаговИден, неблаговидния^),
неблаговидна, неблаговидно;
неблаговидни
неблаговИдноет,
неблатовидносгга
неблаговъзпИтан
неблаговъзпИтаноет,
неблаговъзпитаността
неблагодарен, ^благодарния^),
неблагодарна, неблагодарно;
неблагодарни
неблагодарник; неблагодарници,
(двама и т.н.) неблагодарници
неблогодарница
неблагодОрноет,
^благодарност
неблагозвучен,
неблагозвучния^),
неблагозвучна, неблагозвучно;
неблагозвучни
неблагозвучие
неблагонадежден,
неблагонадеждния^),
неблагонадеждна,
небл агонадаждно ;
неблагонадеждни
неблагонадеждност,
неблaтонaдеждносттa
неблагонамерен,
неблагонамерения^),
неблагонамерена,
неблагонамерено;
неблагонамеренл
нèблoгбнoмерепбcт,
неблагонамереността
неблагополучен,
неблагополучния^),
неблагополучна,
неблагополучно ;
неблагополучни
неблагополучие; неблагополучия
неблагоприлИчен,
неблагоприличния^),
неблагоприлИчна,
неблагоприлИчно ;
неблагоприлйчни
неблагоприличие
неблагоприетоен,
^благопристойния^),
неблагопристойна,
^благопристойно;
неблагопристойни
неблагоприятен,
неблагоприятния^),
неблагоприятна,
неблагоприятно;
неблагоприятни
неблагоразположен,
^благоразположения^),
неблагоразположена,
неблагоразположено ;
неблагоразположени
неблагоразположение
неблагоразумен,
неблаторазумния(г),
неблагоразумна,
неблаторазÿмно;
неблагоразумни
неблагоразумие
неблагоразумноет,
неблагоразумностга
неблагороден, неблагородния^),
неблагородна, неблагородно;
неблагородни
неблагоеклонен,
^благосклонния^),
неблагосклонна,
неблагосклонно;
404
неблогосклонни
ноблогосклонност,
^благосклонността
неблаготворен,
^благотворния^),
неблаготворно, неблаготворно;
неблоготворни
ноблагоустроОн,
неблогоустроенияСт),
неблагоустроена,
неблагоустроено;
неблагоустроени
неблогоустрооност,
неблагоустроеносттО
неблагоухИнон,
неблагоухОннйя(т),
неблогоухОнна, ^благоуханно;
неблагоухОнни
неблагочестив
небоеспособон,
небоеспособнйя(т),
небоеспособна, небоеспособно;
небоеспособнн
небоеспособност,
небоеспособносттО
небосвдд; небосводи, (два и т.н.)
небосвода
небосклон; небосклони, (два и
т.н.) небосклона
небостъргач; небостъргачи, (два
н т.н.) небостъргача
небоядисан
небрОн
неброжон, небрежния(т),
небрежна, небрежно; небрежни
небрежност, небрежността
неброОн, неброения(т), неброено,
небро0но; неброени
нобръснот
нобулозо
нобутан
нобутнот
небцо; небцето и небцО
невОжен, невОжния(т), неважно,
неважно; неважни
невалиден, невалйдния(т),
невалидно, невалидно;
невалидни
новалидност, невалидностгО
неварен, неварения(т), неварено,
неварено; неварени
неваросан
неведение
нОведнъж
новодом
невож
новОжа
невежествен, невежественйя(т),
невежествена, невежествено;
невежествени
невожоственост,
невежественостга
невежество
невежлив
новежливост, невежливосттО
невон; невени, (два н т.н.) невена
новорбИлен, невербалния(т),
невербално, невербално;
невербОлни
невОрен, неверния(т), невярно,
невярно; неверни
неворие
невОрник; неверници, (двама и
т.н.) неверници
неверница
новорност, неверността, и
новярност
невороятност, невероятността
невОсел
невосолост, невеселостго
невесто и невяста
невОстин
невестински
невестулка
невещоствен, невеществения(т),
невеществено, невеществено;
невеществени
невощоствоност,
невещественостгО
новзискатолон,
невзнскОтелния^),
невзнскОтелно, невзнскОтелно;
невзнскОтелнн
невзискотелност,
^взискателността
новзрОчон, невзрОчння(т),
невзрОчно, невзрОчно;
невзрОчни
новзрочност, невзрачността
невидим
новидимка
невидимост, невидимостта
невидян, невиденйя(т), невидяна,
невидяно; невндени
невиждан
нОвинаги
невинен, невйнния(т), невйнна,
невйнно; невйнни
невинност, невинността
невиновен, невиновния(т),
невиновна, невнновно;
невиновни
невиновност, невиновностго
нОвисок
невменяем
невменяемост, невменяемостта
новмошотелство
новнимОнио
новнимОтолон,
невнимателния^),
невнимателно, невнимателно;
невнимателни
невнимОтолност,
невнимотелносттО
новнятен, невнятння(т),
невнятно, невнятно; невнятни
невоенен, невоенния(т),
невоенна, невоенно; невоенни
невротизиром (со)
неволен, неволния(т), неволна,
неволно; неволни
неволя
новразумитолен,
невразумителнияСт),
^вразумт-елна,
невразумително ;
невразумИтелни
новразумитолност,
невразуннгелностгà
невралгичен, невралгичния^),
невралгична, невралгично;
невралгични
невралгйчност, невралтичността
невралгия; невралгии
неврастенйк; неврастеници,
(двама и т.н.) неврастеници
неврастенйчен,
неврастеничния^),
невростенична, неврастенично;
невростенични
неврастенйчка
неврастения, неврастении, и
неврастения
неврастонноболон,
невростенноболния(т),
неврастенноболна,
невростенноболно ;
неврастенноболни
невродйм
новредимост, невредимостта
неврйт; неврити, (два и т.н.)
неврита
нОвродиспансОр;
невродиспансерн, (два и т.н.)
невроднспонсеро
невроза
новроинформИтика
новрокомпютър;
неврокомпЮтри, (два и т.н.)
неврокомпЮтъра
невролептйк; невролептйцн, (два
и т.н.) невролептйка
невролог; невролози, (двама и
т.н.) невролози
неврологичен, неврологичния^),
неврологична, неврологично;
неврологични
неврология
неврон; неврони, (два и т.н.)
неврона
невропат; невропОти, (двама и
т.н.) невропОти
невропатйя
невропатолог; невропатолозн,
(двама и т.н.) невропатолозн
невропатологичен,
невропатологичнияСт),
невропатологична,
невропатол огйчно;
невропатологични
нОвропатология
новротизИция
невротизйрам (се), -аш
405
невротИк
невротИк; невротЛцл, (двама и
т.н.) невротЛцл
невротичен, невротИчния(т),
невротична, невротично;
невротични
неврохирург; неврохирурзи,
(двама л т.н.) неврохирурзи
неврохирургичен,
неврохлрургйчнля(т),
неврохирургИчна,
неврохирургЛчно;
неврохирургичнл
неврохирургия; неврохирургия
невръстен, невръстния^),
невръстна, невръстно;
невръстни
невъзврОтен, невъзвратния^),
невъзвратна, невъзвратно;
невъзвратни
невъзвратИм
невъзвратИмоет,
невъзвратимостта
невъзвращенец; невъзвращенцл,
(двама и т.н.) невъзвращенцл
невъзвращенка
невъздържан
невъздържание; невъздържания
невъздържаност,
невъздържаност
невъзможен, невъзможния(т),
невъзможна, невъзможно;
невъзможни
^възможност, невъзможност
невъзмутИм
невъзмутИмоет,
невъзмутимост
невъзпИтан
невъзпитОние
невъзпитаноет, невъзпитаност
невъзприемчИв
невъзприемчивоет,
невъзприемчивост
невъобразИм
нèвъббразямбeт,
невъобразлмост
невъоръжен, невъоръжения(т),
невъоръжена, невъоръжено;
невъоръжени
невяра
невярно
невярноет, неверност, и
неверност
невяста, невястата; невести, и
невеето
негО
негасен, негасения^), негасена,
негасено; негасени
негатив; негатйви, (два и т.н.)
негатйва
негативен, негативния^),
негативна, негативно;
негатйвни
негативИзъм, негативйзмът,
негативизма
негатИвно-позитИвен,
негативно-позитивния^),
негативно-позитивна,
негативно-позитивно;
негатИвно-позитйвни
нèгoтявнбeт, негативността
неглОдък, негладкия(т), негладка,
негладко; негладки
негласен, негласния^), негласна,
негласно; негласни
неглОеноет, негласност
неглиже
неглижИрам, -аш
неглижИране
неглижИран
него (вж. тои, то)
негов, негова, негово; негови; му
негова (вж. негов)
негови (вж. негов)
негово (вж. негов)
негоден, негоднля(т), негодна,
негодно; негодни
негоден, негодения(т), негодена,
негодено; негодени
негодник; негодници, (двама л т.н.)
негодници
негодница
негодност, негодност
негодувам, -аш
негодуване
негодувание; негодувания
негодяи, -ят, -я; негодяи, (двама и
т.н.) негодяи
неголям, нсголемия(т), неголяма,
неголямо; неголеми
негонен, негонения(т), негонена,
негонено; негонени
негостолюбив
нèГбeтблюбИвбeт,
негостолюбивостга
негостоприемен,
негостоприемния^),
негостоприемна,
негостоприемно;
негостоприемни
негоетоприемноет,
негостоприемност
негоетоприеметво
неграмотен, неграмотния^),
неграмотна, неграмотно;
неграмотни
негромотник, неграмотнлцл,
(двама и т.н.) нетрамотнuцл
неграмотност, неграмотност
негроид; негройди, (двама и т.н.)
негройди
негроид ен, не1ройдния(т),
негройдна, негройдно;
негройдни
негър; негри, (двама л т.н.) негри
негърка
негъреки
негърче; негърчета
недОвнашен, недавнашния(т),
недавнашна, недавнашно;
недавнашнл
недалеко и недалече
недалечен, недалечния(т),
недалечна, недалечно;
недалечни
недалновИден, недалновидния^),
недалновйдна, недалновидно;
недалновйдни
^далновидност,
недалновидност
недвижим
недвижимост, недвижимост
недвусмислен,
недвусмисленият),
недвусмислена, недвусмислено;
недвусмислени
недвуемИеленоет,
недвусмисленост
недеен, недеИния^), недейна,
недейно; недейни
недееспособен,
недееспособния^),
недееспособна, недееспособно;
недееспособни
недееепоеобноет,
недееспособност
недеи, недейте
недеИетвителен,
недействителния^),
недействИтелна,
недействйтелно;
недействителни
недеИетвителноет,
недействителността
неделен, неделния(т), неделна,
неделно; неделни
неделен, неделенля(т), неделена,
неделено; неделен
неделикатен, неделикатния(т),
неделикатна, неделикатно;
неделикатни
неделикатноет, неделикатността
неделим
неделИмоет, неделимост
неделинеки
неделник; неделници, (два и т.н.)
неделника
неделя
недеятелен, недеятелния(т),
недеятелна, недеятелно;
недеятелни
недеятелноет, ^деятелност
недиекретен, недискретния(т),
недискретна, недискретно;
недлскретни
недискретноет, недискретността
недисциплиниран
^дисциплинираност,
недлсциплинлраността
^диференциран
недиференцИроноет,
недлференцлраност
недоброжелател, -ят, -я;
406
нееднознoчеп
нсдоброжелОтели, (двама и т.н.)
недоброжелотели
недоброжелателен,
недоброжелОтелния(г),
недоброжслОтелна,
недоброжелОгелно ;
недоброжелОгелни
педоброжелàтелкo
недоброжелателност,
недоброжелагелносттО
недоброжелателство
недоброкачествен,
недоброкОчествения(г),
недоброкачествени,
недоброкачествено;
недоброкачествени
недоброкачественост,
недоброкочественосггО
п)доОропoмерен,
^добронамерения^),
недобронамСрена,
недобронамСрено;
недобронамСрени
^добронамереност,
недобронамереносттО
недобросъвестен,
недобросъвестния(г),
недобросъвестна,
недобросъвестно;
недобросъвестни
недобросъвестност,
недобросъвестността
недобър, недобрйя(г), нСдобрО,
недобро; недобри
^донорен, недоварения(г),
недоварСна, недоварСно;
недоварСни
недоваря, -йш
недоварявам, -аш
недоваряване
недоверие
недоверчйв
недоверчйвост, недоверчивостта
недоверявам, -аш
недоверяване
недовйдя, -иш
недовЙждам, -лш
недовЯждане
недоволен, недоволния(т),
недоволна, недоволно;
недоволни
недоволник; недоволници,
(двама и т.н.) недоволници
недоволница
недоволствам, -аш
недоволстване
недоволство
недовършен, нсдовършсния(г),
недовършена, недовършено;
недовършени
недовършеност,
недовършеността
недоглОдам, -аш
недоглОждам, -аш
недоглеждане
недогорял, нсдогорСлия(г),
недогорЯла, недогоряло;
недогорели
недодялан
недодяланост, недодяллностгО
недозрял, недозрСлия(т),
недозрЯла, недозряло;
недозрели
недоизкажа (се), -еш
недо^^зано^,
недоизкозаносттО
недоизказвам (се), -аш
П)ДОИЗKОЗBОП)
недоЯмък
недоказан
недоказано^, недоклзаносттИ
недоказуем
недоказуемост, недоказуемосгта
недоклан
недокоснат
недоловйм
недоловймост, недоловимосттО
недолюбвам, -аш
недолюбване
недомйслен, нсдомйслсния(г),
недомислена, недомИслсно;
недомИслени
недомйсли); недомИслия
недомлъвка
недоносен, недоносения^),
недоносена, недоносено;
недоносени
недоносч); недоносчета
недооцОнка
недооценя, -йш
недооценявам, -аш
недооценяване
недопечен, недопечения^),
недопечена, недопечено;
недопечени
недопйсан
недопйт
недопустйм
недопустймост, недопустимостта
недопйт, недопетия(т), недопЯта,
недопято; нсдолегu
педорoзбрoп
недоразвйт
недоразвйтост, недоразвитостта
недоразумение
недорОсляк; недорОсляци, (два и
г.н.) недорОсляка
недорасъл, недорОслия(т),
недорОсла, недорОсло;
недорОсли
недосегаем
недосегаемо^, недосегиемост'тО
недосетлйв
недосетлйвост, недосетлuвостла
недоспйване
недостатък; недостОтъци, (два и
г.н.) недостатъка
недостатъчен, недосгагъчийл(г),
недостИтъчна, недосгОтъчно;
недостатъчни
недостатъчност,
недостатъчността
недостиг
недостижйм
недостижймост,
недосгижимостгО
недостовОрен, недосговСрния(т),
недостоверна, недостоверно;
недостоверни
недостовОрност,
недосговернослга
недостоен, недостойния^),
недостойна, недостойно;
недостойни
недостъпен, недостъпния(г),
недостъпна, недостъпно;
недостъпни
недостъпност, недостъпностго
нОдотам
недоузрял, недоузрСлия(г),
недоузрЯла, недоузрЯло;
недоузрели
недоумОние
недоумявам, -аш
недоумяване
недоучен, недоучения(г),
нсдоучена, нсдоучено;
нсдоучени
недоученост, недоученостгО
недохрОнвам (се), -аш
недохрОнване
недохрОнен, недохронения(т),
недохрИнена, недохрОнсно;
нсдохрОнени
недочувам, -аш
недочуван)
недочул
недочуя, -сш
недояждам си, -аш
недояждане
недра (само мн.ч.)
недрОг
недружелюбен,
недружслЮбния(т),
нсдружелЮбна, недружелюбно;
недружелюбни
недружелюбност,
недружелюбносгтО
недъг; недъзи, (два и т.н.) недъга
недъгав
недъгавост, недъгавостта
недълготраен,
недълготраИния^),
нсдълтотрайна, недългогрОйно;
недълготрОИни
нееднОквост, нееднаквосттО
нееднОкъв, нСеднОквия(т),
нееднакви, нееднОкво;
нСеднОкви
нееднознОчен, нееднозначния(т),
нееднознОчна, нееднознОчно;
нееднознОчни
407
нееднозначност
нееднозначност,
нееднозначността
нееднократен, нееднокрОтнияСт),
нееднократно, нееднократно;
нееднократни
нееднороден, нееднородния^),
нееднородно, нееднородно;
нееднородни
неезиков
неекспедитивен,
неекспеднтйвния(т),
неекспедитИвно,
неекспедитйвно;
неекспеднтивни
неекспедитивност,
^експедитивностгО
неестествен, неестествения(т),
неестествено, неестествено;
неестествени
ноестОственост,
неестественостгО
неестетйчон, неестетичния^т),
неестетично, неестетйчно;
неестетнчни
неефективен, неефектИвния(т),
неефективна, неефективно;
неефективни
неефикИсен, неефикосния(т),
неефикОсно, неефикасно;
неефикасни
неефикИсност, неефикосносттО
нежелОн
нежелание
нежолОтолон, нежелателния^),
нежелателно, нежелателно;
нежелателни
нежели
нОжен, нежния(т), нОжно, нежно;
нежни
нежОнон, неженения(т),
неженена, неженено; неженени
неживян, неживенйя(т),
неживяно, нежнвяно; неживени
нежизнеродостен,
нежизнерадостния(т),
нежизнеродостно,
нежнзнеродостно;
нежнзнеродостни
нежизноспособон,
нежнзнеспособнйя(т),
нежизнеспособно,
нежизнеспособно;
нежизнеспособнн
ножизноспособност,
нежизнеспособносттО
нОжнича, -иш
нОжнозодон, нежнозеления(т),
нежнозелено, нежнозелено;
нежнозелени
нОжнолюбим
нОжносйн
нежност, нежносттО
нозабОвен, незобОвния(т),
незобОвно, незабавно;
незобОвни
нозобовност, незобовносттО
незабележим
незабеложителон,
незобележйтелния^),
незобележйтелно,
незобележйтелно;
нез обележйтелни
незабелизан
незабравим
незабравка
нозавйдон, незовйдния(т),
незавидно, незавидно;
незавидни
нозавйсощ
независим
независимост, независимостгО
незавършен, незавършения^),
незавършено, незавършено;
незавършени
незовършоност,
незавьршеносгта
незадоволен, незодоволения(т),
незадоволена, незадоволено;
незадоволени
незодоволоност,
незодоволеносттО
незадоволителен,
незадоволйтелния(т),
незадоволително,
незадоволително;
незадоволителни
незодоволитолност,
незадоволителността
незодоволство
незодълбочОн,
незодълбочения^),
незодълбочено, незадълбочено;
незодълбочени
незадължителен,
незадължителния^),
незодължИтелно,
незадължително;
нез одължителни
незодължителност,
незадължителностгО
незоОт
незоОтост, незаетостгО
нозоздровял, незоздровелия(т),
незаздравяла, незаздравяло;
незаздравелн
незаинтересован и
незаинтересован
незаинтересованост,
незаинтересоваността, и
незаинтересованост
незаконен, незоконния(т),
незаконно, незаконно;
незаконни
незаконност, незаконността
незаконороден,
незоконородения(т),
незаконородено,
незаконородено;
незаконородени
незаконосъобразен,
незаконосъобразния^),
незоконосъобрОзно,
незаконосъобразно;
незаконосъобразни
незаличим
незаличимост, незаличимото
незаменим
нозонимателен,
незанимОтелнйя(т),
^занимателно, ^занимателно;
незaнйнaгелни
незапалим
нозаплануван
незапомнен, незапомнения^),
незапомнена, незапомнено;
незапомнени
нозорозитолен,
незаразйтелния(т),
незаразйтелна, незоразително;
незоразйтелни
незасегнат
незаслужен, незаслужения(т),
незаслужена, незаслужено;
незаслужени
незотоплен, незатопленйя(т),
незотоплено, незотоплено;
незотоплени
незотопленост, незатопленосттО
незащитен, незащитения^),
незащитено, незащитено;
незащитени
незащитеност, незащитеността
незоякнолост, незоякналосттО
незвОн
нездрОв
нездравословен,
нездровословния(т),
нездравословно,
нездравословно;
нездравословни
нездравословност,
нездравословностгО
незОмен, неземния(т), неземно,
неземно; неземни
незлоблив
незлобливост, незлобливосттО
незнОен, незнайния^), незнОйно,
незнОйно; незнайни
незнайник; незнОйннцн, (двама и
т.н.) незнОИницн
незноиност, незнойносттО
незнание
незначителен, незначйтелнйя(т),
незначително, незначително;
незначителни
незначителност,
незначителността
незрОлост, незрелосттО, и
незрялост
нозрим
нозрял, незрелия(т), незряло,
незряло; незрели
408
неколкодневен
незрялост, незрелостта, и
незрелоет
незрящ
неидентифициран
неизбежен, неизбежния(т),
неизбежна, неизбежно;
неизбежни
неизбежност, неизбежността
неизбирОем
неизброден, неизбро^^^),
неизбродна, нелзбродно;
нелзбродни
неизбродИм
пеизбродямбeт, неизбродимост
неизброим
неизвестен, неизвестния(т),
неизвестна, неизвестно;
неизвестни
неизвестен, неизвестения^),
неизвестена, неизвестено;
неизвестени
неизвестност, неизвестността
неизвинен, ^извинения^),
нелзвлнена, нелзвинено;
нелзвлнени
неизвинИм
неизвинИтелен,
неизвлнителния(т),
нелзвлнЛтелна, нелзвинЛтелно;
неизвинЛтелни
неизгладим
неизгоден, нелзгодния(т),
неизгодна, неизгодно;
неизгодни
неиздаден, нелздадения(т),
неиздадена, неиздадено;
неиздадени
неиздържан
неиздържОноет,
неиздържаност
неиздържлИв
неизживян, неизживения^),
неизживяна, неизживяно;
неизживени
неизигран
неизиекан
^изИсканост, нелзискаността
неизкОзан
неизкОзаноет, неизказаността
неизкореним
неизлекуван
неизлечим
неизлечимоет, нелзлечимост
неизмОзан
неизменен, неизменния^),
неизменна, неизменно;
неизменни
неизменен, неизмененият),
неизменена, неизменено;
неизменени
неизменИм
неизменност, неизменност
неизменяем
неизменяемост,
неизменяемостта
неизмерен, неизмерния^),
неизмерна, нелзмерно;
нелзмерни
неизмерен, неизмерения(т),
нелзмерена, неизмерено;
неизмеренл
неизмерим
неизмерИмоет, неизмеримостта
неизпитан
неизплОкан
неизплатен, неизплатения(т),
неизплатена, неизплатено;
неизплатени
неизплатИм
неизползвОем
неизползван
неизправен, неизправния(т),
неизправна, неизправно;
неизправни
неизправен, нелзправения(т),
неизправена, неизправено;
неизправени
неизправност, неизправност
неизпълнение
неизпълнИм
пеизпълнямбeт,
неизпълнимостга
неизпълнителен,
неизпълнUгелнuя(m),
неизпълнителна,
нелзпълннтелно;
неизпълнИтелни
неизпълнИтелноет,
нелзпълнителностга
неизразИм
неизразИмоет, нелзразимостга
неизразителен,
неизразйтелния(т),
неизразителна, неизразително;
неизразителни
неизразИтелноет,
неизразителност
неизречен, нелзречения(т),
нелзречена, нелзречено;
нелзреченл
неизследван
неизтощИм
неизтощимоет, неизтощлмост
неизтребим
неизучен, нелзучения(т),
неизучена, неизучено;
неизучени
неизходен, ^изходения^),
нелзходена, неизходено;
нелзходени
неизцелим
неизцерИм
неизцерИмоет, неизцеримост
неизчерпаем
неизчерпОемоет,
неизчерпаемостга
неизчерпОтелен,
нелзчерпателнля(т),
неизчерпателна,
нелзчерпателно;
нелзчерпателнл
неизчислим
неизяснен, неизяснения^),
неизяснена, неизяснено;
неизяснени
неизяеним
неикономичен,
неикономЛчния(т),
неикономИчна, неикономично;
неикономични
неимоверен, неимоверния^),
неимоверна, неимоверно;
неимоверни
неимоверноет, нелмоверност
неин, нейна, нейно; нейни; й
неинтелигентен,
нелнтеллгентния(т),
нелнгелuтенгна,
неинтелигентно ;
неингелитентнл
неинтелигентноет,
^интелигентност
неинтерееен, неинтересния(т),
неинтересна, неинтересно;
неинтересни
неИекрен, неискреност),
нейскрена, нейскрено;
нейскренл
неИскреност, неискреност
неистина
неистинен, нейсmлннuл(т),
нейстинна, нейстлнно;
нейстинни
неистинност, неистинността
неистински
неИетов
неИее
нека
некадърен, некадърния^),
некадърна, некадърно;
некадърни
некадърник; некадърници,
(двама л т.н.) некадърници
некадърница
некадърноет, некадърност
некОнен, некàненил(т), неканена,
неканено; неканенл
некачествен, некачествения^),
некачествена, некачествено;
некачествени
неквалифициран
неколкогодйшен,
неколкогодйпшuл(т),
неколкогодЛшна,
неко лкогодЛшно ;
неколкогодЛшнл, и
няколкогодишен
неколкодневен,
неколкодневния(т),
неколкодневна, неколкодневно;
неколкодневни, и
няколкодневен
409
неколкократен
неколкокрйтен,
неколкокрИгния(т),
неколкокрОтна, неколкокрОгно;
неколкокрОгни, и
няколкократен
неколкомесечен,
неколкомСсечния(г),
неколкомСссчна,
неколкомесечно;
неколкомесечни, и
пЯколкомес)Ч)п
неколкоместен,
неколкомСстния(г),
неколкомСстнл, неколкоместно;
неколкомСсгни, и
няколкомОстен
неколкомилиднен,
неколкомилионния(г),
неколкомилионна,
неколкомилионно;
неколкомилионни, и
няколкомилионен
неколкомйнутен,
неколкоминугния(г),
неколкомИнугна,
неколкомИнугно;
неколкомИнутни, и
няколкомйнутен
неколкоседмичен,
неколкосСдмичния(т),
неколкоседмична,
неколкоседмично;
неколкоседмични, и
няколкоседмичен
неколкостдтен,
неколкосготния^),
неколкосгогна, неколкостогно;
неколкосготни, и
пЯколкостот)п
неколкостдтин и
няколкостбтин
неколкохйляден,
неколкохИлядния(т),
неколкохИлядна,
неколкохйлядно;
неколкохИлядни, и
няколкохйляден
неколкочасов и няколкочасов
неколцйна
некомпетентен,
некомпетСнтния^),
некомпетСнтна, некомпетентно;
некомпетентни
некомпетентност,
некомпетентността
неконкурОнтоспосдбен,
неконкурентоспособния(г),
неконкурСнтоспособна,
нсконкурСнтоспособно;
неконкурСнтоспособни
^кооперЙран
^координЙран
^координЙрано^,
некоординироносттИ
некоректен, некорекгнйл(т),
некоректна, некорСктно;
некоректни
некоректност, некоректността
п)кордновап
некрасйп
^кредитоспособен,
некредигоспособнияСт),
некредитоспособно,
некрСдитоспособно;
некрСдитоспособни
н)кр)дитдепдсôбндст,
некредитоспособносггО
некрбза
некролог; некролози, (дво и г.н.)
некролога
некромант; некромОнги, (двама и
г.н.) некромОнги
некромантия
некропол; некрополи, (два и г.н.)
некропола
некрофйл; некрофйли, (двама и
т.н.) некрофйли
некрофЙлия
некръстен, некръстения(г),
некръсгена, некръстено;
некръсгени
нектОр; нектОри, (два и т.н.)
нектари
нектОрен, некгОрния^),
некгОрна, некгОрно; некгОрни
нектарЙна
некултурен, нскултурния(т),
некултурна, некултурно;
некултурни
некултурност, некулгурносттО
нелегален, нелегОлния(г),
нелегОлна, нелегОлно;
нелеголни
нелегалност, нелегалността
нелОп
нелОпица
нелепост, нслепостго
нелицеприятен,
нелицепрuЯлния(г),
нелицепрйЛлна, нелицеприЯтно;
нелицспрйЯгни
нелЯчен, неличния^), нелична,
нелИчно;нелични
неловко^, неловкостгЛ
неловък, неловкия^), неловка,
неловко; неловки
нелогЙчен, нелогИчни^т),
нелогйчна, нелогИчно;
нелогични
п)лдгйчпдст, нелогичностгЛ
нОлош
нелоялен, нелоЯлния(т),
нелоялна, нелоялно; нелоЯлни
нелоялност, нелоялността
нелюбОзен, нелюбезния(г),
нелюбСзно нелюбСзно;
нелюбСзни
п)любèзндст, нелюбсзностгЛ
нелюбЙм
немай-къде
немаловажен, немаловажния^),
немаловажна, немаловажно;
немиловОжни
немалък, нСмОлкия(т), нСмОтта,
нСмопко; нСмОлки
немара
немаркйран
нОмарксйстки
немарлйв
немарлйвост, немарливостгО
немаря, -иш
немачкОем
неменлЙп
немОрен, нем^рения^), немСренл,
немСрено; немСрени
нОмет£т; нСмегОли, (дво и т.н.)
нСмегОла
нОмец; немци, (двама и г.н.)
немци
немОя, -еш
немОене
немял-недраг; немИли-недрОги
немйлост, немилостгО
немилостЙв
немилосърден,
немилосърдния(г),
немилосърдна, немилосърдно;
немилосърдни
неминуем
неминуемост, неминуемосгтО
немйрен, немйрния(т), немирна,
немирно; немирни
немярник; немирници, (двама и
г.н.) немИрници
немйрница
немйрствам, -лш
немЙрство; немирства
немислЯм
немислймост, немислимостгО
немйт
немкЙня
немнОго
неморален, неморОлния(т),
неморОлна, неморално;
неморолни
неморОлност, неморалностгО
немота
немотЯя
немощ, немощтИ
немощен, немощния(т), немощна,
нСмощно; немощни
нОмощност, немощностгО
нОмски
нОмско-български
нОмскоговорещ
н)му
немузикОлен, ^музикалния^),
немузикОлна, немузиколно;
немузиколни
н)павйдя, -иш
ценавйждам, -аш
ненавист, ненавистгО
410
неодялоност
ненавистен, неновнстнйя(т),
ненавистно, ненавистно;
ненавистни
ненОвистник; ненОвистницн,
(двомо н т.н.) ненавистници
ненИвистница
неновромонон,
неновременния(т),
ненавременна, ненавременно;
ненавременни
ноновроменност,
ненавременното
ненаглОден, ненагледния(т),
ненагледно, ненагледно;
ненагледни
ненадеен, ненадейния(т),
ненадейно, ненадейно;
ненадейни
нонодождон, ненадежднйя(т),
ненадеждно, ненадеждно;
ненадеждни
ненодождност, ненадеждността
ненадоиност, ненадейното
ненадминат
ненокИзон
ненокозоност, ненаказаното
ненаказуем
нонокозуемост, ненаказуемото
нонокърнон, ненокърненияСт),
ненокърнена, ненакърнено;
ненокърнени
ненокърноност, ненокърненостгО
ненакърним
ненокърнимост,
ненокърнимостгО
ненамеса
ноноподОнио
нонапйт
нонопрозно
нонародон, неноредения(т),
неноредено, неноредено;
неноредени
ненарушим
ненорушимост, ненарушимото
ненасолон, неноселения(т),
ненаселено, ненаселено;
ненаселени
нонасилие
ненаситен, неносйтния(т),
ненаситно, ненаситно;
ненаситни
ненаситен, неносйтения(т),
неноситено, неносйтено;
ненасйтенн
ненасйтник; ненаситници, (двама
н т.н.) ненаситници
ненаситница
ненаситност, ненаситността
ненаучен, неноучния(т),
неноучно, неноучно; неноучни
ненаучен, неноучения(т),
ненаучено, ненаучено;
неноученн
нонаучност, ненаучностгО
неночонот
ноначотен, неночетения(т),
неначетено, неночетено;
неночетени
ноночотеност, неночетеносттО
ненормален, ненормОлния(т),
ненормално, ненормално;
ненормални
ненормолност, ненормолността
ненужен, ненужния(т), ненужна,
ненужно; ненужни
ненужност, ненужността
нооовонгордйзъм,
неоàвантарцйзмъг,
неоовантарцйзма
необвързан
необвързоност, необвързаното
необгледен, необгледния(т),
необгледна, необгледно;
необгледни
нообозпечон, необезпечения(т),
необезпечена, необезпечено;
необезпечени
необезпеченост,
необезпеченост
необезпокояван
нообективон, необектйвния(т),
необектйвно, необектйвно;
необектйвни
необектйвност, необективносттО
необОлон, необеления(т),
необелена, необелено;
необелени
необикновОн, необнкновения(т),
необикновена, необикновено;
необикновени
нообикновоност,
необикновеното
необитаем
необитоомост, необитаемото
необичОен, необичойнйя(т),
необичОйна, необичайно;
необичОйни
нообичОйност, необичайното
необйчен, необйчния(т),
необйчна, необйчно;необйчни
необичлив
необлагаем
необлогоемост, необлагаемото
необлОчен, необлечения(т),
необлечено, необлечено;
необлечени
необмислен, необмисления^),
необмислена, необмислено;
необмислени
нообмислоност, необмисленостгО
необозначен, необозночения(т),
необозначено, необозначено;
необозначени
необозрим
необозримост, необозримото
необорим
нооборймост, необоримото
необоснован
необоснованост,
необосноваността
необработен, необработения^),
необработено, необработено;
необроббтенн
нообраббтеност,
необработеното
нообразбван
нообраздваност,
необрозовоността
необратим
необратимост, необратимостта
необръснат
необуздИн
необуздОност, необузданото
необусловон, необусловения(т),
необусловено, необусловено;
необусловенн
нообусловоност,
необусловеността
нообут
необучен, необучения(т),
необучено, необучено;
необучени
необучоност, необученото
нообхвИтен, необхвОтнияСт),
необхватно, необхвОтно;
необхватни
нообхвИтност, необхвотността
необходим
необходимост, необходимостта
необщйтелен, необщйтелнйя(т),
необщйтелна, необщйтелно;
необщигелни
необщителност,
необщителносттО
необяснОн, необяснения(т),
необяснено, необяснено;
необяснени
необясним
нообяснймост, необяснимостта
необятен, необятния(т),
необятна, необятно; необятни
необятност, необятното
нОоготика
неоготически
неограничОн, неограничения^),
неограничена, неограничено;
неограничени
неограничОност,
неограниченото
неодобрение
неодобрителен,
неодобрителния^),
неодобрителна, неодобрително;
неодобрителни
неодобрителност,
неодобрителното
неодушевОн, неодушевения(т),
неодушевена, неодушевено;
неодушевени
ноодушовоност, неодушевеното
неодялан
неодяланост, неодялоностга
411
неоживен
поживен, неожлвения(т),
неожлвена, неоживено;
неоживенл
неожънат
неозаглавен, неозаглавения(т),
неозаглавена, неозаглавено;
неозаглавени
неоздравял, неоздравелия(т),
неоздравяла, неоздравяло;
неоздравели
неозои, -ят, -я
пебзояeки
неокантианец; неокантланци,
(двама и т.н.) неокантланци
неокантиОнеки
небкoнтиапeтвб
неокаетрен, неокастренuл(т),
неокастрена, неокастрено;
неокастрени
^окачествим
пèбкачèeтвямбeт,
неокачествлмостга
неоклаеицИзъм, неокласицЛзмът,
неокласицЛзма
небкблбпиaлязъм,
неоколониалЛзмът,
неоколониалЛзма
неоколонизОтореки
неокомуниетичееки
^окончателен,
^окончателния^),
неокончателна, неокончателно;
неокончателни
пèбкбпИтеп, неокопИтения(т),
неокопНтена, неокопИтено;
неокопйтени
неокосен, неокосения(т),
неокосена, неокосено;
неокосени
неокупИран
неокършен, неокършения(т),
неокършена, неокършено;
неокършенл
неокършеноет, неокършеността
неолингвИетика
неолит
неолИтен, неолйтния(т),
неолитна, неолитно; неолитни
неолог; неолози, (двама и т.н.)
неолози
неологИзъм, неологИзмът,
неологИзма; неологизми, (два и
т.н.) неологЛзъма
нèблбгячèп, неологЛчния(т),
неологЛчна, неологично;
неологЛчнл
неология
пебмaлтуeиàпец;
неомалтусланци, (двама и т.н.)
неомалтусланци
пèбмалтуeиaнeки
неомалтуеиОнетво
неомесен, неомесения(т),
неомесена, неомесено;
неомесени
неомъжен, неомъженият),
неомъжена, неомъжено;
неомъжени
неон; неони, (два и т.н.) неона
неонацизъм, неонацйзмът,
неонацЛзма
нèбпицшèoпeкu
неонов
неопетнен, неопетнения^),
неопетнена, неопетнено;
неопетнени
неопетненоет, неопетнеността
неопечен, неопечения(т),
неопечена, неопечено;
неопечени
неописуем
неопитен, неопитния(т),
неопитна, неопитно; неопитни
неопитност, неопитността
неопитомен, неопитомения(т),
неопитомена, неопитомено;
неопитомени
неоплатонИзъм, неоплатонизмът,
неоплатонЛзма
неопозитивизъм,
неопозлтивйзмът,
неопозитивизма
неоползотворен,
неоползотворения^),
неоползотворена,
неоползотворено;
неоползотворени
неоползотвореноет,
неоползотвореността
неоправдан
пèбпрaвдoпбeт, неоправдаността
неоправен, неоправния(т),
неоправна, неоправно;
неоправни
неопрОвен, неоправенил(m),
неоправена, неоправено;
неоправенл
неоправия; неоправйи
неопрОн
неопрОшен, неопрашения(т),
неопрашена, неопрашено;
неопрашени
неопределен, неопределения(т),
неопределена, неопределено;
неопределени
неопределеност,
неопределеността
неопределИм
неопределИтелен,
неопределйтелния(т),
неопределйтелна,
неопределйтелно ;
неопределителни
неопрен; неопрени, (два и т.н.)
неопрена
неопренов
неопровержим
неопровержИмоет,
неопровержимостга
неопънк
неорганизиран
неорганизираност,
неорганизираността
неорганичен, неорганйчния(т),
неорганична, неорганично;
неорганични
пèбргoпячèeки
неореалИзъм, неореалйзмът,
неореалйзма
неоригинОлен, неоригиналния^),
неоригинална, неоригинално;
неоригинални
пèбрuгипoлнбeт,
неориглналността
пебриептирaн
пеориептИраноeт,
неориентираността
неосведомен, неосведоменля(т),
неосведомена, неосведомено;
неосведомени
неосведоменост,
неосведомеността
неосветен, неосветения^),
неосветена, неосветено;
неосветени
неоеезОем
неосезаемоет, неосезаемостта
^осигурен, неослтуренил(т),
неосигурена, неослгурено;
неосигурени
^ос^ор^н, неосквернèнил(m),
неосквернена, неосквернено;
неосквернени
небeквèрнепбeт,
неосквернеността
неоснователен,
неоснователния^),
неоснователна, неоснователно;
неоснователни
неоснователност,
неоснователността
неоспорим
пебeпорямоeт, неоспоримосгга
неосъзнат
пебeъзпатбeт, неосъзнатосгга
неосъществен,
неосъщественил(т),
неосъществена,
неосъществено; неосъществени
неосъщеетвеноет,
неосъществеността
неосъществим
неосъщеетвИмоет,
неосъществлмостта
неотбелязан
неотвратим
неотвратимост, неотвратимостта
неотдавна
неотдОвнашен,
неотдавнашния(т),
неотдавнашна, неотдавнапшо;
неотдавнашни
412
непозволен
неотделЯм
неотделЯмост, нссгделuмосгта
^отОме^ нссгСмнйл(г),
несгСмна, неземно; неогСмни
неотзивчЯв
^отзивчЙвост, нссгзивчивослта
неотклонен, неотклонния^),
неотклонно, неотклонно;
неотклонни
неотклонОние
неотклонйм
неотклонност, неотклонносгта
неотколе
неотколешен, нссгкслешния(г),
нссгкслсшна, несткслешнс;
нссткслсшнй
неотложен, неотложния^),
неотложно, неотложно;
неотложни
неотложност, неотложността
неотлъчен, нсоглъчния(г),
неотлъчно, неотлъчно;
неотлъчни
неотлъчност, нсоглъчностгО
неотменен, неотмСнния(г),
нсотмСнно, неотмСнно;
нсотмСнни
неотменен, неотменения^),
неогменСна, неотменСно;
нсотменСни
неотменЙм
педтмепЯмдет, нестменимослта
педтменпоет, неогмсннсстта
пoдтомЯзъм, неогомИзмъг,
нСогомИзмо
неотоплОн, нсогоплСния(г),
нсогсллено, нссгсллСнс;
н^топлСни
неотразЯм
неотразЙмост, неотразимото
педтерамеп, нссгсрамснил(г),
^о^рОмени, несгсраменс;
^о^рОмсни
неотстранЙм
неотстъпен, нсогсгъпния(г),
неотстъпна, неотстъпно;
неотстъпни
^отстъпчЙв
неотстъпчЙвост,
неотстъпчивостта
неотчОтен, неотчСгсния(г),
неотчСтено, нсогчСгсно;
неотчСтсни
неотчуждаем
педтчуждoемоет,
нсотчуждаемослга
нОофашЙзъм, нСофошИзмъг,
несфашИзма
нОофашЙст; нСофашИсти, (двама
й г.н.) ^офо^с™
неофашйетки
неофЙт; нсофити, (двама и г.н.)
нсофИти
неофициален, нсофицйОлния(г),
неофициални, неофициално;
неофициални
неофициОлност,
неофициалното
неофобия
неоформен, неоформения^)
неоформено, неоформено;
неоформени
неоформеност, неоформеното
пеохегелианец; нèсхегелионцй,
(двама и г.н.) нСсхегслиaнци
неохегелианеки
неохегелианствд
неохинОрски
неохота
неохОтен, неохотн^т),
нсохотна, неохотно; нсохогни
неохотност, неохотнос^О
неохрОнен, нсохрОнсния^),
неохронсна, неохрОнсн;
^охранени
неоцветОн, неоцвсгСния(г),
неоцветена, нсоцвегСно;
неоцветени
неоценОн, нсоценения(г),
неоценСна, неоценСно;
неоценСни
неоценйм
неоценймдет, неоценимото
неочОкван
неочакваност, неочакваността
непОзен, непОзсния(г), непОзена,
нспОзсно; непОзени
непалец; непалци, (двама и т.н.)
нспОлци
непалка
непОлски
непйпнат
непйсан
неплатежоспособен,
нсплагежоспсссбния(г),
неплатежоспособна,
неплатежоспособно;
неплатежоспособни
неплатежоспособност,
неплатежоспособното
неплатОн, нсплагения(г),
неплогСна, нсплатСно;
нсплагСни
неплодорОден, нсллодсрсдния(г),
нсплодородна, неплсдсрсдно;
нсплодородни
неплодородие
неплодородноет,
неллсдорсдносгта
^победен, ^побсдСния^),
^побсдСна, нспобсдСно;
^побсдСни
непобедйм
непоОедймдет, непобедимото
непобутнат
пепдвйнен, нсповйнния(г),
нсповИнна, неповИнно;
нсповйнни
н)nдвратлйв
п)пдвратлйвдет,
нсповрагливсcтта
неповреден, неповредения^),
неповредена, неповредено;
неповредени, и неповреден
неповреден, неповредСния(г),
неповредСна, нсповредСно;
неповредени, и неповреден
неповторйм
неповторЙмост,
нсповторимостгО
непогрешйм
непогрешЙмост,
непогрешимото
неподйтлив и неподатлЯв
неподатливост,
неподатливото, и
неподатлЙвост
неподвЙжен, неподвИжния^),
неподвйжна, неподвижно;
неподвижни
неподвЙжност, неподвижното
неподготвен, неподготвения^),
неподготвена, неподгсгвенс;
неподготвени
неподготвеност,
неподготвеността
неподдържан
неподелен, нсподелСния^),
нсподелСна, неподелено;
неподелени
^подкован
неподкупен, неподкупния^),
неподкупна, неподкупно;
неподкупни
неподкупност, нсподкупн^-ттО
неподозйран
неподплатОн, нсподплагСния^),
нсподплагСна, нелсдллагèнс;
нсподплагСни
неподправен, нслсдправсния(г),
неподправени, неподправено;
неподправени
неподправе^с^
неподправеното
неподражОем
неподражаемоет,
нслодpлжaсмсcтта
неподредОн, нсподредСния^),
неподредена, нсподредСно;
неподредени
неподсъден, неподсъдния^),
неподсъдно, неподсъдно;
неподсъдни
неподсъдност, неподсъдното
неподходйщ
неподчинОние
непд)тйч)н, непостйчния(г),
нспоегИчна, нспоетИчнс;
нспосгични
непозволОн, нспозволения(г),
непозволСна, непозволСно;
непозволени
413
непозволоност
непозволоност, непозволеносттО
нопознавОем
нопозновоомост,
иеnозиаваеността
непознОт; непознати, (двама н
т.н.) непознОти
непокОян
непоквОрен, непокворенйя(т),
непоквОрено, непокворено;
непоквОрени, и непокварОн
непокварОн, непокворения(т),
непокварена, непокворено;
непокворени, и непоквОрен
непоквОреност, непоквареноеттà,
и непокварОност
непоклатим
нопоклотимост,
непоклатимото
непоколебим
непоколебимост,
непоколебимостта
непокорен, непокорния(т),
непокорна, непокорно;
непокорни
непокорОн, непокорения(т),
непокорена, непокорено;
непокорени
непокорност, непокорносттО
непокорство
непокрит
нопокръстен, непокръстения^),
непокръстено, непокръстено;
непокръстени
непокътнат
нопокътнотост, непокътнатосттО
неполитичен, неполитИчння(т),
неполитИчно, неполитНчно;
неполнтНчни
непомрачен, непомрочения(т),
непомрачена, непомрачено;
непомрачени
непомрачоност,
непомроченосттО
непоносим
непоносимост, непоносимостта
непонятност, непонятнотО
непоправим
непоправимост,
непоправимото
непопулярен, непопулярния(т),
непопулярна, непопулярно;
непопулярни
непопулярност, непопулярносттО
непорочен, непорочния(т),
непорочна, непорочно;
непорочни
нопорочност, непорочносттО
непорядъчен, непорядъчния(т),
непорядъчна, непорядъчно;
непорядъчни
непорядъчност, непорядъчното
непосветОн, непосветения(т),
непосветена, непосветено;
непосветени
непосветоност, непосветеносттО
непосилен, непосйлния(т),
непосилна, непосилно;
непосилни
непоследователен,
непоследовОтелнйяСт),
непоследователна,
непоследователно;
непоследовОтелни
непоследователност,
непоследователността
непослушОнио
непослушен, непослушння(т),
непослушно, непослушно;
непослушни
непослушник; непослушници,
(двомо и т.н.) непослушници
непослушница
непослушност, непослушностгО
непосроден, непосреднйя(т),
непосредна, непосредно;
непосредни
нопосродност, непосредностго
нопосрОдствен,
непосредствения^),
непосредствено,
непосредствено;
непосредствени
непосредственост,
непосредствеността
непостижим
нопостижимост,
непостижимото
непостоянен, непостоянння(т),
непостоянна, непостоянно;
непостоянни
нопостоянство
непотвърдон, непотвърдения^),
непотвърдено, непотвърдено;
непотвърдени
нопотизъм, непотйзмът,
непотйзмо
нопотробон, непотребния(т),
непотребно, непотребно;
непотребни
нопотробност, непотребното
нопохабон, непохобения(т),
непохобено, непохабено;
непохобенн
непохвОтон, непохвОтния(т),
непохвОтна, непохвОтно;
непохватни
нопохвотност, непохватното
непочитонио
непочтен, непочтення(т),
непочтено, непочтено;
непочтени
непочтоност, непочтеното
непочтителен, непочтителният),
непочтително, непочтително;
непочтителни
непочтителност,
непочтителността
непрОв
неправда
неправдйв
ноправдйвост, непрàвдивостта
неправдоподобен,
неправдоподобния^),
неправдоподобна,
неправдоподобно;
неправдоподобни
неправдоподобност,
неправдоподобността
непрИведен, непрОведния(т),
непрОведна, непрОведно;
непрОведни
непрИведник; непрОведннцн,
(двама и т.н.) непроведницн
непрИводница
непрИвилен, непрОвилния(т),
непрОвилно, непрОвнлно;
непрОвилни
нопрИвилност, неправилността
неправомерен,
непровомерния(т),
неправомерно, неправомерно;
неправомерни
неправомерност,
неправомерността
неправоспособен,
неправоспос0бния(т),
неправоспособно,
неправоспособно;
неправоспособни
ноправоспособност,
неправоспособното
неправотИ
нопрИзен, непразния(т),
непразно, непрОзно; непрОзнн
непрактичен, непрактНчнйя(т),
непрактично, непрактично;
непроктйчни
непрактичност, непрактичното
непран
непровземОом
нопревземОомост,
непревзете^ст^
нопревзот
непровзотост, непревзетото
непреводим
непроводимост, непреводимостта
непроглОден, непрегледниЯт),
непрегледно, непрегледно;
непрегледни
непреглодност, ^прегледността
непредвйдон, непредвидения(т),
непредвидено, непредвидено;
непредвидени
нопродвиденост,
непредвиденото
непредвидим
непредвидимо^,
непредвидимото
непредвидлив
нопродвидлйвост,
непредвидливосттО
непредОлен, непределния(т),
414
непроветрен
непределна, непределно;
непределнл
непредизвИкан
непреднамерен,
непреднамерения^),
непреднамерена,
непреднамерено;
непреднамерени
^преднамереност,
непреднамереното
непредотвратим
непредпазлИв
непредпазливост,
непредпазливостта
непредсказуем
непредубеден,
непредубедèнuл(m),
непредубедена, непредубедено;
непредубедени
непредубеденоет,
непредубеденостга
непредумИшлен,
непредумйшления(т),
непредумишлена,
непредумйшлено ;
непредумйшлени
непредумИшленоет,
непредумишленота
непрежалИм
непреживян, непреживения(т),
непреживяна, непреживяно;
непрежлвени
непрекипял, непрекuпелил(т),
непреклпяла, непрекипяло;
непреклпели
непреклонен, непреклонния^),
непреклонна, непреклонно;
непреклонни
непреклонност, непреклонността
непрекъснат
непрекъснатост,
непрекъснатостта
непременно
непременен, непременнля(т),
непременна, непременно;
непременни
непреодолИм
непреодолИмоет,
непреодолимостга
непреодолян, непреодоленля(т),
непреодоляна, непреодоляно;
непреодолени
непресеклив ’
непрестанен, непрестанния^),
непрестанна, непрестанно;
непрестанни
непреетОнноет, непрестанността
непрееторен, непресторения(т),
непресторена, непресторено;
непресторенл
непреетореноет,
непрестореността
непретенциозен,
непретенциознля(т),
непретенциозна,
непретенциозно;
непретенциозни
непретенциозноет,
непретенциозното
непреходен, непреходният),
непреходна, непреходно;
непреходни, и непреходен
непреходноет, непреходността, и
непреходноет
неприбран
неприветен, непривеmнил(m),
непрлветна, неприветно;
непрлветни
неприветлИв
неприветлИвоет,
неприветллвостта
неприветноет, непрлветностто
непривичен, непривйчния(т),
непривйчна, непривйчно;
непрлвйчни
непривлекателен,
непривлекателния^),
непривлекателна,
непрлв лекателно;
непривлекателни
непривлекателност,
непривлекателността
непригоден, непригодният),
непригодна, непригодно;
непригодни
непригоден, непригоденля(т),
непригодена, непригодено;
непригодени
непригоденоет, непрлгоденостга
непригодност, непригодността
непридирчив
непридирчИвоет,
непридирчивостта
неприемлИв
неприемлИвоет,
неприемливото
непризнОт
непризнОтелен,
непризнателниЯт),
непрлзнателна, непризнателно;
непризнателни
непризнателност,
непризнателността
неприкосновен,
неприкосновения^),
неприкосновена,
неприкосновено;
неприкосновени
неприкосновеност,
неприкосновеността
неприкрИт
неприкритоет, неприкритото
неприличен, непрлличния(т),
неприлйчна, неприлично;
неприлични
неприлИчие
неприлИчноет, неприличното
неприложим
неприложИмоет,
неприложимостта
непримирим
непримирИмост,
непримиримостта
непринуден, непрлнудения(т),
непринудена, непринудено;
непринудени
непринуденост, непринудеността
неприепоеобен,
неприспособениЯт),
неприспособена,
неприспособено;
неприспособени
неприепоеобеноет,
неприспособеностга
неприепоеобИм
нèпрнeпбeббИмбeт,
неприспособимостта
непристоен, непристойния^),
непристойна, непристойно;
непристойни
неприетоИноет, непристойното
непристъпен, непристъпния(т),
непристъпна, непристъпно;
непристъпни
непристъпност,
неНзистьпностга
неприсъствен,
неприсъствения(т),
неприсъствена, неприсъствено;
неприсъствени
неприсъщ
непритворен, непрлтворния(т),
непрлтворна, непрлтворно;
непритворнл
непричаетен, непричастнuл(m),
непричастна, непричастно;
непричастнл
неприязнен, непрлязнения(т),
неприязнена, неприязнено;
неприязнени
неприязненоет, неприязненостга
неприязън
неприятел, -ят, -я; неприятели,
(двама и т.н.) неприятели
неприятелка
неприятелски
неприятен, неnриЛтнuл(m),
неприятна, неприятно;
неприятни
неприятност, неприятното
непробивОем
непробуден, непробудния^),
непробудна, непробудно;
непробудни
непробуден, непробудения(т),
непробудена, непробудено;
непробудени
непроверен, непроверения(т),
непроверена, непроверено;
непроверени
непроветрен, непроветр0ния(т),
непроветрена, непроветрено;
415
непроветрен
нспровстрСни
непрогледен, непрогледния^),
непрогледно, непроглСдно;
непрогледни
непроглОдност, непроглсдносггО
непродуктЯвен,
непродуктивния^),
непродуктИвна, непродуктивно;
непродуктивни
непродуктЙвност,
иелрсдуктивнсстто
непродължЙтелен,
непродължителния^),
непродължителна,
непродължително;
непродължИтслни
непродължЙтелно^,
нслродьлжйгслнссгга
непрозйрен, неnрсзйрнuя(г),
нспрозйрна, нспрозорно;
нспрозйрни
непрозЯрноет, нелрозйрнссгта
непрозорлЯв
н)прдзорлйвдет,
^прозорливостта
непрозрОчен, непрозрачния^),
непрозрачно, непрозрачно;
непрозрачни
непрозрачност, непрозрачността
непроизводЯтелен,
непроизводителния^),
непроизводителна,
непроизводИтслно;
непроизводителни
непроизводЙтелно^,
нелрсизвсдйтелността
непроизводствен,
непроизводствения^),
непроизводствена,
непроизводствено;
непроизводствени
непроизволен, непройзволния(г),
непроизволна, непроизволно;
непроизволни
непроизволно^,
^произволността
н)nрокдпеaн
н)прокопеанuк;
нслрокспсаници, (двомо и г.н.)
нслрокспсонuци
непрдкопеаница
непроменен, непроменСния(г),
непромснСно, нспроменСно;
непроменени
непроменлйв
непроменлЙво^,
нспроменливсстта
непромокаем
пепромокoемоет,
непромокаемото
непроницОем
непроницаемо^,
непроницаемото
^проницателен,
^проницателния^),
непроницОгелни,
нслрснuцагелнс;
нспроницИгелни
^проницателност,
^проницателността
непропорционален,
непропорционалния^),
непропорционално,
непропорцйонàпнс;
непропорционални
непропусклЯв
непропусклЙво^,
нспропусклuвослта
непросветен, опросвСгния(г),
нспросветна, ^просвСтно;
нспрссвегнй
непросветОн, непросветения^),
непросветена, непросветено;
непросветени
непросветОност,
непросвсгсносгтО
опростен, опростения^),
непросгСни, опростено;
опростени
непростйм
н)проетйтелеп,
непрсстилелния(г),
нспрссгйтелна, нспросгИтелно;
нслрсстИтслнu
непроучен, нспроучсния(г),
нспроучсна, непроучен;
непроучсни
непроходЯм
непроходЙмост,непроходимостта
непряк, опрОкия(т), непряка,
нспрЯко; непрСки
непукйзъм, нспукйзмъг,
нспукйзма
непукйст; непукОсти, (двама и
г.н.) непукИсти
непушОч; непушОчи, (двама и
г.н.) непушОчи
непълен, непълния^), непълна,
непълно; непълни
непълновръстен,
нспълновръсгния(г),
непълновръсгна,
oльлнсврЪстно;
нсльлнсврЬстнй
непълнолОтен, непълнолСгния(г),
нспълнолСтно, нспълнолСгно;
непълнолетни
непълнолОтие
непълнолетност,
непълнолетното
непълнопрОвен,
нслълнслрaвнил(г),
нсльлнсправно,
нслълнспрaвнс; нспълнсПравнй
непълнота
непълноцОнен,
непълноцСнния^),
нспълноцСнна, нспълноцСнно;
нспълноцСнни
непълноценност,
непълноценността
неработен, неработния^),
неработна, неработно;
неработни
неработоспособен,
неработоспособния^),
неработоспособна,
неработоспособно;
неработоспособни
неработоспособност,
неработоспособността
нерОвен, нерОвния(г), нерОвно,
нерОвно; нсрОвни
неравенство; нерОвснства
неравнодОлен, нсравноделния(г),
нсровнодСлна, неровнодСлно;
нсравнодСлни
неравнодушен,
нсравнодушнuл(г),
неравнодушна, неравнодушнс;
неравнодушни
неравномерен,
неравномерния^),
неравномерна, неравномерно;
неравномерни
^равномерност,
неравномерното
неравноправен,
оривнопрОвния(г),
неравнопрИвна, неравноправно;
неравноправни
неравнопрОвие; нсравноправ^
нерОвност, неравностгО
неравностОен,
неравностойния^),
неравностойна, неравностойно;
неравностойни
неравностОйно^,
неравностойното
^радост, нерадотО
нерадостен, нсродсстния(г),
нерадостни, нерадостно;
нерадостни
неразОивОем
неразбираем
неразбЙране
неразбирателство;
неразбирателство
неразборйя; нсразборИи
неразОрОн
неразОрОнщина
неразвйт
неразвЙтост, нсразвитотО
неразгадаем
неразговорлЯв
неразговорлйвост,
нсрлзгсвсрливсстла
неразговорчЙв
неразговорчйвост,
нерозговорчивосгтО
нераздОлен, ороздСлния(г),
нероздСлна, неразделно;
416
неразделни
неразделен, нерозделения(т),
неразделено, неразделено;
неразделени
веразделОност, неразделеносттО
неразделим
неразделно^, неразделното
верозлйстев, неразлИстения(т),
нерозлйстено, неразлйстено;
нерозлИстенн
неразличим
верозлЪчов, нерозлъчния^),
нерозлъчно, неразлъчно;
неразлъчни
нерозлъчност, нерозлъчносттО
верозоров
неразположен,
неразположення(т),
неразположена, неразположено;
неразположени
неразположение
неразположено^,
нерозположеносттО
веразпоредйтелев,
неразпоредИтелния(т),
неразпоредйтелно,
нерозпоредйтелно ;
нерозпоредйтелнн
неразпородителност,
неразпоредителносттО
неразпространение
неразпространяване
неразрешен, неразрешения(т),
неразрешено, неразрешено;
неразрешени
неразрешим
неразривен, неразрйвния(т),
нерозрйвно, неразрйвно;
нерозрйвни
неразрушим
нерозсъдлив
нерозсъдливост,
неразсъдливостгО
неразтворим
нерозтворимост,
неразтворимосттО
неразтопен, неразтопения(т),
неразтопено, неразтопено;
неразтопени
норазтробон, нерозтребения(т),
неразтребено, нерозтребено;
неразтребени
неразумен, нерозумния(т),
неразумно, неразумно;
неразумни
нерозумност, неразумното
неразцъфтял, неразцъфтелня^),
нерозцьфтяла, неразцъфтяло;
неразцъфтелн
неразчистен, нерозчИстенйя(т),
неразчистено, неразчНстено;
неразчНстени
нерационален, нерационалния^),
нерационална, нерационално;
нероционОлни
нерв, -ът, -а; нерви, (два и т.н.) нерва
норвотуро
нервен, нервння(т), нервно,
нервно; нервни
нервирам (се), -ош
нервиран
нервиране
нервнича, -нш
нОрвничене
норвноболен, нервноболния(т),
нервноболно, нервноболно;
нервноболни
нервно-мозъчен,
нервно-мозъчния^),
нервно-мозъчно,
нервно-мозъчно;
нервно-мозъчни
нервно-психиатричен,
нервно-психнатрйчния(т),
нервно-психиатрйчна,
нервно-пснхиатрйчно;
нервно-психиатрИчни
нОрвнорефлекторен,
нервнорефлекторнйя(т),
нервнорефлекторна,
нервнорефлекторно;
нервнорефлекторни
нервност, нервностгО
нервозен, нервозния(т),
нервозна, нервозно; нервозни
нервозност, нервозностгО
нереален, нереОлния(т),
нереОлно, нереално; нереални
нереализиран
нерегулйран
норОден, нередния(т), нередно,
нередно; нередни
нородност, нередносттО
нередовен, нередовния(т),
нередовно, нередовно;
нередовни
нередовност, нередовността
нерез; нерези, (дво н т.н.) нереза
нерентабилен, нерентобйлнйя(т),
нерентобИлно, нерентабилно;
нерентобйлни
нерентобилност,
нерентабилното
нерешен, нерешения(т),
нерешена, нерешено; нерешени
нерешителен, нерешйтелния(т),
нерешително, нерешително;
нерешИтелни
нерешителност,
нерешителното
неритмичен, неритмИчния^),
неритмично, неритмично;
нернтмНчни
неритмичност, неритмичността
нероден, неродння(т), неродно,
неродно;неродни
неродОн, неродення(т), неродено,
неродено; неродени
несговорливост
неруден, нерудння(т), нерудно,
нерудно; нерудни
нерушим
нерушимост, нерушимосттО
неръждИом
неръждИемост, неръждоемосттО
неръждясващ
неръкотворен, неръкотворния^),
неръкотворно, неръкотворно;
неръкотворни
нерядък, нередкия(т), нерядко,
нерядко; нередки
нерязон
не^мо^^ен, ^самостойния^),
^самостойно, несамостойно;
^самостойни
весомостойвост,
несаносгойността
несамостоятелен,
несамостоятелния^),
несамостоятелно,
несамостоятелно;
несамостоятелни
несамостоятелност,
несамостоятелното
несамоувОрон,
^самоуверения^),
^самоуверено, несамоуверено;
несомоуверени
несомоувореност,
^самоувереността
несбъднат
несвОстен, несвестнйя(т),
несвястна, несвястно;
несвестни
несвоевременен,
несвоевременния(т),
несвоевременна,
несвоевременно;
несвоевременни
несвоеврОменност,
несвоевременното
несвойствен, несвойствения(т),
несвойствена, несвойствено;
несвойствени
несвоиственост,
несвойственостго
несвързан
несвързаност, несвързаното
несвъртлйв
несвъртливост, несвъртливостта
несвършен, несвършения^),
несвършено, несвършено;
несвършени
несвършеност, несвършеното
несвяст
несговор; несговорн, (два и т.н.)
несговоро
несговорен, несговорния(т),
несговорно, несговорно;
несговорни
несговорлив
несговорливост,
несговорливостгО
27. Официален правописен речник но българския език
417
пеeгбвбрпбeт
несговорноет, несговорността
несговорчИв
несговорчИвоет,
несговорчлвостта
несгода
несгоден, несгодния(т), несгодна,
несгодно; несгодни
несгодноет, несгодностга
неегъетен, несгъсmенил(m),
несгъстена, несгъстено;
несгъстенл
неедържан
неедържаноет, несдържаност
несебърски
несериозен, несериозния(т),
несериозна, несериозно;
несериозни
несериозноет, несериозността
нееееер; несесери, (два л т.н.)
несесера
нееИгурен, несйгурнля(т),
несйгурна, несйгурно;
несигурни
нееИгурноет, несигурност
несиметричен,
неслметричния(т),
неслметрйчна, несиметрично;
несиметрични
нееиметрИчноет,
неслметрлчносгга
нееимпатИчен,
несимпатЛчния(т),
несимпатйчна, несимпатично;
несимпатични
^симпатИч^е^
несимпатлчността
нееиетемен, неслстемния(т),
несистемна, неслстемно;
несистемни
нееиетемноет, неслстемността
нееклонен, несклонния(т),
несклонна, несклонно;
несклонни
нееклонИм
неeклбпИмбeт, несклонимостта
^склонност, несклонностга
нееклоняем
несменяемост, несклоняемостта
нескончаем
неeкбпчoембeт, нескончаемостта
неекопен, нескопения(т),
нескоп0на, нескопено;
нескопенл
нескопосан и неекопосен
неекопосен, нескопоснuл(т),
нескопосна, нескопосно;
нескопоснл, и нескопосан
неекопоеник; нескопоснлци,
(двама л т.н.) нескопосници
неекопоеница
неeкбпбeпбeт, нескопосносгга
неекрИт
нескромен, нескромния(т),
нескромна, нескромно;
нескромни
нескромност, нескромността
нееложен, несложния(т),
несложна, несложно; несложни
нееложноет, несложността
нееломИм
нееломимоет, несломимостта
неемел
неемелоет, несмелостта
нееменен, несменнлл(m),
несменна, несменно; несменнл
несменяем
несменяемост, несменяемостта
несметен, несметнля(т),
несметна, несметно; несметни
неемилОем
неемилОемоет, несмилаемостта
несмислен, несмНсления(т),
несмислена, несмислено;
несмислени
неемИеленоет, несмлслеността
неемутим
несмущаван
^сносен, несносния(т),
несносна, несносно; несносни
неeнбeнбeт, несносността
неепОзване
неепаеяем
неспецифичен,
неспецифИчния^),
неспецифична, неспецлфйчно;
неспецлфйчни
неепир
неепИрен, неспИрния(т),
неспЛрна, неспИрно; неспирни
несподелен, несподеления(т),
несподелена, несподелено;
несподелени
неспокоен, неспокойния(т),
неспокойна, неспокойно;
неспокойни
неспокоИствие
неспокоиетво; неспокоиства
несполука
несполучен, несполучения(т),
несполучена, несполучено;
несполученл
несполучил
несполучлив
нееполучлИвоет,
несполучливостта
неепИрен, иеспорнил(m),
неспорна, неспорно; неспорни
неспортеменеки
неспособен, неспособния(т),
неспособна, неспособно;
неспособни
неспособност, неспособността
нееправедлИв
несправедливост,
несправедливостта
несправяне
неепретнат
I неепретнатоет, неспретнатостта
нееравнен, ^сравнения^),
несравнена, несравнено;
несравненл
нееравненоет, несравнеността
несравним
^сравнИмост, несравнлмостта
нееравняем
неерета
нееретен, несретния(т), несретна,
несретно; несретнл
нееретник; несретницл, (двама л
т.н.) несретницл
нееретница
нееретнишки
неероден, ^сродния^),
несродна, несродно; несродни
неероден, несроденля(т),
несродена, несродено;
несроденл
несръчен, несръчния^),
несръчна, несръчно; несръчни
нееръчноет, несръчността
нестабилен, нестабйлнля(т),
нестабйлна, нестабилно;
нестабйлни
нестабилност, нестабилността
нестандартен, несmандартнил(m),
нестандартна, нестандартно;
нестандартни
неетондартноет,
нестандартността
неетинОр, -ят, -я; нестлнарл,
(двама и т.н.) нестинари
неетинОрка
неетинОреки
нèeтинoрeтвб
неетроевИ
нестроен, нестройния^),
нестройна, нестройно;
нестройни
неeтрбянбeт, несmроИността
нееходен, несходния(т), несходна,
несходно; несходни
нееходноет, несходността
несходство; несходства
несъбираем
несъбираемост,
несъбираемостта
несъвместим
несъвместимост,
несъвместимостта
несъвпадение
несъвършен, несъвършения^),
несъвършена, несъвършено;
несъвършени
несъвършенство;
несъвършенства
нееъглОеен, несъгласния^),
несъгласна, несъгласно;
несъгласни
несъглОеие; несъгласия
нееъглаеуван
несъгласуваност,
несъгласуваността
418
неуместен
несъглосуем
носъглосуемост,
несьгласуеносгта
несъзвучен, несъзвучния^),
несъзвучно, несъзвучно;
несъзвучни
носъзвучност, несъзвучносттО
несъзнОван
несъзнателен, несъзнОтелнияСт),
несъзнателно, несъзнОтелно;
несъзнателни
несъзнателно^,
несъзнотелносттО
несъизмерим
несъизмеримост,
^съизмеримотО
носъкрушим
несъкрушимост,
несъкрушимосттО
несъмнен, несъмнения^),
несъмнено, несъмнено;
несъмнени
несъмноност, несъмненостгО
несъобразен, несъобрОзнияСт),
несъобразно, несъобразно;
несъобразни
несъоброзОн, несъобразения^),
несъобразена, несъобразено;
несъобразени
несъобразено^,
несъобразеностгО
весъоброзйтелев,
несъобразИтелния^),
несъобразИтелно,
несъоброзИтелно;
несъоброзителни
весъоброзйтелвост,
несъобразителностгО
несъобразност, несъобразността
несъответен, несъответния^),
несъответно, несъответно;
несъответни
весъответствош
несъответствие; несъответствия
носъпостовим
несъразмерен, несъразмерния^),
несъразмерна, несъразмерно;
несъразмерни
несъразмерност,
несъразмерността
весъсредоточов,
несъсредоточения^),
несъсредоточено,
несъсредоточено;
несъсредоточенн
несъсредоточеност,
несъсредоточеностгО
несъстоятелен,
несъстоятелния^),
несъстоятелно, несъстоятелно;
несъстоятелни
несъстоятелност,
несъстоятелността
несъществен, несъществения^),
несъществено, несъществено;
несъществени
несъществено^,
несъщественосттО
несъществуващ
нетоктичен, нетоктйчния(т),
нетоктйчно, нетоктИчно;
нетактйчни
нетоктйчност, нетоктичносттО
нОтен, нетния(т), нОтно, нетно;
нетни
нетипичен, нетипйчния(т),
нетипично, нетнпИчно;
нетипични
нетленен, нетленния(т), нетленно,
нетленно; нетленни
нетлОнност, нетленността
нОто
ветолеровтев, нетолеронтния^),
нетолерантно, нетолеронтно;
нетолерОнтни
нетолерантност,
нетолерантността
нетбчен, неточния(т), неточно,
неточно; неточни
неточност, неточността
нетраен, нетраИння(т), нетрайно,
нетрОИно; нетрОИнн
нетрИиност, нетройносттО
нетрезв и нетрОзвон
нетрезвен, нетрезвения(т),
нетрезвено, нетрезвено;
нетрезвени, и нетрезв
нотрОзвеност, нетрезвеносттО
нетрОзвост, нетрезвостгО
нетренирон
ветревйровост, нетренираносттО
нетрудов
нетрудоспосббен,
нетрудоспособния(т),
нетрудоспособно,
нетрудоспособно;
нетрудоспособни
нетрудоспособност,
нетрудоспособността
нетърпелив
нетърпелйвост, нетърпеливостгО
нетърпение
нетърпим
нетърпимост, нетърпимостта
неубедителен, неубедителния^),
неубедително, неубедително;
неубедйтелни
неубедителност,
неубедителносттО
неуважение
неувожителен,
неувожйтелния(т),
неуважително, неувожИтелно;
неуважИтелни
неуважителност,
неувожителносттО
ноуведомон, неуведоменияСт),
^уведомено, неуведомен;
неуведомени
неувОрен, неуверения(т),
неуверено, неуверено;
неуверени
неувОроност, неувереността
неувяхващ
неугосващ
неугосйм
неугледен, неугледния^),
неугледно, неутледно;
неугледни
ноугледност, неугледносттО
неугода
неугоден, неугоднйя^), неугодно,
неугодно; неугодни
неугодност, неугодностгО
неудИрен, неудОрення(т),
неудОрено, неудОрено;
неудОрени
неудачник; неудачници, (двама и
т.н.) неудачници
неудачница
неудобен, неудобния(т),
неудобно, неудобно; неудобни
неудобност, неудобносттО
неудобство; неудобства
неудовлетворен,
неудовлетворения^),
неудовлетворено,
неудовлетворено;
неудовлетворени
неудовлетворение
неудовлетвореност,
неудовлетвореността
неудовлотворителон,
неудовлетворйтелния(т),
неудовлетворйтелно,
неудовлетворйтелно;
неудовлетворйтелнн
неудоволствие; неудоволствия
неудържим
неудържимост, неуцьржиността
неузнаваем
неузнаваемо^, неузнавaеносттa
неузрял, неузрелйя(т), неузряла,
неузряло; неузрели
неук
неукрепнал
неукрОпнолост, неукрепнолостта
неукротим
неукротимост, неукротимотО
неулегнал
неулегналост, неулегнолосттО
неуловим
ноуловймост, неуловимо^™
неумОл
ноумОлост, неумелосттО
неумОние
неумОрон, неумеренйя(т),
неумерено, неумерено;
неумерени
неумореност, неумереностгО
неуместен, неуместния^),
неуместно, неуместно;
419
неуместен
неумСсгни
неумОстност, нсумсстносттО
неумйшлен, неумИшления(т),
неумишлена, неумИшлено;
неумишлени
неумолйм
неумолймост, нсумолимосггО
неуморен, нсуморния(т),
неуморна, неуморно; неуморни
неуморйм
неуморймост, нсуморимосттО
неуморЯтелен,
неуморигелния^),
нсуморйтелна, нсуморйтслно;
нсуморйгелни
неуморност, неуморносгтО
неупотрОба
неупотребйм
неупотребяван
неуправляем
неупълномощен,
неупълномощения^),
неупълномощСна,
нсупълномощСно;
нсупълномощСни
неуравновесен,
нсуравновссСния^),
нсуровновесСна,
нсуравновесСно;
неуравновесСни
неуравновесеност,
неуравновесеността
неуреден, нсуредния(г),
неуредна, неуредно; неуредни
неуреден, неуредСния^),
нсуредСна, неуредСно;
нсуредСни
неуредОност, нсуредсностгО
неуредна
н)ÿредноет, неуредносттО
неурожаен, неурожОйния(г),
нсурожИйна, неурожИйно;
неурожойни
неурожОЯ, -ят, -я; нсурожИи, (два
и г.н.) неурожИя
неусОтен, нсусСтния(т), неусетни,
нсусСтно; неусСгни
неуслужлйп
неуслужлЙвост, нсуслужлйвосгтО
неуспех; неуспехи, (дво и г.н.)
неуспСха
неуспОшен, неуспСшния(т),
неуспешна, неуспСшно;
неуспСшни
неуспял, нсу^Слия^), нсуспЯла,
нсуспяло; неуспСли
неустановен, нсустановения(т),
нсустановСна, неустановСно;
нсусгановСни
неустановОност,
нсусгоновсностто
неустойка
неустойчив и неустойчив
неустойчипост, нсустойчивостгО,
и неустойчивост
неустрашйм
неустрашймост,
нсустрашймостла
неустроОн, нсустроСния(г),
нсустроСна, нсусгроСно;
нсустроСни
неутОшен, неутСшимя^),
нсугешна, неугСшно; неугСшни
неутешен, нс^сшСния^),
неугешСна, неутешСно;
неутешСни
неутешЙм
неутешЯмост, неутсшимосгтО
неутолен, нсутолСния(т),
нсуголСна, неуголСно;
неутолСни
неутолОност, нсуголсносгтО
неутолйм
неутолймост, нсутолимосгтО
неуточнОн, нсуточнСнияСт),
нсугочнСна, неуточнСно;
неугочнСни
неуточнОност, неуточненостгО
неутрален, нсутролния(г),
неутрални, нсутрОлно;
неутрОлни
неутрализация; неутрализации
неутролизйрам, -аш
неутралитет; неутралитСти, (два
и г.н.) неутралитета
неутралност, нсутралностгО
неутрЙно; неутрони
неутрон; неутрони, (два и т.н.)
неутрона
неутронен, нсугронния(т),
неутронна, нсутронно;
нсугронни
неучОстне; неучИсгия
неучтйп
неучтйвост, неучтивосттО
неуязвйм
неуязвймост, неуязвимостта
неформОлен, неформОлния(г),
нсформолна, неформално;
нсформолни
нефрйт; нефрОги, (два и г.н.)
нсфрйга
нефт, -ът, -а
нОфтен, нСфгения(г), нСфгсна,
нСфтсно; нСфгсни
нОфтобаза
нОфтогазоносен,
нСфгогозоносния(т),
нСфтогозоносна,
нСфтогозоносно;
нСфгогозоносни
нефтодобив; нсфгодобиви, (два и
т.н.) нефтодобива
нефтодобЙвен,
нефтодобивния^),
нсфтодобйвна, нефтодобивно;
нефтодобйвни
нефтодобЙвник;
нефгодобйвници, (двама и т.н.)
нефгодобйвници
нефтоочнстйтелен,
нсфгоочистИлслнuл(г),
нсфгоочистйтслна,
нсфгоочистително;
нефтоочисгйтелни
нефтопреработване
нефтопреработвателен,
нсфтопреработвОгелния(г),
нефтопреработвателни,
нефтопреработвателно;
нефтопреработвателни
нефтопреработващ
нефтопровод; нефтопроводи,
(два и г.н.) нефтопровода
нефтопродукт; нефтопродукти,
(два и г.н.) нефтопродукта
нефтопроизвОждащ
нефтопроизводйтел, -ят, -я;
нефтолройзводйтслu, (два и
г.н.) нефгопройзводитсля
нефтопромйшленост,
нефголромйшлсносгга
нефтопроучвОтелен,
нсфгопроучвОгелния(т),
нсфтопроучвОгелна,
нсфтопроучвОгелно ;
нсфтопроучвИтслни
нефтосъдържащ
нефтохимйчески
нехаен, нсхЛйния(т), нсхИйна,
нехоИно;нсхИИни
нехаене
нехайник; нсхИИници, (двамо и
г.н.) нехИИници
нехайница
нехОйност, нехаинотО
нехОЯстпо
^хармонЙчен,
нехармонИчния(г),
нехармонИчна, нехармонИчно;
нехармонИчни
нехОя, -еш
нехигиенЯчен, нехигиеничния(г),
нехигиенична, нехигиенично;
нсхигиенйчни
нехuгпепйчност,
HСXUTйСHИЧHOCTTа
нехранимайко, и нехранимайко
нехранимОйковец;
нехранимайковци, (двама и т.н.)
нехранимайковци
нехумОнен, нехумОнния(г),
нсхумОнна, нсхумОнно;
нсхумОнни
нецелесъобразен,
нецелесъобразния(т),
нсцелесъобрОзна,
нецелесъобразно;
нецелесъобразни
нецелесъобразност,
нецелесъобразността
^целомъдрен,
нсцеломъдрсния(т),
нсцеломъдрсна,
нецеломъдрсно;
420
нисколегИран
нецеломъдрени
нецеломъдреноет,
нецеломъдреността
нецензурен, нецензурнля(т),
нецензурна, нецензурно;
нецензурни
нецензурноет, нецензурността
^цивилизован
^цивилизованост,
нецивнллзованостга
нечакан
нечестен, нечестния(т), нечестна,
нечестно; нечестни
нечеетИв
нечестивец; нечестивци, (двама и
т.н.) нечестивци
нечеетИвоет, нечестлвостта
нечеетноет, нечестността
нечетен, нечетния(т), нечетна,
нечетно; нечетни
нечетлИв
нечетливоет, нечетливостта
нечие (вж. нечии)
нечии (вж. нечиИ)
нечиИ, нОчия, нечие; нечии
нечИет
нечистоплътен,
нечлсmоnлъmнлл(m),
нечистоплътна, нечистоплътно;
нечистоплътни
нечиетоплътноет,
нечлстоплътността
нечистота
нечистотия; нечистотии
нечифтокопИтен,
нечлфmокопйтнuл(m),
нечлфтокопйтна,
нечлфтокопитно;
нечлфтокопйтнл
нечия (вж. нечии)
нечленоразделен,
нечленоразделния^),
нечленоразделна,
нечленоразделно;
нечленоразделни
нечовечен, нечовечнил(т),
нечовечна, нечовечно;
нечовечни
нечовечноет, нечовечносттв
нечовешки
нечуван
нечувствителен,
нечувствйmелнил(m),
нечувствйтелна,
нечувствйтелно;
нечувствителни
^чувствителност,
нечувствлтелносттИ
нечут
нещастен, нещастния(т),
нещастна, нещастно; нещастни
нещастие; нещастия
нещастник; нещастници, (двама
и т.н.) нещастници
нещастница
нещатен, нещатния(т), нещатна,
нещатно; нещатни
нещо
нея (вж. тя)
неявяване
неясен, неЛснuл(m), неясна,
неясно; неясни
неясное^ неясността
неяснота
ни1 (вж. ние)
ни2 (вж. наш)
ни (сз.)
ниагарски
нибелунг; нибелупгл, (двама и т.н.)
нибелупгл
нИва
пивелaцибнен,
нuвелацuоннлл(m),
нивелационна, нивелацлонно;
нивелацлонни
нивелация
нивелачен, нивелачния(т),
нивелачна, нивелачно;
нивелачни
нивелир; нивелири, (два и т.н.)
нивелйра
нивелИрам, -аш
нивелиране
нивелировка
ниво; нива
нигерИец; нигерийци, (двама и
т.н.) нигерийци
нигерИИ^
пигерИИeки
нигереки
нидерландски
ние; нас; ни
нИжа (ее), -еш
низ, -ът, -а; низове, (два л т.н.) нйза
низ (предл.)
нИза
нИзане
низвергвам, -аш
низвергване
низвергна, -еш
низвержение
низина
низкопоклонен,
нлзкопоклоннuл(m),
нлзкопоклонна, низкопоклонно;
нлзкопоклонни
низкопоклонник;
нлзкопоклонници, (двама л т.н.)
низкопоклоннлцл
низкопоклонничеетво
низов
низост, нлзостта
низходен, низходния(т),
низходна, нлзходно; низходни
низходящ
низш
нИзък, низкия(т), нйзка, нйзко;
нйзки
никак
никаквец; нйкакъвцл, (двама и
т.н.) нИкакъвци
никаквица
никакъв, никаква, никакво;
никакви
никарагуанец; никарагуанцл,
(двама л т.н.) никарагуанци
никорогуанко
никарагуОнеки
никвам, -аш
никел
никелИрам, -аш
никелиран
никелИране
никелов
нИкелово-кобалтов
никна, -еш
никнеим; нйкнеймове, (два и
т.н.) нйкнейма
никнене
нИкога
никого (вж. никои)
никое (вж. нИкои)
никои (вж. никои)
никои, никого, никоя, никое;
нйкол
николОевеки
николко
никополеки
никотин
никотинов
никоя (вж. никои)
никулденеки
никъде
нилеки
нимО
нимб, -ът, -а; нимбове, (два л т.н.)
нимба, л нимба
нимфа
нимфомОния
нимфоманка
нинджа; нинджи, (двама и т.н.)
нйнджл
ниобии, -ят, -я
нИпел; нйпели, (два л т.н.) нипела
нирвана
нискодоходен, нискодоходнил(т),
нискодоходна, нискодоходно;
нискодоходни
пяeкбефектявен,
нИскоефектйвнил(т),
нйскоефектйвна,
нискоефектйвно;
нйскоефектйвни
нискокалоричен,
нискокалоричния^),
нйскокалорйчна,
нйскокалорйчно;
нйскокалорйчнл
ниекокОчеетвен,
нискокачествения(т),
нискокачествена,
нискокачествено;
нискокачествени
нИскоквалифицИран
пиeколегярaн
421
нисколотящ
нисколетящ
нисколихвен, ннсколихвения(т),
нисколйхвено, нисколйхвено;
нисколйхвени
ниско-ниско
нискооктанов
нискоорбитален,
нискоорбнтолння^),
нискоорбитшгна,
нискоорбнтОлно;
нискоорбитОлни
нископлатен, нископлатения^),
нископлатено, нископлатено;
нископлатени
нископоклонник;
нископоклонници, (двомо н т.н.)
нископоклонници
нйскопродуктйвен,
нйскопродуктивния(т),
нйскопродуктивно,
нископродуктйвно;
нИскопродуктИвни
нископроизводителен,
нйскопронзводителния(т),
нйскопронзводйтелна,
нИскопронзводително;
нископронзводйтелни
нискоростящ
нискорОсъл, нискорослйя(т),
нискорОсло, нискоросло;
нискорасли
нискостеблен,
нискостебленйя(т),
нискостеблено, нискостеблено;
нискостеблени, и
нискостъблен
нискостоящ
нискостъблен,
нискостъбления^),
нискостъблено, нискостъблено;
нискостъблени, и
нискостеблен
нискочестотен,
нискочестотния^),
нйскочестотно, нИскочестотно;
нйскочестотни
нисш
нисък, нйския(т), ниско, нйско;
ниски
нит; нйтове, (дво и т.н.) нйто
нито (сз.)
нито (част.)
нитрОт; нитрати
нитрИция
нитрит; нитрити
нитроглицерин
нитролОк; нйтролокове, (два и т.н.)
нйтролака
нитроцелулоза
нитроцелулозен,
нитроцелулознйя(т),
нитроцелулозно,
нйтроцелулозно;
нИтроцелулозни
нихилизъм, нихилизмът,
нихилизма
нихилист; нихилисти, (двама и т.н.)
нихилисти
нихилистйчен,
нйхилйстИчнйя(т),
нихилистично, нихилистично;
нихилистични
нихилистиче^и
нихилистка
ницшеИнец; ницшеОнци, (двомо и
т.н.) ницшеонци
ницшеИнка
ницшеИнски
ницшеИнство
ничие (вж. ничий)
ничии (вж. ничий)
нйчий, ничия, ничие; ничии
нйчком
ничии (вж. ничий)
нйша
нишадър
нишадърен, нишадъренияСт),
нишадърено, нишодърено;
нншодърени
нишан; нишани, (два н т.н.) нишОна
нишесте; нишестето
нишестен, нишестения(т),
нишестено, нишестено;
нишестени
нишка
нишки
нишковиден, нишковйдния(т),
нишковйдно, нишковидно;
нишковидни
нищелка
нищене
нищетИ
нищо
нищожен, нищожния(т),
нищожно, нищожно; нищожни
нищожество; нищожество
нищожност, нищожността
нищя (се), -иш
но
нобелйст; нобелисти, (двама н т.н.)
нобелйсти
ноболистко
нобелов
нов
новак; новацн, (двама и т.н.) новаци
новИтор; новОторн, (двомо н т.н.)
новОторн
новоторко
новИторски
новаторствам, -ош
новОторство
новОла
новелйст; новелистн, (двома н т.н.)
новелйсти
новолйстка
новинИ
новинИр, -ят, -я; новинорн, (двама
и т.н.) новннОрн
новинИрка
новинарски
новинорством, -аш
новинИрство
вов-вовевйчък,
нов-новенйчкия(т),
ново-новенИчко,
ново-новенйчко;
новн-новеничкй
новобогатИш; новобоготоши,
(двамо и т.н.) новобоготОши
новобогатИшка
новобогатИшки
новобрИнец; новобранци, (двомо
н т.н.) новобрОнцн
новобрИнски
новобронство
новобрИчен, новобрОчння(т),
новобрОчно, новобрачно;
новобрОчни
новобългарски
ново-вОхто
нововъвОден, нововъведенйя(т),
нововъведено, нововъведено;
нововъведени
нововъведение
новогодишен, новогодишния^),
новогодйшно, новогодишно;
новогодйшни
новогръцки
новодомец; новодомцн, (двама и
т.н.) новодомцн
новодомко
новодостИвен, новодостовения^),
новодоставено, новодоставено;
новодостОвени
новодошъл, новодошлия(т),
новодошло, новодошло;
новодошли
новозовотон, новозоветння(т),
новозоветно, новозаветно;
новозоветнн
новозагорски
новозоот
новозелИндец; новозеландци,
(двомо и т.н.) новозелОндцн
новозеландски
новоизбран
новоиздИдон, новонздодения(т),
новоиздадено, новоиздадено;
новоиздОденй
новоизковИн
новоизлюпен, новонзлюпения(т),
новоизлюпено, новоизлюпено;
новоизлюпени
новоизлязъл, новонзлезлия(т),
новонзлязла, новонзлязло;
новонзлОзли
новоизпОчен, новонзпечения(т),
новонзпечена, новонзпечено;
новонзпечени
новокаин
новокИмонон, новокОменния(т),
новокОменно, новокаменно;
новокОменни
новокортотокиран
новолуние
422
нотопЯс
ндвдмдден, нсвсмсдния(г),
новсмсдна, новсмсднс;
новсмсдни
новоназначен,
новоназначСния^),
новоназначСна, новоназначСно;
новонозничСни
ндводбзoведен,
новообзовСдсния(г),
новообзовСдсни,
новообзаведсно;
новообзавСдсни
ндвддбдрудван
новообразуван
пдвддрлеанскн
новоосвободен,
новоосвободСния(г),
новоосвободСни,
новоосвободСно;
новоосвободСни
новооснован
новооткрЯт
повооформен,
нсвссфсрмснил(г),
нсвссформено, нсвссфсрменс;
нсвссформсни
новопазарскн
новопокръстен,
новолскрЪсгснuя(л),
новопокръстени,
новопокръстено;
новопокръстени
новопостроен,
новопостроСния^),
новопостроСни, новопостроСно;
новопостроСни
новопристЙгнал
пдвдредие; нсвсрСдuя
новороден, новородСния^),
новородСна, новородСно;
новородени
новосадски
новоселски
новосибйрски
нопост, новостго
новосъздаден,
новосъздОдсния(г),
новосъздОдсна, новосъздадено;
новосъздодсни
новоучреден, новоучрсдСния(г),
новоучрсдСно, новоучрсдСно;
новоучредени
ногО
ноОмври
ноемврЯйски
нож, -ъг, -о; ножове, (дво и г.н.)
ножа
ножарски
пджoрство
ножица и ножици
ножичка и ножички
ножница
ножовка
ножче; ножчето
ноздра
нокОут; нокаути, (дво и т.н.)
нокаути
нокаутйрам, -иш
ндкаутйрапе
нокдаун; нокдоуни, (дво и т.н.)
нокдауна
ндктдплoстика
ндктюрно; нокгюрни
нокът, -ят, -я; нокти, (дви и т.н.)
нокътя
номОд; номОди, (двама и г.н.)
номОди
номОдски
номенклатура
номенклатурен,
номенклатурния^),
номенклатурна, номенклатурно;
номенклатурни
номер; номсрО, (два и г.н.) номера
номератор; номерЛтори, (дво и т.н.)
номерОторо
номерация; номерации
номерйрам, -аш
номерйроне
номерйран
номинал; номиноли, (дво и т.н.)
номинОла
номинален, номйнОлния(г);
номинална, номинално;
номинални
номиналЯзъм, номинолИзмъг,
номинолИзмо
номинОция; номинации
номинйрам, -аш
номинЯран
номинЙране
номоканон; нсмскансни, (два и
г.н.) нсмсканснa
нонсОнс; нонсенси, (два и г.н.)
нонсенсо
нонстоп
нддсфoра
норвОжец; норвСжци, (двомо и
г.н.) норвСжци
норвежка
норвОжки
нордЯстки
нордЯчески
норка
норма
нормален, нормолния(г),
нормално, нормално; нормални
нормалнзОция; нормолизОции
нормализЙрам (се), -аш
нормалнзйране
нормалност, нормалностгО
нормандски
норманскн
норматЙв; нормативи, (дво и т.н.)
нормогйва
норматйвен, норматйвния(г),
норматйвно, нормативно;
нормотйв ни
нормативйзъм, нсрматйвйзмъг,
нсрмaтивйзмa
норматнвЯст; нормативИс™,
(двама и г.н.) нормативИс-ти
норматнвйстка
норматйвно^, нсрмагивнсслта
нормЯрам, -лш
нормЙран
нормйране
пдрмировoч; нормировОчи,
(двама и г.н.) нормировОчи
нормировОчка
нормировка
нормировчик; нормировчици,
(двама и г.н.) нормировчици
пдрмировъчеп,
нсрмuрсвъчнил(г),
нормирсвъчна, нсрмйровъчно;
нормировъчни
нос; носовС, (дви и г.н.) носо
носач; носЛчи, (двамо и т.н.) носОчи
носОчка
носен, носния(г), носна, носно;
носни
носест
носещ
носЯлка
носйло; носилО
носЙтел, -ят, -я; носОгсли, (двама
и г.н.) носители (лице)
носЙтел, -ят, -я; носители (два и
г.н.) носителя (нелице)
носЙтелка
носЙя;носйи
ноелйвдст, носливосгто
носов
носовка
носовост, носовосттО
носоглътка
носорог; носорози, (два и г.н.)
носорога
носталгЙчен, нссголтйчнuя(г),
носталгични, носталгИчно;
носталгИчни
носталгия; носталгии
нося (се), -иш
нота
нотабил; ногОбили, (двама и г.н.)
ногОбили
нотариален, нотариалния^),
нстлрйàпнл, нстлрйшшо;
нотариални
нотарнат; нсгарйaгй, (два л г.н.)
ногарлОга
нотариус; нотОриусл, (двама л т.н.)
нотЛриусл
нотОция; ногОции
нотен, нотния(г), нотна, нотно;
нотни
нотйрам, -лш
^тЙране
нотификация; нотификации
ндтuринйрам, -лш
пдтuрицйрап
пдтuрицЯрапе
нотка
пдтдпйс; ногопйсл, (два л г.н.)
423
нотопие
нотописа
ноутбук; ноутбуцл, (два л т.н.)
ноутбука
ноу-кау
нощ, нощга
нощви
нощем
нощен, нощнuл(т), нощна, нощно;
нощни
нощес
нощеска
нощница
нощувам, -аш
нощуване
нощувка
нрОв; нрави, (два л т.н.) нрава
нровоизпитателен,
нравоизnитàmелнил(m),
нравоизпитателна,
нравоизплтателно;
нравоизпитателнл
правббпueoтелен,
нравоописателнил(т),
нравоописателна,
нравоописателно;
нравоописателни
правбучèпие
правбучятелен,
нравоучЛтелнuл(т),
нравоучИтелна, нравоучЛтелно;
нравоучИтелни
нравствен, нравствения^),
нравствена, нравствено;
нравствени
нравственост, нравствеността
нрОвя ее, -иш
нуга
нудИзъм, нудЛзмът, нудЛзма
нудист; нудисти, (двама и т.н.)
нудисти
нудистка
нудистки
нужда
нуждая ее, -еш
нужен, нужния(т), нужна, нужно;
нужни
нужник; нужници, (два л т.н.)
нужника
нуклеИн
нуклеинов
нуклон; нуклони, (два л т.н.)
нуклона
нула
нулев
нумеролог; нумеролози, (двама и
т.н.) нумеролозл
нумерологИчен,
нумеролотUчнил(т),
нумерологЛчна,
нумерологЛчно; нумерологйчни
нумерология
нумизматик; нумизматици,
(двама л т.н.) нумизматици
нумизматика
нумизматИчен,
нумизматЛчния(т),
нумизматИчна, нумизматично;
нумизматични
нумизматИчееки
нумизматичка
нунции, -ят, -я; нунции, (двама и
т.н.) нунции
нутрия; нутрии
ньоиски
нюОне; нюанси, (два и т.н.) нюанса
нюансирам, -аш
нюанеИраноет, нюанслраността
нюанеировка
нюзгрупа
нЮзрум, -ът, -а; нюзрумове, (два и
т.н.) нЮзрума
нЮИоркеки
нюиоркчанин; нюйоркчани,
(двама л т.н.) нюйоркчани
нюИоркчанка
нюрнбергеки
нютон; нютони, (два и т.н.) нюгтона
нютонов
нюуеИв
нюфаундлендеки
нюх, -ът, -а; нюхове, (два и т.н.)
нюха
нявга
нявгашен, нявгаиния^),
нявгашна, нявгашно; нявгашни
някак
някаква (вж. никакъв)
някакви (вж. някакъв)
някакво (вж. някакъв)
някакъв, някаква, някакво;
някакви
някога
някогашен, някогашния^),
някогашна, някогашно;
някогашни
никого (вж. някои)
нИкое (вж. никои)
никои (вж. нИкои)
никои, някого, някоя, някое; някои
николко
николкогодИшен,
няколкогодишния^),
няколкогодишна,
няколкогодишно;
няколкогодйшни, и
неколкогодйшен
нИколкодневен,
няколкодневния^),
няколкодневна, няколкодневно;
няколкодневни, и
неколкодневен
николкокрОтен,
няколкократния^),
няколкократна, няколкократно;
няколкократни, и
неколкокрйтен
николкомесечен,
то^л^ме^иния^),
няколкомесечна,
няколкомесечно;
няколкомесечни, и
неколкомесечен
николкомеетен,
няколкоместнияСт),
няколкоместна, нЛколкоместно;
няколкоместни, и
неколкоместен
нИкблкбмuлибнеп,
нЛколкомuлионния(т),
няколкомилионна,
няколко милионно;
нЛколкомллионни, и
неколкомилиднен
николкомИнутен,
нЯколкомИнутнuл(т),
няколкомЛнутна,
няколкоминутно ;
няколкоминутни, и
неколкомйнутен
нИколкоеедмичен,
нЯколкоседмичнил(т),
няколкоседмлчна,
няколкоседмично ;
няколкоседмични, и
неколкоседмичен
николкоетотен,
нЛкол[косmоmния(m),
няколкостотна, няколкостотно;
няколкостотни, и
неколкостдтен
николкохиляден,
нЛколкохUляднлл(т),
няколкохИлядна,
няко лкохИлядно ;
нЛколкохЛляднл, и
неколкохйляден
нИколкочасов, и неколкочйсов
нИкоя (вж. нИкои)
нИкъде
ням, немия(т), няма, нямо; неми
нима (3 л.)
нимам, -аш
нимане
424
обезлиетИтел
о
о (предл.)
о (межд.)
оагня (ее), -иш
оагням (ее), -яш
оагняне
оОзие; оазиси, (два л т.н.) оазиса
оОзиеен, оазиснля(т), оазлсна,
ойзисно; оОзлсни
обагня (ее), -иш
обОгням (ее), -яш
обагря (ее), -иш
обОгрям (ее), -яш
обадя ее, -иш
обаен, обаИния^), обайна,
обайно; обаинл
обаждам ее, -аш
обаждане
обаИвам, -аш
обаива^
обОрвам, -аш
оборване
обаче
обОя, -еш
обаяние
обаятелен, обаЯтелнил(т),
обаятелна, обаятелно;
обаятелни
обаятелноет, обаятелностга
обваря, -Иш
обварявам, -аш
обвенчавам, -аш
обвенчая (ее), -еш
обвеевам (ее), -аш
обвеея (ее), -иш
обветрен, обветренил(m),
обветрена, обветрено;
обветрени
обвея, -еш
обвИвам (ее), -аш
обвИване
обвивен, обвйвния(т), обвйвна,
обвйвно; обвйвни
обвивка
обвинение
обвинИтел, -ят, -я; обвлнЛтели,
(двама и т.н.) обвинители
обвинИтелен, обвлнИтелния(т),
обвинителна, обвинително;
обвинителни
обвинИтелка
обвиня (ее), -йш
обвинявам (ее), -аш
обвиняване
обвиняем; обвиняеми, (двама и
т.н.) обвиняеми
обвиевам, -аш
ббвяeнo, -еш
обвиея, -иш
обвия (ее), -еш
обвържа (ее), -еш
обвързаност, обвързаността
обвързвам (ее), -аш
обвързване
обвивам, -аш
обвиване
обгазя, -иш
обгазя, -иш
обгазявам, -аш
обгазяване
обгарям, -яш
обгаряне
обгербвам, -аш
обгледам, -аш
обглеждам, -аш
обглеждане
обгоря1, -йш
обгоря2 (ее), -йш
обгорявам, -аш
обгоряване
обградя (ее), -йш
обграждам (ее), -аш
обграждане
обгреба, -Ош
обгрИжвам, -аш
обгрИжване
обгръщам (ее), -аш
обгръщане
обгърна (ее), -еш
обдялам, -аш
обдялвам, -аш
обед; обеди, (два и т.н.) обеда, и
обяд
обеден, обедния(т), обедна,
обедно; обедни
обединен, обедлнения(т),
обединена, обединено;
обединени
обединение
обединИтел, -ят, -я; обединители,
(двама л т.н.) обединители
обединИтелен, обединнтелнил(т),
обединителна, обединително;
обединителни
обединИтелка
обединя (ее), -Иш
обединявам (ее), -аш
обединяване
обеднея, -еш
обедня, -йш
обеднявам, -аш
обедняване
обезболя, -иш
обезболявам, -аш
обезболяване
обезболяващ
обезбългаря (ее), -иш
обезбългарявам (ее), -аш
обезбългаряване
обезверен, обезверения^),
обезверена, обезверено;
обезверени
обезвереноет, обезвереността
обезверя (ее), -Иш
обезверявам (ее), -аш
обезверяване
обезводня (ее), -Иш
обезводнявам (ее), -аш
обезводняване
обезвредя, -Иш
обезвредявам, -аш
обезвреждам, -аш
обезвреждане
обезвъздуша, -Иш
обезвъздушОвам, -аш
обезвъздушОване
обезглавя, -Иш
обезглавявам, -аш
обезглавяване
обездвИжа (ее), -иш
обездвИжвам (ее), -аш
обездвижване
обездка
обеззаразен, обеззаразения^),
обеззаразена, обеззаразено;
обеззаразени
обеззаразИтел, -ят, -я;
обеззаразйтели, (два л т.н.)
обеззаразителя
обеззаразителен,
обеззаразйтелнuл(m),
обеззаразйтелна,
обеззаразително;
обеззаразйтелни
обеззаразя, -Иш
обеззаразявам, -аш
обеззаразяване
обеззаразяващ
обезземля, -йш
обезземлявам, -аш
обезземляване
обезкоемя (ее), -Иш
обезкоемявам (ее), -аш
обезкосмяване
обезкоетя, -Иш
обезкоетявам, -аш
обезкоетяване
обезкриля, -Иш
обезкрилявам, -аш
обезкриляване
обезкрилям, -яш
обезкуража (ее), -иш
обезкуражавам (ее), -аш
обезкуражаване
обезкървен, обезкървения(т),
обезкървена, обезкървено;
обезкървени
обезкървя, -Иш
обезкървявам, -аш
обезлеся (ее), -Иш
обезлесявам (ее), -аш
обезлесяване
обезлиетвам (ее), -аш
обезлиетване
обезлиетител, -ят, -я;
425
обезлистител
обезлистйтели, (два н т.н.)
обезлистИтеля
обозлистя (се), -иш
обозлистям (се), -яш
обезлича (се), -йш
обезличавам (се), -аш
обезличИване
обозлюдоя, -еш
обезлюдя (се), -йш
обезлюдявам (се), -аш
обезлюдявано
обезмаслен, обезмасленйя(т),
обезмаслена, обезмаслено;
обезмаслени
обозмаслитол, -ят, -я;
обезмаслИтели, (два н т.н.)
обезмаслилия
обезмасля (се), -йш
обезмаслявам (се), -аш
обезмаслявано
обозмирисвом (се), -аш
обозмирисвоно
обозмирисйтол, -ят, -я;
обезмирнсйтели, (дво н т.н.)
обезмирнсйтеля
обозмирися (се), -йш
обозмирисявам (се), -аш
обозмнрнсивоно
обозмиришо (се), -еш
обозмитя, -йш
обозмитявом, -ош
обозмитявано
обознодОждвам (се), -аш
обознодождвоно
обознодеждя (се), -нш
обознаслодя, -йш
обознаслодявам, -аш
обозноследиваво
обезобразя, -йш
обезобразявам (се), -аш
обезобразявано
обезопася, -йш
обезопасявам (се), -аш
обезопасявано
обезоръжа, -йш
обозоръжОвом, -аш
обезоръжавано
обозпочИ, -йш
обезпечавам, -аш
обозпочИвано
обозпочон, обезпечения(т),
обезпечена, обезпечено;
обезпечени
обозпочонио
обозпочОност, обезпечеността
обозплодя, -иш
обозплодявам, -аш
обезплодявано
обозолбждам, -ош
обезпокоителен,
обезпокойтелния(т),
обезпокойтелна,
обезпокоително;
обезпокойтелни
обезпокоя (се), -йш
обезпокоявам (се), -аш
обезпокоявано
обозправон, обезправения(т),
обезправена, обезпровено;
обезправени
обозправя, -йш
обозправявом, -аш
обозпровявано
обозпрашО (се), -йш
обозпрашОвам (се), -аш
обезпрашавано
обозпрИшвам (се), -аш
обезпрИшвано
обозпрошитол, -ят, -я;
обезпрашители, (дво н т.н.)
обезпрошйтеля
обезсилвам (се), -аш
обезсилвано
обезсиля (се), -нш
обозсилям (се), -яш
обозслОвя, -иш
обозслОвям, -яш
обезсмисля (се), -иш
обезсмислям (се), -яш
обезсмисляно
обезсмъртя (се), -йш
обозсмъртявам (се), -ош
обозсмъртявано
обезсоля (се), -йш
обозсолявам (се), -аш
обезсоляване
обозсърчо (се), -йш
обезсърчавам (се), -аш
обозсърчОвоно
обезсърчителен,
обезсърчителния^),
обезсърчителна,
обезсърчйтелно;
обезсърчителни
обезумея, -еш
обезумявам, -аш
обозумявоно
обезформя (се), -йш
обозформявам (се), -аш
обезформявИ^
обозрöрмим (се), -яш
обезформяно
обозцвотя (се), -йш
обозцвотявам (се), -аш
обезцветяване
обозцонон, обезценения(т),
обезценена, обезценено;
обезценени
обезценя (се), -йш
обезценявам (се), -ош
обезценявано
обозчостя, -йш
обозчостявом, -аш
обозчостявоно
обозщотонио
обезщетя, -йш
обезщетявам, -аш
обезщетявано
обОкт; обекти, (два н т.н.) обекта
обектив; обективи, (два н т.н.)
обектйва
обективен, обектйвния(т),
обективна, обективно;
обективни
обоктивизИция
обоктивизирам, -ош
обоктивизироно
обоктивйзъм, обективИзмът,
обектнвйзмо
обоктивиром, -ош
обоктивироно
обоктивистичон,
обективнстйчния(т),
обектнвнстйчна,
обективнстйчно;
обективнстИчни
обоктивнороолон,
обектйвнореалння(т),
обектйвнореОлна,
обектйвнореално;
обективнореални
обективност, обективността
оболвом (се), -аш
обелване
обелйск; обелиски, (два н т.н.)
обелиска
оболка
обОля (се), -иш
обем; обеми, (дво н т.н.) обема
обОма, -еш
обомам, -аш
обомон, обемнйя(т), обемно,
обемно; обемни
обемист
обемност, обемността
бберкОлнер; бберкелнерн, (двама
н т.н.) оберкелнери
оборколнорко
бберлихт; бберлйхтн, (два н т.н.)
бберлйхто
ббертбн; обертонове, (два н т.н.)
ббертоно
обесвам (се), -аш
обесване
обесник; обесници, (двома н т.н.)
обесници
обОсница
обОсничоски
обОснишки
обОся (се), -иш
обет; обети, (два н т.н.) обета
обетбван
обецИ н обицИ
обещавам, -ош
обещание
обещая, -еш
обжалвам, -аш
обжалвано
обжоля, -нш
обжИрвом, -аш
обжИрвоно
обжИря, -иш
426
облъча
обжОгвам, -аш
обжОгна, -еш
обзаведа (се), -Сш
обзавеждам (се), -аш
обзавОждане
обзалагам се, -аш
обзаложа се, -иш
оОзОма, -еш
оОзОмам, -аш
дОзЯдoм, -иш
оОзйждам, -аш
дОзЯждапе
оОзйрам, -иш
обзор; обзори, (два и г.н.) обзори
обзорски
обигрОвам се, -иш
обиграване
обигрОн
обuгрoпоет, обигранотО
обигрОя се, -еш
обяда
обЯден, сбйднuя(г), обИдна,
обидно; обйднл
обйден, обидения^), обОдена,
обидено; ободсни
обидчйв
обидчйвост, обидчивостгО
обйдя (се), -иш
обЙждам (се), -аш
обйждане
обикалям, -яш
обикаляне
обЙквам, -аш
обЙкна, -сш
обикновен, обикновСния^),
обикновСни, обикновСно;
обикновСни
обиколен, обиколния(г),
обиколна, обиколно; обиколни
обиколка
обиколя, -Иш
обйлен, обйлния(г), обйлни,
обИлно; обйлни
обйлие
обЯлндет, обилнотО
обир; обири, (дви и г.н.) облро
оОЯрам, -иш
обЙране
обирОч; облрОчл, (двама и т.н.)
обирОчи
дбирoчееки
дбuрoчеетвд
обираме
обирджЙйски
обирджЯЯетво; облрджИйство
обирджйя; обирджйи, (двама л т.н.)
облрджИи
обЙрник; обйрницл, (двама л г.н.)
обОрници
обЙрни^
дбЯрнически
дбйрничествд; обОрничссгва
обЙрнишки
обиск; обиски, (дви и г.н.) обиска
обискЯрам, -иш
обискЙране
обитавам, -аш
обитаване
обитаем
обиталище; сбйтОлшца
обитател, -ят, -я; облгОгсли,
(двомо и г.н.) обитатели
обитатели
обитател^и
обйтел, обитслгО
обиход; обиходл, (дво л т.н.)
обихода
обнходен, сблходния(г),
сбйходна, обиходно; обиходни
обицО и обецО
обич
обнчОен, обичайния^), обичИИна,
обичаИно; обичИИни
обичай, -яг, -я; обичОл, (два и т.н.)
обичИя
обичайно^, обичаИнотО
обЙчам, -аш
обичен, обичния^), обично,
обично; обични
обичлЙв
обичлйвост, обичливото
обЙчниче; обйчничсга
обкйтвам (се), -иш
обкйтя (се), -иш
обкйча (се), -иш
обкйчвам (се), -иш
обкйчване
обкоп; обкови, (два л т.н.) обкова
обковО, -Сш
обкованам, -аш
обковка
обкопОвам, -иш
обкопОя, -еш
обкрОча, -иш
обкрОчвам, -аш
дбкрaчване
обкръжа, -йш
обкръжавам, -аш
обкръжОване
обкръжение
облОга
облагОем
облагам (се), -аш
облОгане
облагодетелствам (се), -лш
облагодетелстване
облагородя (се), -Иш
облагородявам (се), -лш
облагородяване
обладавам, -аш
обладаване
обладание
обладОтел; обладОгсли, (двими и
г.н.) сбллдЛгсли
обладОя, -еш
облажОвам, -иш
облажОване
облажвам (се), -аш
облОжване
облОзвам, -лш
облОзя, -иш
облак; облаци, (два и г.н.) облака
облаков
облакътя се, -Иш
оОлакътявам се, -иш
облакътяване
област, областгО
областен, областния^), областно,
областно; областни
облачен, облачния^), облачни,
облачно; облачни
облачност, облачностгО
облегалка
облегало; облсгалО
облОгна (се), -еш
облекО (се), -Сш
облекло; облсклО
облекчО (се), -йш
облекчавам (се), -аш
облекчаване
облекчОнне
облекчйтелен, облекчителния^),
облскчИтслна, облекчително;
облскчИтслни
облепвам, -лш
облепване
облепя, -Ош
облепям, -яш
облОчен, облСчения(г), облСчсно,
облСчсно; облСчсни
облОщвам (се), -аш
облОщя (се), -иш
облОя (се), -еш
облйвам (се), -аш
облЙване
облигационен, облигационния^),
облигационно, облигационно;
облигационни
облигация, облигации
облЙжа (се), -еш
облйзвам (се), -аш
облйзване
облик; облици, (два л г.н.) облика
облицовам, -аш
облицоване
облицовка
облицовъчен, облицовъчния^),
облицовъчна, облицовъчно;
облицовъчни
облЯчам (се), -лш
облЯчане
облог; облози, (два л г.н.) облога
обложа (се), -иш
обложен, обложения^),
обложена, обложено; обложени
обложка
облост, облотО
облъхам, -лш
облъхвам, -аш
облъхнано
облъхна, -еш
облъча, -иш
427
облъчвам
облъчвам, -аш
облъчване
обля, -иш
облягам (ее), -аш
облягане
обмен; обмени, (два л т.н.) обмена
обменен, обменния(т), обменна,
обменно; обменни
обменя, -йш
обменявам, -аш
обменям, -яш
обмИеля, -иш
обмислям, -яш
обмИеляне
обмитя, -Иш
обмитявам, -аш
обмитяване
обмяна; обмени
обнадеждЕам (ее), -аш
обнадеждя (ее), -Иш
обнародвам, -аш
обнародване
обнИжа, -еш
обнизвам, -аш
обн^ва^
обнова
обновен, обновения(т), обновена,
обновено; обновени
обновИтел, -ят, -я; обновители,
(двама и т.н.) обновители
обновИтелен, обновйтелнлл(m),
обновйтелна, обновйтелно;
обновйтелни
обновИтелка
обновление
обновя (ее), -Иш
обновявам (ее), -аш
обновяване
обноска; обноски (обикновено в
мн.ч.)
обобщавам, -аш
обобщаване
обобщение
обобщИтелен, обобщйтелнля(т),
обобщИтелна, обобщйтелно;
обобщйтелни
обобщя, -йш
обогатен, обогатения(т),
обогатена, обогатено;
обогатени
обогатИтелен, обогатйтелния(т),
обогатителна, обогатително;
обогатителни
обогатя (ее), -йш
обогатявам (ее), -аш
обогатяване
обоготворявам, -аш
обоготворяване
ободрИтелен, ободрителния^),
ободрителна, ободрително;
ободрителни
ободря (ее), -йш
ободрявам (ее), -аш
ободряване
обожОвам, -аш
обожаем
обожание
обожател, -ят, -я; обожатели,
(двама и т.н.) обожатели
обожОтелка
обожеетвя, -йш
обожеетвявам, -аш
обожеетвяване
обоз; обозл, (два и т.н.) обоза
обозен, обозния(т), обозна,
обозно; обозни
обознача, -Иш
обозначОвам, -аш
обозначаване
обозначение
обозрО, -Ош
обозрение
обозрИм
обоиет; обойстл, (двама л т.н.)
обойсти
обоИетка
оббя, -ят, -я; обол, (два и т.н.) обоя
обоняние
обонятелен, обонятелния^),
обонятелна, обонятелно;
обонятелни
обор; оборл, (два л т.н.) обора
оборвам, -аш
оборване
оборен, оборния(т), оборна,
оборно; оборни
оборен, оборения(т), оборена,
оборено; оборени
оборот; обороти, (два л т.н.)
оборота
оборотен, оборотния(т),
оборотна, оборотно; оборотни
оборотомер; оборотомерл, (два и
т.н.) оборотомОра
оборски
оборудвам, -аш
оборудване
оборя, -иш
обоеея,-еш
обоснова (ее), -Ош
обосновавам (ее), -аш
обосноваване
обоснован
обоснованост, обосноваността
ббоeновка
обособен, обособения^),
обособена, обособено;
обособени
обособеност, обособеността
обособя (ее), -Иш
обособявам (ее), -аш
обособяване
обосявам, -аш
обработвОем
обработвам, -аш
обработване
обработен, обработения^),
обработена, обработено;
обработени
обработка
обраббтя, -иш
обрадвам (ее), -аш
образ; образл, (два и т.н.) образа
образен, 0бразния(т), образна,
образно; образни
образец; образци, (два л т.н.)
образеца
образност, образността
образовам (ее), -аш
образован
образоване
образование
ббрaзбваноeт, образоваността
образовОтелен,
образоваmелнлл(m),
образователна, образователно;
образователни
образувам (ее), -аш
образуване
образувОние
образцйв
образц0воет, образцовостта
обрОмча, -иш
обрОмчвам, -аш
обрОмчване
обрОена, -еш
обрасти, -Ош
обрОетвам, -аш
обрОетване
обрат; обрати, (два л т.н.) обрата
обратен, обратнля(т), обратна,
обратно; обратни
обратИм
обрoтямбeт, обратимостта
обратнозавИеим
ббрaтпопрбпорционàлеп,
обратнопропорционалния(т),
обратнопропорцлонална,
обратнопропорцлонално;
обратнопропорцлонални
обрaтпбхрбпологИчеeки
обрашня, -Иш
обращОемоет, обращаемостта
обращение
обред; обредл, (два л т.н.) обреда
обреден, обреднил(т), обредна,
обредно; обредни
обредност, обредността
обрежа, -еш
обрезка
обрекО (ее), -Ош
обременен, обременения^),
обременен, обременено;
обременОни
обременителен,
обременителния^),
обременйтелна, обременително;
обременйтелни
обременя (ее), -Иш
обременявам (ее), -аш
обременяване
обречен, обречения(т), обрОчена,
428
общителен
обречено; обречени
оброчоност, обреченосттО
обрив; обриви, (два н т.н.) обрнва
обривам (се), -аш
обривен, обрйвния(т), обрйвно,
обрйвно; обрйвни
обрина (се), -еш
обрисовко
обрисувам, -аш
обрисувано
обричам (се), -ош
обричане
оброк; оброци, (два н т.н.) оброка
обронвам, -ош
оброня, -иш
оброчон, оброчния(т), оброчно,
оброчно; оброчни
оброчище, оброчища
обруговом, -аш
обруговоно
обругИя, -еш
обрулвом, -ош
обрулвоно
обруля, -иш
обручонио
обръгвом, -ош
обръгна, -еш
обръсвам (се), -аш
обръсвано
обръсна (се), -еш
обръч; обръчи, (два и т.н.) обръча
обръщам (се), -аш
обръщано
обръщатолон, обръщотелнияСт),
обръщОтелно, обръщателно;
обръщОтелни
обръщение
обрязвам, -аш
обрязване
обсада
обсаден, обсадния(т), обсОдно,
обсадно; обсадни
обсаден, обсадения(т), обсадено,
обсадено; обсадени
обсадя, -йш
обсаждам, -ош
обсаждано
обсебвам, -ош
обсебвано
обсобя, -иш
обсобям, -яш
обсег; обсеги, (два н т.н.) обсега
обсогна, -еш
обсокИ, -Ош
обсерватория; обсерватории
обсидиИн; обснднони, (дво н т.н.)
обсидиОно
обсипвам, -аш
обсипване
обсипя, -еш
обсичам, -ош
обски
обскурИнт; обскурОнти, (двама и
т.н.) обскурантн
обскуронтйзъм, обскурантИзмът,
обск^ат-изма
обскуронтко
обскуронтство
обследвам, -ош
обследвано
обслуга
обслужа, -иш
обслужвам, -аш
обслужвано
обсолявам, -аш
обстановка
обстоен, обстоИния(т), обстойна,
обстойно; обстойни
обстоиност, обстойностто
обстоятелствен,
обстоятелствения^),
обстоятелствена,
обстоятелствено;
обстоятелствени
обстоятелство; обстоятелства
обстрел; обстрели, (два н т.н.)
обстрОла
обстрелвам, -аш
обстрелвано
обстрелям, -яш
обструкционон,
обструкцнонния(т),
обструкционна, обструкцнонно;
обструкцнонни
обструкция; обструкции
обсъдя, -иш
обсъждам, -ош
обсъждано
обсягам, -аш
обтоком, -ош
обтегач; обтегОчи, (два н т.н.)
обтегОчо
обтогИчон, обтегачнйя(т),
обтегочно, обтегОчно;
обтегочни
обтегна (се), -еш
обтегнатост, обтегнатостта
обтокоом
обтокОомост, обгекаеността
обтока
обточа, -иш
обточвам, -аш
обточване
обтягам (се), -аш
обтягано
обувОлка
обувам, -ош
обувен, обувния(т), обувна,
обувно; обувни
обувка
обуздОвом, -ош
обуздавано
обуздая (се), -еш
обуржоозя (се), -йш
обуржоозявам (се), -аш
обуслИвям, -яш
обусловОн, обусловення(т),
обусловОна, обусловОно;
обусловОни
обусловеност, обусловеността
обусловя, -йш
обухам, -аш
обухвам, -ош
обуча (се), -нш
обучИвам (се), -ош
обучение
обущар, -ят, -я; обущОрн, (двома
и т.н.) обущОри
обущорница
обущИрски
обущорство
обуя (се), -еш
обхвана, -еш
обхвИт; обхвати, (два и т.н.) обхвОта
обхващам, -ош
обхващане
обход; обходи, (два н т.н.) обхода
обходен, обходнйя(т), обходна,
обходно; обходни
обходя, -нш
обхождам, -аш
обхождано
обшйвом, -аш
обшйвоне
обшивка
обширен, обшйрния(т), обширно,
обширно; обшйрнй
обширност, обширносттО
обшйя, -еш
общ
общежитие; общежития
общежитиен, общежйтнйния(т),
общежйтийна, общежИтиино;
общежйтийнн
общение
общОствен, общественйя(т),
общОствена, обществено;
обществени
общественик; общественици,
(двама и т.н.) общественици
общОственичко
обществено-икономически
общественополезен,
общественополезння(т),
общественополезна,
общественополезно ;
общественополезни
общоствонопроизводитолон,
общественопронзводйтелнияСт),
общественопронзводйтелна,
общественопронзводйтелно;
общественопронзводителнй
общественост, обществеността
общество, обществО
община
общинар, -ят, -я; общннОрн,
(двама н т.н.) общинОри
общинен, общйнния(т), общйнно,
общинно; общИнни
общински
общителен, общителнйя(т),
общително, общйгелно;
429
общителен
общйтелни
общителност, общителността
ббщност, общността
ббщо
общоармейски
общобалкански
общобиологйчен,
общобиологйчния(т),
общобиологйчна,
общобиологйчно;
общобиологйчни
общовойскови
общоградски
общограждански
общодостъпен,
общодостъпния(т),
общодостъпна, общодостъпно;
общодостъпни
общодостъпност,
общодостъпността
общодържавен,
общодьржавния(т),
общодържавна, общодържавно;
общодържавни
общоевропейски
общозавбдски
общоизвестен,
общоизвестния(т),
общоизвестна, общоизвестно;
общоизвестни
общоизвестност,
общоизвестността
общонарбден, общонародния(т),
общонародна, общонародно;
общонародни
общообразователен,
общообразователния(т),
общообразователна,
общообразователно;
общообразователни
общопартйен, общопартййния(т),
общопартййна, общопартййно;
общопартийни
общополезен, общополезния(т),
общополезна, общополезно;
общополезни
общопрактикуващ
общоприет
общоприетост, общоприетостта
общопризнат
общоработнически
общоселски
общославянски
общостудентски
общосъЮзен, общосъюзния(т),
общосъюзна, общосъюзно;
общосъюзни
общоупотребйтелен,
общоупотребйтелния(т),
общоупотребйтелна,
общоупотребйтелно;
общоупотребйтелни
общоупотребйтелност,
общоупотребителността
общочовешки
общувам, -аш
общуване
объл, облия(т), обла, обло; обли
объркам (се), -аш
объркан
обърканост, объркаността
обърквам (се), -аш
объркване
обърна (се), -еш
обърсвам, -аш
обърша, -еш
обява
обявление
обявя (се), -йш
обявявам (се), -аш
обявяване
обяд; обяди, (два и т.н.) обяда, и
ббед
обядвам, -аш
обяздвам, -аш
обяздване
обяздя, -иш
обяснение
обяснйм
обяснйтелен, обяснйтелния(т),
обяснйтелна, обяснйтелно;
обяснйтелни
обясня (се), -йш
обяснявам (се), -аш
обятия (само мн.ч.)
овайкам се, -аш
овайквам се, -аш
овакантя (се), -йш
овакантявам (се), -аш
овакантяване
овал; овйти, (два и т.н.) овйиа
овалвам (се), -аш
овалване
овален, овалния(т), овйпна, овално;
овални
овалност, овалността
овалям (се), -яш
оваляност, оваляността
овация; овации
овдовея, -еш
овдовявам, -аш
овдовяване
овен1; овнй, (двама и т.н.) овнй
(лице)
овен2; овнй, (два и т.н.) овена
(нелице)
оверлог; оверлози, (два и т.н.)
оверлога
овес
овесен, овесения(т), овесена,
овесено; овесени
овесище; овесища
овехтея,-еш
овехтявам, -аш
овехтяване
овея, -еш
овйкам, -аш
овйквам, -аш
овладея (се), -еш
овладявам (се), -аш
овладяване
овлажнея, -еш
овлажня (се), -йш
овлажнявам (се), -аш
овлажняване
овластя, -йш
овластявам, -аш
овластяване
бвнешки
овод; оводи, (два и т.н.) бвода
оводня, -йш
оводнявам, -аш
оводняване
овбшка
овощар, -ят, -я; овощари, (двама и
т.н.) овощари
овощарка
овощйрски
овощарство
овбщен, овощния(т), овощна,
овощно; овощни
овбщие; овбщия
овраг; оврази, (два и т.н.) оврага
бвреме
овулйция; овулации
овца
овцевъд; овцевъди, (двама и т.н.)
овцевъди
овцевъден, овцевъдния(т),
овцевъдна, овцевъдно;
овцевъдни
овцевъдец; овцевъдци, (двама и
т.н.) овцевъдци
овцевъдски
овцевъдство
овцеферма
овчар, -ят, -я; овчари, (двама и т.н.)
овчари
овчарка
овчйрник; овчарници, (два и т.н.)
овчарника
овчаров
овчарски
овчарство
овчарувам, -аш
овчаруване
овчедушен, овчедушния(т),
овчедушна, овчедушно;
овчедушни
овчедушие
овчи, овчия(т), бвча, овче; овчи
овъгля (се), -йш
овъглявам (се), -аш
овъгляване
бвърдрйфт; овърдрафти, (два и
т.н.) овърдрафта
овържа (се), -еш
овързвам (се), -аш
овързване
овършйвам, -аш
овършйване
овършея, -еш
430
одобрявам
огазвам, -аш
огазя, -иш
оглавнИк; оглавнйци, (два л т.н.)
оглавника
оглавя, -Иш
оглавявам, -аш
оглавяване
огладнея, -еш
огладнявам, -аш
о^аднявя^
огладя (ее), -иш
оглОждам (ее), -аш
оглаждане
оглася, -Иш
огласявам, -аш
огласяване
огласям, -яш
оглашен, оглашения(т), оглашОна,
оглашОно; оглашОни
оглед; огледи, (два л т.н.) огледа
огледален, огледалния^),
огледИлна, огледилно;
огледилни
огледОло; огледала
огледам (ее), -аш
оглеждам (ее), -аш
оглеждане
оглождя, -иш
оглозгам, -аш
оглозгвам, -аш
оглоз^ане
оглупея, -еш
оглупявам, -аш
оглупяване
оглуша, -йш
оглушавам, -аш
оглушаване
оглушея, -еш
оглушИтелен, отлушàтелнлл(л),
оглушителна, оглушително;
оглушителни
оглушятелпоeт;
оглушително стта
огнеборец; огнеборцл, (двама и
т.н.) огнеборци
огневи
огнедИшащ
огнен, огнения(т), огнена, огнено;
огнени
огпепоeеп, огненоснил(т),
огненосна, огненосно;
огненоснл
огненочервен,
огненочервОния(т),
0гненочервОна, огненочервено;
ОгненочервОни
огнеопасен, огнеопасння(т),
огнеопасна, огнеопасно;
огнеопасни
огнепоклонник;
огнелоклонници, (двама л т.н.)
огнелоклонници
огнепоклонница
бгпепоклбппичеeки
огнепбклопничеeтвб
огнепръекачка
огнестрелен, огнестрелния^),
огнестрОлна, огнестрелно;
огнестрОлни
огнеетруен, огнесmрÿинuл(m),
огнеструИна, огнеструИно;
огнеструйни
огнетечен, отнелечния(m),
огнетОчна, огнетОчно;
огнетОчни
огнеупорен, огнеупорния^),
огнеупорна, огнеупорно;
огнеупорни
огнехвъргачка
огнИво
огнище; огнища
огняр, -ял, -я; огняри, (двама л т.н.)
огнярл
огнярка
огняреки
оголвам (ее), -аш
оголване
оголея, -еш
оголя (ее), -лш
оголявам, -аш
оголяване
огорча (ее), -йш
огорчОвам (ее), -аш
огорчаване
огорчение
ограбвам, -аш
ограбване
огрОбя, -иш
огрОда
ограден, оградния(т), оградна,
оградно; оградни
ограден, оградения(т), оградОна,
оградОно; оградОнл
оградя (ее), -Иш
огрОждам (ее), -аш
ограждане
огражданя (ее), -Иш
огражданявам (ее), -аш
огражданава^
огражденеки
ограмотя (ее), -иш
ограмотявам (ее), -аш
ограмотяване
огранича (ее), -Иш
ограничавам (ее), -аш
ограничаване
ограничение
ограниченост, ограничеността
ограничИтел1; ограничители,
(двама и т.н.) ограничители
(лицО)
ограничител2; ограничители, (два
л т.н.) ограничители (нелице)
ограничителен,
ограничйтелния(т),
ограничйтелна, ограничително;
ограничителни
огреба, -Ош
огребвам, -аш
огрев; огреви, (два л т.н.) огрева
огрея, -еш
огрИбам, -аш
огрибка
огризО, -Ош
огрИзвам, -аш
огрИзка
огромен, огромния^), огромна,
огромно; огромни
огромност, огромността
огрубея, -еш
огрубя, -Иш
огрухам, -аш
огрявам, -аш
огряване
огрян, огрения^), огряна, огряно;
огрОни
огъвам (ее), -аш
огъване
огън, -ят, -я; огньове, (два и т.н.)
огъня
огъна (ее), -еш
огърбавея, -еш
огърбавявам, -аш
огърлие; огърлия
огърлица
бда
одалИека
одареноет, одареността
одаря, -Иш
одарявам, -аш
одая
одве
одеве
одевешен, одевешния(т),
одевешна, одОвешно; одОвешни
одежда
одеколон; одеколони, (два л т.н.)
одеколона
одерО (ее), -Ош
одески
одеяло; одеяла
одеяние; одеяния
оджОк; оджОцл, (два л т.н.) оджака
одимя (ее), -Иш
одимявам (ее), -аш
одимяване
одИрам (ее), -аш
одИране
одисея; одисОл
одит; одлтл, (два л т.н.) одита
одитен, àдumнuл(m), одитна,
одлтно; одлтни
одитор; одигорл, (двама л т.н.)
одиторл
одитореки
бдИтбрeтво
одобрение
одобрИтелен, одобрйтелния(т),
одобрителна, одобрително;
одобрителни
одобря, -Иш
одобрявам, -аш
431
одобряване
одобряване
одомашня, -йш
одомашнявам, -аш
одомашняване
одраскам (се), -аш
одрасквам (се), -аш
одраскване
одращя (се), -иш
одремвам се, -аш, и одрямвам се
одремя се, -еш
одрински
одрипавея, -еш
одрипавявам, -аш
одрипавяване
одрйпан
одрусам (се), -аш
одрусвам, -аш
одрусване
одрямвам се, -аш, и одремвам се
одрямване
одумам, -аш
одумвам, -аш
одумване
одумвач; одумвачи, (двама и т.н.)
одумвачи
одумвачка
одумница
одухам, -аш
одухвам, -аш
одухотворен, одухотворения(т),
одухотворена, одухотворено;
одухотворени
одухотвореност,
одухотвореността
одухотворя (се), -йш
одухотворявам (се), -аш
одухотворяване
одушевен, одушевения(т),
одушевена, одушевено;
одушевени
одушевеност, одушевеността
одушевя (се), -йш
одушевявам (се), -аш
одушевяване
одър; одри, (два и т.н.) одъра
одържавен, одържавения(т),
одържавена, одържавено;
одържавени
одържавя, -йш
одържавявам, -аш
одържавяване
одързостя се, -йш
одързостявам (се), -аш
одързостяване
одърпам (се), -аш
одърпан
одърпвам (се), -аш
одъртея, -еш
одъртявам, -аш
одялам, -аш
одялвам, -аш
одялкам, -аш
одялквам, -аш
одялкване
ожаднея, -еш
ожаднявам, -аш
ожадняване
ожалвам, -аш
ожйлване
ожаля, -иш
ожарвам, -аш
ожаря, -иш
оженвам (се), -аш
оженване
оженя (се), -иш
ожесточа (се), -йш
ожесточавам (се), -аш
ожесточйване
ожесточение
ожесточеност, ожесточеността
оживен, оживения(т), оживена,
оживено; оживени
оживеност, оживеностга
оживея, -еш
оживйтелен, оживйтелния(т),
оживйтелна, оживйтелно;
оживйтелни
оживление
оживотворя, -йш
оживотворявам, -аш
оживотворяване
оживя (се), -йш
оживявам (се), -аш
оживяване
ожребвам (се), -аш
ожребване
ожребя (се), -иш
ожулвам (се), -аш
ожулване
ожулен, ожуления(т), ожулена,
ожулено; ожулени
ожуля (се), -иш
ожълтя, -йш
ожълтявам, -аш
ожълтяване
ожъна, -еш
ожънвам, -аш
ожънване
озаглавя, -йш
озаглавявам, -аш
озаглавяване
озадача (се), -йш
озадачавам (се), -аш
озадачйване
озадаченост, озадачеността
озаптя, -йш
озаптявам, -аш
озаптяване
озарение
озаря (се), -йш
озарявам (се), -аш
озаряване
озверея, -еш
озверя (се), -йш
озверявам (се), -аш
озверяване
озвуча, -йш
озвучавам, -аш
озвучаване
оздравея, -еш
оздравйтелен, оздравйтелния(т),
оздравйтелна, оздравйтелно;
оздравйтелни
оздравя, -йш
оздравявам, -аш
оздравяване
озеленйтелен, озеленйтелния(т),
озеленйтелна, озеленйтелно;
озеленйтелни
озеленя, -йш
озеленявам, -аш
озеленяване
оземля, -йш
оземлявам, -аш
оземляване
озлобение
озлобеност, озлобеността
озлобление
озлобя (се), -йш
озлобявам (се), -аш
озлобяване
озлочестя, -йш
озлочестявам, -аш
озлочестяване
ознаменувам, -аш
ознаменуване
означа, -йш
означавам, -аш
означаване
означение
озобам, -аш
озобвам, -аш
озобване
озова се, -еш
озовавам се, -аш
озоваване
озон
озонатор; озонйтори, (два и т.н.)
озонатора
озонен, озонния(т), озонна,
озонно;озонни
озонйрам, -аш
озонйране
озонов
озоноразрушаващ
озъбвам се, -аш
озъбване
озъбя се, -иш
озървам се, -аш
озърване
озърна се, -еш
озъртам се, -аш
озъртане
ой
ок, -ът, -а; окове, (два и т.н.) ока
ока
окабелявам, -аш
окабеляване
окадя (се), -йш
окадявам (се), -аш
окадяване
окажа (се), -еш
432
октон
оказвам (се), -аш
оказвано
оказион; оказиони, (дво н т.н.)
оказиона
оказионен, оказнонния(т),
оказионна, оказионно;
оказионни
окайвом (се), -аш
окИйвано
околвам (се), -аш
окОлване
окалпазоня се, -йш
окалпазонявам (се), -аш
околпазаниваво
окалям (се), -яш
окалян
окомонолост, окаменелостта
окомоноя, -еш
окамонявам, -аш
окомонявано
окОпвам, -аш
окИпвано
окИпи; окОпита
окОпя, -еш
окарикатурвам, -аш
окарикотуря, -йш
окарикотурявом, -аш
окарикатурявано
окарино
окостря, -иш
окОстрям, -яш
окИстряно
окОт
окачО, -йш
окачОлка
окИчам, -ош
окИчвам, -ош
окОчвано
окачествя, -йш
окачествявам, -ош
окачествявано
окОшлям се, -яш
окОя, -еш
окОян
окаяник; окаяници, (двамо н т.н.)
окОяницн
окаяница
окОяност, окаяността
оквичИвам, -аш
океИн; океОни, (два н т.н.) океОно
океаногрИф; океанографн, (двама
и т.н.) океоногрОфн
океанография
окоaногрорски
океанолог; океанолози, (двама и
т.н.) океанолози
океанология
окоаноложко
окоаноложки
окоИнски
окОи
окис; окиси, (дво н т.н.) окнсо
окисление
окислител, -ят, -я; окислители,
(дво и т.н.) окнслйтеля
окислителен, окнслйтелния(т),
окислителна, окислително;
окислителни
окисля (се), -йш
окислявам (се), -ош
окислявано
окича (се), -иш
окичвам (се), -аш
окичване
окловотя, -йш
окловотявам, -аш
оклеветава^
оклюмам (се), -аш
оклюмвом (се), -аш
оклюмвано
око; очй
окова; оковн (обикн. в мн.ч.)
окова, -Ош
оковОвам, -ош
оковИване
окозвам (се), -ош
окозя (се), -иш
ококорвам (се), -аш
ококорвано
ококоря (се), -иш
околен, околнйя(т), околна,
околно; околни
околийски
околия; околии
околност, околността
около (предл.)
околовръст
околовръстен, околовръстнйя(т),
околовръстна, околовръстно;
околовръстни
окологрОдски
околозомон, околоземния(т),
околозОмна, околозОмно;
околозОмни
околобсов
околоплоден, околоплодння(т),
околоплодно, околоплодно;
околоплодни
околосветски
околослънчев
околчост
окомОр; окомОрн, (два н т.н.)
окомОра
окоморон, окомерния(т),
окомОрно, окомОрно; окомерни
окончИвам, -ош
окончание
окончателен, окончотелнйяСт),
окончОтелна, окончателно;
окончателни
окончИтолност, окончателността
окоп; окопи, (два н т.н.) окопа
окопИвам (се), -аш
окопОване
окопИя (се), -еш
окопвачка
окопен, окопния(т), окопна,
окопно; окопни
окопитвам (се), -аш
окопитване
окопитя (се), -иш
окосмен, окосмения(т), окосмено,
окосмено; окосмени
окосмоност, окосменотО
окосмя се, -йш
окосмявом се, -ош
окосмявоно
окося, -йш
окосявом, -ош
окосявоне
окотвам (се), -ош
окотя (се), -иш
окродИ, -Ош
окродвам, -аш
окроининИ
окрИска
окраставоя, -еш
окраставявом, -аш
окривОя, -еш
окривя, -йш
окривявом, -аш
окрилОност, окриленосттО
окриля (се), -йш
окрилявом (се), -ош
окрилявоне
окрилям (се), -яш
окрупня (се), -йш
окрупнявам (се), -ош
окрупняване
окръг; окръзи, (два н т.н.) окръга
окръгля (се), -иш
окръглявом (се), -аш
окръглям (се), -яш
окръжо, -йш
окръжИвам, -аш
окръжИвано
окръжен, окръжния^), окръжно,
окръжно; окръжни
окръжие; окръжия
окръжност, окръжността
оксалот; оксолОти
оксйд; оксйди, (дво и т.н.) оксйдо
оксидация; оксндОции
оксидйром, -ош
оксидиран
оксидироне
оксижОн; оксижОни, (два н т.н.)
оксижОна
окоджОнен, окснженния(т),
оксижОнно, оксиженно;
оксиженни
ок^жониром, -аш
оксиженйст; окснженйсти,
(двама и т.н.) оксиженйсти
оксижонистка
оксижОнов
оксиморон; оксиморонй, (два и
т.н.) оксимороно
оксфорд
оксфордски
октИва
октан; октОни, (два и т.н.) октано
28. Официален правописен речник но българския език
433
октанов
октанов
октет; октОти, (два л т.н.) октОта
октоедър; октоОдрл, (два и т.н.)
октоОдьра
октоих; октойхи, (два л т.н.)
октойха
октомври
октомврИИски
октопод; октоподи, (два л т.н.)
октопода
окулИет; окулИстл, (двама л т.н.)
окулистл
окулИетка
окултен, окултнил(т), окултна,
окултно; окултни
окултИзъм, окултйзмът,
окултизма
окултиет; окултИстл, (двама л т.н.)
окултИсти
окултИетка
окуляр, -ът, -а; окуляри, (два л т.н.)
окуляра
окумвам ее, -аш
окумя ее, -иш
окупОнт; окупанти, (двама л т.н.)
окупанти
окупатор; окупатори, (двама л т.н.)
окупатори
окупаторка
окупационен, окупационния(т),
окупационна, окупационно;
окупационни
окупОция; окупации
окупИрам, -аш
окупИране
окуражО (ее), -йш
окуражОвам (ее), -аш
окуражаване
окуражИтелен,
окуражйлелнил(m),
окуражйтелна, окуражително;
окуражителни
окуцея, -еш
окуцявам, -аш
окуцяване
окуча (ее), -иш
окучвам (ее), -аш
окучване
окълва, -Ош
окълвавам, -аш
окълцам, -аш
окълцвам, -аш
окълцване
окъпвам (ее), -аш
окъпване
окъпя (ее), -еш
окървавя (ее), -Иш
окървавявам (ее), -аш
окървавяване
окърпвам, -аш
окърпване
окърпя, -иш
окърша (ее), -иш
окършвам (ее), -аш
окършване
окъсам ее, -аш
окъевам (ее), -аш
окъеване
окъеее ми (3 л.)
окъснея, -еш
окъеява ми (3 л.)
олапвам, -аш
оле (межд.)
оле (межд.)
олеандров
олеандър; олеандри, (два л т.н.)
олеандъра
олевея, -еш
олевявам, -аш
олевяване
олеинов
олеква ми (3 л.)
олеквам, -аш
олекване
олекна, -еш
олекне ми (3 л.)
олекотея, -еш
олекотя, -Иш
олекотявам, -аш
олекотяване
олеле (межд.)
олелИя; олелии
олепвам, -аш
олепя, -Иш
олепям, -яш
олея (ее), -еш
олИвам (ее), -аш
олИване
олигОвя (ее), -иш
олигОвям (ее), -яш
олигавяне
олигОрх; олигарсл, (двама и т.н.)
олигарси
олигархИчен, олигархичния(т),
олигархИчна, олигархично;
олигархични
олигархИчееки
олигОрхия; олигархии
олигофрен; олигофрени, (двама и
т.н.) олигофрени
олигофрения; олигофренил
олИжа, -еш
олизвам, -аш
олИзване
олимпиада
олимпИец; олимлиЛци, (двама и
т.н.) олимлиЛци
олимпИзъм, олимлйзмът,
олимпИзма
олимпиИка
олимпииски
олио
олиеея, -еш
олисявам, -аш
олисяване
олихвя (ее), -Иш
олихвявам (ее), -аш
олихвяване
олицетворение
олицетворя, -Иш
олицетворявам, -аш
олицетворяване
оловен, оловния^), оловна,
оловно; оловни
оловнодобивен,
оловнодобивния^),
оловнодобйвна, оловнодобйвно;
оловнодобивни
олбвпокнeелИнен,
оловнокиселИнния(т),
оловнокиселИнна,
оловноклселйнно;
оловнокиселйнни
бловнбeяв
оловно-цинков
олово
олтОр, -ът, -а; олтарл, (два л т.н.)
олтара
олтОрен, олтарния^), олтарна,
олтарно; олтарни
олюлея ее, -еш
олюлявам (ее), -аш
олюляване
олюпвам (ее), -аш
олюпване
олющвам (ее), -аш
олющване
олющя (ее), -иш
ом; омове, (два и т.н.) 0ма
омагьосам, -аш
омагьосвам, -аш
омагьосване
омОен, омайния^), омайна,
омОИно; омайни
омазвам (ее), -аш
омазване
омоивам (ее), -аш
омОИване
омОИник; омайници, (двама и т.н.)
омайници
омОИница
омОИниче; омайничета
омОИноет, омайността
омаловажО, -йш
омаловажОвам, -аш
омаловажаване
омаломощавам (ее), -аш
омаломощОване
омаломощея, -еш
омаломощя (ее), -Иш
омОр, -ът, -а; омари, (два и т.н.)
омара
омОра
омасля (ее), -йш
омаслявам (ее), -аш
омасляване
омацам (ее), -аш
омОцвам (ее), -аш
омОцване
омачкам (ее), -аш
омОчквам (ее), -аш
омачкване
434
опашкарски
омая
омая, -еш
омбудсман; омбудсмани, (двама и
т.н.) омбудсмани
омега
омеквам, -аш
омекване
омекна, -еш
омекотя (се), -йш
омекотявам (се), -аш
омекотяване
омекча, -йш
омекчавам, -аш
омекчаване
омекчение
омерзение
омерзйтелен, омерзйтелния(т),
омерзйтелна, омерзйтелно;
омерзйтелни
омесвам, -аш
омесване
омеся, -иш
омета (се), -еш
омилетика
омировски
омиротворение и
умиротворение
омиротворйтел, -ят, -я;
омиротворйтели, (двама и т.н.)
омиротворйтели, и
умиротворйтел
омиротворйтелен,
омиротворйтелния(т),
омиротворйтелна,
омиротворйтелно;
омиротворйтелни, и
умиротворйтелен
омиротворя, -йш, и умиротворя
омиротворявам, -аш, и
умиротворявам
омиротворяване и
умиротворяване
омйтам (се), -аш
омлет; омлети, (два и т.н.) омлета
омнибус; омнибуси, (два и т.н.)
омнибуса
омнибусен, омнибусния(т),
омнибусна, омнибусно;
омнибусни
омограф; омографи, (два и т.н.)
омографа
омокря (се), -иш
омокрям (се), -яш
омокряне
омонйм; омонйми, (два и т.н.)
омонйма
омонймен, омонймния(т),
омонймна, омонймно; омонймни
омонймия
омотавам (се), -аш
омотаване
омотая (се), -еш
омофон; омофони, (два и т.н.)
омофона
омраза
омразен, омрйзния(т), омразна,
омразно; омрйзни
омразник; омразници, (двама и
т.н.) омразници
омразница
омразниче; омразничета
омръзва ми (3 л.)
омръзвам, -аш
омръзване
омръзна, -еш
омръзне ми (3 л.)
омуртагски
омъжа (се), -иш
омъжвам (се), -аш
омъжване
омърся (се), -йш
омърсявам (се), -аш
омърсяване
онагледя, -йш
онагледявам, -аш
онагледяване
онази (вж. онзи)
онакава (вж. онакъв)
онакйва (вж. онакъв)
онакова (вж. онакъв)
онакъв, онакава, онакова; онакйва
онанйзъм, онанйзмът, онанйзма
онанйрам, -аш
онанйране
онанйст; онанйсти, (двама и т.н.)
онанйсти
онасловя, -йш
онасловявам, -аш
онасловяване
оная (вж. оня)
онбашия; онбашии, (двама и т.н.)
онбашии
ондулация; ондулации
ондулйрам, -аш
ондулйране
ондулйран
оневиня, -йш
оневинявам, -аш
оневиняване
онези (вж. онзи)
онемявам, -аш
онемяване
онеправдавам, -аш
онеправдйване
онеправдая, -еш
онзи, онОзи, онова; онези, и оня
онзиден
онзиденшен, онзиденшния(т),
онзиденшна, онзиденшно;
онзиденпши
оникс; оникси, (два и т.н.) оникса
ониксов
онйя (вж. оня)
онколог; онколози, (двама и т.н.)
онколози
онкологйчен, онкологйчния(т),
онкологйчна, онкологйчно;
онкологйчни
онкологйчески
онкология
онлайн
онова (вж. онзи, оня)
ономастика
ономастйчен, ономастйчния(т),
ономастйчна, ономастйчно;
ономастйчни
ономатопея; ономатопеи
онтогенеза
онтогенетйчен,
онтогенетйчния(т),
онтогенетйчна, онтогенетйчно;
онтогенетйчни
онтологйчен, онтологйчния(т),
онтологйчна, онтологйчно;
онтологйчни
онтологйчески
онтология; онтологии
дня, оная, онова; онйя, и онзи
оогенеза
опадам, -аш
опадвам, -аш
опазвам (се), -аш
опазване
опазя (се), -иш
опак
опаки
опаков
опаковам, -аш
опаковане
опаковка
опаковъчен, опаковъчния(т),
опаковъчна, опаковъчно;
опаковъчни
опал; опали, (два и т.н.) опйла
опйлвам, -аш
опалесценция
опалов
опйля, -иш
опански
опйрвам (се), -аш
опйрване
опарйча (се), -иш
опарйчвам (се), -аш
опарйчване
опаря (се), -иш
опаса, -0ш
опасвам, -аш
опасване
опасен, опасния(т), опасна, опасно;
опасни
опасение
опасност, опасността
опасявам се, -аш
опаша, -еш
опашат
опашен, опашния(т), опашна,
опашно; опашни
опашка
опашкар, -ят, -я; опашкари,
(двама т.н.) опашкйри
опашкарка
опашкарски
435
опвом
опвам, -ош
опване
опОко
опека (се), -Ош
опекун; опекуни, (двама и т.н.)
опекуни
опекунка
опекунски
опекунствам, -аш
опекунстване
опекунство
опел; опели, (два н т.н.) опела
опело; опело
опепеля, -иш
опепелявам, -аш
опепеливане
опера
оперо, -Ош
оперативен, оперативният),
оперативно, оперативно;
оперативни
оперативност, оперативността
опорОтор1; оперОторн, (двомо и
т.н.) оператори (лице)
оператор2; оператори, (дво и т.н.)
оперОтора (нелице)
опорИторка
операторски
операционен, операционния(т),
операционно, операционно;
операционни
операционна
операция; операции
опОрвом се, -аш
опердИша, -иш
опердИшвам, -аш
опердИшване
оперен, оперния(т), оперна,
оперно; оперни
опОрен, оперення(т), опОрено,
опОрено; опОрени
оперОние
опороност, опереността
опорота
опорОтон, оперетнйя(т),
оперетно, оперетно; оперетни
оперйрам, -ош
опериране
оперно-филхармоничен,
оперно-фнлхормоннчния^),
оперно-филхармонйчно,
оперно-филхармонйчно ;
оперно-филхармонйчнн
оперушинвам се, -аш
оперушиня се, -иш
опОря се, -нш
опетня, -йш
опотнявам, -аш
о^^яване
опечолОн, опечоления(т),
опечолОно, опечалено;
опечолОни
опечалОност, опечаленосттО
опечаля (се), -йш
опечолявам (се), -аш
опечоливане
опОя, -еш
опийт; опиати, (два и т.н.) опната
опйвам (се), -аш
опиване
опиля, -йш
опинци (само мн.ч.)
опипам, -аш
опипвам, -аш
опипване
опипом
опирам1, -ош
опирам2 (се), -аш
опиране
опис; описн, (дво и т.н.) описа
описИние
описИтолон, описотелния(т),
описателна, описателно;
описателни
опйсвам, -аш
описвИч; описвачи, (двама и т.н.)
описвОчи
описен, описння(т), описно,
описно; описни
опит; опити, (дво н т.н.) опито
опитам (се), -аш
опйтвам (се), -ош
опйтване
опитен, опитння(т), опитна,
опнтно; опитни
опитнопроизводствен,
опитнопронзводственйя(т),
опитнопронзводствена,
опитнопронзводствено;
опнтнопронзводственй
опитност, опитностгО
опитомя (се), -иш
опитомявам (се), -аш
опитомявано
опиум; опиуми, (дво и т.н.) опиума
опиумен, опиумния(т), опиумна,
опиумно; опиумни
опичам (се), -аш
опиша, -еш
опищя, -йш
опищявам, -ош
опия (се), -еш
опиянение
опнянйтолен, опиянйтелния(т),
опиянйтелно, опиянително;
опиянйтелни
опиянча (се), -иш
опиянчвам (се), -ош
опнинчване
опияня (се), -йш
опиянявам (се), -аш
опияняване
оплИквам, -аш
оплИквам се, -ош
оплакване
оплаквИтолен, оплаквОтелнияСт),
оплаквОтелна, оплоквателно;
оплоквОтелни
оплаквачка
оплИкна (се), -еш
оплИча (се), -еш
оплевя, -йш
оплевявам, -аш
оплевяване
оплОвям, -яш
оплозвом (се), -ош
оплозвоно
оплезя (се), -иш
оплото (се), -еш
оплешивея, -еш
оплешивявам, -аш
оплешивяване
оплискам (се), -аш
оплйсквом (се), -аш
оплитам (се), -ош
оплйтано
оплодотворя, -йш
оплодотворявом, -аш
оплодотворявоне
оплодя, -нш
оплодявам, -аш
оплождам, -ош
оплождано
оплювом, -аш
оплювано
оплюском, -ош
оплюсквам, -ош
оплюя, -еш
оплячкосам, -аш
оплячкосвам, -ош
оплячкосвано
оповестя, -йш
оповестявам, -аш
оповестявано
оповивам, -ош
оповия, -еш
опожаря, -йш
опожарявам, -ош
опожаряване
опозитивон, опознтйвния(т),
опознтйвно, опознтйвно;
опознтйвни
опозиционен, опознционния(т),
опозиционно, опозиционно;
опозиционни
опозиционОр; опозиционОрн,
(двомо и т.н.) опозицнонОрн
опозиционОрко
опозиционорски
опозиция; опозиции
опознОвом, -аш
опознИване
опознавОтелон,
опознавОтелнйя^),
опозновОтелна, опозновотелно;
опозновОтелнн
опознИя, -еш
опозоря (се), -йш
опозорявам (се), -ош
опозорявано
оползотворя, -йш
оползотворявам, -аш
436
опустошителен
оползотворяване
опомвам се, -аш
опомня се, -иш
опомням се, -яш
опомняне
опонент; опоненти, (двама и т.н.)
опоненти
опонентка
опонйрам, -аш
опонйране
опора
опорен, опорния(т), опорна,
опорно;опорни
опороча, -йш
опорочавам, -аш
опорочаване
опортюнйзъм, опортюнйзмът,
опортюнйзма
опортюнйст; опортюнйсти,
(двама и т.н.) опортюнйсти
опортюнистйчен,
опортюнистйчния(т),
опортюнистйчна,
опортюнистйчно;
опортюнистйчни
опортюнистйчески
опортюнйстка
опоскам, -аш
опосквам, -аш
опоскване
опосредствам, -аш
опосредстван
опосредстване
опосум; опосуми, (два и т.н.)
опосума
опошля, -йш
опошлявам, -аш
опошляване
опощвам (се), -аш
опощване
опощя, -иш
опра (се), -еш
оправдавам (се), -аш
оправдан
оправдание
оправдателен, оправдателния(т),
оправдателна, оправдателно;
оправдателни
оправдая (се), -еш
оправен, оправния(т), оправна,
оправно; оправни
оправен, оправения(т), оправена,
оправено; оправени
оправйя
оправя (се), -иш
опразвам (се), -аш
опразване
опразня (се), -иш
опрасвам (се), -аш
опрася (се), -иш
опраша (се), -иш
опрашвам (се), -аш
опрашване
опрашен, опрашения(т),
опрашена, опрашено; опрашени
опреда, -еш
определен, определения(т),
определена, определено;
определени
определение
определеност, определеността
определйм
определйтел, -ят, -я;
определйтели, (два и т.н.)
определйтеля
определйтелен,
определйтелния(т),
определйтелна, определйтелно;
определйтелни
определя (се), -йш
определям (се), -яш
определяне
определящ
опредметя, -йш
опредметявам, -аш
опредметяване
опреснйтелен, опреснйтелния(т),
опреснйтелна, опреснйтелно;
опреснйтелни
опресня (се), -йш
опреснявам (се), -аш
опресняване
опрйдам, -аш
оприлича (се), -йш
оприличавам (се), -аш
оприличаване
опрймча, -иш
опрймчвам, -аш
опровергавам, -аш
опровергаване
опровергая, -еш
опровержение
опропастйтелен,
опропастйтелния^),
опропастйтелна,
опропастйтелно;
опропастйтелни
опропастя (се), -йш
опропастявам (се), -аш
опропастяване
опростача (се), -иш
опростачвам (се), -аш
опростачване
опростен, опростения(т),
опростена, опростено;
опростени
опростенчески
опростенчество
опростея, -еш
опростйтелен, опростйтелния(т),
опростйтелна, опростйтелно;
опростйтелни
опростйтелски
опростйтелство
опростя, -йш
опростявам, -аш
опростяване
опротивея, -еш
опротивявам, -аш
опротивяване
опрощавам, -аш
опрощаване
опрощение
опръскам, -аш
опръсквам (се), -аш
опръскване
опръстеня, -йш
опръстенявам, -аш
опръстеняване
опръхвам, -аш
опрятен, опрятния(т), опрятна,
опрятно; опрятни
опрятност, опрятността
оптатйв; оптатйви, (два и т.н.)
оптатйва
оптйк; оптйци, (двама и т.н.)
оптйци
оптика
оптимален, оптммàлнмя(т),
оптимална, оптимално;
оптимални
оптимйзъм, оптимйзмът,
оптимйзма
оптимйст; оптимйсти, (двама и
т.н.) оптимйсти
оптимистйчен,
оптимистйчния(т),
оптимистйчна, оптимистйчно;
оптимистйчни
оптимистйчески
оптимйстка
оптимум; оптимуми, (два и т.н.)
дптимума
оптйчен, оптйчния(т), оптйчна,
оптйчно; оптйчни
оптйчески
оптйчка
оптометрия
оптометър; оптометри, (два и т.н.)
оптометъра
оптотехника
оптофон; оптофони, (два и т.н.)
оптофона
опуйча (се), -иш
опуйчвам (се), -аш
опуйчване
опулвам (се), -аш
опулване
опулен, опуления(т), опулена,
опулено; опулени
опуля (се), -иш
опус; опуси, (два и т.н.) дпуса
опустея, -еш
опустоша, -йш
опустошавам, -аш
опустошаване
опустошение
опустошйтел, -ят, -я;
опустошйтели, (двама и т.н.)
опустошйтели
опустошйтелен,
опустошйтелния(т),
437
опустошителен
опустошителна,
опустошйтелно; опустошЛтелни
опустошителноет,
олустошлтелността
опустявам, -аш
опуетяване
опухам, -аш
опухвам, -аш
опухване
опуша (ее), -иш
опушвам (ее), -аш
опушване
опция;опции
опъвам (ее), -аш
опъване
опъвОтелен, опъвателния(т),
опъвателна, опъвателно;
опъвателни
опълча (ее), -иш
опълчвам (ее), -аш
опълчване
опълченец; опълчОнцл, (двама л
т.н.) опълченци
опълчение
опълченски
опън; опъни, (два л т.н.) опъна
опъна (ее), -еш
опънатоет, опънатостта
опържа (ее), -иш
опържвам (ее), -аш
опърля (ее), -иш
опърлям (ее), -яш
опърничав
опърничавоет, опърничавостта
опявам, -аш
опяване
орО, -Ош
оразмеря, -иш
оразмерявам, -аш
оразмеряване
оракул; оракули, (двама и т.н.)
оракули
оракулски
орален, оралния(т), орална, орално;
орални
оран
брàш'утап; орангутани, (два и т.н.)
орангутана
орОнгутанеки
оране
оранжада
оранжев
оранжериен, оранжерийния^),
оранжерийна, оранжерийно;
оранжерийни, и оранжериен
оранжериен, оранжерййния(т),
оранжерийна, оранжерийно;
оранжерЛнни, и оранжериен
оранжерия; оранжерии
оранжиет; оранжисти, (двама и
т.н.) оранжИсти
орОтор; оратори, (двама и т.н.)
оратори
оратория; оратории
орОторка
орОтореки
орОторетвам, -аш
орОторетво
орОч; орачи, (двама и т.н.) орачи
орОчееки
орбита
орбитален, орбиталния^),
орбитална, орбитатно;
орбитални
оргОзмен, оргазмения(т),
оргазмена, ортмено;
оргазмени
оргОзмов
оргОзъм, оргазмът, оргазма;
оргазми, (два и т.н.) оргазъма
орган; органи, (два и т.н.) органа
оргoпoязèр; органаИзерл, (два л
т.н.) органаИзера
органен, органния(т), органна,
органно; органни
оргониграма
организатор; организатори,
(двама и т.н.) организатори
организОторка
организОтореки
организационен,
организационния^),
организационна,
организационно;
организационни
организационно-педагогИчееки
организация; организации
организИрам (ее), -аш
организИране
организираност,
организираността
организъм, органйзмът,
организма; органйзми, (два л
т.н.) органйзъма
органие^ органисти, (двама и т.н.)
