Author: Мурдаров Владко  

Tags: български език   речник  

ISBN: 978-954-01-2701-9

Year: 2012

Text
                    БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
Официален
ПРОСВЕТА
Основано
1945 г


Българска академия на науките Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ Официален правописен на ГпъшциКия език ПРОСВЕТА София
ОФИЦИАЛЕН ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Авторски колектив: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Александро¬ ва, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, доц.. д-р Маргарита Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф.. д.ф.н. МериЛакова, доц. д-р Петя Костадинова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, ас. д-р Атанаска Атанасова Редактор Мария Бунева Художник на корицата Виктор Паунов Графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев Художник редактор Вихра Стоева Технически редактор Йорданка Иванова Коректори: Жана Ганчева, Мила Томанова-Димитрова Българска. Издание I. Формат 70x100/16. Печ. коли 42,25. Изд. коли 54,76. Код 29901135832. Издателство „Просвета - София “ АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2 www.prosveta.bg Печат „Военно издателство “ ЕООД - София © Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2012 г. © Виктор Вертер Паунов - художник на корицата, 2012 г. © Тотко Димитров Кьосемарлиев - графичен дизайн, 2012 г. © „Просвета - София“ АД, всички права запазени. ISBN 978-954-01-2701-9
СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР 7 Правопис и пунктуация на българския езютк 9 БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА 10 Българска азбука Ю Особености при употребата на някои букви 11 Пунктуационни знаци 13 Непунктуационни знаци 13 ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ 14 Морфологичен пришцш 14 Фонетичен пришцш 14 Синтактичен пришцш 14 Традиционен (исторически) пришцш 14 ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА 15 Правописни правила с фонетичен характер 15 Промешшивя 15 Вмятане и изпадане на гласни и съглааш 16 Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл- 18 Групи -ея, -ия, -еа-, -иа- 18 Правопис на -к- и -г- в глаголни форми 19 Удвояване на предлозите в и с 19 Правописни правила с граматичен характер 20 Членуване с пълен и кратък член 20 Звателни форми 24 Форми за множествено число на съществителните имена 26 Формите кого, когото, някого, никого 28 Възвратно притежателно местоимешие 28 Дееприласпад 28 Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо и второ спрежешие 28 Някои случаи на съгласуване по число 29 ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК 30 Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскршпци 30 Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици 30 Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици 32 Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслигеращмг 33 Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод 34 3
Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция 34 Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма 35 Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици 35 ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА С ЛАТИНСКИ БУКВИ 37 УПОТРЕБ А НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ 40 Морфологична употреба на главни и малки буюви 40 Главни буюви 40 Малки буюви 44 Синтактична употреба на главни буюви 47 Стилистична употреба на главни буюви 48 Графична употреба на главни буюви 49 СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ 51 Слято пиете 51 Съществителни имена 51 Прилагателни имена 54 Наречта 56 Предлози и съюзи 57 Полуслято писане 58 Съществителни имена 58 Прилагателни имена 60 Числителни имана 62 Наречем 62 Междуметия 62 Разделно пиете 62 Особени случт 65 Писане на отрицателните частици не и ни 66 ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД 68 ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ 70 Графични съкращешия 70 Лексикални съкращешия 72 ПУНКТУАЦИ 74 Пунктуационни знаци 74 Запетая [,] 74 Пунктуационна употреба на запетаята 74 Запетая в простото изречете 74 Запетая в сложното изречете 78 Непунктуационна употреба на запетаята 84 Точка и запетая [;] 84 Двоеточие [:] ? 85 Пунктуационна употреба на двоеточието 85 4
Непунктуационна употреба на двоеточието 88 Скоби [()] 89 Тире [-] 91 Пунктуационна употреба на тирето 91 Непунктуационна употреба на тирето 95 Кавички [„ “] 96 Точка [.] 99 Пунктуационна употреба на точката 99 Непунктуационна употреба на точката 99 Въпросителен знак [?] 101 Удивителен знак [!] 102 Многоточие [...] 102 Непунктуационни знаци 103 Дефис (малко тире) [-] 103 Знак за ударение ['] 104 Апостроф ['] 105 Наклонена черта [/ 105 Индекс и звездичка [*] 106 ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ 108 Оформяне на части от текста 108 Оформяне на рубрики 112 Оформяне на текст, придружаващ образно или графично представена информагци 116 Оформяне на текст с цитат 120 Оформяне на библиографско цитиршие 124 Оформяне на текст с пряка ре1? 130 Оформяне на текст с полупряка ре1? 132 Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарии 133 Оформяне на тестови задачи с множествен отговор 134 Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста 136 ОПИСАНИЕ НА ДУМИТЕ В РЕЧНИКА 141 Използвани съкращения в словника 145 СЛОВНИК 147 5
ПРЕДГОВОР През последните десетилетия у нас чувствително нарасна ролята на езиковата грамот¬ ност като задължително условие за успешно общуване и добра професионална реализация. Това наложи подготвянето на този напълно нов правописен справочник. В него е приложен съвременен подход към представянето на правилата, регламентиращи писмената практика, и към подбора на словниковите единици и техните форми. Със своите около 90 хиляди думи предлаганият „Официален правописен речник на българския език“ е най-пълният от досега излезлите речници от този тип. Речникът е наречен официален, защото правилата, формули¬ рани в него, са задължителни за писменото общуване в публичната сфера, а включените в него думи и техните форми са представени с нормативно установения им правопис. В уводната част на речника са включени основните правила на правописа и пунктуация- та на българския език. Без да се променят по същество в сравнение с досегашните официални справочници, тук те са формулирани максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. С цел да се улесни тяхното усвояване и прилагане се избягва прекомерната употреба на термини. Изложението в увода обхваща най-важните правописни и пунктуационни проблеми и следва формата, която е традиционна за съществуващите правописни речници. Същевре¬ менно на редица места обясненията са организирани по-рационално. Това е предпоставка за стабилното усвояване на правилата. Отчита се важното изискване да не се извършват резки промени при кодификация на правописните норми, за да се осигури тяхната приемственост и устойчивост. Текстът е снабден с необходимите препратки между отделните части с цел да се постиг¬ нат по-голяма пълнота и информативност. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена прак¬ тика. Едновременно с това са прецизирани онези от действащите правила, при които има неяснота и чието прилагане предизвиква проблем. Включени са и нови правила във връзка с внимателното проучване на явленията, които до момента не са били обект на регламентиране в правописните справочници. При формулирането на правилата са отчетени и съществуващи¬ те нормативни държавни документи. Словникът на речника, който е подготвен специално за това издание и върху който е работено продължително време, регистрира много голяма част от активния речников състав на книжовния български език към края на първото десетилетие на 21. век, като съдържа зна¬ чително повече думи и форми от досега действалите официални правописни речници, издания на Института за български език. Включени са много нови думи (без специалната и тясно професионална терминологична лексика), появили се през последните две-три десетилетия не само в различни по вид речници, но и в материали от печата, художествената литература и популярни интернет сайтове. Едновременно с това са отстранени някои по-редки и остарели думи и форми, които се срещат в други справочници. Словниковата част на речника съдържа богата информация, като са представени повече правописни особености при различните форми на отделните части на речта и са включени голям брой указания за всякакви по-трудни правописни случаи. Правописният речник е изработен от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Секцията за съвременен български език към Института за български език, който е упълно¬ мощен да проучва промените в писмената практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифициране. Речникът е предназначен за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и пунктуацията на българския език или искат да подобрят своята грамотност, за специалисти, които се нуждаят от справки, както и за преподаватели. Уводът на изданието е подготвен от авторски колектив в състав: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Александрова, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, 7
доц. д-р Маргарита Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф. д.ф.н. Мери Лакова,' доц. д-р Петя Костадинова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Или¬ ана Стоилова. Автори на речниковата част са проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Алексан¬ дрова, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, доц. д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, ас. д-р Атанаска Атанасова. Секретари на изданието са гл. ас. д-р Илиана Стоилова и ас. д-р Атанаска Атанасова. Рецензенти са чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д.ф.н. Руселина Ницолова, проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова, проф. д-р Борис Парашкевов и доц. д-р Радка Влахова. Речникът е обсъден и приет за печат от Научния съвет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. 8
ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК 9
БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА Българска азбука Ж 1. Съвременната българска азбука се състои от 30 букви. Те се реализират в следните раз¬ новидности - главни и малки, ръкописни и печатни. Специални имена в съвременната бъл¬ гарска азбука имат само буквите ъ - ер голям, ь - ер малък, и й - и кратко. Азбучният ред на българските букви е следният: Печатни Ръкописни Главни Малки Главни Малки A a л 0/ Б б 5 В в 6 Г г У г д Д 2) 9 Е е 8 & ж ж Ж ою 3 3 3 ? и и и и й й и I к к Л W л л Л JU м м М м н н Н 9 о 0 0 0 п п Я 10
р р X л с с с 0 т т я 771/ У У У у ф Ф $ X X X (D Ц Ц Ч у ч ч ч ъ ш ш UL ш Щ Щ Щ ъ ъ Ъ ъ ь ь b ъ ю ю J0 ю я я я л М 1.1. Буквите от българската азбука служат за отбелязване на 45-те звука в българския език. Особености при употребата на някои букви ÎHSS 1.2. Буквата а се използва за отбелязване освен на звука [а] и на звука [ъ] под ударение в следните случаи: в 1.2.1. Във форми за крагьк член на съществителни имена от м.р. дом - дома, (изговор домъ), клас - класа (изговор класъ), мъж - мъжа (изговор мъжъ), син - сина (изговор синъ), свят - света (изговор светъ) ИИ 1.2.2. В глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. донеса (изговор донесъ), чета (изговор четъ), дадат (изговор дадът), крадат (изговор крадът) 11
КЖ 1.3. ' Буквата я се използва за отбелязване на: 8И 1.3.1. Гласна [а] и мекост на предходна съгласна. бял (б’ал), видял (вид’ал), мляко (мл’ако), голям (гол’ам), протягам (прот’агам), Галя (гал "а) Ж 1.3.2. Звукосъчетание [йа] в началото на думите или след гласна. ябълка (йабълка), ягода (йагода), Яна (йана), настоявам (настойавам), паяк (пайак), България (българийа), Сия (сийа) ЯВК 1.3.3. Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в членувани форми на съществи¬ телни имена от м.р. ден - деня,, денят (изговор ден ’ъ, ден ът), сън - съня,, сънят (изговор сън ’ъ, сън ’ът) И 1.3.4 Звук [ъ] под ударение и мекост на предходна съгласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. благодаря - благодарят (изговор благодар ’ъ - благодар ’ът), виня - винят (изговор вин ъ - вин 'ът), деля - делят (изговор дел ’ъ - дел ’ът), предупредя - предупредят (изговор пред- упред ъ - предупред ’ът) one 1.3.5. Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна - в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. броя - броят (изговор бройъ - бройът), кроя - кроят (изговор кройъ - кройът), строя - строят (изговор стройъ - стройът) в 1.3.6. He се пише буква я след буквите ж, ч, ш. 1.4. Буквата ю се използва за отбелязване на: SK 1.4.1. Гласна [у] и мекост на предходна съгласна. бюро (б ’ уро), кюфте (к ’ уфте), меню (мен ’у), пардесю (пардес ’у),революция (револ 'уцийа) ЯЯ 1.4.2. Звукосъчетание [йу] в началото на думите или след гласна. юли (йули), юноша (йуноша), юг (йуг), ютия (йутийа), каюта (кайута), воювам (войу- вам) М 1.4.3. He се пише буква ю след буквите ж, ч, ш. МИ 1.5. Буквата щ бележи звукосъчетанието [шт]. щастие, горещина, кръщавам, къща, пеш,, щрудел,, щъркел 12
1.6. Буквата ь (ер малък) се използва единствено за предаване на мекост на съгласна пред о и затова се среща само в буквосъчетанието -ьо-. минъор, шофьор, канъон, гьон, пастьоризирам, сьомга, гастрольор, жонгльор И 1.6.1. He се пише буква ь след буквите ж, ч, ш. МШ 1.7. Буквата ъ се пише в края на думите изключително рядко - само ако е под ударение в думи от турски (имамбаялдь, Татарль и някои други), китайски (Яндзъ и др.) и други езици, както и в някои междуметия (ьхь, цЪ-цЬ-ць). МИ.8. Буквосъчетанието дж се използва в следните случаи: Hi 1.8.1. За отбелязване на звука [дж]. бюджет, джавкам, джинси, джоб, джудже, джаз, Джордж М 1.8.2. За отбелязване на съседните звукове [д] и [ж] при свързването на две морфеми. надживея в 1.9. Буквосъчетанието дз се използва в следните случаи: ■Н 1.9.1. За отбелязване на звука [дз]. дзенбудизъм, дзифт, дзън, скръндза Ж 1.9.2. За отбелязване на съседните звукове [д] и [з] при свързването на две морфеми. надземен,, надзор, предзнаменование, подзаконов, подземие Пунктуационни знаци ■■2. В българската графична система се използват следните пунктуационни знаци: точка [.], въпросителен знак [?], удивителен знак [!], многоточие [...], запетая [,], тире [-], точка и за¬ петая [;], двоеточие [:], скоби [()] и кавички [„ “]. Непунктуационни знаци ■■3. Българската графична система включва и други графични системи или елементи от тях (арабски и римски цифри, знаците за математическите действия, както и знаците за ударение, процент, градус, параграф, апостроф, индекс, звездичка и др. и някои гръцки и латински букви). 13
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ ■■4. В съвременния български правопис се прилагат морфологичният, фонетичният, синтактичният и традиционният (историческият) принцип. Морфологичен принцип Основната част от правилата за писане на думите в българския език се основава върху морфологичния принцип. Според него еднаквите строежни елементи на думите - морфемите (корен, представка, наставка, окончание, определителен член), се пишат по един и същ начин независимо как се изговарят в книжовния език, за да се запази еднакъв графичният облик на съответната морфема и да се улесни четенето: разкош (изговор раскош), хляб (изговор хляп), сграда (изговор зграда), сватба (изговор свадба) и под. Върху морфологичния принцип се основават и правилата за употреба на главна и малка буква при разграничаването на собствените от нарицателните имена. Морфологичният принцип се прилага и в случаите на условно предаване на звука [ъ] под ударение чрез буквите а и я (в глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. и в членува¬ ни форми). Той действа и при използването на графемата й за означаване на кратките форми на личното и притежателното местоимение за ж.р. с цел разграничаването им от съюза и. Фонетичен принцип ■ 4.2. Според фонетичния принцип правописът на думите е в съответствие с книжовното им произношение. Върху него са основани правилата за променливо я, за групите -ър-/-ръ-, ъл-/-лъ-, както и за опростяването на групи съгласни. Той е в сила при думи като: сърце (срв. сърдечен), нишка, овошка (срв. нищя, овощен), гозба (срв. гостя),, цъфтя (срв. цвят) и някои други. Върху фонетичния принцип са основани и част от правилата за пренасяне на части от думи на нов ред, за съкращаване на думи и изрази, както и единични пунктуационни правила. Синтактичен принцип Синтактичният принцип действа в рамките на словосъчетанието и изречението. Върху него се основават повечето от правилата за употреба на препинателните знаци и за правописа на сложните думи, както и част от правилата за писане на главни и малки букви. Традиционен (исторически) принцип Действието на традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. Спо¬ ред този принцип правописът на някои думи се подчинява на историческата традиция (без да се отчитат съвременният им изговор и строеж). Върху традиционния принцип е основан правописът на думи като втори,, евтин, Георги, Евтимий, както и употребата на буквите щ, ь, ю, я. 14
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА Общите правописни правила се определят от взаимодействието между правописните принципи и се отнасят до целия речников състав на съвременния български книжовен език. Правописни правила с фонетичен характер Променливо я По традиция променливо я в съвременния български език се нарича наследникът на ста¬ робългарската ятова гласна (Ь). Променливо я е онова я, което при определени условия преминава в е. ■■5. ' Пише се я, ако едновременно са спазени следните три условия: 1) я е в сричка под ударе¬ ние; 2) сричката след я съдържа една от гласните [а], [о], [у], [ъ] или я е в последната сричка на думата; 3) след я не следва мека съгласна, както и съгласна [ж], [ч], [ш] или й. бряг, бяла, видяло, вървях, вЯрвам, голям, няколко, нямам, пясък, рЯдък, сляп, смях, сняг, опрях:, редях, тяхна ■■6. В някой форми на думата и в производни думи променливото я преминава в е при след¬ ните условия: »6 6.1. Когато не е под ударение. блян - бленувам; бряг - брегове, брегова; бял - белота, беломорски; желязо - железд, железобетдн; измяна - изменя; място-места, местоположение; ням - немея; свят - светът, светове, светдвен Когато сричката след него съдържа гласна [е] или [и]. бял - бели; бясна - бесен; голям - големи; рядък-редки всяка - всдки; някой - нечий; тяхна - техен (техни) блестял - блестели; видял - видели; горял - горели; полял - полели видян - видени; възпят - възпети; залят - залети; опрян - опрени Когато сричката след него съдържа мека съгласна. бял - избеля; място - местя; пяна - пеня се Когато сричката след него съдържа една от съгласните [ж], [ч], [ш] или й. бряг - безбрежна; грях - грешка; мляко - млечна; някой - нещо; смях се - смейте се; сняг - снежна ■■7. Дори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия, правилото за променли¬ вото я не е в сила в следните случаи, установени по традиция: 15
«77.1. ' Пред окончания -хме, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на гла¬ голи с ударение върху променливото я то не преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е. бях - бяхме, бяхте; видях - видяхме, видяхте; живях - живяхме, живяхте; търпях - търпяхме, търпяхте ШЯ12. В членуваните форми на някои съществителни имена с наставка -ост, образувани от минали причастия, я не преминава в е, въпреки че е в сричка извън ударение. закостенялост- закостенялосттд; изнемогщяюст - изнемощялостта; недодяланост - недодялаността; припряност - припряността В корените на производни глаголи, образувани с наставка -н-, я преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласна [а]. клякам - клекна; лягам - легна; мятам - метна; посягам - посегна; смятам - сметна Ш 7.4. Във формите за ж.р. и ср.р. на някои производни прилагателни имена с наставка -ен я преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласни [а] или [о]. гняв - гневна, гневно (от гневен); лято - дълголетна, дълголетно (от дълголетен); мярка-мдрна, мерно (от мерен); цвят - цветна, цветно (от цветен) 7.5. При отделни производни думи се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [а] или [0]. бял - избелвам; дял - дело, отдел; място - местност; звяр - зверство; свят - светска; мятам - наметка; трябва - потребност В някои географски имена се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [а] или [0]. Бело поле, Брегово, Железна Вмятане и изпадане на гласни и съгласни ■■8. Думи с вметнато [ъ] в последната сричка, което изпада в някои от формите им, се пишат с ъ в основната си форма. Такива думи са: Прилагателни имена със завършек на -ър, -ъл, -ък, -ъв, както и някои местоимения на -ъв, при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч. близък - близкия(т), близка, близко, близки; бодър - бодрия(т), бодра,’ бодро,, бодри; малък - малкия(т), малка, малко, малки; недорасъл - недораслия (т), недорасла, недорасло, недорасли; рядък - редкш(т), рядка, рядко, редки; светъл - светлия(т), светла, светло, светли; сладък - сладкия(т), сладка, сладко, сладки; еднакъв - еднаквия(т), еднаква, еднакво, еднакви; мъртъв - мъртвия(т), мъртва, мъртво, мъртви; 16
инакъв - инаквия(т), инаква, инакво, инакви; какъв - каква, какво, какви; всякакъв - всякаква, всякакво, всякакви 8.2. Минали свършени деятелни причастия на -ъл, при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от формите им за ж.р., ср.р и мн.ч. донесъл - донесла, донесло, донесли, донеслия(т); облякъл - облякла, облякло, облекли,, облеклия(т); расъл -расла, расло, расли, раслия(т); слязъл - слязла, слязло, слезли, слезлия(т) ВШ 8.3. Съществителни имена от чужд произход със завършек на -ър, -ъл, при които [ъ] изпада от формите за мн.ч., но се запазва в членуваните форми и в бройната форма на съществител¬ ни имена за нелица. компютър - компютърът, -а, два компютъра, компютри; министър - министърът, -а, министри; спектакъл - спектакълът, -а, два спектакъла, спектакли; театър - театърът, -а, два театъра, театри [Вж. и Форми за множествено число на съществителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.] ЙЙШ 8.4. Съществителни имена от чужд произход със завършек на -изъм, при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от формите им за мн.ч. (ако те са възможни), но се запазва в брой¬ ната им форма. катаклизъм, катаклизмът, -а, два катаклизъма, катаклизми; модернизъм, модернизмът, -а; оптимизъм, оптимизмът, -а; организъм, организмът, -а, два организъма, организми; тероризъм, тероризмът 7 [Вж. и Форми за множествено число на съществителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.] ■■9. Прилагателни имена, образувани с наставката -ски: 1Ж9.1. При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни имена, за¬ вършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ, съгласната [с] от наставката изпада. Букурещ - букурещки; Бургас - бургаски; Кавказ - кавказки; Ловеч - ловешки; Париж - парижки; синдикалист - синдикалистки; филателист - филателистки МИ 9.2. При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни имена, за¬ вършващи на г, к, х, които се променят в ж, ч, ш, съгласната [с] от наставката изпада. Белоградчик - белоградчишки; войник - войнишки; 2. Официален правописен речник на българския език 17
Волга - волжки; филолог - филоложки; чех - чешки; юнак - юнашки Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл- ■■ 10. Групите -ръ-/-ър- и -лъ-/-ъл- се изговарят и пишат по следните правила: kW, 10.1. В едносрични думи обикновено се изговаря и пише -ръ-, -лъ-. Правилото е в сила и в случаите, когато едносричната дума е част от сложна дума. връх, глъч, гръд, гръм,, злъч, кръв,, пръв,, трън,, тлъст; гръмоотвод, островръх, тесногръд и др. (Но: бърз, вълк, дълг, жълт,, смърт, сърп и др.) ЯИ 10.2. В многосрични думи се изговаря и пише -ър-, -ъл-, ако след съчетанието следва една съгласна. бъркам, върба,, вържа,, гълтам, гърбав, дългове,, дърво, държа издържам, изпълня,, кървав, кърпя, мълчалив, мълча и др. (Но: гръмотевица, длъжен,, мръсотия, стръкове,, слъзен, тръъженнщ).) W 10.3. В многосрични думи се изговаря и пише -ръ-, -лъ-, ако след съчетанието следват две и повече съгласни. връзка, глътна, гръбнак,, гръмна,, дръжка, длъжност,, издръжлив, кръпка, млъкна, плътност,, слънчев и др. (Но: мъртва, повърхност,, сълзлив и др.) Ж 10.4. ' При глаголи с наставката -ва- групите -ър-/-ъл- и -ръ-/-лъ- обикновено се запазват във вида си от изходния глагол. довърша - довършвам, избързам - избързвам, излъжа - излъгвам, изтърся - изтърсвам, кръстя - кръщавам,, накълцам - накълцвам, подвържа - подвърз¬ вам,, разбъркам - разбърквам и др. (Но: вържа - връзвам,, гълтам - глътвам.) Групи -ея, -ия, -еа-, -иа- ■■ 11. В края на думи от чужд произход се пишат съчетанията -ея и -ия. артерия,, идея,, материя, провинция, Италия и др. Ж12. В средисловието на думи от чужд произход се пишат съчетанията -иа- и -еа-. артериален, диференциален, идеален,, инициатива, италиански, италианец, материа¬ лен, милиард, океан, официален, пиано, провинциален и др. (Но: София - софиянец, християнин, плеяда.) 18
■■ 13. Звателните форми на съществителни имена от ж.р., които завършват на -ая, -ея и -ия, се образуват, като я се замени с -йо. България - Българийо’ Мария - Марийо!, Славея - Славейо!, Рая - Райо’ змия - змийо!, попадия - попадийо! и др. [Вж. и Правописни правила с граматичен характер, т. 18.3.] Правопис на -к- и -г- в глаголни форми ■■ 14. Глаголите от първо спрежение със завършек на корена на -к или -г, от типа на сека,, вле¬ ка, тека, река, облека, мога и образуваните от тях чрез представки производни глаголи от първо спрежение запазват тези съгласни във формите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. сека, секат; изсека, изсекат; облека, облекат; река, рекат; изрека, изрекат; влека, влекат; довлека, довлекат; мога, могат Удвояване на предлозите в и с ■■15. Предлозите в и с се пишат като във и със в случаите: ' -S 15.1. Пред думи, които започват съответно с [в], [ф] и [с], [з]. във водата, във Варна, във фабриката, във Франция; със захар, със смисъл, със смирение и др. 15.2. Пред цифри, чийто изговор съдържа начално [в] или [с]. във II век пр. Хр.; със 17 години по-млад . 15.3. Когато върху предлозите пада логическото ударение. Със или без неговото участие конференцията ще се проведе. Няма никакво значение дали той е във или извън залата. 15.4. В поезията се допуска удвояване на предлозите в и с и без да са спазени горните условия. И със теб, о, зора възмечтана, от лазурни мечти упоен - ще летя към пределите звездни,. Правопис на двойни съгласни iiiimiiiil iiii 111 ....... ■■16. Двойни съгласни в състава на думата се срещат на границата на две различни морфеми. Двойни съгласни се пишат в следните случаи: в 16.1. Двойно н (-ни-) се пише във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. на прилагателни имена със завършек в м.р. ед.ч. на -нен, при които гласната [е] от наставката изпада, както и в производ¬ ните им съществителни имена и наречия. 19
безценен, безценна, безценно, безценни; военен, военна, военно, военни; именен, именна, именно, именни; надменен, надменна, надменно, надменни; пламенен, пламенна, пламенно, пламенни; двустранност, законност,, многостенник, надменност, спонтанност, съвременник; временно, постоянно •' - 16.2. Двойно н (-ни-) се пише във формите на съществителни имена, образувани с наставката -ник, при които крайната съгласна на основата и началната съгласна на наставката са еднак¬ ви. изменник:, патронник, пленник, пленница, поклонник, пустинник:, сенник:, странник 16.3. Двойно т (-ТГ-) се пише в членуваните форми на съществителни имена от ж.р. ед.ч. и на бройни числителни имена, които завършват на -т. алчността, външността, вечността, глупостта, дързостта, пролетта, радостта, течността, честността; деветдесетте, десетте, осемдесетте, петте 16.4. Двойно т (-тт-) се пише при някои наречия, образувани от предлог и наречие, когато крайната съгласна на предлога е еднаква с началната съгласна на наречието. оттук:, оттам, оттатък, оттогава 16.5. Двойни съгласни се пишат при свързването на корен и представка, когато крайната съ¬ гласна на представката и началната съгласна на корена са еднакви. беззащитен, беззвезден, беззвучен, наддавам,, поддържам, поддръжник ВЙ& 16.6. При някои думи от чужд произход. Аллах, Анна, Моллов; данни,, манна, молла, осанна [Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 27.3.] Правописни правила с граматичен характер Членуване с пълен и кратък член М117. Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч. Ж 17.1. Членната морфема при формите за м.р. ед.ч. има два варианта: твърд (-ът и -а) и мек (-ят и -я). Ж 17.2. В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите от м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я). 20
S» 17.3. С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратьк член се членуват: Ж 17.3.1. Всички съществителни нарицателни имена и част от собствените имена от м.р. ед.ч., които завършват на съгласна, с изключение на съществителните имена, посочени в т. 17.4. договор - договорът, договора; сбор - сборът, сбора; стол -столът, стола; етаж - етажът, етажа; стажант - стажантът, стажанта; президент - президентът, президента; Искър - Искърът, Искъра, Лувър - Лувърът, Лувъра Ж8 17.3.2. Съществителните имена на -тел, за които завършекът -тел не е наставка. епител - епителът, епитела; картел - картелът, картела; пастел - пастелът, пас¬ тела; хотел — хотелът, хотела М® 17.3.3. Съществителните имена на -ар и -яр, за които завършеците -ар и -яр не са наставки. екземпляр - екземплярът, екземпляра; звяр - звярът, звяра; календар - календарът, календара; капиляр - капилярът, капиляра; коментар - коментарът, коментара; минзухар - минзухарът, минзухара; олтар - олтарът, олтара; пазар - пазарът, паза¬ ра; светофар - светофарът, светофара; формуляр - формулярът, формуляра; хоно¬ рар - хонорарът, хонорара » 17.4. С членните форми за м.р. ед.ч. -ят за пълен член и -я за кратьк член се членуват: И 17.4.1. Всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на -й. рай - раят, рая; пай ~ паят, пая; порой - пороят,, пороя; завой - завоят, завоя; брой - броят, броя; край - краят, края; полицай - полицаят, полицая « 17.4.2. Съществителните имена, образувани с наставка -тел. председател - председателят, председателя; предавател - предавателят, предава¬ теля; служител - служителят, служителя; строител - строителят, строителя; съединител - съединителят, съединителя; говорител - говорителят, говорителя М 17.4.3. Съществителните имена, образувани с наставки -ар и -яр. вратар - вратарят, вратаря; еврокомисар - еврокомисарят, еврокомисаря; лекар - лекарят, лекаря; секретар - секретарят, секретаря; юбиляр - юбилярят, юбиляря; огняр - огнярят, огняря; леяр - леярят, леяря Следните 10 съществителни имена: път,, ден,, сън, кон,, огън, цар, крал,, нокът, лакът, зет. Всички прилагателни имена в м.р. ед.ч. нов - новият, новия; готов - готовият, готовия; работлив - работливият, работли¬ вия; мирен - мирният, мирния 21
.. . ■ , . ■ 17.4.6. Пълните форми на местоименията в м.р. ед.ч. мой - моят, моя; наш - нашият, нашия; неин - нейният, нейния; свой — своят, своя; всичкият, всичкия CF 17.4.7. Всички числителни редни имена в м.р. ед.ч. първи - първият,, първия; десети - десетият, десетия; петдесети - петдесетият, петдесетия . -3.V 17.4.8. Причастията в м.р. ед.ч. спящ - спящият,, спящия; взел — взелият, взелия; нарисуван - нарисуваният, нарисувания 17.5. Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените тек¬ стове. ^0 17.6. В писмен текст в зависимост от службата си в изречението думите в м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина - с пълен член и с кратък член. 17.6.1. ' Пълна членна форма се пише в следните случаи: - 17.6.1.1. Членуваната дума е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е възможна замяната на членуваната дума с той. Законът е еднакъв за всички,. (Той е еднакъв за всички.) Филмът се гледа с голям интерес. (Той се гледа с голям интерес.) Какво включва пакетът? (Какво включва той?) Цветът ще бъдеуточнен допълнително. (Той ще бъдеуточнен допълнително.) Психоложката предложи ученикът да бъде преместен в друг клас. (Психоложката предложи той да бъде преместен в друг клас.) Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разработва той.) ! . 7 j 17.6.1.2. Членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението. Това означава, че е възможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членува¬ ната дума, с той. Добрият приятел в нужда се познава.. (Той в нужда се познава.) Подготвеният предварително текст беше разпространен сред всички участници в събитието. (Той беше разпространен сред всички участници в събитието.) 24 май - най-светлият български празник - всяка година се посреща в училищата с венци от здравец и божур. (Той всяка година се посреща в училищата с венци от здра¬ вец и божур.) Г-н Стоянов,, новоизбраният кмет,, откри заседанието на Общинския съвет,. (Той от¬ кри заседанието на Общинския съвет.) 17.6.1.3. Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следни¬ те глаголи: съм., бъба, оказвам се, изглеждаме, ставам (в значение ’превръщам се в’), казвам се, наричам се, представлявам (в значение ’съм’). 22
Алуминият е най-лекият метал. Сашо е най-добрият ни шахматист в класа. Ти се оказа най-големият мошеник на света! Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички? Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на ра¬ ботещите. 1 7.6. 1 .4. При членуване на обръщения в м.р. ед.ч. Редникът, застанете мирно! Малкият, ела тук! Ти, русият, върни се! Подсъдимият, изправете се! Вие, първият отляво, излезте по-напред! Новодошлият, затворете вратата, ако обичате. Ъ*. 17.6.2. Кратка членна форма се пише в следните случаи: es 17.6.2.1. Членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е невъз¬ можна замяната на членуваната форма с той. Оставете човека на мира! (Оставете го на мира!) Всичко това тук е оставено от непознатия. (Всичко това тук е оставено от него.) Директора днес го няма. (Него днес го няма.) Във филма липсва напрегната фабула. (В него липсва напрегната фабула.) Миналия четвъртък заседанието се отложи. (Тогава заседанието се отложи.) Ето човека. (Ето го.) 17.6.2.2. Членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изрече¬ нието. Това означава, че в изречението е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той. Мостът е дело на Колю Фичето - самобитния архитектурен български гений. (Мостът е дело на него.) Оттук се открива прекрасна гледка към малкия двореи. (Оттук се открива прекрас¬ на гледка към него.) Видях г-н Петров, учителя на дъшеря ни. (Видях го.) Оставете всичко на шкафа. (Оставете всичко там.) SES 17.7. Членуване с пълен и кратък член на собствени имена. ■WW 17.7.1. Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от соб¬ ствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана: 17.7.1.1. Едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически обекти (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Пратер, Ермитаж, Парте- нон, Цвингер, Лувър и др.). Пред Лувъра се издига кристална пирамида. 23
Цвингерът е един от големите европейски музеи. От Акропола се вижда цяла Атина. Ватиканът заема площ от едва 0,44 km2 (440 декара). Sic П^Л^. Съставни собствени имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма не е членувана (Мини¬ стерски съвет,, Институт за български език,, Сатиричен театър, Европейски съюз, Бал¬ кански полуостров, Млечен път, Лисабонски договор и др.). На заседание в Министерския съвет бе обсъдена икономическата ситуация в страна¬ та. Лисабонският договор е подписан на 13 декември 2007 г. Денят на народните будители беше отбелязан с тържествено събрание в БАН и в Софийския университет. И 17.7.2. С пълен член се пишат членуваните форми от м.р. ед.ч. в заглавия на книги, филми, ста¬ тии и др., ако са употребени самостоятелно и не са след предлог. „Железният сватиник “ „Властелинът на пръстените“ „Пиратът Шарки “ „ Спасителят в ръжта “ „Краят на лятото " (Срв.: „На самотния остров“.) Ш 17.7.3. С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат прозвищата и пряко¬ рите от м.р. ед.ч. Апостола беше предаден и заловен край Къкрина. Владимир Димитров - Майстора нарисува българските мадони. Нено Сенегалеца е един от колоритните образи,, създадени от Чудомир. Белия вожд гледаше замислено към Скалистите планини. Ж 17.7.4. I С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на гео¬ графски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря и под.). Леденика е най-голямата българска пещера. В местността Превала се състоя традиционният фолклорен събор. Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти. Звателни форми Ш118. Особености при образуване и употреба на звателни форми. 18.1. Звателна форма могат да образуват част от съществителните имена от м.р. и ж.р. във формите си за ед.ч. № 18.2. Имената от м.р. с наставки -тел, и -ар и думите крал и цар образуват звателна форма със завършек -ю. приятел - приятелю, рибар - рибарю, цар - царю, крал - кралю 24
18.3. Съществителните имена от ж.р. на -ая, -ея и -ия образуват звателни форми със завър¬ шеци съответно -айо, -ейо и -ийо. Мая - Майо!, Рая - Райо!; фея - фейо!, Славея - Славейо!; България - Българийо, Мария - Марийо, Евгения - Евгенийо, орисия - орисийо! [Вж. и Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, т. 13.] 18.4. Съществителните имена от ж.р., в които има съгласна пред окончанието -я, образуват звателна форма със завършек -ьо. земя - земьо!, леля - лельо! 18.5. Звателните форми на съществителните имена господин, госпожа и госпожица са госпо¬ дине, госпожо, госпожице. Господине, моля Ви! Госпожице, заповядайте! Госпожо, приемете моите поздрави! Ж 18.5.1. Съществителното име господин при обръщение, когато е придружено от названия за длъжности, титли, звания или от собствени имена, се употребява с основната си, а не със звателната си форма. Господин Президент, имате думата,. Господин Стефанов, Вие прочетохтели заповедта? Господин Директор, нека обсъждането продължи на следващото заседание. 18.5.2. Съществителното име госпожа при обръщение се употребява винаги със звателната си форма независимо дали е употребено самостоятелно, или е придружено от название за длъж¬ ност, титла, звание или от собствено име. Госпожо, знаете ли къде се намира Градската художествена галерия? Госпожо Министър, какви средства се предвиждат за инвалидите през следващата година? Г-жо Андреева, търсих Ви вчера.. IMH8.6. Личните имена от м.р. на -а, -я, -о, -е, -и, -й нямат звателна форма. Сава, Илия, Кольо, Райчо, Яне, Валери, Захари, Благой 'ШШ 18.7. Съществителните имена от ж.р., завършващи на съгласна, нямат звателна форма. радост, пролет, вест,, есен., живопис; Любов, Радост Звателните форми на съществителните имена в българския език се употребяват като об¬ ръщения. Александре, Милице, елате насам! Сине, желая ти щастие! Мамо, аз се върнах! 25
Форми за множествено число на съществителните имена М119. Правописни особености при образуване и употреба на форми за множествено число. .> ■ ■ 19.1. Многосричните съществителни имена от м. и ж.р. образуват множествено число с окон¬ чание -и. À Л 19.1.1. Съществителните имена със завършеци -ий и -ия образуват множествено число със за¬ вършек -ии. гений - гении, стадий - стадии; съдия - съдии, чорбаджия - чорбаджии, гимназия - гимназии, лилия - лилии, фамилия - фамилии 19. 1 .2. При образуване на мн.ч. от съществителни на -ър, -ъл, -изъм, -азъм вметнатият [ъ] изпада. театър - театри,, компютър - компютри; чехъл - чехли; афоризъм - афоризми, пле- оназъм - плеоназми [Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.] ЗЗД 19.2. Образуване и употреба на бройната форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р. -W 19.2.1. Бройна форма имат само съществителните от м.р. за нелица, завършващи на съгласна. 19.2.2. Бройната форма за множествено число на съществителните имена от м.р. се образува чрез окончанията -а или -я. » 19.2.2.1. Окончание -а за бройна форма имат всички съществителни за нелица от м.р., завършва¬ щи на съгласна, освен посочените в 19.2.2.2. ГЖй 19.2.2.2. Окончание -я за бройна форма имат съществителните за нелица с наставка -тел или завършек -й, както и следните думи: кон,, лакът, нокът, огън, сън, път (в значението ‘ивица за придвижване’). три високоговорителя,, четири смесителя,, няколко тролея, сто броя,, два славея, de¬ cent критерия, 75 коня,. И 19.2.2.3. При образуване на бройна форма за множествено число от съществителни на -ър, -ъл, -изъм, -азъм вметнатият [ъ] се запазва. диоптър - три диоптъра, театър - пет театъра; компютър - сто компютъра, чехъл - два чехъла, афоризъм - няколко афоризъма, плеоназъм - няколкото плеоназъма [Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.] Ж 19.2.3. . Бройната форма се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизи¬ телност и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко (то). 10 билета, 2 параграфа, 3-4 броя, два заека, пет коня, няколко закона, няколкото тома, колко лева, десетина стола; толкова и толкова броя.. 26
; ■ шзл Използва се обикновената форма за множествено число, когато с думите колко и толко¬ ва не се изразява количество. Я виж колко автомобили са се наредили пред нас! Толкова подаръци получих за рождения си ден! ^ЗЗЗ. Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което може да има бройна форма, стои съгласувано определение, бройната форма се запазва. Доставени са два нови мощни самолета от компанията „Еърбъс “. Природният феномен Белоградчишки скали се нареди между десетте най-известни обекта в класацията „Новите седем природни чудеса на света “. î ^ЗЗЗ. Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което може да има бройна форма, стои предлог или глагол, се използва обикновената форма за мн.ч. Подготвят се още три от документите за сътрудничество. (Срв.: Подписани са още три документа за сътрудничество.) Пет от компютрите трябва да се бракуват. (Срв.: Пет компютъра трябва да се бракуват.) Няколко са отговорите на този въпрос. (Срв.: Няколко отговора има този въпрос.) Осем се оказаха проектите, одобрени от комисията. (Срв.: Има осем проекта, спе¬ челили конкурса.) 19.2.4. Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено число след числителни имена и думите за количество колко, колкото, толкова, няколко (то). двама експерти, 11 сътрудници, 15 ученици, няколко кандидати; Близо 500 студенти посетиха информационните дни,, организирани от Министер¬ ството на образованието и науката. 82 служители са спазили изискването за идентифициране чрез собствено и фамилно име при водене на телефонен разговор. . J 19.2.5. Съществителните от м.р. на съгласна, които функционират със значения както на пред¬ мет, така и на лице, имат бройна форма само в значението за предмет, например тип (лице и предмет),редяктиор (лице и компютърна програма)референт (лице и предмет), репродуктор (лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър (лице и предмет), офицер (лице и шахматна фигура), non (лице и карта за игра). Строят се няколко типа жилища. (Думата тип е в предметно значение.) Разговарях с двама типове на улицата. (Думата тип е в значение на лице.) Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка (Думата член е в предметно значение.) Колко членове на борда на директорите присъстват? (Думата член е в значение на лице.) 19.2.6. Съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, сто¬ тица и т.н., както и съществителни от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват бройна форма на употребените след тях съществителни имена от м.р. за нелица. десетки хиляди километри, стотици автомобили, двойка гълъби,, милиарди долари, тонове портокали, чифт кецове 27
Формите кого, когото, някого, никого ■■20. Употреба на формите кого, когото, някого, никого. Употребата на местоименните форми за м.р. ед.ч. кого, когото, някого, никого е задъл¬ жителна в писмен текст. Те се отнасят за лица и изпълняват служба на допълнение в изрече¬ нието. Кого ще поканиш нарождения си ден? На когоможеш да се довериш? Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми. Търсим някого, който ще ни помогне. Неразговаряйте с никого! Възвратно притежателно местоимение ■■21. Употреба на възвратното притежателно местоимение. ■■221.1. Възвратното притежателно местоимение има две форми: пълна - свой (своя,, свое,, свои), и кратка - си. Ми 21.2. Тяхната употреба е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежа¬ ние на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият. На своя рожден ден актъорът покани близо 4000 гости. Тези птици отглеждат малките си в добре укрепени гнезда,. Деепричастия ■■22. Употреба на деепричастията. Деепричастията са глаголни форми със завършек -ейки или -айки. Деепричастията се употребяват само ако действието, което назовават, е едновременно с действието, означено с лична глаголна форма в изречението, и то при условие че вършителят и на двете действия е един и същ. Злото идва при нас, носейки като своя маска всички добродетели. Детето спеше тихо в креватчето си, усмихвайки се щастливо насън. Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо и второ спрежение М23. Глаголите от първо и второ спрежение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание -м. (ние) четем, (ние) пишем, (ние) говорим, (ние) спорим 28
Някои случаи на съгласуване по число ■ 24. При съгласуване по число в състава на учтивата форма и в именни съчетания са задъл¬ жителни следните правила: Ж 24.1. Употреба на форми за ед.ч. и мн.ч. в състава на учтивата форма. НЯ 24.1.1. Глаголите и глаголните форми на -л в състава на учтивата форма се употребяват в мн.ч. Г-н Христов, Вие идвате тъкмо навреме. Г-жо Петрова, Вие сте одобрили проекта. Г-не, бяхте ли уведомили всички участници? Добър ден и добре сте ни Дошли,, госпожо. Глаголните форми на -н и -т, прилагателните и числителните редни имена в състава на учтивата форма се употребяват в ед.ч. Г-не, Вие сте оДобрен за креДит. Г-жо, съгласна ли сте с изказаното току-що мнение? Г-жо, Вие сте много мила, благоДаря Ви. ГоспоДине, Вие сте запознат с условията ни. Госпожо, Вие бяхте първата,, която ни съобщи новината. ЯИ 24.2. В словосъчетания от съществително име с две или повече съгласувани еднородни опре¬ деления в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч. Рилски и Бачковски манастир; Кресненско и Искърско дефиле; английски, немски и руски език; синята и бялата кола 29
ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, тран¬ слитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригинал¬ ната им графика. Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на при¬ емащия език. ■ 25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила: ИЯ25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се пре¬ дават със съответстващите им български букви. Миколка - Мисолка (белорус.), Полтава - Полтава (укр.), Абел - Abel (унг.), Акдер - Akder (тур.), Алоис -Alois (чеш.), Балзак - Balzac (фр.), Голсуърти - Galsworthy (англ.), Жеромски - Zeromski (пол.), Мистрал - Mistral (фр.), Райтер - Reiter (нем.) 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в български, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове. Висоцки - Вьюоцкий (рус.), Йожени - Eugenie (фр.), Крим - Крьгм (рус.), Асник - Asnyk (пол.), Бонк - Bqk (пол.), Дартмът - Dartmouth (англ.), Екельоф - EkelOf (шв.), Гьодел - Godel (нем.), Сент Бьов - Sainte-Beuve (фр.), Пастьор - Pasteur (фр.), Тасос - Оаоод /Thasos (гр.), Тесалия - ©еооаХла /Thessalia (гр.) Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила: ■■26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с из¬ ключение на случаите, посочени в т. 26.1. Вермер - Vermeer (нидерл.), Еренберг - Ehrenberg (нем.), Гудман - Goodman (англ.), Дар ес Салам - Dar es Salaam (ар.) Sä 26.1. Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ни. Джийн - Jean, Айрийн - Irene, Лийдс - Leeds, Маями Бийч - Miami Beach, Пийтп - Peet OK 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми. Гордеевка - Гордеевка (рус.), Eeceeeo - Евсеево (рус.), Заангарское - Заангарское (рус.), Църноок - Црноок (ср.) 30
SB;26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем пред буквите за съгласните [б] и [п]. Венсан - Vincent (фр.), Мартен - Martin (фр.), Конт - Compte (фр.), Лион - Lyon (фр.), Рембо - Rimbaud (фр.); Бонк — Bqk (пол.), Домбровски - Dqbrowski (пол.), Ченстохова - Czestochowa (пол.), Сертан - Serta (порт.) X?’ 26.4. Йотацията на гласните се предава както следва: ЯЖ 26.4.1. Йотувано [а] - с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2. Ароябе - Arroyabe (исп.), Капрая - Capraia (ит.), Фраяно - Fraiano (ит.), Гоя - Goya (исп.), Маями - Miami (англ.), ЯДе - Jade (нем.), Яроу - Yarrow (англ.), Ян - Jan (пол.) 26.4.2. Йотувано [у] - с буква ю. Юкон - Yukon (англ.), Юрата - Jurata (пол.), Юлсхам - Julshamm (норв.), Виляюсо - Villayuso (исп.) ■ Л26.4.3. Йотувано [о] - с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна. Дарийо - Darrieu (фр.), Йон - Yonne (фр.), Йорвил - Eurville (фр.), Йорк - York (англ.), Йънг - Yonge (англ.), Майо - Мауо (фр.), Ойос - Hoyos (исп.) 8® 26.4.4. Йотувано [ъ] - с буквосъчетанието йъ. Брайър - Brier (англ.), Макинтайър - MacIntyre (англ.) И 26.4.5. Йотувано [е] - с буквосъчетанието йе. Айен -Ауеп (фр.), Байерн - Bayern (нем.), Йебра - Yebra (исп.), Йена-Jena (нем.), Йета - Yetta (англ.), Мейе - Meillet (фр.) ■ 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски езици. Крагуевац - Крагу]евац (ср.), Capaeeo - Sarajevo (босн.) «26.5. He се предава йотация на гласната [и]. Бела Краина - Бела Kpajuna (ср.), Иржи - Jiri (чеш.) М 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор. Амио - Amiot (фр.), Биентина - Bientina (ит.), Блеър - Blair (англ.), Боало - Boi¬ leau (фр.), Ботсуана - Botswana (англ.), Емпайър Стейт БилДинг - Empire State Building (англ.), ГуаДалупа - Guadalupe (исп.), Гуатемала - Guatemala (исп.), Греъм - Graham (англ.), Дарбоа - Darboi (фр.), Джулиана - Giuliana (ит.), 0Лиъри - O'Leary (англ.), Ориоло - Oriolo (ит.), Пауълс - Powels (англ.), Поатие - Poitier (фр.), Сан Ила- рио - San Hilario (исп.), Сериате - Seriate (ит.), Тиера Дел Фуего - Tierra del Fuego (исп.), Тауър - Tower (англ.) 31
as 26.6.1. He се допуска писане на йа и йу вместо я и ю. Ваян - Vaillant (фр.), Маями - Miami (англ.), Маяр - Maillard (фр.) Ж 26.6.2. Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия. Аления - Alenia (фр.), Гарсия - Garcia (исп.), Италия - Italia (ит.), Калабрия - Calabria (ит.), Калифорния - California (англ.), Лучия - Luccia (ит.), Мария - Maria (исп.), Сил¬ вия - Sylvia (англ.), Синтия - Cynthia (англ.), Сторлия - Storlia (норв.) Ж 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с у и ш, се предават с българската буква и. Жигуни-Жьггунъг (рус.), Крим-Крьш (рус.), Мартин -Мартьгн (рус.), Рибаков-Ръг- баков (рус.), Черних - Черних (рус.); Биджов - Bydzov (чеш.), Борови - Borowy (пол.), Дибровски - Dybrowski (пол.) Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните ос¬ новни правила: ■ 27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици. МИ 27.1. Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у). Авиньон - Avignon (фр.), Альона - Алена (рус.), Бабьоф - Babeuf (фр.), Вань^с Banos (исп.), Баньо - Bagneux (фр.), Гьоте - Goethe (нем.), Малмъо - Malmo (шв.), Отьой - Auteuil (фр.), Жельона гура - Zielona Gora (пол.), Петъофи - Petofi (унг.), Ньора - Nora (исп.); Арманяк - Armagnac (фр.), Болоня - Bologna (ит.), Бялисток - Bialystok (пол.); Бюв - Bjuv (норв.), Косцюшко - KoSciuszko (пол.), Люляйяко - Llullaillaco (исп.), Виню- ела - Vinuela (исп.) М 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие. Агнешка - Agnieszka (пол.), Каменец - Kamieniec (пол.), Канете - Canete (исп.), Мелно - Mielno (пол.), Негош - РЬегош (ср.), Нунес - Nunez (исп.), Севине - Sévigne (фр.); Джили - Gigli (ит.), Вини - Vigny (фр.); Гогол - Гоголъ (рус.), Монтен - Montaigne (фр.), Познан - Poznan (пол.) Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързване¬ то на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция. Кирххайм - Kirchheim (нем.), Маккинли - MacKinley (англ.), Норддорф - Norddorf (нем.), Скагеррак - Skagerrak (швед.) Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава само с буквата т. Айзенщат - Eisenstadt, Хантке - Handtke, Хумболт - Humboldt, Шмит - Schmidt 32
гКГ27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора си. Хедър - Heather (англ.), Смит - Smith (англ.) 27.6. Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ-. Бърно - Вто (чеш.), Кръстац - Крстац (ср.), Вълтава - Vltava (чеш.), Връхлицки - Vrchlicky (чеш.), Въръиац - Вршац (ср.) Ж 27.6.1. Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при писане. Бийгъл - Beagle (англ.); Гренобъл - Grenoble (фр.); Нюкасъл - Newcastle (англ.); Пьотър - Петр (рус.); Piotr (пол.); Сартър - Sartre (фр.) ■Жй 27.6.2. Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м], [н] и предходни [р] и [л]. Берн - Bern (нем.), Карл - Karl (нем.), Люцерн - Luzern (нем.), Палм - Palm (англ.), Шарл - Charles (фр.) —. 27.7. Съчетанието от съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ. Бернщейн - Бернштейн (рус.), Дармщат - Darmstadt (нем.), Ещорил - Estoril (порт.), Ищван - Istvan (унг.), Пещи - Pesti (унг.), Щабин - Sztabin (пол.), Щиван - Stivan (слов.), Щур - Stur (слов.), Щутгарт - Stuttgart (нем.) 1в27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч. Любошчински - Любащинский, Шчедрин - Щедрин, Шчепкин - Щепкин, Шчерба - Щерба Испанската съгласна, отбелязвана с буквите с (когато е пред е или z) и z, се предава с буквата с. Андалусия - Andalucia, Баласоте - Balazote, Барселона - Barcelona, Валенсия Valencia, Веракрус - Verakruz, Мендоса - Mendoza Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука). ■■22. Транслитерацията е застъпена в следните случаи: «2 28.1. , При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независи¬ мо от изговора си. Зигбург (нем. Siegburg}, Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge}, Варад (фр. Varade}, Марженка (чеш. Marefn), Пръиикопи (чеш. Prikopy) 3. Официален правописен речник на българския език 33
■■ 28.2. При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от из¬ говора си. Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Рос¬ тов (рус. Ростов) При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си. Довженко (укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov), Прешов (слов. Presov) ■I 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата г се предава с р независимо от изговора си. Бъорн - Born (шв.), Edyapd - Edward (англ.), Джордж - George (англ.), Роджър - Roger (англ.), Флорнес - Flornes (шв.), Хановер - Hannover (нем.) Допуска се буквата s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з. Дикенс и Дикенз - Dickens, Холмс и Холмз - Holmes, Чарлс и Чарлз - Charles; Голсуърти и Голзуърти - Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри - Salisbury Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с букве¬ ното съчетание нг. Гронинген - Groningen (нидерл.), Инге - Inge (нем.), Меринг - Mehring (нем.), Нотин- гам - Nottingham (англ.), Солинген - Solingen (нем.), Тулинге - Tullinge (шв.) Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод М2 29. Някой отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма. Белия(т) дом, Великата френскареволюция, Дворец на конгресите, Харта за правата на човека, Лондонска филхармония, Нобелова награда за литература; Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард Лъвското сърце, Карл- сон, който живее на покрива, ПипиДългото чорапче, Малкия(т) принц; Баязид Първи,, Лъв Пети, Ричард Трети,, Йоан Павел Втори, Хенри Осми; ~ Северна Ирландия, Южна Франция,, Южноафриканска република, Източен Йерусалим; Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток:, Суецки канал Допуска се имената на някой географски обекти да се предават преведени или транск¬ рибирани. Големия(т) каньон и Гранд каньон,, Огнена земя и Тиера дел Фуего, Скалисти планини и Роки Маунтинс Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция ■■30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на бъл¬ гарски в установената си по традиция форма. 34
■" : . 30.1. Установено е предаването по традиция на някои имена на държави, населени места и географски обекти. Англи-England, Баваргм-Bayern, Ватерло - Waterloo, Виена - Wien,, Дашич- Danmark,, Испания - Espana, Копенхаген - Kobenhavn, Лисабон - Lisboa, Неапол - Napoli, Ньой - Neuilly, Париж-Paris, Полша - Polska,, Рейн - Rhein, Рим - Roma, Русия - Россия, Фран¬ ция - France:, Швеция - Sverige .. . 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транс¬ крибирани и транслитерирани части. Дарвин - Darwin, Делон - Delon, Вашингтон - Washington ■ " 30.3. Установено е буквените съчетания аи и еи в собствени имена, навлезли отдавна в бъл¬ гарския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев. Август, Августин, ЕвклиД, ЕвриДика, Зевс, КлавДий, Плавт, ПолиДевк : '30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена. Белински - Белинский, Любошчински - Любощинский, Мережковски - Мережковский, Чайковски - Чайковский Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма Ш111. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригинал¬ ната си графика. Yahoo я Microsoft отново се намират е преговори. Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal. Facebook ви помага да се свързвате с хората е живота ви. Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици ■ 32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български са в сила следните основни правила: 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преве¬ дените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4. Булон сюр Мер - Boulogne-sur-Mer, Жана ДАрк - Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо - Lago di Como, О ’Лиъри - О 'Leary, Рио Бланко - Rio Blanco, Санта Пела - Santa Pela, Фернан Ну- нес - Feman Nunez 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребя¬ ват според правилата в българския език. Каспъров еръх - Kasprowy Wierch, Йонийско море - Mar Ionio, река Мисисипи - Mississipi River, ШетланДски остроеи - Shetland Islands, Месински проток - Strato di Messina, Суецки канал - Qana al-Suways, Уестминстърско абатство - Westminster Abbey 35
32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име. Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол),, Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург) Шт* 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак. Макдугъл, Маклийн, Макнамара 3 2.5 ■ Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключе¬ ние на случая, регламентиран в т. 32.5.1. Габриеле д 'Анунцио иДАнунцио - Gabriele dAmunzio, О ’Нийл - О 'Neill № 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва. Питърс Ривър - Peter "s River, Сотбис - Sotheby 's, Kpucmuc - Christie 's И 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според ори¬ гиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1. Ню Йорк - New York, Нюпорт - Newport, Жан-Жак - Jean-Jacques, Римски-Корсаков - Римский-Корсаков s&^Mn 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно. Екс ан Прованс - Aix-en-Provence, Булон сюр Мер - Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста - Herk-de-Stad, Ростов на Дон - Ростов-на-Дону в 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена. Великобритания - Great Britain, Ламанш -La Manche, Лафонтен -La Fontaine, Ларош- фуко - La Rochfoucau 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и. Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет - JosI Ortega у Gasset 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание -и. Анди - Andes, Бахами/Бахамски ocmpoeu - Bahamas, Сейшели/Сейшелски острови - Seychelles 36
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА С ЛАТИНСКИ БУКВИ Транслитерацията е предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга. Транслитерацията на българските собствени имена е предаването на буквения им състав чрез латински букви или съчетания от тях. Тя се извършва в съответствие със Закона за транслитерацията от 27.02.2002 г. 33. Латинските съответствия на българските кирилски букви са следните: Българска кирилица Латинска версия Примери А а А a Айшос - Ay tos, Албена - Albena Б б В b Бояна - Boyana, Боряна - Boryana В в V V Варна - Varna,, Васил - Vasil Г г G g Градище - Gradishte, Гергана - Gergana Д д D d Джурово - Dzhurovo, Димо - Dimo Е е Е e Елхово - Elhovo, Евгения - Evgenia Ж ж Zh zh Жеравна - Zheravna, Жана - Zhana 3 3 Z z Земен - Zemen, Здравка - Zdravka И и I i Искрец - Iskrets, Ивайло - Ivaylo Й й Y У Йоглав - Yoglav, Йовка - Yovka К к К k Каменарци - Kamenartsi, Калина - Kalina Л л L I Любомир - Lyubomir, Лозен - Lozen м м М m Марица - Maritsa, Мария - Maria н н N n Несебър - Nesebar, Надежда - Nadezhda о 0 0 0 Омуршаг - Omurtag, Олга - Olga п п Р P Плевен - Pleven, Пешър - Petar р р R r Равнец - Ravnets, Райна - Rayna с с S s Сливен - Sliven, Caea - Sava т т т t Трявна - Tryavna, Todop - Todor У У и u Угърчин - Ugarchin, Уляна - Ulyana ф ф F f Фотиново - Fotinovo, Филип - Filip X X н h Хасково - Haskovo, Xpucmo - Hristo Ц Ц Ts ts Царево - Tsarevo, Цветана - Tsvetana ч ч Ch ch Чирпан - Chirpan, Чавдар - Chavdar ш ш Sh sh Шабла - Shabla Щ Щ Sht sht Щърково - Shtarkovo, Щерьо - Shteryo ъ ъ A a Ъглен - Aglen ь ь Y У Пеньово - Penyovo, Кольо - Kolyo ю ю Yu yu Юндола - Yundola, Юлия - Yulia я я Ya ya Ямбол - Yambol, Янка - Yanka 37
33.1. Собственото име България се предава като Bulgaria. 33.1.1. Допуска се прилагателното име български в състава на изрази, употребени като собстве¬ ни имена, да се транслитерира като balgarski и като bulgarski. „Българска коприна“ - Balgarska koprina и Bulgarska koprina, „Българска роза“ - Balgarska roza и Bulgarska roza 33.2. Буквеното съчетание ия се предава както следва: 33.2.1. Вътре в собственото име - чрез съчетанието iya. Велиян - Veliyan, Дияна - Diyana, Илиян - Iliyan, Марияна - Mariyana, Пиявец - Piyavets 33.2.2. В края на собственото име - чрез съчетанието ia. Илия - Ilia, Мария - Maria, Розалия - Rozalia, София - Sofia Ш134. Транслитерират се собствени имена на географски обекти, на населени места, както и лич¬ ни, бащини, фамилни имена и прозвища. Камчия - Kamchia, Люлин - Lyulin, Луда Яна - Luda Yana,, Марица - Maritsa, Рила - Rila, Стара планина - Stara planina; Балчик - Balchik, Враца - Vratsa, Добрич - Dobrich, КрумовграД - Krumovgrad, Монтана - Montana, Пещера - Peshtera, Стара Загора - Stara Zagora; Мария Димитрова Михайлова - Maria Dimitrova Mihaylova, Г. Данчев - Зографина - G. Danchev - Zografina, Г. Д. Павлов - Павлето - G. D. Pavlov - Pavleto 34.1. Съществителните нарицателни имена, включени в географски имена, се транслитерират, ако са част от собственото име. Аспарухов вал - Asparuhov val,, Баеви ливаДи - Baevi Hvadi, Варненски вълнолом - Varnenski valnolom, Лазарова могила - Lazarova mogila, ФренДов чукар - Frendov chukar Mi 35. Допуска се да се превеждат думи и словосъчетания, използвани като собствени имена. Златни пясъци - Zlatni pyasatsi и Golden Sands, СеДемте езера - Sedemte ezera и Seven Lakes, Слънчев бряг - Slanchev bryag и Sunny Beach, Черно море - Cherno more и Black Sea ■ 36. He се транслитерират, a се превеждат наименованията на институции, природни забеле- жителности, паметници и др. Исторически музей (Батак) - History Museum (Batak), Министерство на вътрешните работи - Ministry of Internal Affairs, Музей на граДския бит (Русе) - Museum of Town Life Style (Ruse), Палата на физиката (Казанлък) - The Pavilion of Physics (Kazanlak) 38
При транслитерираните съставни собствени имена се спазват правописните правила за употреба на главни букви, за слято и разделно писане и за употреба на членувани форми, установени в съвременния български книжовен език. Бели Bum - Beli Vit и Бял кладенец - Byal kladenets; Благоевградска Бистрица - Blago- evgradska Bistritsa и Благоевградска котловина - Blagoevgradska kotlovina; Вълча поля¬ на - Valcha polyana и Вълчата река - Valchata reka, Горна Оряховица - Gorna Oryaho- vitsa и Горна нива - Gorna niva; Долно Ботево - Dolno Botevo и Долно поле - Dolno pole; Стара Кресна - Stara Kresna и Стара планина - Stara planina; Белоградчик - Belogradchik и Белите скали - Belite skali; Златовръх - Zlatovrah и Злат¬ на нива - Zlatna niva; Средногорци - Srednogortsi и Средна гора - Sredna gora; Ефрейтор Бакалово - Efreytor Bakalovo; Белия бряг - Belia bryag; Водна река - Vodna reka и Водната пещера - Vodnata peshtera; Дълбок дол - Dalbok dol и Дълбокото дере - Dalbokoto dere 39
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ Правилата за употреба на главни и малки букви се определят от морфологичния и от синтактичния правописен принцип. Морфологична употреба на главни и малки букви Главни букви Морфологичната употреба на главни и малки букви разграничава графично собствените имена от останалите думи вътре в изречението. Към собствените имена спадат: - лични, бащини и фамилни имена, прозвшца (прякори) и псевдоними; имена на родове и династии; - имена на богове, митологични и литературни персонажи; - имена на празници; - имена на животни; - имена на географски и астрономически обекти; - имена на институции, организации, търговски и административни обекти; - имена на природни и културни обекти; - някой културноисторически периоди; - имена на свещени текстове; - значими исторически събития; - имена на културни събития; - имена на награди, ордени, медали; - имена на медии, на произведения на изкуството; - имена на административни документи; - търговски марки; - имена на сортове, породи, продукти и др. ■■38. Едносъставните собствени имена се пишат с главна буква. Ана, Боян, Десислава; Ангелова, Попиванов; Апостола, Камата, Миткалото, Мока- нина, Слона, Кривия; Аполон, Буда, Исус, Тангра; ЕвриДика, Орфей,, Херкулес; ВеликДен, ГергьовДен, Заговезни, КолеДа, Цветница; Белчо, Караман, Рогуша, Шаро; Алпи, Америка, България, Гибралтар, Дунав, Еверест, Европа, Хърватия, Черноморие; Венера, Вселена, Земя,, Космос, Марс, Орион; Бургас, ПловДив, Русе;, София; ПрезиДентство, Кнесет, (профсъюз) „ СолиДарност “, Сорбоната; Етъра, Кайлъка, Магурата, Перперикон; Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, СреДновековие; Библия,, Евангелие, Коран, Псалтир, ТалмуД; ОсвобожДението, СъеДинението; (награда) „Аскеер“, (награда) „Пулицър“; (вестник) „Капитал“, (радио) „Тангра“, (телевизия) „Европа“; (роман) „Тютюн“, (опера) „АиДа“, (филм) „Вчера“; (марка коли) „ Опел “, (телевизор) „Панасоник “, (лаптоп) „ Тошиба “, (бойлер) „Дипломат “; (порода) „Легхорн“, (порода) „Пржевалсюи“, (сорт) „Ренегта“, (сорт) „Болгар“, (сорт) „Басма“, (кисело мляко) „Елена“, ’ (кашкавал) „Балкан“, (бира) „Загорка“, (вино) „ Черга “ 40
38.1. С главна буква се пишат лични, бащини и фамилни имена, както и имена на родове и династии, употребени в мн.ч. Познавам двама Димитровци и три Надежди. Семейство Николови заминаха вчера. Той познава цялата история на Борджиите. Династията на Асеневциуп^равлява Второто българско царство между 1185 и 1277 г. dfS 38.2. С две главни букви се пишат двойните собствени имена. Жан-Батист, Йохан-Клаус, Петър-Емил; Иванова-Драганова, Костова-Берберова, Младенова-Игнатова; Леви-Строс, Асиро-Вавилония [Вж. и Полуслято писане, т. 54.2.] «3 38.3. Собствени имена с първа част лъже- и псевдо- се пишат с две главни букви. Лъже-Августин, Лъже-Дмитрий, Лъже-Ивайло, Лъже-Нерон; Псевдо-Дионисий, Псевдо-Еврипид, Псевдо-Маврикий [Вж. и Полуслято писане, т. 54.1.7.] «3 38.4. Главните букви в чужди собствени имена с апостроф се пишат съгласно правописа в изходния език. Д’Ангулем, Жана д’Арк, ДАнунцио, ОТрейди, 0’Хара [Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 32.1. ] И3 38.5. С главна буква се пишат Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени като геополитически понятия. Разликите между Изтока и Запада не са само икономически. Северът винаги е бил no-сдържан от Юга. «3 38.6. С главна буква се пишат имената на следните културно-исторически периоди: Антич¬ ност,, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие. Не са малко представителите на Просвещението, които са и изтъкнати географи. Магията на Романтизма се поражда от виждането, което романтиците споделят за човека. С главна буква се пишат имената на географски области и райони, образувани от други собствени имена. Айтоско, Варненско, Казанлъшко, Карловско, Софийско, Беломорие, Средиземноморие, Черноморие, Средногорие ■■32. Съставните собствени имена се пишат с начална главна буква. Mi 39.1. Когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка. Апостола на свободата, Голямата ябълка (прозвшце на Ню Йорк), Самотен листец 41
(псевдоним на Н. Г. Данчев), Стар делия (псевдоним на В. Павурджиев); Бъдни вечер, Нова година, Ден на народните будители; Атлантически океан,, Бяло море, Големия(т) канъон, Гринуички меридиан, Горна баня,, Малка мечка, Две могили, Попови ливади, Петрова нива, Слънчева система, Съединени американски щати,, Черна гора; Българска академия на науките, Български червен кръст., Демократическа партия,, Народно събрание, Нов български университет; Айфелова кула, Бранденбургска врата; Априлско въстание, Балканска война, Велико преселение на народите, Виенска кон¬ венция,, Втора световна война, Велика френска революция; (орден) „Стара планина“, (награда) „Златен век“; „Вестник за жената “; Закон за българското гражданство, Лисабонски договор, Шенгенско споразумение; (сорт) „Златна превъзходна “, (порода) „Каракачанска овчарка“, (бисквити) „Житен дар “; (специалност) „Българска филология “, (отдел) „Връзки с обществеността “ И 39.2. Когато съставното собствено име съдържа и друго собствено име, то също се пише с главна буква. Пипи Дългото чорапче, Петър Моканина, Голяма Богородица, Баба Меца, Кумчо Въл¬ чо, Трифон Зарезан, (остров) Света Елена, Санкт Петербург,, Сен Тропе, Северна Ев¬ ропа, Република България,, Стара Загора, Горна Оряховица, „Зелени Балкани“ (име на неформална организация), Устав на Организацията на обединените нации, Древна Гърция,, Древен Рим,, Крали Марко, Старият Пловдив, Пловдивски университет „Па¬ исий Хилендарски “, Средно общообразователно училище „Проф. Марин Дринов “; Виринея Вихра (псевдоним на Вера Иванова), Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов), Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Христов), Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов), Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов), Чичо Стоян (псевдоним на Стоян Попов) М 39.2.1. С главна буква се пишат съществителни нарицателни имена, утвърдили се като част от съставно собствено име на лице, митологичен и литературен персонаж. Баба Марта, Баба Тонка, Баба Яга, Бай Ганъо, Бачо Киро, Братя Миладинови, Дон Кихот, Даскал Манол, Дева Мария, Дядо Коледа, Дядо Вазов, Кума Лиса, Кумчо Въл¬ чо, Мечо Пух:, Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Презвитер Козма, Хаджи Димитър, Райна Княгиня, Настрадин Ходжа, Ежко Бежко, Зайо Байо, Косе Босе, Охлъо Бохльо 39.2.2. С главна буква се пишат прилагателни и числителни имена, установили се като съставна част от собствени имена на лица. Ана Австрийска, Евтимий Търновски, Иван Грозни, Крум Страшни, Матей Преобра- женски, Паисий Хилендарски, Пипин Къси, ФилипХубави, Хитър Петър, Борис Първи (и Борис I), Александър Втори (и Александър II), Хенри Осми (и Хенри VIII) «39.2.3. С главна буква се пишат прилагателните източен, западен, северен, южен и производ¬ ните от тях, когато са първа част на съставни собствени имена. Северна България, Южна Франция:, Западна Стара планина, Източна Европа, Югоизточна Азия,, Северозападна Гвинея [Срв. Малки букви, т. 41.3.] 42
39.3. Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено, началната главна буква се запазва. Вътрешното министерство вм. Министерството на вътрешните работи; Здравно¬ то министерство вм. Министерството на здравеопазването; Просветното минис¬ терство вм. Министерството на образованието, младежта и науката, Монреалски протокол вм. Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой; Служба за езикови справки и консултации вм. Служба „Езикови справки и консулта¬ ции“ } 39.3.1. Когато съставно собствено име е съкратено до едносъставно собствено име, то също се пише с главна буква. Агенцията вм. Агенция за мирно използване на атома или вм. Държавна агенция за закрила на детето, Академията вм. Българска академия на науките, Институтът вм. Институт за български език:, Наредбата вм. Наредба за възлагане на малки об¬ ществени поръчки:, Катедрата вм. Катедра no атомна физика, Комисията вм. Коми¬ сия no бюджет и финанси - 39.4. Главните букви в съставни собствени имена от чужди езици, предадени чрез транскрип¬ ция и транслитерация, се пишат според оригиналната форма на името. Бленъм Палас, Бъркли Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг, Карлови Вари, Лоръл Ко- тидж, Нови Сад, Солт Лейк Сити, Бурж ал Араб, Цървена звезда [Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 32.1. ] 39.5. С главна буква се пишат членните форми и служебните думи в чужди собствени имена, ако са употребени като първа съставка на собственото име. Ал Бируни, Ал Джазира, Ван Ромпои, Дъо Гол:, Дьо Севине, Фон Папен [Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 32.3; Малки букви, т. 41.14.] 39.6. С главна буква се пишат имената на букви, когато се използват като части от съставни собствени имена. Ай Ти Си медия (ITC), Би Би Си (BBC), Си Ен Ен (CNN) ■■40. С главна буква се пишат някои прилагателни имена, образувани от собствени имена в следните случаи: ■; 40.1. Притежателни прилагателни имена, образувани от имена на лица (лични, фамилни, псев¬ доними), с изключение на случаите в т. 42.7, 42.8 и 42.9. Вазов роман, Ботева поезия:, Дикенсов стил:, Дарвинова теория,, Йовкови разкази, Менделеева таблица, Наполеонови войни, Нобелова награда, Димовски хумор ■ л 40.2. Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от имена на лица, се пишат с главна буква при всяка съставка (и полуслято). 43
Иван-Александрово евангелие, Елин-Пелинов разказ, Стефан-Цанева хроника, Павел-Койчева скулптура,, Бай-Ганъово килимче, Крали-Маркова сила, Кирило-МетоДиеви превоДи, Бойл-Мариотов закон М4 40.3. С две главни букви (и разделно) се пишат имената на населени места, образувани от лично и фамилно име, както и от приложение и лично или фамилно име. Боян Ботево, Захари Стояново, Иван Вазово, Иван Шишманово, Стефан Стамболово, Илия Блъсково, Братя Даскалови, Генерал Тошево, Даскал Атанасово, Поручик Чунчево, Професор Иширково М 40.4. С главна буква се пишат прилагателни имена на -ски, образувани от собствени имена, когато са първа част на съставно собствено име. Българско национално раДио, Варненски свобоДен университет, ЛонДонско сити, Нюйоркска фонДова борса,, Софийски градски съд [Срв. Малки букви, т. 41.13.] Малки букви М41. С малка буква се пишат думите, които не са собствени имена. Към тях спадат: Mi 41.1. Имената на дните на седмицата, месеците, сезоните, календарните периоди. понеДелник, четвъртък, май, Декември, пролет, есен, Десетилетие’ столетие, век:, хиляДолетие, милениум IH41.2. Думите изток, запаД север, юг, както и североизток, северозапад, югоизток, югозапаД, когато: Ж 41.2.1. Назовават посоките на света. Прозорците ми глеДат на изток,. Стара планина е на север от София.. Ще духа вятър от североизток. ИИ 41.2.2. Участват в съставни собствени имена, но не са тяхна първа съставка. Близкия(т) изток,, СреДния(т) запаД, Далечния(т) изток ■■4 41.3. Прилагателните източен,, запаДен, северен, южен и производните от тях, когато не са първа част на съставно собствено име. Цяла нощ духа южен вятър. През Деня в запаДните райони на страната ще бъде слънчево. [Срв. Главни букви, т. 39.2.3.] mü 41.4. Имената на жители на населени места, области, държави, континенти. копривщенец, русенец, старозагорец,, планинец, тракиец, северняк, българин, швеД, африканец, европеец 44
41.5. Названията на раси, племена, етноси, религии, както и названията на лица според расова, племенна, етническа или религиозна принадлежност. индианец, мулат, метис, креол, ирокези, траки, римляни, елини,, скити, сикхи, христи¬ яни, мохамедани, евреи, будисти ййж 41.6. Названията на парични единици. евро, драхма, долар, крона, лев, лира, песо, франк i5S 41.7. Названията на архитектурни стилове и стилове в изкуството. барок:, сецесион, кубизъм, ампир, неореализъм, постмодернизъм, дадаизъм, pan, гръндж:, рейв «441.8. Названията на музикални термини. анданте, алегро, рондо, скерцо, интермецо «411.9. Названията на геологически епохи и ери. еолит, палеолит, неолит, мезозой, юра, креда,, тектонска ера,, палеозойска ера М 41.10. Названията на исторически епохи и културноисторически периоди с изключение на по¬ сочените в т. 38.6. първобитнообщинен строй,, родовообщинен строй,, робовладелски строй,, феодализъм, капитализъм, индустриално общество; модернизъм, авангардизъм, футуризъм аМИ.И. Имената на философски, политически, културни, религиозни движения и течения. богомилство, ислям,, манихейство, рационализъм, християнство, хуманизъм, юдаизъм Имената на езиците (естествени и изкуствени). български, английски, испански, руски, китайски, есперанто, паскал, джава ■ШИ.13. Прилагателни имена, произлизащи от собствени имена, когато не са част от собствено име. Лекарят е от известен пловдивски род. Няколко софийски квартала остават без вода днес и утре. Данните за българската икономика от първото тримесечие са окуражаващи. КЙ41.11. Членни форми и служебни думи в собствени имена от чужди езици, когато не са първа съставка на собствено име. Антонис ван Дайк, Дар ес Салам,, Едмондо де Амичис, Екс ла Бен, Марио дел Монако, Пиеро де ла Франческа, Пон дю Гар, Франц фон Папен, Рио де Жанейро, Хюсеин ал Хамадани, Урсула фон дер Лайен, Херман ван Ромпой, Фридрих фон Хайек, Хамид бин Халифа ал Тани [Вж. и Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език, т. 32.3; Главни букви, т. 39.5.] 45
Ж 41.15. Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придруже¬ ни от категоризираща дума. българска филология,, ядрена физика, маркетинг и реклама; история на новобългар¬ ския книжовен език:, статистика и иконометрия, фонетика на английския език ййМ 41.15.1. Наименованията на учебни предмети. предмет български език и литература, предмет химия френски език, история:, география Резултатите от външното оценяване по математика са обезпокоителни. Оценката по учебния предмет български език и литература е балообразуваща. «4 41.16. Наименованията на образователни и научни степени и академични длъжности. бакалавър, магистър, доктор, доктор на физическите науки, доктор на филологи¬ ческите науки, доктор хонорис кауза, главен асистент, доцент, професор ■■42. С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена, които по произход са собствени имена. Към тях спадат: в 42.1. Имена на лица, литературни герои, географски обекти в ед.ч. и мн.ч., употребявани за означаване на качествена характеристика. Според родителите всички деца са бъдещи колумбовци, магелановци или айнщайнов- ци. Със сигурност всеки от нас познава поне един байганъо. В моето поколение няма много донжуановци. Всеки има своя рубикон. « 42.2. Названията на мерни единици. ампер, ват,, волт,, джаул, кулон, нютон, ом, тесла «Й442.3. Думите вселена, земя,, луна, слънце, космос, когато не назовават астрономически обекти. Всяко човешко същество е една малка вселена. Ябълките са нападали вече по земята. Той е нейният космос. И 42.4. Имената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назоваване на предмети, про¬ дукти, екземпляри. Техният доберман е на два месеца. Седна пред своя бехщайн и погали клавишите му. Пред вилата беше спрял cue форд. Наля на госта си чаша божоле. Огледа се за оръжие, но беретата му беше твърде далеч.. Поръчахме си две фанти и един спрайт. 46
Ж 42.5. Думите античност, възраждане, ренесанс, романтизъм, просвещение, срееднвеекввие: Ш 42.5.1. Когато не са първа част от съставни собствени имена. Българско възражДане, Българско национално възраждане, Европейско ср^е^^^^нвек^^^^х^е, Ранно средновековие, Късна античност, Италиански ренесанс, Немски романтгзъм « 42.5.2. Когато не са използвани като собствени имена. Този Ден постави началото на неговото възражДане. На всички е известен неговият романтизъм. С малка буква се пишат съществителните нарицателни имена в състава на собствени имена с изключение на посочените в т. 39.2.1. Ангел войвоДа, Митхад паша, Сирма войвода; Александър Дюма-баща, ДжорДж Буш-младши, Иван Радоев-син; София-граД, Варна-север, Марица-изток ШК 42.7. Притежателни прилагателни имена, образувани от лични имена, в състава на термино¬ логични съчетания. адамова ябълка, базеДова болест,, брауново Движение, волтов ред, гаусова крива, ди¬ зелов Двигател, евклидова геометрия, морзова азбука, кулонови сили,, паркинсонов синдром, питагорова теорема, рентгенов апарат Прилагателни имена, образувани от собствени имена, които не изразяват притежание, а качествена характеристика. ботевско чело, геомилевски стил,, вапцаровска диалогичност, платоновски свят [Вж. и Слято писане, т. 53.15.] Ж 42.9. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, когато са първа част от фразеоло- гично съчетание. авгиеви обори,, ахилесова пета,, Дамоклев меч, вавилонско стълпотворение М 42.10. Абревиатури, които се употребяват като съществителни нарицателни имена. Само през послеДните няколко месеца джиесемите поевтиняха Двойно. В България няма много вецове, значително повече са тецовете. Синтактична употреба на главни букви Синтактичната употреба на главните букви разграничава отделните изречения в текста и е свързана с употребата на препинателните знаци за край на изречение. Ж43. С главна буква се пише първата дума в изречението и текста. Когато обръщението е на отделен ред, текстът след него започва с главна буква. Скъпи приятели, СуДоволствие ви съобщавам, че... 47
■ 44. С главна буква се пишат заглавия и подзаглавия. у№:< •?> ■■45. С главна буква започват ремарките, когато са разположени след репликата или са вмет¬ нати в реплика на герой. РУМЕН (усмихва се): Откога не сме се виждали. (Иска да го прегърне.) ПОЛИЦАЙКАТА: Хайде да ми обясните всичко отначало. (Подканва го с жест да седне.) И така, къде се запознахте? АНА (докато сяда. Представя се): Моето име е Ана. (Забелязва, че Стефан неяе по¬ знал веднага.) Може би ще се сетите за мен. Аз съм сестрата на Олга. [Вж. Оформяне на текст, т. 133.4.] ■■46. С главна буква започва текстът в колоните и редовете в таблици. [Вж. Оформяне на текст, т. ПбЗЛ.] ■■47. С главна или малка буква започват названията на елементите от диаграми, хистограми и изображения. [Вж. Оформяне на текст, т. 42613121] ■■48. Допуска се с главна буква да започват вертикално разположени рубрики, когато представля¬ ват дума или словосъчетание, граматически независимо от въвеждащото изречение. [Вж. Оформяне на текст, т. ШЛА] Стилистична употреба на главни букви Чрез стилистичната употреба на главни букви се изразява специално отношение към участник в общуването или към лице или предмет, за който се говори. ■■49. С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи: В състава на учтивата форма. Господине, моля Ви за съдействие. Господине, моля за Ваъието съдействие. Господа, всички Вие допринесохте за натия успех. Колеги, Ватият проект е одобрен от Европейската комисия.. М 49.2. Притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности. Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство. Всеки ден Нейно Величество се разхожда е градината. Молбата е до Негово Превъзходителство. Ретението е на Негово Светейтество. 48
Решението на Техни Височества е окончателно. Ваше Превъзходителство, позволете ми да изложа становището си. ■■50. С главна буква се пишат съществителните нарицателни имена в следните случаи: Ш15 5О.1. При титулуване на висши държавни и църковни служители, както и на членовете на мо¬ нархически фамилии и династии. Ваше Преосвещенство, Негово Височество, Нейно Величество Елизабет Втора, Не¬ гово Светейшество, Негово Високопреосвещенство, Ваше Превъзходителство Ш 50.2. Титли, длъжности и звания при адресиране и при обръщение, когато не са придружени от собствено име. До Президента на Република България До Директора на ИБЕ на БАН Господин Професор,... Уважаеми г-н Министър,... Уважаема г-жо Председател,,... Уважаеми г-н Директор,... »5 50.3. За изтъкване на значимостта на понятия и категории. Няма по-скъпо от Отечеството. Борбата между Доброто и Злото е вечна. Всичко, от което се нуждаем, е Любов.. ■■51. С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена и местоимения, които се отнасят до Бог с изключение на случая в т. 50.1. Защото Ти си пазител на душите и телата ни. Отче наш,, Който си на небесата,... Вдигнал набожно взор към небесата, той приемаше благословия от нашия Спасител,. Христос е Син Божи и Богочовек. И царството Му не ще има край. В християнството Светият Дух е едно от лицата на Светата Троица. ®И 51.1. Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се пишат с малка буква. Не дай боже да се върне! Пази боже,, сляпо да прогледа! Един господ знае кога ще свърши всичко това. Здрав съм,, слава богу! Каква жена, боже мой! Помогнете ми, за бога! Графична употреба на главни букви ■■52. Главните букви се използват с графична функция в следните случаи: ■И 52.1. За означаване на поредност. 4. Официален правописен речник на българския език 49
Отборът изпаДна от А група. В този блок вхоДовете са от А до Ж. СлеД фаза А идва фаза Б, после - фаза В, и т.н. m 52.2. За подчертаване на правоговорна или правописна особеност или грешка. Думата „ бюро“ се произнася с уДарение на последната сричка - бюрО. Той пак повтори, че е „ компромеНтиран Книжовният изговор на думата „училища “ е с уДарение на втората сричка: учИли¬ ща. 50
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полусля¬ то, а съставните думи и синтактичните съчетания -разделно. Основен правописен принцип при сложните думи е синтактичният. При писането им се има предвид отношението между изграждащите ги основи - равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително). При случаите с неравноправно отношение едната основа е главна, а другата - подчинена. При писането на тези сложни думи се имат предвид и двете възможности за мястото на главната и на подчинената основа - главната основа да бъде на първо място или подчинената основа да я предхожда. Така се оформят двата основни типа: главна основа - подчинена основа и подчинена основа - главна основа. При равноправно¬ то смислово отношение всички основи са главни и типът е само един: главна основа - главна основа.. Сложните думи са образувани от две или повече основи с точно определено място, свър¬ зани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и-, като понякога завършекът на първата основа на гласна поема ролята на съединителна гласна: газостанция, креДитополучател, земеразДеляне, пътепоказател, петилетка, трагикомеДия Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна: азотсъдържащ, петгодишен Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа характеристика: Душ-кабина; от две или повече основи, които не пазят граматическата си ха¬ рактеристика: звезДоброец; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили или променили своята граматическа характеристика: нисколетящ. Слято писане Слято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно отношение между из¬ граждащите ги основи от типа подчинена основа - главна основа и сложните прилагателни имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа - главна основа и по-рядко главна основа - подчинена основа. ■■53. Към тях се отнасят следните случаи: Съществителни имена й»53.1. Сложни съществителни имена, в които за подчинена основа служат различни части на речта (съществителни, прилагателни, числителни редни имена, местоимения, наречия), свързани с главната основа със съединителна гласна (или завършващи на гласна, която из¬ пълнява ролята на съединителна). болногледач, водовъртеж, газохранилище, гръмоотвод, Де^фектология, историография, Дървосекач, книгопис, маслобойна, местоположение, минохвъргачка, млекоцентрала, нефтопровод, основоположник, паркомясто, плоДохранилище, розоварна, спектрометрия, текстообработка, ценоразпис, чушкопек; новоДомец, среДношколец, теснолинейка; второкурсник, петолиние, първоизточник; вседържител, самовнушение; високоговорител, далекомерист, квазикултура, лъжесвиДетел, псевДоучен 51
53.1.1. Сложни съществителни собствени имена с подчинена основа лъже- и псевдо-, свързана със съществително собствено име, се пишат полуслято и всяка съставка започва с главна буква. Лъже-Нерон, Псевдо-Вергилий [Вж. Главни букви, т. 38.3; Полуслято писане, т. 54.1.7.] Ийз 5 3 . 2 . Сложни съществителни имена, названия на празници и градове, в които подчинената основа е притежателно прилагателно от собствено име, свързано с главната основа без съе¬ динителна гласна. Андреевден, Гергьовден, Ивановден, Йсрдансвден, Никулден; Благоевград, Ботевград, Ивайловград, Симеоновград M 53.3. Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числително бройно име, свързано с главната основа без съединителна гласна. двуколка, стохилядник, тригодишнина (Но: 50-годишнина) И 53.3.1. Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в съчетанието със съществително име се пишат разделно. трийсет и пет годишнина [Вж. Разделно писане, т. 55.7.1.] Сложни съществителни имена (предимно със съставки от чужд произход), в които под¬ чинената основа е съществително име, свързано с главната основа без съединителна гласна, се пишат слято по традиция. балетмайстор, вакуумапарат, голмайстор, емайллак, киносалон, радиопредаване, тестпрограма, тонрежисъор, фрезмашина, щабофицер, яхтклуб ■ 53.4.1. Сложни съществителни имена, чиито съставки (първата или и двете) са от чужд произ¬ ход и не се употребяват като самостоятелни думи в езика, се пишат слято. айскафе, бекстейдж, бодибилдинг, боксофис, джакпот, джемсешън, джубокс, киберпространство, копирайт, тийнпоколение, туроператор, уебстраница, кросоувър, лайфстайл, маунтинбайк, мейнстрийм, ноутбук, плейбек, праймтайм, саундтрак, сноуборд, стендбай, стийпълчейз, таймаут, трейдюнион, феърплей, хотдог, шорттрек, шоурум И 53.4.1.1. Когато съставките на такива сложни съществителни имена се употребяват и като самос¬ тоятелни думи, се допуска те да се пишат разделно. бизнесадминистрация и бизнес администрация, бънджискокове и бънджи скокове, гейпарад и гей парад, джазконцерт и джаз концерт, еврозона и евро зона, кафемашина и кафе машина, офисоборудване и офис оборудване, ретроизпълнение и ретро изпълнение, скисъстезание и ски състезание, стереоуредба и стерео уредба, тенистурнир и тенис турнир [Вж. Разделно писане, т. 55.2.] 52
Ki 5314121 Когато като подчинена основа е използвано название на буква или самата буква, която е изписана, сложната дума се пише полуслято. алфа-стабилизатор, гама-лъчи, ку-код; а-стабилизатор, у-лъчи [Вж. Полуслято писане, т. 5411181] М 53.4.3. Когато като подчинена основа е използвана буква, представляваща съкращение на при¬ лагателно име, сложната дума се пише полуслято. е-книжарница, е-правителство, м-бизнес, м-банкиране (е - за електронен, м-& мо¬ билен) (Но: имейл,, айфон) [Вж. Полуслято писане, т. 5411191] №5 33.5. Сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна глас¬ на (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съединителна), се пишат слято. авиомоделизъм, автомивка, автопилот, агротехника, астроботаника, аудиосисте- ма, афроамериканец, биофизика, вибробетон, геополитика, демозапис, еврокомисар, екосистема, електроуред, енергосистема, зоосвят, компактдиск, копирхартил, кос¬ мофизика, масмедии, мотоклуб, наркокартел, националдемократ, порноиндустрия, пресконференция, проектопрограма, профсъюз, психодиспансер, радикалдемократ, социалдемюкрат, телекомуникации, телемост, термоизолация, турбогенератор, хидросистема, химиотерапия Когато първата съставка в такива имена се употребява и като самостоятелна дума, до¬ пуска се те да се пишат разделно. видео клип, етно музика, non изпълнителка, спа хотел, фолк певец [Вж. Разделно писане, т. 55.2.] Съчетания, в които подчинената част е съкращение, се пишат разделно. АГ отделение, ДНК фактор, жп линия, НАТО генерал,, СДВР теф, тв лиценз, УКВ предавател; BG паспорт, GPSycmpoùcmeo, GSM оператор, PR агенция,, PVC дограма, SMS съобщение, ТУпредаване, US президент, VIP гости [Вж. Разделно писане, т. 55.2.2.] Сложни съществителни имена, в които първата част е глаголна форма в повелително наклонение, се пишат слято. бутниколиба, кърпикожух, лапнитаран, препъникамък, прескочикобила, развейпрах, скубисвекърва, стърчиопатка; Браниполе, Палилула, Пържиграх, Чуйпетлъово Сложни съществителни имена, образувани от имената на литературни герои, употребя¬ вани като съществителни нарицателни имена, като цялата нова дума се пише с малка буква и слято. донжуан, донкихот, байганъо 53