органИсти
ор^ние^а
органИчен, органичния^),
органична, органично;
органични
органИчееки
органов
органогенен, ортаногенния(т),
органогОнна, органогОнно;
органогОнни
оргаподипамика
оргия; оргии
орда
орден; ордени, (два и т.н.) ордена
орденоносен, орденоносния(т),
орденоносна, орденоносно;
орденоносни
орденонбеец; орденоносци,
(двама и т.н.) орденоносци
орденоноека
ордер; ордерл, (два и т.н.) ордера
ординОрен, ордлнарния(т),
ординарна, ординарно;
ордлнарни
ординарец; ордлнарци, (двама и
т.н.) ордлнарцл
ординОта
ординОтен, ордлнатния(т),
ордлнатна, ординатно;
ордлнатни
ординатор; ординатори, (двама и
т.н.) ординатори
ординОторка
ординатореки
ордьовър; ордьоври, (два и т.н.)
ордьовъра
орева, -еш
оревОвам, -аш
оредея, -еш
оредявам, -аш
оредяване
орежа, -еш
орезиля (ее), -иш
орезилявам (ее), -аш
орезиляване
орел; орлй, (два и т.н.) орОла
орелеф; орелОфи, (два и т.н.)
орелОфа
орен, орния^), орна, орно; орни
ореол; ореоли, (два и т.н.) ореола
ореолен, ореолния(т), ореолна,
ореолно; ореолни
орех; орехи, (два и т.н.) ореха
орехов и орехов
ореховка
орехче; орехчета
орешОк; орешаци, (два и т.н.)
орешака
оригами
оригвам ее, -аш
орИгване
оригинал; оригинити, (два и т.н.)
оригинала
оригинален, орлглналния(т),
оригинална, оригинИлно;
оригинални
оригиналнича, -иш
оригинОлноет, оригиналността
орИгна ее, -еш
ориенталец; орленталцл, (двама
и т.н.) орленталцл
ориепталязъм, орленталйзмът,
орленталйзма; орлентализми,
(два и т.н.) орленталйзъма
ориèптoляeт; орленталйсти,
(двама и т.н.) орленталасти
ориенталИетика
ориенталИетка
ориентОлка
ориенталски
ориенталщина
ориептациопеп,
орлентацлонния(т),
орлентацлонна, ориентацлонно;
орлентационни
ориентация; ориентации
ориентИр; ориентири, (два и т.н.)
438
освободителен
ориентира
ориентирам (се), -ош
ориентиран
ориентирано
ориентировИч; ориентнровочй,
(двомо н т.н.) орнентировочи
орионтировко
ориентировъчен,
ориентировъчния(т),
ориентировъчно,
ориентировъчно;
ориентировъчни
ориз
оризор, -ят, -я; оризари, (двомо н
т.н.) орнзОри
оризарски
оризорство
оризон, орйзения(т), орйзено,
орйзено; орйзени
оризище; орйзшцо
оризов
оризопроизводитол1, -ят, -я;
орйзопроизводйтели, (двама
н т.н.) орйзопроизводИтели
(лице)
орйзопроизводител2, -ят, -я;
орйзопронзводйтелн, (два
и т.н.) орйзопроизводйтеля
(нелице)
оризопроизводство
оринокски
орис
орисам, -ош
орйсвам, -ош
орйсвано
орисия;орисии
орисница
оркестрОнт; оркестранти, (двомо
и т.н.) оркестранти
оркестронтко
оркестронтски
оркестрОция; оркестрОции
оркостриром, -ош
оркострироне
оркостров
оркостровко
оркОстър; оркестри, (дво н т.н.)
оркестъра
орлица
орлов
орляк; орляци, (дво н т.н.) орляка
орнамент; орнаменти, (дво н т.н.)
орнамента
орвоментолон,
орноментОлния(т),
орнаментална, орноментолно;
орнаненгaлнй
орномонтИция; орноментОцнй
орнаментен, орнаментния^),
орнаментно, орнаментно;
орнаментни
орнаментикИ
орноментиром, -аш
орвомевтировко
орнамонтов
орнитолог; орнитолози, (двама н
т.н.) орнитолози
орнитологически
орнитология
орнитоложко
орнитоложки
орвитомовтни
орницо
орогрИфия
орогрИфски
оронвом (се), -аш
оронване
ороня (се), -иш
ороситолен, оросйтелння(т),
оросйтелно, оросйтелно;
оросйтелни
орося (се), -иш
оросявам (се), -аш
оросявоно
ортогрИфия
ортогрофски
ортодокс
ортодоксИлен, ортодоксалнйя(т),
ортодоксшшо, ортодоксшшо;
ортодоксОлни
ортодоксолност,
ортодоксалносттО
ортодонт; ортодонти, (двома н т.н.)
ортодонтн
ортоклИз; ортоклазн, (дво н т.н.)
ортоклозо
ортопед; ортопОдн, (двама н т.н.)
ортопеди
ортопедйст; ортопедйстн, (двама
н т.н.) ортопедйстн
ортопедичен, ортопедичния(т),
ортопедично, ортопедично;
ортопедични
ортоподически
ортопедия
орфизъм, орфйзмът, орфйзмо
орфйк; орфйци, (двомо н т.н.)
орфйци
орхидОя; орхидеи
оръдеен, оръдеИния(т), оръдейно,
оръдОИно; оръдейни
оръдие; оръдия
оръжОен, оръжеИнйя(т),
оръжейна, оръжейно; оръжейни
оръжОйник; оръжейници, (двама
н т.н.) оръжейници
оръженосец; оръженосци, (двомо
н т.н.) оръженосци
оръжие; оръжия
орязвам, -ош
орязвоно
оряховски
ос
осИ
осакатея, -еш
осокотя, -йш
осакатявам (се), -аш
осокотявоно
осанка
осИнна
осапуня, -йш
осапунявом, -ош
осведомен, осведомения^),
осведомОно, осведомено;
осведомени
осведоменост, осведомеността
осведомител, -ят, -я;
осведомителн, (двомо и т.н.)
осведомйтелн
осведомителен,
осведомителния^),
осведомително, осведомително;
осведомйтелни
осводомитолко
осведомя (се), -йш
осведомявам (се), -аш
осведомявано
освежИ (се), -йш
освежавам (се), -ош
освежИвоне
освежител, -ят, -я; освежители,
(дво н т.н.) освежителя
освежителен, освежйтелнйя(т),
освежително, освежително;
освежителни
освОн
освестя (се), -йш
освестявам (се), -ош
осветяване
осветен, осветения(т), осветено,
осветено; осветОни
освотОност, осветеносттО
осветител, -ят, -я; осветйтели,
(двама н т.н.) осветители
осветителен, осветйтелния(т),
осветително, осветително;
осветителни
осветлОние
осветля (се), -йш
осветлявом (се), -ош
осветляване
осветя, -йш
осветявам, -ош
осветяване
освещавам, -ош
освещИвоне
освидОтелством, -ош
освидетелстван
освидетелствано
освирепея, -еш
освирепя, -йш
освирепявом, -аш
освирепяване
освиркам, -ош
освирквам, -ош
освйркване
освободител, -ят, -я;
освободители, (двомо н т.н.)
освободители
освободителен,
освободйтелния(т),
освободИтелно, освободително;
439
освободйтелен
освободйтелни
освободйтелка
освободя (се), -йш
освобождавам (се), -аш
освобождаване
освобождение
осев и дсов
оседлавам, -аш
оседлаване
оседлая, -еш
осезавам, -аш
осезаем
осезаемост; осезаемостта
осезание
осезателен, осезателния(т),
осезателна, осезателно;
осезателни
осезателност; осезателността
осейвам, -аш
осейване
осека, -еш
осеквам (се), -аш
осекна (се), -еш
осел; ослй, (два и т.н.) осела
осем, осемте
осемгодйшен, осемгодйшния(т),
осемгодйшна, осемгодйшно;
осемгодйшни
осемгодйшнина
осем-девет
осемдесет, осемдесетте
осемдесетгодйшен,
осемдесетгодйшнияСт),
осемдесетгодйшна,
осемдесетгодйшно ;
осемдесеттодйшни
осемдесетгодйшнина
осемдесети
осемдневен, осемдневния(т),
осемдневна, осемдневно;
осемдневни
осеменйтел, -ят, -я; осеменйтели,
(двама и т.н.) осеменйтели
осеменйтелен, осеменйтелния(т),
осеменйтелна, осеменйтелно;
осеменйтелни
осеменя, -йш
осеменявам, -аш
осеменяване
осеметажен, осеметажния(т),
осеметажна, осеметажно;
осеметажни
осемкратен, осемкратния(т),
осемкратна, осемкратно;
осемкратни
осеммесечен, осеммесечния(т),
осеммесечна, осеммесечно;
осеммесечни
осемметров
осемнадесет, осемнадесетте, и
осемнайсет
осемнадесетгодишен,
осемнадесетгодйшния^),
осемнадесетгодйшна,
осемнадесетгодйшно;
осемнадесетгодйшни, и
осемнайсетгодйшен
осемнадесетгодйшнина и
осемнайсетгодйшнина
осемнадесети и осемнайсети
осемнайсет, осемнайсетте, и
осемнадесет
осемнайсетгодйшен,
осемнайсетгодйшния^),
осемнайсетгодйшна;
осемнайсетгодйшно;
осемнайсетгодйшни, и
осемнадесетгодишен
осемнайсетгодйшнина и
осемнадесетгодишнина
осемнайсети и осемнадесети
осемстотен, дсемстотния(т),
дсемстотна, дсемстотно;
дсемстдтни
осемстдтин, осемстотинте
дсемстотингодйшен,
Дсемстотмнтодйшнмя(т),
дсемстотингодйшна,
дсемстс^тинг^с^дйшно;
Дсемстотмнгодйшнм
осемстотингодйшнина
дсемхйлядник; дсемлйлядници,
(два и т.н.) осемхйлядника
осемчасов
осемчленен, бсемчленния(т),
осемчленна, осемчленно;
бсемчленни
осен; осени, (два и т.н.) осена
осенов
осеня, -йш
осенявам, -аш
осеняване
осетйнец; осетйнци, (двама и т.н.)
осетйнци
осетйнка
осетйнски
осея (се), -еш
осигурен, осигурения^),
осигурена, осигурено;
осигурени
осигурйтел, -ят, -я; осигурители,
(двама и т.н.) осигурйтели
осигурйтелен, осмтурйтелнмя(т),
осигурйтелна, осигурйтелно;
осигурйтелни
осигурйтелка
осигуровка
осигуря (се), -йш
осигурявам (се), -аш
осигуряване
осйл; осйли, (два и т.н.) осйла
осйлест
осиновен, осиновения^),
осиновена, осиновено;
осиновени
осиновйтел, -ят, -я; осиновйтели,
(двама и т.н.) осиновйтели
осиновйтелка
осиновя, -йш
осиновявам, -аш
осиновяване
осиромашавам, -аш
осиромашаване
осиромашея, -еш
осиротея, -еш
осиротявам, -аш
осиротяване
осйчам, -аш
осйчане
осквернйтел, -ят, -я;
осквернйтели, (двама и т.н.)
осквернйтели
осквернйтелен,
осквернйтелния(т),
осквернйтелна, осквернйтелно;
осквернйтелни
осквернйтелка
оскверня, -йш
осквернявам, -аш
оскверняване
оскотея, -еш
оскотявам, -аш
оскотяване
оскрежава (се) (3 л.)
оскрежаване
оскрежен, оскрежения(т),
оскрежена, оскрежено;
оскрежени
оскреженост, оскрежеността
оскрежй (се) (3 л.)
оскубвам (се), -аш
оскубване
оскубя (се), -еш
оскъден, оскъдния(т), оскъдна,
оскъдно^скъдни
оскъдица
оскъдност, оскъдността
оскъпя (се), -йш
оскъпявам (се), -аш
оскъпяване
оскърбйтел, -ят, -я; оскърбйтели,
(двама и т.н.) оскърбйтели
оскърбйтелен, оскърбйтелния(т),
оскърбйтелна, оскърбйтелно;
оскърбйтелни
оскърбйтелка
оскърбление
оскърбя (се), -йш
оскърбявам (се), -аш
оскърбяване
ослабвам, -аш
ослабя, -иш
осланя, -йш
осланявам, -аш
осланям се, -яш
ослепея, -иш
ослепйтелен, ослепйтелния(т),
ослепйтелна, ослепйтелно;
ослепйтелни
ослепйтелност, ослепителността
ослепя, -йш
ослепявам, -аш
440
остъклявам
оелепяване
оелица
ослушам ее, -аш
ослушвам ее, -аш
ослушване
османец; османци, (двама и т.н.)
османци
оеманИзъм, османизмът,
османизма
оемОнеки
осмеля ее, -йш
осмелявам ее, -аш
оемеляване
осмея, -еш
оеми
осмивам, -аш
осмиване
осмии, -ят, -я
оемИна
оемИна; осмйни
осминафинал; осминафинали, (два
и т.н.) осминафинала
оемИнафинален,
осмИнафиналния(т),
осмннафинална,
осмннафинално;
осмИнафинални
оеминафиналИст1 ;
осмИнафиналнстл, (двама л
т.н.) осмннафлналйсти (лице)
оемИнафиналИет2;
осмИнафиналнстл, (два и т.н.)
осмИнафлналиста (нелице)
оeмянафиналяeтка
осминка
осмисля, -иш
осмислям, -яш
осмисляне
осмица
оемоглОеник; осмогласницл, (два
и т.н.) осмогласника
оемодневен, осмодневнил(т),
осмоднОвна, осмоднОвно;
осмоднОвни
осмоза
оемоклОеен, осмокласния^),
осмокласна, осмокласно;
осмокласни
осмокласник; осмокласници,
(двама и т.н.) осмокласници
оемоклОеничка
оемокрОк
оемоля, -Иш
осмолявам, -аш
осмоляване
оеморен, осморния(т), осморна,
осморно; осморни
оеморка
оемоетен; осмостОни, (два л т.н.)
осмостена
оeмоeтепèн, осмосmеннuл(т),
осмостОнна, осмостОнно;
осмостОнни
оемотИчен, осмотИчния(т),
осмолйчна, осмолйчно;
осмотИчни
оемочленен, осмочленния(т),
осмочлОнна, осмочлОнно;
осмочлОнни
осмоъгълен, осмоъгьлнля(т),
осмоъгълна, осмоъгълно;
осмоъгълни
осмоъгълник; осмоъгълници,
(два и т.н.) осмоъгълника
оемуквам, -аш
оемукване
оемуча, -еш
оенежО, -Иш
оенежОвам, -аш
оенежОване
основа
основа, -Ош
основавам, -аш
основаване
основание
основател, -ят, -я; основатели,
(двама и т.н.) основатели
основателен, основателния(т),
основателна, основателно;
основателни
оеновОтелка
основателност, основателността
основен, основния^), основна,
основно; основни
основоположник;
основоположници, (двама и
т.н.) основоположници
особа
особен, особения(т), особена,
особено; особени
особеност, особеността
особняк; особняци, (двама и т.н.)
особняци
оеобнячка
осов и оеев
осоговски
осоля, -Иш
осолявам, -аш
осоляване
оспорвам, -аш
оспорване
оспорим
оспоря, -иш
оерОмвам, -аш
оерамя, -иш
осребря, -Иш
осребрявам, -аш
осребряване
осредня, -Иш, и усредня
осреднявам, -аш, и уереднявам
осредняване и усредняване
оставам, -аш
оставане
оставка
оставя (ее), -иш
оетОвям (ее), -яш
оетОна, -еш
останка; останки (обикн. в мн.ч.)
остарея, -еш
остарявам, -аш
остатък; остатъци, (два л т.н.)
остатъка
оетОтъчен, остатъчния(т),
остатъчна, остатъчно;
остОлъчни
остен; ослОни, (два и т.н.) остОна
оетензивен, остензйвния(т),
остензавна, остензйвно;
остензйвни
бeтèблбгия
оетеомиелит
оетеонлОетика
оетеопороза
оетеопорозен, осmеоnорознuл(m),
остеопорозна, ослеопорозно;
остеопорозни
оeтояпоeтЯ, -нш
оетоИноетявам, -аш
остоиностяване
оеторожен, осторожнля(т),
осторожна, осторожно;
осторожни
оетравеки
оетракИзъм, остракйзмът,
остракИзма
острене
остригвам (ее), -аш
оетрИгване
острие; острлОта
оетрИжа (ее), -еш
оетрИлка
оетрИло; острила
остров; ослровл, (два л т.н.)
острова
островен, островния(т),
островна, островно; островни
островитянин; островитяни,
(двама и т.н.) островитяни
оетровитянка
островръх, ослровърхия(т),
островърха, островърхо;
островърхи
бeтроглoв
оетрозарОзен, острозаразнлл(m),
острозаразна, острозаразно;
острозаразни
оетрозъб
оетроное
острота
остроумен, остроумния^),
остроумна, остроумно;
остроумни
остроумие; остроумия
оетроумнича, -иш
оетроумничене
оетроумноет, остроумността
оетроъгълен, остроЪтълния(т),
остроъгълна, остроъгълно;
остроъгьлнл
остря, -иш
остъкля, -Иш
остъклявам, -аш
441
остъклявано
остъклявано
остър, острия(т); остро, бстро;
остри
остървОн, остървОния(т),
остървОно, остървОно;
остървОнн
остървонио
остъргвам, -аш
остъргване
остържа, -еш
осуетя, -йш
осуетявам, -ош
осуетяване
осцилотор; осинлОтори, (два н т.н.)
осцилатора
осцилоция; осцилОции
осцилогрОма
осцилогрИф; осцилографи, (два и
т.н.) осцилографа
осцилогрИфия
осциломотрия
осциломОтър; осцнломОтрн, (два
н т.н.) осцнломОтъро
осцилоскоп; осцилоскопи, (два и
т.н.) осцилоскопа
осчетоводОн, осчетоводения(т),
осчетоводено, осчетоводено;
осчетоводОни
осчетоводя, -йш
осчетоводявам, -ош
осчетоводяване
осъвременен, осъвременения^),
осъвременОна, осъвременено;
осъвременОни
осъвременя, -йш
осъвременявам, -аш
осъвременявано
осъдйтелен, осьдйтелния(т),
осъдителна, осъдйгелно;
осъдителни
осъдитолност, осъдителносттО
осъдя, -иш
осъждам, -ош
осъждано
осъзнОвам (се), -аш
осъзнавано
осъзнИт
осъзнотост, осъзнотосттО
осъзная (се), -еш
осъмвам, -аш
осъмвано
осъмна, -еш
осъщоствйм
осъщоствимост,
осьществиността
осъществя (се), -йш
осъществявам (се), -аш
осъществявано
осявам, -ош
от (предл.)
отбогна, -еш, н отбягна
отболожа, -иш
отбелязвам, -ош
отбелязвано
отбора, -Ош
отбив; отбивн, (дво н т.н.) отбива
отбивам, -ош
отбивам (се), -ош
отбивано
отбивен, отбйвния(т), отбивна,
отбйвно;отбивни
отбирам, -аш
отбирано
отбйя, -еш
отбия (се), -еш
отблагодаря се, -йш
отблагодарявам се, -аш
отблагодарявано
отблизо
отблъсвам, -аш
отблъсвано
отблъсквам, -аш
отблъсквано
отблъсна, -еш
отблясък; отблясъци, (два н т.н.)
отблясъка
отбои, -ят, -я; отбои, (два н т.н.)
отбоя
отболй мо (3 л.)
отболява мо (3 л.)
отбор; отборн, (дво и т.н.) отбора
отборен, отборния(т), отборна,
отборно;отборни
отбродя (се), -йш
отбрОждам (се), -ош
отбрОна
отбранителен, отбранителнйяСт),
отбранИтелно, отбранително;
отбранителни
отбранявам (се), -ош
отбраняван
отбранявано
отброивам, -ош
отброя, -йш
отброявам, -ош
отброявано
отбрулвам (се), -ош
отбруля (се), -иш
отбулвом, -ош
отбуля, -иш
отбутом (се), -ош
отбутвам (се), -ош
отбутвано
отбягвам, -ош
отбягвано
отбягна, -еш, и отбОгна
отвОра
отварИчка
отварям (се), -яш
отвОряно
отведО, -Ош
отведнъж
отвеждам, -аш
отвеждано
отворгнот
отверстие; отверстия, н отвърстие
отвертка
отвОс; отвОсн, (дво н т.н.) отвОса
отвесен, отвесния(т), отвесна,
отвесно; отвесни
отвОт; ответи, (два н т.н.) отвОто
ответен, ответнйя(т), ответна,
ответно; ответни
отвОтник; ответници, (двама и
т.н.) ответници
ответница
отвотност, ответносттО
отвотствон, ответственияСт),
ответствено, отвОтствено;
ответственй
отвОя, -еш
отвивом (се), -ош
отвивано
отвиквам, -аш
отвиквоне
отвикна, -еш
отвинтвом (се), -аш
отвинтвоно
отвинтя (се), -иш
отвисоко
отвия (се), -еш
отвлоко (се), -Ош
отвлОчен, отвлеченйя(т),
отвлОчено, отвлечено;
отвлОчени
отвлочоност, отвлеченосттО
отвличам (се), -аш
отвличане
отвод; отводи, (два н т.н.) отвода
отводнителен, отводнйтелния(т),
отводнителна, отводнително;
отводнителни
отводня, -йш
отводнявом, -аш
отводнявоне
отвор; отворн, (два н т.н.) отвора
отв0рен, отворнйя(т), отворна,
отворно; отворни
отворен, отворенйя(т), отворено,
отворено; отворени
отвореност, отвореността
отворя (се), -иш
отвоювам, -аш
отвоювано
отвратОност, отвротеността
отвратителен, отвратителния^),
отвратИтелна, отвратително;
отвратителни
отвратйтолност,
отвротителността
отвротя (се), -йш
отврощовам (се), -аш
отврощОване
отврощонио
отврОд
отвръщом (се), -ош
отвръщане
отвсякъде
отвъд
отвъден, отвЬцнйя(г), отвъдно,
отвъдно;отвъдни
отвъдморски
442
отклик
отвъдокеански
отвъдя, -иш
отвъждам, -аш
отвън
отвъргнат
отвържа (се), -еш
отвързвам (се), -аш
отвързване
отвърна (се), -еш
отвърстие; отвърстия, и
отверстие
отвъртам (се), -аш
отвъртане
отвъртвам (се), -аш
отвъртване
отвъртя (се), -йш
отвъртявам (се), -аш
отвътре
отвявам, -аш
отвяване
отгадая, -еш
отгатвам, -аш
отгатване
отгатна, -еш
отглаголен, отглагдлния(т),
отглаголна, отглаголно;
отглаголни
отглас; отгласи, (два и т.н.)
отгласа
отгласен, оттласния(т), отгласна,
отгласно; отгласни
отглася, -йш
отгласям, -яш
отгласяне
отгледам, -аш
отглеждам, -аш
отглеждане
отговарям, -яш
отговея, -еш
отговор; отговори, (два и т.н.)
отговора
отговорен, отговорния(т),
отговорна, отговорно;
отговорни
отговорник; отговорници, (двама
и т.н.) отговорници
отговорничка
отговорност, отговорността
отговоря, -иш
отговявам, -аш
отгоре
отгоре-отгоре
отградя, -йш
отграждам, -аш
отграждане
отгреба, -еш
отгребвам, -аш
отгребване
отгриза, -еш
отгрйзвам, -аш
отгрйзване
отгръщам, -аш
отгръщане
отгъвам, -аш
отгъване
отгъна (се), -еш
отгърмя, -йш
отгърмявам, -аш
отгърна, -еш
отдавам (се), -аш
отдаване
отдавна
отдавнашен, отдавнашния(т),
отдавнашна, отдавнашно;
отдОвнашни
отдаден, отдадения(т), отдадена,
отдадено; отдадени
отдалеча (се), -йш
отдалечавам (се), -аш
отдалечаване
отдалече
отдалечение
отдалеченост, отдалечеността
отдам (се), отдадеш
отдел; отдели, (два и т.н.) отдела
отделен, отделния(т), отделна,
отделно; отделни
отделен, отделения(т), отделена,
отделено; отделени
отделение
отделеност, отделеността
отделйтелен, отделйтелния(т),
отделйтелна, отделйтелно;
отделйтелни
отделно
отделя (се), -йш
отделям (се), -яш
отделяне
отдих; отдихи, (два и т.н.) отдиха
отдолу
отдръпвам (се), -аш
отдръпване
отдръпна (се), -еш
отдушник; отдушници, (два и т.н.)
отдушника
отдъхвам (си), -аш
отдъхване
отдъхна (си), -еш
отдявам, -аш
отдяна, -еш
отдясно
отегча (се), -йш
отегчавам (се), -аш
отегчаване
отегчение
отегченост, отегчеността
отегчйтелен, отегчйтелния(т),
отегчйтелна; отегчйтелно;
отегчйтелни
отегчйтелност, отегчителността
отека, -еш
отеквам, -аш
отекване
отекна, -еш
отелвам (се), -аш
отелване
отеля (се), -иш
отеснея, -еш
отесня, -йш
отеснявам, -аш
отесняване
отехтя, -йш
отехтявам, -аш
отец; отцй, (двама и т.н.) отцй
отецпайсиевски
отечески
отечествен, отечествения(т),
отечествена, отечествено;
отечествени
отечество
отечествознание
отживелица
отживея (си), -еш
отживявам (си), -аш
отживялост, отживялостта
отзад
отзарана
отзвук; отзвуци, (два и т.н.) отзвука
отзвуча, -йш
отзвучавам, -аш
отзвучаване
отзема, -еш
отземам, -аш
отзив; отзиви, (два и т.н.) отзива
отзивчйв
отзивчйвост, отзивчивостта
отзова (се), -еш
отзовавам (се), -аш
отзоваване
отйва ми (3 л.)
отйвам (си), -аш
отйване
отигравам (си), -аш
отиграване
отиграване
отиграя (си), -еш
отйда (си), -еш
отйт; отйти, (два и т.н.) отйта
отйчам, -аш
отйчане
откажа (се), -еш
отказ; откази, (два и т.н.) отказа
отказвам (се), -аш
отказване
откак
откакто
откарам, -аш
откарвам, -аш
откарване
откат; откати, (два и т.н.) отката
откача (се), -йш
откачам (се), -аш
откачвам (се), -аш
откачване
откачен, откачения(т), откачена,
откачено; откачени
откашлям, -яш
отклещвам (се), -аш
отклещване
отклещя (се), -иш
отклик; отклици, (два и т.н.)
отклика
443
откликвам
отклИквам, -аш
отклИкване
отклИкна, -еш
отклонение
отклоня (ее), -йш
отклонявам (ее), -аш
отклоняване
отключа, -иш
отключвам, -аш
отключване
откова, -Ош
отковавам, -аш
отковаване
откога
откогато
отколешен, отколешния(т),
отколешна, отколешно;
отколешни
отколко
отколкото
откопавам, -аш
откопаване
откопая, -еш
откопИрам, -аш
откопча (ее), -иш
откопчавам (ее), -аш
откопчаване
откопчая (ее), -еш, и
откопчея (ее)
откопчвам (ее), -аш
откопчване
откопчея (ее), -еш, и откопчая (ее)
откос; откоси, (два л т.н.) Откоса
откос; откоси, (два л т.н.) откоса
откося, -иш
откоеявам, -аш
открадвам, -аш
открадна, -еш
откраи
открехвам (ее), -аш
открехване
открехна (ее), -еш
открИвам (ее), -аш
открИване
откривател, -ят, -я; откриватели,
(двама и т.н.) откриватели
откривателка
откривателски
открИт
открИтие; открития
откритоет, откритостта
открия (се), -еш
откровен, откровения^),
откровОна, откровено;
олкровОнл
откровение
откровенича, -иш
откровеничене
откровеност, откровеността
откроя (ее), -Иш
откроявам (ее), -аш
откуп; откупи, (два л т.н.) откупа
откупвам (ее), -аш
откупване
откупвач; откупвачи, (двама л т.н.)
олкулвачл
откупвачка
откупка
откупувам (ее), -аш
откупуване
откупя (ее), -иш
откутюр
откъде
откъдето
откъм (предл.)
откънтя, -Иш
откънтявам, -аш
откърмвам, -аш
откърмване
откърмя, -иш
откърмям, -яш
откърмяне
откъртвам (ее), -аш
откъртване
откъртя (ее), -иш
откърша (ее), -иш
откършвам (ее), -аш
откършване
откъс; откъси, (два и т.н.) откъса
откъсвам (ее), -аш
откъсване
откъслек; откъслеци, (два л т.н.)
откъслека
откъслечен, откъслечния(т),
откъслечна, откъслечно;
откъслечни
откъелечноет, откъслечността
откъсна (ее), -еш
откъснатост, откъснатостта
отлОгам (ее), -аш
отлагане
отлагателен, отлагателния^),
отлагателна, отлагателно;
отлагателни
отлежа, -йш
отлежОвам, -аш
отлежОване
отлепвам (ее), -аш
отлепване
отлепя (ее), -йш
отлепям (ее), -яш
отлепяне
отлетя, -йш
отлея (ее), -еш
отлив; отливл, (два л т.н.) отлива
отлИвам (ее), -аш
отливане
отливен, оmллвнuл(m), олливна,
отливно;отливни
отлИвка
отлика
отлИтам, -аш
отлИтане
отлича (ее), -йш
отличавам (ее), -аш
отличаване
отличен, оmлHчнuл(m), оллИчна,
оллИчно; отлИчни
отличен, отличения(т), олличОна,
олличОно; олличОни
отличие; отлИчия
отличИтелен, отличйлелнля(т),
отличителна, отличително;
отличителни
отличИтелноет, отличлтелността
отличник; отлИчници, (двама и
т.н.) отлйчницл
отлИчничка
отложа (ее), -иш
отломвам (ее), -аш
отломка
отломък; отломъци, (два и т.н.)
отломъка
отломя (ее), -йш
отломявам (ее), -аш
отломяване
отлъча (ее), -иш
отлъчвам (ее), -аш
отлъчване
отлъчка
отлюбвам, -аш
отлюбя, -иш
отлюепвам (ее), -аш
о^юспване
отлюепя (ее), -иш
отляво
отмОла
отмалея, -еш
отмалявам, -аш
отмаляване
отмалялоет, отмалялостта
отмОхвам, -аш
отмОхна, -еш
отменя, -йш
отменявам, -аш
отменяване
отменям, -яш
отменяне
отмервам, -аш
отмерване
отмерен, отмОрения^), олмОрена,
отмОрено; отмОрени
отмереноет, отмереността
отмеря, -иш
отмествам (ее), -аш
отместване
отместя (ее), -иш
отметО, -Ош
отметка
отметна (ее), -еш
отмивам (ее), -аш
отмиване
отмилея, -еш
отмилявам, -аш
отмиляване
отмИна, -еш
отминавам, -аш
отминаване
отмИрам, -аш
отмиране
отмирИевам (ее), -аш
отмирИеване
444
отмирйша (се), -еш
отмия (се), -еш
отмора
отморителен, отнорйгелнuя(т),
отморйтелно, отморИтелно;
отморИте-нни
отмори (се), -иш
отморивом (се), -ош
отморивано
отмотОвом (се), -ош
отмотовоно
отмотоя (се), -еш
отмра, -Ош
отмъквом, -аш
отмъквоне
отмъкна, -еш
отмъстител, -ят, -я; отмъстИтели,
(двамо и т.н.) отмъстИтели
отмъстйтелен, отмъстителния^),
отмъстително, отмъстително;
отмъстителни
отмъститолко
отмъститолност,
отмъстнтелността
отмъстя (си), -йш
отмъщОвом, -ош
отмъщоване
отмъщение
отмяна; отмОни
отмитам (се), -ош
отмитано
отнапред
отнОсям (се), -яш
отнИсяно
отначало
отнОмо, -еш
отнОмом, -ош
отнемане
отнесО (се), -Ош
отникъде
отново
относйтолон, относйтелния(т),
относително, относително;
относителни
относителност, относителността
относно (предл.)
отношение
отникъде
оток; отоци, (дво н т.н.) отока
отоларинголог; отоларннголозн,
(двама н т.н) отоларннголозн
отоларингология
отомИнец; отоманцн, (двамо и
т.н.) отомонци
отомонка
отомански
отоплен, отоплення(т), отоплено,
отоплОно; отоплени
отопление
отоплителен, отоплйтелния(т),
отоплителна, отоплително;
отоплителни
отопля, -йш
отоплявам, -аш
отопляване
отопя, -йш
отопивам, -ош
отопявано
оторизиром, -аш
оторизиран
оторизирано
отофон; отофони, (два и т.н.)
отофоно
отпОдом, -ош
отпОдоно
отпИден, отпОдния(т), отпОдна,
отпадно; отпадни
отподна, -еш
отподнолост, отпадналостта
отпИдък; отпадъци, (два н т.н.)
отпадъка
отпИдъчен, отпадъчния^),
отпадъчна, отпадъчно;
отпадъчни
отпОрям (се), -яш
отпИряно
отпасИ си, -Ош
отпОсвом, -аш
отпИсвом си, -ош
отпИсвано
отпИша, -еш
отпорО (се), -Ош
отпочИтом (се), -ош
отпечОтвом (се), -ош
отпечИтване
отпечИтък; отпечатъци, (два и
т.н.) отпечатъка
отпйвам, -ош
отпйване
отпйром (се), -аш
отписвам (се), -ош
отписване
отпйша, -еш
отпия, -еш
отплИвам, -ош
отплаване
отплИта
отплатя се, -йш
отплИщам се, -аш
отплащане
отплОсвом се, -аш
отплОсвано
отплосна се, -еш
отплотО (се), -Ош
отплитом (се), -ош
отплувам, -ош
отплуване
отпойвам, -ош
отпор; отпорн, (два и т.н.) отпора
отпорвам (се), -ош
отпорвано
отпоря (се), -иш
отпосле
отпочйвам (си), -ош
отпочйна (си), -еш
отпоя (се), -йш
отпойвам (се), -аш
отпойване
отрИквано
отправен, отправния(т), отправна,
отпрйвно;отправнн
отпрИвя (се), -нш
отпрОвям (се), -яш
отпрИвяне
отпразнувам,-аш
отпразнуване
отпрИтка
отпрИтя, -иш
отпрИщам, -аш
отпрИщане
отпрОгна, -еш
отпрОд
отпредй
отпрйщвам (се), -ош
отпрОщване
отпрйщя (се), -нш
отпрйгам, -аш
отпуск; отпуски, (два нт.н.) отпуска
отпускам (се), -аш
отпускане
отпускИр, -ят, -я; отпускарн,
(двамо н т.н.) отпускОрн
отпускИрка
отпускИрски
отпусна (се), -еш
отпуснатост, отпуснатостта
отпуша (се), -иш
отпушвам (се), -ош
отпушване
отпущам (се), -ош
отпущане
отпущение
отпъдя, -иш
отпъждам, -аш
отпъждане
отпърво
отпътувам, -аш
отпътуване
отпйвам (си), -ош
отработвам, -ош
отработвано
отработя, -иш
отрИвям (се), -яш
отрИвяне
отрИда
отрИден, отродния(т), отрадно,
отрадно; отрОдни
отродност, отрадносттО
отражИтол, -ят, -я; отражатели,
(два и т.н.) отражателя
отрожОтелен, отражателния^),
отрожОтелна, отражателно;
отражателни
отражение
отразйтол, -ят, -я; отрозйтели,
(два н т.н.) отразйтеля
отразй (се), -йш
отразйвам (се), -ош
отризйвине
отрИкам (се), -ош
отрИкан
отрИквам (се), -ош
отрИкване
445
отрано
отрано
отраслов
отрасна, -еш
отраста, -еш
отраствам, -аш
отрастване
отрасъл; отрасли, (два и т.н.)
отрасъла
отребвам, -аш
отребя, -иш
отредактйрам, -аш
отредактйране
отреден, отредения(т), отредена,
отредено; отредени
отредя, -йш
отрежа, -еш
отреждам, -аш
отреждане
отрез; отрези, (два и т.н.) отреза
отрезвея, -еш
отрезвйтел, -ят, -я; отрезвйтели,
(два и т.н.) отрезвйтеля
отрезвйтелен, отрезвйтелния(т),
отрезвйтелна, отрезвйтелно;
отрезвйтелни
отрезвя (се), -йш
отрезвявам (се), -аш
отрезвяване
отрезка
отрезнея, -еш
отрезнявам, -аш
отрезняване
отрека (се), -еш
отрепка
отрйвам (се), -аш
отрйване
отривйст
отрйна, -еш
отрйтвам, -аш
отрйтване
отрйтна, -еш
отрицавам, -аш
отрицание
отрицател, -ят, -я; отрицатели,
(двама и т.н.) отрицатели
отрицателен, отрицателния(т),
отрицателна, отрицателно;
отрицателни
отрицателка
отрицателност, отрицателността
отрйчам (се), -аш
отрйчане
отрйя (се), -еш
отрова
отровен, отровния(т), отровна,
отровно;отровни
отровен, отровения(т), отровена,
отровено; отровени
отровйтел, -ят, -я; отровйтели,
(двама и т.н.) отровйтели
отровйтелен, отровйтелния(т),
отровйтелна, отровйтелно;
отровйтелни
отровйтелка
отровнозелен,
отровнозеления(т),
отровнозелена, отровнозелено;
отровнозелени
отровност, отровността
отровя (се), -иш
отродя (се), -йш
отродявам (се), -аш
отродяване
отрок; отроци, (двама и т.н.)
отроци
отронвам (се), -аш
отронване
отроня (се), -иш
отроче; отрочета
отрочески
отрудвам (се), -аш
отруден, отрудения(т), отрудена,
отрудено; отрудени
отрупам (се), -аш
отрупвам (се), -аш
отрупване
отръки
отръскам (се), -аш
отръсквам (се), -аш
отръскване
отряд; отряди, (два и т.н.) отряда
отряден, отрядния(т), отрядна,
отрядно; отрядни
отрядник; отрядници, (двама и т.н.)
отрядници
отрязвам, -аш
отрязване
отрязък; отрязъци, (два и т.н.)
отрязъка
отсам
отсамен, отсамния(т), отсамна,
отсамно; отсамни
отсвйрвам, -аш
отсвйрване
отсвйря, -иш
отсевки (само мн.ч.)
отсега
отседлавам, -аш
отседлаване
отседлая, -еш
отседна, -еш
отседя си, -йш
отседявам си, -аш
отсейвам, -аш
отсейване
отсек; отсеци, (два и т.н.) отсека
отсека, -еш
отсенка и отсянка
отсеня (се), -йш
отсенявам (се), -аш
отсетне
отсечка
отсея, -еш
отсйпвам, -аш
отсйпване
отсйпя (си), -еш
отсйчам (се), -аш
отсйчане
отскачам, -аш
отскачане
отскок; отскоци, (два и т.н.) отскока
отскоклйвост, отскокливостта
отскоро
отскорошен, отскорошния(т),
отскорошна, отскорошно;
отскорошни
отскоча, -иш
отскубвам (се), -аш
отскубване
отскубна (се), -еш
отскубя, -еш
отслабвам, -аш
отслабване
отслабна, -еш
отслабя, -иш
отслужа, -иш
отслужвам, -аш
отслужване
отспйвам си, -аш
отспя си, -йш
отсрамвам (се), -аш
отсрамване
отсрймен, отсрамения(т),
отсрамена, отсрамено;
отсрамени
отсрамя (се), -иш
отсред
отсреща
отсрещен, отсрещния(т),
отсрещна, отсрещно; отсрещни
отсроча, -иш
отсрочвам, -аш
отсрочване
отсрочка
отсръбвам, -аш
отсръбване
отсръбна, -еш
отстоя, -йш
отстоявам, -аш
отстояване
отстояние
отстрана
отстранение
отстраненост, отстранеността
отстранй
отстраня (се), -йш
отстранявам (се), -аш
отстраняване
отстрел; отстрели, (два и т.н.)
отстрела
отстрелвам, -аш
отстрелване
отстрелям, -яш
отстъп; отстъпи, (два и т.н.)
отстъпа
отстъпателен, отстъпателния(т),
отстъпателна, отстъпателно;
отстъпателни
отстъпателност,
отстъпателността
отстъпвам, -аш
отстъпване
446
отърча
отетъпИтелен, олсmъпHтелния(m),
отслъпЛтелна, отстъпйтелно;
отстъпйтелни
отетъпка
отстъпление
отстъпник; отстъпници, (двама л
т.н.) отстъпници
отстъпница
отетъпничееки
отетъпничеетво
отетъпничка
отетъпчИв
отстъпя, -лш
отеуквам, -аш
отеукване
отеуча, -еш
отсъдя, -иш
отсъждам, -аш
отеъждане
отеърдвам ее, -аш
отеърдя ее, -иш
отсъствам, -аш
отсъствие; отсъствия
отсявам, -аш
отеяване
отсядам, -аш
отеядане
отсянка, отсянката; олсОнкл, и
отсенка
оттам
оттатък
оттатъшен, оттатъшния(т),
оттьшна, оттОтъшно;
оттОтъшни
оттегля (ее), -иш
оттИглям (ее), -яш
оттегляне
оттекО ее, -Ош
оттенък; оттенъци, (два и т.н.)
оттенъка
оттикам, -аш
оттИквам, -аш
оттИкване
оттИкна, -еш
оттИчам ее, -аш
оттлаевам (ее), -аш
оттлаеване
оттлОекам (ее), -аш
оттлаеквам (ее), -аш
оттлаекване
оттлаена (ее), -еш
оттогОва
отток; оттоци, (два л т.н.) оттока
отточа, -лш
отточвам, -аш
отточване
отточен, оттôчнил(m), отточна,
отточно;отточни
оттук
оттук-оттам
оттулвам, -аш
оттулване
отупам, -аш
отупвам, -аш
отупване
отуча (ее), -иш
отучвам (ее), -аш
отучване
отхапвам, -аш
отхапване
отхапя, -еш
отхвръквам, -аш
отхвръкване
отхвръкна, -еш
отхвърля, -иш
отхвърлям, -яш
отхвърляне
отхвърча, -йш
отхвърчавам, -аш
отхвърчаване
отхлупвам, -аш
отхлупване
отхлупя, -лш
отходен, олходния(т), отходна,
отходно;отходнл
отходя еи, -иш
отхрана
отхранвам, -аш
отхранване
отхраня, -иш
отцедя (ее), -йш
отц&вдам (ее), -аш
отцеждане
отцепвам (ее), -аш
отцепване
отцепник; отцОпницл, (двама и
т.н.) олцепницл
отцепница
отцепнически
отцепничеетво
отцепничка
отцепя (ее), -иш
отцеубиец; отцеубйИци, (двама и
т.н.) олцеубййци
отцеубИИетво; отцеубийства
отчаИвам (ее), -аш
отчОИване
отчасти
отчая (ее), -еш
отчаяние
отчОяноет, отчаяността
отче; отчета
отчеквам (ее), -аш
отчекна (ее), -еш
отчееки
отчет; отчети, (два и т.н.) отчета
отчета (ее), -Ош
отчетен, отчетния^), олчОлна,
отчетно; отчОлни
отчетен, отчетения(т), отчетена,
отчетено; отчетени
отчетлив
отчетливост, отчетливостта
отчетник; отчетници, (двама л т.н.)
отчетници
отчетнически
отчетничка
отчетност, отчетността
отчисление
отчиелИтелен, отчислйтелнuл(т),
олчлслИтелна, отчислИтелно;
отчлслйтелнл
отчисля (ее), -Иш
отчислявам (ее), -аш
отчисляване
отчитам (ее), -аш
отчИтане
отчонля, -иш
отчоплям, -яш
отчопляне
отчуждавам1, -аш
отчуждавам2 (ее), -аш
отчуждОване
отчужден, отчуждения^),
олчуждОна, отчуждОно;
отчуждОни
отчуждение
отчужденоет, олчуждеността
отчуждя^ -йш
отчуждя2 (ее), -йш
отчупвам (ее), -аш
отчупване
отчупя (ее), -лш
отшелник; отшелници, (двама и
т.н.) отшелници
отшелница
отшелнически
отшелничество
отшИвам (ее), -аш
отшиване
отшИя (ее), -еш
отшумя, -йш
отшумявам, -аш
отшумяване
отще ми ее (3 л.)
отщипвам, -аш
отщипване
отщИпя, -еш
отщява ми ее (3 л.)
отъждествя (ее), -йш
отъждествявам (ее), -аш
отъждеетвяване
отънея, -еш
отъня, -Иш
отънявам, -аш
отъпквам, -аш
отъпча, -еш
отървО (ее), -Ош
отърва ми (3 л.)
отървавам (ее), -аш
отървОване
отъркОлям (ее), -яш
отъркам (ее), -аш
отърквам (ее), -аш
отъркване
отърколвам (ее), -аш
отърколване
отърколя (ее), -йш
отърсвам (ее), -аш
отърсване
отърся (ее), -лш
отърчО, -йш
447
отърчИвом
отърчИвом, -аш
отърчИване
отявлен, отявления(т), отявлено,
отявлено; отявлени
отядо ми се (3 л.)
отяждо ми се (3 л.)
отяждам (си), -аш
отяждане
отяздвам си, -аш
отяздвоно
отяздя си, -иш
отям (си), отядеш
офонзйво
офонзйвен, офанзйвния(т),
офанзйвно, офонзйвно;
офонзйвнн
офОйкам, -аш
офОйквом, -аш
офОйквоне
оферйром, -ош
оферйроне
офОрто
офОртен, офертния(т), офОртно,
офОртно; офОртни
офис; офиси, (дво и т.н.) офнсо
офисен, офисния(т), офнсно,
офнсно; офнсни
офисмениджър*;
офисмОннджърн, (двама и т.н.)
офисмОниджърн
офнсобзовеждаве*
офнсоборудваве*
офиссгрОда*
офистОхника*
офицер! офицОрн, (двамо и т.н.)
офицОри (лице)
офицер2; офицОрн, (дво и т. н.)
офицера (нелице)
офицерски
офицОрство
офицОршо
официИлен, офнцнолния(т),
официално, официално;
официални
официОлност, офицналността
официоз; офнцнози, (дво н т.н.)
офицнозо
официозен, офнцнозння(т),
официозно, официозно;
официозни
офлайн
оформен, оформення(т),
оформена, оформено;
оформени
оформеност, оформеностгО
оформление
оформя (се), -иш
оформям (се), -яш
оформяне
офорт; офорти (два н т.н.) офорта
офортйст; офортНстн, (двама и
т.н.) офортНстн
офсИйд
офсОт
офсОтен, офсетния(т), офсОтно,
офсОтно; офсОтни
офсОтов
офталмолог; офталмолози (двама
и т.н.) офталмолози
офталмология
офтолмоскоп; офтолмоскопи
(два и т.н.) офталноскоnа
офтолмоскопйя; офтолмоскопйи
офшорен, офшорния(т),
офшорно, офшорно; офшорни
ох (межд.)
ох-ох (межд.)
охарактеризирам, -аш
охарактеризирано
охИрча се, -иш
охИрчвом се, -аш
охИрчвоно
охвам, -ош
охване
охкам, -ош
охконе
охлобвом (се), -аш
охлобвоне
охлИбя (се), -иш
охлодйтол, -ят, -я; охладители,
(дво и т.н.) охладителя
охладйтолон, охладителния(т),
охладително, охладително;
охладителни
охладнОя, -еш
охлоднявам, -аш
охлоднявине
охладя (се), -йш
охлодявом (се), -ош
охлодявоно
охлИждам (се), -ош
охлОждоно
охлузвам (се), -ош
охлузване
охлузен, охлузния(т), охлузно,
охлузно; охлузни
охлузя (се), -иш
охлюв; охлюви, (два и т.н.) охлюва
охлювен, бхлювенйя(т) н
бхлювння(т), бхлювено н
бхлювно, бхлювено н бхлювно;
бхлювени и охлювнй
охлювче; охлювчето
охно, -еш
охб (межд.)
охолен, охолння(т), охолна,
охолно; охолни
охолност, охолносттО
охолство
охота
охра
охрИно
охранвам (се), -аш
охрИнвоне
охрОнен, охрОненйя(т), охранено,
охрОнено; охранени
охронйтол, -ят, -я; охранители,
(двамо и т.н.) охранители
охранителен, охранйтелния(т),
охронИтелно, охранително;
охранителни
охронителко
охрИня (се), -иш
охранявом, -ош
охранявоне
охридски
охрупам, -ош
охрупвам, -аш
охрупвано
охрускам, -ош
охрусквам, -ош
охрускване
охтика
охтичав
охулвам, -ош
охулвине
охуля, -иш
оцапам (се), -ош
оцИпвам (се), -аш
оцИпване
оцветител, -ят, -я; оцветители,
(дво и т.н.) оцветителя
оцвотйтолон, оцветителния^),
оцветителна, оцветително;
оцветителни
оцветя (се), -йш
оцветявам (се), -аш
оцветяване
оцвъком, -аш
оцвъквом, -ош
оцвъквоне
оцодя (се), -йш
оцОждам (се), -ош
оцОждано
оцелОя, -еш
оцелявам, -ош
оцеляване
оценен, оценения(т), оценОно,
оценено; оценОни
оценйтел, -ят, -я; оценители,
(двама и т.н.) оценители
оценителен, оценйтелнйя(т),
оценително, оценително;
оценителни
оцонйтолка
оцОнка
оценъчен, оценъчнйя(т),
оцОнъчно, оцОнъчно; оценъчни
оценя (се), -йш
оценявам (се), -ош
оценяване
оцепенОя, -еш
оцепенявам, -ош
оцепеняване
оцет; оцОтн, (дво и т.н.) оцета
оцОтен, оцетения(т) и оцетнйя(т),
оцетено н оцетна, оцОтено и
оцетно; оцетени н оцОтни
оцъкля (се), -иш
оцъклям (се), -аш
оцъкляне
очИквам, -ош
448
оям (се)
очакван
очакване
очаквателен, очаквателния(т),
очаквателна, очаквателно;
очаквателни
очаровам (се), -аш
очарован
очарование
очарователен, очарователния(т),
очарователна, очарователно;
очарователни
очарователност,
очарователността
очебйен, очебййния(т), очебййна,
очебййно; очебййни
очебййност, очебийността
очеваден, очевадния(т), очевадна,
очевадно; очевадни
очевйден, очевйдния(т),
очевйдна, очевйдно; очевидни
очевйдец; очевйдци, (двама и т.н.)
очевйдци
очевйдка
очевйдност, очевидностга
очегъртам, -аш
очегъртвам, -аш
очегъртване
очен, очния(т), очна, очно; очни
очепкам, -аш
очепквам, -аш
очепкване
очерк; очерци, (два и т.н.) очерка
очеркйст; очеркисти, (двама и т.н.)
очеркисти
очеркйстка
очерня, -иш
очерням, -яш
очерняне
очертавам (се), -аш
очертаване
очертание
очертая (се), -еш
очеткам (се), -аш
очетквам (се), -аш
очеткване
очеша, -еш
очила
очилар, -ят, -я; очилари, (двама и
т.н.) очилари
очиларка
очилат
очйпкам (се), -аш
очйствам (се), -аш
очйстване
очистйтелен, очистйтелния(т),
очистйтелна, очистително;
очистйтелни
очйстя (се), -иш
очй-череши
очовеча (се), -йш
очовечавам (се), -аш
очовечаване
очопля, -иш
очдплям, -яш
очбпляне
очукам (се), -аш
очуквам (се), -аш
очукване
очупвам (се), -аш
очупване
ошав
ошантавея, -еш
ошантавявам, -аш
ошашавя (се), -йш
ошашавявам (се), -аш
ошашавяване
ошетам, -аш
ошетвам, -аш
ошетване
оширочй (се), -йш
оширочавам (се), -аш
оширочаване
оширочея, -еш
ошмулвам, -аш
ошмулване
ошмуля, -иш
ошушкам (се), -аш
ошушквам (се), -аш
ошушкване
ощавя (се), -иш
ощавям (се), -иш
ощавяне
ощастливя (се), -йш
ощастливявам (се), -аш
ощастливяване
още
ощетя (се), -йш
ощетявам (се), -аш
ощетяване
ощйпвам (се), -аш
ощйпване
ощйпя (се), -еш
ощърбавея, -еш
ощърбавявам, -аш
ощърбавяване
ощърбея, -еш
ощърбя (се), -иш
ощърбявам (се), -аш
ощърбяване
ояждам (се), -аш
ояждане
оям (се), оядеш
29. Официален правописен речник на българския език
449
п
па (сз.)
па (межд.)
паваж; паважи
паважен, павОжния(т), павОжна,
павОжно; павОжни
паве; павета
павелбанец; павелбОнци, (двама и
т.н.) павелбанци
павелбанка
павелбански
павиан; павиани, (два и т.н.)
павиана
павилион; павилиони, (два и т.н.)
павилиона
павйрам, -аш
павйране
павликенец; павликенци, (двама
и т.н.) павликенци
павликенка
павликенски
павликянин; павликяни, (двама и
т.н.) павликяни
павликянка
павликянски
павликянство
павурче; павурчета
павьор; павъори, (двама и т.н.)
павъори
паганйзъм, паганйзмът,
паганйзма
паганистйчен, паганистичния(т),
паганистйчна, паганистйчно;
паганистйчни
паганистйчески
пагинация; пагинОции
пагинйрам, -аш
пагинйране
пагода
пагдн; пагони, (два и т.н.) пагона
пагонен, пагоннияСт), пагонна,
пагонно; пагонни
пагоскоп; пагоскопи, (два и т.н.)
пагоскопа
пагуба
пагубен, погубилия^), пагубна,
пагубно; пагубни
пагубност, пагубността
пад, -ът, -а; падове, (два и т.н.) пада
падам1 (се), -аш
падам2 си, -аш
падане
падеж; падежи, (два и т.н.)
падежа
падежен, падежния(т), падежна,
падежно; падежни
падение
падина
падишах; падишахи, (двама и т.н.)
падишахи
падна1 (се), -еш
падна2 си, -еш
падре; пОдрета
па-дьо-дьо
па-дьо-катър
паж, -ът, -а; пОжове, (двама и т.н.)
пажове
пазар, -ът, -а; пазари, (два и т.н.)
пазара
пазарджиклййка
пазарджиклйя; пазарджиклии,
(двама и т.н.) пазарджиклйи
пазарджишки
пазарен, пазарния(т), пазарна,
пазарно; пазарни
пазарище; пазаршца
пазарлък; пазарлъци, (два и т.н.)
пазарлъка
пазарски
пазарувам, -аш
пазаруване
пазаря (се), -йш
пазач; пазачи, (двама и т.н.)
пазачи
пазачка
пазва
пазвант; пазвОнти, (двама и т.н.)
пазвОнти
пазвантски
пазйтел, -ят, -я; пазйтели, (двама
и т.н.) пазйтели
пазйтелка
пазя (се), -иш
пайсиевски
пай, -ят, -я; пайове, (два и т.н.) пОя
пайвант; пайвОнти, (два и т.н.)
пайванта
пайдушката
пайдушки
пайета
пайетен, пайетния(т), пайетна,
пайетно; палетни
пайетов
пак
пакет; пакети, (два и т.н.) пакета
пакетаж
пакетйрам, -аш
пакетйране
пакистанец; пакистанци, (двама и
т.н.) пакистанци
пакистанка
пакистански
пакост, пакостта
пакостен, пакостния(т), пакостна,
пакостно; пакостни
пакостлйв
пакостлйвост, пакостливосттО
пакостник; пакостници, (двама и
т.н.) пакостници
пакостница
пакостнически
пакостничество
пакостя, -йш
пакостене
пакт, -ът, -а; пактове, (два и т.н.)
пОкто
палав
палавец; палавци, (двама и т.н.)
пОлав ци
палавник; палавници, (двама и т.н.)
палавници
палавница
палавост, палавостта
палйвра
палавщина
паладий, -ят, -я
палйдиум (само ед.ч.)
паламарка
паламйда
паламуд; паламуди, (два и т.н.)
паламуда
паланка
паласка
палат; палати, (два и т.н.) полОта
палата
палатален, полатОлния(т),
палатОлна, палатОлно;
палатални
палатализация; полотолизоции
палаталйзирам (се), -аш
палаталйзиран
палаталйзиране
палатйлност, палатолносттО
палатка
палатков
палйч; палачи, (двама и т.н.)
палачи
палачйнка
палаш; палОши, (два и т.н.)
палОша
палвам, -аш
палване
пОле; полета
палеж; палежи, (два и т.н.) палежа
палеоазиатски
палеобазалт
палеобиология
палеоботаника
палеогеография
палеограф; палеогрОфи, (двама и
т.н.) палеогрОфи
палеографйчески
палеография
палеографка
палеографски
палеоеколйгия
палеоетнология
палеозойски
палеозоология
палеоклиматология
палеолйт
палеолйтен, полеолйтния(т),
полеолйтна, палеолйтно;
палеолйтни
палеолог; палеолози, (двама и т.н.)
450
палеолозл
палеология
палеоложки
палеонтолог; палеонтолози, (двама
и т.н.) палеонтолози
палеонтология
палеонтоложки
палестинец; палестинци, (двама л
т.н.) палестинци
палеетИнка
палеетИнеки
палет; палОтл, (два и т.н.) палОта,
и палета
палетен, палОтния(т), палОтна,
пал0тно; палОтни
палетизИрам, -аш
палетизИране
палетовоз; полеловозл, (два л т.н.)
палеловоза
палец; пОлцл, (два л т.н.) палеца
палешник; пОлешницл, (два и
т.н.) пОлешника
палиатИв; полиалИви, (два и т.н.)
паллатйва
палиатИвен, палиатйвни^(т),
палиативна, палиатйвно;
палиативни
палИво; паливО
палимпееет; палимпсОстл, (два и
т.н.) палимпсОста
палиеандър; поллсОндрл, (два л
т.н.) палисОндъра
палИтра
палка
палма
палмета
палметен, палмелния(т),
палметна, палметно; палмелнл
палмов
пОлна, -еш
палограма
палогрОф; палогрОфл, (два л т.н.)
палогрОфо
палпация
палпИрам, -аш
палпИране
палпитация; ПОлллтОцли
палто; палта
палуба
палувам, -аш
палуване
пОля (ее), -иш
палячо; палячовцл, (двама л т.н.)
палячовци
палячовски
палячовщина
памет, паметта
паметен, noмеmнил(m), пометна,
паметно; паметни
паметлИв
паметлИвоет, пометлИвостта
паметник; паметници, (два л т.н.)
пОметнлка
памИд
памИдов
памИреки
пОмпа
пампаеов
пампере; пОмлерсл, (два л т.н.)
пОмперса
памтивека
памук (облкн. ед.ч.)
памуклИИка
памуклИя
памукобер (облкн. ед.ч.)
памукоберач; памукоберОчл,
(двОма л т.н.) памукоберОчи
памукоберОчен,
памукоберачнил(т),
помукоберОчна, памукоберОчно;
памукоберОчни
памукоберачка
памуков
памукопредОч; памукопредачи,
(двама л т.н.) памукопредОчн
памукопредОчен,
памукопредачнил(т),
памукопредачна,
памукопредОчно;
памукопредОчни
памукопредачка
памукопроизводител! -ял, -я;
помукопролзводйтели, (двама и
т.н.) памукопролзводИлели (лице)
памукопроизводител2, -ят, -я;
памукопроизводйтели, (два
л т.н.) памукопролзводнтелл
(нелице)
памукопроизводИтелен,
памукопроизводйтелния(т),
памукопролзводйлелна,
памукопролзводйлелно;
памукопроизводйлелни
памукопроизводетво
памукоееялка
памукотекетИлен,
nамукоmексгHлния(m),
памукотекстална,
памукотекстИлно;
памукотекслйлни
памукотъкач; памукотькачи,
(двама и т.н.) памукотькОчи
памукотъкачен,
пoмукотъкoчнил(т),
памукотькОчна, памукотькачно;
памукотъкачни
памукотъкОчка
памукчИИка
памукчИИеки
памукчИя; памукчии, (двама и
т.н.) памукчии
памучен, памучният), памучна,
памучно; памучни
памфлет; помфлОтл, (два л т.н.)
помфлОта
памфлетен, пoмфлетнил(т),
помфнелна, помфнОтно;
памфлетнл
панегирик
памфлетиет; памфлетИстл,
(двама и т.н.) памфлетИстл
памфлетиетка
пан1, -ът, -а; пОнове, (двама л т.н.)
пОнове
пан2, -ът, -а
панагюрец; понапорцл, (двама л
т.н.) панагюрци
панагюрка
панагюрски
панаИр; панайрл, (два л т.н.)
панойра
панаирджИИеки
панаирджия; панаирджИи, (двама
и т.н.) панаирджИи
панаирен, панаирния^),
панайрна, паноИрно; понайрни
панаиреки
папакяда
панама
панамен, панамен^^),
панОмено, понОмено; панОменл
пОнамериканизъм,
пОнамериканИзмът,
пОнамериканИзма
пОнамериканеки
панОмец; панОмци, (двама и т.н.)
панОмци
панОмка1
панОмка2
панамски
пОнафриканизъм,
пОнафриконИзмът,
пОнафриканИзма
панафрикОнеки
панацея
пангОр, -ът, -а
пОнгерманИзъм,
пОнгерманИзмът,
пангерманйзма
пОнда
пандантив; пандантави, (два и т.н.)
пандантИва
пОнделка
пандемичен, пандемнчнлл(г),
пандемйчна, пандемйчно;
пандемИчни
пандемИчееки
пандемия; пандОмии
пандемониум
пандиз
пандизчИя; пандлзчИл, (двама л
т.н.) пандизчии
пондишпан
пандишпОнен,
nандишnаненил(г),
пандлшланена, пандлшпанено;
пандишпОнени
пане
пОневропеИзъм, пОневропеИзмът,
пОневропеИзма
паневропеИски
панегирик; панеглрйци, (два и л.н.)
панеглрйка
451
поногирИст
понегирист; понегнрйсти, (двама
н т.н.) понегирйсти
панегирйчен, понегирйчния(т),
панегирично, панегирично;
панегнрйчнн
панОл; панОли, (дво и т.н.) понОло
панОлен, панелнйя(т), панелно,
панелно; панелни
пИнолинИзъм, nонелйнйзнъг,
понелuнйзно
панеловоз; понеловозн, (дво и
т.н.) панеловозо
понОр; понОрн, (дво и т.н.) панера
панОрка
пони
паника
поникбутон; поникбутонй, (дво и
т.н.) пОникбутоно
поникьор; поникьорн, (двомо и
т.н.) поникьорн
паникьорка
поникьорски
паникьосам (се), -ош
паникьосан
паникьосвам (се), -аш
паникьосване
панИрам, -аш
панйран
понИране
пИнислямизъм, пaннслянизньг,
пОн^ля^з^
пИнислямски
панихйда
понйцо
панИчески
панИчко
панкреас
панкреатИчен, понкреотйчння(т),
панкреатично, панкреатично;
панкреатични
пано; понО
панонски
паноптикум; паноптикуми, (дво и
т.н.) паноптикума
панорИма
панорИмон, панорамния^),
панорамно, панорамно;
панорамни
пансион; пансиони, (дво и т.н.)
пансиона
пансионат; понсионОти, (два и т.н.)
понснонОта
пансионен, понснонння(т),
понсионно, понснонно;
поснионни
пинсионОр; панснонОрн, (двама и
т.н.) пансионери
пансионерка
пансионерки
пИнславИзъм, пОнславизмът,
пàнславизна
пИнславИст, пОнсловйсти, (двомо
и т.н.) пОнсловйсти
пИнславистИчен,
панславнстичнияСт),
пОнславнстйчно,
пОнславнстйчно;
пОнславнстични
панславистка
пИнславянски
панта
пантолбн; панталони, (два н т.н.)
панталона
понтойзъм, понтеизмът,
пангейзна
понтейст; пантейсти, (двама и т.н.)
понтеисти
пантоистйчон, пантенстйчнняСт),
понтенстична, пантенстйчно;
понтенстйчни
понтоистйчоски
пантойстка
понтеон; пантеони; (два н т.н.)
понтеона
пантера
пИнти
пантокрИтор; пантокрОторн,
(двамо н т.н.) пантокрОторн
пантомйма
пантомимйчон,
понтомuнйчния(г),
понтомuннчно, nонтоминйчно;
пантомимични
пантоф; пантофи, (два н т.н.)
пантофа
пантофка
пИнтюркИзъм, пОнтюркизмът,
пОнтюркизма
пИнхроматИзъм,
панхроматИзмът,
пaнхромагйзнa
попа; папи, (двомо н т.н.) пОпи
пИ-по (межд.)
попогол; папагали, (два н т.н.)
папагОто
папаголски
папагИлщина
пИпам, -аш
пИпане
попорок; папараци, (двома н т.н.)
папараци
папарОшки
папатак; папотОци, (два и т.н.)
папатака
папИя
папиОмашО; папuенашега
папйзъм, попйзмът, папизма
папийон
папийонка
папирбса ■
папиросон, папироснйя(т),
папиросна, попйросно;
папиросни
попйрус; попйрусн, (два н т.н.)
попйрусо
попйст; попйсти, (двама и т.н.)
папйсти
попищош; попйщОшй, (двама и
т.н.) папищОши
папищашки
папка
пИплач
папмашйна
папрат; пОпрати, (два и т.н.)
папрото
пОпратов
попратовйдон, попратовиднияСт),
папратовйдна, попратовйдно;
папратовидни
поприка
пИприкош
попски
попство
попуОс; папуОсн, (двама и т.н.)
попуоси
попуоско
попуаски
папук; папуци, (два н т.н.) попука
папукчИИски
папукчИя; папукчии, (двама и т.н.)
папукчии
попуност
папупаяк; папуняци, (два н т.н.)
папуняка
папур; папурн, (два и т.н.) папура
попурон, папурения(т), папурено,
попурено; папурени
пОра
парО
парОбел; поробели, (дво н т.н.)
поробело
порИбола
пороболйчон, параболйчнйя(т),
параболично, параболично;
параболични
паривИн; паравани, (дво н т.н.)
паравана
парагвИец; парагвайци, (двама и
т.н.) парагвайци
порогвОйко
парагвайски
пиригонози
пиригрИф; параграфи, (два и т.н.)
параграфа
парографИрам, -аш
порогрофйст; параграфис™,
(двама и т.н.) порогрофистн
пирографира
порИд; парОди, (два н т.н.) парада
параден, параднйя(т), парадна,
парОдно; парадни
пародйгма
породигматйчон,
парадuтматйчнйя(г),
парадигмат-инна,
парадuтнатично;
парацнтнатичнй
порадйром, -ош
породйрано
породност, порадността
парадокс; парадокси, (два и т.н.)
парадокса
452
паркостроител
парадоксален, парадоксалния^),
парадоксшша, пародоксюшо;
парадоксални
парадоксалност,
парадоксалносттО
параекология
паразйт; паразйтй, (два й т.н.)
порозйто
паразйтен, паразйтния(т),
паразйтна, паразйтно;
парозйтни
паразитйзъм, паразитйзмът,
парозйтйзма
паразитйрам, -аш
паразитйране
паразитология
паразйтствам, -аш
паразйтстване
параимунитет
параклис; параклиси, (два и т.н.)
параклиса
паралакс
паралйл; паралели, (два и т.н.)
паралела
паралелен, паралелния(т),
паралелна, паралелно;
паралелни
паралелепйпед; паралелепйнеди,
(два й т.н.) паролелепйпеда
паралелйзъм, паралелйзмът,
паролелйзма
паралелка
паралелков
паралелно
паралелност, паролелността
паралелограм; паролелогрОми,
(два и т.н.) поралелогрОма
парализа
парализйрам (се), -аш
парализйран
парализйране
паралингвйстика
паралипомена
паралитйк; паролйтйци, (двама и
т.н.) паралитйци
паралитйчен, nарoлитичнил(т),
паролйтйчна, паралитйчно;
паралитйчни
паралитйчка
паралич
паралйя; паралйи, (двама и т.н.)
паралйи
парамагнетйзъм,
порамагнетйзмът,
парамагнетйзма
парамагнетйчен,
парамагнетйчнил(т),
парамагнетйчна,
поромагнетйчно;
парамагнетйчни
параметър; параметри, (два и т.н.)
параметъра
паранойк; паранойци, (двама и
т.н.) паранойци
паранойчен, паранойчния(т),
паранойчна, паронойчно;
паранойчни
паранормален,
паранормалния^),
паранормална, паранормално;
паранормални
параноя
параолимпиада
параолимпйец; пОраолнмнййци,
(двама й т.н.) параолимпййцй
параолимпййски
парапет; парапети, (два и т.н.)
парапета
параплазма
парапланер; пОраплОнери, (два и
т.н.) пОраплОнера
парапланерйзъм,
пОрапланерйзмът,
пОрапланерйзма
парапланерйст; пОраплонерйсти,
(двама й т.н.) пОрапланерйсти
парапланерйстки
парапсихйчески
парапсихолог; парапсихолози,
(двама й т.н.) парапсйхолози
парапсихология
парастас; парастОси, (два й т.н.)
паростосо
паратйф
паратуберкулоза
параф; парОфи, (два й т.н.) парОфа
парафйн; парафйни, (два й т.н.)
парафйна
парафйнен, парафйнения(т),
парафйнена, парафйнено;
парафйнени
парафинйрам, -аш
парафинйране
парафйнов
парафйнолечение
парафйнотерапия
парафйрам, -аш
парафйране
парафраза
парафразйрам, -аш
парафразйране
параход; параходи, (два й т.н.)
парахода
параходен, пароходния(т),
параходна, параходно;
параходни
параходство; параходства
парашут; парашути, (два и т.н.)
парашута
парашутен, парашутния^),
парашутна, парашутно;
парашутни
парашутйзъм, парашутйзмът,
парашутизма
парашутйст; парошутйсти,
(двома и т.н.) парошутйсти
парашутйстка
парвам (се), -аш
парване
парвеню; парвенюта
парвенюшки
парвенющина
пардесю; пардесЮта
пардон
пареза
парекселанс
парен, парния(т), пОрна, пОрно;
порни
парен, пОрения^), пОрена,
пОрено; пОрени
парео
парй (само мн.ч.)
парижанин; парижани, (двама и
т.н.) парижани
парижанка
парйжки
парий, -ят, -я; пОрии, (двама й т.н.)
пОрии
парик; пОрици, (двама й т.н.)
пОрици
парйрам, -аш
парйране
паритет
паритетен, парйтетния(т),
паритетна, паритетно;
паритетни
парйца
парйчен, парйчния(т), парйчна,
парйчно; парйчни
парйчка
парйчнокредитен,
парйчнокредитнил(т),
парйчнокредитна,
парйчнокредитно;
парйчнокредитни
парк, -ът, -а; паркове, (два й т.н.)
пОрка
парка
паркет; паркети, (два и т.н.)
паркета
паркетен, паркетния(т),
паркетна, паркетно; паркетни
паркетйн
паркетйна
паркеточистач; паркеточистОчи,
(двамо й т.н.) паркеточистОчи
паркетчйя; паркетчйи, (двама и
т.н.) паркетчйи
паркинг; пОркинги, (два й т.н.)
паркинга
паркингмясто; пОркингместО
паркинсонйзъм,
паркинсонйзмът,
паркинсонйзма
паркинсонов
паркйрам, -аш
паркйран
паркйране
парков
паркомясто; пОркоместО
паркостроител, -ят, -я;
паркостройтели, (двама й т.н.)
453
паркоетроИтел
поркостронтели
паркостроителство
паркур
парлама
парламент; парламенти, (два л
т.н.) парламента
парламентарен,
парламентарния^),
парломенлОрна, парламентарно;
парламентарни
парламентаризъм,
парламентаризмът,
парламентаризма
парламентарИет;
парломенларйсли, (двама и т.н.)
парламентаристи
парламентариетка
парламентьор; парламентьори,
(двама и т.н.) парламентьори
парлИв
парлИвоет, порливослта
пармезан
пОрмена
парна (се), -еш
парник; пОрнлцл, (два и т.н.)
парника
пОрников
парно-въздушен,
парно-въздушнил(т),
пОрно-въздушна,
пОрно-въздушно;
парно-въздушни
пародИен, пародййнля(л),
пародййна, пародйИно;
пародИИни
пoрбдИИпбeт, породлйността
пародИрам, -аш
пародИране
пародия; пародии
пародонтоза
парокеИзъм, пароксизмът,
пароксизма
парола
паромОелен, паромОсления(т),
поромослено, паромОслено;
паромаслени
пОронагревател, -ял, -я;
пороногревотели, (два и л.н.)
пОронагревателя
пороним; паронЛми, (два и л.н.)
паронИма
парообрОзен, пoрообрoзнuл(т),
парообразна, парообрОзно;
порообразни
паропровод; паропроводи, (два и
т.н.) паропровода
паропроводен,
паропроводнил(л);
паропроводна, паропроводно;
паропроводнл
пароразпределИтел, -ят, -я;
пароразпределИтели, (два и
т.н.) пoрорoзпределHлелл
пароеИлов
пароетруИка
паротурбИнен,
noрогурбйннлл(т),
поротурбанно, паротурбйнно;
паротурбйннл
парео
партакеши
партенка
партеногенеза
пОртер; партери, (два и л.н.)
пОртера
партерен, партерния(л),
партерна, пОрлерно; партерни
пОрти; партита
партида
партИден, парmHднил(л),
партйдна, партйдно; партидни
партиен, партИИния^), партИИна,
партййно; партййни
партИец; партийци, (двама и т.н.)
парлйИци
партизОнин; партизани, (двама и
т.н.) партизани
партизанка
партизОнеки
партизанетвам, -аш
партизОнетване
партизОнетво
партизанщина
пОртиИка
партИИнополитИчееки
партИИноет, партийността
партикуларен, парликулОрния(т),
портлкулорно, партикулОрно;
парллкуларни
портикуларизация;
портикулорлзацил
партитивен, парлилНвн^(л),
портлтйвна, партллИвно;
партллйвни
партитура
партитурен, пoртигурнлл(m),
портлтурна, партлтурно;
партитурни
пОртия; пОртил
партнИрам, -аш
партнИране
партньор; партньори, (двама и
т.н.) партньори
партньорка
партньорство; партньорство
партушИна
парфе; порфОто
парфюм; парфЮмл, (два и т.н.)
парфюма
парфюмерИен,
порфюмернНния(т),
порфюмерййно,
парфюмерййно; парфюмерййни
парфюмерИИно-козметичен,
noрфюмерйHно-козмелйчнил(л),
парфюмерИИно-козметИчна,
парфюмерйНно-козметйчно;
парфюмерИйно-козметичн
парфюмерИет; парфюмеристи,
(двама и т.н.) парфюмеристи
парфюмериетка
парфюмерия; парфюмерии
парфюмИрам (ее), -аш
парфюмИран
парфюмИране
парцОл; парцали, (два и л.н.)
парцала
парцалОна
парцаланко; парцолОнковцл,
(двама л т.н.) парцаланковци
парцален, парцаления^),
парцалена, парцалено;
парцалени
парцалив
парцел; порцОлл, (два и л.н.)
парцОла
парцелен, парцелния^),
порцОлна, парцелно; парцОлни
парцелИрам, -аш
парцелиране
парциален, парцлалния(т),
парциална, парциално;
парциални
парцуца
парче; парчОта
парченце; парченца
пОря (ее), -иш
парене
паряеам (ее), -аш
паряеан
паряевам (ее), -аш
парИеване
паряеник; парясници, (двама и л.н.)
парясници
паряеница
пае, -ъл, -а; пОсове, (два и л.н.) пОса
паеа, -Ош
паеане
паеавОн; пасавани, (два и т.н.)
посавоно
паеаванен, пасаванния(л),
посаванна, посованно;
посовонни
паеОж; пасажи, (два и л.н.) пасажа
паеОжен, посОжнля(т), пасажна,
пасОжно; пасажни
пасажер; пасажОри, (двама и л.н.)
пасажери
пасажерски
паеОт; пасОлл, (два и л.н.) пасата
паеатен, пoсomнuл(т), пасОтна,
посатно; посОлни
паеОтор; посОтори, (два и т.н.)
посоторо
пОебище; пасбища
паебищен, пасблщнuл(л),
пасбищна, пОсбищно; пОсбищни
пасвам, -аш
пОеване
паеиОне; пасиОнсл, (два л л.н.)
пасианса
паеИв; пасйвл, (два и т.н.) пасйва
454
посйвен, посйвния(т), посйвна,
пасивно; пасивни
пасИвност, поснвносттО
пасибн; паснонй, (два и т.н.)
посиона
пасИрам, -ош
посйрон
пасйране
пасище; пасища
пасищен, посшцния(т), пасищно,
пасищно; пасищни
пискал; поскОли, (два и т.н.)
поскала
пасквил; пасквили, (два и т.н.)
пасквила
посквИлен, посквйлния(т),
посквйлно, посквилно;
посквилнй
посмонторИен,
пасмантерййння^),
посмантерИйно,
посмонтерййнно;
пасмантерийни
пасмантерия
пОсмино
писмо; посмО
пасна, -еш
паспарту; паспартута
паспорт; паспорти, (два и т.н.)
паспорта
паспортен, поспортния(т),
паспортна, паспортно;
паспортни
паст, посттО
пОста
пИство; пОства
пастОл, -ът, -а; постели, (дво н т.н.)
пастела
постОлон, постелння(т), пастелно,
пастелно; пастелни
пастет; пастети, (два и т.н.)
постОто
пастйл; постили, (два и т.н.)
постило
пастйр; пастири, (двама н т.н.)
пастири
пастйрка
постйрски
пастйш; пастйшй
пИстор; пОсторн, (двомо н т.н.)
пОстори
пасторал; пасторали, (дво и т.н.)
пасторала
пасторален, посторалния(т),
пасторално, пасторално;
пасторОлнн
посторски
посторство
пастрок; построцн, (двомо н т.н.)
построци
пИстря, -иш
построне
пастърма
пастьоризация; пастьорнзоцни
постьоризИром, -аш
пастьоризиран
пастьоризйрано
пасувам, -ош
пасуване
пасхален, пасхолння(т), посхшшо,
пасхално; пасхални
пасхолия; посхОлии
пат, -ът, -а; пОтове, (два н т.н.) пата
потагонец; потагонци, (двама и
т.н.) потагонцн
патагонка
патогонски
пото-кюти
пОте; патета
питОнт; патенти, (два н т.н.) патента
патентен, патентния(т), потентно,
потентно; потентни
патОнтов
патентовам, -ош
патентован
патентовано
пИтер; пОтерн, (двама н т.н.)
пОтери
пИтерик; патерици, (два и т.н.)
патерика
пИторица
потерналйзъм, потернолизмът,
потернализмо
питернолистИчен,
потерналнстйчння(т),
потерналистйчно,
потерналистйчно;
потерналистИчни
пототика
патотйчен, потетйчния(т),
патетично, патетично;
патетични
пототИчност, патетичността
пИтешки
патйло; потилО
патйна
патинйрам, -аш
патинйран
патинИране
патица
патичИрник; потичорници, (два и
т.н.) потичОрника
пИтка
патладжОн; патладжани, (дво н
т.н.) патладжОна
потлОк; потлоцн, (два и т.н.) патлОка
пИтоанатом; потоанотонu, (двомо
н т.н.) ^^0^™^
патоанотомия
пИтов
потогеноза
патогенен, потогеннйя(т),
патогенно, патогенно;
патогенни
поточния; патогенни
патогрИфия
пИтозоология
паток; потоци, (дво и т.н.) потока
патронен
патолог; потолозн, (двамо и т.н.)
потолозн
патологйчен, патологичния^),
потологИчна, патологично;
патологични
патологйчност, потологичносттО
патология; патологии
патологоанатом;
nагологоанатонн, (двама и т.н.)
пагологоонатонй
патологоаватомйчов,
паголотоанагонйчния(т),
патологоàнагонНчна,
пагологооногонйчно;
паголотоанагонйчнн
патологоморфология
пИтоморфология
патоног; потоноги
пИтопсихология
пИтос
пОтосен, пОтосния(т), потосно,
потосно; пОтоснн
пИтрав
потрохйл; потрохНли, (дво н т.н.)
потрохйла
патриОрх; патрнОрси, (двама и т.н.)
патрнОрсн
патриархален, патриархалния^),
патриархално, патрнорхОлно;
патриорхОлнй
патриархалнобИтов
патриархалност,
патриархалността
патриархОт
патриОршоски
патриаршия; потрнорпши
питримониОлен,
пагрuмонuолнйя(т),
потринониолно,
патринонйално, патрннониални
потримониум
патриот; патриоти, (двамо и т.н.)
патриоти
патриотИр, -ят, -я; потрнотОрн,
(двама и т.н.) потрнотОрн
патриотИрка
патриотарски
патриотарство
потриотйзъм, патриотизмът,
потриотИзмо
патриотИчен, потрнотичнйя(т),
патриотична, патриотично;
патриотични
патриотка
патрициански
патрициОнство
патрйций, -ят, -я; патриции,
(двомо и т.н.) потрйции
потрон; патрони, (дво и т.н.)
патрона
патронОж
патрондОш; патрондаши, (дво н
т.н.) потрондОшо
патронен, патронния^),
455
патронен
патронна, патронно; патронни
патронйм; патронйми, (два и т.н.)
патронйма
патронймия
патронник; патронници, (два и
т.н.) патронника
патрул; патрули, (два и т.н.)
патрула
патрулен, патрулния(т),
патрулна, патрулно; патрулни
патрулйрам, -аш
патрулйране
патък; патъци, (два й т.н.) потъко
патърдйя; патърдйи
патя, -иш
пауза
паун; (два и т.н.) пауна
паунд; пОунди, (два й т.н.) пОунда
паунов
паунски
паупер; пОупери, (двама й т.н.)
пОупери
пауперизация
пауперизйрам, -аш
пауперизйране
пауперйзъм, пауперйзмът,
пауперйзма
паус
пафкам, -аш
пафкане
пафта
пациент; пациенти, (двама й т.н.)
пациенти
пациентка
пациентски
пацифйзъм, пацифйзмът,
пацифйзма
пацифйст; пацифйсти, (двама и
т.н.) пацифйсти
пацифистйчен,
пацифйстйчнйл(т),
поцифйстйчна, пацйфистйчно;
пацйфистйчни
пацифйстка
пацифйстки
пача
пачавра
пачанга
пачи, пОчня^), пОча, пОче; пОчи
пачка
пачуърк
паша
паша; пашй, (двома и т.н.) пашй
пашалък; пашалъци, (два й т.н.)
пашолъка
пашкул; пашкули, (два и т.н.)
пашкула
пашкулен, пашкуленил(т),
пашкулена, пашкулено;
пашкулени
пашкулопроизводйтел^ -ят, -я;
пашкулопройзводйтели, (двама
и т.н.) пашкулопройзводйтели
(лице)
пашкулопроизводйтел2, -ят, -я;
пашкулопройзводйтели, (два
и т.н.) пошкулопроизводйтеля
(нелице)
пащърнак
паяжина
паяжинен, паяжинния(т),
пОяжинна, паяжинно; пОяжинни
паяжинов
паяк; пОяци, (два и т.н.) пОяка
пОяков
паякообразен, паякообразния(т),
паякообрОзна, паякообразно;
паякообразни
паянтов
певачка
певец; певцй, (двама и т.н.) певцй
певйца
певчески
педагог; педагози, (двама и т.н.)
педагози
педагогика
педагогйчен, педагогйчния(т),
педагогйчна, педагогйчно;
педагогични
педагогйчески
педагожка
педал; педали, (два и т.н.) педата
педант; педОнти, (двама и т.н.)
педанти
педантйзъм, педантазмът,
педантйзма
педантйчен, педантйчния(т),
педантйчна, педантйчно;
педантйчни
педантйчност, педантичността
педйнтка
педантствам, -аш
педйнтстване
педераст; педерасти, (двама и т.н.)
педерОсти
педерастйя
педерастки
педиатрйчен, педиатрйчния(т),
педиатрйчна, педиатрйчно;
педиатрйчни
педиатрия
педиатър; педиатри, (двама и т.н.)
педиОтри
педикюр
педикюрйст; педикюрйсти,
(двама и т.н.) педикюрйсти
педикюрйстка
педология
педофйл; педофйли, (двамо и т.н.)
педофйли
педофйлия
педофйлски
педофйлство
педя
пеене
пеенка
пежо
пейджър; пейджъри, (два и т.н.)
пейджъра
пейзаж; пейзажи, (два и т.н.)
пейзОжа
пейзажен, пейзОжния^),
пейзОжна, пейзОжно; пейзажни
пейзажйст; пейзажйсти, (двама и
т.н.) пейзожйсти
пейзажйстка
пейка
пейнтбол
пейоратйвен, пейоратйвния(т),
пейоратйвна, пейоратйвно;
пейоратйвни
пейсмейкър; пейсмейкъри, (два и
т.н.) пейсмейкъра
пек, -ът, -а
пека (се), -еш
пекар, -ят, -я; пекОри, (двама и т.н.)
пекОри
пекарка
пекйрна
пекарница
пекарски
пеквам, -аш
пекинез; пекинези, (два и т.н.)
пекинеза
пекйнец; пекйнци, (двама и т.н.)
пекйнци
пекйнка
пекйнски
пекна, -еш
пексимет
пектйн
пектйнов
пелена
пеленаче; пеленОчета
пеленг; пеленги, (два и т.н.)
пеленга
пеленгатор; пеленгОтори, (два и
т.н.) пеленгОтора
пеленгация; пеленгОции
пеленгйрам, -аш
пеленгйране
пелерйна
пеликан; пеликОни, (два и т.н.)
пеликОна
пеликанов
пелйн
пелйнов
пелкомпас; пелкомпОси, (два и
т.н.) пелкомпОса
пелопонески
пелте; пелтета
пелтек; пелтеци, (двама и т.н.)
пелтеци
пелтеча, -иш
пелтечене
пелюр
пелюрен, пелюрения(т),
пелюрена, пелюрено; пелюрени
пембен, пембения(т), пембена,
пембено; пембени
пемза
пенал, пенОли, (два и т.н.) ^наяа
456
пендОр, -ът, -а; лендарл, (два и т.н.)
пендОра, л пендара
пендел; пОндели, (два л л.н.)
пОндела
пенджабец; пенджОбцл, (двама и
т.н.) пенджОбцл
пенджабка
пенджабеки
пенене
пенест
пени; пОнита
пение; пОниси, (два л т.н.) пОниса
пеницилин; пеницилини
пеницилинов
пенкилер
пенлИв
пенливоет, пенливото
пенобетон
пеногИпе
пенообрОзен, пенообразния(т),
пенообразна, пенообрОзно;
пенообразнл
пенообразуващ
пеноплает; пОноплОстл
пеноеиликат; пОносиликОли
пеностъкло
пене, -ът, -о; пОнсове, (два л т.н.)
пОнса
пенсионен, пенсионния(т),
пенсионна, пенсионно;
пенсионни
пенсионер; пенсионери, (двама и
т.н.) пенсионОри
пенеионерка
пенеионереки
пенеионИрам (ее), -ош
пенеионИран
пенеионИране
пенсия; пОнсли
пенене; пенснОта
пентагон; пентагони, (два и т.н.)
пенлогона
пентагрОм; пентагрОми, (два л т.н.)
пенлаграма
пентаедър; пенлаОдрл, (два л т.н.)
пентаедъра
пентаметър; пенламетрл, (два и
т.н.) пентамОтъра
пентатоника
пеньоар, -ът, -а; пеньоари, (два и
т.н.) пеньоара
пеня (ее), -иш
пенявя ее, -лш
пенявене
пепел
пепелен, пепелния(т), пОпелна,
пОпелно; пОпелни
пепелИв
пепелИще; пепелНща
пепелнИк; пепелници, (два л т.н.)
пепелника
пепелнИца
пепеляв
пепеляворус
пепелянка
пеперуда
пеперударка
пеперудареки
пеперуден, пеперуден^^),
пеперудена, пеперудено;
пеперудени
пеперудоцветен,
пеперудоцветния(т),
пеперудоцветна,
пеперудоцветно;
пеперудоцветни
пепит
пепИтен, пепйmенлл(m), пепИтена,
пепИтено; пепитени
пеплобетон
пепсин
пер, -ът, -а; пОрове, (двама и т.н.)
пОрове
пера, -еш
пералня
ператен, перoлнлл(т), перОтна,
перално; перални
перач; перОчи, (двама л т.н.) перОчи
перОчка
перачница
первОз; первази, (два л т.н.) первОза
первам, -аш
перване
перверзен, перверзния(т),
первОрзна, перверзно;
перверзни
перверзия; перверзни
пергамент; пергаменти, (два и л.н.)
пергамента
пергаментен, пергаменлния(т),
пергамОнтна, пергамОнтно;
пергамОнтни
пергаментов
пергел; пергели, (два л т.н.) пергела
пергола
пердах
пердаша, -иш
пердашене
перде; пердета
перекенде; перекендОта
перест
перигеи, -ят, -я
перикардиИ, -ят, -я
перикардИт
перила (само мн.ч.)
перилен, перйлния(т), перйлна,
перйлно; перйлни
периметър; периметри, (два л л.н.)
перлмèлъра
период; периоди, (два л т.н.)
периода
периодизация; периодлзОции
периодика
периодИчен, периодичния^),
периодйчна, периодично;
периодИчни
периодИчееки
периодИчноет, периодичността
перпендикулярен
перипетия; перипетии
перископ; перископи, (два л т.н.)
перископа
периекопИчееки
перископеки
перисталтика
перитонеум
перитонит; перитонити, (два и
т.н.) перитонита
периферен, периферния(т),
перифОрна, периферно;
периферни
перифериен, периферлйнил(т),
периферийно, периферийно;
периферийни
периферичен, перлферйчния(т),
перлферйчна, перлферйчно;
периферйчни
периферия; перлфОрни
перифрОза
перифразИрам, -аш
перифразиране
перифраетИчен,
перифрoсгйчнuя(т),
перифрастйчна,
перифраслйчно; перлфрастични
перихелиИ, -ял, -я
перка
перкам (ее), -аш
перкане
перко; пОрковци, (двама и т.н.)
пОрковцл
перкуеиониет; перкусионйсти,
(двама л т.н.) перкусионйсти
перкуеия; перкусли
перла
перлен, перления(т), пОрлена,
пОрлено;пОрлени
перлон
перм, -ът, -а
перманганОт
перманентен, перманентния^),
перманентна, перманОнлно;
перманентни
перманентноет,
пермонентносттО
пермеки
пермутОция; пермулОции
перна (ее), -еш
пернОт
перничанин; перничОни, (двама л
т.н.) пернлчОни
перничанка
пернишки
перо;перО
перодръжка
перон; перони, (два л т.н.) перона
перонен, перонния(т), перонно,
перонно; перонни
пероноепора
перпендикуляр, -ът, -а;
перпендикуляри, (два и т.н.)
перпендикуляра
перпендикулярен,
457
перпендикулярен
перпендикулярния(т),
перпендикулярно,
перпендикулярно;
перпендикулярни
перпендикулярно^,
перпендикулярността
порпотуум-мобило
пОрси (сомо мн.ч.)
персиец; персййцн, (двама н т.н.)
персййци
персийка
персИИски
персона
персонаж; персонажи (дво и т.н.)
персонОжо
порсонОжон, персоножнйя(т),
персоножно, персонажно;
персонОжни
персонал; персонали, (дво н т.н.)
персононо
персонален, персонолния(т),
персонално, персонално;
персонални
порсонолизИрам, -аш
порсонализИрано
персонификация;
персонификации
порсонифицИрам, -ош
персонифициран
персонифициране
порспоктИво
порспоктйвон, перспектйвния(т),
перспектйвно, перспективно;
перспектйвни
перспективност,
перспективността
пертурбОция; пертурбоцни
перуонец; перуОнцн, (двома и т.н.)
перуанцн
перуИнка
перуИнски
перука
перукОр; перукерн, (двамо н т.н.)
перукери
порукерко
перунИка
перушон; перушони, (двома н т.н.)
перушони
перушйно
перушИнен, перушИнения(т),
перушИнено, перушИнено;
перушИнени
пОрущенец; перущенцн, (двамо и
т.н.) перущенцн
пОрущенка
пОрущенски
перфОкт; перфекги, (два н т.н.)
перфОкто
перфектен, перфектния(т),
перфОктно, перфОктно;
перфОктни
перфектИвен, перфектнвнйя(т),
перфектИвно, перфектИвно;
перфектНвни
порфоктивност,
перфективносттО
порфекционизИром (се), -ош
порфекционизИрано
порфекционИзъм,
перфекционйзньг,
перфекционИзмо
перфекционйст;
перфекционИсти, (двама н т.н.)
перфекционИсти
перфиден, перфйдния(т),
перфидно, перфидно; перфидни
порфйдност, перфндносттО
перфокарта
порфолОнта
перфоратор; перфорОторн, (два и
т.н.) перфор0торо
перфорация; перфорОцнй
порфорИром, -аш
порфорйран
порфорИроно
перцО; перцО
перцепиОнт; перцепйОнтй, (двома
н т.н.) перцепйОнти
перцОптор; перцОпторн, (два и
т.н.) перцОпторо
перцОпция; перцепции
порча се, -иш
перчОм; перчеми, (дво н т.н.)
перчОма
перчемлйя; перчемлИи, (двомо и
т.н.) перчемлии
перчОне
пОря (се), -иш
пОрене
пес, -ът, -а; пОсове, (дво и т.н.)
пОса
пОсен
пОсенен, песеннйя(т), пОсенна,
песенно; пОсенни
посонност, песенносттО
посото
посимйзъм, песимИзмът,
песимизма
песимйст; песимИсти, (двамо и
т.н.) песнмйстн
посимистйчон,
песинистИчнйя(г),
песимистично, песимистично;
песимистични
посимистйчоски
посимйстка
пОсничка
песнопение
песнопоец; песнопойци, (двома и
т.н.) песнопойци
песнопойка
пОсо
посоглОвоц1; песоглОвцн, (два и
т.н.) песоглОвецо (нелице)
посоглавоц2; песоглОвцн, (два и
т.н.) песоглОвцн (лице)
пестелйв
постолйвост, пестеливостта
постоно
постйл
пестицйд; пестицИдн, (два н т.н.)
пестицида
пестнйк; пестницн, (дво и т.н.)
пестннко
постнйцо
пестя, -иш
песъклйв
посъклйво-глйност
посъклйво-глиностопочвон,
песъклИво-
глинестопбчвения(т),
песъкливо-глинестопочвена,
песъклйво-глинестопочвено;
песъклИво-глинестопочвени
посъкодобйвон,
песъкодобивния^),
песъкодобивно, песъкодобИвно;
песъкодобивни
посъкозодържОтол, -ят, -я;
песъкозодържотели, (два н т.н.)
песъкозодържотеля
посъкорозпръсквИч;
песъкоразпръсквочи, (два и
т.н.) песъкоразпръсквочо
посъкоутойтол, -ят, -я;
песькоутойтелй, (два и т.н.)
песькоугойтеля
посъчйнко
песъчлйв
посъчлйвост, песъчливостта
пет, петтО
потИ
петИк; петаци, (два и т.н.) петОка
пОтало; петало
петаче; петачето
петвековен, петвековния(т),
петвековна, петвековно;
петвековни
петгодишен, петтоцНшния(т),
петгодишна, петгодйшно;
петгодИшнй
пОтгодишнина
потдосот, петдесеттО
петдесетак; петдесетОцн, (дво и
т.н.) петдесетака
потдосотгодишон,
nегцесеттоцйшнuя(г),
петдесетгодишна,
петдесетгодишно;
петдесОттодИшни
потдосотгодИшнино
петдесети
потдосотйно
потдосотоловко
петдневен, петдневнйя(т),
петднОвна, петдневно;
петднОвни
петднОвко
петОл, -ът, -о; петлИ, (дво и т.н.)
петела
петОлко
поторбургски
458
пехотно-танков
пететажен, пететажния(т),
пететОжна, пететОжно;
пететОжни
петзвезден, петзвездния(т),
петзвездна, петзвездно;
петзвездни
пети, -ят, -я
петилетен, петилетния^),
петилетна, петилетно;
петилетни
петилетка
петйма, петймата
петимен, петимния(т), петимна,
петимно; петимни
петйт
петифура
петйца
петиционен, летиционния(т),
петиционна, петиционно;
петиционни
петйция; петйции
петкратен, петкрОтния(т),
петкрОтна, петкратно;
петкрОтни
петле; петлета
петлйца
петльов
петмез; петмези, (два и т.н.)
петмеза
петмесечен, петмесечния(т),
петмесечна, петмесечно;
петмесечни
петмилионен, петмилионниХт),
петмилионна, петмилионно;
петмилионни
петминутен, летминутнил(т),
петминутна, петминутно;
петминутни
петминутка
петнадесет, петнадесетте, и
петнайсет
петнадесетгодишен,
петнОдесетгодйшния(т),
петнОдесеттодйшно,
петнОдесеттодйшно;
петнОдесетгодйшни, и
петнайсетгодйшен
петнадесетдневен,
петнадесетдневния^),
петнадесетдневна,
петнадесетдневно;
петнадесетдневни, и
петнайсетдневен
петнйдесети и петнайсети
петнадесетйна и петнайсетйна
петнайсет, петнайсетте, и
петнадесет
петнайсетгодйшен,
петнОйсетгодйшния(т),
петнОйсетгодйшна,
петнОйсетгодйшно;
петнОйсеттодшпни, и
петнадесетгодишен
петнайсетдневен,
петнОйсетдневния(т),
петнайсетдневна,
петнОйсетдневно;
петнОйсетдневни, и
петнадесетдневен
петнайсети и петнадесети
петнайсетйна и петнадесетина
петнене
петнйст
петно; петнО
петня, -йш
петоактен, пе^акт-ния^),
петоОктна, петоОктно;
петоОктни
петобален, петобОлния(т),
петобОлна, петобално;
петобОлни
петобоец; петобойци, (двама и т.н.)
петобойци
петобой, -ят, -я
петокласник; петоклОсници,
(двама и т.н.) петоклОсници
петокласница
петокласничка
петокнйжие
петолевка
петолйние
петолйстен, петолйстния(т),
петолйстна, петолйстно;
петолйстни
петолйстник; петолнстници, (два
и т.н.) петолистника
петолъчен, петолъчния^),
петолъчна, петолъчно;
петолъчни
петолъчка
петорен, петорния(т), петорно,
петорно; петорни
петорка
петосричен, петосрйчния(т),
петосрйчна, петосрйчно;
петосрйчни, и петсрйчен
петостен; петостени, (два и т.н.)
петостена
петостдпенен, петостепеннияф,
петостепенна, петостепенно;
петостепенни, и петстепенен
петохлебие
петоъгълен, nетоЬтълния(т),
петоъгълна, петоъгълно;
петоъгълни
петоъгълник; петоъгълници,
(два и т.н.) петоъгълника
петпроцентов
петрификация
петричанин; петричОни, (двамо и
т.н.) петричОни
петричанка
петрички
петровка
петровски
петрогенеза
петрограф; петрогрОфи, (два и т.н.)
петрогрОфа
петрография
петрографски
петродолар, -ът, -а; петродолари,
(два и т.н.) петродолара
петрол
петролен, петролния(т),
петролна, петролно; петролни
петрология
петролодобив
петролодобйвен,
петролодобйвния(т),
петролодобйвна,
петролодобйвно;
петролодобйвни
петролоносйч; петролоносОчи,
(два и т.н.) петролоносОча
петролопровод; петролопроводи,
(два и т.н.) петролопровода
петролоработник;
петролоработници, (двама и
т.н.) петролоработници
петромаксов
петрохймия
петсетов
петсрйчен, петсрйчния(т),
петсрйчна, петсрйчно;
петсрйчни, и петосрйчен
петстепенен, петстепенния(т),
петстепенна, петстепенно;
петстепенни, и петостдпенен
петстотен, петстотния(т),
петстотна, петстотно;
петстотни
петстотин, петстотинте
петстотингодйшен,
nетстотинтодйшния(т),
петстотинтодишна,
петстотинтодйшно;
петстотингодйшни
петстотингодйшнина
петтонен, nеттоннил(т),
петтонна, петтонно; петтонни
петуния; петунии
петура
петхйляден, петхнлядния(т),
петхйлядна, летхиллдно;
петкйлядни
петчленен, петчленния(т),
петчленна, петчленно;
петчленни
петчленка
пет-шест
пет-шестйма
петък; петъци, (два и т.н.) петъка
петънце; петънцО
петъчен, петъчния^), петъчна,
петъчно; петъчни
пехота
пехотен, ^Kà^^Cr), пехотна,
пехотно; пехотни
пехотйнец; пехотйнци, (двама и
т.н.) пехотйнци
пехотйнски
пехотно-танков
459
печал
печОл
печалба
печалбар, -ят, -я; печолбОрл,
(двомо и т.н.) печалбОри
печален, печОлния(т), печОлна,
печално; печални
печат; печОти, (два л т.н.) печОто
печатам, -аш
печатан
печатане
печатар, -ят, -я; печотОрл, (двама
и т.н.) печатОрл
печатарка
печатарски
печатаретво
печатен, печО,тния(т), печОтно,
печатно; печатни
печатница
печелене
печеливш
печеля, -иш
печенег; печенОгл и печенОзл
(обикн. в мн.ч.)
печенежки
печено
печиво; печивО
печка
печбреки
печуфка
пеш, -ът, -а; пОшове, (два и т.н.)
пОша
пеш (норч.)
пеша
пешехбден, пешехбдния(т),
пешеходна, пешеходно;
пешеходни
пешеходец; пешеходци, (двама и
т.н.) пешеходци
пешехбдка
пешехОдетво
пеши
пешка
пешкир; пешкири, (два и л.н.)
пелпсНра
пешкбм
пещ, пещгО
пещар, -ят, -я; пещарл, (двомо и
т.н.) пещОрл
пещареки
пещерец; пОщерци, (двомо л т.н.)
пОщерцл
пещерка
пещерски
пещемал, пещемОли, (два л т.н.)
пещемОло
пещен, пОщята^), пещна, пещно;
пещни
пещера
пещерен, пещерния^), пОщерна,
пОщерно; пОщерни
пещерец; пОщерцл, (двомо л т.н.)
пОщерцл
пещерка
пещерняк; пещерняци, (двамо и
т.н.) пещерняци
пещерски
пея, -еш
пи
пиани^; пионино
пианИеимо
пианист; пионИстл, (двомо и т.н.)
пионЛсти
пианИетка
пиано; пиано
пианбла
пиар, -ът, -а; пиОрл, (двама л т.н.)
пиОри
пиОрка
пиаца
пИвкоет, пивкосттО
пивница
пиво; пйво
пивовар, -ят, -я; пивовОри, (двама
л т.н.) пивовари
пивоварен, пивовОрнля(л),
пивовОрна, пивовОрно;
пивовОрни
пивоварна
пивоварница
пивоварство
пивоквае, -ът, -а
пивот; пйвоти, (два и т.н.) пивото
пивък, пивкия(т), пйвка, пИвко;
пнвки
пигмеИ, -ял, -я; пигмОи, (двомо и
т.н.) пигмеи
пигмеИеки
пигмент; пигменти, (два и л.н.)
пигмента
пигментация; пигменлОции
пигментен, питменлнлл(m),
пигментна, пигментно;
пигментни
пигментИрам (ее), -аш
пигментИран
пигментИране
пиедестал; пиедестали, (два и л.н.)
пиедеслОла
пиезоелектричееки
пиезоелектричеетво
пиембнтец; плембнтцл, (двама и
т.н.) лиембнлци
пиене
пиеса
пиеека
пиета
пиетет
пижОма
пиивам, -аш
пииване
пяянo, -еш
пяяпшбу; пЛйпшбуто
пиИпълметричен,
пинпълметрИчнля^),
плИпълметрачно,
пиНпълмелрйчно ;
пиНлълмелрйчнл
пиИпълметрия
пик, -ът, -а; пИкове, (два л т.н.) пЛка
пика
пикантен, пикОнтния(т),
пикантна, пикОнлно; пикантни
пикантерия; пиконтОрии
пикОнтноет, пuканлносглo
пикОп; пикОпи, (дво л т.н.) пикОпа
пикОя, -еш
пикОене и пикОне
пикел; пИкели, (два л т.н.) пикела
пикет
пикирам, -аш
пикИране
пикла
пиклив
пиельо; пИкльовцл, (двомо л т.н.)
пИкльовцл
пикник; пикници, (два и т.н.)
пикника
пикня
пиков
пиколо; пиколо
пи-комплеке
пикоч
пикочен, пИкочния^), пикочна,
пИкочно; пикочни
пикочно-полов
пикрин
пикринов
пиксел; пИксели, (два л т.н.)
пиксела
пикселен, пИкселния(т),
пикселно, пИкселно; пикселни
пиктогрОма
пиктогрОфия
пиктогрОфеки
пикьбр; ликьори, (двомо и т.н.)
ликьори
пикьбреки
пилО
пилОф; пилОфи, (два и т.н.) пилафа
пиле; пйлета
пилеене
пилене
пИлешки
пилея (ее), -еш
пилзенеки
пилигрим; пилигрими, (двама и
т.н.) пилигрими
пилигрИмеки
пилигрИметво
пилинг; пилинги, (два л т.н.)
пилинга
пИлингмаека
пилингов
пилон; пилони, (два и т.н.) пилона
пилОт; пилоти, (двомо л т.н.)
пилоти
пилотОж
пилбтен, пллблния(т), пилотна,
пилотно; пилотни
пилотирам, -аш
пилотИране
пилотка
460
пйсък
пилотски
пилчор1, -ят, -я; пилчорн, (двомо
и т.н.) пилчорн (лице)
пилчИр2, -ят, -я; пилчорн, (дво н
т.н.) пилчоря (нелице)
пилчарник; пилчОрници; (два н
т.н.) пилчорнико
пиля, -йш
пи-мозон
пинокотОко
пинакотОчен, пйнокотечния(т),
пйнакотОчно, пйнокотОчно;
пинакотОчни
пингвИн; пннгвйнн, (дво и т.н.)
пингвйно
пйнг-понг
пйнгпонгов
пиния; пнннй
пйнкод; пинкодове, (дво и т.н.)
пинкодо
пинсОто и nuHcèmu
пинтйя; пинтни, (двамо и т.н.)
пинтйи
пинцет н пинцета
пйнчер; пинчерн, (дво и т.н.)
пннчера
пионер; пионери, (двомо н т.н.)
пионери
пионОрко
пионерски
пионОрство
пионка
пиорОя
пйпавост, пиповосттО
пипало; пипало
пипИлце; пипалцо
пйпом (се), -ош
пйпане
пйпвам (се), -ош
пйпване
пипе; пйпето
пипОр
пипОрка
пиперлйв
пиперлйвост, пиперливосттО
пиперлйя
пипОто
пипОтка
пйпка
пйпкив
пИпкавост, пипкавосттО
пйпком се, -ош
пИпкано
пйпна (се), -еш
пипношкото и пипнешком
пипоност
пир, -ът, -а; пирове, (два и т.н.) пира
пирамИдо
пирамидален, пиромидолння(т),
пирамидално, пиромидОлно;
пирамидални
пиромйден, пйромйдния(т),
пирамидно, пирамидно;
пирамидни
пирамидовйден,
пиромидовидния(т),
пиромидовидно,
пирамидовйдно ;
пиромидовИдни
пирамидон; пирамидони, (два и
т.н.) пиромйдоно
пирИт; пирати, (двомо и т.н.)
пирати
пирИтски
пиратствам, -ош
пирИтствоне
пиратство
пирдОпец; пирдопци, (двама и т.н.)
пирдопци
пирдопка
пирдопски
пйрей, -ят, -я; пйрен, (дво и т.н.)
пйрея
пиронОйски
пйрински
пирйнч
пирйнчен, пирйнчения(т),
пирйнчено, пирйнчено;
пирйнчени
пирйт
пйров
пирогровюро
пирогрИф; пирогрОфн, (дво и т.н.)
пирогрОфо
пирогрИфон, пирогрОфнйя(т),
пйрогрОфно, пирографно;
пирогрОфни
пирографирам, -ош
пирографйрине
пирографйчен,
пирогрофичнйя(т),
пирогрофйчно, пирогрофйчно;
пирогрофичнй
пирогрИфия
пирогрИфски
пироелоктрйчоство
пирбжка
пирокинОза
пироксилйн
пироксилйнов
пиромИн; пиронони, (двама и т.н.)
пиромони
пиромИния
пиромонтия
пирОн; пирони, (два и т.н.) пирона
пироплозмо
пиростйя; пиростий
пиросфора
пиросфОрон, пиросферння(т),
пиросфОрно, пиросфОрно;
пиросфОрнн
пироторИпия
пиротехнйк; пиротехници,
(двомо и т.н.) пиротехнИци
пиротОхника
пиротехнически
пирувам, -аш
пируване
пируОт; пнруОти, (дво и т.н.)
пйруето
пиршество; пиршествО
писалище; пйсшппца
писОлищен, пйсшппцнйя(т),
писолшцно, пйсолнщно;
пйсолйщни
писалка
пйсин
писИн
писИна
писИние
пйсар, -ят, -я; писари, (двомо и
т.н.) пИсарн
пйсарка
пйсарство
писарушка
писИтел, -ят, -я; писатели, (двомо
и т.н.) пнсОтели
писателка
писателски
писОтелствам, -аш
писотолстване
писИтолство
писОч; писОчи, (двомо и т.н.) писОчи
пйсвим, -ош
пйсване
писец; писцй, (дво и т.н.) писОцо
писи; пйсйто
пискИло; писколО
пйскам, -ош
пйскане
писклйв
писклйвост, пискливосттО
пискун; пискуни, (дво н т.н.)
пискуно
пискюл; пискюли, (два и т.н.)
пискюла
пискюллйя
пйсмен, пйсмения(т), писмено,
пйсмено; писмени
писменИ
пйсменост, писмеността
писмо; писмо
писмовен, писмовния(т),
писмовно, писмовно; писмовни
писмовник; писмовници, (дво н
т.н.) писмовника
писмоносец; писмоносци, (двомо
и т.н.) писмоносцн
пйсни, -еш
писоИр, -ът, -о; писоОри, (два и т.н.)
писоОра
пйс-пйс
пйсти
пйстов
пистолОт; пистолети, (два и т.н.)
пистолета
пистолОтен, пистолетння(т),
пистолетно, пнстолетно;
пистолетни
писукам, -ош
писукане
пйсък; писъцн, (дво и т.н.) писъка
461
писъмце
писъмце; писъмцО
пйта
питагоров
пйтам (се), -аш
пйтане
пйтанка
питателен, п^Отеиния^),
питОтелна, питОтелно;
питОтелни
питателност, питателносттО
питая, -еш
пйтбул; питОули, (два и т.н.)
пйтбула
питеен, питейния^), питейна,
питейно; питейни
питекантроп; питекантрбпи
питие; питиета
питиепродавец, питиепродОвци,
(двама и т.н.) питиепродОвци
питиепродавница
пйтка
пйтомен, питомния^), питомна,
питомно; питомни
пйтомец; пйтомци, (двама и т.н.)
питомци
пйтомност, питомносттО
питон; питони, (два и т.н.) питона
пиукам, -аш, и пиюкам
пиукане и пиюкане
пйу-пйу (межд.)
пйф-паф (межд.)
пйф-паф-пуф (межд.)
пихтйест
пихтйя;пихтии
пихтосам, -аш
пйца
пицария;пицарии
пицикОто
пич, -ът, -а; пичове, (двама и т.н.)
пичове
пйшка
пйшкам, -аш
пйшкане
пишкйн
пишман
пишманя се, -йш
пйщен, пищния^), пищна,
пйщно; пйщни
пищене
пйщност, пищносттО
пищов; пищови, (два и т.н.) пищова
пищя, -йш
пищял; пищяли, (два и т.н.) лшцЛла
пищялка
пйърсинг; лйьрсйнги, (два и т.н.)
плърсинга
пиюкам, -аш, и пиукам
пиюкане и пиукане
пйя, -еш
пиявица
пиян
пиян-залян
пияница
пиянски
пиянствам, -аш
пиянстване
пиянство
пияч; пиячи, (двама и т.н.) пиячи
пиячка
плавалня
плавам, -аш
плаване
плавателен, плавОтелния(т),
плавОтелна, плавОтелно;
плавОтелни
плавателност, плавателността
плавен, плОвни^(т), плОвна,
плОвно; плОвни
плавене
плйвка
плавник; плОвници, (два и т.н.)
плавника
плавност, плавносттО
плавя, -иш
плагиат; плагиОти, (два и т.н.)
плагиата
плагиатор, плагиОтори, (двама и
т.н.) плагиОтори
плагиаторски
плагиаторство
плагиатствам, -аш
плагиатстване
плагиатство
пладне
пладнешки
пладнина и пладнина
плйднище; плОднища
пладнувам, -аш
пладнуване
плаж, -ът, а; плОжове, (два и т.н.)
плажа
плажен, плажния(т), плОжна,
плОжно; плОжни
плажувам, -аш
плажуване
плаз, -ът, -а; плОзове, (два и т.н.)
плОза
плазма
плазматйчен, плозматйчния(т),
плазматйчно, плазма™^;
плазматйчни
плазмодий, -ят, -я; плазмодии, (два
и т.н.) плазмодия
плазмохймия
плака
плакарда
плакйт; плакОти, (два и т.н.) плакОта
плакатен, плакОтния(т),
плакОтна, плакОтно; плакОтни
плакатйрам, -ош
плакатйране
плакатйст; плакатйсти, (двама и
т.н.) плакатйсти
плакатйстка
плакет, плакети, (два и т.н.) плакета
плакйрам, -аш
плакйране
плакйя; плакйи
плакна, -еш
плакнене
плам, -ът, -а
пламвам, -аш
пламване
пламенен, плОменния(т),
плОменна, плОменно; плОменни
пламенея, -еш
пламенеене
пламенност, пламенността
пламна, -еш
пламтеж
пламтене
пламтя, -йш
пламък; пламъци, (два и т.н.)
пламъка
план, -ът, -а; плОнове, (два и т.н.)
плОна
план-график; плОн-графици, (два
и т.н.) плОн-грОфика
плйнер; плОнери, (два и т.н.)
плОнера
планерйзъм, планерйзмът,
планерйзма
планерйст; планерйсти, (двамо и
т.н.) планерйсти
планета
планетарен, планетОрния(т),
планетОрно, планетОрно;
планетОрни
планетарий, -ят, -я; планетОрии,
(дво и т.н.) планетОрия
планетариум; планетОриуми,
(два и т.н.) планетОриума
планетен, планетния(т),
планетна, планетно; планетни
планиметрйчен,
лланиметрйчния(т),
планиметрйчна,
планиметрйчно; планиметрйчни
планиметрия
планина
планинйр, -ят, -я; планинари,
(двама и т.н.) плонинОри
планинарски
планинарство
планйнец; планИнци, (двома и т.н.)
планинци
планйнка
планйнски
планйнско-горски
планйнско-ливаден,
планйнско-ливОдни^(т),
планинско-ливадна,
планйнско-ливОдно;
планйнско-ливОдни
планйрам, -аш
планйран
планировка
планировъчен,
лланировьчнил(т),
планировъчна, планировъчно;
планирбвъчни
462
плеимеикър
планка
планктон, -ът, -а
планов
плановИк; плановйци, (двама и
т.н.) плановйци
плановИчка
плановост, плановосттО
планомерен, планомернля(л),
планомерна, планомерно;
планомерни
планомерноет, планомерностлО
планоенимачен,
планоснимОчния(т),
планоснимОчна,
планоснимОчно; планоснимОчни
плОн-прогрОма
плОн-проепект; плОн-проспОкти,
(два и т.н.) плОн-проспекта
плОн-проепектов
план-сметка
плонтатор; планталорл, (двама л
т.н.) плантОторл
плантатбрeки
плантация; плонтОцли
планувам, -аш
плануване
планшаИба
плоншОт; планшОтл, (два и л.н.)
планшела
пласирам, -аш
пласиране
пласмент
пласментен, nласментнил(m),
пласментна, пласментно;
пласментни
пласт, -ът, а; плОслове, (два и л.н.)
плОста
плаетОчка
плаетене
плОетика
плаетилИн
плаетИна
плаетИнка
пластир; пластйрл, (два и т.н.)
пластйра
плаетирен, пластHрнuл(m),
пластарна, пласлйрно;
пластйрни
пластичен, пластйчнля(л),
пластична, пластично;
пластични
плаетИчееки
плаетИчноет, пластичността
плОетмаеа
плОетмаеов
пластрон, пластрони, (два и л.н.)
пластрона
пластя, -йш
пласьор; пласьори, (двама и т.н.)
пласьори
плаеьбреки
плат, -ът, -О; платове, (два и т.н.)
плОла
платОн; плалани, (два и л.н.)
платОна
платОнов
платеж
платежен, плалежния(т),
платежна, плалОжно; платежни
платежоспособен,
nлаmежоспосббнил(m),
платежоспособна,
платежоспособно;
платежоспособни
платежоспособност,
платежоспособността
платец; платци, (двама и т.н.)
платци
платИка
платим
платина
платинен, платИнения(л),
плалйнена, платинено;
платинени
платИнов
плОтка
плотнар, -ят, -я; платнарл, (двама
и т.н.) платнОрл
платнОрка
платнен, плалнения(т), платнена,
платнено; плалнОни
платненка
платнИще; плалнИща
платно; платна
платноход; платноходи, (два и л.н.)
платнохода
платноходка
плОто; платО
платовИден, плаловНдния(т),
платовидна, платовидно;
платовидни
платонИзъм, плалонИзмъл,
платонИзма
платонИк; платонйци, (двама и
т.н.) плалонИцл
платоничен, плалонНчнля(т),
платонИчна, плалонНчно;
платонйчнл
платонИчееки
платформа
платформен, платфбрмения(т),
платформена, платформено;
платформени
платИ, -йш
плафон; плафбни, (два и т.н.)
плафбна
плафониера
плах
плахост, плахосттО
плац, -ът, -а; плОцове, (два и л.н.)
плОца
плацдарм; плОццарми, (два и т.н.)
плОцдарма
плацента
плацентен, плoцентнил(л),
плацентна, плацентно;
плацентни
плач, -ът, -О; плачове
плОча, -еш
плачене
плачевен, плачевния(л),
плачевна, плачОвно; плочОвни
плачевноет, плачевносттО
плачешката и плачешкбм
плачлИв
плачлИвоет, плачливослтО
плачльо, плОчльовци, (двама л
л.н.) nлачлъовцл
плашило; плашллО
плашлИв
плашлИвоет, плашллвостлО
плащ, -ът, -а; плОщове, (два и л.н.)
плОща
плащам, -аш
плащане
плащаница
плебеи, -ят, -я; плебОи, (двама л
т.н.) плебОи
плебеИка
плебеИеки
плебеИетво
плебиецИт; плебисцали, (два л
л.н.) плеблсцала
плебиецИтеп, плеблсцйтн^(т),
плебисцнтна, плебисцНтно;
плебисцйлни
плебе, -ът, -а
плевач; плевОчи, (двама и т.н.)
плевОчи
плевОчка
плевел; плОвели, (два и л.н.)
плевела
плевелен, плевелния(т),
плОвелна, плОвелно; плОвелни
плевеляеам, -аш
плевеляевам, -аш
плевеляеване
плевепеки
плевене
плевенчанин; плевенчОни, (двама
и т.н.) плевенчОни
плевенчанко
плевник; плОвници, (два и т.н.)
плевника
плевня
плевра
плеврИт; плеврити, (два и т.н.)
плеврйта
плеврИтен, плеврНтнля(л),
плеврНлна, плеврйлно;
плеврйтни
плевя, -йш
пледИрам, -аш
пледИране
пледоОрия; пледоарии
плезене
плезя (ее), -лш
плеИбек; плеНбОцл, (два л т.н.)
пленоека
плеИОби, -ял, -я; плОабои, (двама
и т.н.) плеабби
плеимеикър; плОИмейкърл,
463
плеймейкър
(двомо и т.н.) плеймеИкъри
плейоф; плейофи, (два и т.н.)
плейофа
плейър; плейъри, (два и т.н.)
плейъра
плексиглас
плексйт; плексйти, (два и т.н.)
плексйто
племе; племена
племенен, племенния(т),
племенно, племенно; племенни
племенник; племенници, (двомо
и т.н.) племенници
племенница
племенничка
плен, -ът, -а
пленарен, пленОрния^),
пленОрна, пленОрно; пленарни
пленен, пленения(т), пленено,
пленено; пленени
пленер; пленери, (два и т.н.)
пленера
пленйтелен, пленителния(т),
пленителна, пленително;
пленителни
пленйтелност, пленителносттО
пленник; пленници, (двама и т.н.)
пленници
пленница
пленнически
пленничество
пленничка
пленум; пленуми, (два и т.н.)
пленума
пленя, -йш
пленявам, -аш
пленяване
плеоназъм, плеонОзмът,
плеоназмо; плеонОзми, (два и
т.н.) плеонОзъма
плеонастйчен, плеонастйчния(т),
плеонастйчна, плеоностично;
плеонастични
плесен
плесенен, плесенния^), плесенна,
плесенно; плесенни
плесенясам, -аш
плесенясвам, -аш
плесенясване
плескавица
плескам, -аш
плескане
плесна (се), -еш
плеснйк; плесници, (два и т.н.)
плесника, и плеснйца
плеснйца и плеснйк
плет, -ът, -О; плетове, (дво и т.н.)
плета
плета, -еш
плетене
плетач; плетОчи, (двама и т.н.)
плетОчи
плетачен, плетОчния(т), плетачна,
плетачно; плетОчни
плетачески
плетачество
плетачка
плетачница
плетенйца
плетенйчен, плетеничния^),
плетенично, плетенично;
плетенични
плетиво; плетивО
плетйще; плетища
плешйв
плешивея, -еш
плешивеене
плешивина
плешйвост, плешивостта
плешка
плещест
плещене
плещй и плещи
плещя, -иш
плеяда
плик, -ът, -о; пликове, (дво и т.н.)
плйко
плйкчета
плйсвам, -ош
плйсване
плисе; плисето
плисйрам, -ош
плисйран
плисйране
плйскам (се), -аш
плйскане
плйсна (се), -еш
плйсък, плйсъци, (два и т.н.)
плйсъка
плйтка
плитководен, плитководния(т),
плитководна, плитководно;
плитководни
плиткоскроен,
плиткоскроения^),
плиткоскроена, плиткоскроено;
плиткоскроени
плйткост, плиткосттО
плиткоумен, ллиткоумнил(т),
плиткоумно, плиткоумно;
плиткоумни
плиткоумие
плитчина
плйтък, плиткия^), плитко,
плитко; плитки
пловдивски
пловдивчанин; пловдивчани,
(двома и т.н.) пловдивчани
пловдивчанка
плод, -ът, -О; плодове, (дво и т.н.)
плода
плоден, плодния(т), плодна,
плодно; плодни
плод-зеленчук
плодене
плодник; плодници, (дво и т.н.)
плодника
плодников
плодност, плодносттО
плодов
плодовйт
плодовйтост, плодовитостта
плодово-зеленчуков
плододаен, плододОйния(т),
плододОйна, плододОйно;
плододОйни
плодопйсен, плодоноснйя(т),
плодоносна, плодоносно;
плодоносни
плодорезачка
плодороден, плодородния(т),
плодородна, плодородно;
плодородни
плодородие
плодородност, плодородносттО
плодосушйлня
плодотворен, плодотворният),
плодотворно, плодотворно;
плодотворни
плодотворност, плодотворносттО
плодохранйлище;
плодохронилища
плодояден, ллодоЯднил(т),
плодоядна, плодоядно;
плодоядни
плодя се, -йш
плоещки
пломба
пломбйрам, -аш
пломбйран
пломбйране
плондер; шюндери, (два и т.н.)
шюндеро
плонж, -ът, -а; плонжове, (два и
т.н.) плонжо
плонжйрам, -аш
плонжйране
плоскогорие
плоскодънен, плоскодъннияСт),
плоскодънна, плоскодънно;
плоскодънни
плоскост, плоскосттО
плоскостъпие
плосък, плоския^), плоска,
плоско; плоски
плот, -ът, -а; плотове, (два и т.н.)
плота
плотер; плотери, (два и т.н.)
плотера
плохй
плоча
плочар, -ят, -я; плочОри, (двама и
т.н.) плочОри
плочен, плочкия^), плочна,
плочно; плочни
плочест
плочка
плочков
плочник; плочници, (два и т.н.)
плочника
площ, площта
площад; площади, (два и т.н.)
464
побозовам
площОда
площИден, площодния(т),
площодно, площОдно; площодни
площОдка
плувам, -аш
плуване
плуввам, -ош
плувване
плувен, плувния(т), плувно,
плувно; плувни
плувОц; плувцй, (двомо и т.н.)
плувцй
плувка
плувки
плувкйня
плувна, -еш
плуг, -ът, -0; плугове, (дво и т.н.)
плуга
плуене
плужек; плужеци, (два н т.н.)
плужеко
плурализъм, плуролИзмът,
плуролИзмо
плуралистйчон,
плуролйстичнйя(т),
плуралистично, плуралистично;
плуралистични
плу^илистИчески
плутократ; плутокрОти, (двама и
т.н.) плутокрОти
плутокротйчон,
плутокротйчния(т),
плутократйчна, плутокротично;
плутократйчни
плутократйчоски
плутокрОтски
плутокроция
плутониов
плутоний, -ят, -я
плуя, -еш
плъзгав
плъзговост, плъзговосттО
плъзгам (се), -ош
плъзгано
плъзгИч; плъзгачи, (два н т.н.)
плъзгача
плъзна (се), -еш
плънка
плъпвам, -ош
плъпвано
плъпна, -еш
плъст, плъстто
плъстон, шгьстения^т), плъстено,
шгьстено; шгЬсгеий
плът, шгьттО
плътен, плътння^т), плътно,
плътно; шгьтни
плътност, плътносттО
плътояден, плътоядния(т),
плътоядно, плътоядно;
пльгояднй
плътски
плъх, плъхът, плъха; плъхове, (два
и т.н.) плъха
плъшок; плъшоци, (два и т.н.)
плъшока
пльосвам (се), -ош
пльосване
пльосна (се), -еш
плювалник; плювалници, (два и
т.н.) плювалника
плювом, -ош
плюване
плюоне
плюнка
плюнча (се), -иш
плюнчоне
плюс, -ът, -а; плюсове, (дво и т.н.)
плюса
плюсвом (се), -ош
плюсване
плюска
плюском, -ош
плюсконо
плюсканица
плюш, -ът, -а; плюшове
плюшен, плюшения(т), плюшена,
плюшено; плюшени
плющОне
плющя, -йш
плюя, -еш
плява
пляка
плямпИло; плямпало
плямпам, -ош
плямпано
пляс
плясвам (се), -ош
плясване
пляскам (се), -ош
пляскане
плясканица
плясък; плясъци, (дво и т.н.)
плясъка
плячка
плячкаджийски
плячкаджийство
плячкаджия; плячкоджии, (двама
и т.н.) плячкоджии
плячкосам, -ош
плячкосвам, -ош
плячкосване
пневматйчон, пневнотйчння(г),
пневматично, пневматично;
пневматични
пновматйчески
пневматологИчен,
пневногологичнйя(г),
пневногологйчна,
пневнаголотйчнo;
пневноголотйчнн
пневматологйчоскн
пневматология
пневмоботон
пневмомосож
пневмонйчен, пневмоничния^),
пневмонично, пневмонично;
пневмонични
пневмония; пневмонии
пновмопоща
пновмотохника
пновмоторакс
по (предл.)
по (част.)
поИнта
побИвя (се), -иш
побИвям (се), -яш
побИйвам, -аш
побойвино
побИрам, -аш
побИрвам, -аш
побИрване
побИщим
побИя, -еш
побода
пободен, победння(т), побОдна,
побОдно; победни
победйтол, -ят, -я; победители,
(двама н т.н.) победители
пободйтелка
победоносен, победоносния(т),
победоносно, победоносно;
победоносни
победоносец; победоносци,
(двомо и т.н.) победоносци
победя, -йш
побеждИвам, -ош
побеждИване
побОлвам, -ош
побОлвано
побелОя, -еш
побелявам, -ош
побеляване
побосодвам, -аш
побеснея, -еш
побеснявам, -аш
побосняване
побйвам (се), -аш
побйване
побИйвам, -ош
побийвано
побИрам (се), -ош
побИрано
побйя (се), -еш
поблагодаря, -йш
поблагодарявим, -ош
поблажонствам, -аш
поблозня (се), -иш
поблозням (се), -яш
побледнОя, -еш
побледнявам, -ош
побледняване
поблОйвам, -ош
поблОйвине
побленувам, -ош
поблОя, -еш
поблйжа, -еш
поблйзвам, -ош
поблйзвано
поблуждИя, -еш
поблъскам (се), -аш
побозовам, -ош
30. Официален правописен речник на българския език
465
побозая
побозая, -еш
побоища (само мн.ч.)
побоИ, -ят, -я; побол, (дво и т.н.)
побоя
побоИник; побойници, (двама и
т.н.) побойници
поббИница
побоИничееки
поболедувам, -аш
поболея (ее), -еш
поболи (3 л.)
поболявам (ее), -аш
поболяване
поббрвам ее, -ош
поборник; поборници, (двама и
т.н.) поборници
поборнически
поборничеетво
поббря ее, -иш
побоя ее, -аш
побоявам ее, -ош
П-обрОзен, П-образнля(т),
П-обрОзно, П-образно;
П-обрОзни
П-образност, П-образносттО
побратим; побратими, (двамо и
т.н.) побрОтимм
побратимен, побратимения^),
побратимОно, побратимено;
побратимени
побратиметво
побратимя ее, -йш
побратимявам ее, -аш
побратимяване
побродя, -иш
поброждам, -аш
побрулвам, -аш
побруля, -иш
побръмчО, -Иш
побръмчавам, -аш
побръщолевя, -иш
побутам, -аш
побутвам, -аш
побутване
побутна, -еш
побъбря, -иш
побъбрям, -яш
побългаря (ее), -йш
побългарявам (ее), -аш
побългаряване
побърборвам, -аш
побърборя, -иш
побързам, -аш
побързвам, -аш
побъркам (ее), -аш
побъркан
побърквам (ее), -аш
побъркване
побъхтвам, -аш
побъхтя, -иш
побягам, -аш
побягвам, -аш
побягване
побягна, -еш
поваИкам ее, -аш
поваИквам ее, -аш
повали (3 л.)
поваля, -Иш
повалява (3 л.)
повалям, -яш
поваляне
повардвам, -аш
повардя, -лш
поваря, -йш
поварявам, -аш
повбеея (ее), -йш
повбееявам (ее), -ош
повгледам ее, -аш
повглеждам ее, -аш
повглъбя ее, -Иш
повдетиня ее, -Иш
повдига ми ее (3 л.)
повдигам (ее), -аш
повдигане
повдигателен, повдигОтелния(т),
повдигателна, повдигателно;
повдигателни
повдигна (ее), -еш
повдълбая, -еш
повдървя (ее), -йш
повдъхновя (ее), -Иш
поведа (ее), -Ош
поведение
поведенеки и поведенчески
повеждам (ее), -аш
повеждане
повеи, -ял, -я; повОл, (два л т.н.)
повОя
повеИвам, -аш
повеИване
повеИна, -еш
повеление
повелител, -ял, -я; повелйтели,
(двама л т.н.) повелйтели
повелителен, повелйтелния(т),
повелителна, повелително;
повелителни
повелителка
повеля
повеля, -Иш
повелявам, -аш
повереник; повереници, (двама и
т.н.) повереници
повереница
поверие; повОрля
поверителен, поверйтелния(т),
поверителна, поверително;
поверителни
поверителност, поверителността
поверя, -Иш
поверявам, -аш
поверяване
повеевам (ее), -аш
повеселя (ее), -йш
повееелявам (ее), -аш
повеемо; повесмО
пОвеет, повесттО
повествование л повествувание
повествовател, -ят, -я;
повествовОтелл, (двама
л т.н.) повеслвовОтелл, и
повеетвувОтел
повествователен,
повеслвовОтелния(т),
повеслвовОтелна,
повествовОтелно;
повествовОтелни, и
повеетвувОтелен
повествователност,
повеслвовотелносттО, и
повеетвувОтелноет
повествувам, -аш
повествувание л повествование
повèeтвувoтел,-лт, -я;
повествувОтелл, (двама
и т.н.) повествувОтелл, и
повествовател
повеетвувОтелен,
nовествувomелнил(m),
повествувОтелно,
повествувОтелно;
повествувОтелни, и
повествователен
повеетвувОтелноет,
повествувотелносттО, и
повествователност
повеся (ее), -лш
повет; повети, (дво л т.н.) повела
повехвам, -ош л повяхвам
повехванеи повяхване
повехна, -еш
повече
повечерям, -яш
пбвечето
повечко
повещОя, -еш
повея, -еш
повживея ее, -еш
повивам, -аш
повиване
повИвка
повик; повлцл, (два л т.н.) повика
повИкам, -аш
повиквам, -аш
повикване
повиквОтелен, повлквОтелнля(т),
повиквателна, повиквателно;
повиквателни
повиквателна
повилнея, -еш
повилнявам, -аш
повИнноет, повинността
повиевам, -аш
повиена, -еш
повиея, -Иш
повиеявам, -аш
повитОя, -еш
повишО, -Иш
повишОвам, -аш
повишаване
повишение
повия, -еш
466
погреб
повкйсвам (се), -аш
повкйсна (се), -еш
повкоравя (се), -йш
повлоством, -аш
повлИча (се), -иш
повлекИ (се), -Ош
повлекИн; повлекОн, (двама н т.н.)
повлекони
повлокИна
повлекло; повлекло
повлйчам, -аш
повлйчане
повлиявам (се), -ош
повлияя (се), -еш
повлюбя се, -нш
повмОстя (се), -иш
повод; поводи, (дво н т.н.) повода
поводник; поводницн, (дво и т.н.)
пбводнико, и поводник
поводя, -иш
повозвом (се), -ош
повозя (се), -иш
повой, -ят, -я; повои, (дво и т.н.)
пов0я
поврага
повразумя (се), -йш
повразумявом (се), -аш
поврИт; поврОтн, (дво н т.н.)
поврОто
повратен, поврОтния(т),
поврОтна, повратно; повратни
повротки и поврИтки (само
мн.ч.)
повратлйв
поврачувом, -аш
поврОда
повредя (се), -иш
повреждам (се), -ош
поврОждоно
поврещя, -йш
поврощявам, -ош
повръзло; повръзлО
повръщам, -аш
повръщано
повря, -йш
поврякам, -ош
повряквам, -ош
поврякване
повряском, -ош
поврясквом, -ош
поврясквано
повсеместен, повсеместния^),
повсеместно, повсеместно;
повсеместни
повтарИч; повторОчи, (двама н
т.н.) повторОчи
повтарИчка
повтИрям (се), -яш
повтаряне
повтвърдя (се), -йш
повтвърдявом (се), -ош
повторен, повтбрнйя(т),
повторно, повторно; повторни
повторен, повторения(т),
повторено, повторено;
повторени
повторОние
повторйтелен, повторйтелнйя(т),
повторйтелно, повторйтелно;
повторйтелнн
повторйтолност,
повторителносттО
повторно
повторя (се), -иш
повторяемост, повторяемостта
повтресО ме (3 л.)
повтрйса мо (3 л.)
повъздишам, -аш
повъзмъжовам, -ош
повъзмъжоя, -еш
повъоброзя си, -йш
повъодушевя (се), -йш
повъодушевявом (се), -ош
повървя, -йш
повървявам, -ош
повъргИлям (се), -яш
повърна, -еш
повъртя (се), -йш
повъртявам (се), -ош
повърхнина
повърхнИнен, повърхнйнния(т),
повърхнинно, повърхнйнно;
повърхнйнни
повърхност, повърхността
повърхностен, повърхностния^),
повърхностно, повърхностно;
повърхностни
повърхностност,
повърхностносттО
повявам, -ош
повяване
повярвам, -ош
повяхвам, -ош, н повОхвам
повяхване и повОхване
погИвря се, -иш
погаврям се, -яш
погидИя, -еш
погождам (се), -ош
погождане
погИзвам, -аш
погазване
погИзя, -иш
погИлвам (се), -ош
погИлване
погаля (се), -иш
погасйм
погасйтел, -ят, -я; погосйтели,
(двомо н т.н.) погосйтели
погасйтолен, погасителния(т),
погасително, погасително;
погасителни
погася, -йш
погасявам, -ош
погасяване
погИчи
погашОние
погвам, -ош
погване
погйвам, -ош
погйване
погйздвом (се), -аш
погйздя (се), -иш
погйна, -еш
поглавоболя, -йш
погладувам, -ош
погладя (се), -иш
поглаждам (се), -ош
поглаждане
поглед; погледи, (два и т.н.) погледа
поглОдна (се), -еш
поглОждом (се), -ош
поглождане
поглозвам (се), -ош
поглОзване
поглОзя (се), -иш
поглождя, -иш
поглозгвам, -ош
поглъщам, -аш
поглъщане
поглъщатолен,
nогльщагелння(г),
поглъщОтелно, поглъщотелно;
поглъщОтелнн
погни, -еш
погневя (се), -йш
погневявам (се), -ош
погноя, -йш
погнуса
погнуся (се), -йш
погнусявам (се), -ош
погнусяване
поговорвам, -ош
поговорка
поговоря, -иш
погодя, -йш
погодя (се), -йш
погодявам (се), -аш
погодяване
поголовен, поголбвния(т),
поголовна, поголовно;
поголовни
погонвам (се), -аш
погоня (се), -иш
погордОя се, -еш
погорчй ми (3 л.)
погоря, -йш
погостувом, -аш
погостя, -йш
поготвя, -иш
погощОвам, -аш
□огражданя (се), -йш
погрождонявом (се), -аш
погражданиване
погрИкам, -аш
погрИквам, -ош
погракване
погранИчен, погронйчння(т),
погранично, погранично;
погранйчни
погрИча, -иш
погреб; погреби, (дво н т.н.)
погреба
467
погреба
погреба, -еш
погребален, погребОлния(т),
погребална, погребално;
погребИини
погребвам, -аш
погребване
погребение
погрешен, погрешния(т),
погрешна, погрешно; погрешни
погрешка
погрешност, погрешносттО
погрея (се), -еш
погрйжа се, -иш
погрйжвам се, -аш
погризй, -еш
погрйзвам, -аш
погрознея, -еш
погрознйвам, -аш
погрозняване
погром; погроми, (два и т.н.)
погрома
погрбмаджийски
погрбмаджия; погромаджии,
(двома и т.н.) погромаджии
погрухтя, -иш
погубвам (се), -аш
погубване
погубя (се), -иш
погукам, -аш
погуквам, -аш
погукване
погулявам, -аш
погуляя, -еш
погъделйчкам, -аш
погъделйчквам, -аш
погъделйчкване
погълна, -еш
погълтам, -аш
погълча, -Иш
погълчавам, -аш
погълчаване
погърмя, -иш
погърмявам, -аш
погърча (се), -иш
погърчвам (се), -аш
погърчване
под, -ът, -а; подове, (два и т.н.) пода
под (предл.)
подавам (се), -аш
подаване
подавач; подавОчи, (двама и т.н.)
подавОчи
подавачка
подагра
подагрен, подОгрения(т),
подОгрена, подОгрено;
подОгрени
подадене
подам (се), подадеш
поданик; поданици, (двама и т.н.)
поданици
поданица
поданство; поданства
подарък; подОръци, (два и т.н.)
подОръка
подаръчен, подОръчнияСт),
подаръчна, подОръчно;
подОръчни
подаря, -йш
подарявам, -аш
подаряване
подаскалувам, -аш
подател1, -ят, -я; подОтели, (двама
и т.н.) подОтели (лице)
подател2, -ят, -я; подОтели, (два и
т.н.) подОтеля (нелице)
подателка
податен, подОтниЯт), подОтна,
подОтно; подОтни
податка
податлйв
податлйвост, податливостта
подайние
подбалкански
подбел
подбеля, -иш
подбера, -еш
подбив
подбйвам (се), -ош
подбйване
подбйрам, -аш
подбйране
подбйя, -еш
подбор; подбори, (два и т.н.)
подбора
подборен, подборният),
подборна, подборно; подборни
подборка
подбрадник; подбрадници, (два и
т.н.) подбрадника
подбрадя (се), -йш
подбраждам (се), -аш
подбраждане
подбуда
подбудйтел, -ят, -я; подбудители,
(двама и т.н.) подбудители
подбудйтелен, подбудйтелния(т),
подбудйтелна, подбудйтелно;
подбудителни
подбудйтелка
подбудя, -иш
подбуждам, -аш
подбуждане
подбутвам, -аш
подбутване
подбутна, -еш
подведа (се), -еш
подведомствен,
подведомствения^),
подведомствена,
подведомствено;
подведомствени
подведомственост,
подведомствеността
подвеждам (се), -аш
подвеждане
подветрен, подветрения(т),
подветрена, подветрено;
подветрени
подвея, -еш
подвйвам (се), -аш
подвйване
подвиг; подвизи, (два и т.н.)
подвига
подвйжа (се), -иш
подвйжвам (се), -ош
подвйжен, подвИжния^),
подвйжна, подвйжно; подвижни
подвйжник; подвйжници, (двама
и т.н.) подвйжници
подвйжница
подвйжнически
подвйжничество
подвйжност, подвижността
подвизавам се, -аш
подвизаване
подвйквам, -аш
подвйкване
подвйкна, -еш
подвйя (се), -еш
подвластен, подвластния^),
подвлОстна, подвлОстно;
подвлОстни
подводен, подводния^),
подводна, подводно; подводни
подводница
подводничар, -ят, -я;
подводничОри, (двама и т.н.)
подводничари
подвоумя се, -йш
подвоумйвам се, -аш
подвържа, -еш
подвързвам, -аш
подвързване
подвързвач; подвързвОчи, (двама
и т.н.) подвързвОчи
подвързвачка
подвързвачница
подвързйя; подвързйи
подвйвам, -аш
подвйване
подгйзвам, -аш
подгйзване
подгйзна, -еш
подгласник; подгласници, (двама
и т.н.) подглОсници
подгласница
подгласничка
подгонвам, -аш
подгонване
подгоня, -иш
подгорие
подготвеност, подготвеността
подготвйтелен,
подготвйтелния(т),
подготвйтелна, подготвително;
подготвителни
подготвя (се), -иш
подготвям (се), -яш
подготвяне
подготовка
подгрея, -еш
468
подлИвам
подгрупа
подгрявам, -аш
подгряване
подгрявка
подгъв; подови, (два л т.н.)
подгьво
подгъвам (ее), -аш
подгьване
подгъвОч; подгъвОчи, (двама и л.н.)
подгъвОчи
подгъвачка
подгъвка
подгъна (ее), -еш
поддОвам ее, -аш
поддОване
поддам ее, подцодОш
поддръжка
поддръжник; подцръжници,
(двама и т.н.) поддръжници
поддръжница
поддържам (ее), -аш
поддържане
подезИчен, подезИчния^),
подезйчна, подезйчно;
подезИчни
подеИетвам, -аш
поделение
поделя (еи), -Иш
поделям (еи), -яш
поделяне
подем; подОмл, (два л т.н.) подОма
подема, -еш
подемам, -ош
подемане
подемен, подемния^), подОмна,
подОмно; подОмни
подемник; подемници, (два л т.н.)
подОмнлко
подемпо-транeпДртен,
подемно-гранспорmнил(m),
подемно-транспорлна,
подемно-транспортно;
подемно-лронспортнл
поджавкам, -ош
поджуркам, -аш
подзаглавие; подзаглавия
подзаконов
подзвезден, подзвездния(т),
подзвОздна, подзвОздно;
подзвОздни
подземен, подземния^),
подзОмно, подзОмно; подзОмни
подземие; подзОмия
подзИдам, -ош
подзИждам, -ош
подзИждане
подивея, -еш
подивя, -Иш
подивявам, -аш
подивяване
подИгам (ее), -аш
подИгане
подИгна (ее), -еш
подигравам (ее), -аш
подиграване
подигравателен,
подлтрoвomелнuл(m),
подигравателна,
подигравателно;
подигравателни
подигравателноет,
подигравателността
подигравачка
подигравка
подигравчИИка
подигравчия; подигровчИи,
(двама л т.н.) подлгравчНл
подиграя (ее), -еш
подИр (предл.)
подИрвам, -аш
подИре
подиря, -иш
подирям, -яш
подиум; подиуми, (два и т.н.)
подиума
подИшам, -аш
подИшвам, -аш
подкана
подканвам, -аш
подканване
подканя, -иш
подкарам, -аш
подкарвам, -ош
подкарване
подкОетря, -иш
подкОетрям, -яш
подкОетряне
подкача, -Иш
подкачам, -аш
подкачане
подкачвам, -аш
подкачване
подкваса
подкваевам (ее), -аш
подквася (ее), -лш
подкиселя, -Иш
подкиеелявам, -ош
подкиселяване
подкладО, -Ош
подкладка
подклОждам, -аш
подклОждане
подкова
подковО, -Ош
подковавам, -аш
подковаване
подкован; подковОчи, (двама л л.н.)
подковОчи
подковачески
подковообразен,
подковообрОзнля(т),
подковообразно,
подковообрОзно;
подковообразни
подкожен, подкожния(т),
подкожна, подкожно; подкожни
подкожушвам ее, -ош
подкожушване
подкокороеом, -аш
подкокороевам, -аш
подкокороеване
подколенен, пбдколенния(т),
подколенно, подколОнно;
подколОнни
подколянов
подкомисия; подкомисии
подкомпОния; подкомпОнии
подкопОвам, -аш
подкопОване
подкопОя, -еш
подкоремен, подкорèмнuл(т),
подкоремна, подкоремно;
подкоремни
подкоренен, nодкореннил(т),
подкоренна, подкоренно;
подкоренни
подкорие; подкория
подкося (ее), -Иш
подкосявам (ее), -ош
подкосяване
подкрепа
подкрепвам, -ош
подкрепване
подкрепителен,
подкрепИтелния(л),
подкрепйтелна, подкрепително;
подкрепителни
подкрепление
подкрепя (ее), -йш
подкрепям (ее), -яш
подкрепяне
подкуп; подкупи, (два л т.н.)
подкупа
подкупвам, -аш
подкупване
подкупвОч
подкупвОчка
подкупен, подкупния(т),
подкупна, подкупно; подкупни
подкупничеетво
подкупноет, подкупносттО
подкупя, -лш
подкърпя, -лш
подкъея, -Иш
подкъеявам, -аш
подкъеяване
подлОгам (ее), -аш
подлОгане
подлОкътник; подлокътнлцл, (два
л т.н.) подлОкълнико
подлежО, -Иш
подлез; подлези, (дво л т.н.)
подлеза
подлепвам, -аш
подлепване
подлепя, -Иш
подлепям, -яш
подлепяне
подлец; подлецй, (двама и т.н.)
подлецй
подлея, -еш
подливам, -аш
469
подлйване
подлйване
подлйвка
подлизурка
подлизурко
подлизурски
подлизурствам, -аш
подлизурстване
подлизурство
подлйстник; подлйстници, (два и
т.н.) подлйстника
подличък, подличкия(т),
пбдличка, подличко; подлички
подлог; подлози, (два и т.н.)
подлога
подлога
подложа (се), -иш
подложен, подложния(т),
подложна, подложно; подложни
подложен, подложения(т),
подложена, подложено;
подложени
подложка
подлост, подлосттО
подлоствам, -аш
подлостване
подлостя, -иш
подлуда
подлудя (се), -йш
подлудявам (се), -аш
подлудйване
подлуча, -иш
подлучвам, -ош
подлучване
подлъгвам (се), -аш
подлъгване
подлъжа (се), -еш
подлютвам, -аш
подлютване
подлютя, -йш
подлютйвам (се), -аш
подлютйване
подмазвач; подмазвОчи, (двама и
т.н.) подмазвОчи
подмазвачка
подмамвам, -аш
подмамване
подмамя, -иш
подменй, -йш
подменям, -яш
подменяне
подмествам, -аш
подместване
подместя, -иш
подмета, -еш
подметка
подметна, -еш
подмйвам (се), -аш
подмйване
подмйгвам, -аш
подмйгване
подмйгна, -еш
подмйлквам се, -аш
подмйлкване
подмйна, -еш
подминавам, -аш
подминаване
подмйтам, -аш
подмйшница
подмйя (се), -еш
подмладен, подмладения(т),
подмладена, подмладено;
подмладени
подмладйтелен,
подмладйтелния(т),
подмлодйтелна, подмладйтелно;
подмладйтелни
подмладя се, -йш
подмладйвам (се), -аш
подмладйване
подмокря (се), -иш
подмокрям (се), -яш
подмокряне
подмол; подмоли, (два и т.н.)
подмола
подмолен, подмолния(т),
подмолна, подмолно; подмолни
подмушвам (се), -аш
подмушване
подмушна (се), -еш
подмъквам, -аш
подмъкване
подмъкна, -еш
подмйна; подмяната; подмени
подмйтам (се), -аш
подмйтане
поднасям, -яш
поднасяне
поднебен, поднебния(т),
поднебна, поднебно; поднебни
поднебесен, nоднебеснил(т),
поднебесна, поднебесно;
поднебесни
поднеса, -еш
подновй, -йш
подновйвам, -аш
подновйване
подножие; подножия
поднос; подноси, (два и т.н.)
подноса
подносвам, -аш
подносване
поднося, -иш
подобавам, -аш
подобект; подобекти, (два и т.н.)
подобекта
подобен, подобния^), подобна,
подобно; подобни
подобие; подобия
подоблачен, подоблачния(т),
подоблачно, подоблачно;
подоблачни
подобрение
подобрувам, -ош
подобрй (се), -йш
подобрйвам (се), -аш
подобрйване
подов
подозйрам, -аш
подозйране
подозра, -еш
подозрение
подозрйтелен, подозрйтелния(т),
подозрйтелна, подозрително;
подозрйтелни
подозрйтелност,
подозрителността
подокарам (се), -аш
подопашен, подопОшния^),
подопОшна, подопОшно;
подопОшни
подопОшник; подопашници, (два
и т.н.) подопОшника
подопашница
подопечен, подопечния(т),
подопечна, подопечно;
подопечни
подосетя се, -иш
подосещам се, -аш
подостря, -иш
подострям, -яш
подостряне
подотдел; подотдели, (два и т.н.)
подотдела
подотрасъл; подотрОсли, (два и
т.н.) подотрасъла
подотчетен, подотчетния^),
подотчетна, подотчетно;
подотчетни
подофицер; подофицери, (двама и
т.н.) подофицери
подофицерски
подоходен, подоходния(т),
подоходно, подоходно;
подоходни
подоходност, подоходносттО
подохождам, -аш
подочувам, -аш
подочуя, -еш
подпалвам (се), -аш
подпалване
подпалвач; подпалвачи, (двама и
т.н.) подпалвачи
подпалка
подпаля (се), -иш
подпасвам, -аш
подпасване
подпаша, -еш
подпетй, -йш
подпетйвам, -аш
подпетйване
подпечатам, -аш
подпечатвам, -аш
подпечатване
подпечатя, -иш
подпййна, -еш
подпйрам (се), -аш
подпйране
подпис; подписи, (два и т.н.)
подписа
подпйсвам (се), -аш
подпйсване
подписка
470
подписник; подписници, (двама и
т.н.) подписници
подписничка
подпйтам, -ош
подпйтвам, -ош
подпйтвано
подплИквам (со), -ош
подплОкна (се), -еш
подпланйнски
подплИта
подплатИ (со), -йш
подплатйвам (се), -ош
подплатИване
подплаша (се), -иш
подплИшвам (се), -ош
подплашване
подплосвам, -ош
подплОсване
подплосна, -еш, и подплисна
подплотИ, -еш
подплйсвам (со), -ош
подплйсвано
подплйсквом (се), -ош
подплйсквано
подплйсна (се), -еш
подплитом, -ош
подплъзвом со, -ош
подплъзвоно
подплъзно со, -еш
подплънка
подплйсвам, -ош
подплйсвано
подплисна, -еш, и подплОсна
подполковник; подполковници,
(двомо н т.н.) подполковници
подполковнишки
подпомагам, -аш
подпомагано
подпомогна, -еш
подпора
подпорен, подпорния(т),
подпорна, подпорно; подпорни
подпорка
подпоручик; подпоручици,
(двомо н т.н.) подпоручици
подпочвен, подпочвения(т),
подпочвено, подпочвено;
подпочвени
подправка
подпрОвя, -иш
подпрИвям, -яш
подправяно
подправич; подправячи, (двамо и
т.н.) подправячи
подправичка
подпредседател, -ят, -я;
подпредседатели, (двама и т.н.)
подпредседОтели
подпротно (се), -еш
подпрйщвам, -ош
подпрйщване
подпрИщя, -иш
подпрозорочон,
пддпрозоречння^),
подпрозоречно, подпрозоречно;
пддпрозоречни
подпръжка
подпритом (се), -ош
подпухвам, -ош
подпухвано
подпухна, -еш
подпълвам, -аш
подпълвано
подпълня, -иш
подпълням, -яш
подпълняне
подпържо, -иш
подпържвам, -аш
подпържвоно
подпърля, -иш
подпърлям, -яш
подпъхвам, -аш
подпъхвоно
подпъхна, -еш
подпйвам, -аш
подпивоне
подработвом, -ош
подработвоне
подработка
подроботя, -нш
подравнй (се), -йш
подравнивам (се), -аш
подравниване
подрОвям, -яш
подрaжàвaм, -ош
подражаване
подражание
подражОтол, -ят, -я; подражОтели,
(двама н т.н.) подражОтели
подражотолон,
подражОтелния^),
подражОтелна, подражОтелно;
подражотелни
подрожатолко
подрожОтолност,
подрожотелносттО
подразбера, -Ош
подразбирам, -аш
подразбирано
подразделение
подраздели, -йш
подразделям, -яш
подразделяно
подрозня (се), -иш
подрОзням (се), -яш
подрани, -йш
подранивам, -ош
подраниване
подроском, -ош
подросквом, -ош
подрИсна, -еш
подрИсник; подрОсници, (дво и т.н.)
подрОсника
подраст; подрасти
подрИстващ
подростък; подрастьци, (дво н т.н.)
подростько
подроброн, подребрения(т),
подсвйркам
подрОбрено, подрОбрено;
подребрени
подрОд
подредба
подредоност, подреденосттО
подредй, -йш
подрежа, -еш
подреждам (се), -ош
подреждано
подремвам, -аш, и подрймвом
подромвано и подримване
подремна, -еш
подромя, -еш
подрйвам, -ош
подрйване
подрйвен, подрйвнйя(т),
подрйвно, подрйвно; подрйвни
подрйни, -еш
подрйпвам, -ош
подрИпване
подрйпна, -еш
подрйтвам, -ош
подрйтване
подрйтна, -еш
подрйя, -еш
подробен, подробнйя(т),
подробна, подробно; подробни
подробност, подробността
подровя, -иш
подронвам, -аш
подронване
подроня, -иш
подругарувам, -ош
подрумче; по^утето
подрусам (се), -аш
подрусвам (се), -аш
подрусване
подруском (се), -аш
подрусквам (се), -аш
подрускване
подрусна (се), -еш
подръбвам, -ош
подръбвано
подръгвам, -аш
подръгване
подръко
подрънвам, -ош
подрънване
подрънкам, -аш
подрънквам, -ош
подрънквано
подрънна, -еш
подрънвам (се), -аш
подрънване
подрънна (се), -еш
подръчен, подръчния(т),
подръчно, подръчно; подръчни
подризвам, -ош
подризване
подримвам, -аш, и подремвам
подримване и подромване
подсвйрвам, -ош
подсвйрване
подсвйркам, -ош
471
подевИрквам
подсвирквам, -аш
подсвиркване
подсвирна, -еш
подеека (ее), -Ош
подсекция; подсекции
подеемеИетво; подсемОаслво
подеетя (ее), -иш
подеечен, подсечения(т),
подсОчено, подсечено;
подсОчени
подсещам (ее), -аш
подсещане
подсигуря (ее), -Иш
подсигурявам (ее), -аш
подсигуряване
подеИлвам (ее), -аш
подсилване
подсиля (ее), -иш
подеИрвам, -ош
подеИрване
подеиря, -лш
подеИрям, -яш
подеИряне
подеИчам (ее), -аш
подеИчане
подекажа, -еш
подекОзвам, -ош
подсказване
подеказвач; подскозвОчл, (двамо
и т.н.) подскозвОчи
подеказвОчка
подекОчам, -аш
подекОчане
подскок; подскоци, (два л л.н.)
подскока
подекоквам, -аш
подекокване
подскокна, -еш
подскоча, -лш
поделадИтел, -ят, -я;
подслодИтели, (два л т.н.)
подслодйлеля
поделадя (еи), -Иш
поделадявам, -аш
поделадяване
поделОждам (еи), -аш
подслаждане
поделОням, -яш
подслон; подслони, (дво л т.н.)
подслона
подслоня, -Иш
подслонявам, -аш
подслоняване
подслушам, -аш
подслушвам, -аш
подслушване
поделушвателен,
подслушвОтелния(т),
подслушвОтелна,
подслушвОтелно;
подслушвОтелни
поделушвОч; подслушвОчл,
(двама и т.н.) подслушвОчл
поделушвачка
подемея ее, -еш
подемИвам ее, -аш
подемИване
подемИхвам ее, -аш
подемИхване
подемихна ее, -еш
подемръкна, -еш
подемърквам, -аш
подемъркване
подемърчам, -аш
подемърчане
подсоля, -йш
подеолявам, -аш
подеоляване
подетавка
подставя, -иш
подставям, -яш
подставяне
подстанция; подстанции
подетомашен, подстомОшния(т),
подстомОшна, подстомашно;
подстомОшни
подстрекавам, -аш
подетрекаване
подетрекОтел, -ял, -я;
подстрекОтели, (двама л т.н.)
подстрекОтели
подетрекателен,
подстрекОтелнля(т),
подстрекотелна,
подслрекОтелно;
подслрекателни
подетрекателка
подетрекателеки
подстрекателство;
подстрекателство
подетрИгвам, -аш
подстригване
подстрижа, -еш
подетрочен, подслрочния(т),
подстрочно, подслрочно;
подстрочни
подетрочник; подстрочницл, (два
и т.н.) подстрочника
подстъп; подстъпи, (два и т.н.)
подстъпа
подеуквам, -аш
подеукване
подсуша, -Иш
подсушавам, -аш
подеушОване
подсъден, подсъдния(т),
подсъдно, подсъдно; подсъдни
подсъдим
подеъдимоет, подсъдлмосттО
подсъдност, подсъдността
подеъзнОние
подсъзнателен,
подсъзнателния(т),
подсъзнОтелно, подсъзнателно;
подсъзнОтелни
подтик; подтици, (дво и т.н.)
подтика
подтиквам, -ош
подтИкване
подтИкна, -еш
подтИчвам, -аш
подтИчване
подточка
подувам ее, -аш
подуване
подуправител, -ял, -я;
подуправители, (двама и т.н.)
подупрОвители
подутинО
подутоет, подутосттО
подухам, -аш
подухвам, -аш
подухване
подухна, -еш
подуча, -лш
подучОетък; подучОстъцл, (два л
т.н.) подучОстъка
подучвам, -аш
подучване
подуша, -иш
подушвам, -аш
подушване
подуя ее, -еш
подхвана, -еш
подхвОщам, -аш
подхвОщане
подхвръквам, -аш
подхвръкване
подхвръкна, -еш
подхвърля, -лш
подхвърлям, -яш
подхвърляне
подхвърчам, -аш
подхвърчане
подхлъзвам ее, -ош
подхлъзване
подхлъзна ее, -еш
подход; подходи, (два л т.н.)
подхода
подходен, подходния(т),
подходна, подходно; подходни
подходящ
подхождам, -аш
подхождане
подхрОнвам (ее), -аш
подхранване
подхраня (ее), -иш
подценен, подценения(т),
подценОна, подценено;
подценОни
подцентрОла
подценя (ее), -Иш
подценявам (ее), -аш
подценяване
подчертОвам, -аш
подчертаване
подчертОя, -еш
подчинен, подчинения^),
подчинена, подчинОно;
подчинени
подчинение
подчиненост, подчинеността
472
позагатна
подчиня (се), -йш
подчинявам (се), -аш
подчиняване
подшепвам, -ош
подшепване
подшепна, -еш
подшйбвам, -аш
подшйбване
подшйбна, -еш
подшйвам, -аш
подшйване
подшйя, -еш
подшушвам, -аш
подшушване
подшушна, -еш
подъвквам, -ош
подъвкване
подъвча, -еш
подъл, подлия^), подла, подло;
подли
подълбйвам, -аш
подълбая, -еш
подървя се, -иш
подърдбрвам, -аш
подърддря, -иш
подържа, -йш
подърпам (се), -аш
подърпвам (се), -аш
подърпване
подявка, подявкото; подевки
подяждам, -аш
подяждане
подялба
подялкам, -ош
подялквам, -аш
подям, подядеш
поеврейчвам (се), -аш
поеврейчване
поевропейчвам (се), -аш
поевропейчване
поевтинея, -еш
поевтиня, -йш
поевтинявам, -ош
^поевтиняване
поединйчно
поезия
поема
поемам, -ош
поемане
поемен, поеиния^), поемна,
поемно; поемни
поен, пойнил(т), пойна, пойно;
пойни
поергенувам, -аш
поет; поети, (двома и т.н.) поети
поетапен, поетапния^),
поетапно, поетапно; поетапни
поетеса
поетизйрам, -ош
поетизйране
поетика
поетйчен, поетйчния(т),
поетично, поетично; поетични
поетйчески
поетйчност, поетичността
поехтя, -йш
поехтявам, -ош
пожабуркам (се), -ош
пожабурквам (се), -аш
пожадувам, -аш
пожалвам, -аш
пожалея, -еш
пожаля, -иш
пожар, -ът, -а; пожОри, (два и т.н.)
пожара
пожйрен, пожОрния(т), пожОрно,
пожарно; пожОрни
пожарище; пожОрищо
пожарна
пожарникар, -ят, -я;
пожарникОри, (двама и т.н.)
пожарникари
пожарникарски
пожарогасйтел, -ят, -я;
пожорогосйтели, (дво и т.н.)
пожарогосйтеля
пожарогасйтелен,
пожарогасителния^),
пожарогосйтелно,
пожарогасително ;
пожарогасителни
пожароопасен,
пожароопОсния(т),
пожароопОсна, пожароопасно;
пожароопасни
пожелавам, -аш
пожелаване
пожелйние
пожелая, -еш
пожертвам, -ош
пожертвование и
пожертвувание
пожертвователен.,
пожертвовОтелния(т),
пожертвователно,
пожертвователно;
пожертвователни, и
пожертвувйтелен
пожертвователност,
пожертвователността, и
пожертвувателност
пожертвувание и
пожертвование
пожертвувателен,
пожертвувОтелния(т),
пожертвувОтелно,
пожертвувОтелно ;
ожертвувОтелни, и
пожертвователен
пожертвувателност,
пожертвувотелносттО, и
пожертвователност
поживея, -еш
поживя, -йш
поживявам, -аш
пожйзнен, пожизнения(т),
пожйзнено, пожйзнено;
пожизнени
пожйзненост, пожизнеността
пожулвам (се), -аш
пожулване
пожуля (се), -иш
пожумя, -йш
пожумявам, -аш
пожумяване
пожълтея, -еш
пожълтявам, -аш
пожълтяване
пожъна, -еш
пожънвам, -ош
поза
позабавя (се), -иш
позабавям (се) -яш
позабелвам (се), -аш
позабеля (се), -иш
позабера, -еш
позабйрам, -аш
позаблея, -еш
позаблудя (се), -йш
позаблуждавам (се), -аш
позабогатея, -еш
позабогатявам, -аш
позаболея, -еш
позаболявам, -аш
позаборчлея, -еш
позабравя (се), -иш
позабравям (се), -яш
позабрадя (се), -йш
позабраждам (се), -аш
позабуля (се), -иш
позабъркам (се), -аш
позавардвам, -аш
позавардя, -иш
позаведа, -еш
позавеждам, -аш
позавехна, -еш
позавея, -еш
позавйдя, -иш
позавйждам, -аш
позавйя (се), -еш
позавладея, -еш
позавлека (се), -еш
позавлйчам (се), -аш
позавоня, -йш
позавонявам, -ош
позавъдя, -иш
позавъждам, -аш
позавързвам, -аш
позавъртам (се), -ош
позавъртя (се), -йш
позавърша, -иш
позавършвам, -аш
позавяхвам, -аш
позагазвам, -аш
позагазя, -иш
позагарям, -яш
позагасвам, -ош
позагасна, -еш
позагася, -йш
позагасявам, -аш
позагйтвам, -аш
позагатна, -еш
473
позоглодя (со)
позаглИдя (се), -иш
позоглождом (се), -ош
позаглОдам (се), -аш
позоглождом (се), -аш
позаглушИ, -йш
позаглушИвам, -аш
позаглъхвам, -ош
позаглъхна, -еш
позогнОздвом (се), -ош
позигнОздя (се), -иш
позагнйвам, -аш
позагнйя, -еш
позагноя, -йш
позагноявам, -аш
позаговОя, -еш
позоголемОя се, -еш
позаголемя се, -йш
позаголя (се), -иш
позагорчИ, -йш
позагорчавам, -аш
позагоря, -йш
позагорявам, -ош
позагрИбя, -иш
позаградя, -йш
позагребо, -Ош
позогробвам, -аш
позогрОйвам (се), -ош
позогроя (се), -еш
позогрйжо се, -иш
позогрйжвом се, -ош
позагрозя, -Иш
позогрозявом, -ош
позогрубоя, -еш
позогрубявом, -аш
позогръщам (се), -ош
позогрявам (се), -ош
позагубвом, -ош
позагубя (се), -иш
позагърмй (3 л.)
позогърмяво (3 л.)
позогърно (се), -еш
позадимя (се), -йш
позодимявом (се), -аш
позадлъжноя, -еш
позодлъжнявом, -ош
позадоволя (се), -йш
позодрОмвом, -аш, и
позодрямвам
позадрОмя, -еш
позадръством (се), -аш
позодръстя (се), -иш
позадрямвом, -ош, и
позодрОмвом
позодълбоя (се), -еш
позадълбочо (се), -йш
позодълбочИвам (се), -аш
позадъня, -иш
позодържо (се), -иш
позадържам (се), -ош
позодъхом се, -ош
позадъхвом се, -аш
позоехтя, -йш
позожоднОя, -еш
позажумя, -йш
позажумявом, -аш
позаздравоя, -еш
позоздровя (се), -йш
позоздровявом (се), -ош
позоздровявоне
позазоленОя (се), -еш
позозубря, -иш
позозубрям, -яш
позозяпом (се), -ош
позазяпвам (се), -ош
позаигровом (се), -аш
позаигрИя (се), -еш
позоинотя (се), -йш
позоинатявим (се), -ош
позоинтригувам (се), -аш
позакаля (се), -йш
позокалявом (се), -ош
позоконвам се, -аш
позоконя се, -иш
позокохъря се, -йш
позокочо (се), -йш
позокОчам (се), -ош
позокошлям се, -яш
позоклОтя (се), -иш
позоклащом (се), -ош
позаковИ, -Ош
позокововам, -ош
позоколя, -иш
позакоппОя, -еш
позакопчовом (се), -аш
позакопчоя (се), -еш
позокоровоя, -еш
позокрОпвом (се), -ош
позокрОппо, -еш
позакрепя (се), -йш
позакропям (се), -яш
позакривя (се), -йш
позокрйя (се), -еш
позокръгля (се), -йш
позокръглявам (се), -аш
позокръглям (се), -яш
позокусвом, -ош
позокуся, -иш
позокърпвом (се), -ош
позакърпя (се), -иш
позокъсом (се), -ош
позокъсвом (се), -ош
позокъснОя, -еш
позокъснявом, -ош
позоледя (се), -йш
позалежовом се, -ош
позалопя (се), -йш
позолОпвом (се), -ош
позалОпям (се), -яш
позалося, -йш
позолесявим, -ош
позалОя (се), -еш
позалинОя, -еш
позолинявом, -аш
позалИсам (се), -ош
позолИсвом (се), -аш
позоличИ (се), -йш
позаличовом, -аш
позалостя (се), -иш
позалъжо (се), -еш
позалюлоя (се), -еш
позалюлявом (се), -ош
позолютя, -йш
позолютявом, -аш
позамИжо, -еш
позомозвом, -ош
позомоскИром (се), -аш
позомИцам (се), -ош
позомоцвам (се), -ош
позомойвом (се), -ош
позомоя (се), -еш
позамОрвам, -ош
позомОря, -иш
позамОсвом (се), -аш
позомОстя, -иш
позомося (се), -иш
позомото, -Ош
позомечтовом (се), -ош
позомечтоя (се), -еш
позамижо, -иш
позомижовом, -ош
позомирйсвом, -ош
позомирйша, -еш
позомйсля (се), -иш
позомИслям (се), -яш
позомйтом, -ош
позомлъквом, -ош
nозомпЪкно, -еш
позамогвам (се), -ош
позамогна (се), -еш
позамоля (се), -иш
позомотОя (се), -еш
позомрозя (се), -йш
позомрозявом (се), -аш
позомрОжо (се), -иш
позомрОжвом (се), -ош
позамръзвом, -ош
позомръзно, -еш
позамръквом, -иш
позамръкно, -еш
позомъглй се (3 л.)
позомъгля, -йш
позомъглявом (се), -ош
позомъдря се, -иш
позамълчо, -йш
позамълчовим, -ош
позомърся (се), -йш
позомърсявом (се), -аш
позаносям (се), -яш
позонемаря (се), -йш
позанеморявом (се), -ош
позонемоя, -еш
позонемявим, -ош
позонимовом (се), -ош
позонимоя (се), -еш
позаобикалям, -яш
позаобиколя, -йш
позаоблачИва со (3 л.)
позаоблачй се (3 л.)
позаобля (се), -иш
позооблям (се), -яш
позоостря (се), -иш
позоострям (се), -яш
474
позволителен
позападам, -аш
позападиа, -еш
позапазя (ее), -иш
позапазвам (ее), -аш
позапОлвам (ее), -аш
позапаля (ее), -иш
позапаметя, -иш
позапОрвам (ее), -аш
позапОря (ее), -иш
позапОевам (ее), -аш
позапека (ее), -еш
позапея, -еш
позапилея ее, -еш
позапилявам ее, -аш
позапИевам, -аш
позапИчам (ее), -аш
позапИша, -еш
позапладня, -иш
позаплаша, -иш
позаплашвам, -аш
позаплеевам ее, -аш
позаплеена ее, -еш
позаплИтам (ее), -аш
позапознОя (ее), -еш
позапомня, -иш
позапомням, -яш
позапотя ее, -иш
позапотявам ее, -аш
позапрОтя, -иш
позапретна (ее), -еш
позаприкажа (ее), -еш
позаприлИчам, -аш
позаприличвам, -аш
позапрИщвам, -аш
позапрИщя, -иш
позапролетИ ее (3 л.)
позапръекам, -аш
позапръеквам, -аш
позапуетея, -еш
позапуетявам, -аш
позапуша (ее), -иш
позапушвам (ее), -аш
позапъвам (ее), -аш
позапълня (ее), -иш
позапъна (ее), -еш
позапържа (ее), -иш
позапъхтя ее, -иш
позапъхтявам ее, -аш
позаравня, -иш
позаравнявам, -аш
позарОвням, -яш
позарОдвам (ее), -аш
позарОена, -еш
позараета, -еш
позараетвам, -аш
позарева, -еш
позаревавам, -аш
позарежа, -еш
позарибя (ее), -иш
позарибявам (ее), -аш
позарИна (ее), -еш
позарИя (ее), -еш
позаровя (ее), -иш
позароеИ (3 л.)
позароеява (3 л.)
позарумедея, -еш
позаруменя, -иш
позаруменявам, -аш
позаръждавея, -еш
позаръждавявам, -аш
позаръмжа, -Иш
позаръмжавам, -аш
позаръмИ (3 л.)
позаръмява (3 л.)
позаръфам, -аш
позаръфвам, -аш
позарязвам, -аш
позаеадя, -иш
позаеаждам, -аш
позаеегна (ее), -еш
позаеедОвам, -аш
позаеедя ее, -иш
позаеедявам ее, -аш
позаеека, -еш
позаеенчвам (ее), -аш
позаееня, -иш
позасея, -еш
позаеИля (ее), -иш
позаеинея (ее), -еш
позаеИпя (ее), -еш
позаеИтя (ее), -иш
позаеИчам, -аш
позаеИщам (ее), -аш
позаеладя еи, -иш
позаелаждам еи, -аш
позаеланям (ее), -яш
позаелепя (ее), -Иш
позаелепявам (ее), -аш
позаелоня (ее), -иш
позаелушам (ее), -аш
позаелушвам (ее), -аш
позасмея ее, -еш
позаемИвам ее, -аш
позаемоля, -иш
позаемъдя, -иш
позаемърдя, -иш
позаеоля (еи), -иш
позаепИвам, -аш
позаепя, -Иш
позасрамя (ее), -иш
позаетарея, -еш
позаетарявам, -аш
позаетеля, -иш
позаетИвам, -аш
позаетИлам, -аш
позаетИна, -еш
позастоя ее, -Иш
позаетоявам ее, -аш
позаетроя, -иш
позаетроявам, -аш
позаетудИ ее (3 л.)
позаетъпвам ее, -аш
позатая (ее), -иш
позатвърдя (ее), -иш
позатегна (ее), -еш
позатлъетея, -еш
позатопля (ее), -иш
позатоплям (ее), -яш
позатрептя, -иш
позатуля (ее), -иш
позатъвам, -аш
позатъжа ее, -иш
позатъжавам ее, -аш
позатъмнея, -еш
позатъмня (ее), -иш
позатъмнявам (ее), -аш
позатъна, -еш
позатъпея, -еш
позатъпя, -иш
позатъпявам, -аш
позатягам (ее), -аш
позахабя (ее), -иш
позохабявам (ее), -аш
позахОпвам, -аш
позахОпя, -еш
позахиля ее, -иш
позахитрея, -еш
позахладнее (ее) (3 л.)
позохлодяво (ее) (3 л.)
позахлОжда (ее) (3 л.)
позахлупвам, -аш
позахлупя, -иш
позахрОнвам (ее), -аш
позахрОня (ее), -иш
позахъркам, -аш
позахърквам, -аш
позацОпам (ее), -аш
позацОпвам (ее), -аш
позацепя, -иш
позацепвам, -аш
позачервенея ее, -еш
позачервя ее, -иш
позачервявам ее, -аш
позачернея ее, -еш
позачерня (ее), -иш
позачерням (ее), -яш
позачертОя, -еш
позачеетя, -иш
позачеетявам, -аш
позачитам (ее), -аш
позачудя (ее), -иш
позачукам, -аш
позачуквам, -аш
позашеметя (ее), -иш
позашеметявом (ее), -аш
позашИвам, -аш
позашия, -еш
позашлевя, -иш
позашумя, -иш
позашумя ее, -иш
позашумявам, -аш
позащипя, -еш
позаяждам ее, -аш
позаяквам, -аш
позаякна, -еш
позаякчО, -иш
позаянчОвам, -аш
позаям (ее), позаядеш
позверя ее, -иш
позволепие
позволИтелен, позволителния^),
позволителна, позволително;
475
позволйтелен
позволителни
позволйтелно; позволителни
позволя (си), -йш
позволявам (си), -аш
позвъня, -иш
позвънявам, -аш
позвъняване
поздрав; поздрави, (два и т.н.)
поздрава
поздравйтелен,
поздравителния^),
поздравйтелна, поздравително;
поздравителни
поздравление
поздравя (се), -йш
поздравявам (се), -аш
поздравяване
позеленея, -еш
позеленя, -иш
позеленявам, -аш
позеленяване
поземлен, поземления(т),
поземлена, поземлено;
поземлени
позив; позиви, (два и т.н.) позива
позивен, позивн^^), позивна,
позивно; позивни
позивна
позйрам, -аш
позйране
позитйв; позитиви
позитйвен, позитивния^),
позитивна, позитивно;
позитивни
позитивйзъм, позитивизмът,
позитивизма
позитивйст; позитивйсти, (двама
и т.н.) позитивйсти
позитивистйчен,
позитивистйчния(т),
позитивистична,
позитивистично;
позитивистйчни
позитивйстка
позитивйстки
позитрон; позитрони, (два и т.н.)
позитрона
позитронен, позитронния(т),
позитронна, позитронно;
позитронни
позиционен, позиционния(т),
позиционна, позиционно;
позиционни
позиционйрам (се), -аш
позиционйран
позиционйране
позйция; позиции
позлата
позлатя, -йш
позлатявам, -аш
позлатяване
позлослдвя, -иш
позлоупотребя, -йш
познаваем
познаваемост, познаваемостта
познавам (се), -аш
познаване
познавателен, познавОтелния(т),
познавОтелна, познавОтелно;
познавОтелни
познавОтелност,
познавателносттО
познавач; познавОчи, (двама и т.н.)
познавОчи
познавачка
познайник, познОйници, (двама и
т.н.) познОйници
познайница
познание
познански
познанство; познОнства
познОт
позната
позная (се), -еш
позобам, -аш
позова се, -еш
позовавам се, -ош
позоваване
позор
позорен, позорния(т), позорна,
позорно; позорни
позорене
позоря, -йш
позрея, -еш
позубря, -иш
позубрям, -яш
позьор; позьори, (двама и т.н.)
позьори
позьорка
позьорски
позьорство; позьорство
позяпам, -аш
позяпвам, -аш
поигравам (си), -аш
поиграя (си), -еш
поизбавя (се), -иш
поизбелвам, -аш
поизбелея, -еш
поизбеля (се), -иш
поизбелявам, -аш
поизбйстря (се), -иш
поизбйстрям (се), -яш
поизбледнея, -еш
поизбледнявам, -аш
поизблъскам, -аш
поизблъсквам, -аш
поизброя, -йш
поизбутам, -аш
поизбутвам, -аш
поизбъбря, -иш
поизбърборя, -иш
поизбързам, -аш
поизбързвам, -аш
поизвадя, -иш
поизваря, -йш
поизвОя, -еш
поизвестя, -йш
поизвея, -еш
поизвозя, -иш
поизвратя, -йш
поизвращОвам, -аш
поизвръщам (се), -аш
поизвря, -йш
поизвъдя (се), -иш
поизвърна (се), -еш
поизвършея, -еш
поизгОзя, -иш
поизгОрям (се), -яш
поизгася, -йш
поизгасявам, -аш
поизгладнея, -еш
поизгладнявам, -аш
поизгладя, -иш
поизглОждам, -аш
поизгледам, -аш
поизглеждам, -ош
поизглозгвам, -аш
поизглупея, -еш
поизглупявам, -аш
поизгнйвам, -аш
поизгнйя, -еш
поизгоря1, -йш
поизгоря2 (се), -йш
поизградя, -йш
поизгрОждам, -аш
поизгреба, -еш
поизгребвам, -аш
поизгрея, -еш
поизгризО, -еш
поизгрйзвам, -аш
поизгрявам, -ош
поизгубвам (се), -аш
поизгубя (се), -иш
поизгърбвам се, -аш
поизгърбя се, -иш
поиздерО (се), -еш
поизджОвкам, -аш
поиздйгам (се), -аш
поиздйгна (се), -еш
поиздйрам (се), -аш
поиздйрвам, -аш
поиздйря, -иш
поиздйшам, -аш
поиздйшвам, -аш
поиздокОрам (се), -аш
поиздокОрвам (се), -аш
поиздоя, -йш
поиздоявам, -аш
поиздрОскам (се), -аш
поиздрОсквам (се), -аш
поиздребнея, -еш
поиздребнявам, -аш
поиздрънкам, -аш
поиздрънквам, -аш
поиздухам (се), -аш
поиздуя (се), -еш
поиздълбОвам, -аш
поиздълбая, -еш
поиздънвам (се), -аш
поиздъня (се), -иш
поиздържО, -йш
поиздържам, -аш
476
^изплащам
поиздърпом (се), -аш
поиздялам, -аш
поиздялвом, -аш
поиздялкам, -ош
поиздялквом, -ош
поизживоя, -еш
поизживявом, -аш
поизжуля (се), -иш
поизжъно, -еш
подожънвом, -ош
поизигрЯвам, -ош
поизигрОя, -еш
поизкожо (се), -еш
поизкИлям (се), -яш
поизкопвам (се), -ош
поизкОпя (се), -еш
поизкОром, -аш
поизкОрвам, -аш
поизкОстря, -иш
поизкОстрям, -яш
поизкаторвам (се), -аш
поизкоторя (се), -иш
поизкошлям се, -яш
поизкипя, -йш
поизкипявом, -аш
поизкйсвом (се), -аш
поизкйсно (се), -еш
поизклося, -йш
поизкласявом, -аш
поизклйнча, -иш
поизклИнчвом, -аш
поизколвом, -ош
поизколя, -иш
поизкоповом, -аш
поизкопоя, -еш
поизкороня, -йш
поизкоронявом, -ош
поизкорубя се, -иш
поизкося, -йш
поизкривя (се), -йш
поизкривявом (се), -аш
поизкроя, -йш
поизкряком, -аш
поизкряквом, -ош
поизкряскам, -аш
поизкрясквом, -ош
поизкупя, -иш
поизкуфоя, -еш
поизкуфявам, -ош
поизкълво, -Ош
поизкълвовам, -аш
поизкълча (се), -иш
поизкълчвам (се), -аш
поизкъпвам (се), -аш
поизкъпя (се), -еш
поизкъртвом (се), -ош
поизкъртя (со), -иш
поизкършо, -иш
поизкършвам, -ош
поизкъсом (се), -аш
поизкъсвом (се), -ош
поизлОгам (се), -ош
поизлайвом, -аш
поизлОя, -еш
поизлогно се, -еш
поизложовам се, -ош
поизлопвом, -ош
поизлопя, -йш
поизлотя, -йш
поизлотявом, -аш
поизлоя (се), -еш
поизлйвом (се), -ош
поизлйжо, -еш
поизлйзом, -ош
поизлйзвом, -аш
поизлиноя, -еш
поизлинявом, -аш
поизлйтам, -аш
поизличИ (се), -йш
поизличОвом (се), -аш
поизловя, -йш
поизложа (се), -иш
поизлъгвам, -аш
поизлъжо, -еш
поизлъском, -ош
поизлъсквом, -аш
поизлюпвам (се), -аш
поизлюпя (се), -иш
поизлющвам (се), -аш
поизлющя (се), -иш
поизлягом се, -аш
поизлязо, -еш
поизмОзвом, -ош
поизмОмвом (се), -аш
поизмомя (се), -иш
поизмоцам (се), -ош
поизмочком (се), -ош
поизмоня (се), -йш
поизмоням (се), -яш
поизморвом (се), -аш
поизморя (се), -иш
поизмосвом, -ош
поизмостя (се), -иш
поизмося, -иш
поизмето, -Ош
поизмотно се, -еш
поизмйна, -еш
поизминОвом, -аш
поизмирйсвам се, -ош
поизмирйша се, -еш
поизмйсля, -иш
поизмйслям, -ош
поизмИтом, -ош
поизмйя (со), -еш
поизмокря (се), -иш
поизмокрям (се), -яш
поизмоля, -нш
поизморя (со), -йш
поизморявам (се), -ош
поизмръзвам, -ош
поизмръзна, -еш
поизмучО, -йш
поизмучовом, -аш
поизмъкно (се), -еш
поизмъмря, -иш
поизмънкам, -ош
поизмънквом, -ош
поизмърморвом, -ош
поизмърморя, -иш
поизмърся (се), -йш
поизмърсявам (се), -аш
поизмършавоя, -еш
поизмършавявим, -аш
поизмъча (се), -иш
поизмъчвам (се), -ош
поизмятам се, -аш
поизмяукам, -аш
поизмяуквам, -аш
поизносям, -яш
поизнОжа (се), -иш
поизномощоя, -еш
поизнемошЯвим, -ош
поизненИдам (се), -аш
поизнонИдвам (се), -аш
поизнесИ, -Ош
поизнбсвам (се), -ош
поизнося (се), -иш
поизнудвам, -аш
поизнудя, -иш
поизнуря (се), -йш
поизнурявам (се), -аш
поизопачИ, -йш
поизопачИвам, -аш
поизопна (се), -еш
поизоро, -Ош
поизоровам, -аш
поизостовам, -аш
поизостовя, -нш
поизостИвям, -яш
поизостИна, -еш
поизостря (се), -иш
поизострям (се), -яш
поизохком, -ош
поизохквам, -ош
поизподна, -еш
поизпорвам (се), -аш
поизпИря (се), -иш
поизпаря се, -йш
поизпарявам се, -аш
поизпИтя (си), -иш
поизпокИ (се), -Ош
поизпорИ (се), -Ош
поизпОя, -еш
поизпйвам, -аш
поизпИлвам, -ош
поизпиля, -йш
поизпйпам, -ош
поизпйпвам, -ош
поизпйром (се), -ош
поизпйсвам, -ош
поизпйскам, -ош
поизпйсквам, -ош
поизпйтам, -аш
поизпйтвам, -аш
поизпйчам (се), -ош
поизпйя, -еш
поизплоквам (се), -ош
поизплокна (се), -еш
поизплатя, -йш
поизплоша (се), -иш
поизплошвам (се), -аш
поизплИщам, -ош
477
поизплевя
поизплевя, -йш
поизплевям, -яш
поизплезвам (се), -аш
поизплезя (се), -иш
поизплетО, -еш
поизплйскам, -ош
поизплйсквам (се), -аш
поизплйтам, -аш
поизплъзвам се, -аш
поизплъзна се, -еш
поизплющй, -йш
поизплющйвам, -аш
поизплйскам, -аш
поизплйсквам, -ош
поизползвам, -ош
поизпортя (се), -иш
поизпотй (се), -иш
поизпотйвам (се), -аш
поизпрОвя (се), -иш
поизправям (се), -яш
поизпразвам (се), -аш
поизпразня (се), -иш
поизпратя, -иш
поизпрОшвам (се), -ош
поизпрОщам, -аш
поизпращй, -йш
поизпращйвам, -аш
поизпревОрвам, -аш
поизпревОря, -иш
поизпреда, -еш
поизпреча (се), -иш
поизпречвам (се), -аш
поизприкОжа (се), -еш
поизпрйщвам се, -аш
поизпрйщя се, -иш
поизпроводя, -иш
поизпросвам, -аш
поизпрося, -иш
поизпружа (се), -иш
поизпружвам (се), -аш
поизпръскам (се), -аш
поизпръсквам (се), -аш
поизпръхвам, -аш
поизпръхна, -еш
поизпръхтй, -йш
поизпръхтйвам, -аш
поизпрйгам, -аш
поизпускам (се), -ош
поизпусна (се), -еш
поизпухам, -ош
поизпухвам, -аш
поизпуша, -иш
поизпушвам, -аш
поизпущам (се), -аш
поизпъвам (се), -аш
поизпъквам, -ош
поизпъкна, -еш
поизпълвам (се), -ош
поизпълня (се), -иш
поизпълнйвам, -аш
поизпъна (се), -еш
поизпържа (се), -иш
поизпърля (се), -иш
поизпърлям (се), -яш
поизпъстря (се), -иш
поизпъстрям (се), -яш
поизпъчвам (се), -аш
поизпъшкам, -аш
поизпъшквам, -аш
поизработвам, -аш
поизработя, -иш
поизравнй (се), -йш
поизравнйвам (се), -аш
поизрОвям (се), -яш
поизранй (се), -иш
поизранйвам (се), -аш
поизрОсна, -еш
поизрастО, -еш
поизрОствам, -аш
поизредй (се), -йш
поизрежа, -еш
поизреждам (се), -ош
поизреша, -йш
поизрешавам, -аш
поизрйвам (се), -аш
поизрйна (се), -еш
поизрйтам, -аш
поизрйтвам, -аш
поизрйя, -еш
поизровя (се), -иш
поизронвам (се), -аш
поизроня (се), -иш
поизругавам, -аш
поизругйя, -еш
поизрусея, -еш
поизрусй (се), -йш
поизрусйвам (се), -аш
поизръкоплйскам, -аш
поизръкоплйсквам, -аш
поизръмжО, -йш
поизръмжОвам, -аш
поизръсвам (се), -иш
поизръся (се), -иш
поизрйзвам, -аш
поизсвйря, -иш
поизсекО, -еш
поизсекпа (се), -еш
поизсйлвам се, -аш
поизсйля се, -иш
поизсйпвам, -аш
поизсйпя, -еш
поизсйчам, -аш
поизскачам, -ош
поизскимтй, -йш
поизскимтйвам, -аш
поизскоча, -иш
поизскубвам (се), -ош
поизскубя (се), -еш
поизскърцам, -ош
поизскърцвам, -аш
поизскърцване
поизслужа, -иш
поизслужвам, -ош
поизслушам, -ош
поизслушвам, -аш
поизсмея се, -еш
поизсмйвам се, -аш
поизсмуквам, -ош
поизсмуча, -еш
поизстена, -еш
поизстенвам, -аш
поизстйвам, -аш
поизстйна, -еш
поизстйскам, -аш
поизстйсквам, -аш
поизстрйдам, -аш
поизстрадвам, -аш
поизстудй (се), -йш
поизстудйвам (се), -аш
поизстъпвам се, -аш
поизстъпя се, -иш
поизстъргвам, -аш
поизстържа, -еш
поизсумтй, -йш
поизсумтйвам, -ош
поизсърбам, -аш
поизсърбвам, -аш
поизсъскам, -аш
поизсъсквам, -аш
поизсъхвам, -аш
поизсъхна, -еш
поизтегля (се), -иш
поизтеглям (се), -яш
поизтегна се, -еш
поизтезОвам, -ош
поизтекО, -еш
поизтйкам, -аш
поизтйквам, -аш
поизтйчам, -аш
поизтйчвам, -аш
поизтлОскам, -аш
поизтлйсквам, -аш
поизтлея, -еш
поизтлйвам, -аш
поизтопй, -йш
поизтопйвам, -ош
поизточа (се), -иш
поизтйчвам (се), -ош
поизтощавам (се), -аш
поизтощй (се), -йш
поизтрОя, -еш
поизтребвам, -аш
поизтребя, -иш
поизтрезнйя, -еш
поизтрезнйвам, -аш
поизтрепвам, -аш
поизтрепя, -еш
поизтрещй, -йш
поизтрещйвам, -аш
поизтрйвам (се), -аш
поизтрйя (се), -еш
поизтровя, -иш
поизтропам, -аш
поизтропвам, -аш
поизтрошО, -йш
поизтрошОвам, -аш
поизтръбй, -йш
поизтръпвам, -аш
поизтръпна, -еш
поизтупам (се), -аш
поизтупвам (се), -ош
поизтъкО, -еш
478
поклякване
поизтъквам (ее), -аш
поизтъкна (ее), -еш
поизтълкувам, -аш
поизтънея, -еш
поизтъня, -Иш
поизтънявам, -аш
поизтъпквам, -аш
поизтъпча, -еш
поизтъркам (ее), -ош
поизтърквам (ее), -аш
поизтърколвам (ее), -ош
поизтърколя (ее), -Иш
поизтърпя, -Иш
поизтърпявам, -аш
поизтърея (ее), -иш
поизтягам ее, -аш
поизучавам, -аш
поизучвам (ее), -ош
поизфуча, -Иш
поизфучавам, -аш
поизфъфля, -иш
поизхабя (ее), -Иш
поизхабявам (ее), -аш
поизхаилОзвам (ее), -аш
поизхаилазя (ее), -иш
поизхаИтвам (ее), -аш
поизхОИтя (ее), -лш
поизхОрча, -лш
поизхОрчвам, -аш
поизхвърля ее, -иш
поизхвърлям (ее), -яш
поизхИля ее, -иш
поизхИтря ее, -иш
поизхитрявам ее, -аш
поизхИтрям ее, -яш
поизхленча, -лш
поизхленчвам, -аш
поизхлузвам (ее), -аш
поизхлузя (ее), -лш
поизхрОнвам (ее), -аш
поизхрОня (ее), -лш
поизхрОча (ее), -лш
поизхрущя, -Иш
поизхрущявам, -аш
поизхълцам, -аш
поизхълцвам, -аш
поизтъркам, -аш
поизтърквам, -аш
поизцапам (ее), -аш
поизцОпвам (ее), -аш
поизцвИлвам, -аш
поизцвИля, -лш
поизцедя (ее), -Иш
поизцеждам (ее), -аш
поизцеля (ее), -Иш
поизцелявам (ее), -аш
поизцеря (ее), -йш
поизцерявам (ее), -аш
поизцъкля (ее), -иш
поизцъклям (ее), -яш
поизцъркам, -аш
поизцърквам, -аш
поизчОкам, -аш
поизчОквам, -ош
поизчезвам, -аш
поизчезна, -еш
поизчервя ее, -Иш
поизчервявам ее, -аш
поизчерня (ее), -иш
поизчерням (ее), -яш
поизчерпам (ее), -аш
поизчерпя (ее), -иш
поизчетО, -Ош
поизчеткам (ее), -аш
поизчетквам (ее), -аш
поизчиеля, -Иш
поизчиелявам, -аш
поизчИетвам (ее), -аш
поизчиетя (ее), -иш
поизчетО, -Ош
поизчитам, -аш
поизчовъркам, -аш
поизчовърквам, -аш
поизчопля (ее), -иш
поизчоплям (ее), -яш
поизчукам, -аш
поизчуквам, -аш
поизчупвам, -аш
поизчупя, -лш
поизшарвам, -аш
поизшаря, -лш
поизшИвам, -аш
поизшИя, -еш
поизшумоля, -Иш
поизшумолявам, -аш
поизюдя, -лш
поизяждам, -аш
поизям, поизядОш
поизяеня, -Иш
поизяенявам, -аш
поилка
поименен, поименния^),
пойменна, пойменно; поИменни
поимитИрам, -аш
поинатя ее, -Иш
поИекам, -аш
поИеквам, -аш
поИскване
поинтер; пойнтери, (два и т.н.)
поНнлера
покадя, -йш
покадявам, -аш
покОжа (ее), -еш
показ
показалец; показалци, (два и л.н.)
показалеца
показалка
показан
показание
показател, -ят, -я; показОтели,
(два и л.н.) показателя
показОтелен, покозателния(л),
показателна, покозОлелно;
показателни
показвам (ее), -аш
показване
показен, nОкoзнuл(л), показна,
показно; показни
показно
показност, показността
покаИвам ее, -аш
покаиваде
покалугеря (ее), -Иш
покалугерявам (ее), -аш
покалугеряване
поналя, -Иш
покана
покаивам, -аш
покаиваде
поканя, -лш
покапвам (ее), -аш
покОпване
поканя (ее), -еш
покарам (ее), -ош
покарвам (ее), -ош
покарване
покаетря, -иш
покОетрям, -яш
покаетряне
покатервам ее, -аш
покатерване
покатеря ее
покашлям (ее), -яш
покашляне
покоя ее, -еш
покаяние
покаяник; покаяници, (двама л
т.н.) покаяници
покаяница
поквОкам, -аш
покваквам, -аш
поканване
поквОра
покварен, покварения(т),
покварена, покварено;
покварени
пбквàренбeх, поквореността
покваря (ее), -иш
покварявам (ее), -ош
покваряване
поквича, -Иш
поквичавам, -аш
покер
по^рав^мат*; покеравломатл,
(два и л.н.) покеровтомОта
покермошИна*
покикотвам ее, -аш
покикотя ее, -лш
покиеелея, -еш
покИекам ее, -ош
покиеквом ее, -аш
покиена (ее), -еш
покихам, -аш
покихвам, -аш
поклади и поклади (само мн.ч.)
покланям ее, -яш
покланяне
поклатя (ее), -иш
поклащам (ее), -аш
поклащане
поклеветя, -йш
поклякване
479
поклечо
поклечй, -йш
поклон; поклони, (дво и т.н.)
поклона
поклонОние
поклонник; поклонници, (двомо и
т.н.) поклонници
поклонница
поклоннически
поклонничество
поклонничка
поклоня се, -йш
поклюкИрствам, -аш
покметувом, -аш
покден, покойния(т), покойна,
покойно; покойни
пок6и (само мн.ч.)
покой, -ят, -я
покойник; покойници, (двамо и
т.н.) покойници
покойница
пококетйром, -аш
пококОтнича, -иш
поколебИвам се, -аш
поколебИя се, -еш
поколение
поконтя (се), -нш
покопИвам, -ош
покопИя, -еш
покорен, покорния(т), покорно,
покорно; покорни
покорОн, покорения(т), покорено,
покорОно; покорОнй
покорйтел, -ят, -я; покорйтелй,
(двама и т.н.) покорйтелй
покорйтелка
покорност, покорносттО
покорство
покоря (се), -йш
покорявам (се), -аш
покоряване
покося, -йш
покосявам, -аш
покосяване
покрИдвам, -аш
покрйй (предл.)
покрайнинИ
покрещя, -йш
покрещявам, -аш
покрив; покрнвн, (два и т.н.)
покрива
покривало; покриволО
покрйвам (се), -ош
покрйване
покривен, покривния(т),
покривно, покривно; покривни
покривен, покривния(т),
покрйвно, покривно; покривни
покрйвка
покриволйча, -нш
покривя (се), -йш
покрйтие
покритикувам, -аш
покрйя (се), -еш
покров; покрови, (два и т.н.)
покрова
покровйтел, -ят, -я; покровители,
(двама и т.н.) покровители
покровйтолко
покровйтелски
покровителствам, -ош
покровителстване
покровителствен,
покровйтелствения(т),
покровителствена,
покровителствено;
покровителствени
покровИтелство; покровителства
покротувом (си), -ош
покруса
покрусвом (се), -ош
покруся (се), -иш
покръствам (се), -аш
покръстване
покръстеник; покръстеницн,
(двома и т.н.) покръстеницн
покръстоницо
покръстосом (се), -аш
покръстосвом (се), -ош
покръстя (се), -нш
покръшвам, -аш
покръшком, -ош
покръшквам, -аш
покръшна, -еш
покрякам, -ош
покряквам, -аш
покрякване
покряском, -аш
покрясквам, -ош
покукурйгом, -аш
покукурйгвам, -аш
покупИтол, -ят, -я; покупотели,
(двама и т.н.) покупотели
покупИтелен, покупотелния(т),
покупОтелна, покупателно;
покупателни
покупОтелност, покупателносттО
покупен, покупния(т), покупно,
покупно; покупни
покупка
покупко-продажба
покуцам, -ош
покуцвам, -ош
покуцване
покушОние
покъдря (се), -нш
покъкря, -иш
покъкрям, -яш
покълвИвам, -ош
покълвам, -аш
покълване
покълна, -еш
покълнИ, -Ош
покълцом, -ош
покълцвом, -аш
покълчвам (се), -аш
покънтя, -йш
покънтявом, -ош
покъпя (се), -еш
покъркорвом, -ош
покъркбрвоне
покъркоря, -иш
покърмя, -иш
покърмям, -яш
покъртвам (се), -ош
покъртйтелен, покъртителния^),
покъртително, покъртително;
покъртителни
покъртя (се), -иш
покършо (се), -нш
покършвом (се), -ош
покършване
покъсом (се), -ош
покъсвом (се), -иш
покътвом, -ош
покътно, -еш
покъщнина
пол, -ът, -о; полове, (дво) пола
полИ
полИгам (се), -ош
полИгане
полозорувом, -аш
полИзвом, -ош
полИзвоне
полазя, -иш
полИИвам, -ош
полИйване
полакомя се, -йш
полокомявом се, -ош
полокомявоне
полИпам, -ош
полИпвам, -ош
полИр, -ът, -а; полори, (два и т.н.)
полОра
полОрен, полОрения(т), полорено,
полОрено; полОрени
полоскИвом (се), -ош
поласкИя (се), -еш
полИя, -еш
полО; полОта и поля
полевка
полевъд; полевъди, (двама и т.н.)
полевъди
полевъден, полевъдния(т),
полевъдно, полевъдно;
полевъднй
полегИтост, полегатосттО
полегна, -еш
полОдица
полежИ, -йш
полежовом, -ош
полежИване
полезащйтен, полезощйтнйя(т),
полезащитна, полезащитно;
полезащитни
полОзен, полОзнйя(т), полОзно,
полОзно; полОзни
полОзност, полезносттО
полезрОние
полОка
полОка-лОка
полОкичка
полекувам, -ош
480
политеиет
полемизИрам, -аш
полемизИране
полемика
полемиет; полемйсти, (двама и
т.н.) полемИсти
полемИетка
полемИчен, полемИчния(т),
полемйчна, полемйчно;
полемйчнл
полемИчноет, полемичносттО
полен; полОни
полепвам (ее), -аш
полепване
полепна, -еш
полепя (ее), -Иш
полепям (ее), -яш
полепяне
полесражение
полет; полети, (два и л.н.) полета
полетен, полелния(л), полетна,
полелно; полелни
полетя, -Иш
полетявам, -аш
полечка
полея, -еш
полза
ползвам (ее), -аш
ползване
ползвОтел, -ят, -я; ползвОтели,
(двама и т.н.) ползвОтели
ползотворен, ползотворния^),
ползотворна, ползотворно;
ползотворни
полиакрИл
полиакрИлен, поллoкрaлнил(m),
полиакрйлна, полиокрйлно;
полиакрйлни
полиамИд
полиамИден, полuaмHдиил(л),
полламйдно, полиамндно;
полиомйдни
полиандрия
полиартрИт
поливакеИна
поливалентен, поливoлентнuл(л),
поливалОнтна, поливалОнтно;
поливолОнтни
поливалентноет,
поливалентността
поливОлка
полИвам (ее), -аш
поливане
поливариантен,
nоливариoнгнлл(т),
поллварлантна, поллварлантно;
поливарлантнл
поливОч; поливОчл, (двама и т.н.)
поливОчи
поливачка
поливен, полИвния^), полИвна,
полИвно; полИвнл
поливинилов
поливинИлхлорИд
поливитамИнен,
полuвлламHннил(m),
поливиламИнна,
поливлламйнно; поливлтамНннл
поливитамИни (само мн.ч.)
полИвка
полигавя (ее), -иш
полигОвям (ее), -яш
полигамен, полигaмнил(m),
поллгОмна, полигОмно;
полигОмни
полигамия
полиглоеия
полиглот; полиглоти, (двама и
л.н.) полиглоти
полиглотка
полигон; полигони, (два и л.н.)
полигона
полигрОф; полигрОфл, (два и т.н.)
полигрОфа
полиграфичен,
полиграфйчния(л),
полиграфйчна, полиграфйчно;
полиграфйчнл
полиграфически
полиграфия
полиграфеки
полиедър; поллОдрл, (два и л.н.)
поллОдъра
полиенранен, полиекрОнния(т),
полиекрОнна, полиекранно;
полиекрОнни
полиестер; поллОслерл
полиестерен, поллестерния(л),
полиестерна, полиестерно;
полиОстерни
полиетилен; полиетилОни
полиетиленов
полИжа, -еш
полизохарИд; поллзахарйди
(облкн. в мн.ч.)
полИзвам, -аш
поликорбонат; поликарбонОти
(обикн. в мн.ч.)
пблuкoрббнoтен,
nол:икарбонaгния(m),
поликарбонатна,
поликарбонатно;
поликарбонОтни
поликлИника
поликлиничен,
поликлинНчния(т),
поллклинйчна, поликлинично;
поликлинйчни
поликриетОл; поликрлслОли, (два
и т.н.) поликрислОпа
полилеи, -ят, -я; полллОи, (два л
т.н.) полилея
полимер; полимОрл
полимерен, полимерния(л),
полимОрна, полимОрно;
полимерни
полимеризОтор;
полимерлзалорл, (два и л.н.)
полимеризОтора
полимеризОция
полиметален, полимелапния(т),
полиметална, полиметОлно;
полиметални
полиморфен, полиморфнил(л),
полиморфно, полиморфно;
полиморфнл
полиморфизъм, поллморфйзмът,
полиморфизма
полинезИец; полинезИИци, (двама
и т.н.) полинезИИци
полинезИИка
полинезИИеки
полинея, -еш
полином; полиноми, (два и л.н.)
полинома
полинявам, -аш
полиняване
полиоенцефалИт
полиомиелИт
полип; полипи, (два и т.н.)
полипа, и полйп
полипредложен,
п0лилредложния(т),
полипредложна,
полипредложно;
полипредложни
полипропилен
полипропиленов
полиптих; полиптйхл, (два и т.н.)
полиплйха
полирам, -ош
полиране
полирИтмия
полИрмашИна
полировОч; поллровОчи, (двама л
т.н.) поллровОчи
полировОчка
полировка
полировъчен, полировъчния(л),
поллровъчна, поллровъчно;
поллровъчни
полИрпаета
полие; полисл, (два и л.н.) поллсо
полисемантИчен,
поллсемантйчния(т),
поллсемонтична,
полисемантйчно;
поллсемантйчни
полиеемия
полиеинтетичен,
поллслнлетйчния(л),
поллслнлетНчна,
полисинтетачно;
полислнтетйчни
полистирол
полИтам, -аш
политане
политвам, -аш
^литваде
политеИзъм, поллтейзмъл,
политеИзма
политеиет; полилейсти, (двама и
л.н.) политейстл
31. Официален правописен речник но българския езлк
481
политеистйчен
политеистйчен,
лолитеистичния(т),
политеистична, политеистично;
политеистични
полйтемигрОнт;
политемигранти, (двама и т.н.)
политемигрОнти
полйтемигрОнтка
полйтемигрОция
политехника
политехнйчески
полйтзатворник;
полйтзатворници, (двама и т.н.)
полйтзатворници
полйтзатворнически
полйтзатворничка
политизация
политизйрам (се), -аш
политизйран
политизйране
политйк; политйци, (двама и т.н.)
политици
политйка
политикОн; политикОни, (двама и
т.н.) политикОни
политикОика
политикОнски
политикОнствам, -аш
политиканстване
политикОнство
политйко-администратйвен,
политйко-администратйвния(т),
политико-административна,
политйко-администратйвно;
политйко-административни
политйко-икономйчески
полйтикономйчески
полйтикономия
политйко-обществен, политико-
обществения^), политйко-
обществена, политйко-
обществено; политико-
обществени
политйчен, политичния(т),
политйчна, политйчно;
политични
политйчески
политйчност, политичносттО
полйткомисОр, -ят, -я;
полИткомисОри, (двама и т.н.)
политкомисОри
полйтна, -еш
политолог; политолози, (двама и
т.н.) политолози
политология
политонален, поли^налн^^),
политонОлно, политонално;
политонаини
политонОлност, политоналносттО
политура
полиуретОн
полиуретОнов
полифонйчен, полифонйчния(т),
полифонйчна, полифонично;
полифонични
полифония
полифункционОлен,
полифункционОлнияСт),
полифункционОлна,
полифункционаино;
полифункционапни
пдлихибрйди (само мн.ч.)
полихибрйден,
полихибрИдния^),
полихибридна, полихибридно;
полихибрйдни
полица
полйца
иолицОй, -ят, -я; полицОи, (двама
и т.н.) полицОи
полицОйка
полицейски
полицейщина
полицемеря, -иш
полицентрйзъм,
полицентрйзмът,
полицентрйзма
полицентрйчен,
полицентрйчния(т),
полицентрйчна, полицентрйчно;
полицентрйчни
полйция; полиции
полйчба
полйчбен, полйчбенил(т),
полйчбена, полйчбено;
полйчбени
полйчка
полк, -ът, -а; полкове, (два и т.н.)
полка
полка
полковй
полковник; полковници, (двама и
т.н.) полковници
полковнишки
поло1; пола
поло2
полов
половйн
половйна
половйнвековен,
половинвековния^),
половИнвековна,
половйнвековно;
половинвековни
половйнгодйшен,
половйнгодйшнил(т),
половИнгодИшна,
половйнгодйшно;
половИнтодИшни
половйн-едйн
половйнка
половйнки
половйнчОсов
половинчОт
половинчОтост, половинчатосттО
половя, -йш
полог; полози, (два и т.н.) полога
положа, -иш
положение
положйтелен, положйтелния(т),
положителна, положително;
положйтелни
положйтелност,
положителността
поломотя, -иш
полонеза
полониев
полоний, -ят, -я
полонйст; полонисти, (двома и т.н.)
полонисти
полонйстка
полосО
пблски
полско-български
полтОвски
полтъргайст; полтъргайсти, (два
и т.н.) полтъргайста
полуавтомОт; полуавтомати, (два
и т.н.) полуавтомОта
полуавтоматйчен,
полуавтоматичния^),
полуавтоматична,
полуавтоматично;
полуавтоматични
полубог, -ът, -а; полубогове,
(двома и т.н.) полубогове
полубогйня
полубожествен,
полубожествения(т),
полубожествена,
полубожествено;
полубожествени
полубожество; полубожествО
полубуден, полубудния(т),
полубудна, полубудно;
полубудни
полувекбвен, полувек0вния(т),
полувековна, полувековно;
полувековни
полувйсш
полувисшйст; полувисшисти,
(двама и т.н.) полувисшисти
полувисшйстка
полувреме; полувремена
полуглОден, полутлодния(т),
полугладна, полугладно;
полугладни
полуглйс, -ът, -а; полугласове, (два
и т.н.) полуглОса
полуглОсен, полугласния(т),
полугласна, полуглОсно;
полуглОсни
полугодие; полугодия
полугодйшен, полугодишния^),
полугодишна, полугодишно;
иолутодйшни
полугол
полуготдв
полуграмотен, лолyтрамДтния(т),
полуграмдтна, полуграмдтно;
полутрамдтни
полугр амдтност,
482
nолÿсутеревев
полутронотностто
полуда
полудОн, -ят, -я; полуднИ, (два и
т.н.) полуднН и полудОно
полудОя, -еш
полудйв
полуднОвен, полудневнйя(т),
полуднОвно, полуднОвно;
полуднОвни
полудрямка; полудрОмки
полудувам, -ош
полудявам, -аш
полудяване
полуетИж; полуетОжи, (дво и т.н.)
полуетОжа
полужйв
полузоброво
полузабрИвен,
полузабрОвения(т),
полузабравено, полузабравено;
полузабрОвени
полузокрйт
полузощйта
пол^защИтен, полузощйтния(т),
полузощйтна, полузощйтно;
полузащИтни
полузощитОн, полузошйтения(т),
полузощйтено, полузащитОно;
полузащитОни
полузащЯтник; полузащитници,
(двома и т.н.) полузащитници
полузноние
полуинволИд; полуинволидн,
(двома и т.н.) полуинволйди
полуинтелигентен,
полуйнтелигентния(т),
полуинтелигентна,
полуинтелигентно;
полуинтелигентни
полуивтопигОнции
полуинтернИт; полуйнтерноти,
(дво и т.н.) полуинтернато
полуинтернатен,
полуйнтернатния(т),
полуинтернОтна,
полуинтернОтно ;
полуинтернОтни
полуистина
полуколониален,
полуколоннОлния(т),
полуколоннОлно,
полуколоннОлно;
полуколоннОлни
полуколония; полуколонии
полукръг, -ът, -0; полукръгове,
(два и т.н.) полукръга
полукръгъл, полукръглия(т),
полукръгло, полукръгло;
полукръгли
полукълбест
полукълбо; полукълбо
полулегИлен, полулеголния(т),
полулегОлно, полулегОлно;
полулегОлни
полулОк
полуложа
полумоймуно
полумесец; полумесеци, (дво и
т.н.) полумесеца
полумОсечен, полунесечния(г),
полумесечно, полумесечно;
полумесе^ни
полумесечие; полумОсечия
полумрак
полумрИчен, полумрочния(т),
полумрачно, полумрачно;
полумрачнй
полумъртъв, полумъртвия^),
полумъртво, полумъртво;
полумъртви
полумярка, полумяркото;
полумеркй
полунадясно
полуналяво
полунощ
полунощен, полунощния(т),
полунощно, полунощно;
полунощни
полуоблОчен, полуоблечения(т),
полуоблОчена, полуоблечено;
полуоблечени
полуобработен,
полуоброботенияСт),
полуобработено,
полуобработено;
полуобработени
полуокръжност,
полуокръжността
полуосветОн, полуосветения(т),
полуосветено, полуосветОно;
полуосветОни
полуостров; полуострови, (дво и
т.н.) полуострова
полуостровен, полуостровния(т),
полуостровно, полуостровно;
полуостровни
полуотворен, полуотворения^),
полуотворено, полуотворено;
полуотворени
полуофициален,
полуофицйОлния(т),
полуофицн0лно,
полуофициално ;
полуофицнОлни
полупансион; полупонснони,
(дво и т.н.) полупансиона
полупансионИтен,
полупонснонОтния(т),
полупонсионотна,
полупгшсионатно;
полуптотсионетни
полупаразйт^н,
полупаразйтния(т),
полуларазйтно, полу^;^]розйтно;
полупорозйтни
полупланйнски
полупрИзен, полупрознйя(т),
полупрйзно, полупрозно;
полупрОзни
полупринудйтелен,
полyпринyдйгeлния(т),
полупринудйтелно,
полугфшнудйтелно;
полулршнудителни
полупроводник;
полупроводници, (дво и т.н.)
полупроводника
полупроводников
полупрозрачен,
полушрозрочнйя(т),
полупрозрачно, полупрозрачно;
полуIlT)oзpопнй
полупропусклйв
полупряк, полупрекия(т),
полупряко, полупряко;
получтрекй
полупустйнен, полупустИннйя(т),
полупустИнно, полупустИнно;
полупустйнни
полупустйня
полуразложен,
полурозложения(т),
полуразложено,
полуразложено;
полуразложени
полуфизпад; полуразподи, (дво и
т.н.) полуразпада
полуразрушен,
полурозрушения(т),
полуразрушено,
полуразрушено;
полуразрушени
полуремаркО; полуренаркега
полусезон; полусезони, (дво и т.н.)
полусезоно
полусориозен, полусериозния(т),
полусериозно, полусериозно;
полусернозни
полусинтетйчен,
полусинтетипния(г),
полусинтетйпно,
полусннтегнпно;
полусингетипни
полускъпоцОнен,
полускъпоценнияСт),
полускъпоценно,
полу скъпоцОнно ;
полускъпоценни
полусляп, полуслепия(т),
полусляпо, полусляпо;
полуслОпи
полуслят, полуслетия(т),
полуслято, полуслято;
полуслети
полуспортен, полуспортния(т),
полуспортно полуспортно;
полуспортни
полустйшие; полустишия
полусутерен; полусутерени, (дво
и т.н.) полусутерено
полусутерОнен,
полусутеренния(т),
483
пол^е^^еренен
полусулеренна, полусулерОнно;
полусулерОнни
полусфера
полуеферичон,
полусферйчния(т),
полусферНчна, полусферйчно;
полусферйчни
полусъзнание
полуеъзнотолон,
полусъзнomелнuл(m),
полусъзнателна,
полусъзнателно;
полусъзнОтелни
полусън
полуеънен1, полусъненил(т),
полусъненена, полусънено;
полусънени
полусънен2, полусънн^-т),
полусънна, полусънно;
полусънни
полусянка, полусянката;
полусенки
полутам ее, -ош
полутвам ее, -аш
полутвърд
полутечен, nолугечнил(m),
полутечна, полутечно;
полутечни
полутон, -ът, -а; полутонове, (два
и т.н.) полулоно
полуфабрикат; полуфабрикати,
(два и т.н.) полуфабриката
полуфинал; полуфинали, (два и
т.н.) полуфинала
полуфинален, полуфиналния^),
полуфинална, полуфинОлно;
полуфинални
полуфиналИст1; полуфиналйстл,
(двама и т.н.) полуфиналНсте
(лице)
полуфиналИет2; полуфлналИсти,
(два л т.н.) полуфинолйста
(нелице)
полуфиналИетка
получа, -аш
получавам, -аш
получОване
получател1, -ят, -я; получОтели,
(двама и т.н.) получатели (лице)
получател2, -ят, -я; получОтели,
(два и т.н.) получателя (нелице)
получотелка
получер
получерен, получерния^),
получОрна, получерно;
получОрни
полушуба
полушубка
полъгвам (ее), -ош
полъжа (ее), -еш
полъекам, -аш
полъеквам, -аш
полъх
полъхам, -аш
полъхва (3 л.)
полъхне (3 л.)
полюбвам, -аш
полюбезнича, -иш
полюбопИтетвам, -аш
полюлоя (ее), -еш
полюлявам (ее), -аш
полюляване
полюс; полюси, (два л т.н.)
полюса
полюеон, nолюснuл(m), полюсна,
полюсно; полюсни
полюция; полюции
полюшвам (ее), -аш
полюшвано
полюшкам (ее), -аш
полюшквам (ее), -ош
полюшкване
полюшна (ее), -еш
полягам, -аш
полягано
полягвам, -ош
полягване
поляк; поляци, (двама л т.н.)
поляци
поляк; поляци, (двама и т.н.)
поляци
полякиня
поляна
полянка
полярен, полярния^), полярна,
полярно; полярни
поляризОтор; поляризОторл, (два
и т.н.) поляризОтора
поляризация; поляризации
поляризИрам (ее), -аш
поляризИране
полярник; полярницл, (двама и
т.н.) полярницл
полярност, полярността
помагало; помогалО
помОгам, -аш
помогано
помагОч; помагОчл, (двама и т.н.)
помогОчи
помагОчка
помада
помОжа, -еш
помОзаник, помйзаницл, (двама и
т.н.) помазаницл
помазаница
помазвам, -аш
помОИвам (ее), -аш
помаива^
помаИтОпвам (ее), -аш
помаИтОпя (ее), -иш, и
помаитапя (ее)
помОк, помОцл, (двама и т.н.)
помаци
помакИня
помамвам (ее), -аш
помОмвано
помОмя (ее), -иш
поманиОрнича, -иш
помарширувам, -ош
помОхам, -аш
помОхвам, -аш
помОхвано
помОцам (ее), -аш
помОцвам (ее), -аш
помОчкам, -аш
помОчквам, -аш
помОшки
помОя ее, -еш
помежду (предл.)
помОлвам, -аш
помеля, -иш
помен; помени, (два и т.н.)
помена
помонО, -Ош
помонавам, -аш
помонОвано
поменик; поменИцл, (два и л.н.)
поменИка
помОевам, -аш
помествам (ее), -аш
помОетя (ее), -иш
помОся, -иш
пометО, -Ош
помОтна, -еш
помочтОвам, -аш
помечтОя, -еш
помОшчик; помешчици, (двама и
т.н.) помешчици
помОшчица
помещавам со, -аш
помещение
помИвам, -аш
помИгам, -аш
помИгвам, -аш
помИон, помНИния(т), помНИна,
помНИно; помИйни
помижО, -Иш
помииник; помийници, (два л л.н.)
помИИника
помИлвам, -аш
помИлвано
помИна ее, -еш
поминОвам со, -аш
поминък; поминъци, (два и т.н.)
помйнъка
помИнъчен, помйнъчнля(т),
помИнъчна, помИнъчно;
помИнъчнл
помирение
помирИевам, -аш
помирИевано
помирИтол, -ят, -я; помирйтелл,
(двама и т.н.) помирители
помирИтелен, помирйлелния(т),
помирителна, помирително;
помирителни
помирителна
помирИша (ее), -еш
помирувам, -аш
помиря (со), -Иш
помирявам (со), -аш
помиряване
484
понабутам (се)
помйсля, -иш
помйслям, -яш
помисъл; пдмисли
помйтам, -аш
помйтане
помйя; помии
помйя (се), -еш
помийр, -ът, -а; помияри, (два и
т.н.) помияра
помлйсвам, -аш
помлйсване
помлйскам, -аш
помлйсквам, -аш
помлйскване
помнене
пДмниче; помничета
помня, -иш
помогна, -еш
помокря (се), -иш
помолвам (се), -аш
помология
помдля (се), -иш
помомея се, -еш
помомувам, -аш
поморйец; помориици, (двама и
т.н.) помориици
поморййка
поморййски
помотОвам (се), -аш
помотОване
помотОя (се), -еш
помохамедОнча (се), -иш
помохамедОнчвам (се), -аш
помохамедйнчване
помощ, помощтО
помощен, помощния(т),
помощна, помощно; помощни
помощник; помощници, (двама и
т.н.) помощници
помощник-аптекОр, -ят, -я;
помощник-аптекари, (двома
и т.н.) помощник-аптекари, и
помощник-аптекар
помощникаптекОрски и
помощникаптекарски
помощник-готвОч;
помощник-готвачи, (двома и
т.н.) помощник-готвачи
помощник-директор;
помощник-директори, (двама и
т.н.) помощник-директори
помощник-капитан;
помощник-капитани, (двама и
т.н.) помощник-копитОни
помощник-комацайр;
помощник-командйри, (двама и
т.н.) помощник-комондйри
помОщник-мошинйст;
ломДщник-машинисти, (двама и
т.н.) помдщник-мошинисти
помОщник-минйстър;
ломДщник-минйстри, (двама и
т.н.) ломДщник-минйстри
помдщник-режисьдр;
помдщник-режисьдри, (двама и
т.н.) помдщник-режисьдри
помдщник-ректор;
помдщник-ректори, (двама и
т.н.) помдщник-ректори
помдщник-следовОтел, -ят, -я;
помдщник-следовОтели, (двама
и т.н.) помдщник-следовОтели
помощник-счетоводйтел, -ят, -я;
ломДщник-счетоводйтели, (двома
и т.н.) ломДщник-счетоводйтели
помощник-треньор;
помдщник-треньдри, (двама и
т.н.) помдщник-треньдри
помдщник-фармацевт;
ломДщник-фармацевIи, (двама
и т.н.) помдщник-фармацевти
помдщница
помдщничка
пдмпа
пдмпам, -аш
пдмпане и пдмпене
пдмпене и пдмпане
помпиер; помпиери, (двама и т.н.)
помпиери
пдмпичка
помпдзен, ломпДзния(т),
помпдзна, помпдзно; помпдзни
помпдзност; помпозността
помпон; постни, (два и т.н.)
помпдна
пдмпя, -иш
помрачО, -иш
помрачОвам, -аш
помрачОване
помрачение
помрачнея, -еш
помрачнйвам, -аш
помрачнйване
помръдвам (се), -аш
помръдване
помръдна (се), -еш
помръзвам, -аш
помръзна, -еш
помръквам, -аш
помръкване
помръкна, -еш
помрънкам, -аш
помрънквам, -аш
помрънкване
помръщвам (се), -аш
помръщя (се), -иш
помургавея, -еш
помургавявам, -аш
помургавйване
помуся се, -иш
помучО, -йш
помучОвам, -аш
помучОване
помуша (се), -иш
помушвам (се), -аш
помушване
помушкам (се), -аш
помушквам (се), -аш
помушкване
помъдрея, -еш
помъдрувам, -аш
помъдря се, -иш
помъдрйвам, -аш
помъдрйване
помъквам (се), -аш
помъкна (се), -еш
помълвй, -йш
помълвйвам, -аш
помълчО, -йш
помълчОвам, -аш
помълчОване
помъмря, -иш
помъмрям, -яш
помънкам, -аш
помънквам, -аш
помънкване
помърдам, -аш
помъркам, -аш
помърквам, -аш
помъркване
помърморвам, -аш
помърмдрване
помърморя, -иш
помътнея, -еш
помътнйвам, -аш
помътнйване
помътя, -иш
помъча (се), -иш
помъчвам (се), -аш
помйтам, -аш
помйтане
понабОвя, -иш
понабОвям, -яш
понабедй, -йш
понабележа, -иш
понабеля, -иш
понаберО, -еш
понабйвам, -аш
понабйрам, -аш
понабйя, -еш
понаблегна, -еш
понаближО, -йш
понаближОвам, -аш
понаблъскам (се), -аш
понаблъсквам (се), -аш
понаблюдОвам, -аш
понаблйгам, -аш
понабодй (се), -еш
понабождам (се), -аш
понабозОвам се, -аш
понабозОя се, -еш
понаболйва ме (3 л.)
понабраздй (се), -иш
понабрашнй (се), -йш
понабрашнйвам (се), -ош
понаброй, -йш
понабройвам, -аш
понабрулвам, -аш
понабруля, -иш
понабръчкам (се), -аш
понабръчквам (се), -аш
понабутам (се), -аш
485
понабутвам (со)
понабутвам (се), -ош
понобъбвам, -ош
понабъбна, -еш
понобърком (се), -ош
понобърквом (се), -ош
понобърча (се), -иш
понабърчвом (се), -ош
понавИксам, -ош
понавИксвам, -ош
понаволИ (3 л.)
понави^ои (3 л.)
понаведИ (се), -еш
поновее (3 л.)
поновОждом (се), -ош
понаве^я, -йш
пововестивом, -ош
понавОхвам (се), -ош
поновОхна (се), -еш
понавечОрвам се, -ош
пововечорим се, -яш
поновйвам1, -ош
понавИвом2 (се), -ош
понавйдя, -иш
понавйждам, -ош
поновИкам (се), -ош
понавйквам (се), -ош
понавИкно, -еш
поновИря (се), -иш
понавИ^, -еш
поновИя (се), -еш
понавлажни (се), -йш
понавлажнивам (се), -ош
понавлйзам, -ош
понавляза, -еш
понаводня (се), -иш
поновъждом (се), -ош
поновържо (се), -еш
поновързвом (се), -ош
поновъртом (се), -ош
понавъртя (се), -йш
понавършея, -еш
понавъсвам (се), -ош
понавъся (се), -иш
понавява (3 л.)
понавяхвам, -ош
поногождом (се), -ош
поногИзвам, -ош
понагИзя, -иш
поногИрчам, -ош
понагйздвам (се), -ош
понагИздя (се), -иш
понаглася (се), -йш
nонагласивом (се), -ош
понаглОдом (се), -ош
поноглОждом (се), -ош
понаглезвам се, -ош
поногнйвам, -ош
понагнИя, -еш
поногноя, -иш
понагноявам, -ош
повагоди (се), -йш
nонагореши (се), -йш
понагорешивам (се), -ош
понагорчИвам, -ош
понагостя, -йш
поногостивом (се), -ош
понаготвя, -иш
понаготвям, -яш
понагрИбвам, -ош
поногрИбя (се), -нш
понагребИ, -Ош
поногрОбвом, -ош
понагрея (се), -еш
понагризИ, -Ош
повагруби, -йш
nовагрубивам, -ош
понасявам (се), -ош
понагъвам (се), -ош
понагъна (се), -еш
поногърбвом се, -ош
понагЪрби се, -иш
поногърча (се), -иш
поногърчвом (се), -ош
понадаря, -йш
понаддИвам, -ош
поноддом, поноцдодеп
повадебелея, -еш
понадебеля, -йш
понодебеливом, -ош
понадерИ (се), -Ош
понодзировом, -ош
понадзървом, -ош
понодзърно, -еш
понадзъртам, -ош
понодИгом (се), -ош
понадИгна (се), -еш
понаднми, -йш
понадИпля (се), -иш
понадйплям, -яш
понодйром (се), -ош
понаднйквам, -ош
понаднйкна, -еш
поноднйчом, -ош
поводои, -йш
понадоивам, -ош
понодроском (се), -ош
понодросквом (се), -ош
понадрашя, -иш
понадроби, -йш
поводробивом (се), -ош
поводрЪвком, -ош
поводрЪвквом, -ош
nонодсмеи се, -еш
понадсмивом се, -ош
понадувам (се), -ош
понодупча (се), -иш
понадупчвом (се), -ош
понадуша, -иш
понодушвом, -ош
понадуя (се), -еш
понодъхом (се), -ош
понадъхвом (се), -ош
понадивам се, -ош
поноедроя, -еш
поноедривом, -ош
поноожо (се), -иш
поноОжвом (се), -ош
понижиля (се), -йш
поножежо (се), -йш
повожежовом (се), -ош
понаживОя се, -еш
поножулвом (се), -ош
поножуля (се), -иш
поножъно (се), -еш
поножънвом (се), -ош
понознойвом, -ош
понозобом (се), -ош
понозорвом (се), -ош
поназоря (се), -иш
понозрОя, -еш
понозривом, -ош
понозубря, -иш
понозубрям, -яш
понозъбвом, -ош
понозъбя, -иш
понозяпом се, -ош
понозяпвом се, -ош
понаигрИвам се, -ош
понии^Ия се, -еш
понокади, -йш
понакИжа, -еш
понокИзвом, -ош
понокИлвам (се), -ош
nонакалим (се), -яш
пони^ня се, -иш
понакИпвам (се), -ош
nонакапи (се), -еш
понакИрам, -ош
понакИрам се, -ош
понакИрвам, -ош
понакИрвом се, -ош
понакИстря, -иш
понокострим, -яш
понаквИсвом (се), -ош
пониквася (се), -иш
понакйсвам (се), -ош
пона^селОя, -еш
понакИсна (се), -еш
понакИчо (се), -иш
понакйчвом (се), -ош
понакладИ, -Ош
поноклождом, -ош
понаклИням (се), -яш
понаклеветя, -йш
повакпеветивом, -ош
понаклоня (се), -йш
понакловивом (се), -ош
понаковИ, -Ош
понаковИвам, -ош
понаконтвам (се), -ош
понаконтя (се), -иш
понакося, -йш
пона^^вам, -ош
понакривя, -йш
понакривявом, -ош
понакроя, -йш
nонакроивам, -ош
понакупвом, -ош
понакупувам, -ош
понакупя, -иш
понакуцвам, -ош
понакуцване
486
понасладя сс
понакъдря (се), -иш
понакъдрям (се), -яш
понакълвО, -еш
понакълвОвам, -аш
понакълцам, -аш
понакълцвам, -ош
понакърмвам, -аш
понакърмя, -иш
понакърмям, -яш
понакърня, -йш
понакърнявам, -аш
понакърша, -иш
понакършвам, -аш
понакъсам (се), -аш
понакъсвам (се), -аш
поналОвям (се), -яш
поналОгам (се), -ош
поналОзя, -иш
поналОпам (се), -аш
поналапвам (се), -аш
поналегна, -еш
поналепвам, -аш
поналепя (се), -йш
поналепям (се), -яш
поналетя, -йш
поналея (се), -еш
поналйвам (се), -аш
поналйтам, -аш
поналовя (се), -йш
поналожа (се), -иш
поналомя, -йш
поналомявам, -аш
поналудея се, -еш
поналудувам се, -аш
поналудявам се, -аш
поналюлея се, -еш
поналютява ми (3 л.)
поналягаме (само мн.ч.)
поналягваме (само мн.ч.)
понамОзвам (се), -аш
понамалея, -еш
понамаля, -иш
понамалявам, -аш
понамОчкам (се), -аш
понамОчквам (се), -аш
понамеквам, -аш
понамекна, -еш
понамесвам (се), -ош
понамествам (се), -аш
понаместя (се), -иш
понамеся (се), -иш
понаметна (се), -еш
понамйгвам, -аш
понамйгна, -еш
понамйна, -еш
понаминОвам, -аш
понамирйсвам, -аш
понамйсля, -иш
понамйслям, -яш
понамлОтя, -иш
понамокря (се), -иш
понамокрям (се), -яш
понамотОвам, -аш
понамотОя, -еш
понамрОзвам (се), -аш
понамрОзя (се), -иш
понамръщвам (се), -аш
понамръщя (се), -иш
понамусвам се, -аш
понамуся се, -иш
понамятам (се), -аш
понанйжа (се), -еш
понанйзвам (се), -аш
понаобикалям, -яш
понаобиколя, -йш
понападаме (само мн.ч.)
понапакостя, -йш
понапакостявам, -аш
понапОлвам, -аш
понапОля, -иш
понапОрвам (се), -ош
понапасО (се), -еш
понапОсвам (се), -аш
понапОтвам се, -аш
понапОтя се, -иш
понапекО (се), -еш
понапервам (се), -ош
понапердОша, -иш
понапердйшвам, -аш
понаперя (се), -иш
понапечОтам, -аш
понапечОтя, -иш
понапечелвам (се), -аш
понапечеля (се), -иш
понапея се, -еш
понапйвам (се), -аш
понапйсвам, -аш
понапйчам (се), -аш
понапйша, -еш
понапйя (се), -еш
понаплОквам се, -аш
понаплатя (се), -иш
понаплОча се, -еш
понаплОша (се), -иш
понаплОшвам (се), -аш
понаплескам, -аш
понаплесквам, -аш
понаплетО, -еш
понаплйскам (се), -аш
понаплйсквам (се), -аш
понаплйтам, -аш
понаплодя (се), -йш
понаплюнча, -иш
понаплюнчвам, -аш
понапомня, -иш
понапомням, -яш
понапоя (се), -йш
понапоявам (се), -аш
понаправя1, -иш
понапрОвя2 (се), -иш
понапрОвям1, -яш
понаправям2 (се), -яш
понапрОша (се), -иш
понапрашвам (се), -аш
понапрегна (се), -еш
понапредО, -еш
понапредвам, -аш
понапредна, -еш
понапрйдам, -аш
понапръскам (се), -аш
понапръсквам (се), -аш
понапрягам (се), -аш
понапудря (се), -иш
понапудрям (се), -яш
понапукам (се), -аш
понапуквам (се), -аш
понапъвам (се), -ош
понапъдя, -иш
понапълвам (се), -аш
понапълнея, -еш
понапълня (се), -иш
понапълнявам, -аш
понапълням (се), -яш
понапъвам (се), -аш
понапъна (се), -еш
понапъпвам, -аш
понапъпя, -иш
понапътвам, -аш
понапътя, -иш
понарадвам се, -аш
понарйсна, -еш
понараста, -еш
понарОствам, -аш
понарева се, -еш
понаревйвам се, -аш
понаредя (се), -йш
понарежа, -еш
понареждам (се), -аш
понаронвам (се), -аш
понароня (се), -иш
понаросй (3 л.)
понаросява (3 л.)
понаругйвам, -аш
понаругйя, -еш
понарушй, -йш
понарушавам, -аш
понаръбвам, -аш
понаръбя, -иш
понаръсвам (се), -аш
понаръся (се), -иш
понарязвам, -аш
понасадя, -йш
понасОждам, -аш
понасвйря се, -иш
понасвйя, -еш
понасекй, -0ш
понасея, -еш
понасйлвам (се), -аш
понасйля (се), -иш
понасйпвам, -аш
понасйпя, -еш
понасйтя (се), -иш
понасйчам, -аш
понасйщам (се), -аш
понаскйчам (се), -аш
понаскйтам се, -ош
понаскйтвам се, -аш
понаскубвам, -аш
понаскубя, -еш
понаскърбя (се), -йш
понаскърбявам (се), -аш
понасладя се, -йш
487
понаелаждавам ее
понаелаждОвам ео, -аш
понаелодя, -Иш
понаемОя ео, -еш
понаеоля, -Иш
понаеолявам, -аш
понаепИвам ее, -аш
понаепя ее, -йш
понаеръбвам, -аш
понаетавя, -иш
понаетаня (ее), -Иш
попoeтoнЯвам (ее), -аш
понаетИвам, -аш
понаетИгам, -аш
поностИ^а, -еш
поностИна, -еш
понастоящем
попаeтрИгвам, -аш
понаетрИжа, -еш
понаетроя (ее), -иш
понаетръхвам, -аш
понаетръхна, -еш
попoeтЪпвoм, -аш
понаетъпя, -иш
понаетървя (ее), -Иш
понаетървявам (со), -аш
понаетъргвам, -аш
понаетържа, -еш
понасуквам (ее), -аш
поноеуча (ее), -еш
поноеуша, -Иш
поноеушавам, -аш
понаеълзя ео, -Иш
понаеърбам ее, -аш
понасърбвам ее, -аш
понаеърчО (ее), -нш
понаеърчавам (ее), -аш
понаеъекам, -аш
поноеъеквом, -аш
понОея ми (3 л.)
понасявам, -аш
понасям (со), -яш
понатОгля ее, -иш
понатОгна (ее), -еш
понатежа, -йш
понатожава ми (3 л.)
понотожавам, -ош
понатИкам (ее), -аш
по^тИквам (ее), -аш
понатИевам (ее), -аш
пона^енам (со), -аш
понатИена (ее), -еш
понатоварвам (ее), -аш
понатовОря (ее), -иш
понатопля (ее), -иш
понатоплям (ее), -яш
понатопя (со), -Иш
понаторя, -йш
понаторявам, -аш
понаточа, -лш
понаточвам, -аш
понатрИвам (ео), -аш
понатрИя (ее), -еш
понатрошО, -Иш
понатрошавам, -аш
понатрупам (ео), -аш
понатрупвам (ее), -аш
понатупам, -аш
понатупвам, -аш
понатъжО (ео), -йш
понатъжОвам (ео), -аш
понатъкОвам, -аш
понатъкмя (ео), -Иш
понатъкмявам (ее), -аш
понатъпквам (ео), -аш
понатъпча (ее), -еш
понатъркам (ее), -аш
понатърквам (ео), -аш
понатъртвам (ео), -аш
понатъртя (ео), -иш
понатягам (ее), -аш
понатИквам, -аш
понатякна, -еш
понауча (ее), -иш
понаучавам (ее), -аш
понахОпвам, -аш
понахОпя, -еш
понахлузя, -иш
понахлупвам, -аш
понахлупя, -иш
понаходя ео, -иш
понахокам, -аш
понахоквам, -аш
понахрОнвам (ео), -аш
понахрОня (ее), -иш
понацапам (ее), -аш
понацОпвам (ео), -аш
понацедя, -йш
понацопвам (ее), -аш
понацОпя (ее), -лш
попацупвам (ее), -аш
понацупя (ее), -лш
поначОло
поначервя (ее), -Иш
поначорвявам (ее), -аш
поначОрня, -иш
поначорням, -яш
поначортОя, -еш
поначоевам (ее), -аш
поначеша, -еш
поначукам, -аш
поначуквам, -аш
поначуморвам ео, -аш
поначумОря ео, -иш
поначупвам (ее), -аш
поначупя (ее), -иш
понашарвам, -аш
понашОря, -лш
понашИбам, -аш
понашИбвам, -аш
понащърбя (ее), -иш
понащърбявам (ее), -аш
понаяждам (ее), -аш
понаяздя ео, -иш
понаяквам, -аш
понаякна, -еш
понаям (ее), понаядОш
понО
понеделник; понеделници, (два и
т.н.) понедОлника
понодОлнишки
понеже
пономча (ее), -иш
пономчвано
понОмчвам (ео), -аш
поноеО (ео), -Ош
поноео ми (3 л.)
понОча, -иш
понОчвам, -аш
по^чва^
идни; понита
понИжа, -еш
понижО (ее), -йш
понижОвам (ее), -аш
понижОвано
понижение
пдник; паници, (два л т.н.) пдника
понИквам, -аш
понИкване
понИкна, -еш
пдничка
пондвому
пондевам, -аш
поноеИм
попоeИмоeт, поносимосттО
пондея, -иш
понощувам, -аш
понрОвя ео, -лш
понрОвям ее, -яш
понтИИеки
понтификОт
понтдн; понтднл, (два и т.н.)
понтдна
понтонен, понтдннuл(m),
понтонно, понлднно; понтонни
пднчо
понякога
понятие
пообОгря (ео), -иш
пообОгрям (ее), -яш
пообадя ео, -лш
пообОждам ео, -аш
пообОя, -еш
пообвИвам (ее), -аш
пообвия (ео), -еш
пообвържа (ео), -еш
пообвързвам (ее), -аш
пообгОрям, -яш
пообгоря, -Иш
пообгоря (ео), -Иш
пооболвам (ее), -аш
пообОля (ео), -лш
пооборО, -Ош
пообощОя, -еш
пообигрОвам ео, -аш
пообигрОя ео, -еш
пообидя (ее), -иш
пообИждам (ео), -аш
пообикОлям, -яш
пообиколя, -Иш
пообИрам, -аш
пообкИча (ее), -иш
пообкИчвам (ее), -аш
488
пообковОвам, -аш
пооблОжвам (се), -аш
пооблегна (се), -еш
пооблекО (се), -еш
пооблекчО (се), -йш
пооблекчавам (се), -аш
пооблепвам, -аш
пооблепя, -йш
пооблещвам (се), -ош
пооблещя (се), -иш
пооблея (се), -еш
пооблйвам (се), -аш
пооблйчам (се), -аш
пооблягам (се), -аш
пообменя, -йш
пообменям, -яш
пообмйсля, -иш
пообмйслям, -яш
пообнадеждвам (се), -ош
пообнадеждя (се), -йш
пообогатя (се), -йш
пообогатявам (се), -аш
поободря (се), -йш
поободрявам (се), -аш
пообработвам, -аш
пообработя, -иш
пообръсвам (се), -аш
пообръсна (се), -еш
пообръщам (се), -ош
пообсебя, -иш
пообсъдя, -иш
пообсъждам, -аш
пообтегна (се), -еш
пообтягам (се), -аш
пообуя (се), -еш
пообходя, -иш
пообхождам, -аш
пообшйвам, -аш
пообшйя, -еш
пообъркам (се), -аш
пообърквам (се), -ош
пообърна (се), -еш
пообърсвам, -аш
пообърша (се), -еш
пообясня (се), -йш
пообяснявам (се), -аш
поовалвам (се), -аш
поовалям (се), -яш
поовехтея, -еш
поовехтявам, -аш
поовладея (се), -еш
поовладявам (се), -аш
поовлажнея, -еш
поовлажня (се), -йш
поовлажнявам (се), -аш
поовържа (се), -еш
поовързвам (се), -аш
поовършОвам, -аш
поовършея, -еш
поогладнея, -еш
поогладнявам, -аш
поогладя, -иш
пооглОждам, -аш
поогледам (се), -ош
пооглеждам (се), -ош
пооглождя, -иш
пооглозгам, -аш
пооглозгвам, -аш
пооглупея, -еш
пооглупявам, -аш
пооглушОвам, -ош
пооглушея, -еш
пооголвам (се), -аш
пооголея, -еш
пооголя (се), -иш
пооголявам, -аш
поогорчО (се), -йш
поогорчавам (се)
поогрОбвам, -аш
поогрОбя, -иш
пооградя, -йш
поогрОждам, -ош
поограничО (се), -йш
поограничОвам (се), -аш
поогребО, -еш
поогребвам, -аш
поогрея, -еш
поогризО, -еш
поогрйзвам, -аш
поогрубея, -еш
поогрявам, -аш
поогъвам (се), -аш
поогъна (се), -еш
поодерО (се), -еш
поодйрам (се), -аш
поодрОскам (се), -аш
поодрОсквам (се), -аш
поодрОщя (се), -иш
поодрипавея, -еш
поодумам, -аш
поодумвам, -аш
поодухам, -ош
поодухвам, -аш
поодъртея, -еш
поодъртявам, -аш
поодялам, -аш
поодялвам, -аш
поодялкам, -аш
поодялквам, -аш
поожаднея, -еш
поожаднявам, -аш
пооживя (се), -йш
пооживявам (се), -ош
поожулвам (се), -аш
поожуля (се), -иш
поожъна, -еш
поожънвам, -ош
поозадачО (се), -йш
поозадачОвам (се), -ош
пооздравея, -еш
пооздравя, -йш
пооздравявам, -аш
поозлобя (се), -йш
поозлобявам (се), -аш
поозорвам (се), -ош
поозоря (се), -иш
поозъбвам се, -ош
поозъбя се, -иш
поомОчкам (сс)
поозървам се, -аш
поозърна се, -еш
поозъртам се, -аш
поозъртвам се, -аш
поокадя (се), -йш
поокадявам (се), -аш
поокОлвам (се), -аш
поокОлям (се), -яш
поокапвам (се), -аш
поокОпя (се), -еш
поокОстря, -иш
поокйстрям, -яш
поокйча (се), -иш
поокйчвам (се), -аш
пооклюмам, -аш
пооклюмвам, -аш
поококорвам (се), -ош
поококоря (се), -иш
поокопавам, -аш
поокопая, -еш
поокопйтвам се, -аш
поокопйтя се, -иш
поокося, -йш
поокосявам, -аш
поокрадО, -еш
поокриля (се), -йш
поокрилявам (се), -аш
поокрйлям (се), -яш
поокуражО (се), -йш
поокуражавам (се), -аш
поокълцам, -аш
поокьлцвам, -аш
поокъпвам (се), -аш
поокъпя (се), -еш
поокървавя (се), -йш
поокървавявам (се), -аш
поокъртвам (се), -аш
поокьртя (се), -иш
поокьрша (се), -иш
поокършвам (се), -аш
поокьсам (се), -аш
поокьсвам (се), -аш
поокъсея, -еш,
поокъсяване
поолеква ми (3 л.)
поолеквам, -аш
поолекна, -еш
поолекне ми (3 л.)
поолигОвям (се), -яш
поолйжа, -еш
поолйзвам, -аш
поолюлея се, -еш
поолюлявам се, -аш
поолюпвам (се), -аш
поолюпя (се), -иш
поолющвам (се), -аш
поолющя (се), -иш
поомазвам (се), -ош
поомййвам (се), -аш
поомалея, -еш
поомалявам, -аш
поомацам (се), -аш
поомацвам (се), -аш
поомачкам (се), -аш
489
поомачквам (со)
поомИчквам (се), -ош
поомИя (се), -еш
поомоквам, -ош
поомОкна, -еш
поомото, -Ош
поомотОвам (се), -ош
поомотОя (се), -еш
поомръзва ми (3 л.)
поомръзвам, -ош
поомръзна, -еш
поомръзне ми (3 л.)
поомърся (се), -иш
поомърсявом (се), -аш
поомършавоя, -еш
поомършавявам, -аш
поопИзвам (се), -ош
поопИзя (се), -иш
поополвам, -ош
поопаля, -иш
поопИрвам (се), -ош
поопОря (се), -иш
поопасИ, -Ош
поопИсвам, -ош
поопИша, -еш
поопекИ (се), -еш
поопйпам, -ош
поопйпвам, -ош
поопйрам (се), -ош
поопИсвам, -ош
поопйтам (се), -ош
поопйтвам (се), -ош
поопитомя (се), -йш
поопитомявам, -ош
поопйчам (се), -аш
поопИша, -еш
поопйя (се), -еш
пооплИквам (се), -аш
пооплИча (се), -еш
пооплевя, -йш
пооплозвом (се), -ош
пооплОзя (се), -иш
пооплОскам (се), -аш
пооплОсквам (се), -ош
пооплошивОя, -еш
пооплешивявам, -аш
поопозновам (се), -аш
поопознИя (се), -еш
поопомня се, -нш
поопомням се, -яш
поопрИ (се), -Ош
пооправдИвам (се), -ош
пооправдОя (се), -еш
поопрИвя (се), -иш
поопрИвям (се), -яш
поопрозвом (се), -ош
поопрОзня (се), -иш
поопрОша (се), -иш
поопрИшвам (се), -ош
поопресня, -йш
поопроснявам, -ош
поопростоя, -еш
поопростя, -йш
поопростявам, -ош
поопръском (се), -ош
поопръсквам (се), -аш
поопулвам (се), -ош
поопуля (се), -нш
поопустОя, -еш
поопустошИ, -йш
поопустошИвам, -ош
поопустявам, -ош
поопуша (се), -йш
поопушвам (се), -аш
поопъвам (се), -ош
поопъна (се), -еш
поопържа, -иш
поопържвом, -ош
поопърля (се), -иш
поопърлям (се), -яш
поорИ, -Ош
поорОвам, -ош
пооредОя, -еш
поородявам, -ош
поорожа, -еш
пооронвам (се), -ош
поороня (се), -иш
пооръфам (се), -аш
пооръфвам (се), -ош
поорязвом, -ош
поосакатя (се), -йш
поосакатявам (се), -аш
поосвожИ (се), -йш
поосвежовом (се), -ош
поосвободя (се), -йш
поосвобождИвам (се), -ош
поосекИ, -Ош
поосиромашОвам, -ош
поосиромашоя, -еш
поосйчам, -аш
пооскубвам (се), -ош
пооскубя, -еш
пооскърбя (се), -йш
пооскърбявам (се), -ош
поослОбя, -нш
поослепОя, -еш
поослушам се, -ош
поослушвам се, -ош
поосмеля се, -йш
поосмелявом се, -ош
поосмОя, -еш
поосмйвом, -аш
поосмйсля, -иш
поосмйслям, -яш
поосоля (се), -иш
поосолявам (се), -ош
пооспорвам, -аш
пооспоря, -иш
поосребря, -йш
поостОвам, -ош
поостОвя, -иш
поостОвям, -яш
поостИна, -еш
поостарея, -еш
поостарявам, -ош
поострйгвам (со), -ош
поострйжо (се), -еш
поостъргвом, -ош
поостържа, -еш
поосъдя, -иш
поотберИ, -Ош
поотбйвом (се), -ош
поотбИрам, -ош
поотбйя (се), -еш
поотблъсвам, -ош
поотблъсна, -еш
поотбрулвом, -ош
поотбягвам, -ош
поотбягна, -еш
поотворям (се), -яш
поотведИ, -Ош
поотвождам, -ош
поотвОя, -еш
поотвйвом (се), -ош
поотвйквом, -ош
поотвйкно, -еш
поотвйя (се), -еш
поотвлокИ (се), -Ош
поотвлИчам (се), -ош
поотворя (се), -иш
поотвръщом (се), -ош
поотвържа (се), -еш
поотвързвом (се), -аш
поотвърно (се), -еш
поотвъртом (се), -ош
поотвъртя (се), -йш
поотвъртявом (се), -ош
поотвивам, -ош
поотгИтвам, -ош
поотгИтна, -еш
поотглодам, -ош
поотглОждом, -ош
поотгръщам, -ош
поотгъвам, -ош
поотгъна (се), -еш
поотгърна, -еш
^отдалеча (се), -йш
поотдопочовим (се), -ош
поотделно
поотделя (се), -йш
поотдолям (се), -яш
поотдръпвам (се), -ош
поотдръпно (се), -еш
поотдъхвом (си), -ош
поотдъхно (си), -еш
поотегча (се), -йш
поотегчавом (се), -ош
поотеко, -Ош
поотеснОя, -еш
поотживоя си, -еш
поотживявам си, -ош
поотйчом, -ош
пооткИжа (се), -еш
пооткИзвом (се), -ош
пооткИром, -ош
пооткИрвам, -ош
пооткочИ (се), -йш
пооткочам (се), -ош
пооткочвам (се), -ош
поотклоня (се), -йш
поотклонявам (се), -ош
пооткопчИвам (се), -ош
пооткопчИя (се), -еш, и
490
□опозоря ее
пооткопчея (ео)
пооткрОдвам, -аш
пооткрадна, -еш
пооткрохвам, -аш
пооткрОхна, -еш
пооткрИвам, -аш
пооткрия, -еш
пооткроя (ео), -Иш
пооткроявам (ео), -аш
пооткърмвам, -аш
пооткърмя, -иш
пооткърмям, -яш
пооткъртвам (ео), -аш
пооткъртя (ео), -иш
пооткъсвам (ео), -аш
пооткъсна (ео), -еш
поотлОгам (ео), -аш
поотложО, -Иш
поотложавам, -аш
поотлОпвам (ее), -аш
поотлопя (ее), -Иш
поотлопям (ео), -яш
поотлОя (ео), -еш
поотлИвам (ео), -аш
поотложа (ео), -иш
поотломя, -Иш
^отлъча (ео), -иш
поотлъчвам (ео), -аш
поотмалОя, -еш
поотмалявам, -аш
пббтмоeтвам (ео), -аш
поотмоетя (ео), -иш
поотмИвам (ео), -аш
поотмИна, -еш
поотминОвам, -аш
поотмИя (ее), -еш
поотморя (ео), -Иш
поотморявам (ео), -аш
поотмъквам, -аш
поотмъкна, -еш
поотмъетя (еи), -Иш
поотнОеям, -яш
поотноеО, -Ош
поотопля, -Иш
поотоплявам, -аш
поотпОдам, -аш
поотпОдна, -еш
поотпорО (ео), -еш
поотпИвам, -аш
поотпИрам (ео), -аш
поотпия, -еш
поотплОевам ео, -аш
поотплоена ео, -еш
поотпочИвам еи, -аш
□оотпочИпo еи, -еш
поотприщвам (ео), -аш
поотпрИщя (ео), -иш
поотпускам (ео), -аш
поотпусна (ео), -еш
поотпуша (ео), -иш
поотпушвам (ео), -аш
^отрОкам ео, -аш
^отрОнвам ео, -аш
поотрОена, -еш
поотраетО, -еш
поотрОетвам, -аш
поотрОжа, -еш
поотрозвОя, -еш
поотрозвя, -Иш
поотрозвявам, -аш
пббтрозвЯвапо
^отрезвея, -еш
^отрезвявам, -аш
поотрозвявано
□ббтрИвам (ео), -аш
поотрИя (ео), -еш
поотръекам (ео), -аш
□оотрЪeквам (ео), -аш
поотрязвам, -аш
□оотeОявам, -аш
поотеОя, -еш
поотеипвам, -аш
поотеИпя, -еш
пооте^чам, -аш
поотегча, -иш
побтeкубвам (ео), -аш
побтeкубиа (ео), -еш
поотекубя, -еш
побтeлабвам, -аш
поотелОбна, -еш
^отслабя, -иш
поотерОмвам (ео), -аш
поотерОмя (ео), -иш
^отсроча, -иш
поотерочвам, -аш
□обтeтравЯ (ео), -Иш
побтeтравЯвам (ео), -аш
поотетъпвам, -аш
поотетъпя, -иш
поотеявам, -аш
пооттОгля (ео), -иш
пооттОглям (ео), -яш
пооттокО ео, -еш
пооттИчам ео, -аш
□ббттбчo, -иш
□ббттбчвам, -аш
поотупам (ео), -аш
поотупвам (ео), -аш
поотуча (ео), -иш
поотучвам (ее), -аш
поотхОпвам, -аш
поотхàпя, -еш
поотхвръквам, -аш
□ббтхврЪква, -еш
пббтхлупвам, -аш
□обтхлу□я, -иш
поотхрОнвам, -аш
поотхраня, -иш
поотцодя (ео), -Иш
поотцОждам (ео), -аш
поотцОпвам (ео), -аш
поотцОпя (ео), -иш
^отчопля, -иш
поотчуждавам (ео), -аш
поотчуждя (ео), -Иш
поотчупвам (ео), -аш
поотчупя (ео), -иш
поотъвоя, -еш
поотъня, -Иш
поотъвявам, -аш
потъркам (ео), -аш
воотърквам (ео), -аш
вббтЪрeвам (ео), -аш
воотърея (ее), -иш
вооформя (ео), -иш
вооформям (ео), -яш
воохкам, -аш
поохнвом, -аш
поохлОбвам (ее), -аш
поохлабя (ео), -иш
поохладвоя, -еш
поохладвявам, -аш
поохладя (ео), -Иш
поохлОзвдам (ее), -ош
поохрОнвам (ео), -аш
поохраня (ео), -иш
пооцапам (ео), -аш
пооцапвам (ео), -аш
пооцедя (ео), -Иш
вооцолОя, -еш
воочОрвя, -иш
поочорвям, -яш
поочортавам, -аш
поочортОя, -еш
поочиетвам (ео), -аш
поочиетя (ее), -иш
поочовочО (ео), -йш
поочовочОвом (ео), -аш
поочукам (ео), -аш
поочуквам (ео), -аш
поочупвам (ео), -аш
поочупя (ео), -иш
поошмуля, -иш
поощавя, -иш
поощавям, -яш
поощотя, -нш
поощотявам, -аш
поощипвам, -аш
поощипя, -еш
поощревио
поощрИтолов, поощрителния^),
поощрителна, поощрително;
поощрителни
поощря, -Иш
поощърбоя, -еш
поощърбя (ео), -иш
поояждом (ео), -аш
пооям (ео), поолдèш
Boni, -ът, -а; попове, (двама и л.н.)
попове (лице)
non2, -ът, -а; попове, (два и т.н.)
попа (неллце)
поп3, -ът, -а
попОдам, -аш
попадане
попадение
попадиин
попадИИНО
попадия;попадИи
попадна, -еш
попозарувам, -аш
попазаря ео, -Иш
491
попазарявам се
попазарйвам се, -аш
попазвам (се), -аш
попазя (се), -иш
попалбум*; попалбуми, (два и
т.н.) пополбумо
попОра
попОрвам (се), -ош
попОрване
попОрт
попОря (се), -иш
попасО, -еш
попОсвам, -аш
попгйлдия*
попгрупа*
попекО (се), -еш
поперй, -еш
попервам се, -аш
поперча се, -иш
поперчвам се, -аш
поперя се, -иш
попестй, -йш
попечелвам, -аш
попечеля, -иш
попечение
попечйтел, -ят, -я; попечители,
(двома и т.н.) попечители
попечйтелка
попечйтелски
попечйтелство; попечителства
попея, -еш
попзвезда*
попйвам, -ош
попйване
попивателен, попивателния^),
попивОтелна, попивОтелно;
попивОтелни
попивателна
попизпълнение*
попизпълнйтел*, -ят, -я;
попизпълнйтели, (двома и т.н.)
попизпълнйтели
попизпълнйтелка*
попййвам (си), -аш
попййване
попййна (си), -еш
попикОвам (се), -аш
попикОване
попикОя (се), -еш
попилея се, -еш
попилявам се, -аш
попиляване
попйпам, -аш
попйпвам, -аш
попйпване
попйпна
попирувам, -аш
попйсвам, -аш
попйскам, -аш
попйсквам, -аш
попйтам, -аш
попйтвам, -аш
попйчам (се), -ош
попйша, -еш
попищя, -йш
попищявам, -аш
попйя, -еш
попкласОция*; попкласОции
попклОсика*
попкомпозйция*;
попкомпозйции
попконцерт*; попконцерти, (два
и т.н.) попконцерти
попкултура*
поплОвам, -аш
поплОвък; поплОвъци, (два и т.н.)
поплОвъка
поплаквам, -аш
поплОкна, -еш
поплОча, -еш
поплОша (се), -иш
поплашвам (се), -аш
поплевя, -йш
поплевявам, -аш
поплесна, -еш
поплетО, -еш
поплйн
поплйнен, поплйнения(т),
поплйнена, поплйнено;
поплйнени
поплйскам (се), -иш
поплйсквам (се), -иш
поплйтам, -иш
поплювам, -аш
поплювко
поплюя, -еш
поплйсвам, -аш
поплйскам, -аш
поплйсквам, -иш
попов
поповдйгам (се), -аш
поповдйгна (се), -еш
поповея, -еш
поповски
поповчапип; поповчини, (двама и
т.н.) поповчини
поповчОнка
попоглОдя, -иш
попоглОждам, -аш
попогледам, -аш
попогледна, -еш
попоглеждам, -аш
поподвйвам (се), -аш
поподвйквам, -аш
поподвйкна, -еш
поподвйя (се), -еш
поподгонвам, -аш
поподгоня, -иш
поподгрея, -еш
поподгрйвам, -аш
поподгъвам (се), -иш
поподгъна (се), -еш
поподивея, -еш
поподйгам (се), -иш
поподйгна (се), -еш
поподкОнвам, -аш
поподканя, -иш
поподкОням, -яш
поподквОся, -иш
поподкопавам, -аш
поподкопая, -еш
поподкрепвам, -аш
поподкрепй, -йш
поподкрепям, -яш
поподлея, -еш
поподпйрам (се), -аш
поподплОша (се), -иш
поподплашвам (се), -аш
поподпрО (се), -еш
поподравнй (се), -йш
поподравнйвам (се), -аш
поподрежа, -еш
поподремвам, -аш и
поподрймвам
поподремна, -еш
поподрйтвам, -аш
поподрйтна, -еш
поподрйзвам, -аш
поподрймвам, -аш и
поподремвам
поподскажа, -еш
поподсказвам, -аш
поподувам се, -аш
поподуша, -иш
поподушвам, -аш
поподуя се, -еш
поподхвана, -еш
поподхващам, -аш
поподшйя, -еш
попожълтея, -еш
попоклатя (се), -иш
попоклОщам (се), -аш
попокрйвам (се), -аш
попокрйя (се), -еш
пополея, -еш
пополйвам, -аш
попомпам, -аш
попомпвам, -аш
попомпя, -иш
попонйквам, -аш
попонйкна, -еш
попоощрй, -йш
попорйсна, -еш
попораста, -еш
попораствам, -аш
попосочвам, -аш
попоствам, -аш
попостя, -иш
попосйгам, -аш
попосйгвам, -аш
попотй се, -йш
попотйвам се, -аш
попохвалвам (се), -аш
попохвОля (се), -иш
попохвОна, -еш
попохвОщам, -аш
попочйвам (си), -аш
попочйна (си), -еш
попощвам (се), -аш
попощване
попощя (се), -иш
поппевец*, поппевцй, (двими и
т.н.) поппевцй
492
попресторвамсе
поппевйца*
пбппОсен*
поправйм
поправйтелен, попровителния(т),
поправително, поправително;
поправителни
попрИвка
попрОвя (се), -иш
попрИвям (се), -яш
попрИвяне
попрознувом, -ош
попреблоднОя, -еш
попребледнявам, -ош
попреболИ ме (3 л.)
попреболява ме (3 л.)
попреброя, -иш
попреброявом, -ош
попревалй (3 л.)
попревалява (3 л.)
попревалям, -яш
попревИрвам, -ош
попревИря, -нш
попреваря (се), -иш
попреворявом (се), -ош
попреведИ, -Ош
попревОждом, -ош
попревйвам (се), -ош
попревйром, -ош
попревйя (се), -еш
попревозвом, -ош
попревозя, -нш
попревтосом, -ош
попревтосвом, -ош
попревържо (се), -еш
попревързвом (се), -ош
попревъртом (се), -ош
попревъртя (се), -иш
попревъртявом (се), -ош
попрегозя, -нш
попрегорям, -яш
попреглОдом, -ош
попреглОждом, -ош
попреглътно, -еш
попреглъщом, -ош
попреговорям, -яш
попреговоря, -нш
попрегоря, -йш
попрегоря (се), -иш
попрегорявом (се), -ош
попрегродя, -иш
попрегроквом, -ош
попрегрИкна, -еш
попрегрОя (се), -еш
попрегръщом, -аш
попрегрявом (се), -ош
попрегъвом (се), -ош
попрегъно (се), -еш
попрегърбвом се, -ош
попрегърбя се, -иш
попрегърна, -еш
попредИ, -Ош
попредпИзвом (се), -ош
попредпозя (се), -иш
попредумом, -ош
попредумвом, -ош
попредъвком, -ош
попредъвквом, -ош
попредъвча, -еш
попрежОлвом, -ош
попрежОля, -нш
попреживОя, -еш
попрежйвям, -яш
попрежурям, -яш
попрежълтОя, -еш
попрежълтявом, -ош
попрезрОя, -еш
попрезрявом, -ош
попреиначИ, -иш
попреиначИвам, -ош
попрекодя, -йш
попреколя, -йш
попрекопЯвом, -ош
попрекопЯваво
попрекором, -ош
попрекОрвом, -ош
попрекипя, -иш
попрекипявам, -ош
попрекопИвам, -ош
попрекопИя, -еш
попрекося, -йш
попрекроя, -йш
попрекършо (се), -иш
попрекършвом (се), -ош
попрелетя, -иш
попрелетивам, -ош
попрелея, -еш
попрелйвам, -ош
попрелйством, -ош
попрелйстя, -иш
попрелйтом, -ош
попрелъгвам (се), -аш
попрелъжо (се), -еш
попремалОя, -еш
попремолявом, -ош
попремОхвом, -ош
попремИхна, -еш
попременя (се), -иш
попремОням (се), -яш
попремОрвом (се), -ош
попремОря (се), -иш
попремОством (се), -ош
попремОстя (се), -иш
попремОсвом, -ош
попремОся, -иш
попремОтно (се), -еш
попремйгом, -ош
попремйна, -еш
попреминовом, -ош
попремйсля, -нш
попремйслям, -яш
попремрОжо (се), -нш
попремрОжвом (се), -ош
попремръзвом, -ош
попремълчИ, -йш
попремълчИвам, -ош
попремятом (се), -ош
попренИсям, -яш
попронебрОгвам, -ош
попренесИ, -Ош
попреодолОя, -еш
попрепекИ (се), -Ош
попрепйвам, -ош
попрепйрам се, -ош
попрепйсвам, -ош
попрепйтам, -ош
попрепйтвом, -ош
попрепйчам (се), -ош
попрепйша, -еш
попрепйя, -еш
попреполовя, -нш
попрепрИвя, -иш
попрепрИвям, -яш
попрепрИтя, -нш
попрепъвом (се), -ош
попрепълвам (се), -ош
попрепълня (се), -иш
попрепъна (се), -еш
попрепържа, -иш
попропържвом, -ош
попророботвом, -ош
попреработя, -иш
попрерИвям, -яш
попрередя (се), -йш
попрерОждом (се), -ош
попреровя, -нш
попреръся, -иш
попресадя, -йш
попресОгна (се), -еш
попресОдне ми (3 л.)
попреседя, -йш
попреседявам, -ош
попресекИ, -Ош
попресОквам, -ош
попресОкна, -еш
попресйя, -еш
попресйлвам (се), -ош
попросиля (се), -иш
попресйпвам, -ош
попресйпна, -еш
попресйпя, -еш
попресйтя (се), -иш
попресйчам, -ош
^пресИщам (се), -ош
попрескИчам, -ош
попрескоквам, -ош
попрескокна, -еш
попрескоча, -нш
попресладя, -йш
попресоля, -иш
попресолявам, -ош
попресоляване
попресрОмвом се, -ош
попресрИмя се, -иш
попресроча, -нш
попресрочвам, -ош
попрестИвам, -ош
попрестИна, -еш
попресторовом се, -ош
попрестарИя се, -еш
попрестароя, -еш
попрестарявам, -ош
попресторвам се, -ош
493
^престоря ео
по□роeтбря ео, -иш
попреетоя, -Иш
попроетоявам, -аш
попроетраша ео, -Иш
попроетрашавам ео, -аш
попроетрувам ео, -ош
попроетъпвам, -аш
попроетъпя, -иш
попросуквам, -аш
попроеуча, -еш
попроеуша, -Иш
попрееушавам, -ош
попроеъхвам, -ош
попресъхно, -еш
попрееявам, -ош
попросягам ео, -аш
попроеяда ми (3 л.)
попретОгля (ео), -иш
попротоглям (ео), -яш
попротоварвам (ео), -ош
попротоваря (ео), -иш
попротрИвам (ее), -аш
попротрИя (ео), -еш
попротръпвам, -ош
попротръпна, -еш
попротупам, -аш
попротупвам, -аш
попротърколя ео, -Иш
попретъревам, -аш
попротърея, -иш
попротършувам, -аш
^преувелича, -Иш
попроувеличавам, -аш
попроуморя (ее), -Иш
попроуморявам (ее), -ош
попроуетроя (ее), -Иш
попрехапя, -еш
попрохвалвам (ео), -аш
попрехваля (ео), -лш
попрохвърля (ео), -иш
попрохвърлям (ео), -яш
попрехвърча, -йш
попрохвърчам, -аш
попрохлаевам ео, -ош
попрохлаена ео, -еш
попрохранвам (ее), -аш
попрохраня (ео), -иш
попроцедя (ее), -Иш
попроцождам, -ош
попроценя, -йш
попроцъфтя, -Иш
попроцъфтявам, -ош
попрОча, -иш
попрОчвам, -аш
попрОчване
попрочИетвам (ео), -аш
попрочИетя (ео), -иш
попрочупвам (ее), -ош
попрочупя (ее), -иш
попрояждам, -аш
попроям, попреядОш
поприбавя, -иш
поприбавям, -яш
поприбора, -Ош
поприбИрам, -аш
поприближО (ео), -Иш
поприближОвам (ео), -аш
поприболява мо (3 л.)
поприбързам, -аш
поприбързвам, -аш
^прибързвано
попривдИгам (ее), -аш
попривдИгна (ео), -еш
попривода (ео), -Ош
попривождам (ео), -аш
попривИкам, -аш
попривИквам1, -аш
попривИквам2, -аш
попривИкна, -еш
попривия (ео), -еш
попривлека, -Ош
попривлИчам, -аш
попривържа (ео), -еш
попривързвам (ео), -аш
попривърша, -иш
попривършвам, -аш
поприглОдя, -иш
поприглаждам, -аш
поприглодам, -ош
поприглождам, -аш
попригодя (ее), -йш
поприготвя (ее), -иш
поприготвям (ео), -яш
попридавам, -аш
попрИдам, -аш
попридам, попридадОш
попридвИжа (ее), -иш
попридвИжвам (ео), -аш
попридобИя, -еш
попридрОмва ми ее и
попридрямва ми ее (3 л.)
попридромо ми ео (3 л.)
попридружО, -Иш
попридружОвам, -аш
попридрямва ми ео и
попридрОмва ми ее (3 л.)
попридумам, -аш
попридумвам, -аш
поприказвам, -аш
поприклОкна, -еш
поприключа, -лш
поприключвам, -аш
поприкляквам, -аш
поприкоткам, -аш
поприкотквам, -аш
поприкропвам (ео), -аш
поприкропя (ее), -йш
поприкрИвам (ее), -аш
поприкрИя (ео), -еш
поприлопвам, -аш
поприлопна, -еш
поприлепя (ео), -йш
поприлОпям (ее), -яш
поприлошава ми (3 л.)
поприлошоо ми (3 л.)
попрималоо ми (3 л.)
попрималява ми (3 л.)
попримОмвам, -аш
попримамя, -иш
попримоевам, -аш
попримоея, -иш
попримИгам, -аш
попримИгвам, -аш
попримИгна, -еш
попримиря (ео), -Иш
попримирявам (ее), -аш
попримолвам ео, -аш
попримоля ео, -иш
попримъквам (ее), -аш
попримъкна (ео), -еш
попринудя, -иш
поприобщОвам (ее), -аш
поприобщя (ее), -Иш
поприпочолвам, -аш
поприпечОля, -лш
попрИпкам, -аш
попрИпквам, -аш
попряпквапо
поприпомня (еи), -иш
поприпомням (еи), -яш
поприпомняно
поприпълзя, -Иш
поприравня (ее), -Иш
поприеадя, -аш
поприевИва мо (3 л.)
поприевИвам (ее), -аш
поприевИо мо (3 л.)
поприевИя (ее), -еш
поприевоя, -Иш
поприеодна, -еш
поприелОмча ео, -иш
поприелОмчвам ео, -аш
поприемоя ео, -еш
поприемИвам ео, -аш
поприепоеобя (ее), -Иш
поприепоеобявам (ее), -аш
поприепя, -йш
поприетогна, -еш
поприетраетя ео, -Иш
поприетраетявам ео, -аш
поприетъпвам, -аш
поприетъпвано
поприетъпя, -иш
поприетягам, -аш
поприетягано
поприеядам, -аш
поприсядано
попритая (ее), -Иш
попритаявам (ее), -аш
попритвОрям, -яш
попритвОряно
попритворя, -иш
попритОгля, -иш
попритоглям, -яш
^притегляне
попритОгна, -еш
попритоеня (ее), -Иш
попритИевам (ео), -аш
попритИeвапо
попритИскам (ее), -аш
^притИсна (ее), -еш
попритИхвам, -аш
494
поразбуля (се)
попритйхна, -еш
попритреперя, -иш
попритуля, -иш
попритупвам, -аш
попритупване
попритуря, -иш
попритурям, -яш
попритъкмя, -йш
попритъмнея, -еш
попритъпя (се), -йш
попритъпявам (се), -аш
попритягам, -аш
попритягане
поприхвОна (се), -еш
поприхвОщам (се), -иш
поприхвОщане
поприхлупвам (се), -аш
поприхлупване
поприхлупя (се), -иш
поприцелвам се, -аш
поприцеля се, -иш
попричОкам, -аш
попричОквам, -аш
попричесвам (се), -аш
попришйвам, -аш
попришйя, -еш
поприще ми се (3 л.)
пдприще; поприща
поприщява ми се (3 л.)
попроблесна, -еш
попроблясвам, -аш
попрободе ме (3 л.)
попробожда ме (3 л.)
попробудя (се), -иш
попробуждам (се), -аш
попроведО, -еш
попроверя, -йш
попроветря (се), -йш
попроветрявам (се), -аш
попровйквам се, -аш
попровйкна се, -еш
попровиня се, -йш
попровървй ми (3 л.)
попровървява ми (3 л.)
попрогледна, -еш
попроглеждам, -аш
попрогоня, -иш
попрогризО, -еш
попродължО, -йш
попродължОвам, -иш
попрозея се, -еш
попрозявам се, -аш
попроменя (се), -йш
попроменям (се), -яш
попромйвам, -аш
попромйя, -еш
попромъквам (се), -аш
попромъкна (се), -еш
попромълвя, -йш
попрорОсна, -еш
попрорастО, -еш
попрорОствам, -аш
попрорежа, -еш
попросвам, -аш
попроскубвам (се), -аш
попроскубя (се), -еш
попрославя (се), -иш
попрославям (се), -яш
попросроча, -иш
попросрочвам, -аш
попростудя (се), -йш
попростудявам (се), -аш
попросълзя (се), -йш
попросълзявам (се), -аш
попросъхвам, -аш
попросъхна, -еш
попрося, -иш
попротегна (се), -еш
попротивя се, -йш
попроточа (се), -иш
попроточвам (се), -аш
попротрйя (се), -еш
попротръбя, -йш
попротягам (се), -аш
попроумея, -еш
попроумявам, -аш
попроуча, -иш
попроучвам, -аш
попрохладя, -йш
попрочетО, -еш
попрочйствам (се), -аш
попрочйстя (се), -иш
попрочйтам, -аш
попрочувам се, -аш
попрочуя се, -еш
попрошарвам (се), -аш
попрошОря (се), -иш
попроявя (се), -йш
попроявявам (се), -аш
попрояснй се (3 л.)
попрояснява се (3 л.)
попръскам, -аш
попръсквам, -аш
попски
попство
попстйл*; попстйлове, (два и
т.н.) попстйла
попсувам, -аш
попсцена
попукам (се), -аш
популациднен,
популациднния(т),
популациднна, популициднно;
популациднни
популация; популОции
популйзъм, популйзмът,
популйзма
популйст; популйсти, (двама и
т.н.) популйсти
популйстка
популйстки
популярен, популярния^),
популярна, популярно;
популярни
популяризОтор; популяризатори,
(двама и т.н.) популяризатори
популяризОторка
популяризаторски
популяризàция
популяризйрам, -аш
популяризйране
популярност, популярността
попуша, -иш
попушвам, -аш
пдпфестивал*; попфестившш
(два и т.н.) попфестивйла
попфолк*
пОпфОлкфест*; попфолкфестове,
(два и т.н.) попфолкфеста
попче; попчета
попълвам, -аш
попълване
попълзновение
попълзя, -йш
попълзявам, -аш
попълнение
попълня, -иш
попълням, -яш
попъпля, -иш
попържа, -иш
попържвам, -аш
попързОлям (се), -яш
попърхам, -аш
попърхвам, -аш
попърхване
попътен, попътния(т), попътно,
попътна; попътни
попътувам, -аш
попъхтя, -йш
попъхтявам, -аш
попъхтяване
попъча (се), -иш
попъчвам (се), -аш
попъшкам, -аш
попъшквам, -аш
попъшкване
попявам, -аш
пор, -ът, -а; порове, (два и т. н.)
пора
пора
поработвам, -аш
поработване
пораббтя, -иш
поравно
порОдвам (се), -аш
порадй (предл.)
порОждам (се), -аш
пораждане
пораженец; пориженци, (двама и
т.н.) пориженци
поражение
поражОнски
пораженство
поразберО (се), -еш
поразбеснея се, -еш
поразбйвам (се), -аш
поразбйрам (се), -аш
поразбйя (се), -еш
поразболея се, -еш
поразболявам се, -аш
поразбулвам (се), -аш
поразбуля (се), -иш
495
поразбутам
поразбутам, -аш
порозбутвом, -ош
порозбързвом се, -ош
поразбъркам (се), -ош
порозбърквом (се), -ош
порозбягам се, -ош
поразбягвам се, -ош
поразваля (се), -йш
поразвалям (се), -яш
поразвари (се), -йш
поразваривам (се), -ош
поразведИ, -Ош
поразведря (се), -йш
поразведрявам (се), -ош
порозвОждом, -ош
поразвеселя (се), -йш
поразвесепЯвам (се), -ош
поразвОя (се), -еш
поразвйвам (се), -ош
поразвиделИ се (3 л.)
поразвиделива се (3 л.)
порозвИком се, -ош
поразвйквам се, -ош
поразвйя (се), -еш
порозвлеко1 (се), -еш
порозвлекО2 (се), -еш
поразвлИчам (се), -ош
поразвратя (се), -йш
поразврашавам (се), -ош
порозвъдя (се), -иш
порозвъждом (се), -ош
порозвържо (се), -еш
порозвързвом (се), -ош
порозвъртом (се), -ош
порозвъртя (се), -иш
порозвъртявом (се), -ош
поразвйвам (се), -ош
поразгадИя, -еш
поразгИщвам (се), -ош
поризгОщя (се), -иш
порозглодом, -ош
порозглОждом, -ош
порозглОзвом (се), -ош
порозглОзя (се), -иш
поразглобя (се), -иш
поразглобявам (се), -ош
поразгневя (се), -иш
поразгневивам (се), -ош
поразговИрям (се), -яш
поразговоря (се), -иш
поразгйлвам (се), -ош
поразгйля (се), -иш
поразгорещя (се), -иш
порозгорещявом (се), -ош
порозгрОбвам, -аш
поразгробя, -иш
порозгродя (се), -иш
порозгрождом (се), -ош
порозгроя (се), -еш
порозгрявом (се), -ош
порозгъвам (се), -ош
порозгъна (се), -еш
порозгърдвом (се), -ош
порозгърдя (се), -иш
пороздИвом, -ош
пороздИм, пороздадеш
пороздвижо (се), -иш
пороздвйжвам (се), -ош
порозделя (се), -йш
пороздОлям (се), -ош
пораздйгам, -ош
пораздИгна, -еш
пораздрОзвом (се), -ош
пороздрозня (се), -иш
пороздрОзням (се), -яш
пораздробя (се), -йш
пороздробявом (се), -ош
пороздрусом (се), -ош
пороздрусвом, -ош
пороздухом, -ош
пороздухвом, -ош
пороздърпом (се), -ош
пороздърпвом (се), -ош
порозединя, -йш
пороззоленя (се), -иш
пороззеленивом (се), -ош
порозигрОвом (се), -ош
поразигрОя (се), -еш
порозисквом, -ош
поразИтелен, порозйтелния(т),
поразително, поразително;
поразителни
порозителност, порознтелността
поразйя; поразии
поразкожо, -еш
порозкИзвом, -ош
порозкИйвом се, -ош
порозколвом (се), -ош
порозкопям (се), -яш
порозкИпвом се, -ош
порозкопя се, -еш
порозкором (се), -ош
порозкорвом (се), -ош
порозкошком (се), -ош
порозкошквом (се), -ош
порозкошлям се, -яш
порозкИя се, -еш
порозквИсвом, -ош
порозквося, -нш
порозкисвом (се), -ош
поразкисно (се), -еш
порозклотя (се), -иш
поразклОщам (се), -ош
поразклоня (се), -иш
поразковИ (се), -Ош
порозковИвом (се), -ош
порозколебовом (се), -ош
порозколебоя (се), -еш
порозкопИвом, -ош
порозкопоя, -еш
порозкопчИвом (се), -ош
порозкопчИя (се), -еш, и
порозкопчОя (се)
порозкрИчо (се), -иш
порозкрочвом (се), -ош
порозкрйвом (се), -ош
порозкривя (се), -йш
порозкрйя (се), -еш
порозкроя, -йш
порозкроявом, -ош
порозкървовя (се), -иш
порозкървовявом (се), -ош
порозкъртвом (се), -ош
порозкъртя (се), -нш
поразкърша (се), -иш
поразкършвом (се), -ош
порозкъсом (се), -ош
порозкъсвам (се), -ош
порозлопвом (се), -ош
порозлепя (се), -йш
порозлОя (се), -еш
порозлйством (се), -ош
порозлйстя (се), -иш
порозлюлОя (се), -еш
поразлюлявом (се), -ош
порозлютя (се), -иш
порозлютявом (се), -ош
порозмозвом (се), -ош
порозмохом (се), -ош
порозмохвом (се), -ош
порозмоквом (се), -ош
порозмОкно (се), -еш
порозмени (се), -йш
порозмОням (се), -яш
поразмОсвом, -ош
порозмОством (се), -ош
порозмОстя (се), -иш
порозмося, -нш
порозметИ, -Ош
порозмивом (се), -ош
порозминовом се, -ош
порозмирисвом се, -ош
порозмйсля (се), -иш
порозмислям (се), -яш
порозмитом, -ош
порозмия (се), -еш
порозмотовом (се), -ош
порозмотИя (се), -еш
порозмразя (се), -йш
порозмрозявом (се), -ош
поразмръзвом (се), -ош
порозмръзно (се), -еш
порозмърдом (се), -ош
порозмърдвом (се), -ош
порозмътвом (се), -ош
порозмътя (се), -иш
порознИсям (се), -яш
поразно^ (се), -Ош
порознижо (се), -еш
порознИзвом (се), -ош
порйзник; поразници, (двомо нт.н.)
поразници
порИзница
порознИщвом (се), -ош
поразнИщя (се), -нш
поразорИ, -Ош
порозоровом, -ош
поразотивом се, -ош
порозотидо се, -еш
поризпОлвом (се), -ош
поразполя (се), -иш
порозпорям (се), -яш
496
^разпасвам (ео), -аш
поразпОша (се), -еш
□оразпонвам (ео), -аш
поразпоня (ео), -иш
поразпоням (ео), -яш
поразпорвам (ео), -аш
поразперя (ео), -иш
поразпея ео, -еш
поразпилоя (ее), -ош
поразпилявам (ео), -ош
^разпИсвам (ео), -аш
поразпИтам, -аш
^разпИтвам, -аш
поразпИша (ео), -еш
поразпищя ео, -йш
поразпищявам ео, -аш
^разплаквам (ео), -аш
поразплатя (ео), -йш
поразплОча (ео), -еш
^раз^лащам (ео), -аш
поразплотО (ео), -Ош
поразплИтам (ео), -аш
поразпоря (ео), -иш
поразпрОвя (ео), -иш
поразпрОвям (ео), -яш
поразпрОтя, -иш
поразпрОщам, -аш
поразпродоля (ео), -Иш
^разпределям (ео), -яш
^разпродавам, -аш
поразпродОм, порозпродадОш
поразпръсвам (ео), -аш
^разпръсна (ео), -еш
поразпуекам (ео), -ош
поразпусна (ео), -еш
поразпъвам (ее), -аш
поразпъдя, -иш
поразпъждам, -аш
поразп^на (ео), -еш
поразпъхтя ео, -Иш
поразпъхтявам ео, -аш
поразпявам ео, -аш
поразработвам, -аш
поразработя, -лш
поразрОвям (ео), -яш
поразраня (ео), -Иш
поразранявам (ео), -аш
поразровО (ео), -Ош
поразровОвам (ео), -аш
поразродя (ео), -йш
поразродявам (ео), -ош
поразрожа, -еш
поразрождам (ео), -аш
поразрИвам, -аш
поразрИна, -еш
поразрИя, -еш
поразровя (ео), -лш
поразрушО (ео), -Иш
поразрушОвам (ео), -ош
поразрязвам, -аш
поразеадя, -Иш
поразсаждам, -аш
пбразeвИрвам ео, -аш
поразевИря ео, -иш
пбразeоИвам (ео), -аш
поразеокО, -Ош
поразсея (ео), -еш
^разсИпвам (ео), -аш
поразеИпя (ео), -еш
поразеИчам, -аш
поразелабвам, -аш
поразелОбя, -иш
пораземоя (ео), -еш
пбразeмявам (ее), -аш
^разстроивам (ео), -аш
поразетроя (ео), -иш
поразсуквам (ео), -аш
поразсуча (ео), -ош
поразсъдя, -лш
^разсъждавам, -аш
поразеъмва (ео) (3 л.)
поразсъмно (ео) (3 л.)
□бразeЪрдвам (ео), -аш
поразсърдя (ее), -иш
□бразeЪхвам ео, -ош
поразсъхна ео, -еш
поразе^ам, -аш
^разтварям (ее), -ош
^разтворя (ео), -иш
поразтогля (ео), -иш
поразтоглям (ео), -яш
поразтогна (ео), -еш
^разтИкам, -аш
поразтИквам, -аш
поразтоварвам (ео), -аш
поразтовОря (ео), -лш
поразтовОрям, -яш
поразтопя (ео), -Иш
поразтопявам (ео), -аш
поразточа, -иш
поразточвам, -аш
поразтрОбвам, -аш
поразтрОбя, -иш
поразтревожа (ео), -иш
□бразтровОжвам (ео), -аш
поразтропОрвам (ео), -аш
□бразтро□еря (ео), -иш
^разтресО (ео), -Ош
поразтрИвам (ео), -аш
поразтрИеам (ео), -аш
поразтрИя (ео), -еш
поразтръекам, -аш
поразтръеквам, -аш
поразтупам (ее), -аш
поразтупвам (ео), -аш
поразтушО (ее), -Иш
поразтушОвам (ео), -аш
поразтъжО (ео), -Иш
поразтъжавам (ео), -ош
поразтъпквам ео, -аш
поразтъпча ео, -еш
поразтър^м (ео), -аш
поразтърквам (ео), -аш
^разтърсвам (ео), -аш
поразтърся (ео), -иш
поразтягам (ео), -аш
поразубодя (ео), -Иш
^разубеждавам (ео), -аш
^разяснявам (ео)
пбразузпавам, -аш
^разузная, -еш
поразуча, -лш
поразучавам, -аш
поразфуча ео, -йш
поразфучовам ео, -аш
поразхОИтвам (ее), -аш
поразхаитя (ео), -иш
поразхвърля (ео), -иш
поразхвърлям (ео), -яш
^разхлабвам (ео), -аш
поразхлОбя (ео), -иш
поразхладя (ео), -аш
поразхлОждам (ео), -аш
поразходя (ео), -иш
поразхождам (ео), -аш
поразхубавоя, -ош
поразхубавя (ее), -Иш
^разхубавявам (ее), -аш
^разцепвам (ео), -аш
поразцопя (ео), -иш
поразцъфвам, -аш
поразцъфна, -еш
поразцъфтя (ео), -Иш
поразцъфтявам (ео), -аш
□бразчопкам, -аш
поразчопквам, -аш
^разчесвам (ео), -аш
поразчешо (ео), -еш
поразчиетвам, -аш
поразчиетя, -лш
поразчопля (ео), -лш
поразчоплям (ео), -яш
поразчорля (ео), -лш
поразчорлям (ео), -яш
поразчувам ео, -аш
поразчупвам (ео), -аш
поразчупя (ео), -иш
поразчуя ео, -еш
поразшовам ео, -аш
поразшаввам ео, -аш
поразшотам ео, -аш
поразшотвам ео, -аш
поразшИвам (ее), -аш _
поразширя (ео), -йш
поразширявам (ео), -аш
поразшия (ео), -еш
поразшумвам (ео), -аш
поразшумя (ео), -иш
поразшумя ео, -йш
поразшумявам ео, -аш
поразюздвам ее, -аш
поразюздя ео, -лш
поразя (ео), -Иш
поразявам (ео), -аш
поразявано
поразядоеам (ео), -аш
пбразядоeвам (ео), -аш
поразяждам (ео), -аш
поразям (ео), поразядеш
поразяря (ео), -Иш
поразярявам (ео), -аш
поразяеня (ео), -Иш
поразяенявам (ео), -аш
32. Официален правописен речник на българския езлк
497
порОсна
порОсна, -еш
порастО, -еш
порОствам, -аш
порОстване
порвам (се), -аш
порване
поревО, -еш
поревОвам, -аш
поревнувам, -аш
поред
пореден, поредния(т), поредна,
поредно; поредни
поредица
поредност, поредността
порежа (се), -еш
порезен, порезнйя(т), порезна,
порезно; порезни
порене
поресвам (се), -аш
порест
поречие; поречия
пореша (се), -иш
порешОвам, -аш
порешвам (се), -аш
порив; пориви, (два и т.н.) порива
порйвам (се), -аш
поривйст
порйна, -еш
порисувам, -аш
порйтам, -аш
порйтвам, -аш
порйтване
порицОвам, -аш
порицОване
порицание
порицател, -ят, -я; порицОтели,
(двама и т.н.) порицОтели
порицОя, -еш
порйя (се), -еш
порна (се), -еш
порно
порнография
порнографски
порнозвездО
порноиндустрия;
порноиндустрии
порнокОдър; порнокОдри, (два и
т.н.) порнокИдъра
порноканал; порноканОли, (два и
т.н.) порноканОла
порнокасета
порноклйп, -ът, -а;
порноклйпове, (два и т.н.)
порноклЙпа
порносОйт, -ът, -а; порносОйтове,
(два и т.н.) порносОйта
порноснймка
порносписОние
порносцена
порнофйлм, -ът, -а; порнофйлми,
(два и т.н.) порнофйлма
поробвам, -аш
поробване
поробйтел, -ят, -я; поробители,
(двама и т.н.) поробители
поробйтелка
поробувам, -аш
поробя, -иш
пороввам (се), -аш
поровя (се), -иш
порода
породен, породения(т), породена,
породено; породени
породйст
породя (се), -йш
пороен, поройния^), поройна,
поройно; поройни
порозовея, -еш
порозовявам, -аш
порозовяване
пороище; пороища
порой, -ят, -я; порои, (два и т.н.)
пороя
порок; пороци, (два и т.н.) порока
поронвам, -аш
поронване
пороня, -иш
пороптОвам, -аш
пороптОя, -еш
порося, -йш
поросявам, -аш
порочен, порочния^), порочна,
порочно; порочни
порочност, порочността
порт, -ът, -а; портове, (два и т.н.)
порта
порта
портОл; портали, (два и т.н.)
портала
портален, портОлния(т),
портОлна, портално; портОлни
портатйв; портативи, (два и т.н.)
портатива
портатйвен, портативния(т),
портативна, портативно;
портативни
портвайн; портвийни, (два и т.н.)
портвайна
портиер; портиери, (двама и т.н.)
портиери
портиерен, портиерн^^),
портиерна, портиерно;
портиерни
портиерна
портиерна
портиерски
портик; портици, (два и т.н.)
портика
портландцимент
портманто; портмантО
портмоне; портмонета
порто
портокал; портокОли, (два и т.н.)
портокОла
портокален, портокОления(т),
портокОпени, портокалено;
портокалени
портокОлов
портрет; портрети, (два и т.н.)
портрета
портретен, портретния(т),
портретна, портретно;
портретни
портретйст; портретисти, (двама
и т.н.) портретисти
портретйстка
португалец; португалци, (двама
и т.н.) португОлци
португОлка
португалски
портупей, -ят, -я; портупеи, (два
и т.н.) портупея
портфейл; портфейли, (два и т.н.)
портфейла
портфейлен, портфейлния(т),
портфейлна, портфейлно;
портфейлни
пдртфолиен, портфôлийнил(т),
портфолийна, портфолийно;
портфолийни
портфолио; портфолиО
поругОвам, -аш
поругОване
поругОние
поругОя, -еш
поруменея, -еш
поруменявам, -аш
поруменяване
порумънча (се), -иш
порумънчвам (се), -аш
порумънчване
порутвам (се), -аш
порутване
порутя (се), -иш
поручик; поручици, (двама и т.н.)
поручици
порфйр
порфйра
порфйрен1, порфирения^),
порфйрена, порфйрено;
порфйрени
порфйрен2, порфирнияСт),
порфйрна, порфйрно;
порфйрни
порцелан
порцелйнен, порцеланен^^),
порцелОнена, порцеланено;
порцелОнени
порцеланов
порцион; порциони, (два и т.н.)
порциона
порционен, порционния^),
порционна, порционно;
порционни
порция;порции
поръбвам, -аш
поръбване
поръбя, -иш
поръбям, -яш
поръждавея, -еш
поръждавявам, -аш
поръждавяване
498
поскъпвом
поръждясом, -ош
поръждясвом, -ош
поръка
поръмжО, -йш
поръмжовом, -ош
поръмжавоне
поръсвам (се), -ош
поръсване
поръся (се), -нш
поръчам, -ош
поръчвам, -ош
поръчване
поръчение
поръчйтел, -ят, -я; поръчители,
(двама и т.н.) поръчители
поръчйтелко
поръчИтелски
поръчителствам, -ош
поръчйтелствоне
поръчИтелство; поръчителство
поръчка
поръчков
порьозен, порьозния(т),
порьозно, порьозно; порьознн
порьозност, порьозността
поря, -нш
порядки (сомо мн.ч)
порядък; порядъци
порядъчен, порядъчнйя(т),
порядьчно, порядъчно;
порядъчни
порядъчност, порядъчносттО
порязвам (се), -ош
порязване
посИдъчен, посодъчния(т),
посадъчно, посадъчно;
посадъчни
посадя, -йш
посаждам, -ош
посождоне
посбйвом (се), -ош
посбйя (се), -еш
посближо (се), -йш
посближОвом (се), -ош
посблъском (се), -ош
посблъсквом (се), -ош
посборйчком се, -ош
посборйчквом се, -ош
посбръчком (се), -ош
посбръчквом (се), -ош
посбутом (се), -ош
посбутвом (се), -ош
посбърком (се), -ош
посбърквом (се), -ош
посбърчо (се), -нш
посбърчвом (се), -ош
посваля, -йш
посвИлям, -яш
посваря (се), -йш
посварявам (се), -ош
посведИ (се), -Ош
посвОждом (се), -ош
посвеня се, -йш
посвенявам се, -ош
посвеняване
посвестя (се), -йш
посвостявом (се), -ош
посвОтвом, -ош
посвОтя, -иш
посветя (се), -йш
посвещИвам (се), -ош
посвещаване
посвещение
посвйвам (се), -ош
посвйквам, -ош
посвИкване
посвйкна, -еш
посвйрвам, -ош
посвйрване
посвйря, -нш
посвйя (се), -еш
посвлекИ (се), -Ош
посвлИчам (се), -ош
посвоему
посвърша, -нш
посвършвам, -ош
посвятком, -ош
посвятквам, -ош
посвяткване
посгозвом, -ош
посгИзя, -нш
посглобя, -йш
посглобявам, -ош
посгорещя (се), -иш
посгорещявам (се), -ош
посгбтвя, -иш
посготвям, -яш
посгрешИ, -йш
посгрешИвам, -ош
посгрОя (се), -еш
посгрявам (се), -ош
посгуша се, -иш
посгушвам се, -ош
посгълчИ, -йш
посгълчИвам, -ош
посгъстя (се), -иш
посгъстявом (се), -ош
посдъвком, -ош
посдъвквам, -ош
посдъвча, -еш
посдържО (се), -йш
посдържом (се), -ош
посев; посеви, (дво и т.н.) посева
посевен, посевнйя(т), посОвно,
посОвно; посевни
посегИтел, -ят, -я; посеготели,
(двомо и т.н.) посеготели
посогИтелка
посегИтелство; посегателство
посОгна, -еш
поседна, -еш
поседя, -йш
посекИ, -еш
посОлвам (се), -ош
посОлване
посОлище; посОлищо
посОлник; поселнйцн, (двомо и т.н.)
посОлницн
посОля (се), -иш
посОпвам (се), -ош
посепване
посОпна (се), -еш
посерИ (се), -Ош
посесйвен, посесйвния(т),
посесйвно, посесйвно;
посесйвнй
посестримо
посостримство
посетОност, посетеността
посетител, -ят, -я; посетители,
(двама и т.н.) посетители
посетйтелко
посетйтелски
посетя, -иш
посещавам, -ош
посещаване
посещИемост, посещоемостта
посещение
посея, -еш
посивея, -еш
посивя, -йш
посивявам, -ош
посивяване
посинея, -еш
посиня (се), -йш
посинявам (се), -ош
посиняване
посйпвам (се), -ош
посйпване
посйпя (се), -еш
посйрам (се), -ош
посйране
посйчам, -ош
посйчане
посиявам, -ош
посияя, -еш
поскИрам се, -ош
поскИрвам се, -ош
поскИрване
поскИчам, -ош
поскИчвам, -ош
поскимтя, -йш
поскимтявам, -ош
поскимтяване
поскйтам (се), -ош
поскйтвам (се), -ош
посконфузвам (се), -ош
посконфузване
посконфузя (се), -нш
поскрйвам (се), -ош
поскрйя (се), -еш
поскроя, -йш
поскроявам, -ош
поскръцвам, -ош
поскръцване
поскръцна, -еш
поскубвам (се), -ош
поскубване
поскубя (се), -еш
поскучИвам, -ош
поскучИя, -еш
поскъпвам, -ош
499
поскъпване
поскъпване
поскъпна, -еш
поекъпя (ео), -йш
поекъпИвам (ее), -аш
поекъпИвано
поекърпвам, -аш
поекърпя, -иш
поекърцам, -аш
поекърцвам, -аш
поекърцване
поекъеам (ее), -аш
поекъевам (ео), -аш
поекъея (ео), -Иш
поекъеИвам (ео), -аш
поекътам, -аш
поекътвам, -аш
поелОние
поелОник; послОници, (двама и
т.н.) послОници
поелОничееки
поeлoннчеeхво; послОничеслва
поелОничка
поело
последвам, -аш
поелОден, последния^),
последна, последно; послОдни
последица
поеледовОтол, -ял, -я;
последовОтели, (двама и т.н.)
последовОтели
поелодовОтолен,
последовОлелния(т),
последовОлелна,
последовОлелно;
последовОтелни
последователна
поеледовОтолиоет,
последователността
последствие; последствия
поелодя, -Иш
поелодИвам, -аш
послепис; послеписи, (два и т.н.)
послепйса
□оeлеродов
послеслов; послеслови, (два и л.н.)
послеслова
послесловие; послесловия
пословица
пословичен, пословичния(л),
пословична, пословично;
пословични
поeлбвнчноeт, пословлчносттО
поелугувам, -аш
послужа (еи), -иш
поелужвам (еи), -аш
послужване
поелухтя, -иш
поелухтИвам, -аш
послушам, -ош
послушание
поелушвам, -аш
поелушваио
поелушон, послушния(л),
послушна, послушно; послушни
послушник; послушппщи, (двама
и т.н.) послушници
послушница
поелушноет, послушносттО
поелъгвам, -аш
поелъгване
поелъжа, -еш
поемОжа, -еш
поемОзвам, -аш
поемалИ (ео), -Иш
поемалявам (ео), -аш
поемОчкам (ео), -аш
поемОчквам (ее), -аш
поемокчО (ео), -йш
поемокчОвам (ее), -аш
посмеля, -иш
поемонно
^смесвам (ее), -аш
поемоетвам (ео), -аш
поемоетя (ео), -лш
поемОея (ео), -иш
поемотО, -Ош
посмешище
поемОя, -еш
посмея ео, -еш
поемИвам ео, -аш
поемИгвам, -аш
поемито, -еш
посмилам, -аш
поемирИ (ее), -Иш
поемирИвам (ее), -аш
^смитам, -аш
поемрачОва ее (3 л.)
поемрачИ ео (3 л.)
поемръзвам ео, -аш
поемръзна ео, -ош
поемръщвам (ее), -аш
поемръщя (ее), -иш
поемуквам, -аш
поемутИ (ео), -йш
поемуча, -еш
поемуша, -иш
поемушвам, -аш
поемушкам, -аш
поемушквам, -аш
^смущавам (ео), -аш
поемъдно мо (3 л.)
поемъдИ, -Иш
поемъдИвам, -аш
поемъдИва мо (3 л.)
поемъквам (ее), -аш
поемъкна (ее), -еш
поемълчО ео, -Иш
поемълчОвам ео, -аш
поемъмря, -иш
поемъмрям, -яш
поемънкам, -аш
поемънквам, -аш
поемъркам, -аш
^смър^ам, -аш
посмъртен, nосмъртнuл(m),
посмъртна, посмъртно;
посмъртни
^осмИвам, -аш
поемИтам, -аш
поениша (ее), -Иш
^снишавам (ее), -аш
пособие; пособия
посока
посолство; посолства
поеолИ, -Иш
поеолИвам, -аш
поеолИване
посоча, -иш
посочвам, -аш
посочвано
поепОдам, -аш
поепОдна, -еш
поепалИв
поепОрвам ео, -аш
поепаря ео, -иш
поепоетИ, -Иш
поепоетИвам, -аш
поепочОлвам, -аш
поепочоля, -иш
поспивам (еи), -аш
поепИвано
поепирам (ее), -аш
пбeпярoно
поеплаша, -иш
поеплашвам, -аш
поеплотО (ео), -еш
поеплИтам (ео), -аш
^оспорвам, -аш
^оспорване
поепоря, -иш
поспра (ее), -Ош
поепрОвя ео, -иш
поеправям ео, -яш
поепуекам (ео), -аш
^спусна (ее), -еш
поепИ (еи), -иш
посрамвам (ее), -аш
посрамвано
поерОмя (ее), -иш
поерамям (ео), -яш
поерОмяно
поероброя, -еш
поеробрИ, -Иш
поеребрИвам, -аш
поеребрИваио
посред
посредник; посрОдници, (двама и
л.н.) посрОдници
посредница
посреднича, -иш
поеродничоно
посреднически
посредничество
посреднична
посредствен, nосредслвенил(л),
посрОдствена, посредствено;
посрОдствени
посредственост,
посредствеността
посредством
поерОевам (ео), -аш
поероша (ео), -иш
500
постулирам
посрещам, -иш
посрещане
посрещач; посрещОчи, (двама и
т.н.) посрещОчи
посрещачка
посрещна, -еш
посрйтам (се), -аш
посрйтвам (се), -иш
посръбвам, -иш
посръбване
посръбна, -еш
пост1, -ът, -а; постове, (дви и т.н.)
поста
пост2, -ът, -а; пости, (дви и т.н.)
поста
поставка
постОвя (се), -иш
постОвям (се), -яш
постОвяне
постамент; постаменти, (два и т.н.)
постаменти
постановка
постановление
постановчик; постановчици,
(двими и т.н.) постановчици
постановъчен, постиновъчния(т),
постановъчна, постиновъчно;
постановъчни
постановя, -йш
постановявам, -иш
постановяване
постарОвам се, -иш
постараване
постарОя се, -еш
постОрому
поствам, -аш
постване
поствулканйчен,
поствулканйчнил(т),
поствулкинйчна,
поствулканично;
поствулканйчни
постегна (се), -еш
постелка и постйлка
постелъчен, постелъчния(т),
постелъчна, постелъчно;
постелъчни
постеля (същ.)
постеля, -еш
постембрионален,
постембрионОлния(т),
постембрионилна,
постембрионално;
постембрионОлни
постен, постния(т), постна,
постно; постни
постене
постепенен, постепенния(т),
постепенна, постепенно;
постепенни
постепенност, постепенностти
постер; постери, (два и т.н.)
постера
постериорен, постериорния^),
постериорна, постериорно;
постериорни
постйга ме (3 л.)
постйгам, -аш
постйгане
постйгна, -еш
постигне ме (3 л.)
постижение
постижйм
постижймост, постижимосттО
постйлам, -иш
постйлане
постйлка и постелка
постимпресионйзъм,
постимпресионйзмът,
постимпресионйзма
постимпресионистйчен,
постимпресйонистйчнил(т),
постимпресионистични,
постимпресионистйчно ;
постимпресионистични
постене постинги, (два и т.н.)
постинги
пбстипдустриален,
постйндустрйилнил(т),
постиндустриОлна,
постинду стриилно;
постиндустриОлни
постйсвам (се), -иш
постйскам (се), -аш
постйсна (се), -еш
постйхвам, -иш
постйхване
постйхна, -еш
посткомунйзъм,
посткомунйзмът,
посткомунйзма
посткомунистйчески
постмодерен, п0стмодерния(т),
постмодерна, постмодерно;
постмодерни
постмодернйзъм,
постмодернйзмът,
постмодернйзма
постнатОлен, постнитОлния(т),
постнитилна, постнитИлно;
постнитилни
постник; постници, (двима и т.н.)
постници
постница
постничество
постничък, постничкияСт),
постничка, постничко;
постнички
постовй
постолимпййски
постоператйвен,
п0стоперативния(т),
постоператйвна,
постоператйвно;
постоператйвни
постопля (се), -иш
постоплям (се), -яш
постопя (се), -йш
постопявам (се), -аш
постопяване
постоя, -йш
постоявам, -аш
постояване
постоянен, постоянния(т),
постоянни, постоянно;
постоянни
постояннотоков
постоянствам, -аш
постоянстване
постоянство
постпозитйвен,
п0стпозитйвния(т),
постпозитйвни, постпозитйвно;
постпозитйвни
постпозйция; постпозйции
пдстприватизационен,
пдстприватизициднния(т),
пдстиривитизицидниа,
пдстпривитизиииднно;
пдстпривитизацйднни
пострадам, -аш
пострОдвам, -аш
постресна (се), -еш
пост-рестант
пострйгвам, -аш
пострйгване
пострйжа, -еш
построение
постройка
построя (се), -йш
построявам (се), -аш
построяване
пострясвам (се), -аш
пострясване
постряскам (се), -аш
пострясквам (се), -аш
постряскване
постскрйптум
постсоциалйзъм,
постсоциалйзмът,
постсоциилйзма
постсоциалистйчески
постструктуралйзъм,
постструктуралйзмът,
постструктуралйзми
посттоталитарен,
посттоталитИрния(т),
посттотилитИрна,
посттоталитарно;
посттоталитарни
посттоталитарйзъм,
посттотилитарйзмът,
посттотилитарйзми
посттр авматйчен,
посттравматйчния(т),
посттравматична,
посттравматично;
посттравмитйчни
постудувам, -иш
постулат; постулИти, (дви и т.н.)
постулОта
постулйрам, -аш
501
постулИране
постулйране
постфоктум
посуфеминИстки
постъпИтелен, постъпотелния(т),
постъпателно, постъпателно;
постъпОтелни
постъпвам, -ош
постъпване
постъпка
постъпление
постъпя, -иш
постя, -иш
постигам (се), -ош
посуда
посъберИ (се), -Ош
посъбйром (се), -ош
посъветвам (се), -ош
посъвзОмо се, -еш
посъвзОмом се, -ош
посъдя, -иш
посъживИ (се), -йш
посъжививам (се), -ош
посъживйване
посърбвом (се), -ош
посърбване
посърбИ мо (3 л.)
посърбя (се), -нш
посърбяво ме (3 л.)
посървом, -ош
посърване
посърдвом се, -ош
посърдя се, -иш
посърна, -еш
посъском, -ош
посъсквом, -ош
посъскване
посъхвам, -ош
посъхна, -еш
посявам, -ош
посяване
посявка, посявкото; посОвкн
посигам, -ош
посягане
посядам, -ош
посидане
пот, поттО
потИен, потОйния(т), потайно,
потОйно; потайни
потИИвам (се), -ош
потИИване
потИИник; потойннцн, (двомо и
т.н.) потОйницн
потИИница
потОИност, потайността
потанцувам, -ош
потапям (се), -яш
потапяне
потая (се), -йш
потайвам (се), -ош
потаиване
потвърдйтелен,
потвърдйтелния(т),
потвърдйтелно, потвърдително;
потвърдйтелнй
потвърдИ, -йш
потвърждавам, -ош
потвърждаване
потвърждение
потегля, -иш
потеглям, -яш
потегляно
потОгна, -еш
потекИ, -Ош
потекло
потен, потния(т), потно, потоо;
потни
потоне
потенциол
потенциален, потенцйОлния(т),
потенцнипно, потенциално;
потенциални
потенциомОтър; потенциометри,
(дво и т.н.) потенциометъра
потенция; потенции
потОря
потйр; потйрн, (дво н т.н.) потира
потйсвом (се), -ош
потискам (се), -ош
потйскано
потйсна (се), -еш
потйснатост, потиснатостта
потйсник; потйсницн, (двомо н т.н.)
потисници
потйсница
потИсничество
потйчом, -ош
потйчано
потйчвам, -ош
потник; потници, (дво и т.н.)
потника
поток; потоци, (дво и т.н.) потока
потомко
потомствен, пот0мствения(т),
потомствено, потомствено;
потомствени
потомство; потомство
потомък; потомци, (двама и т.н.)
потомци
потонен, потоннйя(т), потонно,
потонно; потонни
потоп; потопи, (дво и т.н.) потопа
потопИ (се), -йш
потопйвам (се), -ош
потопиване
поточе; поточето
поточен, поточния(т), поточно,
поточно; поточни
поточност, поточносттО
потпури (само мн.ч.)
потрИИвам, -ош
потракам, -ош
потрИквом, -ош
потрИкване
потрИя, -еш
потрОбо
потребен, потребния(т),
потребно, потрОбно; потребни
потребИтел, -ят, -я; потребители,
(двомо н т.н.) потребители
потребителен, потребйтелнйя(т),
потребително, потребително;
потребителни
потребителии
потребителски
потребление
потребност, потребността
потробивам, -ош
потребйване
потревожо (се), -иш
потревожвом (се), -ош
потрОпвом, -ош
потрепване
потрепервам, -ош
потреперване
потреперя, -иш
потрОпком, -ош
потропквам, -ош
потрОпквано
потрОпна, -еш
потрес
потреса (се), -Ош
потросон, потресния(т),
потресна, потресно; потресни
потресен, потресения(т),
потрОсено, потресено;
потрОсенн
потросонио
потротвом, -ош
потротвоне
потрОтя, -иш
потрещИ, -йш
потрещивам, -ош
потрещивине
потрйвом (се), -ош
потрйване
потрисам (се), -ош
потрйсоне
потрйя (се), -еш
потропам, -ош
потропвом, -ош
потропване
потрошИ (се), -йш
потрошИвом (се), -ош
потрошИване
потрудя се, -иш
потръбИ, -йш
потръбйвом, -ош
потръгва ми (3 л.)
потръгвам, -ош
потръгване
потръгна, -еш
потръгне ми (3 л.)
потръпвам, -ош
потръпвано
потръпна, -еш
потръсво ми се (3 л.)
потръском (се), -ош
потръсквам (се), -ош
потръсквано
потръсно ми се (3 л.)
потрйбва (3 л.)
потрибвам, -ош
502
потулвам (ее), -аш
потулвано
потуля (ео), -иш
потулям (ео), -яш
потуляне
потупам, -аш
потупвам, -аш
потупвано
потури (само мн.ч.)
потурча (ео), -иш
потурчвам (ее), -аш
потурчвано
потуша, -иш
потушавам, -аш
потушавано
потъвам, -аш
потъване
потъгувам, -аш
потъжО, -Иш
потънО, -Ош
потъкавам, -аш
потъкмя (ео), -Иш
потъкмявам (ео), -аш
потъмнея, -еш
потъмня, -нш
потъмнявам, -аш
потъмнявано
потъна, -еш
потъпкам, -аш
потъпквам, -аш
потъпквано
потъпча, -еш
потъркам (ео), -аш
потърквам (ео), -аш
потърквано
потърпя, -йш
потърквам, -аш
потърквано
потърсиам! -аш
потъревам2 (ео), -аш
потърeБапо
потърся! -иш
□охЪрeя2 (ее), -иш
потътря (ео), -иш
потътрям (ее), -яш
потюхкам ео, -аш
потюхкБам ео, -аш
потя ео, -Иш
потягам, -аш
потягане
поубождОБам (ее), -аш
поубодя (ее), -Иш
поувелича (ее), -Иш
^увеличавам (ео), -аш
поувохна, -еш
□оувявoм (ео), -аш
^увирам, -аш
поувия (ео), -еш
поувлокО (ео), -Ош
поувличам (ео), -аш
поувря, -Иш
^увъртам (ее), -аш
поуБЪрхано
поувъртя (ео), -Иш
поувяхвам, -аш
поугОждам (еи), -аш
поугаевам, -аш
поугОена, -еш
поугаея, -Иш
поугоеявам, -аш
поугодя (еи), -иш
поуголомя (ее), -Иш
поуголомявам (ее), -аш
^уголемявано
поугоя (ео), -Иш
поугоявам (ео), -аш
поугрижа ео, -иш
поугрижвам ее, -аш
поударвам (ео), -аш
поударя (ео), -иш
поудивя (ео), -Иш
поудивявам (ео), -аш
поудромвам ео, -аш, и
поудрямвам ео
поудромя ее, -ош
поудрям (ее), -яш
поудрямвам ео, -аш, и
поудрОмБам ео
поудължО, -Иш
поудължОБам, -аш
поузроя, -еш
поузряБам, -аш
поука
поукоря (ее), -Иш
поукорявам (ео), -аш
поукраея (ео), -Иш
поукраеявам (ео), -аш
поукрОпвам, -аш
^укрепване
поукропна, -еш
поукропя (ео), -Иш
поукропявам (ео), -аш
поукропявано
поукротя (ео), -Иш
поукротявам (ео), -аш
поукрохЯвoпо
поулОгна, -еш
поулоеня, -Иш
поулоенявам, -аш
поулягам, -аш
поулягане
поумаля, -йш
поумалявам, -аш
поумиря (ее), -Иш
поумирявам (ео), -аш
поумирявано
поумиеля ее, -иш
поумИелям ее, -яш
поумноя, -еш
□оумпЯвoм, -аш
поумнявоне
поуморя (ео), -Иш
поуморявам (ео), -аш
поумълчО ео, -Иш
поумълчОвам ео, -аш
поумърлуша ео, -лш
поумърлушБам ео, -аш
поумърлушвoпо
пофилоеофетвам
поунОсям (ео), -яш
поунасяно
поунесО (ео), -Ош
поуплОша (ео), -иш
поуплОшиам (ее), -аш
поупоя (ее), -Иш
поупоявам (ео), -аш
поуредя (ее), -Иш
поурОждам (ео), -аш
поуевоявам, -аш
поусОтя (ее), -иш
поуеОщам (ее), -аш
поуеИлвам (ео), -аш
поуеиля (ео), -иш
поуекоря (ео), -йш
поуекорявам (ео), -аш
поуелади ми ео (3 л.)
поуеладя (ео), -Иш
поуелОжда ми ее (3 л.)
поуелОждам (ее), -аш
поуемиря (ео), -Иш
поусмирявам (ее), -аш
поусмирявано
поусмИхиам ео, -аш
поусмИхна ео, -еш
поуепИвам ее, -аш
поуспокоя (ео), -Иш
поуепокоявам (ео), -аш
поуепя ео, -Иш
поуеуквам (ео), -аш
поуеуча (ее), -еш
поуеъмня ео, -йш
поусъмнявам ео, -аш
поуталожа (ее), -иш
^уталожвам (ео), -аш
поуталожна^
^утешО (ее), -Иш
поухошoвoм (ее), -аш
поухешàвoне
поутИхвам, -аш
поутяхвoпе
поутихна, -еш
поутоля, -Иш
поутолявам, -аш
^утоляване
поутъпквам, -аш
поутъпча, -еш
поухапвам, -аш
поухОпя, -еш
поухилвам ео, -аш
поухиля ео, -иш
поуча (ее), -иш
поучавам (ее), -аш
поучОвано
поучение
поучителен, поучателния(л),
поучйтелна, поучИтелно;
поучителни
поучятолпоeх, поучилелносттО
поучудвам (ео), -аш
поучудя (ее), -иш
поушявoм, -аш
поушяя, -еш
пофилоеофетвам, -аш
503
пофуча
пофуча, -йш
пофучавам, -иш
пофучОване
пофъфля, -иш
пофъфлям, -яш
похабеност, похабеносттО
похабя (се), -йш
похабявам (се), -аш
похабяване
похОпвам, -аш
похОпване
похОпна, -еш
похОрча, -иш
похОрчвам, -иш
похарчване
похвОла
похвалвам (се), -аш
похвалване
похвОлен, похвИлния(т),
похвИлна, похвално; похвални
похвОля (се), -иш
похвОна, -еш
похват; похвИти, (два и т.н.)
похвОта
похватен, похвИтния(т),
похвОтна, похвОтно; похвОтни
похвОтност, похватносттО
похвОщам, -аш
похвОщане
похвърчО, -йш
похвърчОвам, -аш
похвърчаване
похйлвам се, -аш
похйля се, -иш
похитйтел, -ят, -я; похитители,
(двими и т.н.) похитители
похитйтелка
похитя, -йш
похищОвам, -иш
похищОване
похищение
похленча, -иш
похленчвам, -аш
похленчване
похлопам, -иш
похлопвам, -иш
похлопване
похлупак; похлупИци, (два и т.н.)
похлупака
похлупвам, -аш
похлупване
похлупя, -иш
поход; походи, (два и т.н.) похода
походатОйствам, -аш
походен, походния(т), походни,
походно; походни
походка
походя, -иш
похождение
похокам, -аш
похоквам, -аш
похот, похоттО
похотлйвец; похотлйвци, (двама и
т.н.) похотлйвци
похотлйвост, похотливостта
похранвам (се), -аш
похрОня (се), -иш
похрОча, -иш
похрОчвам, -аш
похрОчване
похристиянча (се), -иш
похристиянчвам (се), -аш
похристиянчване
похрупам, -аш
похрупвам, -аш
похрупване
похрускам, -аш
похрусквам, -аш
похрускване
похулвам, -аш
похуля, -иш
похълцам, -аш
похълцвам, -аш
похълцване
похъркам, -аш
похърквам, -аш
похъркване
поцОпам, -аш
поцОпвам, -аш
поцОпване
поцарувам, -аш
поцвйлвам, -аш
поцвйлване
поцвйля, -иш
поцвъртя, -йш
поцвъртявам, -аш
поцвъртяване
поцвърчО, -йш
поцвърчОвам, -аш
поцвърчОване
поцелувам (се), -аш
поцепвам, -аш
поцОпя, -иш
поцеря (се), -йш
поцерявам (се), -аш
поцинковам, -иш
поцинковане
поцупвам се, -аш
поцупя се, -иш
поцъкам, -аш
поцъквам, -аш
поцъркам, -иш
поцърквам, -аш
поцъркване
почакам, -иш
почОквам, -аш
почОсов
почва
почвам (се), -аш
почване
почвовед; почвоведи, (двими и т.н.)
почвоведи
почвовОдски
почвознОние
почвообработвОтелен,
почвообработвИтелния(т),
почвообработвИтелна,
почвообработвИтелно;
почвообработвИтелни
почвообработващ
почвообразуване
почвообразувОтелен,
почвообризувателнил(т),
почвообразувнтелна,
почвообрнзувИтелно;
почвообрнзувнтелни
почервенея, -еш
почервенявам, -аш
почервеняване
пбчерк; почерци, (два и т.н.)
почерка
почернея, -еш
почерня (се), -иш
почернявам, -аш
почерняване
почерням (се), -яш
почерняне
почерпвам (се), -иш
почерпване
почерпка
почерпя (се), -иш
почертавам, -аш
почертОя, -еш
почесвам (се), -иш
почесване
почест, почесттО
почетО, -еш
почетен, почетния(т), почетна,
почетно; почетни
почеша (се), -еш
почйвам (си), -иш
почйване
почйвен, почйвния(т), почивна,
почйвно; почивни
почйвка
почин; почини, (два и т.н.) почини
почйна, -еш
почина (си), -еш
почйствам, -аш
почйстване
почйстя, -иш
почит, почиттО
почитОем
почйтам, -аш
почйтане
почитОние
почитОтел, -ят, -я; почитатели,
(двама и т.н.) почитатели
почитОтелка
почна (се), -еш
почовъркам, -аш
почовърквам, -аш
почовъркване
почопля (се), -иш
почоплям (се), -яш
почопляне
почтен, почтения(т), почтена,
почтено; почтени
почтеност, почтеността
почтй
почтйтелен, почтйтелния(т),
почтителна, почтително;
504
почтителни
почтйтолност, почтителността
почувствам (се), -ош
почуда
почудвам се, -ош
почудя се, -иш
почукам, -ош
почуквам, -ош
почукване
почупвам (се), -ош
почупя (се), -иш
почурулйкам, -ош
почурулйквам, -ош
пошИвам, -ош
пошИввам, -ош
пошИвна, -еш
пошегувам се, -ош
пошОпвам, -ош
пошОпване
пошОпна, -еш
пошотом, -ош
пошотвам, -ош
пошйбам, -ош
пошйбвам, -ош
пошйбване
пошйвам, -ош
пошйря се, -иш
пошйя, -еш
пошлост, пошлосттО
пошлийвам се, -ош
пошляпам, -ош
пошлипвам, -ош
nошпиnване
пошляя се, -еш
пошумоля, -йш
пошумолявом, -ош
пошумоляване
пошумя, -йш
пошумявом, -ош
пошумиваво
пошуртя, -йш
пошуртявом, -ош
пошуртявано
пошушвам, -ош
пошушване
пошушна, -еш
пошъл, пошлия(т), пошло, пошло;
пошли
поща
пощИда
пощаджийка
пощаджия; пощаджий, (двомо и
т.н.) пощоджнй
пощадя, -йш
пощадявам, -ош
пощадяване
пощальон; пощальони, (двомо и
т.н.) пощальони
пощене
пощенец1; пощенцн, (двома и т.н.)
пощенцн (лице)
пощеноц2; пощенцн, (дво и т.н.)
пощенеца (нелнце)
пощенка
пощенски
пощйпвам, -ош
пощИпване
пощйпна, -еш
пощИпя, -еш
пощръклОя, -еш
пощръклявам, -ош
пощръкливаве
пощурОя, -еш
пощуря, -йш
пощурявам, -ош
пощуряви^
пощя (се), -нш
поя, -йш
поява
появя се, -йш
появявам се, -ош
появяване
поядосом (се), -ош
поядосвам (се), -ош
пояждом, -ош
поиздвам, -ош
пояздя, -иш
поялник; поялници, (дво и т.н.)