53.8. . Слято се пишат сложни съществителни имена, образувани чрез наставка от сложни при¬ лагателни имена, които се пишат слято. еДромащабност (от еДромащабен), десетдневка (от десетдневен), тежкотонажник (от тежкотонажен), тричленка (от тричленен) 53.9. Думи, образувани от съкращения от чужд произход, употребявани като съществителни нарицателни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите. Джиесем, Джипи, Джипиес, дивиеи, диджей, есемес, пиар 53.9.1. В чужди съкращения, които се употребяват като собствени имена, чуждите имена на буквите се пишат разделно и започват с главна буква. Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен [Вж. Разделно писане, т. 55.5.] Прилагателни имена 53.10. Слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчинената основа предхожда главната, образувани от словосъчетания от прилагателно и съществително име. аеминистративноправен (от аДминистративно право), англоезичен (от английски език),, военностратегически (от военна стратегия), външнополитически (от външ¬ на политика), генноинженерен (от генно инженерство), Дебелокор (от Дебела кора), еДромащабен (от еДър мащаб), етеричномаслен (от етерично масло), жилищноспес- товен (от жилищно спестяване), източноправославен (от източно православие), кон- ституционномонархически (от конституционна монархия), мастиленоструен (от мастилена струя),, музикалноисторячески (от музикална история),, скалнооблицовъ- чен (от скална облицовка), съдебномедицински (от съдебна меДицина), сърдечносъДов (от сърДечни съДове), широкомащабен (от широк мащаб) .. 53.11. Сложни прилагателни имена, образувани от съставни географски названия, се пишат слято. великотърновски (от Велико Търново), горнооряховски (от Горна Оряховица), Дале¬ коизточен (от Далечния изток),, старозагорски (от Стара Загора),, тихоокеански (от Тихи океан),, черноморски (от Черно море) 53.12. Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена (със или без съединителна гласна), в които подчинената основа предхожда главната, се пишат слято. военнопленнически (от военнопленник), железобетонен (от железобетон), железоДо- бивен (от железоДобив), машиностроителен (от машиностроител), риболовен (от ри¬ болов)^, стоманобетонен (от стоманобетон) 53.13. Сложни прилагателни имена, в които главната основа предхожда подчинената, образува¬ ни от словосъчетания от прилагателно и съществително име, се пишат слято. литературнохуДожествен (от хуДожествена литература), научнопопулярен (от по¬ пулярна наука), ракетнояДрен (от ядрена ракета), стиловоизобразителен (от изобра¬ зителен стил), църковнонационален (от национална църква) 54
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена (с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената, се пишат слято. вагонресторантски (от вагон-ресторант), генералмайорски (от генерал-майор), заместникначалнически (от заместник-началник), кандидатстудентски (от кандидат-студент), министър-председателски (от министър-председател), помощникаптекарски (от помощник-аптекар) Сложни прилагателни имена на -ски за качествена характеристика, образувани от съ¬ четания от лично и фамилно име или от лично име, придружено от бай,, бачо и др., се пишат слято. иванвазовски (патриотизъм), йорданрадичковски (подход), радойралиновски (сар¬ казъм); байганъовски (инат), бачокировски (подвиг), кралимарковска (сила), отецпаисиевски (плам) [Вж. и Малки букви, т. 42.8.] Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от съчетания от лично и фамил¬ но име, се пишат полуслято (и с главна буква за всяка съставка). Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Златю-Бояджиев (маниер), Иван- Фунев (портрет), Димитър-Осининов (превод), Стоян-Михайловски (химн), Цанко-Цер- ковски (роман) [Вж. Полуслято писане, т. 54.3.] Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от притежателно прилагателно от лично име и приложение пред него, се пишат полуслято (като личното име запазва главната буква). професор-Петрова (хипотеза), министър-Иванов (проект), дядо-Стефанов (имот), чи- чо-Георгиева (снаха) [Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.1.] Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от едносъставно числително и съществително име, се пишат слято. едноминутен (от една минута), двучасов (от два часа), триетажен (от три етажа), четиристаен (от четири стаи),, осемгодишен (от осем годинй), петнайсетдневен (от петнайсет днй), трийсетметров (от трийсет метра), тристепенен (от три степени) Когато числителното име е написано с цифри, то се свързва с главната основа чрез малко тире. 5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в съчетанието се пишат разделно. двайсет и пет метров, седемдесет и пет годишен 55
. 53.17. Сложни прилагателни имена, в които подчинената основа е наречие, свързано с главната основа със съединителна гласна (или завършващо на гласна, която изпълнява ролята на съе¬ динителна). аленочервен, бледосин, вечнозелен, жабеткозелен, изумруденозелен, мастиленозелен, медночервен, огненочервен, отровнозелен, светлосив турскосин, тъмнокафяв, ярко¬ червен; взаимноперпендикулярен, вътретнопартиен, доматнотъкан, дутевноболен, крайно- десен,, правопропорционален, световноизвестен, средноаритметичен, сърдечноболен яия.ш. Съчетания от наречие и прилагателно име (причастие) се пишат разделно, когато не представляват смислово единство. особено опасен, прясно боядисан, свободно падащ,, безследно изчезнал [Вж. Разделно писане, т. 55.6.] ■TW 53.18. Сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие, а като под¬ чинена основа са използвани различни части на речта, се пишат слято. властимащ, дървообработващ,, испаноговорещ, металорежещ, правоимащ, числопре- образуващ; главнокомандващ, новопристигнал, самокодиращ се; бавноразвиващ се, взаимнопроникващи се, дългосвирещ, многообещаващ, свръхбър- зодействащ; високоуважаем, новоназначен, новопристигнал Наречия Wrr 53.19. Сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято. вдясно, вляво, догоре,, докога,, докъде, донякъде, досега,, доскоро, дотук:, завинаги, за¬ напред, засега, изотзад, набързо, наведнъж, нависоко, навред, навсякъде, навън, навъ¬ тре,, нагоре, наготово, надалеч, надолу, надълго, надясно, накратко, накриво, накъде, наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, нататък, натясно, наяве:, наясно, отвся¬ къде, отвън, отгоре, отдавна, отдалеч, отдолу, отдясно, откакто, откъде, отляво, отникъде, отново, отнякъде, отпред, отпреди,, отрано, отсега,, отскоро, о^там, от¬ татък, оттогава, понякога,, поотделно ЛГ" 53149141 Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.: Тя свали чантата си от горе,, от ткафа и Отгоре:, върху книгите, лежете новата й чанта. Те все се оплакват, че живеели на тясно, в едностаен апартамент и Той изведнъж се почувства натясно, в неудобно положение да се защитава. 53149121 Разделното писане е в сила и за изрази като: от горе до долу,, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега на¬ татък). [Вж. и Разделно писане, т. 55.9] 56
Ж 53.20. Наречия, образувани от предлог и съществително име, се пишат слято, когато: ЯМ 53.20.1. Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма соб¬ ствено ударение. вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навреме, навръх, наглед, наздраве, наистина, накуп,, налице, наместо, наполовина, например, наред, насила, насреща, настрана(и), насън, наум, начело, нащрек:, околовръст, отсреща, отстрана(и), подред, подръка, поначало, предвид, следобед « 53.20.1.1. Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.: Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след като се е срещнал с ня¬ кого). Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех да използвам) и Той во¬ деше подръка старата жена (т.е. беше я хванал по определен начин). в 53.20.2. Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява са¬ мостоятелно. вкупом, вкъщи:, встрани, довечера, навеки, наизуст:, напосоки:, настрани, наяве М 53.20.3. Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога. надвечер, презглава, прйвечер, прйсърце, ддземи, ддхаки, залудо, дтръки, прйзори ОК 53.20.4. Разделно се пишат съчетания от предлози и съществителни имена като: от време на време, от край до край. Предлози и съюзи ИЖ 53.21. Предлози, образувани от предлог и наречие, се пишат слято. въпреки, отсам:, оттатък И 53.22. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма, се пишат слято. вдън, вместо, наместо, според ■■ 53.23. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост, се пи¬ шат слято. всред,, докъм, допреди:, досред, заради, измежду, накрай, насред, открай, откъм, покрай, помежду, поради:, посред Слято се пишат съюзите и съюзните думи: докато, докогато, доколкото, затова, защото, накъдето, откак,, откогато, отколкото, откъдето 57
в 53.24.1. Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно. въпреки че, освен че, след като, без да, преДи Да ■M3..242. Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от предлог и местоимение за това, които се пишат разделно. Срв.: Той е наказан, затова не дойде. (Но: Постоянно го питаха за това, но той мълчеше.) Полуслято писане Полуслято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа, както и всички сложни думи с равноправно смислово отношение между основите от типа главна основа - главна основа. М154. Към тях се отнасят следните случаи: Съществителни имена Полуслято се пишат сложни съществителните имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа. ЯИ 54.1. Сложни съществителни имена, в които главната и подчинената основа са основи на съ¬ ществителни имена, второто от които пояснява или конкретизира първото. вагон-ресторант, генерал-лейтенант, заместник-преДсеДател, канДиДат-стуДент, министър-преДсеДател, премиер-министър, съДия-изпълнител, храм-паметник, член-кореспонДент При членуване, при определяне на рода или при образуване на форма за мн.ч. при такива съществителни имена се променя само втората част. вагон-ресторантът, канДидат-студентката, министър-председатели’ храм-паметни¬ кът М1® 54.1.2. Когато при съчетания от две съществителни имена се променя и първата дума, те се пишат разделно. екип канДиДат (екипът канДиДат, екипи канДиДати, екипите кандиДати) [Вж. Разделно писане, т. 55.1.] ЯМ 54.1.3. Когато такива съществителните имена се пишат съкратено, дефисът след съкратената първа част се запазва. ас.-режисъор (от асистент-режисъор), зам.-Дир. или зам.-директор (от заместник- Директор), нач.-управление (от началник-управление), пом.-команДир (от помощник- команДир), чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспонДент) [Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.] 58
54.1.4. Когато пред сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително. заместник министър-председател, заместник началник-управление л 54.1.5. Когато пред словосъчетания се добави друго съществително име, то се пише отделно от останалата част. заместник генерален секретар, заместник главен прокурор, заместник програмен ди¬ ректор СХ 54.1.6. Фразеологизми, сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на глав¬ ната и на подчинената основа. брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, очи-череши, снага-топола ■: 54.1.7. Сложни съществителни имена с подчинена основа лъже- и псевдо-у свързана със съ¬ ществително собствено име, се пишат полуслято и всяка започва с главна буква. Лъже-Димитър, Псевдо-Дионисий, Псевдо-Кесарий [Вж. и Главни букви, т. 38.3; Слято писане, т. 53.1.1.] ГЖ 54.1.8. Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвано название на буква или самата буква, която е изписана, то се пише полуслято. алфа-стабилизатор, гама-лъчи, ку-код; а-стабилизатор, у-лъчи [Вж. и Слято писане, т. 53.4.2.] X7 "54.1.9. Когато като подчинена основа в сложното съществително име е използвана буква, пред¬ ставляваща съкращение на прилагателно име, то се пише полуслято. е-подпис, е-фактура, м-бизнес, м-сервиз (но: имейл,, айпод) [Вж. и Слято писане, т. 53.4.3.] Полуслято се пишат сложни съществителни имена с равноправно отношение между из¬ граждащите ги основи от типа главна основа - главна основа (при нарицателните имена смисълът подсказва, че между двете основи може да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят следните случаи: f 54.2. Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две същест¬ вителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена. зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук:, план-програма, покуп¬ ко-продажба, пренос-превоз, старт-финал:, товаро-разтоварач; Ана-Мария, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир, Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава; Андерсен-Нексъо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Немирович-Данченко, Рим- ски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин; Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия 59
Когато личните имена от този тип се пишат съкратено, дефисът между буквите, които представляват отделните им части, се запазва. Ж.-Ж. Русо, Р.-М. Рилке [Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.] М 5412121 Не се пише дефис, когато втората съставка на собствените имена е династично име. Иван Асен, Иван Шитман М 5412131 Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвременни географски имена по традиция се пишат слято. Будапеща, Индокитай, Чехословакия Прилагателни имена Полуслято се пишат сложни прилагателни имена с неравноправно отношение между из¬ граждащите ги основи от типа главна основа - подчинена основа. Към тях се отнасят след¬ ните случаи: ЕШ 54.3. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание на лично и фамилно име (всяка съставка се пише с главна буква). Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-Ралинова (епиграма) [Вж. и Слято писане, т. 53115111] Ш 54.3Л. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, включващи названия на титли и звания (всяка съставка се пише с главна буква). Бай-Ганьов (характер), Хаджи-Димитров (подвиг), Патриарх-Евтимиево (дело), Поп-Минчова („Видрица“) [Вж. и Слято писане, т. 53115121] Ш 54.3.2. Когато такива сложни прилагателни имена се използват като названия на селища, те се пишат разделно. Панайот Хитово, Тодор Икономово [Вж. Разделно писане, т. 5514131] ИШ 5413131 Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със собственото име. Граф Игнатиево, Екзарх Антимово, Капитан Андреево, Отец Паисиево, Цар Петро¬ во [Вж. Разделно писане, т. 55.4.3.] ЯИ 54.4. Когато като подчинена основа е използвана буква, сложната дума се пише полуслято (а буквата обикновено е главна). Г-образен, П-образен, Т-образен, V-образен, s-образен 60
» 54.5. Когато като подчинена основа е използвана цифра. 5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов [Вж. и Слято писане, т. 53.16.1.] Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две или повече качествени или относителни прилагателни имена в равноправно отношение от типа главна основа - главна основа (което позволява между тях да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят следните случаи: Ж 54.6. Сложни прилагателни имена, образувани от основи на относителни и качествени прила¬ гателни имена. архитектурно-хуДожествен, аудио-визуален, българско-гръцки, военно-патриотичен, героично-патриотичен, енергийно-суровинен, звуково-буквен, инженерно-строителен, кожарско-обувен, контролно-пропускателен, ловно-рибарски, максимално-минимален, морално-етичен, музикално-хореографски, оперно-филхармоничен, причинно-слеДствен, прогресивно-поДохоДен, санитарно-хигиенен, социално-битов, стоково-паричен, търгов¬ ско-промишлен, финансово-икономически, учебно-възпитателен; бяло-зелено-червен, жълто-зелен, кисело-слаДък, синьо-зелен, студено-влажен, черно-бял; бръснаро-фризьорски, българо-френски,, газо-паров, историко-филологически, психофи¬ зиологичен, субект-обектен, телеграфо-пощенски, физико-математически, химико-фар- мацевтичен Сложни прилагателни имена, образувани от две равностойни собствени имена (всяка съставка се пише с главна буква). Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-МетоДиев; Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки, Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски Сложни прилагателни имена - фразеологизирани съчетания от две качествени прилага¬ телни имена без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно име или на неговата основа, разширена с представки или наставки, или от основи с близко или с противоположно значение. важен-важен; бит-пребит, немил-недраг, гол-голеничък, един-единствен, ситен-Дребен, щур-пощурял; бял-червен, пиян-залян, син-зелен Посочените сложни прилагателни имена променят и първата си основа при образуването на граматичните форми за род и число. важна-важна, голи-голенички, немили-недраги Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни съществителни имена, в които частите, използвани при изграждането, са в равноправни смислови отношения. зидаро-мазачески (от зидаро-мазач), пренос-превозен (от пренос-превоз) 61
Числителни имена 54.10. Слооош числтеелш оораззувш! öl’ осноовит Hai дае тасшиеепш ™ена, с които се бележи приблизително количество. пет-тест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста, половин-един М 54140111 Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се пише тире. 5-6(години), 10—15 (крачки) [Вж. Тире, т. 103.4., 103.5] МН 54110121 Когато като първа основа в сложното числително име вместо числителното един, което се подразбира, е използвано съществително име. година-две, месец-два, час-два Наречия Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равноправно отношение помежду им. бързо-бързо, веднъж-дваж, горе-долу, днес-утре, едва-едва, живо-здраво, криво-ляво, лека-полека, напред-назад, насам-натам, оттук-оттам, сега-засега, тук-там Фразеологизираои наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми в равноправно отношение помежду им. иди-дойди, кажи-речи НИ 54.12.1. Сложни наречия като: току-виж, току-речи, току-така. Наречия и оеспределиеелни местоимения, образувани с частиците еди-, -годе, що-, еди-как (си), еди-какво (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди-кой (си), еди-къде (си), еди-що (си); току-що, що-годе Междуметия ЯН 54.14. Сложни междуметия, образувани от две или повече равноправни в смислово отношение междуметия. бау-бау, бим-бам, бим-бам-бум, бум-бум,, гу-гу, дрън-дрън, ква-ква, куцук-куцук, мяу-мяу, мън-мън, пиф-пиф, пиф-паф-пуф, прас-прас, тик-так, тинтири-минтири, хър-мър, чик- чирик, чук-чук, туту-муту, цигу-мигу; ах-леле, де-гиди, ей-гиди, и-ха-ха, и-ху-ху, леле-мале, мале-мале, у-ха-ха, ха-ха Разделно писане В българския език всички думи се пишат отделно една от друга. Разделно се пишат и съставните думи и синтактичните съчетания независимо от смисловото отношение между думите, от които са образувани -равноправно или неравноправно, и от мястото на отделни¬ те думи една спрямо друга. 62
55. Към тях се отнасят следните случаи: Словосъчетания от две съществителни имена, при които първото може да се членува. държава собственик:, изложба панаир, концерт рецитал, космонавт изследовател, май¬ стор зидар, мач реванш, страна членка,, съчинение разсъждение, художник модернист Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи. бинго зала, блок шрифт, боулинг център, гей клуб, гол линия, домино ефект, допинг контрол, дроб сарма,екшън план, имейл съобщение, интернет страница, кънтри певец, латино танци, лифт карта, паник бутон,, паркинг място, парти център, пиар акция,, покер машина, рали маратон, риалити шоу, рок изпълнител, сити център, соло изпълнител,, тас кебап,, тахан халва, топ листа, фен клуб, фешън прическа, фитнес център, фолк певец, чалга култура,чейндж бюро, шах турнир, шкембе чорба,, шоу програма [Вж. и Слято писане, т. 53.4.1.1.] Когато подчинената съставка не се е наложила като самостоятелна дума, се пишат слято. наркотрафикант, редколегия, хидробетон [Вж. и Слято писане, т. 53.5.] Съчетания от буквено съкращение и съществително име. ЕКГ данни, ЕСлидер, МВР център, ОДС депутат, ТБЦбактерия, УКВпрограма; BG гражданин, CD плейър, DJ парти, GPS система, HIV вирус, RAM памет, SIM кар¬ та,, TV коментар, US посолство, VIP зона [Вж. и Слято писане, т. 53.5.2.] ■■55.3. Съчетания от типа на: водещ предаване, завеждащ отделение, командващ флота, младши лейтенант, стар¬ ши треньор, директор продукция, ръководител движение, художник костюми Съставни собствени имена в следните случаи: ■И 55.4.1. Географски имена, образувани от прилагателно или числително име и съществително собствено или нарицателно име. Бели Осъм Велико Търново Горни Богров Долна Митрополия Златна Панега Нова Загора Стара Загора Черни Осъм Бели извор Нови пазар Старо село Горна баня Сапарева баня Три кладенци Две могили Слънчев бряг Черно море Златни пясъци Средна гора Широка лъка Мало село Стара планина Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани по същия начин. Нова година Трети март Шести септември 63
Sff 55.4.2. Географски имена, включващи двусъставно име и определение към него. Голям Мечи връх Ново Горско Косово Горско Ново село Стрелченска Луда Яна М 55.4.3. Названия на селшца, които представляват сложни прилагателни имена. Иван Вазово, Никола Козлево, Капитан АнДреево, Отец Паисиево [Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.2, 54.3.3.] Н 55.4.4. Съставни собствени имена на лица, образувани от съществително нарицателно име като първа част и съществително собствено име. Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца,, Баба Тонка, Бай Ганьо, Бачо Киро, Дон Жуан, Дон Кихот, ДяДо Коледа, Зайо Байо, Крали Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Харитон, ХаДжи Димитър, Чичо Стоян Когато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни имена, частите им се пишат слято, а цялата нова дума - с малка буква. Донжуан, донкихот, байганьо [Вж. Слято писане, т. 53.7.] Ш 55.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чужди¬ те имена на буквите се пишат с начална главна буква. А й Ти Тя, О Ем Ви [Вж. и Слято писане, т. 53.9.1.] 55.6. Разделно се пишат съчетания от наречие и прилагателно име (причастие), когато не пред¬ ставляват смислово единство. бавно прелитащ зверски убит, изключително надарен, интелектуално наситен, на¬ ционално отговорен, невинно оклеветен [Вж. и Слято писане, т. 53.17.1.] Ж 55.7. Разделно се пишат съставните числителни имена. двайсет и пет,, сто Двайсет и пет,, хиляДа и триста, четирийсет и първият, седемДе¬ сет и шести,, Деветдесет и Девета Когато съставното числително име е включено в съчетание, всички думи в съчетанието се пишат разделно. двайсет и пет годишнина (но: 25-годишнина) [Вж. и Слято писане, т. 53.16.2; Полуслято писане, т. 54.5.] М5 5..8. Разделно се пишат съставните съюзи: без Да, въпреки че, за Да, като да, като че, макар че, освен Да, освен Дето, освен като, освен че, преДи Да, само че, слеД като, стига да, сякаш че, щом като, тъй както, ако и Да, ами че, а пък, и Да. 64
a® 55.9. Разделно се пишат изрази като: от горе до долу, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега на¬ татък), от време на време, от край до край. Особени случаи ■■56. По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди думи и изрази под влияние на графическото им оформяне в съответния език. виз-а-ви, ноу-хау, па-дъо-дъо, прет-а-порте, тет-а-тет (но: аламинут, анблок, анфас, апри¬ ори,, апропо, вабанк, дежавю, инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де фактд) ■■57. Ако при съчетания от две сложни съществителни имена с еднаква втора основа тази основа е изпусната при първото от тях, на неИно място се пише малко тире (независимо от правописа на отделните сложни съществителни имена - слято или полуслято). авио- и ракетомоделисти, аеро- и хидродинамика, електро- и мотокари, електро- и топлопроводимост, кино- и видеоклуб, ръководител- и началник-производство, кино- и фотожурналистика, радио- и телепредаване, леко- и тежкоатлети У®57.1. По същия начин се оформят и групи, съдържащи съществително име и съчетание от прилагателно и съществително име, като съществителното, което е втора основа в сложното съществително име, е изпуснато, но се подразбира. радио- и телевизионно предаване ® : 57.2. По същия начин се оформят и съчетания от две сложни прилагателни имена с еднаква втора основа, ако в първото прилагателно име тази основа е изпусната, но се подразбира. високо- и среднопланински (слоИ), пет- и десетгодишен (период), топло- и електро¬ проводим (пласт), старо-, средно- и новобългарски (език) 57.3. Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи. авто-мотоклуб, поп-фолкфест; песъкливо-глинестопочвен ■ 58. Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образу¬ ване на тяхната сравнителна и превъзходна степен. по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-широко «Й5 58.1. Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече. И 58.2. При съществителни имена, глаголи и съчетания с предлог частиците по и най се пишат отделно, като буквата за гласната [о] от частицата по се пише със знак за ударение. пд прилягам, най прилягам; пд харесвам, най харесвам; пд човек, най човек; пд юнак:, най юнак; пд към мене, пд на открито, най на меко 5. Официален правописен речник на българския език 65
■■59. Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна се отбелязва с повтаряне на буквата, написана слято, за да отговаря на изговора. ааа, беее, меее, мууу, пссст, ууу, яаа Писане на отрицателните частици не и ни Отрицателните частици не и ни се пишат слято или разделно със следващата дума. М60. Отрицателната частица не се пише слято или разделно със следващата дума според след¬ ните правила: 1Ш60.1. Отрицателната частица не се пише слято с думи или форми, които не се употребяват без нея. неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност, невежа;невзрачен, невинен, не¬ връстен,, невредим, неизбежен,, неимоверен, немарлив, неминуем, непоколебим; негодувам, недей,, ненавиждам,, нехая 1S 6014111 Когато отрицателната частица не е включена в състава на представката недо-, с която са образувани съществителни и прилагателни имена или глаголи, тя се пише слято. недоимък, недомислие, недомлъвки; недодялан; недовиждам, недолюбвам, недооценявам ■■61. Частицата не за отрицание се пише слято със следващата дума: ■НИЛ. Когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната части¬ ца се образува нова дума с противоположно значение. неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие; неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем; неведнъж, невинаги; невярно, негласно, ненапразно, неслучайно В единични случаи при някои съществителни имена, когато с частицата не за отрицание се бележи различно значение, което се подчертава и чрез логическо ударение върху нея, тя се свързва с думата чрез дефис. не-арийци, не-благородник, не-човек ■Н61.2. Когато думата е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало сеpадателоо причастие и с отрицателната частица не се образува нова дума с противоположно значение. незнаещ, неможещ; неузрял, неуспял; невъзпитан, необут ШВ62. Отрицателната частица не се пише отделно от следващата дума: 66
KfeÈfeà 62.1. Когато е употребена самостоятелно или може да бъде отделена от следващата дума. Не, не ми е известно. ИДвал съм при теб не веднъж, а три пъти.. Ж 62.2. Когато с нея не се получава ново, противоположно значение. Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура. (Но: Той застана на вратата необлечен.) Я 62.3. Когато е употребена пред глаголи. не вижДам, не говоря, не знам, не мога Ж 62.3.1. Когато е употребена пред деепричастия и минали несвършени деятелни причастия. не говорейки, не желаейки, не можейки не говорел,, не желаел, не можел S 62.3.2. Когато миналите свършени деятелни причастия са употребени като сказуемо в изрече¬ нието. Селяните не могли сами Да си разпреДелят земята. ■■63. Отрицателната частица ни се пише винаги слято в състава на местоимения и наречия. никак, никакъв, никога, никой,, николко, никъДе, ничий, нищо ■ 64. Отрицателната частица ни се пише отделно от съществителните и прилагателните имена, глаголите, деепричастията и миналите деятелни причастия. ни брат,, ни сестра, ни риба, ни рак; ни червен, ни зелен; ни вижДа, ни чува; ни говорейки, ни желаейки, ни можейки; ни говорел, ни питал; ни чул,, ни видял 67
ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, когато се делят. Като най-удобно при деле¬ нето на думите се приема скандирането. Съобразно с него се оформят различните възможни и допустими начини за пренасяне на части от думи. По традиция обаче се допуска запазване на целостта на отделните морфеми в тях. При пренасяне на части от думи се използва малко тире като показател за прекъсване, за да не се породят двусмислици: зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много-значително, много¬ странен, прав-Див ■■65. При пренасяне на части от думи на нов ред важат следните правила: Буквата за съгласна между буквите за две гласни се пренася с втората гласна. вре-ме, по-Давам, пре-Дучилищен (и: преД-училищен), ра-зиграя (и: раз-играя\ ви-со- чи-на1ви-сочина1висо-чина/височи-на, гра-Ди-на/гра-дина/граДи-на, добри-ят,, пъ-тят, чо-ве-кът Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съ¬ гласна да остане с първата или с втората гласна. ав-тор, гръм-на, иг-рая, пъл-зя, таб-ло, трав-ма, топ-че; град-ски/градс-ки, Джун-гла/Джунг-ла, Мез-дра/МезД-ра, поД-скажа/поДс-кажа, пред-стои/преДс-тои, яс-треб/яст-реб; ръковоД-ство/ръковоДс-ство/ръковоДст-во, тран-скрибирам/транс-крибирам/ транск-рибирам; стуДен-тство/стуДент-ство/стуДентс-тво/студентст-во ■И 65.2.1. Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред. кон-ник, непремен-но, плен-ник, под-Дръжка (не: подд-ръжка); пот-та, радост-та (не: радос-тта) Буквите за две съседни гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една гласна се пише на горния ред. чи-ето/чие-то, те-ория/тео-рия, ко-ято/коя-то, асоци-ирам/асоции-рам, пре-оДолея/ прео-Долея, зо-ология/зоо-логия; ко-операция, ко-ординация Когато стои между буква за гласна и съгласна, й винаги остава при буквата за гласна на горния ред. пой-на, зай-ка, пей-заж Когато й стои след буква за гласна и пред група от букви за съгласни, при него на горния ред остава поне една буква за съгласна. 68
доетойн—ство/доетойне-тво/достойнст—во (не: досесй-нстес); айсберг (не: ай-сберг), майс-ки (не: май-ски) » 65.5. Когато се намира между букви за две гласни, й се пренася с втората гласна. ра-йон, ма-йор, ма-йонеза, Пе-йов й® 65.6. Едносрични думи не се делят и части от тях не се пренасят на нов ред. дол,, зъб,, връх:, клон, пръст,, сфинкс; зад, над, пред Ограничения на принципа на скандиране има в следните случаи: «6 66.1. Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред. ау-диенция (не: а-удиенция), Афри-ка (не: А-фрика), одо-брение (не: одобрение), уп¬ равник (не: у-правник), ира-ционален (не: и-рационален), анор-мален (не: а-нормален); вли-яе (не: влия-е), предприя-тие (не: предприяти-е), па-рии (не: пари-и) IS2 66.2. Буквата за една съгласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред. стро-ител/строи-тел (не: л-тросенл), ра-дост (не: радос-т) » 66.3. Когато буквосъчетанието дж бележи един звук, то не се разделя и се пренася на долния ред. бри-джор, джу-дже, су-джук, тен-джера, чорба-джия (но: над-живея) в 66.4. Буквосъчетанието ьо винаги се пренася с буквата за предходната съгласна. Бо-тьо (не: Бот-ьо), га-ньовщина (не: гaо-ьовщсоа)( суф-льор (не: суфл-ьор) ■■67. Инициалните съкращения не се пренасят. БАН, ГАТТ, МОМН, ОПЕК; БНБ, ВМРО, ЕООД, МВФ, НДК, СДВР; МОСВ, ЦСКА; НАТФИЗ, РИОКОЗ, САПАРД, УНИЦЕФ, ФИФА,, ЮНЕСКО ■■68. Препинателните знаци не се пишат в началото на реда с изключение на кавичките, ско¬ бите и тирето. Един гледа сватба, друг - брадва. Дойдоха орли - черни, големи. 69
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ Езиковите съкращения са два вида: графични и лексикални. Графични съкращения Графичните съкращения се употребяват само в писмен текст. При четене се изговарят съответстващите им несъкратени думи и изрази. Съкращаването се извършва чрез запазване на началните букви, чрез запазване само на съгласни или чрез запазване на букви от началото и от края на думата. ■■69. Съкращаването чрез запазване на началните букви от думата става по два начина: IBW69.1. Запазва се само първата буква от думата. ч. - час; с. - село; м.р. - мъжки род; о. - остров,, отец; х. - хижа, хотел; Е. - Елисаве¬ та,, А. - Антон, Ж - Живко, Р. - Радослав Ж 69.2. Запазват се няколко букви от началото на думата, като последната от тях винаги е съглас¬ на. зв. - звателен (падеж); ср. - среден (род); мн. - много; бл. - блок; пл. - планина, пло¬ щад; чл. - член; вх. - вход; Стр. - Страшимир, Кр. - Красимир, Вл. - Владимир, Дим. - Димитър, Ив. - Иван; напр. - например, заб. - забележка, an. - апартамент, изх. - изходящ; ал. - алинея,, кор. - кореспондент, ет. - етаж; обикн. - обикновено; деят. - деятелен; зоол. - зоологически; геол. - геоложки, геологически И 69.3. Не се допуска графично съкращаване, ако от думата след съкратената част остава само една буква или една сричка. При съкращаването чрез съгласни се запазват всички или повечето букви за съгласни. млн. - милион, млрд. - милиард, лв. - лев, вж. - виж, нсв. - несвършен (вид на глагола), срв.. - сравни, нпр. - непреходен (глагол), сз. - съюз Ш771. В отделни случаи при съкращаване се запазват букви от началото и от края на думата. д-р - доктор, п-в - полуостров,, з-д - завод; у-ще - училище, с-ма - система, в-ние - въстание; пр-во - правителство, пр-ще - пристанище; в/у - върху, п/в - против ■■72. За графичните съкращения важат следните правила: И7'2.^Л. Графичните съкращения по т. 69 и 70 се отбелязват с точка. м. - месец, ул. -улица, дн. - днешен, сб. - сборник, фиг. - фигура; 70
Б. - Борис, Божидар, Боряна [Вж. Точка, т. 109.1.] _ J 72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница. м (т) - метър, л (I) - литър, кг (kg) - килограм, км/ч (km/h) - километър в час, л/ч (l/h) -литър в час:, В (V)- волт, Вт (W) - ват,, мин (min) -минута, сек (s) - секунда 72 .2. Между съкращението и следващата съкратена или несъкратена дума има шпация. млн. ле., мн. др.; П. Р. Славейков,, П. К. Яворов, Cm. Л. Костов 72.2.1. Ако в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допуска между тях да няма шпация. м. р. пм.р., еД. ч. и еД.ч., пр. Хр. и пр.Хр., д. т. н. и Д.т.н., гл. ас. и гл.ас., т. нар. и т.нар,, ит-нии т.н. : 72.3. При съкращаване на сложни думи (със слято и полуслято писане) съкращението се оформя с точка и дефис между частите им. зам.-кмет (заместник-кмет), пом.-началник (помощник-началник); ген.-майор (генерал-майор), чл.-кор. (член-кореспондент); лит.-крит. (литературнокритически), сев.-изт. (североизточен); сел.-стоп. (селскостопански); Ж.-Ж. Русо (Жан-Жак Русо), Ж.-Б. Молиер (Жан-Батист Молиер) [Вж. и Полуслято писане, т. 54.1.3, 54.2.1.] 72.4. Графичните съкращения по т. 71 се оформят с наклонена черта без шпации или с дефис в зависимост от установената практика. с/у - срещу, м-во - министерство [Вж. и Наклонена черта, т. 117.3; Дефис, т. 114.7.] ■■73. Личните имена и някои други думи се съкращават по повече от един начин. 3. и ЗДр. - ЗДравко; С. и Св. - Светла, Светлана, Светослав; Е. и Ел. - Елисавета, Елена; Е. и Евг. - Евгения; г. и гр. - граД, г. и гоД. - гоДина, с. и стр. - страница, в. и вр. - връх; б. а. и бел. авт. - бележка на автора,, б. м. и бел. моя - бележка моя; р-л и р-тел - ръководител, лейт. и л-т - лейтенант; о. и о-в - остров,, в. и в-к - вестник; с/ка и с-ка - сметка ■■74. Графичните съкращения на думи и изрази на латиница запазват оригиналния си вид. P.S. -post scriptum, NB и N.B. - nota bene, op. cit. - opus citatum и opere citato, PhD и Ph.D. - Philosophiae Doctor, etc. - et cetera, vs. - versus, ibid. - ibidem, pp. -paginae 71
75. Съкращенията на някои думи са възможни само в определен контекст: 75.1. Личните и бащините имена се съкращават само ако са придружени от фамилно име. Й. Христов, Cm. Игнатова, П. Чавдаров ufL 75.2. Думите господин, госпожа,, госпожица, титлите, званията и длъжностите се съкращават само пред фамилно име или пред съчетание от лично име (съкратено или не) и фамилно име. Думите господин и госпожа се съкращават и пред названия на длъжности. г-н Драгомиров, г-жа Л Цветанова, г-ца Дора Пенчева; г-н/г-жо Директор; арх. Петър Милчев, инж. Cm. Панайотов, проф. Ковачев, гл. ас. Николова, д-р Иван Йорданов И 75.3. Съществителните имена град, село, остров,, полуостров, езеро, планина, връх се съкра¬ щават само пред съответното собствено име. гр. Русе, с. Угърчин,, о. Света Елена, n-в Камчатка, в. Мусала Ж 75.4. ‘ Думите час, година, век,, страница, лев, хиляда, милион, милиард и мерните единици се съкращават само ако са придружени от изписано с цифри числително име. 18 ч, 1878 год, XVIII в, с. 328, 50 лв. 200 хил, 50 млрд, 2 млн. 500 т и 500 м, 101и 10 л, 5 km и 5 км, 25 l/min и 25 л/мин, 220 V и 220 В 75.5. Думата месец се съкращава само ако е придружена от името на месеца. м. януари, м. ноември Лексикални съкращения Лексикалните съкращения се употребяват и в устната, и в писмената реч. Те предста¬ вляват съкращения на изрази или сложни думи. По начина на образуването си са два вида: инициални и групови. ■ 76. Инициалните съкращения се образуват от: 76.1. Първата буква на всяка самостойна дума в съкращавания израз (съставно собствено име, номенклатурно название, устойчиво словосъчетание или термин); първите букви на само¬ стойните думи и първите букви на основите на сложните думи в съкращавания израз; първите букви на основите, образуващи съкращаваната сложна дума. С^- Софийски университет, СЗО - Световна здравна организация, EC - Европейски съюз, БНТ - Българска национална телевизия, ДВ - Държавен вестник, ДДС - данък върху добавената стойност, АД - акционерно дружество, АТЦ - автоматична теле¬ фонна централа, БВП-брутен вътретен продукт, ООД- дружество с ограничена от¬ говорност; НПК - Наказателно-процесуален кодекс, ХДС - Християндемократически съюз, BBC - Военновъздутни сили, ССА - Селскостопанска академия, АЕЦ - атомна електроцентрала, ППК-противопожарен кран; ЕКГ- електрокардиограма, електро- кардиологичен, АГ - акушеро—гинекологичен, тв - телевизионен, жп - железопътен 72
76.2. Първите букви на всички самостоИни думи или основи на сложни думи и допълнителни букви от някои от тях, за да се избегне омонимията. ИМикБ - Институт по микробиология, ъИМБ-Институт по молекулярна биология; МВнР - Министерство на външните работи, и МВР - Министерство на вътрешните работи 76.3. Допуска се по традиция или за благозвучие в отделни инициални съкращения да се вклю¬ чат съюз и и буква от предлог. НИИГИК - Научноизследователски институт по геодезия и картография, ВиК - Во¬ доснабдяване и канализация, АЖБО - Асоциация „Жени без остеопороза “ ■■77. При писане на инициални съкращения се спазват следните правила: S¥;77.1. Пишат се с главни букви, без точки и шпации между буквите. БТС - Български туристически съюз, ПФК - Професионален футболен клуб, ИК-Из¬ дателска къща,, РИОКОЗ - Регионална инспекция за опазване и контрол на обществе¬ ното здраве; ПТП - пътнотранспортно произшествие, ЖСК - жилищностроителна кооперация, СПИН-синдром на придобита имунна недостатъчност 77.2. Буквите, допълнително включени в инициално съкращение по т. 76.2., са малки. НСлС - Национална следствена служба, МВнР - Министерство на външнитерабо- ти, ИМет - Институт no металознание Wt 77.3. Буквите от собственото име, които влизат в състава на инициални съкращения, не се поставят в кавички. ДФЗ (Държавен фонд „Земеделие“), ДАНС (Държавна агенция „Национална сигур¬ ност“), ОПРР (Оперативна програма „Регионално развитие“), ГДГРАО (Главна дирек¬ ция „Гражданска регистрация и административно обслужване“) 77.4. По традиция следните инициални съкращения се пишат с малки букви: тв - телевизионен, жп - железопътен. ;-nS 77.5. Инициалните съкращения не се пренасят. *7 <1.6. Инициалните съкращения на латиница запазват правописните особености на съответния език. GSM (Groupe Spécial Mobile), SMS (Short Message Service), CD (Compact Disc), GPS (Global Positioning System), PR (public relations), VIP (very important person), CV (curriculum vitae), BMW (Bayerische Motoren Werke) ■■78. Груповите съкращения (напр. медсестра, редколегия, спецчасти) представляват слож¬ ни думи и се подчиняват на правилата за тяхното писане. [Вж. и Слято писане, т. 53.5.] 73
ПУНКТУАЦИЯ Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната употреба. Функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на писмения текст в съ¬ ответствие с намеренията на неговия автор. Основният принцип в българската пунктуация е синтактичният. Малка част от пунктуационните правила се обуславят от смислови и интона- ционни особености на изречението. Препинателните знаци служат за отделяне на синтактични и смислови цялости в изрече¬ нието и в текста. Различават се два вида препинателни знаци: знаци за край на изречението и знаци вътре в изречението. Знаците за край на изречението са: точка, въпросителен знак, удивителен знак и многоточие. Удивителният и въпросителният знак, както и многоточието могат да се използват и вътре в изречението. Знаците вътре в изречението са: запетая, точка и запетая, двоеточие, тире, скоби и ка¬ вички. Скобите и кавичките са двойни знаци и служат за ограждане както на думи и изрази в изречението, така и на цели изречения и текстове. Някои препинателни знаци имат непунктуационни функции и специална употреба при графичното оформяне на текста. Пунктуационни знаци Запетая [,] Пунктуационна употреба на запетаята Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в простото и в сложно¬ то изречение. Запетая в простото изречение В простото изречение запетаята служи за отделяне на еднородни и на обособени части на изречението, на вметнати думи и изрази, обръщения, междуметия, частици, както и на присъединителни конструкции. След запетаята се поставя и шпация. Еднородни части. 79.1. Безсъюзно свързаните еднородни части винаги се отделят със запетая. Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се опреДелят с нареДба на Висшия аДвокатски съвет. Носът, очите, мозъкът го боляха непоносимо. Право на безплатна храна имат управителят, Домакинът, готвачите и общите ра¬ ботници no щата на стола. Утре ще получите столове, бюра,, компютри. ЯИ 79.2. Съюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая с изключение на случая, описан вт. 79.3.1. 74
Той не изглеждаше сърдит, а обезпокоен. Той беше жар, но силен човек. За този инцидент отговорност носят не децата, ами родителите. Там не се виждаше вече сивозеленикавата униформа, нито мургавото му лице. Името, както и графичният знак са регистрирани в Патентното ведомство. За тази работа се изисква колкото сила, толкова и смелост. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразност¬ та на административния акт. Копърът е не само подправка, но и лекарство. Ще си купя и рокля, и обувки., и чанта за сватбата. Можем да се видим или в понеделник, или във вторник,, или в сряда. Божура не усети ни злорадство, ни съжаление. Билял се притискаше ту о единия, ту о другия стражар. ■ 79.3. За еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и и или, са в сила след¬ ните правила: 79.3.1. Не се отделят със запетая две еднородни части, които са непосредствено свързани със съюзите и и или. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за на¬ рушаването на права no този закон. Спомних си за светския живот и за младостта си. Понякога Радко ожавашеу дома за обяд или вечеря.. Членовете на междуведомствения съвет участват в работата на съвета лично или чрез упълномощено лице. Облагата не подлежи на връщане или възстановяване. ШЯ 79.3.2. Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва обо¬ собена част. Къмуведомлението се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса за вписване на настъпили промени. При липса на свидетели, присъствали при извършването на нарушението, или при невъзможност за съставяне на акт в тяхно присъствие актът се съставя в присъст¬ вието на двама други свидетели. [За употреба на запетая при обособени части вж. т. 80.] 79.3.3. Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва вме¬ тнат израз, изискващ отделяне със запетаи. Синът ми, от една страна, и майка ми, от друга страна, постоянно ме настройваха срещу Младен. [За употреба на запетая при вметнати думи и изрази вж. т. 81.1.] »E- 79.3.4. Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна част следва об¬ ръщение. Донеси ми якето, мамо, или някакъв пуловер за довечера. 75