поялника
поям, поядОш
пояс; поясн, (дво н т.н.) пояса
поясен, поясния(т), поясно,
поясно; поясни
пояснОние
пояснителен, пояснйтелния(т),
пояснително, пояснително;
пояснителни
поясня, -йш
пояснявам, -ош
поясняване
прИбИба
прабългарин; прОбългорн,
(двомо и т.н.) прОбългорн
прИбългорко
прабългарски
прав
прИва
прИвда
правдйв
правдйвост, провдивосттО
правдинИ
правдолюбец; правдолюбци,
(двомо н т.н.) правдолюбцн
правдолюбйв
правдолюбйвост,
провдолюбивосттО
правдолюбие
правдоподобен,
провдоподобния(т),
правдоподобна, правдоподобно;
правдоподобни
правдоподобност,
провдоподобносттО
прИведен, проведнйя(т),
праведно, праведно; праведни
прИведник; праведници, (двама и
т.н.) праведници
праведница
провомОрност
прИведност, проведносттО
прИвен, прОвния(т), правно,
правно; прОвни
прИвене
прИвешки
прИвилен, провйлния(т),
правилно, правилно; правилни
правилник; правилници, (дво и
т.н.) правилника
прИвилност, провнлносттО
прИвило; провнлО
правйст; правйстн, (двомо н т.н.)
провйстн
правйстка
правителствен,
провйтелствения(т),
правителствено,
правйтелствено;
провИтелствени
правителство; правителства
правник; правници, (двама и т.н.)
правници
прИвноинформиционен,
прОвнойнформоцноннйя^т),
прОвноннформоцнонно,
прОвноннформоцнонно;
прОвноинформоцнонни
nраввонорматйвев,
прОвнонормотйвния(т),
прОвнонормотйвно,
прОвнонормотйвно;
прОвнонормотйвни
прИвно-политйчески
прИвнотооротйчоски
прИвнук, -ът, -а; прОвнуцн, (двомо
и т.н.) правнуци
прИвнучка
прИво; провО
прИвов
правоверен, прововерния(т),
правоверно, правоверно;
правоверни
правовОрност, прововерносттО
правоговор
провоговорен, правоговорния(т),
правоговорна, правоговорно;
правоговорни
провозащИтен,
правозащйтния(т),
правозащитно, правозащитно;
правозащитни
правозащИтник;
провозощйтници, (двама н т.н.)
провозощйтници
правоймащ
праволинеен, проволинейния(т),
праволинейно, праволинейно;
праволинейни
праволинОйност,
проволинейносттО
правомерен, провомернйя(т),
провомОрно, провомОрно;
правомерни
провомОрност, правомерността
505
правомощен
□рoвомощен, провомощния(л),
правомощна, правомощно;
правомощни
правомощие; правомощия
правонарушение
правонарушител, -ял, -я;
правонарушители, (двама и
т.н.) правонарушЛлелл
правоотношение
□рoвоохрoнятолеп,
nравоохранЛmелнuл(л),
провоохронйтелно,
провоохронйтелно;
правоохранИтелни
правопис
правописен, nравоnHснлл(л),
правописна, провопНсно;
провопЛсни
правоприемник;
правоприемници, (двама и л.н.)
правоприемници
правоприометво
прàвопропорциопàлеп,
прОвопропорцлоналния(т),
прОвопропорционолна,
прОвопропорционОлно;
прОвопропорционолни
правораздавам, -аш
правораздаване
правораздавателен,
правораздаваmелнuл(m),
правораздавателна,
правораздавателно;
правораздавОлелни
православен, православния^),
правослОвна, православно;
правослОвни
православие
правоспособен,
правоспособния(т),
правоспособна, правоспособно;
правоспособни
правоспособност,
правоспособността
правостоящ
прoвоeЪдоп, правосъдния(т),
провосъдна, правосъдно;
правосъднл
правосъдие
правотО
правоуправление
правоучастие
правоъгълен, провоъгълния(л),
правоъгълна, правоъгълно;
правоъгълни
правоъгълник; правоъгълници,
(два и л.н.) правоъгълника
прОврОме; прОвременО
прОвя (ео), -иш
праг, -ът, -а; прагове, (два и л.н.)
прага
прагматизъм, прагматизмът,
прагматизма
прагматик; прагматици, (двама и
т.н.) прагматици
прагматика
прагматичен, прагматичния^),
прагматична, прагматично;
прагматични
□рагматячоeкн
прагматична
□рагматячпоeт, прагмаличнослтО
прОгов
прадеди (само мн.ч.)
прОдядо; прОдядовци, (двама и
т.н.) прадядовци
прОдядов
продядовскн
праезик; прОезИцл, (два и т.н.)
прОезИка
прoозячоп, прОезйчния(т),
прОезИчна, прОезйчно;
прОезНчнл
пражОнин; прожОни, (двама и л.н.)
пражОни
пражанка
пражки
праз, -ът, -а
празен, nрoзнил(т), прОзна,
празно; празни
празнено
празненство; празненства
празник; празници, (два и т.н.)
прОзнлка
празнинО
празничен, прОзничния(т),
прОзнична, празнично;
прОзнични
празничност, празничностлО
празно^Ои
празнотОве^ празноглОвцл,
(двама и т.н.) празноглОвцл
празнодумон, празно^мЕ^^),
празнодумна, прознодумно;
прознодумни
празнодумоц; празнодумци,
(двама и л.н.) празнодумци
празподумeтБо
празноскитащ
□рoзнбeловоп, празнословния(т),
празнословна, празнословно;
празнословни
^разнос^ове^ празнословцл,
(двамо и л.н.) прознословци
□рoзноeлбвне; празнословля
празнотО
празнувам, -аш
празнувано
прОзня (ео), -иш
прОиeторячон, прОислорИчния(л),
прОлслорачна, прОлслорйчно;
прОлсторИчни
праисторически
□ранeхбрпя
прОИмтаИм
практик; практици, (двама и л.н.)
практици
практика
практикант; практиканти, (двама
и т.н.) практикОнли
практикантна
□ракхяко□рнложон,
проклйкопрлложния(т),
практИкоприложна,
проктйкоприложно ;
практйкопрлложни
практикувам, -аш
практикувано
практикум; практикуми, (два л
л.н.) прОкллкума
практицизъм, практицйзмът,
практицйзма
практичен, проктИчния(л),
практична, практично;
практични
практически
практична
практичноет, проктичностла
прОмОИка
пранга; прОнгл (облкн. в мн.ч.)
пранО; пронОта
праотОц; прОотцН, (двама и т.н.)
праолцИ
прОоточеетио
прОотчееки
прОпрОбОба
прОпрОвнук, -ът, -а;
прОпрОвнуцл, (двама и т.н.)
прОпрОвнуци
прОпрОдядо; прОпрадядовци,
(двама и л.н.) прoпрадЛдовцл
□рoродянo
прародител, -ял, -я; прародители,
(двама и л.н.) прОродйлели
прОродитолка
прародителски
прае (межд.)
прОсвам (ео), -аш
прОсване
прасе; прасета
праеен, прасния^), прОсна,
прОсно; прасни
прасене
праеонцо; прасенца
праеОц; прасци, (два и т.н.)
прасеца
прасило; прасНла
прОекам (ео), -аш
прОснано
праскова
прасковен, прасковения(л),
прОсковена, прОсковено;
прасковени
прОславя^ки
прОена (ео), -еш
прОе-прае (межд.)
прастар
прОея ео, -иш
пратеник; пратеници, (двама и
т.н.) прОленицл
пратеница
□рoхоничоeки
506
пратеничество
пратеничка
пратка
пратя, -иш
прах1, прихта
прах2, -ът, -О; прахове, (два и т.н.)
прОха
прахавица
прахан
прахов
прахоляк; прахоляци
прахонанасяне
прахообразен, прахообразния^),
прахообрОзна, прахообразно;
прахообрНзни
прахосам, -аш
прахосвам, -аш
прахосване
пр ахосмукОчка
прахосник; прахосници, (двама и
т.н.) прахосници
прахосница
прахоснически
прахосничество
прахутка
прОша (се), -иш
прашасам, -аш
прашасвам, -аш
прашасване
прашен, прашния^), прашна,
прашно; прашни
прашене
прашец
прашйнка
прОшка
прОщам, -аш
прОщане
пращене
пращя, -йш
преамбюл; преамбюли, (два и т.н.)
преамбюла
пребОйвам, -аш
пребОрам, -аш
пребОрвам, -аш
пребОрване
пребОя, -еш
пребежка
пребивавам, -аш
пребиваване
пребйвам (се), -аш
пребйване
пребйя (се), -еш
преблажен, преблаженияСт),
преблнжена, преблажено;
преближени
пребледнея, -еш
пребледнявам, -аш
пребледняване
пребогОт
пребозОвам, -аш
пребозОя, -еш
преболедувам, -аш
преболедуване
преболй ме (3 л.)
преболява ме (3 л.)
преборвам (се), -аш
преборване
преборя (се), -иш
пребоядйсам (се), -аш
пребоядйсвам (се), -аш
пребоядйсване
пребродвам, -аш
пребродване
пребродя, -иш
преброждам, -аш
преброждане
пребройтел, -ят, -я; преброители,
(двама и т.н.) преброители
пребройтелен, преброителния^),
пребройтелна, пребройтелно;
пребройтелни
пребройтелка
преброя, -йш
преброявам, -аш
преброяване
пребъда, -еш
пребъдвам, -аш
пребърз
пребъркам, -аш
пребърквам, -аш
пребъркване
пребърсвам, -аш
пребърсване
пребърша, -еш
пребягам, -аш
пребягвам, -аш
пребягване
пребял, пребелия(т), пребяла,
пребяло; пребели
превОжен, преважния^),
превИжна, превОжно; преважни
превал; превили, (два и т.н.)
превала
превалй (3 л.)
преваля, -йш
превалява (3 л.)
преваляване
превОлям, -яш
преваляне
превантйвен, превантивния^),
превантивна, превантивно;
превантивни
превОрвам, -аш
превОрване
преваря, -иш
преваря (се), -йш
преварявам (се), -аш
преваряване
преварям, -яш
преваряне
преведа, -еш
превеждам, -аш
превеждане
превенция; превенции
превес
превея, -еш
превзема, -еш
превземам, -аш
превъзпитаване
превземам се, -аш
превземане
превземка
превзет
превзетост, превзетосттИ
превйвам (се), -иш
превйване
превйрам, -аш
превйране
превиша, -йш
превишОвам, -аш
превишОване
превишение
превйя (се), -еш
превключа, -иш
превключвам, -аш
превключване
превключвател, -ят, -я;
превключвОтели, (два и т.н.)
превключвателя
превод; преводи, (два и т.н.)
превода
преводач; преводачи, (двама и т.н.)
преводОчи
преводачески
преводачество
преводачка
преводен, преводния(т),
преводна, преводно; преводни
преводйм
превоз; превози, (два и т.н.)
превоза
превозвам, -аш
превозване
превозвач; превозвачи, (двн и т.н.)
превозвача
превозен, превозния(т),
превозна, превозно; превозни
превозя, -иш
преврат; преврати, (два и т.н.)
преврата
превратаджийски
превратаджии; превратаджии,
(двама и т.н.) превратаджии
преврОтен, превратния^),
превратна, превратно;
превратни
превратност, превратността
превращение
превръзка
превръщам (се), -аш
превръщане
превря, -йш
превтОсам, -аш
превтОсвам, -аш
превтасване
превъзмогвам, -аш
превъзмогване
превъзмогна, -еш
превъзнасям (се), -яш
превъзнасяне
превъзнесО (се), -еш
превъзпитавам, -аш
превъзпитОване
507
превъзпйтом
превъзпитам, -ош
превъзпитание
провъзпитИтелен,
превъзпнгателния(т),
превъзпитйтелна,
превъзпитотелно;
превъзпитйтелни
превъзходен, превъзходния(т),
превъзходно, превъзходно;
превъзходни
превъзходителство;
превъзходителство
превъзходност, превъзходносттО
превъзходство
превъзхождам, -ош
превъоръжИ (се), -иш
превъоръжавам (се), -ош
превъоръжаване
превъплътя (се), -иш
превъплътявам (се), -ош
превъплътяване
цревъплъшИвим (се), -ош
превъплъшИвиве
превъплъщение
превървя (се), -иш
превървям (се), -яш
превървяне
превържа (се), -еш
превързвам (се), -ош
превЪрзвине
Превързочен, превързочнйя(т),
превързочно, превързочно;
превързочни
превързочна
превЪрно (се), -еш
превъртам (се), -ош
превъртане
провъртвам (се), -ош
превъртваие
превъртя (се), -иш
превъртявам (се), -ош
превъртявано
превивам, -ош
превиване
прегазвам, -ош
лрегозвоне
прегазя, -иш
прегарям, -яш
прегаряно
преглиднОя, -еш
ирегладнивом, -ош
ирегладнивоне
проглИдя, -иш
ироглождом, -ош
проглОждано
прОглас; прОглоси, (дво и т.н.)
прОглосо
преглося (се), -иш
прогласявам (се), -ош
преглосявоне
прег-лосям (се), -яш
проглосяне
преглед; прОгледн, (дво и т.н.)
прегледа
проглОдам, -ош
прОгледен, прегледния(т),
прегледно, прОгледно;
прОгледни
преглОден, прегледния(т),
прегледно, преглОдно;
прегледни
проглОдност, прегледността
проглеждам, -ош
проглОждоне
прОглупав
преглътна, -еш
преглъщам, -ош
преглъщане
преговИрям, -яш
преговаряне
прОговор; прОговори, (дво и т.н.)
преговора
преговорен, преговорния(т),
преговорна, преговорно;
преговорни
прОговори (само мн.ч.)
преговоря, -иш
прОголям, преголемня(т),
прОголямо, прОголямо;
прОголОми
прогоря1, -нш
прегоря2 (се), -нш
прогорявам, -ош
прегоряване
прегостя, -йш
прегощИвам, -ош
прегощИване
прегрИда
прегрИден, прегродния(т),
преградно, преградно;
преградни
проградОн, прегродения(т),
прегродОно, преградено;
прегродОни
преградка
преградя, -йш
преграждам, -ош
прегрИждоне
прегрИквом, -ош
прегрИкване
прегрИкна, -еш
прогрИкналост, прегракнолосттО
прегрешИ, -йш
прегрошИвам, -ош
прегрошИвано
прегрешение
прегрОя, -еш
прегризИ, -Ош
прогрйзвом, -ош
прогрйзвано
прегрупирам (се), -ош
прегрупйране
прегръдка
прегръщам (се), -ош
прегръщано
прегрявам, -ош
прегряване
прегъвам (се), -ош
прегъвано
прегъвка
прегълтом, -ош
прегъна (се), -еш
прегърбвом се, -ош
прогърбвоно
прегърбен, прегърбения(т),
прегърбено, прегърбено;
прегърбени
прегърбя се, -нш
прегърбям се, -яш
прегърбяне
прогърмй (3 л.)
прогърмяво (3 л.)
прогърмявоне
прегърна (се), -еш
пред
предИ, -Ош
предавам (се), -ош
предаване
продавИтел, -ят, -я; предаватели,
(дво и т.н.) предов0теля
продавИтолон, предовОтелния(т),
предов0телно, предавателно;
предовОтелни
предИвка
предам (се), предодОш
прОдан
продИнио
прОданост, предоносттО
продИтол, -ят, -я; предатели,
(двомо и т.н.) предОтелн
предИтел ка
предИтелски
предателство; предОтелство
предач; предочн, (двама и т.н.)
предОчн
предИчен, предочния(т),
предачно, предачно; предачни
предИчоство
предИчка
предИчница
прОдбалкОнски
продбрИчон, предброчнйя(т),
предбрОчно, предброчно;
предброчни
nредваканционев,
предвоконцнонния(т),
предваконцнонно,
предвоконцнонно;
предвоканцнонни
предвИрвам, -ош
предвИрване
предвИрдвам, -аш
предвИрдвано
предвИрдя, -нш
предварителен,
предварИтелния^),
предварйтелно, предворйтелно;
предворйтелни
предвИря, -иш
предвестие; предвОстия
предвестник1; предвестници,
(двомо и т.н.) предвОстници
508
предопределеи
(лице)
предвестник; предвестници, (два
и т.н.) предвестнико (нелице)
предвестница
предвестя, -йш
предвестявам, -иш
предвестяване
предвечен, предвечния(т),
предвечна, предвечно;
предвечни
предвечерен, предвечерния(т),
предвечерна, предвечерно;
предвечерни
предвечерие
предвещОвам, -аш
предвещОване
предвещОние
предвещОтелен,
предвещОтелния(т),
предвещОтелни, предвещително;
предвещителни
предвещОтелка
предвещОя, -еш
предвзет
предвзетост, предвзетосттО
предвид
предвидйм
предвидймост, предвидимостти
предвидлйв
предвидлйвост, предвидливосттО
предвйдя, -иш
предвйждам, -аш
предвйждане
предвкусвам, -иш
предвкусване
предвкуся, -иш
предводйтел, -ят, -я;
предводители, (двима и т.н.)
предводйтели
предводйтелка
предводйтелски
предводйтелствам, -иш
предводйтелство
предвоенен, предвоенния(т),
предвоенна, предвоенно;
предвоенни
предвйждам, -иш
предвождане
предговор; предговори, (дви и
т.н.) предговори
предгрОдие; предградия
преддверие; преддверия
предел; предели, (дви и т.н.)
предела
пределен, пределния(т),
пределна, пределно; пределни
преден, предния(т), предна,
предно; предни
преденка
предефинйрам, -аш
предефинйране
предзнаменование
предй
предивременен,
предивременния^),
предивременни,
предивременно; предивременни
предйзборен, предйзборния(т),
предизборна, предизборно;
предйзборни
предизвестен, предизвестения(т),
предизвестена, предизвестено;
предизвестени
предизвестие; предизвестия
предизвестя, -йш
предизвестявам, -иш
предизвестяване
предизвйкам, -аш
предизвикателен,
предизвикОтелния(т),
предизвикОтелна,
предизвикателно;
предизвикателни
предизвикателство;
предизвикателства
предизвйквам, -иш
предизвйкване
предикОт; предикНти, (два и т.н.)
предикОти
предикатйвен, предикатйвния(т),
предикотйвни, предикатйвно;
предикатйвни
предикатйвност,
предикативността
предикация; предикиции
предймно
предймство; предимство
прединфОрктен,
прединфoрктнил(т),
прединфОрктни,
прединфирктно; прединфОрктни
предйпля, -иш
предйплям, -яш
предйпляне
предисловие; предисловия
предисторйчен,
предисторйчния(т),
предисторйчна, предисторйчно;
предисторйчни
предисторйчески
предистория
предйшен, предишният),
предишна, предшпно;
предйшни
предказОрмен,
предказ армения^),
предказНрмена, предказирмено;
предказирмени
предквалификация;
предквилификОции
предклОсика
предколеден, предколедния(т),
предколедна, предколедно;
предколедни
предконгресен,
предконгресния^),
предконгресна, предконгресно;
предконгресни
предлагам, -нш
предлОгане
предлог; предлози, (два и т.н.)
предлога
предложа, -иш
предложен, предложния^),
предложно, предложно;
предложни
предложение
предложйтел, -ят, -я;
предложйтели, (двами и т.н.)
предложйтели
предмет; предмети, (дви и т.н.)
предмети
предметен, предметния(т),
предметна, предметно;
предметни
предметност, предметността
предмостие; предмостия
предмостов
предназнача, -йш
предназначавам, -аш
предназначение
преднамерен, преднимерения(т),
преднамерени, преднамерено;
преднамерени
преднамереност,
преднамереността
предначертавам, -аш
предначертаване
предначертая, -еш
предник; предници, (дви и т.н.)
предника
преднина
предница
предновогодйшен,
предновогодйшния(т),
предновогодйшна,
предновогодйшно;
предновогодйшни
предноезйчен, предноезичнияСт),
предноезйчни, предноезйчно;
предноезйчни
преднонебен, преднонебния(т),
преднонебна, преднонебно;
преднонебни
предобед
предобеден, предобеднияСт),
предобедни, предобедно;
предобедни
предобър, предобрйя(т),
предобри, предобро; предобрй
предоверя се, -йш
предоверявам се, -нш
предоверяване
предоволен, предоволния(т),
предоволна, предоволно;
предовблни
предоговОрям, -яш
предоговОряне
предоговоря, -иш
предозйрам, -аш
предозйране
предопределеи,
509
предопределен
предопределения(т),
предопределОна,
предопределено;
предопределени
предопределение
продопродолОпоeт,
предопределеността
предопределя, -Иш
предопределям, -яш
предопределяно
предоeвободятолеп,
предосвободалелнил(л),
предосвободйтелна,
предосвободйтелно ;
предосвободИлелни
прОдоeвобождОпeки
предоставя, -иш
продоетОвям, -яш
предоставяно
предостатъчен,
предосmoгъчнил(л),
предостатъчна, прОдослОтъчно;
предостатъчни
предотвратим
предотвратя, -Иш
предотвратявам, -аш
предотвратявано
продотчотон, предотчетния(т),
предотчетна, предолчОтно;
предолчОлни
предохранителен,
nредохранителнлл(л),
предохранйлелна,
предохранително ;
предохранителни
продохрoнИхолпоeх,
предохронллелнослта
предпазвам (ео), -аш
предпазвано
продпОзон, предпoзнил(л),
предпазна, предпазно;
предпазни
продпазон, предпнзенля(л),
предпазена, предпазено;
предпазени
предпазител, -ят, -я;
предпОзители, (два и т.н.)
предпазителя
предпазителен,
предпазителния^),
предпазителна, предпазително;
предпазителни
предпазлив
предпазливост, предпазливостта
продпОзя (ее), -иш
прОдпочат
предпечатен, предпечатния(т),
предпечОтна, предпечатно;
предпечОтни
предписание
продпИевам, -аш
предписване
предпиша, -еш
пред^Одне
прОдплoпнпo
продплoпИпeкн
продплОта
предплатя, -Иш
продплОщам, -аш
предплащано
предплужник; предплужницл,
(два и т.н.) предплужника
продполагОом
предполагам, -аш
предполагано
предположа, -иш
предположение
продположИхолоп,
nредnоложалелнил(т),
предлоложателна,
предположИтелно ;
предположйтелнл
предпоследен, предпоследния^),
прОдпоследна, предпослОдно;
предпоследни
предпоставен,
предпослoвенил(л),
предпоставена, предпоставено;
предпоставени
продпоeтаБОпоeх,
предпоставеността
предпоставка
предпочета, -Ош
предпочитам, -аш
предпочитано
предпочитание
предпразничен,
предпразничнля(т),
предпразнична, предпразнично;
предпразнични
продпромиора
продпромнороп,
nредпремиернил(л),
предпремиОрна,
предпремиОрно; предпремиОрни
продпрнвoтнзoцибпоп,
предпривoгитацuоннuл(л),
предпpлвoтитoцлоннo,
Предпрлваmлтационно;
nредnрлвoгuтoционнu
продприОма, -еш
продприОмам, -аш
предприемано
предприемач; предпрлемОчи,
(двама и т.н.) предпрлемОчи
предприемачески
продприомОчеетБо
предприемчИв
предприемчивост,
предприемчивостта
предприятие; предприятия
предпролетен, предпролетния(л),
предпролетна, предпролетно;
предпролетни
продразполОгам, -аш
предразполагано
предразположа, -иш
предразположен,
nредратnоложенил(т),
предразположена,
предразположено;
предразположени
предразположение
предразположеност,
предразположеността
предразсъдък; предразсъдъци,
(два и т.н.) предразсъдъка
продразeЪдъчоп,
nредрoтсЪдъчнил(т),
предразсъдъчна,
предразсъдъчно;
предрнзсъдъчни
предреволюционен,
предреволюцлонния(л),
предреволюционна,
предреволюционно;
предреволюционни
продрока, -Ош
продрошО, -Иш
предреша (ео), -иш
предрешавам, -нш
предрешавано
продрошиам (ее), -аш
продрОшвано
продрошон, предрешения^),
предрешена, предрешено;
предрешени
предричам, -аш
продрИчано
продрънча, -Иш
продрънчиом, -аш
продрЪпчБапо
продеодОтол, -ят, -я;
председатели, (двама и т.н.)
председОтели
председателка
председателски
председателствам, -аш
председателствано
продеодОтолетво
продеозонон, nредсетонния(л),
предсезонна, п^едсезонно;
предсезонни
предсеИтбен, предсеИтбения^),
предсеитбена, предсеитбено;
предсеИтбени
предскажа, -еш
предсказание
предсказател, -ят, -я;
предсказОлели, (двама и л.н.)
предсказОтели
продеказатолка
продеказОтолетио;
предскнзОтелслва
предсказвам, -аш
предсказвано
предеказвОч; предсказвНчи,
(двама и л.н.) предсказвали
продеказвОчка
предсказуем
предсмъртен, предсмъртния^),
предсмъртна, предсмъртно;
510
презаредя (се)
предсмъртни
предсрочен, предсрочния^),
предсрочно, предсрочно;
предсрочни
предстОвя
предстОвител1, -ят, -я;
представители, (двама и т.н.)
представители (лице)
предстОвител2, -ят, -я;
представители, (два и т.н.)
представителя (нелице)
представителен,
предстивителния(т),
представителна,
представително;
представителни
представителка
представителност,
представителността
предстОвителски
представителство;
представителства
представка
представление
представлявам, -аш
представляване
предстОвъчен, представъчния(т),
предстОвъчни, предстОвъчно;
предстОвъчни
предстОвя (се), -иш
предстОвя си, -иш
предстОвям (се), -яш
представям си, -яш
представяне
предстОртов
предстой (3 л.)
предстоятел, -ят, -я;
предстоятели, (двима и т.н.)
предстоятели
предстоящ
предтеча; предтечи, (двами и т.н.)
предтечи
предубеден, предубедения(т),
предубедени, предубедено;
предубедени
предубеденост, предубедеността
предубеждение
предуведомя, -йш
предуведомявам, -аш
предуведомяване
предугадя, -иш
предугОждам, -иш
предугаждане
предумам, -аш
предумвам, -аш
предумване
предумисъл; предумисли, (два и
т.н.) предумисъла
предумйшлен,
предумишления^),
предумйшлена, предумишлено;
предумишлени
предумйшленост,
предумишленосттО
предупредйтелен,
предупредйтелния(т),
предупредителна,
предупредително ;
предупредителни
предупредя, -йш
предупреждавам, -аш
предупреждаване
преду пр еждение
предуречен, предуречения(т),
предуречена, предуречено;
предуречени
предусетя, -иш
предусещам, -аш
предусещане
предутрен, предутрения(т),
предутрена, предутрено;
предутрени
предутрин
предутринен, предугринния(т),
предутринна, предутринно;
предутринни
предучйлищен,
предучилищния(т),
предучилищна, предучилищно;
предучилищни
предходен, предходния^),
предходна, предходно;
предходни
предходник; предходници, (двама
и т.н.) предходници
предходница
предхождам, -аш
предхождане
предхристияиски
предцй (само мн.ч.)
предчувствам, -аш
предчувстване
предчувствие; предчувствия
предшествам, -аш
предшестване
предшественик;
предшественици, (двама и т.н.)
предшественици
предшественица
предшественичка
предъвкам, -иш
предъвквам, -аш
предъвкване
предъвча, -еш
предълъг, предъв^я^),
предълга, предълго; предълги
предявйтел, -ят, -я; предявители,
(двама и т.н.) предявители
предявйтелка
предявя, -йш
предявявам, -аш
предявяване
предянка, предянката; преденки
предястие; предястия
преекспонйрам, -аш
преекспонйране
прежаднея, -еш
прежаднявам, -аш
прежадняване
прежОлвам (се), -аш
прежОлване
прежаля (се), -иш
прежда
преждевременен,
преждевременния(т),
преждевременни,
преждевременно;
преждевременни
преждевременност,
преждевременносттО
преждеговорйвш
прежен, прежния(т), прежна,
прежно; прежни
преженвам, -иш
преженване
преженя, -иш
преживелица
прежйвен, прежйвния(т),
преживна, прежйвно; прежйвни
преживея, -еш
преживявам, -аш
преживяване
прежйвям, -яш
преживян, преживения(т),
преживяна, преживяно;
преживени
прежйвяне
прежйлвам, -иш
прежйлване
прежйля, -иш
прежйлям, -яш
прежулвам (се), -нш
прежулване
прежуля (се), -иш
прежулям (се), -яш
прежуляне
прежуря, -иш
прежурям, -яш
прежуряне
прежълтея, -еш
прежълтявам, -аш
прежълтяване
прежъна, -еш
прежънвам, -аш
през
презабОвен, презибавнияСт),
презобОвна, презабОвно;
презабОвни
презакърпвам, -аш
презакърпя, -иш
презалеся, -йш
презалесявам, -аш
презалесяване
презапася се, -йш
презапасявам се, -аш
презапасяване
презапис; презОписи, (два и т.н.)
презОписа
презапйсвам (се), -аш
презапйсване
презапйша (се), -еш
презаредя (се), -йш
511
презареждам (се)
презареждам (се), -аш
презареждано
прозасоя, -еш
презастраховам (се), -ош
презастраховано
прозастраховИтолон,
презостраховОтелния(т),
презастрахователна,
презастрахователно;
презастраховОтелни
презастраховка
прозасявам, -аш
прозасявано
прозбопкaвскн
презвйтер; презвитери, (двомо и
т.н.) презвитери
презвитернавец;
презвнтериОнци, (двомо и т.н.)
презвйтернОнцн
прозвиториИнка
прозвиториански
прозвиториИнство
прозвИторски
прозглава
презгранйчен, презгронйчния(т),
презгронйчно, презгронйчно;
презгронйчнй
прозонтИтор; презентОтори,
(двомо и т.н.) презентОторн
прозонтоторски
прозонтационон,
презентационния(т),
презентоцнонно,
презентоцнонно;
презентоцнонни
презевтaцни; презентоцни
прозонтйром, -аш
прозонтйроно
презорвитйв; презерватйвн, (дво
и т.н.) презерватива
президОнт; президОнтн, (двомо и
т.н.) президенти
прозидонтко
президентски
президентство
прозидонтша
презйдиум; президиуми, (дво и
т.н.) президиума
презиме; презимена
прозимувам, -аш
презимуване
прозирам (се), -аш
прозйрано
прозморски
прозобвам, -аш
прозобвоно
прозобя, -Иш
презокеански
прозониром, -аш
прозонйрано
прозра (се), -Ош
прозромонон, презроменния(т),
презраменна, презроменно;
презрОменни
презрамка
презрамча, -иш
прозромчвом, -ош
прозрОмчвано
прозрение
прозроя, -еш
прозрйтолон, презрителния^),
презрйтелно, презрително;
презрителни
прозрявам, -ош
презряване
прозрян, презрения(т), презряна,
презряно; презрени
прозумицо
презумпция; презумпции
проигрИвам, -ош
преигрИване
преигрИя, -еш
преизбера, -Ош
произбироомост,
прензбираемостта
произбйром, -ош
преизбирано
произградя, -йш
произгрождам, -аш
преизграждане
преиздавам, -аш
произдОвоно
преиздам, преиздадОш
произкожо, -еш
произкозан
произкозвам, -ош
произказвоно
пройзказон, прейзкозния(т),
прейзказна, преизказно;
преизказни, и произкИзон
пройзкИзон, преизкОзния(т),
преизкОзна, преизкОзно;
преизказни, н пройзказон
произобйлон, преизобилния(т),
прОнзобИлна, прОнзобилно;
прОнзобИлни
произобйлствам, -аш
произподон, преизподаняСт),
прензподна, преизподно;
прензподни
произподня
произпълвам (се), -аш
произпълвано
преизпълнение
преизпълня (се), -иш
произпълнявам, -ош
произпълнявоно
произтънчон, прензтънчения(т),
прОизтънчено, пр0изтънчено;
прензтънченй
произчисля, -йш
преизчислявам, -ош
преизчислявано
произящон, преизящния(т),
прОизящна, прОизящно;
прОизящни
преименувам, -ош
преименуван
преименувано
преимуществен,
преимуществения(т),
преимуществена,
преимуществено ;
преимуществени
преимущество; преимущество
преиночИ, -йш
проиначИвом, -ош
преиначавано
прекадя, -йш
прокодявам, -аш
прокодявано
прокалОн, преколенйя(т),
прекадена, прекалОно;
прекадени
проколоност, прекаленосттО
прекаля, -йш
прекалявам, -аш
проколявано
прокИрам (се), -аш
прокИрвом (се), -аш
прокИрвано
прокоторвом се, -ош
прокатОрвано
прокоторя се, -иш
прокотурвам (се), -аш
прокатурвано
прокотурно (се), -еш
прокатуря (се), -иш
прокатурям (се), -яш
прокотуряно
прокочИ (се), -йш
прокИчвам (се), -ош
прекИчване
преквалификация;
преквалификации
преквалифицирам (се), -аш
преквалифицирано
прекипя, -йш
прокипявам, -ош
прокипявано
прОкис; прОкиси, (дво и т.н.)
прОкисо
прокйсвам, -ош
прОкйсол
прокисоля, -йш
прокисолявом, -аш
прокИсна, -еш
преклодИ, -Ош
проклИждом, -ош
проклИням (се), -яш
прекланяне
проклосйром, -ош
проклосйроно
преклонен, преклонния^),
преклонно, преклонно;
преклонни
преклонен, преклонения^),
преклонОна, преклонено;
преклонОни
преклонение
преклоня (се), -йш
проклонявам (се), -аш
512
^омесвано
преклон^на^
прековО, -Ош
прекованам, -нш
□рекбвoвапе
□рокбмапдuрбвам, -нш
прекомерен, прекомернля(т),
прекомерна, прекомерно;
прекомерни
прекомерност, прекомерността
прекопавам, -нш
прекопавано
прокопая, -еш
прокопИрам, -аш
прекопИрано
прекбeлонне; прекословия
прекося! -йш
прекося (ее), -Иш
прекосявам! -нш
□рокоeяБам2 (ее), -нш
прекосявано
прекрасен, прекрасния(л),
прекрНсна, прекрОсно;
прекрНсни
прекратя, -иш
прекратявам, -нш
прекратявано
прекрача, -иш
прекрачвам, -нш
прекрачвано
прекроя, -йш
прекроявам, -аш
прекроявано
прекръствам ео, -аш
прекръствам (ее), -нш
прекръствано
□рокръeтбeам, -нш
прекръс^енам, -аш
прекръстена^
прекръстя ее, -иш
прекръстя (ее), -иш
прокръщОвам (ее), -аш
□рокръщавапо
прокупвам, -нш
□року□напо
прекупвач; прекупвачи, (двомо и
т.н.) прекупвачи
прокупначка
прокупунам, -нш
пре^^увано
прокупя, -иш
прокълцам, -нш
прокълциам, -нш
прокърмнам, -аш
прокърмя, -иш
прокърмям, -яш
прокърпвам, -нш
□рокър□вано
прокърпя, -иш
прекърша (ее), -иш
прокършвам (ее), -аш
прокършвано
прекъсвам (ее), -нш
прекъсвано
прекъсвач; прекьсвОчл, (два и т.н.)
прекъсвОчн
прокъелочон, прекъслечния(т),
прекъслечнн, прекъслечно;
прекъслечни
прекъсна (ее), -еш
пролОзвам, -аш
пролазвано
пролазя, -иш
прелат; прелати, (двамн и л.н.)
прелати
проложО, -Иш
пролежанам, -нш
прОлез; прОлезл, (двн и т.н.)
прелеза
пролОпвам, -нш
пролОпвано
прелепя, -Иш
пролОпям, -яш
пролОпяно
пролоет, прелесттО
прелестен, прелесгнил(m),
прОлестна, прОлестно;
прОлестни
прОлет; прОлети, (два и л.н.)
прОлета
пролетен, прелетнля(т), прОлетно,
прОлетно; прелетни
прелетя, -йш
пролотявам, -нш
пролетяна^
прелОя (ее), -еш
пролИвам (ее), -аш
преливане
преливен, прелИвния^),
прелйвна, преливно; преливни
преливна
преливник; преливници, (два и
т.н.) прелИвнлкн
прелиствам, -нш
прелиствано
прелистя, -иш
□роляeтям, -яш
пролИтам, -нш
прелитане
прелитна, -еш
пролицонзирам, -нш
пролицонзИрапо
пролка
прелом; преломи, (два и т.н.)
прелома
преломен, преломния^),
прОломно, прОломно; прОломни,
и преломен
преломен, прел0мния(т),
преломно, преломно; преломни,
и преломен
преломя, -Иш
проломявам, -аш
проломявано
пролъгвам (ее), -аш
прелъгноне
пролъжа (ее), -еш
прелъстител, -ял, -я;
прелъстители, (двнмн и т.н.)
прелъстители
прелъстИтелен,
прелъстателния(т),
прелъстйтелна, прелъстИлелно;
прелъстйтелни
пролъетИтолка
прелъстя, -Иш
прелъстявам, -аш
прелъстявано
пролюбозон, прелюбетнлл(m),
прОлюбезно, прОлюбезно;
прелюбОзни
пролюбодоон, прелюбодеИния(т),
прелюбодОйнн, прелюбодОйно;
прелюбодОИни
прелюбодОец; прелюбодОйци,
(двамн и л.н.) прелюбодОйци
пролюбодоика
пролюбодоиетнам, -аш
пролюббдоИeтвапо
прелюбодОИетние;
nрелюбодействил
прелюбодеяeтнб;
прелюбодеИство
прелюбодеяние
пролюбопИтон,
прелюбопйгнля(л),
прелюбопйтнн, прелюбопйлно;
прелюбопНтни
прелюд; прелюди, (два и т.н.)
прелюда
прелюдия; прелюдии
пролют
прелютя, -йш
пролютянам, -аш
пролютянaпо
промОжа, -еш
промОзнам, -аш
премазвано
премОла
промалоо ми (3 л.) л прималОе ми
премаляна ми (3 л.) и
прималяно ми
промалянaпо и примoлянапе
промoлЯлбeт, nремoлллосгтo
промОхнам, -аш
премахване
премОхна, -еш
промОчкам, -аш
промОчквам, -аш
премОчкнане
премОждие; премОждля
промолном, -аш
промолнано
премеля, -иш
пременя (ее), -Иш
пременявам (ее), -аш
пременяване
променям (ее), -яш
проморнам (ее), -аш
проморнапо
премеря (ее), -лш
промОенам, -аш
промОенано
33. Официален правописен речник нн българския език
513
премествам (се)
премествам (се), -иш
преместване
преместя (се), -иш
премеся, -иш
преметО, -еш
преметна (се), -еш
премиОлен, премиилния(т),
премиОлни, премиОлно;
премиални
премиални
премйвам (се), -аш
премйване
премйгам, -иш
премйгвам, -аш
премйгване
премйгна, -еш
премиен, премийния^т),
премийни, премийно; премийни
премиер; премиери, (двама и т.н.)
премиери
премиера
премиерен, премиерния(т),
премиерна, премиерно;
премиерни
премиерка
премиер-минйстър;
премиер-минЙстри, (двама и
т.н.) премиер-минЙстри
премиерски
премиерша
премижа, -йш
премижОвам, -аш
премижОване
премйл
премйлам, -аш
премйлане
премйна, -еш
преминавам, -аш
преминаване
премйрам, -иш
премйране
премйсля, -иш
премйслям, -яш
премйсляне
премйтам, -иш
премйтане
премия; премии
премйя (се), -еш
премлйсвам, -иш
премлйсване
премлйскам, -аш
премлйсквам, -иш
премлйскване
премлйсна, -еш
премного
премотОвам, -аш
премотОване
премотОя, -еш
премрежа (се), -иш
премрежвам (се), -аш
премрежване
премръзвам, -аш
премръзване
премръзна, -еш
премъдрост, премъдростта
премъдър, премъдрия(т),
премъдра, премъдро; премъдри
премъквам, -иш
премъкна, -еш
премълчО, -йш
премълчОвам, -аш
премълчаване
премйна, премяната; премени
премйтам (се), -аш
премйтане
пренабйвам, -аш
пренабйване
пренабйт
пренабйя, -еш
пренавйвам (се), -аш
пренавйване
пренавйя (се), -еш
пренагласй (се), -йш
пренагласйвам (се), -аш
пренагласйване
пренаема, -еш
пренаемам, -аш
пренаемане
преназнача, -йш
преназначавам, -аш
преназначаване
преназначение
пренапйсвам, -иш
пренапйсване
пренапйша, -еш
пренапрежение
пренареждане
пренаселвам (се), -иш
пренаселване
пренаселеност, пренаселеносттО
пренаселя (се), -иш
пренасйтен, пренасйтения(т),
пренасйтена, пренаситено;
пренасйтени
пренасйтеност, прениейтеносттО
пренасйтя (се), -иш
пренасйщам (се), -аш
пренасйщане
пренасоча (се), -иш
пренасочвам (се), -аш
пренасочване
пренасроча, -иш
пренасрочвам, -аш
пренасрочване
пренастройвам (се), -аш
пренастройване
пренастройка
пренастроя (се), -иш
пренасям (се), -яш
пренОсяне
пренебрегвам, -аш
пренебрегване
пренебрегна, -еш
пренебрежение
пренебрежйм
пренебрежйтелен,
пренебрежйтелния(т),
пренебрежителна,
пренебрежително;
пренебрежителни
пренебрежйтелност,
пренебрежителносттО
пренеса (се), -еш
прение
преномерйрам, -аш
преномерйране
пренос; преноси, (два и т.н.)
преноса
преносвам, -иш
преносване
преносвач; преносвОчи, (двама и
т.н.) преносвОчи
преносвОчка
преносен, преносния^),
преносна, преносно; преносни,
и преносен
преносен, преносния^),
преносна, преносно; преносни,
и преносен
преносен, преносения^),
преносена, преносено;
преносени
преносйм
преносйтел, -ят, -я; преносители,
(двама и т.н.) преносители
преносйтелка
пренос-превоз; пренос-превози,
(два и т.н.) пренос-превоза
пр енос-прев озен,
пренос-превозния(т),
пренос-превозна,
пренос-превозно;
пренос-превозни
пренося, -иш
пренощувам, -аш
пренощуване
преобладОвам, -аш
преобладаване
преоблека (се), -еш
преоблйчам (се), -аш
преоблйчане
преображение
преображенски
преобразование
преобразователен,
преобразователния^),
преобразователни,
преобразователно;
преобразователни
преобразователна
преобразователски
преобразувам (се), -иш
преобразуване
преобразувател, -ят, -я;
преобразуватели, (два и т.н.)
преобразувателя
преобразй (се), -йш
преобразйвам (се), -аш
преобразйване
преобръщам (се), -аш
преобръщане
преобувам (се), -аш
514
прообувоне
преобуя (се), -еш
преобърна (се), -еш
преодолОя, -еш
преодолйм
преодолявам, -ош
преодолявано
преорИ, -Ош
проорОвом, -ош
проорИвано
преориентИция; преорнентОции
преориентИрам (се), -ош
преориентИрано
преосвещенство;
преосвещОнства
преосвидетелствам, -ош
преосвидетелствано
проосигуровка
проосигуря (се), -йш
прооснгуривом (се), -ош
пров^^ряваие
прооткрйвам (се), -ош
прооткрйвоне
прооткрйя (се), -еш
преотстъпвам, -ош
преотстъпване
преотстъпко
преотстъпя, -нш
преоформя, -нш
преоформям, -яш
преоформине
преоценен, преоценения(т),
преоценено, преоценено;
преоценени
преоцОнко
преоценя, -йш
преоценявам, -ош
преоценяване
препарат; препорОти, (дво и т.н.)
препарата
препарИтор; препарОторн, (двомо
н т.н.) препаратори
препорИторко
препорОторски
препарирам (се), -ош
препарирано
препариран
препИсвом (се), -ош
препИсване
преписка
препИтвам, -ош
препотя, -нш
препИшо (се), -еш
препокИ (се), -Ош
препорИ, -Ош
препочИтом, -ош
пропочИтан
препочИтвом, -ош
препочИтвоно
препечатка
препОчен, препеченйя(т),
препОчено, препечено;
препечени
препОя, -еш
препйвом, -ош
препИване
препикИвам, -ош
препикИване
препикИя, -еш
препинИтолон, препинотелнйя(т),
препинателно, препинателно;
препинОтелнй
препйром, -ош
пропйром се, -ош
препйрано
препирня
прОпис; прОписн, (дво н т.н.)
прОпнсо
пропйсвам, -ош
препИсване
преписвИч; преписвочи, (двама и
т.н.) преписвОчи
преписвИчка
прОписка
препитавам се, -ош
пропитИвано
пропйтам, -аш
препитание
препИтвам, -ош
пропйтвано
препйчам (се), -ош
препИчане
препйша, -еш
препйя, -еш
проплИвам, -ош
преплИване
преплИквам, -ош
преплИкване
преплИкна, -еш
преплатя, -йш
преплИщам, -ош
преплИщане
преплевя, -йш
преплевявам, -ош
преппевЯваве
преплетИ (се), -Ош
проплйтом (се), -ош
проплйтане
преплувам, -аш
преповйвом, -ош
преповИване
преповйя, -еш
преповтОрям, -яш
преповтИряне
преповторОние
преповторя, -иш
преподИвам, -ош
преподИване
преподавИтел, -ят, -я;
преподаватели, (двомо н т.н.)
преподавОтелн
преподавателко
преподавателски
преподИм, препододОш
преподготовка
преподобен, преподобния(т),
преподобна, преподобно;
преподобни
пропускам
преподобие;преподобия
проподпйсвам, -ош
преподпйсване
преподпйша, -еш
пропокрйвам, -аш
препокрйване
препокрйя, -еш
преполовя, -йш
nреnоловивам, -ош
преполовяване
препоръка
препоръчам, -аш
препоръчан
препоръчвам, -ош
препоръчване
пропоръчИтол, -ят, -я;
препоръчйтели, (двомо и т.н.)
препоръчйтели
препоръчйтолон,
препоръчИтелния^),
препоръчително,
препоръчително;
препоръчйтелни
препоръчИтолко
пропостоля, -еш
препостйлом, -ош
препостйлоно
преправя (се), -иш
преправям (се), -яш
преправяне
препрИзвам, -ош
препрИзвано
препразви, -иш
препрИтка
препратя, -нш
препращам, -ош
препращане
препредИ, -Ош
препредИвам, -ош
препредИване
препредавИтол, -ят, -я;
препредовОтели, (дво и т.н.)
препредавогедя
пропредИм, препредодОш
препреча (се), -иш
препрОчвам (се), -ош
препрОчване
препрйдам, -ош
препрйдане
препродИвам, -ош
препродИване
препродавоч; препродовочи,
(двомо н т.н.) препродавани
препродавИчка
препродИжба
препродИм, препрододОш
препрочетИ, -Ош
препрочйтам, -ош
препрочйтане
препсувам, -ош
препукам, -ош
препуквам, -ош
препукване
препускам, -ош
515
препускано
препускане
препусна, -еш
препъвам (ее), -аш
препъване
препълвам (ее), -нш
препълване
пропълзя, -Иш
пропълзявам, -аш
пропълзявано
препълня (ее), -иш
препъна (ее), -еш
препънИкамък; препънНкнмъни,
(два и л.н.) препънИкОмъка
пропържа, -лш
пропържвам, -нш
пропържнано
препърля, -иш
пропърлям, -яш
препърляне
препянам, -нш
препянка, препявкнтн; препОвки
препятствам, -аш
препятствано
препятствие; препятствия
преработвам (ее), -нш
преработвано
преработвател^ -ял, -я;
преработвателн, (двнма и т.н.)
прераболвОтели (лице)
преработвател^ -ял, -я;
преработвОтелл, (двн л т.н.)
преработвОтеля (нелице)
преработвателен,
преработвателнля(т),
преработвателна,
преработвателно;
преработвателни
преработка
проработя (ее), -иш
прераням, -яш
□рерàняпе
прорОждам ео, -нш
прераждано
преразгледам, -аш
преразглеждам, -нш
преразглеждано
проразкОжа, -еш
преразказ; преразкази, (двн и
т.н.) преразказа
проразкОзнам, -аш
преразказвано
преразпределение
преразпределя, -Иш
преразпределям, -яш
преразпределяно
проразтогна, -еш
проразтягам, -нш
проразтягано
преразход; преразходи, (двн и
т.н.) преразхода
преразходиам, -аш
преразходна^
преразходя, -иш
□рорoИбпИрoм, -нш
□рèрoИбнИрoно
прерасна, -еш
прорОетвам, -нш
прорастване
пророгиетрИрам (ео), -аш
пререгистрирано
проредя (ее), -Иш
прорежа, -еш
пререждам (ее), -аш
прореждане
пророкОнио
пререша, -Иш
пререшавам, -аш
пререшаване
прОрия; прОрии
преровя, -иш
прерогатив; прерогативи, (два и
т.н.) прерогатива
пророгатИвон, прерогативния^),
прерогативна, прерогативно;
прерогативни
преродя ее, -Иш
пророеИ (3 л.)
прорбeЯвo (3 л.)
проръмИ (3 л.)
проръмява (3 л.)
проръевам, -аш
проръея, -иш
прорязвам, -нш
прорязвано
прОеа
проеадя, -йш
проеОждам, -аш
проеаждано
прОеаташО; пресаташетн
прОеветИ
проевотъл, пресвеmлил(m),
прОсветла, прОсвОтло;
пресвОтли
проегрупа
пресегна (ее), -еш
проеодно ми (3 л.)
преседя, -Иш
проеодявам, -нш
проеодявано
проеокО (ее), -Ош
проеоквам, -аш
пресекнано
проеоклив
пресекна, -еш
проеокулка; пресекулкл (облкн.
в мн.ч.)
преселвам (ее), -нш
преселвано
преселение
преселник; преселници, (двнма и
т.н.) преселници
преселница
□роeолничоeкu
проеолничка
прееОля (ее), -лш
просен, прОсния^), прясна,
прясно; прОсни
прееОчен, пресечния^), пресОчнн,
пресечно; пресОчни
просечен, пресечения^),
пресОчена, пресОчено;
пресОчени
пресечка
просея, -еш
проеИлнам (ее), -аш
пресИлвано
просИлен, пресйления(т),
пресйлена, пресилено;
пресйлени
проeИлонбeт, преслленосттО
пресиля (ее), -иш
проеИпнам, -аш
проеИпнано
проеИпна, -еш
прееИпя, -еш
проеИрам, -аш
проеИрано
проеИта
□роeИтонбeт, преситеносттО
проеИтя (ее), -иш
проеИчам (ее), -аш
проеИчано
проеИщам (ее), -аш
пресИщано
проекОчам, -аш
прескачано
прескачаница
прОеклуб, -ът, -а; прОсклубове,
(двн л т.н.) прОсклуба
проекок, -ът, -а; прескоцл, (два и
т.н.) прескока
проекокнам, -аш
проекокнано
проекокна, -еш
прОеконферОнция;
пресконференции
прескоча, -лш
проекочИкобИла
преекрипция; прескрйпцли
прескъп
прОславен, nреславнuл(т),
прОслОвно, преславно;
преслОвни
прославени
прееладя, -нш
проелОждам, -нш
проелОждано
преследвам, -аш
преследвано
преследвач; преследвачи, (двама
л т.н.) преследвОчл
проелоднОчка
проелушам, -нш
преелушнам, -аш
прослушване
проемотлИн
пресметлИвост, пресметливостта
пресметна, -еш
пресмятам, -аш
пресмятано
преснема, -еш
преснемам, -аш, л проенИмам
516
преточване
преснемане и преснймане
преснймам, -иш, и преснемам
преснймане и преснемане
преснинО
пресноводен, прееноводния(т),
пресноводна, пресноводно;
пресноводни
преснотО
пресов
пресовам, -аш
пресоване
пресолен, пресоления(т),
пресолена, пресолено;
пресолени
пресоля, -йш
пресолявам, -аш
пресоляване
пресофис; пресофиси, (два и т.н.)
пресофиса
преспа и пряспа
преспапие; преспапиета
преспйвам, -аш
преспйване
преспокоен, преспокойния(т),
преспокойна, преспокойно;
преспокойни
преспя, -йш
пресрамвам се, -иш
пресрОмване
пресрОмя се, -иш
пресрещам, -аш
пресрещане
пресрещна, -еш
пресроча, -иш
пресрочвам, -аш
пресрочване
прессекретОр, -ят, -я;
прессекретОри, (двима и т.н.)
прессекретОри
прессекретариат;
прессекретариИти, (два и т.н.)
преееекретариата
пресслужба
прессъобщение
престОвам, -аш
престОване
престОна, -еш
престОр
престарОвам се, -иш
престарОване
престарая се, -еш
престарея, -еш
престарявам, -аш
престарялост, престарялостта
престегна, -еш
престйж
престйжен, престижният),
престижна, престижно;
престижни
престйжност, престижносттО
престйлка
престо
престой, -ят, -я; престои, (дви и
т.н.) престоя
престбл; престоли, (два и т.н.)
престола
престолен, престолния(т),
престолна, престолно;
престолни
престолнина
престолонаследник;
престолонаследници, (двими и
т.н.) престолонаследници
престолонаследница
престолонаследнически
престолонаследничество
престолонаследничка
престорвам (се), -иш
престорване
престорен, престорения^),
престорена, престорено;
престорени
престореност, престоре^с™
престоря (се), -иш
престоя, -йш
престоявам, -иш
престояване
престраша се, -йш
престрашОвам се, -иш
престрашОване
престрелка
престрйгвам, -аш
престрйгване
престрйжа, -еш
престроя (се), -йш
престроявам (се), -иш
престрояване
преструвам се, -аш
преструване
преструвОнко; преструвОнковци,
(двима и т.н.) преструвинковци
преструвка
преструктурйрам, -аш
преструктурйране
престъпвам, -иш
престъпване
престъпен, престъпния^),
престъпна, престъпно;
престъпни
престъпление
престъпник; престъпници,
(двами и т.н.) престъпници
престъпница
престъпнически
престъпничка
престъпност, престъпността
престъпя, -иш
престъргвам, -иш
престъргване
престържа, -еш
престягам, -аш
пресуквам, -аш
пресукване
пресуча, -еш
пресушО, -йш
пресушавам, -аш
пресушОване
пресцентър; пресцентрове, (дви и
т.н.) пресцентъра
пресъздОвам, -аш
пресъздаване
пресъздОм, пресъздадеш
пресърдвам се, -нш
пресърдя се, -иш
пресътворя, -йш
пресътворявам, -аш
пресътворяване
пресъхвам, -аш
пресъхване
пресъхна, -еш
пресявам, -аш
пресяване
пресягам (се), -нш
пресягане
пресяда ми (3 л.)
претОкам, -аш
претОкане
прет-а-порте
претворение
претворя, -йш
претворявам, -нш
претворяване
претегля (се), -иш
претеглям (се), -яш
претегля не
претегна, -еш
претежък, претежкия(т),
претежки, претежко; претежки
претекст; претексти, (два и т.н.)
претекста
претендент; претенденти, (двама
и т.н.) претенденти
претендентка
претендйрам, -аш
претендйране
претенциозен, nретенцйàзнил(т),
претенциозни, претенциозно;
претенциозни
претенциозност,
претенциозносттО
претенция; претенции
претйчам, -аш
претйчвам, -аш
претйчване
претоварвам (се), -аш
претоварване
претовОреност, претовиреносттО
претоваря (се), -иш
претопля, -иш
претоплям, -яш
претопляне
претопя (се), -йш
претопявам (се), -нш
претопяване
претор; претори, (двами и т.н.)
претори
преториОнец; преториОнци,
(двима и т.н.) преториОнци
преториОнски
преточа, -иш
преточвам, -нш
преточване
517
протренираност
протронйраност,
претренироносттО
протрОпвом (се), -аш
претрОпвано
претрОпя (се), -еш
претресО ме (3 л.)
претрйвом (се), -аш
претрйване
протрйсо мо (3 л.)
претрИя (се), -еш
претрополя, -йш
протрополявам, -аш
протрополивано
протрошИ (се), -йш
претрошИвам (се), -аш
nретрошававе
претрупам, -аш
претрупаност, претрупаносттО
претрупвам, -аш
претрупване
протръпвом, -ош
протръпвоне
претръпна, -еш
претупам, -ош
претупвам, -ош
претупване
претурвам, -аш
протуря, -иш
протурям, -яш
протъкИ, -Ош
протъкИвом, -ош
прОтънък, претънкия(т),
прОгънка, прОтънко; прОтънкн
претъпкан
протъпконост, претъпконосттО
протъпквом, -аш
протъпквано
претъпча, -еш
претъпИ, -йш
претъпивам, -ош
претъркалям (се), -яш
протърком (се), -ош
протърквам (се), -аш
протърквано
претърколвам (се), -аш, и
протъркулвом (се)
претърколване и
протъркулвано
претърколИ (се), -йш
претъркулвом (се), -аш, и
претърколвам (се)
претъркулвоне и
претърколване
протъркулно (се), -еш
претърпя, -йш
претърпявам, -аш
претърпявано
претърсвам, -аш
претърсвано
претърся, -иш
претърчИ, -йш
протърчИвом, -аш
претърчИвано
претършувом, -аш
претйгам, -ош
протягане
преувелича, -йш
преувеличИвам, -ош
преувеличаване
преувеличение
преуголеми, -йш
проуголемивом, -ош
nроуголемиване
преумножа (се), -йш
преумвожовом (се), -аш
преумвожИвово
преумора
проуморОн, преуморения(т),
преуморОно, преуморено;
преуморОни
проуморОност, преумореносттО
преуморя (се), -йш
преуморявам (се), -ош
преуморявано
преуспОя, -еш
преуспявам, -ош
преуспйване
преустановя, -йш
преустановявам, -ош
преустановявано
преустройвам (се), -аш
преустройване
преустройство; преустройства
преустроя (се), -йш
преустройвам (се), -аш
преустройване
преуча, -иш
преучвам, -ош
проучване
профосонИром, -ош
префосонИроне
префект; префОкти, (двомо н т.н.)
префОктн
префектура
преферИнс; преферОнсн, (дво и
т.н.) преферОнсо
преференциален,
преференцналния(т),
преференциално,
преференциално;
преференциални
преференция; преференции
префигйран
прОфикс; префикси, (дво н т.н.)
прОфикса
профиксОлон, префнксолнйя(т),
префиксолна, префиксОлно;
префиксИпни
префиксИция; префнксОции
префйнен, префйнения(т),
префйнено, префйнено;
префйнени
профйноност, префнненосттО
префйнвам (се), -ош
префйнване
префйня (се), -иш
префИням (се), -яш
преформотйром, -ош
преформатирано
префучИ, -йш
профучИвам, -ош
профучИвано
префърцунвом се, -ош
префърцунвоно
префърцуноност,
префърцуненосттО
профърцуня се, -нш
профърцуням се, -яш
прехИпвом (се), -ош
прехИпвано
прехИпя (се), -еш
прохволвам, -ош
прохвИлване
прехвИля, -иш
прехвИна, -еш
прехващам, -ош
прехващане
прохвръквом, -ош
прохвръквоне
прохвръкно, -еш
прехвърком, -ош
прехвърля (се), -нш
прехвърлям (се), -яш
прехвърляне
прохвърчИ, -йш
прехвърчавам, -ош
прохвърчИвано
прехвърчам, -ош
прехвърчане
прехлИс
прохлосвом (се), -ош
прохлИсвано
прехласна (се), -еш
прехлИснотост, прехласнатосттО
прОход; прОходи, (дво н т.н.)
прОхода
прОходон, преходния(т),
прОходно, прОходно; преходни,
н проходен
проходен, преходния(т), преходно,
преходно; преходни, и преходен
прОходност, преходността, и
преходност
прохождам, -ош
прохождане
прехрана
прехрИнвам (се), -ош
прехранване
прехрОня (се), -иш
прОхубав
процИпам, -аш
процИпвам, -аш
прецИпване
прецедент; прецедОнтн, (два н т.н.)
прецедента
прецеди (се), -йш
процОж,дом (се), -ош
прецеждане
преценОн, преценения(т),
преценОно, преценено;
преценени
преценка
518
преценя, -йш
преценявам, -аш
преценяване
процИзон, прецизния^),
прецИзно, прецИзно; прецизни
процизИрам, -нш
прецизИрано
прецИзност, прецизността
процъфтя, -йш
процъфтявам, -нш
процъфтяване
преча, -иш
прОяене
^очертавам, -аш
^очертавано
прочортОя, -еш
прочеето^ пречестния(т),
прОчестна, пречОстно;
прОчестни
прочИет
прочИствам (ее), -нш
прочИствано
пречиствателен,
пречлсгвОmелнля(m),
пречиствателна,
пречиствателно;
пречиствателни
прочИетя (ео), -иш
прОчка
пречкам ео, -нш
пречкано
пречукам, -нш
прочукнам, -аш
пречукано
пречупвам (ео), -аш
пречупване
пречупен, преч}шения(л),
пречупена, пречупено;
пречупени
пречупя (ее), -иш
прошИнам, -нш
□рошянапо
□роширбк
прешия, -еш
прешлен; прешлени, (два л т.н.)
прОшлена
прешленои
прощИпнам (ее), -аш
прещИпвано
прещИпна (ее), -еш
прощипя (ее), -еш
преяждам, -нш
преяждано
проям, преядОш
при
прибавка
прибавя, -иш
прибавям, -яш
прибавяно
прибОгна, -еш, л прибягна
прибожище; прлбОжищн
прибожка
приборО (ее), -Ош
прибИрам (ее), -нш
прибирано
приближО (ее), -Иш
приближавам (ео), -нш
приближавано
приближен, прлбллженля(т),
приближено, приближено;
приближени
приближение
приблuжонбeт; приближеността
приблизителен,
приблизИтелния^),
приблизИтелна, приблизИтелно;
приблизИтелни
приблизИтелност,
приблизителността
приббя, -ял, -я; прлбол, (двн и
т.н.) прибоя
прибор; прИбори, (два и т.н.)
прйборн
приббрбeтрбоно
прнббрбeтроятолоп,
приборостройтелния(т),
приборостроНтелна,
прлборостройтелно ;
прлборостройтелни
прибран
прибулвам, -аш
прибулване
прибуля, -иш
прибутам, -нш
прибутвам, -аш
прибутвано
прибързам, -нш
прибързан
прибързаноет, прибързаното
прибързвам, -нш
прибързвано
прибягам, -нш
прибягвам, -аш
прибягване
прибягна, -еш, л прибогна
приватизатор; nрлвагuтаmорл,
(двнма и т.н.) прлватитoтори
приватизàтбрeкн
приватизационен,
прлвагuтацлоннля(л),
приватизационна,
приватизационно;
приватизационни
приватизация; приватизации
приватизирам, -нш
приватизирано
привдИгам (ее), -аш
прнвдигоно
привдигна (ее), -еш
приведа (ее), -Ош
привеждам (ее), -нш
привОждане
привет; привели, (два и т.н.)
привета
приветен, прлвегнлл(т),
привОлна, привОлно; прлвОлни
приветлив
приветливоет, приветливото
пригладен
прине^ое^ прлветността
приветствам, -аш
приветствен, nривеmсгвенил(m),
привОтствена, приветствено;
привОтствени
приветствано
принОтетние; приветствия
привечер
привечерен, прлвечерния(т),
привечОрна, привечОрно;
привечОрни
прининам (ее), -аш
привина^
привиден, прлвйдния(т),
привидна, прлвйдно; привидни
привидение
привиди ми ее (3 л.)
принидноет, прлвидността
принИжда ми ео (3 л.)
привикам, -аш
привиквам, -аш
привикване
привикна, -еш
привилегировам, -аш
привилегирован
привилегироване
привилегия; привилегии
привичен, привйчния(т),
привйчна, привично; прлвйчни
привичка
привия (ее), -еш
привкуе; прйвкуси, (два и т.н.)
прйвкусн
привлека, -Ош
привлекателен,
привлекнтелния(т),
привлекателна, привлекателно;
привлекателни
привлекателност,
привлекателността
привличам, -аш
привличане
привнасям, -яш
приннОеяне
привнеса, -Ош
принодня (ее), -йш
приноднянам (ее), -аш
приводняване
привържа (ее), -еш
привърженик; привърженици,
(двнма л т.н.) привърженици
привърженица
привърженичка
привързан
привързаност, привързаността
привързвам (ее), -аш
привързвано
привърша, -иш
принършнам, -аш
привършване
пригОждам (ее), -аш
пригаждане
приглОден, приглндения(т),
пригладена, пригладено;
519
пригладен
пригладени
приглОденост, приглиденосттО
пригладнея, -еш
приглОдя, -иш
приглаждам, -аш
приглаждане
пригласям, -яш
пригласяне
приглуша, -йш
приглушОвам, -аш
приглушОване
пригоден, пригодния(т),
пригодни, пригодно; пригодни
пригоденост, пригодеността
пригодност, пригодност
пригодя (се), -йш
приготвя (се), -иш
приготвям (се), -яш
приготвяне
приготовление
приготовлявам, -нш
приградя, -йш
приграждам, -иш
пригрОждане
пригърмй (3 л.)
пригърмява (3 л.)
пригърмяване
придОвам, -аш
придаване
придОвка
придаден, придадения^),
придОдена, придадено;
придадени
придам, придадеш
придатък; придатъци, (два и т.н.)
придОтъка
придОтъчен, придатъчния^),
придОтъчна, придОтъчно;
придОтъчни
придвйжа (се), -иш
придвйжвам (се), -аш
придвйжване
придворен, придворния^),
придворна, придворно;
придворни
придйгам (се), -иш
придйгна (се), -еш
придйрвам, -иш
придйрване
придирчйв
придирчйвост, придирчивостгО
придйрям, -яш
придйряне
придихание
придихателен, придихателния^),
придихателна, придихателно;
придихОтелни
придобйвам, -аш
придобйване
придобйвка
придобйя, -еш
придойда, -еш
придремва ми се (3 л.) и
придрямва ми се
придремвам, -аш, и
придрямвам
придремване и придрямване
придреме ми се (3 л.)
придремя, -еш
придружа, -йш
придружОвам, -аш
придружаване
придружен, придружения(т),
придружена, придружено;
придружени
придружйтел, -ят, -я;
придружители, (двама и т.н.)
придружйтели
придружйтелка
придрънкам, -аш
придрънквам, -нш
придрънчО, -йш
придрънчавам, -аш
придръпвам, -иш
придръпване
придръпна, -еш
придрямва ми се (3 л.) и
придремва ми се
придрямвам, -аш, и
придремвам
придрямване и придремване
придумам, -аш
придумвам, -аш
придумване
придунавски
придържа (се), -йш
придържам (се), -аш
придържане
придърпам, -иш
придърпвам, -аш
придърпване
прйем; приеми, (дви и т.н.)
прйема
приема (се), -еш
приемам (се), -аш
приемане
приемател1, -ят, -я; приемОтели,
(двама и т.н.) приемОтели (лице)
приемОтел2, -ят, -я; приемОтели,
(дви и т.н.) приемателя (нелице)
приемателен, приемОтелния^т),
приемателни, приемОтелно;
приемателни
приемател ка
приемен, приемния^), приемна,
приемно; приемни
приемлйв
приемлйвост, приемливосттО
приемна
приемник1; приемници, (двами и
т.н.) приемници (лице)
приемник2; приемници, (два и т.н.)
приемника (нелице)
приемница
приемничество
приемничка
приемно-предавателен,
приемно-предавОтелния^),
приемно-предавателна,
приемно-предавателно;
приемно-предавателни
приемственост, приемствеността
приемчик; приемници, (двама и
т.н.) приемници
прйживе
приз, -ът, -н; призове, (два и т.н.)
приза
призван
призвОние
призвезден, призвездния(т),
призвездно, призвездно;
призвездни
приземен, приземния(т),
приземно, приземно; приземни
приземие; приземия
приземя (се), -йш
приземявам (се), -аш
приземяване
прйзив; призиви, (два и т.н.)
призиви
прйзивен, прйзивния(т),
призивно, призивно; призивни
прйзивност, призивността
призлее ми (3 л.)
призлява ми (3 л.)
прйзма
призматйчен, призматичния^),
призматична, призматично;
призматични
признОвам (се), -нш
признОване
прйзнак; прйзници, (два и т.н.)
прйзника
признОние
признателен, признателния(т),
признОтелно, признателно;
признОтелни
признателност, признателност
призная (се), -еш
прйзов
призовО, -еш
призовОвам, -нш
призоваване
призовка
прйзори
прйзрак; призраци, (два и т.н.)
призрако
прйзрачен, прИзрачния^),
призрачна, призрачно;
призрачни
прйзрачност, призрачност
призьор; призьори, (двами и т.н.)
призьори
призьорка
прийждам, -аш
прийждане
прийска ми се (3 л.)
прийсква ми се (3 л.)
прийом; прийоми, (два и т.н.)
прийома
прикадя, -йш
прикадявам, -нш
520
прйкоз
прикозвом, -аш
приказвано
приказен, прйказния(т),
приказна, прйкозно; прйкозни
прИкозко
приказлйв
прикозлИвост, прйказдuвосгта
прикозност, прикозността
прИкозчицо
прикОнвам, -аш
прикИнвоно
приканя, -иш
прикорпотски
прикоспййски
прикачИ, -иш
прикачвам, -ош
прикочване
прикачвОч; прйкочвочи, (двомо и
т.н.) прикочвочй
прикочен, прйкочння(т),
прикочно, прнкочно; прикочни
прикачОн, прнкочения(т),
прикачено, прикочОно;
прикачени
прикипИ ми (3 л.)
прикипява ми (3 л.)
приклад; приклада, (дво и т.н.)
приклада
прикладИ, -Ош
приклождом, -ош
приклекна, -еш
приклОщвам, -аш
приклОщвано
приклОщя, -иш
приключи, -нш
приключвам, -аш
приключвано
приключение
приключенски
прикляквам, -ош
прикпикване
приковИ, -Ош
приковавам, -аш
прикововано
прикосновОнио
прикотком, -аш
прикотквом, -ош
прикотквоно
прикрепвам (се), -ош
прикрОпвоне
прикрепен, прикрепения(т),
прикрепено, прикрепОно;
прикрепОни
прикрепя (се), -нш
прикропявом (се), -аш
прикрепявоне
прикропям (се), -яш
прикропяно
прикрИвом (се), -аш
прикрИвано
прикрит
прикрИтие; прикрития
прикрйтост, прнкрнтостгО
прикрйя (се), -еш
прикряком, -ош
прикряквом, -аш
прикряквоно
прикупвам, -ош
прикупване
прикупувам, -аш
прикупуване
прикупя, -йш
прикътом, -аш
прикътвом, -ош
прикътвоно
прилИгам, -аш
прилагане
прилагателно; прилагателни
прилозвом, -аш
прилозвоне
прилИзя, -нш
приласковам, -ош
приласковоне
прилаская, -еш
прилОгна, -еш
прилежоние
приложИщ
приложен, прнлежнйя(т),
прилОжно, прилежно; прилОжни
приложност, придежносгта
прйлеп; прилепи, (дво и т.н.)
прилепа
прилепвам (се), -ош
прилОпвоне
прилОпно, -еш
прйлепов
прйлепски
прилепчйв
прилепчйвост, прнлепчивосттО
прилепя (се), -йш
прилепям (се), -яш
прилОпяне
прилетя, -йш
прилетявом, -ош
прилетяване
прилОя, -еш
прйлив; прйливн, (дво н т.н.)
прйливо
прилйвам, -ош
прилйване
прйливен, прйливния(т),
прйливно, приливно; приливни
прилйзон
прйлика
прилйстник; прилистнидн, (два и
т.н.) прилистнйко
прилйтам, -аш
прилйтане
прилйчам, -ош
прилйчен, прндйчнuя(г),
прилично, прилично; прилични
прилИчие
приложа, -нш
приложен, приложния^),
приложно, приложно;
приложни
приложен, приложения(т),
примирсн
приложена, приложено;
приложени
приложение
приложйм
приложИмост, приложимостта
приложник; прнложнйцн, (двамо
н т.н.) приложнйцн
приложница
приложничка
приложност, прндожността
прилошИва ми (3 л.)
прилошИване
прилошОе ми (3 л.)
прилуня (се), -иш
прилунявам (се), -аш
прилунявино
прилъгвам, -аш
прилъгване
прилъжа, -еш
прилютоо ми (3 л.)
прилютй ми (3 л.)
прилютива ми (3 л.)
прилягам, -аш
прилягине
прйма
прИмабалерИна
примадона
примИла
прималее ми (3 л.) н премалОе ми
прималява ми (3 л.) н промалява
ми
примамване н премаЗвано
примИмвам, -аш
примИмване
примомен, примОмения(т),
прнмОмена, примОмено;
примОмени
примомка
примамлив н примамлйв
примамлйвост, nримамдивостта
примамя, -иш
прймис; прймасн, (двама н т.н.)
прймасн
примИт; примОти, (два н т.н.)
примОта
прймер; прймерн, (два и т.н.)
прймера
прйморен, примернйя(т),
прймерна, прймерно; прймерни
прймес; прймеси, (два и т.н.)
прймеса
примесвам, -ош
примОсвано
примОся, -нш
примйгам, -аш
примйгвам, -аш
примйгвине
примйгни, -еш
примижИ, -иш
примижовам, -аш
примижоване
примйрам, -ош
примйроне
примирОн, примирения(т),
521
примирен
примирОна, примирено;
примирОни
примиренец; примиренци, (двама
и т.н.) прлмирОнцл
примирение
примиреност, примиреността
□римиропчоeки
примиренчество
примирие; примирия
примирИтелен,
примирителния^),
примирителна, примирително;
примирНлелнл
□рuмuряхолпоeх,
примирилелносттО
примирИ (ео), -йш
примирявам (ее), -аш
примирявано
примитИв; примлтИви, (два и т.н.)
прлмилНва
примитИвен, примитйвния(л),
примитивна, прлмитйвно;
примитИвни
примитивИзъм, примиливазмъл,
примиливазма
□римитивИeх; примиливНсти,
(двама и т.н.) примиливИстл
□римuхивueхИчоп,
прлмитмвистйчния(л),
примитивистична,
примитлвистйчно;
прлмитлвистйчни
□рuмuтuвяeтка
примиреност, прлмитивнос'mта
прИмка
примокроо ми (3 л.)
примокрява ми (3 л.)
примолиам ео, -аш
примоля ео, -иш
приморио
приморски
примра, -Ош
примрачОва ео (3 л.)
примрачИ ео (3 л.)
прИмула
прИмуе; примуси, (два л т.н.)
прймуса
примъквам (ео), -аш
примъквано
примъкна (ее), -ош
примърдам, -аш
примърдеам, -аш
□римЪрдвапо
примъчноо ми (3 л.)
примъчнява ми (3 л.)
примяукам, -аш
примяукнам, -аш
□римяÿквoпо
принаден, принОдения(т),
прлнОдена, принОдено;
принОдени
принадлежа, -Иш
принадлежност,
принадлежността
принадя, -иш
принОждам, -аш
принО^а^
принасям, -яш
принасяно
принеса, -еш
□рипизопоeх, принизено^™
принизя (ео), -Иш
принизявам (ее), -аш
принизявано
прИное; прйносл, (два и л.н.)
прйноса
прИносен, прйносния(т),
прйносна, прйносно; прйносни
приносИтел, -ял, -я; приносители,
(двама и л.н.) приносители
приносИтелна
приносящ
□рипошопио
□рИнтвам, -аш
прИнтвано
прИнтер; прйнлери, (два и т.н.)
принтера
прИнтерен, прйнтерния(т),
прИнтерна, прйнтерно;
прйнтерни
принтИрам, -аш
принтИрано
□рИптмодия; прйнлмедлл
прИнтя, -лш
принуда
принуден, принуденил(л),
принудена, принудено;
принудени
□рuнÿдопоeт, принуденостга
принудИтелен, прлнудйтелния(л),
принудителна, принудително;
принудйтелни
□рипудИтолпоeх,
прлнудлтелността
принудя (ее), -лш
принуждавам (ео), -аш
принуждавано
□рипуждопио
принц, -ът, -а; принцове, (двама и
т.н.) прйнцове
принцеса
принцип; прйнцлпи, (двн и л.н.)
прИнципа
принципОя1; принципнли, (двама
и л.н.) принцлпали (лице)
□рипци□oл2; прлнципали, (два л
л.н.) принципОла (нелице)
прИнципен, прйнцлпния(л),
прИнципна, принципно;
принципни
□рИпци□поeт, прлнципнослла
приоблачен, при0блачния(т),
приоблачна, приоблачно;
приоблачни
приобщавам (ее), -аш
приобщаване
приобщя (ео), -Иш
приоритет; приоритети, (два и т.н.)
приоритета
приоритетен, приорилетния(т),
приоритетна, приоритетно;
приоритетни
приохкам, -аш
приохкиам, -аш
припадам, -аш
припадане
припадна, -еш
припадък; припадъци, (два и т.н.
припадъка
припалвам, -аш
припалване
припОля, -иш
при^Орна ми (3 л.)
при^Ориам, -аш
□ри□oрнoпо
припОри ми (3 л.)
припаря, -лш
прИпае; прйпаси (облкн. в мн.ч)
припее; прйпевл, (два и л.н.)
прйпева
припевен, прйпевния(т),
прйпевна, прйпевно; прйпевнл
прИпок
припека (ео), -еш
припечелвам, -аш
припечелване
припечеля, -иш
припея, -еш
припИна ми ее (3 л.)
припИо ми ео (3 л.)
припикОеом, -аш
привикана ми ее (3 л.)
припикао ми ео (3 л.)
припикая, -еш
припИрам, -аш
при^Ирано
припИенам, -аш
припИсване
прИписко
припИскам, -аш
□рu□Иeквoм, -нш
□ри□Иeквoпе
припИчам (ее), -аш
при^Ичано
припИша, -еш
припищя, -Иш
припищянам, -аш
□ри□ищЯвoпо
прИпкам, -аш
прИпкано
при^накна ми ее (3 л.)
приплаквам, -аш
□рu□лoкнoпе
припламвам, -аш
примамване
припламна, -еш
приманОто^ принланелния(т),
припланОтна, прлпланетно;
припланОтни
приплача, -еш
приплаче ми ео (3 л.)
приплескам, -аш
522
присмехулник
приплесквам, -аш
приплеснат
приплетО, -еш
приплйтам, -аш
приплйтане
прйплод; прйплоди, (два и т.н.)
прйплода
припляскам, -аш
приплясквам, -аш
прйпна, -еш
приповдйгам (се), -аш
приповдйгане
приповдйгна (се), -еш
приповдйгнат
приповдйгнатост,
приповдигнатост
приповтОрям, -яш
приповтОряне
приповторя, -иш
приподпйсвам, -аш
приподпйсване
приподпйша, -еш
припознОвам (се), -иш
припознаване
припознОя (се), -еш
припой, -ят, -я; припои, (два и т.н.)
припоя
припомня (си), -иш
припомням (си), -яш
припомняне
припоя, -йш
припоявам, -аш
припояване
припра, -еш
припращя, -йш
припращявам, -аш
припращяване
припръскам, -аш
припръсквам, -нш
припръскване
припрян, припрения^),
припряна, припряно; припрени
припряност, припряността
припукам, -аш
припуквам, -нш
припукване
припушва ми се (3 л.)
припуши ми се (3 л.)
припълзя, -йш
припълзявам, -аш
припълзяване
припържа, -иш
припържвам, -нш
припържване
припърля, -иш
припърлям, -яш
припърляне
припявам, -аш
припяване
приравнен, приравнения^),
приравнена, приравнено;
приравнени
приравнйнен, приравнИнния^),
приравчйччo, приравнИнно;
приривнИнни
приравнйтелен,
nрйривчйгелчил(т),
прировнително, приравнйтелно;
прирoвчйтелчи
приравня (се), -йш
приравнявам (се), -аш
приравняване
прираждам, -иш
прираждане
прирОсна, -еш
прйраст
прираствам, -аш
прирастване
приревО, -еш
приревОва ми се (3 л.)
приревОвам, -иш
приреваване
приреве ми се (3 л.)
прирйтам, -аш
прирйтвам, -аш
прирйтване
природа
природен, природният),
природна, природно; природни
природен, природенияСт),
природенн, природено;
природени
природозащйтен,
природозащитния^),
природозащитна,
природозащитно;
природозащитни
природозащйтник;
природозащйтници, (двима и
т.н.) природозащйтници
природозащйтничка
природознание
природоизпитОтел, -ят, -я;
природоизпитОтели, (двима и
т.н.) природоизпитОтели
природоизпитателен,
прйродойзпитателнил(т),
природоизпитИтелна,
природоизпитателно;
природоизпитОтелни
природоизпитОтелка
природолюбйтел, -ят, -я;
природолюбйтели, (двама и
т.н.) природолюбйтели
природолюбйтелка
природолюбйтелски
природонаучен,
природонаучния^),
природонаучна,
природонаучно; природонаучни
природосъобразен,
природосъобразчия(т),
природосъобрОзна,
природосъобрОзно;
природосъобрОзни
природя, -йш
приросй (3 л.)
приросява (3 л.)
приръмжа, -йш
приръмжавам, -аш
приръмжаване
приръсва (3 л.)
приръси (3 л.)
прйсад; присади, (два и т.н.)
присада
присадка
присадя, -йш
присаждам, -аш
присаждане
присвйва ме (3 л.)
присвйвам (се), -аш
присвйване
присвйе ме (3 л.)
присвйя (се), -еш
присвоя, -йш
присвоявам, -нш
присвояване
присвяткам, -нш
присвятквам, -аш
присвяткване
приседна, -еш
присйпвам, -аш
присйпване
присйпя, -еш
прискОчам, -нш
прискОчвам, -аш
прискърбен, прискърбпия^),
прискЪрбча, прискърбно;
прискЪрбчи
прискърбие
прискърцам, -аш
прискърцвам, -аш
прискърцване
прислОмча се, -иш
прислОмчвам се, -аш
прислОмчване
прислон; прислони, (два и т.н.)
прислона
прислоня (се), -йш
прислонявам (се), -аш
прислоняване
прислуга
прислужа, -иш
прислужвам, -аш
прислужване
прислужник; прислужници,
(двама и т.н.) прислужници
прислужница
прислужничка
прислушам, -нш
прислушвам, -аш
прйсмех; присмехи, (два и т.н.)
присмеха
присмехулен, присмехулния^),
присмехулна, присмехулно;
присмехулни
присмехулник^ присмехулници,
(двама и т.н.) присмехулници
(лице)
присмехулник; присмехулници,
(дви и т.н.) присмехулника
(нелице)
523
присмехулница
присмехулница
присмехулнически
присмехулство; присмехулство
присмея се, -еш
присмйвом се, -ош
присмИвано
присое\ прнсон, н присой
присоен, прнсойния(т), присойно,
присойно; прнсойни
присой, -ят, -я; прнсои, (дво и
т.н.) прнсоя, и присое
приспОдам, -ош
приспадано
приспИдна, -еш
приспИ ми се (3 л.)
приспИва ми се (3 л.)
приспИвам (се), -аш
приспИване
приспивателен,
прйспuвогедния(г),
приспивателно, приспивателно;
приспивателни
приспивОтелно; приспивателни
приспИвен, прнсшйвния(г),
приспивно, приспивно;
приспивни
приспособен, прнспособення(т),
приспособено, приспособено;
приспособени
приспособенец; приспособенци,
(двомо и т.н.) приспособенци
приспособонка
приспособоност,
приспособеностгО
приспособонски
приспособОнчески
приспособончоство
приспособим
приспособймост,
приспособимосттО
приспособителен,
прйспособителния(т),
приспособително,
приспособително;
приспособителни
приспособление
приспособя (се), -йш
приспособивам (се), -аш
приспособйване
приспя (се), -йш
прйстав; пристави, (двомо и т.н.)
прйстовн
пристИвам, -ош
приставане
пристОвка
прИставски
приставя, -нш
пристИвям, -яш
приставяне
прИстан; прйстони, (дво и т.н.)
прйстано
пристИна, -еш
пристанище; прнстоншца
пристИнищен, прнстОнищния(т),
пристанищно, прнстОнищно;
пристанищни
пристануша
пристегна (се), -еш
пристйгом, -ош
пристйгане
пристйгна, -еш
пристйском (со), -аш
пристйсквом (се), -ош
пристИсквано
пристйсно (се), -еш
пристоен, пристойнйя(т),
пристойно, пристбйно;
пристойни
пристойност, пристойностго
присторво ми се (3 л.)
пристори ми се (3 л.)
пристрастен, прнсгростнuя(г),
пристрастно, пристрОстно;
пристрастни
пристрастен, пристростения(т),
пристрастена, пристрастено;
пристрастени
пристростоност,
прйсграсгеността
пристрОстио
пристрастност, пристростностго
пристрастя се, -йш
пристрастявам се, -ош
пристрастявано
пристройвам, -ош
пристройване
пристройка
пристроя, -йш
пристроивам, -ош
пристроивано
прйстъп; прйстъпй, (два н т.н.)
прйстъпа
пристъпвам, -ош
пристъпване
прйстъпон, прйстълння(г),
прйстъпна, прйстъпно;
прйстъпни
пристъпя, -йш
пристйгам (се), -ош
пристИгано
присъда
присъдя, -иш
присъединение
присъодинйтолон,
nрнсъединйтедния(г),
присъединИтелно,
прнсъединйтелно;
присъединИтелни
присъедини (се), -йш
присъодинИвом (се), -аш
присъодинивоне
присъждам, -аш
присъждано
присънва ми се (3 л.)
присънвано
присъни ми се (3 л.)
присърбИ мо (3 л.)
присърбива мо (3 л.)
прйсърцо
присъствам, -аш
присъствано
присъствен, прнсЪственuя(г),
присъствено, присъствено;
присъствени
присъствие; присъствия
присъщ
присигам (се), -аш
присйгане
присадим, -аш
присйдане
притаОн, притоення(т), притаено,
притаено; притаени
притОИвам (се), -аш
притОИване
притай (се), -йш
притаИвам (се), -ош
притоявино
притвИрям, -яш
притвИряно
прйтвор; прйтворн, (два и т.н.)
прйгворо
притворен, прнтворния(т),
прнтворна, прнтворно;
прнтворнй
притворен, прнтворенйя(т),
притворена, притворено;
притворени
притворство
притворя, -иш
притоготолен, притегателния^),
притегателно, притегателно;
притегателни
притогИтелност,
nритегогедносгтa
притОгля, -иш
притоглям, -яш
притегляне
притОгна, -еш
притежИвам, -ош
притежоване
притожоние
притожотол, -ят, -я;
притежОтели, (двама н т.н.)
притежатели
притежателен,
притежателния^),
притежОтелно, притежателно;
притежателни
притежателна
притекИ се, -Ош
притеснОние
притеснйтелон,
nритеснигеднйя(г),
притеснйтелна, притеснително;
притеснителни
притесни (се), -йш
притеснивам (се), -аш
притеснйване
притйсвам (се), -ош
притйсване
притйскам (се), -аш
притИскано
524
прищракване
притйсна (се), -еш
притйхвам, -аш
притйхване
притйхна, -еш
притйчам (се), -нш
притйчвам (се), -нш
притйчване
прйток; притоци, (два и т.н.)
прйтока
притома
притопуркам, -нш
притопурквам, -аш
притопуркване
притрОкам, -аш
притрОквам, -нш
притрОкване
притрепвам, -аш
притрепване
притрепервам, -аш
притреперване
притреперя, -иш
притрепна, -еш
притропам, -аш
притропвам, -аш
притропване
притръпвам, -нш
притръпване
притръпна, -еш
притрябвам, -аш
притулвам, -аш
притулване
притуля, -иш
притупам, -аш
притупвам, -нш
притулване
притурвам, -нш
притурване
притурка
притуря, -иш
притурям, -яш
притуряне
прйтча
притъквам, -аш
притъкване
притъкмя (се), -йш
притъкмявам (се), -аш
притъкмяване
притъкна, -еш
притъмнее ми (3 л.)
притъмнява ми (3 л.)
притъмняване
притъпквам, -аш
притъпча, -еш
притъпя (се), -йш
притъпявам (се), -аш
притъпяване
притърчО, -йш
притърчОвам, -аш
притърчОване
притягам, -нш
притягане
приумица
приуча, -иш
приучвам, -аш
приучване
прифучО, -Иш
прифучОвам, -аш
прифучйване
прйхвам, -аш
прихвОна (се), -еш
прйхване
прихвОне ме (3 л.)
прихватлйв
прихватлйвост, прихвнтливосттН
прихвОща ме (3 л.)
прихвОщам (се), -иш
прихващане
прихвърчО, -йш
прихвърчОвам, -нш
прихвърчОване
прихвърчам, -аш
прихвърчане
прихлопвам, -аш
прихлопване
прихлопна, -еш
прихлупвам (се), -аш
прихлупване
прихлупя (се), -иш
прйхна, -еш
прйход; прйходи, (два и т.н.)
прйходн
прйходен, прйходния(т),
прйходна, прйходно; приходни
приходоносен, приходоносния(т),
приходоносна, приходоносно;
приходоносни
прйходо-рОзходен,
прИходо-разходнияСт),
приходо-рИзходна,
приходо-разходно;
прйходо-рнзходни
приходящ
прихождам, -аш
прихождане
прицветник; прицветници, (два и
т.н.) прицветникн
прйцел; прицели, (двн и т.н.)
прицела
прицелвам се, -аш
прицелване
прйцелен, прйцелния(т),
прйцелнн, прйцелно; прицелни
прицеля се, -иш
причОкам, -аш
причОквам, -аш
причОкване
причастен, причастия^),
причОстна, причНстно;
причНстни
причастие; причНстия
причОстност, причнстносттО
причервя, -йш
причервявам, -аш
причернее ми (3 л.)
причернея, -еш
причернявам, -аш
причернява ми (3 л.)
причесвам, -аш
причесване
прическа
причестя (се), -Иш
причестявам (се), -иш
причестяване
причйна
причйнен, причинния^),
причинна, причинно; причИнни
причинйтел^ -ят, -я;
причинители, (двами и т.н.)
причинители (лице)
причинйтел2, -ят, -я;
причинители, (два и т.н.)
причинителя (нелице)
причинйтелка
причйнно-следствен,
причинно-следствения^),
причинно-следствена,
причИнно-следствено;
причйнно-следствени
причйнност, причин^осттО
причиня, -йш
причинявам, -аш
причиняване
причисля (се), -йш
причислявам (се), -аш
причисляване
причува ми се (3 л.)
причудлйв
причудлйвост, причудливостгН
причуе ми се (3 л.)
причукам, -нш
причуквам, -аш
причукване
пришелец; пришелцй, (двама и
т.н.) пришелцй, и пришълец
пришелкО и пришълкО
пришепвам, -нш
пришепване
пришепна, -еш
пришествие; пришествия
пришйвам, -иш
пришйване
пришйя, -еш
прйшка
пришпорвам, -аш
пришпорване
пришпоря, -иш
пришумоля, -йш
пришумолявам, -аш
пришушвам, -аш
пришушна, -еш
пришълец; пришълци, (двама и
т.н.) пришълци, и пришОлец
пришълкй и пришелкО
прище ми се (3 л.)
прйщене
прищйпвам (се), -аш
прищйпване
прищйпна (се), -еш
прищйпя (се), -еш
прищракам, -аш
прищрОквам, -аш
прищракване
525
прИщя ее
прищя ео, -иш
прищяеа ми ео (3 л.)
прищявка
приют; приютл, (два и т.н.)
приюта
приютя (ее), -йш
приютявам (ео), -аш
приютявано
приядО ми ео (3 л.)
прияжда ми ео (3 л.)
приятел, -ят, -я; приятели, (двама
и л.н.) приятели
приятелка
приятелски
приятелство; приятелства
приятен, прлятнля(л), приятна,
приятно; приятни
проагитИрам, -аш
проамерикански
проанализирам, -аш
проба
□рббoционон, пробационния(т),
пробационна, пробацлонно;
пробационни
пробОция; пробнции
пробвам, -аш
пробване
пробег; пробези, (два и л.н.)
пробега
пробен, пробния(т), пробна,
пробно; пробни
пробора, -ош
пробив; пробиви, (два л л.н.)
пробива
пробИвам (ее), -аш
пробИване
пробИвен, пробйвния(л),
пробИвна, пробйвно; пробйвнл
прббЯепбeх, пробивносттО
пробиотИк; пробиотйцл, (два и
т.н.) проблотйка
пробИрам, -аш
пробИрано
пробИя (ее), -ош
□роблоИнам, -аш
проблеИеoпе
проблОм; проблОми, (два и т.н.)
проблОма
пробломатизИрам, -аш
□рбблемахизИрапе
проблематика
проблематИчен,
проблематичния^),
проблематична,
проблематйчно; проблематични
пробломатИчноет,
проблемаmuчносттo
проблемен, проблемнил(m),
проблемна, проблОмно;
проблОмни
пробломпоeх, проблемнослга
проблесна, -еш
проблОя, -еш
проблясвам, -аш
пробляенано
пробляеък; проблясъцл, (два и
т.н.) проблясъка
пробна
пробода (ео), -Ош
прободо мо (3 л.)
пробожда ме (3 л.)
пробождам (ее), -аш
пробождано
пробоИ, -ял, -я; пробои, (два и л.н.)
пробоя
□робоИпo
пробръмчО, -Иш
□рббръмчавaм, -аш
пробръмчОване
пробуда
пробудя (ео), -иш
пробуждам (ео), -аш
пробуждано
пробутам, -аш
пробутвам, -нш
пробутеане
пробуча, -Иш
пробучавам, -аш
пробутвано
пробърборвам, -аш
пробърборване
пробърборя, -иш
пробъркам, -аш
пробърквам, -аш
пробягам, -аш
пробягвам, -аш
пробягеане
пробягна, -ош
провадИец; провадИНцл, (двама л
л.н.) провндЛйци
провадИИка
провадИИски
прбвoядър; провайдъри, (два и
т.н.) провОйдъра
прбвoИдърeки
провал; провнлл, (два и л.н.)
провала
проваля (ео), -Иш
провОлям (ее), -яш
проваляне
проведа, -Ош
провеждам, -аш
провеждано
проверител, -ят, -я; проверИтели,
(двама и т.н.) проверИлели
проверИтелен, проверй^елнля(л),
проверителна, проверйтелно;
проверИтелни
проверИтелна
проверка
проверочен, проверочния^),
проверочно, проверочно;
проверочни
проверя, -нш
проверявам, -аш
проверявано
провоевам (ее), -аш
провесна^
проеОея (ео), -иш
проветрИв
проветря (ео), -Иш
проветрявам (ее), -аш
проветрявано
провидение
прбвндонциoлон,
провиденцлoлнил(л),
провлденцлОлна,
провиденциално;
провлденциалнл
провидя, -иш
провИждам, -аш
пронИзня; провизии (облкн. в
мн.ч.)
прбвизброн, провлторнил(т),
провикна, провизорно;
п^овизорни
провИквам ео, -аш
провИквано
проеИкна ео, -ош
провинение
провинциален,
провинциалния^),
провинциална, провинциално;
провинциални
пронинциалИзъм,
провинцлалйтнъm,
провинцлнлйзма;
провинцлалИзми, (два и т.н.)
провинцлалИзъма
провинциалИст;
провинциалисти, (двама и т.н.)
провлнцлалйсти
провинциалИетка
проеИнция; провйнцли
провиня ео, -Иш
провинявам ео, -аш
прбеинЯнoне
провИрам (ео), -аш
провИрано
□рбвИcвaм1, -аш
прбвЯeвам2 (ео), -аш
провиевано
проеИeпа, -еш
проеИея (ео), -иш
провитамИн; провитамйни, (два л
л.н.) провитамина
проилак; провлаци, (два и т.н.)
провлока
провлека (ео), -ош
проелИчам (ео), -аш
провлИчано
проводИмост, проводимостта
проводник; проводници, (два и
т.н.) проводника
проводникои
провока^иен, nровокагИвнил(т),
провоколйвна, провокатнвно;
провокатИвни
провокатор; провокатори, (двама
и л.н.) провокОтори
провокаторна
провокаторе^
526
провокОторство
провокационен,
провокациДччия(т),
провокициднна,
провокнциднно; провокнциднни
провокОция; провокации
провокйрам, -аш
провокйране
проврО (се), -еш
провъзглася (се), -йш
провъзгласявам (се), -аш
провъзгласяване
провървй ми (3 л.)
провървя (се), -иш
провървява ми (3 л.)
провървям (се), -яш
провървяне
провъртам, -аш
провъртане
провъртя, -йш
провъртявам, -нш
провъртяване
прогОрям, -яш
прогОряне
прдгермОнски
прогйзвам, -аш
прогйзване
прогйзна, -еш
прдгимназиален,
прдгимназиалния(т),
прДгимнoзиàлча,
прдгимннзиНлно;
прДгимчoзйални
прдгимнОзия; прдгимнизии
прдглас; прдглнси, (дви и т.н.)
прдглнса
проглася, -йш
прогласявам, -нш
прогласяване
прогледна, -еш
проглеждам, -аш
проглеждане
проглушО, -йш
проглушавам, -аш
проглушОване
прогнйвам, -аш
прогнйване
прогнйя, -еш
прогноза
прогнозен, прогнозния(т),
прогнозна, прогнозно;
прогнозни
прогнозйрам, -аш
прогнозйране
прогностика
прогностйчен, прогностйчния(т),
прогностИчна, прогностично;
прогностйчни
проговОрям, -яш
проговОряне
проговорвам, -нш
проговорване
проговоря, -иш
прогонвам, -аш
прогбнване
прогбня, -иш
прогоря1, -йш
прогоря2 (се), -йш
прогорявам (се), -аш
прогоряване
прогрОма
програмОтор; програмОтори,
(два и т.н.) програмОтори
прогрОмен, програмният),
програмна, програмно;
програмни
програмйрам, -аш
програмйране
програмйст; програмисти,
(двама и т.н.) програмИсти
програмйстка
програча, -иш
прогрОчвам, -аш
прогрОчване
прогрес
прогресйвен, прогресйвния(т),
прогресИвна, прогресйвно;
прогресивни
прогресйвно-либерален,
прогресИвно-либералния^),
прогресйвно-либершша,
прогресИвно-либерално;
прогресивно-либерални
прогресйвно-подоходен,
прогресИвно-подоходния^),
прогресивно-подоходна,
прогресивно-подоходно;
прогресИвно-подоходни
прогресйвно-сделен,
прогресйвчо-еделния(т),
прогресИвно-одеяни,
прогресИвно-дално;
прогреейвчо-сделчи
ирогресйвност, протрееивчоетга
ирогресйрам, -аш
ирогресйране
прогресия; прогресии
прогризО, -еш
прогрйзвам, -аш
прогрйзване
прогулявам, -нш
прогуляя, -еш
прогърмя, -йш
прогърмявам, -аш
прогърмяване
продавОем
продОвам, -аш
продОване
продавателен, продавНтелния(т),
продавОтелна, продавателно;
продавателни
продавач; продивНчи, (двама и
т.н.) проднвОчи
продавачка
продОжба
продОжбен, продОжбения(т),
продОжбенн, продОжбено;
продОжбени
продължйтелен
продОжен, продижния(т),
продажна, продажно; продОжни
продОжник; продажници, (двама
и т.н.) продажници
продОжница
продОжнически
продажничество
продОжност, продажностга
продОм, продадеш
продан
продемонстрйрам, -нш
продерО (се), -еш
продиктувам, -аш
продйрам (се), -нш
продйране
продоволствам, -аш
продоволствен,
продоволствения^),
продоволствена,
продоволствено;
продоволствени
продоволствие; продоволствия
продрОн
продукт; продукта, (два и т.н.)
продукта
продуктйвен, продуктивния^),
продуктивна, продуктивно;
продуктивни
продуктйвност, продуктивността
продуктов
продукция; продукции
продумам, -нш
продумвам, -аш
продумване
продупча (се), -иш
продупчвам (се), -аш
продупчване
продухам, -аш
продухвам, -нш
продухване
продухвОтелен,
продухвОтелния^),
продухвОтелнн, продухвНтелно;
продухвОтелни
продуцент; продуценти, (двама и
т.н.) продуценти
продуцентски
продуцйрам, -аш
продуцйране
продълбОвам, -нш
продълбОване
продълбОя, -еш
продълговат
продълговОтост,
продълговатостта
продължа, -йш
продължавам, -аш
продължаване
продължение
продължйтел, -ят, -я;
продължители, (двама и т.н.)
продължители
продължйтелен,
продьлжйтелния(т),
527
продължителен
продължИтелно,
продължИтелно;
продължИтелни
продължйтолко
продължителност,
продължителността
продънвом (се), -аш
продънване
продъня (се), -иш
проект; проекта, (дво и т.н.)
проекта
проектИнт; проегатапт, (двомо н
т.н.) проегатата
прооктонтко
проектантски
проектантско-конструкторски
проектИнтство
проОктон, проКктнйя(т),
проектно, проектно; проектни
проектйром, -аш
прооктйрано
проектно-конструкторски
проектобюджет;
лроKктoбю^дкèкт, (дво н т.н.)
проОктобюджето
проОктобюджотен,
проектобюджетння(т),
лроèlcгoбю^дкèoто,
проектобюдакеето;
проектобюджетни
прооктодироктИво
проектодоговор;
проектодоговори, (дво н т.н.)
проектодоговора
проОктодоговорен,
проектодоговорнйя(т),
проектодоговорна,
проектодоговорно;
проектодоговорни
проОктозакон; проектозакони,
(дво н т.н.) проектозакона
проОктоплИн, -ът, -а;
проектопланове, (дво н т.н.)
проектоплОно
проектопредложение
проектопрограма
прооктопрогрОмен,
проoкгопротромнuя(т),
проектопрограмно,
проектопрогромно;
проектопрограмни
проОктор; проОкторн, (дво н т.н.)
проектора
проекторезолюция;
проекторезолюции
проекторешение
проектосметка
проектоустав; проектоустави,
(дво н т.н.) проектоустава
проОктоуставен,
проектоуставния(т),
проектоустовно,
проектоустовно;
проектоуставни
проекционон, проекцнонния(т),
проекцнонна, проекцнонно;
проекцноннн
проекция; проекции
проехтя, -йш
проек^нам, -ош
проехтивоне
проечИ, -йш
проечавам, -аш
проечИване
прожектирам, -ош
прожектиране
прожектор; прожектори, (дван
т.н.) прожектора
прожокторон, прожекторния(т),
прожекторна, прожекторно;
прожекторни
прожекционен,
прожекцнонния(т),
прожекционно, прожекционно;
прожекционни
прожОкция; прожекции
проживея, -еш
проживявам, -ош
прожулвом (се), -ош
прожулване
прожуля (се), -иш
проза
прозойзъм, прозайзмът,
прозойзмо; прозойзми, (дво и
т.н.) прозойзъмо
прозиик; прозойцн, (двомо н т.н.)
прозайцн
прозаичен, прозойчнйя(т),
прозойчно, прозаично;
прозойчнй
прозоически
прозаИчко
прозойчност, прозоичносттО
прозвище; прозвища
прозвищен, прозвнщния(т),
прбзвшцна, прозвищно;
прозвищни
прозвучИ, -иш
прозвучавам, -аш
прозвучовоне
прозвънвом, -ош
прозвънвоне
прозвънно, -еш
прозвънтя, -йш
прозвъвтивом, -аш
прозвъвтЯвове
прозвъня, -йш
прозвънявом, -ош
прозвъвивове
прозелйт; прозелйти, (двомо н
т.н.) прозеели
прозелитизъм, прозoдитйзмът,
прозелитИзмо
прозея се, -еш
прозино се, -еш
прозирам, -ош
прозироне
прозйрен, прозйрния(т),
прозйрна, прозйрно; прозйрни
прозирко
прозирност, прознрностгО
прозодйчон, прозодйчния(т),
прозодйчно, прозодйчно;
прозодйчни
прозодия; прозодни
прозорец; прозорци, (дво н т.н.)
прозореца
прозоречен, прозоречння(т),
прозоречна, прозоречно;
прозоречни
прозорлйв
прозорливост, прозорливостта
прозрИ, -еш
прозрОчен, прозрОчния(т),
прозрОчна, прозрачно;
прозрОчни
прозрочнобял,
прозрачнобелня(т),
прозрОчнобяло, прозрОчнобяло;
прозрОчнобОлн
прозрачност, прозрочностгО
прозрение
прозявам се, -ош
прозявано
прозявка, прозявката; прозОвкн
прозяпом, -ош
прозяпном, -ош
прозяпнино
проигрИвам, -ош
проиграване
проиграя, -еш
проигумен; пронгумени, (двомо н
т.н.) пронгумени
произведИ, -Ош
произведение
произвОждом, -ош
произвОждоно
производен, пронзводния(т),
производно, производно;
производни
производител1, -ят, -я;
производители, (двамо н т.н.)
производители (лице)
производител2, -ят, -я;
производители, (дво н т.н.)
производителя (нелице)
производителен,
пронзводйтеднuя(т),
производително,
производително;
производителни
производителко
производителност,
пронзводителностгО
производствен,
пронзводственйя(г),
производствена,
производствено;
производствени
производственик;
производственици, (двома н
т.н.) производственици
528
□роизводeтвопичка
производeтвено-адмнниeхра-
тИеоп, пролзводствено-адми-
нислратйвния(т),
пролзводелвено-администра-
лйвно, производствено-адии-
ниелралИвно; производствено-
администратИвни
производство; производства
произвол; произволи, (два и т.н.)
произвола
произволен, пролзвôлнил(л),
произволна, произволно;
произволни
произволнима, -иш
пронзволпичоно
произволност, произволностгО
произлИзам, -аш
произлИзано
произлИза, -ош
произнОсям (ее), -яш
произнасяне
произнееО (ео), -ош
□ронзпбeИхолоп,
nролзносигелнля(m),
пролтносйлелнa,
nролтноейтелно;
пролтноейлелни
произношение
произтокО, -ош
произтичам, -аш
произтичано
произход; проИзходи, (два и л.н.)
проИзхода, и произход
произход; пролзходл, (два л т.н.)
произхода, л пройзход
произхождам, -аш
произхождай
произхождение
произшествие; произшествия
прбипфлoциОпеп,
проинфлационния(т),
проинфлнцлонна,
пролнфлационно;
проинфлнцлонни
проидоха; пройдохи, (двама л т.н.)
пройдохи
прокажон, прокОжения(т),
прокОжена, прокажено;
прокнжени
прокаженик; прокОженицл,
(двомо л л.н.) прокОженицл
прокОженица
□рокажепичка
проказа
прокапвам, -аш
□рбкoпвoно
прокапя, -еш
прокарам, -аш
прокОрвам, -аш
прокарвано
прокОт
прокатен, прокoлнил(л),
прокална, прокОтно; прокОтни
прокОшлям ео, -яш
прокИенам, -аш
□рокяeвoпо
прокИена, -еш
прокламотор; прокламОтори,
(двама и т.н.) прокломОтори
прокламация; прокламОцлл
прокламИрам, -аш
прокламИране
прокловам, -аш
□роклонoпо
проклет^ам, -аш
проклохИeвам, -аш
□роклохяeвoно
проклотИя; проклетии
проклетник; проклетници,
(двама и л.н.) проклетници
проклетница
проклИнам, -аш
проклинане
проклИтика
проклятие; проклятия
прокоба
прокобвам, -аш
прокобване
прокобон, прокббнил(m),
прокобна, прокобно; прокобни
прокобя, -иш
прокобявам, -аш
□рбKббЯвано
прокомупиeхИчоeки
проконтролирам, -аш
проконтролИране
прокопОвам, -нш
прокопана^
прокопая, -еш
прокопеам, -аш
прокопенам, -аш
прокопсиа^
прокопсИя
прокрОдвам ео, -аш
прокрадвано
прокрадна ео, -еш
прокуда
прокудоник; прокуденици,
(двама и л.н.) прокуденицл
прокудоница
прокудя, -иш
прокуждам, -аш
пронуждано
прокуратура
прокурИет; прокурйсти, (двама л
т.н.) nрокурйетл
прокуриетка
прокурор; прокурори, (двама и
т.н.) прокурори
прокурорски
прокълна, -ош
□рокълвoвoм, -аш
□рокълнoнапо
прокънтя, -нш
прокънтявам, -нш
прокънтявано
прокъсам (ео), -аш
промеждутъчен
прокъснам (ее), -аш
прокъеноно
пролазиам, -аш
пролозвано
пролазя, -иш
□ролoявам, -аш
прблàИвoне
пролОя, -еш
пролежа, -йш
проложавом, -аш
проложовано
пролет, пролетгО
пролетариат
пролотаризация
прблохаризИрам (ео), -аш
□ролехаризИране
пролетариИ, -ят, -я; пролелОрлл,
(двама л т.н.) пролетарии
пролотарка
пролетарски
пролетен, пролетния(т),
пролетна, пролетно; пролетни
пролотое
пролетеше^ пролетешния(л),
пролОлешна, пролОтешно;
пролОтешни
пролетница; пролелницл (обикн.
в мн.ч.)
пролетно-летен,
пролетно-лелния(л),
пролетно-лятна,
пролетно-лялно;
пролетно-лОлни
пролетя, -Иш
пролотявам, -аш
пролетявано
пролея, -еш
пролив; проливи, (два и т.н.)
пролива
пролИвам, -аш
пролИвано
пролИвон, пролИвния^),
пролИвна, проливно; пролИвнл
пролИтам, -аш
пролИтано
пролича, -Иш
проличавам, -аш
проличавано
пролог; пролози, (два и л.н.)
пролога
пролом; проломи, (два и л.н.)
пролома
проломотвам, -аш
□роломохнoно
проломотя, -лш
пролука
промОзан
промеждутък; промеждутъци,
(два и л.н.) промеждутъка
промеждутъчен,
промеждутъчния^),
промеждутъчна,
промеждутъчно;
промеждутъчни
34. Официален правописен речнлк на българския език
529
променлйв
променлйв
променлйвост, променливосттО
променчйвост, променчивосттО
променя (се), -йш
променям (се), -яш
променяне
прометеевски
промйвам, -иш
промйване
промйвен, промйвния(т),
промивна, промИвно; промивни
промйвка
промйл; промйли, (два и т.н.)
промйла
промискуитет
промйсля, -иш
промйслям, -яш
промйсляне
промисъл; промисли, (два и т.н.)
промисъла
промйшлен, промйшления(т),
промИшлени, промишлено;
промйшлени
промйшленик; промишленици,
(двама и т.н.) промИшленици
промйшлено-аграрен,
промишлено-аграрния^),
промишлено-аграрна,
промИшлено-аграрно;
промишлено-аграрни
промйшленост, промишлеността
промйшленостройтелен,
промйшл ечостройтелчия(т),
nромйшлечостройтелча,
промйшлечостройтелчо;
промйшлечосrройтелчи
промйя, -еш
промокОем
промотйрам, -аш
промотйране
промоутър1; промоутъри, (двама
и т.н.) промоутъри (лице)
промоутър2; промоутъри, (два и
т.н.) промоутъри (нелице)
промоционален,
промоционалния^),
промоционална,
промоционално;
промоционални
промоционен, промоционния^т),
промоционна, промоциоччо;
промоционни
промоция; промоции
промуча, -Иш
промучОвам, -аш
промучаване
промуша (се), -иш
промушвам (се), -аш
промушване
промъквам (се), -аш
промъкване
промъкна (се), -еш
промълвя, -йш
промълвявам, -иш
промълвяване
промънкам, -аш
промънквам, -аш
промънкване
промърморвам, -аш
промърморване
промърморя, -иш
промяна, промяната; промени
пронОсям, -иш
пронасям се, -яш
пронасяне
пронеса, -еш
пронесО се, -еш
пронйжа, -еш
пронйзвам, -аш
пронйзване
пронизйтелен, прочизйтелчил(т),
прон^^елни, прочизйтелчо;
пронизйтелни
пронизйтелност,
nрочизителността
пронйквам (се), -иш
пронйкване
пронйкна (се), -еш
проникновен, проникновения^),
проникновени, проникновено;
проникновени
проникновение
проникновеност,
проникновеностгО
проницОем
проницаемост, проницаемостта
проницателен, проницателния^),
проницателни, проницателно;
проницИтелни
проницателност,
проницателността
прононсйран
проорО, -еш
проорОвам, -аш
проорОване
пропагОнда
пропагандатор; пропагандатори,
(двама и т.н.) пропагандатори
пропагандОторка
пропагандОторски
пропагандаторство
пропаганден, пропагандния^),
пропагандна, пропагандно;
пропагандни
пропагандйрам, -иш
пропагандйране
пропагандйст; пропагандйсти,
(двама и т.н.) пропигандйсти
пропагандйстка
пропагандйстки
пропОдам, -аш
пропОдане
пропадна, -еш
пропан
пропан-бутан
пропаст, пропасттИ
пропедевтика
пропедевтйчен,
пропедевтИчния^),
пропедевтична, пропедевтйчно;
пропедевтични
пропелер; пропелери, (два и т.н.)
пропелера
пропея, -еш
пропйвам (се), -аш
пропйване
пропилен
пропилея (се), -еш
пропилявам (се), -нш
пропиляване
пропйсвам, -нш
пропйша, -еш
пропищя, -йш
пропшцявам, -нш
пропшцяване
пропйя (се), -еш
проплавя, -иш
проплОвям, -яш
проплаквам, -иш
проплакване
проплОкна, -еш
проплача, -еш
проповед
проповедник; проповедници,
(двама и т.н.) проповедници
проповедница
проповеднически
проповедничество
проповедничка
проповядвам, -нш
проповядване
пропозйция; пропозйции
пропорционален,
пропорционалния^),
пропорционална,
пропорционално;
пропорционални
пропорционалност,
пропорционалността
пропорция; пропорции
пропрОвя, -иш
пропрОвям, -яш
пропрОвяне
пропукам (се), -аш
пропуквам (се), -аш
пропукване
пропуск; пропуски, (два и т.н.)
пропуска
пропускам, -нш
пропускане
пропускателен,
пропускателния^),
пропускателна, пропускателно;
пропускОтелни
пропусклйв
пропусна, -еш
пропуша, -иш
пропушвам, -нш
пропушване
пропъдя, -иш
пропъждам, -нш
пропъждане
530
простовот
пропълзя, -йш
пропълзявам, -ош
пропълзявоно
пропътувам, -аш
пропявом, -аш
пропИване
проработвам, -аш
пророботвове
проработя, -нш
проровям, -яш
прорИвяно
проросно, -кш
проросто, -Ош
прораствам, -аш
прорастване
проревИ, -Ош
проревИвам, -аш
проровИване
проредОя, -кш
проредя, -йш
прорОжо, -еш
прорОждом, -аш
прореждане
прорез; прорезн, (дво н т.н.)
прорезо
прорОктор; прорОкторн, (двамо и
т.н.) прорОкторн
проридовом, -ош
проридовоне
проридОя, -еш
прорицИвом, -ош
прорицИвано
прорицоние
прорицОтол, -ят, -я; прорuцотедu,
(двама и т.н.) прорицотели
прорицотелко
прорицИя, -кш
проровя, -иш
пророк; пророци, (двомо и т.н.)
пророци
пророкувам, -аш
пророкувано
проронвом, -ош
проронвоне
пророня, -иш
пророчески
пророчествам, -ош
пророчество; пророчества
прорбчица
проръмжо, -иш
проръмжовом, -ош
проръмжовоне
прорязвам, -ош
прорязване
просвам (се), -ош
просване
просвета
просвОтво (3 л.)
просвОтво ми (3 л.)
просвОтвоне
просвОтон, просвОтння(т),
просветна, просветно;
просветни
просвотОн, просвктОния(т),
просветено, просветОно;
просветОни
просветоност, просветеностго
просветйтол, -ят, -я;
просветители, (двомо и т.н.)
просветители
просветйтелен,
просветитедння(г),
просветително, просветително;
просветИтелни
просвотИтолко
просвотйтелски
просвотлОние
просветлОя, -еш
просветля, -йш
просветлявом, -аш
просвотляване
просветне (3 л.)
просветне ми (3 л.)
просветя (се), -нш
просвещавам (се), -ош
просвощИване
просвеще^и; просвещОнци,
(двама и т.н.) просвещкнцн
просвещение
просвйрвим, -ош
просвйрвано
просвйря, -иш
просвистя, -йш
просвистявим, -аш
просвистявоне
проседя, -йш
проседявим, -ош
просодявано
просека
просекИ, -Ош
просено
просенйк; просенйци, (дво и т.н.)
просенйка
просенйчен, просенйчния(т),
просенйчно, просенйчно;
просенйчни
просешки и просяшки
просйтел, -ят, -я; просители,
(двомо н т.н.) просители
просйтолко
просйчам, -ош
просйчане
просйя
просиявам, -аш
просияване
просияя, -еш
проскубвом (се), -ош
проскубвоне
проскубя (се), -еш
проскърцом, -ош
проскърцвам, -аш
проскърцвоне
прослИва
прославен, прослОвенйя(т),
прославено, прославено;
прослОвенй
прославя (се), -иш
прославям (се), -яш
прославяне
проследя, -йш
проследявам, -ош
проследяване
прословут
прослойка
прослужа, -иш
прослужвам, -аш
прослужване
прослушам, -ош
прослушвам, -аш
прослушване
просмуквам (се), -аш
просмукване
просмуча (се), -еш
просна (се), -еш
просо
проспОкт; проспекти, (дво и т.н.)
проспекта
проспектйвен, проспектйвния(т),
проспективна, проспектйвно;
проспектйвни
проспорйром, -ош
просперйроне
просперитет; просперитети, (дво
и т.н.) просперитета
проспйвам, -ош
проспИване
проспя, -йш
просроча, -иш
просрочвам, -ош
просрочване
просрбчка
прост
простИк; простОцн, (двама н т.н.)
простаци
простото
простИтен, простОтнйя(т),
простОтна, простатно;
простОтни
простатйт
простОчка
просташки
простИщина
простОна, -еш
простОнвим, -ош
простОнване
простОя, -еш
простоено
простйвам, -аш
простйване
простйм
простйна, -кш
простйром (се), -ош
простйрине
проституйрам, -ош
проституИране
проститутко
проститутски
проституция
простичък, простичкия(т),
простичко, простичко;
простички
простовИт
531
□роeходушон
□роeтбдушеп, прослодушния(л),
простодушна, простодушно;
прослодушнл
простодушие
□роeтодушпбeт,
прослодушноспа
проeхолЮдоп, прослолюдния(т),
простолюд^на, простолюдно;
простолюднл
простолюдие
простонароден,
простонароднля(т),
простонародна, простонародно;
простонародни
простор1; простори
простор2; простори, (два и т.н.)
простора
просторен, просторния^),
просторна, просторно;
просторни
□роeторОчоп, прослоречнля(л),
прослорОчна, просторОчно;
прослорОчни
проeхорочио
простосмъртен,
nросmоснъртнил(л),
простосмъртна,
простосмъртно; простосмъртни
□роeтоeърдочоп,
проетосърдèчнил(т),
nроетосърдечна,
прослосърдОчно;
простосърдОчни
□роeхоeърдочие
проeтоeърдочпоeт,
простосърдечностгО
простотО
простотИя; простотии
прострО (ее), -ош
пространен, прослрoннлл(л),
пространна, пространно;
пространни
пространствен,
nрослрàнсmвенил(m),
пространствена,
пространствено;
пространствени
□роeхрапeтвопоeх,
пространсmвеносmта
пространство; пространства
прострелвам (ее), -аш
прострелвано
прострелям (ео), -яш
простуда
простуден, простудния^),
простудна, простудно;
простудни
простудя (ео), -Иш
простуд^нам (ео), -нш
проeтудявапо
простъпка
простя (ео), -йш
проеумтя, -Иш
просумтявам, -нш
просумтявано
просфора
проефорон, просфорнля(т),
просфорна, просфорно;
просфорни
проефорник; просфорницл, (два
и т.н.) просфорника
просълзя (ее), -Иш
просълзявам (ее), -аш
□роeълзЯвапо
просъница
просъекам, -нш
□роeЪeквам, -аш
□роeЪeквано
проеъхиам, -нш
проеъхиано
просъхна, -еш
просъществувам, -аш
просъществувано
прося, -иш
просяк; просяци, (двама и л.н.)
просяци
просякИня
просяшки и проеошки
□рбтoгбпИeт; проmатонИсли,
(двама и т.н.) проmатонйстл
протОкам (ее), -аш
протакано
протегна (ео), -ош
протеже; протежета
протежение
протожИрам, -аш
□ротожИрапо
протеза
протезен, протезния^), пролОзна,
пролОзно; протезни
протеИни (само мн.ч.)
протеИнов
протока, -Ош
протектор; протектори, (два л т.н.)
протектора
протекторат; протекторати, (два л
т.н.) протекторОто
протокциопоп,
протекционния(т),
пролекционна, протекцлонно;
пролекционнл
протекционИзъм,
протекционИзмът,
протекционИзма
протокцuбпИeх; пролекцлонНсти,
(двамн и л.н.) пролекционйсти
□ротокциопИeтка
протОнция; протекции
протест; протести, (два и л.н.)
протеста
протестант; протестанти, (двама
и т.н.) протестанти
протестанта*^,
nротееmангйтнъm,
протеетантйтна
протестантна
протестантски
протестантство
протестен, пролеслнил(m),
протестна, пролОслно;
протестни
протестИрам, -аш
протестИране
протИе
протИвон, протйвния(л),
протИвна, противно; противни
противено
протИвник; пролИвнлцл, (двама и
т.н.) противници
протИвникои
□рохИнпичкo
прохuвоoлкохолоп,
противоалкох0лния(л),
проллвоалкохолна,
протлвоалкохолно;
проливоалкохолнл
□рохивоаeтмахИчеп,
протлвоаслмалйчнлл(m),
противоаслмалачна,
пролив о астматично;
проллвоастматйчни
противоатомен,
противоОтомния(т),
противоатомна,
противоатомно; противоатомни
противоборетво
протuвоброповИ
протнвобЪлгарeки
противовес
прохивовИруeоп,
nротивовйруснлл(т),
противовйрусна,
противовИрусно;
прогuвоваруенл
противовъздушен,
nротлвовътдушнuя(т),
противовъздушна,
противовъздушно ;
противовъздушни
противогаз, -ът, -а; противогази,
(два и л.н.) противогаза
противогазои
прохuвбгрoдушоп,
проллвоградушнля(т),
проливоград^шша,
проливоградушно;
противогрндушни
противодеиствам, -нш
противодеИствано
противодеиствие;
nротлводеаелвил
противодържавоп,
nроглводържавнлл(m),
проливодържавна,
противодържОвно;
протлводържнвни
противоорОзиоп,
проливоеротиHния(т),
nротлвоеротийна,
проллвоерôтлйно ;
nротлвоерôтийнл, л
прохивоорозИон
532
проучване
противоерозйен,
противоерозйИнил(т),
противоерозйИча,
противоерозййно;
противоерозййчи, и
противоерозйен
противоестествен,
противоестествения^),
противоестествена,
противоестествено;
противоестествени
противозаконен,
противозаконния^),
противозаконна,
противозаконно;
противозаконни
противозаконност,
противозакоччоетта
противозачатъчен,
противозачатъчния^),
противозачатъчна,
противозачатъчни;
противозачатъчни
противоземетръсен,
противоземетрЪсчил(т),
противоземетръсна,
противоземетръсно;
противоземетръсни
противоконституционен,
противокочетитуцйДччил(т),
nротивоконетйтуциДнна,
противокочетйтуциДнчо;
противоконституциДччи
противолежйщ
противонардден,
противонародния^),
противочарДдча,
противонародно;
противонарддни
противообществен,
противообществечил(т),
противообществена,
противообществено;
противообществени
противоотрдва
противоотрдвен,
противоотрдвния(т),
противоотрдвча,
противоотрдв^с^;
противоотрдвни
противопаразйтен,
противопаразйтчил(т),
противопаразитна,
противопаразитно;
противопаразитни
противопожарен,
противопожарния^),
противопожарни,
противопожарно;
противопожарни
противопоказан
противопоказОние
противопдказен,
противоnдказчил(т),
противопдказча,
противопдкизно;
противопдкнзчи
противополджен,
противополджния(т),
противополджна,
противополджчо;
противополджни
противополджност,
противоположността
противопоставя (се), -иш
противопоставям (се), -яш
противопоставяне
противоправйтелствен,
противоnравйтелетвечил(т),
противопрoвйтелетвечo,
протйвоправйтелствечо;
противоправителствени
противопърхотен,
противопЪрхотнил(т),
противопърхотни,
противопърхотно;
противопърхотни
противоракетен,
противоракетчил(т),
противоракетна,
противоракетно;
противоракетни
противораков
противоревматйчен,
противоревмитйчнил(т),
противоревматична,
противоревматично;
противоревматични
противорелигидзен,
противорелитидзнил(т),
противорелигидзчa,
противорелигидзно ;
противорелитидзчи
противореча (си), -йш
противоречене
противоречйв
противоречйвост,
противоречивостта
противоречие; противоречия
противосамолетен,
nротивоеамолетнил(т),
противосамолетна,
противосамолетно;
противосамолетна
противостоене
противостоя, -йш
противотанков
противотежест, противотежестта
противотуберкулдзен,
противотуберкулдзчил(т),
n■ротивотуберкулдзчи,
противотуберкулдзчо;
противотуберкулдзни
противотяло; противотелИ
противоуставен,
противоуставния(т),
противоуставна,
противоуставно;
противоуставни
противохимйчески
противя се, -Иш
протйчам, -аш
протйчане
протодякон; протодякони, (двама
и т.н.) протодякони
протодяконски
протойерей, -ят, -я; протойереи,
(двама и т.н.) протойереи
протойерейски
проток; протоци, (два и т.н.)
протока
протокол; протоколи, (два и т.н.)
протоколи
протоколен, протоколния(т),
протоколна, протоколно;
протоколни
протоколйрам, -аш
протоколйране
протоколйст; протоколисти,
(двама и т.н.) протоколйсти
протоколйстка
протон; протони, (двн и т.н.)
протона
протоплйзма
протоплазмен,
протопл Озмения(т),
протоплОзмена, протоплазмено;
протоплНзмени
протопрезвйтер;
протопрезвйтери, (двама и т.н.)
протопрезвйтери
протопрезвйтерски
протосйнгел; протосингели,
(двама и т.н.) протосингели
прототйп, -ът, -и; прототипи
и прототипове, (двн и т.н.)
прототипа
проточа (се), -иш
проточвам (се), -нш
проточване
протрйвам (се), -аш
протрйване
протрйя (се), -еш
протръбя, -Иш
протръбявам, -аш
протръбяване
протуберОнс; протуберИнси, (двн
и т.н.) протуберoчеo
протъркам (се), -нш
протърквам (се), -иш
протъркване
протътвам, -аш
протътване
протътна, -еш
протягам (се), -аш
протягане
проумея, -еш
проумявам, -нш
проумяване
проуча, -иш
проучвам, -аш
проучване
533
проучвателен
проучвателен, проучвогкдния(г),
проучвателно, проучвателно;
проучвателни
профон; профани, (двомо н т.н.)
профани
профаноция; профоноции
профанйрам, -аш
профанйране
профОнски
профошйст; профошистн, (двамо
н т.н.) профошйстн
профашйстки
професионален,
професионалния^),
професионално,
професионално;
професионални
професионализъм,
професионализмът,
професионализма;
профкснонолйзмн, (дво н т.н.)
профксноналИзъмо
професионалИст;
професионалисти, (двомо н т.н.)
професионалисти
професионалИст^
професия; профОсии
професор; професори, (двама и
т.н.) професори
профОсорски
професура
профетйчески
профил; профили, (дво н т.н.)
профила
профилактика
профилактИчен,
профилактичния^),
профилактично,
профилактично; профилактични
профилакториум;
профилокториуми, (дво н т.н.)
профил акторнумо
профилен, профилния^),
профилно, профилно; профилни
профилирам (се), -ош
профилИран
профилИрано
проформа
профсъюз; профсъюзи, (два и т.н.)
профсъюза
профсъюзен, профсъюзния(т),
профсъюзно, профсъюзно;
профсъюзни
профукам, -ош
профуквам, -ош
профукване
профучИ, -йш
профучОвам, -аш
профучИване
прохлада
прохлИден, прохладния^),
прохладно, прохлОдно;
прохладни
проход; проходи, (два и т.н.)
прохода
проходен, проходння(т),
проходно, проходно; проходни
проходйлка
проход Им
проходимост, проходнмостго
проходя, -иш
прохождам, -ош
прохождане
прохърком, -ош
прохърквом, -ош
прохърквоно
процвилвам, -аш
процвйлване
процвйля, -нш
процедирам, -ош
процедирано
процедура
процедурен, процкдурнйя(т),
процедурно, процедурно;
процедурни
процедя (се), -йш
процеждам (се), -ош
процеждано
процОнт; проценти, (два н т.н.)
процента
процентен, процкнтния(т),
процентна, процОнтно;
процентни
процентов
процеп; процепи, (два н т.н.)
процепа
процОс; процОси, (два н т.н.)
процеса
процесия; процесии
процОсор; процесори, (два н т.н.)
процОсоро
процесуален, процесуалния^),
процесуална, процесуално;
процесуални
процитиром, -аш
прочое
прочета, -Ош
прочйством, -ош
прочйствоно
прочйстя, -иш
прочит; прочитн, (дво и т.н.)
прочита
прочйтом, -аш
прочйтано
прочитен, прочитнйя(т),
прочитно, прочнтно; прочитни
прочувам се, -ош
прочувствон, прочувствения(т),
прочувствено, прочувствено;
прочувствени
прочувственост,
прочувствкносттО
прочут
прочуя со, -еш
прошИвам, -ош
прошОрвом (се), -ош
прошорвано
прошОря (се), -иш
протОние
прошепвам, -аш
прошепвано
прошОпна, -еш
прошка
прошнурйвам, -аш
прошнурован
прошнурйвано
прошнуровка
прошумоля, -йш
прошумолявам, -аш
прошумоляване
прошушвам, -аш
прошушване
прошушна, -еш
прощовам (се), -аш
прощаване
прощален, прощолния(т),
прощапна, прощално; прощални
прощъпалник; прощъпалннцн,
(два н т.н.) прощъппшuка
проява
проявйтол, -ят, -я; проявители,
(два н т.н.) проявителя
проявлОние
проявя (се), -йш
проявявом (се), -аш
проявяване
прояждам, -аш
прояждане
проям, проядОш
проясноние
прояснИ (се) (3 л.)
прояснява (се) (3 л.)
прояснявано
пружа (се), -иш
пружоно
пружйна
пружйнон, пружинения^),
пружинена, пружйнено;
пружйнкни
пружинИрам, -аш
пружинИрано
прусИк; прусОци, (двамо н т.н.)
прусОци
прусочка
прусошки
пруски
пруст, -ът, -о; прустове, (два н т.н.)
пруста
пръв, първня(т), първо, първо;
първи, и първи
пръдвам, -аш
пръдване
пръдлйв
пръдни, -еш
пръдня
пръждосам (со), -аш
пръждосвам (се), -аш
пръждосвано
пръжки; пръжки (обнкн. в мн.ч.)
пръквам се, -ош
пръквано
пръкно се, -еш
534
птичОр
пръсвам (ео), -аш
пръсване
пръска
пръекОлка
пръскало; пръсколО
пръскам (ео), -аш
пръскано
пръекОч1; пръскОчи, (двама и
т.н.) пръскОчи (лице)
пръекач2; пръскОчи, (два и л.н.)
пръскОча (нелице)
пръскачка
пръсна (ео), -ош
пръст1, пръстгО
пръет2, -ът, -а; пръсти, (два и т.н.)
пръстн
пръстен; пръстени, (два и т.н.)
пръстена
пръстен, пръстенuл(m), пръстена,
пръстено; пръстени
пръстеновиден,
пръстеновйднил(т),
пръстеновйдна, пръстеновидно;
пръстеновИдни
пръстон
пръстче; пръстчета
прът, -ъл, -а; прътове и пръти, (два
л т.н.) пръта
пръхкав
прЪхкавоeх, пръхкaвосттa
пръхтоно
пръхтя, -Иш
пръч, -ът, -а; пръчове, (два и т.н.)
пръча
пръчка
пряк, прекия(т), пряка, пряко;
прОкл
пряко
прякор; прякори, (два и л.н.)
прякора
прям
прямотО
пряпороц; пряпорци, (два и т.н.)
пряпореца
пряспа, пряспата; преспи, и проспа
псалм, -ът, -а; псалми, (два и т.н.)
псалма
пеалт, -ът, -а; псОллове, (двама и
т.н.) псалтове
псалтир; пснлтйри, (два и т.н.)
псаллйра
пее; псета
псОедодомокрация;
псОвдодемокрОции
□eендоклаeицИзъм,
nеевдокласицйзнъm,
псевдокласлцйтма
пеевдонаучен, псевдо^^^иния^),
псОвдонаучна, псевдонаучно;
псОвдонаучни
псевдоним; псевдоними, (два и
л.н.) псевдонима
□eовдороалязъм,
nсевдореалйтнъm,
псевдореалИтна
пeевдбрèвблЮцuя;
псевдореволюцлл
пeовдбучон; псОвдоучени, (двама
и т.н.) псОвдоучени
пeяхбболпицo
пеихар, -ят, -я; пслхОрл, (двама и
л.н.) пслхОри
пеихиатрИчон, психиатричния^),
психиатрйчна, пслхиатрИчно;
психиалрйчни
пеихиатрИчоеки
психиатрия; психиатрии
психиатър; психиатри, (двома и
л.н.) психиОтри
пеИхика
психичен, пеихнчния(л),
пслхИчна, психично; пслхйчни
пеихИчоеки
психоанализа
псИхоаналитИк; психоаналитици,
(двама и л.н.) псИхоаналитици
психоаналитИчен,
псйхоаннлилйчния(л),
псйхонналитйчна,
псИхонннлитйчно;
психоаналитични
пеихогоноза
психогенен, психогенния^),
психогенна, психогенно;
психогенни
пеихографИя
пеИходиепанеОр ;
псйходлспннсери, (два и т.н.)
псйходлспансера
психоза
пеихолингиИетико
пеИхолингеиетИчен,
пеИхолинтвлеmHчния(m),
пеахолинтвлелИчна,
псйхоллнтвлсгИчно;
псйхолинтвлсmйчнл
психолог; психолози, (двама л т.н.)
психолози
пеихологИзъм, психологИзмът,
психологизма
пеихологИчен, пслхологйчния(т),
психологИчна, психологично;
психологични
психологИчески
психология
психоложка
пеихомотрия
психомоторен,
пслхомол0рнля(л),
психомоторна, психомоторно;
психомоторни
психопат; психопати, (двама и л.н.)
психолОги
пeuхбпахИчон, пслхопалИчнuл(л),
пслхопалйчна, психологично;
психологични
пеихопатИя; психопатни
пеихопатка
пeИхбпoхблог; псйхопатолозл,
(двама и л.н.) псйхопатолозл
neяхбnoтологичоп,
псйхопатологлчния(т),
псИхопалологнчна,
пейхопалолôгично;
псйхопатологлчни
пеихопотологичееки
пeяхбпoтблбгия
пeяхбтерoповх; псахотерапОвти,
(двама л т.н.) псйхотернпевтл
пeяхоторoповхИчоп,
nсйхоmерапевлйчнuл(m),
псйхотерапевтнчна,
псйхотерапевлйчно ;
псйхолернпевтачнл
пеИхотерапия
пеихотерор
пeИхбхероряeх; псйхолерорйсли,
(двама и т.н.) псНхотерорастл
псИхотренинг; психотренинги,
(два л т.н.) психотренинга
пеИхотрИлър; псйхолрИлъри,
(два и т.н.) псйхотрйлъра
пеихотронон, психотронния(т),
пслхолронна, психотропно;
пслхотроннл
пеихотроника
психотропен, психолропния(л),
психотропна, психотропно;
пслхолропни
псИхо^изиологИчен,
псйхо-фитлологйчния(m),
псйхо-флтиологИчна,
nсйхо-флтиологйчно;
псйхо-флзлологйчни
пеИхо-физиологичееки
пeИхб-физиблогия
пеориазие
пееет (межд.)
пет (межд.)
псувам, -аш
псувано
псувня
птИца
птицевъд; птицевъди, (двама и
т.н.) птицевъди
птицевъден, плицевъдния(л),
птицевъдна, птицевъдно;
птицевъдни
птицевъдка
птицевъдство
пхицогадoхол, -ят, -я;
птицегндОтели, (двама и л.н.)
птицегадалели
птицеглодОч; плицегледОчи,
(двама и л.н.) пллцегледачи
птицеглодОчка
птицекомбинат;
птицекомбинОти, (два и т.н.)
пллцекомблнОла
птицолое; птлцеловл, (два и л.н.)
птицелова
птицопродаиец; пллцепроднвци,
(двама и т.н.) птлцепродавци
птицеферма
птичОр1, -ят, -я; шичОрл, (двама и
535
птичар
т.н.) птичари (лице)
птичар2, -ят, -я; птичНри, (двн и т.н.)
птичаря (нелице)
птичОрка
птичОрник; птичНрници, (двн и
т.н.) птичарни^
птйче; птичета
птйченце; птйченцн
птйчи, птйчия(т), птйча, птйче;
птйчи
птйчка
пубертет; пубертети, (двн и т.н.)
пубертета
пубертетен, пубертетния^),
пубертетна, пубертетно;
пубертетни
публика
публикОция; публикИции
публикувам, -аш
публикуване
публицйст; публицйсти, (двама и
т.н.) публицИсти
публицйстика
публицистйчен,
публицистичния^),
публицистИчна, публицистично;
публицистИчни
публицистйчески
публицйстка
публичен, публичния^),
публична, публично; публични
публичност, публичността
пудел; пудели, (два и т.н.) пудела
пудинг; пудинги, (два и т.н.)
пудинга
пудра
пудрене
пудриера
пудря (се), -иш
пуерторикОнец; пуерторикНнци,
(двама и т.н.) пуерторйкНчци
пуерторикОнка
пуерторикОнски
пуешки
пуйка
пуйче; пуйчето
пуйчи, пуйчия(т), пуйча, пуйче;
пуйчи
пук (межд.)
пукало; пукалО
пукам (се), -нш
пукане
пуканка
пуквам (се), -нш
пукване
пукна (се), -еш
пукнатина
пукот; пукоти, (два и т.н.) пукотн
пукотевица
пул, -ът, -н; пулове, (двн и т.н.) пулн
пулверизатор; пулверизатори,
(двн и т.н.) пулверизатора
пулверизйрам, -нш
пулверизйране
пуле; пулета
пулене
пулов
пуловер; пуловери, (двн и т.н.)
пуловери
пулп, -ът, -н; пулпове, (двн и т.н.)
пулпа
пулпа
пулпйрам, -аш
пулпйране
пулпйт; пулпйти, (двн и т.н.)
пулпйта
пулс, -ът, -н; пулсове, (два и т.н.)
пулса
пулсйрам, -аш
пулсйране
пулсов
пулт, -ът, -и; пултове, (двн и т.н.)
пулта
пуля (се), -иш
пума
пумпал; пумпали, (два и т.н.)
пумпала
пунйчески
пункт, -ът, -н; пунктове, (двн и
т.н.) пункта
пунктйр; пунктйри, (два и т.н.)
пунктйра
пунктйрам, -нш
пунктйране
пунктов
пунктуален, пунктуалния^),
пунктуална, пунктуално;
пунктуални
пунктуационен,
пунктуoциоччия(т),
nучктунционнo, пунктуиционно;
пучктуoциочни
пунктуОция; пунктуации
пункция; пункции
пунш, -ът, -н; пуншове, (двн и т.н.)
пунша
пура
пургатйв; пургативи, (двн и т.н.)
пургатйва
пургатйвен, пургoтйвнил(т),
пургатИвна, пургативно;
пургатив ни
пурйзъм, пурйзмът, пурйзмн;
пурйзми, (двн и т.н.) пурйзъма
пурйст; пурйсти, (двнмн и т.н.)
пурйсти
пуристйчен, пуристйчния(т),
пуристИчна, пуристИчно;
пуристИчни
пурйстка
пуритан; пуритани, (двама и т.н.)
пуритани
пуританйзъм, пуританИзмът,
пуритoчйзмo
пуритОнка
пуритОнски
пуритОнство
пурпур
пурпурен, nурпурнил(т),
пурпурна, пурпурно; пурпурни
пурпурночервен,
пурпурчочервечил(т),
пурпурчочервенo,
пурпурночервено;
пурпурночервени
пусйя; пусии
пуск, -ът, -н; пускове, (два и т.н.)
пуска
пускам (се), -аш
пусков
пускане
пусна (се), -еш
пуст
пуста
пустеене
пустея, -еш
пустйнен, пуетйнчил(т),
пустинна, пустинно; пустИнни
пустйнник; пустинници, (двама и
т.н.) пустинници
пустйннически
пустйнничество
пустйня
пустосам, -нш
пустосвам, -нш
пустосване
пустослОвен, пустослИвнил(т),
пустослОвнн, пустославно;
пустославни
пустослОвие
пустословие; пустословия
пустотО
пустотйя
пустош, пустошта
пуф (межд.)
пуфкам, -аш
пуфкане
пуф-пОф (межд.)
пуфтене
пуфтя, -йш
пух, -ът, -а
пух (межд.)
пухам, -аш
пухвам, -нш
пухване
пухен, пухения^), пухена, пухено;
пухени
пухенка
пухест
пухкав
пухкавинО
пухкавост, пухкавостта
пухкам, -нш
пухкане
пухна, -еш
пухов
пухтене
пухтя, -йш
пухче; пухчета
пуч, -ът, -н; пучове, (двн и т.н.) пучн
пуша, -иш
пушОлня
пушач; пушачи, (двама и т.н.)
пушНчи
пушОчка
536
първокачествен
пушек; пушеци, (дво н т.н.)
пушека
пушене
пушечен, пушечния(т), пушечна,
пушечно; пушечни
пушйлка
пушка
пушлйвост, пушливостгО
пущина
пущинак; пущинаци, (два и т.н.)
пущинОка
пуяк; пуяцн, (дво н т.н.) пуяка
пфу (межд.)
пхенянски
пчелИ
пчелИр, -ят, -я; пчелари, (двамо и
т.н.) пчелОрн
пчелИрки
пчелОрник; пчеларни^, (дво и т.н.)
пчеларни^
пчеларски
пчеларство
пчОлен, пчелния^), пчОлна,
пчОлно; пчОлни
пчелйн; пчелини, (два и т.н.)
пчелина
пчелояд; пчелояди, (дво и т.н.)
пчелояда
пшенйца
пшенйчен1, пшениченйя(т),
пшенйчено, пшеничено;
пшеничени
пшенйчен2, пшеничния^),
пшенично, пшенично;
пшенични
пшт (межд.)
пъдИр, -ят, -я; пъдОрн, (двамо н т.н.)
пъдОри
пъдене
пъдИрски
пъдпъдък; пъдпъдъци, (дво и т.н.)
пъдпъдъка
пъдпъдъчи, пъдпъдъчия(т),
пъдпъдъча, пъдпъдъче;
пъдпъдъчи
пъдя, -иш
пъзел; пъзели, (дво и т.н.) пъзела
пъзли
пъзлйв
пъзльо; пъзлъовцн, (двомо н т.н.)
пъзлъовци
пък (сз.)
пък (част.)
пъклен, пъклення(т), пъклено,
пъклено; пъклени
пъкъл
пълен, пълнйя(т), пълно, пълно;
пълни
пълзене
пълзошкИта и пълзошком
пълзя, -йш
пълководец; пълководци, (двомо
и т.н.) пълководци
пълководски
пълнОено
пълнеж; пълнОжи, (два н т.н.)
пълнОжа
пълнене
пълнОя, -еш
пълнйтел, -ят, -я; пълнители,
(два и т.н.) пълнителя
пълновлИстен, пълновлостния(т),
пълновластна, пълновластно;
пълновластни
пълновлИстие
пълноводен, пълноводния(т),
пълноводна, пълноводно;
пълноводни
пълноводие
пълноводност, пълноводностгО
пълно^о^е
пълнозвучен, пъднозвÿчнйя(т),
пълнозвучна, пълнозвучно;
пълнозвучни
пълнокръвен, пълнокръвния(т),
пълнокръвна, пълнокръвно;
пълнокръвни
пълнокръвие
пълнокръвност,
пълнокръвността
пълнолОтен, пъднолетния(г),
пълнолетна, пълнолОтно;
пълнолОтни
пълнолОтие
пълнолуние
пълномаслен, пълномОсления(т),
пълномОслена, пълномаслено;
пълномаслени
пълнометражен,
пъднометражнйя(т),
пълнометражно,
пълномотр0жно;
пълнометражни
пълномощен, пълном0щнйя(т),
пълномощна, пълномощно;
пълномощни
пълномощие; пълномощия
пълномощник; пълномощници,
(двама и т.н.) пълномощници
nълномошвически
пълномощничество
пълномОшвнчка
пълномощно; пълномощни
пълнопрИвен, пълнопрОвния(т),
пълноправна, пълноправно;
пълнопрОвни
пълнопрОвие
пълнотИ
пълноцОнен, пълноценния(г),
пълноцОнна, пълноцОнно;
пълноценни
пълноцонност, пълноценностгО
пълня (се), -иш
пъпчйше; пълчищо
пън, -ът, -о; пънове, (дво и т.н.) пъна
пънк, -ът, -о
пънкИр, -ят, -я; пънкОрн, (двомо и
т.н.) пънкОрн
пънкИрки
пънкИрски
пънкгрупа*
пънкрок*, -ът, -а
пънкмоди*
к^н^узики*
пънче; пънчето
пънчингбол
пъп, -ът, -о; пъпове, (два н т.н.) пъпа
пъпен, пъпния(т), пъпно, пъпно;
пъпни
пъпеш; пъпеши, (дво и т.н.) пъпеша
пъпешов
пъпка
пъпкуване
пъплене
пъпля, -йш
пъпрене
пъпря, -иш
пъпчИсам, -ош
пъпчИсвам, -ош
пъпчИсване
пъпчйв
пъпчйвост, пъпчивосттО
първОк; първаци, (два н т.н.)
първОко
първаче; първачето
първенОц; първенцИ, (двама и т.н.)
първкнцй
първенство; първенствО
първескИня
първи н пръв
първйчен, първйчнйя(т),
първична, първично; първйчни
първобйтен, първобйтния(т),
първобитно, първобйтно;
първобитни
първобйтнообщйнон,
първобйтнообщйнння(т),
първобйтнообщйнна,
първобйтнообщйнно;
първобйтнообщйннн
първобйтност, първобитностго
първобрИчен, първобрОчнйя(т),
първобрОчно, първобрОчно;
първобрОчни
първобългарин; първобългарн,
(двама н т.н.) първобЪдторн
първобългарски
първовенчИн
първодивизионон,
първодивнзнднния(т),
първодивнзнднно,
първодивнзнднно;
първоднвнзнднни
първожрОц; първожрецй, (двома
и т.н.) първожрецй
първожрйца
първойзвор; първойзворн, (дво и
т.н.) първойзворо
първойзточник;
първойзточници, (два и т.н.)
първойзточнико
първокИчествен,
първокачествення(г),
първокОчествено,
първокОчествено;
537
□ърнбкачоeхноп
nървокачеетвени
първокласен, първоклОснля(т),
първокласна, първоклОсно;
първокласни
първокласник; първокласници,
(двама и т.н.) първокласници
първокласница
пъреоклоеничка
първокуреник; първокурснлци,
(двама и т.н.) nървокуреници
пъреокуреничка
първолОчо; първолОчета
пъриомОиеки
първоначален,
първоначОлния(т),
първоначална, първоначално;
първоначални
първообраз; първообрази, (два и
т.н.) първообраза
първопричина
първоразряден,
nърворазрЛднuя(т),
първоразрядна, първоразрядно;
първоразрядни
пърноразрядник;
първоразрядници, (двама и т.н.)
първоразрядници
пъриоразрядничка
първороден, първородният),
първородна, първородно;
първородни
пъриоенощОник;
nървоевещенuцл, (двама л т.н.)
първосвещОници
пърноеигнален,
първоеитнàтнил(т),
nървоеигнoлна, първоелтнàлно;
първоеuтнàлни
първостепенен,
nървоеmеnеннuл(m),
първостепенна, първостепенно;
първостепенни
пърноучИтол, -ят, -я;
първоучйлели, (двома л т.н.)
първоучйтели
пъргав
пърговина
пъргавоет, nъртавоеmта
пърдоно
пърдя, -йш
пържа (ее), -иш
пържене
пържола
пържолник; пържблници, (два и
т.н.) пържолника
пързОлка
пързалям (ео), -яш
пързОляне
пързулвам (ее), -аш
пързулвано
пързулна (ее), -ош
пърлене
пърля, -иш
пърполоно
пърполя, -иш
пърпороне
пърпоря, -лш
пъртИна
пъртушИна
пърформане; nърфорнанси, (два
л т.н.) пърфорнанеа
пърхам, -аш
пърхане
пърхот
пърхутка
пършии
пъетрооно
пъетроно
пъетроя (ео), -ош
пъетрокрИл
пъстроок
пъстротО
пъстроцветен, nъегроцвелнuя(m),
пъстроцветна, пъстроцветно;
пъстроцветни
пъстря, -лш
пъстър, nЪегрил(m), пъстра,
пъстро; пъстри
пъстърва
път1, -ят, -я; пътища, (два и т.н.)
пътя
път2; пъти, (два л т.н.) пъти
пътоводон, пътеводния(т),
пътеводна, пътеводно;
пътеводни
пътоиодИтол, -ят, -я;
пътеводители, (два и т.н.)
пътеводителя
пътека
пътен, nъгнлл(m), пътна, пътно;
пътни
пътепис; пътепйси, (два л т.н.)
пътепИса
пътопИеон, пътепйсния(т),
пътепИсна, пътепйсно;
пътепйсни
пътеписец; пътепИсци, (двама и
т.н.) пътепИсци
пътепоказател, -ят, -я;
пътепоказОтели, (два л т.н.)
пътепоказОтеля
пътешествам, -аш
пътешественик;
пътешественици, (двама и т.н.)
пътешОственици
пътешественица
пътешествие; пътешествия
пътник; пътници, (двама и т.н.)
пътници
пътнически
пътничка
пътнотранспортен,
пътнотранспортнuл(m),
пътнотранспортна,
пътнотранспортно;
пътнотранспортни
пътувам, -аш
пътуване
пътьом
пъхам (ее), -аш
пъхане
пъхвам (ео), -аш
пъхвано
пъхна (ее), -ош
пъхтоно
пъхтя, -Иш
пъча (ео), -иш
пъчено
пъшкам, -аш
пъшкано
пюпитър; пюпйтри, (два л л.н.)
пюпйтъра
пюре; пюрета
пяна
пяеък; пясъци
пясъчен, пясъчния^), пясъчна,
пясъчно; пясъчни
пяеъчножълт
538
р
раб, -ът, -н; рабй, (двамн и т.н.) рнбй
рабОт; рабНти, (два и т.н.) рнбНти
рабОтски
рабйня
раболепен, раболепния^),
раболепна, раболепно;
раболепни
раболепие
раболепнича, -иш
раболепничене
раболепност, раболепносттО
раболепствам, -аш
раболепстване
раболепствие
раболепство
рОбота
работен, работния^), работна,
работно; работни
работене
работйлница
работлйв
работлйвост, работливосттН
работник; работници, (двама и т.н.)
работници
работнически
работничество
работничка
работност, работностгО
работодател1, -ят, -я;
работодатели, (двама и т.н.)
работодатели (лице)
работодОтел2, -ят, -я;
работодатели, (два и т.н.)
работодателя (нелице)
работодОтелка
работодателски
работоспособен,
работоспособния^),
работоспособна,
работоспособно;
работоспособни
работоспособност,
работоспособността
работохолйк; рнботохолйци,
(двама и т.н.) рнботохолйци
работохолйчески
работохолйчка
работя, -иш
работяга; работяги, (двама и т.н.)
работяги
рабош; рабоши, (два и т.н.)
рОбоша
рОбски
равОн
рОвен, рОвния^т), рОвна, рОвно;
рОвни
равенство; равенства
равйн; рнвИни, (двама и т.н.)
равИни
равиоли (само мн.ч.)
равнение
равнец
равнинО
равнйнен, равчйнчия(т),
равнинна, равчйчмо; ривчйчни
равнйще; рнвнйщн
равноапостол; равчоалôетоли,
(двама и т.н.) равноапостоли
равноапостолски
равнобедрен, равчобедречил(т),
ривчобедреча, равнобедрено;
равнобедрени
равновесен, равновесния^),
равновесна, равновесно;
равновесни
равновесие
равнодействащ
равноделен, равчоделчия(т),
равноделна, равноделно;
равчоделчи
равноденствие
равнодушен, равнодушния^),
равнодушна, равнодушно;
равнодушни
равнодушие
равнознОчен, равнозначния^),
равнозначна, равнозначно;
равнозначни
равнозначност, равнозначността
равномерен, равномерния^),
равномерна, равномерно;
равномерни
равномерност, равномерността
равнопоставен,
равнопоставеният),
равнопоставена,
равнопоставено;
рнвнопостНвени
равнопоставеност,
равнопоставеността
равнопрОвен, равноправния^),
равноправна, равноправно;
равноправни
равноправие
равнорОменен,
равчораменния(т),
равчорамечна, равчораменно;
равчорàмечни
равносилен, равносйлния(т),
равносилна, равносилно;
равносилни
равносметка
равностоен, равностойния^),
равностойна, равностойно;
равностойни
равностойност, равностойността
равностранен, равностранния^),
равностранна, равностранно;
равностранни
равнострОнност,
радиоактивност
ривчострачността
равноценен, равноценния^),
равноценна, равноценно;
равноценни
равноъгълен, равноъгълнияСт),
равноъгълна, ривноъгълмо;
ривчоЪгълчи
равня (се), -йш
равнявам (се), -аш
равняване
рОгтайм
рагу
рОдар, -ът, -н; рИдари, (двн и т.н.)
радара
рОдарен, рИдирн[ия(т), рОдарнн,
рОдарно; рОднрни
радвам (се), -аш
рОдване
радеене
радетел, -ят, -я; радетели, (двама
и т.н.) радетели
радетелка
радея, -еш
раджа; раджй, (двама и т.н.) риджй
радиален, радиалния^),
радиОлна, радиално; радиални
радиалнолъчйст
радиОлност, радиалносттО
радиОтор; радиОтори, (два и т.н.)
радиОторн
радиационен, радиационния^),
радиационна, радиационно;
радиационни
радиационноустойчив и
радиационноустойчйв
радиОция
рОдиев
рОдий, -ят, -я
рОдика
радикал! радикали, (двама и т.н.)
ридикОли (лице)
радикал2; ридикОли, (два и т.н.)
радикала (нелице)
радикалдемокрОт;
ридикОлдемокрОти, (двама и
т.н.) ридикНлдемокрНти
радикалдемократйчески
радикОлен, радикалния^),
ридикОлна, радикаино;
радикОлни
радикалйзъм, радикнлйзмът,
радикнлйзмн
радикалски
радикулйт
радио; радиО
радиоабонамент^;
рИдиоабонамечти, (два и т.н.)
рИдиоабочамемга
радиоабонат; радиоабонати,
(двима и т.н.) радиоабонати
радиоактйвен, радиоактивния^),
рОдиоактйвнн, радиоактивно;
радиоактйвни
радиоактйвност,
539
радиоактивност
радиоактивността
рИдиоапарИт; радиоапарати, (дво
и т.н.) радиоапарата
рИдиоапаратура
рИдиоастрономйчоски
радиоастрономия
рàдиоауднторня
рИдиовръзко
радиовъзел; рОдиовъзлй, (дво и
т.н.) рОдновъзело
радиовълнИ
рИдиоговорИтел, -ят, -я;
рОдиоговорйтели, (двомо н т.н.)
радиоговорйткли
рИдноговорйтелка
радиограма
радиодраматизацня;
родиодромотнзации
радиоелектронен,
радиоелектроннйя(т),
радиоелектронно,
радиоелектронно;
радиоелектронни
радиоелектроника
радиоо^мент; радиоелемОнти,
(дво и т.н.) радиооломонто
рИдиоемйсия; родиоомйсии
рИдиоохо
радиожурнал; радиожурнОти,
(дво и т.н.) рàдножурнадо
радиожурвапйст;
радиожурнолИсти, (двомо н т.н.)
родножурнодИсгu
радиожурналистика
радиожурнолИстко
рИдноизпЪчваво
радиоинженер; родноинженОрн,
(двома и т.н.) родноинженОрн
рИдиоинтервю; родноинткрвюто
рИдиоинформИция
радиокасетофон;
радиокасетофони, (дво и т.н.)
радиокасетофона
радиолИмпа
рИдиолИния; роднолинии
радиолог; радиолози, (двомо и
т.н.) радиолози
радиология
радиолокатор; радиолокатори,
(дво и т.н.) радиолокатора
радиолокацновев,
рОдиолокацноннйя(т),
радиолокационно,
раднолокацнонно;
рОдиолокацнонни
радиолокация
рИдиолот; родиолотн, (дво и т.н.)
раднолото
рИдиолюбитол, -ят, -я;
раднодюбйткдй, (двомо и т.н.)
роднодюбйтедй
радиолюбители
радиолюбителски
радиолюбителство
родиометеорологня
радиомОтрия
рОдиомост, -ът, -а; радиомостове,
(дво и т.н.) рОдиомосто
радиомрежа
рИдионавигатор;
рОдноновигОторн, (двомо и т.н.)
радионавнтагорн
радионавигация;
радноновигОции
радиообмен; рОдиообмОни, (дво и
т.н.) раднообмОна
рИдиооркостър; роднооркострн,
(дво и т.н.) рОднооркОстъро
радиопеленгатор;
радиопеленгатори, (дво и т.н.)
радиопеленгатора
раднопиеса
радиопирИт; раднопиротн, (двомо
и т.н.) рОдиопирОти
родиопиротски
рИдиопирОтство
радиопредаване
радиопредавател, -ят, -я;
рОдиопродавОтели, (дво и т.н.)
радиопредавателя
радиопредавателен,
рОдиопркдовОтелния(т),
радиопредавателно,
радиопредавателно;
радиопредавателни
рИдиоприОмник;
радиоприемници, (два и т.н.)
рОднопрнОмника
рИдиопрогрИмо
рИдиопромИшлоност,
рОдиопромишленосттО
рИдиопропагИнда
рИднопропагИндев,
рàдиопропатàндния(г),
родиопропогОндно,
родиопропатàндно;
раднопроnатàнднй
роднопростронство
радиоразпръскване
рИдиорежисура
раднорепе; рОднорелето
рОдиоролОон, родиоролойния(т),
р0днорелейно, радиорелейно;
радиорелейни
радиоремонт; родиоромонти,
(дво н т.н.) рОдиоремонто
рИдиорепортОр; радиорепортерн,
(двомо и т.н.) радиорепортерн
рИдиосигнал; родиоситнодй, (два
и т.н.) радносигнОло
родносистемо
радиослужба
раднослушОпка
рИдиоспушотол, -ят, -я;
радиосдушатoли, (двомо и т.н.)
рОдиослушОтели
рОдноспушотепко
рОдносондо
радиосондиране
родноспнсоние
рИдиостИнция; рОдиостонцйи
рИдиостудио; рОдностуднО
радиосъобщение
радиотаксй; радиотоксйта
рИдиотоИтър; рàднотoaгрн, (дво и
т.н.) раднотеОтъра
рИдио-теповнзионон,
родно-тклквнзнонния(т),
рОдно-толовнзнонна,
радио-телевнзнонно;
радно-толевнзнонни
радиотелеграма
рИднотолометрйчон,
рàдиотoлoмoтрйчния(г),
раднотолеметрйчно,
радиотолометрИчно;
радйотоломотрйчни
рОдиотелемотрячоски
рИдиотолескоп; родиотолоскопи,
(дво и т.н.) раднотолескопо
радиотелеуправление
радиотелефон; рОдиотолофони,
(два и т.н.) радиотелефона
рОдиотеропия
радиотехнИк; родиотохнИцн,
(двомо и т.н.) радиотехници
рОдиотОхнико
радиотехнически
родиотбчко
рИднотравслИтор;
радиотронслОторн, (дво н т.н.)
рОднотронслОторо
радиотранслационен,
радногранслацноннйя(т),
радиотранслационно,
радиотранслационно;
радиотранслационни
радиотранслИция;
раднотронслОцни
радиоуредба
раднофар, -ът, о; рОдиофОрово,
(дво и т.н.) рОднофОро
рИдиофизЯк; роднофнзйци,
(двомо и т.н.) раднофнзйцн
родиофязико
радиофикация
радиофицирам, -ош
радиофициране
радиохИмия
родиохор, -ът, о; раднохорово, (два
и т.н.) роднохоро
родиочИс, -ът, -0; рОдиочасово, (два
и т.н.) радночоса
рИдиоякИ
радйст; родйстн, (двома и т.н.)