79.3.5. Пише се запетая пред съюза или, когато е втора съставка от двойните съюзи ли - или,, дали - или. Имот ли искаме, или къщи? Луд ли е, или пиян нещастният? Дали е принцът мой тъмноок:, или синеок? [За употреба на точка и запетая при еднородни части вж. т. 97.1.] ■■80. Обособени части. И» 80.1. Обособените части на изречението, въведени безсъюзно, се отделят със запетаи от оста¬ налите части на изречението. Изморена от пристъпите на въображението си, тя заспа призори. Отец Ередиа питете нещо на масата, отрупана с много книжа. Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. Иван, новият ни колега, се справяте добре с работата. А долу, в долината, виждате ли каква млечна пелена серазстила? Тогава полковникът избяга с жена си тук:, в старата колиба. Днес, 15.09.2010 г, се проведе заседание със следния дневенред. И тогава, в това мълчание, всички чуха тропот на конски копита. Мислейки за предстоящото заседание на Управителния съвет на банката, Заимов неусетно извървя разстоянието от университета до бивтия царски дворец. Аз се долепих до гърба на баща си, превеждайки му тепнетком думите на хана. [За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100.1.] о0.2. Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч, т.е., или (в значение на т.е., сиреч), като и др., се отделят със запетаи от останалите части на изречението. Днетният ден,, макар и обикновен делничен ден,, бете великолепен. Александър II бил женен за лелята на принц Александър - Мария фон Хесен, сиреч за сестрата на баща си. Съдът се произнася единствено върху конкретно дело, т.е. върху конкретно обвине¬ ние. Лаокоон, или за отнотението на изкуството към действителността. Гласните струни, или гласилките, представляват две мускулни ленти вътре в ла¬ ринкса. Hue, като истински професионалисти, не сме съгласни с такова ретение. Някой страни, като България и Русия,, отхвърлиха предложението. [За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100Л.] ■■ 80.3. Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част. Иуверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова. Но тръгвайки на такъв тежък преход през зимата, рискуват живота си. [За употреба на тире вж. т. 40213121] ■ 11. Вметнати думи и изрази. Вметнатите думи и изрази се делят на две групи според своето пунктуационно оформяне: 76
ШЕ11.1. Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да функ¬ ционират като части на изречението. Такива са: от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, меж¬ ду другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др. Ти, изглежДа, си прав. (Срв.: Тя изглежДа чуДесно в новата сирокля.) Той,, разбира се, не постъпи правилно. (Срв.: Разбира се Добре с колеиите си.) Тя, значи, приемат предложението ми. (Срв.: Твоето преДложение значи много за мен.) Учените, обратно, не приемат тази хипотеза. (Срв.: Ключът се завърта обратно на часовниковата стрелка.) Приятелите ти, да кажем, ще me подкрепят. (Срв.: Нека да кажем истината на майка ти.) Мария, естествено, еруса. (Срв.: Мария е естественоруса.) [За употреба на тире вж. т. 102.4; за употреба на скоби вж. т. 100.1.] BgULl.L Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след него вметнат израз, които изисква отделяне със запетаи. Аз, от еДна страна, приемам аргументите тя, но от Друга страна, не изцяло. Тази книга е, първо, Доста информативна, второ, увлекателно написана я трето, много Добре превеДена. Ж8И2^. Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изре¬ чението. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мене, обаче, напри¬ мер, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др. Какво правете наистина в горичката всеки ден? Както впрочем е било винаги през мрачните я убийствени за теб Двайсет гоДини от натия съвместен живот. Учениците от трети клас например Доста Добре се справиха със заДачите. Нищо поДобно обаче не заплатва творбата на писателката. Всъщност твоето мнение ми повлия най-много. Директорът вероятно грети в преценката си за работата ти. Hue Действително се постарахме. Ш82. Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част на изречението. ГоспоДа управници, защо компрометирахте тази чудесна линия? ИДете си, момчета. Нека me пази Христос, сине! Кажи, брате, имената. Мили колеги, скъпя гости, Добре Дотли на Днетното тържество. Уважаеми госпоДин Иванов, моля да ми разретяте да взема думата. Защо си толкова лот бе, Иване? А бе, брате, все тия пусти избори са причината. Когато след обръщението има частица, запетаята се пише след частицата. Иване бе, престани! 77
■■83. Със запетая се отделят междуметията, някои частици с емоционален характер и частици¬ те да и не, когато се отнасят към цялото изречение, както и частиците а и нали, когато с тях завършва изречението. Ах, сладка е смъртта за отечеството! Иии, вярно! Ох, мамо, боли ме главата. О, бесило славно! Голямо слънце, брей! Ей, колко ме е яд! Е, сега какво ще правиш? Да, съгласен съм с вас. Не, не е така. На колко си години, а? Огнян Иванов е също член на Борда на директорите, нали? ■ 84. Присъединителните конструкции се отделят със запетая. Тя се разсърди, и с право. Постигнахте успех, и то какъв. Отговорих на въпросите, при това бързо. Ще се справим със задачата, плюс това в срок:. [За употреба на тире вж. т. 102.13.] Запетая в сложното изречение В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите изречения в състава му. ■■85. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното винаги се отделят със запетая. Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха. Небето бе грабило много, бе се преситило от влага... Вземи трамвай № 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката, купи си дъвка. ■■86. Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи и съюзни думи, се отде¬ лят със запетая с изключение на случаите в т. 88.1, 88.3, 88.4, 89.1, 89.3, 90, 91.1, 92. Селяните от хармана казаха, че при големи бури реката изпълва моста чак до сводо¬ вете. - Три четвърти от Земята са покрити с вода,, а 97 %от тази вода са съсредоточени в океаните. Ръцете на непознатия бяха загрубели, но погледът му издаваше достойнството на образован човек:. Пускането от ареста не означава невинен, нито задържането означава виновен. Министърът нито отрече, нито потвърди информацията. Беше ли произнесъл някой тези думи, или жената сама ги бе пошушнала на себе си? Преди да бъде изобретена печатарската машина, книгите били преписвани на ръка. Очите на много животни съдържат слой кристално вещество, което отразява светлината. 78
Стенографията е начин за бързо писане, при който думите са заместени от прости чертички и символи. Мястото оставате скрито, тъй като черничевите дървета го прикриваха отвред. Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-голям ставате хаосът в дутата ù. Всичко това се прави, за да се осигури нормално функциониране на системата. Да се влиза в сградата след 22.00 ч. е възможно само с пропуск. Каква ще бъде почивката Ви, зависи най-вече от Вас самите. Имате право на пълно обезщетение, при положение че сте се осигурявали предходни¬ те 12 месеца. Приусловие че ни станете абонат, ще ползвате изгодни промоции. Разказвам всичко това, по причина че очаквам подкрепа от теб.. Приятели са, които винаги ще ти протегнат ръка. Давността е пет години, освен когато в закон е предвиден друг срок.. ■ 87. Когато просто изречение е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделят и началото, и краят му с изключение на случаите в т. 88.2, 89.2. Българите, които подлежат на здравно осигуряване в друга страна от EC, не дължат вноски у нас. В наъии дни,, когато само за мигове получаваме необходимата информация от екрана на компютъра, забравяме за всичко наоколо при досега с една доверчива човка или лапичка. Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза. Всички, парцелите на които са отчуждени по този закон, имат право на обезщете¬ ние. Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво. ■■88. За прости изречения, свързани със съюз да в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила: ШЙ88.1. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено със съюза да. Не е лесно да признает вината си. Милен не им позволи да влязат. Флиртът на Зара бете просто ексцентрично и невинно хрумване да се разсее един уморен човек. Инструкторите подкрепят идеята да се разрети на 16-годитните карането на кола с родител. Ш 88.2. Когато дя-изречение е разположено между частите на друго просто изречение, краят на дл-изречението се отделя със запетая. Необходимостта да се осигурят надеждни средства за обмен на информация, изис¬ ква разработване на нови продукти. He се отделят със запетая непосредствено следващи едно след друго дл-изречения, кога¬ то всяко следващо пояснява предходното. Мария дойде да моли началника да назначи мъжа й да пази склада. 79
lew 88.4. При поредица от da-изречения, поясняващи едно и също просто изречение и разположе¬ ни след него, няма запетая само пред първото да-изречение. После се наложи дни наред да ходя, да моля,, да настоявам. Сега Моника мечтае един ден отново да стъпи на крака, да бяга, да танцува. 88.5. Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, е разположено друго просто изречение, пред da-изречението се поставя запетая. Казах на всички,, които срещнах, да дойдат на събранието. Ирина предложи на експерта, ако иска, да я придружи на острова. П 88.6. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обособена част, пред da-изречението се поставя запетая. Чух един познат, присъствал на срещата вчера,, да разказва странни неща. 88.7. Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред da-изречението се поставя запетая. Ангел не приел,, естествено, да върши черната работа. М 88.8. Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завършва с обръщение, пред da-изречението се пише запетая. Елена me моли, Яворе, да й помогнеш. æg 88.9. Когато da-изречение се намира пред пояснявано от него изречение, двете изречения се отделят със запетая. Да me обичам, аз копнея. Да сте много щастливи,, ви желаем! ■■89. За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила: 1 89.1. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. Никой не казва колко още ще продължи кризата. Не е ясно кой е идвал. Посочете къде се подават жалби. Помисли как ще живееш оттук нататък. Питайте каква е цената. Чудя се кой ли ще е следващият,.. Дълго се колебахме кого да изберем. Не знаем дали вървим в правилната посока. Разбрахте ли кога тръгваме? Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска поли¬ тика на EC. 80
ЙМ 89.2. Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му. Любопитството кой е в стаята с Ирина, не мя давате покой.. Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от съществено значение за дейст¬ вията на синдикатите. 89.3. При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни думи и разположени след пояснявано от тях просто изречение, няма запетая само пред първото въведено с въпросител¬ на дума изречение. Много късно осъзнахме къде са гретките ни, как да ги коригираме, колко висока е це¬ ната им. 89.4. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, е разположено дру¬ го просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Чудех се, докато вървях:, кой ля е бил този странен непознат. Антония се питате, ако Мито й звънне, дали да го покани на среща. цж-. 89.5. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Попитах мъжа, седящ До мене, кога е започнала презентацяята. 89.6. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Не съм разбрал, значи, къде са се приютили влюбените гълъбчета. Ж 89.7. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Разбра ли сега., Янче, как се става депутат? « 89.8. Пише се запетая между две прости изречения, ако второто изречение съдържа въпроси¬ телна дума и смисълът му се пояснява от предходното изречение. Ако не съм аз, кой ще ти помогне? Когато Марин се върне, Нина ще бъДе ли вкъщи? Които винагироптаят, защо сега мълчат? № 89.9. Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая. Кой ще е следващият, аз не мога Да гадая. Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, експертите не казват. ■■90. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въ¬ веждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз (даже, Дори,, Дълго, еДва, единствено, именно, много, малко, особено, none, само, тъкмо, чак:, твърде дълго, твърде скоро и под.). 6. Официален правописен речник на българския език 81
Визите за членове на семействата на граждани на EC се издават безплатно един¬ ствено когато въпросните членове на семейство пътуват в държавата членка дома¬ кин като придружители на гражданина на Съюза в тази страна. Младите тофъори катастрофират по-често не защото нямат опит зад волана, а заради самонадеяност. Георгиева отказала на предложението на Борисов малко преди да бъде оповестен съставът на новото правителство. Боли ме не защото изгубих теб, а защото изгубих целия свят. ■■91. Зз прости изречения, свързани с еднократно употребени съюзи и и или в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила: Не се отделят със запетая две прости изречения, ако са непосредствено свързани със съюзите и и или и ако всяко от простите изречения е независимо и може да се употребява самостоятелно. Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се промъкна нещо болезнено и неспокойно. Очевидно не разбирате смисъла на разговора или искате да го промени. Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започ¬ ва с и и първото просто изречение пояснява второто. Докато се усетя, и ме обраха. Ако бъдещ, обвинен незаслужено, и ти ще негодуват. Когато между две прости изречения, свързани със съюзите и или или, е разположено друго просто изречение, което пояснява първото изречение, пред и, или се поставя ззпнтзя. Но тя знаете, че той пак щете да дойде, и това я изпълвате срадостна тревога. Ася се изправила до момчето, което стояло до нея, и погледнала предизвикателно. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с обо¬ собена част, пред и, или се пише запетая. Жената не слутате, унесена в мислите си, и затова пропусна важното съобщение. Цяла вечер Ангел говорете, отметнал артистично глава назад, или се смеете на ви¬ цовете на приятелите си. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с вме¬ тнат израз, който се отделя със запетая, пред и, или се пише запетая. Hue закъсняхме, разбира се, и изпуснахме началото на пиесата. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с об¬ ръщение, пред и, или се пише запетая. Отивай, Мария, и не се бой! Обадете ми се, деца, или ми пуснете имейл. 82
■ 92. He се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от първото просто изречение. И стана каквото стана! Посочете който искате човек тук! Взех каквото ми попадна пред очите в първия миг. Ще се срещам с когото си искам.. Не яжте каквото Ви падне. Учи колкото можеш. Дадох на Иван каквото искаше. М93. Не се пише запетая между два съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, при условие че първият съюз е неударен и едносричен. Снощи дълго звънях:, но като не ми отворихте, си тръгнах. Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен. В този миг си мислех, че ако всички разберат, с мен е свършено. [Вж. и Тире, т. 102.10.] Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със запетая. Не съм съгласен,, понеже, ако поставим нещата на друга плоскост, губещите ще ста¬ нат печеливши. Депресията е състояние, което не засяга тялото, въпреки че, ако не й се противопос¬ тави:, човек може да се разболее сериозно. ■ 94. Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част. Не го виним,, че мислейки за себе си, е сторил това. Енчо понечи да се възпротиви, но осъзнал безсмислието на своя протест, отпусна ръце. Двете жени бързаха да ушият роклята в тоя следобед и погълнати в работа, малко разговаряха. Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част се отделят със запетая. Врабчето весело подскачало, докато, скрита в шубраците, котката го дебнела... Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая. От една страна, хората обичат водачите си, но от друга страна, ги ненавиждат. Със запетая се отделят многосричен съюз и разположен непосредствено след него вмет¬ нат израз, който изисква отделяне със запетая. Плувайте, когато, разбира се, Ви остане време. 83
Непунктуационна употреба на запетаята Като знак с непунктуационна функция запетаята се използва в следните случаи: «9 96.1. За отделяне на изрази за място и време в безглаголни изречения. ЕДин часа слеД полунощ, сряда, 13 септември 1922 година. Прага, 10 август 1969 г. София,, 2010 г. 28 септември, Варна За отделяне на часовете от минутите и на минутите от секундите. 10,15 ч, 16,20,35 ч. [За употреба на двоеточие вж. т. 99.2] П 96.3. За отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби. 25,06 1,5% 20,50 лв. 36,6°С [За употреба на точка вж. т. 109.2.] Точка и запетая [;] Знакът точка и запетая се използва за отделяне на относително по-големи и по-самос- тоятелни синтактично-смислови цялости в рамките на простото и сложното изречение. Той е знак за по-силно отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката. Точка и запетая се пише в следните случаи: За отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които вече са употребени за¬ петаи. Там от върха ще виДит наДалеко и натироко други Долини я планини; и Струма, и ВарДар, и красните картини на МакеДония; върховете светогорски, заД тях - Бяло море. Той има ръст повече висок:, отколкото среДен; очи тъмносиви, проницателни, в по¬ стоянно Движение и често с поглеД ироничен; лицето му е тироко я почти четвърти¬ то, по причина че Двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват. В сложното изречение: За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения или на група от изречения в състава на сложното, в които вече е използвана запетая, независимо дали тези изречения са свързани помежду си безсъюзно, или със съюзи. ЕДва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меките вълни; me я люлееха 84
плавно, повдигаха я или я спускаха надолу, но толкова леко и приятно, че ако затво¬ рете очи,, можете да почне да сънува. Въздухът звънтете от птичи гласове; миризми и благоухания пролетни опиваха гърдите. Приготовленията му възбудиха моето любопитство; пък и разбрах, че искате да се заеме с това начинание, за да забрави събитията,, които ни потискаха; рекох си, че ако му помогна да забрави, ще забравя и аз. Престижът му ежеминутно растете; при това и хората от близкото му обкръже¬ ние непрекъснато агитираха в негова полза. Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хората съзнават послед¬ ствията от неспазването им. В главата му царяха бъркотия и смут; но като видя веселието, обхванало хората, постепенно сеуспокои и мислите му се проясниха. в 97.2.2. Зз отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на сложното изречение. Той машинално поемате всяка ръка, която му се подавате; всяка наздравица, която му се правете; всяка чата, която му се поднасяи1е. Когато вятърът подухне от юг; когато коритата на реките преливат от пълно¬ водие; когато птиците долитат от топлите южни страни - тогава пролетта е дотла. »*9 77.3. При изреждане: 97.3.1. При изреждане на изрази или на цели изречения, които следват след изречение с обоб¬ щаващо значение. Главният учител има специфични задължения: планира и координира методическа¬ та работа с учителите; участва в организирането и провеждането на вънтното оценяване в училището; обобщава и анализира резултатите от изпитите за входно и изходно равнище; консултира учителите и стартите учители; организира и коор¬ динира обмяната на добри практики в училище и др. ■97 933.2. При изреждане в рубрики зз отделяне на неголеми, свързани по смисъл изрази, когато започват с малка буква. [Вж. Оформяне на рубрики, т. 4251414, Двоеточие [:] Деоееочиеес е знак за въвеждане на текст, който допълва или конкретизира казаното в предходната част от изречението. Пунктуационна употреба на двоеточието ■198. Като знак с пунктуационна функция двсееочието се употребява в следните случаи: Зз въвеждане нз уточнения, допълнителни сведения или указания. Срок за изпълнение: 1.01.2008 - 31.12.2010 г. Начин на финансиране: бюджетна субсидия Националност: българин 85
Въздържали се: 7 Годно до: 01.2012 г. Сума: 2,80 лв. Тел.: 235 22 76 GSM: 0874 522 781 Имейл: slavist@abv.bg Получател: П Пешров Редакшор: Б. Василева Рецензенти: Р. Иванов Изготвил: М. Антонова Директор: /подпис/. /Ив. Иванов/ С уважение /подпис/. Поздрави: Румен Двоеточие не се употребява, когато уточнението или допълнителното сведение е раз¬ граничено графично или е разположено на отделен ред (в заглавни страници, библиографски карета, афиши, обяви, надписи на филми, телевизионни предавания и под.). Преводач Д ДИМИТРОВ Диригент ЕМИЛ TAB АКОВ Технически редактор Правда Глогинска Сценарист Г. Мишев Художник Хр. Златанов Двоеточие се пише при изброяване в следните случаи: При изброяване след обобщаващи думи или изрази. Банката предлага следните допълнителни услуги: издаване на банкови чекове, продаж¬ ба и осребряване на всички видове пътнически чекове, инкасиране на поименни чекове. Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще е в състояние да извърши та¬ къв мащабен проект, какви средства ще бъдат необходими, в какъв срок сградата ще може да бъде завършена. [За употреба на тире вж. т. 102.5.] ■■88.2.1.1. Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е въведено с обобщаваща дума или израз. Всяка филмирана таблетка съдържа лактоза, микрокристална целулоза, царевично нишесте, талк,, титаниев диоксид. (И: Всяка филмирана таблетка съдържа: лакто¬ за, микрокристална целулоза, царевично нишесте, талк:, титаниев диоксид.) Магазинът е специализиран в продажбата на масла, смазки, антифриз, добавки за двигатели и др. (И: Магазинът е специализиран в продажбата на: масла, смазки, ан¬ тифриз, добавки за двигатели и др.) Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от камък лъв, орел, жена, цветя и плодове. (И: Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от камък: лъв, орел,, жена, цветя и плодове.) 86
М 98.2.2. Двоеточие се пише при изброяване в рубрики (със или без обобщаваща дума или израз). Наред с общообразователните дисциплини се изучават и следните специални техни¬ чески Дисциплини: - техническа механика - електрически машини и апарати - технически средства за автоматизация - теория на автоматичното регулиране - автоматизация и управление на производството. Всяка филмирана таблетка съДържа: а) лактоза, б) микрокристална целулоза, в) ца¬ ревично нuшестe, г) талк,, д) титаниев дяоксяд. [Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.3.] Двоеточие се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато първото от тях има обобщаващ характер, а второто го конкретизира. Накрая оставате да рети само едно нещо: как Да се прибере възможно най-бързо. Всички тези катаклизми водят до следния важен извод: да преразгледаме отноте- нието си към природата. Нещата тръгнаха съвсем наопаки: вместо мир започна война. Изкуството познава и не може Да не познава правила: me обаче са гъвкави и про¬ менливи, винаги готови Да отстъпят място на други, които по-добре ще изразяват неговата природа. Паскал не само напълно съзнателно използва оръжието на смеха, но и сам го обосновава теоретически: само насметка заслужават преДметите, които сами възбужДат смях:. [За употреба на тире вж. т. 102.10.] SH 98.4. Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях. Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го Добре, тъй като той е мой стар приятел.) От читалището дойдоха хора: търсеха съдействие. (Срв.: От читалището дойдоха хора, понеже търсеха съдействие.) Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дисциплинира. (Срв.: Деца¬ та трябва да спортуват, защото спортът създава навици и дисциплинира.) [За употреба на тире вж. т. 102.11.] №198.5. Двоеточие се пише при въвеждане на пряка реч, когато е разположена след авторовата реч. Накрая тя се усмихна и промълви: - Вече разбрах всичко. [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. Ш^Л.] Двоеточие се пише при въвеждане на полупряка реч, когато е включена в авторовото изречение. Тази вежливост бай Ганъо я пуща със сметка: хем ще предразположи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой голям и богат човек, та да не мисли онзи Да го оскубе. [Вж. Оформяне на текст с полупряка реч, т. 132.3.] 87
. . ; 98.7. Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато аеторовото изречение съдържа дума или израз, който препраща към цитата. При основаването на Българското книжовно дружество Васил Друмев казва: „Без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество “ В писмо от 1597г. Галилей пите: „ПрочетохВатето съчинение с голямоудоволствие. Аз съм отдавна на страната на Коперник “ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ИЯ 9817111 Двсееочие не се пише, зко в аеторовоео изречение няма дума или израз, който да въвеж¬ да цитата. Творческата фантазия на Боян Пенев с неумолима, естествена сила се превръща в „ игра на духа “ Гъоте с убеденост защитава универсалистката идея за обединението, твърдейки, че „ времето на националната литература отмина “ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ■2714121] BSbd 9817121 Двоеточие не се пише, когато се цитира отделна дума или словосъчетание. Ученият нарича това състояние на аза „ неопсихика “ В своята трилогия Иван Хаджийски нарича селянина „ емигрант в града “ Непунктуационна употреба на двоеточието Като знак с непунктуационна функция двоеточието се използва в следните случаи: 99. При означаване на числов резултат от състезание. Срещата завърти наравно - 3:3. Националите ни отстъпиха с 65:87. 29 . 1. Зз означаване на съотношение между величини. мащаб 1:2 500 000 риск 1:5000 ; ; л 99.2. Зз означаване на време. 10:25 ч., 15:07:00 [За употреба на запетая вж. т. 96.2; зз употреба на точка вж. т. 109.2.] 11*0 99.3. Като знак за деление в математиката. 20:5=4 ■В» 99.4. Зз въвеждане на сведения зз цитирани страници в библиографси^ препратки при някои видове цитиране (в зависимост от прилагания стандарт). (Димитров 2009:19 - 20) 88
Скоби [()] Скобите (кръгли скоби) са двоен знак, който се използва за отделяне на обособени час¬ ти или вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции в рамките на изречението и текста, както и за графично оформяне на текст. Те са по-силен знак за отделяне от запетаята и тирето. Най-често употребявани са кръглите скоби ( ). Останалите видове скоби - квадратни скоби [ ], ъглести скоби < > и наклонени скоби / /, имат употреба предимно в специализирани текстове. ■■ 100. Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в следните случаи: х-; 100.1. За отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции, както и на цели изречения или група изречения, които съдържат допълнителна информация по отношение на основното съдържание на текста. Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо засегнати от кризата. Ясно е защо правописният въпрос в България (и не само в България) освен езиков,, е въпрос на политика и политически решения (вземани понякога и еднолично), налагани с постановления и закони. Мисля,, че дойдоха след полунощ (помня ли вече!), когато повечето гости си бяха тръг¬ нали. Полицията ме разпитва като очевидец,, аз съм напълно неспособен да осигуря ин¬ струкции на художника за портрета no описание (успявам най-многото да кажа, че мъжът е висок:, има обикновено лице, неприятен поглед), но мога да дам името и адреса на мъжа. Както се вижда от посочените именни парадигми, А. Т.-Балан първо е проучвал със¬ тоянието на склонението в паметниците на народното изкуство, след което е описал парадигмите. (Според спомените му в „Книга за мене си “ той много подробно е проуч¬ вал сборника с народните песни от Братя Миладинови.) При това е обхванат един дълъг период - от 1849 г, когато се създава Катедрата по славянска филология (макар че първият студент от България се записва в нея едва през 1872 г.), до 1918 г. Към своите читатели той (Ив. Богоров) се обръща с познатото свое „Здравейте, милинки!“ На същия този ден (7.11.1885 г.) сърбите са разбити на височината Триуши (до Сли¬ вница). Преди години излезе „Кант и птицечовката “ (Умберто Еко), книга, която предизви¬ ка небивал интерес сред интелектуалците. Катедралата „ Св. Петър “ (Рим) е най-голямата в света. Днес на заседането си Европейската комисия разгледа молбите за членство в Евросъ- юза на Сърбия иХърватия (Кор. на БТА). Иван Вазов (9.07.1850 - 22.09.1921) ероден в Сопот. „ Старата чаршия “ (Разказ) „Една българка “ (Преразказ) „Царството на славяните 1601 “ (Мавро Орбини) ОМ 100.2. За отделяне на вметнати думи и изрази или обособени части, които имат характер на дублираща информация по отношение на основната. Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия стои настрана от лите¬ ратурата, изявявайки се през това време като художник. 89
He всеки глагол Допуска свързване с подчинено да-изречение (т.е, съДържащо съюз „Да“). Според Ал. ТеоДоров-Балан изречението съобщава прирочно (предикативно) съчета¬ ние на две основни представи. Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро). Добро средство при заболявания на стомаха е отвара от листа на сена (Folia Sennae) и корени на ревен (Radix Rhei). Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки граД До границата с България. П 100.3. За отделяне на част от дума или дума, което позволява различни прочити на думата, израза или изречението. Различието и неговото (не)приемане всъщност се свързват с тиротата на мирогле¬ да,. Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем “. Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчинението. в 100.4. За отделяне на ремарки в драматични произведения. МАКЕДОНСКИ (силно развълнуван): Не, аз ще ида! (Сърдито.) Бръчков не може, Бръ- чков не познава Добре Русчук, Бръчков правя песни, Бръчков ще го усетят и обесят. Ж 100.5. За отделяне на библиографски данни след цитиране в текста. Балан с ирония отбелязва, че въпреки огромния по обем граматичен материал, залегнал в програмата, обучението по български език има като резултат голям брой завъртя- ли средно образование млади хора, която говорят на „ едян примитивен, такъв-онакъв български език, а в своите протения за съответствена служба допускат по три по- грешки в една дума “ (Балан 1887: 501). [Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 130.4.2.] И 100.6. С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на автора, вмъкнати в цитиран текст с цел пояснение. „Даже и източното [разредка в оригинала - курсив мой] наречие, което се счи¬ та за главна основа на писмения български език, е пожертвувало най-главната своя особеност - тъмното произношение на безакцентняте гласни. “ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ^ЛЛ.] ■■001. Като знак с непунктуационна функция скобите се използват в следните случаи: За ограждане на препинателните знаци въпросителен, удивителен, въпросителен и уди¬ вителен, употребени вътре в изречението за изразяване на отношение към изказаното. Всички, преДставят ли ся (?!), се бяха обеДяниля около тази теза. Рождената му година е 1900 (?). ■■ 101.2. За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат текст (дума, израз, изрече¬ ние или по-голяма цялост) при цитиране. Според Лейкъф яДжонсън „Размяната нареплики в Диалога и поддържането нараз- говор по Дадената тема (...) изискват определено сътрудничество “ (Lakoff, Johnson 1980: 108). 90
Ю. М. Лотман пите: „На пръв поглед може да изглежда, че материален, веществен е само материалът на т.нар. изобразителни изкуства.. Това не е така: звукът, мате¬ риалът на музиката, езикът, материалът на литературата [...] също имат своята веществена определеност “ (Лотман 1994: 42 - 43). [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 12717111] М ШИ. Зз ограждане на арабски цифри, с които се означават алинеи към членове на закони. Чл. 2.(1) БАН участва в развиването на науката в съответствие с общочоветките ценности и националните интереси и съдейства за умножаване на духовното и ма¬ териално богатство на българския народ. Шй 101.3. След букви или арабски цифри при рубрики и при номериране се пише дясна скоба без точка след нея. Кандидатите трябва да подадат следните документи: 1) заявление 2) диплом за завъртено образование и научна степен (ако има такава) 3) професионална автобиография Посочете правилната форма: Недалеч стояха трима А) войника Б) войници [Вж. Оформяне на рубрики, т. ^Л^.] [За съчетаване на скоби с други пунктуал^нни и ^пунктуал^нни знаци вж. т. 135.2.] Тире Н Тирето е знак, който се използва за означаване на пропуснати части на изречението, за по-силно отделяне в сравнение със запетаята на обособени части и на вметнати думи и изра¬ зи, за отделяне на прости изречения в състава на сложното, при присъединяване, при цитира¬ не и при оформяне на пряка реч. Тирето се отделя от двете страни с шпация. Пунктуационна употреба на тирето Като пунктуационен знак тирето се употребява в следните случаи: Зз означаване на пропуснати части на изречението. На мястото на пропусната, но подразбираща се от контекста част. Той рисува портрети. Тя - пейзажи. Полезното трябва да се свързва с приятното, поучението - с радостта. Техниката - в помощ на човека. За отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения. Висте образование - магистърска степен Декларация за материално и имотно състояние - образец Евроинтеграцията на България - проблеми и перспективи 91
Държавен куклен театър - Пловдив Технически университет - София Ю2.3. За отделяне на обособени части. Продават се камъни - имитация на перли. Тогава влезе войводата - сърдит и намръщен. Цялата му дейност била известна само на ограничен брой хора - неговите ученици. Първото впечатление - макар и краткотрайно - винаги остава. М. Иванова - ръководител на отдел „Маркетинг,“ Стефка Костадинова - непобедимата р^^^о^^д^ъорка Владимир Димитров - Майстора [За употреба на запетаи вж. т. 80.1; за употреба на скоби вж. т. 100.1.] яде 102.3.1. Когато обособените части са разположени между останалите части на изречението и началото им е отделено с тире, краят им може да се отдели с тире или със запетая. Специфичният оборот на средствата - предмет на тази поръчка - следва да бъде не по-малко от 1 млн. лева. С тези въпроси се обръщаме към г-н Димитър Иванов - председател на Сдружението - който беше любезен да ни отдели малко време. Всяко съвпадение с имена на действителни личности - живи или починали, и с техни¬ те биографии е случайно. Страните - членки на Европейския съюз, подписаха споразумението. -В 782.3.2. Не се отделят с тире едносричен съюз и разположена непосредствено след него обосо¬ бена част. И поглеждайки назад, той я видя да завива зад ъгъла. Но тръгнал веднъж натам,, Павел никога нямаше да се върне. [За употреба на запетая вж. т. 80.3.] Ж 102.3.3. Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се отделя с тире. Стефан Куманов експерт в отдел „Реклама и продажби“ , д-р БОРЯНА АНГЕЛОВА педиатър Велислав Борисов..V' ЯТЗЧЛл . адвокат МИ 102.4. Тире се пише вместо запетая за по-силно отделяне на вметнати думи и изрази. Първо - ти не го познаваш. 92
Напротив - Даже се опита да ме спре. Честно казано - не знам как да постъпя. [За употреба на запетаи вж. т. 81.1.] в 102.4Л. Когато вметнатите думи и изрази са разположени между останалите части на изречение¬ то и началото им е отделено с тире, краят им може да се отдели с тире или със запетая. Това искане-разбира се - ще бъде отхвърлено. Hue - изглежДа - няма какво да правим тук:. Ате- ох! - вече се уморили. В близост до самото пристанище - от Друга страна, се намират останките на ста¬ рия град. [За употреба на запетая вж. т. ИЛ; за употреба на скоби вж. т. 100.1.] SS 102.5. Тире се пише за отделяне на изброяване след обобщаващи думи или изрази. Фондацяята поДДържа интернет страница за лично творчество - поезия,, есета, раз¬ кази, картини, музика, фотография, превоДи, колажи. МетоДът яма и някои преДямства - запазват се в максимална степен физикохимич¬ ните свойства на материала, отпада необходимостта от специално съхранение, крайният продукт е удобен за смесване с други компоненти. [За употреба на двоеточие вж. т. 98.2.1.] W 102.5.1. Когато изброяването е разположено между останалите части на изречението и началото му е отделено с тире, краят му може да се отдели с тире или със запетая. ДопреДи няколко Десетилетия се разисквате въпросът кой от трите вида - орангу- танът, горилата или тимпанзето - е преДтественик на човека. Само ако са изпълнени слеДняте условия - потребителят Да заяви в писмен вид же¬ ланието ся за отказ от договора, да посочи банкова сметка за възстановяване на плате¬ ната от него сума и да заплати транспортните разходя по връщане на стоката -може да сеупражни правото съгласно чл. 55 от ЗЗП. При неврози се препоръчват я останалите пчелни продукти с хранително-лечебни свойства - пчелното млечице и пчелният пратец, зараДи тяхното общоукрепващо Действие я влиянието им върху нервната система. Ж 102.6. Тире се пише за отделяне на обобщения и заключения от предхождащи, конкретизиращи ги еднородни части или изречения. Пътуване, хотели, репетиции, представления - това е животът на артиста. Слънцето се поусмихна, повя южен вятър - прироДата започна да се събужДа. Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата ето. Любовта - това е всичко, от което се нуждаем. Да бъдет човек - това означава да бъдет отговорен. Какво е бъдещето на планетата - ето въпроса., за който трябва да се мисли. С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимение, което е конкретизирано с да-изречение. 93
Тази мисъл - да се примири със сегатното си положение, я измъчвате постоянно. Онази стара идея - да напите какво мисли за красотата на природата, все повече го завладявате. М 102.9. С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимноие, което е конкретизирано с изречение, въведено с въпросителна дума. Този въпрос - кой всъщност трябва да свидетелства срещу извъртителя, не бете ретен. Онова мъчително колебание - как да изрази по недвусмислен начин чувствата си, от¬ ново се прокрадвате в съзнанието му. Ш 102.10. Тире се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато едното от тях има обобщаващ характер, а другото го конкретизира. Пламен мислете само за едно нещо - да се измъкне по-скоро от стаята. Много се чудих за следното - имат ли, нямат ли място такива разсъждения. [За употреба на двонточин вж. т. 98.3.] Тире се пише между две прости изречения в сложното в причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях. Прочетох само две страници от романа - за повече нямах сили. (Срв.: Прочетох само две страници от романа, тъй като за повече нямах сили.) Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи - в последно време непрекъснато иска да сме заедно. (Срв.: Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи,, понеже в последно време непрекъснато иска да сме заедно.) Текстът се публикува без редакция - само така може да изпъкне същинският му сми¬ съл. (Срв.: Текстът се публикува безредакция, защото само така може да изпъкне същин¬ ският му смисъл.) [За употреба на двоеточие вж. т. 98.4.] ЯИ ^02.12. В сложното изречение употреба на тире се допуска между два съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, ако първият съюз е неударен и едносричен. Смятах да мълча, но - понеже стана дума за това, ще ви отговоря. ЯИ 102.13. Тире се пише за отделяне на присъединителни конструкции. Трябва да отговорит -и то веднага. Свирете и рок - при това доста добре. Собствен бизнес - защо пък не? Необходимо бете да се действа - това бете безспорно. Обикновено е весел - освен когато има грижи. [За употреба на запетая вж. т. 84.] ■HI 102.14. Тире се пише при цитиране в следните случаи: ЮХШ. За отделяне на пояснителен авеоров текст, който е разположен след цитата. „На изучаването на естествените науки е основана силата и прогресът на сегатни- 94
me европейски нароДи“ - заявява Бончев в статията си за програмата на пловДивските училища. [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.1.] Ю 102Л4.2. За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части на цитираното изрече¬ ние. „Проблемът за свободата - отбелязва авторът - може Да серазглежДа вразлични аспекти“ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.2.] ВИ 802114131 За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между две отделни изречения от ци¬ тата, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст. „През моя Дълъг писателски живот имах ирадости, и страдания - споДеля Вазов. - Първите бяха къси,, скоропреходни, вторите бяха по-големи... “ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.3.] Тире се пише при пряка реч в следните случаи: М 8O2185181 За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен след пряката реч. - Каква дълга нощ! - прозина се Игнатяй и се прекръсти. [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 83113121] №1 102.15.2. За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между частите на изречение от пря¬ ката реч. - Всяко лято - засмя се той - на море. Нека ми е зле! [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.3.] ИВ 102.15.3. За отделяне на пояснителен авторов текст, който е вмъкнат между две изречения от пря¬ ката реч, като второто тире се пише след точката, с която завършва авторовият текст. - Ти плачещ,, а? - кресна той. - Знам защо плачет... Вън! [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. ШЗА] Непунктуационна употреба на тирето ВИ 103. Като знак с непунктуационна функция тирето се използва в следните случаи: За графично отделяне на репликите на различните участници в диалог. - В Америка ходили ли сте? - Не, не съм ходил. - Кои са ватите любими композитори? - Всички български композитори. УбеДен съм,, че всеки автор, когато пите творбата си, оставя късче от сърцето си. [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.1.] 95
103.2. Зз означаване на рубрики, когато са разположени нз нов ред и не са номерирани. Анотации се поместват: - в каталозите на издателствата; - в рубрики за нови книги на вестници и списания; - към отпечатана книга. [Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.] SÈâi 103.3. Зз означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът между тях). взаимодействие личност - култура хипотезата Кант - Лаплас закон на Бойл - Мариот опозиция родно - чуждо противопоставянето любов - омраза футболната среща България - Полъиа 103.4. Зз означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в простран¬ ството, когато е налице пропускане на съюз или предлог. VI- Ve. пр.н.е. 70 - 80-те години на XX в. Иван Вазов (1850 -1921) 3.03.- 3.06.2010 г. т. 20- 21 ул. „ Свобода " № 16 --18 дължина 2,5- 3 м жп линия Русе - Варна пътят Асеновград - Смолян фериботът Видин - Калафат 103.5. Зз означаване на приблизителност. Останаха само 15 -20 минути. Донесох ти10-12 страници. Ще ти се обадя в сряда - четвъртък. [За полуслято писзне на сложни числителни имена, означаващи приблизителност, вж. т. 54.10.] Кавички [„ “] Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, изречения или цели текстове. Стандартният графичен вариант на кавичките е [„ “]. Кавички се употребяват в следните случаи: W 104.1. При цитиране. Още в началото на изследването си авторът подчертава: „ Човечеството е създало и поддържа това богато разнообразие не заради самото него, а защото всеки тип, всеки жанр може да каже нещо, което другите не могат “ [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. ■27111] 96
Ж 104.2. При предаване на пряка реч. Иако някой по същото време го запита: „Е, Сократе, какво питет сега?“ той ще отвърне, без да вдига глава: „Когато пята, аз вече не съм Сократ, а Платон“. [Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.4.] в 104.3. При собствени имена в следните случаи: в ЮЛЗЛ. При приложения в рамките на съставни собствени имена. Държавна агенция „Архиви“ Национална библиотека „Св. св. Кирил и МетоДий“ Софийски университет „Св. Климент Охридски“ СОУ„Любен Каравелов“ Държа¬ вен фонд „Земеделие“ Национален дарителски фонд „ 13 века България “ » 104.3.2. При собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания. храм-паметник „АлексанДър Невски ** църква „ Светя Седмочисленици ** мина „ Чело¬ печ“ район „Средец“ жилищен комплекс „Люлин“ квартал „Княжево“ булевард „Прага“ улица „Бистрица“ хотел „Перун“ хижа „Белите брези“ къмпинг „Сили- стар“ язовир „Голям Беглик“ телевизор „Сони“ спортни обувки „БулДозер“ токо- лаД „Своге“ сапун „Бочко“ картофи сорт „Пикасо“ куче порода „Лабрадор“ орден „Стара планина“ специалност „Ландтафтна архитектура“ отдел „ Човеткиресур- си“ катедра „Общо езикознание“ вестник „Стършее“ списание „Паралели“ повест „Чичовци“ филм „Вчера“ телевизия „Диема“ радио „Романтика“ фестивал „Апо- лония“ 104.3.3. Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват. Обичам да се разхожДам в градинката пред „ Светя Седмочисленици “ Живея на „Бистрица “ повече от двайсет години. Наскоро препрочетох „Балада за Георг Хених “ „Мера според мера “ е един от любимите ми филми. Ж 104.3.4. Когато собствено име, което изисква ограждане в кавички, е представено чрез своя част или е променено граматически, кавичките се запазват. В „Речника по нова българска литература“ са представени малко познати на тяро- ката публика автори. Паисий Хилендарски завъртва „Историята “ ся през 1762 г. И 104.4. При собствени имена, които са групови съкращения. фирма „Булмес“ верига магазини „Техно по лис“ издателство „Софтпрес“ „Глав- болгарстрой“АД, „Булгаргаа“ЕАД 104.5. При необичайна за контекста употреба на думи и изрази. ОбажДания и есемеси с „ тегя “ получават абонати на мобилни оператори. Движейки се в тозиускорен темп, повествованието в същото време на места хлътва в своеобразни „повествователниями“ и „тресавища“.. Ш 105. Кавички не се употребяват в следните случаи: 7. Официален правописен речник на българския език 97
gg® 105.1. При собствени имена на географски обекти. град Варна, село Ковачевица, местност Предела, махала Палилула, планина Родопи, връх Мусала, река Велека, езеро Сребърна, остров Света Анастасия » 105.2. При заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично офор¬ мяне. ХЪШОВЕ по Иван Вазов Спектакъл на Александър Морфов Ж 105.3. При цитиране на стихове, оформени като отделен абзац. В друго стихотворение обаче се казва, че нощите са не само време за неусетно гасне- не: И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си... [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.6.1.] ЯН 105.4. В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил. 105.5. При инициалните кирилски и некирилски съкращения. Главна дирекция ГРАО. телевизия БТВ, холдинг БДЖ, автомобил FIAT, бензиностан¬ ция OMV [Вж. Лексикални съкращения, т. 76.] &SÜ 105.6. При собствени имена, изписани с некирилска графика или съдържащи цифри. шоколад Milka, масло President, раница Eastpak, камион Volvo, бира Velkopopovicky Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Canon Group, група р, Клуб 703, между¬ народен път Е79 sm» 105.7. При библиографско описание на заглавия на книги, сборници, дисертации, авторефера- ти, статии и рецензии. [Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 128.] М 106. По традиция без кавички се пишат: -X 106.1. Имената на общини и области. община Ябланица, област Благоевград 98
Ж 106.2. Имената на предимно небългарски културни обекти, когато са употребени без категори¬ зираща дума (предшестващо съществително нарицателно). Мулен Руж, Ермитажът, Ковънт Гардън, Ла Скала, Сорбоната, Лувърът в 106.3. Лексскзoизсааните названия на търговски мзрки. Продадох изгодно стария си форд. Подай ми дистанционното на сонито, ако обичаш. Заедно с обяда той си поръча и чата мерло. През 1971 г. англичанинът Джон Вейн описва в студия цялостното действие на аспи¬ рина върху организма. Най-напред ще отида до ксерокса, а след това ще довърта работата си. [За съчетаване на кавички с други пунктуационни и оепункеуацсооои знаци вж. т. 135.] Точка [.] Пунктуационна употреба на точката М 107. Знакът точка се употребява в следните случаи: М? 107.1. В края на съобщително изречение с изключение на случая в т. 108. След малко светна огън.. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщате от околния мрак, се мярнаха хора. Попитах го кога групата ще пристигне в града.. Човекът се колебаете дали да влезе. 407121 В края на подбудително, желателно или възкoсцатнoно изречение, което изразява слаба степен на подбуда, желание или емоция. Помислете върху предложението на натата фирма. Да можех да намеря тази книга. Колко лесно се ориентира човек, когато има ясни указания. 107.3. В края на въпросително изречение, което е загубило характера си на въпрос. Ех, и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда. ■■108. Не се пише точка в края на заглавие. Преди да се родя Как да отслабнем завинаги [За съчетаването на точка с кавички вж. Оформяне на текст, т. 135.1.] Непунктуационна употреба на точката ■■ 109. Като знак с непунктуационна функция точката се използва в следните случаи: 99
109Л. При съкращаване на думи и изрази с изключение на случаите в т. 110Л. Посетихме о. Света Елена. Претича бързо през бул. „Мадрид“. На обсъждането присъства и проф. Иванов. Този предмет е датиран от 3. в. пр.н.е. Фирмата предлага котери, пчели, мед, восък и т.н. [Вж. Езикови съкращения, т. 72.1, т. 72.3.] йМ 109.2. При отделяне на цяло число от дробна част в десетични дроби или зз означаване на време (в часове, минути, секунди). 5.3, 27.9, 101.2 Регистрация - от 8.30 до 9.30; начало - 9.40 37.5°С [За употреба на запетая вж. т. 96.3.] » 109.3. След арабска цифра зз означаване на числително редно име. Завърти успетно 7. клас. Ж 109.4. При означаване на дати, изписани с цифри. Сдружението представя своята прокламация на 20.04.1876 г. или Сдружението представя своята прокламация на 20.IV.1876 г. Конференцията се открива на 24.05. т.г. или Конференцията се открива на 24. V. т.г. Всички отчети отразяват периода 15.09. -55.10.1985 г. или Всички отчети отразяват периода 15.IX. - 15.Х.1985 г. Ж 109.5. При графично оформяне на рубрики след римски и арабски цифри, както и след главни и мзлки букви. I. 1. ц. А. з. п. 2. 2.1. Б. р. III. 3. 314111 В. в. [Вж. Оформяне нз рубрики, т. 125.1Л, т. 425Л121] ЖН0. Не се пише точка в следните случаи: Ж 110Л. При графични съкращения на мерните единици. мм и тт (милиметър), м и т (метър), км и km (километър), кг и kg (килограм), г и g (грам), mg и мг (милиграм), ч и h (час), мин и min (минута) 100
те lio.i.i. Точка се пише при графичните съкращения на мерните единици час:, минута, секунДа, когато се означава определен момент от денонощието. Точно 7 ч. и 25 мин. сочеше часовникът. W Ш0.2. Не се пише точка след арабски цифри в следните случаи: При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с букви, и при означаване на години. 22 септември, 24 май, 3 юни т.г. 681 г., 1968 г„ 2009 г. Ж 110.2.2. Когато арабските цифри са разположени след знаците за номер [№], параграф [§] и след съкращения от типа на с. (страница), т. (точка), фиг. (фигура) и др. Жилището се намира наул. „Лили"№9 в кв. „Лозенец “ Коментарът се намира в § 5 от III част.. На с. 3 е обяснена схемата. Материята се разисква вт. 6 oml глава. Фиг:. 18 преДставя чертеж на обекта. Не се пише точка след римска цифра с изключение на случаите в т. 109.4. и 109.5. Ув., VII конгрес на кинолозите, ХХГУнароДно събрание [За съчетаване на точка с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135.] Въпросителен знак [?] ■ Ш. Въпросителният знак се употребява в следните случаи: В края на въпросително изречение. Кой иска да глеДаме този филм? Ще си вземе и този изпит, но как? Знает ля къде ще се състои лекцията? Групата ще пристигне тук в ранен слеДобеД? [За употреба на въпросителен знак при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5; за употреба на въпросителен знак при цитиране вж. т. 127.3.] В края на заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос. А сега накъде? Защо сме такива? Знаете ли български? НароДе??? Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от изказването. Смяташ, че всеки (?) ще р^ети този въпрос като тебе.. [Вж. и Скоби, т. 10U; за съчетаване на въпросителен знак с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.] 101
Удивителен знак [!] ■■ 112. Удивителният знак се употребява в следните случаи: - 112Л. В края на подбудително изречение, което изразява силна степен на подбуда. Не отваряй крана! Веднага се заеми с работата си! Ще отидеш и ти! ч 112.2. В края желателно изречение, което изразява силно желание. Бог да ти даде здраве! Дано да успееш! Де да бях и аз като теб! [За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.] X : 112.3. В края на възклицателно изречение, което изразява силна емоция. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Какво спокойствие цари тук! Ах, Мария! УУважаеми съседи! О! Не знаех, че си тук:. Ей! Ти, младежът! [За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.] г / : 112.4. В края на заглавия удивителният знак се запазва. Да бъде ден! Елате ни вижте! Я, колко макове! , : 112.5. Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо. И me бух! във водата. 112.6. Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от изказването. Близнаците навършиха 102 (!) години. [Вж. и Скоби, т. 101.1; за съчетаване на удивителен знак с други пунктуационни и не- пунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.] Многоточие [...] М 113. Знакът многоточие се употребява в следните случаи: 113.1. За означаване на пауза при прекъсната или недоизказана мисъл вътре или в края на из¬ речението. 102
Значи, ще се превърнем в оттелняци, в аскети... в лицемери, която не вижДат красо¬ тата на новия свят! Звънтят, ехтят камбани... Каква си... бяла, бяла... каква сихубава... Не може вече, сърце слабее, кураж се губи... На мене да остане, не вярвам., ама женя наля са... В неДеля със... жг 113.2. За означаване на пропусната част от цитат. Авторът казва очевяДното: „... програмата не притежава собственум [...], ако ос¬ тавяли всичко на нея, със същия успех может да хвърлят зарчета “ [За употреба на многоточие при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5, 120.1; за употреба на многоточие при цитиране вж. т. 127.3; за съчетаване на многоточие с други пункту¬ ационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.] Непунктуационни знаци Най-често използваните непунктуационни знаци в българската графична система са де¬ фис (малко тире), знак за ударение, апостроф, наклонена черта, индекс, звездичка. Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), № (номер), % (процент), + (плюс), - (минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-малко), @ (ет) и др. Дефис (малко тире) [-] Ш 114. Дефис се използва в следните случаи: 114.1. След частиците по и най при степенувани прилагателни имена и наречия. добър - по-добър, най-добър; Далече - по-далече, най-далече; скоро - по-скоро, най-скоро 114.2. При полуслято писане на част от сложните думи. заместник-министър и зам.-директор, черно-бял, гръцко-български 114.3. При думи и изрази, за чието изписване се използват букви и цифри или букви от раз¬ лични азбуки. Аполо-13, Боянг-737, МИГ-2000; 1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ия (петия), 5-ият (петият), 5-ото (петото), 90-те (деветдесетте); 5-Дневен, 9-членен, 100-гоДитнина; V-образен, а-лъчи; DVD-mo, GSM-a, GSM-ът, GSM-u, GSM-ume, Oscar-u LSC 114.4. При полуслято писане на задпоставени приложения в състава на някои собствени имена. Александър Дюма-баща, Иванов-млаДтя; София-север, Бургас-юг, Марица-изток 103
114.5. При пренасяне на части от думи на нов ред. мо-да, обстоятелство, разу-мен у < ■ 4 44161 При писмено предаване на скандирани думи. Ро-ди-на!, На-пред!, По-бе-да! Ш.г При някои графични съкращения. г-н (господин), д-р (доктор), у-ще (училище) [Вж. Езикови съкращения, т. 72.4.] ЙИ 114.8. При обособяване на отделни смислови части от думи. не-българин Гръцката етимология на ‘антропос ’ (човек) означава „ онзи, който е обърнат и гледа нагоре “, а в ‘чело-век ’ се поставя определителят „ чело “ - най-високата част на са¬ мото лице. При оформяне на рубрики. За обзавеждането на офисите са необходими: - 5 бюра,, - 7 стола, -1 работна маса. [Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.] 1 1ÆÏ 4 441101 Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от свободно словосъчетание в смислова и графична цялост. Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в социалността, в живеенето-с-другите. '_:О 4 441111 Допуска се употреба на дефис при разделяне на комбинации от цифри, когато с тях се означават телефонни номера, размери, формати и др. 02-8 93-56-11 или 02-8 935-611 (телефонен номер), 13-15-19, 60-90-50 (размери), 19-24, 84-108-32 (формати) [За употреба на наклонена черта вж. т. ИИ.] Знак за ударение П Ш 115. Знак за ударение се използва в следните случаи: 115.1. Върху букви за гласни в отделни думи в свързан текст, за да се избегне двусмислие. седмица и седмйца, хдра и хора,, пара и пара При кратките форми на личното и на притежателното местосмеоие за 3 л. ж.р. ед.ч. 104
Трябва да й изпратиш поздравления. Книгата й лежеше на масата. 115.3. Върху буквата за гласната в частицата по при степенуване на съществителни, глаголи и съчетания с предлог. пд юнак, пд обичам, пд към тебе,, още пд на запад 115.4. При транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е необходимо да се посочи мястото на ударението. Мартин и Мартйн, Агата и Агата, Иванов и Ивандв Ж 115.5. В специализирани издания като речници, справочници, енциклопедии. кажа,, кажеш, кажем; казах:, каза; кажех:, кажеше; казал; кажел; казан; кажй!, кажете! водопровод - част от водопроводна мрежа или инсталация, по която се подава чис¬ та вода към потребителя. Апостроф [Т Mi 116. Апострофът се използва в следните случаи: W3 116.1. При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или сричка. т ’ва (това), наш ’me (нашите), го ’син (господин) W 116.2. При мерена реч предвид метриката. нек ’ (вм. нека) в 116.3. При съкратено изписване на години. България заслужи втора квота за Лондон ’12. БНТ ’99, Мондиал ’06 А ' * 116.4. При думи и собствени имена от чужди езици, които съдържат апостроф в съответния език. шарже д ’афер, Д’Аламбер, О’Копър, Кот д ’Ивоар Наклонена черта [/] ■■117. Наклонена черта без пшации се използва в следните случаи: Ж! 117.1. За изразяване на съотношение между величини, когато е пропуснат предлогът. 60 км/час (60 километра в час), 10 имп./мин (10 импулса в минута), 7.50 лв./кв. м (7.50 105
лева за квадратен метър); 19/24 (формат), 13/15/19 (размер) [За употреба на дефис вж. т. 114.11.] J 117.2. За изразяване на отношения между понятия, когато са пропуснати съюзите и, или. преводи от/на английски, дублетите проблем/проблема, категорията определеност/ неопределеност, тел./факс 900-90-90, купува/наема, отговорете с да/не 117.3. При някои графични съкращения, установени по традиция. в/ху (върху), с/ка (сметка), м/у (между) [Вж. Езикови съкращения, т. 72.4; за употреба на дефис вж. т. 114.7.] * 117.4. Допуска се употреба на наклонена черта при записване на обикновени дроби. V2, % 4/5, 9/10 117.5 Наклонена черта с пшации се използва за отделяне на стиховете в цитат от лирически текст, когато цитатът е разположен на един ред с авторовия текст. [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.6.2] Индекс и звездичка [*] 118. Индексът се означава с повдигната арабска цифра или със звездичка. Пред индекса не се оставя шпация. ? 118.1. Индексът се използва за препратки към бележки или библиографски сведения под линия, в края на текста или на негова структурна част. В ■ ■ заглавието в снет „вид“ са темите, идеите, жанровите конструкции на цялото. 1- Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел. или: В ■ заглавието в снет „вид“* са темите, идеите, жанровите конструкции на цялото. * - Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел. [За употреба на индекс при библиографско цитиране вж. т. 129; за съчетаване на индекс с пунктуационни знаци в края на изречението вж. т. 135.] 118.2. Когато не е индекс, звездичката се използва в следните случаи: 106
Я Като знзк зз обособяване на отделни структурни части в текста. И, в свой-та кратка красота, цветята се топят безследно... ♦ И пак крзи смълчаните хижи вървя в рoнд‘ôлиоя мъгла «пш. Зз означаване на пропуснати букви, думи или цифри. 5**6 107
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ Писменият текст и отделните му части се оформят така, че да се улесни тяхното възпри¬ емане. Освен общите правописни и пунктуационни правила при оформянето на части от текста (заглавие, подзаглавие, мото, заглавие на структурна част, абзац, рубрики) и на някой видове текст (текст в таблици; текст, придружаващ образно и графично представена информация; текст с цитат; текст с пряка и полупряка реч; текст на пиеса, либрето, сценарий; текст в тестови зада¬ чи с множествен отговор) се прилагат и специфични правила и графични техники. Оформяне на части от текста М 119. Заглавието се оформя по следния начин: 819.1. Разполага се на самостоятелен ред. 819.2. Започва с главна буква. 119.3. За заглавието са в сила правилата за вътрешноизреченска пунктуация. За футбола, параноята и други демони Концертът на „Металика“ - наесен Варварите, цивилизованите и българите: дефиниции на идентичността в учебниците и печата (1830 - 1878) НМ 119.4. В края на заглавие, което се състои от едно изречение, не се пише точка. Обратната страна на монетата Археолози откриха ценни предмети при разкопки край Созопол в 119.4Л. Ако заглавието се състои от повече изречения, точка не се пише само в края на послед¬ ното изречение. Есента свърши. И отново снегът ни изненада 108
« 119.5. Другите знаци за край на изречение - въпросителен знак, удивителен знак и многоточие - се пишат по общите правила. Защо сме такива? Ах, тези родители! Магистрали, магистрали... Някой ви досажда? Изгледайте го смразяващо през лорнета! Е-правителство. Няма нищо по-лесно от това! йш 119.6. Дълго заглавие, разположено на повече от един ред, се разделя така, че да не се затруд¬ нява разбирането на смисъла. Семейство търси детето си вече осем години Цар Терес възкръсна от злато в Долината на тракийските царе Подзаглавието се оформя по следния начин: Разполага се на самостоятелен ред и за него са в сила правилата за оформяне на заглавие. Нека да е лято! Новите модни тенденции този сезон Балканският XIX век Други прочити Какво би станало, ако... Конструиране на хипотезата „развитие без Освобождение“ [За оформяне на заглавие вж. т. 119.] ■■ 120.2. Подзаглавието може да се поставя в скоби. Америка през европейски поглед (Из записките на един журналист) Занемелите камбани .• (Преразказ) . . Името на автора се пише на самостоятелен ред, преди или след заглавието или след края на текста. 109
М 121. Мотото се оформя по следния начин: rrnfe 121.1. Разполага се в дясната част на страницата, на самостоятелен ред, след заглавието и преди началото на основния текст. № 121.2. Оформя се по общите пунктуационни правила. 42112141 Мотото не се огражда в кавички. КАРАДЖАТА И търятт фузд на Юцраджежа!. Хр. Ботев Бунтът бе зомазан. В горските усри. палнаха убити есичкlпе герои. 1 21 . J . Източникът (авторът) на мотото, ако е посочен, се оформя по следния начин: ццц Пише се на самостоятелен ред под мотото. Започва с главна буква. И 424161 След източника не се поставя точка. НАЧАЛОТО- НА ЕДНА дипломатическа кариера . И най-дългият път започва I . ' < • ■ с една малка крачка. Китайска поговорка Ш 122. Заглавието на структурна част (глава, част, раздел, дял и др.) се оформя по следния на¬ чин: аз 122.1. Ако се състои от две части - указваща поредния номер и съдържателна част - те се разполагат на един ред или на отделни редове. Ако са разположени на един ред, се отделят с точка. Глава V. Връзки между организациите или: Глава V Връзки между организациите 110
Г. Концепцията за ВъзражДането като отДелна епоха е българската историография ГГ. Проблемът за националното Възраждане е някой Други историография III. Османският контекст на ВъзражДането: Танзяматът ■№ 122.2. Заглавието на структурна част се разполага на самостоятелен ред или в началото на абзац. ? 82212111 Ако е на самостоятелен ред, то се разполага в лявата част или в средата на реда и се оформя по правилата за заглавие. ВЪРШЕЦ Събуждане под арка от чинари Местоположение Град Въртец еразположен... Забележителности Клисурскяят манастир датира от XIIIвек... или: ВЪРШЕЦ Събуждане под арка от чинари Местоположение ГраД Въртец еразположен... гс ■ . Забележителности Клясурскяят манастир Датира от XIII век... [За оформяне на заглавие вж. т. 119.] КШ 122.2.2. Ако е разположено в началото на абзац, то се разграничава шрифтово от основния текст, а в края му се поставя точка. ВЪРШЕЦ Събуждане под арка от чинари Местоположение. Град Въртец еразположен... Забележителности. Клясурскяят манастир датира от XIIIвек... ■■ 123. Част от текста (дума, словосъчетание, изречение), която носи смислов акцент, може да се открои по следния начин: в 123.1. Пише се в средата на самостоятелен ред и се разграничава шрифтово от основния текст. ■Ш 123.2. Оформя се според общите пунктуационни правила. Разходите на чужДя туристи за почивка в южната ня съседка са паднали до 2,78 млн. евро за първото шестмесечие, като понижението спрямо същия период на 2009 г. е 23%. 111
М 124. Отделните абзаци в текста започват на нов ред. Оформяне на рубрики Оформянето на рубрики в текста е свързано с намерението на автора за ясно и система¬ тично поднасяне на съдържанието с цел по-добро възприемане от читателя. Ш 125. Рубриките се оформят по следния начин: ММ 125.1. Рубриките се означават чрез цифри (арабски и римски), букви, други графични знаци, числителните първо, второ, трето и т.н. или само чрез нов ред. След римски цифри и след главни букви се поставя точка. А. А. II. В. Б. VI. G. Д. Ш 125.1.2. След арабски цифри и след малки букви се поставя точка или дясна скоба. Когато за оз¬ начаването на рубрики и техни подрубрики се използва поредица арабски цифри, след всяка цифра се поставя точка. 1. или: 1) а. или: а) а. или: а) а. или: а) 2. или: 2) б. или: б) Ь. или: Ь) р. или: ß) 5. или: 5) или: ж) g- или: g) с или: Q [Вж. Точка, т. 109.5; Скоби, т. 101.3.] След точката и дясната скоба има шпация. Когато подрубриките са означени чрез две и повече арабски цифри, шпация се поставя само след последната точка. MS 125.1.4. Числителните първо, второ, трето и т.н. в текст с рубрики се оформят като самостоя¬ телни изречения или като вметнати изрази. « 125.2. Рубриките може да се разполагат вертикално (всяка на нов ред) или хоризонтално (по¬ следователно една след друга, като започват от реда с въвеждащия ги текст). 112
Затова е подходящо действи¬ ята, извършвани през първия сеитбен ден, да бъдат просле¬ дени в три основни групи: 1) обичаи и обреди в дома и по пътя до нивата; 2) обичаи и обреди на нивата; тръгване обратно към дома; 3) обичаи и обреди при прик¬ лючване на първия сеитбен ден.. Затова е подходящо дейст¬ вията, извършвани през пър¬ вия сеитбен ден, да бъдат проследени в три основни групи: 1) обичаи и обреди в или: дома и по пътя до нивата; 2) обичаи и обреди на нивата; тръгване обратно към дома; 3) обичаи и обреди при приключва¬ не на първия сеитбен ден.. W? 42512111 Рубриките се разполагат само вертикално, когато поне една от тях съдържа подаубаикC1 II. Учебно съдържание Идейни ядра: Себепознание и взаимност Критическо мислене и създаване на смисъл III. Оценявани компетентности Знае, разбира и прилага изучавания материал Притежава логическа култура и умения за аргументиране 42512121 Вертикално разположените рубрики може да се оформят със или без отстъп. На фигурата е представен зако¬ нът за движение на материална точка. От графиката определе¬ те: а) вида на движението; б) началната координата на точката; в) големината на нейната ско¬ рост. На фигурата е представен за¬ конът за движение на мате¬ риална точка. От графиката определете: или: а) вида на движението; б) началната координата на точката; в) големината на нейната ско¬ рост. Ж 42512131 Отстъпите на рубриките и на техните подаубаски са различни, когато са означени чрез еднакви графични знаци или чрез нов ред. Предвиждани проекти: • Проект „Разработване и внедряване на съвременни технологии " • Разработване на дигитален модел • Виртуално обучение no европейски стандарти • Развитие на пилотен проект • Проект „Реконструкция и модернизация “ 125.3. Пунктуа^^нното оформяне на текста, който въвежда рубрики и подрубрики, зависи от синтактичните му особености и от употребените думи или изрази. След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той не представлява граматически и смислово завършено изречение и всяка от рубриките или подрубриките го завършва. (2) Върху извадения от изпълнителното дело изпълнителен лист се отбелязват номе- 8. Официален правописен речник нз българския език 113
рът на Делото и Данни: 1. на кого и кога е връчена поканата за доброволно изпълнение; 2. за внесените, но неполучени от взяскателя суми с означение на номера и Датата на ордерите; 3. кога е извърьиино послеДното изпълнително действие. : Ч ; 825.3.2. След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той съдържа израз, който смислово препраща към рубриките. Атестирането включва слеДняте три етапа: L изготвяне на работен план 2. обсъжДане на постигнатите до среДата на перяоДа целя и набелязване на мерки за осъществяването им 3. изготвяне на оценка в края на перяоДа и вписване на резултатите в атестационен формуляр. [Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.] 54 125.3.3. След въвеждащия текст се поставя или точка, или двоеточие, когато той е граматически и смислово завършено изречение и не съдържа дума или израз за препращане към рубрики. Държавният зрелостен изпит се състои от Две части. • Част I включва 38 тестови заДачи от затворен тип с четири възможни отго¬ вора и тестови заДачи със или: свобоДен отговор. • Част II включва съзДаването на философско есе върху заДаДени фрагменти. Държавният зрелостен изпят се състои от Две части: • Част I включва 38 тестови заДачи от затворен тип с четири възможни отго¬ вора и тестови заДачи със свобоДен отговор. • Част II включва създаването на философско есе върху заДаДени фрагменти. -1L 125.4. Правописно и пунктуационно оформяне на рубрики Вертикално разположените рубрики започват с малка буква, когато представляват част от изречение, която граматически и смислово завършва въвеждащия текст. Те може да за¬ вършват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната рубрика за¬ вършва с точка. Центробежни инертни силя Действат на: - пътниците в превозните среДства при завоите - летците при изпълнение на фигури от вистяя пилотаж - центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепаратори. или: Центробежни инертни сили Действат на: - пътниците в превозните среДства при завоите, - летците при изпълнение на фигури от вистяя пилотаж, - центробежните механизми - помпя, центрофуги, сепаратори. или: Центробежни инертни сили Действат на: - пътниците в превозните среДства при завоите; 114
- летците при изпълнение на фигури от висшия пилотаж; - центробежните механизми - помпи, центрофуги, сепаратори. Т - ; 125.4.2. Когато рубрика по т. 125.4.1. освен част от изречение съдържа поне още едно цяло изре¬ чение, в края на всички рубрики от откъса се поставя точка. Така в българските земи се обособяват три основни района, в които се забелязва засилена художествена активност сред етнически гръцкото население. Те са локали¬ зирани на юг от Стара планина и обхващат: - в Югоизточна България - земите по черноморската крайбрежна ивица. Предишни¬ ят център (Несебър) се измества към Созопол,, като постепенно обхваща и тери¬ торията на Странджа. - в Централна България - центрове на гръцката художествена активност продъл¬ жават да бъдат Пловдив и Асеновград, като тя се разпростира и на юг към Цен¬ тралните и Източните Родопи. - в Югозападна България - към Мелник се добавят и no-малки центрове като Кюс¬ тендил.. Тук историко-демографските процеси не гарантират толкова широк па¬ зар за изкуството на гръцките иконописии, както в другите две области. X 125.4.3. Вертикално разположени рубрики, които представляват самостоятелно изречение, за¬ почват с главна буква и завършват с точка. Тази прилика се изразява от наличието на посочения вече център, който е съществен в две посоки. 1. Той дели оста на две части, които не могат да се заместват взаимно. 2. Всички факти, които участват в изграждането на оста, получават стойност чрез съотнасянето си към този център. 125.4.4. Вертикално разположени рубрики, които представляват дума или словосъчетание, гра¬ матически независими от въвеждащото изречение, може да започват с главна или с малка буква. Те завършват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последната рубрика завършва с точка. Заплащането се извършва no установения ред: • В брой - в книжарницата на • По банков път. или: Заплащането се извършва по установения ред: • в брой - в книжарницата на издателството; • по банков път.. 125.4.5. Хоризонтално разположените рубрики започват с малка буква и се отделят с точка и запетая или със запетая, последвани от шпация. Последната рубрика завършва с точка. За извършване на устни справки в службата по регистрация се събират следните такси: 1. за устна справка - 3 лв; 2. за разпечатка към извършена устна справка - 2 лв. за първа страница ипо 0,5 лв. - за всяка следваща. или: За извършване на устни справки в службата по регистрация се събират следните такси: 1. за устна справка - 3 лв., 2. за разпечатка към извършена устна справка - 2 лв. за първа страница ипо 0,5 лв. - за всяка следваща. 115
£J2 125.4.6. Рубриките и подрубриките в един рубрикиран откъс се оформят еднотипно по отноше¬ ние на правописа и пунктуацията. Оформяне на текст, придружаващ образно или графично представена информация ■■ 126. Текст, придружаващ образно или графично представена информация, се оформя по след¬ ния начин: ет 126.1. Кратьк пояснителен текст към снимка, рисунка, илюстрация и др. под., който не завърш¬ ва с глаголно изречение, се оформя като заглавие. [За оформяне на заглавие вж. т. 119.] в 126.1.1. Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изрече¬ ние, се допуска в края му да се пише точка. Античният театър в Пловдив изглежда Античният театър в Пловдив изглежда усмихнат в унисон с хубавото време усмихнат в унисон с хубавото време. Ж 126.2. Придружаващият текст към таблици, схеми, диаграми, графики, фигури, изображения, карти и др. се оформя като заглавие на структурна част на текст и се разполага над или под графичния обект. Такъв текст може да се състои от два компонента: класифициращ (тип и пореден номер) и съдържателен (заглавие на графичния обект), които се използват заедно или поотделно. [За оформяне на заглавие на структурна част на текст вж. т. 122.] ЙВЗ 126.2.1. Класифициращият компонент винаги се разполага вляво, под или над графичния обект. 116
■H 126.2.2. Самостоятелно употребеният съдържателен компонент се разполага или вляво, или цен¬ триран. Лост от първи род Лост от първи род Лост от първи род Лост от първи род MS 126.23. Съвместно употребените класифициращ и съдържателен компонент се разполагат вляво. Ако класифициращият компонент е на нов ред, се разполага вляво, а съдържателният компо¬ нент се разполага или вляво, или центриран. Фигура 7. Съотношениемежду величините M,NuQ или: Съотношение между величините M,NuQ Фигура 1 117
■ 126.3. Текстове вътре в графичния обект, които представляват названия на отделните елементи от съдържанието му (колони и редове на таблици, стълбчета на хистограми, сектори на диа¬ грами, детайли на изображение), се оформят по следния начин: L J 126.3.1. Текстът в колоните и редовете в таблици започва с главна буква и завършва без препи¬ нателен знак. Таблица 1 Разпределение на отговорите на анкетираните лица Код Източници на информация Брой отговорили Често Рядко Не използвам Отн. дял (%) Отн. дял (%) Отн. дял (%) А Интернет 2953 33.6 27.1 39.3 Б Други източници 2740 6.9 31.5 61.6 / , = 126.3.2. Названията на елементите от диаграми, хистограми и изображения се оформят по след¬ ния начин: 126.3.2.1. Когато представляват едно или повече изречения, започват с главна буква и се допуска да завършват с точка. сериали. “"с утрин следобед вечер Графика 1. Зрителски интереси в различните части на деня 118
в 126.3.2.2. Когато представляват дума или словосъчетание, започват с главна или с малка буква и завършват без пунктуационен знак. Съотношение между практикуван спорт и изразходвани калории Времетраене: 60 минути. Калориите са посочени в Kcal или: Сведение за продажбите по тримесечия дял на продажбите « 126.3.2.3. Названията на отделни детайли от изображение, изнесени извън него, се оформят като рубрики. [Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.] Схема на типична животинска клетка. Орга- нели: 1) ядърце; 2) ядро; 3) рибозома; 4) алве¬ ола; 5) гранулиран ER; 6) апарат на Голджи; 7) цитоскелет; 8) гладък ER; 9) митохондрий; 10) вакуола; 11) цитоплазма; 12) лизозома; 13) центриола. 119
или: Схема на типична животинска клетка Органели: 1) ядърце 2) ядро 3) рибозома 4) алвеола 5) гранулиранЕБ 6) апарат на Голджи 7) цитоскелет 8) гладъкЕБ 9) митохондрий 10) вакуола 11) цитоплазма 12) лизозома 13) центриола. Оформяне на текст с цитат Цитатът представлява текст (дума, словосъчетание, едно или повече изречения), който е включен без изменение в друг текст. ■■ 127. Текст с цитат се оформя по следния начин: 127.1. Цитатът се огражда в кавички. Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, от- колкото до научното списание [Вж. Кавички, т. 104.1.] М 127.1.1. Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се огражда в кавички. Н. Фрай обобщава: И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, отколко- то до научното списание. 127.1.2. Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички. „ Свободното време позволява на мозъка да преработи получената информация - твър¬ ди авторът - докато постоянната стимулация възпрепятства процеса на познанието. “ » 127.1.3. Когато цитат или друг ограден в кавички текст е включен в края на друг цитат, кавичките не се удвояват. Целта на автора е била да накара еднородците си да се вгледат в своите недоста¬ тъци: „Аз питая в себе си вяра,, че ще дойде един ден,, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: „Европейци сме ний,, ама все не сме дотам *\ . По-нататък авторът съветва: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“. 120
„По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“, съветва по-нататък авторът. (Но: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“. “ Това съветва по-нататък авторът.) Ш - 127.2. Правописните особености на цитирания текст се запазват. 127.2.1. Цитатът започва с главна буква, ако представлява поне едно изречение или начало на изречение. „Прекрасно е да можеш да съхраниш врисунка образите, на които серадват очите. “ Така започва интервюто си младата художничка. Според един от пионерите на хип-хопа „Да бъдем толерантни, означава да приемаме различията си като богатство, а не като болест “. 127.2.2. Цитатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото на първото цитирано изрече¬ ние или той представлява отделна дума (израз), включена в авторово изречение. Хр. Гандев отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен истори¬ чески аспект “. Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране “. *££ 127.3. Пунктуацията на цитирания текст се запазва с изключение на случаите в т. 127.3.2 и 127.3.4. 127.3.1. В края на цитирано изречение, което не е включено в авторово изречение, се пише съответният знак за край на изречение преди затварящите кавички. „Най-сетне, когато искаме жертви от народа, трябва сами да сме готови да дадем такива. “ Това споделя в книгата си Иван Хаджийски. 127.3.2. В края на цитирано изречение не се пише точка, ако след него има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторово изречение. „Най-същественото е невидимо за очите “ - пише Екзюпери. Вазов завършва V глава на повестта с думите: „ Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение “ и така изразява огорчението си от не¬ радостната участ на героите. 127.3.3. В края на цитирано изречение се запазват многоточието, удивителният знак и въпроси¬ телният знак, ако след това изречение има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторово изречение. „ Да живей България! “ е възгласът, с който завършва пламенната реч на Странджа- та. 127.3.4. Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите кавички. 121
Непрекъснато получаваме потвърждение на следната мисъл на О. Уайлд: „Обще¬ ството често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите“. Прочете ли „Иде ли“? Колко се възмутих обаче от неговото „Не те е срам“! 127.3.5. Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и след затварящите кавички. Как да не се впечатлиш от остроумието на Айнщайн, който казва: „Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен. “! Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?... “. 127.4. Авторовият текст, предхождащ цитата, се оформя по следния начин: 127.4.1. След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда цитата. Емблематичен за творчеството на поета е следният стих: „Душата ми е стон.. Ду¬ шата ми е зов ". Марк Твен пише: „Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Некая пестим! ”. [Вж. Двоеточие, т. 98.7.] ' „ ' 127.4.2. Ако авторовият текст не съдържа израз, който въвежда цитата, двоеточие не се пише. Въстанието през септември 1923 г. с трагичния си завършек „праща поезията в из¬ гнание “. Със своята пламенна възхвала на подвига на опълченците Вазов побеждава „ на кле¬ ветата зъбът ”. Според Л. Каравелов държавата след Освобождението трябва да се устрои съо¬ бразно с облика на българския народ, който „няма сред себе си аристократически величия“. k 127.5. Ако цитатът завършва с пояснителния израз, този израз се пише с малка буква и се офор¬ мя по следния начин: : 127.5.1. Ако пояснителният израз е след цитираното изречение, той се отделя с тире или запетая. „ Тази монета е уникален фалшификат “ категоричен е специалистът. „Рисковано ли е да пристигнеш в Америка с два долара и един милион мечти? “ - пита художникът. - 127.5.2. Ако пояснителният израз е вмъкнат между части на цитираното изречение, той се отделя с тирета или запетаи. „Най-важната форма на символно изразяване - пише Лесли Уайт - е членоразделна- та реч. “ или: „Най-важната форма на символно изразяване, пише Лесли Уайт,, е членоразделната реч. “ 122
-ат, 127.5.2.1. Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запе¬ таята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). „Времето е е нас и ние сме във времето - пише Левски до П. Хитов, - то нас обръща и ний него обръщаме. “ 127.5.2.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 127.5.2.1. „Времето е е нас и ние сме във времето - пише Левски до П. Хитов - то нас обръща и ний него обръщаме. “ к 127.5.3. Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире. „Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив - пише Макгахан. -Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръ¬ вен. “ или: „Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив, пише Макгахан. - Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръ¬ вен. “ 127.6. Цитат от лирически текст се оформя по следния начин: ïx ■ 127.6.1. Ако е оформен като самостоятелен абзац, цитатът не се огражда в кавички. Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стилово, стихово, звуково, че и графически в: Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях:. [Вж. Кавички, т. 105.3.] ■И 127.6.2. Ако е разположен на един ред с авторовия текст, цитатът се огражда в кавички, а стихо¬ вете се отделят един от друг с наклонена черта и шпации. Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стилово, стихово, звуково, че и графически в: „ Страсти и неволи / ще хвърлят утре върху тях / булото на срам и грях T' . 127.7. Промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се отбелязват по следния начин: 127.7.1. Пропусната част вътре в цитата се отбелязва с многоточие в скоби. „Географията се стреми да преброи, опише и класифицира цялото население (...), докато историята е избирателна и в този смисъл - елитарна. “ „Врисунките на Леонардо тържествува една дълбока човечност. [...] Неговото хар¬ монично докосване до листа трябва да бъде гледано не само от художници, но и от всеки човек:, от всяко поколение. “ 123
[Вж. Скоби, т. 101.2.] » 127.7.1.1. Многоточието не е в скоби, ако е пропуснато началото на цитираното изречение. В годишния доклад за състоянието на планетата се казва: създадохме опасна илюзия,, че вече не сме зависими от здравословна околна среда 127.7.2. Графични промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се уговарят от автора (преводача, редактора) с бележка в скоби. В доклада се казва: „ Такиварезултати не са постигани никога досега “ (подч. мое-И. Н.). „Мисля, че сега той (диктаторът - бел., ред.) се опитва да реорганизира силите си, за да си върне загубените територии. " [Вж. Скоби, т. 100.6.] Оформяне на библиографско цитиране Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съдържащо сведения за цитирания документ, и препратки, които свързват основния текст с библиографското опи¬ сание. Източниците се цитират и се описват според посочените в стандарта за библиографско цитиране правила (БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библи¬ ографско цитиране и цитиране на информационни ресурси). Библиографското цитиране може да се извършва по три начина: в самия текст, под линия и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък. Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в целия текст. ■■128. Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин: НЯ 128.1. В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа. По същия въпрос вж. Конев, Илия. Българското възраждане и Просвещението. Т. 2. Въпроси на българската филологическа култура. София: Унив. изд. Св. Климент Ох¬ ридски, 1991, с. 358. И 128.2. Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби. ИВЙ 128.2.1. При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описа¬ ние. В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия „баба“ се назовава и майката на съпругата (вж. Георгиева, Иваничка. Родствени връзки и роднински названия. - В: Българска народна култура. Историко-географски очерк. София: Наука и изкуство, 1981, с. 230-231. 124
№ 128.2.2. При частично цитиране в скоби само библиографските сведения, включени в скобите, се оформят по стандартизираните правила за библиографско описание. - кЗК1О показва в своята интересна студия френският българист Р. Бернар (вж. Някои бе- £.. лежки върху аориста на -ох и върху глаголната система на съвременния български книжо- р« вен език. - В: Бернар, Роже. Българистични изследвания. София: Наука и изкуство, 1982, Ск.123 -172), този тип глаголи са изолирани в системата на българското спрежение. ■К 128.2.3. Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизира¬ ните правила за библиографско описание. Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна Европа и културно-на¬ ционалното развитие на българите през Възраждането“, публикувана в сп. „Историче¬ ски преглед“ от 1981 г., кн. 3 - 4. 128.3. При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация се допуска заглави¬ ето й да се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура. Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ГИБИ (Гръцки извори за българската история) Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под линия. ■■ 129. Библиографското цитиране под линия се оформя по следния начин: Всяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка чрез индекс на съответ¬ ното място в текста, който насочва към библиографското описание под линия. За назоваване на именната част на съставното именно сказуемо в ГСБКЕ2 е приет терминът предикатив. 2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: БАН, 1983, с. 134. [За мястото на индекса вж. т. 135.3, 135.4, 135.5.] Номерацията на препратките може да се отнася само за конкретната страница, за част от текста (напр. глава) или за целия текст. 125
129.3. При първо или еднократно цитиране на документ важат правилата за библиографско описание. 1 Вж. Селищев, Афанасий М. Очерки по македонской диалектология. София: Наука и изкуство, 1981, с. 88. 2 Стойков, Стойко. Синтактичните диалектизми в българския език. — В: Български език, 1968, № 2 - 3, с. 151. ISSN 0005-4283. •ш 129.4. При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация част от задължи¬ телните библиографски данни в първото цитиране може да се изпусне и заглавието да се съкрати, като се използва многоточие. 1 Селищев, A. М. Очерки..., с. 88. 129.5. При цитиране на статии от сборници и периодични издания се допуска в текста да се по¬ сочат сведенията за публикацията, а под линия - сведенията за изданието, в което е включена. В този случай комбинацията - В: отпада. За различните икономически подходи при изследване на процесите на глобализацията вж. статията на Р. Чобанова „Икономически подходи за изследване на глобалната тех¬ нологична промяна“5. 5 Икономическа мисъл, 1997, № 5. ISSN 0013-2993. Ж 129.6. При последователно цитиране на няколко публикации библиографските описания се от¬ делят с точка и запетая. 1 * * * 1 Иширков, Ан. Областното име Загорье или Загора в миналото и сега. - В: Известия на Народния етнографски музей, 3, 1923, с. 80 - 88; Сакъзов, Ив. Областното име Загора по нови документи. - В: Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. София, 1933, с. 356. 126
Нн 129.7. При цитиране на различни публикации от един и същ източник сведенията за него се посочват в първото библиографско описание, а в следващите описания те се заменят с озна¬ чението Пак там, след което се посочват съответните страници. 'Димитрова, Нина. Критични прочити на социалната философия на Лев Карса- вин. - В: Философски алтернативи, 2003, № 3 - 4, с. 19 - 29. ISSN 0861-7899; Цацов, J Димитър. Евразийството на Лев Карсавин. Пак там, с. 29 - 37. При последователно цитиране на няколко публикации от един и същ автор името му се посочва за всяка публикация. 1 Вж. и Коледаров, Петър. Най-ранните споменавания на българите върху средновековните карти. - В: Известия на Института за история, 20, 1968, с. 219 - 254. iSsN 0323-9985; Коледаров, Петър. Втората българска държава в старинните карти от ХШ - XIV век. - В: Векове, 1973, № 4, с. 18. ISSN 0324-0967. Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друга публикация или цитиран в нея източник (непряко цитиране), пред библиографското описание се добавя изразът цитати no, или съкратено цит. no, следван от двоеточие. *Този и следващите цитати са по: Паисий Хилендарски. История славянобългарска. под ред. на П. Динеков. София: Бълг. писател, 1972. В 2Из писмо на В. Априлов и Н. Палаузов до Ю. Венелин. Цит. по: Кутинчев, Стилиян. Печатарството в България до Освобождението. Принос към културната история на България. София, 1920, с. 253. ■■ 130. Цитирането в края на текста чрез библиографски списък се извършва по следния начин: ■S 130.1. При цитиране на литература в библиографски списък са в сила правилата за библио¬ графско описание. 130.2. Към всяко библиографско описание в списъка се прави препратка от основния текст, която точно посочва съответните описания в библиографския списък. [За оформяне на препратки вж. т. 130.4.] 127
Sfc 130.3. Библиографският списък се разполага в края на основния текст и се подрежда азбучно, хронологично или по номера. М 130.3.1. При азбучно подреждане списъкът се оформя по първия елемент на описанието - фамилното име на автора или първата дума от заглавието. : Сказание за железния кръст. - В: Старобългарска литература, 1971, № 1, с. 136 - 155. ISSN 0204-868Х. Българска митология Енциклопедичен речник. София: Захарий Стоянов, 2006. 368 с. , , 1§ВВ1£78-954-739-682-1. " Колева, Татяна. Гергьовден у южните славяни. София: БАН, 1981.212 с. М 130.3.1.1. На първо място в списъка се подреждат азбучно сортирани публикациите от един и същ автор, а след това публикациите на същия автор със съавторите му по азбучен ред на фами¬ лията на съавтора. ■...А идрречшн. Любомир. Из историята на нашето езиково строителство. София* Нар :. просвета, 1977. 253 с. ^^АБррейчън Любомир, Венче Попова.. История на съвременния български книжовен език. - В: Български език, 1969, № 4 - 5, с. 402 - 412. ISSN 0005-4283. ” ~4ндреичин, Любомир, Венче Попова, Христо Първев. Христоматия по история на но¬ вобългарския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1973. 336 с. ■■ 130.3.1.2. Ако в един библиографски списък има описания на документи от различни азбуки (кири¬ лица, латиница и др.), описанията на всяка азбука се оформят в отделни азбучни редове, като на първо място се разполагат кирилските. Етнологща и антрополопда. Станье и перспективе. Београд: САНУ, 2005. 1 .ISBN 86-7587-032-9 - Радойнова, Диана. Етнос. Етнология. Етнични процеси. Шумен: Унив. изд. Епископ y* : Константин Преславски, 2005. 136 с. ISBN 954-577-304-9. • Зтнокультурное взаимодействие в Евразии. Т. 1. Москва: Наука, 2006. 466 с. ISBN 5-02-034366-8. Ethnic Minorities in the Balkan States. 18(Я) - 1971. London: Archive Editions, 2003. 747 c. ISBN 978-1-84097-035-7. Petermann, W. Die Geschichte der Ethnologie. Wuppertal: Hammer, 2004. 1095 c. ISBN 3-87294-930-6. 128