радйсти
радйстка
рИдиус; рОднуси, (два и т.н.) рОдиуса
рИдиусен, роднусния(т),
раднусно, роднусно; роднусни
радомирски
ридон
540
развратник
рОдоет, радостта
радостен, радостния(т), радостно,
радостно; радостни
радушен, радушния^), радушно,
радушно; радушни
радушие
радушноет, родушнослтО
раждаемост, раждаемостта
раждам (ео), -аш
раждано
раз (числ.)
раз (нрч.)
разархинИрам, -нш
разбаланеИрам, -нш
разбора (ее), -Ош
разбоеноя ее, -еш
разбоенявам ее, -нш
разбоенявано
разбоеувам ео, -нш
разбивам (ее), -аш
разбивано
разбИвка
разбuпховам, -аш
разбиптовапè
разбираем
разбирам (ее), -аш
разбИрано
разбирателство
разбИтоет, разбитостта
разбИшкам, -нш
разбишквам, -аш
разбишквано
разбИя (ее), -еш
разблоИвам (ее), -нш
разблеИвапè
разблопувам (ео), -нш
разблоя (ее), -ош
разблудон, разбл^^^^^),
разблудна, разблудно;
разблудни
разблъскам, -нш
разблъеквам, -нш
разблъскано
разбои, -ят, -я; разбол, (двн и л.н.)
разбоя
разбоиник; разбойници, (двама и
т.н.) разбойници
разбоИница
разбоИнически
разбоИничествам, -нш
разбоИничество
разболея (ее), -ош
разболявам (ео), -аш
разболявано
разбор; разбори, (двн л т.н.)
разбора
разбрадя (ее), -Иш
разбраждам (ее), -аш
разбраждано
разбраздя, -Иш
разбраздявам, -нш
разбраздявано
разбръмчО ео, -Иш
разбръмчОвам ео, -нш
разбръмчана^
разбръщоловя ео, -лш
разбръщолоням ео, -яш
разбудя (ее), -иш
разбуждам (ее), -аш
разбуждано
разбулвам (ее), -нш
разбулвано
разбуля (ее), -иш
разбумтя ео, -йш
разбумтянам ео, -аш
разбумтянано
разбунвам (ее), -нш
разбунвано
разбунтувам (ее), -аш
разбуня (ее), -иш
разбутам, -нш
разбутнам, -аш
разбу^а^
разбучО ео, -Иш
разбучОнам ео, -нш
разбучавано
разбушунам ео, -аш
разбъбря ее, -иш
разбъбрям ео, -яш
разбълнИкам, -аш
разбълнИкнам, -нш
разбълнИквано
разбързам ео, -нш
разбързнам ео, -нш
разбързнано
разбъркам (ее), -аш
разбърканоет, розбърконостто
разбърквам (ее), -аш
разбърквано
разбърнИкам, -нш
разбърнИкнам, -аш
разбърпИкнапо
разбягам ео, -нш
разбягнам ео, -нш
разбягвано
разнОИкам ео, -аш
разваИквам ее, -нш
развОла
развалИкъща
развалина
разналИхрапоза
разваля (ее), -йш
развОлям (ее), -яш
развОляно
разваря (ее), -Иш
разварявам (ее), -аш
разварявано
разнодО (ее), -ош
разведря (ее), -иш
разведрявам (ее), -нш
разведрявано
развеждам (ее), -аш
развеждано
развоИплява
развОИпрОх
развенчавам, -нш
развенчавано
развенчая, -еш
развеселя (ее), -иш
развеселявам (ее), -аш
развеселявано
развоя (ее), -ош
развИвам (ее), -аш
разнИнане
разнигор
розвидолоо ео (3 л.)
разнидолИ ее (3 л.)
рознидоляна ее (3 л.)
развиделяване
разнИкам ео, -аш
разнИкнам ее, -аш
разнИкноно
разнилноя ео, -ош
разнилнянам ео, -аш
разнилнянано
разнИнтнам (ее), -аш
разнИнтнано
разнИнтя (ее), -иш
разнИрам ео, -аш
разнИтио
разнИхря (ее), -иш
разнИхрям (ее), -яш
разнИхряно
разнИя (ее), -еш
развлОча (ее), -лш
разнлОчном (ее), -аш
рознлОчнане
разнлокО (ее), -ош
развлечение
разнлИчам (ее), -аш
разнлИчане
развод; разводи, (два л т.н.)
развода
разводОч; разводНял, (двома и
т.н.) ратводачи
разводня (ее), -йш
разноднянам (ее), -аш
разводняване
развоен, развойния(т), развойно,
развойно; развойни
разнознам, -аш
разнознано
разнозя, -иш
развои, -ят, -я; развои, (двн л л.н.)
развоя
развоноя ео, -еш
развоня ео, -Иш
разионянам ее, -аш
разноняване
разнрОт
развратен, разврomнил(m),
развратно, развратно;
разврОтни
развратен, розврнтОния(т),
развратена, развротОно;
развратени
развратоноет, ратвратеностmа
развратИхол, -ял, -я;
разврнтйтелл, (двома и т.н.)
разврнтйтели
рaзврахИхолка
развратник; развратници, (двома
541
развратник
и т.н.) разврОтници
развратница
развратнича, -иш
разврОтничене
разврОтнически
разврОтност, развратната
развратя (се), -йш
развращОвам (се), -иш
развращОване
разврещя се, -йш
разврещявам се, -аш
разврещяване
развръзка
развръщам, -нш
развря се, -йш
разврякам се, -аш
развряквам се, -аш
разврякване
развряскам се, -аш
разврясквам се, -аш
развряскване
развъдник; развъдници, (двн и т.н.)
развъдника
развъдя (се), -иш
развъждам (се), -аш
развъждане
развълнувам (се), -иш
развълнуваност,
развълнуваноетта
развървя (се), -иш
развървям (се), -яш
развървяне
развържа (се), -еш
развързвам (се), -аш
развързване
развърна, -еш
развъртам (се), -аш
развъртане
развъртвам (се), -иш
развъртване
развъртя (се), -Иш
развъртявам (се), -аш
развъртяване
развявам (се), -аш
развяване
разгадОвам, -иш
разгадаване
разгадОя, -еш
разгОлвам (се), -аш
разгОлване
разгОля (се), -иш
разгОр
разгОрям (се), -яш
разгаряне
разгОщвам (се), -аш
разгОщване
разгОщеност, ризгащечоетта
разгОщя (се), -иш
разглОдя, -иш
разглаждам, -аш
разглОждане
разглОса
разглася, -йш
разгласявам, -аш
разгласяване
разгледам, -аш
разглеждам, -аш
разглеждане
разглезвам (се), -иш
разглезване
разглезеност, разглезечоетта
разглезя (се), -иш
разглобка
разглобя (се), -йш
разглобявам (се), -аш
разглобяване
разглобяем
разгневя (се), -йш
разгневявам (се), -аш
разгневяване
разговОрям (се), -яш
разговОряне
рОзговор; рОзговори, (два и т.н.)
рИзговори
разговорен, разговорния^),
разговорна, разговорно;
разговорни
разговорка
разговорлйв
разговорлйвост,
ризговорливоеттИ
разговорник; разговорници, (два
и т.н.) разговорника
разговоря (се), -иш
разголвам (се), -нш
разголване
разголя (се), -иш
разгонвам (се), -иш
разгонване
разгоненост, разгонено^-тО
разгоня (се), -иш
разгорещеност, разгорещеносттО
разгорещя се, -Иш
разгорещявам (се), -аш
разгорещяване
разгоря^ -йш
разгоря2 (се), -йш
разгорявам (се), -аш
разгоряване
разграбвам, -аш
разграбване
разгрОбя, -иш
разграден, разграденият),
разградена, разградено;
разградени
разградски
разградчанин; рОзградчани,
(двама и т.н.) рОзградчини
разградчанка
разградя, -Иш
разгрОждам, -аш
разгрОждане
разгрОкам се, -аш
разгрОквам се, -аш
разгранича (се), -йш
разграничавам (се), -иш
разграничаване
разграничение
разграничйтелен,
рнзгрнничйтелния(т),
разграничителна,
разграничително ;
разграничителни
разграфя, -йш
разграфявам, -аш
разграфяване
разгрОча се, -иш
разгрОчвам се, -аш
разгрОчване
разгребО (се), -еш
разгребвам (се), -аш
разгрея (се), -еш
разгром; разгроми, (два и т.н.)
разгроми
разгромен, рoзгромнlил(т),
разгромна, разгромно;
ризгромни
разгромен, разгроменият),
разгромена, разгромено;
разгромени
разгромя, -Иш
разгромявам, -аш
разгромяване
разгръщам (се), -аш
разгръщане
разгрявам (се), -аш
разгряване
разгрявка
разгугукам се, -иш
разгугуквам се, -аш
разгукам се, -аш
разгуквам се, -аш
разгулен, разгулния(т), разгулна,
разгулно; разгулни
разгъвам (се), -аш
разгъване
разгълчО се, -йш
разгълчОвам се, -аш
разгъна (се), -еш
разгърдвам (се), -аш
разгърдване
разгърдя (се), -иш
разгърмя се, -йш
разгърмявам се, -аш
разгърна (се), -еш
раздавам (се), -аш
раздаване
раздавателен, раздавателния^),
роздивОтелна, раздавОтелно;
раздавателни
раздавач; раздавОчи, (двама и т.н.)
раздавНчи
раздавОчески
раздавОчка
раздалечО (се), -йш
раздалечОвам (се), -аш
раздалечаване
раздалечение
раздалеченост, раздалеченосттО
раздам (се), раздадеш
раздвйжа (се), -иш
раздвйжвам (се), -иш
542
розкиаеям
раздвИжвано
раздвИжопоeх, рнздвлженосттН
раздвоение
раздвоопоeт, роздвоеносттО
раздвоя (ее), -Иш
раздвоявам (ее), -нш
раздвоявано
раздел; роздОлн, (двн и л.н.) роздОла
разделен, разделният), разделно,
рнздОлно; разделни
разделение
разделителен, рнзделйлелнля(т),
разделителна, разделИтелно;
разделителни
раздолнополов
разделя (ее), -Иш
разделям (ее), -яш
разделяно
раздора (ее), -ош
разджафкам (ео), -нш
разджОфкнам (ее), -аш
разджафквано
раздигам, -нш
раздИгвам, -нш
раздИгвано
раздигна, -еш
раздИпля (ее), -иш
раздИплям (ее), -яш
раздипляно
раздИрам (ее), -нш
раздирано
раздирОтолон, рнздирнлелния(т),
рнздлрнтелна, рнздлрОтелно;
раздирОтелни
раздирвам ео, -нш
раздИря ео, -иш
раздор; раздори, (два и т.н.) раздора
раздразвам (ео), -нш
раздразвано
раздразнен, раздразнения^),
раздразнена, раздразнено;
раздразнени
раздразнение
раздрàзпопоeт, рнздрнзненосгта,
и раздразпèпоeт
раздразнимост, раздразнимостта
раздразнителен,
ратдразнИтелнля(т),
раздразнителна,
рнздразнИтелно;
раздразнителни
раздразнителност,
раздразнителността
раздрОзня (ее), -иш
раздразнявам (ее), -аш
раздразн^а^
раздрОзням (ее), -яш
раздразняно
раздраекам ео, -аш
раздраеквам ео, -нш
раздробеност, раздробеността
раздробя (ео), -Иш
раздробявам (ее), -нш
раздробявано
раздрусам (ее), -нш
раздруенам (ее), -нш
раздруенано
раздрънкам (ео), -аш
раздрънкан
раздрънкнам (ее), -нш
раздрънкнано
раздрънчО ео, -Иш
раздрънчОвам ео, -аш
раздрънчОвано
раздувам (ее), -аш
раздувано
раздумкам ео, -аш
раздумкнам ео, -нш
раздут
раздухам, -аш
раздухвам, -аш
раздухвано
раздуя (ее), -ош
раздънкам, -нш
раздънкнам, -аш
раздъвквано
раздънча (ее), -ош
раздърдорнам ео, -аш
раздърдоря ео, -иш
раздържаня, -Иш
раздържанянам, -аш
раздържавяване
раздърпам (ее), -аш
раздърпнам (ее), -аш
раздърпнано
раздянам (ее), -аш
раздявано
раздяла, раздялата; раздОли
раздяна (ее), -ош
разединение
разодиноноeх, розединеносттО
разединя (ее), -Иш
разединявам (ее), -нш
разединявано
разжалвам, -аш
разжалвам ео, -аш
разжОлнано
разжаля ео, -иш
разжарнам ео, -аш
разжаря ео, -иш
разжарянам ео, -аш
разжопнам (ео), -аш
разжоня (ее), -иш
разжъна ео, -ош
разжЪпнам ео, -аш
раззеленее ее (3 л.)
раззелонИ (ее) (3 л.)
раззеленява (ее) (3 л.)
раззеленявано
раззема, -еш
разземам, -нш
разземано
раззоя ео, -ош
раззИнам (ее), -нш
раззИна (ее), -ош
раззИннам (ее), -аш
раззИнвано
раззорИ ее (3 л.)
раззоряна ее (3 л.)
раззинам ео, -аш
разигравам (ее), -аш
разигравано
разигрОя (ео), -еш
разИсквам, -аш
разИеквано
разИекря (ее), -лш
разИекрям (ее), -яш
разИекряно
разкажа, -еш
разказ; разкази, (двн л л.н.) рОзкнза
разказвам, -аш
разказвано
разказвателен,
разкoзвoтелнил(т),
разказвателно, разказвателно;
разказвателни
розказнОч; рнзкнзвнчи, (^0^ л
л.н.) разказвачи
розказнОчка
рОзказон, рнзкозния(т), рОзказна,
разказно; рОзказнл
разкаИнам ео, -аш
разкаИнано
разкОлнам (ео), -нш
розколноно
разкалугоря (ее), -йш
розкалугорянам (ее), -аш
разкалугорянано
разкОлям (ее), -яш
разкандърдИеам (ее), -аш
разкандърдИенам (ее), -нш
разкандърдИенано
разкОпан
разкОпаноет, разкнпаносттО
разкОпнам ео, -нш
разкапвано
разкапя ео, -еш
разкОрам (ее), -аш
разкОрвам (ее), -аш
разкарвано
разкатОнам (ее), -аш
разкатана^
разкатая (ее), -еш
разкачО (ее), -Иш
разкачнам (ее), -нш
разкачнане
разкОшкам (ее), -аш
разкОшкнам (ее), -нш
розкОшквано
разкОшлям ео, -яш
разкОя ео, -еш
разкаяние
разкнОкам (ее), -нш
разквОкнам (ео), -аш
разкнОкнано
разквартирувам, -аш
разквартирувано
разквОевам, -аш
разкнОенано
разквОека
разкнОея, -иш
разкнОеям, -яш
543
разквнчИ се
розквичО се, -иш
розквичИвом се, -ош
розквичИвоне
розкикотвом се, -ош
разкикотвано
розкикотя се, -иш
розкипя се, -йш
розкипявом се, -ош
разкисвам (се), -ош
разкйсвано
розкисоля (се), -йш
разкисолявом (се), -аш
разболявано
разкисна (се), -еш
разкяхом се, -аш
разкихвом се, -ош
разклада, -ош
разклОдка
розклождом, -ош
разклождоно
розкланям се, -яш
разклонял
разклатен, разклотения(т),
разклатена, разклатено;
разклатени
разклатя (се), -иш
разнищим (се), -ош
разклащано
розклИнвом, -аш
разклинвано
разклИня, -иш
разклон; разклони, (дво н т.н.)
разклона
разклонение
разклонител, -ят, -я;
разклонители, (два и т.н.)
розклонИтоля
разклоня (се), -йш
разклонявам се, -аш
разклонявано
розклопом (се), -аш
разклопвам (се), -аш
разклопвано
разкова, -Ош
разковОвом, -аш
розковИвано
разковниче; разковничета
розкокошИнвом се, -аш
разкокошйня се, -иш
разкол; разколи, (дво и т.н.)
разкола
разколебавам (се), -аш
разколебовоне
разколебая (се), -еш
разколник; разколници, (двома и
т.н.) разкодницн
разколници
розкбпничоски
розколничество
розкомплоктовом, -аш
розкомплоктовано
разконцонтрйрам (се), -аш
разкововом, -аш
розкоповаво
разкопая, -еш
разкопки (само мн.ч.)
разкопчавам (се), -ош
разкопчавано
разкопчИя (се), -ош, и
разкопчоя (се)
разкош
разкошен, розкошния(т),
разкошно, разкошно; разкошни
разкрася (се), -йш
разкрасявам (се), -аш
розкросявоно
рИзкрач; рОзкрочи, (дво н т.н.)
разкрача
разкрача (се), -нш
розкрочвом (се), -ош
разкрачвано
разкрачен, разкрОчония(т),
разкрОчено, разкрачено;
разкрачени
розкрочоност, розкроченосттО
разкропостя (се), -йш
разкропостявам (се), -ош
розкропостявано
разкрещя се, -йш
розкрошЯвом се, -ош
разкрещяви^
розкрИвом (се), -ош
розкрйвоно
розкривя (се), -иш
разкривявам (се), -ош
разкривявано
разкрйтио; разкрйтия
разкритикувам, -ош
разкритикувано
розкрйя (се), -еш
разкройвом, -ош
розкроИвоно
разкроя, -иш
разкройвом, -ош
розкроИвоно
розкрякам се, -аш
разкряквом се, -аш
розкряквоно
розкряскам се, -ош
розкрясквом се, -аш
розкрясквоно
разкудкудяком (се), -аш
розкудкудяквом (се), -аш
розкудкудяквоно
розкукурягам се, -аш
розкукурягвом се, -ош
розкукурйгвоно
розкупвам (се), -ош
разкупувом (се), -аш
розкупя, -иш
розкуцом се, -ош
розкуцвом се, -ош
разкървавя (се), -йш
розкървовявом (се), -аш
разкървавявано
разкъртвам (се), -аш
разкъртвано
разкъртя (се), -иш
разкърша (се), -иш
разкършвам (се), -аш
разкършвано
разкъсам (се), -аш
разкъсвам (се), -аш
разкъсвано
разлИгам (се), -ош
разлИгино
разлИИвим (се), -ош
разлИИвино
разлИпам се, -аш
розлИивам се, -аш
разлИт
разлИтост, раздàтосттà
разлИя (се), -еш
разлепвам (се), -ош
разлепвано
розлопя (се), -йш
разлОпям (се), -яш
разлепяно
разлетя се, -йш
разлетявам се, -аш
разлотявоно
разлоя (се), -еш
разлив; разливи, (дво н т.н.) рОзливо
разливам (се), -аш
розлйвано
розлигИвя (се), -иш
розлигИвям (се), -яш
разлигИвяно
рИзлико
разляском, -аш
розлйсквом, -ош
розлйсквоно
розлйствам (се), -аш
розлйствано
разлИстя (се), -иш
разлйтам се, -аш
различо (се), -йш
различИвам (се), -аш
розличИвоно
розлячон, различния^),
розлйчна, различно; различни
розлйчие; различия
различйм
различйтолон, разлнчйгеднйя(г),
различйтелна, различйтелно;
различйтелни
разложа (се), -йш
розложонин; разложани, (двомо
и т.н.) разложани
розложанка
разложение
разложоност, раздожкностто
разложйм
розложятолон, раздожйтедния(т),
разложйгедна, разложйтелно;
разложИтелни
разложки
разлом; разломи, (два н т.н.)
розломо
розломя, -йш
розломявом, -ош
розломявоно
544
разлудея се, -еш
разлудувам се, -иш
разлудй се, -йш
разлудйвам се, -иш
разлудйване
разлъка
разлъча (се), -иш
разлъчвам (се), -иш
разлъчване
разлюбвам (се), -иш
разлюбване
разлюбя (се), -иш
разлюлея (се), -еш
разлюлявам (се), -аш
разлюляване
разлютвам (се), -аш
разлютя (се), -йш
разлютявам (се), -иш
разлютяване
разлюшкам, -иш
разлюшквам, -иш
разлюшкване
разлят, разлетия^), разлято,
разлято; разлети
размОжа (се), -еш
размОзвам (се), -иш
размОзване
размОх
размОхам (се), -иш
размахвам (се), -иш
размахване
размОцам (се), -иш
размОцвам (се), -иш
размОцване
размОчкам (се), -иш
размОчквам (се), -иш
размОчкване
размеквам (се), -аш
размекване
размекна (се), -еш
разменен, разменния^),
разменна, разменно; разменни
разменя (се), -йш
разменям (се), -яш
разменяне
размер; размери, (дви и т.н.)
размери
размервам (се), -иш
размерване
размерен, размерния(т),
размерна, размерно; размерни
размеря (се), -иш
размесвам (се), -аш
размесване
размествам (се), -иш
разместване
разместя (се), -иш
размеся, -иш
разметО (се), -Ош
разметна, -еш
размечтОвам се, -иш
размечтОване
размечтОя се, -еш
размйвам (се), -аш
размйване
размйна се, -еш
разминОва ми се (3 л.)
разминОвам се, -иш
разминОване
размйне ми (3 л.)
разминйрам, -иш
разминйране
размйрен, размйрния(т),
размирна, размйрно; ризмйрни
размирйсвам (се), -иш
размирйсване
размйрица
размирйша (се), -еш
размйрник; размирници, (двама
и т.н.) ризмйрници
размйрница
размиря, -йш
размирявам, -иш
размиряване
размйсля (се), -иш
размйслям (се), -яш
размйсляне
размисъл; размисли
размйтам (се), -аш
размйтане
размишление
размишлявам, -иш
размишляване
размйя (се), -еш
размляскам се, -иш
размлясквам се, -иш
размножа (се), -йш
размножОвам (се), -иш
размножОване
размножение
размножйтелен,
размножйтелния(т),
размножйтелна,
ризмножИтелно; размножителни
размотавам (се), -аш
размотаване
размотОя (се), -еш
размразя (се), ' -йш
размразявам (се), -аш
размразяване
размръзвам се, -иш
размръзване
размръзна се, -еш
размъквам (се), -аш
размъкване
размъкна (се), -еш
размърдам (се), -аш
размърдвам (се), -иш
размърдване
размързй ме (3 л.)
размързява ме (3 л.)
размърля се, -яш
размърдам се, -яш
размърморвам се, -иш
размърморя се, -иш
размътвам (се), -иш
размътване
размътя (се), -иш
разнообразйвам (се)
размяна, размяната; размени
размйтам (се), -иш
размйтане
размйтвам (се), -аш
размйтване
разнасям (се), -яш
разнасяне
разнебйтвам (се), -аш
разнебйтване
разнебйтеност, рoзнебитечостта
разнебйтя (се), -иш
разнежа (се), -иш
разнежвам (се), -аш
разнежване
разнеженост, рoзчеженосттo
разнесО (се), -еш
разни
разнйжа (се), -еш
разнйзвам (се), -аш
разнйзване
разнйщвам, -аш
разнйщване
разнйщя, -иш
разнйщям, -яш
разнобагрен, рoзчобoтречил(т),
разнобигрена, разчобагречо;
разчобагрени
разновйдност, разновидността
разновременен,
ризновременнияСт),
рoзновремечча, разчовременчо;
разновременни
разногласен, разно^Нсн^^),
разногла^и, разно^сно;
разноглОсни
разногласие; разногласия
разноглед
разногледство
разноезйчен, рoзноезйччия(т),
ризноезично, разноезйчна;
разноезични
разноезйчие
разнозвучен, разнозвучнияСт),
рoзчозвучнo, ризнозвучно;
ризнозвучни
разнойменен, рoзчойменнил(т),
разнойменна, рoзноймечно;
рaзноймечми
разнокалйбрен,
разнокалйбрения(т),
рoзнокалйбреча,
рoзчокoлибрено;
разнокалИбрени
разнокалйбреност,
разчокалибречостта
разнолйк
разнообразен, разнообразния^),
разнообрОзна, разнообразно;
разнообразни
разнообразие
разнообразност,
разнообраз^сте
разнообразй (се), -йш
разнообразйвам (се), -аш
35. Официален правописен речник на българския език
545
разнообразяване
рознооброзИноно
разнопломонон,
ратноплеменния(m),
розноплОменна, розноплОменно;
рoзноплененни
разнополои
разнороден, рoзнороднил(л),
разнородна, разнородно;
разнородни
разнородноет, рнзнородностто
разносвач; рнзносвочи, (двама и
т.н.) розносвачл
разноенОчка
разносен, рнзносния(л), разносна,
разносно;разносни
разноски (само мн.ч.)
разноетрОнон, рoзносграннил(л),
разностранна, разностранно;
разностранни
разноетрОнноет,
ратносгранностmа
разноциОт
разноцветен, рoзноцвèлнил(л),
разноцветна, разноцветно;
разноцветни
разноциотноет, розноцветносттО
разночИнец; рнзночИнци, (двама
и л.н.) рнзночЛнцл
разоблачОиа ее (3 л.)
разоблачи ее (3 л.)
разоблича, -Иш
разобличОиам, -аш
разобличавано
разобличение
разобличИтол, -ят, -я;
розобличйтели, (двама и т.н.)
разобличИлели
разобличИтолон,
рнзобличНтелнля(т),
ратоблuчИлелна,
разобличИле^о;
рнзобличйтелни
разобличИтолка
разопаковам, -аш
разопаковано
разорО, -Ош
разорОвам, -аш
разорОвано
разорОнио
разорИтол, -ят, -я; разорйлели,
(двама л л.н.) рнзорители
разоритолен, рнзоралелния(л),
разорит-елна, рнзорнтелно;
разорателни
разоръжО (ее), -Иш
разоръжОвам (ео), -аш
разоръжавано
разоръжОнио
разоря (ее), -йш
разорИиам (ео), -нш
разоряиано
разотИнам ео, -аш
разотИнано
разотИда ео, -еш
разохкам ео, -аш
разохкиам ео, -нш
разохкиано
разочаровам (ео), -аш
разочаровано
разочарование
разочарбваноет,
розочарованосттО
разпОд; разпОдл, (два и л.н.)
розпОда
разпадам ее, -аш
разпОдане
разпОдна ео, -еш
разпОлиам (ее), -аш
разпОлиано
разпОлон, розпОления(т),
разпалена, разпалено;
разпалени
разпОлоноет, разпалеността
разпаля (ео), -иш
разпарцалоеам, -аш
разпарцалоенам, -аш
разпарцалоенано
разпарцаля (ео), -Иш
разпарцалянам (ео), -аш
розпорцалИноно
разпОрям, -яш
разпОряно
разпаеО ео, -ош
разпасан
разпОсаноет, розпосоносгло
разпасвам ео, -аш
разпОевано
разпОша (ео), -ош
разпонвам (ео), -аш
разпОнване
разпОня (ео), -иш
разпОням (ее), -яш
разпоняне
разпориам, -нш
разпориане
разпердушИннам, -нш
разпордушиннане
разпордушИня, -иш
разпОря (ее), -иш
рОзпети и разпети
разпечатам (ео), -аш
разпочОтвам (ео), -нш
разпочОтвано
разпочОтка
разпОя ео, -ош
разпИвам се, -нш
разпИноно
разпИвка
разпилея (ее), -ош
разпилИном (ео), -аш
разпилИноно
рОзпие; ризписл, (два и л.н.)
рНзплсн
разписание
разпИевам (ее), -нш
разпИевано
рОзпиеон, рнзписния(т),
разписна, рОзплсно; рОзплснл
разписка
разпискам ео, -аш
разпИеквам ео, -аш
разпиекване
рОзпит; разпити, (два и л.н.)
рОзпллн
разпИтам, -аш
разпитвам, -аш
разпитване
разпИша (ее), -еш
разпищолиам ее, -аш
разпищолвано
разпищоля ео, -лш
разпищИ ео, -Иш
разпищивам ео, -аш
розпищИиано
разпия ее, -еш
разплаквам (ео), -аш
разплОкване
разплОкна, -еш
разплОта
разплатя (ее), -Иш
разплача (ео), -еш
разплОщам (ее), -аш
разплОщано
разплащОтолон,
разплощОтелния(т),
разплащателно, разплащателно;
разплащателни
разплОекам, -аш
разплОеквам, -аш
разплОекиане
разплетО (ее), -еш
разплОщиам ео, -аш
разплОщя ео, -лш
разплИекам (ео), -аш
разплИеквам (ео), -аш
разплИеквано
разплИтам (ео), -аш
разплИтане
разплод
разплоден, разплодния(т),
разплодна, разплодно;
рнзплддни
разплодОн, разплодения(л),
разплодена, розплодОно;
разплодени
разплодник; разплодници, (два и
л.н.) разплодника
разплодя (ео), -йш
разплождам (ее), -аш
разплбждано
разплувам ее, -аш
разплут
разплутоет, розплутосттО
разплуя ео, -еш
разплювам ео, -аш
разплюя ео, -еш
разплИекам ео, -аш
разплИеквам ео, -аш
рОзпна, -еш
разпонИном, -аш
разпониноно
разпония, -еш
546
разрешителен
разподобя, -йш
разподобявом, -ош
разподобявано
разподялбо, разподялбота;
разподОлбн
разпознавам (се), -аш
разпознавано
разпозная (се), -ош
разпокъсам (се), -ош
розпокъсоност, розпокъсоносттО
розпокъсвам, -аш
разпокъсвано
разполагаем
разполагам (се), -аш
разполагоно
разполовя, -йш
разполовявам, -аш
разполовявано
разположа (се), -иш
разположение
разпбпвом (се), -ош
розпопвано
разпопя (се), -иш
розпорвам (се), -ош
разпорвоно
разпорОдба
разпоредител, -ят, -я;
разпоредители, (двама и т.н.)
разпоредители
разпоредИтелен,
рaзпородитоднйя(т),
разпоредителна,
разпоредително;
разпоредителни
разпородятолка
разпородятолност,
розпоркднгкдносгта
разпоредя (се), -йш
разпореждам (се), -ош
разпореждано
разпоря (се), -иш
разпостоля, -иш
разпостялом, -ош
разпоя (се), -йш
разпоявам (се), -ош
разпоявоно
рИзпра
разправа
разпровИя; розправйи
разправя, -иш
разправя се, -нш
разправям, -яш
розпровям се, -яш
разправяно
разпратя, -иш
разпращам, -ош
разпращано
разпрегна, -ош
разпреда (се), -ош
разпределение
разпределител1, -ят, -я;
разпределители, (двамо и т.н.)
разпродолИтоли (лице)
розпродолятол2, -ят, -я;
разпределители, (дво н т.н.)
разпределителя (нелице)
разпределителен,
разпродолйголнйя(г),
разпределителна,
разпределително;
разпределителни
разпределя (се), -йш
разпределям (се), -яш
разпределяно
разпродялбо, разпродажбата;
рaзшркдKдбн
разпродам (се), -ош
разпрядоно
разприказвам се, -аш
розпрйпком се, -аш
розпрйпквом се, -аш
разпродавам, -ош
разпродавано
разпродОжбо
разпродам, разпродадеш
разпростирам (се), -аш
разпростирано
разпростра (се), -ош
разпространение
розпрострононост,
розпростронкносттО
разпространител^ -ят, -я;
разпространители, (двама и
т.н.) разпространители (лице)
разпространите^, -ят, -я;
разпространители, (два и т.н.)
разпространителя (нклице)
розпростронйтолко
розпростроня (се), -йш
разпространявам (се), -аш
разпространявано
разпръсвам (се), -аш
разпръсвано
разпръскам (се), -аш
разпръсквам (се), -аш
разпръсквано
разпръсна (се), -ош
разпръснатост, разпръснатостта
разпръхтя се, -йш
разпръхтявам се, -аш
разпръхтявоно
разпрягом, -ош
разпрягоно
розпсувом се, -аш
разпукам (се), -ош
разпуквам (се), -ош
разпуквано
разпус; розпуси, (два и т.н.) разпусо
разпускам (се), -аш
розпусконо
розпусна (се), -ош
разпуснатост, разпуснатостта
разпухом се, -аш
розпухвом се, -ош
разпухтя се, -йш
разпухтявом се, -аш
разпущам, -ош
разпущано
разпъвам (се), -аш
розпъвоно
розпъдя, -иш
разпъждам, -аш
розпъждоно
разпълзя се, -йш
разпълзявам се, -ош
разпъно (се), -ош
разпъпвам се, -ош
розпъпля се, -иш
розпъплям се, -яш
розпъпя се, -иш
розпътон, розпътния(т),
разпътно, розпътно; разпътни
разпътница
разпътство
разпъхтя се, -йш
разпъхтявам се, -ош
розпъхтявоно
разпъшком се, -аш
розпъшквом се, -ош
разпятие; разпятия
розработвам (се), -аш
розработвано
разроботка
разроботя (се), -иш
разровям, -яш
разрИвяно
разрозя се (3 л.)
розрозяво се (3 л.)
розрозявоно
розраня (се), -йш
розронявом (се), -аш
разранявано
разросно се, -ош
розрастО се, -ош
разраствам се, -аш
разрастване
розрово (се), -ош
розрововом (се), -ош
разровИвоно
разрОд; разреди, (два н т.н.)
разреда, и разряд
розродоност, розркдкностто
разродИтол, -ят, -я; разредители,
(два н т.н.) разредителя
розродки
разредя (се), -йш
розрОжо, -ош
разреждам (се), -аш
разреждано
рИзрез; розркзн, (два и т.н.)
рОзркзо
разресвам (се), -ош
розросвоно
разрошо, -йш
розроша (се), -иш
розрошовам, -аш
разрошИвано
разрошвом (се), -ош
розрошвано
разрешение
розрошйм
розрошйтолон,
547
разрешителен
разрешИтелния^),
разрешителна, разрешително;
разрешителни
разрешително; разрешителни
рОзрив; разриви, (два и т.н.)
разриви
разрйвам, -аш
разрйване
разридОвам се, -аш
разридОване
разридая се, -еш
разрйна, -еш
разрйпам се, -аш
разрйпвам се, -аш
разрйтам (се), -аш
разрйтвам (се), -аш
разрйя (се), -еш
разровя (се), -иш
разронвам (се), -аш
разронване
разроня (се), -иш
разрохкам, -аш
разрохквам, -аш
разрохкване
разроша (се), -иш
разрошвам (се), -нш
разрошване
разруменя се, -Иш
разруменявам се, -аш
разруха
разрушО (се), -Иш
разрушавам (се), -аш
разрушаване
разрушение
разрушйм
разрушймост, разрушимостта
разрушйтел1, -ят, -я;
разрушители, (двами и т.н.)
разрушйтели (лице)
разрушйтел2, -ят, -я;
разрушители, (два и т.н.)
разрушИтеля (нелице)
разрушйтелен,
разрушителния^),
разрушителна, разрушИтелно;
разрушИтелни
разрушйтелност,
разрушителостта
разръмжа се, -йш
разръмжОвам се, -аш
разръмжОване
разръфам, -аш
разръфвам, -иш
разръфване
разряд; разреди, (два и т.н.)
разряда, и разред
разрязвам, -аш
разрязване
рОзсад; рИзсади, (два и т.н.)
разсада
разсОдник; разсадници, (два и
т.н.) разсадника
разсадопроизводство
разсадя, -йш
разсОждам, -аш
разсОждане
разсвйрвам се, -аш
разсвйрване
разсвирепея (се), -еш
разсвирепявам (се), -аш
разсвирепяване
разсвйря се, -иш
разсед; разседи, (двн и т.н.) разседа
разседлОвам, -нш
разседлОване
разседлОя, -еш
разсейвам (се), -нш
разсейване
разсейка; рнзсеИки (обикн. в мн.ч.)
разсекО, -еш
разсекретя, -Иш
разсекретявам, -аш
разсекретяване
разселвам (се), -аш
разселване
разселя (се), -иш
разсея (се), -еш
разсеян
разсеяност, разсеяността
разсйлен; разсйлни, (двама и т.н.)
разсйлни
разсип; разсипи, (два и т.н.)
разсипи
разсйпвам (се), -нш
разсйпване
разсйпен, разс^ния^),
ризсйпни, разсИпно; разсйлни
разсипйя; разсипии
разсйпник; разсипници, (двама и
т.н.) разсИпници
разсйпница
разсйпнически
разсйпничество
разсйпя (се), -еш
разсйчам, -аш
разсйчане
разскОчам се, -аш
разскОчвам се, -аш
разскОчване
разскърцам се, -аш
разскърцвам се, -нш
разскърцване
разслОбвам (се), -аш
разслОбване
разслОбеност, разслабено^ци
разслабйтелен,
рoзелoбйтелчил(т),
раз^аботелни, рoзелoбйтелно;
ризслабйтелни
разслабйтелно; рoзелoбйтелчи
разслабя (се), -иш
разследвам, -аш
разследване
разслоение
разслоя (се), -йш
разслоявам (се), -аш
разслояване
разсмея (се), -еш
разсмйвам (се), -аш
разсмйване
разсмърдя се, -йш
разсмърдявам се, -аш
разсмърдяване
разсол; разсоли, (два и т.н.) разсола
разсополйвя се, -иш
разсополйвям се, -яш
разсополйвяне
разсоха
разсроча, -иш
разсрочвам, -аш
разсрочване
разсрочка
разстОвя, -иш
разставям, -яш
разстеля (се), -еш
разстйлам (се), -аш
разстйлане
разстояние
разстрел; разстрели, (два и т.н.)
разстрели
разстрелвам, -аш
разстрелване
разстрелям, -яш
разстрйгвам се, -аш
разстрйжа се, -еш
разстроеност, разстроено^цИ
разстройвам (се), -аш
разстройване
разстройство; разстройства
разстроя (се), -иш
разсуквам (се), -аш
разсукване
разсуча (се), -еш
разсъблекО (се), -еш
разсъблйчам (се), -аш
разсъблйчане
разсъдйтелен, рoзеъдйтелмил(т),
разсъдйтелна, разсъдително;
ризсъдйтелни
разсъдйтелност, рнзеъдителмоетгИ
разсъдлйв
разсъдлйвост, ризсъдливосттО
разсъдък; разсъдъци
разсъдъчен, разсъ^иния^),
разсъдъчна, ризсъдъчно;
ризсъдъчни
разсъдъчност, разсъдъчносттИ
разсъдя, -иш
разсъждОвам, -иш
разсъждОване
разсъждение
разсъмва (се) (3 л.)
разсъмване
разсъмне (се) (3 л.)
разсънвам (се), -аш
разсънване
разсъница
разсъня (се), -иш
разсърбам се, -аш
разсърбвам се, -иш
разсърдвам (се), -аш
разсърдване
548
разумност
разсърдя (ее), -иш
разеъекам ео, -нш
разеъекнам ео, -аш
разеъеквано
разеъхвам ео, -нш
разсъхвано
разеъхна ео, -ош
разеявам, -аш
разеявано
разтакавам (ео), -нш
разтакавано
разтапям (ее), -яш
разтОпяно
разтвОрям (ее), -яш
разтваряно
разтвор; разтвори, (два и т.н.)
рнзлворн
разтворим
разтворИмост, разтворимостта
разтворИтол, -ял, -я;
разтворйлели, (два л т.н.)
разтворИтеля
разтворителен,
розтворйлелнля(т),
разтворИтелна, разтворИтелно;
разтворИтелни
разтворя (ее), -иш
разтог; разтезл, (два и т.н.) рОзтега
разтогОом
разтегателен, рoзгегoлелнuл(л),
разтегателно, рнзтегОтелно;
разтегателни
разтоглин
разтоглИноет, рoтmегливосгтo
разтОгля (ее), -иш
разтеглям (ее), -яш
разтегляно
разтегна (ее), -ош
разхОгпатоeх, розлегнотостто
разтожонио
разтокО ее, -ош
разтИкам, -аш
разтИкнам, -нш
разтИ^ано
разхлоИвам ео, -нш
разтлоя ее, -ош
разтлявам ео, -нш
разтлявано
разтоворач; розтоворочл, (двнма
и т.н.) розтоворочл
разтоварвам (ее), -аш
разтоварвано
раз^ворителен,
рoттовoрйгелнuл(m),
разтоварат-елна,
разтоварително;
рoттовoрйлелнл
разтоварище; разтовОршца
разтовОря (ее), -иш
разтопуркам ео, -аш
разтопурквам ее, -аш
разхопурквано
разтопя (ее), -йш
разтопявам (ее), -нш
разтопявано
разточа, -иш
разточвам, -аш
разточвано
разточителен, рoтmочИтелнлл(m),
разточителна, разточително;
разточителни
разточйхолноeх,
рoтточлтелносгтo
разточителствам, -нш
разточителствано
разточителство
разтрОкам (ео), -аш
разтраквам (ее), -аш
разтраквано
разхробвам, -аш
разтробвапо
разтробя, -лш
разтревожа (ео), -иш
разтровожвам (ее), -аш
разтревожна^
разхровожопоeх,
рoзmревоженосглo
разтропорвам (ео), -нш
разтропОрвано
разтропоря (ее), -иш
разтроптя ео, -йш
разтроптявам ео, -нш
разхроптявапо
разтреса (ее), -Ош
разтресе мо (3 л.)
разтрощя ео, -Иш
разтрощявам ео, -аш
разтрощявано
разтривам (ее), -аш
разтрИвано
разтривка
разтриса мо (3 л.)
разтрисам (ее), -аш
разтрисано
разтрия (ее), -еш
разтрогвам, -нш
разтрогвано
разтрогна, -еш
разтропам ео, -аш
разтропвам ео, -нш
разтропвано
разтрополя ео, -Иш
разтрополявам ео, -аш
разтроша (ее), -Иш
разтрошавам (ее), -аш
разхрошаванè
разтроя (ее), -Иш
разтроявам (ео), -аш
разтроявано
разтръбя, -йш
разтръбявам, -аш
разтръбявано
разтръекам, -аш
разтръеквам, -нш
разтръсквано
разтряекам ео, -нш
разтряеквам ео, -аш
разтупам (ее), -нш
разтупнам (ее), -аш
разтупнано
разтупкам (ее), -аш
разтупквам (ее), -аш
разтупквано
разтуптя (ее), -Иш
разтуптявам (ее), -аш
разтуптявано
разтурвам (ее), -аш
разтурвано
разтуря (ее), -иш
разтурям (ее), -яш
разтуряно
разтуха
разтушО (ее), -йш
разтушОвам (ее), -аш
разтушОвано
разтушвам (ее), -аш
разтушвано
разтъжа (ее), -Иш
разтъжавам (ее), -аш
разтъжавано
разтъка (ее), -ош
разтъкОвом (ее), -аш
разтълкувам, -аш
разтъпквам (ее), -аш
разтъпквано
разтъпча (ее), -еш
разтървО, -еш
разтървОвам, -аш
разтървавано
разтъркам (ее), -аш
разтърквам (ее), -аш
разтърквано
разтърсвам (ее), -аш
разтърсвано
разтърся (ее), -иш
разтърчО ео, -йш
разтърчОвам ео, -аш
разтърчавано
разтършувам (ее), -аш
разтюхкам ео, -аш
розтюхквам ео, -аш
разтюхквано
разтягам (ее), -аш
разтягано
разубодя (ео), -Иш
разубеждавам (ее), -нш
разубеждавано
разузнавам, -аш
разузнавано
разузнавателен,
рoтутнавomелния(m),
разузнавателна,
разузнавателно; разузнавателни
разузнавОч; розузнавОчи, (двнмн
и т.н.) разузнавачи
разузнанОчееки
разузнанОчка
разузнОя, -еш
рОзум
разумен, рoзуннлл(т), рнзумнн,
разумно; разумни
разумност, разумността
549
разуча
разуча, -иш
разучавам, -ош
розучИвоно
розфосовом, -ош
розфосовоне
разфасовка
розфилософством се, -аш
разформирам (се), -ош
разформировам (се), -аш
разформироване
розфучО се, -йш
розфучовом се, -ош
розфучовове
разфъфля се, -иш
розфъфлим се, -яш
разфъфляне
разхИИтвом (се), -аш
розхойтвоно
розхИйтоност, разхайтоностгО
розхОИтя (се), -иш
розхалтОвя (се), -иш
разхолтОвям (се), -яш
розхОрчо (се), -иш
розхОрчвом (се), -аш
разхвъркам се, -ош
розхвърквом се, -ош
разхвърля (се), -иш
разхвърлям (се), -яш
разхвърлян
разхвърляно
разхвърляно?^ разхвърляносттО
розхвърчИ се, -йш
розхвърчИвом се, -ош
розхвърчИвоне
розхитятол, -ят, -я; розхйгйтедй,
(двамо и т.н.) розхититолй
розхитятелко
розхитя, -иш
розхшцОвом, -аш
разхищаване
розхищОние
разхлОбвам (се), -ош
разхлабвано
разхлобИтолон,
разхдабйтолния(т),
разхлабйтодна, разхлобИтолно;
разхдабйтолнй
разхлИбя (се), -иш
разхлИдо
разхлодИтолен,
разхдадйтолнйя(т),
разхлодитолно, разхдодйтодно;
разхла^то-яни
разхлодя (се), -йш
ризхлодявом (се), -аш
разхлОждом (се), -ош
разхлИждоно
разхлончо се, -иш
розхлОнчвом се, -ош
разхлОнчвано
разхлИпом се, -аш
розхлИпвом се, -ош
разхлИпвано
разхлопам се, -ош
разхлопвам се, -аш
разхлопвано
рИзход; рОзходи, (два и т.н.) рОзхода
разходвам, -ош
разходване
рИзходен, рОзходния(т), разходно,
разходно; разходни
разходка
разходя (се), -йш
разхождам (се), -ош
разхождане
розхоком се, -ош
розхоквом се, -ош
розхрупом се, -аш
розхрупвом се, -ош
розхруском се, -аш
розхрусквом се, -ош
разхубавя (се), -йш
разхубавявам (се), -ош
разхубавяване
разхълцам се, -ош
розхълцвом се, -ош
розхълцвоне
разцвОт; разцвети, (дво и т.н.)
разцвета
розцвОтко
розцвИлвом се, -ош
разцвИлване
разцвйля се, -иш
розцвърком се, -ош
розцвърквом се, -аш
розцвърквоно
розцолувом (се), -ош
розцОнко
розцонтровом, -ош
розцентровоно
розцОпвом (се), -ош
разцепвано
розцеплОнио
розцОпничоство
разцОпя (се), -иш
разцйвря се, -иш
розцйврям се, -яш
разцИвряне
розцърком се, -ош
розцърквом се, -аш
розцърквоне
разцъфвам (се), -ош
разцъфване
разцъфна (се), -еш
разцъфтя (се), -йш
разцъфтявам (се), -аш
разцъфтяване
розчоквом (се), -ош
разчОквино
разчекна (се), -еш
розчОпком, -аш
разчепквам, -ош
разчепквано
ризчервонОя се, -еш
розчорвенивом се, -аш
розчортИвам, -ош
розчортИвоно
разчертая, -еш
разчесвам (се), -ош
розчОсвоне
разчОт; разчети, (дво и т.н.)
разчета
разчотИ, -ош
розчошо (се), -ош
разчиствам, -ош
розчИствоне
розчйстя, -иш
розчЯтом, -ош
розчИтоно
разчлонОн, розчлонония(т),
разчленено, разчленено;
разчленени
розчленОние
разчленя (се), -йш
разчленявам (се), -аш
разчленявано
розчовърком, -ош
розчовърквом, -ош
розчовърквоно
разчопля (се), -иш
разчоплям (се), -яш
разчопляно
разчорля (се), -иш
розчорлям (се), -яш
розчорляно
разчува се (3 л.)
разчувствам (се), -ош
разчувстваност, разчувстваното
розчуо се (3 л.)
розчуком се, -аш
розчуквом се, -ош
разчуквано
разчупвам, -аш
разчупване
разчупя, -иш
розчурулИком се, -ош
разчурулйквам се, -ош
разчурулИкване
разчуя се, -еш
разшИвам се, -ош
розшОтом се, -ош
розшОтвом се, -аш
разшОтвано
разшИвам (се), -ош
разшИване
разширение
разширя (се), -йш
разширявам (се), -аш
разширяване
разширяемост, разширяемостта
разшифровам, -ош
разшифроване
разшйя (се), -ош
разшумвам (се), -ош
розшумвоно
разшумя (се), -иш
разшумя се, -иш
розшумявом се, -ош
розшумивоно
розщрОком се, -аш
розщроквом се, -аш
разщръклоя се, -ош
550
разщръклявам се, -иш
разщъкам се, -иш
разщъквам се, -аш
разщъкване
разюздан
разюзданост, разюздаността
разюздвам се, -аш
разюздване
разюздя се, -иш
разядосам (се), -аш
разядосвам (се), -иш
разяждам (се), -аш
разяждане
разям (се), ризядеш
разяреност, разярено^^И
разяря (се), -йш
разярявам (се), -аш
разяряване
разяснение
разяснйтелен, ризлечйтелнил(т),
разяснителни, разяснително;
разяснителни
разяснй (се), -йш
разяснявам (се), -аш
разясняване
райран
рай, -ят, -я; рИйове, (два и т.н.)
рОя
рОйбер; райбери, (два и т.н.)
рИйбери
рОйгрОс
райе; рийети
район; райони, (два и т.н.) района
районен, районния^), районна,
районно; районни
районйрам, -аш
районйране
райски
райх, -ът, -а
рак1, -ът, -а; рНци, (двама и т.н.)
раци (лице)
рак2, -ът, -а; рИци, (два и т.н.) рака
(нелице)
рак3, -ът, -а
ракел; ракели, (два и т.н.) ракели
ракета
ракетен, ракетния(т), ракетна,
ракетно; ракетни
ракетноартилерййски
ракетнокосмйчески
ракетнотехнйчески
ракетноядрен,
рoкетчоЛдреч:ил(т),
рoкетчоЛдречo, ракетчоЛдречо;
рикетноЛдречи
ракетоизпитОтел, -ят, -я;
ракетоизпитатели, (двама и т.н.)
ракетоизпитатели
ракетомоделйзъм,
ракетомоделизмът,
ракетомоделизма
ракетомоделйст;
ракетомоделйсти, (двама и т.н.)
ракетомоделИсти
ракетоносен, рoкеточоечил(т),
рoкетоноечo, ракетенс^о;
ракеточоечи
ракетоплан; рoкетоплНчи, (два и
т.н.) рнкетоплoчo
ракиджййница
ракиджйя; рнкиджйи, (двама и т.н.)
ракиджйи
ракйен, ракйения(т), ракИена,
рнкйено; ракиени
ракйта
ракитак; ракитаци, (два и т.н.)
ракитака
ракйтов
ракйя; ракии
рОкла
рОков
раковйден, раковйдния(т),
раковИдна, риковйдно;
раковИдни
рОковинаи раковйна
раколечение
ракообразен, ракообразния^),
ракообразни, ракообразно;
ракообразни
ракурс; рокурси, (два и т.н.)
ракурса
ралй; рилйта
рОлица
рОло; рала
рОма
рамадОн и рамазОн
рамбурс; рамбурси, (два и т.н.)
рамбурси
рамбурсен, рoмбуречил(т),
рoмбуречo, рoмбÿречо;
рамбурсни
рамбурсйрам, -аш
рамбурсйране
рОменен, раменния(т), раменна,
раменно; раменни
раменонбг; рoмечочоти (обикн.
в мн.ч.)
рОмермашйна
рОмка
рамкйрам, -аш
рамкйран
рамкйране
рОмков
рамкосам, -нш
рамкосвам, -аш
рамо; рамена и рамене
рОмпа
рОмстек, -ът, -а; рамстекове, (два
и т.н.) рОмстека
рОна
ранг, -ът, -а; рИнгове, (два и т.н.)
ранга
рОнглйста
рОнгов
рандеву; рoчдевугo
рандемОн; рандемани, (два и т.н.)
рандемани
рандемОнов
рОпорт
рОнен, рИччил(т), рОнна, рОнно;
рИччи
ранен, ранения^), ранена, ранено;
ранени
ранилйст; ронилмсти, (два и т.н.)
ринилИста
ранйм
рОница
раннобългарски
ранноесенен, рНчмоееенчия(т),
рИчмоесечми, рИнчоесенно;
рИчмоесенни
раппосредповековеп,
рИмноередчовековния(т),
рНнмоередчовековчи,
рИчмоередновековно;
рИчмоередмовековчи
рано
ранобуден, ранобудния^),
ранобудна, ранобудно;
ранобудни
ранобудник; ранобудници,
(двама и т.н.) ранобудници
ранобудница
ранозреен, ранозрейния(т),
ранозрейми, римозреймо;
рачозрейчи
ранозреещ
ранозрейка
ранозрял, ричозрелил(т),
ранозряла, ринозряло;
ранозрели
ранопоен, ричопойчия(т),
рннопойми, ранопоймо;
рнчопойми
ранопойка
рано-рОно
ранчо
раншен, рНншния(т), раншна,
раншно; раншни
раня1, -Иш
раня2 (се), -йш
ранявам1, -нш
ранявам2 (се), -аш
раняване
pan, -ът, -а
рапалбум*; рИпилбуми, (два и т.н.)
рОпалбума
раван; ропОни, (два и т.н.) рапина
рапидограф; рипидогрОфи, (дво и
т.н.) рипидогрОфи
рОпизпълнйтел*, -ят, -я;
рапизnълмйтели, (двама и т.н.)
рИпизпълнйгели
рапйра
рапирйст; рип^Ис™, (двамо и т.н.)
рипирИсти
рапирйстка
рОница
рапичен, рИпиччия(г), рапища,
рОпично; рОпични
рОпмузика*
район; раиони, (два и т.н.) района
рОпорт; рапорти, (два и т.н.)
551
рапорт
рапорта
рапортувам, -аш
ропортувано
рапеод; ропсодл, (двама и л.н.)
рнпсодл
рапеодия; ропсодли
рапър; рнпърл, (двама и т.н.)
рнпърл
рОпърка
рОпъреки
раса
раеИзъм, расИзмът, расИзма
раеИет; расйсли, (двама и л.н.)
расйсти
расистка
расистки
расна, -еш
рОеноно
раео; рнсН
рОеои
раета, -Ош
раетОж
раетОжен, растежния^),
растежна, растежно; раслОжни
раетоно
растение
раетениевъд; расгениевъди,
(двама л л.н.) раеленuевЪди
раетонионъдон,
раслениевъднля(л),
раслениевъдна, раслениевъдно;
растенлевъдни
растениевъдство
растер; растери, (два и т.н.)
рОсгерн
растерои
раетИтолен; расгйлелния(т),
растителна, растително;
растителни
растИтелнозащИтен;
раеmйлелнотащатнлл(m),
рoстйлелнотoщагнo,
раелагелноташHтно;
рoсгйгелнотoщИгни
раетИтелноет, растителността
ратаи, -ял, -я; ратни, (двама и
л.н.) ратни
ротаикИня
ратОиеки
ратОИетвам, -аш
ратОИетвано
ратаиетво
рОтон, ратния^), ратна, рОтно;
ратни
ратификационен,
ротлфикоционния(т),
ратлфлкоцлонна,
ратификационно;
ратификационни
ратификация; ратификации
ратифицИрам, -аш
ратифицИрано
ратник; рОтницл, (двама и л.н.)
ратници
рОтничоеки
ратувам, -аш
ратуеано
рафинОрия; рафинерии
рафинИрам, -аш
рафинИран
рафинИроно
рафинироноет, рафинироностга
рОфия; рНфли
рафт, -ът, -а; рафтове, (два и т.н.)
рНфтн
рафтинг
рахОт
рахИт
рахитИзъм, рахигИзмъл,
рахитика
рахитИк; рахитици, (двама и т.н.)
рахилйцл
рахитИчон, рахитачнuл(л),
рахитична, рахитично;
рахитични
рахитична
рационален, рацлонoлнил(л),
роцлондгна, рационално;
рационални
рационализатор;
рационализатори, (двама и л.н.)
рационализатори
рационализОторка
рационализаторски
рационализОторетно
рационализация;
рационализации
рационализирам, -аш
рационализиран
рационализиране
рационалИзъм, рационалИзмът,
рационалИзма
рационалИет; рнцлоналНсги,
(двама и т.н.) роционалйсти
рационалиетИчен,
рацлоноллстйчния(т),
роцлонолистйчно,
рационалисгично;
рацлоннллстйчни
рационалиетИчоеки
рационалиетка
рационалност, рационалността
рачел; рачОли, (два и т.н.) рачОла
рОчошкота
рОчешки
рачи, рОчия(т), рача, рОче; рОчи
рая
ре
реабилитация; реабилитации
роабилитИрам (ео), -аш
реабилитиран
реабилитИране
реагент; реагенти, (два и л.н.)
реагента
роагИрам, -аш
роогИрано
реактИе; реактиви, (два и л.н.)
реактива
роактИнон, реаклИвния(л),
реактивна, реактивно;
реактивни
реактИнноет, реактивността
реактор; реактори, (два и л.н.)
реактора
роОкторон, реОклорнля(т),
реОкторна, реОкгорно;
реОкторни
роакцибнон, реакционния^),
реакцлонна, реакционно;
реакционни
роакционор; реакционОрл, (двама
и т.н.) реакционОрл
реакционорка
реакционерски
роакционОретво
роакционноет, реакцлонносттН
реОкция; реНкцли
роОл; реНли, (два и т.н.) реНла
реален, реОлния(т), ренлна,
реално; реални
роализОтор; реализатори, (двама
и т.н.) реолизОторл
роализаторка
роализОтореки
реализация; реализации
роализИрам (ее), -аш
реализиран
реализИрано
роалИзъм, реалИзмът, реалИзма
реалИет; реалисти, (двама и т.н.)
реалНсги
роалиетИчон, реoлuсгйчнuл(л),
реалистично, реалистично;
реалистични
роалиетИчоеки
роалиетичноет, реолистлчностла
роалИетка
реОлия; реални
реалност, реалността
роанимОтор; реннимОлорл,
(двама и т.н.) реониматорл
реанимационен,
реанuнацлоннил(m),
реанимационна,
реанимационно;
реанимационни
реанимация; реанимации
реанимИрам, -аш
роанимИрано
роанимобил; реанимобили, (два и
т.н.) реонимоблло
рОбалканизОция
робрандИрам, -аш
робрандИрано
ребрен, ребрения(л), ребрена,
рОбрено; рОбрени
рОбреет
робрб; ребрО
робром
рОбуе; рОбусл, (два и т.н.) ребусн
ребърцО; ребърцн
рои, -ъг, -0; ревовО, (два и г.н.) рОва
552
рсдакторка
ревИ, -ош
реваксинация; реваксинации
реваксинирам, -ош
ровоксинИроно
ревопвацни
ревалоризация
ревИне
реванО; реването
ревИнш; реванши, (дво и т.н.)
рквоншо
ровоншйзъм, реваншизмът,
ркваншйзмо
ровоншяром се, -ош
реваншИрано
ревоншйст; ровоншйстн, (двамо и
т.н.) ркваншйстн
ревоншястко
реваншИстки
роввам, -ош
роввано
рОвен; ровени, (дво н т.н.) рКвкна
ревОр; рквКрн, (дво н т.н.) рквКра
реверИнс; роворОнсн, (дво н т.н.)
роворОнса
ровошкото и ревешком
ревизионен, рквизнонния(т),
ровнзнонна, ревизионно;
ревизионни
ровизионязъм, ровизнонизмът,
рквнзнонйзмо
ревизионйст; ровизионйсти,
(двомо и т.н.) рквизнонйсти
ровизионистйчон,
ровнзнонистйчнйя(т),
ровнзноннстично,
ровнзноннстйчно;
ровнзнонистйчни
ровизионИстко
ровизионястки
ровизяром, -ош
ровизярон
ровизяроно
ревйзия;рквйзни
ревизор; рквнзорн, (двомо и т.н.)
рквнзорн
ровизорко
ровизорски
рОвла
ревлйв
ровлйвост, рквдйвостга
рОвльо; рОвдьовцй, (двомо н т.н.)
рКвльовцн
ревматизъм; ревматизмът,
ревматизма
ровмотйчон, рквматйчния(т),
ревматично, ревматично;
ревматични
ровмотоядон, рквмотойдния(т),
ревмотойдна, ревмотоидно;
ревмотойдни
ровмотопогии
рОвно, -ош
ревнйв
ревнйвец; ревнивци, (двамо и т.н.)
ревнивци
ревнйвко
ровнявост, рквннвосттО
ровнятол, -ят, -я; ровниткли,
(двама н т.н.) ровнйткли
ровнятолко
ревност, ревносттО
ровностон, ровностния(т),
рКвностна, ревностно;
ревностни
ревнувам, -ош
ревнувоне
револвОр; револвери, (два и т.н.)
ркволвКра
роволворон, роводворния(т),
ркволвКрна, роволвОрно;
ркволвКрни
роволвйром, -ош
роволвИроно
революционен,
роводюцнонния(т),
революционна, революционно;
революционни
революционер; революционери,
(двомо и т.н.) революционери
роволюционорко
роволюционорски
революционизирам, -ош
революционизирано
революционно-демократИчески
роволюционно-освободИтолон,
роволюционно-
освободйткдния(т),
революционно-освободителна,
революционно-освободително;
революционно-освободителни
роволюционност,
роволюцнонносттО
революция; революции
ревю; ревюто
регИл; рогалй, (дво н т.н.) рогОла
регИлия; роголий
рогато
рОге
регенерИт; рогонорОти, (два и т.н.)
ркгкнкрОто
рогоноратйвен,
ркгкнкративния(г),
регенеротивна, рогонкротивно;
рогоноратйвнй
регев)ротор; ротонораторн, (два
н т.н.) ркгкнкрОтора
регенерация; регенерации
рогоноряром, -ош
рогонорйроно
регОнт; регенти, (двамо и т.н.)
регенти
рогонтски
рогОнтствам, -ош
регОнтство; рогКнтства
регион; региони, (дво н т.н.)
региона
регионален, регионалния^),
регионално, регионално;
регионални
рогионИ^ност, рогионалносттО
регистратор; регистратори,
(двома и т.н.) регистратори
рогистрИторка
рогистрИторски
регистратури
регистрационен,
рогнстроцн0нния(т),
регистрационно,
регистрационно;
регистрационни
регистрИция; регистрации
регистрирам (се), -ош
рогистрйроно
регйстров
регйстър; рогйстри, (два и т.н.)
ркгйстъро
реглож; роглОжи, (два и т.н.)
роглОжо
реглимОнт; регламенти, (два и
т.н.) регламента
регломентИция; регламентации
рогломонтон, ркгламКнтния(т),
регламентна, регламентно;
регламентни
рогламонтИром, -аш
рогломонтйрон
рогломонтйроно
рогламонтИроност,
регламентнроността
реглИн
регрОс
регрОсен, регресни#^), регресно,
рогресно; регресни
регресйвен, рогресйвния(т),
рогросйвно, регресйвно;
регресивни
регресйвност, ркг’роснвностто
рогросйрам, -аш
рогросйрано
регрОсия; рогрОсин
регулатор; регулатори, (дво н т.н.)
рогулОтора
регулационен, регулационния^),
регулационна, регулационно;
регулационни
регулация; рогулОцни
регулйром, -ош
регулиран
регулИроне
регулировка
регулировчик; регулировчици,
(двама н т.н.) регулировчици
регулировъчен,
регулировъчния^),
регулировъчно, регулировъчно;
регулировъчни
ред, -ът, -0; редовО, (дво н т.н.) рОдо
родактйром, -аш
родоктйроно
редактор; редактори, (двомо н т.н.)
редактори
родИкторко
553
редакторски
редакторски
редОкторство
редакционен, редакционния^),
редакционна, редакционно;
редакционни
редакция; редОкции
реден, редния(т), редна, редно;
редни
редене
редингот; рединготи, (два и т.н.)
редингота
редйца
редкозъб
редкокос
редколегия; редколегии
редколйст
редкопръст
редник; редници, (двамо и т-н.)
редници
реднически
редов
редовен, редовният), редовна,
редовно; редовни
редовй
редовност, редовността
редом
редосеялка
редувам (се), -аш
редуване
редуктор; редуктори, (два и т.н.)
редуктора
редукторен, редукгорнил(г),
редукторна, редукторно;
редукторни
редукционен, редукционния^),
редукционна, редукционно;
редукционни
редукция; редукции
редундОнтен, редундОнтнияСт),
редучдамгна, редучдачгмо;
редучдангчи
редундОнтност, редундамгное'тта
редупликОция
редут; редути, (два и г.ч.) редута
редуцйрам (се), -ош
редя (се), -йш
реекспорт
реекспортйрам, -аш
реекспортйране
реене
режа, -еш
режйен, режийния^), режийна,
режИйно; режийни
режйм; режими, (два и т.н.)
режима
режисйрам, -аш
режисйране
режисура
режисьор; режисьори, (двама и
т.н.) режисьори
режисьорски
режисьорство
резанка
резач; резОчи, (двамо и т.н.) резНчи
резОчен, резачния^), резОчна,
резачно; резачни
резачка
резба
резбОр, -ят, -я; резбари, (двама и
т.н.) резбОри
резбарски
резбарство
резбован
резбомер; резбомери, (два и т.н.)
резбомери
резе; резето
резедО
резедОв
резекйя
резекция; резекции
резен; резени, (два и г.ч.) резена
резерв; резерви, (два и т.н.)
резерви
резерва
резерват; резервОти, (дво и г.м.)
резервОта
резервация; резервИции
резервен, резервния^), резервна,
резервно; резервни
резервйрам, -аш
резервйрам се, - нш
резервйран
резервйране
резервйраност, резервираността
резервйст; резервисти, (двама и
т.н.) резервисти
резервоар; резервоОри, (два и
т.н.) резервоОри
резервоарен, резервоОрния(т),
резервоИрни, резервоарно;
резервоИрни
резец; резцй, (два и т.н.) резеци
резигнация
резидент; резиденти, (двама и тн.)
рези^енти
резиденция; резиденции
резистентност, резисгемтността
резистенция
резйстор; резйстори, (два и т.н.)
резйстори
резйтба
резка
резлйв
резлйвост, резливостта
резна, -еш и рязна
резолйрам, -аш
резолйране
резолюция; резошоции
резон
резонОнс; резонанси, (два и т.н.)
резонанси
резонОнсен, резонансни^),
резонансна, резонансно;
резонОнсни
резонОтор; резонатори, (два и
т.н.) резонИтори
резонОторен, резонаторни^),
резонаторна, резонаторно;
резонаторни
резонен, резонния^), резонна,
резонно; резонни
резонйрам, -аш
резонйране
резоньор; резоньори, (двама и г.м.)
резоньори
резоньорски
резоньорствам, -аш
резоньорстване
резоньорство
резорбйрам (се), -аш
резорбйране
резорбция; резорбции
резултОнта
резултОнтен, резулгОчгнил(г),
резулгачтма, резулгНчтно;
резултантни
резултОт; резултОти, (два и г.ч.)
резултата
резултОтен, резултатнил(т),
резултатни, резултатно;
резултатни
резултатйвен, резултативния^),
резултативна, резултативно;
резултативни
резултОтност, резултатностгО
резултйрам, -аш
резултйране
резус-фОктор
резюме; резюмета
резюмйрам, -аш
резюмйране
реимбурсйрам, -нш
реимбурсйран
реимбурсйране
реимплантОция; реимплантОции
реимплантйрам, -аш
реимплантйране
реимунизация; реимунизации
реимунизйрам, -иш
реимунизйран
реимунизйране
реинкарнация; реимкoрчoции
рейв
рейвмузика*
рейвпОрти*
рейд, -ът, -о; рейдове, (два и т.н.)
рейда
рейдов
рейка
рейки
рейкисеОнс*; ре^^еин^, (два и
г.ч.) рейкисеoчсo
рейкитерОпия*
рейнджър; рейнджъри, (двама и
т.н.) рейнджъри
рейнджърски
рейнски
рейс, -ът, -а; рейсове, (два и т.н.)
рейса
рейсов
рейтинг; рейтинги, (два и т.н.)
рейтинга
554
рендоевач
рОИтингон
рокО
река, -Ош
рекапитулация; рекапллулОции
рекниОм; реквиОми, (два и л.н.)
реквиема
рокнизИрам, -аш
рокнизИране
рокнизИт; реквизити, (два и л.н.)
реквизИта
рокиизИтор; реквизИлорл, (двама
и л.н.) реквлзаторл
реквизиционен,
реквлтuционнuя(л),
реквизиционна, реквизиционно;
реквизиционни
реквизИция; реквизИции
рекет
рокотИрам, -аш
рокотиран
рокотирано
рокотьор; рекетьорл, (двама и г.н.)
рекегьорл
рекетьореки
реклОма
рокламОция; рекламации
рекламен, рекламния^),
рекламна, рекламно; рекламни
рокламИрам, -аш
рекламиран
рокламИрано
рокламИет; рекламисти, (двама и
л.н.) рекломистл
рекламно-справочен,
рекланно-спрoвочнил(л),
реклнмно-спровочна,
рекламно-справочно;
рекламно-справочни
рекламодател1, -яг, -я;
рекламодатели, (двама и л.н.)
рекломодОтели (лице)
рокламодОтол2, -ят, -я;
рекломодОтели, (два и л.н.)
рекламодателя (нелице)
рекламодОтолеки
рекламоноеИтол, -яг, -я;
реклОмоносНгели, (два и л.н.)
реклОмоноснгеля
рокогноецИрам, -аш
рокогноецирано
рокогноецироика
рокогноецироиъчон,
рекогносцировъчнлл(т),
рекогносцлровъчна,
рекогносцировъчно;
рекогносцлровъчни
реколта
рекомондация; рекомендОции
рекомендИрам, -аш
рекомендиране
рокомпонеация; рекомпенсОции
роконналоецонтон,
реконволесцентния(т),
реконволесценгна,
реконвалесцентно;
реконвнлесцентни
реконвалесценция
реконетруИрам, -аш
реконструиран
реконструирано
реконструктивен,
реконструклйвния(т),
реконструктивна,
реконструктивно;
реконструктивни
реконструкция; реконструкции
рекорд; рекбрди, (два и т.н.)
рекорда
рекорден, рекордния^),
рекордна, рекордно; рекордни
рекордер; рекордери, (два и л.н.)
рекордера
рокордиет; рекордйслл, (двнма и
л.н.) рекордйслл
рокордИетка
рекордьор; рекордьори, (двама л
т.н.) рекордьори
рекордьорка
рокроОция
ректификация
роктифицИрам, -аш
роктифицИрано
рОктор; ректори, (двама и л.н.)
ректори
рокторОт; рекгорОги, (два и л.н.)
ректорНта
рОктореки
рОкторетнам, -аш
рОкторетно
ректоекоп; ректоскопл, (два и
т.н.) ректоскопа
ректоекопИя; реклоскопЛл
ректум; ректуми, (два и г.н.)
ректума
рокултинОция
рокултинИрам, -аш
рокултинИран
рокултинИрано
рОкция; рОкции
ролакеант; релоксОнги, (два и г.н.)
релаксОнла
ролакеОция
релаксирам, -аш
ролакеИрано
ролатИнен, релалЛвния(л),
релагЛвна, релатнвно;
релагИвнл
ролатинизъм, релативйтмът,
релативйтна
релатинИет; релаллвйслл, (двама
и л.н.) релативйсги
ролoтиниeтячен,
релаливлслИчнил(m),
релатлвлстИчна,
релаmлвлеmHчно;
релаллвислЛчни
ролатиниетка
ролатИнноет, релативността
релация; релОцли
реле; релета
релевантен, релевОнтния(л),
релевантна, релевОнгно;
релевантни
ролОен, релейния(т), релейна,
релейно;релОйни
ролоф; релОфл, (два и л.н.) релОфа
релефен, релефнля(т), релОфна,
релОфно; релОфни
релефноет, релефносглО
религиозен, религлотнил(л),
религиозна, религиозно;
религиозни
ролигиозноет, религлотностmа
религия; релйпш
ролИкна
роликт; релИклл, (два и г.н.)
релйкга
ролИктон
рОлеа
рОлеон
ромОрка
ремарке; ремаркета
реми; ремита
ромИке; ремиксл, (два и л.н.)
ремИкса
рОмилитаризация
рОмилитаризИрам (се), -аш
рОмилитаризирано
реминисценция; реминисценции
ремИеия; ремИсли
ремонт; ремонти, (два и л.н.)
ремонта
ремонтен, ремонгнuл(л),
ремонтна, ремонтно; ремонтни
ремонтИрам, -аш
ремонтиран
ромонтИрано
ромонтно-иъзетановИтолен,
ремонтно-вътстановйгелнлл(т),
ремонтно-възстановителна,
ренонлно-вътстановагелно;
ремôнгно-вътстoновй’гелнu
ремонтно-механичен,
ремонгно-мехoнHчнил(л),
ремонтно-механИчна,
ремонтно-механично;
ремонлно-механйчни
ремонтно-строителен,
ремонтно-строалелния(л),
ремонгно-слройтелна,
ремонтно-строНтелно;
ремонлно-стройтелни
ромонтно-тохнИчоеки
рОмък; рОмъци, (два и л.н.)
ремъка
ромъчон, ренъчнuл(л), рОмъчна,
рОмъчно; рОмъчни
рондо; рендета
рендосам, -аш
рендосвам, -аш
рендоеване
рондоевОч; рендосвОчл, (двама и
555
рендосвач
т.н.) рондосвОчн
рендосвИчка
ренегат; ренегати, (двамо и т.н.)
ренегати
реногатка
роногОтски
роногИтство
ронесонс
ренесИнсов
ронОта
рено; ронО
реномО; реномето
рономИрон
ронта
рентабилен, рентобилния(т),
рентабИлно, рентабилно;
рентабилни
рентабилност, рентабилността
рОнт-о-кор
рентген; рОнтгенй, (два и т.н.)
рентгена
ронтгонизация
рентгенов
рентгевогромо
рентгенографйя;
ронтгоногрофин
ревтгеводнагностнка
рентгенолог; рентгенолози,
(двамо и т.н.) рентгенолози
рентгенология
рентгено^овИ^ ронтгоноскопИи
рентгенотерапия
ронтгоночувствитолност,
рентгеночувсгвнткдността
ронтен, рОнтния(т), рОнтно,
рОнтно; рОнтни
рентиОр; ронтнОрн, (двомо и т.н.)
ронтнОрн
ронтиОрко
ронтиОрски
ронтиОрство
рентирам се, -аш
ронтйрано
роорганизИтор; ркоргонизОторн,
(двамо н т.н.) реорганизОторн
реорговизоторко
реорганизация; реорганизации
реорганизирам (се), -аш
реорганизиран
роорганизИроно
реостИт; реостати, (два и т.н.)
реостата
реостОтон, реостОтнйя(т),
ркостОтно, ркостатно;
ркостОтни
реотИн; ркотОни, (дво и т.н.)
реотОно
роотанов
репарации (само в мн.ч.)
репaрациовен,
ркпaрацнOнния(г),
ропороционна, репороционно;
ркпороцнонни
ропоряром, -ош
репaрярове
репатриОнт; ркпатрнОнтн, (двомо
н т.н.) ркпатрнОнтн
репатриация; репотрнОции
репатрирам, -аш
репатрирано
репатриран
рОпей, -ят, -я; рОпен, (дво н т.н.)
рОпея
ропелонт
рОпер; рОпорн, (дво и т.н.) рОперо
ропортоор, -ът, -а; ропортоОрн,
(дво и т.н.) ропортоОро
репертоарен, репертоарння(т),
ропортоОрно, ркпкртоОрно;
ропортоОрни
репотйрам, -аш
репетиране
ропотйтор; ропетиторн, (двама и
т.н.) ропотИторн
ропетйторко
репетиционен, репетицн0ннйя(т),
репетиционно, репетиционно;
репетиционни
репетиция; репетиции
репешИж; репеш^-жи, (дво и т.н.)
ркпепaжa
репица
репичен, репичния^), рОпично,
рОпнчно;рОпични
репичка
реплика
репликИром, -аш
репликИрано
репопнтнзоции
репортаж; репортажи, (два н т.н.)
репортажа
репортажен, ркпортажния(т),
репортажно, репортОжно;
репортажни
репортер; репортОрн, (двома н т.н.)
репортОри
репортерко
репортерски
репортОрство
репрозентонт; репрозентантн,
(двомо н т.н.) ропрезонтОнтн
репрезентативен,
репрезентативния^),
репрезентативно,
репрезентативно;
репрезентативни
ропрозонтотявност,
ропрезонтотивносттО
репрезонтОция; ропркзкнтОцнн
репрезентирам (се), -аш
ропресйвен, ркпресивния(т),
репресивно, репресивно;
репресивни
репросйвност, ропресивносттО
репресирам, -ош
репросйран
репресирано
репресия; репрОснн
репрйз; ркпрйзн, (дво и т.н.)
ропризо
ропрязо
ропризяром, -ош
ропризИроно
репродуктивен,
репродуктивння(т),
репродуктивна, репродуктивно;
репродуктивни
репродуктор1; репродуктори,
(двама и т.н.) репродуктори
(лице)
репродуктор2; репродукгорн, (дво
н т.н.) репродукторо (нелице)
репродукция; репродукции
репродуцяром, -ош
ропродуцяроно
република
републикИнец; републиканци,
(двомо н т.н.) републиканци
републиконко
републикански
репутИция; репутОцни
рОпча се, -иш
ропчоне
роса
росане
ресИ (3 л.)
ресяст
реснИ
роснот
реснйца
ресор; росорн, (дво и т.н.) ресора
ресорен, ресорния(т), ресорна,
ресорно;ресорни
респОкт
респоктйвон, респектНвния(т),
ркспектйвна, респективно;
респективни
респектирам, -аш
роспектярано
респиратор; респирОторн, (дво и
т.н.) респирОтора
респираторен, респйраторния(т),
респираторна, респираторно;
респираторни
респирИция
реставрИтор; роставрОторн,
(двомо н т.н.) рестоврОторн
реставрИторко
рестоврИторски
роставроторство
реставрационен,
рестоврацнонния(т),
реставрационно,
реставрационно;
реставрационни
реставрация, ростоврОцни
рестоврИром, -ош
роставрйран
реставрирано
ростИрт
рестартирам, -аш
рестартиране
556
реципрочен
реституйрам, -аш
реституйран
реституйране
реститутски
реституционен,
реституционния^),
реституционна, реституционно;
реституционни
реституция
ресто
ресторант; ресторанти, (два и г.ч.)
ресторанта
ресторантски
ресторантьбр; ресторинтьори,
(двама и т.н.) рееторoчтьори
ресторантьорка
ресторантьбрски
ресторантьбрство
рестриктйвен, реетрикгйвчил(т),
рестриктйвчo, рестриктавно;
рестриктйвпи
рестрйкция; рестрйкции
ресурс; ресурси, (два и
ресурси
ретардОция; ретардОции
ретина
ретбрика и ритбрика
реторйчен, реторичния^),
реторична, реторично;
реторични, и риторйчен
реторйчески и риторйчески
реторйчност, реторичмоеттo, и
риторйчност
реторта
ретранслатор; ретранслатори,
(два и т.н.) ретранслатора
ретранслационен,
ретрoчслoционнил(т),
регрoчслoцйàнмo,
ретрoчслoционмо;
ретрoчслoциоччи
ретранслация; ретрoчслoции
ретранслйрам, -аш
ретранслйране
ретро
ретроград; ретрогради, (двима и
т.н.) ретрогриди
ретрограден, ретроградния^),
ретроградна, ретроградно;
ретроградни
ретрогрОдност, ретрогридносттО
ретрогрОдство
ретроспектйвен,
ретроспективния^),
ретроспективна,
ретроспективно;
ретроспективни
ретроспектйвност,
регроспекгивчостгo
ретроспекция; ретроспекции
ретуш; ретуши, (два и г.ч.) ретуша
ретушйрам, -аш
ретушйране
ретуширбвка
ретушор; ретушори, (двима и т.н.)
ретушори
ретушбрка
рефер; рефери, (двама и г.ч.)
рефери
реферОт; реферати, (два и г.ч.)
реферати
рефератйвен, рефератИвнияСт),
реферoгИвчo, рефера^тивно;
рефератИвни
референдум; референдуми, (два
и т.н.) референдума
референт1; референти, (двима и
т.н.) референти (лице)
референт2; референти, (два и
референти (нелице)
референтка
референция; референции
реферйрам, -иш
реферйране
реферски
рефинансйрам, -аш
рефинансйране
рефлекс; рефлекси, (два и т.н.)
рефлекса
рефлексен, рефлексния^),
рефлексна, рефлексно;
рефлексни
рефлексйвен, рефлекс^ния^),
рефлекси^на, рефлексйвно;
рефлексИвни
рефлексия; рефлексии
рефлексология
рефлексотерапевтйчен,
рефлексотерonевгйччил(т),
рефлексотерапевтИчна,
рефлексотерапевтИчно;
рефлексотерапевтИчни
рефлексотерОпия
рефлектйрам, -аш
рефлектйране
рефлектор; рефлектори, (два и
т.н.) рефлектора
рефлекторен, рефлекторния^),
рефлекторна, рефлекторно;
рефлекторни
реформа
реформОтор; реформатори,
(двама и т.н.) реформатори
реформОторка
реформаторски
реформОторство
реформОция; реформации
реформен, реформения(т),
реформена, реформено;
реформени
реформйзъм, реформйзмът,
реформйзма
реформйрам (се), -аш
реформйран
реформйране
реформйст; реформйсти, (двама
и т.н.) реформйсти
реформйстка
реформйстки
рефрОкция; рефракции
рефрен; рефрени, (два и т.н.)
рефрена
рехабилитатор; рехабилитатори,
(двама и т.н.) рехабилитатори
рехабилитОторка
рехабилитацибнен,
рехoбйлигoцйочния(т),
рехобилитационна,
рехoбилигационно;
рехoбилигoцйонни
рехабилитация
рехав
рехавост, рехивосттИ
рецензент; рецензенти, (двама и
т.н.) рецензенти
рецензентка
рецензентски
рецензйрам, -аш
рецензйране
рецензия;рецензии
рецепта
рецептен, рецептнияф,
рецеитна, рецептно; рецептеи
рецептйвен, рецеп^вн^^),
рецептйвни, рецептивно;
рецептйвни
рецептор; рецептори, (два и т.н.)
рецептора
рецепторен, рецепторния(т),
рецепторна, рецепторно;
рецепторни
рецептура
рецептурен, рецепт-урния^),
рецептурна, рецептурно;
рецептурни
рецептурник; рецептурници,
(два и т.н.) рецепт-урники
рецепционйст; рецепциочИеги,
(двама и т.н.) рецепциочисти
рецепционйстка
рецепция; рецепции
рецесйвен, реде^ния^),
рецееивчo, рецесивно;
рецесйвни
рецесия; рецесии
рецидйв; рецидиви, (два и т.н.)
рецидйви
рецидивйзъм, рецидивйзмъг,
рецидивйзма
рецидивйрам, -ош
рецидивйране
рецидивйст; рецидивисти, (двами
и ^н.) рецидивйсти
рецидивйстка
рециклйрам, -аш
рециклйран
рециклйране
рециклируем
реципиент; реципиенти, (двама и
т.н.) реципиенти
реципрочен, реципрбчния(т),
реципрочна, реципрочно;
557
реципрочен
реципрочни
реципрочност, реципрочностти
рецитал; рецитали, (два и т.н.)
рецитала
рецитатор; рецигОгори, (двама и
г.ч.) рецитОтори
рецитаторка
рецитОция; рецитИции
рецитйрам, -аш
рецитйране
реч
речев
речен, речният), речна, речно;
речни
речитатйв; речитагйви, (дви и
т.н.) речитатйви
речитатйвен, речиmатйвчил(т),
речиmатйвча, речигагИвно;
речитатйвни
речник; речници, (два и т.н.)
речника
речникОр, -ят, -я; речникОри,
(двама и т.н.) речникОри
речникОрски
речникОрство
речников
речовйт
речовйтост, речовйmоетга
реша (се), -иш
решО (се), -Иш
решОвам (се), -аш
решаване
решене
решение
решетест
решетка
решето
решетъчен, решетъчния^),
решетъчна, решетъчно;
решетъчни
решймост, решимосттО
решйтелен, решителния^),
решителна, решително;
решителни
решйтелност, решителността
рея (се), -еш
риОлити
риОлитишоу*; риОлитишоуги
рйба
рибОр1, -ят, -я; рибОри, (двама и
т.н.) рибОри (лице)
рибар2, -ят, -я; рибОри, (два и т.н.)
рибОря (нелице)
рибарка
рибОрник; рибарници, (два и т.н.)
рибарника
рибарница
рибарски
рибарство
рибОрче, рибОрчета
рйбен1, рибения^), рйбена,
рйбено; рибени
рйбен2, рибния^), рибна, рибно;
рибни
рйбешки
рйби, рйбия(т), рибя, рйбе; рйби
рйбица
рйбник; рИбници, (два и т.н.)
рибника
рйбностопански
рибовйден, рибовйдния(т),
рибовйдна, рибовидно;
рибовйдни
рибовъд; рибовъди, (двама и т.н.)
рибовъди
рибовъден, рибовъдния(т),
рибовъдна, рибовъдно;
рибовъдни
рибовъдство
риболов
риболовен, риболовния^),
риболовна, риболовно;
риболовни
риболовец; риболовци, (двама и
т.н.) риболовци
риболовски
риболовство
рибонуклейнов
рибопреработвОтелен,
рйбопрериботвОтелния(т),
рибопреработвОтелна,
рибопрерабогвателчо;
рибопреработвàтелчи
риванол
рйган
риголвам, -иш
рид, -ът, -Н; ридове, (два и г.н.) рида
ридОене
ридание
ридОя, -еш
рйене
риж
рйжав
рйжика
рйжки
рижобрад
рйза
рйзлинг
рйзница
ризон
ризото
рикошет; рикошети, (два и т.н.)
рикошета
рикошетен, рикошегния(т),
рикошетна, рикошегно;
рикошетни
рикошйрам, -аш
рйкша
рйло; рилО
рйлски
рйма
римейк; римейкове, (два и т.н.)
римеИка
рймен, рИмния^), римни, рймно;
римни
римеса
рймлянин; римляни, (двама и г.н.)
рИмляни
рймлянка
рймокатолйчески
рймски
римувам, -аш
рйна, -еш
ринг, -ът, -а; рингове, (два и т.н.)
рИнга
рйнгов
рйнене
ринйт; ринйти, (два и т.н.) ринйта
риноплОстика
рйнофарингйт; рИчофаримтйти,
(два и т.н.) рИчофаричгйта
рйпам, -нш
рйпане
рйпвам, -аш
рйпване
рйпна, -еш
рипс, -ъг, -а
рйпсен, рипсения^), рипсена,
рИпсено; рипсени
рис, -ъг, -н; рйсове, (два и г.н.) рйса
риск, -ъг, -а; рискове, (два и т.н.)
риска
рйсков
рискован
рискбваност, рискованостгО
рискувам, -аш
рискуване
рйсов
рисувален, рисуваиния^),
рисувана, рисувално;
рисувани
рисувам, -аш
рисуване
рисувОтелен, рисувателнил(т),
рисувателма, рисувОгелно;
рисувателми
рисувач; рисувОчи, (двама и m.ч.)
рисувОчи
рисувачка
рисунка
рисунък; рисунъци, (два и т.н.)
рисунъка
рйтам, -аш
рйтане
рйтаница
рйтанки (само мн.ч.)
рйтвам, -нш
рйтване
рйтла
ритлйв
рйтмика
ритмйчен, ритмйчмия(m),
ритмична, ритмИчно; ритмични
ритмйчески
ритмйчност, ритмичността
ритмоплОстика
ритмувам, -аш
ритмуване
рйтна, -еш
ритнйк; ригнйци, (дви и г.н.)
ритника
ритнйтопка
558
ритнИтопкоиец; ритнитопковци,
(двнма и л.н.) ритнитопковци
ритнишапка
ритон; ритони, (два л т.н.) ритона
ритор; рйторл, (двнмн и г.н.)
рйгорл
риторика и реторика
риторичен, риторИчния^),
рлторйчна, рлгорйчно;
рлторйчни, и реторичен
риторИчески и рохорИчоeки
риторИчноет, риторлчносгтн, и
роторИчноет
ритуал; рлгуОли, (два л г.н.)
ригуОлн
ритуален, ритуалния^),
ритуална, ритуално; ритуални
ритуалност, ритуалността
рИтъм; ритми, (двн и л.н.) рйтъмн
ритъмон, рйmънния(m), рИтъмна,
рйтъмно; рйгъмни
риф, -ът, -а; рйфове, (двн л т.н.)
рйфн
рИфон
рИцар, -яг, -я; рйцарл, (двнмн л г.н.)
рйцнрл
рИцареки
рИцаретно
рицИн
рицИнон
рИя, -еш
роб, -ът, -а; роби, (двнмн и т.н.) роби
роба
робОр; робОрл, (двн л г.н.) робОрн
робИня
робия;робйи
робовладелец; робовладелци,
(двнмн и т.н.) робовлндОлци
робовладелски
робовладолетво
робовладелчески
робот; роботи, (два л т.н.) робота
роботизация; робогизацил
роботизирам (ее), -аш
роботuзИрапо
роботика
робеки
робетно; робство
робувам, -нш
робувано
рои, -ъл, -о; ровове, (двн л т.н.) рова
роннам, -аш
ронна^
ронено
роничкам (ее), -нш
ронИчкане
ронкан
ронканоет, ровковосгтО
ронкоет, ровкосгтО
ронна, -еш
ровък, ровкля(т), ровко, ровко;
ровки
роня (ее), -иш
рог, -ъл, -а; рогове и рогн, (дво л л.н.)
рога
рогат
рогатка
рогОч; рогОчи, (два л г.н.) рогнча
роглоет
рогов
роговИден, роговНдния(т),
роговИдна, роговйдно;
роговИдни
роговица
рогозка
рогоноеоц; рогоносцл, (двамн и
т.н.) рогоносци
рогоноека
рогче; рогчето
род, -ът, -à; родове и родове, (даа
л т.н.) рода
рода
родооно
роден, роднuл(л), родно, родно;
родни
родоо; родОа
родОя ео, -ош
родИлен, родйлния(т), родИлна,
родйлно; родИлни
родИлка
родина
родинознОнио
родИтба
родИтол, -ял, -я; родители, (двама
л г.н.) родйтели
родИтолон, родйтелния(г),
родНтелнн, родйлелно;
родйлелни
родИтолка
родител еки
родителетио
роднИна
роднИнеки
роднИнeхво
родов
родовИт
родовитоет, родовлтоеmта
родовообщИнен,
родовообщйннuл(л),
родовообщйнна,
родовообщйнно;
родовообщйнни
рододОндрон; рододендрони, (два
и г.н.) рододОндрона
родолюбец; родолюбци, (двнма и
л.н.) родолюбци
родолюбив
родолюбИвоет, родолюблвосгтн
родолюбио
родолюбка
родом
родоначалник; родоначалници,
(двамн л г.н.) родоначалници
родоначалница
родоначОлничка
родоотетъпник; родоотсгъпнлцл,
(двнма л т.н.) родооmегЪnнлцл
родоотетъпница
розопроизводИтел
родоотетъпничееки
рбдоохeхЪпничоeтво
родоотетъпничка
родопоц; родопци, (двнмн л г.н.)
родопци
родопка
родопски
родопчанин; родопчани, (двама л
г.н.) родопчНни
родопчОнка
родословен, родословния(т),
родословна, родословно;
родословни
родословие
родствен, родствoнлл(m),
родствена, родствено;
родствени
родственик; родственици, (двама
и т.н.) родственици
родственица
родство
родя (ее), -Иш
роОне
рожба
рожден, рождения^), рождена,
рождено; рождени
рождение
рождОник; рожденици, (двнмн и
г.н.) рожденици
рожденица
рождествен, рождеслвения(л),
рождествено, рождествено;
рождествени
рождоетнонеки
рожкои; рожковл, (два л г.н.)
рожкова
роза
розариум; ротoрлунл, (два и г.н.)
розОрлумн
розота
розетка
розмарИн
розмарИнон
розобОр; розобОри, (дво л г.н.)
розобОра
розов
розоварен, розоварния^),
розовОрна, розовОрно;
розоварни
розоварене
розоварна
розонОрница
розонооно
розовея (ео), -ош
розовина
розоничък, ротовлчкля(л),
розовичко, розовичко;
розовички
розово-бял, ротово-бèлил(m),
розово-бяла, розово-бяло;
розово-бели
розоно-еИн
розопроизводител! -ял, -я;
розопроизводители, (двама и
559
розопроизводител
т.н.) розопроизводители (лице)
розопроизводител, -ят, -я;
розопронзводйтели, (дво и т.н.)
розопроизводителя (нелице)
розопроизводителен,
розопронзводйтелння(т),
розопроизводителна,
розопроизводително;
розопроизводителни
розопроизводятолки
розопроизводство
рой, -ят, -я; роеве, (дво и т.н.) роя
рок, -ът, -а
рокада
рокгрупа*
рокондрол
рокер; рокорн, (двомо и т.н.)
рокорн
рокерски
рокзвездо*
рокировка
рокклуб*, -ът, -о; рокклубове, (два
и т.н.) роЕклуба
рокконцОрт*; рокконцорти, (дво
и т.н.) рокконцКрта
рокля
рокмузико*
рококо
рокопера*
рокпевОц*; рокповцй, (двамо и
т.н.) рокпевцИ
рокрестнвИп*; рокфостнвàди, (дво
и т.н.) рокфестнвада
рокфор
ролО; ролКта
ролев
ролер; ролерн, (два и т.н.) ролера
ролетки
ролка
ролков
роля
ром1, -ът, -а; роми, (двомо и т.н.)
роми (лице)
ром2, -ът, -а; ромове, (дво и т.н.)
рома (нелице)
ромИн; романи, (два и т.н.)
ромОна
романизИция
романизярим (сеО, -аш
роминизйроне
романИст; ромонистн, (двама и
т.н.) ромонИстн
ромонйстико
ромОнс; ромОнсн, (дво и т.н.)
романса
романски
романски
романтизъм, романтизмът,
романтизма
ромонтИк, романтици, (двомо и
т.н.) романтици
романтико
романтичен, романтичния(т),
романтична, романтично;
романтични
роминтйчески
романтичко
роминтячност, романтнчността
ромб, -ът, -о; ромбове, (дво и т.н.)
ромба
ромбйчен, ромбйчния(т),
ромбйчно, ромбйчно; ромбйчни
ромбовиден, ромбовйдния(т),
ромбовидна, ромбовидно;
ромбовидни
ромбойд; ромбойди, (дво и т.н.)
ромбойдо
ромбояден, ромбойдния(т),
ромбойдна, ромбойдно;
ромбойднн
ромОец; ромейци, (двамо и т.н.)
ромейци
ромОй, -ят, -я; ромеи, (двама и т.н.)
ромеи
ромейки
ромойски
ромко
ромол
ромолене
ромоля, -йш
ромон
ромононе и ромононе
ромонлйв
ромоня, -иш, и ромоня
ромоня, -йш, и ромоня
ромски
ронИчка
рондо
ронене
ронлйв
ронлйвост, роиливосттО
роня (се), -иш
ропот
роптооне
роптоние
роптОя, -ош
росИ
росен
росен, росния(т), росна, росно;
росни
росоне
росенов
росй (3 л.)
ростбиф; ростбнфн, (дво и т.н.)
ростбнфа
рота
ротариОнец; ротарнонцй, (двама
и т.н.) роторнанци
роторионски
роторновство
рототйвен, рогaтивнйя(г),
ротативно, ротативно;
ротативни
рототйвко
ротИтор; ротОторн, (дво и т.н.)
ротОторо
ротоцйзъм, ротоцизмът,
ротоцйзмо
ротационен, ротационния^),
ротационна, ротационно;
ротационни
ротация; ротации
ротваилер; ротвайлери, (дво и т.н.)
рогвaйдорà
ротен, ротнйя(т), ротна, ротно;
ротни
ротмистър; ротмистрн, (двомо и
т.н.) ротмистрн
ротондо
ротор; ротори, (дво и т.н.) ротора
роторен, роторнйя(т), роторна,
роторно; роторнн
роуминг
рохав
рохкав
рохковост, рохковосттО
рохък, рохкия(т), рохко, рохко;
рохкн
роши (се), -иш
рошав
рошавоглОв
рошавост, роповосттa
рошено
рошла
рошльо; рошльовцн, (двома и т.н.)
рошльовци
роя се, -йш
рояк; рояци, (два и т.н.) рояка
роял; рояли, (два и т.н.) рояло
роялязъм, роялйзмът, роялйзмо
роялИст; роялисти, (двамо и т.н.)
роялисти
роялистко
роялистки
рубОшко
рубеола
рубйн; рубйнй, (два и т.н.) рубйно
рубйнон, рубинения^), рубинено,
рубинено; рубинени
рубИненочервон,
рубйноночорвоння(г),
рубйноночорвона,
рубйноночорвоно;
рубИноночорвонн
рубйнов
рубла
рубрика
рубрикационен,
рубрикоцнонния(т),
рубрикоционна,
рубрнкоцнонно; рубрикацнонни
рубрикОция; рубрнкОций
рубрикйром, -аш
рубрикИроне
ругОене
ругИние
ругОтел, -ят, -я; рутатоли, (двомо и
т.н.) ругОто-ли
ругИтелен, рутатоднйя(т),
рутатодна, рутоголно;
рутатолни
ругИтелка
560
ръждйвочервен
ругОтелски
ругателство; ругНгелствн
ругатня
ругОя, -еш
рудаируО
рудар, -ят, -я; рудОри, (двнмн и г.н.)
рудНри
рударски
рудОрство
руден, рудния(т), рудна, рудно;
РУДНИ
рудимент; рудименти, (два и т.н.)
рудименга
рудиментОрен,
рудиментарния^),
рудиментарна, рудиментарно;
рудиментарни
рудник; рудници, (двн и т.н.)
рудника
рудников
рудничар, -ят, -я; рудничНри,
(двама и г.н.) рудничОри
рудничОрка
рудничОрски
рудничен, рудничния^),
руднична, руднично; руднични
рудноминераложки
рудодобив
рудодобйване
рудодобйвен, рудодобИвн^^),
рудодобИвна, рудодобйвно;
рудодобйвни
рудоземски
рудокопОч; рудокопНчи, (двама и
т.н.) рудокопНчи
рудоносен, рудочосчил(т),
рудочосча, рудочосчо;
рудочосчи
рудообразуване
рудообразувОтелен,
рудообризувНгелн[ия(г),
рудообразувОтелна,
рудообразувОтелно;
рудообризувНтелни
рудоуправление
руен, рÿймил(т), руина, руйно;
руйни
руенски
руж, -ът, -н; ружове, (двн и т.н.)
ружа
ружа
ружински
руйна и руинО
руквам, -иш
рукване
рукна, -еш
рул, -яг, -я; рулове, (два и т.н.)
руля
рулОда
рулевй; рулевй, (двама и т.н.)
рулевй
рулдтка
руло; рулИ
румба
румен, румения^), румена, румено;
румени
руменеене
румедец
руменея, -еш
руменинО
руменост, руменостга
руминглйст, -ът, -а;
руминглИстове, (два и т.н.)
руминглИста
румсървис
румънец; румънци, (двима и т.н.)
румънци
румънка
румънски
рунд, -ът, -а; рундове, (двн и т.н.)
рунда
рунест
руни
рунйчески
руно; рунО
рунтав
рунтавеене
рунтавея, -еш
рунтавост, рунгавосггО
рупия;рупии
рупка
рупор; рупори, (два и т.н.) рулгора
рупорен, рупорн^^), ругорни,
рупорно; рупорни
рупски
рупци
рурски
рус
русалйи
русалка
русОлски
русеене
русенец; русенци, (двама и т.н.)
русенци
русенка
русенски
русея, -еш
русйзъм, русйзмъг, русйзма;
русйзми, (два и т.н.) русйзъма
русин; руси, (двама и г.н.) руси
русйст; русйсти, (двама и гш.)
русйсти
русйстика
русйстка
русйстки
русифицйрам (се), -аш
русифицйран
русифицйране
руски
рускйня
руско-български
руско-турски
русло; руслО
руснОк; руснаци, (двама и г.н.)
руснаци
руснОчка
русокос
русофйл; русофйли, (двама и г.н.)
русофйли
русофйлка
русофйлски
русофйлство
русофоб; русофоби, (двама и г.н.)
русофоби
русофобка
русофобски
русофобство
рустика
рутене
рутер; рутери, (два и т.н.) рутери
рутинО
рутйнен, рутйнн[ия(т), рутинна,
рутинно; рутинни
рутинйран
рутя, -иш
рухвам, -аш
рухване
рукна, -еш
рухо
ручО, -йш
ручОло;ручалО
ручей, -яг, -я; ручеи, (два и г.н.)
ручея
ручене
ручйло;ручилО
руша (се), -Иш
рушвет; рушвети, (двн и т.н.)
рушвета
рушветчййка
рушветчййство
рушветчйя; рушветчйи, (двама и
т.н.) рушветчйи
рушйтел1, -ят, -я; рушители,
(двама и т.н.) рушители (лице)
рушйтел2, -яг, -я; рушители, (двн
и г.н.) рушителя (нелице)
рушйтелен, рушйгелмия(m),
рушИтелна, рушИтелно;
рушйгелни
ръб, -ъг, -Н; ръбове, (двн и г.н.) ръба
ръбОт
ръбОтост, ръбатосггН
ръбест
ръбец; ръбцй, (два и г.н.) ръбеца
ръбя, -иш
ръгам (се), -аш
ръгане
ръгби
ръгбйст; ръгбйсти, (двама и т.н.)
ръгбйсги
ръгвам (се), -аш
ръгна (се), -еш
ръж
ръждО
ръждавеене
ръждавдя, -еш
ръждйв
ръждйвокафяв
ръждйвост, ръждивостгН
ръждйвочервен,
ръждйвочервенил(г),
ръждйвочервеча,
36. Официален правописен речник ни българския език
561
ръждИночерноп
ръждйвочервОно;
ръждйвочервОни
ръждясам, -аш
ръждясвам, -аш
ръждяевано
ръжен, ръжения^), ръжена,
ръжено; ръжени
ръжОн; ръжОни, (два л л.н.)
ръжОна
ръкО; ръцО
ръкОи; ръкОвл, (два л г.н.) ръкнва
ръкавели (само в мн.ч)
ръкавИца
ръкоблудио
ръкоблудетво
ръководен, ръководния^),
ръководна, ръководно;
ръководни
ръководено
ръководител, -ял, -я;
ръководители, (двама и г.н.)
ръководители
ръководител-движение
ръководИтолка
ръконодИтел-катодра
ръководИтол-произибдетво
ръководство; ръководства
ръководя (ее), -иш
ръкоделие; ръкоделия
ръкбика
ръкомОхам, -аш
ръкомОхане
ръкопашен, ръкопОшния(т),
ръкопОшна, ръкопОшно;
ръкопашни
ръкопИе; ръкописи, (два и г.н.)
ръкописа
ръкопИеон, ръкописния^),
ръкопЛсна, ръкописно;
ръкописни
ръкопляскам, -аш
ръкопляскане
ръкополОгам, -аш
ръкополОгане
ръкоположа, -иш
ръкохватка
ръкувам ео, -аш
ръкувано
ръмжО
ръмжОно и ръмжОно
ръмИ (3 л.)
ръмолоно
ръмолИ (3 л.)
ръенам (ео), -аш
ръсвано
ръсено
ръена (ео), -еш
ръет, -ът, -а; ръстове, (два л л.н.)
ръстн
ръетов
ръея (ее), -иш
рът, -ъл, -о; рътове, (два л л.н.) ръта
рътлИна
ръфам, -аш
ръфано
ръфвам, -аш
ръфвано
ръфна, -еш
ръчвам, -аш
ръчнано
ръчен, ръчния^), ръчна, ръчно;
ръчни
ръченИца
ръчопИчоп, ръченичния(г),
ръченична, ръченйчно;
ръченЛчнл
ръчка
ръчкам, -аш
ръчкано
ръчна, -еш
рядкост, редкостгО
рядък, рОдкия(г), рядка, рядко;
рОдки
рязано
рязвам, -аш
рязване
рязкост, ра^осттО
рязна, -еш, л розна
рязък, резкия^-), рязка, рязко;
рОзки
ряпа, ряпата; рОпл
562
сомодОИност
с
с, със
саИрски
сИблон, сОблоння(т), соблоно,
сОблоно;соблони
сабльор; сабльорн, (двамо и т.н.)
сабльорй
сабо;сабО
саботИж; соботОжи, (дво и т.н.)
соботОжо
саботожон, сабогaжния(г),
соботажно, соботажно;
соботОжни
саботОжник; соботожннцн,
(двама н т.н.) соботОжннцн
соботажнически
саботирам, -ош
соботйроно
сиботьбр; саботъорн, (двама и т.н.)
саботъорн
соботьбрко
соботьорски
сИбя
савИн; совОни, (дво н т.н.) савОно
савИна
саварИна
сИга
садИч; содочи, (двомо и т.н.)
содочн
садОчка
садоно
садизъм, садизмът, содйзмо
содйст; содйстн, (двомо и т.н.)
содйсти
содистйчон, садистйчния(т),
садистично, садистично;
садистични
садистйчески
садястко
содйстки
сОдовски
сОдомозохизъм, сОдомазохизмът,
сОдомазохнзмо
садя, -йш
сИждо
саждйв
сажон; сажони, (дво и т.н.) сожоно
саз, -ът, -а; созово, (дво и т.н.)
созо
саздърмо
сайвант; сайвОнти, (два и т.н.)
сайванта
сИИдинг
сОИт, -ът, -о; сОйтово, (дво и т.н.)
сОйто
сак, -ът, -о; сОково, (дво и т.н.)
сОко
сакарски
сокОт
сакб, сакО
сакралон, сокроднйя(г), сакрална,
сокрално; сокрОлни
сакролизация
сакрОлност, сакролностго
сакрамОнт; сокромонти, (дво и т.н.)
сакромонта
сокрамонталон,
сакрамонтаднйя(т),
сакрамонгàдна, сокрамонтолно;
сакрамонтàдни
сокрамонтолност,
сакрaмонтадносгта
сакрйстия; сокрйстнй
саксйен, саксйннйя(г), соксййна,
саксйИно; соксййни
соксйя;соксйи
саксбнец; соксонцн, (двама и т.н.)
соксонцн
соксонко
саксонски
саксофон; саксофони, (два и т.н.)
саксофона
саксофонът; соксофонйстн,
(двома и т.н.) соксофонйсти
сол, -ът, -а; сОлово, (дво и т.н.)
сого
солИм; салами, (дво и т.н.) солОма
са^амИндър; саломОндри, (два и
т.н.) соломОндъро
саламура
саламурен, саламурения^),
саламурено, саламурено;
саламурени
солИта
салИтон, салaгоиия(г), солатона,
сод0гоно; солОтонн
си^^Оро
салвадорец; салвадорци, (двома и
т.н.) салвадорци
силвидорки
салвадорски
сИлдо; салдо
салОрнски
солицйл
солицилИт; сàлйцндотн
солицИлов
сопмовопо
салмонелоза
салмонолозен, сàлмонолозння(г),
салмонелоза, сaдмонолозно;
садмонолозни
сИло
салон; салони, (дво и т.н.) салона
салонен, солонния(т), салонна,
салонно;салонни
сИлто; солтО
сИлтомортоло, сaлтоморгaдога
салфОтка
салда
салют; салюти, (дво н т.н.) салюта
солютен, солютния(т), салютна,
солютно; солютни
салютйрам, -аш
солютИране
сим
самИкитка и самокйтка
самор, -ът, -о; самОрн, (два и т.н.)
самОра
симирянин; самаряни, (двама и
т.н.) самаряни
самарянки
самарянски
самарянство
сИмба
симбйст; самбйсти, (двама и т.н.)
самбйстй
сИмбо
симоц; сомцй, (два и т.н.) самеца
самйчък, самйчкия(т), самичка,
сомйчко; самйчки
сомка
само
самоанализ; самоанолизн, (два и
т.н.) самоанОлизо
самоанализИрим се, -аш
симоинипизйриво
самобИтен, сомобйтния(т),
самобитна, самобитно;
самобитни
самобитност, самобитността
самобичувам се, -аш
самобичувано
сомобръсночка
самовИр, -ът, -а; самовОрн, (два и
т.н.) сомоворо
самовИла
самовйлски
самовлИстон, самовлОстния(т),
сомовлОстна, самовлОстно;
самовлОстнн
самовлостио
самовлюбон, самовлюбонйя(т),
самовлюбона, самовлюбоно;
самовлюбони
самовлюбеност,
сомовлюбоността
самовнуша си, -йш
самовнушовам си, -аш
самовнушаване
самовнушОние
самоволен, самоводния(г),
самоволна, самоволно;
самоволни
самовъзпитИвам се, -аш
самовъзпитОвано
самовъзпйтам се, -аш
самовъзпитонио
самодвйжощ се
самодеен, самодейния^),
самодейна, самодейно;
самодейни
самодОец; самодейци, (двомо и т.н.)
самодейци
самодейка
самодейност, самодейността
563
еамодОлен
eoмодолоп, еаноделнuл(т),
самоде-ина, самодОлно;
еамоделни
еомодИва
еамодИвеки
самодоволен, самодоволния^),
самодоволна, самодоволно;
самодоволни
самодоволство
eамодържавоп,
санодържавния(m),
санодържoвна, са^дърмО^о;
санодьржавнл
еамодържОние
самодържец; еамодрЪжцл, (двама
и т.н.) еанодрЪжци
еамоод; самовци, (два л г.н.)
сомоОда
еамоодеки
саможертва
еаможив
еоможивоц; сн^жИнни, (двама и
т.н.) саможИвци
саможивост, саможивостта
самозабрава
еамозабрОвя ео, -иш
самозабравям ео, -яш
еамозабрОвяно
еамозадоволетво
еамозадоноля ео, -Иш
самозадоволявам ео, -аш
самозадоволяване
самозалепващ ео
самозалепващ
самозалъгвам ео, -аш
самозалъгващ
еамозалъжа ео, -еш
самозапалвам ео, -аш
самозапалване
еамозапаля ео, -иш
еамозарОждам ео, -аш
eамозараждапе
еамозародя ео, -иш
самозащита
eамозащихàнам ео, -аш
самозащитОва^
самозащитя ео, -Иш
еамозвОн
самозванец; самозванци, (двама
и т.н.) самозванци
еамозвОнка
eамозвàпeхво
самоиздръжка
еамоиздържам ео, -аш
eамоиздЪржапо
еамоизключа ео, -лш
самоизключвам ео, -аш
еамоизключвано
самоизмамвам ео, -аш
еамоизмОмя ео, -иш
еамоизмъча ео, -иш
еамоизмъчнам ео, -аш
еамоизмъчващ
еамоизоблича ео, -Иш
еамоизобличанам ео, -аш
eамоuзбблuчавапо
eамоизббличепио
еамоизтозанам ео, -аш
eамоизтезанапе
eамоизтèзапиè
еамоизтрОбнам ео, -аш
eамоизтробнапо
eамоизтреблепио
еамоизтробя ео, -иш
еамоизтъкнам ео, -аш
еамоизтъкнане
еамоизтъкна ео, -еш
еамоизяждам ео, -аш
самоизяждане
еамоизям ео, са^и^еш
еамоиндукция
еамоинициатИва
самокйтка и еамакитка
еамокои; самокови, (два л г.н.)
самокова
самоковец; самоковци, (двама и
г.н.) самоковци
еамоковка
самоковски
еамокодИращ ео
самоконтрол
самоконтролирам ео, -аш
самоконтролиращ
еамокрИтика
еамокритикунам ео, -аш
еамокритикуващ
самокритИчен,
самокритичния^),
самокритична, самокритично;
самокритични
eамокрuтИчноeх,
санокрллuчността
самолет; самолОти, (два и л.н.)
самолета
самолетен, самолетния^),
самолетна, самолетно;
самолетни
eамолетонОдепе
самолетоносач; самолетоносачи,
(два л г.н.) самолетоносача
eамолехоeхроепе
eамолочопио
eамолИчоп, еамолHчнля(л),
са^дИнна, самолИчно;
еамолйчнл
еамолИчноет, самоличнослгО
еамолюбоц; самолЮбци, (двама и
г.н.) самолЮбци
еамолюбИи
eамолюбИноeх, санолюбйвостта
самолюбие
самомнение
eамомпИтелон,
самомнйтелния(л),
еаноннИтелна, самомнИтелно;
еаномнИтелнл
eoмомпИхелпоeт,
саноннителнослга
eoмопаблюданoм ео, -аш
eoмопаблюданапо
eoмонoблюдопuо
еамонадОян
самонадеяност, самонадеяността
eамопарапя ео, -йш
eамопаранянам ео, -аш
eамопарапявано
eамопoeтапя ео, -Иш
eамонаeхoнянам ео, -аш
самообвинение
еамообвиня ео, -Иш
самообвинявам ео, -аш
самообвиняващ
еамообОенам ео, -аш
еамообОенащ
еамообОея ее, -иш
еамооблагам ео, -аш
самооблагане
самообладание
самообразовам ео, -аш
самообразоване
самообразование
еамообелужа ео, -иш
самообслужвам ео, -аш
самообслужване
еамоогранича ео, -Иш
самоограничавам ео, -аш
самоограничаване
еамоограничонио
еамоопознОнам ео, -аш
eамоо□ознанапе
еамоопознОя ео, -еш
еамоопранданам ео, -аш
еамооправдОвано
eамооправдапuо
еамооправдОя ео, -еш
еамоопрОша ео, -иш
еамоопрОшвам ее, -аш
еамоопрОшиано
самоопределение
самоопределя ео, -йш
еамоопредОлям ео, -яш
самоопределяне
eамобргапuзИрам ео, -аш
еамоорганизИрано
eамооргапизИращ ео
еамооеигурявам ео, -аш
еамооеигурявано
eoмооeъзпанам ее, -аш
eамооeъзнанапе
еамоосъзная ео, -еш
самоотбрана
самоотбранявам ео, -аш
самоотбраняващ
самоотвержен,
сомоотвОржения(г),
самоотвОржена,
самоотвержено; самоотвержени
самоотверженост,
самоотвержеността
еамоотлъча ео, -иш
еамоотлъчвам ео, -аш
eамоотлЪчвапо
564
сандвич
симопожертвим се, -иш
самопожертвине
самопожертвовиние
самопожертвовИтелен,
самоnожергвоваmелнил(г),
самопожертвовагелча,
самопожертвовагелчо;
снмопожертвовОгелни
самопожертвовителност,
симопожертвовигелността
самопозниние
самопризнание
самопроверка
самопроизволен,
самоnройзволчил(г),
самопройзвOлча,
самопроизволно;
самопройзв0лми
симоризкритикувам се, -аш
симоразкритикуване
саморазобличи се, -Иш
симорозоОличОвом се, -аш
саморазобличОвине
саморазправа
симоразпрОвя се
саморазправям се, -яш
симоразпрОвяне
саморазпускам се, -аш
саморазпускане
саморазпусна се, -еш
саморизтовОрвам се, -аш
саморазтовОрване
саморизтовОря се, -иш
саморазтурвам се, -аш
саморазтурване
симоразтуря се, -иш
симоразтурям се, -яш
симоразтуряне
симорисляк; саморОсляци, (два и
г.н.) саморасляки
саморОсъл, саморОслия(г),
саморОсла, саморОсло;
саморОсли
самореклОми
самороден, самородчия(г),
самородча, самородно;
самородни
симородност, симородносгтО
саморъчен, саморъчния^),
саморъчна, саморъчно;
саморъчни
симосвОл; самосвали, (два и г.н.)
самосвала
самосезйрам се, -аш
симосезйрине
симосиндикален,
самосичдикИлчил(г),
самосин^]икàйча,
самосиндикОлно;
самосиндикàлни
самостоен, симостойния(т),
самостойна, самостойно;
самостойни
самостойност, самостойчостта
самостоятелен,
самостоятелния^),
самостоятелна, самостоятелно;
самостоятелни
самостоятелност,
самостоятелността
самосъжаление
самосъжилявам се, -аш
самосъжаляване
самосъзнОние
самосъзнОтелен,
самосъзчагелчия(т),
самосъзчагелма,
самосъзчагелмо;
самосъзчагелни
самосъхранение
самосъхраня се, -Иш
самосъхранявам се, -аш
самосъхранявине
самотО
самотек
самотен, сим0тния(т), самотна,
самотно; самотни
сомотест, -ът, -н; симогесгове, (двн
и т.н.) симотеста
самотйя
самотник; самотници, (двама и
г.н.) самотници
самотница
самотнически
самотничество
самдтност, самотносттО
сомотувим, -иш
самотуване
самоубйвам се, -аш
самоубйвине
самоубйец; самоубийци, (двама и
г.н.) самоубйИци
самоубййство; самоубийства
самоубййца
самоубйя се, -еш
симоуважОвам се, -аш
самоуваживане
самоуважение
самоуверен, симоуверения(г),
самоуверена, самоуверено;
самоуверени
самоувереност, самоувереността
самоук
симоунижО се, -Иш
самоунижОвам се, -аш
самоуниживане
симоунижение
самоунищожа се, -йш
самоунищожОвам се, -аш
самоунищожОване
самоунищожение
симоупрОва
самоуправление
самоуправлявам се, -аш
самоуправлявине
самоупривство
самоупреквим се, -аш
самоупреквине
самоупрекна се, -еш
самоуспокоение
самоуспокоя се, -Иш
сомоуспокоявом се, -аш
сомоуспокоявоне
самоусъвършенствам се, -аш
сомоусъвършенствоне
сомоучйтел, -ят, -я; симоучИтели,
(два и г.н.) самоучйгеля
сомохвилец; симохвОлци, (двама
и г.н.) самохвшщи
сомохволко
самохвалко; самохвалковци,
(двама и т.н.) самохвалковци
симохвОлство; самохвОлсгва
самоходен, самоходния^),
самоходна, самоходно;
самоходни
симоходки
самоцел
самоцелен, самоцелния^),
самоцелна, самоцелно;
самоцелни
самочувствие
сОм-симйчък, сОм-самичкия^),
сОм-самйчка, сОм-самйчко;
сИм-самйчки
симуйлски
симум
самун; самуни, (два и г.н.) самуна
симур; самури, (два и г.н.) самура
симурОй, -ят, -я; самурИи, (двима
и г.н.) самурИи
симурОйски
симурен, самурен^^), самурени,
самурено; самурени
симуфов
син, -ъг, -н; сОнове, (два и г.н.)
сОна
синиторен, санаторния^),
санаторна, санаторно;
санаторни
санаториален, сачаторйàлчия(т),
санаториална, санаториално;
санаториални
санаториум; санаториуми, (два и
г.н.) санаториума
синОция
сОнбернОр, -ът, -н; санбернОри,
(два и т.н.) сачбернара
сонгвинйк; снчтвинйци, (двама и
Тен.) сачтвичйци
сонгвинйчен, сантвичйччия(т),
сангвимйчма, сангвймйчмо;
самтвимйччи
сонгвинйчно
сандал; сандНли, (два и т.н.)
сандала
синдИлов и синтИлов
сандански
^зданиини^ санданчани, (двима
и т.н.) сачдамчнчи
сондончинко
сИндвич; сандвичи, (два и т.н.)
565
сондвич
сандвича
сандхй
сандък; сондьци, (два и т.н.)
сондько
сонИром, -аш
санйроно
санитор, -ят, -я; соннторн, (двамо
и т.н.) санитари
санитарен, сониторния(т),
сонит0рна, санитОрно;
санитарни
санитария
сонитОрко
санитарно-бактериологичен,
сонитарно-бакториологНчния(т),
саннгарно-бакторнодогИчна,
санитарно-бактернологИчно;
санитaрно-бакторнодогНчни
санитарно-епидемиологичен,
санитарно-ешндемиологНчния(т),
сониторно-оnйдомиодогйчно,
сониторно-опйдоммологИчно;
сонигорно-опйдомиодотИчни
санитарно-хигиенен,
санитОрно-хигнОнния^),
санитарно-хигиенно,
сонитОрно-хйгнКнно;
сониторно-хнтноннн
санкционИрам, -аш
санкциониране
сонкция; санкции
санкюлот; санк^ото, (двомо и
т.н.) санкюлоти
виновник; соновницн, (двама н т.н.)
соновницн
сонскрИт
санскритолог; сонскригодозн,
(двомо и т.н.) санскрнтодозн
сонскрИтски
сонталови сандИлов
сантасО
сантиграм, -ът, -а; сантиграмове,
(два и т.н.) сантиграма
сантйм; сонтймй, (дво и т.н.)
сантима
сантимОнт; сонтнмонти
сантиментален,
сонтимонгàдния(г),
сантиментално, сантиментално;
сантиментални
совтимовталязъм,
сантимонтадИзмът,
сонтнмонтолйзмо
сантименталИст;
сонтимонгàдИсги, (двамо и т.н.)
сонтимонталйстн
сантимонтИпвичи, -иш
сонтиментопннчено
сантименталност,
сантименталността
сантиментално-съ^лИв
сонтимОтров
сонтимОтър1; сантиметри, (дво и
т.н.) сантиметра
совтнметър2; сантиметри, (дво и
т.н.) сантиметъра
can, -ът, -а
сапарОвски
сапрофит; сапрофити (обикн. в
мн.ч.)
сопрофИтен, сопрофйтния(т),
сапрофйтна, сапрофйтно;
сапрофитнй
сапун; сапунн, (дво и т.н.) сапуна
сапунен, сапунония(т), сапунено,
сапунено; сапунени
сопунорка и сапуниОрка
сопувиеро
сиnувнерко и сапунорка
сопунисим (се), -ош
сапунИсвам (се), -ош
сопунИсвоне
сапуниче\ сопуничото, н сапунче
сапунка
сапунче; сапунчето и сапуниче
сапфИр; сапфири, (два и т.н.)
сопфйро
сапфйрон, сапфИрен^^),
сопфйрона, сапфироно;
сопфйронн
сипьор; сапьорн, (двома н т.н.)
сапьорн
сапьорски
сороовски
сарой, -ят, -я; сараи, (два и т.н.)
сорОя
сирийски
сирилия; соралИи
сирИф; сарОфн, (двома и т.н.) сарОфн
сарафски
сирицйн; сарацини (обикн. в мн.ч.)
сороцИнски
сордОло
сордОлен, сардодония(г),
сардодона, ^делено;
сардолони
сордИно
сордонйчон, сордонйчния(т),
сардонйчно, сардонйчно;
сордонИчни
сирдоняческн
сари; сОрнто
сарказъм, соркозмът, соркОзмо
саркастичен, саркастйчния(т),
саркастично, саркастично;
соркостНчни
соркостйчоскн
саркома
саркофИг; соркофОзн, (дво и т.н.)
саркоф0го
сормо
сормОт; сормОтн (обнкн. в мн.ч.)
сормОтски
сарфолИда; сорфалОдн (обнкн. в
мн.ч.)
сатана
^тонизирам (се), -аш
^тонизирано
сотовязъм, сотанйзмът,
сотонНзмо
сатавйвски
сателйт; сателити, (дво и т.н.)
сателита
сотелИтон, сотол|йтния(т),
сателитно, сотолИтно;
сотолИтни
сатон
сатенен, сатонония(г), сатенено,
сатенено; сатенени
сотивяром, -ош
ситинИран
сотинИрано
сатИр; сотйрн, (дво н т.н.) сатира
сатира
сатирйк; сатирици, (двамо н т.н.)
сотнрйцн
сатирйчен, сотирйчння(т),
сатирйчно, сотнрйчно;
сотирйчни
сатирйчески
сатовчански
сатрап; сатрОпи, (двомо и т.н.)
сотрОпн
сатропски
сатурно^и (само в мн.ч.)
сотурнязъм, сатурнИзмът,
сотурнИзмо
сатър; сатъри, (дво н т.н.) сатъра
саудйтски
сИуна
сИундмОйкър; соундмойкърн,
(двомо н т.н.) сОундмойкърй
соувдтрок, -ът, -о; саундгрОково,
(дво н т.н.) сОундтрОко
сИундчОк, -ът, -а; сОундчоково,
(дво и т.н.) сОундчоко
сифИри; софОрнто
сифрИд; сафрйди, (два и т.н.)
софрйдо
сохон; сахони, (дво и т.н.) сахОно
сахарски
сачмИ
сачмОн, сочмонйя(т), сачмено,
сачмено; сачмени
сащисам (се), -аш
сащйсвам (се), -аш
сащИсване
сбобичосом (се), -ош
сбобичасвом (се), -аш
сбабичасване
сберИ (се), -ош
сбявам (се), -аш
сбИвано
сбйрам (се), -ош
сбйрано
сбирка
сбйрщина
сбит
сбйтост, сбнтосттО
сбйя (се), -ош
сближИ (се), -йш
сближавам (се), -ош
566
сближавано
сближение
сблъскам ее, -аш
сблъсквам ео, -аш
сблъсквано
еблъеък; сблъсъци, (два и т.н.)
сблъсъка
сбогом
сбогувам ео, -аш
сбогуване
ебор, -ъл, -а; сборове, (два л л.н.)
сбора
еборнам ео, -аш
еборвано
сборен, сборния(л), сборна,
еборно;сбОрни
еборИчкам ео, -аш
еборИчкнам ео, -аш
eборИчквапо
сборище; сборища
сборник; сборници, (два и л.н.)
сборника
сборувам, -аш
сборуване
еббря (ее), -иш
еборянин; сборянл, (двама и г.н.)
сборяни
еборянка
сбруя
сбръчкам (ее), -аш
сбръчквам (ео), -аш
сбръчкване
ебутам (ео), -аш
ебутвам (ее), -аш
сб^тна^
сбъдва ео (3 л.)
сбъдвам, -аш
сбъдвано
сбъдна, -еш
сбъднат
сбъдне ео (3 л.)
сбъркам (ео), -аш
ебъркнам (ео), -аш
сбър^ане
сбърча (ее), -иш
ебърчнам (ео), -аш
eбЪрчвaпо
еиОдо
еиадлИе
евадлИвоет, свндливосттН
свазилендец; свОзилендци,
(двама л г.н.) свазилендци
евОзилондка
евазилондеки
еиаля, -Иш
евОлям, -яш
сваляне
сварвам, -аш
сварвано
сваря, -иш
сваря (ео), -Иш
сварявам (ее), -аш
сваряване
свастика
еват, -ът, -а; свОтове, (двама л л.н.)
свОгове
евОтба
еватбар, -ял, -я; свагбНри, (двама
л г.н.) свагбНрл
еватбарка
енатбареки
енатбарувам, -аш
енотборувоно
сватбен, свНтбения(т), сватбена,
свОтбено; свОтбени
енатбуеам, -аш
сватб^ва^
сватов
сватовни^ сваловницл, (двама и
т.н.) сватбвни^
eвoтовпuцo
еватовеки
сватовство
сватовщина
eватбeам (ее), -аш
eвoхбeнoм (ее), -аш
eвoтбeвoно
сват^ам, -аш
eвoхÿвoпе
еиатя
енеда (ее), -Ош
свОдение
енодущ
енож
евОждам (ее), -аш
свеждано
свежест, свежесттН
евозка
свекър; свОкърл, (двама и л.н.)
свОкъри
свекърва
свекървин
евокъров
евонОне
еионлИи
eвонлявоeх, свенливосттО
свеня ео, -Иш
евОрка
еиеря, -Иш
еворявам, -аш
сверявано
снесло; свеслО
евоетон, свесmнлл(m), свястна,
свястно; свестни
свестя (ее), -Иш
свестявам (ее), -аш
евеетяване
светвам, -аш
светваде
eвотояшоeхво; свелОИшеслън
евотоиши
светене
светене
еиетОц; светцй, (двама л г.н.)
свегцИ
светИ, свелйл(m), светО, свело;
свелй
ееетИлон, светИлнил(т), светИлна,
eнехлобхражoхèлеп
светИлно; светйлни
светИлище; светилища
светИлни^ еветйлници, (два и
г.н.) свегИлника
еиетИло; светила
eвотИмоeх, светимосгтО
светИня
светИтел, -ял, -я; светители,
(двнма и т.н.) светители
светИтеле^
светица
светия; свелНи, (двама л г.н.)
светни
светкавица
светкавичен, свелкОвлчния(л),
светкавична, светкавично;
светкавични
енотлОоне
евотлОя, -еш
светлина
евотлИнон, свеmлHннuл(л),
светлИнна, свеглИнно;
светлИнни
eвехлоoлеп, свеmлоoленил(л),
свОллоалена, евеллоoлено;
свОтлонлени
eвохлоиод; свегловоди, (два и
л.н.) свегловода
eнотловбдеп, евелловоднuл(л),
евеmловôднo, евелловодно;
еветловôдни
светложълт
светлозарен, свеmлотoрнuл(m),
светлозарна, светлозарно;
светлозарни
евОтлозолон, свеллотеления(m),
светлотеленo, свеmлотелено;
свеmлотелени
eвотлозрoчоп, свеmлотрoчния(m),
светлотрoчнo, свеллотрoчно;
свеmлотрачни
евотлоИзточник;
евеmлоатmочнuци, (два и т.н.)
светлоатточнлкo
светлокафяв
светло^е
еветлолИк
евотлолюбИв
светломер; светломОри, (два и
л.н.) светломОра
eвохломодър, светломôдрлл(т),
еветлонодрo, свОлломодро;
еветломодри
еиетлонбеец; свеллоносцл,
(двама л т.н.) свеглоносци
eвехлоок
eвотлоотражахол, -яг, -я;
светлоогражалели, (два л т.н.)
светлоотрожалеля
eвотлоотражатолоп,
светлоолрoжалелнлл(л),
свеллоотражОлелна,
свеллоогрожОтелно;
свеллоотрожОтелни
567
светлорозов
светлорозов
светлорус
светлосйв
светлосйн
свОтлост, светлостгО
светлосянка, светлосянката;
светлосенки
светлочервен, светлочервения^),
светлочервена, светлочервено;
светлочервени
светлочувствйтелен,
светлочувствйтелмия(т),
светлочувствителна,
светлочувствително;
светлочувствителни
светлочувствйтелност,
светлочувствителносгтО
светна, -еш
световен, световния^), световна,
световно;световни
световноизвестен,
свеmовчойзвесгнил(т),
световноизвестна,
световноизвестно;
световноизвестни
световноисторйчески
световност
световъзприемане
световъртеж; световъртежи, (двн
и т.ч.) световъртежа
светоглед; светогледи, (двн и т.н.)
светогледа
светогорец; светогорци, (двама и
г.н.) светогорци
светогорски
светозОрен, светозНрния(т),
светозарна, свегозОрно;
свегозОрни
светолечение
светомаскировка
светотитски
светотатствам, -нш
светотОтстване
светотатствен,
светотатствения^),
светотатствени, светотатствено;
светотНтствени
светотИтство
светоусещане
светофар, -ът, -н; светофОри, (два
и т.ч.) свегофОра
светофОрен, светофарния^),
светофарна, светофарно;
светофарни
светски
светувам, -нш
светуване
светулка
светулкам, -аш
светулкане
светче; свегчетн, и светче
светче; свегчегн, и светче
светъл, светлия^), светла,
свегло; свегли
светя, -иш
светя, -йш
светявам, -иш
светяване
свечерй се (3 л.)
свечеряви се (3 л.)
свечеряване
свещ, свещтО
свещИр, -яг, -я; свещНри, (двама и
т.н.) свещНри
свещОрница
свещОрски
свещОрство
свещен, свещеният), свещена,
свещено; свещени
свещеник; свещеници, (двама и
т.м.) свещеници
свещенически
свещеничество
свещенодействам, -аш
свещенодействане
свещенодействие;
свещенодействия
свещеномъченйк;
свещеномъченици, (двама и
т.н.) свещеномъченйци
свещепопачoлник;
свещечоначИлмици, (двама и
г.н.) свещечоначИлницй
свещенослужйтел, -яг, -я;
свещенослужйтели, (двама и
т.ч.) свещенослужИтели
свещенство
свещник; свещници, (два и т.н.)
свещника
свещолеяр, -яг, -я; свещолеяри,
(двама и т.ч.) свещолеяри
свещолеярници
свещолйвница
свещопродОвец; свещопродОвци,
(двама и т.н.) свещопродОвци
свивОем
свивОемост, свиваемостгО
свйвим (се), -аш
свйване
свйвка
свйден, свИдния^), свйдна,
свИдно; свИдни
свидетел, -яг, -я; свидетели,
(двама и т.н.) свидетели
свидетелки
свидетелски
свидетелствам, -аш
свидетелстване
свидетелство; свидетелства
свйди ми се (3 л.)
свйдла
свидлйв
свидлйвост, свидливостгО
свйдльо; свйдльовци, (двама и г.н.)
свйдльовци
свйдно ми е (3 л.)
свйждане
свйкам, -аш
свйквам, -аш
свйкване
свйкна, -еш
свйла
свйлен, свиления^), свилена,
свилено; свилени
свйленгрОдски
свйленгрoдчипин;
свИлентрИдчaчи, (двама и г.н.)
свИленгрОдчани
свйленгрoдчапка
свинОр, -яг, -я; свинОри, (двама и
т.н.) свинОри
свинОрка
свинОрник; свинОрници, (двн и
г.н.) свичарника
свинОрски
свиневъд; свиневъди, (двама и г.н.)
свиневъди
свиневъден, свиневъдния^);
свиневъдна, свиневъдно;
свиневъдни
свиневъдец; свиневъдци, (двимн
и г.н.) свиневъдци
свиневъдка
свиневъдски
свиневъдство
свинегледОч; свинегледачи,
(двама и т.н.) свинегледНчи
свинегледОчка
свинезивод; свимезавôди, (двн и
т.н.) свймезавода
свинеугойтел, -ят, -я;
свинеугойгели, (двама и т.н.)
свинеугойтели
свинеугойтелен,
свинеугойтелния(т),
свинеугойтелнн,
свинеугойтелно ;
свинеугойтелни
свинеферма
свйнка
свйнски
свйнство; свйнсгва
свинче; свинчета
свйнщина
свиня; свине и свйни
свйрим (се), -нш
свирач; свирНчи, (двамн и г.н.)
свирОчи
свирИчка
свйрвам, -аш
свйрвине
свйрене
свиреп
свирепеене
свирепея, -еш
свирепост, свирепосггО
свирепствам, -аш
свирепстване
свирец; свирцй, (двама и г.н.)
свирцй
свйрки
свйркам, -нш
568
свързвано
свйркано
свйрна, -ош
свирня
свирукам, -аш
свирукано
свйрчо; свйрчовци, (двома и т.н.)
свйрчовцн
свйря, -нш
свистя, -йш
свйта
свйтост, свнтосттО
свйтък; свитъци, (два н т.н.)
свитъка
свйше
свищовец; свищовци, (двомо и т.н.)
свищовци
свищовка
свищовлИя; свищовлйй, (двомо и
т.н.) свищовлИй
свищовски
свйя (се), -ош
свлИчище; свлочшцо
свлокИ (се), -ош
свлИчам (се), -аш
свлИчане
свобода
свободен, свободния(т),
свободна, свободно; свободни
свободноизбнрОем
свободолюбив
свободолюбйвост,
свободолюбивосттО
свободолюбио
свободомйслощ
свободомИслио
свогенски
свод, -ът, -а; сводово, (дво и т.н.)
свода
своден, сводния(т), сводно,
сводно;сводни
сводест
сводка
сводник; сводници, (двома и т.н.)
сводници
сводница
своднича, -иш
сводничене
своднически
сводничество
сводов
сводовйден, сводовидния(т),
сводовйдно, сводовйдно;
сводовидни
сводообразен, сводообрОзния(т),
сводообразна, сводообразно;
сводообрОзни
своевлИстио
своевлИстник; своевлостницн,
(двама и т.н.) своовлОстннцн
своеволен, своов0лния(т),
своеволно, своеволно;
своеволни
своеволие; своеволия
своеволник; своеволници, (двомо
и т.н.) своеволници
своеволнича, -иш
своеволничене
своеволност, своеволността
своевременен, своевременния^),
своевременна, своевременно;
своевременни
своевременност,
своевременността
своенравен, своонравния(т),
своенравно, своенравно;
своенравни
своенравие
своенрИвност, своенровността
своеобразен, своообразния(т),
своеобразна, своеобразно;
своообрОзни
своеобразие
своооброзност, своеоброзносттО
свой, своя(т), своя, свое; свои; сн
свойски
свойствен, свойствония(т),
свойствено, свойствено;
свойствени
свойство;свойства
свойщина
свое (вж. свой)
свои (вж. свой)
своя (вж. свой)
сврИ (се), -ош
сврака
сврОчешки
сврИчи, сврочия(т), сврОчо, сврОче;
сврОчи
свредел; свредели, (два и т.н.)
свредела
свръзка
свръх
свръхбързодойствощ
свръхвисок
свръхдапочев, свръхдадочнйя(г),
сврЪхдадочна, свръхдалечно;
сврЪхдадОчни
свръхдоза
свръхестествен,
сврЪхосгоствония(г),
свръхестествено,
свръхестествено;
свръхестествени
свръхестоственост,
свръхостоственосттО
свръхзопометяване
свръхзвуков
свръхзОмон, свръхзомния(т),
свръхзомно, свръхзомно;
свръхзомни
свръхизобйлио
свръхкрОдит; свръхкродити, (два
н т.н.) свръхкреднто
свръхмобйлен,
сврЪхмобйдния(т),
свръхмобйлно, свръхмобйлно;
свръхмобилни
свръхмобйлност,
свръхмобнл1ностт0
свръхмодерен,
свръхмодорнйя(т),
свръхмодерна, свръхмодерно;
свръхмодерни
свръхмощен, свръхмощння(т),
свръхмощна, свръхмощно;
свръхмощни
свръхнапрОгнат
свръхнопрожОнио
свръхнисОлен,
сврЪхнасолония(г),
свръхнасолона, свръхнаселоно;
свръхносолонн
свръхниселОние
свръхнисОленост,
сврЪхнасолоностга
сврЪхнитоварваве
свръхпочИлбо
свръхпроводймост,
свръхпроводимосттО
свръхпроводник;
свръхпроводници, (дво н т.н.)
свръхпроводника
свръхпродукция;
свръхпродукции
свръхпроизводство
свръхсрочен, свръхсрочния(т),
свръхсрочно, свръхсрочно;
свръхсрочни
свръхсрочнослужещ;
свръхсрочнослужещи, (двомо и
т.н.) свръхсрочнослужещи
свръхстарОтелон,
сврЪхсгаратолнйя(г),
свръхсторотелно,
свр^хстарОтолно;
свръхстаратолни
свръхстарОтолност,
сврЪхсторотодностто
свръхтОжък, свръхгожкия(г),
свръхтожка, свръхтожко;
свръхтожки
свръхтовИр, -ът, -а; свръхтовОрн
свръхусйлие; свръхусйлия
свръхчист
свръхчовек; свръхчовеци, (двомо
и т.н.) свръхчовеко
свръхчовОшки
свръхчувИомост,
свръхчувоомосттО
свръхчувствителен,
сврЪхчувсгвйгодния(т),
свръхчувствително,
свръхчувствително;
свръхчувствителни
свръхчувствителност,
свръхчувствителността
свръщам, -ош
свръщине
свържа (се), -ош
свързаност, свързаността
свързвам (се), -ош
свързвоне
569
свързочен
свързочен, свързочния^),
свързочна, свързочно;
свързочни
свързочник; свързочници, (двама
и л.н.) свързочници
свърна, -еш
свърта ме (3 л.)
свърталище; свърталшца
свъртам ео, -ош
свъртано
свъртя ее, -Иш
свърша (ео), -иш
свършвам (ео), -ош
свършвано
свършен
евъевом (ео), -аш
скъсвано
евъея (ео), -иш
ееян, -ът, -а
еняет, свесгтО
еият, светъл, светО; свеловО, (дво и
г.н.) свята
еият, святия^), свята, свято; святи
святка ео (3 л.)
святкам (ее), -нш
святкане
eнЯхоeх, свегосгтО
егОзвам, -аш
егазнано
сгазя, -иш
еган
егОфиам, -аш
егафя, -иш
егОщвам, -аш
егОщвано
егОщя, -иш
еглода
сглобка
сглобя, -Иш
сглобявам, -ош
сглобявано
сглобяем
еглупя, -Иш
еглупяеам, -аш
еглупявано
еговарям (ео), -яш
еговОряно
сговор; сговори, (два л т.н.) сговора
егоеорен, сговорнuл(л), сговорно,
сговорно; сговорни, и сговорен
сговорен, сговорнлл(m), сговорна,
сговорно; сговорни, и сговорен
егоеориет^; сговорйсти, (двама и
л.н.) сговорйсти
eгоноряeхкo
егонорлИн
егоеорлиноет, сговорливосгла
сговорни^ сговорници, (двама и
л.н.) сговорнлцл
егонорница
eгбворпоeх, сговорностгО
егоиорчИн
eговорчИвоeх, сговорчивосттН
сговоря (ее), -иш
сгода
сгоден, сгодния(г), сгодна, сгодно;
сгодни
сгоден, сгодОния(г), сгодОна,
сгодено;сгоденл
егодноет, сгодното
сгодя (ео), -иш
егодяеам (ео), -аш
егодявано
егорощя ео, -Иш
егорощянам (ео), -аш
eгорощЯнапо
сготвя, -иш
сготвям, -яш
сготвяно
егрОбиам, -аш
сграбиа^
сграбча, -иш
сграбчвам, -аш
сграбчвано
сграбя, -лш
сграда
егрОдон, сгрОдния(г), сгрОдна,
сгрОдно; сгрОдни
сградостроител, -яг, -я;
сградостроители, (двама и т.н.)
сградостроители
сградостроИтелен,
сгрндосгройлелния(л),
сгродосгройтелнн,
сградостроително;
сгрндосгройтелни
eградоeтроИхèлeтво
егроба, -Ош
егрОбиам, -аш
егрОбнано
егрошО, -йш
егрошОвам, -аш
сгрешОва^
егрОя (ее), -еш
егризО, -Ош
егрИзиам, -аш
eгрИзиапо
егромоля (ео), -иш
сгромолясам (ее), -аш
сгромолясвам (ео), -аш
сгромолясвано
егрупИрам, -аш
егрупИрано
егрухам, -аш
егрухиам, -аш
сгрявано
сгрявам (ео), -аш
сгряване
егур
егураджия; сгураджии, (двама и
л.н.) сгуроджии
егуриен, сгурййнля(л), сгурИИна,
егурHИно; сгурИИни
сгурия
егуроботбн
сгуша (ео), -иш
егушнам (ее), -нш
егушване
егъвОом
егъвОемоет, сгъваеносттo
сгъвам (ео), -аш
сгъвано
сгълча, -Иш
егълчОвам, -аш
егълчаионо
сгъна (ео), -Ош
егърбвам ео, -аш
егърбвано
егърбен, сгьрбения(т), сгърбено,
егърбено;сгърбенл
егърбуша ео, -иш
егърбушвам ео, -аш
егърбушиано
егърбя ее, -иш
егърбям ее, -яш
егърОяне
сгърча (ео), -иш
егърчвам (ео), -аш
егърчвано
сгъстен, сгъстения^), сгъслОнн,
сгъстено; сгъстОни
сгъстител, -яг, -я; сгьстйгели, (два
л г.н.) сгъстителя
сгъстя (ео), -йш
сгъстявам (ее), -аш
сгъстявано
сдавам, -аш
сдавано
сдавен, сдавения(л), сдавена,
сдавено; сдавени
сдавя (ео), -иш
едавям (ео), -яш
еданяно
едам, сдндОш
сделка
едолно-промиалон,
сделно-премuoтнил(т),
сделно-пренu0лнo,
сдОлно-премиОгно;
сдОлно-премиОлнл
едОлно-пропорционалон,
сделно-пропорцuонoлнил(m),
сдОлно-пропорционална,
сдОлно-пропорционОлно;
еделно-проnорцлониnнu
еджафкам ео, -ош
еджафквам ео, -аш
eджoфкнoпо
еджуркам, -аш
еджуркнам, -аш
eджуркнoпо
едИпля (ее), -иш
едИплям (ео), -яш
едипляно
едобИнам ео, -аш
сдобиване
едобИя ео, -еш
едобря (ео), -иш
едобрявам (ео), -аш
едобрявано
едробя, -Иш
едробянам, -аш
570
сдробявине
сдругаря се, -йш
сдругарявам се, -аш
сдругаряване
сдружи се, -йш
сдружавам се, -аш
сдружаване
сдружен, сдружения(т), сдружена,
сдружено; сдружени
сдружение
сдрусам (се), -аш
сдрусвам (се), -аш
сдрусвине
сдушО се, -Иш
сдушивам се, -иш
сдушиване
сдушвим се, -иш
сдушвине
сдъвкам, -аш
сдъвквам, -аш
сдъвкване
сдъвча, -еш
сдървя се, -йш
сдървявам се, -аш
сдървявине
сдържи (се), -йш
сдържам (се), -аш
сдържане
сдържаност, сдържаността
сдърпам се, -аш
сдърпвам се, -иш
сдърпване
се (вж. себе си)
се (част.)
сеОнс; сеИнси, (два и т.н.) сеИнса
себе си; се; си
себеизяви
себелюбец; себелюбци, (двама и
г.н.) себелюбци
себелюбйв
себелюбие
себелюбка
себеотговорност;
себеотговорносттИ
себеотдаване
себеотдиденост;
себеогдадечосгта
себеотрицание
себеотрицителен,
себеотрицагелмия(г),
себеогрицОтелна,
себеогрицОтелно;
себеотрицагелми
себеподобен, себеподобния^),
себеподобно, себеподобно;
себеподобни
себепожертвовиние
себепожертвовОтелен,
себеnожергвователнил(т),
себепожертвовагелма,
себепожертвовОгелно;
себепожергвовОгелни
себепозниние
себепоклонник; себепоклонмици,
(двама и гш.) себепоклонници
себепоклонство
себестойност, себестойността
себеуважение
себйчен, себичния^), себИчна,
себйчно;себИчни
себйчност, себичността
себореен, себорейнил(г),
себорейна, себорейно;
себорейни
себорея
севаст; севОсги, (двама и т.н.)
севОсги
севастокрИтор; севастокрОтори,
(двама и г.н.) севастокрОгори
севастокрОторица
севастокрОторка
севастокрОторски
север
северен, северния^), северна,
северно;северни
северноамерикански
северноатлантйчески
северпоаррикипски
севернобългирски
севернокйпърски
севернокорейски
северняк1; северняци, (двимн и г.н.)
северняци (лице)
северняк2
севернячка
северняшки
северозапад
северозападен,
северозападния^),
северозападни, северозападно;
северозОпадни
северойзток
северойзточен,
североизточния^),
североизточна, североизточно;
североизточни
севйлски
севлйевски
севърски
сегО
сегО-засегО
сегОшен, сегОшнияСт), сегашна,
сегашно; сегОшни
сегйз-тогйз
сегйчка
сегмент; сегменти, (два и г.н.)
сегмента
сегментация; сегментации
сегментен, сегментния^),
сегментна, сегментно;
сегментни
сегментйрам, -аш
сегментйране
сегрегационен,
сегрегицйончил(т),
сегрегициочча, сегрегационно;
сегрегициоччи
сегрегиция
седемхилядсн
седалище; седОлища
седалищен, седИлшцчия(т),
седйпищнн, седйпищно;
седалищни
седОлки
седОн; седОни, (два и т.н.) седОна
седатйв; седатйви, (два и т.н.)
седатйва
седитйвен, седаmйвчия(т),
седагйвча, седагИвно;
седнгйвни
седеж
седем, седемте
седемгодйшен,
седемгодИшния^),
седемгодишна, седемгодишно;
седемгодишни
седемгодйшнини
седемдесет, седемдесетте
седемдесетгодйшен,
седемдесеттодашния(г),
седемдесетгодишна,
седемдесетгодишно;
седемдесетгодишни
седемдесетгодйшнино
седемдесети
седемдневен, седемдневния^),
седемдневна, седемдневно;
седемдневни
седеметОжен, седеметИжния(т),
седемегОжна, седеметИжно;
седеметИжни
седеммесечен, седеммесечния^т),
седеммесечна, седеммесечно;
седеммесечни
седемнадесет, седемнадесетте, и
седемнайсет
седемнадесетгодйшен,
седемнИдесегтодйщмил(т),
седемнадесегтодйщма,
седемнИдесетгодйщмо;
седемчИдесегтодйшни, и
седемнОйсетгодйшен
седемнадесети и седемнайсети
седемнайсет, седемнайсетте, и
седемнадесет
седемнОйсетгодйшен,
седемчадесегтодйщнил(т),
седеммИдесегтодйщма,
седемчадесеттодйщмо;
седемнадесегтодйщчи, и
седемнадесетгодшиен
седемнОйсети и седемнадесети
седем-бсем
седемстотен, седемсгогния(т),
седемстотна, седемстотно;
седемстотни
седемстотин, седемстотинте
седемстотингодйшен,
седемсгогингодйщния(т),
седемстогинтодйщна,
седемстогингодИ^о ;
седемстотинтодйщми
седемхйляден, седемхйлядчил(т),
571
C)Д)MXЯПИД)B
содомхилядно, содомхилядно;
содомхйдядни
седемхилидвнк;
содомхидяднйцн, (дво и т.н.)
сОдомхйляднико
содомцвотон, содомцвогния(т),
седомцветно, седомцветно;
содомцвОтнй
седемчленен, содомчлоннйя(т),
седемчленно, седемчленно;
седемчленни
содоно
содонкарски
седеф
седефен, седефения^), седефено,
содОфоно; седефени
седОфче
содешкОто и седешкбм
седимент
седнмевтацня; содимонтоции
седиментен, соднмонтния(т),
седиментно, седиментно;
содимОнтни
содлаоно
седлОр, -ят, -я; содлорн, (двомо и
т.н.) содлорн
седлОя, -ош
седло;седло
седловинИ
седловйнен, скддовйнння(г),
соддовйнна, соддовйнно;
соддовйннн
седмак^ седмаци, (двомо и т.н.)
содмОцн (лице)
содмОк2; седмаци, (дво и т.н.)
содмОко (но-лицо)
седмИче; седмачето
сОдми
содмйна, содмИното
седмица
содмйца
содмичон, сКдмичния(т),
седмично, седмично; седмични
седмичник; седмичници, (дво и
т.н.) седмичника
седмобоец; содмобойци, (двомо и
т.н.) содмобойцн
содмобой, -ят, -я; содмобои, (дво и
т.н.) содмобоя
содмобойка
содмодновон, содмоднОвнйя(т),
седмодневно, седмодневно;
седмоднКвни
седмокласен, седмокласния^),
седмокласно, седмокласно;
седмокласни
седмокласник; седмокласници,
(двомо н т.н.) седмокласници
содмоклосничко
содморон, со^орння^),
содморно, скдморно; содморни
содморко
содмоцвОтен, скдмоцвКгния(г),
седмоцвКтно, седмоцвКтно;
скдмоцвКтни
седмочисленици
содмоъгълон, седмоЪтълнйя(г),
седмоъгълно, седмоъгълно;
седмоЪгъднй
содмоъгълник; содмоътьлницн,
(дво и т.н.) содмоъгълника
сОдна, -еш
седя, -иш
седянка, содянкото; содонки
сооно
созйром (се), -ош
созйроне
сезон; сезони, (дво и т.н.) сезона
созонон, сезонния^), созднна,
сезонно; сезонни
соизмйчон, сонзмйчния(т),
сеизмично, сонзмйчно;
сеизмични
соизмйчески
соизмогрОмо
сеизмограф; сеизмографи, (два и
т.н.) сеизмографа
соизмогрИфия
соизмогрофски
сеизмолог; сеизмолози, (двома и
т.н.) сеизмолози
соизмологйчон,
сонзмолотйчнйя(г),
сонзмологично, сонзмологично;
сонзмологйчни
сеизмология
соизмометрйчон,
соизмомогрйчния(г);
сонзмомогричнa,
сонзмомктрйчно;
сеизмомотрИчни
соизмомотрия
соизмомотър; сонзмомотрн, (два
и т.н.) сонзмомотъра
соизмоустойчив и
соизмоустойчяв
соизмоустойчивост,
сеизмоустойчивосттО, и
соизмоустойчйвост
сойтба
сейтбон, сойгбония(г), сеИтбона,
сеИтбоно;сойтбени
сейм, -ът, -о
сейф, -ът, -а; сейфове, (два н т.н.)
сейфа
сейрвам, -ош
сОйфване
сОйфна, -ош
секО, -ош
сОканс
сокОч1; секачи, (двомо и т.н.)
секачи (лице)
сокОч2; секачи, (дво и т.н.) сокОча
(нелице)
сОквам, -ош
сОкване
секвОнция; соквонции
соквостйром, -ош
секвостйрано
секвОстър; секвестри, (два и т.н.)
секвестъра
секвоя; соквон
секйра
секйрче; сокИрчота
сокна1, -ош
сокна2 (се), -ош
секрОт; секрети, (два н т.н.)
секрета
сокротИр, -ят, -я; сокретОрн,
(двама и т.н.) сокретОрн
сокротариИт; секретариати, (дво
и т.н.) секретариата
секретарка
сокротИрски
сокроторствам, -аш
сокроторствано
сокротИрство
сокротон, секретния^), секретно,
секретно; секретни
сокротйрам, -аш
сокротЯрано
секретност, секретността
секрОция; секреции
секс, -ът, -и
сексигонИлен, соксатонàдния(г),
соксатонадна, соксотонàдно;
соксатонадни
сексапйл
сексапИлен, соксашйпнйя(г),
ск^опИлна, соксапйлно;
соксапйлни
сексапйлност, соксапйдността
сОксафОри*
соксбомба*
сОкси
соксйзъм, соксйзмът, соксйзмо
соксиндустрия*
сексяст; соксйсти, (двама и т.н.)
соксйсти
соксйстки
соксконтрол*
сОк^лИния*; соксдйнии
сОксманиок*; соксмониоци,
(двама и т.н.) соксманиоци
соксманиИчки*
сексолог; сексолози, (двама и т.н.)
сексолози
сексологичен, соксологйчния(т),
сексологична, сексологично;
сексологични
сексология
сОкссямвол*; сокссймволй, (дво и
т.н.) секссимвола
сОксскиндИл*; ^^3^0^, (дво
и т.н.) соксскандИта
секста
секстИнт; сокстонти, (два и т.н.)
сокстОнта
секстОт; сокстоти, (два и т.н.)
секстото
сОкстрофик*
сОкстрафикИнт*;
572
сензитйвен
секстрафиканти, (двама и т.н.)
секстрафикачти
сексуален, сексуалния^),
сексуална, сексуално;
сексуИлни
сексуалност, сексуалността
секта
сектИнт; секгОнги, (двама и т.н.)
сектИнти
сектинтка
сектинтски
сектинтство
сектор; сектори, (два и г.н.) сектора
секторен, секторния^), секторна,
секторно; секторни
секулИрен, секуларчил(г),
секуларни, секулОрно;
секулОрни
секуларизационен,
секуларйзицйочнил(т),
секуларизациочма,
секуларизационно;
секулиризационни
секулиризОция
секулиризйрим, -аш
секулиризйрине
секунди
секундИнт; секундОнти, (двама и
т.н.) секундОнги
секундИрен, секундарчил(г),
секундарча, секундОрно;
секундОрни
секундИрник; секучдарчици, (два
и г.н.) секундармика
секунден, секучдмия(т),
секундна, секундно; секундни
секундомОр; секундомери, (два и
г.н.) секундомера
секцио
секционен, секционния^),
секционна, секционно;
секционни
секция; секции
сОлди
селектйвен, селективния^),
селектИвна, селективно;
селективни
селектйвност, селективносгтО
селектйрам, -аш
селектйран
селектйране
селекционен, селекционния^),
селекционна, селекционно;
селекционни
селекционер; селекционери,
(двама и г.н.) селекционери
селекционерски
селекционйрам, -аш
селекционйран
селекционйрине
селекция; селекции
селен
селенйт
селОнов
селеногрИфия
селеногрИфски
селенология
селйтра
селйтрен, селитрения^),
селитрена, селйтрено;
селитрени
селище; селища
селищен, селищния^), селищна,
селищно; селищни
село; селО, и село
селски
селскостопански
селяк; селяци, (двима и t^.) селяци
селяндур; селяндури, (двама и г.н.)
селяндури
селяпдÿркo
селяндурски
селяпдурщина
селянин; селяни, (двама и т.н.)
селяни
селянйя; селянии
селянка
селячество
селячка
селяшки
селящина
сОма
семантизиция
семОнтика
семантйчен, семантичния^),
семантична, семантично;
семантични
семантйчески
семасиолог; семасиолози, (двама
и т.н.) семасиолози
семасиология
семОфор; семОфори, (два и т.н.)
семОфора
семИфорен, семОфорния(т),
семафорни, семОфорно;
семОфорни
семе; семенО
семеен, семейният), семейна,
семейно; семейни
семОйственост, семейстъечосттН
семейство; семейства
семенОр, -ят, -я; семенОри, (двама
и г.н.) семенОри
семенОрски
семенОрство
семенен, семенния^), семенна,
семенно; семенни
семенйще, семенйща
семенник; семенници, (два и t^.)
семенника
семепроизводйтели -ят, -я;
семепроизводйтели, (двама и
т.н.) семепроизводйтели (лице)
семепроизводйтел2, -ят, -я;
семепроизводйтели, (два и т.н.)
семепроизводйгеля (нелице)
семепроизводйтелен,
семепройзводйтелния(т),
семепроизводйтелна,
семепроизводИтелно;
семепроизводйтелни
семепроизвддство
семепъпко
семестриОлен, семестрйОлния(т),
семестриална, семестриално;
семестриални
семестър; семестри, (два и т.н.)
семестъра
семехронйлище; семехранйлища
семечистОч; семечистОчи, (двама
и т^.) семечистНчи
семечистачен, семечистачния^),
семечистНчна, семечистачно;
семечистНчни
семечистОчко
семинар, -ът, -н; семинОри, (два и
т.н.) семинОра
семинОрен, семинНрния(т),
семинарна, семинОрно;
семинарни
семинарйст; семинаристе, (двама
и т.ч.) семинарйсти
семинорйстки
семинария; семинОрии
семинОрски
семиотйк; семиотйци, (двама и
т.н.) семиотйци
семиотика
семиотйчен, семиотйчнил(т),
семиотИчна, семиотИчно;
семиотИчни
семиотйчко
семйт; семйти (обикн. в мн.ч.)
семитйзъм, семитйзмът,
семитйзма
семйтко
семитология
семйтски
сОмко
сОмкоджия; семкаджии, (двама и
т.н.) семкаджии
сОмпъл, семплияСт), семпла,
семпло; семпли
сенОт; сенОти, (два и т.н.) сенОта
сенОтор; сенОтори, (двама и т.н.)
сенатори
сенОторски
сенОтски
сенегалец; сенегалци, (двама и
т.н.) сенегалци
сенегОлко
сенегалски
сОнен, сенн^^), сенна, сенно;
сенни
сензационен, сензационния^),
сензационна, сензационно;
сензационни
сензоционност, сечзациочносттИ
сензация; сензации
сензитйвен, сечзйтйвнил(т),
сечзйтйвча, сенз^^вно;
сензи-тавни
573
eèпзнхИнноeх
eопзитИвпбeт, сензитлвносгтО
еОнзор; сензори, (два и т.н.)
сензора
сензорен, сОнзорния(г), сОнзорна,
сензорно; сензорни
еенИлен, сенйлния(т), сенйлна,
сенйлно; сенйлни
еонИлноет, сенилносгта
еОнник; сОнници, (два и т.н.)
сенника
сенникоцветен,
сенникоцвОгния(г),
сенникоцветна, сенникоцветно;
сенникоцветни
еено
сеновал; сеновали, (два и т.н.)
сеновала
сенокос
сенокосачка
сенокосен, сенокосния(л),
сенокосна, сенокосно;
сенокосни
еонообръщачка
сеносъбирачка
eопeибилизàхор;
еенеибиллтoгори, (два и г.н.)
еенеибиллтomорo
еонеибилизИрам (ее), -аш
eопeибилизирано
еонсуалИзъм, сенсуалИзмъг,
сенсуал^зма
eепeуoляeх; сенсуолИстл, (двама
и г.н.) сенсунлИсги
еентОнция; сенгОнцил
сенчест
сеньор; сеньори, (двама и г.н.)