■И 130.3.2. При хронологичното подреждане библиографските описания в списъка се подреждат по годината на издаване на документа във възходящ или низходящ ред. ’ Педфит Рилски. Краснопйсание. Букурещ, 1837. По изт. Бусялин, Георги. Български буквар. Москва: В Унивср. печатня, 1844. 117 с. ^^[хггоров, Item. I 1ървичка бь£п,_арска рлршпща. Стамбрл: В тискарницата наТадея 'Дйвичиан. - 1848. 144 с. ■■ 130.3.2.1. Ако в описанията има съвпадащи години, подреждането се извършва азбучно по първия елемент на описанието (фамилия на автор или първа дума от заглавие). ■И 130.3.3. При подреждането по номера списъкът следва реда на появяването на препратките в основния текст. £ • 1. Пеев, Иван. Зашнътза авторскоговдацд-и сроднитсму праваи предизвикателството штзрнез. - В: Икономически;ссш. 2006, с. 1. 12. ISSN 0205-0"4. Геортиев, Виктор. - Битката с интерне.!; п ир-- е. - -èгг$tteвнu^, № 149, 3 авг. 2°09, 3. Чермак-Иржи. Йцтеряе1 и шпорското нрадол В; Ùttcra et Lingua. Електронно Е?” V Г29яй.~2ПЯЗ. ISSN ТЗТАГ??? |>1рс1ЬггГ^аГ‘23.09.20Ти]. http: www.slav.unisofia. ’ bgÆinOumaVarchivciLiIi 1 /Ccrmakl200401.html ■HH 130.4. Препратките към библиографския списък се оформят по следния начин: М 130.4.1. Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препратки в текста служат араб¬ ски цифри, които препращат към номерата на съответните библиографски описания в списъ¬ ка. Препратките с цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби. Сноред- мнението на български дсмографи особснЬда^ксн въпрос- при изсяцдвансто на tfacercHHcwe eæûoколкй cMiyini м '* V г ’ Г. Мйнков^^йтоП: Демография: София: Албагрос, 1999, с. 259. ISBN 954-8555-62-Х. 9. Официален правописен речник на българския език 129
« 130.4.2. Ако списъкът не е номериран, за препратка служи фамилното име на автора, дума от за¬ главието (обикновено първата) или съкращение на източника, след което се посочват година¬ та на издаване на публикацията и цитираните страници. Препратката се огражда в квадратни или в кръгли скоби. Винаги е будил жобопитство въиросът доколко българската приказка е повлияна от европейската или от силната ориенталска традиция (Хоралек, 1989, с. 10-11). [В библиографския списък:] Хоралек, Карел. За ориенталските приказки в българската фолклорна традиция. - В: Български фолклор, 1989, № 1, с. 10 - 17. ISSN 0323-9861. Марцианопол се намирал в Долна Мизия, на която бил главен град [Лат. - извори..., 1958, с. 394J. [В библиографския списък:] Латински извори за историята на България. Т. 1. под ред. на Иван Дуйчев и др. Со¬ фия: БАН, 1958. 454 с. « 130.4.2.1. Ако се цитират две или повече публикации от един и същ автор, след името му се добавя дума (или няколко думи) от заглавието на съответната публикация. Съществуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на трудовото, и на административното право (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65; Димичров," Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273). [В библжирафския списък:] Димитров, Добри. Лдминистративно право, Обща част. София: Сиби, 1994, с. 65. ISBN 954-8150-16-6. Димитров, Добри. Държавнослужебно право на Република България. "София: Сн¬ ела, 2010, с. 273. ISBN -978-954-2806-424. Оформяне на текст с пряка реч Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст. ■■131. Текст с пряка реч се оформя по следния начин: 130
Пряката реч на всеки участник в диалога започва с главна буква, на нов ред, като се въ¬ вежда с тире и шпация след него. - Ти не ходи ли, бай Ганьо, да серазходиш, да видиш Виена? - Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето оти¬ деш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците -иу нас има кой да ги яде... Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин: След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда пряката реч. Все още изплашена, тя каза строго: - Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? [Вж. Двоеточие, т. 98.5.] След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч. Ирина и Бимби довършиха десерта си. - Ще сераздвижим ли? - попита той.. Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя по следния начин: В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов израз, не се пише точка. Въпросителен знак, удивителен знак или многоточие се пишат. Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. - Вярно, ти не приличаш на продавачка - поправи се без смущение той.. - О-о! Добър ден,, бай Иречек, как си, добре ли си? - извиква бай Ганьо с един най-при- ятелски тон,, щом влиза в кабинета на стопанина. [Вж. Тире, т. 102.15.1.] Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка буква и се отделя с тирета от двете страни. - Някои дни - започна мама дрезгаво - слушам тиктакането на онзи часовник в кори¬ дора. [Вж. Тире, т. 102.15.2.] ■■ 131.3.3.1. Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необхо¬ дима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). - Мисля,, че съм малко влюбена - прошепна Ема, - но се страхувам да дам воля на чувствата си. 131
Tf ; 131.3.3.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена вт. 131.3.3.1. - Мисля, че съм малко влюбена - прошепна Ема - но се страхувам да дам воля на чув¬ ствата си 131.3.4. Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пише с малка бук¬ ва, отделя се с тире и след него се пише точка. Второто изречение от пряката реч се въвежда стире. -Да обядваме, защо да не обядваме! - съгласява се бай Ганьо. -Иааша милост, казва се, ако не от мойта - от българска софра все сте яли. [Вж. Тире, т. 102.15.3.] 131.3.5. Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пише на същия ред с главна буква, отделя се с тире и завършва с точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире. - Значи, ти сиученичка от гимназията!... - Удивлението му ставаше голямо. -Вкой клас? 131.4. Допуска се пряката реч да се оформи като цитат. Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам? “. А аз отвръщах: „Идеално. Изглеждаш идеално “. [Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.] Оформяне на текст с полупряка реч Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от художествен текст, които авто¬ рът представя с присъщите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч. ■■132. Текст с полупряка реч се оформя по следния начин: ИК 132.1. Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и авторската реч, но се оформя без кавички и без тире. Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето й затреперва. На, сега ще й каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде. Ж 132.2. Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с главна буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите й се попиваха от горчива мъка, от безропотно примирение. Да, ясно беше. Той не искаше да загуби свободата си, да ограничи възможностите си с едно провинииално момиче. което не можеше да му осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят. В душата й кипяха недоумение и гняв.. Нима войната не беразбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега? Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Каросерията трепереше от напрежение, въздухът свистеше, а дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вихрушка. В. папа го прекаляваше!.. 132
Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди нея се пише двоеточие, тя започва с малка буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Шибил я гледашеучуден: какъв ще е тоя дявол? Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарий Текстът на пиеса, либрето, сценарий съдържа репликите на действащите лица, техните имена и роли, описания на реакциите и поведението им, на обстановката и действието на сцената (ремарки). ■■ 133. Текст на пиеса, либрето, сценарий се оформя по следния начин: ■■ 133.1. Названието (името или ролята) на действащото лице и неговата реплика се оформят в един абзац и се отделят с точка или с двоеточие. Названието на действащото лице се пише с шрифт, различен от основния. gx АКОЕДЕОИИСТА. Един ден ще спечеля много пари и ще си взема билет за самолет, '-ткоиолети сдмона запад. Само на запад и - само следобед. И ще преследвам един залез. ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК.- Обективно погледнато, това е най-хубавият залез, който съм виждал . Цр ЖАНА:- Ти колко приятелки си имал досега! Десет? Дори не им помниш имената. Не Жт* ги ли зарязваше от страх? ~ Г' ФИЛИП: От страх - не. Просто умирах от скука... Репликите на действащите лица се оформят според общите правописни и пунктуационни правила. М 133.3. Ремарка, която се отнася до реакциите или поведението на действащо лице, се разполага преди, в средата или след репликата, пише се с курсив и се поставя в скоби. Ремарка, която е разположена след репликата или между части на репликата, се пише с главна буква и точка накрая. а аз винаги тьв всяка мръсница жената! дерсодаж, това - е цитат, от '. литература. Аз не отговарям за... wÿHcaénâ-еща-миш-вменявате...' (Оглежда се, но Докторът е изчезнал. ■ М 133.5. Ремарка, която е разположена след названието на действащото лице и преди репликата, се пише с малка буква, а точката или двоеточието е след затварящата скоба. 133
ЖАНА (към Виктор). Ти пееш ли наистина? Никога не ми е хрумвало. » 133.6. Ремарките, които се отнасят до обстановката и действието на сцената, се оформят като самостоятелен абзац, пишат се в курсив и не се поставят в скоби. БОДИГАРДА: Обаждам се, спокойно, обаждам ce... (2adu мобилен телефон, за да го успокои.) Ето, обаждам се, спо... Изведнъж на сцената звукът рязко спира.. Бодигардът продължава да говори, но нищо не се чува.. Внезапно звукът се връща заедно с клубната музйка и накъсаните реплики на Бодигарда. БОДИГАРДА: ...сно е вече за лекар. Няма смисъл, той е зд моргата.., в 133.7. Всяко от имената (ролите) на действащите лица в началото на пиесата се пише на нов ред. Пояснителните текстове към тях се оформят с шрифт, различен от този на имената (ро¬ лите), и се отделят със запетая. ЖАНА, писателка ЛОРА, собственичка на заведение Оформяне на тестови задачи с множествен отговор ■<1134. За оформянето на тестови задачи с множествен отговор са валидни следните правила: ВИ 134.1. Поредността на всеки от предложените в задачата отговори се отбелязва с главна буква и дясна скоба. Химичните свойства на атомите се определят от: A) електричните сили на прщвличане между ядрото и електроните Б) електричните сили на отблъскване между електроните B) ядрените сили, които действат в ядрото Г) гравитационните сили' на привличане-между ядрото и електроните : Предложените към задачата отговори се разполагат вертикално (всеки на нов ред) с цел по-ясното им възприемане, със или без отстъп. В кой от редовете е допусната правописна грешка? " А)ЖвЛязо, жедяЗйа, железни В) видение, видял, видели шш: В) изпях, изпята, изпяти Г) спрях, спряхме, спряна В* кой ■ ог редовете е допусната правописна грешка? Äj ЗЙЯ Шсгяжежезнт - fty видение, видял^вилдетвг В) изпях, изпята, изпяти Г) едрях, сцряхме, сцряна 134
if? 134.3. Когато въвеждащият текст (основата на задачата) съдържа израз за отрицание от типа НЕВЯРНО, HE Е, НЯМА и под., той се изписва с главни букви, за да осигури еднозначното възприемане на условието на задачата. В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка? ■П 134.4. Пунктуационното оформяне на текста на тестовите задачи с множествен избор зависи от синтактичните му особености. «в 134.4.1. Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с двоеточие, когато той не предс¬ тавлява граматически и смислово завършено изречение и всеки от предложените отговори го завършва. Текстът е: A) медиен Б) научен B) научнопопулярен Г) институционален « 134.4.2. Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с двоеточие, когато той съдържа обобщаващ израз, конкретизиран в отговорите към задачата. За коя от следните сфери е предназначен Текст 1: A) лична Б) обществена B) образователна Г) професионална [Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.] И 134.4.3. Въвеждащият текст (основата на задачата) завършва с точка или с въпросителен знак, когато той е граматически и смислово завършено изречение и не съдържа израз, конкретизи¬ ран в отговорите към задачата. В кое изречение е допусната правописна грешка? A) Танцът носи много страст, в него са вложени силно желание за живот, експре¬ сивност, гордост. Б) Годината на Заека поставя край на черната серия и носи справедливост, любов и доверие. B) Ако извънземните ни посетят днес, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка. • Г) Човечеството е изпратило в Космоса дискове със записи на звуци и картини от Земята MRS 134.5. Правописно и пунктуационно оформяне на отговорите в тестови задачи с множествен избор. 135
И 134.5.1. Отговорите започват с малка буква, когато представляват част от изречение, която гра¬ матически и смислово завършва основата на задачата. Те завършват без препинателен знак. -Разказитеза Орфей, Зевс, Прометей и Троянската война са: .. А) словесни митове Б) вълшебни приказки И 134.5.2. Отговорите на тестовите задачи започват с малка буква и завършват без препинателен знак, когато се състоят от една дума или словосъчетание, макар че основата на задачата за¬ вършва със знак за край на изречение. Кой от изброените цветове НЕ е основен? A) червеният B) зеленият Г) СИНИЯТ 134.5.3. Отговорите на тестовите задачи започват с главна буква и завършват с точка, ако пред¬ ставляват завършено самостоятелно изречение, независимо дали основата на задачата за¬ вършва със знак за край на изречение, или с двоеточие. Посочете РРЕНШОТО ^твърдение? - --- Б) Височината иа- звука зависи - от - амплитуди га -му. . - « . В) Силата на звука зависи от честотата му. Г) Силата на звука зависи от амплитудата му. Основната . цел - на Текст . 1 е: A) Дапредпази гостите на аквапарк " от възможни "инцидсвш^^.. Б) Да се предотвраадт - здополу.^^,^ B) Да предуттрсди- за опасноиитс: ’ Г) Да предуп^<ид^;Дoеееож«lwe^нa7alCßftнap^^дaï0ш^иv^•«^I^йw•: -- Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста ■■35. Съчетаване на пунктуационни и непунктуацион^ знаци в края на изречението и текста. в 135.1. Съчетаване на кавички със знаци за край на изречение. Кавичките са след знака за край на изречение, ако в кавички е оградено поне едно самос¬ тоятелно изречение. 136
„Види се, съвместното мълчание им е било достатъчно.“ Така накратко Bej>a Му¬ тафчиева обобщава впечатленията си от редовните срещи на баща си с Йордан Иовков. „В руската култура (в сравнение с немската) извинението в много по-малка сте¬ пен се счита за благороден жест и се възприема по-скоро като пълноценно признаване на собствената вина... “Изказана преди близо десетилетие, тазихипотеза и днес предизвик¬ ва реакции и спорове е полето на междукултурните изследвания. ИИ 135.1.2. Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи: Ш 135.1.2.1. Когато изречението завършва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от из¬ речение. Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? Като анализира нормите на поведение е източните култури, Вежбицка посочва, че „да правят нещо заедно, за японците означава да се държат и мислят като един човек“. И 135.1.2.2. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са еднакви по цел на изказване. Интерес представлява следното обобщение на Спиридон Казанджиев: „Национал¬ ното чувство е продукт на общността; у отделния индивид извън тази общност то не може да се яви“. Ш 135.1.3. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са различни по цел на изказване, всяко от изреченията завършва със съответния препинате¬ лен знак, а кавичките са между тях. В статия от началото на 2012 г. Димитри Иванов иронично пита: „Ако сте инвести¬ тор, ще повярвате ли на рейтинговите агенции?“. И1 135.1.4. Когато ограденият в кавички текст е в края на въвеждащо изречение и завършва със съкратена дума, се пишат точка, кавички и знак за край на изречение. Съгласно общите условия на сайта могат да се публикуват „ безплатни обяви за изгу¬ бени и намерени вещи, документи, животни и др. “ Не се удвояват кавичките, когато цитат вътре в изречението завършва с друг ограден в кавички текст. В средите на икономическите анализатори продължават опасенията, че „Европа по¬ ема сериозенриск със стартирането на плана на дуета „Меркози“ Когато изречението е цитат и завършва с ограден в кавички израз, се съчетават кавички, знак за край на изречение и кавички. „Без съмнение, един от най-добритеромани на изминалата година е „ Физика на тъ¬ гата“!“ Съчетаване на скоби със знаци за край на изречение. 137
SSS 135.2.1. Затварящата скоба е след знак за край на изречение, ако в скоби е оградено поне едно самостоятелно изречение. „Не познаваме хората, пък и да ги познаваме, такава работа изведнъж не става!“ (След като утвърдиха по този начин престижа си, те на свой ред откриха картите и да¬ доха съгласието си.) Привечер Каракачанката си отиде, отнасяйки на бъдещите сватове много здраве и ной-приятни новини. Още от ранно детство беше слушала за чудесата, случващи се в манастира. (Не е ли многозначително, че няколко пъти беше предприемала пътувания до далечния манастир все в тревожни периоди от живота си?) За съжаление в онова време стриптийзът не бе още на мода и той загуби цели два часа, докато се справи с безбройните фусти на майка ми... (Боже - чух го да възклицава след четиридесет години - колко са облекчени съвременните мъже!) [Вж. и Скоби, т. 100.1.] Я 135.2.2. Затварящата скоба е пред знак за край на изречение, когато заграденият в скоби израз е част от друго изречение. Но с времето започнах да си мисля, че този самоук:, примитивен йезуит е искал може би да ни даде отрано уроци за живота (както се и хвалеше пред хората). Донесе ли ми новата си книга (тази:, която излезе преди няколко дни) ? [Вж. и Скоби, т. 100.1.] 135.2.3. Затварящата скоба е пред знак за край на изречение, когато заграденият в скоби израз представлява библиографски данни или данни за автор и произведение. Интересно е, че през същия период, от Освобождението до деветдесетте години на XIX век, се наблюдава спад в издаването на буквари и пособия за начално обучение (Глад- кова, Ликоманова, 2002: 327). Легна вечер - очи не затварям от мисъл за нея (Д. Талев). [Вж. и Скоби, т. 100.5.] М 135.2.4. Съчетаване на знак за край на изречение, затваряща скоба и друг знак за край на изрече¬ ние има в следните случаи: d® 135.2.4.1. Когато в скобите има цяло изречение, включено в края на друго изречение, и двете са различни по цел на изказване. Нарича се Киприан (Какво име, като извезано в тежка сърмена шевица!). ЯЯ 135.2.4.2. Когато ограденият в скоби текст завършва със съкратена дума. В редица случаи и префегираните глаголи могат да се употребяват в общофактиче- ското значение (срв. излизам, довеждам:, преписвам и др.). ЯИ 135.2.5. Не се удвоява затваряща скоба, когато заграденият в скоби израз завършва с друг израз в скоби. Дойде заповед от директора (преустановява се пушенето (точно и ясно). М 135.2.6. . Затваряща скоба, знак за край на изречение и затваряща скоба се съчетават, когато изра¬ 138
зът в скоби е включен в края на изречение, оградено в скоби. (Имаше бостани и голо поле срещу нашата къща (чак до края на улицата).) Съчетаване на индекс със знаци за край на изречение. Индексът се пише пред знак за край на изречение, когато бележката се отнася до послед¬ ната дума или израз в изречението. Известно е, че Христо Ботев е бил учител няколко години1. Възможно ли е изобщо да се разреши възникналият конфликт между националните традиции и глобалното развитие10? Забележително е, че авторът е успял да изрази връзката между материалното и идеалното през призмата на българската ценностна система5! Проблемът за неформалните социални групи остава отворен за бъдещи проучвания и очаква своите изследователи*... Ш 135.3.2. Индексът е след знак за край на изречение, когато бележката се отнася до цялото изречение. Нима на това равнище е стоял нашият възрожденски просветител, за когото ние сме си изградили съвсем друг образ?20 Един пример е достатъчен, за да се опише точно характерът на Иван-Вазовия герой.6 Връзката между култа към предците и култа към светиите е била от особено значе¬ ние заразвитието на семейството...* Съчетаване на индекс с кавички в края на изречението. Ж 135.4.1. Индексът е пред кавичките, когато бележката се отнася до последната дума или израз в кавичките. Същата идея е прокарана и в статията „Младият българин Любен Каравелов и дру¬ гарят му Владимир Иованович58“. Ш 135.4.2. Индексът е след кавичките, когато бележката се отнася до целия ограден в кавички текст. Не може да се отрече, че географските описания в хрониката „са доста точни“5. „Наближавахме чешката граница. С нас пътуваха и комисарите, пратени от прави¬ телството да се научат как се нарежда изложение, та да наредят и Пловдивското. “25 „Как тия ученици - се пита Априлов - ще почнат обучение по български в своето отечество?“45 „Когато Юстиниан се завърнал от България, неговите хора в Константинопол запо¬ чнали да го мразят и да не го уважават...“* Съчетаване на индекс със затваряща скоба в края на изречението. в 135.5.1. Индексът е пред затварящата скоба, когато бележката се отнася до последната дума или израз от оградения в скоби текст. Посочена е и политическата принадлежност на българските земи чрез флаг с моно¬ грам (много сходен с този на българския владетел цар Михаил Шиииман*). 139
Ml 135.5.2. Индексът е след затварящата скоба, когато бележката се отнася до целия ограден в скоби текст. Един от откритите паметници още не е датиран (вероятно е изработен между 1685 и 1690 година)39. (За тази цел е необходимо да се проведат допълнителни теренни изследвания в раз¬ лични части на региона.)* ■■136. Съчетаване на знаци за край на изречението. Въпросителен и удивителен знак се съчетават в следните случаи: В края на въпросително по форма и възклицателно по цел на изказване изречение. Не си ли спомняш?! Представяте ли си?! Ж 136.1.2. Вътре в изречението, оградени в скоби, за изразяване на отношение към част от изказ¬ ването. Нима никой (?!) не се е сблъсквал с този проблем? [Вж. и Скоби т. 101.1.] » 136.2. Многоточието се съчетава с въпросителен или с удивителен знак или и с двата знака заедно, като редът на знаците не е строго определен. Това обаче е друга тема!... Дали идеята е осъществима, ще покаже бъдещето...! Има ли справедливост на този свят...? Защо тръгваш?... Какво ли не дадоха от себе си... ?! А другите?!... 140
ОПИСАНИЕ НА ДУМИТЕ В РЕЧНИКА Включените в речника думи са представени според действащите правописни принципи и правила, без да се дават правоговорни препоръки, свързани с фонетични промени в тях. По традиция при всяка дума е отбелязано ударението. В случаите, когато в думата има две ударения, те също са посочени, без да се прави разграничение между главно и второстепенно ударение. При наличието на дублетни форми дублетът, който не се препоръчва, е даден в курсив. В случаите, когато са равностойни, дублетите се изписват с един и същ шрифт. Когато в словника са представени всичките форми на един дублет, след запетая и съюза и се посочва другият дублет. При азбучната подредба е възможно да не се повтори другият дублет, ако той следва непосредствено след първия и не са представени негови форми. Думи, при които наред със слятото се допуска и разделно писане, са отбелязани със звездичка. Думи от една и съща част на речта с еднаква основна форма са отбелязани с индекс. При думи от различни части на речта с еднаква основна форма при необходимост в скоби се посочва граматичната им характеристика. След междуметията в скоби се посочва граматичната им характеристика. При съставянето на речниковите статии само отчасти е запазен възприетият в предход¬ ните нормативни правописни речници начин на представяне на отделните класове думи. При думите без правописни особености във формообразуването представянето е максимално оп¬ ростено. Съществителни имена Съществителните имена от м.р. без особеност при образуването на формите им са пред¬ ставени освен с основната форма и с формите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако я имат): ковйч; ковачи, (двама и т.н.) ковачи колектив; колективи, (два и т.н.) колектива Съществителните имена от м.р. с особеност при образуването на формите им освен с обикновената и бройната форма за мн.ч. са представени, както следва: - При едносричните съществителни имена от м.р. са представени и завършеците на чле¬ нуваните им форми в ед.ч.: син, -ът, -à; синове, (двама и т.н.) синове влак, -ът, -а; влакове, (два и т.н.) влака - Когато едносричните съществителни имена от м.р. са втора съставка на сложни думи, също са представени и завършеците на членуваните им форми за ед.ч.: бйлборд, -ът, -а; бйлбордове, (два и т.н.) бйлборда бодигард, -ът, -а; бодигардове, (двама и т.н.) бодигардове - При съществителните имена от м.р. на -й, -яр, -ар, -тел освен основната им форма са представени и завършеците на членуваните им форми в ед.ч.: полицаи, -ят, -я; полицаи, (двама и т.н.) полицаи завой, -ят, -я; завои, (два и т.н.) завоя учител, -ят, -я; учители, (двама и т.н.) учители петел; петли, (два и т.н.) петела нагревател, -ят, -я; нагреватели, (два и т.н.) нагревателя кожухар, -ят, -я; кожухари, (двама и т.н.) кожухари пазар, -ът, -а; пазари, (два и т.н.) пазара 141
коняр, -ят, -я; коняри, (двама и т.н.) коняри - При съществителните имена на -изъм., -азъм освен основната им форма са представени напълно изписани и членуваните им форми за ед.ч.: егоизъм, егойзмът, егойзма диалектизъм, диалектйзмът, диалектйзма; диалектизми, (два и т.н.) диалектйзъма При съществителните имена от м.р. на -г, -к, -х са представени освен основната им фор¬ ма само формите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако имат): стратег; стратези, (двама и т.н.) стратези къмпинг; къмпинги, (два и т.н.) къмпинга дивак; дивИци, (двама и т.н.) диваци калпак; калпаци, (два и т.н.) калпИка монарх; монарси, (двама и т.н.) монарси кожух; кожуси, (два и т.н.) кожуха При съществителните имена от м.р. на -ел, -ец, -ил, -ин, -ъл, -ър са представени освен основ¬ ната им форма само формите за мн.ч. - обикновена и бройна форма (ако имат): петел; петлй, (два и т.н.) петела шнйцел; пшнцели, (два и т.н.) пшйцела певец; певцй, (двама и т.н.) певцй палец; палци, (два и т.н.) палеца бодйл; бодйли, (два и т.н.) бодйла бинокъл; бинокли, (два и т.н.) бинокъла българин; българи, (двама и т.н.) българи скйптър; скйптри, (два и т.н.) скйптьра При съществителните имена на -джия, -чия са представени освен основната им форма само формите за мн.ч. - обикновена и бройна форма (ако имат): бояджйя; бояджйи, (двама и т.н.) бояджйи занаятчйя; занаятчйи, (двама и т.н.) занаятчйи При съществителните имена от м.р. с променливо Я са представени напълно изписани освен основната им форма и членуваните им форми за ед.ч. и мн.ч. - обикновена и бройна (ако имат): бряг, брегът, брега; брегове, (два и т.н.) бряга сняг, снегът, снега; снегове Когато съществителните имена от ж.р. нямат правописна особеност, е представена само основната им форма: жена къща При съществителните имена на -т, -щ освен основната им форма е представена и члену¬ ваната им форма за ед.ч.: радост, радостта площ, площта При съществителните имена на -ея, -ия освен основната им форма е представена и фор¬ мата им за мн.ч. (ако имат): епопея;епопеи резолюция; резолюции При съществителните имена от ж.р. с променливо Я освен основната им форма са пред¬ ставени и изцяло изписани членуваната форма в ед.ч. и формата за мн.ч. (ако имат): цялост, целостта; цялости вярност, верността При съществителните имена от ср.р. освен основната им форма е представена и формата за мн.ч.: 142
дете; деца момче; момчета Прилагателни имена Прилагателните имена без особеност при образуването на формите им са представени само с основната си форма: млад хубав физически химически Прилагателните имена с особеност при образуването на формите им са представени и с членуваните форми за м.р. ед.ч., както и с нечленуваните форми за ж.р. и ср.р. ед.ч. и за мн.ч. Тук се отнасят: - прилагателните имена със завършек на -ен, -ъв, -ък, -ъл, -ър: възможен, възможния(т), възможна, възможно; възможни ленен, ленения(т), ленена, ленено; ленени пламенен, пламенния(т), пламенна, пламенно; пламенни физйчен, физйчния(т), физйчна, физйчно; физйчни еднакъв, едааквия(т), еднаква, еднакво; еднакви гладък, гладкия(т), гладка, гладко; гладки объл, облия(т), обла, обло; обли светъл, светлия(т), светла, светло; светли добър, добрйя(т), добра, добро; добрй - прилагателните имена с променливо Я: верен, верния(т), верния, вярна, вярно; верни голям, големия(т), голяма, голямо; големи Прилагателни на -ен с еднаква основна форма, но с разлика при образуване на другите форми (или в значението) са представени в две заглавки с всички форми: кожен1, кожения(т), кожена, кожено; кожени кожен2, кожния(т), кожна, кожно; кожни рйбен1, рйбения^), рйбена, рйбено; рйбени рйбен2, рйбния(т), рйбна, рйбно; рйбни Числителни имена Редните числителни имена без правописна особеност са представени само с основната им форма: първи втори Бройните числителни имена са представени с всичките си форми: едйн, една, едно; едаш двама . двмаата две, двете три ,ррйте два, двата трима,тр]татта Бройните числителни имена, които завършват на -т, са представени и с членуваните си форми: дванайсет, дванайсетте двайсет, двайсетте 143
Местоимения Личните, възвратните, показателните, въпросителните, относителните, неопределител- ните, отрицателните и обобщителните местоимения са представени с всичките им форми: аз, мене и мен; ме; ми себе си, се, си този, тази, това; т0зи такъв, такава, такова; такива кой, кого, коя, кое; кой който, когото, която, което; който нЯкой, някого, някоя, някое; някои нЯкакъв, някаква, някакво; някакви нйкой, нйкого, нйкоя, нйкое; някои нйкакъв, нйкаква, нйкакво; нйкакви нйчий, нйчия, нйчие; нйчии всеки, всяка, всяко; вс0ки Остарелите падежни форми на тези местоимения са представени като самостоятелни ле¬ ксикални единици. Притежателните и възвратните притежателни местоимения са представени като прилага¬ телните имена с всичките им форми: мой, моя(т), моя, мое; мои; ми свой, своя(т), своя, свое; свои; си Глаголи ■ ■ При глаголите след заглавната дума е посочена в съкратен вид само формата за 2 л. ед.ч., която е показател за спрежението на съответния глагол: пера, -еш споря, -м чета, -еш отварям, -яш дам, дадеш отйвам, -аш говоря, -иш При глаголите дам и ям формите за 2 л. ед.ч. са изписани изцяло, а глаголът съм е представен с всичките форми за сегашно време. Като отделни лексикални единици са представени глаголите, които се употребяват само в 3 л., отбелязано с бележка в скоби: здрачава се (3 л.) развиделее се (3 л.) Посочените при някои глаголи форми на личното местоимение показват, че глаголът не може да се употребява без тях. дострашава ме прийска ми се Като отделни лексикални единици са представени глаголите с частица се или си, напъл¬ но различни по значение от съответните глаголи без частица се или си. Когато даден глагол може да се употребява със и без частица се или си (с изключение на случаите със страдателен залог), тя се поставя в скоби след глагола. С индекси се отбелязват два омонимни глагола, единият от които се употребява без частица се (си), а другият - с частица се (си)\ смея, -еш разболйя (се), -еш смея се, -еш засипвам1 , -аш представям (си), -яш засипвам2 (се), -аш 144
Като отделни лексикални единици са представени отглаголните съществителни на -не. Не са представени формите им за мн.ч., защото при тях няма правописни особености: лазене четене Като отделни лексикални единици са представени сегашните и миналите страдателни причастия, които редовно функционират и като прилагателни имена. По същия начин е по- стьпено и със сегашните деятелни причастия, които се употребяват като прилагателни или съществителни имена: съизмерйм водещ лансйран комавдващ ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ В СЛОВНИКА ВЖ. виж предл. предлог ед.ч. единствено число прил. прилагателно име межд. междуметие сз. съюз мест. местоимение същ. съществително име мн.ч. множествено число част. частица нрч. наречие числ. числително име обикн. обикновено 10. Официален правописен речник на българския език 145
авиобензйн A а (сз.) а (част.) а (межд.) аба абаджййство абаджйя; абаджйи, (двама и т.н.) абаджйи абажур; абажури, (два и т.н.) абажура абанбс абаносов абат; абати, (двама и т.н.) абати абатство; абИтства абдал; абдали, (двама и т.н.) ибдИии абдикация; абдикации абдикйрам, -аш абдикйране абе абзац; абзаци, (два и т.н.) абзаца абисйнец; абисйнци, (двама и т.н.) абисйнци абисйнка абисйнски абитуриент; абитуриенти, (двама и т.н.) абитуриенти абитуриентка абитуриентски аболиционйзъм, аболиционйзмът, аболиционйзма аболиционйст; иболиционйсти, (двама и т.н.) аболиционисти абонамент; абонаменти, (два и т.н.) абонамента абонаментен, абонаментния(т), абонаментна, абонаментно; абонаментни абонат1; абонати, (двама и т.н.) абонати (лице) абонат2; абонати, (два и т.н.) абоната(нелице) абонатка абонйрам (се), -аш абонйране абордаж; абордИжи, (два и т.н.) ибордИжа абориген; аборигени, (двама и т.н.) аборигени аборт; аборти, (два и т.н.) аборта абортйрам, -аш абортйране абразйв; абразйви абразйвен, абризйвния(т), абразйвна, абразйвно; абразйвни абразия абревиатура абревиация абрихт; Ибрихти, (два и т.н.) абрихта абсент; (два и т.н.) абсента абсйда абсолвйнт; абсолвенти, (двама и т.н.) абсолвенти абсолвентка абсолвентски абсолютен, абсолютния(т), абсолютна, абсолютно; абсолютни абсолютйзъм, абсолютйзмът, абсолютйзма абсорбатор; абсорбИтори, (два и т.н.) абсорбатора абсорбент; абсорбенти, (два и т.н.) абсорбента абсорбер; абсорбери, (два и т.н.) абсорбера абсорбйрам (се), -аш абсорбйране абсбрбция абстиненция; ибстиненции абстрактен, абстрактния(т), абстрактна, абстрактно; абстрактни абстрактност, абстрактността абстракционйзъм, абстракционйзмът, абстракционйзма абстракция; абстракции абстрахйрам се, -аш абстрахйране абсурд; абсурди, (два и т.н.) абсурда абсурден, абсурдния(т), абсурдна, абсурдно;абсурдни абсурдност, абсурдността абсцес; абсцеси, (два и т.н.) абсцеса абсцйса абсцйсен, абсцйсния(т), абсцйсна, абсцйсно; абсцйсни абхазец; абхазци, (двама и т.н.) абхазци абхйзка абхазки авангард; авангарди, (два и т.н.) авангарда авангарден, авангардния(т), авангардна, авангардно; авангардни авангардйзъм, авангардйзмът, авангардйзма авангардйст; авангардйсти, (двама и т.н.) авангардис™ авангардйстки аванпост; аванпостове, (два и т.н.) ивИнпоста авйнс; аванси, (два и т.н.) аванса авансйрам, -аш авансйране авансов авансцена аванта авантаджийка авантаджия; авИнтаджии, (двама и т.н.) авантаджии авантаж; авантажи, (два и т.н.) авантажа авантажен, ивантажния(т), авантОжна, ивинтИжно; авантажни авантюра авантюрйзъм, ивинтюрйзмът, авантюрйзма авантюрйн авантюрйст; авантюрйсти, (двама и т.н.) авантюрйсти авантюристйчен, авантюристичния^), ивинтюристйчна, авантюристично; авантюристйчни авантюрйстка авантюрйстки аварйен, ивирййния(т), аварййна, ивирййно; ивирййни аварййно-възстановйтелен, иварййно-възстановйтелния(т), аварййно-възстановйтелна, аварййно-възстановйтелно; иварййно-възстановйтелни аварййно-спасйтелен, аварйнно-спасйтелния^), аварййно-спасйтелна, аварййно-спасйтелно; аварййно-спасйтелни аварин; авари, (двама и т.н.) авари (обикн. в мн.ч.) аварйрам, -аш аварйране авария; ивИрии аварски аватар1, -ът, -а; аватИри, (двама и т.н.) авитИри (лице) аватар2, -ът, -а; аватИри, (два и т.н.) аватИри (нелице) август августейши августовски авеню; авенюта авиатор; ивиИтори, (двама и т.н.) авиИтори авиаторка авиаторски авиаторство авиацибнен, ивииционния(т), авиационна, ивиацибнно; авиационни авиация; ивиИции авизйрам, -аш авизйране авйзо авиобаза авиобензйн 147
авиобйзнес авиобйзнес авиобомба авиодесант; авиодесанти, (два и т.н.) авиодесанта авиоизложение; авиоизложения авиокетъринг; авиокетъринги, (два и т.н.) авиокетъринга авиокомпания; авиокомпании йвиолайнер; авиолайнери, (два и т.н.) авиолайнера авиолйния; авиолинии авиомедицйнски авиомеханик; авиомеханици, (двама и т.н.) авиомеханици авиомодЗл; Овиомодели, (два и т.н.) авиомодела авиомодел йзъм, авиомоделйзмът, авиомоделйзма авиомоделйст; авиомоделйсти, (двама и т.н.) авиомоделйсти авиомотор; авиомотбри, (два и т.н.) авиомотора авионавигация авиоотряд; авиоотряди, (два и т.н.) авиоотряда авиопоща авиопревозвач; авиопревозвачи, (два и т.н.) авиопревозвача авиорембнтен, авиоремонтния(т), авиоремонтна, авиоремонтно; авиоремонтни авиосалон; авиосалони, (два и т.н.) авиосалбна авиоспециалйст; авиоспециалйсти, (двама и т.н.) авиоспециалйсти авиоспбрт, -ът, -а; авиоспортове, (два и т.н.) авиоспорта авиотаксй; авиотаксйта авиотехнйк; авиотехнйци, (двама и т.н.) авиотехници йвиотахника авиотранспбрт авиотранспбртен, авиотранспортния^), авиотранспортна, авиотранспортно; авиотранспортни авиошоу; авиошоута авитаминоза авлйга авоар; авоари (обикн. в мн.ч.) авокадо австралйец; австралййци, (двама и т.н.) австралййци австралййка австралййски австрйец; австрййци, (двама и т.н.) австрййци австрййка австрййски австро-унгарски автаркия автентйчен, автентичния^), автентична, автентйчно; автентйчни автентйчност, автентичността автоаксесоар; автоаксесоари, (два и т.н.) автоаксесоара автоаларма автобаза автобетонобъркачка автобйзнес автобиографйчен, автобиографйчния(т), авто биографйчна, автобиографйчно; автобиографйчни автобиография; автобиографии автоблокировка автоборса автобус, -ът, -а; автобуси, (два и т.н.) автобуса автобусен, автобусния(т), автобусна, автобусно; автобусни автовлак, -ът, -а; автовлакове, (два и т.н.) автовлака автовлекач; автовлекачи, (два и т.н.) автовлекача автовбз; автовози, (два и т.н.) автовоза автогара автоген&за автогенен, автогенния^), автогенна, автогенно; автогенни автогенератор; автогенератори, (два и т.н.) автогенератора автогенераторен, автотеператорния(т), автотеператорпа, автогенераторно; автогенераторни автогол, -ът, -а; автоголове, (два и т.н.) автогола автогравюра автограф; автографи, (два и т.н.) автографа автогробище; автогробгаца автодйлър; автодйлъри, (двама и т.н.) автодйлъри автоекспрес; автоекспреси, (два и т.н.) автоекспреса автоемайллак, -ът, -а; автоемайллакове, (два и т.н.) автоемайллака автозавбд; автозаводи, (два и т.н.) автозавода автоизложение; автоизложения автокар; автокари, (два и т.н.) автокара автокаско автокерван; рвтокетвàни, (два и т.н.) автокервана автокефален, автокефалния(т), автокефална, автокефално; автокефални автоклав; автоклави, (два и т.н.) автоклава автоклавен, автоклавния(т), автоклавна, автоклавно; автоклавни автокозметика автоколбна автоконтрбл автокран, -ът, -а; автокранове, (два и т.н.) автокрана автокранйст; автокранйсти, (двама и т.н.) автокранйсти автократ; автократи, (двама и т.н.) автократи автократор; автократори, (двама и т.н.) автократори автокрация; автокрации автокредит; автокредити, (два и т.н.) автокредита автокрбс, -ът, -а; автокросове, (два и т.н.) автокроса автокъща автолйния; автолйнии автомагистрала автоманиак; автоманиаци, (двама и т.н.) автоманиаци автомйт; автомати, (два и т.н.) автомата автоматизация; автоматизации автоматизйрам (се), -аш автоматизйран автоматизйране автоматйзъм, автоматйзмът, автоматизма автоматйк; автоматйци, (дваи т.н.) автоматика автоматика автоматйчен, автоматйчния(т), автоматична, автоматйчно; автоматични автоматйчески автоматйчност, автоматичностга автоматчик; автоматчици, (двама и т.н.) автоматчици автомйфия автомашйна автомйвка автомобйл; автомобйли, (два и т.н.) автомобйла автомобйлен, автомобйлния(т), автомобйлна, автомобйлно; автомобйлни автомобилйзъм, автомобилйзмът, автомобилйзма автомобилйст; автомобилйсти, (двама и т.н.) автомобилйсти автомобилйстка автомобилостроене автомоделйзъм, автомоделйзмът, автомоделйзма автомонтьор; автомонтьори, (двама и т.н.) автомонтьори 148
агрегйт автомдрга авто-мото-велочасти (само мн.ч.) авто-мотоклуб, -ът, -а; авто-мотоклубове, (два и т.н.) авто-мотоклуба автондмен, автономния(т), автономна, автонбмно; автономни автономйст; автономйсти, (двама и т.н.) автономйсти автономйстка автономия; автономии автономност, автономността автооказион; автооказиони, (два и т.н.) автооказиона автопазар, -ът, -а; автопазари, (два и т.н.) автопазара автопарк, -ът, -а; автопаркове, (два и т.н.) автопарка автопатрул; автопатрули, (два и т.н.) автопатрула Овтопилот; автопилоти, (два и т.н.) автопилота автопортрет; автопортрети, (два и т.н.) автопортрета автопробег; автопробези, (два и т.н.) автопробега автопроизшествие; автопроизшествия автор; автори, (двама и т.н.) автори авторалй; авторалйта автореклама авторемонт; авторемонти, (два и т.н.) авторемонта авторемонтен, авторемонтния(т), авторемонтна, авторемонтно; авторемонтни автореферат; автореферати, (два и т.н.) автореферата авторизация; авторизации авторизйрам, -аш авторизйран авторизйране авторитарен, авторитарния(т), авторитарна, авторитарно; авторитарни авторитарйзъм, авторитарйзмът, авторитарйзма авторитет1; авторитети, (двама и т.н.) авторитети (лице) авторитет2 (нелице) авторитетен, авторитетния(т), авторитетна, авторитетно; авторитетни авторитетност, авторитетността авторка автородео; автородеа авторски авторство автосалон; автосалони, (два и т.н.) автосалона автосервйз; автосервйзи, (два и т.н.) автосервйза автосондъор; автосондьори, (двама и т.н.) автосондьори автосондъорски автоспйрка автостанция; автостанции автостоп, -ът, -а; автостопове, (два и т.н.) автостопа автострада автотракторен, автотракторния(т), автотракторна, автотракторно; автотракторни автотранспорт автотранспортен, автотранспортния(т), автотранспортна, автотранспортно; автотранспортни автотрансформатор; автотрансформатори, (два и т.н.) автотрансформатора автотренинг автотурйзъм, автотурйзмът, автотурйзма автотурйст; автотурйсти, (двама и т.н.) автотурйсти автоучйлище; автоучйлища автохтон; автохтони (обикн. в мн.ч.) автохтонен, автохтонния(т), автохтонна, автохтонно; автохтонни автохтонност, автохтонността автоцензура автоцентър; автоцентрове, (два и т.н.) автоцентъра автоцистерна авточаст, авточастта автошоу; автошоута агО; агй, (двама и т.н.) агй агарянец; агарянци, (двама и т.н.) агарянци агарянин; агаряни, (двама и т.н.) агаряни агарянски агент1; агенти, (двама и т.н.) агенти (лице) агент2; агенти, (два и т.н.) агента (нелице) агентка агент-провокатор; агент-провокатори, (двама и т.н.) агент-провокатори агентпровокаторски агентски агентство агентура агентурен, агентурния(т), агентурна, агентурно; агентурни агенция; агенции агиография агиографски агитатор; агитатори, (двама и т.н.) агитатори агитаторка агитаторски агитационен, агитационния(т), агитационна, агитационно; агитационни агитационно-пропаганден, агитационно-пропагандния(т), агитационно-пропагандна, агитационно-пропагандно; агитационно-пропагандни агитационно-разяснйтелен, агитационно-разяснйтелния(т), агитационно-разяснйтелна, агитационно-разяснйтелно; агитационно-разяснйтелни агитация; агитации агитйрам, -аш агитйране агйтка агйтматериал; агйтматериали, (два и т.н.) агйтматериала агломерат; агломерати, (два и т.н.) агломерата агломерационен, агломерационния(т), агломерационна, агломерационно; агломерационни агломерация агломерйрам, -аш агломерйране аглутинатйвен, аглутинатйвния(т), аглутинатйвна, аглутинатйвно; аглутинатйвни аглутинация агне; агнета агнене агнец; (два и т.н.) агнеца агнешки агностйк; агностйци, (двама и т.н.) агностйци агностицйзъм, агностицйзмът, агностицйзма агня се, -иш агонизйрам, -аш агонизйране агония; агонии агорафобия аграрен, аграрния(т), аграрна, аграрно; аграрни аграрикономйст; аграрикономйсти, (двама и т.н.) аграрикономйсти аграрно-индустриален, аграрно-индустриалния(т), аграрно-индустриална, аграрно-индустриално; аграрно-индустриални аграрно-промйшлен, аграрно-промйшления(т), аграрно-промйшлена, аграрно-промйшлено; аграрно-промйшлени агрегат; агрегати, (два и т.н.) 149
агрегйт агрегата агрегатен, агрегатния^), агрегатни, агрегатно; агрегИтни агреман; агремИни, (два и т.н.) агремана агресйвен, игресйвния(т), агресйвна, агресйвно; агресйвни агресйвност, агресивността агресия; агресии агресор; агресори, (двама и т.н.) агресори агрикултура агрикултурен, агрикултурния(т), агрикултурна, агрикултурно; агрикултурни агробиолог; Игробиолози, (двама и т.н.) Игробиолози агробиологйчен, Игробиологичния(т), Игробиологйчна, агробиологично; Игробиологйчни агробиологйчески агробиолбгия агробиолбжка агро-лесомелиоратйвен, агро-лесомелиоритйвния(т), Игро-лесомелиоратйвна, Игро-лесомелиоратйвно; агро-лесомелиоритйвни агро-лесомелиорация агромелиорация; ИгромелиорИции агрометеорологйчен, Игрометеороло1ичния(т), агрометеорологйчна, Игрометеорологйчно; Игрометеорологйчни агрометеорология агронертопроект; Игронефтопроекти, (два и т.н.) Игронефтопроекта агроном; агрономи, (двама и т.н.) агрономи агрономйчен, агрономичния(т), агрономична, агрономично; агрономияни агрономйчески агронбмия агрономка агрономски агронбмство агропазар, -ът, -а; ИгропазИри, (два и т.н.) атропазара агропазарен, агропазарния(т), атроnазaрнa, ИгропазИрно; атроnазарни агрополитйка агропроизводйтел1, -ят, -я; Игропроизводители, (двама и т.н.) Игропроизводители (лице) агропроизводйтел2, -ят, -я; агропроизводители, (два и т.н.) Игропроизводйтеля (нелице) агроспециалйст; агроспециалйсти, (двама и т.н.) Игроспециалйсти агротехнйк; Игротехници, (двама и т.н.) агротехници агротехника агротехнйчески агротурйзъм, Игротурйзмът, агротурйзма агроризйк; Игрофизйци, (двама и т.н.) Игрофизйци агрорйзика агроризйчен, Игрофизйчния(т), Игрофизйчна, Игрофизйчно; Игрофизйчни агроризйчески агроризйчка агрохимйк; Игрохимйци, (двама и т.н.) агрохимйци агрохимйчен, Итрохимичния(т), агрохимична, агрохимично; агрохимйчни агрохимйчески агрохимйчка агрохймия агънце; агънца ад, -ът, -а адажио; идИжии адамйт; адамйти, (двими и т.н.) адамйти адамйтски адамйтство адамов адаптацибнен, адаптационния(т), адаптационна, адаптационно; адаптационни адаптация; адаптИции адаптер; адаптери, (два и т.н.) адИптери адаптйвен, адаптйвния(т), адаптивни, адаптивно; адаптивни адаптйвност, адаптивността адаптйрам (се), -аш адаптйран адаптйране адаптор; идИптори, (два и т.н.) адИптора адаш; адаши, (двими и т.н.) идИши адвентйзъм, адвентйзмът, адвентйзма адвентйст; адвентйсти, (двама и т.н.) адвентйсти адвентйстка адвентйстки адвербиален, адвербиИлния(т), адвербиална, идвербиИдно; адвербиални адвокат; адвокИти, (двама и т.н.) адвокИти адвокатка адвокатски адвокатствам, -аш адвокатстване адвокатство адвокатура адвокатщина адекватен, адеквИтния(т), адекватни, адекватно; адеквИтни адекватност, адекватността адбпт; адепти, (двама и т.н.) адепти адет; адети, (два и т.н.) адета аджарин; аджИри, (двама и т.н.) аджИри аджарски аджеба адиагностйчен, Идиитностичния(т), Идиитностйчни, Идиагностйчно; Идиагностйчни адиагностйчност, адиатноетичноетта адинамйчен, Идинамйчния(т), Одинимични, Идинамично; Идинамйчни адинамйчност, адинамичносттИ администратйвен, административния^), административна, администратйвно; администратйвни администратйвнонаказателен, админиетратйвнонаказàтелния(т), администритйвнонаказИтелна, администратйвнонаказИтелно ; администратйвнонаказИтелни администратйвноправен, админиетратйвноправния(т), админиетративноправна, администратйвнопрИвно; административноправни администратйвнопроцесуален, администратйвнопроцесуалния^), администратйвнопроцесуална, администратйвнопроцесуално; администратйвнопроцесуални администратйвно-териториален, администратйвно- териториалния(т), административно-териториална, административно-териториално; административно-териториални администратйвно-управленски администратор; администратори, (двама и т.н.) администратори администраторка администраторски администрация; администрации администрйрам, -аш администрйране адмирал; адмирали, (двама и т.н.) адмиршш адмиралски адмиралтбйски адмиралтейство 150
акаунт адмирация; адмирации (обикн. в мн.ч.) адмирЙрам, -аш адмирЙране адов адоптатор; адоптатори, (двама и т.н.) адоптатори адоптация адоптйвен, адоптйвния(т), адоптйвна, адоптйвно; адоптивни адоптйрам, -аш адоптйране адорация адреналйн адрес; адреси, (два и т.н.) адреса адресант! адресанти, (двама и т.н.) адресанти (лице) адресант2; адресанти, (два и т.н.) адресанта (нелице) адресантка адресат! адресати, (двама и т.н.) адресати (лице) адресат2; адресати, (два и т.н.) адресата (нелице) адресатка адресен, адресния(т), адресна, адресно; адресни адресйрам, -аш адресйране адресник; адресници, (два и т.н.) адресника адриатйчески адски адсорбент; адсорбенти, (два и т.н.) адсорбента адсорбйрам, -аш адсорбйране адсбрбция; адсорбции адхбк адютант; адютанти, (двама и т.н.) адютанти адютйнтски аед; аеди, (двама и т.н.) аеди аеробатика аеробатйчен, аеробатичния(т), аеробатична, аеробатИчно; аеробатични аерббен, аеробния(т), аеробна, аеробно;аеробни аерЙбика аеробикклуб*, -ът, -а; аеробикклубове, (два и т.н.) аеробикклуба аероборд, -ът, -а; аеробордове, (два и т.н.) аероборда аерогара аерогеоснймка аеродинамика аеродинамйчен, аеродинамИчния(т), аеродинамична, аеродинамично; аеродинамични аеродинамйчески аеродрум, -ът, -а; аеродруми, (два и т.н.) аеродрума аерозбл; аерозоли, (два и т.н.) аерозола аерозблен, аерозолния(т), аерозолна, аерозолно; аерозолни аероинженер; аероинженери, (двама и т.н.) аероинженери аероинженерство аероклуб, -ът, -а; аероклубове, (два и т.н.) аероклуба аеролйния; аеролйнии аеролйт; аеролити, (два и т.н.) аеролйта аеролйтен, аеролитния(т), аеролИтна, аеролИтно; аеролйтни аеромасаж; аеромасажи, (два и т.н.) аеромасажа аеромеханика аербн аеронавигационен, аеронавигационния(т), аеронавигационна, аеронавигационно; аеронавигационни аеронавигация аеронавт; аеронавти, (двама и т.н.) аеронавти аеронавтика аеронавтка аероплан; аероплани, (два и т.н.) аероплана аеропланен, аеропланния(т), аеропланна, аеропланно; аеропланни аероскоп; аероскопи, (два и т.н.) аероскопа аероснймка аеростат; аеростати, (два и т.н.) аеростата аеростатика аеротерапия аеротранспорт аерофобия аерофотография; аерофотографии аерошоколад; аерошоколади, (два и т.н.) аерошоколада ажио ажиотаж; ажиотажи, (два и т.н.) ажиотажа ажуф; ажури, (два и т.н.) ажура ажурен, ажурния(т), ажурна, ажурно; ажурни аз, мене и мен; ме; ми аз, азът, аза азалия; азалии азбест; азбести азбестов азбестоцимент азбука азбучен, азбучния(т), азбучна, азбучно; азбучни азбучник; азбучници, (два и т.н.) азбучника азербайджанец; азербайджанци, (двама и т.н.) азербайджанци азербайджанка азербайджански азиатец; азиатци, (двама и т.н.) азиатци азиатка азиатски азимут; азимути, (два и т.н.) азимута аздт азотен, азотния(т), азотна, азотно; азотни азотизЙция; азотизации азбтно-водороден, азотно-водородния(т), азотно-водородна, азотно-водородно; азотно-водородни азбтнокйсел азбтно-кислороден, азотно-кислородния(т), азотно-кислородна, азотно-кислородно ; азотно-кислородни азбтнотдров азбтосъдЬржащ и азбтсъдържащ ай (межд.) ай-ай (межд.) айванйя; айванйи айкйдо ОйпОд; айпади и àünàOoee, (два и т.н.) айпада айпод; айподи и àünodoee, (два и т.н.) айпода айрян; аиряни, (два и т.н.) айряна айсберг; айсберги, (два и т.н.) айсберга айскафе; айскафета айскола айфон; айфони, (два и т.н.) айфона акавйзъм, акавйзмът, акавйзма акавски академйзъм, академйзмът, академйзма академйк; академици, (двама и т.н.) академици академйчен, академйчния(т), академична, академично; академйчни академйчески академия; академии акам, -аш акане акапела акапелен, акапелния(т), акапелна, акапелно; акапелни акар; акари (обикн. в мн.ч.) акатйст; акатйсти, (два и т.н.) акатйста акаунт; акаунти, (два и т.н.) 151
акаунт акаунта акйунтен, акаунтния(т), акаунтна, акаунтно; акаунтни акациев акйция; акации аквагимнастика акваджогинг аквакултура акваланг; акваланги, (два и т.н.) акваланга аквалангйст; аквалангйсти, (двама и т.н.) аквалангйсти акванавт; акванавти, (двама и т.н.) акван«авти акванавтика аквапарк, -ът, -а; аквапаркове, (два и т.н.) Оквапарка аквапланинг акварел; акварели, (два и т.н.) акварела акварелен, акварелния(т), акварелна, акварелно; акварелни акварелйст; акварелйсти, (двама и т.н.) акварелйсти акварелйстка аквйриум; аквариуми, (два и т.н.) аквариума акваспйнинг акватдрия; акватории аквафйтнес акведукт; акведукти, (два и т.н.) акведукта акламация; акламации акламйрам, -аш акламйране аклиматизация; аклиматизации аклиматизирам (се), -аш аклиматцзйране акмейзъм, акмейзмът, акмейзма акн£ ако (част.) ако (сз.) акомодация акомодйрам (се), -аш акомодйране акомпаннм&нт; акомпанименти, (два и т.н.) акомпанимента акомпанйрам, -аш акомпанйране акомпанятор; акомпанятори, (двама и т.н.) акомпанятори акомпаняторка акомпаняторски акорд; акорди, (два и т.н.) акорда акордант; акорданти, (двама и т.н.) акорданти акорден, акордния(т), акордна, акордно; акордни акордейн; акордеони, (два и т.н.) акордеона акордейнен, акордеонния^), акордеонна, акордеонно; акордеонни акордеонйст; акордеонйсти, (двама и т.н.) акордеонйсти акордеонйстка акордйрам, -аш акордйране акордьор; акордьори, (двама и т.н.) акордьори акостйрам, -аш акостйране акредитационен, акредитационния(т), акредитационна, акредигацион^о; акредитационни акредитация; акредитации акредитйв; акредитиви, (два и т.н.) акредитйва акредитйвен, акредитивния^), акредитивна, акредитйвно; акредитивни акредитйрам (се), -аш акредитйране акрйл; акрйли акрйлен, акрйлния(т), акрйлна, акрйли о;акрйлни акробат; акробати, (двама и т.н.) акробати акробатйзъм, акробатйзмът, акробатйзма акробатика акробатйчен, актобатрчния(т), акробатйчна, актобагрчно; акробатйчни акробатйчески акробйтка акробатски акробатствам, -аш акробатстване акронйм; акронйми, (два и т.н.) акронйма акропол; акрополи, (два и т.н.) акропола акростйх, -ът, -а; акростихове, (два и т.н.) акростиха акселбант; акселбанти, (два и т.н.) акселбанта, и екселбйнт (обикн. в мн.ч.) акселерат; акселерати, (двама и т.н.) акселерати акселерация аксесоар; аксесоари, (два и т.н.) аксесоара аксиологйчен, аксиологйчния^), аксиологйчна, аксиологйчно; аксиологйчни аксиология аксиома аксиомен, аксиомния(т), аксиомна, аксиомно; аксиомни акт, -ът, -а; актове, (два и т.н.) акта актйв; активи, (два и т.н.) актйва активатор; активатори, (два и т.н.) активатора активация; активации актйвен, активния(т), активна, активно; активни активизйрам (се), -аш активизйране активйрам (се), -аш активйране активйст; активйсти, (двама и т.н.) активйсти активйстка актйвност, активността актйния; актинии актов актрйса актуален, актуалния(т), актуална, актуално; актуални актуализйрам (се), -аш актуализйране актуалност, актуалността актувам, -аш актуване актьор; актьори, (двама и т.н.) актьори актьйрски актьорство акула акулов акумулатор; акумулатори, (два и т.н.) акумулатора акумулаторен, акумулаторния(т), акумулаторна, акумулаторно; акумулаторни акумулационен, акумулационния(т), акумулационна, акумулационно; акумулационни акумулация; акумулации акумулйрам (се), -аш акумулйране акупресура акупунктура акуратен, акуратния^), акуратна, акуратно; акуратни акуратност, акуратността акустика акустйчен, акустйчния^), акустйчна, акустично; акустйчни акустйчески акушер; акушери, (двама и т.н.) акушери акушер-гинеколог; акушер-гинеколози, (двама и т.н.) акушер-гинеколози акушерка акушеро-гинекологйчен, акушеро-гинекологйчния^), акушеро-гинекологйчна, акушеро-гинекологйчно; акушеро-гинекологйчни акушерски акушерствам, -аш акушерстване акушерство 152
алпинсум акушйрам, -аш акушйране акцент; акценти, (два и т.н.) акцента акцентен, акцентния(т), акцентни, икцентно; акцентни акцентйрам, -аш акцентйране акцентувам, -иш акцентуване акцидентен, икцидентния(т), икцидентни, акцидентно; икцидентни акциденция; икциденции акцйз; икцйзи, (два и т.н.) акцйза акцйзен, икцйзния(т), икцйзни, икцйзно; акцизни акцибнен, икционния(т), икционни, икционно; икционни акционер; акционери, (двими и т.н.) акционери акционерен, акционерния(т), акционерна, акционерно; акционерни акционерка акционерски акция; акции акъл; акъли акър; Икри, (два и т.н.) Икра ала ала-бала (межд.) алабастров алабастър алабаш; алабаши, (два и т.н.) алабаша алаброс; алаброси, (два и т.н.) алаброса аламинут; аламинути, (два и т.н.) аламинута алангле аларма алармаджийка алармаджия; алИрмаджии, (два¬ ма и т.н.) алИрмаджии алармен, алИрмения(т), алармени, алармено; алИрмени алармйрам, -аш алармйране алатурка аларранга албанец; албИнци, (двама и т.н.) албанци албанка албански албатрос; албатроси, (два и т.н.) албатроса албигбец; албигойци, (двама и т.н.) албигойци албинйзъм, албинизмът, албинизма албинос; албиноси, (двама и т.н.) албиноси албинбска албум; албуми, (два и т.н.) албума албумен, албумния(т), албумна, албумно; албумни албумйн албумйнов алвеола; алвеоли (обикн. в мн.ч.) алвеоларен, алвеолИрния(т), алвеолИрна, алвеолИрно; алвеолИрни алвеблен, алвеолния(т), алвеолна, алвеолно;алвеолни алгебра алгебрйчен, алгебрйчния(т), алгебрйчна, алгебрйчно; алгебрйчни алгебрйчески алгоритмйчен, алгоритмйчния(т), алгоритмична, алгоритмично; алгоритмйчни алгорйтъм; алгорйтми, (два и т.н.) алгорйтьми алдехйд; алдехиди, (два и т.н.) алдехйда алебарда алегорйчен, алегорйчния(т), алегорйчна, алегорйчно; алегорйчни алегорйчески алегорйчност, алегоричносттИ алегбрия; алегории алегрето алегро александрййски алеманда Олен, Иления(т), Илена, Илено; Илени аленея (се), -еш аленочервен, Иленочервения(т), аленочервена, Иленочервено; Иленочервени алерген; алергени, (два и т.н.) алергена алергйчен, алергйчния(т), алергична, алергично; алергични алергия; алергии алерголбг; алерголози, (двама и т.н.) алерголози алергология алест алея; алеи алжйрец; алжирци, (двама и т.н.) алжйрци алжйрка алжйрски алианс; алиИнси, (два и т.н.) алианса алйби; алйбита алигатор; алигИтори, (два и т.н.) алигИтора алиенация; алиенИции алиенйрам (се), -аш алиенйране алиенйст; алиенйсти, (двама и т.н.) алиенйсти алилодидактйчен, алилодидактйчния(т), Илилодидактйчна, Илилодидактйчно; Илилодидактйчни алилуя (межд.) алинея; алинеи алитерация; алитерИции алкален, алкИлния(т), алкИлна, илкОлно; алкИлни алкализация, алкализИции ал кал но-кисел йнен; алкално-киеелйнния(т), алкално-киселйнна, алкално-киселинно ; алкално-киселинни алкалност, алкалносттИ алкалойд; алкалойди, (два и т.н.) алкалойда алкалойден, алкалойдния(т), алкалойдна, алкалойдно; алкалойдни алкохбл;олкохоли алкохблен, алкохолния(т), алкохолна, алкохолно; алкохолни алкохолизация алкохолизйрам (се), -аш алкохолизйран алкохолизйране алкохолйзъм, алкохолйзмът, алкохолйзма алкохолйк; алкохолйци, (двама и т.н.) алкохолйци алкохолйчен, алкохолйчния(т), алкохолйчна, алкохолйчно; алкохолйчни алкохолйчка алма-матер алманйх; алманаси, (два и т.н.) алманаха ало (межд.) алогйзъм, Ологйзмът, Илогйзма; Ологйзми, (два и т.н.) Илогйзъма алогйчен, Олотйчния(т), Илогйчна, Илогйчно; алогйчни алогйчност, алогичносттИ албе алопатйчен, алопатйчния(т), алопатйчна, алопатйчно; алопатйчни алопатия алопеция алотрбпен, алотропния(т), алотрбпна, алотропно; алотропни алотропия алпака алпйец; алпййци, (двама и т.н.) алпййци алпййка алпййски алпинеум; алпинеуми, (два и т.н.) алпинеума 153
алпиниада алпиниада алпинйзъм, алпинйзмът, алпинизма алпинйст; алпинйсти, (двама и т.н.) алпинисти алпинйстка алпинйстки алт; алтй, (два и т.н.) алта алтаец; алтайцл, (двама и т.н.) алтайцл алтайка алтайски алтерглобализацибнен, алтерглобализацлоннля(т), алтерглобализацлонна, ШIтepглoбàллзационно; шп■epглoбaлизационни алтерглобализация алтерглобалЙзъм, алтерглобалйзмът, алтерглобалйзма алтерглобалйст; алтерглобалйсти, (двама и т.н.) алтерглобалйстл алтерглобалйстки алтеревропейзъм, алтеревропейзмът, алтеревропейзма алтеревропейски алтернатйва алтернатйвен, алтернатйвния(т), алтернатйвна, алтернатйвно; алтернатйвнл алтернатор; алтернаторл, (два и т.н.) алтернатора алтйст; алтйсти, (двама и т.н.) алтйсти алтйстка алтов алтруйзъм, алтруйзмът, алтруйзма алтруйст; алтруйстл, (двама и т.н.) алтруйстл алтруистЙчен, алтруистИчния(т), алтруистйчна, алтруистйчно; алтруистйчни алтруйстка алтън; алтъни, (два и т.н.) алтъна алувиален, алувиалния(т), алувлална, алувиално; алувлални алумЙниев алумйний, -ят, -я алфа алфа-лъчй (само мн.ч.) алфа-стабилизатор; алфа-стабилизатори, (два и т.н.) алфа-стабилизатора алфа-тест, -ът, -а; алфа-тестове, (два л т.н.) алфа-теста алхимйк; алхимйци, (двама и т.н.) алхимйцл алхимйчен, алхимйчния(т), алхимйчна, алхимйчно; алхимйчнл алхймия алчен, алчния(т), алчна, алчно; алчни алчност, алчността алъш-верйш алЮзия; алюзии ама (межд.) ама (сз.) амазбнка амалгама амалгамен, амалгамния(т), амалгамна, амалгамно; амалгамни аман (межд.) аматьор; аматьори, (двама л т.н.) аматьори аматьорка аматьбрски аматьорство амбалаж; амбалажи, (два л т.н.) амбалажа амбалажен, амбалажнля(т), амбалажна, амбалажно; амбалажни амбивалентен, амбивалентния(т), амблвалентна, амблвалентно; амбивалентни амбивалентност, амблвалентността амбицибзен, амбициозния(т), амбициозна, амбициозно; амбициозни амбицйрам (се), -аш амбицЙране амбйция; амбйции амбра амбразура амбреаж; амбреажи, (два и т.н.) амбреажа амбрбзия амбулантен, амбулантния(т), амбулантна, амбулантно; амбулантни амбулатбрен, амбулаторния(т), амбулаторна, амбулаторно; амбулаторни амбулатбрия; амбулаторни амвбн; амвони, (два и т.н.) амвона амеба американ американен, американения(т), американена, американено; американени американец; американци, (двама и т.н.) американци американизйрам (се), -аш американизЙране американка американски аметйст; аметйсти, (два и т.н.) аметйста аметйстов амй (сз.) амй (част.) амидофен; амидофени, (два и т.н.) амидофена амйн (межд.) амйнокиселина; амИнокиселинй (обикн. в мн.ч.) амйнокиселйнен, амйноклселИнния(т), амйноклселйнна, амйнокиселйнно ; амйнокиселйнни амкам, -аш амкане амнезия; амнезии амнистйрам, -аш амнистЙране амнйстия; амнйстии амок амбниев амбний, -ят, -я амоняк амонячен, амонячния(т), амонячна, амонячно; амонячни аморален, аморалния(т), аморална, аморално; аморални аморалйзъм, аморалйзмът, аморалйзма аморалност, аморалността амортизатор; амортизатори, (два и т.н.) амортизатора амортизацибнен, амортизационния(т), амортизационна, амортизационно; амортизационни амортизация; амортизации амортизйрам (се), -аш амортизйране амортисьбр; амортисьори, (два и т.н.) амортисьора амбрфен, аморфния(т), аморфна, аморфно; аморфни аморфност, аморфността ампер; ампери, (два и т.н.) ампера ампераж амперметър; амперметри, (два и т.н.) амперметъра амперов амперсекунда амперчас, -ът, -а; амперчасове, (два и т.н.) амперчаса ампйр амплитуда амплоа ампула ампутация; ампутации ампутйрам, -аш ампутйране амстердамски амулет; амулети, (два и т.н.) амулета амулетов амунйция; амунйции (обикн. в 154
мн.ч.) амур; амури, (два и т.н.) амура амфетамйн; амфетамйни амфйбиен, амфйбийния(т), амфйбийна, амфйбийно; амфйбийни амфйбия; амфйбии амфибрахий, -ят, -я; амфибрахии, (два и т.н.) амфибрахия амфитеатрален, амфитеатралния^), амфитеатрална, амфитеатрално; амфитеатрални амфитеатър; амфитеатри, (два и т.н.) амфитеатъра амфора амхарски анабиоза анаббл; анаболи (обикн. в мн.ч.) анаболен, анаболния(т), анаболна, анаболно; анаболни анаболйзъм, анаболйзмът, анаболйзма анаграма анадблец; анадолци, (двама и т.н.) анадолци анадблка анадблски анаерббен, анаеробния(т), анаеробна, анаеробно; анаеробни анакбнда аналгетйк; аналгетйци аналгетйчен, аналгетичния^), аналгетйчна, аналгетйчно; аналгетични аналгйн; аналгйни, (два и т.н.) аналгйна анален, аналния(т), анална, анално; анални анали (само мн.ч.) анОлиз; анализи, (два и т.н.) анализа анализатор1; анализатори, (двама и т.н.) анализатори (лице) анализатор2; анализатори, (два и т.н.) анализатора (нелице) анализаторски анализйрам (се), -аш анализйране аналитйзъм, аналитйзмът, аналитйзма аналитйк; аналитйци, (двама и т.н.) аналитйци аналитйчен, аналитйчния(т), аналитична, аналитйчно; аналитични аналитйчески аналбг; аналози, (два и т.н.) аналога аналогйчен, аналогичния^), аналогйчна, аналогйчно; аналогични аналогия; аналогии аналогов аналой, -ят, -я; аналой, (два и т.н.) аналоя анамнеза ананас; ананаси, (два и т.н.) ананаса анапест; анапести, (два и т.н.) анапеста анархйзъм, анархйзмът, анархйзма анархйст; анархйсти, (двама и т.н.) анархйсти анархистйчен, анархистйчния(т), анархистйчна, анархистйчно; анархистйчни анархйстка анархйстки анархйчен, анархйчния(т), анархйчна, анархйчно; анархйчни анархйчески анархия; анархии анархокомунйзъм, анархокомунйзмът, анархокомунйзма анархолиберал; анархолиберали, (двама и т.н.) анархолиберали анархолиберОлен, анархолибералния(т), анархолиберална, анархолиберално; анархолиберални анасон анасонлййка анасднов анатема и анатема анатемосам, -аш анатемосвам, -аш анатемосване анатом; анатоми, (двама и т.н.) анатоми анатомйчен, анатомйчния(т), анатомйчна, анатомйчно; анатомйчни анатомйчески анатомия анафора анахронйзъм, анахронйзмът, анахронйзма; анахронйзми, (два и т.н.) анахронйзъма анахронйчен, анахронйчния^), анахронйчна, анахронйчно; анахронйчни анахронйчески анблбк ангажимент; ангажименти, (два и т.н.) ангажимента ангажйрам (се), -аш ангажйране ангарйя; ангарйи ангел; ангели, (два и т.н.) ангела ангелски ангйна англййски андрологйчен англййско-български и англо-бьлгарски англикански англицйзъм, англицйзмът, англицйзма; англицйзми, (два и т.н.) англицйзъма англицйст; англицйсти, (двама и т.н.) англицйсти англичанин; англичани, (двама и т.н.) англичани англичанка англо-американски англо-български и англййско-български англоговорещ англоезйчен, англоезйчния^), англоезйчна, англоезйчно; англоезйчни англокатолицйзъм, англокатолицйзмът, англокатолицйзма англосаксонец; англосаксонци, (двама и т.н.) англосаксонци англосаксонка англосаксонски англофйл; англофйли, (двама ит.н.) англофйли англофйлка англофйлски англофйлство англофбб; англофоби, (двама и т.н.) англофоби англофобка англофббски англофобия ангблец; анголци, (двама и т.н.) анголци ангблка анголски ангорски ангро ангросйст; ангросйсти, (двама и т.н.) ангросйсти ангросйстка андалусец; андалусци, (двама и т.н.) андалусци, и андалусйец андалусйец; андалусййци, (двама и т.н.) андалусййци, и андалусец андалусийка и андалуска андалусийски и андалуски андалуска и андалусийка андалуски и андалусийски анданте андантйно андбрски андроген; андрогени андрогОнен, андротенния(т), андрогенна, андрогОнно; андрогенни андройд; андройди, (два и т.н.) андройда андрологйчен, андрологйчния(т), андрологйчна, андрологйчно; 155
андрологйчен андрологйчни андролбгия андски аневрйзма и аневрйзъм аневрйзъм, аневрйзмът, аневрйзма; аневрйзми, (два и т.н.) аневрйзъма, и аневрйзма анекдбт; анекдоти, (два и т.н.) анекдбта анекдотйчен, анекдотйчния(т), анекдотйчна, анекдотйчно; анекдотйчни анекдотйчност, анекдотичносттИ анекс; анекси, (два и т.н.) анекса анексйрам, -аш анексйране анексия; анексии анемйчен, анемйчния(т), анемйчна, анемйчно; анемйчни анемйчност, анемичносттИ анемия; анемии анемометър; анемометри, (два и т.н) анемометъра анеройд; анеройди, (два и т.н.) анеройда анестезиолбг; анестезиолози, (двама и т.н.) анестезиолози анестезиологйчен, анестезиологйчния(т), инестезиологйчна, анестезиологйчно; анестезиологй^ни анестезиолбгия анестезйрам, -аш анестезйране анестезия; анестезии анестетйчен, анеететйчния(т), анестетйчна, анестетйчно; анестетйчни анжамбман; анжамбмани, (два и т.н.) анжамбмани анилйн; анилйни анилйнов анималйзъм, анималйзмът, анималйзма аниматор; анимИтори, (двама и т.н.) анимИтори анимацибнен, анимационния(т), анимационна, анимационно; анимацибнни анимация; анимИции анимйзъм, анимйзмът, анимйзма анимйрам, -аш анимйран анимйране анимистйчен, аним^^йиния^), анимистйчна, анимистйчно; анимистйчни анион; Иниони, (два и т.н.) Иниона анихилация; анихилИции анкета анкетен, анкетния(т), анкетна, анкетно; анкетни анкетйрам, -аш анкетйране анкетьбр; анкетьори, (двама и т.н.) анкетьори анклав; анклИви, (два и т.н.) анклава анбд; аноди, (два и т.н.) анода анбден, анодния(т), анодна, анодно;анбдни аномален, аномИлния(т), ономОлни, аномИлно; аномални аномалия; аномалии анонймен, анонймния(т), анонймна, анонймно; анонймни анонймка анонймност, анонимността анбнс; анонси, (два и т.н.) анонса анонсйрам, -аш анонсйране анорак; Инораци, (два и т.н.) Инорака анорексйк; анорексйци, (двама и т.н.) анорексйци анорексйчка анорексия анормален, ИнормОлния(т), ИнормОлна, Инормално; Онормални анормалност, анормалносттИ анотация; анотации анотйрам, -аш анотйран анотйране ансамблов ансамбловост, онсомбловоетто ансамбъл; ансИмбли, (два и т.н.) ансИмбъла антагонйзъм, антагонйзмът, антагонйзма; антагонйзми антагонйст; интотонйсти, (двама и т.н.) интитонйсти антагонистйчен, интитонистйчния(т), антагонистйчна, антагонистично; антагонистйчни антарктйк; антарктйци, (двама и т.н.) антарктйци антарктйчен, антарктйчния(т), антарктйчна, антарктйчно; антарктйчни антарктйчески антена антенен, антенния(т), антенна, антенно; антенни антерйя; антерйи антецедент; антецеденти, (два и т.н.) антецеденти антецедентен, антецедентния(т), антецедентна, антецедентно; антецедентни антиамериканйзъм, Интиамериканйзмът, Интиамериканйзма антиамерикански антибибтик; интиОиотици, (два и т.н.) антибиотика, и антибиотйк антибиотйк; интибиотйци, (два и т.н.) антибиотйка, и антибибтик антибиотйчен, антибиотйчния(т), антибиотйчна, антибиотйчно; антибиотйчни антиболшевйшки антибългарски антивйрус; Интивйруси, (два и т.н.) Онтивйруси антивйрусен, антивйрусния^), Онтивйрусна, Интивйрусно; антивйрусни антивоенен, Интивоенния(т), Онтивоенна, Интивоенно; Онтивоенни антигбн; антигени, (два и т.н.) антигена антиглобалйзъм, Онтиглобалйзмът, Интиглоболйзма антиглобалйст; Интиглобалйсти, (двама и т.н.) Интиглобалйсти антиглобалйстка антиглобалйстки антигуанец; антигуанци, (двама и т.н.) антигуанци антигуанка антигуански антидемократйчен, Онтидемократйчния(т), Онтидемократйчна, Онтидемократйчно ; антидемократични антидепресант; ОнтидепресОнти, (два и т.н.) антидепресантО антидиуретйчен, шптидгуретйчния(т), Онтидиуретйчна, шггцдиуретйчно; антидиуретйчни антидбпинг антидбпингов антидбт антидрбга антидъмпингов антидържавен, ОнтидържОвния(т), антидържавна, Онтидьржавно; антидьржавни антиевропейзъм, онтиевролейзмът, онтиевролейзмо антиевропейски антиеврейски антизападен, антизИпОдния(т), ОнтизОпадна, Онтизападно; Онтизоподни антиимпериалистйчески антиисторйчески антйка 156
антикапиталистЙчески антиквар, -ят, -я; антиквари, (двама л т.н.) антиквари антикварен, антикварния(т), антикварна, антикварно; антикварни антиквариат; антиквариати, (два и т.н.) антиквариата антикварски антиклерикален, антиклерикалния(т), антиклерикална, антиклерлкално; антиклерикални антиклерикалйзъм, антиклерикалйзмът, антйклерикалйзма антиклинала антиколониален, антиколониалния(т), антиколонлална, антиколониално ; антиколонлални антикомунЙзъм, антикомунйзмът, антикомунйзма антикомунйст; антикомунйсти, (двама л т.н.) антлкомунйстл антикомунистЙчески антиконституционен, антиконституционния(т), антиконституционна, антиконституционно; антиконституционни антикорупционен, антикорупцлонния(т), антикорупционна, антикорупционно; антикорупцлонни антикрйзисен, антикрйзлсния(т), антикрйзлсна, антикрйзлсно; антикрйзлсни антилопа антимарксЙстки антиматериален, антиматерлалния(т), антиматерлална, антиматерлално; антиматерлални антиматерия антимафиот; антимафлотл, (двама и т.н.) антимафлотл антимафидтски антимафия антимилитарЙзъм, антимилитарйзмът, антимилитарйзма антимилитарЙст; антимилитарйстл, (двама л т.н.) антимилитарйстл антимилитарЙстки антимон антимонов антимонополен, антимонополния(т), антимонополна, антимонополно; антимонополни антинароден, антинародния(т), антинародна, антинародно; антинародни антинационален, антинационапния(т), антинационална, антинационално; антинационални антинеутрон; антинеутрони, (два л т.н.) антинеутрона антиномия; антиномли антиоксидант; антлоксиданти, (два л т.н.) антиокслданта антиоксидантен, антиоксидантнля(т), антиоксидантна, антиоксидантно; антиоксидантнл антипазарен, антипазарния(т), антипазарна, антипазарно; антипазарни антипарламентйрен, антипарламентарния(т), антипарламентарна, антипарламентарно ; антипарламентарнл антипартйен, антипартййния(т), антипартййна, антипартййно; антипартййни антипйста антипатЙчен, антипатйчния(т), антипатйчна, антипатйчно; антлпатйчни антипатйчност, антипатичността антипатия; антипатии антиперспирант; антиперспирантл антипиретЙк; антипйретйцл, (два л т.н.) антиплретйка антипиретйчен, антипйретйчния(т), антипиретйчна, антипиретйчно; антипиретИчни антипод; антиподи, (два) антипода антиправЙтелствен, антиправйтелствения(т), антиправйтелствена, антиправйтелствено ; антиправйтелствени антирадар; антирадарл, (два и т.н.) антирадара антирадарен, антирадарния(т), антлрадарна, антлрадарно; антлрадарни антирелигиозен, антйрелйгиознйя(т), антирелигиозна, антирелиглозно; антирелигиозни йнтихудожествен антирефлексен, антирефлексния(т), антирефлексна, антирефлексно; • антирефлексни антирЙсков антисеизмЙчен, антиселзмйчния(т), антиселзмйчна, антлселзмйчно; антиселзмйчни антисеизмЙчески антисемЙт; антлсемйтл, (двама и т.н.) антлсемйтл антисемитЙзъм, антисемитизмът, антисемитйзма антисемЙтка антисемйтски антисептЙк; антисептйци, (два и т.н.) антлсептйка антисептЙчен, антлсептйчния(т), антлсептйчна, антисептйчно; антлсептйчни антисоциален, антисоцлалния(т), антисоциална, антисоциално; антисоциални антиспам, -ът, -а антиспамов антистрес антистресов антитеза антитерор антитерорЙст; антитерорйсти, (двама л т.н.) антитерорйсти антитерористЙчен, антлтерорлстйчнля(т), антитерорлстйчна, антитерористично, антитерористични антитоксйн; антлтоксйни, (два и т.н.) антитоксйна антитоксЙчен, антитоксйчния(т), антитоксйчна, антитоксйчно; антитоксйчни антитоталитарЙзъм, антитоталлтарйзмът, антитоталитарйзма антитоталитарЙст ; антитоталитарйстл, (двама и т.н.) антлтоталитарйсти антитяло; антитела (обикн. в мн.ч.) антифашйзъм, антифашйзмът, антифашйзма антифашйст; антифашисти, (двама л т.н.) антлфашйсти антифашЙстка антифашЙстки антифермент; антлферменти, (два л т.н.) антифермента антифрйз; антифрйзл, (два л т.н.) антифрйза антихрйст; антихрйсти, (двама л т.н.) антихрйсти антихудожествен, 157
антихудожествен антихудожествения(т), антихудожествена, антихудожествено; Онтихудожествени антихуманен, антихуманния(т), антихуманна, антихуманно; антихуманни антицелулйтен, антицелулитния(т), антицелулйтна, антицелулитно; антицелулитни антициклон; антициклони, (два и т.н.) антициклона антициклонален, антициклонàлния(т|, антициклон ална, антициклонално; антициклоншши античастйца антйчен, антйчния(т), антйчна, антйчно;антйчни антйчност, античността антологйчен, аналогичния^), антологйчна, антологйчно; антологйчни антология; антологии антонйм; антонйми, (два и т.н.) антонйма антонймен, антонимния(т), антонймна, антонймно; антонимни антонимйчен, антонимичния(т), антонимйчна, антонимйчно; антонимични антонймия антракс антракт; антракти, (два и т.н.) антрОкта антрацйт антрацйтен, антрацйтния^), антрацЙтна, антрацЙтно; антрацйтни антре; антрета антрепозит; антрепозити, (два и т.н.) антрепозита антрепозитен, антрепозитнияСт), антрепозитна, антрепозитно; антрепозитни антрефиле; антрефилета антропогенеза и антропогенезис антрополог; антрополози, (двама и т.н.) антрополози антропологйчен, антропологйчния^), антропологйчна, антропологйчно; антропологйчни антропологйчески антропология антропоморфйзъм, антропоморфйзмът, антропоморфЙзма антропоморфйчен, антропоморфЙчния^), антропоморфйчна, антропоморфйчно ; антропоморфЙчни антропонймен, антропонимния^), антропонймна, антропонймно; антропонимни антропонймия антропоцентрйзъм, ангропоценттйзмъг, антpопоценттйзма антропоцентрйчен, анттопоценттрчния(г|; анттопоценттйчна, анттопоценттйчно; анттопоценгтрчни антураж; антуражи, (два и т.н.) антуража анулйрам, -аш анулйране анус; ануси, (два и т.н.) ануса анфас анхидрйд; анхидрйди анхидрйт; анхидрЙти анцуг; анцузи, (два и т.н.) анцуга аншлус аншоа анюитет; анюитети, (два и т.н.) анюитета анюит&тен, анюитетнияф, анюитетна, анюитетно; анюитетни аорист аористен, аористния(т), аористна, аористно; аористни аорта аортен, аортния(т), аортна, аортно; аортни апандисйт; апандисйти, (два и т.н.) апандисйта, и апендицйт апйп; апапи, (двама и т.н.) апапи апарат; апарати, (два и т.н.) апарата апаратен, апаратния(г|, апаратна, апаратно; апаратни апаратна апаратура апаратуфен, апаратурния^), апаратурна, апаратурно; апаратурни апаратче; апаратчета апаратчик; апаратчици, (двама и т.н.) апаратчици апартамент; апартаменти, (два и т.н.) апартамента апартаментен, апатгаментния(г|, апартаментна, апартаментно; апартаментни апартейд апатйт апатйчен, апатичния^), апатична, апатично; апатични апатйчност, апатичността апатия; апатии апйш; апаши, (двама и т.н.) апаши апашки апел; апели, (два и т.н.) апела апелатйвен, апелативния^), апелатйвна, апелатйвно; апелатйвни апелационен, апелационнияСт), апелационна, апелационно; апелационни апелация; апелации апелйрам, -аш апелйране апендикс; апендикси, (два и т.н.) апендикса апендицйт; апендицйти, (два и т.н.) апендицйта, и апандисйт аперитйв; аперитйви, (два и т.н.) аперитива аперцепция; аперцепции апетйт; апетити апетйтен, апетитния(т), апетитна, апетитно; апетйтни аплаузи (само мн.ч.) аплйк; аплйци, (два и т.н.) аплика апликация; апликации апликйрам, -аш апликйране аплодйрам, -аш аплодйране аплодисменти (само мн.ч.) апломб апогей, -ят, -я; апогеи, (два и т.н.) апогея апозитйвен, а^аптивния^), апозитйвна, апозитйвно; апозитЙвни апозиционен, апозиционния^), апозиционна, апозиционно; апозиционни апозйция; апозйции апокалйпсис; апокалйпсиси, (два и т.н.) апокалйпсиса апокалиптйчен, апокалиптичния^), апокалиптична, апокалиптично; апокалиптични апокалиптйчески апокрйф; апокрйфи, (два и т.н.) апокрйфа апокрйфен, апокрЙфнияСт), апокрйфна, апокрйфно; апокрйфни аполитизация аполитизйрам (се), -аш аполитизйране аполитйзъм, аполитизмът, аполитйзма аполитйчен, аполитйчния(т), аполитична, аполитйчно; аполитйчни аполитйчност, аполитичността апологет; апологети, (двама и т.н.) апологети 158
апологетика аполйгия;апологии апоплексия; апоплексии апоплектйк; апоплектйци, (двама и т.н.) апоплектйци апоплектйчен, апоплектичния^), апоплектична, апоплектично; апоплектйчни апоплектйчка апйрт; апорти, (два и т.н.) Опорта апортен, апортния(т), апортна, апортно; апортни апосиопеза апостериорен, апостериорния(т), апостериорни, апостериорно; апостериорни апостериори апостол; апостоли, (двама и т.н.) апостоли апостолйчески апйстолски апостолство апострбр; апострофи, (два и т.н.) апострофа апострорйрам, -аш апострорйране апотема апотеоз; апотеози апрески (само мн.ч.) апретйрам, -аш апретйране апретура апрйл апрйлски априорен, априорния^), априорна, априорно; априорни априбри априорйзъм, априорйзмът, Оприорйзма априбриост, априорносттО апробация; апробОции апробйрам, -аш апробйран апробйране апропб апсйда аптека аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама и т.н.) аптекари, и аптекар аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама и т.н.) иптекОри, и аптекар аптекарка и аптекарка аптекарски и аптекарски аптекарство и аптекарство аптечен, аптечния(т), аптечна, аптечно; аптечни аптйчка ар, -ът, -а; арове, (два и т.н.) ара арабаджййски арабаджйя; арабаджйи, (двама и т.н.) арабаджйи арабеска арабйзъм, арабйзмът, арабйзма; арабйзми, (два и т.н.) арабйзъма арабика арабин; арИби, (двама и т.н.) араби арабйст; арабйсти, (двими и т.н.) ирибйсти арабйстика арабйстка арабка арабски аранжимент; аранжименти, (два и т.н.) аранжимента аранжйрам, -аш аранжйране аранжирбвка аранжбр; аранжори, (двими и т.н.) аранжори арапин; арапи, (двама и т.н.) арОпи арапка арбалет; арбалети, (два и т.н.) арбалета арбанашки арбитраж; арбитрИжи, (два и т.н.) арбитража арбитражен, арбитрОжния(т), ОрбитрИжна, арбитражно; арбитражни арбйтър; арбйтри, (двама и т.н.) ирбйтри арго аргбн аргонавт; аргонавти, (двими и т.н.) аргонавти арготйчен, арготйчния(т), арготйчна, арготйчно; арготични аргумент; аргументи, (два и т.н.) аргументи аргументация; аргументации аргументйрам (се), -аш аргументйран аргументйране ареал; ареОли, (два и т.н.) ареала ареОлен, ареалния(т), ареИлна, ареално; арешши арена аренда арендатор; ирендИтори, (двими и т.н.) арендИтори арендаторка арендаторски арендбй аренден, ирендния(т), ирендни, ирендно; ирендни арендувам, -аш арендуване ареопаг; ареопОзи, (два и т.н.) ареолата арест; арести, (два и т.н.) ареста арестант; арестанти, (двама и т.н.) арестОнти арестантка арестантски арестувам, -аш арестуване армея аржентйнец; аржентинци, (двама и т.н.) аржентинци аржентйнка аржентйнски арианство ариергард ариергарден, ириергИрдния(т), ОриергИрднО, ариергардно; aриертaрдни арйец; арййци, (двама и т.н.) арййци арййка арййски арибзо аристократ; аристокрИти, (двама и т.н.) аристократи аристократйзъм, аристократизмът, аристократизма аристократйчен, иристокригичния(т), аристокрОтйчна, аристократично; аристократични аристократйчески аристократйчност, аристократичносттО аристократка аристократски аристокрация; аристокрации аритметика аритметйчен, аритметйчния(т), аритметична, аритметйчно; аритметични аритметйчески арйтмия; арйтмии ария;Ирии арка аркада аркопал арктйчен, арктичния(т), арктична, арктйчно; арктйчни арктйчески армаган; армагИни, (два и т.н.) армагани армада арматура арматурен, Ормитурния(т), арматурна, арматурно; арматурни арматурйст; арматурйсти, (двама и т.н.) арматурйсти арматурйстка арматурйстки армеев армеец; армейци, (двама и т.н.) армейци армейски арменец; арменци, (двама и т.н.) арменци арменйстика арменка арменски армея 159
армйрам армйрам, -аш армйран армйране армировка армировъчен, армировъчния(т), армировъчна, армировъчно; армировъчнл армия; армии арнаутин; арнаути, (двама и т.н.) арнаути арнаутка арнаутски арнаутщина арогантен, арогантния(т), арогантна, арогантно; арогантни арогантност, арогантността аромакозметика аромат; аромати, (два и т.н.) аромата ароматен, ароматния(т), ароматна, ароматно; ароматни арбматерапевт; ароматерапевти, (двама и т.н.) ароматерапевти ароматерапевтйчен, ароматерапевтйчния(т), ароматерапевтйчна, ароматерапевтйчно; ароматерапевтйчни ароматерйпия; ароматерапии ароматизация ароматизйрам (се), -аш ароматизйран ароматизйране ароматйчен, ароматйчния(т), ароматйчна, ароматйчно, ароматйчни ароматйчност, ароматичностга ароматност, ароматностга арпаджйк арс&н арсенал; арсенали, (два и т.н.) арсенала арсеналски арсеник арсеников арсенов артагенция; артагенции артакадемия; артакадемии артбйзнес артгалерия; артгалерии артгЙлдия; артгйлдии артдвижение; артдвижения артдеко артдЙлър; артдйлърл (двама и т.н.) артдйлърл артдир&ктор; артдиректорл, (двама и т.н.) артдиректорл артезиански артел; артели, (два и т.н.) артела артелен, артелния(т), артелна, артелно; артелни артелйт артелна артелчик; артелчицл, (двама и т.н.) артелчици артериален, артерлалния(т), артериална, артериално; артериални артериен, артерийния(т), артерлйна, артерийно; артерлнни артериосклероза артериосклерозен, артерлосклерозния(т), артерлосклерозна, артерлосклерозно; артерлосклерозни артерия; артерии артефакт; артефакти, (два и т.н.) артефакта артзвезда артизява артйкул; артйкули, (два и т.н.) артйкула артикулационен, артикулационния(т), артикулационна, артикулационно; артикулационни артикулация артикулйрам, -аш артикулйране артилерййски артилерййско-стрелковй артилерйст; артилерйсти, (двама и т.н.) артилерйсти артилерия; артилерии артинсталация; артинсталации артйст; артйсти, (двама и т.н.) артйстл артистйзъм, артистйзмът, артистйзма артистйчен, артистйчния(т); артистйчна, артистично; артистйчни артистйчност, артистичността артйстка артишок; артишоци, (два и т.н.) артишока арткйно арткласация; арткласации артклуб, -ът, -а артколеж; артколежи, (два и т.н.) артколежа артмениджмънт артмениджър; артмениджърл, (двама и т.н.) артмениджърл артпазар, -ът, -а артпредаване артпродуцент; артпродуценти, (двама и т.н.) артпродуцентл артпублицйстика артрйт артроза артрбк, -ът, -а артрубрика артсалбн; артсалони, (два и т.н.) артсалона артсреда арттерапевт; артгерапевти, (двама и т.н.) артгерапевти арттерапия; арттерапии артфест, -ът, -а; артфестове, (два и т.н.) артфеста артфйлм, -ът, -а; артфйлми, (два и т.н.) артфйлма артфбрум; артфоруми, (два и т.н.) артфорума артцентър; артцентрове, (два и т.н.) артцентьра артшкола йрумънин; арумъни, (двама и т.н.) арумъни (обикн. в мн.ч.) арумънка арумънски арфа арфйст; арфйсти, (двама и т.н.) арфйсти арфйстка архаизация архаизйрам (се), -аш архаизйране архайзъм, архайзмът, архайзма; архайзми, (два и т.н.) архайзъма архайчен, архайчния(т), архайчна, архайчно; архайчни архайчност, архаичностга архангел; архангели, (два и т.н.) архангела архйнгелски архар, -ът, -а; архарл, (два и т.н.) архара археолог; археолози, (двама и т.н.) археолози археологйчен, археологйчния(т), археологична, археологйчно; археологйчни археологйчески археолбгия археолджка археолджки археоптерикс; археотериксл, (два и т.н.) археоптерикса архетйп, -ът, -а; архетйпи и архетйпоее, (два и т.н.) архетйпа архЙв; архйви, (два и т.н.) архйва архивар, -ят, -я; архивари, (двама и т.н.) архивари архиварка архиварски архивЙрство архивЙтор; архиваторл, (два и т.н.) архиватора архйвен, архйвнля(т), архйвна, архйвно; архйвни архивйст; архивйсти, (двама и т.н.) архивйсти архивйстика архивознание архивохранйлище; 160
архивохранилища архидякон; архидякони, (двама и т.н.) архидякони архиепйскоп; архиепископи, (двама и т.н.) архиепйскопи архиепископйя; архиепископЙи архиепйскопски архиерей, -ят, -я; архиереи, (двама и т.н.) архиереи архиерейски архиерейство; архиерейства архимандрит; архимандрЙти, (двама и т.н.) архимандрЙти архимандрйтски архипелаг; архипелази, (два и т.н.) архипелага архитект; архитекти, (двама и т.н.) архитекти архитектка архитектоника архитектонйчен, атхйтектонйчнйя(т|, архитектонйчна, архитектонйчно; архитектонЙчни архитектски архитектура архитектурен, архитектурния^), архитектурна, архитектурно; архитектурни aрхuтектурно-градоустроиствен, aтхигектурно- градоустройственияф, архитектурно-градоустройствена, атхигектутно-гтадоуегтойствено; архитектурно-градоустройствени архитектурно-художествен, атхйтектутно-худôжесгвения(т| архитектурно-художествена, архитектурно-художествено; архитектурно-художествени архонт; архонти, (двама и т.н.) архонти аршйн; аршйни, (два и т.н.) аршйна ас1, -ът, -а; асове, (двама и т.н.) асове (лице) ас2, -ът, -а; асове, (два и т.н.) аса, и асо (нелице) асамблея; асамблеи асансьор; асансьори, (два и т.н.) асансьора асансьбрен, асансьотнйя(г|, асансьорна, асансьорно; асансьорни асеизмйчен, асеизмЙчнилф, асеизмйчна, асеизмйчно; асеизмЙчни асексуален, асексуалния(т), асексуална, асексуално; асексуаини асемблатор1; асемблатори, (двама и т.н.) асемблатори (лице) асемблатор2; асемблатори, (два и т.н.) асемблатора (нелице) асемблйрам, -аш асемблйране асеновградски асеновградчанин; асеновградчани, (двама и т.н.) асеновградчани асеновградчанка асептика асептйчен, асептйчния^), асептйчна, асептйчно; асептйчни асигнация; асигнации асиметрйчен, асиметрЙчния^), асиметрЙчна, асиметрйчно; асиметрЙчни асиметрйчност, асиметрич^с^а асиметрия; асиметрии асимилатйвен, асимйлатйвния(т|, асимилатЙвна, асимилатЙвно; асимилатЙвни асимилатор; асимилатори, (двама и т.н.) асимилатори асимилаторски асимилационен, асймйлационнйя(т|, асимилационна, асимилационно; асимилационни асимилация асимилйрам, -аш асимилйране асинхрбнен, асинхронния^), асинхронна, асинхронно; асинхронни асирййски асйро-вавилонски асистент; асистенти, (двама и т.н.) асистенти асистентка асистент-режисьор; асистент-режисьори, (двама и т.н.) асистент-режисьори асистентски асистентство асистенция; асистенции асистйрам, -аш асистйране аскер1 аскер2; аскери, (двама и т.н.) аскери аскет; аскети, (двама и т.н.) аскети аскетйзъм, аскетизмът, аскетйзма аскетйчен, аскетйчния^), аскетйчна, аскетйчно; аскетйчни асма асо; аса, и ас асонанс; асонанси асортй асортимент; асортименти, (два и т.н.) асортимента астронавтка асоциален, асоциалния^), асоциална, асоциално; асоциални асоциатйвен, асоциатЙвния^), асоциатйвна, асоциативно; асоциативни асоциация; асоциации асоцийрам (се), -аш асоцийран асоцийране аспарагус; аспарагуси, (два и т.н.) аспарагуса аспект; аспекти, (два и т.н.) аспекта аспОржа; аспержи (обикн. в мн.ч.) аспирант; аспиранти, (двама и т.н.) аспиранти аспирантка аспирантски аспирантура аспиратор; аспиратори, (два и т.н.) аспиратора аспирация; аспирации аспирйн; аспирЙни, (два и т.н.) аспирйна аспирйрам, -аш аспирйране астеройд; астеройди, (два и т.н.) астеройда астигматйзъм, астигматЙзмът, астигматЙзма астигматйк; астигматЙци, (двама и т.н.) астигматици астигматйчен, астигматичния^), астигматйчна, астигматично; астигматйчни астигматйчка астма астматйк; астматици, (двама и т.н.) астматици астматйчен, астматйчния(т), астматична, астматйчно; астматйчни астматйчка астра астраган астраганен, астраганения^), астраганена, астраганено; астраганени астрйлен, асфалшия^), астрална, астрално; астрални астроботаника астролог; астролози, (двама и т.н.) астролози астрологйчен, астрологичния^), астрологична, астрологйчно; астрологични астрология астроложка астромедицйна астронавт; астронавти, (двама и т.н.) астронавти астронавтика астронавтка 1. Официален правописен речник на българския език 161
астроном астроном; астрономи, (двама и т.н.) астрономи астрономйчен, астрономичния^), астрономична, астрономично; астрономични астрономйчески астрономия астроспектроскдпия астрорйзика астроротометрия асуански асралт асралтен, асфОлтния^), асфИлтна, асфалтно; асфОлтни асралтйрам, -аш асралтйран асралтйране асралтобетон асралтобетонен, аефалтобетоннuя(т), асфалтобетонна, асфалтобетонно; исфалтобетонни асралтов ат, -ът, -а; атове, (два и т.н.) Ота атавйзъм, атавйзмът, отовйзмо; атавйзми, (два и т.н.) Отавйзъма атавистйчен, атавистичния^), атавистйчна, атавистично; Отавистйчни атака атакувам, -аш атакуване атакуем атаман; атамИни, (двама и т.н.) атамОни атОчмънт; атИчмънти, (два и т.н.) оточмънто аташе; аташета, (двама и т.н.) аташета аташйрам, -аш аташйране атейзъм, атейзмът, атейзма атейст; атейсти, (двама и т.н.) атейсти атеистйчен, Отеистйчния(т), атеистйчна, атеистично; атеистични атейстка ателие; ателиета атентат; атентОти, (два и т.н.) атентата атентатор; атентатори, (двама и т.н.) атентатори атентаторка атентаторски атеросклероза атеросклеротйк; Отеросклеротйци, (двама и т.н.) Отеросклеротйци атеросклеротйчен, Отеросклеротйчния(т), Отеросклеротйчна, Отеросклеротйчно; атеросклеротични атеросклеротйчка атестат; атестати, (два и т.н.) атестата атестационен, Отестационния(т), атестационна, атестационно; атестационни атестация; атестации атестйрам, -аш атестйране атйнски атинйнин; атиняни, (двама и т.н.) атиняни атинянка атипйчен, атилйчнuя(т), Отипйчна, агипйчно; Отипйчни атлаз атлазен, атлОзения(т), атлОзена, атлОзено; атлОзени атлантйчески атлас; атласи, (два и т.н.) атласа атлОт; Отлети, (двама и т.н.) атлети атлетйзъм, атлетйзмът, атлетйзма атлетика атлетйчен, Отлетйчния(т), атлетйчна, атлетйчно; атлетйчни атлетйчески атлетйчност, атлетичностгО атлетка атмосрера атмосререн, атмосферния(т), атмосферна, атмосферно; атмосферни атол; атоли, (два и т.н.) атола атом; атоми, (два и т.н.) Отома атомен, Отомния(т), Отомна, Отомно; Отомни атомйзъм, атомйзмът, атомйзма атомйст; атомйсти, (двама и т.н.) атомйсти атомистйчен, ат^истйчния^), Отомистйчна, атомистйчно; атомистйчни атомйстка атйнски атопйчен, Отопичнйя(т), ОтопИчни, Отопйчно; Отопйчни атрактйвен, итроктивнйя(т), атрактивна, атрактйвно; Отрактйвни атрактйвност, атрактивността атракционен, итрокцйоннйя(т), атракционна, атракционно; атракционни атракция; атракции атрибут; атрибути, (два и т.н.) атрибута атрибутйвен, атрибутйвнияСт), Отрибутйвна, атрибутйвно; Отрибутйвни атропйн атрорйрам (се), -аш атрорйране атрория; атрофии ау (межд.) аудиОнция; аудиенции аудио-вйзия; Оудио-вйзии аудио-визуален, аудио-визуалнияСт), Оудио-визуИлна, аудио-визуално; аудио-визуални аудиозапис; оудиозолией, (два и т.н.) ОудиозОписО аудиокасета аудионосйтел, -ят, -я; аудионосйтели, (два и т.н.) аудионосйтеля аудиопазар, -ът, -а аудиопират; Оудиопирати, (двама и т.н.) ОудиопирОти аудиопиратство аудиоплейър; Оудиоплекъри, (два и т.н.) ИудиоплейърО аудиосистема аудиотехника аудитория; аудитории аукцион; аукциони, (два и т.н.) аукциона аукционен, Оукционния(т), аукционна, аукционно; аукционни аул; аули, (два и т.н.) аула аула аура ауспух; ауспуси, (два и т.н.) ауспуха Оут; аутове, (два и т.н.) аута аутйзъм, аутйзмът, аутйзма аутйст; аутйсти, (двама и т.н.) аутйсти аутистйчен, аутиетичнйя(т), Оутистйчна, аутистйчно; аутистйчни аутйстки аутлОт; Оутлети, (два и т.н.) Оутлета аутлйния; Оутлйнии аутобан; аутобИни, (два и т.н.) аутобана аутодаре аутокю; Оутокюта аутопсйрам, -аш аутопсйране аутопсия; аутопсии аутсайдер; аутсайдери, (двама и т.н.) аутсайдери Оутсорсвам, -аш аутсорсване аутсдрсинг аутсорсна, -еш аразия арганец; афгОнци, (двама и т.н.) афгОнци арганистанец; афганистанци, 162