сеньори
сеньора
еоньорита
сепара^иен, сепарагИвния(т),
сепоратИвна, сепаратИвно;
сепаратйвнл
сепаратизъм, сепаратизмът,
сепаратизма
сепаратист; сепорагИстл, (двама
л г.н.) сепаратйстл
еопаратиетИчон,
сепарагисгйчния(г),
сепорагисгИчна,
сепаратисгНчно;
сепарнглсгйчни
еопаратиетИчоеки
еопаратИетка
еопаратИетки
еопаратор1; сепаратори, (двама и
т.н.) сепаратори (лице)
еопарОтор2; сепаратори, (два и л.н.)
сепаратора (нелице)
сепарация; сепарации
еопаро; сепарОга
еопарИрам, -аш
сепарИрано
еОпнам (ео), -аш
сепване
еопия; сОпии
еопна (ее), -еш
еОпеие
еОпеиеен, сеnсиснил(г), сОпслсна,
сОпсисно;сОпсисни
еоптакорд; ееплакордл, (два и л.н.)
ееплoкордo
септември
еоптомврИИски
еоптот; селгО™, (два и т.н.) селгОто
еоптима
септичен, сепгйчнил(г),
сеплИчна, септично; сеплИчни
еоптИчноет, септлчносгга
еера, -Ош
еериИз; сервИзи, (два и г.н.)
сервИза
еореизон, сервИзния^), сервИзна,
сервИзно; сервИзни
еереИлен, сервйлнuл(г),
сервална, сервйлно; сервйлнн
еорвилнича, -иш
еорвИлничоно
eорвИлпбeт, сервилносгта
сервирам, -аш
сервирано
еориие; сервиси, (два и г.н.)
сервнсн
еореитут; сервигули, (два и г.н.)
сервигула
орБиту^^ сервитутния(г),
сервитугна, сервитугно;
сервилулнл
сервитьор; сервитьори, (двама и
г.н.) сервитьори
сервитьорка
сервитьорски
eорвихьОрeхво
еорвомотор; сОрвомогори, (два и
г.н.) сèрвоногорo
еОриоупраилОнио;
сервоупрoвленил
еергиен, сергHHнил(m), сергйИна,
сергйИно; сергИйни
сергия; сергИи
еОрен, сОрнля(т), сярна, сярно;
сОрни
серенада
сержант; сержанти, (двама и т.н.)
сержанти
сержантски
сериал; сериали, (два и г.н.)
сериала
еОрион, сОриНнля(г), сОрлйна,
сОрлйно; сОрлйни
еОриИноет, сериИносгта
сериозен, сериозния^), сериозна,
сериозно; сериозни
сериозност, сериозността
еорИет
еория; сОрли
еоркмО; серкмОга
серн^т
еорнокИеол
сероводород
сероводороден,
сероводородния^),
сероводородно, сероводородно;
сероводородни
серовъглерод
еоронъглородон,
серовъглеродния(т),
серовъглеродна,
серовъглеродно;
серовъглероднл
еородиагноетика
еородиагноетИчон,
сОродлагнослНчния(т),
сОродингносгНчна,
сОродлнгносгИчно;
сОродлагнослйчни
еерология
еоропозитИнон,
серопозитивния^),
серопозитивна, серопозитивно;
серопозитивни
eорбпрбрилактика
еороторапия
еоротонИн
еорпантина и еорпонтИна
еерпантИнон, серпонтйнения(т),
серпонгНнено, серпантИнено;
серпантИнени, и еорпонтинон
еорпонтИна и еорпантина
еерпентинен, серпенгйнения(т),
серпенланено, серпентИнено;
серпентИнени, и eорпантиноп
еорт
сертификат; сертификати, (два и
г.н.) сертификата
eертирикaцuонен,
серллфикоционнля(т),
сертификацлонна,
серглфикацлонно;
сертифлкнциони
еортифицИрам (ее), -аш
сертифицирано
еОрум; сОрумл, (два л г.н.) сОрума
еоеия; сОсли
еоетрО
еоетрин
сестриник; сОсгрлници, (двама л
т.н.) сОсгрлници
еОетринеки
eоeтринeхнб
еет, -ът, -а; сОгове, (два л т.н.) сОга
еОтбол, -ът, -а; селболи, (два и т.н.)
сегбола
еОтен, сОлни^т), сОтна, сОтно;
сОтни
еотор; сОгери, (два л г.н.) сОгера
сетивен, селИвнuл(m), селйвна,
сетивно; селйвнл
сетивност, сетивността
сетиво; сетива
еОтне
еОтнешен, сОлнешния(г),
сОтнешна, сетнешно; сОтнешни
574
сетрО; сетретн
сетя се, -иш
сеулски
сефирИд; сефнрНди, (двама и т.н.)
сефарОди
сефарОдски
сефте
сефтосам, -аш
сефтосвам, -аш
сефтосване
сОцом (се), -аш
сОцоне
сОцвом (се), -аш
сОцване
сецесион
сецесионен, сецесибнмия(т),
сецесионна, сецесионно;
сецесионни
сецно (се), -еш
сеч
сечение; сечения
сечиво, сечивО
сОчище; сечища
сОчко
сешоОр, -ът, -а; сешоОри, (два и
т.н.) сешоНра
сОщом се, -аш
сещане
сея, -еш
сеялка
сеяч; сеяни, (двама и т.н.) сеяни
сеячка
си (същ.)
си1 (вж. себе си)
си2 (вж. свой)
си (част.)
сиамец1; сиНмци, (двама и т.н.)
сиНмци (лице)
сиОмец2; сиНмци, (два и т.н.)
сиОмеца (нелице)
сиОмка
сиамски
сибарйт; сибарйти, (двама и т.н.)
сибирйтй
сибарйтски
сибйрски
сив
сивеене
сивея (се), -еш
сйвй; сйвита
сйвков
сйвкавост, сивкавосттО
сйвкаво-червенйкав
сйво-бял, сйво-белия(т),
сиво-бяла, сиво-бяло;
сиво-бели
сйво-жълт
сйво-зелОн, сйво-зеления(т),
сИво-зелена, сйво-зелено;
сйво-зелени
сйво-кафяв
сивокос
сивоок
сйвост, сивосттО
сивотО
сйво-черен, сИво-черния^),
сИво-черна, сИво-черно;
сйво-черни
сйгла
сйгмо
сигматйзъм, сигматйзмът,
сигматйзма
сигнОл; сигнОли, (два и т.н.)
сигнала
сигнален, ситнàлмия(т), сигнална,
сигнално; сигнални
сигнализатор; сигнализатори,
(два и т.н.) сигнализатори
сигнализационен,
ситнализацйôнчил(т),
сигнализационча,
ситнализациочмо;
ситнализационми
сигнализОция; сигнализации
сигнализйрам, -аш
сигнализйране
сигналйст; ситчалйсти, (двама и
т.н.) сигналйсти
сигнолйстка
сигнатура
сигнатурен, ситчатурнил(т),
сигнатурна, сигнатурно;
сигнатурни
сигнйрам, -нш
сигнификОт; ситчификати, (два и
т.н.) сигнификОта
сигнификитйвен,
сигмификатИвния(т),
ситнификатйвча,
ситчификатИвно;
ст^фи^т-йвни
сигнификОция
сйгурен, сйгурния(т), сигурна,
сИгурно; сигурни
сйгурност, сигурността
сидерйт; сидерити, (два и т.н.)
сидерйта
сидерйтен, сидерйтния(т),
сидерйгна, сидерйгно;
сидерйтми
сидерогрОфия
сйди; сйдИта
сйдирбм; сйдиромове, (двн и т.н.)
сйдирома
сиенйт; сиенити, (два и т.н.)
сиенИта
сиенйтен, сиенйтния(т),
сиенйтнн, сиенйгно; сиенйтни
сиенйтов
сиОста
сизИл
сизОлов
сизйфовски
сикатйв
сикх, -ът, -а; сйкхи, (двама и т.н.)
сйкхи
сйло
силобйзъм, силабйзмът, силнбйзма
символизйрим
силабйчен, с^обИиния^),
силабИчна, силабИчно;
силабични
силабйчески
силоботонйчен,
силаботонйччил(т),
силаботочйчча, силнботонйчно;
силаботочйчни
силаботонйчески
силОж; силОжи, (двн и т.н.) силОжа
силОжен, силажния^), силОжнн,
силажно; силОжни
силажйрам, -аш
силажйране
силИжокомбОйн;
силажокомбайни, (два и т.н.)
силНжокомбНйна
силОжорезОчка
силОнт; силОнти
силезййски
сйлен, силния^), сйлна, сйлно;
сйлни
силикат; силикОти
силикОтен, силикОтния(т),
силикОтна, силикНтно;
силикатни
силикоза
силикон; силикони, (два и т.н.)
силикона
силиконов
силйстренец; силйстренци,
(двимн и т.н.) силйстренци
силйстренка
силйстренски
силйциев
силйций, -ят, -я
силнотоков
сйлов
силогйзъм, силогйзмът,
силогизма; силогйзми, (два и
т.н.) силогизъма
силогйстика
сйлоз; сйлози, (два и т.н.) сйлоза
сйлозен, сйлозния(т), сйлозна,
сйлозно; сйлозни
сйлом
силомер; силомери, (два и т.н.)
силомера
силон
силонов
силуОт; силуети, (два и т.н.)
силуета
силфйда
силфйден, силфйдния(т),
силфйднн, силфИдно; силфИдни
сйля се, -иш
сйлене
симбиоза
сймвол; сймволи, (двн и т.н.)
символа
сймволен, символния^),
сймволнн, сймволно; сймволни
символизОция; символизНции
символизйрам, -аш
575
символизирано
символизирано
символЯзъм, символизмът,
символизма
символики
символйст; символисти, (двомо и
т.н.) символисти
символистйчен,
символистНчния(т),
снмводисгйчно, снмволйстИчно;
символистични
символИстко
символйчен, символИчнйя(т),
символично, символично;
символични
символйчески
символЯчност, снмволичностто
сйменс; сймонсн, (дво и т.н.)
сймонса
симонтолски
симотроло
симетрЯчон, симотрйчния(т),
снмотрИчна, симотрйчно;
снмотрйчнй
симетрйчност, симотричностга
симетрия; симетрии
симйд; симиди, (дво н т.н.) снмйдо
симитлЯйски
сЯмкОрта
симонЯя
симпатизант; симпатизанти,
(двомо и т.н.) симпатизанти
симпотизйром, -аш
симпотизИроно
симпатйчен, симпотИчнйя(т),
симпатично, симпатично;
симпатични
симпИтия; симпОтни
симпатяга; симпатяги, (двомо и
т.н.) симпатяги
сЯмплекс
симпозиум; симпозиуми, (дво и
т.н.) симпозиума
симптом; симптоми, (дво и т.н.)
симптома
симптоматика
симптоматичен,
снмптомотичния(т),
симптоматична,
симптоматично; симптоматични
симптомотЯчоски
симптоматология
симулИнт; симуланти, (двама и т.н.)
симула^и
симулИнтко
симулИнтски
симулонтство
симулационен,
симулацнонния(т),
снмулоцнонно, симулацнонно;
симулацнонни
симулОция; симулации
симулйром, -ош
симулЯроне
симултОнен, снмултОнння(т),
сймултонно, симултонно;
сймултонни
симултонност, снмултонностто
симфонйк; снмфоницн, (двамо и
т.н.) симфонИцн
симфонйст; симфонйсти, (двомо
и т.н.) симфонйстн
симфонйчон, снмфонИчния(т),
снмфонйчно, симфонично;
симфонйчни
симфонЯчески
симфония; симфонии
син, -ът, -0; синово, (двомо и т.н.)
синово и сина
син (прил.)
синагога
синИйски
синИп
синапен, сннапония(т), сннОпоно,
синапено; синапени
синИпов
сйнбек
сингапурец; сингапурци, (двамо и
т.н.) сингапурци
сингапурка
сингапурски
сйнгъл; сингли, (два и т.н.) сИнгъла
синджйр; синджИрн, (дво и т.н.)
синджНро
синджйрен, синджйронйя(т),
синджИроно, синджНроно;
синджИрони
синджЯрче; синджйрчото
синдик; синдИцн, (двама и т.н.)
синдИци
синдикален, сннднкодння(г),
синдикално, синдикално;
синдикални
синдикалЯзъм, синдиколИзмът,
снндикодНзмо
синдикалИст; синдикалИсти,
(двамо и т.н.) синдикалИсти
синдикалйстко
синдикалИст^и
синдикат; синдикати, (дво и т.н.)
синдиката
синдром; синдроми, (дво и т.н.)
синдрома
синева
синевинИ
^недри^т; синодриони, (два н т.н.)
синодриона
синОене
синокддха
синекура
синокурен, синокурния(т),
синокурна, синокурно;
синокурни
синемотоко
сйнене
синодк
синОя (се), -еш
сйн-зелон, сйн-золония(г),
сйня-золона, сйньо-золоно;
сИни-золонй, и сЯньо-золОн
синИгер; синНгерн, (два и т.н.)
синигера
синагерка
синйгерски
сининО
синия; синИй
сйнка
сйнкав
синкавина
сЯнкавозелОн,
сйнкавозолония(г),
сйнкавозолона, сйнковозолоно;
сйнкавозолони
сЯнковозолонйков
сЯнковец; синковци, (двама и т.н.)
сйнковцн
синкоп; сннкопй, (дво и т.н.)
сннкопо, и синкопа
синкопа и синкоп
синкопен, синкопния(т),
синкопна, сннкопно; синкошнй
синкротизИрам, -аш
синкретизИроне
синкретЯзъм, сннкротизмът,
сннкротНзмо
синкротйчон, синкротИчния(т),
сннкротично, синкротйчно;
синкротйчни
синкретйчески
синкретйчност, синкротичносттО
сйнов
синовен, синовнйя(т), синовно,
синовно;синовни
синод; синодн, (дво и т.н.) синода
синодален, сннодОлния(т),
синодално, синодално;
синодални
синодик; снноднци, (дво и т.н.)
сннодико
синолог; синолозн, (двомо и т.н.)
синолози
сивологЯчев, синологйчния(т),
сннологично, сннологично;
сннологИчни
снвологни
синонЯм; синоними, (два н т.н.)
сннонНмо
синонймен, синонймния(т),
синонИмно, сннонймно;
синонНмни
синонЯмика
синонимйчен, синонимйчния(т),
синонимйчно, синонимично;
синонимични
синонймия
синопсис
синоптИк; синоптИци, (двомо и
т.н.) синоптнцн
синоптика
синоптйчен, синоптИчния(т),
синоптично, снноптйчно;
снноптйчни
синоптйчески
576
еиноптИчка
еИнор; сйнорл, (два и г.н.) сйнора
сИнорен, сйнорния(л), сИнорна,
еHноpнo;сйнорнл
еинтОгма
eипхагмахика
еинтагматичон,
еингагналИчния(m),
синтнгмнлЛчна, сингагмагИчно;
сингогмагИчни
синтаксис
синтактИчен, еuнmакгHчнuя(m),
синтактИчна, синтактично;
синтактични
eинхакхячоeки
синтез, -ъл, -а; синтези, (два и
т.н.) синтОзн
синтезатор; синтезатори, (два и
л.н.) синтезатора
синтезИрам, -аш
синтезиран
синтезирано
еинтотИзъм, еинmелйзмъm,
синлОтазма
eинхохика
синтетичен, еинmетИчния(m),
слнлетйчна, сингелйчно;
синтетични
eинхохИчоeки
eинхотЯчноeх, еииmеллчноеттo
еинузИт; слнузйгл, и еинуИт
еинузИтон, слнузйmнлл(m),
синузИтна, синузйлно;
синузИгни, и еинуИтон
еинуИт; синуйлл, и синузит
еинуИтон, сuнуИгнuл(m),
синуй-на, синуйтно; слнуИгнн,
и еинузитон
еинуе; сйнусл, (два и т.н.) сйнуса
еИнусон, сйнуснuл(т), сИнусна,
сИнусно; синусни
еИнуеов
еинуеоИд; слнусойдл, (два и т.н.)
синусоНда, и еинуеоида
еинуеоИда и еинуеоИд
синусо^де^ елнусойднлл(т),
синусойдна, синусоидно;
синусойдни
еинхармонизъм,
слнхoрмонйтнът,
синxoрмонHтмo
еинхармонИчон,
синхoрмонUчнuл(т),
елнхoрнонHчнo,
елнхoрмонИчно;
синхармонИчни
синхрон
синхронен, синхронния^),
синхронна, синхронно;
синхронни
еинхронизатор; слнхронизалорл,
(два и т.н.) слнхронизатора
еинхронизОция
еинхронизИрам, -аш
синхронизирано
еинхронизИран
еинхронизъм, синхронйзмът,
синхронйзма
еинхронИчен, еинхронHчния(т),
слнхронНчна, синхронИчно;
синхронИчни
еинхрония
еинхроекоп; си^рос^ии, (два и
л.н.) синхроскопа
eинхрофoзохрбн;
слнхрофазолрони, (два и л.н.)
слнхрофазотронн
еинчОга; слнчаги, (двама и л.н.)
слнчагл
синче; синчОта
синчец; (два и т.н.) синчОца
синьогушка
синьо-зелен, сйньо-зелОния(л),
сИньо-зелена, сИньо-зелено;
сйньо-зелОни, и еИн-золон
синьор; синьори, (двама и т.н.)
синьори
синьора
еиньорИна
еиньо-чорвОн, сИньо-червОния(л),
сйньо-червОна, сИньо-червОно;
сйньо-червОнл
еИня, -иш
eИпoпнчoи
еИпна ее (3 л.)
еИпнам, -аш
сипвано
еИпе ео (3 л.)
сипои, -яг, -я; сйпел, (два и л.н.)
сипея
еИпка
сипкав
eИnкoвоeх, сипковостла
еИпне ео (3 л.)
сипя, -еш
сирак; сираци, (двама и л.н.) сираци
еирОчоетво
еирОшки
еирона
еиронОр, -ят, -я; сирОнОри, (двама
и г.н.) слренарл
еиронОрка
еиренОреки
eиронoрeхио
евроно^ сирена
еИроно2
еИроч
еириоц; сирййцл, (двама и л.н.)
сирИнци
еирИИка
еирииеки
еИрищо; сИршца
сирищен, сИрищия^), сйрищна,
сИрищно; сйрищни
еирница
сиромах; сиромаси, (двама и г.н)
сиромаси
еиромахкИня
еитуОция
еиромахомил; сиромохомИли,
(двама и г.н.) еиромoхомЛли
еиромахомИлеки
eиромахомИлeхио
euромoшоопо
eиромoшоeхно
еиромашоя, -еш
еиромашИя
еиромашки
сироп; сиропи, (два и г.н.) сиропа
еиропон, сиропен^^), сиротна,
сиротно; сиротни
сиропиталище; сиропиталища
еиропиталищон,
елроплгoлшцния(m),
сиропиталищна,
слроплгОлищно;
слропилалищни
сиротен, сирогния(г), сиротна,
сиротно; сиротни
eирохпоeх, сирогносгта
еиртОки; слрлакила
еИря, -иш
еиетома
систематизация
систематизИрам, -аш
систематизирано
систематика
систематИчен, слелемаmHчнил(л),
систематична, елсгенoлйчно;
елеленomHчни
систематически
eueтомахячноeт,
слсmенoтлчносmmа
системен, елеленнлл(т),
системна, системно; системни
системност, сисгемнослгО
еИетоло
eИeхблон, сaсmолнuл(m), сйслолна,
сйстолно; састолни
еит
еИтон, ейтния(т), ситна, сйтно;
сигни
сИтен-дробен, сйген-дребнuл(л),
сИтна-дрОбна, сИтно-дрОбно;
сИтни-дрОбни
сити; сй-тита
eяхицопхър*, сйллцОнлрове, (два
и т.н.) сйтлцентъра
еитнож; слтнОжи
ситня, -йш
еито;силО
сИтове^
eИхопочoх
сИтост, ситосттО
ситроен; ситроени, (два и т.н.)
ситроена
euхуахИвèн, елгуaтHвнuл(m),
слтуалйвна, сигуалйвно;
елгуатйвни
ситуационен, силуацлонния(л),
ситуационна, ситуационно;
ситуационни
ситуация; сигуОцли
37. Официален правописен речник на българския език
577
ситуйрам (се)
ситуйрам (се), -нш
ситуйране
сйфилис
сифилитйк; сифилитйци, (двама
и т^.) сифилитйци
сифилитйчен, сифилитичния^),
сифилитична, сифилитично;
сифилитични
сифилитйчка
сифон; сифони, (двн и г.н.) сифони
сифонен, сифонн^^), сифонна,
сифонно; сифонни
сицилиОнец; сицилиОнци, (двама
и т.н.) сицилиамци
сицилиОнка
сицилиИнски
сияен, сияйния^), сияйна,
сияйно; сияйни
сияене
сияйност, силИностmа
сияние
спйтелен, сиятелния^), си^елна,
сиятелно; сиятелни
сияя, -еш
ско;ски
скозиние
скОзка
сказуемен, скизуеммил(т),
скнзуемна, сказуемно;
сказуемни
сказуемо; скнзуеми
скай
скойп, -ът, -н; скОйпове, (два и т.ч.)
скОИпа
скОйсърфинг
скокалОц; скакилцй, (два и тя)
скакалеца
скОла
скалО
сколОр, -ът, -н; скнлНри, (два и т.ч.)
скалОра
сколИрен, скаларнил(m), скаларча,
скалОрно; скалОрни
скОлен, скалния^), скОлна,
скално; скални
скалйст
скОлнооблицовъчен,
скОлнооблиц0въчния(т),
скИлнооблицовъчна,
скИлнооблицовъчно;
скИлнооблицовъчни
скалп, -ът, -н; скНлпове, (двн и m.ч.)
скИлпн
скалпел; скНлпели, (два и т.н.)
скНлпела
скалпйрам, -аш
скалпйране
скалъпвам, -аш
скалъпване
скалъпен
скалъия, -иш
скамейка
скандал; скнндНли, (два и т.н.)
скандала
скиндалджййка
скондилджйя; скандалджии,
(двама и т.ч.) скандалджии
скандИлен, скандалния^),
скандална, скандално;
скандални
скиндализйрам (се), -аш
скандализйране
скИндий
скандинОвец; скандинОвци,
(двама и т.н.) скандинНвци
скапдипавИзъм, скамдичнвйзмът,
скачдинавйзма; скандинавйзми,
(два и т.н.) скнндинавйзъма
скандинИвка
скандинавски
скандйрам, -аш
скандйране
сканйрам, -аш
сканйран
сканйране
сконьор; сканьори, (двама и m^.)
сканьори
сканьорка
скИпан
скИпаност, скапанотО
скИпвам (се), -аш
скИпване
скОпя (се), -еш
скОра
скарабОй, -ят, -я; скарабеи, (два и
т.н.) скарабея
скОрам (се), -аш
скИрвам (се), -нш
скИрване
скарйда
скарлатйна
скарлатйнен, скарлагИмчия(m),
скарлатИнна, скарлатИнно;
скарлатИнни
скИстря, -иш
скистрям, -яш
скИстряне
скат, -ът, -а; скОтове, (два и m.ч.)
скОта
скатОвам (се), -аш
скатОване
скатОя (се), -еш
скаут; скОути, (двама и t^.)
скОути
скОутски
скофОндър; скафОндри, (два и т.н.)
с^фОни^а
скичИ (се), -йш
скИчам, -аш
скИчаница
скачОч; скнчНчи, (двама и т.н.)
скнчНчи
скичИчка
скОчвам (се), -аш
скИчване
скИшкам (се), -аш
скИшквам (се), -аш
скИшкване
сквОсвам, -аш
сквОсване
сквосявам, -аш
сквосявоне
сквОрен, скверния^), скверни,
скверно; скверни
сквернОне
сквернословене
сквернословие; сквернословия
сквернословя, -иш
сквОрност, скверносттО
скверня, иш
скейт, -ът, -а; скейтове, (два и t^.)
скейта
скОйтборд, -ът, -а; скеИтбордове,
(два и г.н.) скейтборда
скОйтОординг
скейтбордйст; скейтбордйсти,
(двама и т.н.) скейтбордйсти
скейтбордйстка
скОйтър; скейтъри, (двама и m^.)
скейтъри
скОйтърка
скОле; скелета
скОлет; скелети, (два и т.н.) скелета
скелетен, скелетния^), скелетна,
скелетно; скелетни
скенер; скенери, (два и г.н.)
скенера
скОнерен, с^ерния^), скенерна,
скечepчo;скечерчи
скОпсис
скептйк; скептици, (двама и m^.)
скептици
скептицйзъм, скептицизмът,
скепгицйзма
скептйчен, скептичния^),
скептична, скептично;
скептИчни
скептйчност, скептичносттО
скОрцо
скеч, -ът, -а; скечове, (два и т.н.)
скеча
скйвлек*, -ът, -а; скйвлекове, (два
и т.н.) скйвлека
скилйда
скилйдка
скйлйфт*, -ът, -н; скйлйфтове, (два
и m.ч.) скилйфти
скймва ми (3 л.)
скймване
скимне ми (3 л.)
скимтОне
скимтя, -йш
скинИр, -ят, -я; скинОри, (двима и
т.н.) скинОри
скйнхедс
скиогрОфия
скиор; скиори, (двама и г.н.) скиори
скиорка
скиорски
скйпйста*
скйскбк*, -ът, -а; скйскокове, (два
и m^.) скйскока
578
скотовъдец
скЯспусконе*
скЯсъстозОнио*
скит, -ът, -а; скити (обикн. в мн.ч.)
скиталец; скиталци, (двомо и т.н.)
скиталци
скитолчески
скитИлчество; скиталчества
скЯтом (се), -аш
скЯтоне
скйтник
скЯтница
скЯтнически
скЯтничество; скитничество
скИтнишки
скиторене
скиторя, -иш
скитосвом, -ош
скитосвоне
скйтски
скиф1, -ът, -а
скиф2, -ът, -а; скйфово; (дво и
т.н.) скйфо
скйца
скицЯрам, -ош
скицЯране
скйцник; скицницн, (дво и т.н.)
скйцннко
склод, -ът, -а; складово, (дво и т.н.)
склада
склОдаджия; склОдаджин, (двомо
н т.н.) склОдоджии
склодйром, -аш
складов
склождам, -аш
склождано
склИням, -яш
склОняне
скланям, -яш
склОняне
склОра
склероза
склерозен, склерозния(т),
склерозно, склерозно;
склерозни
склерозйрам, -ош
склерозирано
склеротйк; склоротицн, (двома и
т.н.) склоротИцн
склоротйчон, склоротйчния(т),
склеротично, склеротично;
склеротични
склеротЯчко
склОщвам, -ош
склОщване
склОщя, -иш
склон, -ът, -а; склонове, (два и т.н.)
склона
склонен, склонния(т), склонно,
склонно; склонни
склонен, склонония(г), склонено,
склонено;склонени
склонение
склонЯтбон, склонйтбоння(г),
склонйтбоно, склонитбоно;
склонитбони
склонност, склонносттО
склоня, -йш
склонявам, -аш
склоняване
склоняем
склоняемост, склоняемосттО
склопвам, -ош
склопване
склоня, -иш
сключа, -иш
сключвам, -аш
сключване
скоба
скобИр, -ът, -о; скобОрн, (два и т.н.)
скоборо
сковИ (се), -ош
сковИвам (се), -аш
сковОване
сковОност, сковоносттО
скок, -ът, -о; скокове, (два н т.н.)
скока
скоквам, -аш
скокване
скокла
скоклест
скоклйв
скокльо; скокльовцн, (двамо и т.н.)
скокльовци
скокна, -ош
скокообразен, скокообрОзния(т),
скокообрОзно, скокообрОзно;
скокообрОзни
скокотлйвост, скокотливосттО
сколиозо
скомино
сконтйром, -ош
сконтиране
сконто
сконтов
сконфузвам (се), -ош
сконфузвано
сконфузен, сконфузония(т),
сконфузоно,сконфузоно;
сконфузени
сконфузеност, сконфузоносттО
сконфузя (се), -иш
скопОц; скопци, (двома н т.н.)
скопцй
скопски
скопча (се), -нш
скопчвам (се), -аш
скопчване
скопя, -йш
скопявам, -ош
скопявине
скорбОлон, скорбе.лння(т),
скорбялна, скорбялно;
скорболни
скорбут
скорбутен, скорбутния(т),
скорбута, скорбугно;
скорбутни
скорбяла
скорОц; скорцй, (дво и т.н.)
скореца
скоро
скорозроон, скорозройнйя(г),
скорозройна, скорозройно;
скорозройни
скорозройка
скорозролост, скорозролосттО
скорозрял, скорозролия(т),
скорозряло, скорозряло;
скорозроли
скоропЯс
скоропЯсен, скорописния(т),
скоропйсно, скоропйсно;
скоропИсни
скоропйсец; скоропйсци, (двомо
и т.н.) скоропйсцн
скороноговорка
скоропостйжен,
скоропостйжнйя(т),
скоропостйжно,
скоропостйжно; скоропостйжни
скоропреходен,
скоропроходния(т),
скоропреходна, скоропреходно;
скоропреходни
скоросмъртницо
скорост, скоростта
скоростен, скоростнйя(т),
скоростна, скоростно;
скоростни
скоростомОр; скоростомерн, (дво
н т.н.) скоростомора
скоростомОрон,
скоростоморния(т),
скоростоморно, скоростоморно;
скоростоморнй
скоростролен, скоростролнйя(т),
скоростролна, скоростролно;
скоростроднu
скорострелност,
скорострелността
скоротОчен, скороточнйя(т),
скоротечно, скоротечно;
скоротечни
скороходец; скороходцн, (двамо и
т.н.) скороходцн
скорошен, скорошния^),
скорошно, скорошно; скорошни
скорпион; скорпиони, (два и т.н.)
скорпиона
скосен, скосонйя(т), скосена,
скосено; скосени
скося, -йш
скосявам, -ош
скосяване
скот, -ът, -а; скотове и скотове,
(дво и т.н.) скота
скотобойна
скотовъден, скотовъдния(т),
скотовъдно, скотовъдно;
скотовъдни
скотовъдец; скотовъдци, (двома и
т.н.) скотовъдци
579
скотовъдски
скотовъдски
екотовъдетво
екотеки
екотетво
екотщина
екоч, -ът, -а; (два и т.н.) скоча
скоча, -иш
екочаняеам ее, -аш
екочаняеиам ео, -аш
екочаняенано
екрабъл; скрНбълл, (два и т.н.)
скрОбълн
скрап, -ъл, -а
екреж, -ът, -а
екрОжон, скрОжния(т), скрОжна,
скрОжно; скрОжни
екрожоц
скрепвам, -нш
скрепвано
скрепер; скрОпери, (два и л.н.)
скрОпера
екроперИет; скреперйсти, (двнма
и л.н.) скреперйстл
скрепя, -Иш
скрепявам, -нш
скрепявано
екроч, -ът, -а; скрОчове, (двн и л.н.)
скрОча
скрибуцам, -аш
екрибуцано
скривалище; скривалища
екринОлищен, скрлвОлищния(т),
скрлвОллщна, скрлвОлищно;
скрлвОлищни
екрИнам (ее), -нш
скрИвано
екринянам, -аш
екринянане
екрижОли (само мн.ч.)
екрИИнеОИнър, скрййнсОйвърл,
(два и т.н.) екрйHнеейвърн
скрин, -ът, -а; скринове, (двн и л.н.)
скрИнн
екрИнинг
е^Ини^ои
екрИпнам, -аш
екрИпнане
екрипоц; скрипцй, (двн и л.н.)
скрлпОцн
екрИпна, -еш
екрипт, -ът, -а; скрйпгове, (два и
т.н.) скрйпта
екриптОж; скрлпгОжи, (два и т.н.)
скриптОжа
екриптОно
екрИптон
екрипториИ, -ял, -я; скрлптории,
(два и г.н.) скрилгорля
екрипториум; скрлпгориуми,
(два л г.н.) скрипгориума
скриптя, -Иш
екрИтоет, скрuгоеmгН
екрИшон, скрйшния(т), скрйшна,
скришно; скрйшни
екрИшом
скрия (ео), -ош
екроб, скробът, скроба и скробтО
екромон, скромния^), скромна,
скромно; скромни
екромнича, -иш
екромничено
скромност, скромността
екротум
eкрбрули
eкрорулбза
екрофулозен, скрофулôтнuя(m),
скрофулотнн, скрофулотно;
екрофулотни
скроя, -Иш
скроявам, -аш
скроявано
скрупули
екрупульозон, скрупульотния(m),
екрупульотнн, скрупульозно;
екруnульотни
екрупульозноет,
скрупульотноеггН
скръб
скръбен, скръбния^), скръбна,
скръбно; скръбни
екръндза
екръндзав
скръствам, -нш
скръствано
скръстя, -иш
екръц (межд.)
екръциам, -нш
скръцнано
скръцна, -еш
скубано
екубОч; скубОчл, (двама и л.н.)
скубОчл
екубачка
екубвам, -аш
с^Оване
екубИевокърва
екубна, -еш
екубя (ео), -еш
скудоумен, скудоумнля(г),
скудоумна, скудоумно;
скудоумни
скудоумие
скука
екула
екулоет
екулптИрам, -нш
екулптИрано
скулптор; скулпгорл, (двама л г.н.)
скулпгорл
скулпторка
екулптореки
скулптура
скулптурен, скулпгурния(л),
скулптурна, скулптурно;
скулптурни
скумрия; скумрйл
екунке, -ът, -а; скунксове, (два и
т.н.) скунксн
екуош, -ът, -а
скупча (ео), -лш
екупчнам (ее), -аш
екупчнане
екут; -ът, -а; скугове и скути, (два
- и т.н.) скула
екутер; скутери, (два л г.н.)
скутера
екуторон
екучОоно
екучОя, -еш
екучен, скучния(г), скучна,
скучно; скучни
екучноет, скучносттО
екълцам, -аш
екълцнам, -аш
екълциано
екъп
скъпено
екъпОрник; скъпОрници, (двама и
г.н.) скъпОрници
скъперница
екъпорничееки
скъперничество
екъпорнишки
екъпоплатон, скЪnоплаmенил(m),
скъпоплалОнн, скъпоплалОно;
скъпоплагОни
скъпоструващ
екъпотИя
скъпоценен, скъпоцОнния(г),
скъпоцОнна, скъпоцОнно;
скъпоцОнни
скъпоценност, скъпоценността
екъпчиико
екъпчия; скъпчНл, (двнма л л.н.)
скъпчйи
екъпя ее, -Иш
екърбОно
скърбя, -Иш
екърпнам, -аш
екърпнано
екърпя, -иш
скърцам, -аш
екърцано
скърша (ео), -иш
екършнам (ео), -аш
скършиа^
скъсам (ео), -аш
екъеан
екъенам (ео), -аш
скъсвано
екъеОн, скъсения^), скъсОна,
скъсОно; скъсОни
екъея, -Иш
скъсявам (ео), -аш
екъеянано
скътам, -аш
скътан
скътвам, -аш
екътнане
елаб
елабОк; слабаци, (двама и л.н.)
слабаци
580
слабИчка
слабОя, -еш
слабина; слнбинй (обикн. в мн.ч.)
слабйтелен, слибйтелмил(т),
слабителна, слабително;
слабителни
слабйтелно; слабителни
слИбичък, слОбичкия(т),
слОбйчка, слОбичко; слОбички
слОбоалкИлен, слабоилкИлчия(г),
слНбоалкОлни, слабоалкàлмо;
слОбоилкИлни
слабовОт
слабоволев
слабоволен, слабоволчия(т),
слабоволма,слабоволно;
слабоволчи
слабоволие
слабограмотен,
слабогрнмогния(т),
слабограмOтма,
слабогримотмо;
слабограмотми
слабогръд, слабогърдия(г),
слабогърда, слабогърдо;
слабогърди
слабодушен, слабодущщия(г),
слабодущча, слабодущно;
слабсдtyллчи
слабодушие
слабоимотен, слабоимогния(т),
слабоимотча, слабоймогмо;
слабоимогни
слИбокйсел
слабокултурен,
слабокулmурчил(т),
слабокулmурча, слабокулmурчо;
слнбокултурни
слабопропзводйтелеп,
слабоnроизводйтелнил(т),
слабопройзводйтелма,
слабопройзводйтелчо;
слОбопроизводйтелни
слОборадиоактйвен,
слаборадйоакmйвчил(г),
слаборадиоактйвча,
слаборидиоактйвчо ;
слаборадиоактйвчи
слОборазвйт
слабосйлен, слабосйлн[ия(т),
слабосйлна, слабосйлно;
слабосйлни
слабосйлие
слОбост, слибостгО
слаботелОсен, слаботелесчия(т),
слаботелеснн, слабогелесно;
слаботелесни
слаботоков
слабоумен, слабоупиния(г),
слабоумна, слабоумно;
слабоумни
слабоумие
слабохарОктерен,
слабохарàктерчил(т),
слабохарактерча,
сл абохирОктерно;
слабохарактерни
слабохарактерпост,
слабохарактерчосттà
слабушка
слобушко; слабушковци, (двама и
t^.) слабушковци
слово
слОвеев
слОвей, -ят, -я; слОвеи, (двн и т.н.)
слОвея
слОвейски
слОвен, слНвния(г), слОвна, слНвно;
славни
слОвене
словйст; слнвйсги, (двама и т.н.)
славйсги
славйстика
славистйчен, славистИчния^),
славистична, славистично;
славистИчни
славйстка
славолюбец; слнволюбци, (двима
и т.н.) слнволюбци
славолюбйв
славолюбйвост,
славолюбивосттИ
славолюбие
славослов; славослови, (два и т.н.)
слнвослова
славословене
словословие; славословия
словослови, -иш
славя (се), -иш
славянизйрам (се), -аш
славянизйране
славянйзъм, славянйзмът,
славлмйзма; слнвянИзми, (два и
гш.) славянйзъма
славянин; славяни, (двама и г.н.)
славяни
славянка
славянобългарски
словяновОд; слнвяноведи, (двима
и г.н.) слнвлчоведй
славянознОние
словянофйл; славлмофйли,
(двама и т.н.) сливянорйли
славянофйлка
славянофйлски
славянофйл ство
слoвяпороб; славянороби, (двама
и т.н.) славянофоби
славянофобски
славянофобство
славянски
славянство
слОгам (се), -иш
слОгане
слогОч; слнгНчи, (двама и т.н.)
слагОчи
сладй ми (3 л.)
сладинО
сладострИстник
сладко; слОдки (обикн. в мн.ч.)
сладкОр, -яг, -я; сладкОри, (двама
и т.н.) сладкОри
слидкИрка
сладкарница
слидкИрски
сладкарство
сладкйш; сладкИши, (двн и тш.)
сладкйша
сладко; сладкН
сладководен, слидководнил(г),
сладководна, сладководно;
сладководни
сладкоглИсен, сладкогласчил(m),
слидкоглНснн, сладкоглИсно;
сладкоглОсни
слидкодумен, слодкодумния^),
слодкодумна, сладкодумно;
сладкодумни
сладкодумец; сладкодумци,
(двама и т.н.) сладкодумци
сладкодумие
слодкодумна
сладкодумник; сладкодумници,
(двама и т.н.) сладкодумници
сладкодумница
сладкодумство
слидкозвучеп, слодкозвучния^т),
слодкозвучна, сладкозвучно;
слидкозвучни
сладкопоен, сладкопойния(т),
сладкоnойча, сладкопойно;
сладкопойни
слодкопоец! сладкопойци,
(двама и т.н.) сладкопойци
(лице)
слидкопоец2; сладкопойци, (дви и
т.н.) сладкопоеца (нелице)
сладкоречйв
сладнеене
сладнОя, -еш
сладнйкав
сладнйкавост
сладня, -йш
сладолед, -ът, -и сладоледи, (двн и
т.н.) сладоледи
слидоледен, сладоледен^^),
сладоледена, сладоледено;
сладоледени
слодоледов
сладоледчййка
слодоледчйя; слидоледчйи,
(двама и т.н.) сладоледчйи
слОдост, сладостта
сладостен, сладостния^),
слИдостна, слОдосгно;
слИдостни
сладострастен,
сладострастният),
сладострастна, слидострНстно;
сладострНстни
сладострастие
сладострастник;
сладосгрОсгници, (двама и т.н.)
581
сладострастник
сладострастници
сладострастница
сладур; сладури, (двама и т.н.)
сладури
сладурче; сладурчета
сладък, сладкия(т), сладка,
сладко; сладки
сладя, -йш
слайд, -ът, -а; слОйдове, (два и т.н.)
слОйда
слалом; слОломи, (два и т.н.)
слалома
слаломен, слОломния(т),
слаломна, слОломно; слОломни
слаломйст; слаломйсти, (двама и
т.н.) слаломйсти
слаломйстка
слама
сламен, слОмения(т), слОмена,
слОмено;сламени
сламеник; слОменици, (два и т.н.)
слОменика
сламеница
слймка
сламник; слОмници, (два и т.н.)
слОмника
сламорезачка
сламосъбирачка
слана
сланй (3 л.)
сланйна
сласт, сластгО
сластен, слОстния(т), слОстна,
слОстно; слОстни
сластолюбец; сластолюбци,
(двама и т.н.) сластолюбци
сластолюбйв
сластолюбйвост,
сластолюбивостгО
сластолюбие
сластолЮбка
слатина
слегне се (3 л.)
след
следа
следвам, -аш
следвоенен, следвоенния(т),
следвоенна, следвоенно;
следвоенни
следдйпломен,
следдйпломния(т),
следдйпломна, следдйпломно;
следдйпломни
следен, следния(т), следна,
следно;следни
следене
следйзборен, следйзборния(т),
следйзборна, следйзборно;
следйзборни
следконгресен,
следконгресния(т),
следконгресна, следконгресно;
следконгресни
следконфлйктен,
следконрлйктния(т),
следконрлйктна,
сл едконрлйктно;
следконрлйктни
следббед; следобеди, (два и т.н.)
следобеда
следобед (нрч.)
следОбеден, следобедния(т),
следобедна, следобедно;
следобедни
следовател, -ят, -я; следователи,
(двама и т.н.) следователи
следователно
следователски
следовник; следовници, (двама и
т.н.) следовници
следовница
следолимпййски
следоператйвен,
следоператйвния(т),
следоперативна,
следоперативно,
следоператйвни
следосвобожденски
следотърсач; следотърсачи,
(двама и т.н.) следотърсачи
следпладне
следпосевен, следпосевния(т),
следпосевна, следпосевно;
следпосевни
следпочйвен, следпочйвния(т),
следпочйвна, следпочйвно;
следпочйвни
следпразничен,
следпразничния(т),
следпрОзнична, следпрОзнично;
следпрОзнични
следприватизационен,
следприватизационния(т),
следприватизационна,
следприватизационно ;
следприватизационни
следреволюцибнен,
следреволюционния(т),
следреволюционна,
следреволюционно;
следреволюционни
следродйлен, следродйлния(т),
следродйлна, следродйлно;
следродйлни
следсмъртен, следсмъртния(т),
следсмъртна, следсмъртно;
следсмъртни
следствен, следствения(т),
следствена, слОдствено;
следствени
следствие; следствия
следходен, следходния(т),
следходна, следходно;
следходни
следЯ, -йш
слез, -ът, -а
слезка
сленг, -ът, -а; сленгове, (два и т.н.)
сленга
слепвам (се), -аш
слепване
слепец; слепцй, (двама и т.н.)
слепцй
слепешката и слепешком
слепея, -еш
слепна (се), -еш
слепок; слепоци, (два и т.н.)
слепока
слепоок
слепоочен, слепоочния(т),
слепоочна, слепоочно;
слепоочни
слепоочие; слепоочия
слепоочник; слепоочници, (два и
т.н.) слепоочника
слепороден, слепородения(т),
слепородена, слепородено;
слепородени
слепота
слепотйя
слепчо; слепчовци, (двама и т.н.)
слОпчовци
слепя (се), -йш
слетйкоса
слепям (се), -яш
слея (се), -еш
слйва
сливак; сливаци, (два и т.н.)
сливОка
слйвам (се), -аш
слйване
сливар, -ят, -я; сливОри, (двама и
т.н.) сливОри
сливарка
сливарски
слйвенец; слйвенци, (двама и т.н.)
слйвенци
слйвенка
слйвенски
слйвица; слйвици (обикн. в мн.ч.)
слйвнишки
слйвов
слйвовица
сливополски
слйзам, -аш
слйзане
слйзест
слип, -ът, -а; слйпове, (два и т.н.)
слйпа
слйсам (се), -аш
слйсан
слйсвам (се), -аш
слйсване
слйтък; слйтъци, (два и т.н.)
слйтъка
слободйя
словак; словОци, (двама и т.н.)
словОци
словарен, словОрния(т),
словОрна, словОрно; словОрни
словачка
словашки
582
елян
еловен, словния(л), словна,
словно;словни
елоиОноц; словОнци, (двнма и л.н.)
словОнци
еловенка
словенски
еловоеон, словесния^), словесна,
словОсно;словесни
еловоеноет, словесностгО
словник; словници, (два л л.н.)
словнлкн
елово; словН
еловоблудио
eловоббрец; словоборци, (двнма и
г.н.) словоборци
елоиоборетво
словоизлияние
еловоизлиятолон,
еловоитлиЯлелнuя(m),
еловолтлиЛтелнo,
словолтлиЛтелно;
словолтлuЛгелнu
еловоизлиятолноет,
еловоитлиятелноетmН
eлоноизменèпио
словом
словообразуване
eлбвообразувàтолон,
еловообрoзувoтелнил(m),
еловообразувНтелнн,
еловообрoтувНтелно;
еловообратувНтелни
елоиоохотлИе
еловоохотлИвоет,
словоохотливостта
елоеораздОл; словораздОли, (два
и т.н.) еловорoзделн
еловорОд, -ъл, -а; словорОдл, (два
и т.н.) еловоредн
eловородоп, словорОдния(г),
словорОднн, словорОдно;
словорОдни
еловоелагател, -ят, -я;
еловоелaтamелл, (двама л т.н.)
еловоелнгНmелu
еловоелагОтолка
словослагателски
елоиоелагОтол етво
словосъчетание
еловоеъчинонио
eловотвбрeтво
еловотнорчееки
eлоиотвбрчоeтво
елоиоформа
елог, -ът, -а; слогове, (два и т.н.)
слога
елоган; словни, (двн и т.н.)
слотна
елооет
сложа (ее), -иш
сложен, сложнил(m), сложна,
сложно; сложни
сложен, сложения(т), сложена,
сложено; сложени
еложноет, сложностгО
сложноцветен,
сложноцвегния(г),
сложноцветна, сложноцветно;
сложноцвОгни
елоИ, -яг, -я; слоеве, (два л т.н.) слоя
сломен, сломОния(л), сломОна,
сломОно; сломОни
еломоноет, елоненоетга
сломя, -Иш
еломявам, -аш
еломявано
елон, -ът, -н; слонове, (два л т.н.)
слона
слонов
елонеки
елот, -ъг, -а; слогове, (два л т.н.)
слота
елоя (ее), -йш
елояеам (ее), -аш
елояване
елугО; слугй, (двнма и г.н.) слуги
елугинаж
слугински
слугиня
слугувам, -нш
елугуване
елужа, -иш
елужба
елужбОш; службОши, (двнма и л.н.)
службОши
елужбашки
службогонец; службогонци,
(двама и г.н.) службогонци
елужбогонеки
eлужбогбпeтво
служебен, служебния^),
служОбна, служОбно; служОбни
служебник; служебници, (два и
г.н.) служОбника
служене
служещ; служещи, (двама и т.н.)
служещи
служител, -яг, -я; служители,
(двнмн и г.н.) служители
служителка
елужитолеки
елуз
елузав
слузен, слузния^), слузна,
слузно; слузни
елузоет
слука
елух1, -ът, -О
елух2, -ът, -0; слухове, (два л т.н.)
слуха
елухар, -ял, -я; слухОри, (двама и
т.н.) слухОри
елухарка
елухои
елухтоно
слухтя, -Иш
случа (ео), -иш
случаен, случОйния(т), случайна,
случНИно; случайни
елучаИ, -ял, -я; случаи, (два л т.н.)
случая
елучаИноет; случнИносггО
случва ео (3 л.)
елучиа ми ео (3 л.)
случвам (ео), -аш
елучиане
случи ее (3 л.)
елучка
елушОом
елушаомоет, слушаемостгО
слушалка
елушам, -аш
слушане
елушОтол, -яг, -я; слушОтели,
(двама л г.н.) слушОтели
елушОтолка
елушОтолеки
елъгиам, -аш
елъгеане
елъзон, слътнил(m), слузна,
слътно; слъзни, и еълзон
слънце; слънцО
елънцозащИта
елънцозащИтен,
слънцетaщйтнuл(л),
слънцетащHmиа,
слънцетащHтно; слънцеташHлни
eлънцолечепие
елънцопоклонник;
слънцепоклонницл, (двама и
л.н.) слънцепоклонници
елънцопоклонница
елънцопоклонничка
елънцопродпОзон,
слънцепредпОзния(т),
слънцеnредпатна,
слънцепредпàзнo ;
сльнцепредпозни
слън^е^ене
слънчасам, -аш
елънчОевам, -аш
eлъпчаeнапе
слънчев
слънчобран; слънчобрНнu, (два и
г.н.) слънчобрОна
елънчоглОд; слънчоглОди, (два и
г.н.) слънчоглОда
слънчогледов
слюда
слюден, слюдения(г), слюдена,
слюдено; слюдени
елюдоет
слюнка
слюнча (ео), -иш
слюнчен, слюнчения^),
слюнчена, слюнчено; слюнчени
слюнчено
елюнчеет
еляга ее (3 л.)
елягано
сляза, -еш
елян, сленил(л), сляна, сляно; слОни
583
сляп
сляп, слепия(г), сляпа, сляпо; слепи
сляпата (нрч.)
сляпо-глухоням,
слЯпо-глухочемил(т),
сляпо-глухоняма,
сляпо-глухоням о ;
сляпо-глухонеми
слят, слеmил(m), слята, слято; слети
смОжа, -еш
смОзан
смОзвим, -иш
смОзвине
смизка
смазочен, смазочния^),
смазочна, смазочно; смазочни
смайвам (се), -аш
смИйвине
смаля (се), -Иш
смалявам (се), -иш
смалявине
смарОгд
смарОгден, смарагдения^г),
смарНгдена, смирНгдено;
смарагдени
смирИгдов
смирткирти
смИртфон; смОртфони, (два и т.н.)
смОртфона
смихвим се, -аш
смОхвине
смахни се, -еш
смахнат
смихнитост, смахнатосттН
смичким (се), -аш
смИчкан
смИчквим, -аш
смИчквине
смИя (се), -еш
смеешкОта и смеешком
смекчи (се), -йш
смекчОвам (се), -аш
смекчИване
смекчение
смекчйтелен, смекчйтелчия(т),
смекчйгелна, смекчИтелно;
смекчИтелни
смел
смОлост, смелосггО
смелчОга; смелчОги, (двама и т.н.)
смелчНги
смелчОк; смелчОци, (двама и т.н.)
смелчОци
смеля (се), -иш
сменен, сменния^), смянна,
смянно; сменни
сменен, сменения^), сменени,
сменено; сменени
сменя (се), -Иш
сменяем
сменяемост, сменяемостгО
сменям (се), -яш
сменяне
смерч, -ът, -и; смерчове, (два и
т.н.) смерча
смес
смесвам (се), -аш
смесване
смесен, смесения^), смесена,
смесено; смесени
смесйтел, -яг, -я; смесители, (два
и m.ч.) смесителя
смесйтелен, смесйтелмияСт),
смесителна, смесйтелно;
смесйтелни
смесици
смески; смески (обикн. в мн.ч.)
смествим (се), -иш
смествине
сместя (се), -иш
смеся (се), -иш
смет
сметО, -еш
сметало; сметилО
сметОни
сметОнов
сметИчен, сметачния^),
сметачна, сметОчно; сметачни
сметен, сметния^), сметна,
сметно; сметни
сметен, сметения^), сметена,
сметено; сметени
сметнще; смеmщцo
сметка
смоткиожнйки
смоткиожнйскн
сметкаджня; сметкаджии, (двама
и т.н.) сметкаджии
сметководен, сметководния(т),
сметководна, сметководно;
сметководни
сметководйтел, -яг, -я;
смегководйтели, (двама и m^.)
смегководИгели
сметководство
сметкорОзпнска
сметкофактура
сметна, -еш
сметовоз; сметовози, (два и m.ч.)
сметовоза
сметоизвозване
сметосъбйране
сметосъбирОчен,
смегосъбирoччия(г),
сметосъбирачна,
сметосъбирОчно;
сметосъбирачни
сметосъбнричка
сметочистОч; сметочисгОчи,
(двама и т.н.) сметочистОчи
смеховйт
смехорйя; смехории
смехотворен, смехотворния^),
смехотворна, смехотворно;
смехотворни
смехотворец; смехогворци,
(двама и т.н.) смехогворци
смехотворство
смохотерипня
смешен, смешния^), смешна,
смешно; смешни
смошенне
смешка
смешнйк; смешници, (двама и т.н.)
смешнИци
смешнйцо
смея, -еш
смея се, -еш
смйвом (се), -аш
смйвоне
смйгим, -аш
смйгине
смйгвом, -аш
смйгвоне
смйгно, -еш
смнл, -ъг, -а; смилове, (два и m.ч.)
смила
смилОем
смнлОемост, смилаемостгО
смйлом, -нш
смйлоне
смйлен, смйления(т), смилена,
смилено; смилени
смйлов
смиля (се), -йш
смнлявам (се), -аш
смнляване
смнн, -ът, -н; смйнове, (два и т.н.)
смИнн
смйндух
смйнов
смнрен, смирения^), смирена,
смирено; смирени
смирение
смнреност, смиреностгО
смнря (се), -Иш
смнрявом (се), -нш
смирявоне
смйслен, смИслени^т), смИслена,
смИслено; смИслени
смйсленост, сми^еносттО
смйслов
смнслоразлнчйтелен,
смисл ораз личИгелмйл(т),
смислоразличйтелна,
смисл оразличйтелно;
смислоразличйтелни
смйсъл; смйсли, (два и т.н.)
смйсъла
смйтом, -нш
смйтане
смйя (се), -еш
смляском, -нш
смлясквом, -нш
смлясквоне
смог, -ъг, -а (само ед.ч.)
смогвам, -нш
смогване
смогна, -еш
смок, -ът, -н; смокове и смоци,
(двн и г.н.) смока
смокинг; смокинги, (два и т.н.)
смокинга
584
снасям
смокингов
смокйнен, смокйнения(т),
смокйнена, смокйнено;
смокйнени
смокйнов
смокйня
смола
смолен, смолния(т), смолна,
смолно; смолни
смолйст
смолнйца
смолнйчав
смолодаен, смолодОйния(т),
смолодОйна, смолодййно;
смолодОйни
смоля, -йш
смолянскн
смолянчанин; смолянчани,
(двама и т.н.) смолянчОни
смолянчанка
смолясам се, -аш
смолясвам се, -аш
смолясване
смотавам (се), -аш
смотаване
смотан
смотаняк; смотаняци, (двама и
т.н.) смотаняци
смотанячка
смотая (се), -еш
смотолевя, -иш
смотолевям, -яш
смотолевяне
смрад
смраден, смрОдния(т), смрОдна,
смрадно; смрОдни
смрадлйв
смрадлйвост, смрадливостта
смрадлика
смрадликов
смразя (се), -йш
смразявам (се), -аш
смразяване
смрача (се), -йш
смрачава се (3 л.)
смрачавам (се), -аш
смрачаване
смрачй се (3 л.)
смрйка
смрйков
смръзвам се, -аш
смръзване
смръзна се, -еш
смръква се (3 л.)
смръквам, -аш
смръкване
смръкна, -еш
смръкне се (3 л.)
смръщвам (се), -аш
смръщване
смръщен, смръщения(т),
смръщена, смръщено;
смръщени
смръщя (се), -иш
смуглост, смуглостгО
смугъл, смуглия(т), смугла,
смугло; смутли
смукалка
смукало; смукалО
смукалце; смукалцО
смукане и смучене
смукател, -ят, -я; смукОтели, (два
и т.н.) смукйтеля
смукателен, смукателния(т),
смукателна, смукателно;
смукОтелни
смукач; смукачи, (два и т.н.)
смукОча
смуквам, -аш
смукване
смукна, -еш
смут, -ът, -а; смутове, (два и т.н.)
смута
смутен, смутния(т), смутна,
смутно; смутни
смутен, смутения(т), смутена,
смутено; смутени
смутеност, смутеностга
смутйтел, -ят, -я; смутйтели,
(двама и т.н.) смутйтели
смутйтелка
смутя (се), -йш
смуча, -еш
смучене и смукане
смуша (се), -иш
смушвам (се), -аш
смушване
смушкам, -аш
смушквам, -аш
смушкване
смущавам (се), -аш
смущаване
смущйнне
смъдва ме (3 л.)
смъдеж
смъдене
смъдй ме (3 л.)
смъдне ме (3 л.)
смъквам (се), -аш
смъкване
смъкна (се), -еш
смълча се, -йш
смълчавам се, -аш
смълчаване
смълчаност, смълчаностгО
смъмря, -иш
смъмрям, -яш
смъмряне
смънкам, -аш
смънквам, -аш
смънкване
смърдйне
смърдеж
смърдя, -йш
смъркам, -аш
смъркане
смъркач; смъркачи, (двама и т.н.)
смъркОчи
смърт, смърттО
смъртен, смъртния(т), смъртна,
смъртно; смъртни
смъртннк; смъртници, (двама и
т.н.) смъртници
смъртннца
смъртноблед
смъртнобледен,
смъртнобледния(т),
смъртнобледна,
смъртнобл0дно; смъртнобледни
смъртност, смъртността
смъртоносен, смъртоносния^),
смъртоносна, смъртоносно;
смъртоносни
смърч, смърчът, смърча;
смърчове, (два и т.н.) смърча
смърчов
смътен, смътния(т), смътна,
смътно; смътни
смътност, смътността
смядовски
смяна, смяната; смени
смятам, -аш
смятане
смях, смехът, смеха; смехове
снабден, снабдения(т), снабдена,
снабдено; снабдени
снабдйтел, -ят, -я; снабдйтели,
(двама и т.н.) снабдйтели
снабдйтелен, снабдйтелния(т),
снабдйтелна, снабдйтелно;
снабдйтелни
снабдйтелка
снабдя, -йш
снабдявам (се), -аш
снабдяване
снага
снага-топола
снадвам, -аш
снадване
снадка
снадя, -иш
снаждам, -аш
снаждане
снажен, снажния(т), снОжна,
снОжно; снОжни
снажност, снажностга
снайпер; снайпери, (два и т.н.)
снайпера
снайперйст; снайперйсти, (двама
и т.н.) снайперйсти
снайперйстка
снайперов
снайперскн
снакс, -ът, -а; снОксове, (два и
т.н.) снйкса
снаряд; снаряди, (два и т.н.)
снаряда
снаряден, снарядния(т),
снарядна, снарядно;
снарядни
снаряженне
снасям, -яш
585
снасяне
снасяне
енахО
снахин
енегоналОж; снеговолОжи, (два и
г.н.) снеговалежа
eпегонят
еногонитоет, енетовллоеггН
eпогозoдЪржано
енегомор; ске^^ри, (два л т.н.)
с^^мерн
енегорИн; снегорйни, (два л г.н.)
снегорИна
eпегорuпoчка
снеготопене
енегоходка; снегоходки (обикн. в
мн.ч.)
eпегочпeтoчен,
снеточuсmачнuл(m),
снегочистОчна, снегочлстНчно;
енегочлстачнл
еногочиетачка
снежен, снОжния(т), снОжнн,
снОжно; снОжни
еножИ (3 л.)
снежИнка
еножнобял, снОжнобОлия(л),
снОжнобялн, енежнобЛло;
енежнобелл
eпежпоглàн
снекбар, -ът, -а; снОкбнрове, (двн
и т.н.) снекбара
енома, -еш
снемам, -нш
снемане
снеса, -Ош
снижО (ее), -йш
снижавам (ее), -нш
снижавано
снижение
снизходИтелен,
снизходителния^),
снизходителна, снизходително;
снизходителни
ендоходИтолноет,
снизходителността
eпизхбждопие
енизя (ее), -йш
енизявам (ео), -аш
eпuзЯнoпо
енИмам, -нш
снИмано
снимачен, снимачния^),
снимачна, снимачно; снимОчни
енИмка
енИмкое
сниша (ео), -Иш
енншаеам (ео), -аш
eпншанoпе
енишОн, снишения^), снишОнн,
снишОно; снишОни
еноб, -ът, -а; сноби, (двама л т.н.)
сноби
енобОя, -еш
eпобоопо
снобизъм, снобИзмът, снобИзма
енобИетки
снобка
енобекн
еноиа, -Ош
еновано
еноволка
еноиачен, сновачнuл(m),
сновОчнн, сновнчно; сновОчни
еноиачка
eнбвялб; сновллн
еноп, -ът, -а; снопи л снопове, (два
и т.н.) снопа
еноповръзвачка
енопчеет
сносен, сносния(т), сносна, сносно;
сносни
сноуборд, -ът, -а; сноубордове,
(два и л.н.) сноуборда
еноубординг
сноубордие^ сноубордйсги,
(двнма л т.н.) сноубордйстл
еноубордИетка
еноша ее, -йш
сношавам ео, -аш
еношаване
еношОние
снощен, снощния^), снощна,
снощно; снощни
снощи
енукър; снукърл, (двн и г.н.)
енукърн
еняг, снегът, снегО; снеговО
соаре; соарета
собствен, еобегвенил(т),
собствена, собствено;
собствени
собственик; собственици, (двама
л г.н.) собственици
собственица
еобетвоничоекн
собственичка
собственоръчен,
еобетвеноръчния(m),
собственоръчна,
собственоръчно;
собственоръчни
собственоръчно
собственост, собствеността
еова
совалка
совалков
соевам (ее), -аш
eбииoне
соена (ео), -еш
eовоподббон, еовоподобнля(л),
еовоподобнo, совоподобно;
совоподобни
сода
еодаджия; содаджии, (двама л л.н.)
соднджии
еоден, с0дения(г), содена, содено;
содени
содов
еодо-лимонОдон,
содо-лимонндения(т),
содо-лимонОдена,
содо-лимонадено;
содо-лимонОдени
еодомИт; содомИли, (двама л г.н.)
содомиги
еодомИтеки
еодомИя
еодомеки
ебев
еозополеки
сой, -яг, -я
еоика
еок, -ът, -о; сокове, (два и т.н.) сока
еокОк; сокОцл, (два л г.н.) сокОка
еоковОрка
eбкоuзeтueквачкa
сокол; соколи, (два л т.н.) сокола
еоколОр, -яг, -я; соколОрл, (двама
л г.н.) соколОрл
eоколпца
еоколка
eбкблппк; соколни^, (двама и т.н.)
соколници
соколов
еоколоподобон,
соколоnодобнил(m),
сокол оподобна, соколоподобно;
соколоподобни
еоколекн
eократИчоeкп
еол1
еол2
eбланяп
eоланяпон
еолОр1, -яг, -я; солОрл, (двама и г.н.)
солОри (лице)
еолОр2, -ът, -а; солОрл, (два л г.н.)
солОра(нелице)
соларен, соларния^), солОрна,
соларно; соларни
eолaрнзaцпя
еолОриум; солОриуми, (два и т.н.)
солариума
еолОИ, -ят, -я; солОл, (два л г.н.)
солОя
солен, сôлиuл(л), солна, солно;
солни
еолОн, соления^), солОна, солОно;
солОни
еолОно
еолонОя, -еш
еоленОене
еолОнка
еолОноет, солеността
солета; солОти (облкн. в мн.ч.)
еолоцИзъм, солецИзмъл,
соле^^а; солецИзмл, (два и
г.н.) соленИ^ма
еолндарен, солидарния^),
соллдНрна, солидОрно;
солидОрни
еолндаризация
586
социален
солидаризйрам се, -аш
солидаризйране
солидарност, солидността
солйден, солйдния(т), солйдна,
солйдно; солйдни
солйдност, солидностгО
солипсйзъм, солипсйзмът,
солипсйзма
солипсйст; солипсйсти, (двама и
т.н.) солипсйсти
солйст; солйсти, (двама и т.н.)
солйсти
солистйчен, солистйчния(т),
солистйчна, солистйчно;
солистйчни
солйстка
солнйк; солнйци, (два и т.н.)
солнйка
солница
солнйца
соло;солО
солов
солодобив
солодобйване
солодобйвен, солодобйвния(т),
солодобйвна, солодобйвно;
солодобйвни
солодобйвник; солодобйвници,
(двама и т.н.) солодобйвници
солоизпълнение*
солокитара*
сололюбйв
сйлопроизводйтел1, -ят, -я;
солопроизводйтели, (двама и
т.н.) солопроизводйтели (лице)
сдлопроизводйтел2, -ят, -я;
солопроизводйтели, (два и т.н.)
солопроизводйтеля (нелице)
солопроизводство
солоустойчив и солоустойчйв
солоустойчивост,
солоустойчивостга, и
солоустойчйвост
солунски
солфеж
соля, -йш
сом, -ът, -а; сомове, (два и т.н.) сома
сомалйец; сомалййци, (двама и
т.н.) сомалййци
сомалййка
сомалййски
соматйчен, соматйчния(т),
соматйчна, соматйчно;
соматйчни
сомбреро; сомбрера
сомелиер; сомелиери, (двама и
т.н.) сомелиери
сомелиерски
сомелиерство
сомнамбул; сомнамбули, (двама
и т.н.) сомнамбули
сомнамбулен, сомнамбулния(т),
сомнамбулна, сомнамбулно;
сомнамбулни
сомнамбулйзъм,
сомнамбулйзмът,
сомнамбулйзма
сомов
сонаграма
сонагрйф; сонагрОфи, (два и т.н.)
сонагрОра
сонйнт; сонОнти, (два и т.н.)
сонанта
сонантен, сонантния(т),
сонОнтна, сонОнтно; сонантни
соната
сонатен, сонОтния(т), сонатна,
сонОтно; сонОтни
сонатйна
сонда
сондаж; сондажи, (два и т.н.)
сондОжа
сондажен, сондажния(т),
сондОжна, сондОжно; сондОжни
сондйрам, -аш
сондйране
сбндов
сондьор; сондьори, (двама и т.н.)
сондьори
сондьорски
сонйт; сонОти, (два и т.н.) сонета
сонетен, сонет,ния(т), сонетна,
сонОтно; сонОтни
сонор; сонори, (два и т.н.) сонора
сонорен, сонорния(т), сонорна,
сонорно;сонорни
сопа
сопаджийски
сопаджийство
сопаджия; сопаджии, (двама и т.н.)
сопаджии
сопвам се, -аш
сопване
сопна се, -еш
сопнат
сопол; сополи, (два и т.н.) сопола
сополан; сополОновци, (двама и
т.н.) сополОновци
сополана
сополанка
сопол анко; сополОнковци, (двама
и т.н.) сополОнковци
сополанковски
сополановски
сополйв
сополйвя се, -иш
сополковски
сопотски
сопран; сопрОни, (два и т.н.)
сопрана
сопранен, сопранния(т),
сопрОнна, сопранно; сопрОнни
сопрано1
сопрано2; сопрани
сопранов
сорбат
сорбйнт; сорбОнти (обикн. в мн.ч.)
сорбция
сорго
сорт, -ът, -а; сортове, (два и т.н.)
сорта
сортимент
сортйрам, -аш
сортйран
сортйране
сортировач; сортировачи, (двама
и т.н.) сортировачи
сортировачка
сортировка
сортировъчен, сортировъчния(т),
сортировъчна, сортировъчно;
сортировъчни
сортов
сортообмен
сос, -ът, -а; сосове, (два и т.н.) coca
соте
соул
соулмузика*
софа
софйзъм, сорйзмът, сорйзма;
сорйзми, (два и т.н.) сорйзъма
софййски
софйст; сорйсти, (двама и т.н.)
софйсти
софйстика
софистйчен, сористйчния(т),
сористйчна, сористйчно;
сористйчни
софйстка
софйстки
софиянец; софиянци, (двама и т.н.)
софиянци
софиянка
софра
софтбол
софтеротика
софтуер
софтуерен, софтуерния^),
софтуерна, софтуерно;
софтуерни
софтуерйст; софтуерйсги, (двама
и т.н.) софтуерйсти
coxa
соцарт
соцепоха
социОлдарвинйзъм,
социОлдарвинйзмът,
социОлдарвинйзма
социалдемократ;
социОлдемокрОти, (двама и т.н.)
социалдемократи
социОлдемократйзъм,
социОлдемократйзмът,
социОлдемократйзма
социалдемократйчен,
социалдемокpатйчния(г),
социОлдемократйчна,
социалдемократйчно ;
социОлдемократични
социалдемократйчески
социалдемокрация
социален, социОлния(т),
587
социОлен
социална, социално; социални
социализация
социолизйрим (се), -аш
социолизйран
социолизйрине
социолйзъм, социализмът,
социалйзма
социОликономйчески
социалйст; социалисти, (двами и
т.н.) социалисти
социилистйчески
социалйстки
социОллиберОл; социНллиберНпи,
(двима и т.н.) социОг^берНпи
социиллиберОлен,
социаллиберОлния(т),
соцйаллиберàлми,
еоциНллиберално;
социИллиберщщи
социОлно-бйтов
социОлнозначйм
социОлно-икономйчески
социолноинвестиционен,
еоциалнойчвееmицйôчния(т),
социИлмоичвесmицйôнча,
еоциàлчоимвеетицйôнно;
социалчоичвестицйôччи
социОлноклОсов
социoлнолибoрoлoп,
социШщолиберИnмия(m),
соцйàлмолиберàлма,
еоцйалмолиберапно ;
социщщолиберНлчи
социoлноосигурйтoлoп,
еоциàлчооеигурйтелчия(т),
социИлчоосигуриmелча,
еоциалчооеигуpителнo;
соцйàлмоосигурйmелчи
социОлнополитйчески
социОлно-психйчески
социОлнопсихологйчески
социОлност, соцйалчосгmа
социОлшовинйзъм,
социОлшовинИзмът,
социИщповинизма
социИлшовинйст;
социàлщовинйети, (двами и
т.н.) социОлшовинИсти
сдциобиология
социолингвйстики
социолингвистйчен,
социолингвистйчния(т),
соцйоличгвистИчми,
соцйолимгвистйчно ;
сôциолинтвистИччи
социолог; социолози, (двами и
т.н.) социолози
социологизйрим, -аш
социологйзъм, социологйзмът,
социологйзма
социологйчен, социологИчния^),
социологична, социологично;
социологични
социологйчески
социология
социоложка
социометрия
социофоб; социофоби, (двама и
т.н.) социофоби
социофобия
социум; социуми, (два и т.н.)
социуми
соча, -иш
сочен, соччил(т), сочна, сочно;
сочни
сочен, сочения^), сочени, сочено;
сочени
сочене
сочност, еочноегтà
сби
спа
спагети (само мн.ч.)
спад, -ът, -н; спОдове, (два и т.ч.)
спОда
спОдим, -иш
спОдане
спОдна, -еш
спазарен, спазарения(т),
спазарена, спазарено;
спазарени
спазаря (се), -йш
спазарявим (се), -аш
спазаряване
спИзвам, -иш
спИзване
спизми и спизъм
спазмитйчен, сnазматйччия(m),
спазматична, спазматично;
спазматични
спизматйчески
спИзмен, сnНзмечия(m), спомени,
спОзмено; спОзмени
спазмодйчен, спнзмодиччия(т),
спoзмодйччo, спазмодйчно;
спнзмодйчни
спазмолитйчен,
епазмолитйчния(т),
спазмолитИчна, спизмолиmичмо;
спнзмолитйчни
спИзъм; спНзми, (два и т.н.)
спазъма, и спизми
спОзя, -иш
спОкомплекс*; спОкомплекси,
(два и т.н.) спОкомплекси
спОкурорт*; епИкурорти, (два и
т.н.) спИкурорти
спОлен, спИлмия(т), спална,
спално; спални
спОлня
спам
спИмов
спанОк
спанОчен, спичаченил(т),
спаначеча, спачачечо;
^иначени
спинИчен, спачачмил(т),
спаначча, спичаччо; сnачаччи
спанОчник; сламачници, (два и г.н.)
епичНчмикн
спане; спанега
спОпроцедура*
спарвам се, -аш
спарване
спорен, спОрения^), спОрена,
спОрено;спОрени
спаринг; спаринги, (два и г.н.)
спринта
спОринг-портньор;
спОрит-партньори, (двама и
т.н.) спОринг-партньори
спортакиОда
спортОнец; сnaрmачци, (двами и
т.н.) спартИн^
спиртОнко
спартански
спаружо се, -иш
спаружвам се, -аш
спаружване
споря се, -иш
спорявом се, -аш
спорявоно
спасение
спосйтел, -ят, -я; спасители,
(двама и т.н.) спасители
спасйтелен, сnасйmелчия(m),
спасИтелна, сnасйmелмо;
спасителни
спасйтелка
спoсовдoпскп
спостйчен, спасгйчмил(т),
спасmИчча, спасmИчмо;
спасгйччи
спася (се), -йш
спасявам (се), -нш
спасяване
спатйя; спатии
спохййски
спохййство; спахййсгва
спахйя; спахии, (двима и т.н.)
спахии
спОхотел*, -ът, -н; спНхотели, (два
и т.н.) спОхогела
спОцентър*; спОценгрове, (два и
т.н.) спИцентъра
спедйтор; спедитори, (двама и т.н.)
спедитори
спедйторски
спедйция
спека (се), -)ш
спектакъл; спектОкли, (два и m.ч.)
спектОкъла
спектрален, спектралния^),
спектрОлна, спектрално;
спектрални
спектрогрОмо
спектрограф; спектрографи, (два
и т.н.) спектрографа
спектрография
спектрографсм
спектрометрйчен,
спектрометрйчния(т),
спекгрометрична,
588
епиралонИдон
спектромеграчно;
спекmронеmрйчил
епоктромотрия
спектрометър; спектрометри,
(два и т.н.) спектромОтърн
с^^роено^ спектроскопи, (два
и г.н.) еnoктроекоnн
епоктроекопИчен,
епектроскопHчния(т),
спекгроскопйчна,
епектроскопйчно;
спектроскопИчнл
епоктроекопия
епоктроекопеки
eпоктрофотогрàрия
e□октроротомотрия
e□èкхроротомèхър;
епèктрофоmонеmрл, (двн л т.н.)
епoктрофотомoтърн
eпектрохелиогрoр;
спОклрохеллогрНфи, (два и л.н.)
спОктрохеллографн
епОктър; спектри, (два и л.н.)
спекгьрн
спекула
спекулант; спокулОнги, (двама и
т.н.) спекуланти
епокулантка
спекуланте^
спекуланте^о
спекулатИвен, сnекулаmHвнил(m),
спекулативна, спекулативно;
спекулативни
eпекулoцuопен,
епoкулацлоннля(т),
спекулацио^а, спекулационно;
епекулнционнл
спекулация; спекулации
епокулИрам, -аш
епокулИрано
епелеолог; епoлoолотл, (двама и
г.н.) епoлoолотл
eпелеологИчеп,
епoлoолотнчния(т),
епелеолотHчна, спелеологично;
спелеологйчни
еполоологИчоеки
епелеология
еполооложки
епепеля, -Иш
епополянам, -нш
с^^лявано
сперма
еперматогоноза
епорматозоИд; сперматозоиди,
(два л г.н.) сперматозоИда
епорматозоИден,
спермнлотойднuя(m),
сперматозоИдна,
сперматозоИдно;
сперматозоИдни
спермацет
спермацетен, спермоцетенля(т),
спермацетова, спормацелено;
спермацОтени
епормацотов
епормон, с^рмения^), сърмена,
спОрмоно; спОрменл
епееимОн; спеслненл, (двн л г.н.)
сnеелненн
спестен, сnесmенил(m), спестОна,
спестено; спестОни
спестител, -ят, -я; спестители,
(двнма и г.н.) спестители
епоетитолка
епоетитолеки
спестовен, спеслôвнил(m),
спестовна, спестовно;
спестовни
спестовник; спестовници, (двама
л т.н.) спестовници
спестовница
спестовност, спестовността
епеетя, -Иш
спестявам, -аш
спестявано
епоц, -ът, -а; спОцове, (двама л л.н.)
спОцове
епоцгрупа
епоцзавод; епoцзаводи, (два л л.н.)
спoцтавода
епОцзионо; спО^ненО
специален, специалният),
специална, специално;
специшши
епециализОнт; специализанти,
(двнма л г.н.) специализанти
епоциализОнтка
специализация; специализации
специализирам (ее), -аш
специализиран
специализирано
специалист; спецлнлИслл, (двама
и г.н.) специнлйсгл
епоциалиетка
епециалитОт; специалилОти, (два
и г.н.) специалитета
епециалитОтен,
споциоллгОгния(г),
специалигОгна, специалигОтно;
специнлигОгни
епециОлноет, специалностгО
епОцинформОция
специфика
спецификация
специфицирам, -нш
специфициране
специфичен, специфИчния^),
специфИчна, специфично;
спецлфйчни
епецифичееки
специфичност, специфичностгО
епОцкомиеия; спОцкомИсии
епОцмагазин; спОцмагазани, (два
и г.н.) спецмнтнзHнн
eпоцоборудвапо
епОцоперация; епoцопoрНциu
епоцотряд; елецотрЛди, (два л т.н.)
епецогрЯда
епОцполицОИ, -яг, -я;
спОцлолицНи, (двама и г.н.)
спОцполицОл
епОцпоеланик; спОцпосланици,
(двнма и г.н.) спОцпосланицл
епОцпратеник; спОцпрагенлци,
(двама и г.н.) спОцпрагенлцл
епорпрогрОма
епОцпродукция
епОцелужба; спецслужби (обикн.
в мн.ч.)
епоцеродетна
епОнтОхника
eпецтèхпология
епОцуетроИетно; спецустроаства
eпецрбпд, -ъл, -а; споцфондове,
(два и г.н.) спецфонда
епОцчОет, спецчосгга
enоцчопго; спецченгОга
епочОлнам, -аш
спечелване
епочОлен, спoчoлoнuл(m),
спечелена, спечелено;
спечелени
епечОля, -иш
епОчон, спечения^), спечена,
спечено; спечени
епешО (ее), -йш
епошОнам, -аш
спешаване
епОшен, спешния(т), спешна,
спешно; спешни
епешОн, спешения^), спешена,
спешено; спешени
епОшноет, спешносгга
епи ми ео (3 л.)
епидомОтър; спидометри, (два и
л.н.) спидомелъра
епИдуои
епиидбол
епикор; спНкери, (двама л г.н.)
слНкери
епикерка
епикереки
спин, -ъл, -н
епинален, слинОлния(г),
слинално, спинално; спинални
епИнинг; спйнинги, (два л г.н.)
спНнинга
епинингов
епинозен, спинотния(m),
спинотнo, спuнотно; сnинотни
спипам, -аш
спипан
спипвам, -аш
спипвано
епирОла
епирОлен, спиралния(л),
спирОлна, спирално; слиршши
епиралноет, елиралнос^та
спираловиден, спuраловйднлл(m),
спираловидна, спираловИдно;
спираловидни
589
спиралообрйзен
спиралообразен,
спиралообразния^),
спиралообразна,
спиралообрОзно;
спиралообрОзни
спйрам (се), -аш
спйране
спирант; спирОнти, (два и т.н.)
спирОнта
спирантен, спирОнтния^),
спирантна, спирОнтно;
спирОнтни
спирателен, спирателния^),
спирОтелна, спирОтелно;
спирателни
спирйч; спирачи, (двама и т.н.)
спирОчи
спирачен, спирОчния(т),
спирОчна, спирОчно; спирОчни
спирйчка
спиритйзъм, спиритОзмът,
спиритОзма
спиритйст; спиритисти, (двама и
т.н.) спиритйсти
спиритйстка
спиритйстки
спиритйчески
спиритуален, спиритуалния^),
спиритуОлна, спиритуОлно;
спиритуални
спиритуализация
спиритуалйзъм, спиритуалйзмът,
спириту алОзма
спириту алйст; спириту алйсти,
(двама и т.н.) спиритуалисти
спиритуалистйчен,
спиритуалистйчния^),
спириту алистйчна,
спириту алистйчно;
слиритуалистйчни
спириту алистйчески
спириту алйстка
спиритуалност, спиритуалносттО
спйричуъл; спйричуъли, (два и
т.н.) спйричуъла
спйрка
спирометрия
спирометър; спиромОтри, (два и
т.н.) спиромОтъра
спирохета
спирохетоза
спирт, -ът, -а
спйртен, спйртния^), спйртна,
спйртно;спиртни
спйртник; спйртници, (два и т.н.)
спйртника
спйртност, спиртностгО
спйртов
спиртоварене
спиртомер; спиртомОри, (два и т.н.)
спиртомОра
спиртосам (се), -аш
спиртосвам (се), -аш
спиртосване
списание
спйсвам, -аш
спйсване
спйсван
спйсък; спйсъци, (два и т.н.)
спйсъка
спйсъчен, спйсъчния(т),
спйсъчна, списъчно; списъчни
спихтосам се, -аш
спихтосвам се, -аш
спихтосване
спйца
спйчам (се), -аш
спйчане
сплав
спластя, -Ош
спластявам, -аш
спластяване
сплаша, -иш
сплашвам, -аш
сплашване
сплашен, сплОшения(т),
сплОшена, сплОшено; сплашени
сплескам (се), -аш
сплескан
сплесквам (се), -аш
сплескване
сплеснат
сплета (се), -еш
сплетен, сплОтения^), сплОтена,
сплОтено; сплОтени
сплетник; сплетници, (двама и т.н.)
сплетници
сплетница
сплетнича, -иш
сплетничество
сплетня
сплит, -ът, -а; сплитове, (два и т.н.)
сплита
сплйтам (се), -аш
сплйтане
сплйтка
сплотен, сплотения^), сплотена,
сплотено; сплотени
сплотеност, сплотеностгО
сплотя (се), -йш
сплотявам (се), -аш
сплотяване
сплувам се, -аш
сплуване
сплут
сплуя се, -еш
сплъстен, сплъстения^),
сплъстОна, сплъстОно;
сплъстОни
сплъстя (се), -Ош
сплъстявам (се), -аш
сплъстяване
спобутаме се (3 л. мн.ч.)
спобутваме се (3 л. мн.ч.)
спобутване
спогаждам (се), -аш
спогаждане
спогледаме се (3 л. мн.ч.)
спогледвам се, -аш
споглеждаме се (3 л. мн.ч.)
споглеждане
спогодба
спогодйтелен, спогодителния^),
спогодителна, спогодително;
спогодителни
спогодя (се), -Ош
спогодявам (се), -аш
спогодяване
сподавен, сподОвения(т),
сподОвена, сподавено;
сподОвени
сподавя, -иш
сподавям, -аш
сподавяне
сподвйжник; сподвйжници,
(двама и т.н.) сподвйжници
сподвйжница
сподвйжнически
сподвйжничество
сподвйжничка
споделен, споделения(т),
споделОна, споделено;
споделОни
споделя, -йш
споделям, -аш
споделяне
споен, споения(т), споена, споОно;
споОни
споеност, споеностгО
спойка
спойлер; споОлери, (два и т.н.)
споОлера
спокоен, спокоОния(т), спокойна,
спокойно; спокойни
спокойствие
сполетя, -йш
сполетявам, -аш
сполетяване
сполйтам, -аш
сполйтане
сполука
сполуча, -иш
сполучвам, -аш
сполучване
сполучлйв
сполучлйвост, сполучливосттО
спомагам, -аш
спомагане
спомагателен, спомагателния^),
спомагателна, спомагателно;
спомагОтелни
спомен; спомени, (два и т.н.)
спомена
спомена, -Ош
споменавам, -аш
споменаване
споменателен, споменОтелния(т),
споменОтелна, споменОтелно;
споменателни
спомйна се, -еш
спомня си, -иш
спомиям си, -яш
590
сражение
спомняне
спомогна, -еш
спомоществовИтел, -ят, -я;
спомоществователи, (двама и
т.н.) спомоществователи
спомощоствовОтелен,
епомощеетвователмия(т),
спомоществователна,
спомоществователно;
спомоществователни
спомоществовОтелки
спомощоствовителство
спондилйт
спонсор! спонсори, (двама и т.н.)
спонсори (лице)
спОнсор2; спонсори, (два и т.н.)
спонсора (нелице)
спонсорйрам, -аш
спонсорйрине
спонсорски
спонсорство; спонсорство
спонтанен, спонmoнмия(m),
еnочmoнчo, спочmoнмо;
еnочmoчни
спонтанност, спочгoмчоетга
спор, -ъг, -а; спорове, (дви и т.н.)
спора
спора
спорадйчен, спорадиччил(т),
спорадична, спорадично;
спорадИчни
споридйчност, спорадиччосттo
споразумение
споразумея се, -еш
споразумйтелен,
еnоразумИгелнил(т),
споразум^елна,
споразум^елно;
споразум^елни
споразумявам се, -аш
споразумйвипo
според
спорен, спорния^), спорна,
спорно; спорни
спорене
спорене
спорй ми (3 л.)
споров
спорообразуване
спорт, -ът, -а; спортове, (два и
т.н.) спорта
спортен, спортния^), спортна,
спортно; спортни
спортйст; спортисти, (двама и m.ч.)
спортисти
спортйстка
спортйстки
спортно-възстановйтелен,
епôртчо-възстамовйmелмия(т),
сnôртчо-възетoчовйтелечo,
спортно-възстановителено;
спортно-възстановителени
спортномедицйнски
спортнопедигогйчески
спортносъстезателен,
сnôрmчоеъетезoтелмия(т),
спортносъстезателна,
спортносъстезателно;
спортносъстезателни
спортно-технйчески
спортсмен; спортсмени, (двама и
т.н.) спортсмечи
спортсменски
спортсменство
спортувам, -аш
спортуване
споря, -иш
способ; способи, (дви и m.ч.)
способа
способен, способния^),
способна, способно; способни
спосббност,способността
способствам, -аш
способстване
спот, -ът, -а; спотове, (дви и m.ч.)
спога
спотаОн, спотаения^), спотаена,
спотаено; спотаени
спотОйвам (се), -аш
спотОйване
спотия (се), -йш
спотайвам (се), -аш
спотайване
споходя, -иш
спохождам, -аш
спохождане
спой (се), -йш
спойвам (се), -аш
спойване
спрИ (се), -)ш
справедлйв
справедлйвост, справедливостта
спрИвка
справочен, справочния^),
справочна, справочно;
справочни
справочник; справочници, (два и
т.н.) справочника
спрОвя се, -иш
спрИвям се, -яш
спрИвяне
спрегОем
спрОгни, -еш
спрежОние
спрей, -ят, -я; спрейове, (двн и г.н.)
спрея
спрОйвам, -аш
спрОйване
спрОтвам (се), -аш
спрОтване
спрОтна, -еш
спрОтнатост, епретчoтостта
спрОчким се, -аш
спрОчквам се, -аш
спрОчкване
спринт, -ъг, -а; спрйнтове, (два и
т.н.) спрйнта
спринтйрам, -иш
спринтйроне
спрйнтов
спринтьор; спринтьори, (двама и
т.н.) спринтьори
спринтьорко
спринтьорски
спринцовка
спрйхов
спрйхавост, сприхавостта
сприятелй (се), -йш
сприятелйвом (се), -аш
сприятелйвоне
спрйгом, -аш
спрйгане
спрймо
спукам (се), -аш
спукан
спуквам (се), -нш
спукване
спускОем
спускам (се), -нш
спускане
спускОтел, -яг, -я; спускОтели, (два
и т.н.) спускателя
спускОч
спускОчко
спусна (се), -еш
спусък; спусъци, (два и т.н.)
спусъка
спъвОлка
спъвам (се), -аш
спъване
спъна (се), -еш
спънка
спържо
спътник1; спътници, (двама и т.н.)
спътници (лице)
спътник2; спътници, (два и т.н.)
спътника (нелице)
спътников
спътница
спътнически
спътничко
спя, -йш
спйвка; спевки
сработвам (се), -аш
сробОтване
сработен, сработения^),
сработени, сработено,
сработени
сработя (се), -иш
сравнение
сравнйм
сровнймост, сравнимостта
сравнйтелен, срoвчйтелмия(т),
сравнителна, сравнително;
сравнителни
сровнйтелно-исторйчески
сравнй (се), -йш
сравнйвам (се), -иш
сравнйване
сражавам се, -аш
срожОване
срожОние
591
сразя
сразя, -йш
сразявам
сразяване
срам, -ът, -О; срамове
срамежлйв
срамежлйвост, срамежливостгО
срамен, срОмния(т), срамна,
срОмно; срОмни
срамниче; срОмничета
срамота
срамотйя; срамотии
срамувам се, -аш
срамуване
срамя (се), -йш
сране
срасна (се), -еш
сраствам (се), -аш
срастване
сребрея (се), -еш
сребрйст
сребрйстобял,
сребрОстобелияСт),
сребрОстобяла, сребрОстобяло;
сребрОстобОли
сребрйстовлакнест
сребрйстосйв
сребрйстосйн
сребрйстосйнкав
сребро
среброглав
среброкос
сребролюбец; сребролюбци,
(двама и т.н.) сребролюбци
сребролюбйв
сребролюбие
сребролюбка
сребърен, срОбърния(т),
сребърна, сребърно; сребърни
сребърник; сребърници, (два и
т.н.) сребърника
сред
среда
среден, средния(т), срОдна,
средно;средни
средецки
средиземноморски
средисловен, средисловния^),
средисловна, средисловно;
средисловни
средисловие; средисловия
средище; срОдшца
средищен, средищния(т),
средищна, срОдшцно; средшцни
среднйст; среднйсти, (двама и т.н.)
среднисти
среднйстка
средноазиатски
средноаритметйчен,
средноаритметйчния(т),
средноаритметична,
средноаритметично;
средноаритметични
среднобългарски
средновековен,
средновековния(т),
средновековна, средновековно;
средновековни
средновълнов
средногодйшен,
средногодишния^),
средногодишна,
средногодишно; срОдногодОшни
средногорец; средногорци,
(двама и т.н.) средногорци
средногорка
средногорски
среднодневен, среднодневния(т),
срОднодневна, срОднодневно;
среднодневни
средноевропейски
средноезйчен, средноезйчния(т),
срОдноезОчна, срОдноезйчно;
срОдноезйчни
среднойзточен,
срОдноизточния^),
срОдноИзточна, срОдноозточно;
срОдноИзточни
средноимотен,
средноимотния^),
срОдноимотна, срОдноимотно;
срОдноимотни
средномесечен,
средномесечния(т),
средномесечна, срОдномОсечно;
средномесечни
среднопланйнски
среднособственически
средносрочен, средносрочния(т),
средносрочна, средносрочно;
средносрочни
средностатистйчески
средношколец; средношколци,
(двама и т.н.) средношколци
средношколка
средношколник;
средношколници, (двама и т.н.)
средношколници
средношколнически
средношколничка
средношколски
среднощ
среднощен, среднощния^),
среднощна, среднощно;
среднощни
средняк; средняци, (двама и т.н.)
средняци
средняшки
средоточие; средоточия
средпът
средство; средства
срежа, -еш
срез, -ът, -а; срезове, (два и т.н.)
срОза
сресан
сресвам (се), -аш
сресване
среша (се), -иш
срешвам (се), -аш
срешване
среща
срещам (се), -аш
срещан
срещане
срещиче
срещна (се), -еш
срещнат
срещу
срещулежащ
срещуположен,
срещупол ожния(т),
срещуположна, срещуположно;
срещуположни
срив, -ът, -а; срйвове, (два и т.н.)
срива
срйвам (се), -аш
срйване
срйна (се), -еш
срйнат
срйтам (се), -аш
срйтвам (се), -аш
срйтване
срйчам, -аш
срйчане
сричка
срйчков
сричкотворен, сричкотворнияСт),
сричкотворна, сричкотворно;
сричкотворни
сроден, сродния(т), сродна,
сродно; сродни
сроден, сродОния(т), сродОна,
сродОно; сродОни
сродник; сродници, (двама и т.н.)
сродници
сродница
сродство
сродя (се), -йш
сродявам (се), -аш
сродяване
срок, -ът, -а; срокове, (два и т.н.)
срока
срочен, срочния(т), срочна,
срочно;срочни
срочнослужещ; срочнослужещи,
(двама и т.н.) срочнослужещи
срочност; срочностгО
срутвам (се), -аш
срутване
срутен, срутения(т), срутена,
срутено; срутени
срутя (се), -иш
сръбвам, -аш
сръбване
сръбкйня
сръбна, -еш
сръбски
сръбско-български
сръгам, -аш
сръгвам, -аш
сръгване
сръдла
сръдлйв
592
старопланИиски
еръдльо; сръдлЕовци, (двама и г.н.)
еръдльовцл
еръдня
еръндОк; сръндОцл, (два и л.н.)
сръндОка
еръткав
сръчен, сръчния(л), сръчна,
сръчно^ръчни
еръчкам, -аш
еръчкнам, -аш
eрЪчквапо
сръчност, сръчностгО
еряда; среди
срязан
срязвам, -аш
срязвано
еет (межд.)
стабилен, слабилнля(л),
слабйлна, стабИлно; сгабйлни
стабилизатор; стабллизОлорл,
(два и т.н.) стабилизатора
стабилизаторе^
стабилизационен,
сmабиллзнционнлл(л),
стабилизационна,
стабилизационно;
стабилизационни
етабилизОция
стабилизирам (ее), -аш
етабилизИран
стабилизИране
стабилитет
стабилност, стабилностгО
етОе, -ъл, -а; сгНвл, (два и л.н.)
стНвн
става
ставам, -аш
ставане
ставен, стНвнuл(т), слОвна,
ставно; сгОвнл
ставка
eхавноровматИчоп,
стàвнорoвннmйчнил(т),
слОвноревмнлйчнн,
ставнорoвннтйчнo;
стНвноревмнгйчнл
ставропигиален,
ставропигиалния^),
ставропигиална,
ставропиглОлно;
ставропигиални
стагнация
етагнИрам, -аш
eхагпирапо
стаден, слНднил(л), слОдна,
слОдно; слОдни
стадион, слОдлНния(л), слОдиИна,
слНдийно; слОдийни
етадиИ, -ял, -я; слОдии, (два л л.н.)
сгОдля
стадиИност, стадийността
стадион; стадиони, (два л г.н.)
стадиона
етОдия; сгОдли
eхадпоeт, сгадностгО
стадо; сладН
стаен, слОИнля(л), стайна, сгОИно;
слОИни
стаен, сгooнuл(л), слОена, слОено;
слОени
етаж, -ът, -а; стажове, (два л л.н.)
стажа
стажант; слажОнли, (двама и л.н.)
стажанти
стажант-асистент;
стажант-асистенти, (двама и
т.н.) стажант-асистенти
стажантка
стажантски
стажувам, -аш
стажуване
етаИлинг
етакОто
еталагмИт; слнлогмйгл, (два и г.н.)
сталагмита
сталагмИтен, слнлогмИления(л),
слологмИлоно, слнлагмНлено;
сталагмИтови
сталагмитои
сталактИт; сталактити, (два и л.н.)
сталактита
сталактИтен, слнлнктйгения(л),
елнлoкгалена, елнлoктHлено;
слалакгйлони
сталактИтои
еталинИзъм, сmoллийтмъm,
слалинHтмo
сталиние^ сгалинИсти, (двама и
г.н.) слнлинйсгл
стамболИИски
етан, -ът, -а; сгОнове, (два л л.н.)
стана
етана, -ош
стандарт; стандарти, (два и г.н.)
стандарта
стандартен, сландОрлния(л),
стандартна, стандартно;
стандартни
стандартизационен,
сгандoрллтoциôннил(л),
сгнндорглзнцлонно,
стандартизационно ;
стандартизационни
стандартизация
стандартизИрам, -аш
стандартизирано
станиол
станиолои
становище; становища
етанои:; сланоци, (два л л.н.)
сланока
стане, -ът, -а; стОнси (обикн. в мн.ч.)
станувам, -аш
станувано
станция; станции
стапям (ео), -яш
стапяно
стар
старание
старателен, сларагелния(л),
старателна, старателно;
старателни
eхарахолпбeх, стнрнтолносгта
старая ео, -ош
стареене
старОИ, -яг, -я; старей, (двама л
т.н.) сторел
eхoреИшипo; старОИшини, (двама
и л.н.) сларОйшинл
етОроц; слОрци, (двама и л.н.)
слОрци
старешката
старешки
старея, -еш
етарИк; сгарйци, (двама и л.н.)
сларйцл
старина
старИнен, сларйнния(т),
сларйнна, сларйнно; старинни
старИн^е^ стнрлнносгтН
етарИца
етароанглиИски
eтoробългoрИeх;
сmнробълтнрасmл, (двамн и л.н.)
стнробългнрасгл
eтаробългарИeхuка
етаробългарИетка
старобългарски
-eтoрбверец; егнроверцл, (двама и
л.н.) слнровОрцл
eхoрбверeкu
старовремски
старогръцки
стародавен, сmародНвнил(л),
стародОвна, стародавно;
стародОвни
етороовроИеки
eтароогИпохeкu
eтарозавотоп, стнротавелнил(т),
стнротнвèлна, слнротнвегно;
старознвОлнл
старозагорец; старозагорци,
(двама и л.н.) старозагорци
старозагорка
старозагорски
етароиндИИски
етаролик
старомоден, слaронôднля(л),
старомодна, старомодно;
старомодни
eхаромОднбeт, стнромодносггН
eхарбпорeИИeкu
eхoрбnечàхеп, слнропечНгнил(л),
стнропечОлна, сларопечОгно;
старопечОлни
старопиталище; старопиталища
старопиталищен,
сmароплгалuщнлл(л),
сларопитНлицна,
слнропллНлищно ;
старопигалищнл
старопланински
38. Официален правописен речник на българския език
593
стиропрестолен
старопрестолен,
сmoропресmолчил(m),
сгароnресголчo,
сторопрестолно;
сmoроnрестолми
староруски
старославянскн
стОрост, старостта
старофрОнски
старт, -ъг, -а; стартове, (два и
т.н.) старта
стартер1; стНргери, (двама и г.н.)
стартери (лице)
стартер2; стартери, (два и т.н.)
стартери (нелице)
стОртерен, стартерния^),
стартерна, стартерно;
стОртерни
стартйрам, -аш
стартов
стОрт-финОл; старт-финали, (двн
и г.н.) стОрт-финалн
стОрт-финален,
стoрт-фйчалнил(т),
стОрт-финална, сгНрm-фимàлмо;
старт-финални
стОрче; стНрчета
стОрчески
старчок; старчоци, (двама и т.н.)
стнрчоци
старши
старшина; старшини, (двама и ти.)
старшини
старшннство
стотйв; сгнтйви, (два и г.н.) статива
статйвен, статйвчил(г), статИвна,
сгнтйвно; сгагйвни
стОтнка
статйст; статисти, (двама и г.н.)
сгигйсти
статистйк; статистици, (двама и
т.н.) статистици
статйстика
статистйчен, сгomиетИчнил(т),
статистична, статистИчно;
сгагисгйчни
статистйчески
статистйчка
статйстка
статйчен, егагИччия(г), статична,
статично; статични
статйчески
статйчност, сгатичносгта
стОтня; статии
стОтор; сгОгори, (двн и т.ч.) стНтора
стИторен, стагорнил(г), егагорчн,
стОгорно; стНгорни
статуетка
статукво
стОтус
статут
статутен, стагутнил(г), сmнтугчн,
ститутно; статутни
стОтуя; статуи
стифйдо; стафиди (обикн. в мн.ч.)
стафйден, сгнрйдения(т),
стафйденн, егарйдено;
егафидени
стифилокок; еmнрилококи
(обикн. в мн.ч.)
стафилококов
стационОр, -ъг, -а; стационари,
(два и т.н.) стационара
стационарен, стационарния^),
стационарна, стационарно;
стационарни
стационйрам, -аш
стОчен, егачмия(г), стачна,
стОчно; стОчни
стОчки
стачкоизмОнник;
етнчкоизменчици, (двама и г.н.)
сгачкоизменчици
стачкоизмОнница
стачкоизмОнничка
стачкувам, -иш
стачкуване
стачник; стачници, (двима и г.н.)
стачници
стОчница
стйя; стаи
стия (се), -йш
стаявам (се), -нш
стаяване
ствол, -ъг, -а; стволове, (двн и г.н.)
ствола
стволест
стволов
стволовОт
стеарйн
стеарйнов
стеатдза
стеблен, стебления^), стеблена,
стеблено; стеблени, и стъблен
стеблб, сгеблН, и стъбло
стОга
стОгна (се), -еш
стОгнит
стОгнатост
стек, -ъг, -а; стекове, (два и г.н.)
стека
стекО се, -)ш
стОла
стелОж; сгелИжи, (два и г.н.)
стелНжа
стелИжен, стелажния^),
сгелОжна, стелажно; сгелОжни
стОлна
стелка
стОля (се), -еш
стематогрОф; стемoтотрoфи, (два
и г.н.) стематотрафа
стематогрифия
стематогрифски
стОна, -еш
стенО
стенИние
стОнвОстник; сгенвесгници, (два
и т.н.) сгенвестникн
стенд, -ъг, -н; стендове, (двн и г.н.)
стенда
стендбай
стОндов
стОнен, стенния^), стенна,
стенно; стенни
стенобйтен, сгечобйгния(г),
сгенобйтма, егенобйтно;
сгечобитчи
стенобоен, стечобоймил(т),
стечобоИча, сгенобойно;
сгечобойми
стенограми
стенограф; стенографи, (двама и
г.н.) стенографи
стеногрОфен, стенографн^^),
стенографна, стенографно;
стенографни
стенографйрам, -аш
стенографйране
стенография
стеногрОфка
стеногрОфскн
стеноза
стенокардйя
стенопйс; стенописи, (два и т.н.)
стенописа
стенопйсен, сгечоnйсчия(т),
стенопИсна, стенопИсно;
стенопИсни
стенопйсец; стенописци, (двама и
т.н.) стенописци
степ1, -ъг, -а
степ2, -ъг, -н; степове, (двн и г.н.)
степа
степ3
стОпаеробика*
стОпам (се), -аш
стОпан
стОпвам (се), -иш
стОпване
стОнен, степента
стОнен, степния^), степна,
степно; степни
стОпенен, степенния^), степенна,
степенно; степенни
степенувам, -аш
степенуване
стОпер; степери, (два и г.н.)
степера
стОптанцьор*; стептонцьори,
(двама и г.н.) сгепmoчцьори
стОрео
стОреограмофон*;
стереогрoморôни, (двн и г.н.)
стèреотрaморочa
стОреозОпис*; стереозаписи, (двн
и г.н.) стереозoлисo
стОреокйно*; стереокичo
стОреомагнетофон*;
стереомoгчегофочи, (два и г.н.)
стереомoгчеторочи
стереометрйчен,
594
стереометрйчния(т),
стереометрйчна,
стереометрично;
стереометрйчни
стереометрйчески
стереометрия
стереоскоп; стереоскопи, (два и
т.н.) стереоскопа
стереоскопйчен,
стереоскопйчния^),
стереоскопична,
стереоскопично;
стереоскопични
стереоскопйчески
стереоскопия
стереоскопски
стереотйп, -ът, -а; стереотипи,
(два и т.н.) стереотипа
стереотйпен, стереотйпния(т),
стереотипна, стереотипно;
стереотипни
стереотйпер; стереотйпери,
(двама и т.н.) стереотйпери
стереотйпност, стереотипностга
стереоуредба*
стереофонйчен,
стереофонйчния(т),
стереофонйчна,
стереофонйчно; стереофонйчни
стереофония
стереофотография*
стереохймия
стерйлен, стерйлния(т), стерилна,
стерйлно; стерилни
стерилизатор; стерилизатори,
(два и т.н.) стерилизОтора
стерилизационен,
стерилизационния^),
стерилизационна,
стерилизационно;
стерилизационни
стерилизация
стерилизйрам, -аш
стерилизйран
стерилизйране
стерилитет
стерйлност, стерилностгО
стерлинг; стерлинги
стеройд; стероиди
стеснение
стесненост, стеснеността
стеснйтелен, стеснйтелния(т),
стеснителна, стеснително;
стеснителни
стеснйтелност, стеснеността
стесня (се), -йш
стеснявам (се), -аш
стесняване
стетоскоп; стетоскопи, (два и
т.н.) стетоскопа
стечение
стйга
стйгам, -аш
стйгане
стйгма
стигматик; стигматици, (двама и
т.н.) стигматОци
стйгна, -еш
стййпълчейз
стик, -ът, -а; стйкове, (два и т.н.)
стока
стйкер; стйкери, (два и т.н.)
стйкера
стиковам (се), -аш
стиковане
стиковка
стил, -ът, -О; столове, (два и т.н.)
стйла
стйлен, стилния(т), стйлна, стйлно;
стилни
стилизатор; стилизОтори, (двама
и т.н.) стилизОтори
стилизаторка
стилизаторски
стилизаторство
стилизация; стилизации
стилизйрам, -аш
стилизйран
стилизйране
стилйст; стилйсти, (двама и т.н.)
стилйсти
стилйстика
стилистйчен, стилистйчния(т),
стилистична, стилистично;
стилистични
стилистйчески
стилйстка
стило; стилО
стйлов
стйловоизобразйтелен,
стОловоизобразителния(т),
стОловоизобразОтелна,
стОловоизобразОтелно;
стОловоизобразйтелни
стиловоизразйтелен,
стиловоизразОтелния(т),
стиловоизразОтелна,
стиловоизразОтелно ;
стиловоизразОтелни
стилознание
стйлус; стйлуси, (два и т.н.)
стйлуса
стймул; стимули, (два и т.н.)
стймула
стимулант; стимулОнти, (два и
т.н.) стимулОнта
стимулатйвен, стимулатйвния(т),
стимулатйвна, стимулатОвно;
стимулатйвни
стймул йтор; стимулОтори, (два и
т.н.) стимулатора
стимулационен,
стимулационния(т),
стимулационна,
стимулационно; стимулационни
стймулация; стимулОции
стимулйрам, -аш
стимулйране
стогодйшннна
стипендиант; стипендианти,
(двама и т.н.) стипендианти
стипеидиантка
стипендиантски
стипендия; стипендии
стйпца
стйпцов
стипцосам, -аш
стипцосвам, -аш
стипцосване
стипчйв
стипчйвост, стипчивостгО
стиродур
стирол
стиропор
стйсвам, -аш
стйсване
стйска
стискало; стискалО
стйскам (се), -аш
стйскане
стйсна (се), -еш
стйснатост, стиснагосгта
стих, -ът, -О; стихове, (два и т.н.)
стиха
стихар, -ът, -а; стихОри, (два и т.н.)
стихОра
стйхвам, -аш
стйхване
стихйен, стихййния(т), стихийна,
стихийно; стихийни
стихййност, стихийностгО
стихйра
стихйя; стихии
стйхна, -еш
стихознание
стихоплетец; стихоплетци,
(двама и т.н.) стихоплетци
стихоплетка
стихоплетство; сгихоплегсгва
стихосбйрка
стихосложение
стихотворен, стихотворния^),
стихотворна, стихотворно;
стихотворни
стихотворение
стихотворен; стихотворци,
(двама и т.н.) стихотворци
стихотворка
стихотворство
стйчам се, -аш
стйчане
сто,стотО
стобор; стобори, (два и т.н.)
стобора
стоварвам (се), -аш
стоварване
стоварище; стовОрища
стоваря (се), -иш
стоглав
стогодйшен, стогодйшния(т),
стогодишна, стогодишно;
стогодйшни
стогодйшннна
595
ето-двОета
ето-двОето
стоеж
стоене
смешката и стоошком
стожер; стожери, (два л г.н.)
стожера
стоИк; слойцл, (двама л г.н.)
слойци
стоицИзъм, стоицИзмът, стоицИзма
стоИчо^и
стоИка
стоИност, стойността
стоИностен, слойносгния(г),
стойностна, стойностно;
стойностни
еток, -ът, -а
стока
схбкuлограмбв
стоков
стоковед; стоковеди, (двнма л
л.н.) стоковеди
стоковоорuонтИрoп
стоково-парИчен,
елоково-пнрHчнuя(m),
слоково-парйчна,
слоково-парйчно;
слоково-пнрйчнл
eтбково-noрИчпосх,
сmоково-пнрлчносгтà
стоконост, стоковостгО
CTбKбЗПапU0
стокообмен
стокооборот
стокбббращонио
стокопроизводител', -яг, -я;
стокопроизводители, (двама и
т.н.) стокопроизводители (лице)
стокопроuзводИхол2, -яг, -я;
стокопроизводители, (два и
л.н.) стокопроизводителя
(нелице)
CXОKб□рбUЗвОДCXBО
стократен, стократния^),
слокрОгна, слокрОгно;
сгокрОгнл
стокхолмски
стол, -ъл, -а; столове л столове,
(два л л.н.) стола
столар, -яг, -я; сголОрл, (двама и
л.н.) слолОри
столарски
eхолàрeтво
столОвна
столОвои
столетен, слолОлния(л), слолОгна,
слолОлно; слолОтни
столОтио; столетия
столетник'; сголОгници, (двама и
г.н.) столетници (лице)
столетник2; столетници, (два л г.н.)
столетника (нелице)
столетница
етолИк
столетен, слолйсгния(л),
сголйстна, сголйегно;
столИс-ни
столица
столичанин; слоличОни, (двамо и
л.н.) слоличОни
столичанна
столичен, слоличния(л),
столична, столично; столични
столова
столувам, -аш
столувано
стомОна
стоманен, сmонанoнля(л),
стоманена, стоманено;
сломНнени
стоманобетон
стоманобетонен,
еmонанобoтоннил(т),
стоманобетонна,
стоманобетонно;
стоманобетонни
стоманодобив
стоманодобива^
стоманодобивен,
сгоманодобйвнил(т),
стоманодобивна,
стоманодобивно;
стоманодобивни
стоманолеяр, -яг, -я;
стоманолеярн, (двама и л.н.)
стоманолеярн
стоманолеярен,
стонннолеЛрнuя(т),
стоманолеярна, стоманолеярно;
стоманолеярни
стоманолеярна
стоматИт
схомахИчоп, еломатйчния(л),
сломнгНчна, слонагйчно;
слонаmHчнu
стоматолог; стоматолози, (двама
л г.н.) стоматолози
стомотологИчон,
сгоматологачния(т),
стоматологична,
стоматологИчно;
стоматологични
стоматологИче^и
стоматология
схоматоложка
стомато^о^ слоналоскопл, (два
и г.н.) стомнтоскопн
стомах; стомНси, (два и л.н.)
стомаха
стомашен, еmомaшнuя(л),
стомашна, стомашно; стомашни
стомашно-чревен,
сломНшно-чрoвнлл(л),
стомашно-чревна,
етонНшно-чpèвно;
сломОшно-чревни
схомохрои
стомна
стон, -ъл, -а; стонове, (два л л.н.)
стона
стоног
стоножка
стон, -ът, -о; стопове, (два л л.н.)
стопа
стон (межд.)
стопаджиИка
стопаджия; еmопаджии, (двамн и
л.н.) стопаджли
стопанин; стопани, (двама и л.н.)
стоиОни
стопан^ам, -аш
стопанИсвам, -нш
стопанИсвано
стопанка
схопoнбиод; слопнноведи, (двама
и т.н.) слопнновОди
CXОПОПОHОДKО
CTОПОПОBОДCKU
стопански
стопанство; стопНнсгвн
стопер'; стопери, (двнма и г.н.)
стопери (лице)
етопер2; стопери, (два и г.н.)
стопера(нелице)
стопИрам, -аш
стопИрано
стопкадър*; сгопкОдрл, (дво и г.н.)
сголкОдьрн
стопля (ео), -иш
стоплям (ее), -яш
стопляно
eтОппoхроп*; слоппалрони, (два и
л.н.) стоппнтронн
стопроцентов слопроценгнлл(л),
стопроцентна, сгопроцентно;
сгопроцОнгни
стопроцентов
стопеигнал*; слопсигнОли, (два и
г.н.) стопсигнОла
стопя (ео), -Иш
стопявам (ео), -аш
стопяване
сторвам, -аш
сторва ми ео (3 л.)
сторвано
стори ми ее (3 л.)
сторнИром, -аш
eхорпИрoпо
сторно
сторък, сторъкия(т), слоръка,
сгоръко; сгоръки
сторя, -иш
етотОк; сголОцл, (два и л.н.)
стогОка
стотОрка
eхохачка
стотен, слогния(л), стотна,
стотно; стотни
стотИна, сголИннлн
стотИна-двеста
стотИнка
стотИца
стотна
596
стотник; стотници, (двама и г.н.)
стотници
стоуст
стохйляден, стохйлядчил(т),
егохйллдна, егохИллдчо;
етохиллдни
стохйлядни к; еmохйлядмици,
(двама и г.н.) ^хИлядници
сточен, сточния^), сточна,
сточно;сточни
стоя, -иш
стоялка
стоянка
страбйзъм, страбйзмъг,
страбйзма
страгОли (само мн.ч.)
стрОгула
страдОлен, еградàпмил(т),
страдална, страдално;
страдални
страдалец; страдалци, (двама и
т.н.) страдалци
страдОлка
страдОлник; етридИлници, (двама
и т.н.) егpадИлмици
стродОлница
страдОлчески
стрИдам, -иш
стрОдане
стридОние; сградИния
стридОтелен, сmрадагелмил(г),
сградагелча, еmрадНгелчо;
сгридНтелни
стродивОриус; егридивНриуси,
(двн и т.н.) стродивариусн
страж, -ъг, -н; сгрНжи, (двама и
г.н.) стражи
стрОжи
стражОр, -ят, -я; сгражОри, (двама
и т.н.) сгрижНри
стражОрскн
стражевй
стрОжница
стрОлджанец; сгралджанци,
(двими и т.н.) етрИлджoнци
стрОлджанка
стралджански
странО
стрОнджанец; сгрОнджанци,
(двнмн и т.н.) стрОнджанци
стрОнджанка
стрОнджански
стрОнен, странния^), странна,
стрИнно; стрИнни
странОне
странйрам, -аш
странйране
страница
странйчен, стричиччия(г),
странИчна, странично;
странични
странник; странници, (двама и г.н.)
странници
стрОнница
странноприемница
стрОнност, странността
стрОнствам, -иш
стрОнстващ
стрОнство
строньбр; егрнмьори, (двама и m.ч.)
страньори
страня, -йш
страсбургски
страст, страстта
стрОстен, сгрНстния(г), страстна,
страстно; страстни
стрОстност, сmрасгчосттН
стратОг; стратези, (двама и т.н.)
стратези
стратегйчен, сmрнгегичмия(г),
стратегична, стратегично;
стратегични
стратегйчески
стратОгия; стратегии
стратигрОфия
стратификОция
стратифицйрам, -аш
стратнфнцйране
стратогрОфия
стратонОвт; сгриточИвги, (двама
и г.н.) стриточaвти
стратоплОн; сгратоплОни, (двн и
г.н.) стрaтоплИчa
стрОтор; сгрНгори, (два и г.н.)
сгрОтора
стрОторов
стратостОт; сграгосгОти, (два и
г.н.) стритосгНта
стратосфера
стратосфОрен, стрaтосрернил(т);
стратосрерча, сграгосферчо;
стратосферчи
страх, -ъг, -Н; страхове
страхлйв
страхлйвец; страхливци, (двима и
г.н.) сграхлйвци
страхлйвка
страхлйвко; страхливковци,
(двама и г.н.) страхлИвковци
страхлйво
страхлйвост, страхливостта
стрОхов
страховйт
страховйтост, сгриховитостгН
страхопочитание
страхопъзла
страхопъзльо; сграхопъзльовци,
(двама и т.н.) страхопъзльовци
страхотен, страхотния^),
страхотна, страхотно;
страхотни
страхотйя; страхотии
страхувам се, -аш
страхуване
стрОшен, сгрИщчия(г), стрОшна,
сгрОшно; страшни
страшйлище; страшилища
строшйло; сграшилО
стрйктност
строшнйк; страшници, (двама и
г.н.) страшници
стришнйца
стрелО
стрелбО
стрелбйще; стрелбища
стрОлвам (се), -аш
стрОлване
стрелОц; сгрелцй, (двама и г.н.)
сгрелцй
стрелкО
стрОлкам (се), -нш
стрОлкане
стрелкйня
стрелковй
стрелна (се), -еш
стрОлник; сгрелници, (два и г.н.)
стрелники
стреловйден, егреловйдния(г),
сгреловидча, етреловидмо;
стреловидни
стреловйт
стрелочник; стрелочници, (двама
и т.н.) стрелочници
стрОлчанскн
стрОлям, -яш
стрОляне
стремглОв
стрОме; стременН
стремОж; стремежи
стремйтелен, стремителния^),
стремИтелна, стремително;
стремителни
стремйтелност, сгpемителчосmra
стремлОние
стремя се, -Иш
стрептокок; стрептококи (обикн.
в мм.ч.)
стрептококов
стрептомицйн
стрептомицйнов
стрептоцйд
стрес, -ът, -а
стресирам (се), -аш
стресироне
стресна (се), -еш
стрОснат
стрОсов
стреха, и стряха
стреч, -ъг, -н
стрОчннг
стрйвам, -аш
стрйване
стрйгане и стрйжене
стригИчен, сгригНччил(г),
сmритачма, сгритачмо;
еmритачми
стрйда
стрйжа (се), -еш
стрйжене и стрйгане
стрййтбол
стрйктен, сгрйктния(г),
стриктна, стрИктно; стриктни
стрйктност, сгриктностгО
597
стрйна
стрйна
стрйнг, -ът, -а; стрОнгове, (два и
т.н.) стрйнга
стрйнин
стрйнини
стрйнка
стрйнкин
стрйнкини
стрйптййз; стрОптиОзи, (два и
т.н.) стриптийза
стрйптийзбар*, -ът, -а;
стрОптийзбОрове, (два и т.н.)
стрОптийзбОра
стриптийзьор; стриптиОзьори,
(двама и т.н.) стриптийзьори
стриптийзьорка
стрихнйн
стрихнйнов
стрйя, -еш
стрйя, строи (обикн. в мн.ч.)
строг
строгост, строгосттО
строевак; строеваци, (двама и т.н.)
строеваци
строевй
строеж; строежи, (два и т.н.)
строежа
строежен, строежния(т),
строежна, строежно; строежни
строен, стройния^), стройна,
стройно;стройни
строен, строения(т), строОна,
строено;строени
стройтел, -ят, -я; строители,
(двама и т.н.) строители
стройтелен, стройтелния(т),
строителна, строително;
строителни
стройтелка
стройтелно-монтажен,
строително-монтажния^),
строително-монтажна,
стройгелно-монтОжно;
строително-монтажни
стройтелнотехнйчески
стройтелски
стройтелство
строй, -ят, -я; строеве, (два и т.н.)
строя
стройност, с^ойносттО
стронциев
стронций
строполя се, -Ош
строполявам се, -аш
строполяване
строполясам се, -аш
строполясвам се, -аш
строполясване
строфа
строфант
строфика
строфйчен, строфйчния(т),
строфйчна, строфйчно;
строфйчни
строша (се), -йш
строшавам (се), -аш
строшйване
строя, -йш
строя (се), -йш
строявам (се), -аш
строяване
струва (си) (3 л.)
струвам се, -аш
струвам, -аш
струване
струг, -ът, -а; стругове, (два и т.н.)
струта
стругар, -ят, -я; стругОри, (двама
и т.н.) стругОри
стругарка
стругарна
стругарски
стругарство
струговам, -аш
струговане
струене
стружка
стружки
струйст
струйка
структура и структура
структурален, структуршшия(т),
структурална, структурОлно;
структурОлни
структуралйзъм,
структурализмът,
структурализма
структуралйст
структуралистйчен,
структуралистйчния(т),
структуралисгична,
структуралистично ;
сгруктуралисточни
структуралйстка
структурен, структурния(т),
структурна, структурно;
структурни, и структурен
структурен, структурния^),
структурна, структурно;
структурни, и структурен
структурнофункционален,
сгрÿкстpнoфyнкционæппи^(т),
структурнофункционална,
сгрÿксгфнoф]унк[^иoнàлно;
сгpÿктгpнoфyнкционални, и
структурнофункционален
структурнофункционален,
структурнофрпашоншнният),
структурнофункционална,
структурнофункционОлно;
структурнофункционОлни, и
структурнофункционален
структуроопределящ и
структуроопределящ
струма
струмски
струмянски
струна
струнен, струнния(т), струнна,
струнно; струнни
струпам (се), -аш
струпвам (се), -аш
струпване
струпей, -ят, -я; струпеи, (два и
т.н.) струпея
струпяв
струпясам, -аш
струпясвам, -аш
струпясване
струя (се), -йш
стръв
стръвен, стръвния(т), стръвна,
стръвно; стръвни
стръвнйк1; стръвници, (двама и
т.н.) стръвници (лице)
стръвнйк2; стръвници, (два и т.н.)
стръвника (нелице)
стръвнйца
стръвнйшки
стръвност, стръвностгО
стрък, стръкът, стръка; стръкове,
(два и т.н.) стръка
стръка; стръкй (обикн. в мн.ч.)
стръкче; стръкчета
стръмен, стръмния(т), стръмна,
стръмно; стръмни
стръмнина
стръсвам (се), -аш
стръсване
стръскам (се), -аш
стръсквам (се), -аш
стръскване
стрясвам (се), -аш
стрясване
стряскам (се), -аш
стряскане
стряха; стрехи, и стреха
стубел; стубели, (два и т.н.)
стубела
студ, -ът, -О; студове
студен, студения(т), студена,
студено; студени
студенея, -еш
студенеене
студенина
студено-влажен,
студено-влОжния(т),
студОно-влОжна,
студОно-влОжно;
студено-влОжни
студенокръвен,
студенокръвния(т),
студенокръвна, студенокръвно;
студенокръвни
студент; студенти, (двама и т.н.)
студенти
студентка
студентски
студентствам, -аш
студентстване
студентство
студиен, студийния(т), студийна,
598
сублимИрано
слудиИно; слудлНни
студио; студин л сгудиО
студия; студии
студовИт
студолюбИн
етудоустоИчив л студоустоичив
eтудоуeтбИчивоeт,
егудоуелойчивоегта, и
етудоуетоИчИвоет
студунам, -аш
студ^^но
студя, -йш
студено
ступам (ее), -аш
ступиам (ее), -аш
ступвано
стъблен, етъблoнuл(m), стъблена,
стъблено; етъблoнл, и стеблен
стъбло; сгъблО, л стебло
стъбълцО; сп^лиН
стъпвам, -аш
стъпване
стъклар, -яг, -я; стъклари, (двнма
и г.н.) стъклари
етъкларИя; стъкларии
стъкларски
стъкларство
стъклен, егЪклoнuл(m), стъклена,
стъклено; егъклени
стъклонИца
стъкло; стъклО
eтъклобохбп
стъкловИден, егъкловаднил(л),
стъкловИдно, стъкловидно;
стъкловИдни
стъклодун; стъклодуви, (двнмн и
т.н.) егъклодуви
стъклодунон, етъклодувнлл(л),
етъклодувна, стьклодувно;
сг^клодувни
стъклообрОзон,
с^^ообразния^),
с^^ообразно, стъклообрОзно;
егьклообразнл
стъклопакет, стъклопакета;
стъклопакети, (два и г.н.)
стъклопакета
стъклопис; етьклоnйел, (два и
г.н.) стъклописа
стъклоплает; егъклоnлНеги
етъклоплОстика
стъклопоставяне
стъкл опоетавяч ;
егъклопоеmавЛчи, (двама л л.н.)
етьклопоетавЛчл
стъкмя, -Иш
стъкмявам (ее), -аш
стъкмявано
стъкна, -еш
стъкнат
стъкълцО; стъкълцО
стълб, стълбът, стълба; стълбове,
(два и т.н.) стълба
стълба
стълбоц; стълбий, (два и т.н.)
сгълбОца
стълбица
стълбище; стълбища
етълбищон, стълблщния(л),
сгълбищна, сгълбищно;
стълбищни
стълбовидон, сгълбовадния(г),
елълбоваднн, сгълбовйдно;
сгълбовйдни
стълбообразон,
етълбообрoтнил(т),
еmълбообрНзнн, стълбообразно;
елълбообразни
стълкновение
стълпон, елълпoнля(m), стълпена,
сгълпОно; егъллoни
стълпотворОнио
стълпя ео, -Иш
стълпявам ео, -аш
стълпявано
стъмна ее (3 л.)
стъмнано
етъмни ео (3 л.) л стъмнИ ео
стъпало; егьnнлН
стъпаловИдон, сmъпнловаднuл(m),
стъпаловИдна, стъпаловйдно;
стъпаловидни
стъпвам, -аш
стъпване
стъпИсам (ее), -аш
стъпИевам (ее), -аш
стъпИсвано
стъпка
стъпкан
стъпквам, -нш
стъпквано
стъпна, -еш
стъпча, -еш
стъпя, -иш
стъргОлка
стъргало; стъргала л стъргалО
стърготина; стърготини (обикн.
в мн.ч.)
стържа, -еш
стърнище; сгърнИщн
стърпя ео, -Иш
стърпявам ео, -аш
етърпяионо
стърча, -Иш
стърчоно и стърчане
стърчИопашка
стършел; стършели, (два и г.н.)
стършела
етършолов
етюОрд; сгюОрдл, (двнма и г.н.)
сгюОрдл
стюардеса
стяга, стягала; стеги
стягам (ее), -нш
стягано
еу
cyàn, -ът, -а
еуапИрам, -аш
еуОпов
еуахили
еубалпИИеки
eубаптарктИчон,
субанларкгйчния(т),
субангаркгачна,
субннларкгачно;
субннларктйчни
суборонда
субарктИчон, сÿбaрклHчнил(m),
субарктйчна, субарклйчно;
субаркгИчни
еубдоминОнта
еубокнаториалон,
сÿбoквагорлалнлл(т),
субеквалорлапнн,
субеквалориОлно;
субеквагориОлни
еубОкт; субекти, (два л л.н.)
субекта
субектен, субОктнля(г), субектна,
субектно; субектни
субектИвон, субоктИвнля(т),
субективна, субектНвно;
субективни
субективизъм, субективИзмът,
субективИзма
субективиет; субокливйсти,
(двама л г.н.) субективНс-и
еубоктиниетИчон,
субокгивистйчния(т),
субокливистИчнн,
субектлвлслйчно ;
субокллвлсгИчни
еубоктинИстка
еубоктИнноет, субоктлвносттО
субокт-обоктон,
субОкт-обОктния(т),
субОкт-обОкгна,
субОкг-обекгно;
субокт-обекгни
eÿбкоптипепт; субконгиненли,
(два л л.н.) субконтлнонга
еубнонтинонталон,
сÿбконгинoнлНлн]Ил(m),
субконтлненгОлна,
субконгинентално ;
субконглнентОлни
еубкултура; субкулгурл
сублимат
сублимОтон, сублиматн^^),
сублимОтна, сублимОлно;
сублимОлни
сублимОтон
еублимационон,
су блимационнияСт),
сублимоционна,
сублимоционно;
сублимоционни
сублимация
сублимон, сублHнния(л),
сублймна, сублИмно; сублймни
сублимирам, -аш
сублимИрано
599
сублиценз
сублиценз; сублицОнзи, (два и
т.н.) сублицОнза
субординационен,
субординационния(т),
субординационна,
субординационно;
субординационни
субординация
субординйрам, -аш
субординйран
субординйране
субпаралелно
субпродукт; с^продукти, (два и
т.н.) субпродукта
субретка
субсидиарен, субсидиОрния(т),
субсидиОрна, субсидиОрно;
субсидиОрни
субсидиарност, субсидиарносттО
субсидйрам, -аш
субсидйран
субсидйране
субсйдия; субсидии
субсредиземноморски
субстантйв; субстантйви, (два и
т.н.) субстантйва
субстантивация
субстантйвен, субстантйвния(т),
субстантОвна, субстантивно;
субстантйвни
субстанциален,
субстанциалния(т),
субстанциална, субстанциално;
субстанциални
субстанция; субстОнции
субституционен,
субституционния(т),
субституционна,
субституционно;
субституционни
субституция
субстрат
субстратосфйра
субтйтър; субтйтри (обикн. в мн.ч.)
субтропик; субтропици (обикн. в
мн.ч.)
субтропйчен, субтропйчния(т),
субтропична, субтропично;
субтропични
субтропйчески
сувенйр; сувенйри, (два и т.н.)
сувенйра
сувенйрен, сувенйрния(т),
сувенйрна, сувенирно;
сувенйрни
суверен; суверени, (двама и т.н.)
суверОни
суверенен, суверенния(т),
суверОнна, суверенно;
суверОнни
суверенитет
суверенност, суверенността
суворовски
сугестйвен, сугестйвния(т),
сугестОвна, сугестйвно;
сугестйвни
сугестйрам, -аш
сугестйране
сугестия
сугестолог; сугестолози, (двама и
т.н.) сугестолози
сугестологйчен,
сутестологйчния(т),
сугестологйчна,
сугестологйчно;
сугестологйчни
сугестология
сугестоложка
сугестоложки
сугестопедйчен,
сугестопедйчния(т),
сугестопедОчна,
сутестопедйчно;
сутестопедйчни
сугестопедия
суграшица
суданец; судОнци, (двама и т.н.)
судОнци
суданка
судански
суджук; суджуци, (два и т.н.)
суджука
судоку
суеверен, суевОрния(т), суеверна,
суевОрно; суеверни
суеверие; суевОрия
суеверност, суеверносттО
суета
суетен, суОтния(т), суетна,
суетно; суОтни
суетене
суетлйв
суетлйвост, суетливосттО
суетност, суетносттО
суетня
суетя се, -йш
суйцки
суйнг
суйтшърт
сукалче; сукОлчета
сукане и сучене
сукмйн; сукмОни, (два и т.н.)
сукмОна
сукнар, -ят, -я; сукнОри, (двама и
т.н.) сукнОри
сукнарски
сукнарство
сукнен, сукнения(т), сукнена,
сукнено; сукнени
сукно; сукнО
султан; султани, (двама и т.н.)
султОни
султанат; султанОти, (два и т.н.)
султаната
султанка
султанов
султански
султанство; султОнства
сулфамйд; сулфамиди (обикн. в
мн.ч.)
сулфат; сулфОти
сулфатен, сулфатния(т),
сулфОтна, сулфОтно; сулфОтни
сулфатиазол; (два и т.н.)
сулфатиазола, и сулфатиацол
сулфатиацол; (два и т.н.)
сулфатиацола, и сулфатиазол
сулфйд; сулфОди
сулфйт; сулфОти
сулфйтен, сулфОтния(т),
сулфйтна, сулфОтно; сулфОтни
сума
сумарен, сумОрния(т), сумОрна,
сумОрно; сумОрни
суматор; сумОтори, (два и т.н.)
сумОтора
суматоха
сумйрам, -аш
сумйране
сумйст; сумйсти, (двама и т.н.)
сумОсти
сумйстка
сумо
сумоборец*; сумоборцй, (двама и
т.н.) сумоборци
сумрак
сумрачен, сумрачния(т),
сумрачна, сумрачно; сумрачни
сумтя, -йш
суна;суни
сунгурларски
сунйзъм, сунйзмът, сунйзма
сунйт; сунйти, (двама и т.н.)
сунОти
супа
супен, супения(т), супена, сушено;
супени
супер; супери, (два и т.н.) супера
супер (прил.)
супер (нар.)
суперарбйтър; суперарбйтри,
(двама и т.н.) суперарбйтри
супервайзър1; супервайзъри,
(двама и т.н.) супервайзъри
(лице)
супервайзър2; супервайзъри, (два
и т.н.) супервайзъра (нелице)
супервайзърски
супергигантски
су пергросмайстор;
супергросмаОстори, (двама и
т.н.) супергросмООстори
супердобив; супердобиви, (два и
т.н.) супердобива
суперзвезда
супериорен, супериорния(т),
супериорна, супериорно;
супериорни
супериоритет
суперкарго
суперкачество
суперкомпютър;
600
сферойд
суперкомпютри, (два и т.н.)
суперкомпютъра
суперкрос, -ъг, -и; суперкросове,
(двн и г.ч.) суперкроса
суперкупа
суперлатйв; суперлативи, (дви и
т.н.) суперлатива
суперлатйвен, суnерлнгйвчия(г),
суперлативна, суперлатИвно;
суперлатИвни
суперлйга
суперлуксозен,
с^ерл^^^ия^),
сÿперлуксозча, суперлуксозно;
суперлуксозни
супермОркет; супермаркети, (два
и г.н.) супермОркета
супермОч, -ът, -н; супермОчове,
(двн и т.н.) супермОча
супермОн, -ът, -н; супермени,
(двама и г.н.) сулермечи
супермодерен, супермодерния^),
супермодерна, супермодерно;
супермодерни
супермощен, супермощчил(т),
супермощна, супермощно;
сулермощчи
супернатуралйзъм,
сÿперчатyрилйзмъг,
сÿnерчатуралйзма
суперотбор; суперотбори, (два и
т.н.) суперогбори
суперпОчилба
суперпродукция;
суперпродукции
суперрецепзпя; сулеррецечзии
суперсйли
суперстрит
супертурнйр; супертурнйри, (два
и т.н.) супертурчйра
суперфйкция
суперфосфат, суперфосфИги
суперфосфатен,
суперфосфата^^),
суперфосфатни,
суперфосфИтао;
суперфосфОтни
суперхйт, -ът, -и; суперхйтове,
(два и т.н.) суперхйта
супершоу
супйн
супйнен, сулйчмия(т), супинна,
супйнно; супинни
суплетйвен, суплегйвния(т),
суплетйвна, суплегйвно;
суплетИвчи
суплетивйзъм, суплетивИзмът,
суплегивйзма
супник; супници, (два и т.н.)
супника
супозиторий, -ят, -я;
с^озит-ории, (двн и т.н.)
сулозитория, и супозиториум
супозиториум; супозигориуми,
(два и т.н.) супозигориума, и
супозиторий
супрасегментен,
супрасегмечтнил(г),
супрасегмемтна,
супрасегмемгно;
супрасегмечтни
сур
сурва
сурвОкам, -аш
сурвОкане
сурвакИр, -ят, -я; сурвакНри,
(двама и т.н.) сурвикОри
сурвОкница
сурвам, -аш
сурване
сурвИчка
сурдйнка
сурдокОмера
сурдопедагогика
суринамец; суринОмци, (двама и
т.н.) суринамци
суринОмка
суринОмски
суров
суровОтка
суровинО
суровйнен, суровйнчил(г),
суровинна, суровинно;
суровинни
суровост, суровосггО
суровояд; суровояди, (двимн и
т.н.) суровояди
суровоядец; суровоядци, (двама
и г.н.) суровоядци
суровоядка
суровоядство
сурогат; сурогНти, (два и г.н.)
сурогОгн
сурогИтен, сурогОгния(г),
сурогНгна, сурогОтао;
сурогНтаи
сусОм
сусОмен, сусамен^^), сусОмена,
сусОмено; сусИмени
сусОмка
сусИмов
сусОмче; сусНмчега
суспендйрам, -аш
суспендйране
суспензйвен, суспензИвн^^),
суспензйвна, суспензйвно;
суспензйвни
суспОнзия
сутеньор; сутеньори, (двама и
т.н.) сутеньори
сутерен; сутерени, (двн и т.н.)
сутерена
сутерОнен, сутеренния^),
сутеренна, сутеренно;
сутеренни
сутиен; сутиени, (двн и т.н.)
сутиена
сутляш; сутляши, (два и т.н.)
суглЛщн
сутрешен, сутрешния^),
сутрешна, сутрешно; сутрешни
сутрин
сутринен, сÿтриччил(г),
сутринна, сутринно; сутринни
суфикс; суфикси, (двн и m^.)
суфикса
суфиксОя)^ суфиксалнил(т),
суриксалчн, суриксИлно;
суриксалчи
суфиксОция
суфиксен, еÿрикснил(т),
суфиксни, суфиксно; суфиксни
суфле, суфлета
суфлйром, -аш
суфлйроне
суфльор
суфльорко
суфльорски
сурльорство
суфрожйстко
сух
сухар, -ъг, -а; сухОри, (два и т.н.)
сухНра (храна)
сухарен, сухОренияСт), сухОрена,
сухНрено; сухОрени
сухОрник; сухОрници, (два и г.н.)
сухарника
сухиндолски
суховОй, -яг, -я
суходол, -ъг, -а; суходолове, (два
и т.н.) суходола
сухоежбина
сухожйлие; сухожилия
сухоземен, сухоземния(т),
сухоземна, сухоземно;
сухоземни
сухопътен, сухопътния^),
сухопътна, сухопътно;
сухопътни
сухост, сухосттО
сухото
сухоустойчив и сухоустойчйв
сухоустойчивост,
сухоустойчивосттН, и
сухоустойчйвост
суча, -еш
суча (се), -еш
сучене и сукане
суша
суша (се), -Иш
сушОне
сушав
сушйлен, сушилния^), сушилна,
сушилно; сушилни
сушйлня
сушино
сфОро
сферйчен, сферичния^),
сферична, сферИчно; сферични
сферйчески
сферйчност, сферично^™
сферойд; сферойди, (два и г.н.)
601
ефероИд
сферойдн
сфероиден, сферой^^^),
сферойднн, сферойдно;
сферойдни
сфинкс, -ъл, -а; сфинксове, (два и
т.н.) сфйнкса
сфинксое
сфИнктор; сфИнктерл, (два л л.н.)
сфИнктера
сформИрам (ее), -аш
сформирано
сфумОто
схвана, -ош
схвана ео, -ош
схванат
схватка
eхвахляв
схватливост, схватливостта
ехвОщам, -аш
ехвОщам ео, -аш
схнОщане
ехома
схоматизОт^ор; схеннллзamорл,
(двама л л.н.) схеннгизНлорл
схематизация
eхемoхизИрам, -аш
eхомахизИране
eхомахязъм, схемалйтнъл,
схема-азма
схематичен, ехенamHчнлл(л),
схематично, схематично;
схематични
eхоматИчноeх, схеннmлчнослгН
ехизма
ехизматИк; схизматйцл, (двама и
т.н.) ехuтнатйци
схематИчен, схизмагйчния(л),
схизмагйчна, схематично;
схематични
ехизмотически
ехизматИчка
ехлупон, схлупения(л), склопена,
схлупено;схлупони
сходен, еходнuя(л), сходна,
сходно;сходни
еходност, сходносггН
сходство; сходства
ехождам ее, -аш
схождано
схоластик; схоластици, (двама и
т.н.) схоластици
схоластика
схоластИчен, схоластИчния^),
схоластична, схоластично;
схоластични
схолостически
схоластична
схрупам, -аш
ехрупнам, -аш
ехрупноно
схрускам, -аш
схрускиом, -аш
схрускионо
ецона
еценОрион, сцoнарийнлл(л),
сценОрлИна, сценарийно;
сценОриИни
сценарии, -ял, -я; сценОрии, (два и
л.н.) сценОрля
сценарист; сценарИсти, (двама и
г.н.) сценорйсги
сценарИстна
сценИчен, еценHчнлл(л),
сценИчно, сценично; сценИчни
сценИчоски
сценИчност, сценичносглО
ецонка
сценограф; сценогрОфл, (двама и
л.н.) сценографи
сценография
ецоногрОфка
сценографски
ецопеам (ее), -аш
ецОпеано
сцОпон, сцОпения(л), сцепено,
сцепено; сцепени
ецоплОние
ецопя (ее), -лш
еционтизъм, ецленлйтнъл,
сцлентйзма
eционтяeх
сц^н^ст^
сционтолог; сцлoнлолотл, (двама
л л.н.) сцленлолозл
сциентология
eционхоложка
ециентоложки
счепкам ее, -аш
счОпкнам ео, -аш
ечОпкнане
счотО (ее), -Ош
счетоводен, счеловоднлл(m),
ечеловбдна, счетоводно;
счетоводни
счетоводИтел, -ял, -я;
счетоводители, (двама л л.н.)
счетоводители
счетоводителка
счетоводителски
счетоводство; счетоводства
ечИтам (ее), -аш
ечуеа ми ео (3 л.)
счуеане
счуо ми ее (3 л.)
счукам, -нш
ечукеам, -ош
счупвано
счупвам (ее), -аш
счупвано
ечупя (ео), -иш
съавтор; съНвторл, (двама л л.н.)
съавтори
съавторка
eъаихорeхио
съакционор; съакцлонОрл, (двама
л л.н.) сънкцлонерл
събарям (ео), -яш
събОряно
съберО (ео), -Ош
събесОдиам, -нш
събеседване
събеседник; събесОдницл, (двама
л л.н.) събеседници
eъбоeодпичка
събирОом
събираемо; събирОемл
събИрам (ео), -нш
събирано
събирателен, събирОтелния(т),
съблрОтелнн, съблрОтелно;
събирателни
еъбирОч; събирОчи, (двама л т.н.)
събирНчл
еъбирОчоски
събирОчестно
събирачка
събИтие; събития
събитИон, съблгHйнлл(т),
събитийна, събитийно;
съблгИНнл
съблазнител, -ят, -я;
съблнзнйгели, (двама и л.н.)
съблознИгели
съблазнИтелен,
съблазнНтелнля(г),
съблазнителна, съблазнително;
съблазнителни
съблознИтолка
съблазнИтолноет,
съблнтнителносггН
съблазня (ео), -Иш
съблазнявам (ео), -аш
съблазнявано
съблазън
съблокО (ео), -Ош
съблекалня
съблИчам (ео), -аш
съблИчане
еъблюдОиам, -аш
съблюдавано
съболезнование
eъбблозноватолон,
съболетнователнил(т),
съболетнователнн,
съболетновНтел[но;
съболетновНтелнл
събор; събори, (двн л т.н.) събора
съборен, съборния^), съббрна,
съборно; съборни
съборен, съборения^), съборена,
съборено; съборени
съборОтина
съборя (ее), -иш
съборянин; съборяни, (двнмн и
л.н.) съборяни
съборянка
събота
съботен, еЪботнuл(m), съботна,
съботно; съботни
съботно-неделен,
сЪбогно-неделнлл(л),
събогно-недОлнн,
602
съботно-неделно;
съботно-неделни
съботянин; съботяни, (двама ит.н.)
съботяни
съботянка
събрание
събрат, -ът, -а; събрОтя, (двама и
т.н.) събрОтя
събувалка
събувам (се), -аш
събуване
събуден, събудения(т), събудена,
събудено; събудени
събудя (се), -иш
събуждам (се), -аш
събуждане
събуя (се), -еш
съвест, съвесттО
съвестен, съвестния(т), съвестна,
съвестно; съвестни
съвестност, съвестносттО
съвет; съвОти, (два и т.н.) съвОта
съветвам (се), -аш
съветване
съветник; съветници, (двама и т.н.)
съветници
съветница
съветнически
съветничка
съветски
съвещавам се, -аш
съвещаване
съвещание
съвещателен, съвещОтелния(т),
съвещОтелна, съвещОтелно;
съвещОтелни
съвзема се, -еш
съвземам се, -аш
съвземане
съвйпускник; съвипускници,
(двама и т.н.) съвипускници
съвйпускничка
съвкупен, съвкупния(т),
съвкупна, съвкупно; съвкупни
съвкупление
съвкупност, съвкупността
съвкупя се, -йш
съвкупявам се, -аш
съвкупяване
съвладелец; съвладОлци, (двама и
т.н.) съвладОлци
съвладетел, -ят, -я; съвладОтели,
(двама и т.н.) съвладОтели
съвладетелство
съвместен, съвместния(т),
съвмОстна, съвмОстно;
съвмОстни
съвместйм
съвместймост, съвместимостта
съвместйтел, -ят, -я; съвместОтели,
(двама и т.н.) съвместОтели
съвместйтелка
съвместйтелство
съвместя (се), -йш
съвместявам (се), -аш
съвместяване
съвпадам, -аш
съвпадане
съвпадение
съвпадна, -еш
съвременен, съвременния(т),
съврОменна, съвременно;
съврОменни
съвременник; съвременници,
(двама и т.н.) съвременници
съвременница
съвременничка
съвременност, съвременността
съвремие
съвсем
съвършен, съвършОния(т),
съвършОна, съвършОно;
съвършОни
съвършеност, съвършеносттО
съвършенство
съгласен, съглОсния(т), съглОсна,
съглОсно; съглОсни
съглйсие
съгласна
съгласувам (се), -аш
съгласуване
съгласуван
съгласуваност, съгласуваността
съглася се, -йш
съгласявам се, -аш
съгласяване
съглашател, -ят, -я; съглашОтели,
(двама и т.н.) съглашОтели
съглашателка
съглашателски
съглашателство; съглашателства
съглашенец; съглашОнци, (двама
и т.н.) съглашОнци
съглашение
съглашенка
съглашенски
съгледам, -аш
съгледвам, -аш
съгледвач; съгледвОчи, (двама и
т.н.) съгледвОчи
съгледвачка
съглеждам, -аш
съглеждане
съградя, -йш
съграждам, -аш
съграждане
съгражданин; съграждани,
(двама и т.н.) съграждани
съгражданка
съгреша, -йш
съгрешавам, -аш
съгрешаване
съгрешение
съд1, -ът, -О; съдилища
съд2, -ът, -О; съдове, (два и т.н.)
съда
съдба
съдбинй (само мн.ч.)
съдоустройствен
съдбовен, съдбовния(т),
съдбовна, съдбовно; съдбовни
съдбоносен, съдбоносния(т),
съдбоносна, съдбоносно;
съдбоносни
съдебен, съдОбния(т), съдебна,
съдебно; съдебни
съдебномедицйнски
съдебнопсихиатрйчен,
съдебнопсихиатрйчния(т),
съдебнопсихиатрична,
съдебнопсихиатрично;
съдебнопсихиатрични
съдебносчетоводен,
съдебносчетоводния(т),
съдОбносчетоводна,
съдОбносчетоводно;
съдОбносчетоводни
съдействам, -аш
съдействане
съдействие
съдене
съдера (се), -еш
съдййка
съдййски
съдййствам, -аш
съдййстване
съдййство
съдйлище; съдилища
съдйлищен, съдОлшцния(т),
съдОлищна, съдйлищно;
съдйлищни
съдймост, съдимосттО
съдйна
съдйнка
съдйрам (се), -аш
съдйране
съдиректор; съдирОктори, (двама
и т.н.) съдирОктори
съдия; съдйи, (двама и т.н.) съдйи
съдия-изпълнйтел, -ят, -я;
съдия-изпълнители, (двама и
т.н.) съдия-изпълнители
съдия-следовател, -ят, -я;
съдия-следовОтели, (двама и
т.н.) съдия-следовОтели
съдник; съдници, (двама и т.н.)
съдници
съдница
съдов
съдоклад; съдоклОди, (два и т.н.)
съдоклОда
съдокладчик; съдоклОдчици,
(двама и т.н.) съдоклОдчици
съдоклйдчица
съдомиялен, съдомиялния(т),
съдомиялна, съдомиялно;
съдомиялни
съдомиялна
съдопроизводство;
съдопроизводства
съдоустройствен,
съдоустройствения(т),
съдоустройствена,
603
съдоустройствен
съдоустройствено;
съдоустройствени
съдоустройство
съдрОн
съдружО се, -йш
съдружОвам се, -иш
съдружОване
съдружески
съдружие; съдружия
съдружник; съдружници, (двама
и т.н.) съдружници
съдружница
съдружнически
съдружничество ;
съдружничества
съдружничка
съдържам (се), -аш
съдържане
съдържание
съдържОтел, -ят, -я;
съдържатели, (двима и m^.)
съдържОтели
съдържОтелен,
съдържОгелния(г),
съдържОтелна, съдържателно;
съдържателни
съдържителка
съдържател ност,
съдържателността
съдържИтелски
съдържйм
съдържймо
съдържймост, съдържимосггО
съдя (се), -иш
съединОн, съединения^),
съединена, съединено;
съединени
съединОние
съединйст; съединИсти, (двами и
г.н.) съединйсти
съединйстка
съединйстки
съединйтел, -ят, -я; съединители,
(два и т.н.) съединителя
съединйтелен, съединиmелмил(г),
съединителна, съединително;
съединителни
съединя (се), -Иш
съединявам (се), -аш
съекйпник; съекипници, (двама и
г.н.) съекипници
съешО (се), -йш
съешОвам (се), -аш
съешОване
съешОн, съещения(т), съешена,
тешено; съешени
съжаление
съжилйтелен, съжилйгелчия(т),
съжилйгелча, съжалйгелно;
съжилителни
съжаля (се), -йш
съжалявам (се), -ош
съжаляване
съждение
съживйтелен, съживйгелчия(г),
съживйтелна, съживйтелно;
съживйтелни
съживя (се), -йш
съживявам (се), -аш
съживяване
съжйтел, -ят, -я; съжители, (двама
и т.н.) съжители
съжйтелка
съжйтелски
съжйтелствам, -аш
съжйтелстване
съжйтелство
съзаклятие; съзаклятия
съзаклятник; съзаклятници,
(двама и т.н.) съзаклятници
съзаклятнича, -иш
съзаклятничене
съзаклятнически
съзаклятничество;
съзаклятничествн
съзаклятничка
съзвОздие; съзвездия
съзвучен, съзвуччLИл(т),
съзвучна, съзвучно; съзвучни
съзвучие; съзвучия
съзвучност, съзвучностгО
създОвам, -аш
създОване
създОм, създадеш
създОние
създОтел, -яг, -я; създНгели,
(двама и т.н.) създОтели
създОтелка
създИтелски
съзерцОвам, -аш
съзерцОване
съзерцание
съзерцОтел, -яг, -я; съзерцОтели,
(двама и т.н.) съзерцОтели
съзерцателен, съзерцателния^),
съзерцателна, съзерцателно;
съзерцателни
съзерцОтелка
съзерцОтелност,
съзерцагелностгН
съзйдам, -аш
съзидИнне
съзидОтелен, съзидателния^),
съзидателна, съзидателно;
съзидателни
съзйждам, -аш
съзйждане
съзйрам, -аш
съзйране
съзнОвам, -аш
съзнОване
съзнОние
съзнОтелен, съзнателният),
съзнателни, съзнОтелно;
съзнателни
съзнОтелност, съзнателността
съзнОя, -еш
съзрО, -еш
съзрея, -еш
съзрявом, -аш
съзряване
съигрОч; сънгрОчи, (двама и т.н.)
съигрОчи
съидОйник; съидейници, (двама и
т.н.) съидейници
съизвършйтел, -ят, -я;
съизвършИтели, (двама и т.н.)
съизвършигели
съизмОрвам се, -аш
съизмОрване
съизмерйм
съизмерймост, съизмеримосгтН
свйменник; ^Именници, (двама
и г.н.) ^именници
съйменницо
съквортОлец; съквартИлци,
(двамн и т.н.) съквиртОлци
съквартОлко
съквартирант; съквартиранти,
(двама и г.н.) съквартиранти
съквортиронтко
съкилййник; съкилииници,
(двимн и т.н.) съкилййници
съклОсник; съклОсници, (двамн и
т.н.) съклНсници
съклОсничко
съконтрагОнт1, съконтрагечти,
(двама и т.н.) съкочтригенти
(лице)
съконтрагОнт2, съкочтритèчти,
(два и т.н.) сЪкомгритечгн
(нелице)
съкооператор; съкооператори,
(двами и т.н.) съкооперОгори
съкооперОторко
съкратя (се), -йш
съкрощОвом (се), -аш
съкращаване
съкращение
съкровен, съкровения^),
съкровени, съкровено;
съкровени
съкровище; съкровшиа
съкровищен, съкрдвщцнил(т),
съкровшцча, съкровищно;
съкровщцни
съкровищница
съкруша (се), -йш
съкрушОвом (се), -аш
съкрушОвоне
съкрушОние
съкрушителен,
съкрушителния (т),
съкрушителна, съкрушително;
съкрушителни
съкурсник; съкурсници, (двнмн и
гш.) съкурсници
съкурсничко
сълзО
сълзен, сълзнил(т), с^зна,
сълзно; сълзни, и слъзен
сълзлйв
604
съпричастио
сълзлИвост, сълтлuвосmлà
сълзотворен, сълтогвбрния(m),
сълзотворна, сълзотворно;
сълзотворни
сълзя, -Иш
съм, си, е; сме, сте, са
еъмохлонец; съмахленци, (двама
л л.н.) съмахленци
съмахлОнка
съмна (ее) (3 л.)
съмИшленик; съмишленици,
(двама л л.н.) съмишленици
съмИшлоница
съмИшлоничка
съмне (ее) (3 л.)
съмнение
съмнИтелон, съннИгoлнил(т),
съмнителна, съмнително;
съмнИгелни
eъмнИтолпоeт, съмнллолносгтО
съмнявам (ее), -аш
еън', -ял, -я; (два и л.н.) съня
еън2, -я-, -я; сънища, (два и г.н.)
съня
сънаборник; сънОборнлци,
(двнмн л г.н.) сънНборнлци
сънародник; сънародници,
(двнмн л т.н.) сънародници
сънародница
сънародничка
сънаследник; сънаследници,
(двама и г.н.) сънаследници
сънаследница
eъпаeлоднuчоeки
eъпаeлèдeтвон,
съннслОдслвония(т),
сънаелoдсгвoнн,
съннслОдсгвено;
съннслОдсгвени
сънен', сънoн:ил(т), сънена,
сънено; сънени
еъно^, съннля(л), сънна, сънно;
сънни
сънла
сънлИн
сънливец; сънлИвци, (двама и л.н.)
сънлНвцл
сънлИнка
сънлИвост, сънллвосгтН
сънльо; сънльовци, (двнмн и л.н.)
сънльовци
съновидение
съновник; съновници, (два и г.н.)
сънбвникн
сънотворен, съногворнил(m),
сънотворна, сънотворно;
сънотворни
eъпотълкувано
eъпотълкуватèл1, -яг, -я;
съногълкувНтели, (двама л г.н.)
съногълкувНтели (лице)
сънотълкунОтол2, -яг, -я;
съногълкувНтели, (два л л.н.)
сънотълкуватoлл (нелице)
сънотълкувОтолка
сънувам, -аш
сънувано
сънчо
съображОнио
съобразен, съобратнuл(m),
съобразна, съобразно;
съобразни
съобразен, съобразoнил(т),
съобразено, съобразОно;
съобразени
съобразителен,
съобразалoлнuл(т),
съобразителна, съобразйтелно;
съобразителни
eъобразИтèлпоeт,
съобрнтилoлносттН
съобрОзност, съобразността
съобразя (ее), -Иш
съобразявам (ее), -аш
съобразявано
съобщавам, -нш
съобщавано
съобщение
съобщИтолон, съобшНлелнля(г),
съобщителна, съобщително;
съобщйголни
съобщИтолност,
съобщигелносгй
съобщя, -Иш
eЪоргoнизатор; съорганизатори,
(двнма и т.н.) съорганизатори
съоръжа (ее), -Иш
съоръжавам (ее), -ош
еъоръжОвано
съоръжение
съосновател, -яг, -я;
съоснователи, (двама и л.н.)
съосновНтели
съотборник; съотборници,
(двама и г.н.) съотборници
съотборничка
съответен, съогвотнля(г),
съответна, съответно;
съответни
съответна
съотнотник' ; съолвОгницл, (два¬
мн л г.н.) съогвегницл (лице)
съответни^; съотвегници, (дво
и г.н.) съогвотникн (нелице)
съотвотница
съответствам, -аш
съответствано
съотвотствон, съолвomетвoнuл(т),
съогвотственн, съотвогствено;
съотвотсгвени
съотвотствоност,
съотвотсгвоносггН
съответствие; съответствия
съотечественик;
съотечественици, (двама л л.н.)
съотОчественици
съотечественица
eъоточоeтвоннчка
съотнОсям (ее), -яш
съотнОсяно
съотносО (ее), -еш
съотносон, съолносения(т),
съотнОсона, съотнесено;
съотнесени
съотносоност, съотнесеностгО
съотносИтолон,
съогносйлелния(т),
съотносйлелна, съотносйлелно;
съотносйлелни
съотносИтолност,
съолнослтелносгтО
съотношение
съпартиец; съпартНИцл, (двама и
г.н.) съпартийци
съпартИИка
съперник; съперници, (двнма и
л.н.) съперници
съперница
съпОрнича (еи), -лш
съпорничоски
съперничество; съперничества
съпорничка
съпломонон, съплoненнuл(m),
съплеменна, съплОменно;
съплеменнл
съпломенник; съплеменнлцл,
(двама и л.н.) ^племенници
съпломонница
съпломонничка
съподчинОн, съподчлнения(т),
съподчинена, сълодчинено;
съподчлнени
съпостанИм
съпоставителен,
съпосmaвйлoлнuл(m),
съпоставителна,
съпоставително;
съпоставИтелни
съпоставка
съпоставя, -иш
еъпоетОням, -яш
съпостОняно
съпродсодОтол, -ял, -я;
съпродсодОлоли, (двама и г.н.)
съпродседОтелл
съпрожиноя, -еш
съпрожиня ее, -Иш
съпрожинянам, -аш
съпрожинянано
съприкосновение
съприкосноня ее, -иш
съприкоснонянам ее, -аш
съприкоснонянане
съпритожОтол, -ят, -я;
съпритежатели, (двама и л.н.)
съпритежатели
съпритожОтолка
съпритожОтолски
съпричастен, съпрuчaсгнлл(m),
съпричастна, съпричОслно;
съпричастни
еъпричОстио
605
съпричастност
съпричастност, съпричастността
съпровод
съпроводйтелен,
съпроводителния(т),
съпроводйтелна,
съпроводително;
съпроводителни
съпроводя, -иш
съпровбждам, -аш
съпровождане
съпротйва
съпротивйтелен,
съпротивйтелния(т),
съпротивителна,
съпротивително;
съпротивителни
съпротивление
съпротивлявам се, -аш
съпротивляване
съпротивляемост,
съпротивляемосттО
съпротивя се, -иш
съпротивявам се, -аш
съпруг; съпрузи, (двама и т.н.)
съпрузи
съпруга
съпружески
съпружество
съпътствам, -аш
съпътстване
сър
сърадвам, -аш
съразмерен, съразмерния(т),
съразмОрна, съразмерно;
съразмОрни
съразмерност, съразмерността
сърйтник; съратници, (двама и
т.н.) съратници
съратница
съратнически
съратничество
съратничка
съраунд
сърбам, -аш
сърбане
сърбеж; сърбОжи
сърбй ме (3 л.)
сърбизация
сърбизйрам (се), -аш
сърбизйране
сърбин; сърби, (двама и т.н.) сърби
сърбоман; сърбомани, (двама и
т.н.) сърбомОни
сърбоманка
сърбоманство
сърбохър ватски
сървър; сървъри, (два и т.н.)
сървъра
сървърен, сървърния(т),
сървърна, сървърно; сървърни
сърдене
сърдечен, сърдечния(т),
сърдечна, сърдОчно; сърдечни
сърдечноболен,
сърдечноболния(т),
сърдечноболна, сърдОчноболно;
сърдОчноболни
сърдечност, сърдечността
сърдечносъдов
сърдйт
сърдйтко; сърдитковци, (двама и
т.н.) сърдитковци
сърдя (се), -иш
съребрен, съребрения(т),
сърОбрена, сърОбрено;
сърОбрени
съревновавам се, -аш
съревноваване
съревнование
съревнователен,
съревновОтелния(т),
съревновОтелна,
съревновОтелно;
съревновОтелни
съредактор; съредОктори, (двама
и т.н.) съредОктори
съредакторка
съредакторски
съредакторство
сърма
сърмен, сърмения(т), сърмена,
сърмено; сърмени
сърна
сърне; сърнОта
сърнела
сърнен, сърнения(т), сърнена,
сърнено; сърнени
сърненка
сърп, сърпът, сърпа; сърпове, (два
и т.н.) сърпа
сърпОц; сърпцй, (два и т.н.)
сърпОца
сърповйден, сърповОдния(т),
сърповидна, сърповидно;
сърповидни
сърпообразен, сърпообрОзния(т),
сърпообрОзна, сърпообрОзно;
сърпообразни
сърф, -ът, -а; сърфове, (два и т.н.)
сърфа
сърфинг
сърфйрам, -аш
сърфйране
сърфйст; сърфйсти, (двама и т.н.)
сърфйсти
сърфйстка
сърфър; сърфъри, (двама и т.н.)
сърфъри
сърцат
сърцатост, сърцатостта
сърце; сърцО
сърцебйене
сърцеббл
сърцевед; сърцеведи, (двама и т.н.)