аятолах (двама и т.н.) афганистанци афганистанка афганистански афганка афгански афект; афекти, (два и т.н.) афекта афектация афектен, афектния(т), афектна, афектно; афектни афектйрам (се), -аш афектйран афектйране афера аферйст; аферйсти, (двама и т.н.) аферйсти аферйстка афикс; афикси, (два и т.н.) афлкса афинитет афион афирматйвен, афлрматйвния(т), афлрматйвна, афирматйвно; афлрматйвнл афирмация; афирмацли афйш; афйши, (два и т.н.) афйша афйшен, афйшния(т), афйшна, афйшно; афйшни афишЙрам (се), -аш афишЙране афоресам, -аш афоресвам, -аш афоресване афорйзъм, афорйзмът, афорйзма; афорйзми, (два л т.н.) афорйзъма афористйчен, афорлстйчния(т), афорлстйчна, афористйчно; афорлстйчни африканец; афрлканци, (двама и т.н.) африканци африканка афришно-азийтски л африканско-азиатски африкано-американски л африканско-американски африкански африканско-азиатски и африкано-азиатски африканско-американски и африкано-американски африкат; афрлкати, (два и т.н.) африката африкатЙвен, африкативния(т), афрлкатйвна, африкатйвно; африкатйвни афроамериканец; афроамериканци, (двама и т.н.) афроамериканцл афроамериканка афроамерикански афродизиак; афродизлаци, (два и т.н.) афродизлака афта афтърпарти; афтърпартита афтършейв; афтършейвл, (два и т.н.) афтършейва афъзка ах (межд.) аха (межд.) аха (част.) ахат; ахати, (два и т.н.) ахата ахатов ахвам, -аш ахване ахилесов ахкам, -аш ахкане ахмак; ахмаци, (двама и т.н.) ахмаци охмОшки ахна, -еш ахроматйзъм, ахроматизмът, ахроматизма ахроматйчен, ахроматйчния(т), ахроматйчна, ахроматично; ахроматйчни ахроматЙчески ахтополски ацетат; ацетатл (обикн. в мн.ч.) ацетатен, ацетатния(т), ацетатна, ацетатно; ацетатни ацетизал; ацетизали, (два и т.н.) ацетизала ацетилен; ацетилени ацетиленов ацетон ацетйнов ацтек; ацтекл, (двама и т.н.) ацтеки (обикн. в мн.ч.) ачйк ашйк; ашйци, (два и т.н.) ашйка ашладйсам, -аш ашладйсвам, -аш ашладйсване ашлама ашхабадски аязмо; аязма аятолах; аятоласл, (двама и т.н.) аятоласи 163
Б ба баба бабайт; бабайти, (двама и т.н.) бабайти бабаитлък; бабаитлъци бабайтски бабайтство бабанко; бабОнковци, (двама и т.н.) бабанковци бабешки бабин бабини бабичка бабишдора и бабушкера бабувам, -аш бабушдора и бабишкера баварски бавачка бавен, бавния^), бавна, бавно; бавни бавене бавноподвйжен, бавноподвйжния(т|, бавноподвйжна, бавноподвйжно; бавноподвйжни бавноразвйващ се бавност, бавността бавя! -иш бавя2 (се), -иш багаж; багажи, (два и т.н.) багажа багажен, багажния(т), багажна, багажно; багажни багажник; багажници, (два и т.н.) багажника багдадски багер; багери, (два и т.н.) багера багерйст; багерЙсти, (двама и т.н.) багерЙс™ багерйстка батета багетйзъм, багетйзмът, багетйзма багра багрен, багрения^), багрена, багрено; багрени багрене багренйца багренорбден, батренотоднйя(т|, багренородна, багренородно; багренородни багрйлен, багрйлния^), багрйлна, багрйлно; багрйлни багрйлка багрйло; багрила багря (се), -иш баданарка баданосам, -аш баданосвам, -аш баданосване бадева бадйм; бадеми, (два и т.н.) бадема бадемов бадж, -ът, -а; баджове, (два и т.н.) баджа баджанак; баджанаци, (двама и т.н.) баджанаци баджанашки бадминтон баене база базалт базалтов базар, -ът, -а; базари, (два и т.н.) базйра базарен, базарния^), базарна, базарно; базарни базедов базелски базйлика базйрам (се), -аш базйране базис; базиси, (два и т.н.) базиса базисен, базисния^), базисна, базисно; базисни базов базука байр; байри, (два и т.н.) байра бай байганьо, байганьовци, (двама и т.н.) байганьовци байганьовец; байганьовци, (двама и т.н.) байганьовци байганьовски байганьовщина байк, -ът, -а; байкове, (два и т.н.) байка байкалски байонет; байонети, (два и т.н.) байонета байпас; байпаси, (два и т.н.) байпаса байрйк; байраци, (два и т.н.) байрака байрактар, -ят, -я; байрактари, (двама и т.н.) байрак^и байрактарка байрактарски байрам байт, -ът, -а; байтове, (два и т.н.) байта байц, -ът, -а; байцове байцвам, -аш байцване бака бакалавър; бакалаври, (двама и т.н.) бакалаври бакалин; бакали, (двама и т.н.) бакали бакалйя; бакалйи бакалка бакалница бакалски бакара бакелйт бакелйтен! бакелйтенияф, бакелйтена, бакелйтено; бакелйтени бакелйтен2, бакелйтния(т! бакелйтна, бакелйтно; бакелйтни бакелйтов бакенбард; бакенбарди, (два) бакенбарда бакйя; бакйи бакла баклава бакпулвер; бакпулвери, (два и т.н.) бакпулвера бактериален, бактери^^ия^), бактериОлна, бактериално; бактериални бактериен, бактериЙния^), бактерийна, бактерийно; бактерийни бактериолбг; бактериолози, (двама и т.н.) бактериолози бактериологйчен, бакгерйологйчнйя(т|, бактериологична, бактериологЙчно; бактериологЙчни бактериологйчески бактериолбгия бактерицйден, бактерицЙдния^), бактерицЙдна, бактерицйдно; бактерицЙдни бактерицйдност, бактерицидността бактерия; бактерии бакшйш; бакшйши, (два и т.н.) бакшйша бакър; бакъри, (два и т.н.) бакъра бакърджййски бакърджййство бакърджйя; бакърджйи, (двама и т.н.) бакърджйи бакърен, бакъренияф, бакърена, бакърено; бакърени бал1, -ът, -а; балове, (два и т.н.) бапа бал2 -ът, -а; (два и т.н.) бапа бала балада балОден, баладнилф, баладна, баладно; баладни баладйчен, баладйчнияф, баладйчна, баладйчно; баладйчни балалайка балама баламбсам, -аш баламбсвам, -аш баламбсваие баламски баланс; баланси, (два и т.н.) 164
баптйзъм баланса балансйрам (се), -аш балансйран балансйране балансов балансьбр1; балансьори, (двама и т.н.) балансьори (лице) балансьбр2; балансьори, (два и т.н.) билансьбра (нелице) балансьбрски баласт баластен, балОстния(т), балОстна, балОстно; балОстни баластра балатум; балОтуми, (два и т.н.) балатуми балдахйн; балдахини, (два и т.н.) болдахйна балдъза бален, бОлния(т), бОлна, бално; бални балерйна балет; балети, (два и т.н.) балета балетен, балетния(т), балетна, балетно; билетни балетйст; балетисти, (двама и т.н.) балетисти балетмайстор; болегмИйсгори, (двама и т.н.) балетмОйстори балетмайсторка балйрам, -аш балйране балировач; балировОчи, (двама и т.н.) балировОчи балировачка балйстика балистйчен, болисгйчния(г), ОолистИчни, балистично; балистични балкан; болкОни, (два и т.н.) болкОна балканджййка балканджййски балканджйя; балконджИи, (двама и т.н.) балконджИи балканец; балканци, (двама и т.н.) болкОнци балканиада балканизация балканизйрам (се), -аш балканйзъм, билкинйзмът, болконИзми; билканйзми, (два и т.н.) болканйзъма балканйст; балканйсти, (двама и т.н.) болконисти балканйстика балканистйчен, билкинистйчния(т), болканистйчна, балконистйчно; болканистйчни балканйстка балканка балкански балкбн; балкони, (два и т.н.) балкона балкански балнеогрария балнеолечебница балнеолечение балнеолбг; балнеолози, (двама и т.н.) балнеолози балнеологйчен, балнеологйчния(т), болнеологИчна, балнеологйчно; болнеологйчни балнеолбгия балнеолбжка балнеолбжки балнеосанатбриум; бОлнеосанаториуми, (два и т.н.) бОлнеосанатбриума балнеотерапия; бОлнеотерапии балнеотехника балнеохймия балбн; балбни, (два и т.н.) балона балбнен1, болбнения(т), болонена, болбнено;балбнени балбнен2, болбнния(т), балбнна, болбнно;болбнни балбнче; балбнчети балотаж; бологОжи, (два и т.н.) болотОжа балотйрам, -аш балотйране балсам; балсОми, (два и т.н.) балсама балсамйрам, -аш балсамйран балсамйране балсамов балсуджук; бОлсуджуци, (два и т.н.) бИасуджука балтйец; болгИйци, (двама и т.н.) болтййци балтййка балтййски балтйя; болтйи балтбн; балтони, (два и т.н.) Оолтони балюстрада бам (межд.) бамбашка бамбук; бамбуци, (два и т.н.) бамбука бамбуков бамя бан, -ът, -а; бОнове, (двама и т.н.) бОнове банален, бонОлния(т), банална, банално; банални банализйрам (се), -аш банализйране баналност, боналносттИ банан; банОни, (два и т.н.) бонОно бананов банатски банатчанин; банОтчани, (двама и т.н.) бинОтчони банатчанка банда бандаж; бандажи, (два и т.н.) бондОжа бандербл; бандероли, (два и т.н.) бандербла банджо бандйт; бандИти, (двама и т.н.) бандити бандитйзъм, бандитизмът, бандигйзма бандйтски бандурйст; бандурйсти, (двама и г.н.) бандурйсги банел и банела банер; бОнери, (два и г.н.) банера баница баничар, -ят, -я; баничОри, (двама и г.н.) баничОри баничарка баничарница баничка банка банкер; банкери, (двама и т.н.) банкери банкерски банкерство банкет; банкети, (два и т.н.) банкета банкйрам, -аш банкйране банкнбта банкнбтен, бонкногния(г), банкнотна, банкнбгно; Оинкнотни банкнотоброяч; банкногоброячи, (два и т.н.) банкногоброячи банкнотоброячен, банкногоброячния(г), банкногоброячна, банкнотоброячно; бонкнотоброячни банков банкомат; банкомОги, (два и г.н.) банкомОга банкоматен, бинкомОтния(т), банкомОтна, банкомОтно; бонкомОтни банкрут; банкрути, (два и т.н.) банкрута банкрутйрам, -аш банкрутйране банскалийка банскалийски банскалия; бОнскалии, (двама и т.н.) бонскалии бански банту банциг; бонциги и банцизи, (два и г.н.) бОнциго баня баобаб; баобоби, (два и т.н.) бообоба баптйзъм, баптйзмъг, бат-йзма 165
баптйст баптйст; баптйсти, (двама и т.н.) баптисти баптйстка баптйстки бар, -ът, -а; барове, (два и т.н.) бара бара бараба; барабл; (двама и т.н.) бараби барабан; барабани, (два и т.н.) барабана барабанен, барабанния(т), барабанна, барабанно; барабанни барабанйст; барабанйсти, (двама л т.н.) барабанйсти барабанйстка барабанлйя барабанче; барабанчета барабанчик; барабанчици, (двама и т.н.) барабанчици барабаня, -йш барабар барабонка бараж; баражи, (два и т.н.) баража баражен, баражния(т), баражна, баражно; баражни барака барбекЮ; барбекюта барбут; барбутл, (два и т.н.) барбута бард; бардове, (двама и т.н.) бардове бардак; бардаци, (два и т.н.) бардака бардама* бардук; бардущи, (два и т.н.) бардука барел; барели, (два и т.н.) барела барелеф; барелефи, (два и т.н.) барелефа барелефен, барелефния(т), барелефна, барелефно; барелефни барета бариев бариера бариерен, бариерния(т), бариерна, бариерно; бариерни барий, -ят, -я барикада барикаден, барикадния(т), барлкадна, барикадно; барлкадни барикадйрам (се), -аш барикадйране баритбн1; баритони, (двама и т.н.) баритони (лице) баритон2; баритони, (два и т.н.) барлтона(нелице) баритонов баркод, -ът, -а; баркодове, (два и т.н.) баркода барман; бармани, (двама и т.н.) бармани барманка баровец; баровци, (двама и т.н.) баровци баровски барок барокамера барбков барометрйчен, барометрйчния(т), барометрйчна, барометрйчно; барометрйчни барометрйчески барометър; барометри, (два л т.н.) барометъра барбн; барони, (двама л т.н.) барони баронеса баронски баростат; баростатл, (два и т.н.) баростата барплбт, -ът, -а; барплотове, (два и т.н.) барплота бартер; бартери, (два и т.н.) бартера бартерен, бартернля(т), бартерна, бартерно; бартерни барут барутен, барутния(т), барутна, барутно; барутни бархет бархетен, бархетния(т), бархетна, бархетно; бархетни барче; барчета бас1, -ът, -а; басй л басове (двама и т.н.) басй и басове (лице) бас2, -ът, -а; басй и басове, (два и т.н.) баса (нелице) бас3, -ът, -а; басове; (два и т.н.) баса (нелице) бас-баритон1; бас-баритони, (двама и т.н.) бас-баритони (лице) бас-баритон2 (нелице) басейн; басейни, (два л т.н.) басейна басйрам се, -аш басйране басйст; басйсти, (двама и т.н.) басйстл баск, -ът, -а; баски, (двама л т.н.) баски баскет; баскети, (два л т.н.) баскета баскетбол баскетболен, баскетболния(т), баскетболна, баскетболно; баскетболни баскетболйст; баскетболйста, (двама и т.н.) баскетболйсти баскетболистка баски басма басмен, басмения(т), басмена, басмено; басмени баснопйсец; баснопйсцл, (двама и т.н.) баснопйсцл баснослдвен, баснословния(т), баснословна, баснословно; баснословни баснословност, баснословността басня басов баста бастйлия; бастйлил бастибн; бастиони, (два и т.н.) бастиона бастун; бастуни, (два л т.н.) бастуна батйк; батаци батален, баталния(т), батална, батално; батални баталйст; баталйсти, (двама л т.н.) баталйсти батйлия; баталии батальон; батальони, (два л т.н.) батальона батальонен, батальонния(т), батальонна, батальонно; батальонни батареен, батарейния(т), батарейна, батарейно; батарейни батарея; батареи батачанин; батачани, (двама л т.н.) батачани батачанка батйшки батериен, батерийния(т), батерийна, батерийно; батерийни батериика батерия; батерии батискйф; батискафл, (два и т.н.) батлскафа батйста батйстен, батйстения(т), батйстена, батйстено; батйстени батисфера бйтко; батковци (двама л т.н.) батковци батков батут; батути, (два и т.н.) батута бау (межд.) бау-бау (межд.) баукам, -аш баукане бафкам, -аш бафкане бйфна, -еш бахйец; бахайци, (двама л т.н.) бахайцл бахайка бахайски бахййство бахйр бахрейнец; бахрейнци, (двама и т.н.) бахрейнци бахреинка 166
бахрОйнски бахур; бахури, (два и т.н.) бахура бацйл; бацйли, (два и т.н.) бацйла бацйлен, бацйлнияф, бацйлна, бацйлно; бацйлни бацйлоносйтел, -ят, -я; бацйлоносйтели, (двама и т.н.) бацЙлоносйтели бацйлоносйтелка бацйлоносйтелство бачокйровски баш башйбозу^ башйбозук2; башйбозуци, (двама и т.н.) башйбозуци башйбозутки башкйрец; башкйрци, (двама и т.н.) башкйрци башкйрка башкйрски баща; бащй, (двама и т.н.) бащй бащин бащинйя; бащинйи бащински бащинство бащйца бащичко и бащйчко бОя, -еш бая баядОрка баят баяч; баячи, (двама и т.н.) баячи баячка бдОние бдйтелен, бдителния^), бдйтелна, бдйтелно; бдйтелни бдйтелност, бдителността бдя, -йш бе бОбе; бебета бОбенце; бебенца бебефон; бебефони, (два и т.н.) бебефона бебешки бегач; бегачи, (двама и т.н.) бегачи бегачка беглОц; бегълцй, (двама и т.н.) бегълцй беглйк бегликчййски бегликчйя; бегликчЙи, (двама и т.н.) бегликчЙи беглйшки бегом бегбния; бегонии бОгъл, беглия^), бегла, бегло; бегли бегълка беда бОден, бедния(т), бедна, бедно; бедни беднОя, -еш бОдничък, бедничкия(т), бедничка, бедничко; беднички бОдност, бедността беднота беднотйя; беднотйи бедняк; бедняци, (двама и т.н.) бедняци беднячество бедничка бедняшки бОдрен, бедрения^), бедрена, бедрено;бедрени бедрО;бедра бОдствам, -аш бОдстване бОдствен, бедствения^), бедствена, бедствено; бедствени бедствие бедуйн; бедуйни, (двама и т.н.) бедуйни бедуйнка бедуйнски бедя, -йш беее (межд.) бежанец; бежанцй, (двама и т.н.) бежанцй бежанка бежанскй бежешката и бежешком бОжов без безаварйен, безаварййнйя(т|, безаварййна, безаварййно; безаварЙйни безакцйзен, безакцЙзнилф, безакцйзна, безакцйзно; безакцйзни безалкохолен, безалкохолния^), безалкохолна, безалкохолно; безалкохолни безалтернатйвен, безалгетнагйвнйя(г), безалгетнатйвна, безалтернатйвно; безалгетнатйвнй безалтернатйвност, безалтернативността безапелационен, безапелационния^), безапелационна, безапелационно; безапелационни безапелациОнност, безапелационността безапетйтие безбожен, безбожния^), безбожна, безбожно; безбожни безбОжие безбОжник; безбожници, (двама и т.н.) безбожници безбожница безбожнически безббжничество безбожност, безбожностга безболОзнен, безболезнения^), безвъзвратен безболезнена, безболезнено; безболезнени безболОзненост, безболезнеността безбрад безбрачен, безбрачния^), безбрачна, безбрачно; безбрачни безбрачие безбрОжен, безбрежния^), безбрежна, безбрежно; безбрежни безбрОжност, безбрежността безбрбден, безброднияСт), безбродна, безбродно; безбродни безброен, безбройния^), безбройна, безбройно; безбройни безброй безбройност, безбройността безбуфен, безбурнияф, безбурна, безбурно; безбурни безб^уфност, безбурноспа безвалОжен, безвалежнияСт), безвалежна, безвалежно; безвалежни безвОрен, безвернияф, безверна, безверно; безверни безвОрие безверник; безверници, (двама и т.н.) безверници безвОрница безвОстен, безвестния^), безвестна, безвестно; безвестни безвОтрен, безво^ения^), безветрена, безветрено; безветрени безветрие безвйзов безвкусен, безвкусния^), безвкусна, безвкусно; безвкусни безвкусица безвластен, безвластния^), безвластна, безвластно; безвластни безвластие безводен, безводния^), безводна, безводно; безводни безвбдие безволев безволие безврОден, безвредния^), безвредна, безвредно; безвредни безврОдност, безвредността безвременен, безвременнилф, безвременна, безвременно; безвременни безврОменност, безвременността безврОмие безвъзвратен, безвъзвратния^), безвъзвратна, безвъзвратно; безвъзвратни 167
безвъзвратност безвъзвратност, безвъзвратността безвъздушен, безвъздушния(т), безвъздушна, безвъздушно; безвъздушни безвъзмезден, безвъзмездния(т), безвъзмездна, безвъзмездно; безвъзмездни безвъзмездност, безвъзмездността безглав безглаголен, безгла^-тамя^т), безглаголна, безглаголно; безглаголни безглаголност, безтлаголносгта безгласен, безглОсния(т), безглОсна, безглОсно; безглОсни безгласност, безтласносттл безгранйчен, безгранйчния(т), безгронйчна, безгранично; безгранйчни безгранйчност, безграничностгО безгрешен, безгрешния(т), безгрешна, безгрешно; безгрешни безгрешност, безгрешносттО безгрйжен, безгрйжния(т), безгрйжна, безгрйжно; безгрйжни безгрйжие безгрйжност, безгрижността безгръбначен, безгръбначния^), безгръбначна, безгръбнОчно; безгръбнОчни безгръбначност, безгръбначносттО бездарен, бездОрния(т), бездарна, бездОрно; бездарни бездарие бездарник; бездарници, (двама и т.н.) бездОрници бездарница бездарност, бездарносттИ бездеен, бездейния(т), бездейна, бездейно; бездейни бездейност, бездейносттО бездействам, -аш бездействане бездействен, бездействения(т), бездейсгвена, бездействено; бездейсгвени бездействие безделие безделник; безделници, (двама и т.н.) безделници безделница безделнича, -иш безделничене безделнически безделничество бездетен, бездетния(т), бездетна, бездетно; бездетни бездетка бездетник; бездетници, (двама и т.н.) бездетници бездетница бездетност, бездетносггО бездетство бездймен, бездймния(т), бездймна, бездимно; бездймни бездиханен, бездихОнния(т), бездиханна, бездиханно; бездиханни бездиханност, бездихонносттО бездна бездймен, бездомния(т), бездомна, бездомно; бездомни бездомник; бездомници, (двама и т.н.) бездомници бездомница бездомнически бездомничество бездоходен, бездоходния(т), бездоходна, бездоходно; бездоходни бездруго бездуховност, бездуховносттО бездушен, бездушния(т), бездушна, бездушно; бездушни бездушие бездушност, бездушностга бездъждовен, бездъждовния(г), бездъждовни, бездъждовно; бездъждовни бездънен, бездънния(т), бездънни, бездънно; бездънни бездънност, бездънносгтО безжалостен, безжалостния^), безжалостни, безжОлостно; безжалостни безжйзнен, безжйзнения(т), безжйзнени, безжйзнено; безжизнени безжйзненост, безжизнеността безжйчен, безжйчния(т), безжИчна, безжйчно; безжйчни беззаветен, беззиветния(г), беззиветни, беззаветно; беззаветни беззаветност, беззаветността беззавистен, беззОвистния(т), беззавистна, беззОвистно; беззИвистни беззаконен, беззиконнйя(т), беззаконна, беззаконно; беззаконни беззакйние беззаконнича, -иш беззакйнничене беззакОнност, беззаконността беззаконствам, -иш беззаконстване беззащйтен, беззащйгния(т), беззащйтни, беззащйтно; беззищйтни беззащйтност, беззащитността беззвезден, беззвездния(т), беззвездна, беззвездно; беззвездни беззвучен, беззвучния(т), беззвучни, беззвучно, беззвучни беззвучност, беззвучността безземлен, безземления(т), безземлени, безземлено; безземлени беззлобен, беззлобния(т), беззлобни, беззлобно; беззлобни беззлобност, беззлобносттИ беззъб безидеен, безидейния(т), безидейни, безидейно; безидейни безидейност, безидейносттИ безизвестен, безизвестния(т), безизвестна, безизвестно; безизвесгни безизкусен, безизкусния(т), безизкусна, безизкусно; безизкусни безизкуствен, безизкусгвения(г), безизкуствена, безизкуствено; безизкуствени безйзразен, безйзразния(т), безйзразна, безйзразно; безйзразни безйзразност, безизразносттО безизходен, безизходния(т), безизходна, безизходно; безизходни безизходица безизходност, безизходността безймен, безймения(т), безймени безйменен, безйменния(т), безйменна, безйменно; безйменни безимОтен, безимотния(т), безимотна, безимотно; безимотни безимОтност, безимотносттО безимпулсен, безймпулсния(т), безимпулсна, безимпулсно; безимпулсни безиндуктйвен, безиндуктйвния(т), безиндуктИвна, безиндуктйвно; безиндуктйвни безинтересен, безинтересния(т), безинтересна, безинтересно; безинтересни безйр безйрен, безйрения(г), безйрено, безйрено; безйрени безистен; безистени, (два и т.н.) безистена безкасов безквасен, безквасния^), безквасна, безквОсно; безквасни безкешов безкислороден, безкислородния(г), безкислородна, безкислородно; 168
безоткатен безкислородни безкласов безкнйжен, безкнйжния(т), безкнйжна, безкнйжно; безкнижни безкомпромисен, безкомпромиснйя(т), безкомпромисна, безкомпромисно; безкомпромисни безкомпрбмисност, безкомпромисността безконечен, безконечния(т), безконечна, безконечно; безконечни безконечност, безконечността безконтролен, безконтролния(т), безконтролна, безконтролно; безконтролни безконтрблност, безконтролността безконфлйктен, безконфлйктния(т), безконфлИктна, безконфлйктно; безконфлйктни безконфлйктност, безконфликтното безкбристен, безкорлстния(т), безкористна, безкористно; безкористни безкорйстие безкОристност, безкористното безкостен, безкостния(т), безкостна, безкостно; безкостни безкраен, безкрайния(т), безкрайна, безкрайно; безкрайни безкрай безкрайност, безкрайността безкрйл безкритйчен, безкрлтйчния(т), безкрлтйчна, безкрлтйчно; безкрлтйчни безкритйчност, безкритичността безкръвен, безкръвния(т), безкръвна, безкръвно; безкръвни безкръстен, безкръстнля(т), безкръстна, безкръстно; безкръстни безлесен, безлесния(т), безлесна, безлесно; безлесни безлйк безлйстен, безлйстния(т), безлйстна, безлйстно; безлйстни безлйхвен, безлйхвенля(т), безлйхвена, безлйхвено; безлйхвени безлйчен, безлйчния(т), безлична, безлйчно; безлйчни безлйчие безлйчност, безличностто безлунен, безлунния(т), безлунна, безлунно; безлунни безлуние безлЮден, безлюдния(т), безлюдна, безлюдно; безлюдни безлЮдност, безлюдността безмаслен, безмасления(т), безмаслена, безмаслено; безмаслени безмерен, безмерния(т), безмерна, безмерно; безмерни безмерност, безмерното безмесен, безмесния(т), безмесна, безмесно; безмесни безметежен, безметежния(т), безметежна, безметежно; безметежни безметежност; безметежността безмйлостен, безмйлостния(т), безмйлостна, безмйлостно; безмйлостни безмйлостност, безмллостността безмйтен, безмйтнля(т), безмйтна, безмйтно; безмйтни безмлечен, безмлечния(т), безмлечна, безмлечно; безмлечни безмозъчен, безмозъчния(т), безмозъчна, безмозъчно; безмозъчни безмоторен, безмоторния(т), безмоторна, безмоторно; безмоторни безмоторник; безмоторници, (два и т.н.) безмоторника безмълвен, безмълвния(т), безмълвна, безмълвно; безмълвни безмълвие безнадежден, безнадеждния(т), безнадеждна, безнадеждно; безнадеждни безнадеждност, безнадеждността безнадзОрен, безнадзорния(т), безнадзорна, безнадзорно; безнадзорни безнадзОрност, безнадзорност безнаказан безнаказаност, безнаказаността безналйчен, безналйчния(т), безналИчна, безналйчно; безналйчни безнаследствен, безнаследствения(т), безнаследствена, безнаследствено; безнаследствени безначален, безначалния(т), безначатна, безначално; безначални безначОлие безнравствен, безнравствения(т), безнравствена, безнравствено; безнравствени безнравственик; безнравственици, (двама и т.н.) безнравственици безнравственица безнравственост, безнравствеността безобйден, безобйдния(т), безобйдна, безобйдно; безобйдни безобйдност, безобидността безоблачен, безоблачнля(т), безоблачна, безоблачно; безОблачни безоблачност, безоблачността безобразен, безобразния(т), безобразна, безобразно; безобразни безобразен, безобразния(т), безобразна, безобразно; безобразни безобразие; безобразия безобразник; безобразницл, (двама и т.н.) безобразници безобразница безобразнича, -иш безобразничене безббразност, безобразното безобразност, безобразността безогледен, безогледния(т), безогледна, безогледно; безогледни безогледност, безогледното безопасен, безопасния(т), безопасна, безопасно; безопасни безопасност, безопасността безопашат безоснователен, безоснователния(т), безоснователна, безоснователно; безоснователни безоснователност, безоснователността безответен, безответния(т), безответна, безответно; безответни безответност, безответността безотговорен, безотговорния^), безотговорна, безотговорно; безотговорни безотговорност, безотговорността безотечествен, безотечествения(т), безотечествена, безотечествено; безотечествени безотечественик; безотечественици, (двама и т.н.) безотечественици безотечественица безотказен, безотказния(т), безотказна, безотказно; безотказни безоткатен, безоткатния(т), 169
безоткатен безоткатна, безоткатно; безоткатни безотпаден, безотпàднйя(т|, безотпадна, безотпадно; безотпадни безотпадъчен, безотпадъчния^), безотпадъчна, безотпадъчно; безотпадъчни безотраден, безстрашния^), безотрадна, безотрадно; безотрадни безотрадност, безоттaдностгa безотточен, безоттôчнйя(т|, безотточна, безотточно; безотточни безотчОтен, безотчетния^), безотчетна, безотчетно; безотчетни безотчОтност, безответността безочие безочлив безочливец; безочливци, (двама и т.н.) безочливци безбчливост, безочливост безпаметен, безпаметния^), безпОметна, безпаметно; безпаметни безпаметност, безпаметността безпаметство безпардонен, безпардонния^), безпардонна, безпардонно; безпардонни безпарйчен, безпарйчнияф, безпарйчна, безпарйчно; безпарйчни безпарйчие безпартйен, безпартийния^), безпартййна, безпартййно; безпартийни безпартййност, безпартиЙността безперспектйвен, безперспективния^), безперспектйвна, безперспектйвно; безперспективни безперспектйвност, безперспективността безпилотен, безпйлбтнйя(г), безпилотна, безпилотно; безпилотни безпйсмен, безписмения^), безписмена, безписмено; безписмени безпланов безплОновост, безплановост безплатен, безплатния^), безплатна, безплатно; безплатни безплбден, безплодния(т), безплодна, безплодно; безплодни безплодие безплбдност, безплодността безплътен, • безплътния^), безплътна, безплътно; безплътни безплътност, безплътността безпогрОшен, безпогрешния^), безпогрешна, безпогрешно; безпогрешни безпогрОшност, безпогрешността безподлджен, безподложния(т), безподложна, безподложно; безподложни безподобен, безподобния^), безподобна, безподобно; безподобни безподобност, безподобността безпокоен, безпокоЙния^), безпокойна, безпокойно; безпокойни безпокойствие безпокойство безпокоя (се), -йш безполОзен, безполезния^), безполезна, безполезно; безполезни безполезност, безполезността безполов безполовост, безполовостта безпомощен, безпомощния^), безпомощна, безпомощно; безпомощни безпомощност, безпомощност безпорядък; безпорядъци безпорядъчен, безnорядьчния(т|, безпорядъчна, безпотядъчно; безnотядъчни безпочвен, безпочвения^), безпочвена, безпочвено; безпочвени безпбчвеност, безпочвеността безпощаден, безпощадния^), безпощадна, безпощадно; безпощадни безпощОдност, безпощадност безправен, безправния^), безправна, безправно; безправни безправие безправност, безправността безпредОлен, безпределния^), безпределна, безпределно; безпределни безпредОлност, безпределностга безпредложен, безпреде^^ния^), безпредложна, безпредложно; безпредложни безпредметен, безпредметния^), безпредметна, безпредметно; безпредметни безпредмОтност, безпредметност безпрекословен, безпрекословния^), безпрекословна, безпрекословно; безпрекословни безпрекословност, безпрекословност безпрепятствен, безпрепятствения^), безпрепятствена, безпрепятствено; безпрепятствени безпрепятственост, безпрепятственост безпрецедентен, безпрецедентния^), безпрецедентна, безпрецедентно; безпрецедентни безпризорен, безпризорния^), безпризорна, безпризорно; безпризорни безпрймерен, безитйметнйя(т|, безпрймерна, безпрймерно; безпрймерни безпрйнципен, безирЙнципния^), безпрЙнципна, безпринципно; безпрЙнципни безпрйнципност, безпринципно^^ безпристрастен, безпристрастния^), безпристрастна, безпристрастно; безпристрастни безпристрастие безпристрастност, безпристрастност безпричйнен, безпричинния^), безпричинна, безпричинно; безпричЙнни безпричйнност, безпричинност безприютен, безприютния^), безприютна, безприЮтно; безприютни безприютност, безприютност безпросвОтен, безпросветния^), безпросветна, безпросветно; безпросветни безпросветност, безпросветността безпътен, безпътния^), безпътна, безпътно; безпътни безпътица безпътност, безпътността безпътство безраббтен, безработния^), безработна, безработно; безработни безраббтица безрадостен, безрадостния^), безрадостна, безрадостно; безрадостни безразборен, безразборния^), безразборна, безразборно; безразборни безразббрност, безразборността безразлйчен, безразличния^), безразлична, безразлично; безразлични 170
безуханен безразлйчие безразсъден, безрозсъдния(т), безразсъдна, безразсъдно; безразсъдни безразсъдност, безразсъдносттО безразсъдство безреден, безредния(т), безредна, безредно; безредни безредие безредица; безредици (обикн. в мн.ч.) безредност, безреднотО безрезервен, безрезервния(т), безрезервни, безрезервно; безрезервни безрезултатен, безрезултОтния(т), безрезултОтна, безрезултатно; безрезултОтни безрезултатност, безрезултатността безрелсов безрйг безроден, безрйдния(г), безрйдна, безрйдно; безродни безропотен, безрйпотния(т), безрйпотна, безрйпотно; безрйпотни безропотност, безропотносттО безрък; безръкия(т), безръка, безръко; безръки безсеменен, безсеменния(т), безсеменна, безсеменно; безсеменни безсйлен, безсйлния(т), безсйлни, безсйлно; безсйлни безсйлие безсистемен, безсистемния(т), безсисгемна, безсисгемно; безсистемни безсистемност, безсистемносттО безскрупулен, безскрупулния(т), безскрупулна, безскрупулно; безскрупулни безскрупулност, безскрупулносттО безславен, безслОвния(т), безславна, безслОвно; безславни безславие безследен, безследния(г), безследна, безследно; безследни безсловесен, безсловесния(т), безсловесна, безсловесно; безсловесни безсловесност, безсловесносгтО безслънчев безсмйслен, безсмйсления(т), безсмйслена, безсмйслено; безсмйслени безсмйсленост, безсмисленостга безсмйслие безсмйслица безсмъртен, безсмъргния(т), безсмъртна, безсмъртно; безсмъртни безсмъртие безсмъртниче; безсмъртничета безсмъртност, безсмъртното безснежен, безснежния(т), безснежна, безснежно; безснежни безсйлен, безсйлния(т), безсйлни, безсйлно; безсйлни безсблност, безсолносггО безспйр безспйрен, безспйрния(т), безспйрна, безспирно; безспйрни безспйрност, безспирността безспбрен, безспйрния(т), безспйрна, безспйрно; безспйрни безспйрност, безспорността безсрамен, безсрОмния(т), безсрамна, безсрамно; безсрОмни безсрамие; безсрамия безсрамник; безсрамници, (двама и т.н.) безсрамници безсрамница безсрамност, безсрамното безсребърник; безсребърници, (двама и т.н.) безсребърници безсребърница безсрйчен, безсрйчния(г), безсрйчна, безсрйчно; безсрйчни безсрйчност, безсрочностгО безстопанствен, безстопанствения^), безстопанствени, безстопанствено; безстопанствени безстопанственост, безстопанствеността безстрастен, безсгрИстния(т), безстрастна, безстрастно; безстрастни безстрастие безстрастност, безстрастното безстрашен, безстрашния^), безстрОшна, безстрашно; безсгрОшни безстрашие безсъвестен, безсъвестния(т), безсъвестна, безсъвестно; безсъвестни безсъвестност, безсъвестносгтО безсъдържателен, безсъдържОтелния(т), безсъдържОгелна, безсъдържОгелно; безсъдържОгелни безсъдържателност, безсъдържателносттО безсъзнание безсъзнателен, безсъзнателния^), безсъзнателна, безсъзнателно; безсъзнателни безсъзнателност, безсъзнателносттО безсъмнен, безсъмнения(т), безсъмнена, безсъмнено; безсъмнени безсънен, безсънния(т), безсънна, безсънно; безсънни безсъние безсъница безсърдечен, безсърдечния(т), безсърдечна, безсърдечно; безсърдечни безсърдечие безсърдечност, безсърдечността безсъЮзен, безсъюзния(т), безсъюзна, безсъЮзно; безсъюзни безтеглйвен, безтегл0вния(г), безгеглйвна, безтеглйвно; безтеглйвни безтеглйвност, безтегловността безтелесен, безтелесния(г), безтелесна, безтелесно; безтелесни безтревен, безгревния(т), безтревна, безгревно; безгревни безукорен, безукорния(г), безукорна, безукорно; безукорни безукорност, безукорносттО безумен, безумния(т), безумна, безумно; безумни безумец; безумци, (двама и т.н.) безумци безумие; безумия безумник; безумници, (двама и т.н.) безумници безумница безумствам, -аш безумство; безумства безупречен, безупречния^), безупречна, безупречно; безупречни безупречност, безупречносттО безуслйвен, безуслйвния(т), безуслйвна, безуслйвно; безуслйвни безуслйвност, безусловността безуспешен, безуспешния(т), безуспешна, безуспешно; безуспешни безуспешност, безуспешността безутешен, безутешния(т), безутешна, безутешно; безутешни безутешност, безутешността безуханен, безухОнния(г), безухОнна, безухОнно; безухОнни 171
безучастен безучастен, безучастния(т), безучастна, безучастно; безучастни безучастие безучастност, безучастността безформен, безформения(т), безформена, безформено; безформени безфбрменост, безформеността безхаберен, безхаберния(т), безхаберна, безхаберно; безхабернл безхаберие безхарактерен, безхарактерния(т), безхарактерна, безхарактерно; безхарактерни безхарактерност, безхарактерността безхйтростен, безхйтростния(т), безхйтростна, безхйтростно; безхйтростни безхлорофйлен, безхлорофйлния(т), безхлорофйлна, безхлорофйлно; безхлорофйлни безцветен, безцветния(т), безцветна, безцветно; безцветни безцветие безцветност, безцветността безцелен, безцелния(т), безцелна, безцелно; безцелни безцелност, безцелността безценен, безценния(т), безценна, безценно; безценни безценица безценност, безценността безцеремонен, безцеремонния(т), безцеремонна, безцеремонно; безцеремонни безцерембнност, безцеремонността безчестен, безчестнля(т), безчестна, безчестно; безчестни безчестие; безчестя безчестник; безчестници, (двама и т.н.) безчестници безчестница безчестя, -йш безчет безчетен, безчетнля(т), безчетна, безчетно; безчетни безчйнствам, -аш безчйнстване безчйнство; безчйнства безчйслен, безчйсления(т), безчйслена, безчйслено; безчйслени безчйсленост, безчислеността безчовечен, безчовечния(т), безчовечна, безчовечно; безчовечни безчовечие безчовечност, безчовечността безчувствен, безчувствения(т), безчувствена, безчувствено; безчувствени безчувственост, безчувствеността безчувствие безшумен, безшумния(т), безшумна, безшумно; безшумни безшумност, безшумността безядков безядрен, безядрения(т), безядрена, безядрено; безядрени бейца бей, -ят, -я; бейове, (двама л т.н.) бейове бей (част.) бейзбол бейзболен, бейзболния(т), бейзболна, бейзболно; бейзболни бейзболйст; бейзболйсти, (двама л т.н.) бейзболйсти бейов бейрутски бейски бек, -ът, -а; бекове, (двама л т.н.) бекове бекар; бекари, (два и т.н.) бекара бекас; бекаси, (два и т.н.) бекаса бекасйна беквокал1; беквокали, (двама л т.н.) беквокапи (лице) беквока^2; беквокали, (два л т.н.) беквокала (нелице) беквокалйст; беквокалйсти, (двама л т.н.) беквокалйсти беквокалйстка бекграунд бекерел; бекерели, (два л т.н.) бекерела бекон; бекони бекдфис; бекофиси, (два и т.н.) бекофиса бекстейдж бекхенд; бекхендл, (два л т.н.) бекхенда бел, -ът, -а; белове, (два л т.н.) бела беладбна беларусин; беларусл, (двама и т.н.) беларуси беларуска беларуски беласишки белачка белгйец; белгийци, (двама и т.н.) белгийци белгййка белгййски белградски белградчанин; белградчани, (двама и т.н.) белградчани белградчанка белег; белези, (два л т.н.) белега белеене бележа, -иш бележене бележйт бележйтост, бележитостта бележка бележкйр, -ят, -я; бележкарл, (двама и т.н.) бележкарл бележкарка бележкарство бележник; бележници, (два и т.н.) бележника белезнйкав белезнйкавост, белезникавостта белезнйци (само мн.ч.) белен; беления(т), белена, белено; белени белене беленец; беленци, (двама и т.н.) беленцл беленка беленски беленчанин; беленчани, (двама и т.н.) беленчани беленчанка белетрйст; белетрйстл, (двама и т.н.) белетрйстл белетрйстика белетристйчен, белетристйчния(т), белетрлстйчна, белетристйчно; белетристйчни белетрйстка белея (се), -еш белйло; белила белйна беличък, беличкия(т), беличка, беличко; белички белка л бЯлка белканто белна се, -еш, и бЯлна се белобрад беловй беловец; беловци, (двама и т.н.) беловци беловка беловлйкнест беловлас беловски белогвардеец; белогвардейцл, (двама и т.н.) белогвардейцл белогвардейски белоглйв белоградчйшки белогушка белодрешко; белодрешковци, (двама л т.н.) белодрешковци белодробен, белодробния(т), белодробна, белодробно; белодробни белозем; белоземи, (два л т.н.) белозема 172
бнблномання белокОменен, белокаменния^), белокаменна, белокаменно; белокаменни Оелокбж белокор белокос Оелокрйл Оелолйк беломбрец; беломорци, (двама и т.н.) беломорци беломорка беломорски беломрОморен, беломраморния^), беломраморна, беломраморно; беломраморни Оелоног ОелопОрка белопръстнца белорък, белотЪкйя(т|, белоръка, белоръко; белоръки белосам (се), -аш белосвам (се), -аш белосване белослОтннскн белоснежен, белоснежнияф, белоснежна, белоснежно; белоснежни белоствол белот, (два и т.н.) белота белотО белоцветен, белоцветния(т), белоцветна, белоцветно; белоцветни белоцйпест Оелочерковски белошййка белтък; белтъци, (два и т.н.) белтъка белтъчен^ белтъчения^), белтьчена, белтьчено; белтъчени белтъчен, белтъчния^), белтъчна, белтъчно; белтьчни белтъчина; белтьчинй (обикн. в мн.ч.) ОелфОстки бельо беля бОля1, -иш бОля2 (се), -иш белязан бемол; бемоли, (два и т.н.| бемола бенгОлец; бенгалци, (двама и т.н.| бенгалци ОенгОлка бенгОлски Оенд, -ът, -а; бендове, (два и т.н.) бенда Оенеднктйн; (два и т.н.) бенедиктйна бенеднктйнец; бенедиктЙнци, (двама и т.н.) бенедиктЙнци бенедиктйнка бенедиктйнски Оенефйс; бенефйси, (два и т.н.) бенефйса бенефйсен, бенефЙснилф, бенефйсна, бенефйсно; бенефйсни бенефициОнт1; бенефициенти, (двама и т.н.) бенефициенти (лице) бенефициент2; бенефициенти, (два и т.н.) бенефициента (нелице) Оензйн; бензйни бензйнен, бензЙненияСт), бензйнена, бензйнено; бензЙнени бензйнов бензнновоз; бензиновози, (два и т.н.) бензиновоза Оензиностанция; бензиностанции бензннохранйлнще; бензинохранЙлища бензол бензолов Оенйнец; бенйнци, (двама и т.н.) бенйнци бенйнка бенйнскн ООнка бент, -ът, -а; бентове, (два и т.н.) бента бера, -еш берОч; берачи, (двама и т.н.) берачи ОерОчка Оергамот; бергамоти, (два и т.н.) бергамота бергамотов берекОт берекетлйя; берекетлйи, (двама и т.н.) берекетлЙи берйлий, -ят, -я берйтба ОерйтОен, берЙтбения^), берйтбена, берйтбено; берЙтбени берковец; берковци, (двама и т.н.) берковци берковка берковски Оерлйнски берлинчанин; берлинчани, (двама и т.н.) берлинчани ОерлинчОнка бермуди (само мн.ч.) бермудски бернски бертолетов бесарОбнн; бесараби, (двама и т.н.) бесараби бесарОбка бесарабски бесОда бесОдвам, -аш ОесОдване бесОдка бОсен, беснияСт), бясна, бясно; бесни ООсене Оесйлка Оесйло; бесила беснОене ОеснОя, -еш беснотйя; беснотйи бестселър; бестселъри, (два и т.н.) бестселъра Оесувам, -аш бесуване ООся (се), -иш бОта бОта-лъчй (само мн.ч.) бèта-разпадане бОта-трон ООта-частйци (само мн.ч.) бетон бетонджййка бетонджййскн бетонджйи; бетонджйи, (двама и тя.) бетонджйи бетбнен1, бетонения^), бетонена, бетонено; бетонени бетонен2, бетонния(т), бетонна, бетонно; бетонни бетонйрам, -аш бетонйране бетонобъркачка бетонов бетоновъзел; бетоновъзли, (два и т.н.) бетоновъзела ОешамОл Оиатлйн, (два и тн.) биатлона Онатлонйст; биатлонЙс™, (двама и т.н.) биатлонЙсти биатлонНстка биатлонски биберон; биберони, (два и т.н.) биберона библейзъм, библеЙзмът, библейзма; библеЙзми, (два и т.н.) библеЙзъма бнблейст; библейсти, (двама и т.н.) библейсти ОиОлейстика ОиблОйски библиограф; библиографи, (двама и т.н.) библиографи бнОлиографйчен, бйблиогтафйчнйя(т|, библиографЙчна, библиографЙчно; библиографЙчни библиография; библиографии ОиОлиогрОфка биОлиографскн Оиблиолйгия бнОлноман; библиомани, (двама и т.н.) библиомани ОнОлномОния 173
библиоманка библиоманка библиотека библиотекар, -ят, -я; библиотекари, (двама и т.н.) библиотекОри библиотекарка библиотекарски библиотекарство библиотековед; библиогековеди, (двама и т.н.) библиотековеди библиотекознание библиотечен, библиотечния(т), библиотечна, библиотечно; библиотечни библиорйл; бйблиофйли, (двама и т.н.) бйблиофйли библиорйлия библиорйлка библиорйлски библиорйлство бйблия; бйблии бивак; биваци, (два и т.н.) бивака бивакувам, -аш бивакуване бйвам, -аш бивачен, бивОчния(т), бивОчна, бивочно; бивОчни бйвен; бйвни (обикн. в мн.ч.) бйвник; бйвници, (два и т.н.) бйвнико (обикн. в мн.ч.) бйвол; бйволи, (два и т.н.) бйвола биволар, -ят, -я; биволОри, (двама и г.н.) биволОри биволарка биволарски биволарство биволарче; биволОрчега бйволица биволовъдство бйволски бйволче; бйволчего бивш, бйвшия(т), бйвшо, бйвше; бйвши бигамен, 6ит0мния(т), бигОмна, бигомно; бигомни бигамия бйгбенд, -ът, -о; бйгбендове, (два и т.н.) бйгбендо биговам, -аш биговане бйгор бйгорен, бйгорния(т), бйгорна, бйгорно; бйгорни бйгоров ОидО; бидета бидон; бидбни, (два и т.н.) бидона биенйле; биенОлето бйене бижу; бижуто бижутер; бижутери, (двомл и т.н.) бижутери бижутериен, бижут0рийния(т), бижутерийна, бижутерийно; бижутерийни бижутерия; бижутерии бижутерски бйзнес; бйзнеси, (два и т.н.) бйзнеса бйзнесабонат*; бйзнесабонОти, (двамо и т.н.) бйзнесабонОги (лице) бйзнесабонат*; бйзнесабонОти, (дво и т.н.) бйзнесобонОта (нелице) бйзнесадминистрация*; бйзнесадмйнистрОцйи бйзнесдама* бйзнеселйт бйзнесклймат* бйзнесконсултант*; бйзнесконсултОнти (двама и т.н.) бйзнесконсултОнти бизнесмен; бизнесмени, (двамо и т.н.) бизнесмени бйзнеспарк*, -ът, -л; бйзнеспОркове, (дво и т.н.) бйзнеспОрка бйзнесплан*; -ът, -л; бйзнесплОнове, (два и т.н.) бйзнесплОна бйзнессекретарка* бйзнессреда* бйзнестарйра* бйзнесрорум*; бйзнесфоруми, (дво и т.н.) бйзнесфорумо бйзнесцентър*; бйзнесцентрове, (два и т.н.) бйзнесцентьра бизон; бизони, (два и т.н.) бизона бййтбокс, -ът, -а бййтмузика бййтпоколение бик, -ът, -О; ; бйкове, (два и т.н.) бйко бйкарбонат бйквадратен, бйкводрОтния(т), бйквадротна, бйквадрОтно; бйквидрОгни бикйни (само мн.ч.) бикоборец; бикоборци, (двама и т.н.) бикоборци бикоборство бикрордов бйлабиален, бйлабйОлнйя(г), бйлобиОлно, бйллбиОлно; бйллбийпни бйлборд, -ът, -а; бйлбордове, (два и т.н.) бйлборда бйле; бйлега ОилОт; билети, (два и т.н.) бйлета билетен, билетния(т), билетно, билетно; билетни билетопродавач; билетопродавОчи, (двамо и т.н.) билетопродавОчи билетопродавачка бйлингвйзъм, бйлингвйзмът, бйлингвйзма бйлингвистйчен, 6йлинтвйстйчния(т), бйлингвистйчно, бйлингвистйчно; Ойлинтвистични билион; билиони, (два и т.н.) билиона билионен, билионния(т), билионна, билионно; билионни билирубйн бйлка билкар, -ят, -я; билкОри, (двама и т.н.) билкари билкарка билкйрски билкарство бйлков билколечение бйло; билО билярд; билярди, (дво и т.н.) билярда билярден, билярдния(т), билярдна, билярдно; билярдни бйм-бам (межд.) бйм-бам-бум (межд.) бймер; бймери, (два и т.н.) бймеро бйметален, бйметОлния(т), бйметОлно, бйметолно; бйметапни бйметалйзъм, бйметллйзмът, бйметалйзма бинарен, бинОрния(т), бинОрна, бинОрно; бинОрни бйнго бинбкъл; бинокли, (два и т.н.) бинокъла бинбм; биноми, (два и т.н.) биноми бинт, -ът, -а; бйнтове, (два и т.н.) бйнта бйнтов бинтовам (се), -аш бинтован бинтоване биогенеза и биогенезис биогенен, биогенния(т); биогенно, биогенно; биогенни бйогенетйчен, бйогенетйчния(т), бйогенетйчно, бйогенетйчно; бйогенетйчни бйогеогрария бйогорйво; бйогориво биограр; биографи, (двамо и т.н.) биографи биограрйчен, биогрофйчния(т), бйографйчна, биогрофйчно; биографйчни биогрария; биографии биограрка биограрски бйодйзел бйодйзелов бйоелектрйчество бйоелемент; бйоелеменги, (дво и т.н.) бйоелемента 174
бичуване бйоенергетика бйоенергйен, бйоенергййния(т), бйоенергййна, бйоенергййно; бйоенергййни бйоенергия; блоенергил бйоенерголечение бйоенерголечйтел, -ят, -я; бйоенерголечйтели, (двама и т.н.) бйоенерголечйтели бйоенерготерапевт; бйоенерготерапевти, (двама и т.н.) бйоенерготерапевти бйоенерготерапевтйчен, бйоенерготерапевтйчния(т), бйоенерготерапевтйчна, бйоенерготерапевтйчно; бйоенерготерапевтйчни бйоенерготерапевтка бйоенерготерапия; блоенерготерапии бйоинженерство бйоинформатика бйокибернетйк; бйокибернетйци, (двама и т.н.) бйокибернетйци бйокибернетика бйоклиматология бйоконцентрат; бйоконцентратл, (два и т.н.) бйоконцентрата бйоконцентратен, бйоконцентратния(т), бйоконцентратна, бйоконцентратно; бйоконцентратни бйолечйтел, -ят, -я; бйолечйтели, (двама и т.н.) бйолечйтели бйолечйтелка бйолечйтелски биолог; биолози, (двама и т.н.) биолози биологйчен, блологйчния(т), блологйчна, биологйчно; блологйчнл биологйчески биология биоложка бйолуминесценция бйомаса биометрйчен; блометрйчния(т), биометрйчна, блометрйчно; блометрйчни биометрия бйомеханика бйомеханйчен, бйомеханйчния(т), бйомеханйчна, бйомеханйчно; бйомеханйчни биомицйн бйомонйторинг бионика бйополе; бйополета бйопроизвбдство биопсйя;блопсйи бйорйтъм; бйорйтми бйосреда бйостанция; бйостанцил бйосфера бйосферен, бйосферния(т), бйосферна, бйосферно; бйосферни бйотерапевт; бйотерапевти, (двама и т.н.) бйотерапевти бйотерапевтйчен, бйотерапевтйчния(т), бйотерапевтйчна, бйотерапевтйчно; бйотерапевтйчни бйотерапия; бйотерапйй бйотехнология; бйотехнологии бйотйп, -ът, -а; бйотйпове, (два и т.н.) бйотйпа бйотбк, -ът, -а; бйотокове бйофизйк; бйофизйци, (двама и т.н.) бйофлзйцл бйофйзика бйофизйчен, бйофизйчния(т), бйофлзйчна, бйофлзйчно; бйофлзйчни бйофизйчески бйофизйчка бйохимйк; бйохимйци, (двама и т.н.) бйохимйци бйохимйчен, бйохимйчния(т), бйохимйчна, бйохимйчно; бйохимйчни бйохимйчески бйохимйчка бйохймия биплан; биплани, (два и т.н.) блплана бйполярен, бйполярния(т), бйполярна, бйполярно; бйполярни бйра бирария; бирарии бйрен, бйрения(т), бйрена, бйрено; бйрени бирманец; блрманци, (двама и т.н.) блрманци бирманка бирмански бйрмингамски бйрник; бйрници, (двама и т.н.) бйрници бйрнически бйрхале; бйрхалета бис, -ът, -а; бйсове, (два и т.н.) бйса бйсексуален, бйсексуалния(т), бйсексуална, бйсексуално; бйсексуални бисектрйса бйсер; бйсери, (два л т.н.) бйсера бйсерен, бйсерния(т), бйсерна, бйсерно; бйсерни бисйрам, -аш бисйране бисквйта бисквйтен, блсквйтения(т), блсквйтена, блсквйтено; блсквйтени бисмут бйстрене бистрина бистро; бистра бистроструен, блстроструйния(т), бистроструйна, бистроструйно; блстроструйни бистрота бйстря, -лш бйстър, бйстрия(т), бйстра, бйстро; бйстрл бисулфат бисулфйт бит1, -ът, -а бит2, -ът, -а; бйтове, (два и т.н.) бйта битак; битаци, (два и т.н.) битака бйтер битие; битлета бйтка бй