сърцевОди
сърцеведец; сърцевОдци, (двама и
т.н.) сърцевОдци
сърцеведка
сърцевйден, сърцевйдния(т),
сърцевидна, сърцевидно;
сърцевидни
сърцевина
сърцевйнен, сърцевйнния(т),
сърцевйнна, сърцевйнно;
сърцевйнни
сърцераздирателен,
сърцераздирОтелния(т),
сърцераздирателна,
сърцераздирателно ;
сърцераздирателни
със (вж. с)
съсвам, -аш
съсване
съсед; съседи, (двама и т.н.) съседи
съседен, съсОдния(т), съседна,
съседно; съседни
съседка
съседски
съседствам, -аш
съседство
съсека, -Ош
съсел; съсели, (два и т.н.) съсела
съселянин; съсОляни, (двама и
т.н.) съсОляни
съселянка
съсйпан
съсйпвам (се), -аш
съсйпване
съсипйя; съсипии
съсйпник; съсйпници, (двама и
т.н.) съсйпници
съсйпница
съсипня
съсйпя (се), -еш
съсйрвам (се), -аш
съсйрване
съсйрек; съсйреци, (два и т.н.)
съсОрека
съсйрен, съсОрения(т), съсирена,
съсирено; съсирени
съсйря (се), -иш
съсйчам, -аш
съсйчане
съскай
съскавост, съскавосттО
съскам, -аш
съскане
съскащ
съсловен, съсловния(т),
съсловна, съсловно; съсловни
съслбвие; съсловия
съсловност, съсловносттО
съсна, -еш
съсобственик; съсобственици,
(двама и т.н.) съсобственици
съсобственичка
съсобственост, съсобствеността
съспенс
съсредоточа (се), -иш
съсредоточавам (се), -аш
съсредоточаване
съсредоточен,
606
сюнгер
съсредоточения^),
съсредоточена, съсредоточено;
съсредоточени
съсредоточеност,
съсредоточеността
състав; състави, (два и г.н.) съсгОва
състОвен, съставния^), състОвна,
съставно; състОвни
състОвен, съставения^),
съставени, съставено;
състОвени
съставител, -яг, -я; състОвители,
(двама и т.н.) състОвигели, и
съставител
съставител, -яг, -я; съставители,
(двама и тн.) съставители, и
съставител
състОвителка и съставйтелка
състОвителски и
съставйтелски
състОвка
съставлявам, -аш
състОвя, -иш
състОвям, -аш
състОвяне
състаря (се), -йш
състарявам (се), -нш
състаряване
състезИвам се, -аш
състезОване
състезание
състезател, -яг, -я; състезатели,
(двама и т.н.) състезОтели
състезОтелен, състезателния^),
състезОтелна, съсгезОгелно;
състезОтелни
състезателка
състой се (3 л.)
състояние
състоятелен, състоятелния^),
състоятелна, състоятелно;
състоятелни
състоятелност, състоятелността
състрадОвам, -аш
състрадОване
състрадОние
състрадателен,
състрадателният),
съсградОтелна, състрадателно;
състрадателни
състрадОтелност,
състрадателностгО
състудОнт; състуденти, (двама и
т.н.) състуденти
състудОнтка
състудОнтски
съсухрен, със^рения^),
съсÿхреча, съсухрено;
съсухрени
съсухреност, съсухречосгmа
съсухря се, -иш
съсухрям се, -яш
съсък; съсъци, (два и г.н.) съсъки
съсънка и съсънка
сътворОние
сътворя, -йш
сътворявам, -аш
сътворяване
сътрапОзник; сътрапезници,
(двама и т.н.) сътрапезници
сътрапезница
сътрапОзничка
сътресение
сътрудник; сътрудници, (двама и
т.н.) сътрудници
сътрудница
сътруднича, -иш
сътрудничене
сътруднически
сътрудничество
сътрудничка
съумОя, -еш
съумявам, -аш
съумяване
съучОствам, -аш
съучОствоне
съучастие; съучИсгия
съучОстник; съучастници, (двама
и г.н.) съучастници
съучОстница
съучастнически
съучостничество
съучОстничка
съученйк; съученИци, (двамн и г.н.)
съученици
съученйчески
съученйчка
съучредйтел, -ят, -я;
съучредигели, (двама и г.н.)
съучредители
съхлйв
съхна, -еш
съхнене
съхранение
съхраня, -йш
съхранявам (се), -нш
съхраняване
съцветие; съцветия
съчетОвам, -аш
съчетОвоне
съчетОемост, съчегаемосттО
съчетОние
съчетОя (се), -еш
съчинение
съчинйтел, -ят, -я; съчинители,
(двама и г.н.) съчинители
съчинйтелен, съчичйгелмия(г),
съчинителна, съчинИтелно;
съчинИтелни
съчинйтелка
съчинйтелски
съчинйтелствам, -нш
съчинйтелство
съчиня, -йш
съчинявам, -аш
съчиняване
съчка
съчленОн, ^членения^),
^членена, ^членено;
съчленени
съчленя (се), -йш
съчленявом (се), -аш
съчленяване
съчувствам, -нш
съчувствен, съчувствения^),
съчувствена, съчувствено;
съчувствени
съчувственик; съчувственици,
(двама и т.н.) съчувственици
съчувствие; съчуБсгвия
съшйвам, -аш
съшйване
съшйя, -еш
същ и същи
същеврОменно
съществен, съществения^),
съществена, съществено;
съществени
същОственост, съществеността
съществйтелно; съществителни
същество; съществО
съществование и
съществувОние
съществувам, -нш
съществуване
съществувОние и
съществование
същи и същ
същинО
същйнски
същност, същносттО
същностен, същностния^),
същностна, същностно;
същностни
също
съЮз; съюзи, (два и т.н.) съюза
съюзен, съюзния^), съюзна,
съюзно; съюзни
съюзОн, съюзения(т), съюзена,
съюзено; съюзени
съюзник; съюзници, (двамн и т.н.)
съюзници
съюзница
съюзнически
съюзничко
съюзя (се), -йш
съюзявам (се), -аш
съюзяване
сьомга
сюжОт; сюжети, (два и гщ.)
сюжета
сюжетен, сюжетния^), сюжетна,
сюжетно; сюжетни
сюзерОн; сюзерени, (двама и г.н.)
сюзерени
сюзерОнен, сюзерен[нил(г),
^зеренна, сюзерèчмо;
^зеренни
сюзеренитОт
сюзерОнство
сюйта
сюнгер; сюнгери, (два и т.н.)
607
сЮнгер
сюнгера
сюрйя; сюрйи
сюрпрйз; сюрпризи, (два и т.н.)
сюрпрйза
сюрпрйзен, сюрпрОзния(т),
сюрпрйзна, сюрпрОзно;
сюрпрОзни
сюрпризйрам, -аш
сюрпризйране
сюрреалйзъм, сюрреализмът,
сюрреализма
сЮрреалйст; сюрреалисти,
(двама и т.н.) сюрреалйсти
сюрреалистйчен,
сюрреалистичния(т),
сюрреалистична,
сюрреалистично;
сюрреалистйчни
сюрреалйстка
сюртук; сюртуци, (два и т.н.)
сюртука
сядам, -аш
сядане
сяждам (се), -аш
сяждане
сякаш
сям (се), сядОш
сянка, сянката; сенки
сяра
сярнокйсел
608
талигОреки
т
та (сз.)
та (част.)
табак; табОцл, (два л л.н.) табНка
табакера
табакорен, лабокОрния(л),
табакОрна, лабнкерно;
тнбакОрни
табОн; табОни, (два и л.н.) табОна
табОшки
табела
табиет; таблети
тОбла
тОбладжиика
таблоджия; гОблнджли, (двама и
т.н.) лОбладжии
табла^^ табланОги, (двн л л.н.)
табланОта
табланОтен, лoблoнелнил(л),
табланелно, лоблонелно;
табланОтни
таблен, тНбления(т), лОблена,
тОблено;тОблени
таблет; таблОги, (два л л.н.)
габлОгн
таблетен, таблoгнил(т), таблетна,
тнблОтно;тнблОгни
таблетка
таблица
таблИчен, лаблHчнил(m),
лаблИчна, лаблйчно; таблични
табло; гнблО
таблоид; таблоиди, (два и л.н.)
таблоида
таблоИден, лаблойднил(л),
таблойдна, лаблойдно;
лаблойдни
тОбор; тОборл, (два л г.н.) табора
табу;габуга
табуИран
тaбуueхИчен, лабулстйчния(л),
табуистйчна, лабуислйчно;
табуистИчни
табулОтор; табулнтори, (два и
т.н.) гобулогоро
табулогрОма
табун; табуни, (два л т.н.) табуна
табурОтка
танО
тавОн; тнвНнл, (два л л.н.) тнвОнн
тавански
таиОрна
хoнмaхург; -03^-^^, (двама и
т.н.) тавннтуртл
хaимaхургИчон,
тавматургйчния(т),
тавмнтургйчна, лнвмагургачно;
лнвмалуртйчнu
танматургия
хaнхбЛбгИчоп, mавлолотHчнuл(л),
лавлологИчнн, лавлологИчно;
лавлологйчни
хавхолОгия; лнвлологил
таджИк; лнджНки, (двама и л.н.)
лнджИки
таджИкеки
таджИчка
тОобо
хaокубпдИeх; лаекуондйели,
(двама л л.н.) лaекуондйеmu
хаекуондб
тОон, лОИния(л), гОйна, гНИно; лОйни
таз, -ъл, -а; тОзове, (два и л.н.) гОзн
тОзиочОрен, тНзвечернил(т),
тoтвечернн, тОзвечОрно;
тОзвечОрни
тазгодИшен, mНзтодHшнuл(л),
лНзгодйшна, гОзгодИшно;
лОзгодИшни
тОзи (вж. този)
тазобедрен, тнзобОдренля(т),
тазобедрена, тазобедрено;
тазобедрени
тазов
хoзeодмичен, лНтседмичнлл(л),
лНзседничнa, лНтеедмично;
лОзсОдмични
хазeухрошен, тНзсÿлрешнuл(т),
тàзсÿтрешна, тОзсутрешно;
тОзсугрешни
тонт^н^ лаилянл, (двама л л.н.)
лалгянл
таитянка
таитянски
хОяброк; тОйбрОково, (два л л.н.)
тОйбрОка
таИвански
таигО
таиландски
тОИмОут
таимор; лнНмерл, (два л г.н.)
таймера
тОИна
тОиник; лОНници, (два л г.н.)
лОйника
тoяноnИe
таИнстион, таИнсгвения(т),
лОйнственн, лОннслвоно;
тайнствени
таИнственост, тайнствеността
таИнство; тайнства
таяор; лнИорл, (два л т.н.) таНора
хoяфa
таифун; тайфуни, (два л л.н.)
тайфуна
такО
такОна (вж. такъв)
тОко; тОкета
такелОж
таколажон, лакелажнuл(л),
лнкелОжна, лакелажно;
лнкелОжни
токолажник; лакелОжници,
(двама л г.н.) лакелажници
такИна (вж. такъв)
такова (вж. такъв)
таконам, -аш
тОкса
таксатор; гоксОлори, (двама л г.н.)
лнксОгорл
таксация
такси; таксита
такеиджИя; лнксиджйи, (двама и
г.н.) гaкелджЛu
таксидиот; лакслдлолл, (двама и
л.н.) -оксидно-и
таксимОтрон
таксиметър; таксиметри, (два и
л.н.) таксиметъра
таксои
таксономия; таксономии
таксувам, -аш
таксувано
такт', -ъл, -а
такт2, -ът, -а; тактове, (два л л.н.)
лакта
тактик; гакгйци, (двама л г.н.)
гактйцл
тОктика
тактИко-строенИ
тактичен, лнктИчния(л),
тактична, тактично; тактични
тактИчески
тактИчност, тактичността
тОктон
тактувам, -аш
такхуиано
такъв, такОвн, лакова; такива
такъм; локъмл, (два л т.н.) такъма
талаз; лалОзл, (два и т.н.) талОза
хoлазбвядон, лалазовйднлл(л),
лалазовадна, лнлнзовИдно;
лалазовадни
талОнт; лнлОнли, (два л л.н.)
голанла
талантлив
халанхлИнбeт, тнлангливосггО
халОeоторoпuя
таласъм; таласъми, (два л л.н.)
таласъма
талОш
талашит
талошитон, лолашИгения(л),
галашИтена, лалашИлено;
талашйленл
тОлиег
тОлор; гНиерл, (два л л.н.) гОлерн
талибан; лалибОнл, (двама и л.н.)
галибОни
хoлuбoнeкu
тОлига л талига
хoлягoджuя и талигаджИя
толигар, -ял, -я; лнлигОрл, (двнма
и л.н.) лолигОрл
талигОреки
39. Официален правописен речник на българския език
609
талий
талий, -ят, -я
талински
талисман; талисмани, (два и т.н.)
талисмОна
талия; тОлии
талк, -ът, -а
талмуд
талмудйзъм, талмудйзмът,
талмудизма
талмудйст; талмудОсти, (двама и
т.н.) талмудОсти
талмудйчески
тОлог; тОлози
талон; талони, (два и т.н.) талона
талпа
талус; талуси, (два и т.н.) талуса
талусен, талусния(т), талусна,
тОлусно; тОлусни
там
таман и тамън
таманене
таманя, -иш
тамарйкс; тамарйкси, (два и т.н.)
тамарОкса
тамбура
тамбурашки
тамбурйна
тамбурйст
тамйли
тамйлски
тамошен, тамошния(т), тОмошна,
тОмошно; тОмошни
тамплиер; тамплиОри, (двама и
т.н.) тамплиОри
тамплиерски
тампбн; тампони, (два и т.н.)
тампона
тампонаж
тампонажен, тампонОжния(т),
тампонОжна, тампонОжно;
тампонОжни
тампйнен, тампоннияСт),
тампонна, тампонно; тампонни
тампонйрам, -аш
тОм-тОм, -ът, -а; там-тОми, (два и
т.н.) тОм-тОма
тамън и таман
тамян
тамянка
тамянов
тананйкам (си), -аш
тананйкане
танатология
танатофббия
тйнгенс; тангенси, (два и т.н.)
тОнгенса
тангенсов
тангента
тангентор; тангентори, (два и
т.н.) тантентора
тангенциален, тангенциалния^),
тангенциОлна, тангенциално;
тангенциални
танго; тангО
тандем; тандеми, (два и т.н.)
тандОма
танзанйец; танзанййци, (двама и
т.н.) танзанООци
танзанййка
танзанййски
танзимат
танйн; танини
танйнов
танк, -ът, -а; тОнкове, (два и т.н.)
тОнка
танкер; тОнкери, (два и т.н.) танкера
танкерен, танкерния(т), танкерна,
танкерно; тОнкерни
танкйст; танкисти, (двама и т.н.)
танкисти
танков
танкодрбм; танкодроми, (два ит.н.)
танкодрома
танкоремонтен,
танкоремонтния^),
тОнкоремонтна, тОнкоремонтно;
танкоремонтни
танкотехнйчески
тантал
танталов
тантиема
тОнто
тантурест
танц, -ът, -а; танци, (два ит.н.) тОнца
танцмайстор*; танцмаОстори,
(двама и т.н.) тОнцмОйстори
танцов
танцопйс
танцувален, танцувОлнияСт),
танцувПша, танцувално;
танцувОлни
танцувам, -аш
танцуване
танцьор; танцьори, (двама и т.н.)
танцьори
танцьорка
танцьорски
тапа
тапет; тапети (обикн. в мн.ч.)
тапетен, тапОтния; тапОтна,
тапОтно; тапетни
тапиока
тапйр; тапири, (два и т.н.) тапйра
тапйрски
тапицер; тапицери, (двама и т.н.)
тапицери
тапицерия; тапицерии
тапицерски
тапицерство
тапицйрам, -аш
тапицйран
тапицйране
тапицирбвка
тапйя; тапии
тара
таралеж; таралежи, (два и т.н.)
таралОжа
таралежов
тарамбука
таран; тарОни, (два и т.н.) тарана
тарантела
тарапанй
тарар, -ът, -а; тарари, (два и т.н.)
тарОра
таратайка
таратор; таратори, (два и т.н.)
таратора
тарйш
тараша, -иш
тарашене
тарга
таргаджия; таргаджии, (двама и
т.н.) таргаджии
таргет; таргети, (два и т.н.) таргета
тарелка
тарикат; тарикОти, (двама и т.н.)
тарикати
тарикатка
тарикатлък; тарикатлъци
тарикатски
тарикатщина
тарйфа
тарйфен, тарйфния(т), тарифна,
тарифно; тарйфни
тарификация; тарификОции
тарйфнокласификациднен,
тарйфнокласлфикацлонния(т),
тарйфнокласификационна,
тарофнокласлфлкацлонно ;
тарйфнокласификацлонни
таркан; таркОни, (двама и т.н.)
таркОни
тарльо; тОрльовци
тартан
тартанов
тартар
тартор; тОртори, (двама и т.н.)
тартори
тарторски
тартюф
тартюфски
тартюфщина
тархана
тас, -ът, -а; тасове, (два и т.н.) тОса
таскебап*; тОскебОпи, (два и т.н.)
тОскебОпа
тасманец; тасмОнци, (двама и т.н.)
тасмОнци
тасманка
тасмански
татамй; татамйта
татарин; татари, (двама и т.н.)
татари
татарка
татарски
тате
татко; тОтковци
татков
таткови
татковина
татуйрам (се), -аш
татуйран
610
тейзъм
татуйране
татуировка
татул
тофтИ
тафтОн, тафтения^), тафтена,
тафтено; тафтени
тахОн
тахигрОфия
тахикардйя
тахимОтрия
тОча, -иш
тОчен, тОчения^), гОчена, тОчено;
гОчени
ташйзъм, гашйзмъг, гашйзма
ташкентски
тая (вж. тдя)
тоя (се), -йш
тая-оная (вж. тдя-дня)
тбилйсец; тбилйсци, (двама и т.н.)
тбилИсци
тбилйска
тбилйски
твар
твое (вж. твой)
твой (вж. твой)
твой, твоя^), твоя, твое; твои; ги
творба
творене
творОние
творОц; гворцй, (двама и г.н.)
творцй
творйтелен, гворйтелчил(г),
гворйгелча, творите-пно;
творйгелни
творчески
творчество
творя, -Иш
твоя (вж. твой)
твърд
твърде
твърдение
твърдинО
твърдйшки
твърдоглОв
твърдоглавец; гвърдоглИвци,
(двама и т.н.) твърдоглавци
твърдоглавие
твърдоглОвка
твърдоглОвост, твърдоглавосттО
твърдоглОвство
твърдоглОвщина
твърдокрйл
твърдолинеен,
твърдолимеймил(т),
твърдолимейна, твърдоличейчо;
твърдолимейни
твърдост, твърдосттИ
твърдя, -йш
те; гях; ги; им
те (вж. ти)
те (част.)
театрОл; театрали, (двама и г.ч.)
театрйги
театрален, геатраинил(г),
театрална, театрално;
театрИлни
театрилка
театрОлничо, -иш
театралност, театралността
театрилно-цйрков
театровОд; театроведи, (двама и
т.ч.) театроведи
театровОдка
театрознОние
театър ; геОтри, (два и г.н.)
теОтъра
теб и тОбе (вж. ти)
тебешйр; тебешири, (два и г.н.)
гебешИра
тебешйрен, тебешИрен^^),
тебещИреча, гебешйрено;
тебешИрени
тебешйренобял,
тебещИречобелия(т),
тебешИречобЛла,
тебещйречобЯло;
тебещИречобели
тевтонец; гевгонци, (двама и г.н.)
тевтонци
тевтбнко
тевтонски
тегел; тегели, (два и г.н.) тегела
тегОлен, тегелмияСт), тегелна,
гегелно; гегелни
теглене
теглйлка
теглйло; теглилО
теглйтелен, геглИтелмил(т),
те^^лна, геглИтелчо;
теглИ-телни
теглйч; тегличи, (два и г.н.) геглйча
теглб1
теглб2; теглО
тегловен, тегловния^), тегловна,
тегловно; тегловни
тегловй
тегловник; тегловници, (двама и
т.н.) гегловчици
тОгля1, -иш
тОгля2 (се), -иш
тОгна, -еш
тОгнене
тегобО
теготО
тОготен, теготнил(г), гегогна,
тегогно; те^тни
теготйя; геготйи
теготя се, -йш
теготОне
тежО, -йш
тежОне
тОжест, тежестгО
тежй ми (3 л.)
тежинО
тежичък, гежичкия(г), тежичка,
тежичко; тежички
тежкОр, -ят, -я; тежкОри, (двама и
г.н.) тежкОри
тежкОрка
тежкОрски
тежкОря се, -йш, и тежкаря се
тежкоатлОт; гежкоаглеги, (двама
и т.н.) гежкоатлети
тОжкоатлетйчен,
гежкоаглетйчмия(т),
гежкоаглетйчна,
тежкоатлетИчно;
гежкоаглетйччи
тежкоатлетйчески
тежководолОзен,
гежководолИзчия(т),
гежководолИзча,
гежководолИзчо;
гежководолИзни
тОжковъоръжен,
тежковъоръжения^),
тежковъоръжена,
тежковъоръжено;
тежковъоръжени
тОжкокилйбрен,
тежкокилйбрения(т),
тежкокилИбрена,
тежкокалибрено ;
гежкокилйбрен[и
тежкокартечОр, -яг, -я;
тежкокиргечОри, (двама и г.н.)
тежкокартечОри
тОжкоподвйжен,
тежкоnодвйжнил(т),
тежкоподвИжна,
тежкоподвйжно;
тежкоподвИжни
тОжкоподвйжност,
гежкоподвижносттИ
тОжкотовОрен, тежкотоварния^),
тежкотоварни, тежкотоварно;
тежкотоварни
тежкотоварник;
тежкотоварници, (двама и г.н.)
тежкотоварници
тОжкотонОжен,
тежкогонажчия(г),
тежкоточИжна, тежкотонОжно;
тежкоточажчи
тежкотонОжник;
гежкогочàжници, (двама и т.н.)
гежкогочажчици
тежнОене
тежнение
тежнОя, -еш
тОжък, тежкия(г), тежка, тежко;
тежки
теза
тезОурус; тезОуруси, (два и т.н.)
тезОуруси
тезгях; тезгяхи и тезгяси, (два и
г.н.) тезгяха
тОзи (вж. този)
тОзис; тезиси, (два и т.н.) тезиса
тОзисен, тезисния^), тезиса,
тезисно; тезисни
тейзъм, тейзмът, тейзма
611
тейн
тейн
тейст; тейсти, (двама и т.н.) тейсти
теистйчен, теистОчнияСт),
теистична, теистйчно;
теистОчни
тейстка
тейлорйзъм, тейлорйзмът,
теОлорйзма
тек
тека, -Ош
теква ми (3. л.)
теквам, -аш
текване
теке; текОта
текйла
текне ми (3 л.)
текст; текстове, (два и т.н.) текста
текстйл
текстйлен, текстйлния(т),
текстилна, текстйлно;
текстилни
текстйлец; текстилци, (двама и
т.н.) текстилци
текстйлка
текстов
текстовй
текстолингвйстика
текстолйт
текстолог; текстолози, (двама и
т.н.) текстолози
текстологйчен,
текстологйчния(т),
текстологйчна, текстологйчно;
текстологйчни
текстолбгйчески
текстология
текстоложка
текстообработващ
текстопйсец; текстопйсци, (двама
и т.н.) текстописци
текстуален, текстуОлния(т),
текстуална, текстуално;
текстуОлни
текстура
тектоника
тектонйст; тектонйсти, (двама и
т.н.) текгонисти
тектонйчен, тектонйчния(т),
тектонйчна, тектонйчно;
тектонйчни
тектонйчески
тектонски
текучество
текущ
тел, -ът, -а и телтО; тОлове, (два и
т.н.) тОла
телавйвски
телалин; телОли, (двама и т.н.)
телОли
теле; телОта и телцй
телеавтоматика
телеавтоматйчен,
телеавтоматйчния(т),
тОлеавтоматйчна,
телеавтоматйчно;
телеавтоматични
телебинокъл; тОлебинокли, (два
и т.н.) телебинокъла
телевизиопеп, телевизионния^),
телевизионна, телевизионно;
телевизионни
телевйзия; телевйзии
телевйзор
телевйзорен, телевйзорния(т),
телевйзорна, телевйзорно;
телевОзорни
телеграма
телеграмен, телегрОмния(т),
телегрОмна, телегрОмно;
телегрОмни
телеграф; телегрОфи, (два и т.н.)
телегрОфа
телеграфен, телегрОфния(т),
телегрОфна, телеграфно;
телегрОфни
телеграфйрам, -аш
телеграфйране
телеграфйст; телеграфйсти,
(двама и т.н.) телеграфйсти
телеграфйстка
телеграфйчен, телеграфйчния(т),
телеграфйчна, телеграфйчно;
телеграфйчни
телеграфйчески
телеграфия
телеграфно-телефонен,
телеграфно-телефонния^),
телеграфно-телефонна,
телеграфно-телефонно;
телеграфно-телефонни
телеграфо-пощенец;
телеграфо-пощении, (двама и
т.н.) телегрОфо-пощенци
телеграфо-пощенка
телеграфо-пощенски
телеграфски
телезрйтел, -ят, -я; тОлезрОтели,
(двама и т.н.) тОлезрйтели
телеизмерване
телеинтервю; тОлеинтервюта
телекамера
телекидеза
телекйно
телеком; тОлекоми, (два и т.н)
тОлекома
телекоманда
телекомандване
телекомуникатйвен,
телекомуникатйвния(т),
тОлекомуникатОвна,
телекомуникатйвно;
тОлекомуникатОвни
телекомуникационен,
телекомуникационния^),
телекомуникационна,
телекомуникационно;
телекомуникационни
телекомуникация;
телекомуникации
телеконтрол
телекс; телекси, (два и т.н.) телекса
телексен, тОлексния(т), тОлексна,
тОлексно; телексни
телемания
телемаркет; телемОркети, (два и
т.н.) телемОркета
телематика
телематйчен, телематйчния(т),
телематйчна, телематОчно;
телематйчни
телеметър; телеметри, (два и т.н.)
телеметъра
телемеханика
телемеханйчен,
телемеханйчния(т),
телемеханйчна, телемеханйчно;
телемеханйчни
телемост, -ът, -а; тОлемостове
и телемостове, (два и т.н.)
тОлемоста
телен, тОления(т), тОлена, тОлено;
телени
телеобектйв; тОлеобектОви, (два
и т.н.) тОлеобектйва
телеологйчен, телеологйчния(т),
телеологйчна, телеологйчно;
телеологйчни
телеологйчески
телеология
телепат; телепОти, (двама и т.н.)
телепОти
телепатйчен, телепатйчния(т),
телепатична, телепатОчно;
телепатични
телепатйчески
телепатия
телепортация; телепортОции
телепортйрам (се), -аш
телепортйране
телепоща
телесен, телОсния(т), телесна,
телОсно; телОсни
тел есигнал изОция;
телесигнализации
телескоп; телескопи, (два и т.н.)
телескопа
телескопен, телескопния(т),
телескопна, телескопно;
телескопни
телескопйчен, телескопйчния(т),
телескопична, телескопично;
телескопични
телескопйчески
телескопски
телесност, телесносттО
телетййп; телетайпи, (два и т.н.)
телетайпа, и телетйп
телетекст
телетйп; телетОпи, (два и т.н.)
телетйпа, и телетайп
телетйпен, телетйпния(т),
телетипна, телетипно;
612
тоокрация
лелелйпни
толотипИет; лoлеmлпйеmи, (двама
и л.н.) телетипйегл
толетипИeхкo
толотИпия
толоупранлонио
толефОкс, -ът, -а; лолефоксово,
(два л л.н.) телефакса
телефаксен, телефаксния^),
телефаксна, гелефОксно;
телефаксни
телефон; телефони, (два и г.н.)
толофона
телефонен, moлефоннuл(m),
телефонна, телефонно;
телефонни
телефонизация
телофонизИрам, -нш
хелофонизИрано
телефонИрам, -аш
толофонИрано
телефонИст; лолофонНсги, (двама
и т.н.) телефонисти
толефонИстка
толофонИя
телефонограма
тОлефото
холофбтогрàфия ;
тОлефотогрОфии
телец'; лолцИ, (двама л г.н.) гелцй
(лице)
телОц2; лелцй, (два л т.н.) телеца
(нелице)
холоцонтър; тОлецОнтрово, (два л
л.н.) голоцонтьрн
телешки
холошбп
толошопинг
толИца
тОлом и тялом
хелб□азИтол, -ял, -я;
телоnoтйгoлл, (двама л л.н.)
гелопазигели
телосложение
телохранИтел, -яг, -я;
телохранители, (двама л л.н.)
гелохранИтели
телур
толурон
толфор; тОлферл, (два и л.н.)
гОлферн
толфорон, тoлфoрнuл(т),
телферна, тОлферно; лОлферни
хелфорИeх; толферйстл, (двама и
л.н.) толфорйслл
толцо; телца
телчар, -ял, -я; лолчари, (двама и
г.н.) телчнрл
толчОрка
хèлчарпнк; телчОрници, (два л г.н.)
лелчарнико
тОля ео, -иш
теляк; теляци, (двама л г.н.) теляци
телякИня
телячка
тома
темане; теманета
томатизИрам, -аш
тèматuзИрoпе
тематика
томатИчен, лoматHчнuл(л),
лемагИчна, тематично;
темалйчнл
хомoтИчеeки
томбрИет
тОмбър
теме; темета
томОл; темели, (двн л л.н.) темела
теменен, леменнuл(л), теменна,
теменно; теменни
теменуга
теменугов
томонужон', лемoнуженuл(л),
ломенужена, леменужено;
ломенужени
томенуже^, геменужнля(г),
леменужна, леменужно;
геменужни
теменужка
темерут; темерути, (двама л г.н.)
темерути
теморутка
томорутеки
темп; тОмпове
томпера
темперамент и темперамент
темпераментен,
темпераментния^),
темпераментна,
темпераментно; темпераментни
л темпераментен
темпераментен,
moмперанoнлния(л),
лемперамОнтна,
лемперамОнтно; темпераментни
л темпераментен
темперамоптпоeх,
тoнперанoнтноетта и
темпераментност
температура
температурен, лoнпернтурнил(л),
температурна, температурно;
температурни
томперация; темперОции
темперен, темперния^),
темперна, темперно; темперни
темперИрам, -аш
томперИран
хомперИране
темпо
темпов
темпорален, темпоралния^),
темпорална, темпорално;
лемпоршши
томпоралност, тенпорнлноеmта
тен, -ъл, -а
тенденциозен, ленденцлознuл(л),
тенденциозна, тенденциозно;
тенденциозни
хондонцибзнбeт,
тoндoнциотносттН
тенденция; тенденции
тондор; лОндери, (дво и г.н.) гОндера
тОнджора
тондинит
тондбнoгuнИт
тонене, тенокОтн
хонокоджИИница
тенекеджИИски
тенекеджиИс^о
тонокеджИя; ленекеджйн, (двама
и т.н.) тенекеджйи
тонене^ тонокОния(т), ленекена,
ленекено; лонекОни
тенекИен, тенекИения^),
гонокйона, ленекИено;
ленекйени
тонокИИка
тенекИя
тонзомотър; тентомèгрл, (два и
г.н.) гoнтонèтьрн
тензух
тензухен, тензухения^),
тензухена, тензухено;
тензухени
тОние
тенисен, ленлснлл(л), ленисна,
генлсно;тенисни
тенисист; генuейети, (двама л т.н.)
тенисйсти
тенисИстка
тениска
тонисклуб*, -ъл, -а;
гонлсклубове, (два л л.н.)
лОнисклубн
тенискорт*, -ъл, -а;
тенискортове, (два и т.н.)
тенискорта
тОнисерОща*
хениeтурнИр*; гОнистурнИрл,
(два и л.н.) тОнистурнИрн
тения; лОнии
тенор'; тенори, (двама л л.н.)
тенори (лице)
тенор2; тенори, (два и л.н.) тенорн
(нелице)
тенорои
тонта
тообромИн
тоогбнИчèп, леогонHчнuл(л),
леогонИчна, леогонИчно;
геогонйчни
тоогония
теодолИт; геодолИгл, (два и г.н.)
теодолита
теокрОт^; леокрОлл, (двама и л.н.)
геокрагл
хоокрoхИчон, леокралйчнил(л),
леокрагйчна, леокрагИчно;
леокрагИчни
тоократИчоски
тоокрОция
613
теолог
теолог; теолози, (двамн и г.н.)
теолози
теологйчен, геологичния(г),
геологична, геологично;
геологични
теологйчески
теология
теопйм; геочИми, (два и г.н.)
теонимн
теонймия
теономия
теорОма
теоретизйрам, -аш
теоретизйране
теоретйк; теоретици, (двама и
т.н.) теоретици
теоретйко-методологйчен,
теоретИко-методологичния^),
георетйко-мегодологИчна,
теоретико-методологИчно;
теоретико-методологични
теоретйко-методологйчески
теоретйкомпожествеп,
георетИкомножествен[ил(г),
георегйкомнджествеча,
mеоретйкоммджесгвено;
геореmИкомнджесгвечи
теоретйкоструктуфен,
теоретИкосmруктурния(т),
теоретИкосгрукгурча,
теоретИкоструктурчо;
теоретйкоструктурни, и
теоретйкоструктурен
теоретйкоструктурен
теоретИкосг'рÿкг'урчия(т),
mеоретйкострÿкmурча,
теоретикоструктурчо;
теоретИкострÿктурчи и
теоретйкоструктуреп
теоретйчен, теоретичния^),
теоретична, теоретично;
теоретични
теоретйчески
теоретйчко
тедрия; гедрии
теосдф; теосдфи, (двама и г.н.)
теосдфи
теосдфия
теосдфка
теосбфски
тепавица
тепавичар, -ят, -я; гепнвичНри,
(двама и т.н.) гепивичНри
тепавичОрка
тепавичарски
тепавичОрство
тепОвичеп, гепНвичмил(г),
гепавична, гепИвичмо;
гепавичми
тОпам, -нш
тОпоне
теп); тепета
тепйх; тепихи, (двн и г.н.) тепйхн
тепсйя; гепсии
тепърва
тОробойт, -ъг, -а; терибОйтове, (двн
и т.н.) тернбОйтн
терокбл
теракдт и теракота
терак6тен1, теракотен^^),
терикотеча, геракогечо;
теракогени
теракотен2, геракотния(г),
теракотна, герикотно;
теракогни
терапОвт; терапевти, (двама и ги.)
терапевти
терапОвтика
терапевтйчен, терапевтичния^),
терапевтична, терапевтично;
терапевтични
теропевтйчески
терОпия; терапии
терОриум; терНриуми, (двн и г.н.)
терОриума
терОса
терОсен, терО^ия^), терасна,
терасно; терОсни
терасйрам, -нш
теросйрон
теросйроне
теросовйден, теросовйдния(г),
терaсовйдчa, герасовйдно;
герасовйдчи
терасообрИзеп,
герасообразчил(т),
терисообразча, терасообразчо;
терисообрИзни
теротологйчески
теротология
тОрвелски
тер)п; терени, (два и ги.) терени
терОпеп, теренния^), теренна,
теречнo;теречни
терзОене
терзание
терзОя (се), -еш
терзййски
терзййство
терзйя; терзйи, (двамн и г.н.)
терзии
тери)р; гериери, (два и г.н.) гериерн
терилОп
терилОпов
териториОлен, геригориИлния(г),
териториална, териториално;
териториални
територия; територии
терлйк; терлици, (двн и г.н.)
герлйка, и търлък
термален, гермал[ния(г),
термална, гермОлно; гермОлни
тОрми (само мн.ч.)
тОрмип; термини, (дви и ги.)
термини
терминал; герминОли, (два и г.н.)
терминала
терминален, терминалния^),
терминална, герминИлно;
гермичНлми
терминОтор; терминатори,
(двама и т.н.) терминО-тори
термиполог; термичолози, (двамн
и т.н.) терминолози
термипологизиция
терминологйчен,
терминологичния^),
терминологична,
терминологично;
терминологични
терминологйчески
терминология
термиволожка
термйт1
термйт2; гермйги (обикн. в мн.ч.)
термйтен, гермйгнил(г),
термитна, гермигно; гермйтни
термйтов
термйчен, гермИчния(г),
термична, термично; термични
термйчески
термоопИлиз; термоанаиизи, (двн
и т.н.) термоичализа
тОрмоборокамера
тОрмоботОрия; термобнтерии
тОрмовул канизОтор;
термовулкичизатори, (двн и
т.н.) термовулкачизатора
тОрмогенерОтор;
термогечератори, (два и г.н.)
термотечерaторa
термограф; термогрНфи, (двн и
г.н.) термогрОфа
термогрОфия
тОрмодвойка
тОрмодинамика
тОрмодинамйчен,
гермодйчамИчмия(г),
гермодичимичча,
термодинамИчно;
гермодйчимичми
тОрмодинамйчески
тОрмодифузионен,
термодифузионния(г),
гермодифузионма,
термодифузионно;
термодифузионни
тОрмодифузия
тОрмоелектрйчески
тОрмоелектрйчество
тОрмоолектрогенератор;
тèрмоелекmротечератори, (два и
г.н.) термоелекmрогечератора
тОрмоелектрбп; гермоелектрочи,
(два и т.н.) mермоелекmроча
тОрмоелектронен,
гермоелектрочмил(г),
гермоелектрочма,
гермоелектрончо;
термоелектрончи
тОрмоелектроцентрИла
тОрмоелемОнт; гермоелеменги,
614
(два л т.н.) тОрмоелемента
термоизолацибнен,
термолзолацлбннля(т),
термоизолационна,
термоизолационно;
термолзолацuôннл
термоизолация; термоизолации
термоизолйращ
термокамера
термокопйране
термолабйлен,
термолабйлния(т),
тОрмолабОлна, термолабилно;
термолабйлни
термолампа
термолечение
термолбгия
термомагнйтен,
термомагнЛтнля(т),
тОрмоматнОтна, тОрмомагнитно;
тОрмомагнитни
термометрия
термометър; термометри, (два и
т.н.) термометъра
термообраббтка
термопласти (само мн.ч.)
термопомпа
термореактйвен,
термореактйвния(т),
тОрмореактОвна,
термореактйвно;
тОрмореактОвни
термореакция; термореОкции
терморегулатор;
терморегулатори, (два и т.н.)
терморегулатора
терморегулация
термос; термоси, (два и т.н.)
термоса
термосов
термостабйлен,
термостабйлнля(т),
термостабилна, тОрмостабилно;
тОрмостабилни
термостат; термостати, (два и
т.н.) термостОта
термостатен, термостОтнля(т),
термостОтна, термостатно;
термостОтни
термостатика
термосфера
термотерйпия
термоустойчив л
термоустойчив
термоустойчивост;
тОрмоустойчивосттО, и
термоустойчивост
термофйзика
термофбр; термофбрл, (два и т.н.)
термофбра
термохймия
термоцентрала
термоядрен, термоядрения(т),
термоядрена; термоядрено,
термоядрени
тербр
тероризйрам, -аш
терорйзъм, терорйзмът,
терорйзма
терорйст; терорйсти, (двама и т.н.)
терорйсти
терористйчен, терорлстйчнля(т),
терористична, терористично;
терористични
терористйчески
терорйстка
терпентйн
терпентйнен, терпентйненля(т),
терпентинена, терпентйнено;
терпентйнени
терпентйнов
терсене
тертйп; тертЛпи, (два и т.н.)
тертипа
терца
терцбт; терцОти, (два и т.н.) терцета
терциер
терциерен, терциерния(т),
терцлОрна, терцлОрно;
терциОрни
терцйна
тесен, тесния(т), тясна, тясно; тОсни
тесла
теснея, -еш
теснина
тесногръд, тесногръдия(т),
тесногръда, тесногръдо;
тесногръди
тесногръдие
тесногръдство
теснолинеен, теснолинейния(т),
теснолинОйна, теснолинейно;
теснолинейни
теснолинейка
теснонбс
тесноредов
теснота
теснотйя
тест, -ът, -а; тОстове, (два и т.н.)
тОста
тестамент; тестаменти, (два и т.н.)
тестамента
тествам, -аш
тестван
тестване
тесте; тестета
тестен, тестОния(т), тестена,
тестено, тестени
тестер; тестери, (два и т.н.) тОстера
тестйкул; тестикули, (два и т.н.)
тестикула, и тестис
тестйрам, -аш
тестйране
тестис; тОстиси, (два и т.н.) тестиса,
л тестйкул
тестб; тестО
тестов
тестология
тсхнйческопроизвбдствсн
тестомесачка
тестостербн
тестпилот*; тестпилбти, (двама и
т.н.) тестпилбти
тестпрограма*
тестувам, -аш
тестуване
тета
тетанус
тет-а-тет
тетевенец; тетевенци, (двама и т.н.)
тОтевенци
тетевенка
тетевенски
тетерев' тОтеревл, (два и т.н.)
тОтерева, и тетрев
тетива
тетка
теткин
теткини (само мн.ч.)
тетрадка
тетраедър; тетраОдрл, (два л т.н.)
тетраедьра
тетралбгия; тетралбгии
тетрациклйн
тетрациклйнов
тетрев; тетреви, (два и т.н.) тетрева,
и тетерев
теуфг; теурзи, (двама и т.н.) теурзл
теургйчески
теургия
тефлбн
тефлбнов
тефтбр; тефтери, (два л т.н.)
тефтОра
тефтерче; тефтерчета
техен, тОхния(т), тяхна, тяхно;
тОхни; им
техерански
технеций, -ят, -я
техни (вж. техен)
технизация
технйк; техници, (двама и т.н.)
технЛцл
техника
техникоексплоатацибнен,
технuкоексллоатацибннuя(т),
техникоексплоатацлбнна,
техникоексплoатaционнo;
техникоексллоатацибннu
технйко-икономйчески
технйко-технологйчен,
технйко-технологйчния(т),
технико-технологична,
технЛко-технологйчно ;
технЛко-технологЛчнл
техникум; тОхникуми, (два и ън.)
тОхникума
техничар, -ят, -я; техничОри,
(двама и т.н.) техничОрл
технйчен, технйчния(т),
технЛчна, технйчно; технйчни
технйчески
технйческопроизвбдствен,
615
тèхпПчèeкб□роизБбдeхБèп
технйчoскопролтводслвoнлл(т),
технЛчoскопролтводслвoнo,
технИчoскопролзводетвoно;
технйчoскопролзвОдегвoнл
тохнИчоeкопромИшлоп,
moхнИческопронHшленuя(m),
технЛчеекоnронHшлена,
тoхнИчеекопронЛшлено;
тoхнUчеекопронишленu
хехпИчоeкорoзnродолИхолен,
гехнUческорнзпределмгoлнuл(л),
технUчеекорнзпределUтелна,
лехнUчеекорoзпределИг■елно;
лехнНческорнзлределИтелнл
тохнИчка
тохнИчност, технuчноеmтo
техно
тохноалбум*; гехнонлбуми, (два
л л.н.) техноалбумн
тОхноокспорт
тОхноизпълнИтол*, -яг, -я;
лОхноизпълнИлелл, (двама и
т.н.) лОхноизпълнигели
тОхноимнорт
тохноклуб*, -ът, -а;
тохноклубове, (два л л.н.)
гОхноклуба
технократ; лехнокрОги, (двама и
г.н.) лехнокрОги
хохпокрахИчоп,
тoхнокраmЛчнuл(т),
гехнократичнн, технократИчно;
гехнократичнл
технократИчееки
тохнократка
хохнокрахeки
тохнокрация
технолог; технолози, (двама л г.н.)
технолози
тохнологИчон, тохнологйчния(т),
технологИчна, технологично;
технологични
технологически
технология; технологии
тохноложка
техноложки
тОхномузика*
тохнопород*; технопарадл, (два и
г.н.) тОхнопорОдн
тохнопОрк, -ъл, -а; гохнопорково,
(два и т.н.) тОхнопнркн
тОхнопарти*; лОхнопОргигн
тОхносаунд*
тохностИл*, -ъл, -0
технотронон, тoхноmроннлл(т),
гехнолроннн, лехногронно;
лехногронни
тохнофобия
тоц, -ъг, -а; лОцове, (два л г.н.) гОца
точ, -ъг, -о; лОчове, (два л г.н.) гОча
точен, лoчнил(л), -Очна, -Очно;
-Очни
течение
точлИноет, течливостта
точност, течностгО
теша (ео), -йш
тешено
ти', тебе л теб; -е; ти
ти2 (вж. тноИ)
ти (част.)
тиОра
тиботоц; тлбетци, (двама л л.н.)
тибОгцл
тибетна
тибетски
тибетско-китаИски
тигОн; гигНни, (два л л.н.) глгОнн
тигол; тйгели, (два л т.н.) гИгела
тигрИца
тИгрон
тИгър; тИгрл, (два л т.н.) лйгъра
тИгърски
тИИмбИлдинг; гИймбИлдинги,
(два л т.н.) mUHмбйлдинта
тиИноИджър; тийнейджъри,
(двама л т.н.) тийнейджъри
тиИнОИджърка
тиинОИджърски
хИИппоколонио
тик, -ът, -а; гикове, (два и г.н.) гйка
тИкам, -аш
тИконо
тиква
тИкиам, -аш
тИкеано
тикнар, -яг, -я; гиквОри, (двама и
т.н.) ллквОри
тИкнен, лйквения(л), тИквена,
тиквено; тиквени
тИквеник; тиквеници, (два л л.н.)
тиквеника
тИкеичка
тикеонИден, гиквовадния(т),
ллквовйдна, ллквовйдно;
тлквовйднл
тИкна, -еш
тИкон
тИк-тОк (межд.)
ти^Окам, -аш
ти^О^не
тил, -ъг, -0; тйлове, (два л г.н.) лЛла
тИлда
тИлон, тйлнля(т), тилна, гйлно;
тИлни
тилилОИски
тИлое
тиловак; ллловОцл, (двама и г.н.)
тиловНци
XUЛОHОШKИ
тилонИ
тим, -ъл, -0; тимове, (два л л.н.)
тйма
тимброфИл; гимброфили, (двама
л л.н.) тлмброфали
тимброфИлия
тИмое
тимочанин; глмочОни, (двама и
г.н.) тлмочНнл
тимочОнка
тИмошки
тимнОн; гимпОни, (два л л.н.)
тимпОна
химпoнИeт; тимпонИстл, (двама и
л.н.) лимпанистл
тИмус; -Лмусл, (два л л.н.) тимуеo
тИмусон, линусния(л), гИмусна,
тИмусно; тНмуснл
тИнест
тинктура
тинол
хИпхири-мИптири
тинтява
тИня
тИняв
тип, -ъл, -0; типове, (два и л.н.) -Ила
тинИж, типНжи, (два л л.н.) гипОжа
тинизация
типизИрам, -аш
типизИрано
тИпик; гЛплцл, (два и л.н.) лИпика
типИчен, лллUчнuл(л), липИчна,
типично; глпйчни
типИчност, типичността
тИпон
типогрОф; типографи, (два л т.н.)
типографа
тuпбгрoфИчеп,
muпотрафйчнuл(л),
липографйчна, типографИчно;
тилографйчни
типография; типографии
типографски
типологИчен, липологичнил(л),
типологична, типологично;
типологични
типологИчески
типология; типологии
тИп-топ
тир, -ъг, -а; тйрове, (два л г.н.) тйра
тирада
тираджия; -Нраджии, (двама л г.н.)
-Лраджии
тирОж; тиражи, (два л г.н.) лирОжа
тирОжон, гирНжния(л), гирОжна,
гирНжно; глрНжни
тиражИрам; -аш
тиражИран
тиражИрано
тиражИран, гирнжЛрнния(л),
ллрнжЛрннн, гирнжЛрнно;
тиражирани
тирОн; тирани, (двама л л.н.)
тирани
хиранизИрам, -аш
хиранизИрoн
хиранuзИрано
тирОнин; гирОни, (двама и л.н.)
гирОни
тиранИчон, тиранЛчния(г),
ллранИчна, гиранИчно;
глранНчни
хирoнИчнбeх; гираничносгтО
616
тиранйя
тирански
тиринствам, -аш
^ран^ване
тиранство
тиранти
тирбушоп; гирбушони, (два и т.н.)
тирбушонн
тире; тирето
тирОнце; тиренца
тир-карнОто
тироксйн
тиролски
тире, -ът, -н; гйрсове, (два и т.н.)
тйрси
тис, -ът,-a;тùсеов,(ддв и т.н.) тиса
тйсов
титан1; гигачи, (двама и г.н.)
тигани (лице)
титОн2 (нелице)
титанйчен, гигачсчния(г),
гиmаничма, гтганичмо;
гтmамичми
титанйчески
титанов
титОнски
тйтла
тйтри
титрйрам, -аш
титрйран
титрйране
титрувам, -аш
титруване
тйтул; титули, (два и т.н.) титула
тйтулен, тИтулния^), тИтулна,
тИтулно; титулни
титулувам (се), -аш
титулуване
титуляр; -яг, -я; титуляри, (двама
и т.ч.) титуляри
титулярен, титулЛрнил(г),
титулярна, титулярно;
титулярни
титулярка
тиф, -ът, -а
тифлограф; тифлогрОфи, (два и
г.н.) тифлогрОфа
тйфлопедагог; гйфлопеднгози,
(двама и т.ч.) mсфлопедагозт
тйфлопедагогико
тифозен, тифозния(т), тифозна,
тифозно; тифбзчи
тйфус
тих
тйхом
тихомълком
тихоокеански
тйчам, -нш
тйчане
тичешкОта и тичешком
тйчинка
тйчинков
тишинО
тишлОйфер; гишлОйфери, (два и
г.н.) тищласфера
тйшърт; гйпгьрти, (два и т.н.)
гйпгьрга
тйя (вж. тдя)
тйя-онйя (вж. тдя-дня)
тлакО
тлОсвим, -аш
тлОсвоне
тлОскам, -аш
тлОскане
тласканица
тласкОч1; тласкачи, (двама и г.н.)
гласкОчи (лице)
тласкОч2; гласкОчи, (два и т.ч.)
тласкОча (нелице)
тласна, -еш
тласък; глОсъци, (два и m.ч.) тлОсъкн
тлОене
тленен, тленния^), тленна,
тленно; тленни
тлОние
тлОнност; тленносттО
тлОя, -еш
тлъст
тлъстОене
тлъстОя, -еш
тлъстинО
тлъчник; глъчмици, (два и г.н.)
глъчни^
то; него; го; му
то (сз.)
то (част.)
тоалет; тоалети, (двн и m.ч.) тоалета
тоалетен, тоалетния^), тоалетна,
тоалетно; тоалетни
тоалОтка
тоилОтно
тоалйрам, -аш
тобогОн; тобогНни, (два и г.ч.)
гобогИна
Т-обрОзен, Т-обрОзния(т),
Т-обрОзна, Т-обрОзно;
Т-обрНзни
Т-обрОзност, Т-образносттО
товО (вж. този, тдя)
товО-оновО (вж. този-онзи,
тдя-дня)
товОр, -ъг, -н; товОрт, (два и г.н.)
товОра
товарач; товарачи, (двама и г.н.)
товарОчи
товарОчен, говарачния(г),
товарОчна, товарачно;
товарОчни
товарОчка
товарен, товарния^), товарни,
товИрнo;товарчт
товОрене
товарйтел, -яг, -я; говорители,
(двама и г.ч.) товарйтелт
товорйтелница
товОрище; товарища
товОрно-разтовОрен,
говарчо-ризговарнил(т),
токоизправител
товарчо-разтоварча,
товарно-разтоварно;
говОрно-разговОрни
товаровместймост,
говаровместимосгтО
товародОтел1, -яг, -я;
товародатели, (двама и г.н.)
товародатели (лице)
товародОтел2, -ят, -я;
говародОтели, (два и г.н.)
товародателя (нелице)
товарозахвОщащ
товарозахрОнващ
товирооборот
товароподемен,
товароподемния^),
товароподемни, говОроподемно;
товароподемни
товОроподОмност,
товИроподемносттО
товОрополучОтел1, -ят, -я;
говОрополучИгели, (двама и
г.ч.) товОрополучОтелт (лице)
товОрополучОтел2, -ят, -я;
говОрополучИгели, (два и г.н.)
товОрополучОгеля (нелице)
товаропоток
товаро-пътнически
товОро-разтоварОч;
товОро-ризтоварОчи, (двама т
г.ч.) товОро-ризтоварОчи
товОро-разтовОрен,
говОро-разговОрния^),
товаро-рнзговарча,
говОро-разтоварно;
товОро-рнзтовИрни
товОря (се), -иш
того
тогава и тогаз
тогОвашен, тогавашния^),
тогавашна, тогавашно;
гогОвншни
тогаз и тогОво
тогоОнец; гогоНнцт, (двама и г.ч.)
гогоачци
тогоОнка
тогоОнски
тоест
този, тНзт, това, тези, и тдя
този-онзи, тОзи-онОзи,
това-очова, тези-онези, и
тдя-дня
тозчОс
той; него; го; му
ток1, -ъг, -а; токове
ток2, -ъг, -н; токове, (двн и m.ч.) тока
тока
токийски
токОта
токОчко
токййски
токов
токоизправител, -ят, -я;
гокотзпрИвигели, (два и г.ч.)
617
токоизправител
токоизправителя
токоизправителен,
токоизпрОвигелния(т),
токоизпрОвителна,
токолзпрОвлтелно;
токолзпрОвлтелнл
токсикоза
токсиколог; токслколдзл, (двама
л т.н.) токсиколози
токсикология
токсикомания
токсйн
токсйчен, токсйчния(т),
токсична, токсйчно; токсйчни
токсйчност, токсичността
току
току-вйж
току-речй
току-така
току-тъй
току-що
токшоу; токшоута
толеранс
толерантен, толерантнля(т),
толерОнтна, толерантно;
толерОнтни
толерантност, толерантността
толерйрам, -аш
толерйране
толкова л толкоз
толстойзъм, толстойзмът,
толстойзма
толстойст; толстойсти, (двама и
т.н.) толстойсти
толстойстка
толстойстки
толстолоб; толстолдби, (два и т.н.)
толстолоба
том, -ът, -а; томове, (два и т.н.) тома
томахйвка
томбола
томболен, тдмболния(т),
тдмболна, томболно; томболни
томйтелен, томйтелния(т),
томйтелна, томОтелно;
томйтелни
томление
томограф; томогрОфи, (два и т.н.)
томогрОфа
томографйя; томографйи
томя се, -йш
тон, -ът, -а; тонове, (два л т.н.) тона
тонаж
тонален, тоналния(т), тонална,
тонално;тонОлни
тоналност, тоналносттО
тонга
тонгенератор; тонгенерОторл,
(два л т.н.) тонгенерОтора
тонер; тонери, (два л т.н.) тонера
тонзилйт
тонзура
тонизйрам (се), -аш
тонизйране
тоник; (два л т.н.) тоника
тоника
тонйрам, -аш
тонйран
тонйране
тонйчен, тонйчния(т), тонйчна,
тонйчно;тонични
тонйчески
тонкабйна
тонкилометър; тонкилометри,
(два л т.н.) тонкилометъра
тонколона
тонметър; тонметрл, (два и т.н.)
тонмОтъра
тдноператор; тдноперОторл,
(двама и т.н.) тдноперОтори
тднрежисьдр; тднрежисьдри,
(двама и т.н.) тднрежисьдрл
тднус
тонусен, тднусния(т), тонусна,
тонусно; тонусни
тднфйлм, -ът, -а; тднфйлми, (два
и т.н.) тднфйлма
топ, -ът, -а; топове и топдве, (два
и т.н.) топа
топаз; топОзл, (два и т.н.) топаза
топазен, топйзения(т), топОзена;
топОзено; топОзени
тдпаксесоар, -ът, -а;
тдпаксесоОри, (два и т.н.)
тдпаксесоара
топвам (се), -аш
тдпване
тдпдесетка
топен, топения(т), топОна,
топОно; топОни
топене
тдпжурналйст; тдлжурналисти,
(двама и т.н.) тдпжурналйсти
топлене
топйлен, топйлния(т), топОлна,
топилно; топйлни
топйлня
топинг
топка
тдпкласация; тдпкласОцли
топкриминалйст;
тдпкриминалйсти, (двама и т.н.)
тдпкриминалйсти
топлес
топлйвен, топлйвния(т),
топлйвна, топлйвно; топлйвни
топлйво
топлййка
топлйлник; топлйлницл, (два и
т.н.) топлйлника
топлина
топлйнен, топлинния(т),
топлинна, топлинно; топлинни
топлйнка
топлинка
топлйста
топловдз; топловдзл, (два л т.н.)
топловдза
тдпловъздушен,
тдпловъздушния(т),
тдпловъздушна,
тдпловъздушно;
тдпловъздушни
тдплоелектрйчески
тдплоелектростанция;
тдплоелектростОнцил
топлоелектроцентрала
топлоенергетйк;
топлоенергетици, (двама и т.н.)
топлоенергетици
топлоенергетика
топлоенергетйчка
топлозащйтен,
топлозащйтния(т),
топлозащйтна, топлозащйтно;
топлозащйтни
топлоизолациднен,
тдплоизолациднния(т), .
тдплолзолацлднна,
тдплоизолациднно;
топлолзолацидини
топлоизолация; топлоизолации
топлокръвен, топлокръвния(т),
топлокръвна, топлокръвно;
топлокръвни
топлолечение
топлолюбйв
топломер; топломери, (два и т.н.)
топломОра
топлоносйтел, -ят, -я;
топлоносители, (два л т.н.)
топлоносителя
топлообмен
топлоподаване
топлопредаване
топлопреминаване
топлопренасяне
топлопреносен,
топлопрендсния^),
топлопрендсна, топлопрендсно;
топлопрендсни
топлопровод; топлопровддл, (два
и т.н.) топлопровдда
топлопроводен,
топлопроводния^),
толлолровДдна, толлолровддно;
топло^овддни
топлопроводйм
топлопроводймост;
топлопроводимостта
топлопроводност;
топлопроводността
топлорайон; топлорайдни, (два и
т.н.) топлорайдна
топлоснабдяване
топлота
топлотерапия
топлотехника
топлотехнйчески
топлотечйние
топлоустойчив и топлоустойчйв
топлоустойчовост;
618
травореон
топлоустойчивостго, и
хоплбуeтоИчИвбeт
топлофикационен,
mоплофuкационнил(m),
топлофикационна,
топлофикационно;
топлофикационни
топлофикация; лоплофикОции
топлофицИрам, -аш
топлофицИран
топлофициране
топлоход; гоплоходл, (два л г.н.)
топлоходн
топлоцентрала
топля (ее), -иш
хопмoнокон; лопманокОнн,
(двама л г.н.) лоnнанекени
хо□мапекопка
топмОниджър; лопмОниджърл,
(двама л т.н.) топмениджърл
хбпмодол; лопмодОлл, (двама и
г.н.) топмоделл
топна (ее), -ош
то^овина
топове^ топовнлл(т), топовна,
топовно;топовни
топограф; топографи, (два л т.н.)
гопогрНфн
топографИчен,
гопогрнфйчния(т),
топогрнфйчнн, лопографИчно;
топогрофИчни
топографИчееки
топографски
топола
тополов
тополовградем
хбпблбнгрoдчoнин;
лополовградчани, (двама л т.н.)
гополовгрОдчанл
тополонградчанка
тополог; тополози, (двама и т.н.)
тополози
топологИчен, лополотИчнил(m),
лоnолотHчнo, топологйчно;
лопологйчни
топологИчески
тополд^я
топонИм; топонйми, (два л т.н.)
топонИма
топонимИчен, топонимИчния(л),
лопонимИчна, топонимично;
топонимйчни
хо□онuмИчоeкu
топонимия
топономОетика
топор; топорл, (два л т.н.) топорн
то^^едОва^
топразкрИхио; mоnрнзкрйmил
топрофор; топрОферл, (двама и
г.н.) топрОферл
топелодовОтол, -яг, -я;
топследовОтелл, (двама л л.н.)
топслодовотолл
топспорт, -ът, -а; лопспбртово,
(два л г.н.) топспорта
топуз; топази, (двн и г.н.) топ/зо
топуркам, -аш
топуркане
хбпфотогрОф; гопфотогрОфл,
(двама л г.н.) гопфогогрОфи
топче; топчета
топченго; гопчентега
топчест
топъл, гоплля(г), топла, лопло;
топли
топя (ее), -иш
тор; торът л торът, торн л тора;
торово
торба
торболОн; лорбалннл, (двама л т.н.)
горбалНнл
торбеeх
торбИца
торбИчка
тореадор; тореадори, (двама л т.н.)
тореадори
торен, горнил(m), горна, торно;
торни
торон, горoнил(m), торОнн,
торено;торОнн
торено
тори (само мн.ч.)
торизъм, торазмът, -орИзма
торит
торище и торИщо
тбрищен, торншннл(т), горищна,
торищно; торищнл, и торйщен
торлОк; торлОцл, (двама и г.н.)
торлОци
тормоз
тормбзоне
тормозя (ео), -иш
торнадо; торнНдн
торов
торпеден, mорпеднuл(л),
торпедна, торпедно; горпОдни
торпедо; горпОдн
торпедоносец; торпедоносци,
(два л т.н.) торпедоносеца
торпИла
торпилИрам, -аш
торпилИроно
торпилоносец; лорпилоносци,
(два и л.н.) торпилоносецн
торс, -ът, -а; торсове, (два л т.н.)
торса
торта
тортен, тОртoинл(т), тортено,
тортено; горлони
тортиора
тортила
торф, -ът, -а
торфен, торфения^), торфена,
торфено; торфени
торфище; торфища
хорфолочонио
торя, -Иш
тоскОнски
тост, -ъг, -а; тостове, (два л т.н.)
тостн
хбeхор; тослерн, (два л л.н.) тостера
тотален, лолшшия(л), тотОина,
тотНино; тотални
тотализатор; тотализатори, (два
л л.н.) тотoлитoтора
тоталитарен, тоталитарния(т),
тоталитарно, тоталигОрно;
тоталитарни
тоталитарИзъм, mоmoллтoрйтнъm,
тотoлллoрйтнo
тоталитар^т; тоталлтарйсти,
(двама и т.н.) тотнлиторйстл
тбталuхарИeтки
тоталитОрноет, тотнлиторносгта
тотОлност, тогалносттО
тотом; тотеми, (два л т.н.) то-Ома
тотомИзъм, mоmoнИтнъm,
тотемHтмo
хохомиeтИчен, тотемлсгИчнля(л),
лолемлсгИчна, лолемлс-йчно;
толoмлелИчнл
хохомИчон, лоломИчния(л),
толемИчна, толемйчно;
лоломИчни
тохемИчеeкu
тото
тотопункт, -ъл, -а; гололунктове,
(два л т.н.) тотопункто
точа, -иш
точа ео, -иш
точен, лочнuл(л), точна, точно;
точни
точен, лоченuл(л), точена, точено,
лочени
точено
точено
точилар, -яг, -я; гочиларл, (двама
л л.н.) лочилОрл
точиларски
хбчилoрeхнб
точИлка
точило; лочилО
точица
точка
точков
точкувам, -аш
точкуване
точност, гочносттО
тояга
тояжка
тоя, лНя, лова; тйя, и този
тоя-оня, тая-оная, товО-оновО;
-йя-онИя, л този-онзи
тпру (межд.)
трабант; трабанти, (два л т.н.)
трабанта
траворе; лрнвОрсл, (два л т.н.)
траверса
траверса
траверсен, лрoверснuл(m),
граверсна, гравОрсно;
619
тривОрсен
граверсни
травестйзъм, гравестИзмъг,
гравесгйзмн
травестйрам, -аш
травестйт; травесгити, (двама и
г.ч.) травестИги
травОстия
трОвма
травматизйрам (се), -аш
травматизйране
травматйзъм, тривмагйзмъг,
тровмнгйзма
травматйчен, mривмагйчмия(г),
травматична, травматично;
травматИчни
травматйчески
травматолог; травматолози,
(двамн и г.н.) травматолози
травматологйчен,
mравмагологйччия(г),
травматологична,
травматологично;
гравмагологйччи
травматология
травмйрам (се), -нш
травмйране
трагедйен, mритедйИчил(г),
трагедИИна, грагедИИчо;
mритедййчи
трагОдия; трагедии
трагйзъм, трагизмът, григИзмн
трогйк; трагици, (двама и г.н.)
грнгйцт
трагикомОдия; трагикомедии
трагикомйчеп,
гритикомИччия(г),
трогикомсчнн, грагикомйчно;
григикомИччи
трагикомйчески
трагйчеп, трагИчния^), гритйчма,
трагйчно; трагИчни
трагйчески
трагйчка
трагйчпост, гритичноегта
традиционОлен,
'градициoнæмил(г),
гридиционОлна, традиционщщо;
гридиционаячи
тридиционолйзъм,
градициочалйзм’ъг,
гридиционалйзма
тридиционолйст;
градиционалИеmи, (двима и г.н.)
градициочнлйети
традиционен, градицтôчмил(г),
традиционна, традиционно;
градицточчи
традиционност,
градиционноегта
традйция; традиции
траектория; траектории
траеп, mрàсчил(г), трайна,
трайно; трОйни
трОене
трайност, трайността
трок; грОки (обикн. в мн.ч.)
трак (межд.)
трОкам, -нш
трОкане
трОквам, -аш
трОквапе
тракйец; гракИйци, (двамн и г.н.)
тракийци
тракййка
тракййски
трОкпа, -еш
тракология
тракт, -ъг, -а
трактОт; трактати, (два и г.н.)
трактОга
трактОтен, грактатмил(г),
трактатни, трактатно; тракгНгни
трактовка
трОктор; трактори, (два и г.н.)
трНкторн
тракторен, грИкгорчия(г),
тракторна, грНкгорно;
грИкторни
тракторйст; грОктортсти, (двама
и г.н.) трактористи
тракторйстка
трактувам, -аш
трактуване
тракциопеп, трикциоччия(г),
гракционча, грикциончо;
гракциоччи
трОкция
трил, -ъг, -а; грНлове, (двн и г.н.)
трОлн
трамбовам, -ош, и трамбувам
трамбоване и трамбуване
трамбовка
трамбовъчен, гримб0въчния(г),
трамбовъчна, трамбовъчно;
тримбовъчни
трамбувам, -аш, и трамбдвам
трамбуване и трамбдване
трамвОеп, mрамвасмил(г),
грамвИйча, трамвайно;
трнмвОйни
трамвОй, -яг, -я; трамвай, (два и
th.) грамвОя
трамвайджййка
трамвайджййски
трамвайджйя; грамвайджйи,
(двама и г.н.) грамвиИджии
трамплйн; трамплИни, (два и
г.н.) грамплйна
транжйрам, -нш
транжйран
транжйране
транжбр; транжори, (двама и th.)
mрачжори
трапзйстор; транзИсторт, (два и
г.н.) гранзйстора
транзйсторен, mрачзйсторнил(т),
транзИсторна, транзИсторно;
транзИсторни
транзйт (нрч.)
транзйтен, транзитния^),
mранзсгча, транзитно;
грамзсmчи
транзитйвен, транзитсвнтл(г),
mранзитсвча, mрамзтгсвчо;
гранзигйвни
транзитйвност, mрачзиmтвчоегга
транквилизатор,
транквилизатори, (двн и
т.н.) транквилизатори, и
трапквилОнт
трапквилОнт; грамквилНнги,
(двн и th.) тpачквилàнга, и
транквилизатор
транс, -ъг, -а
трансакция; трачеакции
трОнсалпййски
трОнсатлантйчески
трОпсбалкОнски
трансбордйрам, -нш
трансбордйране
трапсбордьбр; трачсбордьOрт,
(два и г.н.) грачсбордьора
трансвОалски
трапсгранйчеп,
грИчсгранйчния(г),
тpансграчйчна, трачеграчИччо;
mрИчеграчйчни
трансгресйвен,
тримсгрессвнил(г),
mрачсгресИвчa, mрàмегрееИвчо;
грамсгресйвчи
трапсгрОсия; трансгрести
трОпсевропОйски
трансилвански
трОнскавкОзки
транскомуникация;
mрачекомуникации
трОпсконтипентИлеп,
грансконmиненгалмия(г),
грОнсконгинентИлна,
гранскочтинечталчо;
гранскомтиненгИлни
транскрибйрам, -аш
транскрибйран
транскрибйране
трапскрйпция; транскрипции
транслОтор; тринслНгори, (два и
т.н.) гранслОгора
транслациопеп,
гринслацточчия(г),
тринслиционми, mрамслациOнмо;
mричелициоччи
транслОция; транслации
транслитерация
транслитерйрам, -нш
транслитерйран
транслитерйране
транслокОция; грннслокНцти
трансмисионен,
трансмисионния^),
mричемиеионча,
трансмисионно; трансмисионни
620
тревояден
трансмйсия; трансмисии
транснационален,
транснацлонàинuя(т),
транснацлонОлна,
транснацлонално;
трОнсн ащюнални
трансокеански
транспарант; транспаранти, (два
и т.н.) транспаранта
транспарантен,
транспарантия^),
транспарантна, транспарантно;
транспарантни
трансплантант; трансплантанти,
(два и т.н.) трансплантанта
трансплантация;
трансплантОцли
трансплантйрам, -аш
трансплантйран
траисплаитйране
транспозйция; транспозйции
трансполярен, трОнсполярния(т),
трОнсполярна, трОнсполярно;
трОнсполярни
транспонйрам, -аш
транспонйране
транспорт
транспортен, транспортния(т),
транспортна, транспортно;
транспортни
транспортйр; транспортири, (два
л т.н.) транспортира
транспортйрам, -аш
транспортйране
траиспöртно-експедиционен,
транслдртно-експедлцuонния(т),
транспортно-експедиционна,
транспортно-експедиционно;
транслдртно-екследицлонни
транспортно-подемен,
транспортно-подемния^),
транспортно-подемна,
транспортно-подемно;
транспортно-подемни
транспортьор; транспортьори,
(два и т.н.) транспортьора
транссексуален,
транссексу Олния(т),
транссексуОлна,
трОнссексу ално;
трОнссексуални
транссексуалност,
транссексуалностга
транссубстанция
трансфер; трансфери, (два и т.н.)
трансфера
трансферен, трансферния(т),
трансферна, трансферно;
трансферни
трансферйрам, -аш
трансферйране
трансформатор;
трансформОтори, (два и т.н.)
трансформОтора
трансформаторен,
трансформОторния(т),
трансформаторна,
трансформаторно;
трансформаторни
трансформационен,
трансформацлоннля(т),
трансформационна,
трансформационно;
трансформационни
трансформация, трансформОции
трансформйзъм,
трансформйзмът,
трансформизма
трансформйрам (се), -аш
трансформйране
трансфузионен,
трансфузионния(т),
трансфузионна,
трансфузионно; трансфузионни
трансфузия; трансфузии
трансцендентален,
трансцендентОлния(т),
трансцендентална,
трансцендентОлно;
трансцендентални
трансценденталност,
трансценденталностга
трансцендентен,
трансцендентния(т),
трансцендОнтна,
трансцендОнтно;
трансцендОнтни
трансценденция
транш, -ът, -а; трОншове, (дваит.н.)
трОнша
траншеен, траншейния(т),
траншейна, траншОнно;
траншейни
траншея; траншеи
траншйрам, -аш
траншйране
трап, -ът, -а; трапове, (два и т.н.)
трапа
трапеза
трапезария; трапезарии
трапезен, трапезнля(т), трапезна,
трапезно; трапезни
трапезойд; трапезойди, (два и
т.н.) трапезойда
трапезойден, трапезойдния(т),
трапезойдна, трапезойдно;
трапезойдни
трапер; трОпери, (двама и т.н.)
трОперл
трапец; трапеци, (два и т.н.)
трапеца
трапецовйден, трапецовйдния(т),
трапецовИдна, трапецовидно;
трапецовидни
трапецоедър; трапецоедрл, (два и
т.н.) трапецоедъра
трапище; трОпища
трапчйна
трапчйнка
трасе; трасОта
трасйрам, -аш
трасйран
трасйране
трасйращ
трасировка
трасировъчен, трасировъчния(т),
траслровъчна, траслровъчно;
трасировъчни
трасьор; трасьори, (двама и т.н.)
трасьори
траулер; трОулери, (два и т.н.)
трОулера
траур
траурен, трОурнля(т), трОурна,
трОурно; трОурнл
трафарет; трафарОти, (два и т.н.)
трафарОта
трафаретен, трафаретния(т),
трафаретна, трафаретно;
трафаретни
трафик
трафикант; трафикОнти, (двама л
т.н.) трафикОнти
трафопост; трафопбстове, (два и
т.н.) трафопоста
трахейт
трахеотомйя
трахея; трахеи
трахома
трая (си), -еш
требвам, -аш
требване
требене
требник; трОбници, (два и т.н.)
трОбника
трева
тревен, тревния(т), трОвна,
тревно; тревни
тревйст
тревйстозелен,
тревйстозеленля(т),
тревОстозелОна,
тревОстозелОно, тревОстозелОни
тревйчка
тревненец; трОвненцл, (двама и
т.н.) трОвненцл
тревненка
тревненски
тревога
тревожа (се), -иш
тревожен, тревожния(т),
тревожна, тревожно; тревожни
тревожене
тревожност, тревожностгО
треволяк; треволяцл
тревопасен, тревопОсния(т),
тревопОсна, тревопОсно;
тревопОсни
тревопасно; тревопасни
тревояден, тревоядния(т),
тревоядна, тревоядно;
тревоядни
621
тревяеам
тровясам, -аш
троияевам, -аш
троияеиано
трегер; трегери, (два л г.н.) трегера
трезв
трезвен, гретвoнил(m), трезвена,
трезвено;трезвени
трезвеник; трезвеници, (двама и
т.н.) трезвеници
трезвеница
трезвеност, трезвеността
трозиомИелощ
трОзиост, трезвостгО
трозор; -ре^ри, (два л г.н.)
трoторн
треИдюпuон; грейдюниони
хроИдюпионязъм;
грoйдюнионUтнъл,
лрoадюнионИтна
троИдюпuопИeт;
mреадюнионЛеги, (двама и г.н.)
трейдюнлонЛстл
трели (снмо мн.ч.)
трома
тромолИрам, -аш
хромолИрано
трОмоло
тромор
тренажор; тренажори, (два и л.н.)
тренажора
тронд, -ъл, -а; грондове, (два и
т.н.) лрендо
тронд Офил, трендафили, (два и
т.н.) трендОфилн
трендафилов
трондои
тренинг
тренирам, -аш
тренирано
трениран
тренировка
тренировъчен, mренлровъчнил(л),
тронирбвъчна, тренировъчно;
тренировъчни
хренчкот; лрОнчкоги, (два и л.н.)
грОнчкотн
треньор; треньори, (двама л г.н.)
треньори
треньорка
треньорски
троньоретио
трепанация; трепанации
трепано
тропанИрам, -аш
тропанИран
тропанИрано
трепвам, -аш
трепвано
тропороно
треперлив
тропорушка
треперя, -иш
трОпот; трОпелл
тропотон, грепoлнлл(m), лрОпелна,
трОпегно; трепетни
тропотлИи
тропотлИка
тропотликои
трепкам, -аш
тропкано
тропна, -еш
тропт^^к
трептене
трептение
трептя, -йш
тропя (ео), -еш
тросО (ее), -еш
тресавище; гросОвшцн
тресе мо (3 л.)
треска
троскО
трескав
троскоеиче; трОскавичетн
троeкoиичоп, mрoскoвлчнил(m),
грескОвична, трескОвично;
грескОвични
тросна (ео), -еш
трОти
тротИна
третИнна
тротИрам, -аш
третИрано
тротИчоп, лретйчния(г),
трегИчна, грегНчно; третйчнл
тротодuиuзuопоп,
грелодлвитлоннил(л),
грелодлвлтлоннo,
гретодивлтлоIгнo;
грomодлвлтлоннл
тротокачоeтвоп,
гротокОчесгвения(т),
гротокочествоно,
тротокочосгвоно;
третокОчествени
третокласен, гpomоклàснлл(m),
третокласна, третокласно;
третокласни
третокласник; третокласници,
(двама л т.н.) грегоклОсници
тротоклОсница
хрохоклаeничка
третокласник; лрелокурснлцл,
(двама л т.н.) лрелокурснлцл
тротокуреничка
тротолИчон, гретолйчния(л),
гротолйчнн, гретолИчно;
третолйчни
треторазреден,
греторатрoдния(m),
трегоразрОднн, треторазредно;
треторазредни
треторазрядник;
треторазрядници, (двнмн л г.н.)
треторазрядници
третостепенен,
mрелосmonеннuл(т),
третостепенна, грелостОпенно;
тротостОпеннл
трефа
трощоно
трощИ (ео) (3 л.)
трещя, -йш
три, трите
триада
триажон, лрлНжння(г), грлОжнн,
грлНжно; трлНжнн
триожИрано
триактон, гриНклнля(г),
грлОкгна, лрлнкгно; трлОкгнл
триангулОтор'; грлангулнлорл,
(двнма л л.н.) трлангулолорл
(лице)
триангулахор2; -рлонгулОлорл,
(два л г.н.) лрлннгулотора
(нелице)
хриoпгулациопеп,
лрлннтулнцлоннил(г),
грлннгулнционна,
лрлангулацлон^о ;
триангулационни
трионгулация
хриoнгулoчèн; грлoнгулoчнлл(л),
лрлннгулНчна, -рлангулОчно;
лрлннгулОчни
триатлон
триoтлопИeт; -рин-лонИс-н,
(двама л т.н.) -рлаглонИсги
триа^^н^т^
трибагреник; трибНгреници, (два
л л.н.) трлбОгроникн
трибоИ; -яг, -я
трибуквен, грлбÿквенил(г),
трибуквена, трибуквено;
трибуквени
трибун; трибуни, (двама л г.н.)
трибуни
трибуна
трибунОл; трлбунОти, (двн л т.н.)
трибунала
трибунОлон, mрлбуналнил(m),
грлбунОлна, трибунално;
грлбунНлни
трибунат; трибунали, (двама и
т.н.) трибунали
тривалентен, лрлваленлнил(л),
тривалентно, тривалентно;
тривалентни
тривиален, тривлИлния(л),
тривиална, тривиално;
тривиални
хрuвuОлноeт, трлвлолносгга
тривръх, трлвърхия(т), тривърха,
тривърхо; тривърхи
триглае
тригласон, гриоглОсния(т),
mритлНена, григлОсно;
триглОсни
тригодишен, трйгодйшния(л),
лрйгодйшна, тригодишно;
грйгодйшни
трИгодишнина
тригонометричен,
622
трисрйчен
трлгонометрйчнля(т),
тригонометрична,
тригонометрично;
тригонометрйчнл
тригонометрйчески
тригонометрия
тригуна
триделен, триделния(т),
тридОлна, тридОлно; тридОлни
тридесет, тридесетте, и трййсет
тридесетгодишен.,
тридесетгодишния(т),
тридесетгодшпна,
трйдесетг^одшпнс^;
тридесетгодишни, и
трййсетгодйшен
тридесетгодишнина и
трййсетгодйшнина
тридесети и трййсети
тридесетина и трийсетйна
тридневен, тридневния(т),
триднОвна, триднОвно;
триднОвни
триедйнен, триедйнния(т),
триедйнна, триедйнно;
триедОнни
триедйнство
триезйчен, триезйчния(т),
трлезйчна, триезйчно;
трлезйчнл
триенале; трленОлета
трйене
трйеница
трйестки
триетажен, триетажния(т),
трлетОжна, триетОжно;
триетОжни
тризвезден, тризвездния(т),
трлзвОздна, тризвдздно;
тризвОздни
тризнаци
тризъбец; трлзъбцл, (два л т.н.)
тризъбеца
триизмерен, триизмерния(т),
триизмОрна, триизмОрно;
триизмОрни
трййсет, трийсетте, и тридесет
трййсетгодйшен,
трийсетгодйшния(т),
трийсетгодйлша,
трййсетгодипшо ;
трййсетгодишни, и
тридесетгодишен
трййсетгодйшнина и
тридесетгодишнина
трййсети и тридесети
трийсетйна и тридесетина
трик, -ът, -а; трйкове, (два и т.н.)
трйка
трйкилограмов
трйкилометров
трикласен, триклОсния(т),
трикласна, трлкласно;
триклОсни
трико1; трлкО
трико2
триколесен, триколесния(т),
триколОсна, триколесно;
триколесни
триколка
трикольор; трикольори, (два и т.н.)
трикольора
трикольорен, трикольорния(т),
трикольорна, трикольорно;
трикольорни
трикотаж
трикотажен, трикотажния(т),
трикотОжна, трлкотОжно;
трикотажни
трикотажник; трикотажници,
(двама и т.н.) трикотажници
трикотйжничка
трикрак
трикратен, трикрОтния(т),
трикрОтна, трикратно;
трикрОтни
трикрйл
трикрйлен, трлкрйлния(т),
трикрилна, трлкрйлно;
трикрилни
трйкфйлм*, -ът, -а; трйкфйлми,
(два и т.н.) трйкфйлма
трилинейка
трилион; трилиони, (два л т.н.)
трилиона
трилионен, трллионния(т),
трллионна, трллионно;
трилионни
трилйстен, трилистния(т),
трллистна, трллистно;
трллистни
трилйстник; трллйстници, (два и
т.н.) трилистника
трилогия; трилогии
трйлър; трйлърл, (два и т.н.)
трйлъра
трйма, трймата
тримаран; тримарОни, (два и т.н.)
тримарОна
тримачтов
тримерен, тримерния(т),
тримерна, тримерно; тримерни
тримесечен, трлмОсечния(т),
тримОсечна, тримесечно;
тримесечни
тримесечие; тримесечия
триместен, триместния(т)
трлмОстна, тримОстно;
тримОстни
триместър; трлмОстри, (два и
т.н.) трлмОстъра
триметров
тримилиметров
тримилионен, тримилионния(т),
тримилионна, тримилионно;
тримилионни
триминутен, триминутния(т),
триминутна, триминутно;
триминутни
тримирене
тримиря, -иш
тринадесет, тринадесетте, и
тринайсет
тринадесетгодишен,
тринадесетгодишния(т),
трлнадесетгодйшна,
тринадесетгодйшно;
тринадесетгодишни, и
тринайсетгодйшен
тринадесети и тринайсети
тринайсет, тринайсетте, и
тринадесет
тринайсетгодйшен,
трлнаОсетгодйшния(т),
тринОйсетгодОшна,
трлнайсетгодйшно ;
тринайсеттодОшни, и
тринадесетгодишен
тринайсети и тринадесети
триног
тринога
триножен, трлножния(т),
триножна, триножно; триножни
триножник; триножници, (два и
т.н.) триножника
трином; триноми, (два и т.н.)
трлнома
трйо;трлО
триод1; триоди, (два и т.н.) трлода
триод2
триокис
триола
трион; трлони, (два и т.н.) трлона
триопорен, трлопорния(т),
триопорна, триопорно;
триопорни
триор; триори, (два и т.н.) трлора
триорйрам, -аш
триорйране
триоска
трипартйен, трллартийния(т),
трлпартиОна, трлпартййно;
трлпартййни
трйпер
трйперен, трйперния(т),
трйлерна, трйперно; трйперни
триптйх; триптйхи, (два и т.н.)
триптйха
трирема
трирог
трйсантиметров
трисвещник; трисвОщници, (два
и т.н.) трисвещника
триседмичен, триседмичния(т),
триседмична, триседмично;
трисОдмични
трисетов
трисменен, трисменния(т),
трисмОнна, трисмОнно;
трисмОнни
трисрйчен, трисрйчния(т),
трисрйчна, трисрйчно;
623
трисрйчен
грисрИчни
трйсти, трИстаго
трйстогодйшен,
трИегагодИшния(г),
mрйстатодйщна, mрсеmатодИшно;
mрйстагодйшчи
трйстагодйшнина
тристаен, гриегаИчия(г),
тристОИна, тристайно;
тристайни
тристОнен, mриегеччия(г),
трисгенна, гриетенчо,
mрисгеччи
тристОпенен, гртегепеччия(г),
тристепенна, тристепенно;
тристепенни
тристйх, -ъг, -а
тристйшие; гристСшия
тристотен, mриегôтчил(г),
тристотна, тристотно;
тристотни
тристранен, грисгрИнчил(г),
тристранна, тристранно;
тристранни
триструнен, гриегруччия(г),
тристранна, тристранно;
mртсгрÿмни
тристъпен, тристъпнияг),
тртегЪпча, тpиетЪпчо;
mриеmъпми
трйтий, -ят, -я
тритбмен, гртmомчил(г),
гритомна, тритомно; гритомни
тритомпик; гртmомчици, (двн и
т.н.) григоммика
тритон; тритони, (два и m.ч.)
тритона
тритбнен, триmоччия(г),
тритонни, mртmочмо; тригочми
тритонов
триумвирОт
триумф
триумфален, тртумфИлнил(г),
триумфална, гриумфОлно;
триумфални
триумфОтор; триумфОгори,
(двамн и г.н.) гриумфИгорт
триумфйрам, -нш
триумфйрапе
трифОзеп, тртфИзния(г),
трифазна, трифазно; трифазни
трифтопг; трифгонги, (два и m.ч.)
гртфгонга
трихйляден, грихИлядния^),
трихИлядна, грихйлядно;
трихИлядни
трихйпо
трихинелоза
трихипоза
трицвОт
трицвОтен, трицветнил(г),
трицветна, трицветно;
трицветни
трицвОтие
трйцепс; грйцепси, (два) грИцепса
трйци
трйчав
тричасов
трйчеп, mрИченил(г), грипено;
трИчена, mрсчечи
трй-чОтиригодйшеп,
грй-чеmирттодйщния(г),
грИ-чегирттодИщча,
грс-чегириг'одИщно;
грИ-четирттодйшми
трйчки
тричлОнен, тричленния^),
тричленни, тричленно;
тричленни
тричл)нка
триъгълен, гртъгълния(г),
триъгълна, триъгълно;
триъгълни
триъгълник; триъгълници, (два и
г.н.) триъгълника
трйя (се), -еш
тровене
тровя (се), -иш
трогателен, трогОгелния(г),
трогателни, грогИтелно;
трогателни
трогОтелност, трогагелно^О
трогвам (се), -нш
трогвапе
троглодйт; гроглодити, (двама и
т.ч.) гроглодйти
троглодйтен, гроглодйгчил(г),
гроглодйтна, гроглодйтно;
гроглодйгни
трогна (се), -еш
троеп, тройния^), гросма,
тройно;тройни
тройчеп, гройччил(г), тройчна,
гройчно; гройчн[и
тройка
тройкаджийка
тройкаджии; тройкиджии, (двама
и г.н.) тройкиджии
тройствеп, тросствентл(т),
гросегвеча, mросствечо;
троИсmвеми
тройственост, гроИствечоегта
тройупция; тройунции
трол, -ъг, -а; тролове, (два и m.ч.)
трола
тролОен, тролеИния^), гролеИнн,
гролеснo;тролесчи
трол)й, -яг, -я; тролеи, (два и г.н.)
тролея
тролейбус, -ъг, -а; тролейбуси,
(два и г.н.) тролейбуси
тролейбусен, тролейбусния^),
тролейбусна, тролейбусно;
тролейбусни
тромав
трбмивост, громавосггО
тромавщина
тромб, -ът, -а; тромби, (два и т.н.)
тромба
тромба
тромбоза
тромбоп; тромбони, (двн и г.н.)
mромбоча
тромбонйст; mромбонИети,
(двама и г.ч.) тромбонИети
тромбофлебйт
тромбоцйт; громбоциги, (два и
г.н.) тром6оцсгти
тромпОт; тромпети, (двн и т.н.)
тромпета
тромпетйст; тромпетИс™, (двама
и т.ч.) mромпетсстт
троп, -ъг, -а; тронове, (два и т.ч.)
трона
трбпен, тронния^), тронна,
тронно; трочми
троп; тропи (обикн. в мн.ч.)
тропам, -аш
трбпане
тропапица
тропОр, -ъг, -н; гропНри, (два и г.н.)
гропНра
трбпвам1, -аш
трбпвам2 (се), -нш
трбпване
трбпик; тропици (обикн. в мн.ч.)
тропикил
тропйчеп, гропйчния(г),
тропична, тропично; тропични
тропйчески
трбпкам, -аш
трбпкапе
троплйв
тропно1, -еш
тронна2 (се), -еш
трополОне
трополбгия
трополя, -иш
трбпопОуза
тропбсам, -аш
тропбсвам, -нш
тропбсвапе
тропбска
тропосфОра
тропот
тропбтене
тропотя, -иш
тросвам (се), -иш
трбсвапе
троскот
тросна (се), -еш
троснат
тротйл
тротинОтка
тротоОр, -ъг, -н; грогоНри, (два и
г.н.) гротоОра
тротоОрен, тротоарния^),
тротоНрнн, тротоарно;
тротоарни
трофеен, трофейния^),
трофейна, трофейно; трофейни
трофОй, -яг, -я; трофеи, (двн и ил.)
624
тръсна (ее)
трофея
трохО
троцкИзъм, гроцкИзмъг,
гроцкйтнo
троцкИет; троцкйстл, (двнма и
г.н.) гроцкйсги
трошО (ее), -йш
трошОчка
трошено
трошенокаменен,
трошенокаменния^),
трошенокаменна,
грошонокНменно ;
трошенокаменни
трошИца
трошлИи
трошлиеост; mрошллвоелmo
трояк
трояноц; гроянци, (двама и г.н.)
гроянцл
троянка
троянски
трубадур; трубадури, (двнма и
т.н.) трубадури
хрубадÿхeкu
труд', -ът, -0
труд2, -ът, -0; трудове, (два и г.н.)
труда
труден, груднля(т), грудна,
трудно; трудни
трудене
трудничък, лрудничкия(т),
трудничка, лрудничко;
грудничкн
труднодостъпен,
лрÿднодосгълнuл(m),
труднодостъпна,
труднодостъпно;
труднодостъпни
трудпоизпълпям
трудноподвИжон,
трудноподвйжния(т),
лрудноподвйжнн,
трудноподвйжно;
трудноподвижни
труднопроходим
трудноразбирОом
трудност, трудността
трудов
трудовак; трудоваци, (двнма и
г.н.) трудоваци
трудовашки
трудововъзпитателен,
грÿдововътллтàmoлнил(m),
трудововъзпитателна,
трудововъзпитателно;
трудововъзпитателни
трудовокооперативен,
трудовокоопоратйвния(т),
трудовокооперативна,
трудовокооперативно;
трудовокооперативни
хрудовопоправятолон,
грÿдовоnопрoвйтoлнлл(т),
грудовопоправИтолна
грудовопоправйтолно;
грудовопоправйтолни
трудовоправен,
тpудовопрàвнил(т),
трудовоправна, трудовопрНвно;
трудовоправни
трудовопроизводителен,
грудовопроитводйmoл:нлл(m),
трудовопроизводителна,
трудовопроизводително;
трудовопроизводителни
трудовохигиОнон,
трудовохлглèннил(m),
грудовохигленна,
трудовохигиОнно;
лрудовохигиОнни
трудоден, -ял,' -я; трудоднИ, (два н
т.н.) трудодена и грудоднй
трудоемкост, трудоемкостта
трудоемък, трудоoнкuл(m),
трудоемко, трудоемко;
трудоемки
трудолюбие
трудблюбявбeт,
трудолюблвоеггo
трудолюбие
хрудопоглъщoтолон,
трудопоглъшàmoлнuл(m),
трудопоглъшoтoлнн,
трудопоглъшатoлно;
трудопоглъшoтoлни
трудопоглъщащ
трудоспособен,
трудоспособния^-),
трудоспособна, трудоспособно;
трудоспособни
трудоспособност,
трудоспособността
трудоустроя, -Иш
трудоустроявам, -аш
трудоустроявано
трудочас, -ът, -0; трудочасове,
(два л г.н.) грудочаса
трудя ео, -иш
труженик; труженици, (двнма и
т.н.) труженици
тружоничоеки
тружоничоeхво
тружоничка
труизъм, труНзмъг, груИзмн;
груИзми, (два и г.н.) труйтъма
труп', -ът, -0; трупове, (двн и т.н.)
трупа
труп2; групи (облкн. в мн.ч.)
трупа
трупам (ео) -аш
трупано
трупен, трупния(г), трупна,
лрушно; грушни
трупче; трупчето
трус, -ъг, -а; трусове, (два и г.н.)
труса
труфя (ее), -иш
тръбО
тръбач; гръбНчл, (двнма и г.н.)
гръбОчи
тръбен, тръбния^), тръбна,
тръбно;тръбни
тръбОно
тръбост
тръбИчка
тръбонИдон, гръбовйднил(m),
гръбовйднн, гръбовйдно;
гръбовйднл
тръбообразон, гръбообрoзнил(т),
гръбообрОзнн, гръбообразно;
гръбообразнл
тръбоогънащ
тръбопровод; гръбопровбди,
(два и т.н.) тръбопровода
тръбопроводен,
тръбопроводния-г),
тръбопроводна,
тръбопроводно; тръбопроводни
тръбопрокОтон,
гръбопрокОгния(г),
тръбопрокатна, тръбопрокОлно;
гръбопрокОгни
тръбя, -Иш
тръгвам (еи), -аш
тръгване
тръгна (еи), -еш
тръжен, тръжния(г), тръжна,
тръжно; тръжни
тръкиам (ее), -аш
тръкиано
тръпна (ее), -еш
трън, -ъг, -а; тръни, (двн и г.н.)
тръна
трънак; грънОци
трънон, mрЪненuл(m), трънена,
грънено; гръненл
тръност
трънка
тръни (снмо мн.ч.)
трънкоелИнка и тръноелИнка
трънлив
трънбeлИика и тръпкоeлИика
трънеки
трънчанин; трънчнни, (двама и
г.н.) грънчанл
трънчанка
трънче; трънчета
трънясам, -аш
тръняснам, -аш
тръняснано
тръпка
тръпна, -еш
тръпноно
тръпчие
тръпчИеост, грълчнвосттО
тръс, -ъг, -а
тръснам (ео), -аш
тръсиано
тръскам (ео), -аш
тръскане
тръсна (ео), -еш
40. Официален правописен речник нн българския език
625
тръст
тръст1, -ът, -а; тръстове, (два и т.н.)
тръста
тръст2, тръсттО
тръстен, тръстения(т), тръстена,
тръстено; тръстени
тръстйка
тръстйков
тръстов
трътка
трътлест
тръшвам (се), -аш
тръшване
тръшкам (се), -аш
тръшкане
тръшна (се), -еш
трюм, -ът, -а; трюмове, (два и т.н.)
трюма
трюфел; трЮфели, (два и т.н.)
трюфела
трябва (3 л.)
трябвам, -аш
тряс (межд.)
трясвам (се), -аш
трясване
тряска се (3 л.)
тряскам (се), -аш
тряскане
трясканица
трясък; трясъци, (два л т.н.)
трясъка
ту (сз.)
ту (част.)
туба
тубдиспансер; тубдиспансерл,
(два и т.н.) тубдлспансера
туберкулйрам, -аш
туберкулбза
туберкулбзен, туберкулозния(т),
туберкулозна, туберкулозно;
туберкулозни
тубероза
тугрик; тугрици, (два л т.н.)
тугрика
туз; -ът, -а; тузове, (два и т.н.) туза
тузар, -ят, -я; тузОри, (двама и
т.н.) тузОрл
тузарски
туземен, тузОмния(т), туземна,
тузОмно; тузОмни
туземец; тузОмцл, (двама л т.н.)
тузОмцл
туземка
туземски
тузлушки
тузовски
туйд
туйст
туйстов
тук и тука
тукашен, тукашния(т), тукашна,
тукашно; тукашни
тук-там
туловище; туловшца
тулбнски
тулузки
тулумба
тулумбичка
тулуп; тулупи, (двама л т.н.)
тулупи
тумбак; тумбОцл, (два и т.н.)
тумбОка
тумба-лумба (межд.)
тумбест
тумор; тумори, (два и т.н.)
тумора
туморен, туморния(т), туморна,
туморно; туморни
тунгуски
тунджански
тундра
тундров
тунел; тунели, (два и т.н.) тунела
тунелен, тунОлния(т), тунелна,
тунелно;тунелни
тунер; тунерл, (два и т.н.) тунера
тунеядец; тунеядци, (двама и т.н.)
тунеядци
тунеядка
тунеядски
тунеядство
тунизйец; тунизийцл, (двама и т.н.)
тунизййци
тунизййка
тунизййски
туника
туниски
туп (межд.)
тупалка
тупа-лупа (межд.)
тупам, -аш
тупане
тупаник; тупаници, (два и т.н.)
тупаника
тупаница
тупвам (се), -аш
тупване
тупе; тупОта
тупйк
тупйрам (се), -аш
тупйран
тупйране
тупкам, -аш
тупкане
тупна (се), -еш
туптеж
туптене
туптя, -йш
тупурдйя; тупурдЛи
тупур-тупур (межд.)
тупуркам, -аш
туп^ркане
тур, -ът, -ъ; турове, (два л т.н.) тура
тура
турбйна
турбйнен, турбйнния(т),
турбинна, турбинно; турбйнни
турбоагрегат; турбоагрегОтл,
(два и т.н.) турбоагрегОта
турбовентилатор;
турбовентллОтори, (два л т.н.)
турбовентллОтора
турбовйтлов
турбогенератор;
турбогенератори, (два л т.н.)
турбогенератора
турбогрупа
турбодинамо; турбодлнОма
турбокомпресор;
турбокомпресори, (два л т.н.)
турбокомпресора
турбомашйна
турбореактйвен,
турбореактйвнля(т),
турбореактивна,
турбореактивно;
турбореактивни
турбулентен, турбулентния(т),
турбулентна, турбулентно;
турбулОнтни
турбулентност, турбулентносттО
турбус; турбусл (два л т.н.) турбуса
тургор
тургорен, тургорния(т),
тургорна, тургорно, тургорни
турйзъм, туризмът, турйзма
турингклуб, -ът, -а;
турлнгклубове, (два л т.н.)
турлнгклуба
турйст; турйсти, (двама и т.н.)
турйсти
туристйчен, турлстОчнля(т),
турлстйчна, турлстйчно;
турлстЛчни
туристйчески
турйстка
туристопоток
туркйня
туркмен; туркмОни, (двама л т.н.)
туркмОни
туркменка
туркменски
туркофйл; туркофйли, (двама и
т.н.) туркофйли
туркофйлски
туркофйлство
туркофоб; туркофобл, (двама и
т.н.) туркофобл
туркофббски
туркофббство
турмакйня
турмалйн
турмалйнов
турне; турнета
турникет; турникОтл, (два л т.н.)
турникОта
турнйр; турнйрл, (два л т.н.)
турнйра
турнйрен, турнйрнля(т),
турнйрна, турнйрно; турнйрнл
туфомясто; туроместО
туроператор; туроператори, (два
л т.н.) туроперОтора
626
тъпОене
туроперОторски
турски
турскосйн
турта
турук; туруци, (два и г.н.) турука
турцйзъм, турцйзмъг, турцизма;
гурцизми, (два и г.ч.)
гурцизъма
турча, -иш
турчене
турчин; гурци, (двама и т.ч.) гурци
туршйен, туршИенияСт),
гуршИена, туршИено; туршИени
туршйя; туршии
тутакси
тутим се, -аш
тутиквОнти
туткав
тутине
туткивост, туткавосгтО
туткал
туткален, mуткИлечия(г),
туткалена, туткалено;
туткалени
тутким се, -иш
туткане
тутманик; тутманици, (два и г.н.)
тутманика
тутракинец; гуmракамци, (двима и
г.ч.) тутраканцт
тутракански
ту-тууу (межд.)
туфа
туфест
тухла
тухлОр, -яг, -я; тухлОри, (двама и
г.н.) тухлОри
тухлОрен, тухларния^),
тухларни, тухлОрно; гухлОрни
тухларници
тухлОрски
тухлен, тухления^), тухлена,
тухлено;тухлени
тучен, туччил(г), тучна, тучно;
тучни
тученица
тучност, гучносттО
туш, -ъг, -а; тушове, (два и т.н.)
гуша
тушйрам, -аш
тушйран
тушйране
тушировка
тушовка
тц (межд.)
тц-тц-тц (межд.)
тщеслОвен, гщеслНвния(г),
гщеславча, гщеслОвно;
гщеелавчи
тщеславие
тъга
тъгувам, -аш
тъгуване
тъжО, -Иш
тъжби
тъждОствен, тъждествения^),
тъждествена, тъждествено,
тъждествени
тъждОственост, тъждественото
тъждество; тъждествО
тъжен, тЪжнил(г), тъжна, тъжно;
тъжни
тъжйтел, -ят, -я; тъжители,
(двима и г.н.) тъжители
тъжйтелки
тъжовен, тъжовния(г), тъжовна,
тъжовно; тъжовчи
тъжовност, тъжовностгО
тъкО, -еш
тъкин
тъкОне
тъкинен, гЪканчия(г), тЪкичма,
тъканно; тъканни
тъкОч; тъкачи, (двама и г.ч.)
тъкОчи
тъкОчен, тъкачния^), тъкОчни,
тъкачно; гъкОчни
тъкИчество
тъкачка
тъкИчница
тъкмОне
тъкмо
тъкмя (се), -йш
тълкование и тълкувОние
тълковен, тълковния^),
тълковна, тълковно; тълковни
тълкувам, -иш
тълкувИние и тълкование
тълкувател, -ят, -я; тълкувОгели,
(двама и ги.) гълкувОгели
тълкувателен, гълкувагелмил(г),
тълкувателна, гълкувОгелно;
тълкувателни
тълкувателка
тълкувОч; гълкувИчи, (двама и г.ч.)
гълкувОчи
тълкувОчка
тълпа
тълпОне
тълпй се (3 л.)
тъмО
тъмнее ми (3 л.)
тъмнОене
тъмн)е (се) (3 л.)
тъмнОя, -еш
тъмнинО
тъмнйца
тъмничОр, -ят, -я; тъмничОри,
(двама и г.н.) тъмничОри
тъмничОрка
тъмнйчен, тъмнсчмия(г),
тъмнична, тъмчйчмо; тъмнични
тъмноИлен, тЪммоаленил(г),
гъммоаиечи, гъмноОлено;
mъммоалент
тъмновйнен, mъмновИненил(г),
mъммовсмеча, тЪммовйчено;
тъмчовсмечи
тъмножълт
тъмнозелОн, тъмнозеленил(г),
тъмнозелена, тъмнозелено;
тъмнозелени
тъмнокафяв
тъмнокестеняв
тъмнокож
тъмнокос
тъмнолйк
тъмномодър, тъммомOдрил(г),
тъмномодра, гъмномодро;
гъмномодри
тъмноок
тъмнорус
тъмносйв
тъмносиво-чОрен,
mъмчосиво-черчия(г),
тъмносиво-черна,
тъмносиво-черни
тъмпосйн
тъмнотО
тъмнотйя
тъмпочервОп, тъмночервения^),
тъмночервено, тъмночервена;
тъмночервени
тъмня, -Иш
тъна, -еш
тъпОепе
тънене
тънОя, -еш
тънковлОкнест
тъпковрОт
тънкокбр
тъпкокбс
тънкокрОк
тънкокръст
тъпкопог
тъпкопос
тъпкорунен, тъчкоруччил(г),
тънкорумна, тънкорÿчмо;
гъчкорÿмни
тънкост, тънкостгО
тъпкостОблеп,
тънкосгеблечия(г),
тънкостеблена, тъчкосгеблечо;
тъчкоегеблечи
тъпкостОпеп, тъчкосгечмтл(г),
тънкостенна, тънкостенно;
тънкоегечми
тъптОж; тъчгежт, (два и ги.)
mъмтежа
тънък, тънкият), гънка, тънко;
тънки
тъп
тъпак; гъпИци, (двама и т.н.)
гъпОци
тъпап; тъпони, (два и ги.) тъпана
тъпапОр, -ят, -я; тъпннОри,
(двама и г.н.) mъпачарт
тъпапОрко
тъпапОрски
тъпанче; тъпанчета
тъпичка
тъпОшки
тъпОщино
тъпОепе
627
тъпОя
тъпея, -еш
тъпкано
тъпканица
тъпонръх, гъnовЪрхил(m),
лъповърхн, гъповърхо;
гъповърхл
тъпоглае
тъпонОе
тъпоет, гъnоеггН
тъпотО
тъпотИя; гъпогИи
тъпоумон, mъnоÿниил(m),
гъпоумна, тъпоумно; тъпоумни
тъпоумно
тъпо^ълен, гъпоътълния(г),
гъпоътълно, тъпоъгьлно;
гъпоъгълнл
хъпоЪгълпик; гьлоътьлници, (два
л т.н.) гьnоЬтьлникн
тъвтунгор; тъпунгерн, (двнмн л т.н.)
тъпунтори
тъпча (ее), -еш
тъпчене
търбух; гърбусл, (два и л.н.)
търбухн
търбуша, -иш
гърбушене
търг, търгът, търга; търгове, (два
л т.н.) търга
търгаш; търгаши, (двнма и г.н.)
търгаши
търгОшееки
хъргашоeтиб
търгОшка
търгОшки
търговец; търговци, (двнма и г.н.)
търговци
търговищеде^ търговищенци,
(двнмн л т.н.) търтовшценцл
търговищен^
търговищки
търговИя; гъртовйи
търговка
търговски
търговско-икономически
търговско-индустриален,
гъртовско-лндусгрлалнлл(m),
гъртовеко-лндуелрлНлна,
гъртовско-индустриално;
търговско-индустриални
търгОвско-промИшлен,
гърговско-прсмИ[шлония(т),
търговско-промашлонн,
mъртовеко-nронашлoно;
търговско-промИшлени
търговско-стопански
търгувам, -аш
търгувано
тържествен, тържoегвoнил(m),
тържествена, тържествено;
тържествени
тържественост, тьржoсmвoноегтo
тържество; тържества
тържествувам, -аш
тържеств^вано
тържище; тържища, и тьржйще
тържищон, тържищния(г),
тържищна, тържищно;
тържищни
търкалям (ее), -аш
търкаляно
търкам (ее), -аш
търкано
търколя (ее), -йш
търкулвам (ее), -аш
търкулвано
търкулна (ее), -еш
търлък; гърлъци, (два и г.н.)
търлъка, и торлИк
търноиоц; търновци, (двама и л.н.)
търновци
търноека
търновски
търновчанин; търновчани,
(двнма и г.н.) търновчани
търновчанна
търнокоп; търнокопи, (два и г.н.)
търнокопа
търпелИе
хърполИвбeт, търполивосттО
търпОно
търпОнио
търпИм
търпИмоет, търпимостта
търпя, -Иш
търсач; търсачи, (двамн и г.н.)
търсачи
търеачка
търся, -лш
търсено
търтои, -яг, -я; търгол, (два и г.н.)
търгоя
търтоиеки
търтя, -иш
търча, -йш
търчано
хърчошкаха н търчошком
търчи-лъжи
тършувам, -аш
тършунано
тъст, -ът, -а; тъстове, (двама и л.н.)
'-Бсгове
тътен; тътени, (два и т.н.) тътена
тътне (3 л.)
тътнеж; гъгнОжи (два и т.н.)
тътнОжн
тътнене
тътроно
тътрузя (ео), -нш
тътря (ее), -нш
тъч, -ъг, -а; тъчове, (два и т.н.) тъча
тъчлиния; тъчлИнни
тъща
тю (межд.)
тюл, -ъг, -а; гЮлове, (два и л.н.)
гЮлн
тюлен, гЮления(г), гЮлена,
тюлено; лЮлени
тюлОн; тЮлОни, (два и г.н.) тЮлОна
тюленов
тюрбан; тгорбани, (два и л.н.)
гюрбОна
тюрк; гЮрки (облкн. в мн.ч.)
тюркоОз; тюркоази, (два и г.н.)
гЮркоаза
тюркоазен, тЮркоазения(г),
тюркоазена, гЮркоазено;
ГЮркоОзони
тюркски
тюрлюгювоч
тюрма н тюрмО
тюрмаджии; гЮрмаджил, (двама
и г.н.) гЮрмнджии
тютюн; лЮтЮни
тютюнджИИка
тютюнджИИски
тютюнджИя; гюгюнджни, (двамн
и г.н.) люлюнджИи
тютюнев
тютюнобОр
тютюноборОч; тютюноберНчи,
(двнма и г.н.) тютюноберОчи
тютюноборОчка
тютюнопродОиоц;
тютюнолродОвци, (двнма и г.н.)
гюлюнопродНвци
тютюнопроизводител', -ят, -я;
гюлЮноnролтводйлoлл, (двама
и г.н.) тютюнопроизводители
(лице)
тютюнопроизводител2, -ят, -я;
лЮлЮнопролзводйлолл, (два
л г.н.) тютюнопроизводителя
(нелице)
тютюнопроизводИтелен,
тютЮнопроитводHmoлнил(т),
тютЮнопроизводИтелна,
тюгЮнопролтводйтoлно;
тютЮнопроизводИтелни
тютюнопроизводИтелна
тютюнопроизводство
тютюнопушене
тютюноработник;
тютюноработници, (двнма и
г.н.) тютюноработници
тютюноработничка
тютюносушИлня
тютюнотърговец;
тютюнотърговци, (двама и г.н.)
тютюнотърговци
тюфлОк; люфлеци, (два и г.н.)
тюфлОкн
тюх (межд.)
тюхкам со, -аш
тюхкано
тя; нОя; я; И
тяга
тягоет, тятосттО
тягостен, гягостнля(г), тягостна,
тягостно; тягостни
тяло;гелО
тялом н тОлом
628
тяхно
тяснопартйен,
тяснопартлйнля(т),
тяснолартUЙLна, тяснопартиино;
тяснопартЛйни
тясноскроен, тясноскроенля(т),
тясноскроена, тясноскроено;
тясноскроени
тях (вж. те)
тяхна (вж. техен)
тяхно (вж. техен)
629
У
У
уахабйзъм, уахабйзмът,
уахабйзма
уахабйст; уахабисти, (двама и т.н.)
уахабйстл
убегне ми (3 л.)
убеден, убедОнля(т), убедОна,
убедено; убедени
убеденост, убедеността
убедйтелен, убедйтелния(т),
убедйтелна, убедително;
убедителни
убедйтелност, убедителността
убедя (се), -йш
убеждавам (се), -аш
убеждаваие
убеждение
убежище; убежища
убйвам (се), -аш
убйване
убйец; убййцл, (двама л т.н.)
убййци
убййствен, убййствения(т),
убйиствена, убийствено;
убийствени
убййство; убийства
убййца
убйт
убйя (се), -еш
убог
убогост, убогосттО
убода (се), -0ш
убождам (се), -аш
убождане
уборка
убягва ми (3 л.)
убягвам, -аш
убягване
уважа, -иш
уважавам (се), -аш
уважаван
уважаване
уважаем
уважение
уважйтелен, уважйтелния(т),
уважйтелна, уважително;
уважителни
увардвам (се), -аш
увардване
увардя (се), -иш
уведомйтел, -ят, -я; уведомОтели,
(двама и т.н.) уведомОтели
уведомйтелен, уведомйтелния(т),
уведомителна, уведомително;
уведомителни
уведомйтелка
уведомление
уведомя, -иш
уведомявам (се), -аш
уведомяване
увековеча (се), -иш
увековечавам (се), -аш
увековечаване
увековечен, увековечения(т),
увековечена, увековечено;
увековечени
увелича (се), -Ош
увеличавам (се), -аш
увеличаване
увеличен, увеличенля(т),
увеличОна, увеличено;
увеличени
увеличение
увеличйтелен, увеличителния(т),
увеллчйтелна, увеличйтелно;
увеличителни
увенчавам (се), -аш
увенчаване
увенчая (се), -еш
уверен, увОрения(т), увОрена,
увОрено; уверени
уверение
увереност, увереността
увертюра
уверя (се), -иш
уверявам (се), -аш
уверяване
увес; увеси, (два и т.н.) увеса
увесвам (се), -аш
увесване
увеселение
увеселйтелен, увеселйтелния(т),
увеселителна, увеселително;
увеселйтелнл
увеселя (се), -Ош
увеселявам (се), -аш
увеся (се), -иш
увехна, -еш
увещавам, -аш
увещаване
увещание
увещателен, увещОтелния(т),
увещОтелна, увещОтелно;
увещОтелни
увещая, -еш
увй (межд.)
увйвам (се), -аш
увйване
увйвен, увйвния(т), увивна,
увивно; увивни
увйра (3 л.)
увйрам се, -аш
увйране
увйсвам (се), -аш
увйсване
увйсна, -еш
увйся (се), -иш
увйя (се), -еш
увлека (се), -еш
увлекателен, увлекОтелния(т),
увлекОтелна, увлекателно;
увлекОтелни
увлекателност, увлекателносттО
увлечен, увлОчения(т), увлОчена,
увлОчено; увлОчени
увлечение
увлйчам (се), -аш
увлйчане
увод; уводи, (два и т.н.) увода
уводен, уводния(т), уводна,
уводно; уводни
уволнение; уволнения
уволнйтелен, уволнйтелния(т),
уволнйтелна, уволнОтелно;
уволнителни
уволня (се), -йш
уволнявам (се), -аш
уволняване
увоня (се), -йш
увонявам (се), -аш
увоняване
увра се, -Ош
увреден, увредОния(т), увредОна,
увредОно; увредОни
увредя (се), -иш
увреждам (се), -аш
увреждане
увълча (се), -иш
увълчвам (се), -аш
увълчване
увълчен, увълченля(т), увълчена,
увълчено; увълчени
увъртам, -аш
увъртам се, -аш
увъртане
увъртя, -йш
увъртя се, -иш
увяхвам, -аш
увяхване
угаждам (си), -аш
угаждане
угандец; угОндцл, (двама и т.н.)
угОндцл
угандка
угандски
угар
угарен, угарния(т), угарна,
угарно; угарни
угарене
угарка
угаря, -йш
угасвам, -аш
угасване
угасна, -еш
угася, -йш
угасявам, -аш
угасяване
углавен, углавния(т), углавна,
углавно;углавнл
угледен, угледния(т), угледна,
угледно; угледни
угледност, угледностгО
угнетен, утнетения(т), угнетена,
угнетено, угнетени
630
угнетОние
угнетОност, угмегечосгта
угнетйтел, -яг, -я; уг’нетйгели,
(двама и г.ч.) угнегИгели
угнетйтелен, утчегйгелмил(г),
угнетйгелна, утнетйгелчо;
утчегИгелми
угнетйтелка
угнетя (се), -Иш
угнетявам (се), -аш
угнетяване
угнйвам, -аш
угнйване
угнйя, -еш
уговОрям (се), -аш
уговаряне
уговорка
уговоря, -иш
угода
угоден, угбдния(г), угодна,
угодно; угодни
угодлйв
угодлйвост, утодливосгта
угодник; угодници, (двима т т.н.)
угодници
угодници
угоднича, -иш
угбдничене
угоднически
угодничество
угодя (си), -Иш
угоОн, утаения(г), угоена, угоено;
угоени
угойтелен, утосгелчия(г),
утостелма, утосmелчо;
утаителни
уголемя (се), -йш
уголемявам (се), -иш
уголемяване
угостя (се), -йш
угощавим (се), -аш
угощаване
угощОние; угощения
угоя (се), -йш
угоявам (се), -аш
угояване
угри
угрйжа се, -иш
угрйжвам се, -иш
угрйжвине
угрйжен, угрйжения^),
угрИжена, угрИжено; угрИжени
угрйженост, угриженотО
угризОние
угрози
ÿrpo-фйнски
угърчйнски
удави ми се (3 л.)
удавник; удОвници, (двама и гщ.)
удавници
удавници
удИвя (се), -иш
удИвям (се), -яш
удавяне
удадО ми се (3 л.)
удар, -ъг, -а; удари, (два и т.н.)
удара
ударен, ударния(г), ударна,
ударно; удирни
ударен, ударения^), удОрена,
ударено; удОрени
удирОние
ударник; ударници, (двима и т.н.)
ударници
ударник; удОрници, (два и т.н.)
удОрника
ударнически
удирничество
ударнички
удИря (се), -иш
удИчеп, удНчния(т), удНчна, удНчно;
удОчни
удвоОн, удвоения^), удвоени,
удвоено; удвоени
удвоОност,удвоеностгИ
удвоя (се), -йш
удвоявам (се), -аш
удвояване
удебеля, -йш
удебелявам, -аш
удебеляване
удесеторя (се), -Иш
удесеторявам (се), -аш
удесеторяване
удивОн, удивения^), удивена,
удивено; удивени
удив)ност, удивеностгО
удивйтелен, удивИтелния^),
удивителна, удивително;
удивителни
удивлОние
удивя (се), -Иш
удивявам (се), -аш
удивяване
удобен, удобния^), удобна,
удобно; удобни
удобство; удобства
удовлетворОн,
удовлегворения(г),
удовлетворена, удовлетворено;
удовлетворени
удовлетворОние
удовлетвореност,
удовлетвореност
удовлетворйтелен,
удовлетворителния^),
удовлетворителни,
удовлетворително;
удовлетворйгелнт
удовлетворя (се), -йш
удовлетворявам (се), -аш
удовлетворяване
удоволствие; удоволствия
удостоверОние
удостоверя, -Иш
удостоверявам, -аш
удостоверяване
удосто)н, удостоения^),
уейкОординг
удостоена, удостоено;
удостоени
удостоя, -йш
удостоявам, -нш
удостояване
удребня, -Иш
удребнявом, -аш
удребнявоне
удръжка; удръжки (обикн. в мн.ч.)
удрям (се), -яш
удряне
удуша (се), -Иш
удушОвам (се), -аш
удушОвоне
удушОн, удушения^), удушена,
удушено; удушени
удължа, -йш
удължИвам, -нш
удължаване
удължОн, удълженияСт),
удължена, удължено; удължени
удължОние
удължйтел, -ят, -я; удължители,
(двн и г.н.) удължителя
удържа (се), -йш
удържам (се), -нш
удържане
уОб
уОбадрОс*; уебадреси, (дви т.н.)
уебидреса
уОбасоциОция*; уебасоцтНцти
уОбброяч*; уебброячи, (два и г.н.)
уебброячи
уОбдизОйн*
уОбдизОйнер*; уебдизИйнерт,
(двима и гщ.) уебдизОйнери
уОбкОмера*
уОбмОстер*; уебмОсгери, (двама
и г.н.) уебмОсгери
уОбпрострОнство*
уОбсОйт*, -ъг, -н; уебсайтове, (два
и г.н.) уебсИИта
уебстраница*
уОбсървър*; уебсървъри, (дви и
г.н.) уебсървъра
уОбтелефбн*; уебгелефонт, (два и
г.н.) уебтелефбни
уединОн, уединения(г), уединена,
уединено; уединени
уединОние
уединОност, уедичечосmгИ
уединя се, -йш
уединявам се, -аш
уединяване
уеднаквя, -Иш
уеднаквявам, -аш
уеднаквяване
уедря, -Иш
уедрявам ,-аш
уедряване
уОйвър; уеИвъри, (двима и г.н.)
уеивъри
уейкОординг; уеИкббрдимги, (два
и г.н.) уеИкббрдинги
631
уелски
уелски
уем; уеми, (два и т.н.) уема
уестърн; уОстърни, (два и т.н.)
уОстърна
уж иужким
ужас; ужаси, (два и т.н.) ужаса
ужасен, ужасния(т), ужОсна,
ужОсно; ужОсни
ужасен, ужасения(т), ужасОна,
ужасОно; ужасени
ужасйя; ужасии
ужася (се), -йш
ужасявам (се), -аш
ужасяване
ужйлвам (се), -аш
ужйлване
ужйля (се), -иш
ужким и уж
узаконен, узаконения(т),
узаконена, узаконено;
узаконОни
узаконя, -йш
узаконявам, -аш
узаконяване
узбек; узбОки, (двама и т.н.)
узбОки
узбекски
узбйчка
узнавам, -аш
узнаване
узная, -еш
узо
узрея, -еш
узрявам, -аш
узряване
узурпатор; узурпатори, (двама и
т.н.) узурпатори
узурпаторка
узурпаторски
узурпаторство
узурпйрам, -аш
узурпйране
узус
уйкенд; уйкенди, (два и т.н.)
уйкенда
уйндсърф, -ът, -а, уйндсърфове,
(два и т.н.) уйндсърфа
уйндсърфинг
уйндсърфйст; уйндсърфйсти,
(двама и т.н.) уйндсърфйсти
уйнчестър; уинчестъри, (два и т.н.)
уйнчестъра
уйски; уйскита
уйдйсам, -аш
уйдйсвам, -аш
уйдйсване
уйдурдйсам, -аш
уйдурдйсвам,-аш
уйдурдйсване
укажа, -еш
указ; укази, (два и т.н.) указа
указание
указател, -ят, -я; указОтели, (два
и т.н.) указателя
указателен, указОтелния(т),
указОтелна, указателно;
указОтелни
указвам, -аш
указване
указен, указния(т), указна,
указно; указни
укахъря (се), -йш
укахърявам (се), -аш
уклон; уклони, (два и т.н.)
уклона, и уклон
уклончив и уклончйв
уклончивост; уклончивостгО, и
уклончйвост
укор; укорл, (два и т.н.) укора
укорен, укорнля(т), укорна,
укорно; укорни
укорен, укорения(т), укорена,
укорОно; укорОни
укорйзнен, укорйзнения(т),
укорйзнена, укорйзнено;
укорйзнени
укорйтелен, укорйтелния(т),
укорителна, укорително;
укорителни
укоря (се), -йш
укорявам (се), -аш
укоряване
украйнец; украинци, (двама и т.н.)
украйнцл
украйнка
украйнски
украса
украсен, украсения(т), украсена,
украсОно; украсени
украся (се), -йш
украсявам (се), -аш
украсяване
украшателство
украшение
укрепвам, -аш
укрепване
укрепен, укрепения(т), укрепена,
укрепено; укрепОни
укрепйтелен, укрепйтелния(т),
укрепителна, укрепително;
укрепителни
укрепление
укрепна, -еш
укрепя (се), -иш
укрепявам (се), -аш
укрепяване
укрйвам (се), -аш
укрйване
укривател, -ят, -я; укрлвОтели,
(двама и т.н.) укрлвОтели
укривателка
укривателство
укрйтие; укрйтля
укрйя (се), -еш
укротйтел, -ят, -я; укротИтели,
(двама и т.н.) укротОтели
укротйтелка
укротя (се), -Ош
укротявам (се), -аш
укротяване
улав
улавщина
улавям (се), -аш
улавяне
улан; улОни, (двама и т.н.) улОни
улегна, -еш
улйгналост, улегналостгО
улей, -ят, -я; улеи, (два и т.н.) улея
улейообразен, улейообразния(т),
улейообрОзна, улейообрОзно;
улейообразни
улеснение
улеснйтелен, улеснйтелния(т),
улеснйтелна, улеснйтелно;
улеснйгелни
улесня, -йш
улеснявам, -аш
улесняване
улика
улйсам (се), -аш
улйсвам (се), -аш
улйсване
улисйя; улисйи
улица
улича, -йш
уличавам, -аш
уличаване
уличен, уличния(т), улична,
улично; улични
уличен, уличения(т), уличена,
уличОно; уличени
уличник; уличници, (двама и т.н.)
уличници
уличница
уличнорегулационен,
уличнорегулацлонния(т),
уличнорегулационна,
уличнорегулационно;
уличнорегулационни
улов
уловйм
улбвка
уловя (се), -йш
ултиматйвен, ултиматйвния(т),
ултимативна, ултимативно;
ултимативни
ултиматум; ултимОтуми, (два и
т.н.) ултиматума
ултимо
ултраакустика
ултраакустичен,
ултрОакустичния^),
улграакусmична,
ултрааку стично ;
ултраОкустични
ултравиолетов
ултразвук; ултразвуци, (два и
т.н.) ултразвука
ултразвуков
ултракъс
ултралиберален,
ултралиберапния(т),
632
уморявам (ео)
ултралиборНлна,
улгралиборНлно;
улгралиборОлни
ултраляв, ултрнлoвлл(m),
улгролява, улграляво;
уллралОвл
ултрамарин
ултрамарИнои
ултрамодорон, уллранодoрния(m),
улгромодерна, ултрнмодерно;
ÿлгрoнодoрнл
ултрoпацибпаляeт;
ултранационалИсги, (двама и
г.н.) улгроноционнлйсти
ултрапрактИчон,
ÿлmраnрнклйчнил(m),
уллрапроклЛчно,
улгрнпракгйчно;
ултропраклИчни
улхрароакцибнон,
уллророокцлонния(т),
улгророакционна,
ултрореакционно;
улгророакционни
ултрароиблюци0нон,
ÿлтрoрoволюцлоннил(m),
ултророволюцлонно,
ултророволюцлонно;
улгрореволюционни
ултраронолюционор;
уллророволюцлонорл, (двама и
г.н.) ултророволюцлонорл
ултрасОнзорен,
ÿлгрoсoнторнил(m),
ÿлтрoсoнторна, ултрoсoнторно;
ÿлграсoнторнл
ултрачориоп, ултрoчoрвoнил(m),
улграчорвоно, ултрачервОно;
ултрачорвОни
улук; улуци, (два и г.н.) улука
улулИца
улуча (ео), -лш
улучвам (ее), -нш
улучване
улягане
ум, -ът, -0; умове, (два и т.н.) ума
умалИтол, -ят, -я; умалИгели, (два
л г.н.) умалй-еля и умОлитол
умалИтолон, умалHтoлнил(m),
умалителна, умалително;
умалителни
умаля, -Иш
умаляиам, -аш
умалявано
умаляомо; умаляеми
умаляомост, умоляемосг-О
умел
умОлоет, умолосгта
умен, умния(г), умна, умно; умни
умение
умориам, -аш
умОриа^
уморен, унoрoнuл(m), умерена,
умОрено; умерени
умереност, умереност-Н
умОря, -лш
уместен, унoстния(m), уместна,
уместно; уместни
умея, -еш
умивалник; умивалници, (два и
т.н.) умивНлника
умивалня
умивам (ее), -аш
умивано
умилен, умИлния(г), умилна,
умйлно; умИлни
умилен, умилoнил(m) умнлОна,
умилено; умилени
умилОнио
умилоноет, умилоносгтО
умилителен, умнлИтелния(т),
умилителна, умилително;
умилИгелни
умилкеам ео, -аш
умилостивя (ео), -иш
умилоетивявам (ео), -аш
умилоетивявано
умиля (ео), -Иш
умилявам (ее), -аш
умилявано
умиралка
умирам, -аш
умиране
умирОчка
умириснам (ее), -нш
умирисеано
умиритолон, умирйтолния(т),
умирйтелна, умирИтелно;
умирйтолни
умиритолка
умириша (ее), -еш
умирбтвбрОние и
омиротворение
умирбтвбряхол, -яг, -я;
умиротворИтелн, (двнма
и г.н.) умиротворИтелн, и
омиротворйтел
умиротворителен,
умиро-воралoлнлл(m),
умиротворителна,
умлротворНголно ;
умиротворйлолни, и
омиротворителен
умиротворителна и
омиротворйтелка
умиротворя, -йш, и
омиротворЯ
умирбтвбрявам, -аш, и
омиротворЯвам
умирбхибрàиaнe и
омиротворяване
умиря (ее), -Иш
умиряеам (ее), -нш
умиряеано
умиелон, унHслoния(m),
умИслена, умИслено; умИслени
умяeлоноeх, умuслoноелга
умисля ео, -нш
умИелям ее, -яш
умисъл, -ът, -а
умишлен, умИшлонля(т),
умИшлена, умИшлено;
умИшлени
умИя (ео), -еш
умната
умник; умнйцл, (двама и т.н.)
умнИцл
умнИца
умножО (ео), -Иш
умножавам (ее), -нш
умножавано
умножен, умножoнлл(т),
умножено, умножено;
умножОни
умножение
умозаключа, -нш
умозоключаиам, -нш
умозаключавано
умозаключонио
умозаключИтолон,
умотаключH-oлнил(т),
^о^ключИ-елно,
унотнключИлoлно;
унотнключИтoлнu
умозрОнио
умозрИтелен, умозрИтелния^),
умозрителна, умозрително;
умозрителни
умбзрИтолпоeт, умотригoлносгmo
умолИтолон, умолИmoлнил(m),
умолителна, умолително;
умолИгелни
умолявам, -аш
умолявано
умонаeхроонио
умопобъркам (ее), -аш
умопобъркан
умопобърканост,
умопобьркннос'гта
умопобъркнам (ео), -нш
умопобъркиано
умопомрачО (ее), -Иш
умопомрачОвам (ее), -аш
умопомрачОвано
умопомрачен, унопонрaчoнил(m),
умопомрачена, ^опо^очено;
уноnонрачoнл
умопомрачОнио
умопомрачИтолон,
уноnонрачИлелнuл(m),
умопомрачителна,
умопомрачително;
умопомрачителни
умора
уморен, унорoнuя(m), уморено,
уморено; уморени
уморИтолон, унорагoлнuл(m),
уморИтелна, уморИтелно;
уморИтелни
уморя', -иш
уморя2 (ео), -иш
уморявам (ео), -аш
633
уморяване
уморяване
умотворение
умри, -еш
умствен, ÿмственил(г), умствена,
умствено; умствени
умувим, -аш
умуване
умъдря се, -иш
умъдрям се, -яш
умълчО се, -йш
умълчОвим се, -аш
умълчОвине
умърлуша се, -иш
умърлушвам се, -аш
умърлушване
умърлушен, умърлущения(г),
умърлушена, умърлушено;
умърлушени
умъртвОн, умъртвения^),
умъртвена, умъртвено;
умъртвени
умъртвя, -йш
умъртвявам, -иш
умъртвяване
униследОн, унаследения^),
унаследена, унаследено;
унаследени
унаследя, -Иш
униследявим, -иш
униследявине
унИсям (се), -яш
унИсяне
унгарец; унгОрци, (двами и г.ч.)
унгарци
унгИрки
унгарски
унес
унесО (се), -еш
унОсеност, унесеността
униИт; униОти, (двими и г.н.)
униНги
униИтски
униИтство
унйвим, -иш
унйвине
универсален, универсИлния(г),
универсална, универсално;
универсални
универсилизйрим, -аш
универсализйрине
универсалйзъм, универсалИзмът,
универсалИзма
универсОлия; унйверсгшии
универсалност, универсалността
универсиада
университОт; университети, (два
и г.ч.) университета
университетски
унижО (се), -йш
унижОвам (се), -аш
унижИване
унижение
унизйтелен, учизсmелчил(г),
унизителни, унизително;
унизителни
унизйтелност, унизигелносттО
унизя (се), -йш
унизявам (се), -аш
унизяване
уникален, уникалния^),
уникална, уникално; умикCпми
уникат; уникати, (два и т.ч.)
униката
уникум
унйл
унйлост, умилосгта
унйние
унисОкс
унисон
унитарен, учигарчил(г),
унитарча, унигОрно; учитарни
унификационен,
унификационния^),
унификацио^а,
умифткациочмо;
учификацточчи
унификИция
унифицйрим, -иш
унифицйрин
унифицйрипе
униформа
униформен, униформения^),
униформена, униформено;
униформени
унищожО (се), -йш
унищожИвим (се), -аш
унищожаване
унищожОн, умщцожения(г),
унищожена, учщцожечо;
унищожени
унищожОние
унищожйтел, -яг, -я;
унщцожйгели, (двими и г.н.)
унищожсгели
унищожйтелен,
унщцожИтелчия(г),
унищожителна, унищожително;
унищожИтелни
уния;унии
унция; унции
уоки-токи; уоки-гокита
уокмен; уокмени, (дви и т.н.)
уокмеча
упИдим, -аш
упИдине
упИдна, -еш
упадък
упадъчен, улИдъчмия(г),
упОдъчна, упОдъчно; упОдъчни
упИдъчност, упидъчносттО
уплаха
уплаша (се), -иш
уплашвим (се), -аш
уплашвине
уплИшен, уплашения^),
уплашена, уплОшено; уплашени
уплътнОн, улльгнемия(г),
уплътнена, уплътнено;
уплътнени
уплътнОние
уплътня (се), -йш
уплътнявам (се), -аш
уплътняване
уповавам се, -нш
уповОване
уповОние
уподобя (се), -йш
уподобявам (се), -аш
уподобявоне
упоеп, улôймил(г), упойна,
упойно; упойни
упоОн, упоения^), упоена,
упоено; упоени
упоОние
упойтелен, упоителния^),
упоителна, упоително;
упоителни
упойвам (се), -аш
упойване
упойка
упокоен, упо^Иния^), упо^Ина,
упо^Сно; упомени
упокбй, -ят, -я
упомена, -еш
упоменавам, -аш
упоменИвоне
упор
упорен, упорния^), упорна,
упорно; упорни
упорйт
упорйтост, упоритостгО
упорствам, -нш
упорстване
упорство
употрОба
употребйм
употреблОние
употребя, -Иш
употребявам, -нш
употребяване
употребяван
употребяем
упоя (се), -йш
упоявам (се), -нш
упояване
упрОво
управител, -яг, -я; упрОвтгели,
(двамн и г.н.) упрНвттели
управителен, управтгелмия(г),
управителна, управително;
упрОвигелни
упрОвителка
упрИвителски
упровлОние
упровлОнски
управлявам (се), -нш
управляване
управляващ
управляем
управляемост, управляемостта
управник; управници, (двима и
г.ч.) управници
634
усмирен
управнически
упражнение
упражня (се), -йш
упражнявам (се), -аш
упражняване
упрек; упреци, (два и т.н.) ушрека
упреквам (се), -аш
упрекване
упрекна (се), -еш
упълномощавам, -аш
упълномощаване
упълномощен,
упълномощения(т),
упълномощена, упълномощено;
упълномощени
упълномощйтел, -ят, -я;
упълномощйтели, (двама и т.н.)
упълномощйтели
упълномощя, -йш
упътвам (се), -аш
упътване
упътя (се), -иш
ура (межд.)
уравнен, уравнения(т), уравнена,
уравнОно; уравнени
уравнение
уравниловка
уравнйтел, -ят, -я; уравнйтели,
(два и т.н.) уравнйтеля
уравнйтелен, уравнителния^),
уравнителна, уравнително;
уравнителни
уравновесеност,
уравновесеността
уравновеся (се), -йш
уравновесявам (се), -аш
уравновесяване
уравня, -йш
уравнявам, -аш
уравняване
ураган; урагОни, (два и т.н.)
урагОна
ураганен, ураганния(т), урагОнна,
ураганно; ураганни
уралски
уран
ураниев
уранов
урбанизация
урбанизйрам (се), -аш
урбанизйран
урбанизйране
урбанйзъм, урбанизмът,
урбанизма
урбанйст; урбанИсти, (двама л т.н.)
урбанисти
урбанйстика
урбанистйчен, урбанистйчния(т),
урбанистИчна, урбанистично;
урбанистични
урбанйстка
)фбулешката и урбулешки
урва
урвест
урегулйрам, -аш
урегулйран
уред; уреди, (два и т.н.) уреда
уредба
уреден, уреденля(т), уредена,
уредОно; уредени
уреденост, уредеността
уредник; уредници, (двама и т.н.)
уредници
уредничество
уредничка
уредност, уреденосттО
уредя (се), -йш
уреждам (се), -аш
уреждане
урека се, -Ош
уремйя и уремия
уречен, уречения(т) уречена,
урОчено; урОчени
урея
урйвам (се), -аш
урйване
урйна
уринатор; урлнОторл, (два и т.н.)
урлнОгоро
уринйрам, -аш
уринйране
урна
урод; уродл, (двама и т.н.) уроди
уродлйв
уродлйвост, уродливостта
уродство; уродства
урок; уроцл, (два и т.н.) урока
уроки
уролбг; уролози, (двома и т.н.)
уролози
урология
уроложка
уронвам, -аш
уронване
уроня, -иш
урочасам, -аш
урочасвам, -аш
урочасване
урсуз; урсузи, (двама и т.н.)
урсузи
уртикария
уругваец; уругвОйци, (двама и т.н.)
уругвайци
уругвайка
уругвайски
усадя се, -йш
усаждам се, -аш
усаждане
усамотение
усамотеност, усамогеносгта
усамотя се, -йш
усамотявам се, -аш
усамотяване
усвоя, -йш
усвоявам, -аш
усвояване
уседнал
уседналост, уседналосттО
усет
усетлйв
усетлйвост, усетллвосттО
усетя (се), -иш
усещам (се), -аш
усещане
усйлвам (се), -аш
усйлване
усилвател, -ят, -я; усилватели, (дво
и т.н.) усилвОтеля
усилвателен, усллвОтелния(т),
усллвОтелна, усилвОтелно;
усилвОтелни
усйлен, усйлния(т), усилна,
усйлно; усилни
усйлен, усйления(т), усилена,
усйлено; усилени
усйлие; усилия
усйля (се), -иш
ускорение
ускореност, ускореносттО
ускорйтел, -ят, -я; ускорители,
(два и т.н.) ускорителя
ускорйтелен, ускорйтелния(т),
ускорйтелно, ускорОтелно;
ускорителни
ускорйтелност, ускорлтелносттО
ускоря, -йш
ускорявам, -аш
ускоряване
уславям се, -аш
услада
усладй ми се (3 л.)
усладя (се), -Ош
услажда ми се (3 л.)
услаждам (се), -аш
услаждане
услбвен, условнля(т), условна,
условно; условни
условие; условия
услбвиорефлекторен,
условнорефлекторния(т),
условнорефлекторна,
условнорефлекторно ;
условнорефлекторни
услбвност, условностгО
условя се, -иш
усложнен, усложнения(т),
усложнена, усложнено;
усложнени
усложнение
усложненост, усложненосттО
усложня (се), -Ош
усложнявам (се), -аш
усложняване
услуга
услужа, -иш
услужвам, -аш
услужване
услужлйв
услужлйвост, услужливостгО
усмйвка
усмирен, усмлрения(т),
усмирОна, усмирено; усмирени
635
уемиронио
усмирение
уемирИтол, -яг, -я; усмирйтели,
(двама л г.н.) усмирители
усмирИтелен, уенuрйтoлния(г),
усмирителна, усмирИтелно;
усмирИтелни
уемирИтолка
усмиря (ее), -иш
уемиринам (ео), -аш
уeмирИнoпо
уемИхнам ео, -аш
усмИхнано
усмИхна ео, -ош
усмотрение
усмърдя (ее), -Иш
уемърдииам (ее), -нш
уeмърдяиапо
усмърти, -Иш, н усмъртя
уемъртяиам, -нш
уeмърхяиапо
усое; усои
усоен, уеôйнля(г), усойна,
усойно; усойни
усоище; усошца
усОИница
усОИничае
успеваемост, условно^с-то
успОх; успехи, (два н г.н.) успеха
успОшен, успешния(г), успОшнн,
успешно; успешни
уeпошнбeх, успешностгО
уепОя, -еш
уепИиам ео, -аш
уепИнано
успокоение
успокоИтелен, успокойголния(г),
успокоителна, успокоително;
успокойлелни
успокоително; успокоителни
успокоя (ео), -Иш
успокоинам (ео), -нш
успокоИна^
успореден, успоредния(т),
успоредна, успоредно;
успоредни
уепородица
успоредна
успоредник; успоредници, (два и
т.н.) успоредника
успородноет, успоредносгто
успИ ео, -Иш
успИнам, -аш
успИвано
усреднИ, -Иш, и осреднИ
уереднИвам, -нш, и осреднИвам
усреднИва^ н осреднИване
уетО
уетав; устави, (два и т.н.) устава
уставен, ÿстoвнuл(т), уставна,
уставно; уставни
уeханбиОпоeх, установоноспа
установка
установИ, -Иш
установИ ео, -йш
уeтановявoм, -аш
уетановИвам ео, -нш
установИва^
устОт
устОтник; уелагницл, (двама и л.н.)
услОгници
устОтница
устен, усгния(г), устна, услно;
услни
устие; устия
уeхяeкам, -нш
устисквам, -аш
устисквано
уетна
устнен, устнения(т), устнена,
устнено; устнени
устои (снмо мн.ч.)
устОИчие н устоичив
устОИчивост, устойчивостта, и
устоИчИвост
устоцветен, устоцвОтнля(г),
устоцветна, устоцветно;
устоцветни
устоИ, -иш
устоИеом, -аш
устоИва^
устрем
устремен, устрoмнuл(m),
устремна, устремно; устремни
уетремОн, устрoмoнил(т),
устремена, устремено;
устремени
уeтромопоeт, устременосглО
уeхромноeт, устрoнносгла
устреми (ео), -йш
устромивам (ее), -аш
устромИвано
устрОИвам (ее), -нш
устроивано
уетрОИетео1
уeхрбИeтвб2; устройства
устроИ (ее), -иш
устроивам (ее), -аш
устроИване
усуквам (ее), -нш
усукване
усуча (ее), -еш
усъеършОнетеам (ео), -аш
усъвършенстван
усъвършенствано
усъмнИ ео, -Иш
усъмнИвам ео, -аш
усъмнивано
усърден, усЬрднuл(m), усърдно,
усърдно; усърдни
усърдие
усърдност, усърдносттО
уеИдам, -аш
усИдане
утаечен, улooчнил(m), улНочнн,
угОечно; утаечни
утаИка
уталожа (ее), -иш
уталожвам (ео), -аш
уталожвано
ухалбжонбeт, улоложеносгтН
утаИ ео (3 л.)
утаИна ее (3 л.)
утаИвано
утнар
утвърдИтелен, улвърдагoлнлл(г),
утвърдИтелна, утвърдително;
утвърдИголни
утвърдИ (ео), -Иш
утвърждавам (ео), -аш
утвърждавано
утвърждОние
утожнОнио
утежнИ, -Иш
утожнИнам, -аш
утожнИиано
утОха
утошО (ее), -Иш
утошОиам (ее), -аш
утешаване
утешение
утошИтол, -яг, -я; улошилоли,
(двамн и г.н.) угошНтоли
утошИтолон, улoшИmoлнuл(m),
улошИлолно, угошйтолно;
утешителни
утешИтелна
ухошятолнбeт, уmoшиmoлноеmmo
ухuлuхарон, угиллгОрния(т),
угллнтОрна, угилитОрно;
улилитОрни
утилитарИзъм, утилитарйзмъг,
у-или-орИзма
ухилихаряeх; утилигнрИсти,
(двнма и г.н.) улилиларИсгн
ухuлuхарИeтка
ухилитарнбeт, угилигарностга
утИхнам, -аш
утИхиано
утихна, -еш
утолИ, -иш
ухолИнам, -аш
утолина^
утопИзъм, угоnHтньm, у-опазма
утопист; улолйсги, (двама и г.н.)
утопИс-и
утопист^
утопИчен, угопИчнuл(m),
утопИчна, утопично; утопични
утопИчоеки
ухоnИчноeх, утопuчноеmта
утопия; утопии
уточнение
уточнИ (ее), -Иш
уточнИеам (ее), -аш
уточнИна^
утрОИнам (ео), -аш
утрОя (ео), -еш
утро
утрепвам (ео), -аш
утрОпнане
утрОпя (ее), -еш
утрешен, ÿлрoшнил(m), утрешна,
636
утрешно; утрешни
утрин
утринен, утринния(т), утринна,
утрлнно;утрлнни
утро; утрО
утроба
утробен, утробния(т), утробна,
утробно;утробнл
утроя (се), -йш
утроявам (се), -ош
утрояване
утрудя се, -иш
ууу (межд.)
уф (межд.)
уфолог; уфолозл, (двомо и т.н.)
уфолозл
уфология
уфоложки
ух (межд.)
уха (межд.)
ухаен, ухОйния(т), ухайна,
ухОйно; ухОйни
ухажвам, -аш
ухажване
ухажбр; ухажори, (двама и т.н.)
ухажори
ухам, -аш
ухане
уханен, ухОнния(т), ухОнно,
уханно; ухОнни
ухание
ухапвам (се), -аш
ухапя (се), -еш
у-ха-ха (межд.)
ухая, -еш
ухвам, -аш
ухване
ухйлвам се, -ош
ухйлване
ухйлен, ухйления(т), ухйлена,
ухилено; ухилени
ухйля се, -иш
ухна, -еш
ухо; уши
ухобол
уцелвам, -аш
уцелване
уцеля, -иш
уча (се), -иш
участ, участта
участвам, -аш
участване
участие; учОстия
участник; участници, (двама и т.н.)
участници
участница
участничка
участък; участъци, (два и т.н.)
участъка
участъков
учащ; учащи, (двама и т.н.) учОщл
учебен, учебния(т), учебна,
учОбно; учОбни
учебник; учебнлцл, (два и т.н.)
учебника
учебникар, -ят, -я; учебникОри,
(двама и т.н.) учебникОри
учебникарски
учебникарство
учебно-възпитателен,
учебно-възпитателния^),
учебно-възпитателна,
учебно-възпитателно;
учебно-възпитателни
учебно-производствен,
учебно-пролзводствения(т),
учебно-производствена,
учебно-производствено;
учебно-производствени
учебно-спортен,
учебно-спортния(т),
учебно-спортно,
учебно-спортно;
учебно-спортни
учен; учени, (двама и т.н.) учени
учение
ученйк; ученйци, (двама и т.н.)
ученици
ученйчески
ученйчество
ученйчка
ученолюбйв
ученолюбйвост,
ученолюбивосттО
ученолюбие
ученост, ученостгО
учетворя (се), -йш
учетворявам (се), -аш
учетворяване
учещ
учйлище; учйлшца
учйлищен, учйлищния(т),
училищно, учйлищно;
учйлищни
уякчаване
учйтел, -ят, -я; учйтели, (двамо и
т.н.) учители
учйтелка
учйтелски
учйтелствам, -аш
учйтелстване
учленение
учленйтелен, учленйтелния(т),
учленйтелно, учленйтелно;
учленйтелни
учленя, -йш
учленявам, -ош
учленяване
учредйтел, -ят, -я; учредители,
(двама и т.н.) учредители
учредйтелен, учредителния(т),
учредителна, учредително;
учредителни
учредйтелка
учредя, -йш
учредявам, -аш
учредяване
учреждение
учрежденски
учтйв
учтйвост, учтивосттО
учудвам (се), -аш
учудване
учудя (се), -иш
ушен, ушния(т), ушна, ушно; ушни
ушенце; ушОнца
ушйвам (си), -аш
ушйване
ушйт
ушйя (си), -еш
ущърб
уъркшоп; уъркшопове, (дво и т.н.)
уъркшопа
уърлдмузика
уют
уютен, уЮтния(т), уЮтна, уЮтно;
уЮтни
уютност, уютносттО
уязвйм
уязвймост, уязвлмосттО
уязвя, -иш
уязвявам, -аш
уязвяване
уякча, -йш
уякчавам, -аш
уякчаване
637
ф
фа
фабрика
фабрикант; фабриканти, (двами
и г.н.) фабриканти
фибрикОнтки
фибрикантски
фабрикат; фабрикати, (дви и т.ч.)
фабрикОга
фабрикувам, -нш
фабрикуване
фибрйчен, фабрИчния^),
фибрИчна, фабрично; фабрИчни
фИбула
фИбулен, фабулн^^), фОбулна,
фОбулно; фОбулни
фабулйрим, -аш
фабулйрине
фовп, -ъг, -а; фИвни, (два и г.н.)
фавни
фиворизация
фиворизйрим, -аш
фиворизйрине
фаворйт; фиворйги, (двими и г.н.)
фиворсгт
фаворйтка
фагот; фигоги, (два и г.н.) фагоги
фаготйст; фаготСсти, (двима и m.ч.)
фатолСсmи
фиготйстки
фагоцитози
фигоцитозен, фитоцтmбзчия(г),
фагоцитозна, фагоцитозно;
фагоцитозни
фИза
фазИн; фнзИни, (дви и г.н.) фазани
физИнов
фазомОр; физомери, (два и т.н.)
фазомера
файда
файл; файлове, (дви и г.н.) фИйда
файлов
файтон; фасmочи, (два и т.н.)
файтона
фийтонджййски
файтонджйя; фиИгонджси,
(двама и г.ч.) фоСлонджСи
фОкел; фИкли, (два и г.н.) фИкели
фИкелеп, факелния^), фОкелна,
фОкелно; фИкелни
факйр; факйри, (двама и г.н.)
факйри
фИкло
фоклоносец; факлоносци, (двама
и г.ч.) факлоносци
фиклоноска
факс, -ъг, -и; фОксове, (два и т.н.)
фОкса
факсимил); фиксимилега
факт, -ъг, -а; фОкии, (два и г.н.)
фОкта
фактйчески
фиктйчност, фактичностгО
фактография
фактор; фИкгори, (два и г.ч.)
фОктора
фактория, фактории
фактура
фактурен, фактурния^),
фактурни, фикгурно; фактурни
фиктурйрим, -иш
фактурйране
фокултатйвен, фикултатйвния(г),
факултативна, факулгигИвно;
фикултагИвни
фикулт)т; факултети, (дви и г.ч.)
факултета
факултОтен, факултетния^),
факултетна, факултетно;
факултетни
факултОтски
фал, -ът, -н; фОлове, (два и т.н.) фНлн
фаланга
фолОфел; фалОфели, (дви и т.н.)
филОфела
филйрим, -аш
фалйрине
фолйт; фалити, (дви и г.н.) фалйта
фалйчески
фОллйпия*; фОллинии
фалос; фОлост, (два и г.н.) фОлоси
фалстарт, -ъг, -а; фОлсгОргове,
(два и г.н.) фалсгОрги
филц, -ъг, -а; фОлцове, (два и г.н.)
фИгца
фОлцапарИт; фНлцопарОти, (дви и
г.н.) фалцапираги
фалцОт
фИлцов
фалш, -ъг, -а
фалшйв
фалшйвост, фолшивослгО
фолшйвя, -иш
фолшификат; фолшификОги,
(дви и г.н.) фалшификОга
фалшификатор;
фалшификатори, (двама и г.ч.)
филшификОгори
фолшификаторки
фалшификаторски
фалшификация; фалшификации
фалшифицйрам, -нш
фалшифицйран
фалшифицйране
фимйлен, фамилния(г), фамилна,
фамилно; фимйлни
фимилиарен, фамилиарнил(г),
фамилиОрна, фамилиОрно;
фамилиИрни
фамилиОрпичи, -иш
фимилиарничене
фомилиОрност, фамилиарчосгта
фамйлия; фамилии
фомозен, фамозния^), фамозна,
фамозно; фамбзни
фопариот; фнчариотт, (двама и
г.ч.) фачариоmт
фанариотски
фанатизйром (се), -нш
фанатизйропе
фанатйзъм, фанатизмът,
фанатизма
фопотйк; фанатици, (двими и г.н.)
фанатици
фонотйчен, фанатйчния(г),
фачитйчма, фанатично;
фанатични
фанатйчко
фантаз)
фантозйрам, -аш
фонтозйране
фантазия; фннтНзии
фантазьор; фантазьори, (двама и
г.н.) фантазьори
фоптозьорка
фонтозьорски
фонтозьорство
фонтосмагорйчен,
фангасматорйчнил(г),
фимтисмигорйчча,
фннгаемигорСччо ;
фангисматорйчми
фантасмагория; фантасмагории
фоптОст; фантОсти, (двима и г.н.)
финтОсти
фаптОстико
фантастйчеп, фачmасгйччия(г),
фантастИчна, фантастично;
фачтистйчми
фантастйчност, фамтасгиччосгга
фапт); фантега
фантом; фантоми, (двн и т.н.)
фантома
фонфОро; фанфари (обикн. в мн.ч.)
фанфарен, фанфарния^),
фанфарна, фанфарно;
фанфарни
фанфарйст; фанфарИс™, (двама
и г.н.) фанфарИс™
фонфарйстка
фор, -ът, -а; фНрове, (двн и т.н.) фНра
фарад; фарОди, (два и г.н.) фарОда
фараон; фараони, (двама и ги.)
фараони
фароонов
фараонски
форвотор; фИрвагерт, (два и ги.)
фОрвагера
фИренхойт
форипгйт
фаринкс; фаринкси, (двн и г.н.)
фаринкса
фарисеи, -ял, -я; фарисеи, (двама
и т.н.) фарисеи
форисОйка
638
фарисейски
фарисействам, -аш
фарисействане
фарисейство
фарисейщина
фармаколбг; фармаколози,
(двама и т.н.) фармаколози
фармакологйчен,
фармакологичния(т),
фармакологйчна,
фармакологйчно;
фармакологични
фармакология
фармаколожка
фармакопея
фармакотерапия
фармацевт; фармацевти, (двама
и т.н.) фармацОвти
фармацевтика
фармацевтйчен,
фармацевтичния(т),
фармацевтична,
фармацевтично;
фармацевтични
фармацевтка
фармация
фаров
фарс, -ът, -о; фОрсове, (два и т.н.)
фОрса
фарсов
фарфалак; фарфалОци, (двама и
т.н.) фарфалОци
фарфор
фарфорен, фОрфорнля(т),
фОрфорна, фОрфорно;
фОрфорни
фарширбвам, -аш
фарширбван
фаршироване
фас, -ът, -о; фОсове, (два и т.н.) фОса
фасада
фасаден, фасОдния(т), фасадна,
фасОдно; фасОдни
фасон; фасони, (дво и т.н.)
фасона
фасонйрам, -аш
фасонка
фастфуд
фасул
фасулен, фасуления(т), фасулена;
фасулено; фасулени
фасулко; фасулковцл, (двама ит.н.)
фасулковцл
фатален, фаталния(т), фатОлна,
фатОлно; фатОлни
фаталйзъм, фаталйзмът, фатолйзма
фаталйст; фаталисти, (двама и т.н.)
фаталистл
фаталистйчен, фаталистлчния(т),
фаталистична, фаталистично;
фаталистични
фаталйстка
фаталност, фатолносттО
фатум
фаулйрам (се), -аш
фаулйране
фауна
фашизйрам (се), -аш
фашизйране
фашизйран
фашизойден, фашизойдния(т),
фашизоидна, фашизоидно;
фашлзоидни
фашйзъм, фашизмът, фашизма
фашйст; фашисти, (двама и т.н.)
фашисти
фашйстка
фашйстки
фаянс
фаянс аджийство
фаянсаджия; фаянсаджлл, (двама
и т.н.) фаянсаджлл
фаянсов
февруари
февруарски
федерален, федералния(т),
федерална, федерОлно;
федерилни
федерализация
федерализйрам, -аш
федерализйране
федералйзъм, федералЛзмът,
федералЛзма
федералйст; федералисти, (двама
и т.н.) федералистл
федералйстка
федератйвен, федератйвния(т),
федератЛвна, федеративно;
федеративни
федерация; федерОции
федербал
феерйчен, фееричнля(т),
феерична, феерично; феерйчнл
феерйчност, феерлчносттО
феерия; феерии
фейлетон; фейлетони, (два и т.н.)
фейлетбна
фейлетбнен, фейлеmснния(m),
феИлетбнна, фейлетбнно;
фейлетоннл
фейлетонът; фейлетонисти,
(двама и т.н.) фейлетонис™
фейлетонйстка
фейсбук
фейсконтрбл
фекален, фекОлния(т), фекОлна,
фекОлно; фекални
фекалия; фекОлии
фелдмаршал; фОлдмаршОли,
(двама и т.н.) фелдмаршОли
фелдмаршалски
фелдфебел; фелдфОбели, (двама и
т.н.) фелдфОбелл
фелдфебелски
фелдшер; фелдшери, (двамо и т.н.)
фелдшери
фелдшерски
феминизация
ферментац^^н
феминизйрам (се), -аш
феминизйран
феминизйране
феминйзъм, феминЛзмът,
феминЛзма
феминйст; феминЛсти, (двама и
т.н.) фемлнЛстл
феминистйчен,
феминистЛчнля(т),
феминистична, феминистично;
феминистични
феминйстка
феминйстки
фен, -ът, -о; фОнове, (двама и т.н.)
фОнове
фенер; фенОри, (два и т.н.) фенОра
фенерджйя; фенерджии, (двама и
т.н.) фенерджил
фенерен, фенеренля(т), фенОрена,
фенОрено; фенОренл
фенерче; фенерчета
феникс; фОниксл, (два и т.н.)
фОникса
фенклуб*, -ът, -о; фОнклубове,
(два и т.н.) фОнклуба
фенбл
фенблов
феномен; феномОни, (два и т.н.)
феномОна
феноменален, феноменОлнля(т),
феноменална, феноменално;
феноменални
феноменалност,
феноменалносттО
феноменологйзъм,
феноменологЛзмът,
феноменологЛзма
феноменолбгия
фентъзи
фебд; фебди, (два и т.н.) фебда
феодал; феодиии, (двама и т.н.)
феодОли
феодален, феодииния(т),
феодОлно, феодално; феодОлнл
феодалйзъм, феодализмът,
феодалЛзма
фередже; фереджОта
фериббт; ферлбати, (два и т.н.)
фериб0та
фериббтен,
ферлббтнля(т),фериббтна,
фериббтно; ферибатни
ферйтен, феритния(т), ферйтна,
феритно; феритни
ферма
ферман; фермани, (дво и т.н.)
фермОно
фермент; ферменти, (два и т.н.)
фермОнта
ферментацибиен,
ферментационния(т),
ферментационна,
ферментационно;
ферментацибнни
639
ферментация
формонтОция; ферментация
ферментИрам, -аш
ферментИрано
фОрмор; фермери, (двнма и л.н.)
фОрмерл
фОрмерка
фОрморекн
фОрморетно
форОдо
фОромoгнИхон,
фoромагнЛгнил(л),
феромнтнйтна, фОромагнйтно;
фОромнтнНгнл
фОроеилициИ
фОроеплОв
фèрхялон, фортйлния(г),
фергИлна, фертИлно; фергИлни
фес, -ъг, -а; фОсове, (два и г.н.) феса
фост, -ъл, -н; фОслове, (два и л.н.)
фОста
фестивал; фесгивОли, (два и л.н.)
фестивала
фестивален, фесгившшия(т),
фестивална, фестивално;
фестивални
фостон; фестонл, (два и л.н.)
фестона
феетонИрам, -нш
фоeтопИрoп
фоетонИрано
фотиш; фетйши, (двн и л.н.) фегйшн
фетишизИрам, -нш
фетишизИран
фотишизИрано
фотишИзъм, фогишИзмъл,
фелишИзмн
фетишист; фетишИсти, (двамн и
т.н.) фетишисти
фетишИстна
фетишИстни
фохховалоп, фехтовНлния(г),
фехтовална, фехтовОлно;
фехтовални
фехтоеОч; фехловОчи, (двама и г.н.)
фехтовОчи
фехтовка
фохтувам, -аш
фохтувoпо
фОшън
фОърплои, -ял, -я
фОя; фОл
фиаско
фиба
фибра
фибрИн
фибриногон
фибростъклО; фИбростъкла
фибула
фибър
фигаро
фИгура
фигурален, фигуралнил(л),
фигурална, фигурално;
флтурНлни
фигурант; фитурОнтл, (двама и
т.н.) фигуранти
фигурОнтка
фигуратИвен, фитуративния(л),
фигуративна, фигуративно;
флгуротИвни
фигурoхЯвноeх,
фитуративността
фигурирам, -аш
фигурИрано
фнгуряeх; флтурйсти, (двама и г.н.)
фигурИс-и
фuгурЯeхкo
фиданка
фндО; фидета
фидеИзъм, фидеизмът, фидОлзма
фидоИет, фидеИс-и, (двама и т.н.)
фидейстл
фидоИетка
фИое
фиОета
фИззарядка
физик; физИци, (двнма и л.н.)
физИци
фИзика
фИзико-математИчески
фИзикохимИчон,
фазикохим:Ичния(г),
фИзикохимИчна,
физикохимично;
фйзлкохимИчни
фИзикохимИчоеки
фИзикохИмия
фнзнолОг; флзлолозл, (двама и г.н.)
флзиолози
физиологичен,
физиологичния^),
физиологична, флзлологйчно;
физиологични
физиологически
физиолОгия
физиономИет; физлономИслл,
(двама и т.н.) физиономЛсги
физиономИет^
физиономия; физиономии
физиотерапевт; фйзиолеропОвгл,
(двамн л г.н.) физиотерапевти
фИзиотерапевтИчен,
фйзлолoрoпoвгИчнuл(л),
физиотерапевтична,
физиотерапевтично;
физиотерапевтични
физиотерапия
физичен, флзачния(т), физИчна,
флзйчно; физйчни
физИчоеки
физИчка
физкултура
физкултурен, фйзкултурния(т),
фИзкултурна, фИзкултурно;
фИзкултурни
фЯзкулхÿрпнк; фйзкулгурници,
(двамн и л.н.) фИзкултурници
фИзкултурничка
фии, -ял, -я
фике
фиксаж; фиксНжи, (два и г.н.)
фиксажа
фиксинг; фиксинги, (два и г.н.)
фйксинта
фикеИран
фиксИрано
фиксИрам, -аш
фиктИвон, фиктЛвния(л),
фиктивна, фиктивно; фиклйвни
фикус; фйкусл, (два и т.н.) фйкуса
фикция; фикции
филадолфИИски
филантроп; филантропи, (двама и
т.н.) филантропи
филантропИчен,
фллангроnИчнил(m),
филантропична,
филантролйчно;
филантропични
филантрОпия
филантропеки
филателен, филатèлнлл(т),
филателна, филнлОлно;
фллалОлни
филатолист; фллателИсли, (двамн
и т.н.) филотелИсти
филателИет^
филатОлия
фнло; филета
фнлнал; филиали, (два и т.н.)
филиОла
фнлнОлон, филиНлния(т),
филнОлнн, филиално; филиални
филигран
филигранон, филигрОнния(т),
фллигрОнна, филитранно;
филитрОнни
филиз; филИзл, (два и т.н.) фллИза
филИИна
филипика
филипИнец; филипинци, (двамн и
т.н.) филипинци
филипИнка
филипински
филИстор; филистерл, (двнма и
т.н.) филис-ери
филИетореки
филИeхорeтво
филия; филии
филм, -ът, -а; фйлми, (двн и т.н.)
фйлма
филмИрам, -нш
филмИран
филмИрано
филмов
филмопроизводство
филмотека
филмотОчен, фллмолОчния(т),
филмогОчна, филмотОчно;
филмотОчни
филмче; фИлмчега
филогонОза
640
флирт
филодендроп; филодендрони,
(дви и г.ч.) филодендрони
филоксери
филоксОреп, фи^^рния^),
филоксерна, филоксерно;
филоксерни
филолог; филолози, (двими и ги.)
филолози
филологйчески
филология; филологии
филоложки
филосбф; философи, (двима и т.н.)
философи
философия; философии
философки
философски
философствам, -аш
философстване
филтрИт; филтрОги, (два и m.ч.)
филтрата
филтрация
филтрйрим, -иш
филтрйрине
фйлтър; фйлтри, (дви и г.н.)
фйлльри
фйлтърен, фйлтьрчия(m),
фИлтърна, фйллърно; филтърни
филхирмопйк; фтлхирмонйци,
(двами и г.ч.) филхармонИци
филхормопйчеп,
филхирмонйччия(г),
филхармони^и,
филхирмочйччо;
филхармония™
филхармония; филхармонии
филц, -ъг, -и
фйлцов
фин; фИни (обикн. в мн.ч.)
фин, финияСт), фини, фино; фини
фипОл; финОли, (дви и ги.)
финала
фипИлеп, финалния^), финални,
финално; финални
финализйрим, -иш
финализйрин
финализйрине
финалйст1; финалйсги, (двими и
ги.) финалисти (лице)
финолйст2; финалИсти, (дви и г.н.)
финалиста (нелице)
финолйстки
финанси (симо мн.ч.)
финансйрим, -нш
фининсйрин
фининсйрипе
финансйст; финансИсти, (двими и
ги.) финансИсти
фининсйстка
финансов
финИпсово-икопомйчески
финансово-кредитен,
фичансово-кредтmчил(г),
финансово-кредитна,
финансово-кредитно;
финансово-кредитни
фипОпсовоотчетеп,
финНнсовоотчетнйя(т),
финачсовоотчетчи,
финИнсовоогчегно;
финОнсовоолчегни
финес
фипикйец, финикийци, (двима и
л.ч.) финикийци
финикййки
фипикййски
финйков
финйтеп, фичйлния(л), фимйтча,
финИшо; финални
фйниш; фИниши, (дви и т.ч.)
фИниши
фипишйрам, -иш
фипишйропе
фйпка
финлОпдец; финландци, (двами и
ги.) финландци
фиплапдки
финландски и фйпски
финт; фйнтове, (дви и ги.) фйнла
фиптифлюшки
фйптов
фиОрд; фиорди, (два и ги.) фиорди
фиордов
фирО
фйрми
фйрмеп, фйрмения(т), фСрменн,
фйрмено; фИрмени
фирмопйсец; фирмопйсци,
(двими и ги.) фирмописци
фиск, -ъг, - а
фискОлен, фискалния^),
фискални, фискално; фискОлни
фйстула
фитйл; фитйли, (дви и ти.) фитили
фитилджййка
фитилджййски
фитилджйя; фттилджйи, (двима и
ги.) филтлджйи
фйтнес
фйтпесзОло*
фйтогеография
фитология
фйтопатолог; фйгопиголозт,
(двими и ги.) фСгопаголозт
фйтопатология
фйтосипитОреп,
фСmосачиmарнил(г),
фСгосинттИрча, фйтосинитИрно;
фйгосиниmарчи
фйтотерапия
фйчвам, -иш
фйчвапе
фйчким, -иш
фйчкипе
фйчно, -еш
фиш, -ъг, -а; фйшове, (дви и т.н.)
фйши
фишек; фишеци, (два и т.н.) фишека
фишйрам, -иш
фишу; фиш/та
флаг, -ъг, -а; флОгове, (дви и ли.)
флИги
флагман^ флагмани, (двама и т.н.)
флагмани (лице)
флОгмап2; флагмани, (двн и ти.)
флагмана (нелице)
флагмански
флогрОнтен, флигрИнтния(г),
фла^Онина, флагрОнтно;
флиграмтни
флагче; флОгчети
флаер; флОерт, (двн и т.н.) флИера
флОйтокс
флакон; флакони, (два и г.н.)
флакони
фломОндец; фламОндци, (двими и
ги.) фламОндци
фламОндко
фламандски
фламб)
фламбйром, -аш
фламбйрон
фламбйрон)
фламенко
фламйпго; фламИнги
фланг, -ът, -а; флОнгове, (два и ти.)
фланга
флОпгов
фланела
флонОлен, фланелен^^),
фланелен^ фланèлечо;
фланелен^
флонОлко
флошкорто
флОшпОмет, флОшпамелгО
флОшсОйт, -ъг, -а; флИщсайгове,
(два и г.н.) флОшсОйта
флебйт
флегмо
флегмотйк; флегмигици, (двими
и т.н.) флегматйци
флегмотйчен, флегматичния^),
флегматична, флегматично;
флегматични
флогмотйчко
флегматйчност,
флегмитичнослгН
флейта
флейтйст; флеСгисти, (двама и т.н.)
флеИлйеmи
флейтйстко
фл)кс, -ъл, -н; флексове, (два и т.н.)
флекса
флексия; флексии
флектйвен, флектИвчия(г),
флеклйвна, флеклйвно;
флеклйвни
флектйвност, флекиивностга
флигорно
флигорнйст; флигорнисти,
(двами и ги.) флигорнйсти
флирт, -ът, -а; флйргове, (дви и
ги.) флирта
41. Официален правописен речник ни българския език
641
флйртаджийка
флйртаджийка
флйртаджия; флЛртаджии,
(двама л т.н.) флЛртаджии
флиртувам, -аш
флиртуване
флокс, -ът, -о; флоксове, (два и
т.н.) флокса
флопи; флопита
флопидйск*, -ът, -о;
флопидОскове, (два и т.н.)
флоплдиска
флопидйсков
флора
флорентински
флорйстика
флот, -ът, -а; флотове, (два и т.н.)
флота
флота
флотационен, флотацлонния(т),
флотационна, флотационно;
флотационни
флотация
флотйлия; флотйлии
флотски
флуйд; флуйдл, (два и т.н.) флуйда
флуйден, флуйдния(т), флуйдна,
флуйдно; флуидни
флуйдност, флуидносттО
флуктуация
флумастер; флумастери, (два и
т.н.) флумОстера
флуор
флуорен, флуорния(т), флуорна,
флуорно; флуорни
флуоресцентен,
флуоресцентния(т),
флуоресцентна, флуоресцентно;
флуоресцентни
флуоресценция
флуоресцйрам, -аш
флуоресцйране
флуоризация
флуорйрам, -аш
флуорйран
флуорйране
флуорографйя
фльонга
фльбрца
фоайе; фоайОта
фобия; фобли
фога
фойерверк; фойерверки, (два и
т.н.) фойерверка
фокстериер; фокстерлОрл, (два и
т.н.) фокстерлера
фбкстрот; (два и т.н.) фокстрота
фокус; фокусл, (два и т.н.) фокуса
фокусен, фокусния(т), фокусна,
фокусно; фокусни
фокусйрам (се), -аш
фокусйране
фокусировка
фокусник; фокусницл, (двама и
т.н.) фокусницл
фокуснича, -иш
фокуснически
фдкусничество
фдкусничка
фдлдер
фдлио; фдлиа
фолк, -ът, -а
фдлкзвезда*
фдлкклуб*, -ът, -а; фдлкклубове,
(два и т.н.) фдлкклуба
фолклдр
фолклдрен, фолклдрния(т),
фолклдрна, фолклдрно;
фолклдрни
фолклорйст; фолклорйсти,
(двама и т.н.) фолклорйстл
фолклорйстика
фолклорйстка
фдлкмузика*
фдлкпевец*; фдлкпевцй, (двама и
т.н.) фдлк^евци
фдлкпевйца*
фдлксваген; фдлксвагени, (два и
т.н.) фдлксвагена
фдлкфестивал*; фдлкфестивОли,
(два и т.н.) фдлкфестивОла
фдлкфиОста*
фон, -ът, -а; фднове, (два и т.н.)
фдна
фонд, -ът, -а; фдндове, (два и т.н.)
фонда
фондан
фонданов
фондация; фондации
фондов
фондю
фонема
фонематйчен, фонематйчнля(т),
фонематйчна, фонематйчно;
фонематйчни
фонемен, фонемния(т), фонОмна,
фонОмно; фонемни
фонетйк; фонетйцл, (двама и т.н.)
фонетйцл
фонетика
фонетичен, фонетйчния(т),
фонетична, фонетично;
фонетични
фонетйчка
фонограма
фонокарта
фонологйчен, фонологйчния(т),
фонологйчна, фонологйчно;
фонологйчни
фонологйчески
фонология
фонотека
фонтан; фонтани, (два и т.н.)
фонтана
форзац; форзаци, (два и т.н.)
форзаца
форинт; форинти, (два и т.н.)
форинта
форма
формалдехйд
формален, формОлния(т),
формйпна, формално;
формални
формализйрам (се), -аш
формализйран
формализйране
формалйзъм, формолизмът,
формализма
формалйн
формалйст; формалисти, (двама
и т.н.) формалйсти
формалйстика
формалистйчен,
формолистйчния(т),
формалистична,
формалистично;
формалистйчни
формалйстка
формално-бюрократйчески
формалност, формалността
формант; форманти, (два и т.н.)
формОнта
формат; формОти, (два и т.н.)
формата
форматен, формОтния(т),
форматно, формОтно; формОтни
форматйрам, -аш
форматйран
форматйране
формация; формации
формен, формения(т), формена,
формено; формени
формйрам (се), -аш
формйране
формовъчен, формовъчния(т),
формовъчна, формовъчно;
формовъчни
формообразуване
формообразувателен,
формообразувОтелнля(т),
формообразувОтелна,
формооброзувОтелно;
формооброзувОтелни
формула
формулйрам, -аш
формулйране
формулировка
формуляр, -ът, -о; формуляри,
(два и т.н.) формуляра
форсйрам, -ош
форсйране
форсмажОр
форсмажорен, форсмажорния(т),
форсмажорна, форсмажорно;
форсмажорни
форт, -ът, -а; фортове, (два и т.н.)
форта
форте
фортепиано
фортйсимо
фортификационен,
фортлфикацлонния(т),
фортификационна,
642
фортификационно;
фортификационни
рбртuрuкoция; фортифлкНцлл
фортуна
форум; форуми, (двн и т.н.)
форума
форхенд; форхенди, (двн и г.н.)
форхенда
форцепс; форцепси, (двн и т.н.)
форцепса
фосфОт; фосфати
фосфатен, фосфагния(т),
фосфатна, фосфНгно; фосфНгни
фосфор
фосфорен, фосфорния^),
фосфорна, фосфорно;
фосфорни
роeрброeцонция
фосфоресцирам, -аш
фосфоресцИрано
фосфорат
роeфорИчоп, фосфорйчния(г),
фосфорйчна, фосфорйчно;
фосфорачни
фото
фбхоавхомах; фогоoвлонoли, (два
л т.н.) фотонв-омО-н
фотоалбум; фотоалбуми, (двн и
т.н.) фотоалбума
фо^оная^; фолоанНлитл, (двн и
т.н.) фотоаналuта
фотоапарат; фотоапарати, (двн и
т.н.) фотоапарата
фотоапаратура
фотоархив; фолонрхйвл, (два и г.н.)
фолоархйва
фотоателие; фотонтелиета
фотонитрИна
фотогенИчен, фологонНчния(л),
фотогенична, фотогенично;
фотогенични
ротогèнИчноeт, фотогеничносгга
фотогранюра
фотогрОма
фотограф; фотогрОфл, (двнмн и
г.н.) фотографи
фотографон, фотографнля(г),
фогографна, фогографно;
фогографни
фотографирам, -аш
фотографиран
фотографирано
фотография'
фотография2, фотографни
фотографски
фотодокумонт; фотодокуменги,
(двн и т.н.) фотодокуменга
ротбдбкумонтàлон,
фàmодокунoнmoлния(т),
фотодокунoнлàлнн,
фотодокунoнтoлно;
фогодокумонгНлни
фотодопиеник; фотодописници,
(двамн и г.н.) фотодописници
фотодопиеничка
фотоолоктрИчоеки
фотболоктрИчеeтво
фбхболокхрбд; фотоелектроди,
(двн и т.н.) фогоелекгрода
ротбелемент; фоmоoлoнoнmи,
(двн и т.н.) фотооломенга
фотоет^; фотое-юди, (два и т.н.)
фолоетЮдн
фотоефект; фотоефекти, (два и
г.н.) фотоофОкта
фотожурналИет;
фогожурналйстл, (двнма и л.н.)
фогожурналНсгл
ротбжурналИeтика
ротбжурналИeтка
ротбизкуeтвб
фотоизложба
ротокoдър; фогокНдри, (двн и
т.н.) фотокОдърн
фотокамера
фотокОртичка
фотоклетка
фотоколОж; фогоколажл, (двн и
г.н.) фотоколНжа
фотоконкурс; фотоконкурси, (два
и т.н.) фотоконкурса
фотокопие; фотокопия
фотокопИрам, -нш
ротокбпИрапо
фотокопИрон, фогокопНрния(г),
фолокопНрнн, фогокопйрно;
фотокопирни
фотокороепондОнт;
фогокореспонденгл, (двамн и
г.н.) фогокореспонденгл
ротбкороeпбпдонтка
ротблаббрoнх; фотолаборНнги,
(двнма и г.н.) фоголаборНнгл
фотолаборОнтка
фотолаборатория;
фотолаборатории
фотолифтинг
фотолюбител, -яг, -я;
фоголюбйтелл, (двнма и т.н.)
фоголюбйтели
фотолюбИтелна
фотолюбИтеле^
ротблюбИтолeтво
фотоматериал; фотоматериали,
(двн и г.н.) фотомнтериОлн
фотометрия
фотомОтър; фотометри, (два и
т.н.) фотометъра
рохбмбптoж; фотомонгНжл, (два
и г.н.) фотомонтажа
фотон; фотони, (двн и т.н.) фотонн
ротбнoблюдoтèл, -ял, -я;
фогоннблюдН-олл, (двамн и
г.н.) фотоноблюдоголи
фотообектие; фотообектИви, (два
и г.н.) фотообектИва
фотоочерк; фолоочерцл, (двн и
г.н.) фогоочерка
фрагментноет
ротбплакат; фогоплнкатл, (двн и
г.н.) фотоллакНга
фбхоnрИпхèр; фололрИнлерл, (два
и т.н.) фолопрИнгеро
фоторолО; фбторолетн
фоторопортОж; фогорепоргНжи,
(двн и г.н.) фоторопортажн
фотбропортажон,
фОmорonортНжнлл(т),
фогоропоргНжнн,
фогоропоргОжно;
фогорепортажни
фоторепортОр; фоторепортери,
(двама и т.н.) фоторепортери
рохорепродукцuя;
фолорепродукцли
ротбробот; фотороббти, (двн и
г.н.) фоторобота
фотос; фотоси, (двн и т.н.) фотоса
ротбeноткaница
фото^а^; фогосеансл, (два и л.н.)
фотосеНнса
фотосинтеза
фохоeнимачен,
фолоснuнНчнuл(m),
фолоснимОчно, фогоснлмОчно;
фолоснимОчни
фотоснимка
фотостудио; фотостудио
ротбeфера
фототабло; фбтотнблН
фототОка
фототерапия
фототипен, фололИпнuл(m),
фототНпна, фототИпно;
фолотИпни
фотоувеличение
фохофяпиш; фотофаниши, (двн л
т.н.) фотофннишн
фотохимИчен, фолохимйчнuл(л),
фотохимично, фолохимНчно;
фотохимични
фотохИмия
фотохроника
фотохроникьор;
фогохроникьори, (двама и г.н.)
фолохроникьори
фотохудожник; фотохудожници,
(двама и т.н.) фотохудожници
фотьоил; фотьойли, (два и г.н.)
фотьойла
фрагмент; фрагменти, (два и т.н.)
фрагмента
фрагментОрен,
фрагмoнлНрнuл(т),
фрагменгНрна, фрагменгОрно;
фрагмен^ни
фрармонтОрност,
фрогментнрносгга
фрагмОнтен, фрнгнoилилл(m),
фрагментно, фрагментно;
фрагмОнгни
фрагментност,
фрнгнoнларносглo
643
фраза
фрОзо
фразеолог; фразеолози, (двама и
т.ч.) фразеолози
фразеологйзъм, фразеологизмът,
фризеологизма; фразеологйзми,
(два и т.н.) фразеологйзъма
фразеологйчеп,
фразеологйччил(m),
фразеолог-Счна, фразеологИчно;
фразеологИ^ки
фразеология
фризьбр; фризьори, (двама и т.н.)
фризьори
фризьорка
фризьорски
фразьорствам, -иш
фразьорстване
фризьорство
фрак, -ът, -и; фрОкове, (два и т.ч.)
фрОка
фрактури
фрикционен, фракционния^),
фракционна, фракционно;
фрикционни
фракционОр; фракционери,
(двима и т.ч.) фракционерт
фракциопОрка
фракциопОрство
фракциопност, фракционностгО
фракция; фрИкции
франзОла
фрипзелен, франзелен^^),
фрачзелеча, франзелено;
фрачзелечи
франк! -ът, -а; фрИнки, (двами и
г.н.) фрОнки (лице)
фрапк2, -ът, -а; фрНнкове, (два и
г.ч.) фрНнка (нелице)
фрапкмасон; фримкмасочи,
(двама и г.ч.) фричкмиеочи
фрОнкмасбнски
франкмасонство
фропкофоп; фринкофони, (двима
и г.н.) фрамкофони
фрапкофопия
фрапкофопски
фрОпкски
фрапт, -ът, -а; фрНнлове, (двама и
т.н.) фрОнгове
французин; французи, (двама и
т.ч.) французи
фропцуздйка
фрапчайзер; франчОйзери,
(двама и т.н.) фраччаИзери
фрапчОйзинг
фрапчайзингов
фрапОптеп, фрапантния^),
фрапантни, фрапантно;
фрапИнтни
фроп); фрнпета
фрапйрам, -аш
фрапйращ
фрИсвам (се), -аш
фрОсвапе
фрОскам (се), -аш
фрОскан)
фрОсна (се), -еш
фрегОта
фрОзи
фрезйст; фрезСстт, (двима и т.ч.)
фрезСсти
фрезйстка
фр)зия; фрезии
фрезмашйна
фр)зов
фрейм, -ът, -а; фреймове, (два и
г.н.) фрейма
фреймов
фреквОптен, фреквенгния(т),
фреквечтча, фреквенгно;
фреквентаи
фреквептпост, фреквентността
фреквенция
френетйчеп, френетСчния(т),
френетична, френелИчно;
френетични
френетйчпост, френетичнотО
френолог; френолози, (двама и т.н.)
френолози
френология
фрОпски
френско-български
фреска
фреш, -ът, -н; фрешове, (дви и т.н.)
фреша
фриволен, фриволния^),
фриволна, фриволно; фриволни
фриволпост, фриволмостгà
фригйдпа
фригйдност, фригидностгО
фригййски
фриз, -ъг, -и; фрСзове, (два и т.н.)
фрСза
фрйзер; фрСзери, (два и ти.)
фрйзера
фризйрам (се), -аш
фризйропе
фризура
фризьор; фризьори, (двама и т.н.)
фризьори
фризьорка
фризьорски
фризьорство
фрикос); фрикасета
фрикотйвеп, фрикалСвнил(т),
фрикатйвни, фрикатИвно;
фрикаливни
фрикционен, фрикционния^),
фрикционна, фрикционно;
фрикционни
фрйкция; фрИкции
фритюрпик; фритюрницт, (два и
т.ч.) фрт'nюрчика
фриц, -ът, -и; фрйцове, (двами и
m.ч.) фрйцове
фрйшоп; фрйшопове, (дви и ти.)
фрИшопи
фройдйзъм, фроСдйзмът,
фройдСзма
фройдйст; фройдйсти, (двами и
т.ч.) фройдйсти
фройдйстки
фронт, -ъг, -а; фронтове, (два и
ти.) фронта
фроптОлеп, фронталния^),
фронтална, фронтално;
фронтални
фронтИлпост, фригидност
фроптмОп; фронтен^ (двами и
т.н.) фронтални
фронтов
фронтовОк; фронтоваци (двима и
ти.) фронтоваци
фронтон; фронтони, (два и т.н.)
фронт^на
фруктиОра
фруктов
фруктоза
фрустрация; фруслрОции
фръцвам с), -нш
фръцвапе
фръцкам се, -аш
фръцкапе
фръцпа се, -еш
фу (межд.)
фуга
фугОс
фугасен, фугОсния(т), фугасна,
фугасно; фугасни
фугйрам, -аш
фугйране
фукам се, -иш
фукане
фукло
фуклйв
фукльо; фукльовци, (двама и ти.)
фукльовци
фукпя
фулар, -ът, -а; фулОрт, (два и т.н.)
фулОра
фулОрен, фуларчия(г), фулОрна,
фулОрно; фулНрни
фундамОпт; фундаменти, (дви и
т.н.) фундаменти
фундаментален,
фундаменталния^),
фундаментални,
фундаментално; фундаментални
фундаментолйзъм,
фундаменталйзмът,
фучдамечmализма
фупдамептилйст;
фундаменталИсти, (двима и т.н.)
фундаменталисти
фупдомОнтеп, фундаментния^),
фундаментна, фундаментно;
фундаментни
фуниевйдеп, фуниевСднил(m),
фуниевСдна, фуниевСдно;
фуниевйдни
фуниеобрОзен,
фуниеобрИзчил(m),
644
фючърсен
фуниеобразна, фуниеобрОзно;
фунлеобрОзнл
фунййка
фунйя; фунйи
функционален,
функционалния^),
функционална, функционално;
функционални
функционалност,
функционалността
функционер; функционери,
(двама л т.н.) функционери
функционерка
функционйрам, -аш
функционйране
функция; функции
фунт, -ът, -а; фунтове, (два и т.н.)
фунта
фураж; фуражи
фуражен, фурОжния(т), фурОжна,
фурОжно; фурОжни
фуражка
фуражомелачка
фуражомелка
фуражомешалка
фургон; фургони, (два л т.н.)
фургона
фургонен, фургонния(т),
фургонна, фургонно; фургонни
фуре; фурета
фурйя; фурйи
фуркет; фуркети, (два и т.н.)
фуркета
фурма
фурна
фурнаджийка
фурнаджийски
фурнаджия; фурнаджли, (двама и
т.н.) фурнаджли
фурнйр; фурнйрл
фурнйрен, фурнйрния(т),
фурнирна, фурнирно;
фурнирни
фурнировам, -аш
фурдр
фурункул; фурункули, (два и т.н.)
фурункула
фурункулоза
фуста
фустан; фустОни, (дво и т.н.)
фустОна
фустанела
фут, -ът, -а; футове, (два и т.н.)
фута
футбол
футболен, футболния(т),
футболна, футболно; футболни
футболйст; футболисти, (двама и
т.н.) футболисти
футболйстка
футурйзъм, футурИзмът,
футуризма
футурйст; футурйсти, (двама и т.н.)
футурйстл
футуристйчен,
футурлстйчния(т),
футурлстИчна, футурлстйчно;
футурлстйчни
футурйстка
футуролог; футуролозл, (двама и
т.н.) фут-уролози
футурология
фуча, -Иш
фъндък; фъндьцл, (два и т.н.)
фъндька
фънк, -ът, -а
фъншуй, -ят, -я
фъртуна
фъсвам, -аш
фъсване
фъскам, -аш
фъскане
фъсна, -еш
фъстък; фъстъци, (два и т.н.)
фъстъка
фъстъчен, фъстъчения(т),
фъстъчена, фъстъчено;
фъстъчени
фъфля, -иш
фъшкйя; фъшкйи
фьон, -ът, -а
фю (межд.)
фюрер; фюрерл, (двама и т.н.)
фюрерл
фюфюкам, -аш
фюфюкане
фючърс; фючърсл, (два и т.н.)
фючърса
фючърсен, фючърснля(т),
фючърсна, фючърсно;
фючърсни
645
X
ха (част.)
ха (межд.)
хОаа (межд.)
хабен, хОбния(т), хОбна, хОбно;
хОбни
хабене
хабер; хабОрл, (два и т.н.) хабера
хабилитацибнен,
хабилитацлонния(т),
хабллитоцлонна,
хабллитацлонно;
хабллитацлонни
хабилитация; хабилитации
хабилитйрам (се), -аш
хабилитйран
хабилитйране
хабя (се), -Иш
хава
хаваец; хавООцл, (двама и т.н.)
хавОйци
хавОйка
хавайски
хаван; хавани, (два и т.н.) хавОна
хавански
хавОнче; хавОнчета
хавлйен, хавлиения(т), хавлйена,
хавлиено; хавлиени
хавлйя; хавлии
хавра
хОвърски
хагски
хаджййка
хаджййски
хаджилък
хаджйя; хаджии, (двама и т.н.)
хаджйи
хазаин; хазОл, (двама и т.н.)
хазОл, и хазяин
хазайка и хазяйка
хазайнича, -иш, и хазяйнича
хазайничене и хазяйничене
хазОйски и хазяйски
хазОр; хазОрл (обикн. в мн.ч.)
хазарт
хазартен, хазОртния(т), хазОртна,
хазОртно; хазОртнл
хазна
хазнатар, -ят, -я; хазнатОрл,
(двама л т.н.) хознотОрл
хазяин, хазяи, (двама и т.н.) хазяи,
и хазаин
хазяйка и хазайка
хазяйнича, -иш, и хазОйнича
хазяйничене и хазОйничене
хазяйски и хазайски
хайнбоазки
хайр
хаирлйя
хаирсъзин; холрсъзл, (двама и т.н.)
халрсъзл
хаирсъзка
хайтски
хаитянин; хаитяни, (двама и т.н.)
халтяни
хаитянка
хай
хайвер; хайвери
хайверен1, хайверения(т),
хаивОрена, хайверено;
хайвОрени
хайверен2, хайверния(т),
хайвОрна, хайвОрно; хаивОрни
хайде
хайделбергски
хайдук; хайдуцл, (двама и т.н.)
хаидуци
хайдукйня
хайдуклук и хайдутлук
хайдутин; хайдути, (двама и т.н.)
хайдути
хайдутка
хайдутлук и хайдуклук
хайдутски
хайдутство
хайдутувам, -аш
хайдутуване
хайдушки
хайка
хайкаджия; хОйкаджли, (двама и
т.н.) хОйкаджли
хайлОз; хаилОзл, (двама и т.н.)
хайлОзл
хайлазувам, -аш
хайлазуване
хайлОйф
хайлайфен, хайлайфния(т),
хОИлаИфна, хОилОйфно;
хаилаифни
хайлайфски
хаймана; хаиманй, (двама и т.н.)
хаймани
хайманувам, -аш
хаймануване
хОйта; хООтл, (двама и т.н.) хООти
хайтек
хОйфй
хакам, -аш
хОкане
хОквам, -аш
хаквам се, -аш
хакване
хакер; хОкери, (двама и т.н.) хОкерл
хакерски
хОкерство
хОкна, -еш
хОкна се, -еш
хал, -ът, -а
хала
халат; халати, (два и т.н.) халОта
халба
халва
халваджййски
халваджййство
халваджйя; халваджии, (двама и
т.н.) халваджии
халвОн, халвения(т), халвена,
халвОно; халвОни
хале; хОлета
халОтина
хОли (само мн.ч.)
халйф; халйфи, (двама и т.н.)
халифл
халифат; халифОти, (дво и т.н.)
халифОта
халйфски
халище; хОлшца
халка
халоген; хологОни, (два и т.н.)
халогОна
халогенен, халогенния(т),
хологенна, халогОнно;
халогенни
халосам (се), -аш
халосан
халосвам (се), -аш
халбсване
халосен, халосния(т), халосна,
халосно; халосни и халосни
халосник; халосници, (двама и
т.н.) халосници
халосница
халтав
халтавинО
халтавост, халтавосттО
халтура
халф; хОлфове, (двама и т.н.)
хОлфове
халюцинОция; халюцинации
халюцинйрам, -аш
халюцинйране
хамак; хамОцл, (два и т.н.) хамОка
хамалин; хамОли, (двама и т.н.)
хамали
хамалогия
хамОлски
хамОлство
хамалувам, -аш
хамалуване
хамОлщина
хамОм; хамОми, (два и т.н.) хамОма
хамбОр, -ът, -а; хамбОри, (два и т.н.)
хамбОра
хамбургер; хОмбургерл, (два и т.н.)
хОмбургера
хОмбургски
хамелеон; хамелеони, (два и т.н.)
хамелеона
хамелеонски
хамелебнство
хамелеонщина
хамсйен, хамсиения(т), хамсйена,
хамсиено; хамсиени
хамсйя; хамсии
хОмстер; хОмстерл, (два и т.н.)
646
хвощ
хНнстoра
хамут; хoнулл, (два и л.н.) хнмуга
хан', -ът, -а; хНнове, (двнмн и г.н.)
хОнове (лице)
хан2, -ъг, -а; хНнове, (два и л.н.)
хНна (нелице)
хангар, -ъг, -а; хангари, (два и г.н.)
хангара
хандбал
хОндбалон, хНндбалнля(л),
хОндбНлна, хОндбално;
хОндбОлни
хандбалИст; хОндбнлИслл, (двамн
и л.н.) хНндбнлИстл
хандбаляeхка
ханджОр, -ъл, -а; хннджОрл, (двн и
л.н.) хонджоро
ханджИИка
ханджИИски
ханджИИетно
ханджия; ханджйи, (двамн и л.н.)
ханджйи
хонОИски
хански
ха^тио; хНнсгва
ханш, -ът, -а; ханшове, (два и т.н.)
ханша
ханъма
ханъмеки
хаос
хОосон, хàоснил(л), хОоснн,
хаосно;хаосни
хаотИчен, хаоmйчнлл(л),
хаотИчна, хаотично; хаогИчни
хаотичност, хаотичността
хан, -ъл, -а; хОпове, (два и г.н.) хала
хапано
хОпвам (ен), -аш
хапвано
хапка
хаплив
хаплИвост, хапливостта
хаплология
хапна (еи), -еш
хапчо; хапчета
хапя (ео), -еш
харакИри
характер; характери, (два и т.н.)
характера
характерен, хoрaклoрнлл(m),
характерно, характерно;
характерни
характеризирам (ео), -нш
характеризиране
характерИстика
характеристичен,
хоракгерлстйчния(т),
характеристична,
характеристично ;
характеристични
характОрно
харакхерноeт, харакгерността
характоров
хoрoкхорологИчон,
хороклорологйчния(л),
харакгерологИчна,
характорологйчно;
харакгерологНчнн
характоролОгия
харамИИеки
харамяИeхво
харамИя; харамии, (двамн и л.н.)
харамии
хардОл
хардлиек, -ъл, -а; хардцйекове, (два
и г.н.) хНрдцйека
хoрдлoИпор; хОрдлОИнери, (двамн
и г.н.) хордлОйнерл
хОрдмузнка
хОрдрок
хОрдуер
хардуерен, хордуерния(г),
хардуерна, хОрдуерно;
хардуерни
хардуорИст; хордуерйстн, (двама
и т.н.) хардуерйсги
харем; хареми, (два н г.н.) харема
харомеки
харен, харния(т), харна, хНрно;
хОрни
харесам (ео), -аш
харОевам (ео), -нш
харесвано
харИжа, -еш
харизвам, -аш
хар^ва^
харизма
харизматИчен, хнрлзнаmйчнuл(m),
хорлзмалйчно, харлзматйчно;
хорлзмогНчни
харковски
харман; хармани, (двн и т.н.)
хармана
харманджИИка
харманджИИски
харманджИя; хармннджйи,
(двама и л.н.) хармннджйи
хОрманлнец; хНрмннллйцн,
(двнма и л.н.) хОрманлиИци
харманлиина
харманлиИски
хормОнски
хармонизОция
хармонизирам, -аш
хармонизиран
хармонизиране
хармОника
хармонИрам, -аш
хармониране
хoрмопяeх; хармонНсги, (двнма и
л.н.) хармонйстл
хармОниум; хармониуми, (два и
т.н.) хармониума
хармонИчен, харнонИчнил(л),
хармонИчнн, хармонично;
хармонйчни
хармопИчноeх, хармоничностга
хармОния
харно
хОрпня; хОрлии
харпун; харпуни, (два н л.н.)
харпуна
хОрта
хартиен, хoргHoнил(т), хартиена,
харгИено; хартиени
хартИИка
хартИя, хартии
хартумеки
харч, -ъг, -н; харчове, (двн и г.н.)
хОрча
хОрча (ео), -иш
харчено
харчлък; харчлъци, (два и т.н.)
харчлъко
хаеО; хасета
хасОн, хосения(г), хосоно, хасено;
хосени
хоеионда
хОскоиоц; хасковци, (двама и л.н.)
хОсковцл
хаековка
хасковски
хОепол; хОспели, (два и т.н.)
хОспело
хастар, -ъг, -а; хастари, (два и г.н.)
хастара
хастарен', хoсгарoнил(m),
хостороно, хасларено;
хосгарени
хастарен2, хастaрнлл(т),
хосгорно, хастарно; хостарни
хатихумаюн
хатишериф
хатър
ха-ха (межд.)
хО-хО-ха (межд.)
хашиш
хашишов
хвала
хвалба
хвалобен, хвaлoбнuл(л),
хвнлебно, хвалебно; хволебни
хвалебствен, хвoлoбсгвoнил(т),
хвалебствена, хвалебствено;
хвалебствени
хвалебствие; хвалебствия
хвалено; хваления
хиалипръцко; хвалипръцковци,
(двама и г.н.) хволипръцковци
хвoлипрЪцковщипo
хналИтел, -ял, -я; хвнлйгели,
(двама и г.н.) хвнлйгелл
хваляхолкo
хиОля (ео), -иш
хвОлоне
хвана (ео), -еш
хвОтка
хващам (ео), -нш
хващано
хиоино
хвоИнои
хвощ; хвощове, (двн и г.н.) хвоща
647
хвощов
хвбщов
хвръквам, -аш
хвръквай)
хвръкна, -еш
хвъргам, -аш
хвъргапе
хвъргОч; хвъргачи, (двама и т.н.)
хвъргОчи
хвъргОчка
хвъркам, -аш
хвъркане
хвъркОт
хвърковОт
хвърлей, -ял, -я; хвърлеи, (два и
т.ч.) хвърлея
хвърля (се), -иш
хвърлям (се), -яш
хвърляне
хвърча, -йш
хвърчапе и хвърчОне
хвърчОне и хвърчапе
хвърчешкОта и хвърчешком
хвърчйло; хвърчилО и хвърчйла
хе (част.)
хе (межд.)
х)вим)тъл1; хевиметъли, (двама
и т.ч.) хевиметъли (лице)
хОвимОтъл2 (нелице)
хОвимОтълски
хегелианец; хегелиОнци, (двими и
т.н.) хегелиОнци
хегелиОнски
хегелиапство
хегемон; хегемони, (двами и т.н.)
хегемони
хегемопеп, хегемо^ия^),
хегемонна, хегемонно;
хегемонни
хегемонйзъм, хегемонйзмът,
хегемонйзма
хегемдпия
хОдер
хедонйзъм, хедонизмът,
хедонизма
хедонйст; хедомисли, (двамн и т.н.)
хедочйетт
хедопистйчен, хедонистИчния^),
хедонистична, хедонистично;
хедонистични
хей (част.)
хей (межд.)
хекатомба
хекзамОтър; хекзамегри, (два и
г.н.) хекзаметъра
хексагрОма
хектар, -ът, -н; хектари, (два и m.ч.)
хеклира, и хектОр
хектогрОм, -ът, -а; хекгогрОмове,
(дви и г.ч.) хекгогрОма
хектолйтър; хектолитри, (два и
г.ч.) хектолитьра
хОлзипкски
хОлиев
хелий, -ял, -я
хеликоптер; хеликоптери, (дви и
m.ч.) хеликоптера
хОлиогравюра
хелиограф; хелиографи, (два и
т.н.) хелиографа
хелиогрОфеп, хелиографния(т),
хелиографна, хелиографно;
хелиографни
хелиографйрам, -иш
хелиогрофйрапе
хелиография
хелиографски
хОлиотерОпия
хелиотОхника
х)лиоцентрйзъм,
хелиоценгрСзмът,
хелиоцентризма
хелиоцонтрйчеп,
хелиоцентрИчния^),
хелиоцечтрИчма,
хелиоцечmрИччо;
хелиоценгрйчни
хелмйпти (само мн.ч.)
хелмиптолдг; хелминголози,
(двама и ти.) хелминтолози
хелмиптология
хем
хематйт
хематйтов
хематология
хемисф)ра
хемоглобйн
х)модиИлиза
хеморойд; хемороиди, (два и г.н.)
хемороида
хемофйлия
хОм-хОм
хОпди
хОпдсфри
хепатйт; хепатити
хОпиОнд
хептОн
хОпъпипг; хепънинги, (дви и г.н.)
хепънимта
хералдика
хералдйчески
хербаризйрам, -аш
хербаризйран
хербаризйране
хербарий, -ял, -я; хербОрти, (дви
и т.ч.) хербОртя
хербицйд; хербициди, (два и ти.)
хербтцСда
хергел); хергелела
хОрипга
хОркулесов
хОркулесовски
хермафродйт; хермафродити,
(двима и т.ч.) хермафродити
хермафродйтен,
хермафродИmнил(m),
хермафродСтна,
хермафродитно;
хермифродСтни
хермафродитйзъм,
хермафродитИзмът,
хермафродитИзма
хермелйп; хермелИни, (два и т.н.)
хермелйна
хермелйнов
херменОвтика
херметизОция
херметизйрам (се), -иш
херметизйран
херметизйране
херметйчен, херметичния^),
херметична, херметично;
херметични
херния; хернии
херойп
херолд; херолди, (двама и ти.)
херолди
херолдски
херпес; херпеси, (два и ти.)
херпеса
херувико
херувйм; херувСми, (два и ти.)
херувСма
херувймски
херц, -ът, -н; херцове, (два и т.н.)
херца
херцеговински
херцог; херцози, (двама и тн.)
херцози
херцогйпя
херцогски
херцогство; херцогства
хетОра
хетерогОпеп, хетерогенния^),
хетерогенна, хетерогенно;
хетерогенни
хетерогОнност, хетерогенно^Е-гО
хетероплОстика
хетеросексуален,
хетеросексуИлния(т),
хетеросексуална,
хетеросексуално ;
хетеросексуални
хетеросексуалйзъм,
хелеросексуализмът,
хетеросексуализма
хОтеросексуОлност,
хетеросексуалнос^а
хОтмап; хетмини, (двама и ти.)
хетмани
хОттрйк, -ът, -и; хетгрСкове, (два
и ти.) хеттрика
хО-хО (межд.)
хи (межд.)
хиоцйнт; хтацИнли, (два и т.н.)
хиацСнта
хиацйптов
хибрйд; хибриди, (два и ти.)
хибрйда
хибрйдеп, хибрйдния(т),
хибридна, хибридно; хибридни
хибридизация; хибридизации
хйвпозитйвеп, хйвпозиmйвнил(m),
648
хйвпозитйвна, хивпозлтйвно;
хйвпозлтйвни
хигиена
хигиенен, хигленния(т),
хигиОнна, хигиенно; хитлОнни
хигиенизйрам, -аш
хигиенизйран
хигиенизйране
хигиенйст; хигиенйсти, (двама и
т.н.) хигиенйсти
хигиенйстка
хигиенйчен, хитленйчния(т),
хигиенична, хигиенично;
хигиенични
хигиенйчност, хигиеничностгО
хигиенно-епидемиологйчен,
хигиенно-епидемиологичния(т),
хигленно-еплдемиологйчна,
хигленно-епидемлологично;
хигиенно-епидемиологичви
хигрометър; хигромОтри, (два и
т.н.) хигромОтъра
хигроскопйчен,
хигроскопОчнияСт),
хигроскопОчна, хигроскопйчно;
хигроскопйчни
хигроскопйчност,
хигроскопичносттО
хйдра
хидравлика
хидравлйчен, хидравлйчния(т),
хидравлична, хидравлично;
хидравлйчни
хидрант; хлдрОнти, (два л т.н.)
хидрОнта
хидрат; хидрОти, (два и т.н.)
хидрата
хйдроакустика
хйдроакустйчен,
хидроакустйчния(т),
хидроакустична,
хидроакустично;
хйдроакустйчни
хйдроакустйчески
хйдробиолбг; хидроблолозл,
(двама и т.н.) хидроблолозл
хйдробнологйчен,
хйдроблологйчния(т),
хидробиологична,
хидробиологично;
хйдроблологйчни
хйдробиологйчески
хйдробиология
хйдробиолбжка
хйдробиоложки
хйдровъзел; хйдровъзли, (два и
т.н.) хидровъзела
хйдрогенерОтор;
хидрогенерОторл, (два л т.н.)
хОдрогенерОтора
хйдрогеолбг; хйдрогеолозл,
(двама и т.н.) хйдрогеолозл
хйдрогеолбгия
хйдрогеоложка
хйдрогеоложки
хидрогрОфия
хидрографски
хйдродинОмика
хйдродинамйчен,
хйдродинамйчния(т),
хйдродинамйчна,
хидродлнамйчно;
хйдродинамйчни
хйдроизолОция; хидролзолОцли
хидроксйлен, хидроксйлния(т),
хидроксилна, хидроксйлно;
хидроксилни
хидролйза
хидролбг; хидролози, (двама и
т.н.) хидролози
хидрология
хидролбжка
хидроложки
хйдромасОж; хидромасОжи, (два
и т.н.) хйдромосажа
хйдромелиоратйвен,
хйдромелиоратйвния(т),
хйдромелиоратйвна,
хидромелиоративно;
хидромелиоративни
хйдромелиорация;
хидромелиорации
хйдрометеорологйчен,
хидрометеорологйчния(т),
хидрометеорологична,
хидрометеорологично;
хидрометеорологични
хйдрометеоролбгия
хидрометър; хидрометри, (два и
т.н.) хидрометъра
хйдромеханизация
хйдромехОника
хидронйм; хидроними, (два л т.н.)
хлдронима
хидроокис; хидроокиси, (два и т.н.)
хидроокиса
хидроплан; хидроплани, (два и т.н.)
хидроплана
хйдросистема
хидроскбп; хлдроскопи, (два л т.н.)
хлдроскопо
хйдростОнция; хидростОнции
хидросфера
хйдротермОлен,
хидротермОлния(т),
хидротермОпна, хидротермОлно;
хидротермОлни
хйдротермйчен,
хйдротермйчния(т),
хидротермйчна,
хйдротермично; хидротермични
хйдротехника
хйдротехнйчески
хйдрофизйк; хидрофлзици,
(двама и т.н.) хйдрофлзйци
хйдрофизйчка
хидрофйлен, хидрофйлния(т),
хидрофйлна, хидрофилно;
химйко-фармацевтйчен
хидрофилнл
хидрофйлия
хидрофйлност, хидрофилносттО
хидрофббен, хидрофобния(т),
хидрофобна, хидрофобно;
хидрофобни
хидрофобия
хидрофббност, хидрофобносттО
хйдрохимйк; хидрохимйцл,
(двама и т.н.) хидрохимйцл
хйдрохимйчка
хйдрохймия
хйдроцентрОла
хиена
хйжа
хикс, -ът, -о; хйксове, (два и т.н.)
хйкса
хйлав
хйлавост, хилавосттО
хйлка
хйлус; хилусл, (два и т.н.) хйлуса
хйля се, -иш
хйлене
хиляда; хиляди
хилядагодйшен,
хилядагодйшния(т),
хилядагодЛшна,
хилядагодйшно; хилядагодишни
хилядагодйшнина
хилядамегаватов
хилядОрка
хйляден, хилядния(т), хилядна,
хйлядно; хилядни
хилядолетен, хилядолОтния(т),
хилядолОтна, хилядолетно;
хилядолОтни
хилядолетие; хилядолетия
хималОйски
хймен; химени, (два и т.н.) хймена
химера
химерен, химерния(т), химОрна,
химерно; химерни
химерйчен, хлмерйчния(т),
химерична, химерично;
хлмерйчни
химизОция
химйк; химици, (двама и т.н.)
химици
химикОл; химикали, (два и т.н.)
химикала
химикалка
химйкотермйчен,
химикотермичния(т),
химйкотермйчна,
химикотермично ;
химйкотермйчнл
химйкотехнологйчен,
химйкотехнологичния(т),
химйкотехнологйчна,
химикотехнологйчно ;
химйкотехнологични
химйкотехнологйчески
химйко-фармацевтйчен,
химико-фармацевтйчния(т),
649
химИко-фармацевтИчен
химНко-фармацевтйчнн,
хлмНко-фармнцевгИчно;
химНко-фармацевгЛчни
хИмноторОпия
химИчон, хuнHчнuл(л), химично,
химИчно; хнмНчнл
хнмИчоскн
химИчка
хИмия
хИмкомОинОт; хИмкомбинОги, (два
и г.н.) химкомбинага
химн, -ъг, -а; хИмнн, (два л л.н.)
хймна
хиндуизъм, хиндуИзмъг,
хлндуйзмн
хиндуИст; хлндуйсгл, (двамн и
л.н.) хиндуйстл
хиндуИстки
хинИн
хинИнов
хИнторлОнд
хнп (межд.)
хип-хИп (межд.)
хипОрОола
хипорболизОция;
хиперболизацли
хипорболизИрам, -нш
хиперболИчон,
хиперболИчния(г),
хиперболИчна, хилерболйчно;
хилерболНчнн
хипорболИчност,
хилерболичнослта
хИперинфлация
хИпоркнига
хИпормаркот; хИпермОркелл, (два
л т.н.) хИпермаркета
хипорсоксуОлон,
хйперсексуалния(т),
хйперсексуОлно,
хилерсексуално;
хНлерсексуНлни
хИ^р^^т, -ъг, -а,
хНпертекстове, (два и л.н.)
хНпертекста
хИпертО^^и
хяпорхокeтуалон,
хйпoрmoкстуàлнил(т),
хипортоксгуНлно,
хИлергексгуОлно ;
хИлертексгуНлни
хипортонИк; хипергонНци,
(двнма и т.н.) хиперлонИци
хипертоничен,
хипергонИчния(г),
хипергонНчна, хипертонично;
хилергонНчни
хипертонична
хипертонИя
хипортрофИран
хипертрофия
хИпорфикция; хНлерфйкцли
хИпорфункция; хИперфункцлл
хипн; хипита
хИпикултура*
хИпимОда*
хипноза
хипнозон, хuпнознuл(л),
хипнозна, хипнозно; хипнозни
хипнотизатор; хипнотизатори,
(двама и т.н.) хипнотизатори
хипнотизаторна
хипнотизаторе^
хипнотизация
хипнотизирам, -аш
хипнотизИран
хипнотизИрано
хипнотИзъм, хипногИзмъл,
хипнотйзма
хипнотичен, хuпнотИчнuл(л),
хипнотична, хипнотично;
хипнотични
хиподрум; хиподруми, (два и г.н.)
хиподрума
хипопотам; хипопотами, (два и
т.н.) хипопотама
хипотеза
хипотонуза
хипототИчен, хипоmomHчнлл(m),
хипотетична, хилогегНчно;
хипотетични
хипофИза
хипофИзон, хилофазния(г),
хипофИзна, хипофйзно;
хипофИзни
хипохондричен,
хипохондрачния(г),
хилохондрйчнн,
хипохондрйчно; хилохондрйчни
хипохондрИя
хИп-хоп
хИпхопър; хйлхопърл, (двама и
л.н.) хИлхопърл
хиромОнт; хиромНнги, (двамн и
г.н.) хиромНнги
хиромОнтня
хиромОнтка
хирург; хирурзи, (двамн л л.н.)
хирурзи
хирургичен, хuрургИчнuл(л),
хирургйчна, хирургично;
хирургични
хирургИчееки
хирургия
хисОреки
хнетолОг; хисголотл, (двнма и
г.н.) хистолотл
хистологИчон, хисгологИчния(г),
хислологйчна, хисгологйчно;
хuегологйчнл
хueхологuя
хистолОжка
хит, -ъг, -а; хИгове, (два и л.н.) хйга
хитИн
хихИпби
хИткласОция*; хИлклосОции
хитлерИзъм, хиглoрйтньт,
хиглеразмо
хитлерИст; хиглерНсги, (двама и
л.н.) хиглерНсги
хитлеристка
хитлорИетки
хитлерофашИзъм,
хитлoрофншйтмьт,
хитлерофашИзма
хитлерофашИст^;
хитлерофашйсги, (двама л т.н.)
хиглерофошйсгл
хитлорофашИстка
хИхляeхo*
хИтои
хитон; хигони, (двн и т.н.) хитона
х^тпарОд*; хИглорНдл, (два л г.н.)
хйтларада
хитрец; хигрецИ, (двамн и л.н.)
хигрецй
хитрОя, -еш
хнтрОоно
хнтринО
хитрост, хилросгтН
хитроумон, хлгроумнлл(л),
хuлроуннн, хигроумно;
хлгроумни
хитрувам, -аш
хитруване
хитруша
хитрушко; хигрушковцл, (двама
и т.н.) хитруппковци
хитър, хйтрия(т), хНгра, хИтро;
хИгрл
хи-хи (межд.)
хихИкам, -аш
хихИкoпо
хнч
хИщен, хищния(л), хищна, хйщно;
хйщни
хищник; хИщници, (два и т.н.)
хйщникн
хищница
хищнически
хищничоетво
хИщност, хищността
хлабав
хлобавина
хлООовоет, хлабавосгтН
хлабинО
хлад, -ъг, -а
хладен, хлНдния(л), хлНднн,
хлНдно; хлОдни
хладИлен, хлндйлния(г),
хладилна, хладйлно; хлндйлни
хладИлннк; хладилници, (два и
г.н.) хлндйлника
хладина
хладнее (ми) (3 л.)
хладнина
хладнокръвен,
хладнокръвния(л),
хладнокръвна, хладнокръвно;
хладнокръвни
хладнокръвие
хладнокръвноет,
650
хомосексуалност
хладчокpъвчоегтà
хлИдпост, хладностга
хлидовйни
хлидовйт
хлИдък, хлОдкия(т), хлНдки,
хлОдко; хлОдки
хлапак; хлипИци, (двими и т.ч.)
хлапОци
хлипитар; хлапитОрт (обикн. в
мн.ч.)
хлапОчки
хлапашки
хлапОщина
хлИпе; хлапета, и хлип)
хлОпешки и хлапОшки
хлОсвам (се), -иш
хласвине
хлОским (се), -иш
хлОскине
хлОсна (се), -еш
хлОснат
хлебОр, -ял, -я; хлебОрт, (двама и
т.ч.) хлебари
хлебОрка
хлебОрница
хлебОрски
хлебарство
хлОбен, хлебния^), хлебна,
хлебно;хлебни
хлОбец
хлебозавод; хлебозаводи, (два и
г.ч.) хлебозавода
хлебокомбинат;
хлебокомбтчаги, (дви и m.ч.)
хлебокомбтмата
хлебопекОр, -ял, -я; хлебопекИрт,
(двими и т.ч.) хлебопекОрт
хлебопекОрка
хлебопекарница
хлебопекОрски
хлебопекОрство
хлебопродавница
хлебопроизводство
хлебороден, хлебороднил(m),
хлебородна, хлебородно;
хлебородмт
хлебородие
хлебоснабдяване
хлебче; хлебчета
хлевоуст
хлевоустие
хленч, -ът, -а; хленчове
хлОнча, -иш
хлОпчене
хлйпам, -иш
хлйпапе
хлйпвам, -иш
хлйпване
хлйппа, -еш
хлопим, -аш
хлопане
хлопатар, -ът, -и; хлопагОрт, (два
и г.н.) хлопатОра
хлопвам, -иш
хлопвипе
хлопка
хлопни, -еш
хлопот
хлор, -ът, -и
хлорен, хлорния^), хлорна,
хлорно; хлорни
хлорйд; хлорйди, (два и m.ч.)
хлорСда
хлорйрим, -аш
хлорйт
хлоров
хлороводород
хлороводороден,
хлороводородн^^),
хлороводородча,
хлороводородно;
хлороводородни
хлорофйл
хлорофйлеп, хлорофСлнияСт),
хлорофйлна, хлорофСлно;
хлорофйлни
хлороформ
хлъзвам (се), -аш
хлъзване
хлъзгав
хлъзговина
хлъзгавост, хлъзгавослга
хлъзгам (се), -аш
хлъзгане
хлъзна (се), -еш
хлътвам, -иш
хлътване
хлътна, -еш
хлътналост, хлътчалосгта
хлътнатинО
хлъцвим, -иш
хлъцвине
хлъцпи, -еш
хляб, -ът, -а; хлябове, (двн и m.ч.)
хляба
хм (межд.)
хмел, -ът, -а
хмОлен, хмелния(т), хмелна,
хмелно; хмелни
хмОлов
хо (межд.)
хоби;хобита
хобот; хоботи, (дви и т.ч.) хобота
хоботник; хоботници, (два и г.ч.)
хоботника
хоботче; хоботчета
ход, -ът, -а; ходове, (дви и т.н.) ходи
ходатай, -яг, -я; ходигИи, (двима и
”0.) ходатОт
ходатайствам, -иш
ходитайствоне; ходагОйствания
ходитИйство; ходатНИслва
ходене
ходешкати и ходешком
ходжа; ходжи, (двими и m.ч.) ходжи
ходйло;ходтлИ
ходник; ходници, (дви и m.ч.)
ходника
ходов
ходом
ходя, -иш
ходя си, -иш
хойким, -аш
хойкане
хоким, -аш
хокане
хоканици
хокеен, хокейния^), хокейна,
хокейно; хокейни
хокейст; хокеСсти, (двами и т.ч.)
хокеСсти
хокей, -ял, -я
хол, -ъл, -а; холове, (два и т.н.) хола
холан (част.)
холандец; холОндци, (двими и 'd.)
холандци
холандка
холандски
холдинг; холдинги, (дви и т.н.)
холдинги
холдингов
холен, хол^ия(т), холни, холно;
холни
холендер; холендри, (два и m.ч.)
холендери
холОра
холОрен, холерния^), холерна,
холерно; холерни
холерйк; холерйци, (двами и m.ч.)
холерСци
холерйчен, холерСчния(г),
холерИчни, холерИчно;
холерйчни
холерйчки
холестерйн
холестерол
холивудски
холография
холокост
холопластика
холцфрай
хомеопОт; хомеопОти, (двами и т.ч.)
хомеопОти
хомеопатйчен, хомеопитТчния(т),
хомеопигични, хомеопиmТччо;
хомеопигИччи
хомеопатия
хомогОпен, хомогенния^),
хомогенна, хомогенно;
хомогенни
хомогенизйрим, -аш
хомогенизйрине
хомогОнност, хомогенността
хомосексуИлеп,
хомосексуИлчия(г),
хомосексуа^н, хомосексуално;
хомосексуални
хомосексуалйзъм,
хомосексуалСзмът,
хомосексуализма
хомосексуалност,
хомосексуалността
651
хомот
хомот; хомоти, (два и т.н.) хомота
хомофйл; хомофили, (двама л т.н.)
хомофйли
хомофобия
хомофобски
хомункулус; хомункулусл, (два и
т.н.) хомункулуса
хонконгски
хонорОр, -ът, -а; хонорОрл, (два и
т.н.) хонорОра
хонорувам, -аш
хоноруван
хоноруване
хоп (межд.)
хопвам, -аш
хоп-троп (межд.)
хор, -ът, -а; хорове, (два л т.н.) хора
хора (само мн.ч.)
хорОл; хоралл, (два л т.н.) хорОла
хорОриум; хорОрлумл, (два и т.н.)
хорОриума
хорда
хордов
хорейчен, хорейчнля(т),
хорейчна, хорейчно; хореични
хорей, -ят, -я; хорОл, (два л т.н.)
хорея
хореогрОф; хореографи, (двама и
т.н.) хореогрОфл
хореогрОфен, хореографния(т),
хореогрОфна, хореогрОфно;
хореогрОфнл
хореографйчен,
хореографичния(т),
хореографична,
хореографйчно; хореографични
хореография; хореогрОфнл
хореогрОфка
хореографски
хоризонт; хоризонти
хоризонтал; хоризонтали, (два и
т.н.) хоризонтала
хоризонтОла
хоризонтОлен, хорлзонталния(т),
хоризонтална, хорлзонтОло;
хорлзонтОлни
хоризонтОлност,
хорлзонталносттО
хоризонтйрам, -аш
хоризонтйране
хорйст; хористи, (двама и т.н.)
хористи
хорйстка
хорица
хорйще; хорища
хормОйстор; хормОйсторл,
(двама и т.н.) хормОйсторл
хормон; хормони, (два и т.н.)
хормона
хормонален, хормоналния(т),
хормонална, хормонално;
хормонОлни
хоро; хорО
хоров
хоровод; хороводл
хороводен, хороводния(т),
хороводна, хороводно;
хороводни
хороводец; хороводци, (двама и
т.н.) хороводци
хороводка
хороигрОч; хоролгрОчи, (двама и
т.н.) хоролгрОчи
хороигрОчка
хоросОн
хоросОнов
хороскоп; хороскопи, (два л т.н.)
хороскопа
хорски
хортензия; хортензил
хоругва
хорър; хорърл, (два л т.н.) хоръра
хоспис; хосписл, (два л т.н.)
хосписа
хосписен, хосписния(т),
хосписна, хосписно; хосписнл
хоспитализация; хоспиталлзОцлл
хоспитализйрам, -аш
хоспитализйран
хоспитализйране
хоствам, -аш
хбстване
хостинг; хостлнгл, (два л т.н.)
хостинго
хотдог; хотдозл, (два и т.н.)
хотдога
хотел, -ът, -а; хотелл, (два и т.н.)
хотела
хотелиер; хотелиери, (двома и т.н.)
хотелиери
хотелиерка
хотелиерски
хотелиерство
хотел-ресторант;
хотел-ресторанти, (два и т.н.)
хотел-ресторанта
хотелски
хотентот; хотентотл, (двама и т.н.)
хотентотл
хотентотски
хофмаршОл; хофмаршалл, (двама
и т.н.) хофмаршОли
хо-хо (межд.)
хдхот
храбрец; храбрецй, (двама и т.н.)
храбрецЛ
храброст, храбростта
хрОбър, хрОбрля(т), хрОбра,
хрОбро; хрОбрл
хралупа
хралупест
храм, -ът, -а; хрОмове, (два и т.н.)
храма
хрОмов
хрОм-пОметник; хрОм-пОметници,
(два и т.н.) храм-пОметника
хранО
хрОнен, хрОнения(т), хрОнена,
хрОнено; хрОненл
хрОнене
хрОненик; храненици, (двама и
т.н.) храненици
хрОненица
хранениче; хрОненичета
хранйлище; хранилища
хранйлка
хранйтел, -ят, -я; хранЛтели,
(двама л т.н.) хранЛтели
хранйтелен, хранителния(т),
хранителна, хранително;
хранителни
хранйтелка
хранйтелно-вкусов
хранйтелност, хранителностгО
хранопровод; хранопроводи,
(два и т.н.) хранопровода
хранопроводен,
хранопроводния(т),
хранопроводна,
хранопроводно; хранопроводни
храносмйлане
храносмилателен,
храносмллОтелния(т),
храносмилателна;
храносмилОтелно;
храносмллОтелни
хрантутене
хрантутник; хрантутницл, (двама
и т.н.) хрантутницл
храитутиица
хрантутя, -иш
храня (се), -иш
храст, -ът, -а; хрОстл, (два и т.н.)
хрОста
храсталак; храсталОцл
хрОстов
храстовйден, храстовидния(т),
храстовидна, храстовидно;
храстовидни
храсторез; храсторезл, (два и т.н.)
храстореза
хрОстче; хрОстчета
храча, -иш
храчене
хрОчка
хребет; хребети, (два и т.н.) хребета
хрема
хремав
хремясам, -аш
хремясвам, -аш
хризантема
хриле (само мн.ч.)
хрйлен, хрйлния(т), хрйлна,
хрилно; хрилнл
хрип, -ът, -а; хрйпове, (два и т.н.)
хрйпа
хрйпав
хрйпавост, хрлпавосттО
хрйпкав
хрйпкавост, хрипкавостта
хриплйв
хриплйвост, хрипливосттО
652
хриптя, -йш
хрйсим
хрйсимост, хрисимосгтО
хрисовул; хртсовули, (два и т.н.)
хрисовула
християндемокрОт;
хртсmтЛчдемокраmт, (двими и
т.ч.) хртстиЛмдемокрИти
християндемократически
християндемокрОция
християнизИция
християнизйрам (се), -иш
християнизйрип
християнизйрине
християнин; християни, (двами и
т.ч.) християни
християнка
християнски
християнство
христолюбйв
христолЮбие
христоматиен,
хртсmоматийнил(m),
христоматиИна, хртсломОлийно;
хртсmомагийчи, и
христоматйен
христомОтия; христоматии
хром, -ът, -и
хром (прил.)
хромитйзъм, хроматСзмът,
хроматСзма
хромитйчен, хроматичния^),
хромитйчна, хроматично;
хроматични
хромел; хромели, (два и т.н.)
хромела
хромйрим, -иш
хромйрин
хромйрине
хромйт
хромов
хромозбми
хромозомен, хромозомчил(m),
хромозомна, хромозомно;
хромозомни
хромолитография;
хромолитографит
хрдмотерОпия
хрдника
хроникален, хроникНл^ия(т),
хроникална, хрониката^;
хроникИлми
хроникйрим, -аш
хроникйране
хроникьор; хроникьдрт, (двима и
г.н.) хроникьдрт
хропйст; хронИсти, (двима и т.н.)
хронИсги
хронйчен, хронйчния(т),
хронИчна, хронично; хронични
хронйчески
хронограф; хрочографт, (два и
ти.) хроногрОфа
хронография
хропологйчеп, хронологИчмия(г),
хронологИчна, хронологично;
хронологични
хропологйчески
хронология; хронологии
хрономОтър; хронометри, (двн и
ти.) хронометъра
хропотоп
хрумва ми (3 л.)
хрумване
хрумка
хрумне ми (3 л.)
хрупам, -аш
хрупине
хрупвам, -аш
хрупване
хрупкав
хрупкивост, хрупкавослга
хрупким (си), -аш
хрупкине
хрупна (си), -еш
хруптОне
хруптя, -йш
хрусвам (си), -иш
хрусване
хрускав
хрускам (си), -иш
хрускине
хруспа (си), -еш
хрущОне
хрущй (3 л.)
хрущял; хрущяли, (два и т.н.)
хрущяла
хрущялен, хрущялния^),
хрущЛлча, хрущялно; хрущялни
хрътки
хрян, -ът, -а
хрянов
хряс (межд.)
хрясва (3 л.)
хрясвам (се), -иш
хрясване
хряскам (се), -аш
хряскине
хрясна1 (3 л.)
хрясна2 (се), -еш
ху (межд.)
хубив
хубивОлка
хубавеляк; хубавеляци, (двама и
ти.) хубавеляци
хубовОц; хубавцй, (двама и ти.)
хубавцй
хубавОене
хубавОя, -еш
хубовина
хубавйца
хубавичък, хубавичкия^),
хубавичка, хубавичко;
хубавички
хубост, хубослгИ
хубостнйк; хубостници, (двама и
ти.) хубостнйцт
хубостнйца
хуморески
хугепбт; х^ноит, (двама и т.н.)
хугеноти
художествен, художествения^),
художествени, художествено;
художествени
художественовъзпитОтелен,
художесmвечовъзптг■аmелнил(г),
художеетвечовъзптлателма,
художес'твечовъзпилаmелмо;
художеегвечовъзпитНгелми
худбжественост,
художеетвечоелга
художественотворчески
художество
художник; художници, (двима и
ги.) художници
художнически
художничка
хуквам, -аш
хуквине
хукпа, -еш
хула
хулен, хуления^), хулени,
хулено; хулени
хулен, хулчия(m), хулни, хулно;
хулни
хулене
хулиган; хулигОни, (двима и ти.)
хулигани
хулигИнки
хулигански
хулиганствам, -иш
хулигОнстване
хулиганство; хулиганства
хулиганщипо
хулйтел, -ял, -я; хулйлели, (двима
и т.н.) хулйтели
хулйтелка
хулйтелски
хулйтелство; хулйтелетва
хулпик; хулници, (двама и т.н.)
хулници
хулница
хуля (се), -иш
хума
хуманен, хуманния^), хумОнна,
хуманно; хуманни
хуманйзъм, хуманСзмът,
хуманйзма
хуманйст; хуманИсти, (двими и
ти.) хуминИсги
хуманистйчен,
хуминистйччил(m),
хуманистична, хуманистично;
хуманистични
хуминйстка
хуманитарен, хуминигИрния(т),
хуманитарна, хуманитарно;
хуманитарни
хуманност, хуманността
хуманойд; хумнноСди, (два и ти.)
хуманоСди
хумор
хуморОска
653
хумориет
хуморИет; хуморНсгл, (двнмн и
т.н.) хуморйсги
хумориетИчон,
хуморлстНчния(л),
хумористична, хумористИчно;
хумористични
хуморИетка
хумус
хумусен, хумуснлл(л), хумусна,
хумусно; хумусни
хун; хуни (обикн. в мн.ч.)
хунски
хунта
хурия; хурИи
хурка
хусОр, -яг, -я; хусОрл, (двама и г.н.)
хусНрл
хусОрски
хъ (межд.)
хък (межд.)
хъкам, -аш
хъкано
хъката-мъката
хъкиам, -нш
хъкиано
хък-мък (межд.)
хъкна, -еш
хълбок; хълбоци, (двн и г.н.)
хълбока
хълОочон, хЪлбочнил(т),
хълбочна, хълбочно; хълбочни
хълм, хълмът, хълма; хълмове,
(двн и т.н.) хълма
хълмест
хълмИет
хълмИето-продпланИнеки
хълмонИдон, хълмоваднил(л),
хълмовйднн, хълмовйдно;
хълмовйднл
хълмообрОзен,
хълнообрoзнил(т),
хълмообразна, хълмообрàзно;
хълмообрОзнл
хълцам, -нш
хълцане
хълцукам, -аш
хълцукано
хълцуквам, -аш
хълцукнано
хълцунна, -еш
хъм (межд.)
хърба
хърбав
хърбол
хърватин; хървати, (двамн и л.н.)
хървати
хърнатка
хърватски
хърдел
хърдолИст; хърделНсги, (двама и
л.н.) хърделНсти
хърдолИстка
хързулнам (ее), -аш
хързулиано
хързулна (ее), -ош
хъркам, -нш
хъркане
хър-мър (межд.)
хъе, -ъл, -н
хъхроно
хъхря, -иш
хъ-хъ (межд.)
хъш, -ъг, -а; хъшове, (двамн л л.н.)
хъшове
хъшлОк; хъшлНцл, (двамн и л.н.)
хъшлОцл
хъшлокуеам, -аш
хъшлашки
хъшовеки
хъшонeхво
654
цол
цаИтнот
цаИхпбтоп, цаалногния(г),
цайгногна, цНИтногно;
цайлногни
цака
цакам, -нш
цакане
цОквам, -аш
цапнано
цапна, -еш
цамОур (межд.)
цамбурвам (ео), -аш
цамОурвано
цамбуркам, -аш
цамбуркано
цамбурна, -еш
цаня (ее), -лш
цап (межд.)
цапам (ее), -нш
цапане
цопоницо
цопардосон
цапардосом (ее), -аш
цапардосвам (ее), -нш
цопордосноно
цопо-цопо (межд.)
цапОч; цапОчл, (двнмн и л.н.)
цапОчл
цОпнам (ее), -нш
цапнане
цапна (ее), -ош
цОпнатост, цолнотосгто
^пОтенО
цапбтя (ее), -иш
цОп-цап (межд.)
цар', -яг, -я; царе, (двама и л.н.)
царе (лице)
цар2, -яг, -я; царе, (двн и г.н.) цОря
(нелице)
цОрои
царевица
цароинчОк; цнревичОци, (два и г.н.)
царевлчОка
царееичар, -яг, -я; царевичОри,
(двамн и т.н.) царевичОри
царевичен, цoрoвлчнuл(л),
царевична, цНревично;
цОревични
царевичник; царевичници, (двн и
г.н.) царевичника
цареднороц; царедворцл, (двама
и т.н.) царедворцл
цародворка
цародвОрски
цароубиец; цареубИйци, (двама и
л.н.) цареубИйци
цореуОИИетво; цароубИйства
цoрuОродчoпuп; цОрибродчннл,
(двамн и т.н.) царибродчани
цариОродчанка
цариОродеки
цариградски
цОригрОдчанин; цНрлгрОдчани,
(двама и т.н.) цНрлтрНдчани
царигрОдчанко
царИзъм, царизмът, царйзма
царИетки
царица
царИцнн
царкИня
царски
царствам, -нш
царствано
царствен, царственuл(т),
царствена, царствено;
царствени
царственин; цОрсгвеницл, (двн л
г.н.) цОрственико
царeтвопоeх, царсгвоносттО
цОретео; царства
царувам, -аш
царуване
царщина
цафОра
цОца
цОцарно
цвекло; цвеклО
цвеклое
циенлономООИн;
цвеклокомбОИни, (два и г.н.)
цвеклокомбОИнн
цне]клопроизвoдИхол1, -ял, -я;
цвoклопроитводйmoлu, (двнма
н т.н.) цвoклопроитводйлoли
(лице)
цвоклопроизводИхол2, -яг, -я;
цвoклопроитводйгoли, (два
л т.н.) цвoклопроизводалoлл
(нелице)
цвоклопроизиодИтолон,
цвoклопроитводйлoлнля(л),
цвoклопроитводалoлнн,
цвоклопроизводйгелно;
цвoклопроитводйлoлни
циоклопроизнодИтолна
цвоклопроuзводИхолeкu
цноклопроизводетво
циоклорозОчко
цветар, -яг, -я; цвегОри, (двамн и
г.н.) цветари
цнетарна
цветарник; цветарници, (два и г.н.)
цвегОрника
цветарница
цветарски
цветОретво
цвете; цветя
циОтен, цвèлнил(m), цветна,
цветно; цветни
цветИст
цветнокож
цеетоеИ
цветолечение
цве^но^н цве-оносния(т),
цвегоносна, цвегоносно;
цвегоносни
цвехотерàпия
цвехочувeхнИтèЛОп,
цвoлочувсmвалелнил(л),
цветочувствагелно,
цветочувсгвнтелно;
цвегочувсгвйгелни
цветущ
цвохчО; цвегчегн
цинк, -ъл, -н
цеИлнам, -аш
циИлиане
циИлене
цеилна, -еш
цвиля, -иш
цеична; цвйчкл (обикн. в мн.ч.)
цирък (межд.)
цвръкном, -нш
цнрЪкиoпе
цирънна, -еш
циък (межд.)
цеънам, -аш
циъкане
цнъкнам, -аш
цеъниане
цвъкна, -еш
цвъркало; цвъркала
цвъркам, -аш
цвърнане
цвърквам, -нш
цвър^аде
цвъркот
цвъртеж
цвъртеж
цнъртя, -Иш
цвърчане н цвърчоне
цвърча, -Иш
цвят', цветът, цвелН; цветове, (двн
и т.н.) цвята
цвят2, цветът, цвета
цев
ценен, цoвнuл(л), цевна, цевно;
цевнл
цедОчна
цедено
цодИлен, цoдИлнuл(л), цедИлнн,
цедйлно; цедйлнн
цедИлна
цедилник; цедИлници, (два и л.н.)
цедИлникн
цедило; цедила
цОдна
цодя (ео), -иш
цезар, -яг, -я; цезари, (двнма и г.н.)
цезари
цОзарон
цОзиИ, -ял, -я
цоИлонеки
цол
655
целволе
целволе
целебен, целебния(т), целебна,
целебно; целебни
целебност, целебносттО
целев
целенасочен, целен асоченля(т),
целенасочена, целенасочено;
целенасочени
целенасоченост,
целенасоченосттО
целесъобразен,
целесъобразния(т),
целесъобрОзна, целесъобразно;
целесъобрОзни
целесъобразност,
целесъобразността
целеустремен,
целеустремения(т),
целеустремОна, целеустремОно;
целеустремОни
целеустременост,
целеустременосттО
целина
целинО
целйтел, -ят, -я; целйтелл, (двама
л т.н.) целЛтелл
целйтелен, целйтелния(т),
целйтелна, целйтелно;
целителни
целйтелка
целйтелност, целлтелността
целичък, цОличкия(т), цОличка,
цОличко; целички
целогодйшен, целогодишния^),
целогодишна, целогодишно;
целогодишни
целодневен,
целодневнля(т) ,целодневна,
целодневно; целодневни
целокупен, целокупнля(т),
целокупна, целокупно;
целокупни
целокупност, целокупнотО
целомъдрен, целомъдрения(т),
целомъдрена, целомъдрено;
целомъдрени
целомъдреност,
целомъдреното
целомъдрие
целофОн; целофани, (два и т.н.)
целофана
целофОнен, целофанения(т),
целофОнена, целофОнено;
целофОненл
целофОнов
целувам (се), -аш
целуване
целувка
целулйт
целулйтен, целулитния(т),
целулйтна, целулйтно;
целулйтни
целулдза
целулдзен, целулдзния(т),
целулдзна, целулдзно;
целулдзни
целулДзио-хартйеи,
целулдзнс-харгоения(m),
целулдзнс-хартйена,
целулдзнс-хартиено;
целулдзнс-хартиенл
целулойд
целулойден, целулойдния^),
целулоидна, целулоидно;
целулойдни
целуна (се), -еш
целене
целя, -йш
целя (се), -иш
ценО
ценен, цОнния(т), ценна, ценно;
ценни
ценен, ценОния(т), ценОна, ценено;
ценОни
ценене
ценз, -ът, -а
цензор; цензори, (двама и т.н.)
цензори
цензорски
цензура
цензурен, цензурния(т),
цОнзурна, цОнзурно; цОнзурни
цензурйрам, -аш
ценйтел, -ят, -я; ценители, (двама
и т.н.) ценители
ценйтелка
ценност, ценността
ценностен, ценностния(т),
цОнностна, ценностно;
ценностни
ценовй
ценообразуване
ценорОзпис; ценоразписи, (два и
т.н.) ценоразписа
цент, -ът, -а; цОнтове, (два л т.н.)
цента
център; центнери, (два и т.н.)
цОнтнера
центрОла
централен, центрОлния(т),
центрОлна, централно;
центрОлни
централизация
централизйрам (се), -аш
централизйране
централйзъм, централизмът,
централйзма
централистйчен,
централлстйчния(т),
централистична,
централистйчно;
централистйчни
централноевропейски
центрйзъм, центризмът,
центризма
центрйрам, -аш
центрйране
центрйст; центрйстл, (двама и т.н.)
центрйсти
центрйстки
центробежен, центробежния(т),
центробежна, центробежно;
центробОжни
центробежност,
центробежната
центровам, -аш
центроване
центровка
центростремйтелен,
центростремителния^),
центростремителна,
центростремително ;
центростремителни
центростремйтелност,
центрсстремителнссmта
центрофуга
центрофугОлен,
центрофутаиния(т),
центрофугално, центрофугално;
ценгрофугОлни
центрофугйрам, -аш
центрофугйране
центрофужен, центрофужния(т),
центрофужна, центрофужно;
центрофужни
цен^ри^т; центурлони, (двама и
т.н.) центурлбни
център; центрове, (два и т.н.)
центъра
център-нападател, -ят, -я;
център-нападатели, (двама и
т.н.) център-нападатели
ценя (се), -иш
цепвам (се), -аш
цепване
цепелйн; цепелини, (два и т.н.)
цепелИна
ценене
цепеница и цепенйца
цепка
цеплйвост, цепливостта
ценна, -еш
цепнатинО
ценя (се), -иш
цербер; церберл, (два л т.н.)
цОрбера
церебрОлен, церебралния(т),
церебрална, церебрОлно;
церебрОлни
церемонен, церемонния(т),
церемонна, церемонно;
церемонни
церемонене
церемониал; церемониали, (два и
т.н.) церемониала
церемониОлен,
церемониОпния^),
церемониОлна, церемониИпно;
церемониОлни
церемониОлмОйстор;
церемониалмайсторл, (двамо и
т.н.) церемониалмООсторл
656
цйтрусов
церемониИлност,
церемониалността
церемония; церемонии
церемонност, церемомчостта
церемоня се, -йш
церОне
церйтел, -ял, -я; церйтели, (двими
и г.ч.) церйтели
церйтелки
церов и церов
церовйт
церовйтост, церовитосттО
церя (се), -йш
цесиопОр; цесионери, (двими и m.ч.)
цестонери
цесйрам, -аш
цесйране
цОсия; цесии
цех, -ът, -а; цехове, (дви и т.н.) цеха
цОхов
цеце
циОп
циОпкОлий
циОпов
циановодород
цивйлеп, цивИлния^), цивилни,
цивилно; цивйлни
цивилизИтор; цивилизИгори,
(двими и т.н.) цивилизИгори
цивилизаторски
цивилизациопеп,
цивилизицт0ччия(m),
цивилизиционна,
цивилизици0чмо;
цивилизиционни
цивилизИция; цивилизации
цивилизовам (се), -иш
цивилизован
цивилизоване
цивилизованост,
цивилизоваността
цйвка
цйврепе
цйвря, -иш
цйгонип; цИгани, (двами и '.н.)
цИгани
цигонйя; цигании
цйгинки
циганор
цигиндсвим се, -аш
цигиндсвине
цйгински
цйгапче; циганчета
цйгинщина
цигипене
циганя се, -йш
цигИри
цигарО, цигарета
цигИрен, цигарения(г), цигарена,
цигарено; цигарени
цигорлък; цигарлъци, (дви и г.н.)
цигарлъка
цигИров
цйгло
циглИр, -ял, -я; циглОрт, (двама и
'.н.) циглОрт
циглИрница
циглИрски
цйглеп, цИкления^), цйгленн,
цСглено; цСглени
цигулар, -ял, -я; цигулОрт, (двими
и г.ч.) цигулОрт
цигулОрка
цигулИрски
цигулка
цигулков
цйгу-мйгу (межд.)
цикИди
циклами
циклИмеп, циклИмения(г),
циклОмена, циклОмено;
циклОмени
циклйчен, цикличмия(т),
циклични, циклйчно; циклСчни
циклйчпост, цикличността
цйклов
циклон; циклони, (два и г.н.)
циклони
циклоп; циклопи, (два и г.н.)
циклопи
циклопски
циклостйл; циклостили, (два и
г.н.) циклостили
циклостйлеп, циклостилния^),
циклостилни, циклостилно;
циклостилни
цйклен, цйклечия(г), цйкленн,
циклено; цйклени
цйклене
цйкля, -иш
цикория
цйкъл; цйкли, (дви и '.н.) цСкъли
цилиндрйчеп, цилиндрСччил(т),
цилиндрична, цилиндрично;
цилиндрСчни
цилйпдров
цилйндър; цилиндри, (дви и '.н.)
цилиндъра
цимбал; цимбали, (два и mn.)
цимбИли
цимент
цимОптеп, циментения^),
циментена, циментено;
циментени
цимептйрим, -иш
цимептйране
цимептпо-пясъчеп,
цименmно-лЛсъчмия(т),
циментно-пясъчни,
циментно-пясъчно;
циментно-пясъчни
циментов
ципйзъм, цинйзмъг, цинИзмн;
цинСзми, (дви и '.н.) цинйзъма
цинйк; циници, (двима и m.ч.)
циници
цинйчеп, цимИчния(г), цинична,
цинИчно; цинични
цинйчко
цинйчност, циничността
цйния;цйнии
цинк, -ъг, -а
цйнков
цинкогрофйрам, -нш
цинкогрофйране
цинкогрОфия
цинкогрофски
цинббър, -ъг, -а
цйпцарип; цИнцарт, (двима и г.н.)
цСнцарт
цйнцарко
цйнцарски
ционйзъм, цтонйзмът, цтонсзми
циопйст; ционИеmи, (двими и '.н.)
ци^Ссти
ционйстка
ционйстки
цип, -ът, -н; цСпове, (два и ти.) цйпа
цйпа
цйпест
ципокрйл
ципокрйло; ципокрйли
цйрей, -ял, -я; цйрет, (дви и '.н.)
цйрея
цирк, -ъг, -н; циркове, (двн и '.н.)
цирка
цйркаджийка
цйркоджийски
цйркиджия; циркаджИи, (двима и
m.ч.) циркнджСи
цйрков
циркулационен,
циркулицион[ния(г),
циркулационна,
циркулационно; циркулационни
циркулОция; циркулОции
циркулйрам, -нш
циркулйране
циркуляр, -ъг, -а; циркуляри, (два
и г.н.) циркуляри
циркулярен, цтркулярнтя(т),
циркулярни, циркулярно;
циркулярни
цйркус; цйркуст, (дви и '.н.)
цйркуси
цироза
цйсто
цистОрпа
цистйт
цитадОла
цитат; цитати, (два и '.н.) цитата
цитОтпик; цитНтници, (два и '.н.)
цитОлнтки
цитИтничество
цитйром, -аш
цитйрон
цитиране
цйтро
цитронОдо
цйтрус; цитруси, (два и '.н.)
цйтруса
цйтрусов
42. Официален правописен речник ни българския език
657
циферблат
циферблат; циферблати, (двн и
т.н.) циферблата
цИфра
цИфрен, цйфрения(т), цйфренн,
цйфрено; цйфрени
цИфреннк; цйфреницн, (двн и
г.н.) цйфренлкн
цИфров
цифровизация
цифронизИрам (ео), -нш
циррбвизИрoпо
цИфром
цИца
цИцам, -нш
цИцане
цИцнам, -аш
цИциане
цицор; цйцери, (двн и г.н.) цйцерн
цнцИно
циция;цицйн
цИцна, -еш
цокам, -нш
цокане
цоннам, -нш
цоннане
цопна, -еш
цокъл; цокли, (двн и л.н.) цокъла
цол, -ъг, -н; цолове, (двн и л.н.)
цола
цолов
цоп (межд.)
цопам, -нш
цопано
цопвам (ее), -аш
цопнане
цопна (ее), -ош
цръннам, -аш
црЪкнапе
цръкна, -еш
цуптромбон; цугтронбонл, (два л
г.н.) цугтромбона
цукОло; цукОла
цунОми; цунОмита
цуннам (ее), -нш
цуннане
цупене
цупя ео, -нш
ц-ц-ц (межд.)
цък (межд.)
цъкам, -нш
цъкане
цъквам, -аш
цъкна^
цъкна, -еш
цък-цък (межд.)
цър (межд.)
цървул; цървули, (двн и г.н.)
цървула
църеулан; цървулНновци, (двнмн
и т.н.) цървулОновци
цървулОна
цървуланна
църеуланно; цървуланковци,
(двамн и г.н.) цървулОнковци
цървула^^
църиулджИИницо
цървулджИИсни
църиулджия; цървулджИи, (двнмн
и г.н.) цървулджйи
църнОлна
църнОло; църкала и църкала
църкам, -нш
църкано
църква н черква
църковен, цьрковиия(m),
църковна, църковно; църковни,
и черковен
църковнбнациопàлон,
църк0внонационОлния(т),
църковнонацлонНлна,
църковнонационално ;
църковнонационални
църкоиник; църковници, (двама
и т.н.) църковнлци
църноеница
църнОиноправослОнон,
църковноnравославнил(т),
цьрковноправоелавна,
църкбвноправослОвно;
църковноправослОвни
църноннославянИзъм,
църкОвнослнвлнйтмът,
църковнославлнйтна;
църковнославлнHтни, (двн н
г.н.) църкàвнославлнHтъма, и
чорконноелавянИзъм
църконнбeлаиянeки и
чоркоиноелаиянеки
църкот
цър-пър (межд.)
църцороно
църцдря, -иш
цъфвам, -аш
цъфване
цъфна, -еш
цъфтИж; цъфтежи
цъфтене
цъфтя, -Иш
цъцроно
цъцря, -иш
цъ-цъ-цъ (межд.)
цюрихски
цял, целият, целия; цяла, цяло; цели
цялост, целосгтО; цялости
цялостен, цЛлосгния(m),
цялостно, цялостно; цялостни
цялостност, целостнослгО
цял-цоленичък,
цЛл-цoленйчкля(m),
цяла-целенйчкн,
цяло-целенйчко;
цели-целенИчкл
цяр, цяръг, цярн; церове, (два и л.н.)
цяра
658
ч
чОвка
чОдо, чадО
чОдски
чадър; чадъри, (два л т.н.) чадъра
чадърджйя; чадърджии, (двама и
т.н.) чадърджил
чадърест
чадърче; чадърчета
чаен1, чОения(т), чОена, чаено;
чОени
чОен2, чайния(т), чОИна, чОИно;
чОйни
чай, чаят, чОя; чОаове, (два л т.н.)
чая
чОйка
чОйна
чайник; чОИницл, (два и т.н.)
чайника
чак (нар.)
чак (част.)
чакОл; чакОли, (два л т.н.) чакала
чакалня
чакОлски
чОкам, -аш
чактйсам, -аш
чактйсвам, -аш
чактйсване
чакъл
чакълен, чакъления(т), чакълена,
чакълено; чакъленл
чакълест
чакърест
чОлвам (се), -аш
чОлване
чалга
чОлгаджия; чОлгаджии, (двама и
т.н.) чОлгаджли
чОлгазвездО*
чОлгаконцерт*; чОлтаконцерти
(два и т.н.) чалтаконцерта
чОлгапевец*; чОлгопевцЛ, (двама
л т.н.) чолгапевцл
чОлгапевйца*
чалдйсам (се), -аш
чалдйсвам (се), -аш
чалдйсване
чалмО
чална (се), -еш
чОлнатост, чалнатосттО
чалъм; чалъми, (два л т.н.) чалъма
чам, -ът, -а
чОмов
чОмсакъз
чан, -ът, -о; чОнове, (два и т.н.) чОна
чОнта
чОнтаджийка
чОнтаджийски
чОнтаджия; чОнтаджии, (двама и
т.н.) чОнтаджии
чОо (межд.)
чапкънин; чапкъни, (двама л т.н.)
чапкъни
чапкънски
чОпла
чапраз; чапрОзл, (два л т.н.) чопрОзо
чар, -ът, -а
чарда л черда
чардОк; чардОцл, (дво л т.н.) чардака
чОрдаш
чарк, -ът, -а; чОркове, (два л т.н.)
чОрка
чОрлстон
чаровен, чаровния(т), чаровна,
чаровно;чаровни
чаровник; чаровници, (двама и
т.н.) чаровници
чаровница
чаровност, чаровносттО
чародеен, чародейния(т),
чародейна, чародеИно;
чародейци
чародеец; чародейци, (двама л т.н.)
чародейци
чародей, -ят, -я; чародОл, (двама и
т.н.) чародОл
чародейка
чародейски
чародействам, -аш
чародейство; чародеИства
чартйзъм, чартизмът, чартйзма
чартйст; чартИсти, (двама и т.н.)
чоргосги
чартйстки
чартър; чОртърл, (два л т.н.)
чОртъра
чОртърен, чОртърния(т),
чартърна, чОртърно; чОртърни
чаршОф; чаршОфл, (дво л т.н.)
чаршОфа
чаршафосам, -аш
чаршафосан
чаршафосвам, -ош
чаршййски
чаршйя; чаршии
час, -ът, -О; часовО, (два л т.н.)
чОса
чОс-двО
часоброене
чОсов
часови, -ят, -я; часова, (двама и
т.н.) часова и часовой
часовник; часовници, (два и т.н.)
часовника
часовникОр, -ят, -я; часовникари,
(двама и т.н.) часовникОрл
часовникарски
часовникОрство
часовников
часовниче; часовничета
часовой, -ят, -я; часовои, (двама и
чедолюбйв
т.н.) часовои л часови
часослдв
част, частгО
частен, частния^), чОстна, чОстно;
частни
частица
частйчен, частйчния(т), частична,
частично; частични
частйчност, частичността
чОстник; частници, (двама л т.н.)
чОсгницл
частница
чОстничка
частиоиаучеи, частнонаучния(т),
частнонаучна, частнонаучно;
частнонаучни
чОстнособственически
чОстност, частността
частушка
чат, -ът, -о; чОтове, (два л т.н.) чОта
чат (межд.)
чатОл; чатОли, (два л т.н.) чатОпа
чатОлест
чОтвам1, -аш
чОтвам2 (се), -аш
чОтване
чОтене
чОткам, -аш
чОтканОл*; чОтканОлл, (два л т.н.)
чОтканОла
чОткане
чОтклуб*, -ът, -а; чОтклубове, (два
и т.н.) чОтклуба
чОтманиак*; чОтманиОцл, (двама
и т.н.) чОтманлОцл
чОтна, -еш
чОт-пОт (межд.)
чОтя, -иш
чауш1; чаушш, (двама л т.н.) чауши
(лице)
чауш2 (нелице)
чО-чО-чО
чОша
чОшка
чашковйден, чашковОдния(т),
чашковидно, чашковидно;
чашковидни
чашкодрен, чашкодрени, (два и
т.н.) чашкодрОна
чвор, -ът, -а; чворове, (два и т.н.)
чвора
чворест
че
чйбър; чебрл, (два л т.н.) чебъра
чеверме; чевермОта
чевръст
чевръстинО
чегрътвам, -аш
чегрътване
чегрътна, -еш
чегъртам, -аш
чегъртане
чедо;чедО
чедолюбйв
659
чедолюбие
чодолюбио
чедоубйец; чедоубИСци, (двамн и
'.н.) чедоубййци
чодоубййца
чезна, -еш
чейз; чейзи, (два и г.н.) чеСза
чОйнджбюро*; чеИнджбюрО
чек, -ът, -а; чекове, (двн и т.н.) чека
чекйрам (се), -аш
чекйран
чокйран)
чекйя; чекии
чекмедже; чекмеджета
чОкна (се), -еш
чекноно
чеков
чекор; чекори, (два и '.н.) чекора
чекрък; чекръци, (два и г.н.)
чекръка
челеп, челния^), челна, челно;
челни
челОнка
челйк, челици, (два и '.н.) челика
чолйст; челИсги, (двамн и '.н.)
челйеmи
челйстка
челйчен, челичения^), челСченн,
челИчено; челйчени
ч)ло1; челО и чело
ч)ло2; чели
чОлюст, челюслгН
челюстен, челюстния^),
челюстна, челюстно; челюстни
челяд
челяден, челядн^^), челядна,
челядно; челядни
челядйнка
чембало; чембала
чемб)р; чембери, (два и '.н.)
чембера
чОморен, чемерния^т), чемерна,
чемерно; чемерни
чемерйка
чемшир; чемшири, (двн и г.н.)
чемшйра, т чимшйр
чемшйрен, чемшИрения^),
чемшИрена, чемшИрено;
чемшИрени, т чимшйрен
чемшйров и чимшйров
ченге; ченгета
чепгОл; ченгели, (два и '.н.)
ченгела
ченген); чешене^
чеп); ченета
чеп, -ът, -н; чепове, (два и '.н.) чепа
чепат
чопотоно
чопатост, чепагосгтН
чепатя се, -иш
чепеларски
чОпоне
чепйк; чепици, (два и '.н.) чепика
чепински
чепка
чепкОло; чепкала
чепкам, -нш
чепкано
чепя, -иш
червей, -ят, -я; червеи, (два и '.н.)
червея
червен, червения(г), червени,
червено; червени
червендалест
червен)
чорвенОен)
червенея (се), -еш
червенйкав
чорвонйковокофяв
червенйкаворъждйв
червенина
червОничък, червеничкия(г),
червеничка, червеничко;
червенички
червОнка
чорвоноормооц; червеноармеСци,
(двамн и '.н.) червеноармеИци
червеноармойски
чорвонобрИд
червенобрегчанин;
червечобретчани, (двама и г.н.)
червечобретчачи
чорвоноброгчонко
чорвоноброжки
червенобуз т червенобузест
червонокож
червенокос
червонокръстец;
червенокръстци, (двама и '.н.)
червенокръсици
червонокръстка
чорвонокръстки
чорвонопорка
червеношййка
червенушка
чорвооброзон, червеобрОзния(т),
червеобразча, червеобрНзно;
червеобрОзни
червйв
червйвост, червивостгО
червйло; червилО, и червйла
червйсвам, -нш
черво;червИ
чорвооброзон, червообрНзния(г),
червообрИзна, червообрНзно;
червообрИзчи
червя (се), -йш
червясам, -аш
червйсвам, -аш
чорвясван)
черга
чергар, -ял, -я; чергОрт, (двамн и
г.н.) чергОрт
чергОрка
чергарски
чергарство
чергарувам, -аш
чергйло; чергилО т чергйла
черда и чорда
чордж); черджегн
черен, черния^), черна, черно;
черни
череп; черепи, (два и '.н.) черепа
черепен, черепния^), черепна,
черепно; черепни
черепно-мозъчен,
черепно-мозъчния^),
черепно-мозъчна,
черепно-мозъчно;
черепно-мозъчни
череша
черешак; черешаци, (двн и г.н.)
черешИки
чорошор, -ял, -я; черешОрт,
(двама и '.н.) черешОрт
черешарка
черешов и черешов
черква и църква
черкез; черкези, (двамн т л.ч.)
черкези
черкезка
черкезки
черковен, черковния^),
черковна, черкбвно; черковни,
и църковен
чоркбвнославянйзъм,
черковчославячИзмъг,
черкôвчославлнСзма;
черкôвчославямСзми, (два т
'.н.) черковчославячйзъма, т
църковнославянйзъм
черковнославянски и
църковпославяпски
черкувам се, -нш
черкувоне
чернОен)
чернен)
чернОя1, -еш
чорнОя2 (се), -еш
чернйлка
черпйло; чернила
чернйца
чернйчев
черничък, черничкия(т),
черничка, черничко; чернички
чорноборсаджийка
черноборсаджийски
чорноборсиджийство
черноборсаджия;
черчобôрсаджии, (двамн и m.ч.)
черчобôрсаджии
чернобрад
ч)рно-бял, черно-белия^),
черно-бяла, черно-бяло;
черно-бели
чернова
чорновОжд
черновръшки
черноглав
черноглед
черногледец; черногледци,
(двамн и т.н.) черногледци
черногледко
660
чорпогледeтво
черногорец; черногорци, (двама и
г.н.) черногорци
чорногОрна
черногорски
чернодрОшнонец;
чернодрешковци, (двама л г.н.)
чернодрешковцл
чернодробен, чoрнодробнлл(m),
чернодробна, чернодробно;
чернодробни
чернозем
черноземен, чoрнотoмнлл(т),
черноземна, черноземно;
черноземни
чернокапец; чернокОпцл, (двама
и т.н.) чернокапци
чорпокпИжпик; чернокнйжницл,
(двама л т.н.) чернокнЛжницл
чернонож
чорнонбе
чернокрИл
черноморец; черноморци, (двнма
л т.н.) черноморци
черноморка
черноморски
черноок
черноработник;
черноработници, (двама и т.н.)
черноработници
чернорИзец; чернорйзци, (двама
л т.н.) чорнорйзци
чернота
чОрня, -иш
черпак; черпаци, (два и т.н.)
черпака
черпено
черпня
черня (ее), -лш
чортО
чортаено
чертая, -еш
чертОж; чертежи, (два и т.н.)
чортожо
чертожен, чoртoжнuл(т),
чертожна, чертожно; чертожни
чортИца
чортИчка
чертог; чергози, (два л г.н.)
чоргога
чертожен, чoрmожнлл(m),
чертожна, чертожно; чертожни
чертожник; чертожници, (двама
л т.н.) чертожници
чортбжничоеки
чортожничоетио
чортОжничка
черупка
черупчест
черчеве; чорчовота
чееОлно
чесало; чосНлн
чесано л чешене
чеснов
чеет, чосгта
чоет (прил.)
чествам, -аш
чествано
чоетен, чoсгнuл(m), честна,
честно; честни
чоетИт
чоетитОно
чоетИтка
честитя, -йш
чоетноет, честностгО
чеетолюбец; чесголюбци, (двама
и г.н.) чесголюбци
чоетолюбИв
чоетолюбИвоет, чoсmолюблвоегта
честолюбие; чесголюбля
честотО
честотен, чoсmогнuл(m), честотна,
честотно; честотни
чеетотноет, чостотносттО
чоеън
чОсънче; чосънчото
чета
четО, -еш
четало; четала
четворен, чотворння(г),
четворна, четворно; четворни
чотеорица
четворна
чотворя, -Иш
четвърт
чотвъртвоковон,
чomвьртвoковнuя(m),
чОтвъртвековна,
четвъртвековно;
четвър-вековни
четвърти
четвъртина
четвъртинка
четвъртит
чотвъртичон, чoлвърлйчнил(m),
четвъртИчна, четвъргИчно;
четвъргични
четвъртокласен,
чomвьрmоклoснил(m),
четвъртоклОсна,
четвъртокласно;
четвъртокласни
четвъртокласник;
четвъртокласници, (двама и
т.н.) четвъртокласници
чотвъртоклаеничка
чотвърторазрядник;
четвъргоразрядници, (двама и
т.н.) четвърторозрядници
чотеъртфинОл; четвъртфинали,
(двн л т.н.) четвъртфинала
чОтеъртфиналон,
чотвъртфлнНлния(г),
четвъртфинална,
четвъртфинално;
четвъртфинални
чотнъртфиналИет' ;
четвъртфиналНслл, (двама и
четиридесет
г.н.) четвъртфиналйсги (лице)
чотвъртфнналйeх2;
четвъргфиналНсги, (двн и т.н.)
чОтвъртфинолНсто (нелице)
чохиъртфинoлиeтка
четвъртък; четвъртъци, (два и л.н.)
четвъртъка
чотиЪртъчоп, чomвЪртъчнил(m),
чогвъргъчна, чотвъртъчно;
чотвъртъчни
четен', чoгнлл(m), челна, чОлно;
чОгни
чотон2, четеният), четена,
четено; четени
чОтене
четец'; чегцй, (двама и г.н.) чотцй
(лице)
чотоц2; четцй, (два л г.н.) чогОца
(нелице)
чотИнен, чотйвния(г), четйвна,
четИвно; четИвнл
чèхянноeт, чоглвносттО
четиво; чегивО
четина
чотнноет
чотироеот, чотиросогло, и
четйридесет
чотироeохгодишон,
чomИрoсoттодИшнuл(m),
чотйросоггодйшна,
чотйросоггодйшно;
чотйросотгодйшни, и
четйридесетгодйшен
чотяроeотгодИшнипа и
четйридесетгодйшнина
чотИросотднонон,
чотИросогдновнля(г),
чотйросотдновна,
чотИросолдновно;
чoгHрoсoтдиoвнu, и
четиридесетдневен
чотИроеоти и четиридесети
чохИроeотина и
четиридесетйна
четири, четирите
чотириОнтон, чoтлрлНкmнил(m),
четирлНклна, четириОкгно;
чоллрлНктни
четирибукнен,
чогирибуквения(т),
чолирибуквена, четирибуквено;
четирибуквени
четириглОсен, чoглрлгласнил(т),
чоллриглНсна, четириглОсно;
че-пригласни
четиригодишен,
четлрлтодйшнлл(т),
чОтлрнгодйшна,
четиригодишно; чОллригодйшнл
чОтиригодишнина
четнридОлон, чomuрлдoлнuл(m),
чотирлделна, четирлдОлно;
челиридОлни
четиридесет, четиридесетгО, и
661
четирйдесет
четйресет
четиридесетгодишен,
четиридесетгодишния^),
четиридесетгодишна,
четиридесетгодишно;
четиридесетгодишни, л
четйресетгодйшен
четйридесетгодйшнина и
четйресетгодйшнина
четйридесетдневен,
четйрвдесетдневния(т),
четирвдесетдневна,
четирлдесетдневно;
четарвдесетдневни, и
четйресетдневен
четиридесети и четйресети
четиридесетйна и
четиресетйна
четиридневен, четлрлдневния(т),
четиридневна, четиридневно;
четиридневни
четириетОжен,
четирлетежния(т),
четлрлетОжна, четирлетОжно;
четирлетОжни
четиризвезден,
четирлзвездния(т),
четирлзвОздна, четирлзвездно;
четирлзвОздни
четирикОтен, четирикОтния^),
четирлкОтна, четирикОтно;
четлрлкОтни
четириклОпанов
четириколесен,
четирлколесния(т),
четириколесна, четириколесно;
четириколесни
четирикрОк
четирикрОтен, четирлкрОтния(т),
четирикратна, четирикрОтно;
четирикратни
четирикрйлен,
четирлкрИлния(т),
четирикрилна, четирикрилно;
четирикрилни
четирилйстен, четирллистния(т),
четирилистна, четирилйстно;
четирилйстни
четирйма, четиримата
четиримесечен,
четлримесечния(т),
чОтиримесечна, четиримесечно;
четиримесечни
четиримесечие; четиримесечия
четириместен, четирлместния(т),
четлрлместна, четирлместно;
четлрлместнл
четириметров
четиримоторен,
четиримоторния(т),
четиримоторна,
четиримоторно; четиримоторни
четиринадесет,
четиринадесетте, и
четиринОйсет
четиринадесетгодишен,
четлрлнОдесеттодИшнля(т),
четиринадесетгодишна,
четиринадесетгодишно;
четиринадесетгодишни, и
четиринайсетгодйшен
четиринадесети и
четиринОйсети
четиринадесетина и
четиринайсетйна
четиринОйсет, четлрлнойсетте, л
четиринадесет
четиринайсетгодйшен,
четиринОйсеттодашния(т),
четиринайсетгодишно,
четиринайсетгодишно ;
четиринайсетгодишни, и
четиринадесетгодишен
четиринОйсети и
четиринадесети
четиринайсетйна и
четиринадесетина
четириног
четириопорен,
четирлопорнияСт),
четирлопорна, четирлопорно;
четирлопорни
четириосен, четириосния(т),
четирлосна, четлридсно;
четирлосни
четириседмичен,
четирлседмичния(т),
четирлсОдмична,
чОтирлседмично;
четирлсОдмични
четирисрйчен, четирисрОчния(т),
четлрлсрачна, четирисрачно;
четлрлсрйчни
четиристОен, четирлстОИния(т),
четиристайна, четиристайно;
четиристайни
четиристенен, четлрлстенния(т),
четиристенна, четиристенно;
четиристенни
четиристйшен,
четирлстйшния(т),
четирлстЛшна, четирлстЛшно;
четирлстишни
четиристйшие; четирлстишия
четиристотен, четирлстотния(т),
четиристотна, четиристотно;
четлрлстотни
четиристотин, четиристотинте
четиристотингодйшен,
четлрлстотингодйшния(т),
четирлстотингодопшо,
четирлстотинго дишно ;
четирлстотинтодИшни
четиристранен,
четлрлстрОнния(т),
четиристранна, четиристранно;
четиристранни
четириструнен,
четириструнния(т),
четириструнна, четирлструнно;
четарлструнни
четиристъпен, четирлстьпния(т),
четиристъпно, четлрлстъпно;
чегирлсmЬлни
четиритОктов
четиритонен, четиритонния(т),
четаритонна, четири^н^;
четирлтонни
четирицветен, четирицветния(т),
четирицветна, четирицветно;
четирицветни
четирицилйндров
четиричОсов
четиричленен, четирлчленния(т),
четиричленно, четиричленно;
четиричлОнни
четириъгълен,
четирлъгълния(т),
четириъгълно, четириъгълно;
четириъгълни
четириъгълник;
четириъгълници, (два и т.н.)
четириъгълника
четка
четкаджия; чОткаджии, (двамо и
т.н.) чОткоджии
четкам, -аш
четкане
четкОр, -ят, -я; четкОри, (двома и
т.н.) четкОри
четкОрка
четкОрница
четкОрски
четкосам, -ош
четкосвам, -ош
четкосване
четлйв
четлйвост, четливостта
четмд
четник; четници, (двамо и т.н.)
четници
четнически
четничество
четничка
четнишки
четчица
чех, -ът, -а; чОхи, (двомо и т.н.) чОхи
чехкйня
чехлар, -ят, -я; чехлОрл, (двамо и
т.н.) чехлОрл
чехлОрница
чехлОрски
чехъл; чехли, (дво и т.н.) чОхъла
чехълче; чОхълчета
чеша (се), -еш
чешене и чесане
чешйт; чешити, (двома л т.н.)
чешити
чешки
чешмО
чешмен, чешмения(т), чешмОно,
чешмОно; чешмОни, и чешмян
662
чйба (межд.)
чибук; чибуци, (два и т.н.) чибука
чивйя; чивйи
чйго
чйзми (само мн.ч.)
чие (вж. чий)
чието (вж. чййто)
чий (вж. чий)
чийто (вж. чййто)
чий, чия, чие; чии
чййзбургер; чИИзбургерт, (дви и
'.н.) чИСзбургера
чййзкейк; чИИзкеИкове, (два и т.н.)
чИйзкеИка
чййто, чиято, чиего; чийто
чикагски
чйк-чирйк (межд.)
чикчирйкам, -нш
чикчирйкане
чил); чилета
чилйец; чилийци, (двама и '.н.)
чилйСци
чилййко
чилййски
чим, -ъг, -а; чймове, (дви и г.н.)
чима
чимшйр; чимщИрт, (дви и '.н.)
чим-шира, и чемшйр
чимшйрен, чимщйренил('),
чимшйрени, чимшйрено;
чимщйрени, и чемшйрен
чимшйров и чемшйров
чии, -ът, -н; чинове, (двн и т.н.) чйнн
чйно
чинар, -ъг, -а; чинОри, (два и г.н.)
чинОра
чинели (само мн.ч.)
чйнен, чинния^), чСнна, чИнно;
чИнни
чйни ми се (3 л.)
чинйен, чинИен^^), чичйена,
чинИено; чичИемт
чинййка
чипйя; чинии
чйнка
чйнност, чиннослгО
чиновник; чиновници, (двами и
'.н.) чиновници
чиновнически
чиновничествим, -иш
чиновничество
чиновничка
чиновнишки
чинопочитание
чиноночитОтелен,
чиноnочи'а'елчил('),
чичопочиmа'елчи,
чиноnочита'елчо;
чинопочитОгелни
чипчйла
чйня, -иш
чип, -ът, -н; чипове, (два и т.н.) чйпи
чип (прил.)
чйпким (се), -аш
чйпкине
чйпкИрти*
чипонос
чйнровски
чипс, -ъг, -н; чипсове, (двн и '.н.)
чипса
чирак; чирОци, (двама и '.н.)
чирИци
чиракувам, -нш
чирИшки
чйроп; чйрени, (два и '.н.) чСрени
чйреп; чирепи, (двн и '.н.) чйрепи
чирйким, -аш
чирйкане
чйроз; чСрозт, (двн и '.н.) чСроза
чйрозеп, чйрозчил('), чИрозна,
чИрозно; чИрозни
чирпаплййки
чирпонлйя; чирпинлйи, (двамн и
'.н.) чирпннлйи
чирнапски
чйслен, чСсления^), чИсленн,
числено; чИслени
чйслепост, числеността
числйтел, -ят, -я; числители, (два
и '.н.) числителя
числйтелен, числйmелчия('),
числИтелна, числително;
числителни
числйтелпо; числителни
число; числа
чйслов
числопреобразуващ
числя се, -Иш
чист
чистач; чистНчи, (двама и т.н.)
чтслНчи
чистачен, чис'ачмил('), чисгОчни,
чисгОчно; чистачни
чистачки
чйстене
чистйлище
чйстичък, чйсттчкия('),
чйстичка, чистичко; чйсгички
чйстки
чистнйк; чис'чИци, (двама и г.н.)
чистници
чистнйца
чистокръвен, чис'окръвния('),
чистокръвна, чистокръвно;
чистокръвни
чистокръвност, чис'окръвчосгта
чистоплътен, чис'оnлЪгнил('),
чие'ошгьгча, чисгошгьтно;
чисгошгьгни
чистоплътност, чтс'оплъmчослтН
чистосърдечен,
чис'осърдечния(г),
чистосърдечна, чистосърдечно;
чистосърдечни
чистосърдечие
чистосърдечност,
чис'осърдеччосгта
чистотИ
членоразделен
чистофОйник; чис'офаСчицт,
(двима и '.н.) чисгофИйницт
чистофОйницо
чйстя (се), -иш
чйтав
чйтавост, читавосгтН
читак; читОци, (двама и т.н.) чигОци
читОлище; чи'Илища
читалищен, чиmИлщцнтл('),
чиmалщцна, читалщцчо;
чигОлищни
читалня
читОнко
читОтел, -ят, -я; читОгели, (двами
и '.н.) чигОгели
читОтелка
читателски
читОшки
чифлйк; чифлйци, (два и т.н.)
чифлйкн
чифликчййка
чифликчййски
чифликчйя; чифликчии, (двама и
'.н.) чифликчйи
чифлйшки
чифт, -ът, -н; чифтове, (дви и '.н.)
чйфга
чифте; чифтета
чйфтеп, чИфтния^), чифтна,
чИфтно; чИфини
чифтоконйтон,
чиф'окопИmнил('),
чифтокопйгнн, чифгокопИтно;
чифгокопйгни
чифтосом (се), -аш
чифтосвам (се), -аш
чифтосван)
чичерон); чтчероче'а
чйчо, чичовци, (двама и '.н.)
чйчовци
чйчов
чйчови
чичопей, -ят, -я; чичопеи, (двн и
'.н.) чичопея
чйшкам, -аш
чйшкане
чия (вж. чий)
чиято (вж. чийто)
член1, -ъг, -а; членове, (двима и
'.н.) членове (лице)
член2, -ът, -н; членове, (дви и '.н.)
члена (нелице)
членен, членния^), членна,
членно; членни
членен, членения^), членени,
членено; членени
членест
членестоного; членестоноги
членка
член-кореспопдент;
член-кореспонденти, (двамн и
г.н.) член-кореспонденти
члепоразделен,
члечоризделмил(г),
663
члепбраздèлèп
члоноразделна, членораздОлно;
члонорозделни
члОнени
члОнстео; членства
членувам', -аш
членувам2, -аш
членувано
членче; членчета
чмокам, -аш
чмокапо
чмокпа, -еш
чобОннн; чобОни, (двама и т.н.)
чобани
чобанени
човек; човеци и хора, (двама и л.н.)
души
човенодОн, -яг, -я; човекодни, (два
л г.н.) човекодена и човекоднИ
човеколюбоц; човеколюбцл,
(двама л г.н.) човеколЮбци
човеколюбив
чоиоколюбио
човономразец; човекомрНзци,
(двама л т.н.) човеко^Нз^
чоиономрОзио
чоиономрОзна
човокопопàвиeт,
човокононнвисгто
чонекопепàвиeтен,
човoконoнoвисгнил(г),
човокононовисгно,
човокононовисгно ;
човоконенависгнн
чонекопепoвИeтник;
човокононавНстници, (двама и
г.н.) човокононовНсгници
човекопепавИeтничеeкu
чоиокопопаиИeтничоeтво
човекопенавИeтничкo
човекоподобен,
човoкоподобнлл(г),
човекоподобна, човекоподобно;
човекоподобни
човеночОе; човекочасове, (два и
г.н.) човекочаса
човекоядец; човекоядци, (двнма и
г.н.) човекоядци
човекоядка
човекоядетно
човечен, човoчнuл(г), човечна,
човечно; човечни
чоночееки
чонОчоетео
чоеОчец
чоеОчноет, човечността
чоеОшни
чоеОщина л чоиещинО
човка
човрънна, -еш
човъркам, -аш
човъркано
чОглае
чоконн; чокол, (двнма и л.н.) чокол
чонои, -яг, -я; чокол, (двама л г.н.)
чокол
чокоИка
чокоиенн
чокоиетво
чоп, -ът, -а; чопове, (два и г.н.) чопа
чоплене
чопля (ее), -иш
чорОп; чорНпл, (два и г.н.) чорНпа
чорапен, чорoпнил(m), чорОпна,
чорОпно; чорапни
чорапогащник; чорапогащници,
(два и т.н.) чорапогащника
чорба
чорбаджИИна
чорбаджииски
чорбаджняeтвам, -аш
чорбаджнИeтвано
чорбаджиИетво
чорбаджилък
чорбаджИя; чорбаджйи, (двамн и
г.н.) чорбаджИл
чорбоет
чорла
чорлаи
чорлавоет, чорлнвосгтО
чорлене
чорлЕо; чорлъовцл, (двама и г.н.)
чорлъовци
чорля (ее), -лш
чбхаджяя; чохнджии, (двнма и л.н.)
чохнджйл
чохон, чохения(т), чохена,
чохено; чохени
чревен, чрoвнил(m), чревна,
чревно; чревни
чревоугоден, чревоугодния(т),
чревоугодна, чревоугодно;
чревоугодни
чревоугодно
чревоугодник; чревоугодници,
(двама и т.н.) чревоугодници
чревоугодница
чревоугодничееки
чревоугодничеетео
чрез
чрезмОрен, чрoтмoрнил(-),
чрезмерна, чрезмерно;
чрезмерни
чубрица
чува ео (3 л.)
чувОем
чуваомоет, чуваомосгтО
чуеОл; чували, (два и г.н.) чувНла
чувам (ео), -нш
чуване
чуваш; чувНши, (двама и г.н.)
чувОши
чуиОшка
чуиОшки
чуиОн
чувствам (ее), -аш
чувстване
чувствен, чувсгвенил(m), чувствена,
чувствено; чувствени
чувственост, чувсгвоносгтО
чунетвИтолон, чувс-вйmoлнuл(m),
чувствителна, чувствИтелно;
чувствителни
чувствителност,
чувствителността
чувство; чувства
чугун
чугунен, чутунoнuл(m), чугунена,
чугунено; чугунени
чугунодобИеен,
чутунодобйвнля(т),
чугунодобИвна, чутунодобйвно;
чугунодобйвнл
чугунолоярон, чугунолoЛрнлл(m),
чугунолеярна, чугунолеярно;
чугунолеярни
чугунолеярна
чугунолеярстео
чудОк; чудОци, (двама и т.н.) чудаци
чудОт
чудОтост, чудагостгО
чудОчоеки
чудачестео; чудОчослва
чудОчна
чуден, чудния(г), чудна, чудно;
чудни
чудене
чудесен, чудoснuл(m), чудесна,
чудОсно; чудесни
чудосИя; чудесйи
чудноват
чудновОтост, чудновагосглО
чудо; чудесО
чудовище; чудовшца
чудовищен, чудовлщния(т),
чудовищна, чудовищно;
чудовищни
чудоеищност, чудовлщносгта
чудодеен, чудодойния(г),
чудодОИна, чудодейно;
чудодОйни
чудотворен, чудолворнля(т),
чудотворна, чудотворно;
чудотворни
чудотворец; чудотворци, (двама и
г.н.) чудотворци
чудотнорстео; чудотворства
чудя (ее), -иш
чуе ее (3 л.)
чужбИна
чужд
чуждооно
чуждоно
чужденец; чужденцй, (двама и т.н.)
чужденцй
чуждоннО
чуждестранен,
чуждoсmрНннил(m),
чуждес-рОнно, чуждестранно;
чуждосгрНннл
чуждОя ео, -еш
чуждица
чуждоозИкон
664
чуя
чуждоземен, чуждоземния(т),
чуждозОмно, чуждозОмно;
чуждозОмни
чуждоземец; чуждозОмци, (двама
л т.н.) чуждозОмцл
чуждоземка
чуждопоклонник;
чуждопоклонници, (двама и
т.н.) чуждопоклонницл
чуждопоклонница
чуждопоклонство
чуждоселец; чуждосОлцл, (двама
л т.н.) чуждосОлци
чуждоселка
чуждоселски
чуждя се, -Ош
чук, чукът л чукът, чука л чука;
чукове, (два и т.н.) чука
чук (межд.)
чука
чукОло; чукалО и чукОла
чукам, -аш
чукане
чукОр, -ът, -а; чукОрл, (два и т.н.)
чукОра
чукОч; чукОчи, (двама и т.н.)
чукОчи
чуквам (се), -аш
чукване
чукна (се), -еш
чукохвъргОч; чукохвъргОчи,
(двома и т.н.) чукохвъргОчи
чукохвъргОчка
чукундуф; чукундурл, (дво и т.н.)
чукундура
чукче; чукчето
чук-чук (межд.)
чул, -ът, -о; чулове, (два и т.н.) чуло
чума
чумав
чумерене
чумеря (се), -иш
чумосам, -ош
чумосвам, -аш
чумосване
чунким
чупвам, -аш
чупване
чупене
чупи-купи
чупка
чуплйв
чуплйвост, чупливосттО
чупна, -еш
чупя (се), -иш
чуркам, -аш
чуркане
чурна, -еш
чурулйк (межд.)
чурулйкам, -аш
чурулйкане
чутен, чутния(т), чутна, чутно;
чутнл
чутовен, чутовния(т), чутовна,
чутовно; чутовни
чутовност, чутовносттО
чутура
чучвам (се), -ош
чучело; чучело
чучна (се), -еш
чучул; чучулл, (два и т.н.) чучула
чучулОт
чучулест
чучулйга
чучур; чучурл, (два и т.н.)
чучура, и чучур
чучурче; чучурчета и чучурче
чуш (межд.)
чушка
чушкопек; чушкоп0цл, (дво л
т.н.) чушкопОка
чуя, -еш
665
ш
шОбленски
шаблон; шаблони, (два л т.н.)
шаблона
шаблонен, шоблонния(т),
шаблонна, шаблонно; шаблонни
шаблонизйрам, -аш
шаблонност, шаблонносттО
шавам, -аш
шОване
шаввам, -аш
шОвване
шавлйв
шавлйвост, шовливосттО
шОвна, -еш
шавърклйвост, шавъркливосттО
шагрен
шагренов
тадравОн; шадравОнл, (дво и т.н.)
шадравОна
шайба
шайка
шОйкаджийка
шайкаджийски
шайкаджийство
шОйкаджия; шОикаджии, (двамо
и т.н.) шОИкаджии
шал, -ът, -а; шОпове, (два и т.н.)
шОла
шалварест
шалвОри (само мн.ч.)
шОлтер, шОптерл, (два л т.н.)
шОлтеро
шОлче; шалчета
шамОн; шамОни, (двама и т.н.)
шомОни
шамандура
шаманйзъм, шоманйзмът,
шомонИзма
шамар, -ът, -а; шамари, (два и т.н.)
шоморо
шамОрен, шомОрения(т),
шамОрена, шамОрено;
шамОрени
шамаросам, -ош
тамардсвам, -аш
шамарбсване
шамйя; шамии
шампанизйрам, -аш
шампански
шампанско
шампион^ шампиони, (двомо и
т.н.) шампиони (лице)
шампион2; шампиони, (два и т.н.)
шампиона (нелице)
шампионат; шампионати, (дво и
т.н.) шомпионото
шампионОтен, шомпионОтния(т),
шомплоногно, шампионОтно;
шомпионогни
шампионка
шампионски
шампоан; шампоани, (два и т.н.)
шампоана
шОмфъстък; шОмфъстъцл, (два и
т.н.) шОмфъстъка
шанец; шОнци, (дво л т.н.) шОнеца
шанс, -ът, -а; шансове, (дво и т.н.)
шОнсо
шанс^; шансони, (два и т.н.)
шансона
шантав
шОнтавост, шонтавосттО
шантаж; шантажи, (два и т.н.)
шантОжа
шантажен, шантОжния(т),
шантОжна, шантОжно;
шантОжни
шантажйрам, -аш
mантажИране
шантажйст; шантажЛсти, (двомо
и т.н.) шантажис™
шантажистка
шантажйстки
шантав шантОни, (два л т.н.)
шантОна
шантунг
шанхайски
шОнца
шанцов
шап, -ът, -а
шапито, шапитО
шОпка
шапкОр, -ят, -я; шопкОрл, (двамо и
т.н.) шапкОрл
шапкОрка
шапкариица
шапкОрски
шапкОрство
шапчица
шаран; шарОни, (два л т.н.) шорОна
шаренеене
шаранов
шОрен, шОрения(т), шОрено,
шарено; шарени
шарене
шаренея (се), -еш
шаренйло, шореноло
шаренйя; шоренЛи
шареноок
шарж, -ът, -о; шОржове, (два л т.н.)
шОржа
шаржйрам, -аш
шаржйране
шОржов
шОрка
шарлаган
шарлатанин; шорлотони, (двамо
л т.н.) шорлотОни
шарлатанйя; шарлатании
шарлатана
шарлатански
шарлатанс^ам, -аш
шарлатан^ва^
шарлатОнство
шармОнтен, шормОнтния(т),
шармОнтно, шармОнтно;
шормОнтни
шарнйр; шарнири, (дво и т.н.)
шарнйра
шарнйрен, шорнирния(т),
шорнИрно, шарнирно;
шарнирни
шарф, -ът, -а; шОрфове, (дво и т.н.)
шОрфо
шОря (се), -иш
шасй; шосйто
шат (межд.)
шатен^; шотОни, (двамо и т.н.)
шатОни
шатра
шатър; шОтрл, (дво л т.н.) шОтьра
шафер; шОферл, (двомо и т.н.)
шОферл
шОферка
шОферски
шафнер; шОфнерл, (двамо и т.н.)
шОфнерл
шафран
шафрОнен, шофрОнения(т),
шафрОнено, шафрОнено;
шофрОнени
шафранов
шафрантйя; шафрантйи
шах! -ът, -а; шОхове, (двамо ит.н.)
шОхове (лице)
шах2, -ът, -а; шОхове, (два л т.н.)
шОха (нелице)
шахиншОх, -ът, -а; шохиншОхове,
(двома и т.н.) шохиншОхове
шахклуб*; шОхклубове, (два и т.н.)
шОхклуба
шахмОйстор*; шОхмОйсторл,
(двомо и т.н.) шахмОйсторл
шОхмОт
шахматен, шОхмОтния(т),
шОхмОтно, шахматно; шОхмОтни
шахматйст; шахматисти, (двома
и т.н.) шахматисти
шахматйстка
шахта
шОхтен, шОхтения(т), шОхтено,
шОхтено; шахтени
шахтов
шахт^рнйр*; шОхтурнйрл, (дво и
т.н.) шОхтурнйра
шашав
шашавост, шошовосггО
шашардйсам (се), -аш
mаmардИсвам (се), -аш
шашардйсване
шашармО
шОшвам (се), -аш
татвaне
шОшка
666
шесточленоп
шашкънип; щнщкЪни, (двама и
г.н.) щащкЪчи
шашкъпйя, шашкънИи
шашкъпски
шашма
шОшпа (се), -аш
шаяк; шНяци, (два и г.н.) шаяка
шаячен, шаячния^), шаячна,
шаячно; шаячни
швИрцвОлдски
швед, -ът, -н; шведи, (двама и г.н.)
шведи
шведка
шведски
швейцарец; швейцНрци, (двамн и
'.н.) швейцОрцт
швойцарки
швейцарски
шеб)к; шебеци, (два и т.н.) шебека
шев, -ъг, -а; шевове, (двн и т.н.)
шева
шевен, шевния^), шевна, шевно;
шевни
шевиот
шевйца
шевро
шега
шогаджййка
шегоджййски
шегаджййство
шегаджйя; шегаджии, (двама и л.н.)
шегаджии
шогобйоц; шегобИИци, (двамн и
т.н.) шегобИИци
шегобййка
шегобййски
шегобййство
шеговйт
шеговйтост, шеговитостта
шегувам се, -аш
шогуване
шедьовър; шедьоври, (двн и '.н.)
шедьовъра
шезлонг; шезлонги, (двн и '.н.)
шезлонга
шейк, -ът, -а; шеИкове, (два и л.н.)
шейкн
шейкър; шеИкъри, (двн и '.н.)
шейкърн
шейна
шейновец; шейновци, (двама и л.н.)
шейновци
ш)йновка
шейновски
шейсет, шейсетте, и шестдесет
шойсОтгодйшеп,
щейсе'годйщния(т),
щейеегтодИщча,
щейсегтодИщмо;
щейсегтодИщнт, и
шест десетгодйшен
шейсотгодйшпипа и
шестдесетгодйшнина
шейсети и шестдесети
шейсетйпа и шестдесетйна
шойтап; шеСтИни, (двн и г.н.)
шеСтИна
шейх, -ъг, -а; шейхове, (двама и
г.н.) шейхове
шОкспиров
шОкспировски
шОллОк; шеллакове, (два и т.н.)
шеллака
шелф, -ът, -н; шелфове, (два и т.н.)
шелфа
шОлфов
шОмет
шеметен, шеметния^), шеметна,
шеметно; шеметни
шОметност, щемелчос'та
шомизОта
шепгОпски
шОпа
ш)пно, -еш
шепнОп)
шеппешкОта и шеппешком
шОпот
шОпотен, шепотния^), шепотна,
шепотно; шепотни
шоптОпе
шептя, -Сш
шербОт; шербети, (два и т.н.)
шербета
шордОп; шердени, (двн и т.н.)
шерденн
шердОпче; щерденчеma
шОри
шериИт
шериатски
шерйф; шерСфи, (двама и г.н.)
шерИфт
шерп; шерпи, (двама и '.н.) шерпи
шест, шестте
шОствам, -аш
шОствапо
шОствио; шествия
шОстгодйшеп, шестгодишния^),
шестгодИшна, шестгодишно;
шестгодИшни
шОстгодйшпипа
шестдесет, шестдесетте, и
шейсОт
шестдесетгодишен,
щеетдесетгодйщмил(т),
шестдесетгодишна,
шестдесетгодишно;
шестдесеггодИшни, и
шейсОтгодйшоп
шестдесетгодйшнина и
шейсОтгодйшпипа
шестдесети и шейсОти
шестдесетйна и шейсетйпа
ш)стдпОвеп, шестдневния(т),
шестдневна, шестдневно;
шестдневни
шОстетОжен, щес'е'àжния(т),
шестегО^^, щеетелажчо;
шес'е'Ижчи
шести
шостйма, шестимата
шестйца
шостцротон, шест^Ииния^),
шест^Иина, шест^ално;
шест^крИлни
шестмесечен, шестмесечният),
шестмесечна, шестмесечно;
шестмесечни
шестмесечие; шестмесечия
шестнадесет, шестнадесетте, и
шестнайсет
шестнадесетгодйшен,
шестнадесетгодишния^),
шестнадесетгодишни,
шестнадесетгодишно;
шестнадесетгодишни, и
шестнОйсетгодйшоп
шестнадесети и шестнайсети
шестнадесетйна и
шестнийсетйпа
шестнайсет, шестнайсетте, и
шестнддесет
шестпайсотгодйшеп,
щеетнайселгодИщния(т),
щеетнНйеетгодйшчн,
щееmчаСсеmгодйшно ;
шееmнайсетгодйщми, и
шестнадесетгодйшен
шестнайсети и шестнадесети
шестпойсетйпа и
шестнадесетйна
шестпойсетйпофипОл;
шее'чаИсе'ймафичИли, (двн и
т.н.) щес'найее'йнафтнала
шостобОлен, щее'обИлмия(т),
щес'обалма, шес'обàлчо;
щес'обИлми
шостокласеп, щес'окласния('),
щестокласна, шес'оклНено;
шеста^О^и
шестокласпик; щеетоклНеници,
(двама и т.н.) щеетоклаечици
шостоклОспичка
шестокрйл
шестолъчен, щее'олЪчния('),
шее'олъчча, щеетолЪчмо;
щее'олъччи
шестореп, щеетôрчия(т),
щес'орни, щееторно; щеетôрчи
шосторка
шестосрйчеп, шеетоерйчмия('),
щестосрСчча, шестосрСчно;
шестосрИчни
шестостОпон, щес'остечмия(т),
шеетостенча, щее'оетечмо;
шеетоетечми
шестостранник;
щес'острНччици, (два и т.н.)
щестосmранчика
шестостъпеп, щеетоетъпчия('),
щеетостЬnма, щееmое'ъпно;
щеетостЬпчи
шесточленоп, щееточленчил(т),
667
шосточлОнен
шесгочленна, шесгочлОнно;
шесгочленни
шестоъгълен, шoегоЪгълнлл(-),
шестоъгълна, шестоъгълно;
шестоъгълни
шестоъгълник; шестоъгълници,
(два и л.н.) шестоъгълника
шест-содем
шОeхeодмичон,
шОе-сoднлчнuя(-),
шoе-сoднлчна, шеегееднично;
шОстсОдмични
шостсрИчон, шoстерйчнuя(л),
шестерйчнн, шесгсрйчно;
шестсрИчни
шестстотен, шееmсmо-нил(m),
шестстотна, шОстстогно;
шестстотни
шоететбтин, шесготингО
шОстстотингодИшон,
шèелелàmингодйшнuл(m),
шОсгстогингодйшна,
шОсгсготннтодНшно;
шoелстолингодHшни
шоeхeхраноп, шестстраннля(т),
шестсгрОнна, шестс-рОнно;
шестсгрОнни
шОстчасое
шестчленен, шесmчлoннuл(m),
шестчленна, шестчленно;
шОстчлОнни
шетам, -аш
шетано
шотба
шотня
шеф, -ъл, -а; шОфове, (двама л л.н.)
шефове
шофка
шофеки
шофетно
шиболко
шИОам, -аш
шибан
шИОане
шИОеам (ео), -аш
шибеоно
шИбидах
шИбна (ео), -еш
шибои, -яг, -я; шибол, (два и г.н.)
шибоя
шИбър; шИбрл, (два и г.н.) шйбъра
шИбърон, шйбърния(л), шибърна,
шйбърно; шйбърни
шнеОлня
шниОч; шивОчи, (двама и г.н.)
шивОчи
шнеачон, шивачнил(л), шивОчна,
шивОчно; шивОчни
шивàчеeхво
шивачка
шнеочннца
шивОшки
шИен, шННния(г), шИйна, шййно;
шИИни
шИоно
шизофронон, шлзофренния(л),
шизофрен^, шизофренно;
шизофрОнни
шизофронИк; шизофреници,
(двама и т.н.) шизофренИци
шизофронИчон,
шитофрoнHчнлл(т),
шлзофренНчна, шизофренИчно;
шлзофронйчнл
шизофронИчна
шизофренИя
шнит; шиИти, (двнма л г.н.) шиИги
шиИтски
шИИка
шнк
шИкална
шнкалнОея, -иш
шикалкове^
шИналнов
шикозен, шикозния(г), шикозна,
шикозно; шикозни
шикозноeх, шикозносгга
шИло; шилела
шилегар, -яг, -я; шилетОрл,
(двама и т.н.) шилегОри
шилегОрна
шИлеров
шИлеровеш
шИлоет
шИлошки
шИлинг; шНлинти, (два л г.н.)
шилинга
шило; шилО
шимпанзо; шимпанзела
шИна
шИнда
шинел; шинели, (двн и т.н.) шинОла
шиник; шиници, (два и г.н.)
шиника
шинИрам, -аш
шинИрано
шнп, -ъг, -а; шйлове, (два и л.н.)
шИла
шипоно
шИпка
шипков
шИпчонски
шир
шира
шИрва ео (3 л.)
шИрон, шИрния(г), шйрна, шИрно;
шйрни
шИроне
ширина
ширине
ширИт; ширйтл, (два и л.н.)
ширйга
ширна ео (3 л.)
широк
широноглае
широногръд, шuрокогЬрдuл(л),
шнрокогърда, широкогърдо;
широкогърди
широкбгЪрдоeх
широноокрОнон,
широкоoкрaннил(л),
шнрокоекрОнна,
широкоекрОнно;
широкоекрОнни
широноклоност
широнолИн
широколИст
широколИстен,
широколйсгния(л),
широколйсгна, широколИсгно;
широколИстни
широнолъшни
широкомощоОон,
широкомащОбния(г),
широкомащОбна,
широкомащОбно;
широкомащОбни
ширононос
широкоплещ и широноплощост
широнопръст
широтО
широчина
широчък, широчкия(г), широчка,
широчко; широчки
ширя со, -лш
шИста
шИетов
шифрИрам, -аш
шифрИрано
шИфрое
шифровам, -нш
шифрован
шифроване
шИфър; шйфрл, (два и т.н.)
шифъра
шнш, -ът, -а; шйшове, (два и т.н.)
шИша
шишарка
шише; шишета
шИшкае
шншноеоя, -еш
шишноеннО
шишко; пшшковцл, (двама и т.н.)
лшшковцл
шИшчо; шишчета
шия; шИи
шия, -еш
шнортИрам, -нш
шнортИран
шкартИрано
шпОрто
шкаф, -ъг, -а; шкОфове, (два и
л.н.) шкОфа
шкафче, шкафчета
шкомОО; шкембОта
шкомбоджИИницо
шномбоджИИсни
шкомбоджИя; шкембеджИи,
(двама л л.н.) шкембеджИи
шкомОолИя; шкомбелИи, (двнма и
л.н.) шкембелйи
шномОост
668
шпагОт
шкйпер; шкйпери, (двомо л т.н.)
шкйперл
шкода
школа
школник; школници, (двамо л
т.н.) школници
школничка
школнишки
школо; школО
школовка
школски
школувам (се), -аш
школуване
шконтйрам, -ош
шконтйране
шконто
шкурка
шкуфкам, -аш
шкуркане
шлОгер; шлагери, (дво и т.н.)
шлОгера
шлОгерен, шлОгерния(т),
шлагерна, шлОгерно; шлОгернл
шлайфам, -аш
шлайфане
шлайфан
шлайфйст; шлаифасти, (двама и
т.н.) шлаифИстл
шлайфйстка
шлайфмашйна
шлОка
шланг; шлОнгове, (два и т.н.)
шлОнга
шлейф, -ът, -а; шлейфове, (дво и
т.н.) шлООфа
шлем, -ът, -а; шлемове, (два и
т.н.) шлОмо
шлемов
шлемофон; шлемофони, (два и
т.н.) шлемофоно
шлеп, -ът, -а; шлОпове, (дво л т.н.)
шлОпо
шлйфер; шлИферл, (дво л т.н.)
шлифера
шлйферен, шлйферния(т),
шлиферно, шлИферно;
шлиферни
шлифовам, -аш
шлифован
шлифоване
шлифовка
шлифовчик; шлифовчици, (двомо
л т.н.) шлифовчици
шлифовъчен, шллфовъчния(т),
шлифовъчна, шлифовъчно;
шлифовъчни
шлиц, -ът, -а; шлйцове, (два и т.н.)
шлИца
шлосер; шлосери, (двома л т.н.)
шлосери
шлосерен, шлосерния(т),
шлосерна, шлосерно; шлосерни
шлосерка
шлосеро-монтажен,
шлосеро-монтажния^),
шлосеро-монтажно,
шлосеро-монтажно;
шлосеро-монтОжни
шлосеро-монтьор;
шлдсеро-монтъорл, (двома л
т.н.) шлдсеро-монтъорл
шлдсерски
шлдсерство
mльДкавица
шлюз, -ът, -а; шлюзове, (два л
т.н.) шлюза
шляене
шляп (межд.)
шляпам, -ош
шляпане
шляпвам (се), -ош
шляпване
шляпна (се), -еш
шляхта
шляхтич; шляхтичи, (двама л т.н.)
шляхтичи
шляхтичка
шляя се, -еш
шмайзер; шмОазери, (дво и т.н.)
шмОазера
шмОйзеров
шмОтка
шмОткам се, -аш
шмОткане
шмекер; шмОкерл, (двома л т.н.)
шмОкерл
шмекерйя; шмекерии
шмекерка
шмекерлък; шмекерлъцл, (дво и
т.н.) шмекерлько
шмекерски
шмекерувам, -аш
шмекеруване
шмйргел; шмИргели, (два и т.н.)
шмиргела
шмйргелен, шмИргелния(т),
шмйргелно, шмиргелно;
шмйргелни
шмиргелйст; шмиргелистл,
(двома л т.н.) шмиргелистл
шмйргелов
шмугвам се, -аш
шмугване
шмугна се, -еш
шмуля, -иш
шнйцел; шницели, (два и т.н.)
шницела
шнола
шнорхел; шнорхели, (дво л т.н.)
шндрхело
шнур, -ът, -а; шнурове, (дво л т.н.)
шнура
шовинйзъм, шовинизмът,
шовинизма
шовинйст; шовинисти, (двамо и
т.н.) шовинисти
шовинистйчен,
шовинистйчния(т),
шовинистична, шовинистично;
шовинистични
шовинйстка
шок, -ът, -а; шокове, (два л т.н.)
шока
шокйрам (се), -аш
шокйран
шокйране
шоков
шоколОд; шоколади, (два л т.н.)
шоколада
шоколаден, шоколадения^),
шоколадено, шоколОдено;
шоколадени
шоколадов
шоколОдче; шоколОдчето
шомпол; шомполи, (дво л т.н.)
шомполо
шоп, -ът, -а; шопи, (двама и т.н.)
шопи
шопОр, -ът, -а; шопОрл, (дво и
т.н.) шопОра
шопинг
шопингтерОпия*
шопин!'!^*, -ът, -а;
шопингтурове, (два л т.н.)
шопингтура
шопингаурйзъм*,
шопингтуразмът,
шопингтуразмо
шопинг^нтър*;
шопинтцентрове, (два л т.н.)
шолингцèнтърo
шопкйня
шопски
шорти (само мн.ч.)
шортлйста
шорттрек
шосе; шосето
шосеен, шосеИния(т), шосейно,
шосейно; шосеИни
шотлОндец; шотландци, (двома и
т.н.) шотландци
шотлОндка
шотлОндски
шоу; шоута
шоубйзнес*
шоуелйт*, -ът, -о
mоуиидустрия*
шоуменски
шоупрогрОма*
шоурум; шоурумове, (два л т.н.)
шоурума
шоуспектОкъл*; шоуспектОкли,
(дво л т.н.) шоуспектакъла
шофйрам, -аш
шофйране
шофьор; шофьори, (двама л т.н.)
шофьори
шофьорски
шофьорско
шпОга
шпагОт; шпагОти, (дво л т.н.)
шпогото
669
шпажйст
шпажйст; шпажИсти, (двами и
т.ч.) nщажИстт
шпажйстка
шпойк; шпОСкове, (два и т.н.)
шпОСкн
шпакла
шпакловам, -аш
шпаклован
шпаклован)
шпакловка
шпалйр; шпилирт, (два и т.ч.)
шпилйрн
шпОлта
шпаньолски
шпОтула
шпация; шпОции
шпек, -ъг, -а
шпеков
шпОрплат
шпорплотон, шперплатен^^),
шперплатеча, шперплНтено;
шперплатени
шпОрплатов
шперц, -ът, -а; шперцове, (два и
'.н.) шперца
шпионаж
шпионажен, шлиочажчия(т),
шпионОжна, шпионажно;
шпионажни
шпионин; шпиони, (двама и т.н.)
шпиони
шпионйрам, -аш
шпионйране
шпионка
шпионски
шпионствам, -аш
шпионстване
шпионство
шпйцкомонда
шпора
шпоря, -иш
шприц, -ът, -а; шпрИцове, (два и
'.н.) шпрйца
шприцовам, -аш
шпроти (само мн.ч.)
шпула
шрайбпроОктор;
щрайбnроекгори, (два и г.н.)
шрОСбпроекгора
шропнОл; шрапмели, (два и г.н.)
щрилнела
шрапнОлен, щрапчеления(г),
щралнелеча, щрапмелено;
щрапмелечи
шрифт, -ъг, -а; шрифтове, (двн и
т.ч.) шрИфта
шрйфтов
шт (межд.)
шуба
шуболйсам (се), -нш
шуболйсвам (се), -аш
шубелйсвоне
шубелйя; шубелйи, (двама и '.н.)
шубелйи
шублер; шублери, (двн и m.ч.)
пгублерн
шубрак; шубрОци
шуго
шугов
шуговея, -еш
шугло
шугльо; шугльовци, (двама и '.н.)
шугльовци
шуквам, -нш
шукван)
шукно, -еш
шуко
шум, -ъг, -Н; шумове, (два и '.н.)
шума
шума
шумак; шумНци
шумат
шумвам, -нш
шумване
шумен)
шуменец; шуменци, (двама т '.н.)
шуменци
шумонка
шуменски
шумОр; шумерт (обикн. в мн.ч.)
шумОрски
шумка
шумлйв
шумнат
шумов
шумозаглушйтол, -ят, -я;
шумозаглушители, (два и г.ч.)
шумозаглушителя
шумол
шумолОне
шумоля, -Иш
шумотевица
шумотОвичоп, шумогевиччил('),
щумо'евичмн, щумогевтчмо;
шумогевични
шумтОне
шумтя, -Сш
шумя, -Иш
шунка
шупво (3 л.)
шупване
шупла
шуплест
шуплйв
шуплйвост, щупливос'та
шупн) (3 л.)
шурвам, -аш
шурван)
шуреи, -ял, -я; шуреи, (двама и
г.н.) шуреи
шуренОйка
шуркам, -аш
шуркане
шурна, -еш
шуробаджанащина
шуртОне
шуртй (3 л.)
шут1, -ъг, -н; шутове, (двама и
'.н.) шутове (лице)
шут2, -ът, -н; шутове, (два и т.н.)
пгутн (прил.)
шут
шутйрам, -нш
шутовски
шутовщина
шушка
шушпо, -еш
шушнене
шушоп; шушони, (двн и г.н.)
шушона
шушукам, -нш
шушукан)
шушулка
шушумйга
шушу-мушу (межд.)
шхуно
шчечйнски
шшт (межд.)
шътвам, -аш
шъткам, -иш
шътна, -еш
670
щур-пощурял
щ
ща, щеш
щаб, -ът, -а; щабове, (два л г.н.)
щаба
щабен, щабння(г), щОбна, щОбно;
щОбни
щабквартИра
щОбофицор; щОбофицОрл, (двама
и г.н.) щабофнцОрн
щОеон, щОвения(т), щОвена,
щОвено; щОвени
щавене
щОвя, -иш
щадено
щадя, -Иш
щОИга
щампа
щамповам, -аш
щампован
щамповано
щомпоиъчон, щамповъчния(л),
щамловъчна, щамповъчно;
щамловъчни
щОнга
щангИет; щангисти, (двама и л.н.)
щангИсти
щангистна
щанд, -ъг, -а; щандове, (два и г.н.)
щОнда
щангист; щОндисгл, (двама и г.н.)
щОндисти
щандИстно
щОнца
щанцдвам, -аш, и щонцуеам
щапукам, -аш
щапуконо
щОстио
щастлив
щастливец; щастливци, (двама и
т.н.) щасглИвцл
щостлИеиче; щoеmливлчела
щостлиено
щат1, -ъг, -а; щатове, (два л г.н.)
щОга
щат2, -ъл, -а; щати, (два и т.н.) щОга
щателен, щателния(т), щОтелна,
щОгелно; щОтелни
щОтолноет, щатoлноегта
щатен, щагния(т), щОгна, щОгно;
щатни
щатски
щафета
щафотон, щафОгния(т), щафОгна,
щафелно; щофетни
що
щедрост, щедростта
щОдър, щедрия^), щОдра, щОдро;
щедри
щека
щекер; щОкерл, (два и т.н.) щОкера
щокохлИв
щокохлявоeх, щoкотлuвоегла
щемпел; щемпели, (два и т.н.)
щОмлела
щомполуиам, -аш
щомполуеан
щемполуеане
щение
щопеол; щОлсели, (два л т.н.)
щОлсела
щОрна
щоркин
щиглец; щитлецй, (два и г.н.)
щиглеца
щнк, -ъл, -а; щикове, (два л г.н.)
щйка
щипОлка
щипало; щипалО
щипано
щИпиам, -аш
щипиане
щипка
щипна, -еш
щипотоно
щнпОтя, -иш
щипцн (само мн.ч.)
щипя, -еш
щир, -ъг, -а
щнт, -ъг, -а; щитове, (два и л.н.)
щйга
щитовиден, щитовИдния(г),
щитовидна, щиговйдно;
щиговИдни
щихбнОeон, щитоиоенuя(т),
щи-сносна, щитоносно;
щи-сносни
щихопоeец; щигсисецu, (двама и
т.н.) щлтонсецл
щитообрОзон, щллссбрНзнuя(m),
щлтообразна, щллообрОзно;
щлтообрaтни
щифт, -ъг, -а; щЛфлове, (два и л.н.)
щифта
що-годо
щом
щолон; щ0ленн, (два и т.н.) щолена
щора
щраих, щрОахове, (два и л.н.)
щрОйха
щраихгарон, щраИхтарния(л),
щрОИхтарна, щрайхгарно;
щрОИхтарни
щрак (межд.)
щракам, -нш
щракане
щраквам, -аш
щраквано
щрОнна, -еш
щрапом, -аш
щрапоно
щрОуе; щрОуси, (два и г.н.) щрОуса
щраусов
щрих, -ъл, -а; щрйхи, (два н г.н.)
щрйха
щрнхИрам, -аш
щрихИран
щрихирано
щрихнод*, -ъг, -а; щрНхкодове,
(два и г.н.) щрйхкода
щрИхов
щриховам, -аш
щрихоеоно
щрудел; щрудели, (два н т.н.)
шрудела
щръОла
щръОльо; щръблъовцл, (двама и
т.н.) щръблъовцл
щрънеом, -аш
щрънвано
щръклОоно
щръклост
щръклОя, -еш
щрънлица
щръкна, -еш
щука
щукеам, -аш
щукеано
щукна, -еш
щур
щурае
щурак; щурОцн, (двама и г.н.)
щурОцл
щурам ео, -аш
щурано
щурОчна
щуреал; щурвнли, (два л л.н.)
щурвала
щурооне
щурец; щурцй, (два л л.н.) щуреца
щурея, -еш
щуркам ео, -аш
щурм, -ъг, -а; щурмове, (два л
г.н.) щурма
щурман; щурманн, (двама и л.н.)
щурманн
щурманекн
щуфмов
щурмоеОн; щурмовОци, (двама и
л.н.) щурмоваци
щурмовашки
щÿрмбвщинa
щурмувам, -аш
щурмувано
щуротИя; щуротйи
щуф-пощурял,
щур-пощурОлия(т),
щура-пощуряла,
щуро-пощуряло;
671
щур-пощурял
щурл-пощурели
щурче; щурчОта
щутгартски
щъкам, -аш
щъкане
щърб
щърбав
щърбОт
щърбеене
щърбене
щърбея, -еш
щърбя, -иш
щърк, -ът, -а; щъркове, (два и
т.н.) щърка
щъркел; щъркели, (дво и т.н.)
щъркела
щъркелица
щъркелов
щъркелче; щъркелчето
щърков
щъркокрОк
щърконог
щяло-нещяло
щях, щеше
672
ъхъ
ъ
ъглен, ъглечия('), ъглена, ъглено;
ъглени
ъглест
ъглов
ъгловИт
ъгловйден, ъгловСднияСт),
ъгловСдна, ъгловйдно;
ъгловСдни
ъгломОр; ъгломери, (двн и '.н.)
ъгломера
ъгломОрен, ъгломернтл('),
ъгломерна, ъгломерно;
ъгломерни
ъглообрОзен, ъглообрНзния(г),
ъглообрОзна, ъглообрОзно;
ъглообрОзни
ъглополовяща
ъгъл, -ъг, -н; ъгли и ъгли, (два и
'.н.) ъгъли
ъгълеп, ъгълния(т), ъгълнн,
ъгълно; ъгълни
ъгълник; ъгълници, (двн и '.н.)
ъгълника
ъгълче; ъгълчето
ъпдъргрИупд
ъогр&идвам, -нш
ъпгр&идван
ъпгрОйдван)
ъпдОйт
ъпдОйтвом, -нш
ъпдОйтвон
ъпдОйтвоно
ъперкът; ъперкътт, (двн и '.н.)
ъперкъга
ъх (межд.)
ъхам, -аш
ъхвом, -аш
ъхпа, -еш
ъхъ (межд.)
43. Официален правописен речник на българския език
673
ю
юан, -ът, -о; юОни, (два и т.н.) юОна
юбилеен, юбллеания(т),
юбилейна, юбллеИно;
юбилейни
юбилей, -ят, -я; юбилОл, (два и
т.н.) юбилОя
юбиляр, -ят, -я; юбллярл, (двама
и т.н.) юбллярл
юбилярка
ювелйр; ювелИрл, (двома и т.н.)
ювелИрл
ювелйрен, ювелйрния(т),
ювелирна, ювелирно; ювелйрни
юг, -ът, -а
югозОпад
югозападен, югозОпадния(т),
югозападна, югозападно;
югозОпадни
югойзток
югойзточен, югоазточния(т),
югойзточна, югоизточно;
югойзточни
югослОвски
югославянин; югославяни,
(двома и т.н.) югославяни
югославянка
юда
юдайзъм, юдайзмът, юдайзмо
юдей, -ят, -я; юдел, (двамо и т.н.)
юдОл
юдейка
юдейски
юдейство
юдене
юдин
юдински
юдя, -иш
южен, южния(т), южно, южно;
южни
южноамерикОнец;
южноамерикОнцл, (двома и т.н.)
южноамерикОнцл
южноамериканка
южноамерикански
южноафрикОнец;
южноафрлкОнцл, (двомо и т.н.)
южноафрикОнцл
южноафрикОнка
южноафрикански
южнобългарски
южноевропейски
южнославянски
южняк1; южняцл, (двама и т.н.)
южняци (лице)
южняк2 (нелице)
южнячка
южняшки
юздО
юзйна
юзър; юзърл, (двамо и т.н.) юзъри
юлОр, -ът, -а; юлОрл, (два л т.н.)
юлОра
юли
юлиОнски
юлски
юмрук; юмруцл, (дво и т.н.)
юмрука
юмручен, юмручния(т), юмручна,
юмручно; юмручни
юнОк; юнОци, (двамо и т.н.)
юнОци
юнакйня
юнОков
юначага
юнОчен, юнОчния(т), юначна,
юнОчно; юнОчни
юначество
юначйна
юнОшки
юнащина
юнга; юнги, (двамо л т.н.) юнги
юнец; юнцИ, (два и т.н.) юнОца
юни
юнйца
юнкер; юнкерл, (двомо и т.н.)
юнкерл
юнкерски
юноша
юношески
юношество
юнски
юпи, юпито
юра
юрвам (се), -ош
юрване
юргОн; юргОни, (дво л т.н.)
юргОно
юрганджййка
юрганджййски
юрганджйя; юрганджйи, (двомо и
т.н.) юргонджйи
юргОнски
юрдек; юрдОци, (два и т.н.) юрдОко
юрдечка
юридйчески
юрисдйкция
юрйсконсулт; юрисконсулти,
(двамо л т.н.) юрисконсулти
юрйспруденция
юрйст; юристи, (двама и т.н.)
юристи
юрйстка
юркам (се), -ош
юркане
юрна (се), -еш
юрод; юроди, (двома и т.н.) юродл
юродйв
юрски
юрта
юрук; юруци, (двамо и т.н.) юруцл
юруш
юрушки
юс, -ът, -а; юсове, (два и т.н.) юса
юсов
юта
ютен, ютения(т), ютена, ютено;
ютени
ютйя; ютйи
юфкО
674
ярмомОлка
я
я (вж. тя)
я (сз.)
я (част.)
я (межд.)
яаа (межд.)
ябанджИина
ябанджИИсни
ябанджия; ябанджйи, (двама л г.н.)
ябннджйл
яблан; яблони, (два и л.н.) яблоно
ябланое
^лански
ябълка
ябълков
яОълкоиИдоп, лбълксвйдния(m),
ябълковата, лбължсвйдно;
ябълковадни
ябълчон, Лбълчoнuя(т), Лбълчoна,
Лбълченс; ябълчени
ябълчица
ява^ки
явен, явнля(л), явна, явно; явни
явна
явление, явлОния
явор; явори, (два и л.н.) яворн
яворов
явя со, -Иш
явявам со, -аш
явяване
ягода
ягодов
ягорИда
ягуОр,-ът, -а; ягуОри, (два и т.н.)
ягуОрн
яд, -ъл, -0; ядове, (два и л.н.) яда
яд мо е (3 л.)
ядо ми ео (3 л.)
яден, Лднил(т), ядно, ядно; ядни
ядене, яденета
ядец (межд.)
ядиион, ядйвния(л), ядИвна, ядйвно;
ядавни
ядиео
ядка
ядкое
ядлИе
ядовит
ядоиИтбeт, ядови-ос-га
ядосам (ее), -аш
ядосвам (ео), -аш
ядосвано
ядрен, Лдрoнuя(m), ядрена,
ядрено; ядрени
ЯДропороактИиоп,
ЛдрoнсреакгHвнлл(т),
ЛдрoнсреаклИвнo,
ЛдренсрoакгHвно;
Лдренсреoклйвнu
ядропофизИчоп,
Лдренофлзйчния(л),
ядронофизачно,
ядренофизИчно; ядренофизачни
ядро; ядрО
яз, -ъг, -а; язове, (два л г.н.) язн
язва
язвен, язвения^), язвена, язвено;
язвени
язвИтелен, лзваmелния(m),
язвИтелна, язвИтелно;
язвителни
язиИхелпбeт, лтвигелнссглО
яздено
яздя, -нш
язовец; язовци, (два и т.н.) язовеца
язоинна
язоеИр; язовири, (два и л.н.)
язовира
язоиИрон, лзовйрнuл(m),
язовирна, язовирно; язовирни
язък (межд.)
яицо; яйцО
яИцонИдон, лHцеваднuл(л),
яНцевйдна, яйцевидно;
яИцевйдни
яяцевндпоeх, яИцовидносглО
яИцеклетка
яяцоклотъчоп, лИцеклегъчнлл(т),
лИцеклетъчна, лацoклoгъчно;
лйцoклomъчнл
яИценосен, яйценосния^),
яйценосна, яйценосно;
яйценосни
яИцоббразоп, лHцесбрНзнuл(т),
лйцoобрàзнo, лHцесбрàзнс;
лИцoобрНзни
яИцесъбирОч; яНцесъбирачи,
(двама и г.н.) яйцесъбирОчи
яичОр, -яг, -я; яйчОрл, (двама и г.н.)
яйчОрл
яИчОрна
яИчОреки
яячoрeтвб
яичен^ яйчения(т), яйчена,
яйчено; яйчени
яИчен2, ЛИчнuл(л), яйчна, яйчно;
яйчни
яИчник; яйчници, (два л г.н.)
яйчника
як, -ъл, -а; якове, (два л т.н.) яка
як (прлл.)
яка
янов
янанИзъм, лкoватньm, якавизма
яноесни
янам, -аш
янане
яката
яко, якета
янИчна
якобинец; якобИнци, (двама л г.н.)
якобИнци
якобИн^
якобИнски
якост, якостгО
якостен, Якссгнля(m), якостна,
якостно; якостни
якут; якули, (двама л л.н.) якуги
янутна
янутени
ялов
яловица
яловбeх, лловссmma
ялтонеки
ям (ео), ядОш
яма
ямОИсни
ямб, -ъл, -а; ямби, (два л л.н.) ямба
ямОИчон, ямбачиuл(л), ямбйчна,
ямбИчно; ямбйчни
ямОИчоснн
ямболец; ямболци, (двама л т.н.)
ямболци
ямболна
ямболски
ямна
ямурлук; ямурлуци, (два л т.н.)
ямурлука
янкн; янки, (двамн л т.н.) янки
янтар, -ът, -а, л янтар
янтарон, янларния(л), янтарна,
янгарно; янторни, л янтарон
ЯптаропбжЪлх и янтарножълт
янтаренозлатисти
ЯпхарнозлахИeт
януОри
януарски
японец; японци, (двама л т.н.)
японци
япОнна
японски
японско-китаИски
яр, -ъг, -а; ярове, (два л т.н.) ярн
ярд, -ъг, -а; ярдове, (два л л.н.)
ярда
яре; ярета
яроОица
яребичен, Лрoблчнля(л),
яребична, яребично; яребични
яроОичи, яребичня^), яребича,
яребиче; яребичи
ярОм; ярОми, (два и л.н.) ярема
ярешки
ярина
ярка
яркозолон, Лрксзелoнuл(т),
яркозелОна, яркозелено;
Лркотелoни
яркосИн
яркост, яркостгО
яркочервен, Лркочoрвения(m),
яркочервена, яркочервено;
яркочервени
ярма
ярмомолна
675
ярост
ярост, яроситО
яростен, Лросгнил(т), яростна,
яростно; яростни
ярък, яркия^), ярка, ярко; ярки
ясен, Лсния(т), Лечн, ясно; ясни
ясен; ясени, (двн и т.ч.) ясена
ясенов
ясла
ясн)е (3 л.)
яснина
яспичък, Лечичкил('), ясничка,
Лсчичко; яснички
ясно ми е (3 л.)
ясновйдец; ясновидци, (двама и
'.н.) ясновидци
ясновйдка
ясновйдски
ясновйдство
яснозвучон, лечозвÿччил('),
лсчозвÿчна, лсчозвучно;
лсчозвуччи
яснозелОн, Лсчозеления('),
Лсчозелечa, Лечозелечо;
Лсчозелени
яснолйк
ясносйн
ясност, лсчослта
яснота
ясночервОн, Лсчочервентл('),
Лсчочервеча, Лсчочервено;
Лсчочервент
яспис; Лепист, (двн и '.н.) Леnиеа
ястие;ястия
ястреб; ястреби, (двн и т.ч.) ястреба
ястребов
ят, -ъг, -н; ялове, (дви и г.н.) ята
ятогОн; ятагани, (два и '.н.)
ятагана
ятак; ятОци, (двама и '.н.) ягОди
ятОчка
яташки
ято; ягО
ятов
яхам, -нш
яхане
яхвам, -нш
яхване
яхна, -еш
яхнйя;яхнии
яхта
яхтон, Ях'ечия('), яхтенн, яхтено;
Лх'ечи
яхтклуб, -ъг, -а; яхтклубове, (два
и m.ч.) яхгклуба
яхтпристанищ); ЯхгnртсгНчища
яхтсмен; яхгсмени, (двама и г.н.)
Лх'смечи
яхттурйзъм, яхлгурСзмъг,
Лх''урСзма
яхтхотОл, -ъг, -а; яхгхогели, (двн
и m.ч.) яхгхогели
яхър; яхъри, (двн и т.н.) яхъра
яшен, Лщмия('), Ящнн, Лшмо;
Лщми
яшмОк; лшмНцт, (двн и 'D.) ящмака
яшност, ящчосгта
я-я (межд.)
676
Официален
правописен
речник
на българския
език
Издателство
ПРОСВЕТА
е член на Асоциацията
на европейските
издатели
на учебници
Цена 35,00 лВ.
Със своите близо 90 000 речникови единици Официалният
правописен речник иа българския език е най-пълниит досега
справочник от този тип.
Речнииът има нормативен характер - правилата,
формулирани в увода, са задължителни за писменото
общуване в пуб/^1^1^нг^та сфера. Това важи и за правописа
на включените в словника думи и форми.
Уводните части на речника правилата
на писмения език, представени максимално ясно,
достъпно и непротиворечиво. С цел да се улесни
тяхното усвояване и прилагане се избягва
прекомерната употреба на термини.
Сллонниът на речника регистрира активния речников
състав на днешния книжовен български език и съдържа
значително повече думи и форми от досега действалите
официални правописни речници, издания на Иннтитута
за български език.
След внимателен подбор са включени много нови думи
от последното десетилетие.
Правописннят речник е изработен от екип езиковеди
от Иннтитута за български език на БАН, който
е упълномощен да проучва промените в писмената
практика и да внася единство в правописа чрез системно
кодифициране.
Речнииът е предназначен за всички, за които
грамотността е задължително условие за успешно
общуване и добра професионална реализация.